Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, в началото на днешния пленарен ден ни предстоят гласувания.
Ще гласуваме на първо четене обсъждания вчера Законопроект за съдебната власт.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за съдебната власт № 702-01-15, внесен на 11 април 2007 г. от Министерския съвет.
Гласували 161 народни представители: за 128, против 31, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да удължим срока за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене Законопроект за съдебната власт с две седмици или да бъде общо 21 дни – три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване по Законопроекта за електронните съобщения.
Първо, поставям на гласуване заглавието на Глава четиринадесета и текстовете на чл. 223 – по вносител, и чл. 224 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 117, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има неприето предложение – т. 2 от предложението на народните представители Камен Костадинов и група народни представители.
Подлагам на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 34, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 225 – по номерация на вносителя, в окончателна редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Със същия текст е чл. 226 – по вносител, който става чл. 225.
По този текст има предложение, направено от народния представител Иван Николаев Иванов в хода на дискусията, който предлага в т. 5 думата “приложими” да отпадне.
Предложението се подкрепя и от господин Мирчев.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на думата “приложими” в т. 5.
Гласували 123 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 32.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 226 с направената поправка и чл. 227 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По чл. 228 – по вносител, по ал. 2 има предложение от народния представител Иван Иванов – срокът “до 14 дни”, както е индикиран в доклада, да стане “срок до един месец”.
Доколкото разбирам, господин Мирчев подкрепя това предложение.
Подлагам на гласуване предложението срокът “до 14 дни” да стане “един месец”.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 228 с направената поправка в срока; чл. 229 – по вносител; чл. 230 в окончателна редакция на комисията; чл. 231 – по вносител, и чл. 232 с една поправка в текста на вносителя.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Има две идентични предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов – чл. 233 да отпадне, които не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване тези предложения.
Гласували 112 народни представители: за 5, против 31, въздържали се 76.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 233 – по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон за промени в чл. 234, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 78, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 234; чл. 235, 236 и 237 – по вносител; чл. 238 и чл. 239 – в редакция на комисията, и чл. 240 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава петнадесета в окончателна редакция на комисията, текста на чл. 241 – в редакция на комисията, и чл. 242 – по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 243 от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение се оттегля.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ – „Конфиденциалност на съобщенията”, текстът на чл. 243 и 244 – в редакция на комисията, и чл. 245 – по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 246 има направено предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не е прието от комисията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението по чл. 246 от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков се оттегля.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІІ – „Защита на данните на потребителите”, и текста на чл. 246 в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 247 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение се оттегля.
Има две идентични предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов – в чл. 247 ал. 1 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 43, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 247 в редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По чл. 248 има две идентични предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов, които не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване тези две предложения за изменение на ал. 4 в чл. 248, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 4, против 62, въздържали се 45.
Предложенията не се приемат.
Уважаеми народни представители, ще обявявам „оттегляне на предложенията”, фигуриращи в доклада, от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, освен ако те не възразят.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, встрани от микрофоните): Господин председател, оттегляме всички предложения, които не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Радославов заявява, че оттегля всички свои предложения, които не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 248, чл. 249 и чл. 250 – в редакция на комисията, чл. 251 – по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Предложението по чл. 251 от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков е оттеглено.
Преминаваме към текста на чл. 252, който е отложен по предложение на комисията.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Комисията разгледа отложения текст по чл. 252. Миналия път казах, че той е по предложение на заместник министър-председателя госпожа Етем във връзка с тел. 112. Комисията единодушно предлага следното решение, което беше подкрепено изцяло:
„Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252 по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 252. (1) Предприятията по чл. 250, ал. 1 обработват и предоставят данни за местоположението на крайните потребители в случай на спешни повиквания, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 250, ал. 3. Данните се предоставят само на съответните служби.”
Това е и текстът на вносителя. Добавени са нови две алинеи:
                     „(2) Предприятията по чл. 250, ал. 1 осигуряват за своя сметка необходимите технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията към центровете за спешни повиквания.”
Този текст беше подкрепен и от мобилните оператори, които за своя сметка ще осъществяват тази маршрутизация на повикванията.
                     „(3) Редът и условията за предоставяне на данни за местоположението на крайните потребители и данни за абоната при спешни повиквания от предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги към центровете за спешни повиквания, се определят с правила, приети от комисията, в съответствие с приложимото европейско законодателство.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст, предложен от комисията? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 252 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова, Георги Анастасов и Димитър Йорданов за изменение в чл. 254, неподкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 53, въздържали се 35.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте чл. 253 по вносител, подкрепен от комисията, членове 254, 255, 256, 257; 258 и 259 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Мирчев поставя въпроса, че в хода на дискусията господин Иван Иванов е направил предложение по някои от тези текстове, но то не е маркирано в доклада.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Иван Иванов предложи да се създаде нов чл. 256а. Говорихме с него и предлагаме неговото предложение да не бъде отделен член, защото изцяло ще промени по-нататък препратки и т.н. Намерихме подходящо решение и предлагаме неговото предложение, което ще прочета, да стане нова ал. 4 в чл. 255 и алинеите по-нататък се преномерират.
Съдържанието е следното:
„Чл. 255. (4) Предприятията, които ползват номера от Националния номерационен план, удовлетворяват всяко обосновано искане за предоставяне на информация за абонатите им за целите на предоставянето на телефонни справочни услуги и/или за изготвянето и публикуването на телефонни указатели в съответно договорена форма при справедливи, обективни и равнопоставени условия и при спазване на принципа за разходоориентираност.”
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Приемам текстът да бъде ал. 4 на чл. 255.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов от място потвърждава, че приема този текст да бъде ал. 4 на чл. 255. Съответно алинеите нататък ще се преномерират.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 42, против 45, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов. Залата не е подготвена за това предложение и затова очевидно резултатът е такъв. Трябваше да има предварително раздаден текст, за да могат народните представители да го преценят.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина съм учуден, че залата не прие този текст, защото при последния прочит на текстовете по тази глава констатирах, че е пропуснато хармонизирането на закона с чл. 25, т. 2 от Директивата на Европейския парламент – 2002/22 на ЕС от 7 март 2002 г.
Готов съм дори да прочета т. 2, съгласно нашия ангажимент, който поехме. Дори на среща преди два дни с представителя на Европейската комисия господин Коласанте ние заявихме, че максимално ще хармонизираме закона с тази директива.
В т. 2 изрично е записано: „Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които присвояват номера на своите абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия, без допускане на дискриминация.”
Всъщност предложих текст, който беше в две алинеи, но като отчитам неудобството за въвеждането на нов член и като приемам, че това може да бъде инкорпорирано като ал. 4 на чл. 255, аз приех това предложение и то мина единодушно в комисията. Наистина съм учуден от това, че колегите не подкрепиха текст, който изисква хармонизация на закона с европейската директива, което е една от основните цели при гласуването на новия закон.
Надявам се при прегласуването да бъде подкрепен текстът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, залата не е подготвена за това предложение, така че няма защо да се учудвате.
Моля да прегласувате направеното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 48, против 48, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, ще гласуваме още около 10 минути, след което ще преминем към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, както постъпихме и вчера. Част от времето оставяме за гласуване, но трябва да изпълняваме и програмата си.
Преминаваме към гласуване на Глава шестнадесета.
Първо, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 260.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 2.
Предложението на комисията за отпадане на чл. 260 е прието.
Преминаваме към гласуване на заглавието в редакцията на комисията и цялата Глава шестнадесет по вносител – текстовете на членове 261 по вносител, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270, 271 и 272 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, за Глава шестнадесета са приети всички предложения на народни представители, текстът на вносителя, има и оттеглени предложения.
На стр. 49 е предложена нова редакция на Глава шестнадесета, която включва предложенията на народните представители и на вносителя. Предлагам да гласуваме нея. Това е от заглавието на Глава шестнадесета, Раздел І и от чл. 260 до чл. 277 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев има основание.
Виждам, че по чл. 274 има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов.
Уважаеми колеги, господин Мирчев насочва вашето внимание към окончателната редакция на комисията за Глава шестнадесета, която се намира на страници от 49 до 54 от доклада.
Преди да гласуваме обаче предложенията на комисията, трябва да гласуваме предложението на господин Иван Николаев Иванов в чл. 274 думите “периодично най-малко на три месеца” да се заменят с “в 7-дневен срок след сключване на сделката”.
Това е предложението на господин Иванов, направено в залата.
Господин Мирчев в момента дебатира с господин Иванов – една нетрадиционна парламентарна процедура, но намира предложението за абсурдно, доколкото то ни води към безкрая, няма краен срок на тази процедура.
Държите ли на предложението си, господин Иванов? Оттегляте го.
В такъв случай преминаваме към гласуване на текста на комисията за цялата Глава шестнадесет.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Глава Шестнадесета е приета, а с това и Част ІІ на този законопроект.
Прекъсваме гласуването на този законопроект, уважаеми колеги. Очевидно ако днес до края на парламентарния ден не успеем да намерим време, ще трябва да го гласуваме следващия четвъртък. Има разкъсване във времето, но такива са императивите на седмичната програма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Има думата господин Мръцков да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика. Трябва да сме наясно, уважаеми колеги, че при този състав в пленарната зала могат да се състоят само обсъждания, но не и гласувания. Ако има желание за подлагане на гласуване на тези текстове, ще трябва да бъде осигурен необходимият кворум.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, на проведено заседание на 4 април 2007 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните № 753-08-7 от 30 януари 2007 г., постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект: “Закон за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Съюзът на ветераните от войните е национално представителна организация в страната.”
По този параграф има направени две предложения.
Първото е от народния представител Донка Михайлова, която предлага § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Второто предложение е на народния представител Маргарита Панева:
В § 1, в чл. 2, новосъздадената ал. 2 да се измени така:
“(2) Съюзът на ветераните от войните ползва статут на национално представителна организация в страната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, на вашето внимание бяха представени заглавието на законопроекта и § 1.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Има предложение да се пристъпи към гласуване по реда на разглеждане на параграфите. Само че за да стане това, първо трябва да има регистрация.
Моля, регистрирайте се със собствените си карти.
Регистрирани са 104 народни представители. Нямаме кворум за гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: “§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: ...”
По този параграф има предложение от народния представител Маргарита Панева:
В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 2 се добавя второ изречение със следното съдържание:
“Придружителите на инвалидите първа група с чужда помощ ползват същите права.”
2. В чл. 4 т. 3 се изменя така:
“3. за сметка на държавния бюджет пътуване по метрото, железопътния, градския трамваен, тролейбусен и автомобилен транспорт по утвърдените транспортни схеми, както следва:
а) по вътрешноградския транспорт в цялата страна;
б) в областта, в която са регистрирани по постоянен адрес.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „рецепта” се поставя точка и текстът до края на изречението се заличава. Изречение второ се изменя така: „Средствата са за сметка на държавния бюджет”.
2. В т. 2 в изречение първо, след думата „общините” се поставя точка и текстът до края се заличава. Изречение второ се изменя така: „Средствата са за сметка на държавния бюджет”.
3. Точка 3 се изменя така:
„3. Безплатно пътуване по железопътния, градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт по утвърдените транспортни схеми, както следва:
а) по основните градски линии във всички градове в страната;
б) в областта, в която са регистрирани с постоянен адрес.
Разходите за стойността на билетите са за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по предложените текстове.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Направила съм предложение да има възможност придружителите на хора, които са загубили своята работоспособност над 90%, да ползват правото на безплатно пътуване по градската транспортна мрежа. Изхождам от факта, че обикновено това са хора, приковани към легло или трудноподвижни, като излизането им извън дома е свързано със задоволяване на жизненоважни потребности – посещение на лекар, осигуряване на други нужди, които имат. Предложението е хуманно и няма да излезе скъпо за държавата, защото това не са хора, които биха тръгнали да се разхождат и да пилеят времето си нецелесъобразно и да пилеят държавни средства.
При обсъждането и гласуването в комисията имаше раздвоение. Затова отново обръщам внимание на всички присъстващи в залата, че по този начин наистина даваме възможност на хората с увреждания да се ресоциализират, да могат да задоволяват жизнените си потребности и да са пълноценни граждани на нашето общество. И без това техните възможности са ограничени от заболяването им. Моля да подкрепите направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към госпожа Панева?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Панева! И сега придружителите на тези хора, които имат над 90% инвалидност, имат известни права, даващи им възможност да получават известна компенсация за това, че се грижат за инвалидите. Но ми се струва, че да бъдат приравнени напълно и те, ще се даде възможност за доста спекулации, защото в крайна сметка те имат и говоренето по телефон, ползват и намаление по градския транспорт. Но не бива да бъдат приравнявани така, както Вие предлагате. Те трябва да имат своите права по този закон, но да бъдат приравнявани с инвалидите мисля, че не е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да кажа на колегата Китов, че наистина хората-придружители на хора с увреждания, получават определени преференции. Но нали разбирате, че тези пари са толкова малко, че те дори не могат да възмездят труда, грижите, които се полагат за тези хора. Тук става дума за преференции, само когато придружават лицето с увреждания. В никакъв случай не става въпрос за получаване на карта, с която те да пътуват където и както си искат. Наистина по този начин отнемаме възможността на тези хора да се придвижват. Ако се наложи тези хора с увреждания да излязат три пъти месечно, да ползват такси или градски превоз, парите за тази цел се изхарчват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Във връзка с дебатите за гласуване отново искам да обърна внимание, че ако народните представители искат да има гласуване по даден законопроект, трябва да са в залата. За съжаление, регистрацията показа отсъствие на такава възможност.
Има ли други изказвания по § 2? Няма.
Преминаваме към § 3.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: „§ 3. Член 5 се изменя така:
„Чл. 5. Ветераните от войните получават към пенсията си добавка в размер на социалната пенсия за старост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
„§ 4. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. Министерството на отбраната и общините предоставят на ветераните от войните безплатно клубове и създават условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност.”
По § 4 има предложение на народния представител Маргарита Панева – в § 4, чл. 6, след думите „Министерството на отбраната” се добавя изразът „областния управител”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 3:
„§ 3. Член 6 се изменя така:
„Чл. 6. (1) Министерството на отбраната и общините предоставят на ветераните от войните за безвъзмездно ползване клубове и създават други условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност.
§ 2. Държавата подпомага дейността на Съюза на ветераните от войните със средства, определяни ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата по тези текстове.
Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаеми колеги, всички знаете, че на базата, на територията на областите разпоредител и този, който се грижи за държавната собственост, е областният управител.
Когато направих това предложение, имах предвид и друго: конфискуваните имоти на тоталитарните партии, организации и т.н. също са поставени под надзора на областния управител. Това предложение разширява възможностите не само централните и местни органи, а и това междинно звено да има право и възможност да осигурява помещения за ползване от ветераните от войните. Смятам, че може да се размисли и да се подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че предложението на вносителите е много точно. В него ясно се определя, че ветераните от войните в крайна сметка трябва да получат това от Министерството на отбраната и общините. Разбира се, това е един пряк ангажимент, който не бива да бъде разширяван, още повече в ал. 2 се казва, че държавата ще дава своята субсидия.
Включвайки и областните управители, ние разширяваме изключително много правомощията, което ми се струва, че не бива да се получава, защото до голяма степен те са свързани с армията и мисля, че предложението на вносителя е много коректно. Аз лично го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, госпожо Панева? Не желаете.
Други изказвания по текстовете?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Струва ми се, че предложението да се даде право на областните управители е правилно да се приеме предвид това, че Министерството на отбраната не във всички области има подходящи помещения, които могат да се предоставят на ветераните от войните. Има области, в които не съществуват никакви възможности на Министерството на отбраната да даде такива, а областните управители, разбирате, представляват държавата и имат възможности да предоставят такива помещения. Струва ми се, че не е необходимо да се спори по този въпрос. Знаете, че Министерството на отбраната разпродава всичко, каквото има. Най-вероятно и в големите областни центрове няма да имат такива възможности да дадат, както сега – например на запасните офицери и сержанти в много от областите Министерството на отбраната не е в състояние.
Ние ще приемем този закон и ще ги задължим, но те няма да имат възможност. Ще стане така, че ще приемем един закон, пък няма да може да се реализира правилно.
Областните управители така или иначе имат възможност да предоставят такива помещения във всички области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Тодоров?
Реплика на господин Спасов към Вас, господин Тодоров.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Тодоров, и сега по Закона за държавната собственост областният управител има право да настанява подобни организации при наличие на свободни помещения. Струва ми се, че въвеждането като изрично право или задължение може да ни вкара в един словесен и юридически каламбур, в който всички организации да искат изрично записване на тази правна възможност в съответния административен, уреждащ тяхната дейност, закон. Струва ми се, че не бива да влизаме в такъв опасен прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, господин Тодоров? Заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Не мога да разбера какво е опасението. Ние говорим за категория хора, които наистина трябва да получат такива помещения. Представете си, че Министерството на отбраната няма възможност. Тогава ви питам: как ще се дадат такива помещения, когато няма възможност? (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
Общините, ами да задължим тогава общините. В закона трябва да бъде записано точно и ясно: при невъзможност на Министерството на отбраната да бъде изпълнено от еди-кои си, защото иначе ще приемем, че само Министерството на отбраната дава такива. Няма възможност – ще останат без такива.
Знаете ли в колко областни центрове наистина няма такива помещения? Направете справка и ще видите колко клубове притежават тези ветерани в България. Аз мога да направя такава справка и да ви дам точно колко клуба притежават тези ветерани в цялата страна. Те са много малко, броят се на пръсти. Така че недейте да отклонявате тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други изказвания по тези текстове?
Господин Мръцков желае да вземе думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Повод да взема думата е изказването на господин Тодоров. Той не е прочел законопроекта, който се предлага.
Предложението е Министерството на отбраната и общините да предоставят такива клубове. Когато обсъждахме този въпрос, не искахме да размиваме отговорности между областен управител, община и Министерството на отбраната. Щом се намесват повече организации, естествено е ветераните да останат без клубове. Затова сме записали Министерството на отбраната и общините, тъй като общините имат по-големи възможности от областния управител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мръцков? Няма реплики.
Желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: “Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя това наименование.
“§ 5. Държавата подпомага дейността на националната представителна организация – Съюза на ветераните от войните по ред и със средства, ежегодно определяни със Закона за държавния бюджет на Република България.”
Има предложение от народния представител Донка Михайлова – § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 5 да отпадне, тъй като текстът на вносителя е отразен систематично в § 3 – чл. 6, ал. 2.
Има предложение от народния представител Георги Божинов – създава се нов § 5а със следното съдържание:
“§ 5а. (1) Участниците в антифашистката съпротива по време на Втората световна война се признават за участници в Отечествената война 1944-1945 г.
 (2) Участниците в антифашистката съпротива имат всички права по Закона за ветераните от войните.
 (3) Качеството участник в антифашистката съпротива се признава от Министерството на отбраната, съгласувано с Централния съвет на Българския антифашистки съюз.” (Шум и реплики.)
Предложението е обсъдено, но не е гласувано на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, изслушайте текста!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има предложение от народните представители Георги Божинов, Стойко Танков и Пламен Славов – създава се нов § 5а със следното съдържание:
“§ 5а. (1) Участниците в антифашистката съпротива по време на Втората световна война се признават за участници в Отечествената война 1944-1945 г.
 (2) Участниците в антифашистката съпротива имат всички права по Закона за ветераните от войните.
 (3) Качеството участник в антифашистката съпротива се признава от Министерството на отбраната, съгласувано с Централния съвет на Българския антифашистки съюз.”
Предложението е обсъдено, но не е гласувано на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Михайлова, поддържате ли предложението си по § 5 или приемате мнението на комисията, че то се съдържа в ал. 2 на чл. 6? Оттегляте го. Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на § 5 и нов § 5а.
Господин Китов желаеше да вземе отношение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Всички желаем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай дайте списък на желаещите да вземат думата от парламентарна група, за да не бъда обвинен в едно или друго пристрастие.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На този етап се въздържам да коментирам това предложение по същество, защото мисля, че то е направено в нарушение на правилника на българското Народно събрание. То не е по темата и обхвата на предложения на първо четене законопроект за изменение и допълнение. Мисля, че съвсем правилно комисията не го е гласувала. Струва ми се, че ако Комисията по труда и социалната политика си беше свършила работата, трябваше ясно да каже, че даже не е необходимо да бъде обсъждано. То може да бъде вкарано като отделно допълнение, което да коментираме, но нашият правилник и изискването да се съобразяваме с него налага то да не бъде разглеждано днес в този законопроект за изменение и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви дам думата, господин Шопов.
Уважаеми колеги, преди да продължим, да припомня съдържанието на изречение трето от ал. 2 на чл. 71: “Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”.
Очевидно има различни мнения, господин Китов, дали противоречи или не на принципите и обхвата предлаганият текст.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Какво е Вашето мнение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов пита за моето мнение.
Господин Ккитов, навярно сам разбирате, че ми е забранено да изразявам мнение.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Китов, въпросът не е по процедура. Въпросът е по същество. Въпросът е за това, че в Четиридесетото Народно събрание, 18 години след прехода и вече колко години станаха след 1944 г., отново се поставя този въпрос, което само по себе си е скандал! Въпросът за фашисти и антифашисти поставен в Четиридесетото Народно събрание по същество говори, че БКП-БСП нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила! И това е скандал! И то много голям скандал! (Шум и реплики от ПГ на КБ.)
Тук от ляво подхвърлят “фашист” – да, така са подхвърляли през всичките тези години на целия мой род, на цялото мое семейство, куляно и избивано от комунистите, после наричани “фашисти”. Преди това – от турците, преди 130 години.
Отново бъркате с пръст в раната, защото всички сте явно потомци на тия! Защото всички сте комунисти и продължавате да бъдете комунисти! И ще бъдете комунисти во веки веков! (Шум и реплики в залата.)
И ще излизате от горите оттук нататък още не знам колко години. И това, което правите днес, в момента, е при положение, че България е страна в Европа. Отново рецидив, който говори за истинската ви същност!
Единственото, което можете да направите, за да не станете за резил и за да ви върнем в лексиката си, да ви наричаме комунисти отново, което позабравихме от известно време, е да оттеглите това предложение и да се престане с неговото обсъждане. Това е най-разумното, което можете да сторите! Това е моят съвет – оттеглете си предложението, за да не ставате за резил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Шопов няма.
Имате думата, госпожо Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също ще започна с призив към колегата Божинов да оттегли това свое предложение още сега. Още сега, за да не продължава този дебат, който наистина е странен и срамен толкова години след 1989 г. да се обсъжда в българския парламент.
Всички помним как навремето имаше активни борци против фашизма. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не репликирате от място!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Законът, който гледаме е Закон за ветераните от войните.
Уважаеми колеги от БСП, в днешния ден искате ли да възстановявате привилегиите на бившите активни борци, които сега да ги направите наново активни борци? Явно искате. Чувам такива гласове. Това е срамно. От привилегиите се отказаха навремето още преди 15 години от бившата БКП. Днес реформираната БСП, претендираща за европейски парламент с платформа за европейски социалисти, иска наново да връща привилегиите на бившите комунисти. Ама, наистина е повече от абсурдно това, което правите!
Затова, господин Божинов, много Ви моля, оттеглете това предложение. Не слагайте този проблем в българския парламент, който действително не само е странен. Срамно е да се обсъжда, още по-ужасно би било, ако се стигне до гласуване, макар че наистина това предложение е извън обхвата на закона. Затова нека въобще да не стигаме до гласуване. Нека този въпрос да не бъде поставен в българския парламент, защото навява неща, които си мисли, че отдавна сме забравили. Навява неща, в които една партия иска да уреди своите хора дори години, години след като е минала еднопартийната власт в България. Българската социалистическа партия, ако е различна от бившата БКП, просто оттеглете този текст или ако бъде подложен на гласуване – го отхвърлете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Михайлова няма.
Думата има господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Божинов, аз наистина съм учуден от Вашето предложение. То ми напомня на вадене на скелети от гардероба.
Аз смятам, че това, което каза господин Китов от процесуална гледна точка отговаря напълно на настоящия казус. Този закон касае ветераните от войните, които са се били, дали са част от здравето си, най-добрите си години, усилията си не в полза на някаква политическа кауза, както се опитвате Вие сега да намекнете и да имплантирате в този закон, а са го правили в името на България. За мен вмъкването на политическите мотиви, каквито прозират в настоящото предложение в този законопроект, е неуместно и недопустимо от процесуална гледна точка.
От друга страна, когато обсъждаме въпроса дали е правилно вмъкването му по същество, аз лично бих се въздържал. Считам, че това също не е правилно и ще призова и моите колеги да не го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Думата има господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз мисля, че след като направихме един доста остър дебат в Комисията по социалната политика, този текст няма да бъде предлаган, тъй като той не беше и гласуван, защото беше предложен извън правилата. Ясно е, че между нас има хора, които са свикнали да демонстрират сила извън правилата и затова ще започна от парадоксалната част.
Аз съм изключително доволен, че Българската социалистическа партия предложи този текст – този текст е полезен от гледна точка на това, че ние най-накрая в България трябва да възстановим нормалността на западните демокрации и да знаем, че в България има социалисти, наследници на комунистите, и демократи. И по тази световна координация трябва да започнем да се подреждаме.
На второ място трябва да имаме ясни индикатори. (Шум и реплики в залата.)
Ясен индикатор е, приятелю социалист, дали ти смяташ 9-ти септември за светла дата или я смятаме за трагична дата, защото по този начин ние си прибираме много наши приятели – земеделци, социалдемократи, които са смятали, че е светла дата и са ги изкарали от тази зала, и са им взели живота! Вашите предшественици! …
На трето място искам да кажа каква е опасността – опасността, която вие не съзирате, предлагайки този текст като смятате, че можете да ползвате политическата си власт за отплата на тези, които смятате за свои предшественици. Тук искам само да напомня от историята, че отдавна историците казаха, че са еднозначни, тъждествени понятията фашист и комунист. Спорът остана само дали Сталин и Хитлер са еднояйчни или двуяйчни политически близнаци, защото аз в Комисията по социална политика попитах до 22 юни 1941 г. какви бяха Хитлер и Сталин и българските комунисти? Не бяха ли в съюз? По Договора Рибентроп-Молотов вие не разделихте ли Европа? Не направихте ли на 17 септември 1939 г. общ Парад на победата в Полша? Или тези неща ги забравяте? За вас няма Горбачов, няма извадени хроники. Това е просто политическо безсрамие!
И накрая искам да ви кажа, че това, което предлагате възражда гражданската война в България, което стартира през 1918 г., когато водените от вас войници тръгнаха срещу българската държава. И тъй като ние смятахме, че българското национално помирение го изживяхме чрез датата 1 януари 2007 г. и станахме европейци, вие показахте, че имате много тежки родилни петна, които ние сме готови да помогнем да излекувате, но трябва и вашата съпричастност. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Господин Божинов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вие може да имате различно мнение за мен, но вярвам, че нито един от вас не ме приема за политически наивник и че случайно съм подписал тези две предложения. Аз исках да бъда на страната на една справедливост, и второ, да предизвикам този дебат, за да се знае от объркания български народ кой кой е и кой чий наследник е. (Оживление в опозицията.) И затова искам да отклоня претенциите, че моето предложение е процедурно несъвместимо с въпроса, който разглеждаме.
Кой е законът? Законът е за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. И въпросът е какъв обхват на тази категория ще приемем. Затова аз ще приведа аргументи не на днешните, а на ключовите фигури за победата над хитлерофашизма – доктрината, която приемаше, че може да се правят красиви полилеи от черепите и от кожата на деца. Първият, който ще цитирам, казва: „Всеки човек и държава, които се бият срещу фашизма, имат нашата подкрепа. Всеки човек и държава, които са на страната на Хитлер, са наши врагове. Това е нашата политика. Това е нашето официално изявление.” Уинстън Чърчил – министър-председател на Великобритания, 22 юни, не вчера, а 1941 г.
Вторият, от който срамежливо можете да се отречете, е Франклин Рузвелт – президент на Съединените американски щати, юни 1943 г., Вашингтон. Тези, които днес управляват България и за чиито наследници вие се провъзгласявате и имате правото да сте горди, за тях Рузвелт казва: „Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната свърши. Не само че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства. Ние не се интересуваме дали господата от софийското правителство вярват в нашите намерения. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпниците що е добро и що е зло. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език.”
И друго, на академик, професор от Оксфордския университет Ричърд Камптън. Той казва като учен, а не като политик: „Изходът от Втората световна война беше решен не от съпротивителните движения, а от армиите на великите сили. Макар въздействието на съпротивителните сили да бе незначително във военно отношение, според мен психологически то бе важно за защитата на националната чест. Участието в тази съпротива е въпрос на чест, въпрос на морал.”
Американският летец-изтребител на име Харолд Джеймс пише през 1944 г.: “Ние сме съюзници – вие, българските партизани, и аз, американският летец. И двете страни сме в сражение за един и същи идеал. Вие, партизаните, сте истинският народ на България. Аз оставам за цял живот ваш отличен приятел и другар. Чувствам се един от вас, но аз не мога официално да се нарека партизанин, защото съм най-напред американски войник. Но аз с целия си разум и идеал съм с вас. Запазете вашето дело. Вие имате дял в ускоряването на края на тази война. И всички, които имат дял в ускоряването на тази война, която унищожи идеологията и военния потенциал, искащ да подчини световното многообразие, заслужават уважение, заслужават признание.”
Накрая, господин председател, днес в България има хора, признати за репресирани. Този парламент прие реституционни закони. Възстановиха се имоти, включително имоти, закупени с онези 50 000 лв., с които се плащаха отрязаните партизански глави. (Силен шум и възгласи “Е-е-е!” от опозицията.) Тъжно е, но фактите са такива. Въпросът е всички, които са били наказани или санкционирани при еднопартийната система, били ли са абсолютно невинни? Няма здравомислещ човек, който да приеме, че всички осъдени за спекула и за други тежки престъпления, са били санкционирани само защото са били от друга партия или с друга идеология. Ние приехме в демократичния парламент всички ан блок да бъдат реституирани. Защо? Защото се смени една парадигма. Смени се една политическа доктрина. И тя беше, че вместо една партия ще управляват в състезание много партии. И затова покрай сухото, когато е горяло и другото, ние приехме, че връщаме всички имоти, че всички, които са били санкционирани, имат право да бъдат обезщетени.
Друг е въпросът за фашизма. Обединена Европа празнува 9 май. Празнува точно 9 май за празник на Европа, защото в света не се е сменила доктрината и парадигмата на отношението спрямо фашизма. Така че това е презряна и отстранена доктрина, за която не може да има две мнения, за която не може да има двусмислие. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за първа реплика господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Не ви смятаме за наивници, но защо вие ни смятате за наивници? Обемът на този закон е разширяване на част от правомощията на ветераните от войните. Вие правите нов обем и нов обхват – разширявате обхвата на категорията хора, които влизат. Това по процедурата. И ми се струва, че тук е ясно за всеки, че това е извън обхвата на този закон.
Аз направих това предложение, за да избягам елегантно от един спор, който само ще сложи пръст в раните. Защото хората, за които говорите, същите тези хора, които преди 9 септември са се борили за това, за което говорите, след това вкараха хора в Белене и хранеха прасетата с тях. Извинявайте, сега! Вие цитирате Чърчил, Вие цитирате и други, така е, но при тях след това не се случи това да си хранят прасетата с трупове и с хора. Така е. Има такива данни и много добре го знаете. Недейте бъркайте с пръст в раната.
И по-добре е, след като наистина е извън обхвата, по-хубаво го оттеглете, за да спрем сега отново да се дразним едни други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Божинов, аз разбирам, че Вие се гордеете с терористите, които са Ваши предшественици и са убивали български граждани, както в атентата в “Света неделя”, например. Това, което се надявах, е този разговор да остане в миналото. Цитирате Чърчил, цитирате американци. Да, за тях Втората световна война и войната с фашизма приключи много отдавна. Само че ако през миналия век имаше нещо по-ужасно от фашизма, това беше комунизмът.
А Втората световна война за страни като България се надявахме, че е свършила на 1 януари 2007 г. Тогава ние се върнахме там, откъдето Вие и Вашите предци ни отделихте. Не еднопартийното правителство, а комунистическата диктатура, която се оказа единствено възможната да убие повече хората от фашистката, защото комунистите убиха повече хора дори от фашистите, Вие искате сега да я реабилитирате. Защото това не е реабилитация и помощ на някакви хора, които са били в съпротивата. Това е реабилитация и помощ на хора, които отделиха България 50 години от нейното естествено място. Втората световна война завърши и за нас, слава Богу, преди няколко месеца. Нека не връщаме призраците от миналото. Нека погледнем напред!
Оттеглете този текст, защото той не Ви носи нищо позитивно, освен може би някакво предизборно насъскване в момента преди евроизборите. Но е срамно с терористи да вървите към Европа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Божинов, действително е много полезно, че Вие направихте това предложение, за да може най-накрая истината да излезе наяве и българските избиратели да разберат кой кой е. Няма смисъл повече да бъдат залъгвани хората. Мисля, че този дебат ще бъде полезен. Ще бъде полезно и да се гласува, за да се види, че вие за 17 години си останахте същите комунисти. Комунисти, само че които контролират огромни финансови ресурси! Вие променихте схемата, но си останахте със същата двойнствена същност!
Няма защо да цитирате Рузвелт и Чърчил. Вие винаги сте вървели по стъпките на Сталин, на Мао и на всички престъпници, които правиха културни революции и избиха много повече хора от Хитлер, които бяха съюзници на Хитлер и които подписаха пакта “Рибентроп-Молотов”. Вие сте двете страни на една монета, дори сте по-страшната страна, защото тези поражения, които нанесе вашият комунизъм на човечеството и на цивилизацията, са много по-големи по размери, въпреки че тези неща не би трябвало да бъдат съизмерявани с престъпленията от фашизма. Вие искате да върнете активните борци – тези, които 45 години ползваха привилегии и разсипаха държавата, които бяха съюзници на най-престъпните режими в света. И Вие сега имате наглостта …
Честно да ви кажа, аз мислех, че след позора с Азис вие не можете да направите по-голям гаф, но вие днеска го сътворихте. Вие сте действително ненадминати във вашата арогантност, некомпетентност. Действително този дебат е полезен, за да разберат българите за какво става въпрос. Няма защо да лъжете Европа и българските избиратели, че вие сте модерна левица. Един ваш колега каза наскоро в един дебат: “В България има латиноамерикански капитализъм”, който е новата версия на вашия социализъм. При вас няма никакви ценности, никакви принципи. За вас е важно само да бъдете на власт, да контролирате парите, нямате идеология, нямате ценности. За това става въпрос и вие днес го доказвате. Така че вие свършихте една много полезна работа – показвате същността на вашата партия.
Настоявайте за тези предложения. Нека да тече този дебат. Нека и най-заблуденият човек в тази държава да разбере действително за какво става въпрос в България и в този парламент. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Ако непредубедената публика слуша внимателно дебата, може да разбере колосалната разлика между големите исторически фигури и днешните политически джуджета. (Ръкопляскания от КБ.)
Какво казва по въпроса за обхвата Чърчил? Когато разбира колко е голяма опасността, за да включи голяма маса, с която да се противопостави на това чудовище, игнорира всякакви политически и идеологически различия и обявява за свой съюзник всеки един, който ще се бие срещу фашизма.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Не фашизма, а националсоциализма.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: А днес, господин Китов, Вие се страхувате да включите в категорията на участниците в тази борба срещу фашизма от българска страна онези, които първи и съзнателно влязоха в битка, без да подценявам онези, които поради войнския си дълг бяха строени и изпратени на фронта.
Така че този дебат е по-голям от това, което ви се струва. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, часът е 10,30. Досега има записали се още 6 народни представители за изказване. Очевидно е, че дискусията по този законопроект на второ четене ще продължи.
Сега обявявам 30 минути почивка.
Парламентарен контрол – в 11,00 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода 20-26 април 2006 г. е постъпило едно питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно състоянието на енергийната ефективност в страната и индикативните цели в тази посока. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 май 2007 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Маруся Любчева;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Филип Димитров;
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Борислав Китов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Ася Михайлова;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Ася Михайлова.
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Васил Паница;
- министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Деница Димитрова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Мария Капон.
От името на парламентарна група има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, добре е, че тук е и министър-председателят, за да чуе и той това, което ще кажа, в макар и толкова камерен състав.
„Атака” винаги е изказвала възмущението си и се е обявявала против няколко флагрантни сделки в нарушение на българския национален интерес – сделката за БТК. Днес става ясно, че се касае до вече доста повече от милиард загуби, след като тя се продава на неясен собственик. Става въпрос за сделката за електроразпределителните дружества, сделката за външния дълг. Само от тези три сделки загубата за България е 3 милиарда евро.
Но сега актуална е темата за сделката за магистрала „Тракия”. Въпросът минава мимоходом. Това е поредният страшен удар върху българския национален интерес, който българските медии завоалират, който премълчават. Снощи телевизиите го поставиха след всякакви други новини. Едвам-едвам беше маркирано, че вчера е подписан анекса за магистрала „Тракия” с португалския консорциум. Българската национална телевизия снощи се прояви като истинска казионна телевизия. Така манипулативно и грозно беше поднесен материалът, че Комисията по електронните медии тук, в българското Народно събрание, явно трябва да се занимае с тази манипулация, която беше направена и в двете основни новини на Българската национална телевизия.
Явно и пиарската агенция, получила сребърниците си, много се е постарала, за да неутрализира и да скрие това чудовищно престъпление, тази далавера, може би на българския преход, най-голяма далавера, защото, ако за другите сделки можем да отчитаме по милиард или два, ако щете, загуби, тук, по скромни изчисления, загубите са 15 милиарда евро за срока на концесионния договор. Това е загубата за България. Затова няма да има пари за пенсии, няма да има пари за лекарства, няма да има пари за образование, няма да има пари за армията ни.
Две са причините, по които „Атака” толкова радикално и категорично се обявява по тази сделка. Тази сделка е нищожна и нищо не може да я санира, и никакви административни съдилища с незаконосъобразните си решения, и нито медийни кампании могат да отметнат и могат да привлекат факта за това, че тя е сключена в нарушение и то флагрантно нарушение на българския закон.
Сделката е сключена без търг и това я прави нищожна и тя не следва да произведе каквито и да е последици в правния мир.
От друга страна, тази сделка е абсолютно нецелесъобразна и това е меко казано. Тя е просто престъпна, като се има предвид какво губи българската държава при параметрите, при които се сключва, макар и тези параметри все още да не са ясни. И това се крие. Това трябва да стане достояние и да бъде предмет на дискусия не къде да е другаде, а в българския парламент. Ние тук да обсъдим параметрите за тази сделка и да се произнесем.
Тя е нецелесъобразна, защото до този момент имаме изградени 250 км. От така наречения концесионер ще бъдат изградени 117 км и ще бъде събирана парса, ще бъдат събирани такси за цялата магистрала.
Цели две години правителството мота започването на строителството на магистрала “Тракия”. Цели две години се отлагаше, за да се стигне до това положение, за да бъде обработено общественото мнение и да бъде поднесено всичко пред свършен факт: нямало време, видите ли, португалците трябвало да започнат.
И още нещо, което е абсолютна манипулация на българското обществено мнение. Информацията беше представена, че таксите ще се събират едва ли не чак от 2010 г. Тоест има време, три години ще пътувате спокойно по магистралите без пари. Има си хас да бяха започнати да се събират таксите още отсега. От подписването утре португалците слагат бариерите и започват да събират парсата. Е, това на какво прилича?
Какво ще предприеме “Атака”? “Атака” иска да предложи на всички заинтересовани български политици, парламентарни сили, парламентарни групи, представители на Четиридесетия парламент да бъде съставена една анкетна комисия, която да обсъди параметрите на сделката. А и защо, колеги от опозицията, да не поискаме и вот на недоверие на правителството? Това е един повод парекселанс, съвсем основателна причина за вот на недоверие на правителството, защото се касае до огромен обществен интерес, за загуба от милиарди.
Ние от “Атака” ще направим всичко възможно да разясним чрез нашите депутати в Европейския парламент за грабителския характер на тази сделка, за да бъдат наясно нашите партньори от Европейския съюз какви сделки се сключват, при какви условия, какъв грабеж в момента се осъществява в България.
Ние ще направим всичко възможно да не се дава ЕВРОСТАТ. Ние ще направим всичко възможно да бъде разяснено на банковите институции, готови да отпуснат заеми за тази сделка, за каква сделка се касае.
За нас подкрепата на това, което ще направим против тази сделка, е тест за всяка една политическа сила, за нейната зрялост, за нейната отговорност. И, уважаеми колеги, ако управляващите и най-вече БСП всеки ден забиват гвоздеи в ковчега си, това е голям цигански гвоздей за управляващата коалиция и най вече за БСП, която критикуваше тази сделка.
Ние призоваваме всички честни хора от всички парламентарни групи без, разбира се, ДПС, те са безнадеждни, те не са български депутати и тях тази сделка не ги интересува, но ние ви призоваваме, уважаеми колеги от БСП и от НДСВ, не бъдете шушумиги и не се правете, че не ви е ясно за какво става въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не се обиждаме, господин Шопов.
Заповядайте за процедура, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин премиер! Искам да взема процедура относно начина на водене на парламентарния контрол.
Господин председател, става дума за това, че съм поставил въпрос на премиера относно активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, чрез който може да се позволи на трети и четвърти блок да продължат своята дейност. Има съществени нови обстоятелства по случая, има наличие на сериозен дефицит на ток, в Албания вече има режим на тока, една много голяма част от ТЕЦ “Марица Изток” ще трябва да спре, електроразпределителните дружества искат увеличение на тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедурата е по водене на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете къде съм нарушил правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това са достатъчни мотиви Вие да допуснете моя въпрос към министър-председателя, още повече, че министър Румен Овчаров постоянно говори за активирането на този чл. 36. Аз искам да знам каква е официалната позиция на правителството, не само на министър Овчаров.
Ще ви кажа и нещо друго, господин премиер. Вчера в Комисията по енергетика беше отхвърлено нашето предложение със Стела Банкова за активиране на този член, а няколко пъти пленарната зала също го отхвърли. В случая се получава един парадокс. Аз, който съм от опозицията, искам да подкрепя вашето правителство в усилията му за спасяване на Трети и Четвърти блок, а вашето управляващо мнозинство отказва да го направи.
Моля, господин председател, да допуснете този мой въпрос, който е от изключително важен интерес за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представители към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Питане от народния представител Евгени Чачев. Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин премиер! На 22 декември 1995 г. Карлос Папуляс и Георги Пирински в качеството им тогава на външни министри на двете страни подписват Споразумението за ползване водите на р. Места от Гърция и България. Според споразумението България се задължава до 2030 г. или 35 години да пропуска на Гърция 29% от оттока на р. Места, изчислен, забележете, на 1 милиард и 500 милиона кубически метра вода на базата незнайно защо за периода 1935-1970 г. Това представлява 438 милиона кубически метра вода годишно.
Много въпросителни поставя договорената цифра, господин премиер, защото за последните 15 години преди подписването на споразумението, а именно от 1980 до 1995 г. средногодишният отток на р. Места е намалял наполовина и е бил 738 милиона кубически метра годишно, като в отделни години е достигал и под 500 милииона. На практика по този начин България се е задължила още с подписването на споразумението да пропуска на Гърция не 29%, а 62% от реалния отток на р. Места.
В тази връзка е и моето питане към Вас, господин премиер, а именно каква е политиката на правителството за отстояване на българските национални интереси, свързани с ползването на водите на р. Места? Защо след като темата за водите на р. Места бе повдигната при скорошното посещение на гръцкия президент Каролос Папуляс няма никаква публичност за резултатите и се крие от обществеността в България, че този неизгоден за България договор, в добавка с проблемите на глобалното затопляне и бума на курортно строителство в Банско, Разлог, Добринище, Гоце Делчев и останалите селища по долината на реката, ще доведе, господин премиер, до парадокса: “Вода гази – жаден ходи”, и до това България да плаща за тази вода и да не може да я ползва, и то за 35 години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин министър-председател, разполагате с 5 минути за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Първо, позволете ми да внеса две кратки уточнения. Цитираният от Вас документ не е споразумение, а Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване на водите на р. Места.
Второ, ще добавя, че поради ограничението ми от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в рамките на пет минути няма да занимавам Вас и народните представители с богатата фактология от развитието на този въпрос. Ще се концентрирам върху дейността на правителството, което представлявам.
Още през първата година на своето управление правителството предприе действия по възобновяване дейността на комисията по чл. 5 от Спогодбата за актуализиране на общия естествен среден годишен отток, на базата на който биха се определили водните количества, които да постъпват на гръцка територия. Върху нея се изчисляват предвидените 29% и ще се отчита изпълнението на Спогодбата.
Незаинтересоваността на гръцката страна за действия по прилагане на Спогодбата могат да се обяснят с липсата на регулиращи обеми и сериозни възможности за използване на водите в басейна на р. Места. До момента на практика гръцката страна получава почти всичко, което се формира на българска територия. Тези количества далече надхвърлят количествата, които биха били определени на 29% от общия естествен отток, независимо кой период се взема предвид, господин Чачев.
След поредица от разменени писма и използване на всички случаи на работни срещи с гръцката страна чрез Министерството на външните работи се стигна до съгласие за възобновяване дейността на тази комисия. Това се състоя на 11 октомври 2006 г. в София. За уточняването и отстояването на единна национална позиция в Министерството на околната среда и водите се проведе предварителна работна среща на българската част от постоянната българо-гръцка комисия в по-широк състав от експерти и представители от различни ведомства и научни институции. Участниците в срещата обсъдиха дневния ред и се обединиха около необходимостта от няколко неща.
Първо, активизиране дейността в работните групи към комисията.
Второ, становището на гръцката страна по предложената методика да се изслуша и включи в дейността на групата по количеството на водите.
Трето, да се актуализира стойността на общия среден естествен годишен отток само по отношение на р. Места без Доспат. На проведената Втора сесия на Постоянната българо-гръцка комисията за водно стопанство, която се състоя на 11 октомври 2006 г. се реши да се възобнови дейността на двете работни групи – по количеството и качеството на р. Места, като гръцката страна следва да отговори на българското предложение от 1999 г. за приемане на методология за измерване на средния многогодишен отток на р. Места, което е условие за коректно изпълнение на задълженията на страните по чл. 1 от Спогодбата.
В ход е процедура по окончателното съгласуване текста на Протокола от Втората сесия на комисията преди неговото подписване от българската и гръцката страни. Нещо повече, в оперативната програма на Министерския съвет, по предложение на министъра на околната среда и водите, е включен проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване състава на българската част от Постоянната българо-гръцка комисия по водно стопанство.
Извън Спогодбата във връзка с решение на Висшия консултативен съвет по водите в заседание на 18 декември 2006 г. за извършване на обстоен преглед на възможностите за комплексно използване на водите на р. Места на територията на България министърът на околната среда и водите със своя заповед определи Междуведомствена работна група за преглед на възможностите за комплексното използване на водите на р. Места. Групата е председателствана от госпожа Качакова - заместник-министър на околната среда и водите. Първото заседание на тази група се проведе на 27 март т.г.
На втория въпрос ще отговоря, че по време на официалното посещение на президента на Република Гърция господин Каролос Папуляс в България през м. февруари тази година въпросът за сътрудничеството в сферата на трансграничните реки бе засегнат в контекста на изразяване на удовлетвореност от доброто сътрудничество в тази област и потвърждаване на желанието за неговото разширяване в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз.
Що се отнася до проблемите с глобалното затопляне и бума на курортното строителство, който доведе до свръхзастрояването, за което Вие говорите, те изискват сериозни перспективни решения. Тези проблеми, обаче, в посочения от Вас регион, са свързани по-скоро с необходимостта от пречистване на отпадъчните води. Решаването им изисква активност на всички нива, сериозни инвестиции и може да стане по определен начин като процентът на използваните води в басейна на р. Места е достатъчно висок за задоволяване на потребностите на всички водоползватели. Следователно проблемите са свързани по-скоро с инфраструктурното осигуряване в района – изграждане на канализационни, водоснабдителни системи и пречиствателни станции, а не толкова с недостиг на водни ресурси, който по Вашето твърдение е предизвикан едва ли не от Спогодбата.
Бих искал да добавя, че съгласно националното законодателство в областта на водите, което, както знаете, е съобразено с европейското законодателство, предстои изготвяне на планове за управление на речните басейни. В тях се включва очакваното увеличение на ползваните количества води, свързани с развитие на земеделието и напояването на земеделските земи, развитие на бизнеса, както и възможностите за прехвърляне на количества води в съседни райони с воден дефицит. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, за да зададе до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, отговорът Ви беше много обстоен и напоителен, ако мога така да се изразя. Но глобалното затопляне е вече факт и ако не ме лъже паметта и Вие бяхте в Берлин на конференцията под егидата на госпожа Меркел, когато се обсъждаше този въпрос.
Факт е, че в следващите 50 години валежите в България ще намалеят с 25 мм, което ще доведе до два пъти по-малко вода в реките, в това число ще намалее значително и р. Места. В тази връзка са и моите два доуточняващи въпроса, защото аз от Вас не разбрах каква е стратегията на правителството за комплексното използване на водите не само на р. Места, а на водите в България в новите климатични условия, в които страната ни ще се яви през следващите няколко години и какво прави правителството? Вие ми казахте, че е сформирана работна група в Министерството на околната среда и водите, която е провела първото си заседание една седмица след като аз отправих питането си към Вас.
Също така искам да Ви попитам известно ли Ви е, че през м. ноември миналата година в Бон – Германия, на конференция на европейските министри, отговарящи за водите, гръцката делегация е направила опит да се приеме текст, който гласи: “Горните по теченията на реките страни, каквато е България за р. Места, трябва да осигуряват не само добро качество, но и естественото количество води към съседите си”.
Целта на Гърция е била този текст да се превърне в основа за нова директива на Европейския съюз за трансграничните реки. Това не е станало само благодарение на подкрепата, която българската делегация е получила от страни, като Франция и Испания, които са в подобна на нас ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Участвах естествено, но не в конференцията, а в Съвета на Европейския съюз на 8 и 9 март в Брюксел, който се председателстваше от германския канцлер госпожа Меркел, на който бяха взети много важни и дългосрочни решения на Европейския съюз, ангажимент и лидерска роля на Европейския съюз по отношение на ограничаване замърсяването на атмосферата и парниковите газове най-вече с оглед да се реагира на това, което се превръща в един много тревожен феномен – глобалната промяна в климата, глобалното затопляне.
На този Съвет се взе много амбициозно решение: до 2020 г. – първо, Европейският съюз да достигне като цяло нивото от 20 процента възобновяема енергия и, второ, да се ограничат значително парниковите ефекти, които произтичат от Европейския съюз. Всяка една страна ще постави свои цели, съобразно стартовата позиция, на която е, за използване на възобновяеми източници на енергията и ще води конкретни разговори с Европейската комисия.
Така че и България има своя ангажимент и ще трябва да увеличаваме процента и количеството на възобновяема енергия, която произвеждаме.
В този контекст стои и един друг въпрос, който пряко е свързан с парниковия ефект, но който не е пряко свързан с възобновяемите източници за използването на атомната енергетика. България според мен постави един важен въпрос, който влезе в дневния ред, и сега ще има европейски форум, на който ще се обсъжда бъдещето на атомната енергетика.
Що се отнася конкретно до водите на р. Места - наясно съм с този въпрос, който стои, и с проекта на нова европейска директива. България е много активна в тези обсъждания и много добре осъзнаваме нашите интереси.
Както виждате, през последните година и половина българската страна много се активизира, настоявайки пред гръцката страна да се конкретизират ангажиментите, които са залегнали в спогодбата от 1996 г., за да има ясна основа на базата на двустранното споразумение, а не на евентуална нова директива.
Това е по същество по този въпрос за защитаване на българските национални интереси.
Споделям Вашето виждане, че въпросът за управлението на водите се превръща в ключов не само за България, а за цялото човечество в дългосрочен план. Това трябва да бъде един от важните приоритети в работата на всяко българско правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, определено не съм доволен от Вашия отговор. Не съм доволен от Вашия отговор, защото България имаше стратегия за развитието на водния сектор в страната. България имаше стратегия, която се изпълняваше и която беше спряна 2001-2002 г. и продължава да буксува на едно място.
Вие говорите за пречиствателните станции в долината на р. Места. България е поела ангажимента към Европейския съюз до 2013 г. да изгради всички пречиствателни станции в градове с над 5000 жители. Този ангажимент няма да бъде изпълнен, господин премиер, защото България не усвои 2 млрд. евро от европейските предприсъединителни фондове, голяма част от които бяха именно за изграждането на тези пречиствателни станции.
От Вашия отговор не стана ясно какво точно ще направи правителството в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, че проблемът от глобалното затопляне на климата да не ни се стовари след пет, десет или петнадесет години и да доведе до тежки последици за българската икономика и за цялата държава.
Господин премиер, Вие говорихте за конференцията в Брюксел, а аз Ви питах за срещата в Берлин с госпожа Меркел, на която се взеха конкретни мерки. България е задължена също да участва заедно с другите страни членки в преодоляването на този тежък за Европа проблем.
Вие отговаряте с много думи, с много „ще”, с много обещания и без всякаква конкретика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народните представители Иван Костов и Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Димов, заповядайте да развиете вашето питане в рамките на 3 минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, госпожо заместник-председател, госпожо министър, господа министри, колеги!
Уважаеми господин министър-председател, Министерският съвет на 21 декември 2006 г. прие Национална стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. Документът оставя впечатление за неясноти в правителствената политика за преодоляване изостаналостта на бедните общини и региони в България. Два от четирите приоритета на Националната стратегическа референтна рамка са насочени към преодоляване изостаналостта на бедните общини. В документа специално са цитирани като силно изостанали пограничните райони и общините с висока концентрация на малцинства. Предвидено е тази Национална стратегическа референтна рамка да използва както бюджетни средства, така и средства от кохезионните фондове на Европейския съюз за реализиране на поставените цели. Със своето половингодишно закъснение Националната стратегическа референтна рамка ще отложи усвояването на средствата на еврофондовете. В тази връзка нашето питане е следното.
Първо, какви са различията в степента на развитие на общините, които правителството ще се стреми да преодолее, и какви са причините за изостаналостта, които ще бъдат отстранени?
Второ, какви конкретни цели си поставя Министерският съвет за преодоляване на задълбочаващата се бедност в общините от пограничните райони и тези с висока концентрация на малцинства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Първо, искам да изясня някои неща. Не може да става дума за закъснение с половин година на Националната стратегическа референтна рамка, което според Вас ще отложи усвояването на средствата от европейските фондове. Това не отговаря на действителността. Напротив, България е една от първите страни, които представиха на Европейската комисия свой стратегически документ. Той бе одобрен от Министерския съвет на 21 декември 2006 г. и представен на Европейската комисия на 16 януари 2007 г. Още на 15 февруари 2007 г. оттам се получи потвърждение, че рамката отговаря на нормативните изисквания, с което формално стартираха официалните преговори по нейната същност и съдържание.
Освен българските стратегически програмни документи Европейската комисия трябва да разгледа общо неколкостотин оперативни програми на 27 страни – членки на Европейския съюз.
За ваше сведение, бих могъл да ви посоча, че редица стари страни членки още не са представили на Европейската комисия своята стратегическа референтна рамка и оперативните програми. Просто цялото българско общество трябва да е наясно, че влизаме в Европейския съюз в различен период и различна среда, отколкото първите десет страни от петото разширяване, защото в момента комисията трябва да разгледа оперативните програми не на десет страни за кратък период от време, а на всички 27 страни – членки на Европейския съюз за цялата седемгодишна рамка, което, естествено, изисква повече технологично време.
Искам да ви обърна внимание, че госпожа Данута Хубнер – комисар по регионалната политика на Европейския съюз, е заявила, че по-голямата част от оперативните програми на страните членки ще бъдат одобрени в средата на лятото на тази година. Става дума за всички. Това, че България по-рано си е представила и рамката, и оперативните програми от много други страни членки, ни дава, вярвам, определен бонус във времето, за да можем по-рано да извършим конкретното договаряне с потенциалните бенефициенти.
Второ, не мога да се съглася с твърдението, че в Националната стратегическа референтна рамка има неясноти в политиката към изоставащите общини. България посочва своите приоритети, които са четири в рамката като инструмент за постигане на политиките в България съобразно политиките на Европейския съюз: подобряване на базисната инфраструктура, повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта, насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнессреда и добро управление, поддържане на балансирано териториално развитие.
По един или друг начин всеки един от приоритетите има отношение към развитието на изостаналите общини, но най-пряко има, разбира се, четвъртият приоритет. Той е най-силно застъпен в Програма “Регионално развитие”.
Намеренията на правителството са да провежда активна политика за регионално развитие като част от европейската политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите и те са поставени в редица стратегически документи на нашата страна, не само в Националната стратегическа референтна рамка. Например стратегическите цели и приоритети на регионалното развитие за периода 2005-2015 г. са определени и в Националната стратегия за регионално развитие, с която, вярвам, сте запознат.
Правителството отделя особено внимание на преодоляването на различията в развитието и намаляването на причините за изостаналостта в граничните райони. Те се характеризират с особено ниско ниво на социално-икономическото развитие, миграция на населението, слабо изградена техническа и социална инфраструктура.
По обобщени данни, които се съдържат в шестте регионални плана за развитие, 55 общини с население 638 000 жители са определени като изостанали гранични райони. Част от тези общини са включени и в списъка на изостаналите планински райони, включващи 83 общини с население 1 083 000 жители.
В Оперативната програма “Регионално развитие” правителството си е поставило за цел да повиши регионалната конкурентоспособност и привлекателност на регионите и общините за нови инвестиции посредством подобряване на индустриалната, жилищната, социалната, природната и културната среда на градските райони и достъп на изостаналите райони до пътните, информационните, комуникационните и енергийните мрежи.
В рамките на приоритет на ОС2 от Програма “Регионално развитие” ще бъдат подпомогнати голям брой малки общини, които не разполагат с достатъчно добри връзки с по-големите градове, за да може да се осигурят подходящи условия за живот и работа.
Освен чрез Оперативна програма “Регионално развитие” стратегическата референтна рамка залага и дейности за изпълнението на Цел 3 на регионалната политика на Европейския съюз, а именно европейското териториално сътрудничество. В рамките на тази цел са предвидени и пет трансгранични програми за целенасочено въздействие върху пограничните райони на България. Чрез тях ще се даде нов импулс на развитие на икономиката, на малките и средни предприятия и цялостното социално състояние на тези общини.
За периода 2007-2013 г. за програмите с Гърция и Румъния са предвидени 337 млн. евро, а за програмите по външните граници на Европейския съюз с Турция, Македония и Сърбия – общо 76 млн. евро.
В обхвата на програмите за трансгранично сътрудничество са включени общините от 19 области на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, имате възможност в рамките на 2 минути да зададете до два уточняващи въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, смятате, че сме готови, ама май че само Вие смятате така, защото сме усвоили под 15% от средствата. Повече от половината от тези средства отиват в турски фирми. Аз не бих нарекъл това готовност.
Защо казвам, че има неясноти в Националната стратегическа референтна рамка? За две години управление очаквах, че ще имате малко повече данни, но понеже обичате да се хващате за дреболиите, ще кажа: почти две години управление.
В общините, управлявани от кметове на ДПС, които попадат в тази категория, живеят 8% от българските граждани. За 2006 г. те са получили над 12% от държавната субсидия, над 80% от бюджетните средства, предвидени за общински и екологични проекти, както и значителни други субсидии за инвестиции. В същата година данъците от облагането на физическите лица, които са заети там, са внесли само 1,5% от общите данъци за страната. Това, че хората, живеещи в тези райони, са бедни, е ясно. Но резултатът от изсипаните от вас големи бюджетни средства е задълбочаване на тяхната бедност. Ако се направи сравнение само с 2005 г., също половината от която управлявахте вие, те са платили данъци върху една осма по-ниски доходи. За да съм съвсем точен, ще кажа, че благодарение на вашата политика ножицата между хората, живеещи в общините, управлявани от ДПС, и останалите българи се е отворила с една пета за 2006 г. За целият период, през който ДПС е управлявало, това отваряне е с над 30%. Съвсем конкретно ще ви кажа, че в Минерални бани, Хасковско, доходите са намалели с 52%, в Белица, Благоевградско – с над 48%. В повечето от половината общини от този тип общини обедняването е с над 20%. Много се радвам, че и госпожа Масларова е тук, и тя да си води бележки.
Затова нашите уточняващи въпроси са следните: как си обяснявате и какви са причините за катастрофалния спад на доходите в тези райони и какво конкретно ще направите, за да го преодолеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Първо бих искал да кажа, все пак, няколко думи принципно по същността и философията, ако щете, на политиката на Европейския съюз, която използва структурните фондове, Кохезионния фонд, към какво е насочена. Разбира се, тя е насочена конкретно към това да се помогне на най-изостаналите страни и региони от Европейския съюз да постигнат средноевропейското ниво и това много ясно говори за същността на Европейския съюз като съюз на солидарни, социални, взаимно подкрепящи се държави и нации. Същата тази политика се прилага и по отношение на България. Естествено, че най-големи ресурси за подпомагане и развитие ще бъдат насочвани към най-изостаналите общини, които обективно са концентрирани в планинските региони и в регионите със смесено население. Това е историческата реалност в нашата страна.
Що се отнася до въпроса Ви защо намаляват доходите официално в тези общини със смесено население, в България върви активен процес на икономическо развитие и икономиката се развива най-динамично в по-големите градове и области. Това е обективен икономически процес, който трудно може да бъде регулиран. Има и вътрешна миграция, която не е тайна и не е от една или две години. Хората се насочват там, където има работа.
Искам да обърна внимание, че ако всъщност погледнем политиката на правителството и на Европейския съюз, а те са синхронизирани, за подпомагане на по-изостаналите общини, инструментите, които ви посочих, които България предстои да използва – регионалната оперативна програма и някои други, далеч не изчерпват всички мерки.
Ако погледнете Програмата за развитие на селските региони, там ресурсът е огромен – над 3 млрд. евро. Голяма част от общините, за които Вие говорите, са именно такива.
Освен това на национално ниво се предприемат много конкретни мерки по отношение временната заетост в тези общини, по отношение на много други проекти, свързани със Социалноикономическия фонд и т.н. Ако се опитате да обобщите всички мерки за целенасочено въздействие и подпомагане развитието на тези региони, ще се получи един много внушителен списък. Резултати не могат да се получат едновременно за една или две години и Вие много добре го разбирате. През следващите седем години се открива огромен шанс за всички граждани, общините, бизнеса, неправителствените организации да се подобри в значителна степен инфраструктурата на българската икономика, базисната инфраструктура, където има огромно изоставане. Това е първи приоритет в стратегическата референтна рамка. Наред с това трябва да догонваме Европейския съюз и в областите, които са важни за европейската политика. България де факто трябва да съчетава две цели, които са решени в много от страните от Европейския съюз. В Германия и Франция базисната инфраструктура отдавна е изградена, устойчива и добра е. Те могат да хвърлят целия ресурс върху високи технологии, конкурентоспособност, икономика на знанието, а ние трябва да решаваме и проблемите, които те отдавна са отметнали, и наред с това да гоним по-висока конкурентоспособност, което, разбира се, е и по-трудно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, добре е да не отговаряте за Европейския съюз. Когато ние изпратим своите представители в Европейския парламент, ще питаме там и на свой ред ще получим отговори. Добре е да се фокусирате само върху собствената си политика.
От друга страна, хубаво е добре да вниквате в нещата и в дълбочина, а не да използвате банални и общоизвестни изрази, когато отговаряте на въпроси на народните представители.
Истината, която тук ви се разкрива, която е известна в Министерството на финансите, е потресаваща. Става въпрос за това, че тези бедни общини със смесено население и в гранични райони са с пет пъти по-ниски доходи, отколкото бездруго бедната България. Става въпрос за следното. През последните две и последните шест години, откакто управлява ДПС, тази ножица на бедност се задълбочава. Тези хора стават по-бедни от участието си в управлението. И Ви бяха посочени данни.
Вие не можете да атакувате въпроса, ако не посочите причините. Не е причината това, че хората емигрират. Ако емигрират, ще дойдат в София или в друг районен център и там ще се отрази тяхното присъствие, и като се приспаднат от относителната тежест на числата, положението в смесените райони ще се подобри, ако изобщо разбирате математически за какво става въпрос.
Вие имате три сериозни причини за това катастрофално положение в бедните общини. Ето ги тези три причини:
Първо, бързо разрастване на сивата ДПС-икономика. Скрива се икономика и непрекъснато не се облага с данъци в общини, където господства Движението за права и свободи.
Второ, масова емиграция на хората. Те напускат тези райони и никъде не се водят – там е целият проблем. Те идват и работят в големите градове, тук отново не плащат данъци за работните си заплати и за доходите си. Скриват се и изчезват от полезрението на държавата.
Третата причина е с тази програма да кажете как ще ограничите злоупотребата с инвестиционните субсидии и средства, отпуснати от държавата за най-различни цели, особено за инвестиционни цели и отиващи във фирмените обръчи на Ахмед Доган – това трябва да отговорите, когато Ви се задава този въпрос, за да запушите тази каца без дъно, за която бездруго вземате пари от сравнително богатите богати райони от българите и изливате без никакъв смисъл в смесените райони. Това трябва да прекратите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Нено Димов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател! Знаете, че България е силно зависима в енергийно отношение от вноса на горива. Съществена част от дефицита по текущата сметка се дължи именно на този факт.
Успоредно с това непрекъснато нараства търсенето на строителни материали, за да задоволи строителството, което през последните години бележи значително увеличение, значителен бум. Голяма част от тези материали в момента се внасят от страни като Китай, Бразилия, Турция и др.
Като говорим за строителството, моят въпрос е насочен именно натам: откакто управлявате вие, легалният добив на този вид подземни богатства е спрял. Повереното на ДПС Министерство на околната среда и водите не е обявило нито един конкурс за близо две години управление. Надявам се, че знаете това. В същото време над 150 преписки чакат с години благословията на местния паша. Особено нагла е практиката, когато министерството бави с пет-шест месеца да предаде официално документите – време, през което текат фатални за бизнеса срокове.
Нямаше да се обръщам към Вас, ако това не беше ситуацията и във воденето от Вашия съпартиец господин Гагаузов Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Там също с години залежават преписки за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Особено фрапиращи са случаите за концесии по право на фирми, приватизирали предприятия с кариери. Заради немарливостта и безхаберието на министър Гагаузов парламентът трябваше на два пъти да удължава срока, но вашето правителство и двата пъти се провали.
Затова моите конкретни питания към Вас са следните:
Първо, каква е политиката на правителството за насърчаване на предприемачите за оптимално използване на подземните богатства на България?
Второ, как държавата планира да използва собствените си ресурси, за да намали тежестта от вноса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства, определени със закон, са изключителна държавна собственост. Условията и редът за тяхното търсене, проучване и добив, както и за опазването на земните недра и рационалното използване на природните богатства на територията на Република България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море са уредени в Закона за подземните богатства, приет през м. март 1999 г.
В изпълнение на законовите правомощия от 1999 г. до момента Министерският съвет е одобрил издаването на 669 разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства. Над 270 от разрешенията са за строителни материали, над 190 – за скално-облицовъчни материали, за нефт и газ са предоставени 38 разрешения, а за твърди горива – 14 разрешения.
Съгласно данните от Националния концесионен регистър за периода от влизане в сила на Закона за подземните богатства досега са сключени 260 договора за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. От тях 138 са за строителни материали, 9 – за скално-облицовъчни материали, 17 - за метални полезни изкопаеми, 55 – за индустриални минерали, 13 – за нефт и газ, 18 - за твърди горива и една за производствени и технологични отпадъци.
За периода 2005-2007 г. Министерският съвет е приел 140 решения за одобряване на разрешения за търсене и проучване и 73 решения за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства.
Политиката на правителството за насърчаване на предприемачите за оптимално използване на подземните богатства на България е насочена преди всичко към създаване на благоприятна среда за привличане на инвестиции и в този сектор на икономиката, наред със защита на обществения интерес обаче. За предоставеното им право да търсят и проучват подземни богатства инвеститорите заплащат такса “площ”. Тарифата, с която се определят таксите, е приета през 1999 г. и не е изменяна до момента. Определените такси са едни от най-ниските в Европа и запазването на техния размер е факт, достатъчно красноречив сам по себе си.
За насърчаване на предприемачите за оптималното използване на подземните богатства правителството планира също така, първо, да предложи на Народното събрание законодателни промени, насочени към преодоляване на проблемите, произтичащи от практическото прилагане на действащото законодателство и неговото привеждане в съответствие с правото на Европейския съюз. За целта е подготвен проект на нов Закон за подземните богатства с участието на браншовите организации като израз на провежданата досега политика за подобряване публичността и прозрачността и стимулиране на свободната и лоялна конкуренция, регламентиране на реда и условията, които гарантират екологосъобразно натоварване на територията на страната с добивна дейност, подобряване на механизмите за оценка на рационалното използване на подземните богатства при балансиране интересите на секторното развитие, усъвършенстване на контрола върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка, подобряване на координацията между отделните органи и т.н.
На заседанието си от 19 април тази година Министерският съвет прие изменение и допълнение в Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства. Направените изменения са насочени към подобряване на механизма за определяне и по-справедливо разпределение на разходите и ползите от осъществяване на добивните дейности между концесионера и концедента, при отчитане на пазарното търсене на крайните продукти, породено от динамично развиващия се добивен отрасъл. Механизмът е адаптиран към новите икономически условия, които са свързани с интензивното развитие на дейността по търсенето на подземни богатства на територията на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, Вие не отговорихте защо Министерството на околната среда и водите за близо две години управление не е обявило нито един конкурс. Изтъкнахте като най-голяма заслуга това, че таксите са останали същите. Само че ще Ви кажа, че животът се развива, динамиката на икономиката – също. И в съседна Турция, която е пряк конкурент на България, таксите са много по-малки, да не говоря, че в определени случаи отиват към нула.
Казахте, че подготвяте и законопроект. Аз имам писмо от браншовата организация на каменарите, която много силно критикува този законопроект. Аз ще се радвам да го получим в Народното събрание, за да мога да видя какво всъщност е натворило Вашето правителство.
Когато вече говорите за тези такси ще Ви кажа също малко информация. Ако само половината от тези кариери, които не сте пуснали, бяха пуснати, бяха одобрени, българската държава щеше да получава в бюджета си между 10 и 15 млн. лв. годишно, от екологичните депозити – между 15 и 20 милиона; в бранша щяха да работят между 8 и 10 хил. души, като, забележете, сред тях средните официални заплати са между 600 и 1000 лв., годишно за НОИ това означава 40 милиона повече от данъка за физическите лица – 24 милиона повече. Не говоря въобще за корпоративния данък на фирмите, не мога да го изчисля толкова лесно. Това са преки загуби.
Вакуум в държавата има и от друга гледна точка. Липсата на материали директно се отразява на вноса. Вие се оправдавате с дефицита по текущата сметка, като казвате, че не можете да вдигнете заплатите на гражданите, защото дефицитът ни натиска. Същевременно стимулирате вноса, защото ще Ви кажа, че всеки месец стотици тирове с такива материали влизат в България и, разбира се, излизат милиони, може би десетки милиона евро от България. Това също е негатив върху текущата сметка. Затова аз просто ще Ви попитам: ще разблокирате ли с този нов закон дейността на хората, които се занимават с подземни богатства и ще ги стимулирате ли не само да задоволят вътрешния пазар, но и да изнасят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Естествено, че именно това е целта на новия законопроект, защото всеки един закон сигурно е несъвършен. Такъв е и законът от 1999 г. и мога да ви споделя, че на заседание на Министерския съвет, когато сме одобрявали различни концесии, било то за подземни богатства, или за сиално-облицовъчни, или строителни материали, винаги е поставян въпросът каква е методиката, какъв е критерият, че се дава концесия в един случай за 35 години, за друг случай за 25 години, в трети случай за 20 години? Каква е методиката на определяне възнаграждението на цената, която получава държавата, сиреч обществото? Твърде произволно и фиксирано веднъж завинаги. Това винаги е смущавало Министерския съвет, въпреки че всички тези решения са взети в съответствие с действащия закон.
Именно тази практика и тези въпроси предизвикаха, първо, промяната в Наредбата за определяне на концесионното възнаграждение, която беше приета от Министерския съвет, за да има по-голяма реалистичност в промяната на пазара. Защото се случват парадоксални неща – разликата между цената, която плащат понякога концесионерите, и пазарната сегашна стойност на база на концесии, дадени през 1999 г., през 2000 г. и с пъти, понякога десетки пъти. Това е огромна печалба за концесионера. Няма лошо да печели концесионерът, трябва, нека, но въпросът е и държавният и обществен интерес да бъде защитен. Това е смисълът и на наредбата, това е смисълът и на новият законопроект, който трябва да изчисти процедурите, да ги ускори.
Наред с това да не се превърнем в държава, която е като швейцарско сирене – цялата изрязана в така наречени концесии за подземни богатства, които понякога не са никакви открития, а са на повърхността. Всеки знае къде лежи например с пясъка, в много случаи, а това се води за откритие в редица обстоятелства абсолютно законно.
Освен това по отношение на дефицита на текущата сметка, разбира се, това е сериозен макроикономически проблем на страната и е постоянна грижа на правителството. Но искам да подчертая, че основният компонент и в търговския дефицит, и в дефицита по текущата сметка не е вносът на строителни материали или нещо друго, а най-вече вносът на течни горива, които България, доколкото знам, произвежда, добива за съжаление изключително малко. Ние едва ли ще се превърнем в нов Кувейт или в Иран от гледна точка на наличие. Дай Боже да се открият, но нека да бъдем реалисти. Естествено, тук опираме до политика за енергийна субективност, до политика, която трябва да развива други видове енергоснабдяване. Сред тях са атомната електроенергия. Знаете, че това правителство даде зелена светлина за изграждането на атомната електроцентрала “Белене”, което е много важно, ако щете и от гледна точка на дефицита по търговията, също така и по текущата сметка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов да изрази своето отношение и преценка относно отговорите на министър-председателя.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Станишев, има едно нещо, с което безспорно съм съгласен, и това е, че основният проблем на дефицита по текущата сметка са горивата внос от Русия. Но след като и Вие сте научили това нещо се чудя защо с лека ръка подписвате споразумения, които са изключително неизгодни за България и са изгодни за други държави като например “Бургас-Александруполис” или започващата АЕЦ “Белене” или пък договора за газта, която толкова много повиши цената преждевременно и предсрочно.
Казахте, че законът от 1999 г. не е съвършен. И така, както не е съвършен, оттам са сключени 269 договора. Използвам Вашата цифра, която сигурно е точно. А в същото това време през последните две години няма нито един нов конкурс. За трети път го казвам и Вие за трети път не ми казвате защо няма нито един обявен нов конкурс от Министерство на околната среда и водите. Аз ще Ви кажа защо – защото те се дават без конкурс на обръчи от фирми на техния патрон Ахмед Доган.
Когато обаче се върна към това колко е малко и колко е много, само този малък сектор от скално-облицовъчните материали, който Ви казах, че ще даде между 90 и 100 милиона годишно, от които 40 млн. за НОИ, дава частичен отговор, примерно, на въпроса откъде ще се вземат пари, когато искаме да повишим пенсиите. Знаете много добре, че Демократи за силна България направиха такова предложение в парламента. Надявам се сте проследили дебата. И тогава се каза: “Няма пари”.
Ето ви един нищожно малък бранш, който ви дава около 20% от необходимите пари. Ако намерите още пет такива бранша, а те не са 5, а над 50, щяхте да имате пари за увеличаване на пенсиите. Само че вие очевидно с широка ръка пръскате средства – това е свързано и с предишния въпрос, който Ви зададох, но няма никаква ефективност.
Аз се надявам Вие да погледнете по-сериозно на този въпрос, защото през последната година нито Чакъров, нито Гагаузов, нито дори ресорният вицепремиер Калфин отговарят дори на писмата от бранша, а те пишат много писма, включително че не са съгласни с много от текстовете на новия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев. Той задава въпрос относно Църквата на Сатаната.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, радвам се да видя и министъра на вътрешните работи, защото част от въпроса категорично ще рефлектира и върху дейността на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми господин премиер-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е към Вас, доколкото Вам ресорна е Дирекцията по изповеданията и прекият контрол върху нейната дейност лежи върху Вас.
Съвсем наскоро – преди не повече от две седмици, обществено известен стана фактът, че в България съществува доста многобройно и доста сериозно организирано общество от хора, изповядващи така наречената религия на сатанизма, обединени помежду си в Ордена на сребърната звезда. Така наричат те своето формирование. Този така наречен Орден настоява и оповести своето сериозно намерение да получи регистрация като деноминация по българското законодателство. Най-вероятно в скоро време в Софийския градски съд ще бъде внесена документация, ако такава вече не е внесена.
Моят конкретен въпрос към Вас, който ще отправя, е: има ли във Вам подведомствената държавна агенция някаква документация в тази насока, внесена от тази формация или друга подобна на нея? Особената значимост на въпроса сега ще обоснова с няколко прости вметки и ще продължа нататък.
Орденът на сребърната звезда се явява пряк продължител на Църквата на Сатаната от Калифорния, основана от Антоан Лавей през 70-те години на ХХ век. Основна цел на тази църква, подчинена на идеологията на Алистър Краули – идеолога на съвременния сатанизъм, е разрушаването на християнството в съвременния свят.
Очаквам Вашия отговор и ще продължим нататък, докато свърши времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чернев! Както се казва, на конкретен въпрос и конкретен отговор - за разлика от предишните въпроси от Демократи за силна България, които очевидно се опитват да използват парламентарната трибуна и контрола за изборите за Европейския парламент, за да привлекат малко повече внимание към тяхната дейност.
По повод конкретния Ви въпрос. До настоящия момент в Дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет не са постъпили никакви документи, свързани с регистрацията на ново религиозно изповедание като Църква на Сатаната. Тази тема не е обсъждана съответно между мен и ръководството на дирекцията, тъй като никой не е поискал становището на дирекцията по този въпрос. Ако такива документи постъпят, естествено тогава ще ги обсъдим.
Мога да ви кажа в личен и граждански план – не към Вас се отнасям, а към някаква част от гражданите: прекалено многото гледане на филми за сатанизма и безумни неща по евтини кабелни канали очевидно въздейства върху някои неща, но това не намалява обществената опасност на подобни секти, които са насочени срещу християнството, срещу другите традиционни вероизповедания. Знаете добре, България е страна на толерантността – етническата, религиозната. Според мен това е наша запазена марка и достойнство на българския религиозен етнически модел, който в никакъв случай не бива да загубим. Но всяко нещо има своята мярка.
Всички традиционни вероизповедания – и християнството в неговите различни деноминации, и ислямът, и юдаизмът, много други вероизповедания все пак са съзидателни. Хората могат да имат различни вярвания, убеждения, но важното е то да бъде светло по своята същност, а не тъмно и мрачно. Аз лично не бих препоръчал такава деноминация да бъде регистрирана в България. Не мисля, че ще се стигне дотам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но не може да има църква. Така ли е, господин Чернев? Каква е тази Църква на Сатаната?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Така е, господин председател.
Много благодаря за изчерпателния отговор, който получих от Вас, господин премиер-министър. Бих си позволил една реплика.
Аз очаквах от Вас този доста светъл и слънчев отговор и той е редно да бъде такъв. Естествено Вие сте политически привърженик на социалистическата идея, която е доста толерантна към изповеданията. Това е разбираемо и ясно.
Съгласявам се с Вас, че тук не става дума за още едно изповедание. Тук става дума за такова изповедание, което само по себе си е отрицание на всичко съществуващо и влиза в тежък, в свиреп разрез с цялата моралност на обществото. Нека се съгласим, че като европейско общество българското общество е изградено главно въз основа на достиженията на европейския християнски хуманизъм – това е неоспорим факт. Именно такава деноминация би въвела много сериозни противоречия, на първо място.
На второ място, съвсем учтиво не бих се съгласил с аргумента, изведен от евтините филми. В САЩ случаите на религиозно мотивирани именно от сатанизма убийства са ноторно известни. Федералното бюро за разследване има собствена секция, която се занимава с това. Именно тук е леката препратка към Министерството на вътрешните работи.
Аз бих се радвал, ако бих могъл да бъда полезен за възможността български криминалисти да бъдат обучени именно във ФБР за познаване на симптоматиката на подобен род престъпления, доколкото до ден-днешен – позволявам си много смело да го изкажа именно във Ваше присъствие, при тежки, загадъчни убийства изявленията на разследващите органи “няма връзка с култов характер” за мен звучат, меко казано, несериозно. Изводите не знам въз основа на какво са направени. Данни за такова обучение, за такава информираност сред органите на МВР, които са вече и органи на предварителното производство, няма.
Мисля, че с оглед именно на тази фактология, която днес беседваме, е може би удачно да се помисли и в тази насока – въпрос на друга парламентарна работа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика. Ако желаете, можете да се възползвате. Отказвате се от това право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
 ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Повод за актуалния ми въпрос е неспособността на органите на КАТ да се справят с регистрацията и пререгистрацията на моторните превозни средства след приемането ни за страна – членка на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Съгласно правилата на Общността от тази дата моторните превозни средства – внос от страни – членки на Европейския съюз, не подлежат на задължителните митнически процедури на контрол и регистрация. През изминалите 4 месеца почти изцяло този ангажимент за узаконяване на вноса е възложен на органите на КАТ. Но през тези месеци всъщност се оказа, че системата за регистрация и пререгистрация, която е установена в КАТ и която по никакъв начин не се модифицира, за да отговори на нарасналите нужди от служители и експедитивност, в момента се оказва негодна да отговори на този увеличен внос.
Като пример ще ви кажа, че вратите на КАТ се отварят сутрин в 8,00 ч., а в 9,30 ч., най-късно в 10,00 ч. бариерите на КАТ се спускат като влезлите моторни превозни средства се обработват до края на работния ден. Чакащите отвън на дълга опашка са приканени да дойдат на следващия ден. За да може да се класира един водач на моторно превозно средство, трябва да застане на опашката към 4,00-4,30 ч. сутринта.
Независимо, че беше оказана подкрепа чрез командироване на служители на Агенция “Митници” към КАТ, опашките не намаляват и ситуацията буквално прераства в хаос. Нещо повече, това беше изнесено и във вестниците, имаше случаи на хора, които са припаднали в чакане на тези опашки. За да се предотврати този хаос, очевидно е необходимо да бъдат предприети мерки от Вас, господин министър, и това е и моят въпрос: какви мерки възнамерява да предприеме КАТ “Пътна полиция”, за да ускори регистрацията при внос на моторни превозни средства от страни – членки на Европейския съюз, което би спестило и време, и нерви на хиляди български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Иванов! Както сам отбелязахте от началото на 2007 г. отпадна задължението за деклариране на превозни средства, внесени от страни – членки на Европейския съюз.
За периода януари-март от настоящата година в страната са регистрирани 77 хил. 052 превозни средства – нов внос. От тях 13 хил. 629 – нови, и 63 хил. 323 – употребявани. В сравнение със същия период на миналата година новорегистрираните превозни средства са с 30 хил. 296 в повече, което представлява увеличение с близо 50% - 46,4%.
За същия период от “Пътна полиция” са извършени 253 хил. 548 услуги по регистрация на превозни средства. Съгласно въведените нови изисквания, при регистрация на превозни средства от началото на годината, служителите изискват оригинални чуждестранни документи за регистрация на превозното средство в страна от Европейския съюз, валиден сертификат за типово одобрение на превозното средство, документи, доказващи произхода и собствеността на превозното средство, документи за придобиване на собствеността, документи за сключена застраховка “Гражданска отговорност” и прочие. Обучени специалисти извършват проверка на съответствието на превозното средство с предоставения сертификат. За по-добро и качествено обслужване на гражданите, в 14 пункта на “Пътна полиция” на територията на страната служители на Агенция “Митници” оказват съдействие. Капацитетът на техническите пунктове за регистрация обаче е ограничен и е затруднено поемането на увеличения брой превозни средства.
Полагаме усилия за изпълнение на поетите ангажименти, както и да създадем облекчени условия за обслужването на гражданите. Създадени са мобилни групи от специалисти, които обслужват по-големите транспортни фирми и фирмите-вносители на автомобили на място извън пунктовете. По този начин се извършва регистрация на около 1700-1800 пътни превозни средства на ден, но това не означава, че не се работи за разрешаване на проблема. На територията на София и по-големите градове се проучват терени за изграждане на допълнителни пунктове.
Мисля, че добре си даваме сметка, че това е въпрос и на финансов ресурс и неговата наличност.
На 11 април т.г. разпоредих със заповед да се извърши анализ и оптимизиране на щата и да бъдат пренасочени служители в службите с голямо натоварване, каквито в момента са тези по регистрацията на превозните средства. Разработен е проект за обмен на информация със службите по регистрация от страните – членки на Европейския съюз, който стартира на 4 май т.г. Служители ще бъдат командировани в страни членки за координиране на действията по регистрацията на автомобилите. Анализират се и проблемите по техническото осигуряване на автоматизираната информационна система “Регистрация и отчет на моторните превозни средства”. Предстои закупуване на допълнително техническо оборудване. До края на тази година ще бъде реализиран проектът по Програма ФАР “Укрепване капацитета на българската публична администрация за изпълнение на Стратегията за електронно правителство”. В рамките на този проект “Пътна полиция” ще предоставя на гражданите и бизнеса Интернет услуги по регистрацията на превозните средства.
Правим всичко възможно. Съставът работи при максимално натоварване и не приемам квалификациите, които Вие правите, че КАТ “Пътна полиция” и негови служители не работят. Мисля, че това е едно невярно внушение, обидно за тях. Много се надявам те да са ви чули.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов - право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз не съм заявил, че служителите на КАТ “Пътна полиция” не работят. Съжалявам, че Вие манипулирате аудиторията като говорите неща, които въобще не са споменати от мен, което си личи от протокола на парламентарния контрол.
Водачите на моторни превозни средства, които внасят коли от Европейския съюз, не чуха нищо успокоително от Вас към момента. Както Вие твърдите, до края на годината ще бъдат внесени нови технически средства, но те не чуха и нищо освен едно Ваше заявление, че увеличеният с 50 на сто внос на моторни превозни средства е основната причина.
Господин министър, знаеше се не от 31 декември 2006 г., а значително по-рано, че България става член на Европейския съюз, че КАТ ще поеме нови и много по-големи отговорности относно регистрация и узаконяване на вноса. И всичкото, за което Вие говорите, че ще се направи до края на годината, трябваше да се направи до края на миналата година!
Истинските причини, всъщност, за да се случи това, е наистина тромава организация, неспособност да се премине към една нова мобилност и да се отговори на по-големите очаквания и като резултат от това какво се получава – губи се времето на хората, късат се нервите на хората и се създават и условия за корупция.
Миналата година това се случи с пререгистрацията на моторните превозни средства. Вие си спомняте какъв ад настъпи пред вратите на КАТ в продължение на 5-6 месеца. Сега това се подменя със следващото - узаконяване и внос на моторни превозни средства.
Крайно време е да се разбере,че служителите, независимо дали са на КАТ или някои други, трябва адекватно да отговарят на променените нужди и нарасналите изисквания по отношение на тяхната работа. Това не се случва и за съжаление аз не чух от Вас един отговор, който да покаже на хората, че буквално след седмица или две ще могат да разчитат, че ще си регистрират моторните превозни средства без да чакат на тези безкрайни и дълги опашки, за които самия Вие признахте, че съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Иванов! Току-що Вие казахте, че служителите трябва да могат да реагират адекватно. Тоест, твърдите, че служителите на КАТ са неадекватни?!
В първата част от въпроса си говорихте за неспособността на органите на КАТ. Във втората част казахте, че отдавна се е знаело, че България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Защо късате нервите на хората, на това отговорете! Защо им губите времето?
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: На Вас възпитанието изглежда Ви пречи да се държите така, както се полага в залата на Народното събрание.
Преди малко Вие казахте, че на 1 януари 2007 г. много отдавна се е знаело, че България ще влезе в Европейския съюз. Много отдавна знаехме ние, разумните хора. Вие до септември-октомври твърдяхте, че България няма да влезе в Европейския съюз. Така че, когато човек говори днес, трябва да си дава сметка, че животът не е започнал вчера.
Още веднъж искам да подчертая, че с разпоредителските документи се пренасочват служители; че с проекти по Програма ФАР, които излизат тази година, те не излизат, когато някой щракне с пръст; че със стъпките и действията в областните дирекции, в цялостната система на КАТ правим възможното.
На мен също не ми е приятно, че хората чакат. Знам кого псуват. Знам за чии родители говорят или поне за половината от тях. Вашият опит да спекулирате с това губене на време, с това късане на нерви, както и Вие се изразихте, вярвам, че се разбира подобаващо от нашето население. Вероятно това ще получи своя адекватен израз и на предстоящите събития около 20 май, но мисля, че все пак всички разумни хора разбират, че става дума и за финансов ресурс освен за добри намерения и възможности. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първо – въпрос, зададен от народния представител Фатме Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с интеграцията на хора от малцинствата в социално-икономическия живот на страната и най-вече с това, което касае компетенциите на Министерството на труда и социалната политика и по-конкретно реализацията на проекти по ФАР за периода 2006-2007 г.
Какви мерки е предвидило Министерството на труда и социалната политика по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, които могат да помогнат на тези общини от Бургаския регион, където има съсредоточение на хора от малцинствени групи? Има ли бургаски общини – бенефициенти по проекта по ФАР „BG 2004” – интеграция на пазара на труда на малцинствени и етнически групи”? Колко хора са обхванати и какъв е очакваният ефект от проекта? Къде в Бургаска област се реализира проект по ФАР 2004 – „Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна помощ”? На колко хора от малцинствата се очаква да бъде подобрен достъпът до здравеопазване към края на проекта? По-конкретно ме интересува ефектът върху малцинства от ромски произход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Масларова, както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Илияз, във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви информирам, че Министерството на труда и социалната политика е изключително внимателно към съответните рискови групи от населението, в това число и към част от българския етнос.
Ще започна най-напред с това, че ние успяхме в оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, която ще стартира през тази година, освен предвидените 1 милиард и 218 милиона евро да бъдат предвидени специални целеви групи, с които ще могат да бъдат подпомогнати хората от рисковите групи и съответно от малцинствен проиход.
Що се касае до проектите, които се реализират по ФАР – Вие коментирахте интеграцията на етническите малцинствени групи на пазара на труда. В Бургаски регион по тези проекти са обхванати четири общини – Айтос, Камено, Руен и Средец. Предвижда се да бъдат обучени и да останат на пазара на труда 120 бенефициенти – хора от ромския и турския етнос.
По другия проект, пак по ФАР – „Преструктуриране на пилотните многопрофилни болници и развитие на здравеопазването за уязвими групи”, след консултации и оценки със специалистите ресурсите бяха насочени към област Враца и област Смолян, където също има компактни маси от хора в деликатна ситуация и от етническия етнос.
Министерството много интензивно провежда съответно обучение във връзка с начина, по който се участва по различните проекти, така че не само общините да могат да участват, а и съответно бенефициентите от неправителствения сектор, които да помагат в тази насока.
Конкретно в Бургаския регион са проведени информационни дни по съответните проекти на финансов меморандум. Единият беше през юли 2006 г., а другият – по-късно, в края на юли, а по финансовия меморандум за 2005 г. са проведени такива обучения през януари т.г.
Мога да ви информирам, че в момента екипи на министерството и съответната дирекция обикалят страната. Обучаваме както местните органи на държавната власт, така и неправителствения сектор. Не бихме отказали на никого – нито на социалните партньори, нито на неправителствените организации – да ги обучим в тази насока.
Министерството има и няколко програми за ограмотяване и квалификация на ромите. В Бургаския регион през 2006 г. са завършили успешно такъв модул 108 души.
По програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост” в Бургаска област са одобрени 41 проекта. За съжаление обаче тези програми не се водят по етнически признаци. Всички те са български граждани, които трябва да бъдат обслужени. Експертната визия е, че около 80% от тези хора са от ромски произход.
Чудесно работят и бизнес центровете по проект „Джобс”, единият от който предполагам, че Вие знаете като народен представител, че е в кв. „Победа” в Бургас, а другият – в кв. „Изток” в Пазарджик, където има компактни маси на ромско население.
Миналата година проведохме 22 трудови борси, 10 от които бяха специализирани ромски борси, заедно с директно участие на работодателите и представителите на ромския етнос. Над 80% от явилите се хора от ромски произход на тези борси са наети на работа още тогава. Тази година също предстои да проведем такива борси, както и обучение на жените от етноса, тоест специални курсове за жените от етноса.
Така че това е политика, която е на вниманието и на правителството, и на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Фатме Илияз. Право на реплика – 2 минути.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.
От тази трибуна бих искала да благодаря на госпожа Масларова за изчерпателния отговор. Очевидно е, че Министерството на труда и социалната политика полага усилия и работи в посока на равен достъп и равни възможности на всички хора от Бургаския регион, включително и на хората от малцинствените групи и ромските общности.
Действително въпросът с интеграцията на малцинствата и най-вече на ромите на пазара на труда и достъпа до здравеопазване е проблем и продължава да бъде проблем. В тази връзка мисля, че трябва да се обединят усилията не само на държавните институции в лицето на Министерството на труда и социалната политика, но и на общините, на неправителствения сектор и на всички граждани, за да има ефективен резултат от тези усилия, да бъдат ефективно интегрирани в социално-икономическия живот на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масларова, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Питане към министър Масларова, зададено от народния представител Антонела Понева.
Госпожо Понева, имате възможност в рамките на 3 минути да развиете Вашето питане към министъра на труда и социалната политика. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, България влезе в Европейския съюз с крайно негативната оценка на Европейската комисия по отношение на борбата с корупцията по високите етажи на властта. Днес показателите по този параметър на страната не са подобрени. Управляващите очевидно не могат да се справят с този проблем, и то защото сами го създават. Корупцията, злоупотребата с власт, с позиции за лично облагодетелстване на властимащите е широко разпространено явление. Един от начините за насочване на държавни средства към фирми, близки до представители на различните власти, е възлагането на обществени поръчки, финансирани с държавни средства. Така се захранват с милиони левове държавни пари, пари от държавния бюджет, най-точно казано – парите на българските данъкоплатци, т.нар. обръчи от фирми. Социалната сфера е особено чувствителна и доста благодатна за подобни злоупотреби. Контролът там не е достатъчен. За съжаление социалните домове например са в периферията на обществото и върху тях се фокусира твърде малко от общественото внимание.
Например недопустимо е фирми с предмет на дейност единствено консултантски услуги в определени сфери да получават обществени поръчки за снабдяване с някакви стоки детски и социални домове, само защото такива фирми са ръководени от близки хора до някой министър или народен представител.
В тази връзка моето питане към Вас е следното: Каква е политиката на Министерството на труда и социалната политика за предотвратяване на конфликт на интереси при възлагане на обществени поръчки, финансирани с държавни средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Госпожо Масларова, имате на разположение 5 минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Министърът на труда и социалната политика като възложител от публичния сектор, който изразходва бюджетни и извънбюджетни средства, попада в категорията на субект по смисъла на чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки. Съгласно този закон и Наредбата за прилагане на обществени поръчки ние сме длъжни да провеждаме процедура за възлагане на обществена поръчка винаги, когато се изразходват средства от бюджета и са налице основания, които са предвидени в закона. В Министерството на труда и социалната политика са създадени и функционират правила и ред за изпълнение на нормативните разпоредби и за постигане на целта на закона, която е ефективност при изразходване на средствата, когато се възлагат обществени поръчки, и, разбира се, спазване на заложените в него принципи.
Със заповед на министъра на труда и социалната политика са утвърдени вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки от Министерството на труда и социалната политика. Аз най-общо мога да кажа, че там са регламентирани организацията и редът за инициирането, подготовката и провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки и изпълнението на възложените поръчки, правата и задълженията на служителите в процедурата на възлагане и изпълнение и не на последно място, изпращане на информация в Агенцията по обществени поръчки, за да се запишат в регистъра и в “Държавен вестник”, водене на вътрешен регистър за обществените поръчки в министерството, както и стриктно съхраняване на цялата документация.
Членовете на журито при назначаването им на основание на чл. 35 от Закона за обществените поръчки и съответната наредба трябва да декларират няколко неща. Едното е, че нямат материален интерес от възлагането на тази обществена поръчка, второто е, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с кандидат или участник в процедурата, третото е, че трябва да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията. В декларация е вписано и задължението за уведомяване на възложителя при промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок.
Със заповеди се определят длъжностните лица, които да съблюдават законосъобразността при изготвянето на цялата тази процедура. Искам да ви информирам, че всяка година - крайният срок е 31 март - всеки служител декларира пред органите на назначаването дали има наличие на свързани лица или липса на търговски, финансови и други интереси, които са свързани с неговия ангажимент, свързано със Закона за държавния бюджет – това е чл. 29 от Закона за държавния бюджет.
Искам да ви кажа, че всичко това, което се извършва като обществени поръчки в Министерството на труда и социалната политика, от една страна, се контролира от новата Дирекция за вътрешен одит и освен от това от Сметната палата. До този момент ние нямаме сигнали за някакви груби нарушения.
Вие започнахте с едно априори обвинение, че нещо се е случило. За мен би било интересно да чуя какво точно имате предвид, тъй като до този момент ние нямаме някакви сигнали за нарушение на Закона за обществените поръчки. Именно защото социалната сфера е чувствителна сфера, тя е достатъчно прозрачна и в същото време достатъчно болезнена и наблюдавана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева за два уточняващи въпроса.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, всичко, което казахте, е чудесно. Обяснихте една законова процедура логично и нормално, но как бих могла да повярвам, че сте в състояние да изпълните тази законова процедура? Няма нищо по-важно от личния пример. Не можете да защитавате интересите на гражданите, след като Вие използвате и сте използвали позициите си, за да облагодетелствате собственото си семейство. Как ще обясните това, че фирмата, на която Вашият съпруг Антон Масларов е изпълнителен директор, а именно фирма “Лена” с предмет на дейност счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации – единствено такъв предмет на дейност – печели обществени поръчки за милиони левове? Обществени поръчки, финансирани от държавния бюджет, преобладаващо в Старозагорския район. Интересно защо ли там?
Примерно обществена поръчка, възложена от ТЕЦ “Марица-изток” на фирма “Лена”. Вид на поръчката: строителство. Виждате ли, одиторите и данъчните консултанти могат и да строят. Стойността на поръчката е 3 млн. 889 хил. лв. Обществена поръчка, възложена също от ТЕЦ “Марица-изток” на фирма “Лена”. Вид на поръчката: доставка на горива. Очевидно одиторите и данъчните консултанти се занимават и с търговия с горива. Обществена поръчка, възложена от община Мъглиж за доставка на 100 хил. литра дизелово гориво за нуждите на организациите на бюджетна издръжка в общината. Стойност на поръчката: 138 хил. лв. И обществена поръчка, възложена от Дом за медико-социални грижи за деца в Стара Загора също на фирма “Лена”. Вид на поръчката: отново доставки на газьол. Стойност на поръчката: 379 хил. лв.
За съжаление нямаме време за повече факти, но и това е достатъчно за да стане ясно, че около 5 млн. държавни пари са преминали във фирмата, чийто изпълнителен директор е Вашият съпруг. Така ли се защитават интересите на гражданите и най-вече тези на Стара Загора, на които, когато са Ви избирали за народен представител, сте обещавали отговорност и почтеност в действията си? Почтено ли е това одиторска фирма, тъй близка до Вас, да печели на гърба на българските данъкоплатци? Въпросът е риторичен, отговорът е: не е почтено!
Как ще обясните всичко това, госпожо Масларова? И какъв е личният пример, който Вие давате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Няма нищо, което да ме притеснява да обясня. Моят съпруг е български гражданин, който има право да работи. И той работи в една фирма, която е регистрирана по всички закони с права и задължения. Фирмата си плаща всички данъци, фирмата работи коректно и фирмата няма нищо общо с Министерството на труда и социалната политика. Ако Вие смятате, че нашите родственици не могат да работят и че не трябва да работят никъде и по никакъв начин, аз мисля, че Вие нарушавате права, които всеки един от нас като български гражданин има.
Аз нямам никакви притеснения относно ангажиментите нито на моя съпруг, нито на моя син и това, което те вършат, първо, защото с нищо не са нарушени законите, второ, защото те изпълняват на базата, предполагам, на конкурси и спечелват някакви конкурси. Те са нормални хора, които работят в нормална пазарна среда, а в пазарната среда печели, предполагам, по-добрият. И трето, защото фирмата, за която става реч, няма нищо общо с Министерството на труда и социалната политика, което аз ръководя.
Но нещо много важно. Днес слушам много внимателно парламентарния контрол и разбирам, че поради това, че Вие не можете да намерите аудитория, пред която да говорите, просто защото явно сте се стопили до критичния минимум, използвате парламентарната трибуна, за да правите политически еквилибристики. Не ми дърпайте езика да кажа от тази парламентарна трибуна какво правят в нашето министерство и какво искат да правят в нашето министерство съпруги на бивши премиери, които също имат фирми и фирмички, чиято дейност все още е наблюдение на съответните органи.
Аз нямам притеснение и мога да застана спокойно не само на парламентарната трибуна, а и пред такива, които изнасят неверни информации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Госпожо Масларова, това, което изнесох преди малко, се нарича конфликт на интереси.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Защо? То не е в моето министерство.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Тези възложени поръчки са без обявление и без наличие на други оферти изобщо! Ето така както Вие говорите, се чертае най-грозният образ на властта. Във всяка нормална държава, където думите почтеност и срам не са непознати, за такива неща министри си отиват. А тук няма и следа от притеснение! Дори никакъв срам! Само нелепи аргументи за оправдание.
Когато разплетохме кълбото на това, за което говорих преди малко, на обръча от фирми, който е около Вас, се стигна до неувяхващата дружба на Държавна сигурност, чиито кадри се сдружиха икономически.
Някак естествен идва и въпросът дали пък заявените количества, поръчани в доставките, са достигнали до получателите си или само заявените пари са прибрани от фирмата, на която Вашият съпруг е изпълнителен директор.
Като се направят разумни предложения от нас за повишаване качеството на живот на българските граждани или глътка въздух, особено за най-уязвимите, а именно пенсионери и социално слаби, хора с увреждания, Вие казвате неотменно: пари няма! Не Ви ли е малко неудобно, че сте социален министър в едно нарекло себе си социално министерство, че когато над 2 млн. българи живеят на ръба на мизерията, близо за година от такива обществени поръчки в Старозагорския район във фирмата, ръководена от Вашия съпруг, са влезли около 5 млн. държавни пари! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към следващите въпроси, позволете ми да направя и едно съобщение.
На основание § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси на свое заседание, проведено на 26 април 2007 г., с 12 гласа „за” и 1 глас „против” е създала Подкомисия по отчетност на публичния сектор. Комисията е в следния състав: председател Петър Кънев – народен представител от ПГ на Коалиция за България, и членове: Веселин Методиев – народен представител от ПГ на Демократи за силна България, Илкер Мустафов – народен представител от ПГ на ДПС, Йовко Йовков – народен представител от ПГ на Коалиция за България, Мария Капон – независим народен представител, Нина Чилова – народен представител от ПГ на НДСВ и Ясен Попвасилев – народен представител от ПГ на ОДС.
Уважаеми народни представители, въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Шопов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, винаги досега в системата на БДЖ, още от нейното създаване, бивши нейни служители са имали правото да пътуват безплатно, което е съществена социална придобивка, от една страна, а от друга, е израз на признаването на техните заслуги за системата на БДЖ.
За първи път през тази година се забелязва един тревожен факт – че това право на бившите служители на БДЖ започва да се диференцира като се въвеждат различни категории в рамките, на които да се осъществява. Например, за да не бъда голословен и за да стане ясно за какво става дума, бивши локомотивни машинисти, чието място в системата като категория труд е значимо за бранша - винаги са били от изключително високо значение, получават втора категория, което по съответния начин се отразява и създава дискриминация и неравнопоставеност.
Моят въпрос към Вас, господин Мутафчиев, е: какви са съображенията и критериите за това разграничение и категоризиране, за да пътуват локомотивните машинисти във втора категория, тоест втора класа във вагоните на влаковете? Какви са критериите за така определената нова скала? Не смятате ли, че въпросната категоризация представлява дискриминация и неравнопоставеност на групи бивши служители на БДЖ, които са дали толкова много за тази система и не заслужават пренебрежително отношение? Не считате ли, че въпросната категоризация не следва да бъде отменена и всички бивши служители да бъдат уеднаквени към най-добрите условия за пътуване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Най-напред искам да уточня нещо по Вашия въпрос. Първо, няма отменени безплатни пътувания, включително и за пенсионерите, които имат правото по тази наредба, заради дългосрочния си стаж и заради това, че са допринесли за развитието на БДЖ, а сега вече Национална компания “Железопътна инфраструктура”, да ползват това право.
Безплатните и пътуванията с намалени цени с железопътния транспорт са регламентирани с Постановление № 233 от 15 март 1952 г., господин Шопов, на което основание е създаден Правилникът за безплатните и с намалени цени пътувания и превози по железниците и наредбата за приложението му. Тя влиза в сила от 1 януари 1959 г.
Дългият срок на действие на тези документи – повече от 50 години, явно дава основание тези права да бъдат възприемани като традиционни. Това наистина, както Вие самият подчертавате, е една добра социална политика и практика. Но, за съжаление, тежкото състояние, в което в момента се намира “Български държавни железници”, не позволява да продължава в размерите, в които се е намирал до този момент.
Както знаете, през 2002 г., със Закона за железопътния транспорт бяха създадени две предприятия - Национална компания „Железопътна инфраструктура” и „Български държавни железници” ЕАД. С това се създадоха предпоставки за функционирането им в условията на пазарна икономика. В съответствие с тях, успоредно със структурната реформа, се предприеха действия за повишаване ефективността на дейността, главно чрез прилагането на търговска и тарифна политика, съобразена с инфлационните процеси в страната и покупателната способност на населението и използване на механизми за намаляване на разходите от нея. Това включва също така и въпросът с редуциране на списъка на длъжностите, имащи право на пътуване в първокласните вагони на влаковете, а в повечето случаи това е само един вагон във всеки един влак.
На заседание на Централния съвет за сътрудничество и консултации със социалните партньори през периода 2005-2006 г. бе обсъдено предложението за промяна на списъка с длъжностите от системата на Българските държавни железници, имащи право на пътуване в първокласните вагони на влаковете.
Какви са причините, господин Шопов? Две са причините. От една страна, че е необходимо да осигурим достъп до първокласните вагони на пътуващите български граждани, за които по принцип е насочена услугата, и другият принцип е да се съобразим с някои европейски изисквания и процентите за пътуванията в първа класа, където ние надхвърляме този процент. В Европейския съюз е 7%, а сега след диференциацията при нас е 8,48%. По данни, които имаме от мениджърския екип на „БДЖ” ЕАД, който направи това предложение и аз то приех именно с тези мотиви, този процент е бил 42. Беше изложен, възприетият от ръководството, принцип, длъжност с ръководна функция и по-висок образователен ценз да дават право за пътуванията в първи клас. За пътуващия локомотивен персонал е осигурена възможност за и от работата да пътуват в първи клас срещу представяне на пътен лист.
Аз разбирам, че големият проблем е за нашите пенсионери, които са отдали живота си в “Български държавни железници” – бивши машинисти, че не могат сега да пътуват в първа класа, но съм убеден, че те ще разберат тези действия в интерес на развитието на “Български държавни железници” и, че е необходимо на моменти да се предприемат такива мерки, които ограничават до определена степен определени привилегии. Искам да споделя с вас, че от данните, които поисках да ни бъдат представени – дали има след това увеличаване на пътуващите в първи клас, мога категорично да заявя – да, най-вече в празничните дни, в съботните и неделни дни в БДЖ е увеличен трафика на пътници, които пътуват в първи клас. Тоест тази мярка е дала конкретните действия. Ние винаги като Министерство на транспорта максимално ще се стремим да защитаваме и определените социални придобивки. Разбира се, понякога трябва да се прави и крачка назад, за което се надявам, че ще бъдем разбрани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за така откровения отговор. В резултат на този отговор аз наистина съзнавам колко са прави гражданите – бивши служители на БДЖ, които на Приемна дойдоха при мен и поставиха проблема.
Проблем наистина има и той е много сериозен. Вие казвате, че се налага да се прави крачка назад, но такива крачки назад просто е излишно да се правят толкова на дребно.
Трябва да се правят други крачки – по укрепването на финансовото състояние на БДЖ, но това няма да стане с правенето на такива крачки толкова на дребно и толкова елементарно. Наистина тук се поставя под съмнение не само пътуването на бившите локомотивни машинисти в първи клас на вагоните от българските железници, а се поставя под съмнение цялата тази система, която наистина се явява традиционна. Аз виждам как тя просто вече е пробита, направена е първата крачка тя да не работи, както е работила в продължение на десетилетия. Оттук нататък ще бъдат направени и други крачки назад, така че сега в момента виждам колко актуален и сериозен е въпросът, който поставям.
И това, да Ви кажа, господин министър. Въпросните пенсионери – локомотивни машинисти, които дойдоха при мен, са страшно разгневени, много ядосани, много обидени и аз мисля, че БДЖ и българската държава, като принципал на БДЖ, просто не бива да постъпват по този начин.
Аз просто ви заявявам и считам, че ще бъде добре за българската държава, в частност и за Вас самия, и за Министерството на транспорта, да бъде върнат старият режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Убеден съм, че ако Вие бяхте на мястото на изпълнителния директор на “Български държавни железници” ЕАД, също щяхте да мислите за целообхватни мерки за финансовото стабилизиране на “БДЖ”. Това не е направено самоцелно, без да са предприети други мерки. Аз мисля, че Вашето изказване искаше да дезинформира хората в една предизборна кампания.
Ние в момента сме предприели цялостна реформа в железниците, която за първи път ще се опитаме и с кредити да я финансираме така, че да даде добър резултат. Това е в интерес на всички железничари.
Що се отнася до бившите работници в железопътния транспорт, ние винаги сме се отнасяли с разбиране, независимо, както казах, че този факт беше наистина неприятен. Нека да не забравяме всички, че първи приоритет за пътувания по “БДЖ” са нашите клиенти, хората, които ползват този транспорт, които плащат билетите си и създават възможност за приходи в “Български държавни железници”.
В никакъв случай не мога да кажа, че е пробита системата. Не са отнети права на безплатни пътувания. Напротив, когато една политическа сила, към която Вие бяхте привърженик, раздели железницата на две – на “Железопътна инфраструктура” и на “Български държавни железници” ЕАД, тогава възникна въпросът по какъв начин ние ще осигурим пътуванията на хората, които са точно от “Железопътната инфраструктура” и не са вече в това предприятие “БДЖ” ЕАД. Тогава също се намери начин, по който да бъде решен този въпрос.
В никакъв случай не мога да се съглася с Вашето твърдение, че системата е пробита и оттук нататък тръгва някакъв социален хаос. Най-малко волята на това правителство, нашето правителство, волята на ръководството на Министерството на транспорта в нашето правителство е била да създаваме нормална социална среда. Ние направихме всичко възможно и плащаме заплатите навреме, обещахме тази година и ги увеличихме с 10% от 1 април, увеличихме и парите, които се дават за храна, така че да не се ощетяват работниците в “БДЖ” с данъка, който им се наложи, и те ще получат своите пари.
Също така в момента подготвяме и добри социални условия най-вече в помещенията, където подвижният състав и гаровите състави почиват по време на своите смени. Ако желаете да се запознаете конкретно какво е направено, аз с удоволствие или моят заместник ще Ви покажем по основните гари какво сме направили.
Така че в това отношение не може да ни обвинявате за липса на социална чувствителност. Аз съм социалист по убеждение и социалната чувствителност винаги ще бъде приоритет за мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, като лекар знаете, че децата са най-ранимата популационна група от населението, за която е доказано, че рискът от възникване на свързаната с атмосферното замърсяване белодробна патология е четири пъти по-голяма, отколкото при възрастните, поради анатомичната и физиологичната незрялост на дихателната система, поради несъвършената обща и местна защита и повишената чувствителност към токсични инокси. Всеки, който не разбира от медицина, знае, че децата вдишват по-често, имат повишена вентилация и поемат повече от тези замърсители на атмосферния въздух.
Данните от скрининга, който беше проведен в Министерството на здравеопазването за белодробната патология на детското население на гр. Стара Загора са изключително тревожни. Няколко факта.
В Стара Загора децата със заболявания са 10%, а в Гурково и Павел баня са 1,7% - почти 10 пъти по-голяма заболеваемост. Често боледуващите деца, тоест четири пъти годишно боледували в Стара Загора са 12,7% срещу 6% в останалите региони.
Освен това 28,1% от диагностицираните болни деца са с диагноза “бронхит” в Стара Загора срещу 14% в другите региони. Виждате, че заболеваемостта е два пъти по-голяма.
Комисията, която проведе скрининга, и в резултат на нейните анализи видяхме, че Министерството на здравеопазването има една добра инициатива, заедно с Министерството на околната среда и водите, районните центрове по здравеопазване и РИОКОС – Стара Загора, да бъде изготвена комплексна програма за опазване здравето на населението в Старозагорския регион.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: какъв срок сте поставили Вие за изготвянето на тази комплексна програма и как предвиждате да бъде осигурено нейното финансиране и изпълнение? Кой ще контролира целия процес? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми д-р Шарков, в края на м. март Ви предоставихме това скринингово изследване, за което Вие споменахте. Този скрининг беше проведен по инициатива на Министерството на здравеопазването. На проведеното трето заседание на тази междуведомствена комисия, която извърши скрининга, състояло се на 16 март в Стара Загора, бяха представени резултатите от скрининга и проведените профилактични прегледи на населението в северните общини на Старозагорска област. На същото заседание комисията одобри предложението на Министерството на здравеопазването за изготвяне на комплексна програма за опазване здравето на населението и най-вече на децата от Старозагорския регион.
В изготвянето на тази програма, за която говорим сега, ще участват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на околната среда и водите, на Регионалния център по здравеопазване в Стара Загора, на Регионалния център за опазване и контрол на общественото здраве в Стара Загора, на община Стара Загора и на обществеността. Срокът за изготвяне на тази комплексна програма е 31.10.2007 г. Същата ще бъде представена в Министерския съвет за приемане в съответствие с чл. 33, ал. 2 от Закона за здравето. Финансирането на програмата ще бъде осигурено от различни източници – най-вече от бюджета на Министерството на здравеопазването, на регионалното развитие, от бюджета на Стара Загора, от ТЕЦ “Марица изток” и други източници. Размерът на необходимите средства и отговорните институции за изпълнение на съответната мярка ще бъдат определени след формулирането на тези конкретни действия.
Изпълнението на програмата ще бъде координирано от Дирекция “Обществено здраве”. Това е новата дирекция, която е създадена към Министерството на здравеопазването. Задължаваме се един път в годината да бъде представян доклад по изпълнение на тази програма пред Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, инициативата за скрийнинга действително има и Министерството на здравеопазването, но провеждането му залегна и в решение на Народното събрание, което взехме във връзка с работата на временната комисия, която разглеждаше въпроса с обгазяването на Старозагорския регион. Лично на мен ми се струва, че срокът 31 октомври, тоест половин година за разработването на една такава програма, е изключително дълъг. Искам да Ви помоля само за едно нещо: хората, които разработват тази програма за опазване на населението на Стара Загора, особено на здравето на децата, да включат ежегоден такъв скрийнинг за децата в Стара Загора като част от тази програма, за да може не само прилагането на съответните мерки, а да има и едно непрекъснато наблюдение на това, как се развива този процес и как се развиват тези цифри, за които споменах преди малко. Добре е, че тези източници са вече обозначени, независимо че все още не е ясно какво точно ще бъде финансирането и какви ще бъдат съответните средства, които ще бъдат отделени.
Искам обаче да ви напомня само едно нещо. Тъй като на сайта на Министерството на здравеопазването в момента - много хубаво, че сте го направили, има една програма, която се казва “Здраве и околна среда”, която също е разработена от Министерството на здравеопазването и тя в последните месеци е допълнена точно от програмата “Детско здраве и околна среда”. Забележете, че в тази програма – просто го казвам, защото не искам да правя отделен парламентарен въпрос, има отделени 856 хил. лв. за пет години. Това са 150 хил. лв. на година, а като погледнем, това означава по 15 стотинки на дете на година, господин министър! Нека този начин на финансиране да не бъде в тази програма за финансиране. Погледнете, моля Ви, заедно с Вашите колеги от Министерството на околната среда и водите по отношение на това финансиране на програмата “Детско здраве и околна среда”, тъй като тя не касае вече само Стара Загора, а цялата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Първо за ежегодния скрийнинг. Мисля, че е невъзможно да се прави скрийнинг всяка година за един и същи регион. Но изхождайки от базата данни, която имаме за тази година, програмата, която ще бъде подготвена до 31 октомври, струва ми се, че е късно, но е решение на тази междуведомствена комисия. Вие разбирате, че това не е в сферата на решението на Министерството на здравеопазването. Не можем да задължим комисията и да й кажем примерно: не, не искаме 31 октомври, искаме примерно 31 август. Не можем да задължим.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Можете, можете!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Но що се касае за парите, които се използват в тази програма, те не са включени в тези 850 хиляди. Това са отделни пари. Освен това тези 850 хил. лв., които ще бъдат използвани, това са само провизорни. Вие знаете, че винаги можем да включим и допълнителни суми. Така че това е заделено от така наречения наш “екшън план”. В екшън плана за 2009-2010 г. имаме определени суми, които са разпределени по програми и по съответни позиции, така че тази сума е само провизорна, а не е фиксирана и не означава, че точно 850 хил. лв. ще похарчим за тези пет години. Може да похарчим и 3 или 4 милиона, ако са необходими. Така че това са провизорни суми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Захари Георгиев към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане е относно бъдещото функциониране на хемодиализните структури в болничните заведения и по-конкретно за отделението на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Георги” в Пловдив.
Уважаеми господин министър, в публичното пространство се коментират идеи на медицински специалисти от средите на вашето министерство по отношение на бъдещото функциониране на хемодиализните отделения в болничните заведения. От тях става ясно, че в близко време предстои създаването на необходимите нормативни предпоставки за концесиониране на дейността хемодиализа. Като цяло оценявам възможностите на частното предприемачество и частните инвестиции в здравеопазването, но специалистите по нефрология и хемодиализа изразиха пред мен безпокойство, че това може да доведе до влошаване на качеството на дейността поради следните причини: концесионерът, който би приел диализното лечение, няма да може да вземе участие при обслужване на болни с трудно решими проблеми по отношение на диагностиката в заболяването и усложненията при диализното лечение. В хемодиализните структури се извършва и предварителен подбор за бъбречна трансплантация. В момента тази дейност се поема от областните центрове по хемодиализа и университетските болници на съответната територия.
Има опасност от нарушаване на изискванията на Световната здравна организация за добрата лекарска практика по отношение на лечението на тежкия анемичен синдром. Това лечение в момента е поето изцяло от държавата. При концесиониране може да се създаде ситуация, при която концесионерът непрекъснато повишава цените с оправдание за увеличение и разходи поради липса на алтернативни структури за публичните здравни заведения.
Специфичните дейности на центровете по хемодиализа, свързани с прилагането на метода перитониална диализа, която в последно време е алтерантива на някои видове болни с бъбречна недостатъчност, както и детоксичните методи за лечение, вменени им като ангажименти, не са атрактивни за концесиониране. Диализните центрове в университетските болници са не само лечебна база, но и база за учебно-преподавателска дейност. Концесионер не би могъл да поеме ангажименти към обучаващите се специалисти и студенти по нефрология.
Паралелно с това искам да поставя пред вас още един въпрос, свързан с нефрологията. Той се отнася до възможностите за разкриване на сектор за посттрансплатанционен контрол на болни с бъбречна трансплантация в Клиниката по нефрология и хемодиализа и диспансер за следтрансплантационно наблюдение на болните. Има трайна тенденция за нарастване на броя на болните с бъбречна трансплантация в чужбина и у нас. В петте области, обслужвани от Университетската болница в Пловдив и Медицинския университет – Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Кърджалийска и Хасковска, техният брой в момента надхвърля 90 души.
На сегашния етап обаче клинично наблюдение на тези болни създава сериозни затруднения, продиктувани от задължителното пътуване на стотици километри от периферията до столицата от една страна, и от друга страна, създаване на допълнителен риск за тяхното здраве. Сегашният модел на диспансерни наблюдения на тези болни само от един диспансер в страната е икономически неизгоден както за пациентите, така и за държавата.
В тази връзка, моето питане към Вас, уважаеми господин министър, е: какви са намеренията на Министерството на здравеопазването относно бъдещето функциониране на хемодиализните структури в болничните заведения? По какъв начин ще се предотвратят евентуалните отрицателни последици, цитирани по-горе? Счита ли Министерството на здравеопазването за уместно разкриването на звено за наблюдение и контрол на болните след бъбречна трансплантация в Университетската болница и Медицинския университет в Пловдив, където съществуват необходимите кадрови и технически условия за извършване на диспансерния контрол? Това сериозно ще облекчи болните и ще намали разходите за неговото извършване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Георгиев! В България функционират 62 диализни клиники и отделения, които са структурата на лечебните заведения за болнична помощ с държавно общинско участие. В тях до края на 2006 г. се лекуваха 2589 болни с хронична бъбречна недостатъчност. Извършени са 407 хиляди хемодиализни процедури. В момента у нас практически няма диализно отделение, което да отговаря на плана на европейските стандарти. Наличните хемодиализни апарати са амортизирани. Повече от половината машини са нахвърлили 30 000 работни часа, което е крайният срок за тяхното отстраняване от работа. Показателят за адекватност на хемодиализното лечение URR е над 65%. Основната причина за високата смъртност, която има в България – 18% за 2005 г., така и за неизгодното съотношение цена-ефективност, е неудачната система за финансиране на диализното лечение, централни доставки на консумативи и медикаменти и отделно заплащане за дейност, което влиза в общата каса на болничното заведение. Всички тези крайно неблагоприятни тенденции могат да бъдат преодолени единствено с въвеждането на нова съвременна система за финансиране на лечението на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, обвързана с медицинските и икономическите резултати от лечението, остойностяване на диализното лечение и заплащане на тази дейност според обема и качеството на труда.
Диализните структури в страната трябва да бъдат самостоятелни юридически лица, които да получават и оперират със средствата, отпускани според броя на проведените диализи. Същественото в случая е средствата реално да покриват разходите за лечението и да не потъват в общата каса на болничните заведения.
Реновирането на едно средно диализно отделение в страната струва около 500 хил. лв. Като се направи сметка колко струва едно легло, на което трябва да лежи болният, като се сметне и цената на машината, ще се разбере, че става дума за огромни суми от рода на милиони. Осигуряването на такива суми не е възможно без привличането на допълнителни източници за финансиране. Преструктурирането и оптимизирането на болничната помощ е един от приоритетите в новата Национална здравна стратегия 2007-2012 г. За постигането на тази цел министерството обяви своите намерения за стимулиране на публично-частното партньорство с оглед привличане на капитали за закупуване на нова диализна техника, реновиране и ремонтиране на сградния фонд и мотивиране на персонала чрез по-добро заплащане. Към настоящия момент все още не е решена формата за публично-частно партньорство. След проучване ще се реши коя форма на публично-частно партньорство да се избере, при условие, че рискът за качеството на услугата и наличността на услугата се поемат от изпълнителя й.
Процедурата ще стартира, след като бъдат извършени съответните подготвителни действия. Тя ще бъде открита процедура, при пълна прозрачност. Според предварителните разчети на Министерството на здравеопазването се предвижда провеждането на преговори и сключването на договори за изпълнение на диализна дейност да приключат до края на тази година.
Конкретните въпроси, които Вие поставяте относно лечението на усложнената диализа, на анемичния синдром, на периториалната диализа, цената на една хемодиализна процедура и учебно-преподавателската дейност с конкретните отговорности и задължения, ще бъдат ясно разписани в клаузите на договора, който ние подготвяме, с евентуалните концесионери и които ще бъдат подписани след договаряне с Министерството на здравеопазването. Няма опасност да бъдат нарушени правата на гражданите и на лечебните заведения.
В Министерството на здравеопазването постъпи и предложението от началника на Клиниката по нефрология и хемодиализа „Св. Георги” – въпросът, който Вие поставяте, за разкриване към клиниката на сектор с диспансер за посттрансплантационно наблюдение на бъбречноболните от Южна България. Министерството на здравеопазването подкрепя предложението с оглед подобряване качеството на живот на тези болни и увеличаване на посттрансплантационната преживяемост. Ние сме разговаряли и друг път с Вас и знаете, че нямам нищо против, освен в Пловдив такъв център да бъде разкрит и в Плевен, евентуално и във Варна, за да могат гражданите да имат лесен достъп до тези центрове, да не се разкарват по няколко десетки или стотин километри, за да си получат лекарствата. Ние сме съгласни с това Ваше предложение, то ще бъде обсъдено и решено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Захари Георгиев. Можете да зададете до два уточняващи въпроса, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател. Аз се отказвам от правото да задам до два уточняващи въпроса, но ще изразя отношението си към дадения отговор.
Като цяло съм доволен от отговора, който получих.
Позволявам си само да обърна вниманието Ви към следното, уважаеми господин министър. Привличането на външни средства, в случая частни финансови средства, ще стане или чрез наличие на свободни капитали у определени персони, или чрез кредитни пари. Мисля, че отделянето на тези структури, за които говорите – хемодиализните, като по-самостоятелни, за да не потъват средствата от една към друга дейност, ще даде възможност и самите болнични заведения да направят това свое кредитиране, защото ако направим сметка, тези 500 хиляди, за които говорите, са за между 5 и 10 легла с апаратурата, в зависимост дали се ползват легла втора употреба или нови такива. Ако направим и още една сметка – колко болни биха преминали на ден, на месец и на година оттам, ще видим, че с едно увеличение на цената на здравната пътека, което се предвижда, много лесно и самите болнични заведения ще се справят с това предизвикателство – с кредитни пари да закупят такава апаратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже господин Георгиев се отказа да зададе два уточняващи въпроса, все пак, господин министър, ако желаете, заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Бих искал да дам само някои пояснения във връзка с хемодиализното лечение, което в момента се намира в доста тежко състояние. Аз неслучайно казах, че нашите болни в България имат една от най-ниската преживяемост, защото използваната апаратура отдавна е износена.
По предварителни разчети, почти половината от апаратите – около 600 общо в България, трябва веднага да бъдат извадени от строя, понеже вече не отговарят на нормативните изисквания.
Вие сам разбирате, че да се закупят 300 нови апарата е почти невъзможно, за съжаление, защото струват много пари. Да не говорим за това, че почти всички хемодиализни центрове трябва да бъдат реновирани главно по отношение на сградния фонд.
В момента преговаряме, още не е завършен преговорният процес, има пилотен проект, в който предвиждаме 10 или 12 центрове, ще видим точно колко да бъдат, това са най-големите центрове в страната, които да бъдат дадени на публично-частно партньорство, с условието концесионерът, който ще поеме лечебните заведения, да извърши тотална подмяна на всички апарати с абсолютно нови и то най-съвременни. Има няколко вида апарати, но ние говорим за най-съвременните апарати. Да бъде извършена също тотална реорганизация в самото лечебно заведение.
Такива пилотни проекти вече има в Румъния – около 22 броя, в Сърбия, Македония, Чехия, Словакия и навсякъде. България изостава в това отношение и смятам, че в близките месеци ще можем да завършим преговорите и да пуснем един пилотен проект, за да видим ефекта. Имаше тенденция евентуално всичките 62 да бъдат дадени по линията на публично-частното партньорство, но както каза господин Георгиев, има желание от страна на хората, които работят в някои от хемодиализните центрове, за кредитиране на тези центрове, за да могат самите те да извършат ремонта, подмяната на апаратурата и съответно след това да бъдат изпълнители на хемодиализните дейности.
Предполагам, че въпросът ще бъде решен до края на годината и той ще бъде в полза на нашите пациенти. За голямо съжаление, ударът в момента пада върху тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Следва въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Господин Шарков, моля в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министър Орешарски.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на едно от своите заседания през миналата година, проведено на 19 октомври, взе решение да бъдат предприети действия съгласно законовите изисквания на Българския спортен тотализатор да бъдат проведени извънредни тиражи – 5 на брой, съответно на 24 май, 1 юни, 15 септември, 1 ноември и 8 декември 2007 г. Виждате, че са свързани с определени празници на учащи и студенти, постъпленията от които след приспадане на разходите и изплащане на печалбите следва да бъдат използвани за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за хазарта, използването на приходите от Спортния тотализатор се утвърждава от Вас, като министър на финансите, по схеми, предложени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за нуждите на физическото възпитание и спорта, както и за подобряване на съществуващите и изграждане на нови спортни обекти в българските училища.
Ето защо моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: има ли предложение от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и съответно утвърдена от Вас схема за разпределение на приходите от Българския спортен тотализатор специално за училищната спортна база?
Второ, по какъв начин ще реализирате в бъдеще Вашият ангажимент, произтичащ от Закона за хазарта, за инвестиране на средства в развитието на физическото възпитание и спорта и подобряването на спортната база в училищата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Вие изброихте датите, на които ще бъдат проведени извънредните тиражи. Към настоящия момент няма предложена схема, но ще припомня, че за миналата година Държавната агенция за младежта и спорта проведе също така три извънредни тиража и тогава беше представена надлежно утвърдена схема и разпределението за миналата година беше: 50 на сто за участниците в наградния фонд, 8 на сто данък и 42 на сто за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата. Горните средства, или средствата, които бяха комулирани в размер на близо половин милион лева, се разпределиха по предложение на министъра на образованието и науката с писмо от м. февруари тази година. В края на същия месец председателят на Държавната агенция за младежта и спорта от своя страна със съответна заповед разпорежда предоставянето на целевите средства. За тази година предполагам, че схемата в определена степен ще повтори вече натрупаната практика в това отношение.
Що се касае до Вашия втори въпрос, свързан с инвестиране на средства за развитие на физическото възпитание и спорта, бих искал да Ви припомня, че ежегодно в бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта се разчитат средства по ал. 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета, представляващи еквивалентна сума на внесения данък върху постъпленията от игрите, организирани от Българския спортен тотализатор.
В допълнение бих искал също да отбележа и обстоятелството, че освен ангажиментите по Закона за хазарта, ежегодно в бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта, и в бюджетите на други ведомства, най-вече на Министерството на образованието и науката, се предвиждат целеви средства за поддържане на спортните бази и в частност на училищните спортни бази. За пример ще дам, че за действащата 2007 г. в ход е програма в размер на 15 млн. лв. по модул “Спорт в училище”, което е част от програмата в областта на средното образование – модернизация на материалната база в училищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков – право на реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, да, така е. През миналата година имаше проведени три извънредни тиража. Средствата – около 45 хил. лв., отидоха за ремонт на училищата, които бяха кандидатствали в съответни проекти към Министерството на образованието и науката. Въпросът обаче е в нещо друго. В чл. 9, ал. 3 на закона, първо, въобще не фигурира изискването за провеждането на извънредни тиражи, за да бъде финансиран училищният спорт и физическото възпитание. Тоест, поддръжката, ремонта и създаването на спортна база в училищата. Там е казано, че министърът на финансите по схеми, предложени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, разпределят използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите от изплатените печалби за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддръжка, ремонт и създаване на спортна база в училищата.
Почти в средата на годината сме, а няма такава предложена схема. Тоест, няма изобщо идеи част от тези средства да отиват за ремонт и създаване на нова спортна база в училищата.
Искам да ви кажа само още един факт, тъй като Вие изразихте убеждение, че вероятно схемата ще бъде същата, каквато е била през миналата година. Дано, ако обаче се проведат тези пет извънредни тиража. Защото това, което каза директорът на Българския спортен тотализатор е: няма да има такива извънредни тиражи през 2007 г., защото конкуренцията била много голяма и те трябвало да реализират другите свои приходи, което, виждате ли, не е добре за развитието на спортната база в училищата. Действително има и други средства, които са и в Министерството на образованието и науката, има и други средства. Между другото Програмата “Спорт в училище” тази година за първи път ще има действително 15 млн. Но това, което е в Държавната агенция за младежта и спорта като финансово покритие на необходимите за физическото възпитание и спорта в страната, е, забележете, 1,03% от брутния вътрешен продукт. Крайно недостатъчна схема. Затова аз пледирам действително да има проведени такива извънредни тиражи и търся и Вашето съдействие като министър на финансите, за да може да има допълнителни средства за спортната база в училищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Шарков, тъй като Вашият въпрос беше специфичен, аз се позовах само на извънредните схеми, които бяха утвърдени, знаете, че всяка година ще се утвърждават редовните схеми, за тази година също по надлежен ред, и вътре на общо основание сме утвърдили сума в процент, която отива за издръжка на спорта, в това число както е записано в закона, и за поддръжка на материалната база. Въпросът за детайлното разпределение на тези средства изцяло и законово, струва ми се и по целесъобразност, е в компетенциите на ръководителите на Държавната агенция за младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Нено Димов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Господин министър, по Ваша инициатива бяха приети три закона за затягане на контрола върху публичните средства. Това са: Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор, Законът за вътрешен одит в публичния сектор и Законът за Държавната финансова инспекция. С тези закони се отне немалко парламентарно време, което се плати от българските данъкоплатци. Създаде се и нова администрация, за която също се плаща. И сега, около една година след като те бяха приети, е време да видим какви са първите резултати.
По този повод аз искам да Ви дам съвсем конкретен пример, за който да ми отговорите. В края на 2004 г. Министерството на финансите е отпуснало една целева субсидия за община Правец за газификация на учебни заведения и общински сгради. Размерът на субсидията е от 170 хил. лв. По закон се изисква да се следват процедурите на ЗОП. Само че такива процедури не са направени и Министерството на финансите е информирано за това, че не са следвани процедурите, че няма изпълнение на закона.
Още по-интересно е как са отпуснати тези средства, те са отпуснати с едно писмо от 26 реда, подписано от кмета и от четирима народни представители от тогавашното мнозинство на НДСВ, между които днес четем Христина Петрова, Константин Пенчев – имена, които са известни. Тези четирима народни представители надали са най-големите експерти в газификацията, но на сигнал как така се отпуска срещу един хвърчащ лист писмо от кмет, заместник-министър Ананиев отговаря, тук ще си позволя да цитирам: “Предвид направените изчисления и технически консултации със специалисти, доказващи, че отоплението на сградите с газ ще доведе до реализиране на 30% икономии на разходи от бюджета”. Тези 30% са загатнати в един ред на това писмо. Никъде от Министерството на финансите при искане даден отговор къде всъщност са тези експерти, кои са хората, които са дали подобно нещо. Експертите са четирима представители, депутати на НДСВ тогава.
По този повод аз искам да Ви попитам, след като след толкова парламентарно време създадохме и приехме три закона, какви са резултатите от едногодишното прилагане на тези закони и защо Министерството на финансите не е реагирало на нито един от сигналите за злоупотреба? Благодаря, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Реформата, която визирахте, беше предприета с цел да синхронизира системите за вътрешен контрол, които съществуваха в нашата страна, с аналогичните системи от страните на Европейския съюз и респективно въвеждане на добрите европейски практики в системите за вътрешен контрол.
Първо, бих искал да отбележа, че при оценяване на реформата трябва да имаме предвид, че тя има средносрочни и дългосрочни цели. Една година след приемането на законите можем да кажем, че вече са положени основите на съвременна национална контролна система в съответствие с европейските норми и практики. По същество Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор въведе нови изисквания за добро финансово управление и управленската отговорност към ръководителите на организацията от публичния сектор. Така на практика беше сменен моделът на системата за финансово управление и контрол, като от действащата до момента възможност за санкции на изход на този процес се въведоха механизми за работа с цел превенция и резултатност преди приключване на процеса.
Съгласно законовите срокове до 31 май правителството ще разгледа окончателния Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор. Същият ще бъде внесен за разглеждане и в парламента. По Закона за вътрешния одит в публичния сектор вътрешните одитори знаете, че оценяват системите за финансови управления и контрол и дават препоръки за подобряването им.
Още тук искам да подчертая, че за вътрешния одит и за неговото институционализиране е необходима и подкрепа от самите ръководители с цел по-висока ефективност от работата им.
За една година само в институцията, която аз ръководя, бяха извършени 12 одита, бяха направени конкретни препоръки за подобряване на дейността и предприети мерки за оптимизиране на работата. Имам информация, че подобна дейност вършат одиторите и в останалите организации от публичния сектор. Повече информация за вътрешния одит на общо 310 организации от публичния сектор ще се съдържа в споменатия Консолидиран доклад за вътрешния одит в публичния сектор.
Само няколко думи за Агенцията за държавна финансова инспекция. Знаете, че тя проверява сигнали за нарушения в бюджетната и финансово-стопанската дейност и има санкциониращи правомощия. За периода април–декември 2006 г. агенцията е довършила 486 вътрешни одита по отменения Закон за държавния вътрешен финансов контрол, а по Закона за държавната финансова инспекция са приключили 164 финансови инспекции, като са съставени 654 акта за административни нарушения. Агенцията за държавна финансова инспекция също ще представи своя годишен доклад на правителството, от който ще можем да направим по-задълбочени изводи за работата на същата агенция.
В заключение бих искал да напомня, че националната ни система за държавния вътрешен финансов контрол беше и продължава да бъде постоянен обект на наблюдение от Европейската комисия, доколкото на същата са възложени и контролни функции по усвояване на фондовете на Общността. За нейното ефективно функциониране в дългосрочен аспект обаче, отново ще подчертая, отговорността е не само и не толкова на Министерството на финансите, а на всички ръководители от публичния сектор.
Що се касае до конкретния пример, който Вие цитирахте, естествено не мога да отговоря в момента, тъй като за първи път чувам за него, но ще го проверя и допълнително ще Ви информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, аз се надявам да го проверите. Очаквах да бъдете в състояние да отговорите нещо повече, защото този проблем е от 2004 г. – тече вече три години. Аз ще кажа още нещо, което да заостри Вашето внимание.
Община Правец става акционер в “Правецгаз” с тези 170 хил. лв., които са й отпуснати, и получава 34% от дружеството. Забележете, партньорът й отсреща получава 66% за 32 хил. лв. Това е много сериозно нарушение, за което Министерството на финансите също е уведомено и също няма реакция и резултат. Аз очаквах по някои от тези три закона, най-вече за финансовото управление и контрол в публичния сектор, тези стари неща да бъдат решени, защото е много крещящо. Елементарната аритметика показва, че ако единият е дал 170 хил. за 1/3, другият трябва да даде 340, а не 34 хил. лв.
От тази гледна точка за мен остава любопитно – на предишен мой въпрос така и не отговорихте – защо увеличавате например таксата за данък сгради? Трябваше да проверите от националната статистика дали се изпълнява увеличението с 20% – това е единият уточняващ въпрос. Изпълнявате ли закона, като увеличавате този данък? От една страна, да събирате средства, от друга страна, изобщо да не се интересувате как те се харчат. Независимо че моят пример е за 170 хил. лв., той може да бъде за много повече в други случаи. Трябва да има контрол за всеки изхарчен лев. Вие сте министър на финансите, трябва да се грижите за парите.
Вземате незаконно, защото аз твърдя и очаквам от Вас отговор за това, че незаконно вдигате данък сгради и същевременно харчите безконтролно. Това е много интересен случай и искам да чуя Вашата реакция по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, Вашето питане е пред мен. Тук задавате въпрос за нещо конкретно. Вероятно ще бъде трудно и на Вас, ако в момента Ви зададем един въпрос, да отговорите. (Реплика от народния представител Нено Димов встрани от микрофоните.) Става въпрос за Правец. Министърът Ви каза – ще направи справката, иначе няма как да отговори.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В интерес на истината, господин Димов, не сте задали този въпрос и трудно бихте могли да очаквате, че в момента съм в състояние да отговоря на всички конкретни казуси от 2004 г. досега по многобройните сигнали - всеки ден, в Министерството на финансите от най-различен характер. Някои от по-дребно естество естествено се обработват на по-ниски равнища.
Що се касае до Вашата взаимна връзка, има известна спекулативност в нея. Вие свързахте един конкретен приходоизточник с един конкретен според Вас случай на не много ефективно изразходвани средства, не по процедура.
Ще се върна пак на първия въпрос. Индексът на статистиката, макар да го няма в отговора, е 21% средно ръст – на официалната страница на Статистическия институт. Така че увеличението, актуализирането на данъчната оценка беше напълно законосъобразно.
Що се касае до примера, който цитирахте, използвам повода да Ви благодаря. Ще го проверя и ще Ви информирам за резултатите, които е предприело или не е предприело, а ще предприеме Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, все пак имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз съм удовлетворен от отговора в онази част, в която очаквам да получа конкретна информация какво е направило или по-точно какво не е направило Министерството на финансите по този конкретен повод. Ще очаквам с нетърпение информацията от министър Орешарски.
Аз обаче съм крайно неудовлетворен от повтарянето на това, че националната статистика, господин председател, дава тази цифра и ще Ви помоля Вие да прочетете официалния отговор на статистиката. (Народният представител Нено Димов подава лист на председателя господин Любен Корнезов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте сега, аз не съм четец.
НЕНО ДИМОВ: За да не кажат, че спекулирам, съм взел този отговор, защото министър Орешарски на предишно мое питане си позволи да каже 21%.
Моля Ви, господин председател, кажете какво казва националната статистика и ми кажете как да убедя министъра, че той нарушава закона? Той твърди, че процентите са 21, а официално те са 14. Толкова ли са, господин председателю? Там пише 14%.
Законът е казал, че ако процентите са по-малко от 20, не може да има увеличаване, господин министър – чл. 5 на закона. В момента от трибуната на Народното събрание Вие дадохте невярна цифра, в нарушение на закона увеличавате данъците.
Успоредно с това, във връзка с моя конкретен въпрос, ги харчите безконтролно. Аз съм убеден, че Вашият отговор до мен ще бъде, че няма никакъв контрол, че нищо не е започнало и ще започне – в бъдеще време, както са всички отговори.
Какво да направя с това – 14%, законът изисква 20, а министърът стои и от трибуната на Народното събрание ни казва отговорно като министър – 21?
Как бихте го квалифицирали Вие, господин председателю? Аз ще се въздържа, защото съм от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право да ми задавате въпроси, господин Димов. Поне така е по правилник.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Прав ли съм, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента сте прав, да, не сте седнал.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Заповядайте, господин Сотиров, за да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към господин Гагаузов е във връзка с приетия Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост относно чл. 41, ал. 1 от правилника за прилагане на закона, в която е предвидено увеличение на първоначалната наемна цена от 10 до 40 пъти при отдаване на държавни имоти под наем или чрез търгове.
Уважаеми господин министър, според мен е необосновано и несправедливо да се въвежда такова увеличение на основните цени за всички имоти във всички общини, тъй като не се отчита голямата разлика на пазарните цени на имотите в страната.
Още повече, че съгласно § 5 от Преходните и заключителнитеразпоредби на този правилник е предвидено преразглеждане и едностранно прекратяване на вече сключени наемни договори, което е в пряко противоречие със Закона за задълженията и договорите.
В тази връзка моят въпрос към Вас e дали смятате да бъде променен Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост и горепосочените разпоредби да бъдат изменени или отменени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Съгласно чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди се определя в зависимост от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, който размер съгласно чл. 34 от правилника е съобразен с местонахождението и качеството на жилището.
Освен това съгласно чл. 35, ал. 1 от същия правилник при изчисляване на размера на наемна цена на жилище със същата полезна площ и показатели, основната наемна цена може да бъде намалена до 10 на сто или увеличена до 40 на сто по преценка на ръководителя на съответното ведомство.
Считам, че определеният в чл. 41, ал. 1 от правилника твърде широк диапазон за увеличаване на първоначалната наемна цена при провеждане на търгове спрямо цената на жилището със същите показатели, тоест от 10 до 40 пъти, дава възможност да се съпоставят в значителна степен реалните пазарни наемни цени за съответния район – от 10 до 40.
В ал. 2 на същия член е посочена и допълнителна възможност първоначално определената наемна цена да бъде намалявана еднократно с 30 на сто, когато при провеждане на три поредни търга не се яви нито един кандидат. Досега в министерството са постъпили ограничен брой сигнали за наличието в отделни населени места на несъответствие между определената по правилника първоначална наемна цена и действителните пазарни цени на имотите. Тези сигнали ще се вземат предвид при подготовката на предстоящата промяна в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост.
Що се отнася до втората част от въпроса Ви – с разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на правилника не се цели прекратяване на заварени наемни правоотношения, възникнали по реда на отменения правилник, и провеждане на нови търгове за отдаване под наем. Предвидено е привеждането на тези правоотношения в съответствие с условията и реда, регламентирани в новия правилник. Това следва да се възприема като предприемане на действия за промени в наемните договори, сключени при действието на отменения Правилник за приложение на Закона за държавната собственост по отношение на нормативно изискуемото съдържание на договора, наемната цена и основанията за прекратяването. Същото се отнася и за всички клаузи, регламентиращи правата и задълженията на страните, които са уредени по нов начин в действието на Правилника за приложение на Закона за държавната собственост.
Когато наемната цена по сключени вече договори е по-ниска от първоначалната наемна цена за същия имот, определени съгласно чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, тя следва да бъде приведена в съответствие с нея, като се преизчисли по реда, предвиден в новия правилник. Основание за това е изменението на нормативната уредба, по която е определена цената. Клауза, която да дава право на наемодателя да променя едностранно наемна цена в такива случаи по правило следва да съществува в договора. Ако няма – няма как да бъде променен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров.
Господин Сотиров, в рамките на две минути имате право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, това, което казвате е така, но все пак, този, който управлява държавната собственост – дали е областен управител или представител на друга държавна институция, има възможността въз основа на закона да предприеме действия по едностранно прекратяване на договора с наемател. Доста са субективни критериите. Никъде не са дадени ясни критерии в кой случай ще бъде увеличена 10 пъти, в кой случай ще бъде увеличена 40 пъти цената. Това в крайна сметка остава да се прецени, примерно от даден областен управител. Ако той реши да преразгледа заварени отношения на базата на този закон, той спокойно може да вдигне цената на имотите, които са под негово разпореждане 40 пъти. За някои области това е едно непосилно вдигане на цената. По същество той може да принуди наемателите да се откажат и той да проведе нова процедура.
Тази предпоставка за такъв тип злоупотреби е много опасна. Аз съм съгласен, че на много места в страната лица, които управляват държавна или общинска собственост, в случая става въпрос за държавна собственост, не са сключили изгодни сделки за
държавата, но тогава би трябвало да им бъде потърсена персонална отговорност, че не стопанисват адекватно собствеността. Иначе, с приемането на такъв разпоредби не само, че не се защитава интерес, а по-скоро се създават предпоставки за недобросъвестност
от тяхна страна за накърняване интереса на хора, които са играли на търгове, на конкурси, инвестирали са. В крайна сметка, когато сме в ситуация на пазарна икономика, не е важно каква е базисната цена, а когато процедурата по провеждане на конкурс или търг е достатъчно прозрачна и обективна, тогава реално се получава цената. Иначе с такъв тип разпоредби ние създаваме един доста бюрократичен и непрозрачен механизъм, по силата на който могат едностранно да бъдат прекратявани правоотношения и длъжностни лица да злоупотребяват.
В крайна сметка тук има и хипотеза, при която може по тази наредба един имот, който не е атрактивен, да не се даде възможност той да бъде стопанисван пълноценно. На много места просто няма да се намери наемател и 30% занижаване или 10% не е достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Сотиров, мисля, че сме на едно мнение по въпроса за това, че държавната собственост трябва да се използва по възможно най-ефективния начин. Знаете, че значително изостанаха размерите на наемите, които се заплащат за ползването на тази собственост, затова беше редно това нещо да се промени. Тоест все пак държавата трябва да получава нещо близко до пазарната цена на сходен имот, който се ползва, да речем, между две частни лица, които сключват договор за използване имота на единия от другия. Затова се и направиха тези промени, които имат за цел да подобрят състоянието на имота. Разбира се, не трябва да се злоупотребява и с това “от 10 до 40 пъти”.
Ясно е, че тъй като цената е била много по-ниска в една малка и неатрактивна община, тя максимум ще се повиши с 10 пъти, а такива имоти, които са, да речем, в столицата, в други големи градове, които са по-атрактивни, те ще бъдат повишени с много повече. И така трябва да бъде.
Що се отнася до това, че е възможно някои от ведомствата, които отдават държавна собственост, да злоупотребят и да използват това увеличение не според предназначението или според икономическата ефективност на обекта, за да отстранят някой наемател, аз бих се съгласил, че това е възможно. Засега нямаме такъв сигнал, но трябва да Ви кажа, че от гледна точка на държавата си има сключен договор. Ако се злоупотреби и не отговаря на изискванията знаете, че по Закона за задълженията и договорите двете страни ще влязат вече в спор и то пред съда, пред институция, която би трябвало да отсъди правилно.
Знам и разбирам, че наредбата се нуждае от промяна и прецизиране. С това нещо аз съм съгласен. Ние ще работим по този въпрос, но трябваше да се реагира, за да не се получава така, че държавата буквално да подарява определени имоти срещу символична цена, с която не може да се заплати и едно стъкло, което е счупено на тези обекти.
Така че приемам Вашия въпрос като едно напомняне, че има нужда от усъвършенстване на този правилник, за което Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,01 ч.
С парламентарният контрол ще спрем дотук, въпреки че има и други питания и въпроси към министър Гагаузов.
 Позволете от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешната му готовност и за участието му в парламентарния контрол.
Следващото заседание на парламента е на 2 май 2007 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)

 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов