Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, откривам заседанието.
Едно съобщение от народните представители господин Кумчев и господин Мерджанов: на основание чл. 72 от нашия правилник, те оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Господин Стоилов, нека да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Както ви е известно, вчера стигнахме до чл. 65. Моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 65 има предложение на Красимир Каракачанов и група народни представители. Те предлагат ал. 1 да отпадне, а именно:
“Чл. 65. (1) Предизборните програми на радио- и телевизионните оператори започват 30 дни преди и приключват 24 ч. преди изборния ден.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) Предизборните програми на радио- и телевизионните оператори започват 30 дни преди и приключват 24 ч. преди изборния ден.
(2) Предизборната кампания се отразява от Българската национална телевизия и Българското национално радио под формата на клипове, диспути, хроники и други форми, договорени при условията на ал. 4 в определено за тази цел време.
(3) Ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио са длъжни да спазват принципите за равенство и обективност при отразяване на проявите на кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети в информационните си емисии.
(4) Екипите, формите и темите на диспутите се определят съвместно от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Тези условия се одобряват от Централната избирателна комисия не по-късно от 31 дни преди изборния ден.”
По чл. 66 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези текстове имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 52, против 33, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на членове 66, 67, 68 и 69, по новата номерация.
Гласували 126 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“Чл. 69. (1) Предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети се отразява от Българската национална телевизия и Българското национално радио чрез хроники и клипове.
(2) Хрониките се излъчват ежедневно за предизборните прояви на партиите, коалициите и инициативните комитети или на техните кандидати. Те се разделят на блокове за парламентарно представените партии и коалиции, от една страна, и за извънпарламентарните партии и коалиции и инициативните комитети – от друга, при спазване на принципа за равнопоставеност. Времетраенето на излъчването за всяка партия, коалиция и инициативен комитет е до една минута.
(3) Времето за излъчване на хрониките и клиповете се определя по споразумение между ръководствата на Българската национална телевизия, Българското национално радио и на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.”
Има предложение на народния представител Мая Манолова за отпадане на този текст.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Иглика Иванова и група народни представители:
В чл. 69, ал. 2, изречение второ се променя и става: “Те се излъчват според поредността на регистрацията в ЦИК на партиите, коалициите и независимите кандидати.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 69 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да взема думата по-скоро във връзка с едно понятие, с което законът работи до момента. То се обяснява в Преходните разпоредби.
Ние сме внесли предложение за промяна, но още сега мисля, че е уместно да кажа това, което сме предложили в становището си.
Ние оспорваме тълкуването на „парламентарно представени партии”, както в Преходните разпоредби се пояснява, като партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители за такава. Представете си партия с девет народни представители, която не е парламентарно представена, и с десет, която изведнъж е парламентарно представена партия. Този абсурд беше допуснат в предишния мандат при гласуването на закона за изборите за местно самоуправление. Искам да припомня на моите уважаеми колеги от Коалиция за България, че по този повод ние приехме декларация, в която между другото се каза, че отхвърляме възможността проблемите в междупартийните отношения, в която и да било политическа общност, да бъдат решавани чрез промени в законите.
Би било доста неуместно, най-малкото от наша гледна точка, но аз призовавам и цялото народно представителство да отменим тази несъстоятелна разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Камов, текстът тук е съвсем друг.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Да, аз предупредих, господин председател – става дума за Преходните разпоредби, но и в този текст с това понятие се регламентират неща, които се имат предвид очевидно от проекта в Преходните разпоредби. Аз затова искам да поставя въпроса още сега, да имаме предвид какво се разбира под парламентарно представени партии и мисля, че не е редно да разбираме това, което има в предвид проектът в Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, ще поставя на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова, което се подкрепя от комисията – чл. 69 да отпадне. Ако не се приеме това предложение, тогава ще поставя на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, тъй като ако отпадне текстът, не може да има допълнение към ал. 2.
Моля гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 69.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 14, въздържали се 2.
Член 69 отпада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 70 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов: чл. 70, ал. 2 да отпадне.
Алинея 3 на чл. 70 става ал. 2 и в нея думите “могат да се проведат и” се заменят със “се провеждат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
“Чл. 70. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на партиите и коалициите телевизионно и радиовреме за не по-малко от три диспута с времетраене общо не по-малко от 180 минути.
(2) Най-малко половината от времето по ал. 1 се предоставя на парламентарно представените партии и коалиции, регистрирали кандидати, а останалата част от времето – на извънпарламентарните партии и коалиции и инициативните комитети, по споразумение между представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио и на партиите, коалициите и инициативните комитети.
(3) Диспутите могат да се проведат и с едновременното участие на кандидати и представители на всички партии, коалиции и инициативни комитети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колеги, ал. 3 на обсъждания в момента текст закрепва едно очевидно неравенство между така наречените парламентарно представени и извънпарламентарно представените сили. На първите се предоставя най-малко половината от времето, което значи, че на тях може да се предостави и 90% от времето. Това, освен че е крещящо несправедливо, е и в едно очевидно противоречие с току-що гласувания текст на чл. 65, ал. 3, който беше приет единодушно и с който ние задължихме ръководствата на националните радио и телевизия да спазват принципите на равнопоставеност.
Този текст, който сега се предлага, изключва каквато и да е равнопоставеност между участниците в предизборната кампания, така че моля да подкрепите нашето предложение – този силно дискриминационен текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, вземам думата не само по повод на изразеното становище на госпожа Иванова, но и с оглед възможността предложеният текст да предизвика някакви двусмислици и невярно тълкуване.
Идеята на ал. 2 на чл. 70 не е да делим партиите на парламентарно представени и извънпарламентарно представени при тяхното медийно отразяване и не налага изискване за Българската национална телевизия и Българското национално радио да делят времето, което ще предоставят за диспути на партиите по този начин.
Подобна идея и подобно разделяне на политическите партии при отразяването им от Българската национална телевизия и Българското национално радио е един анахронизъм, който е останал още от началото на прехода и който не държи сметка за това, че вече и Българската национална телевизия, и Българското национално радио работят в условията на по-голяма конкуренция. Не е резонно въпреки обществените функции, които имат тези две медии, да им бъдат налагани някакви изключителни ограничения. Всъщност това направихме и с предишните текстове, в които им дадохме възможност да избират и други форми освен строго определените в закона – сами да разполагат времето, в което ще излъчват предизборната кампания, но като, разбира се, съблюдават принципа на чл. 66, ал. 4, а именно, че всичко това трябва да се договаря заедно с представители на всички парламентарни, извънпарламентарни и други политически сили, които са регистрирани за участие в тази кампания.
Идеята на чл. 70 не е да накара Българската национална телевизия и Българското национално радио, като излъчват различните форми на отразяване на предизборната кампания и най-вече диспутите, да разделят по този признак участващите в изборите партии, а все пак, ръководейки се от принципа на ал. 4 на чл. 66 за равнопоставеност и за предварително договаряне, да предоставят половината от времето на парламентарно представените сили и те да направят преценка дали всички участници в изборите да участват в диспутите в един и същи блок.
Дайте си сметка, че на практика това няма да бъде възможно, ако в изборите бъдат регистрирани за участие например 15 или 20 политически субекта, няма как нито те да се разположат в едно предизборно студио, нито как всеки от тях да изложи своите позиции, за да се получи някакъв нормален дебат.
В крайна сметка нека да дадем възможност на Българската национална телевизия и Българското национално радио сами да определят по какъв начин да групират политическите сили, като, разбира се, стъпят на обективни критерии и като спазят изискването на чл. 66, ал. 4 това да бъде направено при една предварителна договорка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Изключително благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, освен добре направеното предложение на колегата Камов, което считам за правилно, у мен напират въпроси, които искам да споделя с вас.
В ал. 2 е визирано споразумение между представителите на Българската национална телевизия и Българското национално радио и партиите и коалициите, регистрирани…
Считам, че логиката на предложението на колегата Камов в случая изключва възможността Българското национално радио и Българската национална телевизия да преговарят със своите работодатели в лицето на управляващата коалиция. Така че с оглед да се спази принципът на честността и равнопоставеността и да не делим отново партиите на наши и ваши, парламентарно представени и непарламентарно представени, да не правим демокрацията по-демократична за едни и по-малко демократична за други, считам, че предложението на колегата Камов е удачното решение в случая и аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 12, против 83, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 70, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 7.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 71 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 71. (1) Регионалните радио- и телевизионни центрове се използват от партиите, коалициите и инициативните комитети в периода на предизборните излъчвания по реда, предвиден за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) Регионалните радио- и телевизионни центрове предоставят общо не по-малко от 60 минути радио- и телевизионно време за диспути между представители на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати.
(3) Редът за участие в диспутите се определя от районните избирателни комисии по жребий не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Ръководителите на регионалните радио- и телевизионни центрове съвместно с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети определят екипите, формите и условията за реализиране на предаванията, както и темите на диспутите.”
По чл. 72 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 72. (1) Други радио- и телевизионни оператори, включително кабелни телевизии, могат да предоставят време на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати за отразяване на предизборната кампания при едни и същи условия.
(2) Собствениците на радио- и телевизионните оператори по ал. 1 или техни представители обявяват писмено условията и реда за предоставяне на време за отразяване на предизборната кампания.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на Централната избирателна комисия за радио- и телевизионните оператори с национален обхват и на районните избирателни комисии – за радио- и телевизионните оператори с регионален и местен обхват, не по-късно от 10 дни преди началото на предизборните излъчвания.”
По чл. 73 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 73. Диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени от Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове се заплащат от партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети по тарифа, приета от Министерския съвет не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва преди излъчването на предаването.”
По чл. 74 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 75 – също.
По чл. 76 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
“Чл. 76. (1) Предизборната кампания се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения от физически и юридически лица.
(2) Даренията по ал. 1 не могат да бъдат повече от 10 хил. лв. от едно физическо лице и повече от 30 хил. лв. от едно юридическо лице.
(3) Забранява се финансиране на предизборната кампания от:
1. средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни и общински предприятия;
2. чуждестранни физически или юридически лица, както и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие;
3. средства от кандидати и участници в процедура по възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка и юридическо лице в процедура на приватизация;
4. средства от организатори на хазартни игри;
5. средства от религиозни институции или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза;
6. средства от чужди правителства и от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.”
По чл. 77 има предложение на Мая Манолова за неговото отпадане, но предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
По чл. 78 комисията подкрепя предложението на Мая Манолова.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“Чл. 78. Финансирането по чл. 76, ал. 1 не може да надхвърля общо:
1. за партия – 1 500 000 лв.;
2. за коалиция – 3 000 000 лв.;
3. за инициативен комитет – 750 000 лв.”
Член 78 е в следната редакция на комисията:
“Чл. 78. Общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надвишава 2 000 000 лв.”
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 79 включително, както ни се предлага от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава седма – Гласуване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
По чл. 80 има предложение от Иван Костов и група народни представители:
“Член 80, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 80. (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина и пликове по образец, установен от Президента на Република България.
(2) Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Надежда Михайлова и Ваньо Шарков – чл. 80 се променя така:
“Чл. 80. (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина по образец. Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.
(2) Бюлетината е разделена на обособени правоъгълни полета за всяка партия, коалиция и независим кандидат чрез плътни черни хоризонтални и вертикални линии. Полетата имат еднаква ширина. Номерацията на полетата е отляво на дясно и отгоре надолу.
(3) Всяко поле съдържа до 19 реда. Първият ред в полето съдържа:
1. голямо квадратче за поставяне на знак, отразяващ вота на избирателя за конкретна партия, коалиция или независим кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на партията, коалицията или независимия кандидат;
2. наименованието или съкратеното наименование на партията или коалицията, или наименованието “независим кандидат”.
(4) Редовете от втория нататък в полето на партия или коалиция съдържат:
1. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
2. името, инициалите на бащиното име и фамилията на съответния кандидат измежду първите десет кандидати в листата на партията или коалицията.
(5) Вторият ред в полето на независим кандидат съдържа името, инициалите на бащиното име и фамилията на кандидата.
(6) На гърба на бюлетината е означено мястото за поставяне на печата на секционната избирателна комисия.
(7) При изработването бюлетините се сгъват фабрично така, че мястото по ал. 6 да остава от външната страна.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов – чл. 80 в сегашната му редакция се отменя и придобива следния вид:
„Чл. 80. (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина по образец.
 (2) Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Ваньо Шарков желае да вземе отношение по този текст.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение е свързано с това да бъде запазена интегралната бюлетина. Това е едно безспорно постижение на българската избирателна практика, така че няма никакво основание да се връщаме обратно към отделните бюлетини, най-малко основанието пък би било, че тази интегрална бюлетина щяла да бъде прекалено голяма и върху нея нямало да има възможност да бъдат изписани достатъчно добре и ясно всички имена. Експертите на Централната избирателна комисия, които присъстваха на всички заседания на Комисията по правни въпроси, казаха, че това е абсолютно възможно. Все пак не трябва да забравяме, че българските избиратели са достатъчно интелигентни и не трябва да ги обиждаме с това, че някои от вас имат мисленето, че те не могат да се справят с интегралната бюлетина.
Искам да приведа още два аргумента. Единият е свързан с текстове, които ние сме предложили по-нататък, например текста за въвеждането на подвижната урна, с която да могат да гласуват хора, които са с трайни тежки увреждания, ако предварително са заявили желание да изразят своя вот. С премахването на интегралната бюлетина при гласуването на този член на практика вие ще премахнете тази възможност и ще оставите тези хора без никаква възможност да вземат участие в тези избори. Ако има интегрална бюлетина, въвеждането на подвижната урна става съвсем възможно, Но без интегралната бюлетина тези хора няма да могат да участват в гласуването. А знаете каква беше подкрепата на техните организации за това да им бъде дадена такава възможност.
Освен това, уважаеми дами и господа, последният аргумент, който искам да ви кажа, без да се опитвам да обидя нито един от вас, е, че интегралната бюлетина дава много по-малка възможност, да не кажа не дава никаква възможност, за фалшифициране на резултатите от изборите и за изнасяне предварително на изборни бюлетини, с които да бъде гласувано в разни дворове на групи и групички и връщане обратно на резултатите в избирателната секция.
Така че нека не правим връщане назад и отказ от едно безспорно достижение, нека да запазим интегралната бюлетина, защото тя е един знак и на уважение към възможностите и способностите на българските избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Въпросът за интегралната бюлетина и за различни бюлетини не е така остър чисто политически, както бяха въпросите по чл. 3 и 4, и нека да говорим разумно за това да бъде запазена интегралната бюлетина като едно наистина много голямо постижение на изборния процес в България, което спомага изборния процес в много отношения и много направления.
Аз не мисля, че тук е въпрос на политическа воля на някои от политическите сили, тъй като този въпрос не е политически, той е много повече технически и съществува пълната възможност, както се твърдеше и когато ставаше дума за преференциалното гласуване и при приетото вече преференциално гласуване, да се запази интегралната бюлетина. Искам сега да чуя аргументите от страна на противниците на интегралната бюлетина защо те считат, че трябва да бъде премахната интегралната бюлетина. За мен това е много голяма загадка. Отвсякъде е доказано, отвсякъде е установено, отвсякъде е безспорно, че интегралната бюлетина e по-модерното средство, струва по-евтино, с нея се допускат по-малко фалшификации, по-малко манипулации и няма никакво разумно обяснение да се връщаме към зората на българската демокрация и изборен процес, когато бюлетините в тъмната стаичка бяха безброй. А ви уверявам, че и на тези избори кандидатите ще бъдат страшно много. Не само парламентарно представените политически сили се роят и виждаме, че почти всички ще участват поотделно, за разлика от предишни избори, но ще има и редица инициативни комитети, които се готвят, извънпарламентарни сили, което означава, първо, огромни разходи за тези бюлетини, а от друга страна – възможности за фалшификации.
Въпрос на грамотност за някои хора е дали ще са съгласни да се възприеме интегралната бюлетина или не. Ако за тях това е критерият, ние от „Атака” можем да предложим едно друго помощно средство по отношение на тях – да бъдат вкарани в интегралната бюлетина като елемент символите на политическите партии, техните гербове. Ако бъдат отпечатани те, и неграмотните ще могат да различават предпочитаната от тях политическа сила и да гласуват за нея. Това е един вариант. Но мисля, че не бива да бъде такъв критерият.
Ето защо аз предлагам в пленарната зала да стане една много хубава дискусия и нека поддръжниците на отделните бюлетини да изложат и ние да чуем техните съображения защо считат, че отделните бюлетини са по-добри и защо трябва да се върнем към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това е една от най-важните теми, която се третира в закон за избори, във всеки закон, който предвижда изборни норми. Защо? Защото от вида на бюлетината е изключително важно дали изборите ще бъдат демократични, дали ще бъдат честни, дали ще бъдат открити. И политиците в тази зала трябва да се погрижат най-напред за това – да гарантират, да осигурят честността и прозрачността на тези избори.
Защо и ние предлагаме интегралната бюлетина? Защото това е едно от големите завоевания на демократичните изборни системи. Това че давахме примери както и по отношение на Закона за избиране на народните представители, и Закона за местното самоуправление, и че най-развитите демокрации са избрали този принцип, никак не е случайно. Чрез тази бюлетина може да се осигури на избирателя и възможността, участвайки в това състезание, да сравнява листите на различните партии, на коалициите, на независимите кандидати. Тази сборна бюлетина дава възможност за един поглед върху всичко, което се случва на изборния терен.
Освен това не е за подценяване, че българската избирателна система има вече това постижение - интегралната бюлетина. За първи път през 1999 г. във връзка с местните избори се въведе този демократичен изборен подход. Тогава ние приветствахме всички народни избраници, които подкрепиха тази идея. Изведнъж за избори за членове на Европейския парламент ние казваме: не, тази демократична система не ни трябва, ние избираме друга система – на отделните бюлетини.
Първо, това няма да бъде посрещнато добре от международната общност, към която се присъединяваме, защото е налице наистина погазването на един демократичен принцип. И второ, от българските избиратели. Не можем да твърдим, че най-демократичната система е с интегралната бюлетина и изведнъж за Европейския парламент да кажем, че отделните бюлетини са по-подходящи.
Страховете, че интегралната бюлетина е сложна за част от българското население бяха опровергани от самите избиратели. Нямаше ексцесии на нито един от изборите с интегрална бюлетина и никой не се оплака, че не може да се ориентира.
Освен това в този закон ние приехме правило и норма, според която не могат да бъдат посочени повече от 18 народни избраници от която и да е партия и коалиция.
Ето защо, уважаеми колеги, за да спазим демократичния, открития принцип ви призовавам да приложим интегралната бюлетина и в тези избори. Това, което казаха експертите на всичко отгоре, е, че по никакъв начин няма да се затрудни оформянето и избирането на специален формат, при който да бъдат отпечатани всички листи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес някои наши колеги народни представители вместо да защитават текстовете в закона ни преподават европейски стандарти по телевизията. Тестът при това гласуване за всички нас е дали тази европейска практика ще потвърдим за трети път в България като реалност, или ще се върнем назад. На тези наши колеги задочно искам да отговоря по следния начин: в каквито и словесни форми и аргументи да се облекат техните ядосани реакции, трябва да е ясно, че у нас нещата, след като сме членове на Европейския съюз, няма да стават както досега. Няма да можеш да си купиш съдия – все по-малко ще можеш. Няма да можеш да си купиш прокурор – все по-малко ще можеш. Няма да можеш с рейсове да решиш въпроса за когото и да било – за европейски депутат, за национален или за кмет. Няма да стават вече тези неща!
И аз призовавам дълбоко с много голямо убеждение всички колеги да подкрепят предложението за интегрална бюлетина. Защото ние имахме това изкушение в левицата да се върнем назад и по повод на президентските избори не го направихме и видяхме, че резултатът е много добър. Нищо страшно не се случи за нашия кандидат. Интегралната бюлетина е един от символите за европейски стандарти.
Какво означават отделните бюлетини? Отделните бюлетини, всички знаем това, колеги, означават индийска нишка. Това означават отделните бюлетини. Следващият път някой ще помисли, че е още по-добре да въведем цветните бюлетини – да боядисаме няколко от тях и съответното мнозинство в парламента да си ги разпредели по цветове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председателстваш.
Уважаеми колега Камов, изказването Ви ме изкуши да си припомня едни не особено приятни сцени пред Централната избирателна комисия, когато се чакаше от ранни зори, за да вземеш съответния цвят бюлетина. В този ред на мисли аз искам да изкажа подкрепата си за интегралната бюлетина, както е предложено от колегите Шарков и Михайлова.
Вижте, тук пропускаме нещо много важно. За първи път с този вариант ние допускаме и елемент на мажоритарен вот – елемент, в който вече не се приемат спуснатите от партийната централа или кой знае каква друга централа листи така подредени, както някому са харесали, а даваме възможност на избирателя сам да преподреди листата. Аз не виждам защо бягаме от този принцип. Аз не виждам защо се опитваме да върнем назад нещата. Така че логичното и нормалното е да предпочетем интегралната бюлетина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Категорично подкрепям направеното предложение от колегите за интегрална бюлетина. Тук дебатът и спорът всъщност е между това дали трябва да има интегрална бюлетина, или не. По никакъв начин не трябва да се изтъкват аргументи за технически трудности и този, който ги изтъква, трябва да си каже истината – че всъщност зад тези аргументи крие друг тип аргументи. Не може аргументи за технически трудности да оправдават невъвеждането на интегралната бюлетина, тоест непродължаването на тази наистина европейска практика.
С този закон ние имаме шанс наистина да направим една поредица от стъпки, с която да минимализираме възможностите за манипулация. Ако онзи ден ние приехме наистина един добър текст, който намалява най-вече възможностите за манипулация при гласуванията в чужбина. (Реплики в КБ.) Защото това са истинските причини и колегите, които изтъкват противоконституционност, трябва да нарекат точно тази истина. Сега имаме възможност да продължим тези стъпки чрез въвеждането на интегралната бюлетина, която наистина е стъпка в посока на възможност избирателят съвсем самостоятелно да прави своя избор, наред с преференциалното гласуване. Отделните бюлетини са категоричната практика за манипулация, която всички ние сме виждали през тези 16 години. Пак повтарям, по никакъв начин не трябва да се изтъкват аргументи за технически пречки. Този, който ги изтъква, по-добре да каже истината защо иска отделни бюлетини, не да твърди, че това е технически невъзможно. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Митко, бат’ Бойко всички ще ви излъже.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (встрани от микрофоните): Ти не бери грижа за мене. (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с голям интерес следя патетичната дискусия на тема: “Предимствата на интегралната бюлетина”. Да, всички знаем, че Земята е кръгла, че Слънцето изгрява от изток, че водата е мокра и ред други, А и Б-истини. Безспорно е, че интегралната бюлетина е по-добрият вариант от бялата отделна бюлетина. Тук искам просто да припомня на колегите отдясно, че на последните президентски избори именно Коалиция за България настоява за интегрална бюлетина, тя стана факт и беше използвана в президентските избори, само че понякога едно политическо решение не може да бъде изпълнено технически. Аз не знам дали вие отдясно сте си направили труда да направите макет на това как би изглеждала една бюлетина за преференциално гласуване, която е интегрална и в която участват даже десет политически субекта. Получава се един такъв лист, който трябва да се разчита от избирателите с лупа. Защото не е решение в листата да бъдат включени само първите десет имена от съответната листа. На практика това абсолютно обезсмисля преференциалното гласуване, тъй като от него няма да могат да се възползват всички кандидати от една политическа сила.
Нещо повече аз подозирам, че приемането на интегралната бюлетина е един опит да се блокира приемането на преференциалното гласуване - ако не чрез практическо гласуване в зала срещу преференциалното гласуване, то чрез дискредитирането на този способ на практика. Защото в повечето европейски страни, в които още повече броенето не е автоматизирано, се използват отделни бюлетини там, където има преференциално гласуване. Няма как да се случи обратното.
Аз апелирам към всички, които искат за първи път да въведем преференциите в гласуването, да направим всичко възможно да не дискредитираме този способ, тази възможност на българските граждани още предварително. В тази връзка предлагам да разменим последователността в гласуването на чл. 80 и чл. 81. Нека първо да се гласува чл. 81, който въвежда принципа на преференциално гласуване и в зависимост от неговия изход, ако се случи това, което предполагам - ако в залата не се възприеме преференциалното гласуване, тогава и ние ще подкрепим интегралната бюлетина. Защото нашият временен отказ от нея е единствено и само поради тази причина – няма как в една бюлетина да се разположат имената на 18 кандидати на 20 политически партии и да се проведе нормално гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, доколкото разбрах, правите процедура да отложим разискването и гласуването по чл. 80...
МАЯ МАНОЛОВА: Само гласуването след чл. 81. (Шум и реплики. Народни представители желаят да вземат думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ви дам думата, но щом е направено процедурно предложение, аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Ще ви дам думата, но да изясним какво искаме. Да спрем разискванията по чл. 80 и да преминем към чл. 81. Това ли е?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да гласуваме първо чл. 81, а след това чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 81 въобще не е докладван. Той ще трябва да се докладва, да се разисква и т.н.
Ще дам думата първо за реплики към госпожа Манолова и след това ще подложа на гласуване направеното от нея процедурно предложение.
Заповядайте за реплика, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо Манолова, за мен е абсолютно несъстоятелна логиката, която изтъкнахте, че, видите ли, някой, предлагайки интегралната бюлетина, би искал да блокира преференциалното гласуване. Искам да кажа, че от целия дебат и от това, което мина през Комисията по правни въпроси, оставам с впечатлението, че някои от нас се опитват да създадат виртуална реалност на мажоритарността, която се включи в този закон. Както с намаляването броя на преференциите, което се видя и от Комисията по правни въпроси, така и с прекалено, забележете, високия праг, от който започват да се броят преференциите, включително с ликвидирането на идеята за интегралната бюлетина, ние всъщност на практика само говорим, че искаме да има мажоритарност, но с всички действия, които следват от това, показваме, че такава мажоритарност и такива предпочитания просто няма да има.
Затова, ако ние се опитваме да спечелим служебна победа, това вероятно е най-директният път това нещо да бъде постигнато. Но ако искаме да отговорим на това, което сме обещали на хората, смятам, че наистина трябва да се върнем към интегралната бюлетина и да дадем възможност на тях да избират по един почтен начин.
Вие питате дали сме правили макет. Да, правили сме макет на тази интегрална бюлетина и може идеално да се съчетаят, при желание, всички тези имена и партии, които ще участват на предстоящите избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, първо, Вие зададохте въпроса правили ли сте макет. А вие правихте ли?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ВАНЬО ШАРКОВ: Вие видяхте ли, че не е възможно, защото експертите от Централната избирателна комисия казаха, че е възможно.
Второ, искам да Ви кажа, че е абсолютно състоятелна връзката, която правите между интегралната бюлетина и възможностите за преференции, защото в нашия законопроект, госпожо Манолова, ние предложихме и интегралната бюлетина, и преференциите. Във вашия законопроект, законопроекта на Министерския съвет, нямаше преференции. Така че ние бяхме тези, които настоявахме за преференции, а вие, благодаря ви за това, се съгласихте да ги има.
Нека тогава да не твърдите и Ви моля да не го казвате, че ние сме тези, които искаме да няма преференции. Това е абсолютно несъстоятелно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Госпожо Манолова, Вие за пореден път показахте, че нямате въображение. Малко повече въображение и ще видите, че едно политическо решение може да бъде технически изпълнено. Просто може. Само че, когато човек мисли в една плоскост, му е трудно да прескочи. Разбирам проблема Ви. Тук предполагам обаче, че не е проблем на Вашето въображение, а отново на защитата, която сте си договорили с липсващата в момента Парламентарната група на Движението за права и свободи. По този начин Вие твърдите, че голяма част от българските граждани са неграмотни и не могат да се справят. Такъв тип бюлетини имаше на местни избори с много повече партии. Такъв тип бюлетини имаше на парламентарни избори, такъв тип бюлетини имаше на президентски избори.
Нещо повече, тези бюлетини ще бъдат с ограничен брой партии, защото за първи път въвеждаме изискването 15 000 подписа. Това е за първи път. Тоест ще имаме автоматично отпадане на голяма част от партиите, които няма да попаднат, а вече са били в интегрални бюлетини, защото са се явявали на местни избори, явявали са се на парламентарни избори.
От тази гледна точка нямате никакво оправдание за Вашите твърдения. Просто, както Ви казах, липса на въображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Започвам отзад напред.
Уважаеми господин Димов, все пак въображението трябва да има някаква връзка с реалността, най-малко в случаите, в които взимаме решения, които ще касаят всички български избиратели. Затова ще оставя на тяхната преценка да преценят дали е възможно 20 политически субекта с 18 кандидати, което прави 360 имена, да бъдат разположени върху една бюлетина и българският избирател да може да се ориентира в тези 360 имена върху един лист, както предлагахте А 5, кое от тях да предпочете. Още повече, че с тази бюлетина очевидно на избирателите трябва да се раздават и лупи, защото макетът, който предложиха експертите, създаваше определени затруднения за хората с нормално зрение.
Така че, нека с едно такова решение не блокираме предварително самата хубава идея за преференциалното гласуване.
Що се касае до Вас, господин Шарков, наистина вие внесохте в последния момент един законопроект, който на практика възпроизвежда този, който беше внесен от Министерския съвет. Няма как да е другояче, защото един изборен закон е технология. Принципно различните неща са няколко и Коалиция за България ги обяви още през м. ноември и те на практика, видно от нашето предложение, са въпрос на промяна в 5 или 6 текста, но да бъдат направени по такъв начин, че да бъдат реално работещи.
Що се касае до крайното решение, очевидно крайното решение ще бъде взето от едно новосформирано мнозинство, така че крайната отговорност за провала на преференциалното гласуване или за създаването на такива бариери пред българските граждани, че да не могат да се възползват от него, е ваша отговорност.
Постъпете, както решите, но с повече мисъл за това, че от това как ще стартира преференциалното гласуване на тези избори, ще зависи как ще се развива то на следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от Мая Манолова да отложим разискванията по чл. 80 и да преминем към чл. 81.
Има ли обратно предложение?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя обратно на това процедурно предложение на колежката Манолова, защото ние така или иначе при дебата по чл. 80 няма как да не коментираме и чл. 81. Предлагам да се продължи дебатът, защото така или иначе ние вече влязохме в дебат по същество и по двата члена, защото действително тази дискусия е свързана. Така че няма проблем при дискусията по чл. 80 ние да изложим аргументите си и по чл. 81, защото нещата са свързани.
Нека да продължим дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Мая Манолова – да отложим разискването по чл. 80 и да преминем към чл. 81. След гласуването на чл. 81 да се върнем към чл. 80.
Гласували 153 народни представители: за 98, против 54, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Стоилов, моля докладвайте чл. 81.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на господин Иван Костов и група народни представители чл. 81 да се измени така:
“Чл. 81. (1) В бюлетините се оформят отделни карета (полета) за всяка политическа партия, коалиция или инициативен комитет, а вътре в тях отделни графи, в които последователно се изписват:
1. поредният номер на политическата партия, коалиция или инициативен комитет;
2. пълното и съкратено наименование на политическата партия, коалиция или инициативен комитет; пред наименованието се поставя малко квадратче за отразяване волята на избирателя;
3. последователно имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат. В тази графа пред всяко име се поставя малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат. Имената на гражданите от Европейския съюз, които не са български граждани, се изписват на кирилица по начина, по който са записани в молбата (заявлението) за участие в изборите според документа за самоличност.
(2) В горния десен ъгъл на бюлетината с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва номерът на избирателния район.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков чл. 81 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак в чл. 81, ал. 1 да отпадне т. 3.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов чл. 81 в сегашната му редакция да се отмени и да придобие следното съдържание:
“Чл. 81. (1) Бюлетината е разделена на обособени правоъгълни полета за всяка партия, коалиция и независим кандидат чрез плътни черни хоризонтални и вертикални линии. Полетата имат еднаква ширина. Номерацията на полетата е отляво надясно и отгоре надолу.
(2) Всяко поле съдържа до 11 реда. Първият ред в полето съдържа:
1. голямо квадратче за поставяне на знак, отразяващ вота на избирателя за конкретна партия, коалиция или независим кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на партията, коалицията или независимия кандидат;
2. наименованието или съкратеното наименование на партията или коалицията, или наименованието “независим кандидат”.
(3) Редовете от втория нататък в полето на партия или коалиция съдържат:
1. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
2. името, инициалите на бащиното име и фамилията на съответния кандидат измежду първите шест кандидати в листата на партията или коалицията.
(4) Вторият ред в полето на независим кандидат съдържа името, инициалите на бащиното име и фамилията на кандидата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81:
“Чл. 81. (1) Бюлетините съдържат:
1. наименованието на политическата партия, коалицията на политическите партии или инициативен комитет;
2. имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат; имената на гражданите на държави – членки на Европейския съюз, които не са български граждани, се изписват на кирилица по начина, по който са записани в молбата (заявлението) за участие в изборите според личната карта или паспорт;
3. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
4. празен ред между имената на кандидатите по т. 2.
(2) В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на бюлетината на съответната партия, коалиция или инициативен комитет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по чл. 81.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на чл. 81 предвижда бюлетините, с които ще гласуваме, и предполага определени неща, които ще се случат в изборния процес. Това, което предлагаме народни представители от Демократи за силна България, е част от дебата, който преди малко беше отложен, а именно възможността да се гласува както с интегрална бюлетина, така и с преференциална листа. Нашето предложение включва и двете неща. Включва интегралната бюлетина и в тази интегрална бюлетина се изписват имената на всички кандидати от съответната партия. Трябва да имаме предвид, че вече приехме текст, че те не могат да са повече от 18. Следователно всяка от партиите ще прецени дали ще попълни или не, но ние не предлагаме ограничение в изписването на имената за тази интегрална бюлетина, тоест да се изписват шест или десет, а да се изпишат всички, които са кандидати в листата на съответната партия или коалиция, която участва на изборите.
Всички аргументи, които тук се правят, че не може да се съчетае интегрална бюлетина с преференциална листа, тоест с въвеждане на мажоритарен елемент, са в рамките на технически затруднения за изработване на бюлетините. Не може демокрацията и демократичният процес да бъде спъван от аргументи, че може би ще затрудним Министерския съвет или Централната избирателна комисия, която ще издаде книжата.
Искам да напомня на народните представители, че през 1999 г. на местните избори, които се проведоха за местни органи на власт, се гласува с интегрална бюлетина и за съветници, не само за кметове. Тогава наистина бюлетината, която беше предложена за гласуване, беше по-голяма от нормалното, беше доста дълга, но въпреки това българските граждани гласуваха. Гласуваха и се ориентираха. Висок процент български граждани гласува и успя да гласува с тази голяма интегрална бюлетина, да се ориентира в нея и да положи съответния знак за своите предпочитания. Тоест не е невъзможно.
Предлагам да не приемаме политически решения на база на технически аргументи на администрацията. Вярно е, че ще стане по-голяма бюлетината, но това няма да затрудни българския гражданин да упражни своето право на вот.
Ето защо се обръщам към вас да подкрепите това предложение и да не се отхвърля принцип, който веднъж вече е приет – интегрална бюлетина, както да не се отхвърля и нещо, което сега можем да въведем, а именно мажоритарен елемент при гласуването. Двете неща са съчетаеми, могат да се осъществят като гласуване, стига съответната администрация да положи достатъчно усилия и да подготви своевременно книжата, които са необходими за провеждането на един честен избирателен процес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За изказване думата има господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, гласувах “против” процедурното предложение, защото дебатът е същият. Няма никаква разлика между дебата, който водихме одеве, и дебата, който водим сега. Защо трябваше да разменяме двата члена? Абсолютно неразбираемо е. И тук става въпрос за запазване на интегралната бюлетина, и тук става въпрос за това да има възможност за преференциално гласуване.
Нашето предложение за отпадане на чл. 81 е съвсем нормално, тъй като всичко онова, което е изписано в чл. 81, сме го дали като предложение в чл. 80.
Затова гласуването става по ред на номерацията, а не отзад напред на законите, защото трябва да се следва някаква съвсем нормална логика в изписването на отделните членове.
Отново казвам, не разбирам защо променяме дебата. Очаквам след малко да постъпи ново процедурно предложение – да отложим дебата и по този член и да отидем на някъде около стотния, тъй като гледам, че остават още 20 минути до почивката. Предполагам, че интегрална бюлетина или не, ще бъде решено чак през следващата седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Дилов. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, обръщам се основно към колегите от БСП, за жалост в залата не присъства един член на вашата парламентарна група, който би могъл изключително лесно и просто да ви обясни технически как се решава проблемът – хем да запазим преференциалното гласуване, хем да имаме една интегрирана бюлетина. Става дума за един от най-известните печатари в България – господин Кънев.
Искам да ви обясня нещо много просто. Двадесет партии и коалиции да се явят, тридесет да се явят, и те да са регистрирали бюлетина с пълен списък, големината на листа, който ще се отпечати, няма да надхвърли стария размер на в. “Работническо дело”. Всичко е въпрос на сгъване, технологично. Няма да го надхвърли и в крайна сметка това, което ще получи гласуващият, ще е ето толкова голяма бюлетина. Нейната дебелина ще бъде не повече от 5 мм до сантиметър, в зависимост от хартията. Никакъв проблем!
Дори от най-примитивна агитационна гледна точка след отпечатването на книжата партиите могат да акцентират не както беше - върху пореден номер от бюлетината, а дори върху страница от тази книжчица, която ще се получи. Тоест технологично наистина няма проблем, никакъв проблем! Попитайте господин Кънев, той ще ви обясни.
Цената също не е кой знае колко по-различна. Чисто като печатар ще ви го обясни, че проблемът е много по-малък в сравнение с далеч по-сложни фактури и документи, които се отпечатват.
Моето изказване е лишено от всякаква друга умисъл, освен тази да ви кажа, че не трябва с технически средства да саботираме важното решение за политическия характер на един важен акт, а именно как да се гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Реплика има ли? Няма.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте за процедура, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ОДС правя процедурно предложение да подложите на гласуване след парламентарния контрол да се спре парламентарният часовник до изчерпване на Глава “Гласуване” на закона и заседанието да продължи до приемането й. Защо? Защото считаме, че ако тази глава отново се отложи, това ще даде възможност за допълнителни консултации, които ще бъдат срещу интегралната бюлетина и срещу преференциалното гласуване и в крайна сметка ще бъдат пак плод на договорки между тройната коалиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Противно процедурно предложение – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Предлагам да се придържаме към първоначално обявената програма, тоест след почивката да започне парламентарният контрол и пленарното заседание да завърши, защото народните представители имат поети ангажименти, които не могат в ход да се променят по такъв драстичен начин.
Освен това има една категория народни представители, които с почти нищо не допринасят в реалния законодателен процес и на тях им е лесно да направят всякакви предложения, а други трябва да ги осъществяват, дори понякога да са лишени от твърде голяма обоснованост.
Мисля, че има и някои други извънпарламентарни прояви, в които господин Янев може да се включи в днешния следобед и затова моето процедурно предложение е да се придържаме към предварително обявената програма. Плюс това има и текстове, които Комисията по правни въпроси трябва допълнително да види, за да може всичко да бъде съгласувано. Защото ние променяме в ход вече съдържанието на закона и това коства много усилия, за да се получи един непротиворечив текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Но все пак ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Янев пленарното заседание да бъде удължено до 16,00 ч. и, ако това се приеме, може да се приеме по-нататъшна процедура.
Моля да гласуваме процедурното предложение за удължаване на работния ден до 16,00 ч. (Шум и реплики.)
Гласували 136 народни представители: за 22, против 110, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Имате думата за изказвания по чл. 81.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като се казаха много аргументи в подкрепа на интегралната бюлетина и аз виждам, че в залата няма депутат, който да е против нея, дебатът е доколко е съвместимо и технически възможно да съчетаем интегрална бюлетина с преференциално гласуване. Поне от изказванията аз останах с впечатление, че това е голямото различие между представителите на БСП и техните колеги от управляващата коалиция и опозицията. Разбира се, в Парламентарната група на ОДС и в Съюза на демократичните сили нашата позиция е категорична, че това може да бъде съчетано – да имаме и интегрална бюлетина, и преференциално гласуване.
Но моят призив преди да дам някои аргументи допълнително в подкрепа на интегралната бюлетина е, тъй като променихме реда на гласуване на членовете, първо да гласуваме чл. 81, където е преференциалното гласуване, а след това да гласуваме чл. 80, който да определи дали да има интегрална бюлетина или не. Моето предложение е след дебата да изчистим принципния въпрос: първо да се гласува за интегрална бюлетина, защото лично аз искам да не оставам с впечатление, което съществува и тук, в залата, че предложенията за преференциално гласуване се използваха от определени депутати, които с този анонс може би искаха да решат и някакви свои проблеми, но че управляващата коалиция и БСП специално не искат да се възползват от предложения за преференциално гласуване и да го изкарат като аргумент, за да отпадне интегралната бюлетина. Защото за мен интегралната бюлетина е голямо постижение на демократичния процес в България. Интегралната бюлетина е доказана в европейската и световната практика като нещо положително и дава много по-добри резултати, дори от въвеждането на преференциално гласуване, което е съвместимо и също е една добра възможност.
И тъй като в залата има консенсус, че интегралната бюлетина е нещо добро, че е една европейска практика и действително ще бъде глупаво и срамно един месец след като станахме член на Европейския съюз да я отхвърлим, да върнем гласуването с пликове, с отделни листи, да товарим и бюджета, и данъкоплатците с излишни разходи за печатането на n-броя комплекти бюлетини, аз ви предлагам първо да се гласува, за което виждам, че има консенсус, за интегрална бюлетина и след това вече да продължи дебатът и там да отстояваме аргументите дали да има преференции или да няма. За мен това е по-логичното гласуване, а не да се използват, защото виждам, че нещата отиват в тази посока, предложенията за преференциално гласуване, за да отпадне интегралната бюлетина, с което ще направим сериозно отстъпление. Виждам, че към момента има мнозинство в тази посока, което лично мен ме притеснява. Затова ви предлагам да постъпим по този начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Вече има гласувано решение, господин Сотиров, така че не можем да гласуваме отново същото.
Други желаещи за изказване по текста на чл. 81?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да споделя своето несъгласие с две от тезите, които се лансираха в залата.
Едната е, че избирателите щели да се объркат. За пореден път моля да не се подценява интелигентността на българския народ. Един от експертите, с който се консултирах, ми обясни как се гласува в Индонезия. При всичкото ми уважение към народностите и нациите по света, нашият народ не е по-малко интелигентен от народностите, населяващи Индонезия. След като там се справят, и ние ще се справим.
Второто ми несъгласие е, че въвеждането на преференциално гласуване налага временно отстъпление от интегралната бюлетина. Категорично не бива да се противопоставя и да се изключва едното от другото. „Временно отстъпление” ми звучи много интересно. Следващия път можем да кажем, че временно ще отстъпим от преференциалното гласуване и така – временни отстъпления до безкрай, вместо да правим крачка по крачка в една и съща посока, а именно – напред.
С оглед на вече приет текст от закона правя от свое име и от името на колегите ми Георги Анастасов и Николай Камов едно изменение към нашето предложение, а именно – в ал. 3, т. 2 последните думи „измежду първите шест кандидати в листата” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Опасявам се, че този дебат по отношение на формата и съдържанието на бюлетината като че ли трудно михме могли да го решим, ако всички тези аргументи, които се излагат в полза или вреда на интегралната бюлетина, както и по отношение на индивидуалните бюлетини, естествено, там няма да бъдат разисквани толкова въпроси, не бъдат индивидуализирани. Не бъдат индивидуализирани, тоест, не бъдат визуализирани. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата, не се чува!
ЯНИ ЯНЕВ: Ние днес взехме решение да отложим разискванията по чл. 80. Аз не мога да кажа докъде ще се вместим във времето, но е по-разумно по принцип да отложим неговото разискване и да се даде възможност, да помолим експерти да разработят примерни макети, за да сме наясно доколко аргументите, че една интегрална бюлетина, примерно съдържаща 20 партии по 18 кандидати, ще попречи на преференциалното гласуване или ще го подкрепи, или обратното, за да вземем реалното решение за това и да не затрудняваме излишно нашите избиратели.
Вероятно това е въпрос, който е трябвало да се реши значително по-рано, още в рамките на обсъжданията в Комисията по правни въпроси. Но така или иначе, дебатът продължава от доста време.
Моето предложение е да помолим да се разработи един макет, да го погледнем, Народното събрание има възможност да визуализира такива предложения. Тук с вас гледаме представянето на бюджета и други закони визуализирани. Може това да се погледне и да се види в неговата реална форма, за да сме наясно до каква степен действително в тези избори, на които за първи път евентуално ще се съчетае бюлетина, която ще има и преференциално гласуване, и интегралната бюлетина, ще доведе до затрудняването на нашите граждани. Нека да подходим по този практически начин, за да не отиваме и да оставаме само до умозрителните спорове за формата на бюлетината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Янев, просто си спомнете последните местни избори – как изглеждаше бюлетината, на която имаше изписани повече от 18 кандидати за общински съветници, говоря за листите за общински съветници. И си представете, че пред всяко име има по още едно квадратче. Там имаше много повече имена, много повече партии, отколкото сега ще участват, защото сложихме ограничение. Просто пред името се слага едно квадратче, пред което слагате „тикчето”, ако искате да се възползвате и от преференциалната част. Иначе интегралната бюлетина е 1:1 с това, което беше, но по-малка, поради ограничения брой партии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика – заповядайте, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): С израз на най-голямо уважение към колегата Янев, с когото отлично работим в делегацията в НАТО, но мисля, че характерът на проблема не е технически и това беше казано от мнозина оратори.
Мисля, че въпросът е политически, още повече сме направили крачката напред и това ще бъде определено връщане назад.
Съгласен съм с тази процедура – първо да решим въпроса принципно. Но и финансовият аспект не е за подценяване. Всички сме минали през голям опит от изборите. Ще трябва да се отпечатат еднакъв огромен брой отделни бюлетини за кандидати, които определено нямат никакви шансове – това също не е за подценяване – толкова много средства да се харчат отново безсмислено.
Характерът на проблема, господин Янев, е различен и трябва да бъде решен в порядъка, в който се намира. Ние трябва да решим въпроса политически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли трета реплика към господин Янев?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, използвам времето за реплика, само за да напомня, че мотивът, с който беше отхвърлена идеята за печати в секционната комисия, беше, че щели да станат твърде много печатите, тоест ще се направи прекалено голям разход за печати. Тогава логично е да се запитаме: няма ли да се направи прекалено голям разход за хартия?
Това е още един аргумент, ако търсим икономии по отношение на това да приемем интегралната бюлетина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колеги, безспорно е, че има резон и в икономическите съображения. Ясно е, че ако сложим едно число, примерно, че 20 партии ще участват и всяка една има индивидуална бюлетина, това означава, че всички разходи за защита на бюлетината, които ще се направят за една, трябва да се умножат по 20. Ясно е, че е така.
Връщам се на тезата си, че когато правихме интегрални бюлетини в предходните избори, дано не бъркам, но по памет ми се струва, че специално на парламентарните избори ограничихме изписването на имената. Тук преференциалното гласуване ще изисква задължително да изпишем всички имена.
На следващо място, знаете, че по отношение на гласуването на общинските съвети, те не са с еднакъв брой. И не всяка политическа партия изписва всички имена на общинските си съветници.
На трето място, държа, тъй като това е все пак за първи път, ако достигнем до извода за съчетаването на интегрална бюлетина с преференциално гласуване, много е важно всички да сме наясно точно как ще изглежда и по какъв начин ще го реализираме, защото практически наистина не трябва да довеждаме и да провокираме на базата на това, че приемаме интегралната бюлетина, преференциалността, или пък обратното.
Това е логиката на моето предложение – да имаме реална представа как ще изглеждат нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Времето е изчерпано.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието. (Звъни.)
Новопостъпили питания до 15 февруари:
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно мерките, предприети от Министерството на външните работи за разкриване убийството на български гражданин в Косово. Следва да се отговори до 27 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно липсата на сключен колективен трудов договор в БДЖ. Следва да се отговори до 27 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно мерки за защита на българските интереси в петролопровода Бургас-Александруполис. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно възможна употреба на цианиди от “Горубсо Кърджали” АД в обработката на златни руди и свързаната с това опасност от сериозно екологично замърсяване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 февруари 2007 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Станислав Станилов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Ариф Агуш;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Стоян Витанов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Весела Драганова;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Васил Паница;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров също на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева (явно госпожа Манева има няколко въпроса към министър Джевдет Чакъров);
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на правосъдието Георги Петканов на народния представител Стела Банкова;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на народния представител Минчо Христов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на народния представител Минчо Христов – втори отговор.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, питане от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! От чуждестранни и наши средства за информация става ясно, че българското правителство през последните години под различни форми е ползвало услугите на чужди лобистки и консултантски фирми за различни цели при липсата на каквато и да е прозрачност.
Американската фирма “Уайт енд Кейс” е декларирала 1 млн. 12 хил. 637 щатски долара и 53 цента, получени от правителството. Това пише под № 2759 в редовния доклад на американския министър на правосъдието, който се представя на Конгреса на Съединените щати.
В него пише още, че българската 100% държавна компания “Техноекспортстрой” е наела фирмата “Мак Гуайър Уудс Кансълтинг” с регистрация във Вашингтон за консултант – обърнете внимание, господин премиер, по българо-американската политика. Вписано в доклада под № 5408, цитирам: “Мак Гуайър Уудс Кансълтинг” е предоставяла съвети, организирала срещи и участвала в дискусии, свързани с енергетиката, търговията и инвестициите в инфраструктурата.”
Самата американска фирма е признала, че е оказала съдействие по въпросите на енергетиката на господин Георги Първанов по време на официалното му посещение в САЩ като президент на Република България през м. октомври 2005 г. начело на делегация, в състава на която са били вашият вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Известен е и фактът, господин премиер, че “Мак Гуайър Уудс” фирмата-майка на “Мак Гуайър Уудс Кансълтинг” е била юридически съветник на Дирекция “Икономическа политика” в Министерския съвет по договора за концесията на автомагистрала “Тракия” и при изготвянето на новите закони за концесиите и публично-частното партньорство.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е политиката на правителството при ползването на чужди лобистки и консултантски фирми? Кои чужди фирми сте използвали през последните години? По какви критерии са определени те и каква сума им е заплатена? Считате ли за нормално използването на търговски дружества като “Техноекспортстрой” за лобизъм с немного ясна цел и при липсата на всякаква прозрачност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Благодаря за въпросите, които Вие поставяте във Вашето питане, защото те засягат тема, която е от значение за визията на политиката на всеки кабинет, а и за представянето на България като цяло пред нашите външни партньори и пред общественото мнение в чужбина.
Същевременно не мога да приема опита Ви да внушите, цитирам Вашето питане, че “българското правителство през последната година е ползвало услугите на чуждестранни лобистки и консултантски фирми за различни цели при липсата на всякаква прозрачност”.
Достатъчно е да се посочи, господин Чачев, че данните, които Вие сочите, са от периода или преди формирането на това правителство, или в самото му начало. Ясно е, че ако е имало такива договори, които Вие изброявате, те са подписани, сключени са преди формирането на това правителство, така че не само, че не е вярно, но е и твърде безотговорно да се твърди от политик с Вашия административен и политически опит това, което казвате във Вашето питане.
И веднага ще добавя: аз лично не се гордея с това, че не сме използвали широко тази разпространена практика и добре разбираме, че България има нужда от нейните предимства. Много са основанията, които би трябвало да се посочат в полза на такава практика. Знаете, че почти всички правителства по света я използват. И това, че не използвахме тази практика беше един от проблемите на България в процеса на нашата подготовка за присъединяване към Европейския съюз, ако щете и от гледна точка на медийното отразяване на нашата страна. Не знам дали ще се съгласите, но според мен Вие би трябвало да разбирате добре това.
У нас все още са силни предубежденията към този тип бизнес, който е широко разпространен в цивилизования свят и има отчетливо определен пазар и правила, които са ясни и с конкретни субекти. Самият факт, че тези фирми, които Вие цитирате, са изброени в публични доклади и регистри, говори ясно в полза на това. Повечето от такива фирми са специализирани и в сферите на управлението, политиката, икономиката и още много други сфери. Натрупали са значим опит и влияние по целия свят.
Правителството може да бъде критикувано за досегашната си пасивност и го отчитам като наша слабост, но България, слава Богу, вече е част от Европейския съюз и не може повече да разчита на досегашния естествено възникващ интерес към нейните възможности за инвестиции и развитие, колкото и привлекателни да са условията, които създава правителството. Защото, ако тези условия не са достатъчно широко разгласени в чуждестранните медии, пред чуждия бизнес, пред общественото мнение на страни от Европейския съюз и други потенциални страни инвеститорки, няма да постигнем този ефект, който ние желаем.
От друга страна, съвсем недостатъчно е да разчитаме и на различните инициативи на българския бизнес, които рекламират страната ни, търсейки новите пазари, сфери на развитие и влияние. И би трябвало, смятам, че правителството ни трябва да се коригира, да концентрираме повече усилия в тази посока – за реклама на България, на нейните постижения, за това какво представлява страната ни в действителност без да крием проблемите, но да посочваме и добрите неща, които се случват в България.
Ето защо оценявам Вашия въпрос като действително навременен, а идеята като конструктивна. Намирам я за стимул правителството далеч по-решително и енергично да работи за новия имидж на нашата страна и в този смисъл да се обърне с конкретни предложения за сътрудничество и поръчки към лидерите в този бранш на бизнеса навсякъде по света.
Уверявам Ви, господин Чачев, че ще го направим и ще работим при пълна прозрачност, съобразно изискванията на конкурсното начало и най-вече спазвайки закона. Надявам се, че народните представители, които милеят за образа на България, за това как да привлечем повече инвестиции в нашата страна, ще ни подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев – имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие на практика не ми отговорихте на въпроса.
Аз ще Ви улесня. Ще Ви задам два съвсем леки въпроса за отговор от Ваша страна: каква е връзката между правителството на Симеон Сакскобургготски и Вашето правителство сега, президента на републиката Георги Първанов и “Техноекспортстрой”? На сто процента държавната фирма “Техноекспорстрой” се явява основен играч в най-големите проекти в момента. В транспорта това е автомагистрала “Тракия” и в енергетиката – нефтопровода Бургас – Александруполис, за която Вашето правителство вчера взе решение.
Самият Вие оприличихте сделката за автомагистрала “Тракия” дни преди изборите през 2005 г. като грабежа на века. Има ли тази връзка отношение по въпроса България да загуби няколко стотици милиони долари от загубата на двете нефтени и газови концесии в Либия?
И вторият ми въпрос, господин премиер: къде отидоха договорените от правителството и “Техноекспортстрой” през 2002 г. 100 млн. щатски долара либийски дълг към “Техноекспортстрой” по формулата 50:25:25? Ще Ви разшифровам формулата – 50 милиона по сметката на “Техноекспортстрой” във Франкфурт, 25 милиона за изграждане на детска болница за болни от СПИН деца в Бенгази, която досега трябваше да бъде построена от същия този “Техноекспортстрой”, съгласно уговорката, и 25 милиона за така наречената от правителството “добра услуга” на Кадафи-син за изплащане на тази сделка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Очевидно когато сте формулирали Вашето питане, не сте имали никакво желание да получите конкретен отговор на въпросите, които поставяте, защото в това, което поставяте и което задавате сега като питания, има много малко общи неща като конкретика. Затова, ако Ви интересуват конкретни отговори на въпросите, които поставихте допълнително, ще моля да ми представите тези Ваши данни, за да Ви отговоря конкретно и изчерпателно.
Що се отнася до фирмата „Техноекспортстрой” не е тайна, че това е една от авторитетните български строителни инженерингови фирми със 100 процента държавно участие, и мисля, че именно участието й в такива проекти като автомагистрала „Тракия”, дава възможност да се защити държавният интерес в максимална степен.
Господин Чачев, предвид Вашия интерес, може би си заслужава да препоръчам на министъра на регионалното развитие и благоустройството да Ви вземе като съветник или консултант, за да може да се занимавате с пълна пара с тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на 2 минути можете да изразите Вашето становище относно отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, изумен съм от Вашия отговор. Изумен съм от безотговорността на вашето правителство. Изумен съм от това, което се случва в тези дни, защото и днес по Българската национална телевизия вашият министър Асен Гагаузов заяви, че се предвижда приватизация на „Техноекспортстрой” и на неговото участие в Бургас-Александруполис.
Съжалявам, че не е тук бившият финансов министър Милен Велчев да Ви каже за формулата, по която те предвиждаха да бъде приватизиран „Техноекспортстрой” чрез фондовата борса. И това може би ще се случи много скоро, след като двете сделки се реализират, господин премиер.
Но не е редно премиерът на Република България да не може да отговори по един такъв въпрос като загубата на над половин милиард долара в Либия, да не говорим за пропуснатите ползи. Вие знаете много добре, че само с 16-дневен добив на газ от двете концесии, България може да задоволи годишната си нужда и да реши своята енергийна независимост. Но вашето правителство явно няма нито политическата воля, нито може, нито иска да направи нещо в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Евдокия Манева към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Манева, моля да развиете Вашето питане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моето питане към Вас е от м. декември, но за съжаление продължава да бъде актуално. То се отнася за разрешителните и лицензионните режими, които са се превърнали в мощен инструмент за корупция и ограничаване на инвестиционната и предприемаческа активност.
Няколко красноречиви данни потвърждават тази констатация. През 2006 г. България отбеляза спад с 11 пункта по индекса за конкурентоспособност. През 2007 г. запазва позицията си, но поради изменение на методиката фактически спадът продължава. По показател „Свобода от правителството” сме на стотно място от 160 възможни, а по „Свобода от корупция” – на 56-о място.
Упреците към България са за тромава регулаторна практика, произволно тълкуване и прилагане на регулаторните режими.
На второ място, в свое изследване Българската стопанска камара установи, че от нормативно-регламентираните 53 лицензионни режима съществуват 114; от 243 регистрационни съществуват 613; от 245 разрешителни – 1012. Освен това са въведени 197 съгласувателни режима, за които няма законова регламентация. Общините - от 11 законово регламентирани режима прилагат 767 режима.
И трето, тревожен е не само броят на незаконните регулационни режими, който очевидно е огромен, а и злоупотребата с тях. Масови са сигналите за неспазване на сроковете от администрацията за мълчалив отказ, за отказ без никаква аргументация, за произволно тълкуване и прилагане на регулационните режими.
Тревожни са не само числата и многобройните примери за арогантно отношение в отделните министерства, а безразличието на правителството по този въпрос. Министерството на държавната администрация и административната реформа неправомерно води на отчет 1936 лицензионни и разрешителни режима и не предприема абсолютно нищо за тяхното намаляване и за прозрачно процедиране на тези режими.
И тъй като, господин министър-председател, създаването на нормална бизнес среда и ограничаването на корупционните практики трябва да бъде не само декларация, а да бъде подкрепено с конкретни действия, моето питане към Вас е: каква е политиката на правителството за намаляване на разрешителните и лицензионните режими и тяхното прозрачно процедиране? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Този въпрос е задаван многократно през последните десет години на различни правителства. Със сигурност той е актуален и сега и вероятно ще бъде такъв и за в бъдеще, защото Вие добре разбирате, че всяка една администрация поражда нови разрешителни и лицензионни режими. Затова е необходимо периодичен техен преглед и премахване и актуализиране на някои, които са изкуствени пречки за икономическата дейност в нашата страна.
Наред с това немалко от режимите, които се въвеждат, са съобразени с европейски изисквания, както Вие добре разбирате, защото Европейският съюз е силно регулирана икономика с много силна администрация. Проблемът се разбира добре от целия Европейски съюз, затова на дневен ред в европейската политика е актуализиране на много от режимите и директивите в самия Европейски съюз и по-ефективната дейност на администрацията като цяло.
Когато Вие цитирате един или друг индекс, хубаво е да цитирате и други цифри и данни, които са широко публично известни. Когато говорите за икономическата среда в България и нейната конкурентоспособност, не е лошо да посочите, че миналата година е рекордна и от гледна точка на нивото на икономическия растеж през последните сигурно 20 години, и от гледна точка на обема на преките чуждестранни инвестиции, които са 4 милиарда евро за миналата година, според данни не на правителството, а на Българската народна банка, която е независима институция.
Правителството има пред себе си опита на нашите партньори в Европейския съюз – как те се опитват да насочат не само политическото, но и общественото внимание към въпроса за регулирането, само там където действително има нужда. И Вие самата знаете, че този процес се развива с променлив успех и към него има много по-големи очаквания. В този смисъл България не е изключение.
Намаляването на административната тежест върху бизнеса и подобряването на качеството на регулирането е един от важните приоритети на българското правителство. Искам да напомня, че още в програмата на правителството в частта „Развитието на пазарната икономика на принципите на конкуренцията”, раздел „Продължаваща либерализация и демонополизация” е записано, че Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на държавната администрация и административната реформа и Министерството на финансите в координация провеждат политика за подобряване на стопанския климат, намаляване на регулативните разходи за осъществяване на бизнес в България и въвеждане на ограничено административно регулиране и подобряване на качеството на административните услуги.
Това не е нова политика. Законовата основа за този процес са Решение № 392 на Министерския съвет от 2002 г. и изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Към момента от предвидените в решение на Министерския съвет за премахване 192 режима са премахнати или облекчени 177 такива.
Впрочем би било логично да се попита: след като това решение е взето през 2002 г., кога са приети и създадени тези лицензионни и разрешителни режими? Очевидно не по време на това, не по време и на предишното правителство. Редовният диалог между правителството и бизнеса продължава да се развива и усъвършенства в рамките на Съвета за икономически растеж, като през 2006 г. са обсъдени предложения за нормативно регулиране на публично-частното партньорство, въвеждането на принципите за по-добро регулиране и инструментите за оценка на административните процедури за осъществяване на стопанска дейност в България.
Създадена е работна група към Съвета за икономически растеж за оптимизиране на бизнес средата със задачата да анализира всички съществуващи инициативи, свързани с улесняването на административните бариери, както и да подготви анализ за нормативната база в тази област. Този приоритет ще важи в работата на Съвета за икономически растеж и през 2007 г.
Искам да обърна внимание, че Националното сдружение на общините в Република България – тъй като цитирате режимите на местно ниво – също е партньор на правителството в дейността за въвеждане на принципите за по-добро регулиране.
Ще добавя, че в началото на 2007 г. започва работата по създаването на Национален подробен план за по-добро регулиране. Той ще включва мерки за въвеждане на принципите и модела на оценка на въздействие от административното регулиране. Това ще помогне за идентифициране на всички възможни последствия или скрити разходи, свързани с регулирането и оценяването на положителния ефект за обществото и предприемачите. Крайната цел е създаването на съразмерен, максимално ефективен и изцяло прозрачен регулативен процес, който да не създава излишни трудности и процедури пред бизнеса, а напротив, да го подпомага.
В заключение ще посоча, че има редица нормативни актове, в това число законопроекти, а също така и решения на Министерския съвет, които в резултат именно на тази политика за ограничаване на възможностите на излишна регулация, са или спрени, или преразгледани, а допълнителните режими, предвидени първоначално, са отпаднали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева за два доуточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, има достатъчно данни, които потвърждават, че постиженията на бизнеса са въпреки правителството. Няма защо да се прави анализ. Анализът е направен – над 1900 незаконни режими. По този въпрос нищо не се прави!
Освен това има огромна злоупотреба с разрешителните режими. Ще Ви дам пример с Министерството на околната среда. Той е конкретен. Вие не обичате конкретни въпроси, но сте информиран за тези случаи и затова аз отново ще напомня:
Във връзка с изпълнение на задълженията по Закона за отпадъците, за преработка на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в Министерството на околната среда са подадени документи през м. юли от дружеството „Екоел”, през м. юни – от дружество „Екобултех”, през м. август – от „Репак”, през м. септември – от „Елресурс”, през м. октомври – от „Евроекотел”. Това са шест дружества, които чакат повече от три месеца разрешение да извършват дейност с отпадъци. В същото време фирмата „Екобултех”, близка до ДПС, получава разрешение за дейност само за 10 дни и установява монопол на пазара. Същата фирма със същия директор получава и разрешение да работи и разкомплектова автомобили. Бизнесът с отпадъци е изключително привлекателен и установяването на монопол е изключително доходоносно.
Заслужава да проверите много категорично дейността на Министерството на околната среда и водите в тази посока, както и цената на подписа на министъра на околната среда и водите.
Призовавам Ви да създадете ясни процедури за контрол върху прилагането на разрешителните режими. Затова моите два допълнителни въпроса са: ще създадете ли ефективна държавна структура за контрол на спазване на регулаторните режими и ще създадете ли възможност за обществен контрол върху законовото прилагане на разрешителните режими? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, благодаря за информацията, която Вие сочите във Вашите допълнителни въпроси. Аз изрично съм обръщал внимание на министъра на околната среда и водите за необходимостта да се ускори издаването на разрешения и да се реши въпросът във връзка с електронните отпадъци и фирмите, които са подали заявления. Отново ще го поставя в достатъчно категорична форма.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос, който е по-общ, мисля, че Съветът за икономически растеж е добро място, където могат да се срещнат вижданията и интересите на правителството и бизнеса, където се работи съвместно с тях и с Националното сдружение на общините. Крайната цел е създаването на среда, която е много по-ефективна и улеснява дейността на икономическите субекти в България.
В България предстои да се въведе търговски регистър от м. юли 2007 г., което е изключително важно от гледна точка на регистрацията на фирмите, влизането и излизането на пазара и има пряко отношение към стопанската дейност. Искам да напомня, че този закон беше приет след многократни отлагания в миналото именно от това правителство, въпреки че има немалко конкретни, чисто административни трудности при неговото прилагане.
Ако ви интересува конкретната дейност на правителството, бих посочил редица нормативни актове, които са спрени или променени в хода на съгласуване и преди тяхното приемане именно с оглед на облекчаване на различните режими. Такъв например е законопроектът за условията и реда за издаване на разрешения и за регистрация на физически и юридически лица, които извършват строителство. Този законопроект е оттеглен в резултат на становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа, преработен е и представен като законопроект № 2 от настоящата таблица, в който са отпаднали два режима. Законопроектът за Камарата на строителите е приет от Народното събрание, след като там се въвежда регистрационен режим в браншовата организация. Отпаднал е разрешителният режим вследствие на становището и обсъждането в Министерския съвет. Има проект на решение на Министерския съвет за одобряване на Закона за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Предложеният режим в първоначалния вариант е отпаднал отново след становище на Министерството на държавната администрация и административната реформа, тъй като съответният регистрационен режим не съответства с разпоредбите на друг закон.
Бих могъл да изброявам още доста конкретни законопроекти и проекти на решения на Министерския съвет. Мисля, че това е достатъчно ясно доказателство, че когато се разглежда едно или друго постановление, решение или законопроект, Министерският съвет се стреми да избегне ненужните пречки пред бизнеса, наред с това съобразявайки се с европейските практики в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, още веднъж ще подчертая, че разрешителните регулатори и всички разрешителни процедури са огромен инструмент за корупция. Вие не ми казахте имате ли критериите, имате ли структури, имате ли програма, имате ли инструменти, за да се преборите с тази напаст, която всяка година става все по-категорична?!
Известна истина е, че Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите са станали нарицателни за злоупотреба с разрешителни режими. Имаше многобройни публикации за действията на министъра на околната среда и водите, включително беше сезирана Европейската комисия. Съвсем неотдавна, впрочем вчера, австрийски бизнесмен заявява, че знае цената на подписа на министъра на околната среда и водите. Тези сигнали са идвали при Вас и аз знам, че част от фирмите, за които споменах, са се оплаквали лично пред Вас. За съжаление няма никакви действия!
Аз започвам да си мисля, че Вашето твърдение, че с ДПС ви свързват повече неща отколкото ви разделят, има един много сериозен подтекст. Защо не предприемате абсолютно никакви мерки? Защо не искате да се сложи ред в тези две системи, в които има явно и грубо нарушение на законите? Аз мисля, че вие трябва да се съобразите с възмущението на хората, което нараства, и да вземете мерки не само за намаляване на режимите, а за тяхното прозрачно процедиране. Вие трябва да допуснете обществен контрол върху тези режими, за да не се създава впечатление, че властта в момента е парцелирана и всеки министър е едноличен владетел, че нямаме единно, принципно, целенасочено правителство. Това трябва да бъде Ваше задължение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Костов, моля да развиете Вашето питане.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, колеги, господин председателю! Като новоприет член на Европейския съюз Република България има нужда от представяне, това е безспорно. Това очевидно се разбира от министрите, които вече предприемат определени инициативи. Впечатлението е, че те не са подчинени на общ замисъл и не служат само на интересите на страната. Например има инициативи, които показват блестящата витрина на българската иманярска организирана престъпност. От друга страна, недостатъците в подготовката на България доведоха до специални и безпрецедентни наблюдения върху отделни области. Безпрецедентни, защото не са налагани на никоя друга страна. Там неподготвеността е най-значителна и се изискват сериозни усилия от правителството и съдебната власт. Искрено се надявам, че ще предприемете конкретни и енергични действия, за да се неутрализират рисковете от прилагане на предпазни клаузи върху България.
Днес се появи информация, която се добавя към тази, за която говоря тук, за съгласието на министъра на културата името му да бъде използвано като патрон на една силно оспорвана и направила скандал и в България, и в Европейския парламент изложба – „Великолепието на България”. Днес вестниците съобщават, че пък други двама министри са предизвикали скандал в Брюксел. Надявам се, че това не е целенасочена политика, затова питам:
Първо, съгласуват ли министрите с Вас своите инициативи за представяне на страната и в частност съгласували ли са господин министърът на културата, господин министърът на вътрешните работи и господин министърът на икономиката това, което са правили в Брюксел или не? Ще изработите ли единна политика за представянето на България в Европейския съюз и кого ще натоварите за нейното изпълнение, тъй като Вие в момента нямате министър по европейските въпроси? Аз не знам защо няма такъв министър, може би Вие сам ще се нагърбите с контролирането и изпълнението.
Какво ще предприемете, за да не допуснете министерски инициативи, които да нанасят щети на образа на нашата страна и на резултатите от наблюденията на Европейската комисия? Защото някои от тези скандали, меко казано, могат да предизвикат такава ответна реакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Вашият въпрос съдържа няколко такива – едните са свързани с изпълнението на критериите за членство на България в Европейския съюз, другите са различни инициативи и представяния на нашата страна в различна плоскост. Бих искал обаче предварително да кажа, че Вие прекрасно разбирате, че България се присъедини към Европейския съюз в обществена и политическа среда, много по-тежка, отколкото беше средата, когато през м. октомври 2003 г. се вземаше решението първите десет страни от Петото разширяване да се присъединят към Евросъюза. Това е обективен факт. Обективен е също така фактът, че България и Румъния бяха подложени на безпрецедентен мониторинг от гледна точка на изпълнението на стандартите за членство, много по-тежък мониторинг отколкото първите страни от Петото разширяване. Това също не се оспорва от нито един сериозен фактор в Европейския съюз или Европейската комисия.
Очевидно с всяко едно разширяване условията стават все по-тежки, летвата се вдига все повече. И това е обяснимо, защото голяма част от държавите, които се присъединиха към Европейския съюз в последния период – 2004-2007 г., действително трябваше в много кратки срокове да трансформират цялата си обществено-политическа и икономическа система и същевременно да догонват Европейския съюз и да прилагат всички европейски стандарти и директиви.
Отстраняването на недостатъците, които са идентифицирани в доклада на Европейската комисия, е въпрос преди всичко на конкретни действия, на измерими резултати, не толкова на представяне и на инициативи, въпреки че, както казах и в отговора ми на въпроса на господин Чачев, смятам, че българското правителство има за какво да бъде упреквано тук, че нямаме достатъчно цялостна, достатъчно мащабна комуникационна политика навън за представяне на България. Този упрек мога да го приема. Но все пак конкретните области изискват конкретна работа. Бих искал да посоча някои от тях.
В областта на правосъдието и вътрешните работи на 11 януари Министерският съвет прие решение за създаване на междуведомствен механизъм за засилено наблюдение и координация на изпълнението на показателите за напредъка и в изпълнение на решението на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. за механизъм за сътрудничество и оценка на България и Румъния. Създаването на този механизъм е от важно значение за предотвратяване на налагането на защитна клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи.
В областта на селското стопанство се очаква Разплащателната агенция да получи пълна акредитация в рамките на срока, определен от правото на Европейския съюз. Такива са последните индикации от Европейската комисия и усилията в Министерството на земеделието продължават.
По отношение на хранителната безопасност са предприети необходими мерки за функциониране на екарисажите в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и се работи по проект за изграждане на нов екарисаж в нашата страна. Впрочем завършен е процесът на изграждане и оборудване на осемте гранични пункта за влизащи в Европейския съюз стоки, които са обект на ветеринарен контрол.
Искам да подчертая, че е много важно всеки един субект в този процес да си свърши работата, в това число българските фирми в областта на хранителната индустрия, които отдавна са информирани за критериите в Европейския съюз и би трябвало да направят нужните инвестиции, за да бъдат допуснати на европейския пазар.
В областта на финансовия контрол върху средствата от Европейския съюз на 23 ноември 2006 г. Европейската комисия потвърди управлението на помощта от Европейския съюз на децентрализирана база, както и премахване на изискването за предварително одобрение на средствата от общността, предоставяни на България по програмата ИСПА.
Успех на българската администрация е акредитацията за децентрализирано управление, която получиха изпълнителните агенции в Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Фонд „Републиканска пътна мрежа”.
По отношение на Изпълнителната агенция по ИСПА в Министерството на околната среда и водите обаче Европейската комисия засега не е в състояние да премахне изискването за предварително одобрение на средствата на общността, тъй като агенцията още не е получила тази акредитация и в момента се работи доста усилено за следващата проверка, за да може да се изгради административният капацитет и да бъдем действително готови да усвояваме средства по тази програма.
Бих посочил и други дейности – в областта на авиационната безопасност, където има конкретен план за действие съобразно изискванията на Европейския съюз и пр.
Искам да подчертая, че от гледна точка на координация на инициативите в момента е подготвено и предстои внасянето в Министерския съвет - тече процедура за съгласуване - по усъвършенстването на координационния механизъм по европейските въпроси чрез изменение на Постановление № 145 на Министерския съвет. То ще доведе до максимална ефективност при участието на България в работата на органите и институциите на Европейския съюз и мисля, че това е важна предпоставка за единно поведение в европейските институции по отношение на представянето на нашата страна.
Не на последно място разчитам, че и народните представители, по-точно европейските депутати, които в момента работят, и бъдещите, които ще бъдат избрани след изборите за Европейския парламент, ще се включат активно в тази цялостна и добре координирана политика на държавата за представяне пред Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов за до два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин министър-председателю, не мога да споделя Вашето мнение, че летвата се вдига по-високо, условията стават по-тежки. Вие напротив, сваляте летвата и опростявате условията, давайки пълна и безусловна подкрепа на Република Турция за присъединяването й. Така че очевидно България дърпа тези условия много по-ниско, отколкото самата тя е прескочила. Но не това е въпросът ми.
Аз съм объркан от Вашия отговор. Вие избрахте само една част от моите въпроси и на нея обаче не дадохте отговор, който да разсее моето притеснение от предстоящия доклад, от мониторинга, който Европейската комисия ще направи на страната. Защото например по най-болната тема, която очевидно е известна на българското общество, предпазната мярка срещу България превърнала европейското открито небе в европейско закрито небе, Вие не казахте нищо конкретно. Така че зад думите Ви не прозира в дълбочина осмислени усилия за отстраняване на тези пречки.
Това, което казахте за строителството на екарисажа, е хубаво, обаче не Ви ли тревожи, че този екарисаж например се строи с пари, за които в момента точно Европейската служба ОЛАФ направи разкрития за големи злоупотреби?
Аз Ви зададох прост въпрос: Вие ли сте помолили министър Румен Петков да вдигне скандал в Брюксел, или не? Той, като е ходил, за да вдига тези скандали, питал ли Ви е? Това Ваша политика ли е, или не е Ваша политика?
Аз нямам друг изход освен да Ви попитам още един път: Вие поне бяхте ли предизвестени, че те – министърът на културата, министърът на вътрешните работи и министърът на икономиката и енергетиката, ще правят тези неща? Знаехте ли, че ще правят това, или не? Ако не ми отговорите, ще остана с впечатлението, че не сте знаели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Първо, по никакъв начин не мога да приема Вашето становище, че България сваля летвата, в частност по отношение на кандидатурата на Република Турция, кандидатурата на Република Хърватия и кандидатурата на Република Македония, които са страни – кандидатки, за членство в Европейския съюз и да ви напомня, че решението за даване на този статут на трите страни и решението за започването на преговори с една или друга страна е вземано преди България да стане член на Европейския съюз. България стриктно се придържа към подхода, че всяка страна трябва да бъде оценявана според конкретния напредък и изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз, независимо към кого се отнася. Това е ясна политика на българското правителство.
Тъй като попитахте конкретно по отношение на авиационната безопасност, ясен е списъкът с незабавни мерки, които трябва да осъществим за изпълнението на препоръките на Европейската комисия. Те са идентифицирани и по тях се работи. Те предвиждат: актуализация на Плана за колективни действия във връзка с препоръките на Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването, укрепване на административния капацитет на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, повишаване на заплащането на инспекторите, назначаване на 12 нови инспектори в отдел “Летателна годност”, активизиране на обучението им, въвеждане на стандарти за сертифициране на въздухоплавателните средства по административен ред, засилване на контрола по безопасността върху авиационните оператори и други. Казвам това, тъй като изрично питахте по този въпрос.
Искам също така да обърна внимание, че през 2006 г. са проведени над 90 комуникационни инициативи в страните – членки на Европейския съюз, за представяне на положителния образ на България. Тази работа се координира от Съвета за координация и мониторинг към Съвета по европейска интеграция през миналата година, който одобрява конкретните инициативи както вътре в страната, така и вън от страната. Има два разделени плана.
Подчертах, че от моя гледна точка, правителството има за какво да бъде упреквано – от гледна точка на липсата на достатъчно координация и целенасоченост в представянето на образа на България. Ще се постараем това да бъде преодоляно в бъдеще.
Не мисля, че трябва всяка една инициатива на всяко едно министерство да бъде координирана и съгласувана, тъй като министрите са автономни в много от своите дейности.
Що се отнася до ОЛАФ и дейността тук на територията на страната, искам да подчертая, че това е важен приоритет на правителството. През изминалата година, особено през втората половина на 2006 г. и сега, е постигнат конкретен напредък и последните разкрития, които бяха огласени в медиите, са резултат от много тясна координация между българската изпълнителна власт, българското Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и експертите на Европейската комисия. Без тази координация нямаше да се стигне до тези разкрития. Това ясно говори за политическата воля, която има българското правителство. Така че вярвам, че докладът от европейските експерти по този въпрос ще бъде обективен, както винаги справедлив към България, а ние ще направим нашите усилия, за да си свършим работата тук, у дома. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов, за да изрази своето становище относно отговорите на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, информацията, която Вие използвате в отговорите е спорна, специално по случая с ОЛАФ. Тя може да бъде прочетена по съвсем друг начин. Защо ОЛАФ казва, инициира и настоява българските органи да извършат определени действия и ги принуждават да сътрудничат за разкриване на мащабна организирана престъпна група, а това не е направено от България, тъй като коренът на престъплението идва оттук? Защо се караме ние с ОЛАФ по този въпрос?
Вие казвате, че всеки може да не се консултира с Вас. Значи, когато министрите, обаче, застават начело на изложбата “Великолепието на България”, която не се посещава от ръководството на парламентарната група на най-голямата фракция на Европейската народна партия, когато вътре в страната избухват скандали по този повод, когато прокурорът на страната се занимава с тази колекция, Вие казвате, че това може да не се консултира с Вас. Това по-скоро знаете ли за какво говори? Говори, че те просто не се консултират с Вас, те не Ви питат! Не Ви питат какво да правят! И Вие до такава степен не се интересувате от това, което те правят, че в момента им разписахте карт бланш. На базата на Вашите думи – че може да не се консултира с министър-председателя, а то няма и министър на европейските въпроси, аз ви обърнах внимание на това, тоест няма с кого да се консултират въобще, това значи, след този отговор, че сега всеки може да отиде и да прави каквото си иска. За мен това е много неприятно. За мен това означава, че България няма единна политика. Защото моят въпрос беше: ще изработите ли единна политика за представяне? Вие казвате: “Няма нужда от такава.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Красимир Каракачанов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Каракачанов, моля да развиете Вашето питане.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин министър-председател, моето питане е по повод на един инцидент, който се случи миналия месец в съседната нам държава Македония, и най-вече по отношение на това България ще преосмисли ли и ще преформулира ли своята политика по отношение на съседната ни държава Македония.
На 13 януари 2007 г. в Скопие, пред паметника на българската героиня Мара Бунева, станахме свидетели на поредния антибългарски акт в Македония. Група българи, граждани на Република Македония и Република България, събрани да отбележат тази годишнина, бяха нападнати от една група от 25-30 човека, въоръжени с палки, тояги и камъни. Инцидентът не е случаен, а плод, влияние на антибългарски среди в Македония и вследствие на водената в последните месеци открита антибългарска кампания от местните медии и нежеланието на властите в Скопие да влязат във функциите си и да предотвратят подобни престъпни актове. Това е поредното нарушение на човешките права над българите в Македония. Случаят е подобен на нападението с димни бомби, което бе извършено в хотел “Холидей Ин”, пак в Скопие през 2000 г., при учредяването на Сдружението на българите в Скопие. Тогава полицията отново не се намеси, а впоследствие бяха осъдени двама от потърпевшите – Александър Марковски и Иван Стояновски, които са и български граждани. По този случай народните представители Мурджов и Ячев от Парламентарната група на Българския народен съюз внесоха питане до министъра на външните работи.
Припомням Ви и други подобни случаи – единият от средата на 2003 г., при който беше нападната и впоследствие осъдена българската гражданка Ана Паскова, както и случая, при който бяха ограбени и също осъдени две български момичета в края на миналата година в Скопие. Разбира се, има много подобни активни мероприятия, насочени срещу граждани с българско национално съзнание в Македония, някои от които са и граждани на Република България.
Всичко това говори за една системна и последователна противобългарска политика на определени кръгове в управлението на Република Македония през последните 15 години. И ако през предишните години ние може би имахме някакви криворазбрани европейски разбирания или някакви скрупули от това да защитаваме нашите интереси и правата на българите в Македония, то ситуацията днес е коренно различна – България е член на НАТО и член на Европейския съюз, и следва по един ясен и категоричен начин да отстоява правата на своите сънародници били с българско или без българско гражданство в Македония.
С оглед на това, че Република Македония не зачита елементарните човешки права и правото на свободна проява на своите граждани, които имат българско национално самосъзнание, а някои от тях са и български граждани, имам следните въпроси към Вас:
Първо, запознато ли е българското правителство с погазването на човешките права на българите в Македония и специално със случая от 13 януари 2007 г. в Скопие?
Второ, какви мерки са взети по случая и какъв е резултатът от тях, тъй като мина повече от месец?
Трето, не смятате ли, че трябва да бъде преосмислена политиката спрямо Република Македония и Република България да постави пред институциите на НАТО и Европейския съюз искане за замразяване на разговорите за интегриране на бившата Югославска република докато не бъдат извършени необходимите и устойчиви демократични реформи в Република Македония?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, българското правителство бе своевременно информирано за инцидента в Скопие на 13 януари тази година, свързан с годишнината от смъртта на Мара Бунева. Още същия ден Министерството на външните работи излезе с коментар пред българските медии. Говорителят на министерството – господин Димитър Цанчев, ясно представи позицията на България като осъди акта на насилие като нецивилизован и резултат на ескалиращата антибългарска кампания, широко пропагандирана в последните месеци в македонските медии. Българската страна ясно заяви, че толерирането на подобни актове от страна на македонското правителство е предпоставка за създаване на неблагоприятен климат за развитие на нашите добросъседски отношения. Категорично бе заявено, че за нас този акт, накърняващ личното достойнство на българските граждани, включително и на тези, живеещи в Република Македония, е провокирано от среди, предпочитащи да живеят в духа на миналото.
На 15 януари 2007 г. в Министерството на външните работи бе извикан посланика на Република Македония в София господин Абдираман Алити, на който бе връчена вербална нота. В нотата Министерството на външните работи посочва, че съгласно подписаната през 1999 г. Съвместна декларация на министър-председателите на двете страни те се ангажират да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институциите и агенции, както и да не допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между България и Република Македония.
В нотата се изразява съжаление за зачестилите в последно време прояви с антибългарски характер в македонските медии, изяви на публични личности и неправителствени организации, които са в нарушение на чл. 11 от декларацията.
Припомня се, че по време на официалното посещение на министъра на външните работи на Република Македония Антонио Милошевски в София на 3 ноември миналата година и работното посещение на министъра на външните работи на България в Битоля - Република Македония, на 27 декември 2006 г., министърът на външните работи на България господин Ивайло Калфин е насочил вниманието на македонската страна върху необходимостта от предприемане на ефективни действия за преустановяване на различните форми на антибългарски прояви главно в македонските медии.
Изрично се подчертава, че продължаването на кампании от подобен характер създава неблагоприятен климат за развитие на двустранните отношения.
Българската страна настоява македонската държава да се ангажира по-активно с предприемането на конкретни действия за изграждане на обективно отношение в Република Македония спрямо България и българските граждани.
По повод конкретния инцидент ние призоваваме македонската страна да направи правилен анализ и да предприеме всички необходими мерки виновните да бъдат наказани и инциденти от подобен характер да не се повтарят. Знаете, има задържани хора във връзка с инцидента от македонските власти и органи за сигурността и се надяваме този въпрос да бъде разрешен.
Що се отнася до поставения от Вас въпрос за преосмислянето на българската политика спрямо Република Македония бих искал да посоча, че подобно преосмисляне е необходимо, тъй като членството на България в Европейския съюз създава много нови възможности за по-нататъшно развитие на отношенията между София и Скопие.
Искам да подчертая, че принципно смятам, че в национален интерес на България е страните от Югоизточна Европа да имат ясна европейска перспектива, да бъдат бъдещи членове на НАТО и на Европейския съюз. Според мен, това е последователната и правилната политика. Това членство обаче се основава на ясни критерии и всяка страна трябва да си свърши работата по отношение на всички критерии за членство в съответната организация.
България сама извървя един много дълъг път – болезнен път, път на реформи, път на промени в българските институции, в българската икономика, в българската политика, дори промени и в манталитета и отношението и към нашите съседи, и във вътрешен план. Мисля, че нашите съседи има на какво да се поучат в този смисъл от България.
Ние сме готови да съдействаме експертно с нашия натрупан опит на всички наши съседи – на Република Хърватия, на Република Македония, на Република Турция, за да знаят какви проблеми сме имали ние, какво сме постигнали, как сме го постигнали и по-успешно да изберат този път.
Но искам да обърна внимание също така, че един от критериите за членството в Европейския съюз би трябвало да бъде политиката на истинско добросъседство и на нормални отношения и атмосфера в двустранните отношения, за което според мен има да бъде свършена още много работа особено от македонската страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Красимир Каракачанов да зададе до два уточняващи въпроса.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Споразумението от 1998 г., което беше сключено от правителството на вашия предшественик Иван Костов, беше добра основа, върху която стъпиха отношенията между България и Македония, и това беше една много сериозна крачка в отстояване на българските национални интереси. Ние, както и Вие сте констатирали за моя радост, спазваме това споразумение, но от македонска страна това е точно обратното. Вашата позиция и Вашето становище, че трябва да се покриват определени критерии, най-вече свързани с това да се уважават интересите и идентичността на съседите, ме задоволява.
Уточняващият ми въпрос е следният: тази позиция е добра, но тя кога и под каква форма ще бъде изразена като официална позиция на българското правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Каракачанов! Мисля, че позицията на българското правителство беше изразена и от министър Калфин по време на неговото посещение в Република Македония в края на месец декември, и в позицията на Министерството на външните работи пред македонската държава в лицето на посланика на Република Македония тук, и в моя отговор към Вас.
Нееднократно сме давали ясни сигнали, че очакваме от македонската държава достатъчно ясно изразена воля и действия за действително изпълнение на всички елементи от Декларацията от 1999 г. Когато в една държава преобладаващото мнозинството от публикации за нейната съседка са негативни, трудно може да се говори за истински дух на добросъседство. Неслучайно изразих моето безпокойство от това, че след като в последните години имаше значителен напредък и атмосфера в двустранните отношения, напоследък зачестиха такива антибългарски прояви. Всяка една държава – кандидатка и за НАТО, и за Европейския съюз, разчитайки на подкрепата на България, би трябвало да демонстрира добра воля, добросъседски отношения в поведението на своите институции, надявам се и на медиите като такива.
Но все пак и аз искам да задам един въпрос. Вие, като лидер на ВМРО, винаги сте загрижен за политиката по отношение на българите в чужбина и оценявам не малко от инициативите на вашата партия. Междупрочем, да ви информирам, че в момента междуведомствена група работи по един цялостен преглед и анализ на състоянието на политиката на държавата към българите в чужбина – и старите български общности, които са от ХІХ век, и от по-рано, и новите български диаспори в страните от Западна Европа и Съединените американски щати.
Наблюдавам с интерес последните развития в Народното събрание и новото управляващо мнозинство между ДСБ, ОДС, БНС, “Атака” и НДСВ, които днес за пореден път отсъстват. (Реплики от залата.) Да, само един представител на НДСВ присъства, благодаря ви.
Задавам си въпроса: каква политика към българите в чужбина ще провеждаме ефективно, след като ги отрязваме от правото да гласуват на изборите за Европейския парламент – към българските граждани в Македония, в Република Сърбия, в Република Молдова, в Република Украйна и така нататък?
Така че ми се струва, че решението, което взе парламентът, бе крайно конюнктурно по въпрос, който е разделителен и чувствителен в българското общество. Отряза се възможността може би 50 000 български изселници в Турция да гласуват, но сигурно не по-малко български граждани и в други страни загубиха тази възможност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин министър-председател, малко обърнахме процедурата. Може би ще дойде ден, когато Вие ще стоите на тези банки, а ние на вашите и ще ви отговаряме с удоволствие на въпросите.
Първо, ние не сме отрязали нито един българин в Македония да гласува, защото тези, които взеха българско гражданство, голяма част от тях или учат в България, или работят в България.
Искам да поясня нашата позиция, тъй като Вие не присъствахте на дебата, бяхте в чужбина, тъй като чух и бурните аплодисменти на ДПС, които всъщност уж щяха да напуснат залата. Ние отрязахме всъщност не правата на българите, а отрязахме възможността на Анкара, на съседна нам Република Турция да се бърка в нашите работи, като суверенна европейска държава. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.) Това направихме. Мисля, че беше едно патриотично дело, защото ако обърнете внимание и на социологията, пък и на мнението на хората в цялата страна, увеличаващият се брой на гласуване в Турция, което става организирано от турската държавна администрация, дразни българското общество, поражда съмнение за това, че ние сме загубили нашия суверенитет не само като членове на Европейския съюз, но и по отношение на една съседна държава. Това бяха мотивите.
Относно Вашия отговор. Доволен съм, че българското правителство има отношение по въпроса. Смятам, че ние трябва да имаме категорична и активна позиция спрямо Македония. Категорична по отношение на онези държавни институции, медии и среди, които водят антибългарска кампания, но категорична и по това, включително с материални средства, с държавна подкрепа България да стимулира и да подпомага възраждането на българско национално самосъзнание, да защитава своите културни и исторически ценности. Относно това дали Македония и кога ще стане член на Европейския съюз, тя има две алтернативи – или дълго време да покрива критериите, или другата алтернатива всички я знаем – България вече е член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Иван Костов относно политиката за охрана на правоимащи лица към господин Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, административните разходи на държавата през последните пет години нараснаха повече от два пъти. Държавните служители се увеличиха с над 100 000 души. Това са млади хора, това са хора, които могат да произвеждат добавена стойност в българската икономика, в услугите и в производството. Тези хора са увеличили разходите за себе си в размер на около 600 млн. лв. Шестстотин милиона лева за хора, които могат да се трудят, могат да произвеждат добавена стойност. Ако бяха дадени тези 600 млн. лв. на пенсионерите, пенсията им можеше да се вдигне с по 300 лв. Това е политика, която не е рационална и не е разумна – плащаш на младия човек, който може и трябва да работи, и отнемаш от възрастния, който не може и няма как да се издържа по друг начин. (Реплики от ДПС.) Тази политика не е социална, а вие поехте ангажимент за социална политика, нито е ефективна, защото млади хора се отклоняват от производствена дейност. Тя е изцяло отговорност на правителството.
Дейността на Националната служба се осъществява по ред, определен от Министерския съвет на Република България, с Правилник за устройството и дейността на НСО при Президента на Република България. По моя непроверена информация бюджетът на Националната служба за охрана се е увеличил повече от 2,5 пъти. Независимо на кого е подчинена тази служба, правилата за нейната дейност се приемат от правителството. То може да направи строга политика на икономия, като дефинира по друг начин кръга на охраняваните лица.
В тази връзка Ви питам: имате ли намерение с промяна в Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана да ограничите или дори премахнете кръга от лица, които ползват право на държавна охрана, без да заемат държавни длъжности, или след като е изтекъл определен срок след освобождаването им? Сред тях са бившите президенти, вицепрезиденти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, дори членове на техните семейства, софийския кмет, членовете на Сметната палата.
Питам: имате ли намерение все пак да проведете една по-строга политика на икономия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпросите на народния представител Иван Костов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Костов, де да беше толкова лесно да се привлекат млади и квалифицирани специалисти в държавната администрация, дори в звената, които работят с европейски фондове и структури. Държавната администрация изпитва огромни затруднения да привлече хора в държавния бранш, заради ниското заплащане. Българският бизнес изсмуква квалифицираните кадри за себе си. Това е добре за развитието на бизнеса, но създава сериозни трудности на държавата, в това число по отношение усвояването на фондовете. Въпреки всички допълнителни мерки, които се предприемат от правителството за поощряване, бонуси, по-високо заплащане, особено за звената, които работят с Европейския съюз и с европейските фондове, за съжаление картината не е толкова лесна и еднозначна.
Впрочем, в бюджета за тази година увеличението на бюджета на Националната служба за охрана, за която Вие питате, е едно от най-ниските. И би трябвало да отчетете това, въпреки че отговорностите на службата са сериозни.
Кръгът на охраняваните лица и мерките за охрана – лична, постова, техническа, специализиран транспорт, са определени с Правилника за устройството и дейността на НСО от президента на Република България. Той е приет с Постановление № 151 на Министерския съвет от 5 август 1992 г. От публикуването му в „Държавен вестник” през 1992 г. досега е изменян и допълван 16 пъти.
Съгласно сега действащите норми на Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана се осигурява лична, постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, по местоживеене и пребиваване в страната и в чужбина на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепрезидента и на чуждестранни гости с техния ранг при посещенията им в страната; лична охрана и специализиран транспорт на председателя на Конституционния съд, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и на омбудсмана.
При повишена степен на застрашеност им се осигурява и друга охрана на основание решение на комисия.
Специализиран транспорт се осигурява на членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, заместник министър-председателите, председателя на Сметната палата, управителя на БНБ, заместниците на главния прокурор на Република България, определени от него, на директора на Националната следствена служба.
При повишена степен на застрашеност им се осигурява охрана на основание решение на комисия.
Националната служба за охрана при повишена степен и на основание решение на комисия осигурява охрана и специализиран транспорт на народни представители, министри, кмета на Столичната община и членове на Сметната палата. Казах Ви при какви условия.
Комисията по оценка степента на застрашеност и мерките за охрана е определена с Указ № 210 от 1992 г. на президента на България. Тя е в състав: главният секретар на МВР и началникът на НСО. Решенията са на база на проучване на рисковете и заплахите за живота и здравето на лицето, което има право съгласно правилника, и ако е застрашено.
През годините Националната служба за охрана е получавала под различна форма сигнали за застрашеност към лицата, имащи охрана по право, и към тези, получаващи охрана, поради степен на застрашеност. Чрез службите за сигурност и обществения ред на МВР и МО сигналите са проверявани. Броят на кръга от охранявани лица и отработени сигнали през годините е бил различен. Мога да Ви предоставя информация за последните 12 години.
В момента съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Правилника за устройството и дейността на НСО се охраняват шест лица: президентът на републиката господин Георги Първанов и съпругата му, председателят на Народното събрание, министър-председателят, вицепрезидентът господин Марин и главният прокурор господин Велчев.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от същия правилник при повишена степен на застрашеност с решение на Комисията по Указ № 210 се охраняват четири лица: бившият президент на Република България и депутат в това Народно събрание господин Петър Стоянов, депутатът господин Ахмед Доган, бившият министър-председател господин Симеон Сакскобургготски и кметът на Столична община господин Бойко Борисов.
На финала искам да ви кажа, че в Министерския съвет е внесен законопроект за Националната служба за охрана, който има за цел да регламентира кръга от лица, които ще имат право на охрана, видовете охрана, обема й, статута и правомощията на служителите и т.н. В момента законопроектът е даден за съгласуване с министерствата и ведомствата, които имат отношение към проблема. Мисля, че това е най-добрият начин за уреждане на всички въпроси, свързани с дейността на НСО – не с поредни, седемнадесети по ред промени на правилника, а с един по-цялостен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, както Ви е известно, в рамките на 2 минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател! Говорим за сериозни неща. За тези в Народното събрание, които не знаят какви са паричните измерения на охраната, ще кажа само, че постът, който беше поставен пред къщата на майката на жената, с която живее Бойко Борисов, струва годишно 100 хил. лв. на държавата. И за времето, когато е бил на пост там, е изразходвал над 450 хил. лв. Става въпрос за сериозни пари. Като ще се охранява някой по този начин, трябва наистина да се прецени!
Второто нещо, на което искам да Ви обърна внимание. Ако е широк кръгът на охранявани лица, това означава, че не е добро противодействието срещу престъпността. Няма как тези неща да вървят ръка за ръка.
Вие не ми отговорихте на простичкия въпрос: ще предложите ли намаление, съкращение, а не ще предложите ли закон. Хубаво е, че имате намерение да предложите закон, ще го обсъдим тук, но това означава народните представители да решат.
Предполагам, че кабинетът ще изрази своята позиция и тя ще бъде за съкращаване на броя на охраняваните лица. Предполагам, че в това ще ме уверите след малко.
И второ, да Ви задам следния въпрос. Господин Симеон Сакскобургготски няма право по силата на правилника, тъй като е изтекъл срокът след неговия мандат, на такава охрана. Той не е депутат, той не е в кръга на тези лица. По една от последните поправки, които е направил, е отворена възможност, нищо че са изтекли вече две години от неговия мандат, да продължи да бъде охраняван и обслужван от Националната служба за охрана.
Можете ли да кажете: защо се охранява господин Симеон Сакскобургготски? По силата на какви заплахи?
Аз бих попитал и за Петър Стоянов: как може бившият президент пет години, след като е слязъл от президентството, да бъде охраняван? За симетрия ще питам и за него.
Имате ли намерение просто да намалите кръга на тези лица, защото не е редно държавата да ги охранява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, както вече подчертах, бюджетът на Националната служба за охрана е един доста скромен бюджет от моя гледна точка. Увеличението за тази година в бюджета е едно от ниските сред всички ведомства.
Не казвам това за хвалба, защото Националната служба за охрана, освен охрана на държавните лица, като президента, председателя на парламента, министър-председателя, главния прокурор, има много важна функция за осигуряване на сигурността на всички високопоставени гости на България. И за това отива голямата част от разходите на Националната служба за охрана.
Не съм в течение на случая, който цитирате по отношение на господин Бойко Борисов, но, ако не ме лъже паметта, става дума за охрана в периода, когато той е бил главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Ще го проверя и ще видя как стоят нещата. Не съм сигурен дали охраната е осигурявана от Националната служба за охрана, а не от Министерството на вътрешните работи. Мисля, че този конкретен казус не говори добре за случая.
Що се отнася до конкретните дейности на Националната служба за охрана, броя на получените сигнали, охраняваните застрашени лица, искам да ви посоча статистиката:
през 1997 г. са получени 82 сигнала и 18 лица са охранявани – имам предвид извън тези, които са регламентирани по другия ред;
през 1998 г. – 76 сигнала, 20 лица са охранявани;
през 1999 г. – 89 сигнала и 20 охранявани лица;
през 2000 г. – 87 сигнала и 18 охранявани лица;
през 2001 г. – 95 сигнала и 17 охранявани лица;
през 2002 г. – 112 сигнала и 13 охранявани лица;
през 2003 г. – 135 сигнала и 14 охранявани лица;
през 2004 г. – 74 сигнала и 13 охранявани лица;
през 2005 г. – 70 сигнала и 10 охранявани лица;
през 2006 г. - 200 сигнала и 10 охранявани лица.
От гледна точка на тази статистика можете да видите, че, първо, има ясна тенденция за намаляване на броя охранявани застрашени лица, и, второ, че комисията очевидно много по-внимателно и стриктно преценява сериозността на сигнала. Има маса несериозни сигнали или просто отправени фрази, или заплахи, които са отправени в писмен вид, които не представляват реална заплаха. Както виждате, комисията, която носи отговорността за вземане на тези решения, много внимателно преценява и гледа да икономиса средства от държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, заповядайте. Можете да изразите Вашето мнение относно отговора на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Не съм удовлетворен от отговора, нито от това, че нараства броят на заплахите. Двеста заплахи са много лош атестат за работата на всички правоохранителни органи. Това означава, че респектът към властта е паднал повече от два пъти.
Аз съм съгласен да се присъединя с добри думи към характеристиките на Националната служба за охрана, но Ви призовавам, господин министър-председател, да се попитате: защо вашият вътрешен министър не ползва служителите на Националната служба за охрана? Защо си е назначил лична охрана и по каква процедура тази лична охрана действа, по какви наредби, с какви правомощия, как може да се противопостави тя, как може да извърши тази охранителна дейност, при положение че не е в правото си да я упражни? Така че очевидно не всички във вашия кабинет споделят това отношение.
Оставам с крайно неприятно впечатление, че въобще не отговорихте за Симеон Сакскобургготски: защо охранявате бившия министър-председател, без да има никакво основание, тъй като той вече не е депутат и отдавна е освободил поста?
Това е жест, който очевидно правите към своя коалиционен партньор, който обаче няма право на такива жестове. Ако Българската социалистическа партия има желание да направи такъв жест към своя коалиционен партньор, има една процедура в НСО – поемате разходите за тази охрана и охранявате своя коалиционен партньор, но не с парите на българския данъкоплатец! Не можете да правите това с моите данъци, нито с Вашите, нито с данъците на хората от Парламентарната група на ДСБ. Може би са съгласни от НДСВ. Всъщност от ДПС може би вече не са съгласни. А, не сте, нали? (Весело оживление в ДПС.) И те не са съгласни, казват, да вземате и техните данъци, за да охранявате Симеон Сакскобургготски. Благодаря ви, момчета. (Ръкопляскания от ДСБ и “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трето питане днес на народния представител Иван Костов, заедно с Асен Агов, към министър-председателя Сергей Станишев.
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председателю, макар и внесено на 18 януари, няма как нашето питане с господин Иван Костов да не е белязано от една злокобна реч, произнесена от руския президент Владимир Путин в Мюнхен. Там той отправя открити ядрени заплахи към нас, българите, и нашите съюзници от Европейския съюз и НАТО. Няма как това питане да не е белязано от обстоятелството, че същият този президент Путин блокира международните усилия за решаване на косовския проблем, а Косово ето къде е – тук. Косово може да избухне отново в насилие и българската сигурност и сигурността на нашите съюзници да бъде застрашена.
На фона на всичко това, господин министър-председателю, ако ме слушате внимателно, а не си говорите с други (министър-председателят Сергей Станишев разговаря с народния представител Станислав Станилов)…
На фона на всичко това изглеждат още по-нелепи ентусиазираните сделки по три енергийни направления, които направихте с Русия.
Вие подписахте таен договор с Русия – между “Булгаргаз” и “Газпром”, с който 30 години напред се обвързваме с диктата на Русия за цените на газа. Те се повишават. Договорът е таен, господин министър-председателю, защото така иска Русия, а Вие не се противопоставихте на това.
Вие обаче, господин министър-председателю, в същото време не се противопоставихте и на това, че Русия наложи ембарго върху българския износ на месо и месни продукти. Днес България се превръща в заложник на преговорите на Европейския съюз и Русия за ново споразумение между тях.
Вие мълчите по всичките тези въпроси. Вие мълчите както за войнствената реч на Путин, както за провала на плана “Марти Ахтисари”, както за руското ембарго върху българското месо, така и защо този договор е таен, когато става въпрос за една българска публична компания. В крайна сметка ние я издържаме с данъците си.
От тази гледна точка, господин министър-председателю, аз Ви питам: каква е политиката за защита на националната сигурност, ако има изобщо такава политика, във връзка с подписването на договора между “Булгаргаз” и “Газпром”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов, уважаеми господин Агов! Чух доста силни фрази, много патетика и недостатъчно съдържание.
Първо, българската страна нееднократно е изразявала своята позиция в полза на ясни и прозрачни принципи при развитието на взаимноизгодни енергийни отношения с Русия в качеството й на стратегически енергиен партньор на Европейския съюз. Считаме, че установяването на политическа рамка в отношенията на Европейския съюз с ключовите страни производителки, която да се основава на доверие, взаимна изгода, предвидимост, пазарни принципи, е ключов фактор при формиране на ситуация за енергийната сигурност.
Впрочем искам да ви подчертая, че на срещата на министър-председателите и президентите от Европейския съюз с президента Путин в Лахти миналата година основен акцент беше единната позиция, формирането на обща позиция, общ глас на Европейския съюз, което не пречи всяка страна да решава и своите проблеми.
Искам само да обърна внимание, че последните седмици в края на м. януари двама от водещите европейски премиери – госпожа Меркел – канцлерът на Германия, и господин Романо Проди – министър-председателят на Италианската република, бяха в Русия на срещи с президента Путин и конкретно говориха за енергийната им политика и двустранните енергийни отношения.
Смятам, че правителството на Република България защити националната сигурност и националния интерес с промяната на валидните към м. декември 2006 г. договори за доставка и транзит на природен газ. С нея се гарантират доставките и транзитът на природен газ за трети страни в дългосрочен план до 2030 г. И това осигурява предвидимост на икономическата среда и конкурентоспособност на икономиката ни, господин Агов. Вие говорите за обвързване и зависимост, реалността е за предвидимост.
И за да не звучи, че това е едва ли не политика само на българското правителство и този приоритет е важен само за нас, сред държавите, които са успели да сключат дългосрочен договор с “Газпром”, са: Франция – договор до 2030 г., господин Агов; Германия – до 2030 г.; Полша – до 2022 г.; Холандия – до 2019 г.; Чехия – до 2020 г.; Италия – до 2035 г.; Унгария – до 2015 г.; Австрия – до 2027 г.; Финландия – до 2025 г. И в тези държави не забелязвам особена нервност по отношение на националната им и общоевропейска сигурност във връзка с енергийните доставки от Русия.
Вие знаете, България подкрепя и газопровода “Набуко”, но можете ли Вие, господин Агов, да ми отговорите кога точно ще бъде изграден той и кога ще потече газта към България?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): През 2011 г. ще потече газ.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: А какво правим между изтичането на действащия до декември 2006 г. договор с “Газпром”... (Реплики на Иван Иванов от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви за тишина, господин Иванов. Не задавате Вие въпроса!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Министър-председателят пита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не участвате в контрола.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не ми викайте! Господин Агов ще може да отговори допълнително или да си каже мнението. (Реплика на Иван Костов от място.)
... и 2010 г. - периода, когато евентуално ще бъде изграден “Набуко”? Кой трябва да гарантира доставките на газ и нефт за България? Българското правителство. Не да мислим краткосрочно в рамките на този мандат да ни е тихо и спокойно и да сме популярни, а да мислим за дългосрочната сигурност на страната от гледна точка на енергийните доставки.
И искам да обърна внимание: България беше в уязвима позиция заради две ключови слабости в договорите, подписани по време на вашето правителство. Едната слабост е наличието на противоречиви клаузи в договора за доставка на природен газ. Имам предвид задължението на България да доставя 6 млрд. куб. м природен газ годишно и да заплаща 75% от стойността на тези количества, които не е потребила може би.
Страната ни е доставяла 1,5 млрд. куб. м природен газ годишно в този период. Тези клаузи позволяват на руската страна да предявява претенции за милиарди долари неустойки за недоставени количества от около 4,5 млрд. куб. м годишно.
Разбира се, в преговорите с “Газпром” ние се позовавахме на други клаузи в договора, които позволяваха тълкуване в наша полза, но не смятам за приемлив риска един от световните корпоративни гиганти да започне срещу “Булгаргаз” съдебни процедури за милиарди. А такъв риск имаше преди подписване на споразумението.
Втората слабост на подписаните по време на вашето управление договори е наличието на нетърговския елемент бартер. И когато погледнете изказванията на всички европейски лидери, те казват: да, развитие на енергийните отношения с Русия на пазарна основа. Именно този непазарен елемент позволяваше на руската страна непрекъснато да използва и политически аргументи в този вид привидно търговски спор. При новите договорни условия пазарното начало е безспорно и много трудно страната ни би могла да бъде обект на политически или икономически натиск.
Удивително е, че намирате за притеснителен договора с “Газпром” от гледна точка на Европейската енергийна харта. България се присъедини към тази харта на 15 ноември 1996 г., когато договорът за Европейската енергийна харта бе ратифициран от Народното събрание, а не след 1 януари 2007 г., тоест десет години преди сегашния период.
Ако намирате подписването на дългосрочен договор с руски доставчик за непрепоръчително по отношение на спазването на енергийната европейска харта, просто не трябваше да подписвате договора с “Газпром” от 1998 г., още повече договор с бартерни елементи, които противоречат на същата тази Европейска енергийна харта.
Ще си запазя правото на Вашите допълнителни въпроси да отговоря за конкретните параметри на договора, в които няма нищо тайно, и ще Ви информирам доста подробно за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Агов, имате думата за два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Ако сте доловили патос, господин министър-председателю, той се дължи на тревогата от това, което се случва напоследък. Съдържанието е налице. Речта на господин Путин в Мюнхен е налице. Че договорът е таен е истина и вие го криете по искане на Русия. Това също е факт.
Също така става ясно, че вие гарантирате 100-процентова зависимост на България от руските енергийни доставки с цялата поредица договори, които направихте.
Става ясно и че Вие не съзнавате всъщност кои са заплахите за националната сигурност. Вие не съзнавате това нещо и то личи от Вашия отговор. Вие се превръщате тук в адвокат на руските интереси, а не се превръщате в защитник на интересите на България и на нейните съюзници в Европейския съюз и в НАТО.
Ето от тази гледна точка аз Ви питам, господин министър-председателю, още веднъж: Вие свикахте ли Съвета по сигурността, който е подчинен на Вас орган? Разгледахте ли доставките и договора за газ с “Газпром” на този Съвет по сигурността? Разгледахте ли всичките тези рискове, които се появиха впоследствие? Това е първият мой уточняващ въпрос.
И вторият: ще настоявате ли Русия да ратифицира Енергийната харта като условие за новото споразумение Европейски съюз – Русия? И ако не, ще настоявате ли за такава политика, която да гарантира доставките на газ при приемливи цени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, уважаеми господин Агов, преди всичко искам да обърна внимание, че решението по отношение на договора с “Газпром” за доставки до 2030 г. е разгледано от Министерския съвет, който е по-висша институция от Съвета по сигурността към министър-председателя.
Второ, върви процес на преглед и преговори между Европейския съюз, в който България участва, за бъдещо споразумение за партньорство и сътрудничество Европейски съюз – Русия. На срещата между германския канцлер госпожа Меркел и господин Путин беше изразена готовността и на руската страна да бъдат включени важни елементи от Енергийната харта в този партньорски договор.
Все пак по отношение на този така наречен таен договор с “Газпром”, какви са конкретните параметри и търговските предимства за България по новите условия за транзит и доставка на природен газ?
Аз вече ви казах, имахме опцията като правителство да кажем на “Газпром”: “Не ни закачайте! Ако не сте доволни, отивайте на търговски арбитраж. Ние сме защитени от договора от 1998 г.”
Само че чисто юридически не бяхме защитени в достатъчна степен. Защото имаше бартерни елементи в договора, имаше противоречиви клаузи и имаше риск да влезем в газова война с единствения реален доставчик към този момент с непредвидими и шокови последици за икономиката на България сега, а не след 2010 г.
И второ, как бихме преговаряли с “Газпром” след 2010 г. при най-добрия сценарий сега? От слаби позиции, без никакви инструменти за въздействие.
В конкретния договор е продължен срокът за договора за транзитен пренос на природен газ през територията на България за периода от 31 декември 2010 г. до 31 декември 2030 г., като очакваният общ размер на приходите ще бъде от порядъка на 4 млрд. 700 млн. щатски долара, а при реализиране на опцията с 5 млрд. куб. м годишно, в порядъка до 7 млрд. 800 млн. щатски долара; запазване обема на транзитните количества природен газ над 17, близо 18 млрд. куб. м годишно, като е включена допълнителна опция за тяхното увеличаване след 2010 г. с 5 млрд. куб. м годишно.
Вие добре знаете, че в момента се планират различните възможни газопроводи в региона и едно е България рязко да влоши отношенията си с “Газпром”, за което съществуваше опция, и те да търсят алтернативни маршрути, друго е да гарантира дългосрочен транзит през територията на нашата страна и постъпленията в държавния бюджет.
Заложено е ежегодно индексиране на цената на транспортната услуга в зависимост от инфлацията в Европейския съюз. Това е нещо много важно, често подценявано. Това дава възможност на “Булгаргаз” в дългосрочен план да осигурява по-голям приход по тази цена – нещо, което е прецедент не само в двустранните търговски отношения между дружеството и “Газпромекспорт”, но и в двустранните търговски договори на тази компания с други техни контрагенти в Европа. Положителният финансов резултат за “Булгаргаз” от тази индексация ще бъде около 900 млн. лв.
Осигурено е правото на “Булгаргаз” да използва свободния капацитет на транзитния газопровод извън заявения от страна на “Газпром”, за свои нужди.
“Газпромекспорт” се задължава да плаща на “Булгаргаз” 90% от стойността на заявените количества, независимо дали те реално се транзитират. Деветдесет процента!
Възникващите от изменението на договорите разходи за “Булгаргаз” са около 750 млн. лв. до края на 2012 г. При продължаване на действащите договори без изменения, загубите от намаления транзит след 2011 г. биха били между 3,5 и 6,5 млрд. лв.
Казах ви, много удобно би било за правителството, това правителство, да гледаме краткосрочно – до края на този мандат, без да мислим за трайните последици за българската икономика.
По силата на изменения договор за доставка на природен газ се премахва клаузата “вземи или плати”, при която според някои тълкувания “Булгаргаз” би трябвало да плаща 75% от цената на 6 млрд. куб. м природен газ годишно.
Посредническата надбавка на “Овъргаз Инк” се свежда до 1 щатски долар на 1000 куб.м, с което ролята на посредник в ценообразуването на крайния потребител се свежда до минимум. Това също е важно.
Дългосрочният договор с “Газпром” значително увеличава стойността на нематериалните активи на “Булгаргаз”, и приходите на българската държава при бъдещото публично предлагане на акции на тази компания.
И на последно място, но не по значение, за първи път България владее изцяло транзитните газопроводи на своя територия. В момента е в сила междуправителствено споразумение от 1986 г., според което транзитните газопроводи са предназначени за транзита на руски природен газ за съседни държави. Това означава, че досега на “Булгаргаз” се налагаше да плаща на “Газпром” за доставка на газ до някои региони в страната, въпреки че газопроводите са българска собственост и са на българска територия.
Това са само част от елементите на договора, които са важни подобрения. И мисля, че той осигурява стабилност и предсказуемост. “Предсказуемост” е ключовата дума в европейската енергийна политика, която се формулира в момента. Предсказуемост на доставките, сигурност на доставките – и политическа, и икономическа! Това е положението!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Костов, заповядайте, за да изразите отношението си към отговора на господин Станишев.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, Вие не сте свиквали Съвета за сигурност при Министерския съвет, за да чуете становището на службите за това договора за доставка на газ дали застрашава българската национална сигурност и не знаете какво мислят за това.
Никой не спори, че Министерският съвет е над Съвета за сигурност, но Министерският съвет не притежава компетентностите на Съвета за сигурност при министър-председателя.
Ние тук имаме пример, прочетохме доклад, в който се вижда, че една от службите, които защитават сигурността на Република България, е чувствителна по отношение на руските намеси, на руските заплахи към сигурността на страната и това беше обсъждано в това Народно събрание, така че допускаме какъв би бил отговорът, какво би било становището на службите, ако Вие ги бяхте попитали. Вие нарочно не попитахте службите, за да направите този унизителен договор.
Знаете ли, кое е най-слабото в това, което казвате? Руснаците не изпълниха сключен договор. Те нарушиха основен принцип в международното право “Пакта сунт серванда” или на български “Договорите трябва да бъдат спазвани”. Щом спряха да изпълняват договор сега, през 2006 г., и ви принудиха да се предоговаряте, ще спрат да изпълняват и новия договор и пак ще принудят следващото българско правителство, което няма чувствителност към националните интереси, да се предоговаря отново. Вие на този въпрос не можете да дадете никакъв отговор.
Това, в което Вие ни убеждавате обаче е следното, че политиката на продажничество на българските национални интереси пред Русия има във Ваше лице силен адвокат. (Шум и реплики в залата.)
Но искам да Ви предупредя всички и искам да предупредя мнозинството: вие сте гласували декларация единно, дружно с нас през 1997 г. за взаимоотношенията между България и Русия. Тази декларация формира национален консенсус за политиката ни с Русия, който консенсус Вие нарушавате и разрушавате с това поведение.
Прочетете внимателно тази декларация! Вижте кой е гласувал за нея, че цялата Парламентарната група на БСП е гласувала тогава и вижте при кои пунктове Вие я нарушавате! Ще направите така българската външна политика да няма национален консенсус, което означава следното: вие ще водите сега една политика, ще дойде следващо правителство и ще води друга външна политика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият въпрос към министър-председателя е отправен от народния представител Волен Сидеров относно подкрепата на България за членството на Република Турция в Европейския съюз, дадена от вицепремиера Емел Етем по време на последното й посещение в Турция.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Благодаря.
Господин министър-председател, моят въпрос се отнася до основната функция на министър-председателя да ръководи, да координира и контролира Министерския съвет.
Напоследък събитията показват, че Вие сте изпуснали юздите на това управление, защото Ваши министри правят каквото си искат или пък Вие не го знаете това, което правят. Или сте съгласни с него, което означава, че подпомагате хаоса в държавата. За какво става дума?
Става дума за едно изказване, изявление, цитирано от турския в. “Хюриет” на вицепремиера Емел Етем. Емел Етем е казала пред в. “Хюриет”, цитирам, че новата държава – членка на Европейския съюз, тоест България, ще вземе страната на Турция по нейния път към членството в Европейския съюз.
Това изявление на Емел Етем е в пълно противоречие със сегашната политика на Европейския съюз. Вие знаете много добре, че са замразени преговорите с Турция, тъй като тя отказа да предостави своите пристанища и летища за кипърски кораби и самолети. Турция не се съобразява с това, което Европейския съюз иска от нея. Вие го знаете много добре и не само го знаете, а във Ваши изказвания противоречите на Емел Етем или тя противоречи на Вас, не знам как е, разберете се. Ще Ви цитирам и Вас – Вие казвате, че решението на Евросъюза да засили взискателността и да замрази преговорите с Турция, е справедливо и обективно. Също така казвате, че държава, която иска да бъде пълноправен член,трябва да спазва ангажиментите, които сама е поела. Тоест, Вие одобрявате замразяването на преговорите с Турция.
Моят конкретен въпрос към Вас е: на кое заседание на Министерския съвет е взето такова решение – госпожа Емел Етем като вицепремиер да се изказва, че българската страна, България подкрепя Турция и ще подкрепя Турция за присъединяването й към Европейския съюз. Тя е член на правителството, не е гражданин от улицата! Ако не е взето такова решение, каква санкция наложихте на Емел Етем за нейното своеволие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Без да се заяждам излишно, ще Ви кажа само, че цитираната публикация във вестник “Хюриет” не е по повод визитата на госпожа Етем в Турция от 30 октомври до 2 ноември миналата година, а е свързана с посещението в България на господин Тюзмен – държавен министър, отговарящ за външната търговия и митниците на Република Турция. На 25 януари т.г. между тях е проведена протоколна среща в Министерския съвет на Република България, на която са присъствали и членове на придружаващата министъра делегация. Срещата е проведена на български език.
На въпросите на журналистите от вестник “Хюриет” за позицията на България по присъединяването на Турция към Европейския съюз госпожа Етем отговаря, като се придържа към официалната българска позиция. Добре е да се знае, че в случая не става въпрос за интервю, а за публикуване на отделни фрагменти от отговорите на госпожа Етем.
В електронния сайт на изданието на “Хюриет” е публикувано и резюме, и превод на английски език, който е неточен и със съществени грешки, което говори само по себе си за достоверността на информацията, която се ползва в дадения случай за въпроса.
Мога да Ви предоставя копия, но по-важното е да бъде изяснена позицията на Република България за присъединяването на Република Турция към Европейския съюз и това ми даде основание да приема отговора на Вашия въпрос.
България принципно подкрепя евроинтеграционните процеси в страните от Югоизточна Европа, включително и по отношение на нашата съседка Република Турция. Тази позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и просперитет за страните от региона може да има само в условията на Европейската общност, на принадлежност към европейските и евроатлантическите институции, както и в условията на споделените ценности.
С решение на Европейския съюз от 3 октомври 2005 г., забележете, далеч преди България да бъде член на Европейския съюз, Европейският съюз започна преговорния процес за присъединяване на Република Турция към Съюза. За турската страна стартирането на преговорите бе определено като начало на нов исторически процес, така че процесът върви.
Позицията на Република България по бъдещото членство на Република Турция в Европейския съюз, която нееднократно е била заявявана от българската страна, отчита както че България е държава от Югоизточна Европа, така и новото ни качество на държава – член на Европейския съюз.
Вие добре знаете, господин Сидеров, че самите условия на преговори към Република Турция, дори броят глави е доста по-голям, отколкото този, по който води преговори България. Действително всяка една държава трябва да бъде оценява според нейните постижения и изпълнение на всички критерии за членство в Европейския съюз – и икономически, и политически, и всички останали административни и институционални.
Искам да обърна внимание, че на 14 и 15 декември 2006 г., отново преди членството на България в Европейския съюз, Европейският съвет постигна консенсус по въпросите на бъдещото разширяване, базиран на новата стратегия на Европейския съюз за разширяването и специалния Доклад за интеграционния капацитет на Съюза. Подкрепяме заявената от страните членки готовност за спазване на поетите ангажименти към страните от процеса на разширяване при полагане на необходимите усилия от тяхна страна за изпълнение на критериите за членство. Така че по никакъв начин никога няма да приема, че България и българското правителство водят политика за понижаване на критериите за членство и че сме едва ли не Петата колона на Турция в Европейския съюз.
Процесът на интеграция е двустранен процес. (Реплика на народния представител Волен Сидеров.) Всяка една страна, която иска да се присъедини към Европейския съюз, трябва да изпълни стриктно всички стандарти. И ние минахме през много дълъг процес на вътрешни реформи, хармонизация на законодателството, подобряване на българските институции, икономическата среда, за да стигнем до членството. Това важи за всяка страна във всичките аспекти на този процес. България, пак ще подчертая, е държала особено на спазването на принципа за оценка според собствените заслуги, а именно изпълнението на политическите и икономическите критерии.
Съгласно приетата от правителството в началото на м. февруари 2007 г. Годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, общ приоритет за България ще бъде интегрирането на Балканите към Европейския съюз и сътрудничеството в Черноморския регион. България ще продължи не само да бъде стабилизиращ фактор на Балканите, но и водещ партньор с всички страни, които са в процес на асоциация и стабилизация с Европейския съюз и които са започнали или се стремят да започнат преговори за членство.
Аз също съм изявявал нееднократно позиция на готовност към всички страни, и с които се водят преговори – в това число Република Турция и Република Хърватия, и страни кандидатки като Република Македония, и страни, с които има споразумение за стабилизация и асоцииране с Европейския съюз, да споделим нашия практически опит как да извървят техния път. Всеки трябва да си свърши работата. Европейският съюз ще спазва – и това е заявена воля на Европейския съвет, своите, поетите ангажименти преди членството на България в Европейския съюз, а всяка страна трябва да си свърши работата. И кога една или друга страна ще стане член на Европейския съюз и дали ще стане, зависи от стриктното прилагане на критериите за членство, господин Сидеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Сидеров, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър-председател, не стана ясно от Вашия отговор има ли решение на Министерския съвет България да подкрепя Турция? Аз не знам такъв документ, както не знам да има официална позиция на българския парламент по въпроса.
Впрочем моят въпрос и Вашият неясен отговор дават основание да се замислим и да направим едни дебати в българското общество и най-вече в парламента, за да може да се чуе много ясно позицията на България и всички политически сили да я изразят. Защото досега това е неясно в България: каква позиция има нашата страна по отношение на присъединяването на Турция?!
Турция не е европейска държава. В Европейския съюз има изключително остри и отрицателни нагласи срещу влизането на Турция в Европейския съюз. Ние трябва да решим това отговаря ли на нашия национален интерес? Според нашата политическа сила – не. Ние трябва да решим защо Турция бави да изплати своите 10 млрд. долара обезщетение за тракийските бежанци - над 800 хиляди човека. Ние имаме много искания към Турция, а от турска страна не виждаме подадена ръка.
Вие, господин министър-председател, не направихте нищо за тези 10 милиарда, които ни дължи Турция, и аз смятам, че политиката спрямо Турция трябва да бъде политика на адекватно поведение, а не политика на наведеност. Вашата сега е такава.
И в крайна сметка не се разбира Емел Етем български или турски вицепремиер е?! С какво санкционирахте нейното самоволно изявление? Тя е отговорен член на правителството и прави изказвания, които нямат нищо общо с официалната политика на България.
Настоявам Вие да вземете мерки и да отправите някакви санкции към вицепремиера Емел Етем, иначе ще останем с впечатлението, че Вие поддържате една Пета колона на Анкара в България, че Вие поддържате една политика на национално предателство и това ще се отрази на Вашето влияние сред хората. Те вече го разбират. Благодаря ви. (Ръкопляскания в коалиция “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Станишев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото питане към министър-председателя е отправено от народните представители Евгени Чачев и Костадин Паскалев относно политиката на правителството за защита на обществените и държавни интереси при концесионирането на автомагистрала “Тракия”.
Господин Чачев, заповядайте да отправите своето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Повече от две седмици сме свидетели на една безпрецедентна медийна кампания, включително с Вашето лично участие и най-вече на министрите Мутафчиев, Гагаузов и Орешарски, които обиколиха по няколко пъти всички възможни телевизии и радиа, всички ежедневници и седмичници. Заляха ни с откровени лъжи.
Лъжа номер едно – че концесията “Тракия” е напълно законна, прозрачна и много изгодна за България и че едва ли не португалските фирми правят подарък на страната ни.
Лъжа номер две – че в нея няма и никога не е имало държавна гаранция, след като държавната хазна се задължава да плаща безусловно и неотменно всяка загуба за концесионера и дори при негов фалит да плати на банките кредиторки.
Лъжа номер три – че Европейският съюз никога не се е занимавал и произнасял за концесията, след като лично председателят на Европейския парламент Жозеп Борел заяви, че не препоръчва на никоя страна членка или кандидатка да прилага корупционния модел “Тракия”.
Лъжа номер четири – че концесията “Тракия” въвежда ТОЛ системата като най-добрата европейска практика, след като тя противоречи на Лисабонската стратегия и директивата до 2012 г. да бъдат премахнати ТОЛ системите, което вече беше направено, господин премиер, в Германия и Унгария и във всички страни членки ще бъде въведена електронната евровинетна система.
Лъжа номер пет – че концесията “Тракия” не противоречи на поетите ангажименти на България към Европейския съюз, след като в договора за присъединяване в Глава трета “Транспорт” е записано, че тя се изгражда с финансов ресурс от Европейския съюз.
Лъжа номер шест – че концесията ще донесе минимум 6 млрд. евро печалба на България, на хазната, без да казват колко милиарда евро ще потънат в дълбоките джобове на концесионерите и с колко милиарда евро ще олекнат и без това празните джобове на всички български граждани.
Уважаеми господин премиер, от тази трибуна в края на миналата година Вие заявихте, че ако условията по договора за „Тракия” не бъдат променени по начина, отговарящ на обществения и държавен интерес и на критериите на ЕВРОСТАТ и Договора за присъединяване на България, то той няма да влезе в сила. Обещахте и публична информация, в това число и достъп чрез Интернет.
В тази връзка е и нашето питане с колегата господин Паскалев, а именно: каква е политиката за защита на обществения и държавен интерес при концесионирането на „Тракия”? Как концесионният договор ще отговори на критериите на ЕВРОСТАТ, на Договора за присъединяване на България и изискванията на Лисабонската стратегия за въвеждане на електронната евровинетка до 2012 г.? Как обявеният от Вас публичен достъп до всички данни на Националния концесионен регистър кореспондира със строго засекретените и до момента материали с тази концесия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, господин Паскалев, не мога да разбера какво недоволствате, че много министри се явяват пред българските медии да разясняват позицията на българското правителство. Може би ако имаше ясни критерии и прозрачност в обясняването на договора във вида, в който беше подписан, много от въпросите нямаше да има нужда да се обсъждат сега публично. Подходът за публичност е един от водещите в този на българското правителство, след като беше формирано в края на м. август 2005 г.
Какво заварихме в действителност? Договор за концесия, който беше крайно противоречиво оценяван от общественото мнение. Огромна част от публикациите бяха негативни. Действително имаше много въпросителни по отношение на това как е защитен българският държавен и обществен интерес. Във всеки такъв договор за публично-частно партньорство за концесиониране, изобщо за изграждане на голям инфраструктурен обект, какъвто е магистрала „Тракия”, има няколко фактора: време (колко по-бързо може да бъде изградена съответната инфраструктура), начин на финансиране, защита на обществения интерес. Българското правителство, за да има пълна яснота и обективност, а не пристрастност от едно или друго министерство, поръча международен преглед, одит с обществена поръчка от една от най-авторитетните фирми в тази област, която да направи оценка на договора. Те казаха, че има основания за подобряване на редица параметри. Не бих могъл да посоча кои точно, но те са отразени според мен в решението на българското правителство и в условията, поставени на концесионера. Българското правителство на базата на този анализ формира междуведомствена работна група за договора по „Тракия”. Една от основните задачи на групата беше на базата на този анализ да предоговори условията.
И къде Вие чухте аз да съм казал, та да ме обвинявате в лъжа, че не е имало държавни гаранции?! Кога съм го казал като министър-председател на Република България, та да ме обвинявате в това?! Напротив! Сега има решение на правителството от 15 февруари 2007 г., в чието огласяване взех участие и аз заедно с другите отговорни министри, което поставя конкретни допълнителни условия към концесионния договор, които са нашите условия, за да влезе той в сила:
Първо, първоначално договорената цена за строителство и рехабилитация на автомагистрала „Тракия” да остане непроменена.
Второ, строителният риск и рискът за наличност на услугата да бъде прехвърлен изцяло върху концесионера. И Вие прекрасно знаете, че тези два риска и тяхното присъствие в договора в стария му вид бяха основен аргумент за негативната реакция на ЕВРОСТАТ. Това се възприема като държавна гаранция.
Трето, отпадане от договора на всякакви клаузи, предвиждащи явна или скрита форма на държавна гаранция. Това е условие на българското правителство. И това е промяна в договора.
Четвърто, предвиждане на възможност за споделяне на риска за търсене между страните по договора, тоест за извършване на плащания по недостига от страна на концедента само след определяне на минимален размер на трафика, който гарантира непокриване на определени с концесионния договор разходи за строителство, управление, поддръжка и експлоатация на обекта на концесията. Това е единственият риск, който може би вероятно частично ще споделим. Но трафикът нараства толкова бързо в посоката София-Бургас, че той не е много реалистичен.
Пето, възможността за поетапно въвеждане в експлоатация на участъци от новоизграденото трасе на магистралата преди нейното окончателно стартиране.
В случай, че посочените изисквания не бъдат удовлетворени, българската страна ще прекрати своите взаимоотношения с „Магистрала „Тракия” АД – София и концесионният договор, който все още не е влязъл в сила, по този начин няма да получи практическа реализация. До вчера са водени конкретни разговори между българския преговарящ екип и португалската страна. Доколкото знам, те напредват много бързо, а и публично португалските фирми заявиха, че приемат условията на българското правителство. Анализът на цитираното решение показва, че правителството на България се стреми към сключването на концесионен договор, който да е напълно съобразен с режима на концесии по Договора за създаване на Европейската общност и Директива 2004/18/ЕО, имаща отношение към концесията за строителство, както и с ръководството на ЕВРОСТАТ за дефицита и дълга. Изпълнението на условията, поставени в Решение № 66, което цитирах, ще доведат до постигането на концесионен договор, който съдържа максимално изгоден за България финансов модел на концесия, предвиждащ изграждане на магистрала по цени 2,7 млн. евро на километър за ново трасе, което през 2004 г. е било действително много високо, но ако погледнете сега всички цени в Европейския съюз, това се превръща в съвсем поносима цена, дори ако погледнете строителните договори с български фирми, които постоянно се анексират и актуализират.
Второ, прехвърля напълно два от трите риска по сделката върху концесионера.
Трето, не съдържа форми на държавно гарантиране на кредитите на концесионера, свързани с изпълнението на договора. Това е едно от изискванията на ЕВРОСТАТ (а не както е записано във въпроса – ЕВРОСТАД), за да може концесионният договор да отговаря на правилата, приети в Европейския съюз.
Четвърто, предвижда поетапно въвеждане в експлоатация на новите участъци от автомагистралата.
Защото когато задавате въпроса „Защо така по този договор?”, дайте алтернативата с държавни ресурси или с европейски фондове. А с какво ще строим? Нещата трябва да се гледат в комплексност. Автомагистрала „Струма”, автомагистрала „Хемус”, автомагистрала „Черно море”, първостепенната републиканска пътна мрежа – нали за всичко са нужни пари?! И ако стартираме нова процедура, откъде започваме? И кога ще приключи процедурата, и кога ще започне строителството, като през лятото на тази година предстои да бъде финализиран участъкът на магистралата, който се строи с участието на Европейската инвестиционна банка до Стара Загора? И какво после? Колко време ще ни отнеме? Това питам аз!
И последно, съгласно чл. 96, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии. В чл. 97 от същия закон се изброяват изчерпателно всички данни, които се включват в регистъра. Анализът на посочените текстове показва, че в концесионния регистър се публикува част от законово установени данни, съдържащи се във влезли в сила концесионни договори, господин Чачев. Тъй като договорът за предоставяне на концесия на Републикански път „Калотина-Бургас”, сключен с „Магистрала „Тракия” АД – София, все още не е влязъл в сила, той не подлежи на вписване в Националния концесионен регистър.
Всички данни по този договор, подлежащи на вписване съгласно чл. 97 от Закона за концесиите, ще бъдат въведени в регистъра веднага след евентуалното му влизане в сила. Така че недейте да говорите неща, които не са верни, и още по-малко да обвинявате правителството, доколкото разбирам и мен лично, в лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Паскалев, заповядайте да зададете уточняващите въпроси към господин Станишев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин премиер, уважаема госпожо председател! Вярно е, че в Закона за концесиите, Глава дванадесета “Национален концесионен регистър”, чл. 97, ал. 1, т. 11, е поставено изискването в 14-дневен срок след подписването на концесионния договор да бъде публично оповестена цялата информация по основните показатели на договора. В този смисъл у мен буди недоумение засекретяването на основните показатели на договора между “Тракия” АД, концесионер на магистрала “Тракия”, и българската държава. Още по-странно е, че министрите, носещи отговорност за концесионирането, съобщават в публичното пространство различни данни, което не позволява на експертите да направят обективна оценка за защитата на държавния и гражданския интерес.
Не смятате ли, господин премиер, че е наложително екстрено публикуване на тази информация, за да получи обществото отговор на интересуващите го въпроси преди подписването на договора, а не след това? Защото тогава това ще бъде ваше законово задължение.
Твърдите, че държавният интерес е защитен, но аз бих искал да знам правителството анализирало ли е каква част от собствените си ангажименти за изграждане на базисната инфраструктура ще прехвърли върху изтънелите джобове на българските граждани чрез концесионирането? Защо не се използват структурните фондове чрез оперативна програма “Транспорт” и кохезионния фонд, които биха осигурили около 80% от необходимия финансов ресурс, а се върви към въвеждането на тол система, която заедно с винетната система да гарантира двойно плащане за една и съща публична услуга?
И последно, ако за обществото стана ясно, че след екскурзията на журналисти до Португалия, платена от концесионера, поведението на част от медиите към концесионирането на магистрала “Тракия” се промени, то какво Ви накара Вие да промените Вашето мнение към тази сделка на века? Благодаря. (Единични ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паскалев.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на въпросите на господин Паскалев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Паскалев! Първо, не мога да разбера Вашия упрек към българските медии. Българските медии, аз съм убеден, добре са преценили, когато отиват някъде да направят една обективна представа. Вие си мислите, че българските медии, отивайки в дадения случай в Португалия, биха се поставили в уязвимото положение да бъдат на разходи на кандидата за концесиониране? Аз не мисля така, въпреки че нямам конкретната информация.
Второ, пак подчертавам, информацията, която правителството предоставя, е максимално прозрачна като принципи, мотиви и условия за финансиране и встъпване в действие на договора по концесионирането на автомагистрала “Тракия”. И как да се публикува нещо, което се преговаря? Това е процес на съгласуване на позициите. Вие, господин Паскалев, и Вие, господин Чачев, не сте ли участвали в преговори? Тръгва се от крайни позиции, всеки си гледа интереса и двете страни се стремят да стигнат до резултат, който е приемлив и за двете страни. За нас е важно да бъдат изпълнени условията на българското правителство – по цената на изграждането на магистралата, по отношение на отпадането на държавните гаранции, по поемането на риска за изграждането и другия риск от концесионера, по отношение на поетапното пускане в действие на автомагистрала “Тракия”. Това са мотивите за политиката на българското правителство и тези неща, които се договарят, не са подписани, господин Иванов, за да бъдат публикувани. Те в момента се договарят и естествено всички условия ще бъдат качени в регистъра.
Вие говорите за европейските структурни фондове и кохезионния фонд. Аз питам колко е общият обем средства в оперативна програма “Транспорт”? Нали знаете? За железопътен транспорт и за пътен транспорт. И това, което е предвидено за пътен транспорт, за автомагистрали, би стигнало евентуално за една магистрала за тази финансова перспектива - евентуално “Тракия”. А какво правим с “Хемус”? Какво правим със “Струма”, която е трансевропейски коридор, както впрочем и другите коридори? Дайте отговор с какви пари в какви срокове се изгражда всичко. Вие не знаете ли какви са процедурите на европейския кохезионен фонд в срокове и колко ни оттласкват във времето? А междувременно трафикът нараства и пътят на българските граждани между София и Бургас например става все по-тежък, все повече катастрофи има. Кой ще измери стойността на един човешки живот? И аз питам, дайте отговор–алтернатива. Преценихме внимателно различните алтернативи и затова смятаме, че от гледна точка на сроковете, максимално бързото стартиране и приключване на изграждането на магистралата, начина на финансиране без държавни гаранции, това е по-добрият вариант сега. Всичко останало ни оттласква към периода след 2010 г. и към същото състояние на пътищата, което впрочем е заварено от това правителство и мисля, че през последната година има много рязко подобряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Чачев, Вие ли ще изразите своето отношение към отговора на министър-председателя? Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Гузен негонен бяга. Аз не обвиних Вас лично в лъжа, а вашите министри. Те тиражираха всички тези шест лъжи, които аз казах от тази трибуна и мога да ги повторя. Обаче, господин премиер, Вие сега казахте, че цената няма да бъде променена и тя е 2 млн. 700 хил. евро на километър. Ако погледнете по-добре цифрите и доклада на “Прайс уотър хаус Купърс”, ще видите, че тя далеч не е 2 млн. 700 хил. евро. Аз съм убеден, че Вие сте чели Лисабонската стратегия, но не ми отговорихте, че в 2012 г. ние трябва да въведем електронната евровинетка. Как изпълняваме ние задълженията си към Европейския съюз? Казвате, дайте модел. Моделът е записан в договора за присъединяване на България. И в него пише, че автомагистрала “Тракия” се изгражда с финансова помощ, ето тук е министър Калфин, той ще потвърди това, господин премиер.
Вие говорите, че няма държавна гаранция, а само след две изречения казвате, че се търси начин за споделяне на риска. Ами нали точно това е държавната гаранция! Сутринта не сте слушали своя министър Гагаузов по Българската национална телевизия, който каза, че държавата ще плати на банките кредиторки, ако концесионерът фалира, обаче това било невъзможно. Господин Гагаузов Петричката врачка ли е, господин премиер?
Говорите за трафика, че адски бързо се покачвал. Известно ли Ви е, че навсякъде, където е въвеждана тол системата, трафикът пада наполовина за година или две? Няма ли да има гаранция тогава, господин премиер? Ако няма, концесионерът ще фалира. И на Вас Ви е пределно ясно това и неслучайно нарекохте сделката “Тракия” грабежа на века. И аз ще Ви поздравя първи, след като откажете сделката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър-председател, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народният представител Минчо Христов е отправил към заместник министър-председателя господин Ивайло Калфин относно контрола на цените на топлофикационните и енергоразпределителни дружества.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос към Вас е: упражнява ли Държавната комисия за енергийно и водно регулиране контрол върху формирането на цените на топлоенергия? Контролира ли тази комисия ефективно начисляването на сметки от страна на енергоразпределителните дружества?
Причините да Ви поставя този въпрос са следните. Оказа се, при начисляването на декемврийските сметки се откриват драстични аномалии. При условие, че м. декември беше изключително топъл, сметките в редица градове се оказаха почти двойно по-високи. Оказа се, че парното в София излиза по-скъпо, отколкото парното в Берлин. За парно и топла вода на жилище от 67 кв.м. в Берлин се плаща около 600 евро, а за подобен апартамент в ж.к. „Младост”, обаче, се оказа, че се плаща около 1300 лв. Няма да коментирам тук средната заплата в Германия, която е около 3000 евро и средната заплата в България, която е около 200 евро.
Лично съм говорил с председателя на Федерацията на потребителите господин Павел Кърлев, който ми даде изумителни примери. При проверката на някои абонатни станции в София са засечени абсурдни данни. На някои апартаменти е начислена толкова топлоенергия, че ако тя наистина беше излъчена от радиаторите, температурата в съответните апартаменти е трябвало да бъде около 80 градуса по Целзий. Повтарям, 80 градуса по Целзий. В други случаи се оказва, че за подгряване на топла вода се начислява такова количество енергия, че ако това наистина беше вярно, от чешмите трябваше да тече пара под налягане от няколко атмосфери.
Сам разбирате, господин министър, че това е откровен грабеж, което става от страна на Топлофикация с активното съучастие, разбира се, на фирмите за топлинно счетоводство и за съжаление на българската държава. Мисля, че това безобразие трябва да бъде спряно и тук активно трябва да действа и правителството, и парламентът, и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. А мен, ако питате, най-активно трябва да действа българската прокуратура.
Подобна е ситуацията и с тока. Само преди седмици австрийската „EVN” си позволи да надпише сметките на хиляди български граждани, като забрави да им фактурира евтината 75 квтч електроенергия за м. септември. Оказа се, че подобни надписвания са извършили и други компании. За тези престъпления въпросните компании бяха глобени с по 10-20 хил. лв.
Уважаеми господин министър, считате ли, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ефективно контролира доставчиците на топло- и електроенергия и чии интереси, според Вас, защитава тази комисия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин вицепремиер, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Сигурно звучи атрактивно сравняването цените на топлинната енергия и заплатите в София и в Берлин, само че вероятно знаете, че енергийните ресурси се купуват на подобни цени от България и от Германия. Така че, ако разкажете какво е чудото със същата цена на енергията да се получи няколко пъти по-евтина топлинна енергия, аз с голямо удоволствие ще си поговоря с Вас, за да разкриете тези чудатости.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понеже питате осъществява ли контрол върху формирането на цените – да, тя осъществява три вида контрол: предварителен, текущ и последващ контрол. Ако имате интерес, ще Ви запозная с отделните елементи на тези три фази от контролния процес.
Конкретно за формирането на цените на топлинната енергия и контрола на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране върху тях. По принцип Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърждава цени на топлинната енергия за всички потребители от началото на 2005 г. До края на 2004 г. цените за топлинна енергия за битовите потребители се субсидираха от държавния бюджет до разликата с реалната им себестойност. След този период, в сила от 1 ноември 2005 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърди крайните цени на топлинна енергия за всички потребители, образувани съгласно Единните правила за образуване на цените, които са описани в задължителните указания и наредби.
Във връзка с нарасналия обществен интерес към работата на „Топлофикация – София” през м. декември от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране беше назначена текуща вътрешна проверка за начина на образуване на цените през 2005 г. Резултатите от вътрешната проверка потвърдиха, че при образуването на цените Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правилно е намалила значителна част от поисканите от дружеството необходими елементи за формиране на цената. В същото време беше констатирано, че не са нарушени правилата за образуване на цените съобразно необходимите наредби.
По повод нарастващия брой жалби и сигнали от граждани за завишени сметки на парно – между другото, през 2006 г. са постъпили 325 жалби, през м. януари на тази година са постъпили 26 жалби в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е назначила извънредна проверка за начина на образуване на сметките на потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация – София” за същите тези високи сметки, за които Вие споменахте. Проверката на сметките ще обхване месеците октомври, ноември и декември 2006 г. Резултатите от нея ще бъдат оповестени.
В резултат на регистрирани нарушения на дружеството ще бъдат дадени задължителни предписания за отстраняване на грешките и ще бъде наложена глоба в размерите, предвидени в Закона за енергетиката, който вие тук в парламента сте приели.
Съгласно изискванията на Закона за енергетиката, не е в правомощията на комисията да извършва контрол върху прилагането на дяловото разпределение на топлинна енергия. Фирмите за топлинно счетоводство не се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а се контролират от „Топлофикация – София” и от Министерството на икономиката и енергетиката.
По отношение на втория въпрос – контролира ли ефективно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране начисляването на сметките от страна на електроразпределителните дружества и какви са конкретните санкции и предприетите мерки, експертни групи от ДКЕВР извършиха проверки в „Електроразпределение” – столично, „Електроразпределение – София - област”, „Електроразпределение - Пловдив”, „Електроразпределение - Плевен” и „Електроразпределение - Стара Загора”. Бяха изискани и разгледани документи за прилагането на цените по чл. 30, ал. 1 от Закона за енергетиката, включително и за това колко пъти през 2006 г. във фактурите на потребителите са начислени по 75 квтч месечно енергия на по-ниска цена. След извършването на проверките бяха съставени констативни протоколи, с които на енергийните дружества се дадоха задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения. По решение на членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране беше открито производство за налагането на принудителни административни мерки. На „Електроразпределение” – Пловдив и „Електроразпределение - Стара Загора” бяха дадени следните предписания: в 7-дневен срок да коригират начислените плащания по издадените за м. септември 2006 г. фактури с констатирани нарушения и да върнат надвзетите суми на потребителите. Второ, да преработят образеца на фактурата, като я приведат в съответствие с изискванията на одобрените общи условия на договорите за продажба на електроенергия. И трето, на виновните лица да бъде наложено административно наказание имуществена санкция.
След запознаване с направените констатации бяха издадени наказателни постановления за налагане на имуществени санкции, а размерът на тези санкции не е голям – 21 000 лв. Отново казвам, че до голяма степен те се определят от Закона за енергетиката.
На „Електроразпределение” – столично, „Електроразпределение – София - област” и „Електроразпределение – Плевен”, бяха съставени и връчени актове за установяване на административно нарушение. В момента тече проверка на „Електроразпределение - Варна” и „Електроразпределение – Горна Оряховица”, резултатите от която ще бъдат оповестени веднага след като приключи.
По темата за завишените сметки, вследствие на прилагане на цени без ДДС и тяхното закръгляне, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 14 февруари, онзи ден, даде задължителни указания на „ЧЕЗ Електро” – България, за недопускане на изменения на крайните цени за дневна и нощна енергия за бита при разделяне на дейностите по разпределение и снабдяване. По този начин предписанията изискват фактурирането на консумираната електрическа енергия по цени с ДДС за разпределение и снабдяване и второ, компенсиране на по-високите стойности на потребителите за м. януари. В следващите сметки тези стойности ще бъдат компенсирани. Средното изчисление е, че това са между 10 и 40 стотинки на абонат. Това се получава от закръгляването при последващо облагане с ДДС. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин, за отговора.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към господин Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, само преди десетина дни в Комисията по енергетика се проведе обсъждане на наредбата за топлоснабдяване към Закона за енергетиката. Казах го там, ще го кажа и пред Вас: Законът за енергетиката в този си вид обслужва интересите на топлофикациите, но не и на потребителите. Вярно е, че успяхме да отменим така наречената такса „Мощност” само че вместо нея бе въведена такса „Сградна инсталация”, която да бъде изчислявана от така наречените фирми за топлинно счетоводство. Скандалното е, че няма ограничение за така наречената сградна инсталация. Тя може да е 20, 30, 40, 50, 100%, а ценовият удар върху гражданите ще бъде жесток и то когато те получат изравнителните си сметки.
Тук няма да говоря за това, че според закона абонатите на „Топлофикация” са доживотно закрепостени към топлофикациите, независимо дали имат или нямат радиатори или топла вода. Те ще плащат онова, което топлинните счетоводители ще решат.
Няма да говоря и за най-скандалния член на закона, който позволява сметките за парно и ток да бъдат събирани принудително, без да бъдат доказвани в съда.
Няма европейска държава, в която да има подобен абсурд.
Моят въпрос е: ще предприеме ли Държавната комисия за енергийно и водно регулиране стъпки за контрол върху цените на тока и парното?
Според чл. 76 от закона тази комисия трябва да провежда превантивен, текущ и последващ контрол.
Как може да се обясни факта, че в България има... Всъщност ние плащаме по-високи цени на парното от Германия.
Вие сте икономист. По каква икономическа логика става това при условие, че работните заплати са в десет пъти по-високи там?
Същото се отнася и за тока. Как ние плащаме например по-скъп ток от гърците, при условие че доскоро те го купуваха от нас?
Ще завърша и с друго: днешните вестници са пълни с изявлението на представителите на ЧЕЗ, че от 1 юли искат увеличение на тока с 10%?
Редно ли е според Вас, господин Калфин, при условие, че нормата на печалба на тези дружества е 16%, Държавната комисия да им дава още 10% печалба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, по това какво пише в закона и Вашите предвиждания, че промените в закона ще доведат до повишаване цените на топлоенергия, би трябвало да се обърнете към колегите си в Народното събрание, а не към мен. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изпълнява закона така, както е приет от вас, така че Вие, като народен представител, имате всички възможности да повлияете върху този законопроект.
По отношение на въпроса Ви за равнищата на цените в България и други страни, пак Ви казвам: цените на електроенергията и топлоенергията се образуват на основата на разходи, на основата на себестойност, а не на основата на средно равнище на заплатите в страната. В противен случай ние трябва да се върнем действително преди 2004 г. и да се съгласим, че ще има ниски субсидирани цени на тези ресурси, които, разбира се, ще бъдат субсидирани от държавния бюджет или от данъците на всички.
Тази дискусия беше водена дълго време в България и се взе решение, че не е редно да се субсидират цените, а е редно да се подпомагат тези, които трябва да ги плащат и имат ниски доходи.
Още един път ви казвам: Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изпълнява закона така, както го приемете вие. Нееднократно комисията е отклонявала повишение на цените, което се е искало от производителите или от доставчиците.
Аз не знам какво решение ще вземат те по отношение искането на ЧЕЗ, но знам, че в редица случаи досега комисията е задържала умишлено доста предложения за повишаване на цените. Включително в себестойността не се включват редица разходи, свързани с представителни разходи, поддръжка на автомобили и т.н., които комисията не признава, че са част от себестойността на енергията и не ги включва в съответните разходи. Така че комисията работи в рамките на закона, който вие сте приели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Христов, имате думата да изразите отношението си към отговора на господин Калфин. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Калфин, повярвайте, правил съм всичко възможно тук, от тази зала, тези неща, които Ви казах преди малко, да не бъдат приети в Закона за енергетиката.
Господин министър, когато австрийската ЕVN присвои милиони от сметките за така нареченото първо стъпало, тя беше санкционирана, както Вие споменахте, с 21 хил. лв. Когато германската „Е.on” пренебрегна всякакви норми на техническа безопасност и масово започна да уволнява служители, когато престана да инвестира в модернизацията на дружеството и когато токът във Варна и региона започна да прекъсва през ден, отново санкциите от страна на Държавната комисия бяха смешни.
Вярно е, че паричната санкция по закон е такава, но също е вярно, че от месеци отлежава в Комисията по енергетика предложението ни със Стела Банкова тези санкции да бъдат завишени до 10 млн. лв.
Ще Ви дам и още една цифра за размисъл – през 2004 г., когато „Енергоразпределение” – Варна, е държавна собственост, печалбата е 3,7 млн. лв., при новия частен собственик „Е.on” през 2005 г. е отчетена загуба от 10 млн. Повече от ясно е, господин министър, че става дума за източване на дружеството.
При тези обстоятелства считам, че единствено правилното решение е да бъде отнет лиценза на онези дружества, които не могат да осигурят доставката на електроенергия и които крадат от потребителите. Колкото по-бързо българската държава си върне контрола над тези енергийни дружества, според мен ще бъде по-добре.
В този смисъл унгарският пример е достатъчно красноречив. Можем да вземем добър пример и от Венецуела, където в момента започва национализация на електрическата компания и техните ... (Председателят изключва микрофона поради просрочване на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпрос към заместник министър-председателя е отправил народният представител Георги Георгиев относно неиздаване визи за България на македонски граждани.
Господин Георгиев, разполагате с 2 минути, за да отправите своя въпрос към министър Калфин. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Поводът, за да отправя този въпрос, бяха няколко обаждания на македонски граждани, директно към мен, относно желанието им да им бъде издадена виза в нашето посолство в Скопие, където им е било отказано немотивирано, дори даже и грубо за входни визи с цел тези граждани да уредят своя статут като български граждани.
За целта аз отправям моя въпрос към Вас така: има ли правно основание или заповед от Вас да бъдат отказвани входни визи на лица с български произход от съседни нам страни, които не са членове на Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! На територията на Република Македония функционират две консулски служби – едната е на територията на Посолството на Република България в Скопие, а другата е на територията на Генералното консулство на Република България в Битоля, която беше открита до голяма степен заради необходимостта да направим втора консулска служба, за да поемем кандидатите за визи.
Консулските служби в Скопие и в Битоля издават входни визи на всички македонски граждани и граждани на трети страни, които представят необходимите документи за получаване на визи. Редът за приемане на молби в Консулската служба е следният: най-напред лицата се обаждат на специален телефон, който е широко обявен, като същевременно на този телефон получават информация за необходимите документи при кандидатстване за всички видове визи, издавани в консулските служби в Скопие и Битоля; записват си ден и час за явяване в Консулската служба. При явяването си в записания ден и час всички апликанти за виза получават точни указания и от служителите, които приемат документите на гишетата. Лицата, които кандидатстват за виза тип “Д” – това е дългосрочно пребиваване, на основание български произход го доказват с удостоверение, издадено от български компетентен орган, а това е Държавната агенция за българите в чужбина. В района на Посолството и Консулската служба са поставени кутии за жалби и предложения. До този момент не са постъпили жалби или сигнали за немотивирани откази за приемане на документи или за издаване на визи.
В заключение бих искал да ви уверя, че не съществува нормативен документ, нито писмена или устна заповед, която да издава каквито и да е ограничения за издаването на входни визи за нашите сънародници в чужбина. Ако има някакви конкретни бележки или оплаквания, предлагам ви да ползват сигналите и в самата Консулска служба, и в Министерството на външните работи. По конкретните случаи ще вземем мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Георгиев, имате право на реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, не мога да кажа, че не съм доволен от отговора Ви, но фактите сочат друго. Фактът е, че ми се обаждат македонски граждани, които са от български произход, значи им е отказано издаването на визи. Някои познавам лично и мога да гарантирам, че са от български произход. Просто държанието на нашите служители там е малко грубо, не искам да ползвам по-силни думи.
Искам да Ви попитам: какво е становището на Министерството на външните работи, оказвате ли някакъв контрол и дали се предвижда облекчение? Защото ми е известно, че на друга нам съседна страна визи и български документи се издават за броени часове. Каква е причината да се бави за нашите български граждани? Значи при едните има облекчена процедура, а при другите процедурата е усложнена до безкрайност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Калфин, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин Георгиев, още един път казвам, че за всеки конкретен случай – например някой, който е кандидатствал за виза, а не я получил или не е получил достъп до посолството, могат да бъдат различни причини: че документите не са били в ред, че не е отишъл в часа, в който е записан. Не мога да знам какви са били тези случаи. Има начин, по който може да сигнализира или там, или в Министерството на външните работи и ще вземе мерки в това отношение.
Посолството ни в Република Македония в двете консулски служби за един месец издаде над 10 000 визи. Работата там е изключително напрегната, работи се много често извън работно време, за да се обработват визите. Уверявам ви, че в Македония въведохме възможно най-лекия визов режим, включително и безплатен, който можехме да въведем, за да не създаваме ограничения в пътуването. Но като си представите, че миналата година е имало над 600 000 влизания в Република България от Македония, представете си, че административните процедури, при цялото ни желание да бъдат максимално бързи, изискват малко повече бюрокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Последният въпрос към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин е отправен от народния представител Йордан Величков относно антибългарската кампания на скопските медии и мерки за противодействие от българска страна.
Имате думата, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Продължаващата десетилетия, но активизирана през последно време крайно остра и жлъчна антибългарска кампания на някои скопски медии не само цели дискредитирането на името на България, но и да влоши българо-македонските отношения, а така също има вероятност тази кампания да стане един, бих казал, дестабилизиращ фактор на обстановката в Югоизточна Европа. Има достатъчно основания да се очаква, че с приемането на България в Европейския съюз нарастващият й авторитет, както и все по-очевидният провал на македонистката теза, ще подтиква чуждестранните проводници на македонизма в Скопие към още по-яростни пропагандни изяви и истерия, безогледно оклеветявайки България и българския народ и още по-безогледно присвоявайки нашата история.
Господин министър, Вие взехте ясно и достойно отношение по арогантните скопски клевети и груби опити за фалшифициране на историята ни и недвусмислено предупредихте за последиците от тези открити антибългарски актове, за които бих искал да Ви поздравя не само аз, но и от името на моята партия “Защита”.
Въпросът ми е: какви по-нататъшни стъпки ще предприеме Министерството на външните работи, респективно българската страна, не само да се противопостави на македонската истерия, но и на амбициите на някои скопски среди за влошаването на българо-македонските отношения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.
Господин Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков. Темата Македония очевидно е една тема, която с оправдан интерес се обсъжда активно и ще бъде обсъждана активно и в бъдеще.
Две от нещата, които казахте, са много верни – първо, става въпрос за пропаганда и, второ, става въпрос за определени кръгове, които развиват антибългарска пропаганда в Република Македония. Само че с демократичните промени в Югоизточна Европа през последните 17-18 години пропагандата като инструмент за противопоставяне и обществена манипулация има значение за все по-малък кръг от хора.
На 22 февруари 1999 г. знаете, че министър-председателите на двете страни подписаха Декларация за сътрудничество, в която в чл. 11 се казва, че недоброжелателната пропаганда е проблем, който двете страни трябва да премахнат от дневния ред на своите отношения. Двете страни са се ангажирали с това нещо.
Същевременно трябва да се има предвид, че преходът към демократично развитие в страните от Югоизточна Европа е процес, който протича с различни темпове. Поради спецификата на региона преходът към демократични ценности изисква сериозна трансформация на политическата и икономическата система, а също така и промяна във възприятията. Това е един процес, който обикновено отнема време и изисква от наша страна търпение и разумна политика.
Спазването на политическите изисквания за добросъседски отношения и регионално сътрудничество е част от тази европейска рецепта, която дава не само на Република Македония, но и на всички страни от региона тяхната европейска перспектива.
През последните две години българската страна многократно е заявявала пред македонските партньори, че спазването на постигнатите договорености е основна предпоставка за успешно развитие на двустранните отношения в контекста на външнополитическите приоритети на Република Македония, членството в Европейския съюз и НАТО. Тази тема беше включена в моите разговори с министъра на външните работи на Република Македония Антонио Милошевски по време на неговото официално посещение в София през ноември 2006 г. и по време на посещението ми в Битоля на 27 декември 2006 г. Същата тема беше поставена и в разговори на премиера с македонския премиер господин Груевски. Във връзка и с последния “инцидент” около отбелязването на годишнината на смъртта на Мара Бунева Министерството на външните работи връчи протестна нота на Посолството на Република Македония в София. Видяхме, че след нея имаше резултат. Ние настоявахме да бъдат намерени, разследвани и наказани лицата, които предизвикаха този инцидент. В момента се води разследване и ние много внимателно следим докъде ще стигне това разследване.
Убеден съм, че приятелските отношения между Република България и Република Македония ще продължат да се развиват във възходяща посока, независимо от желанието на някои кръгове, както и Вие го казахте, в нашата съседна страна да попречат на тези отношения.
Вярвам, че изблиците на антибългарска пропаганда в скопските медии обслужват интересите на все по-малък кръг от хора. Не бих искал да смесим отношенията между Република България и Република Македония, отношенията ни с гражданите на Република Македония и тези интереси на хора, които развиват антибългарска кампания. Уверен съм, че ресурсът, който България днес има, е най-сигурната гаранция за провеждането на успешна политика. Усилията, които положихме за облекчаване на пътуванията на македонски граждани, добронамереният тон, с който се отнасяме към Република Македония, би трябвало да бъдат достатъчна предпоставка македонското правителство да направи всичко възможно за ограничаване на тези прояви на антибългарска кампания в Република Македония.
Още веднъж ви казвам: този въпрос стои високо в дневния ни ред и ще продължим да проявяваме същата настойчивост в отношенията си с нашите съседи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, благодаря Ви за доста точния и ясен отговор. Вие показахте, че едни отношения могат да се развиват и да се показва желание за развитие на нормални отношения с една съседна страна, без това да бъде за сметка на премълчаване, както години се премълчаваха едни много важни, открити проблеми между тези страни. Това е начинът тези отношения да бъдат поставени на една по-трайна основа, така че аз изразявам своето задоволство от това, че наистина Вие по един съвсем логичен, необходим начин поставяте тази проблеми.
Бих искал само да добавя не като въпрос, а просто да добавя, че един от най-силните аргументи за разобличаване на македонизма, това е стремежът на десетки хиляди македонски граждани на този етап, които желаят да получат българско гражданство. За съжаление обаче българската бюрокрация, мафията, която съществува и националното късогледство на някои среди у нас не позволяват разрешаването на този изключително важен въпрос – вместо в рамките на три месеца гражданите на Македония чакат по една-три и повече години и то срещу суми от 2-3000 и повече евро.
Бих апелирал към Вас и като министър, и като заместник-премиер в това правителство, да се намесите за преодоляване на това безобразие, за това защото очевидно Министерството на правосъдието не е в състояние да го реши поради ограничения кадрови ресурс. Мисля, че това е въпрос на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Величков.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин заместник министър-председател.
С това парламентарният контрол за днес приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев