Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.

Предстои да преминем към десета точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Не виждам други предварителни въпроси. Затова преминаваме към разглеждане на тази точка.
Давам думата на господин Адемов да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Преди това ми позволете да направя едно процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта на първо четене – в залата да бъдат поканени господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Гълъб Донев – директор на дирекция “Здравословни и безопасни условия на труд и управление при кризи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 147, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Има думата госпожа Банкова за процедурен въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в 8,30 ч. пред “Александър Невски” има няколко автобуса с тежко въоръжени полицаи с палки и щитове. Два часа преди пенсионерския митинг управлението на България готви саморазправа с българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е процедурен въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА: Тежко въоръжени полицаи с палки и щитове срещу белите глави на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, моля да освободите трибуната. Не създавайте изкуствено напрежение в залата.
СТЕЛА БАНКОВА (встрани от микрофоните): Искате да удавите България в кръв!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е процедурен въпрос. Моля да заемете мястото си.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика за
първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд
№ 602-01-111, внесен от Министерския съвет на
19 декември 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 януари 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Ася Гонева – конфедерален секретар на КНСБ, д‑р Тодор Иванов – заместник-председател на Сдружението на службите по трудова медицина, и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика господин Войнов. В мотивите към законопроекта вносителите се позовават на необходимостта от продължаване процеса на синхронизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. Законът за безопасни и здравословни условия на труд е в сила от 1 януари 1998 г. Той въвежда изискванията на Рамковата директива на Съвета за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (89/391 на Европейския съюз). В съответствие с Пътната карта на България – Инициативи на Европейската комисия, раздел “Здраве и безопасност при работа”, през м. март 2006 г. е проведена техническа среща с експерти на Европейската комисия, на която е обсъдено съответствието на Рамковата директива 89/391 с въведените чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквания в областта на безопасността и здраве при работа. Констатирани са някои пропуски и технически неточности, допуснати при транспониране на директивата. Тези неточности са свързани с приложното поле на закона, липсата на дефиниции за “превенция”, “работещ”, “представител на работещите по безопасност и здраве при работа” и др.
Вносителите на законопроекта изразиха становище, че чрез предложените промени ще се постигне пълно съответствие между определените с директивата и други нормативни актове основни понятия, принципи и мерки за подобряване нивото на защита на работещите.
Новост в предлагания законопроект е въвеждането на регистрационен режим за службите по трудова медицина със закон. Те оказват помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа. Те имат задължението да водят и съхраняват документация, свързана със здравното състояние на работниците и служителите, която е защитена от закона, като лични данни, и достъпът до нея е ограничен. Дейността на службите за трудова медицина е свързана с анализ и проследяване на здравното състояние на работещите през целия им трудов живот и е свързана с профилактиката и доказване на професионалния характер на заболяванията. Поради предвидените нови отговорности, законопроектът предвижда специализиран контрол върху службите по трудова медицина, върху дейността им и водената от тях документация.
По време на проведеното обсъждане бяха представени становищата на Сдружението на службите по трудова медицина и ръководители на действащи служби по трудова медицина. В изказванията си те подкрепиха принципно предлаганите промени в законопроекта.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предлаганият законопроект е навременен. Условията на труд са изключително важна политика и продължаването на синхронизирането й с европейските норми е процес, който трябва да продължи.
Бяха зададени въпроси, свързани на-вече с новия регистрационен режим на службите по трудова медицина, броя на специалистите – лекари по трудова медицина, и тяхната компетентност, за отговорността на работодателите да създават съобразени с европейските изисквания и практики безопасни и здравословни условия на труд, за регулативните и контролни функции на държавните органи, тяхната координация и др.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 10 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Адемов.
Господин Войнов, бихте ли желал да представите законопроекта от името на вносителите?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете накратко да представя от името на Министерския съвет Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. С така предложения законопроект се цели усъвършенстване и по-пълно съответствие на българското законодателство в областта на безопасност и здраве при работа, а именно възникналата необходимост от отстраняване на някои пропуски и технически неточности, които са допуснати при транспониране на Рамковата директива на Съвета за въвеждане на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците, които се отнасят за следните области и са свързани основно с регулиране на приложното поле, принципите, целите и обхвата на закона.
На следващо място, определение на задълженията и необходимите мерки за работодателя за отстраняване на непълнотите и техническите пропуски при въвеждане на текстовете относно осигуряване на необходимата информация, обучение и инструктажи, както и при провеждане на консултации с работниците и служителите, представители по безопасност и здраве при работа.
Също така липсата на точни и ясни дефиниции за основните понятия като превенция, работещ, представител на работещите по безопасност и здраве при работа, лични предпазни средства и други.
По-добре и широко са определени функциите, задачите и уреждането на статута на службите по трудова медицина, като е въведен и регистрационен режим за тях, който сега беше уреден с йерархично по-ниско стоящ нормативен акт. По този начин се изпълняват изискванията на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно който всички режими на лицензиране и регистрация за извършване на стопанска дейност, както и изискванията за издаване на такива разрешения и удостоверения се установяват единствено и само със закон. Това е определено точно с измененията в този закон.
Допълват се и се определят основните задачи на службите по трудова медицина като звена за превенция и оказващи помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа.
Определени са задълженията да се води и съхранява документация, свързана със здравното състояние на работниците и служителите, която информация е защитена от закона като лични данни и достъпът до нея е ограничен. Поради тези причини законопроектът предвижда и регистрация на службите по трудова медицина и специализиран контрол върху дейността им и водената от тях документация.
И накрая, определени са конкретните наказания за лицата, регистрирали служби по трудова медицина и ръководители на службите по трудова медицина, които не изпълняват надлежно задълженията си по този закон.
Законопроектът е обсъден с всички партньори от тристранното сътрудничество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Войнов.
Преминаваме към обсъждане.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доколкото законът има и евроинтеграционни елементи, той щеше да бъде обсъден днес в Комисията по европейска интеграция. Аз мога да споделя с вас становището, което подготвиха нашите експерти. То потвърждава това, което заяви и господин Адемов – че законопроектът съответства на Директива 89391/ЕС и в по-голяма степен привежда Закона за здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с тази директива.
Основните моменти от закона и непълнотите бяха отбелязани. Все пак бих искал да предложа преди второто четене на законопроекта в чл. 1 на § 1 от законопроекта да се постигне едно по-ясно разграничаване между приложното поле на закона и целите му. Редакцията на чл. 1, ал. 1 по-скоро следва да се оформи като цел на закона, а не като приложно поле, като общите принципи по ал. 2, т. 1-5 се изброят в ал. 1 на чл. 1. Така ще се постигне по-голяма яснота и систематизация на закона и по-ясно ще се разграничат най-общите цели от неговото конкретно приложно поле.
Прави впечатление, че вносителят не се е възползвал от възможността в чл. 5, ал. 4 на директивата да се изключи или ограничи отговорността на работодателя в случай на обстоятелства, които са извън неговия контрол, или при извънредни случаи, последствията от които не могат да бъдат преодолени въпреки полагането от негова страна на всички дължими грижи. Това също трябва да се уточни.
Приложното поле на закона се разпространява и върху дейностите в Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи. В същото време се допускат изключения в случаите на непреодолими обстоятелства. Тази линия трябва да се проведе и по отношение на другите дейности, свързани с безопасните условия на труд, когато и в гражданските дейности има подобни обстоятелства. Трябва да се намери един по-точен паралел в двата случая при прилагането на закона.
Това са най-общо някои бележки, които биха подобрили законопроекта, но той като цяло съответства на директивата и е важна положителна стъпка в областта на хармонизацията. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов.
Трябва да уточните с господин Адемов по какъв начин да бъдат взети предвид тези съображения при подготовката за второ четене.
Желаещи да вземат думата, уважаеми колеги? Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е представен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Както беше посочено и в доклада, с тези промени ние усъвършенстваме трудовото законодателство. Освен това при направената партньорска проверка се оказа, че има някои пропуски при транспониране на Директива 89391/ЕС. Във връзка с това са направени тези предложения за изменение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В предложените изменения се уточняват правата и задълженията на работодателите, като работодателите са длъжни да провеждат превенция на работното място, да информират работниците и служителите за опасностите и рисковете, които крие работното място.
В законопроекта работодателите се задължават да създават служби за трудова медицина. Тук по-обширно се уреждат задълженията на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, които трябва да издадат съвместен правилник, с който да бъдат създадени тези служби за трудова медицина и да се разпишат задълженията на службите за трудова медицина. Тези служби трябва да подпомагат работодателите в осигуряването на безопасни условия на труд, в организацията на труда. По-общо казано, службите за трудова медицина трябва да помагат на работодателите да лекуват работните места, а не да лекуват последиците.
В законопроекта също се урежда и кой трябва да осъществява контрол върху тези служби за трудова медицина. Това са органите на Министерството на здравеопазването.
Искам с няколко думи да спомена и за санкциите, които се налагат и на работодателите, и на службите за трудова медицина. Струва ми се, че тук диапазонът, който е определен, е много голям. Ако трябва да се притесняваме от това дали някои недобросъвестни служители от контролните органи няма да се възползват от това, тъй като, както е направено предложение, имаме санкция от 1500 до 5000 лв. Това е санкция за ръководителите на службите по трудова медицина. За повторно нарушение санкцията е от 3000 до 10 000 лв. Струва ми се, че тези санкции трябва да бъдат в по-кратък диапазон, за да не могат, както казах, недобросъвестни служители от държавния здравен контрол да се възползват от това.
Другото, което се урежда със закона, е, че се задължават съществуващите служби за трудова медицина да направят една нова регистрация. Ще се води регистър за осъществяване на по-задълбочен контрол от службите на Министерството на здравеопазването. Ще има регистър към министъра на здравеопазването и действително ние трябва да дадем по-продължителен срок за пререгистрация на тези служби, тъй като в момента имаме регистрирани около 840 служби за трудова медицина. Мисля, че срок от една година, за да се извърши такава пререгистрация, е достатъчен.
С това, което казах, и с дебатите, които проведохме в Комисията по труда и социалната политика, аз, а също и представителите на Коалиция за България ще подкрепим направените предложения и изменения в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като ще направим необходимите промени с цел подобряване на неговото приложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Осигуряването на здравословни и безопасни условя на труд е един от най-важните елементи на всеки процес, при който се полага труд. Не е пресилено да се каже, че за здравословни и безопасни условия на труд се говори само при тежки трудови злополуки. Тогава се правят анализи, търсят се виновни. Някои полагат много усилия, за да докажат, че са невинни или пък, че са взели всички мерки, но така се е случило. Това се отнася и за работодателите, отнася се и за Инспекцията по труда, а защо да не признаем - отнася се и за Народното събрание. С други думи, характерна черта на работата за здравето и безопасността на хората е кампанийността.
Какво ще допринесе този закон за изменение и допълнение на на здравословните и безопасни условия на труд, за здравето и безопасността на работещите? На този въпрос трябва да дадем отговор. Съществената част от промените са свързани със службите по трудова медицина – служби, които имат важно място в осигуряването на Закона за безопасни условия на труд, важно място в идентификацията на рисковете за здравето и определяне на мерките, които следва да предприеме работодателят, за да избегне или намали тези рискове.
За службите по трудова медицина имаше много материали, свързани с критика за превръщането им във формалното звено. За тяхната работа се заплаща, условията обаче не се променят.
Добре е, че се въвежда контрол на работата над службите за трудова медицина. Но службите по трудова медицина следва да се контролират и от Инспекцията по труда.
Аргументи: службите за трудова медицина имат основна задача да оценяват риска на работното място. Тоест, те основно се занимават с лечение на работното място, за опазване на здравето и живота на работещите.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Конвенция № 81 на Международната организация на труда, относно Инспекцията по труда от 1947 г., на системата на Инспекцията по труда се възлага да осигури прилагането на законните разпоредби относно условията на труда и защитата на работещите при упражняване на тяхната професия, като например разпоредбите относно продължителността на работното време, работните заплати, безопасността и хигиената на труда, благосъстоянието, приемането на работа на деца или юноши и други подобни въпроси, в зависимост от степента, с която инспекторите по труда са натоварени с прилагането на тези разпоредби.
С тази система, която се установява в закона, отново се потвърждава неразбирането, че макар и да има медицина в наименованието на службите, тяхната роля е преди всичко да дават решения за преодоляване на причините за трудовия травматизъм и професионалните заболявания, а не с последствията. Убедена съм, че това ще се разбере. И все пак, колкото по-рано, толкова по-добре.
Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и предложенията, които ще бъдат направени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, както вече беше казано, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд с вносител Министерския съвет постига поне две цели.
На първо място, синхронизиране на законодателството, касаещо условията на труд, с това на Европейския съюз.
И на второ място, създаване на предпоставки за по-ефективен контрол върху условията на труд, което би създало предпоставки охраната на труда да бъде издигната на по-високо ниво.
Първият кръг, който законопроектът касае, е свързан с един изключително важен проблем – превенцията. Превенцията за първи път се въвежда като термин в нашето трудово законодателство, а както на всички ни е добре известно, превенцията е основата за създаването на по-добри условия на труд и по-висока защита на труда.
Мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са вменени изрично като задължение на работодателя и са дефинирани ясно с конкретно формулирани задължения на същия този работодател с промените в чл. 4 от закона. С тези промени в рамките на ал. 1 се въвеждат мерки, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд, които са превенция на професионалните рискове, представяне на информация и обучение и осигуряване на необходима организация и средства.
Много важно е и това, че в рамките на ал. 3 се въвеждат принципите на превенцията – принципи, каквито са в страните членки, сред които особено внимание бих обърнала на избягване на рисковете, оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати, ограничаване на рисковете при източника на възникването им, привеждане в съответствие с техническия прогрес.

Вторият кръг проблеми касае оценките на риска. Тук текстовете са хармонизационни, но бих искала да обърна внимание на народните представители, че оценката на риска в предложените ни промени е стеснена в сравнение с текстовете на основния закон, като са отпаднали рисковете от работни процеси, помещения, организация на труда и странични фактори. Такъв страничен фактор примерно би могъл да бъде рискът от съседно работно място, което също оказва влияние при оценката на риска.
Естествено, както казаха и колегите, най-важният проблем, който законът решава, е свързан със службите по трудова медицина. Разширяват се възможностите за регистриране на службите по трудова медицина под различни правноорганизационни форми, като се премахва ограничението единствено лекари да ръководят тези служби с промените в чл. 25.
Приемам изискването службите по трудова медицина да бъдат вкарани в условията на един нов регистрационен режим. Намирам, че това е особено важно, като отчитам два факта. Първо, че от регистрираните 840 служби по трудова медицина на практика работят едва половината. Второто, че редица служби по трудова медицина не работят качествено, не оказват качествен контрол и съдействие на работодателя, което налага в практиката да бъдат създадени и механизми, предполагащи един по-висок контрол.
Считам обаче, че е необходимо в текстовете да се конкретизира на какъв принцип ще се осъществява контролът – по съдебна регистрация според правноорганизационната форма на службите по трудова медицина или по местоизвършване на дейността.
Считам, че е удачно контролът да бъде по местоизвършване на дейността от всяка РИОКОЗ, на територията която съответната служба осъществява дейност. Това предполага един по-ефективен контрол и по-добро познаване на дейността на съответната служба по трудова медицина и на конкретните работодатели.
Бих искала да изразя своето съгласие с направеното предложение от колегата Шаклиян - да се обмисли много внимателно дали в органите за контрол не следва да впишем и инспекциите по труда, тъй като тези инспекции имат реално преки наблюдения върху работата на службите по трудова медицина.
В заключение още едно съгласие и подкрепа на предложенията на колегата Мръцков, който засегна един важен въпрос, свързан с имуществените санкции и глобите за нарушения от службите по трудова медицина. Както каза колегата Мръцков, твърде голяма е границата между минималния и максималния размер на глобите и санкциите – три-четири пъти. Това създава предпоставка за корупция и ми се струва, че тази граница трябва да бъде значително стеснена.
В заключение бих искала да изразя своята убеденост, че вносителят ни предлага необходими промени, които не само ще доведат до хармонизиране на нашето трудово законодателство, но и до по-добра защита на работещите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата господин Адемов. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Законът за здравословни и безопасни условия на труд е приет през 1998 г. Практиката по неговото приложение показва, включително и текстовете, които са свързани със синхронизацията на това специфично законодателство с европейското такова, че има нужда от прецизиране на известна част от текстовете, даване на по-ясни определения на понятията, които са включени в закона, като например понятието превенция и други подобни. Това всъщност налага коригиращи и изясняващи, доуточняващи термини в първата част на законопроекта.
По-съществената част на законопроекта, на която се спряха и преждеговорившите, е дейността на службите по трудова медицина, която дейност през годините на съществуването на тези служби е предизвикала изключително разнопосочни сигнали както в обществото, така и между работодателите. Това е един въпрос, който непрекъснато се е коментирал и тук, в пленарната зала, но така или иначе, трудно се намираше възможността да бъде регламентирана тяхната дейност.
Имаше един регламент в Закона за здравословни и безопасни условия на труд с няколко текста и подзаконова нормативна уредба, която регламентираше дейността на службите по трудова медицина. На практика обаче, както преди малко заяви госпожа Михайлова, в България се създадоха 840 служби по трудова медицина, а само за сравнение – в страните от Европейския съюз, в Белгия има 50 служби по трудова медицина, като численият състав на тези служби там е между 50 и малко повече служители, които имат определени задачи, много ясно формулирани в законодателството. Това е и целта на предложените промени.
На първо място, от кого се създават службите по трудова медицина? Това е регламентирано в закона. Казано е, че работодателите самостоятелно или в съдружие за обслужване на техните работници и служители имат право да създават такива служби по трудова медицина.
На следващо място, юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по Закона за кооперациите, са лицата, които могат да извършват такава дейност.
За обслужване на работници и служители по договор с работодателите новият момент в законодателството е, че лечебните заведения също имат право да създават такива служби по трудова медицина, като изричното настояване на работодателите, разбира се, и на самите служби по трудова медицина е, когато лечебни заведения създават такива служби по трудова медицина, те да бъдат регистрирани като самостоятелни юридически лица.
Още едно изискване е, че тези, които работят в службите по трудова медицина, да нямат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса – един изключително важен момент, за да се предотврати конфликтът на интереси при извършването на специфичните дейности във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
На следващо място е важно да се отбележат основните задачи на службите по трудова медицина, които са много подробно разписани в закона.
На първо място – оказване помощ на работодателите за създаване на организация за здравословни и безопасни условия на труд.
Понеже във формулировката на тези служби по трудова медицина съществува терминът медицина, дълги години се е считало, че това са служби, които се грижат за здравето на работниците, и доминиращата функция от дейността на тези служби по трудова медицина е била медицинската дейност. Разбира се, тя не се изключва от дейността на тези служби по трудова медицина, но при всички положения тя задължително трябва да бъде извършвана съвместно с оценката на риска на работното място и дейността им трябва да бъде свързана с подпомагане на работодателя за изготвяне на съответните мерки на базата на анализ на заболеваемостта, на базата на анализ на вредните фактори на работната среда, извършване на профилактични прегледи, на базата на които да се подпомогне работодателят при организирането на мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, защото по закон работодателят е този, който е отговорният фактор за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
На следващо място, за първи път в законодателството се урежда въпросът с минималния състав на службите по трудова медицина. Това предизвиква известен интерес, защото в чл. 25б на законопроекта е казано, че минималният състав на службите по трудова медицина трябва да включва лекар със специалност по трудова медицина. Веднага възниква въпросът дали в България има достатъчно лекари със специалност по трудова медицина. Доктор Китов, и за моя изненада се оказа, че това са между 200 и 250 човека, което е съвсем нормално за извършването на такава дейност. Между 200 и 250 човека, по информация на заместник-министър Додов от Министерството на здравеопазването, са български лекари със специалност по трудова медицина.
На следващо място, в състава на службите по трудова медицина задължително трябва да влиза лице с висше техническо образование и три години професионален опит във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, както и технически изпълнител с образование не по-ниско от средното.
Другото важно нещо, което трябва да се каже във връзка с подробното изписване на правомощията на службите по трудова медицина, тяхната дейност, техният регистрационен режим, е, че те се регистрират в Министерството на здравеопазването. Досега тази регистрация беше уредена с подзаконов нормативен акт и сега за първи път със закон се урежда възможността за регистрация и съответно възможността за обжалване при отказ за регистрация и т.н.
Важно е да се отбележи също така, че се създава комисия за регистриране на службите по трудова медицина в състав от 9 човека, като единият от тях е председател, а членовете на тази комисия за предложения за регистрация на службите по трудова медицина са представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и представители на социалните партньори в лицето на работодатели и на синдикални организации.
На последно място, искам да отбележа няколко неща, свързани с режима за наказания, за които стана въпрос преди малко. За първи път с този законопроект се въвеждат наказателни мерки. Понеже през годините се отчиташе, че службите по трудова медицина действат безконтролно, безотговорно едва ли не, то тук е въведен строг режим на контрол. Тези наказателни мерки, за които става въпрос в законопроекта, са синхронизирани изцяло с действащи текстове от Кодекса на труда. Тези глоби и наказания са синхронизирани с тези текстове в Кодекса на труда.
Важно е да се отбележи, че в приложното поле на наказателните мерки влизат вече и отговорните лица, които са участници в състава на службите по трудова медицина, а не само и единствено работодателите, тоест отговорността вече се разпределя между отделните субекти, които се грижат за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Господин председател, заедно с вносителя Комисията по труда и социалната политика ще вземе предвид забележките, които бяха направени тук, и ще изготви един законопроект, който да реши в голяма степен проблемите, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в българските вече европейски предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Китов има думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в общи линии съм съгласен с казаното от преждеговорившите, че в тази сфера се налагаше една актуализация, която да подобри, да регламентира действията на службите по трудова медицина, а оттам безспорно да се подобрят и условията на труд в българските предприятия – нещо, което е абсолютно наложително и с още по-голяма сила, разбира се, след влизането ни в Европейския съюз. Това са изключително важни неща.
Във връзка с изказването на уважаемия д-р Адемов бих искал да кажа, че може би са 200 и няколко, както казвате, но това са хора, получили специалност доста отдавна. През последните години, ако направите справка, ще видите, че едва ли има и е възможно немалка част от тях да имат и договор със Здравната каса, особено в по-либералния сега действащ режим.
Струва ми се, че на този етап условието за специалност по трудова медицина би било по-добре да бъде препоръчително с възможност във времето да се придобива. Това ще даде по-голяма гъвкавост на хората, които желаят. Дори да няма тази специалност при започването, да му бъде вменено за определен срок той да я придобие впоследствие, което би го обвързало повече с ангажиментите.
Другото, което считам, че би било добре да се направи, е по-детайлно да се разпишат отговорностите и действията, които ще вършат тези служби. Когато им се вменява една по-голяма отговорност, с което аз съм съгласен, ми се струва, че трябва да бъдат ясно разписани техните права и отговорности, техните точни действия, за да могат те стриктно да ги изпълняват, особено в случаите, в които, както казахте и Вие, д-р Адемов, тези служби се разкриват от работодателите. Ако в закона ясно е разписано какво те трябва да правят, ще избягаме от възможността, ако работодателят ги създаде, той да им влияе по един или друг начин, защото ще наруши закона, ако го направи.
Считам, че би било по-добре и може би ще бъде успех, ако до голяма степен се разпишат техните отговорности.
Обръщам се към д-р Адемов, за да кажа, че Вие все пак допуснахте възможността и да лекуват те. Аз мисля, че това не е тяхно задължение. Не става въпрос, разбира се, за първа помощ.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Анализ на заболеваемостта.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Съвсем друго е анализ на заболеваемостта. То това е специалността, ако това сте имали предвид. Трябва да разграничим техните дейности и ясно да се заяви, че освен оказване на първа помощ, което е отговорност за всеки лекар, те не бива да се занимават с лечение на пациентите. Подкрепям законопроекта в това отношение - че е конфликт на интереси, ако са сключили договор с Касата. Ясно трябва да им кажем, че те се занимават с всички останали неща, без да лекуват.
Анализът е абсолютно важен, д-р Адемов. Трябва да се направи на рисковете и заболеваемостта в дадената сфера.
Аз мисля, че това е един закон, който прави крачка напред, но ми се струва, че би следвало да бъде подобрен.
На мен не ми стана ясно, ако 880 са много, което сигурно е така, какъв може да бъде обхватът на една служба? Или по-точно казано – колко предприятия би могла да обхваща една служба?
Защото Вие сте свидетел, д-р Адемов, на един парадокс, с който се сблъскахме в правенето на реформата във връзка с общопрактикуващите лекари, а именно, че общопрактикуващите лекари имат толкова голям брой пациенти, че не могат да ги обслужват.
Така че тези елементарни препоръки биха могли да детайлизират закона. Мисля, че е добър закон и би следвало да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Обръщам се към господин Войнов и към господин Адемов – това, което господин Китов спомена за ясно изписване на права и отговорности на тези звена, очевидно заслужава внимание и трябва да бъде внимателно преценено.
Госпожо Манева, имате думата. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България ще подкрепим законопроекта на първо четене. Ние съзнаваме, че има обективни обстоятелства този закон непрекъснато да бъде усъвършенстван, за да се създадат най-добрите регламенти за защита на безопасността и здравето на работещите.
Смятаме, че в текстовете трябва да има възможно най-прецизни формулировки, за да няма двусмислие и да няма възможности органите, които упражняват контрол или които изпълняват функциите за регистрацията, да своеволничат или по някакъв начин да рекетират фирмите. По тази причина имаме две забележки, които смятаме, че при второ четене текстовете трябва много по-прецизно да се формулират.
Едната забележка касае режима на регистрация, по-точно текста, свързан с отказа за регистрация. Тук е предвиден един- единствен мотив и това е неспазването на срока, определен в уведомлението, в случаите, когато документите не съответстват на изискванията. Смятаме, че това не може да бъде обективната причина за отказ за регистрация. Неспазването на срока едва ли може изобщо да бъде мотив за отказ за регистрация. Има по-сериозни причини и те трябва да бъдат разписани ясно, за да няма спекулации при регистрацията на фирмите за трудова медицина.
Също така смятаме, че е абсолютно задължително контролът върху службите по трудова медицина да се извършва не единствено от здравни специалисти, тъй като вече в изменението на закона виждате, че има пълна равнопоставеност между медицинските и техническите специалисти и това не е случайно. Осигуряването на здравословни условия на труд е преди всичко функция на добрата техника и добрата организация на трудовия процес. Следователно са необходими квалифицирани съвети от технически лица. Точно спазването на това задължение на службите по трудова медицина може да се контролира от съответните специалисти, а те са в Инспекцията по труда. Така че въпросът за контрола трябва също да бъде прецизиран.
Освен това тук, в закона, не са предвидени определени текстове, които да отстранят наблюдавани в момента нередности в работата на службите по трудова медицина. Те са в резултат на някои несъвършенства на нормативната база. Имам предвид едно системно рекетиране на предприятията за извършване на ежегодна оценка на риска, което е абсолютно ненужно, особено когато условията на труд не се променят толкова често. Всъщност се създават предпоставки за излишни разходи в предприятията.
Нашето предложение е да намерим мярката, от една страна, максимално да защитим интересите на работниците с присъствие на службите достатъчно плътно на работните места, а в същото време да не позволяваме да се извършва рекет върху предприятията. След отстраняването и прецизирането на такива текстове, мисля, че няма никакви основания законът да не бъде приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Манева. Същото се отнася и за тези конкретни предложения.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай обявявам за приключени обсъжданията по законопроекта. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд № 602-01-111, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2006 г.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка единадесета от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Първо, една процедура, ако позволите, за допускане в залата на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Валентин Иванов, госпожа Костадинка Тодорова – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, и госпожа Александрина Димитрова – държавен експерт в дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане на заместник-министър Иванов и две представителки на министерството.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на министерството.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за насърчаване използването на
възобновяеми енергийни източници, алтернативни
енергийни източници и биогорива № 602-01-112,
внесен от Министерския съвет на 20 декември 2006 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по енергетика обсъди внесения законопроект на първо четене.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – Министерство на икономиката и енергетиката, заместник-министър Костадинка Тодорова – Министерство на икономиката и енергетиката, директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Владислава Георгиева – главен експерт в отдел “Опазване на околната среда и възобновяеми енергийни източници”, Калина Трифонова – началник на отдел “Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране” в Министерството на икономиката и енергетиката, Мария Йовчева от Министерството на икономиката и енергетиката, главен юрисконсулт в отдел “Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране”, и Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Валентин Иванов. Допълнителни експозета направиха госпожа Костадинка Тодорова и госпожа Мария Йовчева.
Становища по представения законопроект представиха следните народни представители:
Народният представител Иван Иванов и Татяна Калканова, които изразиха мнение и забележки по конкретни текстове от законопроекта, които ще развият подробно преди второто му четене.
Народният представител Иван Гризанов, който изказа мнението, че представеният законопроект съответства на актуалните европейски принципи и политиката на Европейския съюз в тази област.
Представените мотиви към законопроекта са следните:
1. Изпълнение на ангажиментите на Република България, поети в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз за формиране и реализацията на политики за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
2. Създаване на условия за постигане на пълна хармонизация с Директива 2001/77/ЕС за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, както и с Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми енергийни източници в транспорта.
3. Изпълнение на националната индикативна цел на Република България от 11 на сто дял на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в брутното потребление на електроенергия до 2010 г. при условие, че климатичните фактори са благоприятни и позволяват това.
4. Насърчаване разработването и приложението на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива.
5. Диверсификация на енергийните доставки в контекста на произхода на горивата.
6. Намаляване на обема на вносните енергийни ресурси и горивата за енергийно оползотворяване.
7. Повишаване възможностите на малките и средни предприятия – производители на енергия от възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници, биогорива и други възобновяеми горива.
8. Опазване на околната среда.
9. Създаване условия за постигане на устойчиво развитие на местно и регионално ниво.
Една от основните цели на законопроекта е гарантиране на сигурност на инвеститорите и финансиращите институции в тези области на енергетиката, както и осигуряване на финансовата жизнеспособност на проектите в тази област. Това се постига с предвидените в законопроекта редица мерки като регламентирания 12-годишен срок за задължително изкупуване на електроенергията от този тип централи, с изключение на водните електроцентрали с единични мощности над 10 мгвт, по предварително определени по години преференциални цени.
В законопроекта е предвидено и въвеждане на насърчителен механизъм за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници чрез издаване на сертификати за произход. Определени са национални индикативни цели за насърчаване потреблението на биогорива и други възобновяаеми горива в транспортния сектор като един от най-сериозните замърсители на околната среда.
След проведената дискусия, с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържал се” Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене предложения Законопроект за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива № 602-01-112, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Папаризов, предполагам, че имате готовност да представите позицията на вашата комисия. Навярно не сте имали възможност да проведете заседание за приемането му, но както и в предходния случай, бихте могли да представите заключенията, до които сте достигнали.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Действително комисията днес щеше да приеме проект на становище въз основа на анализ на законопроекта и на становището на експертите. Аз бих отбелязал някои от основните моменти, които имат отношение към европейската страна на въпросния законопроект.
Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници съгласно приетите програми в Европейския съюз през 2010 г. трябва да достигне 12% от брутното потребление на енергия. В същото време те трябва да осигуряват 22,1% от електроенергията в Общността.
За Република България в техническите адаптации към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз е посочена като инициативна цел постигането на дял от 11% на електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. В момента по данни на ЕВРОСТАТ този показател у нас е около 9%.
І. Използването на възобновяеми, както и на алтернативни енергийни източници преследва две важни цели:
Първата безспорно е да се намали опасно нарастващата зависимост на Европейския съюз от вноса на енергоносители. В момента Европейският съюз внася около половината от необходимата му енергия. Ако се запазят досегашните пропорции при производството и разхода на енергия, към 2030 г. зависимостта на Съюза от вноса на енергоносители би достигнала до около 70% от брутното потребление на електроенергия.
Втората причина за форсираното развитие на възобновяеми енергийни източници, а също така и за добив на биогорива за транспорта е свързана с изпълнението на Протокола от Киото, чиято цел е чрез намаляване на използването на фосилни енергоизточници да спаднат емисиите на парникови газове в атмосферата и да се предотврати катастрофалното затопляне на климата на земята. Както е добре известно, сега Европейската комисия направи нови, по-кардинални предложения във връзка с предстоящото обсъждане на въпроса на Съвета на Европейския съюз през м. март.
ІІ. За реализиране на поставените задачи съществена роля играе Директива 2001/77ЕО за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар на електроенергия на Европейския съюз и Директива 2003/30/ЕО за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми енергийни източници в транспорта.
Основната цел на Директива 2001/77/ЕО е да се даде възможност на фирмите, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници, да получат стимули за развитие на новите технологии и същевременно нормален достъп до електрическата мрежа. Директивата обхвата производството на електроенергия от вятър, хидроенергия, слънчева енергия, геотермална енергия, морските вълни, приливите и отливите, изгарянето на биомаса, биогаз, газ от битови отпадъци и други подобни източници.
В директивата в чл. 3 е формулирана задачата всяка държава членка да разработи и публикува за период от десет следващи години национални индикативни цели по години за бъдещото потребление на електричество, произведено от възобновяеми енергийни източници.
Директива 2001/77/ЕО предвижда също така всяка държава членка да разработи самостоятелна система за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, а в перспектива Европейската комисия да обобщи натрупания опит и да предложи обща рамка за оказване на такова съдействие. С директивата се постановява създаването на национални системи за гаранции за произхода на електроенергията, така че единствено производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници да могат да се възползват от предоставяните стимули.
Директива 2003/30 също предвижда определяне на национални индикативни цели по години за дела на биогоривата в общото потребление на горива в транспорта. При това трябва да се отчита фактът, че в края на 2010 г. минималният допустим дял за биогоривата е фиксиран на 5,75% и всяко отклонение от тази минимална цифра трябва да е сериозно обосновано.
На държавите членки се възлагат и някои отговорности относно информирането на потребителите и техническото адаптиране на превозните средства към използването на биогорива, в това число като съставка към традиционните горива.
ІІІ. Предлаганият законопроект цели хармонизирането на българското законодателство с посочените директиви, а също така създаването на по-добри условия за производство и потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и на биогорива.
1. Транспонирането на текста от Директива 2001/77, свързан с националните индикативни цели за потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници и на биогорива в транспорта се осъществява чрез чл. 4, чл. 5 и чл. 11 на законопроекта. Мерки за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници са предвидени в Раздел ІІ и Раздел ІV от Глава трета от законопроекта. Осигуряването на достъпа до електропреносната мрежа и издаването на сертификати за произход на енергията, така както са посочени в директивата, се постига чрез разпоредбите на Раздел ІІІ на Глава трета.
2. Транспонирането на Директива 2003/30/ЕО за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми енергийни източници в транспорта се осъществява в необходимата степен чрез Глава четвърта от законопроекта.
На тази основа може да се каже, че предлаганият законопроект изпълнява поставените задачи, свързани с хармонизирането на нашето законодателство с европейското право и поетите задължения по Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Като препоръка могат да се изтъкнат само следните редакционни бележки:
Първо, в чл. 4, ал. 4, т. 2 и 3 би могло да се препоръча вместо “национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия” и съответно “национални индикативни цели за насърчаване потреблението на биогорива и други възобновяеми горива” да се запише “национални индикативни цели за потребление на електрическа енергия” и съответно “национални индикативни цели за потреблението на биогорива и други възобновяеми енергийни източници”. По този начин става ясно, че се въвеждат индикативните цели, а не че се предлага нарастване на използването на съответните видове енергия въобще, а не увеличаването на техния дял.
Второ, в чл. 18 и по-нататък се въвежда съкратеното название “сертификат за произход”, с което се означават сертификатите за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници. Имайки предвид обаче, че вече в практиката широко се използва същият термин “сертификат за произход”, като с него се обозначават сертификатите за произход на стоки в международната търговия, то би било по-удачно вместо тази дума да се използва “сертификат за произход на енергията” и навсякъде да се вложи този израз.
Това са препоръките в рамките за общата подкрепа за съответствието на законопроекта с хармонизационните изисквания.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Сигурен съм, че вашият доклад ще бъде полезен на господин Аталай и неговата комисия, и на вносителите.
Бих се обърнал към господин Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, бихте ли желали да вземете отношение по изказаните съображения от двете комисии? Въпросът е от особена важност във връзка с всичко, което се дискутира в България и в Европа.
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Председателите на двете комисии много добре представиха резюмета по нашия закон. Не мисля, че трябва да губим времето на народните представители с резюмето, което вече сте чели.
Приемаме забележките на господин Папаризов и на комисията. Ще ги обсъдим и ще ги гласуваме в комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към изказвания.
Кой би желал да вземе думата?
Виждам, госпожа Калканова има желание. Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Както вече беше отбелязано в докладите, особено в доклада на господин Папаризов, разглеждаме този законопроект в един наистина уникален момент, доколкото само преди няколко дни – на 10 януари т.г., беше дадена съвместна пресконференция на председателя на Комисията по енергетика в Европейския парламент, както и на комисаря по енергетика. Тя беше провокирана до голяма степен от кризата в снабдяването с газ между Беларус и Русия, която знаете, че имаше отражение и в доставките за страните от Европейския съюз. Бяха подчертани няколко много важни извода, които са и акценти в ратификацията, приета от Европейския парламент, резолюцията по отношение на това, че трябва да се преосмислят, актуализират индикативните цели за енергия от възобновяеми енергийни източници и на тази енергия да се гледа като на една от основните възможности за разнообразяване на енергийните източници.
Всъщност, от 10 януари 2007 г. е в обращение формулата 20:20:20, което означава, че до 2020 г. използването на енергия от възобновяеми енергийни източници трябва да се увеличи с 25% - това е важен акцент в общата европейска политика, както и вредните емисии да бъдат намалени с 30% в сравнение със стойностите от 1990 г. Беше обявено, че на предстоящата среща на министър-председателите на страните от Европейския съюз през пролетта на тази година това ще бъде една от основните теми – дискусията по отношение създаването на общоевропейска енергийна политика. Това са изводите, това е ориентацията в европейската енергийна политика.
Неслучайно и в предходните доклади беше подчертано, че постигането на тези цели може да се реализира със създаването на стимули за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и максимално отпадане на всякакви административни и други пречки пред производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници. На този фон, разглеждайки сега предложения законопроект, ние непременно трябва да си зададем въпроса: къде сме ние, как се вместваме в тази обща европейска политика и как тези основни моменти в общата европейска политика намират отражение в нашето законодателство?
Чухте какви са индикативните цели според енергийната стратегия, какви ангажименти сме поели в хода на преговорния процес по Глава „Енергетика”. Разглеждайки законопроекта, трябва да видим до каква степен той съдържа конкретни мерки за постигането на тези индикативни цели.
Оттук нататък според нас има сериозни критики към този законопроект, защото до голяма степен има разминаване в заглавието, където основният акцент е насърчаване, и съдържанието на законопроекта. Ще дам конкретен пример. В Глава „Държавна политика за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници” всъщност трудно ще намерите насърчителни мерки. Там на практика е описана цялата процедура за изработване на тези индикативни цели, но насърчителни мерки, реални стимули там няма дори и споменати.
Всъщност, ако трябва да направя обобщение, две са основните насърчителни мерки в този законопроект. Едната запазва и сега съществуващото положение в Закона за енергетиката, а именно – изкупуването на енергия от възобновяеми енергийни източници на преференциални цени за срок от 12 години. Другата мярка е предложеният нов момент в този законопроект – освобождаването от акциз на биогоривата. Ако направим един общ сравнителен анализ със законодателството на редица от страните – членки на Европейския съюз, веднага се налага изводът, че всъщност се използват разнообразни стимули за насърчаване на този тип производство, които би трябвало, ако наистина приемем общите европейски цели по отношение на това производство, да намерят отражение в този законопроект.
Какви биха могли да бъдат тези насърчителни мерки, които, пак подчертавам, сега липсват в настоящия законопроект? Би могло да се мисли за някакви данъчни облекчения, да речем, по отношение на корпоративния данък, особено когато печалбата бъде отново реинвестирана в подобно производство. Би могло да се мисли за насърчаване на инвеститорите, включително и поемане на част от разходите за изграждане на инфраструктурата за присъединяване към енергийната мрежа. Би могло да се мисли и за някакви специални насърчителни мерки за инвестиции в този тип производства. Всички тези неща липсват в нашия законопроект, както вече подчертах.
Напротив, има някои моменти, които създават по-скоро административни пречки пред развитието на този тип производства. Веднага ще дам такъв пример. Според законопроекта на електроразпределителното предприятие се дава срок от 90 дни да отговори на молбата за присъединяване на производител на енергия от възобновяеми енергийни източници и срок, не по-дълъг от три години, за създаване на самото предприятие.
Между другото и в момента, както се очертава, и за в бъдеще единствената кредитна линия за подпомагане на този тип производства е специална кредитна линия, която е по силата на сключен договор между България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя действа от няколко години в България. В тази кредитна линия са включени шест банки, от които производителите биха могли да искат кредити за енергоспестяващи проекти и за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Представете си един бъдещ производител, който взима заем за подобно производство, три години трябва да очаква да му тръгне производството. През този тригодишен период как ще си обслужва заема? Така, както изглежда законът в момента, в това производство биха могли да се включат хора с добри свободни пари, които да инвестират, докато минат всичките тези административни пречки.
В закона липсва и още нещо много важно: каквито и да било образователни мерки или мерки за популяризиране на ползите от насърчаване потреблението на така наречената зелена енергия. Беглият анализ на практиката в редица страни от Европейския съюз – Германия и Австрия, показва, че това е една специфична култура на потребителите. Ще дам пример. В много страни в сметките, които получават потребителите за електроенергия, са показани проценти: какъв е процентът на количеството на така наречената зелена енергия, какъв процент е количеството енергия от ядрени източници. В нашия законопроект няма дори и бегла идея за някакви мерки, които да насърчават интереса на потребителите към така наречената зелена енергия.
Безспорно ние имаме нужда от този законопроект. Безспорно ние имаме нужда от нормативна база за стимулиране на производството. Защото, както казах в началото, както казаха и председателите на съответните комисии, това е акцентът в общата европейска политика.
От друга страна обаче наистина трябва да създадем реални възможности да осъществим тази обща европейска политика. Имам опасения, че в този си вид законопроектът като че ли не създава такива реални възможности. И в този смисъл смятам, че принципно законопроектът би могъл да бъде подкрепен, но с уговорката, че между първо и второ четене ще се работи – тук бих искал да чуя мнението на колегите от другите парламентарни групи – по отношение на това в него да бъдат вкарани липсващите в момента истински стимули, които ще отворят пътя на този тип производство на електроенергия. Защото иначе този законопроект ще бъде просто едно поредно пожелание. Аз смятам, че не това е целта и не за това работихме толкова много през последните години. Смисълът на членството на България в Европейския съюз трябва да има съвсем различни измерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Калканова? Няма.
Заповядайте, госпожо Любчева.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че всички добре разбираме отговорността, която стои пред нас, както и пред правителството с приемането и обсъждането на този законопроект. Неговото появяване има няколко основни мотивиращи фактора, които са свързани както с вътрешната ни национална политика, така и с членството на България в Европейския съюз.
Най-важният фактор, според мен, който е препотвърден в предложената за обсъждане стратегия за устойчива енергийна политика за Европа, е влиянието на енергийното производство и употреба върху околната среда. Влиянието на емисиите от въглероден диоксид и климатичните промени тук са от особено значение. Глобалният настоящ енергиен модел вече е в червената зона и това се констатира както от нас, така и от всички наши съседи в Европейския и извън Европейския съюз. Твърдите източници на енергия – въглища, нефт, са в ограничени количества и това рязко повишава цената и създава проблеми на употребата им. Консумацията на електрическа енергия нараства главоломно не само поради нарастване броя на населението. До 2030 г. се очаква нарастване на потреблението на енергия с 60 на сто. Тоест ще бъдат необходими около 125 млн. барела нефт дневно за покриване на тези нужди при производство в момента 85. Ситуацията, в която се намира светът, не само ние, изисква твърде спешна промяна. Затова е изключително необходимо да се предприемат такива законови мерки, включително и насърчителни, за производството и потреблението на енергия от други източници, каквито са възобновяемите и алтернативните.
Позволявам си да кажа, че този законопроект наистина решава и има за цел да решава две много важни задачи. От една страна, производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни източници, и от друга, производството и потреблението на горива от биомаса. Резултата мога да конкретизирам в две измерения – съхраняване на твърдите източници на енергия, въглища и нефт, или поне за забавяне на изчерпването им както за производство на ел. енергия, така и за горива. И освен това по-малко замърсяване на околната среда и ограничаване емисиите на въглероден диоксид.
Този закон обслужва една перспективна стратегия за развитието на икономиката на България като цяло. С нея ние трябва да отговорим на препоръките и целите на Европейския съюз. В него аз виждам няколко важни неща – една добре подредена материя по отношение на принципните задължения на отделните институции и взаимодействията между тях. Прави впечатление, че са обхванати всички видове власти – от централната до местната, включително през областния управител. Определени са права и задължения на участниците на пазара на енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници. Формулирани са целите – принципно добри: пълна хармонизация с Директива 2001/777; разписание по години относно преференциите при изкупуване на енергията, разпределение на енергията, разпределение на задълженията на производители и преносните и разпределителни предприятия, отчетност и анализ на производството на енергия от възобновяеми и алтернативни източници, което е от изключително важно значение.
Струва ми се, че трябва да се помисли много добре и да се синхронизират действията на производителите, разпределителните и преносните дружества, които се определят в този закон и в Закона за енергетиката, особено по отношение на чл. 116 от Закона за енергетиката, както и с наредбите, с които министърът на енергетиката осъществява правомощията си по включване в мрежата на произведената ел. енергия, по отчитане количествата на произведената енергия.
Може би наистина трябва да се помисли, както спомена и госпожа Калканова, върху сроковете за включване в преносната и разпределителната мрежа на произведената от възобновяеми или алтернативни източници енергия. Всеки инвеститор ще има необходимост да започне възвращаемостта на тази инвестиция в максимално кратък срок. Смятам, че три години са прекалено дълъг период, който би създал не особено благоприятни условия за развитие. Говорим за приоритетни мерки, говорим за приоритетно включване и говорим за насърчителни мерки. Тук се явява един дефицит, който би трябвало да бъде изчистен. Или поне в текстово отношение, защото не става съвсем ясно какви са точните процедури, откога започва да тече този срок в съответствие с всички съществуващи наредби.
Струва ми се, че има необходимост и да се прецизират някои от текстовете, за да не звучат пожелателно и да имат точни и ясни определени съдържания, които да дават яснота на потребителя, на производители, на разпределителни и преносни дружества. В момента има някои езикови несъответствия, които определено трябва да се изчистят между първо и второ четене. За да не звучат някои текстове съвсем пожелателно, наистина трябва да се помисли доста сериозно, особено по отношение на насърчителните мерки, по отношение на формулирането на целите, които по принцип са добри, но се нуждаят от прецизиране.
В този смисъл аз считам, че подкрепяйки на първо четене този законопроект, ние имаме нужда да дадем един малко по-дълъг срок между първо и второ четене, за да бъдат направени всички синхронизации, и да бъдат отчетени всички мнения, които ще се появят, за да могат да се защитят интересите както на потребителите, да могат да се определят всички процедури в различните участници в пазара на производство на електроенергия. Разбира се, отделям особено внимание на производството на биогорива, тъй като това е един съществен елемент. Но мисля, че той е по-добре решен в рамките на предложения ни законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Може би ще е добре с господин Аталай да уточните срока, който да предложите между първо и второ четене, за да може процедурно да го гласуваме в края на обсъждането.
Има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Най-напред ще започна с нетрадиционна лека критика към Вас, тъй като бихте могъл да разпределите този важен законопроект поне за мнение към Комисията по околната среда и водите. Очевидно е, че в този момент трябва да реагираме в малко по-кратки срокове, в рамките на този час, който имаме днес примерно, предвид другите ангажименти. Разбира се, че може да се изрази съгласие с преждеговорившите от Комисията по енергетиката, че законопроектът следва да бъде подкрепен на първо четене.
Аз бих искал да обърна внимание, че тези насърчителни мерки, които се предвиждат и които ще бъдат може би по-точно разписани, изобщо насърчаването трябва да стане при по-големи гаранции за околната среда и при отчитане на специфичното влияние на различните възобновяеми енергийни източници, алтернативни и биогорива върху околната среда.
Очевидно е, че ако ги разделим по отношение на това кои са свързани с отделяне на въглероден диоксид и кои не са, аз бих предложил онези, които не са свързани с такова отделяне, да имат по-големи преференции. В този смисъл самото дефиниране вероятно е по директивата, но все пак и в рамките на § 1, т. 1 са възможни някои допълнителни уточнявания.
Другото, което видях и даже чух от колегата Папаризов като препоръка, би могло да се доведе до по-добър край по отношение на българския изказ. Когато се говори за тези национални цели, не е задължително те да бъдат индикативни, сигурно могат да бъдат препоръчителни или да се намери друга българска дума, българско съответствие.
Струва ми се, че основното е да се извършва насърчаване при по-големи гаранции за околната среда. Ако председателят Пирински сметне и председателят на комисията Божинов се съгласи, между първо и второ четене би могло да се изиска едно становище от Комисията по околната среда и водите, по-задълбочено разглеждане от колегите в тази комисия. Разбира се, този срок, който ми се стори, че току-що беше договорен между председателя Аталай и госпожа Любчева, да бъде по-дълъг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Великов.
Господин Аталай, аз бих предложил да прецените евентуално при работата да се сформира работна група, която да включва представители и от Комисията по околната среда и водите, примерно господин Великов и други.
Разбира се, господин Великов, бихте могли да направите едно разглеждане на законопроекта в комисията и да уточните позиции.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Ще говоря с председателя на комисията господин Божинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно с господин Божинов и с ръководството на Комисията по енергетиката можете да уточните – да има тази възможност.
Заповядайте, господин Симеонов. Имате думата.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много неща по закона вече станаха ясни и от изказванията на колегите. Аз хванах една дума на колежките Калканова и Любчева – „пожелателен” характер. Действително в закона повечето от членовете са написани така, че може да стане, може и да не стане.
Искам съвсем конкретно да поставя такъв въпрос. Да направим съпоставка на чл. 22. Съжалявам, че трябва да го цитирам, но искам да разберете каква е основната ми мисъл:
„Производителите и вносителите на течни горива за нуждите на транспорта предлагат на пазара горива от нефтен произход, смеси с биогорива ...” и т.н., „предлагат на пазара”.
Аз имам такова предложение: „Производителите и вносителите на течни горива са длъжни да смесват пусканите от тях горива от нефтен произход с максимален процент биогорива, определен с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух”.
Тоест ние задължаваме производителите и вносителите да извършват тази дейност.
Член 23 е подобен: „Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход и предлагането им на пазара се осъществява от лицензирани складодържатели” - лицензирани по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. „Се осъществява”, тоест длъжни са да изпълняват тази дейност.
На всички е пределно ясно, че пожелателните неща в един закон са добри, колкото да напомнят за извършване на даден вид дейност. Предполагам, че когато разглеждаме закона на второ четене, вероятно тези неща ще бъдат взети предвид.
Имам такава идея, не знам как ще прозвучи. Казваме „Закон за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници”. Защо „насърчаване”? Мисля, че трябва да бъде кръстен „Закон за използване на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива”. Какво е това „насърчаване”? Може ли да бъде „насърчаване” в един закон? Според мен е неправилно, нека литературните критици да си кажат думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се постарая да бъда кратък и да не повтарям това, което колегите казаха преди мен. Безспорно е, че този закон ще иска доста работа, предвид поставените индикативни цели. Ще кажа, че преди една седмица излезе последният анализ на Европейския съюз относно потреблението на енергия. Прогнозата в него е, че през 2030 г. делът на енергията, която ще се използва от потребителите, ще бъде 40% от възобновяеми енергоизточници, атомни централи. Това ми говори, че в недалечно бъдеще тези индикативни цели ще бъдат променяни като проценти нагоре.
Може би ще изразя малко по-различно мнение от колегите, които се притесняват, че липсват стимули за инвеститорите. Аз смятам, че такова притеснение няма. Инвеститори има.
Според мен големият проблем е развитието на преносната и на разпределителната мрежа, което е задължение на преносното предприятие, в случая на НЕК, и на разпределителните дружества.
Намаляването на сроковете, примерно от три на две години, от 90 дни на 30 дни не е проблем. Въвеждането на различни срокове за разпределителните дружества от тези за преносното е разликата в обема на работа, свързан с проучването за присъединяване и съобразяването с потребителите, със съществуващите производители и, не на последно място, с дейността на системни оператори и функционирането на енергийната система.
Значимостта на преносната мрежа за сигурността на електрозахранването на цялата страна, без да се омаловажава ролята на разпределителните мрежи, също се вмесва в намаляването на сроковете. Изграждането на присъединителни съоръжения към преносната мрежа изисква повече време и средства в сравнение с разпределителните, а и докато за разпределителната мрежа е възможно присъединяване до 5 мегавата поради максималното ниво на напрежение от 20 киловолта, то при преносната мрежа няма ограничение в присъединителната мощност.
Имайки предвид настоящата нормативна уредба в Наредба № 6 от 2004 г. и създадената вече двегодишна практика, която показва, че сроковете са приемливи – тези, които бихме предложили да бъдат намалени, инвеститорите на централи, които ползват ВЕИ, също смятат, че тези срокове са нормални. Така че това ще бъде може би средство, за да можем наистина да постигнем тази индикативна цел. Има, разбира се, различни мнения. Този процес върви много бавно и аз лично се притеснявам, че няма да можем до 2010 г. да си изпълним поставената цел. Според мен причината ще бъде в мрежата. Затова да помислим какъв трябва да бъде механизмът, така че НЕК и електроразпределителните дружества да предвидят инвестиции за развитие на мрежата в следващите три години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих подкрепил законопроекта на първо четене, но искам да споделя с вас някои проблеми, които съществуват. Добре е да се постигне съгласуваност между специалистите, между ведомствата, между министерствата, за да се подобри работата в тази област и да се работи по закона, като се насърчава решаването на проблемите и се постигне решаването на една голяма задача – ефективното използване на енергийните източници в България, защото ние знаем, че сме една от най-бедните страни на енергийни ресурси.
Първо искам с вас да споделя, че тези задачи, които се поставят пред общините, областните и регионалните съвети и министерства трябва да бъдат конкретизирани. Още с проектирането и изготвянето на техническите паспорти на строежа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да се изисква да се запишат показателите за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници. Не е без значение дали една сграда ще има едни слънчеви колектори, още повече когато те са монтирани на предприятие, на цех. Те могат да се използват за отопление, за топла вода. Това неминуемо ще доведе до намаляване на използването на другата енергия. Това може да се включи като задължение и при изграждането на жилищни кооперации и техните вътрешни водопроводи, топлопроводи, въздухопроводи. Това може да бъде заложено още в проектирането и да бъде отразено в техническия паспорт на сградата. Може да се направи това да бъде едно от изискванията и да бъде заложено още при проектирането.
И не на последно място, трябва да се имат предвид икономическите показатели за този, който използва възобновяеми енергийни източници. За него трябва да има съответни облекчения, предвидени в законодателството. Те могат да бъдат отразени както в Закона за ефективното използване на енергийните ресурси и този, който използва такива възобновяеми енергийните ресурси да има едно намаление на данъка, който плаща. Същото се отнася и за сградите с изолации. Необходимо е те да получат съответните облекчения. За тях може да се предвиди схема за облекчено теглене на кредити, за да имат осигурени средства при изпълнение на съответните обекти.
И на следващо място, искам да обърна внимание върху законите, които действат в селското стопанство и в екологията. По тези проблеми съм имал няколко срещи с избиратели. Там се разглеждаха проблемите при изграждането на малки ВЕЦ. Непосредствено след влизането им в действие, поради промяна режима и количествата на течащите води през различните периоди на годината има големи поражения върху фауната, върху растенията. Стига се дотам, че те почти изцяло се унищожават. Според мен трябва да бъдат заложени в закон показателите, по които да се използват тези води.
По този повод при мен имаше постъпили няколко жалби при използването на водата особено през летния период. Те са от селски стопани, които не могат да ползват водата за напояване, тъй като при построяването на такава мини-ВЕЦ се изчерпва и малкото количество вода, която я има. Липсата на вода създава дори брожение. И вече на места, където е предвидено изграждане на такива малки ВЕЦ, построяването им става проблем, поради тези причини. Необходимо е обсъждане за това до какво би довело построяването на един такъв обект. За да намалеят тези противоречия е необходима една по-голяма обоснованост и яснота за ползването на водите, а не да се гледа едностранчиво на тези проблеми.
Споделям и това, което се каза тук, че Комисията по околната среда и водите е необходимо да разгледа този законопроект и ако трябва, да се ограничи използването на такива съоръжения, когато се нарушава екосредата.
Предлагам на колегите, които имат желание и възможност да направят своите предложения между първо и второ четене. Аз също имам някои предложения, но смятам да ги дам в писмен вид в съответната комисия.
Ще гласувам за този законопроект на първо четене. Приканвам ви и вие да направите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, аз съм удовлетворен от дебата, който се проведе днес в залата на Народното събрание, поради няколко факта.
Първо, днес тук взеха отношение политици, които в недалечното минало са били едни от експертите и изпълнителите, които са работили в енергетиката на България. Радвам се, че техните предложения, които заявиха, че ще направят между първо и второ четене, ще допринесат за подобряване качеството на предложения ни от Министерския съвет законопроект.
Още повече се радвам, че тук се разбра политиката и насоката на развитието на използването на възобновяеми енергийни източници. Един от основните стълбове на европейската енергийна политика, който е залегнал в документите както на Лисабонската стратегия за действие на Европейския съюз, така и в приетата през 2006 г. Зелена книга за европейската енергийна политика, е стимулиране развитието на енергийното производство от възобновяеми енергийни източници. Това е основният въпрос, основният проблем, който искаме да разрешим в нашата страна, а именно намаляване на зависимостта на европейската икономика от вносните горива, които са преобладаващи на европейския енергиен пазар.
Тези принципи важат в пълна степен и за България не само поради факта, че тя като нов член на Съюза от 2007 г. трябва да прилага Единната европейска енергийна политика, но и защото нашата страна в същата степен, както болшинството страни – членки на Европейския съюз, е силно зависима от вносни енергийни ресурси. Основната цел на този законопроект е да намалим тази зависимост.
В контекста на казаното по-горе може определено да се каже, че с влизането в сила на последните промени на Закона за енергетиката, приети от Народното събрание, в България бе създадена една съвременна законодателна рамка за решителен поврат в националната политика в областта на енергетиката, съответстваща на европейските стандарти. Една от областите, в които България е поела ангажимент, както в Договора за присъединяване, така и в последващото го споразумение, е провеждане на дългосрочна политика на стимулиране на инвестициите и хармонизацията с Директива 77/ЕС за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Оттук идват и думите в заглавието: “насърчаване и използване”, господин Симеонов.
В съответствие с тази стратегия, с приетите промени в Закона за енергетиката бяха въведени механизми за стимулиране развитието на производството на електрическа и топлинна енергия от такъв тип енергийни източници. За създаване обаче на пълноценна юридическа среда за развитието на тази област на енергетиката е необходимо разработването по същество на принципно нов законопроект, съответстващ на спецификата на тези енергийни източници. Именно такъв законопроект, уважаеми дами и господа народни представители, е този законопроект, който разглеждаме днес.
В законопроекта е реализирана една от основните цели на политиката в областта на възобновяемите енергийни източници, а именно гарантиране на сигурност на инвеститорите и финансиращите институции на такива енергийни проекти, както и проекти в транспорта чрез прилагане на редица мерки, основната от които е регламентиране на 12-годишен срок за задължително изкупуване на електроенергията от този тип централи по преференциални цени. Предвидено е и въвеждане на насърчителен механизъм за производство на топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници чрез издаване на сертификати за произход.
Достатъчни ли са преференциите? Госпожа Калканова има предложения, които ще помоля да направи между първо и второ четене, в което съм сигурен. Убеден съм, че в закона могат да намерят място и други преференции, които са необходими, за да тръгне производството, включването и използването на енергия от възобновяеми енергийни източници. Именно с този закон допълваме оттук нататък и законодателната рамка в България.
Относно предложенията на някои колеги, уважаеми господин председател, дали е достатъчен срокът между първо и второ четене. Бих предложил процедурно още отсега, смятам, че колегите ще се съгласят, да приемем днес две седмици срок за даване на предложения между първо и второ четене, за да може наистина забелязаните пожелателни текстове с една решителност да бъдат вкарани в една законова рамка – текстове, които могат да дадат насока за развитието, използването и насърчаването на възобновяемите енергийни източници.
Нека колегите от Комисията по околната среда и водите да заповядат. На драго сърце бих включил който и да е член от тази комисия в разработването и оттук нататък за полагането на всички усилия, за да може този закон в своето си бъдеще да бъде един работещ закон, който е необходим за България.
Смятам, че народните представители са готови след всичко това, което чуха от трибуната, да подкрепят да приемем на първо четене Законопроекта за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници и на второ четене със сериозни предложения от страна на народното представителство да изработим един работещ закон.
Господин председателю, предлагам да подложим на гласуване процедурното ми предложение за удължаване на срока за даване на предложения между първо и второ четене от една на две седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Уважаеми колеги, преди всичко бих искал да благодаря на всички, които днес взеха участие в обсъждането на този законопроект на първо четене, защото смятам, че с тази дискусия се прави доста сериозен принос към изготвянето на окончателен закон, който да отговори на една много насъщна нужда на икономиката и на страната – осигуряване на по-голяма енергийна ефективност и независимост. Работата, която предстои, е наистина сериозна, така че ще подложа на гласуване предложението на господин Аталай.
Едновременно с това бих се обърнал и към господин Аталай с предложение. Онова, което се спомена по отношение на стимулите, очевидно засяга данъчното законодателство и законодателството в областта на инвестициите. Затова трябва да се направи необходимото, за да бъдат включени тези предложения в рамката на бюджета най-малко за 2008 г. и в онези актуализации на данъчното законодателство, които очевидно ще се правят. Да избегнем този проблем, който възниква: включваме данъчни текстове в едни или други специализирани закони, след това стават допълнителни разисквания, необходимост за съгласуване с Министерството на финансите, така че по отношение на данъците да мислим за бюджетната рамка, а по отношение на инвестиционните стимули в момента знаете, че в парламента се дискутира и готви за обсъждане Закон за насърчаване на инвестициите. С Комисията по икономическата политика също е необходимо да се направи съгласуване и тези мерки, които се счита, че по линия на инвестиционните решения са уместни, да се прецени доколко могат да бъдат включени в съответния закон, който се готви.
Обръщам се и към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката активно да се включат в работата между първо и второ четене с необходимите предложения от тяхна страна във връзка с това, което беше казано в пленарната зала, и с готовност за взаимодействие за съгласуване на текстове, които да бъдат работещи.
Не мога да не изкажа съжаление, че днес дясната част на пленарната зала остана пасивна, в случая неприсъстваща, с изключение на няколко народни представители. Смятам, че тази проблематика предполагаше ангажиране на всички парламентарни групи.
Обръщам се към онези от вас, уважаеми колеги, които сте тук, да информирате ръководствата на вашите групи и да се постараете вашите представители в съответните комисии да бъдат активно включени в работата.
Очевидно е, че в този случай в парламента се третира въпрос, който многократно беше поставян от отделни народни представители, свързан с блокове ІІІ и ІV, и е ясна разликата между желанието да се прави пропаганда и желанието да се работи на практика.
Първо, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива № 602-01-112, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване предложението на господин Аталай, съгласувано с другите колеги, за двуседмичен срок за внасяне на предложения между първо и второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това приключваме нашата работа по тази точка от дневния ред.
Уважаеми колеги, обявявам 30 минути почивка до 11,30 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.

Точка дванадесета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Давам думата на народния представител от Ямбол Петър Кънев, заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, имам предложение да допуснем в залата господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 5, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за сделките с компесаторни инструменти
№ 602-01-113, внесен на 28 декември 2006 г.
от Министерския съвет
На заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компесаторни инструменти. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за сделките с компесаторни инструменти е предвидено:
Първо, да се постанови издаването на актове за признаване на право за обезщетяване с компесаторни инструменти от органите по чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компесаторни инструменти, като се поставя краен срок – два месеца след влизането в сила на закона, след изтичането на който издаването на компесаторни инструменти се прекратява.
Второ, в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение е определен размерът на обезщетението с компесаторни инструменти, те ще се издават от компетентния орган и след този срок. За издаването им се определя 30-дневен срок, считано от датата на получаване за изпълнение на съответното съдебно решение.
Трето, въвежда се и 30-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение, в който правоимащите лица са длъжни да уведомят писмено съответния административен орган по чл. 5, ал. 1 за влезлия в сила съдебен акт и да представят заверено от съда копие от същия орган.
Четвърто, предложено е изменение в чл. 9, ал. 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти с цел да се синхронизират съответните срокове.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 9 народни представители, “въздържали се” – 2, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компесаторни инструменти, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кънев.
Както съобщих, водеща е Комисията по икономическата политика. Комисията по правни въпроси няма становище, но от гледна точка на нашия правилник няма пречка да преминем към разглеждането на законопроекта на първо четене.
Ако представител на вносителите желае, би могъл да вземе думата. Не желае.
Откривам дебатите по законопроекта. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, на нашето внимание е един законопроект, който се състои от един-единствен член в Преходните и заключителните разпоредби.
Първо, като принцип на работа на законодателите ние би трябвало да се грижим за обществения интерес, тоест за интереса на гражданите, на фирмите. Този законопроект се грижи за интереса на чиновниците, на администрацията, поради следната причина.
Законът предвижда да се преустанови издаването на актове за признаване право на обезщетение от органите по чл. 5, ал. 1, тоест от част от българската администрация, която в момента има такова задължение. От мотивите на Министерския съвет е ясно, че към момента администрацията не е затрупана с такива случаи, за да ги решава и да се търси някаква нова административна процедура. Това – от една страна.
От друга страна, администрацията се набърква през този законопроект във въпрос, свързан с друг важен принцип на нашата работа – да пазим неприкосновеността на частната собственост.
И оттук конкретно, уважаеми колеги: защо трябва да се ограничава възможността за доказване на собственост, отнета в периода на тоталитарната държава (защото за това става дума), при условие, че цялата практика след 1992 г., когато започна тъй наречената реституция, показа един тромав, муден, тежък процес по много обективни причини. От една страна, самите наследници трудно успяваха да съберат своите документи, за да докажат собствеността си, от друга страна, системата на държавните архиви в България се опитваше да компенсира този процес, от трета страна, администрациите се опитваха да го подпомагат.
Още повече, че законопроектът предвижда нещо, което вече се е случило. Към 2002 г. администрацията почти е преустановила възстановяването както за едра градска покрита недвижима собственост, така и в областта на земеделските земи, и в случаите, при които се възстановява собственост в момента, минават по съдебен ред – нещо, което за всеки от колегите, които имат интерес към тази област, е известно.
В § 26, ал. 3, който ви се предлага, е казано следното: “Когато разбере за обезщетението с компенсаторни инструменти, определено с влязло в сила съдебно решение” и така нататък, тоест има процедура при влязло в сила съдебно решение как да се извърши компенсирането. Хората, които са пропуснали административните срокове, които са изтекли, както пише в мотивите, в момента започват да водят такива дела – или ги губят, или ги печелят. Това е сегашната ситуация. С други думи, от този текст не произлиза нищо ново да защитава и охранява интереса на гражданите. То и сега е така.
По-скоро това, което може да се случи, което за мен е основен аргумент да гласувам против, е, че когато чета ал. 1 и ал. 3 и се опитвам да разсъждавам от позицията на бюрократ, ще кажа така: В ал. 1 в законът е записал: “Преустановява се издаването на актове за признаване право на обезщетение с компенсаторни инструменти от органите по чл. 5, ал. 1” – “Уважаеми господине/госпожо, довиждане! Излезте, напуснете канцеларията ми!”. Това ще каже бюрократът и всякакъв опит на гражданина, който едвам е успял, примерно след 15 години събиране на доказателствен материал за собствеността на дюкяна на дядо си или на прадядо си, или някакъв друг имотец, ще бъде прогонен и цялото това усилия отива по дяволите. Ясно е, че той така или иначе трябва да отиде в съда и вместо да получи компетентната помощ вътре в администрацията - изтекоха административни срокове, имате тази възможност, законът ви я е предвидил, сега с тази ал. 1 се дава инструмент в ръцете на бюрократа да отреже гражданина още на входа.
Тук има много хора, които са работили в българската администрация; хора, които са били кметове на общини; хора, които са били в централната власт на високите равнища; хора, които са били на експертни равнища.
Уважаеми колеги, ние познаваме поведението на българското чиновничество. Вие всички знаете, че то не се ползва с добро име поради една проста причина, че се държи лошо с хората, които отиват да ползват неговите услуги. Не казвам, че всичко и всички са така, но казвам с ясното съзнание, че в повечето случаи са такива.
Всеки един от нас сам по себе си е имал някакви затруднения в административните дебри и знае, че е така. Вижте какъв инструмент даваме в ръцете на този бюрократ: “Нямаш права, довиждане! Напусни канцеларията!”. Даваме му това изречение през тази ал. 1.
Нещо повече, когато в медиите се появи, че правителството подготвя такъв такъв законопроект, заглавията, които аз видях, бяха: “Преустановява се целият този процес на компенсиране”. Край! Точка! Слага се точката!
Ако внимателно чета текста на ал. 3 и го интерпретирам правилно, изобщо не се слага точка, защото влязло в сила съдебно решение все пак може да продължи процедура за компенсиране. Тоест няма такъв край от предложения ни законопроект. Подкрепя се съществуващото положение. Защо тогава изобщо да приемаме този текст като цяло? За да дадем ал. 1 в ръцете на бюрократа. Това е крайният резултат.
Аз лично не виждам достатъчно аргументи изобщо за подкрепа, за да може дори да се въздържа да си представя, че на второ четене тези текстове ще бъдат поправени. Просто не виждам смисъл от тези текстове. Или някой може да излезе на трибуната и да даде друга интерпретация на ал. 3 и да ми каже: “Да, наистина процесът спира, а ал. 3 е пък съвсем изключение”, което между другото съществува в момента.
Тъй като съгласно нашия правилник, господин председател, трябва да декларираме интереси по даден законопроект, ще кажа, че в моето семейство имаме такъв случай – водим дело за възстановяване на имот. Чакаме решението на съда, което може да стане след пет, може да стане и след десет години, а може да стане и при внуците ми – не знам! Да го декларирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То се записва, записва се, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма никакъв проблем.
Но в случая въпросът не е в този интерес, уважаеми колеги. Въпросът е в смисъла на приемане на текста, и то в ситуация, която ние всички познаваме заедно.
Пак казвам, не виждам смисъл да се подкрепи изобщо този текст. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Единственото позитивно в така предложения законопроект е, че въобще отпочва дебат по темата, която касае голям брой граждани. Безспорно законопроектът е изработен професионално, но в съдържанието му личи едностранчивост и тя преди всичко е породена от неучастието на заинтересованите граждани при неговото предварително обсъждане и подготвяне.
За съжаление и този законопроект не урежда основния и изключително актуален въпрос, свързан с наличието на непогасени компенсаторни инструменти за над 600 млн. лв. в гражданите и неизвестно още колко, които предстоят да се издадат след приключването на висящи преписки и съдебни дела.
За да се преодолеят проблемите с проточилото се повече от десет години обезщетяване на гражданите в законопроекта правилно са предвидени норми, които поставят краен срок за приключване на преписките и административни санкции за немарливи служители, които неоснователно забавят обработката на документите на правоимащите граждани. Именно уреждането само на частта обаче за приключване на издаването, без да бъде засегнат проблемът, свързан с непогасените компенсаторни инструменти, прави този законопроект порочен.
Необходимо е преди приемането на законопроекта на второ четене специализирана комисия да получи писмена информация от компетентните органи на изпълнителната власт за общия брой на издадените компенсаторни записи, както и календарния план за реализиране на непогасените компенсаторни инструменти.
След като в Преходните и заключителни разпоредби на предлагания законопроект се предвижда изменение на ал. 4 на чл. 9 на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, е необходимо също така да се изиска и писмена информация за изпълнението на произтичащите задължения и на визираните органи на държавната власт в ал. 1, 2 и 3 на същия член.
В тази връзка нашето предложението на Парламентарната група на Български народен съюз е за евентуално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене – може би до един месец. Защото още доста работа трябва да се свърши по този закон преди гласуването му на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ячев.
Има ли други народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти с вносител Министерския съвет.
Гласували 123 народни представители: за 111, против 11, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Ячев направи едно процедурно предложение в своето изказване, обаче аз не мога да го поставя на гласуване.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът между първо и второ четене е седем дни. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много до три седмици, тоест до двадесет и един дена, а не един месец, респективно да бъде намален на три дни.
Заповядайте, господин Ячев, за процедурно предложение.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Правя процедурно предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене на този законопроект да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на три седмици. (Шум и реплики в БНС, ОДС и ДСБ.)
Гласували 114 народни представители: за 34, против 62, въздържали се 18.
Предложението не се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Вносители са народния представител Ангел Найденов и група народни представители и народният представител Борис Ячев и група народни представители.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Доктор Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на двата законопроекта, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за становището и по двата законопроекта, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за ветераните от войните № 654-01-139, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 1 ноември 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 януари 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от народния представител Ангел Найденов и група народни представители.
На заседанието взеха участие: господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, господин Владислав Горанов – началник отдел „Социални разходи” в Министерство на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – директор на дирекция в НОИ, госпожа Ася Гонева – член на Надзорния съвет на НОИ и конфедерален секретар на КНСБ, господин Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и др.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Ангел Найденов. Според него и групата народни представители, вносители на законопроекта, предложените изменения и допълнения имат за цел да усъвършенстват законовата основа за провеждане на държавната политика за ветераните от войните. Друга цел, която си поставя законопроектът, е да се подобрят условията на живот на ветераните, като за това се предлагат промени в чл. 2, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от действащия закон и няколко параграфа в Глава „Заключителни разпоредби”. С промените в чл. 4 се дава право за безплатно пътуване с всички видове общински и държавен транспорт. Когато се договорят условия между общинската администрация и съответните превозвачи, правото на безплатен транспорт се разширява и върху частния сектор. С измененията на чл. 7 се предлага ветераните от войните да получават добавка към пенсията си в размер на социалната пенсия за старост. С новата алинея на чл. 2 се променя статута на организацията на Съюза на ветераните от войните, който след приемането на закона, ще бъде „национално представителна организация за страната”. С последното предлагано изменение на чл. 6 се задължават Министерството на отбраната и общините да предоставят на ветераните от войните безплатно клубове за осъществяване на тяхната дейност.
По време на обсъждането на законопроекта бяха представени и обсъдени писмените становища на няколко министерства. В становището на Министерството на финансите се посочва, че законопроектът ще създаде допълнителни ангажименти за държавния бюджет, които не са осигурени в Закона за държавния бюджет за 2007 г. Изразява се несъгласие относно промяната на статута на Съюза на ветераните от войните без ясни критерии по силата на законов текст. По отношение на § 3 и § 8 от законопроекта от Министерството на финансите се изразява несъгласие, тъй като изплащането на увеличената добавка към пенсиите на ветераните от войните ще доведе до осигуряване на още около 10 млн. допълнителни средства. По отношение на предлагания § 2 е изразена подкрепа, тъй като и досега ветераните от войните са ползвали правата на безплатен транспорт, но с предлаганите промени се установяват по-ясни критерии.
В становището на Министерството на транспорта се изразява подкрепа за внесения законопроект и се предлага разширяване на обхвата на ползващите безплатен транспорт, като освен ветераните от войните се предлага от това право да се възползват и съпрузите, както и лицата, които полагат грижи за ветераните от войните, ако те са с трайни увреждания.
В становището на Министерството на транспорта и социалната политика се изразява подкрепа за предложението за увеличените добавки към пенсиите на ветераните от войните, при условие че бъдат осигурени средства от страна на Министерството на финансите. По отношение на статута на Съюза на ветераните от Министерството на труда и социалната политика напомнят, че за да бъде определена една организация за национално представителна, тя трябва да отговаря на общи и специфични критерии, които в предложенията на народните представители липсват. Препоръчва се също така Консултативният съвет към Министерския съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите да се превърне и в съвет за ветераните от войните, като се направят промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. По време на обсъждането стана ясно, че Националният осигурителен институт е предоставил на народните представители от Комисията по труда и социалната политика финансова обосновка относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, в която се посочва, че изменението на чл. 5 ще обхване около 27 600 пенсионери. Ако посочената добавка започне да се изплаща от 1 юни 2007 г., както предлагат народните представители, необходимите допълнителни средства ще бъдат около 11 млн. лв., включително за пощенска такса и ДДС. Тези средства не са предвидени в бюджета на Държавното обществено осигуряване, тъй като предложението е те да бъдат осигурени от републиканския бюджет.
По време на заседанието управителят на Националния осигурителен институт заяви, че макар и с напрежение, средствата, необходими за финансовата обезпеченост на законопроекта, биха могли да се спестят и осигурят чрез бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
В становището на Националното сдружение на общините се изразява принципна подкрепа за законопроекта и се настоява да се прецизират текстовете относно определянето на частния и общинския транспорт, за да бъдат избегнати евентуални недоразумения при бъдещото прилагане на закона.
В хода на дискусията народните представители заявиха, че одобряват идеята на вносителите и принципно подкрепят законопроекта. Бяха зададени въпроси, свързани със сегашния статут на ветераните от войните, техния брой, правата, които и досега ползват. Някои народни представители изразиха схващането си, че социалната политика за ветераните от войните е с недостатъчно финансово покритие и често мерките са закъснели. Внесеният законопроект стана основа за започване на по-широк дебат за този сектор на социалната политика.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” – 14 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.”
Вторият законопроект, господин председател, е внесен от народния представител Борис Ячев и група народни представители.
„Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Бойко Ватев, народен представител, също вносител на законопроекта. Според вносителите предложените изменения и допълнения имат за цел да усъвършенстват законовата основа за провеждане на по-добра държавна политика за защита на интересите на ветераните от войните.
По време на обсъждането на внесения законопроект бяха представени и обсъдени писмените становища на няколко министерства и институции. В становището на Министерството на труда и социалната политика се изразява подкрепа за предложението за увеличените добавки към пенсиите на ветераните от войните, при условие че бъдат осигурени средства от страна на Министерството на финансите. По време на обсъждането стана ясно, че Националният осигурителен институт е предоставил на народните представители от Комисията по труда и социалната политика финансова обосновка относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Ако посочената добавка започне да се изплаща от 1 януари 2007 г., както предлагат народните представители, необходимите допълнителни средства ще бъдат около 11 млн. Ако добавката започне да се изплаща от 1 юли 2007 г., необходимите допълнителни средства ще бъдат около 5,5 млн. лв. Тези средства не са предвидени в бюджета на ДОО, тъй като предложението е те да бъдат осигурени от републиканския бюджет. Въпреки това, в хода на заседанието управителят на НОИ заяви, че макар и трудно, това ново право на ветераните би могло да се финансира чрез икономии във Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”.
В становището на Националното сдружение на общините се изразява принципна подкрепа за законопроекта. Същевременно се акцентира върху необходимостта да бъдат допълнително прецизирани текстовете относно правото на безплатно пътуване, тъй като могат да възникнат недоразумения относно определянето на частните превозвачи.
В становището на Консултативния съвет по законодателство към председателя на парламента се подкрепя идеята на законопроекта да се постигне по-засилена закрила на една заслужила категория граждани, каквито са ветераните от войните. Предлагат се по-прецизни от правна гледна точка редакционни текстове за някои от предложените промени, както и съобразяване с нормите на Закона за автомобилните превози и др.
В хода на дискусията народните представители заявиха, че принципно подкрепят законопроекта и промените, заложени в него. Бяха зададени въпроси на вносителите и на представителите на институциите, свързани със социалния статус на ветераните от войните и адекватността на социалната политика, провеждана за тях.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 13 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, внесен от Борис Янков Ячев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има думата професор Огнян Герджиков да докладва становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

“ДОКЛАД
относно два законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за ветераните от войните –
първия, внесен от Ангел Найденов и група народни
представители, втория, внесен от Борис Ячев и група
народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
Заседанието бе открито от председателя на комисията, който информира народните представители, че на приключилото малко по-рано същия ден заседание на водещата Комисия по труда и социалната политика двата законопроекта са били подкрепени единодушно.
В работата на заседанието взеха участие представителят на Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”, и господин Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
Законопроектът на Ангел Найденов и група народни представители бе представен от първия вносител. Той изтъкна, че Законът за ветераните е приет през 1998 г. като израз на особената грижа на държавата към хората, защитавали националните интереси и териториалната цялост на страната чрез участие във войните, които е водила България.
Господин Найденов очерта основните насоки на предложените промени в закона.
Първата от тях визира подобряване на условията за осъществяване дейността на Съюза на ветераните от войните и промени в статута на съюза.
Втората засяга правото на ветераните от войните за безплатно пътуване във всички видове транспорт на територията на областта, в която живеят. Вносителят изтъкна, че чрез този текст се цели уеднаквяване на правата на ветераните с тези на военноинвалидите и по същество възпроизвежда аналогичен текст от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Третата насока визира увеличение на добавката към пенсията, която досега е била 50 на сто от социалната пенсия, а предложението е за увеличение от 100%, тоест 68 лв.
Господин Найденов представи финансова обосновка на предложения законопроект.
Поради отсъствието на представители на вносителите на втория законопроект той бе представен отново от господин Найденов, който изтъкна, че по същество част от предложенията съвпадат с тези по първия законопроект. Извън тях във втория се съдържат предложения за промени в посока покриване изцяло на разходите за лекарствените средства и за пребиваването в санаториуми на ветераните, а не както е по досега действащия ред, когато те заплащат 25% от тази стойност.
В хода на проведената дискусия народните представители Павел Чернев, Ахмед Юсеин и Трифон Митев подкрепиха законопроекта. Господин Митев изтъкна, че би следвало да се подкрепи и предложението на Министерството на транспорта по законопроектите, съгласно което облекченията във връзка с пътуванията да обхванат не само ветераните, но и техните семейства и лицата, които ги обслужват.
Вносителят на първия законопроект господин Найденов поясни, че с оглед становището на НОИ разходите биха могли да се поемат без промени в бюджета, ако законът влезе в сила от 1 юли 2007 г., но от Народното събрание зависи дали ще приеме датата 1 януари или 1 юли.
Представителят на Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов изтъкна, че те подкрепят законопроекта, но според тях основният въпрос е във връзка с финансовото му осигуряване, поради което важно е становището на Министерството на финансите.
Председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите господин Петър Велчев също изрази подкрепата си за законопроектите.
След приключване на разискванията двата законопроекта бяха подложени на гласуване. С 8 гласа “за” единодушно Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 654-01-139, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 1 ноември 2006 г., и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 654-01-52, внесен от Борис Янков Ячев и група народни представители на 30 ноември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Комисията по бюджет и финанси не е представила становище, но тя не е водеща комисия. Няма пречка от гледна точка на нашия правилник да преминем към разискванията.
Желаят ли вносителите на законопроектите да ги представят? Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! И към момента действа Закон за ветераните, който беше обсъден и приет от Народното събрание през 1998 г. и влезе в сила от 1 януари 1999 г. Всъщност и тогава при обсъжданията – смея да предположа, че и сега – Законът за ветераните се приема като един особен израз на признанието на българското общество, на респекта на българските граждани, на уважението, с което, сигурен съм, че всички ние се отнасяме, признание за престижа и за достойнството на хората, които са участвали във войните, водени от българската държава за защита на териториалната цялост, националните интереси, отстояването на суверенитета на България. И затова освен престиж и уважение съм убеден, че това е израз на особените грижи, които дължи и полага българската държава за защитата на социалните интереси, на правата на ветераните от войните.
По същество със Закона за ветераните от войните се регламентират както статутът на ветераните, така и правата, същевременно обаче и ангажиментите на българската държава, в това число и по отношение осигуряването на необходимите условия и възможности за осъществяване на различни и патриотични инициативи, и общественополезна дейност, която реализират Съюзът на ветераните от войните и неговите регионални структури.
Предложенията, които правим ние като вносители за изменение и допълнение на този закон, предвиждат усъвършенстване на законовата основа, на която се осъществява цялостната държавна политика като израз на това особено отношение на държавата към ветераните, и същевременно представляват стъпка към подобряване на условията на живот на ветераните.
Всъщност това, което ние предлагаме, наистина може да бъде структурирано в три направления.
Първо, това е увеличаване на размера на добавката към пенсията, която получават ветераните от войните. По сегашния Закон за ветераните тя е в размер на 50 на сто от социалната пенсия за старост, ние предлагаме тази добавка да се увеличи в размер на 100%. Веднага искам да кажа, че от началото на 2007 г. социалната пенсия за старост е в размер на 68 лв. Това като сума въз основа на разчетите, които направи Националният осигурителен институт за 27 600 ветерани, е в рамките на 11 млн. лв., ако тази добавка се изплаща от 1 януари на настоящата година с всички допълнителни разходи, които могат да бъдат включени и утежняващи общия разход за размера на пенсията за старост. Това са пощенските услуги и ДДС при изпращане на пенсиите на ветераните от войните.
Второ, ние предвиждаме едно актуализиране на режима за безплатно пътуване, съобразено с режима на безплатно пътуване, който ползват военноинвалидите и военнопострадалите според приетия 2005 г. Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Ние предположихме, че това е доста по-актуален и текст, и режим, и норми, които се създават за различните институции и ведомства според този закон и според правилника за неговото приложение, с оглед на което предлагаме уеднаквяване на режима и по отношение на ветераните от войните.
Третата посока на предложения, които правим, е с оглед на създаването на необходимите условия за осъществяване на дейността на Съюза на ветераните от войните. Всъщност трябва да подчертая, че този съюз не притежава собствена база, не извършва стопанска дейност, с оглед на което и няма никакви приходи. Затова ние предлагаме държавата, респективно Министерството на отбраната, чрез имотите и сградите, с които разполага в различни и областни, и общински центрове, същевременно и общините да осигурят възможност на структурите на Съюза на ветераните да осъществяват своята дейност чрез безплатно предоставяне на клубове и съответно на тяхното минимално оборудване, за да може да се осъществява такава дейност.
Искам да подчертая, че нито аз, нито народните представители, с които сме вносители на този законопроект, живеем с претенцията, че сме единствените, които разбират проблемите на ветераните от войните, или сме единствените, които откликват на тези очаквания от тяхна страна за подобряване на условията им за живот и дейност.
През тези години, откакто е приет Законът за ветераните от войните, е имало неколкократно опити да бъдат внесени и съответно приети промени в една или друга посока с цел усъвършенстване на тази законова уредба, които не са били реализирани най-вече поради затруднения от финансов характер, поради съображения за това, че допълнително се натоварва бюджетът, вероятно, с оглед на което и тези добри инициативи не се реализираха.
В случая ми дава оптимизъм фактът, че и в двете комисии, чиито становища бяха представени от техните председатели – Комисията по труда и социалната политика и Комисията по правата на човека и вероизповеданията, гласуваха единодушно предложението - както това, което ние правим, така и на колегите от Българския народен съюз.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, апелирам към вас да подкрепите и този законопроект, и следващия законопроект, който вероятно ще бъде представен от неговите вносители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Давам думата на народния представител Борис Ячев да представи внесения от него и група народни представители законопроект. Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда особено кратък, тъй като колегата Ангел Найденов много обстойно и аргументирано изнесе мотивите за внасянето на двата законопроекта, които са идентични и преследват едни и същи цели, макар че и предлаганият от нас законопроект касае една сравнително обособена група от българското общество, един ограничен кръг от хора – това са хора, към които ние имаме особен морален ангажимент и една висока степен на обществена отговорност.
Аз ще спомена само два-три детайла, които различават нашия законопроект от предложения от господин Ангел Найденов и група народни представители.
Целта на нашия законопроект е на първо място да прецизира технически законовата база на Закона за ветераните от войните, чиято последна промяна е от м. януари 2000 г. и във връзка с това да разшири до по-голяма степен кръга на социалните придобивки, които ветераните ползват и в момента.
Промяната, която предлагаме в чл. 4, т. 1, е във връзка с финансовото подпомагане на лечението на ветераните. По сега действащия закон те плащат 25 на сто от стойността на лекарствата по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването. Тъй като средната възраст на ветераните е 75-80 години, повечето от тях имат тежки здравословни проблеми и постоянно се нуждаят от животоспасяващи лекарствени средства, нашето предложение е стойността на лекарствените средства да се поема на 100% от държавния бюджет.
Следващата промяна, която предлагаме, е в чл. 4, т. 2, която има също за цел да премахне 25-процентното заплащане на санаториалното лечение от страна на ветераните веднъж годишно в бази на институциите. Между другото, това е една привилегия, която, както стана ясно, ползва един сравнително ограничен кръг от тези близо 27 хил. човека,. Затова ние предлагаме стойността на това лечение да се поема на 100% от държавния бюджет.
По справка, предоставена от Министерството на финансите, стана ясно, че промяната в чл. 4, т. 1, тоест поемането на разходите за лекарствени средства, ще е някъде в рамките на около 500-550 до 600 хил. лв. на година, което мисля, че не е един особен разход за държавата.
Предложената промяна в чл. 4, т. 3 всъщност е една корекция и се налага, тъй като понятието „държавен и общински транспорт”, както е записано в досегашния вариант на закона, по отношение на автомобилния транспорт специално вече не е актуално. В този отрасъл повечето от търговските дружества вече са частни и ние предлагаме правото на безплатно пътуване да се отнася за всички превозвачи.
Тук искам да кажа, че напълно подкрепяме предложението, направено от Министерството на транспорта и народни представители от двете комисии, кръгът на тази привилегия да се разшири и по отношение на семействата на ветераните от войните. Ще подкрепим това предложение.
Последната промяна, може би най-важната, най-съществената и най-дискусионна – в § 5, чл. 5 за увеличение на размера на добавката към пенсиите на ветераните от войните до размера на официалната пенсия за старост. Както каза и господин Найденов, и според нас е една допълнителна възможност за облекчаване на тяхното финансово състояние.
В заключение искам да изразя своята надежда, че двата законопроекта ще бъдат подкрепени в пленарната зала. Те са идентични, различават се по някои детайли, но общо взето работят в синхрон за една общественополезна кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроектите.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектите, които колегите Ангел Найденов и група народни представители и Борис Ячев и група народни представители предлагат на нашето внимание, постигат по-засилена закрила за една заслужила категория граждани. Става дума за 27 600 ветерани от войните, които са защитавали суверенитета и интереса на България и на които обществото дължи грижа.
Предлаганите текстове имат особена социална значимост за тази група хора. И двата законопроекта предлагат няколко общи преференции за ветераните.
На първо място, може би най-значимата от тези преференции е, че получаваната добавка към пенсиите се предлага да бъде равна на социалната пенсия за старост, а не както сега в размер на 50%. Гарантира се правото на безплатно пътуване, включително и на пътуване с транспортни средства, собственост на частни превозвачи – нещо, което досега нормативно не беше определено.
Със законопроекта на колегата Найденов и група народни представители се създават и нормативни предпоставки за създаване на по-добри условия за работа на Съюза на ветераните от войните, като се гарантира възможността за ползване на бази на Министерство на отбраната – там, където има такива, вероятно в областните центрове, където има гарнизонни клубове, и база, предоставена от общините в по-малките населени места.
В другия законопроект се предлага държавният бюджет да заплаща 100% от лекарствата на ветераните, а не 75%, както беше досега.
Предложенията на вносителите бяха приети като безспорни в Социалната комисия. На особена дискусия ние подложихме два проблема. Първият от тях е свързан с финансирането на предложените промени и със задълбочен анализ на това възможно ли е осигуряването на необходимите средства, които са в рамките на 11 милиона за увеличаването на добавката от социална пенсия, и 650 хил. лв. за получаване на правото за обезпечаване на 100% от лекарствата, които се ползват от тази група хора.
Отговорът на Министерството на финансите е, че в рамките на приетия вече държавен бюджет това може да се случи трудно. Отговорът на Националния осигурителен институт е, че при едно по-високо напрежение от Фонд “Пенсии”, свързани с трудова дейност, може да бъде заделена определената сума.
Мисля, че в периода между първо и второ четене този анализ трябва да придобие конкретен вид и той да ни даде отговор на въпроса: от коя дата и точно кои от предложените и в двата законопроекта преференции могат да бъдат финансово обезпечени?
Интерес за мен представлява предложението на колегата Найденов и група народни представители – Съюзът на ветераните да бъде определен на нормативно ниво като национално представителна организация. Струва ми се, че това е един прецедент в нормативната практика, тъй като досега определянето на една неправителствена организация като национално представителна става въз основа на определени критерии, сред които определящи са критериите за численост и за брой населени места, в които тази организация има свои структури. По този начин като национално представителни са определени 14 организации на и за хора с увреждания, организации на работодателите и организации на общините.
В българската практика на този етап няма критерии, които да определят останалите неправителствени организации като национално представителни. Става дума за над 26 хил. неправителствени организации, голямата част от които са определили себе си в обществена полза и са вписани като такива в Централния регистър.
Според мен мястото на определянето на критерии за националната представителност на една организация не е в нормативни актове, свързани с целевите групи на тези организации, какъвто е случаят на законопроектите, които разглеждаме, и може би е необходимо една такава поправка да бъде направена в Кодекса на труда, където да бъде внесена яснота по отношение на критериите за национално представителни организации. Тези критерии биха могли да бъдат диференцирани като общи, свързани с численост, с клонова мрежа, и специфични, свързани със съответната специфика на организациите.
Поради това ми се струва, че в този законопроект не следва да третираме въпроса за националната представителност, тъй като такъв прецедент би означавало ние да се ангажираме с определяне на особените заслуги на всяка една от тези 26 хил. организации, като заслужили или незаслужили – нещо, което е непосилно за българския парламент. Освен това възниква и въпросът какво се случва, ако една организация, определена като национално представителна на законово ниво, в следващия момент не изпълнява определени критерии - примерно за численост или клонова мрежа. Това означава, че ние трябва да направим промяна в нормативния акт, което също е непосилна задача за Народното събрание.
В заключение бих искала да кажа, че Коалиция за България ще подкрепи и двата законопроекта с пълното съзнание за особената значимост, която тези законопроекти имат за ветераните от войните. Успоредно с това мисля, че законопроектите поставят един много важен въпрос: каква е политиката ни на грижа към всички граждани, които имат заслужен принос за развитието на страната, и не трябва ли да имаме един по-системен подход в определяне на техните преференции? Мисля, че точно тези групи граждани трябва да бъдат обект на особена грижа от законодателния орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се дебатират внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, които касаят промяната на няколко разпоредби, неминуемо ще има повторение.
Заставам на тази трибуна с чувството, че още веднъж, колеги, сме длъжни да изразим благодарност, признателност, съпричастност към тази категория хора, които в определен исторически момент са жертвали своята свобода, живот и здраве в името на една кауза – България. Заради това аз приемам внесените промени от колегите като акт по посока на утвърждаване на европейската ценностна система за солидарност и съпричастност, за признателност към всички, които работят в посока на това Европа да бъде единна, Европа да бъде мирна, Европа да уважава своите герои.
Оценявам много високо направените предложения и заявявам от тази трибуна, че ще се присъединя към тях. Няма да говоря толкова по същество, колкото по философията, по политиката, която с този акт е продължение на онова, което дотук България е сторила за своите герои.
Може би най-важният въпрос, който прозвуча и на заседанието на нашата комисия, е: не правим ли късно тези промени? Никога не е късно да изразим благодарност, да покажем уважение. Ние днес ще го сторим, надявам се, с гласуването в залата.
Колеги, бих апелирала към вас да поискаме при второто четене промените да влязат в сила от 1 януари, защото в дебата стана ясно, че при добра воля, при по-сериозен и задълбочен анализ на финансовото състояние и на НОИ, и на институциите, които имат ангажименти по този закон, тези средства биха могли да бъдат осигурени, за да могат всички тези 27 хил. души, които все още са живи, да се ползват от тази привилегия.
Освен това бих апелирала да подкрепим предложението добавката към пенсиите да бъде равна на социалната пенсия. Защото много от тези хора години наред не са имали възможност да получават максималния размер на пенсията и това, което са заслужили. По този начин ние поправяме тази грешка или това, с което сме ощетили тази категория хора.


Вярвам, че всички до един ще застанем и зад тезата, че тези хора, които с участието си във войните и последиците, понесени след това, са съсипали здравето си, имат право да се лекуват безплатно, да получават лекарства, много от които са много скъпи и не са по силите им да бъдат заплатени със средствата, които получават като пенсия, да бъдат също безплатни. И това ще бъде, отново казвам, знак на нашата съпричастност и европейско мислене.
Призовавам ви, колеги, да подкрепим двата законопроекта, а между първо и второ четене, аз, като изказалите се преди мен колеги, ще направя своите предложения, за да може текстовете да бъдат още по-прецизни, още по-чисти, още по-точни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също призовавам и твърдо ще подкрепя на първо четене двата законопроекта, доколкото става дума за хора, заложили своя живот, своето здраве при едни особени обстоятелства. Въпреки че поправките, които разглеждаме, са според мен закъснели, все пак по-добре късно човек да направи нещо, отколкото никога.
Затова призовавам и вас, колеги, да подкрепим категорично тези законопроекти, а, разбира се, между първо и второ четене всеки да внесе своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В българския парламент е прието, и в предните парламенти, разбира се, когато се говори от трибуната, да бъдем с костюми.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносител народният представител Ангел Найденов и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносител Борис Ячев и група народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, от двата законопроекта трябва да бъде изготвен един общ, да се раздаде на народните представители и оттогава започва да тече срокът за правене на предложения.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Предложение за удължаване на срока ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз обясних – срокът не може да се удължи! Той може да се скъси или удължи след като се направи общият законопроект.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е да удължим работното време на днешното заседание до приемане на законопроекта, ако не приключим до 14,00 ч. Все се надявам, че ще успеем, тъй като може да се предположи, че 5-10 мин. няма да ни стигнат в най-лошия случай. Нека да се осигурим, защото законопроектът е много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Правя процедурно предложение да бъдат допуснати до залата господин Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите, господин Петър Вутов – директор на дирекция "Поземлени отношения", Стойка Куртева и Юлия Стойкова – юристи в Министерството на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: "Закон  за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи."
Комисията подкрепя заглавието на законопроекта.
Параграф 1 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите са оттеглени или са подкрепени.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. (1) Гражданин или юридическо лице може да продаде земеделска земя на трето лице само след като представи пред нотариуса:
1. писмени доказателства, че е предложено на ползвателя, с когото има сключен договор за аренда или договор за наем за срок от пет и повече години, и е ползвал имота една или повече години, да купи земеделската земя при същите условия, и
2. декларация, че ползвателят не е приел предложението по т. 1.
3. декларация, че ползвателят, въпреки че е приел предложението по т. 1, има неиздължени арендни или наемни вноски.
(2) Когато декларациите по ал. 1, т. 2 и 3 са неистински или ако третото лице купи земеделската земя при условия, уговорени привидно, ползвателят може да изкупи земеделската земя при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
(3) Когато искът по ал. 2 бъде уважен, но ползвателят не заплати дължимата сума в едномесечен срок от влизане на решението на съда в сила, това решение се счита за обезсилено по право.
(4) Алинея 1 не се прилага при публична продан.
(5) Когато земеделската земя е съсобствена, правото на изкупуване на ползвателите по ал. 1 се прилага след правото на изкупуване на съсобствениците по чл. 33 от Закона за собствеността."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат думата по заглавието и § 1 и 2? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и двата параграфа.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 2а, 2б и 2в:
“§ 2а. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Не се допуска внасянето в търговски дружества на земеделска земя като непарична вноска по смисъла на чл. 72 от Търговския закон.”
§ 2б. В чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо се изменя така:
“Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи.”
2. Създава се ново изречение второ и изречение трето:
“Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота.”
3. Досегашното изречение второ става изречение четвърто.
§ 2в. В чл. 12, ал. 3, 4 и 5 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм професионално провокиран от направеното предложение в § 2а, където е предвидено да се забрани непарична вноска земеделска земя в търговски дружества. Признавам си, че това предложение мен силно ме смущава като човек, който се занимава с търговско право от много години, който има поглед върху търговското право на преобладаващата част от развитите страни в Европа, а и извън Европа и мога да кажа, че подобен опит да ограничим възможността да се прави такава непарична вноска, е опит да се нарушат принципите на пазарната икономика, принципите на свободата на стопанска инициатива.
На мен не ми е известно в развитите страни и просто няма, защото аз съм се занимавал с тези въпроси много дълбоко – във Франция, в Германия, в Испания и в много други държави – подобни забрани няма. И те действително биха представлявали една рестриктивна политика, която би ни върнала твърде много назад. Има подобно ограничение, макар и не понастоящем с изрична законова редакция, но по тълкувателен път се извлича в Закона за кооперациите. В Закона за кооперациите донякъде може да бъде оправдано, макар че е твърде дискусионен, спорен подобен текст за такова ограничаване. Но там човек все пак може да преглътне в някаква степен, защото кооперациите са насочени към дребния и средния производител. Но търговските дружества имат друго предназначение. Световната история не познава по-ефективна форма за извършване на стопанска дейност от търговските дружества. А най-голямо значение от тях имат акционерните дружества, защото най-големите стопански начинания в света са направени именно чрез такива дружества.
И ние сега да отнемем онзи инструментариум на тези дружества с такава забрана ми се струва крачка назад, която днешният бизнес няма да ни прости. Затова аз съм за отпадането на тази част от предложението за създаване на нова ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Междувпрочем, искам още сега да съобщя, че ще поставя на отделно гласуване различните параграфи – 2а, 2б и 2в.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете?
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз искам да обърна внимание на народното представителство, че този параграф беше приет от комисията с пълен консенсус. Имахме предвид следните съображения.
Първо, забраната за внасяне на земеделска земя като непарична вноска в капитала на търговските дружества според нас е една особена закрила на земята като основно национално богатство. Така предвижда нашата Конституция в чл. 21. А съгласно чл. 22, ал. 3 от Конституцията, режимът на земята се определя и със закон.
Второ, господин Герджиков каза, че подобен аналогичен текст има в Закона за кооперациите, като тук законодателят отново, опирайки се на Конституцията, дава допълнителни гаранции на собственика спрямо риска от загуба на земеделската земя чрез разпоредителни сделки, извършени от юридическото лице, или при ликвидация, или при обявяване в несъстоятелност на кооперацията.
На следващо място, нашето предложение е да се разшири тази закрила и да обхване и търговските дружества, и други видове търговци, като в крайна сметка трябва да е ясно, че ограничението да внасят в капитала на търговски дружества земеделска земя като непарична вноска се отнасят само за физически лица, собственици на земеделска земя, а не на юридически лица – общините или държавата. Точно това съвпада по обем с въведеното ако щете и в Закона за кооперациите. По никакъв начин то не засяга правото да се придобива и притежава земеделска земя от търговското дружество.
На следващо място, формирането на капиталовите и търговски дружества чрез непарични вноски е уредено като изключение. Правилото е, че се правят парични вноски и в редица случаи законът въвежда забрана за внасяне в капитала на търговските дружества на непаричните вноски. Това примерно е недопустимо за дружествата със специална инвестиционна цел съгласно чл. 6, ал. 3 от дружествата със специална инвестиционна цел. В чл. 12, ал. 3 от Кодекса за застраховането вноските в капитала на застрахователното акционерно дружество на само парични. В Закона за кредитните институции е предвиден разрешителен режим при увеличаване на капитала на банките с непарични вноски.
На следващо място, въвеждането на забраната за непарични вноски със земеделска земя в търговските дружества няма да има съществено отражение при създаването на такива дружества, защото в Търговския закон се изисква минимален размер на капитала за регистрация на дружество с ограничена отговорност на акционерните дружества, която също е сравнително ниска. Знаете, че при едните е 5000 лв., а за акционерните дружества – 50 хил. лв.
В заключение смятам, че забраната за внасяне на земеделска земя в търговско дружество ще има повече полза, отколкото вреда. На този етап от развитието на търговските и поземлените отношения е по-важно да се предпазват гражданите, собственици на земеделски земи, от риска да бъдат лишени от земите си при неблагополучни инвестиции в търговските дружества. Спекулативно увеличение на капитала на дружеството, изпадането му в несъстоятелност или при ликвидация.
Специално мога да добавя, че в избирателния район, на който съм народен представител, а и в съседните – Монтанския и Видинския, много усилено се агитират собственици на земеделски земи – по правило те са с неголеми имоти от 10, 20 до 50 дка – да внасят земите си като апортни вноски в такива акционерни дружества. Аз се опасявам, че това ще бъде своеобразна форма на нови пирамиди, да ги наречем поземлени пирамиди, които по същество ще бъдат начин, по който да бъде обсебена земята на хората.
Завършвам със следното. Очевидно поземлените отношения и развитието на земеделието в България ще имат нужда от цялостен и нов закон за поземлената собственост, който да урежда всички въпроси от подобен характер. Със сегашния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи може би правим една, дай Боже, последна поправка. Ето защо аз мисля, че в този преходен период по-добре да действа една по-рестриктивна мярка, отколкото да стигнем до деформирани поземлени отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Герджиков, заповядайте за реплика.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, категорично не мога да се съглася с изложените доводи. Вярно е, че за отделни акционерни дружества има ограничения – да, но именно защото са специални, с инвестиционна цел, които са застрахователни дружества. Там има съвършено друг режим заради съвършено други преследвани цели. Забележете, тук изобщо се забранява да се апортират земеделски земи в търговски дружества.
След това - едно може би случайно, непреднамерено подвеждане, че това важало само за физическите лица. Няма такова нещо. Както гласи, тази забрана е направена по отношение на всички: не се допуска внасянето в търговски дружества на земеделска земя като непарична вноска. Не виждам никъде да има само за физически лица. Така че подобно нещо не е съвсем коректно да се изтъква.
Добре, ще забраним непарична вноска в търговски дружества. Като титуляр, като собственик на земеделска земя не мога ли да я продам на дружеството? Такава забрана има ли? Няма. Апортът какво е? Апортът е особен вид придобивен способ от страна на дружеството, само че него няма да го позволим, ще позволим всичко останало, защото не сме го забранили или може би ще кажете: и тях да забраним, поне да се знае, че се връщаме 17 години назад.
Така че аз лично като юрист, който се занимава с това много години, ще бъда изключително и много неприятно изненадан от позицията на 40-ото Народно събрание в условията на пазарна икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика няма.
Право на дуплика, ако желаете.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Най-малко искам да влизам в толкова дълбок професионален спор с професор по право.
Господин Герджиков, искам да кажа, че този текст касае точно раздела, който урежда земите на гражданите. Текстът се отнася за това. Ето защо ние коментираме само физически лица. Никой не коментира земите на общините, ние коментираме само как се работи там.
Имайки предвид това, мисля, че е допустимо да отидем на тази крачка, нищо повече. Иначе приемам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, прав е проф. Герджиков. Този текст е абсолютно недопустим, дори мисля, че, както е записан, той противоречи на текстове в Конституцията. Всички аргументи, които тук ни се излагат, че този текст се отнася за физически лица, а не за юридически, не са никакви аргументи. Практически се ограничава правото на собственост. Това е текстът, който се предлага да се гласува в момента от пленарната зала.
Струва ми се, че след 15-16 години от началото на демократичните промени в България, след съгласие между всички политически сили, че сме за пазарна икономика, в момента да слагаме такова ограничение на собствеността и, виждате ли, на земеделската земя, защото тя има по-различен статут и с нея не можеш да се разпореждаш в пълен обем, е абсолютно недопустимо да се направи от българския парламент.
Усложнени процедури от типа физическото лице през юридическо лице би могло да влезе в търговско дружество също не е аргумент, защото се слагат на различна плоскост видовете собственост и лицата, които ги притежават. На всичкото отгоре физическото лице се поставя в много по-усложнен режим и забранителен - за определени действия.
Без да навлизам в територията на търговското право, защото проф. Герджиков е човекът, който може да каже много повече в тази област, но практически това е ограничение на собствеността. Това е, което ни се предлага. Струва ми се, че парламентът трябва да отхвърли този текст.
Първо, в днешното пленарно заседание се прие един закон, с който също се ограничават права, произтичащи от собственост – имам предвид закона, който ограничи така наречените компенсаторки. Сега в този закон – за ползването на земеделските земи, изведнъж да ни се предлага ограничаване на правото на собственост на земеделските собственици е нещо, което ние поне – от Демократи за силна България, не можем да приемем. Струва ми се, че и всички собственици на земеделски земи, независимо от тяхната политическа принадлежност или пък дезаинтересованост от политическия процес, не биха приели такива текстове за ограничаване.
Моля ви да не се подкрепя този текст, да се отхвърли и да не се създават такива ограничителни разпоредби в българските закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплика – не виждам.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Че предложението е юридически абсурдно, не е спорно. Интерес може би представлява все пак онова, което господин Калинов изложи като житейски съображения, за да предложи Комисията по земеделието и горите този регламент. На тях искам да се спра.
Апортът е риск и възможност. Риск за всеки, който внася своята собственост в едно търговско дружество, неговата инвестиция да се окаже неудачна. Но риск е всяка инвестиция. Риск е да си купиш кафене, да се окаже, че не си добър кафеджия и да не можеш да спечелиш. Така че темата за това, че много хора ще поемат риск, не може да бъде решена по този начин.
Апортът и организирането на обработването на земята в търговски дружества според мен е една от най-перспективните форми за обработка на земята. За тези 16 години България не е формулирала кой е онзи доминиращ модел на собственост върху земята, който ще даде перспектива за модерно земеделие.
Така или иначе времето и някак си активността на хората сами започнаха да пробиват в разни форми. Понеже липсата на комасирана земя ги спира на този етап, те предпочитат да са арендатори. Големите български производители на селскостопанска продукция обикновено гледат да групират земя, която да обработват, като на една част от нея са собственици, на друга – са арендатори. Какво пречи на двама, на пет, на петдесет души, които имат по няколкостотин декара земя, да се обединят в търговско дружество, апортирайки земята в капитал. Кого браните от тях и от кого го браните?
Това е просто форма, в която хора, които вече имат достатъчно много земя, са свободни да си организират обработката по правилата на Търговския закон. Кооперациите в България не могат да проработят никога днес, независимо дали сме социалисти, либерали или някакви други, защото българските кооперации, които бяха създадени преди 10 години, са кооперации на пенсионери и кооперации на граждани. Няма в историята кооперации, в които хората не участват със собствен труд и които да са действителни кооперации. Това са кооперации на книга, поради това и голямата част от тях фалираха. Съществуват такива кооперации в земеделски райони, където там си живеят хора в активна възраст и участват не де юре, а де факто в работата, в труда, в заплащането и в останалите дейности на кооперацията.
За нас търговско-правната организация е перспективна. Няма как да обясните на един човек с пари и земя, че ще трябва да организира кооперация с хора, които нямат нито пари, нито земя. Това противоречи на всяка житейска логика. Ние нищо не организираме с този текст, освен да сложим една пречка за създаване на перспективни форми за обработка на земята. И няма нужда да сме толкова късогледи, тъпи, искащи непременно да вземат някаква щампа отнякъде и да кажат: пък в Америка е пълно с фермери, да вземем техния модел на ферма и да го сложим тук!
Какви са собствениците на земя, които искаме да предпазим? Въобще какви са собствениците?
Българинът знае, че притежаването на земя е ценно нещо и се надява след влизането на България в Евросъюза притежаването на земя да му дава повече перспектива. Между другото това се отнася не само за земеделската земя. То се отнася за всякакъв вид недвижима собственост, включително и в големите градове. Българинът има подсъзнателно отношение към земята, но извинете, когато на него не му стигат парите той е в правото си да ви каже какво ще прави с онова, което притежава като недвижим имот, включително земя.
От какво пазите баща ми, който има 20 дка земя, която не обработва, заедно със своите пет братя и техните наследници? От какво го пазите? Или пазите земята от нещо?
В България много повече, подавляващ брой са хората, които имат земи, части от земи, които всъщност не обработват. Какво стимулираме – да не ги обработват, за да ми пазите мнимата собственост, която да пустее?! Що за държавна политика е това? Като не ви притискат да апортирате, ще ви притискат да продадете. Ами, това не защитава повече собствеността, поради което аз не бих подкрепила такъв текст, защото той нито гарантира собствениците, вън от днешните условия, нито създава други възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз вземам думата, също за да се опитам да внеса допълнително аргументи против този текст.
Може би господин Калинов има някакви добри намерения. Аз лично не ги разбирам. Може би това са някакви страхове, някакви опасения – и тях не разбирам достатъчно добре, но разбирам добре, че един такъв текст, първо, безспорно ограничава правото на собственика да се разпорежда със собствеността си. Поради тази причина той е недопустим, както каза моята колежка Екатерина Михайлова.
Второ, този текст пречи да се развиват пазарни отношения по отношение на самата земя, защото всеки път и на всяко място, където се наложи да се оценява една земя като апортна вноска в търговско дружество, ще се появява пазар на земята, ще се появява един вид оценяване, ще се раздвижва един процес, от който България има полза. Това ще даде възможност на хора, които желаят да изчакат, примерно, с окончателното разпореждане на земята, да изчакат по-добри условия, да апортират тази земя в дружеството и впоследствие да напуснат дружеството.
Това, което може би тук не се разбира добре е, че този, който апортира, той сключва договор и след това, след време може да излезе от това дружество, да си получи обратно земята или да остане вътре, като внесе съответната сума пари. По този начин се получава възможност да се експлоатира изключително важен производствен фактор в земеделието, какъвто е земята.
Когато вие ограничавате тези права, вие на практика ограничавате земеползването, защото ограничавате правото на собственика да се разпореди с един от най-важните капиталови фактори.
От друга страна, вместо да придадете специална роля на земята, ако искате да подчертаете нейната специална стойност, вие я декласирате по отношение на останалите капиталови фактори, каквито са парите и, примерно, трудовото участие. Защо да може с пари, а да не може със земя да се участва в търговско дружество? С какво парите са по-добри, ще попитам аз, от земята, за да може с тях да се закупи дял, а със земя да не може? Защо да не може? Защо земята да не струва парите? Такава пазарна логика няма в пазарната икономика. Аз си мисля, че по този начин още един път допълнително се затормозява, а не се стимулира обработването на земята.
Още един аргумент – известно е, че земите са силно разделени, че участъците са малки. Ето, госпожа Татяна Дончева става и казва тук за едни 20 дка, които имат 5 собственика, а може би с братовчедите са 15. Аз мога да дам такива примери колкото си искате. Нейната логика е правилна, обаче аз ще погледна под друг ъгъл на нещата – ако се разреши да се влиза в търговски дружества, ще влезе цялото семейство с цялото наследство и обратно, ще получи определени части от апортираната собственост – части, като по този начин се решава въпросът за делбата. Разрешава се въпросът да се разделят. Ами, единият ще е собственик на толкова части от търговското дружество, на толкова акции, а другия има толкова и т.н. в зависимост от участието им в собствеността на наследената земя.
Защо го премахвате този инструмент? Защо това да не е така? Защо търсим изкуствени комасации на земята, а не оставим по някакви по-естествени пътища това нещо да се случи? Защо да не става така? И по една обективна оценка след другите тези наследници ще получат дял за земята си. Тази земя струва толкова и толкова, тя е призната от останалите и това е участието им. И това дава възможност вътре в семейството да се уредят нещата, да се уредят нещата във фамилията. Не искаш да участваш – твоят дял струва толкова, ясно е колко, ето го, а аз ще участвам, ще остана да пазя земята на дядо ми. Защо да не може така?
Това не е единственият случай, в който депутат от БСП в стремежа си да даде някакъв принос, по-скоро ще причини големи вреди.
Аз сега влизам в залата, защото се забавих и виждам каква беля сте направили с предишния текст, който сте приели. Вие там отново сте затруднили силно пазара на земята. Защо го правите? Частната собственост не е враг на Българската социалистическа партия – трябва да се разберете веднъж завинаги помежду си. Стига сте я ограничавали! Стига сте й пречили! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Какво е становището на Министерството на земеделието и горите? Представителите на министерството, които са тук, в залата, няма ли да вземат отношение? Този текст, доколкото виждам, не е по вносител. Този текст е текст на комисията.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на земеделието и горите на заседанието, което беше проведено от Комисията по земеделието и горите, където беше приета тази поправка, се съобрази с искането на народните представители и с предложението.
Единствената бележка, която бих искал да направя във връзка с участието на земеделски стопани със земите, е тази, че в момента, в който земеделският стопанин влезе в това дружество, и както Вие казвате, те са 5-10-15 човека наследници, ако реши да излезе от това сдружение или от това дружество, което е създадено, той ще излезе без правото да вземе земята си. Тоест тази земя е оценена на хикс лева. Вие знаете в момента каква е цената на земята. Излизайки от това дружество, той ще получи тези пари, с които е влязъл, тоест земята, която му е оценена по хикс лева. Това е единственото, за което бих искал да кажа, че смущава.
Другото, което е – разбира се, трябва да поощряваме инициативата на гражданите и да се комасира земята. Сами разбирате, че в момента ние не можем да се намесим в един частен спор, който би могъл да възникне между гражданите. Това е – решението зависи от вас, народните представители.
За нас е важно земята да се комасира, да се обработва, да имаме по-високи доходи. И ви казах: единственото, което ни смущава, това е излизането от едно такова дружество. Защото ако гражданинът е искал да продаде земята си, той щеше да я продаде и ако е влязъл с парична вноска, ще си изтегли тази парична вноска. Със земята нещата не стоят така. Това мога да кажа. Значи земята ще се оцени на тази цена, на която собственикът е влязъл. Тя не се индексира. Знаете след три години, когато излезе, на каква цена ще излезе.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Какви неща говорите? Защо говорите за търговско право?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Аз не говоря за търговско право, госпожо Дончева. Аз казвам единственото, което ни смущава, иначе всичко останало, за което говорихте и Вие, и господин Герджиков, е точно така – разпокъсаността на земята трябва да бъде преодоляна. Каквато бъде волята на народните представители, ние ще я спазим, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Преминаваме към гласуване. Моля всеки да гласува само със своята карта. Така е по Конституция.
Поставям на гласуване спорния текст:
„2. Създава се ал. 2:
„(2) Не се допуска внасянето в търговски дружества на земеделска земя като непарична вноска по смисъла на чл. 72 от Търговския закон.”
Който поддържа текста, ще гласува „за”, който не го поддържа, ще гласува „против”, респективно „въздържал се”.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 29.
Текстът не се приема.
Господин Тасим, заповядайте за процедура.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала едва ли има човек, който ще ме упрекне в ляв уклон. Предлагам да се прегласува по няколко причини – съжалявам, че не взех отношение – защото, първо, всичко това, което се каза от колежката, от господин Костов най-вече, от господин Герджиков, всичко това е вярно. Вярно е при едни идеални условия. България за съжаление не е още такава страна, справедливостта не следва правото.
Искам прегласуване не за друго, а защото проблемът тук е следният: в момента в България има много дружества, които рекламираха агресивно, че ако човек влезе със земята си в тези дружества, ще получи по-висока доходност от каквото и да било – банки и т.н., и т.н. В момента стотици хиляди декари на баба Пена или бай Асен са в тези дружества и техните очаквания са от това да имат висока доходност. Те не знаят за съжаление, че след някой друг ден ще загубят тези пари.
Така беше и преди години, когато говорихме да издаваме компенсаторни инструменти за всеки гражданин, който е работил в България. Вече знаете, че тези фондове са в ръцете на няколко човека. Така беше и с масовата приватизация, когато казахме, че собствеността трябва да бъде на работещите, на работниците. Какво се получи? Това е вече собственост на няколко човека. Така баба Пена ще загуби земята си.
Прави сте, че човек трябва да се разпорежда със собствеността си. Прави сте, но в крайна сметка в български условия това не става по този начин.
В никакъв случай не казвам, че това не е възможно. За съжаление тази схема е готова и чака само решение от парламента. Иначе сте прави: всеки трябва да се разпорежда със собствеността си. Затова, ако добавим примерно: „отнася се само за физически лица”, може би ще изчистим проблема. Иначе след една-две години ще отчетем, че много хора са загубили земята си, защото са повярвали, че ще имат по-висока доходност. Това не е ляво мислене, това е по-скоро една грижа за човека, който за съжаление все още не е в час с тази материя.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, за втори път поставям на гласуване ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 84, въздържали се 24.
Текстът не се приема.
Моля, гласувайте § 2б.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2б е приет.
Моля, гласувайте § 2в.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2в е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 3 комисията предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в изречение второ думите “изтичането на 10-годишен срок от” се заличават.
2. Създават се ал. 2-10:
“(2) Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция “Земеделие и гори”, в която участват представители на общинската служба по земеделие и гори, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните лесничейства и/или държавните дивечовъдни станции.
  (3) Условията и редът за определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагането на закона. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се посочва и протоколното решение на комисията по ал. 2.
  (4) За срок пет години общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличие на едно от следните условия:
1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие и гори за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници;
2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост;
3. обезщетяване на собствениците;
4. изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землища на територията на общината;
5. изпълнение на обекти от техническата инфрастрктура, както и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване.
  (5) В случаите по ал. 4, т. 1-3 и при спазването на същата поредност предоставянето на земите се извършва по мотивирано искане на общинската служба по земеделие и гори със заповед на кмета на общината, без да се изисква решение на общинския съвет.
  (6) Когато за землището е одобрена кадастрална карта, установяването на границите на земеделските имоти се извършва по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
  (7) За обезщетяване на собствениците по мотивирано предложение на общинската служба по земеделие и гори се предвиждат не по-малко от 50 на сто от земите по ал. 1, но не повече от необходимите, при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.
  (8) За срок пет години за земите по ал. 1, общините не могат да:
1. сключват предварителни договори, както и да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от Гражданския процесуален кодекс;
2. сключват договори за наем и аренда за срок повече от три, съответно четири години.
  (9) Разпоредителни сделки със земите по ал. 1 се извършват въз основа на план за поземлено управление, приет от общинския съвет и одобрен от министъра на земеделието и горите. Условията и редът за изработване, обявяване, приемане и одобряване на плана за поземлено управление се уреждат в правилника за прилагане на закона.
  (10) Освен в случаите по ал. 4 и 9, земите по ал. 1 не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки за срок пет години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 3 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 комисията предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) Общинската служба по земеделие и гори издава решение за отмяна на оземляването в полза на държавния поземлен фонд или на общинския поземлен фонд при неизпълнение на определените с наредбата по чл. 20, ал. 1 задължения от оземлените лица, или при невярно декларирани данни, послужили за издаване на решението.
  (3) Решението за отмяна на оземляването се издава в 3-месечен срок от констатиране на нарушението.
  (4) Решението за отмяна на оземляването се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3. Влязлото в сила решение се вписва в службата по вписванията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя предложението на комисията по § 5.
Имате думата по параграфи 4 и 5. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 4 и 5.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
Има предложения за нов § 5а, които са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение на народния представител Румен Ангелов за нов § 5а, което не се подкрепя от комисията. Ще го прочета:
“§ 5а. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създават изречение второ и трето:
“При отпадане на необходимостта, свързана с дейността на изброените ведомства и научно-производствени и учебни заведения, в това число при закриването, прекратяването или ликвидацията им, тези земи се възстановяват на бившите собственици по реда на този закон. Сроковете за възстановяване започват да текат от деня на взетото решение на съответното ведомство или Министерския съвет за отпадане на необходимостта за ползване на земите за тяхната дейност или в случаите на закриването, прекратяването или ликвидацията им.”
2. В ал. 3:
а) изречение второ се изменя така:
“При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земи се възстановяват на бившите собственици по реда на този закон.”;
б) създава се изречение трето:
“Сроковете за възстановяване започват да текат от деня на взетото решение на Министерския съвет за отпадане на необходимостта за ползване на земите за нуждите на отбраната и сигурността на страната.”
Комисията, неподкрепяйки предложението, предлага следната редкация на § 5а:
“§ 5а. В чл. 24 се създават ал. 8-13.
“(8) В случаите по ал. 3 при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. Областният управител изпраща искането на министъра на земеделието и горите за становище.
  (9) Становището по ал. 8 се предявява в 6-месечен срок от датата на обнародването на решението на Министерския съвет по ал. 3 в “Държавен вестник”.
  (10) Условията и редът за отмяна на отчуждаването се определят с наредба на Министерския съвет.
  (11) Министърът на земеделието и горите може да определя мери и пасища от държавния поземлен фонд, които да се предоставят за общо ползване на земеделски стопани за отглеждане на животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, по реда на чл. 48а от Закона за допитването до народа. Списъкът ежегодно се изпраща на кметовете на общините по местонахождението на държавните мери и пасища и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.
  (12) По дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и горите.
  (13) Оценката на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд се определя съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Определената от оценителите по чл. 19, ал. 8 стойност е най-ниската цена, по която може да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 6 е по вносител.
Параграф 7 е по вносител. (Реплика от народния представител Владимир Кузов.)
Господин Кузов, в доклада е записано, че Вашето предложение за нов параграф е оттеглено. Разбира се, имате право да се изкажете. Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Първо, искам да кажа, че моето предложение е оттеглено, защото е заимствано в предложението на Министерството на земеделието и горите. Но тук господин Калинов, не знам волно или неволно, направи няколко грешки, които предпоставят изхода за тези, които са собственици на тези имоти. Имаме, господин председател, един много странен казус – областният управител изпраща искането на министъра на земеделието и горите за становище. Ако областният управител съгласно този закон отменя отчуждаването, какво становище може да иска от министъра на земеделието и горите? Становището само по себе си, господин председател, вероятно съдържа и възможност за отказ, тоест да каже, че становището му е, че не може да бъде върнат имотът.
При това господин Калинов, вероятно без да иска, каза в ал. 9 че становището по ал. 8 се предявява в 6-месечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, искането по ал. 8.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Той каза “становището”, нека да бъдем коректни.
Така че аз имам една редакционна поправка освен всичко друго, ако може в последното изречение на ал. 8 да бъде: “Областният управител изпраща искането на министъра на земеделието и горите за сведение”. Тъй като не можем да искаме становище от министъра на земеделието и горите, което би могло да съдържа и отказ от възстановяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Румен Ангелов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 41, въздържали се 34.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов в ал. 8 думата “становище” да се замени със “сведение”.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 22, против 37, въздържали се 23.
Предложението на народния представител господин Кузов не се приема.
Господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги - обръщам се към юристите - госпожо Манолова, виждам, че Вие си пишете нещо там по телефона, моля Ви, вразумете колегите, които не разбират за какво става дума. Становището може да бъде и отказ. Не може да става дума за становище, става дума за сведение. Областният управител изпраща искането до министъра на земеделието и горите и го дава за сведение. Той знае, че там хората искат да си възстановят земята, а не да дава становище може или не може. Само по себе си становището съдържа и възможност за отказ освен одобрение.
Затова ви моля, колеги, нека да остане сведение, което според мен е много коректно и законово издържано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин заместник-министър, предполагам, че Вие искахте думата по този въпрос. Вие държите да остане “становище”, така го разбирам. Но залата решава.
Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов вместо “становище” да бъде “сведение”.
Гласували 97 народни представители: за 25, против 55, въздържали се 17.
Предложението на народния представител господин Кузов не се приема.
Поставям на гласуване § 5а, както ни се предлага от комисията, § 6, който е по вносител и се подкрепя от комисията, и § 7, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип предложенията, които са направени по § 7а и предлага следната редакция:
“§ 7а. Създава се чл. 24г:
“Чл. 24г. (1) Замяната на земеделски земи от държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани, юридически лица или общини се извършва по писмено предложение на заинтересуваните лица. Предложението не обвързва министъра на земеделието и горите за извършването на замяна.
     (2) Когато с предлаганата замяна на земеделски земи се постига уедряване на поземлени имоти, не се прилагат ограничения за размер на земеделските земи – предмет на замяната.
     (3) Министърът на земеделието и горите се произнася с предварително писмено становище по предложението за замяна в едномесечен срок. Когато становището е положително, в него се посочват и условията за извършване на замяната.
     (4) Замяна на земеделски земи по ал. 1 не се извършва, когато земите – собственост на граждани, юридически лица или общини са обременени с ипотека или други тежести, отдадени са под наем или под аренда, намират се в санитарно-охранителни зони, няма пряк пътен достъп до тях, както и в други случаи, определени с правилника за прилагането на закона, или замяната на е в интерес на държавата.
    (5) За подготовка на замяната се комплектува преписка с документите, удостоверяващи правото на собственост върху имотите, подлежащи на замяна, техните оценки, спазването на законните изисквания и на условията по ал. 3.
    (6) За извършване на замяната министърът на земеделието и горите издава заповед. В едномесечен срок от съобщаването на заповедта заинтересуваното лице заплаща дължимите данъци, такси, разноски и други плащания.
    (7) В едномесечен срок след заплащането на сумите по ал. 6 въз основа на заповедта се сключва писмен договор. Договорът се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на заявителя. Нотариална форма не е необходима.
    (8) Когато заявителят не е заплатил дължимите суми в срока по ал. 6 или не се е явил, за да подпише договора в срока по ал. 7, се счита, че се е отказал от сключването на сделката.
    (9) Замяната на земеделски земи от общинския поземлен фонд със земеделски земи на граждани, юридически лица и държавата се извършва по решение на общинския съвет след представяне на мотивирано становище на общинската служба по земеделие и гори.
    (10) Уедрените земеделски земи, придобити чрез замяна със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд, не могат да се раздробяват чрез разпоредителни сделки за срок от 10 години от извършването на замяната.”
Комисията предлага следната редакция на § 8:
“§ 8. В чл. 25, ал. 1, се създават изречение второ и трето: “Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична, която не може да се обявява за частна общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост. Общинският съвет може да определя такса за ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използва за поддържането им.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията предлага да се създаде § 9а:
„§9а. В чл. 33 се създава ал. 6:
„(6) Решенията на общинските служби по земеделие и гори във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие и гори” служители.”
Комисията предлага следната редакция за § 10:
„§10. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 
1. В ал. 1 след думите „По искане на собствениците” се добавя „или на ползвателите на правно основание”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Земите по чл. 19 се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде § 10а:
„§ 10а. В чл. 36 се създава ал. 3 със следния текст:
„(3) Оценките на общинските земи, върху които е било учредено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, се определят с решение на общинския съвет по реда на Закона за общинската собственост. Определената от общинския съвет цена не може да бъде по-висока от оценката, определена по реда на ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 37в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, назначена със заповед на кмета на общината. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място или кметският наместник, представители на съответната общинска служба по земеделие и гори, представители на общината. Всички ползватели в съответните землища предоставят на комисията сключените със собствениците и регистрирани в общинската служба по земеделие и гори договори, опис на арендуваните или наети земеделски земи по масиви и парцели.”.
2. Създава се нова ал. 2 и ал. 3-8:
„(2) Споразумението съдържа данните по ал. 1, подписва се от ползвателите и председателя на комисията и се представя на общинската служба по земеделие и гори и съответната община. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 март.
(3) Когато между ползвателите не се постигне споразумение комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10 април на съответната година по следния ред:
1. правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земеделска земя в масива;
2. част от масива, за която няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се предоставя на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земеделска земя в съответния масив.
(4) Комисията изготвя доклад до кмета на общината, който съдържа разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който кметът издава заповед.
(5) Заповедта по ал. 4 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и гори и се публикува на интернет-страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие и гори” в срок до 15 април. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(6) Обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й.
(7) Ползвател на земеделски земи, който желае да се ползва от заповедта в частта за масива по ал. 3, т. 2, внася предварително по специална извънбюджетна сметка на общината сума в размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година. Сумите са депозитни и се изплащат от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на кмета по ал. 4 в 3-годишен срок.
(8) Въвод за ползване на отделния масив или части от него се извършва със заповед на кмета на съответната община след прибирането на реколтата и заплащане на сумите по ал. 7.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 9.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 1 се отменя.
2. Създава се § 2б:
„§ 2б: „Маломерни имоти” по смисъла на чл. 24а, ал.3 са имоти с площ до 10 дка.”
Комисията предлага следната редакция за § 14а:
„§ 14а. В § 35 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „четиригодишен” се заменя с „петгодишен”, а думата „придобият” се заменя с „подадат искане до министъра на земеделието и горите за придобиване на”.
2. В ал. 2, изречение първо думите „След изтичането на четиригодишния срок” се заменят с „Когато срокът по ал. 1 не бъде спазен”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Министърът на земеделието и горите прави предложение до областния управител за издаване на актове за държавна собственост по данни, предоставени от областните дирекции „Земеделие и гори” в едномесечен срок от постъпването на искането по ал. 1.
(4) Областният управител по местонахождението на имота издава акт за държавна собственост на земите от бившите стопански дворове на организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби и § 29 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 45 от 1998 г.), върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, без оглед на това дали същите са били законно построени, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване земи, в едномесечен срок от постъпването на приложението по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 7 до § 14а включително.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздела.
Комисията предлага следната редакция за § 15:
„§ 15. Исковете по чл. 11, ал. 2 се предявяват в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.”
Комисията предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. Срокът по чл. 19, ал. 4, 8 и 10 тече от влизането на този закон в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията предлага следната редакция за § 19:
„§ 19. (1) Този закон се прилага и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и управлява или е придобила след изтичането на 10-годишния срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.
(2) Висящите процедури по чл. 35 от Закона за общинската собственост се довършват по досегашния ред.
(3) Договорите за наем и аренда за земите по ал. 1 със срок по-дълъг от 3, съответно от 4 години, се смятат за сключени без определен срок от деня на настъпване на някое от условията по чл. 19, ал. 4, т. 1-3. Договорите се прекратяват при условията на § 5.”
Комисията предлага да се създадат § 19а - § 19г:
„§ 19а. Лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, могат да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизане в сила на този закон.
§ 19б. До одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри изменението и поддържането на влезлите в сила планове на новообразуваните имоти по § 4к се извършва от общинската администрация.
§ 19в. Когато в случаите на учредено право на ползване върху земи – общинска собственост въз основа на актовете по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен срок от влизане в сила на този закон могат да поискат определянето на оценка съгласно чл. 36, ал. 3 и да заплатят цената на земята в тримесечен срок от влизането на оценката в сила.
§ 19г. Висящите производства по чл. 11, ал. 2 се приключват при условията и по реда на този закон.”
Комисията предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им.”
б) Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
2. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 8:
"8. обсъжда искания за изработване на проекти на устройствени планове в случаите по чл. 24в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и изразява становища по тях, когато се засягат земи от държавния поземлен фонд."
3. В чл. 41, ал. 1 т. 7 се заличава.
4. Създава се чл. 41а:
"Чл. 41а. (1) Наказва се с глоба от 500 до 6 000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършил изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.
      (2) При повторно нарушение наказанието е от 1 000 до 12 000 лв.
      (3) Наказанието по ал. 1 и 2 се налага и на лице, което е нарушило забраната по чл. 6, ал. 1, т. 2."
"§ 21. В Закона за арендата в земеделието (обн.ДВ.,...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 3 се създават ал. 4 и 5:
       "(4) Когато договорът за аренда е сключен само от някои от собствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
          (5) Договор за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията."
2. В чл. 28 се създава ал. 3:
"(3) Арендодателят по договор за аренда на държавни или общински земи, сключен при условията на ал. 2, може да го развали с писмено предупреждение по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, подкрепям това, което прочете председателят, но искам да обърна внимание, че в чл. 41а, ал. 1 е записано "извършил", а трябва да бъде "извършено". То кореспондира и с текстове по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 15 до 21 включително и с тази редакционна поправка "извършено".
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: "§ 22. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн.,ДВ.,...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 3:
а) в изречение първо думите "протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост" се заличават;
б) досегашното изречение трето става изречение второ;
в) досегашното изречение второ става изречение трето и се изменя така:
"Не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост:
1. писмени декларации на заявителите;
2. свидетелски показания;
3. протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г."
 2. В чл. 15:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2-5:
"(2) По делата по чл. 13, ал. 2, 6 и 11 се призовава регионалното управление на горите, както и държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция по местонахождението на имота.
(3) По дела за гори и земи от държавния горски фонд по чл. 13, ал. 8 се призовава регионалното управление на горите, държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция по местонахождението на имота.
(4) Регионалното управление на горите може да се представлява пред съда от лицата по чл. 18, ал. 2 и чл. 20, буква "а" и буква "в" от Гражданския процесуален кодекс, както и упълномощено от началника лице с юридическо образование, което е в трудово правоотношение със съответното държавно лесничейство или съответната държавна дивечовъдна станция.
(5) Държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция могат да се представляват пред съда от лицата по чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, буква "а" и буква "в" от Гражданския процесуален кодекс, както и от упълномощено от директора лице с юридическо образование, което е в трудово правоотношение със съответното регионално управление на горите."
3. Параграф 4б от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.
4. Параграф 5 се изменя така:
"§ 5. (1) Не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползване на горите (ДВ, бр. 71 от 1948 г.), в това число "балталъци", "къшлаци" и "яйлаци".
(2) Този закон не се прилага за лица, на които от държавата са отстъпени гори и земи за вечно ползване."
5. В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 5а и § 5б:
"§ 5а. Когато сроковете по чл. 13, ал. 10 са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересованите лица могат да направят искане в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Общинската служба по земеделие и гори се произнася с решене в 3‑месечен срок.
§ 5б. (1) Исковете по чл. 13, ал. 2 се предявяват в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Висящите производства по чл. 13, ал. 2 се приключват при условията и по реда на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага § 23 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 23 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага също да отпаднат § 24, 25 и 26, тъй като са отразени на систематичното им място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте отпадането на параграфи от 24 до 26 включително.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Това, което предлага комисията, е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 26-28:
“§ 26. В Закона за допитването до народа (Обн., ДВ,...) се създава чл. 48а:
“Чл. 48а. (1) Кметът на общината, района, кметството свиква ежегодно до края на м. февруари общо събрание на населението за определяне на правила за ползване на общинските мери и пасища за отглеждане на животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро екологично и земеделско състояние.
      (2) Когато на събранието по ал. 1 не се явят необходимият брой гласоподаватели, по предложение на кмета на общината, района, кметството, правилата за ползване на общинските мери и пасища се определят от общинския съвет.
      (3) Решението на общото събрание или на общинския съвет съдържа:
1. съгласие за предоставяне на общинските мери и пасища за общо ползване от земеделски стопани и/или техни сдружения;
2. задълженията на общината и на ползвателите за поддържането на мерите и пасищата.
     (4) Към решението се прилага списък с данни за земеделските стопани или техни сдружения, регистрирани като юридически лица, отглежданите от тях животни, данни за физическите блокове и парцелите на общинските мери и пасища, както и други данни, изискващи се за кандидатстване за подпомагане по схемата за единно плащане на площ.
     (5) Кметът на общината, района, кметството съгласува списъка с местната ветеринарномедицинска служба.
     (6) Решението на общото събрание, съответно на общинския съвет, е правно основание за ползване на общинската мера или пасище за целите на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
     (7) Всеки земеделски стопанин, включен в списъка по ал. 2, може да получи заверено от кмета на общината, района, кметството копие на решението за определяне на правилата за ползване на общинските мери и пасища.”
„§ 27. В чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители се създава ал. 5:
“(5) Изпълнителният директор на разплащателната агенция издава методика за определяне на размера за единното плащане на площ върху общинските мери и пасища на база животинска единица, в съответствие с изискванията на схемата за единно плащане на площ. Правилата се съгласуват от министъра на земеделието и горите, изпращат се на кметовете на общините за информация и се публикуват на интернет страницата на разплащателната агенция.”
“§ 28. В Закона за горите (Обн., ДВ, ...), в чл. 7 се създава ал. 6 със следния текст:
“(6) По дела, които се отнасят до държавни гори, както и земи от държавния горски фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Има думата Васил Калинов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря на колегите. Искам да кажа само: дано това е последна промяна на този прословут Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и следващото да бъде приемането на този цялостен Кодекс за поземлените отношения, където подобни дискусии като тази, която водехме относно прословутия параграф, даващ възможност да бъдат апортирани земи, ще направи безплодни подобни дискусии. Ако се запознаете с правото на европейските държави – какъв режим има земеделската земя, цялата плеада от аргументи, която беше изложена тук, ще бъде абсолютно несъстоятелна.
Но едно поне да са разбрали българските граждани – както каза един премиер преди време, мога да перифразирам неговите думи и да кажа: българи, не апортирайте земите си в акционерни дружества, защото ще участвате в едни нови поземлени пирамиди! Да ни е честита тази поправка и дано всичко да бъде в ред!
Ние приехме решение, законодателна база, по което милиони декари общински земи ще могат да се възползват от правото да получават субсидии по смисъла на общата селскостопанска политика на Европейския съюз и това е изключително важно. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, ще закрия заседанието 10 минути след 14,00 ч. Обръщам се към тези, които са тук: утрешното заседание ще бъде в 9,00 ч. Ще започнем с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Следователно всички 240 народни представители, а може и повече, трябва да бъдат в залата.
Съобщения: днес има заседания на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по европейска интеграция.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,12 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев