Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, вчера времето до края на работния ден от пленарното заседание беше посветено на разглеждане на второ четене на Законопроекта за избор на представители в Европейския парламент.
Господин Стоилов, днес продължаваме ли с окончателни текстове или няма нищо за довършване и всичко е прието?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Всичко е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, уважаеми колеги, както беше приета нашата програма в сряда сутринта, следва да разгледаме доклада на Комисията по правни въпроси за проекта за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта за Комисията по европейски въпроси.
Има някои уточнения във връзка с пленарния ден. Едно от тях, на което ви моля да обърнете внимание, е във връзка с молба, отправена от ръководството на Българската национална телевизия – последните 15 минути от времето за парламентарен контрол, от 13,45 до 14,00 ч., да бъдат предавани по сателитния канал, тъй като по Канал 1 започва предаването на поредния тур от турнира за Световната купа по ски. Така че молбата е последните 15 минути да не се предават по Канал 1, а по сателитния канал. Разчетът на времето показва, че едва ли ще се стигне до последните 15 минути, тъй като парламентарният контрол може да приключи преди 13,45 ч. Но предлагам, както и друг път сме правили, да дадем такова съгласие за предаването на парламентарния контрол по този начин, ако последните 15 минути бъдат заети с въпроси и отговори.
Има ли противно мнение?
Господин Шопов, по този въпрос ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата за процедура.
Колеги, доколкото не виждам обратно мнение, предлагам да не гласуваме предложението, а както друг път да регистрираме съгласие на пленарната зала. Благодаря ви за това разбиране.
Има две заявки за процедурни предложения – госпожа Мая Манолова и господин Павел Шопов.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви преди пристъпване към разглеждане на следващата точка от дневния ред да направим една промяна и да разгледаме т. 17 – Промени в състави на постоянни комисии, с оглед по-ефективната работа на комисиите и с включването в тяхната работа на колеги народни представители, които се включиха в работата на парламента наскоро и не участват в постоянни комисии. Това е точка, която ще бъде разгледана предполагам буквално за 5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, има ли съгласие между парламентарните групи за направените предложения? Имате ли информация?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Мисля, че да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, процедурното предложение е т. 17 от седмичната ни програма да стане т. 1 на днешния пленарен ден. Раздадени са ви предложенията, които се правят за промени в постоянните комисии. Те са свързани с попълване на квоти на парламентарните групи, които сега остават незаети, поради размествания в групите.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 169 народни представители: за 144, против 22, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Повод за процедурното предложение, което искам да направя, ми дава Вашето предложение да се включи в дневния ред днес решаването на въпроса за промени в правилника, отнасящи се за Комисията по европейските въпроси, в каквато връзка работи и Комисията по правни въпроси. Но още по-уверен съм в това предложение и след предложението, което направи Мая Манолова за включване в дневния ред на въпроса, свързан с промени в постоянните комисии.
Думата ми е по повод на един въпрос, който стои открит в Четиридесетото Народно събрание от пет месеца. Това е въпросът за заместник-председателско място на партия „Атака”, Коалиция „Атака”, както искате, така я наричайте. Някои в нашата парламентарна група я наричат партия „Атака”, но тя е Коалиция „Атака”. Въпросът продължава да стои открит и нашето мнение, а считам, че такова е становището и на много колеги, и становището, представено и от групата по правни въпроси – тази, която е комисия по законодателството, че Четиридесетото Народно събрание на практика работи с нелегитимно ръководство, що се касае до частта относно заместник-председателството на господин Берон. Въпросът ескалира. Много разисквания бяха проведени на Председателски съвет и в Комисията по правни въпроси беше поставен въпросът. Но такава беше общо взето уговорката – че при първата промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще бъде сложен за решение и този въпрос. Ето, идва промяна в правилника, но този въпрос, отново не се обсъжда. Вижда се едно непрекъснато отлагане и протакане на решаването на въпроса. Ние до този момент проявяваме една, мисля, похвална търпимост и конструктивност към този проблем.
Нашето скромно мнение е да не поставяте днес въпроса за правилника относно комисията. Аз мисля, че не биваше да се поставя въпросът и за постоянните комисии. Това са едни домашни за Четиридесетото Народно събрание въпроси относно неговото устройство, относно неговото ръководство и в тази процедура. В тази връзка нашето становище е да бъдат оставени в пакет за решаване всички тези въпроси, а не така на парче и нашият въпрос да остава настрани, непоставен и нерешен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Шопов, уважаеми колеги! Първо, по промените в състава на постоянни комисии. Вярвам, че ще се съгласите, господин Шопов, че това е въпрос, който е включен в програмата и, както сам добре разбирате, процедурното предложение беше за разместване на точки.
Проектът за решение, който Вие визирате, не е включен в тазседмичната програма. Както ме информира председателят на Комисията по правни въпроси, а и Вие навярно сте участвали в заседанието на комисията, Комисията по правни въпроси има готовност да предложи на пленарната зала доклад по внесения от вас проект за решение, именно за промени в правилника, както Вие поставяте въпроса.
Уважаеми колеги, както бяхме решили, ние изтеглихме предложенията за промени в правилника, които са свързани с проблематиката на европейската интеграция. Затова ви предлагаме тази сутрин, след като се разгледа точката като точка първа, която приехме, да се занимаем именно с тези промени в правилника, които засягат работата на Комисията по европейски въпроси. И това беше общо решение.
Едновременно с това очевидно още другата седмица трябва да бъде внесен в Народното събрание проект за решение за другите промени в правилника, включително и промяната, която Вие визирате. Повтарям, господин Янаки Стоилов ме информира, че Комисията по правни въпроси има готовност да направи това предложение и следва то да бъде внесено в началото на следващата седмица. Така че това е отговорът, който мога да Ви дам, разбира се, и за информация на колегите народни представители.
Пристъпваме към разглеждане на точка първа от дневния ред, която е точка седемнадесета от седмичната ни програма:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Давам думата на народния представител Мая Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, представям на вашето внимание два проекта за решение за промени в състава на постоянни комисии на Народното събрание.
Първият проект за Решение е за промяна в състава на Комисията по икономическата политика:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5, чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Георги Чавдаров Анастасов като член на Комисията по икономическата политика и
2. Избира Евгени Спасов Иванов за член на Комисията по икономическата политика.”
И второто решение:
“РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по правата на
човека и вероизповеданията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Георги Чавдаров Анастасов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
Във втория случай колегата Георги Анастасов влиза в тази комисия на мястото на колегата Арабаджиев, който вече е съдия в Люксембург, както знаете, не е народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по тези две проекторешения? Няма.
Моля, гласувайте двете проекторешения ан блок.
Гласували 160 народни представители: за 153, против 6, въздържал се 1.
Решенията са приети.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, …)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, гласувайте заглавието на проекта за решение и уводната част.
Гласували 151 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Георги Пирински и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 15 се създава ал. 5 със следното съдържание:
“(5) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и в съответствие с чл. 12, ал. 1 и членовете на Европейския парламент от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 1 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По следващия текст има предложение на Георги Пирински и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение на Минчо Христов и Стела Банкова към ал. 2 на чл. 17 да се добави нова т. 25 със следното съдържание:
“25. Комисия за контрол над присъединителните фондове на Европейския съюз.”
Към чл. 17 се добавя нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Комисията за контрол над присъединителните фондове на Европейския съюз е съставена на паритетен принцип от двама представители на всяка парламентарна група и от независимите народни представители.”
Комисията не подкрепя предложението. Но като отчита важността на контрола над присъединителните фондове на Европейския съюз, предлага към Комисията по европейски въпроси да бъде създадена постоянна подкомисия.
Има предложение на Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Евгени Чачев да се създаде нова т. 25 със следното съдържание:
“25. Комисия по европейските фондове.”
Комисията не подкрепя предложението. Но като отчита важността на контрола над европейските фондове, предлага към Комисията по европейски въпроси да бъде създадена постоянна подкомисия.
Комисията предлага следния текст за § 2:
“§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 18 се изменя така:
“18. Комисия по европейски въпроси.”
2. В ал. 3 думите “европейска интеграция” се заменят с “европейски въпроси” и се добавя второ изречение “Комисията по европейски въпроси изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По § 2 има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението, което сме направили с колегите Елиана Масева и Евгени Чачев, е с оглед новите условия, в които се намира България, да може да се извършва и парламентарен контрол в една изключително важна и деликатна сфера, каквато са парите от европейските фондове.
Ние предложихме да се създаде отделна комисия, но от разискванията в Комисията по правни въпроси и от доклада е видно, че в чл. 22 ще се създаде постоянно действаща подкомисия към Комисията по европейските въпроси, която ще следи за правилното и навременно усвояване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз. Това нас ни удовлетворява. Смятаме, че и подкомисия, която е фиксирана в правилника и която няма начин да не бъде създадена и ще бъде постоянно действаща, реализира идеята, която бяхме вложили в нашето предложение.
Така че не настояваме да бъде гласувано предложението ни, тъй като практически то е прието и е инкорпорирано в текста на чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Минчо Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам върху важността на контрола, който трябва да се упражнява върху получаването на европейските средства. Буквално преди дни бяхме свидетели как една престъпна група в съучастие, разбира се, с хора от Европейския съюз успя да източи над 7,5 млн. евро. Очаква се тази сума да бъде значително по-висока.
Смисълът на нашето предложение е да бъде създадена постоянна комисия, тъй като се очакват огромни фондове от Европейския съюз, която да контролира тяхното разпределение и харчене в страната. Мисля, че наличието на такава комисия ще има огромен антикорупционен ефект.
В нашето предложение фигурира един елемент, който мисля е важен, а именно участието на различните групи, а и независимите депутати на паритетен принцип. Защото, ако една политическа партия или една коалиция има надмощие в тази комисия, сами разбирате, че нейното съществуване е безпредметно. Затова акцентирам на това предложение. Мисля, че опозицията има по-големи възможности да изказва някои неща, които парламентарното мнозинство, чието правителство управлява, не би могло да си позволи.
Това е смисълът на нашето предложение. То за разлика от колегите от ДСБ е за създаване на постоянна комисия. Надявам се залата да реши казуса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в момента сме изправени пред една промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която бих нарекла тематична, тъй като е посветена на задачите и предизвикателствата пред парламента във връзка с нашето пълноправно членство в Евросъюза и, надявам се, пълноценно такова. Затова тази група въпроси, която ние разглеждаме, не е единствената промяна в правилника, която предвиждаме да внесем на вашето внимание за разглеждане в парламента.
По конкретно дискутирания въпрос за комисия или подкомисия за контрол на еврофондовете – уважаеми колеги, ние, от Правната комисия и от Коалиция за България, много добре осъзнаваме отговорността, която тежи върху българските държавни органи и институции във връзка с усвояване на еврофондовете и надеждата на цялото ни общество за качествено новата промяна на живот, свързана с тяхното целесъобразно и законово разходване. Ето защо изискването за наблюдение на парламента и контрол върху еврофондовете е залегнало върху настоящото изменение на правилника. Тук се спори, доколкото схващам от колегите, говорили преди мен, върху организационната форма – дали да бъде постоянна комисия към парламента или подкомисия към Комисията по евроинтеграция.
Уважаеми колеги, които смятате, че трябва да бъде постоянна подкомисия, искам да ви обясня, че този проблем е залегнал много по-дълбоко, отколкото вие предлагате в настоящите промени на правилника.
На първо място, ние, от Правната комисия и вносителите на тези изменения от Коалиция за България, считаме, че контролът за еврофондовете трябва да бъде възложен на всяка постоянна комисия от парламента, която да контролира фондовете в нейния ресор, както се казва на разговорен език, и контролът от всяка постоянна комисия да бъде и по целесъобразност, и по законосъобразност за изразходване на фондовете, както и, разбира се, по степента на усвояване на отделните финансови средства. Ето защо, колега Христов, аз считам, че всеки народен представител като член на постоянна комисия, а и ползвайки се от правото му да участва в работата на постоянните комисии, би имал непосредствена възможност да получава информация по тази тема, както и да участва в разискванията и, разбира се, във взимането на решения. В случая обаче, колеги, ние не коментираме тези права на постоянните комисии, тъй като те са от другата група изменения на правилника, които ще предложим на вашето внимание. В настоящия случай предложението е за подкомисия към Комисията по европейски въпроси.
Вие разбирате, че с нашето членство в Европейския съюз Комисията по европейски въпроси получава не само ново наименование, а и съвсем нови правомощия. Както е практиката в останалите парламенти от Европейския съюз, част от правомощията на тези парламенти се делегират върху въпросната Комисия по европейски въпроси. Ние считаме, че тази комисия и подкомисията, която тя ще състави по контрол на европейските фондове, ще обобщават контрола, който правят другите постоянни комисии, и също така ще имат свои собствени правомощия за контрол по тези фондове и степен на усвояване, целесъобразност и законосъобразност, тъй като Комисията по европейски въпроси, поради естеството на нейните задължения, има най-пълната информация в тази насока. Ние считаме, че така най-пълно и най-точно ще бъде осъществен този контрол върху европейските фондове.
Ето защо ви моля да подкрепите предложението на Коалиция за България, което е подкрепено и от Правната комисия, със съзнанието, че тази организационна форма, постояннодействаща подкомисия към Еврокомисията по европейски въпроси, е най-подходящия начин за осъществяване на пълноценен контрол по целесъобразност, по законосъобразност за изразходваните средства и пълната степен на тяхната усвояемост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подкрепям това предложение, което са направили колегите и с което са съгласни вносителите на идеята за създаване на отделна комисия, но искам да споделя с вас и една практика, която съществува в Европейския парламент, когато има подобни подкомисии, тъй като е очевидно, че тази подкомисия би изисквала и някои специалисти в областта на финансовите въпроси, които сега работят в Комисията по бюджет и финанси, и би могла да ги привлича и в своята работа.
В Европейския парламент има няколко комисии и подкомисии, които наред с другите комисии са открити за участие от народни представители извън нормалните комисии и подкомисии, в които те участват. Там един депутат може да бъде член на една комисия, заместващ член в друга комисия, но може е без да е член на Външната комисия да бъде член на Подкомисията по сигурност и отбрана или на Подкомисията по човешките права, която е към Външната комисия. Когато тук обсъждаме по-нататък правилника, неговите принципи, дотолкова, доколкото тази подкомисия е записана изрично в правилника, може да се допусне, ако прецените, в нея да могат да участват и депутати, които не са членове на комисията като такава и може да се въведе и такъв принцип. Разбира се, това е въпрос на обсъждане.
Във всеки случай би било добре, ако има възможност, да се увеличи съставът на Комисията по европейските въпроси, като се имат предвид възможностите за тази дейност в подкомисията на народни представители, които са специализирани в областта на бюджета и бюджетния контрол, дотолкова, доколкото към Комисията по бюджет и финанси се очаква да има подкомисия, която се занимава с контрола на бюджета. Такава, между другото, има и в Европейския парламент. Такава подкомисия също така би могла да бъде открита и за други народни представители, ако приемем този принцип за няколко комисии или подкомисии да има възможност да се членува в тях без непременно да си член на основната комисия.
Предлагам това за размисъл, дотолкова, доколкото ще следват и други изменения в правилника. Разбира се, че в момента, когато се приеме този текст, Комисията по европейски въпроси ще приеме свои вътрешни правила и съответно правила, свързани с тази подкомисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Разбирам, че Вие не предлагате в сегашната окончателна редакция, в която Комисията по правни въпроси предлага, някакви промени, а по-скоро поставяте въпроси, които да се имат предвид при самата организация на работата. Благодаря ви.
Една реплика към Вас, господин Папаризов, от госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моята реплика към господин Папаризов е свързана със следното.
Това, което разисквахме в Комисията по правни въпроси, надявам се, че ще бъде реализирано и практически е всъщност създаване изцяло наново на комисия. Досега имаше Комисия по европейска интеграция. Сега предлагаме да се създаде Комисия по европейски въпроси с нови функции и задачи, с нови правомощия и в голяма степен с нов състав. Може би много повече хора, може би така, както и Вие предлагате, но всъщност, взимайки думата за реплика, искам да развия идеята, която беше дискутирана в Комисията по правни въпроси – че не правим просто промяна в заглавие, а всъщност имаме една нова комисия с оглед на новите условия, в които ще работи българският парламент. Надявам се, че когато стигнем до реализирането на тази идея, парламентът ще подходи точно по този начин, защото иначе ще бъде съвсем формално само промяна на имена. Всяка от групите ще трябва да прецени кои да са хората, които да предложи, с оглед на новите задачи, които тази комисия има да изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Папаризов, тази реплика по същество беше подкрепа на това, което казахте, но може би все пак ще се възползвате от възможността да направите дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам правото си на дуплика именно да потвърдя това разбиране, което и госпожа Михайлова има, че, разбира се, парламентарните групи, след като комисията се промени, отново ще обсъдят състава, числеността. Никой не си е представял, че тази комисия трябва просто да се преименува.
Но принципът, за който говорих, който съществува в Европейския парламент – да няма пълно съвпадение между членовете на подкомисията и на комисията, би могъл да се използва, ако групите преценят, тъй като в нашия парламент има страшно много комисии. И ако тази комисия просто се разширява, ще бъде трудно навярно да се намерят депутати, които да участват и в трета комисия.
Затова ви предлагам този изход, когато обсъждате бъдещата работа, за да може някои народни представители да участват в тази подкомисия без непременно това да се брои като участие в трета комисия и да трябва да напуска друга дейност. Казах го само в този смисъл, иначе напълно съм съгласен с това, което изложихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че е ясно.
Господин Китов има думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също бих искал да доразвия идеята, която господин Папаризов изложи преди малко, но не може да нямаме предвид и това, което госпожа Михайлова каза, защото ако искаме да разгледаме нещата и да ги вършим наистина добре, първо трябва да определим как ще се взимат решенията.
Второ, ще има ли представители на всички парламентарни групи, за да има една прозрачност, защото така както е текстът, това не става ясно.
И не на последно място, струва ми се, че доводите, които господин Папаризов изтъкна относно участниците в комисията, са изключително важни, ако искаме наистина да направим един работещ орган.
Но, господин Папаризов, имайте предвид обаче, че ако се върнем на темата как ще се взимат евентуалните решения, тогава със заместващи членове би било много трудно. Трябва да променим целия правилник на събранието, което ще създаде такава възможност.
Възниква и една втора идея, колеги, членовете на евентуалната Комисия по европейска интеграция, от която ще се създаде и подкомисията, да бъдат избирани наново, за да могат всички парламентарни групи според възможностите евентуално да вкарат онези хора, които ще бъдат най-полезни от тяхна гледна точка, а предполагам и от гледна точка на събранието.
Ако подходим към нещата от този ъгъл, ми се струва, че можем да намерим решение. Ако тръгнем съвсем формално да създаваме една подкомисия, дори и постоянна от сега действащия състав, без да подценявам никой от колегите в комисията, оглавявана досега от господин Папаризов, ми се струва, че няма да изпълним онова, което всички бихме искали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Китов? Няма.
Желаещи за изказване – също.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 75, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 2.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, в т. 1 корекцията трябва да бъде: „в ал. 2, т. 18”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложеният § 2 има две точки. В т. 1 става не ал. 1, а „в ал. 2 т. 18 се изменя така.”
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 2 с уточнението, направено от господин Стоилов.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се нов чл. 19а със следното съдържание:
„Чл. 19а. В заседанията на Комисията по европейски въпроси имат право да участват и членовете на Европейския парламент от Република България с право на съвещателен глас. Членовете на Европейския парламент от Република България могат да участват и в заседанията на другите постоянни комисии по покана на техните председатели.”
Комисията предлага промени в чл. 22 и следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
(2) Към Комисията по европейски въпроси се създава постоянно действаща подкомисия, която следи за правилното и навременното усвояване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз.”
Комисията предлага промени в чл. 45 и следната редакция за § 5:
„§ 5. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 4 думите „и 2” се заличават.”
Тук, господин председател, мога да дам пояснение, тъй като вече започна дискусията, която засяга и предлагания § 4. Разбирането, до което достигна Комисията по правни въпроси, е, че е целесъобразно да има две направления, по които да се наблюдава и контролира изразходването на средствата по европейските фондове. Едното да се прави в подкомисията по европейските въпроси за правилното или законосъобразно и навременно усвояване на средствата, а в съответните комисии, които са специализирани, сегашните постоянни комисии, да се осъществява периодично контрол за целесъобразното и законосъобразното изразходване на тези средства. Защото има редица комисии, които кореспондират на определени министерства и в тях най-добре може да се преценява целесъобразното и законосъобразното изразходване на средствата. Така че този двоен контрол, мисля, съответства на значимостта и на проблемите, които възникват в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би, господин Стоилов, да представите параграфи 6 и 7, за да стигнем до новата глава.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Но другото предложение ще бъде в частта, която се отнася за тази част на правилника.
Следващото предложение е на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В чл. 63, ал. 3 думите „присъединяването на Република България към Европейския съюз” се заменят с „членството на Република България в Европейския съюз”.”
Комисията предлага изменение в чл. 70, ал. 1 и следната редакция за § 7:
„§ 7. В чл. 70, ал. 1 изречение четвърто се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да поясните за какво заличаване става дума – четвъртото изречение на ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук става дума за становищата, които се дават от Комисията по европейска интеграция, тъй като вече се предвижда тези становища за съответствието на българското законодателство с правото на Европейския съюз да се дават от всяка една от специализираните комисии. Оттук нататък Комисията по европейските въпроси няма да изпълнява тази функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по параграфи от 3 до 7 включително има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте едновременно предложенията на комисията за параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 включително.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващата група предложения са с вносители отново Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага те да станат параграфи 8, 9 и 10:
“§ 8. Създава се нова Глава десета със следното съдържание:
“Глава десета
Парламентарно наблюдение и контрол
по въпросите на Европейския съюз
Чл. 97а. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в едноседмичен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейските въпроси и на другите постоянни комисии.
(3) Комисията по европейски въпроси, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага проекта за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишната работна програма по предходната алинея.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейски въпроси може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма по ал. 3, които се приемат по реда на ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, моля да докладвате целите параграфи 8, 9 и 10.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“Чл. 97б. (1) Проектите за актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 97а, ал. 3, се внасят от Министерския съвет в Народното събрание в триседмичен срок от получаването им.
(2) Проектите за актове по ал. 1 се придружават от становище, което съдържа кратко описание на акта, първоначална позиция, въз основа на оценка на интересите на страната и отражението на акта върху тях, информация за процедурата по приемането и датата на обсъждане на проекта от институциите на Европейския съюз и друга информация.
(3) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 97в. Председателят на Народното събрание в срока по чл. 64, ал. 1 разпределя на Комисията по европейски въпроси и на други постоянни комисии получените от Министерския съвет проекти за актове на институциите на Европейския съюз, придружени от становище. Когато с тях се засягат въпроси на външната политика или отбраната, председателят на Народното събрание задължително ги разпределя на Комисията по външна политика, съответно на Комисията по отбраната.
Чл. 97г. Комисията по европейски въпроси обсъжда проектите за актове на институциите на Европейския съюз и становищата към тях след постъпване на докладите на другите постоянни комисии.
Чл. 97д. Комисията по европейски въпроси изготвя доклад и го представя на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет.
Чл. 98е. (1) Когато проектът за акт на институциите на Европейския съюз засяга въпроси на външната политика, Комисията по европейски въпроси провежда съвместно заседание с Комисията по външна политика, а когато проектът за акт засяга въпроси на отбраната, Комисията по европейски въпроси провежда съвместно заседание с Комисията по отбраната.
(2) При съвместни заседания се изготвя съвместен доклад на двете комисии.
Чл. 97ж. Министерският съвет в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията внася отчет в Народното събрание за своите действия във връзка с приемането на актове от Европейския съюз. В отчета се посочват и въпроси, по които при окончателното приемане на акт от институциите на Европейския съюз са възникнали различия спрямо приетата позиция на българската страна.
Чл. 97з. (1) Комисията по европейските въпроси изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейски въпроси и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
Чл. 97и. (1) Министерският съвет текущо предоставя на Народното събрание информация за проектите за актове на Европейския съюз, отнасящи се до задълженията на Република България, произтичащи от нейното членство в Европейския съюз, както и за проекти на актове, в разработката на които взема участие.
(2) Всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя разработваните по тези актове становища.
Чл. 97к. Народното събрание организира и поддържа база данни за проекти за актове и други документи на институциите на Европейския съюз, както и за становищата на българската страна по тях, изпратени на Народното събрание съгласно чл. 97б, ал. 2.
Чл. 97л. (1) Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство.
(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.”
§ 9. Досегашната Глава десета става Глава единадесета.
§ 10. Досегашната Глава единадесета става Глава дванадесета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Това е същината на промените, които се предлагат.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително това е същината на промените в правилника, които осигуряват изпълнението на разпоредбите на българската Конституция, свързани с парламентарния контрол от страна на Народното събрание и свързани с необходимостта правителството да се отчита за работата си в органите на Европейския съюз, а така също да информира Народното събрание за подготвящите се актове, за становищата си по тях и да ги обсъжда с Народното събрание.
Избраният модел се прилага в много страни – членки на Европейския съюз, и, разбира се, за разлика от страните, където парламентът дава задължителен мандат, тук комисията прави препоръки към правителството, което в крайна сметка носи отговорността за крайните решения. Но решенията на Народното събрание и на Комисията по европейски въпроси имат политическо значение и са изразът на политическата воля на народните представители по отношение на тяхното разбиране за интересите на страната, за начина, по който те се отстояват, и за насоките, които те считат, че е необходимо правителството да застъпва в своята работа.
Текстът, както е пред вас, бе обсъждан в много консултации с представители на Министерството на външните работи и с Министерския съвет, за да се намери основата за взаимодействие с изпълнителната власт. Фактически той претърпя доста редакционни, а някъде и съществени промени, преди да достигне до тази форма, която предлага председателят на Комисията по правни въпроси, и е добра основа за този диалог, за този контрол и наблюдение над работата на правителството, които се предлагат. Надявам се, че текстът ще стане действен и ще проработи.
В парламента вече е внесена работната програма на правителството, предполагам, че е и разпределена, по която ще започне работата по чл. 97а, ал. 1. Освен това следващата седмица в Комисията по европейски въпроси ще бъде проведено изслушване на министъра на външните работи, надяваме се и на министрите на финансите и на икономиката и енергетиката във връзка с подготовката на заседанието на Съвета по общи въпроси и на Европейския съвет в началото на м. март, които ще се заемат с тези изключително важни теми като енергийната политика, Лисабонската стратегия. Така че този текст е добра основа за работата в българския парламент за осъществяване контрол над изпълнителната власт и за информираност на народните представители за дейността на страната в Европейския съюз.
Аз бих ви призовал да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Колеги, два момента заслужават внимание. Те бяха засегнати от господин Папаризов.
Единият е Годишната програма, внесена от правителството в Народното събрание. Тя ще бъде разпределена на комисиите веднага след като приемем този текст. Действително е необходимо всяка от комисиите да отбележи онези въпроси, които са от нейната компетентност и да се готви за становище по тях.
Вторият момент е изслушването на министрите на външните работи, на икономиката и енергетиката, на финансите във връзка с отговорната сесия на Европейския съвет в първата половина на м. март по Лисабонската стратегия и по проблемите на енергийната политика на Европейския съюз – възможно най-отговорните въпроси пред Европейския съюз и пред България.
Има ли други желаещи? Не виждам други желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте параграфи 8, 9 и 10 в редакция на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 11:
“§ 11. В чл. 9 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание – Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
“(7) Народното събрание осигурява на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в София с необходимите технически и комуникационни средства.”
Господин председател, мисля, че е целесъобразно да отложим приемането на този текст. Мотивите ми са два.
Единият е, че ние разделихме приемането на промените в правилника на три части. Едната, която приключваме сега, е свързана пряко с европейските въпроси. Другата се отнася до промени в цялостната дейност на Народното събрание. Третата част е за приложението, което засяга финансовите правила по бюджета на Народното събрание.
Тъй като този въпрос е финансов, мисля, че е по-добре да го обсъдим заедно с третата група въпроси.
Другият мотив е още веднъж да се уточнят финансовите взаимоотношения между българския и Европейския парламент по отношение на разпределяне на разходите. Не предлагам сега да влизаме в дискусия, а да обсъдим и да приемем решението по този въпрос в третата част.
Само да допълня мотива си – всъщност тези правила имат практическо действие след провеждане на изборите за Европейски парламент, тоест имаме време за решението на този въпрос, а от гледна точка на условията за дейност на сегашните представители на Република България в Европейския парламент, които съвместяват и двете качества, той практически е решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте за обратно мнение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих изразил обратното становище, не защото в момента ще се прилага § 11, но е много важно да приемем всички принципи, свързани с бъдещите европейски депутати. Вие видяхте – ние ги включихме да работят в групите на парламента със съвещателен глас. За мен е важно този принцип да бъде отбелязан тук, защото общо взето има два подхода в различните страни членки. Единият е този, който осигурява работно помещение и средства за комуникации, но, разбира се, тези депутати си наемат сътрудници, както е по правилата, плащат на сътрудниците, осигурява се транспорт – това е естествено.
Има друг модел, който за мен не е подходящ и затова настоявах за този текст – правилно комисията го прие. Това е моделът на Франция, където европейските депутати са отделени от парламента. Те се намират в сградата на Европейската комисия – има една стена между европейските депутати на Франция и националните депутати. От тази гледна точка мисля, че е много важно да се приеме този принцип. Естествено, че практическата му реализация ще бъде уточнена с финансовата част от правилника. Мисля, че тук е залегнал по-скоро като принцип, отколкото като някакъв финансов ангажимент. В този смисъл моля господин Стоилов да оттегли своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма. Не личи намерение за оттегляне на направеното предложение.
Може би, господин Стоилов, все пак да вземете думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не исках да влизаме в дискусия, тъй като господин Папаризов ме въвлича в дискусия, по която има допълнителни въпроси.
Аз приемам предложението европейските парламентаристи да имат работно помещение в София, което на практика ще бъде сградата на Народното събрание. Но как ще се разпределят разходите между европейските парламентаристи и Европейския парламент, от една страна, и българското Народно събрание, аз не съм готов в момента да кажа. Тъй като нямам отговор на този въпрос, сметнах за по-целесъобразно този текст да остане в целия пакет на финансовите правила на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Папаризов, господин Стоилов, аз разбрах в смисъл, че тук се фиксира по-скоро принципът, а не се разшифрова пропорцията. (Реплика от докладчика господин Янаки Стоилов.) Така е – има и тази друга гледна точка.
Господин Папаризов, бихте могли да вземете отношение може би под формата на дуплика, тъй като до известна степен е процедура на реплика от господин Стоилов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Господин председател, имам предвид, че предлагам да се уточни принципът, а не да се ангажира парламентът с каквито и да било финансови разходи. Независимо че в частта за Финансовите правила това е отбелязано, ние говорим тук за технически и комуникационни средства. Ако искате, можем да добавим, че финансовите въпроси при това използване се решават допълнително. Ако това е проблем, той може да се реши така, но според мен е очевидно, че смисълът тук е да се фиксира принципът, а не по някакъв начин да се предопредели, че парламентът ще плаща за евродепутати. В никакъв случай нямаме предвид това, тъй като те ще разполагат със средства да назначават хора, да работят и поддържат тези помещения. Тук става дума за това помещенията да са налични, както и техническите средства.
Текстът, който може да се добави ако искате, е: „финансирането се поема от съответния европейски депутат”, за да бъде напълно ясно, че нямаме намерение по какъвто и да е начин да товарим българския парламент с разходи. Ако искате, можете да добавите това, но то се подразбира, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата формулировка е: „като финансирането се поема от съответния член на Европейския парламент”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, точно така. Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, какво е Вашето становище?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Щом стигаме до едно решение, добре. Тъй като влязохме в дискусията по същество, тогава мисля, че с това допълнение на текста отпада вторият мотив на моето предложение за отлагане. Тогава единствено остава да се занимаваме повторно с останалите финансови правила, които нямат отношение към европейската тематика. Ако преценявате за подходящо, можем гласуването на този текст да го проведем и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, в такъв случай предлагам първо да гласуваме редакционното допълнение, което направи господин Папаризов и евентуално след това целият текст на § 11.
Предложението на господин Папаризов е в края на текста да се добави изразът „като финансирането се поеме от съответния член на Европейския парламент”.
Моля, гласувайте по това предложение. (Реплики от залата.)
„Като финансирането на разходите се поеме от съответния член на Европейския парламент”, това е текстът. Гласувайте! (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме редакционното предложение за допълнение на ал. 7, която се съдържа в § 11: „като финансирането на разходите се поеме от съответния член на Европейския парламент”. (Шум и реплики в залата.)
Това предложение набира гласове в пленарната зала в момента. Няма предложение за друг начин на гласуване. (Реплики от залата.) Моля за тишина!
Гласуването продължава.
Поначало тези текстове не предизвикват принципни различия, затова можем да приемем, че се подкрепят от народните представители.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
За процедурно предложение има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване, защото, както и вчера споменах, чл. 55, ал. 1, изречение второ от правилника гласи: „Времето за гласуване по чл. 53, ал. 1, т. 1 е до една минута”.
В случая гласуването продължи много повече от една минута и затова аз оспорвам резултата от гласуването и искам прегласуване. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да подадем сигнал, че предстои прегласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители, които са в кулоарите, да влязат в залата. Заемете местата си!
Ще прегласуваме текста на § 11, по-скоро ще гласуваме редакционното предложение. Нали така, господин Стоилов? Още не сме стигнали до гласуването на целия § 11. Предмет на гласуване беше допълнението към текста.
Уважаеми колеги, отново предлагам да гласуваме редакционното допълнение към § 11, ал. 7: „като финансирането на разходите се поеме от съответния член на Европейския парламент”.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. (Ръкопляскане от народния представител Димитър Стоянов.)
Предложението се приема, като обявяването на резултата е придружено с ръкопляскания.
Уважаеми колеги, сега предлагам да гласуваме текста на целия § 11 с направеното редакционно допълнение. Не бива да се чака изчерпване на целия ресурс от една минута!
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба към Решението за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със следното съдържание:
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 12. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 1, § 3, § 8 относно чл. 97л, ал. 3 и § 11, които влизат в сила от първото заседание на Европейския парламент, следващо изборите за членове на Европейския парламент от Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, по това предложение на комисията има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 12, предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, с което е прието и Решението за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Благодаря, уважаеми колеги.
Сега трябва да продължим по приетата програма за седмицата.
Продължаваме с точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО И ДОПЪЛНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ, УЧАСТИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ И ДОСТЪПА ДО ПРАВОСЪДИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Давам думата на господин Божинов, председател на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 07.02.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 февруари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 07.02.2007 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Недялка Илиева – държавен експерт в отдел „Стратегия и програми за околната среда” в Министерството на околната среда и водите. Представителите на вносителя запознаха членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на законопроекта за ратифициране изменението и допълнението на тази конвенция.
С приемането на тези изменения и допълнения на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, се постига и необходимото съответствие с Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
Целта е да се осигури по-широко и по-прецизно включване на обществеността в процесите на оценка за въздействие на околната среда и вземането на решения относно съзнателното освобождаване генномодифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара. Така ще се постигне по-пълно включване на гражданското общество и в частност на организациите с нестопанска цел при по-строгото прилагане на националното законодателство в областта на биобезопасността.
Следва да се предвидят разумни срокове, за да се даде възможност на обществеността да изрази становището си. Един от основните приоритети на конвенцията е постигане на пълна прозрачност и реално участие при вземането на предлаганите решения, свързани с генномодифицираните организми. Има пълен синхрон между изменението и допълнението на конвенцията и действащото национално законодателство, от което следва, че след приемането на конвенцията няма да се налагат изменения на действащите в страната закони, което е изключително важно.
Европейският съюз прие решение, в което се посочва, че страните членки, страни по Конвенцията, трябва да депозират своите документи за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има становище на Комисията по гражданско общество и медии.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа!
“На редовно заседание, проведено на 15 февруари 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Недялка Илиева – експерт в Министерството на околната среда и водите.
Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда или така наречената Орхуска конвенция е открита за подписване от държавите – членки на Икономическата комисия за Европа към ООН и от регионалните организации за икономическа интеграция по време на Четвъртата министерска конференция “Околна среда за Европа” в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г. и влиза в сила през м. октомври 2001 г., когато набира необходимия брой ратифицирали я страни – 16. Конвенцията е подписана от държавите – членки на Европейския съюз и от Европейската общност. Европейският съюз приема директиви, свързани с Конвенцията: Директива 2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно участието на обществеността при изготвянето на някои планове и програми, засягащи околната среда, и за изменение и допълнение на директиви на Съвета 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие и Директива 2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕЕС.
Конвенцията е ратифицирана от България със закон, приет от Народното събрание на 2 октомври 2003 г., и е в сила за нашата страна от 16 март 2004 г.
Конвенцията има за цел да осигури защита на правото на всеки човек да живее в благоприятна околна среда посредством предвиждането на задължения на държавите страни по нея да гарантират правото на достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп на гражданите и юридическите лица до правосъдие по въпросите на околната среда. Конвенцията допринася за увеличаване на информираността на обществеността, съдейства за засилване на нейната роля и ангажираност при провеждане на политиката за опазване на околната среда, както и за постигане на по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения в тази област.
Ефективното прилагане на Конвенцията допринася за развитие на гражданското общество, води до по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения на национално и местно ниво и по-активно участие на различни обществени групи в този процес.
Прилагането й съдейства за по-пълно отчитане на екологичните съображения при разработването и изпълнението на секторните политики, стратегии, планове за действие, програми и проекти в контекста на устойчивото развитие.
Изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда е прието на втората среща на страните по Конвенцията, състояла се от 25 до 27 май 2005 г. в Алмати, Казахстан, в частта, касаеща участието на обществеността в процеса на вземане на решения, свързани с генетично модифицирани организми.
Генетично модифициран организъм е организъм, включително микроорганизъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация. В това понятие не се включва човешки организъм.
Целта е по-прецизно формулиране участието на обществеността в процеса на вземане на решения относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара.
Всяка една от страните следва да гарантира своевременно и ефективно информиране и участие на обществеността преди вземането на решения относно извършването на съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара. Предвиждат се разумни срокове за възможност на обществеността да изрази своето мнение по предлаганите решения. Всяка от страните по Конвенцията следва да се стреми да гарантира, че при вземането на решения ще се вземат предвид резултатите от процедурата за участието на обществеността.
Ефективното прилагане на изменението и допълнението на Конвенцията ще доведе до по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения, свързани с генетично модифицираните организми.
Законът за генетично модифицирани организми отговаря в голяма степен на изискванията на изменението и допълнението на Конвенцията и не се налага промяна на съществуващото законодателство и развитието на допълнителен административен капацитет.
Съветът на Европейския съюз в свое решение посочва, че Европейската общност и страните членки, които са страни по Конвенцията, трябва да депозират своите документи за ратифициране, приемане или одобряване на изменението и допълнението на Конвенцията не по-късно от 1 февруари 2008 г. Като пълноправен член България е задължена да изпълни решението.
В резултат на проведените разисквания Комисията по гражданско общество и медии с 8 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” подкрепя Законопроекта за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г., и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон изменението и допълнението на Конвенцията.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Господин Берон, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, аз няма да преразказвам съдържанието на конвенцията, тъй като това беше направено доста обстойно. Ще прочета само становището на Комисията по външна политика.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г.
На 15 февруари 2007 г. Комисията по външна политика разгледа законопроекта и въз основа на проведеното обсъждане прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, прието на втората среща на страните по конвенцията, състояла се от 25 до 27 май 2005 г. в Алмати, Казахстан.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоянов, да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
На Комисията по европейска интеграция относно проект на Закон за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г.
На 15 февруари 2007 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, внесен от Министерския съвет.
С настоящия законопроект на основание чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България се предлага на Народното събрание да ратифицира изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда на Икономическата комисия за Европа към ООН (Орхуска конвенция).
Измененията и допълненията на конвенцията са приети на срещата в държавите страни по конвенцията, проведена в Алмати през м. май 2005 г.
Конвенцията е ратифицирана от Народното събрание със закон през 2003 г. (обн., ДВ., бр.91/2003 г.) и е в сила за Република България от 16 март 2004 г.
Измененията и допълненията на Орхуската конвенция целят по-прецизно формулиране на участието на обществеността в процеса на вземане на решения относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми (ГМО) в околната среда и пускането им на пазара. За тази цел е създаден Анекс Іа към конвенцията, който изисква от държавите страни по нея да осигурят определени условия за участие на обществеността в процеса на вземане на решения относно ГМО. При спазване на изискванията за поверителност държавите страни по конвенцията се задължават да предоставят на обществеността по подходящ, навременен и ефективен начин резюме на уведомлението, подадено за получаване на разрешение за съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда или пускането им на пазара на тяхна територия, както и доклад за направената оценка, ако има такъв, в съответствие с националната им рамка за биобезопасност. Държавите страни по конвенцията следва да гарантират прозрачност на процедурата по вземане на решения за ГМО, както и да създадат условия за вземане под внимание на резултатите от процедурата по участие на обществеността в този процес. Промените в конвенцията са насочени към осигуряване на своевременно и ефективно информиране и участие на обществеността при вземането на решения по тези въпроси.
Орхуската конвенция е част от acquis communautaire. Тя е одобрена от Европейската общност на 17 февруари 2005 г. в съответствие с Решение на Съвета 2005/370/ЕО.
Измененията и допълненията към конвенцията, свързани с участието на обществеността при вземане на решения относно ГМО, са одобрени от страна на Европейската общност с Решение на Съвета от 18 декември 2006 г. (2006/957/ЕО). В същото решение е указано, че държавите – членки на Европейския съюз и Общността следва да депозират своите документи за ратифициране, приемане или одобрение не по-късно от 1 февруари 2008 г.
Българското законодателство относно участието на обществеността в процеса на вземане на решения за ГМО отговаря в съществена степен на изискванията, предвидени в изменението и допълнението на конвенцията.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че ратифицирането на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е в изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на Европейския съюз, произтичащи от Решение на Съвета 2006/957/ЕО, поради което следва да бъде подкрепено от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоянов.
Има ли желаещи да вземат отношение по предлагания законопроект?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата по две причини.
Първо, за да потвърдя, че Демократи за силна България ще подкрепят ратификацията на конвенцията. Няма съмнение, че това е изключително важен документ. Неговото послание е, че не може да се освобождават генномодифицирани организми в околната среда, без да се вземе мнението на хората, без да се чуе какво искат или не искат те. Това означава, че всяка страна има право да планира своята политика в областта на прилагането на генномодифицираните организми съобразно мнението на хората.
Ще припомня, че когато преди година и половина приехме Закона за генномодифицираните организми, ние наложихме доста сериозни рестрикции, така че да отразим волята на хората и България да бъде страна, максимално свободна от генномодифицирани организми.
И точно затова вземам думата – за да запомните, че днес сте гласували в подкрепа на тази конвенция. Когато съвсем скоро се наложи да приемаме два документа, в които позицията е съвсем различна, да застанете на достойна позиция и да защитите прилагането на конвенцията в смисъла, в който тези текстове сега ние приемаме.
Какви са тревогите ми?
Първо, готви се изменение на Закона за генномодифицираните организми, така че да се премахнат ограниченията, които в момента съществуват за неразпространение на генномодифицирани организми около защитените територии – нещо, което ще представлява сериозна заплаха на биоразнообразието на страната.
Вторият документ, в който е визирана политика, значително правеща отстъпление от това, което сме приели в действащия закон, е Годишната програма по европейските въпроси, която ни предстои да обсъждаме в Народното събрание и в която е дефинирана позицията на правителството по различни документи, които предстои да се приемат в Европейския съюз. Там ще обърнете внимание, че в раздел „Земеделие” във връзка с разпространение на генномодифицираните организми правителството се ангажира да защитава позиция за балансирано представяне на конвенционалното земеделие и земеделието, базирано на генномодифицирани организми в страната – нещо коренно различно от това, което приехме със Закона за генномодифицираните организми, от това, което сега ще гласуваме и от това, което е в интерес на българското земеделие – максимално да го защитим от присъствието на генномодифицирани организми.
„Балансирано” е дума, много любима на правителството. Обикновено когато се взема т.нар. балансирано решение, се правят големи поразии. Най-пресният пример е с „Натура 2000”. Ако подкрепим това становище на правителството, предстои да направим голяма поразия и върху българското земеделие, допускайки генномодифицирани организми.
Затова още веднъж ви призовавам да подкрепите днешното решение и да помните какво сме гласували, когато дойдат тези документи, за да запазим строгите регламенти, които съществуват в България по отношение на разпространение на генномодифицирани организми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други желаещи да вземат думата няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Четирите становища, които изслушахте и направеното изказване, бяха изцяло в подкрепа на приемането на законопроекта и затова предлагам да гласуваме в това пленарно заседание и приемането му на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 127, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
“ЗАКОН
ратифициране на изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда
Член единствен. Ратифицира изменението и допълнението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, прието на втората среща на страните по конвенцията, състояла се от 25 до 27 май 2005 г. в Алмати, Казахстан.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По заглавието и член единствен няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване на второ четене предложения законопроект.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети на второ четене, а с това е приет и законът.
Благодаря ви, уважаеми колеги.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, заседанието продължава.
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 16 февруари – 22 февруари 2007 г.:
От народния представител Йордан Бакалов към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно проблем, свързан с условията и реда за отпускане на тест ленти за самотестване на захар в кръвта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 март 2007 г.
От народния представител Йордан Бакалов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно неприетата наредба от Министерския съвет за прилагане Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Следва да се отговори писмено до 8 март 2007 г.
От народния представител Филип Димитров към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно сателитната комуникация между Министерство на външните работи и задграничните дипломатически представителства на Република България. Следва да се отговори писмено до 7 март 2007 г.
От народните представители Евдокия Манева и Васил Паница към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно възможности за злоупотреби със средства по програма САПАРД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 март 2007 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на питане от народните представители Трифон Митев, Златко Златев, Петър Мръцков и Иван Гороломов;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Нено Димов;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Васил Паница;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Иван Иванов;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Росица Янакиева;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос от народния представител Евгений Жеков;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Георги Георгиев;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на втори въпрос от народния представител Георги Георгиев.
Уважаеми народни представители, започваме с питанията и въпросите към министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Питане от народния представител Стела Банкова относно политиката на Министерството на отбраната спрямо военноинвалидите и военнопострадалите, стратегия за предотвратяване на инцидентите, водещи до инвалидизиране и в частност ангажиментите на министерството към господин Цветан Булиев – военноинвалид от Плевен.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните години броят на военноинвалидите тревожно се увеличава. Заради голямата обществена значимост на проблема Ви питам: каква е стратегията на Министерството на отбраната за предотвратяване на инцидентите в армията, водещи до инвалидизиране на българските младежи?
Десетки, стотици са случаите на извращения и инциденти, вследствие на които много момчета излизат от военната служба осакатени, с тежки психически и физически увреждания.
Моля да отговорите: в какво се изразяват Вашите усилия, за да недопускате подобни явления в родната армия?
Като народен представител от Плевен бих искала да чуя какви са ангажиментите на Министерството на отбраната към Цветан Булиев от Плевен, станал военноинвалид?
Вие, господин министър, ще обясните как казармените началници са допуснали подобни издевателства. Цветан Булиев е бил надут с компресор, с разкъсани вътрешни органи, със счупени крака. Какво прави обаче държавата и в частност Министерството на отбраната със стотиците момчета, които родната казарма направи инвалиди? Примерът с Цветан Булиев е показателен. Пенсията му е 89 лв., господин министър. За да си купи лекарства, му трябват 143 лв. От половин година не е получавал парите, които му се полагат. Министерството на отбраната един път годишно му изпраща, и то крайно нередовно, между 200 и 300 лв. Толкова струва осакатеният му живот според сегашното българско правителство.
След осем операции и с няколко тежки заболявания сега Цветан Булиев се бори за оцеляването си. Макар и трудно подвижен, с епилепсия, хепатит и диабет, той чисти три входа в жилищен блок за 36 лв. месечно. Господин министър, за 36 лв. месечно!
Бих искала да Ви попитам: защо Министерството на отбраната, защо българското правителство обрича на мизерно съществуване стотици младежи, които родната казарма превърна в инвалиди?
Уважаеми господин министър, с интерес ще изслушам Вашия отговор, но моля предварително да не се криете зад Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. В продължение на 15 години българската държава е загърбила това момче. Неговата съдба е споделена от десетки такива като него. Аз съм се срещала с това момче, ходих в неговия дом. Не бих искала да се оправдавате със Закона за военноинвалидите, тъй като неговото приложение беше забавено с повече от година и половина – нещо, което е без прецедент и няма обяснение. Поради тази причина Цветан и десетките момчета като него нямаха възможност да получат помощ от българската държава – тази държава, за която те всъщност дадоха здравето си в българската казарма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! На 12 януари т.г. министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев вече отговори по реда на парламентарния контрол на Ваш въпрос, свързан с политиката на правителството по отношение на военноинвалидите и военнопострадалите. Няма да се спирам подробно на конкретните вече изброени от премиера мерки и нормативни актове, които са разработени от Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и Министерството на труда и социалната политика. Използвам възможността обаче да Ви информирам, че в момента Министерството на отбраната разработва централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите в изпълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Със създаването му ще се идентифицират правоимащите лица по закона и ще се допринесе за осигуряване на реализацията на техните права. Бих искал да подчертая, че и досега Министерството на отбраната е поемало основната част от грижата за тази категория български граждани чрез материално подпомагане, предвидено в наредбата за материално подпомагане в Министерството на отбраната. По този ред през 2006 г. е отпусната финансова помощ в размер на 280 хил. лв. за подпомагане на повече от 1000 военноинвалиди и военнопострадали. Освен това предоставяне на услуги в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към министерството при условията на наредбата за определяне на реда за ползване на извършените услуги в болничните бази на министерството.
На следващо място – осигуряване на отдиха и възстановяване на военноинвалидите и военнопострадалите по реда на Наредбата за условията и реда на ползване на почивната и спортната база, изплащане на еднократна целева помощ от 500 лв. в случай на смърт на военноинвалид със средства, предвидени в бюджета на Министерството на отбраната в съответствие със закона.
Във връзка с поставения от Вас въпрос за предотвратяване на инцидентите в армията, водещи до инвалидизация, бих искал да Ви обърна внимание, че това е един от най-важните въпроси за практическото и военното ръководство на Министерството на отбраната. Още в началото на моя мандат като министър на отбраната проведох нарочно съвещание за дисциплината в Българската армия. В него взеха участие ръководството на министерството, на Генералния щаб, директорът на служба “Военна полиция и военно контраразузнаване”, командващите видовете въоръжени сили, началниците, командирите от различен ранг, главен инспектор на министерството, представители на президентската администрация и военноапелативна прокуратура. Целта на съвещанието беше да се направи обстоен анализ на състоянието на дисциплината във войските и силите, да се посочат положителните страни, пропуски, недостатъци и причините за тях.
След проведените мероприятия беше отчетено, че в периода септември 2006 г. – декември 2006 г. инцидентите в армията са намалели значително. В сравнение със същия период на миналата година редукцията е с 30%.
В рамките на времето, което е предвидено за отговор, не бих могъл да се спра подробно на всички мерки, които са предприети за подобряване на дисциплината, но най-общо те са в следните насоки: мерки за превенция, за засилен контрол и за наказания. В резултат на прилагането им напоследък се установи тенденция към намаляване на броя на инцидентите. Това обаче не ни прави по-малко бдителни, защото винаги ни тревожат инцидентите с кадрови военнослужещи.
Уважаема госпожо Банкова, искам да Ви уверя, че аз съм твърдо решен да търся дисциплинарна отговорност за всеки инцидент или за всяко нарушение на дисциплината и войсковия ред. При всеки случай на сериозно нарушение и притежаващо потенциал за уронване на войсковия морал няма да се поколебая да налагам дисциплинарни уволнения и да прилагам търсене на наказателна отговорност за виновните.
По отношение на конкретния въпрос за господин Цветан Булиев, който е военноинвалид от 1992 г., бих искал да Ви уверя, че Министерството на отбраната е предприело всички възможни действия за неговото лечение и възстановяването му. Веднага след жестокия позорен инцидент, на който господин Булиев е станал жертва, медицинските екипи на Военна болница – Плевен, и Военномедицинска академия в София са му оказали квалифицирана спешна помощ. Заедно с това ежегодно Министерството на отбраната го е подпомагало с финансови средства, които до момента възлизат на 6510 лв. Следва да се отбележи, че господин Булиев има възможност да ползва санаториално-лечебна база и базата за почивка на Министерството на отбраната, има възможност. А след неговата регистрация в Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, за който вече Ви информирах, може да реализира в пълен обем и правата си по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
По отношение на пенсията, за която говорите, това не е в моите правомощия като министър и не мога да се намеся за решаване на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
В рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Да, Вие ми отговорихте, когато е бил осакатен и с разкъсани вътрешности е лекуван в болницата. Моят въпрос беше за тези 15 години оттогава. Искам да Ви опресня паметта: пенсията му е 83 лв., само за лекарства дава по 143 лв. Повече от половин година не получава необходимите суми.
А тези пари, за които Вие ми казахте и които цитирахте – 6000 лв. за 15 години, това са 400 лв. годишно, господин министър! Какво да направи това момче с 400 лв. годишно?
Не ми отговорихте защо не е получил полагащото му се обезщетение. Това беше най-важният ми въпрос.
Софийският военен съд постановява следното: задължават се всички органи от държавното управление да съдействат, за да бъде изплатено обезщетението на Цветан. Нищо не направи държавното управление, нищо не направиха министри, казармени началници и съдебни власти. Това момче досега не си е получило обезщетението.
И още нещо ще Ви питам: защо днешното правителство драстично намали инвалидната пенсия на Цветан Булиев? Това са въпроси, на които Вие просто сте длъжен да отговорите, ако щете и от човешка гледна точка.
Според заключението на ТЕЛК – Плевен, Цветан е почти здрав – нека да го чуят лекарите от Плевен. Цветан е почти здрав, защото лекарите от ТЕЛК – Плевен, зачертават заболяванията, получени след инцидента в армията. Майката на момчето работеше в кухнята на Военното училище в Долна Митрополия. Сега слушайте, господин министър: уволнена е от вашето министерство. Наскоро тя отправи молба до ген.-майор Иван Добрев, командващ Сухопътните войски, да й помогне, за да започне работа. На 13 февруари генералът отговаря – цитирам, и ще Ви предоставя неговото писмо: “Ще предприемем съкращаване на работни места. Нямаме вакантни длъжности”.
Господин министър, бих определила този отговор като циничен. Министерството на здравеопазването драстично намалява процентите на инвалидност на Цветан. Така се намалява и мизерната му пенсия. Съвсем наскоро чрез медиите Цветан Булиев попита защо повече от половин година не получава оскъдната си пенсия. До този момент няма отговор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Той казва така в разговор, когато говорих с него:…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
СТЕЛА БАНКОВА: …”Намират се пари за всичко. Защо не се намират пари за моята пенсия?”
И така, господин министър, Цветан Булиев иска да работи. Моля за Вашето съдействие. Майка му моли да се върне на предишната си работа във Военното училище в Долна Митрополия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, не прекалявайте!
СТЕЛА БАНКОВА: Ще им помогнете ли, господин министър? Умолявам Ви в човешки план да отговорите конкретно, а сега Ви предоставям отговора на ген.-майора и цялата документация, и чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Господин министър, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Банкова! България е законова държава. Законите трябва да се спазват от всички.
Още веднъж ще повторя, че не е в пълномощията на един министър на отбраната да се намесва в работата на ТЕЛК. Не мога да отговарям защо групата инвалидност или пенсията за инвалидност на господин Булиев е променена. Може би трябва да се обърнете към друга институция. Просто министърът на отбраната не ръководи дейността на ТЕЛК.
По отношение на господин Булиев – с него са разговаряли представители на министерството. Той е заявил, че в момента няма никакви претенции към Министерството на отбраната, но, независимо от това, ние, от Министерството на отбраната, сме намерили работа на майката. От 1999 г. до началото на тази година майката на господин Булиев е на работа благодарение на това, че сме се разпоредили да й бъде намерена работа. Тя е освободена в началото на м. януари, поради това, че се въведе фирмено кетърингово хранене и всички, които са заети с приготвяне на храна, с доставяне на храна до този момент, са освободени от всички тези поделения – повече от 40 на брой, във връзка с новото фирмено хранене.
И независимо от това аз съм се разпоредил на Генералния щаб отново да й потърсят работа. Така че от чисто човешки план, както казахте, мисля, че правя всичко възможно, независимо че се освобождават хора от Българската армия. Предполагам, че работа за майката ще се намери.
По отношение на другите Ваши въпроси, мисля, че няколко пъти вече имах възможност да съобщя и от тази трибуна – на Народното събрание, и в медиите при други срещи с представителите на медиите и обществеността, че ръководството на министерството взема изключително сериозни, изключително строги и безкомпромисни мерки за спазване на дисциплината, за да не се повтарят подобни случаи. Не мога да кажа, че всичко ще бъде изключено, тоест да гарантирам, че няма да има нито един случай. Но ние всички трябва да работим за снижаването на тези случаи, така че хората, които са заети професионално със служба в Българската армия, да са удовлетворени от работата там и да знаят, че могат да разчитат на спазване на установената дисциплина. Това е мое задължение, задължение на началника на Генералния щаб, както и на командващите отделните видове войски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра в рамките на 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Този път няма да Ви благодаря, господин министър.
Благодарение на медиите се чу за драмата на това момче, но то беше оставено 15 години, повтарям пак – с 89 лв. пенсия и с необходими 143 лв. за лекарствата. То е епилептик. Има нужда да се лекува в балнеосанаториум и майка му да го придружи. Не им се дава такава възможност.
Това, което Вие обяснихте за съкращенията в армията, майката на Цветан Булиев не може да го разбере. Тя не може да разбере защо именно върху нея падна жребият да бъде освободена, чийто син е дал здравето си, той е разбит, той е пълен рухнал инвалид.
Тези обяснения наистина са бюрократични и са в духа на отговора на генерал-майор Добрев.
Бих искала да чуя от Вас по-голяма загриженост и не този суховат доклад, който прочетохте. Пак повтарям, Законът за военноинвалидите беше бавен година и половина. Военноинвалидите и военнопострадалите нямаха възможност да получат парите и услугите, които им се полагат. Смея да кажа, че той умишлено беше бавен.
Драмата на Цветан Булиев я поставям тук, защото е драма на десетки други младежи като него. Той с болка пита “Защо за всичко има пари, а за моята мизерна пенсия няма пари?” Вие не отговорихте на този въпрос, господин Близнаков, защото няма как да се отговори, след като преди ден-два ние отново потвърдихме участието на България в Иракската война, как ще отговорите на това момче, че за вас е много по-важно 1 млрд. лв. да отидат в Ирак, а да не се намерят пари за тези момчета, да не се намерят пари за лекарства за здравето им, за пенсиите им и т.н.
Завършвам, не бих искала политически да използвам този проблем, а съвсем човешки да помоля да активизирате Вашата дейност, да вземете тези материали, които Ви предоставих на бюрото, да разгледате цялата история на Цветан Булиев и настина в най-скоро време майката да получи работа, защото няма никакво морално обяснение за това Вие да я лишите от работа. Благодаря ви много. (Народният представител Стела Банкова подава папката с материалите на министър Близнаков. Говори извън микрофоните.)
Моля да вземете материалите! Нали виждате, че цяла България Ви вижда! Миналия път и премиерът също отказа да вземе материалите.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Ще ги взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, моля Ви!
Следва въпрос, зададен от народния представител Илиян Илиев към министъра на отбраната Веселин Близнаков, относно приватизация на летището край град Шумен.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 22 декември 2006 г. държавната фирма “Войнтех” продава летището край Шумен, състоящо се от 675 декара писта, 10 административни сгради и хангари за 700 хил. лв. на дружеството “Куантум Дивелопмънт”. На това летище през 1952 г. е създаден Аероклуб “Шумен”. От създаването му до наши дни в него се създават и възпитават авиомоделисти, ракетомоделисти, парашутисти, безмоторни и моторни летци и авиотехници. Шуменският аероклуб е най-добрият в Европа. Удостоен е от Международната федерация по аеронавтика с диплом. Има добра материално-техническа база и отлично географско положение.
Господин министър, не е ли по-добре децата на България да се учат да летят в аероклубове, вместо да летят на крилете на дрогата и алкохола?!
Господин министър, въпросът ми към Вас е следният: считате ли, че с приватизацията на летище “Шумен” е защитен общественият интерес и приватизационната цена, която е платена, отговаря на стойността на земята и сградите на нея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Близнаков.
Господин министър, имате възможност да отговорите на народния представител Илиев в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиев! В отговор на зададения от Вас въпрос относно приватизацията на летище “Град Шумен” Ви информирам за следното. Недвижимият имот аероклуб, находящ се в гр. Шумен, областта “Смесек” е включена в капитала на търговското дружество “Войнтех”, чийто едноличен собственик е държавата чрез принципала Министерството на отбраната. Аероклубът не е летище. Той представлява имот с площ 678 хил. кв. м, върху който не съществува писта, както и постройки с разгърната застроена площ от 5500 кв. м съгласно акт за частна държавна собственост № 1995. Имотът не отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и не е лицензиран като летище. Сградите и хангарите са в изключително лошо състояние и за тяхното възстановяване, ако въобще това е възможно, са необходими значителни финансови средства.
С моя заповед № 33/3 ноември 2005 г. и с решение № 13/16 ноември 2005 г. на Софийския градски съд по ф.д. № 1354/1999 е прекратена дейността на търговското дружество “Войнтех” ЕООД и то е обявено в ликвидация. В изпълнение на задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от Търговския закон ликвидаторите на дружеството са длъжни да осребрят наличното имущество и да удовлетворят кредиторите. На основание на чл. 11 и 16 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала е проведена процедура по продажбата на горецитирания недвижим имот с публичен търг с тайно наддаване при спазване на всички изискващи се от нормативните актове условия. Процедурата включва: наличие на разрешение от принципала, извършване на оценка от независим лицензиран оценител, оповестяване на предстоящия търг чрез публикуване на обява, назначаване от ликвидаторите на комисия по провеждане на тръжната процедура и провеждане на търг.
Оценката на лицензирания оценител за имота е 373 хил. лв. без включен ДДС. Триста седемдесет и три хиляди от лицензиран оценител! Ликвидаторите с оглед защита на държавния интерес са завишили цената двойно с начална тръжна цена 680 хил. лв. без включен ДДС. Данъчната оценка на имота е 120 хил. лв.
За участие в търга за продажба на аероклуб, находящ се в гр. Шумен, местността „Смесе” са подадени заявления за участие от двама кандидат-купувачи. Единият е „Куантум дивелъпмънт атситс” – с предложена цена 700 хил. лв., като в края на краищата продажната цена се различава значително от пазарната цена на такива имоти в района на гр. Шумен.
Справката, която ми е представена, показва, че цената на 1 дка е между 160 и 300 лв. за района. Максималната цена за такава земеделска цена е 400 лв. и това е информация от фирми, които се занимават с търговия с недвижима собственост и с имоти.
Следователно цената, която е постигната за продажбата на този имот – от 0,30 лв. максимум до 0,40 лв. на кв. м, е достигнала 1,00 лв. Направете си справки.
Така че аз мисля, че държавният интерес е защитен, процедурата е спазена и няма основание за някакво съмнение. Още повече, да ви дам друг пример, подобен аероклуб, с подобни размери – край Монтана, при начална тръжна цена 730 хил. лв. не се продаде. Не се продаде!
Така че аз мисля, че няма никакво съмнение относно тази процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Илиян Илиев – право на реплика.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Господин министър, не само че има основания и съмнения относно тази приватизационна сделка, а трябва да ви кажа, че цената е 20 пъти по-ниска от пазарната.
Освен това този терен е в регулация на гр. Шумен. Това сигурно не го знаете, нали? В регулационните планове на гр. Шумен е.
Този акт за собственост, който Вие цитирате - № 1995, искам да Ви кажа кой го е издал, сигурно знаете, това е Добрин Митев. И искам да ви прочета: пише, че няма бивш собственик на имота, съсобственици – също така няма. Това означава ли, че тази земя се е намирала във вакуум 50 или 100 години, за да няма съсобственици или собственици?
Това е един смехотворен акт. А лицето Добрин Митев знаете, че прокуратурата го издирва и той се крие от нея.
Освен това няма да Ви питам Вие къде ще бъдете след като престанете да бъдете министър, не само за тази сделка. Но това според мен е едно престъпление, тъй като Вие би трябвало да предадете летището, за което казвате, че не е летище, а как тогава летят самолети там?
Нека да Ви цитирам Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 април 1992 г. за закриване на Организацията за съдействие на отбраната и по-точно чл. 4, ал. 6, която гласи:
„В случаите, когато предоставеното имущество по Приложение № 2 не се използва по предназначение съгласно чл. 3 или е изградено със средства на общината, министърът на отбраната след съгласуване с министъра на финансите го предоставя на общинските съвети по реда на Наредбата за държавните имоти.”
Значи Вие спокойно можете да предадете това летище на община Шумен за стопанисване и управление и да нямате проблеми с ниската цена, както казвате. Това е едно.
Второ, в контекста на последните промени в Конституцията вероятно ще се наложи военно обучение на гражданите и тази материално-техническа база, която е изградена през годините, трябва ли да се ликвидира или ще изграждате нова? Няма да Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Илиев, имотите на военните, които са в ликвидация, не се предават на никаква община – нито на община Шумен, нито на някоя друга. Дружеството е в ликвидация, трябва да се покрият дълговете към кредиторите и останалото да се предаде на държавата.
Така че Вашият вариант, който ми предлагате, не е възможен. Независимо кой Ви го е внушил, това е невъзможен вариант. Няма да се състои такова нещо. На нито една община няма да бъде даден никакъв имот, ще се спази законът. Това е дружество в ликвидация.
А пък да кажа на Вас, на останалите народни представители и на българската общественост, че досега повече от 1800 сгради са дадени от Министерство на отбраната безвъзмездно на общините, и повече от 200 имота. Безвъзмездно! Проверката, която назначих, показва, че повече от половината от тях не се ползват по предназначение, както е заявено.
Когато няма инвеститорски интерес, господин Илиев, ние продължаваме да предоставяме имоти на общините. Когато няма инвеститорски интерес! Когато има такъв интерес, имотите ще се продават или ще се заменят.
А специално за „Войнтех” – дружество в ликвидация, мисля, че законът е категоричен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Първо, питане от народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, заповядайте, в рамките на три минути можете да развиете Вашето питане към министър Овчаров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Наскоро председателят на Съюза на потребителите показа две ноемврийски сметки за отопление на два идентични по кубатура апартамента – единият в Стокхолм, а другият – в „Люлин”. Стокхолмската сметка беше за 80 евро, а Софийската – за 375 лв.
Всички знаем, че в скандинавските страни зимата е значително по-студена от българската. И въпреки това сметката за парно в София е два пъти по-висока оттам. Разбира се, не всички сметки са от тази величина, има и по 100-150-200 лв. Въпреки това, отчитайки, че зимата е една от най-топлите през последните десетилетия, тези сметки са много меко казано подозрителни, този факт трябва да бъде взет предвид.
Ще оставя настрана престъпленията, които са извършени в „Топлофикация”. Говоря за милионите, открити в сметките на Валентин Димитров, говоря за вероятно десетките, а може би и стотици милиони, източени от дружеството през последните десетина години, всъщност те са източени от потребителите в София.
Прокурор Джамбазов – наблюдаващ делото „Топлофикация”, твърди, че е възможно източените средства да достигнат 400 млн. лв. Бивш шеф на „Булгаргаз” твърди, че откраднатото е за около 500 милиона. Редно е да оставим прокуратурата да установи все пак реалната величина на грабежа.
Но така или иначе мисля, че за тази ситуация съществен принос имат фирмите за топлинно счетоводство. По същество те са един, според мен, а и според много специалисти, излишен посредник между „Топлофикация” и гражданите, който само оскъпява услугата. Нещо повече, създават се предпоставки за едно своеобразно прехвърляне на отговорност и разиграване на гражданите. Когато сметките са абсурдно високи, представителите на „Топлофикация” препращат към топлинните счетоводства, а счетоводствата – съответно към самите топлофикации.
Няма да споменавам, че счетоводствата бяха наложени със сила, чрез закон гражданите бяха принудени да монтират топломери, като само на софиянци това струваше около 60 млн. лв. После се оказа, че голяма част от тях са бракувани или са получени като дарения.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: какви са изводите на министерството при направената проверка на „Топлофикация – София”, и считате ли за целесъобразно съществуването на фирмите за топлинно счетоводство? Възнамерява ли Министерството на икономиката и енергетиката да предприеме и предложи на Министерския съвет конкретни действия за защита на потребителите в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Благодаря Ви за поставения въпрос и най-вече за възможността отново да изкажа позицията на Министерството на икономиката и енергетиката.
В процеса на подготовката на измененията и допълненията на Закона за енергетиката, които са в сила от 8 септември 2006 г., се опитахме да решим и част от тежките проблеми в сектора топлоснабдяване. Те включват до голяма степен и недостатъците на съществуващата система за дялово разпределение. Искам да ви припомня, че сегашната система за дялово разпределение и за топлинно счетоводство е въведена през 1999 г. от тогавашното правителство на господин Иван Костов със Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Днешното състояние на тази система е вследствие на дългогодишното подценяване на проблемите и от използване на обществената чувствителност към тази тема за политически цели. За съжаление, правенето на политика от “Топлофикация” и нежеланието да се решават наболелите проблеми, ни доведоха дотам, че днес трудно можем да твърдим, че всеки потребител плаща за това, което реално употребява и консумира. А това беше основната цел на системата за дялово разпределение.
Веднага искам да уточня, че независимо от очевидните недостатъци на системата за дялово разпределение, тя си остава като че ли досега единственият шанс да се стимулират икономии в потреблението и да се осигури справедливо заплащане на услугата, всеки да заплаща за това, което потребява. Всякакви спекулации на тема връщане на принципа на заплащането за единица отопляем обем са изключително вредни, тъй като те са движение в обратна посока.
Основната причина за наличието на редица деформации при формирането на индивидуалните мерки е преди всичко големият брой потребители, които са се отказали от ползването на услугата топлофикация. Техният брой всъщност не е особено голям. Но когато те са концентрирани в определени жилищни сгради, резултатът е силно изкривяване на реалните разчети за потребителите в тези сгради. Към това следва да прибавим и некоректното отношение на част от фирмите за дялово разпределение, свързано преди всичко с грешки в отчитане на показанията, липса на търпение при разяснение на методиката, незадоволително качество на обмена на информация между фирмите. Не бива да си затваряме очите и пред факта, че много граждани ползват неправомерно топлоенергия и пряко ощетяват съседите си.
Съвкупността от тези фактори доведе дотам, че днес кризата на доверие на потребителите в системата може да срине цялата система. Затова Ви предлагам да не спекулирате така лековато с числата, които преди малко изрекохте – 400, 500, милиард. Това са нереални неща и е добре, когато се говорят, да има малко от малко реален подход.
Промените, които Министерството на икономиката и енергетиката предложи и бяха приети от народните представители са изцяло в посока засилване на контрола от страна на държавата. Чрез въвеждането на регистрационен режим за фирмите за дялово разпределение, държавата пое определени ангажименти в тази посока. Прието беше нашето предложение топлофикационните дружества да бъдат контактната точка с гражданите, за да го няма това тяхно въртене в омагьосания кръг. Така гражданите ще могат да получат информация каква топлинна енергия са потребили и каква е цената на тази топлинна енергия, а не както досега да се въртят в затворен кръг между фирмата за дялово разпределение, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, топлофикационното дружество. Тоест, необходимо е най-после топлофикационните дружества да поемат отговорността си като основен, свързващ елемент с гражданите.
Не е тайна за никого, че топлофикационните дружества се държат най-често отвратително със собствените си клиенти. Необходимо е най-накрая ръководствата им да разберат, че извършват публична услуга и че мнението на клиентите им за тази услуга има и финансови последици за самите дружества. За съжаление, абсолютно същото важи и за фирмите за топлинно счетоводство. Тяхното нежелание да обяснят на хората как на практика се извършва дяловото разпределение в тяхната сграда, основателно буди съмнение в коректността и верността на посочените данни. Ако не всеки служител има желание и възможност за нормална комуникация със своите клиенти, нека да обучат специален екип от хора, които да вършат тази услуга и да разясняват на клиентите си какво правят. Извършваш ли публична услуга, ти си и публично отговорен. Ако това не се разбере от всички по веригата на производство, доставяне и отичате на топлоснабдяване, още дълго ще се въртим в този омагьосан кръг.
Веднага искам да кажа, че няма юридически проблем за топлофикационните дружества да извършват дейността дялово разпределение. Те са имали тази възможност и досега. Две от дружествата са я извършвали от самото начало, още от 1999 г. Става дума за дружествата в Габрово и в Разград. И тъй като очаквам, че този въпрос ще бъде зададен и във връзка с “Топлофикация – София” предварително ви отговарям, че дружеството работи при същите нормативни условия, както всички останали дружества. Затова дали “Топлофикация – София” ще извършва дялово разпределение, е решение на самото дружество и на никой друг. В крайна сметка не е толкова важно кой, а как се извършва услугата.
Относно дейността на фирмите за дялово разпределение и оплакването на потребителите за високите сметки за м. декември 2006 г., знаете много добре, че Министерството на икономиката и енергетиката възложи извършването на съвместна обща проверка с община София, за резултатите от която ще ви информираме, когато те бъдат готови. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов за два уточняващи допълнителни въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Числата, които Ви споменах, не са мои. Това са числа на прокуратурата.
Когато официално предложих в Закона за енергетиката да запишем, че методиките на така наречените фирми за дялово разпределение трябва да бъдат изцяло публични, тук в парламента стана невероятен скандал. Едни колеги твърдяха, че това е търговска тайна, а други, че гражданите не били толкова интелигентни, че да разбират такива сложни сметки. Предложението беше отхвърлено. Когато предложихме със Стела Банкова в закона да бъде записано сградната инсталация да не превишава 20%, отново предложението беше отхвърлено. Сега се оказва, че гражданите масово ще плащат по 40, 50, 60 и повече процента сградна инсталация, която ще определят – забележете – фирмите за топлинно счетоводство. Най-жестокото е, че ще се увеличат драстично сметките на най-бедните граждани – онези, които са демонтирали радиаторите и са спрели топлата вода. Нахалството на топлинните счетоводители стигна дотам, че преди няколко дни предложиха да се въведе такса “сградна инсталация” и за топлата вода. Не бих се учудил, ако парламентът приеме и подобен абсурд.
Моля да ми отговорите считате ли, че Вие като министър контролирате ефективно така наречените топлинни счетоводства? Необходими ли са те?
И още нещо – моля да коментирате следните думи на градския прокурор на София Николай Кокинов: “Не може да се знае – казва той – цената на кубик вода и киловатчас, а цената на топлинната енергия никой да не може да я каже и тя да е някаква метафорична величина, пътуваща в безбрежността на Космоса”. Това е точен цитат. Моля за коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, имахте възможност да зададете два уточняващи въпроса, а не да искате коментари. Това е парламентарен контрол.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Христов, тъй като Вие направихте няколко констатации, ще направя опит да уточня част от нещата, които казахте, тъй като те просто не са верни.
Методиките са публични и Вие много добре го знаете. Те са публични, те са част от документите, които всяка една от фирмите за дялово разпределение трябва да внесе в Министерството на икономиката и енергетиката при регистрацията си като такава фирма. Този процес в момента върви и всички тези методики могат да бъдат намерени, разбира се, след като фирмите бъдат регистрирани, в съответния сайт на министерството. И това стана факт от м. септември м.г. Знаете много добре, че беше приета специална наредба, беше определена такса, което задържа процеса. Но процесът е вече в ход в рамките на предвиденото по закон. Така че методиките са вече публични и постоянното повтаряне на това, че, виждате ли, никой не може да разбере как и какво се изчислява, вече приема формата на говорене на неистини, за да не каже нещо по-тежко.
Що се отнася за до 40, 50, 60% сградна инсталация, кой да плати, господин Христов, топлината, която влиза в определената сграда, когато тя е влезнала и е измерена от съответните прибори? Кой предлагате да поеме разходите за тази топлина? Българската държава, тоест всички български данъкоплатци или кой? Или може би тези, които коректно и точно си плащат сметките към съответното дружество?
Вие миналата година на няколко пъти ми задавахте въпроса за такса мощност. Сега обаче, когато излизате да говорите на тази трибуна, не казвате, че една от причините за сравнително по-високите сметки на някои от гражданите през тази година е именно отпадането на такса мощност. Защото отпадането на такса мощност, както беше добре известно още преди нейното отпадане, съответно се пренася върху сметките на останалите граждани, които и дотогава плащаха такса мощност. Но сега част от българските граждани не я плащат. А лошото е, че тази такса мощност се плащаше през цялата година. Тоест и през летните месеци част от българските граждани можеха да облекчат по-тежките си плащания през зимата. Сега това не става. И всичкото това се начислява през зимните месеци. Аз не мисля, че възможността да се изплащат част от задълженията на гражданите, ползващи “Топлофикация”, през летния период от време, когато и сметките, и ангажиментите, и финансовото натоварване на гражданите е по-малко, е нещо, което е лошо и вредно. Напротив, според мен трябва да се даде възможност и аз си мисля, че с новата Наредба за отчитане на заплащане на топлофикационните услуги това ще бъде направено, с оглед именно облекчаване на плащаният през зимните месеци.
Що се отнася до 40, 50, 60% сградна инсталация – да, има някои от случаите, за които говорихме още миналата година. Тогава, когато аз от тази трибуна обяснявах, че ще има жилища, в които топлината, която ще бъде отчетена, е физически невъзможно да бъде отделена, а ще има жилища, в които ако това, което се отчете се преразпределя е вярно, ще трябва температурата в дадения обем да бъде 800. Тогава много от хората, които трябваше да се занимават с това, просто не му обръщаха внимание. С новата Наредба за дялово разпределение, която е в процес на публично обсъждане, тези неща ще бъдат коригирани. В крайна сметка целта и на промените в закона, и на промените в наредбата е една единствена – всеки да плаща, това, което наистина е потребил. Няма друга възможност. Няма как повече да преразпределяме от този, който ползва и не плаща върху тези, които ползват и не плащат. Няма как коректните платци да бъдат допълнително натоварвани за сметка на некоректните платци. Не вярвам и вие да искате това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговора на министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не е хубаво да се лъже от тази трибуна. Да, методиката е публична, само че липсват някои основни параметри, поради което тази публичност е просто безпредметна.
Такса мощност, да, ние се борихме против тази такса мощност, което беше един абсурд – мощност за обем. И с помощта на някои колеги от левицата успяхме да я премахнем, за което им благодаря. Но вие прехвърлихте тази такса мощност в сградната инсталация и сега хората ще плащат повече, отколкото преди. Това е онова, което Вие тук премълчавате.
Според мен, господин министър, е особено важно да станат публични всички формули и методики с всички параметри вътре на топлинните счетоводители, за да могат гражданите сами да контролират тези счетоводители. Според мен са необходими широки мерки както срещу крадците на топлоенергия, на гражданите, които крадат от своите съседи, така и срещу крадците, които начисляват неправомерно огромни сметки, които крадат от гражданите.
Честно казано, на вашето министерството и на вашата коалиция в момента аз не вярвам, защото вие закрепостихте абонатите на “Топлофикация” и създадохте законови предпоставки за присвояване на огромни средства. Нещо повече, създадохте възможност с чл. 154 от закона да бъдат събирани вземанията на “Топлофикация”, без те да бъдат доказвани в съда. Подобен абсурд няма никъде по света. Сега твърдите, че “Топлофикация – София” трябва да бъде приватизирана и да бъде спасена. Вероятно както НДСВ спаси енергоразпределителните дружества и БТК. В момента цените на тези услуги са най-скъпите в Европа.
Бъдете сигурен, господин министър, че и енергоразпределителните дружества, и БТК ще бъдат одържавени и от така наречените приватизатори също ще бъде поискана сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Госпожо Манева, моля да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Темата с изграждането на язовир на р. Тунджа многократно е поставяна пред български правителства, няколко правителства, и винаги категорично е отхвърляна поради отсъствието на какъвто и да е интерес, на каквито и да е ползи за България. От края на миналата година тази претенция на Турция е обект на преговори, ръководени от Вас. Исканията на Турция са да се построи язовир на границата с България, заливната част на язовира да обхваща български земи, електрическата енергия, която ще се произвежда, да се продава на Турция, водата да се ползва за напояване на земи в Турция, без да се плаща и редица подобни искания. Маркирам само част от тях, без да се спирам подробно, защото нито едно от тях не е в унисон с българските интереси.
Прави впечатление, че в екипа на преговарящите липсват специалисти по водите, и това е много странно, тъй като това е тема, свързана с управление на водите в България и не би трябвало те да бъдат пренебрегнати, както и институции, които имат отношение към този проблем. Създава се впечатление, че ще се приеме политическо решение, което не е съобразено с експертните становище и ще бъде в ущърб на интересите на страната.
Особено тревожно е, че в протокола за резултатите от преговорите, които Вие ръководихте, от 21 януари Вие сте подписал този протокол и там е записано, че се ангажирате да продължите сегашните проучвания за изграждане на язовир по течението на р. Тунджа.
Затова моят въпрос към Вас е: какви са националните интереси и Вашите аргументи за поемане на този ангажимент, за продължаване на проучванията за изграждане на язовир на р. Тунджа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Първо, преговори няма, има разговори. Въпросът за необходимостта от изграждане на язовир на р. Тунджа е поставен многократно от Република Турция през последните 20 години на заседанията на Междуправителствения българо-турски комитет за икономическо и техническо сътрудничество. Като основен мотив за това от турска страна се изтъква защитата от наводнение на гр. Одрин и околностите му. Поради техническите параметри на предлагания през този период язовир обаче – височината и максималното водно ниво, които биха довели до заливане на значителна част, значителна територия населени места в България, в това число в частност гр. Елхово и гр. Ямбол, предложението категорично е отхвърлено. Вследствие на тежките наводнения през 2005 г. и 2006 г., довели до увреждане на жилищни и обществени сгради, паметници на културата в гр. Одрин и околностите му и до тежки загуби в целия регион на официална среща в бившето Министерство на енергетиката и енергийните ресурси през м. март 2005 г. министрите на енергетиката и природните ресурси и на финансите на Република Турция отново настойчиво поставят въпроса за изграждане на язовир на р. Тунджа при значително редуцирани технически параметри с функционално предназначение за регулиране на оттока, напояване и производство на електроенергия.
В резултат на срещата е постигнато съгласие за извършване на оценка на възможностите за изграждане на язовир на р. Тунджа, като за целта е създадена смесена работна група, припомням ви – м. март 2005 г. при едно друго правителство. На последвалото заседание на смесената работна група на турската страна е пояснено, че нейното предложение създава реална опасност българските села Срем и Устрем да бъдат залети от водите на бъдещия язовир, което е неприемливо за България. В резултат на това е постигнато съгласие за провеждане на по-задълбочено съвместно проучване, за да се изяснят спорните въпроси.
На заседанието на Междуправителствения българо-турски комитет, проведено на 30-31 май 2005 г. в Анкара, е постигнато съгласие да продължи работата на смесената българо-турска експертна група по въпросите, свързани с проектния язовир „Тунджа”.
На последвали официални посещения на наши и турски правителствени делегации, в това число и по време на моя визита през м. ноември 2005 г. в Република Турция, въпросът за предпазване от наводнение на гр. Одрин и целия регион и изграждане на язовир на р. Тунджа бе поставен на преден план от президента, министър-председателя на Република Турция, както и от всички турски министри като съществен елемент от развитието на добросъседските ни отношения.
С оглед на горните обстоятелства и постигнатите договорености, както и на необходимостта от провеждане на последователна политика на добросъседски отношения с Република Турция с моя заповед от м. ноември 2005 г. бе създадена междуведомствена работна група, на която, съвместно с представителите на Министерството на икономиката и природните ресурси на Република Турция, бе възложено да обсъди и прецени техническите възможности за изграждане на язовир на р. Тунджа. Възприетият подход за оценка на възможностите за изграждане на язовир на р. Тунджа бе обсъден и съгласуван между министър-председателите на двете държави през м. януари 2006 г. В изпълнение на поставената задача смесената българо-турска работна група проведе поредица от заседания при спазване на условието водите на бъдещия язовир да не засегнат населени места на територията на Република България.
Поради сложността на проблематиката по съгласие на двете страни проучването бе възложено на една от водещите български фирми в тази област – „Енергопроект – Хидроенергетика” ООД. В резултат на изготвеното проучване и след обсъждане на разработката двете страни постигнаха съгласие за възможен технически вариант за изграждане на язовир на р. Тунджа, икономически ефективен за реализация, при който селата Срем и Устрем да не бъдат засегнати след изграждане на съоръжението.
Турското правителство официално предложи разходите по изграждане на язовира да бъдат изцяло за негова сметка, с изключение на водноелектрическата централа към него, която да бъде изградена и ползвана съвместно. Това предложение на турското правителство бе отхвърлено като неприемливо и правно недопустимо, тъй като изграждането на язовира може да се осъществи само чрез предоставяне на концесия на лице, регистрирано по българското законодателство.
В тази връзка от българска страна беше изразено становище, че изграждането на язовир на р. Тунджа е възможно само от смесен българо-турски консорциум от фирми, на които да бъдат предоставени съответните права по националните законодателства на двете държави. Работата по синхронизацията на позициите на двете държави продължава, като считам, че принципите за икономическа ефективност, а също и на взаимноизгодно сътрудничество, следва да бъдат водещи при вземане на окончателното решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева – право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, Вие съвсем основателно приведохте данните от продължителните преговори за този язовир. На всички етапи на преговорите е доказано, че България няма никакъв интерес от изграждане на подобен язовир. Нещо повече, в България има приоритетни райони, в които има сериозни проблеми с осигуряване на питейна вода, с решаване на въпросите за водоснабдяването им. Абсолютно безумие е да се насочват средства към нещо, което не носи никакви ползи за държавата и в същото време да се ощетяват български граждани.
Няма и никакви международни ангажименти, които да ни задължават да строим такъв язовир, за да предпазим Турция от наводнение. Тя може да си построи това съоръжение на собствена територия, без да ангажира по никакъв начин България. В това отношение съм категорична – такива международни документи няма.
Този язовир, който в момента се обсъжда, с неговите параметри не може да реши този проблем. Вече много специалисти се произнесоха по въпроса, че съпоставянето на обема на язовира с максималния отток, който се получава при по-високи вълни, показва, че той няма да играе роля на буфер за решаване на проблемите при наводнения. Това е съоръжение, което носи икономически ползи на Турция.
В крайна сметка аз се надявам, че българите, които преговарят в тази лицемерна в голяма степен поредица от разговори, знаят, че нямаме интереси и най-накрая ще застанат на категорична позиция. Това може да се направи на по-ранен етап с категорично отказване тази тема изобщо да присъства в българо-турските икономически преговори, защото наистина ние нямаме абсолютно никакъв интерес от този язовир. Това е само един реверанс към Турция, каквито трябва да се научим да престанем да правим към турската страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо Манева, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам изключително високо мнение за Вашите знания като експерт и като бивш министър, но очевидно и те на моменти Ви изневеряват. Твърдението Ви, че няма международни документи, които да задължават България да предприеме мерки при очевидните наводнения, които се случват в Република Турция, е просто невярно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма такива!
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: За да Ви докажа това, ще Ви прочета документа, за който твърдите, че го няма. Той се казва Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Този документ е ратифициран от Тридесет и деветото Народно събрание на 17 септември 2003 г. Ще Ви прочета само клаузите по чл. 2, Част І:
„Страните се задължават да предприемат всички подходящи мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване на всякакъв вид трансгранично въздействие.”
Госпожо Манева, ако Вие смятате, че наводнението на една територия не е трансгранично въздействие, очевидно разбираме нещата по доста различен начин.
Малко по-нататък: „Осигуряването на разумно и справедливо използване на трансграничните води, особено като се отчита техният трансграничен характер при дейности, които причиняват или има вероятност да причинят трансгранично въздействие.”
Има и ред други клаузи и членове, които очевидно налагат България да разглежда и да обсъжда предложението на Република Турция.
Що се отнася до твърдението Ви, че Република Турция иска да се изгради един язовир, ей така, просто защото на нея й харесва да изгради този язовир, аз не мисля, че в Турция не могат да смятат. Този язовир ще струва пари, десетки милиони. Наистина ли мислите, че Република Турция иска да изгради язовир, който е абсолютно икономически неефективен? Просто ей така да си го построи на българска територия, на българската граница. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Наистина ли мислите, че тези там вече съвсем не разсъждават, а просто искат да си строят язовири където си поискат? (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Госпожо Манева, става дума за сериозен проблем, който България не може просто да заобиколи. Наводненията в целия регион са ужасни. Дай, Боже, тази година да няма, но си струва следващия път, когато има такова, да отидете да видите какво остава от Одрин над водата, какво става с огромните площи, които се заливат в този регион.
В тази ситуация Вие да ми твърдите, че България трябва да се прави, че не забелязва това и да каже на нашите съседи: „Гледайте си работата!” – извинявайте, Турция е най-големият ни търговски партньор, най-големият извън Европейския съюз.
Наистина ли мислите, че можем с лека ръка да обърнем гръб на едно аргументирано искане от тяхна страна, наистина да не направим анализ и да построим този язовир така, че той да бъде икономически неизгоден за България? Знаете много добре, че още преди година съм казал: икономически неизгодно съоръжение за страната ни няма да бъде строено. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.) Това ще бъде направено само със зачитане на националните интереси на България и със зачитане националните интереси на нашия съсед. Такъв ангажимент сме поели по конвенцията, която току-що ви четох. Политиканстването на тази тема, без да знаем аргументите, е просто вредно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Неджми Али към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Господин Али, заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът, който Ви задавам, е израз на съпричастността ми към растящите тревоги на жителите на с. Пропаст, община Кърджали, които са на път да загубят своите жилища заради активизирани свлачищни процеси. Местното население е убедено, че те са резултат от производствената дейност на “Ес енд Би Индъстриъл минералс” АД (“Бентонит” АД). Това дружество извършва производствена дейност – добив на подземни природни богатства (бентонитови глини), въз основа на концесионен договор, подписан от правителството на Иван Костов през 1999 г.
Господин министър, моля да ни предоставите подробна информация за условията на концесионния договор и как в него са уредени задължения на концесионера за последващо рекултивиране и други действия по превенция на евентуалните вреди от производството. Моля също така ни информирате доколко коректно концесионерът изпълнява тези си задължения.
Жителите на с. Пропаст очакват с интерес Вашия отговор, защото Вие сте страна по концесионния договор и от Вас се очаква да назначите проверка за изясняване на всички обстоятелства, въз основа на което да предложите адекватни решения на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Али!
Село Пропаст има проблем и затова ще ми позволите да се върна назад във времето, за да добиете представа за историята на проблема и това, което в момента се прави за неговото решаване.
Миннодобивната дейност на находище „Пропаст–Доброволец”, се извършва от 1976 г. от бившето държавно дружество “Бентонит”, приватизирано през 1998 г. Правоприемник на “Бентонит” е “Ес енд Би Индъстриъл минералс” с предмет на дейност добив и преработка на бентонит, перлит и зеолит.
Договорът за концесия за находище „Пропаст-Доброволец” е сключен на 12 май 1999 г. и е влязъл в сила на 13 август 1998 г. – от датата на приватизацията.
Основните задължения на консеционера подробно са регламентирани в договора за концесия, но ако трябва, ще се спра после на тях.
От сключването на концесионния договор дружеството извършва добив на бентонитни глини от находището в съответствие с изискванията на концесионния договор и относимите към дейността му закони.
Искам да отбележа, че наличието на свлачищни процеси в района на находището са установени още при проучването и са отразени в геоложкия доклад от 1960 г., тоест преди разработването на находището. При последвалия добив минните работи са се провеждали в условията на свлачище в работния борд в западната част на кариерата. Причините за свлачищните процеси се свързват основно с морфологията на терена и геоложките материали, изграждащи площта – бентонитовите глини.
Съчетанието на тези два фактора, тоест силно наклонен и неустойчив терен, често води до повърхностни приплъзвания, особено когато тези терени се преовлажняват и пренатоварват от строителни дейности, от липса на канализация, обилни валежи и др.
Във връзка с последното по информация от местните власти и жителите на махала Пропаст, строителството в района е забранено от повече от 25 години.
Влиянието на добивните работи върху свлачищните процеси в района до момента не е изследвано, но се предполага, че такова влияние има, въпреки че въпросът се дискутира.
През 2005 г. добивът от западната част на находището е преустановен, предвид опасността добивните работи да повлияят върху ускоряването на свлачищните процеси, застрашаващи част от сградите на махала Пропаст. Вследствие на това добивът е пренасочен към други части на находището.
В съответствие с констатациите и препоръките на Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите в гр. Хасково, в участък Пропаст започва запълване на отработените пространства на кариерата. За укрепване на свлачището дружеството възлага изготвяне на експертна оценка. Същата е извършена от Минно-геоложкия университет – София.
За движенията в района на свлачището е изградена реперна мрежа за отчитане на преместванията. Наблюденията се извършват от специализирана фирма “Кадастър М”, гр. Кърджали. Резултатите ежемесечно се обобщават и представят на концесионера за информация и предприемане на конкретни действия.
Едновременно с това през 2004 г. по инициатива на концесионера започва изготвянето на кадастрален план на махала Пропаст и оценка на имотите с цел отчуждаване на терените, попадащи в контура на находището. Инициативата не е осъществена поради независещи от концесионера обстоятелства.
Вследствие на настъпилата невъзможност за добив от находището и опасността от активизиране на свлачищните процеси добивът в западната част на находището е преустановен от началото на 2005 г. до създаване на обективна възможност за това. Годишните работни проекти, предоставени от дружеството концесионер за 2005 г. и 2006 г. не предвиждат добив в района на свлачището.
Във връзка с обстановката в махала Пропаст в периода 1-2 февруари 2007 г. беше проведен оглед на място от експерти на Министерството на икономиката и енергетиката. На 5 февруари т.г.се проведе и среща в Общинския съвет под председателството на кмета на гр. Кърджали с наши представители, с представители на Министерството на околната среда и водите и самите жители на махалата. В резултат беше постигнато съгласие за провеждане на нова среща след два месеца, след като излязат резултатите от възложеното от концесионера инженерно-геоложко проучване на района по искане на Министерството на икономиката и енергетиката. Целта ни е да се установят причините за свлачищните процеси и да се набележат възможни мерки за цялостно решаване на проблема. Резултатите от изследването ще бъдат докладвани на изпълнителите на разширено заседание в кметството на община Кърджали, на което ще бъдат поканени всички заинтересовани лица за запознаване, обсъждане и съгласуване на последващи действия.
В заключение искам да ви уверя, че Министерството на икономиката и енергетиката заедно с представители на Министерството на околната среда и водите и местната власт, както и с активното участие на хората от махалата, ще търсим възможност за най-справедливо решение на проблема и се надяваме те да бъдат намерени в най-скоро време.
И тъй като поискахте малко повече информация за това какво се прави, ще я дам във втората част на отговора си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може да отговорите и под формата на дуплика.
Господин Али, имате право на реплика.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от отговора, който ми дадохте. Считам, че мерките, които сте предприели във връзка с предотвратяване на по-нататъшното продължаване на тези свлачищни процеси в района, тази кръгла маса, която сте организирали в общината, ако мога така да я нарека, са мерките, които ще допринесат за предотвратяване на тези процеси. Надявам се, че ще се намери едно разумно решение на целия този проблем и няма да оставим хората на село Пропаст без жилища. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз само ще дам още малко информация, за да бъдат по-спокойни жителите.
Първите напуквания на къщите на жителите от махала Пропаст се повяват през 1998 г., още преди приватизацията на дружеството. През 1999 г. новият собственик на дружеството предлага цялостен работен проект, който включва изготвянето на оценка на имотите с бъдещо обезщетение на собствениците, чиито терени попадат в контура на находището. Ангажиментите за обезщетение на собствениците на имоти в махала Пропаст са изцяло за сметка на концесионера.
Към настоящия момент претенциите на жителите от махала Пропаст са за обезщетение с равностойни парцели и къщи от страна на фирмата. Фирмата не отказва да направи това, разбира се, само при наличие на взаимно съгласие.
Искам да кажа също така, че за 2007 г. Министерство на икономиката и енергетиката не е одобрило годишния работен проект на концесионера, тъй като такъв се прави всяка година, преди да бъде решен проблемът със свлачищните процеси в района и проблемът за пълно обезщетяване на хората от махалата, така че министерството има много ясна позиция по този въпрос. Ние наистина търсим едно дългосрочно и взаимно приемливо решение на проблема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Владимир Кузов към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър!
“Въпрос: от Нова година, тоест от 2007 г. електроразпределителните предприятия мислят за определяне на двукомпонентна цена на електроенергията, цена за потребление и цена за доставка.
Въпрос: знаете ли, че се мисли за въвеждането на тримесечен отчет на електромерите, което значи, че през три месеца така наречените инкасатори ще минават и ще отчитат електромерите? Това ще натоварва потребителя, тъй като няма да има ясна методика, чрез която да се определи кой колко електроенергия е изразходвал.
Отговор: що се отнася до компонента на цената, не знам кой ги приказва и къде ги чувате тези неща, аз нямам намерение да внасям подобни промени в Закона за енергетиката. Ако някой друг от народните представители разработва подобна идея или Вие участвате в подобни разработки мога да Ви кажа, че аз няма да ги подкрепя.
Що се отнася до тримесечния отчет и отчитане на електромерите и Вашето твърдение, че то неминуемо ще доведе до повишаването на цената искам да Ви припомня, че все пак в цената на електроенергията влизат и заплатите на тези, които отчитат електромерите. И когато тези електромери се отчитат четири пъти по-малко през годината естествено, че ще се получат и по-малки, по-ниски разходи за заплати на тези хора. Тоест, най-елементарната логика показва, че би трябвало да се плаща по-малко”. Р. Овчаров, 08.12.2006 г., 13,10 ч., Парламентарен контрол в парламента.
Господин министър, от незнание, некомпетентност или просто излъгахте българските избиратели и потребители, че няма да ги има тези неща, на които днес сме свидетели? Нарушава ли се Законът за защита на потребителите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кузов, Вашият въпрос има малко по-друго наименование, ако не ме лъже паметта, така че аз ще отговоря на него, така както сте ми го задали, а пък после, ако искате, ще си говорим и на темата, която поставяте тук.
Въпросът Ви е относно политиката на правителството за защита на интересите на потребителите на електроенергия. Очевидно е, че не стихва Вашият интерес към енергийната проблематика. Надявам се с настоящия отговор да внеса пълна яснота по поставената от Вас тема.
Защитата на потребителите на електроенергия в Република България може да се разглежда в два аспекта: първо, законодателство, което дава общата рамка на защита на потребителите, и второ, социални нормативни актове, които регулират обществените отношения в областта на енергетиката. Съгласно Закона за енергетиката на министъра на икономиката и енергетиката са предоставени контролни правомощия да осъществява контрола за техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти, не и интересите на потребителите.
Въпреки ограничените ми правомощия ще Ви припомня, че по моя инициатива през месец октомври, а и по-късно, беше извършена съвместна проверка на министерството и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на дружеството “Електроразпределение – Пловдив”, по-късно и на “Електроразпределение – Стара Загора”, а впоследствие и на електроразпределителните дружества в Северна България.
В резултат на образуваната с мажоритарния собственик кореспонденция се състоя среща, на която бяха изчистени много от претенциите и неправомерните действия на електроразпределителните дружества. В ход е процедура по промяна на Закона за енергетиката в частта му за налагане на санкции на електроразпределителните дружества, като се предвижда размерът на санкциите да бъде 50 пъти по-висок от досегашния, тъй като се оказа, че те са абсолютно несъразмерни с проблемите, които могат да създадат електроразпределителните дружества за големи региони на страната и за потребители в тях.
Държа също да отбележа, че съгласно Закона за енергетиката регулирането на дейността в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Комисията е специализиран държавен орган, който, въпреки че се конституира с решение на Министерския съвет, е независим. При осъществяване на дейността си правителството не може да се намесва и да контролира упражняването на правомощията му. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензи в предвидените случаи. Одобрява общите условия на договорите, упражнява контрол в предвидените от Закона за енергетиката случаи, осъществява регулирането на цените. Изготвя и контролира спазването на условията и правилата за снабдяване на потребителите с електрическа енергия, включително нормите за качество на услугите.
Конкретните функции по осъществяване на контрол в енергетиката, принудителните административни мерки, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране или министърът на икономиката и енергетиката имат право да приложат по отношение на контролираните лица, както и конкретните състави на административните нарушения и съответните санкции, са регламентирани в закона. Но поради краткото време, с което разполагам, няма да се спирам на тях.
Ще си позволя да кажа няколко думи относно общата рамка на потребителската защита в България, която се съдържа и в Закона за защита на потребителите. Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Комисията защитава потребителите на електроенергия, като извършва проверки за наличие на неравноправни клаузи в сключените договори между потребителите и електроразпределителните дружества. В случай че са налице неравноправни клаузи, Комисията за защита на потребителите може да вземе съответните мерки, които сега ще пропусна.
Другият аспект на общата потребителска защита е предвидената в Раздел ІV от Закона за защита на потребителите отговорност за вреди, причинени от дефект на стоки. Искам да ви кажа, че в чл. 130, ал. 2 от Закона за защита на потребителите изрично е предвидено, че електричеството е стока.
Защитата на потребителите на електроенергия по реда на Раздел ІV от Закона за защита на потребителите може да се реализира по общия исков ред чрез иск, предявен от увредения потребител или от Сдружението на потребителите, когато са причинени вреди на двама или повече потребители. Друг е въпросът, че правомощията, които имат потребителите към настоящия момент, по определени причини не се реализират, но сега нямам време да говоря за това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кузов, имате право на реплика.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, сега се надявам, че ще оставите листа и ще отговорите на този въпрос. Когато в края на 2006 г. Ви алармирах, че се готви определяне на двукомпонентна цена, отговорът Ви бе, че такова нещо няма и не знаете кой и къде ги приказва тези неща. Когато Ви алармирах, че ще има тримесечен отчет на електромерите, което е в противоречие със Закона за защита на потребителите, Вие отново казахте, че цената щяла да стане много по-евтина, че елементарната логика показвала, че това ще облекчи потребителя на електроенергия.
Питам Ви отново: некомпетентност ли е, незнание ли е? Междупрочем тази седмица внесох поредната промяна в Закона за енергетиката, където този ежемесечен отчет ще бъде задължителен за уредите за търговско мерене. Надявам се, че ще го подкрепите, господин министър, защото иначе попадате в неудобната ситуация да противоречите сам на себе си.
Затова Ви моля, господин министър, отговорете, след като Ви алармирах тук – от трибуната на Народното събрание, и Вие казахте, че няма такова нещо, че това са някакви измислици, поддържате ли това становище и ще подкрепите ли тази промяна, която внесох в Закона за енергетиката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Кузов, няма да подкрепя предложението Ви за закон по една съвсем елементарна причина – не съм убеден, че той е правилен и не смятам, че точно този въпрос трябва да се урежда със закон.
Продължавам да твърдя и ми се струва съвсем логично и обяснимо, че в една среда на доверие между потребител и доставчик на определена услуга съвсем не е необходимо един електромер да се отчита ежемесечно. Ние можем да стигнем до абсурда да ги отчитаме ежедневно, за да бъде 100-процентова гаранцията, че това, което отчитаме, е точно това, което е потребено. Можем да стигнем до абсурда да ги отчитаме и ежечасно. Лошото обаче е, че в нормалните държави не се прави така. Там или има електронно отчитане на електромерите и не е необходимо да ходят инкасатори да ги отчитат, или това се прави веднъж или два пъти годишно, когато се изравняват сметките. Знае се средното потребление, потребителите имат доверие на този, който им доставя услугата, и няма никакъв проблем. Не е необходимо да се ангажират безброй инкасатори, които да тръгват в определени периоди от време да чукат по врати, по гаражи, по дворове, за да отчитат електромери. Не виждам логиката от подобно нещо, още по-малко от вкарването му в закон, защото то неминуемо натоварва сметките на самите потребители. Отново ще повторя: заплатите на тези хора се плащат, те влизат в разходите на дружествата, които после се калкулират в сметките на самите потребители.
Що се отнася до въпроса за двукомпонентната цена. Това, което сте ме питали, е дали ще подкрепя подобна промяна в закона и аз съм казал, че няма да подкрепя. Подобна промяна в закона няма и ако бъде предоставена или бъде внесена, аз отново няма да я подкрепя.
Както вече Ви казах, ако трябва да го прочета отново от листчето, политиката по цените се формира и осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Даже и в този случай, след направените корекции в комисията, това разделяне на цената на двукомпонентна, знаете много добре, не доведе до този ефект, който Вие тогава предричахте, че ще се случи с преминаването от еднокомпонентна към двукомпонентна цена. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Господин Мерджанов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър Овчаров, уважаеми колеги народни представители! Известно е, че още в началото на своя мандат правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност постави като акцент в работата си защитата на правата на интелектуалната собственост.
В изпълнение на изразената политическа воля за осъществяване на ефективна защита на правата на интелектуалната собственост през цялата 2006 г. българската администрация прилагаше активни мерки за изпълнение на приетия през м. октомри 2005 г. План на действие в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост, авторското право и индустриалната собственост. Голяма част от резултатите бяха видими за обществеността. С предприетите конкретни действия България изпълни поетите ангажименти за постигане на критериите за членство в Европейския съюз в тази област.
В същото време обаче вече трета поредна година страната ни е в така наречения “Списък за наблюдение” по Раздел “Специален 301” от Търговския закон на Съединените американски щати.
Уважаеми господин министър, като имам предвид сериозните интегрирани условия и това, че борбата с интелектуалното пиратство е приоритет в работата на вашето министерство, на Министерството на културата, Патентното ведомство, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”, както и факта, че обобщени доклади, съдържащи информация по изпълнение на изготвения през м. октомври 2005 г. План за действие, представен и на американското посолство в София, и на търговския представител на Съединените американски щати през месеците април и октомври 2006 г., Ви задавам въпроса: дали предприетите действия ще са необходимото доказателство и убедителни аргументи за изваждането на страната ни от Списъка за наблюдение на Съединените американски щати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, благодаря за въпроса, с който ми давате възможност от трибуната да изложа накратко усилията на Министерството на икономиката и енергетиката, а и на правителството за изваждането на България от Списъка за наблюдение и от Раздел 301 на Търговския закон на САЩ.
В началото бих искал да припомня, че страната ни беше включена в този списък на 3 май 2004 г. На практика Списъкът за наблюдение е най-лекият от трите възможни списъка. Със значително по-голяма тежест са тъй наречените Списък на приоритетните чужди страни и Приоритетен списък за наблюдение, които предполагат и съответни търговски санкции. Ще уточня, че от включването ни не е последвало налагане на каквито и да било санкции за България от страна на Съединените щати. През 2006 г. в Списъка за наблюдение са и страни от Европейския съюз като Италия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Конкретно:
На първо място, Министерството на икономиката и енергетиката беше един от авторите на Едногодишния план за действие от м. октомври 2005 г., който отчете препоръки на правителството на САЩ и препоръки от страна на Европейската комисия. Изготвени бяха обобщени доклади, съдържащи информация по изпълнението на плана, които представихме на американското посолство в София и на търговския представител на САЩ през м. април 2006 г., през м. октомври 2006 г. и през м. февруари 2007 г. Докладите доказват по безспорен начин постигнатия напредък на страната ни в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост.
На второ място бих искал да ви информирам съвсем накратко за законодателната рамка, осигуряваща тази защита. По силата на приетия от Народното събрание през м. септември 2005 г. Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискови матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, министерството продължава да лицензира и контролира производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство – факт, който се оценява положително и от американска страна. В изпълнение на Плана за действие се изготви необходимото допълнително законодателство към закона, Инструкция за условията и реда за предоставяне на кода за идентификация на източника (тъй нареченият СИД-код), начините за определяне и поставянето му. В изпълнение на разпоредбите на закона от м. декември в министерството се води публичен регистър на издадените след 14 октомври 2005 г. лицензи. За осигуряване на допълнителна закрила на авторското право и сродните му права са уведомителните режими при внасяне и изнасяне на поликарбонати и на машини и съоръжения за производство на оптични дискове.
Не мога да не отбележа и промените, които Четиридесетото Народно събрание прие през 2006 г. – Закона за патентите, Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн, които са изцяло в съответствие с европейското право.
На трето място ще посоча участието на Министерството на икономиката и енергетиката в създадения с Решение на Министерския съвет от 12 януари 2006 г. Съвет за защита на интелектуалната собственост – междуведомствен консултативен орган начело с министъра на културата. Съветът е по конкретно предложение на американската страна от есента на 2005 г., за да се осигури политическа подкрепа и координация на най-високо ниво по въпросите на интелектуалната собственост. Членове на съвета са заместник-министри.
Предстои присъединяване на министерството към Националната мрежа за взаимодействие. Извършени са ред проверки, но за тях ще спомена, ако ми зададете допълнителен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – Атанас Мерджанов. Две минути!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от това, което чух като отговор на поставения от мен въпрос. Очевидно е, че битката срещу интелектуалното пиратство е сложен и противоречив процес. За да се води тя успешно, са необходими задълбочени, сериозни, последователни и интегрирани усилия на всички засегнати министерства и ведомства. Смея да изразя уверение, че те ще продължат и занапред, за да може в най-близко време България да бъде извадена от Списъка за наблюдение и дано да бъде час по-скоро почистена цялата среда, в която се намират българските икономически субекти, за да не бъдат правени подобни санкции към българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров. Право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Мерджанов, искам само накратко да информирам народните представители, а и българската общественост за работата, която бе извършена от експертите на министерството и на Патентното ведомство. Експертите на ведомството през 2006 г. са извършили 22 проверки в производствени помещения на лицензирани производители на оптични дискове и матрици за тяхното производство, като не са констатирани нарушения на действащото българско законодателство – нещо, което ми се струва, че се случва за първи път.
За същата година служители на Патентното ведомство са издали 108 акта за нарушения и са издали 64 наказателни постановления. Става дума за защита на марки като „Долче габана”, „Дизел”, „Емпорио Армани” и всички известни световни производители.
Относно изнесените от американска страна сигнали за нарушения на права върху търговски марки за кафе „Нова Бразилия” и „Якобс” за периода от 8 до 12 януари 2007 г., Патентното ведомство извърши веднага проверка в търговската мрежа, като е съставило пет акта за нарушение на марката „Нова Бразилия”. Не е осъществено нарушение на марката „Якобс”.
С оглед ефективно противодействие на нарушенията в областта на интелектуалната собственост, Патентното ведомство разработи проект на стратегия. Еднозначна е положителната оценка на представителите на американското посолство, на търговския представител и лично на посланик Байърли по отношение на действията, предприети от българското правителство – от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на културата. Имаме голяма надежда, че ще има движение по посока на решаване на проблема.
Ще ви информирам, че това ще бъде един от основните въпроси по време на предстоящото ми посещение в Съединените щати, където той ще бъде дискутиран със съответните американски институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен на същата тематика от народния представител Руденко Йорданов към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Господин Йорданов, заповядайте да развиете Вашия въпрос за защита на интелектуалната собственост.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господа министри! Моят въпрос е адресиран към министъра на културата господин Стефан Данаилов и е свързан с проблема за защита на интелектуалната собственост и интелектуалното пиратство. Пристрастен съм към тази тема, господин министър, защото още през 1991 г. по време на Великото Народно събрание, аз и депутатът и чудесен музикант Кирил Маричков работихме заедно по проект на текст за Закон за защита на авторското и сродните му права. Тогава Великото Народно събрание не успя да приеме този закон. Той бе приет по-късно. Претърпя поправки, но беше даден ясен знак и беше сложено началото, щото в България ограбването на интелектуалната собственост да бъде инкриминирано и защитата му да бъде вменено като задължение в компетенциите на държавата.
Вие с Вашите действия направихте много по време на Вашия мандат, за да продължи общественото внимание да бъде ангажирано с тази тема. Детските представи за пиратство са свързани с човек, който носи абордажна сабя, има превръзка на окото, може би протеза, или папагал на рамото като екзотика, но всъщност интелектуалните пирати повече работят с папагал на рамото. Той пее, разказва и прави всичко, носейки приходи на притежателя си. В крайна сметка това също е противозаконно действие и обект на осъдителни мерки.
Затова, господин министър, когато сложихте началото на изпълнението на мащабната програма на Министерството на културата за информиране на българското общество по проблемите на защита на интелектуалната собственост, една от най-ярките прояви беше кампанията, проведена в Русе през м. май миналата година, както и една конференция във връзка с тази кампания на тема за защита на интелектуалната собственост със съдействието на Световната организация по интелектуална собственост.
Със същата насоченост беше подкрепената от Министерството на културата Национална медийна кампания “Пиратството ограбва”, която получи широк обществен отзвук.
Как оценявате, господин министър, една година по-късно резултатите от тези инициативи за защита на интелектуалната собственост и какво смята да предприеме Министерството на културата, за да укрепи и доразвие постигнатото в борбата с интелектуалното пиратство на територията на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов! Поставеният от Вас въпрос ми дава възможност да Ви информирам за част от свършеното от Министерството на културата през последната година и половина по отношение защитата на интелектуалната собственост в България.
По предложение на Министерството на културата с решение на Министерския съвет от 12 януари 2006 г. към министъра на културата бе създаден Съвет за защита на интелектуалната собственост. В него са представени на ниво заместник-министри и водещи експерти от всички институции от изпълнителната и съдебната власт, както и структури на неправителствения сектор с отношение към законодателството и практиката в тази сфера.
Съветът за защита на интелектуалната собственост се превърна в инициатор на законодателни промени и практически решения, реализацията на които възстанови доверието между властта и гражданския сектор и доведе до значими промени в дейността по защитата на интелектуалната собственост в нашата страна. Продукт от дейността на съвета и Министерството на културата е именно Националната кампания за защита на интелектуалната собственост “Пиратството ограбва”, която се организира в две фази.
Нейната първа фаза, както вече споменахте, беше поставена през м. май 2006 г. с провеждането на фестивала “Русе – град на правата”. В неговите рамки бяха проведени четири семинара с участници от България и Румъния, множество конкурси, концерти, представления и изложби. След това кампанията влезе във всички български домове чрез активното партньорство на електронните медии. През цялата втора половина на 2006 г. и през м. януари 2007 г. десет телевизии и петнадесет радиостанции излъчваха специални видео- и радиоклипове. Кампанията беше подкрепена от тридесет знакови български творци от целия спектър на културния ни живот. Те приеха да станат нейни лица, изразители на нашето послание “Пиратството ограбва”. Чрез десетки билбордове в София, в големите градове и по републиканската пътна мрежа, от страниците на списания и вестници чрез хиляди плакати и листовки, разпространени по работни места, по време на културни събития, в метрото, в големите киносалони на София и други места, те стигнаха до гражданите и до всички, свързани с развитието на културата и аудио-визуалната среда в нашата страна. Кампанията и в момента тече в Интернет, където наши партньори са най-големите български портали.
Стремежът на Министерството на културата и нашите партньори е проблемите на защитата на интелектуалната собственост да достигнат до съзнанието, повтарям, до съзнанието на всички български граждани в цялото тяхно многообразие и сложност, да променим обществените нагласи по отношение защитата на авторските права и грижата за съдбата на талантливите българи.
Кампанията бе посрещната с одобрение в обществото. Тя бе подкрепена и оценена високо от Световната организация за интелектуална собственост и Европейската комисия. Нормално е някъде да има критики, но искам да отбележа, че с тази кампания България показа, че работи в синхрон с най-актуалните приоритети, формулирани по време на Третия глобален конгрес на Световната организация “Интелектуална собственост”.
В този смисъл смятам, че извършеното и постигнатите от нас резултати могат да бъдат добра препоръка за изключването на България от списъка на наблюдение на правителството на САЩ по прегледа на Раздел “Специален 301”. Това съм го споделял и с посланика на САЩ, и с всички посланици, с които съм имал възможност да общувам, и оценката е голяма. Аз се извинявам, че закъснявам с времето, но именно тези наши действия дадоха възможност за много добра оценка от Европейската комисия и докладите през м. май и м. октомври 2006 г. и в крайна сметка за постигането на нашето пълно българско членство в Европейския съюз през м. януари 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Руденко Йорданов - право на реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви за отговора, господин министър. Като русенец съм поласкан, че нашият град беше избран да бъде място, на което да се проведе тази значима конференция с голям обществен отзвук, но си мисля, че още по-важно е да бъдат отчетени ролята и мястото на неправителствените организации като структури, които подпомагат Министерството на културата. Затова моята реплика и молба са свързани с Вашата оценка за ролята и мястото на неправителствените организации и доколко те бяха Ваш помощник и доколко смятате да доразвивате сътрудничеството си с тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което искам да добавя преди да отговоря на допълнителния въпрос, е, че тъй като кампанията все още продължава, още не сме започнали да правим проучването, за да имаме сведения какъв ще бъде окончателният резултат и постигнали ли сме нашите цели.
Искам да Ви кажа, че през 2007 г. ще продължим започнатото като на първо място ще поставим усилията за по-нататъшното подобряване на комуникациите с обществото и с гражданите – това, което Вие забелязахте. Нашата важна целева група ще бъдат младите хора.
Подготвяме Проект “Матра” по линия на холандското правителство, който цели постигането на по-добра комуникация между институции и медии по въпросите на интелектуалната собственост.
Провеждаме и специално изследване по методика на Световната организация за интелектуална собственост, резултатите от които ще бъдат представени в края на м. април по повод Деня на интелектуалната собственост и ще ни дадат данни за въздействието на индустриите – носители на авторски и сродни права върху икономиката на България, което е много важно. Министерството финансира и изследване по британски модел, в резултат на което очакваме да получи национална карта на културните индустрии в България и ясна представа за ролята на културата като фактор за устойчиво развитие, неразривно свързано с проблемите и защитата на интелектуалната собственост.
Господин Йорданов, ние се стремим наистина да бъдем инициатори и носители на модерни политики, които да защитят пред българските граждани потенциала на културния сектор и да съдействат за подобряване публичния образ на България в Европа и по света. Вярвам, когато приключи цялата кампания и това, което сме намислили, отношението към творците и правата на интелектуалната собственост ще бъде трайно, много ми се иска да кажа думичката “трайно”, променено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на Стефан Данаилов – министър на културата, за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министър Румен Петков.
Налагат се известни размествания.
Първо, получи се писмена молба от народния представител Волен Сидеров. Просто я прочитам: “По неотложни и важни причини след 13,00 ч. няма да мога да присъствам на парламентарния контрол. Моля да бъде оттеглен въпросът ми към министър Румен Петков относно информацията за убийството на таксиметровия шофьор Емил Емилов”.
Тъй като въпросът е оттеглен, разбира се министър Петков е тук, готов е да отговори, но няма да може да направи това.
Въпрос от народния представител Иван Гороломов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков. Заповядайте, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос към Вас е свързан отново с интелектуалната собственост, и то неслучайно, защото през годините на прехода въпросите, свързани със защитата на интелектуалната собственост, бяха значително подценявани, да не кажа забравени.
Вече стана дума от моите колеги, че има сериозни проблеми и България продължава да е в списъка за наблюдение по силата на Раздел “Специален 301” към Търговския закон на САЩ. Стана ясно, че три министерства и две ведомства имат отношение към проблемите на интелектуалната собственост и в този цялостен процес ми се струва, че особено важна е ролята на Министерството на вътрешните работи и неговите структури.
В този смисъл моят въпрос е: какво предприема и продължава да работи в тази посока Министерството на вътрешните работи със своите структури за пресичане и разкриване на престъпленията, свързани с незаконното използване на търговски марки, производството, реализацията и продажбата на пиратски компактдискове и особено напоследък извършени престъпления и в киберпространството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гороломов! Законодателството на всички европейски страни, включително и българското, предвиждат особена закрила на интелектуалната и индустриалната собственост. В Наказателния кодекс е създаден Раздел VІІ “Престъпления против интелектуалната собственост”.
Авторското право и сродните му права е частта от интелектуалната собственост в областта на литературата и изкуството.
Индустриалната собственост – марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, географско означение и топология на интегрални схеми, е частта от интелектуалната собственост в областта на икономиката.
Борбата срещу нарушения на интелектуалната собственост, съгласно новия Закон за Министерството на вътрешните работи и Правилника за прилагането му, е основен приоритет в дейността на “Икономическа полиция”. Усилията основно са насочени към пресичане на разпространението и възпроизводството на пиратски носители и нелегитимни продукти в страната, както и незаконният внос и износ на такива продукти.
През 2006 г. в изпълнение на разработената Програма за подобряване и повишаване ефективността от работата при защита на интелектуалната собственост за защита на авторските и сродни права са проведени 1276 специализирани полицейски операции и са проверени 2852 търговски обекта. Образувани са 142 полицейски производства и 3 следствени дела, по които са осъдени 14 лица. Съставени са 729 протокола за предупреждение на основание чл. 55 и чл. 56 от Закона за МВР. Най-голям е броят на нарушенията във Варна, Бургас, София, Русе и Благоевград.
По защита на индустриалната собственост са проведени 123 специализирани полицейски операции и са проверени 609 обекта. Образувани са 92 полицейски производства и са осъдени 18 лица. Съставени са 95 протокола за предупреждение. Унищожени са 18 395 различни стоки по наказателни от общ характер дела. През изминалата година най-голям бой нарушения и престъпления са разкрити в София, Бургас, Варна, Благоевград и Хасково.
През 2006 г. Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” проведе 35 операции и са образувани 35 дознания. Иззети са над 26 000 СD и над 800 DVD. По линия на индустриалната собственост са проведени 13 операции и са образувани 23 дознания. За компютърни престъпления са проведени 36 операции и са образувани 5 следствени дела и 22 дознания. Иззети са 49 сървъра с над 2 терабайта пиратски продукти.
За защита на правата върху интелектуалната и индустриалната собственост е разработена Национална мрежа за сътрудничество и обмен на информация за защита правата върху интелектуалната и индустриалната собственост. Системата способства за осъществяване на взаимодействието между Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция “Митници” и Патентното ведомство. Както Вие отбелязахте – трите министерства плюс две агенции.
За предотвратяване на посегателствата над интелектуалната собственост, извършвани чрез компютър и в мрежова среда, е създадена добра организация и взаимодействие с Интернет-доставчиците. Това е сериозен проблем, който рефлектира не само върху носителите на права, но и върху националната икономика, международния авторитет на страната и търговските отношение на България със страните от Европейския съюз и САЩ.
Мерките, които сме предприели, имат комплексен характер, не са спорадични, не са епизодични. Те обхващат както законовите правомощия и задължения, които имат различните институции, така и по-широкото ангажиране, както вече отбелязах, на Интернет-доставчиците, средствата за масова информация и обществеността като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Гороломов за реплика.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
От изнесените факти и статистика става ясно, че Министерството на вътрешните работи е планирало достатъчно добре действията си по защита на интелектуалната собственост и пресичането на подобен вид престъпления. В същото време трябва да подчертаем, че винаги ще има такива опити за злоупотреби с интелектуалната собственост. В този смисъл ми се струва, че би следвало да продължаваме действията си в това направление още по-ясно, точно и планирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гороломов! С ресурсите, с които разполагат трите министерства и двете ведомства, се стремим да очертаем перспективите в нашата работа. Оценката ни е, че потреблението на продукти на интелектуалната собственост от физически носители се пренасочва към ъплоуд и даунлоуд (качване и сваляне) на файлове. При това положение очевидно енергията в работата на служителите в “Икономическа полиция” и в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” трябва да отговори на тези тенденции в обществото.
През 2006 г. се забелязва тенденция на отпадане на фрий сървърите като форма на незаконно разпространение на закриляни обекти на авторско право. Интернет-доставчиците създадоха условия за обмен между потребители чрез така наречените торент-тракери. Проведени бяха 8 операции срещу потребители, обменящи огромен обем незаконно съдържание посредством торент-клиенти.
Бих искал да ви информирам, че към настоящия момент по неофициални данни съществуват 600 хиляди точки на доставка на Интернет-услуги. Това означава много сериозен технически и кадрови потенциал, който е ангажиран в борбата с тези престъпления, и без съмнение е още един аргумент в посока на необходимостта от модернизация в работата на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Екатерина Михайлова към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, питането ми е в следната посока. С новия Закон за МВР се предвиди пълна девоенизация на системата. Законът е обнародван в “Държавен вестник” на 24 февруари 2006 г. и влиза в сила на 1 май 2006 г. Парламентът даде срок от 75 дни за влизането в сила на закона, за да може системата на МВР да се приведе в готовност, а именно целият личен състав на МВР, който е около 60 хиляди души, да бъде преназначен на новата си длъжност и да получи съответния ранг.
През миналата година в различни медии излезе информация, че процесът за преназначаване се е забавил значително и най-вероятно е приключил около Нова година. При тази ситуация след 1 май 2006 г. всички актове или действия, извършени от лица, които не са били преназначени по този ред, са нищожни или незаконни. Това може да доведе до правен хаос, защото лицата, засегнати от тези актове и действия, могат да се позовават на тях за нищожност или незаконност.
Новият Наказателнопроцесуален кодекс влиза в сила приблизително по същото време, когато влиза в сила и Законът на МВР. Твърди се, че около 97% от разследванията са прехвърлени на дознателите. Някои от процесуално-следствените действия, които са били извършени, не биха могли да бъдат повторени – например огледа на местопроизшествие. Извършени от лица, които не са били преназначени по съответния ред, тези действия биха могли да бъдат атакувани в един наказателен процес. Още повече такива действия, извършени от подобни лица, които не са били преназначени по съответния ред, биха могли да бъдат атакувани, ако става въпрос например за задържане под стража за 24 часа – нещо, което, ако се случи, може дори да доведе до обстоятелството българската държава да бъде осъдена за такива действия, които са или незаконни, или нищожни. Да не спирам на много други примери, които бих могла да изброя, свързани с актове, които се издават във връзка със Закона за движението по пътищата, или издаването на хиляди документи за самоличност.
Именно затова задавам това питане към Вас, господин министър: какво предприехте и защо в този срок от 75 дни не сте успели да приведете цялата система в готовност, съответно със закона, след като беше даден такъв срок от страна на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Михайлова! Прилагането и изпълнението на Закона за Министерството на вътрешните работи се осъществява в ежедневната работа на служителите на министерството. Практически стъпки, предприети след приемането му са насочени към поетапното превеждане на структурата и функционирането на министерството в съответствие с приетия от законодателя принципи на устройство, управление и дейност, както и към разработване и приемане на подзаконовите актове, осигуряващи ефективното приложение на закона.
В изпълнение на изискването на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на закона беше разработен и приет от Министерския съвет Правилник за неговото прилагане. В правилника са регламентирани основните структурни звена - Национална служба “Полиция”, Генерална и областни дирекции “Полиция”, както и специфичните задачи и дейности на главните дирекции по направление на дейност в рамките на Генералната дирекция, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция “Гранична полиция”, Жандармерия, Дирекция “Миграция”, Дирекция “Международно оперативно полицейско сътрудничество”, Специализиран отряд за борба с тероризма, Специализиран авиационен отряд.
Разработена е и организационна структура и са детайлизирани функциите на Национална служба сигурност и Национална служба за пожарна и аварийна безопасност като самостоятелни централизирани структури в рамките на министерството с увеличени оперативни възможности. С постановлението на Министерския съвет са определени районите на действие и седалищата на териториалните структури “Сигурност”. С правилника са доразвити и основните принципи на управление на държавната служба в министерството, статута на държавните служители, организационно-щатната структура, функционирането на единната система за подбор, назначаване и професионална подготовка на служителите, конкурсното начало, както и развитието на кариерата, основаващо се на тяхната квалификация, професионализъм и постигнати резултати в работата.
Подзаконовата уредба, свързана със статута и професионалното развитие на държавните служители в министерството е допълнена с изготвяне и приемане на съответните наредби и инструкции. Издадени са редица заповеди, свързани с регламентиране на вътрешноведомствените правила, произтичащи от Закона за Министерството на вътрешните работи и Правилника за неговото приложение. Провеждат се конкурси за постъпване на държавна служба в министерството за заемане на длъжности за израстване в кариерата или степен на длъжност в рамките на притежаваната категория. Досега са приключени множество конкурсни процедури. Само за последните три месеца са проведени 20 конкурса с обявени над 200 нови работни места. За прилагането на необходимите стандарти и критерии за пълноправно интегриране на службите в европейските структури са създадени към различните структурни звена на министерството структурни звена за изпълнение на проекти, финансирани със средства на Европейския съюз. Реформата наложи екипния принцип на работа с обединяване и използване възможностите на оперативно-издирвателната, разследващата и охранителната дейност на нивото на непосредственото практическо взаимодействие чрез система на обмен на информация.
Продължава процесът на модернизиране и превъоръжаване на полицията със съвременни материално-технически, защитни, транспортни и комуникационни средства. Като част от нормативната рамка по прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи са разработени и приети подзаконови актове, свързани с основните задачи и дейности на основните структурни звена – над 50 наредби, инструкции, правилници, специализирани методики. В процес на подготовка са и други подзаконови актове, които ще детайлизират приложението на отделни разпоредби на закона.
В съответствие с един от основните принципи на Закона за Министерството на вътрешните работи дейностите, свързани със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред да се осъществяват от органите на МВР самостоятелно или във взаимодействие с други държавни органи, са приети двустранни и многостранни документи. Това са инструкции, регламентиращи реда за взаимодействие, сътрудничество и обем на информация с прокуратурата и следствието, Министерството на финансите, на правосъдието, Агенцията за финансово разузнаване, Комисията за финансов надзор по отношение на установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност.
Своевременното и точно прилагане на закона е неотменима и неразделна част от дейността на министерството като цяло и от неговите структурни звена. Приложението на законоустановените принципи е гарантирано чрез допълване и усъвършенстване на необходимата нормативна рамка. Не мисля, че би трябвало да се правят излишни драматизации от вестникарски публикации. Не крия, че режимът на цялостната реорганизация в Министерството на вътрешните работи е изключително тежък и сложен. Убеден съм, че за това си давате сметка, но не мисля, че перспективата, която очертахте за падането на определени действия на дознатели и служители на полицейските служби, е реалистична. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
Имате възможност за до два уточняващи въпроса.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин министър, служебната справка, която ни прочетохте, не даде светлина за това, което беше изнесено в медиите и не само в тях. Това е част от дебата в парламентарните комисии на Народното събрание.
Има изнесени факти и аз искам да задам допълнителен въпрос към Вас: известно ли Вие е, че са издавани заповеди през месеците например октомври и ноември, на които е написано, че заповедта започва да действа от 1 май 2006 г.? Известно ли Вие е това, защото в Народното събрание такава информация като сигнали е постъпила и част от дебатите в парламентарните комисии са в тази посока?
Още обстоятелства, които ме накараха да задам този въпрос, това питане: свързано е и с един проект за Закон за промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс, който е внесен от народни представители от Парламентарната група към политическата сила, към която Вие принадлежите, а именно от БСП. В самия закон и в мотивите към него е записано, че системата не е приведена в съответствие с необходимите срокове, че не е извършено всичко, което трябва да се извърши в този срок, който беше предвиден от закона и сега с едни последващи действия с промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс се опитвате практически да оневинявате неизвършена работа от страна на изпълнителната власт.
Искам да напомня, че Вие сте вносител на този Законопроект за Министерството на вътрешните работи. Имаше достатъчно време преди закона да влезе в сила, той да бъде приведен в съответствие. В случая не става въпрос за драматизиране на ситуацията, а за факти, които наистина могат да доведат до много неприятни последици, свързани с прилагането на закона, защото много от тези действия и актове наистина могат да бъдат незаконни и нищожни.
Затова въпросите ми са: какво смятате за този нов закон, който се предлага? И второ, известно ли Ви е, че има антидатирани заповеди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо Михайлова! Може би е логично да се предполага, че на мен достатъчно неща са ми известни.
По предложенията за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс бих искал да кажа, че съм, разбира се, запознат с тях. Считам, че те са уместни, отговарят на потребностите на Министерството на вътрешните работи, отговарят и на редица препоръки, които европейските експерти направиха по време на PR-ревютата за последната година и половина и считам, че в много голяма степен биха способствали за една по-голяма работа на правоохранителните органи като цяло.
Мисля, че всички трябва да си даваме сметка, че за предишния период преди влизането на закона в сила с дознателска и изследователска работа са се занимавали общо около 13 хил. служители на Министерството на вътрешните работи и на следствието. Сега след влизането на закона в сила това са около 2200-2300 служители, имам предвид общодознателския апарат в Министерството на вътрешните работи и служителите на Националната следствена служба. Натоварването е огромно. Бих искал да се възползвам от случая да благодаря на дознателите за изключително сериозния труд, който полагат и като обем, и като качество на резултатите, защото сравнителният анализ, който правихме с прокуратурата показа, че далеч по-малко са делата, които се връщат за доразследване в прокуратурата сега, когато 97%, както и Вие се изразихте, от работата пада върху дознанието. Но, все едно, едни такива промени биха облекчили в много голяма степен и работата на правоохранителните органи, и работата с гражданите. Забавянето на тези промени в Наказателнопроцесуалния кодекс е едната страна на въпроса, а ние подготвяме цялостна оценка на сработването на Закона за Министерството на вътрешните работи, Наказателнопроцесуалния кодекс, другите нормативни актове, които имат пряко отношение към работата на правоохранителните и правораздавателните органи. Готвим тази оценка заедно с другите ведомства и институции. Считам, че ще имаме своята оценка за евентуални необходими промени в нормативната уредба, специално и в Закона за Министерството на вътрешните работи, разбира се, някъде една година след неговото сработване. Мисля, че такава оценка е необходима. В по-ранен етап тя не би имала като основа цялостната оценка на териториалните структури на министерството, на другите ведомства, които са ангажирани с правоохраната и правораздаването. Но в нито един момент не е сериозно да се твърди, че на някой му е минавало през главата чрез последващи закони в Наказателнопроцесуалния кодекс със стара дата да бъдат променени стъпки и действия на изпълнителната власт. Пак казвам, това не е сериозно и по тази причина няма да го коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
Госпожо Михайлова, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Вие не отрекохте това, което изнесох и което Ви попитах. Фактът, че не отговорихте на въпросите, които зададох, за мен означава едно: факт е, че не е приведена системата на МВР в необходимия 75-дневен срок в законовите изисквания. Това създава сериозни проблеми. Това, че не ми отговорихте дали има антидатирани заповеди, може да означава две неща, и двете са лоши. Едното е, че или не знаете, което е лошо за един министър – да не знае, че такива неща се случват, а второто е, че знаете, но не отричате, което също е лошо.
Още нещо искам да кажа. С факта, че днес казахте, че поддържате тази промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс, господин министър, Вие фактически признавате несвършена работа от страна на Министерството на вътрешните работи за привеждане на системата в съответствие със законовите изисквания.
И още нещо искам да кажа. По сведения на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има мониторингов доклад, който в момента е в самата комисия, където се препоръчва да не се приемат тези нови изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс. Затова, господин министър, аз не мога да бъда доволна от Вашите отговори, защото те издават или некомпетентност, или липса на информация за това какво се случва вътре в системата на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев.
Господин Методиев, заповядайте в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Да се ориентираме така. Следват отговорите на министъра на правосъдието, министъра на земеделието и министъра на труда и социалната политика и дотук да приключим.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма как да стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да ни стигне времето. Господин Методиев ще говори не 3 минути, а 1 минута.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Защо точно аз, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото Вие сте на трибуната.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, господа министри и госпожо министър! Моят въпрос към Вас, господин министър на вътрешните работи, е свързан с една дълбока убеденост, че във всяка демократична държава един от големите проблеми е да не се поставя свободата на словото под никаква заплаха. В това отношение Вие като министър и вашето министерство трябва да полагат усилия, за да прекратяват в зародиш подобни случаи – да не се позволява на никой да оказва въздействие върху българските журналисти по повод на това, което те работят и изнасят като информация.
Ето защо съм задал въпрос във връзка с публикация в медиите, че на 9 февруари т.г. през деня в редакцията на в. „Политика” в столицата са влезли две лица през охранителната система, която охранява редакцията, заплашвали са журналистката Мария Николаева от в. „Политика” във връзка с публикации в последния брой към тази дата на вестника. Тези публикации са критични към управлението на страната.
Моля Ви да отговорите: какви действия сте предприели за разкриване извършителите на това деяние? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на въпроса на народния представител Веселин Методиев.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Методиев! На 9 февруари в VІІ РПУ на Столичната дирекция на полицията е постъпило заявление от Мария Николаева – журналистка от в. „Политика”. В него тя посочва, че около 17,00 ч. на същия ден две неизвестни лица са влезли в редакцията на вестника, намиращ се на третия етаж в централната сграда на ИПК „Родина” на бул. „Цариградско шосе” № 113, и са отправили заплахи към нея, че ще я залеят с киселина. Като причина е посочена публикация в бр. 35 на вестника със заглавие „Кръстоносен поход срещу Странджа”.
Във връзка с постъпилото заявление от органите на министерството са предприети незабавни процесуално-следствени действия и оперативни мерки по разследване и разкриване на лицата, отправили заплахите. Снети са подробни писмени обяснения от госпожа Николаева. Проведени са разговори със служители от редакцията на в. „Политика”, с портиерите от централната сграда на ИПК „Родина”. Разпитани са в качеството на свидетели лица от охраната на сградата. Извършен е преглед на видеозаписите от охранителната камера, монтирана на входа на ИПК. Изготвен е тематичен анализ на автомобили по вид, марка и държава, с контролен номер, съответстващ на заснетото от охранителната камера.
Получената информация в хода на разследването се проверява подробно и се извършват необходимите процесуално-следствени действия. Материалите по случая са изпратени на Софийската районна прокуратура. Образувано е досъдебно производство, № 425/2007 г. по описа за престъпления по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс. Госпожа Николаева е разпитана в качеството на свидетел. В качеството си на свидетел и на потърпевш госпожа Николаева е официално призована в VІІ РПУ за извършване на следствено действие за разпознаване. Тя не се е явила и впоследствие е уведомила водещия дознанието, че е била ангажирана служебно. Има насоченост към евентуалните извършители на заплахата. Продължава провеждането на процесуално-следствените действия в рамките на воденото досъдебно производство и под непосредственото ръководство на налюдаващия прокурор от Софийска районна прокуратура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Веселин Методиев – право на реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): В рамките на репликата първо ще изразя, разбира се, удовлетворение от това, че министерството и неговите служители са се ангажирали със случая и са извършили съответните действия.
Но ще си позволя да дам възможност на господин министъра да отговори на още един въпрос, който беше в медиите. Дали тези хора, които са длъжни да охраняват сградата и да не допускат подобни лица вътре в нея и да се информират кой по какъв повод влиза в сградата, са свързани с ръководството на Министерството на вътрешните работи? И дали охранителната фирма в частност и по някакъв начин хората, които са разпитвани, имат нещо общо с някой от ръководството на министерството по повод собствеността на самата фирма, тъй като това беше част от публикациите в медиите. Мисля, че е необходимо господин министърът да даде разяснения по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не мога в момента да информирам народното представителство и Вас, господин Методиев, за това кои лица от охранителната фирма и в конкретния случай охранявалите сградата на ИПК „Родина” и нейния вход, дали въобще имат и ако имат - какви взаимоотношения с МВР. Още повече, струва ми се, че въпросът Ви е прекалено общо зададен – какво общо имат с ръководството на Министерството на вътрешните работи. Ако го конкретизирате, съм готов да Ви отговоря съвършено конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министъра на правосъдието проф. Георги Петканов.
Господин Атанасов, заповядайте в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министъра на правосъдието.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През миналата седмица в медиите беше публикувана обширна информация за това, че прокуратурата на Република България е предприела действия срещу един заместник-районен прокурор на гр. Оряхово. Той беше задържан, след това мярката беше изменена в по-лека. Народните представители бяха информирани чрез писмено искане от главния прокурор за снемането на имунитета на един народен представител от управляващата коалиция.
В медиите беше публикувана също така информация по този случай, че материалите, заради които се предприемат действията сега, са били известни на прокуратурата още от 1998 г. и че става въпрос за деяния, извършени към онзи момент, които по съответния ред са били постъпили под формата на преписка във Върховната касационна прокуратура.
В тази връзка, господин министър, искам да Ви попитам следното. Какво е било движението на тази преписка от 1998 г. до настоящия момент, защото става въпрос за 8 години? Не считате ли, че има данни за осуетяване на наказателно преследване, което е престъпление по Наказателния кодекс, престъпление против правосъдието? Има ли виновни длъжностни лица от състава на прокуратурата, които са извършили това деяние? Защото през тези години най-вероятно има изгубване, унищожаване или изобщо изцяло елиминиране на доказателства по конкретния случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието Георги Петканов.
Господин министър, моля Ви в рамките на три минути да отговорите на народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Преди да Ви информирам за движението на преписката срещу господин Димитър Нинов, ще си позволя да направя едно уточнение по отношение на зададения от Вас въпрос, а то е, че Инспекторатът по Закона за съдебната власт, който е към Министерството на правосъдието, може да проверява движението на делата, които са образувани – повтарям, които вече са образувани – в следствието, прокуратурата и съда. Извън обхвата на проверките са действията на други служби, които имат отношение към разкриването на извършени престъпления. С други думи, те не са обект на проверка. В този смисъл информацията, с която ние разполагаме, обхваща периода от момента на постъпване на сигнала в прокуратурата, по повод на който срещу господин Нинов е образувано досъдебно производство в Софийската градска прокуратура. И тази информация гласи следното.
На 1 февруари 2007 г. във Върховната касационна прокуратура са постъпили материали от извършена проверка от Национална служба “Сигурност”. На 12 февруари Върховната касационна прокуратура изпраща материалите по преписката на Софийска градска прокуратура по компетентност. На същата дата – 12 февруари, Софийската градска прокуратура образува досъдебното производство срещу господин Нинов. И задължение на Инспектората е да проверявате тези дати какво е движението на преписката.
Разбирате, че от изложението е видно, че след постъпване на материалите прокуратурата своевременно е предприела необходимите действия за образуване на досъдебно производство. Следователно на въпроса Ви какво е било движението на преписката по случая преди образуване на досъдебното производство, не бих могъл да отговоря. Това е от компетентността на други органи, а не на Министерството на правосъдието. В Министерство на правосъдието такива материали липсват и Инспекторатът няма как да ги проверява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не за пръв път тук Вие влизате в друго качество – изнасяте ни лекции като професор. Няма да се спирам на това. Искам обаче да Ви кажа, че съвсем умишлено бягате от въпроса. Казвате, че Инспекторатът може да наблюдава движението на делата. Да, преди обаче да се образува едно досъдебно производство, има подготвителна фаза и това всеки го знае.
Това, което казахте, не е вярно, господин министър. Или не са Ви предоставили информация, или Вие затаявате информация днес пред Народното събрание. Защото в медиите представители на прокуратурата заявиха, че става въпрос за материали, които от 1998 г. са в прокуратурата. И какво е правила тази прокуратура осем години по този случай? Защото, между другото аз донякъде съм изненадан от това, но когато се гледаше мярката за неотклонение на този прокурор, съдът заяви, че една част от доказателствата не могат да бъдат използвани, защото има осемгодишна давност. Тоест от материалите, предоставени на съда, става ясно, че тези материали осем години някъде са престояли, господин министър.
Искам да Ви кажа съвсем откровено – недейте да говорите по този начин, защото аз оставам с впечатление, че трябва да закрием Министерство на правосъдието.
И второ, известно е на българската общественост Вашето добро отношение към Никола Филчев. Но става въпрос именно за бездействие от негова страна. Ще се намери ли някой в България, който да потърси отговорност за действията и бездействията на това лице? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Аз мисля, че се изразих достатъчно ясно – Инспекторатът към Министерство на правосъдието може да проверява образувани дела. Такова дело е образувано сега през м. февруари. По-рано няма образувано такова дело. И в този смисъл няма как да се провери. Вие добре разбирате тези неща и аз знам какви цели преследвате. Но, за съжаление, не можете да ги постигнете тук. Ако имаше образувано предварително производство, абсолютно всичко щяхме да проверим и да Ви кажем. Няма такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието Георги Петканов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Останаха още два въпроса и както вече съобщих, след приключването им ще закрием и парламентарния контрол.
Въпрос на народния представител Олег Попов към министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
Господин Попов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! В поставения от мен въпрос са засегнати много от грубите закононарушения, извършени през 2006 г. от ръководството на държавно лесничейство – Ихтиман. Във връзка със сигнали на жителите на община Ихтиман, по Ваше разпореждане Инспекторатът на министерството извърши проверка. Видно от предоставения Ви доклад всички сигнали са потвърдени, дори са разкрити и други значителни нарушения.
Най-обобщено нарушенията имат следните характеристики: първо, престъпно безотговорен е контролът по охраната и опазването на горите в района. Фактите от доклада показват големи нарушения от незаконно сеч. Тези нарушения в размер на стотици кубически метра висококачествена дървесина са на стойност десетки хиляди левове. Въпреки това не са санкционирани нарушителите и е допуснато да бъде открадната тази дървесина без да е заплатена. Формално са извършени ревизиите на охранителните участъци, редица са неразкритите нарушения, открити при проверката, като нанесените щети на държавата са също за десетки хиляди левове.
Второ, изготвени са и фалшиви документи с невярно съдържание, също отразени в доклада – невярна документация за изплащане на частни фирми на хиляди левове за дейности, които не са извършени, изготвяне в продължение на повече от осем месеца на фалшиви документи, с което умишлено са нанесени значителни щети на държавата. Липсва всякакъв контрол при ползването на транспортните средства, водещи до злоупотреба.
Трето, допускат се много сериозни нарушения на трудовото законодателство. При наличие на юрист на трудов договор към лесничейството ежемесечно се плащат стотици левове по граждански договор на друг юрист. Работници и служители работят по повече от над 200 часа месечно, в това число и нощен труд, без да им се заплаща за това. Назначавани са на работа служители по горите, без да отговарят на изискванията за професионална квалификация. Не се изпълнява постановлението на Министерския съвет за увеличение на заплатите с 6% от 1.07.2006 г. на заетите в бюджетните организации.
В доклада на Инспектората има още много други факти, които потвърждават потъпкването на законите от страна на директора на лесничейството и чрез неговите действия са нанесени огромни щети на държавата за стотици хиляди левове.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е следният: какви действия предприе Министерството на земеделието и горите за решаване на проблемите с Държавно лесничейство “Ихтиман”, констатирани при проверката от Инспектората и предоставени ли са тези материали на прокуратурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и горите господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Попов! Човек като слуша тази апокалиптична картина, за която говорите, чак да му настръхнат косите. Искам да Ви уведомя, че след подаден сигнал от Вас наистина е извършена проверка в Държавното лесничейство – Ихтиман, от Инспектората на министерството с участието и на експерти от Националното управление по горите. Първият аргумент, че проверката е неадекватна, не отговаря на истината. Наистина голяма част от това, което изредихте като нарушения, са установени в тази проверка, но също така е установено, че голяма част от тези извършени нарушения са допуснати от предишното ръководство на лесничейството, когато Вие сте били директор. Вие знаете това.
Не са основателни твърденията Ви, че не са предприети мерки след извършените проверки и констатираните нарушения. На основание направените констатации от проверка на Инспектората и дадените указания на Националното управление са предприети следните действия:
Първо, наложени са дисциплинарни наказания на началника на Регионалното управление в София, на директора, на двама старши лесничеи и един горски стражар от лесничейството в Ихтиман, а на един горски стражар е наложено наказание предупреждение за уволнение и ограничена имуществена отговорност.
От Регионалното управление – София, са извършени контролни измервания на общата площ и дължината на направените ръчни тераси при почвоподготовката за залесяването. При второто отглеждане на едногодишните култури фирмата-изпълнител „Еледжик 99” ЕАД е отстранила за своя сметка констатираните пропуски от горепосочените проверки.
С цел подобряване на отчетността при разходване на бюджетните средства при ползването на транспортните средства е регламентиран редът за своевременно оформяне и отчитане на пътните листи.
Във връзка с направените констатации относно извършени нарушения при определяне на продажна цена на конфискувани материали уточняваме, че определената цена от 25 лв. е за пространствен кубичен метър, което съответства на 54 лв. за плътен кубичен метър. Вие като изявен горски специалист знаете това.
Средната продажна цена от складовете на държавните лесничейства и дивечовъдните станции на територията на РУГ – София, към 28 декември съгласно отчетите за производство и реализация – 56 лв. на плътен кубичен метър.
По отношение на тримата назначени горски служители без лесовъдско образование - един е завършил задочно Лесотехническия университет, а другите двама учат задочно специалност „Горско стопанство” в професионалната гимназия в Самоков. Същите са назначени поради липса на кандидати с подобно образование, като към момента има вакантна бройка за горски стражар.
От 2001 г. районът на Ихтиман е един от районите, в който се наблюдава значителна концентрация на незаконни сечи, но реално са разкривани твърде малка част от тях. Знаете, че имаше и физически посегателства върху служители на горите, включително и залагане на взривни устройства. Почти всички служители са били ангажирани предимно с охрана, което е понижило резултата от работата им в другите горскостопански дейности.
През последните две години са предприети също и мерки за предотвратяване и ограничаване на посегателствата с регионална програма за намаляване на нарушенията, проведени са десетки специализирани акции с участието на служители от МВР, включително Главна дирекция „Жандармерия”, Районна служба „Противопожарна безопасност и защита на населението”, Регионална дирекция за национален строителен контрол и т.н. От м. май 2006 г. са въведени постоянни дежурства с участие на служителите по горите от цялата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Олег Попов за реплика.
ОЛЕГ ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за отговора, но този отговор, изготвен навярно от Националното управление по горите, е меко казано безотговорен, изхождайки от установените нарушения, защото никой от тях не се е опитал да остойности тези нарушения. Те са в размер на стотици хиляди левове.
Определено може да се каже, че нарушенията, които е констатирала проверката на Инспектората на министерството в Държавно лесничейство – Ихтиман, са образец за системата от корупционни действия и механизми, характерни за отрасъла.
Във Вашия отговор подчертавате многото нарушения, установени при проверката, но се прави опит част от тях да бъдат прехвърлени на бившите ръководства. Искам категорично да е ясно, че тези нарушения са от пролетта и лятото на 2006 г. и всякакви опити да се прехвърлят на бившите ръководства е показателна липса на елементарен професионализъм или опит за чадър и прикриване на виновните за извършените престъпления.
Оценката ми, че отговорът на Националното управление по горите е безотговорен, никак не е пресилена, защото не може нарушители, нанесли щети на държавата за стотици хиляди левове, да бъдат помилвани с наказание забележка. Не е вярна оценката, че са постигнати много добри резултати в охраната, като нарушенията са били сведени до единични случаи.
Възложете проверка на участъка в с. Стамболово и другите край гр. Ихтиман и ще видите, че гората я няма и че пресните нарушения са в размер на хиляди куб. м дървесина.
Господин министър, много от нарушенията, установени при проверката, продължават да се вършат, дори се разширяват. От неявяване на директора на лесничейството на съдебно дело през м. октомври миналата година са загубени над 250 хил. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и горите. Поради корупционни интереси продължава да бъде принизен контролът в охраната на горите и ползването на служебния транспорт. В противоречие с действащите закони само преди няколко дни на безценица се продаде цялата дейност на лесничейството. Както казват хората от общината, там стана вече частно лесничейство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тенденциозно се намаляват и приходите на лесничейството. При един и същи обем на дърводобив спрямо 2003 и 2004 г. за 2006 г. те са близо два пъти по-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
ОЛЕГ ПОПОВ: За 2007 г. са около една трета от постигнатото. При залесяване над 1500 дка за последните години за 2007 г. ще се залесяват малко над 100 дка.
Оценката, че доброто сътрудничество на лесничейството с общината се дължи на факта, че е грубо нарушение на Закона за горите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Попов!
ОЛЕГ ПОПОВ: Само едно изречение. Заместник-директорът на лесничейството е и заместник-директор на общинското горско предприятие, а отделно е и експерт в общината. Така че тя получава може би по-висока от Вашата заплата.
Уважаеми господин министър, убеден съм, че ще предприемете необходимите действия за прекратяване на престъпленията в лесничейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Попов!
ОЛЕГ ПОПОВ: Мога да Ви съдействам и предоставя още материали, потвърждаващи тези факти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, но времето.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратък.
Господин Попов, с удоволствие ще приема тези материали, за които говорите в най-големи подробности, но Вие също имате право като народен представител направо да сезирате компетентните органи, щом съзирате чак такива нарушения, които според Вас са направо престъпления. Аз изложих това, което е взето като мерки.
Нямам нищо против някой добър професионалист в нашата страна да взема ако ще и десет пъти по-голяма заплата от мен – нямам претенции. Но също така не мога да игнорирам и ще Ви дам това нещо: 43 души от самото лесничейство се подписват за обстановката.
Аз ще Ви помоля да бъдете коректен с механизмите на парламентарния контрол и да не се опитвате да разчиствате сметки в лесничейството в Ихтиман. Моля Ви се! Това не е коректно и не е в духа на парламентаризма. Ясно е, че Вие имате лично отношение към директора на лесничейството, решавайте си личните взаимоотношения – нека да не занимаваме цялата страна и парламента с тези въпроси. Ето, ще Ви ги предам.
Във връзка с подобряване на работата изобщо в Ихтиман лично ми е отправено благодарствено писмо от кмета на общината.
Аз се питам: досега защо не сте провели среща със самия кмет на общината госпожа Маргарита Петкова? Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Слушаме Ви, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Господин председател, позволете ми да поставя въпроса си, който отправям към министър Масларова.
Отрицателните последици от демографската криза засягат един от най-важните сектори на България – икономиката. Очертава се недостигът на работна ръка не само да нараства през следващите години, но да засегне и други важни сектори в страната като администрацията, здравеопазването, науката.
Някои членове на правителството призовават за приемане на работници от развиващите се страни, а имаше дори информация за работници от Виетнам.
От изказванията на министри за приемане на чужди работници в страната ни става ясно, че правителството отчита този тревожен фактор и отражението му върху бъдещето развитие на България.
Госпожо министър, правителството обсъждало ли е този въпрос, тоест възможностите и тенденциите на работната сила и за какъв брой, от кои държави, и при какви условия биха били допуснати чужди граждани в България? Ако въпросът е обсъждан, какво е становището на Министерския съвет, респективно и на вашето министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Министерството на труда и социалната политика води стриктно наблюдение върху пазара на труда в страната, върху тенденциите и съответно мерките, които трябва да се вземат, както и върху миграционните процеси, които протичат в страната и вече не само в страната, а и на общия европейски трудов пазар.
Две междуведомствени работни групи с участието на общините и социалните партньори подпомагат формирането на тази политика.
По отношение на приемането ни в Европейския съюз и приемане на граждани от Европейския съюз на нашия трудов пазар искам да ви информирам, че след обстоен дебат правителството прие решение за прилагане на общностното право и Република България е отворила своя трудов пазар за всички останали 26 страни – членки на Европейския съюз.
Това, което мога да кажа е, че всъщност нашата Агенция по заетостта, която е част от мрежата на европейските служби по заетост вече започва да предоставя информация на страните – членки на Европейския съюз относно свободните работни места и, разбира се, условията, на базата на които те могат да участват – те са общоприетите правила в Европейския съюз.
Що се отнася до наемане на граждани от трети страни искам да ви информирам, че това става по специален разрешителен режим. Разрешение за работа се издава след осъществяване на пазарен тест, в който се включва проучване на нашия пазар и дали такива кадри търсят работа. Ако такива кадри не търсят работа и на европейския пазар липсват такива, то ние издаваме такова разрешение.
Не се изисква разрешение за работа на чужденци, които управляват търговски дружества, които са членове на управителни съвети, тоест те вече са в една обща конфигурация с нашите търговски предприятия и дружества. По облекчен режим се ползват управители на фирми, висококвалифицирани специалисти, които идват да прилагат нови технологии, които не се намират на нашия пазар, или пък чуждестранният инвеститор, който идва в България и който постави изискване негови специалисти да дойдат да помогнат при натрупване на опит или при експлоатация на дадени съоръжения, машини или съответно новости на пазара.
Българската трудова миграционна политика е изцяло в съответствие с тази на общия пазар и на Общността. Като казвам „общия пазар” имам предвид общият трудов пазар. Към момента около 1000 граждани на трети страни работят в България с тези разрешения. Това са граждани от Македония, Турция, Китай, Украйна, които изпълняват определени функции и са с разрешителни на нашия пазар.
Искам да кажа всъщност, че в момента българските работодатели имат възможността да използват свободния капацитет на българския трудов пазар. Това, което мога да подчертая не без задоволство е, че ние вече правим такива срещи с работодателите, те обявяват необходимите им кадри за квалификация, ние съответно пък пренасочваме ресурс по програмите, за които и вие сте гласували в парламента. Миналата година сме квалифицирали над 47 хил. души, за 2007 г. се очертава тази цифра да бъде над 43 хил. души и то само по тези програми на заетост на министерството без да включвам в тях процеса на квалификация и оптимизация на трудовия пазар в България, предстоящото идване на европейските средства, които са по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, за което отговаря Министерството на труда и социалната политика с неговите междинни звена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на Йордан Величков. Той има право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо министър! Очевидно информацията, която бе дадена, доста обстойно обясни този изключително важен въпрос. Аз, междупрочем очаквах може би няколко думи да кажете евентуално и за тези българи от чужбина, които желаят да дойдат, имат желание да се включат. Може би те минават под общия знаменател на кандидатстващите за работа в България, но в тази връзка аз бих искал не толкова да поставя като въпрос, а просто да го направя като препоръка към министерството, което Вие ръководите, да окаже по-голямо внимание към тези българи, към тяхното идване в България, защото това е един наистина сериозен контингент.
По данните, които ние събрахме като политическа партия от едно сдружение, което създадохме „България ни зове” се установи, че над 150 хил. души-българи са готови да дойдат и то не от близките до България райони, а малко от по-далечните райони – главно от бившия Съветски съюз. Те изявяват желание да получат гражданство и да дойдат в България. В това отношение обаче жестоката бюрокрация и мафията, която обслужва даването на българско гражданство по един, знаете какъв начин, срещу огромните суми от 2-3 хил. евро, не позволяват този въпрос да се реши.
В тази връзка аз бих Ви помолил от името на моята партия, от името на депутатите, които са тук, в залата, както и от името на нашите депутати от „Защита” просто да съдействате на Министерството на правосъдието да се преодолее тази изключително бюрократична машина.
Няма държава в Европа, която така безотговорно да се отнася към своите сънародници, както ние се отнасяме. Защото има държави, които за един ден дават гражданство, по нашия закон се задължава до три месеца да се даде, а хората чакат по две, по три и повече години, често пъти след като дали 2-3 хил. евро и повече. Това е също така една чудесна възможност ние да получим квалифицирани, подготвени кадри, а не хора, както се приказва, от Виетнам или от развиващите се страни и често пъти хора, неподготвени за нуждите на нашата икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков, аз искам да кажа най-напред, че ако имате такива данни за такава корупционна практика там, където се издават документите за българско гражданство, хубаво би било не да молите социалния министър да се справи с това, а съответните институции, защото ми се струва, че така е редно. Това е по всички правила и закони в страната ни.
Аз мога да кажа, че в страната има още много неизползван трудов ресурс. Между другото, от регистрираните безработни около 100 017 човека са със средно и със средно специално образование. Това са хора, които спокойно да бъдат квалифицирани или преквалифицирани и да бъдат насочени към съответните работни места.
Отделно, разбира се, около 6% от регистрираните безработни са хора с висше образование и този интелектуален потенциал би било престъпление да не се използва, както от държавата като цяло, от съответните български работодатели.
Що се касае до български граждани зад граница, разбира се, чудесно е, когато хора имат желание да дойдат в България, стига само то да не е единствено и само заради това, че сме членове на Европейския съюз, сега станахме много атрактивна държава. Една част дори от близките до нас държави имат желание да получат такова гражданство.
Лично ние трябва да се научим, че за да искаме да си задържим кадрите в страната, първо трябва да вложим в тях, да дадем ресурс за квалификация и преквалификация, да направим онова, което правят европейските работодатели и да не забравяме, че в себестойността на продукцията влиза и цената на труда, тоест не можем да бъдем конкурентоспособни само заради занижената цена на труда, защото вече този динамизиран европейски пазар създава предпоставки за едно много по-динамично движение.
Аз съм привърженик на това, че пазарът ще окаже сериозен натиск върху движението на кадрите. В същото време няма никакъв проблем, когато хората са специалисти, които отговарят на съответните условия, те да получат съответното разрешение и да работят в нашата страна.
За мен отварянето на пазара и влизането ни в общия европейски пазар може да има само положителни насоки. Разбира се, ще преживеем един катаклизъм, но затова сме влезли в Европейския съюз – да се научим на ред, на дисциплина, на повече отговорност, но и на съобразяване с това, за което всички ние казваме: “Искаме европейски доходи, европейски пенсии”. Но трябва да знаем че трябва да имаме и европейско мислене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Сега да кажа, защото ме попитаха, че засега не е направено искане за извънредно заседание във вторник, следователно следващото редовно заседание ще е в сряда, 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров