Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, днешният дневен ред беше гласуван на заседанието на 17 май, четвъртък, миналата седмица. Разполагате с него. Искам да ви предложа следното уточнение за гласуване, което беше обсъждано на заседанието на Председателския съвет.
Точка 3 от гласувания от вас дневен ред предвижда второ четене на Законопроекта за медицинските изделия.
В момента на предлагането на дневния ред предположението беше, че ще останат текстове за четене и за днешното извънредно заседание. Както си спомнят онези от вас, които бяха до края на заседанието по-миналата седмица, целият доклад за второ четене беше представен и обсъден в пленарната зала.
Затова сега предлагам т. 3 да стане т. 1 и с гласуването на дневния ред да гласуваме и процедурното решение да се гласуват текстовете от доклада за второ четене сега, веднага след началото на пленарното заседание, за да приключи процедурата по този законопроект и той да бъде предоставен за публикуване. След това да преминем към т. 1 и т. 2, които ще бъдат т. 2 и т. 3.
Както виждате и министърът на регионалното развитие и благоустройството е в пленарната зала и той ще участва в дискусиите, но преди това да извършим гласуването по Закона за медицинските изделия.
Гласувайте това предложение за днешния дневен ред.
Гласували 181 народни представители: за 171, против 3, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Преди да преминем към изпълнението на тази поредица от точки днес, ще ви направя две съобщения, моля да им обърнете внимание.
Едното е свързано с прекратяването на мандата на народни представители, избрани за членове на Европейския парламент. От нашите колеги това са: Атанас Папаризов, Евгени Кирилов, Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Маруся Любчева, Филиз Хюсменова, Димитър Стоянов и Десислав Чуколов.
Уточнението, което постигнахме на Председателския съвет, е след почивката в 16,30 ч. да се гласува решение на Народното събрание, с което да бъдат прекратени мандатите на народните представители, избрани за евродепутати, така както изисква Законът за избор на членове на Европейския парламент, гласуван от Народното събрание, по който бяха проведени и изборите за членове на Европейския парламент. Междувременно изискването е тези наши колеги да не участват в гласуванията, които предстоят, тъй като те вече по силата на закона са с мандат на членове на Европейския парламент – избрани, а не излъчени от този парламент, и поради това не може да се приложи текстът за съвместяване на два мандата.
Второто съобщение е свързано с организацията на работата ни до 20 юни, до края на следващия месец. Обърнали сте внимание, че Европейската комисия вече осъществява наблюдения върху седем законопроекта, които се разглеждат в Народното събрание, и ако не бъдат приети до 20 юни, дават повод на Европейската комисия да стартира процедура за налагане на санкции срещу България за неизпълнени задължения по Договора за присъединяване.
Освен това има няколко законопроекта, които са предмет на съдействие и потвърждение, както е наречена процедурата, свързани с критериите по правосъдие и вътрешни работи. Графикът, който е съставен и беше разгледан и на Председателския съвет, позволява да се вместим в срока 20 юни при една интензивна работа на парламента и в пленарната зала, и в комисиите, включително и чрез извънредни заседания през м. юни във вторниците – съответно на 5, 12 и 19 юни. Мнението на Председателския съвет беше единодушно, че сме длъжни да спазим този сгъстен график на работа, тъй като в противен случай парламентът ще изпадне в крайно незавидното положение да бъде институцията, причинила изпадане на България в неизпълнение на договорните си задължения по договорите с Европейския съюз, така че молбата и предложението, не само мое, а и на моите колеги, е да се постараем този график да бъде приоритетен в уточняването на седмичните програми и на парламента, и на комисиите.
С тези две пояснения, уважаеми колеги, преминаваме към точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Господин Корнезов ще поеме да представя текстовете, тъй като той водеше заседанието, когато се обсъждаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както си спомняте, уважаеми народни представители, текстовете до чл. 104 бяха гласувани, сега остава да гласуваме чл. 107 – има разминаване в номерацията, тъй като има преномериране.
Ще помоля председателя на комисията или заместник-председателя на комисията господин Кумчев, който докладва, да заповяда. Всички заедно да следим, за да не допуснем грешки.
Член 107 е по вносител и е предложение на комисията; членове 108, 109, 110, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117 –  предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Сега ще гласуваме Глава осма – наименованието по вносител. Тази глава е с един единствен текст.
Гласувайте наименованието на главата и чл. 118.
Гласували 134 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 8.
Текстовете и наименованието на главата са приети.
Глава девета, членове 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126 –  по вносител; членове 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133 – предложение на комисията; членове 134, 135 – по вносител; членове 136, 137, 138 –  предложение на комисията; чл. 129 става чл. 139 – по вносител; чл. 140 – по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
 
 
Уважаеми народни представители, по чл. 141 господин Руденко Йорданов беше направил предложение, което е редакционно – ал. 2 да е в единствено число.
Подлагам на гласуване това редакционно предложение на господин Руденко Йорданов.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е прието.
Поставям на гласуване чл. 141 така, както се предлага от комисията, с току-що приетата редакционна поправка.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
 Поставям на гласуване чл. 142, 143, 144, 145, 146, 147, 148, 149, 150 и 151, които са предложение на комисията, чл. 152 и 153 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Ще подложа на гласуване наименованието „Допълнителни разпоредби” и текста на § 1 – по вносител, в редакция на комисията.
В § 1 по т. 23 народният представител Руденко Йорданов направи следното предложение: „Не са медицински изделия, изработени по поръчка, серийно произведените медицински изделия,...” и т.н.
Поддържате ли предложението си?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): То е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В т. 23 се дава дефиниция – „Медицинско изделие, изработено по поръчка” е медицинско изделие...”.
Какво да пишем във второто изречение, което е пред вас? Вие дадохте тук, може би по-детайлно определение за това медицинско изделие. Кое е редакционното?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, подлагам на гласуване наименованието „Допълнителни разпоредби” и  текста на § 1.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Наименованието „Допълнителни разпоредби” и текстът на § 1 са приети.
Поставям на гласуване § 2 и § 3 – по вносител, които стават § 3 и § 4.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 5, 6, 7 и 8 – в предложение на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 9.  Обръщам ви внимание, че § 9 е по допълнителния доклад, който беше докладван и тук, в пленарната зала.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Параграф 9 е приет.
Подлагам на гласуване § 10 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 9.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 9 отпада.
Моля, гласувайте от § 11 по новата номерация по вносител до § 12, който става § 13 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 13 по вносител, който комисията предлага да отпадне.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 13.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Параграф 13 отпада.
Преминаваме към Допълнителния доклад.
Поставям на гласуване § 14, така както се предлага от комисията и § 15, както се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 16, който се предлага от комисията да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на параграфа.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Параграф 16 отпада.
Тук гласуването е малко по-сложно, но, разбира се, ще се справим.
Параграф 17, уважаеми народни представители, е по вносител – “Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”. Комисията не подкрепя текста на вносителя. Предлагате нова редакция, която става § 16.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 16, той е пред вас, да не го чета – че различните норми влизат в различно време в сила.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, има приложение към чл. 15, ал. 1, което беше образно разказано тук много точно от         д-р Кумчев.
Моля, гласувайте приложението към чл. 15, ал. 1.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Приложението към чл. 15, ал. 1 е прието, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Законът за медицинските изделия. Това беше един тежък, обемен закон.
От името на председателя и от мое име изказвам благодарност към комисията и, разбира се, към всички народни представители, които стоически стояха тук, макар и понякога в намален състав, за да можем да приемем в края на краищата този закон, наблюдаван от Европейския съюз.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРИСТРАННАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ТРАНСБАЛКАНСКАТА СИСТЕМА ПЕТРОЛОПРОВОДИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Водеща е Комисията по енергетиката.
Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, ако може да направя процедурно предложение за допускане на заместник-министър Калин Рогачев в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Тъй като виждам, че залата оредява, още веднъж да припомня това, което председателят на Народното събрание съобщи в началото, и което беше гласувано: в 16,30 ч. – след почивката, предстои гласуване за освобождаването на народните представители, които са избрани за евродепутати. Следователно, уважаеми народни представители, трябва да бъдем в залата, трябва да имаме необходимия кворум. Обръщам се не само към народните представители, които са тук, в тази зала, но които са и извън нея.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на заместник-министъра в пленарната зала.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Да продължим с доклада.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги,
 
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-22 за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония, внесен от Министерски съвет на 24 април 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 май 2007 г., Комисията по енергетика обсъди внесената от Министерски съвет Тристранна конвенция относно трансбалканската система петролопроводи “Бургас – Вльора” между Република Албания, Република България и Република Македония.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министúра на регионалното развитие и благоóстройството господин Калин Рога÷ев.
Тристранната конвенöиÿ е подписана от представителите на Репóблика Албаниÿ, Репóблика Македониÿ и Репóблика Бúлгариÿ на 31 ÿнóари 2007 г.
Проектúт за изграждане на петролопровода “Бóргас – Влüора” е един от приоритетните енергийни инôрастрóктóрни проекти на Репóблика Бúлгариÿ с важно регионално зна÷ение. Неговата реализаöиÿ ùе доведе до повиøаване на ролÿта и зна÷ението на Бúлгариÿ в района от геополити÷еска гледна то÷ка. Проектúт следва да се разглежда и като ÷аст от енергийната инôрастрóктóра сúпровождаùа трасето на Паневропейски коридор № VІІІ. Неôтопроводúт ùе бúде с дúлжина около 870 км и трасето мó ùе преминава през териториите на Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ и ùе завúрøи на териториÿта на Репóблика Албаниÿ. Размерúт на о÷акваната инвестиöиÿ за изграждането мó е около 1,2 млрд. евро при капаöитет на транзита от 35 млн. т сóров петрол годиøно.
Един от еôектите за страната от изграждането на петролопровода е о÷акваното ангажиране на бúлгарски ôирми в строителството на териториÿта на Бúлгариÿ.
По законопроекта взеõа отноøение следните народни представители:
Народниÿт представител Иван Иванов относно доставките на сóров петрол от страна на ôирмата-достав÷ик и осигóрÿване на пúлниÿ мó капаöитет, екологи÷ните рискове и вúзможностите за доставки на петрол за ÷асти÷но задоволÿване на местното потребление директно от терминала без заплащане на транспортни разходи.
Народният представител Минчо Христов относно сигурността в ангажиране на български строителни форми на етапа изграждане на петролопровода.
Народниÿт представител Рамадан Аталай изрази становиùе, ÷е петролопроводúт е важен и необõодим за Бúлгариÿ енергиен инôрастрóктóрен проект и предложи на ÷леновете на комисиÿта да подкрепÿт законопроекта.
След обсúждане на предложениÿ законопроект бе проведено гласóване, като сúс 7 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “вúздúржал се”, парламентарната Комисиÿ по енергетика реøи:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното сúбрание да приеме на пúрво гласóване Законопроекта за ратиôиöиране на Тристранната конвенöиÿ относно трансбалканската система петролопроводи междó Репóблика Албаниÿ, Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ, внесен от Министерски сúвет на 24 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви, господин Аталай.
Има дóмата председателÿт на Комисиÿта по бþджет и ôинанси,  за да представи становиùето на комисиÿта.
Заповÿдайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодарÿ Ви, господин председател.
“На редовно заседание на Комисиÿта по бþджет и ôинанси, проведено на 3 май 2007 г., беøе разгледан Законопроектúт за ратиôиöиране на Тристранната конвенöиÿ относно трансбалканската система петролопроводи междó Репóблика Албаниÿ, Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ.
На заседанието присúстваõа господин Калин Рога÷ев, заместник-министúр на регионалното развитие и благоóстройството, и господин Стеôан Гóн÷ев, на÷алник на кабинета на министúр Гагаóзов.
Законопроектúт беøе представен от господин Рога÷ев.
Тристранната конвенöиÿ е подписана от представителите на Репóблика Албаниÿ, Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ на 31 ÿнóари 2007 г.
Петролопроводúт “Бóргас – Влüора” ùе бúде с дúлжина около 870 км. Размерúт на о÷акваната инвестиöиÿ за изграждането мó е около 1,2 млрд. евро при капаöитет на трúбата от 35 млн. т неôт годиøно.
След приклþ÷ване на обсúждането се проведе гласóване, което приклþ÷и сúс следните резóлтати: 6 гласа “за”, 3 гласа “против” и без “вúздúржали се”.
Вúз основа на проведеното обсúждане Комисиÿта по бþджет и ôинанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното сúбрание да приеме на пúрво гласóване Законопроекта за ратиôиöиране на Тристранната конвенöиÿ относно трансбалканската система петролопроводи междó Репóблика Албаниÿ, Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ, внесен от Министерскиÿ сúвет на 24 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви, господин Димитров.
Има дóмата госпожа Фатме Илиÿз, за да представи доклада на Комисиÿта по вúнøна политика.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, óважаеми колеги народни представители!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-22 за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На 2 май 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министúра на регионалното развитие и благоóстройството господин Калин Рога÷ев.
Проектúт за изглаждане на петролопровода “Бóргас – Влüора” е един от приоритетните енергийни и инôрастрóктóрни проекти на Репóблика Бúлгариÿ с регионално зна÷ение. Проектúт следва да бúде разглеждан като ÷аст от енергийната инôрастрóктóра по трасето на Паневропейски коридор № VІІІ.
Неôтопроводúт “Бóргас – Влüора” ùе бúде с дúлжина около 870 км и трасето ùе преминава през териториÿта на Репóблика Бúлгариÿ, Репóблика Македониÿ и Репóблика Албаниÿ. Размерúт на о÷акваната инвестиöиÿ за изграждането мó е около 1,2 млрд. евро при капаöитет на трúбата от 35 млн. т неôт годиøно.
Конвенöиÿта регламентира основните принöипи от развитието на проекта и експлоатирането на неôтопровода.
Вúз основа на проведеното обсúждане, Комисиÿта по вúнøна политика прие следното становиùе:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното сúбрание на основание ÷л. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конститóöиÿта на Репóблика Бúлгариÿ да ратиôиöира сúс закон Тристранната конвенöиÿ относно трансбалканската система петролопроводи междó Репóблика Албаниÿ, Репóблика Бúлгариÿ и Репóблика Македониÿ, подписана на 31 ÿнóари 2007 г.
Становиùето беøе прието единодóøно.” Благодарÿ ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодарÿ Ви, госпожо Илиÿз.
Уважаеми народни представители, ÷óõте становиùето на трите комисии.
Господин министúр, желаете ли да представите законопроекта?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Нÿма какво да добавÿ. Законопроектúт е представен добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чóõте становиùето на министúра - господин министúрúт може и има право да представи законопроекта, но той с÷ита, ÷е законопроектúт е добре представен от трите комисии и нÿма какво да допúлва.
Откривам дискóсиÿта по законопроекта.
Имате дóмата, óважаеми народни представители.
Заповÿдайте, госпожо Манева.
 
 
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Както проекта, който обсъждаме, така и споразумението, отнасящо се за Бургас-Александруполис, са два проекта, които пораждат сериозни тревоги, свързани с екологичните рискове. Неслучайно много колеги в своите изказвания подчертаха, че екологичните рискове са напълно пренебрегнати при представянето на тези два проекта.
За съжаление не за първи път парламентът проявява ниска екологична култура. Примерите са многобройни – и „Натура 2000”, и нарушаването на границите на парк „Витоша”, и застрояването на защитени територии. Но в случая става дума не само за емоции, за екологичните пристрастия, за екологична култура, става дума за грубо нарушение на българското законодателство.
Ако господин Аталай, като председател на Комисията по енергетиката, не познава екологичните закони и това в някаква степен не е изненада, то се учудвам защо господин Божинов, за съжаление него го няма, госпожа Арсенова, господин Великов – хора, които професионално са задължени да следят спазването на законите, мълчат.
Съвсем погрешно в заключението на Комисията по енергетика се казва, че „тези проблеми ще се разглеждат на по-късен етап, когато ще се прави ОВОС от инвеститора”.
Уважаеми колеги, в случая не става дума за ОВОС. Българският закон за опазване на околната среда изисква да се прави екологична оценка. Екологична оценка съгласно чл. 84 от Закона за опазване на околната среда се прави на всички програми, планове и други подобни документи, когато очертават рамката на бъдещото развитие на инвестиционни предложения. За какво става дума? Двете предложения влизат точно в този текст. Прочетете и § 22 от Преходните разпоредби на този закон. „Екологична оценка се извършва преди акта на най-ранното одобряване по реда на специален закон” – закон, който трябва да се одобри от Народното събрание. Това е изричен текст в § 22. Има пълно пренебрегване на изискването за извършване на екологична оценка.
Какво се прави при извършването на екологична оценка? „Оценява се характеристиката на последствията на засегнатите територии по отношение на същност, обратимост и комулативен характер на предполагаемите въздействия” – абсолютно задължително за двата проекта; „прави се оценка на потенциалните трансгранични въздействия”. Проектът е за Черно море. Мисля, че всички вече знаят какви са възстановителните способности на Черно море, знаят, че има специална конвенция, която задължава всички черноморски страни при всеки инвестиционен проект да уведомяват другите, така че в случая се нарушават и други международни споразумения. ”Оценява се размерът и пространственият обхват на въздействието, потенциалният ефект и риск за здравето на хората и околната среда, оценява се ценността, уязвимостта на засегнатите територии, оценява се въздействието върху ландшафтите – нещо, за което много пъти се говори, както и върху елементите от националната екологична мрежа.” На всички тези въпроси трябва да бъде даден категоричен и ясен отговор на най-ранен етап – преди да се е родило инвестиционното предложение. Нещо повече, това задължение – извършването на екологична оценка, е задължително за извършването на по-нататъшното одобрение на инвестиционните предложения. Тази оценка се възлага от Министерския съвет, не се възлага от инвеститора. И ако възникнат някакви подозрения, че тази оценка не е необходима, трябва да има категорично заключение на министъра на околната среда – това е категоричен текст в Закона за опазване на околната среда – „министърът на околната среда и водите се произнася с решение за необходимостта от екологична оценка”. В случая тези два проекта фигурират в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда като задължителни за извършване на екологична оценка. И ако правителството има някакви съображения да пренебрегне този законов текст, то министърът на околната среда и водите е задължен да се произнесе и да се аргументира защо това не се прави. Пренебрегването на екологичната оценка е грубо нарушение на закона.
Колеги, вие подкрепихте грубо нарушение на закон, който ние сме гласували преди две години – това е абсолютно недопустимо. Това е процедура, която може и трябва да се обжалва, защото не са спазени поне 5-6 текста от Закона за опазване на околната среда.
Тук беше казано, бяха направени опити да се защитават проектите от  гледна точка на това, че едва ли не нямало рискове. Казвам това, защото и то не беше направено както трябва. Беше изтъкнато, че имало многобройни примери с подобни проекти в Турция и Норвегия. Колеги, забравяте, че крайбрежието на Турция и Норвегия е десетократно по-голямо, отколкото това на България. И ние доставяме огромна радост както на турските, така и на гръцките бизнесмени, които се занимават с туризъм, съсипвайки черноморското крайбрежие, което е с ограничен обхват, като развиваме бизнес с огромни екологични рискове и унищожаваме потенциала си на туристическа страна. Мисля, че по този въпрос се произнесоха много колеги.
Аз искам да ви обърна още веднъж внимание, че с ратифицирането на тези две споразумения, с приемането на решение за подкрепа на тези две споразумения, без екологична оценка, която, пак казвам, трябва да се извършва на най-ранен етап, ние грубо погазваме законите, които сами създаваме. Даваме изключително лош пример и неслучайно нямаме авторитет като институция. Мисля, че имаме възможност да коригираме това становище и да не подкрепим този законопроект, докато не се спазят законовите изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Капон, Вие изявихте желание да вземете отношение по разглеждания законопроект, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В продължение на законопроекта за Бургас-Александруполис, за който твърдях, че регистрацията ще бъде в офшорна територия, независимо че е маркиран  Европейският съюз, днес  сме свидетели на едно споразумение, от което искам да ви цитирам т. 8.9 „Залог”, където ясно е казано: „Всички проекти, обезпечения, приходи в тях ще се депозират в офшорни банкови сметки”, т.е. ясно и категорично е заявено, че трябва да бъдат под непрозрачна процедура, така че да не е ясно на всички акционери, които ще имат по-нататък инвестиционна част. С това лично аз имам съмнения, че става въпрос за корупционна схема, която да бъде управлявана от вашето правителство.
Като допълнителен аргумент към аргумента на госпожа Манева: считам, че не можем да ратифицираме договора в този му вид, въпреки че от страна на България това споразумение е подписано и от нас искате ратификация с този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук представлявам мнението на ВМРО и на Българския народен съюз. Ние ще подкрепим проекта АМБО, за разлика от проекта „Бургас - Дедеагач”, който не подкрепихме, поради простата причина, че там България губи финансов интерес за сметка на гръцкия танкерен флот. Проектът АМБО има икономическо и политическо значение, защото всичко, което ни свързва с Македония и с Адриатическо море, е добро. Всичко, което стои в гръбнака на Коридор № 8, също е добро за българските национални интереси. Коридор № 8 прави така, че вече да не мечтаем за Солунската митница и за Солун, защото на практика голяма, огромна част от товарите от Южна Европа за Средния Изток и до Китай ще минават през България. А един петролопровод като АМБО е гръбнак на този коридор, на тази бъдеща ж.п. линия и автомагистрала. Разбира се, там ще има и 5 фабрики - 5 помпени станции, които ще служат също и като пазар за българския ток и за много други неща. Но Коридор № 8 и в частност коридорът АМБО имат и умиротворяващ ефект за Македония и за Албания – ние го подкрепяме и затова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ни ред?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Много е грозно, когато никой от мнозинството не защитава собствения си законопроект.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): От кого да го защитаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, добре знаете, че нямаме възможност да задължим народните представители.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект?
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократи за силна България няма да подкрепят Законопроекта за ратификация на Договора за строителство на петролопровода “Бургас – Вльора”. Това междупрочем е един достоен отговор на клеветите, които бяха оправени преди 20 май на последното заседание, че ние сме изразявали русофобска позиция, когато не подкрепихме петролопровода “Бургас – Александруполис”. Напротив, ние нито изразяваме русофобски, нито американофобски позиции. Ние просто смятаме така, както ни задължава клетвата като народни представители – да защитим интересите на българските граждани.
Двата договора, както са ни представени, при параметрите, които са заложени, действително не защитават интересите на българските граждани. Основното, поради което ние не можем да подкрепим и този законопроект, е това, че в резултат на отстъпления от заети вече позиции, българското правителство се съгласи в Бургаския залив да бъдат построени, да бъдат експлоатирани два нефтени терминала, освен съществуващия вече при Росенец терминал за “Лукойл”. Това наистина превръща Бургаския залив в една промишлена зона, нанася непоправими щети на туристическия бизнес и когато това се разбере, както казах и преди, няма да го има нито този министър, нито това правителство, но тогава българските граждани ще търпят всичките щети – икономически и финансови, от строителството на тези два петролопровода.
Едновременно с това и в този договор, както и в предишния, няма никакви гаранции за запълването на тръбата с проектните 35 млн. т петрол. И в предишния, и в този състоянието е едно и също.
И на следващо място – и в предишния, и в този законопроект няма никакви гаранции за наемане на български фирми и български работници за осъществяването не само на строителството, а и на експлоатацията на петролопроводите. Тези аргументи ние смятаме за най-важни. По тази причина ние не можем да подкрепим този законопроект, но няма да спестя и да кажа, че по отношение на текст, на права и на задължения, които се поемат, този договор е наистина много по-качествен от договора за “Бургас – Александруполис”. И ще се аргументирам съвсем ясно.
Договорът за строителството на “Бургас – Вльора” почива върху договора за Енергийната харта, по който договор България, Македония и Албания са страни и чиито разпоредби ще бъдат спазени изцяло при строителството на “Бургас – Вльора”. Няма такава правна рамка при строителството на петролопровода “Бургас – Александруполис”. Защо няма? По простата причина, че Русия не е страна и отказва да подпише договор за Енергийната харта. Защо се отказва и до какво води това? Съгласно договора за Енергийната харта принципът на реципрочност е основополагащ, което означава, че с договора “Бургас – Вльора” всяка една от страните има достъп до петролопроводната мрежа на Македония и на Албания, тоест на страните, които са подписали. По договора “Бургас – Александруполис” Русия ще строи и експлоатира продължението на тръбопроводната си система през територията на България и Гърция, но отказва реципрочен достъп на България до нейната собствена тръбопроводна система на територията на Руската федерация. И това министърът го знае отлично. Фактически по този начин, господин министър, Вие сте подписали два договора, в които давате различни права и задължения на българската държава, която Вие сте представлявали.
На второ място, в Договора за строителство на “Бургас – Вльора” изрично се разписва, че по отношение на данъчните такси и митническите задължения държавите поемат единствено задължението за равноправно третиране с не по-малко благоприятен режим от този, приложим за предприемачите в съответната страна в съответствие с общото данъчно законодателство. Противно на очакванията в Договора за строителство на “Бургас – Александруполис” министърът е поел други задължения, а именно: в чл. 9, че трябва да се предоставя най-благоприятен данъчен режим и малко по-надолу и митнически режим, да се освобождава от заплащане на данък добавена стойност при внос на оборудване и окомплектоване за строителството на петролопровода, както и ускоряване на процедурите за възстановяване на ДДС.
Това, което ние като страна – членка на Европейския съюз, трябва да извършваме, е да искаме наистина равноправно третиране на всички тези въпроси, а не това, което е направено от българското правителство – да се даде специална преференция на руската страна, която с мажоритарния си дял е реален собственик на петролопровода “Бургас – Александруполис”.
Следващото, което е особено важно – размерът на таксите. Размерът на таксите, господин министър, при “Бургас – Александруполис” се определя единствено от международната проектна компания. В същото време – и тук наистина е защитен българският интерес, но явно поради общата рамка на предложения текст, размерът на таксите, съгласно чл. 6 на договора за “Бургас – Вльора”, се определя: “Всяка страна, на базата на двустранно споразумение с компанията, която ще оперира, ще определи тарифите на транзитния пренос на петрола през съответната територия”. Защо такъв текст няма там, където руската страна е мажоритарен собственик? От къде на къде там се дават специални преференции просто защото Русия е собственик на петролопровода?
Продължавам нататък: този договор позволява да се отделят количества от петрола за съответната държава. То е изключително за България и се казва, че правилата за отвеждане на петрола от съответните държави за националното им потребление се определят с чуждестранен договор. При договора за “Бургас – Александруполис” няма една капка петрол, която може да бъде определена съгласно текстовете на договора. Той е единствено транзитен петролопровод. Ако Вие, господин министър, ми прочетете къде е записано, че можем за национално потребление там да отделим петрол, ще се извиня. Но такъв текст изобщо няма.
Продължавам нататък. Това, което е особено важно, е, че докато при петролопровода “Бургас – Александруполис” няма, господин министър, фиксиран срок, което прави руската страна вече собственик на петролопровода “Бургас – Александруполис”, тук ясно е записано, че всяка страна определя условията и реда, при които трансбалканският петролопровод ще бъде прехвърлен към съответната държава след изтичане на договора на двустранното споразумение. Което означава, че България по този петролопровод ще стане собственик на тръбата, която преминава през нейна територия, след срока, при който ще бъде разписана експлоатацията.
В заключение, въпреки че като договор този за “Бургас – Вльора” е много по-качествен и се защитават интересите на България, Македония и Албания много по-добре, ние, поради основните причини, които каза и госпожа Манева, и аз, няма да подкрепим ратификацията на договора. Благодаря.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма желаещи за реплики.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Господин Христов, аз обявих, че Вие поискахте думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Част от проблемите, които ще поставя на вашето внимание, поставих по време на дебата в Комисията по енергетиката.
Първото, което бие на очи, е липсата на екологична оценка – нещо, което беше казано преди мен. Открит стои въпросът: при евентуална авария, при евентуален разлив кой ще поеме не само преките щети за екологията, но и косвените щети за туризма? Кой ще поеме примерно щетите, които могат да възлизат на десетки, не дай, Боже, и на стотици милиони долари? Знаете какъв е оборотът на туризма в бургаското Черноморие.
Мисля, че трябва да имаме ясен отговор на този въпрос преди да предприемем ратификация на въпросния законопроект.
Друг много сериозен въпрос, който повдигнах в Комисията по енергетиката, повдигам го и пред вас: какви са приходите за инвеститорите и какви ще бъдат приходите за българската държава? Мисля, че разликата, поне на примависта която се очертава, е грандиозна. Оказва се, че частните инвеститори ще печелят десетки пъти повече, отколкото българската държава.
Тук възниква логичният въпрос: защо българската държава не се организира и не инвестира в този или в другия сходен проект за нефтопровод? Това според мен е изключително важен въпрос, по който трябва да помислим. Още повече, както беше споменато преди малко, приходите ще отиват в офшорни компании. Всички знаем за какво служат тези офшорни компании – за да прикриват реалните доходи и за да не се плащат данъци в съответната държава, тоест в България.
Третият въпрос, който бих засегнал тук, е въпросът за бъдещето на Западните Балкани – това, което става в съседно Косово, в Западна Македония ако искате. Тук се чу тезата, че проектът “Бургас – Вльора” ще има, цитирам точно, “омиротворяващ ефект”. Аз мисля, че това не е съвсем доказано – говоря от позицията на човек, който се занимава повече от десет години със сигурността на Балканите и на Каспийския регион.
В много случаи именно по трасетата на нефта и на газа умишлено се предизвикват конфликти, за да може тази цена в световен мащаб да се държи висока. Няма да влизам в подробности по тази тема. Така че омиротворяващият ефект, за който говори един колега преди мен, мисля, че би трябвало да се докаже с повече аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към народния представител Минчо Христов? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Много странно мълчание днес в залата от малцинството, което представлява уж мнозинството. Казвам го, защото виждам, че от НДСВ няма никой, има само трима души от ДПС, има и един министър, дето се е скрил зад банката.
Господа, толкова ли ви е срам да си защитите проекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От НДСВ има, виждате сега – малко, ама има. И то качествено.
НЕНО ДИМОВ: Качеството си е социалистическо качество, в някакъв петилетен срок направено. Толкова ли ви е срам да си защитите проекта, че мълчите? Като гледам, и министъра го е срам, стои тук и само дето не се е почервил. (Реплика от министър Асен Гагаузов.)
А, въобще не му пукало на министъра. Ами щом на един министър не му пука за държавата, какъв министър може да е той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде, моля ви се, говорете си!
НЕНО ДИМОВ: Господин министърът си говори и ми обяснява какви проценти щял да има.
Господин министър, Вашият процент по този договор очевидно е голям. Не знам колко е, но очевидно е голям. (Реплика от министър Асен Гагаузов.)
Какво се получава в момента? Получава се един проект без никаква обосновка. Защо не дадете обосновка? Защо, господин министър, не възложихте да се направи комплексна оценка – не само екологична, а и икономическа? Какво ще доведе този проект на България и какво ще отнеме от България? На Вас не Ви пука за това – Вие го казвате. На Вас не Ви пука, защото сте министър, който иска 10%, вероятно може би 20, може би 30 – не знам, при този договор сигурно и 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Димов, нека… (Реплика от министър Асен Гагаузов.)
НЕНО ДИМОВ: Може и 120 да искате. Господин министър, благодаря, че си признахте.
Какво се получава обаче в района? Представям си собствениците на апартаменти, хотели и прочие на Слънчев бряг, които стоят, срещу тях гледат огромни танкери с височината на четириетажни сгради и се опитват да продадат туристическа услуга. Турист, който ще дойде да гледа танкер и да му мирише на петрол – това ще е в северната част, където ще бъде този конкретен проект, терминалът на този конкретен проект. Или пък от южната страна някой, който също е собственик на хотел, който е инвестирал много, който е взел заем от банката, ще накара платежоспособен турист да дойде да гледа танкер и да му мирише на петрол. Като влезе в морето, да се къпе в разлив от петрол или пък да се опитва да си свали мазута от краката.
Как видяхте икономическото развитие на Бургаския регион, господин министър на регионалното развитие, и защо заобиколихте Закона за регионалното развитие, който изисква тези неща да се гледат на регионално ниво? Не само Закона за околната среда.
Как го пречупихте през хората? Ще минават 35 милиона, казвате, през държавата. От тези 35 милиона направихте ли оценка колко ще изтекат в Черно море? А от другите 35 колко ще изтекат в Черно море?
На един малък залив, какъвто е Бургаският залив, три терминала – не един, не два, три. В момента има един и има достатъчно проблеми. Защо са три? Защо не се опитахте да оставите да е само един или да се направят най-много два? Защо взехте решението да е толкова опасен по дъното на морето – да минава и всяка котва да може да го скъса? Оценихте ли риска от това какво ще се случи от евентуален разлив и колко време ще отнеме на някого да дойде да го почисти и да го спре? Оценихте ли колко печелим оттук, защото господин Димитров гордо заявява, че става дума за 1 млрд. 200 млн. евро инвестиция, ама от тази инвестиция половината ще бъде най-много в България? Оценихте ли тази инвестиция как се съпоставя само с едногодишния приход от туризъм по Южното Черноморие?
Казвате, ще има работни места. Оценихте ли тези работни места колко време ще работят, какъв приход ще имат и колко ще загубят другите работни места, които ще бъдат затворени в Южното Черноморие? Оценихте ли какво ще стане в гр. Бургас, какво ще стане в Созопол, в Несебър? Нищо няма да стане, разбира се. Ще стане промишлен район със затихващи функции и с три огромни тръби.
Много е срамно, когато погледнеш по този начин. Още по-странно е, когато един български министър казва, че не му пука за българските граждани.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: За вас, за вас не ми пука!
НЕНО ДИМОВ: Да, за българските граждани не Ви пука, господин министър! Не Ви пука за българските граждани, само че това е, защото Вие не сте български министър! (Реплики на министър Асен Гагаузов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, помежду си не разговаряйте...
НЕНО ДИМОВ: Вие сте един купен министър! Не знам точно от кой сте купен. (Реплики). Не знам, господин министър. Ще дойдете тук и ще го обясните от трибуната, господин министър. Няма защо да ми говорите на мен. Кажете на българските граждани защо не Ви пука за тях. Не го казвайте само на мен. Застанете тук и кажете честно: на мен не ми пука за вас, защото този проект е важен за мен! Важен е за Вас като министър на регионалното развитие и благоустройството. Важен е, защото – и обяснете, продължете да обяснявате. Така че, тежко и горко на тези, които са инвестирали в Бургас. Много се чудя как ще искате следващия път доверието им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към господин Нено Димов? Няма.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Каква реплика да му кажеш? Този човек е изтъкан от омраза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Обявявам, че Демократи за силна България изразходваха своето време. Другите парламентарни групи имат предостатъчно.
Още веднъж се обръщам към народните представители, които са в залата, разбира се и към министъра, ако желаят, да вземат отношение по този законопроект. Няма желаещи.
В такъв случай обявявам дебатите за приключили.
Днес на Председателския съвет не можахме да стигнем до единно становище по това кога ще бъдат гласуванията по законопроекта, който всъщност вече приехме на първо четене.Съобщавам, че евентуално утре сутринта ще бъде решен този въпрос и е възможно в сряда сутринта да се пристъпи към гласуване на този законопроект. Това да се има предвид от уважаемите народни представители.
Преминаваме към      следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 ОТ 19 МАРТ 2007 Г. НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – АВТОМАГРИСТРАЛА ”ТРАКИЯ”), ПОДПИСАН НА  26 ЮЛИ 2000 Г.
Водеща по този законопроект е Комисията по бюджет и финанси.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, в страни от микрофоните): Моля за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не така, господин Димитров! Като направите процедура ще трябва да я поставя на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Да влязат в залата, знаете как го правим досега, ама миналия път господин Иван Иванов пък ми направи забележка, че съм допускал заместник-министри в залата без гласуване и искаше без гласуване да предаваме по телевизията заседанието.
Заповядайте, но ще питаме господин Иванов и ако разреши, добре. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми господин Иванов, предлагам за по-конструктивното обсъждане в залата да позволите да влязат или по-скоро да остане господин Калин Рогачев – заместник-министър, който вече е тук по предходната точка, както и господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Фонд „Републиканска пътна мрежа”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Има ли някой народен представител, който да не е съгласен с това предложение?
Господин Иванов, нали и Вие сте съгласен и няма друг път да давате аргументи по аналогия? Добре.
Хайде, поканете господата да влязат.
Хайде сега, председателю на Бюджетната комисия, докладвайте!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26.04.2007 г. беше разгледан Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха господин Веселин Георгиев, изпълнителен директор на Фонд „Републиканска пътна мрежа”, госпожа Боряна Долапчиева – директор на Дирекция „Кредити, бюджетни инвестиции и концесии” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Габриела Генчева – старши експерт в Дирекция „Външни финанси” и госпожа Нели Савова – главен експерт в Дирекция „Външни финанси” в Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Георгиев.
Финансовият договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”) е ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 10 април 2001 г. Договорът е за заем в размер на 100 млн.евро и осигурява инвестиции за реализиране на проекта на стойност 240 млн. евро. Проектът цели изграждане на два автомагистрални участъка от автомагистрала „Тракия” с обща дължина 74 км.
Поради обективни причини изпълнението на проекта за периода 2002-2005 г. се забави, което доведе до отклонение от графика и плащанията по договора за заем с Европейската инвестиционна банка. Реалното строителство започна през лятото на 2003 г. Завършените и въведени в експлоатация автомагистрални участъци към момента са 52,3 км, като до края на 2007 г. предстои да бъдат завършени последните 21,7 км.
Съгласно договора, крайният срок за изплащане на траншовете е 31 декември 2005 г. С писмо от 30 август 2006 г., Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е отправил искане за изменение на финансовия договор по отношение на периода на отпускане и разпределение на траншовете, който Европейската инвестиционна банка е приела и е дала съгласието си за удължаване на срока за усвояване на средствата до 31 март 2007 г. Условията на договора за финансиране остават същите с изключение на условията, касаещи удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове, както и актуализиране на погасителния план.
Министерският съвет с Решение № 89 от 2007 г. е одобрил проект на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г., и е предложил на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1.
Народното събрание с Решение от 7 март 2007 г., обн.,  ДВ, бр. 23 от 2007 г., даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан от 26 юли 2000 г.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството на 19 март 2007 г. е подписал Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан от 26 юли 2000 г.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, 3 гласа „против”, 1 глас „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме  Законопроект за ратифициране на  Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан от 26 юли 2000 г., внесен от Министерския съвет на 17.04.2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Соломон Паси моля да докладва становището на комисията, на която е председател.
 
 
 
  
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
“На 25 април 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка по Проекта “България – автомагистрала “Тракия”, подписан на 26 юли 2000 г., и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписан на 26 юли 2000 г.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения.
Професор Мирчев, заповядайте да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще представя доклада на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка по Проекта “България – автомагистрала “Тракия”.
Аз няма да повтарям това, което представи господин Димитров, то беше подробно. Искам само да обърна внимание на следните фактори – да не бъркаме тази ратификация с някои други въпроси, които бяха при обсъждането на проекта за Решение за даване право за водене на преговорите. Искам да заявя това, на което в Комисията по транспорт и съобщения се обърна внимание – че меморандумът изтече. Въпросът е България да усвои остатъка от средства, за да може да се разплати за извършената работа по лот 1 и лот 5 и приключването на участъка от Свобода до Стара Загора, без да се нарушават параметрите и рамката на основното Заемно споразумение, сключено между България и Европейската инвестиционна банка.
Комисията по транспорт и съобщения обсъди този законопроект и единодушно – обръщам внимание, с 13 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Господин министър, ако желаете, да представите законопроекта.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този законопроект. Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не че това е първият случай, в който се случва подобно нещо, разбира се, това е постоянна практика и за това ми е думата. За какво става въпрос? За договор с фирми-изпълнителки на една стойност, при едни условия, а в процеса на работата и осъществяването на задачата цената рязко нараснала, дотолкова нараснала, че се налага да приемем този законопроект. Така е, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не, напротив. Двадесет милиона даже остават.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Двадесет милиона по първоначалните разчети. Има един лимит до 100 млн. или колкото е, да се отпусне, но първоначално договорите са за много по-ниска цена. Аргументите, че се е забавило началото на строителството и то е продължило по-дълго време, са само аргументи, но те с нищо не могат да обяснят увеличението на цената, на по-голямата стойност на километър от тези два лота, което е абсолютно недопустимо. Ако оттук нататък продължим все така: да се сключват договори при едни условия, след това да търсим начини да изменяме условията в ущърб на държавата, така че цените да стават по-скъпи, не виждам накъде ще идем и какво ще стане.
Логично е другото. По отсечката да има места, да има участъци, да има причини, поради които да е паднала цената. Но досега такова чудо не се е случвало: цената да стане по-ниска от първоначално възприетата и първоначално фиксираната, така че това са практики, които будят изключително много въпросителни. Защо се получава така? Пътуваме по новите отсечки и самите ние сме свидетели на това и виждаме, че само няколко месеца след тяхното пускане има места, които са на вълни. Пътуващите по тези отсечки – тук има такива, са го констатирали вече като факт. Значи касае се за лошо строителство, което лошо строителство явно върви да бъде оценено и да бъде плащано за него при едни по-големи цени от първоначално определените, на които са сключени договорите. И каквото и да кажете и както да оправдаете този акт, който трябва да гласуваме, той си остава факт. Затова се налага сега да гласуваме тази ратификация, защото се касае до по-големи суми от първоначално предвидените.
Затова ние от “Атака” като коректив на тези практики ще гласуваме против, за да си има обица на ухото правителството, че това е недопустимо и не трябва. Нека мнозинството да си поеме политическата отговорност за това, защото явно по този начин се премират фирмите-изпълнителки, които фирми-изпълнителки вероятно са били подбрани по едни критерии, които са били не най-добрите за държавата. За фирмите-строители, за които в пресата, особено за тази, която строеше лота Карнобат – Бургас, се изнесоха много нелицеприятни данни.
И сега, както се случва много често, и тази ратификация ще мине така леко, ще мине по терлички, без да се усети, с което ще бъдат завишени печалбите за фирмите, осъществили двата лота на една цена, която няма да бъде реална. И това е в ущърб на всички ни и на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект?
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече почти два месеца никой не говори какво става със скандалния Договор за концесията на автомагистрала “Тракия”, който в навечерието на парламентарните избори 2005 г. бе определен от лидера на БСП и сегашен премиер на Република България Сергей Станишев като грабежа на века. Защо не се говори?! На пръв поглед някой ще каже, че това мълчание на управляващите е заради миналите на 20 май избори за евродепутати. Или просто казано, да не се дразни отново избирателят и особено електоратът на БСП.
Но истината е съвсем друга.
На първо място, от щедро обявените от премиера господин Станишев и Вашия колега министър Мутафчиев няколко десетки елитни европейски банки, които едва ли не са влезли в ръкопашен бой коя да отпусне кредита от 715 млн. евро на концесионера на автомагистрала “Тракия”, се оказа, че няма европейска банка, с изключение на банката на Светия дух, повече известна като перачницата на пари на бившия диктатор на Чили Пиночет, която да финансира проект, изпълняван без да е съобразен с европейското законодателство, с Директивата за обществените поръчки, без публично обявен международен търг или конкурс и с всички правила на Европейския съюз. Тоест, на практика никой в Европа няма да даде искания от португалските фирми кредит.
Господин министре, тези думи не са мои. Те са на господин Иван Филип – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и в момента управител на ротационен принцип на Европейската банка за реконструкция и развитие в Лондон.
На второ място, както от Европейската комисия, така и от Евростат, идват ясни сигнали за недопустимост на този срамен за България концесионен договор, който противоречи както на европейското законодателство, така и, забележете, на нашия собствен Договор за присъединяване на България към Европейския съюз. На практика България ще трябва да продължи изграждането на автомагистрала “Тракиÿ” с финансови средства от Структурния фонд на Европейския съюз, както е записано в договора – “кредитен ресурс от Европейската инвестиционна банка и собствени средства”. Това, уважаеми колеги, е още една изключително важна причина Демократи за силна България да гласуваме днес против предлаганата ни от правителството ратификация.
Ще си позволя да ви припомня съвсем накратко предишните ни договори. Главната цел на тази ратификация, която плюс всичко друго е закъсняла с близо две години, е доказване на цената от 2 млн. 700 хил. евро на километър, постигната в концесионния договор. Как става това? През 2002 г. се провежда международен търг с участието на 17 големи пътностроителни фирми от цяла Европа. Лот № 1 “Оризово – Стара Загора” се печели от джоинт вънчърс “Рануей” при цена от 48 млн. 263 хил. евро, или забележете, при цена 1 млн. 297 хил. евро на един километър. Лот № 5 “Карнобат – Бургас” се печели от турската фирма “Догуш еко” при цена 45 млн. 844 хил. евро или 1 млн. 309 хил. евро на километър магистрала. Срокът за изграждане и на двата лот-а е през 2005 г. Да, ама не, колеги. Към момента Лот 1 все още се строи в участъка Чирпан – Стара Загора и вече струва на българския данъкоплатец 68 млн. евро, тоест към момента имаме 41% увеличение на договорената цена. Лот № 5 беше тържествено завършен и открит от премиера Станишев на 30 октомври м. г. при цена, забележете, 82 млн. 400 хил. евро или увеличението е над 82%.
Така че, уважаеми колеги, в днешната ратификация под благовидния предлог на правителството за промяна на срока на финансовия договор с Европейската инвестиционна банка от 2005-а на 2007 г. се крие неговата крещяща нужда да докаже колко изгоден е за българския данъкоплатец грабежът на века – договорът с португалците за концесията на магистрала “Тракия”. Вместо българската държава да си получи неустойките за повече от 2‑годишното забавяне на строителството на двете отсечки от магистралата, тя плаща от щедро по-щедро десетки милиони евро премии на турската фирма и на другата фирма строителка, само и само да докаже сумата от 2 млн. 700 хил. евро на километър. Вместо досега, уважаеми колеги, да сме забравили за строителството на тази магистрала и да пътуваме спокойно, да няма стотици жертви по пътищата на България, ние продължаваме да си заравяме главата в пясъка.
Затова аз и моите колеги от Демократи за силна България ще гласуваме против тази ратификация и ви призоваваме към това и вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Мин÷о Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър (който виждам в момента, че напуска залата), аз също ще гласувам категорично против тази ратификация и ще се опитам да аргументирам своята позиция с конкретни факти.
Всички знаете, че повече от две трети от магистрала “Тракия” вече са построени. България може би ще бъде единствената държава в света, която дава една полупостроена магистрала на концесия, но не тези части, които липсват и трябва да се дострояват, а цялата магистрала! Според министър Гагаузов – той признава пред медиите – държавата в продължение на тези 35 години ще получи ДДС от експлоатацията на магистралата в размер на 6 млрд. лева. Ако пресметнем, че ДДС-то е 20%      , това означава, че приходите за концесионера в продължение на 35 години ще бъдат в размер на 30 млрд. лева. Тези 30 млрд. лв., уважаеми колеги, ще бъдат – казвам го направо – ограбени от българските потребители, от онези, които използват магистрала “Тракия”. Неслучайно таксата да се отиде до българското Черноморие само след година и половина вероятно ще бъде в рамките на 50 лв., като тази такса ще нараства драстично в продължение на първите няколко години.
Аз съм един от малкото хора, който е държал договора за магистрала “Тракия” в ръце. Ще ви кажа, че там има няколко невероятни абсурда като тъй-наречените плащания по недостига, в които българската държава и всички ние се задължаваме да плащаме всичко, свързано със задълженията на концесионера, включително ако концесионерът реши да предизвика умишлен фалит, да вземе този кредит от над 700 млн. долара, след което да се изнесе в някоя топла страна, българската държава се задължава да плаща тези пари на банките кредиторки. Ето това е истината, колеги. Всички ние трябва да я имаме предвид, когато гласуваме ратификацията, предложена в момента.
Следващият момент, върху който искам да привлека вашето внимание, е, че за довършването на тази една трета от магистралата са необходими не повече от 200 млн. евро. В същото време концесионерът взема заем от над 700 милиона. Всички знаете къде ще отиде разликата.
Обръщам ви внимание и върху друг момент. В договора пише следното: “Българската държава се задължава да дострои три отсечки, след което да ги предаде на концесионера, за да може той да си построи пунктове за събиране на такси”.
Казвал съм вече в тази зала, ще  повторя пак: това е все едно, колеги, някой да построи един апартамент, след което да го даде на друг човек да му взима наема в продължение на 35 години. Това е абсолютно същото. Мисля, че ние не бива да допускаме подобен абсурд.
Третият проблем, върху който искам да спра вашето внимание, е необходимо ли е магистрала “Тракия” да се дава на концесия? Моят отговор е категорично “не”. Защо не се поучим от германския опит? Защо магистралите в България трябва да бъдат платени? Защо трябва да събираме допълнителни средства от българските граждани? Няма да се спирам тук на абсурдите, които се вършат от големите монополисти, БТК, енергоразпределителните дружества. Въпросът, над който трябва да се замислим, е защо магистралата трябва да бъде дадена на концесия и защо за преминаването по тази магистрала трябва да се събира такса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Павел Шопов има думата за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Чрез моята реплика искам да започна дискусия по този въпрос. Защото дискусия в обществото по въпроса дали да се дават магистралите на концесия или да се експлоатират от държавата няма. Господин Христов зададе много правилно този въпрос, но аз не съм съгласен с него в този смисъл - нека магистралите бъдат платени, господин Христов, но парите да влизат в държавния бюджет. Защото това ще си бъдат пари от българската магистрала, строена от българската държава и ще си влизат в българския бюджет, ще обслужват българския народ за социални нужди и ще обогатяват нашето общество, а няма да се изнасят парите в чужбина. Нали така, господин Христов? Да бъдат платени магистралите, но въпросът е къде ще отидат парите. Едно е да отиват в офшорната португалска фирма, друго е да влизат в българския бюджет,  което много ще улесни финансовия министър да връзва бюджета за всяка следваща година, защото тук наистина става въпрос за 15 млрд. евро.
Така че аз като потребител, като шофьор, като български гражданин съм съгласен да плащам за пътуването по магистралата, но моето възмущение е от тази страшна неправда, това страшно ограбване. И аз призовавам социалното мислене на хората от БСП да се разбунтува и да не допуска това. Да плащаме, но да си плащаме ние на българската държава парите, които й се полагат. Дали ще бъдат 2 евро, 3 евро, 4 евро и 5 евро, но тези пари да отиват за строеж на нови магистрали, за поддържане на пътища, а не в джобовете на международните португалски мошеници, каквито се очертават тези хора, които вземат това наше национално богатство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – проф. Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, обръщам се към Вас. Повтаряме дискусията от м. март, когато взимахме решението министърът на регионалното развитие и благоустройството да води преговори и чест му прави, че той само две седмици след това подписа.
На автомагистрала “Тракия” са се случвали много неща, да не ги казваме, вие всички знаете с какво е известна автомагистрала “Тракия”. Ние не обсъждаме концесионния договор, ние обсъждаме заемно споразумение, на което да се удължи само срокът, за да може да завърши от Свобода до Стара Загора. И ако някой си въобразява, че всичко е направено като автомагистрала и цитира разни цени на километър, извинявайте, но за да бъдат автомагистрали, трябва да бъдат изградени системи за преминаване на различни нива, сега са направени само отсечките към съседните.
Господин председател, не допускайте да изместваме дневния ред на заседанието. Ние говорим за Споразумението с Европейската инвестиционна банка. Тук се изсипват лъжи по концесионния договор. Аз не знам господин Минчо Христов какъв договор е държал, дали е държал договор или нещо друго в ръцете си, но това са абсолютни лъжи, които се говорят тук. Мисля, че много добре познавам този концесионен договор. Нека да се ограничим върху дневния ред и не допускайте отново да превръщаме пленарната зала в семинар дали трябва да даваме на концесия или не. Има приета държавна политика до 2013 г. по тези въпроси и който има, да си даде становището по тази Програма за модернизация на нашата републиканска пътна мрежа. Това е молбата ми към вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
Господин Христов, заповядайте за дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Мирчев, Вие добре знаете, че аз говоря с аргументи и с факти и никога не политизирам. Колкото до лъжите, кой сипе лъжи и кой не, Вие трябва да си спомните, когато успяхте да прокарате една поправка съвсем скоро, която осигури абсолютния монопол на БТК - достъпа до така наречената последна миля, която осигури абсолютните печалби на БТК, господин Мирчев! Трябва да се срамувате от това! Направихте го в противоречие с Конституцията и всички закони на българската държава.
Връщам се на конкретния въпрос, който беше поставен. Аз действително съм чел договора за магистрала “Тракия” в Секретната секция на Народното събрание и всичко, което казвам тук, съм го видял с очите си. Вие добре знаете това, господин Мирчев, не Ви прави чест да лъжете от тази трибуна по този начин.
Колкото до това трябва ли да бъде платена магистрала “Тракия”, уважаеми колеги, защо в Германия магистралите са безплатни? Защо никой не задава този въпрос? Как така две трети от магистралата беше безплатна толкова години, а сега ние трябва да я направим платена? И не само да я направим платена, а да дадем печалбите на няколко съмнителни фирми, които да източват тези печалби чрез така наречената Банку еспириту Санто, както добре каза колегата преди мен, в която переше парите покойният вече чилийски диктатор Аугусто Пиночет. Това е въпрос, над който ние трябва да се замислим.
И още нещо. Уважаеми колеги, време е да престанем да защитаваме интересите на шепа бандити, време е да защитим интересите на българските потребители. Казвам това не само по отношение на магистрала “Тракия”, казвам го по отношение на “Топлофикация”, казвам го по отношение на БТК, където всеки месец от всички българи се прибират 13,80 лв., без да са провели и един телефонен разговор. Ако това не е грабеж, кажете ми какво е! Казвам го и по отношение на цените на тока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече. А се и отклонявате от темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не се отклонявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще продължим с дискусията по този законопроект след почивката.
Още веднъж съобщавам на народните представители, че след почивката ще пристъпим към гласуване за освобождаването на нашите избрани евродепутати, за да може Централната избирателна комисия на свое заседание тази вечер да обяви следващите народни представители, които утре ще дойдат да положат клетва тук.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум и можем да приемаме решения.
Колеги народни представители, както решихме в началото на пленарното заседание и както ви бе напомнено от господин Корнезов преди почивката, предстои да гласуваме поредица от решения в съответствие с изискванията на Закона за избор на членове на Европейския парламент и процедурите, предвидени в Конституцията на страната и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по прекратяване на мандати на народни представители в Четиридесетото Народно събрание.
Постъпили са заявления за прекратяване на пълномощията като народни представители на следните представители в Народното събрание: господин Атанас Папаризов, господин Десислав Чуколов, господин Димитър Стоянов,  господин Евгени Кирилов, госпожа Илияна Йотова, господин Кристиан Вигенин, госпожа Маруся Любчева и госпожа Филиз Хюсменова.
Това са народните представители, които на изборите на 20 май 2007 г. бяха избрани за членове на Европейския парламент.
Ще ви представя по реда на изброените наши колеги проектите за решения, които трябва да гласуваме последователно поотделно, като първия проект ще ви представя изцяло – с преамбюла и диспозитива, доколкото преамбюлът е идентичен в отделните проекти. Само ще се позовавам на съответните текстове от нормативните актове, въз основа на които се взема решението.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Атанас Атанасов Папаризов, народен представител от 16. многомандатен избирателен район – Пловдив, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Избраните за членове на Европейския парламент, както стана ясно в началото на днешното пленарно заседание, не гласуват, тъй като според закона те вече не са носители на мандат от датата на избирането им.
Обявете резултата.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Десислав Славов Чуколов, народен представител от 19. многомандатен избирателен район – Русенски, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 151 народни представители: за 146, против 4, въздържал се 1.
Решението е прието.
 
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Димитър Кинов Стоянов, народен представител от 24. многомандатен избирателен район – София, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 10, въздържали се 5.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Евгени Захариев Кирилов, народен представител от 21. многомандатен избирателен район – Сливенски, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 150 народни представители: за 138, против 10, въздържали се 2.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Илияна Малинова Йотова, народен представител от 24. многомандатен избирателен район – София, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 149 народни представители: за 145, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Кристиан Иванов Вигенин, народен представител от 31. многомандатен избирателен район – Ямболски, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 142 народни представители: за 136, против 6, въздържали се няма.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Маруся Иванова Любчева, народен представител от 2. многомандатен избирателен район – Бургаски, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
 
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Филиз Хакъева Хюсменова, народен представител от 20. многомандатен избирателен район – Силистренски, считано от 20 май 2007 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 5, въздържали се няма.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, с това последно гласуване нашите колеги, избрани за членове на Европейския парламент, с пълно основание и спокойно могат да поемат своите мандатни задължения на представители на България в Европейския парламент и да положат съответната клетва.
Позволете ми и от ваше име да им пожелая успешна работа в Европейския парламент. Отговорността, която им се пада, е особена. Уверен съм, че и с работата си в Четиридесетото Народно събрание те доказаха, че имат качествата да бъдат и евродепутати.
Едновременно с това нека ги уверя, че с избора им за членове на Европейския парламент не считам, че те късат връзките си с българския парламент, с Народното събрание. Има и готовност, и намерения да бъдат осигурени съответни административни възможности, за да могат те да имат присъствие в парламентарните сгради. Разбира се, това не би трябвало да е чисто физическо и пасивно присъствие, а една жива връзка с работата на Европейския парламент.
Същевременно бих искал да изкажа и благодарността ни към онези, които досега представляваха България в Европейския парламент, излъчени от нашето Народното събрание, които направиха първата много важна крачка на представителство на България в Парламента на Европа още преди първите избори, още преди 20 май.
Уверен съм, че и в работата си в Народното събрание онези, които не са избрани за евродепутати, ще бъдат активни в поддържането на връзките на Народното събрание с Европейския парламент, тъй като, знаете, има една цяла поредица от инициативи, срещи, мероприятия, съвместни действия на националните и Европейския парламент и те ще играят една много важна роля на живата връзка от страна на нашето Народно събрание.
Още веднъж на добър час и успех в попрището на Европейския съюз в парламентарното му измерение! (Ръкопляскания.)
Благодаря ви.
Разрешете ми да отида да оформя надлежно, не знам дали е точната дума, онези преписки, които да позволят на Централната избирателна комисия да попълни състава на Четиридесетото Народно събрание с онези, които ще бъдат обявени за избрани съгласно листите по изборите за Четиридесетия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията по Финансовия договор за автомагистрала “Тракия”.
Бяха заявени няколко желания преди почивката. Господин Димов не го виждам.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с фактите по това споразумение.
Първият факт е, че договорът за строителство на това споразумение с изпълнителите е сключен от предходното правителство.
Вторият факт, свързан с това споразумение, е, че вместо тези отсечки от 72 километра Лот 1 и Лот 5 да струват 93 млн. евро, сега държавата ще заплати 150 млн. евро. Тоест, вместо 1 километър да е 1 млн. 300 хил. евро, вече е близо около 2 млн. евро.
Другият факт, който задължително трябва да споменем и го споменаха колегите от опозицията, е, че сегашната тройна коалиция подписа Договор за концесия на магистрала “Тракия”. Има ли връзка между това споразумение и Договора за концесия на магистрала “Тракия”? Безспорно има, защото става дума за финансов интерес. От една страна с подписването на концесията и удължаването на това споразумение реално се замитат следите на това, което е правено от предходното правителство, тоест, защо и как е оскъпено изграждането на магистрала “Тракия” с почти 60 млн. евро.
От друга страна, според мен тук има един политически мотив, а той е прост: подписването на двата документа в крайна сметка закрепва тройната коалиция, тоест, тройната коалиция се крепи на сделки от този род.
Затова ние ще гласуваме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, използвам възможността да кажа и аз няколко думи, тъй като залата се понапълни.
Наистина през последните години се сключват много договори от всички правителства, които са имали такава възможност, но ми се струва, че такива договори, които се сключиха през последните 4-5 години, са ненормално явление – изказвам лично мое мнение и ще ви кажа защо.
Със сключването на тези концесионни договори по принцип нашата страна обеднява все повече и повече и ще дойде един момент, той е съвсем близко, когато държавата няма повече какви договори да сключва и цялата държава ще я разпродадем. Ще я разпродадем – ето тези хора, които стоят в тази зала.
Ще ви кажа нещо: откакто държавата България съществува, всички войни в тази държава са се водили точно за такава магистрала, която минава през Република България или за пътя Истанбул-Европа.
Точно този път го даваме на чужденци. Ние не можем да управляваме този път, не може Република България да го управлява, да го стопанисва и всички приходи от този път да бъдат за държавата България!? Ще го дадем на чужденци – те да го управляват, те да го стопанисват и той ще бъде тяхна територия, която ще свързва тези места, които споменах. Това за мен лично като военен наистина е едно престъпление, тъй като ние даваме най-важната магистрала на чужденци. Те ще си направят обекти по тази магистрала, тя ще бъде тяхна територия, ще ни налагат условия, които сме длъжни да спазваме, а няма да печелим нищо. Всичката печалба ще я вземат те, а ние ще обедняваме все повече и повече, докато накрая няма да има възможност да изкарваме собствените си пари за парламента.
Затова ще гласувам против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да е ясно, слушат ни и българските граждани – тази част е от българска територия, не може да стане в никакъв случай чужда територия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Обаче е чужда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще е чужда?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Щом е на концесия, е чужда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Недейте така, господин Тодоров!
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложената ни ратификация от страна на Министерския съвет е напълно необходима само за тройната коалиция, за да може прословутият Договор за магистрала “Тракия”, който се превърна в символ на ощетяване на българския данъкоплатец и българския национален интерес, да бъде реализиран в следващите месеци. Ставаше дума за сделката, която беше направена без търг и без конкурс. С тази ратификация, по този начин, по който я правим, узаконяваме различна стойност на километър асфалт или на правене на магистрала “Тракия”. Когато сформирахме правителството на Сергей Станишев, казах, че съм съгласна с това, че вие си разделихте магистрала “Тракия” на всеки километър. Сега това е напълно видно с тази ратификация, към която вървим.
Не мога да си обясня и мълчанието на БСП – мълчанието относно цялата магистрала “Тракия”, какво се случва както в рамките на Комисията по бюджет и финанси, така и днес в Народното събрание, освен факта, че парите явно не миришат. За съжаление обаче, колеги, политиците започнаха да миришат за българската общественост.
На всичко отгоре не е ясно какво се случва и как ще обезщетим хората, на които ще бъдат индиректно национализирани или ще им бъдат завзети имотите, за да се направи магистрала „Тракия”. Ние преди 2 години с колегите от Обединените демократични сили правихме една подписка и очаквам моят колега Любен Дилов, който тогава участваше активно, да каже малко повече за нея, за това недоверие, което имаше у хората относно магистрала „Тракия”.
Днес си мисля, че вместо да носим тези документи за ратификация и това узаконяване – разбирам, че вестниците са по-интересни, отколкото другото слушане, е добре да занесем тези документи на главния прокурор. По-добре тях да бяхте занесли, господа от мнозинството, за да е видно, че тази сделка не може да се случи в този вид! За съжаление чрез ратификацията вие днес ще узаконите концесия на магистрала „Тракия”.
Аз само ще вметна, господин председател, тъй като водихме разговор с министър Гагаузов в интерес на истината, че трябва да направим сравнение между документите, които са дадени на Народното събрание относно петролопровода „Бургас – Вльора”, и    договорът, който той представи, където има видната разлика за офшорните фирми. Важно е администрацията на Министерския съвет да си върши работата така, че ние да не получаваме различни документи, защото днес въпросът, който си задаваме, е: къде е истината – това, което днес ратифицираме, или след това в дадено министерство се променят документите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Има ли реплики?
Господин Любен Дилов има думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За жалост сме изправени пред дилема. Защото дилемата е между две възможности. Аз изключително много уважавам министър Гагаузов. Той беше един много успешен кмет, а мисля, че и добър министър и искрено съжалявам, че на него се пада участта да плати доста горчивата цена на вашата управляваща коалиция. Може би най-горчивият хап от тази цена е магистрала „Тракия”.
Много добре помните, уважаеми колеги от БСП, когато бяхте в опозиция, как говорехме почти едно и също. За по-малко от месец се събраха над 60 000 подписа на граждани, които не се подписваха просто защото са против или имаха някакви политически ангажименти, за да се подпишат. Те просто разбираха и виждаха, че това представлява един обир, едно безсмислено усилие, едно безсмислено харчене на пари и ние днес трябва с нашите гласове да легитимираме едно плащане, което трябваше да стане до 2005 г. Колегите вече се изказаха по разликите – цената на километър, асфалт и т.н. Българските граждани хич не са глупави. Те достатъчно добре разбират какво ще направим ние като народни представители от тяхно име.
Искам да ви кажа, че магистрала „Тракия” се оформя като един от големите скандали на това десетилетие. Понеже днешните вестници са пълни с историята за един японски министър, който предпочете да се самоубие, искам да ви кажа, че преди 4 или 5 години правих интервю с японски дипломат, който беше изкарал повече от два мандата в България. Той беше свикнал с всичко в България – с ракията, с чалгата, с мръсотията и беше се научил дори да псува добре на български. Когато си тръгваше, каза: „С всичко мога да свикна. Страната ви е прекрасна, толкова е хубаво тук! Единственото нещо, с което не мога да свикна, са скандалите. Вие всеки ден живеете в такива скандали, които, ако се случват в Япония, просто ние всички ще се самоубием”.
Ние с вас, уважаеми колеги, свикваме и ставаме съучастници по този начин в понижаване прага на търпимост на българите. Аз вече не знам докъде е стигнал той! Не знам какво трябва да се случи, за да стане скандал в България?!
Отново ви казвам: помислете внимателно, особено в БСП, струва ли си това? Струва ли си? Очевидно последните избори показаха, че всички политици го плащат, независимо дали са в опозиция, или във властта. Последните избори обаче показват и каква е алтернативата точно на това наше безразличие спрямо прага на търпимост по отношение на скандални теми като тази за магистрала „Тракия”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Дилов.
Не виждам реплики.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократи за силна България участваха активно в дебата, който се проведе преди два месеца, когато трябваше да се гласува от Народното събрание разрешение за водене на преговорите. Още тогава ние гласувахме против. Ще потвърдим този вот и сега, когато трябва да се даде разрешение от наша страна за изменение на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, с което всъщност се финализира цялата процедура.
Искам всъщност да кажа две неща, които бяха експлоатирани съвсем неправилно от хората, които защитаваха договора, заявявайки, че той няма нищо общо с концесията на магистрала „Тракия”. Това не е така и то не е така по две основания.
Първото основание ще го нарека чисто юридическо. Защо има връзка между това изменение в договора и концесионния договор за магистрала „Тракия”? Крайният срок за изплащане на траншовете от Европейската инвестиционна банка към Република България, съгласно първоначално подписания договор през 2000 г. между двете страни, е бил 31 декември 2005 г. Нормалната процедура в такъв случай изисква едно правителство, респективно ресорен министър, два до три месеца преди изтичане на крайния срок да депозира както пред Европейската инвестиционна банка, така  впоследствие и пред Народното събрание за гласуване за даване на разрешение за водене на преговори за удължаване на този срок. Това не е било направено, въпреки очевидността не само за министерството, но за всеки един от нас, че тези два лота, и по-специално Лот 1 не можеше да бъде завършен в този срок. Направено е 8 месеца по-късно, тоест на 30 август 2006 г. - по стечение на обстоятелствата тогава, когато вече имаше яснота, че към договора за концесията на магистрала „Тракия” ще бъде подписан анекс и ще се продължи изпълнението на проекта с избраните  от предишното правителство без търг или конкурс - българо-португалския консорциум. Това е бих казал юридическата връзка, защото е очевидно, че в този анекс са заложени фактическите постановки, които сега ние ще гласуваме.
И аз се обръщам към Вас, господин министър, анексът беше подписан преди повече от 1 месец. Аз същия ден депозирах писмо до Вас с искане в секретната секция на Народното събрание при спазване на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация да ми се предостави копие от подписания анекс. Това един министър дължи на народните представители, когато те поемат ангажимента да спазват Закона за защита на класифицираната информация, защото всеки един от нас има право на такава информация, особено когато се говори за анекс към договор, който определя бъдещето на единствената към момента магистрала, която ще бъде завършена в обозримо бъдеще. Един месец Вие не ми отговаряте – нито „да”, нито „не”.
Аз наистина поставям въпроса: в крайна сметка ние наистина ли тук на тъмно ще продължаваме да гласуваме и на тъмно ли ще обсъждаме неща, които изтичат единствено в медиите?
По същия начин един друг Ваш колега - министър Румен Овчаров, отказа преди 3 месеца да ми даде меморандума, който беше подписан с „Газпром” за доставка и пренос на газ през Република България.  Това не е толкова неуважение към конкретния народен представител, който е от опозицията, а това е неуважение към институцията Народно събрание. Използвам случая това да го заявя съвсем категорично!
Аз продължавам да очаквам от Вас положителен отговор на моето писмо и възможността в секретната секция на Народното събрание да ползвам този анекс.
Защо в крайна сметка този анекс съдържа клаузи, свързани с договора, чието изменение трябва да гласуваме в момента? Защото няма никакво съмнение, че въпросът е уреден в анекса по следния начин: през 2000 г. е подписан финансов меморандум с Европейската инвестиционна банка за 100 млн. евро и 140 млн. евро заем от републиканския бюджет, тоест за Лот 1 и за Лот 5 общо 240 млн. евро за ново строителство за тези две отсечки, които са от порядъка на малко повече от 50 км. Нормално е, след като Вие подписахте анекса и в този тримесечен срок, ако се намери финансиране, разбира се, ще се предостави изпълнението на договора за концесиониране на този консорциум, нормално би било те да поемат задълженията на държавата към външните кредитори – в случая към Европейската инвестиционна банка. Това, което всъщност ние сега ще гласуваме, е следното: България поема ангажимента, независимо че буквално след месец или два експлоатирането на тези отсечки, първата от които – Лот 5, е завършена, а втората ще бъде завършена до края на тази година, експлоатацията и прибирането на концесионни такси ще бъде осъществявано от концесионера, а България една година по-късно от предвиденото ще започне да изплаща този заем. И става така – вместо концесионерът, който ще прибира печалбата от извършените строителни работи, да поеме изплащането на този заем, България предоставя правата на концесионера да експлоатира и печели от  Лот 1 и Лот 5, защото има и срокове в анекса, в които ще се въведе платеното преминаване по тези участъци от автомагистралата, а в същото време ние, вместо да получаваме средства от това, ще продължаваме да изплащаме по разписания ред тези 100 млн. евро към Европейската инвестиционна банка.
Според мен интересите на Република България не са били защитени при преговорите, вече не говоря за основния договор,  където не искам да споменавам дори името на господин Валентин Церовски, но интересите на Република България не са защитени по никакъв начин и в този анекс. По тази причина, уважаеми колеги, Демократи за силна България няма да гласуват за предложения за ратификация Законопроект за Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка. Отново повтарям: не са защитени интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, не можах точно да разбера: Демократи за силна България няма да гласуват за този договор или ще гласуват “против”?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Няма да го подкрепим. Иначе ще гласуваме, ще се възползваме от това си право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да внеса пояснение, тъй като става въпрос за един съществен елемент от това, което в момента обсъждаме. Ние не обсъждаме Договора за концесия на автомагистрала “Тракия”, а обсъждаме кредита, за който преди повече от седем години е дадено съгласие, договорен е, обектите се изпълняват. Задачата беше да удължим срока, за да може при изпълнението на автомагистралата заемът да бъде разплатен.
Защо този заем, свързвайки го вече с притчата за Мирча Кришан и краставицата, защо той не е включен в размера на концесията? Защото, господин Иванов, не е изгодно да бъде включен. Ако бъде включен в концесията, това означава, че увеличаваш със 100 или колкото са точно милионите размера на инвестицията, която ще осъществи концесионерът и съответно ще трябва да платиш по-висока такса.
Ако се върнем по-назад, бихме могли да накараме концесионерът да плати всички разходи, които въобще държавата някога е влагала в автомагистрала “Тракия” и неговият договор ще стане, да речем, за 2 млрд. евро. И тогава и таксите, и всички други неща ще бъдат съвсем различни. Затова не е включен.
Освен това от разговорите, които водихме, става ясно, че Европейската инвестиционна банка държи на сключения договор и обслужването на този кредит да става от този, който го е сключил, тоест от българската държава. Затова размерът на инвестициите, които акционерът ще трябва да плаща, не е завишен с тази сума. Това е много, много елементарно и Вие чудесно го знаете.
Не обвързвайте едното с другото, защото такава колизия и такива сметки поне аз не съм правил. Става въпрос за следното: да се приключат двата лота, които строим. А ако господин Чачев се окаже прав за това, че няма да се намери банка, която да даде 700 млн., тогава сигурно отново ще влезем при вас и ще ви кажем: “Уважаеми дами и господа народни представители, дайте възможност сега да вземем кредит, за да продължим изграждането на автомагистрала “Тракия”. Тогава от какво се притеснявате? Проектът, който сега трябва да подкрепите, има за цел точно това – да довърши тези два лота и ако концесията не стане, да тръгваме към нови преговори за осигуряване на финансиране – било от кредит, било от държавния бюджет или смесено, както обикновено се получава. Така че не бих правил драма и не бих свързвал това с нещо, което не е станало.
Що се отнася до анекса, господин Иванов, много любопитно ми беше колко от народните представители са гледали досегашния Договор за автомагистрала “Тракия”. Оказа се, че са трима. И един да бъде, обещавам ви, че ще получите анекса в Народното събрание и ще се запознаете с него. Но въпросът не е в това, а в друго. Ако само трима народни представители са чели Договора за автомагистрала “Тракия”, защо 103-ма говорят за него, без да са го виждали?! Това е чудното.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз говоря, след като съм го чел.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не, не казвам за Вас, за Вас съм сигурен, проверил съм, Вие сте влизали и сте го чели. Но да не казвам тук имена, които коментират нещо, което никога не са виждали.
Уважаеми народни представители от мнозинството, обръщам се към вас: това предложение трябва да се подкрепи, защото магистралата трябва да се строи. Ако тръгнем по този ред – да отлагаме и да бавим нещата, ще дойде време, когато ще ни питат защо струва толкова автомагистрала “Тракия”. Защото ако бяхте направили така, както беше предвидено, сега нямаше да ви занимавам с този проблем. Той щеше да е отхвърлен, преди да съм станал министър и щях да решавам други въпроси. Но не сте я построили, уважаеми дами и господа. Ние сме решили и трябва да я построим. Решили сме това не само за магистрала “Тракия”, но и за автомагистрала “Марица”. Преди една седмица пуснахме 18 км, ще бъдат направени още 21 км. Тази година ще има процедура за финансиране от кохезионния фонд. Най-вероятно тази магистрала ще стане по-бързо от автомагистрала “Тракия”, но трябва да стане. Ако си приказваме, много добре знаете, че никога няма да стане.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): С търг и конкурс ли ще стане?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз уважавам ролята на народния представител. Вашата работа е да ни контролирате, да ни поставяте въпроси и ние да се постараем да ви отговорим. Но нашата работа е и друга. Ние трябва преди всичко да строим. Аз никога не съм подписвал документ, в който се определя цената нито на километър, нито на участък, нито на нищо. Така че какво говори тук представителят на ДСБ – дали аз определям или не определям цената на магистралата – няма такова нещо! Има си ред, има си начин, има си експерти, има супервизия на проекта – те определят тези цени. И ако има условия, те ги актуализират.
Благодаря за сериозната дискусия. Очаквам подкрепа на това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията по този законопроект на първо четене за приключена.
Информирам народните представители, че най-вероятно и по този законопроект за ратификация ще се гласува утре сутринта след приемането на дневния ред.
Преминаваме към следващата точка от днешната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има думата председателят на комисията господин Ангел Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Доклад за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по наименованието на закона и по параграфи от 1 до 8 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по наименованието на закона и текстовете от § 1 до § 8 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 78, ал. 1, т. 19 думата „наборниците” и запетаята след нея се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представете следващия текст, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В Глава осма заглавието на раздел ІІ „Наборна военна служба” се заличава.”
Комисията подкрепя  текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В чл. 116, т. 3, числото „30” се заменя с „32”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези няколко текста, представени от господин Найденов. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
По параграфи от 14 до 17 включително, който става § 18, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
„§ 19. В Глава осма, в заглавието на раздел VІІІ думите „подготовка на набора” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 174, думата „наборниците” и запетаята след нея се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за §  20, който става § 21.
Има предложение за промяна на редакцията в § 21, който става § 22, като комисията подкрепя по принцип текста на вносителя:
„§ 22. В чл.179 думата „наборниците” и запетаята след нея се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става  § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 24:
„§ 24. В чл. 182 се правят следните изменения:
1. Точки 1 и 2 се отменят.
2. В т. 3 думата „наборниците” и запетаята след нея се заличават.
3. Точка 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове от § 18 до § 23 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя до § 30 включително, който става § 31.
Комисията предлага да се създаде нов § 32:
„§ 32. В чл. 204, ал. 4 думите „ал. 1” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на § 24 до 36 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 31 има предложение на народния представител Станчо Тодоров – в ал. 5 думата „операции” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става  § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Тодоров, да обосновете своето предложение.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с моята поправка, която съм предложил, съм имал предвид следното. Ще прочета точно: “Използването на оръжие от военнослужещи, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда в правилата за поведение по смисъла на Закона за изпращане и използване на български военнослужещи, извън територията на страната”. Уверявам ви, колеги, ние не можем да изпращаме военнослужещи извън територията на страната за провеждане на операции. Думата „операции” означава да  обявим война на някоя друга държава и да използваме достатъчно количество въоръжени сили. Не може да съществува този термин, че ние сме в състояние, независимо под какъв предлог, извън територията на страната да изпращаме въоръжени сили за провеждане на операции или да участваме в операции. Това е едно и също. Дали участваме в операции, където са групирани голям контингент въоръжени сили, или ние изпращаме голям контингент въоръжени сили, на мен ми се струва, че ние не би трябвало да приемем този текст. И затова предлагам да отпадне думата „операции”, да остане само „международни мисии”.
Да, когато Народното събрание вземе решение, можем да изпратим определен контингент въоръжени сили да участва в такива мисии. Военните знаят, че думата „операции” означава много. Затова съм предложил този текст да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики на господин Станчо Тодоров? Няма.
Имате думата, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Всъщност, госпожо председател, позволете ми вероятно под формата на реплика към господин Тодоров да кажа, че в случая в текста се има предвид дефиниране на действията, в които участват българските военни контингенти, които по смисъла и на Конституцията, и по смисъла на Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, могат да участват. И този вид действия, според дефинициите, са операции и мисии зад граница. И аз не чух абсолютно никакви състоятелни аргументи от страна на господин Тодоров в подкрепа на неговото предложение за отпадане на “операции”. Не винаги и не е задължително, господин Тодоров, операции да бъде идентично на война.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Продължаваме със следващите текстове по предложение на комисията, които се създават.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи – от 34 до 37 включително:
“§ 34. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “училища” се добавя “професионални колежи”.
2. Алинея 3 се изменя така:
            “(3) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се уреждат със Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.”
§ 35. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
                “(2) Към висшите военни училища могат да се създават професионални колежи, които осъществяват професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация.”
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
§ 36. В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “Народното събрание” се поставя запетая и се добавя “а професионалните колежи – със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната”.
2. Алинея 2 се изменя така:
                “(2) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища и на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета по отношение на професионалните колежи по чл. 214, ал. 2 се определят в актовете за създаването им.”
3. Създава се нова ал. 3:
                “(3) Началниците на военните академии и на висшите военни училища и директорите на професионалните колежи са кадрови военнослужещи, които се назначават и освобождават по реда на този закон.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 37. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
                “(2) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната по предложение на началниците на висшите военни училища.”
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
“Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми, и списъците за държавния план-прием на обучаемите в професионалните колежи към висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.”
3. Алинея 4 се изменя така:
                “(4) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи към тях се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 38:
“§ 38. В чл. 218 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) изречение първо след думите “военни академии” се поставя запетая, думите “и военни училища” се заменят с “висши военни училища и професионални колежи”;
б) изречение второ се заличава.
2. В ал. 3 след думите “военните академии” се поставя запетая, а думите “и военните училища” се заменят с “висшите военни училища и професионалните колежи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 39.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
“§ 40. В чл. 222, ал. 1 думите “центрове за подготовка на сержанти” се заменят с “професионални колежи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма предложения по тях. Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По § 37 има предложение от народния представител Станчо Тодоров, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 44:
“§ 44. В чл. 234 ал. 4 се изменя така:
                “(4) При извършване на дейности със специфичен характер на военнослужещите се осигурява безплатна храна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Не зная умишлено или не, но текстът, по принцип който съм предложил – “униформеното” облекло да отпадне, се прие в комисията. Тук е записано, че не се приема.
Аз не зная дали е умишлено или не, но народните представители, забележете: в § 37, чл. 234 се правят изменения в две алинеи, чета дословно:
                “(1) На кадровите военнослужещи се осигурява храна, работно и униформено облекло или левовата им равностойност, както и друго вещево имущество” и т.н.
                “(4) При извършване на дейности със специфичен характер на военнослужещите се осигурява безплатна храна.”
В този параграф е записано, че комисията приема само ал. 4 – в ал. 4 аз не съм правил поправки.
Ако ал. 1 остане така, както е предложена от Министерския съвет, това е голям парадокс и в тази зала ще имаме големи неприятности. Не може военнослужещите да нямат униформено облекло, а да получават левовата равностойност. Това значи да видим всички военнослужещи на улицата без дрехи или със скъсани дрехи и разпасани. Ако и това искате да се случи с Българската армия, здраве му кажете.
Не зная как приемате това положение българските военнослужещи да получават пари, а не форма? Че това е основното за българския военнослужещ – да си облече формата, изгладен, избръснат и да се покаже пред населението. Вие му давате възможност да му дадете пари. Той ще ходи с дънки на работа – това е парадоксът. Както искате, така го разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Тодоров? Няма.
Господин Найденов, като реплика – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Като реплика ми се иска да направя едно уточнение, госпожо председател, което, надявам се, ще опресни спомена на господин Тодоров.
И Вие, господин Тодоров, и комисията се съгласи, както и вносителят – да оттегли своето предложение за ал. 1 и да остане текстът на действащия закон, тоест действащият текст от Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Затова изрично комисията подчертава, че не подкрепя Вашето предложение, подкрепя по принцип текста на вносителя единствено по отношение на ал. 4.
Така че ще Ви помоля да направите справка с Вашите бележки, за да видите, че комисията с консенсус се съгласи да остане досегашният текст и само в ал. 4 да се направят съответните промени според предложението на вносителя в лицето на Министерството на отбраната.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Запишете го това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 45.
Има предложение от народния представител Илко Димитров за създаване на § 38а:
“§ 38а. В чл. 240, ал. 1 изречение второ се изменя така:
“Условията и редът за отдаване под наем и за разпореждане се определят от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, имате ли желание за изказване? Не.
Моля да преминем към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя предложението за създаването на § 38а, който става § 46.
От § 39, който става § 47, до § 43, който става § 51, включително, комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 52:
“§ 52. В чл. 257 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. Алинея 5 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 53 и § 46, който става § 54.
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров по § 47.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Тодоров. Вие имате предложение по текста, което не е подкрепено от комисията.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не зная, но най-вероятно другите министерства, четейки тази поправка, ще имат също желанието такъв текст да бъде въведен и за техните служители.
Както забелязвате, за § 36 - чл. 226, аз нямам никакви претенции. Този текст е същият, но за хора, които са във Въоръжените сили, които са кадрови военнослужещи. Там се предлага да бъдат изплащани на кадровите военнослужещи такива допълнителни възнаграждения. Кадровите военнослужещи наистина служат на места, където ги изпращат – в страната, в чужбина, където го изпратят, там отива. И там той се подлага точно на тия условия, които са записани в този пасаж, а именно рискува живота и здравето си.
Забележете текста – с какво рискуват живота и здравето си военнослужещи – граждански лица в Министерството на отбраната и Генералния щаб? На гражданските лица се изплащат такива възнаграждения за риск за живота и здравето им. Като си стои той в канцеларията в министерството какъв риск за живота има? Какъв риск за здравето му има? Те всичките министерства са под един режим и как може този текст да бъде приет и те да са приравнени на кадровите военнослужещи? Това е парадокс.
Аз не зная каква е причината този текст да бъде в два различни члена, в два различни параграфа. Ами, то може да бъде записано под един знаменател: на гражданските лица и кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение, а не да бъде в два отделни текста – един път за военнослужещите, а друг път за гражданските лица.
Уважаеми колеги, в досега действащия закон такива допълнителни трудови възнаграждения за рискови ситуации се даваха със специална заповед на министъра на отбраната за поделения, където наистина животът е труден. Имаше поделения, обявени за гранични, отдалечени и така нататък. Тези поделения бяха обявени със заповед на министъра и наистина за тези поделения се изплащаха допълнително такива средства. Аз също съм получавал такива средства като съм служил в Шабла, в Мичурин. Те се водеха за отдалечени, за гранични поделения. За тях – да. И граждански лица, които работят в такива поделения нямам нищо напротив и на тях да се изплащат такива възнаграждения, но те да бъдат обявени със заповед на министъра, както беше досега. А ние се чудим защо на Министерството на отбраната не им стигат средствата.
Аз ще ви кажа много бързо и точно: ами, тези средства отиват допълнително в големите щабове на Министерството на отбраната. Едно време, когато имахме 120-хилядна армия в Министерството на отбраната имаше 120 човека, сега, когато имаме 20-хилядна армия имаме 700 човека! Ето, на тези 700 човека допълнително ще им се изплащат такива суми. Тогава Генералният щаб беше 100 човека, а сега е 500 човека. Тогава те бяха в една сграда, сега ги отделихме. Бяха по един човек в стая, сега са по много хора в тези помещения. Ето, за тези хора става въпрос. Е, като вървят по стълбите, ако им се изкълчи кракът, ще им платим “риск за живота и здравето” и да им платим допълнителни трудови възнаграждения ли? Затова аз съм против този текст. Искам да отпадне той специално за гражданските лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплики на господин Тодоров има ли? Няма.
Моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да преминем към следващия параграф имам едно процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, поканете госпожа Янкулова в залата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Госпожо председател, аз ще си позволя да кажа само за информация на господин Тодоров, че разглеждаме този текст отделно от текстовете за кадровите военнослужещи, защото такава е систематиката на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Става дума за член от Глава десета, която е за граждански лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинени на министъра на отбраната. И всички текстове, господин Тодоров, които засягат и регламентират взаимоотношенията на министерствата с гражданските лица се уреждат именно в тази Глава десета.
Следващият параграф е § 48.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49 и § 50, които стават съответно § 57 и § 58.
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров по § 51.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте, за да обосновете своето предложение.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не зная какво са имали предвид вносителите, но има намаляване на тези глоби, тоест те са по-ниски от тези в сега действащия закон, но забележете, че дори и сега действащият закон беше много снизходителен към тези, които правеха нарушения. Ние намаляваме, и едно нарушение, примерно да не изпълни разпореждане на длъжностно лице, го глобяваме с 50 лв. Ами, никой няма да изпълнява разпорежданията. Всеки ще извади 50 лв. като му каже длъжностното лице да направи това и това, а той ще отговори: “Гледай си работата! Ето ти 50 лв.!”. Това е сума, с която даваме възможност да има анархия в армията, а не ред и дисциплина. Този, който нарушава в армията трябва да бъде строго санкциониран. Какво означава 50 лв. за неизпълнение на разпореждане?
По-надолу, забележете, за това някой противозаконно да пречи на органите да изпълнят служебните си задължения, има определена някаква минимална сума от 200 лв.
Пълна анархия, господа! Ако ние приемем тези мижави глоби, в армията ще стане нещо, което не би трябвало да се случва. И след това ще кажем: чакай, защо?… Кой знае какво – не е изпълнил разпореждане на еди-кой си. Или пък отиваш сега при Военната полиция, онзи спира колата в града и ти казва, че тук не може да се минава, ти му казваш: “Гледай си работата! Ти ли ще ми кажеш?”. И влизаш там с един бронетранспортьор и правиш небивали неща. А, 200 лв. – получаваш си глобата и си правиш чудесии!
Моля ви се, за такива неща трябва да бъдем строги особено когато става въпрос за военни. Военният трябва да бъде строго санкциониран, когато върши нарушения, защото той няма право да извършва нарушения!
Имах един такъв случай, когато съм бил в други държави. Вземете в другите държави законите, уставите. Те се чудят: ако не изпълни разпореждане или устава, или някакъв нормативен документ. Но това е закон, как няма да го изпълниш, смеят се колегите от членките на НАТО – германци и други. Как няма да изпълниш?! А ние го наказваме с 50 лв. Няма да изпълнява никой. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Продължаваме със законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Има предложение по § 52 на народния представител Станчо Тодоров.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!  Чета ви чл. 309б: “Който не изпълни писмено разпореждане ...”.
Аз ви давам писмена заповед, вие не изпълнявате и ви глобявам 100 лв. За неизпълнение на писмено разпореждане – под съдебна отговорност. Какво е това?! Ще му връча аз като командир заповедта и той ще каже: “Гледай си работата, на ти 100 лева!” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Найденов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 53, 54 и 55, които стават съответно параграфи 61, 62 и 63.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 64:
“§ 64. В Допълнителните разпоредби, в § 1 се правят следните изменения:
1.      Точка 2 се отменя.
2.      Точка 6 се отменя.
3. В т. 7 и 8 думата “наборниците” и запетаята след нея се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 65, и § 58, който става § 66.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 59, който става § 67:
“§ 67. В Наказателнопроцесуалния кодекс в чл. 401, ал. 1 думите “Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице” се заменят със “Спрямо лицата”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и за § 60, но предлага той да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет на второ гласуване в пленарно заседание на 26 април 2007 г.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за § 61, но предлага той също да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на второ четене в Комисията по труда и социалната политика на 25 април 2007 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62 и предлага следната редакция на този параграф, който става § 68:
“§ 68. В Закона за насърчаване на заетостта в чл. 20, ал. 7, т. 3 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 69:
“§ 69. В Закона за здравето в чл. 200, ал. 2, т. 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 71, и предлага следната редакция:
“§ 71. В Закона за защита на класифицираната информация в чл. 11, ал. 3, т. 1 думите “наборници” и “наборна” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 72, и предлага следната редакция:
“§ 72. В Закона за българските документи за самоличност в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква “т” се изменя така:
“т) на децата на служители с дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в чужбина.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 73.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 68, който става § 74, и предлага следната редакция:
“§ 74. В Закона за физическото възпитание и спорта в чл. 57, ал. 1, думите “и военнослужещи на наборна военна служба от въоръжените сили” се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 69, който става § 75, и предлага следната редакция:
“§ 75. В Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили  извън територията на Република България в чл. 17, ал. 1 и 2 думите “операция или мисия” се заменят с “операции или мисии”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71, който става § 77, и предлага следната редакция:
“§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на:
1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква “а” и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1, буква “а” и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”.
2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква “б”, § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите “и 309б”) и 63, които влизат в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Имате думата за изказвания по последните параграфи от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Няма желаещи.
С това приключихме разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Комисията по въпросите на държавната администрация е разглеждала законопроекта за второ четене.
Господин Методиев, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение – в пленарната зала да бъдат поканени представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа: господин Юрий Алкалай – директор на Дирекция “Електронно правителство”, и господин Георги Димитров – консултант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканите представителите на министерството в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Закон за електронното управление”.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев – наименованието на проектозакона се променя така: “Закон за електронните административни услуги”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
“Предмет”.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев – заглавието на чл. 1 да придобие следната редакция: “Цел и предмет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да докладвате текста на чл. 1.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 1, ал. 1 има предложение на народния представител Захари Георгиев – чл. 1 се изменя така:
“Чл. 1.     (1) Целта на този закон е да създаде условия за широко разпространение на електронните услуги, предоставяни от административните органи, от лицата, осъществяващи публични функции, и от организациите, предоставящи обществени услуги на основа на използването на информационни и комуникационни технологии в дейността на административните органи за увеличаване качеството на предоставените услуги, производителността и прозрачността на функциониране на администрацията и удобство на потребителите, като едновременно с това се осигурят всички необходими условия за защита на правата и интересите на потребителите, в това число и за защита на личните данни.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да представите следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 2 има предложение на народния представител Васил Антонов:
“В чл. 2, ал. 1 изразът “гражданите и организациите” да се замени с “физически и юридически лица”.
В чл. 2, ал. 2 изразът “гражданин или организация” да се замени с “физическо или юридическо лице”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев – в чл. 2, ал. 2 да се създаде второ изречение със следното съдържание:
“Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях, и предприема необходимите действия по поддържането на събраната информация в актуално състояние.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2.   (1) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите предоставянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.
              (2) Първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за гражданин или организация за първи път и изменя или заличава тези данни. Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този член? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Веселин Методиев – в чл. 3 думата “поддържат” да се замени с “обработват”.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев – в чл. 3 съществуващият текст става ал. 1 и се създават ал. 2 и 3 със следното съдържание:
              “(2) Първичният администратор носи отговорност за изпращането само на тези данни, до които съответните органи и лица-заявители имат законов достъп.
              (3) Едновременно със служебното изпращане на данните до заявителя първичният администратор уведомява гражданите и организациите както за точния вид на служебно представената информация за тях, така и на кого и за какви цели се предоставя тази информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
 
“Служебно уведомяване
Чл. 3. Първичният администратор на данни изпраща служебно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 5 има предложение на народния представител Васил Антонов:
“В чл. 5, ал. 1 изразът “гражданинът съответно организацията” да се замени с “физическото лице, съответно юридическото лице”.
В чл. 5, ал. 2 изразът “гражданите и организациите” да се замени с “физическите и юридическите лица”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 5? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Единно астрономическо време”.
Има предложение на народния представител Веселин Методиев – чл. 6, ал. 2 да се измени и да придобие следното съдържание:
“Чл. 6.   (2)  Астрономическото време за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита и удостоверява с точност до година, дата, час, минута и секунда.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Единно време
Чл. 6.     (1) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да използват информационни системи, които отчитат единно време по стандарт, определен с наредба на Министерския съвет.
              (2) Времето за настъпването на факти с правно или техническо значение се отчита и удостоверява с точност до година, дата, час, минута и секунда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Секторни правила”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7 и предлага следната редакция:
“Секторни правила
Чл. 7.     (1) Министрите могат да утвърждават с наредби особени правила за предоставяне на електронни услуги в съответния сектор, обмена на електронни документи между лицата и организациите в сектора и вътрешния обмен на електронни документи в рамките на отделните ведомства в сектора. Тези наредби се издават, когато организацията на работата и процесите изискват особени правила, завишени критерии за информационна сигурност или установени специални стандарти за оперативна съвместимост.
              (2) Правилата по ал. 1 не могат да противоречат на установените с този закон общи правила.
              (3) Въвеждането на особени правила не освобождава задължените по този закон лица да спазват установените общи правила.
              (4) Министерският съвет приема с решение обща стратегия за електронно управление.
              (5) Министрите предлагат на Министерския съвет утвърждаването на секторни стратегии за електронно управление и приемат програми за изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 7? Няма желаещи.
Преминаваме към Глава втора, Раздел І.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора и на Раздел І.
По чл. 8 има предложение от народния представител Васил Антонов:
“В чл. 8, ал. 1 изразът “гражданите и организациите” да се замени с “физическите и юридическите лица”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев:
“В чл. 8, ал. 2 след израза “обществени услуги” се добавя и изразът “е необходимо да създадат условия за широко предоставяне на електронните услуги” като се стремят.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Има ли изказвания по чл. 8? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Васил Антонов:
“В чл. 9, ал. 1 изразът “гражданите и организациите” да се замени с “физическите и юридическите лица.
В чл. 9, ал. 2 изразът “гражданин или организация” да се замени с “физическо или юридическо лице”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 10, който става чл. 11:
“Задължение за приемане и издаване на електронни документи и за извършване на електронни административни услуги
Чл. 11. Доставчиците на електронни административни услуги не могат да отказват приемането на електронни документи, издадени и подписани съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис и на този закон, както и да отказват издаването на електронни документи и извършването на електронни административни услуги.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 11, който става чл. 10:
“Задължение за разгласяване на предоставяните услуги
Чл. 10.   (1) Доставчикът на електронни административни услуги разгласява предоставените от него услуги по разбираем и достъпен начин.
              (2) Доставчикът осигурява подробна информация относно всяка предлагана от него електронна административна услуга свободно и безплатно, включително в териториалните си звена и в общините. Тази информация се предоставя и чрез специалната интернет страница на доставчика.
              (3) Доставчиците оповестяват публично официалната си интернет страница.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 12:
“Достъпност на услугите
Чл. 12.   (1) Министърът на държавната администрация и административната реформа изгражда и поддържа единен портал за достъп до електронните административни услуги.
              (2) Електронните административни услуги се предоставят по достъпен начин и в удобен за потребителите диалогов режим, включително за лица с увреждания.
              (3) Доставчикът на електронни административни услуги осигурява достъп до текущото състояние на предоставяната услуга.
              (4) Общите изисквания за предоставяне на услугите се уреждат с наредба за електронните административни услуги, приета от Министерския съвет.
              (5) Начините за електронни разплащания по предоставянето на електронни административни услуги се утвърждават с наредбата по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 13 има направено предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1, т. 5 и ал. 2 и не подкрепя предложението по ал. 3, т. 2, което гласи:
“2. в срока за получаване на потвърждение на заявката за услугата и срока за получаване на отказ за предоставянето на услугата с указание на точните причини, поради което услугата не може да бъде предоставяна.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 13:
“Задължение за предоставяне на информация
Чл. 13.   (1) Доставчикът на електронни административни услуги предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите до следната информация:
1. точно наименование;
2. седалище и адрес;
3. адреси на териториалните звена, ако такива са установени и са различни от адреса по т. 2;
4. данни за кореспонденция, включително телефон, адрес на електронна поща и интернет страница с интерфейс за електронна кореспонденция;
5. актуален и действащ телефон, на който потребителят би могъл да получи информация за предоставяната услуга, консултация и помощ за необходимите действия, които трябва да предприеме за получаване на услугата;
6. уникален идентификатор;
7. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му;
8. информация за подаване на предложения, сигнали и жалби;
9. информация за реда за обжалване на действията му и на издаваните от него актове;
10. друга информация, предвидена в нормативен акт.
              (2) Когато за получаването на електронна административна услуга се дължат такси, те трябва да се обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено, като се посочват цената на цялата услуга и начините на нейното заплащане.
              (3) При предоставяне на електронна административна услуга доставчикът предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:
1. техническите стъпки по предоставянето на услугата, тяхното правно значение и срока за предоставянето й;
2. възможността издаденият акт да бъде съхраняван в електронна форма от доставчика и начина за достъп до него;
3. техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъдат направени изявленията във връзка с услугата;
4. езиците, чрез които услугата може да бъде ползвана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
По чл. 15 има предложение от народния представител Веселин Методиев, което е прието по принцип.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 15:
“Достъп до издадените актове и изявления
Чл. 15.   (1) Доставчикът на електронни административни услуги предоставя на получателя достъп до своите актове и до всички изявления и данни, събрани за получателя, във връзка с предоставянето на услугата по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.
              (2) Доставчиците на електронни административни услуги предоставят достъп по електронен път до общите си административни актове и изявления.”
По чл. 16 има предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 16:
“Задължение за събиране, обработване и предоставяне на
лични данни
Чл. 16.   (1) Доставчиците на електронни административни услуги са длъжни да събират, обработват и предоставят лични данни само доколкото са необходими за предоставянето на електронни услуги по смисъла на този закон.
              (2) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 1, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
“Раздел ІІ – Подаване на електронни документи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 19 има предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
По чл. 21 има предложение от народния представител Веселин Методиев – в чл. 21 да се създаде ал. 2 със следното съдържание:
              “(2) Електронните административни услуги се предоставят чрез отворени комуникационни стандарти и информацията се обменя и съхранява в отворени файлови формати.”
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Методиев, желаете ли да обосновете предложението си?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не желая.
По чл. 22 има предложение от народния представител Захари Георгиев – в чл.22, ал. 1, в края на изречението се добавя изразът “в случаите, когато е необходима идентификация”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 22:
“Идентификация, интегритет и авторство
Чл. 22.   (1) Получателите на електронни административни услуги и авторите на електронните изявления се идентифицират чрез уникалния си идентификатор, освен ако със закон се допуска за ползването на административна услуга да не се изисква идентификация.
              (2) Интегритетът и авторството на подадените по електронен път изявления във връзка с електронните административни услуги се установяват чрез електронен подпис, създаден съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис и при спазване на действащото в тази област законодателство, освен ако със закон е предвидено друго.
              (3) Извън случаите по ал. 2 установяването на интегритета и авторството на електронните изявления се уреждат с наредбата по чл. 12, ал. 4 за съответния начин на достъп.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
По чл. 24 има предложение от народния представител Васил Антонов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакöиÿ на чл. 24:
 
“Овластяване
Чл. 24.   (1) Когато в удостоверението за електронен подпис е посочено, че заявителят – “автор”, действа от името на друго лице – “титуляр”, основанието за овластяване трябва да бъде посочено в удостоверението. Ако овластяването на заявителя произтича от други овластени лица, удостоверението трябва да съдържа данни за тези лица.
              (2) Когато се използва удостоверение, в което не се съдържат обстоятелствата по ал. 1, заявителят трябва да посочи в електронното изявление, че действа от името на получателя на електронната административна услуга. Когато представителната власт не произтича от закон, обемът й се установява от текста на електронното изявление. Заявителят носи наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства.
              (3) Доставчиците на електронни административни услуги осигуряват възможността авторите да посочват в електронните изявления качеството, в което ги извършват.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
По чл. 26 има предложение от народния представител Васил Антонов – чл. 26, ал. 3, изречение първо “Всеки гражданин и организация” да се замени с “Всяко физическо и юридическо лице”.
Комисиÿта не подкрепÿ предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 27 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 28 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Проверка на самоличността на
заявителя
Чл. 28.(1). Проверка на самоличността на заявителя при подаване на заявление по електронен път се извършва незабавно от доставчика чрез:
1. съпоставяне на името на заявителя, посочен в заявлението, и името на автора, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, и
2. проверка в съответната администрация, отговаряща за личната регистрация на граждани, дали на уникалния идентификатор на заявителя, посочен в заявлението, съответства име на гражданин с установеното по т. 1 име.
            (2) Проверката на самоличността се извършва за всички граждани, относно които се заявяват обстоятелства и са идентифицирани с уникален идентификатор. Проверката за идентичност на организациите се извършва чрез проверка в съответните регистри на организациите.
            (3) При  технологична  възможност  проверките по ал. 1 и 2 се извършват автоматизирано.
            (4) Когато заявителят няма уникален идентификатор, проверка по ал. 1, т. 2 не се извършва.
            (5) Когато достъпът за ползване на електронната административна услуга се осъществява чрез единната среда за обмен на документи или когато в наредбата по чл. 12, ал. 4 е предвиден друг начин за идентифициране на съответния вид достъп, проверка по ал. 1 не се извършва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
По чл. 29 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 30 има предложение на народния представител Васил Антонов:
В чл. 30, ал. 1 „граждани” да се замени с „физически лица”.
В чл. 30, ал. 2 „представените документи или получените актове по ал. 1” да се замени с „документите по ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението по чл. 30, ал. 1 и приема предложението по чл. 30, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
„Преобразуване на приети на хартиен носител заявления и актове
Чл. 30. (1) Когато заявления на граждани и организации, актове на съда, както и актове на административни и други органи постъпват на хартиен носител, те се въвеждат в информационната система на съответния административен орган чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи със сканиращо устройство във вид и по начин, позволяващ разчитането им. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява с електронен подпис от служителя, извършил снемането.
                        (2) Документите по ал. 1 се съхраняват от административния орган.
                        (3) Документите по ал. 1 могат да бъдат обменяни между административните органи и само в електронна форма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІІІ – Приемане на електронни документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
По чл. 33 има предложение на народния представител Веселин Методиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Проверка за съответствие
Чл. 33. (1) Когато документите, изпратени по електронен път, са в различен от установения по реда на чл. 22 формат или заявителят не може да се идентифицира, когато законът изисква това, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това.
                        (2) Проверката по ал. 1 се извършва автоматизирано при наличие на технологична възможност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 34 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
„Потвърждаване на получаването
Чл. 34. (1) След регистриране на постъпил в администрацията на административния орган входящ електронен документ се генерира и се изпраща потвърждение до заявителя за получаването му.
                        (2) Потвърждението е електронен документ, който съдържа:
1. регистрационен номер;
2. време на получаване на електронния документ;
3. информация за достъп до електронния документ и всички приложени към него документи и при изразено желание на заявителя се изпраща и самият електронен документ заедно с приложените документи.
                        (3) Текстът в потвърждението се изписва на български език, на кирилица и  с транслитерация.  В случаите по чл. 13, ал. 3,  т. 4 потвърждението може да бъде и на някои от официалните езици, установени в Европейския съюз.
                        (4) Потвърждението се изпраща подписано на електронната поща на подателя по чл. 26, освен ако изявлението се подава чрез единната среда за обмен на документи или по друг начин за съответния достъп, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 35 има предложение на народния представител Захари Георгиев, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35:
„Проверка за редовност
Чл. 35. Доставчикът на електронната административна услуга прави проверка за редовността на искането и за пълнотата и верността на предоставените данни. При установяване на нередности на заявителя се изпраща електронно съобщение с указания и срок за отстраняването им.”
По Раздел ІV комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По чл. 36 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел ІІІ и Раздел ІV? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава трета – Обмен на електронни документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
По чл. 40 има предложение на народния представител Васил Антонов, което не е прието от комисията. То е следното: в чл. 40, ал. 1 „гражданите и организациите” да се замени с „физическите и юридическите лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
По чл. 41 има идентично предложение на народния представител Васил Антонов. Комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тази глава? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава ІV – Оперативна съвместимост и информационна сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
„Раздел І – Оперативна съвместимост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, за чл. 44, чл. 45 и за чл.46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Глава ІV, Раздел І ? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІІ – Регистри за оперативна съвместимост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 47 „Регистър на стандартите” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Регистър на стандартите
Чл. 47. (1) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения води регистър на стандартите като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система, съдържаща техническите стандарти и тяхната приложимост.
                        (2) В регистъра на стандартите се вписват техническите стандарти, които трябва да се прилагат от административните органи за предоставяне на електронни административни услуги и за осигуряване на оперативна съвместимост, информационна сигурност и автоматизиран обмен на информация и документи между административните органи.
                        (3) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра на стандартите се уреждат с наредбата по чл. 43, ал. 2.”
По чл. 48 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от  комисията,  а именно:  в чл. 48, ал. 1 думата „регистъра” се заменя с израза „публичен регистър на информационните услуги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 49 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Вписване в регистъра на информационните
обекти
Чл. 49. (1) Министърът на държавната администрация и административната реформа осигурява извършването на първоначалното техническо описание и вписването в регистъра на всеки информационен обект.
                        (2) Всеки административен орган заявява за вписване стандартизираните описания на всеки информационен обект, който се събира или създава от него.
                        (3) Министърът на държавната администрация и административната реформа осъществява проверка за съответствието на стандартизираните описания по ал. 2 със стандарта по чл. 48, ал. 1, както и с описанията на съществуващите информационни обекти. При наличие на несъответствия министърът съвместно с административния орган, заявил вписването, отстранява несъответствията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания.
 
 
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 50 комисията подкрепя текста на вносителя. Същото се отнася за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 52:
“Стандартизирано заявяване и предоставяне на услуги
Чл. 52 (1) Административен орган заявява вътрешна електронна административна услуга до компетентния административен орган чрез подаване на стандартизирана заявка въз основа на технологичното описание на услугата, вписана в регистъра на електронните услуги.
(2) Компетентният административен орган предоставя услугата незабавно в стандартизирания формат по чл. 50, ал.1.”
По чл. 53 се подкрепя текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел ІІІ – Информационна сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54 и чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел ІV – Сертификация за оперативна съвместимост и информационна сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
“Внедряване на информационни системи
Чл. 56 (1) Административните органи използват информационни системи, които са сертифицирани за съответствие с изискванията на този закон за оперативна съвместимост и операционна сигурност.
(2) При провеждане на обществени поръчки за внедряване на информационни системи административните органи задължително включват като изискване тези системи да са сертифицирани за оперативна съвместимост и информационна сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
Комисията подкрепя по принцип текста на чл. 58 и предлага следната редакция:
“Списъци на акредитираните организации и на сертифицираните системи
Чл. 58 (1) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения води списък на акредитираните по чл. 57, ал. 1 лица.
(2) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения води списък на сертифицираните информационни системи.
(3) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осигурява свободен и безплатен достъп до списъците по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По Глава V “Контрол и взаимодействия” комисията подкрепя текста на вносителя .
По чл. 59 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено:
Текстът на чл. 59  става ал. 1 и се създава ал. 2 със следното съдържание:
(2) С наредба към Закона се определя редът и начинът на осъществяване на обществен контрол върху събирането, съхраняването и предоставянето на информация за потребителите на електронни услуги; начините на нейната обработка и качеството на предоставените услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60  и предлага следната редакция:
“Контрол за оперативна съвместимост и информационна сигурност
Чл. 60 (1) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения упражнява контрол за спазване на изискванията за информационна сигурност и оперативна съвместимост.
(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения може да осъществява проверки на информационната сигурност и оперативната съвместимост на определена информационна система или на предприетите от административния орган мерки чрез овластени от него лица и дава предписания за подобряването им.”
По чл. 61 се подкрепя текстът на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
“Публикуване на информация
Чл.61 (1) Министърът на държавната администрация и административната реформа организира и поддържа информация, необходима за приложението на този закон, която се публикува на официалната Интернет страница на Министерството на държавната администрация и административната реформа и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на електронни административни услуги и
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие във връзка с ползването на електронни административни услуги.
(2) Министърът на държавната администрация и административната реформа осигурява възможност за осигуряване на контакт с него по въпросите на ал. 1 чрез използване на електронни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава VІІ – Административнонаказателни разпоредби.”
Има предложение от народния представител Васил Антонов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава VІІ, която става Глава VІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
“Чл. 63 (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2-4, чл. 5, ал.2,  чл. 11, 12, 13, 14, 15, 16, чл. 30, 40, 44, 46 и 56, се наказва с глоба в размер от  50 до 250 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.
(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 150 до 750 лв.
(3) На лицето, осъществяващо публична функция и на организацията, предоставяща обществени услуги в случаите по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3 хил. лв.
(4) При повторно нарушение имуществената санкция по ал.3 е в размер от 2 хил. до 7 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 64 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 65 има предложение на народния представител Васил Антонов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя  и предлага следната редакция на чл. 65:
“Чл. 65 (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на държавната администрация и административната реформа, съответно от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа, съответно от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения или от овластени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има предложение, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя:
В Допълнителните разпоредби да се дадат легални дефиниции на думите и изразите “информация”, “документ”, “информационна система”, “информационен ресурс”, “информационна услуга”, “потребител на информация”, “международен информационен обмен”, “електронна информационна услуга”.
Искам да се извиня, госпожо председател, това предложение е неадекватно, защото не може да бъде вписано, така че не може и да бъде коментирано. Това е грешка на комисията, за което си поднасям извиненията.
Има предложение от народния представител Васил Антонов, което е прието по принцип.
Има предложение от народния представител Веселин Методиев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Административен орган” е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
2. “Административна услуга” е:
а) издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаването на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
3. “Вътрешна административна услуга” е административна услуга, която  един административен орган предоставя на друг за осъществяване на неговите правомощия.
4. “Гражданин” е физическо лице, което е български гражданин или чужденец.
5. “Единна среда за обмен на електронни документи” е управляема среда за стандартизиран обмен на документи, вписани в регистъра на информационните обекти, между информационните системи в администрацията за нуждите на електронното управление.
6. “Електронен документ с неструктурирано съдържание” е електронен документ, който не е регистриран в регистъра на информационните обекти.
7. “Електронна поща” е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.
8. “Заявяване и/или предоставяне на услуги от разстояние” е заявяване, съответно предоставяне, на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
9. “Интегритет” е характеристика на електронния документ, изразяваща се в липсата на нарушаване на неговата цялост от момента на съставянето и/или подписването му от неговия автор до момента  на проверката от адресата.
10. “Информационна сигурност” е защитата на информацията от неправомерен или случаен достъп, използване, правене достояние на трети лица, промяна или унищожаване.
11. “Лица, осъществяващи публични функции” са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общински лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.
12. “Обществени услуги” са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
13. “Оперативна съвместимост” е способността на информационните системи да обработват, съхраняват и обменят електронни документи и данни помежду си, използвайки единни технологични стандарти и процеси.
14. “Организация, предоставяща обществени услуги” е всяка организация независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече услуги по т. 2.
15. “Особена форма” е форма за извършване на действия и актове, която по естеството си или по силата на нормативен акт не може да се осъществи по електронен път.
16. “Официална интернет страница” е публично оповестена интернет страница, чрез която административен орган осигурява информация за осъществяваната от него дейност и предоставените от него електронни административни услуги.
17. “Предоставяне на услуги чрез електронни средства” е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
18. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
19. “Семантична оперативна съвместимост” е елемент на оперативната съвместимост, означаващ способността за еднаква интерпретация на едни и същи данни от различни информационни системи.
20. “Транслитерация” е процес на пресъздаване (трансформиране) на букви или срички от един език в писмени знаци на латински език.
21. “Уеб-базирано приложение” е информационна система, осигуряваща чрез интернет страница или друг електронен интерфейс възможността на изпращане и/или получаване на електронни изявления от и към доставчиците на електронни административни услуги.
22. “Уникален идентификатор” е единният граждански номер на българските граждани и чуждестранните физически лица, постоянно пребиваващи на територията на Република България, личният номер на чужденеца за дългосрочно пребиваващите чуждестранни физически лица, единният идентификационен код за търговците и клоновете на чуждестранните търговци и кодът по БУЛСТАТ за лицата, подлежащи на вписване в регистър БУЛСТАТ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Господин Олимпи Кътев има желание да вземе думата по този параграф.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С цел да помогна на докладчика, за да си почине малко, а и да внесем една яснота, предлагам редакционно, не по същество, т. 20 да придобие следния вид: “Транслитерация” е преобразуване (конверсия) на букви, срички или думи от една азбучна система в друга”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това редакционно предложение, господин Кътев, ще бъде подложено утре на самостоятелно гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Наредбите по чл. 6, чл. 12, ал. 4, чл. 37, чл. 42 и чл. 48, ал. 3 се приемат по предложение на министъра на държавната администрация и административната реформа, по чл. 43, ал. 2 – по предложение на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а по чл. 41, ал. 2 – по предложение съвместно на министъра на държавната администрация и административната реформа и на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на Допълнителните разпоредби? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което комисията не подкрепя, а именно:
“§ 6. Административните органи привеждат информационните си системи в съответствие с изискванията на този закон и препоръките на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения по § 5 в срок до 1 януари 2009 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Този закон влиза в сила 12 месеца след обнародването му с изключение на разпоредбите на § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по тези текстове на законопроекта. Няма желаещи.
С това докладът по второ четене на Законопроекта за електронното управление приключи. Утре ще бъде гласуван.
Благодаря Ви, господин Методиев.
Поради малкото време, което остава, е безсмислено да преминаваме към следващата точка от дневния ред, още повече това е един доста сериозен и проблемен Законопроект за устройството на българското Черноморско крайбрежие, така че след съобщенията, които ще направя, ще закрия заседанието.
Има съобщение от Българската народна банка, че на 18 май 2007 г. е постъпил материал относно платежния баланс на България в периода м. януари - м. март 2007 г., който се намира в Библиотеката на Народното събрание, и публикация на паричната статистика за м. април 2007 г. и брутен външен дълг на България.
На 23 май т.г. също е представена актуализираната програма на одитната дейност на Сметната палата за 2007 г.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 18,47 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:                                             
Любен Корнезов
Камелия Касабова
                                                   
Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев