Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (Звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Днес имаме една-единствена точка – второ четене на Гражданския процесуален кодекс, приет на първо четене на 31 август 2006 г. Това е съгласно гласувания и приет от народните представители дневен ред на 15 юни 2007 г., миналата седмица в петък.
Преди да пристъпим към точката, има желаещи да вземат отношение от името на парламентарна група.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, повод за това изказване от името на Парламентарна група “Атака” е поредната гавра с българската история, осъществена при това със съдействието на Българската национала телевизия.
В рамките само на около месец бяха извършени два опита за грубо фалшифициране на нашата история, оскърбяващи националното достойнство на българите. Преди броени седмици Свободният университет в Берлин се изгаври с паметта на хиляди български християнски мъченици, изклани от турските варвари и убийци на деца през 1876 г. в Батак. Долнопробният опит за отричане на Баташкото клане не срещна адекватна държавна реакция в лицето на Министерство на външните работи и правителството на България, които трябваше до днес да са връчили протестна нота на германското посолство заради посегателството върху нашата национална памет. Това посегателство беше поръчка от Анкара и бездействието на кабинета ни до момента говори само едно – че този кабинет се съобразява повече с мнението на държавата Турция и нейната пета колона в България – депутатите от ДПС, а не с българските национални интереси.
Тези дни гаврата с българската национална памет се повтори. В събота, 16 юни, по Българската национална телевизия, която се издържа от републиканския бюджет, тоест от парите на нас, данъкоплатците, беше излъчен мерзкият антибългарски клеветнически филм “Откраднати очи”. Този филм под формата на художествено-документален разказ представя изкривено и лъжовно събитията по време на така наречения възродителен процес. В основата на сюжета е смъртта на 17-месечно момиченце на име Тюркян от с. Бенковски, Кърджалийско. Тази смърт е представена като следствие от смачкване от бронетранспортьор, и то нарочно, умишлено от страна на български служители на властта.
Това е долнопробна лъжа и фалшификация, тъй като момиченцето загива по съвсем друг начин и виновна за смъртта му е насъсканата от турски емисари тълпа в с. Бенковски, която го смачква, нападайки местните органи на властта.
Невярно и клеветнически са представени изобщо събитията от този период – 1985 г. и 1989 г. Българите са представени като злодеи и убийци, които насила с войска, с полиция и оръжие са гонили български граждани мюсюлмани в Турция. Всъщност истината е друга. Тези участници в така наречената голяма екскурзия тогава бяха подтиквани и заплашвани, че ще им изгорят къщите техните собствени ходжи и емисари от Република Турция, агенти на турските спецслужби. Нито един от изселилите се тогава в южната ни съседка български граждани не е бил насилван от българските власти да напусне България. Истината за този период е, че у нас от 1985 г. действаха над 40 турски терористични организации, които извършиха серия от бомбени атентати, при които загинаха жени и деца. Нека да напомня само бомбения взрив на гара Буново. За тези терористични актове във филма “Откраднати очи” не се спомена изобщо.
В самото с. Бенковски беше взривена местната църква от същите турски терористични организации. И затова нито кадър в клеветническия филм не бе показан.
Гнусните лъжи по адрес на българите като нация, като цяло, показани в този филм, за жалост са финансирани от националния филмов център у нас, а според надписите във филма също така от шефовете на фирмите “Лукойл” и “Овергаз” – Валентин Златев и Сашо Дончев. Позор за тези, които са дали пари, за да се роди този антибългарски пасквил. Напомням само, че шефът на “Лукойл” Златев беше основен спонсор на кампанията на Георги Първанов, избран за президент, впрочем, точно с гласовете на изселниците в Турция. Но най-отвратителният факт е, че този долнопробен фалшификат, какъвто е филмът “Откраднати очи”, бе излъчен по държавната телевизия, издържана от парите на българските данъкоплатци.
Дами и господа народни представители, ние, народните представители от “Атака”, и стотиците хиляди български патриоти, които стоят зад нас, сме възмутени от мръсната фалшификация на българската история, от оклеветяването на българската нация и ще търсим съдебни средства, за да бъдат санкционирани авторите на антибългарската клевета. За съжаление българските закони, правени досега предимно от национални предатели, не дават големи възможности за адекватно наказание на хулители на България. Ще поправим това, когато родината ни има национално отговорно правителство.
Възмутени и отвратени от филма “Откраднати очи”, ние, народните представители от “Атака”, настояваме за незабавната оставка на генералния директор на Българската национална телевизия Уляна Пръмова, както и за оставката на всички служители на БНТ с принос за излъчването на този антибългарски пасквил “Откраднати очи”. Настояваме Съветът за електронни медии и ръководството на Народното събрание да вземат отношение към случая и да изразят становище. Настояваме премиерът и президентът на Република България също да изразят ясно и категорично становище. Не го ли направят, ще докажат, че са на страната на хулителите и клеветниците на България, ще докажат, че са заедно с българофобите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желание от други парламентарни групи за изявление?
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбира се, тази демонстрация на политически цинизъм, която бе направена преди малко, не заслужава отговор, но понеже има риск мълчанието да се възприеме като съгласие, се чувствам задължен от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да кажа само две изречения.
От високата трибуна на този парламент вероятно е допустимо да се говори какво ли не, но едва ли е допустимо да се прави такава гавра с паметта на 17-месечно бебе, което не е прегазено, а простреляно в малкото си сърчице.
Засрамете се, господин Сидеров! Нямам какво друго да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи? Не виждам.
Уважаеми колеги, смятам, че всички разбираме, че правилникът позволява всяка парламентарна група да прави изявления от своите ръководители по един или друг въпрос. Ясно е, че когато става дума за остро дискусионни въпроси, по които има диаметрално противоположни мнения между парламентарните групи и народните представители, е редно парламентарна група, която желае да постави своята гледна точка, да прецени не е ли уместно да се търси дебат вместо едностранни изявления, които пораждат необходимостта от други изявления и които създават една атмосфера, която не изчерпва въпроса, поставя го и той остава като въпрос, който виси над цялата парламентарна зала и обществото. Не може да има по-сериозен въпрос от онзи, който беше поставен като въпрос. Трактовките по него, както знаем, са противоположни от единия до други спектър на мнения. Едно отговорно Народно събрание трябва да се отнася отговорно към такива проблеми.
Съобщения:
Изпратено е писмо от Министерския съвет, с което е препратено Решение № 415 на Министерския съвет от 2007 г. за оттегляне на законопроекти, внесени за разглеждане в Народното събрание:
- проекта на Закон за изменение на Закона за местните данъци и такси;
- проекта на Закон за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
На 15 юни т.г. от БНБ е постъпил материал относно платежния баланс на България за периода януари-април 2007 г., който е на разположение в библиотеката на парламента.
Също на 15 юни от Сметната палата е внесена актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата. Програмата е препратена в Комисията по бюджет и финанси, която да прецени нужно ли е да се вземе отношение от Народното събрание, и е на разположение на народните представители в Библиотеката.

Преминаваме към единствената точка от дневния ред за днешното извънредно заседание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Досега по Законопроекта за Граждански процесуален кодекс са представени и обсъдени текстовете от чл. 1 до чл. 36 включително, по които са проведени разисквания и са приключили.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов да продължи представянето на доклада за второ четене.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господа народни представители, продължаваме с Глава шеста – “Съобщения и призовки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
“Раздел І – Съобщения”, заглавието на който е подкрепен от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 38:

“Адрес за връчване
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния.”
По чл. 38 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 38 се отменя. Вместо него се създава нов текст:

“Начини на връчване
Чл. 38. (1) Съобщението се връчва лично, на пълномощник или на друго лице.
  (2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.
            (3) Съдът може да разпореди връчването да стане само лично.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 39:

“Връчване на представител
Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията (съдебен адресат) или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощникът.
    (2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.
    (3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по свое усмотрение може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение, съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.
    (4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, няма ли да даваме думата за изказвания?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще я дадете, но нека да представя няколко текста, за да ги обсъждаме общо, тъй като са свързани.
Преди това бих искал да съобщя, че тук е заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова и може да влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да заповяда в пленарната зала. Мисля, че ние гласувахме миналия път нейното участие в обсъждането.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 40:

“Съдебен адресат
Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията (съдебен адресат), ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
  (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 41:

“Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
  (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.”
По чл. 41 – “Длъжностни лица по връчването”, има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 41 се изменя и става:
“Чл. 41. (1) Връчването се извършва от длъжностни лица към съответния съд.
     (2) Ако в мястото на връчване няма съдебно учреждение, връчването се извършва от длъжностно лице на общината или кметството.”
В ал. 3 думите “с телеграма” отпадат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 42:

“Връчител
Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.
(3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.
(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.”
За да не чета текста, искам само да уведомя, че предложението на вносителя е връчването да става по пощата. Това е разликата, която е по същество, с вносителя.
По начини на връчването има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 43:

„Начини на връчване
Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез поставяне на уведомление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.”
„Удостоверяване на връчването”.
Има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 44:

„Удостоверяване на връчването
Чл. 44. (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, а връчването с телеграма – с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса – с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка.
(3) Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частния съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им.”
„Лично връчване.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:

„Лично връчване
Чл. 39. (1) Личното връчване се извършва по постоянния адрес на страната.
(2) В случай, че в страната не може да бъде намерен на постоянния адрес, призоваването става по настоящия адрес на страната.
(3) Ако в продължение на един месец съобщението не може да бъде връчено лично, по разпореждане на съда то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме или чрез „Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45:

„Лично връчване
„Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се счита за лично връчване.”
По чл. 45 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46:

„Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересувани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се счита, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да знае за връчването.”
„Връчване чрез депозиране.”
Има предложение от Мая Манолова.
Комисията приема по принцип предложението, което е отразено на систематичното място в чл. 38.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 46 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 47:

„Връчване чрез залепване на уведомление
„Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва обявление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът казва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящ адрес на страната, съдът разпорежда връчването по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация – тук има редакционна поправка – независимо от залепването на уведомление по ал. 1.
(5) Съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(7) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп – чрез залепване на уведомление.”
Тук предлагам второто изречение „второ уведомление не се залепва” да отпадне.
„Връчване чрез публично обявление.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Мая Манолова:
В ал. 2 думите „на разноски на ищеца” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 48:

„Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.”
„Особени случаи на лично връчване”.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 48 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Същото предложение е направено от Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 48 да отпадне:
„Чл. 48. (1) Съобщение, с което адресатът за първи път се уведомява за делото, се връчва лично. В съобщението се посочва изрично, че се изключва връчване на друго лице.
(2) По начина по ал. 1 съобщение се връчва само на страна или на представител, овластен да получава препис от искова молба.
(3) Когато се установи, че връчването не може да се извърши лично, това се удостоверява от длъжностното лице. В такъв случай съдът разпорежда връчването да стане чрез депозиране, чрез публикация или на друг адрес.”
По чл. 49 има предложение на Мая Манолова той да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:

“Място на връчване
Чл. 49. Място на връчване e жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.”
По чл. 50 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, но първо по вносителя:

“Връчване на търговци и юридически лица.
Чл. 50. (1) Личното връчване на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител, който се намери там. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и длъжността на получател.
              (2) Ако в работно време не може да бъде намерено лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчването се извършва чрез депозиране, но се смята, че е извършено лично.
              (3) Мястото на връчване на търговец или на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.”
Предложението на комисията е:

“Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
              (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се считат редовно връчени.
              (3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
              (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.”
По чл. 51 има предложение на Иглика Иванова и Георги Атанасов ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:

“Връчване на адвокат
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.
              (2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.
              (3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.”
Комисията предлага да се създадат нови чл. 52 и чл. 53.

“Връчване на държавни учреждения и общини
Чл. 52. Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време.
Връчване на пребиваващи в страната чужденци.
Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 52 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 54:

“Поправяне на нередовности при връчване
Чл. 54. Ако при връчването има нередовности, същото се счита за извършено в момента, в който съобщението действително е стигнало до адресата.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 53 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова.
1. Създава се ал. 1:
              “(1) По реда на този раздел се извършва и връчването по пощата или чрез куриерски служби, чрез община или кметство, чрез служители на териториалните звена “Охрана” към Министерството на правосъдието и частните съдебни изпълнители.”
2. Текстът на досегашния чл. 53 става ал. 2.
Създава се нов чл. 55а.
Ред за връчване на призовките и книжата по делото
Чл. 55а. По реда, посочен в предходния раздел, се връчват призовките и другите книжа по делото.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 55:

“Наредба
Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Да дадем думата и възможността на народните представители да се изкажат по тези текстове от Раздел І, които господин Стоилов представи. Има ли желаещи за изказване? Имаше няколко неприети предложения.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, не знам доколко внимателно следите текстовете. По мое мнение тези разпоредби, които се предлагат на вашето внимание, са изключително сложни и много описателни, но в крайна сметка не гарантират, че ответникът по делото ще разбере, че е бил такъв, тоест не гарантират реално връчване на книжата и узнаване за това, че е в ход съдебен процес.
Имам няколко конкретни аргументи във връзка с неприети предложени от нас текстове. Например чл. 38 по номерацията на комисията – според мен той противоречи на една по-нататъшна разпоредба, чл. 105, до която не сме стигнали, но е неизбежно. Доколкото е определящо кой съд е компетентен да разгледа даден спор, това е съдът по местоживеенето на ответника, не е без значение какъв адрес ще бъде посочен и къде ще бъдат връчвани книжата.
Когато преди няколко години се създаде темата за регистрация на гражданите по постоянен и настоящ адрес, основните аргументи бяха, че всеки гражданин може да живее където намери за добре, но трябва да посочи адрес, на който да е намираем от държавните органи, включително от съда. Това беше смисълът на цялата тази система. Сега с един замах я игнорираме и се оказва, че могат да се сочат каквито и да било адреси някъде из цялата страна, и не само че призовките ще се разхождат нагоре-надолу, ами делото ще преминава от съд в съд в зависимост от това какъв адрес ще бъде посочен по кой знае какви критерии от ищеца по едно дело.
Освен това считам за крайно неудачна разпоредбата на “връчване чрез уведомление”, това е чл. 47 на комисията. Текстът “когато ответникът не може да бъде намерен” нищо не означава. Колко пъти или в какъв период от време той трябва да бъде търсен, да не може да му се връчи съобщението, за да се приеме, че той не може да бъде намерен – един път, два пъти или десет пъти, една седмица или един месец? Разликата е много голяма и има съществено значение за по-нататъшния ход на нещата.
Алинея 3: “уведомлението се поставя върху пощенската кутия” – колеги, аз, доколкото знам, предназначението на пощенската кутия е да бъдат поставяни книжа вътре в нея. Как ще бъде поставено, как ще се закрепи и колко време ще остане това уведомление върху пощенската кутия? Нереално е. Такова нещо не се случва. Да не говорим за формулировката “около входната врата”. Около входната врата е и един телеграфен стълб, който се намира на 10 метра от нея. Значи ли това, че всеки, като се прибира вкъщи, трябва да гледа навсякъде по пътя си какви съобщения някой някъде е поставил?
Освен това няма никаква логика, когато се уведомява страна, уведомлението да се поставя “върху пощенската кутия”, а малко по-нататък в ал. 9, когато уведомява свидетел или вещо лице, да се слага “в пощенската кутия”. Това е безсмислено въвеждане на един различен режим, в който няма никаква логика и никакво оправдание.
Още нещо, което бих искала да кажа във връзка с отхвърленото наше предложение по чл. 52, за връчването, при което има пропуски. Много по-елементарно и по-оправдано е просто да се повтори връчването, за да бъде то редовно с оглед приетите разпоредби, защото иначе много трудно ще се установи, аз лично не виждам как ще се установи, моментът, в който съобщението действително е достигнало до адресата. Това е само когато по валиден, по редовен начин му се връчва отново с подпис и дата. Не виждам друг начин. И не виждам смисъл от този законов текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по текстовете от Раздел І? Също няма.
Заповядайте за Раздел ІІ, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако разрешите, да дам частично пояснение по това, което говори госпожа Иванова.
Запазва се принципът, че местната подсъдност се определя от адреса или седалището на ответника – това е постоянният адрес. Само е създадена възможност, ако лицето има настоящ адрес, призоваването да бъде извършено първо по настоящия адрес, но ако то не бъде намерено там, да бъде призовано по постоянния адрес. Тоест потърсени са различни варианти в различни съчетания, включително достигайки до залепване на съобщението, за да може в един момент да се даде ход на това дело и да бъдат предприети в нужната мяра гаранции лицето да научи за делото, така че да може да се включи в неговото разглеждане.
На тази логика са подчинени текстовете. Те бяха много дълго обсъждани. Това бяха едни от най-спорните и противоречиви въпроси, които се обсъждаха в комисията.
Продължаваме с “Раздел ІІ – Призоваване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56 със заглавие “Призовки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55 със заглавие “Съдържание на призовката”, който става чл. 57.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 58:

“Ред за връчване на призовките
Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.”
“Глава седма – Срокове и заседания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава седма да се измени така:
“Глава седма – Срокове и възстановяване на срокове”.
“Раздел І – Срокове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56 със заглавие “Определяне на сроковете”, който става чл. 59.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 57 “Изчисляване на срок” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 60:

“Изчисляване на сроковете
Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.”
Тук трябва да преценим дали е работен или присъствен. Такъв род уточняващи редакции, ако се налага, ще бъдат направени накрая.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов чл. 58 “Спиране течението на срока” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 61:

“Спиране на срока
Чл. 61. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59 “Изтичане на срока”, който става чл. 62:

“Изтичане на срока
Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на 24-я час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) Срокът не се счита пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се счита пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
(3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се счита просрочено.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60 “Продължаване на срока”, който става чл. 63:

“Продължаване на срока
Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
(2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от раздела? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІІ – Заседания.”
Комисията предлага Раздел ІІ с членове 61-66 да отпадне, тъй като съдържанието му е включено на систематичното му място в Глава тринадесета.
“Раздел ІІІ – Възстановяване на предишното положение.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел ІІІ и предлага той да стане Раздел ІІ със заглавие:
“Раздел ІІ – Възстановяване на срокове”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67 “Условия”, който става чл. 64:

“Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68 “Молба за възстановяване”, който става чл. 65:

“Молба за възстановяване
Чл. 65. (1) В молбата се посочват:
1. всички обстоятелства, които я обосновават;
2. всички доказателства за основателността й.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Подаването на молбата не спира хода на делото.”
По чл. 69 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 69, ал. 2 думите “е необжалваемо” се заменят с “не подлежи на обжалване”.
В ал. 3, изречение второ думата “оттегля” се заменя с “обезсилва”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69 “Процедура”, който става чл. 66:

“Процедура
Чл. 66. (1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание.
(2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.
(3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70 “Разноски”, който става чл. 67:

“Разноски
Чл. 67. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Глава VІІІ – Такси и разноски.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
“Раздел І – Цена на иска.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
“Цена на иска.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 69:

“Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания – търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение – 1/4 от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато договорите имат за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем – наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време – сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за три години.
              (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.”
“Размер на цената при съединяване на искове.”
Комисията предлага чл. 73 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в следващия Раздел ІІ “Държавни такси и разноски”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 70:

“Определяне на цената на иска
Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
              (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
              (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.”
“Раздел ІІ – Държавни такси и разноски.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 71:

“Задължение за такси и разноски”
Чл. 71. По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 72:

“Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (1) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.
              (2) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск.
              (3) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете срещу всяко лице.”
“Държавни такси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 73.
“Изменение на искането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 74.
“Определяне на разноските.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 75.
“Предварително внасяне на разноските.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 77:

“Принудително събиране на разноски
Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 78:

“Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
              (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
              (3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
              (4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
              (5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
              (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
              (7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
              (8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
              (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
             (10) На третото лице-помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
             (11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 79:

“Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 390, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
              (2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника.”
По чл. 83 “Списък на разноските” има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Член 83 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 80:

“Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 82.
По чл. 86 “Освобождаване от такси и разноски” има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 86 се добавя нова т. 5:
“5. от назначените от съда служебни защитници.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 83.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 84:

“Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост;
2. Българският Червен кръст;
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи – частна общинска собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милтенов.
Има ли желаещи за изказване по текстовете от този раздел?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, считам, че чл. 80 по редакция на комисията е напълно излишен. За всички направени съдебни разноски страната своевременно представя пред съда документи по делото. Това са 3-4 документа, много рядко повече – квитанция за внесена държавна такса, евентуално за адвокатски хонорар и квитанция за депозит за вещо лице. Никаква сложност не представлява за съда да види тези документи по делото и да изчисли на тяхна база дължимите разноски за този, който трябва да ги поеме. Така че този текст е абсолютно ненужен. Досега в това отношение не е имало никакви конфликти, които да налагат специален текст.
По отношение на другото наше предложение – единият вариант на комисията е в подкрепа на нашето предложение, независимо че е посочено като неприето, така че явно това становище не е само наше.
Що се касае до невключването, освобождаването на назначените служебни защитници от съда, за мен е абсурд те да дължат такси. Практиката посочва, че много често ги задължават да правят това. Като правило те нямат връзка със своите доверители, не разполагат със средства, освен свои собствени, за да ги депозират като разноски по делото. Абсурд е да караме служебен защитник за чужди интереси, без никакъв шанс да си възстанови средствата, да дава свои лични средства. Това не са негови интереси. Затова считам, че за пълнота на текстовете това трябва да намери своето място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава девета – Глоби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
“Глоба на свидетел”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 85.
“Глоба на вещо лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 86.
“Глоба на трето лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 87.
“Глоба на длъжностно лице по връчването”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 88:

“Глоба за нарушение при връчването
Чл. 88. (1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.
(2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.”
“Глоба за нарушение при разглеждането на дело”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 89.
“Неправомерно получаване на правна помощ”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 90:

“Неправомерно получаване на правна помощ
Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.”
“Размер на глобата”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 91:

“Размер на глобата
Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85-90 е в размер от 50 до 300 лв.
(2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.”
“Обжалване”.
По чл. 95 има направено предложение от Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 95, ал. 3, след думите “с частна жалба” се добавя “без това да спира разглеждането на делото”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 92.
“Глоби при принудително изпълнение”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 93:

“Глоби при принудително изпълнение
Чл. 93. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за:
1. нарушения по чл. 85-88;
2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;
3. неизпълнение на други негови нареждания.
(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по текстовете на Глава девета.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, нашето предложение по чл. 95, ал. 3 е продиктувано от обстоятелството, че много често недобросъвестно подхождащите към задълженията си страни използват възможността, обжалвайки определени наказания, да постигнат целта си поне в двоен размер. По принцип глоби се налагат за несвоевременно извършени правни действия, за неизпълнения на разпореждания на съда и т.н. Когато даваме възможност тези глоби да се обжалват, на практика това спира или отлага за дълъг период от време разглеждането на делото, тъй като тази жалба заедно с цялата папка, заедно с цялото дело отива в по-горния съд. Това отнема време. Докато се върне обратно преписката за продължаване на съдопроизводствените действия, то страната, която е имало противоправно поведение в процеса, заради което е санкционирана, получава възможността да отложи още веднъж делото, което обикновено в 100% от случаите има точно това за цел – да се бави и протака процесът. Считам, че ако не запишем изрично този текст, ще дадем възможност на недобросъвестните страни да постигат по много елементарен начин, и то няколко пъти в хода на едно и също дело пред една инстанция, своята цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава десета – Правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
“Съдържание на правната помощ”.
По чл. 97 има направено предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 94:

“Съдържание на правната помощ
Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.”
“Предоставяне на правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 95.
“Прекратяване на правната помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 96.
“Лишаване от правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 97.
“Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 98.
“Напътване на страните за правната помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да преминем към Глава единадесета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Глава единадесета – Процесуални действия на страните”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 101:

„Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как може да бъде отстранена тя, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се счита за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се счита за неизвършено.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 105 и предлага чл. 105 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 102:

„Писмени изявления
Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
3. в какво се състои изявлението;
4. подпис.
(2) Към писмените изявления се прилагат:
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по текстовете от този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Част втора – Общ исков процес”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Част втора.
„Дял първи – Основни положения”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Дял І и предлага то да се измени така:
„Дял първи – Производство пред първата инстанция”.
„Глава дванадесета – Подсъдност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета.
„Раздел І – Родова подсъдност”.
Комисията повкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107 – Основна подсъдност, който става чл. 103.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 104:

„Подсъдност на окръжен съд
Чл.104. На окръжен съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. исковете по търговски спорове;
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5.  исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.”
„Раздел ІІ – Местна подсъдност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 105:

„Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 106:

„Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 107:

„Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл.107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 108:

„Искове срещу държавни учреждения и
юридически лица
Чл.108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113 – подсъдност по местонахождение на недвижим имот, който става чл. 109.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 110:

„Подсъдност по местооткриване на наследство
Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 111:

„Иск за парични вземания на договорно основание
Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 112:

„Искове за издръжка
Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 117 – Искове за вещни права върху движими вещи, и предлага чл. 117 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 113.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 114:

„Искове по трудови дела
Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120 – Искове за непозволено увреждане, който става чл. 115.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121 – Множество подсъдности, който става чл. 116.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 117:

„Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно, съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма.
Продължаваме, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Раздел ІІІ – Процедура по подсъдността”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ и предлага то да се измени така: „Раздел ІІІ – Производство по подсъдността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123 – Проверка на подсъдността, който става чл. 118.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 119:

„Възражения за неподсъдност
Чл. 119. (1) Възражения за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
(3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражения за подсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.”

“Стабилизиране на подсъдността”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125, който става чл. 120:

“Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.”
“Обжалване на определението по подсъдността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 121.
“Препирни за подсъдност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за 127, който става чл. 122.
“Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 123.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава тринадесета - Разглеждане на делото.”
Комисията предлага Глава тринадесета с членове 129-133 да отпадне, тъй като е намерила систематичното си място в Раздел ІІІ на новата Глава тринадесета. Направеното предложение по тази глава ще бъде обсъдено на систематичното му място.
“Задължение на председателя”.
“Дял втори – Производство пред първата инстанция.”
Комисията предлага текста на вносителя за “Дял втори – Производство пред първата инстанция” да отпадне.
“Глава четиринадесета – Искове”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четиринадесета и предлага тя да стане Глава тринадесета със заглавие: “Глава тринадесета – Основно производство”.
“Раздел І – Предявяване на иск”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
“Видове искове”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 124:

“Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
    (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
     (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
     (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
      (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, точки 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.”
“Предявяване на иска”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 125:

“Предявяване на иска
Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.”
“Прекратяване при висящ процес”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136, който става чл. 126.
“Съдържание на исковата молба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 127:

“Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако има такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
    (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
    (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.”
“Приложения към исковата молба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 128:

“Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.”
“Проверка на исковата молба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 129:

“Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
    (2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има нужда и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
     (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
     (5) Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването.
     (6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.”
“Недопустимост на иска”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 130:

“Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава петнадесета – Разглеждане на делото от районен съд като първа инстанция”.
Има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Глава петнадесета с наименование “Разглеждане на делото от районен съд като първа инстанция” да отпадне.
“Раздел І – Бързо производство”
Има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага “Раздел І със заглавие – Бързо производство” да отпадне.
“Срокове за извършване на съдопроизводствени действия”.
Има направено предложение по чл. 141 на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 141 да отпадне.
“Първо заседание”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 142 да отпадне.
“Проверка за редовност и допустимост”.
Има направено предложение по чл. 143 от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 143 да отпадне.
“Отделяне на спорното от безспорното”.
Има направено предложение по чл. 144 от народните представители Иванова и Анастасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 144 да отпадне.
“Съдържание на доклада”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 145 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в новия чл. 146.
“Доказателствени искания на страните”.
Има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов в чл. 146, ал. 4 думите “бъде уважено” да се заменят със “съдът дава срок на страните да изразят писмено становището си.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 146 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в новия чл. 156.
“Определение по доказателствените искания”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 147 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в чл. 157.
“Нови факти и обстоятелства”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 148 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в чл. 147.
“Приложимост на правилата пред окръжен съд”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 149 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Имате думата за изказвания по текстовете от Раздел І. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага Раздел ІІ “Заповедно производство” с членове от 150 до 154 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е включен в Част пета “Изпълнител на производство” в Глава тридесет и седма.
Комисията предлага наименованието “Глава шестнадесета – Разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция” да отпадне.
“Отговор на исковата молба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 131:

“Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има нужда и право на това.
    (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
    (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.”
Комисията предлага да се създадат нови чл. 132 и чл. 133:

“Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.”

“Проверка на отговора”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 156 да отпадне.
“Допълнителна искова молба”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 157 да отпадне.
“Допълнителен отговор”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 158 да отпадне.
“Разпоредително заседание”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 159 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде Раздел ІІ с чл. 134-139:

“Раздел ІІ
Съдебни заседания

Видове заседания
Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
    (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
Място и време
Чл. 135. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
    (2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
    (3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.
Изключване на публичността
Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някои от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налагат това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.
    (2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.
Задължение за пазене на тайна
Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.
Лица, които не може да присъстват на заседанието
Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страна по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага да се създаде Раздел ІІІ с нови чл. 140-143:

“Раздел ІІІ
Разглеждане на делото

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
    (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
    (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Задължения на председателя
Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
    (2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
    (3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
    (4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.


Даване ход и отлагане на делото
Чл.142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица, се считат призовани.
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.

Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 144:

„Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседания доказателствен искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направени оспорвания.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 145:

„Указания на съда
Чл.145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодбата не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 146:

„Доклад по делото
Чл.146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за които утвърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствени искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 147:

„Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят:
1. нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.”
Комисията предлага да се създадат нови чл. 148 и чл. 149:

„Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателства, съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните заседания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.”
По чл. 130 има направено предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 130, ал. 2 текстът след „диктовката на председателя” се изменя и става „в съдебното заседание”.
Изреченията „Той трябва да бъде изготвен в 3-дневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението в първата му част, а подкрепя по принцип предложението във втората му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 150:

„Протокол от заседанието
Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в 3-дневен срок от заседанието.
(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в 3-дневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.”
Комисията предлага да се създадат нови чл. 151 и чл. 152:

„Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от изготвянето на протокола всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото.

Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се считат неизвършени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на Глава шестнадесета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Глава седемнадесета – Доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета, която става Глава четиринадесета.
„Раздел І – Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 153:

„Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 154:

„Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предложения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 155:

„Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следата редакция на чл. 167, който става чл. 156:

„Доказателствено искане
Чл. 156. (1) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.
(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са нужни специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 157:

„Допускане на доказателства
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.”
„Срок за представяне на доказателствата”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 158:

„Срок за събиране на доказателствата
Чл. 158. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който, делото се гледа без него.
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.”
„Отказ за допускане на доказателствата”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 159:

„Недопускане на доказателствата
Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
(2) Когато за установяване на един и същи факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.”
„Депозит на суми за разноски”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 160:

„Разноски за събиране на доказателства
Чл. 160. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.”
„Последици от възпрепятствуване на доказването”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 161:

„Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.”
„Право на преценка”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 162:

„Право на преценка
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя едно предложение за редакционна промяна по чл. 154, ал. 2 – текстът се казва „Доказателствена тежест” и е на стр. 79 от доклада на комисията.
В последния ред изразът е: „освен когато законът забранява това”.
Предлагам да отпадне пълният член на думата „законът”, да остане думата „закон”.
Наглед това е граматично предложение, но всъщност има дълбок смисъл, тъй като тези предположения, които могат да бъдат оборени, се забраняват. Съществуващият пълен член означава, че забраната трябва да се съдържа само в този закон – в ГПК.
Моля Ви да се включи в доклада и утре да се подложи на гласуване.
Извинявам се, че малко ще отклоня дебата, но тъй като съм взела думата, си мисля, че за процесуална икономия е редно да направя още две редакционни промени по вече докладвани текстове на комисията, за да не се налага утре, в процедурата по гласуване, да вземаме думата и да искаме отлагане гласуването на някои текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По кои?
НАДЯ АНТОНОВА: Текстове, които бяха представени днес. Съжалявам, че не можах да се включа своевременно, но ми се струва, че е добре да направя сега редакционните предложения, за да не отлагаме утре гласуването на текстовете.
Първото предложение обхваща чл. 86 по вносител и е на стр. 43 от доклада. Текстът на чл. 86 по вносител е подкрепен от комисията и става чл. 83.
Уважаеми колеги, по този текст е направено предложение от нашите колеги Иглика Иванова и Георги Анастасов за нова точка 5, която гласи:
„5. от назначените от съда служебни защитници”.
Комисията не е подкрепила това предложение на колегите. Няма да се мотивирам сега, но, както преди малко го обсъдихме с колегите в пленарната зала, това предложение ми се струва много основателно, защото служебният защитник няма как да обжалва успешно решение на една от инстанциите, ако трябва да внася държавната такса от джоба си. Нали така?
Предлагам направеното предложение от колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов да бъде прието, с допълнението накрая: „на страна, чийто адрес е неизвестен”, или целият текст става така:
„5. от назначените от съда служебни защитници на страна, чийто адрес не е известен”.
Имам още едно предложение за редакционна промяна, което касае чл. 69, предложение на комисията, т. 2 и 3, което се отнася за определяне цената на исковете, и е на стр. 38 от работния доклад.
Правя следното редакционно предложение – в чл. 69, ал. 1, т. 2 – „по искове за собственост и други вещни права върху имот” – преди думите „данъчната оценка” да се постави цифрата „1/4”, нататък текстът продължава – „а ако няма такава” – пред думите „пазарната цена” също да се постави цифрата „1/4” и нататък текстът продължава „на вещното право”.
По т. 3 на чл. 69, ал. 1 правя редакционно предложение за следното – цифрата „1/4” да бъде заменена с цифрата „1/2”.
Смисълът на предложението е да се запази действащият режим за определяне цената на иска, което е от значение за размера на държавната такса. Така, както сме го внесли от Правната комисия, се получава неблагоприятния ефект – да се качи четири пъти основата за плащане на държавната такса и самият размер на държавната такса също да се качи четири пъти, което е неоправдано от гледна точка достъпност до правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Предложенията, които направихте по т. 2 и 3, не са редакционни, а съществени. Все пак е хубаво да вземем становището и на Министерството на правосъдието, тъй като Вие тотално променяте текста, който е на комисията. Разбира се, аз не заставам нито на едната, нито на другата позиция, но е хубаво да уточним това, тъй като корекцията не е редакционна, а е много съществена.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Като редакционно може да се смята предложението, което беше направено към предложението на колегите Иванова и Анастасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това, което беше по предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, е редакционно, но другите две предложения са по същество. След почивката ще помоля госпожа Караиванова да вземе отношение.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам заместник-министър Караиванова, която помоли да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Николова, по редакционната корекция, която госпожа Антонова направи в чл. 69 за размера на таксите.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята забележка е в смисъл, че предложението на госпожа Надя Антонова не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, не е редакционно.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: А е изключително същностно. Госпожа Антонова предлага да се върнем на уредбата, която съществуваше досега – размерът на цената на иска да се определя като една четвърт от данъчната оценка, ако няма такава – една четвърт от пазарната цена на вещното право. Ние проведохме много сериозна дискусия, когато се приемаше този текст. Искам да ви кажа, че ако сега приемем, че това е редакционна бележка, която не е такава, няма спор, че не е такава, защото много същностно променяме цялата философия, която е легнала дотук, променяме и философията по подсъдността. Много сериозно беше разсъждавано кои искове трябва да се разглеждат от районен съд като първа инстанция, кои искове трябва да се разглеждат като първа инстанция от окръжните съдилища. Философията, която се оформи в работната група, е, че исковете със сериозен имуществен интерес трябва да минат на първа инстанция в окръжните съдилища, за да бъдат хората защитени в максимална степен, за да не се упражняват върху тях колеги, които тепърва започват своята практика.
Ето защо, ако ние сега променим цената на иска, ще променим и цялата конструкция на Гражданския процесуален кодекс така, както сме се разбрали в работната група и както сме го гласували.
Ето защо предлагам още един път да помислим много сериозно по тази тема. Тя наистина е сериозна. Но пак казвам: след като веднъж сме приели такава цена на иска, оттам нататък сме извели другите изводи за подсъдността и конструкцията е много ясна. Сега ще съборим тази конструкция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Извинявайте за малкото закъснение, но исках да проведа последни консултации. Чух последните думи на госпожа Николова и разбрах, че такива са били съображенията на работната група, която е обработвала, а и на вносителите да се определи с оглед цената на иска и родовата подсъдност и подсъдността във Върховния съд. Още повече че досега текстът на действащия Гражданско-процесуален кодекс е формулиран, че държавната такса се събира върху цената на иска, а в сега предлагания текст се говори само за цената на иска, който е свързан с други текстове.
Затова смятам, че формалното опасение, че по този начин четири пъти се увеличава държавната такса, която ще е 4 на сто, би могло да се премахне със съответните поправки в тарифата към Закона за държавните такси, като там се укаже, че 4 на сто при имотните искове се събират върху една четвърт от цената. С това би могло да се премахне и това опасение, че ще натоварим гражданите с четири пъти по-високи такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за това уточнение, госпожо Караиванова.
Има ли други желаещи за изказвания по представените текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“Раздел ІІ – Свидетелски показания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 174 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 163:
“Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
              (2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да стане и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 164:
“Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 хил. лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. установяване за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала както за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
              (2) В случаите на ал. 1, точки 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 165:
“Изключения от недопустимостта
Чл. 175. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
              (2) Свидетелски показания се допускат също когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна ли пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.”
По чл. 177 има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 177, ал. 2 думите “пълномощници на страните по делото” се заменят с “участващи в него в друго процесуално качество”.
Комисията не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 166:

“Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване, освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страната е във фактическо съпружеско съжителство.
  (2) Не могат да откажат да свидетелствуват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 1 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
   (3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 167:

“Неизпълнение на задължението за свидетелстване
Чл. 167. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
2. изгубва правото да иска възнаграждение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 168:


“Право на свидетеля на възнаграждение
Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 180, който става чл. 169.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.181, който става чл.170.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл.171:

“Провеждане на разпита
Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
    (2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
              (3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183, който става чл. 172.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 173.
По чл. 185 има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 185 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185, който става чл. 174.
С това изчерпваме Раздел ІІ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Имате думата за изказване по текстовете от Раздел ІІ.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смятам, че предложението, което сме направили с колегата Анастасов към чл. 177 ал. 2 е по-точното, по-правилното, защото смятам, че на никой от вас и през ум няма да му мине, че вещите лица могат да бъдат разпитвани като свидетели по делото. И затова формулировката “участващи в друго процесуално качество” е по-пълна и по-точна.
По второто предложение – по отношение на очната ставка. Това е един институт, характерен за наказателното право, което по мое дълбоко убеждение е абсолютно безсмислен. Той не води до никакви резултати. Единственото, което се постига, е, че всеки от свидетелите или лицата, между които се извършва очна ставка, като правило потвърждава това, което вече е казал, и заявява, че казва истината. Тоест резултатът е нулев. Ние сега го въвеждаме в гражданския процес. Там резултатът ще бъде съвсем нулев. Знаете, че всеки свидетел е длъжен да говори истината, поема този ангажимент към съда и като не го изпълни, за него следват сериозни наказателни санкции, така че при една очна ставка никой няма да се откаже от свидетелските си показания. Това е предварително ясно. И само фактът, че ще ги потвърдят, нищо няма да допринесе. Ненужно усложняваме гражданския процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Моето предложение е за промяна е редакционно и касае чл. 164 ал. 1, в т. 1 и 3. Предлагам думата “законът” да не бъде членувана, защото по този начин остава впечатлението, че текстовете визират самия ГПК, а в случая става дума за друго. Конкретният случай на чл. 164, ал. 1, т. 1 казва: “Установяване на правни сделки за действителността на които законът изисква писмен акт”. Такова изискване е предвидено в други закони, така че тук според мен текстът не трябва да бъде членуван. Същото се отнася и за т. 3 на чл. 164, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Госпожа Антонова направи аналогични предложения преди почивката.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІІ – Обяснения на страните.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Член 186 – “Съдебно признание на факт”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 175:

“Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 176:

“Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
    (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
  (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
     (4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 177:

“Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
    (2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.”
Комисията предлага да отпадне чл. 189 “Оценка на поведението на страната”, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 176.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по текстовете на този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІV – Писмени доказателства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.
Член 190 – “Доказателствена сила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190, който става чл. 178.
Член 191 – “Официален документ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 179.
Член 192 – “Частен документ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192, който става чл. 180.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 181:

“Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
    (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 182:

“Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 183:

“Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 184:

“Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
   (2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 185:

“Представяне на документ на чужд език
Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.”
Член 197 – “Представяне на официални документи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 186.
Член 198 – “Представяне на печатни материали”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198, който става чл. 187.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 188:

“Конверсия на официален документ
Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.”
Член 200 – “Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 189.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 190:

“Задължение на страната за представяне
на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
    (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 191:

“Основания за отказ от представяне
Чл. 191. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:
1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;
2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166.
(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 192:

“Задължение на трето лице да представи
документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
    (2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
    (3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.”
По чл. 204 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 193:

“Оспорване на истинност на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
   (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
   (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205, който става чл. 194:

“Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
    (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
    (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Имате думата за изказвания по текстовете на Раздел ІV. Няма желаещи.
Моля да докладвате текстовете от Раздел V.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел V – Вещи лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.
По чл. 206 - “Избор на вещо лице”, има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 206, ал. 1 думите “или служебно” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 195:

“Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др.
   (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 196:

“Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
    (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
    (3) Вещото лице е длъжно незабавно до съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
    (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 197:

“Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието и специалността на вещото лице.
    (2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок и посочва какъв срок му е необходим.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209, който става чл. 198:

“Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210, който става чл. 199:

“Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 200:

“Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
    (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
    (3) При оспорване на заключението, съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 201:

“Допълнително и повторно заключение
Чл. 202. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212 – “Оценка на заключението”, който става чл. 202.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213 – “Разногласие между вещи лица”, който става чл. 203.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 214 – “Неизпълнение на задълженията на вещо лице” и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по Раздел V?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, нашето предложение касае служебното начало при назначаването на вещи лица. Считаме, че то е неприемливо.
Както знаете, преди последната голяма реформа на ГПК, действаше служебното начало. Съдът беше длъжен, длъжен, длъжен … и т.н., до край. Тази реформа, която беше извършена преди няколко години, отиде към другата крайност – служебното начало изобщо отпадна, всички задължения бяха върху страните.
Сега по причини, които аз лично не мога да си обясня, отново се връщаме, тоест махалото от крайно ляво пак отива в крайно дясно и така. Всички тези крайности според мен са неприемливи. Не виждам причина отново да възлагаме на съда цялата тежест по доказването в гражданското съдопроизводство. Все пак страните, които водят спор, които защитават своите права, трябва да имат определени ангажименти.
Освен това със служебното определяне, със служебното допускане, с назначаването на експертиза мисля, че остава доста спорен въпросът за разноските по тези експертизи, защото ако съдът счете, че трябва да определи сбора, сумата от три числа и затова са му необходими специални познания и определи на вещото лице една сума на възнаграждение от порядъка на 100 лв., едва ли ще има страна, която да е съгласна с това. Логично аз като страна няма да поискам експертиза за това нещо и няма да бъда съгласна да понеса разноските. Ето защо считам, че служебното начало при назначаването на вещи лица следва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, господин Бисеров, да представите текстовете от Раздел VІ.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Раздел VІ е със заглавие “Оглед и освидетелстване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 204:

“Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
    (2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
    (3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216 – “Задължение за съдействие”, който става чл. 205.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 206:


“Освидетелстване
Чл. 206. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.
   (2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.
    (3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161.” 
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Раздел VІ? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Заглавието на Раздел VІІ е “Обезпечение на доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това заглавие.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 207:

“Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 219 “Производство по обезпечение на доказателства”, който става чл. 208.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220 “Разноски”, който става чл. 209.
Това са текстовете на Раздел VІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава осемнадесета – Отклонения във връзка с предмета на делото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава петнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 210:

“Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 211:

“Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът намери, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.”
По чл. 223 има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов. Те предлагат изречение второ от чл. 223 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 212:

“Инцидентен иск
Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото – ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224 “Служебно съединяване на искове”, който става чл. 213.
По чл. 225 “Изменение на иска” има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 225, ал. 1 думата “искова” отпада, а след “молба” се добавя “до приключване на устните състезания”. Изречение трето отпада.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 225, който става чл. 214:

“Изменения на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратното.
(2) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по текстовете от Глава осемнадесета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава деветнадесета – Отклонения във връзка със страните.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава деветнадесета, която става Глава шестнадесета.
“Раздел І – Другарство в делото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 215:

“Допустимост
Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
1. общи техни права или задължения, или
2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 227 “Процесуални действия”, който става чл. 216.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228 “Твърдения за общите факти”, който става чл. 217.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Трети лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229 “Встъпване на трето лице”, който става чл. 218.
По чл. 230 “Привличане на трето лице” – има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Член 230, ал. 1 се изменя и става:
“(1) Най-късно в първото по делото заседание с допълнителна молба страните могат да привлекат трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага”.
Изречение второ отпада.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 219:

“Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото – ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231 “Допускане на участието”, който става чл. 220.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232 “Права на трето лице”, който става чл. 221.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233 “Заместване на подпомаганата страна”, който става чл. 222.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234 “Действия на решението”, който става чл. 223.
По чл. 235 има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов, които предлагат в чл. 235 ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 224:

„Привличане на лице със самостоятелни права
Чл. 224. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.
(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 225:

“Главно встъпване
Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по текстовете на Раздел ІІ. Няма желаещи.
Господин Бисеров, продължаваме с Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІІ – Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 226:

“Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността (ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от ЗС), когато се отнася за движими вещи.”
Следва текстът на чл. 238 – “Приемство в процеса”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 227.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239 – “Заменяне на страна”, който става чл. 228.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на Глава деветнадесета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава двадесета – Отклонения в развитието на производството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета, която става Глава седемнадесета.
“Раздел І – Спиране, възобновяване и прекратяване на производството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това заглавие.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 240, който става чл. 229:

“Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 230:

“Възобновяване на производство
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6, и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 231:

“Прекратяване на производството
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете от Раздел І. Няма желаещи.
Моля да докладвате Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
“Оттегляне на иска.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 232.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 244, който става чл. 233:

“Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.”
“Съдебна спогодба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245, който става чл. 234.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава двадесет и първа – Решаване на делата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и първа, която става Глава осемнадесета.
“Раздел І – Постановяване на решение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавието на Раздел І и предлага да се измени така: “Раздел І – Решение по делото”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 235:

“Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.”
Комисията подкрепя по принцип чл. 247 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 236:

„Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.”
Следва чл. 248 – Решение при признание на иска.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 248, който става чл. 237.
По чл. 249 – Неприсъствено решение на окръжен съд, има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов. Те предлагат този член да отпадне изцяло.
Комисията не подкрепя това тяхно предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 238:

„Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е предявил в срок отговор по исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, се прилага чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.”
По чл. 250 – Неприсъствено решение на районния съд, има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов. Те предлагат в заглавието „Неприсъствено решение” думите „на районния съд” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 250 изцяло да отпадне.
По чл. 251 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 239:

„Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.”
По чл. 252 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 240:

„Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особено непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колеги, има две предложения за редакционни промени в чл. 238, ал. 1 и 3 в текста на комисията.
В чл. 238, ал. 1, израза “или да оттегли иска” смятам за безсмислена конструкция. Ищецът има право винаги да оттегли своя иск. От друга страна, фактът, че ответникът не е реагирал, пък да даваме право на ищеца да оттегля иска, тогава слагаме въпроса защо въобще го е завеждал. Безсмислено! Не виждам как това може да стане на практика и каква е идеята на тази постановка.
Другото предложение е по ал. 3. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства, според мен исковата молба е нередовна и би трябвало да е оставена без движение, да е указан срок, в който да се поправи тази нередовност, а ако не е поправена, исковата молба би трябвало да е върната. Така че според мен тази хипотеза е нереална. Предлагам да отпадне. Алинея 3 да стане: “Ако ответникът не е подал в срок отговор …” и т.н., текстът продължава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Член 253 – Отсрочване и разсрочване на изпълнението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253, който става чл. 241.
Член 254 – Допускане на предварително изпълнение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 242:

“Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
    (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
     (3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.”
По чл. 255 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 243:

“Недопустимост на предварително изпълнение
Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако следствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
   (2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.”


 



Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 256 и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 244:

“Обжалване на определението
Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 257 и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 245:

“Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
    (2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
    (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по текстовете на Раздел ІІ? Има ли желаещи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІІ – Поправяне на решението”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 258, който става чл. 246.
По чл. 259 – Поправка на очевидна фактическа грешка, има предложение от колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов. То е следното: в чл. 259 ал. 3 се изменя и става:
“(3) Съдът се произнася по искането в закрито съдебно заседание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 247:

“Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
    (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
    (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато намери това за необходимо.
    (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 248.

“Изменение на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
    (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
    (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 261 – Спогодба след приключване на съдебното дирене, който става чл. 249.
По чл. 262 – Допълване на решението, има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов: в чл. 262, ал. 2, изречение второ се изменя и става: “Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание”.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 250:

“Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
    (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът намери това за необходимо, с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
    (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 263 и предлага следната редакция на чл. 263, който става чл. 251:

“Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
    (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
    (3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
    (4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато намери това за необходимо.
    (5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата по Раздел ІІІ?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам редакционна промяна на чл. 250 в номерацията на работната група, а именно в ал. 2, второто изречение, последната част “с оглед изясняване на неразрешената част от спора”, тъй като ако се касае за изясняване на неразрешена част от спора, това е съвсем различна правна хипотеза. Това като правило предполага събиране на доказателства и т.н., което не може да стане в рамките на това производство в тази фаза.
Освен това аналогичните текстове на чл. 274, ал. 3 и 251, ал. 4, са точно такива – когато съдът намери това за необходимо. Считам, че тези различни хипотези трябва да бъдат уредени по еднакъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Иванова?
Предложението на госпожа Иванова е в чл. 250 по номерацията на работната група във второто изречение на ал. 2 да отпадне краят на изречението - изразът “с оглед на неразрешената част от спора”.
Има ли реплики към госпожа Иванова във връзка с това предложение?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По принцип аз искам да призова колегите както сега по време на дебата, така и утре по време на гласуването да бъдем много внимателни към всякакви корекции, които извършваме в движение в ГПК, тъй като текстовете са взаимносвързани и тук нещата се подчиняват на една вътрешна логика, която, ако бъде бутната в един член, води по-нататък своите последици.
Тук искам само да обърна внимание, че работната група не е правила промени в предложението, то е така и по вносител и аналогията, която беше направена с другите текстове, според мен не е коректна. Така че нека се въздържаме от поправки, които не са наложителни, защото в движение в залата на крак не могат да се правят промени, които да сме сигурни, че няма да нанесат поражения в Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Иванова? Не. Но не оттегляте предложението си, така че то ще бъде маркирано и при гласуването ще трябва да се гласува.
Същевременно в предходното представяне на началните текстове имаше и такива, които беше поето да се дадат като окончателна редакция, но така ли ще бъде като техника? Как ще стане това? Работната група ли ще предложи окончателна редакция там, където остават въпроси? Имаше един такъв случай, свързан с една дума, така наречената препирня.
Така че възражението на госпожа Манолова е да не се правят едни или други поправки, но като че ли самата работна група е забелязала, че тук-таме е нужно нещо да се уточнява и трябва да сте наясно кога и как ще представите тези ваши предложения.
Може би като процедура ще направите пояснение госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Поправки могат да се правят, ако са наложителни. Просто считам, че в случая не е наложително да се прави такава поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз не говоря за конкретния случай, Вие повдигнахте по принцип въпроса да не се правят никакви поправки. Бих искал да уточните с господин Стоилов по какъв начин ще представите онези поправки, които вие сте забелязали, че трябва да се направят.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ако има нужда, от името на комисията ние ще ги заявим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно. Молбата ми е да имате готовност за това.
Господин Бисеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV “Постановяване на определения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264 със заглавие “Приложно поле”, който става чл. 252.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 265 със заглавие “Оттегляемост на определенията”, който става чл. 253.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 266, който става чл. 254:

“Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
              (2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора “Определяне на срок при бавност”, която става Глава деветнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 255:

“Молба за определяне на срок при бавност
Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
              (2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 268, който става чл. 256:

“Удовлетворяване на молбата
Чл. 256. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата и съобщи за това на страната, молбата се счита за оттеглена.
              (2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.”
По чл. 269 “Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок” има предложение на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 257:

“Разглеждане и решаване на молбата за
определяне на срок
Чл. 257. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.
              (2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По Раздел ІV от Глава двадесет и първа и по Глава двадесет и втора има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Дял трети – Обжалване на решения и определения. Отмяна на влезли в сила решения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Дял трети.
“Глава двадесет и трета – Въззивно обжалване.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава двадесета и трета, която става Глава двадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 270, който става чл. 258:

“Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища.
              (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 271, който става чл. 259:

“Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
              (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
              (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
              (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва теченето на срока за въззивно обжалване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 260:

“Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 261:

“Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 273, който става чл. 262:

“Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
              (2) Жалбата се връща:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
              (3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.”

Чл. 274 – “Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба”.
По този текст има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в Глава двадесет и трета, по чл. 274 в заглавието “Отговор на въззивната жалба” думите “и насрещна въззивна жалба” да отпаднат.
В чл. 274, ал. 2, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 263:

“Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването й може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 и чл. 261.
    (2) В срока за отговор, насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
    (3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
    (4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
    (5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото, заедно с жалбите и отговорите, се изпраща на горестоящия съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 275, който става чл. 264:

“Оттегляне и отказ от въззивна жалба
Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
    (2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276, който става чл. 265:

“Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.
    (2) В случаите на необходимо другарство, съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.”
По чл. 277 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 266:

“Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и да представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
    (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и да представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
    (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 267:
“Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание второинстанционният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, ал. 1 и 2, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
    (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако намери това за необходимо.”
По чл. 279 – „Компетентност на въззивния съд”, има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 279, ал. 1 думата “валидността” се заменя с “правилността”, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 279, който става чл. 268:

“Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
    (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
    (3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 152, ал. 3.”
Чл. 280 – “Разглеждане на въззивната жалба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 280, който става чл. 269:

“Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 270:

“Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанцонното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
    (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
    (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
    (4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 271:

“Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
    (2) При отмяна на решението по главния иск, се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
    (3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалваните другари на жалбоподателя.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 272:

“Решение при правилно първоинстанционно решение
Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 273:

“Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По Глава двадесет и трета има няколко предложения, които не са подкрепени.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание върху предложенията ни по чл. 263 по номерация на работната група, а именно да отпаднат разпоредбите, касаещи насрещната въззивна жалба. Възраженията са принципни, тъй като по този начин – с въвеждането на такава възможност, се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Всяка от страните има възможност в 14-дневен срок да обжалва решението, ако го счита за неправилно.
След като едната страна е пропуснала тази възможност, не е искала или по някакъв друг повод е пропуснала срока, с възможността да предяви насрещна въззивна жалба й даваме втори такъв шанс, втора възможност. Оттук възниква и неравнопоставеността – едната страна ще има възможност само един път в срок от 14 дни да обжалва, а на другата страна се дава възможност да направи това втори път.
От друга страна, тези срокове, които са заложени като едноседмичен и двуседмичен срок, далеч не са такива на практика, защото за да тече този седемдневен срок за отговор на насрещната въззивна жалба, това значи, че цялата съдебна машина се поставя в действие – това са доклади на съдиите, оформяне на съобщенията, съдебните служители, които ги връчват и така нататък, и така нататък. На практика се губи много повече време. В никакъв случай една такава уредба няма да допринесе за ускоряване на гражданското съдопроизводство, което всъщност беше и една от основните цели на създаването на нов Гражданския процесуален кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплика към госпожа Иванова? Няма.
Желаещи да вземат думата по текстовете на главата, която разглеждаме? Също.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Глава двадесет и четвърта – Обжалване на определенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и четвърта, която става Глава двадесет и първа.
“Приложно поле.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 283, който става чл. 274:

“Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определението на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
              (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от въвзивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
              (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие.
              (4) Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”
“Срок за обжалване и съдържание на частната жалба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 284, който става чл. 275:

“Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
              (2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, чл. 261, чл. 263 и чл. 273.”
“Отговор по частната жалба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 285, който става чл. 276:

“Отговор по частната жалба
Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
              (2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно от отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.”
“Спиране на производството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 286, който става чл. 277:

“Спиране на производството
Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба, ако намери това за необходимо.”
“Разглеждане и решаване на частната жалба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 287, който става чл. 278:

“Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
              (2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд само решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако намери това за необходимо.
              (3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
              (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решението.”
“Обжалване на разпорежданията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 288, който става чл. 279:

“Обжалване на разпорежданията
Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274-278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.”
“Глава двадесет и пета – касационно обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и пета, която става Глава двадесет и втора.
“Приложно поле.”
По чл. 289 има направени предложения от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Член 289 се променя и става:
“На касационно обжалване подлежат въззивните решения, с изключение на:
1. решения по граждански дела в интерес до 8 хил. лв.;
2. решенията по търговски дела с интерес до 30 хил. лв.;
3. решения по бракоразводни дела и дела за издръжка;
4. решения по трудови спорове.”
В ал. 3 думите “Когато са налице предпоставките по ал. 1” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 289, който става чл. 280:

“Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, който:
1. е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. е решаван противоречиво от съдилищата;
3. е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
              (2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 281:

“Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.”
“Спиране на изпълнението на въззивното решение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 290, който става чл. 282:

“Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
              (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права – обжалваемия интерес.

              (3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
              (4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок след като касационната жалба е оставена без уважение вносителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
              (5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
              (6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай, че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 291, който става чл. 283:

“Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 292, който става чл. 284:

“Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
              (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
              (3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 293, който става чл. 285:

“Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередности.
              (2) Жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 294, който става чл. 286:

“Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередности;
3. когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
              (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.”
По чл. 295 има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 295 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 295 да отпадне.
По чл. 296 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – чл. 296, ал. 2, 3 и 4 отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 296, която става чл. 287:

“Отговор на касационната жалба и насрещна
касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея, заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 262.
              (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
              (3) Ако насрещна касационна е подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
              (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 288:

“Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 289:

“Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. Във всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в “Държавен вестник” дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщения.”
По чл. 297 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 297, който става чл. 290:

“Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
              (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 291:

“Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения счита за правилно. В този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна. В този случай той постановява решение като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения не е приложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима. В този случай той постановява решение като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 292:

“Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 298, който става чл. 293:

“Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
              (2) Решението е отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
              (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
              (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 270.”
Комисията предлага чл. 299 на вносителя да отпадне, тъй като систематично съдържанието му е включено в чл. 292.

Член 300 – “Повторно разглеждане на делото”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 300, който става чл. 294:

“Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.”
Член 301 – “Касационно обжалване на второто решение”.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 301, ал. 1 думите “Когато са налице предпоставките по чл. 289, ал. 1” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 301, който става чл. 295:

“Касационно обжалване на решението при повторно
разглеждане на делото
Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Иванова – Вашите предложения по Глава двадесет и пета.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на чл. 280 по редакцията на работната група. Предложението, което сме направили – аз заявих това при обсъждането в комисията, не претендира да бъде абсолютно точно по отношение на цифрите, които виждате тук – 8000, 30 000. Идеята беше да се разглеждат други принципи на касационното обжалване, а именно да се въведат обективни критерии.
Считам, че тази уредба, която сега се предлага, първо, е изключително неудачна, второ, вътрешно противоречива и, трето, противоречаща на основни принципи на нашата правна система. Какво имам предвид?
Както виждате, критериите са изключително субективни. Определение за съществен материален интерес – разбирате, че няма нищо обективно в това. Не е цифрата 1000, която се явява в ал. 2, защото считам, че никой няма да каже, че сумата 1005 лв. е съществен материален интерес. Дали един материален интерес е съществен или не зависи само от гледната точка на този, който преценява. Ако вие притежавате като единствено жилище гарсониера на стойност 15 хил. евро, за вас това е много съществен материален интерес. Но ако имате реституирана половината “Витошка”, това въобще не е интерес за вас.
Въвежда се като основен критерий практиката на Върховния съд. Считам, че това е принципно противоречиво на нашата правна система. Няма да ви досаждам с разсъждения на тема за разликата между двете основни правни системи – тази на континенталното право, към която ние принадлежим, и тази на страните от така наречения commоn law.
Става въпрос, че при нашата правна система практиката не е източник на правото, а тук се възприема точно това – принцип, характерен за другата правна система. Единствено и само той. Когато аз попитах вносителите: каква е причината да правим това, не получих отговор. И наистина не я намирам.
Освен това тази разпоредба, касаеща практиката, дава реална възможност, създава реална предпоставка за нарушаване принципа на разделение на властите, защото Върховният съд – трима, шестима или девет съдии, тоест един, два или три състава от Върховния съд, могат по пътя на прилагане на някаква своя практика да подменят волята на законодателя. Тоест да се намесят в работата на Народното събрание.
Свидетели сме, всички помним колко силно възмущение предизвикаха тези предложения председателите на върховните съдилища да се отчитат пред Народното събрание, като тук ставаше въпрос само за една информация. Не да обсъждаме дейността им, а да бъдем информирани. Сега ние им даваме възможност да променят духа на законите, които се приемат, волята на законодателя да бъде подменена от няколко решения, като правило, на едни и същи съдии в съставите на Върховния съд.
По т. 2 – критерият, ако един проблем е решаван противоречиво от съдилищата. От кои съдилища? Те са десетки, да не кажем стотици в България. Ако има трайна практика на всички съдилища, но някъде по периферията на страната един районен съд е постановил различно решение, ето ви противоречива практика. Къде е точно границата, кое се приема? Освен това, доколко назад във времето? Хората, които практикуват, знаят, че по много съществени въпроси Върховният съд в един период от време поддържа една практика, постановява решения в един и същи дух, след това изоставя тази практика и тръгва в коренно противоположна посока. Доколко назад във времето? Ако през 1965 г. има някакво различно решение, ще приемем ли, че е противоречива практика на Върховния съд? Или 1970 г. – това е достатъчно назад във времето, но тези решения ги има, те съществуват.
Съжалявам, че не мога да се съглася с критерия, примерно конкретният въпрос да има значение за развитието на правото. Съжалявам, че ще го кажа, но звучи много мегаломански. Развитието на правото е на високо ниво, защото става въпрос не само за развитието на нашето право, на нашата правна уредба. Както е записано, за развитието на правото въобще.
Колеги, правото е хилядолетна наука. Чак пък толкова голям принос да имаме?! Съжалявам, че трябва да го кажа, но не е така – практиката сочи, че не е така.
Има и едно противоречие между членове 280 и 281. Казват, че касационната жалба се подава, когато решението е нищожно, но ако то не отговаря на някои от тези критерии, примерно да няма значение за развитието на правото, значи ли това, че ние ще допуснем и ще търпим съществуването на нищожно правно решение? За мен това са неща, които се разминават с основни принципи и понятия в правото.
Считам, че си струва много сериозен дебат и преосмисляне на цялата тази система, на подхода, който се предлага тук, за уреждане на касационното производство.
По отношение на тези насрещни жалби – аз ви казах моите аргументи. Те са абсолютно същите, както при въззивните насрещни жалби. Въпросът пак е принципен – нарушаване равнопоставеността на страните. Нещо, с което не бих могла да се съглася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Иванова? Изказвания?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Спорът, който сега се развива в залата, всъщност вече се е състоял многократно в работната група, която се занимаваше с проектозакона.
Действително чл. 280 извежда една съвършено нова философия за това какво представлява Върховният касационен съд. Ние не искаме да превръщаме, да продължаваме да гледаме на Върховния касационен съд като на един от всичките съдилища, който като една трета инстанция по същия начин, по същия маниер гледа до припадък, до примала дела. Ситуацията, която сега знаем, и молбата на Върховния касационен съд е - 8 хиляди натрупани нерешени трудови дела. Ние не даваме ли този съд да бъде този толкова важен орган, който да позволява практиката в страната да се развива по начин, че тя да е еднаква, да няма противоречиво тълкуване на законите? Да дадем възможност на Касационния съд да бъде на нивото на този съд, който като конституционен строеж на съдебната система ние сме я възприели. Ето защо намирането на тези критерии в чл. 280 според мен е достойнство, а недостатък на проекта.
Ние за първи път казваме нещо изключително важно, че противоречивата практика, която съществува в България, е най-голямото поражение върху съдебната ни система. Какво значи “противоречива практика”? Това значи...
Имаше една приказка на Ленин, но тя като че ли важи и сега “Калушка и Казанска губерния” – е правораздаване по този начин. В общи линии ние виждаме уникални решения в различните части на България, които могат да говорят, много пъти съм казвала това, за две неща – или че имаме тотална неграмотност, или че имаме тотална корупция, или тотално неразбиране на закона. Може ли ние да продължаваме да търпим ситуация, в която едно и също отделение на Върховния касационен съд по едни и същи казуси под индиго постановява различни решения и след това хората, ами какво друго да мислят освен това, че има корупция?
Какво значи четири трудови дела по един и същи казус, които и адвокатът ги пише само сменяйки имената, трите да са решени по един начин, а четвъртото – по друг? И пред това ние си затваряме очите години наред и затова гражданите вече са най-недоволни от съдилищата – един път от нас, един път от съдилищата. Ето защо изчерпването на противоречието в практиката за мен е изключително важно като човек, който дълго време съм прилагала правото – решенията на Касационния съд, които слагат край на това противоречие създават един стабилитет в правораздаването, създават възможност на младите юристи, четейки решенията на Върховния касационен съд, да се научат да правораздават правилно. И ако те вече се отклонят, тогава вече пък инспекторите ще дойдат и ще видят, че нещо не е наред.
Какво значи “противоречиво от съдилищата”? Ами, това значи – за това, за което говорих, а пък самият Касационен съд, той досега си позволява едно отделение, друго отделение да се държат като отделни губернии, да постановяват абсолютно противоречиви решения и да няма система и механизъм, по който те да си решат делата.
Всъщност години наред, според мен 3-4 години, Върховният касационен съд ще се занимава първо със себе си и с това, че е допуснал да се създаде такава противоречива практика, за това, че е създал хаос в цялата система.
Не съм съгласна, че по този начин, показвайки значимостта на Върховния касационен съд, давайки му възможност да работи действително като върховен съд, давайки му възможност да постановява тълкувателни решения, с които се слага ред в системата, че ние им даваме възможност и да законодателстват. Няма такова нещо! Точка 3 ние я преформулирахме на последното заседание на Правната комисия и мисля, че намерихме много справедливо решение на този текст. Първоначалният текст беше “както и за развитие на правото”. Всички се съгласихме, че действително текстът е малко обтекаем. Приносът е на господин Янаки Стоилов ние да запишем: “от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
При тази динамика на законодателството, при тези нови и нови области, разбира се, че всеки един съд – първоинстанционен, пък и въззивен, ще се огледа да види как най-накрая Върховният съд ще изтълкува и приложи закона. Ние сме сложили акцента “от значение за точното прилагане на закона”. Това е примата, а не въобще възможността Върховният касационен съд със своята воля да промени философията и волята на законодателя. Не е такъв разумът на т. 3. Ето защо мисля, че разсъждавайки по този начин, че Върховният касационен съд трябва да се превърне във водещ съд на България – съд, който определя съдебната политика, който уеднаквява практиката, който дава стабилитет при правораздаването мисля, че точно това е значението на чл. 280. Мисля, че той повече не бива да бъде пипан, защото редакцията, така както е направена, има вътрешна хармония и отговаря и на целите, които сме имали, когато сме работили по този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика желае думата госпожа Иванова. Заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, готова съм да се съглася с голяма част от това, което каза колежката Николова като фактически твърдения, но не и като изводи, защото трябва да се намери балансът във функциите на Върховния съд. Той не може само да тълкува, той трябва да правораздава. Не можем да изведем едната му функция и да я направим водеща, защото тогава балансът ще бъде нарушен.
Освен това – това, което Вие говорите за уеднаквяване на практиката, ще се постигне с тези разпоредби в чл. 291 и чл. 292, които аз считам за определено достойнство на проектозакона, а не чрез ограничаване на достъпа на гражданите до касационната инстанция.
Освен това, вярно е, че се натрупаха много дела в Трето гражданско отделение, но защо се натрупаха? Защото, когато при предишните промени на ГПК се предложи трудовите дела да отпаднат от касационно разглеждане, тогава Върховният касационен съд просто спря да ги образува и да ги насрочва. Започнаха да ги трупат в една стая на редички до стената в очакване да бъдат разтоварени от разглеждането на тези дела. И когато това нещо не се случи, изведнъж се оказа, че делата се насрочват за след три години, защото производството в останалите съдилища не спря, така че проблемът не е в закона. Този проблем се създаде изкуствено, поради лоша организация, да го кажем най-общо. Така че наистина не виждам как като ограничим достъпа на хората до Върховния касационен съд, до следващата инстанция, ние ще накараме самия този Върховен съд, отделните негови състави, да постановяват еднакви решения. Те пак ще постановяват различни. Това ще бъде преодоляно по другия начин, както вече казах – по пътя на тълкуването, създадена дотук добра правна уредба за тълкувателните решения и т.н. Едното няма нищо общо с другото.
За никого не е тайна, че Върховният съд разчита да се разтовари от работа, но това по никакъв начин не бива да става за сметка на ефикасната защита на интересите на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Ако желаете дуплика, госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Госпожо Иванова, аз мога да се съглася с Вас категорично, че натрупването на трудови дела е въпрос на наистина много лоша организация във Върховния касационен съд, една немарливо водена работа, защото какво значи 8 хиляди трудови дела? Това значи, че хората са си спечелили делата на първа и втора инстанция и 5-6 години чакат Върховния касационен съд евентуално да ги потвърди. А когато си получат решението това предприятие, този завод или тази фирма, от която са уволнени незаконосъобразно, вече няма да съществува. Ето защо ние сега сме просто изнудени от Върховния касационен съд да редактираме едни Преходни и заключителни разпоредби, по силата на които да пратим делата в апелативните съдилища.
Ние коментирахме в Правната комисия, че всъщност това забатачване на делата е поради липсата на материален интерес и у съдиите да гледат трудови дела. Защо дела с много голям материален интерес се насрочват и се движат за месеци? Тези неща трябва да се казват, защото така Върховният касационен съд трябва да получи точно тази доза упрек, който заслужава, заради състоянието, в което се намира съдебната система и затова аз много активно работех тук, в Народното събрание, ние да обособим отговорността на магистратите тя да стане ясна, да бъде формулирана, така че те да си я понесат, включително и за това, което се случва.
Но продължавам да твърдя, че правейки триинстанционно производство в България ние допуснахме една груба грешка, защото направихме производството продължително, скъпо и недостъпно за гражданите. И сега по този начин, с тази нова философия ние казваме: Върховният касационен съд – да, но само за спорни, за изключително сложни казуси, за казуси, които заслужават да бъдат гледани от Върховен касационен съд. Няма защо страните да се упражняват и особено тези, които имат големи материални възможности да разкарват делата до трета инстанция и да се надяват, че в трета инстанция те се купуват най-лесно, защото там – над него, няма никой друг.
Ето защо, създавайки ясен порядък кое е допустимо до Върховен касационен съд ние казваме: Върховният касационен съд – да, той е най-важният съд за България, но той носи много висока отговорност за това как се правораздава под него. И казваме още: не може всички кокошкарски дела непременно да се гледат на трета инстанция. Ние не можем да си позволим този лукс да харчим толкова пари и на данъкоплатеца, за да могат страните да се съдят до безкрай. Затова не мога да се съглася с всички ваши аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз очаквах да се разгорещи подобна дискусия по чл. 280, тъй като това е една нова тема в нашето гражданско правораздаване. Веднага искам да кажа, че с много от мненията на говорещите преди мен колеги съм съгласна и да потвърдя, че и на работна група, и в Правната комисия, приложното поле на касационното обжалване беше много широко и сериозно дискутирано. Този текст, който предлагаме на вашето внимание, е значително смекчен в сравнение с текста на вносителя, но въпреки това, уважаеми колеги, аз продължавам да бъда скептична относно текста на чл. 280.
Накратко казано, става въпрос за ново основание за допустимост на касационното обжалване. Тези, които вече са трайно известни в българското правораздаване основания за допустимост при обжалване, сега се допълват с още няколко. Едно от които е – делото е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или решавано противоречиво от съдилищата. Да, вярно. Тук може да се говори спокойно, че практиката и прецедентът се превръщат в източник на право, което много сочи за друга правна система. Но мисля, колеги, че този формален признак не е беля. Важното е, че е необходимо да се изкорени противоречивата практика, тъй като истинският и най-големият недостатък на българското правораздаване е противоречивата съдебна практика, която е крещяща, очевадеща и полезна само за някои хора, които искаме да отстраним от участие, както се казва, в обществения живот. Затова считам, че е необходимо противоречивостта в практиката – била на касационния съд или на съдилищата, да намери място в приложното поле за касационното обжалване.
Но мисля, че така поднесен, чл. 280 създава много други неблагоприятни възможности, като се предоставя на преценка на Касационния съд дали касационната жалба е допустима. Какво имам предвид? В ал. 1 като общо условие за допустимост на касационното обжалване ние сме записали, че на касационно обжалване подлежи онова решение, в което съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Това е първото условие да бъде допустимо касационното обжалване. Нямаме легално определение, уважаеми колеги, кой е този съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос. Нямаме такова законово определение, още повече в самия ГПК.
Вярно е, че доктрината е категорична по този въпрос. Но е вярно също така, че като източник на право доктрината се нарежда на последно място, с което не искам да обиждам доктрината. Ето защо аз бих предложила този ред да бъде смекчен с последващото си редакционно предложение.
Бих искала да взема становище и по отношение на т. 3 на чл. 280. Така добавеният израз – всъщност той никак не е добавен, той е по вносител, като основание за допустимост на касационно обжалване е и значението на решението за развитието на правото. Много абстрактно звучи, нали? Опитахме се с много казуси да си изясним за какво става въпрос. Вярно е, че в някои други държави със същата правна система съществува това основание за касационно обжалване и има значение за развитието на правото. Но вярно е, че тези държави, в които има такова касационно основание, имат друго състояние на обществото, и най-важно – друго състояние на съдебната система, и обществено оправдано е да имат такова основание за касационно обжалване. Защото съгласете се, колеги, че с този израз, имащ значение за развитието на правото, се дава една прекомерна според мен възможност за тълкуване на общ закон, по който няма съдебна практика, и тази възможност за тълкуване много често се превръща в дописване на закона.
Никой от нас не спори, че Касационният съд, упражнявайки своята тълкувателна функция, често дописва закона. Това не го оспорват и самите касационни магистрати с аргумента, че те го правели в интерес на обществото и т.н. В какъвто и ще интерес да се прави, мисля, че ролята на съдебната власт не е да законодателства.
Затова, господин председател, аз имам редакционни предложения по чл. 280. Те се изразяват в следното:
В чл. 280, ал. 1 предлагам да отпадне думата „съществен”, както и в чл. 280, ал. 1, т. 3 предлагам да отпадне изразът „както и за развитието на правото”.
Накратко, колеги, искам да ви обърна внимание и на чл. 284, ал. 2. Така предложеният ви текст съдържа задължението касационната жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят има юридическа правоспособност. Идеята на текста, който също беше твърде спорен и в работна група, е, че по този начин, приподписвайки касационната жалба, адвокатът или юрисконсултът ще прегледат добре делото, ще направят една добра касационна жалба, което ще гарантира правата на страните. Дотук това е така. Но да не забравяме, че в новия ГПК се въвежда изключително служебното начало, което означава, че съдът по свой почин и без искане на страните може да извърши проверка за тези жалби, разбира се, и да им даде указания. По този начин, когато задължаваме страните да приподписват своята касационна жалба от адвокат, освен всичко ги вкарваме и в разноски и създаваме едни финансови пречки за достъп до правосъдие. Да не говорим за усложненията, които биха могли да се предизвикат в търсенето на адвокат и прочее действия. Затова предлагам да помислим и правя редакционното предложение да отпадне ал. 2 на чл. 284.
В заключение бих искала да кажа, че касационното обжалване и приложното поле на касационното обжалване – новия елемент от касационното обжалване, трябва и е добре за обществото да бъде приет в един смекчен вид, дори и от този, който ви го предлагаме като Правна комисия. Не съм склонна да мисля, че този ГПК е закон, който се прави за определен човек, за определени хора, за определени високопоставени юристи. Аз мисля, че това е закон за обществото, закон за гражданството и трябва да се съобразяваме с техните интереси.
Що се касае до почитаемия Върховен касационен съд, нямам нищо против да бъдат облекчени, но това зависи от тях. Те могат да се облекчат, когато постановяват непротиворечива практика, а не по тези административни, бих казала, начини - със законови забрани като чл. 280 в тази му редакция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има време за реплики, към госпожа Антонова, ако евентуално има такива.
Очевидно дискусията ще продължи на следващото заседание, когато ще се разглежда законопроектът. Може би междувременно има смисъл отново в редакционната група да бъдат преценени аргументите, които бяха изтъкнати, и евентуално да се излезе с предложение.
Остават 2 минути до края на пленарното заседание. С четенето на законопроекта стигнахме до Глава двадесет и шеста, но все още не сме приключили с обсъжданията на глави Двадесет и четвърта и Двадесет и пета, така че при подновяването на разглеждането на законопроекта, ще продължим с текстовете, които сега са предмет на внимание.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание ще бъде утре, 20 юни, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 19,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов