Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Добро утро, уважаеми колеги!
Откривам днешното пленарно заседание и пожелавам успешна пленарна седмица!
Разполагате с проекта за програма за работа на Народното събрание за периода 13-15 юни 2007 г., предложен на вашето внимание.
Моля, гласувайте програмата.
Гласували 148 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 7.
Програмата за работата на Народното събрание за периода 13-15 юни 2007 г. е приета.
Преминаваме към обсъждане и приемане с гласуване на направени предложения от народни представители по чл. 40, ал. 3.
Първото предложение по чл. 40, ал. 3 е направено от народния представител Димитър Абаджиев относно включване като точка за работа на Народното събрание през тази седмица на Избирателния кодекс, № 754-01-23.
Господин Абаджиев, заповядайте да представите Вашето предложение.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички политически партии през последните месеци заявяват, че са притеснени от ниската избирателна активност и от отчуждаването на избирателите от политическата система. Внесеният Избирателен кодекс предлага промяна на избирателната система и мажоритарно избиране на голяма част от народните представители и общинските съветници – тема, която е актуална и във връзка с предстоящите местни избори.
Затова моля да подкрепите предложението ми за внасяне в дневния ред на този законопроект, който вече отлежава повече от три месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 165 народни представители: за 43, против 32, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 40, ал. 3 е направено от народния представител Деница Гаджева. То гласи: „Правя предложение да се включи в програмата на Народното събрание за периода 13-15 юни 2007 г. точка в дневния ред – Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”.
Заповядайте, имате думата.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам като точка от седмичната програма да бъде включен Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”. Причината да внеса това предложение е следната. Както знаем, Министерският съвет е приел Енергийна стратегия на Република България, която е била одобрена от Народното събрание на 17 юли 2002 г. В частта „Приватизации”, в т. 3 „Инвестиции” от същата енергийна стратегия изрично е предвидено, че поради сложността на промените и значението на отрасъл „Енергетика” за националната икономика следва допълнително да се разработи и да се приеме отделна Стратегия за приватизация в отрасъл „Енергетика”. Такава отделна стратегия не е разработена и приета и до днес, поради което всички приватизационни сделки, сключени след обнародването на споменатия одобряващ акт на Народното събрание се явяват нищожни по право, тъй като са сключени в нарушение на същия парламентарен акт.
Моля да гласувате по съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение за включване в програмата за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 40, ал. 3 е от Митко Димитров от Коалиция „Атака”.
Народният представител предлага да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание - проект на решение за мораториум върху продажбата и замяната на земи и гори от горския фонд, собственост на държавата и общините, за срок от 5 години.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, предлагам мораториум върху продажбата и замяната на земи и гори от горския фонд, собственост на държавата и общините. Мотивите са ви ясни. Основният мотив е поголовното изсичане на гората. Ако сега не внесем този законопроект да бъде разгледан от парламента, може би до края на годината няма да има смисъл от внасянето на такъв законопроект, понеже няма да има гора.
Моля, гласувайте за внасянето на тази точка в дневния ред, за да бъде преустановено изсичането на гората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте за включване на предложението на господин Димитров в програмата за работа на Народното събрание през тази седмица.
Гласували 127 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложение, направено от народния представител Павел Шопов, който предлага да бъде включена точка в дневния ред на Народното събрание – Проект за решение за налагане на мораториум върху приватизацията и концесиите.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Много по-рано отколкото в други парламенти мнозинството е в криза. Съществуват тежки проблеми в управляващата коалиция. В момента има министри в оставка, съществува една нестабилност в управлението на страната, която става все по-осезаема. В тази обстановка на несигурност и нестабилност ние от “Атака” считаме, че е опасно да се осъществяват големи и сериозни приватизационни сделки и даването на големи обекти на концесия. За да се дават обекти на концесия и да се правят големи и сериозни приватизационни сделки, би трябвало да съществува едно сериозно правителство, едно управление, което да бъде стабилно, за да може да поеме и да носи отговорността за актовете, които осъществява.
При тази нестабилност, която съществува в страната, при това раздирано от противоречия мнозинство, както и вътре в управляващите политически сили от управляващото мнозинство в момента вътре в себе си се намират в такава криза, че са без ръководства на практика, ние считаме, че трябва да бъде наложен мораториум върху приватизационните сделки и мораториум върху отдаването на обекти на концесия. Това се налага, пак повтарям, от нестабилността в държавата, от проблемите, които съществуват при управляващото мнозинство, и невъзможността управляващото мнозинство да поеме истинска политическа отговорност за сериозните актове за разпореждане за отдаване на концесия и приватизация, които то осъществява. Затова искаме да се наложи мораториум със срока, който ние визираме в предлаганото от нас решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Стела Банкова. Госпожа Банкова предлага като точка в седмичната програма да бъде включен проект за решение относно възлагането на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на реактори на АЕЦ “Козлодуй”.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, припомням, че чл. 36 позволява да бъде преустановено действието на поети ангажименти, които създават опасност за нашата икономика. Случаят е такъв.
Правя това предложение по няколко причини.
Първо, предсрочното закриване на напълно безопасни реактори според чужди експерти ще обслужи чужди икономически интереси и е против интересите на българските граждани.
Второ, заради поети ангажименти от страна на бившия преговарящ Меглена Кунева в началото на 2008 г. трябва да затворим голяма част от мощностите на “Марица Изток” поради липса на сероочистващи инсталации. Това несъмнено ще доведе до скок на цената на електрическата енергия и вероятно до режим на тока. Междупрочем, вчера беше официално обявено поредното увеличение.
Трето, в началото на януари бе приета нова енергийна стратегия на Европейския съюз, която дава право – моля, колеги, обърнете внимание – тази европейска стратегия дава право на страните членки сами да определят работата на своите ядрени мощности. Тоест дава ни се шанс.
Уважаеми колеги, предвид изключителната важност на проблема ви призовавам да подкрепите предложението ни с колегата Христов и така да защитим интересите на българските граждани. Моля да допуснете това предложение в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на направеното предложение за включване на точка в седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 21, против 63, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
И последното предложение по чл. 40, ал. 3. То е направено от народния представител Павел Шопов от Коалиция “Атака” за включване на точка в дневния ред на Народното събрание за периода 13-15 юни 2007 г. на проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Господин Шопов, заповядайте да представите вашето предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Осми месец вече “Атака” няма свой заместник-председател, което, съгласете се, не е редно. Ръководството на Народното събрание се явява непопълнено, а с оглед на това – и нелегитимно в тази степен, в която би трябвало да бъде.
Аз няма да продължавам със своите аргументи, призовавам Ви да изпълните нещо съвсем елементарно, съвсем рутинно – да гласувате за избор на заместник-председател на Народното събрание, така както повелява Правилникът за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание. Защото това, за което говорим, е визирано там по един недвусмислен и категоричен начин. Тоест моят призив към Вас е да изпълните разпоредбата на правилника, който сами сте приели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване искам да ви напомня предложението, което направи председателят Пирински. Наистина доста време се обсъжда този въпрос, но председателят Пирински направи предложение преди да се пристъпи към подобно гласуване да се проведат консултации с ръководствата на отделните парламентарни групи с оглед да се получи определен консенсус по този въпрос.
Моля, гласувайте направеното предложение от господин Шопов.
Гласували 145 народни представители: за 36, против 52, въздържали се 57.
Предложението не се приема.

Позволете ми да ви информирам за постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 6 юни 2007 г. до 12 юни 2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – внесен от Павел Шопов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори – вносители Красимир Каракачанов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България – внесен от Борислав Китов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от народния представител Светослав Малинов.
Проект за решение за налагане на мораториум върху строителството, издаването на разрешения за строежи, одобряването на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове и промени в статута на земеделските земи и гори, попадащи в зона “А” и зона “Б” по Закона за Черноморското крайбрежие – вносители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество, за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
Уважаеми колеги, ще ви направя още едно съобщение: на 12 юни 2007 г. от Министерския съвет, на основание чл. 7 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., в Народното събрание е внесен Отчет за касовото изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за първото тримесечие на 2007 г. Отчетът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към изпълнение на вече приетата програма за работа за тази седмица бих искал да ви информирам – тази сутрин на Председателския съвет стигнахме до консенсус съобразно сравнително кратките срокове, които налагат бързото приемане на някои от законопроектите, а те са четири на брой, днес работното заседание да продължи до 15,00 ч.
Има едно условие. Ако до 14,00 ч. бъде приета т. 5, ние ще приключим в 14,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 126, против 6, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Първа точка от приетата програма за работа на Народното събрание за тази седмица е:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ РУМЕН СИМЕОНОВ – ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, СЪГЛАСНО ЧЛ. 13 ОТ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Иван Искров и господин Румен Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин Иван Искров и господин Румен Симеонов да заемат своите места в пленарната зала.
Бих искал да припомня на вас, уважаеми колеги, че съгласно Решение за избиране на подуправител на БНБ, което е прието на 22 март 2007 г., и разпоредбата на чл. 13 от Закона за БНБ за полагане на клетва пред Народното събрание при встъпване в длъжност преминаваме към полагане на клетва от Румен Симеонов, избран с решение на парламента за подуправител на Българската народна банка, съгласно чл. 13 от Закона за Българската народна банка.
Заповядайте, господин Симеонов.
Ако обичате, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
РУМЕН СИМЕОНОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам законите, да съдействам за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазя служебната тайна, банковата, търговска и другите правно-защитени тайни, включително и след прекратяване на пълномощията ми.
Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към точка втора от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ОТНОСНО СЪВМЕСТЕН КОНТРОЛ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА. Вносител е Министерският съвет.
Господин Свинаров, заповядайте да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред ще Ви помоля за процедурно предложение – в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Цонко Киров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министърът на вътрешните работи господин Цонко Киров.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Господин Цонко Киров да заеме своето място.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, № 702-02-24, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата на свое заседание, проведено на 6 юни 2007 г.
В заседанието участваха представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Цонко Киров. Улесняване извършването на граничен контрол на пунктовете за преминаване на общата граница и облекчаване преминаването на границата между двете държави бяха посочени като основни цели на споразумението. Подчертано бе, че в проекта уредба са намерили въпросите, свързани със създаването по взаимно съгласие на пунктове за преминаване на границата, както и компетентните органи за прилагането му и техните правомощия. Предвидена е и възможност да се оцени временно прилагането на споразумението или на отделни негови разпоредби от съображения за националната сигурност или поради друг обществен интерес. Заместник-министър Киров изрично посочи, че съгласно Решението на Министерския съвет от 21 декември 2006 г. обсъжданото споразумение се прилага временно от датата на подписването му до влизането му в сила.
В резултат на проведената дискусия и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, № 702-02-24, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 6 юни 2007 г. с консенсус.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Господин Соломон Паси ще представи становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
“На редовно заседание, проведено на 30 май 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата.
Споразумението има за цел улесняване на граничния контрол на пунктовете за преминаване на общата граница и облекчаване на преминаването на границата между двете страни. Подробно са уредени принципите на граничния контрол, зоните на действие, правомощията на контролиращите служители и тяхното взаимодействие.
Всяка от договарящите се страни може да отмени временно със или без местни ограничения прилагането на споразумението или на отделни негови разпоредби от съображения за национална сигурност или поради друг обществен интерес.
Споразумението се сключва за срок от 5 години и автоматично се продължава за период от 5 години, ако нито една от договарящите се страни 6 месеца преди изтичането на срока не уведоми за намерението си да го прекрати.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, подписано на 21 декември 2006 г. в Букурещ.
Становището беше прието единодушно.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Паси.
Преминаваме към дискусия по проекта за ратифициране на Споразумението на първо четене.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Всички гласувания, уважаеми колеги, ще бъдат в четвъртък и петък, така че и второто четене на този законопроект ще бъде утре.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми позволите, едно процедурно предложение – във връзка с второто четене на законопроекта да допуснем в пленарната зала господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля господин Апостол Апостолов да заеме своето място в пленарната зала.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: “Закон за пазарите на финансови инструменти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Част първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
“Глава първа – Основни положения и понятия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 1 до чл. 10 включително, като за чл. 4 има направено предложение от народния представител Евгений Иванов, което е оттеглено пред комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11 и предлага в ал. 2, т. 1 думите “икономическо или юридическо” да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
“Раздел ІІ – Издаване и отнемане на лиценз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 13 до чл. 23 включително.
“Раздел  ІІІ   –   Изисквания към организацията на инвестиционния посредник. Квалифицирано участие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 24 до чл. 26 включително. Няма направени предложения, както и редакционни поправки от комисията.
“Глава трета – Изисквания към дейността на инвестиционните посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Отношения с клиенти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27 и предлага следните промени:
“1. В ал. 5 след думите “своите клиенти” да се добави “или потенциални клиенти”.
2. В ал. 7 думите “която съдържа най-малко разходите и услугите” да се заменят с “включително за разходите за сделките и услугите” и накрая се поставя запетая и се добави “когато това е приложимо”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 28 до чл. 32 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33 и предлага да се създаде ал. 6:
              “(6) Инвестиционният посредник поддържа архив на всички сделки, услуги и дейности, извършени от него, които да позволяват на комисията и заместник-председателя при упражняване на надзорните си функции по този закон и актовете по неговото прилагане, да установят, че инвестиционният посредник изпълнява предвидените в закона и актовете по прилагането му задължения по отношение на клиентите и потенциалните клиенти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 34 до чл. 36 включително, по които текстове няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37 и предлага в ал. 2 изречение второ да се измени така: “За клиент, за който са изпълнени условията по изречение първо, не се счита, че притежава знания и опита на клиентите по Раздел І от приложението.”
“Раздел ІІ – Разкриване на информация от инвестиционните посредници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 38 има предложение от народния представител Евгений Иванов – в чл. 38:
1. В ал. 1 думите “най-късно до края на работния ден, следващ деня на сключване на сделката” да се заменят с “в срок от пет работни дни”.
2. В ал. 7, т. 1 думите “3 минути” се заменят с “15 минути”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
“Чл. 38. (1) Инвестиционният посредник уведомява комисията за сключените от него на територията на Република България сделки с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, при първа възможност, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на сключване на сделката.
              (2) Уведомлението по ал. 1 може да се извърши пряко от инвестиционния посредник или от трето лице, действащо от негово име. Уведомлението по ал. 1 може да се извърши и чрез система за търговия или чрез отделна система за отчетност, одобрени от заместник-председателя, или чрез регулирания пазар или МСТ, посредством чиято търговска система е сключена сделката. В случаите по изречение второ, когато уведомяването за сделките се извършва директно от системата, ал. 1 не се прилага.
              (3) Комисията предоставя информацията по ал. 1 на компетентната институция по отношение на най-относимия пазар за тези финансови инструменти. Комисията предоставя тази информация, когато я е получила в качеството си на компетентен орган на приемащата държава, и на компетентния орган на държавата по произход, освен ако компетентният орган заяви, че не желае да получава тази информация.
              (4) Инвестиционният посредник, който сключва извън регулиран пазар и МСТ сделки с акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, е длъжен да оповести публично информация за вида, емисията, броя и единичната цена на финансовите инструменти – предмет на сделката, за валутата на сделката, датата и часа на сключването й, като посочи, че сделката е сключена извън регулиран пазар и МСТ.
              (5) Оповестяването по ал. 4 трябва да бъде извършено при разумни търговски условия чрез:
1. публикуване на информацията чрез технически средства на регулирания пазар, на който акциите се търгуват, в случай че този пазар допуска такова оповестяване;
2. технически средства за МСТ, на която акциите се търгуват;
3. публикуване на информацията на Интернет-страницата на инвестиционния посредник или по друг общодостъпен начин.
              (6) Оповестяването по ал. 4 трябва да бъде извършено:
1. до 3 минути от сключването на сделката, ако сделката е сключена в рамките на търговската сесия на най-относимия пазар или в рамките на обичайните часове за търговия на инвестиционния посредник;
2. преди откриването на следващата търговска сесия на най-относимия пазар или незабавно след началото на обичайните часове за търговия на инвестиционния посредник, ако този момент настъпва по-рано – извън случаите по т. 1.”
Една добавка – “МСТ” е многостранна система за търговия.
По членове 39-42 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 43 и предлага следната редакция:
“Чл. 43. Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници, насочени към защита на интересите на клиентите и стабилността на пазара за финансови инструменти, включително за определена вътрешна организация и предотвратяване конфликти на интереси, предотвратяване и разкриване на пазарни злоупотреби, за водене на отчетност, за обработка и съхранение на информация, за сключване и изпълнение на договори с клиенти, за тяхното съдържание и за разкриване на информация пред клиенти, се определя с наредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от чл. 44 до 46 включително.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47 и предлага следната редакция на ал. 3 и 4:
“(3) Инвестиционният посредник по чл. 44, ал. 1 може да сключва сделки за сметка на свои професионални клиенти и при по-добра цена от оферираната, ако цената е близка до пазарните условия и нарежданията са в размер, по-голям от размера, обичайно изпълняван за сметка на непрофесионални клиенти.
(4) Инвестиционният посредник може да изпълнява нареждания на професионални клиенти при цена, различна от оферираната, по отношение на сделки с предмет няколко ценни книжа или по отношение на нареждания, които не са направени по текущата пазарна цена.”
Членове 48 и 49 са по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
“Чл. 50. (1) Други изисквания към дейността на инвестиционните посредници – систематични участници, се определят с наредба.
    (2) Членове 33, ал. 6, чл. 38, ал. 2, 3 и 5, чл. 44, ал. 1, чл. 45, ал. 2 и 4, чл. 47, ал. 3 и 4 и чл. 49 се прилагат при спазване изискванията на Регламент 1287/2006/ЕК.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52 и предлага следната редакция на ал. 2, т. 3:
“3. действията на лица по т. 1 съставляват пазарна злоупотреба;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, като предлага следната редакция на ал. 2 и 3:
“(2) Заместник-председателят може да освободи инвестиционния посредник по чл. 51, ал. 1 от задължението по ал. 1 по отношение на нареждания с обем, по-голям от обикновения пазарен обем за този вид акции, както и в други случаи, определени с наредба, според модела на пазара и вида на нарежданията “при условията на членове 18-20 на Регламент 1287/2006/ЕК”.
(3) Инвестиционният посредник по чл. 51, ал. 1 е длъжен да оповестява публично и при разумни търговски условия информация за емисията, броя и единичната цена на търгуване на регулирания пазар акции – предмет на сделката, за валутата на сделката, датата и часа на сключването й при спазване изискванията на чл. 27 и 30 на Регламент 1287/2006/ЕК.”
В членове от 54 до 59 включително комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.
Комисията подкрепя текстовете на членове от 60 до 63 включително – цялото съдържание на Раздел V. Няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІ и текстовете на членове от 64 до 68 включително.
Комисията подкрепя текстовете на членовете от Раздел VІІ до Част ІІ - от 69 до 72 включително по вносител, заедно с наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73 във варианта, даден от вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 74 и предлага ал. 6 да се измени така:
“(6) Комисията може да предвиди в наредба други изисквания към дейността на регулираните пазари, насочени към защита интересите на инвеститорите и стабилността на капиталовия пазар, включително към начина за разпределяне на задълженията, предвидени в закона, между регулирания пазар и пазарния оператор в случаите, когато са отделни юридически лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 75 и предлага следната редакция на ал. 2:
“(2) Не по-малко от 25 на сто от капитала по ал. 1 трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз, а останалата част – в 14-дневен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 80, ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 77 и предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Лицата, които са членове на управителния орган на пазарния оператор или управляват дейността му, трябва да притежават добра репутация и професионален опит, които да осигурят стабилното и разумно управление и функциониране на регулирания пазар. Лицата по изречение първо трябва да:”
Комисията предлага следната редакция на чл. 78:
“Чл. 78. Лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор, трябва да са подходящи в зависимост от влиянието, което могат да упражняват в дейността на регулирания пазар, съобразно следните критерии:
1. репутацията на лицето, което притежава квалифицирано участие;
2. репутацията и опита на лицата, които могат да управляват дейността на пазарния оператор в резултат на квалифицираното участие;
3. финансовата стабилност на лицето, което притежава квалифицирано участие с оглед дейността и операциите на регулирания пазар;
4. дали притежаването на квалифицирано участие не възпрепятства пазарния оператор при изпълнение на задълженията му по този закон и актовете по прилагането му;
5. дали могат да бъдат направени обосновани съмнения, че е извършено или предстои да бъде извършено действие, представляващо изпиране на пари или насочено към финансиране от тероризма във връзка с това квалифицирано участие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Намираме се на второ четене. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 79:
“Чл. 79. (1) Организацията и управлението на регулирания пазар се извършват въз основа на Правилник за дейността на регулирания пазар, който се приема от Съвета на директорите, съответно от Управителния съвет на пазарния оператор.
    (2) Правилникът по ал. 1 урежда:
1. условията и реда за администриране на регулирания пазар;
2. правилата относно сделките, сключени на регулирания пазар;
3. условията, на които трябва да отговарят членовете или участниците на регулирания пазар, включително когато не са инвестиционни посредници или кредитни институции съгласно чл. 93, ал. 3;
4. правилата и процедурите за клиринг, сетълмент и гарантиране на сделките, сключени на регулиран пазар;
5.условията и реда за разглеждане на искове срещу членове или участници на регулирания пазар от арбитраж;
6. други правила и процедури, предвидени в този закон.”
Наименованието на Раздел ІІ и чл. 80 са по вносител.
Член 81 – също по вносител, чл. 82 – текстът също е по вносител, подкрепен от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 83:
“Чл. 83. (1) Агенцията по вписванията вписва в Търговския регистър пазарния оператор, а в случаите, когато регулираният пазар и пазарният оператор са отделни юридически лица – и регулирания пазар, след като й бъде представен лицензът, издаден от комисията.
(2) Лицата, които не притежават лиценз за извършване на дейност като регулиран пазар, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или друга дейност думите “регулиран пазар”, съответно “пазарен оператор” или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84 и предлага да се създаде ал. 4:
“(4) След влизане в сила на решението за отнемане на лиценза комисията незабавно изпраща копие от него на Агенцията по вписванията за образуване на производство по ликвидация на пазарния оператор, съответно на регулирания пазар и го публикува в два централни ежедневника. В тези случаи комисията назначава ликвидатор, определя срок за извършване на ликвидацията и възнаграждението на ликвидатора.
По Глава пета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието й.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията предлага следната редакция на чл. 85:
“Чл. 85. (1) Само след предварително одобрение от заместник-председателя могат да бъдат извършени следните действия:
1. промяна в състава на лицата, които са членове на управителния орган на пазарния оператор, или които имат право да управляват дейността на пазарния оператор;
2. придобиване от едно лице на квалифицирано участие в пазарния оператор;
3. изменения и допълнения в правилника за дейността на регулирания пазар.
(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление, към което се прилагат данни и документи, определени с наредба.
(3) Заместник-председателят издава или отказва да издаде одобрение по ал. 1 в срок един месец от получаване на заявлението. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни и е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение и определя срок за отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи, който не може да бъде по-кратък от две седмици и по-дълъг от един месец. Член 80, ал. 3 и 6 се прилага съответно.
(4) Комисията, съответно заместник-председателят, отказва да издаде одобрение, ако действието по ал. 1 не отговаря на изискванията на закона, застрашено е стабилното и разумно управление на регулирания пазар, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или не са осигурени интересите на клиентите и членовете на регулирания пазар.
(5) В 7-дневен срок пазарният оператор уведомява комисията за изменения и допълнения в другите документи, послужили като основание за издаване на лиценза. Срокът по изречение първо тече от вземане на решението, от внасяне или узнаване на изменението или допълнението.
(6) Пазарният оператор представя в комисията годишен отчет до 31 март на следващата година, както и шестмесечен отчет до 31 август на съответната година. Съдържанието на отчетите по изречение първо се определя с наредба.
(7) Пазарният оператор публикува информация за лицата, които притежават квалифицирано участие в него и за размера на това участие и актуализира тази информация.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 86:
“Чл. 86. (1) Регулираният пазар приема и прилага подходящи мерки и процедури за:
1. установяване по категоричен начин и за предотвратяване на възможни неблагоприятни последици за операциите на регулирания пазар или за неговите членове, които са резултат от конфликти на интереси между интереса на пазарния оператор, съответно на регулирания пазар, на лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор, съответно в регулирания пазар, от една страна, и стабилното функциониране на регулирания пазар, от друга, и по-конкретно, когато могат да попречат на надлежното осъществяване на функциите, делегирани на регулирания пазар от комисията;
2. управление на рисковете, свързани с дейността на регулирания пазар, за установяване на съществените рискове за надлежното функциониране на регулирания пазар, както и за ограничаване на тези рискове;
3. осигуряване на стабилното управление на техническите операции на системата на регулирания пазар, включително за предприемането на ефективни мерки за управление на риска от срив в системата;
4. предвиждащи прозрачни и недискреционни правила, които да осигурят справедлива и надлежна търговия и обективни критерии за ефективното изпълнение на нарежданията за сключване на сделки с финансови инструменти;
5. гарантиране на ефективен и навременен сетълмент на сделките, сключени на регулирания пазар;
6. за разкриване и предотвратяване на манипулации на пазара на финансови инструменти.
(2) Мерките и процедурите по ал. 1 се уреждат с правилника по чл. 79.
(3) За регулираните пазари се прилага съответно чл. 35.
(4) В случаите, когато регулираният пазар и пазарният оператор са отделни юридически лица, чл. 77, ал. 1 и 2, чл. 78, ал. 1, чл. 81, ал. 1 и чл. 85, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 10 се прилагат съответно за регулирания пазар.”
По наименованието на Раздел ІІ и текстовете на членове 87, 88, 89 и 90 включително комисията подкрепя вносителя.
По наименованието на Раздел ІІІ и членове 91, 92 включително комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV и текстовете на вносителя за членове 93 и 94.
По тези раздели и членове няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по раздели ІІІ и ІV. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Раздел V комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието му.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96 и предлага следната редакция на ал. 1:
“(1) Регулиран пазар, получил лиценз за извършване на дейност в Република България, може да сключва споразумения на територията на друга държава членка за улесняване на достъпа до системите си за търговия и извършването на търговия на този пазар от лица от другата държава членка като дистанционни членове или участници на този регулиран пазар, след като уведоми за това комисията. В уведомлението се посочва държавата, на чиято територия регулираният пазар възнамерява да сключва споразумения за улеснен достъп и информация за видовете споразумения.”
По Раздел VІ – наименованието и чл. 97 комисията подкрепя текста на вносителя.
По Раздел VІІ – наименованието и текстовете на членове 98 и 99 комисията подкрепя вносителя.
По Раздел VІІІ комисията подкрепя наименованието.
По чл. 100 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 100. (1) Регулираният пазар прилага система за клиринг, включително чрез централен съконтрагент или клирингови къщи и за сетълмент на сключените сделки с финансови инструменти, която да осигурява тяхното ефективно и навременно финализиране.
(2) Регулираният пазар дава право на своите членове и участници да определят система за сетълмент на сделките с финансови инструменти, сключени на регулирания пазар, ако са изпълнени следните условия:
1. осигурени са необходимите връзки и споразумения между системата за сетълмент и друга система или способ за сетълмент с цел постигане на ефективен и икономичен сетълмент на сделките;
2. заместник-председателят, издал одобрение сетълментът на сделките с финансови инструменти, сключени на регулирания пазар, да се извършва чрез система за сетълмент, различен от тази, която регулираният пазар прилага.
(3) При издаването на разрешение по ал. 2, т. 2 заместник-председателят взема предвид надзора, който се упражнява върху участниците в системата за сетълмент. Правомощието на комисията за издаване на разрешението по ал. 2, т. 2 не засяга надзорните функции на Централната банка или на друг орган, осъществяващ надзор върху съответната система за сетълмент.
(4) Заместник-председателят отказва да издаде одобрението по ал. 1, т. 2, ако техническите условия за сетълмент на сделките, сключени на регулирания пазар, не осигуряват безпрепятственото и надлежно функциониране на финансовите пазари. Член 85, алинеи 3-5 се прилагат съответно.”
По членове 101 и 102 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Част ІІІ и Глава шеста комисията подкрепя текстовете на вносителя за наименованието им.
По Раздел І комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
По членове от 103 до 117 включително няма предложения. Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има ли изказвания по Раздел ІІІ? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Част ІV комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118.
По чл. 119 има направено предложение от народния представител Евгений Иванов, което бе оттеглено по време на заседанието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119, също така и за членове 120 и 121, тоест за цялата Глава седма.
По цялата Глава осма от чл. 122 до чл. 126 включително текстовете се подкрепят във варианта на вносителя.
По Глава девета „Административнонаказателна отговорност и имуществени санкции” комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, както и текстовете на членове 127, 128 и 129, които представляват цялата Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по Глава девета? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Допълнителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция на т. 7:
„7. „Управление на портфейли” е управление на инвестиционни портфейли, по възлагане на клиенти, което се извършва по преценка на инвестиционния посредник за всеки отделен клиент и инвестиционните портфейли, които включват един или повече финансови инструменти.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Същото важи и за § 3.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 4, 5 и 6 комисията подкрепя текста на вносителя.
Подкрепяйки по принцип текста на вносителя за § 7, комисията предлага следните промени:
„1. В т. 23:
а) В чл. 100к ал. 1 се изменя така:
„(1) С тази глава се уреждат изискванията за разкриване на информация от емитенти, за които Република България е изпращаща държава и чийто ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, както и за емитенти, които са извършили публично предлагане на ценни книжа в Република България.”
б) Член 100о се изменя така:
„Чл. 100о. (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично 3-месечен финансов отчет за дейността си в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.
(2) Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 3-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие.
(3) Емитентът е длъжен да осигури 3-месечния финансов отчет и 3-месечния консолидиран финансов отчет за дейността си за период не по-кратък от 5 години.
(4) Тримесечният финансов отчет за дейността съдържа:
1. комплект финансови отчети;
2. междинен доклад за дейността, съдържащ информация за важни събития, настъпили през тримесечието и с натрупване от началото на финансовата година до края на съответното тримесечие, и за тяхното влияние върху резултатите във финансовия отчет, както и описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен емитентът през останалата част от финансовата година; за емитентите на акции докладът трябва да съдържа информация за сключените големи сделки между свързани лица, чието минимално съдържание се определя с наредба;
3. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно:
а) комплектът финансови отчети, съставени съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразяват вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента или на дружествата, включени в консолидацията;
б) междинният доклад за дейността съдържа достоверен преглед на информацията по т. 2.;
4. друга информация, определена с наредба.
(5) Когато емитентът е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, консолидираният 3-месечен финансов отчет за дейността е със съдържанието по ал. 4, като финансовият отчет се изготвя съгласно международните счетоводни стандарти, приложими за изготвяне на междинни отчети.
(6) Когато емитентът не е длъжен да изготвя междинен консолидиран финансов отчет по ал. 5, комплектът финансови отчети, в случаите когато не е изготвен съгласно международните счетоводни стандарти, трябва да съдържа най-малко съкратен баланс, съкратен отчет за доходите и подбрани пояснителни приложения, чието съдържание се определя с наредба. При изготвянето на съкратения баланс и на съкратения отчет за доходите се прилагат същите принципи за признаване и отчитане, прилагани при изготвянето на годишния финансов отчет.
(7) Ако междинният финансов отчет е бил заверен от регистриран одитор или му е извършен одиторски преглед при условия и със съдържание, определени с наредба, одиторският доклад, съответно резултатите от прегледа се предоставят на разположение на обществеността заедно с финансовия отчет. Ако финансовият отчет не е заверен или не му е извършен преглед, емитентът посочва това обстоятелство.”
в) В чл. 100с ал. 1 се изменя така:
„(1) Емитентът на ценни книжа, различни от акции, е длъжен незабавно да разкрива публично промените в правата на притежателите на ценни книжа, различни от акции, включително промените в сроковете и условията по тези ценни книжа, които биха могли непряко да засегнат тези права, които са резултат от промяна в условията по заема или лихвения процент.”
г) в чл. 100т ал. 1 се изменя така:
„(1) Емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива регулираната информация едновременно на комисията и на обществеността. Емитентът, който е извършил само публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива информацията по изречение първо на територията на Република България.”
д) В чл. 100ф ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато ценните книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар единствено в Република България и Република България е изпращащата държава, регулираната информация се разкрива на български език. Когато ценните книжа са предложени публично на територията на Република България, регулираната информация се разкрива на български език.”
2. В т. 36 буква „в” да отпадне, а буква „г” става буква „в”.
3. В т. 43 буква „а” се изменя така:
„а) Точка 2 се изменя така:
„2. по решение на съда, издадено при условията и по реда на чл. 35, ал. 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти;”
4. В т. 46:
а) в чл. 145 ал. 1 се изменя така:
„(1) Всеки акционер, който придобие или прехвърли пряко и/или по чл. 146 право на глас в общото събрание на публично дружество, е длъжен да уведоми комисията и публичното дружество, когато:
1. в резултат на придобиването или прехвърлянето правото му на глас достигне, надхвърли или падне под 5 на сто или число, кратно на 5 на сто, от броя на гласовете в общото събрание на дружеството;
2. правото му на глас надхвърля, достигне или падне под праговете по т. 1 в резултат на събития, които водят до промени в общия брой на правата на глас на базата на информацията, оповестена съгласно чл. 112б.”
б) Член 148б се изменя така:
“Чл. 148б. Публичното дружество е длъжно да разкрие на обществеността по реда на чл. 100т информацията, предоставена с уведомленията на лицата по чл. 145 и 146 в срок 3 работни дни от уведомяването му.”
5. В т. 59, в чл. 157а ал. 8 да отпадне.
6. В т. 75, буква “д” ал. 8 се изменя така:
“(8) Одиторът на инвестиционното дружество и на договорния фонд уведомява комисията r за всяко обстоятелство по ал. 7, което му е станало известно при извършване на одит на свързано лице с колективната инвестиционна схема или на нейното управляващо дружество или банката депозитар.”
7. В т. 82, буква “б” се изменя така:
“б) В ал. 3 думите “разпоредбите на закона относно инвестиционните посредници” да се заменят с “чл. 4, ал. 2, чл. 24, ал. 1-3, 7 и 8, чл. 27, ал. 4-7, чл. 28, 29, чл. 32, ал. 6, чл. 33 и 34 от Закона за пазарите на финансови инструменти.”
8. Точка 83 се изменя така:
“83. В чл. 203, ал. 8 се изменя така:
“(8) За членовете на управителните и контролните органи на управляващите дружества се прилага съответно чл. 167. Управляващото дружество се управлява съвместно най-малко от две лица, отговарящи на изискванията на чл. 167, ал. 1. Лицата по изречение първо могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следните изменения:
1.Създава се нова т. 1:
“1. В чл. 3, ал. 3 думите “условия и ред, определени в наредбата” се заменят с “условията и реда на Регламент № 2273/2003 г. на Комисията по отношение на изключенията относно програмите за обратно изкупуване и стабилизирането на финансови инструменти”.”
2.Досегашната т. 1 става т. 2.
3. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея буква “а” се изменя така:
“а) В ал. 1 думите “в Република България” се заличават, а думите “уведомява комисията за” се заменят с “разкрива публично по реда на чл. 100т от Закона за публичното предлагане на ценни книжа”.
4. Досегашната т. 3 става т. 4.
5. Създава се нова т. 5:
“5. Създава се чл. 15а:
“Чл. 15а. Разпоредбите на чл. 12-15 не се прилагат за емитенти, които не са поискали или одобрили допускането на издадените от тях финансови инструменти до търговия на регулиран пазар.”
6. Досегашните точки 4, 5 и 6 стават съответно 6, 7 и 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в § 13, т. 1, буква “б” да се измени така:
“б) В ал. 3, изречение първо, думите “чл. 56, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа” се заменят с “чл. 8, ал. 1от Закона за пазарите на финансови инструменти”, а в изречение второ думата “поема” да се замени с “предлага”, а думите “и се предлага” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14–26.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
“§ 27.  (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 17, 18, 21-23, 25-27, 29-39, т. 43, буква “б”, т. 46, 47, т. 48, буква “а”, точки 49-61, 66, 67, 69, 70, 71, 74, 75, 76, т. 82, букви “а” и “г”, т. 84, буква “а”, т. 90, 92, 93, т. 97, буква “а”, подбуква “аа”, изречение второ, подбуква “бб”, изречение второ, подбуква “вв”, изречение второ, и подбуква “гг”, изречение второ, т. 98, букви “г” и “д”, т. 100, буква “б” и т. 101, § 8, § 9, точки 4, 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по последния параграф.
Повече от половината от текстовете на закона влизат в сила три дни след обнародването, останалата част от м. ноември 2007 г.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, има едно приложение, което не е приложено към доклада. То е приложение към чл. 36, ал. 1 и е по вносител. Към него няма направени никакви предложения. То също трябва да се гласува. Отнася се за чл. 36, ал. 1 – професионални клиенти. Има Раздел І и Раздел ІІ, няма никакви предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност това е текст на вносителя, част от целия текст на закона.
Отново ви подканвам за изказвания. Няма желаещи.
При това положение приключи и второто четене на Законопроекта за пазарните и финансови инструменти.
Преминаваме към четвърта точка от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Имате думата, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в залата да бъдат допуснати проф. Костадин Желев и Димитър Петров – представители на Министерството на земеделието и горите и Агенцията за животновъдство и репродукция на животните, които имат отношение към приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, нямаме необходимия кворум и не мога да подложа на гласуване това процедурно предложение. Има ли някой народен представител, който е против допускането в залата на двамата отговорни представители? Не виждам.
Моля колегите да заемат определените за тях места в пленарната зала.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 е направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 след думата “животни” се добавя “сперма, яйцеклетки, ембриони”.
2. В т. 5 след думата “статута” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думата “дейността” се добавя “и подпомагането”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение от Евдокия Манева и Васил Паница, което не се подкрепя от комисията. Желае ли някой думата? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 2 е направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията подкрепя по ал. 2, а в останалата част е оттеглено.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 3 ал. 2 се изменя така:
              “(2) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министъра на земеделието и горите:
1. провежда държавната политика в областта на селекцията и репродукцията;
2. изпълнява функция на национален координатор по управление и съхранение на генетичните ресурси;
3. управлява и поддържа националната ген-банка;
4. управлява държавните станции за изкуствено осеменяване;
5. може да предлага услуги по договор на развъдните организации за дейности по изкуствено осеменяване.”
По § 3 е направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 4, ал. 3 думите “и дейността” се заменят с “дейността и финансирането”.”
По § 4 има предложения от народните представители Венцислав Върбанов; Пенко Атанасов; Евдокия Манева и Васил Паница; и Юксел Хатиб, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Точки 1 и 2 се изменят така:
“1. развъдните организации и асоциации;
2. браншовите организации и съюзи.”
2. Точка 3 се отменя.”
По § 5 е направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 6, изречение първо след думата “организации” се добавя “и продуктовите бордове”, а накрая се добавя “за осъществяване на дейност в обществена полза”.”
По § 6 е направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “асоциации” се заменя с “организации”.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думата “асоциации” се заменя с “организации”, а думите “чл. 29, ал. 1” се заменят с “чл. 29б, ал. 2”;
б) създава се т. 3:
“3. министърът на земеделието и горите, който може ежегодно със заповед да определя случаите, в които Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството да осъществява селекция и репродукция в животновъдството.”
3. Алинея 3 се изменя така:
              (3) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството упражнява контрол върху дейността на развъдните организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.”
4. Алинея 4 се отменя.
5. В ал. 5 след думата “животновъдството” текстът до края се заличава.”
По § 7 е направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което комисията подкрепя по принцип по ал. 3, т. 3, а в останалата част беше оттеглено от народния представител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “точки 1 и 2” се заличават, а думите “и научни институти” се заменят с “научни институти и други юридически лица или еднолични търговци, които съдействат или допринасят за развитие на съответния сектор”.
2. Алинея 3 се изменя така:
              “(3) Продуктовите бордове:
1. правят пазарни проучвания и изготвят стратегии за развитието на съответния сектор и годишни доклади за състоянието им;
2. участват в разработването на нормативни актове;
3. правят предложения пред министъра на земеделието и горите за разпределение на квоти за производство и експорт на животински продукти;
4. организират квалификационни курсове и извършват обучение съвместно с преподаватели от научни институти съгласно нормативните актове за окачествители, класификатори и специализирани изпълнителски кадри;
5. осъществяват и други функции, определени с техните устави.”
По § 8 е направено предложение от народния представител Пенко Атанасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8:
“§ 8. Създават се членове 10а и 10б:
“Чл. 10а. Министерският съвет, областните управители и общинските съвети могат да предоставят на животновъдните организации по чл. 5 и на продуктовите бордове за безвъзмездно ползване помещения – частна държавна или частна общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.
Чл. 10б. (1) Безвъзмездно право на ползване на имоти – частна държавна собственост, може да се учреди на животновъдните организации по чл. 5 и на продуктовите бордове със съгласието на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите.
              (2) Имотите и вещите, предоставени за ползване на животновъдните организации и продуктовите бордове, не могат да се:
1. отдават под наем;
2. преотстъпват за ползване;
3. ползват съвместно по договор с трети лица;
4. включват в имуществото на търговски дружества;
5. използват не по предназначение.
              (3) При нарушаване на забраните по ал. 2 предоставените имоти и вещи на животновъдни асоциации и продуктовите бордове по реда на ал. 1 се отнемат със заповед на министъра на земеделието и горите, а сключеният договор за ползване се прекратява.
              (4) Животновъдните организации и продуктовите бордове носят отговорност за опазване на имуществото по ал. 1. Те са длъжни да го застраховат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов, текстовете, по които няма разминаване между комисията и вносителя, не се четат, само ги обявявате. Казвате, че комисията подкрепя текста на вносителя и ги обявявате за стенограмата. Четете предложенията на народните представители, които не са подкрепени от комисията, и новите редакции на членове и параграфи по предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 9 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 комисията не подкрепя текста на вносителя на основание чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове и предлага всеки член да се формулира в самостоятелен параграф.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
“§ 10. В чл. 11а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Националният млечен борд е юридическо лице със седалище София, което се регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза.”
2. В ал. 2 текстът след думата “членове” се заличава.
3. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
“(3) В Националния млечен борд могат да членуват:
1. асоциации на млекопроизводителите;
2. асоциации на млекопреработвателите;
3. асоциации на търговците на млечни продукти;
4. развъдни асоциации за млечни породи животни;
5. научни институти и средни и висши училища, които подготвят кадри за млечния сектор;
6. регионални млечни бордове;
7. изкупвачи и организации на изкупвачи на сурово краве мляко, одобрени от министъра на земеделието и горите по реда на чл. 50 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
8. други лица, които съдействат или допринасят за развитието на млечния сектор.
(4) Националният млечен борд не може да откаже членство на лицата по ал. 3, точки 1-7, които декларират, че приемат неговия устав и цели.
(5) Националният млечен борд може да осъществява дейността си и чрез регионални млечни бордове.”
4. Алинея 6 се отменя.
Комисията предлага да се създаде § 11 със следното съдържание:
“§ 11. Член 11б се изменя така:
“Чл. 11б. (1) Националният млечен борд се ръководи от управителен съвет, чийто състав и функции се определят с неговия устав като една трета от състава му са представители на Министерството на земеделието и горите и на Държавен фонд “Земеделие”, определени от министъра на земеделието и горите.
      (2) Организацията и дейността на Националния млечен борд се уреждат с устав и вътрешен правилник.”
Комисията предлага да се създаде § 12 със следното съдържание:
“§ 12. В чл. 11в се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “и министъра на икономиката” се заличават;
2. В т. 2 текстът след думите “горите” се заличава;
3. В т. 5 думите “министъра на икономиката и министъра на здравеопазването” се заличават.
4. Точка 6 се изменя така:
“6. Консултира спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти, разглеждани от съдебни и арбитражни органи”.
5. Точка 7 се изменя така:
“7. Участва в управлението на квотите за краве мляко, съгласно чл. 55 от Закона за Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз”.
6. Точка 8 се отменя.
Комисията предлага да се създаде § 13 със следното съдържание:
“§ 13. Член 11г се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 14 със следното съдържание:
“§ 14. Член 11д се изменя така:
“Чл. 11д. Дейността на Националния млечен борд се финансира от:
1. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”;
2. приходи от членски внос, съгласно устава на Националния млечен борд;
3. други приходи по чл. 12, ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде § 15:
“§ 15. Член 11е се изменя така:
“Чл. 11е. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечните продукти се извършва от независими акредитирани лаборатории.
     (2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”.
      (3) В Министерството на земеделието и горите се води публичен регистър на независимите акредитирани лаборатории за изследване на суровото мляко.”
Комисията предлага да се създаде § 16:
“§ 16. Членове 11ж-11л се отменят.”
По § 11 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Олег Попов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
“§ 17. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) За финансиране на дейността си животновъдните организации набират средства от:
1. собствени приходи, които се формират от членски внос и от консултантска дейност;
2. дарения, помощи и други привлечени средства;
3. международни финансови институции, програми и организации;
4. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”.
        (2) За осъществяване на своята дейност развъдните асоциации ежегодно се субсидират от Държавен фонд “Земеделие” на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
         (3) Размерът на субсидиите по ал. 2 се определя с решение на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие” и не може да надвишава 70 на сто от разходите за контрола на продуктовите качества на животните за 2007 г., съответно 60 на сто за 2008 г. и 50 на сто за всяка следваща година.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да отпадне. Той беше за създаване на текстовете, които аз преди малко прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по текстовете от § 3 до § 12 – по вносител.
Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, забелязах в текстовете, които бяха прочетени от господин Моллов, различия от текстовете, които приехме в комисията, и затова искам някакво обяснение в защита на тези промени.
Първо, в § 10, за т. 7 в комисия приехме, че изкупвачите на сурово мляко, които са одобрени от министъра на земеделието, имат право да членуват в млечния борд и няма никакви други добавки, няма задължения за изкупвачите да правят организации. Просто, всички изкупвачи, които са одобрени от министъра могат да членуват и те преценяват кой от тях участва или не участва.
Освен това в § 14 текстът беше: “Дейността на Националния млечен борд се финансира от източниците по чл. 12, ал. 1 и от други приходи, съгласно устава на Националния млечен борд”.
В чл. 12 се упоменава за какво става дума. Тук се е появил текст за членски внос.
Въпросът за членския внос по принцип е фиксиран в чл. 12 и просто не е необходимо в случая да се разширява определението. Аз възразявам да правим промени, ако това не е абсолютно необходимо и защитимо. Това са текстове, които специално са обсъждани в комисията. Имаше и работна група. Взети са мненията и на различни организации и мисля, че е намерена най-добрата редакция, която в момента съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност, това са разлики в текстовете на комисията, нали така?
Заповядайте, господин Моллов, за да обясните.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Става дума за това, че са допуснати на едно-две места технически грешки, а на едно-две места текстът е изписан по-прецизно. Аз сега ще обясня.
Когато прочетох ал. 1, т. 7, прочетох: “Изкупвачи и организации на изкупвачи”. Тоест, от една страна се спазва принципът, че в Националния млечен борд участват организации, юридически лица, които се състоят от повече на брой отделни субекти. От друга страна, даваме възможност, тъй като изкупвачите са представители на една много голяма част от млекопроизводителите, които нямат свое представителство в Националния млечен борд, те да играят ролята на нещо като асоциации. Даваме възможности за двете решения и което бъде прието от самите тях, то да остане – ако искат могат да участват като отделни лица, ако искат да участват като организации. Мисля, че с това този въпрос е изчерпан.
По отношение на § 14 относно чл. 11д, касаещ финансирането на Националния млечен борд – първоначалният текст, който коментирахме беше да се запише, че финансирането става по силата на текстовете в чл. 12, ал. 1. В момента са разписани, въпреки че повтарят текстове от чл. 12, ал. 1, отделно от текстовете за целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие” и приходите от членския внос. Ако видите текстовете в чл. 12, ал. 1 ще видите, че всъщност те там са разписани. Това беше по изрично настояване на Министерството на земеделието и горите, за да може да се вземат решения от Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие” относно целевата субсидия. Това е редакционна поправка, която по същество не променя смисъла на онова, което сме коментирали в работната група и в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Манева, за да изразите мнение по отговора.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Докато обяснението по т. 7 от § 10 е приемливо, защото наистина се дават и двете възможности, то новата редакция на § 14 е абсолютно ненужна, защото в § 12 са изброени всички тези възможности. Не виждам смисъла два пъти да акцентираме върху едно и също нещо. Тук само е залегнал принципният текст, а разписването – какво означава, кои са елементите на финансиране, какви са източниците на финансиране, подборно е обяснено в § 12 и не виждам защо трябва да повтаряме един и същи текст в два параграфа. Това според мен е незащитимо и мисля, че тук и юристите трябва да се произнесат. Абсолютно неясно е защо по една и съща материя имаме два текста в два последователни члена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И според мен, разбира се, без да претендирам, че съм специалист, госпожа Манева наистина има основание. Тук до голяма степен има повторение на текстовете или на идеята, която се съдържа в § 12.
Кой ще вземе думата по § 14?
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Единственото ни основание да бъдем толкова изчерпателни в този текст бе това, което сподели господин Моллов – по настояване на Министерството на земеделието и горите да се даде прецизност на редакцията, което да даде възможност да се защитават по-ясно и по-точно средствата, които трябва да бъдат предоставени от страна на държавата или от Държавен фонд „Земеделие”, за да осъществява Млечният борд дейностите, които този закон му вменява и които са вменени с други закони.
От тази гледна точка за мен като правна техника няма никакво значение това дали ще бъде записано тук или позоваването ще бъде на § 12, както каза госпожа Манева. Ако сме направили това в редакционен план, то беше, за да отговорим на исканията на Министерството на земеделието и горите. Моето мнение е, че може да бъде прието предложението на госпожа Манева и да остане текстът в старата редакция или да се позовем на чл. 12, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест § 14 да отпадне, така ли? Това ли имате предвид?
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, да отпадне. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Мисля, че в момента се разгаря дискусия, която е излишна. От юридическа гледна точка сигурно не е правилно в един закон на две места да пише нещо, което означава почти едно и също. Но, ако сега направим редакция да върнем някакъв текст в друг вариант, твърде възможно е да направим по-голямата грешка – да оставим Националния млечен борд въобще без възможност за финансиране.
Според мен юридическата тавтология e по-малкият проблем в случая. Откъде се получи този проблем? Този текст можеше да бъде разписан много по-прецизно, ако имаше необходимото време законът да се изчисти внимателно и да се направят редакции, но ние сме притиснати от един срок, че този закон трябва да стане факт още тази седмица. Това беше причината да направим известния юридически компромис, за да намерим по същество решение, което гарантира финансирането на Националния млечен борд. Аз мисля, че тук грешката е по-малка, затова призовавам залата и Ви моля да подложите на гласуване текста така, както го прочетох. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, ако искаме с една дума да споменем Националния млечен борд, то това трябва да го направим в чл. 12, в който по-подробно са изписани източниците на финансиране.
Какво казваме:
„1. собствени приходи, които се финансират от членски внос и от консултантска дейност;
2. дарения, помощи и други привлечени средства;” - които би трябвало и Националният млечен борд да има право да събира.
„3. международни финансови институции...
4. целеви субсидии...” и т.н.
Ако непременно искаме още веднъж да споменем Националния млечен борд, то техниката не е в § 14 да разшифроваме само част от източниците на финансиране, защото в момента правим точно това, а да кажем в § 12: „За финансиране дейността си животновъдните организации и Националният
млечен борд набират средства от” и включваме всичките четири източника. Това решава въпроса и за Националния млечен борд, изчерпва източниците на финансиране и не правим в ход една редакционна корекция, която е много по-голяма и не прилича на редакционна, от това, което ви предлагам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Сътрудничката в комисията ме подсети, че има още един мотив в полза на това, което настоявам, а именно, че животновъдните организации не включват в себе си по дефиниция продуктовите бордове. Тоест, пренасяйки текста, така както е разписан сега, че трябва животновъдните организации и млечните бордове да се финансират, ние всъщност създаваме един нонсенс, защото имаме отделно продуктови бордове и отделно животновъдни организации. Те не са едно и също. Животновъдните организации не включват бордовете като техен елемент, така че няма как – това е разписано в чл. 5 от вече прочетения текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Васил Калинов. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз мисля, че в желанието си да намерим по-добро решение, можем да допуснем грешка.
Госпожо Манева, бих помолил да се придържаме към този текст, защото позоваването по-нататък на членовете по конструкцията, по която сме тръгнали, е в тази номерация, която имаме. Затова Ви моля, дори с риск да има известна тавтология, както каза господин Моллов, нека да остане сега този начин, по който е разписан законопроектът, за да може да не се получи по-голяма грешка в прехвърлянето и цитирането на отговорности по-назад в другите текстове.
Независимо че има известно повтаряне, то не е в противоречие с логиката, със смисъла и с правната техника, която се прилага, затова предлагам да бъде подкрепено това, което прочете докладващият господин Моллов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Остават две минути. Прекъсваме четенето дотук, преди да дам почивката. След почивката ще продължим, господин Моллов.
Бих искал да направя едно съобщение.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 13 юни 2007 г., тоест днес, сряда, от 11,00 ч. в зала „Изток” на пл. „Народно събрание” при следния дневен ред:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
Господин Калинов, моля да продължите с представянето на доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Стигнахме до § 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя за този параграф и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 12 и предложението за отпадане? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 13 има направени предложения, които не се подкрепят. Има направени предложения и по други параграфи, които по систематично място са отразени на съответното им място по доклада на комисията.
По § 13 комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага да отпадне.
По § 14 има направено предложение на госпожа Манева и господин Паница, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 18:
“§ 18. Наименованието на Глава трета се изменя така:
“Глава трета
Производство, селекция, репродукция и търговия със
селскостопански животни, сперма, яйцеклетки и ембриони.
Окачествяване и търговия с животински продукти”
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага този параграф да стане § 19.
Комисията предлага да се създаде § 20:
“§ 20. В чл. 13а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Министърът на земеделието и горите одобрява със заповед правила за добри практики при отглеждане на селскостопанските животни в животновъдните ферми, която се обнародва в “Държавен вестник”.”
По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 21:
“§ 21. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата “асоциации” се заменя с “организации”.
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) в изречение първо думите “само търговци” се заличават, а след думите “юридически лица” се добавя “и еднолични търговци”;
б) създава се изречение трето: “Областните дирекции “Земеделие и гори” предоставят ежемесечно в Министерството на земеделието и горите информация за регистрираните развъдни ферми и стопанства.“
По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 22:
“§ 22. Член 15а се изменя така:
“Чл. 15а. (1) Производството на бубено семе се извършва от юридически лица, еднолични търговци и/или научни институти след регистрация в Министерството на земеделието и горите.
(2) За извършване на дейностите по ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и горите, към което прилагат:
1. диплом за завършено висше образование със специалност “Бубарство” на лицата по ал. 1 или на лицата, наети за извършване на дейността;
2. сертификат от Патентното ведомство за собственост на хибрид/хибриди бубено семе или договор със собственик на такъв хибрид за покупко-продажба на суперелитно и/или елитно бубено семе;
3. опис на технологията за производство по категории бубено семе, съоръженията за приемане, разполагане и обработване на пашкулите, зареждане на какавидите и пеперудите и на апаратурата за произвеждане, контролиране и съхраняване на бубеното семе.
(3) В двумесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 2, министърът на земеделието и горите или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация или прави мотивиран отказ. В този срок при необходимост може да се поиска от заявителя писмено допълване или уточняване на документите по ал. 2.
(4) Регистрацията важи за срок пет години, като срокът може да бъде подновен при условията и по реда на ал. 2.
(5) Собствениците или управителите на регистрираните предприятия заявяват в Министерството на земеделието и горите всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2 в едномесечен срок от настъпването им.
(6) Регистрацията се заличава със заповед на министъра на земеделието и горите:
1. по молба на производителя;
2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;
3. при смърт на физическото лице;
4. при спиране на производството за период 12 месеца;
5. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има провяна в обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била заявена в срока по ал. 5.
(7) Отказът за регистрация и заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.
(8) Търговията с бубено семе се извършва във вид на партиди, като всяка партида се придружава със следната документация:
1. сертификат за произход;
2. ветеринарномедицински сертификат за липса на болестта “пебрина”;
3. фактура за закупеното бубено семе или договор с притежателя на сертификата по т. 1, когато търговецът не е производител на семената.”
По § 18 има направени предложения, които се подкрепят по принцип, а една част от тях са оттеглени.
В крайна сметка комисията предлага следната редакция на § 18, който става § 23:
“§ 23. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “племенни стопанства” се заменят с “племенно стадо”.
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Структурата на Националния генофонд се изгражда по видове, породи и линии животни, определя се за всяко племенно стопанство и институт с племенна база и се класифицира както следва:
1. породи и популации в критично състояние;
2. застрашени от изчезване породи и популации;
3. редки породи и популации;
4. широкоразпространени породи и популации;
5. уязвими породи и популации;
(3) Предложения за промяна в структурата на Националния генофонд се правят от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в случаите по чл. 8, ал. 2, т. 3 и от развъдните асоциации въз основа на критериите, заложени в селекционните програми.”
3. Алинеи 4 и 5 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 19, който става § 24, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 24. Създава се чл. 18а:
“Чл. 18а. (1) Животновъдните ферми и институтите с племенни стада от структурата на националния генофонд и контролираните животни се подпомагат ежегодно от Държавен фонд “Земеделие” по предложение на комисията по ал. 2.
              (2) Комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и горите, разглежда предложенията по чл. 18, ал. 3, както и предложенията за промяна на броя на контролираните животни за подпомагане.
              (3) Комисията по ал. 2 включва представители на Министерството на земеделието и горите, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, научни работници и по един представител на развъдните асоциации.
              (4) Министърът на земеделието и горите издава Правилник за дейността на комисията по ал. 2.”
По § 20 има направени предложения, които комисията подкрепя по принцип и предлага следната редакция на § 20, който става § 25:
“§ 25. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. Селекцията в животновъдството се състои във:
1. идентификация и регистрация на животни, определени за разплод, включени в селекционна програма;
2. контрол на продуктивни качества и признаци, обект на селекция;
3. определяне на развъдната стойност на животните;
4. прилагане на различни методи на развъждане – чистопородно развъждане, кръстосване, хибридизация;
5. водене на зоотехнически регистър;
6. водене на родословна книга;
7. издаване на сертификат за произход и зоотехничеки сертификат.”
По § 21, който става § 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 28.
По § 24 има направени предложения, които бяха оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 29.
По § 25 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 30:
“§ 30. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “която съдържа” се добавя и “обобщена”, а думите “ЕВРОВЕТ - BG” се заменят с “по чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност”.
2. В ал. 2 след думата “развъдните” се добавя “организации и”, а текстът след думата “асоциации” се заличава.
3. Създава се ал. 3:
              “(3) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изгражда и поддържа информационна система за осъществяване на контрола по чл. 8, ал. 3.”
По § 26 има направени предложения, които бяха оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 31.
Предложението за създаване на § 26а беше оттеглено.
По § 27 има направени предложения, които бяха оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на § 27, който става § 32:
“§ 32. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “асоциации” се заменя с “организации”, а думите “чл. 29, ал. 1” се заменят с “чл. 29б, ал. 2”.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
              “(2) При чистокръвните породи коне, за които важат общи международни изисквания, родословните книги се водят от организации, одобрени със заповед на министъра на земеделието и горите.
               (3) Развъдните организации и организациите по ал. 2 не могат да откажат вписването в родословните книги на чистопородни разплодни животни и еднокопитни, ако те произхождат от друга държава – членка на Европейския съюз, при условие че животните отговарят на изискванията, определени от Постоянния комитет по зоотехника за вписване в родословната книга.”
По § 28 има направени предложения, които се подкрепят по принцип, и комисията предлага следната редакция на § 28, който става § 33:
“§ 33. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:
              “(1) Критериите, на които трябва да отговарят чистопородните, чистолинейните и еднокопитните животни за разплод, за да бъдат вписани в родословните книги, се определят по недискриминационен начин и са:”
2. Алинея 2 се изменя така:
              “(2) Условията и редът за вписване в родословните книги, както и в зоотехническите регистри и книги за определянето на развъдната стойност на животните за разплод, се определят с наредбите по чл. 8, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да продължите, господин Калинов, с доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 29 има направени предложения, които са приети по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 34:
“§ 34. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
              “(1) За получаване на разрешение за извършване на дейност по селекция и репродукция от развъдните организации се подава заявление до министъра на земеделието и горите, придружено със следните документи:
1. актуална съдебна регистрация;
2. сертификат за създадени или открити и разработени породи, линии и хибриди селскостопански животни, издаден от Патентното ведомство на Република България или от страна – членка на Европейския съюз, или разрешение от притежателя на сертификата за осъществяване на селекция и репродукция;
3. декларация за възможности за контрол на произхода;
4. селекционна програма за всяка отделна порода, линия, хибрид и популация, съдържаща:
а) преглед на състоянието на популацията;
б) размер и ареал на популацията, обект на селекционната програма;
в) селекционна цел;
г) етапи и прогнозни срокове за постигане на селекционната цел и очакван генетичен прогрес;
д) селекционни признаци, по които ще се води селекция;
е) величина на селекционните признаци;
ж) схема за осъществяване на селекционната цел;
з) генеалогична структура;
и) подходящи методи на оценка на развъдната стойност;
к) подходящи методи за преценка на възпроизводителните качества;
л) репродуктивни методи за реализация на развъдната програма;
м) икономическа ефективност от внедряването на селекционната програма;
5. списък на фермите и животните, с които ще се осъществява селекционната програма, като доказателство за достатъчно голяма популация за усъвършенстване на породата или нейното запазване;
6. декларация, че резултатите от контрола на продуктивните качества на животните ще се използват за осъществяване на селекционната програма;
7. декларация за вписване на животните и водене на родословна книга;
8. декларация, че животните, обект на селекционната програма, ще се идентифицират;
9. декларация за спазване на принципа на равнопоставеност между членовете на развъдната организация, който гарантира възможност за участие на всеки животновъд, който живее и/или работи в района на действието на организацията.
              (2) Министърът на земеделието и горите не допуска дискриминация при издаване на разрешенията по ал. 1.”
2. Алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
По § 30 има направени предложения – част от тях са оттеглени, другите са приети по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 35:
“§ 35. Създава се чл. 29а и чл. 29б:
“Чл. 29а. (1) Министърът на земеделието и горите назначава със заповед комисия, която в 4-месечен срок от подаване на заявлението по чл. 29, ал. 1, разглежда приложените към него документи и представя доклад на министъра на земеделието и горите с предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение.
              (2) Комисията по ал. 1 включва представители на Министерството на земеделието и горите, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и научни работници
              (3) Комисията по ал. 1 може да извършва и проверка на място относно декларираните обстоятелства и селекционната програма.
              (4) Министърът на земеделието и горите издава Правилник за организацията и дейността на комисията по ал. 1.”

Чл. 29б. (1) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на разрешение когато:
1. не са представени документите по чл. 29, ал. 1;
2. селекционната програма застрашава запазването и развитието на породата;
3. при проверка на място от комисията по чл. 29а, ал. 1 се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 1 и фактическите обстоятелства.
(2) Министърът на земеделието и горите издава или мотивирано отказва издаването на разрешение в 10-дневен срок от представянето на доклада на комисията.
(3) Разрешението се дава за срок от 10 години. Ново разрешение се издава при условията и по реда на чл. 29–29б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по така представените текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 37:
“§ 37. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “се води” се добавя “публичен”, а думите “чл. 29, ал. 1” се заменят с “чл. 29б, ал. 2”.
2. В ал. 2, т. 2 се изменя така:
“2. номера на разрешението”.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов за § 33.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 33, който става § 38:
“§ 38. Член 32 се отменя.”
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов по § 34.
Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и по ал. 4, а останалата част е оттеглено.
Има предложение на народния представител Юксел Хатиб по § 34.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 39:
“§ 39. Създава се чл. 32а:
“Чл. 32а. (1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството извършва проверка на дейността на развъдната организация и дава препоръки за отстраняване в тримесечен срок на допуснатите пропуски и нарушения.
(2) При неотстраняване на допуснатите пропуски и нарушения Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изготвя доклад до министъра на земеделието и горите с предложение за отнемане на разрешението.
(3) Отнемането на разрешението може да се обжалва по реда на чл. 30, ал. 2.
(4) В случаите по ал. 2 министърът на земеделието и горите може със заповед да заличи развъдната организация от регистъра и да отнеме правото на субсидиране по чл. 12, ал. 2, както и правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.”
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов по § 35.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 40.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов за § 36, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 44.
Комисията предлага следната редакция на § 40, който става § 45:
“§ 45. Създава се чл. 38и:
“Чл. 38и. (1) Търговията с кланични трупове от зайци се извършва след тяхното окачествяване в кланици от лица, които притежават свидетелство за окачествител. Свидетелствата се издават от Националния център за аграрни науки и/или от продуктов борд, след проведен курс на обучение и успешно положен изпит.
(2) Програмата за обучение и за провеждане на изпит се изготвя от Националния център за аграрни науки и/или от продуктовия борд и се одобрява от министъра на земеделието и горите.
(3) Министерството на земеделието и горите води регистър на окачествителите, завършили квалификационен курс за класификация и окачествяване на заешко месо и разфасовки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 47.
Комисията предлага да се създаде нов § 48:
“§ 48. Член 40 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 53.
“§ 53. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “животни” се добавя “сперма, яйцеклетки и ембриони”.
2. В ал. 2 след думата “развъдните” се добавя “организации и”, а думите “чл. 13, ал. 2” и “чл. 15а, и ал. 2” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по така представените текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин Тасим, моля Вие да продължите!
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Комисията предлага да се създаде § 55:
“§ 55. Създава се чл. 46а:
“Чл. 46а. Контролът върху селекционната дейност включва проверка:
1. за наличието на идентификация, свързана със селекционната дейност на селскостопански животни, включени в селекционни програми;
2. на методите на регистриране на животни, включени в селекционни програми;
3. на методите на контрол на продуктивни качества и признаци обект на селекция и тяхното съответствие с международни и национални правила и стандарти;
4. за наличието и състоянието на зоотехническите регистри и правилността на воденето им;
5. за наличието и състоянието на родословната книга.”
Има предложение на народния представител Пенко Атанасов за § 49.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който сава § 56:
“§ 56. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя “за обектите за производство и търговия с кланични трупове от зайци по чл. 38и, ал. 1”.
2. В т. 2 думите “чл. 13, ал. 2” се заличават, след думите “чл. 14ж” запетаята се заменя със съюза “и”, а думите “и чл. 15а, ал. 2” се заличават.
3. В т. 3 след думата “развъдните” се добавя “организации и”, а думата “трансфер” се заменя с “трансплантация”.”
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов за § 50, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 50, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 59.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов по § 53.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Пенко Атанасов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Олег Попов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 53, който става § 60:
“§ 60. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата “Активна” се заменя с “Контролирана”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. “Биологични продукти” са продуктите, получени при спазване на изискванията за биологично производство.”
3. Създава се т. 3а:
“3а. “Генетични ресурси в животновъдството” – животински видове или популации от тях, които се използват или могат да бъдат използвани за производство на храна или селскостопанска дейност. Популациите във всеки от видовете животни могат да бъдат класифицирани като диви и неопитомени, местни и примитивни популации, стандартизирани и породи, селекционирани линии и всякакъв консервиран генетичен материал. Всички от тях понастоящем се категоризират като породи.”
4. Точка 5а се отменя.
5. Създава се т. 6а:
“6а. “Зоотехнически регистър” е книга, регистър или електронен регистър, която се води от развъдна асоциация или организация, получила разрешение за извършване на развъдна дейност със селскостопански животни и птици, и съдържа: идентификационен номер на животното, дата на раждане, пол, порода, майка и баща на животното, собственик на фермата и селището (местоположението).”
6. Точка 8 се изменя така:
“8. “Контрол на продуктивните качества” е процедура за определяне на величината на признаци, характеризиращи дадени продуктивни характеристики на едно животно при определени условия на отглеждане.”
7. Точки 13 и 14 се отменят.
8. Създава се т. 14а:
“14а. “Племенно стадо” е стадо с чистопородни животни, в което се извършва развъдна дейност.”
9. Създава се т. 15а:
“15а. “Племенна животновъдна ферма” – ферма, в която се извършва развъдна дейност.”
10. Точка 18 се изменя така:
“18. “Порода” е всяка специфична подгрупа от домашни животни с определени и идентифицирани външни признаци, които й позволяват да бъде отделена чрез визуална оценка от други определени по сходен начин групи животни в същия вид, или група животни, за която по географско или културно разделяне от фенотипно сходни групи е довело до възприемането й като отделна идентичност.”
11. Създават се т. 18б-18е:
“18б. “Порода и популация в критично състояние” е порода, при която съществува вероятност тя да изчезне, ако факторите, причиняващи намаляване на нейния брой, не бъдат елиминирани или отстранени.
18в. “Застрашена от изчезване порода и популация” е порода, при която общият брой на разплодните женски животни е между 100 и 1000, или общият брой на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 20 и по-голям от 5; или общият популационен размер е близък или малко над 100 и съществува тенденция на увеличаване и процента на чистопородните женски животни е над 80%; или общият популационен размер е близък или малко над 1000 и съществува тенденция към намаление и процента на чистопородните женски животни е под 80%.
18г. “Рядка порода и популация” е порода, при която общият брой на разплодни женски животни е по-малък от 100, а броят на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 5; или общият популационен размер е близък или малко над 100 и съществува тенденция към намаление и процентът на чистопородните женски е по-малък от 80%.
18д. “Широко разпространена порода и популация” е порода, при която общият брой на оставените женски и мъжки животни за разплод са над 10 000 женски и над 20 мъжки, процентът на чистопородните женски животни е близък до 100% и популационният размер се увеличава.
18е. “Уязвима порода и популация” е такава, при която развъжданите женски животни са под 5000 броя.”
12. Точка 22 се изменя така:
“22. “Родословна книга” е всяка книга, регистър или информационен носител, която се води от развъдна организация, получила разрешение по чл. 29-29б и в която се вписват чистопородните разплодни животни и регистрирани еднокопитни с цел да се удостоверят произходът, продуктивността и развъдната им стойност, като се посочват всички известни техни родственици по възходяща линия.”
13. Точка 24 се изменя така:
“24. “Селскостопански животни” са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и кучета и камили със селскостопанско предназначение.”
14. В т. 27 думата “Трансфер” се заменя с “Трансплантация”.
15. Точка 28 се изменя така:
“28. “Животновъдна ферма” е технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска.”
16. Точка 31 се изменя:
“31. “Ценни породи” са породи с национална значимост, които имат стопанска и генетична стойност.”
17. Точка 33 се изменя така:
“33. “Чистопородно разплодно животно” е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани или регистрирани в родословната книга на съответната порода и отговаря на изискванията да бъде регистрирано в родословната книга.”
18. Създават се т. 36-44:
“36. “Зоотехническа книга” е книга, в която се вписват резултатите от селекционната дейност в развъдните стопанства, изготвена по образец, утвърден от развъдните асоциации.
37. “Развъдна организация” е организация или сдружение на животновъди, получили разрешение за дейност по реда на чл. 29 и водят родословната книга или зоотехническия регистър.
38. “Вписани еднокопитни” са еднокопитните, регистрирани вече в една родословна книга и включени в друга такава книга според целите на селекционната програма.
39. “Генеалогични основания” са основания, доказващи произхода на чистопородните животни и хибриди.
40. “Добра практика при отглеждане на селскостопански животни” е система от основни правила за работа, които трябва да се спазват при производството на селскостопанска продукция и които са свързани с персонал, помещения, съоръжения, материали, документация, хигиенно поддържане, технология за производство и системи за контрол, с цел да се сведе до минимум рискът от замърсяване на селскостопанската продукция и околната среда чрез производствена или селскостопанска дейност.
41. “Трета страна” е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.
42. “Национален генофонд” е динамично променяща се структура от всички видове, породи, популации и хибриди селскостопански животни под селекционен контрол с определени нива от комисия по чл. 18а, ал. 2.
43. “Независима акредитирана лаборатория” е лаборатория, която не е собственост на млекопроизводител или млекопреработвател или на свързани с тях лица по смисъла на § 1 от Търговския закон.
44. “Развъдни асоциации” са обединения по видов и продуктов принцип на развъдни организации, които са получили разрешение по чл. 29б, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 61.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на Раздел “Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде Раздел “Допълнителни разпоредби”.
Тук има предложения на народните представители Венцислав Върбанов, Юксел Хатиб, Евдокия Манева и Васил Паница, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 62:
“§ 62. За стимулиране развитието на животновъдството по предложение на съответната животновъдна организация или продуктов борд министърът на земеделието и горите – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят под наем или аренда земи за дългосрочно ползване. Срокът за предоставяне на земите не може да бъде по-кратък от 5 години.”
Комисията предлага да се създаде § 63:
“§ 63. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 77/504 на Съвета относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, Директива 94/28 ЕО на Съвета относно определяне на принципните зоотехнически изисквания и изискванията за родословие, които се прилагат при внос от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, изменящи Директива 77/504/ЕИО относно чистопородните разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, Директива 91/174 относно определяне на зоотехнически и родословни изисквания за търговията с чистокръвни животни и за изменение на директиви 77/504/ЕИО и 90/425/ЕИО (91/174/ЕИО), Директива 88/407 относно здравните изисквания за животни и търговия на дълбоко замразена сперма от домашни животни.”
Комисията предлага да се създадат “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение на народните представители Манева и Паница, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат § 64 и § 65:
“§ 64. В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон животновъдните организации по чл. 5, националният млечен борд и регионалните млечни бордове привеждат уставите си в съответствие с изискванията на този закон.
§ 65. В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и горите определя състава на Съвета по животновъдство и издава правилника за организацията и дейността му.”
По § 56 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е подкрепено по отношение на чл. 138б, ал. 2, т. 1 и 2, в останалата част беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което е подкрепено по принцип по чл. 138, ал. 2, т. 1 и 2, в останалата част – оттеглено.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по принцип по чл. 138, ал. 2, т. 1 и 2, в останалата част – оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 66:
“§ 66. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 т. 10 се изменя така:
“10. центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма.”.
2. Създават се чл. 138а – 138г:
“Чл. 138а. (1) Редът по чл. 137, ал. 1-8 се прилага и за одобрение на организациите и центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма.
(2) В регистъра на обектите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 1-4, 8 и 9.
Чл. 138б. (1) Добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки се извършва само от екипи, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба.
(2) За одобрение на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление до директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, към което прилага:
1. копие от диплома за висше ветеринарномедицинско образование на ръководителя на екипа или документ за признато право за упражняване на ветеринарномедицинска професия в Република България, когато ръководителят е чужденец;
2. копие от дипломата за висше или средно животновъдно или ветеринарномедицинско образование на членовете на екипа;
3. декларации за преминало обучение от членовете на екипа в областта на контрола на болестите и процедурите за работа в стерилни условия;
4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинска професия;
5. описание на оборудването в лабораторията (подвижна или стационарна) за преглед, обработка и пакетиране на ембриони, включително описание на помещенията за стационарните лаборатории;
6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;
7. копие от договор за осигуряване на необходимите материали и стерилизиране на инструментите и оборудването със стационарна лаборатория, когато дейността се извършва в подвижна лаборатория;
8. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.
(3) Директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 1, която съставя протокол.
(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 и/или несъответствие на лабораторията с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.
(5) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.
(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:
1. номер и дата на заповедта за одобрение;
2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;
3. имена, ЕГН и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;
4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;
5. номер и дата на заличаване на регистрацията;
6. промени във вписаните обстоятелства.
Чл. 138в. Регистрацията по чл. 138 се заличава и заповедта за одобрение се обезсилва при:
1. груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;
2. прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя му;
3. прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.
Чл. 138г. (1) При установяване нарушение на изискванията в центровете за добив и съхранение на зародишни продукти и в обектите по чл. 138а, ал. 1 официалните ветеринарни лекари:
1. предприемат мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2;
2. разпореждат унищожаване на зародишните продукти.
(2) При прилагане на мерките по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 131, ал. 2-5.”
Комисията предлага да се създаде § 67:
“§ 67. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …,) чл. 4а се отменя.”
Комисията предлага § 57 да отпадне, тъй като е намерил своето систематично място в § 63.
Комисията предлага да се създаде § 68:
“§ 68. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. …,) се правят следните изменения:
1. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. Министерството на земеделието и горите изготвя годишни национални програми в областта на пчеларството, в съответствие с регламентите на Европейската общност.”
2. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. (1) За осъществяване на профилактика на заболяванията и опазване на пчелните семейства от отравяне със заповед на ръководителя на Областната дирекция “Земеделие и гори” към общините се създават постоянни комисии в състав: представител на съответната общинска служба по земеделие и гори, на съответната община, на Районната ветеринарномедицинска служба, на Регионалната служба по растителна защита, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, както и пчелар-проверител.
(2) Министърът на земеделието и горите издава правилник за организацията и дейността на постоянните комисии по ал. 1.
(3) Членове на постоянните комисии по ал. 1 извършват пролетен и есенен профилактичен преглед на пчелните семейства.
(4) В рамките на работното време членовете на постоянните комисии, притежаващи документ по утвърден образец, определен в правилника по ал. 2, имат право да влизат във всеки личен и обществен пчелин и да извършват преглед на пчелните семейства и пчеларския инвентар.”
3. В § 1, т. 10 се изменя така:
“10. “Пчелар-проверител” е опитен пчелар, притежаващ удостоверение за професионална квалификация “пчелар-проверител”.”
Комисията предлага следната редакция за § 69:
“§ 69. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. …,) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) По предложение на Националния съвет по безопасност на храните или на браншовите организации с наредбите по чл. 4 се утвърждават минимални съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на храните по ал. 1.
2. В чл. 44, ал. 1 след думата “който” се добавя “произвежда, търгува или”.
3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. …,) в § 92 от Преходните и заключителни разпоредби след думата “стратегия” се добавя “и законопроект”, а думите “30 юни” се заменят с “31 юли”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Желаещи за изказвания по така представените текстове от господин Тасим?
Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам едно редакционно предложение по § 64 – след думите “млечни бордове” да се допълни “свикват общи събрания и” и нататък текстът продължава – “привеждат уставите си в съответствие с изискванията на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли някакви изказвания по това предложение на господин Осман?
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Мисля, че предложението на колегата може да бъде прието, тъй като допълва и пояснява нещата още по-добре.
Що се отнася до докладваните текстове, искам да взема отношение по предложението на госпожа Манева, което касае § 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Считам, че предложението се поставя съвсем уместно на обсъждане, тъй като това е проблем, който отдавна вълнува комисията във връзка с по-доброто намиране на решение в тази материя. Но като имам предвид, че в последните няколко месеца се развиха доста сериозни дебати по отношение приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и бяха проявени законодателни инициативи от народни представители, свързани с изменение и допълнение на този законопроект, като законопроекта, който внесоха госпожа Масева и госпожа Манева, третиращ някои от текстовете, както същевременно и позицията на Министерството на земеделието и горите относно усъвършенстване на законодателството по други членове от законопроекта, предлагам да не се произнасяме и да не коментираме въобще Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в този законопроект.
Независимо че комисията по принцип взе решение да отпадне чл. 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, аз апелирам към народното представителство този текст да не бъде подкрепян за каквато и да е промяна, отпадане или прочие в този законопроект.
Искам да информирам, че може би в много скоро време – още в Закона за хуманното отношение към животните или може би за съсловните организации, ще внесем един малко по-обобщен, по-сериозен пакет от изменения, представящи Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където много въпроси, включително и този, ще намерят отражението си, така че да не допуснем разкъсване в законодателното тяло и да създадем порочни практики в приложението на законопроекта – на парче.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли други желаещи за изказвания по предоставените текстове? Няма. (Реплика от залата.)
Да, то ще се гласува, но като редакционно предложение с текстовете по законопроекта. Утре сутринта ще бъде гласувано предложението на господин Осман.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! В обсъждането на Законопроекта за съдебната власт участие ще вземат заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева и госпожа Обретенова от Дирекция “Съвет по законодателството” на Министерството на правосъдието.
Представям на вниманието ви: “Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, внесен от Министерския съвет”.
По заглавието има предложение от народния представител Тодор Батилов наименованието на закона да бъде “Закон за устройството на съдебната власт”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: “Закон за съдебната власт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
“Раздел І – Предмет и обхват.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на Раздел І и предлага да отпадне.
Има предложение на народния представител Стоян Проданов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.”
По чл. 2 има предложение на народния представител Стоян Проданов:
1. В ал. 1 думите “и осигурява раздаването на правосъдие в Република България” се заличават.
Комисията е подкрепила това предложение.
По т. 2:
2. Нова редакция на ал. 2:
              “(2) Правосъдието се осъществява от съдилищата, в името на народа.”
Комисията не подкрепя предложението.
Искам да използвам случая, че има и други неподкрепени предложения, включително на вносителя, поради тяхното дублиране с конституционни разпоредби и това е единственото основание, поради което сме предложили да отпаднат.
По чл. 2 има предложение на Тодор Батилов:
Чл. 2, ал. 2 се изменя и да се чете:
              “(2) Органите на съдебната власт защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и осъществяват правосъдието в Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да отпадне, тъй като повтаря чл. 117, ал. 1 и чл. 118 от Конституцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 3 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното място в Глава пета “Съдилища”.
По чл. 4 има предложение на Стоян Проданов, което е по-скоро разсъждение, така че няма характера на предложение за редакция на текста.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне поради посочената вече причина – повторение на конституционна разпоредба.
Комисията предлага чл. 5 да отпадне и да се постави на систематичното му място в Глава осма “Следствени органи”. На същото систематично място следва да се обсъди предложението на народния представител Тодор Батилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Благодаря.
Аз просто мисля, че съображението, че един закон може да включва части от Конституцията, не е много основателно за махането на този текст, защото повтаря част от Конституцията.
Законът за Въоръжените сили ни казва каква е задачата на Българската армия. Това също е вписано в Конституцията. И други закони включват части от Конституцията, обаче не са махнати.
Така че помислете пак дали не е хубаво този текст да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да отговоря на господин Берон: този въпрос го обсъждахме неколкократно и в работната група, и в комисията. Имаше аргументи и за двете решения, но смятам, че като Комисия по правни въпроси ние трябва да установим стила на подготовка на законодателството, защото в Конституцията е прогласен принципът за нейното пряко действие. С буквалното повторение на същите текстове в законите като че ли омаловажаваме ролята на Конституцията и че тези разпоредби не биха могли да се прилагат, ако не са повторени от законодателя в съответните устройствени закони.
Така че според мен това е по-прецизната правна техника. Иначе няма никакво колебание за действието на тези принципи, на тези разпоредби, които имат основополагащо значение за устройството на съдебната власт.
Затова по-нататък сме се позовали генерално на тези принципи и сме дали другите, които не са на конституционно ниво.
По Раздел ІІ “Основни принципи” комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на този текст и предлага той да отпадне.
По чл. 6 има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 2:
“Чл. 2. Органите на съдебната власт при осъществяване на дейността си се ръководят от принципите, установени в Конституцията и този закон.”
По чл. 7 има предложение на Стоян Проданов – в чл. 7, ал. 3 след думата “съдът” се добавят думите “прилага Конституцията по конкретно дело и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов, което комисията подкрепя по т. 1, подкрепя по принцип предложението по т. 3, което е отразено на систематичното му място в чл. 15, и не подкрепя предложението по т. 2, а именно:
2. Алинея 2 се изменя:
“(2) Органите на съдебната власт и съдебните заседатели при осъществяване на своите функции се подчиняват само на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 3:
“Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните от делото доказателства.”
По чл. 8 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 207, ал. 1, т. 7.
Има предложение на Минчо Спасов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 207, ал. 1, т. 7.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 207, ал. 1, т. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 8 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 207, ал. 1, т. 7.
По чл. 9 има предложение на Тодор Батилов:
1. “Чл. 9. Органите на съдебната власт осъществяват функциите си самостоятелно, всяка намеса е недопустима.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3, което е отразено в чл. 11, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 11, ал. 1.
По чл. 10 има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 12, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 4:
“Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.”
По чл. 11 има предложение на Стоян Проданов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.
 (2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.”
  (3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 6 със следната редакция:
“Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.”
По чл. 12 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 12 да отпадне, тъй като условията за несменяемост на съдии, прокурори и следователи са определени в чл. 129, ал. 3, изречение първо от Конституцията.
По чл. 13 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
1. В чл. 13 ал. 2 се изменя, както следва:
“(2) Гражданите и организациите имат право на адвокатска защита във всички стадии на процеса.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
  (2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
  (3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.”
По чл. 14 има предложение на Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Любен Корнезов, подкрепено от комисията.
Има предложение на Стоян Проданов: в чл. 14, ал. 2 думите “при осъществяване на функциите на съдебната власт, както и”, “образование” и “политическа принадлежност” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон: чл. 14, ал. 3 се изменя, както следва:
“(3) Органите на съдебната власт осигуряват равенство и реални условия за състезателност на страните в съдебния процес.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.
  (2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”
По чл. 15 има предложение на Янаки Стоилов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 15 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 12.
По чл. 16 има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез селекционно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
   (2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата – в рамките на отделите.”
По чл. 17 има предложение на Янаки Стоилов за отпадането му.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в чл. 10.
По чл. 18 има предложение на Янаки Стоилов за отпадането му.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено.
Има предложение на Тодор Батилов, свързано с преномерация на текстовете.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 18 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Искам да се спра и накратко да мотивирам своето предложение за допълване в чл. 8 на законопроекта с ограничението магистратите да членуват в тъй наречените тайни общества.
Радвам се, че при разглеждането на този въпрос в работната група и в Комисията по правни въпроси това ограничение не само бе прието, но и разширено с всички други организации, които биха могли да породят съмнение за някаква пристрастност, заинтересованост на съдиите спрямо страните, чийто казус те разглеждат.
Мотивировката, която съм използвал – “тайни общества”, визира на практика нещо, което сме констатирали, че съществува като ограничение в редица европейски страни. Има и произнасяне на Международния съд по правата на човека в Страсбург, който изрично се произнася, че примерно членството в една масонска ложа има вероятност да опорочи един съдебен процес.
Знаем, че тези общества съдържат в част от задължителните реквизити на членството и подаване на клетва, която пък от своя страна включва задължения за тайна на разпространяването, на разкриването на това, че някой друг е член, че принадлежи към въпросната ложа и прочие. Това би поставило един съдия в противоречие с неговите служебни задължения да се отведе и по този начин ще наруши съдийската си клетва, ако разкрие, че с лицето, чийто казус разглежда, е в някакви по-особени отношения, че членуват заедно в обща ложа. Тоест, той би нарушил или масонската, или съдийската си клетва. За да избягаме от това нарушение, предложих и се надявам, че комисията, а и Народното събрание ще приеме това ограничение.

Вторият пункт, който не беше инкорпориран, беше дали лицето, кандидат за магистратска длъжност, да е бил обявяван в несъстоятелност. Знаем, че обявяването в несъстоятелност е едно нежелателно явление в нашето общество, което говори, че въпросният гражданин не е имал едно добронамерено, правомерно поведение в гражданския оборот и това би могло да компрометира неговите качества като съдия, следовател или прокурор.
Последната ми бележка касае принципа за случайно разпределение на делата. Това, разбира се, е един положителен принцип, който ние трябва да запазим и да продължим да развиваме. Струва ми се обаче, че залагането, че единствено чрез електронно разпределение ще става това случайно разпределение на делата, може да доведе до някои технически пречки. Примерно, какво правим ако спре токът? И дали да не добавим отново и възможността...
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Толкова ли дълги интервали се предвиждат да няма ток?
МИНЧО СПАСОВ: Ами, не знам със закриването на АЕЦ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма да можем да разпределяме делата. Това е една безспорна логика.
МИНЧО СПАСОВ: Няма да можем да разпределяме делата. И затова ми се струва, че можем да добавим и да запазим изречението „по изключение по друг начин, определен в правилника”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма да има правилник.
МИНЧО СПАСОВ: Тогава да го оставим „по изключение по друг начин”, за да има един вид оперативна самостоятелност от административния ръководител. Разбира се, в такива случаи той трябва надлежно да се мотивира за такъв подход. Моето предложение е да се запази тази възможност за изключението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, изказването ми е по чл. 6, който се преномерира сега в чл. 2 и гласи, че органите на съдебната власт при осъществяване на дейността си се ръководят от принципите, установени в Конституцията и в този закон. Имаше кратък дебат, но мисля и сега, че този текст не отразява най-пълно волята на законодателя, защото ние преди малко подчертахме, че конституционните текстове имат примат и те не се споменават в този закон, те имат пряко действие. И изразът „ръководят се от принципите, установени от Конституцията” не е съвсем точен. Защото не само от принципите, а те се ръководят и буквално от текстовете, които касаят не само съдебната власт, а въобще и духа на конституционната разпоредба. Освен това те не се ръководят само от принципите, които се установяват с този закон, а въобще от законите в Република България.
Смятам, че текстът, който трябва да визира чл. 2, е, че органите на съдебната власт при осъществяване на дейността си се ръководят от Конституцията и законите в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Сапунджиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с предстоящото приемане на важни текстове от законопроекта, смятам за свое задължение да изразя пред уважаемите народни представители позицията на вносителя по отношение на транспонирането на конституционните текстове в законопроекта.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На свое заседание на 7 юни 2007  г. Комисията по правни въпроси прие решение в проекта за нов Закон за съдебната власт да не се възпроизвеждат наредбите на Конституцията. Това решение се отнася както за разпоредбите, съдържащи се в Общите положения, където се регламентирани основните принципи за дейността на съдебната власт, така и за останалите подразделения на законопроекта. Във връзка с това аз намирам за необходимо да поставя за обсъждане от народните представители това решение, прилагането на което по мое мнение би довело най-общо до влошаване качеството на законопроекта, а в частност до значителни затруднения както за правоприлагащите органи, така и за българските граждани.В подкрепа на това свое виждане бих посочила следните аргументи.
На първо място по значение е фактът на приемането на Третата и Четвъртата поправка на Конституцията, отнасящи се до съдебната власт. На практика тези две поправки в основния закон и по-конкретно в Глава шеста „Съдебна власт” са в основата на необходимостта от приемането на нов Закон за съдебната власт. Само с включването на тази поправка, предлаганият законопроект ще представлява по-нататъшно развитие на приоритетите на съдебната реформа, съдържащи се в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система.
В резултат на Третата поправка на Конституцията бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 39 от 2006 г. Този закон, наред с редица други съществени изменения и допълнения, отнасящи се до съдебната власт, съдържа и съответни разпоредби относно правомощията на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието.
При това възприетият от законодателя подход беше тези разпоредби на Конституцията да бъдат възпроизведени съответно при необходимост и доразвити в Закона за съдебната власт. Независимо от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията, съгласно която нейните разпоредби имат непосредствено действие, ние като вносители на законопроекта преценихме, че е необходимо включването на съответните конституционни разпоредби, които имат основополагащо действие за дейността на съдебната власт. В противен случай би била налице празнота в закона, която би породила проблеми за правоприлагащите органи и неяснота за гражданите. Ето защо по мое мнение и по мнение на вносителя същият би следвало да е подходът и при отразяване на Четвъртата поправка на Конституцията, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 12 от 2007 г. Това бе и съображението, поради което бе временно спряна работата на работната група по изготвянето на проекта на нов Закон за съдебната власт до приемането и обнародването на тази конституционна промяна.
Във връзка с това бих искал да отбележа, че с Четвъртата поправка на Конституцията за първи път на конституционно ниво се регламентират основните правомощия на Висшия съдебен съвет като висш административен орган на съдебната власт. Недопустимо би било тези именно правомощия на Висшия съдебен съвет да липсват в Закона за съдебната власт. Със същата конституционна поправка се създаде и инспекторат към Висшия съдебен съвет като контролен орган, който да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост. Конституционната разпоредба относно инспектората в чл. 132а от Конституцията, която се състои от 10 алинеи, съдържа основните разпоредби относно статута и дейността на този орган.
Не намирам за целесъобразен подходът тези разпоредби да липсват в Закона за съдебната власт било то във вида, в който са в Конституцията, или пък доразвити с оглед пълнота на уредбата на инспектората. По тази логика в проекта на Закона за съдебната власт следва да се съдържат само разпоредби, законовата дерегация за които се съдържа в ал. 10 на чл. 132а от Конституцията.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Това сега какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз щях да Ви направя забележка, госпожо заместник-министър, че все пак се намираме на етап на второ четене на законопроекта и Вие не можете да се изказвате по всички текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Възможно е, тя се изказва по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вземате становище по същество по всички текстове за второ четене?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Да, това е второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата за второ четене е друга.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Ако искате да вземам отношение по всички текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За да не вземате отношение по-нататък, вземете отношение сега по всички текстове за икономия на заседанието. Уточняваме това, че сега се изказвате по всички текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Това са разпоредби само относно условията и реда за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и относно организацията и дейността на инспектората. И тук отново смятам за недопустимо основните разпоредби относно статута и дейността на този орган да липсват от Закона за съдебната власт.
С предложения от Комисията по правни въпроси подход – да не се възпроизвеждат в закона текстовете от Конституцията, в законопроекта ще липсват основни текстове и в други подразделения. Така например основополагащите правила, въз основа на които е изградена цялостната система и организация на дейността на съдебните органи се съдържат също в Конституцията. С решението на Комисията по правни въпроси тези основни принципни положения остават извън обхвата на законопроекта.
Не по-малко неподходящ е този подход и по отношение на следващите подразделения на законопроекта, в който се регламентират съставът, статутът и организацията на дейността на органите на съдебната власт. Конституцията съдържа основополагащи разпоредби относно видовете органи на съдебната власт – съдилища, прокуратура и следствени органи. Тя регламентира основните изисквания, свързани с назначаването, несменяемостта и освобождаването на магистратите, включително на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и на другите административни ръководители на органите на съдебната власт. В Конституцията се съдържат и разпоредби, регламентиращи взаимодействието между съдебната и изпълнителната и законодателната власт, които също следва да намерят своето систематично място в Закона за съдебната власт.
В тази връзка от значение за избрания подход е и Законът за нормативните актове, съгласно който законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се подават на трайна уредба.
Липсата на някои конституционни разпоредби от Четвъртата поправка на Конституцията в проекта на Закона за съдебната власт несъмнено би довела до непълнота на законовата уредба на съдебната власт. Използването на предвидения в Закона за нормативните актове метод на препращането – става въпрос за препращане към разпоредбите на Конституцията, където се съдържа общата уредба на съответната материя, в конкретния случай също намирам за нецелесъобразно. Аргументът ми за това би бил отново непълнота и неяснота на съответните подразделения на Закона за съдебната власт.
Ето защо моля уважаемите народни представители да преценят още веднъж целесъобразността на приетото от Комисията по правни въпроси решение в проекта на Закона за съдебната власт да не се съдържат конституционни разпоредби относно съдебната власт. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. (Реплика от народния представител Елеонора Николова.)
Господин Стоилов представи текстовете до чл. 18.
Ако има желаещи, да вземат отношение по текстовете на чл. 6-17, защото въведохме друг стил на дискусия по законопроекта на второ четене.
Заповядайте за представените от господин Стоилов текстове.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също се присъединявам към становището, изразено от госпожа Масева и от заместник-министър Сапунджиева, че не е достойнство на новия Закон за съдебната власт отсъствието на един раздел, наречен „Основни принципи”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те бяха на различни мнения.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Вярно е, че оставихме само част от текстовете. Такава беше технологията, избрана в Комисията по правни въпроси, но това е действително принципен въпрос. Не може в един специален Закон за съдебната власт да отсъстват текстове, които винаги са фигурирали и които всъщност регулират специфична и много същностна материя.
Обстоятелството, че текстовете са налични в Конституцията, по никакъв начин не ни дава основание да не ги включим наново в Закон за съдебната власт. Дали ще повторим буквално текстовете на Конституцията или ще използваме друга техника, като направим по-разширен и по-подробен вариант на тези текстове – те просто така не могат да бъдат съкратени. Още повече ако кажем, че това е подходът – да изключим изцяло конституционните текстове от Закона за съдебната власт, ще видим по-нататък, че във функциите на Висшия съдебен съвет и в други текстове буквално повтаряме конституционни текстове, което значи, че в това отношение техниката ни не е изрядна.
Ето защо поддържам тезата, която съм отстоявала и в Комисията по правни въпроси, че принципите, независимо от обстоятелството, че са конституционно дефинирани, следва да намерят задължително място и в новия Закон за съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз също ще се изкажа, без това да е обобщение на дискусията.
Този въпрос предизвика значителен интерес и обсъждане в комисията, дори двукратно се връщахме към него. Аз ви представих това становище, което е преобладаващо и което споделям. Повтарям, нека народните представители да вземат решението, защото това решение не се отразява върху съдържанието на обсъждания от нас закон, а има други въпроси, по които вероятно ще има повече различия в дискусията.
Единственият аргумент, който възприемам, на тези, които поддържат да възпроизведем конституционните разпоредби в закона, е с оглед информационната функция на закона. Тоест ако той трябва да бъде ползван от по-широка аудитория и да има характер на справочна литература, това наистина е негово предимство, защото който проявява интерес към уредбата на съдебната власт ще може на едно място да намери това, което се отнася за нея. И тук можем да възразим частично, защото има и подзаконови актове, така че те също не могат да се инкорпорират в закона. Тогава вероятно следва да пренасяме текстове от подзаконовите актове или, както сега става, от закона към другите актове, които последващо уреждат материята.
Що се отнася до избрания подход, той е последователно застъпен. Ако погледнете текста за Висшия съдебен съвет, ще видите, че там определяме дейностите, които осъществява Висшият съдебен съвет в изпълнение на отредените му конституционни правомощия. Няма повторение на тези правомощия, както са записани в Конституцията. Даже ще се натъкнем на други неудобства от правно-техническо естество, ако възпроизвеждаме разпоредбите, че те ще имат различна номерация. В едно и също съдържание ще трябва да се прави позоваване на Конституцията, което е под определена номерация, и под друга номерация, включително точките, които се съдържат в Конституцията – да речем, на т. 1 от правомощията на Висшия съдебен съвет, както е записано, ще съответства т. 5 от Закона за съдебната власт. Нещо, което не смятам за удобство или дори за прецизно.
Не приемам, че така избраният подход ще предизвика затруднения в правоприлагащите органи. Ако ние имаме такова отношение към магистратите, че те не са в състояние да приложат Конституцията и закона, какви очаквания да имаме? Не смятам, че магистратите ще бъдат затруднени в прилагането.
Да се говори за празнота или непълнота в закона според мен е също неуместно, тъй като добре знаем какво означава непълнота в законодателството. Това не е ненаписване на един текст на едно място, а когато въпрос с правно значение не е намерил нормативно разрешение. Така че нека да бъдем точни, когато претендираме за такава прецизност в обяснението на различните институти на правото.
Ако трябва пък да преразказваме текстовете, тогава възниква въпросът: защо се отклоняваме в едни случаи от конституционния смисъл, а в други случаи буквално го възпроизвеждаме? Това са били мотивите. Нека утре при гласуването да се направи изборът на едното или другото решение. Пак казвам, то няма да се отрази на съдържанието на законодателството.
Нека ние самите да не създаваме някакво колебание в хората, които наблюдават законодателния процес отвън. Особено в нашите европейски партньори, които ако не видят един текст тук – в закона, да питат: защо това го няма, отказвате ли се от този принцип? Много ясно трябва да се каже, че тези принципи запазват своето значение и ние тук допълваме, развиваме уредбата на съдебната власт. Всичко, което е прието в конституционните изменения, разбира се, запазва своята валидност. Ако ще трябва да ги възпроизведем по няколко пъти и от това да разчитаме, че ще се промени и подобри съдебната власт, мисля, че е твърде наивно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Повод за моето изказване е предложението, което е направил господин Минчо Спасов в чл. 8. Той иска като забрана, несъвместимо с магистратската длъжност, да се добави терминът „за участието в тайни общества”. Въпросът, който е особено актуален, когато говорим за несъвместимостта на един магистрат с дейността, която би трябвало да изпълнява, е стар въпрос и проблем, който още от тоталитарното общество, от времето на социализма и комунизма стоеше много остро във връзка със статута на магистрата, тогава като негово членство, участие и принадлежност към комунистическата партия.
Сега времената се променят и този въпрос стои много остро. Този въпрос е решен като принадлежност, разбира се, към съответна някаква политическа партия, но той стои много остро от тази гледна точка, господин Спасов и уважаеми колеги, и в тази връзка ние от “Атака”, които многократно сме изразявали позицията си спрямо така наречените тайни общества, вземаме решително, ясно и категорично становище в тази връзка.
Дали господин Спасов е имал предвид нароилите се многобройни масонски ложи с техните членове или е имал предвид нещо друго, това той ще каже.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Той го каза!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако го е казал, толкова по-добре. В такъв случай с господин Спасов говорим в един глас и имаме предвид едно и също нещо. Тези масонски общества и така наречени масони са една стара язва, канцерогенно образование, което е съпътствало развитието и е създавало проблеми на много държави и общества в последните векове. Под една или друга форма те са се опитвали да играят някаква първенстваща, злокобна роля в тези общества. От тях не бяха застраховани дори тоталитарните общества и държави. И там те по някакъв начин вирееха и даваха отровните си плодове.
За България моментът е особено актуален в тази връзка. В областни градове и в столицата те са със стотици. В страната те са много хиляди с неясни възгледи, без да е ясно какво свързва тези хора, може би някаква религия, може би някаква тяхна си религия, някакви техни ритуали, но това е само външната обвивка. Всъщност тези общества и тези хора, за всички ни е ясно, че имат цел да печелят икономически и политически позиции и да бъдат някаква дублетна държавна организация, тайна разбира се. Те се съобщават, организират и оказват, нека да не се заблуждаваме, много голямо влияние върху българската политическа система и върху българската икономика.
Никой не може да каже чии интереси точно защитават. Може би на някакви външни сили. Дали тези интереси са техни – на участниците в тези тайни общества, това също е друг въпрос.
Поначало борбата с тези образования трябва да се води конституционно. Тя трябва да се осъществява чрез лостовете на прокуратурата, на полицията и да бъде насочена по отношение на образуването на общества, които не притежават съответната законова администрация, съобразно съществуващите разпоредби.
Нас обаче тук ни касае всичко това, за което говоря, тези хора, които създават тези общества и членуват в тях, евентуално като участници в съдебната система и в съдебната власт, като те са магистрати. Това е изключително опасно за обществения и държавен интерес.
Това, което бях препоръчал и което няма да бъде в нарушение с нашия правилник за организацията и дейността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да завършвате вече! Моля Ви за последно изречение.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, разбира се, но искам да се поясня, след тези тайни общества всъщност да се запише с едно тире “тайни общества или масонски ложи”, за да бъде още по-ясно това, за което говорим, а не да изпадаме в догадки при приложението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дайте предложението писмено, ако обичате, господин Шопов.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По този текст аз само искам да поясня, че по-нататък, когато се посочват условията за несъвместимост, ще се види подробният текст. Мисля, че сега дискусията не трябва да се удължава допълнително, след като по принцип е възприето предложението.
Аз останах с впечатление, господин председател, че изчерпах темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има още двама души, които са се записали, господин Стоилов. Това е народният представител Мая Манолова, а след това – господин Атанасов.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Съвсем накратко ще кажа, за да не преповтарям дискусията, която вече се състоя, относно необходимостта за възпроизвеждане на конституционните текстове, които касаят принципите на функциониране на съдебната власт, а по-нататък правомощията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората.
Аз лично считам, че доколкото законът, който приемаме, е един устройствен закон, който дефинира функционирането на съдебната власт, би следвало тези конституционни текстове да бъдат възпроизведени в него за пълнота и за удобство.
Според мен макар това да е закон, който да касае функционирането на съдебната власт, негов адресат са не само органите на съдебната власт, а и всички български граждани. Би следвало за тяхно удобство всички текстове, които касаят организацията и функционирането на съдебната власт, да бъдат именно в този закон, макар че безспорно ще се получи преповтаряне на конституционните текстове. Това е моето лично мнение, но тъй като това е една дискусия, която върви от Правната комисия, пренесе се в залата, която от правно-техническа гледна точка има своето значение за оформянето на крайния вариант на този закон, моето процедурно предложение е утре по време на гласуването, първо, да бъде гласуван принципът за това дали да бъдат възпроизвеждани конституционните текстове в този закон, а не това да бъде гласувано всеки път поотделно. Така може да се стигне до противоречие в правната техника, която ще се използва и до неяснота в окончателния текст на закона. Така че тези, които считаме, че трябва да се възпроизвеждат конституционните текстове, след като мине първото гласуване, предлагам по-нататък да не го подлагаме на гласуване този принцип, за да имаме един хармоничен законопроект в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, вземам думата по повод на дискусията за или против възпроизвеждането на текстове от Конституцията и другите закони в този закон.
Отделно от това знаем принципите, залегнали в Закона за нормативните актове, че не е допустимо директно конституционни текстове да бъдат възпроизвеждани в законите, защото законите би следвало да доразвиват конституционните текстове, а не да ги преписват. Това – едно.
Второ, по отношение на текстове, заимствани от други закони, това смятам, че е недопустимо, защото правораздаването се извършва по процесуалните закони – по Наказателнопроцесуалния кодекс, по Гражданскопроцесуалния кодекс, Административния и т.н. В тези процесуални закони принципите са регламентирани. Сега аз не искам да чета конкретни текстове от този проект за закон, за да се види колко нелепо те звучат в този закон, защото те са уредени в процесуалните закони: всеки има право на справедлив и публичен процес, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, установен по предвиден в закона ред, и т.н. Това са ненужни текстове, така че според мен наистина е разумно утре, когато се гласува на първо гласуване принципно проблемът и ако не се възприеме възпроизвеждане, оттам нататък да подредим гласуването, за да не се получи объркване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Господин Стоилов, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващите текстове са предложение на Янаки Стоилов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 10-15:
“Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
    (2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно – първоинстанционно и касационно.
    (3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.
Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
  (2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.
Чл. 12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
  (2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят към осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.
Чл. 13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.
Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.
  (2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.
Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите – главния прокурор.”
Господин председател, само искам да поясня във връзка с тези текстове. Както виждате, те имат процесуален характер, но след като говорим за един устройствен общ закон, той трябва да съдържа устройствените, материалноправните и основните процесуални норми, така че оттам нататък те вече могат да бъдат развивани в процесуалните кодекси. Казвам го това и по повод на предишната забележка, че не следва обстоятелството, че тази материя се урежда в конкретните процесуални закони - тя да отпада. Това мисля, че е една важна новост на законопроекта, който би допринесъл за подобряване на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи, които да се изкажат по новите чл. 10-15? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава втора – Висш съдебен съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
“Раздел І – Статут и състав.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: “Раздел І – Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет”.
Има предложение на Стоян Проданов – чл. 19, ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Минчо Спасов.
Комисията не подкрепя предложението за премахване на думите: “осигурява нейната независимост”.
Има предложение на Тодор Батилов – чл. 19 се изменя и допълва:
“(1) Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осъществява назначенията, атестирането, повишенията, пониженията, преместванията и уволненията на съдиите, прокурорите и следователите, както и извън процесуалното ръководство и контрол върху дейността им.”
 “(4) Народното събрание избира единадесет членове от съдии, прокурори, следователи, адвокати, хабилитирани лица по право и други юристи с висока професионална и морална репутация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.
    (2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Висшия съдебен съвет.
    (3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет.”
По чл. 20 има предложение на Минчо Спасов:
“1. В чл. 20, ал. 1 да отпадне съюзът “и” след “по право”.
2. В чл. 20 се добавя ал. 6 със следния текст:
“(6) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични. Висшият съдебен съвет може да вземе решение за закрито заседание само в случаите, когато е застрашена националната сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
Създава се нов чл. 20а:
“(1) От изборните членове Висшият съдебен съвет избира председател на Висшия съдебен съвет.
  (2) Председателят на Висшия съдебен съвет:
1. ръководи заседанията на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства;
2. координира работата на постоянните и временните комисии на Висшия съдебен съвет;
3. представлява Висшия съдебен съвет пред трети лица.
  (3) Правомощията на председателя на Висшия съдебен съвет в негово отсъствие за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед изборен член на Висшия съдебен съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е инкорпорирано в чл. 16, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи.
    (2) Органите на съдебната власт избират от своя състав членовете на Висшия съдебен съвет, като съдиите избират шестима, прокурорите – четирима, и следователите – един.”
По чл. 21 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 4 от него е отразена на систематичното й място в чл. 28.
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Минчо Спасов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Надя Антонова:
“Чл. 21. (2) Мандатът на член на Висшия съдебен съвет, който заема длъжност по ал. 1, се прекратява с влизане в сила на решението за избирането му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;
8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство – до трета степен включително, или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието.
    (2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще има дискусия по Глава втора “Висш съдебен съвет”.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм удовлетворена от обстоятелството, че Комисията по правни въпроси подкрепи без изключение създаването на постоянно действащ Висш съдебен съвет.
За неюристите в залата ще доразвия мотивите, които са ме водили още от Четвъртата поправка на Конституцията. Подчертаването на ролята на съдебната власт, нейната независимост и възможност да се самоуправлява и регулира безспорно води до необходимостта да се създаде един постояннодействащ орган. Последното издание на Висшия съдебен съвет ни дава много доказателства и аргументи в подкрепа на това, че по този начин Висшият съдебен съвет не може да продължи да функционира. Обстоятелството, че магистратите, които участват в сегашния Висш съдебен съвет, практически лобират и възпроизвеждат себе си в различни ръководни длъжности, обстоятелството, че взаимно се подпомагат в този процес и че по този начин имаме израждане на кадровата политика, не е тайна за никого. Разговаряла съм много пъти с представители на магистратурата, които не са избрани от квотата на Народното събрание. Те са много огорчени от лошия тон и лошата работа във Висшия съдебен съвет.
Обстоятелството, че оттук нататък членовете на Висшия съдебен съвет, които ще имат същите високи морални качества, дългогодишен стаж (защото е записано 15 години стаж по специалността), няма да бъдат действащи магистрати, според мен ще подейства оздравително и в посока на избирането на най-добрите кадри на ръководни постове, защото хората, които ще решават тази кадрова политика и които ще се занимават със съдебната власт, няма да бъдат пряко заинтересовани. Това е изключително важно.
Мисля, че създадохме много добри текстове по отношение на това кой не може да бъде представител на Висшия съдебен съвет, за да избегнем всякакъв конфликт на интереси, защото когато сега говорим за Висшия съдебен съвет, там бъка от конфликт на интереси. В момента така написани текстовете изключват всякаква възможност магистратите, които ще бъдат част от това правителство на съдебната власт, да имат конфликт на интереси, да имат възможност да уреждат собствените си институти, които ръководят, по начин, по който те решат. Случва се така, че вместо да направим добро за изборността на ръководителите на съдебната власт, ние фактически създадохме възможност те да бъдат търгувани.
Ще кажа още една дума за окончателното доустройване на Висшия съдебен съвет като представителен орган на съдебната власт. Мисля, че беше по-редно вместо “представляващ” да запишем “председател”. Това е юридическо лице, което трябва да има свой представителен орган. Няма юридическо лице, което да не се представлява по съответен начин, като този представляващ няма само чисто бутафорни представителни функции, а представлява институцията. Ето защо мисля, че тук ние не успяхме докрай, разграничавайки правомощията на министъра на правосъдието, от една страна, а от друга страна, ясно очертавайки облика на Висшия съдебен съвет, да създадем текст, който да даде възможност Висшият съдебен съвет действително да се съобщава и комуникира с останалите власти – с Народното събрание, с изпълнителната власт, с лице, което да ръководи работата на Висшия съдебен съвет. Мисля, че практиката по-нататък ще ни подскаже, че ще трябва да вървим в тази посока и ясно да закрепим мястото на председателя на Висшия съдебен съвет.
Имаше много аргументи против постояннодействащия Висш съдебен съвет. Те излизаха най-вече от магистратските среди, които твърдяха, че ще се скъса връзката между магистратурата и управляващия орган – нещо, което няма как да се случи, след като лицата са магистрати, запазват за времето, за което са във Висшия съдебен съвет, местата си и след като преустановят работата си в този съвет, се връщат на същите длъжности, като времето, през което работят във Висшия съдебен съвет, се зачита за трудов стаж по специалността.
Много нелогично е предложението пак от магистратските среди – този състав да бъде смесен, тоест да има представители на действащата магистратура и отделно да има постояннодействащи членове, което значи, че ще има липса на синхрон, липса на добра стиковка и комуникации и че в края на краищата това ще натовари с определени проблеми функционирането на Висшия съдебен съвет.
Разбира се, ние ще търпим критика с оглед на обстоятелството, че сега Висшият съдебен съвет е многоброен, но няма как да избегнем тази ситуация, защото броят на членовете на Висшия съдебен съвет е конституционно закрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, макар и накратко искам да изразя своята поддръжка за представения законопроект. Считам, че нова уредба, особено на статута на Висшия съдебен съвет, е навременна и нужна. Тя напълно е в духа на Четвъртата поправка в Конституцията, която аз горещо подкрепих именно в тази й част – постояннодействащия Инспекторат на съдебната система. Считам, че въпреки многобройните и на места доста основателни критики, тази първа крачка в посока на регламентиране на материята, а именно създаване на постояннодействащ орган, постоянноконтролиращ и упражняващ и други функции над дейността на съдебната власт, за навременна, полезна с оглед доста критикуемите към момента срокове за произнасяне и написване на мотиви от съответни съдебни състави и невъзможността да се повлияе върху това. Говоря тук от гледна точка на практикуващ адвокат. Нерядко дългите срокове и дългата липса на мотиви водят до сериозни проблеми в практическото правораздаване.
Всичко това, както и редица други проблеми, които имаха нужда от своето решаване или поне търсене на начини за тяхното решаване, виждам като първа крачка към това. Като всеки закон и този закон не е съвършен. Ние не бива да се боим и едва ли не да го считаме като някаква мантра. Той ще бъде ремонтиран, поправен, донагласен, още повече, че през последните 17 години имаме голям опит в това. Така или иначе – това е съдбата на всеки закон.
Образно казано, аз гласувам с двете си ръце и изказвам подкрепата си безрезервно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Ще взема отношение по проблема с промяната на статута на Висшия съдебен съвет, който беше възприет от Комисията по правни въпроси. По време на дискусиите в работната група аз изразих мнение, че тази промяна не е удачна, доколкото нито вътрешни, нито външни обстоятелства в системата я налагат. В предишни дебати, особено в пленарната зала, аз изтъкнах, че не е достойнство на дебата да бъде основан на основата на закон, а не на Конституцията. Този закон трябваше да бъде поставен по време на дебатите за Конституцията, особено що се касае до промяната на статута на Висшия съдебен съвет, защото там е логическото място на подредбата на архитектурата на съдебната система, така че да се започне от този най-висш орган, да се дефинират взаимовръзките, логиката на отношенията, логиката на противостоянията на този орган и съответните органи на изпълнителната и законодателната власт, та да стане ясно защо се прави тази промяна.
Сега това, което остава в медийното пространство, е, че ние трябва да променим статута, защото това се налага от лошата работа на Висшия съдебен съвет. Няма съмнение, че едва ли има доволни хора и то напълно доволни от тази работа. Но аз мисля, че ние далеч по-лесно можем да сменим хората в съдебния съвет, отколкото неговия статут. Впрочем, когато казвам, че това не се налага от външни обстоятелства, имам предвид, че Европейска директива 19 говори достатъчно дефинитивно за това нещо. Там, коментирайки статута на съответните съдебни съвети, се утвърждава фигурата на един независим орган, на първо място, на второ място, с широко съдебно представителство и, на трето място, на демократично избрани съдии. Това са трите условия, без които този орган не би бил приет добре, няма да бъде приет добре и няма да бъде работещ в контекста на изискванията на съответната европейска директива.
Всички тези обстоятелства ние имаме налице, имаме доминанти налице и в сега действащия Висш съдебен съвет. Впрочем под напора на този ентусиазъм, който сега изведнъж ни завладя, необяснимо защо, да променяме характера на Висшия съдебен съвет, ние ще направим уникално образувание в Европа. Защото аз не мога да си припомня друг такъв постоянно действащ съвет. В Европа има няколко модела и всички те са базирани на сега действащия характер на висш съдебен съвет – едни, които инкорпорират в себе си президента на републиката, други – министъра на правосъдието, трети – други представители на изпълнителната власт. Но никъде не е проблем това, че съответният съдебен съвет трябва да бъде постоянно действащ.
Моето категорично мнение е, че ние създаваме една много тежка бюрократична машина. Ръководени от необходимостта да спазваме конституционните разпоредби, ние ще създадем орган от 23 избираеми членове, които ще извършват това, което сега извършват тези хора, които се събират един път в седмицата. Моето категорично мнение е, че ние не само няма да решим проблемите, но и ще ги увеличим. Защото ние сега казваме, че имаме една бюрокрация под Висшия съдебен съвет, която е над 100 човека, но с тези промени ние създаваме един много тежък за управление орган, орган, който инкорпорира в себе си – смея да твърдя това – хора, които няма да бъдат достатъчно съпричастни на магистратската професия. Защото от собствен опит - смея да твърдя отново - няма, не би трябвало да има и не може да има магистрат, който е позициониран добре в магистратската гилдия, да напусне своята работа и да стане член на подобно държавно образувание или образувание, което има характер на държавно образувание. В този смисъл аз считам, че ние допускаме грешка. Разбира се, трудно е да се поемат ангажименти за поправка в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате ли алтернативен текст?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Предлагам като алтернативен текст да останат разпоредбите на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Текста на вносителя за чл. 19? Благодаря ви.
Има ли реплики? Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, слушайки внимателно колегата, аз всъщност виждам още един аргумент в подкрепа на това защо не трябва да бъде сегашният състав на съдебния съвет, който не е постоянно действащ. Точно защото той е делегирал своята работа на един огромен чиновнически апарат от над 100 чиновника, както Вие казвате. Обстоятелството, че Висшият съдебен съвет ще бъде постоянно действащ, ще даде възможност на хората, които са членове на този съвет, да вършат сами своята работа, така както трябва да бъде, а не да я делегират на огромен, раздут чиновнически апарат, който има своето свойство да се размножава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Аз също ще оспоря аргументите на колегата Димитров, защото според мен един от най-големите проблеми в работата на досегашния Висш съдебен съвет по начина, по който той беше структуриран като ад хок работещ орган, беше противоречието между огромния обем правомощия, които има, и липсата на капацитет за тяхното адекватно упражняване. Защото не е нормално един орган, който има правомощия, като се започне от управленски, организационни, кадрови, дисциплинарни, даже в някакъв смисъл нормотворчески, в същото време да няма необходимия капацитет за подготовката на решения във всяка една от тези области. На практика наистина и досега, а и в бъдеще с оглед още по-голямото разширяване на правомощията на Висшия съдебен съвет, той ще се превърне в един наистина управителен орган, в едно правителство на съдебната система, което няма как да действа като не постоянно действащ орган, няма как ад хок да се събира и да има толкова широки правомощия, толкова широки функции и да взема решения в толкова широк диапазон.
Така че според мен ние сме решили въпроса с това дали да е постоянно действащ или не още с члена, в който разширяваме правомощията на Висшия съдебен съвет, няма как да се прави крачка назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Моят отговор на тези реплики е, че не е целесъобразно, не е интелигентно да вървим по разпоредбите, които не са имали предвид това, което в момента правим. В това, че в момента Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена, рефлектира неговата идея като ад хок орган. Ние възприемаме тази формула като работеща формула, но за съвсем друг тип орган.
В този смисъл аз считам, че ние не само няма да решим проблемите, а ще ги задълбочим, защото ние също много добре знаем, че неговата численост би трябвало да бъде поне наполовина. Ние много добре знаем, че това не е елементарен въпрос, това е израз на концепция за това как би трябвало да изглежда един орган. Затова аз считам, че дебатът за това как би трябвало да изглежда този орган трябва да бъде дебат по Конституцията, а не по закон, когато се разглеждат такива технически текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представите Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим решението за постоянно действащ Висш съдебен съвет. Без да омаловажавам някои от притесненията, изказани преди малко от колегата Илко Димитров, в крайна сметка ние разглеждаме статута на този орган в контекста на конституционните изменения, включително и във връзка с инспектората – новия орган, който произтича от Конституцията, който също намира изменения при тези регулации, които въвеждаме със Закона за съдебната власт.
Искам да кажа, че броят, мисля си, е най-малкият аргумент, когато става въпрос за 100 души апарат. Ясно е, че едно по-голямо натоварване в същинските заседания със същинско занимание на членовете на органа с тези изключително важни задачи, с които той се занимава, ще разтовари нуждата от такъв голям административен апарат. Мисля, че го каза и колегата Николова преди мен. Това при всички случаи ще доведе до повече отговорност, до по-внимателно разглеждане и вършене на неговата работа.
Аз лично съм разговарял с членове на сега действащия и на предишни действащи висши съдебни съвети. На едно заседание се вкарват по 50-60-70 решения, които се вземат в рамките на 4-5 часа. Едва ли е възможно в рамките на 4-5 часа членовете наистина да се запознаят пълноценно с това, което минава на доклад пред тях.
Освен това Висшият съдебен съвет изгради институционално през годините и няколко комисии. Той има поне три или четири комисии, които заседават или би трябвало да заседават доста интензивно, за да осигуряват същинската работа на колективния орган.
Мисля че този аргумент, че са много хора, че няма какво да правят, е несъстоятелен с оглед на това, че правата и ангажиментите на Висшия съдебен съвет, и с конституционните поправки по идея, и с това, което правим в момента като нов Закон за съдебната власт, са разширени.
Не стои въпросът за демократичната изборност. Тя се запазва при всички случаи и в рамките на европейската директива, и в рамките на това, което е предвидила Конституцията за представителност на отделните части на съдебната власт, така както тя е структурирана при нас по Конституция. Далеч съм от мисълта, че постоянно действащият Висш съдебен съвет ще ограничи тази представителност. Напротив, явно този формат дава снимката, представителността на съдебната система към момента и на нейните отделни части.
И накрая още един въпрос – за съпричастността и за зависимостта. Постоянно действащият Висш съдебен съвет има още едно предимство по отношение на независимостта на неговите членове. Независимост от преките административни ръководители в съдебната система веднъж, независимост и необвързаност по отношение на самото разглеждане на делата, в което те така или иначе участват и се явяват първоинстанционен или второинстанционен по отношение на други свои колеги. Едва ли ще трябва да се притесняваме от дефицит на качествени хора, които да се заемат с тази най-отговорна дейност по съдебната система. При всички случаи статутът на всички членове е така направен, че те участвайки във Висшия съдебен съвет, да продължават магистратската си кариера, да имат перспектива за продължаването й. И си мисля, че би било вредно, че ако ние внушаваме още отсега непрестижността на членството във Висшия съдебен съвет. Напротив – заложените изисквания, предпоставки за членове на Висшия съдебен съвет, предпоставки изключително високи, показват и изключителния статус на това, така наречено правителство на съдебната власт. Статус, който ние по подходящ начин трябва и материално да обвържем, и мисля, че по следващата глава трябва да дискутираме въпросът за възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет.
Ако отидем към това решение, което приехме в комисията, мисля си, че няма да реализираме и на законово равнище високия престиж на тези членове и авторитетността на тази институция, така че може би ще бъде добре да отидем към едно ново разглеждане в Правна комисия, да отложим този текст, да го обсъдим още веднъж и да видим какво възнаграждение ще имат членовете на инспектората, да унифицираме този въпрос, за да постигнем наистина най-доброто решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Милтенов. Имате думата.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя нашето становище на Парламентарната група на НДСВ, че ние категорично ще подкрепим решението на Правната комисия – Висшият съдебен съвет да бъде постоянно действащ орган, който да представлява съдебната власт, да осигурява нейната независимост. В центъра на дебата ние поставихме този въпрос, дори като наш вътрешнопартиен въпрос, като считаме, че той е изключително важен, който ще осигури по-нататъшното развитие на съдебната система и добрата администрация на съдебната система. Ето защо ние слушахме много внимателно всички критични бележки, включително и на колегата Илко Димитров, и ги споделяме като една конструктивна критика, която може да бъде използвана по-нататък именно за развитието на този орган, за да се получи наистина една независимост от негова страна и наистина да отговори на необходимите потребности и проблемите на съдебната власт. Ето защо изразявам нашето категорично становище, че ние ще го подкрепим.
Искам да вметна, че ние искаме да укажем и да демонстрираме една наистина европейска практика да не поставяме решаването, примерно на статута на сегашния Висш съдебен съвет да бъде променян с приемането на този закон. Ето защо ще настояваме в Преходните и заключителните разпоредби наистина този мандат да бъде запазен до неговото изтичане и по отношение на новия Закон на новия Висш съдебен съвет да бъде избран именно след този срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И аз Ви благодаря, господин Милтенов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по Глава втора – Висш съдебен съвет? Не виждам.
Господин Стоилов, продължаваме по Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, преди да премина към представяне на текстовете, искам да отбележа, че в заседанието на комисията решението, което се предлага, беше подкрепено от всички участвали на това заседание членове на комисията, мисля, че 14 на брой. Въпросът за мандата на Висшия съдебен съвет ще бъде обсъждан в Преходните правила, така че това е един открит въпрос, което не се отнася към принципната уредба на неговия статут.
„Раздел ІІ - Избор на членове на Висшия съдебен съвет. Мандат и предсрочно прекратяване на мандата”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на Раздел ІІ и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 20.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
В чл. 24, ал. 1 се заличават думите „Върховен административен съд” и текстът добива следната редакция:
„(1) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21:
„Чл. 21. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и административните съдилища избират делегати на отделни събрания.
(2) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.
(3) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общото събрание от всички военни съдилища.
(4) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общо събрание на всички военни прокурори и военни следователи.”
Има предложение на Надя Антонова по чл. 25, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Събранията за избор на делегати се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(2) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часът на провеждане.
(3) Събранието за избор на делегати се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(4) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите с тайно гласуване. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет за включване на избраните лица в списъка за участие в общото делегатско събрание.”
Има предложение на Надя Антонова по чл. 26.
В чл. 26, ал. 1 се правят следните промени:
1. В чл. 26, ал. 1 след думите „главния прокурор” се добавя изразът „в срок от 7 дни след приключване на действията по чл. 25, ал. 4.”.
2. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Общото събрание се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от имащите право да участват.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.
(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.
(3) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.
(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в 14-дневен срок от провеждането на съответните събрания за избор на делегати.
(5) Събранията по ал. 1-3 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати или всички следователи.”
По чл. 27 има предложение на народния представител Стоян Проданов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.
(2) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.”
По чл. 28 има предложение на народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – ал. 1 да се измени така:
„(1) Организационно-техническата подготовка се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 26:
„Чл. 26. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.
(2) Жалбата се подава в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(3) Върховният административен съд в 5-членен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.
(4) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор до един месец от влизане в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30 и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 26.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да отпадне.
Това е в рамките на общото предложение за отпадане на такива текстове, които се повтарят.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов в чл. 32, ал. 3, изречение първо след думите „половината от” да се добави „присъстващите”. Изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Надя Антонова, което по т. 1 и 2 е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението по т. 3 и 4, а именно:
В чл. 32, ал. 3 след думата „освобождава” да се добави изразът „на основание чл. 32, т. 3”.
В чл. 32 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) В случаите извън чл. 32, т. 3 членовете на Висшия съдебен съвет се освобождават с влизане в сила на актовете по чл. 32, т. 2, т. 4 и т. 5, в случаите по чл. 32, ал. 1, т. 6 мандатът на член на Висшия съдебен съвет се прекратява с възникване правото за заемане на длъжността или дейността по чл. 21, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 27:
„Чл. 27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 19, ал. 1.
(2) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията Висшият съдебен съвет обявява оставката на изборен член на първото си заседание след подаването й.
(3) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, започва по искане на една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, започва по искане на една четвърт от народните представители.
(5) Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал. 2 или 3 и се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 28 със следната редакция:
„Чл. 28. В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-7.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 29 със следната редакция:
„Чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на народен представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по така представените текстове от господин Стоилов. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като в предишни изказвания беше засегнат въпрос, който се третира в чл. 29, може би утре при гласуването, госпожо председател, да се отложи произнасянето по чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, утре няма да се гласува законопроектът, но принципно имаме предвид отлагането му.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като става дума за критерия за възнаграждения на членовете на Висшия съдебен съвет, нека обсъдим този въпрос още веднъж, имайки предвид и критерия, по който се определят възнагражденията на членовете на Инспектората.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ - „Правомощия на Висшия съдебен съвет”.
Комисията предлага наименованието на Раздел ІІІ, който става Раздел ІІ, да се измени така: „Раздел ІІ – Дейност и организация на Висшия съдебен съвет”.
По чл. 33 има предложение на народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, което комисията подкрепя по принцип.
Има и предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов, което не се подкрепя от комисията, а то е:
„1. В чл. 33, ал. 1, т. 2 се добавя „Предлага на министъра на правосъдието” и текстът добива следния вид:
„Предлага на министъра на правосъдието броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната.
2. В чл. 33, ал. 1, т. 3 след „определя” да се добави „изготвя критериите за определяне и предлага на министъра на правосъдието да определи” и текстът добива следния вид:
„определя, изготвя критериите за определяне и предлага на министъра на правосъдието да определи броя на съдиите, прокурорите и следователите по селища, прокуратури и следствени органи;”.
3. В чл. 33, ал. 1, т. 4 се добавя „в ранг” и текстът добива следния вид:
„назначава, повишава в ранг, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.”
4. В чл. 33, ал. 1 т. 6 да отпадне.”
Има предложение на народния представител Надя Антонова, което по т. 1 е оттеглено, а по т. 3 комисията не подкрепя:
„В чл. 33, ал. 1, т. 16 изразът „с изключение на забележка и порицание”.”
Комисията подкрепя предложението по т. 2, което е отразено на систематичното му място в Глава Х „Статут на съдии, прокурори и следователи”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 30:
„Чл. 30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:
1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;
4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
5. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;
10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;
11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;
13. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14.  изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;





15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;
17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи – на главния прокурор.
(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава трикратния брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността на администрацията си.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 31:
„Чл. 31. Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по така представените текстове. Няма желаещи.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Понеже се коментира въпросът за числеността на администрацията на Висшия съдебен съвет – колеги споделиха, че става въпрос за около 100 души заедно с членовете.
Може би трикратният брой – във връзка с този аргумент, който колегата Димитров постави, е прекален. Нека да го направим двукратния брой – чисто редакционно ми е предложението. Това са 50 души администрация. Мисля, че това е една разумна администрация, която пък от своя страна ще осигурява постоянно действащия Висш съдебен съвет, а не членове и извършваща дейност, която е веднъж в седмицата.
Така че има предложение от трикратния брой да го намалим на двукратния брой, което по-добре се вписва и в това, което се коментира за състава на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение даже не е редакционно, то е много по същество, но ще се подложи отделно на гласуване.
Заповядайте за реплика, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Не точно реплика, но все пак, господин Миков, ако четем, че във Висшия съдебен съвет сега създаваме нов орган – инспектората и ако съобразим, че този инспекторат също има нужда от администрация, тогава трикратният брой на членовете на Висшия съдебен съвет, ако обслужва и инспектората, Вашата идея намира приложение без да правим тази промяна.
Наистина, ако грубо отчетем, че петдесетина души ще обслужват пряко Висшия съдебен съвет, останалите 20 и няколко души ще бъдат като администрация на инспектората. Но тя не може да бъде извън администрацията на Висшия съдебен съвет. От тази гледна точка разпоредбата, както я предлага комисията, може би е по-коректна. Защото, ако приемем вашата промяна, след това някъде там да търсим текст, в който да обясним, че към тази администрация има още една администрация, което, може би, не е удачно.
Затова, ако си остане тази разпоредба, мисля, че ще е по-подходящо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Няма как да не пренасяме тази дискусия и в пленарната зала.
Срещите, разговорите с нашите партньори от Европейската комисия бяха в посока, че инспекторатът трябва да има една относителна обособеност, относителна самостоятелност. И аз, приемайки абсолютно това, което господин Бисеров каза, ми се ще да е ясно от закона, че два пъти надвишаващи са само за Висшия съдебен съвет, 25 души са за инспектората – те всички са към Висшия съдебен съвет, но при всички случаи да е ясно разписано в закона, че тези 50 души ще обслужват Висшия съдебен съвет, а другите 25 са за инспектората. Защото така, както е, се отнася, че трикратният е само за Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Във връзка с тази дискусия искам да направя уточнение. Да, наистина смятахме, че администрацията на Висшия съдебен съвет ще включи и лицата, които ще осигуряват дейността на инспектората. Това не е само администрация с административно-технически функции, а там включваме и тези предвидени 22 експерти, които заедно с инспекторите ще осъществяват проверките.
Но нека този текст да го обсъдим още веднъж в комисията, само тази алинея, утре да гласуваме нейното отлагане, за да преценим дали инспекторатът да има една относително обособена администрация или, както сега сме обсъждали, да има една обща администрация за двата органа. Това, ако щете, зависи дори от възможността инспекторатът да работи на отделно място от Висшия съдебен съвет, така че още веднъж да направим преценките за числеността с оглед на функционалната връзка между органите и подпомагащата ги администрация.
Така че тези въпроси заслужават внимание и ще ги преценим още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, можем и днес, и утре в комисията да направим това обсъждане, защото законопроектът няма да се гласува тази седмица, дори и в тази му част. Ако го гласуваме, то ще бъде в петък, а не утре. Такава е програмата на гласуваните преди това закони. Утре няма да успеем.
Имате думата за изказвания по този раздел. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Раздел ІV – Заседания на Висшия съдебен съвет.”
Има предложение от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон заглавието да бъде „Функциониране на Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на Раздел ІV и предлага да отпадне.
По чл. 35 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„Член 35 се изменя както следва:
„Чл. 35. Висшият съдебен съвет приема своите актове на заседания.”
Вече казахме тези текстове по какви съображения не са подкрепени, а именно заради тяхното повторение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 32:
„Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет.
(3) В случаите по ал. 2 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.
(4) В случай, че от заседание на Висшия съдебен съвет отсъстват всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.”
По чл. 36 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2 и не го подкрепя по т. 3 и 4:
„3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Членовете по право на Висшия съдебен съвет могат да упълномощят писмено свой заместник, който да ги представлява по време на заседанията.”
4. Останалите алинеи се преномерират.
Има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на Любен Корнезов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 34, ал. 3.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов в чл. 36, ал. 5 след „повишаване” се добавя „в ранг”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата.
(2) Членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.
(3) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 34 със следната редакция:
“Чл. 34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му.
     (2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.”
Тук предлагам думите “или законът” да отпаднат, защото самата Конституция е определила изключенията по начина на гласуване.
   “(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направеното предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 35.
По чл. 38 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
    (2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.
    (3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”
Предлагам, госпожо председател, в чл. 33 ал. 3, която указва мнозинството, да отпаднат думите след запетаята, защото ние в ал. 2 на чл. 34 казваме с какво мнозинство се приемат актовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това повторение на мнозинството ли е, според Вас?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, при един конкретен казус отново се сочи мнозинството, а то е същото. Така че е излишно това пояснение.
“Раздел V – Комисии на Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на Раздел V и предлага да отпадне.
По чл. 39 има предложение на народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Тъй като то се отнася за постоянните комисии, ние сме възприели друг подход – да определим само наличието на комисията, която се занимава с атестирането. Това е причината да не се подкрепи предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.
    (2) Съставът на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, се определят с решение на Висшия съдебен съвет.”
Предлагам в ал. 3 в началото думите “при необходимост” да отпаднат и текста да бъде:
    “(3) Висшият съдебен съвет може с решение да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.”
По чл. 40 има предложение от народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 39 ал. 2.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 38:
“Чл. 38. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи прави предложения до Висшия съдебен съвет за:
1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;
2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;
3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на техните заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;
4. решения за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.”
 Комисията предлага да се създаде нов чл. 39 със следната редакция:
“Чл. 39. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестирането на съдиите, прокурорите и следователите.
     (2) За осъществяване на правомощието си по ал. 1 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи се подпомага от помощни атестационни комисии.
     (3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори и следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.”
Комисията предлага чл. 41-45 да отпаднат, тъй като систематичното им място е в Глава десета, като самостоятелен раздел “Атестация на съдии, прокурори и следователи”. Предложенията на народните представители по тях следва да се обсъдят на същото систематично място.
По чл. 46 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне, тъй като в текста на вносителя, освен комисията по атестирането се предлага и комисия по контрол. Този въпрос ние сме предвидили да се уреди по преценка на Висшия съдебен съвет, затова се предлага да отпадне оттук. По същите причини се предлага да отпадне и текста на вносителя за чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава трета – Инспекторат към Висшия съдебен съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 48 има предложение на народния представител Любен Корнезов – в ал. 1 след думите “на техните” се добавя думата “правораздавателни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов – в чл. 48 ал. 1 се прави редакция и добива следния вид:
“Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който проверява органите на съдебната власт за правилното изпълнение на задълженията им, без да засяга правото им на вътрешно убеждение при решаване на делата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 40:
“Чл. 40. Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.”
По чл. 49 има предложение на народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
“(3) Инспекторатът ежемесечно предоставя на Висшия съдебен съвет информация за резултатите от извършените проверки, както и за констатираната неправилна или противоречива съдебна практика.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов – в чл. 49, ал. 4 думите “неправилна или” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 56.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 41 със следната редакция:
“Чл. 41. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 50 и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 40.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е включено в чл. 40 и чл. 41.
 “Раздел ІІ – Статут и състав на Инспектората на Висшия съдебен съвет”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ – Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 51 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 41.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 52 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в чл. 55.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов за създаване на отделен раздел.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 42 със следната редакция:
“Чл.  42. (1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.
   (2) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж.
                (3) За инспектори се избират лица, които имат и не по-малко от 12 години юридически стаж.
                (4) За пет от инспекторите в рамките на стажа по ал. 3 се изискват и не по-малко от осем години като съдия в окръжен или апелативен съд, Върховен касационен съд или Върховен административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, Върховна касационна прокуратура или Върховна административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или окръжен следствен отдел.” 
Комисията предлага да се създаде нов чл. 43 със следната редакция:
“Чл. 43. Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 44, който е отложен за допълнителна дискусия от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 45 със следната редакция:
“Чл. 45. (1) Предложенията за главен инспектор и инспектори се разглеждат от специализираната постоянно комисия на Народното събрание.
    (2) Специализираната постоянна комисия провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 46 със следната редакция:
“Чл. 46. Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 47 със следната редакция:
“Чл. 47. (1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.
    (2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1 преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват специализираната комисия на Народното събрание.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 48 със следната редакция:
“Чл. 48. (1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2-6 предложения за освобождаване на главния инспектор и инспекторите могат да правят не по-малко от една пета от народните представители или Висшият съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 49 със следната редакция:
“Чл. 49. При освобождаване на основание по чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 50 със следната редакция:
“Чл. 50. При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 51 със следната редакция:
“Чл. 51. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.”
    (2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 52 със следната редакция:
“Чл. 52. Времето, прослужено като главен инспектор или инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-5.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 53 със следната редакция:
“Чл. 53. За главния инспектор и инспекторите се прилагат Глава ХVІІ и чл. 346-350.”
Раздел ІІІ – “Избор на главен инспектор и на инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мандат и предсрочно прекратяване на мандата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в Раздел ІІ.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 53 и предлага да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 54 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 42.
По чл. 55 има предложение на Минчо Спасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 55 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 43.
По чл. 56 има предложение на Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 44.
Предложение на Минчо Спасов – в чл. 56, ал. 2 се добавя “може да предлага и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 56 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 44.
По чл. 57 има предложение на Любен Корнезов – в чл. 57, ал. 2 да има следното съдържание: “главният инспектор и инспекторите се освобождават с решение на Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІV, който става Раздел ІІІ, да се измени така:
“Раздел ІІІ – “Правомощия на Инспектората”.
По чл. 58 има предложение на Любен Корнезов – в чл. 58, ал. 1, т. 4 думите “неправилна или” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Минчо Спасов:
“1. В чл. 58, ал. 1 т. 1 да отпадне, поради дублиране с чл. 69 се замества с “проверява съдиите, прокурорите и следователите за правилното изпълнение на задълженията им, без да се намесва в правото им да вземат решения по вътрешно убеждение”.
2. В чл. 58, ал. 1, т. 4 да се премахне “неправилна”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 54:
“Чл. 54. (1) Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава свършените дела и влезлите в сила актове на съдиите, прокурорите и следователите по тях;
4. при противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. при неправилна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;
6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
8. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;
9. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
10. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.”
Тук предлагам прередактиране на ал. 2:
“(2) Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си”.
Може да отпадне останалата част от текста за специалните мнозинства по т. 7-9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля експертите от Правната комисия с Правния отдел да уточнят начина на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В краен случай може да отложим гласуването на ал. 2 заради нейното прередактиране. Също предлагам да отложим при гласуването ал. 1, т. 4 и 5, във връзка с противоречивата и неправилна практика. Не знам дали сега трябва да пренасяме тази много специализирана дискусия в пленарната зала, или може би след като още веднъж в комисията преценим съдържанието на тези текстове тогава да бъдат представени и да се проведе дискусия специално по т. 4 и 5.
По чл. 59 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 59 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 54, ал. 2.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 55, който е отложен и сега не го представяме.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 60 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в нов чл. 60.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 56:
“Чл. 56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали.
    (2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.
    (3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 57 със следната редакция:
“Чл. 57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребии екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.
    (2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 58 със следната редакция:
“Чл. 58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще се проверява, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;
3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;
4. срок за съставяне на акта с резултатите от проверката.
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост, препоръки и срок за изпълнението им.
(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 59:
“Чл. 59. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 63 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 53.
По чл. 64 има предложение от народния представител Любен Корнезов:
1. В чл. 64, ал. 1 думите “на председател на отделение във Върховния касационен съд” да отпаднат, като на тяхно място се добавят думите “на народен представител”.
2. Алинея 2 да има следното съдържание:
(2) Възнаграждението на инспекторите е 90% от това на главния инспектор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 64 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 65 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл. 52.
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов за създаване на нов раздел за правомощия на Инспектората.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 60 със следната редакция:
“Чл. 60. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:
1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. се разпорежда със средствата по бюджетната сметка на Инспектората;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет;
5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;
6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.
(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по така представените ви текстове.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искам да изкажа своите съображения по чл. 54, ал. 1, точки 3, 4 и 5, които бяха от най-дискутираните по време на заседанието на Комисията по правни въпроси, и да направя формално предложение за отлагане на тези текстове, за повторното им коментиране, разглеждане и в крайна сметка прередактиране в Комисията по правни въпроси. Съображенията ми за това са следните.
Точки 4 и 5, защото според мен тук се прави смесване между термините “неправилна” и “противоречива съдебна практика”. Съгласно смисъла, който влага в понятието “неправилна съдебна практика” Върховният касационен съд в случаите, в които разглежда спорни въпроси и издава тълкувателни решения, под “неправилна съдебна практика” се разбира еднаква практика на съдилищата, която според преценката на Върховния касационен съд е неправилна, което налага със съответен акт нейната промяна. Няма как подобна преценка да бъде направена от един съдебен инспектор, независимо от неговата квалификация. Даже тук въпросът не е и за неговата личност, а за това, че той, стоейки извън системата на инстанционния контрол в съдебната система, няма как да прави подобни преценки. Според действащата съдебна система преценка за това дали една практика, по-точно едно съдебно решение е правилно или не се прави от по-висшата съдебна инстанция по реда на инстанционния контрол. Според мен е неправилно подобно правомощие да се възлага на един инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Още по-малко според мен е редно подобни констатации да служат като основание за сезирането от него на административния ръководител или на Висшия съдебен съвет. По-скоро ако се допусне такова правомощие, то би следвало да бъде основание за сезиране на Върховния касационен съд за издаване на тълкувателно решение, защото подобни правомощия да следи за точното и еднакво прилагане на закона има само и единствено Върховният касационен съд.
По-скоро такава функция може да има инспекторът в случаите, в които констатира противоречива съдебна практика, тоест когато установи, че даден съдия в противовес на установената в това съдилище, изобщо в няколко съдилища практика решава нещата по различен начин и това е установено от последващия инстанционен контрол върху неговите съдебни актове. По този начин с изчерпването на това правомощие в рамките на противоречивата съдебна практика ще се получи желаният ефект, от една страна. От друга страна, няма да навлизаме в противоречие с утвърдени съдебни процедури и съдебни термини.
От друга страна, тук основателно се поражда съмнението, ако се даде тази възможност един съдебен инспектор да сигнализира за всички случаи на отменени съдебни актове. В някои от случаите се касае не за неправилни актове – не просто за неправилни поради неправилното прилагане на закона, а поради това, че в по-горната съдебна инстанция са представени нови доказателства или поради някакви процесуални нарушения. Чисто фактологически, чисто статистически няма как един съдебен инспектор да сигнализира за всички случаи на отменени актове административния ръководител или Висшия съдебен съвет, защото в рамките на един районен съд например ще става дума за 1000 акта и тук нещата ще се оставят на преценката на инспектора – за кои точно актове да сигнализира. Може да се стигне до това да се злоупотребява с право и по този начин да се отправят сигнали в дейността само на един съдия, който е избран по някакъв принцип от въпросния инспектор. Затова според мен тази дейност не трябва да се предоставя на свободната преценка, а да бъде точно и ясно разписана без излишни двусмислици, за да постигнем желания ефект.
Що се касае до т. 3, според мен тя също не е прецизно формулирана, най-малкото защото актовете на прокурорите и на следователите не влизат в сила. В случаите, в които те не са обект на съдебен контрол, това са просто актове – няма такъв термин “влязъл в сила акт на прокурор или на следовател”.
Тук би следвало да се прецизира и поради факта, че в понятието “свършени дела” попадат и тези дела, които не са подлежали на инстанционен контрол пред по-горна съдебна инстанция.
Моето формално предложение е за отлагането на точки 3, 4 и 5 и за намирането на по-прецизни формулировки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложение за отлагане. Чисто формално не мога да го подложа на гласуване, защото няма кворум в залата. Дали да не пренесем тази дискусия в Комисията по правни въпроси или искате тук?
Под формата на реплика – заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манолова, аз споделям донякъде вашите тревоги за непрецизно или може би не много пълно и ясно записани текстове, може би с възможност за двусмислие, но пък съм категорична, че тези правомощия трябва да останат, иначе защо създаваме Инспекторат?
Във всеки случай един инспектор с опит – такъв, какъвто ние безспорно сме вложили идеята да изберем с оглед на големия стаж и опит, който е натрупал, би могъл, когато проверява свършените дела, да види както противоречива практика, така и драстично неправилна. А когато тя е неправилна, това може да се дължи на две причини – или грубо непознаване на материята, което се среща, или пък такова изкривяване на казуса с оглед да се извлече облага за съответната страна, тоест може просто да прозира корупционна практика. Ако ние махнем тази правомощия на инспекторите, те всъщност няма какво да правят.
Най-важното за мен е това, че те могат своевременно да откриват такива случаи, които институционално не се развиват, защото когато човек се е домогнал да получи едно неправилно решение, но то е в негова полза, той няма да го атакува, така че нито втората, нито третата инстанция ще видят какво се случва в този съд, а само инспекторът, преглеждайки репрезентативно делата, би могъл да види и противоречивата практика, и неправилната практика, и съответно да сигнализира. В това всъщност се състои необходимостта да има Инспекторат, иначе, отменяйки тези правомощия, аз не виждам какво ще правят инспекторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! Моята реплика е в същия смисъл като тази на госпожа на Манолова – не бива да отнемаме възможността Инспекторатът да сигнализира за неправилни решения.
Тук не трябва да правим едно друго смесване – вижте текста, не е инспекторът този, който сигнализира висшестоящия административен ръководител, а Инспекторатът, тоест инспекторът, като се натъкне на такива случаи, ще ги внесе в колективния орган. Там ще бъдат разгледани и няма опасност инспекторът да подведе цял един колективен орган от 11 души.
От тази гледна точка, приемайки идеята за отлагане и на трите текста, защото наистина т. 3 може би трябва да се прецизира, да не отидем в другата крайност. В края на краищата този Инспекторат трябва да бъде активен орган. Понякога, мисля си, дори агресивен, понякога. И когато това не е правомощие на инспектора, а на Инспектората, не бива да се притесняваме и прередактирайки тези текстове, все пак да не оставим без зъби този орган. В края на краищата защо го правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика към госпожа Манолова? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): С риск да се повторя, пак ще кажа, че смисълът, който вие влагате в понятията „неправилната практика” се съдържа в „противоречивата практика”. Неправилна практика в обичайния смисъл е тогава, когато цялата практика е непротиворечива, но се счита, че е неправилна.
Аз лично се притеснявам от свободното боравене с термина „неправилна практика”. Можем да говорим за „неправилен съдебен акт”, да не обобщаваме „в практика”, още повече и с оглед на това, че все пак следващите инстанции, по-висшите съдилища са тези, които могат да правят тази преценка. На мен не ми се ще чисто априори ние да даваме подобно правомощие, достатъчно фриволно формулирано, на един инспектор и да преценим, че винаги инспекторът ще бъде по-добросъвестен от един съдия. Още повече, с оглед възможността инспекторите да действат освен в рамките на планови проверки, но и на проверки по сигнал. Вие, колеги, знаете, че в 50 процента от случаите страните по делата са недоволни, просто защото едната страна печели делото, а другата го губи. И тук е възможно от едната крайност, от липса на поглед върху това какво се случва в съдебната система, нарочно не употребявам думата „контрол”, да изпаднем в другата крайност, в която ще дадем едни неоправдано широки, неконтролируеми правомощия на инспекторите, включително и това те, стоейки извън системата на инстанционния съдебен контрол, да определят кое е правилно, кое е неправилно в развитието на един съдебен казус. Още повече, че сами по себе си те са достатъчно сложни, за да могат да бъдат преценени отстрани.
Другото, което ме притеснява, е, че все пак броят на отменените решения е достатъчно голям по най-различни причини. Кой ще бъде критерият, който ще отнася във Висшия съдебен съвет тези отменени съдебни решения? Границата е много тънка и според мен не трябва да прибързваме с крайните формулировки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, дискусията тук ще водим, така ли? Има и други желаещи за изказване. Ако ще повторим отново дискусията от Комисията по правни въпроси, просто няма смисъл, но както решите, разбира се.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Моето изказване е по чл. 56, който предвижда проверките да се осъществяват от инспектор чрез жребий, чрез случаен подбор – всичко това е хубаво, но въвеждаме така наречените лица – експерти, които ще бъдат помощници на инспектора, който проверява. Това е неизбежно, така е. Практически ще бъдем убедени, че те са необходима част от този екип, който трябва да извършва тази отговорна дейност.
Искам само с няколко изречения да кажа, че все пак законът трябва да постави изисквания и към тези експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, колеги! Искам да направя две уточнения, които да се имат предвид при гласуването – едното е по чл. 47 за задължението на главния инспектор и инспекторите да уведомяват за освобождаването на длъжностите и прекратяване на дейностите, които са несъвместими с техния мандат. В доклада на комисията е записано те да уведомяват специализираната комисия. Аз предлагам това да бъде председателят на Народното събрание. Той по-нататък вероятно би предоставил тази информация за съответстващи действия, но тъй като това са работни органи на Народното събрание, нека инспекторите да комуникират чрез председателя на институцията. Това е едното предложение.
Другото е по чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 48, ал. 2. Става дума за необходимото мнозинство народни представители, които при наличие на посочените основания може да инициира процедура за освобождаване на член на Инспектората или член на Висшия съдебен съвет.
Смятам, че трябва да уеднаквим изискванията, така както сме предвидили – една пета от народните представители да могат да правят това предложение за членове на Инспектората, същото мнозинство да се изисква и за освобождаване на член на Висшия съдебен съвет, тъй като при членовете на Висшия съдебен съвет сме записали „една четвърт”. Смятам, че това мнозинство трябва да бъде едно и също и е достатъчно това да са една пета от народните представители.
Това са ми мотивите за чл. 27, ал. 4 – да бъде не „една четвърт”, а „една пета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Тези предложения ще бъдат подложени отделно на гласуване, благодаря ви.
Няма други желаещи за изказване и с това приключваме днешното пленарно заседание.
Утре сутринта ще гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, ратификационния законопроект за Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, второ четене на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти, второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Това са актовете, които ще бъдат гласувани утре сутринта.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,51 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов