Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, вчера пленарното заседание приключи, без да е приключила дискусията по т. 6 – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Преди да продължим с обсъждането на тези законопроекти, предстои да извършим две гласувания по два законопроекта от вчера.
Преди това ще ви направя две съобщения.
Първо, управителят на Българската народна банка господин Искров с писмо е изпратил материала “Платежен баланс на България за периода януари – май 2006 г.” Той се намира на ваше разположение в библиотеката на Народното събрание.
Второ, на 13 юли, вчера, е постъпил общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които вчера – на 13 юли, приехме. Изготвен е от Комисията по правни въпроси. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Има ли някакви предложения?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, във връзка с направеното съобщение от председателя на Народното събрание по повод раздаването на обобщен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предлагам да удължим срока за предложения за второ гласуване на този обобщен законопроект, като същият бъде удължен на 11 дни, тоест удължен с 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за 11-дневен срок за предложения за второ четене по обобщения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Минаваме към гласуване на законопроектите, останали от вчера. Има някои уточнения в предложенията за гласуване.
Първо, подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта; § 1, който става о§ 2 в редакцията на комисията с предложените в пленарната зала от народния представител Иван Николаев Иванов редакционни поправки – в ал. 6, 7 и 8 думата “доказателства” се заменя с “документи”, а в ал. 7 и 8 думата “пътно” се заменя с “моторно”; § 2, който става § 1 в редакцията на комисията; § 3 по вносител, подкрепен от комисията; § 4 в редакцията на комисията с предложените в пленарната зала редакционни поправки в т. 2, а именно:
“2. В § 6 се създава т. 45:
“45. “Изоставено регистрирано моторно превозно средство” е излязло от употреба моторно средство, което се намира върху имот държавна или общинска собственост, изоставено е от собственика си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред.”
Това е окончателната редакция, която се предлага по текста, дискутиран вчера в пленарната зала.
Не виждам желания за уточнения.
Моля, гласуваме тези текстове по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
С това гласуване законът е приет на второ четене.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за ратифициринане на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратификация.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено вчера в пленарната зала от народния представител Георги Божинов, а именно: второто гласуване по законопроекта да бъде проведено на това пленарно заседание веднага след първото гласуване.
Няма противни предложения.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за минаване към второ четене и второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване законопроекта на второ четене, както следва: наименованието на законопроекта и член единствен по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове на законопроекта.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
С това гласуване законът е приет и на второ четене.
Уважаеми народни представители, предстои да продължим с обсъжданията по т. 6 по Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Кой желае думата?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Вчера много внимателно следих дискусията “за” и “против” законопроекта. Аз приемам човеколюбивите мотиви на поддържащите промяната в закона и на вносителите, но също така възприемам и едни солидни аргументи, които бяха изложени и за другата теза – позицията за Европейската харта за правата на човека, позицията на Вселенския патриарх.
Това е един много сложен казус и аз се надявам, че утрото е по-мъдро от вечерта, както има една стара приказка. Аз лично поддържам да има активно съгласие от всеки български гражданин, тоест, когато човекът си е с разсъдъка, сам да определи дали желае негови органи да бъдат ползвани за човеколюбиви цели. И си мисля, че една годишна декларация, както вече е практика за годишна данъчна декларация, би решила въпроса именно за личното волеизлияние. В противен случай, какво означава това – роднините да определят. Една част от роднините може да са “за”, други “против”, просто това е много трудно да се прецени. А и се създава една потенциална среда, в която някои лекари от човеколюбиви интереси, примерно за да помогнат на друг болен, може дето се казва да си затворят очите – трудно е това клинична смърт, докъде, какво, защото аз не съм лекар. Но си мисля, че ще има и такива, които вероятно ще се възползват от тези възможности за някакви по-така, бих казал, зловещи действия. Без да обиждам никого. Ние тук сме законодатели и трябва да намалим тези възможности просто по закон.
Затова предлагам една такава годишна декларация, с която всеки български гражданин да си даде съгласието или да не си дава съгласието приживе. Това може да стане и това предлагам като едно практическо решение, а иначе по принцип по този въпрос би трябвало да има позиция и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, би трябвало да има позиция и на Българския синод на Православната църква, на Главното мюфтийство. Това са въпроси, тясно свързани с душевни, духовни и религиозни разбирания на отделния човек и така с лека ръка това не може да бъде партийно гласуване, колеги. В никакъв случай ние не може тук по този казус да действаме като конвенция едва ли не.
Затова моята молба е, аз нямам готов текст, но предлагам една такава годишна декларация и мисля, че това е едно разумно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! При всичкото ми уважение и симпатия към господин Радославов съвършено не мога да се съглася с него. Смятам това, че части от теб ще живеят и по-нататък в друг човек, е много по-добре, отколкото те да бъдат изгорени или дадени на червеите.
Толкова много декларации и документи попълваме всяка година, че само това ни остава – още една декларация да пишем и да увеличаваме бюрокрацията.
Що се отнася до отношението на Вселенския патриарх, на нашия Синод, на Мюфтийството, на равини и на всички останали, които биха се изказали по въпроса, това изобщо не ме интересува, трябва да ви кажа. Аз изцяло съм за постановката, ако човек не е изказал изрично несъгласие, да се ползват неговите органи. Има случаи на загинали при катастрофи и други, и трети, които не са се занимавали с този въпрос, но трябва да се ползват тези органи за продължаване живота на други хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Радославов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз уважавам позицията на моя приятел проф. Берон. Това е негова позиция – на човек атеист, обаче аз съм човек религиозен, вярващ човек съм и моята позиция е тази, която изказах.
Аз мисля, че ние по Конституция може да сме светска държава, но огромна част от българското население, от българските граждани, са вярващи хора. Аз не съм против това, едва ли не излиза, че аз съм против тази възможност да се ползват органи. Аз казах, че това трябва да е активно съгласие на всеки гражданин – той да даде съгласието си приживе, нормално. Какво пречи да се направи това нещо, а не след това да се чудят лекарите кой е дал съгласие и кой не е дал, дали това е меродавно?! Ами, какво, може винаги там да има 2-3 свидетели. Тогава би трябвало там да има едва ли не съдия или нотариус, за да се заверят позициите на роднините, за да бъдат официални. Така де, какво значи това: по телефона някой се обажда и казва: давам съгласие. Значи се създават още по-сериозни усложнения от правна гледна точка – формата на съгласие на роднините, примерно. Аз мисля, че една такава декларация е нещо, което най-лесно би решило въпроса. Една Гърция е въвела даже и задължително гласуване, пък никой там не плаче, че гръцките граждани били много обременени. Поддържам тезата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване – Борислав Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатът е изключително важен и мисля, че не бива да смесваме религиозни чувства с атеистични, защото аз също съм вярващ човек. Вземайки думата и от последното казано от господин Радославов, веднага му казвам: да, именно хора, които имат своите скрупули, ще отидат да заявят, че не желаят. Това е тяхно право и точно затова им се дава тази възможност – хората по религиозни, по други съображения, които не желаят, имат своето право, което уважаваме, да отидат и да го заявят. Всички останали, които считат, че биха дали своите органи няма да ходят да го правят. Естествено е да се попитат близките, за да се уважи волята, желанието на фамилията. Аз мисля, че това е една крачка напред.
Но нека да видим, първо, какво е състоянието, уважаеми колеги. Има около 200 хил. души, които чакат за диализа. В момента ни предстои да влезем в Европейския съюз, в който повечето от страните, подчертавам, са с информирано несъгласие. Всички тези болни чакат с интерес ние да се включим в Европейската банка, която обаче, за да се включим, изисква адекватно не само законодателство, а и възможност за експлантация на органи, които да бъдат предоставени на тази Европейска банка, която може да спаси тези около 200 хил. души в страната.
Какво показаха данните и фактите за тези няколко години, когато действаше информираното съгласие? Че много малък процент от хората са отишли да кажат, че са съгласни да са дарители. Както каза д-р Адемов, който е специалист по фактите, това са 400 човека. И в същото време има само няколко трансплантации.
Аз не казвам, че това е единствената причина. В никакъв случай! Но е ясно, данните показаха, че така както беше, нещата не вървят. И мисля, че тук никакво религиозно или каквото и да е друго становище не може да взема връх. Когато фактите говорят, мисля, че всички ние трябва да се съобразим.
Но най-интересно е, аз се учудвам кой ще е този от нашите колеги, който ще застане пред тези 200 хил. души и ще им каже: това е положението, има права на човека! Права на човека има и затова всеки получава правото си. Който не желае, да отиде и да каже, че си има съображения и не желае. За всеки останал, който не се възползва от това си право, се допуска все пак, че фамилията му може да има религиозни или някакви други съображения и затова се питат близките да дадат своето съгласие. Това е, мисля, един нормален път.
Аз бих искал да акцентирам малко и върху останалата част от законопроекта, уважаеми колеги. Той има две части – едната е онова задължително синхронизиране на нашето законодателство, което се налага с оглед приемането ни в Европейския съюз. Защото част от минималните забележки, които имаше при партньорската проверка, бяха свързани единствено със законите, които вече приехме – за кръвта и кръвните продукти и донякъде по отношение на Закона за трансплантациите, който изисква една много точна регулация на целите процеси.
И тук възниква въпросът, който също беше обект на партньорската проверка. Става въпрос за регулативните стандарти, за регулацията на донорството на клетки. Става въпрос преди всичко за репродуктивното здраве. Уважаеми колеги, безспорно е, че се налага там да има някакъв регулативен механизъм, който да регулира процесите. Въпреки че в Закона за здравето, приет преди повече от две години, имаше изискване да бъде направена наредба, такава и до ден днешен няма. И един изключително важен процес, една част от който се финансира през касата, няма никакви регулативни стандарти. Беше малко учудващо именно това европейските ни партньори да кажат, че трябва все пак да имаме някаква регулация.
Възможностите са две – едната е да има специален Закон за репродуктивно здраве – нещо, което го има в Европейския съюз, и специална Агенция за репродуктивно здраве, или другата възможност, която съществува в Европа, е това да бъде към Агенцията по трансплантация, която има административен капацитет, повтарям, това е подчертано от партньорската проверка, да извършва регулацията и на този процес. Разбира се, ако в бъдеще Народното събрание приеме Закон за репродуктивно здраве и създаде Агенция за репродуктивно здраве естествено е, че тогава тази регулация ще отиде там, но на този етап такава няма и трябва пак да разчитаме, че министърът може да направи някаква наредба. Именно това беше критикувано от партньорската проверка. Смятам, че ние трябва да го сложим там, където му е мястото, и да има реална регулация в Агенцията по трансплантация.
Другата промяна, която е предложена за двата закона, колеги, е въпросът ще има ли право едно физическо лице, което има своите съображения – религиозни, собствени, семейни, да спонсорира трансплантация. Аз не виждам никакво основание физическо лице да няма възможност да прави това. Нещо повече, уважаеми колеги, аз мисля, че ако искаме наистина да стимулираме това, защото не е проблем само да се експлантира и трансплантира орган, проблем е след това животоподдържащото му лечение през целия живот и ние не можем да бягаме от тези хора, които по някакви свои съображения имат желание да спонсорират. Трябва да им се разреши. Нещо повече, мисля, че трябва да има известно данъчно облекчение. Само по този начин ние ще покажем, че наистина имаме желание да развием трансплантацията.
Преди около два месеца стана известен скандал, уважаеми колеги. На един родител, който страда от тежко заболяване – левкоза, не можеше да му бъдат преляти стволови клетки от неговото дете - това са възстановими органи – въпреки че имаше съвместимост. Но поради една слабост в закона, той нямаше такова право, въпреки че и Етичната комисия, и министерството имаха желание да му помогнат. Само заради това, че в закона беше пропуснато това, става въпрос за възстановими органи, за възстановими тъкани, които се възстановяват и няма никаква причина впоследствие детето да пострада, на него не му беше направено преливане и той почина, уважаеми колеги. Мисля, че е съвсем редно днес ние да поправим този пропуск. И, разбира се, след специално разрешение на Етичната комисия в тези случаи да се даде възможност за възстановими тъкани и клетки да може да се извършва тази трансплантация от дете на родител.
Уважаеми колеги, бих искал да кажа, че двата законопроекта са много общи с една единствена разлика. Казах ви, че това е по отношение на регулацията на репродуктивното здраве. Мисля, че те синхронизират нашето законодателство с европейското, което беше подчертано вчера на срещата с комисаря Киприану. Призовавам ви да подкрепите и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към д-р Китов? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това сигурно ще е най-тежкото изказване, която ще направя откакто съм народен представител.
Преди много години моята най-добра приятелка почина, защото не намериха донор. Тя беше само на 25! И докато нейните родители стояха заедно с братчето й и чакаха отпред пред залата дойде едно точно толкова красиво момче в кома след катастрофа. И никой не може да упрекне тези родители, че когато детето им е топло и се знае, че няма да живее, те не могат да направят своя избор. Но този избор и шанс трябва ние да им дадем със закона. Според мен няма нищо по-важно от това да спасиш човешки живот. Едва ли има по-голямо щастие от това дори смъртта да има смисъл с това да може да живее някой друг с нея.
Ако някой твърди, че вярващите смятат, че това не е така, то божията ръка ще реши все пак дали той ще живее или не.
Преди няколко месеца търсих здравната си книжка. По Великден имаше едни трансплантации и вкъщи се разви дебат, че искам да даря органите си, защото не искам някога да се получи това, което се случи със Симона. Оказа се, че докато намеря здравната си книжка, доста време загубих, защото в нормалното си ежедневие това не можем да го направим и се сещаме трудно да впишем вътре в нея, че ние по някакъв начин сме съгласни да дарим. Да дариш по принцип и да си съгласен по принцип, смятам, че е най-правилното решение. И е време да променим правилата. Личният избор е важен и се уважава. Ние така ще дадем възможността в законопроекта всеки да вземе решението за себе си и да впише, ако той не желае да е дарител.
Преди една седмица говорих с Хилда Казасян. Преди няколко години “Всяка неделя” и Българската национална телевизия е правила една акция, в която над 200 човека са дали съгласието си да дарят органи. И тя установи преди една седмица при този разговор, вчера получих нейното разрешение да спомена името й, че тя не е нанесла в книжката си реално, че дарява органите си. И какво от това тогава? Според статистиката, и аз благодаря, че д-р Китов беше преди мен, чакащи за трансплантации само на бъбреци са 756. Трябва да си дадем сметката при това гласуване, че моята приятелка Симона може да е моята, може да е вашата, може да е във всяко едно от нашите семейства.
Така че, колеги, това е най-малкото, което можем да направим – да дадем правото по принцип да бъдем дарители и да можем чрез смъртта си да спасим човешки живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Реплика на господин Радославов. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, уважаема колежке Капон! Според мен се измества като че ли акцентът на нашия диалог тук. Не искам да бъда разбран погрешно, че съм против трансплантацията и т.н. Но смятам, че след като промените в законопроекта предвиждат човек, когато не желае да го декларира, как ще го декларира? Или както вие казвате да го впишете в здравноосигурителната книжка или в някакъв друг документ - това трябва да стане писмено. Няма как по друг начин това да стане! Какво пречи да има такъв документ, в който в края на краищата да се впише “да” или “не” – алтернативно, тоест всеки човек да може да избере какво да впише? А не само да му кажем, ако не е съгласен, тогава да го пише. Това е въпрос и на малко култура.
Средствата за масова информация биха могли да помогнат в този процес, а не да четат както дяволът Евангелието - както тази сутрин се случи за пореден път, че само една трета от българските граждани едва ли не щели да имат възможност да почиват. А снощи се каза, че 2005 г. са били 19%, 2004 г. – 12%. Никой не казва, че повече от 50%, кажи-речи, ще могат да почиват в сравнение с лятото на 2005 г., ама “една трета едва ще могат”. Тоест, по този начин като че ли тук се опитваме да защитаваме някакви тези.
Според мен трябва да се даде алтернативно “да” или ”не” – всеки писмено да си го каже, а не само в негативния случай. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви.
Така и вие имате право също сам да решите дали ще впишете, или не, тоест дали ще дарите – тогава това става без да впишете, а когато не сте съгласен трябва да го впишете. Но нека да улесним процеса, пак казвам, и заради забързаното ежедневие.
Не съм съгласна, вчера един наш колега каза, че ние трябва да научим българите да даряват. Не е така! Българите могат да даряват, знаят да даряват, обичат да знаят какво даряват и на кого даряват. А да дариш органите си, това е напълно ясно, че спасяваш човешки живот. Дали това ще бъде във вид на декларация, когато не си съгласен – това са само формалности. Въпросът е да решим принципа, а той трябва да е, че ние по принцип искаме да спасим човешки живот. Оттам нататък всеки има правото на собствен избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За сведение на вярващите православни българи, каквито вярвам и смятам, че в залата има доста, искам да ви кажа, че Българската православна църква не е заела позиция по този въпрос.
Но има решение на Вселенската патриаршия и решението е следното: всеки православен по собствено желание може да дарява органи, защото това съответства на православната доктрина за саможертвата. Това е свързано с тезата, че Православната църква за разлика от всички други християнски църкви е целесъобразна, а не аналитична. Казвам това като философска концепция.
В моята здравна книжка не съм видял и не знам къде трябва да впиша дали съм съгласен, или не съм. Аз бих дарил органи, макар че съм вече в напреднала възраст и не вярвам някой да ги иска. Тази непопулярност на проблема с регистрацията, мисля, че лежи в основата на всички наши спорове.
Мисля, че трябва да има задължителна регистрация. Това звучи малко като задължително право на гласуване или нещо от този род, но аз смятам, че е задължително - Здравната каса или Министерството на здравеопазването, тези здравни книжки да бъдат невалидни без задължителното вписване. Тогава ще се получи регистър и аз мисля, че дарители ще има твърде много, което според мен ще реши проблема.
Иначе е излишно да водим каквито и да било спорове, особено след като всички ние имаме претенции – и мюсюлмани, и католици, и православни за това, че религиите, които изповядваме, а и тези, които не вярват, са формирани все пак в културната среда на тази религия с нейните ценности. И това е въпросът за хуманността. Всички казваме, че нашият културен модел и нашите религии са хуманни. Тоест, ние не можем да откажем поне едно такова решение за регистъра.
В края искам да кажа, че повечето от проблемите в България не се решават и вървят трудно, точно защото няма регистър, няма порядък. (Ръкопляскания в КА.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо ръкопляскате, има регистър!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Любен Дилов. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разрешете ми в началото една шега, която надявам се не обижда верските чувства на никого. Може би проблемът не е толкова в изповядването на вярата, независимо дали тя е мюсюлманска или православна, а е по-скоро технически, тоест при едно Второ пришествие трудно се събират всички части на човека. Нарочно използвам тази шега, за да подчертая два факта. Първият е, че засяга дейността на нашия парламент, а именно - не знам защо, доколкото аз останах с впечатлението законопроектът не е минал през Комисията за правата на човека и вероизповеданията, а може би трябваше, за да имаме становище и на тази комисия. От една страна.
От друга страна, всичко, което в православната вяра е свързано с изповядването – от кръщението, а така е и при католиците, до всеки един последващ акт, е свързани със специално волеизявление. Това е част от вярата. И тук предлаганият законопроект в известна степен е успореден, защото отново става дума за специално волеизявление. Може би е хубаво да се замислим как то да бъде регистрирано наистина, за да бъде в максимална технологична леснота за лекарите и в същото време да брани религиозните чувства на хората.
Аз наистина съм убеден – взимам дума от това, което каза проф. Станилов, че може би задължително регистриране на волята е един от пътищата. Тоест, при издаване на здравноосигурителна книжка трябва задължително да бъде попълнена тази графа. Тогава вече става ясно.
Въпросът обаче е в спешния режим, когато трябва да се вземе решение много бързо, когато технологично е трудно да се намери може би роднина или самата книжка. Знаете, че повечето случаи са такива. Кой е този документ, на който да бъде регистрирано специалното желание или нежелание? Може би, когато обсъждаме отново в тази зала Закона за личните документи – знам, че се върви към философия, при която в личната карта да се съдържа повече информация и електронизация – там това нещо да бъде регистрирано.
Това е моето предложение и пак мисля, че може би е хубаво да чуем и мнението на колеги от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение да има становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и след това да се гласува. Така ли?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Или по време на първо и второ четене?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (встрани от микрофоните): Може би между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Дилов! И двата законопроекта са разпределени на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Аз само попитах.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Това е едната страна на въпроса.
Втората ми реплика, обаче, е по същество.
Уважаеми колеги, груба грешка е да искате това да става задължително. Защото днес аз имам едно мнение, но утре, сблъсквайки се с една трагедия, сблъсквайки се с други проблеми, ще ми дойде друг акъл.
Затова всеки, когато желае, трябва да може да реши - иска или не иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – доктор Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Дилов, разбирам, че начинът, по който се изказахте, е плод на Вашата вътрешна борба между религиозното и светското начало у Вас. Ако обаче трябва да говорим по същество, Вие говорите за това да има определен ред. Тази идея, която Вие споделихте за това да има в личната карта примерно такова съгласие или несъгласие, е чудесна, но въпросът е как да бъде реализирана. Но сега има определен ред, по който става волеизлиянието. Въпросът е, че няма такова волеизлияние. Хората не искат в здравноосигурителната си книжка да впишат тези обстоятелства. Има определен ред, който е точно записан в закона. Аз много моля всички, които не знаят, че има такъв ред, да разберат. Имаш здравноосигурителна книжка, отиваш при общопрактикуващия лекар и казваш: “Аз не съм съгласен да ми бъдат взети органите след като настъпят събитията”.
След като изразиш това свое волеизлияние, в 7-дневен срок тези документи отиват в районния център по здравеопазване, отиват в Агенцията по трансплантация, за което има определен разписан срок. В Агенцията по трансплантация има регистър на хората, които, от една страна, чакат за присаждане на органи, от друга страна – на тези, които искат да дадат своите органи. Този ред е разписан коректно, така че проблемът не е в това, че няма ред. Друг е въпросът, че този ред може да се оспорва, но проблемът е, че няма воля за това да бъде предварително изразена волята в тези документи, за които говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Дилов, имате думата за дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Китов, този дебат е европейски и се води от години в Европа. Не го натоварвайте тук с някаква емоция, защото ние наистина искаме да се опитаме да намерим едно умерено и умно решение. Като човек с говорни дефекти знам, че като не са ме разбрали, вината е в мен, затова се извинявам.
Аз имах предвид за регистрация на информираното несъгласие, за да може човекът, който по верски или други причини е несъгласен, да има сигурността си, че няма да бъде посегнато на това му право.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е текстът, който се предлага.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Всъщност аз подкрепям законопроекта. Само моля да помислим при промяна на Закона за личните документи да видим как да регистрираме това информирано несъгласие.
Второто нещо, което е важно според мен, да не търпим упрека, че сме пренебрегнали Комисията по правата на човека и вероизповеданията, а да си спестим един публичен дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Иван Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително това е един европейски дебат и ние вече имахме възможността в България да се опитаме да решим предизвикателството по начина, по който са го решили една част от европейските държави, по-малката част, и видяхме, че системата не работи. Сега предлагаме едно решение, което е по-разпространено в Европа. Тук искам да кажа най-общо, че този дебат го проведохме и в Парламентарната група на ОДС и решихме да гласуваме по съвест, тъй като този проблем е индивидуален пред всеки гражданин и затова няма да налагаме политическа воля, която да е на база на решение в групата чрез някакво мнозинство.
Лично аз искам да ви информирам, че съм привърженик на предложението, което днес се поставя – на информираното несъгласие. Тук има три групи проблеми, които стоят пред нас.
Първата група проблеми са морално-етични. Ще разтълкуваме какво значат морално-етични проблеми и предизвикателства. Етика идва от гръцкото етикос, което значи правило. Големият проблем и предизвикателството е, че българите не спазваме правилата. Това е най-големият проблем, който поставят европейските и западните партньори, че българите не спазваме правилата. Разбира се, тук трябва да знаем, че когато казваме, че правилата няма да бъдат спазени, ние отправяме едно голямо предизвикателство към лекарската гилдия, защото много предизвикателно се казва, че лекарите ще превърнат това в бизнес. Аз като български лекар мога да заявя, че престъпници има във всички съсловия, но това, че има престъпници в лекарското съсловие, не значи, че българските лекари са престъпници.
Затова аз поставям първия въпрос предизвикателно така, че българският парламент не може да си постави така въпроса, че българските лекари могат да пристъпят морално-етичните норми. Тоест аз мога да гарантирам от името на българските лекари, че ще направим така, че рисковете няма да бъдат по-големи, отколкото са в Европа.
Вторият проблем е емоционалният. Той е разбираем, но аз като български лекар пак ще ви кажа, че майката повече обича детето си, но го води при нас, лекарите, и ние го лекуваме по-добре от нея, защото рациото е по-силно от емоцията в пътя на добрия резултат.
На трето място, рационалният избор. Той е много ясен. Днешната система, която е на информирано съгласие – д‑р Адемов каза – 400 българи са казали, че са готови да бъдат донори. Това значи, че България излиза извън международната система на донорство. Не можем да влезем в европейската, не можем да обменяме органи с европейската система за обмяна на органи, не можем да правим трансплантации и затова България днес е разпъната между Индия, Брюксел и Пакистан - Пакистан и Индия са едно и също нещо, защото Англия ги е разделила 1947 г. Тоест днес ние трябва да знаем, че нашият избор може да бъде по-скоро европейски. Аз ще повторя статистиката: две трети от държавите в Европа днес са избрали принципа на информирано съгласие.
Смятам, че и това, което каза проф. Станилов, е също един възможен път човек да бъде изправен пред информираното мнение на специалиста и да вземе решение дали да бъде донор или не в един момент. Но съм по-съгласен ние да оставим свободата на българския гражданин във всеки един момент да реши този въпрос така, както е във внесения законопроект. Тоест всеки, който по някакви морално-етични, религиозни, човешки, емоционални причини не е съгласен, във всеки момент отива и го отбелязва, а всички останали, които няма да откажем, ще бъдем потенциални донори. По този начин българската медицина, която е вече на сравнително високо ниво, ще може да използва технологията в интерес на живота.
Накрая искам да кажа: не бива да се плашим от рисковете, защото всеки ден стават катастрофи, но ние продължаваме да ползваме автомобили; всеки ден стават инциденти с електричество, но ние продължаваме да го ползваме и това, че може да станат някакви рискове, гафове и нарушения на правилата в медицината и трансплантацията не може да спира българското общество да се възползва от достиженията на медицината и цивилизацията по подбуди, които премахват риска, но ни оставят по-близо до Индия, отколкото до Брюксел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към д‑р Колчаков? Няма.
Има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да навлизам толкова дълбоко в дебата. Искам да поставя един принципен въпрос. Тук се спомена от много колеги, че този закон, който е изключително важен, не е минал през комисията, в която няма как да не бъде гледан такъв закон, а именно Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Аз съм член на тази комисия. Не знам точно как и по какви причини, но този закон не е гледан в комисията.
Ние говорим за значимостта на този закон. Говорим за това, че в цяла Европа и в целия цивилизован свят това е един изключително сериозен дебат. Има много сериозни аргументи и в едната, и в другата посока. Ясно е, че по този въпрос не може да има партийни решения, фракционна дисциплина. Това е въпрос изключително на лична преценка и морал на всеки един от нас. В този смисъл и Парламентарната група на ОДС няма политическо решение по този въпрос. Всеки от нас ще гласува по съвест.
Но става въпрос за следното: редно ли е, след като този дебат тече и в нашето общество от доста време, но за съжаление, не толкова активно и публично, колкото би трябвало да бъде, след като в целия цивилизован свят този дебат протича по един доста динамичен начин, ние тук сега толкова бързо да приемем този закон без той да бъде пълноценно дебатиран в Народното събрание? Аз виждам, че дори и тези, които участват в дебата, не всички са достатъчно добре запознати с практиката, със закона. Ние трябва да приемем един закон, който се отнася до засягане на човешкото достойнство, до засягане на изключително важни човешки ценности и ние се опитваме да приемем този закон някак си много набързо.
Говори се за информирано несъгласие, но аз подозирам, че тук става въпрос за нещо друго. Много се разчита, че поради липсата на информираност на българското общество много хора няма да разберат как ще им бъдат взети органите, ако, не дай Боже, им се случи нещо. За съжаление, така и в дебата, и в някои от нагласите се прокрадва това, струва ми се, че някой се надява, че поради липсата на информираност, поради липсата на ясен регламент тези хора, които трудно взимат решение дали да дадат съгласие или не, ако не разберат, просто ще станат обект на донорство.
Говори се, че това трябва да бъде лична воля. Къде са гаранциите, че ще бъде спазен принципът на личното волеизявление на хората? Дали това, което предложи проф. Станилов, дали по друг начин, но аз съм убеден, че ние трябва да проведем сериозен дебат и да дадем гаранции, че всеки български гражданин ще бъде информиран за този закон. Това не е обикновен закон. Това не е закон като всички други закони, при които можем да кажем: непознаването на закона не те оневинява. Този закон е много специфичен и ние трябва да гарантираме, че всеки български гражданин лично ще бъде информиран.
Направихме голяма дандания със сменянето на номерата и държавата намери начин да бъде притиснат всеки гражданин да ходи да се реди на опашката и да си смени номерата. А когато става въпрос за един толкова важен акт, ние някак си не проявяваме воля и няма гаранции в закона, че всеки български гражданин ще бъде много ясно уведомен и за това ще има гаранции и няма да се разчита на това, че някой не прочел закона, някой не знаел, някой не бил толкова заинтересован и при, не дай Боже, нещастен случай този човек ще бъде обект на разфасоване. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.) Точно за това става въпрос.
Какви са технологичните гаранции, че това няма да се случи? Какви са гаранциите, че ние тук приемаме за една-две седмици този закон и дори някой от нас, който няма достатъчно време да заяви своята воля, ако не я е заявил досега, ако се случи инцидент, няма да стане обект? Има ли срокове? Има ли предвиждане на време за разяснителна кампания от страна на държавата – уведомяване персонално всеки гражданин, да му се даде срок, да му се даде възможност? Разчита се, че много хора няма да разберат изобщо за какво става въпрос, както и много от тук присъстващите в парламента не разбират точно какво се обсъжда в момента. Вчера присъстваха 20-30 души в тази зала, когато се обсъждаше законът. Понеже хората много се колебаели, дайте сега да направим така, че докато се наколебаят, без да са разбрали за какво става въпрос, да им вземем органите.
Нека да не приемаме закон, който да въведе принципа за неинформираното разфасоване. До това ще се стигне. Ние сме общество, в което няма много от достиженията на нормалните цивилизовани европейски общества. Ние не сме общество, в което хората да бъдат пълноценно информирани.
Нека законът да бъде върнат и разгледан в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и се направи пълноценен дебат. Толкова време не е вземано това решение и няколко седмици повече се надявам да не бъдат фатални, за да намерим действително механизмите и гаранциите. Никой не е против това да има донорство, напротив, но да се дадат гаранциите, че няма да има злоупотреби с това. Да дадем гаранции, че всеки български гражданин ще бъде уведомен за смисъла на този закон и за възможностите, които той му дава или отнема.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нали законът е публичен акт?
ИВАН СОТИРОВ: Мисля, че достатъчно ясно казах, че това не е обикновен закон и в този случай не можем да приложим принципа – незнанието на закона не те оневинява.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Този закон две години е бил действащ и никога не е имало разфасоване. За какво говориш?
ИВАН СОТИРОВ: Този закон, който сега действа, се предлага да бъде променен и то точно в тази най-съществена разпоредба. Презумира се, че ако аз лично не съм заявил несъгласие да ми бъдат взети органите, съм априори съгласен. А дали аз съм разбрал какво е прието в този парламент? Деветдесет и девет процента от българските граждани не знаят. Кой и как ще се гарантира, че всеки лично е бил уведомен и му е дадена възможност да прецени дава ли си съгласието или не?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): От 2003 г. до 2005 г. е действал този принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Сотиров, слушам много внимателно това, което казвате, и мога да се съглася само с едно единствено изречение във Вашето изказване, а именно, че това не е обикновен закон. Да, истина е, че Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки не е обикновен. Това е закон, господин Сотиров, на надеждата, това е закон за бъдещето на пациентите, които в момента чакат. Това е закон за стотици българи, които в момента са на диализа. Това е закон за десетки българи, които чакат сърца. Истина е, че това не е обикновен закон.
Категорично възразявам срещу това, че парламентът бърза. Две години по този начин досега действащият закон не функционираше. Две години трансплантацията в България е блокирана. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте за дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кумчев, искам да акцентирам само на едно нещо – с приемането автоматически на този закон на второ четене ние превръщаме всички български граждани в донори, без да сме им дали гаранции и технологична възможност да реагират. Отделен е въпросът доколко те са информирани. За това става въпрос. Лишаваме ги от правото дори да направят своето волеизявление. Има ли технологични срокове, които да даваме на хората, да могат да преценят, да помислят при взимането на едно такова важно решение? Влиза законът и всеки става автоматически донор. Тук се говори за волята, за даряване и така нататък, и то не за нещо обикновено, не за имоти дори. Става въпрос за органи. Става въпрос за засягане на нещо много важно – за човешкото достойнство, защото органите са свързани с нещо повече. Те не са просто някакви биологични единици.
Господин председател, искам да обърна внимание, че съм направил процедурно предложение законопроектът да бъде върнат в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, което да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Преминаваме към гласуване на направените процедурни предложения.
Вчера д-р Михайлов беше направил предложение да се отложи гласуването, а днес народните представители Любен Дилов-син и Иван Сотиров предложиха законопроектът да бъде разгледан в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която да излезе със становище, след което да се внесе и постави на гласуване. Точно това предложение, съгласувано с председателя на парламента господин Пирински, ще подложа на гласуване.
Моля, гласувайте законопроектът да се върне в Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Той е разпределен, но за съжаление тази комисия не е дала становище. Аз апелирам към проф. Герджиков в рамките на неговите възможности да се свика комисията и да има становище.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 74, против 32, въздържали се 25.
Предложението се приема.
За процедура думата има господин Юруков.


ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Част от народните представители не можаха да схванат логиката на това предложение, затова моля за прегласуване. (Шум и възражения в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлага се прегласуване.
Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 84, против 46, въздържали се 22. (Ръкопляскания в опозицията.)
Предложението се приема.
Преминаваме по-нататък по нашата програма, а именно:
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова на 7 юли 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 12 юли 2006 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, бе представен от заместник-председателя на комисията госпожа Татяна Дончева и от господин Йордан Цонев – председател на Комисията по икономическа политика.
Подчертано бе, че предложените текстове отговарят на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия за България, представен на 16 май 2006 г. в частта “Политически критерии”, и са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност на публичния регистър по чл. 5 от закона.
Госпожа Дончева припомни, че законът е оценен като недостатъчно добър, тъй като съдържа ограничаващи прозрачността разпоредби, а публикуването на декларациите на лицата по чл. 2, ал. 1 от закона в Интернет е посочено като специфична препоръка.
С предложените изменения и допълнения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, наред с правото на достъп до публичния регистър по реда на Закона за достъп до обществена информация се въвежда и правото на достъп чрез страницата на Сметната палата в Интернет.
В отговор на препоръките на Европейската комисия за засилване на контрола над подаваните декларации законопроектът е предвидил Сметната палата да извършва проверка на декларираните данни, а при неподаване на декларация или недеклариране на имуществото по чл. 3 от закона – да се сезира изпълнителният директор на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В проекта е предвидено и разширяване на кръга от лица, задължени да декларират имуществото си по реда на този закон, като са обхванати всички органи на изпълнителната власт.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителите Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова на 7 юли 2006 г.
Становището на комисията е прието на 12 юли 2006 г. с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към становището на Комисията по правни въпроси.
Има думата народният представител Янаки Стоилов. Заповядайте, имате думата да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
На заседанието присъстваха господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и господин Стоян Марков – от Националната агенция по приходите.
От името на вносителите народният представител Йордан Цонев изложи основните мотиви и цели на законопроекта. Той посочи, че законопроектът е основан на препоръките и констатациите, съдържащи се в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за България, представен на 16 май 2006 г., насочени към по-голяма прозрачност на публичния регистър по чл. 5 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Според експертите на Европейската комисия законът не дава достатъчно гаранции за публичността на имуществото на лица, които заемат такива длъжности, както и за достъпа до тази информация от страна на обществото.
Със законопроекта се въвежда наред с правото на достъп до публичния регистър по реда на Закона за достъп до обществена информация и право на достъп чрез страницата на Сметната палата в Интернет. Сметната палата в съответствие с направените законови предложения ще може да извършва проверка на декларациите на лица, които заемат висши държавни длъжности.
В проекта се предвижда разширяване на кръга на лицата, задължени да декларират имуществото си по реда и по условията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, като са обхванати всички органи на изпълнителната власт. Законопроектът предвижда унифициран ред за подаване на декларации от всички лица, за които други закони предвиждат задължение за деклариране на имуществото им пред Сметната палата.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Мая Манолова, Яни Янев, Янаки Стоилов, Надя Антонова, Христо Бисеров. Като цяло народните представители подкрепиха законопроекта и същевременно отбелязаха, че:
- законопроектът изисква от Сметната палата освен да регистрира информацията да извършва и проверка на подаваните данни от задължените лица;
- законопроектът следва да прецизира реквизитите на декларацията, както и информацията, съдържаща се в нея;
- законопроектът трябва да уточни съдържанието на термина “несъответствие” между данните, съдържащи се в декларацията, и данните, получавани от Агенцията за приходите;
- законопроектът трябва да даде гаранции за защита на личните данни на лицата, които подават декларации или подлежат на проверка.
Комисията предлага тези бележки да се вземат предвид при разглеждането на законопроекта от водещата комисия за второ четене.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва становището на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Има думата народният представител Веселин Методиев – председател на тази комисия, да представи нейното становище.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2006 г.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на Министерството на държавната администрация и административната реформа господин Гюнер Рамис и господин Йордан Цонев – вносител.
От името на вносителите господин Цонев представи законопроекта, като посочи основните цели, които той си поставя, става дума за законопроекта, а именно: да се разшири кръгът на лицата, които са задължени да подават декларации по чл. 2; да се гарантира публичността на доходите на тези лица, като информацията се публикува в интернет. Законопроектът възлага на Сметната палата и осъществяване на контрол върху достоверността на декларираните доходи.
Заместник-министърът на Министерство на държавната администрация и административната реформа представи становището на министерството като подчерта, че по принцип те подкрепят законопроекта, но настояват възлагането на нови функции на Сметната палата да не води до увеличаване на нейния щат.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около общото становище, че предлаганите поправки са стъпка към изпълнение на препоръките на Европейската комисия, посочени в мониторинговия доклад от м. май 2006 г. Беше посочено, че трябва да се разшири кръгът на лицата, подаващи декларация по този закон, като се включат и заместник-директорите на районните здравноосигурителни каси. Направено беше предложение между първо и второ четене да се помисли за промяна на реквизитите на декларацията, като тя стане по-ясна и достъпна и в нея се предвиди и посочване на банката, в която дадено лице или член на семейството му има авоари.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова на 7.07.2006 г.
Становището на комисията е прието на 12.07.2006 г. с 8 гласа „за”, „против” и „въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По правилник след прочитане на становищата се дава дума на един от вносителите да представи законопроекта в рамките на 10 минути. Вносителите са трима – Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
Кой ще представи законопроекта?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Има становище на Комисията по евроинтеграция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В моята папка няма такова становище.
Но ако е готово становището на Комисията по евроинтеграция, заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нямаше го, господин председател, тъй като комисията преди малко проведе своето заседание. Положението е такова, че трябваше дори на подпис да приемем становището. Вие малко избързахте с дневния ред, но аз ще го прочета и след това ще го приложим в деловодството на парламента.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция по Законопроект № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова на 7 юли,
Предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, е насочен към постигането на по-голяма прозрачност на публичния регистър по реда на чл. 5 от закона.
Същевременно предложените промени са в изпълнение на ангажиментите, които Република България е поела във връзка с изпълнение на критериите за пълноправно членство в Европейския съюз. Европейският съюз разглежда осигуряването на пълна прозрачност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, като гаранция за ефективност на борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Антикорупционните мерки са част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните кандидатки, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1995 г. Те гласят, че тези страни трябва да са постигнали стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава и спазването на човешките права. Изпълнението на политическите критерии е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. Този критерий включва не само приемане и прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз, но и развиване на съответния съдебен и административен капацитет за хармонизация на законодателството в съответствие с общностното право.
От гледна точка на способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството, антикорупционните мерки са обект на периодична оценка в рамките на партньорските проверки на експертите от Европейската комисия по Глава 24 „Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”.
Предложените изменения и допълнения на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, са в отговор на отправените препоръки на европейските експерти по време на проведената трета партньорска проверка по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи”, отразени в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г.
По отношение на борбата с корупцията по високите етажи на властта мониторинговият доклад отбелязва значителен напредък, свързан с приемането на Етичен кодекс на лицата, заемащи висши държавни длъжности в изпълнителната власт, както и Националната стратегия за противодействие на корупцията за 2006-2008 г. и програмата за нейното изпълнение.
В същото време комисията констатира необходимост от увеличаване на правомощията на Сметната палата посредством осигуряване на възможност за извършване на проверки на декларираните данни.
Друг недостатък на действащата нормативна уредба са ограничаващите разпоредби на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, по отношение на правото на достъп до публичния регистър.
В изпълнение на направените критики и препоръки законопроектът въвежда наред с правото на достъп до публичния регистър по реда на Закона за достъп до обществена информация, и право на достъп чрез интернет-страницата на Сметната палата. С оглед засилване контрола на декларациите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, законопроектът предвижда Сметната палата да извършва проверка на декларираните данни. Разширява се кръгът на лицата, задължени да декларират имуществото си, и се предлага унифициран ред за подаване на декларации.
Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, отразява препоръките и мерките за изпълнение в областта на борбата с корупцията, идентифицирани в мониторинговия доклад на комисията.”
Поради ускорената процедура това становище е прието с подписите на народните представители на Комисията по европейска интеграция. То ще бъде предадено в деловодството на Народното събрание, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
При това положение всички комисии, които имат отношение към този законопроект, са представили своите становища.
Има думата господин Цонев като вносител да представи законопроекта в рамките на 10 минути.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бях улеснен от сериозния дебат, който се проведе в комисиите, от докладите, които те изготвиха, и, разбира се, от начина, по който е гласуван законопроектът. Ще бъда съвсем кратък в представянето му.
Ще отбележа само, че той действително е резултат от ангажиментите, които имаме и сме поели по присъединителния процес, но не само това, а и в резултат на обществените очаквания към нашата дейност, към прозрачността, публичността и готовността ни да предприемем адекватни мерки за борба срещу корупцията.
Измененията основно са в две посоки – публичност и проверка на данните. Това бяха и досегашните слабости на действащия законопроект.
Вие чухте от анализите на докладите на комисиите, че в посока проверка на данните се извършва поетапна проверка. Първата е от Сметната палата по съответни способи и процедури, които са разписани в законопроекта.
Втората проверка е тази, която се извършва по глави четиринадесета и петнадесета от Данъчноосигурителния процесуален кодекс от Националната агенция по приходите.
Според мен това е най-същественият момент в този законопроект, защото той решава един от най-основните недостатъци на досега действащия – какво следва за лицата, заемащи висши държавни длъжности, които не желаят да огласят своето имущество и доходи. Онова, което следва и е разписано в законопроекта, е, че това ще бъде извършено по административен ред от Националната агенция по приходите. В крайна сметка стигаме до контрол върху това имущество и тези доходи и до пълна публичност, защото резултатите от ревизиите и от проверките на НАП също се публикуват на интернет-страницата.
Така стигаме и до публичността, която според предложенията в закона е пълна, тъй като декларациите се публикуват на интернет-страниците на Сметната палата заедно със заключенията от проверките с пълния им текст. Освен това се публикуват и списъците на лицата, които не са подали или не са декларирали данни по чл. 3 от закона, които се изисква да декларират.
С това приключвам представянето на законопроекта, защото смятам, че това са основните акценти, а останалото беше представено. Вероятно има и още механизми, които могат и трябва да се усъвършенстват.
Ще отговоря само на това, което се съдържаше в доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация относно бележките на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Те подкрепят създаването на такъв капацитет в Сметната палата, но без увеличаване на щата това не може да стане. За съжаление ще има и звено. В момента в Сметната палата по този публичен регистър работят трима души. Лицата по чл. 2 са малко под 6 хил. души, за да бъда точен, ще кажа, че те са 5840 към момента. Не би било възможно трима души да направят това. Ще има такова увеличение, вероятно ще има и съответно увеличение на бюджета, но ние сме длъжни да го предвидим, защото очакването към нас да направим това е голямо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми народни представители, този законопроект е част от мерките на българската държава, в частност на българския парламент, в контекста на изискванията на Европейската комисия за вземане на мерки за борба срещу корупцията.
Законопроектът е съвсем нов по своето съдържание и най-вероятно, и е съвсем нормално, да има сериозни дискусии на първо четене. С оглед на това предлагам дискусията да започне в сряда, за да протече в нейната цялост и пълнота. Ето защо ще дам почивката малко по-рано.
Обявявам почивка до 11,00 ч., а в сряда – 19 юли 2006 г., ще започнем с този законопроект.
Почивка до 11,00 часа. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 7-13 юли 2006 г. от:
- народния представител Стела Банкова към Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно политиката на министерството в борбата с престъпността в Плевенска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юли т.г.;
- народния представител Нено Димов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно бюджетната политика на правителството, представена в Доклада за тригодишната прогноза за периода 2007-2009 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юли т.г.
Има писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос на народния представител Яне Янев;
- министъра на външните работи Ивайло Калфин на въпрос на народния представител Стойко Танков. Господин Танков получава и писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос на народния представител Иван Иванов;
- министърът на здравеопазването отговаря и на въпрос на народния представител Илиян Илиев;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на питане на народния представител Ясен Пенчев.
Ако няма изказвания от името на парламентарни групи, преминаваме към парламентарния контрол, в който пръв днес ще отговаря министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Питане от госпожа Стела Банкова към министър Вълчев относно политиката на Министерството на образованието и науката относно закриване на български училища и в частност на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи “Здравец” в гр. Угърчин.
Госпожо Банкова, заповядайте, за да отправите своето питане към министъра.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поводът за моето питане към Вас е решението на ръководеното от Вас министерството да бъде закрит Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, в гр. Угърчин.
Предварително искам да декларирам, че имам личен интерес, задавайки този въпрос. Аз обичам тези деца. Ходила съм при тях десетки пъти през изминалите четири години. Познавам ги и заради тях бих искала да ви запозная с това как се стигна всъщност до закриването на дома.
Ще ви представя някои тревожни факти около решението за закриването на този дом: през м. май 2006 г. по инициатива на Агенцията за закрила на детето е извършена проверка и оценка за работата на дома в Угърчин. Направени са сериозни предписания за подобряване на дейността на този дом. Ръководството на дома изпълнява изцяло препоръките, които са дадени. Същевременно е обезпокоено, че не е изготвен доклад за подобренията, които са направени.
В тази връзка с писмо № 05-11-24 от 20 март 2006 г. Министерството на образованието и науката е изискало от Районния инспекторат по образованието – Ловеч, доклад за цитираната проверка и изпълнението на направените задължителни предписания.
Обръщам Ви внимание, уважаеми господин министър, че до този момент такъв доклад не е представен. Това констатира междупрочем и заместник-министър Мукаддес Налбант в писмо от 22 юни 2006 г.
С писмо от 3 юли 2006 г. директорът на дома господин Лисичков моли представители на Агенцията за закрила на детето и министерството да дойдат в Угърчин и на място да направят доклад за извършените подобрения в работата. Молбата на директора остава без последствия.
Изненадващо на следващия ден Министерството на образованието и науката издава заповед за закриване на дома.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите: каква информация получихте от Районния инспекторат в Ловеч? Каква информация получихте от областната управа, от ловешките депутати относно състоянието на дома, работата на ръководството по изпълнение на направените препоръки и най-вече относно молбата на директора за закриване на Дома? Той моли това закриване да се отложи до 31 декември 2006 г.
Имайки предвид гореизложеното Ви молим да съдействате да се запази домът до края на годината, да се осигури финансирането му също до края на 2006 г. Бих искала да Ви уведомя, че общината е уверила директора господин Лисичков, че през това време ще бъдат подготвени проектите по преобразуването на дома в специализирана институция, финансирана чрез Министерството на труда и социалната политика.
Уважаеми господин министър, аз и децата в Угърчин очакваме да отговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Министър Вълчев, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Ще започна с няколко правни въпроса, които следва да бъдат изяснени.
Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи не са училища по смисъла на закона. Това са обслужващи звена, които по смисъла на чл. 43а от Закона за народната просвета и чл. 10, ал. 4, т. 4 имат социално предназначение в системата на народната просвета.
Държавната политика по отношение на децата, лишени от родителска грижа е насочена към създаване на система за алтернативни форми на тяхното отглеждане и възпитание, осиновяване, отглеждане на детето в така нареченото разширено семейство или в приемно семейство, осигуряване на социални услуги в общността като дневна и седмична грижа.
Самата институция “Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа” е една стара форма, която не съответства на съвременните изисквания, на съвременните схващания за това как децата, лишени от родителска грижа трябва да бъдат обратно интегрирани в обществото.
Между другото, има една трайна тенденция и към намаляване на броя на децата, настанени в такива институции. От 7401 за учебната 2001/2002 г. през вече приключилата 2005/2006 г., тоест само за четири години, те са намалели на 5259. Разбира се, излишно е да казвам, без по това време да бъде променен броят на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.
Вие коректно изложихте наличието на преписки, различните проверки, които са правени, но веднага искам да кажа нещо, което е по същество, даже с Ваше разрешение, няма толкова да чета нещата, с които Вие сте запозната, тъй като само преди десетина дни имахте среща в министерството заедно с кмета на Угърчин с моите експерти. Бих искал да кажа следното. Вие питате и, разбира се, имате право да питате, включително и от името на децата от Угърчин, но искам веднага да кажа, че когато става дума за закриване на домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, всъщност почти никога не става въпрос за интересите на децата. Всяко едно от тези деца с акт на Агенцията за социално подпомагане, и това вече е факт, ще бъде настанено в друго заведение.
Големият проблем в тези случаи, да го кажем съвсем ясно, е за три неща:
Първо, кметът, респективно общинският съвет, получават по-ниска субсидия след закриването на този дом, по-ниска субсидия въобще по дейност „Образование”.
Второ, изчезват работни места в общината.
Трето, най-често, какъвто е случаят и в Угърчин, тези деца, които между другото в момента в дома са 57 от 6 до 18 години, дават необходимия брой, за да го има съответното училище, иначе поради демографски проблеми училищата са в тежко положение и са пред закриване. Това е големият въпрос и според мен не бива да смесваме двете неща.
Ситуацията в дома не е добра, между другото, това не е критика към самия дом, тъй като в повечето такива институции тя не е добра. Имаше една комисия, която доста време работи, направи се една, условно казано, класация по материални условия и други условия, включително характеристики на педагогическия персонал и тези петнадесетина дома, които бяха в най-тежко положение, аз съм взел решение за тяхното закриване. Не считам, че е подходящо да има 99 такива институции при положение, че броят на децата в тях през последните десетина години е намалял два пъти.
Още веднъж искам да кажа, ние сме готови да разискваме всеки конкретен случай, но действително когато това е в интерес на децата. Аз не мисля, че големият интерес на децата е те да се намират точно в дома в Угърчин. Всеки, който е ходил в този дом, сигурно си дава сметка, че това не е най-прекрасното място, за което едно дете може да мечтае.
Големият въпрос, на който ние трябва да си отговорим, е: има ли нашето общество сили и най-важното има ли концепция въобще за деинституционализиране на тези деца, тъй като съвременните общества не вървят към затваряне на децата в такива домове. Търсят се алтернативни форми, част от които аз изброих в началото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин министър, сърцевината на моите въпроси се състои в това: защо не е получен отговор от Инспектората и дали причината за закриването не са апетитите към триетажната сграда?
Познавам добре пътя, по който бе взето решението за закриване на дома. Искам да кажа, че са налице бюрократично отношение към съдбата на дома и децата, разнопосочни и взаимно изключващи се обещания, неизпълнени, разбира се, давани от областната управа в Ловеч, от Инспектората по образование, от ловешките депутати.
Ще ви дам няколко примера, наистина се получава един лабиринт. През м. април заместник-министър Кирчо Атанасов обещава, че домът ще бъде запазен до края на 2006 г. Шефът на Инспектората в Ловеч поема ангажимент домът в Угърчин да стане филиал на двата дома за момичета и момчета в Ловеч, тоест да не се закрива. Двама от ловешките депутати уверяват директора господин Лисичков, че бюджетът на дома в Угърчин e осигурен до края на 2006 г. Следва ново обещание от ловешки депутати, от шефа на Инспектората, че Министерството на социалните грижи ще отпусне средства за издръжка на дома до края на 2006 г. Всичките тези неща са били представени на директора и на възпитателите в продължение на няколко месеца.
Аз отново питам, господин министър, какви са истинските мотиви за закриването на този дом? Особено важно е това, моля да обърнете внимание, не е дошъл екип на място да провери дали, как и доколко са изпълнени предписанията на Агенцията за закрила на детето и на министерството. Това е много важно. Няма становище на Инспектората по образование. Това се цитира и в писмото на заместник-министър Мукаддес Налбант, така че наистина се налага най-настойчиво да попитам: какви са били мотивите за закриването на дома, като имате предвид тези въпроси, които аз поставих? Може би не е без значение и това, че в последните девет години фактически не е наказван нито един учител, възпитател или директор.
Особено важно е това, че заповедта на министъра на образованието и науката се базира именно на това липсващо становище на Инспектората по образование. Няма такова становище, няма такова предложение. От самия шеф на Инспектората разбрахме, че той не е правил предложение за закриване – напротив, той е настоявал да се запази под една или друга форма домът, вероятно като премине към двата ловешки дома. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси на госпожа Банкова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Аз не бих могъл да отговоря конкретно по преписката по простата причина, че въпросът Ви беше зададен по-общо: какви са основанията, и аз мога да ги цитирам съвсем точно. Дали един документ е наличен или не е наличен, разбира се, ние бихме могли това да уточним след заседанието.
Въпросът обаче за мен продължава да бъде принципен. Какъв е смисълът да се запази домът не до началото на учебната година, а до края на 2006 г., тоест още три месеца, както Вие казвате, че би било добре да се направи? Какъв е смисълът от това? Единственият смисъл е да се намери друга правна форма, под която същите учители и преподаватели да продължат да работят в подобна институция. Аз друг смисъл не виждам. Защото другото означава, ако закрием дома на 1 януари, както предлагате, децата трябва да сменят училище по средата на учебната година. Никой не може да ме убеди, че това е в интерес на децата – това въобще не е в интерес на децата. Това е единствено в интерес на директора, на хората, които работят там, на кмета, респективно на общинския съвет.
Просто за сведение на залата бих искал да кажа, че в дома има 57 деца от 6 до 18 години, от тях 55 се обучават в училището „Св. Св. Кирил и Методий” в Угърчин от общо 369 ученици. Всъщност числеността на училището, от гледна точка на педагогическия персонал, значително ще падне, ако децата не са там. Това е целият голям въпрос на кмета. Не знам защо някак си се правим, че не разбираме за какво става въпрос.
Аз самият не съм привърженик на това да се закриват педагогически институции. Не съм привърженик, повярвайте ми. Но какво може да се направи, след като всеки един кмет, всеки един общински съвет много болезнено изживяват изчезването на такава институция. Но демографските проблеми и демографските процеси, прощавайте, не са измислени нито от вас, нито от мен, нито от някоя институция сама по себе си. Може би държавата не е положила през годините достатъчно грижи, но фактите са факти. В дома има педагогически и непедагогически персонал общо 17 човека на 57 деца. Искам да ви кажа, че това е горе-долу четири пъти по-благоприятно съотношение, отколкото съотношението във всяка софийска гимназия. Извинявайте, но ако идеята е просто да запазим работните места и да запазим институции, които са на границата на мизерното си съществуване, аз нямам нищо против - нека да променим закона, нека да забраним на министъра да взема това решение и нека това решение да го вземат кметовете и общинските съвети. Между другото, искам да кажа, че с това много ще ме облекчите.
Още веднъж казвам – на мен ми е изключително неприятно, но не толкова за домовете, тъй като тези деца ще отидат в друга подобна институция или приемно семейство. Но за училищата това е изключително неприятно. Всеки иска да е създал училище, а не да е закрил училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Банкова, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин министър.
Аз имах изключително конкретно питане. Защо не получих отговор при липсващо становище и предложение за закриване на дома от инспектората? Защо заповедта на министерството за закриването се базира върху това липсващо становище на инспектората? Повтарям пак, това констатира и заместник-министър Налбант. Вие не ми отговорихте и за тези разнопосочни уверения и обещания, които директорът, учителите и децата са получавали от различни институции в продължение на няколко месеца.
Ще кажа, че институциите и чиновниците, които решиха да бъде закрит Домът за сираци в Угърчин – простете ми – пет пари не дават за децата. Веднъж поне не са отишли при тях, очите им не са виждали.
Къде ще отиде например Маргарит Цветелинов Димитров? Аз знам, че децата сега ме слушат. Детето е било връзвано за дърво. Има белези от изгаряне от печка. Социалният работник обаче го връща при родителите, които са го малтретирали. Има и редица други такива случаи. Така че това, което Вие казвате за грижата за децата, простете, но не е съвсем точно.
Майката на Милен Боев е обявена за общонационално издирване и т.н., да не чета целия списък от дечица.
Сега тези деца ще бъдат пръснати във Враца, в с. Крошуна, Варна, София, Ловеч или върнати при родителите им, които ги малтретират. Вие казвате, че се закриват училища най-вече заради демографската криза и липса на пари за издръжката на децата и на училищата. Искам отново да напомня, че според две български правителства за Ирак винаги се намират пари и там са отишли и продължават да отиват над 1 милиард български лева. Искам да напомня, че в последно време българското правителство пак поради липса на пари и двоен стандарт към живота на българите, лишава българите, болни от диабет, астма, инфаркт, инсулт и онкоболните от лекарства.
И последното нещо – вчера един зрител се обади по една телевизия, който предложи българските депутати да изработят закон за евтаназията, защото хората не могат да оцеляват. Ето, това е истината, това са горещите въпроси, на които трябва да отговаряме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпрос към министър Даниел Вълчев е отправил народният представител Станислав Станилов относно нарушения на Кодекса на труда от директорката на Националния дворец на децата.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към мен се обърнаха учители от Националния дворец на децата с информация за недопустимо поведение от страна на директорката госпожа Таня Желязкова. Според тях госпожа Желязкова е задържала учителите, подали молба за отпуск, на 30 юни до 14,00 ч., което е документирано в присъствената книга. Една част от тях не са успели да дочакат да им дойде реда и са се прибрали вкъщи, без да имат разписан отпуск. Госпожа Желязкова е излязла в отпуск от 3 юли за 45 дни, но не е разписала отпуските на цялата администрация и не е оторизирала с това право заместника си. Същевременно деловодството в Двореца не работи и учителите не могат да внесат уведомление за неизползван миналогодишен отпуск по чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда. Освен че е налице унизителното отношение към българските учители, това е нарушение на законовия ред в Република България.
Доколкото ми е известно, нездравата атмосфера в Националния дворец на децата не за пръв път се поставя на Вашето внимание. В тази връзка Ви задавам следния въпрос: ще прекратите ли отпуската на директорката на Националния дворец на децата, докато отношенията с учителите бъдат приведени в съответствие с Кодекса на труда и какво ще предприемете за подобряване на атмосферата в Двореца на децата? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станилов.
Господин министър, моля да отговорите на отправения към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, благодаря за отправения въпрос. В отговор на Вашия въпрос бих искал да изясня фактическата и правната ситуация около отпуската на госпожа Желязкова. С моя заповед от 6 юли 2006 г. на директора на Националния дворец на децата госпожа Таня Желязкова е разрешено да ползва 20 дни от полагащия й се платен годишен отпуск за периода от 3 до 28 юли 2006 г. включително. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Националния дворец на децата при отсъствие на директора за срок по-малък от 30 календарни дни, самият той определя свой заместник измежду педагогическия персонал на Двореца с писмена заповед, в която се посочва обемът на правомощията, които заместникът може да упражнява по време на отсъствието на титуляра. На основание чл. 148, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, както и цитирания член от Правилника за устройството и дейността на Двореца, госпожа Желязкова е издала заповед от 30 юни 2006 г., с която е възложила общото ръководство на Националния дворец на децата по организацията и изпълнението на текущите задачи и отговорности за цялата учебна, административна и финансова дейност на помощник-директора по учебната част. От обема на възложените правомощия изрично не е изключено правото на определения със заповедта заместник да разрешава отпуски на служителите. В тази връзка възникналото напрежение в Националния дворец на децата към днешна дата е преодоляно, като помощник-директорът е разрешил отпуските на подалите молби служители.
Вашият въпрос обаче е по-общ. Веднага бих искал да отговоря на него. Действително, получавани са неколкократно сигнали за сложната ситуация там, по-скоро не от административна и финансова гледна точка, тъй като нямаме забележки в това отношение, но от гледна точка на междуличностните отношения и ситуации в Националния дворец на децата. В този смисъл бях получил решение на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Вследствие на всичко това съм обявил конкурс за длъжността „директор на Националния дворец на децата” на основание чл. 90, ал. 1 и чл. 91 от Кодекса на труда във връзка с чл. 37, ал. 6 от Закона за народната просвета. Обявлението за конкурса беше публикувано във в. „Дневник” на 9 май 2006 г. и същия ден в бр. № 19 на в. „Азбуки”. В едномесечния срок за подаване на документи постъпиха заявления само от трима кандидати. За съжаление комисията констатира, че нито един от тримата не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а именно да имат най-малко пет години управленски опит, от които поне три години в областта на образованието и/или извън училищните дейности.
Това, което в момента бих могъл да кажа със сигурност, е, че през м. септември, веднага след отпуските, ще обявя нов конкурс. Използвам тази трибуна, за да кажа, че нямаме никакви предварителни нагласи за директор на тази много важна институция – не само за София, а и за цялата страна. Така че нека всички педагози, които отговарят на изискванията, да се чувстват поканени и да участват в този следващи конкурс. Още в началото на м. септември аз ще подпиша заповедта и се надявам този път да има достатъчно кандидати за заемане на длъжността „директор”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Вълчев.
Господин Станилов, имате право на реплика към министъра. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от първата част на Вашия отговор, която отговаря на първата част на моя въпрос.
У мен е една нова жалба, която е постъпила при Вас на 11 т.м. (на мен са ми изпратили копие), която е обширно описание на историята и отношенията в Националния дворец на децата. Не може ли по някакъв начин да се уреди до конкурса да се назначи някакъв временно изпълняващ длъжността, защото там това няма да спре. Аз видях много хора. Те звънят по телефона. Само като им подадеш пръст, те веднага те захващат. Всички тичат един през друг, говорят разнопосочни неща, несвързано. Господин министър, искам да Ви кажа, че напрежението е нараснало до много висок градус. Този въпрос по някакъв начин трябва да се реши. Какво би станало, ако на следващия конкурс пак се явят неподходящи хора и пак не може да се намери човек?! Вие ще трябва да се решите да назначите изпълняващ длъжността. Това трябва да бъде някакъв ... педагог, който може да изпълнява длъжността, докато се проведат тези конкурси. Иначе това нещо няма да спре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Вълчев, имате право на дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, не исках да правя дуплика, но искам да изясня следното. Както в повечето български учреждения, и там недобрата психологическа атмосфера не бива да се вменява едностранно – само на едната страна. Това, което в момента тече като предложение, е в следния смисъл: нека онези, които се чувстват онеправдани, сега да вземат ръководството на Националния дворец на децата. Аз винаги съм бил против това нещо. Смятам, че там трябва да дойдат нови хора, а не измежду персонала, въпреки че не изключвам ако някой се представи добре на конкурса, той да получи това място. Въпрос на конкуренция.
Считам, че тази атмосфера може да се подобри, само ако има нови хора, с нови свежи идеи и най-важното – които не са обременени от традицията и миналото на тези тежки взаимоотношения. Мисля, че това е по-правилният въпрос. Иначе ще помисля внимателно и върху това, което предлагате, тъй като в него има разум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министъра на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем отправя народният представител Иван Иванов относно въвеждането в България на единен номер за спешни повиквания.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Един от важните приоритети на демократичната държава е да има капацитета, способността и компетентността да помогне на своите граждани в моменти, когато те се окажат в екстремна ситуация и беда. Именно по този повод в Съединените щати е въведен единният телефонен номер 911. В страните от Европейския съюз, без изключение, това е номер 112. Този единен и безплатен номер за спешни повиквания се използва от всички граждани на 25-те страни - членки на Европейския съюз, независимо в коя територия се намират, за да могат да алармират и да потърсят помощ от държавата в случаите, когато има бедствие, авария, пожар, тежки автомобилни катастрофи, предстоящо престъпление или непосредствено след извършването на такова престъпление.
Какво е положението у нас? Шест месеца преди присъединяването на България към Европейския съюз в България има цял набор от такива телефони. И аз ще ви ги припомня, това са номера 150, 160, 165 и 166. Не искам да губя времето, за да изброявам кой за какво служи, но истината е, че редовите български граждани, ако ги запитате, трудно ще се ориентират в първия момент за какъв вид повиквания кой телефон трябва да избират.
В същото време това, което констатираме тази година през последните месеци, въвеждането на единен безплатен телефон за спешни повиквания се превръща в една от критичните области непосредствено преди присъединяването ни към Европейския съюз. Защото Европейският съюз подпомага страната ни финансово за въвеждането на този номер и настоява това да стане на 1 януари 2007 г.
По този повод и в съответствие с възложените Ви правомощия отправям към Вас следния въпрос: кога в България ще бъде въведен единният в Европейския съюз номер за спешни повиквания 112? Има ли проблеми по неговото въвеждане, какви са те и как ще бъдат решени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Иванов.
МИНИСТЪР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Поставеният от Вас въпрос относно въвеждането в нашата страна на единния европейски номер за спешни повиквания 112 е особено актуален предвид предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз, както самият Вие подчертахте. В изпълнение на поетите ангажименти от Република България за прилагането на директивите на Европейския съвет и Европейската комисия от страна на правителството са предприети конкретни действия за решаването на този проблем. В приетата управленска програма на правителството през м. септември 2005 г. е отделено специално внимание на Националната система за спешни повиквания с единен телефонен номер 112.
По инициатива на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии със заповед от 10 ноември 2005 г. на министър-председателя бе създадена междуведомствена работна група за изготвяне на концепция за националната система за спешни повиквания. Групата, в която бяха включени представители на всички министерства, агенции и ведомства, имащи отношение по въпросите на изграждането и въвеждането на единния телефонен номер 112 в страната, в края на миналата година изготви проект на концепция. Последната бе разгледана и приета на оперативно заседание на Министерския съвет през м. януари т.г. Въз основа на тази концепция беше разработен проект на стратегия за изграждане, въвеждане и развитие на националната система за спешни повиквания с единен телефонен номер 112.
Във връзка с подготовката за въвеждането на системата са проведени консултации със заинтересованите министерства, ведомства, представители на бизнеса и неправителствените организации от сектора, като се проучват потенциалните изпълнители от България и от чужбина за въвеждането и развитието на единния телефон в страната. Паралелно с това в последните години се работи и по технологичната и организационна модернизация на съществуващите ведомствени центрове за поемане на спешните повиквания, както и комуникационните мрежи и центровете за обслужване на клиентите на обществените далекосъобщителни оператори.
Съществуват обаче известни технически проблеми при основния далекосъобщителен оператор по фиксираната мрежа във връзка с наличието на аналогови мрежи и остаряло комуникационно оборудване. Това са аналоговите телефонни централи в някои населени места.
За въвеждането в експлоатация на Националната система за спешни повиквания с единен телефонен номер 112 са осигурени целево финансови средства в размер на 14 млн. лв. от централния бюджет чрез Министерството на финансите, бюджета на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а също и от Съвета за европейска интеграция, както и от други донори за започване на работа по възлагане на конкретните задачи за реализирането на системата.
Изграждането на тази система в предходните два мандата не се случи. За една година не могат да се очакват чудеса и да се компенсира натрупаното закъснение, господин Иванов. Въпреки това Министерството на държавната политика при бедствия и аварии полага сериозни усилия за компенсиране на това изоставане и най-вече да отговори до голяма степен на европейските изисквания. Министерството е предприело мерки, за да може в началото на 2007 г. страната да разполага поне с два действащи регионални центъра за поемане на спешните повиквания от различен характер на единен телефон. Също така ще бъде изготвен и конкретен план за поетапното въвеждане на системата на територията на цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Имате думата за реплика, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Поставих въпроса, защото междувременно се случиха две събития, които показват, че има определени проблеми. Те са следните. В Комисията по транспорт и съобщения бяха изслушани ръководителите на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и там се отчете сериозно забавяне на въвеждането на единния номер за спешни повиквания 112, като се изтъкна, че липсва синхронизация и координация на работата между двете основни ведомства – едното е Вашето, другото е Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, имаше разноговорене, като се заяви, че може би е по-правилно телефонът да бъде изграден от Министерството на вътрешните работи, където практически се получават 80% от повикванията.
Второто, което за мен също е необходимо да се отбележи, е, че има и липса в законодателството относно този телефон, който в определени страни е обект на отделен закон. И когато ние говорим за Румъния и усилията, които правим, за да можем заедно да влезем в Европейския съюз, ще ви дам примера с Румъния, където беше гласуван специален закон и това отпуши всъщност системата и насочи финансовите и човешките ресурси към реализирането на единния номер за спешни повиквания, който е изключително важен за гражданите.
Второто, което се случи, е, че в Бургас беше открит регионален център от министър Румен Петков. Информацията беше публикувана в пресата, но там министър Петков каза нещо, което влиза в определено противоречие с това, което Вие в момента заявихте. Вие заявихте, че в началото на 2007 г. ще бъдат въведени два регионални центъра, докато министър Петков заяви, че на 1 януари цялата страна ще бъде обхваната от телефон 112. По този повод само след две минути аз ще предам на министър Петков това, което беше изрезка от в. “Дума”, където тази информация я имаше.
По този повод, госпожо министър, в крайна сметка искам да апелирам към Вас. Ведомството, което ръководите, трябва наистина да направи всичко необходимо, за да може да се реализира този телефон в максимално кратък срок, защото в моменти, когато секундата е важна, трябва наистина да има телефон, на който хората да могат да се обаждат и да получат компетентна помощ. Това обаче изисква сграда, технически съоръжения и разбира се административен капацитет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Етем, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Иванов, не искам да влизам в полемика по един толкова важен за страната въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Съгласен съм, само цитирах.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Разбира се, Вие правите своите констатации на базата на медийни публикации, но искам да Ви уверя, че ние работим в много добър синхрон с Министерството на вътрешните работи, с въпросната агенция, която цитирахте.
Аз още веднъж от трибуната на българския парламент ще се обърна към вас, народните представители, които само след броени месеци ще разглеждате Бюджет 2007. Много моля в този бюджет да подкрепите изграждането на такава национална единна система, защото тя е безкрайно важна, първо, за всички български граждани, за да могат много бързо да получат въпросната помощ и услуга, от която се нуждаят, а най-вече на нашите партньори, които живот и здраве след 1 януари 2007 г., както досега са идвали в страната, ще продължават, дай Боже, в по-масов вид да бъдат улеснени. Но уверявам Ви, това без финансови средства с каквито и да е всякакви други документи не би станало. Затова още веднъж призовавам да подкрепите, ако искате и целево в бюджета изграждането на такава система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
С това участието на госпожа Етем в днешния парламентарен контрол приключи.
Преминаваме към въпроса на народния представител Фатме Илияз, отправен към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, относно становището на Министерството на вътрешните работи за организацията и работата на КАТ и осигуряване на безопасни условия по пътищата в районите на населените места по време на лятната ваканция.
Заповядайте, госпожо Илияз. Имате думата.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Бих искала да получа компетентен отговор относно предприемането на адекватни мерки от страна на МВР по отношение на запазването живота на децата по време на лятната ваканция и осигуряването на безопасни условия по пътищата в районите на населените места в страната.
Напоследък все повече зачестиха случаите на блъснати и прегазени хора и деца, дори майки с колички в рамките на градовете, включително при пресичането на пешеходни пътеки посред бял ден! Част от тези неприятни случаи на погазване на спазването на законодателството станаха причина за погубването на човешки живот! Вече има създадена и неправителствена организация, която подпомага деца, пострадали при тежки пътнотранспортни произшествия и останали инвалиди за цял живот.
В тази връзка въпросите ми са: какъв е начинът на работа на КАТ и специализираните звена на МВР в страната, така че животът на децата през ваканцията да бъде запазен, когато те са на улицата? Как ще бъдат приложени санкциониращите механизми, за да могат да бъдат озаптени шофьорите, които нямат никакво чувство за вина, спазване на закона и закрила на човешкия живот? Колко от шофьорите, които са избягали от мястото на подобен род престъпления, са получили справедлива санкция? Какво показва статистиката на произшествията у нас от началото на 2006 г., а досега колко деца и възрастни са пострадали при пътнотранспортни произшествия от подобен характер? Какъв е бюджетът за тази година, предвиден от страна на повереното Ви министерство за работа с деца по превенция на риска от пътнотранспортни произшествия на улицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Илияз.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправения към вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Илияз! Изцяло споделям тревогата Ви. Специализираните органи на МВР осъществяват постоянна превантивна дейност за ограничаване на предпоставките и броя на тежките пътнотранспортни произшествия, провеждат се традиционни кампании и акции с конкретни контролни и превантивни мерки, с което се цели намаляването на пътния травматизъм. Дейността е насочена приоритетно към рисковите групи деца и юноши, възрастни пешеходци, млади водачи с недостатъчен опит.
Въпреки това с голямо съжаление цитирам статистиката, за която и Вие пледирате. През първите пет месеца на 2006 г. при пътни злополуки в страната са загинали 16 и са ранени 436 деца и юноши до 17-годишна възраст. В сравнение със същия период на миналата година загиналите са повече в 5, а ранените са с по-малко в 10. Общо пострадалите деца и юноши са 452, с 5 по-малко в сравнение със същия период на 2005 г. Най-висок е броят на пострадалите деца и юноши като пътници в превозни средства – 205, 11 загинали, 194 ранени. Като пешеходци са пострадали 171, загинали - 3, и 168 – ранени. Като водачи на моторни превозни средства са 76 пострадали – 2 загинали и 74 ранени.
В много голяма степен за съжаление тази статистика говори за културата на движението, говори за един много комплексен въпрос за възпитанието, което даваме на нашите деца в училище, възпитанието, културата и подготовката на водачите на моторни превозни средства, в това число семейното възпитание, защото виждаме, че по-голямата част от жертвите са в автомобили.
Увеличението на общия брой на загиналите при пътнотранспортни произшествия деца и юноши през т.г. се дължи на двойно по-големия брой жертви както пътници в превозни средства, управлявани от родители и близки – от 5 през миналата година на 33 през тази година. Броят на случаите, при които водачи, блъснали пешеходци, са напуснали местопроизшествието, за да се укрият, е изключително малък, тъй като полицията работи приоритетно по установяването им.
В изпълнение на “Националната стратегия за опазване живота и здравето на децата в пътното движение 2006-2010” специализираните органи на МВР провеждат национални, регионални информационни кампании, разработват се програми за изпълнение на стратегията. Средствата за осигуряване на програмите са в размер на 70 хил. лв. и се осигуряват в рамките на одобрения бюджет за 2006 г. – по 10 хиляди за всяко министерство и Държавната агенция за закрила на детето. За следващата година средствата следва да се планират от бюджета на министерствата и Агенцията за закрила на детето.
В началото на всяка учебна година за опазване на децата от пътни злополуки по пътя им към училище се провежда акцията “Децата тръгват на училище – да ги пазим на пътя!”; от 1 юни с цел предотвратяване на транспортни произшествия през лятната ваканция се провежда акция на полицията “Ваканция -да пазим живота на децата на пътя!”. През шестте месеца на годината в изпълнение на програмата по превенция на престъпленията, нарушенията на обществения ред и пътнотранспортните произшествия с деца и юноши в страната са проведени: Национална викторина през м. май за решаване на теоретични тестове по правилата на движението; рисуване на деца на темата “Опасностите на улицата през ваканцията”, акция “Абитуриенти” през м. май за предотвратяване на злополуки с абитуриенти. През 2006 г. е допуснато само едно пътнотранспортно произшествие с пострадал един автомобил, съпровождащ абитуриенти – несравнимо по-добре в сравнение с миналата година, но това в никакъв случай не изменя характера и тежестта на проблема.
През последните четири години, съвместно с Държавната обществено-консултативна комисия се провежда национален конкурс за детска рисунка по различни теми от безопасността на движението. Председателят на комисията е длъжен до 30.10.2006 г. да внесе доклад за резултатите от изпълнението на програмите за опазване на живота и здравето на децата. От Федерацията по приложно колоездене при Съюза на българските автомобилисти, Направление “Пътна полиция”, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата ежегодно се организира Републикански шампионат по приложно колоездене “Младежта за безопасност на движението!” за осигуряване на безопасни условия на пътя и контрол върху движението се осъществяват съвместни мероприятия с редица правителствени и неправителствени организации. Ангажирани са Изпълнителна агенция “Пътища” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обследване на пътната мрежа в страната, Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” при Министерството на транспорта за подобряване подготовката на водачите и контрола над фирмите и водачите, осъществяващи обществен превоз на товари и пътници и извършване на годишни технически прегледи.
Съвместно с Комисията по финансов надзор при Министерство на финансите се предприемат мерки за повишаване процента на сключените застраховки “Гражданска отговорност”. Резултатите бяха обявени вече от министъра на финансите с цел и ограничаване разбира се на последствията от пътнотранспортните произшествия.
От Българския Червен кръст се провежда обучение на състава на “Пътна полиция” и на подрастващите за оказване на долекарска помощ на пострадали при пътнотранспортни произшествия. В някои от констатираните случаи вината е и в пострадалите пешеходци, които пресичат неправилно платното за движение, внезапно излизат в зоната на спирачния път на автомобила и пр. Тежестта на проблема с пострадалите от пътнотранспортни произшествия деца и юноши, възрастни пешеходци и други групи, участващи в движението е в големия брой инциденти, поради недостатъчния опит на водача, рискови маневри, употреба на алкохол, недооценка на собствените възможности на водача, на собственото психо-физическо състояние, на възможностите на автомобила и т.н.
Проблемът, още веднъж искам да подчертая, е много тежък. Напълно споделям тревогата, която и Вие изразихте. Но проблемът е комплексен и далеч надхвърля пълномощията и възможностите на Вътрешното министерство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Господин министър, благодаря Ви за отговора. Удовлетворена съм от него. Съгласна съм, че превенцията касае и възпитанието на децата, културата на движението и други фактори. Но всички ние сме съпричастни към проблема за опазване на децата по пътя. Адекватните мерки от страна на МВР по отношение запазването живота и здравето на децата по време на лятната ваканция са изключително важни. Разбира се, тук трябва да са заинтересовани родителите. Необходимо е осигуряването на безопасни условия по пътищата в районите на населените места в страната. За всички нас децата са нашето бъдеще и обществото ни е изключително чувствително на тази тема.
Броят на пострадалите деца при пътно-транспортни произшествия за 2005 г. е 1410. Вие споменахте, че за тази година при пътни произшествия досега са пострадали 436 деца. Това е една сериозна цифра за нашата страна. Напоследък все повече зачестиха случаите на блъснати и прегазени хора и деца, дори майки с колички, в рамките на населените места. Обикновено виновен за инцидента е водачът на превозното средство, който се движи с несъобразена скорост.
Господин министър, аз наистина разчитам да предприемете още допълнителни мерки в работата на КАТ и специализираните звена на МВР в страната, както и санкциониращи механизми, така че да постигнем една реална превантивна мярка за закрила и опазване живота и здравето на нашите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Илияз, разбира се, че не само в резултат на Вашия въпрос ще се предприемат много сериозни мерки за контрол на движението на пътищата, особено през лятната ваканция, с оглед защита живота и придвижването на децата по пътната мрежа.
Аз неслучайно подчертах, че въпросът, който поставяте, е комплексен и далеч надхвърля компетенциите на Министерството на вътрешните работи. Един от елементите в този комплекс е свързан с превенцията, както и много уместно акцентирахте върху това какви санкции се налагат на водачите на моторни превозни средства и ефективността на налагането им. За съжаление, стотици хиляди са водачите на моторни превозни средства, които са извършили нарушения, върху които е подходено по съответния ред от Министерството на вътрешните работи и нашите служби, и впоследствие няма движение. Тоест, този превантивен ефект на санкцията се губи някъде встрани и у една част, особено у безотговорните водачи, остава чувството за ненаказуемост. Този въпрос трябва да намери решение, вероятно с усилията на парламента и на нашето правителството. Още веднъж благодаря. Въпросът е повече от актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Петков е отправил и народният представител Десислав Чуколов относно разкрити нови данни за взрива срещу клуба на Партия “Атака” в град Варна.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, в малките часове на 12 май в офиса на Партия “Атака” във Варна бяха подхвърлени две взривни устройства. Бомбите изпотрошиха стъклата на прозорците на партийния ни клуб и нанесоха значителни материални щети и вътре в него. Намерените метални сачми са били с диаметър близък до монета от 50 ст. На 7 юни 2006 г. моят колега Димитър Стоянов зададе към Вас въпрос за този взрив. В отговорът Вие тогава подробно описвате фактическата обстановка след този терористичен акт. От отговорът Ви става ясно, че прокуратурата се отнася с цялата сериозност към този случай в лицето на заместник окръжния прокурор на Варна. Но дейността на ръководеното от Вас министерство е, меко казано, недостатъчна. Разпитали сте около 30 лица и единственото конкретно нещо е, че сте достигнали до извода, че край клубът на “Атака” се е навъртал съмнителен мъж.
Въпросът ми към Вас е: има ли данни за извършителите и поръчителите на това престъпно деяние? Все още на етап един съмнителен мъж на отсрещната страна на тротоара ли е ръководеното от Вашето министерство дознание?
Каква е била силата на взрива е ясно. Каква е била целта на този взрив според намерените осколки – за сплашване, причиняване на материални щети или за нещо още по-лошо?
Това са въпроси от съществено значение, защото това е един терористичен акт срещу парламентарно представена политическа сила, която миналото лято беше подкрепена от 300 хил. българи, а днес на всички е ясно, че подкрепата към “Атака” е много по-голяма, въпреки неспиращата упорита дейност срещу “Атака”.
От “Атака” искаме конкретни действия и отговори по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправения въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, във връзка с разследване на взривяването, извършено на 12 май т.г. в клуб на “Атака” във Варна, допълнително след предния въпрос на господин Стоянов, и, както Вие сам отбелязахте, са разпитани в качеството на свидетели още четири лица, или общият брой на разпитаните лица е 26. Предстои да бъдат разпитани още двама свидетели на инцидента. Провеждат се мероприятия по установяване самоличността на две лица, чиито показания се очаква да помогнат на разследването. Извършил се е анализ на всички получени данни. Към момента няма разкрити нови данни по дознанието и няма уличени лица като поръчители или извършители на престъплението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков.
Господин Чуколов, имате право на реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Господин министър, не съм доволен от дадения от Вас отговор. На колегата ми Димитър Стоянов, може би преди месец, казвате: “Уверявам Ви, че аз също ще продължа да се интересувам от този случай с ясното съзнание, че той трябва да бъде решен”. В случая Ви цитирам правилно. Сега казвате, че ще бъдат разпитани още двама свидетели, няма нови данни, изяснява се самоличност. Това не ми прилича да е вярно на това, което сте казали – че този въпрос трябва да бъде решен. Не си личи към този въпрос да се подхожда с желание да бъде разрешен.
Ясно съзнавам, че това, ако беше партиен клуб на някоя друга партия, пази Боже, нещо да се случи в техните клубове, но едва ли действията биха били такива, особено след като стана ясно, че този взрив е направен от Вашето министерство и лично Вие побързахте веднага да го квалифицирате дори като провокация от страна на “Атака” – в медиите беше споменато, че сте казали това. В момента искаме някакви конкретни резултати да се изясни този случай и да имаме някаква гаранция, че няма да се случи впоследствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Заповядайте за дуплика, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, първо, не съм казвал, че това е провокация от страна на “Атака”. Не бих могъл да нося отговорности за това, което се пише в средствата за масова информация, и не вярвам да е имало такова изкривяване.
Второ, в самия си въпрос Вие казвате две най-малкото спорни неща: първо, че става дума за терористичен акт, защото въпросът с терористичните актове сме го коментирали и друг път, резултатът е известен; второ, че са подхвърлени взривни устройства. Експертите са достатъчно категорични, че взривното устройство е било на пода в клуба и това го казах достатъчно ясно и при предният отговор на въпроса на господин Стоянов. Не правя никакви внушения, само казвам какви са констатациите на експертите – и самото място на взрива, и начина, по който са били разпилени стъклата на клуба.
Мисля за не съвсем уместни прибързаните внушения. А по това, че проявявам интерес практически ежедневно, не бива да имате никакво съмнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Въпрос към министър Петков, отправен от народния представител Георги Георгиев, относно използването на служител на МВР за охрана на сбирка на незаконна партия.
Заповядайте, господин Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, на 25 юни 2006 г. в гр. Гоце Делчев беше направен опит за учредяване на противоконституционната партия „ОМО-Илинден-Пирин”.
Моят въпрос към Вас, господин Петков, е: по чие нареждане и защо са били изпратени полицейски части и те са охранявали събитието, вместо да разпръснат събралите се? Защо е допуснато да се издигне и да се вее знамето на чужда държава пред официална обществена сграда? Защо не са били взети мерки за сваляне на знамето? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! На 23 юни 2006 г. до кмета на община Гоце Делчев с писмо от инициативен комитет за учредяване на политическа партия „ОМО-Илинден-Пирин”, представляван от Иван Сингартийски, е поискано разрешение от кмета на община Гоце Делчев господин Владимир Москов за провеждане на събрание в залата на Културния дом в града на 25 юни от 11,00 ч. до 14,00 ч. Кметът е разрешил проявата, за което е платена такса за наем 600 лв.
На 23 юни господин Москов уведомява началника на Районното полицейско управление, че е дал разрешение за провеждане на тази проява. Сезиран е районният прокурор госпожа Вълчева, която разпорежда на началника на РПУ в Гоце Делчев да създаде организация за недопускане на нарушения на обществения ред преди, по време и след проявата. Съгласно това разпореждане началникът на Районното полицейско управление изготвя план за предотвратяване на евентуални закононарушения и безредици. Предвидени са необходимите полицейски сили и техника, проведен е инструктаж на състава, като мероприятието е обезпечено за времето от 10,00 ч. до 15,00 ч. Преди това е проведен разговор с представители на „Атака” и ВМРО, от който става ясно, че на площада пред Културния дом в Гоце Делчев по същото време ще присъстват около 500 души техни привърженици, за да проведат мирен протест срещу учредителното събрание. Уведомен е директорът на Областна дирекция „Полиция” - Благоевград, който дава указание да не се допусне сблъсък между привържениците на „ОМО-Илинден-Пирин”, ВМРО и „Атака”. За осъществяване на организация и контрол по охрана на мероприятията в Гоце Делчев е изпратен и началникът на Регионалното звено „Полиция”.
На 25 юни началникът на Районното полицейско управление е разговарял с дежурния прокурор от Районна прокуратура в Гоце Делчев госпожа Коюва, като я е уведомил за предстоящата проява и организацията, която е създадена от Районното полицейско управление за предотвратяване на евентуалното нарушение на обществения ред. По време на митинга, в резултат на взетите мерки и целенасоченото разделяне с полицейски кордон на враждуващите групи, не е допуснато грубо нарушение на обществения ред, с изключение на размяна на словесни реплики и обидни думи. На два пъти активисти на „ОМО-Илинден-Пирин” са развели старото знаме на Република Македония със знака на Вергина, но след бързата намеса на органите на реда знамената са прибрани. Охраната на общественото мероприятие от полицията, при което се очаква струпване на над хиляда граждани с категорично различни политически възгледи, е в съответствие с чл. 52 от Закона за МВР. Нещо повече, то е необходимо, защото, ако служителите на полицията не са били на площада, неминуемо е щяло да се стигне до нарушаване на обществения ред и безредици с трудно предсказуем изход. Разрешението за провеждане на мероприятия от този род не е от компетенциите на полицията, а още по-малко на МВР, но задължение на министерството и неговите служби е охраната и сигурността на гражданите. Такива действия от наша страна в Благоевградска област е имало и при обезпечаване на подобни прояви, провеждани в Благоевград, Банско, Петрич и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Господин Георгиев, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Господин министър, да кажа, че съм доволен от отговора, значи да Ви излъжа.
В младата ни история сме свидетели на образуване и учредяване на противоконституционни партии. Това е ДПС, това е Турската национална партия, знаем историята. В момента се допуска учредяване на „ОМО-Илинден-Пирин”. Това са все партии, които се опитват да сепарират българската държава.
Моят основен въпрос беше: защо са охранявани, а не са били разпръснати, тъй като учредяването на една етническа партия е противоконституционна проява? Както знаем, няма македонци. Това е измислено понятие „македонци”. Това са българи и то наследници на Кубер. Така че Министерството на вътрешните работи е трябвало да си свърши работата за тази проява. Дори, ако е било необходимо, водачите и организаторите е трябвало да бъдат арестувани и призовани под съдебна отговорност.
Затова не мога да бъда доволен от отговора. При това се развяват знамена не само македонски, свидетели сме на това, мога да ви покажа и снимков материал, такова турско знаме се вее в Кърджали пред общината и на други места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Петков, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин Георгиев, няма да влизам в полемика за характера на различните политически партии, в това число и несъстояли се такива. Но ми се струва за важно да подчертая още веднъж, че разрешението за такъв род събития не е в компетенциите на МВР. Когато такова разрешение е издадено и има съответното разпореждане на прокуратурата, МВР няма друг избор. Така че ние нямаме върху какво да коментираме поведението на МВР.
Второ, ако тръгнем да разпръсваме събралите се хора, не мисля, че с това ще покажем европейски облик, цивилизовано мислене. Бих Ви предложил да не стимулираме от трибуната на Народното събрание определени процеси, течащи в Европейския съюз, но това в крайна сметка е Ваш избор. Аз не мисля, че МВР трябва да превишава своите правомощия в такива случаи и да разпръсва събрания, които са законно разрешени от съответните органи, които имат компетенции за това.
Още веднъж казвам, че не считам за необходимо да влизам в дискусия относно характера на една или друга политическа организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Въпрос към министъра на вътрешните работи е отправил народният представител Станислав Станилов относно инцидент в гр. Пазарджик със служители на МВР.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Група граждани от Пазарджишкия избирателен район, чийто народен представител имам честта да бъда, ме уведомиха за следния инцидент.
На 10 март 2006 г. около 18,00 ч. на пл. „България” в гр. Пазарджик на таксиметровата стоянка паркира лек автомобил „Тойота” със софийски регистрационен номер. В автомобила имало двама непознати мъже в цивилно облекло. Таксиметровият шофьор Стоян Шиеков им направил забележка, че мястото е само за таксиметрови автомобили и следва да се установят на общинския паркинг. Единият от мъжете излязъл от автомобила, показал някаква карта, висяща на врата му, и започнал да крещи на шофьорите, че е от МВР. Наредил им да легнат на земята, стрелял няколко пъти с пистолет, при което е имало и засечка. Освен това пряко заплашвал Стоян Шиеков, като опрял пистолета до главата му, после му поставил белезници и го отвел заедно с още двама таксиметрови шофьори в РДВР или РПУ.
Междувременно повиканите от гражданите униформени полицаи пристигнали на таксиметровата стоянка, където събрали гилзите и придружили групата до управлението. Те не видели и не взели патрона от засечката, който е намерен по-късно от шофьорите. Предполага се, че е от малокалибрен пистолет от типа „ПСМ”, за който е известно, че е снет от въоръжение в страната. По наши сведения човекът, който е стрелял, се казва Шулев, на видима възраст около 30 години и работи в НСС или в НСБОП.
В управлението задържаните са били разпитвани няколко часа и освободени едва след намесата на някакъв началник, дошъл според тях от София. Не са им предявени обвинения, не са допуснати и адвокати.
Приемам, че не е в моите възможности и компетентност да извършвам проверка на поведението на служителите на МВР, даже за случаи в избирателния ми район. Но определено смятам, че внезапната стрелба в най-многолюдната част на града – площада пред общината, в най-оживеното време – 18,00 ч., е грубо нарушение на обществения ред, с реален риск за множеството хора, особено за децата. Заедно с това е демонстрирана злоупотреба с власт чрез грозната сцена, която се е разиграла с крясъците и командата хората да лягат по земята, заплахи срещу Стоян Шиеков, поставяне на белезници и отвеждането му заедно с неговите колеги в РДВР, неправомерното му задържане, грубото погазване на конституционните му права – лична неприкосновеност и адвокатска защита. Това са все основания ръководството на МВР и Военната прокуратура да реагират своевременно, за да се успокои обществеността на Пазарджик, която и без това е предостатъчно притеснена.
Все с оглед на търсене на законовата юридическа отговорност от виновните служители на МВР и задължителната превенция Ви задавам следния въпрос: докладвано ли е на ръководството на МВР и на Военната прокуратура за инцидента, което трябва да предизвика служебно разследване, съобразно законовите изисквания? И ако то е проведено, установени ли са закононарушения от страна на служителя, употребил сила, белезници и оръжие? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Първо, бих искал да кажа, че в много голяма степен споделям оценката Ви за случая, практически мисля, че нямаме различия.
На 10 март в 18,05 ч. Радослав Шулев и Христо Методиев – служители на РДВР – Пазарджик, са спрели с частен автомобил на таксиметрова стоянка на ул. “Цар Шишман” в Пазарджик за изпълнение на оперативна задача. Шофьорът на такси Стоян Шиеков прави забележка на Радослав Шулев, който се е легитимирал със служебна карта. Шиеков е отказал да покаже документ за самоличност и е продължил с агресивното си поведение. Впоследствие в пререканието се намесват и други таксиметрови шофьори, които са заобиколили Шулев и са отправили обиди към него. За да разпръсне събралото се множество Шулев е произвел два изстрела във въздуха със служебния си пистолет. Съдействие в конфликтната ситуация са оказали случайно намиращ се на близо служител на РПУ и пристигналите автопатрули. За инцидента са уведомени прекият началник на Шулев и директорът на регионалната дирекция в Пазарджик. Съгласно инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика е изпратено съобщение до Дирекция “Човешки ресурси” на министерството още същата вечер – на 10 март 2006 г. От директора на областната дирекция е разпоредена проверка, която приключва със заключението, че не са налице достатъчно обстоятелства за използване на оръжие по силата на чл. 80 от отменения вече Закон на МВР. Въз основа на това на Шулев е наложено дисциплинарно наказание “порицание” и му е отнето оръжието.
По случая е образувана предварителна проверка от прокурор Ангелов от Военна окръжна прокуратура – Пловдив, което, разбира се, означава, че прокуратурата е уведомена.
На 16 март е проведена беседа между психолога на областната дирекция в Пазарджик и господин Шулев. След становище на психолога оръжието е върнато на служителя. На 28 март е проведена по искане на директора на Регионалната дирекция в Пазарджик повторна консултативна беседа с проф. Матанова – ръководител на катедра “Клинична психология” на Софийския университет, която потвърждава становището на психолога на областната дирекция в Пазарджик. Срещу Шулев няма образувано предварително производство и няма повдигнато обвинение от Военна прокуратура. Има ли такъв тип действия от прокуратурата, уверявам Ви, че веднага ще предприема и съответните административни мерки и ще Ви информирам за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): От това, което казахте, господин министър, се вижда, че моята оценка и Вашата не се разминават кой знае колко. Има само определени нюанси, които биха могли да бъдат уточнени. Аз обаче няма да ги уточнявам.
Както се вижда, гражданите от моя избирателен район са насочили правилно тази информация до мен, за да направя питане, защото ако гражданите си мълчат при подобни инциденти, те ще се случват все по-често и по-често. Самият факт, че е направено такова разследване по инцидента – с използване на психолози, на прокуратура и всичко възможно, означава, че наистина полицейският служител е извършил нарушение и това нарушение е санкционирано. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Още веднъж искам да подчертая, че нямаме разминаване в оценките за случая, но и да Ви благодаря за въпроса. Защото това е много ярка форма на граждански контрол върху работата на полицейските служби и на ефективност на парламентарния контрол върху работата на Министерството на вътрешните работи. Считам, че това е пътят, за да знаят служителите на Министерството на вътрешните работи, че са подложени на стриктен контрол както от гражданите, така и от народното представителство. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Петков е отправил народният представител Десислав Чуколов относно засиленото присъствие на служители на МВР в районите със смесено население.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря.
Уважаеми колеги, господин Петков! На 23 юни в лекция по националната сигурност президентът Първанов е съобщил на медиите, че е говорил с Вас за въвеждане на засилено полицейско присъствие в смесените райони. “Това вече е направено” – рапортува подчиненият Ви главен комисар Валентин Петров.
От БСП приветстваха това решение, прокарано от президента Първанов. Младен Червеняков – член на Комисията по вътрешна сигурност, каза, че това е направено, за да не се допускат ексцесии в тези райони. Друг ваш коалиционен партньор и депутат на Коалиция за България – лидерът на партия “Рома” Тома Томов, заявява: “Навсякъде в смесените райони има опасност за етническия мир заради изявите на “Атака” и други подобни.”.
Въпросът ми към Вас е: какво налага да бъдат предприети тези мерки, изявите на партия “Атака” ли са опасност или систематизираните и превърнати в ежедневие кражби на циганското население в България?
Според нас полицията трябва да пази честните данъкоплатци от наглостта на циганските банди.
Поставят ли се такива задачи за изпълнение пред вашите служители в тези райони? От кого пазите циганите и някой краде ли нещо от тях?
Защото в крайна сметка това засилено полицейско присъствие със сигурност ограничава борбите между циганските кланове в тези специфични квартали, но едва ли и Вие си правите илюзията, че това ще реши кардинално проблема.
Очаквам отговора, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Първо, не считам, че трябва да делим престъпността на циганска, българска, турска, еврейска, арменска и каквато и да е. Считам, че това е съвършено неправилен и непродуктивен подход. Ако ние от трибуната на Народното събрание внушаваме, че е необходимо репресивните функции на Министерство на вътрешните работи да бъдат стоварени само и единствено върху циганския етнос, мисля, че нищо добро не очаква държавата.
Второ, разпореждането на това засилено полицейско присъствие и стремежът на президента да се гарантират спокойствие и сигурност в районите, в които има достатъчно на брой извършвани в годините, подчертавам, не от вчера и не от онзи ден престъпления, за мен е изключително обосновано. Разбира се, че става дума и за райони, в които има съсредоточие на роми. Разбира се, че там има и засилено полицейско присъствие, в това число автопатрули, в това число в някои от районите, където имаме тази възможност, сме извели и конна полиция. Такъв е случаят например в “Захарна фабрика”.
Но още веднъж, подчертавайки според мен и изключителната уместност на апела на президента, и действията, които ние сме предприели, искам да кажа, че те не целят на бъдат насочени към една или друга етническа група, а целят спокойствие в тези райони, в това число критичните, в които има натрупвания на престъпления, в които има натрупвания на обществено напрежение, в които има създадени предпоставки за възникване на конфликти, в това число и без повод на чисто емоционална основа.
Мисля, че да се счита, че това засилено полицейско присъствие е продиктувано от някои действия, фрази, микрофонни изяви на една или друга политическа сила, в това число и на “Атака”, първо, не е вярно, второ, ще създаде едно невярно самоусещане, което няма да изведе самоусещащия се на много правилен път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Чуколов, за реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (КА): Благодаря.
Господин министър, и аз съм съгласен, че не трябва да се дели престъпността на българска, циганска и каквато и да е, но е факт, че това го прави и самият господин президент, защото казва, че трябва да се вкара полицията в смесените райони, защото там явно има някакъв проблем.
Вкарвайки полиция в смесените райони, назоваването им “смесени райони” ясно означава, че се прави такова деление. Защото в кварталите, където, как да го кажем, няма циганско население, не виждам господин президентът да е помолил да има засилено полицейско присъствие.
ТОМА ТОМОВ (КБ, от място): Това го правите вие.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Тома Томов също казва: “опасност, етнически мир, изяви на “Атака” и други подобни. Това не го казваме ние, това го казва господин Томов.
Така че последните Ваши забележки за самоусещането най-добре да ги отправите към него – към господин Томов, защото злобата наистина е мощен стимул, да задвижва неговите избиратели да гласуват отново за него.
Правилно казвате, че не трябва да се прави деление на престъпността, но също така не трябва и да се толерира по такъв начин циганската престъпност, защото не се работи по нейното туширане.
До нас достигна информация и това ще бъде част на бъдещ въпрос към Вас, че в гр. Павликени местен цигански бос казва, при това на всеослушание, декларира го включително пред ваши служители: “Обявявам война на всички българи!”.
Ето, до това води според нас от “Атака” толерирането и защитаването на циганите от така наречената “лоша “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Първо, чест прави на президента, че назовава проблема, такъв какъвто е, и че иска решение. И аз мисля, че с това си поведение той демонстрира и достойнството на държавния глава, но и силата на лидера – да може да назове проблема, такъв какъв е, и да иска неговото решение.
Второ, не бива да създавате впечатление, че Министерството на вътрешните работи е съсредоточило някъде сили, за да пази някого от „Атака”. Министерството на вътрешните работи няма как да опази „Атака” от самата нея, но това не е и наш проблем. И трябва да ви кажа, че не го преживявам.
Трето, фактът, че цитирате живия класик Тома Томов на няколко пъти, ме кара да се въодушевявам от факта, че сме коалиционни партньори с него. Благодаря ви и лек ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Въпрос към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров е отправил народният представител Иван Иванов относно договор за доставка на свежо ядрено гориво.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В началото на м. март изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” сключи договор с руската компания „ТВЕЛ” за доставка на свежо ядрено гориво за V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” до 2020 г. Предвид на Вашите правомощия като принципал на АЕЦ „Козлодуй”, което впрочем е записано по определен начин в чл. 30 от Устава на АЕЦ „Козлодуй”, аз поставям именно към Вас въпросите, които останаха неизяснени около тази сделка.
На първо място, на каква цена е сключена сделката за доставка на свежо ядрено гориво? Верни ли са твърденията, които станаха публично известни, че цената на договореното ядрено гориво е с 20% над международните цени на това гориво към момента?
На второ място, има ли гаранции за движението на тази цена в дългия период, за който е сключена сделката? Буди недоумение защо договорът, който беше действащ в рамките на четири години – от 2002 до 2006 г., изведнъж е удължен за още 14 години?!
По определен начин възниква и въпросът защо след като навсякъде в света сделките за доставка на енергийни носители и горива се сключват в долари – това е международната практика, единствено в АЕЦ „Козлодуй” сделката е сключена в евро. Коя е причината да се направи това?
По повод на договора, господин министър, основният въпрос е: проведен ли е търг по Закона за обществените поръчки за доставка на свежо ядрено гориво за V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй”? Кои са били участниците и по какъв критерий е определен доставчикът? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Овчаров, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря, господин Иванов, че все пак накрая се върнахте към оригиналния си въпрос, защото изрекохте още една купчина въпроси, на които сигурно ще бъда затруднен да Ви отговоря.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Вие сте вътре в материята и няма да се затрудните.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Договорът за доставка на свежо ядрено гориво за V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй” е подписан на 9 декември 2002 г. с руската компания „ТВЕЛ” въз основа на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. За дългосрочна поръчка за периодични доставки за 5-годишен срок на свежо ядрено гориво за реактори тип „ВВЕР 1000” съгласно технически изисквания на възложителя и при възможност приемане на отработеното ядрено гориво е проведена първоначално открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Процедурата е инициирана по доклад на директора на Дирекция „Безопасност и качество” на атомната електроцентрала. Докладът е разгледан от Съвета по икономика и финанси на заседание, проведено на 26 ноември 2001 г. Съветът по икономика и финанси е експертен съвет към изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” по всички въпроси, свързани с политиката на ръководството във финансово-икономическата област.
Изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” внася на 4 април 2002 г. за разглеждане от Съвета на директорите на доклад с предложение за стартиране на откритата процедура.
С решение на Съвета на директорите е възложено на изпълнителния директор да стартира процедурата. Същата е открита със заповед от 18 май 2002 г. Изпратена е информация за вписване в Регистъра за обществените поръчки. Поканата за участие в процедурата е публикувана в „Държавен вестник”, бр. 59 от 14 юни 2002 г. В законоустановения срок и след удължаването му документация са закупили трима кандидати – „ТВЕЛ”, „Уестингхауз Енерджи Систъмс” ООД – клон България, и ГУП „Средмашенерго”, но предложение е подадено само от „ТВЕЛ”. Процедурата е прекратена със заповед от 15 август 2002 г., тъй като по силата на тогава действащият Закон за обществените поръчки за провеждането на открита процедура са необходими три предложения.
Инициирана е процедура по договаряне с „ТВЕЛ”, която стартира след решения на Съвета по икономика и финанси, Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй” и заповед от 18 октомври 2002 г. На същата дата е изпратено писмо до Регистъра по обществени поръчки, като в законоустановения срок е назначена комисия за отваряне и разглеждане на офертата и водене на преговори. След приключване работата на комисията на 9 декември 2002 г. е сключен договор за периодични доставки на свежо ядрено гориво за реактори тип „ВВЕР 1000”.
На 7 март 2006 г. АЕЦ „Козлодуй” подписва допълнение към същия договор с цел осигуряване на непрекъснатите доставки на свежо ядрено гориво за V и VІ блок до 2020 г. Основните параметри на подписаното допълнение към договора за доставка са, както следва: подписаното допълнение влиза в сила от момента на неговото подписване и действа до края на срока на експлоатация на V и VІ блок, при това по отношение на доставка на свежо ядрено гориво – до 31 декември 2020 г.; по отношение на преработване на отработилото гориво – до извозване на последните количества отработило гориво.
Цените остават без промяна до 31 декември 2007 г. От 2008 г. цените се определят в съответствие със съгласуваната през 1998 г. методика. Забележете годината, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тя не е свързана с управлението на Костов!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е методика за определяне на цените на свежо ядрено гориво, с отчитане на допълнителен защитен механизъм срещу повишаващите се пазарни цени на урана, конверсията и обогатяването. Цената на свежото гориво за всеки тригодишен период се определя шест месеца преди началото на периода на основата на данни по отделните компоненти по дългосрочни договори, публикувани в „Нуклер Маркет Ревю”. Увеличена е гарантираната дълбочина на изгаряне на горивото и е увеличена масата на урана в касетите. Всички останали клаузи на договора за доставка на свежо ядрено гориво за V и VІ блок остават в сила.
Уважаеми господин Иванов, съгласно действащия към момента на подписването на допълнителното споразумение Закон за обществените поръчки, АЕЦ „Козлодуй” е секторен възложител по смисъла на чл. 7, ал. 1 т. 5б, буква „а”. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки предметът на допълнителното споразумение е извън приложното поле на закона и за възлагането на договорената с него дейност не следва да се провежда обществена поръчка. Цитираната разпоредба изрично регламентира, че ЗОП не се прилага за договори за доставка на вода, енергия или горива за производство на енергия, сключени от възложителя по чл. 7, ал. 1, т. 5б, буква „а” и буква „б” от Закона за обществените поръчки. Безспорно е, че свежото ядрено гориво представлява гориво за производство на електрическа енергия, а цитираното допълнение е с предмет доставка на същото и е сключено от АЕЦ „Козлодуй” в изпълнение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които вече цитирах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Овчаров.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
От отговора Ви се разбра следното: първо, че договорът е бил през 2002 г. сключен след проведен търг, на който две от фирмите-участнички след това не са подали окончателни оферти и поради това той е сключен с „ТВЕЛ”.
Договорът, който сега е сключен на 7 март т.г., е всъщност сключен без провеждане на търг и конкурс. Няма съмнение, че това, както Вие заявихте, се явява под формата на удължаване на договора, но възниква следният въпрос: защо бързате с удължаването на договора м. март 2006 г., когато договорът е до м. декември 2007 г.? Когато Вие казахте, че до края на 2007 г. цените ще останат непроменени, то е защото цените са по стария договор, а новият договор, така да се каже, започва с нови цени от м. януари 2008 г. Остана скрит отговорът на въпроса: защо един петгодишен договор ще се удължава за нови 14 години? Защо освен това не се проведе търг, съгласно Закона за обществените поръчки?
Да, Законът за обществените поръчки разрешава в този случай да не се проведе търг или конкурс и Вие сте прав, но, господин Овчаров, Вие знаете, че не всичко, което е законно, е морално. В случая Вие като министър, след като искате да осигурите продължението за 14 години доставката на свежо ядрено гориво, няма нищо по-нормално от това да се проведе търг или конкурс, понеже за следващите години, имам предвид 2006-2007 г., тази доставка беше осигурена, съгласно действащия договор.
Завършвам като искам да кажа, че следващото е: защо се бързаше със сключване на този договор преди присъединяването на България към Европейския съюз?
Както и преди аз отново заявявам, че това е защита на руските интереси в България в областта на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Овчаров, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, отново искате да ме вкарате в идеологически спорове на тема „Русия – анти Русия” и всякакви други подобни спекулации.
Искам да припомня нещичко, което може би Вие не знаете: само преди месец чешската фирма „ЧЕС” прекрати договора за доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Темелин” от „Уестинг хаус”, който беше единственият алтернативен доставчик на ядрено гориво в световен мащаб.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Знам го това! Знам го!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, че го знаете е добре, но защо не си правите изводи от това, което знаете, е вече втори въпрос. Тоест, го прекрати, защото горивото е некачествено, защото горивото е с минимум 30% по-висока цена.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ами, проведете търг!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Ами, колко пъти да провеждаме търг при положение, че търгът е проведен и е провален? При положение, че днес...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не сега, а преди четири години!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, може ли все пак аз да говоря в определен момент, а Вие да послушате след като ми задавате въпроси?
Иначе ...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, но не е коректно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви! След това имате право на дуплика, а сега имате право единствено да слушате, господин Иванов!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, алтернативен доставчик на ядрено гориво за близките години България няма, първо.
Второ, от 2003 г. насам, ако сте си направили труда да проверите как вървят цените на урана на световните борси, бихте забелязали, че той е увеличен четири – не процента, а пъти, господин Иванов! И съгласно методиката, за която споменах, 1998 г. цената на увеличението на урана би довело до значително по-високо увеличение на цените, ако не беше коригирана по време на този договор.
Пропуснали сте още нещо, господин Иванов. Второто нещо, което сте пропуснали е, че договорът за пръв път предвижда извозването на отработеното ядрено гориво за Русия.
Аз нямам право да го казвам сега. Това е може би нещо, което ще навреди на отношенията ни с Русия, но за Вас тези неща нямат значение, защото за Вас е важно да си направите политическата спекулация тук.
И третото нещо, което Вие сигурно не знаете е, че договорът предвижда на всеки три години той да бъде преразглеждан и ако условията му не отговарят на интересите на България, той да бъде и прекратен.
Що се отнася до Европейския съюз – Европейската комисия е информирана за договора. Тя няма проблеми по него.
Искам да Ви информирам и за още нещо – и Словакия, и Чехия, и Унгария, всички страни, които се присъединиха към Европейския съюз две години преди нас, буквално месеци преди присъединяването си, сключиха подобни дългосрочни договори с руския доставчик на ядрено гориво. И го сключиха неслучайно, защото по този начин се гарантира по-добри условия за доставка, което направихме и ние, господин Иванов!
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Овчаров е отправил народният представител Бойко Радоев относно толериране на фирми при участието им в големи енергийни проекти.
Господин Радоев, имате думата.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
През последните дни в публичното пространство се лансират твърдения, че отделни фирми са били толерирани при реализирането на сделки в сферата на ръководеното от Вас Министерство на икономиката и енергетиката. Смятам, че на тези твърдения трябва да се даде ясен и категоричен отговор.
Моят въпрос към Вас е: съдействал ли е министър Румен Овчаров на определени фирми да се облагодетелстват при участието им в големи енергийни проекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Овчаров, имате думата. Заповядайте, за да отговорите на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви за въпроса, господин Радоев. Той наистина е малко, от една страна, сложен, а от друга страна – много лесен.
Сложен е, защото моята основна задача като министър на икономиката и енергетиката е точно тази – да съдействам на развитието на икономиката на България, на енергетиката на България, да съдействам за развитието на големите и енергийни, и икономически инвестиционни проекти, но в контекста, в който го задавате, аз Ви благодаря за него. Очевидно имате предвид някои публикации, опитващи се да свържат мен и определени бизнес структури, главно от кръга около Красимир Георгиев.
Елементарната хронология на събитията показва следното. Аз, за съжаление, не мога да направя изчерпателен анализ на всички бизнес занимания на господин Георгиев. Просто нямам ресурса да извърша подобно нещо, но елементарната хронология на събитията и проектите, за които става дума е следната.
Проектите „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3” – и двата проекта са инициирани, развити, подписани ангажиментите от страна на държавата, включително и държавната подкрепа, от правителството на Иван Костов и при председател на Комитета по енергетика господин Иван Шиляшки.
Позицията на Парламентарната група на Коалиция за България тогава е била силно срещу тези проекти. Ние сме внесли материалите за тези проекти в прокуратурата.
Лично моята позиция многократно съм я изразявал и от тази трибуна, и в публични изяви по медиите. Имах заплахи от компанията „Е Ес”, че ще бъдат даден на съд за своите изявления. Така че връзването на моето име с тези проекти е най-малкото, меко казано, странно.
Втората група проекти са свързани преди всичко с ВЕЦ „Ценков камък”, „Долна Арда” и проекта „Бургас – Александропулис”. И трите проекта са реализирани и държавата е поела своите ангажименти в периода на предишното правителство, тоест ако говорим за някакви кръгове, то става дума за кръгове около господин Сакскобургготски и министър Ковачев. Всякакво наше участие или мое лично в тези проекти е най-малкото несериозно.
И третата група са внушения, че подкрепата продължава и сега, че Министерството на икономиката и енергетиката е предоставило консултантски права на фирми около Красимир Георгиев по офсетните споразумения и че „ТВЕЛ”, за който току-що стана дума, има посредник в сделките си с АЕЦ „Козлодуй”.
В договора за АЕЦ „Козлодуй” няма никакъв последник. Той е директен между „ТВЕЛ” и АЕЦ „Козлодуй”. Що се отнася до офсетните програми, няма никакви документи и данни, които да потвърждават подобно твърдение за каквито и да било консултантски ангажименти на фирми около Красимир Георгиев.
От беглата проверка, която направих, няма също така спечелени проекти, участие в нови инвестиционни проекти от фирми от същия този кръг и в големите енергийни дружества в страната.
Господин Радоев, става дума за нещо, което трябва да бъде много ясно казано: Българската социалистическа партия и въобще управляващата коалиция влезе във властта, не за да прави кръгове, не за да прави обръчи, а влезе във властта, за да разкъса тези обръчи, за да изчисти бизнес климата и да освободи бизнеса в България – да бъде прозрачен, да бъде чист и честен! Разбира се, това не се хареса на много хора. Това не се хареса на тези, които миналата година се опитаха да спрат приватизацията на ТЕЦ “Варна”. Те бяха свикнали тази топлоелектрическа централа да бъде тяхна хранилка. Това не се хареса на тези, които бяха против приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” и които стигнаха дотам да прекратят редовно проведената процедура, което предизвика почти дипломатически скандал между България и Гърция. Това не се хареса на тези, които бяха свикнали да печелят всичко в енергетиката, просто защото са те.
И аз знам, че и тепърва срещу мен ще се води тежка компроматна война, тежка компроматна война, с участието включително на информационни ресурси от полицейски среди. Тази компроматна война вече започна.
Но тъй като знаят, че аз не съм от страхливите, решиха да се опитат да ме омърсят, да оклеветят мен, жена ми, семейството ми. И това няма да им помогне!
Войната, която водим, не е моя лична, тя е война, която водим като държава, общество и ние като правителство за изчистване името на България, за изчистване на бизнеса в България, за изчистване на страната ни от всичката тази помия, която се излива върху нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Радоев, имате право на реплика към министъра, заповядайте.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаеми господин министър! След всичко това, което се изписа и изговори през последните седмици, беше полезно обществото да чуе Вашите аргументирани отговори.
Ясно е, че определени политици и политически сили не са научили нищо ново за последните 16-17 години. И за пореден път вместо политически аргументи извадиха оръжието на компромата. Гражданското общество в България има право да знае кои водят днес тази компроматна война и кои са истинските причини за нейното разпалване.
Господин министър, Вие споменахте за определени заинтересовани кръгове. Надявам се, че обществото ще получи убедителна информация кои са тези кръгове.
Споменахте в контекста на Вашия отговор, господин министър, че при доказаната практика на компроматната война няма правила. Но Вие все пак трябва да изясните, може би заедно с Вашия колега вътрешния министър, по какъв начин публично се разпространява секретна информация от специалните служби на Министерството на вътрешните работи в полза на тази война.
С това искам да Ви благодаря за отговора, който ми дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Овчаров, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Радоев, ще си позволя да използвам това, което казахте, и да задълбоча малко отговора, който дадох току-що. Сигурен съм, че темата “Топлофикация” омръзна на всички. Но острието на атаката е столичният кмет, всъщност не той, а хората около него, тези, които в момента го употребяват за тази акция. Разбира се, по душевната си простота той не разбира това. А това е една група на бивши полицейски служители, които и сега имат достъп до секретна класифицирана информация в секретните служби на България.
Омръзна на всички, но ще кажа само две данни, за да бъде аргументиран отговорът ми.
На 13 февруари т.г. по мое искане започва проверка в столичната “Топлофикация”. Тя открива изключително завишени разходи – представителни, външни и всякакви други – 150% са представителните разходи.
На 31 март т.г. с мое писмо искам проверка от Държавна финансова инспекция.
На 4 април т.г. Пламен Орешарски допълнително по искане на прокуратурата разширява обема на проверката, която прави Държавна финансова инспекция.
Бойко Борисов към този момент се бори с престъпността по медиите, никакви проверки.
Изведнъж на 15 май т.г. той обявява крупна проверка и още при влизането си в “Топлофикация” разкрива страхотни неща – джакузита, вани и т.н.! Но всичко това, което той разкрива, вече е публикувано на страниците на в. “168 часа” от 4 април т.г., тоест той открива вече откритото!
Защо го прави? Много простичко! Прави го, защото разбира, защото получава информация от бившите си приятели от службите, че срещу Валентин Димитров се води секретно разследване по искане на австрийските служби. И той изпада в тежко положение – нищо не проверява, само приказва. Държавата води разследването, държавата прави проверките.
И тогава, естествено, трябва да се направи активното мероприятие – с медиите, с камерите, със снимките откриваме това, което вече е открито!
И тъй като е очевидно, че аз не мога да остана безучастен към цялата тази работа, той започва да говори за ІІІ и ІV блок и непрекъснато повтаря “Румен Овчаров защитава Валентин Димитров!”, без нито един факт.
Малко по-късно, също така без нито един факт, се отваря кръгът "Красимир Георгиев". И кой е говорителят му? Васил Филипов, не знам дали помните кой беше този? (Реплики от КБ.)
Малко по-късно вкарват в употреба и името на жена ми, без дори да се замислят, че да имаш фирма в България не е забранено, без дори да се замислят, че тази фирма въобще не е работила и дори без да кажат, че жена ми отдавна е излязла от тази фирма.
Води се чиста проба полицейска сглобка и компроматна война. Извинявам се, че използвам думата “полицейска”, защото сигурно обиждам честните и истински полицаи, но злоупотребата с класифицирана информация е страшна! Тя е същата, както злоупотребата с информацията от досиетата, защото дава възможност да манипулираш.
Как е използвал Бойко Борисов информацията, която е имал през целия този месечен или двумесечен период? Дали не се е опитвал да изнудва някого? Или я е използвал, само за да оклевети друг? Или, за да спретне сглобката по оклеветяването?
Благодаря за това, което казахте. Министерството на вътрешните работи трябва да направи разследването.
Но как става така, че министърът на финансите не знае, че Финансовото разузнаване обследва еди-кой си, че министърът на вътрешните работи не знае, министър-председателят не знае, президентът не знае, а Бойко Борисов знае? Кой е той? И с какво право спекулира с информацията, която имат секретните служби в България?
Между другото, той сам си призна, че имал такава информация.
В публикацията на в. “24 часа” от онзи ден, неделя, той казва така: “Още през м. април – май получих сигналите за бившия шеф на “Топлофикация”, засечени от външните служби”.
Външните служби информират Борисов, представяте ли си?!
Ние обаче не искаме да пречим и сме били най-малко шумни. Проведохме нашата проверка. А той не иска да пречи. Но как използва информацията, която има? И това ли е начинът да се прави политика в България – като се използва секретната информация на службите? Това е въпросът, на който България като общество трябва да намери отговор. Ще продължим ли с компроматните войни? Ще продължим ли с оклеветяването и омаскаряването на политиците, базирани върху изтекла предварително информация, класифицирана информация?
Искам само да напомня, че наказанието за използване на класифицирана информация на чуждите служби по Наказателния кодекс е до пет години лишаване от свобода! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Има думата господин Мерджанов от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа народни представители!
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Коалиция за България
Парламентарната група на Коалиция за България изразява своята тревога от развихрилата се компроматна война в публичното пространство. Фабрикуването на скандали, без да се проверяват фактите, не е от полза за никого.
Народните представители от Коалиция за България считат, че опитите за груба манипулация на общественото мнение вредят на обществото и не допринасят за авторитета на страната във важен момент преди присъединяването ни към Европейския съюз. Компроматните кампании вредят, те допълнително рушат доверието на българските граждани в институциите.
Парламентарната група на Коалиция за България допуска, че зад очевидните опити за дестабилизация на управляващата коалиция стоят икономически и политически интереси, засегнати от водената от правителството политика на прозрачност и ясни правила.
Коалиция за България призоваваме българските институции, лидерите на общественото мнение, политическите формации да проявят своята отговорност в оставащите месеци, които са от решаващо значение за избрания от страната ни път – реалното членство в Европейския съюз.” Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Мерджанов.
Тъй като господин Пламен Орешарски, който би трябвало да отговаря в момента, има спешна работа в Министерския съвет и ще отговаря след министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, сега преминаваме към народните представители, които са задали въпроси към министъра на правосъдието.
Въпрос от народния представител Йордан Величков относно придобиване на българско гражданство на лица от български произход.
Имате думата, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Тази конституционна разпоредба е доразвита в Закона за българско гражданство, с който се регламентират условията и редът за придобиване на българско гражданство.
Въпреки конституционните разпоредби обаче за облекчен режим за получаване на българско гражданство, досега този въпрос години наред не е решен. Вместо съкратения срок по Закона за българско гражданство се чака една, две, три години. Обществена тайна е, че за да се съкратят сроковете за получаване на гражданство, се заплащат често пъти суми от 1000, 2000, 3000 евро. Тази скандална действителност беше отразена и от Българската национална телевизия, и от някои други медии.
Наред с всичко това, наред с този доста негативен проблем има и още един проблем, касаещ един изключителен национален интерес. Факт е, че само преди известно време започна активизиране на една антибългарска организация именно по въпроса за националното единство на българската нация – става дума за ОМО “Илинден”. Това още повече налага да се предприемат необходимите мерки за съхраняване на българското национално съзнание там, където то наистина е налице. И поради това българско национално съзнание е необходимо и този въпрос да бъде решен колкото се може по-бързо.
Така че аз бих искал да зная какво е отношението на Министерството на правосъдието, стои ли този въпрос на неговото внимание и какви мерки смята да предприеме за неговото наистина спешно решаване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Величков.
Министър Петканов, имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Гражданството е един от основните елементи, формиращи държавността, и според установените принципи в Европейската конвенция за гражданството на всяка държава принадлежи правото да определя чрез своето законодателство кои са нейни граждани. Действащото ни право подробно урежда условията и реда за кандидатстване за българско гражданство, като специална облекчена процедура е регламентирана за лицата от български произход. Тази процедура не се състои само в по-краткия срок, в който министърът на правосъдието следва да направи предложение за издаване на указ. Облекчените условия и редът се отнасят и до изискванията, на които тези лица следва по принцип да отговарят.
На прага на членството ни в Европейския съюз темата за придобиване на българско гражданство става все по-актуална. Доказателство за това е драстичното увеличаване на броя на подадените молби основно от лица с български произход. Само за сравнение бих искал да посоча, че образуваните през 2005 г. преписки са осем пъти, повтарям, осем пъти повече спрямо тези, образувани през 1998 г. А съставът на комисията, която работи, за този период от време се е увеличил с четири бройки – от 10 на 14. Очевидно е, че не може да се говори за денационализаторски процеси сред българите зад граница.
Не мога да споделя, уважаеми господин Величков, изразеното от Вас становище, че българските институции създават условия за незаконно облагодетелстване на фирми и лица, които посредничат на кандидатите да получават българско гражданство. Причините за това са няколко.
На първо място, следва да се има предвид, че в закона е регламентирана възможността молбата да се подава не само лично, но и чрез изрично упълномощено лице. И тези лица естествено вземат пари.
На второ място, образуваните преписки се изпращат за съгласуване в Министерството на вътрешните работи. Не са рядко случаите, когато при тази съгласувателна процедура се пораждат съмнения относно достоверността на представените документи и това налага да се извършват допълнителни проверки, което естествено забавя процедурата по произнасянето на комисията.
Не на последно място бих искал да изтъкна, че от страна на Министерството на правосъдието е създадена необходимата организация молбите да се разглеждат във възможно най-кратки срокове. Съветът по гражданство провежда заседанията си всяка седмица, повтарям, всяка седмица и разглежда преписките по реда на тяхното образуване.
Уважаеми господин Величков, поставеният от Вас въпрос е повече от сериозен, това е моето вътрешно убеждение, и според мен е добър повод от трибуната на Народното събрание да заявя ясно и категорично, че Министерството на правосъдието не толерира каквито и да било фирми или физически лица, които посредничат в процедурата по придобиване на българското гражданство. За съжаление обаче такива съществуват.
Бих искал да обърна внимание на лицата, на които им предстои да подават молби за българско гражданство, да знаят, че те могат да направят това лично в Министерството на правосъдието, по пощата – на второ място, или чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Молбите им ще бъдат разгледани в същите срокове, както и ако те бъдат подадени чрез техни представителства в страната или в чужбина. Тоест срокът е един и същи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
Господин Величков, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, господин министър. Аз благодаря за това, че Вие оценявате важността и сериозността на въпроса. Да, това е много сериозен въпрос.
Бих искал да поясня, че съм далеч от желанието да търся вина в самото министерство. Нещо повече, във въпроса си аз отбелязвам ограничените възможности на министерството, това е факт. И във връзка с това аз мисля, че не само вие имате отношение към този въпрос, но и някои други институции. Неоправдано е забавянето на тези институции, тъй като в съвременния свят е много лесно някои неща да се установят не за година-две, а бих казал дори за дни.
Очевидно трябва да се каже, че въпросът е труден, предстои влизане в Европейския съюз и това подтиква тези лица. Но има друго нещо – събуждане на националното съзнание. Част от тези хора са били години под тежките удари на процесите на денационализация, на асимилация. Това нещо го имаме като пример тук в една съседна нам държава.
С оглед на това смятаме, че не може да се смята, че това е мотивът да се вземе българско гражданство, защото едва ли някой българин срещу замяна на своята национална принадлежност би искал да получи някакви привилегии. Така че нека да отчетем този момент, който е изключително важен, именно за получаване на това гражданство. Това, едно.
Второ, има държави, които са решили този въпрос, и то доста по-сполучливо – балкански държави, които само за седмици, а някои ан блок по списъци са давали гражданство тогава, когато трябва.
Аз ще представя лично на Вас допълнителна документация – оплаквания, петиции от граждани от български произход, някои организации, които също обръщат внимание, и случаи, които наистина са забавени – хора, които от 7-8 години живеят тук, но 3-4 години не са получили гражданство. Просто конкретно ще Ви ги изпратя.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ (встрани от микрофоните): Господин Величков, как ще си обясните 8 пъти увеличение на тези молби?!
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Има го и този елемент, естествено. Но има и друго нещо – демократизацията в тези страни, където наистина свободната изява на българската национална принадлежност е много по-безопасна, отколкото беше в миналото. И това също трябва да го отчетем като факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Искам да повторя това, което казах в изказването си - поставеният от Вас въпрос е повече от сериозен! В това няма никакво съмнение. Аз искам да Ви кажа, че аз като министър и моят екип полагаме всички усилия въпросът да бъде решен.
Моля Ви, обаче, да си представите следната хипотеза – 8 пъти са увеличени молбите. Осем пъти! Това означава, че 8 пъти трябва да бъде увеличена и дирекцията – хората, които работят. А в тази дирекция в продължение на дълги години са работили 10 човека. Сега работят 14 човека. Няма възможност повече да расте. Трябва 10% да съкратим – 1-2 от тях да съкратим. Значи не е възможно да стане дирекция от 80 човека! Не е възможно и няма да стане! Следователно с наличния административен капацитет ние трябва да извършваме осем пъти повече работа. Това е първото нещо.
Второто нещо, моля да имате предвид следното. Недобросъвестни граждани - било български, било чуждестранни, злоупотребяват с възможността на такива хора, които искат да придобият българското гражданство, и вземат от тях пари. Аз и министерството не сме в състояние да предотвратим това нещо. Не сме в състояние!
Законът дава възможност лицата да подават молба и чрез трети лица и такива търговци в кавички дал Господ. Как да преустановим този процес? Трудно е да стане. Естествено, че те използват това и казват: „Вземаме парите, за да ги дадем там”. Няма такова нещо. Няма такова нещо – там комисия от 14 човека се произнася и ако се дадат пари на един или двама, това не може да реши въпроса. Не може да го реши, защото има гласуване и трябва да се разпределят на 14 човека тези пари. Така че трудно е да се предотврати този процес. Той съществува обаче! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър. (Реплика на народния представител Нено Димов.)
Народният представител Станислав Станилов ще зададе своя въпрос към министър Петканов относно невръщане на оригинални актове за раждане от Дирекция „Българско гражданство”.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Тъй като моят въпрос е свързан с предишния, аз ще Ви спестя преамбюла. Трима кандидати за българско гражданство ми се обадиха, че не са им върнали оригиналните кръщелни свидетелства. По тази причина аз се обръщам към Вас да вземете просто някакви мерки. Вие сигурно сте извършили проверка и ще ми отговорите, но една проверка, дори и да не си признаят служителите, все пак би предизвикало някакво по-голямо старание и някаква възможност за контрол. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Имате думата за отговор, министър Петканов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Както и Вие казахте, Вашият въпрос е продължение на предишния. Той е частен случай, засяга една част от проблемите, съдържащи се в този въпрос. Става въпрос за връщане на актовете за раждане.
Лицата, които желаят да придобият българско гражданство на основание български произход, следва да представят свидетелство за раждане, в което се съдържат данни относно българския произход на лицето или на неговите възходящи. При невъзможност да се представи такъв документ се издава удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Това изискване е регламентирано в чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.
Образуваните в Дирекция „Българско гражданство” преписки се изпращат за съгласуване в Министерството на вътрешните работи – вероятно това го знаете. В хода на извършваните проверки се установява - в някои от случаите, че по някои от тях са приложени свидетелства за раждане с неверно съдържание или неистински удостоверения за български произход. По тези преписки Съвета по гражданство е дало становище да не бъдат уважени молбите за придобиване на българско гражданство. В този смисъл е направено и съответното предложение на министъра на правосъдието до вицепрезидента на Републиката, тоест има отказ.
Именно в тези случаи, в които е установено, че представените документи са неистински, или с невярно съдържание, те не се връщат на лицето, тъй като представляват доказателство в подкрепа на посоченото основание за отказ. Във всички останали случаи поисканите актове за раждане са върнати. Бих искал да обърна внимание на факта, че по този начин се предотвратява възможността подправеният документ да се използва повторно, каквато практика се наблюдава сега.
Също така, уважаеми господин Станилов, Вие добре знаете, че съгласно Наказателния кодекс съставянето на неистински официален документ или преправянето на неговото съдържание представлява престъпление и без наличието на съответния документ престъпното деяние не може да бъде доказано. Само за последната една година над 50 преписки са предадени на разследващите органи. В два случая Министерството на правосъдието е сигнализирало директно Върховната касационна прокуратура, а 51 преписки са предадени на Националната следствена служба.
Затова на въпроса, който ми задавете в първоначалния му вид, отговарям така: затова, според мен, това не са многострадални българи от чужбина и нямам намерение да разпоредя каквото и да било връщане на актовете за раждане.
Бих искал да Ви уверя, уважаеми господин Станилов, че се отнасям с разбиране към желанието на хората молбите им да се разглеждат по-бързо, но въпросът опира до това, което отговорих и на предишния въпрос – 8 пъти е нараснал броят на молбите, а с четири човека се е увеличила дирекцията, която се занимава с това. Вярвам обаче, че с оглед и на посочената статистика ще се съгласите с мен – че за нас е обективно невъзможно производството по придобиване на българско гражданство да приключва в по-кратки срокове. Става дума за придобиване на гражданство. Това е един сериозен въпрос. Има съгласуване с Националната служба за сигурност. Там нещата продължават доста дълго, така че обективно не са възможни по-кратки срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петканов, за отговора.
Господин Станилов, имате право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин министър, коректността не ми позволява да не Ви благодаря за отговора, тъй като той е разработен твърде подробно.
За целия този хаос с приемането на документите на български граждани, които освен това могат да се подават и в консулствата в чужбина, за нередностите там съм питал и министър Калфин няколко пъти и той ми е отговарял. Той твърди, че там абсолютно всичко е наред, но е страшно голямо недоволството.
Аз знам случай, при който е дадено българско гражданство с аргумент за български произход на майка и на една от дъщерите, а на другата дъщеря е отказано с аргумента, че паспортът й, който е молдовски, е невалиден – бил фалшив. Аз взех този паспорт, занесох го на такъв специалист и той каза, че паспортът е валиден. Как определят кой паспорт е валиден и кой фалшив? Не знам. Сигурно си има някакви експерти и някаква служба. Но случаят беше такъв и в това не се съмнявам.
Сигурно има нередности и аз ще Ви помоля да вземете някакви мерки за по-голям интензитет. Вярно е, че 14 човека са малко.
Вярвам, че господин министърът иска да съкращава администрацията, но точно тази администрация, министър Василев, няма как да се съкрати, не виждате ли? Друга – може би. Защото това е едно болно място на българското общество. Тези питания ще продължат, тъй като при мен има такива питания – аз имам такива връзки с външни българи и при мен валят писма от недоволство, особено за консулствата. Сигурно на следващи заседания министър Калфин пак ще трябва да отговаря, макар че той твърди, че всичко било наред. Дълбоко се съмнявам! То, в нашата държава, Вие знаете, че много малко неща са наред, но както и да е – това е друг проблем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станилов.
Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, най-напред бих искал да изразя пред Вас готовността си, ако Вие ми дадете имената – няма значение колко хора са – на лица, които са пожелали българско гражданство, да направя справка и конкретно да Ви отговоря защо е забавено, защо има отказ и т.н. Иначе, че въпросът е повече от сериозен, вярвам, че никой тук не се съмнява в това. С 14 човека толкова работа можем да свършим. Тази комисия заседава ежеседмично. Ежеседмично се подготвят документи за българското гражданство, след това се пишат списъци, гласуват и т.н. Възможно е някъде да сме сгрешили, аз не отричам. Но това е станало най-малкото по невнимание и това са изолирани случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това участието на министър Петканов в днешния парламентарен контрол приключи.
Преминаваме към питането, отправено от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, към министъра на държавната администрация господин Николай Василев относно нарушение на чл. 67а от Закона за държавния служител при назначаването на одитори.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, при мен и моите колеги от Съюза на демократичните сили дойдоха много разтревожени одитори от България. Знаете, сегашният парламент прие нов Закон за вътрешният одит. Според § 2 на този закон досегашните одитори трябваше да продължат своята работа без да се прекратява служебното им правоотношение. Без никакво законово основание сегашният директор на Държавната финансова инспекция е поискал от 120 одитора в съответните министерства и от 400 – в българските общини, да подписват една декларация за съгласие за новото назначение. Тази декларация няма никакво правно основание. Част от тези хора, както и част от тези, които дойдоха и при нас, ще съдят българското правителство. Те са се оплакали и в Министерството на държавната администрация. Дойдоха при нас за съдействие, защото, уважаеми дами и господа, българският парламент не трябва да допуска да бъдат предприемани действия, които не са законосъобразни. След като в Закона за държавния служител не е предвидено подписването на подобни декларации никой не би следвало да иска от който и да е български гражданин да бъдат предприемани действия, които не са регламентирани със закон. Част от одиторите директно са напуснали в момента, в който им е поискано подписването на такава декларация – става въпрос за хора, които са правно компетентни, които знаят своите права и е съвсем нормално да реагират остро в един такъв момент, когато техните права се нарушават.
Моята молба към господин министъра е да каже какви действия той, като министър на държавната администрация, е предприел за търсене на отговорност и за прекратяването на тези случаи и какви резултати са постигнати до момента. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор на питането, министър Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, най-напред бих искал да Ви благодаря за Вашия въпрос и да призная, че всичко, което казвате, е абсолютно вярно и справедливо. Прав сте, че е създаден проблем. По моя преценка, все пак проблемът не е толкова фатален, тъй като ще бъде коригиран и няма да има никакви негативни последици. Това вече е направено.
Дали Агенцията за държавна финансова инспекция има основание да подписва подобни декларации – отговорът е, че няма такова основание. Такива декларации, независимо дали са подписани или има отказ за подписване, нямат никаква правна стойност. Ако случайно има отказ на служителя да подпише подобна декларация, такъв отказ не може да бъде считан като основание за прекратяване на служебното му правоотношение.
Като се опитвам да си обясня откъде идва грешката, според мен тя идва от смесването на две понятия, тъй като става дума за преместване на служители от една администрация в друга. С приетите промени в Закона за държавния служител от м. март т.г., може би някой служител си е помислил, че става дума за така наречената мобилност, където се иска съгласието на служителя. Това е преместване, но в закона не е описан по терминът мобилност. Може би на чисто популярен език и това е мобилност, тоест преместване на служителя, но не е мобилността, която е описана в закона. Според мен, грешката идва може би от такова объркване. Така или иначе няма нужда от такава декларация.
Разбира се, да призная, и вследствие на Вашия въпрос ние сме взели много бързи мерки. Най-напред Инспекторатът за държавната администрация, който е създаден също така с новите промени в законодателството, работи все по-добре, бих казал много добре. Той вече си е спечелил уважението на десетки административни структури, които са били проверени. Почти всеки ден подписвам поне по няколко задължителни предписания на различните администрации и те ги изпълняват доста съвестно. Тоест, смятам, че системата, уважаеми господин Димитров, започна да работи добре.
В нашите писма многократно сме изразявали ясно отрицателно становище относно подписването на тези декларации. Също така сме подготвили обобщено становище на министерството по конкретни проблеми и се изпращат писма до всички заинтересовани администрации и се обявяват подобни становища на сайта на министерството, тъй като съвсем традиционно, когато забележим, че има повтарящи се проблеми или проблеми от голям обществен интерес за повече от една администрация, освен че пишем до съответната администрация, уведомяваме и останалите, за да не повторят същата грешка. Също така извършваме десетки проверки и постоянно издаваме задължителни предписания.
На вторият Ви въпрос, наистина Законът за вътрешния одит в публичния сектор дава възможност в организациите, в които съответните длъжности не са определени за заемане от държавен служител, да имат трудови правоотношения. Обаче това не се отнася за истинската държавна администрация, а се прилага за структури като например Българската национална телевизия, Националният осигурителен институт и т.н., но не за държавната администрация.
Що се отнася до общините, делегираните в общините одитори трябва да бъдат държавни служители. Разбира се, това се случва по-бавно отколкото ние бихме искали. Тази тема е обсъдена и в Стратегията за развитието на човешките ресурси в държавната администрация, която в скоро време ще бъде приета от Министерският съвет. Но така или иначе посоката е правилна – скоростта е бавна, но посоката е добра.
Продължаваме да извършваме проверки, да издаваме задължителни предписания и ако има случаи на неизпълнение на предписанията, например от кметове, ще издаваме актове и наказателни постановления с глоба на съответния орган по назначението. Но засега, тъй като предписанията се изпълняват, подобни случаи няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, искам да Ви благодаря, че в резултат на запитванията, които аз и моите колеги от СДС направихме, Вие действително сте предприели необходимите мерки. Разбрах, че сте отправили писмо до Министерството на финансите да спре опита за оказване на натиск върху български одитори, че това няма законно основание, че не може върху български граждани да бъде оказван натиск за изпълнение на действия, които са извън законовите правомощия на различните министерства.
В тази връзка имам един уточняващ въпрос, господин министър: какви санкции ще бъдат предприети към хората, които са допуснали искането на действия, които противоречат на закона? Ще има ли санкции? Защото е крайно време, когато българските граждани са подложени на натиск извън законовите правомощия, да има санкции и да се носи отговорност, за да не се повтарят тези случаи.
Така че в рамките на Вашите правомощия и информацията, която Вие имате, може ли да ни кажете какви санкции са били предприети до момента?
Аз и моите колеги от СДС сме отправили същия въпрос и към министъра на финансите. Той очевидно поради ангажименти днес няма да може да отговори, но с голям интерес очакваме и неговия отговор.
Господин Василев, много важно е тези случаи да не останат без последствия. Аз пак ви казвам, че много хора са напуснали работата именно заради тези декларации с мотива, че няма как от тях да се очаква спазване на законността и търсене на законност, пък техните ръководители да искат от самите тези хора, които би трябвало да са блюстителите на законността, да нарушат закона. Много хора буквално са напуснали. Така че за тези неправомерни действия, господин министър, би следвало да има санкции и да не останат без последствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Василев, имате думата за отговор на уточняващите въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, в отговор на Вашия въпрос още веднъж бих искал да Ви благодаря, че Вие може би първи забелязахте този проблем. Наистина нямам информация, че са напуснали хора по тази причина. Текучество в администрацията винаги може да има по най-различни причини. Ако случайно се окаже, че наистина някои хора са напуснали само заради това, то отново смятам, че грешката е малка, не е особено фатална, може да остане съвсем без последствия, тъй като подобни декларации или отказа просто нямат никаква стойност и тези хора би следвало да бъдат привлечени и отново да се върнат на работа в администрацията.
Между другото, сега е моментът да кажа, че в администрацията ние много уважаваме одиторите, защото те имат трудна, рядка професия, която не може да се изпълнява от хора с друго образование или с друга подготовка, имат изключително ценен професионален опит с оглед на приемането ни в Европейския съюз и особено тези, които от тях владеят английски език и имат други модерни умения, могат да помагат и да имат роля за усвояването на европейските фондове. Така че всичко възможно трябва да правим най-качествените, най-добрите държавни служители да бъдат задържани на съответните нива.
В своя отговор министърът на финансите предполагам, че ще обясни, че може би има някакви административни санкции към тези служители, но отново ви казвам, че в сравнение с много други проблеми, с които сме се сблъсквали, този е от сравнително лек характер, може да бъде коригиран и няма да има тежки последствия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношение към отговора на министър Василев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще използвам оставащите две минути, за да ви помогна да разберете естеството и мащабите на проблема.
С последните закони, които този парламент прие – за вътрешния одит и за финансовата инспекция, тези две системи не функционират в момента в България.
Проблемът с декларациите, върху който днес обърнах внимание, е само един от тези проблеми. Знаете ли, че откакто приехме двата закона от 25 април досега няма извършена нито една финансова инспекция? Една от червените зони на доклада на Европейския съюз е контролът. Но как да подобрим контрола при положение, че вътрешният одит и инспекцията не работят добре? Няма правила, по които те да функционират. Мога да ви кажа примерно за софийската служба, че поради липса на правила тя не функционира в момента. Какво да очакваме тогава от доклада на Европейския съюз през м. септември? Как да очаквате нещо добро да бъде записано в този доклад, ако парламентът, в случая правителството, защото парламентът все пак е гласувал и изработил законите, не си върши работата. Аз и моите колеги от СДС с голям интерес очакваме отговора на министър Пламен Орешарски в тази област.
Важно е всички ние да разберем сериозността и мащабите на тези проблеми. Защото сега сме свидетели как без ясни критерии се назначават одитори. Няма критерии за тяхното назначаване, което прави изключително непрозрачен целия процес и който оставя огромни съмнения относно компетентността на тези хора примерно да контролират европейските фондове.
Знаете ли, уважаеми колеги, какво ще стане, ако този контрол не е на достатъчно ниво? Много европейски фондове няма да дойдат в България. Голяма заблуда е, че от догодина хората си стоят в България и европейските фондове идват. Такова нещо няма. Голямата част, около три четвърти от европейските фондове ще зависят от определени условия – писане на проекти, но и контрол, а в областта на контрола България има огромни проблеми, които не трябва да се подценяват по никакъв начин. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Народният представител Васил Антонов е отправил въпрос към министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев относно изграждането на електронно правителство.
Господин Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Според Стратегията за електронното правителство, приета с Решение  № 866 на Министерския съвет от 28 декември 2002 г., електронното правителство в България е елемент от прехода от индустриално към информационно общество и е средство за ускоряване процеса на евроинтеграция. Той е процес на промяна, който позволява да се разширят възможностите на гражданите и бизнеса за участие в една нова икономика, базирана на знанието. Основна роля на електронното правителство е да се отговори на нуждите на обществото от качествени и леснодостъпни административни услуги.
Изграждането на електронното правителство се обуславя и от необходимостта да се намали корупционната практика. Съгласно правилника на Министерството на държавната администрация и административната реформа министърът отговаря за осъществяването на държавната политика в областта на изграждането и развитието на административните структури, управлението на човешките ресурси в държавната администрация, предоставяне на административни услуги на граждани и бизнеса и реализирането на електронното правителство.
Важен момент в развитието на електронното правителство е и обхватното използване на електронните комуникации между отделните министерства и отделните администрации – държавна, областна и общинска.
Във връзка с дейността ми като народен представител Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия сте предприели досега за реално въвеждане на електронно правителство, по-малко от шест месеца преди пълноправното членство на Република България в Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Министър Василев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Антонов, наистина ще трябва в много кратко време да отговоря на много интересен и всеобхватен въпрос. Наистина имате основание да бъдете критичен и към сегашното правителство за последните няколко месеца, и към всички предишни правителства за последните десет години, да кажем, затова, че областта на електронното правителство е такава сфера, в която България има традиционно голямо изоставане и е една от най-слабо развитите страни в Европа, за съжаление.
Що се отнася до така наречените 20 базови административни услуги, изпълнявани по електронен път, анализът на Европейската комисия показва, че в края на 2005 г. 25-те страни – членки на Европейския съюз, са изпълнили около 84 процента от тези задачи, а в България сме само на около 57 процента, тоест наистина изоставаме с няколко години средно.
Социологическите проучвания за последните месеци показват, че някои електронни административни услуги се използват от около 40% от българските фирми, като някоя фирма може да използва една услуга, но това не означава, че използва достатъчно много на брой услуги и много пъти. Използват тази услуга само 5% от гражданите!
През последната половин – една година имаме 20-кратно увеличение на случаите, когато се използват електронни подписи и документи с електронен подпис от администрацията, тоест от 15 хил. годишно минаваме към 330 хил., което не е достатъчно, но все пак е някакъв напредък.
Идентифицирали сме много слабости, за които сега нямам време, за да ви запозная подробно. Основният извод е, че досегашните подходи за реализацията на електронното правителство винаги са били на парче и не е имало почти никаква хоризонтална комуникация между отделните министерства и резултатите са налице.
Въпреки това през 2006 г. предприемаме сериозни действия, като за първи път в българския държавен бюджет са отделени около 10 млн. лв. за развитие на електронното правителство в иначе скромния бюджет на министерството.
Ще обобщя някои от по-големите мерки, които сме предприели.
Първо, сериозни промени в законодателната рамка. Народното събрание вече прие Закона за електронната търговия. С решение на Министерския съвет преди няколко седмици беше приета българската Национална рамка за оперативна съвместимост на операционните системи в изпълнителната власт.
До един месец очаквам Министерският съвет да разгледа изключително труден, бих казал авангарден, дори революционен Закон за електронното управление, който ако бъде приет и от Народното събрание, ще промени коренно картината.
Имаме и сериозна инвестиционна програма.
Уважаеми господин Антонов, точно тази седмица предоставихме компютри на всички общини без изключение в България, на всички областни администрации. През следващите дни ще предоставим и на много други български институции, включително и на съдебната система, като общият брой компютри и мощни сървъри ще бъде 1800.
През тази година очакваме да предоставим на всички администрации 2 150 електронни подписа.
Тече успешно обучението на 20 000 държавни служители в цялата страна по информационни технологии, като интересът е огромен. Може би има интерес поне за 50 000 служители. Това е изключително сложна операция, но до момента върви успешно и е приета положително от държавната администрация.
И най-важното, господин Антонов: в момента текат две големи обществени поръчки за софтуерните изпълнения на електронното правителство. Сами по себе си те са голяма тема, която може би заслужава отделен парламентарен въпрос. След изпълнението на тези обществени поръчки, ако то е успешно, през следващите 12 месеца ще можем да кажем, че сме разработили основната платформа в държавата, върху която по-нататък ще може да се надгражда с различни софтуерни изпълнения по общини, области и отделни администрации.
Наистина, много се надявам това да е мандатът, това да е правителството, това да е премиерът, през чийто мандат ще бъде реализиран основният прогрес в развитието на електронното правителство – нещо, което повечето европейски държави направиха през последните два мандата на своите правителства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаеми господин министър!
Първо, благодаря Ви за обхватния отговор. От него стана ясно, че на първо време имате яснота по най-критичните точки, които предстоят пред въвеждането на електронното правителство. Да се надяваме, че в тази връзка времето до края на годината ще бъде използвано пълноценно, още повече от Вашите думи разбирам, че ресурсът, който е отделило правителството, е достатъчен, а също така компютрите и обучението.
Остава обаче да напомня някои неща. В доклада за състоянието на администрацията през 2005 г. са посочени някои от основните препоръки за бъдещото развитие, голяма част от които Вие споменахте, както и перспективите за тяхното решаване.
На първо място, смятам, че е необходима още по-голяма разяснителна кампания за дейността, услугите и възможностите, които предоставя електронното правителство пред обществото.
На следващо място, необходимо е Министерството на държавната администрация и административната реформа да създаде организация за хоризонталната връзка между звената в държавната администрация и единната информационна среда в администрацията като цяло.
На третия етап 2005-2008 г. от процеса на въвеждане на електронното правителство в България е предвидено да се въведат повсеместно и електронните услуги, за да бъдем подготвени за трансграничните услуги в рамките на Единния европейски пазар. Това е третият пункт, върху който трябва да бъдат съсредоточени усилията на изпълнителната власт, за да може в края на 2007 г. процентът на българските граждани и представителите на бизнеса, които ползват електронните услуги, да бъде значителен и да бъде реален.
На 10 юли т.г. пресцентърът на ведомството Ви излезе с информация – и Вие споделихте сега това, че дарявате 1300 компютъра. Това е добро начало, но е редно и изискванията към служителите в местната администрация да са също така високи, както и за централната администрация, още повече че ние имаме такава законодателна инициатива, която е приета, и Вие имате тези лостове. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Антонов.
Господин Василев, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! През тази година наистина сме предприели мерките според ограничения бюджет, с който разполагаме. В сравнение с други държави това е скромен бюджет, защото става дума само за 5 млн. евро. В други държави става дума за стотици милиони евро, а за по-големите държави – може би и за милиарди, разбира се, разпределени през повече отчетни периоди.
Друга особеност на нашите проекти, особено на софтуерните, е, че тяхното изпълнение, ако предположим, че е успешно, отнема една година. Горчивият опит на повечето държави, а и на България с подобни големи софтуерни проекти е, че понякога те закъсняват. Затова възнамерявам много остро да предупредя всеки участник в бъдещи обществени поръчки: в никакъв случай да не предполага, че ще закъснее, защото по този начин ще провали изпълнението на нашите програми.
За следващите една-две години ще трябва да създадем критична маса от български граждани, от български компании и от административни структури, които все по-често, ежедневно и постоянно използват електронни документи, електронни подписи и по този начин спестяват разходи във време, хартия, транспорт.
На общините и областните администрации предоставяме 1300 компютъра. Заедно с останалите администрации те са 1800. Но това изобщо не е достатъчно. Много повече, в пъти е по-голяма нуждата на всички административни структури, както е в пъти по-голяма нуждата от обучение. Затова нашата стратегия винаги е била да подпомагаме по-малките общини, най-изостаналите общини, за да намаляваме разликата между големите градове и по-малките населени места.
В заключение, точно в момента обсъждаме и темата за сертифициране на всички служители, които са преминали през обучението по информационни технологии и желаят да получат универсален сертификат, с който ще могат и по-успешно да израстват в своята кариера в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народният представител Мартин Димитров е отправил към министъра на транспорта Петър Мутафчиев, относно политиката на правителството за оздравяване на Българските държавни железници.
Моля и Вас, и господин Иванов след това, по-динамично да тече контролът, за да можем да успеем да свършим до 14,00 ч. с питанията към министър Мутафчиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми министър Мутафчиев! И в последния доклад на Европейската комисия БДЖ се посочва като пример на една нереформирана компания. Според данните, с които разполагаме аз и моите колеги от ОДС, за първите девет месеца на 2005 г. загубата на БДЖ е над 26 млн. лв. Това е с около 8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2004 г. За последните няколко години загубите на компанията са над 100 млн. лв.
Собственият капитал на дружеството като процент спрямо активите му е малко над 3%, тоест компанията няма, не разполага със собствени средства и работи с чужди на кредит. Обслужването на тези задължения в бъдеще ще означава или намаляване на печалбата, или увеличаване на загубите.
Краткосрочните пасиви на компанията превишават с над 77 млн. лв. краткосрочните активи. Компанията е в сериозна ликвидна криза.
За последните 15 години превозените пътници са намалели с над 67%, а изминатите пътнико-километри – с почти 70%.
Господин министър, аз не си представям като Ваш отговор да разработите една дълга и сложна стратегия пред народните избраници за това как да се оздрави “БДЖ” ЕАД. По-скоро се надявам да кажете няколко конкретни неща, които Вие и Вашето министерство ще предприемете през 2006 г. за по-доброто финансово състояние на компанията, съвсем конкретно и кратко, за да знаем на края на тази година да ви попитаме дали сте успели да предприемете тези стъпки. Това смятам, че е и най-правилният подход – ясен ангажимент. Ще се надявам на подобен подход от Ваша страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за отговор министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз предварително бих желал да Ви благодаря за поставения от Вас въпрос, тъй като коментираната тема е повод за безкрайни спекулации и манипулации в българското общество.
Няма да навляза в подробности по темата относно състоянието, в което ние заварихме железопътния транспорт и по-точно “БДЖ” ЕАД като единствения голям превозвач в железопътната ни система. Данните, които Вие посочихте са верни. И аз само още нещо ще споделя с вас, че през 2001 г. като народен представител заедно с народни представители тогава и от опозицията, и от управляващото мнозинство предложихме 135 млн. лв. да бъдат опростени като задължения на българската държава. И това беше направено.
Тогава предстоеше разделянето на железопътния транспорт на две предприятия. Целта беше да се започне на чисто. Сега задълженията са някъде от порядъка на 196 млн. лв. Вие споменахте, че 96 млн. лв. е загубата за предходната година.
Господин Димитров, вярвам, че и за Вас самият е от много голямо значение това какво ще се направи в “БДЖ” ЕАД. Аз категорично искам да заявя, че от самото начало, когато ние дойдохме на власт, започнахме със сериозни мерки от страна на дружеството. Вие си спомняте, че първата основна задача, която си поставихме беше да създадем едни нормални условия за работа на хората като наваксаме с изоставането в заплатите. От м. януари т.г. досега няма изоставане в плащанията на заплатите на работниците там.
Искам да споделя, че след задълбочен и обстоен анализ бяха набелязани редица неотложни мерки, целта на които е съживяване на железопътния транспорт изцяло. Убеден съм, че изброяването им би отнело време далеч надхвърлящо рамките на времето, с което аз разполагам, но ще се опитам да споделя някои от тях като ангажименти на държавата, и, разбира се, като ангажимент на самото дружество.
Както вече казах, в момента съществува неотложна необходимост от насочване на съвместните усилия на държавата и на превозвача към подобряване на сегашното състояние. Това от една страна безспорно е свързано с определени ангажименти на българската държава. Къде виждаме ние ангажиментите на българската държава?
Това е пълното покриване на разходите за превозите, обект на договора за задължителните обществени услуги от държавата. В момента се покриват около 34% от себестойността на услугата, което води до загуба на “БДЖ” ЕАД. Необходимо е да се достигне до 49%, каквато е и практиката в повечето европейски страни.
На второ място – осигуряване на средства за инвестиции с държавно участие. Тук обаче искам да отворя една скоба: не става дума за пряко финансиране на “БДЖ” ЕАД, а става дума за инвестиции в железопътната инфраструктура, така че да се създадат по-добри условия и по-добро качество на услугата за превозите на “БДЖ” ЕАД, разбира се, по-голяма надеждност, сигурност и безопасност на самите превози.
На трето място – формиране размера на инфраструктурните такси на база на направените разходи, но и ясен ангажимент на държавата по текущите разходи за извършване на ремонтите на железопътната ни инфраструктура.
Какво се получава в момента? “БДЖ” ЕАД изплаща като инфраструктурни такси 150 млн. лв. на Национална компания “Железопътна инфраструктура”. Държавата до преди една година отпускаше 30 млн. лв. за капитални вложения в Национална компания “Железопътна инфраструктура”, тоест “БДЖ” ЕАД поемаше изцяло поддръжката на железопътната ни инфраструктура. Нека да си дадем сметка в какво състояние е тя и може ли “БДЖ” ЕАД само да се справи с този въпрос. Към тази такса са включени всички разходи, които са необходими за поддържане на жп мрежата. При едно финансиране от страна на държавата, което е пряко неин ангажимент това означава, че може да бъде намалена инфраструктурната такса, която да даде възможност не само на “БДЖ” ЕАД, но и на останалите двама частни превозвачи в страната да бъдат конкурентоспособни на автомобилните превозвачи.
Вие си давате сметка, че автомобилните превозвачи не са поели на 100% от разходите, които са необходими за ремонт на пътищата в страната. И това не може и да стане. Така че нашата задача е чрез прякото участие на държавата да създадем едни нормални регулационни условия.
Аз ще кажа още няколко неща, които по принцип трябва да свърши и е свършило дружеството “БДЖ” ЕАД.
На първо място: е това да подобри качеството на предлаганите услуги. Каква е целта? Целта е да привлечеш пътници, да привлечеш товародатели;
- Извършване на инвестиции за обновяване на парка – вие ще кажете: “да, те нямат пари”. Да, но досега никой не се е постарал да се постигне споразумение, включително с други железопътни администрации, така че да можем да сключим с тях договор, да вземем една дългосрочна схема качествени вагони, много по-качествени от тези, които ползваме в пътническия си транспорт, за обновяването на парка и подобряването на услугата;
- Преструктуриране на дружеството на база на разходите, които се правят и възможности за по-висок приход;
- Намаляване на разходите чрез съкращаване на параметрите на услугата. Какво по-точно имам предвид – намаляване броя на неефективните влакове, оптимизиране на маневрената дейност, оптимизиране на обвръзката на подвижния състав, увеличаване на дела на блок-влаковете и маршрутизация на превозите. Това е един много важен момент, където има сериозен резерв по отношение приходите и разходите на “БДЖ” ЕАД;
- Намаляване на разходите чрез оптимизация на експлоатацията и поддръжката на подвижния състав;
- Внедряване на енергоспестяващи технологии. Аз искам да споделя с вас, че ние вече имаме изследване, включително и в Национална компания “Железопътна инфраструктура” и на пътя на контактната мрежа, където сме набелязани конкретни мерки, защото оттам идва една сериозна загуба на електроенергия, която за съжаление след това отново се поема от “БДЖ” ЕАД. Това усложнява финансовото състояние на “БДЖ” ЕАД.
В момента резултатите, които сме постигнали в Национална компания “Железопътна инфраструктура” - с 8 млн. лв. намалени разходи за това шестмесечие. Успели сме в “БДЖ” ЕАД, струва ми се някъде около 2 млн. лв., да покрием една голяма част, за Национална компания “Железопътна инфраструктура” по-сериозно стоят нещата, но за “БДЖ” ЕАД не е така, но да се покрият една част от задълженията, които имаме. За съжаление, аз споменах, че са толкова много, че е трудно сама “БДЖ” ЕАД да се справи с тях.
Работи се усилено за подобряване на услугата, по организацията на работа в “БДЖ” ЕАД. Аз съм убеден, че с вземането на конкретни мерки до края на годината ние наистина ще сложим една сериозна основа за финансовото стабилизиране на “БДЖ” ЕАД.
Вчера на заседание на Министерския съвет оперативно разгледахме състоянието на “БДЖ” ЕАД и на Национална компания “Железопътна инфраструктура”. Вие това сте го прочели от вестниците. Прие се едно решение за създаване на съвместна работна група начело с министъра на финансите и министъра на транспорта да определим новата политика, която ще имаме към железопътния транспорт, която да гарантира едно дългосрочно стабилизиране на железопътния транспорт. Убеден съм, че с минимални средства от тази година, но вече с една ясна визия за финансиране от следващата година, ние наистина ще поставим тази здрава основа, така че да спасим от тежките последици, които могат да се струпат на главата на “БДЖ” ЕАД от финансовото състояние, в което се намира.
Надявам се, че отговорът ми ще Ви задоволи. Ако имате допълнителни въпроси, разбира се, с удоволствие ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на уточняващи въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Аз Ви предложих и предлагам малко по-различен подход. Вие изброихте много мерки, но по-важното е какво от тези мерки ще предприемете в рамките на 2006 г. Аз се надявам от тази трибуна да кажете примерно: тези две мерки ще бъдат предприети до края на годината, така че българското общество и българският парламент да знаят – това е целта за 2006 г. в тази област. Ако имаме това знание, господин министър, и контролът, който парламентът ще оказва върху Вашата работа, ще бъде по-ефективен, сам разбирате. Защото Вие ни изброихте около 20 неща, всяко от които има смисъл и тежест, но важното е какво ще стане 2006 г.? Подобен е и подходът на Европейската комисия. Ние винаги им пишем, даваме им стратегии, дълги документи, но те ни питат: сега какво ще направите, следващите три месеца, тази година, догодина какво ще направите? Един такъв по-прагматичен подход е полезен, господин министър.
Един уточняващ въпрос, който ще бъде полезен за всички мои колеги, а и за българското общество. Кажете ми колко предприятия, които са в рамките на Министерството на транспорта, в момента са губещи? Тоест, освен с БДЖ ние имаме проблеми и с други предприятия, уважаеми дами и господа.
Вие говорихте за намаляване на ефективните разходи, но първо трябва да се направи оценка какъв процент от общите разходи са неефективни. Ако може да ни кажете по-конкретно, това ще е от полза за всички нас, за да вникнем в същността на проблема. Дали смятате, че с увеличаване на ролята на частния сектор в този отрасъл, може по-голяма част от поддръжката да бъде плащана от частния сектор, съответно стабилността и ефективността на отрасъла да се повиши? Благодаря за Вашите отговори, които очаквам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Мутафчиев, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Димитров, честно казано, вие като опозиция имате един много сериозен проблем – че дори когато ви се отговаря, не слушате, а след това задавате отново въпроси.
Мерките, които споменах и са взети по отношение на самото дружество и мениджмънта, са мерките, които сме взели тази година и аз съм убеден, че с всички тези мерки ние ще постигнем един много по-добър резултат от 2005 г. Във Вашето експозе твърдите за непрекъснат спад на товарите и пътниците. В момента ние за шестмесечието имаме увеличаване на товарите и пътниците и аз ще се радвам, ако тази тенденция се запази до края на годината. Това е също от взетите мерки, но имаме и много проблеми. Тази година ние ще направим всичко възможно да можем да стабилизираме трета линия, да подготвим достатъчно вагони и сме взели мерки да бъдат ремонтирани, включително и локомотиви, тъй като има ясна заявка от страна на “Кремиковци” за увеличаване на товарите по направление Бургас-София и много, много други действия. Аз ако започна да говоря за всяко нещо, което прави и мениджмънта, и Министерството на транспорта наистина няма да ми стигне времето. Така че, ако се интересувате, аз ще Ви подготвя една тотална справка за това, което се върши, и сам ще се убедите наистина, че никой не стои със скръстени ръце.
Безотговорно би било да смятате, даже и Вие, че при това тежко финансово състояние, виждате ли, ние осем месеца стоим и нищо не правим. Напротив, правим всичко това, което е възможно и с финансовото състояние на държавата. Предвиждаме да разговаряме с министъра на финансите за допълнителни средства, които трябва да бъдат дадени за текущите ремонти, за да успеем тези възлови, опасни места по железния път, по основните линии да бъдат отстранени. Направихме възможност да се получат авансово част от субсидията, така че да могат да се изплатят и задължения, които имаха към финансовите институции по изплащането на мотрисните влакове и т.н. Това са конкретни действия, но не мисля, че в Парламента можем един час и половина да отговорим на актуален въпрос и да отговорим за всички малки, големи и конкретни мерки, които сме предприели. С удоволствие ще Ви предоставя тази информация, а ако желаете да се направи дебат в Народното събрание за състоянието на железопътния транспорт, то тогава ще Ви предоставя цялата тази информация, включително и за ефективните разходи, господин Димитров.
Убеден съм, че добре осъзнават - и ръководството на БДЖ, и целият екип на железопътния транспорт, състоянието в което се намират, и аз разчитам наистина на тяхната отговорност най-вече по отношение подобряване на услугата и трудовата дисциплина в Българските държавни железници.
Зададохте ми един въпрос, който няма нищо общо със зададения от Вас: колко са губещите предприятия? В момента на загуба за шестмесечието са четири предприятия, според мен, дано да не греша – ТСВ е реализирала загуби, БДЖ, НКЖИ и „България еър”. Дано да не греша. Постарах се да Ви отговоря, за да бъда коректен към Вас, но ще Ви моля следващия път за по-голяма коректност и от Ваша страна – предварително задавайте подобни въпроси, които не са в темата, която в момента обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
В рамките на оставащите две минути господин Димитров може да изрази отношението си към отговора на министъра и с това приключваме парламентарния контрол.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът, господин министър, е, че част от парламентарния контрол се превръща в поетично състезание и аз затова се опитах да бъда много конкретен във въпросите, които Ви зададох.
Вие не ми отговорихте на един много ключов въпрос. Казахте: ние направихме анализ на дружеството, но не ми казахте какъв процент от разходите са определени от Вас като неефективни и съответно ще бъдат съкратени. А това е ключовият въпрос. Затова, уважаеми господин министър, в отговори на такива конкретни въпроси парламентарният контрол се превръща от поетично състезание в един конкретен анализ и контрол върху работата на правителството, което в крайна сметка е и целта. Всичко друго е разводняване на дебата. Именно затова Ви попитах за повече конкретика в действията, които предприемате тази година. Много важно е да бъдат поемани конкретни ангажименти, които да са проверими.
Основният въпрос е следният: кога БДЖ от губеща компания поне ще бъде на нула, тоест разходите да бъдат покривани със собствени приходи? Защото казвате: ето, аз предприемам десет промени и реформи, но кога ще дойде резултатът? Аз бих приел да кажете: трябват ми две години и след две години компанията “БДЖ”...
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Като народен представител може да поискате да получите програмата за оздравяване, Вие имате това право. Там всичко е написано.
МАРТИН ДИМИТРОВ: С удоволствие ще поискам и програмата за оздравяване, но, господин министър, не ме прекъсвайте, в случая това е неуважение към българския парламент.
Аз бих приел и, разбира се, ще поискам тази програма, ако кажете две години са необходими на този кабинет да стабилизира компанията “БДЖ”. Но трябва да има някакви крайни срокове, трябва да се поемат ангажименти и да се носи отговорност, защото на принципа “ние работим в тази област”, това не е достатъчно. Трябват конкретни ангажименти и конкретно носене на отговорност, защото компанията “БДЖ” действително е в тежко състояние. Това не е от вчера, разбира се, но тези проблеми трябва да бъдат решавани. Те вече намират място и в доклада на Европейската комисия, както вече Ви казах. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това днешният парламентарен контрол приключи.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Десислав Чуколов