Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Метин Сюлейманов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои да продължим с нашата работа, която е по програма. Вчера продължи второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Днес ще продължим с него.
Преди това има някои уточнения по хода на заседанието днес.
Едното предложение, което ви правя, е по реда на ал. 5 на чл. 40 – като точка първа на днешното заседание да бъде включен проект за решение за определяне възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Проектът за решение е внесен в Народното събрание на 8 август 2006 г., вторник. Разполагате с него. За да може да започне нормалната си работа Централната избирателна комисия, която избрахме вчера, е необходимо да приемем този проект за решение.
Правя това процедурно предложение по силата на ал. 5 и моля да бъде гласувано – като точка първа днес да бъде включен проект за решение за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия.
Гласували 141 народни представители: за 131, против 6, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Има ли други процедурни предложения?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, моля да използвате същото Ваше правомощие, за да направим разместване в точки на приетия дневен ред, а именно т. 18 да стане т. 13 – това е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Тоест след приключване на дискусиите и гласуванията по промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация да можем да обсъдим днес и гласуваме на първо четене тези промени, което е необходимо с оглед на срочното приключване на работата по този законопроект до края на месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
С едно уточнение, уважаеми колеги, това предложение съгласно правилника не е по ал. 5 на чл. 40, а е по ал. 2 на чл. 42 – за изменение на приетия ред за развитие на заседанието.
И вчера възникна този въпрос – има или няма право Народното събрание да прави такива размествания. То е в пълното си право да ги направи в отговор на процедурно предложение, каквото беше направено от господин Стоилов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение т. 18 да стане нова т.13 и да преминем към нея, след като завършим второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 132 народни представители: за 121, против 4, въздържали се 7.
Това предложение е прието.
Преди да преминем към днешния дневен ред, ще ви направя едно съобщение:
От управителя на Българската народна банка с писмо до Народното събрание е изпратено изданието „Платежен баланс за януари – юни 2006 г.”. То се намира на ваше разположение в библиотеката.
Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ З А ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Мерджанов, за да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам на вашето внимание проект на решение на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10л, ал. 2 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България
РЕШИ:
1. Определя възнаграждения на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, както следва:
а) на председателя на комисията – в размер, равен на размера на основната месечна работна заплата за длъжността „министър”;
б) на заместник-председател и на секретаря на комисията – в размер, равен на 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на Централната избирателна комисия;
в) на член на комисията – в размер, равен на 85 на сто от месечното възнаграждение на председателя на Централната избирателна комисия.
2. Членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България получават възнагражденията си, считано от датата на избора на комисията до датата на встъпване в длъжност на президента и вицепрезидента. Членовете на комисията представят удостоверение за предоставен неплатен служебен отпуск, ако са на постоянна работа.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата за изказвания по представения проект за решение. Не виждам желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ – продължение.
Вчера беше представен на вашето внимание § 23, по който комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага окончателна своя редакция. Бяха направени няколко изказвания. Едно редакционно предложение беше формулирано от господин Минчо Спасов по т. 2, ал. 6 - в първия ред след израза „по ал. 5” следва нов текст. Ще помоля секретариата на комисията да ми представи текста, за да мога да го прочета пред пленарната зала.
Беше обосновано също предложение за отпадане от т. 2 на ал. 2, която предвижда по предложение на една трета от общинските съветници да се приеме решение за референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета.
Беше възразено от няколко народни представители, че това е нецелесъобразно.
Господин Христо Кирчев направи предложение ал. 2 да отпадне.
Продължаваме с дискусията по този параграф.
Има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Ние безспорно сме в дълг към обществото, досежно възможността да се ползва инструментът референдум по-често и по-категорично, когато се решават проблеми от областта на местната общност. Ето защо референдумът като способ и като инструмент горещо подкрепям и смятам, че той може да намери приложение, включително и в измененията, които сега гласуваме, но в посока референдумът да бъде инициатива на гражданите от една община, които могат много добре да оценят дали кметът или заместник-кметът работят в полза на местната общност, дали изпълняват своите предизборни обещания и ангажименти или водят общината не в посоката, в която са обещавали и която гражданите са очаквали.
Искам да обърна внимание, че даването на възможността този инструмент да бъде използван от общинския съвет също ще получи тези изкривявания, според мен, на които досега сме се нагледали в практиката. Обстоятелството, че един кмет може да бъде бламиран и след това да се проточат месеци и години наред със съдебно обжалване, беше контрапродуктивно. Опасявам се, че с възможността отстраняването на кмета да става чрез референдум ще се превърне в същия неработещ инструмент.
Колеги, вие знаете, че имаме такива положения в държавата, че кметовете не са допускани на заседание на общинския съвет по инициатива на общински съветник. Имаме и други ситуации, когато самите кметове не желаят да ходят на заседания на общинските съвети. Но затова ние вече говорихме – че трябва да намерим точната философия дали да вървим в посока общинските съвети да избират кмета, за да пресечем всякакви такива възможности за противопоставяне, или пък да отиваме в друга посока. Явно това е един разговор с продължение, една тема, върху която Народното събрание ще продължи да мисли в посока на изработване на нов закон или на по-съществено изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Аз се присъединявам към становището на моя колега Христо Кирчев и ви предлагам текстът за провеждане на референдум в този вид като инструмент, който се дава на общинските съветници, да отпадне. Ще пренесем битката, полесражението от възможността това да се извършва със сезиране на съда с възможността да се вземе решение с 2/3 мнозинство, разбира се, за провеждане на референдум. Сигурна съм, че това ще остане мъртъв текст. Всъщност спорът е за честотата на инструмента и кой може да го прилага. Защото дори да вземе решение общинският съвет с 2/3 за провеждане на референдум, знаем какви са изискванията и колко висока активност трябва да има гражданството, за да приемем, че имаме проведен референдум, съобразно закона. И независимо от това, с оглед невъзможността тази процедура да приключи докрай, тя ще започва обаче винаги, когато има противопоставяне, и ще започва с това, че се обявява един референдум. По този начин и ефективността на кмета, и ефективността на общинския съвет, и тяхното взаимодействие ще бъдат намалени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожа Антонова има думата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да направя изказване по предложенията по § 23 от законопроекта за изменение и допълнение. Става дума за нов начин, по който се прекратяват предсрочно пълномощията на общинските кметове и кметовете на населени места.
В общия законопроект се предлага този нов начин, нова процедура да се осъществява чрез референдум. Аз се присъединявам към всички изказани становища до момента, които подкрепят пряката демокрация и в частност референдума като израз на пряка демокрация. Вярно е и това, което прозвуча преди малко, че ние като парламент сме длъжници на местната общност, в национален мащаб, разбира се, относно съдържанието на Закона за допитването до народа и неговата приложимост, но това е друга тема, както се казва.
В момента обсъждаме дали наистина предложението за референдум, като способ за предсрочно прекратяване пълномощията на кметовете на населени места и на общинските кметове, е един работещ текст.
Колеги, само на пръв поглед предложението за референдум е израз на пряка демокрация и подкрепа на пряката демокрация. Аз се опасявам, че това предложение за законов текст ще се превърне в неработещо предложение и най-синтезирано искам да ви изложа своите съображения в тази посока.
Съгласно нормативните актове местните референдуми се финансират от общинските бюджети. Знайно е, че много от общините, да не кажа преобладаващата част от общините, изпитват сериозни затруднения за финансиране и средства за провеждане на общински референдуми трудно се намират, ако въобще се намират.
На второ място, за да се проведе общински референдум, в общинските бюджети трябва да бъдат предвидени такива бюджетни кредити, което не ми е известно да се случва. Аз не знам община, която да предвижда в общинския бюджет средства за провеждане на общински референдуми. Следователно, за да се проведе такъв референдум, дори да се намерят средства, е необходимо да се задвижи сложната процедура по актуализиране на общинския бюджет, което е въпрос на воля, разбира се, на кмета, на общинските съветници и въпрос на много време и усилия. По тази причина ми се струва трудно изпълнимо.
На трето място, колеги, когато преценявате това предложение, моля ви да вземете предвид, че общинският бюджет се харчи, казано разговорно, от кмета на общината. Той е разпоредител на общинския бюджет. Струва ми се малко вероятно един общински кмет да подписва платежни нареждания и да харчи бюджетни кредити срещу себе си и в полза на провеждането на общинските референдуми. Няма законова възможност кметът да делегира тези правомощия другиму и в този смисъл финансирането на общинските референдуми за предсрочното прекратяване на пълномощията на кметовете според мен са обречени.
На четвърто място, моля ви да имате предвид, че организационно-техническата подготовка за провеждане на един общински референдум се осъществява по закон от секретаря на общината. Секретарят на общината е в трудовоправни отношения с общинския кмет и много основателно ми се струва, че секретарят на общината е в зависимост от общинския кмет по силата на дисциплинарната власт, която има общинският кмет по отношение на секретаря. Трудно осъществимо е един секретар против волята на общинския кмет да организира и да провежда общински референдуми.
Следва да се вземе предвид и Законът за допитването до народа. В този закон при провеждане на местните референдуми общинските кметове имат определени правомощия, като съставянето на избирателните списъци, провеждането на преговорите за състав на секционни избирателни комисии, оформянето на бюлетините и прочие. Сами разбирате, че тук има конфликт на интереси и всичко това според мен ще доведе до неприлагане на референдума като основание, като процедура за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета. И в крайна сметка, дори да се проведе този референдум, законността на резултатите от референдума също подлежи на съдебен контрол. В крайна сметка се получава така, че отново съдът ще решава дали един кмет трябва да бъде отзован или да не бъде отзован. Защо е необходимо да се провежда референдум, след като последната дума е на съдилищата? И досегашният ред също предвижда съдебен контрол на решението на общинския съвет, което отзовава кмета.
Но при новото предложение ще се похарчат много бюджетни средства от общинските бюджети, ще се вложи много обществена енергия. Не искам да казвам, че в един референдум винаги има две страни.
Аз бих предложила няколко редакционни промени, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете ги, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Като извод от моето изказване правя следните редакционни промени в § 23.
В чл. 42, ал. 1 по доклада на комисията аз предлагам буква “д) създава се т. 9” да отпадне.
Предлагам от § 23 да отпадне и т. 2 – за създаване на нови ал. 2, 3 и 4, съдържащи процедурата за провеждане на референдум.
И все пак, отчитайки, че кметът също трябва да вземе участие при решението за предсрочно прекратяване на пълномощията, предлагам и една редакционна промяна в § 23, т. 2, ал. 6 по доклада на комисията. В първото изречение след думите „общинска избирателна комисия” да се добави изразът „уведомява кмета, който може да направи писмено възражение пред комисията в 3-дневен срок от уведомяването му. В 3-дневен срок от изтичане на срока за възражения общинската избирателна комисия...”, след което текстът си продължава с израза „приема решение за прекратяване на пълномощията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едно уточнение, госпожо Антонова. Този текст беше предложен вчера от господин Спасов в края на първия ред. Къде все пак предпочитате да бъде – в първия или в четвъртия ред?
НАДЯ АНТОНОВА: В ал. 6, след „комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаема колежке Антонова! Малко се учудвам от Вашата позиция за това, че от една страна казвате, че е добре да има пряка демокрация, да, добре е да има референдуми, да, това е бъдещето на местното самоуправление, но когато е дошъл моментът да направим една малка крачка в тази насока, изтъквате доводи, които, меко казано, биха могли да се случат по теорията на вероятностите, но на практика биха могли да се случат много рядко. Дори и да се случат в цялата тази поредица, която показва невъзможност да се проведе референдум, може би това ще бъде един случай на хиляда. Защо заради едни такива единични случаи да спираме новите неща в развитието на местното самоуправление?
По същия начин, когато се въвеждаше интегрална бюлетина, когато се въвеждаха новите неща – прозрачни урни, много колеги казаха: ама как ще станат тия неща, това е невъзможно, ще има трудности. Може би ще има трудности, но дайте да опитаме.
Чувствам едно противопоставяне на колеги депутати – бивши кметове, към други органи на местно самоуправление – общинските съвети. Нека да направим тази крачка – нито ще нарушим финансите на общината, нито ще се направи някаква манипулация, която да спре процеса на отзоваване. Според мен това е правилна стъпка.
Моля колегите от БСП или една част от тях да разберат, че това са нови неща, които трябва да въвеждаме. Рано или късно ще дойдат.
Да не припомням случаите на референдуми в Севлиево, когато колегата Йовов беше кмет там. Така или иначе се правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Прави впечатление, че преждеговорившите, които изразиха теза, че не е подходящо да се правят референдуми за отстраняване или предсрочно прекратяване на пълномощията на кметовете, по същество заявяват – както колежката Антонова, така и колежката Николова, подкрепа за идеята за референдумите, но, видите ли, сега в момента не е подходящо или просто процедурата, която сме измислили, не е най-добрата. Това са едни текстове, които са били на обсъждане и са подкрепени от комисията. Ясно е, че когато се въвежда един нов механизъм, нов институт, едва ли в приложението му бихме могли да предвидим всичките възможни варианти. Ако изхождаме от гледна точка на това, че ще нарушим общинските бюджети с този референдум, тогава да премахнем въобще референдумите за общините и по други теми, които се допускат по Закона за допитването до народа. Не мисля, че предварително трябва да сложим присъдата на една нова инициатива.
Основната цел на предлагането за референдум е да спре възможността общинският съвет да решава едноактно този въпрос. В крайна сметка общинският съвет, когато вземе решение да се направи този референдум, се допитваме до хората от съответната община дали да се доверим на кмета, дали той да продължи работата си или не. Всъщност прехвърляме и изнасяме извън общинския съвет решаването на този проблем, с което даваме възможност за разширяване на демокрацията, което считам, че довежда до допълнителна стабилизация на кметската институция, а не до създаване на допълнително условие за нейното провокиране.
Ето затова, колеги, считам, че ако погледнем от тази гледна точка – че в крайна сметка предоставяме възможността на хората в дадена община, независимо от боричканията в общинския съвет, те да кажат дали на кмета трябва да му бъдат прекратени правомощията или не, е по-важното, по-важният акцент, по-голямото нещо, което е в този законопроект, отколкото останалите съображения за всички останали сложности, които съпътстват така или иначе нашата работа и работата на общините.
Що се касае до съдебния контрол, независимо от всичко ние не можем да го отхвърлим по отношение на всеки един от актовете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Антонова, за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми колеги, не мога да се съглася с репликите, които правите, и със съображенията в тях. Естествено е, че пряката демокрация трябва да бъде разширявана. Това е философия, която не подлежи на коментар и на оспорване. Но предложенията за референдум само привидно дават възможност да се реализира пряката демокрация, защото и като основания, и като процедура този референдум е неосъществим. Тук са предложени мъртви текстове, както прозвуча вече в тази зала, по съображения, които изложих по-рано.
Моля да имате предвид, че общинските съвети са представители на населението в съответната община, които са избрани също така, както и кметовете. Тези референдуми няма да бъдат от полза не само на обществеността и на общинския съвет, но и самия кмет. Вижте предложенията – една трета от общинските съветници взимат решение за провеждане на референдум. За да се вземе това решение, това означава, че между общинския съвет и кмета са назрели отношения. Две трети от общинския съвет взема решение за провеждане на референдум. Извинете, колеги, но когато две трети от общинските съветници вземат решение да се проведе референдум относно правомощията на кмета, това означава, че в местната представителна и местната изпълнителна власт са назрели много сериозни противоречия. Или, както се казва в семейното право – техните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени. И как ще функционира една такава местна власт?
Ето защо считам, че не е грях спрямо пряката демокрация, ако тези изисквания отпаднат.
И, второ, дайте да помислим за действителна пряка демокрация чрез изменение на Закона за допитването до народа, който също не е продуктивен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване е провокирано от някои реплики, направени в тази зала. За мен те демонстрират неразбиране или нежелание да се разберат аргументите, изложени в тази зала от колегите господин Кирчев, госпожа Николова и други по отношение на предложените разпоредби за провеждане на референдум.
Никой не е против провеждането на референдум и против пряката демокрация. Напротив, нашата позиция и позицията, която аз лично защитих в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, тук има колеги, господин Осман също може да потвърди, беше да се заложи принципът инициативата за референдум да бъде по искане на една пета от избирателите в общината, а не по искане на една трета от общинските съветници. Реално в така предложения "много демократичен текст" изобщо се изключва възможността избирателите, които избират пряко кмета и общинския съвет, да могат да инициират референдум. Всичко се затваря в кръга на една трета от общинските съветници, които го предлагат, и след това две трети от общинските съветници могат да го одобрят. Това действително много трудно ще задейства като процедура. За мен това е едно пожелание, което е отбиване на номера.
Второ, всички, независимо от това каква теза защитиха тук и при други дебати, са констатирали, че на много места за съжаление между кмета и общинските съветници има конфликти от съвсем друг характер. За съжаление на много места те не са на принципна основа. Това са или политически сблъсъци поради това, че кметът и общинските съветници са от различни политически сили, или поради неизяснени икономически взаимоотношения между кмета и общинските съветници. И ние искаме да натоварим общинските бюджети и обществеността в общината да станат съучастници в една битка, която в много случаи е доста безпринципна, за която действително ще се хвърлят пари, ще се хаби енергия, а и кметовете ще бъдат вкарвани в ситуация, при която ще трябва голяма част от времето си да губят за участие в процедури за откриване на референдум.
Искам да попитам тези, които твърдят, че това, което се предлага, е много демократично: къде е предложена процедура и възможност избирателите от общината да искат референдум за предсрочно прекратяване на мандата на общинския съвет? В крайна сметка, на територията на една община хората освен кмет избират и общински съвет. Как по така предложената процедура избирателите в една община могат да предизвикат по този специален закон процедура за предсрочно прекратяване на мандата на един общински съвет, ако не си върши работата? В много случаи имаме ситуация, при която има общински съветници, които далеч не оправдават очакванията на хората, които са ги избрали. Как при процедура на минаване през общински съвет ще имаме симетрична възможност за търсене на отговорност и предсрочно отзоваване както на кмета, така и на общинския съвет?!
Затова именно нашето предложение е референдумите за предсрочно прекратяване на мандата на кмета, а защо не и на общинския съвет – дори би било редно, ако целим това, и разпоредбата да бъде точно такава – да бъде по инициатива на една пета от избирателите на общината.
Вярно е, че тук възниква проблемът как при искане за предсрочно прекратяване на мандата на общинския съвет тази процедура ще мине през общинския съвет, който естествено няма да има интерес за прекратяване на мандата си. Именно тук аз мисля, че действително в Закона за референдумите трябва да се обсъдят всички тези възможности, а не да решаваме този въпрос ад хок в този закон по един доста неперфектен начин, който няма да сработи, и за мен, пак повтарям, това ще бъде едно отбиване на номера и една псевдодемокрация.
Няма как да се постигне необходимият ефект. Тук никъде не е дадена възможността избирателите да провокират референдум. В крайна сметка, ако една пета от избирателите имат право да инициират референдум, тогава ще преценим, че действително има обществени нагласи за провеждането на такъв референдум. Иначе, ако общинските съветници поради конфронтация с кмета провокират такъв референдум, разходват се бюджетни средства, кой ще носи отговорността за натоварването на общината, а един референдум особено на голяма община не е евтино занимание. За това ще бъдат хвърлени много пари. И кой ще понесе отговорността? И каква ще е отговорността, ако се разстрои работата и бюджетът се натовари поради това, че общинските съветници искат да направят една демонстрация срещу кмета, както ще се получи в повечето случаи. Избирателите ще платят, но тяхната дума в самата процедура на първия етап няма да я има с така предложените промени в закона.
Затова пледирам, ако ще се заложи възможността да има инициатива, тя да е от избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика – господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Сотиров! Много е трудно да проумея как хора от така наречената десница, които са радетели за пряката демокрация, за развитието на обществото, с едни шаблони, с едни стари мисли и стари разсъждения от едно време пренасят своя опит днес в залата.
Извинявайте, ние не говорим за вашия модел Софиянски в продължение на десет години. Точно това искаме да се промени! И Вие по тези съображения сега обричате София никога да не може да бъде направен референдум по този въпрос.
Вие не виждате възможността една трета от общинските съветници да направят това предложение, а виждате възможността една десета от два милиона да направят това! Как ще стане на практика?! Как двеста хиляди софиянци ще бъдат обединени и ще направят такава подписка, за да се случи такъв референдум?!
Добре, да не е София, да вземем Пловдив или Варна. Как ще стане това?
Нали хората – общински съветници, които са от различни политически сили, са избрани от това население. Те ще дадат възможност на това население да излезе и да направи референдума.
Не знам как пренасяте шаблони – неща отпреди десет години, днес в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма друга реплика.
Господин Сотиров, заповядайте за Вашата дуплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Кътев, това ще стане така, както става във всички нормални държави, както е заложено и в Закона за референдумите. Не виждам какъв е проблемът избирателите да имат възможността да инициират референдумите, не общинският съвет. В края на краищата това е пряката демокрация.
Иначе, от Вашето изказване разбирам, че Вие дълбоко не познавате въпроса. Аз съм скептичен, че ще мога в рамките на едно заседание да Ви го разясня. За да не губим парламентарно време, съм готов при Ваше желание да Ви обясня за какво става въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Реплики на народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За изказване – господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Принципно моето лично мнение е за даване на възможност на населението да се изказва по подобни въпроси.
Ако се замислим достатъчно добре, ще видим, че съществуват хипотези, при които въпреки получено доверие, един мажоритарно избран кмет може да се окаже в ситуация да не го заслужава. Истина е, че общинските съветници представляват населението, но може да се окаже и ситуация, при която и те не заслужават доверието, което им е дадено априорно.
Но когато искаме да приложим този частен случай на допитване до населението, трябва да се съобразим с общо действащия закон. По мое мнение този текст не кореспондира добре със специфичния Закон за допитване до населението. Специфичният закон по отношение на местните референдуми определя в кои точно случаи може да се направи допитване до населението. Този закон не препраща към специфичния, което е негов пропуск. В специфичния закон вземането на решения по инициатива на една четвърт от населението за провеждане на местен референдум се решава от общинския съвет с обикновено мнозинство. Този закон го прави квалифицирано.
Моето мнение е, че може да се направи експеримент в тази посока, но не само чрез този закон. Предложените ни текстове не дават възможност да се приложи на практика без колизии този законодателен текст.
Затова по мое мнение би могло да се върви в такава посока, но при една следваща поправка в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Георгиев?
За реплика – господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колега Георгиев, след като казвате, че има такива противоречиви текстове, кажете точно кой е, за да го променим. Иначе така общо да казваме: да, добре, но има някои текстове, които не са конкретни или не дават възможност това да се проведе, кажете ги, за да ги променим. Защото и колежката Антонова даваше предложения ад хок в крачка, но все пак нали има процедура, нали сме на второ четене. Тогава се гледат конкретните текстове като предложения, които са дадени, и тях обсъждаме. Ние обсъждаме текста, който е внесен като предложение, а не в момента от трибуната да правим ад хок предложения.
Молбата ми е, ако действително смятате, че това е вярната и правилната стъпка и имате предвид, че някой от текстовете не е в ред, дайте да го променим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): За съжаление, уважаеми господин Кътев, законодателният процес не позволява на второ четене да се правят нови предложения. Колизиите на тези текстове са в това, че липсват текстове, корелиращи със Закона за допитване до народа. Там, в Преходни и заключителни разпоредби би следвало да се добави, да се упомене в кои случаи местните референдуми се допълват и евентуално, ако искаме да запазим това квалифицирано мнозинство, да променим квалификацията в специфичния Закон за допитване до народа. Няма как аз днес от тази трибуна да направя нови предложения за включване в Преходни и заключителни разпоредби и уточняване на специфичните текстове в онзи друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги народни представители, днешният ден е много знаменателен и много добър за българската демокрация – да използвам тази банална фраза, но много показателна днес, защото най-после се поставя въпросът относно референдумите – един институт, който в България, меко казано, не работи. Институтът е конституционно закрепен, има разгърнато някакво законодателство, но твърде неприложимо. И макар че се поставя въпросът за местните референдуми относно местната власт, ние от „Атака” много се надяваме този дебат да бъде една провокация, за да се постави въпросът и за референдумите от централно значение. До този момент в последната година ние сме с доста опит относно референдумите със събирането на нашата подписка против американските бази в България, където сме събрали 400 000 подписа, но какво от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, господин Шопов, дискутираме определен закон.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е важен въпрос, господин Пирински, защото това касае референдумите изобщо, въпреки че ние говорим за референдумите от местно значение.
Във връзка с това аз излизам на парламентарната трибуна, за да изразя нашата пълна подкрепа за това, че трябва да се направят такива промени в закона, че да има референдуми на местно и на централно ниво. И без значение е как ще завърши днешният дебат. Аз казвам, че той е изключително полезен.
Отделно, по дискутираната тема ние от „Атака” подкрепяме това положение, което дава възможност референдумите по отношение на кметовете да бъдат провокирани, да бъдат осъществявани с подписките на населението. Това – такива референдуми да бъдат, организирани чрез общинските съветници, вече не е пряка демокрация. Това вече не е референдум и си губи абсолютно смисъла институтът на допитването. Смисълът на референдума е това. Това е пряката демокрация. Обръщам се към тези, които са поддръжници на другата теза. Господин Кътев, това просто не може да бъде референдум, ако определен орган, както е общинският съвет, организира референдума, организира допитването до народа.
Един от големите проблеми на българската демокрация, на прехода, е, че избраните веднъж вече органи, било то общински съветници, било то кметове, било, ако щете, и депутати, пък и президент, се откъсват от връзката с народа, със своите избиратели и тази опосредственост, която вече се предлага – общинските съвети да са тези, които да организират референдумите, става абсолютно безсмислена. Затова ние от „Атака” подкрепяме това положение, при което референдумите... Друг е въпросът какъв брой или процент от населението ще бъдат необходими, за да се предизвика референдум. Но другото просто вече не е референдум, то е друг акт. Пак повтарям – пряката демокрация изисква пряко подписка, събиране на определен брой искащи референдум и неговото насрочване по съответния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай, колеги, преминаваме към гласуванията, които предстоят по § 23.
Съгласно правилника, първо трябва да подложа на гласуване предложенията за отхвърляне, тоест за отпадане. Бяха направени две такива предложения – едното за ал. 2 в т. 2, а другото на госпожа Антонова за алинеи 2, 3 и 4 в т. 2. И в т. 1 на подточка „д”, която третира създаването на нова т. 9. Предлага се това да отпадне.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване първо предложенията за отпадане на буква „д” от т. 1 и в т. 2 на ал. 2, 3 и 4.
Моля, гласувайте предложенията за отпадане.
Гласували 147 народни представители: за 93, против 50, въздържали се 4.
Предложенията за отпадане са приети.
Сега предстои да гласуваме редакционното предложение за допълнителен текст в т. 2, ал. 6, която ще ви прочета отново. Редакционната добавка е в края на първото изречение – „... общинската комисия уведомява общинския съветник, който може да направи писмено възражение пред комисията в 3-дневен срок от уведомяването му. В 3-дневен срок от изтичане на срока за възражения общинската избирателна комисия...” и продължава по текста.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, предложенията вчера на господин Спасов и на госпожа Антонова са идентични. След приемането на предишните текстове само трябва да отпадне „респективно – от влизането в сила на решението при положителен резултат от референдума по ал. 2”.
Тоест текстът на ал. 6 трябва да изглежда по следния начин:
„(6) В 3-дневен срок от получаване на документите по ал. 5 общинската избирателна комисия уведомява кмета, който може да направи писмено възражение пред комисията в 3-дневен срок от уведомяването му. В 3-дневен срок от изтичане на срока за възражения общинската избирателна комисия приема решение за прекратяване на правомощията. Решението на общинската избирателна комисия може да бъде оспорвано по реда на чл. 104 от Закона за местните избори. Препис от решението се изпраща на Централната избирателна комисия за местни избори и на председателя на общинския съвет в 3-дневен срок от влизането му в сила.”
Така би трябвало да изглежда текстът след редакционната поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е коректният текст, който предложи господин Осман. По него няма коментари.
Моля, гласувайте това редакционно уточнение.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Редакционната поправка е приета.
Други уточнения по текста няма. Господин Осман, можем сега да гласуваме целия текст.
Подлагам на гласуване текста на § 23 в окончателната редакция на комисията, подкрепяща вносителя и текст, съдържащ двете уточнения, които бяха гласувани – отпадането и редакционната поправка.
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 24 има направено предложение, което е оттеглено от вносителите.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, да го гласуваме, тъй като после има предложения, които не са подкрепени.
Господин Осман желае да вземе думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След тези поправки, които се направиха по § 24 е нужно вече да се направи редакционна поправка по т. 2 от доклада, към текста на ал. 3, като се добави изречение второ със следното съдържание: “В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на пълномощията на кмет на район, общинският съвет избира нов кмет на район по реда на чл. 39а”.
Текстът би трябвало да изглежда по следния начин:
“(3) Когато пълномощията на кмет на район са прекратени предсрочно, както и за срока след изтичане на мандата на общинския съвет, кметът на общината определя един от заместник-кметовете на района, който да изпълнява длъжността до полагането на клетва от новоизбрания кмет на район. В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на пълномощията на кмет на район, общинският съвет избира нов кмет на района по реда на чл. 39а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има редакционна поправка в т. 2 на § 24, в която е включено и предложение по ал. 3 на разглеждания чл. 42а от закона – добавяне на ново второ изречение в редакцията, която ви представи господин Осман.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте редакционното предложение направено от председателя на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 24 в редакцията на вносителя с току-що гласуваната добавка.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде нов § 24а, който става § 25:
“§ 25. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Секретарят на общината организира и отговаря за:
1. дейността на общинската администрация, условията на работа на служителите и информационно-техническото обезпечаване на дейността им;
2. деловодното обслужване, документооборота и общинския архив;
3. дейността на звената по гражданска регистрация и административно обслужване;
4. разгласяването и обнародването на актовете на общинския съвет и на кмета на общината;
5. работата с молбите, жалбите, сигналите и предложенията на гражданите и юридическите лица;
6. поддържането в актуално състояние на избирателните списъци в общината, организационно-техническата подготовка и произвеждането на изборите и местните референдуми.”
3. Създава се ал. 4:
“(4) Секретарят на общината изпълнява и други функции, възложени му от кмета на общината със закон или с друг нормативен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма редакционни поправки към предложения текст.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията да се създаде нов § 24а, който да получи номерация § 25 в редакция, предложена от господин Осман.
Гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 25 по вносител има направено предложение от народните представители Бойко Великов, Надя Антонова и Стоян Витанов:
В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 думите “когато това е предвидено в тях” да отпаднат.
2. В новата т. 18 се добавя второ изречение: “До изтичане на срока за оспорване или отмяна от общинския съвет на актовете, договорите и техните изменения или допълнения същите не влизат в сила и не подлежат на изпълнение.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, имате думата по § 25 на вносителя.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
По § 25 на вносителя аз предлагам следната редакционна поправка: по т. 1, буква “а” от доклада на комисията да отпадне израза “и контролира”, както да отпадне и израза “когато това е предвидено в тях”. При това положение т. 7 ще придобие следната редакция:
“7. организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно”.
Съображенията са, че тези правомощия са регламентирани на друго място в закона и не е необходимо да се регламентират два пъти.
Оттеглям предложението, което сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма други предложения и желания за изказване.
Първо трябва да гласуваме направеното предложение за отпадане в т. 1, буква “а”, което третира т. 7 на чл. 44 да отпаднат два израза: “и контролира”, който е след “организира” и вторият израз е “когато това е предвидено в тях”, който е след думите “общинския съвет”.
Моля, гласувайте тези предложения за отпадане.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 6.
Предложенията за отпадане са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25, който става § 26 с внесените в него поправки, тоест отпаданията, които току-що гласувахме.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграф 25 се приема с поправките в него и става § 26.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 26, както е по вносител, има предложение от народните представители Бойко Великов, Надя Антонова и Стоян Витанов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 26, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли нужда, госпожо Антонова, да се чете неприетото предложение или Вие ще направите уточнение?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да, ще направя уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай го оттегляте като предложение, което е формулирано.
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам господин Минчо Спасов в залата, но вчера с него имахме разговор - той също ме помоли, имах разговор и с други колеги - има предложение за редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за вашето внимание, колеги, тъй като господин Осман ще представи няколко редакционни поправки, които е добре да бъдат проследени.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Аз ще изчета това, за което колегите наистина имат основание, така както предложиха и изчистихме със съветниците.
Първо, предлагаме в ал. 1 да отпадне думата “административните”, а думата “актове” да се замени с “актовете”.
Второ, предложение за редакционна поправка на ал. 2, която да придобие следното съдържание:
“(2) Общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, в 14-дневен срок от получаването им. В същия срок той може да оспорва незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд.”
Трето, в ал. 3 да отпадне думата “административните”, а думата “актове” да се замени с “актовете”.
Четвърто, в ал. 4, изречение първо да отпадне думата “административните” и думата “актове” да се замени с “актовете”, а в изречение второ да отпадне думата “административни”.
Пето, в ал. 5 след думите “или нецелесъобразните и да оспорва незаконосъобразните” да отпадне думата “административни”.
Шесто, в ал. 12 да отпадне думата “административните”, а думата “актове” да се замени с “актовете”.
При това положение се възприемат и предложенията на колегите и това е едно общо становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Аз бих предложил да извършим две гласувания, уважаеми колеги. Едното е за поправките, които предвиждат отпадането на думата “административните” и членуването на думата “актове”, което предложение се съдържа в изказването на господин Осман по отношение на алинеи 1, 2, 3, 4, 5 и 12. Това са еднородни предложения. И отделно да гласуваме новия текст на ал. 2.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на думата “административните” и членуването на думата “актове” в текста на § 26, който става § 27.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за уточнена редакция на т. 2, отнасяща се до ал. 2 на разглеждания член. Текстът беше представен от господин Осман, няма да го повтарям.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
И това предложение е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 26, който става § 27, по вносител с внесените промени, току-що гласувани от пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 27 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 27, който става § 28:
“§ 28. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 след думата “администрация” се добавя “в района или кметството”, а след думата “утвърдената” се добавя “численост и”;
б) в т. 8 думите “чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80” се заменят с “чл. 61, 63, 68, 69, 71, 72 и 74”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Правомощията на кмет на кметство в населеното място, което е административен център на общината, се изпълняват от кмета на общината. Той може да възлага изпълнението на някои от тях на заместник-кмет или на други служители от общинската администрация.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Кметът на район и кметът на кметство могат да участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Те се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или за района.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих предложила следната редакционна промяна в § 28, т. 2, в съдържанието на предлаганата ал. 2, а именно: второто изречение от предлаганата ал. 2 да отпадне, при което положение новата ал. 2 ще има първо изречение със следното съдържание:
“(2) Правомощията на кмет на кметство в населено място, което е административен център на общината, се изпълняват от кмета на общината.”
С което приключва съдържанието на ал. 2.
Съображението за отпадане на въпросното второ изречение по доклада на комисията се състои в това, че същите тези правомощия са уредени в едни по-предни текстове от Закона за местното самоуправление, които залата вече гласува. И както казах и преди, не е необходимо един и същи проблем да се урежда два пъти в закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма други предложения и изказвания.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Надя Антонова в § 28, т. 2, която третира ал. 2 от чл. 46 – да отпадне второто изречение.
Моля, гласувайте отпадането на този текст.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 28 в редакцията на комисията, подкрепяща вносителя, и с направеното изменение в текстовете.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 28 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 28, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по § 28, който става § 29, комисията подкрепя текста на вносителите.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има предложение за създаване на нов § 28а:
"§ 28а. Създава се нов чл. 47:
"Чл. 47. Съдилищата са длъжни да приключат съдебните производства по глава четвърта и глава пета от настоящия закон в двумесечен срок от образуване на производството."
Комисията не подкрепя предложението.
Ако позволите, господин председател, ще направя едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Дискусията в комисията беше в посока, че като съдържание се възприема от народните представители, но въпросът беше дали да бъде в този закон или в друг закон. Обръщам се към вносителите, те трябваше да разговарят с колегите от Правната комисия и с нейния председател дали трябва да остане. В интерес на истината, по принцип цялата комисия възприема едно такова съдържание – че съдилищата наистина трябва да приключат всякакви спорове за много кратък срок от време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз и моите колеги вносители подкрепяме принципно предложението, което сме направили. Както стана ясно и от изказването на председателя на комисията господин Осман, принципно и комисията възприема нашето предложение. Аз съм склонна да внеса нова редакция на чл. 47, който предлагаме, за да се изчистят тези недоразумения, които първоначално съществуваха. Важното е, че се приема принципът съдебните производства по глава четвърта и пета от този закон да приключат за определен срок. Да, наистина тук е систематичното място на този текст, тъй като се касае за едно специфично производство, специално производство и се урежда в специален закон.
Така че всички притеснения относно систематичното място на текста следва да отпаднат.
От друга страна, налага се и редакционна промяна на нашето предложение, тъй като следва да се внесе по-голяма яснота, да не кажа категоричност, кои производства трябва да се разглеждат във въпросния двумесечен срок.
И така, поради съображенията, които изложих току-що, правя предложение за редакционна промяна на § 28а по предложението на моите колеги Бойко Великов и Стоян Витанов – създава се нов § 28а:
"§ 28а. Създава се нов чл. 47:
"Чл. 47. Съдилищата са длъжни да приключат образуваните пред тях производства по глава четвърта и пета от този закон в двумесечен срок."
Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване моето предложение за редакционна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте това редакционно уточнение на предложения текст.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 14, въздържали се няма.
Предложението е прието. Създаден е нов § 28а с текста, който беше гласуван.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: "§ 29. В наименованието на глава шеста думата "Постоянни" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 29, който става § 30.
Предложение от народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев за създаването на нов § 29а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 29а, който става § 31:
"§ 31. В чл. 49 се създава ал. 3:
"(3) Гражданите и юридическите лица могат да внасят писмени предложения и становища в комисиите на общинския съвет."
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителите, като той става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 31, който става § 33.
По § 32 има предложение за отпадане, което е оттеглено.
Има предложение за създаване на нов § 32а, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание са § 29, 30, 31 и 32. Три от тях са в редакцията на вносителя. По § 29а има окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителите за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 33, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 34, който става § 36.
Господин председател, ако позволите, преди колегите да вземат отношение, предвид на това, че някои от колегите, които отсъстват, ме помолиха да представя едно редакционно предложение по § 34, който става § 36:
„1. Редакционното предложение в т. 3 от доклада да отпадне.
2. Редакционната поправка по т. 4 от доклада да носи следното съдържание:
„4. В чл. 32, ал. 2 се изменя така:
„(2) Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Параграфи 33 и 34 в окончателна редакция - § 35 и 36, като в § 34 има две редакционни уточнения, едно от които е твърде съществено, отнасящо се до правомощията на областния управител. Няма желаещи за изказвания.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложенията по § 34 по вносител за отпадането на т. 3 и за нова редакция на т. 4.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложенията за уточнения са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на § 33 по вносител, подкрепен от комисията, и § 34 – също по вносител, с направените току-що уточнения.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Предложения на народните представители Бойко Великов, Надя Антонова и Стоян Витанов.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 35, който става § 37:
„§ 37. В чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. ...) след думата „указ” съюзът „или” се заменя със запетая, след думите „Министерски съвет” се добавя „или наредба на общинския съвет”, а след думата „държавата” се добавя „или общината”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предложение за § 37, което комисията подкрепя, и предлага окончателна редакция, току-що представена ви от председателя на комисията.
Моля, гласувайте текста на предложения § 37.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Има едно предложение на народните представители Бойко Великов, Надя Антонова и Стоян Витанов за създаване на § 36 – в чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България числото „250” да се замени със „100”.
Колеги, длъжен съм да дам едно допълнително уточнение за информация на народните представители. Става въпрос за една техническа грешка. Комисията не е подложила изобщо на дискусия този текст, не че е против предложението, а когато народните представители са приели законопроекта на първо четене, такъв текст изобщо не е съществувал.
Това е една материя, която е много различна от това, което са правомощията на общинските съвети или на кметове на общини. За какво става въпрос? Тази промяна се отнася за начина и условията за създаване на ново кметство. Досегашният минимум за население е 250 жители. Предложението е броят им да падне на 100. Тъй като и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично е посочено, че когато дадено предложение противоречи на философията на законопроекта, на второ четене не бива да се подлага на гласуване.
Господин председател, и в комисията по този въпрос изобщо не е имало дискусия. Искам да ви кажа, че това беше прието с единодушие. Никой не е против, но поради процедурни пречки този въпрос не е обсъждан в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Витанов, желаете ли да обосновете предложението?
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, независимо от това, което каза председателят на комисията, аз се чувствам задължен да обясня мотивите за това предложение. Връщайки се малко ретроспективно назад във времето, през 1995 г. в същия този закон – за административното деление на Република България, беше записана цифрата „100”. През 1999 г. тя беше променена на „500”, като тогава кметските наместници за население под 500 души бяха избирани от общинския съвет. Така или иначе имаше дискусия и консултации между политическите формации. Още нещо, общинският съвет, когато в един момент реши, че този кметски наместник не изпълнява своите функции, на него съответно могат да му бъдат прекратени пълномощията.
През 2003 г. броят беше намален на „250” и в момента действащият текст на закона е такъв. Но беше променен начинът на тяхното назначаване, тоест вече е с административен акт на кмета на общината и общо взето този кметски наместник, независимо от това какво върши или какво не върши, ако той е, нека да го кажем условно, удобен на кмета на общината, той си изпълнява функциите, независимо дали са в полза или не са в полза на населението.
Ние тук чухме доста слова за пряката демокрация по повод на референдумите. Аз мисля, че сме във фокуса на пряката демокрация точно при намаляването на цифрата на „100” или при избора на кметове за населени места с над 100 души. Защото какво им остава на тези хорица, които живеят в тези малки населени места? Да си представим едно село от 100 или 105 души, което има все пак право да избере своя кметски наместник, те имат право да го посочат от жителите, от хората, които живеят в това населено място, а не да бъде функция на избора и предпочитанието на кмета на общината.
Още нещо! Знаем, че това е условие, а след него следват доста процедурни действия, които касаят подписка от населението, а то може да стане без такава подписка - с решение на общинския съвет, тоест ние трябва да предоставим едно условие, една възможност това население да избира пряко своя кмет.
Завършвам с това, че през 2005 г., ако населените места, в които е имало пряк избор, са били 2400, през 2007 г., поради демографски и миграционни проблеми, те са останали вероятно 4000. Все пак идва 2007 г. и трябва да се правят избори за кметове, да се правят местни избори, а тези хора избирали кметове досега, да речем, са били 250 души, но са останали 200, тогава кметските наместници ще бъдат назначавани от новоизбрания кмет на общината.
Ето защо аз смятам, че това предложение би могло да се подкрепи от народните представители в името на демокрацията, в името на тези хора, на които да дадем шанс да направят своя избор пряко. (Ръкопляскания в КБ.)
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за процедурно предложение господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, взимам отношение по процедурата. Мисля, че не е възможно да се подложи на гласуване такъв текст, който не е бил обсъждан на първо четене, когато сме обсъждали в Народното събрание законопроектите, касаещи една материя, и предложението не е било обсъждано от комисията. Различно е от волята на народните представители, които са подкрепили текста и то беше с голямо мнозинство от всички парламентарни групи. Няма да влизам по същество, но мисля, че не е възможно процедурно да се подложи на гласуване, защото иначе опорочаваме целия процес на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам да постъпим по следния начин. Текстът така или иначе фигурира в доклада на комисията за второ четене. Въпросът е дали имаме основание да го подложим на гласуване по същество.
Предлагам да гласуваме процедурно текстът да бъде подложен на гласуване. Който е съгласен, ще гласува “за”, който е против, ще гласува “против”. (Реплики от залата.)
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не може да го подложите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не подлагам текста на гласуване, а подлагам на гласуване процедурата. (Шум и реплики.)
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Аз се извинявам, колеги. Разбира се, тук не става въпрос да говорим по същество. Всеки от нас може да изложи аргументи за или против. Има правила, които сме приели в Народното събрание. Направихме предложение под формата на редакционни поправки, които не бяха внесени, но ги приехме като редакционни поправки, които са необходими, за да бъде по-добър законът. Но един въпрос, който няма нищо общо с внесените законопроекти на първо четене, една материя, която е различна и изобщо не е свързана с материята, която се обсъжда и вече е приета от народното представителство до последния параграф, правилникът изрично казва, че когато противоречи на философията не може да се подложи на гласуване.
По тази логика оттук нататък ние с гласуване в пленарната зала – няма значение, че не е обсъждано в комисията. Комисията с единодушие реши, че не може да бъде обсъждан такъв въпрос. Повтарям, с единодушие. Много рядко народни представители от всички парламентарни групи взимат отношение. Аз съм убеден, че ако имаше един такъв текст в законопроектите за първо четене, голяма част от народното представителство щяха да направят изказване още при обсъждането на първо четене, дали това е правилно или не, дали е полезно или не. Всеки от нас има аргументи. Тук не говорим по същество. Оттук нататък ние ще опорочим практиката, че неща, които изобщо не са обсъждани в комисии, изобщо не са обсъждани за първо четене, изведнъж ще ги подложим на гласуване с едно формално, механично мнозинство.
Тоест аз не виждам как Вие можете да подложите на гласуване въпрос, който изобщо не е обсъждан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Позволете един въпрос, господин Осман. Защо в доклада фигурира този текст с текста: “Комисията не подкрепя предложението”?
РЕМЗИ ОСМАН: Аз Ви казах, господин председател. Стенограмите може да вземе всеки от народните представители. Тук са и членове на комисията. Става въпрос за една техническа грешка. Въпросът беше как да я отбележим. Преди малко изрично казах, че става въпрос за една техническа грешка, че този въпрос с единодушие изобщо не е обсъждан в комисията с аргумента, че противоречи на философията на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Откъде да знаем, че грешката е техническа?
РЕМЗИ ОСМАН: Техническа грешка е. Там трябваше да бъде посочено, че този въпрос не е обсъждан във връзка с това, това и това. Нормално е, допускат се технически грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре. Приемете тогава следното, господин Осман: Вие предлагате този текст да не бъде подлаган на гласуване. Това е процедурното Ви предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Осман текстът за създаване на § 36 да не бъде подлаган на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 72, против 40, въздържали се 25.
Процедурното предложение на господин Осман е прието. Текстът няма да бъде подлаган на гласуване. Решението на пленарната зала е меродавното.
Няма предложения за прегласуване.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, комисията предлага да се създаде § 38:
“§ 38. Параграф 15, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
Ако ми позволите, господин председател, да кажа за какво става въпрос.
Става въпрос за новите правила, които касаят заплащането на труда на съветниците. Преди малко ние гласувахме едни текстове. Въпросът е откога трябва да влязат. По нормалния ред е веднага след публикуването на закона или 2008 г. Предлагам всеки от нас да вземе отношение по този въпрос по съвест, защото надали някой от вас сега ще отгърне на § 15, за да види какво означава. Въпросът е новите правила за заплащането на съветниците да влязат заедно със закона или от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Осман? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 38 по предложение на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 88, против 44, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация на второ четене.
Моля да не забравяте, че сме гласували след парламентарния контрол да се продължи със законодателна дейност.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете да ви информирам за новопостъпили питания в периода 4-10 август 2006 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно приложение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в „Трансмариска-69” АД в гр. Тутракан. Следва да се отговори писмено до 22 август 2006 г.
Има един набор от писмени отговори на министри.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Добромир Гущеров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Любен Корнезов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов на питане от народния представител Соломон Паси.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на питане от народния представител Мария Капон.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Васил Паница.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Днес пръв в пленарната зала ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев.
Първото питане е от народния представител Мартин Димитров относно усвояването на европейските фондове в периода 2007-2009 г.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По какъв въпрос? Процедура? Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! От средата на миналия месец съм внесъл два актуални въпроса към министри, свързани с престъпна небрежност на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве в Благоевград, ХЕИ и Националната инспекция за строителен контрол. След няколко отлагания, днес в парламентарния контрол съответните министри няма да отговарят поради платен годишен отпуск.
Използвам Вашето присъствие в залата, господин премиер, да Ви попитам: във Вашата програмна реч в началото на сесията Вие обявихте, че правителството няма да почива този сезон и помолихте и парламентът да стори това. Народното представителство се отзова на този Ваш призив.
Вчера министър Кунева изнесе, че 16 закона се бавят от правителството, които парламентът трябва да приеме. Също така, че 25 мерки за влизането ни в Европейския съюз зависят от решение на правителството, които също се бавят. Това се отнася и за 14 други мерки, които са от компетентността на ваши министри. А от 37-те червени зони са изпълнени само 5, уважаеми господин премиер.
В крайна сметка кого лъже правителството – избирателите, народното представителство, или Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква Ви е процедурата, господин Чачев? Това не е процедура. Каква е процедурата? Вие питате министър-председателя защо министрите са в отпуска. Това не е процедурен въпрос, прощавайте, в контекста на нашия правилник.
Уважаеми народни представители, искам да ви информирам, че са постъпили писма от двамата вицепремиери – Даниел Вълчев и Емел Етем, и от министрите Николай Василев и Нихат Кабил, с които уведомяват председателя на Народното събрание, че поради законен платен годишен отпуск, съгласно Кодекса на труда, те няма да имат възможност да отговорят на въпроси и питания в залата днес, тоест процедурата е спазена.
Господин Димитров, имате думата да развиете Вашето питане. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! България е на прага на влизане в Европейския съюз, има сериозна опасност от предпазни клаузи, но това не е обект на това питане.
Още догодина – през 2007 г., ще трябва да бъде изграден необходимият капацитет за усвояване на европейските фондове. Моето впечатление и на колегите ми от Съюза на демократичните сили е, че не се вземат необходимите мерки за изграждане на този капацитет.
В тази връзка имам конкретен въпрос към министър-председателя на България, с което се надявам да привлека неговото внимание и на неговите колеги за вземане на спешни мерки.
Във финансовата перспектива, одобрена от Европейския съюз, за 2007 г. България ще има възможност за усвояване, което е възможност, около 2 млрд. и 300 млн. лв. Тоест за 2007 г. в европейската перспектива за България са предвидени като възможност 2 млрд. и 300 млн. лв.
В тригодишната бюджетна прогноза на правителството, уважаеми дами и господа, който от вас внимателно я е прочел, се вижда, че около 500 млн. лв. от тези пари се предвижда да бъдат усвоени, тоест възможността е 2 млрд. и 300 млн. лв., а са предвидени за усвояване 500 млн. лв. за 2007 г.
Аз и моите колеги от СДС сме много обезпокоени от този факт. Наясно сме с цялата технология – че не всички пари се усвояват веднага, но за нас тези две числа по начина, по който са записани, са доказателство, че тройната коалиция и сегашното правителство сами признават, че капацитетът за добро усвояване на европейските пари не е налице. Именно сега, последните месеци преди влизането в Европейския съюз, е необходимо да бъдат взети спешни мерки. Изграждането на капацитет зависи единствено от волята на управляващите. В много области тази воля не я виждаме. Виждаме два основни проблема пред България: няма кой да пише качествени проекти или тези хора са малко в администрацията и контролът, включващ инспекцията и одита, беше тотално разбит в България. За последните две години 500 души, отговарящи за контрола, бяха уволнени.
Господин министър-председател, моля Ви Вашият отговор да бъде концентриран върху числата, които вече споменах: защо само 20% от европейските фондове са предвидени за усвояване? Моля Ви за конкретен отговор и като министър-председател да поемете отговорност какво се случва тук и защо България няма да бъде в състояние според тези данни да усвоява европейски фондове?
Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на пет минути на питането на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Няма съмнение и нееднократно съм заявявал, че членството в Европейския съюз за нас е важно не само от гледна точка на постигането на членството, не само от гледна точка на въвеждането на европейските правила, принципи в действието на българското законодателство и органите на изпълнителната власт, всички институции в държавата, но и от гледна точка на усвояването на фондовете на Европейския съюз.
Разбира се, България има проблеми с усвояемостта на фондовете – както предприсъединителните, така и присъединителните. Това не би трябвало да учудва нито Вас, нито когото и да било, защото не живеем в абстрактна и идеална страна, защото работим с реален административен капацитет и проблемът за административният капацитет не засяга само централната държавна администрация, но и местното самоуправление и като цяло нацията, страната ни. В немалка степен усвояемостта зависи не само от централните административни органи, но и от местното самоуправление и от способността на бизнеса да подготвя проекти. Затова правителството работи много активно за преодоляване на съществуващите слабости и дефекти. Мога откровено да кажа, че се сблъскваме с трудности, защото е трудно да се привлекат качествени специалисти и експерти при българското ниво на заплащане в държавната администрация, въпреки че са взети допълнителни специални мерки за значително по-високо заплащане на хората, които работят с европейски проекти в държавната администрация. Това е едната страна.
Другата страна е потенциалът на хората, които разполагат с познанията и уменията. Затова е необходимо действително да се мобилизира целият потенциал на нацията в работата по проектите и по тяхното прозрачно усвояване в полза на обществото.
Искам да обърна вашето внимание на следните данни.
Договорените средства за периода 2007-2009 г., са насочени в четири основни направления: селско стопанство – 1 млрд. 562 млн. евро; структурни действия – 2 млрд. и 300 млн. евро; вътрешни политики и администрация – 490 млн. евро; бюджетни компенсации и подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение – 240 млн. евро. Общо 4 млрд. и 600 млн. евро.
Няколко думи за средствата, предвидени за структурни действия.
Според Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз през първите три години страната ни има право на следните максимални размери – обръщам внимание – по структурните фондове и кохезионния фонд на Европейския съюз: за 2007 г. – 539 млн. евро, в това число 180 млн. евро от кохезионния фонд; за 2008 г. – 759 млн. евро, в това число 253 млн. евро от кохезионния фонд; за 2009 г. – 1 млрд. и 2 млн. евро, в това число 334 млн. евро от кохезионния фонд.
Отчитайки възможностите на фискалната рамка, правителството е одобрило следните нива на усвояването на структурните и кохезионния фонд за Европейския съюз, включително и със съответното съфинансиране за 2007 г.: 300 млн. лева, за 2008 г. – 555 млн. лева, за 2009 г. – 1 млрд. 93 млн. лева. Разбира се, това е прогноза. Нейното реализиране ще зависи в немалка степен и от административния капацитет на държавата като цяло и на общините, и на много други институции.
Две думи по отношение на средствата, предвидени за селското стопанство, което е една от основните общи политики на Европейския съюз. Съгласно новите проекти на Европейския съюз от структурните фондове се отделя помощта за развитие на селските райони, която преминава към Единния европейски фонд за развитие на селските райони. Съгласно постигнатите договорености в преговорите максималният размер на директните плащания за България възлиза на 385 млн. лева за 2007 г., 470 млн. лева за 2008 г. и 549 млн. лева за 2009 г.
Отчитайки възможностите на фискалната рамка, правителството одобри следните лимити за усвояване на ресурсите за сектор селско стопанство за 2007 г. – 2 748 млн. лева, за 2008 г. – 1 млрд. 135 млн. лева, за 2009 г. – 1 млрд. 435 млн. лева.
Уважаеми господин Димитров, към нещата, които казах дотук, ще добавя, че администрацията продължава да работи активно за изграждане на необходимия капацитет, в това число и структури и институционално обучение за управление на структурните и кохезионния фонд.
С Решение 965 на Министерския съвет от 2005 г. се определя централно координационно звено, управляващите органи на оперативните програми и междинните звена за управление на средствата от структурните фондове на Европейския съюз.
През последните месеци е ускорена и според мен върви в дълбочина подготовката на човешките ресурси, ангажирани с участието в структурните фондове, както и изготвянето на проекти за усвояването им.
Правителството отчита също така изключително важната роля, както вече споменах, на местните власти в този процес. Започна и процесът и на фискална децентрализация, както ви е известно, подготвят се и промени в Конституцията в тази посока, които ще дадат повече възможности на местната власт за ефективно участие в структурната и кохезионната политика на Европейския съюз.
В заключение ще подчертая, че в този процес действително е необходимо да се впрегне целият потенциал на България, да се мобилизират и насочат усилията и на държавната администрация, и на местната власт, на бизнеса и на неправителствените организации.
Искам да кажа още две думи по повод на този действително важен въпрос, който Вие поставяте. Прави се всичко възможно и необходимо да се повиши капацитетът, да се работи по конкретни проекти. В рамките на есента от м. септември започва една масирана информационна кампания, организирана от правителството и най-вече от Министерството на държавната администрация и административната реформа и от Министерството на финансите по Националната стратегическа референтна рамка и всички оперативни програми – област по област, за да може в максимална степен и местната власт, и бизнесът, и неправителствените организации на регионално ниво да са наясно с приоритетите на държавата, с правилата за кандидатстване и усвояване на европейските фондове, за да могат да се справят успешно с тези задачи, които стоят пред основните бенефициенти, които са най-вече на местно ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Димитров, имате две минути да зададете два доуточняващи въпроса към Вашето питане.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Аз се надявах да чуя нещо повече от Вашия отговор, а именно три конкретни ключови неща, които до края на годината оглавяваното от Вас правителство ще свърши, така че капацитетът да бъде по-добър.
Едно такова нещо е масираната информационна кампания – да. Но кажете поне още две неща, които ще свършите, за да знаем, че има някаква надежда в края на годината България поне малко да подобри административния си капацитет.
И втори конкретен въпрос към Вас: Вие правилно говорихте доста време за значението на местното самоуправление и на местната власт в България. Моля Ви ясно от тази трибуна да кажете четвъртата поправка в Конституцията ще създаде ли правомощия на местната власт да определя вида и размера на местните данъци и такси това лято, правейки четвъртата поправка в българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но това е извън контекста на Вашето питане, господин Димитров. (Шум и реплики от КБ. Реплики на народния представител Михаил Миков.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво ме молите, Вие питате за поправка в Конституцията...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много Ви моля, не ме прекъсвайте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прекъсвам Ви, правилникът ми налага да Ви прекъсна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, господин премиер, се надявам на конкретни отговори от Ваша страна по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър-председател, имате 2 минути да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Първо, смятам, че кампанията, която се подготвя, действително е много важна и полезна. Не става дума само за кампания, а за един реален диалог, информираност на всички потенциални участници в процеса на усвояване на фондовете. Това ще стане на базата на дискусията и на утвърждаването на националната стратегическа референтна рамка, която ще се води в Министерския съвет, в рамките на следващата седмица и може би след нея ще се доуточнява. Така ще е ясна рамката на тази база, всички възможности и приоритети.
Второ, както Ви казах, засилен е процесът на обучение на държавната администрация.
Трето, търсят се конкретни възможности за осигуряване на средства на общините, особено на малките и средните общини, механизми за тяхното съфинансиране по редица проекти. Знаете, че един от основните проблеми на нашата държава особено през първата година ще бъде съфинансирането на проектите от Европейския съюз.
Още малко статистика от първите десет страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г.
За 2004 г. страна с много силна администрация, каквато е Естония, по структурните фондове от възможните средства е реализирала, усвоила 41%. Латвия – 40%, Литва – 42%. Това е по структурните фондове.
По кохезионния фонд – почти всички от тези страни не са усвоили нито едно евро. Вие разбирате, че тук има и статистически въпрос, защото стъпката за усвояване на средствата по кохезионния фонд е по-дълга. Единствените държави, които са усвоили нещо, са Литва – 3,7 млн. евро, Полша – 2,5 млн. евро и Словакия – 1,6 млн. евро.
Второ, действително процентът на неусвояеми средства за първите десет страни – нови членки на Европейския съюз, е изключително висок. Той се колебае между 72 и 82% за първите две години. Това не е моя измислица, господин Димитров. Това са данни от Европейската комисия, от Генералната дирекция „Бюджет”.
Това действително е проблем, пред който е изправена и българската държава. Ще направим всички възможно в диалог с цялото общество да търсим начини за мобилизиране на целия капацитет, защото този въпрос не бива тясно да се политизира. Вие, с Вашия капацитет можете да се включите в този въпрос. Добре сте дошли!
По повод поправките в Конституцията. Очаквам Народното събрание да проведе действително сериозни консултации. Смятам, че е назряла и политическата необходимост, и икономическата целесъобразност да се направи тази важна стъпка в развитието на местното самоуправление в България. Тя ще даде повече правомощия на общините в определянето не само на местните такси, но и на местните данъци, и наред с това - ясна законова регламентация на този процес и с ангажимент на държавата по отношение на по-слабите икономически и финансово общини чрез изравнителна субсидия.
Нека не се заблуждаваме, че това ще реши всички проблеми на местната власт. Това е важна стъпка, тя ще бъде от помощ, но тя не е универсално лекарство за всичко. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате две минути, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, господин министър-председател! Част от данните, които споделихте с нас, се разминават с официалните документи на вашето правителство, които ще ви предоставя след края на моето изказване за Ваша информация.
За успокоение не трябва да използвате това, че други страни, присъединили се към Европейския съюз, имат проблеми с усвояването на европейските фондове. Напротив, трябва да ползвате техния опит.
Това, което липсваше във Вашето изказване, е, че Вие не сте направили контакти с тези страни, за да ползвате техни експерти. Това е много голяма грешка. Ползването на техни експерти би позволило и би дало възможност за много по-добър капацитет при използването на европейските фондове.
Господин председател, има нещо друго, което колкото по-рано бъде разбрано, толкова по-добре: освен липсата на капацитет пред България има и друг голям проблем. Той е и червена зона. Това е контролната система.
Европейският съюз изисква сертифицирани одитори в отделните области, в които се използват европейските фондове. Знаете ли в администрацията колко такива лица има? Ще Ви помогна – нито един!
Докато този проблем бъде разрешен, усвояването на европейските фондове ще бъде проблематично. Две хиляди и седма година е близо. Имайте предвид, че няма как, ако има проблеми, те да бъдат скрити. Те веднага ще излязат наяве. Имайте предвид, че дори тези 40%, постигнати от Балтийските страни, са постигнати в резултат на много работа. В момента ние сме далеч от тези 40%. И ако не си дава сметка тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ по този въпрос, нещата действително стоят много зле.
Догодина ние няма да бъдем склонни да приемаме такива оправдания, господин министър-председател, като например, че и други страни са имали проблеми при усвояването на европейските фондове. България трябва да бъде над средното ниво на усвояване. Ако е под средното, това означава, че се проваля правителството.
Надявам се на много активни действия от ваша страна, защото без подобни активни действия тези проблеми, които са много сериозни, не могат да бъдат разрешени.
Надявам се по отношение на местното самоуправление ангажиментът, който поехте от тази трибуна, да бъде изпълнен. Защото в тази връзка бяха направени много обещания, но много малко реални действия бяха предприети.
Вие сте прав, тук необосновано бях прекъснат от господин председателя на Народното събрание, защото Вие сам казахте, че местното самоуправление е важна част от усвояването на европейските фондове. Промените в Конституцията в тази връзка са важни. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Да благодарим на министър-председателя за участието му в днешния парламентарен контрол!
Преминаваме към питане от народния представител Борис Ячев и Мирослав Мурджов относно решение на Европейския съд по правата на човека. Питането е към министъра на правосъдието господин Георги Петканов.
Господин Мурджов, заповядайте, имате три минути да развиете Вашето питане.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, министри, уважаеми колеги! Нашият въпрос с колегата Борис Ячев е в следната насоченост.
Господин министър на правосъдието, в края на м. юни т.г. в повереното Ви министерство, с писмо, подписано от заместник-министъра Маргарит Ганев, се уведомяват кметовете на общини в Югозападна България, както и директорът на РДВР – Благоевград, районните прокурори в Благоевградска област за решение на Европейския съд по правата на човека по делата на ОМО „Илинден” и Иванов срещу България, както и Иванов и други срещу България.
Делата са заведени от представители на нелегитимните и антибългарски организации ОМО "Илинден", които от момента на учредяването си от 1999 г. и досега чрез свои изявления и издаването на печатни материали, публично и грубо провокират обществения ред, отправят нападки и обиди срещу българската нация, държавните институции, поругават българските национални символи и издигат призиви за откъсване на територии от българската държава и присъединяването им към съседни такива. Или, най-откровено казано, прояви на откровен сепаратизъм.
В цитираното по-горе писмо, подписано от заместник-министър Ганев, с подробна и изчерпателна фактология относно действията на ОМО "Илинден" и решенията на Европейския съд за правата на човека, Министерството на правосъдието обръщат внимание на няколко параграфа – 113 и 116 от това решение, касаещи действията на кметовете на Югозападна България за забраната им на скандалните митинги и прояви на ОМО "Илинден". На тези прояви на ОМО "Илинден", както става известно от фактите на това дело, са се издигнали искания срещу териториалната цялост на Република България и срещу националната сигурност. Между другото, това са част от аргументите на защитата на България в Европейския съд за правата на човека и, надявам се, част от аргументите на самото правителство за защита на държавата. Освен че на кметовете е обърнато специално внимание за действията им срещу сбирките на ОМО "Илинден" се правят внушения, че с цел преустановяване на подобни нарушения те, кметовете, “трябва стриктно да спазват принципа на пропорционалност между приетите действия и преследваната законова цел”.
С оглед на всичко това нашите въпроси с моя колега към Вас са следните.
Въпреки че това решение на Европейския съд за правата на човека, в което България беше осъдена от ОМО "Илинден" да заплати 6 хил. евро, е от септември 2005 г., защо едва една година след това се предприемат тези мерки, за да бъдат информирани местните и общински власти? Може би защото през август и септември по принцип са времената, когато ОМО "Илинден" организира антибългарските си прояви на територията на Пиринска Македония.
И вторият въпрос е целта на писмото на заместник-министър Ганев не е ли начин да се влияе и да се намесва грубо в това, което има като власт местното самоуправление и местната администрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Господин министър, имате думата в рамките на 5 мин. да отговорите на питането. Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов, уважаеми господин Ячев. Съгласно чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяка държава, приела юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, е длъжна да изпълнява окончателните решения на съда. Тяхното изпълнение се контролира от Комитета на министрите на външните работи на страните – членки на Съвета на Европа, като съответната държава трябва да докладва за взетите от нея мерки. Във връзка с това, освен изплащането на обезщетението по конкретното дело, страните членки са длъжни да предприемат редица по-общи мерки в изпълнение на решенията, включително да ги разпространяват сред компетентните власти с цел да не бъдат допускани повторни такива нарушения.
Решенията по делата ОМО "Илинден" и Иванов срещу България и Иванов и други срещу България, са влезли в сила респективно на 15 февруари 2006 г. и на 24 февруари 2006 г., след което са били препратени в Комитета на министрите към Съвета на Европа. Двете дела са включени в дневния ред на заседанието на Комитета на постоянните представители, насрочено за 6 и 7 юни 2006 г.
Във връзка с подготовката на заседанието постоянният представител на Република България в Съвета на Европа господин Иван Петков с писмо от 26 май 2006 г., уведоми Министерството на правосъдието за необходимостта от предприемането на спешни мерки относно допуснатите нарушения. Тъй като нарушенията, визирани в решенията на съда, датират от 2003 г., основателно се постави и въпроса доколко ефективни са били предприетите мерки за изпълнение на решението по делото Станков и ОМО "Илинден" срещу България. Решението по това дело е постановено още през 2001 г. и с него страната ни е осъдена за същите нарушения. Всичко това наложи извода, че е необходимо държавата да положи допълнителни усилия, осигуряващи прилагането на Европейската конвенция в съответствие с практиката на съда по делата, по които България е осъдена.
С оглед на поставените осъдителни решения и в изпълнение на задълженията, които произтичат за българската държава като страна по Конвенцията, Министерството на правосъдието изпрати решенията с придружително писмо – и това е именно писмото на господин Ганев – адресирано до компетентните съдебни органи и органите на местно самоуправление. Писмото няма за цел нито да внуши определено поведение от страна на органите на местно самоуправление, а още по-малко да изрази подкрепа към организацията на ОМО "Илинден". Вярвам, че сте убеден в това. Писмото има чисто уведомителен характер и пояснява основните изводи в решението на Европейския съд по правата на човека единствено с цел да улесни неговото прилагане.
На следващо място, бих искал да подчертая, че ако държавата не покаже воля за решение на проблема, Комитетът на министрите към Съвета на Европа може да приеме и оповести публично официална резолюция, с която ще задължи страната ни да вземе съответните мерки по изпълнение на решението.
И накрая, от друга страна, своевременното предприемане на адекватни действия ще бъде оценено при обсъждането на двете решения и ще се отрази според мен положително на международния имидж на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мурджов, имате 2 мин. да отправите двата уточняващи въпроса.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Безспорно е това, което казва господин Петканов. И безспорно, че са налице най-вероятно позитивни намерения от страна на министерството с изпращането на това писмо и че министерството по този начин си върши работата. Въпросът обаче, господин Петканов, е коренно различен, защото с изпращането на това писмо на практика се проявяват точно обратните негативни тенденции. И кметовете, и въобще хората, които представляват местната власт, включително и органите на реда и на правосъдието, на практика с това писмо отново позволиха на една сепаратистка и нелегитимна организация, нерегистрирана никъде в България, да развяват символи на чужда държава, да говорят отново против българските държавни институции и да проповядват откровен сепаратизъм. Така че писмото, което Вие сте изпратили, може да има добри намерения, но на практика постига точно обратния ефект.
И като пример за това ще Ви дам разрешението на кмета на град Гоце Делчев, който позволи на територията на общината да бъде позволена сбирка, в която да се учреди политическа партия от тези хора, които проповядват антибългарски призиви, разрешението на кмета на град Петрич за появата на ОМО "Илинден" на Самуилова крепост, където отново се говореха и се развяваха антибългарски лозунги.
Така че, господин министър, аз лично смятам, че това писмо може да има много добри намерения, може да е прекрасно в изпълнение на всички европейски решения. Но това, което Ви зададох в първия въпрос, на практика всички тези действия на кметовете са били основна част, основен аргумент за осъдителната присъда на България по тези дела, а именно кметовете не са позволили тези прояви, защото на тях са издигани искания срещу териториалната цялост и срещу националната сигурност. С това писмо Вие на практика ги задължавате да насърчават такива прояви или поне да не ги възпрепятстват по абсолютно никакъв начин.
Моят въпрос е: не е ли това начин отново чрез европейски изисквания България да си затваря очите с оглед приемането ни в Европейския съюз, отново да бъде нарушавана териториалната цялост и вътре в нашата държава да се полагат такива неща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и ще Ви помоля да спазвате правилата за времето.
Господин министър, заповядайте, за да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мурджов!
Тълкуването, което давате, според мен е малко превратно, да не кажа изцяло превратно. Това, че писмото преследва най-добри цели Вие самият го признавате. Какво повече можем да направим оттук нататък?
Искам да Ви кажа, че Европейския съд по правата на човека е постановил осъдителни решения въпреки всички аргументи изтъкнати от българското правителство в подкрепа на становището, че не е допуснато нарушение на правото на мирно събрание. Това обаче е решение на съда. Такова е то.
Единствената цел, която преследва Министерството на правосъдието с изпратеното писмо е за в бъдеще – забележете, за в бъдеще, да не се допускат осъдителни решения от този сорт, каквито има досега, повтарящи се многократно, за които държавата да плаща съответните суми. Така че аз се надявам, че с това писмо разумните кметове са разбрали за какво става дума, а ако някой от тях превратно е разтълкувал съдържанието, това си остава за негова сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мурджов, имате думата да изкажете своето становище по получените отговори.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин министър, аз чух от Вас как Министерството на правосъдието си е свършило работата, как има голяма опасност България отново да бъде осъдена в Страсбург, само че не чух какви ще бъдат мерките такива прояви от страна на сепаратистки организации в България, не само ОМО "Илинден", има много такива в последно време, мерките, които Министерството на правосъдието ще предприеме в тази посока.
Считам, че поредната осъдителна присъда на Европейския съд по правата на човека срещу България в размер на 6 хил. евро е просто много ниска цена, която държавата плаща в съответствие на това, че пише писма до кметовете и едва ли не им препоръчва с тези писма, защото не знам дали те така ги тълкуват, но на практика точно така ги тълкуват, че има опасност отново България да бъде осъдена и по-добре да допуснем такива прояви, на които отново ще се издигат твърдения за нарушаване на териториалната цялост, да се говори как българите са един много лош народ, да се веят символи на чужди държави. От тази гледна точка питам: българското Министерство на правосъдието освен да информира представителите на местната власт какви са решенията, какви мерки е предприело, за да ограничи тези представители на сепаратистки организации. Това не чух. Така че от тази гледна точка мисля, че Вие си вършите прекрасно работата, само че не като българско Министерство на правосъдието, а като европейско такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, Вие вече нямате право на дуплика след това питане.
Нека да благодарим на министъра на правосъдието господин Петканов за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към три питания и един въпрос към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Първото питане е на народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за оздравяване на "Топлофикация" – София.
Господин Иванов, имате думата, за да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече трети месец скандалът с "Топлофикация" – София, продължава да разтърсва българското общество. Това не е само по причина, че се касае за един особено болезнен въпрос за всеки български гражданин – цената на отоплението, но и по три други за мен основни фактори.
На първо място поразява размерът на средствата, с които са ощетени българските потребители – 33 млн. лв. злоупотреби вече са разкрити досега. Убеден съм, че в близките седмици ще бъдат разкрити и други.
На второ място поразява наглостта на Валентин Димитров. В същото време, когато този салонен комплексар и първеню е изпращал мутри като посредници да събират задълженията на българските граждани, той добре се е грижил да не се спира потока от крадени пари към сметките му в страната и чужбина като до момента само в една сметка в Австрия са намерени над 1,6 млн. евро засега. Ще бъдат явно и повече.
На трето място поразява бездействието на отговорните институции - от начало Софийска община, която е мълчала до 2004 г., а после, господин министър, когато явно наглостта на Валентин Димитров е станала прекалено голяма, двама министри на енергетиката – Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски, осуетяват неговата смяна. Първият отказва да внесе в съда решението на общото събрание за смяната му, а вторият отказва изобщо да свика общо събрание.
Стигаме до Вас, господин министър. Аз няма да се намесвам в словесния двубой между Вас и кмета на София – кой е с повече заслуги за разкриването на Валентин Димитров, но има нещо във Вашето поведение, което мен ме поразява.
Когато станахте министър – точно преди една година, Вие като човек изключително добре информиран в областта на енергетиката, сте знаели отлично, че "Топлофикация" – София, се управлява възможно най-лошо, че дълговете надхвърлят 100 млн. лв., от които само към "Булгаргаз", доколкото знам са около 80 милиона. Защо не назначихте проверка веднага, а чакахте 6 месеца – до 13 февруари 2006 г.? Какво чакахте да се случи в "Топлофикация"?
Ако бяхте назначили веднага проверка не с един, а с двумесечен срок, до началото на топлофикационния сезон тя щеше да излезе с категоричните си заключения, щеше да бъде сменен и Валентин Димитров, вероятно може би и борда, и на столичани щеше да бъде спестено увеличението на цената на топлоенергията за изминалия отоплителен сезон. Вие не го направихте чак до 13 февруари, когато както сам заявихте, именно искането за ново увеличение на цените – това го казвате във Вашите интервюта – Ви е накарало да разпоредите проверка. Ако Валентин Димитров не беше сглупил да пуска ново увеличение на цените това означава ли, че сега щеше да си кара джета на морета и да си брои парите във Виена? Вие не направихте това тогава, затова аз Ви питам какво ще направите поне сега? Какви мерки предвижда да предприеме Министерството на икономиката и енергетиката за финансово оздравяване на "Топлофикация" – София? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на питането на господин Иванов. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов!
Аз, преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, честно да си призная, се изненадах от доста резките сравнения и обидни квалификации, които направихте за Валентин Димитров и от начина, по който се опитвате да ми вмените във вина факта, че съм закъснял с няколко месеца с проверката.
Вие, господин Иванов, сте представител на една политическа сила, която избра, която назначи Валентин Димитров преди 10 години за управител на столичната "Топлофикация". И 10 години кротичко го наблюдавахте какво прави. И не само го наблюдавахте, ами се ползвахте от това, което прави.
Учудва ме нахалството и цинизмът, с който с лека ръка се опитвате сега в последния момент да прехвърлите вината от болната глава на здравата! Но все пак да отговоря и конкретно на въпросите Ви.
Първо, Министерството на икономиката и енергетиката е миноритарен собственик, господин Иванов, притежаващо 41,8% от капитала. Мажоритарен собственик е Столична община. Ето това е отговорът на въпроса Ви защо и кога е направена проверката. Мажоритарен собственик е Столична община. Столичните дружества се проверяват от мажоритарния им собственик. Аз мога да поискам и да помоля някой да направи проверка. И я поисках, и я направих тогава, когато стана дума за цени.
Второ, дружеството се управлява от петчленен Съвет на директорите, от чийто състав представители на Министерството на икономиката и енергетиката са двама.
Трето, за председател на Съвета на директорите и за изпълнителен директор са избрани представители на Столична община.
Четвърто, решенията на Съвета на директорите, касаещи оперативната дейност на “Топлофикация София” АД, се вземат с обикновено мнозинство, тоест представителите на Министерството на икономиката и енергетиката дори при несъгласие с предлаганите решения не могат да ги спрат, освен в някои особено скандални случаи, когато стават публично достояние.
И накрая, господин Иванов, питането, което ми отправяте, изцяло е от компетентността на оперативното ръководство на дружеството. Въпреки това аз ще се опитам да Ви отговоря, тъй като темата не ми е безразлична, защото става дума за съдбата и за интересите на 1 милион столичани.
Конкретно към Вашето питане. Финансовият резултат на дружеството към 30 юни 2006 г. е 4 млн. 987 хил. лв., близо два пъти по-нисък от миналата година. Приходите от продажби са 181 милиона при 164 милиона за същия период на миналата година. Вземанията на дружеството от продажби са в размер на 154 милиона, в това число от битови потребители – 136 млн. 900 хил. лв. Съдебните и присъдени вземания са в размер на 52 милиона. Дългосрочните задължения по кредити от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие с падежи съответно до 2016-2020 г. са в размер на 62 млн. лв. В крайните си споразумения е регламентирано задължението на “Топлофикация София” да привлече частен оператор към 30.12.2003 г. – нещо, което все още не е изпълнено, поради което част от кредита на Международната банка за възстановяване и развитие е преустановена. Става дума за 15 милиона. Общият размер на задълженията на “Топлофикация София” към 31 юли 2006 г. са 160 милиона. Напомням ви, капиталът на дружеството е 107 милиона, тоест дружеството е декапитализирано и може да бъде обявено в несъстоятелност.
Най-големият дял от задълженията на дружеството са към “Булгаргаз”. Към 31 юли 2006 г. те възлизат на 96 млн. лв. За същия период на миналата година са нараснали с 10 млн. лв. Казвам това число, защото един от новите експерти на столична “Топлофикация” обяви, че вследствие на шумните проверки задълженията били намалели. Те намаляват просто по една елементарна причина – през м. април се спира топлоподаването, а парите се събират след това. Те все още се събират и най-вероятно ще намалеят още. Но какво да правят хората – те не са се занимавали досега, нищо, че сега се опитват да се показват експерти.
Събираемостта на вземанията от топлинна енергия по видове потребители се запазва на същото относително ниско ниво, както беше през миналите години.
В дружеството към настоящия момент се разработва антикризисна програма. Тя включва мерки в посока на активизиране на събираемостта и намаляване на разходите по целия технологичен цикъл. По наше мнение предлаганите мерки са частични и палиативни и няма да доведат до коренна промяна на финансово-икономическото състояние на “Топлофикация София”.
Необходими са оздравителни мерки в четири посоки:
Първо – преструктуриране на дружеството с цел финансово оздравяване и цялостна промяна на неговото управление. Моделът “Валентин Димитров” трябва да бъде унищожен в това дружество. Това не може да стане тогава, когато дясната и лявата ръка на Валентин Димитров продължават да командват в дружеството. Това не може да стане до момента, в който Столична община не смени представителите си в Управителния съвет. Те са същите, които бяха и при Валентин Димитров.
Второ – трябва да завърши процесът на технологично обновление на “Топлофикация София”. Отлаганите с години проекти за когенерация, за реконструкция и модернизация на енергопроизводствените мощности, довършване на проекта за рехабилитация на топлофикационната система – това трябва да стане във възможно най-кратки срокове.
Трето – трябва тотално и изцяло да се промени моделът на отношение към гражданите. С промените в Закона за енергетиката държавата направи първата стъпка в това отношение.
Искам отново ясно да подчертая – всичко това, което правим в Закона за енергетиката, се прави без каквото и да било съдействие от Столична община. Те даже не си направиха труда да се запознаят с текстовете. Кметът се срещаше с кого ли не, но не намери време да обсъди тези проблеми.
Финансовото стабилизиране на “Топлофикация София” в резултат на бъдещите мероприятия, които посочих, следва да създаде и по-добри условия за функциониране на топлофикационната система, както и за обслужване дългосрочните заеми на дружеството.
Между другото може би трябва да споменем за основните промени, които предлагаме в Закона за енергетиката, за да бъде ясно и на тези, които ни наблюдават в момента. По наше предложение отпадна така наречената такса мощност и беше върната еднокомпонентната цена. За фирмите, извършващи услугата “дялово разпределение”, се въвежда регистрационен режим, за да може държавата да запази правото си на контрол върху тези фирми. Всичките механизми и методики за изчисляване и преизчисляване на сумите, които ще трябва да плащат гражданите, ще бъдат публично достояние.
Наред с това топлофикационното дружество ще започне да играе значително по-активна роля и ще поеме своята отговорност в целия процес на предлагане на услугата както дялово разпределение, така и въобще услугата топлофикация. Ще се избегне целият порочен кръг, в който се въртят в момента гражданите, подавайки жалби в най-различни институции. Всички тези мерки неминуемо ще имат положителен ефект и аз съм убеден в това.
Но има един въпрос, от който ние не бива да бягаме. Беше създадена междуведомствена работна група с представители на Министерството на икономиката и енергетиката, на Столична община, с наблюдатели от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, която трябваше да подготви механизмите за приватизация на “Топлофикация София”.
Искам да кажа, че вече не три, а повече от пет месеца продължава замерянето с компромати, продължават лъжите по отношение на един или друг в “Топлофикация София”. Вместо да се занимаваме с реалните проблеми, ние продължаваме да изместваме темата, раждайки скандал след скандал, продължавайки една безсмислена битка, която няма да реши проблема на столичната “Топлофикация”.
И вчера на първото заседание на тази работна група представителите на Столичната община са били абсолютно неподготвени. Заседанието е отложено за 11 септември 2006 г., което означава, че до края на тази година нищо няма да се случи по отношение на тези сериозни мерки и промени, които трябва да бъдат извършени в столичната “Топлофикация”.
Аз казвам и тук пред вас - ако кметът на гр. София, ако Столичният общински съвет не предприеме необходимите мерки, не активизира работата си, не консолидира позицията си, аз като принципал на “Булгаргаз” – най-големия заемодател, грубо казано, на столичната “Топлофикация”, ще предприема всички възможни мерки, които ми предоставя законът, за да бъдат активизирани процесите на преструктуриране на дружеството. То не може да продължава да съществува в това състояние, в което се намира. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате право да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди да задам допълнителните си въпроси, по повод на обвиненията за цинизъм и връщането към миналото аз няма да сляза до това ниво да се връщам към миналото, но бъдете сигурен, че милионите български граждани, които слушат и гледат предаването, се учудват на Вашия цинизъм, когато знаят, че Вие вдигахте през 15 дни цената на тока за българските потребители през 1996 г. като министър.
Минавам директно към двата допълнителни въпроса.
Господин министър, когато говорим за финансово оздравяване, имам въпрос. Считате ли, че допринасят за финансовото оздравяване на дружеството някои от следните действия:
а) плащане на сума от 21 хил. лв. за концерт на служителите на Министерството на икономиката и енергетиката;
б) предоставяне на компютри, монитори, принтери, скенери и аксесоари за нуждите на политическа партия;
(Шум и реплики в залата.)
Вижда се кои се вълнуват в залата.
в) спонсориране на предизборна кампания на политическа сила.
Вторият ми въпрос, господин министър. В хода на следствието срещу Валентин Димитров станаха публична тайна близките му отношения с Вашия приятел Красимир Георгиев. Първо се оказа, че майката на Валентин Димитров има обща фирма с Красимир Георгиев – фирма за недвижими имоти в Банско. А от вчера се знае, че адвокатът на Валентин Георгиев – Гроздан Добрев, е съсобственик във фирмата “КМК” с Красимир Георгиев или по-точно чрез неговата фирма “Фронтиер”.
В тази връзка си спомням, господин министър, че преди 20 дни тук - от трибуната на Народното събрание, Вие отхвърлихте всякаква връзка с Красимир Георгиев.
Споменахте дори големи енергийни проекти в България, но изпуснахте един. Сещате се, нали? Това е петролопроводът Бургас – Александруполис. Защо, господин министър? Защото по Ваше предложение правителството се изтегли от създадената компания за Бургас – Александруполис и след това гласуваха българският представител и смесеното дружество да бъде проект на компания „Нефтопровод Бургас – Александруполис”, в която универсален терминал Бургас държи 75%, а там 45% са на фирмата „Фронтиер”. Ето как фирмата „Фронтиер” влезе и на входа на петрола на Бургас, и при преноса му. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за въпросите, господин Иванов.
Надявам се, че стоенето в парламента не Ви е накарало да позабравите някои азбучни истини от учебниците по икономика. Би трябвало всъщност вече да сте ги научили.
Цените, господин Иванов, са икономическа категория, те не са политическа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Така говореше на софиянци и Валентин Димитров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Те не зависят от желанието на този или онзи министър. Ако вашата политическа сила е стигнала дотам да твърдите, че едно правителство определя енергийните ресурси в една държава, значи сте стигнали много далеч в развитието си към правилната социалистическа идеология. Вървете по този път, господин Иванов, може би ще стигнете до пълната истина.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Цената на тока се определяше от Вас. Държавната комисия тогава я нямаше, Вие определяхте цените.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, Вие в момента произнесохте точно пет лъжи, за които, ако не поднесете необходимите документи сега и веднага, аз Ви казвам, че Вие сте един лъжец и клеветник! Бихте ли ми показали документа, с който 10 броя компютри са подарени на Българската социалистическа партия от „Топлофикация София”?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Бройката я казахте Вие!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Документа, господин Иванов, не бройката!
Бихте ли ми показали документа, който аз съм парафирал този и онзи да ходи на този или онзи концерт? Документа, господин Иванов, не лъжите! На лъжи сме се наслушали, дайте документите и фактите.
Бихте ли ми показали документа, с който се доказва твърдението Ви, че някой си е спонсорирал политическата кампания на някоя си политическа сила? Но - документа!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Казал ли съм политическа сила или Вие сам я казахте?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие казахте политическа кампания. Документа, господин Иванов, има ли такъв или няма? Или сте същият лъжец, какъвто е столичният кмет? Защото повтаряте неговите думи. Всъщност стигнахме до истината, Вие на практика се оказахте един говорител на господин Борисов. Споделяте ли всичките му идеи? Вашата партия каква е - съдружна или някакъв филиал на партията на Бойко Борисов?
По отношение на Красимир Георгиев.
Господин Иванов, повтарям това, което казах и предния път. Красимир Георгиев е правил големи проекти по времето на правителството на Иван Костов. Най-големите, господин Атанасов знае, защото той ги е проверявал и документите са при него. Питайте го, той ще Ви разкаже. Но Овчаров тогава беше против тези проекти. И американците щяха да го съдят за това. Това е написано във вестниците.
Красимир Георгиев прави също така големи проекти по времето на правителството на НДСВ, включително и този, за който говорите. Тогава е взето решението за участието на „Фронтиер” в универсалния терминал Бургас. И то е взето след конкурс. А Вие, господин Иванов, излъгахте още веднъж – че всичко това е правено по мое предложение. Не е вярно! Когато заставате на тази трибуна, поне малко от малко проверявайте фактите. Направете си труда, елате при мен в министерството, аз ще Ви разкажа нещата. Но не се опитвайте да лъжете от тази трибуна, все пак става дума за трибуната на Народното събрание! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори на Вашите въпроси.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Господин министър, Вие показахте прекалена нервност в отговора си. Нещо повече, аз започвам да смятам, че тук се касае до определени комплекси – не само Ваши, но и на Бойко Борисов. Бойко Борисов говори, че ДСБ играе с БСП, Вие, като председател на градската организация на БСП твърдите, че ДСБ играе с Бойко Борисов. Явно и Вие, и Бойко Борисов много ни харесвате, но ние сме много различни и далеч от вас.
Що се касае до документите, господин министър, част от тях Вие можете да намерите в днешните ежедневници.
Второ, има съвсем ясен приемно-предавателен протокол как именно във Вашия офис на „Леге” № 10 са получени не десет, а три комплекта компютърни конфигурации, такива, за каквито става въпрос. И това, господин министър, е именно голямата язва на българското общество – политическата корупция! Защото Валентин Димитров прави услуги на политическата сила БСП, като дарява на градската организация компютри, и в същото време министърът не намира кураж или смелост да започне разследване дори на въведените вече цени, ако иска непременно да разследва цени.
Кога започнахте разследването, господин Овчаров? На 13 февруари.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: На 8-и.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Знаят ли колегите защо го започнахте тогава? Защото получихте сигнала, че австрийските служби вече разследват Валентин Димитров и се постарахте да спасите това, което е останало и което може.
Господин министър, има нещо, което много ми хареса в програма „Хоризонт”: „Ако не кажем истината, тя няма да бъде чута!”. Ще Ви кажа, Вие не казахте истината и затова аз я казвам от трибуната на събранието за колегите и за хората, които ни гледат и слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Много вълнение има в залата.
Преминаваме към втория въпрос – също към министъра на икономиката и енергетиката. Въпросът е на Мартин Димитров и на Ясен Попвасилев относно назначаването на Добринка Михайлова в борда на директорите на „Топлофикация”.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Овчаров! Аз Ви слушах внимателно, Вие казахте, че сте против всички скандали, компромати. И ще Ви кажа честно, изумен съм. При цялата скандална ситуация сменяте вашия представител – представителя на Министерството на икономиката и енергетиката, в борда на „Топлофикация София”, и назначавате директора на дирекция „Вътрешен контрол” на Министерството на финансите. По-ясен конфликт на интереси аз и моите колеги от СДС не можем да си представим, господин министър! По-ясен конфликт на интереси от този не знаем. Понеже Вие говорите за учебници по икономика, ако трябва да има дефиниция за конфликт на интереси, конфликт на интереси е, когато директорът на дирекция „Вътрешен контрол” е в борда на директорите на едно предприятие – хем ще го управлява, хем ще го контролира.
Така че се надявам не във Ваш стил, а като министър да дадете един много конкретен отговор на въпроса как пък като не искате повече компроматни войни и конфликти, я докарахте дотам да смесите управлението с контрола?
За Ваша яснота и за яснота на уважаемите колеги, ако някой от тях няма представа, директорът на дирекция „Вътрешен контрол” в Министерството на финансите съгласно чл. 47 на Закона за вътрешния одит в публичния сектор може да прави мониторинг, уважаеми дами и господа, да ходи във всички министерства и държавни предприятия и да проверява какво се случва там. Но едновременно с това, забележете, вече ги и управлява!
Много ми е интересно, господин Овчаров, как конкретно, без емоции, принципно ще ми обясните тази ситуация. Много ми е интересно. Личните качества на госпожа Добринка Михайлова нямат отношение към случая, въпросът е много принципен – ще допускаме ли конфликт на интереси, каква поука Вие си извлякохте от целия този скандал, който се разрази досега? Каква беше Вашата поука, за да допуснете още един гаф точно в този критичен момент, когато българското общество се пита как толкова години не беше потърсена сметка на този човек и как толкова години не беше сменен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на господата Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Попвасилев, уважаеми дами и господа народни представители! Отново ще повторя част от информацията, която преди малко изнесох – „Топлофикация София” е акционерно дружество, в което Столична община е мажоритарен собственик, притежаващ 58,2% от капитала, а българската държава – 48,8%.
По предложение на държавата с решение на Съвета на директорите от 5 юни 2006 г. беше свикано Общо събрание на акционерите на „Топлофикация София”, проведено на 23 юни 2006 г. В дневния ред на общото събрание бе включена точка за промени в състава на Съвета на директорите на дружеството. Такива промени бяха крайно наложителни предвид констатираните при извършените проверки в дружеството редица нарушения и слабости в неговото управление.
В качеството ми на министър на икономиката и енергетиката и упражняващ правата на държавата, като акционер в „Топлофикация София” в съответствие с чл. 19, ал. 4 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, предложих чрез пълномощника си на насроченото общо събрание в директорския му съвет да бъдат избрани двама нови представители от квотата на държавата, в т.ч. и госпожа Добринка Михайлова. Веднага искам да поясня, че изборът на госпожа Михайлова съвсем не е случаен, а е основан на следното.
Първо, в „Топлофикация София” са наложителни значителни корекции при организацията в осъществяването на вътрешния контрол с цел рязко повишаване на неговата ефективност и степен на превенция и ограничаване по този начин на условията и предпоставките, довели до констатираните от нашите проверки сериозни нарушения при управлението на дружеството.
Второ, госпожа Михайлова притежава безспорен опит и доказани качества в методологията и организацията на вътрешния контрол.
Що се касае до притесненията Ви, че с избора на госпожа Михайлова за член на Съвета на директорите на „Топлофикация София” ще възникне сериозен конфликт на интереси, предвид на заеманата от нея длъжност – директор на Дирекция „Вътрешен контрол” в Министерството на финансите, бих искал да Ви уверя, че притесненията Ви са безпочвени.
Прочетете наистина тези учебници, за които говорите, за това „Що е то конфликт на интереси?”.
Функциите на ръководената от госпожа Михайлова дирекция са подробно регламентирани, господин Димитров, в устройствения правилник на Министерството на финансите, а те са свързани с изготвянето и популяризирането на Единна методология в областта на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит, извършването на мониторинг по прилагането й, координиране и подпомагане на професионалното обучение на вътрешните одитори.
Дирекцията не е контролен орган, господин Димитров, и не извършва контролни дейности. В този смисъл не може и няма конфликт на интереси, опорочаващ избора на госпожа Добринка Михайлова за член на Съвета на директорите на „Топлофикация София”.
В заключение искам да Ви уведомя – госпожа Михайлова беше избрана с единодушие на проведеното Общо събрание на акционерите на „Топлофикация София”, а решението вече е вписано в регистъра на търговските дружества на 5 юли т.г. от съдебен състав на фирмено отделение в Софийски градски съд.
Искам също така да ви информирам, че това предложение е подкрепено и съгласувано с министъра на финансите господин Пламен Орешарски. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров – Вие имате право на реплика към получения отговор.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, ако това изказване беше направено някъде в Европа, господин Овчаров в момента щеше да се чуди какво да обяснява, дори на собствените си колеги! Той току-що каза, уважаеми дами и господа, че хората, които правят методологията за контрола нямат нищо общо с контрола!
Нямам думи, за да го коментирам, уважаеми господин Овчаров!
Ще Ви дам един пример, за да разберат всички колеги за какво става въпрос.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажи!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Правата на госпожа Михайлова включват мониторинг на други предприятия, от които „Топлофикация София” може да купува примерно гориво, така че тя би могла предварително да знае какви оферти и на какви цени тези предприятия продават на други предприятия. Така че от това по-ясен конфликт на интереси, господин Овчаров, аз не мога да си представя! (Реплика на министър Румен Овчаров.) Лицето, което осъществява мониторинга, да се занимава и с управление; лицето, което отива в предприятието да проверява дали нещата стоят по един добър начин, от време на време го и управлява! Надявам се България да стане една европейска страна (реплики в КБ) и когато се стигне до такава ситуация, уважаемите колеги от БСП, вместо да подвикват, да Ви потърсят сметка. Тогава България ще стане действително европейска страна. Защото това, господин Овчаров, е един много сериозен конфликт на интереси, който Вие допускате точно сега, когато с „Топлофикация София” има грандиозен скандал, което показва, че никакви поуки не са взети, никаква отговорност не е понесена и Вие си я карате по старому.
Аз съм много обезспокоен, господин Овчаров! Задавам Ви принципен въпрос без капка популизъм и много съжалявам, че от тази трибуна Вие не знаете да понесете отговорност и да коригирате своите действия. Никаква самокритичност не усетих във Вашите думи. Много съжалявам за това!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие от коя партия сте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли думата за дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз винаги съм се изненадвал на самочувствието и апломба, с които господин Димитров взема отношение по най-различни въпроси, при това, когато твърденията му нямат нищо общо с истината! Затова сега отново ще си позволя да прочета това, което преди малко казах.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Прочетете го пак!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: За да го запомните, господин Димитров, и да го обмислите, ако Ви трябва малко повечко време!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Прочетете го!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Функциите на ръководената от госпожа Михайлова дирекция са подробно регламентирани в устройствения правилник на Министерството на финансите. Те са свързани с изготвянето и популяризирането на Единна методология в областта на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит, извършването на мониторинг по прилагането й, координиране и подпомагане на професионалното обучение на вътрешните одитори. Сега слушайте внимателно – дирекцията не е контролен орган и не извършва контролна дейност! В този смисъл не може да има конфликт на интереси, опорочаващ избора на госпожа Добринка Михайлова за член на Съвета на директорите „Топлофикация София”(реплика на народния представител Мартин Димитров).
Това е истината, господин Димитров, независимо дали тя Ви хареса или не Ви хареса! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Националната електрическа компания за износ на електроенергия.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашето питане.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В официалното съобщение на НЕК наскоро беше изтъкнато, че през 2005 г. компанията е реализирала рекорден износ на електроенергия от страната. В същото време постъпи информация, че значителна част от износа се осъществява чрез посредници.
Този въпрос беше разискван в Комисията за борба срещу корупцията в Народното събрание. Тогава представителите на НЕК заявиха, и аз ги цитирам, че „със седмици електрокомпании проявявали стремеж да работят чрез посредници”, и НЕК, за да не ги разсърди, се пише на добра и ги използва за износ на електроенергия. При това положение, а то е особено смущаващо, чрез посредници са изнесени между 65 и 90% от електроенергията, която изобщо се изнася от НЕК, като през последната година те са по-скоро към 90% и само 10% твърдо се изнасят от НЕК директно.
Говори се, че износът на електроенергия е изключително печеливш бизнес за НЕК и изобщо за България. Нека обаче да се опрем на фактите – 17,2% от произведената електроенергия НЕК е изнесла. Това й е дало приходи в рамките на 18,2%, тоест няма някакво съотношение, което показва, че поради износ на електроенергия печалбата на НЕК е била прекалено голяма, тоест за тези 18,2% да се получат 37% дял в приходната част.
От друга страна, ако се сравнят цените, по които НЕК продава на посредници електроенергията, и цените, които са средни за Балканския регион, се установява – аз нямам време в рамките на 3 минути, но след това мога да го направя, и вие много добре знаете, че НЕК губи от посредници 35 млн. евро на година, което прави 70 млн. лв.!
По тази причина, господин министър, след като е изключително смущаващо това, че близо 90% от изнасяната електроенергия минава през посредници, което за мен е кристална корупция, искам да го изтъкна, отправям към Вас следното питане: вписа ли се в политиката на НЕК за износ на електроенергия използването на посредници в тази дейност? Кои са те? Кое налага тяхното участие и какъв процент от износа минава през тях? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на питането.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кажете какво е кристална корупция!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не знам, но някои в залата знаят много добре.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, надявам се да сте спокоен този път и да можем спокойно да разговаряме, а не да подвиквате и да давате оценки от място!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Напълно.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурен съм, че питането Ви е провокирано от поредицата публикации по тази тема през последните месеци. Балканският полуостров заема важно място на пазара на електроенергия. Известно е, че мощностите на държавите са разпределени неравномерно. Като цяло регионът изпитва недостиг от електропроизводствени мощности и необходимостта от строителството на нови е крайно наложително.
Електроенергийната система на България е основен износител през последните години в региона, въпреки че на територията на страната се намират само 15% от общия обем инсталирани мощности на Балканския полуостров. Тази тенденция е особено засилена през последните години. По закон НЕК има задължението да изкупува на годишна основа и при регулирани цени електроенергията от производителите в страната. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Освен произведената електроенергия, НЕК заплаща на производителите и така наречената цена за разполагаемост. Не е зле, когато говорите за ефективността на износа, да оцените и ефекта от плащането на цена „Разполагаемост”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Знам, ще ми кажете сега какво да правим!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази цена се заплаща независимо от това дали мощностите са натоварени или не, което само по себе си е финансова загуба за НЕК.
След задоволяване на вътрешното потребление остават обеми електроенергия, които следва да бъдат продадени извън територията на страната.
Предвид действащите към момента законови разпоредби, НЕК е единственото юридическо лице, имащо право (лиценз) да реализира сделки с електроенергия през границите на страната.
Търговията с електрическа енергия обхваща дейностите: внос, износ, транзит през територията на страната, осъществявана съгласно Споразумението за клиринг и сетълмент при трансгранична търговия в страните от Югоизточна Европа и други услуги. Тази дейност се осъществява на основата на двустранни договори, подписани в резултат на:
- участие в международни търгове;
- постъпили директни запитвания от електрически компании;
- постъпили запитвания от търговци на електрическа енергия.
През последните години НЕК участва самостоятелно във всички търгове за покупка на електроенергия, които се обявяват от държавните компании в страните от региона на Югоизточна Европа. Всички, господин Иванов! Нито един не е изпуснат.
През изтеклата 2005 г. НЕК изпълняваше и продължава да изпълнява договорите за доставка на електроенергия на такива компании в Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватска. Тези договори са обвързани с определени условия, определен обем за изкупуване на електроенергия, определени условия за плащане, различни финансови инструменти, гарантиращи изкупуването на договорената електроенергия. Компаниите си гарантират с преки договори само минимално необходимите количества, а за останалите се обръщат към търговците на електроенергия. Това са големи фирми, регистрирани и осъществяващи търговска дейност с електроенергия с много потребители на електроенергия и във всеки момент можещи да я разпределят между тези потребители.
Господин Иванов, търгуваше се по начина, по който Вие говорихте, преди 20 години. Тогава едната държава продаваше на другата. Сега вече има пазар и на този пазар съществуват не посредници, както Вие ги наричате. Те се наричат търговци.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Търговски посредници, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Търговци, господин Иванов. Така са записани и в нашия закон, така са записани и в европейските директиви.
Останалите количества се продават пак на търговски компании, регистрирани и осъществяващи търговска дейност с електроенергия в страни от Европейския съюз. Става дума за Австрия, Германия, Словения, Чехия и Италия, както и търговци от Швейцария, Англия, Америка и други. Това са фирмите: ATEL, EGL, EFT, EZPADA, IPN, SEMPRA и други.
В периода 2002-2006 г. изнесената от НЕК ЕАД електроенергия чрез преки договори, тоест договори между държавните електрически компании на страните от региона в проценти е, както следва:
- 2002 г. – 79%;
- 2003 г. – 40,6%;
- 2004 г. – 18,2%;
- 2005 г. – 6%;
- към 30 юни 2006 г. – 7,5%.
От посочените по-горе цифри е видна тенденцията за развитие на електроенергийния пазар – нарастване делът на лицензираните търговци. Точно така ще нараства делът на тези лицензирани търговци и на вътрешния пазар в България, господин Иванов. Това е либерализацията на пазара на енергетиката, колкото и да се оказва, че вие не желаете това, макар и уж дясна партия.
Нормалната европейска търговска практика е цялата трансгранична търговия с електроенергия да се осъществява от лицензирани търговци на електроенергия.
През всичките тези години договорите с лицензираните търговци се сключват през четвъртото тримесечие, през втората половина на предходната година, след като са проведени търговете от държавните електрически компании и има яснота по енергийните баланси за следващата година. Договорите биват максимум едногодишни, като се търси гаранция за износ особено през второто тримесечие, предвид настъпването на снеготопенето в региона и намаляващото търсене. Основните критерии са: утвърден, лицензиран търговец, голям оборот и гъвкавост при доставките, коректно и своевременно заплащане на закупената електроенергия, възможност за осигуряване на обезпечения – банкови гаранции за плащане и добро изпълнение. Разбира се, на първо място – цената.
Отчитайки предизвикателствата, налагани от либерализацията на пазара, НЕК ЕАД от началото на 2006 г., в зависимост от енергийния баланс и търсенето в региона, започна да работи с договори на месечна, а от м. май и на седмична основа, с което се постигат и по-високи продажни цени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, аз не съм против либерализацията, напротив. И предложенията ми по промените в Закона за енергетиката са в посока на още по-засилена либерализация. Аз обаче съм срещу корупцията – скрита или открита в енергетиката, която доведе дотам само преди две седмици един уважаван политолог да заяви във вестника, че българският гражданин най-много се страхува от три мафии: дървената мафия, наркомафията и енергийната мафия.
Сега, за да се вместя в двете минути, ще Ви задам и двата допълнителни въпроса:
Какво количество електроенергия от общо 7 млрд. и 600 млн. квтч – мисля, че стойността е точна – електроенергия, изнесена от България, е за съседните нам страни? Вие ги изброихте – Гърция, Македония, Косово, Сърбия и Хърватска. Защото ние говорим, че именно този регион има силна нужда от българската електроенергия и ние можем да бъдем енергийния център на Балканите. Нека да видим колко са тези проценти.
Вторият ми въпрос, господин министър, е свързан с износа и с така наречените лицензирани търговци. Истина ли е, че фирмите “Парсънс” и “Риск Инженеринг” на Богомил Манчев чрез свои дъщерни образувания са осъществили около 80% от износа на електроенергия? Тоест, че са разположени между НЕК и тези големи европейски търговци на електроенергия ATEL, EFT и други? Ако не са тези проценти, кажете какви са?
Отговорете ми, бих казал, с да или не. Не ми отговаряйте, че не знаете, защото един такъв отговор на министъра го тълкувам по два начина – или че министърът нещо прикрива, или тогава, че, просто незнаейки тези данни, не е за поста, който заема. Благодаря ви.
Чакам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути на тези два доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, първо по въпроса за мафиите. Честно да си призная, съм изморен и донякъде съм и обиден от ежегодно или периодически пораждащите се твърдения за енергийната мафия. Някога Желю Желев започна първия си мандат на президент с твърдението отново за енергийната мафия, за ядрената мафия. Тогава беше създадена една специална президентска комисия, която трябваше да разследва тази мафия.
Правителството на Жан Виденов също започна с енергийната мафия. Тогава проф. Иван Ангелов също разследваше енергийната мафия. Да не говорим за Филип Димитров и за всички останали.
Когато се говорят такива тежки думи трябва поне отвреме навреме да се изнася някакъв факт – един едничък, защото все пак става дума за 30 хил. или за 40 хил. човека, които си вършат работата, които ви дават възможност да стоите на светло, които ви дават възможност да живеете на топло, които ви дават възможност да имате една добре развиваща се и добре работеща икономика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз не говоря за това, господин министър, и Вие много добре знаете това. Не говоря за редовите енергетици.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Това клеветене и замеряне с мръсни термини от тази трибуна може би на Вас или поне Вие така си мислите, Ви носи някакъв политически дивидент.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не говоря за това и не искам да ми носи дивиденти.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Нищо не Ви носи, защото когато се говорят празни приказки без доказателства, това просто не може да доведе до политически дивиденти.
Сега на въпросите Ви. Искам много ясно да кажа: аз изброих фирмите, които търгуват. В този списък, мога да го потвърдя и от тук, няма нито "Парсънс", нито "Риск Инженеринг". Ако ги намерите някъде, аз съм готов още утре да взема мерки те да не бъдат там.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Те не участват по никакъв начин.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма посредници между НЕК и фирмите, които търгуват с електроенергия. Но също така няма и забрана за която и да било фирма да търгува с електроенергия, ако е лицензирана. Недейте да слагате етикети върху тази или онази фирма предварително.
Колко са за региона? Всичко е за региона. Всичките тези 7 млрд. и 600 млн. са за този регион. България засега още не изнася за Франция. Не успяваме да изнесем и за Италия. Може би Гърция изнася наша електроенергия за Италия, но ние засега не можем да пробием там.
Не мога да Ви кажа точните числа, но най-големият износ миналата година е за Гърция – около 3 млрд. и 300 млн. квтч.
Искам да Ви кажа, че аз, за разлика от Вас, не на думи се боря с корупцията, за което ще Ви кажа две неща.
Първо, никакви дългосрочни договори, след смяната на борда на директорите на НЕК през м. ноември миналата година, не са подписвани. Тоест за следващата година няма подписани никакви договори по две причини.
Първата причина е, че съм възложил на Националната електрическа компания да изработи ясна система и критерии за това как и по какъв начин прозрачно ще се подбират търговците, които ще участват на този пазар, и на които НЕК продава.
И второ, което е доста по-технологична причина, за да бъде максимално ясно, какви ще бъдат реалните възможности на България да изнася електроенергия след затварянето на ІІІ и ІV блок. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата да изразите Вашето становище по получения отговор.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Неслучайно попитах какъв процент от износа е за съседните нам страни, защото именно служител на НЕК – госпожа Мария Генчева, заявява, обичам да цитирам дословно какво е казано, че: "Когато съседните държавни компании, за които ние сме написали, че сме изнесли около 10% миналата година, 10% само, а това са компаниите в Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватска, не желаят повече да купуват", аз искам да попитам останалите 90%, произведени от наши производствени мощности, като паметници ли да стоят? Аз се спирам върху първата част.
След това госпожа Генчева, заявява, че износът отива за Италия, отива за Централна Европа, дори не знам дали тя, знаейки, че има лицензиран търговец от САЩ, казва, че отива и в Съединените щати, което смятам, че е очевидна заблуда.
Това, че реално една малка част от износа е за нашите непосредствени съседи показва, че България съвсем не може да разчита и да е сигурна и стабилна, че тя може да бъде енергиен център на Балканите по начина на износ на електроенергия.
Искам да Ви помоля, господин министър, да кажете ясно тук, в залата, Вие го знаете, че от Европейската комисия беше изпратен един унищожителен доклад по повод на Националната стратегическа референтна рамка. Вие сте го чели, но аз ще Ви прочета на 30 стр. само заключението на комисията, че “Енергоемкостта в България в областта на производството и услугите е осем пъти по-висока от тази в Европейския съюз."
Насочете усилията си там, господин министър, защото това може да даде много добри резултати за България като конкурентоспособност и ефективност на производството, а не в строеж непременно на нови мощности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към последния въпрос, също зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, относно средствата за модернизация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй".
Господин Иванов, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди известно време в един доклад, който правителството е изготвил, беше отбелязано, че дейностите, които са извършени по модернизация и рехабилитация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", докладът беше септември 2004 г., възлизат на 180 млн. долара. Междупрочем, там открих, че това са дългосрочни програми за продължаване на дейностите по вероятностната оценка на безопасност, по модернизация на системи, по аварийни инструкции и т.н. Този доклад е близо една година, след като България затвори Глава "Енергетика". Ще ме коригирате, ако греша, че декември 2003 г. България затвори Глава "Енергетика".
По този повод искам ясно да разбера, когато Глава "Енергетика" беше затворена, тя се затвори вече при едно условие, което правителството Сакскобургготски прие от страна на Европейската комисия в края на 2006 г. ІІІ и ІV блок да бъдат затворени, има ли смисъл, вместо да се инвестира в други мощности, които ще продължат да работят, тези пари да бъдат хвърлени, като част от програмите продължават до 2009 г., в ІІІ и ІV блок? Това не е ли една схема, по която парите изтичат от българската енергетика, вместо да се използват стриктно за обществения интерес?
По този повод задавам следния въпрос: какви суми реално са похарчени от 2001 г. насам за модернизация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй"? Има ли действия, предвидени за извършване след 1 януари 2007 г., какви са те и на каква стойност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, в интерес на истината Глава "Енергетика" беше затворена през октомври 2002 г. Има малко разлика – една година все пак.
Второ, ядрената безопасност, господин Иванов, не е акт. Един ядрен блок, който е безопасен по критериите на 1960 г., по никакъв начин не е безопасен по критериите на 2006 г. Затова не можете да говорите, че нещо, което някога е задоволявало тези критерии, оттук нататък ще ги задоволява во веки веков. Никъде не се прави така. По целият свят програмите за повишаване на ядрената безопасност се изпълняват непрекъснато. Може би трябваше да кажете да оставим там, да свалим операторите и да пуснем някои случайни хора, които да управляват ядрените реактори, защото те просто така си отиват.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това Вие го казвате. Аз нищо не съм казал. Не спекулирайте!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: В началото бих искал да внеса едно уточнение във въпроса Ви – модернизацията на ІІІ и ІV блок започва далеч преди 2001 г., господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Систематичният анализ на нивото на безопасност на блоковете ВВР бе иницииран през 1991 г. с помощта на Международната агенция за атомна енергия. В резултат на серия експертни мисии на агенцията, на базата на изискванията на КИАЕМЦ и обратната връзка от собствен и чужд експлоатационен опит, беше разработена краткосрочна програма за модернизация, която беше успешно реализирана на три фази в периода 1991-1997 г. Мерките бяха насочени за приоритетно решаване на изключително важни области. Ставаше дума за корпусите на реакторите, повишаване надеждността на системите за безопасност, като основна част от средствата бяха от тогавашния собственик на АЕЦ "Козлодуй" Националната електрическа компания.
Паралелно на реализацията на тази програма бе разработена и концепция за реконструкция на реакторните установки с цел привеждането им в съответствие със съвременните стандарти за безопасност. В периода 1996-1997 г. на базата на тази концепция беше изпълнен задълбочен анализ на безопасността и бе разработена комплексна програма за модернизация на блоковете. Изпълнението на програмата стартира през 1998 г. Едновременно с това беше започнат процес на широко международно обсъждане и допълване на програмата с участието на специалисти от Международната агенция за атомна енергия, западни инженерингови организации, представители на западноевропейските надзорни органи в областта на ядрената безопасност. В резултат на целия този процес, оценен от Международната агенция за атомна енергия като един от примерите за ефективно международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, в края на 1999 г. беше подготвена актуализирана редакция на програмата PRG 97А, удовлетворяваща не само изискванията на международните стандарти за безопасност, но и отразяваща определения от Международната агенция за атомна енергия обем изисквания към организацията на блоковете, препоръките на асоциацията на западноевропейските надзорни органи ВЕНРА и други. За периода от началото на изпълнението на мерките от програмата на практика бе реализиран предвиденият обем дейности по І и ІІ блок. При модернизация на ІІІ и ІV блок, при актуализацията на програмата дейностите бяха фокусирани основно към ІІІ и ІV блок, като това касаеше не само процеса на завършване по установяване на забележките по проекта на системите, но и развитие на средствата за управление на тежки аварии, който качествено изменя нивото на безопасност на експлоатацията на блоковете.
Като закономерно продължение на този подход е изцяло отделяне на мерките за подобряване на безопасността на ІІІ и ІV блок в самостоятелен пакет. На основата на тази програма PRG 97А в централата бе разработен отделен пакет мерки, касаещ само тези блокове, обединени в общ проект с една цел – реализация на необходимите технически мерки, анализи и изменения в проектната документация за промяна на проектната основа на блоковете към един нов модел реакторна обстановка ВВР 440, В209М и демонстриране на съответствие на новия проект на съвременните изисквания за безопасност до необходимото международно приемливо ниво. Всичко това беше правено с идеята, че ІІІ и ІV блок могат да бъдат експлоатирани и след 2006 г. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Да, знам какво направи вашето правителство, но не бива и българските граждани да го забравят.
Проектът включваше 62 мерки, предвидени за реализация до края на 2003 г. в обем на около 66 млн. щатски долара. Обосновката на безопасността на новия проект се базира на осигуряване на охлаждането на активната зона при всички изходни събития, свързани с разкъсани тръбопроводи от първи контур, включително и максимална проектна авария, както и демонстриране на спазване на нормите за радиационно въздействие на околната среда при тези събития.
Следва да се обърне внимание на факта, че в целия този период ритмичното изпълнение на съответния обем мероприятия се явяваше ежегодно условие за предявяване на искане за разрешение за експлоатация на блоковете за следващия едногодишен период. Без изпълнението на тези мерки такова разрешение за следващата година нямаше да бъде дадено.
Изпълнението на планираните програми и декларираните срокове доведе до повишаване на нивото на тяхната безопасност до степен, която позволи експертните мисии на Международната агенция по атомна енергия и групата по ядрените въпроси към Европейската комисия през 2002 и 2003 г. да направят извода, че нивото на безопасност съответства на нивото на аналогични блокове от същото поколение, които се експлоатират в съвременните модерни западни държави, като всички препоръки са адекватно адресирани и изпълнени, а за тези, които са в процес на изпълнение, са осигурени достатъчни човешки финансови ресурси, които гарантират тяхното изпълнение. Това позволи нормализиране на лицензационния режим. В резултат на актуализираната техническа обстановка на безопасността ІІІ и ІV блок получиха през 2003 г. от Агенцията за ядрено регулиране многогодишни лицензии за експлоатация. Част от тези условия, които бяха поставени с тези лицензии, бяха продължаване на вече одобрените от Международната агенция за ядрена енергия и групата по атомни въпроси мерки, предвидени в съответните програми. (Председателят г-н Юнал Лютфи дава сигнал за изтекло време.)
Все пак, интересно е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сумирайте го, основната идея.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Основните от гледна точка на безопасността дейности с инвестиционен характер по условията на лицензиите се отнасяха до следните области: модернизация на системата за локализация на авариите - всички дейности бяха стартирани в началото на 2001 г. и завършени в средата на 2005 г; Програма за разширяване на обхвата и въвеждане в експлоатация на септонно ориентирани аварийни инструкции, които се явяват изисквания на нормативните документи и задължително условие за експлоатация на блоковете. Разработено е ръководство за управление на тежки аварии. Дейността е финансирана по договор по програма ФАР. Тези дейности са завършени през 2005 г. Паралелно на тези задачи, отново като условие на лицензиите, АЕЦ изпълняваше редица експлоатационни програми и по управление на ресурса на корпусите на реакторите за удължаване на ресурса на съоръженията, за продължаване и модернизация на системи за контрол и управление, сеизмичната квалификация на оборудването на ІІІ и ІV блок, както и коригиращи мерки от обратната връзка от експлоатиращия опит. За изпълнението на условията на лицензиите за експлоатацията на ІІІ и ІV блок предвидените и реализираните средства за периода 2001-2006 г. в рамките на инвестиционната и експлоатационната програма на АЕЦ „Козлодуй” бяха 136 млн. лв. собствени средства и 12 млн. лв. средства от помощи.
Що се отнася до втората част от Вашия въпрос – бих желал да Ви информирам, че спирането на блок от една атомна електроцентрала не означава, че той е изведен от експлоатация. Напротив, този блок продължава да се експлоатира в рамките на условията на лиценз без производство не електроенергия, безопасно съхранение на ядрено гориво до получаване на разрешение за извеждане от експлоатация от Агенцията за ядрени ресурси. Това практически означава ограничаване на инвестиционната дейност до изпълнение на мерки, свързани с изпълнението на условията на надзорни и регулаторни органи, свързани с управление на отпадни води, пожароизвестяване, физическо разделяне, пропускателни режими, мероприятия, свързани с условията на труд и ограничаване риска на работните места и подготовка за безопасно съхранение в рамките на процеса на извеждане от експлоатация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Превишихте доста Вашето време, но то е в интерес на отговора.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди всичко искам да кажа, че не трябва да спекулирате от трибуната – не съм подценил или обвинил в нечестни действия редовите български енергетици. Напротив, възхищавам се от техния труд и професионализъм, които издигнаха нивото на България в рамките на Европа и се надявам в Европейския съюз това ще продължи.
Когато говоря за мафия, имам предвид една прослойка, върхушка, бих казал, от ръководители, които се възползват неправомерно от труда на българските енергетици и от парите на българските потребители.
По отношение на самите програми, които Вие така подробно разгледахте – знам, че програмата започва през 1998 г. Цитирах ви доклад, в който е записано какво е похарчено през 2001 г.
Второ, не поставям под съмнение изразходването на тези средства до момента, в който беше затворена Глава „Енергетика”. Нормалното беше тогава програмата да бъде преразгледана само там, където може, а не при безопасността и това, което е необходимо след затварянето, за да се поддържат реакторите, не там. Но имаше много други консултантски програми, които реално бяха извор за източване на средства.
Искам да Ви запитам по този повод още нещо. Вие разбирате, че след като 34% от програмата за модернизация се финансира от НЕК, тези средства се начисляват на стойността на електроенергията. Питам: морално ли е това НЕК вече неколкократно да иска от Държавната комисия цени за електроенергията на вътрешния пазар по-високи от тези за износ? Това беше заявено в комисията и досега систематично им е отказвано.
И още нещо, което също влияе върху цената.
Господин министър, бихте ли ми казали, след като сте принципал на АЕЦ, защо баржата за транспортиране на отработеното гориво от АЕЦ „Козлодуй” е дадена на фирма на Красимир Георгиев и Георги Сотиров, при което вместо АЕЦ да извозва горивото, плаща на „Фронтиер” за това извозване.
По този повод специално в годините, когато се извозва горивото, цената, която ДКР признава като разход, нараства именно по тази причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър, имате право на дуплика, наистина в рамките на 2 минути, ако обичате.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Искрено Ви благодаря от името на българските енергетици, че най-после доживяха да чуят една добра дума за себе си.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз съм електроинженер по професия и винаги съм ценил електроенергетиците!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е изключително ценно, още повече, че дойде точно от Вас. Благодаря Ви. Представител на една политическа сила, която наистина направи запомнящи се неща за българската енергетика и ние никога няма да ги забравим.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не можете да гледате в бъдещето и винаги гледате в миналото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Иванов!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Сигурно има неща в енергетиката, които не знам, не се смятам за всезнайко, но ето го там доскорошният управител на АЕЦ „Козлодуй”, той може да Ви отговори на въпроса за баржата – чия собственост е.
Просто престанете с тези безсмислици! Разбирате ли, вече ме карате да се смея на себе си! Бива, бива, ама чак толкова пък не бива. Казах Ви – дайте някои факти, дайте някой документ, дайте да видим нещо, стига сте ги приказвали тези празни приказки!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): И това ще стане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не влизайте в диалози, уважаеми господин министър!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Националната електрическа компания калкулирала цената на реконструкционните мерки, които се правят в “Козлодуй” в цената на своята електроенергия. Господин Иванов, аз не говоря за 1998 г., когато АЕЦ “Козлодуй” беше собственост, поделение на НЕК. Сега е 2006 г. АЕЦ “Козлодуй” е самостоятелно предприятие. То само си заявява цената. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране я определя самостоятелно. Националната електрическа компания няма никакво отношение към тази работа. Националната електрическа компания е една нормална компания. Тя не е нарицателно. Престанете да плашите хората с НЕК: “НЕК – монополист, НЕК – чудовището”. И прекрасните елекроразпределителни предприятия, които въобще не са монополисти.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Те са не по-малко монополисти.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е зле да го казвате отвреме-навреме.
Въпросът е много прост и искам да Ви го кажа още веднъж: ядрената безопасност не е акт, тя е процес. Ако една атомна електроцентрала днес отговаря на изискванията и критериите за безопасност, тя не отговаря на тези, които ще бъдат към 2010-2015 г. В Международната агенция по атомна енергия има така наречената ИНСА-груп (израз на английски). Тази група има една-единствена задача: ежегодно публикува препоръки за това в каква посока трябва да се изменят критериите за ядрена безопасност.
Българската енергетика през последните 15 години стриктно следва тези критерии. По тази причина ние можахме през 2004-2005 г. да кажем: “Нашите блокове съответстват на всички изисквания на блоковете, които се експлоатират във всички модерни държави”. Това беше, защото изпълнявахме тези препоръки и тази програма. И не спряхме някъде там и да кажем: “Тези блокове сме ги отписали”. Просто нямаме право да го направим, защото е безотговорно към българските граждани.
Българската ядрена енергетика трябва да бъде безопасна. И българските граждани трябва да бъдат сигурни, че там работят отговорни и квалифицирани хора, че техниката е поддържана както трябва, че съоръженията са поддържани, както трябва, че те напълно съответстват на всички критерии за ядрена безопасност. Ето това българските ядрени енергетици досега го доказват безусловно. И затова можете да им благодарите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Много интересен контрол се проведе в областта на енергетиката. (Ръкопляскания от КБ.) Да благодарим на министъра господин Овчаров за активното му участие в контрола. Надявам се, че нашите зрители, нашата общественост бяха информирани по много въпроси, свързани с енергетиката. Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, както гласувахме в началото на днешното пленарно заседание, след приключване на парламентарния контрол нашата законодателна дейност продължава, съгласно преномерацията на точките в нашата програма.
По предложение на народния представител Янаки Стоилов, гласувано и прието от пленарната зала, започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Вносители на първия законопроект са Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.
Вносител на втория законопроект е народният представител Петър Манолов.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 3 август т.г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.
От името на вносителите народният представител Яни Янев запозна членовете на комисията с мотивите на законопроекта. Господин Янев изтъкна, че основната цел на законопроекта е да се повиши нивото на публичност на източниците на финансиране на политическите партии и да се пресекат възможните злоупотреби в тази област. Вносителите предлагат да се забрани на политическите партии да получават средства от: кандидати и участници в процедура по възлагане на обществени поръчки, които не са приключили и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки; изпълнители по договор за обществена поръчка и процедура за приватизация.
Също така господин Янев представи предложението членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии, както и лицата, които представляват партиите, да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
На следващо място господин Янев изтъкна предложението за въвеждане на задължение за политическите партии да представят пред Сметната палата списък на юридическите лица с нестопанска цел, в които учредители или членове на управителни органи са членове на ръководните и контролните органи на съответната политическа партия, техни съпрузи и деца. Също така с оглед разширяване на възможностите за финансиране на политическите партии вносителите предложиха да отпаднат ограниченията за финансиране на политическите партии от дарители. Вносителите предлагат също и увеличаване на бюджетната субсидия на политическите партии, получили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори. Предлага се субсидията да стане две на сто от минималната работна заплата за един глас. Предложението се прави с оглед избягване на опасността от попадане на политическите партии в зависимост от потенциалните дарители. Вносителите предлагат и легално закрепване на възможността политическите партии да имат право да получават и дивиденти от ценни книги.
Вносителят Петър Манолов представи своя законопроект. Основната цел на законопроекта, която господин Манолов изведе, е преодоляването на съществуващата зависимост от държавната субсидия, предоставяна на политическите партии и коалиции, от политическата принадлежност на регистрираните от тях депутати. Също така господин Манолов предложи на политическите партии да се предоставят помещения под наем за осъществяване на тяхната дейност, при условие че са получили над три на сто от действително подадените гласове на последните парламентарни избори.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Яни Янев, Камелия Касабова, Елиана Масева и Елеонора Николова.
Господин Стоилов, като изрази по принцип подкрепа за законопроекта, постави въпроса дали чрез предложението за предоставяне на възможност на политическите партии да получават доходи от ценни книжа не се заобикаля забраната за участие на политическите партии в търговски дружества. Народният представител Яни Янев изрази мнение, че в закона не съществува изрична забрана за получаване на такива доходи. Народният представител Камелия Касабова посочи, че този тип доходи е подобен на получаването на лихва от паричен депозит в банка. Така става дума за инвеститорска дейност, от която се извлича съответен доход. Народният представител Елиана Масева изрази становище, че участието в търговски дружества може да предизвика основателни съмнения и че е необходимо отдалечаването на политическата дейност от всякаква стопанска дейност.
Янаки Стоилов постави на обсъждане и въпроса дали да се позволи на партиите да бъдат финансирани от техните фондации, тъй като това може да се превърна във форма на заобикаляне на забранени от закона начини на финансиране или най-малко да се заобиколи публичността на действителните източници на финансиране. Той посочи, че в редица страни с развити партийни системи е възможно партиите да финансират своите фондации, но е забранено обратното – те да бъдат финансирани от фондациите, които са създали. Народният представител Яни Янев изрази становище, че целта на вносителите е била да стане прозрачен механизмът на финансиране на политическите партии от фондациите и връзката на участието на едни и същи лица като членове на тези фондации и участници в ръководните органи на политическите партии.
Народният представител Елеонора Николова изказа подкрепа на законопроекта на Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев. По повод Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов, тя изрази становище, че въпросът за това как ще се разпределят средствата в една коалиция е вътрешнокоалиционен, тоест не е необходимо да се урежда в Закона за политическите партии.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.
С един глас “за” и десет “въздържали се” Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да отхвърлят на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Петър Манолов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва становище на Комисията по бюджет и финанси.
Това становище ще бъде представено от господин Мартин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев на 21 юли 2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27 юли 2006 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.
Законопроектът беше представен от господин Яни Янев.
Със законопроекта се въвежда изискване към членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии, както и към лицата, които съгласно устава представляват политическите партии, да декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина.
Предлага се към заверените годишни финансови отчети, които политическите партии представят в Сметната палата, да се прилага декларация, съдържаща списък на дарителите, вид, размер, стойност и цел на даренията, както и списък на направилите дарения юридически лица с нестопанска цел, в които учредители и/или членове на управителните им органи са членове на ръководните и контролни органи на съответната политическа партия.
По отношение на имуществото и финансирането на политическите партии се предвижда:
1. към кръга на собствените приходи на политическите партии да се добавят и доходи от ценни книжа;
2. отпадане на ограниченията за дарение от едно и също физическо лице, когато са над 10 000 лв. и от едно и също юридическо лице, когато са над 30 000 лв. в рамките на една календарна година;
3. увеличаване на размера на субсидията от държавния бюджет за политическите партии от 1 на сто на 2 на сто от минималната работна заплата за страната за всеки получен действителен глас на последните парламентарни избори.
Предвид на това, че със законопроекта се предлагат съществени промени в съществуващото финансиране на партиите, както и отчитането им, Комисията по бюджет и финанси предлага на основание чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание между първо и второ гласуване на законопроекта да се изиска становище на Министерството на финансите и от Сметната палата за предлаганите промени.
Също така беше уточнено, че законопроектът ще влезе в сила от 1 януари 2007 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 15 гласа, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев.” Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев беше разгледан на редовно заседание на Комисията по европейска интеграция, проведено на 3 август 2006 г.
“І. Целта на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, е да увеличи публичността в областта на финансирането и отчетността на политическите партии и коалиции, както и да повиши прозрачността по отношение на лицата, извършващи дарения в полза на политически партии и коалиции.
Предложеният законопроект отговаря на тези цели.
ІІ. Законопроектът, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, е изготвен във връзка с препоръките на Европейската комисия към Република България, направени в Мониторинговия доклад от 16 май 2006 г. В Раздел „Антикорупционни мерки”, в частта „Политически критерии” на доклада се отчита напредъкът на България в тази област, но се акцентира върху липсата на публичност по отношение на финансирането на политическите партии, когато се средствата са получени чрез дарения. В доклада се посочва, че Законът за политическите партии не обхваща дарения в натура, както и че дарения от политически фондации на партии не подлежат на проверка от страна на Сметната палата.
Предложеният законопроект от народния представител Петър Манолов цели постигане на по-голяма обективност при отпускане на субсидия от държавния бюджет на партии и коалиции и няма пряко отношение към въпросите на европейската интеграция.
ІІІ. В изпълнение на препоръките на Европейската комисия със законопроекта, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, се предвижда задължение за лицата, които представляват политическите партии и които са членове на ръководните и контролните им органи, да декларират своето имущество по реда на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Задължението е само по отношение на лица, заемащи тези длъжности в партии, които получават субсидии от държавния бюджет.
С § 3 от законопроекта се прецизира обхватът на лицата, от които политическите партии не могат да получават финансиране. Отменя се ограничението за получаване на дарения от едно и също лице в рамките на една година, когато са над 10 000 лв. за физическо и съответно над 30 000 лв. за юридическо лице. Законопроектът предвижда забрана за финансиране на политическите партии от кандидати и участници в процедури по възлагане на обществени поръчки, които не са приключили и не е изтекъл срокът за обжалване, както и от дружества, с които държавата притежава акции с обособени права, даващи право на вето.
Със законопроекта се предвижда увеличение на субсидията от държавния бюджет на политическите партии в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори от 1 на сто на 2 на сто от минималната работна заплата за страната за един получен глас.
Параграф 6 от законопроекта се отнася за ежегодните финансови отчети и изцяло съответства на препоръките за прозрачност в доклада на Европейската комисия.
С предложените изменения в законопроекта, внесен от народния представител Петър Манолов, се предвижда субсидия от държавния бюджет да се отпуска на политически партии или коалиции, които са получили достатъчно гласове, за да регистрират народни представители на последните парламентарни избори. Законопроектът предвижда сумата от бюджета да се разпределя според броя на получените действителни гласове. Също така се предлага увеличаване на процента на долната граница на действителните гласове от 1 на сто на 3 на сто.
Като цяло законопроектът на народния представител Петър Манолов не противоречи по никакъв начин на европейските норми, но е изцяло проблем на целесъобразност от гледна точка на вътрешното законодателство.
ІV. Въз основа на гореизложеното се налагат следните заключения.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, предложен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, отразява препоръките, отправени към Република България в Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. и е в съответствие с тях.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 650-01-301, внесен от народния представител Петър Манолов, не противоречи на acquis communautaire и уредената с него материя е предмет изцяло на националното законодателство на страните членки.
На основание на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание с единодушие да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 650-01-290, внесен от народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев, и приема по принцип Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от народния представител Петър Манолов, доколкото той не противоречи на европейските норми, но неговото обсъждане зависи изцяло от становището на водещата комисия и националното законодателство.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше становището на Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по представените законопроекти.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, като един от вносителите на законопроекта, първо, бих желал да благодаря на колегите Цонев и Дончева за партнирането в работата по този законопроект. На следващо място, няколко допълнителни думи по отношение на мотивите, които бяха изложени и които се чуха от дебата във връзка с представянето на законопроекта пред Комисията по правни въпроси.
Това, което ние заложихме в идеята да се допусне политическите партии да получават доходи от ценни книжа – логиката на това наше предложение беше в този смисъл, че не е забранено политическите партии да притежават ценни книги. В Закона за политическите партии имуществата, които са забранени да притежават партиите, са изрично изписани. Законодателят в предния парламент и тогава, когато е бил приеман законът, не е ограничил правото на политическите партии да притежават ценни книги. Тоест, ако е била тази логиката, то вероятно са щели да я наложат и да е налична тази забрана в закона.
Проблемът с участието на политическите партии в стопанския живот, в икономиката и в дружества възниква само единствено, дотолкова доколкото, ако се коментират нещата от гледна точка на акции, но пак казваме, че тук трябва да разграничим формите на прякото участие в дружествата с формите в инвестиционна дейност. Когато едни такива ценни книги участват в един инвестиционен портфейл по никакъв начин нямат пряка връзка между политическата партия и доходите, които тя би получила от притежаването на ценни книги. Така че считам, че това не е някакъв проблем, който рязко да поставя противоречие между онези имущества, които политическите партии могат да притежават и доходи съответно от такива имущества.
На следващо място бих доразвил малко и тезата по отношение на прозрачността на финансирането на политически партии от неправителствени организации, разбира се що се касае до средства, получавани от фондации и от сдружения с нестопанска цел, юридически лица.
Действително начинът, по който ние направихме законопроекта и в частта по отношение развитие идеята за възможности за финансиране на политическите партии, беше да поставим двата основни стълба – на първо място, развитие на идеята за прозрачност до максимума, до който е възможно да го предвидим в настоящия момент и на второ място, след като развиваме идеята за прозрачност, тогава защо трябва да поддържаме ограниченията за възможности за финансиране чрез дарения? Това беше и логиката, поради която ние предложихме и предлагаме да отменим горната граница на даренията. Каква е опасността тук?
Опасността е, че когато има крупен дарител, той вместо да реши да дари средства на политическата партия, за да не се вижда евентуално пряката финансова зависимост на политическа партия от едно или няколко лица, то той би направил това, дарявайки средства на съответната фондация или неправителствена организация, сдружение, които към настоящия момент не са задължени да представят дарителите си. Тоест средствата в политическата партия ще дойдат от тази неправителствена организация. В политическата партия те ще бъдат обявени, защото това е задължението, което въвеждаме, но прекият дарител – фактически средствата, откъдето възникват, за да влязат в тази неправителствена организация, няма да се виждат.
В този смисъл аз казвам, че е възможно да се помисли в рамките между първо и второ четене тази теза да се доразвие и в аспекта на някои промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където щом сме решили да откриваме процеси, да развиваме публичността, то той да се доразвие и в частта по отношение на средствата, които преминават или се даряват на неправителствени организации и те достигат до политическите партии, тоест да има прозрачност и в този процес.
Господин председател, за да не вземам повторно думата, ще помоля да кажа няколко думи не като вносител, а по законопроекта на колегата Манолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ: Уважаеми дами и господа, колеги! Законопроектът на колегата Петър Манолов повдигна няколко въпроса, които в една част могат спокойно да бъдат дебатирани. Аз също бих приел да коментираме и да обсъдим тук пред вас другата част, втората част от неговите предложения, които са по параграфи 2, 3 и 4. Те по своето същество са противни и са извън логиката на предложенията, които сме направили в нашия законопроект.
Повдига се въпросът за повишаването на възможността да бъдат финансирани политически партии, които са с брой на гласовете над 3 на сто от тези, които са получили на последните парламентарни избори.
Искам да кажа, че тази тема беше обсъждана и действително на настоящия етап, ако ние вдигнем до такава степен границата на държавното, на бюджетното финансиране на дейността на политическите партии, то бихме свили този сектор на парламентарно непредставените политически сили и ще го направим твърде ограничен, твърде тесен. По тази причина считаме, че изхождайки от практическото състояние на нещата, които са като резултати от последните парламентарни избори, в този спектър попадат само три политически партии, три политически формации по-точно бих казал, тъй като има и партии, и коалиции.
И на второ място, че броят на гласовете, които попадат в рамките между 1 и 3% не е толкова голям, за да доведат до рязка промяна във възможността да бъдат финансирани останалите политически партии, които ще са над 3% и тези, които са парламентарно представени.
От друга страна, по мое мнение, това би било един недобър сигнал по отношение на предстоящото ни приемане в Европейския съюз, тоест че политическите партии, които са в парламента се стремят да ограничат възможностите за тяхното финансиране за извънпарламентарно представените партии. Считам, че такава беше и логиката на вносителите – да не променяме този 1%.
Същото е по отношение на повишаването на прага кой да има право да ползва държавна и общинска собственост, заради нуждите на политическата партия.
Що се касае до текстовете на § 1 от законопроекта на колегата считам, че там има рационално зърно и по принцип бих желал да кажа, че в Правната комисия, когато се обсъждаше този законопроект, колегите гласуваха “въздържали се”, тоест тук няма противно отношение на колегите. Затова аз мисля, че няма пречка именно изхождайки от това, че ние в момента не можем да гласуваме разделно по отношение на отделните параграфи, по принцип няма пречка да бъде подкрепен и в тази част законопроекта на колегата Манолов, а след това да имаме възможност между първо и второ четене да прецизираме текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Манолов, ако желаете да представите Вашия законопроект, заповядайте.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с предложените от мен промени в Закона за политическите партии искам да кажа, че основната идея е да се получи едно по-обективно определяне на големината и отпускането на държавната субсидия за политическа дейност.
Съществуващото в момента положение е, че размерът и големината на тази субсидия е свързано с броя на народните представители и представителството в парламентарна група на политическата партия или коалиция. Затова аз предлагам един по-обективен критерий за отпускане на средства и това да бъде броят на действителните гласове, които тази партия или коалиция е получила на парламентарните избори. Считам, че по този начин ще се субсидират партии, които са се явили на избори реално и които са получили подкрепа от избирателите и затова ще могат да продължат своята политическа дейност за в бъдеще.
По отношение на забележката, която колегата направи и за другите промени, които предлагам – за увеличаване на процента за партии, непредставени в парламента от едно на три, аз официално оттеглям своето предложение. Явно, че това просто е било недостатъчно обмислено, затова смятам, че може да бъде оттеглено и предлагам да се оттегли.
Това е в основни линии, което исках да ви кажа във връзка с моите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към изказвания.
Господин Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори в състава, в който е в момента макар, ще подкрепи законопроекта на колегите Цонев, Дончева и Янев и няма да подкрепи този на Петър Манолов.
Искам обаче да кажа още няколко думи като обосновка на това, тъй като има действително полезни неща в това, което беше казано и във връзка със законопроекта на господин Манолов.
Чисто формално бих казал, че той някак си няма как да оттегли тук част от параграфите, примерно 2 и 4, където имаме повишаване на прага за ползване на държавна субсидия или помещения – държавна и общинска собственост, но по-скоро би могъл § 1 да го предложи като едно предложение между първо и второ четене, което да включва тези текстове от досегашния § 1. Те са в съгласие с текстовете, които предлагат и другите колеги. Няма да излезем извън обхвата на техния законопроект като дух и като философия.
Също така смятам, както и колегата Яни Янев, че не бива да се увеличава прагът за ползване на държавна субсидия или на помещения, тъй като в допълнение на неговите доводи бих добавил и това, че някаква политическа сила, партия, която може да не е представена в Народното събрание, но получила поне 1% от действителните гласове на парламентарните избори, това е едно достойно представяне, бих казал, за една такава партия и няма нужда с вдигане на прага, примерно на 3%, да бъде елиминиран този характер на представяне и да не се дава държавна субсидия.
По отношение на предложението на колегите, което е свързано с увеличаването на размера на субсидията. Те предлагат с изменение на чл. 27, ал. 1 за получен глас да се предвиди субсидия в размер на 2% от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. Даже мисля, че бихме могли да помислим и лично аз бих направил предложение между първо и второ четене този процент да се увеличи дори на 3%. Тъй като ми се струва, че това е в посока на тяхното мислене – да се увеличи прозрачността, да няма нужда дори от някакви допълнителни дарения при положение, че субсидията все пак ще бъде по-голяма и ще дава възможност за по-нормално съществуване и действие на самите партии. Така че в този смисъл подкрепям постановките, включително и това, което спомена колегата Янев по отношение на доходите за ценни книжа – това беше изяснено. По отношение на тези опасения да не би чрез фондациите да се заобикаля прозрачността и яснотата кой всъщност е направил дарението, бихме могли още между първо и второ четене да дадем предложения в съответните закони. Примерно в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, така че и те да представят примерно по какъв начин са получили приходите си – да го дават като отчет на Сметната палата или по някакъв друг начин това също така да бъде регулирано.
В заключение смятам, че това са полезни изменения – особено на тримата колеги, и трябва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има ли изказвания?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз също ще подкрепя първия законопроект. Просто не ми стигна времето, но бих предложил нещо на вносителите и на водещата комисия, тъй като от личен опит ми се струва, че прекалено са завишени изискванията, когато става въпрос за одита на финансовия отчет. И както за фирмите има ограничения, доколкото знам за 100 души, които работят, или над определен лимит да се прави такъв одит, трябва да се помисли примерно и за партии, които годишно са с 10, 15, 20 хил. лв. Това е сложна процедура, през която се минава за лицензиран одит и през Сметната палата, както е примерно за 100, 200, 300 хиляди и за милион. Просто може би има резон да се помисли тази финансова процедура да бъде малко по-облекчена, примерно когато се касае до определена сума.
Когато вчера си взех одиторския доклад от Сметната палата, одиторките там споделиха, че просто са затрупани.
Обръщам се към колегите и особено към Комисията по правни въпроси дали не би могло да се помисли да се диференцира процедурата в зависимост от годишния обем финансови средства, които една партия превежда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Не толкова да репликирам изказването на колегата Радославов, понеже то имаше повече характер на въпрос към вносителите, а използвам процедурата за реплика все пак да поясня.
Процедурата за одита и за изпращането на документите в Националната агенция по приходите е по отношение на политическите партии, които получават държавната субсидия. Ние всъщност засилваме максимално контрола по отношение на тези партии. А всички политически партии, които не си подадат в срок декларациите - до 31 март, всъщност те ще бъдат изпратени на специална проверка и в Националната агенция по приходите. Така че в този смисъл сме направили известно разграничаване.
От друга страна, не бихме могли да направим категоричното разграничение по отношение на някаква сума или стойност, защото въвеждаме общо изискване документите, които ще представят политическите партии пред Сметната палата и пред Националната агенция по приходите, да бъдат съобразени с националните счетоводни стандарти. По своето естество Сметната палата ще проверява до каква степен така представената документация ще съответства на националните счетоводни стандарти по отношение на изготвянето на документите на всяка политическа партия.
И последното, което бих добавил в тази насока - вашите притеснения относно капацитета на Сметната палата. Колеги, това е принципен въпрос, който възниква не само във връзка с приемането на този закон, а и във връзка с приемането на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Защото тези два закона значително увеличават обема на работата, която ние възлагаме на Сметната палата, което естествено трябва да се отрази, съобразно нейните правомощия, в бюджета, който тя ще формира за следващата година, както и по отношение на онези структурни промени, които тя има правата сама да направи с оглед на това да поеме този увеличен обем от работа. Но ние сме длъжни и във връзка с бележките по Мониторинговия доклад да предприемем тези мерки. Така че тези мерки са необходими, а Сметната палата трябва да предвиди необходимото в бюджета си и в организационната си структура, за да може да изпълни тези изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Радославов? Не желаете.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде кратко, тъй като мисля, че в залата има консенсус, че промените, които се предлагат, са необходими и че са въз основа на опита, който е натрупан. Те ще бъдат една крачка в правилната посока за гарантиране на по-голяма прозрачност и по-голяма яснота в регламента за финансиране на политическите партии – нещо, от което действително нашият политически живот се нуждае.
Взех думата, за да направя предложение. Като сме направили една крачка, мисля, че сега е моментът да направим и втора крачка в тази посока и с промените в Закона за политическите партии да прекратим с една практика, която години наред в няколко парламента, няколко мандата, е сериозен дразнител и провокация срещу нашите избиратели и законността в Република България. Имам предвид това, че досега действащият закон предвижда много символични санкции за членове на ръководни органи на политически партии, които не декларират - въпреки нашите закони, въпреки волята на нашите избиратели, своето имущество. Това става – всички сме свидетели, по доста безцеремонен и нахален начин.
Мисля, че в този закон не, а съм убеден, че трябва да заложим разпоредба, по силата на която политически партии, в чиито ръководства има членове, които не са изпълнили разпоредбите на закона и не са декларирали своето имущество, да не могат да получават държавна субсидия, докато всички членове на техните ръководства не изпълнят това изискване на закона. Защото досега предвидените глоби от 1000 или не знам колко лева - сега ще се предвидят в този закон, са крайно неефективни. Мисля, че сега е моментът да прекратим с тази практика, защото дължим това на българските избиратели.
Затова между първо и второ четене ще внеса конкретен текст за такава промяна в закона и се надявам това предложение да бъде подкрепено от всички вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Сотиров, аз съм съгласен с това, което казвате, но искам да поясня, че ние сме предвидили по-сериозна санкция от глоба или неполучаване на субсидия. Това е редът за принудително разкриване на тези доходи и имущества, ако не ги декларират лицата по онзи закон. В този закон се допълва с лицата по чл. 2 по Закона за публичност. Тоест, ако някой не декларира, за него освен санкцията глоба влиза в сила и редът на принудителното разкриване на тези доходи и имущество чрез задължителна ревизия от Националната агенция по приходите по реда на глава четиринадесета и глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Така че действието неподаване на декларации няма да доведе до скриване, точно обратното – ще доведе до много по-тежко влизане в проблематиката. И резултатите от ревизията се публикуват на Интернет веднага, както и самата декларация, която е доброволно подадена.
Така че мисля, че сме изчистили проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Цонев, аз се радвам, че мислим в една посока. Мисля, че двете предложения не си противоречат, те взаимно се допълват. Мисля, че ако приемем да действат и двете неща съвместно, ще постигнем максимално добър ефект. Така че се надявам действително да се приеме и едното, и другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
Вие разбирате, че гласуването ще бъде в сряда по обективни причини. Но междувременно аз имам един въпрос оттук, тъй като няма кой да ме смени, към вносителите на първия законопроект.
Въпросът ми е има ли информация от вносителите един пример за режим, при който партиите са акционери?
Господин Цонев, готов ли сте да отговорите на този въпрос? Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, ние обсъждахме този въпрос и мисля, че колегата Янев се опита да очертае проблема. Доколкото на мен ми е известно, няма такъв пример, макар че не съм правил подобно проучване. Добавката не цели да дадем възможност на партиите да бъдат акционери, добавката “Ценни книжа” е направена, защото освен акциите ценни книжа са и държавните ценни книжа, които партиите и сега притежават, а също и чуждестранни ценни книжа, да кажем като американските, с ниска доходност и висока ликвидност.
Тоест онова, което правят като влогове на собствени средства партиите и получават доходност през лихви, го правят и в ценни книжа. Аз тук не очертавам само кръга на тези ценни книжа, за които казах. Но за да бъда коректен, между първо и второ четене мисля, че ние ще внесем едно уточнение, поне аз имам такова намерение, не съм го дискутирал още с колегите съвносители, но ще го кажа сега в отговор на Вашия съвсем нормален и необходим въпрос. Става въпрос за това, че трябва да направим уточнението - когато това не противоречи на предходния член, мисля, че беше 11-и или 12-и, където има забрана на политическите партии да участват в подобен тип търговски образования, в управителни съвети или изобщо съществува такава забрана. Тоест да ограничим кръга на тези инструменти в рамките на позволеното от закона и извън рамките на изричните забрани, да спазим забраните.
Така че ако има неяснота по този текст, мислим да го конкретизираме в рамките на нормалното. С този текст не предвиждаме да правим партиите акционери и ако така внесен, текстът позволява такава хипотеза, ще се постараем да я ограничим, господин председател, защото такава е и нашата воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Цонев. Все пак той употреби думите “нормалната ситуация”, а ние не знаем каква е нормалната ситуация, защото изглежда няма събрана информация за тази нормална ситуация. Така че за да знаем кое нормалното, трябва да има информация има ли подобна практика за ценни книги въобще и в частност за акции и облигации на юридически лица със стопанска дейност.
Очевидно е, че между първо и второ четене си заслужава в Комисията по правни въпроси тези предложения да бъдат обсъдени достатъчно конкретно. Явно има готовност за такова обсъждане, така че то трябва да бъде проведено достатъчно сериозно.
Има ли други желаещи да се изкажат по този немаловажен кръг въпроси? Не виждам.
Обявявам разискванията по законопроектите за политическите партии за приключени.
Преминаваме, уважаеми колеги, към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Давам думата на господин Ремзи Осман да представи доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 2 август 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, господин Иван Симидчиев – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, представители на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
От името на вносителя законопроектът бе представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията е изготвен в съответствие с Плана за действие за 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, както и с изпълнението на някои препоръки на експертите от сектор “Строителство” към Генерална дирекция “Предприятия и индустрия” в Европейската комисия. С редакцията на съществените изисквания към строежите ще се постигне пълно уеднаквяване с текстовете на Директива 89/106.
С предложените изменения и допълнения ще се създаде правното основание за регулиране на строителните продукти, за които все още няма публикувани европейски спецификации, хармонизирани с Директива 89/106. Ако не се направят тези изменения, след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз за значителна част от продуктите, които имат важен принос за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, няма да могат да се приложат на практика изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, съответно на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на строителните продукти поради липсата на хармонизирани европейски стандарти. От друга страна, поради липса на национална нормативна уредба, каквато съществува във всички останали страни – членки на Европейския съюз, няма да могат да се прилагат регулаторни механизми за проверка на характеристиките на строителните продукти и те ще останат в нерегулираната област, което ще доведе до невъзможност да се гарантира съответствието на строежите със съществените изисквания.
В законопроекта са предложени и разпоредби, с които се регламентират условията и редът за съставяне на технически паспорти на строежите с цел установяване на характеристиките, свързани с изискванията на закона, както и за повишаване на безопасността и качеството на управление и поддържането на строежите по време на експлоатацията им.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от приемането на предложения законопроект. Наред с това част от изказалите се в заседанието народни представители изразиха становище, че разпоредбите, свързани с изискванията за техническия паспорт на строежите се нуждаят от прецизиране, с оглед внасяне на яснота по отношение на тяхната задължителност за отделните видове сгради, като същевременно направиха полезни предложения за прецизиране и доразвитие на отделните разпоредби, в това число и от правно-технически и редакционен характер, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Необходимо е също така да бъдат регламентирани и сроковете, в които следва да бъдат приети предвидените подзаконови актове по прилагането на закона, както и срокът за влизане в сила на самия закон, който да бъде обвързан с приемането на подзаконовите актове с оглед на практическото му приложение в пълен обем.
В резултат на гласуването с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Господин Папаризов, заповядайте да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет.
Той бе представен от господин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми” в същото министерство.
І. Предлаганият законопроект цели хармонизиране на българското законодателство с Директива 89/106/ЕЕС и отразява препоръките на експертите от Европейската комисия във връзка с мониторинговия доклад. Директива 89/106/ЕЕС е една от директивите от така наречения нов подход при премахването на техническите бариери пред свободното движение на стоки в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Принципът, на който се основава новия подход, е принципът на взаимното признаване на условията за достъп на стоките до пазарите на отделните страни членки. Продукти, които имат свободен достъп до пазара в една страна членка и отговарят на съществените изисквания, описани в съответната директива на общността, трябва да получат свободен достъп и до пазара на другите страни – членки на Европейския съюз, като изключения се допускат само в крайни случаи.
ІІ. При строителните материали взаимното признаване на условията за достъп се осъществява чрез хармонизиране на националните стандарти със съответните изисквания, описани в Директива 89/106/ЕЕС и отразени след това в по-подробните нормативни актове на европейските стандартизационни организации CEN и CENELEC. Хармонизирането на БДС с тези европейски стандарти е практически приключило. В предлагания законопроект мерките в това направление са свързани по-скоро с необходимостта от някои доуточнения в Закона за техническите изисквания към продуктите, които се реализират чрез създаването на един нов § 29а в Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (§ 6 от законопроекта).
Въпросът, чието решаване в по-голяма степен е предмет на предлагания законопроект, е този на достъпа до нашия пазар за строителни материали, за които все още липсват европейски стандарти и засега в страните членки се прилагат техни национални стандарти, отразяващи изискванията на директивата. Предлаганият законопроект цели да запълни тази временна празнота и да създаде възможност след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз да се използват строителни продукти, за които няма още европейски стандарти. Това се постига чрез измененията и допълненията, залегнали в § 3 на законопроекта. Предлаганите нови чл. 269а-269г в Закона за устройство на територията целят, също така, да се създадат условия за оценяване на съответствието на строителните продукти с техническите спецификации по хармонизираните стандарти и по другите нормативни документи, предвидени в българското законодателство.
Допълненията, предвидени в § 4 на законопроекта (новите чл. 176а-176д на Закона за устройството на територията), предвиждат въвеждането на технически паспорт за новите строежи и за съществуващите строежи „след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство”. Това нововъведение не е свързано с правна норма на Европейския съюз, но отразява практиката в много от страните членки на съюза (например в Германия).
ІІІ. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за устройството на територията като цяло отразяват състоянието на процеса на хармонизиране в областта на строителните материали в Европейския съюз, както и съществуващата в момента практика за допускане до пазара на тези материали в отделните страни членки.
При по-нататъшното разглеждане на проекта би трябвало да се отчетат следните бележки:
1. В § 3 на законопроекта се предвижда създаването на нов чл. 169а в Закона за устройството на територията, като в ал. 2 на този нов член са изброени нормативните документи, чието спазване дава достъп до българския пазар на строителни материали. В първите четири точки на алинеята логично са посочени четирите групи нормативни документи, които регулират достъпа до пазара и би трябвало да го регулират и след присъединяването ни към Европейския съюз, докато има празноти в хармонизацията. По-нататък обаче, в ал. 2 е добавена и т. 5, която допуска до българския пазар и вносни строителни материали „при доказано съответствие с българските нормативни актове”, тоест без български технически одобрения. Възниква въпросът, на който трябва да се отговори при по-нататъшното обсъждане на законопроекта, защо чрез този законопроект се въвежда една облекчена процедура само за вносните строителни продукти?
Между другото всички изключения в полза на вносните строителни материали и в Закона за техническите изисквания вече отдавна изтекоха и е редно и към тях, както и към българските, да се проявява равно третиране, а не по-благоприятно третиране на вносните материали.
2. В § 4 в новия чл. 176а, ал. 1 са посочени случаите, когато се изисква съставяне на технически паспорт на строеж. Тук в текста има известно противоречие, като от една страна се говори, че това се прави само по изключение, но по-нататък се дава възможност при неясни критерии да се изисква съставяне на такъв технически паспорт и за вече съществуващи обекти. Този текст следва да се прецизира като се отчитат интересите и на собствениците на съответните строежи и да се осигури равно третиране на всички в строителния процес.
В хода на обсъжданията участваха и представители на неправителствени организации, чиито въпроси, които повдигнаха обаче, са от компетенция на водещата комисия и мисля, че ще бъдат обсъдени, както отбеляза и господин Осман, в рамките на подготовката за второ гласуване.
След състоялата се дискусия и като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (10 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други становища няма.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията? Няма.
В такъв случай ще считаме обсъжданията за приключени – ясно е, че гласуването ще бъде другата седмица.
Имам да ви направя едно съобщение, което засяга работата на Комисията по земеделието и горите. Тя съобщава, че ще проведе заседание на 15 август 2006 г., вторник, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. „Княз Ал. Батенберг” № 1. Съобщен е и дневният ред, който е на вашето внимание на съответните места за обявяване.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде следващата сряда – 16 август 2006 г., от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Метин Сюлейманов