Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добър ден, уважаеми народни представители, уважаеми господин президент и вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми гости!
Разполагаме с необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание на Народното събрание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, моля ви да потвърдите с вашия глас предложението днешната тържествена церемония да бъде предавана пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 174, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа – членове на Конституционния съд, госпожи и господа министри, колеги народни представители! Предстои да проведем тържествената церемония, която се изисква по Конституцията на Република България – полагане на клетва от новоизбраните президент и вицепрезидент на Републиката пред Народното събрание.
Както знаете, на 22 и 29 октомври 2006 г. бяха проведени избори за президент и вицепрезидент на Републиката.
В изборния ден на 29 октомври 2006 г. при произвеждането на нов избор за президент и вицепрезидент правото си на глас в страната и чужбина упражниха 2 757 411 избиратели. Общият брой подадени действителни бюлетини беше 2 699 875, като президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин получи 2 050 488 гласа.
В тази връзка отново ще оглася Решение № 232 от 31 октомври 2006 г. на Централната избирателна комисия, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 88 от 31 октомври 2006 г. Решението гласи:
„На основание чл. 93, ал. 4 и чл. 94 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10н, ал. 1, т. 15 и чл. 17 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, Централната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, като взе предвид резултатите от изборите за президент и вицепрезидент на Републиката, произведени на 22 октомври 2006 г. и на 29 октомври 2006 г.
Р Е Ш И:
Обявява за избран за президент на Република България Георги Седефчов Първанов.
Обявява за избран за вицепрезидент на Република България Ангел Иванов Марин.” (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, съгласно чл. 96 от Конституцията на Република България президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетва. Клетвата е предвидена в Конституцията по чл. 76, ал. 2.
Моля, господин президент, да заемете мястото на трибуната, на която се намира и Конституцията на Републиката, и да повтаряте след мен. (Всички стават прави.)
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания. Президентът подписва клетвения лист, целува кръста, поставен върху Евангелието и целува ръка на Патриарх Максим. Ръкопляскания.)
Господин вицепрезидент, заповядайте, и моля да повтаряте след мен клетвата.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ АНГЕЛ МАРИН: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания. Вицепрезидентът подписва клетвения лист, целува кръста, поставен върху Евангелието и целува ръка на Патриарх Максим. Ръкопляскания. Звучи химнът на Република България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин президент, за Вашето обръщение.





ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми господин председател на Конституционния съд, уважаеми министри и народни представители, Ваши Превъзходителства, драги съотечественици! Давам си сметка за значението на факта, че за първи път в действащата ни нова история държавен глава печели втори мандат в преки мажоритарни избори. За мен това е голяма чест, признание и изключителна отговорност.
Церемонията по встъпването на президента в длъжност е важна като символ на българската държавност, като израз на историческите традиции и приемственост. Днешният ритуал обаче се провежда в една качествено нова ситуация – съвпада с началото на нов период в развитието на България. Това налага необходимостта да осмислим не само традиционните послания, но и да потърсим параметрите на новия дневен ред на нацията.
Сега, когато членството ни в Европейския съюз е вече реалност, важно е да се фокусираме върху проблемите, които са свързани с непосредствената, фактическата интеграция в Европейския съюз. Някои казват: какво толкова има да се измисля, да се формулира – трябва да изпълняваме записаното в съответните глави. Това е вярно, но донякъде. Вярно е, доколкото трябва стриктно да изпълняваме поетите ангажименти, но е необходимо по нов начин да видим своите национални цели и приоритети. Всъщност сега е времето да осъзнаем, че националният интерес придобива ново съдържание и трябва да се отстоява по нов начин в рамките на диалога и отчитането на различните коалиции на интереси в Европейския съюз. Необходим е насрещен прочит на поетите ангажименти, на приетите документи през призмата на целите и приоритетите, които си поставяме, включително и за това каква е ролята на националния ресурс и на средствата по линията на европейските фондове. Тази дискусия вече започна.
Като допълнение на казаното от мен преди една седмица искам ясно да кажа, че фондовете трябва да бъдат приемани само като катализатор, защото от нас зависи да намерим двигателите, да намерим локомотивите на собственото си национално развитие.
Изпълнителната власт поради характера на своите функции и ангажименти е основен мениджър на този нов тип управленски механизъм. Президентската институция от своя страна може и трябва да бъде един от основните гаранти за отстояването на националния интерес, на националната идентичност и за реализацията на една нова национална стратегия. И когато се налага, тоест в случаи, че другите институции се отклоняват от този национален интерес, да влезе в ролята си на коректив.
Още в първите седмици на новия ми мандат Президентството ще бъде генератор на идеи и територия за сблъсък на стратегии и виждания за политическите решения по бъдещето на България. Като начало ще предложим на широк кръг експерти и политици една обществена дискусия по подготвените вече по мое поръчение разработки: поредния икономически доклад, където акцентът е върху социалните предизвикателства на европейската интеграция – една тема, върху която трябва да работим още отсега; проект за стратегия в новите условия, разработен от специалисти на Българската академия на науките и водещи български вузове.
Споменавам това и като знак за намеренията ми през втория мандат да разширим максимално кръга на експертите, които ще работят за институцията. Може би и като знак, като послание към другите власти за необходимостта да се надскочат теснопартийните нива, партийните лаборатории при формирането на управленската политика.
При обосноваването на приоритетите на страната смятам за особено важно:
Първо, развитието на България като енергиен, транспортен и комуникационен център на Балканите. Нашата страна не само трябва да бъде активен участник в европейския дебат – за това вече направихме заявка – в търсенето на общоевропейски решения по тези въпроси, но и да бъде ключов фактор в реализацията на основните регионални проекти. С нашите усилия трябва да се ускори реализацията на проектите по паневропейските коридори, по някои от енергийните проекти, от които зависи бъдещето не само на региона, но и на цяла Европа.
Второ, с по-реално съдържание трябва да се изпълни заявката ни за нова технологична политика, за нарастването на дела на интелектуалния продукт в икономиката и в износа ни, за привличането на големите инвеститори и мултинационалните компании. Трябва да преодолеем липсата на координация между институциите, университетите и бизнеса, да спрем да се оправдаваме с недостига на финансови ресурси.
Трето, необходима е радикална промяна в отношението към науката и образованието, особено за развитието на научноизследователския сектор. Това означава партиите да изпълнят предизборните си ангажименти за увеличаване на дела от брутния вътрешен продукт за образование, наука и култура, за онези реални данъчни стимули, които ще позволят повече инвестиции в тези области. Трябва да ускорим интеграцията на образование, наука и бизнес чрез създаването на национални технологични лаборатории и паркове.
Няма да създадем конкурентоспособна българска икономика скоро, уважаеми госпожи и господа, ако не сме направили висококачественото образование най-важната собственост на всеки български гражданин. Предлагам ви този малко нетрадиционен поглед към темата за образованието.
В тази връзка немалка част от вниманието и ангажиментите ни през втория мандат ще бъдат насочени именно към младите ни сънародници, към поощряването и развитието на младите таланти. Още тази година под егидата на президентската институция ще стартира една своеобразна академия за млади лидери, където за подготовката на младите ни сънародници ще се опитаме да привлечеме най-добрите национални и чужди специалисти.
Четвърто, друг важен приоритет на държавата е повишаването на качеството на живота, на жизнения стандарт. Казвам го не само защото трайно държа на социалните аспекти в дейността на държавния глава – тема, която впрочем за първи път се появи като тема за дискусия по отношение на президентската институция в последните пет години. За този период аз неведнъж влязох дори и в конфликти с правителството по конкретни социални въпроси – за добавките при майчинство, здравните осигуровки, по пенсионните въпроси. В това число и сега сме на различно мнение по начина на осъвременяване на пенсиите, по интеграционните добавки за хората с увреждания, където знаете, че имаше специално президентско вето. Не искам да изброявам всичко. Казвам го, за да подчертая, че тази ангажираност няма да отслабва, напротив, по-скоро ще се засилва през втория мандат.
Но време е, уважаеми госпожи и господа, да осъзнаем, че социалната политика у нас – може би по традиция от самото начало на прехода, остава във висока степен централизирана и преразпределителна. Политиката на излишъците – на коледните и великденските надбавки, не е перспективната социална политика. Според мен са налице предпоставки, запазвайки макроикономическата и финансовата стабилност, да пренесем акцента върху реформирането, върху преструктурирането на социалните системи, на социалната инфраструктура.
Персонифицирането на дебата по здравеопазването например отвлича вниманието от големия проблем за неудачния модел, заложен в законодателството, прието в края на миналия век. Необходими са промени, които да позволят реално публично-частно партньорство в здравеопазването при гарантирането на обществения интерес и включването на организациите и на пациентите, и на другите структури на гражданското общество в управлението на тази социална система.
Уважаеми госпожи и господа, пет години след моята първа клетва като държавен глава аз съзнавам, че новото ми програмно слово предполага една задължителна съпоставка, анализ и оценка за това какво е обещано и какво реално е свършено. Ще остана застъпник на тезата, на идеята, на виждането за интеграционния модел на управление, за управление чрез максимално съгласие.
На десетата година след 4 февруари 1997 г. ще припомня, че целият ми политически път е бил насочен към това да обединявам, а не да разделям и противопоставям. Освен всичко друго това е и мой морален ангажимент към паметта на Николай Добрев, който заслужаваше да види и да сподели европейския успех на България.
Президентската институция е била и ще остане фактор на стабилността. Оставам привърженик на идеята за деловото партньорство, за разумния диалог с парламента, с изпълнителната и местната власт. Старал съм се да подпомагам реформата в съдебната система, без да прескачам границата, без да допускам накърняване на чужди правомощия.
Искам да споделя още веднъж своето безпокойство от това, че за годините на прехода ние така и не успяхме да изградим работеща система, механизъм за изход от социални конфликти, а в обществото ни – и това е видно от ежедневните информационни емисии – продължават да тлеят много огнища на напрежение. И без съмнение към президента са адресирани много очаквания – да бъде политически арбитър или коректив. Ще продължа да съдействам за решаването на подобни проблеми, без допълнителни правомощия в тази насока. Смятам, че е достатъчен моралният авторитет на институцията.
Както досега, така и в бъдеще ще работя против полюсното противопоставяне, против идеологически мотивираната агресия. Не може омразата и конфронтацията да са движеща сила на нашето общество. Виждаме как новата политическа култура, културата на диалога, на управлението чрез максимално съгласие дава видимо далеч по-добри резултати. Аз съм удовлетворен, че с предишното правителство – правителството, оглавявано от министър-председателя тогава господин Симеон Сакскобургготски, успяхме да формираме такъв модел на отношение между институциите, който се запазва и при сегашния кабинет. Ще отстоявам този подход и в бъдеще.
Готов съм да се боря да споделя отговорността с правителството за непопулярни, но необходими и перспективни мерки. Ще бъда обаче първият критик на правителствени или парламентарни решения и подходи, които смятам за грешни. Немалка част от тях вече съм коментирал. В тази връзка искам да отбележа, че не намирам за редно затварянето на вземането на решения по възлови, дори конкретни въпроси в тесния кръг на Съвета на коалицията. Подменянето на демократични процедури – един процес, който наблюдавам и при управляващи, и при опозиция – може да се окаже един от факторите за засилващо се недоверие към политиката.
В тези пет години основните ми усилия бяха насочени към създаването на здрава и добре уредена държава, държава силна в създаването на ясни работещи правила и възможности за бизнеса, държава, която да гарантира сигурността на българските производители. Смятам, че в последно време бизнесът вече усеща позитивното значение на идеята за активната регулираща роля на държавата. Социална държава – да не забравяме, че това е основен наш конституционен ангажимент, държава, която има ясна и дългосрочна икономическа и социална визия, чийто хоризонт не се затваря в съответния парламентарен мандат, държава, която не позволява облагодетелстване за нейна сметка. И ние трябва да признаем, че все още не сме изчистили съмнението сред голяма част от гражданите в политиката като средство за лично обогатяване и получаване на привилегии – друг фактор за дискредитирането на политиката и на политиците.
Потвърждавам своя ангажимент за укрепването на държавността, за силни, стабилни и ефективни институции, защото това означава повече сигурност за нацията и гражданите, за бизнеса, за социално слабите. Но нека в политическия дебат, уважаеми госпожи и господа, не отъждествяваме стремежа за силна, работеща, ефективна държавност с политическото статукво, да не товарим държавата с греховете на политиците. Необходима ни е силна, а не силова, не администрираща и потискаща държава, държава, която да е в услуга на гражданите, а не средство за бюрократично подтискане от страна на тесен чиновнически слой. Казвам това и защото съм под прясното впечатление на дългите опашки от хора с увреждания. Дори и при една правилна политика на правителството една администрация, една бюрокрация, която живее с представите, с правилата от миналото, може да създаде и създава недоверие към държавата и към институциите. Впрочем това бяха и мотивите ми, когато върнах някои закони, осигуряващи комфорт на чиновника за сметка на гражданите. Защото държавата е тази, на която гражданинът трябва да вярва, да разчита, че ще защити неговото достойнство, собственост и, разбира се, живот. Но, пак признавам, все още сме далеч от тази представа за държавата и отговорността е на всички ни.
Реформирането на политическия модел все повече ще изисква засилване на пряката демокрация. Развих този въпрос обстойно във връзка с искането за референдум по членството на България в Европейския съюз. Държа и на предложението си за правото на президента да обявява референдум, а не както досега – само да предлага на Народното събрание да решава.
В хода на избирателната кампания имаше упреци към мен за недостатъчния брой заседания на Консултативния съвет по национална сигурност. Приемам този упрек. Разбира се, можем да се събираме и по-често. Струва ми се обаче, че не е важен въпросът за броя на заседанията. Стремежът винаги ми е бил да обърнем този възможно най-представителен орган в държавата към реалните проблеми на деня. И в тази връзка ще припомня, че за първи път в годините на прехода в дневния ред на съвета влязоха проблемите за борбата с престъпността, демографската криза, наркоманията, без да пренебрегваме въпросите на реформата в армията и изпълнението на стратегическите ни цели. Опитът обаче показа, че е необходима промяна в Закона за Консултативния съвет в посока към превръщането му в един по-действен, по-ефективен орган, а не просто форум за размяна на мнения и позиции на парламентарните формации.
Драги сънародници, за времето на първия си мандат съм се придържал неотклонно към поетия ангажимент да бъда президент на всички български граждани, да отстоявам надпартийния характер на институцията. Ще се стремя и в бъдеще да поддържам атмосфера на толерантност, на диалогичност към всички партии и структури на гражданското общество независимо дали са ме подкрепяли или са били твърдо против мен и политиката, която отстоявам. Ние с господин Марин получихме сериозен изборен резултат, за което сме признателни, но продължаваме да се борим за доверието на всички.
Поех ангажимента да дам подкрепата си на българския Свети Синод за единството на православната ни църква и съм доволен, че в активно взаимодействие с останалите институции подпомогнахме този процес. Искам да изразя своя респект и към другите религиозни общности. Ще продължавам да отстоявам политиката на толерантност и за тази цел смятам да стимулирам диалога между религиозните общности, диалог, който освен всичко друго да даде отпор на сектантските и други провокативни движения в обществото ни.
За изминалите пет години президентската институция беше инициатор на редица патриотични и социални кампании: “Българската коледа”, “Съхрани българското”, “Свети Георги Победоносец”, за сираците, за хората с увреждания. Инициативи, които имаха своите конкретни резултати, но което е не по-маловажно, показаха, уважаеми госпожи и господа, че президентската институция има голям потенциал за мобилизация на гражданското общество за общественозначими цели. И затова ключовата дума за втория ми мандат ще бъде отвореност – отвореност за всички неправителствени организации, експертни структури, за българските творци, бизнесмени, кметове, спортисти, граждани, за всички, които имат идеи и виждания за бъдещето на нацията. Често говорим за промяна, доста сме изкривили това понятие. Необходима ни е преди всичко промяна, която да даде шанс на компетентните, на почтените и отговорните, на добрите професионалисти и на кадърните управленци. И тази промяна ще даде повече устойчивост и ефективност и на държавните институции.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господа генерали и адмирали! По времето на първия си мандат поех безусловно цялата отговорност на върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили. Вярвам, ще споделите моята и на армейското командване оценка, извод и анализ, че днес България има модернизираща се, боеспособна, силна армия, способна да изпълнява конституционните си ангажименти по гарантирането на мира и военната сигурност на страната. Смятам за особено важно в следващите месеци да концентрираме усилията на институциите в няколко посоки.
Създаване на необходимите условия – политически, правни, организационни, финансови, материални и кадрови – за успешното изпълнение на плана за организационното изграждане и модернизацията на Българската армия до 2015 г. Осъвременяване на доктриналната и правно-нормативната уредба на сектора “Сигурност и отбрана”. Ускоряване процеса на модернизация на военната техника, въоръжението, екипировката и инфраструктурата на въоръжените ни сили. Достигане на максимална степен на интеграция с въоръжените сили на нашите съюзници – и тук има какво да се желае. Повишаване на социалния статус на военнослужещите и техните семейства, засилване на мотивацията на всеки един от тях. Ефективен държавен и обществен контрол върху законосъобразността и целесъобразността на изразходваните средства за отбрана. Формиране на политика за развитие и използване на националния научен, промишлен и финансов потенциал за модернизирането, снабдяването и поддържането на въоръжените ни сили и разширяване на нашите позиции в съюзните програми и на международните пазари.
Като върховен главнокомандващ инициирах действия по ускоряването на професионализацията на Българската армия и отпадане на наборната служба до края на 2007 г. Ще държа обаче на качеството на този процес преди всичко при неговото законодателно, финансово и социално осигуряване. За тази цел още в първата половина на следващия месец ще бъде проведено заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, което да направи равносметка на това как отговорните институции изпълняват своите конкретни ангажименти и съответно да набележи мерки за ускоряването на процеса.
България се утвърди като надежден и предвидим, като активен политически и военен съюзник на страните от НАТО и Европейския съюз. Доказахме го и чрез участието си в многобройни мисии, където нашите бойци показаха висок професионализъм и бойно майсторство. Искам ясно да кажа обаче, че участието ни в подобни мисии трябва реално да отчита оперативните възможности на въоръжените ни сили и финансовите аспекти, финансовите ни възможности. Най-важното условие обаче за включването в подобни мисии са гаранциите за сигурността на всеки един военнослужещ, гаранции, които трябва да имаме преди да се вземат решения за нови международни ангажименти.
Ще продължа да настоявам за нова законодателна уредба в дейността на специалните служби в посока към засилване на гражданския контрол, повече публичност, повече възможности за професионално развитие и модернизация на тяхната дейност. Без съмнение хората се умориха от самоцелната секретност. Трябва ясно да се дефинират истински секретните неща. В същото време искам да кажа, че грешат тежко онези, които се опитват да направят службите заложник на закъснелите си битки с миналото. Там работят специалисти, които са израснали при различните правителства, при всичките правителства на българския преход. Специалисти, чийто професионализъм е признат и от най-претенциозните ни партньори.
И още нещо по повод на възобновената дискусия. Главното не е в сръхцентрализацията на службите, не е в създаването на нови нива на управление, на нови шапки, а в постигането на ефективна координация между тях.
Продължавам да гледам на престъпността като на основен вътрешен риск за сигурността на страната – и за държавността, и за всеки отделен гражданин. По инициатива на президентската институция през тези пет години бяха направени важни стъпки за координацията между правозащитните органи. Влизането ни в Европейския съюз не бива да намалява активността ни в противодействието на организираната престъпност. Напротив, очакват се много повече конкретни резултати в наказателното преследване на ключовите фигури в престъпния свят, както и в ограничаването на финансовите възможности на престъпните структури.
За борбата с корупцията съм говорил многократно, в това число и от тази трибуна, предлагал съм конкретни идеи. Много ми се ще, уважаеми госпожи и господа и от парламента, и от Министерския съвет, да направим най-сетне тази прословута независима служба за борба с корупцията. Или ако тази идея не ви харесва, измислете нещо друго, но трябва да е ясно, че ефектът от дейността на сегашните структури ще се увеличи многократно, ако управниците знаят, че има някой, който следи за корупцията по високите етажи на властта.
Един от важните инструменти за адекватното противодействие на престъпността е бързото и ефективно действащо наказателно правораздаване. В тази връзка към нас бяха направени критични бележки от страна на Европейската комисия, от европейските ни партньори. Част от проблемите намериха своето решение. Необходимо е обаче активизиране на усилията за довършване на реформата в съдебната система и постигане на по-висока ефективност в досъдебната фаза на наказателното производство.
Искам специално да отбележа усилията на главния прокурор на Републиката – усилия, които показаха и на нашите граждани, и на европейските ни партньори, че е налице воля за твърда и безкомпромисна борба с престъпността и корупцията.
Уважаеми госпожи и господа, всички помним, че преди пет години имаше съмнения, че моят избор и встъпването ми с вицепрезидента господин Марин в длъжност би обрекло страната ни на изолация. За това време България изпълни стратегическите външнополитически цели на прехода – стана член на НАТО и на Европейския съюз; имаме най-добрите отношения със САЩ в над 100‑годишната им история; утвърди се водещата ни роля по редица въпроси на Балканите, възстановени са на равностойна основа отношенията с Русия, Украйна и с държавите от ОНД; външната политика излезе от Евроатлантическата зона и България се откри за редица свои партньори от Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Африка.
Днес България е авторитетен член на редица международни организации и форуми. Сега България се възприема от партньорите ни като стабилна и предсказуема, последователна в действията си държава, която генерира стабилност в региона и в Европа със свой принос в борбата срещу тероризма. Ако има алтернатива на тази политика, то нека тя да бъде обоснована, нека бъде защитена. Но не мога да се съглася, че алтернативата е в евроскептицизма и в антиамериканизма или в новото напрежение с Русия или пък във възраждането на старите конфликти в отношенията ни със съседите.
Разбира се, вероятно още дълго време ще има наши сънародници, които ще са или против американските бази, или против петролопроводите и газопроводите с руско участие. Но аз твърдя, че това са факти от една успешна външна политика.
Стратегическото партньорство, което изградихме с редица европейски демокрации и със САЩ трябва да се детайлизира, да се търсят форми за изпълването му с конкретно съдържание – конкретизация, която трябва да се търси и в икономическата, и в духовната сфери. И това считам за една от основните задачи на Президентската институция и разбира се на страната в средносрочен план.
Ние трябва да сме наясно, че членството ни в Европейския съюз и в НАТО възлага на България нови отговорности и нови ангажименти към страните от съседните региони. България ще продължи да подкрепя европейската перспектива на нашите съседи и приятели. За нас е важно те да бъдат членове на Европейския съюз и НАТО, тогава когато всяка една от тях бъде готова. Това ще доведе до повече сигурност в региона и по-мащабни възможности за сигурност и сътрудничество. Мисля, че нашата страна може и трябва да се превърне в един от примерите на подражание за страните от съседните региони. Западните Балкани и регионът на Черно море са де юре външна граница на Европейския съюз и зона на повишен интерес и действие от страна на Евросъюза. България има готовност, капацитет, притежава нужните опит и идеи, за да допринесе за развитието на сигурността, стабилността и сътрудничеството в тези гранични райони. Това важи и по отношение на изграждането на транспортни и енергийни инфраструктури, както и при провеждането на редица секторни политики на Европейския съюз в областта на енергетиката, транспорта, околната среда и други.
Искам да обърна внимание на възможността нашата страна да се превърне в своеобразен център за диалог между културите и религиите, за възпитание на дух и толерантност и нетърпимост към екстремизма. Това беше и смисълът на проведените през последните две години срещи на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители в България – над 10 президенти и премиери дадоха своята подкрепа на инициативата за културните коридори.
Многопосочността на външните отношения с цел възстановяване на отношенията с традиционни партньори и развитието на връзките с нови ще продължи да бъде сред моите приоритети. Следва да се има предвид, че добрите ни отношения и взаимноизгодното сътрудничество с тези държави и региони, които изброих преди малко, са и своеобразен принос към общата политика на Европейския съюз към тях.
За петте години на първия си мандат, уважаеми госпожи и господа, се опитах да поддържам една висока активност в международните отношения с политика, насочена към свят, в който просперитетът да не е привилегия, а право; свят, в който големите да доказват своята мощ, като решават проблемите на слабите и малките, а не като доминират над тях; свят, в който войната да не е основно средство за решаването на конфликти, а изключение и начин за противодействие на екстремистките сили.
Когато тук, от тази трибуна, аз се обявих против започването на войната в Ирак, получих тежки удари и груби критики. Със съжаление трябва да констатирам, че всичките ми тогавашни контрааргументи и безпокойства се оправдаха.
Но нещата радикално се промениха. Първоначалната просаддамовска съпротива се трансформира в истинска война на международния тероризъм срещу коалицията, срещу международната демократична общност. И аз не съм забравил, а надявам се и българските граждани, че когато апологетите на тази война се снишиха, именно ние в президентската институция трябваше да поемем своята отговорност. И сега казвам – не можем да отстъпим! Не можем и заради това, че нямаме случай в нашата история – в историята на нашите въоръжени сили, да сме подвеждали съюзниците си. Не можем и заради това, защото отстъплението ще бъде с тежки последици за демократичната общност, в това число и за нас.
Ако трябва да реализирам собствената си воля, да дам простор на емоцията и чувствата си, нямаше да има нито един български войник зад граница. Но вие, драги сънародници, сте ме избрали не да изразявам чувствата си, а да правя политика, от която България печели, от която България получава нови възможности и перспективи. Разбира се, това не означава, че България трябва да се съгласява с всичко онова, което искат от нас партньорите. България е длъжна да прави външна политика – политика на сигурност и с характер, да отстоява откровено и аргументирано вижданията си в рамките на стратегическите съюзи, в които участва. В тази връзка искам да споделя своето усещане, че на политическите дискусии в рамките на НАТО често желаното се приема за действителност. Налице е стремеж да се пренася механично западният модел на демокрация върху общества, които имат различни традиции. Не се търсят достатъчно реални местни и регионални партньори. Споделих тези впечатления и съмнения и на срещата на Алианса в Рига, когато ставаше дума за Афганистан. Но мисля, че се отнася не само за този регион.
И още нещо. Твърдя, че през тези близо пет години сме провеждали външна политика не с уклон към представителност, към протоколност, а външна политика, която да е способна да решава проблемите на нашите сънародници, където и да се намират те – в Ирак, в Дубай, в Ливан.
Държавата и обществото ни положиха много, за съжаление, безуспешни усилия за спасяването на българските медицински сестри, осъдени в Либия. Както е казал един римски пълководец: „В политиката нищо не е направено, ако остава още нещо, което трябва да се свърши”, тоест, ако няма окончателен резултат.
Ние ще продължим усилията си за връщането на сестрите ни в България. Допълнителна сила за това ни дава мощната гражданска инициатива и, разбира се, безпрецедентната международна подкрепа. Наистина няма в българската история – в новата българска история, в цялата ни вековна българска история, случай на българска кауза, която да е получавала такава солидна международна подкрепа.
Успоредно с това ние ще продължим усилията си заедно с европейските ни партньори за лечението на заразените лица в Бенгази, както и за развитието на двустранните отношения.
Не успях да наложа виждането си за съдбата на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Не постигнах придвижване на въпроса за имуществените права на тракийските българи, въпреки че многократно съм го повдигал.
Ще продължа, както и досега, с риск това да не допада на някои от нашите партньори, да поставям подобни деликатни въпроси и да отстоявам българския национален интерес пред тях.
Наша важна национална задача, надявам се всички да го осъзнаваме, през следващите години е утвърждаването на автентичния образ на България в Европа и в света. Наред с всичко, това означава популяризиране на страната ни във всички сфери на нейната история и съвременност, на националната ни култура като фундамент на европейската цивилизация, защитата на българския език и т.н. Това е важна задача, която е решима само с обединените ни усилия – на институциите и гражданските организации, на бизнеса, на хората от духовността.
В изпълнение на поетия от началото на мандата ангажимент бяха положени усилия за икономизация на външната ни политика. Възродиха се отношенията ни с традиционни български партньори, в търсенето на по-добри пазари на българската продукция и услуги. Все още обаче липсва достатъчно координация между институциите. Постигнатите принципни договорености на срещите на държавните глави нерядко трудно се реализират поради мудността на администрацията от изпълнителната власт.
И през следващите години се запазва един от основните акценти в дейността на институцията – работата с нашите сънародници, които живеят извън пределите на родината. С приемането ни в Европейския съюз тази дейност придобива ново качествено измерение. По нов начин се поставя въпросът за националната ни идентичност и за границите на българската духовна територия. Следва да се използват възможностите за свободно движение на хора в европейските граници, за да се разшири влиянието на българската духовност в Европа. В тази връзка с вицепрезидента господин Марин сме на мнение, че сегашният Закон за българите, живеещи извън Република България, не дава достатъчно възможности за по-ефективна и пълноценна защита и политика спрямо нашите сънародници. За това е необходим нов или радикално променен закон.
В заключение, уважаеми госпожи и господа, бих искал да изразя още веднъж своята благодарност към вицепрезидента господин Ангел Марин. Както и друг път съм казвал, взаимодействието ни е безупречно и вярвам, че така ще бъде и за в бъдеще.
Искам да изкажа своята благодарност и към екипа ми от досегашната администрация. Много от моите съветници бяха реализирани успешно в парламента, в изпълнителната, в съдебната власт и намирам това като комплимент за кадровата ни политика.
Както вече казах, вторият мандат ще бъдем много по-отворени в амбицията ни да приобщим ума и таланта на нацията, без значение на партиите, без значение на това дали хората са от държавната администрация или от частния сектор.
Драги сънародници, вярвам, че ще успеем. Вярвам, че нашата идея, нашата мечта за силна, модерна и просперираща България се сбъдва. Вярвам, че не само нашите деца и внуци, но и ние, нашето поколение, ще живеем в едно по-добро, по-справедливо и по-богато общество, че тук младите, икономически активните българи ще намерят поле за реализация на своите таланти, на своите сили и способности.
Ще завърша своето слово още по-убеден, отколкото преди пет години: продължавам да работя за България, обърната към бъдещето и към света.
Благодаря. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин президент.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, госпожи и господа министри, госпожи и господа конституционни съдии, уважаеми колеги народни представители, ваши превъзходителства, уважаеми гости!
Господин президент, Вие встъпвате във втория си президентски мандат с внушителен вот на доверие от българските избиратели. Този вот е и ясно признание за извършеното от Вас през изминалите пет години и същевременно израз на очакванията към Вас през предстоящия период.
Моментът, в който поемате повторно длъжностите на държавен глава, съвпада с началото на нов етап в цялостното развитие на България. Несъмнено успехът на членството в Европейския съюз предполага и нови измерения в дейността на президента. Това е така, защото успешното за гражданите участие в интеграционните процеси изисква удвоени усилия за сдружаване, за партньорство между изпълнителни органи, парламент и общински съвети и целия кръг граждански организации и делови структури. Именно Конституцията е отредила на президента да бъде обединителят и арбитърът за постигането на нужното градивно взаимодействие.
Днес предизвикателствата са очевидни – ниски заплати и пенсии, незадоволително здравеопазване, проблемно образование. Нужно е цялото ни общество добре да си припомни една изстрадана истина на прехода – гражданската активност е основен фактор за управление в интерес на народа. Уличните изстъпления са разрушителна стихия, обричаща страната на зацикляне в омагьосания кръг на хаоса, спекулата с ценности и стойности и трайната бедност и безизходица.
Днес чуваме отново призиви за атаки срещу парламента. Нека е ясно: това са покушения срещу жизнените интереси на същите тези най-изстрадали хора, които щурмуваците уж защитават.
Затова днес президентската функция придобива толкова важни измерения – да изисква от всички органи отговорен диалог и ясни отговори на всички въпроси, тревожещи хората, както и категоричното прилагане на цялата строгост на закона срещу нарушилите го.
Господин президент, второто Ваше конституционно правомощие, след насрочване на избори, е правото Ви да отправяте обръщения към народа и Народното събрание. Неслучайно основният ни закон е съединил тези Ваши права в един текст. Ние ще очакваме Вашите предстоящи послания към гражданите и обществото от най-високата трибуна – трибуната на българския парламент. Потвърждавам и нашата готовност за участие в инициирани от Вас стъпки, за да оползотворим новия шанс за прогрес на страната ни, която днес разкрива новата европейска магистрала, на която стъпваме.
Конкретен израз на новите възможности за защита на живота и достойнството на българските граждани е резолюцията на Европейския парламент, приета вчера с внушителното мнозинство от 567 гласа и с участието на българските евродепутати, с категорично искане за освобождаване на нашите медицински сестри в Либия, жертва вече на 8-годишен произвол.
Свидетели сме на десетки хиляди подписи, инициирани от белгийските медицински сестри и потвърдени от парламента на страната, на резолюции и официални декларации от всички институции на Съюза и национални органи и организации в защита на нашите медички, все в резултат на това, че те вече са и граждани на Европейския съюз.
Но нека днес, наред с предизвикателствата и тревогите, насочим поглед напред към праговете, които сме длъжни да постигаме и надхвърляме по отношение на производителност, конкурентност, качество на живот, опазване на природата. Успехът ни изцяло зависи от това дали ще обединим усилията си или отново ще си позволим да се плъзнем по свлачището на разрушителната конфронтация.
Затова днес се обръщам към Вас, господин президент, към вицепрезидента господин Марин с пожелание за нов успех в предстоящите пет години на втория ви мандат – успех, двойно по-необходим на гражданите и страната, за който са необходими удвоени усилия. Бъдете уверени, че в тези ваши усилия Народното събрание е готово да бъде ваш отговорен и ангажиран партньор.
На добър час! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС и независими.)
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! С това тържествената церемония по полагането на клетвата от президента и вицепрезидента на Република България приключи. Благодаря ви.
В 11 ч. ще продължим с парламентарен контрол.
Обявявам тържествената част на заседанието за закрита. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди да преминем към процедурата по парламентарен контрол искам само да уведомя народните представители, които ще участват в него и ще задават питания и въпроси към министрите, че поради възникнали неотложни ангажименти в часа за отговор на министър Румен Петков, преди него в реда ще отговори министърът на транспорта Петър Мутафчиев.
Новопостъпилите питания за периода 12-18 януари са следните:
- от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите;
- от народния представител Минчо Христов към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика;
- от народния представител Стела Банкова към Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика;
- от народния представител Димитър Камбуров към Даниел Вълчев - министър на образованието и науката;
- от народните представители Димитър Камбуров и Васил Паница към Радослав Гайдарски - министър на здравеопазването;
- от народния представител Стела Банкова към Радослав Гайдарски - министър на здравеопазването;
- от народния представител Иван Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
Има за връчване писмени отговори, след което ще дам думата на господин Кирчев да направи изявление от името на Парламентарната група на ОДС.
Постъпили са писмени отговори:
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народните представители Димитър Гъндев, Иван Гризанов и Иван Даков;
- от министъра на правосъдието Георги Петканов - на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски – на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова – на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов – на въпрос от народния представител Ваня Цветкова;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил – на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова – на два въпроса на народния представител Стела Банкова.
Господин Кирчев, имате думата. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! От името на Парламентарната група на ОДС искам да направя следното изявление.
Проблемът с „Натура 2000” започна да приема много големи размери в дискусии, противоречия, сблъсъци. Така и на хората не става ясно до ден-днешен кой е този, който иска да има решение по това, което се нарича „Натура 2000”. Едни дават обяснения, че това е искане на Европейската общност. Доколко е на Европейската общност, доколко е на колектива, който е разработвал „Натура 2000”? По чие нареждане, защо едни райони са засегнати повече от гледна точка на инвестиционни процеси и разрешителни? От друга страна пък, определени райони даже и не са включени, а те искат да бъдат включени.
И аз задавам въпрос: не е ли редно парламентът на Република България като най-висш законодателен и контролен орган да вкара в дневния ред, да се отдели един ден за разяснения и диспути, защото при срещи с хората мисля, че на всички народни представители – и от управляващата коалиция, и от опозицията, им се задава може би като лайтмотив основният въпрос: кой и как реши проблема с „Натура 2000”? Нека да дойде тук министърът и да даде разяснение. Нека да стане ясно кой колектив го е разработил, защото в медийното пространство се носят всевъзможни тълкувания – че всичко е било по поръчка, конфронтират се еколози, които казват, че това е крайно необходимо, конфронтират се граждани, които смятат, че това е поредната злоупотреба с едно изискване на Европейския съюз, и ние като висш орган, всички парламентарни групи, мисля, че трябва да вземем решение и да гласуваме да отделим един ден от нашето време, за да дискутираме този въпрос и да стане ясно и на хората, и на медиите за какво става дума. Защото, от една страна, се говори, че ще бъдем санкционирани, ако не изпълним изискванията, от друга страна, хората смятат, че това е новият рекет на тройната коалиция.
Също така с много шум тук дискутирахме така наречения Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Той влезе в парламента на второ четене и изведнъж работата замря. Това отговорно ли е наистина като поведение на тройната коалиция, понеже те имат вътрешни неразбирателства, да продължават тези изстъпления по българското Черноморско крайбрежие, да се строи най-усилено, да се разработват подробни устройствени планове с оглед да се печелят точки, образно казано, за бъдещото строителство? И понеже всички тук говорим колко сме загрижени в кавички за Черноморското крайбрежие, ние като народни представители да мълчим и малкото, което остана несъсипано по Черноморското крайбрежие, и то да се съсипе!
Излишно е да говорим какво стана с големите ни курорти като шоу на нашата българска грандомания. Дай Боже, бай Ганьо да има пари и да видите какво става!
Става дума наистина ще вкараме ли като дневен ред този Законопроект за устройството на Черноморското крайбрежие и ще покажем ли на българския народ, че сме загрижени за Черноморското крайбрежие, колкото и да е неморален този закон, защото вече почти всичко се застрои. Искаме ли наистина да бъдем достойни като парламент пред очите на българите или, хей така, само да си провеждаме своите партийни и коалиционни политики и после да се говори, че рейтингът на парламента бил много нисък. Мисля, че ние като най-висш законодателен орган сме отговорни пред хората.
Аз настоявам пред парламентарните групи – не само на опозицията, но и на управляващите, да се вкара този законопроект и да бъде завършен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Питане към министър Румен Овчаров са отправили народните представители Димитър Абаджиев и Елеонора Николова, както и господин Минчо Куминев – второ питане, относно сключения меморандум между “Булгаргаз” и “Газпром” за доставка и транспортиране на природен газ. Тъй като питанията са на една и съща тема, ще преминем към процедурата на съединяване на двете питания.
Моля първи да зададе въпроса си господин Абаджиев, след това господин Минчо Христов.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 18 декември 2006 г. беше подписан меморандум между “Булгаргаз” АД, чийто принципал сте Вие като министър, и ръководеното от Вас министерство и “Газпром”. Всъщност с този меморандум беше денонсиран договорът от 1998 г. между “Булгаргаз” и дъщерни фирми на “Газпром” – един изгоден за България договор, може би точно в контекста на така наречените равнопоставени отношения между България и Русия, за които днес президентът Първанов говореше. По информация от медиите този меморандум съдържа условия, които променят съществено действащите до момента договори между “Булгаргаз” и дъщерни дружества на “Газпром” за доставка и транспортиране на газ. Налице е пълно информационно затъмнение на конкретните условия, включени в подписания меморандум. Без да се знаят тези условия, не може да се прецени обективно дали са защитени по най-добрия начин българските интереси.
В тази връзка заедно с госпожа Елеонора Николова Ви отправяме следното питане: какви са конкретните параметри на меморандума, сключени между “Булгаргаз” и “Газпром” по отношение цената на транспортната услуга, на цената на газта, която купува България, както цената на допълнителните услуги, свързани с транспортирането на газта? Какви са конкретните аргументи, с които се обосновава твърдението, че са защитени българските национални интереси? Само искам да Ви помоля да не изтъквате аргумента за търговска тайна на “Газпром”, защото в тази търговска тайна всъщност се крият българските национални интереси. Хората трябва да знаят точно какво се е случило. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Христов, Вие имате думата да отправите към министъра своето питане по същата тема.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, според договора, който имахме с “Газпром” до края на 2010 г., почти половината от своето потребление на газ 1,4 млрд. куб. метра получавахме като заплащане за транзита на около 16 млрд. куб. метра газ през българската територия. Цената на този 1,5 куб. метра газ беше близо три пъти по-ниска от официалните цени на газа. Изведнъж този договор под силния натиск на “Газпром” беше предоговорен, като българската държава доброволно се съгласи цената на газа да бъде увеличена през следващите няколко години между 40 и 50%.
Първоначално Вие бяхте против, след това изведнъж станахте поддръжник на поправката в този нов договор.
Какъв ще бъде ефектът от това? Първо, ще се увеличи инфлацията, която и без това е три пъти по-голяма от инфлацията в държавите – членки на Европейския съюз. Производството на изкуствени торове вероятно ще спре. Амониевият нитрат например, чиято себестойност в момента е около 280 евро за тон, ще стане около 600 евро. За сравнение, във Франция в момента тази себестойност е 220 евро. Жестоко ще пострадат селското стопанство и, разбира се, селскостопанските производители. Особено важно е, че цената на парното ще скочи минимум 30%. След като мнозинството в тройната коалиция отказа методиките на фирмите за топлинно счетоводство да бъдат публични, след като дадохте възможност на тези фирми сами да определят такса “Сградна инсталация” и след като дадохте възможност да бъдат събирани принудително вземанията, без да бъдат доказвани в съда, сега повишавате и цените на парното.
След всички тези невероятни кражби и далавери в софийската “Топлофикация”, уважаеми господин министър, според мен търпението на хората се изчерпва. Вие не бива да си играете с огъня!
Ще ви дам няколко цифри от декемврийските сметки. В Русе, където цените на парното бяха увеличени с 26%, сметките за декември са със 100% по-високи – те са двойни. И това е при условие, че м. декември може би е най-топлият от 10 години насам.
Господин министър, какво наложи предоговаряне на споразумението с “Газпром”? Защитени ли са според Вас българските национални интереси? И защо преговорите се водеха на тъмно? Защо в момента договорът е толкова секретен, че ние не го познаваме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова, господин Абаджиев, господин Христов! Българското правителство води преговори с “Газпром” от началото на 2006 г. Преговорите се водеха с ясното съзнание, че става дума за енергиен ресурс, който е ограничен, и за ситуация, в която пред страната ни имаше две алтернативи: рязко изостряне на взаимоотношенията с “Газпром”, което не е ясно как би завършило – ако трябва при допълнителен въпрос ще изясня и ще отговоря какви са точно клаузите в сега съществуващия договор и доколко той е благоприятен, какви гаранции даваше за България като държава или по-скоро какви гаранции не даваше – или параметрите на сега съществуващия договор да бъдат предоговорени.
Искам още в началото да подчертая, че постигнато споразумение с “Газпром” за първи път приема клаузи, каквито до момента не е приемало.
Въпросът ви е дали това споразумение гарантира интересите на българската държава. Нека разсъждаваме заедно. Каква щеше да бъде ситуацията в България през 2010 г., когато изтичаше съществуващият преди месец договор? Тогава България щеше да започне преговори с “Газпром” при крайно негативно отношение от страна на “Газпром”, най-вероятно изразени в чувствително увеличаване цената на природния газ, драстично намаляване на транзита през страната, при негарантирани количества на природен газ за България. Това беше едната възможност, която България имаше – да стоим върху договора, да чакаме “Газпром” да използва всичките си възможности както за натиск, така и за съдебни процедури, или да започнем да предоговаряме договора с оглед на гарантиране на дългосрочните интереси на страната.

Политическият съвет на управляващата коалиция и правителството взеха решение да се спрем на втория вариант, формирайки ясна позиция на България за приключване на преговорите с „Газпром”. Не знам за какво информационно затъмнение говорите. Всички клаузи на договора са публично известни.
Единственото нещо, което не е публично известно, е графикът за коригиране на цените в съответствие с достигане на пазарната им стойност през 2012 г. Този график беше съобщен от мен на срещата с големите производители на природен газ в страната. Те също го знаят. Тоест за пръв път всички клаузи от един търговски договор са напълно известни на българската общественост. Всеки един от вас, ако има желание, може да заповяда в моя кабинет или в кабинета на изпълнителния директор на „Булгаргаз” и договорът ще му бъде показан. Все пак това не е документ, който може да бъде публично разнасян в българската общественост. Става дума наистина за търговски договор.
Ще се спра на някои от основните моменти от сключения меморандум. Нека кажа още веднъж, че стратегията на българското правителство, свързана с природния газ, е насочена към осигуряване на дългосрочни и надеждни доставки за нуждите на българския пазар.
В този смисъл българската държава понастоящем има четири договора – с „Овъргаз”, който изтича през 2010 г., с „Газпромекспорт”, който е сегашното продължение до 2030 г., и договора с „Винтерсхауз” за доставки на природен газ, който изтича през 2012 г. И един договор за малки количества за Южна България.
Така изброените договори обезпечават доставките за България и транзита до 2012 г., а с новия договор ние гарантираме доставките до 2030 г. и увеличаващ се транзит през страната ни до 2030 г.
По този показател или по наличието на такива договори България е една от малкото страни в Европейския съюз, заедно със страни като Франция, която има договор с „Газпром”, гарантиращ доставките до 2030 г., Германия – до 2030 г., Полша – 2022 г., Холандия – 2019 г., Чехия – 2020 г., Италия – 2035 г., Австрия – 2027 г., Финландия – 2025 г.
Разбира се, проблемите с доставки на природен газ през зимата на 2006 г. поставиха въпроса за диверсификация на доставките. Реална възможност за диверсификация на тези доставки за България е стартирането на междуконтиненталния газопровод „Набуко”, който допълнително ще обезпечи количества газ за Централна Европа и за България. За съжаление, този проект изостава, а и неговата реализация преди 2011 г. не позволяваше използването на количества газ за България поради клаузите на сега съществуващия договор. Промяната в договора прави възможно използването на други доставки на природен газ за България.
Допълнителни възможности, разбира се, съществуват, ако се реализира така нареченият интерколектор, свързващ Азербайджан, Турция, Гърция с Италия. Знаете много добре, че българското правителство има договорка и с гръцкото, и с турското при реализация на този газопровод ние да реализираме връзка с тази система.
Тъй като времето напредва, ще премина на конкретните параметри на договора. Продължен е срокът на договора за транзитен пренос на природен газ през територията на България от 2010 до 2030 г., като очакваният общ размер на допълнителните приходи ще бъде в размер на 4,7 млрд. щатски долара, а при реализиране на опцията за увеличаване с още 5 млрд. куб. метра годишно – в порядъка на 7,8 млрд. щатски долара.
Запазен и увеличен е обемът на транзитираните през страната количества, както казах, с опция след 2007 г. те да бъдат увеличени с 5 милиарда годишно.
България e част от така наречения Южен проект или паралелен „Набуко проект”, който ще доставя природен газ от Русия през Черно море, Турция, България към Централна и Източна Европа, който допълнително ще увеличи транзитираните през България количества.
„Газпромекспорт” за пръв път се задължава да плаща увеличаваща се транзитна ставка, която е в зависимост от инфлацията в Европейския съюз. Нещо, което до момента никога и по никакъв начин „Газпром” не е правил за нито една друга държава. Само допълнителните приходи по тази клауза носят над 900 млн. лв. за България.
За пръв път се променя и квотата, по която се плаща така наречената клауза „тейкорпей” за реализация на транзит. Ако до момента България получаваше задължително 80 процента от договорените количества, сега вече ще получаваме 90 процента от тези договорени количества, независимо от това колко от тях са реализирани. Това също носи допълнителни приходи за българската държава.
За пръв път България става реален собственик на транзитната газопреносна мрежа през страната. До момента тази транзитна газопреносна мрежа по съществуващия от 1986 г. договор не можеше да бъде използвана за доставки за регионите на страната. Сега вече България има право сама, когато и където намери за целесъобразно, да ползва тази транзитна газопреносна мрежа.
По силата на измененията в договора отпада клаузата „тейкорпей”, която съществуваше за доставките на природен газ за България. По тази клауза по някои тълкувания България трябваше да заплаща 75 процента от стойността на 6 млрд. куб. метра годишно. Така е предвидено в сега съществуващия договор. Сега тази възможност отпада, което на практика дава възможност на България да доставя природен газ от всякакви други източници.
Отново повтарям – за пръв път България ще доставя природен газ без посредническа надбавка, за пръв път няма да има посредници при доставките на тези количества газ, които ще заменят газа, получаван по досега съществуващия транзитен договор.
Дългосрочният договор с „Газпром” значително увеличава стойността на нематериалните активи на „Булгаргаз” и приходите на българската държава при бъдещо публично предлагане на акции на компанията.
Преходът за постигане на пазарни цени на газа ще стартира от второто тримесечие на 2007 г., така че никакви повишения на цените на парното и на топлофикацията заради този договор към момента, господин Христов, няма и няма как да има. Така че, когато си приказваме за увеличение на цени, нека ги свързваме с реалните фактори, които ги определят, а не да демагогстваме.
Ако за България преходът ще стане за шест години, тук искам да отворя една скоба и да кажа, че българската индустрия и големите потребители на природен газ в България не са недоволни от този договор, защото той им дава възможност да се адаптират към променящата се ситуация в рамките на шестгодишен период от време. Шестгодишен! Така че никакви драматични проблеми няма да настъпят с тези производители, защото даже Русия не допуска шестгодишен период за адаптирането на собствените си цени към пазарните равнища. Там цените ще достигнат пазарно равнище още през 2010 г.
България договори шестгодишен период, който продължава и след срока на действието на сега съществуващия договор.
Отново повтарям – едно изключително щастливо стечение на няколко обстоятелства ни позволи да подпишем този меморандум. Отново повтарям, че подобни условия през следващи години няма как да се случат. Така че България подписа възможно най-добрия договор в настоящия момент. Това според мен трябва да бъде оценено, ако наистина обективно гледаме на фактите, а не демагогстваме и политиканстваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Овчаров.
Първа моля да зададе уточняващи въпроси към министър Овчаров госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз и господин Абаджиев също споделяме тезата, че „Булгаргаз” в момента не получава парите за преноса на газ и че това не е в интерес на газопреносната мрежа и на инвестициите в сектора. Също така съм убедена, че следва да се водим от логиката на пазара и че трябва да се заплаща за преноса на газ от една страна, от друга страна България да си купува газта на пазарни цени. В това отношение ние споделяме подхода, който правителството има при сключването на този меморандум.
Така или иначе, аз имам въпроси и е редно обществеността чрез нас да получи малко повече информация. Тя е в две насоки. В този смисъл е моят допълващ въпрос към Вас:
Значи ли, след като прекратихме един договор, който към момента ни ползваше, че Вие можете да ни уверите, че осигурявате уплътняването на транзита до 2030 г.? Значи ли, че в договора е гарантирано плащане на транзита до 2030 г., като не забравяме какъв е неговият обем – 18 милиарда кубика годишно? Това е първият ми въпрос.
И вторият уточняващ въпрос е следният: не можеше ли „Газпром” да бъде използван като инструмент за натиск за допускане на България като партньор при разработката на руски газови или нефтени находища? Не беше ли редно правителството да поиска да компенсира дефицита по вноса на суровина чрез печалба от нейно производство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин министър, имате думата за отговор на този уточняващ въпрос от госпожа Николова.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Николова, за разбирането на философията, от която се е водило правителството, когато предоговаряше условията.
Бих искал също така да подчертая, че директивите на Европейската комисия не предвиждат бартерен стокообмен между държавите – членки на Европейския съюз, както и в техните търговски взаимоотношения с други търговски партньори.
Това беше една от причините и един от аргументите, които и „Газпром” заплашваше да използва във времето, ако ние не достигнем до споразумение.
Уплътняваме ли транзита – да, уплътняваме транзита. Гарантирани са плащанията. Аз ви казах, че те не само са гарантирани при сегашните, но и при по-добри условия. До момента транзитът се заплаща задължително 80 процента от количествата, които са договорени, а те са 17,7 милиарда плюс 20 процента в зависимост от реално транзитираните количества.
В съответствие с новия договор от началото на тази година се заплащат задължително 90 процента от договорените количества, тоест 17,8 милиарда плюс 10 процента в зависимост от реално транзитираните количества, тоест не само се гарантира, но са и гарантирани по-добри условия по транзита.
Що се отнася до така наречения обмен на акции или обмен на активи – нещо, което „Газпром” прави с някои от другите големи компании – да, обсъждахме такъв вариант. Реално разглеждахме такава възможност, но се отказахме от нея по една чисто политическа причина, поради създадената в България нетърпимост въобще към обсъждане на въпроса за собствеността на газопроводите в България. Обмен на такива активи означаваше отстъпване на дял от газопроводите на България на „Газпром”. И тогава аз едва ли тук, в тази зала, щях да срещна вашата подкрепа. Най-вероятно щяхме да слушаме приказки от рода на това, че правителството, че Овчаров продадоха националните интереси на България на руския монополист. Ако имаме такава подкрепа от страна на дясната опозиция, а и разбира се, от партиите от управляващата коалиция, аз си мисля, че подобен вариант не е изключен и той може да бъде предоговорен в едно близко бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, моля да зададете своите уточняващи въпроси към министър Овчаров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие казвате, че цената на парното нямало да се повиши.
Господин министър, от тази трибуна не бива да се лъже! Разберете се с господин Шушулов, защото той заяви, че цената на парното ще се увеличи заради повишаването на цената на газта, а цената на тока ще се повиши заради предсрочното спиране на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това са негови думи. Те бяха публикувани в пресата.
Като Ви слушам тук, от тази трибуна да говорите колко изгоден е този договор за България, аз се питам защо „Газпром” поиска да се предоговори, а не българската страна.
И второ, не се сърдете, но тези изявления много ми напомнят на изявленията на господин Милен Велчев и господин Красимир Катев, когато предоговориха външния дълг на България. Те говореха за такива суми и за това колко милиарда до 50 години напред ще спечели България от този договор. Оказа се, че според Пламен Орешарски, Вашият колега, България само е загубила. И е загубила досега над 1 млрд. лв. от това предоговаряне. Мен ако питате, реалната стойност е значително по-висока.
Искам да Ви попитам защо криете така ревниво този договор с „Газпром”? Защо една съседна Румъния прие всички енергийни договори да бъдат обявени публично, а Вие криете този договор?
Вече е направено искане в секретната секция тук, в Народното събрание, да го изпратите, да се запознаем с него. И ако той е толкова добър за България, аз съм първият, който ще Ви поздрави, но фактите говорят друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър Овчаров, заповядайте, за да отговорите на въпроса на господин Христов.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, господин Христов, но от Вашите уста не чух нито един факт, който да говори друго – нито един факт!
Също така много Ви моля, когато говорим за цените, да не бъркаме времената. Едно е „ще”, а друго е „сега, в момента”. Сигурно в дългосрочен период от време всички ще бъдем мъртви, както казваше бащата на Кенесианството – Кенс, в дългосрочна гледна точка. Сега в момента цените на природния газ по този договор не са довели до увеличаване цените на „Топлофикация” и много Ви моля, не спекулирайте повече на тази тема!
Също така Ви напомням, че въпреки многото приказки, няма нито едно повишаване на цената на електроенергията в България, откакто това правителство е на власт, макар че, ако попитам който и да било от народните представители, всички ще кажат: а, бе, как да не е, повишена е цената! Повишена е цената, защото непрекъснато приказваме за повишените цени, защото сами си създаваме илюзията, че те са повишени. Цената на електроенергията не е повишена, това е фактът. Това е простичкият факт, който най-после трябва да го осъзнаем.
Милен Велчев и външният дълг – ако си направите труда, ще видите, че аз също съм казвал, че тази сделка е неизгодна. И съм бил може би един от първите, които го казаха. И сега твърдя, че тази сделка е неизгодна и тя продължава да носи загуби на България. И тези загуби се отнасят с цифри над 1 милиард. И това са факти, които лесно могат да бъдат доказани.
Защо криете договора – отново ви повтарям – това е може би първият търговски договор, който е абсолютно и изцяло изнесен публично, но не мога да ви размахвам този договор и да го разнасям по вестници и по редакции. Това все пак е търговски договор между две търговски дружества. Отново повтарям, ако имате желание, Вие или който и да било друг от опозицията, заповядайте в „Булгаргаз” или при мен, ще ви бъде показан и промененият договор, и меморандумът, подписани от двете дружества. Така че няма нищо скрито и покрито. Не е публичен само този график на привеждане на цените в съответствие с пазарните им стойности, който е за шестгодишен период от време. Това е, няма никакви тайни, нищо скрито и покрито!
И нека да не драматизираме и да не правим трагедии от неща, които просто са несериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Абаджиев, заповядайте, за да изразите своето отношение към отговора на министър Овчаров.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие искате да убедите всъщност българските граждани, че на тях им се струва, че цените на електроенергията и топлоенергията са високи и се увеличават? Така или иначе, както Вие говорите за неоспоримите факти, неоспорим факт е, че цената на електроенергията в България е от два до три пъти по-висока от много от страните от западната част на Европейския съюз, така че дали им се струва или не, това също е факт.
Независимо от всичко, което казахте, има също няколко факта, които са безспорни. Така или иначе, около една трета от потреблението на газ в България, до този момент се получаваше като цена от транзитната такса по фиксираната тогава цена по предишното споразумение – около 82 долара за 1000 куб. метра газ. В момента средната пазарна цена, доколкото знам, е около 250 долара. Няма как да не се увеличат цените, включително и на парното, но въпросът не е в това.
Аз също разбирам, че трябваше да започнат разговори, да се търси ново споразумение с „Булгаргаз”. Въпросът е за публичността. Ясно трябваше да се обясни по какъв начин косвено са защитени българските национални интереси така, че новият договор наистина да е много по-изгоден за България. За тази публичност аз от самото начало говорих.
Да, сигурно ние ще се възползваме от тази покана да видим договора на място като народни представители, но българските граждани, бизнесът не може да го види. Няма как да се оправдават с това, че това е търговски договор. Това е договор, който касае българските национални интереси, икономиката, потреблението, защото в противен случай управлението и то на най-високо ниво, на правителствено ниво започва да заприличва на нещо като сивата икономика – всичко става на тайно.
По същата тази причина хората не знаеха какво е договорено с Европейския съюз, включително по проблема за ракията и всички тези проблеми, които тепърва ще изникват, са следствие на тази пълна липса на информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Христов, заповядайте, за да изразите отношение към отговора на министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, с цялото си уважение към Вас – погледнете си сметката за тока и за парното! Това мисля, че е напълно достатъчно. Ще разберете какво става със сметките.
Разберете се най-накрая с господин Шушулов – кое е истина – че ще се увеличава сега над два пъти през тази година цената или че ще се увеличава след десет, двайсет или тридесет години? Просто се разберете.
Има действително неща, които са ниски, но това са други неща, господин министър. Това е корпоративният данък, например – данъкът на големите фирми, данък печалба. Той е най-нисък в Европа. За сравнение ще Ви кажа, че в България е 10%, докато в една Германия е 39%, в една Италия е 37%, тоест четири пъти по-висок, така че действително има ниски неща, но това не са цените, както би трябвало да сте забелязал все пак. Вие сте министър на енергетиката и на икономиката.
Тук няма да говоря за други безумия в икономическата сфера като пререгистрацията на автомобилите, ако щете, като акциза сега върху горивата. Вие казвате, че ви трябват пари за мисиите в чужбина и трябва да ги вземете оттам. Защо?
Вземете увеличения акциз на домашната ракия. Защо тормозите хората по този начин Вие, като министър на икономиката? Отговорете! (Реплики.)
Ваше е, разбира се. Това е работа на вашето правителство!
За да завърша, ще Ви кажа друго – в сегашния Закон за енергетиката има една криминална точка, според мен – наказанията за енергийните фирми са до 20 хил. лв. Аз съм внесъл със Стела Банкова поправка на закона тази санкция да се увеличи и да стане между 1 млн. лв. и 10 млн. лв. Искрено се надявам, господин министър, Вие да подкрепите тази инициатива. Още повече, че в медиите Вие заявихте подобно желание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващия въпрос към министъра на икономиката и енергетиката е отправил народният представител Янаки Стоилов относно действията на българското правителство по отношение на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Моят въпрос е от актуален характер, но не е конюнктурен.
Искам да припомня, че преди няколко години по темата за АЕЦ “Козлодуй” отправих питане към тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски, когато за първи път публично, след среща с гръцкия министър-председател Симитис, той пое ангажимент България да затвори малките реактори на централата. Ясно е, че натискът от редица европейски правителства и от Европейската комисия, макар и неофициално формулиран, беше голям в тази насока. И той беше поставен като условие за членството на България в Европейския съюз.
Сега Република България изпълни изискването на договора за присъединяването към Европейския съюз, за спирането на малките реактори на АЕЦ “Козлодуй”.
Неотдавна Вие заявихте, че борбата за спасяването и експлоатацията на III и IV блок на атомната централа в Козлодуй не е приключила. Ясно е, надявам се за всички ни, огромното значение на българската атомна централа за икономиката на страната, за енергийния баланс в региона, за енергийната независимост на България и за социалната стабилност. Наред с това няма никакви технически причини за прекратяване на използването на реакторите с оглед изискванията на безопасност.
Добре е, че в последно време за първи път в Европейския съюз се заговори за обща енергийна политика, която да намали дела на произвежданата електроенергия от въглища, тоест това би трябвало да означава повишаване на ролята на атомната енергетика и на възобновяемите енергийни източници. Затова аз смятам, че ние се намираме в една ситуация и с оглед на вече драматичните и трайните промени на климата в целия свят, в която трябва да се преодолее късогледството, включително на редица европейски политици, да се заложи на компетентността, на перспективата за сегашните и бъдещите поколения.
Също така смятам, че да се поставя въпроса просто за компенсации е отслабване на българската позиция, затова моят въпрос е: ще предложите ли план за действие на българското правителство за възобновяване и продължаване работата на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Министър Овчаров имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Благодаря Ви за въпроса най-малкото, защото по начина, по който го задавате, личи Вашата увереност, че българското правителство прави и планира бъдещи действия по тази дълбоко чувствителна тема. Въпреки че отново въвеждането в експлоатация на III и IV блок се превръща все повече в политически шлагер и, няма да напомням колко кандидат-президенти и вицепрезиденти ги отваряха и затваряха като консервени кутии само преди няколко месеца, сега очаквам нова вълна от кандидати за евродепутати със същите отварачки в ръце.
Уважавам всички усилия на отговорни и искрено загрижени политически фактори за тази кауза, но грубият популизъм не само че не е полезен, но той в крайна сметка е на гърба на поколения и българи, и енергетици, свързали съдбата си с АЕЦ “Козлодуй”.
Позволете ми още веднъж в началото на отговора си да заявя, че след спирането на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй” не се очертава енергийна криза в страната. Спирането на двата реактора не нарушава вътрешния енергиен баланс на страната, тъй като това е предвидено в енергийната политика и стратегия на България. Действащите в момента електропроизводствени мощности работят нормално. Продължава работата по изграждането и рехабилитацията на няколко ключови енергийни обекти.
В процес на изпълнение са проектът за изграждане на АЕЦ “Белене”, проект за изграждане на нова мощност на площадката на ТЕЦ “Марица-изток”, проекта за рехабилитация на каскада “Долна Арда”, проекта за изграждане на хидровъзел “Цанков камък”, проекта за рехабилитация и модернизация на ТЕЦ “Марица‑изток 3”. Планираните модернизации на съществуващите мощности и сроковете за изграждане на нови са съобразени с очакваното повишено потребление на електроенергия в страната.
Казвайки това казвам още нещо: правителството наследи сериозни закъснения по всички тези проекти. Също така допълнителен проблем създава недостигът на въглища за вече приватизираната ТЕЦ “Варна”. Независимо от това не са налице предпоставки за енергийна криза. Такава може да възникне само при тежка авария в някоя от основните електропроизводствени мощности.
По отношение на региона – пряката последица от спирането на ядрените блокове в Козлодуй е, че страната ни вече не покрива енергийния дефицит на Балканите, както досега. Искам да повторя, че този дефицит е в размер на около 20 млрд. квтч или около 10% от потреблението в региона. Това действително може да се определи като криза.
Искам да Ви обърна внимание върху обстоятелството, че именно заради тази очертаваща се криза бихме могли да намерим и трябва да намерим съюзници в борбата за промяна на позицията на Европейската комисия по отношение на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тези съюзници трябва да бъдат съседните държави, които през 2007 г. ще усетят последствията от преждевременното спиране на двата реактора.
Съществена част от усилията на правителството ни оттук нататък ще бъдат засегнатите държави да имат единна политическа позиция по въпроса за III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тази позиция трябва да бъде ясно изразена и българското правителство вече прави необходимите стъпки в тази посока. На срещата на енергийните министри от Югоизточна Европа в Скопие през м. декември 2006 г. бяха изказани достатъчно категорично опасенията на част от балканските държави. Още преди това българското правителство информира Европейската комисия за очертаващата се криза.
На 1 ноември 2006 г. лично аз официално информирах Андрис Пиебалгс – еврокомисар по енергетиката в Европейската комисия, че спирането на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй” ще окаже значително влияние върху всички страни от региона и че значителното намаляване на българския потенциал за износ, ще повлияе негативно върху енергийната сигурност на региона – на Западните Балкани и Гърция.
По същото време българското правителство започна работа по структурирането на екшън план с конкретни стъпки, който да използва всички политически и експертни възможности, с които разполагаме в момента.
Много сериозно беше проучен опитът на страните в сходна ситуация, каквито са Словакия и Литва. В ход е процедура по избор на консултант, който да ни помогне в хода на преговорите с Европейската комисия. Очаквам буквално през началото на следващата седмица да приключим конкретната работа и предложенията по изготвянето на цялостния екшън план, който всички институции в страната, включително неправителствени и бизнес организации и синдикатите, съвместно разработваме, за да можем да реализираме идеята за възстановяване на работата на III и IV блок.
Искам да подчертая, че в тази посока всяка политическа и експертна помощ ще бъде изключително полезна за правителството. Вече сме включили и част от нашите евродепутати, които също ще участват във формирането на този екшън план.
Много пъти в тази зала съм казвал, че България е единствената страна, която предплати членството си в Европейския съюз с компромисите, които бяха направени с атомната ни централа. Много пъти съм говорил от тази трибуна, че България плати тази цена и тя е изключително висока. Новото изграждане на подобни мощности в България сега би ни струвало около 4 млрд. евро. Ако избягаме от всички останали оценки, няма друга страна в Европейския съюз, която да е платила подобна цена за присъединяването си към Европейския съюз. И то да я е платила предварително. Именно поради тази причина аз също смятам, че България трябва да продължи борбата си за спасяването на III и IV блок. Още повече, че няма нито един технологичен, икономически или аргумент от гледна точка на ядрената безопасност, поради който тези блокове трябва да бъдат спрени.
Имам усещането, че и някои от чиновниците в Европейската комисия трябва най-после да излязат зад барикадите на идеологическото си мислене по отношение на ядрената енергетика. Първите стъпки в това отношение направи последната комуникация на Европейската комисия, която е буквално от началото на тази година, и тя ни дава надежди, че ще има промяна в политиката на цялата комисия и на някои ключови държави в Европейската комисия, които до момента не позволяват една такава цялостна промяна.
Ние вече сме партньори с останалите 25 страни членки и можем достатъчно категорично да излагаме своята позиция, да инициираме дебати, да задаваме въпроси и да получаваме отговори.
Отново искам да подчертая, съгласно чл. 36 от договора за присъединяването ни, ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат трайни и сериозни затруднения, в който и да е сектор на икономиката, или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, за да възстанови положението и да приспособи засегнатия сектор на икономиката към вътрешния пазар.
Убеден съм, че тези наши усилия ще срещнат подкрепата на всички народни представители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за отговора, министър Овчаров.
Господин Стоилов, имате право на реплика. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, общо взето аз съм удовлетворен от Вашите думи. Надявам се те да се превърнат в последващи действия. Вие сам потвърждавате намерението да се изготви такъв план за действие, който, споделям, трябва да ангажира западните съседи на България, тоест да се превърне в една кампания, която няма да има само национален, а и регионален характер. Тя да се пренесе в Европейската комисия, в Съвета на министрите по енергетиката и в самия Европейски съвет, защото наистина ние няма нужда да чакаме тези три години, както визира чл. 36 от договора, тъй като България и в момента изпитва икономически и социални затруднения не заради неспособността да си осигури необходимата електроенергия, а защото България е най-бедната не само в Европейския съюз, но почти в целия европейски континент. Така че това е достатъчно категоричен аргумент, ако наистина говорим за социална Европа – за Европа, която наистина е в състояние да формира обща политика, включително в енергийния сектор.
Надявам се, че ще представите официално пред правителството този план. Той ще бъде обсъден и приет и с неговото изпълнение ще се ангажират всички български институции – правителството, парламентът, президентът, нашите представители и в Европейския парламент – сегашни и бъдещи.
Затова смятам, че без да подценяваме сериозността на положението и трудностите, пред които сме изправени, шансовете не са загубени и мисля, че наистина трябва да се прояви максималната настойчивост, упоритост и последователност в тези действия. Ние няма как да запазим позицията си на енергиен център на Балканите само с оглед на разработването на бъдещите енергопроекти, защото те са с дългосрочна перспектива, те са скъпи, а в този период ще бъде преразпределен и европейският пазар.
Смятам, че всички аргументи са на наша страна, стига да успеем да обединим повече сили за подкрепа в тяхната правота и за постигането на резултат без да се губи каквото и да е време, защото преминаването на времето вече намалява и нашите шансове. Благодаря Ви. Желая Ви успех в това начинание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Министър Овчаров, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Съжалявам, ако съм създал у някого илюзията, че всичко ни е наред. Не е такъв случаят. Отново повтарям: ситуацията за България е гарантирана, но ситуацията съвсем не е безпроблемна.
Изключително сухата година води до голямо напрежение в електроенергийната система както на страната, така и на целия регион. Сигурно знаете вече, че в Албания режимът на тока практически е 12 часа. В Косово ситуацията е почти подобна. В тежка ситуация започва да изпада Македония. Напрежение има в Черна гора и Сърбия. Гърция ще изпита тежки проблеми през лятото на годината, когато е по-голямото потребление в тази държава. България засега, отново повтарям, се справя със ситуацията и се надявам, че няма да имаме проблеми през този отоплителен есенно-зимен сезон.
Но нека да не си правим илюзии. Спирането на III и IV блок в Атомната електроцентрала в Козлодуй – най-евтиният източник на електроенергия в страната, неминуемо води до съответен натиск на цените на електроенергията в цялата страна. И ако тези цени – отново повтарям, господин Христов, те са икономическа, а не политическа категория и не е необходимо тук да демагогстваме за тях – до момента не са увеличавани, то съвсем не мога да гарантирам, че това няма да се случи през следващите периоди от време. Независимо от това какво говори господин Шушелов и какво не говори – просто който не се съобразява с принципите и постановките на икономиката, обикновено после сърба много тежки политически последствия.
Искам да кажа, господин Стоилов, че екшън планът на практика е готов. На следващото заседание на Министерския съвет в четвъртък той ще бъде внесен за разглеждане. Отново искам да повторя, той включва действия на всички български институции: правителство, президентство, парламент, еврокомисар, на всички заинтересовани граждански организации и бизнес структури, също така и на синдикатите. Тоест опитали сме се да включим и част от европейските граждански структури, Европарламента, така че максимално да създадем условията, необходими за подкрепата на нашата кауза.
Отново обаче искам да бъдем реалисти. В подобна ситуация Словакия не успя да реализира своите приоритети и й беше отказано въвеждането в експлоатация на един от блоковете в “Бохунице”. Така че, правейки всичко възможно, трябва да бъдем реалисти и да знаем, че шансът да постигнем този резултат не е изключително голям. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Въпреки че министър Петков вече е тук, обявих размяната в последователността на отговорите и затова ще дам думата на народния представител Жори Алексиев да отправи своето питане към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев относно развитието на “Пристанищен комплекс – Лом”.
Господин Алексиев, имате думата.
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, в годините на прехода община Лом изпадна в тежко икономическо и социално-демографско състояние. Единственото държавно предприятие, което работи нормално и осигурява стабилни доходи на заетите в него граждани, е “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД. Вие, господин министър, също подобаващо оценихте това и в началото на 2006 г. посетихте града ни и пристанището, като обещахте добри стъпки за стабилизиране на развитието му. В края на 2006 г. се отчитат добри производствени резултати в “Пристанищен комплекс Лом”. Осигуряването обаче на устойчиво развитие на пристанището изисква целенасочена инвестиционна политика от страна на Министерството на транспорта, която да осигури развитието на пристанищната инфраструктура. Лично Вие, господин министре, се анагажирахте с решаването на редица проблеми, появили се вследствие на наводненията от пролетта на 2006 г.
Воден от разбирането, че през последните две години е налице адекватна политика от държавата, Ви моля да отговорите на следното питане: Какви са реално направените инвестиции в пристанище Лом за 2006 г.? Какви са вижданията на Министерството на транспорта в областта на инвестиционната политика за 2007 г. и подготовката за концесиониране на пристанището в Лом? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Алексиев.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Алексиев, преди да започна със своя отговор, искам да направя едно уточнение. В близките десет години, до 2005 г. не бяха инвестирани средства за модернизацията на “Пристанищен комплекс Лом”. При моето посещение в късната есен на 2005 г. с експертите от Министерството на транспорта във Ваше присъствие ние се запознахме с тежкото техническо състояние, в което се намира пристанището, и тогава поехме ангажимента да осигурим минимум 900 хил. лв. инвестиции, за да може да се стабилизира работата при обработката на товари. Инвестициите, направени за 2006 г., в пристанище Лом, са общо в размер на 1 млн. 479 хил. 676 лв., от които инвестициите, направени от оператора, възлизат на 228 хил. 756 лв., а вложените от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” са в размер на 992 хил. 920 лв. Тук са включени също така обектите, за които са сключени договори през 2006 г., но чието изпълнение продължава и през настоящата година и които инвестиции са в размер на 238 хил. лв. Това са преходни обекти и през 2007 г. Тук са включени и 20 хил. лв. за изпълнение на обекти по бедствия и аварии от наводнението, което за нещастие ни сполетя през пролетта на 2006 г. Тези инвестиции са свързани най-вече с поддръжката на наличната инфраструктура на пристанището. Както самият Вие знаете, след наводненията през миналата година голяма част от пристанищните съоръжения, които служат за обработка на товари и пътници, бяха повредени. Инвестициите, които бяха залегнали в инвестиционната програма на дружеството за 2006 г., се наложи да бъдат използвани за отстраняване на щетите от природното бедствие, а не да послужат за развитие и модернизиране на пристанището. Дори и без тези допълнителни непредвидени разходи, възможностите за инвестиции на дружеството не са големи, тъй като пристанището не може да използва целия си капацитет и по този начин да трупа парични постъпления. Това се дължи на остарялата и амортизирана пристанищна инфраструктура и по-точно на пристанищните кранове, претоварната тилова техника, повредената настилка и железопътни коловози, полуразрушените складове и др. Чувствително намалява товаропотокът през пристанище Лом. Именно поради тези причини в инвестиционната програма за 2007 г. са залегнали инвестиции предимно за поддръжка и частична рехабилитация на пристанищната инфраструктура и съоръжения, а не толкова за модернизация и развитие на пристанището. Имам предвид планираната рехабилитация на западния кей, състояща се във възстановяване на подкрановия път с дължина 120 метра, който ремонт ще бъде на стойност 420 хил. лв., рехабилитация на източния кей на пристанище Лом на стойност 600 хил. лв. и изграждане на реперна мрежа за мониторинг на пристанищните съоръжения в размер на 100 хил. лв. Така че общо планираните инвестиции за пристанище Лом през 2007 г. възлизат на 1 млн. 120 хил. лв.
Смятам, че всички предприети от наша страна действия и вложени инвестиции служат като неоспоримо доказателство за това, че Министерството на транспорта отчита необходимостта от предприемането на стъпки за подобряване на съществуващото техническо положение в пристанище Лом. С тази цел Министерството на транспорта е предвидило и привличането на частни инвеститори, които да помогнат за развитието. Имам предвид отдаването на пристанището на концесия. Това е най-бързият път, по който можем да привлечем сериозни средства, които да модернизират и да разширят пристанище Лом така, че то да се изгради като едно от сериозните транспортни възли, свързващи седми и четвърти коридор.
С моя заповед е назначен екип за извършване на подготвителни действия за предоставяне на концесия на пристанището, който е започнал своята работа и вече има изготвени от консултанта проекти за концесионни анализи, които да послужат за очертаване на параметрите на бъдещата процедура.
Уважаеми господин Алексиев, в заключение искам да подчертая, че отдаването на пристанище Лом на концесия, както и отдаването на други пристанища – обекти на транспортната инфраструктура, на концесия или под друга форма на публично-частно партньорство, определено е един от начините, по които могат да се реализират проекти, водещи до значително подобрение, модернизация, а оттам и до привеждане на националната ни транспортна мрежа в съответствие с европейските изисквания и стандарти в транспорта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за отговора, господин министър.
Господин Алексиев, ще зададете ли уточняващи въпроси към министър Мутафчиев? Заповядайте.
ЖОРИ АЛЕКСИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз съм удовлетворен от отговора на господин Мутафчиев. Бих изразил увереността на ломските жители – моите съграждани, че предстоящото концесиониране на ломското пристанище ще има по-добра съдба и по-добро бъдеще в смисъл да не се случат подобни ситуации, както с приватизацията на пристанищата в Оряхово, Сомовит и т.н., от което ние много се притесняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Алексиев.
Благодаря и на Вас, господин Мутафчиев, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което господин Кузов е отправил към министъра на вътрешните работи господин Петков, относно груби злоупотреби, липса на контрол и нарушения от Инспектората на МВР срещу главен комисар Живко Живков.
Имате думата, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа! Господин министър, констатирано е, че 14 служители от Главна дирекция “Жандармерия” са били регистрирани като еднолични търговци. Тези служители драстично са нарушили забраната, предвидена в чл. 213, ал. 2 от стария Закон за Министерството на вътрешните работи, и чл. 177, ал. 3, т. 2 от сега действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, а именно да не извършват дейност, несъвместима с тяхната служба. Освен това години наред са декларирали неверни данни в ежегодните декларации. За всичко това законът категорично предвижда, господин министър, не само дисциплинарно наказание “уволнение”, а и наказателна отговорност. Доколкото ми е известно, те все още са на работа. Искам да Ви напомня, че и миналата седмица при проверката излязоха още трима служители, които имат такива фирми. Документирани са и неправомерни и нерегламентирани действия от страна на ръководството на Главна дирекция “Жандармерия” - отново нарушения на Закона за МВР – извършване на охранителна дейност на различни обекти, които не са стратегически или особено важни, както законът изисква, предоставяне на специална техника – БТР-и за участие във филмови продукции без правно основание (съвсем наскоро гледах западен филм, в който ясно се четяха сините букви “Жандармерия” на БТР-ите.)
Къде са парите, господин министър, от тези продукции и от кого са взети? Тайна остава естествено и с каква сума е ощетен бюджетът. Кой и защо укрива и омаловажава дисциплинарните нарушения, ако има такива, извършени от директора на “Жандармерията”, след като по Ваша заповед проверка от Инспектората на МВР през м. август и през м. ноември 2006 г. констатира тези и редица други нарушения? Какви мерки ще вземете спрямо директора, ако има такива нарушения?
Между другото директорът със своя заповед № 1245 от 30 август 2005 г. е разпоредил 5820 стръка канабис в района на Околовръстния път да бъде изсечен и прибран за съхранение в столовата на жандармерийското съединение. Защо не е поискал от директора на СДВР и началниците съответно на V и VIII РПУ да изпратят оперативно-следствени групи, които да извършат оглед, да изземат веществени доказателства, съответни проби, да се установят собствениците на имота, да се изготвят протоколи? Защо не е уведомена и прокуратурата?
Според мен тук са нарушени изискванията на Инструкция № 195 от 2003 г. Защо има разминаване между мястото в съобщението в бюлетина от 13 септември 2005 г. и местата, където е извършено изсичането на канабиса от жандарменията? Прикрива ли се нещо, господин министър, или може би ние така мислим? Можем ли да предполагаме, че въпросното количество не е на българския пазар? Тоест от извършената сега проверка считаме ли, че всички 5820 стръка канабис са на мястото?
И не на последно място, кой и защо има интерес, господин министър, всичко това да се случва? Колко проверки на Инспектората са необходими, за да се докаже, ако има такива неправомерни действия от страна на директора на жандарменията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кузов.
Имате думата за отговор, министър Петков. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Кузов! За периода от м. август до м. декември 2006 г. в Главна дирекция “Жандармения” са извършени две проверки по сигнали на граждани, като единият от тях е анонимен. На 23 октомври в Софийската военна окръжна прокуратура е получен същият анонимен сигнал и с постановление на военен прокурор е възложена проверка, която да се извърши от Дирекция “Инспекторат” на Министерството на вътрешните работи.
Всички материали от извършените проверки са предоставени на Софийската военна окръжна прокуратура, която след обстойното им разглеждане на 17 януари 2007 г. излиза с постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу директора на Главна дирекция “Жандармения” на основание на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс, а именно деянието не съставлява престъпление. Материалите, които са предоставени в прокуратурата, дават достатъчно основание на генерал Живков да му бъде наложено дисциплинарно наказание и тази сутрин аз съм го наказал с наказание “Порицание” за срок от една година. Не считам, че след като Софийската военна окръжна прокуратура се е произнесла, че деянията не съставляват престъпление, следва да се предприемат други мерки към генерал Живков.
За случаите, за които говорите – за служители в жандарменията, които са регистрирани като еднолични търговци, в рамките на тази година и половина, в която изпълнявам длъжността министър на вътрешните работи, съм уволнил над 10 служители на министерството за това, че имат участие и регистрация в такъв тип формирования, което, както и Вие казахте, нарушение на Закона за вътрешните работи е недопустимо. В министерството не може да има практика на прикриване на такива случаи и когато ние получим конкретни сигнали, в това число е и задължение на съответните ръководители на звена да извършват такъв тип проверки, наказанията, които налагам, са безкомпромисни – те са уволнени от системата на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате право на уточняващи въпроси, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Действително, господин министър, ние не можем да се бъркаме в работата, както добре знаете, на прокуратурата и не можем да й вменяваме неща, които не са в нашата компетентност. Но тук се касае за следното – дали тези нарушения са системни и ако са системни по смисъла на тези правомощия, които Вие имате, не е ли необходимо да се наложи и по-сурово наказание на главен комисар Живко Живков, тъй като системността на нарушенията говори за нещо друго.
Що се касае до установеното от Инспектората, аз се надявам, господин министър, че Вие вярвате безпрекословно на Инспектората на Вашето министерство и считайки че това е истина, би трябвало да се наложи едно действително по-сурово наказание, ако считате, че е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Кузов! Разбира се, запознат съм с резултата и от двете проверки и моето дълбоко убеждение е, че главен комисар Живков много добре си организира работата и е много стриктен в изпълнението на служебните си задължения. Жандарменията е едно от силните звена на Националната полиция и не считам, че е необходимо да се предприемат спрямо главен комисар Живков друг тип наказания. Впрочем това е най-тежкото наказание за служителите – порицание за срок от една година. Не мисля, че резултатите от проверката дават основание да бъдат предприемани други действия спрямо генерал Живков и му желая успех в работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Народният представител Атанас Атанасов е отправил въпрос към министъра на вътрешните работи относно убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! На 9 януари в с. Мусачево, община Елин Пелин, е било извършено убийство на кмета на общината Янко Янков. За периода на прехода това е второто политическо убийство в страната след убийството на Андрей Луканов. Не е политическо убийството, да речем, на Емил Кюлев, както беше определено от някои наблюдатели. Става въпрос за убийство на лице, което е пряко избрано от народа, а не на някой задкулисен деец.
Откакто сте министър, господин Петков, станаха убийства на такива лица, като Георги Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Емил Кюлев, Клюна и така нататък. Кое е характерно за тези убийства? Те са убийства на знакови фигури в българското общество и не са разкрити. Иначе вашето министерство бележи успехи в стъкмистиката, че престъпността намалява, но дали хората вярват на това?
В тази връзка Ви питам, господин министър, какви мерки взе МВР за разкриване на това престъпление, при условие че чухме изявление на професионалисти от средите на МВР, че това престъпление е било извършено от непрофесионалисти? Как го установихте това, при условие че даже не е намерен предметът на извършване на престъплението? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Имате думата за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! На 9 януари в 12,15 ч. в Районното полицейско управление – Елин Пелин, е получен сигнал, че в двора на къщата му в с. Мусачево е намерен трупът на кмета на Елин Пелин Янко Янков. Предприети са незабавни действия за разследване и разкриване на престъплението. Осигурени са входно-изходните пътища за София и е поета охраната на местопроизшествието. На място е пристигнала оперативно-следствена група с участие на дознатели, съдебен медик, експерти от научно-техническата лаборатория при Областната дирекция на полицията под ръководството на прокурор от Софийската окръжна прокуратура.
Огледът на местопроизшествието е започнал в 22,17 ч. По тялото на Янков са установени входно-изходни рани от огнестрелно оръжие. Намерен е проектил с четири бразди, най-вероятно от пистолет “Макаров”. Прострелните рани са в областта на гърба и раменната област през гърдите.
След огледа трупът е транспортиран в Съдебна медицина в София за извършване на съдебно-медицинска експертиза.
Местопроизшествието е запазено за извършване на допълнителен оглед на следващия ден, когато са намерени и иззети пет гилзи от пистолет калибър 9 мм. На 11 януари в съседство с имота на Янков са намерени и иззети липсващите два проектила. Открита е и трасологична следа. В Райнното полицейско управление – Елин Пелин, е проведен повторен разпит на съпругата на господин Янков. Извършен е вътрешен оглед на къщата, но не са открити следи и веществени доказателства, свързани с извършеното престъпление.
В Катедрата по съдебна медицина – София, при огледа на трупа са открити седем броя входни рани от огнестрелно оръжие, иззети са пет проектила и биологичен материал, дактилоскопни отпечатъци, ацетонови натривки, дрехи, обувки и назначени различни експертизи.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза предстои. Извършен е оглед на служебния автомобил на господин Янков “Хюндай соната” и са иззети дактилоскопски следи. Разпитани са и колегите на господин Янков.
Въз основа на съдебното определение е извършено претърсване и изземване от кабинета на господин Янков в сградата на община Елин Пелин. На 12 януари при допълнителен оглед в дома на Янков са намерени и иззети още два броя гилзи 9 мм. Общият брой на намерените гилзи на произшествието е седем и те са един и същи вид, калибър и година на производство.
Същия ден е извършена проверка на хора и моторни превозни средства, преминаващи системно по улицата, на която е домът на господин Янков. Установени са автомобилите и пътуващите в тях лица, преминали по улицата по време на убийството. От лицата са снети писмени обяснения. Проведени са разговори с всички лица в съседство. Извършени са обход и претърсване на пътищата от с. Мусачево до с. Равно поле и от с. Мусачево до жп линията с цел откриване на оръжието на престъплението, следи и веществени доказателства, имащи отношение към престъпното деяние.
Осъществени са 20 разпита на свидетели, 58 беседи с лица от с. Мусачево и гр. Елин Пелин, иззети са ацетонови натривки от три лица, проверени са алибитата на 80 лица, притежаващи законно пистолет "Макаров", проверяват се и всички сигнали за незаконно притежаване на оръжие от този вид. Проучват се всички сигнали и жалби по време на мандата на господин Янков като кмет, проверяват се и сигнали от близките на убития и от други източници за изясняване на мотивите престъплението.
Работата по случая се ръководи от двама прокурори от Софийска окръжна прокуратура и районния прокурор на гр. Елин Пелин. По всички установени до момента факти и обстоятелства се разработват конкретни оперативно-издирвателни мероприятия, издигнати са работни версии, по които се провеждат всички необходими оперативно-издирвателни и процесуални действия за разкриване на извършителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, във Ваш стил – скоротечно, изчетохте рутинните действия, които трябва да бъдат извършени при всяко едно такова престъпление. Но аз Ви казах – става въпрос за политическо убийство и от Вас не чух да имате целенасочена версия за разкриване на извършителите.
Искам да Ви кажа, че това не е единственият случай, в който ръководеното от Вас министерство бележи провал в разкриваемостта, а също и в разследването. Става въпрос за много сериозни проблеми, които МВР има в дознанието и които Вие се опитвате да покриете.
Тези, които са отговорни за борбата с престъпността в Министерство на вътрешните работи на високите постове, явно са хора, които нямат качества. Но те са Ваши любимци, защото единият Ви е съгражданин, другият Ви е състудент и т.н. Може би трябва да се каже и това, че май критерият за кадровия подбор в Министерството на вътрешните работи е за кой от шефовете на МВР кой голям спонсор на Вашата партия е ходатайствал – нещо като кадрова търговия, господин министър.
Правите кадрови промени там, където не трябва - както по времето на Тодор Живков отстранявате провалилите се ръководители в МВР, изказвате им благодарност и ги изпращате посланици в Африка. А в същия момент там, където има проблем, там, където не могат да се справят с работата си, а именно в полицията, всички началници работят в комфорт. Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Разбира се, че няма да коментирам част от несериозните Ви твърдения. По-голям провал от Вашето участие в ръководството на Министерството на вътрешните работи за последните 15 години няма. И вероятно в непродължителен период от време ще поискам да аргументирам това си твърдение на закрито заседание на съответната комисия на Народното събрание, защото мисля, че има неща, за които част от народното представителство трябва да бъде информирано сега.
За периода от 1990 г. До сега са извършени пет убийства на кметове – две от тях са разкрити и са произнесени осъдителни присъди: извършени са седем опита за убийство срещу кметове, разкрити са – шест и са произнесени четири осъдителни присъди; увреждане лично имущество чрез взривове е извършено на три пъти – единият от случаите е разкрит, два - са неразкрити. Това е обективната истина. Това показват фактите.
Убийствата не са започнали миналата седмица, нито миналата година. За съжаление, не мога да кажа, че те ще приключат. Престъпност има навсякъде по света, в т.ч. и в нашата страна, и аз считам, че за последната година и половина професионалният състав на ръководството, на всички служители на министерството вложиха огромни усилия и постигнаха едни солидни резултати, в т.ч. и по овладяване на тежката престъпност, тежките криминални престъпления, в т.ч. и по убийствата.
Аз не считам, че фактът, че някой е завършил Пловдивския университет е повод да бъде уволнен от Министерството на вътрешните работи или това, че е имал нещастието да учи близка специалност до тази, която съм завършил аз, е повод да не търпи своето служебно развитие, при положение че е доказал себе си професионалист, както и не считам фактът, че някой, който е роден в Плевен или в Плевенски окръг, е достатъчен повод да бъде уволнен от системата на Министерството на вътрешните работи. Надявам се, че такъв тип порядки са останали някъде преди 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков.
Следващият въпрос към министър Румен Петков на господин Атанас Атанасов е относно разследване на случаи на неестествена смърт на служители на Националната разузнавателна служба.
Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! През месеците ноември и декември 2006 г. бе съобщено за два случая на неестествена смърт на служители от Националната разузнавателна служба, причинена с огнестрелно оръжие. Става въпрос за смъртта на началника на Архива на Националната разузнавателна служба – Дойчев, и на един друг служител в секретна база на Националната разузнавателна служба в страната.
По този повод Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред след изслушване на директора на Националната разузнавателна служба създаде работна група от депутати за изясняване на действията или бездействията на компетентните органи за разследване на тези два случая.
От неестествената хиперактивност на шефа на Националната разузнавателна служба – господин Киров, в публичното пространство става ясно, че и в двата случая Министерството на вътрешните работи е било сигнализирано за произшествията, макар че в единия случай това е станало по телефон 166, както стана ясно.
В тази връзка искам да Ви попитам, господин министър, след приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс, 97% от разследванията за деяния, които са престъпления, се извършват от органите на дознанието. Какви действия, съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс, са извършени от полицейските органи в конкретните случаи за своевременното обективно и всестранно разследване на тези деяния? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, да отговорите, министър Петков, на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! На основание чл. 396, ал. 1, т. 5 от Наказателнопроцесуалния кодекс от Софийската военна окръжна прокуратура се извършва разследване по две досъдебни производства за установяване на причините и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на двама служители на Националното разузнаване. Съгласно изискванията на закона, на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от граждански лица на служба в Министерството на отбраната, Българската армия, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.
Във връзка с поставения въпрос от Софийска военна окръжна прокуратура ни бе предоставена информация за хода на образуваните две досъдебни производства, с която ще ви запозная накратко.
Законен повод за започване на разследването по първото досъдебно производство е съобщение, получено от главния оперативен дежурен при Столична дирекция „Полиция”, при Столична дирекция на вътрешните работи на 15.11.2006 г. Незабавно е сформиран екип за извършване на неотложни действия по разследване в състав: военно окръжен прокурор, военен следовател, служител на служба „Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване” – София, и съдебен лекар от Военномедицинска академия. При пристигането си в сградата на Националното разузнаване дежурният екип е констатирал, че местопроизшествието е запазено и се охранява. На мястото е установено, че достъпът до сградата, в която се намира местопроизшествието, е със специален пропускателен режим, като влизането в нея се извършва посредством персонални електронни карти. Всички врати на етажните площадки са били заключени и запечатани. Единствено незаключена е била входната врата на работното помещение на господин Божидар Дойчев. Дежурният прокурор е извършил оглед на местопроизшествието и е съставил протокол за действия по разследването.
След извършените неотложни действия по разследването са проведени подробни разпити в качеството на свидетели на длъжностните лица от Националното разузнаване, открилите трупа на господин Дойчев и служители, които последно са видели и разговаряли с Дойчев. Проведен е разговор със съпругата, сина, други лица, журналистката Зоя Димитрова от в. „Политика”, свещеникът Атанас Вълков от храм „Св. Андрей” в София. Като водеща версия за смъртта на господин Дойчев, съответно колегите са издигнали версията за самоубийство по лични мотиви. Назначени са съдебно-медицинска, балистична, химическа и дактилоскопна експертизи и послесмъртна психолого-психиатрична експертиза.
След получаване на изисканите документи от различните институции и резултатите от някои експертизи, ще бъде извършен анализ на събраните доказателства и досъдебното производство ще бъде приключено в законово установените срокове. Досъдебното производство е взето на специален отчет, поради големия обществен интерес. В хода на разследването от страна на Националния институт по криминалистика и криминология – МВР, е оказано необходимото съдействие и назначените експертизи са изготвени в максимално кратки срокове.
Законен повод за започване разследване по второто досъдебно производство е получен сигнал в Софийска военна окръжна прокуратура на 14 декември за произшествие с настъпила смърт на служител в района на поделение 46400 С в Златица. В Софийската военна окръжна прокуратура е сформирана следствена група в състав: военен прокурор, военен следовател, съдебен лекар и криминалист от Районното полицейско управление в Пирдоп. Досъдебното производство е образувано със съставяне на акта за оглед на местопроизшествието. При извършения оглед на трупа на Иван Раков е констатирана огнестрелна рана в областта на сърцето от 9-милиметров патрон от пистолет “Макаров”. Намерено е и предсмъртно писмо.
В хода на делото са разпитани длъжностни лица от поделението, членовете на семейството на господин Раков. В Националния институт по криминалистика и криминология е назначена комплексна експертиза – балистична, химическа, дактилоскопична, трасеологическа, графологична и физиологична, резултатите от която ще бъдат предоставени на Софийска военна окръжна прокуратура.
С оглед на събраните доказателства, като водеща версия се налага “самоубийство по лични мотиви”. Предстои да бъдат разпитани като свидетели близки и приятели на господин Раков и да бъдат назначени послесмъртна и психиатрична експертиза. Пак казвам, тази информация я предоставям на базата на информацията, която сме получили от Военна окръжна прокуратура – София, в резултат на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте да отправите своята реплика към министъра, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, от Вашия отговор става ясно, че органите на МВР не са приели за разследване двата случая. Вие правилно цитирахте чл. 396 от НПК. В него обаче се урежда, че Военната прокуратура е компетентна единствено и само, когато е ясен извършителят на престъплението и той има определено качество – че е военнослужещ, служител на МВР и така нататък. В двата случая са образувани дела срещу неизвестен извършител. Военна прокуратура е некомпетентна и би следвало да бъдат образувани дознания от органите на МВР. На практика вие абдикирате от задълженията си.
Отделно от това, в конкретния случай какво ни смущава? Военна прокуратура се прочу с опита си да прикрива престъпления и да изпълнява поръчки. Да припомня само един знаков за Вас лично случай, свързан с Чората в Благоевград. Спомняте си как започна тогава разследването от Военната прокуратура и какво се случи впоследствие.
Господин министър, скриването Ви зад подозрителната активност на Военна прокуратура подхранва и задълбочава съмненията около истината за тези два случая. Защо Министерството на вътрешните работи не изпълни своите задължения в конкретния случай?
Надявам се, че работата на Парламентарната работна група ще изясни отговорността на компетентните органи за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за дуплика, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Атанасов, никога в живота си не съм абдикирал и не съм се крил зад ничий гръб. Тази практика е типична за по-друг сорт хора като начин на мислене, като философия и т.н.
Второ, не приемам внушенията Ви, че Софийската военна окръжна прокуратура и въобще прокуратурата е поръчкова структура. Аз за себе си нямам никакво съмнение, че е имало период, в който е оказван натиск върху прокуратурата и то с много ясно политическо съдържание. Предполагам, Вие също нямате никакво съмнение, че тоя период е бил някъде докъм 2001 г. Тези неща, мисля, са една не толкова прикрита обществена тайна. Но да правите опити да внушавате, че сега прокуратурата действа поръчково, в това число и военната, че прокуратурата проявява нездрава хиперактивност, мисля за сериозно обидно за самата прокуратура и по същество дълбоко невярно.
Аз категорично заявявам, че никога и по никакъв повод – говоря за последния период, разбира се, от година и половина – министерството, а и който и да е от правителството се е ангажирал да оказва някакъв натиск върху прокуратурата. Както казах, това е отминал период в нашето развитие и се надявам повече никога да не се връщаме към него.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): С изключение на случая за Чората.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз още веднъж казвам, че никога и по никакъв повод не е оказван натиск, а съм уверен, господин Костов, че ще имаме интересен повод за разсъждение относно националната сигурност и отношенията на някои хора към нея. Благодаря ви.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Убихте човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин министър.
Преминаваме към въпроса, който господин Методиев и господин Константин Димитров са отправили към заместник министър-председателят Ивайло Калфин относно гласуване в някои секции в Република Турция на президентските избори.
Господин Методиев, заповядайте да зададете своя въпрос към министър Калфин.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Нашият въпрос носи дата 15 ноември 2006 г. Днес сме 19 януари 2007 г. Правя това уточнение както за залата, така и за протокола.
Господин министър, както е известно, Ведомствената избирателна комисия към Министерството на външните работи носи основна отговорност за честността, демократичността и законността на провеждането на президентските избори в чужбина на 22 и 29 октомври 2006 г.
Съгласно Интернет-страница “Избори 2006”, където са изложени резултатите от президентските избори, проведени през м. октомври 2006 г., в секции № 329900109, 329900110 и така нататък в Бурса, секции № 329900101, 329900102, 329900107 в Измир, секции в Истанбул, на които няма да чета номерата, в Чорлу, в Люлебургаз, в Измит на втория тур са гласували съответно между 1523 и 2550 души.
Като се има предвид, че процедурата за гласуване изисква поставяне на два печата върху изборната бюлетина и един в паспорта на българския гражданин, гласуващ в чужбина; като се има предвид необходимостта от вписване на трите имена и ЕГН на значителна част от гласоподавателите в избирателните списъци в самия ден на изборите и като се има предвид фактът, че изборният ден продължава само 13 часа и няма данни за удължаване на времето за гласуване в тези секции, моля да отговорите на следните въпроси:
Възможно ли е един избирател да упражни правото си на вот в рамките на 20-ина до 30 секунди, без да бъдат извършени сериозни нарушения на избирателния закон при такъв голям брой избиратели, отчетени в документите?
Какво е Вашето обяснение за така протеклия вот в горепосочените задгранични секции и кой трябва да носи отговорност за евентуални закононарушения?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Министър Калфин, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Методиев! На всички дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина във връзка с изборите бяха изпратени подробни указания за реда и условията на гласуване на българските граждани в чужбина, изготвянето на избирателни списъци и образуването на избирателните секции за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. Указанията са съобразени изцяло с действащото българско законодателство и решенията на Централната избирателна комисия.
Гласуването на първи и втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на Републиката в образуваните 144 секции зад граница е протекло нормално, при добра организация и ред.
На първи тур на 22 октомври 2006 г., в разкритите 43 избирателни секции в Република Турция, правото си на глас са упражнили 29 500 български граждани, основно от градовете Бурса, Истанбул, Измир и Чорлу. Гласуването е протекло съгласно законовите изисквания и указанията на Централната избирателна комисия и на Ведомствената избирателна комисия. В хода на изборния ден не са констатирани инциденти или нарушения. Много от секциите на 22 октомври са продължили да работят и след 19 ч. до приключване на гласуването на избирателите, съобразно изискванията на чл. 90, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, към който препраща § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката.
Изхождайки от опита от първия тур и високата избирателна активност, Ведомствената избирателна комисия даде указания на Посолството ни в Анкара за новия избор за президент и вицепрезидент на Република България – втория тур, на 29 октомври, секционните избирателни комисии да бъдат съставени от максимален брой членове – 9, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката, както и да бъде увеличен броят на кабините за гласуване с оглед по-голямата експедитивност и възможност за упражняване на конституционното право на глас на по-голям брой избиратели.
Бяха командировани допълнително служители от Министерството на външните работи за членове на секциите, в които на първия тур е имало над 1000 избиратели. Всеки един от командированите е преминал през инструктаж, съгласно изискванията на ЦИК и утвърдената от ведомствената избирателна комисия практика.
Изборният ден на 29 октомври в много от секциите е приключил след 21,00 ч., което означава, че изборите са продължили над 15 часа. В посочените от Вас секции комисиите са били съставени от по девет души. В шест от тях са гласували над 2000 души действително, което за над 15-те часа, тъй като голяма част от тези секции са приключили след 21,00 ч., деветте члена на секционната избирателна комисия са работили с максимално натоварване. Предварително са били разпределени функциите между членовете на секционните избирателни комисии в съответствие с Методическите указания на ЦИК и с цел осигуряване на по-ефективно и експедитивно гласуване съгласно законовите разпоредби.
За членове на секционните избирателни комисии освен представители на Министерството на външните работи са назначени местни лица с опит в предишните избори, на които е проведен инструктаж от служителите на мисиите зад граница. За разлика от първия тур, на който е имало секционни избирателни комисии с по-малко от девет члена, между тези, които Вие изреждате, първо, секционните комисии са били, пак казвам, с девет члена; второ, са били увеличени кабините за гласуване и на трето място, трябва да отчитаме, че на втория тур се гласуваше много по-бързо, тъй като имаше две алтернативи и много по-бързо се попълваше бюлетината с двама кандидати.
При създадената организация на работа в тези секционни избирателни комисии няма никакви възражения в самите секционни комисии. Знаете, че там има възможност за присъствие и на представители на политическите партии, и на кандидатите. Резултатите от протоколите на Централната избирателна комисия и Решение № 208 от 23 октомври и Решение № 230 от 30 октомври миналата година за приключване на изборния ден в чужбина показват, че не са констатирани никакви нарушения в изборния ден. Работихме действително с доста високо напрежение в тези секции. Много по-малко от гласувалите се бяха заявили предварително, иначе щяхме да отворим повече избирателни секции в тези райони. Но в тези секции, за които споменавате, при създадената за втория тур организация и дългото време за гласуване ние нямаме констатации за нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин министър! Това, че има повече кабини за гласуване, не означава, че има повече урни. Урната е една. Да са гласували по една минута - са 25 часа в най-добрия случай. Увеличението, което казвате, че е допуснато до 15 часа, пак не обяснява гласуването. Гласуването за двама или бюлетина от шест човека също не може да обясни и да спести време така, че да може да се побере това гласуване в 15 часа. Защото нормалното гласуване, което протича повече от минута, означава, че тези хора е трябвало да гласуват някъде от порядъка поне на 40 часа - за всички тези секции, които са повече от 15.
Искам да Ви кажа какво се е случило според мен, защото Вие фактически отговорихте за това, че никой във вашата администрация не е сигнализирал за нарушение, което означава, че Вие самият сте подведен. Нарушението за мен е безспорно и то е направено поради една-единствена причина, която е чисто политическа. Тази причина е следната: Вие и вашата администрация сте били използвани за тренировъчен модел за бъдещо гласуване на тези хора в Република Турция за следващи избори. Защото това, което аз съм успял да изчисля, при тази занижена активност на гласуване, която се очаква, за евроизборите например, от тези секции в Република Турция е възможно да се постигне един евродепутат от Република България, ако Вие не се намесите и не прекратите тази тренировъчна дейност, която се осъществява в тези секции.
Искам да Ви напомня, господин министър, че в периода до 2001 г. такова масово отриване на секции не беше практика за Република България. Това беше наложено впоследствие. Гласуваше се само на територията на Република България, а не на други места. И това, което Вие казахте, е изключително притеснително, че Вие се съгласявате да обучавате местни лица, както ги нарекохте, с което се нагърбвате за тяхната отговорност по време на изборния процес. Тоест Вие разчитате на тези хора за честността на изборите. С други думи, носите сам цялата политическа отговорност, в крайна сметка за тази тренировка на Движението за права и свободи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Министър Калфин, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Методиев, гласуването в чужбина е възможност, дадена с решение на парламента. Така че, ако искате да се промени тази практика, има дебати в различни посоки, включително за различните видове избори, то тук е мястото и Вие като народен представител сте човекът, който може да го инициира. Министерството на външните работи изпълнява закона.
В сравнение с предишните парламентарни избори ние намалихме наполовина секциите в чужбина. За Ваше сведение на предишните парламентарни избори е имало около двеста седемдесет и няколко секции в чужбина, не мога да Ви кажа точния брой. Миналата година за президентските избори бяха 144. Ако погледнете гласовете, получени в чужбина като процент от общия брой участници, за съжаление знаем, че и на тези президентски избори активността не беше една от най-високите, ще видите, че те са един минимален процент и те трудно биха могли да променят изборния резултат. Това, което прави Министерството на външните работи, е да изпълнява закона, който вие сте приели, и да създаде възможно най-добрите условия на българските граждани в чужбина да гласуват.
Използваме местни лица, защото миналата година на изборите похарчихме от държавния бюджет някъде около две трети по-малко средства, отколкото са били похарчени за предишните парламентарни избори пак за гласуване в чужбина. Защото във всяка секция е имало най-малко един, а в Турция и повече представители на Министерството на външните работи, имало е и местни лица. Вие знаете, че по Закона за изборите участия в комисии могат да имат представители и на кандидатите, и на партиите, които участват в изборите. Това не е практика, която Министерството на външните работи би могло да промени, тъй като я пише в закона.
Така че, ако говорим за принципния въпрос за гласуването на български граждани в чужбина, които ви напомням, че не са само в Турция, то това е един въпрос, който си заслужава обсъждане в Народното събрание. Решението, което приемете като депутати, ще бъде изпълнено от изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Следва въпрос от народния представител Станислав Станилов относно служебното положение на госпожа Мария Лекова-Маркова в посолството на Република България в Будапеща към министър Калфин.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Според информация в пресата госпожа Мария Лекова-Маркова работи в посолството на Република България в Будапеща като сътрудник от 1994 г. до ден днешен. Твърди се, че госпожа Маркова, цитирам пресата: постоянно обикаля унгарските държавни учреждения и институции, позволява си да говори от името на посолството и на българската държава, да спуска директиви, да раздава оценки и квалификации за служители от посолството, включително и за посланика.
Сам по себе си 12-годишният престой е необичаен за служител на Външно министерство. Пресата се натъква и на други срамни обстоятелства. Според съпруга на въпросната госпожа господин Георги Марков съпругата му е унгарка. Ако госпожа Маркова е унгарска гражданка, на какво правно основание е назначена в българска мисия зад граница, след като по действащите нормативни документи единствено български граждани могат да бъдат командировани в мисиите зад граница? Ако пък тя има и българско гражданство, на какво основание пребивава в посолството вече 12 години, въпреки прилаганите в повереното Ви министерство правила за ротация на служителите?
В тази връзка Ви моля, господин заместник министър-председател, да ми отговорите: Какво е служебното положение на госпожа Мария Лекова-Маркова в посолството на Република България в Будапеща и на какво основание тя пребивава там в такъв продължителен срок? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте за отговор, министър Калфин.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, искам да Ви кажа, че докато съм министър в Министерството на външните работи, няма да допусна някой да бъде уволняван заради семейните му връзки, заради това – как се казва мъжът му, жена му или членовете на семейството му. Това нещо се е правило много дълго време в Министерството на външните работи и не само в тази администрация. Но аз действително настоявам и работя и вече се е случило това нещо – да се въведат някакви правила. Надявам се и след мен следващите министри да не продължат да оценяват служители в Министерството на външните работи по фамилията.
На Вашия въпрос. Действително госпожа Мария Лекова е работила от 1994 г. в Посолството на Република България в Будапеща. Най-напред тя е командирована от България от 1994 г., като мандатът й на няколко пъти по различни причини е бил удължаван до 2001 г. Ето Ви един пример как се нарушават правилата, които би трябвало да има. След този 7-годишен мандат, който госпожа Лекова е изкарала командирована от Външно министерство, на 1 януари 2001 г. с нея е сключен нов срочен трудов договор и тя отново е изпратена като представител на Министерството на външните работи в Будапеща. Мандатът й е изтекъл в средата на миналата година. След средата на миналата година именно във връзка с правилата и реда в Дипломатическата служба, които въведохме, аз не продължих и не съм изпращал госпожа Лекова наново на работа в посолството в Будапеща.
Същевременно посланикът ни в Будапеща, който е нов, от средата на миналата година и от началото на тази година предложи да сключим граждански договор с госпожа Лекова като местно лице, каквато практика има в българските посолства и в други страни. Това е по различни причини, не е само българска практика. Наемат се местни лица за изпълнение на различни технически функции. Миналата година с госпожа Лекова е сключен договор за половин година – от 1 юли до края на годината. По предложение на посланик Димитър Икономов тази година отново сключихме граждански договор с госпожа Лекова като с местно лице, което означава, че освен хонорар не се покриват никакви други разходи – за жилище, семейство, застраховки и т.н., а за изпълнението на функциите като преводач в посолството.
Пак казвам, наемането на местни лица като преводачи в посолството е практика, която се практикува от различни страни и в мисиите на България в различни държави. Не е задължително за всеки един пост, включително и технически, да изпращаме представители от Република България. В случая госпожа Лекова не е командирована от Министерството на външните работи. С нея е сключен договор като местно лице. Аз не виждам основание и възможност извън правилата, които сме въвели – мандатът има срок и след това срок за работа в България, тя да бъде изпратена наново като командирована от Министерството на външните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Станилов, имате право на реплика. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин заместник министър-председател! Аз не съм имал никакви претенции да бъде уволняван никой, затова че бил роднина на еди-кой си. Смятам, че подобна практика е порочна. Хората трябва да се мерят по кадърността. Така че в началото Вашият отговор не ме удовлетворява. От моето питане никак не излиза, че трябва да я уволните, защото е съпруга на Георги Марков – Бог опазил от такива действия.
Второ, отначало тя се назначава там като български гражданин, а след това като местно лице. Тя местно лице ли е или е български гражданин? Това трябва да се разбере! В моя въпрос аз питам тя българска или унгарска гражданка е и като каква отива там? Това не ми стана много ясно от отговора. Явно е, че тя постоянно ще пребивава там. Не смятам, че е много целесъобразно, тъй като сведенията, за които стана дума, са от няколко души и изложени в различни бележки в пресата. Аз се свързах с един от тези хора, поговорих с него и трябва да Ви кажа, че неговите сведения ми вдъхнаха доверие. Нейното поведение там не е съвсем целесъобразно нито за България, нито за самото посолство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми проф. Станилов! Изглежда не съм бил достатъчно ясен. Няма противоречие между статута на местен гражданин – госпожа Лекова е унгарски гражданин, и статута на българско гражданство. Тя е местно лице, доколкото е унгарски гражданин, същевременно има и българско гражданство. В момента статутът й по никакъв начин не нарушава закона.
Изненадан съм от мотивите, с които внасяте въпроса, тъй като тя е назначена по предложение и то по изричен доклад на посланика на България в Будапеща, който носи отговорност служителите в посолството – и командированите, и местните, да вършат работата, която трябва да се върши, по начина, по който трябва да се върши. Ще поговоря още един път с посланик Икономов, за да видя има ли съмнения по отношение изпълнението на функциите на госпожа Лекова. Ако има такива, искам да Ви уверя, че няма да има компромиси в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Въпрос към министър Калфин е отправил и народният представител Красимир Каракачанов относно проблемите, свързани с новия собственик на “Електроразпределение” – Варна и Горна Оряховица.
Имате думата, господин Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! През последните месеци във Варна назряха множество проблеми, свързани с новия собственик на “Електроразпределение” – Варна – немската компания “EON”. Започналите реформи и реорганизации във фирмата доведоха до крайна неспособност на “EON” да се справи с поетите задължения при покупката на “Електроразпределение” – Варна и Горна Оряховица. Масовите уволнения на специалисти и служители не само не доведоха до съкращение на разходите, което е видно от публикувания баланс на дружеството, но доведоха до осем крупни аварии преди зимния сезон, оставящи без ток цели квартали. Съкращението на инкасаторите доведе до неравномерно и абсолютно хаотично отчитане на месечните сметки. В някои райони на гр. Варна това отчитане изобщо не се извършва. Компания “EON” не реализира никакви инвестиции в притежаваните от тях съоръжения. В резултат на това подаването на електрическа енергия е в рамките на недопустимото вместо изискуемите стандарти за Република България. Всичко това доведе до справедлива гражданска реакция на недоволните потребители. Помните, че на 22 ноември м.г., а и след това, по инициатива на ВМРО и други граждански сдружения се стигна до протести, а впоследствие и до срещи с представителите на “EON”. От тази среща стана ясно, че договорът за приватизация на “Електроразпределение” – Варна и Горна Оряховица, е фирмена тайна и новите собственици нямат желание да го предоставят за изясняване на отговорностите и настоящите проблеми. Всички инвестиции и действия по отстраняване на настоящите проблеми са все в бъдеще време.
В тази връзка моите въпроси към Вас са четири:
Има ли клауза в договора, според която купувачът носи отговорност за неспазване на задълженията си?
Второ, какви са параметрите на договора и как са защитени интересите на гражданите – потребители?
Трето, какви са инвестиционните параметри на договора?
Четвъртият ми въпрос е: ще бъдат ли предприети мерки за изясняване на това кой носи отговорност за недоразуменията, произтичащи от сключването на този договор? Не само аз и моите колеги от парламента, но и засегнатите граждани се интересуват кои са лицата от предишното българско правителство, сключили този договор, от който е видно, че по никакъв начин не се защитават интересите на гражданите, а се защитават единствено финансовите интереси и печалбите на купувача.
Накрая искам да добавя нещо. Зададох този въпрос на 22 ноември м.г. Съвсем нормално го отправих към министъра на енергетиката. Не знам в главата на кой умник е дошло това въпросът да бъде пренасочен към вицепремиера и министър на външните работи. Съжалявам за това. Все пак се надявам на Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Калфин.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Предполагам, че въпросът е пренасочен към мен като вицепремиер, който наблюдава тези въпроси, свързани с икономиката. Аз съм съгласен с Вас, че министър Овчаров сигурно може да влезе в повече технически детайли и подробности по договора.
Това, което мога да Ви кажа. Преди да започна, искам да подчертая, че с началото на приватизацията, особено на компании, каквито са електроразпределенията, свързани с оказването на инфраструктурни, на комунални услуги на населението, ние приемаме един много важен тест. Ако моделът на тази приватизация се окаже успешен, то тя действително би могла да бъде развита и да продължи. Ако се окаже, че общественият интерес някъде се губи за сметка на финансовия интерес на инвеститора, тогава едва ли можем да кажем, че това е най-добрият начин за развитие на съответния сектор.
Действително имаше редица проблеми, свързани с електроразпределенията. Аз все още си мисля, че има всички възможности инвеститорите да покажат, че освен финансовия си интерес, защитават и обществения интерес. В противен случай държавата ще приложи всички свои възможности.
По самия договор, за който Вие питате, и неговите клаузи. Задълженията, поети от страна на купувача, са изцяло съобразени със стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, която е приета тук - в парламента, и която е известна. Първото задължение – купувачът се съгласява до края на 2008 г. да не прехвърля придобитите по силата на договора акции. Правят се две изключения и двете са използвани. Осем процента от собствеността на дружествата са прехвърлени на Европейската банка за възстановяване и развитие на 24 януари 2006 г., а на 4 март 2005 г. германското дружество E.ON Energie е прехвърлило акциите на дъщерното си дружество E.ON - България, което е еднолична собственост на E.ON Energie. Така че и при двете прехвърляния на акции се запазват изискванията на договора.
Вторият ангажимент е да не се увеличава или намалява капиталът и да не се преобразува дружеството, независимо от начина, по който се извършва, с изключение на промяна на законови изисквания. Освен това има забрана за прехвърляне на акции на свързани с купувача лица, които са офшорни дружества. Има забрана за издаване на акции на приносител на дружествата или дъщерното дружество – на продавача. Тъй като срокът за нотифициране на всички промени и работа в дружеството е до средата на следващата година за предходната година, това значи, че последният отчет, който е получен, е към 30 юни миналата година и той е за 2005 г. До момента не са констатирани нарушения на тези ограничения.
На следващо място е изискването до 30 юни – това, което споменах, да се предоставя информация за дейността на дружеството.
На четвърто място, купувачът се е задължил да не прекъсва предоставянето на услугите, които приватизираните дружества са длъжни да предоставят в съответствие с лицензите съгласно Закона за енергетиката. В предоставения отчет за действието до края на 2005 г. не са констатирани нарушения по отношение на предоставяните услуги. Ще отворя една скоба и ще ви кажа, че това е ангажимент и задължение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. След проблемите, които възникнаха във Варна преди няколко месеца, вашата партия беше доста активна в огласяването им, бяха направени няколко проверки в различни части на „Електроразпределение” – Варна, от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя има всички възможности да наложи санкции, които обаче са извън договора за приватизация. Според договора за приватизация ако не се предоставят услугите, санкцията е обичайната – инвеститорът дължи обезщетение за всички претърпени вреди.
На следващо място, купувачът е поел задължение да не намалява разходите за труд под размерите на 2004 г. – това е задължение до края на 2006 г. Тъй като последните поискани от Агенцията за следприватизационен контрол материали са предоставени в края на м. декември, то до м. март предстои, по информация на Агенцията за следприватизационен контрол, анализът на тези документи. Инвеститорът твърди, че за 2005 г. не са намалявани разходите за труд.
По отношение на въпроса Ви за инвестиции, в договора за приватизация не се предвижда ангажимент за инвестиции от страна на дружеството, което е закупило акциите, тъй като логиката е, че размерът на инвестициите до голяма степен е обвързан с регулирането на цените – отново в Комисията за енергийно и водно регулиране. Това нещо е залегнало и в стратегията, която е приета от Народното събрание.
В обобщение на Вашия отговор, за периода, за който Агенцията за следприватизационен контрол следи за изпълнението на ангажиментите, засега не са констатирани нарушения. В същото време е очевидно, че има проблеми с качеството на предоставяната енергия във Варна. Очевидно е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се намеси. Освен това знаете, че бяха предложени изменения в закона, с които се вдигна глобата за тези дружества, които намаляват качеството на услугата. Глобата беше символична и това нещо се прие от народните представители.
Аз ви уверявам, че Комисията за енергийно и водно регулиране ще изпълнява задълженията си и ще съблюдава качеството на предоставяната услуга да бъде съответстващо на стандартите, които съществуват в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Каракачанов, имате думата за реплика към получения отговор. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Благодаря Ви, господин вицепремиер.
От Вашия отговор станаха ясни няколко неща. Първо, че не са намалени разходите за труд, а в същото време са съкратени стотици служители. Това означава, че по този начин увеличават печалбата на дружеството, а в същото време не са направени никакви инвестиции. Това, което ми отговорихте - че по договора не са предвидени инвестиции, означава, че този, който е сключвал договора в предишното правителство, не е отчитал интересите на потребителите, не е отчитал интересите на българската държава, отчитал е само и единствено интересите на фирмата, която е приватизирал. Става въпрос за германската компания E.ON.
Всъщност Вие отговорихте на моя въпрос, че тези договори са неизгодни за България, сключени са по един традиционен за българската политика начин – когато се обслужват нечии интереси, а не интересите на обществото. Ясно е от всичко това, което Вие казахте, ясно е и от проверките, които бяха направени, ясно е и от реакциите на гражданите, че договорите са сключени по един пладнешки начин и ощетяват потребителите.
Моят последен въпрос беше и аз настоявам да чуя отговор по него: ще бъдат ли предприети мерки за изясняване кой носи отговорност за сключването на тези договори и каква ще бъде неговата отговорност?
Ако ние сме нормална правова държава, когато някой ощетява гражданите на тази държава, гражданите, които плащат данъците, той ще продължава ли да бъде безнаказан или ще носи някаква отговорност? Разбира се, всички ние знаем името на тези виновници, но искаме да го чуем от изпълнителната власт и искаме да чуем мерките, които ще бъдат взети против подобни министри и чиновници, отговорни и виновни за сключването на подобни приватизационни сделки, при които се обслужват интересите само на купувача, а се ощетяват интересите на стотици хиляди, бих казал и милиони български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов! Договорът за приватизация беше сключен, както и Вие споменахте, от предишното правителство. Търсенето на отговорност е въпрос, свързан със закононарушения. Поне по изпълнението на договора закононарушения до този момент не са намерени. Пак казвам, че по отношение качеството на предоставяните услуги и качеството на работа на E.ON в случая с потребителите Комисията за енергийно и водно регулиране ще приложи абсолютно пълния си капацитет, така че да защити правата на потребителите. Търсенето на принципна политическа отговорност, а не юридическа от някой, който е сключил някой приватизационен договор, е по-скоро проблем, с който би трябвало да се занимае парламентът, а не правителството. Няма констатирани нарушения на законите при сключването на тези договори. Пак казвам, в рамките на вече съществуващ договор това правителство прави всичко възможно да защити максимално интересите на потребителите и ще продължим да правим това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за отговора, господин заместник министър-председател.
Преминаваме към питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров към министъра на външните работи относно политиката на българското правителство към Руската федерация.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин министър, колеги! Във Ваше интервю, господин министър, пред Агенция ИТАРТАС Вие заявихте, че отношенията с Русия са най-важният външнополитически приоритет на Република България. Аз допускам, че с Вас по различен начин си служим с думите. Вие си мислите за думата „приоритет” по някакъв по-особен начин, защото при мен тя не се спряга с „най-важен”. Ако имате такъв, обяснете този специфичен начин, по който сте употребили думата „приоритет”. Видимо не Ви се е видяло достатъчно да наречете външнополитически приоритет, което за мен е абсолютно достатъчният израз. Първо, най-важно направление би означавало първа цел и т.н. – това означава приоритет. Вие сте казали „най-важният външнополитически приоритет” – сигурно сте искали да подчертаете нещо по особено силен начин.
Освен това аз тук съм хващал и други Ваши колеги в непознаване на нормативната база. Искам да Ви кажа, че в официален документ на страната, ще Ви го оставя, наречен "Концепция за национална сигурност", е казано изрично, че приоритетът на България е членството в НАТО и в Европейския съюз. Приоритет е членството, което означава най-важна външнополитическа цел, ангажимент, задължение, реалност, направление на политиката и т.н. Това означава. Щом си станал вече член, трябва това членство да ти бъде най-важното. Защото, господин министър, на натовските и европейските страни най-важният им, както Вие се изразявате, външнополитически приоритет са самото НАТО и самият Европейски съюз. Само че за Вас очевидно е по друг начин и заради това аз Ви питам какви основания сте имали да пренаредите ползващите се с много голям обществен и политически консенсус приоритети на българската външна политика? И в частност да заявите това за Русия. Бъдете така добър да отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин вицепремиер, имате думата за отговор в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Честно да си призная малко ме изненадахте с лингвистичния си подход към този въпрос.
В своята управленска програма правителството на Република България пое ангажимент, който е много ясен – да работи за утвърждаването на страната ни като надежден партньор на държавите от НАТО и Европейския съюз. Ние сме член и на двете организации, както казахте Вие, споделяме изцяло ценностите на двете организации, иначе членството би било невъзможно, и работи изцяло в рамките на тези две организации не за собственото им вглъбяване, а за усилването на тяхната роля, тъй като приоритетът на Европейския съюз не е Европейският съюз, а ролята, която играе Европейският съюз и по отношение на гражданите, и в частност по отношение на международните отношения, за които говорим в случая.
Ние заявихме своята увереност, че провеждането на последователна външна политика и политика по сигурността ще утвърди България като важен фактор в международните отношения и източник на стабилност в региона, в който живеем. В програмата беше ясно заявено и намерението ни да бъдат поддържани приятелски и близки отношения с Русия, Украйна и останалите страните от ОНД и да се работи за разширяването на традиционните връзки с тях. В този смисъл развитието на добри и взаимоизгодни отношения и воденето на ползотворен политически диалог с Руската федерация е важна политическа цел за България.
Политиката на България към Русия не е контрапункт на нашите отношения с Европейския съюз. Тя е съобразена с диалога над – Русия и Европейския съюз – Русия. В терминологията на Европейския съюз Русия се определя като стратегически партньор на Европейския съюз. От момента на приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз България ще участва пълноценно във формирането на европейските политики, както прави в момента и във формирането на натовските политики, в съответствие с общите ценности и интереси на Европейския съюз и българските интереси. Включително по отношение на отношенията между Европейския съюз и Русия, които, разбира се по никакъв начин не изключват и двустранните отношения с Русия.
Още един път бих искал да кажа, че в терминологията на Европейския съюз Русия се нарича стратегически партньор.
Приоритетите на България са формулирани ясно и аргументирано и са представени пред цялата общественост и международните ни партньори. В духа на обективната истина, тъй като Вие цитирахте мое интервю в ИТАР-ТАС, искам да Ви кажа, че освен заглавието, което аз в никакъв случай не съм сложил на това интервю, това е редакторска дейност, аз също мога да Ви го оставя, ако имате интерес, разбира се, да го четете, то е на руски, няма да имате проблем с него, никъде не се казва "най-важнят приоритет". Това е заглавие, поставено от редактора. Така че недейте да го вкарвате в моята уста. Аз много внимателно следя терминологията, включително която е в Европейския съюз.
Българското правителство и министърът на външните работи нито има намерение, нито има основание да пренарежда, както Вие се изразихте, приоритетите на българската външна политика. Слава Богу, те са ясни и слава Богу по най-важните от тези приоритети ние имаме последователна работа в рамките на различни правителства, включително и Вашето, когато бяхте министър-председател. И всички успехи, които се постигат във външната политика, се постигат единствено ако имаме дългосрочна постоянна политика, без да я променяме значително. За съжаление дълги години по отношение на Русия ние имахме много емоционална политика. Тя вървеше от една много тясна връзка до пълно отричане. Пак ще кажа, че за съжаление в икономическите ни отношения подобна политика се вижда най-ясно в момента. И в никакъв случай не е в интерес на България да продължаваме да поставяме отношенията си с Русия на каквато и да било друга основа, освен прагматичната. Пак казвам, в рамките на общата европейска политика, в рамките на диалога НАТО – Русия, България развива своята двустранна политика и двустранни отношения с Русия. И на мен действително много ми се ще отношенията с Русия да се развият на много силна прагматична основа. Това ще допринесе както за развитието на българската икономика, така и за развитието на отношенията между Европейския съюз и Русия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата да зададете два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Силно съм зарадван, господин Калфин, от Вашия отговор. Няма как да не съм. Поздравявам Ви. Само се питам защо не сте реагирали на тази глупост на ИТАР‑ТАС, за която се съгласихте, че е глупост, и се съгласихте, че са Ви го вкарали в заглавието без Ваше знание и без да сте казвали такова нещо. Защо не го опровергаете се питам вътрешно, Вие сигурно също трябва да се попитате, но Ви задавам други допълнителни въпроси. Впрочем аз очаквах такъв отговор, не съм изненадан от него.
Аз се питам, като приемам напълно, че Русия е стратегически партньор, не може за една България, която е изпаднала в едностранна енергийна зависимост от Русия, Русия да не е стратегически партньор. Това означава ние да си крием главата в пясъка. Най-малко поради тази причина.
Разбира се, че са важни приятелските отношения. Никога не съм твърдял противното, нито пък Демократи за силна България са твърдели противното. Но като имаме предвид тези неща, аз се питам кога, господин министър, този приятелски, този важен статус, който ние даваме на външнополитическите отношения с Русия, това стратегическо партниране ще доведе дотам да чуем от Путин да каже същото, което каза за българските медицински сестри в Либия Буш, което каза Барозу, което казаха много европейски политически лидери? Кога ще го каже? Има седем срещи на президента на Република България Георги Първанов с господин Путин и след нито една от тези срещи, аз съм внимавал много, не се чуло той да застане зад българската кауза и за защитата на тези сестри. Така че питам кога ще има полза стратегическото ви партньорство с Русия? Защото дотук виждаме само вреда. Това, което питате депутатите днес Вашия колега, беше за тежките поражения, които нанася продажната политика на Вашия колега Румен Овчаров, с вписването на този договор. И тези покачвания на цените на газта ще се видят буквално тази година. Така че ще има ли полза от този статус, който Вие давате? Някаква полза.
И второ, Вие казвате: ние честно изпълняваме задълженията си в НАТО. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашите въпроси, ако обичате. Времето Ви изтече.
ИВАН КОСТОВ: Както е известно, България е контактна страна за Грузия. Контактна страна за Грузия в НАТО. Питам по време на срещите си в Москва Вие лично поставихте ли въпроса за грубото политическо и икономическо изнудване на Грузия от Кремъл като представител на натовска контактна държава с Грузия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.


ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин Костов, за мен подкрепата от страна на Русия за казуса с нашите медици в Либия не подлежи на съмнение, тъй като в срещите ми с външния министър Лавров той е изразявал много ясно, в публични изявления, включително след произнасянето на 19 декември на смъртните присъди, руското външно министерство също заяви много ясна позиция.
Вие сте прав, че след срещата между президента Първанов и президента Буш имаше много силна американска реакция. Аз имах възможност и пред парламентарната комисия, когато наскоро ме извикаха за развитието на случая в Либия, да кажа, че ние работим и бихме искали действително всички наши партньори, включително Русия, да заявят толкова силна позиция по отношение на съдбата на нашите медицински сестри в Либия. Пак ви казвам, че аз не поставям под съмнение наличието на руска позиция, тъй като тя публично и в мои срещи не един път е заявявана. Действително, особено предвид последното развитие на този случай, ние се надяваме да получим максимално силна позиция от най-високо равнище, включително от Русия.
Ще спестя коментарите и ще се насоча към въпроса, разбирам, че министър Овчаров е говорил за договора с „Газпром”. Само едно искам да ви кажа – голямата енергийна зависимост е тогава, когато ние се изправим без договор и без доставка на газ и без алтернативна тръба. Ето тогава вече означава голяма зависимост. Когато приемем така, както стана преди 8 или 10 години условията, които едностранно ни налага „Газпром”. На това аз му казвам енергийна зависимост. Тогава, когато имаме възможност да поставяме въпроси и да отстояваме интереси и не сме притиснати до стената с доставки на газ, а поради една или друга причина досега аз не виждам нищо да е направено за осигуряване на алтернативни доставки, това според мен би било много по-голяма зависимост. Така че тук ми се струва, че ако погледнем трезво на отношенията с Русия, България е използвала максималното възможностите, които има. Аз ви уверявам, че българското правителство е едно от най-активните в Европа за изграждането на газопровода „Набуко” и за организирането на алтернативни доставки на газ в Европа. Но реалността към момента е такава.
По отношение на връзките ни с Грузия и това, което заявяваме. Не България, а българското посолство в Тбилиси е контактно посолство на страните членки на НАТО. През последните две години се справихме много добре с тази мисия. По изключение, нещо, което не се случва често, за следващите две години беше препотвърдена тази наша роля. Няма да ви занимавам с конкретните мерки, които сме предприели в посолството по отношение на кадровата му обезпеченост и по отношение на средства, които там изразходваме, именно и за работа с неправителствени организации, въобще за защитаване на принципите и идеите на НАТО.
Отношенията ни по отношение на Грузия и позицията ни по отношение на Грузия също е заявена изключително ясно многократно, включително през м. ноември през време на домакинството ни на новата група на приятелите на Грузия, на която България домакинства. Ще ви напомня, че ние домакинствахме в един много остър момент от отношенията между Грузия и Русия тогава. Тогава ние домакинствахме на тази група и дадохме възможност не само тези страни, които влизат в нея, но и самата Грузия да каже много ясно и много публично абсолютно всички свои позиции. България се придържа изцяло към позициите на НАТО и на Европейския съюз по отношение на Грузия и аз ви уверявам, че ние оказваме и ще продължим да оказваме и в бъдеще, според грузинско мнение, много полезна помощ на Грузия в пътя й към НАТО. И по-нататъшната ни работа, пак казвам, е изцяло свързана и с тази оценка, която получихме дотук от страните - членки на НАТО, продължавайки ни с още две години статута на конатктно посолство.
Така че аз нямам проблеми да заявя тази позиция в Русия, както съм го заявил. Аз нямам навика на различни срещи да вадя различни части от наши позиции и да ги модифицирам по някакъв начин. Българската позиция по отношение на Грузия е пределно ясна и аз съм я заявил и на руския ми колега, независимо от това дали имаме общи или различни позиции по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, имате думата да изразите Вашето становище от получените отговори.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря.
В някакъв смисъл аз съм доволен от отговора, защото чух уверения, че Вие ще продължите да работите, за да чуем някога и официално от устата на господин Путин същото, което чухме от президента Буш като позиция по отношение на медицинските ни сестри. Защото тези неща, за които Вие говорихте, не са популярни сред българската общественост. Днес само е известно, че Русия е заела категорична позиция в защита на българската кауза в Либия. Може би слабост на Вашия PR.
Що се отнася до Грузия, аз приемам, че Вие сте си свършили добре работата и че казвате тези неща, за които аз Ви подсещам, че страната беше обект на грубо политическо и икономическо изнудване на Грузия от страна на Кремъл. Но по отношение на договора за газта, Вие проявявате известна наивност, тъй като Вие казвате: „Ако има договор, България ще бъде все пак не в такава степен зависима от Русия”. Това не е точно. Защото Русия не спазва основния принцип на международното право, а то е „Пакта сунт серванда” – договорите се изпълняват. Русия не изпълни договор, прекъсна го и ви принуди да го предоговорите. Каква Ви е гаранцията, господин министър, че утре Русия и този договор, който сега сте подписали, няма да го прекъсне и да поиска отново да го предоговаря? Каква Ви е гаранцията?
Вие като Министерство на външните работи трябваше да не допуснете това като поведение на руската страна. Защото, придавайки особени приоритети, Вие се съгласихте тя да се откаже да изпълнява международен договор. Защото това споразумение за доставка е международен договор за 2010 г. И не сте прави, че тогава Русия е наложила условия, защото Русия сега наложи условия да предоговори договорени тогава условия. Тогава нямаше договор, тогава беше наистина напрегната ситуацията, но ние не се държахме като държава, която едностранно е зависима от руските газови доставки. Тогава аз се окуражих да кажа на руснаците, че, ако те не се договарят с нас, ще спрем транзита. Аз ви пожелавам поне част от тази смелост и решителност да имате и да бъдете далновидни, да не вярвате на страна, която обективно нарушава основния принцип на международното право. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последното питане към министъра на външните работи, отправено от народния представител Мария Капон относно договор на Държавната агенция по туризма.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моето питане е на база на борсите, на които участваше България и представянето й на туристическите борси през миналата година в Лондон, Берлин, Москва и Киев, което е част от основните приоритети на целия туристически бизнес. Спечелилото през м. март дружество „Нойзи” е глобено веднъж с 44 хил. лв. за неизпълнение на задълженията си. По-късно договорът е развален от тогавашния председател, който сега е в оставка – господин Марио ал Джабури. По-късно е обявен конкурс, който през м. октомври отново е спечелен от същото дружество. Първият договор е бил на стойност 531 хил. лв., а вторият – на 850 хил. лв.
За предходната година бюджетът на Държавната агенция е над 6 млн. лв. Аргументът за избора отново на дружеството, което не е изпълнило своите задължения, е това, че е най-евтината оферта. Най-елементарният от въпросите е трябва ли да избираме най-евтиното за българския туризъм. Давам си сметка, че сред многото въпроси, които имахте – през енергетика, външна политика, лингвистика или форма на назначаване в мисиите, се оказа, че във Вашия ресор е и туризмът. Не мога да си представя от човешка гледна точка как е възможно човек да е компетентен, като ли да следи и да има контрол такъв, какъвто трябва да е от страна на държавата. Казвам го, защото това е приоритет на тази страна и е бранш, който освен икономически растеж, осигурява много работни места.
В рамките на въпроса, който задавах, във времето се подаде оставка от Марио ал Джебури и до момента няма назначен човек на длъжността. Питам се как е възможно и кой носи отговорността? Дали това беше оставка, която той искаше да подаде, или беше оставка да избяга от отговорност? Какъв ще е вътрешният одит? Как Вие ще защитите интереса на държавата при разни проблеми, които има, и кражби, които са ставали в агенцията? В допълнителните въпроси ще продължа с това. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Такъв е животът – и Вие, и ние се занимаваме с много неща и се опитваме, но не навсякъде, да сме компетентни доколкото можем.
Каква е историята на това, за което Вие ме питате? През м. октомври 2005 г., когато изпълнителен директор на Агенцията по туризъм е бил господин Бисер Ялъмов, е обявена обществена поръчка за ангажиране на консултант или фирма, която да подготви участията на България в Берлин, Москва, Киев и Лондон. Съгласно конкурсната документация офертите е трябвало да бъдат отворени на 6 декември 2005 г.
Междувременно с влизане на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма и обединението на Агенцията по туризъм към министъра на културата – пак странно решение – и Дирекция “Национална туристическа политика” в Министерството на културата се преобразуват чрез сливане в Държавна агенция по туризъм. С този акт, приет от парламента, господин Ялъмов е освободен от длъжност в тази агенция. Назначен е временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор, за чиято дейност са въведени редица ограничения, именно защото без наличието на титуляр Министерският съвет прецени, че не трябва да се извършват разпореждания със значителни суми от страна на агенцията. Заради това беше забавено и отварянето на подадените оферти за този конкурс. Това се случва едва на 16 февруари 2006 г., което значи някъде около два месеца след първоначално предвидения срок. Господин Марио ал Джебури по това време вече е председател на Държавната агенция по туризъм. Съгласно конкурсната документация е назначена комисия, която избира победител. Победител, както и Вие казахте, е фирма “Нойзи дизайн и реклама” ООД. Договорът е подписан на 20 февруари 2006 г.
“Нойзи дизайн и реклама” ООД е подготвила участието на три изложения с България. Подготовката и работата, извършвана от “Нойзи дизайн и реклама” ООД, са приемани от експерти на Държавната агенция по туризъм. На изложението в Берлин са констатирани неточности в начина на изпълнението и цената е намалена по споразумение и взаимно съгласие с 44 хил. лева. На второто изложение в Националния щанд в Киев не са констатирани никакви бележки от страна на Държавната агенция по туризъм. Третата борса е подготвена в Националния щанд в Москва. Отново двете страни са се споразумели да намалят с 15 хил. лева цената поради забележки от страна на възложителя в частта “Декорация и осветление”.
С Допълнително споразумение от 21 април 2006 г. по взаимно съгласие на страните и на основание на т. 20.2 от Договора между Държавната агенция по туризъм и фирма “Нойзи дизайн и реклама” ООД договорът се прекратява, като двете страни се договарят изпълнението в Лондон да не бъде извършено поради промяна в концепцията за българското участие в изложението. Мога да Ви разкажа каква е промяната и какво я е наложило.
В описания по-горе ход на взаимодействието се вижда, че няма никъде наложена глоба. Двете страни по взаимно съгласие са намалили сумите за две от изложенията и след това са прекратили договора. Така че общо не са доизплатени 175 200 лева в сравнение с първоначалния договор, пак казвам, поради неговото прекратяване по взаимно съгласие.
С решение от 24 юни 2006 г. председателят на Държавната агенция по туризъм открива нова процедура за обществена поръчка – това е вече за 2007 г. - за подготовката на изложенията в Лондон, Щутгард, Мадрид, Берлин, две изложения в Москва – Интурмаркет и MITT, и Киев. Разликата между двете поръчки е значителна и по отношение на обема, и на виждането на изпълнението на тези две поръчки. Само ще ви напомня примерно в СМТ в Щутгардското изложение бяхме официална страна партньор, което предполага съвсем различен характер на участието.
Четири фирми са подали документи за тази обществена поръчка. Не само цената е била критерий за избор на победител. Критериите са: функционалност на щандовете – 30% тежест на този показател, креативност на дизайна – 30%, и предложената цена има 40% тежест в общата оценка.
По предложение на конкурсната комисия отново фирма “Нойзи дизайн и реклама”ООД е класирана на първо място. Сключени са два договора. Единият е на стойност 558 526 лева и другият – 289 826 лева.
На Вашия въпрос: оправдано ли е да се спестява от представянето на българския туризъм в света, отговорът ми е изцяло – не. България действително трябва да направи много повече и с доста повече средства от това, с което в момента участва за национална реклама за туризъм зад граница.
В същото време начинът на организация въобще на туристическия бранш в България трябва да ви кажа, че не е най-добрият. Наличието на различни браншови туристически организации, желанията за създаване на държавно министерство по въпросите на туризма е една идея, която аз лично не мога да разбера каква й е логиката, създаване на допълнителна администрация, която да управлява туризма, и различните виждания от страна на самия бизнес пораждат тези проблеми. Една добре организирана страна в туризма обикновено има силна туристическа организация на фирмите, които са в туризма, и съвместно с тях държавата финансира средствата за национална реклама, без да създава големи агенции, министерства, администрация и нещо подобно. За съжаление в България не можем да стигнем до този хубав вариант, включително и поради различните мнения в самия туристически бранш и различните интереси, които все още има в него.
По отношение на контрола, който Вие споменахте, дали се упражнява върху дейността на Държавната агенция по туризъм. За периода 2005-2006 г. Държавната агенция по туризъм е проверявана от Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката, от Инспектората на Министерството на културата, от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и от Сметната палата. По принцип знаете, че Държавната агенция по туризъм е бюджетен разпоредител от втори клас и получава средствата си чрез бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката, където се осъществяват и вътрешноведомствените процедури за контрол. Но пак казвам, различни контролни институции са правили одит на бюджета, така че не се съмнявайте в контрола, който се оказва върху Държавната агенция по туризъм. Проблемът е действително в една добра структура, която да работи, и в увеличаване на средствата, които се отделят за реклама, според мен, а не за чиновници в областта на туризма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Капон, заповядайте, имате думата за два доуточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Благодаря Ви, господин министър, за този отговор. Едно е ясно – че има примерно направени брошури от агенцията и аз взех едни от тях за представянето на България в Брюксел, което направих през м. декември пред малки и средни предприятия. И какво мислите виждам вътре: снимки на страната от 1972-1975 г. Може да видите тези брошури, аз Ви нося част от тях. Мисля, че е абсолютно недопустимо – нито правителството е същото, нито в момента това е състоянието на страната ни, но няма други брошури.
Когато говоря от логиката на контрол на разходи и начина на харчене на публичните средства от данъкоплатците: да, брошури има, едни пари са изхарчени. Какво обаче е съдържанието и качеството и има ли смисъл от това, е друг въпрос.
Милион триста и четиридесет хиляди евро на европейските данъкоплатци са похарчени за изработването на стратегия от консорциум с гръцко участие. Ясно е, че при първите представяния не само се оказа, че няма стратегия, но няма и пари в момента. Това го наричам кражба. Кражба в напълно узаконен по някакъв начин вариант. И когато Ви питах за правени проверки, означава има ли констатирани нарушения и как се правят проверките? Абсолютно формално ли?
И вашите сътрудници от Държавната агенция по туризъм, които са Ви подготвили отговора – когато сравняваш щандове на борса, между три борси, които са на по 200 кв.м, и осем борси по 20 кв. м има разлика. Тоест първосигнално е дори на Вас да Ви предоставят, защото съм сигурна, че това го предоставят от самата агенция.
И Вие сте напълно прав: чиновниците не могат да управляват туризма. Това трябва да бъде в диалог с бизнеса – с тези, които правят реалния туризъм.
Не може държавата да не подпомага бизнеса. Трябва да се излъчва в каква страна трябва да живеем и по какъв начин туризмът ще е приоритет във всичките му форми – конгресен туризъм, спа туризъм и т.н., морски туризъм, зимен туризъм.
Въпросът ми е: кой ще проверява и по какъв начин ще се извършва реалната проверка? Каква е отговорността, която ще носи досегашният председател на агенцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, аз не мога да обвиня нито Сметната палата, нито Държавната агенция за вътрешен финансов надзор, нито Инспектората на Министерството на икономиката, нито другите институции, които са правили финансови проверки на Държавната агенция по туризъм, че ги вършат формално и че не си вършат работата. Доколкото познавам дейността на тези институции, те не си вършат формално работата.
Що се отнася до това каква е преценката – дали са хубави или не са хубави брошурите, дали ни харесва или не ни харесва щандът, струва ми се, че там контролът е много труден. Сигурно с Вас имаме различни естетически разбирания за един щанд. Например щандът, който видях в Щутгарт, където водих българската делегация за откриването на нашия щанд (България беше страна-партньор), по оценки на много хора е един от най-добрите щандове. Така че харесването или нехаресването на съдържанието на брошурите, на снимките, на щандовете или нещо друго, никога няма да подлежи на някакъв контрол, освен ако не се случи това, което аз ви казах – бизнесът в областта на туризма действително да бъде обединен, да има едно мнение и всички тези решения да се вземат с негово участие. Иначе винаги ще има обвинения защо има тази снимка, а не примерно другата снимка в брошурата. Струва ми се обаче, че не това е най-важният въпрос.
Най-важният въпрос е да се създаде работеща система, в която хората, които се занимават с туризъм, да разберат къде са общите интереси. Фактът, че организациите на бизнеса не се обединяват, показва, че има доста различни интереси. В тази ситуация държавата може да финансира. Между другото през тази година с решение на Министерския съвет беше увеличаван бюджетът на Държавната агенция по туризъм, за да подпомага и финансира българския туризъм в чужбина. Това не е идеалната система, но пак ви казвам – тя действително става в партньорство с бизнеса. Тогава критериите за естетическа оценка ще дойдат не от това дали на нас с вас ни харесва нещо, а дали хората, които се занимават с тази дейност, са доволни или не от изразходването на тези средства.
По отношение на средствата по Програмата ФАР, които са за изработването на стратегия в туризма, там нещата са подобни. Те са финансирани по европейска програма. Контролът върху средствата е изключително сериозен. Мисля, че нямаме никакви съмнения върху финансовия контрол по разходите. За резултата от стратегията мисля, че пак трябва да се попитаме какъв е диалогът между Държавната агенция по туризъм и организациите на бизнеса. За съжаление господин Ал Джебури не успя да установи такъв добър диалог с двете големи бизнесорганизации, които съществуват.
При особеностите на коалиционното управление някои срокове се проточват, но се надявам максимално бързо да бъде назначен титуляр на агенцията, който да може да поеме нещата в ръце. Той ще има цялата подкрепа и от мен като ресорен вицепремиер, и от правителството, за да може агенцията да работи максимално добре за сътрудничество с бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Капон, заповядайте, имате думата да изразите Вашето становище от получените отговори.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не е важно дали на мен или на Вас една брошура или един щанд ни харесват. Въпросът е, че когато снимките са от 70-те години, те са неактуални. Когато погледнеш "Слънчев бряг" и на снимката има два хотела, това означава, че тя е не само неактуална, но дава грешна представа за страната ни. Тогава е по-добре никой да не ги изработва.
Тъй като туризмът е под Вашия ресор, трябваше във всяка българска мисия, посолство да има един щендер, на който да има брошури за страната ни, както това го има в големите туристически страни, за да може и самите посолства да бъдат мост и връзка между бизнеса и това, което се предлага за туризма в страната. Така че коалиционната политика не може да бъде оправдание, че е имало кражби, че има недоволство в бранша, че страната има неактуални брошури и че няма добра комуникация навън, дори през мисиите. Няма мисии или посолства, в които да намерите брошури за страната ни, заедно със знака ни.
Смятам, че оттук нататък трябва да има истински контрол. Той е много важен, защото става дума за парите на данъкоплатеца и на тази част от бизнеса, която по някакъв начин дава в държавата средства. Когато средствата на бизнеса се харчат по някаква политика, хората очакват да получават услуга. Ние сме слуги на бизнеса и на избирателите, слуги на хората. Това е нашата основна роля на политици. Така трябва да се държи един председател на Държавна агенция по туризъм към бранша, а не като господар. Това е разликата. Благодаря Ви. Желая Ви успех със следващия, който ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на заместник министър-председателя и министър на външните работи за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към два въпроса (и с това ще приключим нашия парламентарен контрол) към министъра на здравеопазването.
Двата въпроса са на различни теми, зададени от един и същ народен представител – Ваньо Шарков.
Първият въпрос е относно лекарствената политика през 2007 г.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, всичаки ние знаем, а вярвам, че и Вие ще потвърдите, че дейността на Министерството на здравеопазването за осигуряване на лекарствата е в пряка връзка и зависимост от стратегията на българското правителство в областта на здравеопазването. За съжаление българското правителство все още няма такава стратегия. В началото на този месец станаха известни и резултатите от одита, извършен от Сметната палата, относно реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващото лечение на злокачествените заболявания, заплащани от републиканския бюджет. Констатацииите в доклада са изключително тежки. Една от тях е, че липсва разработена и утвърдена лекарствена политика с ясно определени цели и приоритети като част от държавната политика в областта на здравеопазването. Този път това го казва Сметната палата, не го казва опозицията.
В същото време стана ясно, макар и отдавна да беше известно, че относителният дял на лекуваните онкоболни по реда на Наредбата за лечение със скъпоструващи лекарства е по-малък от общия брой онкологично болни, които са преминали лекуване или наблюдавани от лечебните заведения. Известно е, че министерството не разполага с надеждна и систематизирана информация за броя на онкологично болните, които се лекуват с тези лекарства. Така че в крайна сметка не се планират реално необходимите финансови средства за доставка на лекарствата за скъпоструващото лечение.
Най-тежката обаче констатация в този доклад е, че в ръководеното от Вас министерство, макар и вероятно не от Вас, защото докладът касае периода до 2005 г., е създадена благоприятна среда за развитие на механизмите, които генерират и поддържат корупционни практики. И това пак не е заключение на опозицията, а е в доклада на Сметната палата.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: чия е вината за това състояние и за тази благоприятна среда? Какви конкретни мерки ще предприемете Вие за качествена промяна на лекарствената политика през 2007 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър. Имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доктор Шарков, уважаеми колеги депутати, макар и малко! Благодаря Ви за този актуален въпрос, който ми зададохте. В самото начало искам да подчертая, че тези заключения в одитния доклад не засягат изобщо сегашното правителство, нито сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването. Става въпрос за доклад, който ревизира, разглежда и отчита една дейност на Министерството на здравеопазването за 2001-2005 г. И мога да кажа, че тази проверка беше извършена по наше искане.
Относно констатациите и препоръките в доклада за изпълнението на реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение, заплащани от републиканския бюджет, са предприети мерки, част от които далеч преди изготвянето на този доклад. Ще ги изброя, понеже няма да имам време да се спра по-подробно на тях.
Първо, на 25 ноември 2005 г. е приета Наредба № 34 на министъра на здравеопазването за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. В наредбата за първи път са посочени кодовете на отделните групи заболявания по ЕКБ десета ревизия, посочени са конкретните диагнози, за които се осигурява това лечение.
Второ, за първи път са въведени референтни стойности за единица лекарствено вещество, тоест определяне на най-ниската цена на дадено лекарство. Това даде възможност в рамките на определените в бюджета средства да се закупят по-големи количества лекарства за болните през следващата 2006 г.
Трето, през април 2006 г. е сформирана комисия за извършване на текущ контрол по спазване на вече споменатата Наредба № 34.
Четвърто, през м. май 2006 г. приехме методически указания относно осъществяването на контролни функции по реда на Наредба № 34, ясно определящи правомощията по осъществяване на контролните функции на Министерството на здравеопазването, регионалните центрове по здравеопазване и ръководителите на съответните лечебни заведения.
Пето, за първи път точно определихме правомощията по осъществяване на контролните функции на Министерството на здравеопазването, регионалните центрове и т.н. Контролът от страна на Министерството на здравеопазването се извършва на основание чл. 5 от Закона за здравето. В Дирекция “Национална здравна политика” постъпва ежемесечна – понеже питахте как се контролира  – информация от лечебните заведения крайни получатели по Наредба № 34, за количества, получени и изразходвани лекарствени продукти, както и за броя на лекуваните пациенти. Това не се правеше дотогава.
Районните центрове по здравеопазване извършват ежемесечни проверки – планови и по сигнали. При налагането на санкции за констатирани нарушения се спазва редът, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания. Ръководителите на лечебните заведения осъществяват контрол по изпълнение на Наредба № 34 въз основа на ръководните им функции.
Шесто, извършени са проверки в лечебните заведения, някои от които съвместно с представители на пациентските организации и медиите, става въпрос за телевизии. Чрез медиите резултатите от проверките бяха оповестени публично.
Седмо, за контрол при лечението на пациенти по определени терапевтични схеми със скъпоструващи иновативни лекарства в Министерството на здравеопазването със заповед на министъра е създадена централна експертна комисия от водещи специалисти, онколози, в областта на химиотерапията и експерти на Министерството на здравеопазването за поименно разпределение на скъпоструващите медикаменти. Заседанията на комисията, забележете, се провеждат всяка седмица, което осигурява своевременно лечение на пациентите. През периода 2001-2005 г. комисията е заседавала само веднъж месечно.
Осмо, през 2006 г. е подписано споразумение между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за обмен на информация и съвместни действия по осъществяване на контрола върху рационалното изразходване на всички предписани лекарствени продукти.
Девето, от 1 януари 2007 г. влязоха в сила правила за реда и начина на планиране, разпределение, разходване и отчитане на средствата за лекарствени продукти и медицински изделия, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването.
Десето, в министерството се работи по задание за изграждане на нова информационна система за прецизен контрол върху целия процес по осигуряване лечението на пациентите извън обхвата на здравното осигуряване със средства от бюджета.
Всички тези мерки бяха предприети и извършени преди одитния доклад, който така силно разбуни духовете и послужи като сигнал за атака срещу Министерството на здравеопазването. И, забележете, най-активни в тази атака, която е безпрецедентна и безпринципна, са хората, които имат определена вина за хаоса, описан в доклада.
Затова се обръщам към вас, депутатите, към колегите лекари, към разумните хора в България: просто не им вярвайте! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шарков, имате думата за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, надявам се, не виждате в мен човек, който има вина за създадения хаос, защото за този период, за който докладва Сметната палата, аз не съм бил в изпълнителната власт, други хора управляваха България.
Искам само да Ви кажа, че аз съм доволен от отговора, който получих, защото виждам, че са взети някакви мерки. Парадоксът обаче и това, което искам да Ви кажа, е, че от цялото това недофинансиране на системата на здравеопазването, което е признато от всички, е налице и тенденция на недофинансиране на дейността по осигуряване на лекарствата, които се заплащат от републиканския бюджет. Дано да не съм прав, но според мен тази тенденция няма да бъде преодоляна и през настоящата година.
Колкото до това споразумение за съвместен контрол между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, ще си позволя да Ви дам само един пример. Медикаментът митоксантрон, който се заплаща както по списъка на Националната здравноосигурителна каса, така и през Министерството на здравеопазването, макар че той не е от най-скъпите медикаменти. Когато се договаря цената му от Националната здравноосигурителна каса, все пак там се предвижда в известна степен, тъй като се реимбурсира, и онова, което крайният продавач, аптеката, слага като надценка. По цена на Касата този медикамент се доставя на цена 15,50 лв. Не знам дали Ви е известно, предполагам, че ще направите проверка, защо в Министерството на здравеопазването, където този краен продавач го няма, там се стига най-много до дистрибутора, цената е 17,60 лв. Тоест този медикамент е с повече от 2,00 лв. е по-скъп.
Наистина този доклад касае един по-далечен период, а не периода на вашето управление, засяга само няколко месеца от вашето управление, но препоръките, които са в този доклад, трябва да бъдат изпълнени от ръководеното от Вас министерство. Доколкото знам, Сметната палата е предоставила тримесечен срок, мисля, че до края на м. март. Едната от тези препоръки е не да има задание, а да се изгради информационна система. Аз просто не виждам как това нещо може да бъде изпълнено за този период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми доктор Шарков, ясно е, че информационната система няма да бъде изградена до края на март. Ние имаме договор с една от фирмите, която ще я изпълнява, и Вие знаете, че срокът е 21 месеца. Кой какво препоръчва – това е отделен въпрос. Но аз Ви казах, че ние сме изпълнили почти две трети от мерките, които са препоръчани в одитния доклад. Останали са няколко, които в момента се работят, с изключение на това, което няма да можем да направим – информационната система. Вие знаете, че тя се работи от 1998 г., а с решителността на това ръководство на министерството ние преодоляхме препятствията и започна изграждането на системата. Но срокът е 21 месеца. Така че м. юни 2008 г. ще има такава информационна система.
А що се касае за образуването на тези пределни цени, аз съм говорил много пъти, мисля, че не е мястото тук сега отново да повтарям. Ние образуваме тези пределни цени по определена методика - вземаме цената на производителя, след това цената на дистрибутора и на крайния продавач. Това определя крайната цена.
Освен това не е вярно, че в България са най-скъпите лекарства, защото ние вземаме примерно от осемте страни, които влязоха преди нас, без Малта и без Кипър, осемте страни от бившия социалистически лагер заедно с Гърция, от последните три страни, най-ниската цена. Така че не е възможно продуктът в съседните страни примерно да бъде по-скъп. Може да се случи нещо, но аз не мога да кажа защо. Може да се случи понякога при тях цената да бъде по-евтина. Ние имаме референтни стойности от тези три класирани във финансово отношение страни. Примерно, ако продуктът в Полша е най-скъп, ние го изключваме, ние вземаме средната стойност от последните три страни. Благодаря за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол – господин Ваньо Шарков задава въпрос относно предоставянето на лечебните заведения на медицинско оборудване, закупено чрез Револвиращия инвестиционен фонд на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, господин Шарков, за да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, както Ви е известно Револвиращият инвестиционен фонд е финансов инструмент на ръководеното от Вас министерство в подкрепа на здравната реформа, чрез който се отпускат ниско лихвени кредити или се предоставя финансов лизинг на лечебни заведения от доболничната и болничната помощ с цел инвестиции в медицинската инфраструктура.
Фондът е създаден в рамките на проект “Реформа в здравния сектор” и се изпълнява от Министерството на здравеопазването, съответно финансиран по Заемно споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България. Съществува ръководство за оперативна дейност на фонда, информация за което се намира на сайта на Министерството на здравеопазването. Това ръководство не може да бъде променяно без одобрението на Международната банка за възстановяване и развитие.
Приоритет на Министерството на здравеопазването е финансирането в болничния сектор, предимно с медицинско оборудване и обзавеждане. Според Ръководството за оперативната дейност, право да кандидатстват за финансиране от Револвиращия инвестиционен фонд имат всички лечебни заведения в смисъла на Закона за лечебните заведения, които обаче имат сключени договори за извършване на медицинска дейност с Националната здравноосигурителна каса.
В момента, съгласно данните от сайта, които всеки ден могат да бъдат проверени, в наличност е медицинско оборудване, за което могат да кандидатстват лечебни заведения от доболничната и болничната помощ, съответно инфузионни помпи, част от тях по 3560 лв., дефибрилатори по 6800 лв. и системи за управление на вливанията.
В тази връзка, уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е: кога е закупено това оборудване, което в момента е в наличност и кога изтичат неговите гаранционни срокове? Какъв е редът и какви са критериите, по които наличното медицинско оборудване се предоставя на лечебните заведения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, уважаеми колеги! Медицинското оборудване, обявено на страниците на министерството, е част от доставка на обща стойност 11 млн. 330 хил. лв., финансирано по проект “Реформа в здравния сектор” и доставено на Министерството на здравеопазването през месеците май, юни и юли 2004 г. Медицинското оборудване е с 3-годишен гаранционен период, тоест до средата на 2007 г.
Веднага след доставката е стартирала процедура по избор на лечебни заведения, които да получат оборудването при условия на 3-годишен безлихвен финансов лизинг. Сключените договори са с 29 лечебни заведения, които редовно изплащат своите погасителни вноски. Условията за кандидатстване са предварително обявени и включват като общи критерии, място и система в системата на здравеопазването, обем медицинска дейност, съществуващи структури, финансова стабилност, аргументиран план за погасяване на задължението и други. Така е и със специфичните критерии за всеки отделен вид медицинска апаратура – наличие на съответна лечебна структура, обучен персонал, добър лечебен опит.
Общите критерии са описани в ръководството за оперативна дейност, изложено на страниците на министерството, а конкретните критерии за съответния вид оборудване, се обявяват публично преди всяка процедура по избор на лечебни заведения, които да получат това предварително планирано оборудване.
Информацията за налично медицинско оборудване, изложена в Интернет-страницата, която Вие сте чели, има отношение към оборудване, което в период от година и половина не е пожелано от никое лечебно заведение, което преди това е заявило, че иска такава апаратура. Поради изтичащият гаранционен период на техниката, на свое Заседание № 33 от 26 юни 2006 г., ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение да раздаде безвъзмездно, подчертавам – безвъзмездно, наличната инфузионна техника и дефибрилатори на центровете по спешна медицинска помощ. Всички центрове по спешна медицинска помощ, с изключение на Софийския, поради липса на спешно приемно отделение, са получили инфузионна техника и дефибрилатори.
Поради техническа грешка, информацията за налично медицинско оборудване не е свалена от сайта на Министерството на здравеопазването, тоест фирмата, която поддържа сайта – тя просто не се е погрижила да го свали. Веднага след получаване на Вашия въпрос, този проблем е отстранен, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шарков, имате думата за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не случайно в моя въпрос посочих, че средствата по Револвиращия инвестиционен фонд, първо, се използват само за доболничната и болничната помощ. Спешна помощ, макар и да съм работил в Спешна помощ и да знам отлично нуждата й от тази апаратура и техника, не се вмества в условията за получаване на такава помощ.
Това е Револвиращ инвестиционнен фонд. Това не е фонд, от който могат да се правят някакви дарения, макар и от името на Министерството на здравеопазването. Все пак това, което прави впечатление и което най-вероятно и Вие сте забелязали, е, че с 11 млн. лв. се закупува медицинска техника и апаратура. Тази медицинска техника и апаратура, обаче, господин министър, не е била поръчана от лечебните заведения. Те не са имали предварителна заявка. Просто е закупена и след това Министерството на здравеопазването се е опитвало да я предостави на някои лечебни заведения. Затова тази медицинска техника и апаратура е останала, защото не е имало кое лечебно заведение да я поиска.
Ще ви кажа защо някои от лечебните заведения не са я искали. Преди малко аз ви цитирах сумите, които са отделени за тези дефибрилатори и сумите, които са отдадени за тези инфузионни помпи. Сега ще ви предоставя два протокола, по които също е предоставена такава медицинска техника и апаратура на центровете за спешна медицинска помощ, където съм работил и аз, и ще видите, че цените се разминават драстично. Инфузионната помпа, която беше закупена за 4000 лв., тук е закупена за 1500 лв., а дефибрилаторът, който там беше закупен за 6500 лв., тук е за 4000 лв.
Уважаеми господин министър, тези данни сочат, че онова в доклада, което оказваше, че има механизми за корупция, е било верно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Шарков! Мисля, че пак трябва да бъдем ясни. Става въпрос за периода 2004-2005 г., когато са закупени тези многобройни уреди и съоръжения. Тогава те ни уверяваха, че това е било по предварителна заявка. Не мога да твърдя дали е така, но ви уверявам, че ще направя една проверка, за да видя за какво става въпрос и особено смущаващите цифри, които сега Вие цитирате за различията в цената на това, което цитирате, като закупено и след това истинската стойност на апарата. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков.) Възможно е, и ще потърсим отговорност на тези, които са направили това.
Аз не съм казал, че не е съществувала възможност за корупция. Най-вероятно е имало. Но мисля, че това не е само работа на Министерството на здравеопазването. Знаете, че има други органи, които се грижат за това и би следвало тези органи да ни предоставят материалите и ние да решим какво да правим по-нататък. Но както виждате, никой не е сигнализирал за това. Аз още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, да благодарим на министъра на здравеопазването за участието му в парламентарния контрол. С това парламентарният контрол завърши.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 24 януари 2007 г., сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров