Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 26 юли 2006 г.
Открито в 9,05 ч.




26/07/2006
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова

Секретари: Пенко Атанасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, както си спомняте, в началото на миналата пленарна седмица гласувахме двуседмична програма за нашата работа. Вярвам, че разполагате с програмата, която приехме с отбелязани законопроектите, които бяха приети досега, включително и на вчерашното извънредно заседание и онова, по което ни предстои да работим през тази пленарна седмица.
Знаете, че вчера бяха приети няколко законопроекта, а в края на миналата пленарна седмица беше започнато второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите, което е т. 12 от двуседмичната програма и с което предстои да продължим.
Преди това обаче, моля за вашето внимание, има няколко процедурни предложения, свързани с нашата програма, които ще представя на вашето внимание, както бяха съгласувани на Председателския съвет.
Първото предложение е по реда на чл. 42, ако не се лъжа, от нашия правилник – ал. 3, която предвижда възможността за размествания в поредността на включените в програмата законопроекти. Така че правя това процедурно предложение за размествания в съответствие с мненията, съгласувани на заседанията на Председателския съвет. Те са както следва:
Законът за патентите да бъде т. 1 от нашата програма за днешния пленарен ден. След това с т. 2 да продължим със Закона за пътищата – сегашната т. 15 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Точка 3 от дневния ред днес да бъде т. 18 от програмата ни – второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Точка 4 да бъде сегашната т. 17 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
Тези предложения, колеги, се правят с оглед да минат преди големия по обем Закон за водите – три законопроекта, които могат да бъдат приети в сравнително кратки срокове, за да имаме възможност да ги отчетем като приети.
Като т. 5 се предлага сегашната т. 14 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
По-нататък се предлага номерацията да следва подреждането, което сега фигурира в дневния ред.
Второто процедурно предложение вече е по ал. 5 на чл. 40, която, както знаете, дава възможност на председателя в случаи, когато има такава нужда – казано е - извънредни, да прави предложения за включване на допълнителни точки, които да бъдат гласувани, но може би като процедури на гласуване първо да гласуваме тези размествания, за да може после да има отделно гласуване по предложенията за нови точки.
Не виждам възражения.
Моля, гласувайте предложенията за размествания в програмата ни за тази седмица.
Гласували 174 народни представители: за 168, против 4, въздържали се 2.
Разместванията са утвърдени.
Продължаваме с предложенията по ал. 5.
Първото е за включване в програмата ни за тази седмица на Проект за Решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България, който да бъде точка от нашата програма.
Има направено предложение по ал. 3 на чл. 40 от народния представител Яне Янев за такъв проект за решение. Както стана ясно на Председателския съвет и други парламентарни групи имат намерение още в днешния ден да внесат такива предложения.
Предложението е да включим такава точка като нова т. 5 преди Закона за кръвта и след Закона за водите в седмичната ни програма с ориентацията да разгледаме такъв проект за решение в началото на утрешния пленарен ден след гласуването утре сутринта на текстовете, които са останали от днес. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за включване на точка Проект на Решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент като нова т. 5 в програмата за тази седмица.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Тази точка е включена в седмичната ни програма.
Още едно предложение по ал. 5, колеги. Моля за вашето наистина ангажирано и повишено внимание. Става въпрос за режима на нашата работа в отличие от онова, което Правилникът предвижда по отношение на ваканцията.
Предложението, което правя, съгласувано с Председателския съвет, е ваканцията за 2006 г., която по правилник се предвижда да е през м. август, да обхваща периода на първата седмица на м. септември, като календарни дни. Това означава периодът 4 – 8 септември. Такъв проект на решение, подписан от мен, ще бъде разпространен. Знаете, че 6 септември е национален празник – това е сряда. С такова решение за тази година няма да се прилага текстът от Правилника, който предвижда ваканция от 1 до 31 август, а решението ще бъде валидно специално за 2006 г.
Предлагам да включим такъв проект за решение в програмата ни за днешния ден. В момента то се завежда в деловодството, ще бъде разпространено и да го гласуваме след почивката.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 153 народни представители: за 131, против 18, въздържали се 4.
И това процедурно предложение е прието.
Има още едно уточнение без гласуване, което бих искал да направя, колеги.
Беше споделено намерението във втората половина на утрешния пленарен ден да се постараем да разгледаме и приемем Доклада по искането на главния прокурор във връзка с искането на имунитета на господин Чернев. Знаете, че целият пленарен ден в петък ще бъде парламентарен контрол. Така че ще можем да разгледаме този доклад евентуално, в зависимост от хода на нашата работа, най-късно в четвъртък, във втората половина на деня, между 11,30 и 14,00 ч.
И може би още един аспект. Би следвало да има готовност и за известно продължаване на пленарното време, може би в четвъртък, за да може да се приеме максимален обем текстове, свързани с тези големи законопроекти, които разглеждаме, без, разбира се, да разстройваме работата на комисиите – най-много с един час, не повече. Благодаря ви за разбирането дотук.
Остава да ви представя и да бъдат обосновани предложенията по ал. 3 на чл. 40. Има няколко такива.
Първото е на народния представител Любен Дилов и то е за Българското Черноморско крайбрежие и второто четене на закона за това крайбрежие.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От току-що проведеното гласуване се разбра, че имаме нагласата, или поне голяма част от нас, да работим през целия м. август.
Ето затова моето предложение е управляващите сериозно да помислят и да внесем за второ четене Законопроекта за устройство на Българското Черноморско крайбрежие.
И в дух на самокритичност бих казал, че много от нещата, които се произвеждат като законодателство в този парламент, може би не издържат на една по-обстойна проверка и на времето, и на хората. Неслучайно сме на прага на четвърта конституционна поправка, която трябва да поправи третата.
Но този закон, начинът, по който беше внесен, дебатът тук, в залата, всичко, последвало след това, обществените реакции показват, че хората го очакват. Очакват го и специалистите, които се занимават със строителство, и жителите на черноморските общини, а и всички, които ползват Българското Черноморско крайбрежие за почивка.
Изключително е навременно именно август месец да разгледаме този закон и той да мине на второ четене. Най-малкото защото се задават и условията по Програма „Натура-2000”.
Ако имате възможност и откривате смисъл в това, предлагам ви да гласуваме и този закон да влезе в програмата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За ваша информация, уважаеми колеги, в тази връзка съм длъжен да съобщя, както си спомняте, че законът беше приет на първо четене на 18 май т.г. Срокът за предложения за второ четене изтече на 8 юни. Сега сме 26 юли. Това не е особено добър атестат за работата и на водещата комисия, а и на пленарната зала, тъй като безспорно въпросът е сериозен.
Нямам право да кажа нищо повече, затова, моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 77, против 25, въздържали се 48.
Предложението е прието. Тази точка се включва в дневния ред за седмицата. Повтарям, включва се в дневния ред за седмицата.
Госпожа Мая Манолова има думата. Навярно искате да предложите на кое място да се включи в програмата, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Не, да се прегласува. Предлагам да прегласуваме току-що взетото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване. Правилникът го позволява.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 90, против 20, въздържали се 59.
Предложението отново се приема.
Следващото предложение е от народните представители Яне Янев, Любен Дилов и Тодор Батилов за мораториум върху строителството на същото крайбрежие.
Кой ще представи предложението?
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вие бихте могли да квалифицирате като злоумишлено упорство, че вече в продължение на четвърта седмица предлагаме един и същи проект за решение. Това би било така и щеше да е справедливо, ако опасността, срещу която ние предлагаме да обсъдим проект за решение, е намаляла или е спряла.
Напротив, въпреки заповедите на някои кметове на крайморските общини, безумното, страшното строителство продължава. Излишно е да соча аргументи, че в днешно време тази мощна строителна техника, с която се разполага и се работи денонощно, които са там, знаят, че за една нощ се строи онова, което преди не можехме да си представим, че може да се построи за цели месеци. Унищожава се морето. Докато ние спорим за закона, ще останем без чисто Черноморско крайбрежие.
Не искаме да решаваме днес този въпрос. Искаме и ви молим да го включим в дневния ред и той е в пряка връзка с второто четене на Законопроекта за Черноморското крайбрежие.
Налага ли се да има мораториум? До приемането на закона очевидно се налага! Какво друго трябва да се случи по българското Черноморие, за да спрем безумието?
Затова ние ви молим, предлагаме ви и настояваме: нека да включим в дневния ред проекта за решение. А когато го обсъдим, нека тогава да чуем аргументите „за” или „против”. Но така да не го допускаме, струва ми се, че правим голяма грешка. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Гласуваме предложението на господин Батилов и група народни представители за мораториум върху строителството.
Гласували 135 народни представители: за 51, против 22, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Стоянов за включване на точка в дневния ред – проект на декларация относно военния конфликт между Държавата Израел и Ливан.
Господин Стоянов го няма, но господин Павел Шопов ще представи проекта за декларация.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
На всички ни е известно, че бушува поредната война и целият свят е вперил поглед в онова, което става в Близкия Изток, в Ливан и Израел.
А българското Външно министерство досега не е заело официална позиция по въпроса. То се е вторачило в, разбира се, най-важния за България въпрос – извеждането на българските граждани от зоната на конфликта, което е похвално, и там се полагат големи усилия.
Но ние като държава не можем да стоим безучастни относно онова, което става. Ние трябва да вземем позиция, защото само международните усилия могат да спрат войната и този конфликт, в който се дават стотици жертви. Именно международните усилия, в които трябва да се включи и България като съществен и важен фактор в международните отношения, единствено могат да решат, макар може би и временно, проблема.
Ето защо е крайно време 15-ина дни след началото на този конфликт Народното събрание да вземе позиция по въпроса. Във връзка с това ви предлагаме предоставената на вниманието ви декларация, която всички сте прочели. Вие ще видите, че тази декларация е балансирана, тя отчита действителното положение на нещата и дава решения за излизане от конфликта, които могат да бъдат възприети от българската дипломация за решение на въпроса изобщо, за включването на България по един осезаем, достоен и ефективен начин в международните усилия.
Ето защо смятам, че е крайно време българското Народно събрание да излезе с декларация във връзка с решаване на конфликта в Близкия Изток. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на 25 юли, вчера, този проект за декларация е разпределен на Комисията по външна политика. Както сами разбирате, въпросът е възможно най-сериозен. При разглеждане на такъв въпрос смятам, че действително е необходимо да има доклад на специализираната комисия и достатъчна възможност на парламентарните групи да участват в обмислянето и редактирането на евентуална декларация, ако се прецени, че такава има място.
Ще подложа на гласуване този текст по ал. 3, но ви обръщам внимание, че Комисията по външна политика предстои да се занимае с този въпрос.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева – включване на Законопроекта за достъп до използване на документите на Държавна сигурност.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за девети път от трибуната на Народното събрание внасяме Законопроекта за разкриване и използване на документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните тайни служби към Българската народна армия. Има теми в обществено-политическия живот, които с времето стават все по-актуални, защото забулването им в тайнство означава създаването на проблеми и недоверие към политическата система, към управлението и морала на българската нация. Ето защо за сетен път ние ви призоваваме този закон, чиито мотиви са вече ясни на народното представителство и известни от многократното представяне на законопроекта, да бъде гласуван като точка в дневния ред на Народното събрание.
Парламентарната група на Демократи за силна България няма да се умори да внася този законопроект и да настоява политиците в това Народно събрание да преодолеят политическия инат и политическия страх от решаването на един огромен обществено-политически проблем. Той в момента е в ръцете на един министър, който извършва селекция по повод исканията на магистрати, на политици и на различни социални и икономически групи от българското общество, които искат да знаят истината. Ние смятаме, че това е крайно неправилно, крайно опасно, че то ражда само беди за българската демокрация.
Призовавам ви да гласувате включването на законопроекта като точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на проекторешение за изборите. То вече е включено в дневния ред и няма да бъде поставено на гласуване.
Господин Владимир Кузов има предложение за включване като точка в дневния ред на проекторешение за мораториум върху разпореждането със земи.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на заседание, проведено на 19 юли 2006 г. на Комисията по земеделието и горите се взе становище, в което комисията подкрепя единодушно с 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” да се приеме такова проекторешение за мораториум с разпореждането на земите във връзка с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Само искам да прочета заключението на председателя Васил Калинов. Той казва, че въпросът при всички случаи е да се търси ограничаване на възможностите за разпоредителните сделки. И становището на цялата комисия е, че 15 са “за”, “против” и “въздържали се” няма. Смятам, че Народното събрание ще вземе отношение и сега ще гласува като точка в дневния ред този мораториум. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги, в един миг се получава така, че в случая комисията се неглижира. Господин Калинов и другите колеги от тази комисия единодушно – 15, са гласували “за”. Все пак изпадаме в неудобна ситуация, в която комисията взема решение, че трябва да бъде наложен такъв мораториум, пленарната зала отказва. Моля ви, замислете се за ролята на комисията. Мисля, че там решението е било съвсем правилно и законосъобразно.
Затова нека сега Народното събрание се съобрази със становището на комисията и гласува за включване в дневния ред на такава точка – приемане на проекторешение за мораториум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 25, против 45, въздържали се 48.
Предложението отново не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 19 до 25 юли:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител - народният представител Йордан Мирчев. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители - народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Нено Димов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносители са народните представители Петър Мръцков, Хасан Адемов и Христина Христова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Проектодекларация на Четиридесетото Народно събрание относно военния конфликт между държавите Израел и Ливан. Вносител е народният представител Волен Сидеров. Водеща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината, относно забрана на клонирането на човешки същества, на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината, относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината, относно биомедицинските изследвания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са народните представители Евгения Живкова, Валентина Богданова и Надя Антонова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са народните представители Добромир Гущеров, Росица Янакиева и Захари Георгиев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Това са съобщенията, колеги.
Преминаваме към изпълнение на тазседмичната ни програма.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Докладвани са параграфи от 1 до 22 включително, предстои докладване на § 23.
Гласуването на досега прочетените параграфи и тези, които сега ще прочетете, ще бъде веднага след почивката.
Господин Цонев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с второто четене на Закона за патентите правя процедурно предложение за допускане до залата на госпожа Маргарита Недялкова, заместник-председател на Патентното ведомство, госпожа Марияна Рашева и госпожа Елена Генчева от същото ведомство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за допускане в залата на заместник-председателя на Патентното ведомство госпожа Недялкова и две служителки на ведомството.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 23 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната окончателна редакция:
“§ 23. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато заинтересувано лице е направило неуспешни опити да получи договорна лицензия от притежателя при справедливи условия, лицето може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на това изобретение, ако е налице поне едно от следните условия:
1. изобретението не е било използвано в продължение на 4 години от подаването на заявката за патент или на 3 години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно;
2. в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на националния пазар, освен ако притежателят докаже уважителна причина за това.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Извън случаите по ал. 1, принудителна лицензия може да се предостави, когато общественият интерес налага това, без да са водени преговори с притежателя на права върху защитеното с патент изобретение.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на притежател, чието изобретение е предмет на по-късен патент и влиза в обхвата на друг по-ранен патент, ако притежателят на по-ранния патент отказва да предостави лицензия при справедливи условия, когато изобретението – предмет на по-късния патент, представлява важен технически прогрес от съществено икономическо значение в сравнение с изобретението – предмет на по-ранния патент. Притежателят на по-ранния патент има право на кръстосана лицензия при разумни условия за използване на изобретението, претендирано в по-късния патент.”
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
5. Създава се нова ал. 7:
“(7) Обхватът на принудителната лицензия се определя от целта, за която тя е предоставена.”
6. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 8 и 9.
7. Алинея 8 се отменя.
8. Създават се нови ал. 10, 11 и 12:
“(10) Получателят на принудителна лицензия дължи на притежателя на патента възнаграждение.
(11) Принудителната лицензия се прекратява, когато отпадне основанието за нея.
(12) Редът за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия се определя с наредбата по чл. 55, ал. 3.”
По параграфи 24, 25, 26 и 27 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 28 също няма предложения, но комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 28. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и най-малко един пример за изпълнение на изобретението, доказващ неговата промишлена приложимост” се заменят с “поне един начин за осъществяване на претендираното изобретение като се използват примери, когато е необходимо, и позоваване на чертежите, ако има такива, както и начинът, по който изобретението може да се използва в промишлеността, когато това не е очевидно от описанието или естеството на изобретението.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато изобретението включва използването на биологичен материал или се отнася до такъв материал, до който няма публичен достъп и който не може да бъде описан в заявката за патент по такъв начин, че изобретението да може да бъде възпроизведено от специалист в областта, описанието трябва да съдържа посочване на данните за депозиране на биологичния материал – номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране, съгласно чл. 7 от Будапещенския договор за международно признаване депозита на микроорганизми за целите на патентната процедура, като депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета на заявката. Описанието на заявката трябва да съдържа цялата информация за характеристиките на депозирания биологичен материал, с която заявителят разполага.”
3. Създават се ал. 3, 4 и 5:
"(3) Ако биологичният материал е депозиран извън Република България, в 3-месечен срок след публикацията за заявката за патент, заявителят трябва да направи депозит на този материал и в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, така че всяко лице, което има право на достъп, може да получи проба от биологичен материал в България, по ред, определен с Наредба за депозиране и достъп за целите на патентната процедура на Министерския съвет.
(4) Ако биологичен материал, депозиран съгласно ал. 3, престане да бъде достъпен в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури поради това, че вече не е жизнеспособен или по друга причина, заявителят трябва да направи нов депозит на материала в срок и по начин, установени в наредбата по ал. 3.
(5) Когато изобретението се отнася до последователност или до частична последователност на ген, в патентната заявка трябва да бъде разкрита промишлената приложимост на тази последователност."
По § 29, 30, 31 и 32 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 33 също няма предложения. Комисията предлага следната окончателна редакция:
"§ 33. Създава се чл. 45а:
"Проверка за наличие на класифицирана
информация
Чл. 45а. (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката, когато заявител е български гражданин с постоянен адрес в България или юридическо лице със седалище в България, компетентните органи по чл. 24, ал. 3 проверяват дали заявката съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Когато се установи, че заявката съдържа класифицирана информация, тя се изпраща по съответния ред на компетентните органи, които в 3-месечен срок от получаването й определят нивото на класификация за сигурност.
(3) Ако след изтичането на срока по ал. 2 в Патентното ведомство не е получено становище за нивото на класификация за сигурност, счита се, че заявката не е заявка за секретен патент.
(4) Когато заявката е била подадена като заявка за секретен патент и след проверката по ал. 1-3 компетентните органи не са определили ниво на класификация за сигурност, Патентното ведомство уведомява заявителя, че заявката не съдържа секретно изобретение и изисква изричното му съгласие тя да се разглежда по общия ред. В случай, че такова съгласие не бъде получено в 3‑месечен срок, заявката се счита за оттеглена."
По § 34 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"§ 34. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: "Проверка на формалните изисквания".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В едномесечен срок от проверката по чл. 45а, ал. 1 или 3 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се извършва проверка за изпълнение на изискванията на чл. 35, ал.1, т. 1, 2 и 3, ал. 4 и чл. 36. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато след изтичането на 3-месечния срок по чл. 35, ал. 3 се установи, че не е представен превод на български език, заявката се счита за оттеглена и заявителят се уведомява за това."
4. Създава се ал. 4:
"(4) Когато е претендиран приоритет съгласно чл. 44, ал. 2 или ал. 3, след изтичането на 3-месечния срок по чл. 44, ал. 2 се извършва проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 44, чл. 35, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Когато се констатират несъответствия, заявителят де уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отговор. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, претенцията за приоритет не се уважава и заявителят се уведомява."
По § 35 комисията подкрепя текста на вносителя със следната окончателна редакция:
"§ 35. Създават се чл. 46а-46г:
"Предварителна експертиза и експертиза
за допустимост на правната закрила
Чл. 46а. (1) В 3-месечен срок от проверката по чл. 46 експерт от експертизния отдел извършва предварителна експертиза по чл. 37, 38 и 40. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.
(2) В срока по ал. 1 се извършва и експертиза за съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 2 и 4 и чл. 7. Когато се констатират недостатъци, експертът от експертизния отдел уведомява заявителя за това и му предоставя 3-месечен срок за становище. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.
Молба за проучване и експертиза
Чл. 46б. (1) До изтичането на 13 месеца от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата, заявителят може да подаде молба за проучване и експертиза.
(2) Едновременно с молбата по ал. 1 заявителят заплаща такса за проучване и експертиза и такса за публикация за заявката. Ако таксите не бъдат заплатени с подаването на молбата, те могат да се заплатят в двоен размер в едномесечен срок от подаването на молбата по ал. 1.
(3) Когато по заявката не е подадена молба съгласно ал. 1 и/или не са заплатени таксите съгласно ал. 2, тя може да се трансформира в заявка за регистрация на полезен модел по молба на заявителя, подадена до изтичане на 15 месеца от приоритетната й дата по ред, определен с наредбата по чл. 34, ал. 1. Ако такава молба не бъде подадена, заявката се счита за оттеглена и на заявителя се изпраща съобщение.
(4) Заявка за патент, отнасяща се до обектите по чл. 73, ал. 5 не може да се трансформира в заявка за регистрация на полезен модел съгласно ал. 3. Когато по такава заявка постъпи искане за трансформация, експерт от експертизния отдел уведомява заявителя за недопустимостта на трансформацията и му предоставя едномесечен срок за отговор и корекции. Ако заявителят не отговори или отговори неоснователно, молбата за трансформация не се уважава и заявката за патент се счита за оттеглена.
Публикация за заявката
Чл. 46в. (1) За заявката, по която е подадена молба и са заплатени таксите по чл. 46б, се извършва публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичането на 18-ия месец от датата на подаване, съответно от приоритетната дата, освен в случаите, когато:
1. заявката е оттеглена съгласно чл. 43, считана е за оттеглена по чл. 45а, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, производството по нея е прекратено по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 или чл. 47, ал. 4 или е постановено решение за отказ по чл. 46а, ал. 2 или чл. 47, ал. 3;
2. по молба на заявителя, придружена с документ за платена такса, публикацията за заявката е извършена преди изтичането на този срок.
(2) Едновременно с публикацията за заявката патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите.

Възражения от трети лица
Чл. 46г. В тримесечен срок от публикацията за заявката по чл. 46в всяко лице може да направи писмени възражения относно патентоспособността на заявеното изобретение, подкрепени с доказателства. Лицата, подали възражение, не стават участници в производството по заявката.”
По § 36 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 36:
“§ 36. Член 47 се изменя така:
“Проучване и експертиза
Чл. 47. (1) По всяка заявка, по която е подадена молба и са заплатени таксите по чл. 46б, експерт от експертизния отдел проучва състоянието на техниката по чл. 8 и изготвя доклад за проучването, както и писмено становище относно патентоспособността на изобретението в съответствие с чл. 6, ал. 1 и чл. 7а във връзка с чл. 8, 9 и 10.
(2) Докладът, становището по ал. 1 и писмените възражения по чл. 46г, ако такива са постъпили, се изпращат на заявителя не по-късно от шест месеца от изтичането на срока по чл. 46г освен в случаите, в които при проучването е намерена конфликтна заявка по чл. 8, ал. 3 или 4, когато докладът и становището се изпращат след публикацията й. В тримесечен срок от получаването им заявителят може да внесе промени в заявката и да направи коментар на становището и постъпилите възражения.
(3) Когато в становището по ал. 1 е установено, че изобретението не е патентоспособно по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 7а, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 8, 9 или 10, и заявителят не отговори в срока по ал. 2, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.
(4) Когато експертът от експертизния отдел установи, че заявеното изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не отговарят на изискванията на чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38, той поканва заявителя да ги коригира в тримесечен срок. Ако в предоставения срок заявителят не направи необходимите корекции, не отговори или възрази неоснователно, експертът взема решение за прекратяване на производството по заявката.
(5) Когато след проведената експертиза и кореспонденция със заявителя се установи, че изобретението е патентоспособно и са спазени изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 38, експертът от експертизния отдел изпраща писмено съобщение за заплащане на такси по чл. 33, ал. 4 и чл. 53.
(6) Експертът от експертизния отдел взема решение за издаване на патент, когато таксите по ал. 5 са заплатени. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.”
По § 37 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 37:
“§ 37. Създава се чл. 47а:
“Трансформация
Чл. 47а. (1) Заявителят може да подаде молба за трансформация на заявката за патент в заявка за регистрация на полезен модел до изтичане на срока за заплащане на таксите по чл. 53 или на срока по чл. 56, ал. 1. Трансформираната заявка запазва датата на подаване и датата на приоритета на първоначално подадената заявка за патент, която се счита за оттеглена.
(2) Трансформацията по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 5 по ред, определен в наредбата съгласно чл. 34, ал. 1. Ако тези изисквания не са изпълнени, експерт от експертизния отдел уведомява заявителя и му предоставя тримесечен срок за отговор и корекции. Ако заявителят не отговори или отговори неоснователно, молбата за трансформация не се уважава и заявката за патент се счита за оттеглена.”
По § 38 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 38. В чл. 48 думите “по чл. 46, ал. 1 и 3 , чл. 47, ал. 5 и 6” се заменят с “по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, чл. 47, ал. 2 и 4 и чл. 47а, ал. 2”.”
По § 39 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 40. В чл. 51 изречение второ се изменя така:
“В едномесечен срок от публикацията се издава патент и се публикуват описанието, претенциите, чертежите към патента.”
По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 42 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната окончателна редакцията за § 43:
“§ 43. Член 55 се изменя така:
“Административен ред
Чл. 55. (1) Пред отдела по спорове се обжалват следните решения:
1. отказ за издаване на патент по чл. 46а, ал. 2 и по чл. 47, ал. 3;
2. прекратяване на производството по заявките за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и чл. 47, ал. 4;
3. прекратяване на производството по регистрация на полезен модел по чл. 75г, ал. 3 и чл. 75д, ал. 3;
4. отказ за регистрация на полезен модел по чл. 75д, ал. 4.
(2) Отделът по спорове разглежда и:
1. искания за обявяване недействителност на издаден патент;
2. искания за заличаване регистрацията на полезен модел;
3. искания за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.
(3) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.”
По § 44 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 45 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 45. Член 58 се изменя така:
“Производство в отдела по спорове
“Чл. 58. (1) Отделът по спорове образува производство в едномесечен срок от постъпването на жалбите или исканията по чл. 55.
(2) Производството е с участието на заинтересованите страни. Допустими са писмени и устни доказателства. В случаите по чл. 55, ал. 2 отделът по спорове изпраща копие от искането на притежателя, съответно на заинтересованите лица, като им предоставя тримесечен срок за отговор.
(3) По жалбите по чл. 55, ал. 1 назначеният състав по чл. 57 в деветмесечен срок от подаване на жалбата:
1. потвърждава решението на експертизния отдел;
2. отменя изцяло или частично решението на експертизния отдел и връща заявката за ново разглеждане.
(4) Решението на експертизния отдел, постановено при повторно разглеждане на заявката по ал. 3, т. 2, може да се обжалва пред отдела по спорове в срока по чл. 56, ал. 1, при което се взема решение по същество.
(5) При разглеждане на исканията по чл. 55, ал. 2 назначеният състав по чл. 57 в деветмесечен срок от събирането на всички доказателства по спора взема решение за:
1. отхвърляне на искане като неоснователно;
2. обявяване на пълна или частична недействителност на издадения патент;
3. предоставяне или прекратяване на принудителна лицензия;
4. изцяло или частично заличаване регистрацията на полезния модел.
(6) Решенията на назначения състав по чл. 57 се утвърждават от председателя на Патентното ведомство.
(7) Решенията по ал. 3-6 се изпращат на страните по спора в седемдневен срок.
(8) В случаите на обявяване частична недействителност на издадения патент по ал. 5, т. 2 или на частично заличаване регистрацията на полезен модел по ал. 5, т. 4 издаденият патент, съответно свидетелство за регистрация, се заменят с нови.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, от параграфи 23 до § 45 включително, ви бяха представени текстовете или на вносителя, подкрепени от комисията, или с окончателната редакция на комисията.
Ще продължим с представянето на текста, но има заявка от парламентарна група.
От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да изразя категоричен протест срещу поредното варварско посегателство срещу религиозен храм.
Снощи в 12,00 ч. са счупени прозорците на градската джамия в Казанлък и е направен опит за палеж. Пламва пожар, който е погасен съвсем случайно, защото един гражданин е успял да алармира своевременно гражданите. За съжаление това не е инцидент, нито е изолиран случай! Местните хора помнят и други вандалски актове като хвърлени димки в молитвения дом по време на молитва – през 1996 г. е хвърлена бомба на входа на същата джамия; през 2000 г. е извършен още един палеж и сега през 2006 г.!
Нещо повече, това, което се случва в Казанлък, също не е изолирано явление. Забелязва се една тенденция на ескалация на посегателствата срещу религиозни храмове на мюсюлманите – в Пловдив джамията е перманентно осквернена от свастики и други обидни символи и знаци.
Преди четири месеца бяха изпотрошени прозорците на джамията в Айтос и тя също осъмна с фашистки пречупени кръстове, а джамията в Айтос е паметник на културата. Тази злощастна участ има периодически и джамията в Шумен – “Томбул джамия”, също паметник на културата. В Плевен, в София, за съжаление, списъкът може да бъде продължен.
Категоричната позиция на Парламентарната група на Движението за права и свободи е, че всяко посегателство срещу религиозен храм, независимо дали той е мюсюлмански, юдейски или християнски е посегателство срещу моралните устои на демократичното гражданско общество. Всеки опит да се взриви религиозен храм е опит да се взриви етническият мир в страната, да се взриви моделът на толерантността, който модел е заслуга на цялото българско демократично гражданско общество.
Само няколко месеца преди реалното включване на страната в Европейския съюз политическите сили в тази зала трябва да осъзнаем отговорността си да съхраним етническия мир и да се противопоставим решително на проявите на етническа и религиозна нетърпимост.
Призоваваме властите в България и по-специално Министерството на вътрешните работи да предприемат спешни действия за разкриване на извършителите, защото тази ужасна хронология е резултат и от това, че предишните извършители не са разкрити.
Парламентарната група на Движението за права и свободи вече покани на нарочна среща министъра на вътрешните работи господин Румен Петков и има готовност да предизвика и изслушване на министъра на вътрешните работи в пленарната зала, ако обстоятелствата наложат това.
Още веднъж, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, категорично осъждаме варварския акт, който е насочен не само срещу религиозните чувства на мюсюлманите в България, а цели да ерозира базовата ценностна система на българското гражданско общество.
Призоваваме и всички останали политически сили в българския парламент и извън него да се присъединят към категоричния протест на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Продължаваме с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
Думата има господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По текстовете на параграфи от 46 до 55 включително няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 56 няма направени предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 56, който се разделя на параграфи от 56 до § 65:
“§ 56. Член 73 се изменя така:
“Правна закрила
Чл. 73. (1) Правна закрила на полезен модел се предоставя чрез регистрация на Патентното ведомство. Регистрацията има действие по отношение на трети лица от датата на публикацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(2) Правото на регистрация принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.
(3) Регистрират се полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка.
(4) Не се считат за полезни модели обектите по чл. 6, ал. 2 и 4, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.
(5) Не се регистрират като полезни модели биотехнологични изобретения по смисъла на чл. 7а, методи, химични съединения или тяхно използване, както и обектите по чл. 7.”
§ 57. Създават се чл. 73а-73г:
“Новост
Чл. 73а. (1) Полезният модел се счита за нов, ако не е част от състоянието на техниката.
(2) Състоянието на техниката включва:
1. всичко, което преди датата на подаване на заявката за полезен модел, съответно преди датата на приоритета, е станало общодостъпно чрез използване в България чрез писмено или устно описание или по друг начин, където и да е по света;
2. съдържанието на националните, европейските и международните заявки съгласно чл. 8, ал. 3 и 4.
Разкриване, което не влияе на новостта
Чл. 73б. (1) Разкриването на полезния модел не влияе на новостта, когато е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно преди приоритетната дата от:
1. заявителя или неговия праводател;
2. трето лице при очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или неговия праводател.
(2) Привилегията по ал. 1 може да се претендира по всяко време.
Изобретателска стъпка
Чл. 73в. Счита се, че полезният модел има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката съгласно чл. 73а, ал. 2, т. 1.
Промишлена приложимост
Чл. 73г. Промишлената приложимост на полезните модели се определя съгласно чл. 10.”
§ 58. Чл. 74 се изменя така:
“Срок на действие
Чл. 74. Срокът на действие на регистрация на полезния модел е четири години от датата на подаване на заявката. Той може да бъде продължен за два последователни периода от по три години. Общият срок на закрила не може да надхвърля 10 години от датата на подаване на заявката.”
§ 59. Създават се членове от 74а до 74д:
“Прекратяване действието на регистрацията
Чл. 74а. Регистрацията прекратява действието си:
1. при изтичане на срока по чл. 74;
2. при отказ на притежателя – от датата на получаване на писмената декларация за отказ.
Заличаване на регистрацията
Чл. 74б. (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато:
1. полезният модел не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 73а, 73в и 73г;
2. полезният модел попада в случаите на чл. 73, ал. 4 и 5;
3. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на полезния модел, така че лице с обичайни знания и умения в областта да може да го осъществи;
4. регистрираният полезен модел излиза извън съдържанието на:
а) заявката, така както е подадена;
б) първоначалната заявка, от която съгласно чл. 41 е отделена заявката за регистрация на полезния модел;
в) първоначалната заявка за патент, на която се е позовала заявката за полезен модел съгласно чл. 75б;
г) първоначалната заявка за патент, от която заявката за регистрация на полезен модел е трансформирана съгласно чл. 47а.
(2) Когато основанията за заличаване се отнасят само до част от претенциите, заличаването е частично. Обхватът за закрила се ограничава чрез внасяне на съответни промени в претенциите, описанието и чертежите.
(3) Заличаването на регистрацията на полезния модел има действие от датата на подаване на заявката.
(4) Регистрацията на полезния модел се заличава и когато притежателят не е имал право на заявяване, което е установено с влязло в сила съдебно решение. По молба на лицето, което има право на заявяване, полезният модел може да се регистрира на негово име без прекратяване действието на регистрацията.
(5) Регистрацията на полезен модел може да се заличи и след като тя е прекратила действието си по чл. 74а, т. 1 по искане на лице, което е ответник по иск за нарушение.
(6) Заличаването на регистрацията не засяга:
1. влезлите в сила решения за нарушаване на правото върху полезен модел, доколкото са били изпълнени;
2. лицензионните договори, сключени и изпълнени преди заличаването, освен ако в тях е уговорено друго.
Принудителна лицензия
Чл. 74в. (1) Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на полезен модел, когато полезният модел не може да се използва, без да се наруши правото върху друг полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.
(2) Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на патент, когато изобретението съгласно патента не може да се използва, без да се наруши правото върху полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.
(3) Режимът на принудителната лицензия по чл. 32 се прилага и по отношение на регистрираните полезни модели. Разпореждане при паралелна закрила
Чл. 74г. (1) Когато е издаден патент и е регистриран полезен модел при условията на чл. 75б, разпореждането с коeто и да е от двете права се счита и за разпореждане с другото.
(2) Когато едното от правата по ал. 1 е възникнало преди другото, разпореждането с него има действие и по отношение на по-късно възникналото право.
Нарушение на правото върху полезен модел
Чл. 74д. За нарушенията на правото върху полезен модел се прилагат съответно чл. 27, 28 и 28а.
§ 60. Член 75 се изменя така:
“Подаване на заявка за полезен модел
Чл. 75. (1) Заявката за регистрация на полезен модел се подава в Патентното ведомство и съдържа:
1. заявление за регистрация;
2. описание на полезния модел;
3. чертежи, когато са необходими;
4. претенции;
5. реферат;
6. документ за платена такса за заявяване и проверка.
(2) Към заявката се прилагат и следните документи:
1. пълномощно, когато заявката се подава чрез представител по индустриална собственост;
2. декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, когато се претендира за приоритет, и документ за платена такса за приоритет;
3. декларация за действителния изобретател и за установяване правото на заявяване, когато заявителят не е изобретател.
(3) Документите се подават на български език с изключение на приоритетно свидетелство по чл. 44, ал. 2, като описанието, чертежите, претенциите и рефератът се представят в два екземпляра. Когато те са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата бъдат представени на български език. Този срок не може да се продължава.”
“§ 61. Създават се членове от 75а до 75з:
”Дата на подаване
Чл. 75а. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на:
1. заявление за регистрация с име и адрес на заявителя и наименованието на полезния модел, за който се иска регистрация;
2. описание на полезния модел;
3. чертежи, когато са необходими;
4. една или повече претенции.
Паралелни заявки
Чл. 75б. За същото изобретение, за което е подадена заявка за патент, заявителят може да подаде и заявка за регистрация на полезен модел, при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 5, като се позове на датата на подаване и на претендирания приоритет на заявката за патент. Това право може да бъде предявено до изтичането на два месеца от датата на получаване на решението по заявката за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 3, 4 и 6 или на решението по чл. 58, ал. 3, т. 2 и ал. 4 на експертизния отдел или на отдела по спорове по заявката за патент, но не по-късно от десет години от датата на подаване на заявката за патент.
Изисквания към заявката
Чл. 75в. (1) Заявлението освен данните по чл. 75а, т. 1 съдържа и:
1. име и адрес на изобретателя;
2. декларация за действителния изобретател;
3. име и адрес на представителя по индустриална собственост, ако такъв е упълномощен;
4. данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ;
5. декларация с данни за заявката за патент, когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена в съответствие с чл. 75б.
(2) Описанието съдържа наименование на полезния модел, приложението му и един или повече примери за изпълнение, разкриващи техническата му същност. В него може да бъде посочено и предшестващото състояние на техниката, известно на заявителя, и предимствата на полезния модел.
(3) За претенциите и реферата се прилага чл. 38 и 39.
Проверка на формалните изисквания
Чл. 75г. (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката от български физически или юридически лица се извършва проверката по чл. 45а.
(2) В едномесечен срок от проверката по ал. 1 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 75, 75б и чл. 75в, ал. 1. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им с изключение на документите по чл. 75а, ал. 2, т. 2.
(3) Когато заявителят не отговори, не отстрани недостатъците и/или възрази неоснователно в срока по ал. 2, се взема решение за прекратяване на производството.
(4) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи документа за платени такси по чл. 75, ал. 1, т. 6, заявката се счита за оттеглена.
(5) За представяне на документите по чл. 75, ал. 2, т. 2 се прилага чл. 44.
Процедура по регистрация
Чл. 75д. (1) За всяка заявка, която отговаря на формалните изисквания, експерт от експертизния отдел в 3-месечен срок проверява дали:
1. заявката отговаря на изискванията на чл. 75в, ал. 2 и 3 и чл. 40;
2. заявеният полезен модел не попада в случаите по чл. 73, ал. 4 и 5;
3. полезният модел, разкрит в заявката, не е в явно противоречие с чл. 10.
(2) Когато се констатират несъответствия заявителят се уведомява и му се предоставя 3-месечен срок за становище и/или за внасяне на промени в заявката.
(3) Когато в предоставения срок заявителят не отговори, неоснователно възрази и/или не отстрани недостатъците по ал. 1, т. 1, се взема решение за прекратяване на производството.
(4) Когато в предоставения срок заявителят не отговори, неоснователно възрази и/или не внесе промени в заявката, така че да отстрани несъответствията по ал. 1, т. 2 и 3, се взема решение за отказ.
(5) Когато в резултат на проверката не се констатират несъответствия или несъответствията са отстранени, заявителят се поканва да заплати в едномесечен срок такса за регистрация, такса за издаване на свидетелство за регистрация, такса за публикация на описанието, чертежите, претенциите и реферата и такса за публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.
(6) Когато таксите бъдат заплатени, в двуседмичен срок се взема решение за регистрация на полезния модел и се извършва вписване в Държавния регистър на полезните модели.
(7) Когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена съгласно чл. 75б, решение за регистрация се взема след заплащане на таксите по ал. 5 и такса за продължаване срока на действие на регистрацията за съответния период, в който заявителят е поканен да ги заплати.
Проучване състоянието на техниката
Чл. 75е. (1) Заявителят може да подаде молба за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.
(2) В срока на действие на регистрацията на полезния модел всяко лице може да подаде молба за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.
(3) В тримесечен срок от получаване на молбата по ал. 1 или 2 се изготвя доклад за проучване, който се изпраща на молителя заедно с намерените материали.
(4) Лицата по ал. 1 или 2 могат да подадат молба за експертиза на полезен модел, като заплатят такса и представят доклад от проучване по ал. 3 или по чл. 47, ал. 1.
Отлагане на регистрацията
Чл. 75ж. В тримесечен срок от подаване на заявката заявителят може да подаде молба за отлагане на регистрацията на полезния модел за срок до 15 месеца от датата на подаването, съответно от датата на приоритета.
Продължаване на срокове
Чл. 75з. По молба на заявителя, подадена преди изтичането на срока по чл. 75г, ал. 2 или чл. 75д, ал. 2, се допуска еднократното му продължаване с три месеца при заплащане на такса.
§ 62. Член 76 се изменя така:
“Продължаване срока на действие на регистрацията
Чл. 76. (1) Срокът на действие на регистрацията на полезния модел се продължава по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса.
(2) Молбата за всяко продължение се подава през последната година на предходния период на действие на регистрацията.
(3) Полезният модел запазва действието си при пропускане на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането му притежателят подаде молба и заплати таксата в двоен размер.”
§ 63. Член 77 се изменя така:
“Публикации
Чл. 77. (1) В едномесечен срок от вписването на полезните модели в Държания регистър се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
(2) В едномесечен срок от публикацията по ал. 1 се издава свидетелство за регистрация на полезния модел и се публикуват описанието, чертежите, претенциите и реферата.
(3) В Официалния бюлетин се публикуват съобщения за изготвени доклади за проучване и всички промени в правния статус на полезните модели.”
§ 64. Създава се чл. 77а:
“Достъп до заявката
Чл. 77а. След публикацията за регистрацията всяко лице има право по молба да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и до доклада по чл. 75е, ал. 3.”
§ 65. Член 78 се изменя така:
“Режим на полезните модели
Чл. 78. Режимът за изобретенията се прилага съответно и за полезните модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго, с изключение на чл. 18, 22 и 30.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 58, който става § 67:
“§ 67. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите “издава патенти за изобретения и” се добавя “свидетелства за регистрация на”.
2. Създава се нова т. 5:
“5. дейността по закрилата на биотехнологичните изобретения и полезни модели се осъществява във взаимодействие с Националната банка за промишлени организми и клетъчни култури.”
3. Досегашната т. 5 става т. 6 и в нея накрая се добавя “в това число за извършване на проучвания и експертиза за обекти на индустриалната собственост”.
4. Досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите “поддържа патентни фондове и предоставя услуги в областта на патентната информация и патентните изследвания” се заменят със “създава и поддържа информационни системи за обектите на индустриалната собственост и предоставя информационни услуги за тези обекти”.
5. Досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10.
6. Досегашната т. 10 става т. 11 и се изменя така:
“11. осъществява подготовката на кадри и обучение в областта на индустриалната собственост;”
7. Създава се т. 12:
“12. информира обществеността в областта на индустриалната собственост и популяризира правната закрила на индустриалната собственост и иновационната дейност.”
Комисията предлага да се създаде нов § 58а, който става § 68:
“§ 68. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 2:
“(2) Председателят може да делегира с писмена заповед свои правомощия на заместник-председател.”
2.Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Председателят на Патентното ведомство осъществява сътрудничество с организации с идеална цел в областта на индустриалната собственост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който сава § 69.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 60, който става § 70:
“§ 70. Създава се Глава осма “а”:
“Глава осма “а”
Мерки за граничен контрол
Основания и приложно поле
Чл. 83а. (1) Митническите органи задържат стоки, пренасяни през държавната граница, за които има основание да се счита, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел.
(2) Мерките за граничен контрол не се прилагат по отношение на стоки, върху които не се разпростира действието на патента съгласно чл. 20 или които са изработени със съгласието на притежателя на патента, сертификата за допълнителна закрила или регистрирания полезен модел.
(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага само в случай и доколкото не противоречи на разпоредбите на Регламента на Съвета (ЕС) № 1383/2003.
Условия за прилагане на мерките за граничен контрол
Чл. 83б. (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба до Агенция “Митници” от притежателя на патента или на регистрирания полезен модел. Когато притежателят на патента, на сертификата за допълнителна закрила или на регистрирания полезен модел е с постоянен адрес или седалище извън страната, той трябва да посочи в молбата съдебен адрес на територията на Република България.
(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от патента за изобретение, от сертификата за допълнителна закрила или от свидетелството за полезния модел, както и удостоверение, че те са действащи, издадено от Патентното ведомство.
(3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.
(4) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.
(5) Редът и начинът за прилагане на мерките за граничен контрол се определят с наредба на Министерския съвет.”
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя наименованието „Допълнителна разпоредба”, което е включено в § 72.
По § 62 има предложение на Борислав Китов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 62, който става § 72:
„§ 72. След чл. 84 се създава нов § 1 с наименование:
„Допълнителна разпоредба”.
§1. По смисъла на този закон:
1. „По същество биологичен процес” е процес за производство на растения или животни, ако се състои изцяло от естествени явления, като кръстосване или подбор.
2. „Микробиологичен процес” е всеки процес, който включва, прилага се спрямо или води до получаване на биологичен материал.
3.”Биологичен материал” е всеки материал, съдържащ генетична информация и способен да се самовъзпроизвежда или да бъде възпроизведен в биологична система.
4. „Парижка конвенция” е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана на 20 март 1883 г. в Париж, с нейните изменения и допълнения, Решението на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на конвенцията, одобрено с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание от 1965 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1965 г.) .
5. „Будапещенски договор” е Будапещенският договор за международно признаване депозирането на микроорганизмите във връзка с процедурата по патентоване, сключен на 28 април 1977 г. в Будапеща, ратифициран с Указ № 903 на Държавния съвет от 1978 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 1978 г.).
6. „Договор за патентно коопериране” е Договорът за патентно коопериране от 19 юни 1970 г., ратифициран с Указ № 2933 на Държавния съвет от 1983 г.
7. „Европейска патентна конвенция” е Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) от 5 октомври 1973 г., ратифицирана със закон от Тридесет и деветото Народно събрание (обн., ДВ, бр. 15 от 2002 г.).
8. „Генеричен лекарствен продукт” е лекарствен продукт, който има един и същ качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и същата лекарствена форма като референтния лекарствен продукт и биоеквивалентността му с референтния лекарствен продукт и доказано с подходящо изпитване за биоаналитичност. Различните перорални лекарствени форми с незабавно освобождаване се считат за една и съща лекарствена форма. Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от изомери, комплекси или деривати на активно вещество се считат за същото активно вещество, освен ако те се различават значително по своята безопасност и/или ефикасност.”
Комисията предлага нов § 62а, който става § 73:
„§ 73. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашните параграфи 1-9 стават съответно параграфи 2-10.
2. Досегашният § 10 става § 11 и в него думите „и Наредба за служебните изобретения, полезни модели и промишлен дизайн” се заличават.
3. Досегашните параграфи 11-13 стават съответно параграфи 12-14.”
„Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 63 няма направени предложения.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 63, който става § 74:
„§ 74. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти и за заявки за регистрация на полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за патенти за изобретения и за полезни модели, по които не е постановено окончателно решение.
(2) По заявките за патенти за изобретения, по които не е постановено окончателно решение до влизането в сила на този закон, не се подава молба по чл. 46б и не се прилага шестмесечният срок по чл. 47, ал. 2.
(3) Заявките за патенти за полезни модели, подадени в Патентното ведомство до влизането в сила на този закон, по които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани в заявки за регистрация на полезни модели по молба на заявителя. Молбата се подава от Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от страна на ведомството, но не по-късно от шест месеца от влизането в сила на този закон.
(4) Таксите за експертиза на заявките за патент за полезен модел не се връщат на заявителя, като Патентното ведомство извършва проучване по всички заявки, по които в срока по ал. 3 е постъпила молба за трансформация. В шестмесечен срок от подаване на молбата на заявителя са изпраща доклада от проучването със становище за съответствие с членове 73а, 73в и 73г.
(5) Заявките за патенти за полезни модели, по които не е постъпила молба за трансформация, се считат за оттеглени.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64 с преномериране, като става § 75, а § 65 става § 76 с текста на вносителя.
По § 66 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ваньо Шарков оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната редакция на § 66, който става § 77:
„§ 77. (1) Срокът на действие на патенти, издадени по реда на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, е двадесет години от датата на подаване на заявката за патент в съответната страна на произход.
(2) В шестмесечен срок, считано от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, притежателят на патента, издаден по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, може да подаде молба по реда и условията на регламенти на ЕО № 1768/92 и № 1610/94 за издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, като срокът на издадения сертификат се определя съгласно чл. 22 от Регламент № 1768/92.
(3) Патентите, издадени по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по ал. 1, за които не е подадена молба в срока по ал. 1 или за които е отказано издаването на сертификат за допълнителна закрила, прекратяват действието си с изтичането на текущата патентна година, за която е била платена съответната годишна патентна такса.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 67, което е отразено в § 73 и предлага текстът на § 67 да отпадне.
По § 68 има предложение от народните представители Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията, но е във връзка с оттегленото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шарков оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 68, който става § 78:
„§ 78. Министерският съвет приема наредбите по чл. 24, ал. 11, чл. 34, ал. 1, чл. 37, ал. 3, чл. 55, ал. 3 и чл. 83б, ал. 5, а министърът на земеделието и горите приема наредбите по чл. 20а, ал. 4 и 6 в шестмесечен срок от влизането на закона в сила .”
По § 69 комисията подкрепя текста на вносителя като § 79, § 70 като § 80.
По § 71 има предложение на народните представители Нина Чилова и Атанас Мерджанов параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 71 да отпадне.
Има предложение на народните представители Нина Чилова и Атанас Мерджанов § 72 да отпадне.
Това предложение също е подкрепено от комисията.
Параграф 73 се подкрепя от комисията като § 81.
Комисията предлага § 74 да отпадне.
И комисията предлага да се създаде нов § 82:
"§ 82. (1) От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила на фармацевтичен продукт, за който е подадена заявка в държава членка към момента, когато такава закрила не е могла да бъде получена за този продукт в България, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вносът и разпространението на този продукт в държавата членка или в държавите, в които този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в България от него или с негово съгласие.
(2) Всяко лице, което има намерение да внесе или разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на ал. 1, в държава членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила."
По § 75 има направено предложение от народните представители Ваньо Шарков и Лъчезар Иванов, което е подкрепено от комисията и е отразено в следната окончателна редакция на § 75, който става § 83:
"§ 83. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. § 15 (относно чл. 20а, ал. 1), § 55 (относно Глава шеста "б"), § 70 (относно чл. 83а, ал. 3) и § 77, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
2. § 66 (относно чл. 79, ал. 3, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев за представянето на текста на законопроекта на второ четене.
Има предложение на народни представители и на комисията няколко параграфа да отпаднат. Има ли съгласие от страна на Патентното ведомство с тези предложения? Съгласувани са.
Има ли някой, който желае да се изкаже по този законопроект, така представен за второ четене? Няма.
Обявявам разискванията по него за приключени.
Гласуването на текстовете ще бъде веднага след почивката.
Имаме още 12 минути, има време да пристъпим към следващата точка от програмата ни, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Давам думата на председателя на комисията господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Агенция "Пътища", Красимира Стоянова – директор в Министерство на транспорта, и Ясен Ишев – също от Министерство на транспорта.
Всеки момент ще влязат и двамата министри – на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за допускане в залата на председателя на Агенцията по пътищата господин Георгиев и на представители на Министерството на транспорта.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на ведомствата.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Преди да започна второто четене на законопроекта искам само да направя едно съобщение.
По този законопроект бяха направени предложения от народни представители. В комисията с цел максимално да облекчим приемането на законопроекта, тъй като той е в така наречената опасна жълто-червена зона, с господин Йордан Цонев оттеглихме предложенията си. Благодаря и на господин Радослав Илийски и другите, те също ги оттеглиха. По този начин правим значително по-лека задачата да приемем законопроекта, за да може да бъде отразено още сега в Доклада на Европейската комисия по Глава 21 – "Регионална политика".
Ще предложа да разглеждаме текстовете по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 650-01-208, внесен от Министерския съвет в пакет, примерно първите десет параграфа.
Заглавието, § 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 включително са приети по текста на вносителя и съгласно правилника няма да ги чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези десет текста, по които е имало и предложения на народни представители, едни са оттеглени, други са отразени в текста на вносителя? Така че тези десет параграфа са без различия в пленарна зала.
Няма желаещи да вземат думата. Ще ги гласуваме, господин Мирчев, веднага след почивката, след другите гласувания.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По същия начин от § 11 до § 25 включително се приема изцяло текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По параграфи от 11 до 25 включително има ли желаещи да вземат думата? Те също са без внесени различия, представят се по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 25а:
"§ 25а. В чл. 56, ал. 3, т. 1 думите "Изпълнителната агенция "Пътища" се заменят с "Фонд "Републиканска пътна инфраструктура".
Този текст просто е пропуснат от вносителя да се отрази, има го в предишните текстове – че Изпълнителната агенция "Пътища" се трансформира във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура".
Има предложение на Радослав Илиевски и Стойко Танков за създаване на нов § 25а, като § 25а, ще стане нов § 25б:
"§ 25б. В чл. 57, ал. 3, т. 4 думите "Изпълнителната агенция "Пътища" се заменят с "Фонд "Републиканска пътна инфраструктура"."
Просто това са пропуски от страна на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, редакционни.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 26 има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 26:
“§ 26. Параграф 11 от Преходни и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите, министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Това е също пропуск от текста на вносителя, където е казано, че по действащия закон изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие. И във връзка с новия модел за управление на пътищата тези функции се поемат и от министъра на финансите, към когото ще бъде фонда, и министъра на транспорта, където се осъществява държавната политика в областта.
Предложение от народните представители Радослав Илиевски и Стойко Танков – създава се нов § 26а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 26а със следното съдържание:
“§ 26а. В § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (Обн., ДВ. бр. 6 от 2004 г.) думите “Изпълнителната агенция “Пътища” се заменят с “Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.”
Това също е пропуск на вносителя.
По Преходните и заключителни разпоредби от § 27 до § 30 включително комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате пред вас, уважаеми колеги, текстовете от § 25а, 26, 26а в окончателната редакция на комисията. Няма желаещи да се изкажат. Ще ги гласуваме веднага след почивката.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение от народните представители Радослав Илиевски и Стойко Танков за създаване на нов § 30а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 31.
Искам предварително да кажа, че този текст е съгласуван с Комисията по правни въпроси, тъй като с този законопроект се прави промяна в Закона за държавната собственост.
“§ 31. В Закона за държавната собственост (Обн., ДВ. бр. 44 от 1996 г., изм., бр. 104 от 1996 г., изм. и доп. бр. 55 от 1997 г., доп. бр. 61 от 1997 г., изм., бр. 117 от 1997 г., доп. бр. 93 от 1998 г., изм. и доп. бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г., доп. бр. 12 от 2000 г., изм., бр. 26 от 2000 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., Решение № 7 от 10.04.2001 г. на Конституционния съд на Република България, бр. 38 от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., изм. и доп. бр. 63 от 2003 г., изм., бр. 24 от 2004 г., доп. бр. 93 от 2004 г., изм. и доп. бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., изм., бр. 30 от 2006 г., изм. и доп. бр. 36 от 2006 г.) в чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “по ал. 2” се добавя “и 5”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и държавните предприятия, които по силата на закон ползват, управляват или експлоатират обекти – публична държавна собственост, както и лицата, на които е предоставена концесия за обекти – публична държавна собственост по Закона за концесиите (в съответствие с решението по чл. 39, ал. 1 от Закона за концесиите), могат да отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до пет години части от предоставените им обекти – публична държавна собственост, при условие, че се използват съобразно предназначението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Както ви обърна внимание председателят на комисията той е за промяна на Закона за държавната собственост, а не на кой да е закон. Няма желаещи.
Обявявам обсъжданията по този текст и по целия закон за приключени.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Предстои гласуване на законопроектите, приети вчера и днес преди почивката.
Първо ще гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите.
Подлагам на гласуване:
наименованието на законопроекта;
§ 1 – в редакция на комисията;
§ 2 и § 3 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 4 – в редакция на комисията;
§ 5 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 6 – в редакция на комисията;
§ 7 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 8 – в редакция на комисията;
§ 9 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 10 – в редакция на комисията;
§ 11 и § 12 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 13 – в редакция на комисията;
§ 14 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 15-§ 17 - в редакция на комисията;
§ 18 и § 19 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 20 – в редакция на комисията;
§ 21 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 22 и § 23 – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте параграфите от законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на законопроекта, както и § 1 до § 23 включително са приети.
Моля, гласувайте:
§ 24-§ 27 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 28 – в редакция на комисията;
§ 29-§ 32– по вносител, подкрепени от комисията;
§ 33-§ 38 – в редакция на комисията;
§ 39 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 40 – в редакция на комисията;
§ 41 и § 42 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 43 – в редакция на комисията;
§ 44 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 45 – в редакция на комисията;
§ 46-§ 55 – по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи от законопроекта на второ четене на Закона за патентите.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 24 до 55 включително от законопроекта са приети.
Подлагам на гласуване:
§ 56, който става съответно § 65 – в редакция на комисията;
§ 57, който става § 66 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 58, който става § 67 – в редакция на комисията;
предложението на комисията за нов § 58а, който става § 68;
§ 59, който става § 69 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 60, който става § 70 – в редакция на комисията;
§ 61, който става § 71 – по вносител, подкрепен от комисията;
§ 62, който става § 72 – в редакция на комисията;
предложението на комисията за нов § 62а, който става § 73;
наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”;
§ 63, който става § 74 – в редакция на комисията.
Моля да гласуваме тези параграфи от законопроекта.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване:
§ 64 и § 65, които стават съответно § 75 и § 76 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 66, който става § 77 – в редакция на комисията;
предложението на комисията за отпадане на § 67;
§ 68, който става § 78 – в редакция на комисията;
§ 69 и § 70, които стават съответно § 79 и § 80 – по вносител, подкрепени от комисията;
предложенията на комисията за отпадане на § 71 и § 72;
§ 73, който става § 81 – по вносител, подкрепен от комисията;
предложението на комисията за отпадане на § 74;
предложението на комисията за създаване на нов § 82;
§ 75, който става § 83 – в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи от законопроекта.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Тези параграфи от законопроекта са приети, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за патентите е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на приетите текстове от Закона за пътищата.
Подлагам на гласуване:
наименованието на законопроекта;
§ 1-§ 10 – по вносител, подкрепени от комисията;
§ 11-§ 25 – по вносител, подкрепени от комисията;
нови § 25а и § 25б – в редакция на комисията;
§ 26 – в редакция на комисията;
нов § 26а – в редакция на комисията;
наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”;
§ 27-§ 30 – по вносител, подкрепени от комисията;
нов § 31 – в редакция на комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата е приет на второ четене.
Уважаеми дами и господа, преди почивката ви беше раздаден проект за решение за ваканцията на Народното събрание, за който председателят на Народното събрание съобщи в началото на днешния пленарен ден. За съжаление има само подпис и не е ясно кой е вносителят.
Господин Божинов, бихте ли представили проекта за решение, тъй като той е внесен от вашата парламентарна група.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря.
“Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с лятната ваканция
на Народното събрание за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Народното събрание е във ваканция от 4 до 8 септември 2006 г.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание на ........................ и подлежи на публикуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми колеги! Алинеи 2, 3 и 4 на чл. 33 гласят така:
„Ал. 2.  Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, десет дни по великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
Ал. 3. По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.”
Това не значи, че може да бъде променен срокът на ваканцията.
„Ал. 4. По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.”
Тук трябва да видим въпроса за срока. Какво значи това? В решението не е отбелязано, че отменяме едномесечния срок и приемаме този едноседмичен срок, съкращавайки ваканцията си. Миналата година беше по същия начин. Според мен това не е издържано от текстова гледна точка. Това трябва да го промените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станилов.
За изказване има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Знам, че в стремежа си да се харесате може би скоро ще ни пратите и на бригада да обираме лозето на Никола Габровски или поне да го прекопаем. Ние ще подкрепим това ваше искане, но го мотивирайте – примерно че ще приемем в този срок тези ужасно важни закони, без които в Европа няма да изгрее слънцето. Защото от законодателната програма, която ни представяте всяка сряда, не става ясно кое е онова важно и драматично нещо, заради което трябва да се лишим от почивката си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дилов.
Това беше въпрос, обсъждан на Председателския съвет. Изяснени бяха причините, поради които ваканцията ще бъде толкова. Нямаше обаче представител на вашата парламентарна група, в резултат на което не сте запознати с това.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): С господин Дилов сме били на бригада, така че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако чак толкова се налага да се работи през м. август, можем да работим, въпреки че съм дълбоко убеден, че дали ще приемем два-три закона повече или не, това няма ни най-малко да повлияе на доклада. Решението вече е взето и всяко натягане е напълно излишно. Но ако така сте решили – добре, ще работим през м. август. Единият месец почивка, който се отнема от м.август, трябва да бъде даден през друго време. Да се замести той с една седмица през м. септември е неприемливо. Ако през останалата част от м. септември е много необходимо да седим тук и да баем на евентуалните докладчици – ако нещо не им е ясно, да им помагаме и т.н., - да седим, но останалите три седмици трябва да се дадат евентуално през м. октомври.
Както е формулиран проектът за решение – заместването на един месец с една седмица, е неприемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за изказването Ви.
Има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, аз подкрепям преждеговорившите. Ситуацията е смешна, дори унизителна за парламента. Тя малко ми наподобява на онази декларация, която беше изготвена от мнозинството и от която лъхаше комсомолски плам в стил 50-60-те години – „Дайте да дадем, готови сме, целият народ” и т.н. Съгласен съм да работим и вечерно време, но нека да знаем какво точно правим. Това ми изглежда празно натягане, за да покажем на еврочиновниците, че сме солидарни с тях. Някак си тази социалистическа солидарност никога не ми е била по сърце.
Не знам защо избрахте точно 8 септември. Може би защото на 9 септември ще излезете на манифестация. Вероятно. Или понеже президентът предлага да възстановим комсомолските бригади, сега ще предложите да направим ленински съботници.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Очевидно много ви липсват – както на теб, така и на господин Дилов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тук става дума за цял августовски месечник! Дайте по-сериозно по тези неща. Вижте – залата е празна. Половината от депутатите ги има на снимки по вестниците по плажовете. Министър-председателят – и той отиде една седмица на един остров.
Защо трябва да лъжем?! Кого лъжем? Себе си, европейците или обществото? Нека да се формулира една нормална дата и да се знае, че примерно от тези до тези дни има нормална ваканция, а не залата да бъде полупразна и колегите на смени да са на морето или по други курорти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо председателстваща.
Ще внеса още един допълнителен щрих относно аргументите на управляващите да няма ваканция през м. август. Мисля, че това, което ще кажа, ще даде по-ясна картина защо се иска през м. август парламентът да не почива. Ужасно би било, ако не влезем в Европейския съюз от м. януари 2007 г. По тази причина, ако парламентът излезе във ваканция, общественото мнение ще бъде настроено и ще бъдат давани аргументи в насока, че, видите ли, понеже парламентът е излязъл във ваканция, не бил работил през м. август, ние не влизаме в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. или пък влизаме с предпазна клауза. Тоест прави се абсолютно презастраховане, за да може в такъв случай да се каже, че парламентът е работил и през жежките августовски дни и че той няма вина за това, тоест това е най-важното съображение, а не да се правят закони. Така че имайте го предвид, когато решавате този въпрос. Това е от страх, ужас и паника на ръководството, че може да се стигне дотам – парламентът да бъде обвинен в такова неблагоприятно развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Мисля, че трябва да бъдем по-делови. Не е нужно да си подхвърляме разни каламбури. Народното събрание е най-важният законодателен орган на Република България и ако мнозинството желае да направи някакво предложение за намаляване на лятната ваканция на народните представители, аз предлагам този въпрос да не бъде решен в момента, а мнозинството да представи на Народното събрание точно какво ще бъде свършено в този период, за да има ясна мотивация на нашето присъствие тук. Иначе всеки става и си прави най-различни тълкувания. Мнозинството, което иска да наложи друг ритъм на работа, повтарям, нека в дните, в които ще присъстваме тук, да каже какво точно ще се реши и тогава да гласуваме тази промяна, защото в края на краищата ще се направи промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моето предложение, госпожо председател, е в момента да не се разглежда този въпрос, да се отложи и мнозинството да даде мотивирана обосновка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
Господин Кирчев направи процедурно предложение за отлагане разглеждането на тази точка от дневния ред.
За обратно процедурно предложение има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз правя обратното процедурно предложение. Считам, че когато има нужда, парламентът трябва да отговаря на изискванията, които са поставени от обществото.
В някаква степен бих се съгласил с колегите, че когато мотивираме такива предложения за промени в дейността на Народното събрание и в правилника, трябва да сме по-точни във формулировките. Отменихме великденската ваканция и я направихме първомайска. Сега отменяме лятната ваканция и я правим деветосептемврийска или есенна. Сигурно ще се наложи да отменим и коледната ваканция. Тогава сигурно ще бъде новогодишна. Нека във формулировката на тези мероприятия – така и така ще въвеждаме стари социалистически термини – да казваме нещата ясно на хората. Аз не вярвам в залата някой да има нещо против това да си приемем законите, които са вкарани от Министерския съвет и са в комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение от господин Кирчев – да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред, което трябва да гласуваме сега.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Кирчев за отлагане разглеждането на тази точка от дневния ред.
Гласували 131 народни представители: за 64, против 32, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
За прегласуване на процедурното предложение има думата господин Янев.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): И ти ли си от бригадирите?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Бригадири сте само вие, господин Мерджанов, бъркате понятията.
От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагам прегласуване, защото ние не знаем законодателната програма на управляващото мнозинство през м. август. Нищо не е ясно! И без това е повече от сигурно, че вие няма да приемете в дневния ред нито една точка, предложена от опозицията, а за да не си играем на бламиране, защото и ние бихме могли всяка сряда примерно да пускаме по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по десетина точки и така да блокираме работата на Народното събрание. Защото от страна на тройната коалиция няма никаква яснота всъщност защо не искате да няма почивка? Не е ясно.
Ако има мотивирано ясно предложение за цялата законодателна програма и да се каже наистина, че това идва на дневен ред, заради приоритетите, които идват от Европейския съюз, ние сме съгласни. Но в противен случай е абсолютно безсмислено всеки кой когато си поиска да променя правилника и да изтъква някакви аргументи за популизъм, а всъщност с тези промени за четири или пет дни той да прави популизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж – прегласуваме предложението на господин Кирчев за отлагане на разглеждането на тази точка от дневния ред.
Гласували 149 народни представители: за 81, против 38, въздържали се 30.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Господин Божинов, заповядайте да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала при разглеждането на този и следващия законопроект следните заместник-министри и експерти: Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите; Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите; Пламен Никифоров – директор на Дирекция “Водоснабдяване и канализация” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Росица Петрова – експерт в Министерството на околната среда и водите; Еолина Милова – експерт в Министерството на околната среда и водите и Стефан Дишковски – експерт в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала, направено от господин Божинов.
Гласували 76 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 9:
“9. подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.”
2. създава се ал. 2:
“(2) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя “и по чл. 11, ал. 1, т. 9.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи и на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и предоставяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
“§ 5. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 1, т. 1 (относно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9), който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете на Преходните и заключителни разпоредби? Няма.
Тези текстове ще гласуваме утре сутринта във времето за гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1.
За колегите, които следят текста, ще си позволя четири малки редакционни промени, които са съгласувани с народния представител Евдокия Манева и с други народни представители, които намирам за уместни, като ще ги представя направо във вида, в който ги предлагаме:
“§ 1. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:
1. осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;
2. намаляване на замърсяването на водите;” – отпада думата “значително”.
“3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черноморе;
4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;
5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;
6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества.
(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:
1. предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони;
2. насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;
3. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;
4. прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда;
5. осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им;
6. намаляване на последиците от наводнения и засушавания.”
Уважаеми колеги, повтарям, че и с колегата Манева, и с други колеги, преценихме, че тези четири паразитни думи трябва да отпаднат от текста в доклада, както ви е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 2 има предложение на народния представител Борислав Великов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя и отчитайки двете подкрепени предложения, предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. Създава се чл. 2а:
“Чл. 2а. (1) Целта по чл. 2 се постига при спазване на следните принципи:
1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;
2. определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите за местно самоуправление;
3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;
4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;
5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;
6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;
7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;
8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване.
9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите.
10. Замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;
11. Възмездност на водните услуги;
12. Възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;
13. Предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;
14. Свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.
(2) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен “магистър” по съответните специалности и професионална квалификация “магистър-инженер”.”
Тук е приетото предложение на господин Великов за тези изисквания, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите “и водите на устията на реките” се заличават;
2. създава се т. 4:
“4. водите на р. Дунав, р. Резовска и р. Тимок, в рамките на държавната граница на Република България.”
Параграф 4 е за отмяна на чл. 4.
Комисията подкрепя този текст на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев за създаване на нов § 7а, което е оттеглено писмено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 има предложение на народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 10 да има следния вид:
“§ 10. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 1:
а) в т. 1 запетаята след думата “собственост” и думите “както и в имоти, разположени в границите на най-вътрешния и средния пояс от санитарно-охранителните зони около водоизточниците на минерални води” се заличават.
б) Създава се т. 3:
“3. в границите на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) В случаите по ал. 1, т. 3, когато собственикът на имота не се лишава трайно от ползването на целия имот или част от него, той се обезщетява по ред, определен с наредбата по чл. 135, т. 6.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12 и предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Физическите лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности, от намиращите се в него повърхностни и подземни води.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага при водовземане от минералните води.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Ако има някакъв коментар, тъй като при този текст минералните води не могат да се ползват вече за лични нужди от собственика на имота, върху който са добити или се получават?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И не може да строи вече СПА-хотел.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 13 има предложение от народния представител Ердинч Хаджиев, което е подкрепено от комисията. Има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция:
“§ 13. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:
1. в случаите по чл. 43, ал. 2;
2. за дейностите по защита на населението при обявено кризисно положение по реда на Закона за управление при кризи.”
2. В ал. 2 думата “вземането” се заменя с “отнемането”.
3. В ал. 4 думите “общинската администрация” се заменят с “директора на съответната басейнова дирекция”.
4. В ал. 5 думите “общинската администрация” се заменят със “съответната басейнова дирекция” и думите “регистъра на кладенците” се заменят с “регистъра по чл. 118г, ал. 1, т. 5”.
5. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Когато имотът попада в границите на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения за минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и за водовземане по реда на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
По § 16 има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено писмено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция:
“§ 16. Създава се чл. 46а:
“Чл. 46а. Представянето на разрешително по чл. 44 и чл. 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.”
Господин председател, предлагам да подложите на дискусия дотук предложените текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, за тези, които следят внимателно текста по първата част на доклада за второ четене, искам да помоля да погледнете втората част на доклада, в който ви предлагаме, след ново обсъждане в комисията, нов последен, приет с решение на комисията вариант за § 17.
Параграф 17 на вносителя е подкрепен по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
След повторното обсъждане комисията предлага следния вариант на § 17:
“§ 17. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост, се предоставя чрез провеждане на открита процедура при условията и по реда на Закона за концесиите.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите “с търговска цел и е” се заличават;
б) в т. 3 накрая се добавят думите “за топлоснабдяване по смисъла на чл. 125 от Закона за енергетиката, при мощност на хидрогеотермалната енергия над 5 MW”.
3. Създават се ал. 5-8:
“(5) В предмета на концесията по ал. 1 се включва водовземното съоръжение и вътрешния пояс на санитарно-охранителната му зона.
(6) При провеждане на процедурата по ал. 1 и оценяване на офертите най-голяма относителна тежест имат критериите, както следва:
1. размер на концесионното плащане;
2. срок на концесията;
3. размер на предоставената гаранция.
(7) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите, когато водовземното съоръжение и вътрешния пояс на санитарно-охранителната му зона са включени в друга предоставена концесия.
(8) Приходите от концесионни плащания от предоставените концесии по ал. 1, постъпващи в републиканския бюджет, се разходват за проучване и стопанисване на минералните води по чл. 14, т. 2.”
Уважаеми господин председател, ако разрешите, бих направил изказване по този нов член, за да обясня на залата какво наложи преминаването от първия вариант във втория вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, този вариант на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който разглеждаме днес, като начин да бъдат транспонирани в българското законодателство Европейската директива и изискванията по водите, беше избран и в резултат на направено и одобрено предложение от общините в Република България и ръководството на Националното сдружение на общините.
Няма да се връщам към трудностите, които имахме при реализирането на второто четене на Закона за управление на водите, но искам да подчертая, че този параграф и неговото прередактиране също е направено, като се отчитат основателните и справедливи искания на общините в България. Защото действащият Закон за водите предвижда предоставяне на концесия във всички случаи, в които минералната вода се използва и за добив на хидрогеотермална енергия. Така дефинирана, разпоредбата означава, че във всички случаи, в които се отнема топлината или част от топлината на минералната вода, следва да се предоставя на концесия. Обаче при сега действащия Закон за водите и Закона за концесиите договорът се сключва само с фирма, регистрирана по Търговския закон, и общините не могат да получат право да ползват минерални води за тези цели. А в много случаи в България неголеми количества минерални води се използват за отопление на сгради публична собственост, като например административни сгради, учебни заведения, социални домове, читалища, молитвени домове и други подобни, които са на 100% бюджетна издръжка и се стопанисват от българските общини.
Ето защо, за да се преодолее това препятствие, създадено от българското законодателство, както и да се създаде още една възможност да се реализират принципите, които обсъдихме с вас по § 2, а именно комплексно да се използва всичко, което природата е заложила в минералните води и в случаите, когато министърът на околната среда и водите разрешава на лечебни заведения и туристически обекти, за балнео и СПА-процедури, когато водата е с температура по-висока от 36 градуса, тя винаги трябва да се охлади и да се отнеме тази топлинна енергия, за да може да се използва за лечебни цели, но когато в стария закон е предвидено, че всяко отнемане на хидрогеотермална енергия трябва да мине по Закона за концесиите, а става дума за количества от 0,2 до 1 литър за секунда, тази процедура не се прилага и досега в България това ставаше нерегламентирано и без правно основание. За да преодолеем всички тези законови противоречия, ние направихме тази промяна в чл. 47, като добавивхме, че когато става дума за топлоснабдяване по смисъла на чл. 125 от Закона за еенергетиката при мощности на хидрогеотермалната енергия над 5 мегавата, може да се използва с разрешително, без непременно да се върви по процедурата за концесия, която лишава общините от тази възможност. Дали е голямо или е малко това число? Взехме го от Закона за енергетиката, защото това е прагът, над който се изисква лицензиране на субекта, който ще бъде оператор на тази дейност, а под 5 мегавата не се изисква лицензиране.
Смятам, че с тази втора редакция, с тази чуваемост на народните представители и представителите на изпълнителната власт към справедливите искания на българските общини се отваря един път за комплексно използване на минералните води – веднъж хидрогеотермалната енергия и втори път, след отнемането й, за медицинските цели, за които те имат незаменима роля.
Така че аз ви призовавам да ни извините, че ви предложихме два варианта на § 17 и да подкрепите втория вариант, който прочетох, защото той е много по-работещ, много по-справедлив и икономически ефективен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Няма.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Параграф 18 е подкрепен по принцип от комисията, която предлага следната окончателна редакция:
"§ 18. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите "и ползвателите на водни обекти" се заличават;
б) в т. 5 думите "около водоизточниците и" се заличават и думите "лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди" се заменят с "лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Водоползвателите, които са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да:
1. предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите;
2. провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите по чл. 156а и 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135, т. 3;
3. информират засегнатите потребители в случаите на установени отклонения в качеството на водата за питейно-битови цели, когато тези отклонения могат да създадат риск за здравето."
3. Създава се ал. 3:
"(3) В случаите, когато водата за питейно-битови цели има отклонения от изискванията на наредбата по чл. 135, т. 3, и не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване, лицата по ал. 2 могат да предоставят услугата питейно-битово водоснабдяване само след издаване на разрешение съгласно чл. 156а, ал. 1, т. 1."
Това е един много важен текст. Тук са представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, те го подкрепиха в комисията.
По § 19 има предложение на народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следния текст:
"§ 19. В чл. 49 ал. 2 се изменя така:
"(2) Обществени интереси се нарушават и при производство и разпространение в търговската мрежа на бутилирани натурални минерални води, газирани или други напитки, в състава на които се включва минерална вода без съответния сертификат, без правно основание и не по законоустановения ред."
По § 20 има предложение на народния представител Златко Златев, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което той оттегли.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вероятно ви е направило впечатление, че направените от мен предложения за промени в този Законопроект за изменение и допълнение са оттеглени от самия мен. Това сторих след разговори с ръководството на постоянната комисия с единствената идея да се ускори процесът на хармонизиране на този закон с европейските директиви, но в същото време с условието, че този поглед към необходимите промени в закона ще бъде обсъден при продълженото обсъждане на Законопроекта за управление на водите. Защото основната тенденция в предложените от мен текстове е да се даде възможност на общините да получат тази собственост върху водните обекти, които са от общинско значение.
Навярно тези от вас, които познават добре закона, са се натъкнали на парадокса, че в закона се задължават общините да се грижат за тези обекти, да влагат свои бюджетни средства, да са техни собственици, но водата в тях да не е тяхна собственост. Това според мен са неща, които изискват сериозно прецизиране.
Доколкото и Конституцията, и тълкуванието на Конституционния съд нямат точно тази посока – непременно водата да е държавна и само държавна, аз в бъдеще ще продължавам да пледирам за необходимостта на общините да се дадат техните възможности, защото процесът на децентрализация не е само процес, в който да се дават отговорности, а е процес да се дават и права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Като реплика може би е добре да кажа, че беше мое задължение да оповестя причините за толкова много оттеглени текстове. Това действително облекчи много работата на комисията, но този ангажимент трябва да бъде спазен при по-нататъшната работа по другия закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
По § 22 има предложение от народния представител Златко Златев, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага следната редакция:
“§ 22. В чл. 52, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. министъра на околната среда и водите за:
а) водовземане:
аа) от язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1;
бб) от минералните води по чл. 14, т. 2, в случаите, когато не са предоставени на концесия;
вв) с цел завиряване на новоизградени водни обекти;
б) прехвърляне на води между речните басейни;
в) ползване на воден обект, включително за:
аа) язовирите по Приложение № 1;
бб) вътрешните морски води, за териториалното море и за р. Дунав, с изключение за ползването им за целите на водния транспорт;
вв) отвеждане на замърсители в подземни води, в случаите по чл. 118а, ал. 2;
гг) хидрогеоложки проучвания;
дд) изграждане и реконструкция на съоръжения за подземни води;
ее) реинжектиране или инжектиране на води в подземните води;
жж) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
зз) заустване на отпадъчни води в р. Дунав, в Черно море и в язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1.”
По § 23 има предложение от народния представител Златко Златев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция:
“§ 23. Член 56 се изменя така:
“Чл. 56. (1) Разрешителното за водовземане по чл. 44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. номер и дата на издаване на акта;
3. правни и фактически основания за издаване на акта;
4. трите имена и постоянен адрес на титуляра на разрешителното – за физическите лица, съответно фирма и седалище – за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;
5. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен номер за юридическите лица и едноличните търговци;
6. цел на използването;
7. воден обект – предмет на използването;
8. място на използването, включително географски координати на съоръженията или площта за използване;
9. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици – за всяко място на използване;
10. параметри на разрешеното използване;
11. съоръжения за използване на водите, технически параметри и оборудване на съоръженията;
12. срок на действие на разрешителното;
13. задължения за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за предоставеното право на използване на водите;
14. задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг;
15. условия, при които се предоставя правото за използването на водите;
16. контролиращ орган.
(2) Разрешителното за водовземане по чл. 44, освен реквизитите по ал. 1, съдържа и:
1. разпределение на разрешените обеми;
2. минимално допустимия отток в реката – при водовземане от повърхностни води;
3. максимално допустимото понижение – при водовземане от подземни води;
4. начален срок за упражняване на правото на водовземане;
5. условията за монтиране на измервателни устройства за отнеманите водни количества.
(3) Разрешителното за ползване на воден обект за отвеждане на замърсители в подземни води по чл. 46, ал. 1, т. 7 и разрешителното за реинжекция или за инжекция по чл. 46, ал. 1, т. 5 и 8, освен реквизитите по ал. 1, съдържат и:
1. начин на отвеждане, реинжекция или инжекция;
2. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите води;
3. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати;
4. условията за монтиране на измервателни устройства за отвежданите, реинжектираните или инжектираните количества.
(4) Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, освен реквизитите по ал. 1 съдържа и:
1. данни за обекта, формиращ отпадъчните води, за собственика и ползвателя му;
2. данни от разрешителното за водовземане или от договора за предоставена водна услуга;
3. индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване;
4. срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения;
5. условията за монтиране на измервателни устройства за заустваните водни количества.
(5) В разрешителните се определят и други условия, в съответствие с наредбите по чл. 135.
(6) Към разрешителното могат да бъдат прилагани схеми и/или карти в подходящ мащаб в зависимост от спецификата на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект.
(7) Неразделна част от разрешителното за водовземане от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 са режимните графици, издавани от министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да дадем думата на народните представители за изказвания или на представителите на министерството.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това са много сериозни изисквания и са гледани внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, § 23 е изключително важен.
Желае ли някой думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Борислав Великов да се създаде нов § 24а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 24а и предлага следната редакция на § 24а, който става § 25:
“§ 25. Член 59 се изменя така:
“Чл. 59. (1) Разрешително се издава на основата на документите по чл. 60, ал. 9, изготвени въз основа на официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания.
(2) Документите по чл. 60, ал. 9 се подготвят от лица, които притежават професионална квалификация “магистър-инженер” по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по:
1. реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. реда и при условията на чл. 118г – в случаите на издаване на разрешителни за подземни води.”
Има предложение на народния представител Захари Георгиев за нов § 24а, което е оттеглено.
По § 25 по вносителя има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя и отчита предложението на народния представител Златко Златев, предлага на вашето внимание следното съдържание на § 25, който става § 26:
“§ 26. Член 60 се изменя така:
“Чл. 60. (1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление, в което се посочват данните по чл. 56, ал. 1, точки 4-9, както и адрес за кореспонденция, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл. 56, ал. 1, т. 4.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага:
1. документ за платена такса за издаване на разрешителното;
2. заверено копие за актуално удостоверение за вписването в Търговския регистър за юридическите лица и едноличните търговци, издадено до три месеца преди подаване на заявлението;
3. копие от карта за идентификация по ЕИК;
4. влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда в случаите, определени в Закона за опазване на околната среда, за инвестиционни предложения и/или решения, пряко свързани с исканото разрешително;
5. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган;
6. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията в случаите, в които водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения.
(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението се прилагат и:
1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, в случаите, когато съоръженията не са изградени;
2. съгласувани становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските територии и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати.
3. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда – при добив на електроенергия чрез водноелектрически централи.
(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:
1. в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2:
а) съгласувателни становища от Главния щаб на Военноморските сили на Република България и от Изпълнителна агенция „Морска администрация” в случаите на ползване на морски води;
б) съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за стопански риболов и зоните за рибовъдство в големи язовири, определени по реда на наредбата по чл. 15 от Закона за рибарството и аквакултурите.
2. в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 4, когато водният обект се ползва за изземване на наносни отложения – сравнителна оценка на ползите от дейността и на вредите за околната среда;
3. в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 9, когато водният обект се ползва за отдих и воден спорт чрез плавателни съоръжения – предварителен договор за транспортиране на отпадъчните води и битовите отпадъци и/или проект за пречистване на отпадъчните води – в случаите, в които такива се формират от извършената дейност на плавателното съоръжение;
4. в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 9, когато водният обект се ползва за изграждане на съоръжения – съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските територии и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати;
(5) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:
1.  документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат в санитарноохранителните зони – при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
2. план за застрояване, одобрен по реда на Закона за устройство на територията - при водовземане от минерални води.
(6) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „в”, „з” и „и”, към заявлението се прилагат и:
1.  документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който ще се изграждат съоръженията;
2.  документите по ал. 5, т. 1 – при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.
(7) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 8, към заявлението се прилага и доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване, включващ оценка на риска от замърсяване на подземните води.
(8) За издаване на разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 за обекти в процес на проектиране към заявлението по ал. 1 се прилагат и предварителни проучвания съгласно чл. 138 от Закона за устройство на територията.
(9) За издаването на разрешително по чл. 44 и чл. 46 към заявлението по ал. 1 се прилагат и документи, определени в наредбата по:
1. чл. 135, т. 1а – в случаите по ал. 3 и 4;
2. чл. 135, т. 2 – в случаите по ал. 5, 6 и 7;
3. чл. 135, т. 13 – в случаите по ал. 8.
(10)  Сравнителната оценка за ползите от дейността и вредите за околната среда се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 135, т. 1а.”
Всеки, който иска да прави нещо сериозно, трябва да знае всичко това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трябва да го знае много добре.
Имате думата, уважаеми народни представители, по новия § 26, по новата номерация. Няма желаещи.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 26 има оттеглено предложение на народния представител Захари Георгиев.
При това положение комисията предлага § 26 по вносител да стане § 27 със следното съдържание:
„§ 27. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заявлението по чл. 60 се подава до компетентния орган по издаване на разрешителното по чл. 52, ал. 1.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Органът по ал. 1 в едномесечен срок проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл. 60 отговарят на изискванията на този закон.
3. Създава се ал. 4:
„(4) При неотстраняване на недостатъците в срока по ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.”
Това е текстът на новия § 27.
По § 27, който е подкрепен от комисията и тя предлага да стане § 28, няма предложения.
По § 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага той да стане § 29 със следния текст:
„§ 29. Създава се чл. 62а:
„Чл. 62а. (1) В едномесечен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2, и ако не са налице основания за отказ, органът по чл. 61, ал. 1 или оправомощено от него лице изготвя съобщение, което съдържа:
1. целта на заявеното използване на водите;
2.  водното тяло, в което се предвижда използване на водите;
3. системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването;
4. мястото на използване на водите, местността, административно-териториалната и териториалната единица, кода по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици за всяко място на използване;
5. проектните параметри на използването, включително:
а) количество на водите;
б) индивидуални емисионни ограничения и срока на достигането им – при разрешителните за заустване на отпадъчни води;
в) понижение на водното ниво – при разрешителните за водовземане от подземни води;
6. условията, при които би могло да се предостави право на използване на водите;
7. мястото за представяне на писмени възражения и предложения от заинтересованите лица.
(2) Съобщението по ал. 1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване.
(3) В тридневен срок от получаване на съобщението кметът по ал. 2 е длъжен:
1. да направи публичното обявяване, като постави съобщението на определените за това места;
2. да уведоми писмено органа по чл. 61, ал. 1 за точната дата на обявяването.
(4) В случаите, когато компетентен да издаде разрешително по чл. 44 или чл. 46 е министърът на околната среда и водите, съобщението се обнародва и в “Държавен вестник”.”
Параграф 29 на вносителя е за изменение на чл. 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29 и предлага той да стане § 30.
Параграф 30 на вносителя е за изменение на чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага той да стане § 31.
Параграф 31 на вносителя е за отмяна на чл. 65 и 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31 и предлага той да стане § 32.
По § 32 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
По § 33 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34:
“§ 34. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, точки 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2;”
2. Създава се т. 3а:
“3а. при установена по реда на чл. 62 невъзможност за задоволяване на искането”.
3. Създават се точки 5-7:
“5. се иска изграждане на водовземно съоръжение за подземни води за:
а) самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система;
б) за водоснабдяване на обекти, за които не е осигурено отвеждането и пречистването на отпадъчните води;
6. се установи, че вредите за околната среда надвишават ползите от дейността, за която е предназначено използването на водите, в случаите, когато се изисква такава сравнителна оценка;
7. целта на водовземане от минерални води е за задоволяване на собствените потребности на гражданите”.
Параграф 34 на вносителя е за отмяна на чл. 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34 и предлага той да стане § 35.
Народният представител Захари Георгиев е оттеглил своето предложение за създаване на § 34а.
По § 35 на вносителя има оттеглено предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36:
“§ 36. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Изменение на разрешително може да се извършва:
1. служебно от органа по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 – при условията на чл. 74 и 75;
2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) В случаите по ал. 1, т. 2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.”
Тук един малък коментар, госпожо председател. Тази ал. 2 беше създадена по изричното настояване на изпълнителната власт, че можеш да претендираш за продължаване на разрешителното при каквито и да е обстоятелства и по каквито и да е причини, които са уважителни, но само при положение, че си изпълнил условията, при които си получил действащото до този момент разрешително. И този текст, както и много други, разбира се, заслужава адмирация, защото води към ред и дисциплина.
Параграф 36 е за изменение на чл. 75.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
Параграф 37 е изменение на чл. 78.
По него има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
Параграф 38 на вносителя е за промяна на чл. 79.
По този параграф има оттеглено предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става § 39:
“§ 39. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 съюзът “или” се заличава;
б) точка 1 се изменя така:
“1. прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижим имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;
в) в т. 3 накрая се добавя “или заличаване фирмата на едноличния търговец”.
г) точка 5 се отменя.
2. В ал. 3:
а) в т. 3 думите “системно или съществено” се заличават;
б) създават се т. 4 и 5:
“4. неупражняване на права, предоставени с разрешителното в определения в него срок;
5. неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
По § 40 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
По § 43 на вносителя има оттеглено предложение на народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
По § 44 на вносителя няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 46:
“§ 46. Създава се чл. 117а:
“Чл. 117а. (1) За опазване на количеството на водите и осигуряване на ефективното им използване при предоставянето на водни услуги се определят норми за водопотребление.
(2) Нормите за водопотребление по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.”
По § 46 има предложение на народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 47:
“§ 47. Член 118 се изменя така:
“Чл. 118. (1) С цел опазване на водите министърът на околната среда и водите определя със заповед приоритетните, както и приоритетно опасните вещества.
(2) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:
1. прекратяване на въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите;
2. непрекъснато намаляване на въвеждането на приоритетни вещества във водите;
3. ограничаване въвеждането на опасни и други вещества във водите;
4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;
5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;
6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;
7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.
(3) За изпълнение на дейностите по ал. 2 министърът на околната среда и водите утвърждава:
1. проектните категории на повърхностните води;
2. програми за намаляване на замърсяванията на водите.
(4) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти.
(5) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.”
Уважаема госпожо председател, тук може би в залата тези приоритетни и приоритетно опасни вещества ще минат незабелязани. По тях имаше много сериозни дебати в работните групи и в комисията. Аз искам да поканя експертите, не само заради глътка въздух за докладчика, но да обяснят защо транспонираме в нашето законодателство тези категории и понятия и какъв е техният смисъл, за да бъде ясно, че става дума – а те ще го кажат по-добре от мен – за приоритетна опасност в този смисъл на термина.
Да поканим госпожа Петрова да го обясни, за да го знаят народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Божинов.
Моля госпожа Петрова да вземе отношение и да запознае народните представители с този въпрос. Наистина струва ми се, че е добре да има повече информация, преди да пристъпим към гласуването на тези текстове.
Заповядайте, госпожо Петрова.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът с приоритетните вещества възникваше многократно при разглеждането и на Законопроекта за Закона за управление на водите и при настоящия законопроект.
Министерството на околната среда и водите направи неколкократни опити да намери друг по-подходящ термин за тези вещества. За съжаление, безуспешно, тъй като всеки един друг термин се превежда по различен начин на английски език и сменя смисъла, който е вложен в европейското законодателство за тези вещества.
В законодателството, включително и европейското, съществуват термини за всички останали вещества, за които може да си помисли човек. Има опасни вещества, има токсични вещества със съответния смисъл, има екотоксични вещества и единствената друга дума, която е намерил европейският законодател, са приоритетни и приоритетно опасни вещества. Всъщност приоритетните вещества са една избрана част, най-опасните от опасните, токсичните и екотоксичните вещества. Тези вещества се определят от Европейската комисия със специален списък. Приоритетно опасните вещества са още по-опасни от приоритетните вещества, те са една част от тях и се определят по същия списък. Това е основната причина накрая да бъде възприет терминът “приоритетни и приоритетно опасни вещества”. Това е, което мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение към този текст? Не виждам.
Господин Божинов, да продължим с докладването на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Гледаме § 47 на вносителя, който предлага да се създадат членове от 118а до 118е.
По § 47 има предложение на народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 48:
"§ 48. Създават се чл. 118а-118е:
Чл. 118а. (1) За опазване на подземните води от замърсяване се забранява:
1. пряко отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по ал. 2;
2. обезвреждане, включително депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждането на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;
5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения;
6. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, освен в случаите по ал. 3 и 4.
(2) Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на водните тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.
(3) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(4) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 3 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.”
Уважаеми колеги, в тази алинея думата “приоритетна” е употребена в българския й смисъл.
“(5) В случаите по ал. 4 инжектиране се извършва след извършване на хидрогеоложко проучване и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване на състоянието на други подземни води в района на инжектиране.
(6) В случаите по ал. 2, 3 и 4 се издава разрешително при условията и по реда на този закон.
(7) Разрешително за инжектиране и реинжектиране на води се издава в случаите на:
1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;
2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(8) Инжектираните води по ал. 6, т. 2, не могат да съдържат вещества, различни от тези получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.
(9) Разрешително за реинжектиране се издава и в случаите на:
1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;
2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.
(10) Разрешително по ал. 2, 3, 4, 7 и 9 не се издава, когато в резултат на тази дейност се създават предпоставки за непостигане на целите за опазване на околната среда за съответното водно тяло.
Чл. 118б. (1) За опазване на подземните води се определя праг на замърсяване.
(2) Прагът на замърсяване може да бъде установен с наредбата по чл. 135, т. 2, на национално ниво или за всеки район за управление на водите, или част от международен район за басейново управление.
(3) Прагът на замърсяване по ал. 1 на басейново ниво се определя в плановете за управление на речните басейни.
(4) Актуализирането на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване по ал. 2 и концентрацията им, се извършва с актуализацията на плановете за управление на речните басейни.
Чл. 118в. Не се разрешава водовземане от подземни води, когато:
1. общото водовземане от подземно водно тяло надвишава експлоатационните му ресурси;
2. водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г.;
3. се създава опасност от:
а) непостигане на целите за опазване на околната среда за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води;
б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води;
в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло;
г) понижаване на нивата на подземните води в участъците, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
4. понижението на водното ниво и временното или постоянно изменение в посоката на потока в подземното водно тяло създават опасност от привличане на солени или замърсени води.
Чл. 118г. (1) Министърът на околната среда и водите води регистър на:
1. експертите, подготвящи документите по чл. 60, ал. 9, за издаване на разрешителни за подземни води;
2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
3. експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.
(2) В регистъра по ал. 1, т. 1 и 3, се включват лицата, които:
1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Хидрогеология" и професионална квалификация "магистър-инженер";
2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните пет години дейност по специалността по т. 1.


(3) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са:
1. оборудвани за експлоатация;
2. необорудвани за експлоатация;
3. консервирани;
4. ликвидирани;
5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.
(4) Вписването в регистрите по ал. 1 и 3 и заличаването на лицата от регистъра по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, т. 2.”
(5) Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 1, се ликвидират.
Чл. 118д. (1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик.
(2) Дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135, т. 2.
Чл. 118е. (1) Директорите на басейновите дирекции водят регистър на бентовете и праговете в некоригираните участъци на реките извън границите на населените места и селищните образования.
(2) Редът и начинът за стопанисване и използване на съоръженията по ал. 1, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, се определят в наредбата по чл. 135, т. 1а.”
По § 48 има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49:
“§ 49. Член 119 се изменя така:
“Чл. 119. (1) За опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в плановете за управление на речните басейни се определят:
1. всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средноденонощен дебит над 10 куб.м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека;
2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване;
3. програми за мониторинг на водните тела със средноденонощен дебит над 100 куб. м.
(2) За повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, ВиК-операторите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги осигуряват пречистване при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 4 до постигане на качеството на водата, предназначена за питейни цели, определени в наредбата по чл. 135, т. 3.
(3) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води, се осъществява чрез:
1. определяне на водните тела по ал. 1, т. 1 и 2 за водните тела, съдържащи минерални води като зони за защита на водите;
2. определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих.
(4) Мерките за опазване на водните тела по ал. 3, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 3, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Божинов, нека да попитаме народните представители дали желаят да вземат отношение по тези текстове, които докладвахте преди малко.
Желае ли някой да вземе думата по този и по предходните текстове, които са изключително важни? Не виждам желаещи. Явно в комисията добре сте работили и сте изчистили всички спорове, след като минава по този начин и няма желание за изказване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз благодаря за този заслужен комплимент. Лошото е, че заместниците ми ги няма в залата, за да ги поканя да продължат да докладват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Да, аз също се огледах за някои от вашите заместници, за да помогне при докладването, но остават още 15 минути.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По § 49 има предложение на народния представител Златко Златев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 50:
“§ 50. Създават се чл. 119а и чл. 119б”:
“Чл. 119а. (1) Зоните за защита на водите са:
1. водните тела и санитарно-охранителните зони по чл. 119, ал. 3;
2. зоните с води за къпане;
3. зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включително:
а) уязвими зони;
б) чувствителни зони;
4. зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;
5. защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
(2) Директорите на басейнови дирекции:
1. водят регистър за зоните по ал. 1;
2. подготвят кратък преглед на регистъра, който включва карти, на които е посочено местоположението на зоните по ал. 1 и основанието, съгласно което са обявени като такива.
Чл. 119б. За териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат със заповедта за определянето им, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, за изменението на чл. 120, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който предлага да се отмени чл. 121, и става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. С § 53 вносителят предлага да се измени чл. 124.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54 по вносител, който става § 55.
Параграф 55 е за създаването на чл. 125а.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 56:
"§ 56. Създава се чл. 125а:
"Чл. 125а. Забранява се включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи на населените места и селищните образования в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води при спазване на условията в издаденото по реда на този закон разрешително за заустване на отпадъчни води."
Радетелите на бързото приемане на Закона за Черноморското крайбрежие могат само да приветстват този императивен текст, след прилагането на който... (Реплики от "Атака".)
Приветствате го, но не искате да се изкажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да се изкажат?
ПЕТЪР БЕРОН (КА, от място): Малко ли се изказахме в комисията?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 56 вносителят предлага чл. 128 и 129 да се отменят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
Параграф 57 е относно изменение на чл. 131, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
"§ 58. Член 133 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59.
По § 59 има предложение от народния представител Златко Златев, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 59, който става § 60:
"§ 60. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 1а:
"1а. Министерският съвет издава наредба за ползването на повърхностните води."
2. Точка 6 се изменя така:
"6. Министерският съвет издава наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води."
3. В т. 7 думите "наредба за качеството на водите на къпане" да се заменят с "наредба за управление и качеството на водите за къпане".
4. В т. 8 думите "рибовъдство и за развъждане на" се заменят с "обитаване от риби и черупкови организми;"
5. т. 9 се изменя така:
"т. 9. Министърът на околната среда и водите издава наредба за характеризиране на повърхностните води;"
Точка 14 се изменя така:
"14. Министърът на околната среда и водите издава наредба за мониторинг на водите;"
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64.
С това завършва първата част на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имаме малко време до края на заседанието. Да продължим ли или да спрем с докладването на първата част, за да е ясно докъде сме стигнали? Гласуването на текстовете ще стане на следващото пленарно заседание. Докладвана е цялата Част първа на доклада и § 17 от втората част, който е отложен и повторно гледан в комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, беше насрочено заседание на Комисията по околната среда и водите днес за 16,00 ч. Трябваше да обсъждаме само две предложения, но те са оттеглени писмено от народните представители и при това положение няма да има заседание на комисията, тъй като този текст няма да бъде предмет на обсъждане при оттеглянето на двете предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няколко съобщения:
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 27 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 27 юли, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 27 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 27 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще заседава извънредно на 26 юли, сряда, от 16,00 ч. в зала "Изток" на Народното събрание.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 26 юли, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на Народното събрание на площад "Александър Батенберг" № 1. С това дневният ред на днешното пленарно заседание е изчерпан.
Утрешното заседание е на 27 юли, от 9,00 ч. – продължаваме по предварително гласувания дневен ред.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пенко Атанасов
Десислав Чуколов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ