Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум, откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Законопроектът е приет на първо четене на 17 май 2006 г.
На вчерашното пленарно заседание са приети заглавието и членове от 1 до 18 включително.
Предстои докладване на Глава пета “Приложимо право”, която е на стр. 12 от представения ви доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, за да продължите доклада си.
МУСА ПАЛЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди това искам да направя едно процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Ангел Иванов – заместник-министър, Юрий Алкалай – директор на Дирекция “Електронно правителство” и Георги Димитров – консултант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане на господата Иванов, Алкалай и Димитров в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 1.
Моля, поканете господата в залата.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: Благодаря, господин председател.
“Глава пета – Приложимо право”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
По чл. 19 няма внесени предложения за промяна.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуваме Глава пета и чл. 19, по които няма направени предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава шеста – Контрол и взаимодействие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 20 има внесено предложение от народния представител Олимпи Кътев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
“Чл. 20. Комисията за регулиране на съобщенията упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2.”
По чл. 21 има внесено предложение от народния представител Олимпи Кътев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
“Взаимодействие и сътрудничество
Чл. 21. (1) Комисията за регулиране на съобщенията осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната й страница в Интернет и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията осигурява възможност за осъществяване на контакт с нея по въпросите по ал. 1 и ал. 2 поне чрез използване на електронни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ще гласуваме Глава шеста “Контрол и взаимодействие” и текстовете на членове 20 и 21 в окончателната редакция на комисията.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Глава седма – Спорове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
“Искове за защита на потребителите
Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение при условията и по реда на Глава девета, Раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите.”
“Глава осма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
“Чл. 23. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 8, ал. 1, чл. 9 или 10, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 1500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 – в размер от 1000 до 4000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
“Чл. 24. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 6, алинеи 1, 3 или 4, се наказва с глоба в размер от 250 до 1500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до 2500 лв., а имуществена санкция по ал. 2 – в размер от 1000 до 4000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
“Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от изрично оправомощено от него лице – член на комисията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, гласуваме текстовете на Глава седма “Спорове” и текста на чл. 22 в окончателна редакция на комисията, Глава осма “Административнонаказателни разпоредби” с три нормативни текста – членове 23, 24 и 25 в окончателна редакция на комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Няма внесено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласуваме заглавието “Допълнителна разпоредба” и текста на § 1 и единствен в този раздел, който комисията подкрепя в редакцията на вносителя. Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МУСА ПАЛЕВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 126а, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс накрая се добавя “и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага създаването на нов § 3а със следното съдържание, който става § 4:
“§ 4. В Закона за далекосъобщенията, в чл. 19 се създава ал. 5:
“(5) Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, нежелаещи да получават непоискани търговски съобщения по реда, определен в Закона за електронната търговия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 6.
Има предложение от народния представител Олимпи Кътев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Министерският съвет приема наредбата по чл. 6, ал. 2 в срок шест месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
Комисията предлага § 6 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, няколко текста на Раздел “Заключителни разпоредби”, комисията подкрепя самото заглавие, по § 2 дава своя окончателна редакция въз основа на предложенията на вносителя, подкрепя текста на вносителя за § 3, предлага създаването на нов § 4, комисията подкрепя по принцип § 4 и го преномерира като § 6, § 5 е подкрепен от комисията в окончателна своя редакция и предлага отпадането на § 6 съгласно предложението на господин Кътев. Желаещи да се изкажат няма.
Подлагам на гласуване наименованието “Заключителни разпоредби” и текстовете на предложените параграфи от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с тях и целият закон на второ четене.
Благодаря на господин Палев и на комисията за успешно свършената работа.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, уважаеми колеги:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ, приет на първо четене на 17 май т.г.
Представен е доклад от Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Правя процедурно предложение да поканим в залата господин Александър Хаджийски – директор на Националния статистически институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на директора на Националния статистически институт господин Александър Хаджийски.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господин Хаджийски в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Глава първа – Общи положения.”
Чл. 1 – “Предметен обхват”.
Чл. 2 – “Задължени лица”.
“Глава втора – Понятия.”
Чл. 3 – “Територия на Република България”.
До чл. 4 няма никакви предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа и Глава втора, за членове 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по заглавието на закона – “Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки”, заглавието на Глава първа, подзаглавията и текстовете на членове 1, 2 и 3 – те се подкрепят от комисията, както са предложени от вносителя? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 4 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя със следната окончателна редакция:
“Стоки
“Чл. 4. (1) За целите на този закон “стока” е всяка движима вещ, включително електрическа енергия.
(2) “Стоки на Европейската общност” (“стоки на Общността”) са:
1. стоки, изцяло добити или произведени на митническата територията на Общността без добавка на стоки от трети държави или територии, които не са част от митническата територия на Общността;
2. стоки от трети държави или територии извън митническата територия на Общността, които са преминали през митническа процедура “освобождаване за свободно обръщение” в държава-членка на Общността;
3. стоки, произведени на митническата територия на Общността изцяло от стоките по т. 2 или от стоките по точки 1 и 2.
(3) “Стоки в обикновено обръщение между държави членки” са стоки на Общността, изпратени от една държава членка за крайна или известна към момента дестинация в друга държава членка, които преминават директно през територията на Република България или със спиране по причини, свързани само с транспорта на тези стоки.
(4) “Специфични стоки и движения на стоки” са: промишлени предприятия, плавателни съдове и летателни апарати, морски продукти, стоки, доставяни за плавателни съдове и летателни апарати, доставки на части, военни стоки, стоки за или от офшорни инсталации, части за моторни превозни средства, летателни апарати и други стоки и движения, които по своя характер изискват специфични начини за тяхното отчитане и деклариране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
На вашето внимание, уважаеми колеги, е чл. 4 със заглавие “Стоки” и окончателна редакция на комисията от четири алинеи. Това са твърде съществени текстове за онези, които следят тази материя.
Има ли желаещи да вземат отношение по тях? Няма.
Моля да гласуваме заглавието “Стоки” и текста на чл. 4 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, колеги, за членове от 5 до 10, до Глава трета, и за заглавията на тези членове няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Цонев.
На вашето внимание са текстовете на чл. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 в редакция на вносителя, която се подкрепя изцяло от комисията. Няма желаещи да се изкажат.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По “Глава трета – Органи по осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки”, по наименованията на членове 11 и 12, както и по текстовете на самите членове няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за цялата Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по Глава трета от Законопроекта “Органи по осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки”, съответните заглавия и текстовете на членове 11 и 12, няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, Глава четвърта “Система Интрастат” обхваща членове от 13 до 25 включително. По тези членове няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя с изключение на чл. 23, където комисията дава нова редакция. Ще си позволя да го прочета:
“Верификация и валидация на данните
Чл. 23. Националната агенция за приходите извършва контрол на обхвата на задължените лица и на достоверността на предоставяните данни чрез верификация – проверяване за наличие на грешки, и чрез валидация – съпоставянето им с други данни и обстоятелства, получени по реда на други нормативни актове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Глава четвърта “Система Интрастат”, членове от 13 до 25 включително, са на вашето внимание, уважаеми колеги. Тези членове са в редакцията на вносителя с изключение на текста на чл. 23 “Верификация и валидация на данните”, по който член комисията дава своя окончателна редакция.
Желаещи да се изкажат няма.
Гласуваме текстовете на Глава четвърта.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Глава пета “Взаимоотношения между органите”. По чл. 26 и чл. 27 с техните заглавия няма направени предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по Глава пета “Взаимоотношения между органите” и членове 26 и 27, които комисията подкрепя заедно със заглавието, в редакцията на вносителя, няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на Глава пета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Глава шеста “Конфиденциалност. Задължение за опазване на тайна” и чл. 28 “Ограничения за използване на данните”, предлагам, господин председател, да се гласуват така, както са предложени от вносителя. По тях няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, разглеждаме Глава шеста “Конфиденциалност. Задължение за опазване на тайна” и чл. 28 със заглавие “Ограничения за използване на данните”, в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Няма желаещи за изказване.
Гласувайте!
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 29 има едно предложение от народния представител Йордан Цонев. То се отнася до създаването на нова ал. 9:
„(9) Председателят на Националния статистически институт изпраща копие от влезлите в сила решения, издадени по реда на ал. 4 и ал. 7 до изпълнителния директор на НАП за изпълнение на ал. 6.”
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 29:
„Разширяване на конфиденциалността
Чл. 29. (1) Интрастат операторите могат да поискат разширяване на статистическата конфиденциалност по отношение на кода по Комбинираната номенклатура на Република България за определена стока и търговски поток в случаите, когато:
1. годишната стойност на съответната търговия на лицето със страни от Общността и извън Общността съставлява повече от 85 на сто от общата стойност на външната търговия на Република България за съответната година с тази стока и по този поток;
2. годишната стойност на съответната търговия на лицето със страни от Общността и извън Общността, сумирана с тази на друг оператор или други двама оператори, при условие че този втори или тези двама други оператори също са поискали деклариране на конфиденциалност, съставлява повече от 85 на сто от общата стойност на външната търговия на Република България за съответната година с тази стока и по този поток.
(2) Операторите по ал. 1 отправят искането с молба, към която прилагат:
1. информация за кода от Комбинираната номенклатура на Република България и потока, за който се иска разширяване на конфиденциалността;
2. обосновка на причините за искането.
(3) Молбата заедно с цялата документация по ал. 2 се изпраща до председателя на Националния статистически институт.
(4) Председателят на Националния статистически институт се произнася с решение по молбата, с което обявява разширяване на конфиденциалността за статистическите данни за външна търговия, отнасящи се за продукта, който е обект на молбата, или отхвърля искането.
(5) Решението по ал. 4 е индивидуален административен акт и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) След като бъде взето решението за разширяване на конфиденциалността, разпространението на данните трябва да се извършва съгласно Глава шеста от Закона за статистиката.
(7) Разширяването на конфиденциалността се отменя с решение на председателя:
1. по искане на лицето по ал. 1, което е подало молбата;
2. служебно от председателя на Националния статистически институт, в случай че две последователни календарни години не са изпълнени условията по ал. 1.
(8) Преди да отмени разширяването на конфиденциалността по реда на ал. 7, т. 2, председателят на Националния статистически институт уведомява заявителя, че може да направи възражение или да подаде нова молба в срок 15 дни от получаване на уведомлението.
(9) Председателят на НСИ изпраща копие от влезлите в сила решения, издадени по реда на ал. 4 и ал. 7 до изпълнителния директор на НАП за изпълнение на ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, чл. 29 в окончателната редакция на комисията въз основа на текста на вносителя и с нова ал. 9, предложена от господин Йордан Цонев и включена в окончателния текст на члена, предвиждаща определено задължение на председателя на Националния статистически институт.
Доколкото господин Хаджийски не вдига ръка да възрази, разбирам, че подкрепя това предложение.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Моля, гласувайте предложения от комисията окончателен текст.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 7, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 30. „Задължение за опазване на тайна”.
Има направено предложение от народния представител Йордан Цонев – в чл. 30, ал. 1 след думите „дейността им” се добавя „и Закона за статистиката”.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция:
„Задължение за опазване на тайна
Чл. 30. (1) Компетентните органи по изпълнението на този закон осигуряват опазването на индивидуалните и персоналните данни и предотвратяването на злоупотребата с тях по реда на Закона за статистиката.”
Думите „който регламентира дейността им” трябва да отпаднат.
„(2) Компетентните органи са длъжни да предприемат необходимите организационни и технически мерки за изпълнение на изискванията на ал. 1.
(3) Лицата, които имат достъп до защитена от закона информация, подписват декларация, че ще я пазят в тайна и няма да я използват за други цели освен за пряко изпълнение на служебните им задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, чл. 30, в който комисията предлага редакция на ал. 1, в която се визира директно Законът за статистиката – в края на ал. 1 отпада изразът „който регламентира дейността им” и точката е след „статистиката”; алинеи 2 и 3 в редакция на комисията.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 3, въздържали се няма.
Текстът на чл. 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Няма предложения.
Комисията предлага следната редакция за чл. 31:
„Чл. 31. (1) Който не изпълнява задължението си по чл. 22, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. в зависимост от периода на закъснение и влиянието му върху качеството на изготвяната статистическа информация.
(2) Който не уведоми Националната агенция за приходите за обстоятелствата по чл. 21, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 50 до 200 лв.
(3) Който при поискване от Националната агенция за приходите не предостави информация от дневниците по чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.
(4) Който при поискване от Националната агенция за приходите не предостави информацията или не изготви справка по чл. 24, ал. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.
(5) Който предоставя неизчерпателни или неверни данни в Интрастат декларации, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. в зависимост от влиянието на тези данни върху качеството на изготвяната статистическа информация.
(6) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1-5 съответните наказания се прилагат в двоен размер.
(7) При системно извършване на нарушението по ал. 1 и 5 наказанието се налага в троен размер.”
Има предложение на комисията за нов чл. 32:
„Чл. 32. Длъжностните лица, които нарушават задълженията си по чл. 30, се наказват с глоба по чл. 53 от Закона за статистиката.”
Член 32 става чл. 33. По него няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове от Глава седма на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието „Административнонаказателни разпоредби”, чл. 31, новия чл. 32 и чл. 33, подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Допълнителна разпоредба”.
По § 1 няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 и § 3 няма предложения.
По § 4 – също, но комисията предлага следната редакция:
„§ 4. (1) Агенция „Митници” в 7-дневен срок от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник” осигурява на Националния статистически институт индивидуалните данни за икономическите субекти, извършващи износ и внос на стоки.
(2) След първоначалното предоставяне на данните по ал. 1 Агенция „Митници” осигурява ежемесечно на Националния статистически институт индивидуалните данни за икономическите субекти, извършващи износ и внос на стоки.”
В доклада има повторение на два реда от последното изречение, но това е техническа грешка.
По § 5 няма предложения, по § 6 и 7 също.
Комисията подкрепя предложението за вносителя за параграфи 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието „Допълнителна разпоредба” и § 1, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 2 до 7 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Господин Моллов, моля да представите доклада на Комисията по земеделието и горите по този законопроект.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на земеделието и горите господин Димитър Пейчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министъра Димитър Пейчев.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
„ДОКЛАД
за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки
Има предложение на народния представител Васил Калинов.
Комисията подкрепя предложението по ал. 5, а по ал. 4 предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 5 след думите „и горите” се добавя „съвместно с министъра на икономиката и енергетиката”, а думата „осъществява” се заменя с „осъществяват”.”
По § 1 на вносителя има предложение на народния представител Васил Калинов.
Комисията подкрепя предложението на Васил Калинов.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за § 1, който става § 1а.
По § 2 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „и бутилирано” се заличават.
2. В ал. 3, 4 и 7 думите „алинея 8” се заменят с „алинея 11”.
3. Създават се нови алинеи 8 и 9 и ал. 10:
„(8) За осъществяване на процедурите по очертаване на райони за производство на качествени вина и утвърждаване на качествени вина министърът на земеделието и горите назначава Комисия по качествени вина в състав: по един представител на регионалните лозаро-винарски камари, трима представители на Националната лозаро-винарска камара, петима представители на Изпълнителната агенция по лозата и виното и представител на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” на Министерството на икономиката и енергетиката. В състава на Комисията по качествените вина могат да се включват и представители на други организации и специалисти със съвещателен глас.
(9) Поименният състав на комисията по ал. 8 се определя със заповед на министъра на земеделието и горите.
(10) За осъществяване на дейностите по алинеи 1-7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
4. Досегашните алинеи 8 и 9 стават съответно ал. 11 и 12.
5. Създава се ал. 13:
„(13) За утвърждаване на качествени вина по ал. 5 и за издаване на контролен номер по ал. 7, Изпълнителната агенция по лозата и виното събират такса.”
Параграфи от 3 до 6 по вносител са подкрепени от комисията.
По § 7 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 23а се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 4:
„4. копие от документ за собственост или за право на ползване на имотите, включени в лозарското стопанство.”
2. Създават се ал. 10 и 11:
„(10) За извършване на служебна регистрация на лозарските стопанства Изпълнителната агенция по лозата и виното изисква следните документи:
1. регистри на лозарските имоти към картата на възстановената собственост, заверени от общинските служби „Земеделие и гори”;
2. кадастрални регистри на лозарските имоти по кадастралната карта за населените места с прекратена поддръжка на картата на възстановената собственост от общинските служби „Земеделие и гори” след одобряване на кадастрална карта за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, заверени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър;
3. регистри към одобрените планове на новообразуваните имоти за лозовите насаждения, попадащи в земите по § 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, заверени от съответната общинска администрация.
(11) Когато след извършена проверка на място Изпълнителната агенция по лозята и виното констатира, че физическо или юридическо лице – производител на винено грозде, не е регистрирало управляваното от него лозарско стопанство, Изпълнителната агенция по лозата и виното го регистрира служебно и го вписва в регистъра по ал. 1. В този случай за дата на регистрация на лозарското стопанство се счита датата на връчване на уведомлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по представените текстове на законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, новия § 1 на комисията и параграфи от 1 до 7 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Госпожо председател, преди да продължа по-нататък, ще направя още едно процедурно предложение, тъй като от приетия параграф се вижда, че и Министерството на икономиката и енергетиката отговаря за политиката във винарския сектор. Предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Борисов.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 8а, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 8а със следното съдържание:
„§ 8а. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6.
„(6) Не се разрешава купажиране на бели и червени вина.”
2. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
По § 9 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, 11 и 12.
Има предложение на народния представител Пламен Моллов за създаване на § 12а, подкрепено от комисията, която предлага да се създаде § 12а със следното съдържание:
„§ 12а. Към Глава шеста се създават членове 39а и 39б:
„Чл. 39а. Производителите и търговците на винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино са длъжни:
1. да осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората;
2. да прилагат „добри практики” на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.
Чл. 39б. Лицата по чл. 39а могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 13. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение първо се изменя така:
„(3) Производство на спирт, дестилати и спиртни напитки може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава -страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки.
2. В ал. 4 т. 5 се отменя.”
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 15 комисията също подкрепя текста на вносителя, но предлага следната редакция:
„§ 15. В чл. 40в, ал. 1 думите „или по Закона за кооперациите” се заменят със „Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде § 16а със следното съдържание:
„§ 16а. В чл. 42, ал. 5 думите „на придружителните” се заменя с „и заверява придружителните”.”
Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 16а, подкрепено по принцип от комисията. По т. 1 то е отразено на систематичното място в § 16а относно чл. 42.
Комисията предлага да се създаде § 16б със следното съдържание:
„§ 16б. В чл. 43, ал. 3 думите “местни и вносни вина” се заменят с “вино”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказване по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на параграфи от 8 до 16б включително, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 17 се отнася до създаването на Глава шеста “а”.
Това е подкрепено от комисията, заедно с предложенията на народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов – по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. Създава се Глава шеста “А”:
“Глава шеста “А”
Дестилация
Раздел І
Задължителна дестилация
Чл. 43а. (1) Забранява се свръхпресоването на прясно смачкано или несмачкано грозде и пресоването на винени утайки.
(2) Забранява се повторната ферментация, (реферментация) на гроздови джибри за други цели освен за дестилация.
(3) Филтрирането и центрофугирането на винени утайки не се смятат за пресоване, когато:
1. получените продукти са здрави и с приемливо търговско качество;
2. винените утайки не са приведени в сухо състояние.
Чл. 43б. (1) Физическите и юридическите лица – производители на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да предават на регистрирани дестилери и/или на регистрирани производители на спирт, дестилати и спиртни напитки цялото количество вторични продукти, получени от винопроизводството.
(2) Предаването се извършва до 15 юли на съответната година.
(3) Задължението по ал. 1 не се отнася за физическите и юридическите лица – производители на вино, предназначено за дестилация.
Чл.43в. (1) Количеството алкохол, съдържащо се във вторичните продукти, трябва да бъде не по-малко от 10 на сто по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино, когато виното е получено чрез директна преработка на грозде.
(2) Поради технически обосновани причини ограничението по ал. 1 може да бъде намалено до 5 на сто, но само за вино, което е получено чрез винификация на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст или на младо вино в процес на ферментация.
(3) Когато гроздовите джибри се доставят само за производство на еноцианин, количеството алкохол трябва да бъде не по-малко от 5 на сто от алкохолното съдържание на виното и не по-малко от 7 на сто от алкохолното съдържание на произведените бели вина от категория качествени вина, произведени в определен район.
(4) Когато определеният по ал. 1-3 алкохолен градус на вторичните продукти не бъде достигнат, производителите на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да доставят в срока по чл. 43б, ал. 2 количество вино от собствената си продукция, с което се осигурява достигането на определения процент.
Чл. 43г. (1) Член 43б не се прилага от производители на вино, предназначено за пряка консумация, които:
1. през съответната винарска година са произвели до 25 хектолитра вино или гроздова мъст;
2. произвеждат качествени пенливи и качествени искрящи вина от ароматични сортове;
3. доставят неферментирали винени утайки на производители на еноцианин.
(2) При условията на ал. 1, т. 3 лицата не предават вторичните продукти за дестилация в съотношение, равно на доставеното количество винени утайки.
Чл. 43д. (1) Член 43б се прилага и чрез доставка на вино на производители на винен оцет.
(2) Производителите на вино, предназначено за пряка консумация, се освобождават от задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация с количеството алкохол, съдържащо се в предоставеното от тях за производство на оцет вино.
Чл. 43е. Физическите и юридическите лица, които получават вторични продукти в резултат на преработка на грозде по начин, различен от винопроизводство, са длъжни да ги предадат за дестилация по реда на чл. 43б, ал. 1 и 2.
Чл. 43ж. (1) Контролът по изпълнението на задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация, както и контролът за съответствието на количеството алкохол, съдържащо се във вторичния продукт по чл. 43в, ал. 1, 2 и 3 се извършва от Изпълнителната агенция по лозата и виното.
(2) Физико-химичен анализ на вторичните продукти се извършва от акредитирани лаборатории.
(3) Условията и редът за предаването на вторичните продукти, изискванията, на които трябва да отговарят, сроковете за предаване и контролът върху тях се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 43з. (1) Задължителната дестилация се извършва от физически или юридически лица, притежаващи удостоверение за регистрация като дестилерия или регистрация като производител на спирт, дестилати и спиртни напитки, издаден от министъра на икономиката и енергетиката или от оправомощен от него заместник-министър.
(2) За издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия се подава заявление в Министерството на икономиката и енергетиката по образец, утвърден от министъра на икономиката и енергетиката.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние за съдебната регистрация на производителя, издадено до един месец преди подаване на заявлението;
2. нотариално заверено копие на удостоверение за данъчна регистрация, удостоверение от съответната териториална дирекция към Националната агенция по приходите за липса на данъчни задължения и декларация с нотариална заверка на подписа от лицето за липса на други публични задължения;
3. скица на недвижимия имот и план на производствените помещения и мощности, удостоверяващи физическото разделяне на обектите за дестилация и обектите за винопроизводство;
4. нотариално заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
5. нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройството на територията;
6. техническа справка за производствените обекти и складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително на съдовете и техния обем;
7. копие на заверена по реда на чл. 40а техническа спецификация за производство на продуктите по чл. 43р, ал. 1;
8. нотариално заверена декларация от лицето, че не е санкционирано през последната година с влязло в сила наказателно постановление за извършване на дестилация без регистрация;
9. списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по ал. 5;
10. документ за платена такса за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия в размер, определен с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката и енергетиката по Закона за държавните такси.
(4) В 7-дневен срок от получаването на документите по ал. 3 оправомощени служители на Министерството на икономиката и енергетиката извършват проверка на обекта, посочен в заявлението.
(5) Редът за регистриране на дестилерии се урежда с наредба на министъра на икономиката и енергетиката. В Наредбата се уреждат и условията, при които се осъществява дестилацията, оценката на обема алкохол, съдържащ се в крайния продукт, както и видът и начинът за водене на технологични дневници за регистрираните дестилерии.
Чл. 43и. В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по подадените документи министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър издава или отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия.
Чл. 43к. (1) Министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия, когато:
1. не са представени документи по чл. 43з, ал. 3, т. 1-9;
2. заявлението за получаване на удостоверение за регистрация на дестилерия е подадено преди изтичането на шест месеца от отказа на министъра на икономиката и енергетиката или на оправомощен от него заместник-министър за неговото издаване, освен ако отказът е бил отменен от съда като незаконосъобразен;
3. има съществени несъответствия между представените документи и констатираните при проверката по чл. 43з, ал. 4 условия за производство.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да се обжалва по правилата на административното производство.
Чл. 43л. Възникналите права от регистрацията на дестилерията не могат да се прехвърлят или преотстъпват.
Чл. 43м. При промяна в обстоятелствата по чл. 43з, ал. 3 лицето, притежаващо удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно в 7-дневен срок да подаде в Министерството на икономиката и енергетиката заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.
Чл. 43н. (1) Регистрацията на дестилерия се заличава:
1. по заявление на лицето;
2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец;
3. при смърт на физическото лице.
(2) Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване регистрацията на дестилерията в 14-дневен срок от получаването на заявлението за заличаване или от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3.
Чл. 43о. Регистрацията се заличава при:
1. повторно нарушаване на условията за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия;
2. липса на дневници по чл. 43з, ал. 5;
3. вписване на неверни данни или невписване на данни в дневниците;
4. непредставени декларации за стоковата наличност съгласно съответното приложение към наредбата по чл. 36 за произведените спирт и дестилати;
5. невъзможност технологично да изпълнява поетите задължения;
6. констатиране, че удостоверението за регистрация на дестилерия е издадено въз основа на неверни данни.
Чл. 43п. Министерството на икономиката и енергетиката изготвя и поддържа публичен електронен регистър на дестилериите в интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката и информира Европейската комисия.
Чл. 43р. (1) Чрез задължителна дестилация могат да бъдат произведени само следните продукти:
1. неутрален етилов алкохол в съответствие с определението и показателите, съгласно наредбата по чл. 36;
2. спиртни напитки, получени чрез дестилация от трапезно вино или гроздови джибри в съответствие с определенията в наредбата по чл. 36, за винена, гроздова или джиброва ракия;
3. дестилат или суров алкохол с алкохолно съдържание най-малко 52 обемни процента, който може да бъде използван:
а) за производство на спиртни напитки;
б) за преработка в един от продуктите по т. 1 и 2 с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри;
в) за производство на етилов алкохол за индустриални цели;
4. продукт, получен чрез дестилация, с минимално алкохолно съдържание 92 обемни процента.
(2) Продуктите по ал. 1, т. 3 могат да бъдат използвани за производство на спиртни напитки, етилов алкохол за индустриални цели, както и да бъдат преработвани в един от продуктите по ал. 1, т. 1 и 2, с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри.
(3) Контролните органи на Министерството на икономиката и енергетиката осъществяват контрола по дестилацията.
Чл. 43с. (1) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно да регистрира и заверява в Министерството на икономиката и енергетиката технологични дневници по чл. 43з, ал. 5.
(2) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, има право да поиска от Министерството на икономиката и енергетиката вземането на проби от обявените в дневниците количества крайни продукти с цел установяване на съответствие с регистрираните технически спецификации от регистрираната дестилерия. Лицето е длъжно да представи взетите проби за изпитване в акредитираната лаборатория на Националния институт за изследване на вината и спиртните напитки.
(3) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния контрол са за сметка на Министерството на икономиката и енергетиката.
Раздел ІІ
Доброволна и кризисна дестилация
Чл. 43т. (1) Всеки производител има право да извършва дестилация на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино.
(2) Дестилацията на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино, се открива всяка винарска година на 1 септември.
(3) Производителите, които извършват доброволна дестилация, представят ежегодно до 20 август декларация за предаденото за дестилация вино на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
(4) Количеството вино, което всеки производител на вино има право да дестилира, не може да надвишава 40 на сто от най-голямото количество вино, произведено и декларирано през предходните три винарски години.
Чл. 43у. Кризисна дестилация може да се прилага при излишъци на пазара на вино и/или при проблеми, свързани с качеството на произведените вина.
Чл. 43ф. (1) Кризисната дестилация е доброволна и може да бъде ограничена до определени категории вина и/или определени производствени райони.
(2) При определени условия, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, кризисната дестилация може да се прилага и за качествени вина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по Глава шеста “а” от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме новата Глава шеста “а” и § 17 от нея в редакция, предложена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 17а, което е подкрепено от комисията и е отразено на систематичното му място в § 17 относно членове 43т до 43ф.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19.
Комисията предлага да се създаде § 19а със следното съдържание:
“§ 19а. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “е Националната лозаро-винарска камара” се заменят със “са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН).
2. В ал. 2 думите “Националната лозаро-винарска камара има” се заменят с “Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки имат”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са юридически лица със седалища в София”.
4. В ал. 4 думите “Националната лозаро-винарска камара приема” се заменят с “Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки приемат”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете за параграфите от 17а до 19а включително, подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на нови параграфи от 19а до 19з, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 19а. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 8 и 9:
“8. разработва и приема задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино;
9. разработва и предлага за одобрение от министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката и енергетиката ръководство за прилагане на добри практики и управление на безопасността на продуктите при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино.”
2. Досегашната т. 8 става т. 10 и в нея след думите “продукти от грозде и вино” се поставя точка, а текстът до края се заличава.
3. Досегашните т. 9-16 стават съответно 11-18.
§ 19б. Създава се чл. 54а:
“Чл. 54а. Членове на АПВТСН могат да бъдат:
1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;
2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации;
3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.
§ 19в. В чл. 56, ал. 1 след думите “продукти от грозде и вино” се поставя точка, а текстът до края се заличава.
§ 19г. В чл. 58, т. 1 думите “и винопроизводство” се заличават.
§19д. В чл. 59, ал. 1 думите “за преработка и правилна обработка на вината” се заличават, а думите “важни от гледна точка на защитата на качеството” се заменят с “в областта на лозарството”.
§ 19е. В чл. 64 думите “т. 8” се заменят с “т. 10”.
§ 19ж. В чл. 66а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 накрая се добавя “както и на приетите от НЛВК и задължителни за винопроизводителите добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино”.;
б) създава се т. 9:
“9. извършва проверки за спазване изискванията за издаване на придружителни документи за превоз на грозде, вино и продукти от грозде и вино.”
2. В ал. 3, т. 2 накрая се добавя “включително и търговски обекти за търговия на едро и дребно.”
§ 19з. В Глава осма се създава чл. 66г:
“Чл. 66г. Контролът за изпълнение на изискванията по чл. 39а и чл. 39б се извършва от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на ИАЛВ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията предлага следната редакция за § 21:
“§ 21. В чл. 69 след думите “продукти от вино и грозде” се поставя запетая и се добавя “спирт, дестилати”.”
Комисията предлага да се създадат § 21а и § 21б:
"§ 21а. В чл. 70 след думите "продуктите от вино и грозде" се поставя запетая и се добавя "спирта, дестилатите".
§ 21б. В чл. 71 след думите "представяне на вината" се поставя запетая и се добавя "спирта, дестилатите"."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 22 и § 23.
По § 24 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 24:
"§ 24. В чл. 76 думите "при производството и съхраняването на грозде, вина, напитки и продукти от грозде и вино и спиртни напитки" се заличават, а след думите "чл. 22" се добавя " 22б", след думите "чл. 40" се добавя "40б" и след думите "чл. 42" се добавя "43, 43а, 43б, 43в, 43е, 43ж, 43з, 43м, 43р, 43с"."
По § 25 има предложение от народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов, които са подкрепени.
Предложението на народния представител Васил Калинов по буква "а" е оттеглено, а по буква "б" се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 25:
"§ 25. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: "Допълнителни разпоредби".
2. В § 1:
а) в т. 17 думите "ферментация на вино, винаса и пикет" се заменят с "ферментация на вино и/или пикет";
б) т. 20 се изменя така:
"20. "Здрави и с приемливо качество винени утайки" са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни";
в) създават се т. 44-51:
"44. "Синтетичен спирт" е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на съответното приложение към наредбата по чл. 36.
45. "Обособяване на обекти за дестилация" е физическо разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол.
46. "Неутрален алкохол" е етилов алкохол от земеделски произход, който отговаря на изискванията за етилов алкохол по Приложение № 1 към Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки и е предназначен за използване при производството и смесването на спиртни напитки.
47. За нуждите на контрола при прилагането на чл. 51 под "спирт" да се разбира "всяка водно-алкохолна смес над 80 обемни процента.
48. "Вторични продукти" са гроздовите джибри и винените утайки.
49. "Здрави и с приемливо качество винени утайки" са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни.
50. "Добри практики" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност.
51. "Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)" е система за процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус."
3. Създава се § 1а:
"§ 1а. Министерският съвет приема тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези параграфи има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите от 19а до 25 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създадат "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията предлага следната редакция на § 26:
"§ 26. Параграф 17 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."
Комисията предлага да се създаде § 26а:
"§ 26а. Разпоредбата на § 18, т. 1 относно вноса на спирт, дестилати, спиртни напитки не се прилага за държави - членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за създаване на Допълнителна разпоредба и предлага тя да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на § 27:
"§ 27. Навсякъде в закона:
1. Думите "винено бренди" се заменят с "бренди".
2. Думите "министърът на икономиката", "министъра на икономиката", "Министерството на икономиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката".
3. Думите "чл. 8, ал. 8" се заменят с "чл. 8, ал. 11".
4. Думите "пунктове/те за дестилация на ферментирали плодови материали" се заменят с "малки/те обекти за дестилиране"."
Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 28, което комисията приема.
Комисията предлага следната редакция на § 28:
"§ 28. В чл. 1 ал. 2 от Закона за храните (обн., ДВ,…) се изменя така:
"(2) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Пламен Моллов за терминологията на законопроекта и то е отразено на систематичното си място – в § 27, т. 4.
Комисията предлага да се създаде § 29:
"§ 29. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Националната лозаро-винарска камара изпълнява разпоредбата на § 19, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля за гласуваме наименованието "Преходни и заключителни разпоредби", § 26 и § 26а от тях, наименованието "Допълнителна разпоредба" на законопроекта и от § 27 до § 29 включително, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, а с това и Законът за виното и спиртните напитки.
Благодаря Ви, господин Моллов.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с Парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ:
Новопостъпили питания за периода 2-6 юни са следните:
Постъпило е питане от народния представител Филип Димитров към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството по отношение на проекта "Красива България". Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.
Постъпило е питане от народния представител Нигяр Джафер към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно държавните средства за домовете за медико-социални грижи за деца, методиката и нормативите за определяне на издръжката на децата в тези домове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.
Постъпило е питане от народния представител Минчо Куминев и Стела Банкова към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на българското правителство спрямо развитието на ядрената енергетика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.
Има писмени отговори на министъра на външните работи господин Калфин на въпрос към народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос на народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Васил Паница.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане на народния представител Мария Капон.
Госпожа Капон има още едно питане, на което министър Вълчев е отговорил.
Госпожа Капон е отправила питане и към министъра на вътрешните работи Румен Петков, който отговаря писмено.
Госпожа Капон получава писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Госпожа Капон има и още два отговора от министър Джевдет Чакъров.
Госпожа Капон получава писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Народният представител госпожа Капон получава още един отговор от министър Гагаузов.
Господин Нено Димов получава писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов и от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, както и писмен отговор на въпрос, отправен към министър Гагаузов.
Министърът на правосъдието Георги Петканов отговаря на питане на народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева.
Госпожа Манева получава и писмен отговор от министър Чакъров, от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров отговаря на питане на народния представител Йовко Йовков.
Министърът на отбраната Веселин Близнаков отговаря на въпрос на народния представител Николай Камов.
Министърът на културата Стефан Данаилов отговаря на питане на народните представители Ненко Темелков и Росица Янакиева.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отговаря на въпрос на народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков.
Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил отговаря на въпрос на народния представител Евгений Жеков.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски отговаря на въпрос на народния представител Борислав Китов.
Заповядайте, госпожо Банкова, за процедура по отношение на парламентарния контрол.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за пореден път изразявам остър протест срещу начина, по който ръководството на парламента връща въпросите на народните представители. Според Конституцията народните представители, по-точно министрите са задължени да отговарят на въпросите на народните представители, защото тези въпроси, господин премиер, се поставят от хората. Те са ни задължили да поставим тези проблеми.
Така че когато се връщат и не се допускат въпросите на народните представители – в този случай ръководството на парламента погазва Конституцията и волята на хората, които са ни изпратили тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА: Конкретното ми възражение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правилникът не съдържа възражения!
СТЕЛА БАНКОВА: За трети път ръководството на Народното събрание отказва да приеме моя въпрос към министъра на вътрешните работи Румен Петков за нарушаване на собствеността, за погазване на правата, за застрашаване на живота на хората в село Пелишат.
Обръщам се към плевенчани, за да ги информирам, че министърът на вътрешните работи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, нямате право!
СТЕЛА БАНКОВА: …отказва да отговаря на техни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правомощие на председателя на Народното събрание е да…
СТЕЛА БАНКОВА: Много моля ръководството на парламента да коригира своето отношение и да приема въпросите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедура, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: Напротив, процедура е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, заемете мястото си!
СТЕЛА БАНКОВА: Не само аз възразявам срещу това, че Вие връщате и не приемате нашите въпроси към министрите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, моля заемете мястото си!
СТЕЛА БАНКОВА: Това е въпрос и към Вас, господин премиер, въпрос на политическа чест и достойнство е Вашите министри да отговарят на въпросите, които ние им поставяме, а да не се крият зад отказа на ръководството на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други възражения и възмущения има ли да изрази някой от микрофона? (Оживление в мнозинството.) Няма.
Преминаваме към питането на народния представител Николай Камов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно Националната програма за развитие на Република България за периода 2007-2013 г.
Имате думата, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, Националният план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. е стратегически документ за развитието на страната в средносрочен план. Това е първият мащабен план за развитие след 1989 г. и пряко засяга общата политика на правителството. Като такъв планът трябва да дава ясен отговор за състоянието на обществото ни, за перспективите пред неговото развитие, за приоритетите, които си поставяме като нация през следващите седем години. Според националните оперативни програми средствата от структурните фондове на Европейския съюз ще се разпределят както следва: за земеделие и селски райони – 46,1%, рибарство и аквакултури – 0,4%, конкурентоспособност - 7,6%, човешки ресурси – 7,6%, транспорт – 12,7%, околна среда – 12,7%, регионално развитие – 11,6%, административен капацитет – 1,2%
Основателен е въпросът каква е целта на националния план и оперативните програми към него - да бъдат стратегия за развитие на страната или просто програма за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз? В този смисъл прави впечатление, че политиките, свързани с изграждане на информационното общество в страната, бяха включени като приоритетна област в правителствената програма, но почти нищо не се споменава за тях не само в Националния план за развитие, но и в оперативните програми.
Този приоритет е изведен и като един от основните за Европейския съюз чрез нова стратегическа рамка “J - 2010 г.” – „Европейско информационно общество за растеж и заетост”. Тя ще се отнася и за България след окончателното ни приемане. Според нея средствата за информационни технологии следва да се увеличат с 80% до 2010 г.
Във връзка с това моля да отговорите на следните два въпроса:
Първо, как приоритетите, залегнали в правителствената програма, ще бъдат защитени в Националния план за развитие на Република България 2007-2013 г.?
Второ, защо развитието на информационното общество не е приоритет на Националния план за развитие на Република България 2007-2013 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Националният план за развитие на Република България за 2007-2013 г. има характер на управленска програма от гледна точка на приоритетите и секторите, които ще бъдат финансирани чрез него. Това е документ, който определя визията, стратегическите цели, финансовите ресурси и институционалната рамка за тяхната реализация.
Планът заедно с оперативните програми е предпоставка за стартиране, а не програма за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз. Съвсем разбираем е стремежът на всяко министерство за самостоятелно участие в оперативните програми на Европейския съюз, ако може с отделна програма. Това обаче не е най-правилният подход, тъй като е възможно да настъпят промени в процеса на конкретизация на приоритетите и да се създадат проблеми при усвояването на необходимите за тях средства. Това налага съществуващите програми да се развиват хоризонтално, което дава възможност за по-голяма свобода за избор на направленията за развитие на страната, без да се налага непрекъснато да ревизираме вече постигнати договорености с Европейския съюз. Този подход ще ни даде възможност тази година да стартираме подготовката на Националната програма за развитие на икономика на знанието, с която да поставим нови приоритети като формиране на трайна научна и технологична политика, изграждане на центрове за знание и компетентност във важни за страната направления, разработване на нови механизми за ефективно финансиране на научните изследвания и иновации. Трябва ясно да се разбира, че в периода 2007-2013 г. финансирането ще върви по линия на приоритетите, а не по линия на мерките. И затова, макар и последните да са по-слабо представени в този начален план от Националния план за развитие, за който Вие говорите, развитието на информационната и комуникационната инфраструктура си остава важен елемент на работата на това правителство.
Като част от усилията на българското правителство за синхронизиране на националните политики с тези на общността и максималното ни вписване в европейските приоритети и задачи в сферата на високите технологии, е нашата инициатива да подготвим един предварителен документ – визия за областите, в които България има капацитет да изгражда и развива високотехнологична индустрия. Тя беше обсъдена при посещението у нас на 10 април т.г. на европейския комисар по изследванията и развитието господин Янес Потачник.
Уважаеми господин Камов, в отговора ми на първия Ви въпрос ще отбележа, че стратегическите цели, залегнали в Националния план за развитие за 2007-2013 г., напълно съответстват на правителствената програма. Там например ясно е посочено: “Постигане и поддържане на висок икономически растеж с динамична икономика на знанието в съответствие с принципите на устойчивото развитие и повишаване на потенциала на човешкия капитал и достигане на равнища на заетостта, доходите и социалната интеграция, осигуряващи високо качество на живот”. Тези две цели отговарят на една обща стратегическа цел, а именно развитие на зряло информационно общество в България, чиито елементи са динамичната икономика на знанието, високата заетост и социалната интеграция, постигнати чрез повсеместно внедряване и използване на информационните и комуникационни технологии. Инвестициите в развитието на икономиката, основана на знанието, ще повишат капацитета едновременно за разработване и внедряване на нови технологии. Тази стратегия се фокусира върху необходимостта от инвестиции в образованието, последващо обучение, увеличаването на трансфера на нови технологии и изграждането на връзка между научните, образователните и бизнес организациите.
По втория Ви въпрос бих искал да акцентирам върху факта, че във формулираните в Националния план за развитие 2007-2013 г. стратегически приоритети развитието на информационното общество не присъства отделно като част от три стратегически приоритета: повишаване на конкурентоспособността на икономиката, развитие на човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура и устойчиво и балансирано регионално развитие. Реализацията на стратегията за развитие на информационното общество ще върви в рамките на създадените оперативни програми, развитие на човешките ресурси, развитие на конкурентоспособността на българската икономика и регионално развитие.
В заключение, искам отново да акцентирам върху два важни пункта. Първо, планирането на политиките в оперативните програми е по приоритети. Липсата на самостоятелни оперативни програми за всеки отделен приоритет не означава, че правителството не поставя акцент върху неговата реализация. Това е механизъм за подготовка на по-ефективно усвояване на финансирането по линия на европейските структурни фондове и Кохезионния фонд. По този начин ще избегнем и трудностите по координацията и съгласуването на административните рамки и институционалното обезпечаване на бъдещите оперативни програми.
Второ, трябва ясно да се разбира, че Националният план е документ в развитие. Той не означава и не завършва с мандата на едно правителство, а отразява динамиката в посоката на развитие, появата на нови приоритети и акценти на работа.
Разбира се, трябва да сме наясно, че някои от приоритетите още не са достатъчно добре разгърнати. В тази посока се работи ежедневно. Целта обаче е да намерим разумния баланс и да реализираме най-важните национални цели и стратегически задачи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Камов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за отговорите. По първия въпрос, все пак очевидното желание на правителството, още на предишното правителство е било по-амбициозно. Дори ще цитирам при една неотдавна проведена дискусия думите на заместник-министъра на финансите, който буквално заявява, че “когато започнахме да правим този план, имахме амбицията да правим цялостна стратегия, което би било нормално, както е и факт, че Националният план не представлява такава цялостна стратегия”.
Струва ми се, че правителството имаше достатъчно време, а и малко време остава все пак да се коригира планът в посока на това да се превърне в истинска стратегия за развитието на България, още повече, че илюзиите в нашето общество са твърде големи по отношение на средствата от Европейския съюз. Тяхното усвояване би трябвало да бъде ясна проекция на приоритетите на държавата.
Второ, по отношение на информационното общество. Съгласен съм с Вас, че не може по всеки приоритет да има оперативна програма. Окуражаващ отговор е, че този приоритет ще бъде защитен във всички оперативни програми хоризонтално.
Но ето какво се получава в сравнение със Словения. В Словения са успели при подготовката на същия план да осигурят 10% от фондовете да отидат пряко в информационните технологии. По оценка на работодателските организации у нас за България към днешна дата това е само 1%!
И моят уточняващ въпрос е: как правителството възнамерява да защити значително по-висок процент, насочен от фондовете в областта на информационните технологии, тъй като това е обявен приоритет на правителството и Вие също се съгласихте с това, подчертахте го даже! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Господин Станишев, заповядайте за отговор на допълнителния въпрос, отправен към Вас от господин Камов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Както казах и в моя отговор, развитието на информационното общество е реален приоритет на това правителство. Неслучайно за първи път беше създадена Държавната агенция за информационни и телекомуникационни развития. Във връзка с това искам да Ви разкажа малко по-подробно за работата по Националния план за развитие.
Броят на оперативните програми беше определен още преди съставянето на това правителство, както и техните наименования. Наред с това работата по прецизирането на приоритетите в рамките на всяка оперативна програма продължи през есенните месеци и в края на годината беше приет първоначален вариант на Националния план за развитие, който в максимална степен да отчете свършената досега работа.
Разбира се, сблъскахме се с реалността, че всяко ведомство, отговарящо за един или друг сектор от развитието на българската икономика или общество, по принцип би желало да има самостоятелна програма за този сектор, което изглежда много атрактивно, но това съдържа няколко риска:
- първо, риска България действително да изглежда като държава, която не знае какво иска и постоянно да предоговаря броя на оперативни програми, което би предизвикало доста сериозен скептицизъм от страна на европейските институции;
- второ, прекаленото стесняване на една програма, която е заложена чрез разбиването на приоритети, заложени в нея, в други оперативни програми, съдържа риска от неусвояване на средства, тъй като ако една програма е по-широко заложена, при отхвърлянето на проект в рамките на един приоритет може да се замества с друг – от друг приоритет или друг подобен в рамките на същия приоритет.
Затова по-широкото полагане на оперативните програми дава възможност и за по-висока усвояемост пред Европейския съюз.
Изрично при приемането на този първоначален вариант на заседанието на Министерския съвет, анализирайки пропуските, недостатъците, липсата на някои елементи в националния план, в моето изказване подчертах, че е необходимо да се отдели повече внимание на науката и образованието, на информационните и комуникационни технологии, на редица такива важни елементи на развитието на информационното общество. По този въпрос, както казах, се работи, тъй като този вариант е изпратен за експертиза, част от нея е готова, самите ведомства уточняват различните елементи от приоритетите и начините за тяхното постигане. Затова когато обсъждахме този вариант, настоявах всяка една институция, която отговаря за определен сектор, в това число Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии, да разработи своите програми хоризонтално, за да бъдат включени в различните оперативни програми, да имат достатъчно финансиране.
Вие посочихте примера със Словения. Разбира се, могат да се вземат за сравнение много държави. Всяка една обаче има своята специфика. Както разбирате, например Словения никога не е имала този огромен проблем със своята инфраструктура – имам предвид пътна инфраструктура, железопътна и много други. В България пътищата са в окаяно състояние, както всички знаем, и развитието на тази част от инфраструктурата е приоритет за всеки български гражданин, за бизнеса и за конкурентоспособността на икономиката. Какво ще се залъгваме, че ще правим информационно общество, центрове за компетентност и високи технологии, ако до тях няма нормален път и съответната нормална инфраструктура?
Наред с това в рамките на правителствения Съвет за координация, контрол и реализация на националните инфраструктурни проекти на последното му заседание беше разгледано състоянието на националната информационна инфраструктура. Още тази година ще се заделят допълнителни средства за завършването на южния пръстен на държавната информационна мрежа. Надявам се следващата година да се напредне и със северната част от обръча, което е много съществено за развитието на информационните технологии и за електронното управление в държавния сектор, в публичния сектор. Това също е част от информационното общество.
Мога да Ви уверя, че въпросът, който поставяте, е важен за правителството като цяло и за мен, ще правим необходимото в рамките на балансите, на общото развитие на страната този сектор да получи ускорено развитие през следващите години. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Камов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър-председателя.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, за мен остава открит въпросът за фокуса в плана за следващите седем години. Ако се съди по разпределението на средствата, каквото и да се каже, човек остава с впечатление, че 46% приоритет за България е земеделието. Като народен представител от такъв район в никакъв случай не бих могъл да се противопоставя, но дали това е тежестта на този приоритет за България?
Мисля, че информационните технологии именно като обявен приоритет на правителството трябва да получат много по-силна подкрепа именно от кабинета, защото ако се подходи ведомствено, както и Вие отбелязахте, едва ли някой ще се погрижи да модернизира системи, които би могъл да управлява по начина, по който ги е управлявал досега, без да се безпокои много.
Третото безпокойство е свързано със сроковете. Мисля, че обективно има изоставане и много кратко е времето, в което всичко това, за което Вие споменахте и аз поддържам като възможност да бъде осъществено, ще трябва да се случи. Надявам се, че правителството няма да бъде упрекнато в забавяне и това да влезе в кръга от забележки на Европейския съюз във връзка с нашето присъединяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Народният представител Мартин Димитров е отправил питане към министър-председателя относно удължаване на Споразумението с Международния валутен фонд.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Тройната коалиция и българското правителство удължи Споразумението с Международния валутен фонд с шест месеца, но много малко беше казано на българското общество какво налага тази промяна. Още повече, през последните години сме слушали депутати от левицата, от БСП да казват, че Международният валутен фонд е причината заплатите в България да не растат бързо.
Уважаеми господин министър-председател, аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили Ви даваме сега трибуна да обясните на българския народ причините за удължаването на това споразумение. Смятаме, че е много важно политиката на правителството да бъде обяснявана на българските граждани – да казвате защо нещо се случва, какви резултати очаквате, какви ползи има за България от удължаването на това споразумение, каква ситуация очаквате, за да се налага това споразумение да бъде удължено. Пак Ви припомням, че от вашата партия – БСП, имаше страшно много критики срещу Международния валутен фонд. Сега аз и моите колеги от СДС сме много учудени как с лека ръка, без особени мотиви, това споразумение беше удължено. Надявам се на ясен и изчерпателен отговор от Ваша страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Станишев, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви за любезната възможност, която ми предоставяте да поясня мотивите за решението на правителството за удължаване на Споразумението с Международния валутен фонд. Впрочем бих си позволил да вмъкна един коментар извън конкретния отговор – сигурно ако не беше удължено споразумението, щяхте да ни критикувате защо не е удължено. Сега поставяте другия въпрос от другата страна, което е нормално, естествено за опозиционна политическа сила – това е работата на опозицията да пита, да настоява правителството да отговаря на въпросите.
Както знаете, българското правителство договори с Мисията на Международния валутен фонд удължаване с шест месеца на Предпазното споразумение, което изтича през септември 2006 г. Съгласно договореното удължаване на срока всички финансови и структурни критерии и мерки за изпълнение ще бъдат разчетени до края на 2006 г.
В началото на 2007 г. българското правителство няма ангажименти към Международния валутен фонд по отношение на политики, критерии и мерки за изпълнение. През този период ще има техническа процедура по приключване на споразумението и изготвяне на доклад пред борда на директорите на Международния валутен фонд. Така страната ни ще има само формално споразумение с Международния валутен фонд към датата на пълноправното ни членство в Европейския съюз без това да влияе на ангажимента ни да съставим и изпълняваме конвенгертна икономическа програма, одобрена от Европейската комисия.
Независимо от срока на споразумението фискалните критерии от действащото споразумение с фонда са валидни до края на настоящата година. В този смисъл евентуалното неудължаване на споразумението ненужно би съкратило срока за изпълнение на структурните критерии и мерки само до м. септември т.г. без това да променя ангажиментите ни по фискалните критерии. И мисля, че това е достатъчно силен и ясен аргумент за удължаване срока на действието на споразумението с Международния валутен фонд.
Решението на правителството е съгласувано с Европейската комисия. Темата бе обсъдена с еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси господин Хоакин Алмуня по време на неговото неотдавнашно посещение в България, доколкото си спомням на 15 май т.г. По време на срещата с министъра на финансите и с мен това беше уточнено. С него беше обсъдена също така икономическата политика на правителството до периода на присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Смятам, че решението е взето не просто така, а със сериозни аргументи след продължителни разговори с мисията на Международния валутен фонд, след консултации с Европейската комисия и изразява насоката на политиката на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Димитров, имате думата, за да зададете допълнителни въпроси към министър-председателя.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, защо България е единствената страна, която влиза в Европейския съюз и продължава споразумение с Международния валутен фонд? Как така при другите десет страни, които влязоха не се наложи да се стигне до такова удължаване?
Господин министър-председател, отговорете на този въпрос: какво е по-различното между България и онези други десет страни, които влязоха в Европейския съюз?
Друго нещо – СДС подкрепя удължаването на това споразумение, защото смятаме, че правителството е рисково и едно такова споразумение ще увеличи външните фактори за контрол, за да не се стигне до големи бели. За нас това удължаване, господин министър-председател, ако ме слушате, означава следното нещо, че Вие сам признавате, че вашите министри са рискови и че ако няма споразумение в края на 2006 г. най-малкото излишъкът на България ще бъде похарчен много набързо. Надявам се на ясен отговор от Ваша страна на този въпрос.
Аз в тази зала от Ваша страна чух следното признание: инициативата за удължаване на споразумението с Международния валутен фонд изцяло идва от българското правителство. Ваши министри в българските медии се опитаха да обяснят едва ли не, че инициативата идва отнякъде другаде. Хубаво, Вие си казахте, че това си е Ваша инициатива, но Вие не отговорихте защо я предприемате.
Пак Ви казвам, останалите страни, които влизат в Европейския съюз, нямат споразумение, което да изтича след датата на членството. Очевидно е, че между България и тези страни има някаква разлика, за да има такова разминаване. Вие като министър-председател е хубаво на българския парламент да обясните каква е тази разлика, както и на българските граждани, за да знаем.
Благодаря да очаквания от Вас отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за отговор, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Димитров, хубаво е все пак да слушате, когато се опитвам да говоря, а не да преиначавате моите думи.
Първо, пак обръщам внимание на това, че при неудължаване на споразумението това би означавало, че България трябва все едно да изпълни фискалните мерки, които са залегнали в действащото споразумение, което изтича в края на м. септември т.г., да ги изпълнява до края на годината, но това щеше да съкрати сроковете за изпълнението на структурните мерки до края на м. септември, докато при удължаване на споразумението те се удължават до края на м. декември т.г., което практически е по-удобно за България. Знаете, че в момента има изключително много приоритети, свързани с Европейския съюз и те невинаги се покриват с това, което е важно и приоритетно за Международния валутен фонд.
Второ, за разликата между България и другите десет страни, които влязоха в Европейския съюз досега.
Първата голяма разлика между нас и повечето от тях е, че те не са имали никога валутен борд.
Второто го подчертавам отново, че споразумението ще бъде по-скоро формално до м. март т.г., до пролетта, когато ще изтече окончателно и ще бъде използвано от Международния валутен фонд за техническо оформяне на доклада пред борда на Международния валутен фонд. Мисля, че това беше достатъчно ясно казано в моя отговор.
Трето, Вие казахте, че това е форма на застраховка срещу рисковото правителство.
Уважаеми господин Димитров, знаете, че бизнесът е изключително плашлив, когато има политическа нестабилност или лоша икономическа среда в една страна, но данните не на правителството, а на Българска народна банка са, че за първите три месеца за тази година преките чуждестранни инвестиции са нараснали и са станали 755 млн. евро за три месеца от годината! За същия период от миналата година преките чуждестранни инвестиции са били 392 млн. евро, което някак си не се връзва с това, което Вие казвате – повтарям, като статистика. Тя не включва, например, такива постъпления като приходите от приватизацията на ТЕЦ „Варна” – 206 млн. лв. и ангажимент за инвестиции за още 40 млн. евро в българската енергетика.
Аз разбирам, че Вие имате политическа теза и тя трябва да бъде повтаряна, за което Ви пожелавам успех, обаче искам отново да подчертая, че правителството има собствена фискална политика. Една от основите на политиката на това правителство на тройната коалиция е да се запази макроикономическата стабилност и финансовата стабилност като основа за ускорено икономическо развитие. Впрочем това личи и от макрорамката на бюджета за 2007 г., която беше дискутирана на политическия съвет на коалицията. Тя беше определена. Тя е достатъчно рестриктивна и разумна и не означава, че след като се замине Международният валутен фонд, ще харчим безразборно средства. Вие това много добре го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Димитров, имате право да изразите отношението си към отговора на господин Станишев. Имате думата, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Станишев, казвате, че изказването ми е политическо. Сега ще Ви дам няколко икономически аргумента.
Казвате: нямало страни, които да са с валутен борд от последните десет. Моля Ви се, господин Станишев! Това са неоспорими факти, леснопроверими. Дайте да видим Балтийските страни, които са с валутен борд, пък влизат в Европейския съюз, защо пък те нямат удължаване на споразумението с Международния валутен фонд?
Освен това тук имаме депутати с доста добра памет – споразумението трябваше да изтече м. септември 2006 г., пък Вие го удължавате с шест месеца. Защо не го удължавате с три месеца? Кое налага едновременно членство в Европейския съюз и споразумение с Международния валутен фонд? Очевидно, че България е по-рискова от другите страни.
По отношение на инвестициите – повод за гордост, господин министър-председател, нямаме, защото ако отнесем инвестициите към броя на населението в България, те са между 4-5 пъти по-малко от средното за източноевропейските страни – тези, които влязоха в Европейския съюз. И ако има тази година известна интензификация, тоест да има повече инвестиции, това се дължи най-вече на предстоящото членство в Европейския съюз. И ако докладът на Европейската комисия беше по-добър от това, което е, щеше да има и повече инвестиции. Обаче за съжаление, уважаеми дами и господа от тройната коалиция, лошият доклад на Европейската комисия е една от предпоставките за влошаване на инвестиционната среда в България.
Освен това, ако България влезе, уважаеми господин министър-председател, с предпазни клаузи в Европейския съюз, инвестиционната среда в България ще се влошава. И ако някой от вас не си дава сметка за тази работа – много лошо за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Народният представител Евгений Жеков е отправил въпрос към министър-председателя за обгазяването на гр. Стара Загора и изпълнение на решение на Народното събрание от 2 септември 2005 г.
Господин Жеков, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е свързан с тежкия проблем на жителите на Старозагорска област – обгазяването. Този проблем в последните дни се изостри много. Факт е първият протестен митинг, организиран от над 30 граждански организации и сдружения, сред които църквата и двата големи синдиката.
Трябва да ви кажа, че гражданите на Старозагорско вече не вярват на никого. Не вярват нито на нас – депутатите, нито на местната власт, а още по-малко на централната. Те искат не приказки, а конкретни действия и резултати, като под резултати разбират единствено прозрачен и чист въздух.
Господин министър-председател, както знаете, по въпроса за обгазяването има две решения на две народни събрания и 11 конкретни препоръки за действия в доклада на Временната парламентарна комисия, която проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора.
В тази връзка Ви задавам следния въпрос: Какво от решението на Народното събрание от 2 септември 2005 г. и 11-те препоръки от доклада на Временната парламентарна комисия за обгазяване на Стара Загора до момента е изпълнено, какво не е и кога в какви срокове ще бъде изпълнено?
Господин министър-председател, дължа да Ви обърна внимание, че ме интересуват преди всичко конкретните действия, предприети от изпълнителната власт, и тези които ще бъдат предприети, а не докладите и отчетите на чиновниците. Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жеков.
Господин Станишев, имате думата да отговорите на отправения към Вас въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жеков! Благодаря за въпроса, който продължава да бъде както изключително важен, тревожен и същевременно много, много сложен, и то сложен не само от техническа гледна точка – от гледна точка на обективните показатели, а и сложен психологически. Защото е създадена среда на подозрителност и недоверие - среда, в която трудно се чуват дори най-сериозните и тежки аргументи, които почиват на доказани факти. Този въпрос действително неведнъж е стоял в дневния ред на Народното събрание, на парламентарния контрол, на него са отговаряли няколко министри, отговарял съм и аз. Напомням това, за да подчертая съпричастността на правителството към проблема и още веднъж да изразя неговата политическа воля да изпълним нашите ангажименти към гражданите на Стара Загора и региона и да ги уверим, че ще направим всичко необходимо, за да постигнем в крайна сметка общата цел: да бъдат премахнати източниците на замърсяване на въздуха и да осигурим чиста околна среда, полезна, нормална за здравето на хората.
Бих искал да използвам тази трибуна, за да отправя благодарности към Президента на Републиката господин Георги Първанов за организираната от него на 6 юни т.г. среща по проблема с обгазяването на Стара Загора. В нея, както знаете, взеха участие министри, заместник-министри, представители на местната власт и Гражданското обединение “Стара Загора”. Мисля, че това е един добър пример за инициатива на президентската институция, която внесе в момента необходимото успокояване и показа, че се предприемат конкретни действия и за в бъдеще.
Уважаеми господин Жеков, така както сте формулирали въпроса си към мен, се предполага да бъдат изредени множество факти, числа, технически, химически, медицински и други параметри и термини, които ще илюстрират какво е изпълнено и какво не е изпълнено по решението на парламента от 2 септември 2005 г. Аз разбирам, че тази информация е необходима, но представена тук от трибуната на Народното събрание ще бъде възприета само от експертите, тъй като няма как всеки един гражданин да знае тези детайли и терминология. Затова смятам, а и навярно ще срещна Вашето разбиране, че е по-важно да Ви запозная с по-нататъшните ангажименти на изпълнителната власт за постигане на целта, която посочих в началото на моя отговор.
За да се преодолее изоставането и да се съкратят до възможния минимум технологичните срокове за въвеждане на сероочистващи инсталации в централите от комплекса “Марица-изток” се извършват конкретни рехабилитационни програми, съгласно заложения им по комплексните им разрешителни график, съобразен с необходимостта да бъде обезпечена сигурността на електроенергийната система на страната. В ход са поредица от конкретни мерки за преодоляване на 11-месечното изоставане, породено от изключително сериозната технологична сложност на реконструкцията, на плановите ремонти и рехабилитацията на съоръженията, както и на усвояването на големи по обем инвестиции.
Освен мерките в ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Марица-изток 3” и “Брикел” АД чрез промяна на комплексните разрешителни на отделните енергийни мощности са въведени ограничения за работата в критичния метеорологичен период през лятото. През м. юли т.г. ще се въведе в експлоатация първият етап на системата за ранно предизвестяване на населението при наличието на неблагоприятни метеорологични условия. Тя се изгражда от операторите на трите ТЕЦ-а на “Марица-изток” и ще позволи максимално точно да се определя конкретният източник на замърсяване, което е много важно.
Особено внимание заслужава и позицията на Министерството на отбраната и Генералния щаб за засилен съвместен контрол с експерти на Гражданско обединение “Стара Загора” и на компетентните институции на полигона “Змейово”. Там ще бъде изградена допълнително система за екологичен контрол, като се планира информацията от ежедневните измервания на чистотата на въздуха и на полигона да се отразява на електронно табло пред общината на гр. Стара Загора.
Забележете, за първи път на този важен за националната ни сигурност обект се допуска осезателно, денонощно присъствие на представители на гражданските структури. Такъв контрол никога досега не е съществувал и този факт според мен трябва да бъде оценен по достойнство.
Министерството на отбраната е предприело необходимите действия по процедурата за сертифицирането на ИСО 14 001 на полигона, което окончателно ще реши проблема с прозрачността на неговата дейност и ще потвърди неговата екологична безопасност.
Не по-малко значими са и действията на Министерството на здравеопазването, което организира от м. май т.г. скрининг на децата до 18-годишна възраст от гр. Стара Загора, Гурково и Павел баня. Досега са прегледани всички ученици от І до ІV клас и големите групи в детските градини – около 8400 деца. За наблюдение и контрол на скрининга в гр. Стара Загора е създаден обществен съвет с участието на неправителствени организации, Асоциацията на общопрактикуващите лекари и медии. Стартира и провеждането на профилактични прегледи на населението в общините Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Гурково, Николаево и Братя Даскалови – става дума за общо 124 000 възрастни и деца. Данните от скрининга и профилактичните прегледи ще бъдат обработени до края на м. октомври и ще бъде изготвен доклад, който ще бъде достъпен за всички заинтересовани.
Предвижда се от бюджета на министерството да бъдат отпуснати допълнителни средства за разширяване обхвата на скрининга през 2007 г.
Уважаеми господин Жеков, предполагам, че като народен представител ще бъдете критичен към темата, която дискутираме. Тази тема е загриженост и за народни представители от различни политически сили, в това число от управляващите, и на правителството, повярвайте ми. Най-важното е обаче всички ние – и управляващи, и опозиция, и Народно събрание, и изпълнителна власт, да продължим да правим това, което е започнато, да се реализират достатъчно прозрачно ангажиментите, които споменах, и да има много точно разясняване на ситуацията, за да бъдат гражданите в района на Стара Загора спокойни, да знаят, че действително им се съобщава обективната истина и да се преодолеят рисковете за тяхното здраве. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгений Жеков – право на реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаеми господин премиер, аз съм съгласен с Вас, че въпросът вече става психологически. Затова не съм доволен от Вашия отговор и едва ли има някой в Старозагорски окръг, който да е доволен. Макар да мразя да давам акъл без да са ме питали, ще си позволя да Ви предложа един кратък план за действие от три точки, които могат лесно да се запомнят от мен, от Вас, от колегите в залата, от всички старозагорци:
Първо, незабавно решение за закриване на военния полигон “Змеево”, определяне на конкретна дата за прекратяване на изпитанията и дата за демонтиране на съоръженията.
Второ, ревизия на всички договори за изграждане на сероочистващи инсталации и рехабилитация на топлоцентралите, които са изостанали, и събиране на неустойките по тези договори, санкциониране на длъжностните лица, допуснали изоставането, и определяне на точни дати за пускането им в експлоатация.
Трето, конкретни компенсации за населението на Старозагорска област и общините Стара Загора, Гълъбово, Раднево и другите засегнати.
Господин премиер, не Ви заплашвам, но дължа да Ви предупредя: в Стара Загора има проблем, който е на път да се превърне в проблем на Вашето управление, и то в най-неподходящия момент – преди окончателния мониторингов доклад през м. септември.
Господин премиер, искам да Ви припомня, че “Мъглиж беше пръв, Стара и Нова Загора…”. (Смях в блока на КБ.) И още, че Старозагорското въстание предшестваше Априлското. Не допускайте заради бездействието и бездушието на чиновниците от поверените Ви ведомства да се запали дюшекът на Вашето управление. В Стара Загора вече тлее пожарът на бунта, и то на стихийния бунт!
Моят апел и апелът на старозагорци към Вас е: действайте, и то действайте незабавно!
Накрая искам да изпълня поръчението на моите избиратели и на сдруженията за чиста Стара Загора – да Ви подаря техния знак и да Ви помоля да го поставите на ревера си в знак на съпричастност със Стара Загора и проблемите на нейните жители. (Връчва му знака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жеков! Няма да правя дуплика, защото смятам, че би било неуместно да правя дуплика и да политизирам по какъвто и да било начин този въпрос, който представлява голяма загриженост за жителите на целия регион, не само на град Стара Загора. Повярвайте ми, че през последните месеци и аз съм се срещал неколкократно с кмета на град Стара Загора, с представители на Общинския съвет и на неправителствени организации. Ще направим всичко необходимо, за да бъде решаван въпросът принципно, на базата на ясни доказателства, факти, наблюдения.
Последните договорени мерки при президента на Републиката според мен дават добра основа и ще бъдат изпълнявани стриктно от правителството, което е поело конкретни ангажименти за наблюдение, за прозрачност на работата на полигона “Змеево” и на топлоелектроцентралите. Моето впечатление е, че в много случаи, както Вие казахте, въпросът е психологически. Според мен има и заинтересовани икономически интереси, които играят върху страха на хората, но не могат да се вземат държавни решения на базата на това. Трябва да се знае цялата истина, обективната истина, с нея да бъдат запознати гражданите от региона и да се предприемат действия, които не позволяват замърсяването и увреждането на гражданите, независимо от кого произтича замърсяването. На тази база ще действа правителството съобразно поетите ангажименти. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Първият въпрос е зададен от народния представител Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим): Благодаря, господин председател.
Възползвам се, тъй като виждам, че господин премиерът е още тук, за да се обърна и към него, задавайки актуалния си въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът Ви е към господин Калфин.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Да, господин председател, но въпросът ми макар и кратък, е много важен. Той беше адресиран преди всичко към министър-председателя, но за съжаление министър-председателят сигурно не знае, че има погрешна практика в българския парламент – председателят да решава кой е компетентен да отговаря по тези въпроси. Затова въпросът ми беше пренасочен към вицепремиера и министъра на външните работи. Мисля, че въпросът ми е от компетентността и отговорността точно на министър-председателя, а не на някой друг. (Министър-председателят напуска залата.)
Мисля, че много е хубаво да се каже какво ще се направи в Стара Загора и министър-председателят да отговори, но смятам, че на въпроса ми “Смятате ли, че Вашето правителство осигури адекватно изпълнение на договореното от България, за да влезем като достоен член в Европейския съюз?” е въпрос именно от компетенцията не на този или онзи министър, а от компетентността точно на министър-председателя. Ясно е, че подобен въпрос не е по силите на отделно министерство, каквито и да са тези усилия, колкото и този министър да е в час по проблемите.
Затова задавайки въпроса си по неизбежност към министър Калфин, искам още веднъж да обърна Вашето внимание, господин председател – нека се прекрати погрешната практика председателят на българския парламент да решава кой от министрите следва да отговори на един от въпросите. Народните представители и аз лично сме достатъчно грамотни, за да знаем кого да питаме по тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин. Господин министър, разполагате с три минути за отговор на този много съществен и обемен въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател. Ще се постарая да се вместя в тези три минути. Искаше ми се да има повече време, за да отговоря на господин Праматарски, само че такъв е регламентът и аз го спазвам.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Праматарски! Аз се радвам, че задавате този въпрос. Колкото по-често се задава, толкова по-добре. Както всички в държавата знаем, приоритет № 1 на правителството е извършването на цялата подготовка, свързана с членството на страната ни в Европейския съюз от началото на следващата година. Знаете, че целият процес на преговорите започна през 1999 г. и завърши в края на 2004 г. Тогава бяха поети ангажиментите, а през април 2005 г. беше подписан Договорът за членство.
Това, което прави в момента правителството като част от българските институции, е да мобилизира максимално всички свои възможности и всички възможности на изпълнителната власт – държавата действително да изпълни поетите ангажименти, които са поети от предходни правителства, което го казвам с положителна нотка. Бих искал да подчертая още веднъж, че всичко, което правим за Европейския съюз, е резултат от 16 години усилия на българската държава. Ще напомня, че молбата за членство беше подадена през 1995 г. Поне 11 години страната ни работи в тази посока.
Напредъкът на страната, както знаете, се отразява в доклади на Европейската комисия. Последният доклад беше публикуван на 16 май тази година, предпоследният – м. октомври миналата година. Докладът от 16 май показва на практика напредъкът на страната ни от м. октомври до м. май. В този доклад се казва, че страната ни има значителен напредък след времето от предишния доклад, който е през месец октомври. Това за нас е безспорна оценка, че се движим в правилната посока.
Според доклада от м. май на Европейската комисия в голямото мнозинство от областите, над 90 от 145, България вече е готова за членство. Това означава, че от 145 области 90 са в зелен цвят. Жълтите области, в които са необходими разширени усилия, допълнителни усилия, са съкратени от 53 през м. октомври на 45 през м. май. Областите на сериозна загриженост, за които Европейската комисия призовава за спешни и незабавни мерки, са съкратени от 16 през м. октомври на 6 през м. май. Това означава, че в доклада от м. май много ясно се подчертава прогресът, който страната ни е направила през последните месеци, по-специално от м. октомври досега. Въпреки това искам да ви кажа, че никой в правителството не приема този доклад като успокоение. Задачите, които стоят пред държавата, са изключително тежки. Още повече, че от нас, както знаете добре, в препоръките на доклада се искат явни резултати в области, свързани с ограничаване на корупцията, борбата с организираната престъпност, които до голяма степен се определят от експертна оценка. Това означава как страната ни ще убеди европейските експерти, че се е преборила с тези области.
Аз само мога да съжалявам, че реформата в съдебната система не беше проведена по-рано, че новият Наказателнопроцесуален кодекс влезе в сила едва през месец април, че тези промени в Конституцията, които намалиха до минимум имунитета на депутатите, влязоха в сила също през м. април тази година. Ако по-рано бяха влезли тези изменения, ако бяха приети тези закони, за които аз с голямо уважение смятам, че парламентът много усилено работи в момента – и Административнопроцесуалния кодекс, и Гражданскопроцесуалния кодекс, който ще влезе, ние сигурно щяхме да можем да задействаме всички тези механизми.
Вчера на своето заседание Министерският съвет прие план за действие, което вероятно също знаете, който адресира политическите критерии във всички тези области, които, пак казвам, са достатъчно сложни и напрегнати в следващите месеци. Имаме конкретни задачи, свързани главно с повишаване на прозрачността, с ограничаване на възможността за извършване на скрити от обществото процеси или процедури, максимално имуществото на министрите ще излезе, ще се постараем да засилим правомощията на Сметната палата, ще укрепим допълнително след приетото законодателство възможностите на съдебната система да може да се справя с организираната престъпност. Имаме план за действие по всяка една точка, който е съгласуван с представителите на Европейската комисия.
Бих искал да завърша, като се обърна и към Народното събрание, и към вас като човек, който е председател на партия и задава този въпрос – да не чакаме само плана за действие на правителството. Това, което се иска от нас, не е правителството да свърши някаква работа и да осигури членството на страната в Европейския съюз. Аз бих искал да видя плана за действие на парламента, плана за действие на съдебната система, плана за действие на вашата партия какво ще направи в следващите месеци, плана за действие на различните политически групи какво ще направят следващите месеци, ако искаме да осигурим всички ние членството на страната ни в Европейския съюз. Така че не бих приел обръщането единствено към правителството, което работи действително на максимални обороти, за да компенсира забавянето в подготовката ни за Европейския съюз, а бих потърсил мобилизация на всички, които стоят в тази зала и извън тази зала, за да успеем да направим това, което всички български граждани искат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има народният представител Александър Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калфин! Няма да Ви кажа, че съм недоволен от отговора, защото Вие давате отговор, който единствено можете да дадете и казвате какво ще направим. Разбира се, затова казах, че въпросът е към министър-председателя, защото процесът е наистина дълъг и тази хронология, и тази статистика, която Вие тук споменавате, е точно такава. Но аз питах адекватни ли са действията, имайки предвид, че Вашето правителство в известна степен е продължител и наследник на предишното правителство, което поемаше ангажименти, нищо не свърши и всичко това в един момент стига критичен праг. Въпросът е Вие можете ли да преодолеете всички тези натрупани негативни последици.
Що се отнася до отговорността, уважаеми господин Калфин, прав сте, но се обръщайте към мнозинството в тази зала. Ще Ви дам простия пример с Конституцията. Тук, в тази зала, и аз, и други колеги казахме, че тези промени, които се правят в Конституцията, са само хвърляне на прах в очите на хората, че нещо се прави в тази държава. Стигнахме дотам да ни се каже, че тези промени са точно такива. Мнозинството тогава упорстваше и казваше: "Не, това са единствените промени". Наложиха ги и сега ще правим пак промени в Конституцията. Ето затова не искайте от опозицията повече от това, което може да даде, след като мнозинството в тази зала дори е конституционно, сами могат да приемат всички тези мерки. Иначе отговорността, естествено, е на правителството. Ние можем да бъдем само коректив на тези действия.
Що се отнася до това какво Демократическата партия и аз, като неин председател, ще направим, ние винаги сме правили максималното и като участници в управлението, и като опозиция в предишния и в сегашния парламент. В предишния парламент точно от тази трибуна предупреждавахме десетократно министър-председателя, отделните министри за това какво ще се случи. И след няколко месеца то се случва. И сега те остават изненадани. Аз не мога да приема дори държанието на Вашата колежка, която е министър по европейска интеграция. Едва ли не тя се кара и държи някакъв назидателен тон на някой друг, а не на самата себе си, която имаше тези функции и в предишното правителство. Ето за това става въпрос.
И когато питам адекватни ли са тези действия, аз искам да разбера доколко и правителството осъзнава, че този проблем е сериозен, трудно решим и ще приеме сериозни действия. От повечето от министрите това не личи. Все се говори за някакви успехи. За първи път, както разбираме, ни се дава листа със задачи, които трябва да вършим, сякаш сме малограмотни и малоумни и не знаем какво трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа, господин Праматарски! Нито аз, нито министър-председателят би могъл да носи отговорност за предишно правителство, което и да е то. Така че не с парламентарна процедура, не знам по какъв начин бихте могли да поискате някой да отговори за предходни действия. Ние отговаряме и носим цялостната политическа отговорност за това, което прави правителството. Правителството беше избрано през август миналата година. За всяко едно действие то е отговорно и се отчита пред парламента.
Ангажименти по отношение на европейската интеграция, още един път казвам, са започнати да се приемат от 1990 г. Тогава започнаха преговорите. До 2001 г., когато дойде предишното правителство, бяха затворени част от главите. И част от ангажиментите също бяха поети по време на правителството, в което и Вие бяхте в управлението. Така че нека не търсим кой е поемал ангажименти. Българската държава е поела ангажименти. Това, което може да направи правителството, и не само аз, и колегите ми действително съзнаваме цялата отговорност и сериозност на този ангажимент, е да направим максималното, всичко възможно страната ни да влезе, и то по най-достойния начин, в Европейския съюз в началото на следващата година. Затова още един път призовавам да не политизираме този въпрос и да казваме кой има по-голям и по-малък принос, защото включително промените в Конституцията в същия този доклад бяха оценени в голямата си част положително.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (независим, от място): Защо тогава пак ще променяме Конституцията?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: По-скоро бих потърсил точно по тази тема взаимодействие и действително мобилизация на всички възможности, за да осигурим това, което политическата класа на България дължи на българския народ, а то е членство в Европейския съюз от началото на следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров, който има въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! В началото със съжаление трябва да изразя отново протеста на господин Иван Костов и моя личен протест срещу отклоняването от господин Станишев към господин Ивайло Калфин на въпроса, който ще задам, тъй като от гледна точка на компетентност въпросът пряко касае функциите на министър-председателя.
Надявам се, че тази порочна практика най-сетне ще бъде прекратена. Не можете, като ръководство на Народното събрание да защитавате по този неудачен начин министър-председателя от неудобни въпроси, които засягат неговата функция според конституционната уредба на нашата страна.
Уважаеми господин вицепремиер, в края на м. април т.г. министърът на външните работи и заместник министър-председател на Република Турция господин Гюл проведе срещи с представители на изпълнителната и местната власт в Република България. По този повод Посолството на Република Турция заяви, цитирам: “Посещенията на министър Гюл в България нямат таен характер. Те са осъществени в рамките на предварителната програма, съгласувана с Министерството на външните работи на Република България, чийто представител е съпровождал и присъствал на всички срещи, осъществени от министър Гюл и делегацията”.
Във връзка с публикации в медиите, които не потвърждават изцяло позицията на Турското посолство в България, аз бих желал да отговорите на следните въпроси:
Първо, по чие указание и на какво основание министрите от квотата на Движението за права и свободи – Емел Етем, Джевдет Чакъров и Нихат Кабил, проведоха работен обяд с господин Абдуллах Гюл?
Второ, защо представител на Министерството на външните работи и областният управител на област Кърджали не са присъствали на срещата на господин Гюл с представители на ДПС в местната власт, на която са били допуснати единствено турски журналисти?
Трето, кои представители на Министерството на външните работи са присъствали на гореспоменатите срещи с господин Гюл? Ще потвърдите ли, това е особено важно, информацията, че програмата на тези срещи не е била предварително съгласувана, както заяви говорителят на Министерството на външните работи господин Димитър Цанчев, противно на част от твърденията в изявлението на Посолството на Република Турция? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Димитров! Посещението на господин Абдуллах Гюл в Република България беше организирано в рамките на неговото участие в качеството му на министър на външните работи на Република Турция в неформалната среща на външните министри на страните – членки на НАТО, на 27 и 28 април т.г. в София.
С нота, получена в края на работния ден на 25 април 2006 г., това е един ден преди министър Гюл да пристигне в София, Посолството на Република Турция информира Министерството на външните работи за направени промени в програмата на министър Гюл, който на 28 април ще отпътува за Пловдив, цитирам: “където ще пренощува в хотел “Пловдив”, а на 28 април т.г. ще посети Кърджали, откъдето ще отпътува за ГКПП “Капъкуле”.
В същата нота се отправя молба за съдействие от страна на Министерството на външните работи министър Гюл, отново цитирам: “да бъде посрещнат и изпратен на ГКПП от съответните български лица и да бъдат осигурени полицейски ескорт и мерки за сигурност по време на неговото пътуване в страната”.
В това се заключава предварителната информация, предоставена на Министерството на външните работи за програмата на министър Гюл извън участието му в конференцията в София.
Що се отнася до конкретните въпроси, които Вие поставяте.
По първия въпрос за провеждането на работен обяд, аз действително не бих могъл да Ви отговоря, но не вярвам, че има някакви специални указния тримата министри да са участвали на този работен обяд с господин Гюл. Министерство на външните работи не е било информирано по никакъв начин за предвидения на 27 април т.г. обяд в София, на който нито един представител на министерството не е бил поканен да присъства. Това са покани в резиденцията на турския посланик, отправени от турския посланик.
В отговор на следващите два въпроса, мога да Ви уведомя за следното.
На 4 май 2006 г. в изявление за медиите, направено по повод публикации в печата и по-специално във вестниците “Монитор” и “Дума” относно визитата на министър Гюл, Посолството на Република Турция отрича посещенията му в градовете Пловдив и Кърджали да са имали таен характер, посочвайки, че са проведени в рамките на предварителната програма, цитирам: “съгласувана с Министерство на външните работи, чийто представил е съпровождал и присъствал на всички срещи на турския външен министър”.
От своя страна говорителят на Министерството на външните работи Димитър Цанчев в изявление за медиите от следващия ден – 5 май т.г., уточни изявленията на Турското посолство. И аз заставам зад думите на говорителя на Външно министерство господин Димитър Цанчев, по-точно: “Програмата на визитата на турския външен министър не е била предварително съгласувана с Министерството на външните работи, доколкото то е било предварително уведомено за програмата на министър Гюл”.
Второ, беше посочено, че представител на Министерството на външните работи, който е дипломат в Дирекция “Европа – 1” е придружавал кортежа на турския външен министър от пристигането до напускането му на страната. Той обаче не е бил поканен на обяда, за който става въпрос, даден на 27 април т.г. в резиденцията на турския посланик в София непосредствено след пристигането на външния министър на Турция в столицата, на който са били поканени министри и депутати от квотата на ДПС.
В Пловдив представителят на Министерството на външните работи е присъствал на срещите на турския външен министър с български и турски бизнесмени в хотел “Тримонциум – Принцес” и по-късно с кмета на града господин Иван Чомаков, както и на последвалата вечеря в стария град.
В Кърджали е присъствал на срещата на министър Гюл с областния управител на област Кърджали господин Коджаманов, с кмета на община Кърджали господин Азис, на срещата на министър Гюл с общински съветници от община Кърджали и турски бизнесмени с икономически интереси в общината, на която са присъствали депутати от парламентите на двете страни, български и турски журналисти. Присъствал е и на последния протоколен обяд на министър Гюл с представители на ДПС в местната власт от региона на градовете Кърджали и Хасково. Този обяд е бил организиран от кметството на гр. Кърджали.
От протоколна гледна точка няма нарушения на правилата и процедурите, с които е действал министър Гюл. Още веднъж казвам, след уведомлението от турска страна за намеренията на министър Гюл беше осигурен кортеж и придружител от страна на българското Министерство на външните работи. Това, че нашият представител не е бил поканен на този обяд, още веднъж казвам, от протоколна гледна точка не е някакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров – право на реплика.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Да, това беше един добър и точен отговор. Той изключително добре илюстрира това, че въпросът не би трябвало да бъде зададен към Вас. Той потвърждава нашето съжаление, че именно господин премиерът трябваше да бъде тук и да отчете въз основа на каква логика селективно се подбират, така да се каже, по принцип, който няма отношение към функционалното разпределение в кабинета определени министри за работен обяд, на който не присъстват представители и на други министерства например, които имат пряко отношение към международните отношения.
Действително господин Станишев трябваше да бъде тук, в залата, и да каже дали участието на министрите е било съгласувано с него и именно защо по този начин – селективно, е подходено към поканата така, че целият кабинет, а доколкото разбирам и Вие самият, не сте докрай известени за съдържанието на проведените разговори?
Това е големият проблем. Иначе безспорно Вие сте прав, че Министерството на външните работи е изпълнило това, което е посочено в нотата на Турското посолство и, разбира се аз вярвам, че господин Цанчев е отразил вярно факта, че тази програма не е била предварително съгласувана с Министерство на външните работи.
Затова в заключение бих искал да кажа: господин председател, ако може да предадете на господин Георги Пирински да преустанови практиката на отхвърляне на въпроси към премиера, тъй като се получава така, че народното представителство и, разбира се, българските граждани, които следят парламентарния контрол, не могат да получават пълноценни отговори, свързани действително с компетенции, които пряко касаят премиера, особено по чувствителни въпроси за това дали външната политика се води от гледна точка на националния интерес и съставът на управляващата коалиция не води до този тип срещи, при които прозрачността е под съмнение? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това право.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов, към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Станилов, моля да развиете вашия въпрос в рамките на две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Както Ви е известно народният изпълнител Илия Луков работи по културния проект “Най-дългото хоро”. Миналата година той събра десетки-хиляди българи на пл. “Александър Невски” в София. Тази година цел на проекта е София, като една от най-старите европейски столици да поздрави столиците на държавите – членки на Европейския съюз, с “Най-дългото хоро”.
Проектът направи европейски дебют на 7 май в гръцката столица Атина. Той беше организиран в неделята преди Деня на Европа – 9 май. Три хиляди души участваха в спектакъла “Най-дългото хоро” в сърцето на Атина. В празника се включиха стотици българи, гърци и гости на гръцката столица.
Според организатора Илия Луков, след Атина “Най-дългото хоро” планира да гостува в столиците на Унгария, Италия, Испания, Англия, Белгия и Франция. За пръв път се организира такова мащабно културно мероприятие от страна на България и Гърция. То представя по най-добрия възможен начин България в света. Резултатът е безспорен и той отлично се вписва в провежданата от Вашето министерство комуникационна стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз. На този фон е озадачаваща информацията, че българското посолство в Атина е отказало да съдейства на проекта “Най-дългото хоро” и не е дало исканото от организаторите писмо до общината в Атина. Това е предизвикало известни трудности, които, за щастие, са били преодолени навреме. Създава се прецедент, който би могъл да се повтори и при предстоящото представяне на културния проект и в останалите европейски столици.
В тази връзка моля да ми бъде отговорено защо българското посолство в Атина не е съдействало за провеждане на проекта в гръцката столица и ще вземете ли мерки подобно отношение да не се повтори от българските дипломати в другите европейски столици?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на външните работи Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин професоре! Идеята за най-голямото българско хоро в света възниква действително, както казахте, на 2 май 2005 г. на пл. “Александър Невски” и хорото беше вписано в книгата на рекордите на Гинес. Негови организатори са изпълнителят на народни песни господин Илия Луков и Продуцентска къща “Пирина”. Идеята намира съмишленици в Съюза на българите по света “Бъдеще” със седалище в Париж и сред други организации на българите в чужбина.
В организирането на проявата в гръцката столица се включват гръцката секция на същата организация “Бъдеще” с председател госпожа Диляна Байрактарова, която е издател на в. “Български глас”, и Дружеството за българо-гръцко приятелство. Посолството на Република България в Атина е информирано за инициативата с писмо от госпожа Байрактарова, в което се съдържа очакването посолството да изпрати официални писма до гръцки правителствени и неправителствени организации, към които организаторите на инициативата възнамеряват също да се обърнат с цел да се придаде, както пише госпожа Байрактарова, цитирам, “по сериозен облик на идеята”.
Степента на оказаното съдействие в подобни случаи зависи както от характерните специфики на страната, така и от актуалната ситуация към момента. В случая с организацията на тази проява в Гърция е възникнал проблем, свързан с факт, който не е можел да се очаква предварително – предният ден е имало много голяма демонстрация на антиглобалисти в Атина, в която, по оценки на гръцките власти, са участвали 40 хил. души и същия този ден е имало засилени мерки за сигурност в града.
Посолството на България в Атина е било във връзка с организаторите на проявата и внимателно е следило за хода и подготовката й. Преценило е, че е създадена необходимата организация за успешно реализиране на проекта, поради което не се е наложила допълнителна интервенция, както е поискала госпожа Байрактарова – за тежест на проявата.
В Министерството на външните работи до момента не е получавана някаква негативна реакция от въпросната организация или от организаторите на това събитие. Успешното провеждане на инициативата е доказателство действително за новото качествено равнище на отношенията ни с Гърция и на факта, че неправителственият сектор има и възможностите, и начините да организира значими културни прояви в чужбина.
Уважаеми господин Станилов, уважаеми госпожи и господа, политиката на българското правителство и на нашите посолства по света винаги е била, е в момента и ще бъде да подкрепят изяви, инициирани от български неправителствени организации. Прояви, които имат безспорен принос както за позитивния имидж на страната ни, така и за положителното развитие на двустранните и многостранни отношения.
Аз познавам инициативата на господин Луков и него самия, отнасям се с много голям респект към нея и мисля, че той върши нещо много позитивно за България. Така че там, където се наложи, в негови бъдещи инициативи – между другото сме говорили с него по този повод - той ще има изцяло съдействието на българските дипломатически мисии. Там, където организаторите могат сами да се справят, те ще го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Моят въпрос, господин министър, беше предизвикан от бележката на организаторите, че наистина не са получили пълно съдействие от посолството в Атина. Това е трети или четвърти въпрос, който задавам относно дейността на българските посолства сред българите в чужбина. Аз и предишния път Ви казах, че съм дълбоко убеден, и това е впечатление и от връзките ми с българите в чужбина и с техните организации, че българските посолства в чужбина – там, където има външни българи, не работят на достатъчно необходимо ниво. Създадена е една традиция българските посолства обикновено да отблъскват или да минават край проблемите и да не се занимават със защита на българските интереси там, особено на тези българи, които живеят там.
Задал съм още един въпрос към министъра на правосъдието, който вероятно ще излезе в следващия парламентарен контрол, че особено лошо е отношението на посолствата и консулствата във връзка с внасянето на документи за гражданство, за различни инициативи в защита на организациите на българите и т.н. Работата на нашите посолства наистина не е на необходимото равнище, вярвайте ми. Такива са впечатленията на тези българи, които непрекъснато се оплакват от това.
Затова Ви моля, господин министър, да вземете мерки и да давате и насоки, и консултации на посланици и на консули, тъй като например – не съм Ви задал въпрос, за да не се дублират много въпроси към Вас – наскоро ми се оплакаха, че посланикът в Република Молдова е крайно пасивен и не се занимава изобщо с българите в Молдова, а там има страхотни възможности. Ето защо аз и за в бъдеще постоянно ще Ви задавам конкретни въпроси в тази връзка, като се надявам, че те ще помогнат и на министерството да работи по-добре в тази насока. Иначе общо от отговора Ви аз съм доволен, тъй като той изразява някакви намерения да се работи в тази насока.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калфин, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Станилов, аз изцяло не съм съгласен с Вашата оценка за работата на българските дипломатически мисии с българите зад граница. Това нещо съм имал възможност да го кажа и друг път в отговор на Ваши въпроси. Една от най-важните задачи на българските мисии е да работят с българските общности зад граница.
Това, което казахте за Молдова преди малко, просто не е вярно. Аз бях миналата седмица на посещение в Молдова, срещнах се с българските общности там. Имаше много голяма среща. Около два часа говорихме по проблемите, които те срещат, и не усетих нито едно оплакване от работата на посолството, точно обратното. Уверявам Ви, че това беше среща, организирана по инициатива на българите, които живеят в Молдова, а не организирана от посолството – между другото, в българското училище “Васил Левски” в Кишинев.
Тези заключения, които правите, може би са базирани на личното мнение на някого, обаче работата на българските посолства зад граница, особено където има големи български общности, е изключително активна. Аз ще Ви кажа, че само в Гърция на година имаме около 3 хил. консулски случая. Три хиляди случая, в които се задържат българи или имат проблеми с визите и с консулските случаи. Там, където тази и прояви като тази могат да се организират – както виждате, организаторите са направили една великолепна проява в Атина – там действително няма нужда от някаква допълнителна намеса, още един път казвам, като за тежест. Там, където има реален проблем, посолството винаги е било и продължава да бъде на разположение.
Не искам да влизам в подробности и за посолството ни в Гърция, и за посолството ни в Молдова, и за посолствата в други страни, в които има големи български общности. Те действително правят всичко, което е във възможностите им, за това българите зад граница да бъдат добре обслужвани административно и да се чувстват част от българската общност. Тези заключения, които направихте, смятам, че са изцяло неприемливи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евтим Костадинов към заместник министър-председателя и министъра на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Моля да развиете Вашето питане, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! След наводненията през месец август 2005 г. в Софийска област, по-конкретно в община Елин Пелин е организирана процедура по възлагане на обществена поръчка за изработка на дървени сглобяеми къщи за пострадалите от наводненията жители. Средствата за тях трябвало да се предоставят на община Елин Пелин от държавния бюджет чрез Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет. След проведен конкурс със заповед на кмета е определена за изпълнител фирма "Евро Холц" ООД от град Генерал Тошево, област Добрич. Съгласно договора плащанията е трябвало да станат на три транша: 50% при подписването на договора; 30% при монтажа на къщите и 20% след тяхното предаване. Авансовата сума е преведена в определения срок. Фирмата коректно и качествено е изпълнила изработката, монтирала е къщите и ги е предала в определения срок, но останалите 50% не са преведени. Кметът е гарантирал, че до края на 2005 г. сумата от 265 хил. 460 лв. ще бъдат изплатени, но до настоящия момент, както казах, тя още не е платена.
Фирмата изпълнител е с традиция, преминала трудностите на демократичните промени, бореща се за качество и пазари, и най-вече осигурява работни места в региона. Неполучената сума се равнява на оборотните средства, с които работи тази фирма, и в момента тя изпитва финансови затруднения – за заплати, за осигуровки, плащане на данъци и най-вече за покупка на материали.
Уважаема госпожо министър, моето питане е: какви са причините, че до настоящия момент не е изплатена посочената сума на фирмата изпълнител, начините да се реши проблемът, за да не се допусне държавата да е причина за сериозни финансови проблеми в споменатата вече фирма и какви мерки ще вземете, за да се въведе коректност в работата за напред? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Аз ще започна отговора си с факта, че съгласно решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет от 11 ноември 2003 г. относно реда за разходване на финансовите средства от резерва на държавния бюджет за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и аварии, възлагането на обществени поръчки преди приемането на решение от постоянната комисия за целево финансиране не е основание за предоставяне на необходимите средства и не трябва да бъде използвано с цел предопределяне решенията на постоянната комисия.
На община Елин Пелин с Решение СБ-10 от 9 август 2005 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет е предоставила сума в размер на 700 хил. лв. за преодоляване на последиците от наводненията в периода месец август – 4 септември 2005 г. Съгласно § 1 и § 2 от Допълнителните и заключителни разпоредби на посоченото решение кметът на общината е следвало да извърши разпределение на предоставената сума по обекти за неотложно изпълнение. При заявяване на допълнителни средства за финансиране на следващ етап от възстановителните работи е необходимо да бъдат представени в постоянната комисия, заедно с отчетите за извършените разходи, и комплект от съставените документи за финансираните обекти. Без да изпълни тези изисквания, кметът на община Елин Пелин отправя искане до постоянната комисия за осигуряване на сума в размер 1 млн. 429 хил. 359 лв. за изграждане на нови жилища за частни лица – общо 60 броя дървени сглобяеми къщи.
В началото на 2006 г. в постоянната комисия е внесено ново искане за предоставяне на 756 хил. 550 лв. по коригирани количествено-стойностни сметки, от които 579 хил. 513 лв. за изграждане на фундаменти, вътрешна и външна водопроводна канализационна мрежа (отварям една скоба и държа да отбележа, че това са дейности, които не се финансират по линия на постоянната комисия), така както за производство, доставка и монтаж на 44 къщи в землището на град Елин Пелин и 177 хил. 136 лв. за 16 къщи в Елин Пелин и селата Доганово, Лесново, Мусачево, Петково и Равно поле. Искането не е удовлетворено поради непредставяне на отчет за извършените разходи на вече отпуснатите средства, както и поради факта, че касае благоустрояване на територията, за която общината е следвало да предвиди необходимите средства в Бюджет 2006.
С голямо закъснение, забележете, през месец май тази година община Елин Пелин представи отчети за извършените разходи по Решение СБ-10 от 9 август на комисията – първото, което не е отпуснато.
От представените документи е видно, че стойността на обществената поръчка, възложена за изпълнение от "Евро Холц" ООД, Генерал Тошево, е 685 хил. 104 лв. – по-малка от сумата, която те са получили. Половината от сумата по договора е преведена авансово още на следващия ден от неговото подписване. Разплащането на останалата сума по договора би следвало да се смята за гарантирано с оглед на факта, че с Решение СБ-10 от 2005 г. са отпуснати 700 хил. лв.
Искам да обърна внимание, че по-голяма част от отпуснатите средства се разходват за почистване на улици, речни корита, възстановяване на пътя между гара Елин Пелин и село Лесново, както и за доставка на строителни материали. За същите дейности месец по-късно на община Елин Пелин с Решение СБ-15 от 9 септември са предоставени целево 730 хил. 564 лв., чието разходване все още не е отчетено.
Уважаеми господин Костадинов, в заключение ще Ви посоча, че общата сума, отпусната на община "Елин Пелин" по линия на Постоянната комисия за справяне с щетите от наводненията през 2005 г., възлиза на 1 млн. 944 хил. 026 лв.
Мисля, че след тези изложени факти сам можете да направите преценка за целесъобразността на разходваните средства, както и за необходимостта от отпускане на допълнителни такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костадинов, имате думата.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо министър, аз разбирам и оценявам това, което е направено, но все пак и Вие като вицепремиер в това правителство ще оцените фактите. Ще споделя, че и заместник-посланикът на САЩ в България след посещение на пострадалите в общината е видял и оценил с висока оценка качеството на построените дървени къщи. Подарил е за всяка една в общината печка на твърдо гориво, бойлер и хладилник. И самите роми, забележете, до настоящия момент не са допуснали да се нанесе щета или кражба от нито една от построените къщи.
Моите уточняващи въпроси са: Вие, госпожо Етем, в качеството си на вицепремиер какво ще предприемете, за да се разреши този проблем? Преодолели сте едно природно бедствие, а ще допуснете ли една коректна малка българска фирма да търпи загуби или да съди общината? Нима ще допуснете да се свали доверието към държавността, която е гарант за справедливост и търсене на отговорност спрямо провинилите се? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: При така поставения въпрос ако трябва да Ви отговоря директно като вицепремиер, ще Ви препоръчам като депутат Вие да осъществите контрола за начина на изразходването на средствата от община Елин Пелин. Неслучайно си направих труда да Ви дам цялата хронология, за да разберете, че държавата в името на постоянната комисия, която е към Министерския съвет, която аз оглавявам като вицепремиер, е направила необходимото, за да даде средствата, които общината е поискала, дори които първоначално не е уточнила за какво, а е получила сума от 700 хил. лв. Както чухте до този момент, 1,944 хил. лв. са влезли в община Елин Пелин и аз считам, че обществото трябва високо да оцени усилията на постоянната комисия и на държавата да финансира бедстващите региони.
В същото време съм напълно съгласна с Вас, че трябва да осъществяваме контрол върху изразходваните средства. Надявам се, че Ви направи впечатление, че сме получили отчет само за една част от тази сума, която е отпусната на община Елин Пелин. В началото на мандата Ви уверих, че ще направя всичко необходимо да наблегна на завишаването на контрола, защото средствата, които се използват, са от джоба на данъкоплатеца и ние сме длъжни да се изправим пред хората с ясното съзнание, че тези пари отиват по предназначение. Чухте, че една част от отчета е дадена, друга част още не сме получили. Аз не бих позволила на никого от комисията да нарушава нито правилника за действие на тази комисия, нито законите на България и без да има отчетност да финансирам каквито и да било други разходи. Тези правила са приети преди аз да поема председателството на комисията. Надявам се да останат и след мен. Но Вие сте абсолютно прав, че трябва да водим политика, обърната и към частния сектор, обърната и към големите и малки производители, които така или иначе се включиха в битката със стихията, направиха необходимото навреме да изпълнят поетите ангажименти чрез договори.
Ще Ви помоля да се обърнете към община Елин Пелин и да ги попитате защо не са изплатили тези средства, преди да отправите въпроса към мен. Както разбрахте, средства за тези дейности на община Елин Пелин са отпуснати достатъчно. Отново припомням, че договора са го подписали на 1 септември 2005 г. До този момент общината е разполагала веднъж със 700 хил. лв., което значи по технологията на комисията, че в момента, в който са подписали договора, са били оформили искането за още 730 хил. лв., които са получили на 9 септември. Питам защо кметът не е предвидил и не е преценил в рамките на тези суми да обезпечи и договора, който е сключил без разрешение от постоянната комисия, както преди малко подчертах. Знаете, че това беше основна политика на правителството, което на 16 август пое управлението на страната. Първа грижа беше здравето и живота на хората и осигуряването на къщи за тези, които останаха без покрив. Така че ние в комисията сигурно нямаше като буквоеди да гледаме основно дали са ни поискали разрешение за обявяване на обществена поръчка. С оглед на спешната ситуация, в която се намираше страната, щяхме да приемем тяхното искане, те са обявили процедура предварително. Разполагали са с 1,400 хил. на датата 9 септември – 9 дни, след като са сключили договора. По това въпросът е напълно уместен. Аз също ще отправя питане до кмета на общината за начина на разходване – както разбрахте, нямам ясна информация за какво са отишли тези пари, имам само за една част от сумата. Ще помоля и народните представители от София област също да се ангажират, за да могат да помогнат на тази българска фирма да си получи дължимото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евтим Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожо Етем! Очаквах, че ще споделите, че сте решили положително този въпрос. Аз споделям, че Вие като министър на бедствията и авариите сте принудена да давате повече средства за такива средства. Но в същото време смятам, че и представителите на местната власт също се стремят колкото се може повече средства да усвоят, за да се решат проблемите. В мен се породи усещането, че Вие като вицепремиер и като държавник ще допринесете да не се допусне заради едно малко недоразумение между централната и местната власт да не се реши този проблем. Вярвам и усетих, че ще се намесите заедно с помощта на народните представители да решим този проблем и действително една малка и коректна българска фирма да си получи плащанията, а всички онези, които не са проявили достатъчен контрол, да им бъде потърсена отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствията и авариите госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът, който съм отправила към Вас, е много болен. Живея в София и съм депутат от 25. Софийски избирателен район. Затова нещата, които стават или не стават тук, са много важни. Важни са и като представително действие за нашата столица. През последните години и особено напоследък гражданите на нашата столица изразяват неудовлетворение от състоянието на града.
Медиите, както много добре знаете, ежедневно коментират кризата с боклука, критичното намаление на зелените площи, безконтролното строителство и липсата на модерни паркинги и гаражи, безразборното изграждане на бензиностанции, липса на детски и спортни площадки в резултат на някои от тези действия.
Много се радвам, че напоследък това гражданско общество, което се мъчим да създадем в България, започва да надига глас и да си казва мнението по тези въпроси. Това за мен е много важно. Знаете за протести във връзка с това, което споменах преди малко, има дори комитет за спасение, имаше протести в Западен парк, в жк Бъкстон и жк Красна поляна, жк Илинден и Банкя. Знаем всички, че и омбудсманът се е захванал с този проблем. Аз самият не считам, както мислят някои, че този проблем не е негова работа. Той е народен защитник – това означава, и когато хората се отправят към него с определени проблеми, той е длъжен да им обърне сериозно внимание, а тези проблеми наистина са сериозни.
В тази връзка въпросите ми са: защо преди внасянето на законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община не са извършени обсъждания с неправителствени организации, граждани, специалисти, с цел да се даде гласност, да се осъществят на дело европейските препоръки за прозрачност?
Второ, има ли промяна в познатия ни отпреди 2003 г. Общ устройствен план на Столична община и дали новият главен архитект на София е приложил на дело идеите си, които отстояваше при проведения конкурс за заемане на длъжността? Дали не се бърза с цел узаконяване на допуснати нарушения при проектиране и строителство на територията на София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Мозер, дами и господа народни представители! Преди да отговоря по същество, искам да направя една уговорка, че съм абсолютно съгласен с голяма част от нещата, които Вие казахте. Искам само да изясня ролята на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя започва след представянето на този разработен план в министерството - това е единствената ми уговорка.
Сега ще Ви отговоря по същество.
Искам да благодаря за Вашите въпроси, свързани с Общия устройствен план на Столична община, известен повече на обществеността като Генплана на столицата.
Както Вие правилно определяте, разработването на този изключително важен проект за бъдещото развитие на нашата столица е започнало с решение на правителството преди 38 години, а в последната му нова версия се работи вече осем години в изпълнение на специално приет закон през 1998 г., който е Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София, “Държавен вестник”, бр. 41/1998 г.
Фактът, че и до ден-днешен София няма приет нов Генплан говори освен за това, че задачата е сложна и комплексна, но и за това, че очевидно в обществото има групи и политици, които не желаят или нямат интерес София да има нов Генплан.
При всички случаи обаче искам да Ви уверя, че това не се отнася до сегашното правителство, което категорично е изразило подкрепа и внимателно отношение, като след двукратно обсъждане е приело съответния законопроект и го е внесло в Народното събрание.
В отговор на първия Ви въпрос трябва да Ви информирам, че в хода на процедурите от 2003 г. до приемането на проекта от Националния експертен съвет и от Столичния общински съвет са проведени 23 обществени и професионални обсъждания с активното участие на неправителствени организации, граждани, специалисти и заинтересовани. Проектът е бил изложен повече от два месеца за свободен достъп, запознаване, бележки и предложения от гражданите. Тук вметвам само едно изречение – това е по информация от Столична община.
По втория Ви въпрос, следва да отбележа, че съществени промени в плана от 2003 г. не са настъпили, тъй като този проект визира устойчиво развитие за период от 25 години напред. Разбира се, има и някои корекции, които са направени в резултат на широките обществени и професионални обсъждания и предложения. Така например, в резултат на възраженията на жителите на Долни Лозен беше коригирано и отпадна разполагането на нов гробищен парк в това направление. Нарочно давам този пример, защото уважаването на това възражение едва ли може еднозначно да се оцени като положително явление от гледна точка на общия интерес и нуждите на столичани.
Опасенията Ви за бързане с цел узаконяване на допуснати нарушения намирам за неоснователни, тъй като, от една страна, мисля, че става ясно, че сме свидетели и участници не на бързане, а на голямо забавяне, при което всеки ден, в който София е без Генплан, това е именно предпоставка за продължаваща анархия и нарушения.
От друга страна, както новият кмет на столицата, така и председателят на Общинския съвет, така и новият главен архитект писмено и публично обявиха желанието си да бъде приет новият план, което е и тяхна политика.
В отговор на третия Ви въпрос, свързан с потребността от нови консултации и обсъждания, ще отбележа, че от процедурна и правна гледна точка за нас тези активни действия са изчерпани. Процедурите са приключили и законопроектът е внесен.
Същевременно обаче като вносител ние сме готови до последния момент да обсъждаме и приемаме всяко конструктивно предложение. Някои парламентарни групи вече правят консултации на свои депутати с общинските съветници и експерти. Омбудсманът се самосезира и провежда срещи с неправителствени организации, като в това число ние сме предоставили експерти от нашето министерство.
Без да се считаме за задължени да организираме такива нови дебати, защото по закон това не е наше задължение, ние участваме и присъстваме на тези инициативи с внимание и готовност за адекватни реакции в рамките на позволеното от парламентарната практика.
Следва специално да отбележим и положителния ефект от някои действия, извършени след задаването на Вашия въпрос, а именно: основните графични оригинали на Генплана са постоянно изложени за широк обществен достъп в сградата на Дирекция “Архитектура и градоустройство” на Столичната община. Картата с новия план бе отпечатана и разпространена в масов тираж като приложение към в. “Стандарт”. На 22 май 2006 г., тоест миналия понеделник, в. “Стандарт” разпространи и компактдиск с материалите по Генплана. В пресата се публикуваха и множество статии и мнения, подкрепящи необходимостта от ускорено приемане на плана.
По последния Ви въпрос. В новия Генплан са предвидени два терена за депониране и за Завод за преработка на отпадъци с достатъчен размер и обезпечени санитарно-хигиенни условия.
Що се отнася до приложенията към законопроекта, тъй като в него не е имало промени и корекции, е допуснат административен пропуск и не са били надлежно изпратени. Този пропуск отдавна вече е отстранен и те са представени във вид на правила и норми, графични изображения и албуми, които са в комисиите в парламента.
Като благодаря за Вашия въпрос и интерес и като се надявам отговорите ми да са спомогнали да се уверите в необходимостта от ускорено приемане на Законопроекта за новия Генплан на София, моля да приемете и очаквате личната ми подкрепа за приемането на този план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Анастасия Димитрова-Мозер, имате право на реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър! Искам да спомена първо, че това, което Вие казвате, е вярно. Но от друга страна, един план, по който има толкова много забележки и не се счита за най-добрият, би трябвало според мен да бъде сериозно преразгледан. Това е и според хората, които идват на тези срещи. Това все още може да стане, все още е възможно – такива са и заключенията на експертите.
В българското законодателство са въведени норми, гарантиращи реално, а не формално гражданско участие – в чл. 121 от Закона за устройството на територията е предвидено, че общественото обсъждане на Общия устройствен план на София може да бъде ефективно, само ако се проведе във всичките 24 района на столицата. Такива обсъждания в столицата не са били проведени навсякъде. Това, че е сложен на едно табло, не задоволява изискването. Необходимо е да се проведе дебат с гражданите на столицата, за да може да се види и чуе тяхното мнение, защото, както виждаме, това не е станало.
Искам да добавя, че ние сме ратифицирали Конвенцията от Орхус за достъп до информация и за участието на обществото в този процес. След като сме ратифицирали тази конвенция, ние трябва да я спазваме, защото иначе тя ще остане на книга. А един закон, който остава на книга, е мъртъв. Така е казал Александър Стамболийски. Днес е 9 юни, та нека спомена и Александър Стамболийски. Това е един от неговите принципи – че един такъв закон е “мъртва буква”. Не бих искала това да става в България.
Другите ми въпроси. Когато става въпрос за бъдещето на София, правителството смята ли да се възползва от европейската практика за нарочни консултации с народните представители от опозицията, избрани в столичните райони, с цел гарантиране на консенсус и подкрепа? Или ще продължи практиката за обсъждане направо в пленарната зала, което не е най-доброто?
И второ, предлаганият законопроект решава ли проблема с терените за сметища и депа за твърди битови отпадъци? Считате ли, че е допустимо да се прилага законопроект без приложение на правилник? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Заповядайте.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо Мозер, аз Ви казах, че всички приложения са представени. Това е бил административен пропуск.
Що се отнася до това дали правителството ще търси консенсус, искам да обясня механизма. Нито правителството, нито парламентът може да измени Генплана на София. Вие можете да го върнете и да не го харесате, но да го измените не можете. И правителството не може да го измени.
Това е работа на Софийска община, възлагайки този план, обсъждайки го, приемайки го. Съгласен съм с Вас, че е възможно и ако е вярно това, което казвате, че всъщност не се е състояло обсъждане във всички райони, това е пропуск. Ние получаваме обаче един документ, който е минал първата фаза на изработване и съгласуване така, както е предвидено в закона. И нашата задача е да видим той противоречи ли на законодателството. И ако противоречи, съответно да не го внесем, а да го върнем, за да бъде коригиран. Но такива бележки не чух и от Вас. Той не противоречи и затова е внесен в Народното събрание.
Сега вече е задача на Народното събрание да прецени: ще приеме ли този Генплан на София, приемайки закона, или има друго мнение по въпроса.
Оттук нататък вие като парламентаристи трябва да изработите една обща позиция и да дадете своя глас за приемането или за неприемането на плана на София.
И преди малко Ви обърнах внимание, че неприемането на плана на София означава продължаването на сегашната анархия в изграждането на столицата. Всичко останало означава, че и след това може да бъде възложена преработка, но планът първо трябва да бъде приет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Величков, моля да развиете Вашия въпрос.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Както е тръгнало, може би някой от следващите пъти министрите ще бъдат повече отколкото са депутатите тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чак до там не вярвам да стигнем.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин министър, дългогодишна практика е затварянето на отсечки и пътища, и пътни магистрали и отклоняването на пътуващите автомобили по странични пътища, удължаващи често пъти маршрута с по няколко десетки километри. Ние дори сме имали куриоз преди доста години, когато, за да се стигне до Перник, се минаваше през Самоков, Дупница и пътят се удължаваше от 30 на 150 км и то за няколко месеца. За съжаление, макар и частично, тази практика се запази и в следващите години. Поради това всеки ден може би сме единствената страна в България, в която в информационните емисии на медиите и преди всичко на радиото се съобщава за затворени пътни участъци дори на цели пътища. Причините за това забавяне често пъти са от обективен характер – свлачища, снежни преспи, паднали камъни, наводнения, взривни действия. Има обаче често пъти субективни причини – просто желанието на някои строители или пътни служби да отклоняват автопотока през обходни пътища и да си вършат по-спокойно работата. Колкото и такова спокойствие да е удобно, то е не само нежелано, но и твърде скъпо струващо средство на средства и време за пътуващите.
Подобен е случаят с отсечката Драгичево - Долна Диканя. Пътят се удължава с 60 км. За няколко месеца това прави доста големи средства за пътуващите, а в рамките на една година почти колкото той е затворен за последната една година, сумите надхвърлят над 60 млн. Въпросът ми е има ли министерството някакво отношение? И бих добавил – възможно ли е по-стриктен контрол, господин министър, за да не се позволява на местни пътни служби, дори на областни институции да затварят пътища, които наистина струват твърде скъпо на българския данъкоплатец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Величков, уважаеми дами и господа народни представители! Конкретният случай с отклоняване на движението през Перник, както е зададен въпросът – град Радомир до село Долна Диканя при строителството на първи участък на автомагистрала "Струма" удължава пътя на автомобилите от директното движение с около 17 км, а не с 60. Но независимо от създаващите се за строителството проблеми, местното движение не се отклонява. Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез подчинената му Изпълнителна агенция "Пътища" непрекъснато контролира изграждането на магистралата и при необходимост отклонява движението извън обекта. Знаете, че вече е възстановено движението по едната от лентите и в момента там няма такъв съществен проблем. През зимния период в края на миналата и началото на настоящата година цялото движение преминаваше през обекта, като няколко пъти седмично за не повече от два часа бе отклонявано за извършване на взривни работи.
След 1 март т. г. при подобряване на атмосферните условия разрешихме на изпълнителя да отклони движението по обходния маршрут. Това смятаме за правилно, защото обектът се намира в крайна фаза на строителство и започнаха строителни работи по изключване на все още ползващите се стари участъци от пътя и включване на движението към магистралата. За ограничаване и отклоняване на движението между село Драгичево и село Долна Диканя през тази година са издадени съвместни заповеди от 27 февруари, 27 април и 15 май, като последната е със срок 31 май 2006 г., след която дата движението следва да се възстанови окончателно.
Конкретно при изграждането на участъка на автомагистрала "Струма" това отклоняване се налагаше по технологични икономически съображения. По цялото 18-километрово трасе се изграждат четири пътни възела и няколко километра дъждоприемни колектори. Изграждането на обходните маршрути около тях с обща дължина около 6 км., ще оскъпи чувствително строителството, а и ще го забави още заради необходимостта от временно отчуждаване на десетки частни имоти. Тоест, очевидно е, че е по-целесъобразно да се извърши временно отбиване на движението, отколкото отчуждаването на терени. Управлението на движението на моторните превозни средства по републиканските пътища, които се намират в строителство и реконструкция, изисква непрекъснат контрол, който се осъществява съвместно и с пътните органи на Министерство на вътрешните работи. Всяко изменение се съгласува между двете министерства и техните поделения – Изпълнителна агенция "Пътища" и Национална служба "Полиция" сектор КАТ, които издават съвместни разпореждания, заповеди за временна организация на движението по време на строителството.
Иначе за конкретния случай мога да кажа, че може би ще се наложи още съвсем кратко време да се почака, защото са наложени, както на много други места, при положение, че се е работило четири години по този обект и са усвоени 37%, за една година да усвояваме останалите 63. Мисля, че хората ще бъдат доволни и може би ще си наваксат известните и икономически, и други притеснения след края на октомври, когато ще имат една модерна магистрала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, да разбирам ли, че през октомври ще режем лентата?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря.
Господин министър, бих искал да кажа, че е похвална ускорената работа на магистралата. Наистина имаше период от 2-3 години, когато там не се работеше, а просто на едно-две места се чоплеше. И тогава се затваряше за месеци. Имам впечатления, налага се да пътувам към този район почти всяка седмица. Този въпрос беше поставен от десетки бизнесмени. Неслучайно го поставям. Виждам ускорените темпове, виждам, че ежедневно нещо се прави. И това е добре. Виждам усилията да се положат максимум усилия в основни магистрали като "Тракия" и "Струма". Но все пак трябва да се има предвид, че това е практика, която Европа не познава. Миналата седмица имах възможност да бъда с делегация на Комисията по външна политика в Белгия и Люксембург. Седемдесеткилометрова отсечка се ремонтира и никъде не беше спряно движението.
Просто нека в тази връзка да положим максимални усилия, това е наистина скъпоструващо удоволствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: В подкрепа на това, което и Вие казахте, можем все пак да похвалим Изпълнителна агенция "Пътища", че тази година в участъка от Сливен до Бургас повече няма да се работи през летния период. Направихме такава организация, че обектът да бъде завършен и да нямаме отбиване нито на движението, нито пък да се минава през работни участъци, за което смятам, че създаваме необходимите улеснения.
Знам, че в Белгия и в Люксембург се правят много други неща, но, за съжаление, ние сме в България и с възможностите, които имаме, се стараем максимално да не затрудняваме гражданите и да ускорим изграждането на пътната инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Шопов, моля да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми господин министър, нямаше да се стигне до поставянето на този въпрос от тази висока трибуна и да ангажираме вниманието на пленарна зала и на българската общественост, на хората, които ни гледат, ако въпросът беше решен своевременно, според закона, както трябваше още преди около една година. Нямаше да се стигне до тук, ако не бяха водени десетки разговори с администрацията и Вашия предшественик от предишното правителство на ниво областна управа и различни отдели във Вашето министерство. Но в крайна сметка въпросът не беше решен и до този момент.
Понастоящем политическа партия “Атака”, която миналата година стана парламентарно представена - по известен на всички ни и на Вас начин и според резултатите, публикувани от Централната избирателна комисия, съответният брой депутати в българското Народно събрание вече повече от една година се помещават на свободен наем в един апартамент недалеч оттук, което създава неудобство на гражданите, живеещи във въпросната сграда. Явно това беше единствената възможност да функционираме по определен начин, макар и в този апартамент, далеч незадоволяващ нуждите на партията ни – пак повтарям, на свободен наем. Ние поставяме този въпрос от принципна и по-друга гледна точка, че в България политическите партии в момента обитават и използват държавни имоти – много от тях без да имат право на това, несъразмерно съобразно тяхното вече участие в българския политически живот, съобразно резултатите, които имат на последните парламентарни избори. Доколкото ми е известно, а това е така – Вие знаете.
Няма сериозна регламентация на тази материя и подзаконов нормативен акт, който ефективно да я урежда. Има още една отправна точка – това е, което в национален план по отношение на политическите централи ще бъде и е – ще се експонира по отношение на клубове и политически централи в областните и общински градове, където политическите централи имат право да получават своите сгради от общинските съвети, където също е пълен хаос в това отношение. Решаването на този въпрос ще има много важно значение.
Ето защо Ви поставяме този въпрос и се надяваме да уредим въпроса в частност по отношение на политическа партия “Атака”, а оттам и по отношение на другите въпроси, които касаят държавата, политическите партии изобщо и техните централи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гагаузов, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Павел Шопов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също се учудих на получаването на въпроса, тъй като миналия петък с Вас разговаряхме, че ще направим всичко възможно да задвижим този въпрос, макар че той не е много лесен за решаване от гледна точка на технологията, която има в него. Затова ще Ви отговоря подробно.
Искането от председателя на партия “Атака” за предоставяне на сграда за осъществяване на организационната и политическа дейност на партията действително е постъпило в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от Министерския съвет по компетентност, с вх. номер от 12.08.2005 г. В съответствие с установената процедура министерството с писмо от 23.08.2005 г. е изпратило копие от преписката до областния управител на област София за изразяване на становище по искането и даване на предложение за конкретен свободен и подходящ за целта имот. Копие от това писмо е изпратено на ръководството на партия “Атака” на посочения от вас адрес.
Към настоящия момент в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е постъпило конкретно предложение от областния управител на област София за предоставяне на свободен сграден фонд за нуждите на партия “Атака”. Бих искал накратко да ви запозная с процедурата по преписките за предоставяне на помещение за нуждите на централните ръководства на политическите партии по реда на чл. 20 от Закона за държавната собственост и на чл. 31 от Закона за политическите партии.
Тези преписки се комплектоват по законоустановения ред и трябва да съдържат: предложение от областния управител за свободен имот, заверено копие от акт за държавна собственост за конкретния имот, скица на имота, данни за финансовото състояние, установяващо възможността на партията – в случая на партия “Атака” – за плащане на наема и др. При наличието на подходящи свободни помещения се подготвя и внася в Министерския съвет предложение за решение за предоставяне под наем на тези имоти.
Уважаеми господин Шопов, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са постъпили и продължават да постъпват многобройни искания от държавни органи и организации, политически партии, синдикати, фондации, сдружения и др. за предоставяне на държавни сгради и помещения. Голяма част от тях не са удовлетворени поради липса на свободен сграден фонд. Министерството на регионалното развитие и благоустройството също изпитва недостиг от административни помещения за осъществяване на нормалната си дейност като администрация.
Що се отнася до въпросите Ви за това какви действия следва да предприема, за да ви бъде предоставена подходяща сграда, не мога да се ангажирам с нищо извън установения ред, но може би извън установения ред отново ще проведа разговор с областния управител, за да търсим вариант за решение. Разбрах, че някои от политическите партии, които вече не са представени в парламента – това ще го проверим, имат даже и по два офиса. В този смисъл ще предложа преразглеждане на междуведомствената комисия и ще търсим възможност за решаване на проблема с настаняване както на политическа партия “Атака”, така и на многобройните държавни и недържавни организации, които имат нужда от такива офиси.
В тази връзка може би трябва специално да поговорим с парламентарните групи, защото наистина ще се окаже, че в столицата най-вече липсва достатъчен държавен сграден фонд за нуждите на създадени, включително със закон от Народното събрание, организации, които трябва да бъдат удовлетворени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин министър. Надявам се, че този въпрос ще има по-всеобхватно, принципно значение относно решаването на този въпрос изобщо и ще сложи началото на преглед на цялата тази материя от страна на министерството ви и Вас самия, що се касае до много политически партии, които вече нямат правата по Закона за политическите партии, тъй като са променили статуса си в тази връзка.
Що се касае до партия “Атака” конкретно, надяваме се да не бъде проявявана дискриминация като на управляващи по отношение на опозиционна партия. Всъщност това ще бъде критерий до голяма степен за цивилизовано отношение в една държава, когато управляващите не дискриминират по такива обикновени признаци техните опоненти, тоест партиите, които са в опозиция. Надявам се в скоро време с оглед онова, което Вие изложихте, въпросът да бъде решен, за което сме готови на постоянни консултации и стиковане. От друга страна, искаме просто да заявим, че за нас е много важно въпросът да бъде решен, тъй като една сграда на политическа партия няма значение само като място за обитаване и за ползване, тя има до голяма степен символно значение за политическата сила, тъй като тя се идентифицира със своята централа, както това е в българския политически живот, което е съвсем естествено.
Ето защо оставаме с очакването в един работен ред в близко време този въпрос да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от тази възможност.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил. Първият въпрос е от народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, моля да развиете Вашия въпрос.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! На 28 юни 2004 г. госпожа Райна Маждракова, живуща в гр. Балчик, започва процедура по замяна на собствена земеделска земя, намираща се в с. Медковец, област Монтана със земя от държавния поземлен фонд на територията на област Добрич, община Балчик или Каварна по реда на чл. 36, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. След неколкократно подаване на тези молби до Дирекция “Земеделие и гори” в гр. Добрич - съответно от декември 2004 г., през 2005 г. двукратно, както и на 28 февруари 2006 г. - по една или друга причина до такава замяна не се достига въпреки правните основания за това.
За период от две години преписката на госпожа Маждракова не е придвижена от дирекцията в Добрич към министерството, каквато е обичайната процедура.
В тази връзка, господин министър, Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: защо въпреки предвидената от закона процедура за замяна на собственост на земеделска земя в този случай Дирекция “Земеделие и гори”, гр. Добрич, прави всичко възможно да попречи да бъде осъществена съответната замяна? Защо при въпросната процедура се прилага селективен подход и често се допускат груби нарушения на закона, имайки предвид факта, че някои арендатори получават такива замени по ускорена процедура – това не е тайна за българското общество – и то чрез молби, адресирани директно до Вас като министър на земеделието и горите, а не до съответната регионална дирекция, както е постъпила госпожа Маждракова? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Преди всичко искам да Ви благодаря за поставения въпрос.
Разпоредих проверка относно подадените молби от госпожа Райна Илиева Маждракова за замяна по чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно цитирания член замяна на земеделски земи частна държавна собственост със земеделски земи – собственост на граждани и юридически лица, също и общини, се допуска при парична равностойност определена по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи.
При извършването на замени се съблюдават Указания за извършване на замени на земеделски земи частна държавна собственост от Държавния поземлен фонд, които съм утвърдил. Установеният ред предвижда подаване на молба по образец за извършване на замяна чрез Областна дирекция “Земеделие и гори” по местонахождението на имота от Държавния поземлен фонд до министъра на земеделието и горите като орган по закона. Областна дирекция “Земеделие и гори” информира заявителя писмено дали исканият имот отговаря на указанията, а именно, че не е отдаден под аренда или наем, или не е определен за оземляване или обезщетяване, или ако има някои други ограничения и тежести, съгласно нашето законодателство.
Госпожа Маждракова е подала няколко молби като с всяка от тях се иска замяна на различни имоти от Държавния поземлен фонд, попадащи в различни землища. След проверка от Областната дирекция “Земеделие и гори” – гр. Добрич, писмено е уведомена, че имотите, поискани за придобиване, са отдадени под аренда за срок от пет стопански години и в този период не може да има друг вид разпореждане.
С нова молба с вх. № АО-05-2100 от 23 май 2006 г. госпожа Райна Маждракова е поискала отново замяна по реда на чл. 36, алинеи 1 и 3 от правилника за прилагане на закона на имоти от Държавния поземлен фонд, попадащи в землището на гр. Каварна. С писмо с изх. № АО 05-2100 от 1 юни 2006 г. Областна дирекция “Земеделие и гори” – гр. Добрич, е уведомила госпожа Маждракова, че може да започне комплектоване на преписката за замяна на исканите имоти, копие от което ще Ви предоставя, тоест че тези имоти, които тя е поискала, нямат тежести.
Що се отнася до Вашето твърдение, че – цитирам – се допускат замени по ускорена процедура и то чрез молби, адресирани директно до мен, искам да отбележа, че същите касаят само замени на земи от Държавния поземлен фонд с площ над 100 дка. С мои заповеди от 2004 г. и 2005 г. е определен редът за извършване на тези замени за случаите, съгласно които органът по закона дава принципно съгласие за извършване на замяната и само след такова съгласие може да се подаде молба за замяна и да се комплектова преписка в съответната Областна дирекция “Земеделие и гори”, какъвто е редът за всички други преписки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров за реплика.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, действително аз съм удовлетворен, че Вие сте разпоредили тази бърза проверка, след като поисканите от госпожа Маждракова земи са без съответните тежести, които са били към другите земи, към които тя е отправила своите законни искания и очаквания да получи като замяна. Надявам се, че в този случай Вие ще проследите строго целия процес, така че госпожа Маждракова да получи възможностите да се възползва от замяната, която очевидно отговаря на нейния интерес като един добросъвестен собственик.
Действително настоявам Вие, Вашият политически кабинет, Вашите заместници и, разбира се, областната управа в гр. Добрич да действат съвършено добросъвестно, без двойни критерии, за да може не само госпожа Маждракова, но и други собственици, които искат в тази правова държава да бъдат защитени техните законни интереси, да почувстват съответното удовлетворение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Разбира се, аз поемам този ангажимент. В допълнение ще Ви заявя, че след направена проверка миналата година след подобни сигнали за забавяне на преписки в Областната дирекция в Добрич, защото всички молби за замени по реда на закона се отправят към органа по закона, но чрез областната дирекция, която да прецени има ли – няма ли тежести. Заради това че са забавени много молби, директорът на областната дирекция господин Мегдат Адем получи много ниска оценка при атестацията като държавен служител и съответно по надлежния ред беше освободен от длъжност. Поемам ангажимента за случая на госпожа Маждракова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кабил.
Продължаваме с въпрос от народния представител Захари Георгиев относно проблеми с отоплението на сградата на Професионална гимназия по хранителни технологии и техника, гр. Пловдив.
Заповядайте, господин Георгиев, имате думата, за да развиете своя въпрос.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър Кабил! Както съм изложил в своето питане, ръководството на Професионална гимназия по хранителни технологии и техника е разтревожено от възникналата нова ситуация и опасността сградата на училището да остане без отопление през следващия зимен сезон. Тази сграда е на централно отопление от 1982 г., но инсталацията е проектирана да работи само с топлоносител директна пара от ТЕЦ “Север”. Това, между другото, е единственото училище в града, отоплявано по такъв модел. От три години ТЕЦ “Север” системно предупреждава ръководството за прекратяване на договора за подаване на пара, мотивирайки се, че с влошаване на технико-икономическите показатели и финансовото състояние на дружеството няма за кога да се отлага тази промяна.
Училището е на бюджетна издръжка на ръководеното от Вас Министерство на земеделието и горите.
В отговор на настояването на ръководството на училището с писмо от м. март 2005 г. министерството е определило капиталови разходи за 2005 г. в размер на 25 хил. лв. за преустройство на парната инсталация, в това число и 10 хил. лв. за проектиране. В същото писмо ръководството на училището е уведомено, че до 2007 г. ще бъдат осигурени общо 150 хил. лв. – сумата, която е необходима за преустройството на инсталацията. Проектът е изработен, реконструирана е и част от отоплителната инсталация. По неизвестни за ръководството на училището причини обаче финансирането на преустройството през 2006 г. е преустановено.
Междувременно възниква едно ново и доста опасно обстоятелство от м. април т.г. – преди два месеца с писмо от ТЕЦ “Север” едностранно е прекратен окончателно договорът за топлоснабдяване с пара. Това ново обстоятелство, според мен, уважаеми господин министър, изисква бърза намеса от Ваша страна за осигуряване на необходимите средства за тази спешна реконструкция. В противен случай съществува опасността над хиляда ученици от гимназията да прекъснат обучението си през следващия зимен сезон.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: какви са възможностите за осигуряване на средства за дофинансиране на започналата реконструкция на отоплителната инсталация на сградата на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, в размер на около 130 хил. лв., и в какви срокове може да стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Преди всичко искам да Ви благодаря за въпроса и да Ви поздравя, че като народен представител се ангажирате с проблеми на професионалните гимназии в областта на земеделието. Те са 98 на брой с остаряла материално-техническа база. Това води до непрекъсната нужда от извършване на аварийно ремонтно-възстановителни работи на покриви, водопроводи, канализации, отоплителни инсталации и т.н.
За 2006 г. предвидените капиталови разходи за професионалните гимназии към нашата система са в размер на 2 млн. 670 хил. лв., в това число с най-голям дял са разходите за ремонтно-възстановителни работи.
Сградите, в които се помещават училищата от нашата система, са строени през 30-те до 70-те години на миналия век. Отоплителните и ВиК инсталации са амортизирани, вследствие на което се получават аварии и се спира учебният процес. Покривните конструкции се нуждаят от ремонт и е необходимо да се извършат превантивни мерки за подмяна на инсталациите и покривите, както и да се въвежда газифициране на отоплителните инсталации, което е, разбира се, екологично ефективно, по-евтино отопление.
Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в гр. Пловдив е едно от най-големите училища, които се финансират чрез нашия бюджет. В него се извършва обучение предимно по професии и специалности от сферата на хранителните технологии. Като модерно и перспективно обучението по инсталационна техника се осъществява в ограничен кръг училища на територията на страната и в нашата ведомствена училищна система се извършва само в тази гимназия. По моя информация там учат хиляда ученици.
От 1982 г. до момента сградата на училището, както казахте, се отоплява на централно парно отопление от ТЕЦ “Север” ЕАД – гр. Пловдив. С Писмо № 92-12 от 19 април т.г. Министерството на земеделието и горите е предвидило за 2006 г. бюджетна субсидия за капиталови разходи в размер на 20 хил. лв. за авариен ремонт на покрив. На основание доклад на директора на професионалната гимназия госпожа Цанева ремонтът е приключил, средствата са усвоени през м. май.
Поради ограничените финансови средства и необходимостта от извършване на реконструкции в по-голяма част от училищата, в много от тях не могат да се извършват дори и неотложните ремонти. Въпреки това, имайки предвид уникалността на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив и след корекция в бюджета на Министерството на земеделието и горите за второто полугодие в частта “Капиталови разходи”, поемам пред Вас ангажимент обектът “Преустройство на парна с газова инсталация за отопление на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив на стойност 130 хил. лв.” да бъде включен в инвестиционната програма на министерството. Ако нямаме ресурс в тази посока, също така поемам ангажимент, ако е необходимо само и само, за да не останат толкова ученици без отопление, да спра някой обект, който е планиран в рамките на тази сума, за да можем да прехвърлим средствата в това перо, осъзнавайки необходимостта от отопление на учениците през настоящия сезон. Ние също имаме информация, че ТЕЦ “Север” ЕАД в Пловдив изрично е казал, че повече няма да подава пара като отопление в това училище.
Между другото, във връзка с Вашия въпрос разпоредих да се предприемат спешни действия за проектиране и ако има готов проект, за който аз нямам информация, вероятно има, за до или препроектиране, за да може да изведем този обект, щото като направим корекцията по най-бързия начин да се отиде на процедура за обществена поръчка и обектът да се изпълни до началото на отоплителния зимен сезон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Георгиев, имате думата.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз не мога да кажа нищо друго, освен да изразя своето задоволство от бързата реакция, която сте извършили, и благодарността за така позитивното действие. Проект има, разработен е. Не съм 100% сигурен, че няма необходимост да се коригира по посока да се адаптира към бъдещата газификация, която вероятно следващата година ще е възможна и ще икономиса средства за отоплението на гимназията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Ще направим едно разместване. Тъй като народната представителка Деница Димитрова се намира при председателя на Народното събрание, с Ваше позволение, колеги, ще започнем с въпросите към министър Гайдарски. След като госпожа Димитрова заеме своето място в залата, ще се върнем отново към въпроси и отговори към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Първото питане към министъра на здравеопазването е от народния представител Стела Димитрова Банкова относно стратегия на Министерството на здравеопазването за решаване на проблема със здравнонеосигурените български граждани.
Госпожо Банкова, имате думата да развиете Вашето питане.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Член 52 от Конституцията на България гласи: “Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване…”.
Държавата поема здравните вноски на хората, които получават социални помощи. На безработните се внасят осигуровки само за периода, в който получават обезщетение, но това се отнася само за няколко месеца. След това държавата задължава много от социално слабите и трайно безработните сами да си плащат осигуровките. Как да плащат, след като не получават никакви доходи, господин министър? Стотици хиляди българи са в това положение и днес.
В настоящия момент около 900 хил. български граждани нямат здравни осигуровки. Според мен причината за неизплатените осигуровки е, че над 1 милион наши съграждани живеят с доходи под социалния минимум, тоест става дума за най-болната и беззащитна част от нашето общество.
Господин министър, Вие може би ще отговорите, че вашето правителство е осигурило фонд от 5 млн. лв. за лечение на здравнонеосигурените. Изчислихте ли, че се падат под 5 лв. на човек? Колко здраве може да си купи човек с 5 лв. в България?
Има ли министерството, господин министър, стратегия за решаването на този проблем, който касае живота и здравето на стотици хиляди български граждани?
И с оглед на бъдещото ни членство в Европейския съюз бих искала да Ви попитам: изследвало ли е ръководеното от Вас министерство практиките на страните – членки на Европейския съюз, по отношение на здравните осигуровки? Знаете ли впрочем, че в една Испания например всички, включително и нелегално пребиваващите чужденци, са здравноосигурени по закон, а тук близо 1 млн. българи нямат здравни осигуровки?! Редно ли е това, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин министър, имате думата да отговорите в рамките на пет минути на зададеното питане.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, уважаеми колеги депутати! На всички български граждани без оглед на здравноосигурителния им статус се предоставят безплатно медицински услуги при спешни състояния, при оказване стационарна психиатрична помощ и в случай на необходимост от задължително лечение или задължителна изолация. Държавата осигурява финансирането на трансплантациите на органи, тъкани и клетки. Освен това всеки български гражданин ползва без заплащане ваксини за задължителни имунизации, специфични серуми и имуноглобулини, пълния обем от противоепидемични дейности, достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
Децата до завършване на средното си образование редовно обучение, имат право на медицинска помощ, като техните здравни осигуровки са за сметка на републиканския бюджет. Задължителното здравно осигуряване на студентите, редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст се поема също от висшето учебно заведение, съответно от държавата. Гореизброените дейности се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредби.
Лечението на българските граждани, които са социално слаби или безработни и са регистрирани в бюрата по труда и социалните служби, се осигурява също със средствата от държавния бюджет. При заболяване и при необходимост от лечение тези лица имат възможност да се регистрират в съответните служби дори по време на лечението им.
На 31 януари 2006 г. бе прието Постановление № 13 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани през 2006 г., които нямат доход или лично имущество. Това постановление на Министерския съвет, което Вие цитирахте преди малко, определя допълнителни средства в размер на 5 млн., които да бъдат използвани целево за заплащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ на тези български граждани, които отговарят на определените в постановлението, условия.
Ясно е, че тук нещо не сме се разбрали – всички граждани в България, които са социално слаби и се регистрират предварително в социалните служби по общини, оттук вече те имат право да получават всякаква здравна помощ.
Тези 5 млн., за които стана въпрос преди малко, са само за онези, които до 31 декември 2005 г. са пропуснали и не са отишли да се регистрират като такива.
Гражданите, които не са здравно осигурени обаче, не отговарят на изискванията за помощ от държавата, заплащат извършените диагностични лечебни дейности по цени, определени от лечебното заведение. Многократно казах вече, че те няма да се ползват от пътеките, които са с определен минимум, а ще плащат толкова, колкото струва на болницата.
В страните от Европейския съюз няма единна система на здравно осигуряване – това, което питате Вие. Въпросът за оказване на медицинска помощ на здравнонеосигурените е решен по различен начин в страните – членки на Европейския съюз.
Министерството на здравеопазването следи законодателството и практиките, третиращи достъпа до здравни грижи и оказване на медицинска помощ в различните европейски страни. Българското законодателство е изградено в съответствие с основните принципи за решаване на тези проблеми, които се третират в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Банкова, имате думата да зададете два допълнителни доуточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Само че аз обикалям българските села. Там има стотици хора, които нямат възможност да отидат и да се регистрират. По тази причина са изпаднали от системата. Аз лично съм срещала десетки, стотици такива хора. За да бъда убедителна, може би трябва да Ви представям имена на такива хора.
Какво става с хората, които изпаднат от системата – минат няколко месеца, колкото им дава държавата и те вече изпаднат? Впрочем вестниците са пълни с такива информации – пълни са с такива информации за хора, които нямат достъп до лечебните заведения, заради това, че няма здравни осигуровки.
Аз не мога да приема и този акцент в отговора Ви, че не ни достигат пари. Например последните две правителства похарчиха над 1 млрд. лв. за участието на България в Иракската война. В същото време около 900 хил. българи са лишени от здравна помощ – не достигат животоспасяващи лекарства. Това също е факт.
Как така има пари за мисии в чужбина, няма пари за болните в България? Ще Ви посоча изнесен в пресата случай с безработния Харитон Ангелов от Враца, на когото болницата е задържала дрехите, защото нямал здравни осигуровки, защото нямал пари да плати спешно направената му операция.
Господин министър, това е една малка част от примерите за липсата на социална чувствителност на управляващата тройна коалиция. Дълговете на болниците, възлизащи на близо 200 млн. лв., също са огромен проблем, изискващ бързо решение. Те са вследствие от това, че много лекари не могат да пристъпят Хипократовата клетва и лекуват здравнонеосигурените български граждани.
С колегата Минчо Христов предложихме държавата да поеме изплащането на дълговете на държавните и общинските болници. Комисията по здравеопазването прие по принцип предложението ни. Надявам се да бъде прието и в пленарната зала, което ще облекчи и Вашата работа, ще облекчи работата на здравните работници и ще реши проблемите на болните.
Господин министър, Вие знаете, че животоспасяващите лекарства в редица западни страни са няколко пъти по-евтини, отколкото у нас. Защо се получава така?
Според мен става дума за огромна далавера. В този смисъл Ви питам: какви действия ще предприеме Вашето министерство, за да контролира баснословно увеличаващите се цени на лекарствата? Понеже направихте паралел с европейските страни, не забравяйте, че България е най-бедната страна от всички европейски страни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър, заповядайте – имате думата в рамките на три минути да отговорите на двата въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо Банкова, мисля, че в подтекста на Вашето допълнително питане личи един политически оттенък, на който аз няма да се спирам.
Пак ще повторя няколко неща, които са вече достатъчно известни в пресата – от телевизията и от изказванията, които съм правил досега.
В България няма социалнослаби хора, които да не могат да получат медицинска помощ! Няма такива! Затова, защото казах: до 31 декември 2005 г. всички социалнослаби, които са се регистрирали като такива, получават необходимата медицинска помощ, независимо от обема, който ще им бъде оказан – дали ще бъде малка или голяма операция, това вече няма никакво значение.
Понеже Вие казахте, че не сме социалноориентирана коалиция, аз Ви казвам, че сме точно социалноориентирана коалиция, защото след 31 декември 2005 г. ние предвидихме още пари – ето онези 5 млн. са за такива, които не са могли, понеже казвате, че хората са бедни по селата и не са могли да се регистрират. Аз не мога да си представя, че един човек, колкото и да е беден, може и да е много болен, тогава вече си получава медицинската помощ, но да се регистрира като социалнослаб. Какво пречи да отиде да се регистрира? Така че това, което Вие говорите тук, не отговаря на истината! Не отговаря на истината! Защото ние оказваме помощ на всички социалнослаби. А онези, които не са се регистрирали, не са социалнослаби, ще трябва да си плащат, и то трябва да платят, пак повтарям, по онези цени, които са необходими за заплащане на услугите в здравното заведение.
Аз Ви казвам: не ме питайте повече по тези въпроси! Тези въпроси са изяснени. Ако искате да правите политическа дискусия, това е друг въпрос.
Няма социалнослаб в България, който ако е регистриран като такъв, да не получи помощ!
Понеже Вие зачекнахте този въпрос с Враца, мога да Ви кажа веднага – това е млад човек, който е могъл да бъде регистриран като социалнослаб. Това е един 20 или 24-годишен младеж. Защо не се е регистрирал? Кой да отида да му плати? Въпреки това, това, което казвате не е вярно! Нито са му задържани дрехите, нито нищо. Просто са го накарали да си плати една такса, а той е отказал. Затова се вдигна такъв голям шум. Както се казва, за нещо малко дребно, а се вдига шум до небесата! Това е един случай. Сигурно ще има и други такива случаи, но нека да помислят тези, които не са се регистрирали, а са социалнослаби. Няма такава държава в света, която да позволява в здравните заведения да се лекуват болни, които не желаят да плащат. Ако е социалнослаб - плаща държавата, ако не е социалнослаб - ще си плати сам. Но ние не можем повече да позволим болниците да тънат в мизерия, защото хората не искат да отидат даже да се регистрират. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Народният представител Банкова, желаете ли да изкажете Вашето становище?
Заповядайте, имате думата, за да изкажете Вашето отношение към получените отговори на Вашето питане.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин министър, това, което ще направя, е в приемните ми дни да дам стенограмата на всеки един човек, който идва при мен и казва, че заради това, че е изпаднал от системата, заради това, че живее на село и наистина, уверявам Ви, хората от селата нямат пари, за да пътуват да се регистрират. Просто ще Ви давам имена, защото много странно звучи един български министър да се учуди, че в България хората са толкова бедни, че да не могат да отидат да се регистрират.
И така, господин министър, корупцията е един от основните проблеми у нас според Европейския съюз. Става дума за наличието на корупционни практики в българските болници. Неотдавна Вие заявихте пред българските медии, цитирам: “100 лева не е рушвет и не е основание за уволнение на доктори или шефове на болниците”. Вие добре знаете, че стотици хиляди възрастни хора получават по-малко от 100 лв. пенсия. Това е месечният им доход.
Господин министър, тъй като говорим за социална чувствителност, разчитам да подкрепите едно изключително важно предложение, което направихме с колегата Минчо Христов, лекарствата да бъдат освободени от данък добавена стойност. Аз съм изумена, че хазартът е освободен от данък добавена стойност в България, докато при лекарствата има данък добавена стойност. Това допълнително завишава и без това непосилно високите цени на лекарствата.
Бих искала да знам какво е Вашето отношение към нашето предложение лекарствата да бъдат освободени от данък добавена стойност. Надявам се, че Вие като лекар ще подкрепите това предложение. Надявам се да го подкрепи и вашето правителство, както се надявам да го подкрепят и колегите, които присъстват в тази зала.
Използвам случая, че съм на трибуната и имам честта да Ви информирам отново, че към настоящия момент, 9 юни, има отново липса на лекарства за онкоболни. Давам Ви списъка на имената на хората, лекарствата и онкодиспансерите, в които липсват, като накрая съм посочила няколко онкодиспансера, в които липсват по няколко лекарства за онкоболните. Разчитам на Вашето съпричастие да помогнете да се осигурят лекарства за онкоболните, защото този проблем продължава да тежи на нашата съвест. Дано да имаме тази съвест. Благодаря ви. (Народният представител Стела Банкова предава списък на министър Радослав Гайдарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За съжаление, министърът, съгласно нашата процедура, не може да Ви отговори в днешното заседание.
Уважаеми народни представители, връщаме се към въпрос, зададен от народния представител Деница Ивайлова Димитрова относно неприемане на молби от дирекции “Социално подпомагане” в страната на членове на семейства на хора с увреждания, кандидатстващи за Програмата “Личен асистент”. Въпросът е отправен към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожице Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Господин председател, госпожо Масларова, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с Програмата “Личен асистент”. През м. април по време на мои приеми във Варна, откъдето съм избрана, а по-късно и в останалите части на страната при мен дойдоха хора и се оплакаха затова, че техните молби не се приемат с оправданието, че няма средства по тази програма, въпреки че отговарят на условията за личен асистент.
Моят въпрос е: уведомена ли сте за това? Наистина ли няма средства по тази програма и как мислите – тя трябва ли да продължи и в бъдеще, въпреки многото недостатъци, които има и трябва определено да се усъвършенства? Програмата “Личен асистент” дава възможност за много по-независим живот за хората, които са трудно подвижни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, имате думата да отговорите на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожице Димитрова! Разпореждане от Министерство на труда и социалната политика към дирекциите “Социално подпомагане” и бюрата по труда да не се приемат молби за участие в дейността “Личен асистент” няма и програмата не е прекратена. Точно обратното, с моя заповед от м. февруари т.г. бяха утвърдени изменения и допълнения в тази национална програма, с които се разшири обхватът на лицата, участващи в дейността “Личен асистент”. От 2006 г. нов съществен момент, с който се подкрепят усилията за деинституционализацията в нашата страна е включването на лица с увреждания, изведени от специализирани институти като бенефициенти на програмата.
Мога да кажа, че такива асистенти могат да бъдат – предполагам, че Вие добре сте запозната - и безработни, които не са подпомогнати по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или не отговарят на условията за отпускане на този вид помощ.
Искам да Ви информирам, че до 30 април, тъй като информацията за м. май може да се каже с точност до 10-12-ти, по Програмата “Личен асистент” работят 11 974 души, като 772 са включени в програмата с допълнително разпореждане по изключение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. До момента при нас, в Агенцията за социално подпомагане, не е постъпил сигнал за отказване за включване на подаване на молби за програмата.
Ако ми дадете конкретен случай, конкретен пример, ще направим съответната проверка. Мога да Ви кажа, че имаше само два случая за такъв сигнал. Направихме проверка и се оказа, че хората нямат право да участват по тази програма, дори не могат и да се включат в нея по изключение.
Искам да Ви кажа и нещо друго, за което съм убедена, че знаете, а може би и народното представителство, и хората, които ни слушат. Дирекция “Социално подпомагане” изпълнява това свое основно задължение на тази Национална програма “Асистенти за хора с увреждане”, като предоставя грижи за тези хора, а не като разкриване на работни места.
Успоредно с това мога да кажа, че тази Национална програма е включена в Националния план за действие по заетостта за 2006 г. В нея има предвидени ресурси. Дори със средствата от Бюджет 2006 г. ние обезпечихме ресурс за изплащане на част от хората, които работят по програмата, за м. декември 2005 г. И още нещо, когато останат свободни работни места от Агенцията по заетостта и дирекциите “Регионални служби по заетостта” те могат да пренасочват свободния ресурс с оглед задоволяване на друг вид дейност.
Мога да Ви уверя, че както Агенцията за социално подпомагане, така и Агенцията по заетостта и съответните структури работят стриктно. За нас тази програма е една изключително важна и добра и правим всичко възможно да разширим нейното действие, тъй като тя е една от възможностите ни за деинституционализация на хората с увреждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожице Димитрова, имате думата за реплика в рамките на 2 минути.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Благодаря.
Имам един конкретен пример: 13-годишният Ясен от Варна, който е с множествени увреждания, но въпреки това е интегриран в масово училище. Неговата майка кандидатства през м. април за личен асистент и точно така й беше отговорено – че в момента няма пари за тази програма и въобще да не подава молба.
Аз наистина споделям Вашето мнение, че тази програма трябва да се разширява, трябва да се разширява обхвата на хората, които могат да кандидатстват и по Програмата “Личен асистент” и “Социален асистент” и се надявам наистина те да бъдат разширени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масларова, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Това, което аз мога да заявя официално от трибуната на Народното събрание пред народните представители, пред Вас, госпожице Димитрова, е, че поемам ангажимента да направим веднага проверка на този случай във Варна и да мога да Ви отговоря конкретно как е постъпено, какъв е случаят и защо не е отговорено на желанието на майката да стане личен асистент относно заболяването на нейното дете. Поемам този ангажимент. Предполагам, че след малко ще ми кажете точни данни. Ще Ви дам и точна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, часът е 14,00. С това приключва и днешното пленарно заседание, и парламентарният контрол.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов