Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за тази работна седмица на Народното събрание. Разполагате с подготвения проект, обсъден и в Председателския съвет. Позволете да ви го представя:

“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 20-22 юни 2007 г.
1. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители са: Министерският съвет; Лъчезар Иванов и група народни представители; Иван Костов и група народни представители.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Министерският съвет.
4. Освобождаване на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
7. Второ четене на проекта на Гражданския процесуален кодекс.
8. Първо чете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
9. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2006 г.
10. Първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба.
11. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и върнат с Указ № 105 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
12. Второ четене на Законопроекта за съдебната власт – продължение.
13. Парламентарен контрол.”
Моля да обърнете внимание на две уточнения във връзка с тази програма, уважаеми колеги.
Първото е: по предложение и на Председателския съвет предлагаме след приемането на програмата да пристъпим към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, който беше обсъден на второ четене миналата седмица, за да освободим и време утре евентуално за гласуванията по Гражданския процесуален кодекс.
Второто уточнение, за което бих помолил и господин Янаки Стоилов да обърне внимание. Господин Стоилов, става дума за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър. Предложението на Председателския съвет е по възможност утре след обяд Комисията по правни въпроси да излезе със становище, за да може в петък т. 1 да бъде тази промяна, доколкото се блокира целият процес на въвеждане в действие на Търговския регистър, ако тя не мине.
Господин Стоилов желае думата по този въпрос. Нека да го чуем, преди да гласуваме проекта за програма.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, виждам, че в проектодневния ред е включен въпросът, който оповестихте. В дневния ред на заседанието на Правната комисия е включен въпросът за обсъждането на Законопроекта за съдебната власт, но ако има предложение в комисията за допълнение на дневния ред, ние можем да включим за обсъждане тази точка и да дадем становище по законопроекта.
Искам да обърна внимание на обяснението, което давате – че ако този законопроект не се приеме, се блокира въвеждането на Търговския регистър. Аз съм против да се правят такива внушения и парламентът да става причина за забавянето на въвеждането на един въпрос, по който ние дадохме достатъчно дълъг период на изпълнителната власт да се подготви. Така че нека да не правим такива изводи, преди тази дискусия да е проведена и да се изрази становището, защото имам впечатление, че независимо от съдържанието на законопроекта, може би той се използва, за да се отложи отново въвеждането на тази нова система, за която имаше много настойчиво настояване от самото правителство и създадохме необходимите правила. Но нека тези въпроси по съдържанието в тая специализирана материя да ги изясним и тогава да представим нашето становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Стоилов потвърждава готовност на комисията на утрешното заседание този въпрос да бъде разгледан, като се предложи, разбира се, включването му в дневния ред на Комисията по правни въпроси.
С тези две уточнения подлагам на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание в периода 20-22 юни 2007 г.
Гласували 161 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Предложенията по ал. 3 от нашия правилник освен основното, което също е по реда на ал. 3, са следните:
Предложение от народния представител Минчо Христов за включване като точка на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Господин Христов, заповядайте, да обосновете своето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе един изключително важен проблем – промяна в Закона за енергетиката. В сега действащия Закон за енергетиката съществува възможност енергийните предприятия принудително да събират своите вземания от потребителите по реда на чл. 237к от Гражданскопроцесуалния кодекс въз основа само на извлечението от сметките, без тези сметки да бъдат доказвани в съда. Повтарям, без тези сметки да бъдат доказвани в съда. По същество тази възможност драстично накърнява правата на българските граждани и облагодетелства няколко дружества-монополисти от енергийния сектор. Създават се условия за присвояване на огромни средства от страна на енергийните предприятия. Както сами разбирате, това сериозно ощетява българските граждани. Аз няма да привеждам примери как енергоразпределителните дружества надписваха сметки за милиони, а максималният размер на глобата за подобни действия беше и продължава да бъде 20 000 лв.
Искам да ви кажа само, че в Европейския съюз няма държава, която да има в своето законодателство подобен абсурд. Затова предлагам да подкрепите влизането на тази точка в седмичната програма, за да можем да я решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 37, против 57, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Второто предложение е от народните представители Яне Янев, Тодор Батилов и Любен Дилов-син за статута на земеделските земи и гори по Черноморието.
Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам пристрастеност към мораториумите нито личен, материален или финансов интерес от предлагания проект. Напротив, от него ще бъдат засегнати роднините ми, приятели и много от моите избиратели от черноморските общини. Но в него виждам единствената останала възможност да спрем бетоновата гангрена, съсипала южното ни Черноморие и вече пълзяща към остатъчната дива природа на северното. Протаканият, осакатен с години Закон за Черноморското крайбрежие приехме, но неправомерно и неморално отложихме действието му с гласовете на 72 народни представители, въпреки че Министерският съвет искаше незабавното му влизане в сила.
Предлаганият мораториум е временен, само до влизане на закона в сила и се отнася за ограничения, предвидени само в закона. Нищо повече! Към допълнителните мотиви мога да ви посоча следното от проверките, които направихме.
Уважаеми колеги, общинските власти и то в навечерие на местни избори, с доказан опит в съсипването на крайбрежието като Несебърската община, Созополска, Царевска и други, ускорено променят устройствени планове, масово раздават разрешения за строеж, които са същинска строителна индулгенция на вече незаконни обекти.
Има пряка връзка и с предстоящите избори – да раздадат “докато можем, а след нас циментов потоп”. И което е най-лошото, въпреки местните забрани, пречи се на туристите чрез праха, цимента, шума и задръстванията. Денонощно мощна строителна техника и хилядите временни работници бетонират малко останалия незастроен бряг. Бетоновози шетат по рехавите крайморски пътища и създават опасност за нови жертви и пътна война.
Нека приемем проекта да влезе в дневния ред и след дискусия да решим да има ли мораториум. Но нека днес да не допускаме ново прегрешение към бъдещето, както направихме това миналата година.
Затова ви моля и ви предлагам от името на нас, вносителите, да гласуваме включването на проекта за решение в седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 51, против 41, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Право на всеки народен представител е да гласува както намери за необходимо, но аз се обръщам към хората, които гласуват “въздържал се”: сигурно не знаете какво става там. Мога само да ви посоча един факт от 10-и и от тази седмица, от 16 юни – разгара на курортния сезон. На брега се строи чудовищен строеж до Аркутино. Криминален строеж! Тридесет бетоновоза работеха само на 10 юни.
Колеги, швейцарското правителство преди 10 години потроши сума пари, за да доказва очевидното, че този регион – от Приморско до ”Дюни”, е един уникален природен, световен феномен. В момента диво и безумно се застроява. Сигурен съм, че бъдещата временна комисия - дали в това Народно събрание, дали в следващото, дали Главна прокуратура, ще установи, че това, което правим днес, е една от най-фаталните ни грешки.
Затова ви моля: преосмислете! Аз не искам да спрем сега. Искам да внесем нашето предложение в дневния ред и да го обсъдим. Това искаме от вас и благодаря на тези, които проявявате разбиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 60, против 31, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Други предложения по ал. 3 няма.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, всъщност първото предложение е Ваше, госпожо Банкова. То е за включване като точка Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност.
Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път предлагам да отменим 20‑процентния данък добавена стойност върху българските лекарства и върху пособията за инвалиди.
Отново бих искала да ви припомня, че в европейските страни, в Европейския съюз този данък е между 0 и 5%. В Англия е 0%. И като си представите, че българските лекарства и без този данък са най-скъпи в Европа се получава така, че всеки четвърти български гражданин няма достъп до лекарства. Искам отново да ви припомня и ви моля да чуете това: всеки четвърти български гражданин няма възможност да си купува лекарства.
Сега ще разчитам на вашето внимание и ще ви прочета какво е мнението на българския министър-председател по този въпрос. Господин Сергей Станишев казва следното: “Поскъпването на лекарствата с 20% ще намали и без това минималните възможности на по-голямата част от българските граждани да купуват животоспасяващи лекарства”. Това е позицията на българския министър-председател. Второ мнение, което предлагам на вашето внимание, което е не по-малко важно – мнението на социалния министър на Република България госпожа Емилия Масларова, която заявява: “20-процентният данък добавена стойност върху лекарствата е един по същество антисоциален закон.”
Уважаеми колеги, неслучайно напомням позициите на премиера и на социалния министър и ви моля да допуснем за разглеждане нашето предложение да отменим данък добавена стойност върху лекарствата и пособията за инвалиди, да върнем данъка върху хазарта. И нещо много простичко – нека да направим в този случай нашето законодателство такова, каквото е законодателството в Европейския съюз. Пак повтарям, там този данък е между 0 и 5%.
Най-важното: нека, отменяйки данъка добавена стойност на лекарствата да направим така, че българските граждани да имат достъп до лекарствата и особено до животоспасяващите лекарства.
Моля да приемете моето предложение за разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има два законопроекта, внесени в Народното събрание, по промени в Закона за ДДС. Госпожа Банкова не е посочила в своето предложение кой законопроект има предвид, но и по двата законопроекта срокът за внасяне на предложения за второ четене е 15 юни т.г. Няма доклад още от комисиите по тези законопроекти, затова няма да подложа и предложението на гласуване.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 13 до 19 юни 2007 г.:
Проект за решение за избиране на парламентарен секретар от Парламентарната група на коалиция „Атака”. Вносител е Волен Сидеров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването и Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за попълване ръководния състав на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е Волен Сидеров.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Ясен Пенчев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Ариф Агуш и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратитфициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика.
Проект за решение за налагане на мораториум върху строителството, издаването на разрешения за строежи, одобряването на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове и промени в статута на земеделски земи и гори, попадащи в Зона „А” и Зона „Б” по Закона за Черноморското крайбрежие. Вносители са Тодор Батилов, Яне Янев и Любен Дилов. Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по политиката при бедствия и аварии. Вносител е Лютви Местан.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по образованието и науката. Вносител е Лютви Местан.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси. Вносител е Лютви Местан.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители са Деница Димитрова и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Това са внесените в посочения период проектоактове на Народното събрание.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласувания на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
По тази точка предстоят поредица от гласувания.
Първо, поставям на гласуване заглавието на законопроекта и текстовете от § 1 до § 5 по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Следващото гласуване е по нов § 6, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 6 и 7 по вносител, подкрепени от комисията, със съответно преномериране.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В § 8 по вносител, който става § 9, има предложение на народния представител Иван Иванов, направено в пленарната зала, подкрепено от вносителя от страна на заместник-министъра на транспорта Даниела Никифорова, което се отнася до дефиницията за „кораб”, което беше прието за напълно резонно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, подкрепено от вносителя, по дефиницията за „кораб”.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Преди да продължим с гласуването, уважаеми колеги, бих искал да ви обърна внимание, че на балкона е делегация от народни представители от Държавната дума на Руската федерация начело с ръководителя на Групата за приятелство между българския и руския парламент господин Фьодоров. Да ги приветстваме с „Добре дошли!”. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Благодаря ви, колеги.
Сега подлагам на гласуване § 8 по вносител, който ще бъде преномериран, в редакция на вносителя с поправката на господин Иванов, която току-що гласувахме.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има предложение на народния представител Румен Ангелов за отпадане на параграфи 9 и 10 по вносител.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Ангелов за отпадане на двата текста – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 53, против 19, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване, продължаваме нататък.
Подлагам на гласуване параграфи 9 и 10 по вносител, подкрепени от комисията, със съответно преномериране.
Гласували 108 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 31.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 11 – “Преходните и заключителните разпоредби”, който по новата номерация става § 12 в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 11 е приет.
Следват параграфи 12 и 13, които се предлагат от комисията със заглавие “Допълнителни разпоредби”.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 12 и 13 са приети.
Уважаеми колеги, ще ви помоля да се върнем към § 11, тъй като поради недостатъчна яснота на редакцията и в доклада, с който разполагам, и в допълнителната бележка, подложих на гласуване § 11 по вносител, което не следваше да се прави, тъй като § 11 по вносител се заменя от текстовете на § 12 и § 13, които са със заглавието “Допълнителни разпоредби”. Така че за яснота и за да няма недоразумения, ще предложа на гласуване отмяната на гласуването на § 11 по вносител, което извършихме преди последното гласуване.
Моля, гласувайте отмяна на гласуването на § 11 по вносител, тъй като той не е предложен от комисията. Вместо § 11 са гласувани § 12 и § 13. Това е технически пропуск, моля да го поправим.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Благодаря ви, колеги.
Комисията предлага § 12 и § 13 по вносител да отпаднат. Така ли е, господин Мирчев?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване отпадането на § 11 и 12 по предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане се приема, а с това се приема законът на второ четене.
Благодаря на комисията за една нелека работа и на всички колеги, които участваха в обсъжданията и с предложенията си допринесоха за подобряване на текста.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към точка първа от приетата от нас програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Не знам доколко е възможно с наличния кворум, но предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на НОИ, госпожа Весела Начева – подуправител на НОИ, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли народни представители, които са против направеното предложение? Няма.
Моля да поканите посочените представители на ведомства в пленарната зала.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 19.06.2007 г. беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Димитър Димитров и господин Горан Банков – заместник-министри на труда и социалната политика, както и представители на НОИ.
Законопроектът беше представен от госпожа Масларова, която изтъкна, че измененията се внасят във връзка с индексирането на пенсиите от 1 юли 2007 г. с 10% вместо предвидените 8,5%. Съгласно разпоредбите на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване “пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година”.
В тази връзка със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. е предвиден процент на индексация от 8,5 на сто.
Очакваните икономии в разходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. позволяват вместо с 8,5% пенсиите да се индексират с 10%, като необходимите до края на годината допълнителни средства в размер на 33,2 млн. лв. за покриване на разликата от 8,5 до 10 на сто ще бъдат осигурени от бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Със законопроекта се предвижда изменение на чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., с което се променя минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 85 лв. на 93,50 лв. считано от 1 юли 2007 г., т.е. също с 10 на сто.
С приемането на законопроекта се очаква средният размер на пенсията за м. юли 2007 г. да достигне 168 лв., а максималният размер на пенсията да стане 490 лв. от 1 юли 2007 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 18 гласа “за”, 1 глас “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 14.06.2007 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение на
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
за 2007 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 19 юни 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието участваха госпожа Емилия Масларова - министър на труда и социалната политика, господин Димитър Димитров и господин Горан Банков - заместник-министри на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков и госпожа Весела Караиванова – управител и подуправител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов – директор на дирекция в Министерството на финансите.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова. Тя обоснова промените на чл. 9, т. 2 на Закона за държавното обществено осигуряване и останалите параграфи от законопроекта с нарасналите финансови възможности на бюджета на държавното обществено осигуряване и очакваните икономии в неговата разходна част. Тя припомни, че съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсиите, отпуснати до 31 декември 2006 г., трябва да се осъвременят с 8,5 на сто. Увеличението с 1,5-процентни пункта на заявените 8,5% е израз и на политически консенсус. Това допълнително увеличение ще струва на бюджета на държавното обществено осигуряване 33,200 млн. лв. и няма да очертае параметрични промени в неговата рамка.
Вносителите на законопроекта припомниха, че той е обсъден в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков потвърди, че предлаганото увеличение на пенсиите ще се постигне от преизпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. С предлаганите текстове от законопроекта ще се постигне относителна преходност, тъй като на практика с тях се постига увеличение на размера на пенсиите, а не тяхното осъвременяване. Предлаганият законопроект работи малко по-свободно с термините, които по принцип се третират в Кодекса за социално осигуряване.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те заявиха, че законопроектът вече е бил обсъждан на практика в българското общество. От няколко месеца на различни нива се водят дискусии с какъв процент да бъдат индексирани пенсиите на българските пенсионери. Те изразиха одобрение за новите финансови измерения на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, тоест за това, че минималният размер ще се увеличи с 10% и от 85 лв. ще стане 93,50 лв. С приемането на законопроекта средният размер на пенсията за м. юли 2007 г. се очаква да достигне 168 лв., а максималната пенсия от 1 юли ще стане 490 лв.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика завършиха дискусията по предлагания законопроект с препоръка към народните представители от всички парламентарни групи – поради безспорността на предлаганите текстове законопроектът да бъде гласуван на две четения в едно заседание в предстоящата пленарна седмица. Бързото приемане на законопроекта ще направи възможно получаването на увеличението на пенсиите да започне още в първите дни на м. юли.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” 12 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Колеги, имате думата.
Господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо министър, господин председател, дами и господа! СДС ще подкрепи увеличението на пенсиите в България с 10%. Но това да се представя като героично усилие на управляващите не звучи някак си достоверно и не звучи честно. От 8,5% увеличението беше направено 10% и това коства на бюджета 33,2 млн. лв., което е пренебрежимо малка сума на фона на преизпълнението на бюджетните приходи за тази година.
Две поредни години СДС казва, че целенасочено се занижава очакваното преизпълнение на бюджета и две поредни години БСП, НДСВ и ДПС и министър Орешарски ни казват, че не сме прави. Тази година грешката, която допуска в своите прогнози Пламен Орешарски, Министерството на финансите е пет пъти, дами и господа – той казва преизпълнение на приходите под 400 млн. лв., а всъщност то е над 2 млрд. лв. Пет пъти грешка!
Както ви заявих по този повод миналата година, сега повтарям своите думи, при това положение ние от СДС вече не вярваме на прогнозите на тройната коалиция по нито един финансов въпрос. Когато някой греши с пет пъти, очевидно не знае какво прави.
Ако ни бяхте послушали и освен 10-процентния корпоративен данък миналата година бяхте въвели плосък данък за личните доходи от 17%, който ние тогава предложихме, и още тогава бяхте намалили осигурителната тежест, сега пенсиите можеха да се увеличат с 30%.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кажи нещо по този законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: С 30% можеха да се увеличат, господин Адемов, защото икономиката щеше да се развива по-бързо. Ето тези неща пропуснахте, в рамките на стабилна среда, в условия на възможен висок растеж не се възползвахте, пропуснахте. И затова сега представяте като грандиозен успех растежа на пенсиите с 10%. Това означава, че средната пенсия ще бъде 168 лв., което отново е пенсия, която не гарантира дори минимални условия на живот в България. Огромни пропуснати възможности от тройната коалиция.
Сега доживяхме на конгрес на БСП вашите икономисти да говорят за плосък данък върху личните доходи. Когато миналата година направих това предложение, нито един човек от тройната коалиция не ни подкрепи – нито от БСП, нито от НДСВ, нито от ДПС. Сега се събрахте на конгреса на БСП и казахте, че това била много интересна идея и започнахте да я обсъждате.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Господин председател, може ли да говори по проекта?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ама защо преди година и половина, когато ние предложихме, нямаше нито един човек, който да подкрепи това предложение?
Нещата, господин Адемов, са свързани, защото, за да се увеличат пенсиите, трябват пари, а за да има пари, трябва висок растеж на икономиката, което в България не се случи. Знаете ли, уважаеми дами и господа, какво е висок растеж? Последните данни за икономиката на България са за растеж от 6,2%. Балтийските страни се движат два пъти по-бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, все пак, не водим общи разисквания по икономическата политика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пирински, Вие като икономист трябва да се сетите, че това е пряко…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да ме чуете за момент! Много сте красноречив, но все пак обсъждаме законопроект. Ако желаете да се обсъждат общите параметри на икономическата политика, внесете предложение – има процедура по въпроса – да направим обсъждане. Но моля Ви сега да коментирате законопроекта, който сега е на дневен ред на Народното събрание.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пирински, Вие много ме разочаровахте току-що, тъй като Вие като икономист…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, че Ви разочаровах, но съм длъжен да спазвам правилника. Ще го преглътна някак си, господин Димитров. И все пак, спазвайте правилника!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имах удоволствието да Ви изслушам. Сега и Вие ме изслушайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не става въпрос да си правим удоволствия, а да спазваме реда за провеждане на заседанието.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един председател на Народното събрание трябва да съблюдава спазването на правилника. Вие не ми давате възможносност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оставете председателя, дискутирайте законопроекта!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие не ми давате възможност да кажа нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отделно вземете думата за процедура и възразете по воденето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говоря за законопроекта. Пенсиите можеха да се увеличат с 30%, ако икономиката на България растеше по-бързо. И точно това е най-големият проблем на БСП, НДСВ и ДПС – че пропуснахте златна възможност това да се случи.
Дами и господа, знаете ли какво означава 2 млрд. лв. излишък? Това означава, че от джоба на средния българин се взимат много повече пари от това, което е необходимо за издръжка на държавата. Тези пари са мъртви пари. Те дори след това не се използват по същество. Част от тях се харчат по доста непрозрачен начин, между другото. Това е огромна тежест и огромен проблем за вашето управление.
Спомнете си как Станишев, когато беше в опозиция, говореше против огромния бюджетен излишък…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, ще бъда принуден да Ви отнема думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Казваше, че това е една негативна практика за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате!
МАРТИН ДИМИТРОВ: А като стана министър-председател, той допусна най-големите бюджетни излишъци в историята на България, което показва изключителна непоследователност.
Господин Пирински, надявам се тези въпроси да достигнат до Вас като икономист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отделно можем да разговаряме като икономисти.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И да вземете един ден и Вие отношение. Благодаря за вашето внимание. (Единични ръкопляскания от ПГ на КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Госпожа Михайлова, заповядайте за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Не за първи път слушам Вашите предложения за решаване на проблемите на пенсионната система чрез излишъка и чрез механизмите и резултатите от въвеждането на плоския данък.
Бих искала да Ви попитам: това означава ли, че Вие и СДС предлагате промяна на модела на системата? Вие считате ли, че тази система не трябва да бъде изградена като разходопокривна система, не трябва да бъде социална система и че българските граждани освен чрез социалните си осигуровки и чрез данъците си, трябва да решават проблемите на пенсионната система в степен, значително по-висока, отколкото това се решава в условията на трансфер от 1 милиард и 400 милиона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо Михайлова, не знам какво трябва да се случи, за да видите и осъзнаете няколко неща, които са изключително важни.
Като беше намалена осигурителната тежест на 6%, знаете ли какво се случи? Приходите нараснаха. Това означава, че системата стана в по-малка степен зависима от събирането на други данъци.
Когато беше въведен 10-процентният корпоративен данък, уважаемият господин Петър Димитров предвиди тежки последствия за бюджета. Приходите нараснаха с 50%. (Реплики на народния представител Петър Димитров.)
Тези данъчни облекчения, госпожо Михайлова, ще доведат до това да намалява сивата икономика, да има повече приходи в бюджета и точно тогава тази система със собствени приходи ще покрива разходите си и няма да зависи от приходи от други данъци.
Госпожо Михайлова, тези неща вече няколко години стават очевидни. Няколко години ви се обяснява това, а вие не можете да го приемете по някаква причина.
Спомнете си само, вижте стенограмите от Народното събрание: когато осигурителната тежест намаляваше с 6%, тук вашите колеги предвиждаха катастрофи. А всъщност се оказа, че в бюджета влизат повече пари и тогава бюджетът се запазва, госпожо Михайлова, запазва се и става по-стабилен. Това е цялата работа. Така се запазва моделът.
И ако бяхте приели предложението на СДС от 2005 г. за намаляването на осигурителната тежест с 14-процентни пункта, сега щяхте да имате не само по-високи пенсии, но и хората щяха да си плащат данъците, нямаха да имат стимули да ги крият. Икономиката щеше да се развива по-бързо, моделът, за който Вие говорите, щеше да бъде по-стабилен. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги! Темата не е нова. Дори бих казал, че е банална, и то печално банална. Правим нещо, което не ни прави чест – месеци и години не можем да решим един от основните социални въпроси – въпроса с пенсиите. Въпросът беше дискутиран до голяма степен при дискусията за държавния бюджет за 2007 г. „Атака” още тогава изказа своите резерви, гласувайки против Закона за държавния бюджет за 2007 г., „Атака” гласува против това увеличение от 8,5%, което беше заложено за 2007 г. като увеличение.
Шест-седем месеца оттогава станахме за смях да коментираме и да дискутираме, а сега още повече за смях – да дискутираме не за друго увеличение, а да коментираме увеличение с 1,5% над увеличението от 8,5%. Пак повтарям – с 1,5%, тоест увеличение на пенсията на моята майка цифром и словом с 0,90 лв. Пак повтарям: 0,90 лв. Това е увеличението на пенсията при увеличението от 1,5%, което е днес предмет на дискусия в тази зала. И ако това не е смешно и ако не е тъжно едновременно, и ако не е хвърляне на прах в очите, и ако не е една висша демагогия на управляващите, не знам за какво говорим и за какво става дума.
Ние от „Атака” винаги сме казвали, че пари за пенсии, за социални нужди, за лекарства има, и то много пари. Но аз и ние от „Атака” имаме друг прочит и други обяснения, когато казваме, че има пари. Това са по-различни обяснения от тези, които предложи господин Димитров. Не че не сме съгласни с неговите доводи и хубави разсъждения, но ние имаме и други съображения, за да казваме, че пари има. Господин Димитров беше прекъснат и апострофиран в това, което каза. И аз очаквам, че ако извадим нашата теза за това откъде могат да се намерят пари, ще рискувам за същото.
Ще кажа само, че пари за пенсии, за социални нужди и заплати на учители и лекари ще има повече, ако успеем да консолидираме българския национален интерес, ако успеем да се преборим с порочната практика да продаваме или раздаваме, или харизваме без пари българските национални активи. Пари ще има, ако не дадем магистрала „Тракия” на португалците, които ще отнесат 15 млрд. евро за времето на концесионния договор; ако не бяхме продали БТК на 6-7 пъти по-ниска цена, което вече се доказа, а бяхме или продължили да получаваме по 70 млн. евро дивидент от това българско предприятие, или ако бяхме продали БТК на цена – ние не се заявяваме категорично против неговата продажба, на цената, на която сега то беше препродадено на трето лице.
Пари за пенсии щеше да има, ако не бяхме пуснали урболешки чужди бизнесмени и монополи в България да използват българските национални активи, да изнасят печалбата от страната, а се бяхме погрижили те да идват в ръцете на българския бизнес, да бяхме дали възможност на български икономически субекти да развиват своя бизнес, защото те щяха да оставят парите в България, да си плащат по-съвестно данъците и всичко щеше да си дойде на мястото.
Тук беше казано от председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов, че имало консенсус. Не, консенсус в българското общество относно това увеличение с 1,5% няма. Поне „Атака” не очаква такъв консенсус, който представлява пълна лъжа и пълна демагогия, замазване на очите на хилядите пенсионери, които цяла зима протестираха. Уверявам ви, че те ще продължат да протестират, защото увеличение от 1,5% няма да ги удовлетвори. Те ще протестират още по-яростно, още по-настървено и още по-решително, уважаеми господа управляващи. Пенсията не само на моята майка, но и на много други пенсионери ще бъде увеличена в рамките на тези 1,5% с 0,90, 1,00 или 1,20 лв. Това не решава техните проблеми.
Затова ние от „Атака” ще гласуваме против този законопроект с ясната цел да покажем негативното си отношение. Нека от това да стане скандал, нека ясно да се види от българската общественост това, че ние не сме против увеличението на пенсиите, а сме за истинско, за реално увеличение, такова увеличение, което да компенсира непрекъснато растящите нужди на хората, което да компенсира инфлацията. Това увеличение от 1,5% ще бъде надминато само от едно перо – от това, че пенсионерите ще трябва да плащат увеличения ток, новото увеличение на тока, което се задава.
Затова аз призовавам опозицията също да гласува против този законопроект, за да покажем ясно, че хората не могат да бъдат заблуждавани, не могат да бъдат лъгани. Не може към тях да бъде подхождано като към малоумни с едно такова увеличение от 1,5%, което се изразява в стотинки. По-добре да няма такова увеличение, отколкото да бъдат обиждани, защото това е обидно за тях.
Това е нашата позиция. Ние от „Атака” предлагаме единно поведение на всички опозиционни сили, които решително да се наредят и заявят на управляващите „Стига демагогия!”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Шопов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За две години един законопроект не сте внесли в Комисията по труда и социалната политика. Внесете поне един законопроект!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ти отправи реплика, аз ще ти отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Намирам за много странно, че когато днес обсъждаме едно решение за българските пенсионери, по-добро от това, което е прието със Закона за бюджета на Националния осигурителен институт, в тази зала се среща такава съпротива. Още по-странни ми се видяха аргументите на господин Шопов, който каза, че целта е да се предизвика напрежение и скандал. Може би този разговор би имал своя смисъл, ако насреща си, както каза и д-р Адемов, ние имахме алтернативни предложения и просто можехме да избираме по-доброто.
Коалиция за България счита, че този законопроект е отговор на общественото очакване за увеличение на пенсиите не в размера, който възрастните хора очакват, не в размера, който обществото иска, но в размер, който е възможен и постижим към 1 юли в рамките на този бюджет на Националния осигурителен институт.
Разбира се, господин Димитров, ние не считаме, че това е резултат на героични усилия, но считаме, че това е резултат на усилия, които са възможни в рамките на настоящия бюджет на Националния осигурителен институт.
Бих искала да припомня, че Коалиция за България е последователна в отстояването си на тезата за това 10-процентно увеличение – вече четири месеца. Ние достигнахме до предложението след задълбочен анализ на четири възможни варианта, които даваха различни проценти на увеличение в различно време. Нашата теза е, че увеличението с 10 процента е най-доброто, пак подчертавам, в условията на възможностите, защото то би довело до по-висока база, която е предпоставка за следващо по-високо увеличение при индексиране на пенсиите като абсолютен размер. В този смисъл ние определяме законопроекта като разумен компромис между желаното и очакваното. Искам отново да подчертая, че това увеличение ще дойде без допълнителен трансфер от консолидирания бюджет и необходимите малко над 33 милиона са осигурени от икономии в бюджета на Националния осигурителен институт.
Тази дискусия в пленарната зала е повод да поставим и един друг проблем, който определяме като изключително важен, като необходима следваща стъпка, свързана с реалното увеличение на доходите на възрастните хора. Става дума за решаване на така наречения проблем остаряване на пенсиите, който, формиран от 2000 г. с приемането на Кодекса за социално осигуряване досега, доведе до това, че хора, работили една и съща работа, получават пенсии, които се различават с проценти до 40. Този проблем поставя най-възрастната част от пенсионерите в твърде тежко положение и ние считаме, че е крайно време той да бъде решен. Още в рамките на 2007 г. предлагаме да започне това решаване.
Известна на обществото е нашата теза, че този проблем, предвид огромния финансов ресурс, който трябва да бъде осигурен, трябва да се реши в една последователност, в поредица от стъпки, като се започне от решаването на проблемите на най-възрастните – на хората, които са в най-тежко положение.
Бих искала да приключа с това, че Коалиция за България подкрепя идеята законопроектът да бъде приет на две четения в едно заседание, тъй като считаме, че това ще създаде условия за нормална работа на Националния осигурителен институт и за това хората да получат своето увеличение на пенсиите още през м. юли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Михайлова?
Господин Попов, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Доколкото разбрах, с този законопроект не се цели реално увеличение на пенсиите, а постигане на по-висока база за следващо увеличение. Искам да ви припомня вашите обещания за 160 лв. минимална пенсия в края на мандата (реплика от КБ), което означава, че с това увеличение в момента минималната пенсия става 93 лв. Догодина трябва да вдигнете минималните пенсии с 80 процента, за да се постигне 160 лв. минимална пенсия в края на мандата.
Мислите ли, че в приходната част на Националния осигурителен институт ще постъпят достатъчно средства за това увеличение догодина, за което се готвите в момента? Благодаря ви. (Реплика от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Михайлова! За разлика от партия „Атака”, аз категорично ще подкрепя това предложение, защото считам, че и малкото, което се дава в момента на пенсионерите, е нещо. По-добре нещо, отколкото нищо. Това е моята логика.
В същото време Вие казахте, че няма алтернативни предложения. В първия законопроект, който беше внесен в тази насока – от нас, с колегата Стела Банкова, предлагахме радикална промяна на пенсионната система: отмяна на точковата система, незабавно преизчисление на пенсиите въз основа на осигурителния доход от 2006 г., премахване на тази унизителна разлика между пенсиите преди 2000 и след 2000 г. и ред други неща, за които вие добре знаете.
Считам, че средства в бюджета има и това не е само бюджетният излишък. Това са и сделките по превъоръжаване – вие знаете, че ние сме внесли мораториум върху тези сделки. Аз мисля, че е престъпление да се харчат 700 млн. евро за някакви фрегати при условие, че тук пенсионерите нямат елементарни средства.
Считам, че увеличението, което се дава сега, е крайно недостатъчно. Като парламент трябва да работим именно в тази посока – да намерим средства, средства има, за да можем да осигурим достоен живот на нашите пенсионери.
Завършвайки, искам да ви кажа и нещо друго. Днес не беше гласувано предложението ни за отпадането на ДДС върху лекарствата, което най-пряко засяга българските пенсионери. Ето примерно един начин да се направи по-лек тежкият живот на българския пенсионер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Не виждам.
Вашата дуплика, госпожо Михайлова. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, и в своето изказване, и сега отново изразявам съгласие с Вашата теза, че това увеличаване на пенсиите е крайно недостатъчно. В своето изказване и сега изразявам мнението, че това е възможното решение и ви призовавам да го подкрепите.
По отношение на алтернативното предложение, което Вие споменахте като внесено в Народното събрание. Доколкото си спомням, ставаше дума за ваше предложение за решение, с което трябваше да задължим Министерския съвет да отмени точковата система. Извинете, но става дума за отрицание на една система, а не за алтернативно предложение за подобряване на ситуацията. Още повече, че това ваше предложение е в силен контраст с голяма част от експертните мнения и обществените очаквания.
Господин Попов, Вие казахте, че в своето изказване аз съм изразила позиция, че не става дума, че нашата цел не е увеличение на пенсиите, а по-скоро нова база – и двете. Мисля, че изразих това много ясно.
По отношение на ресурсите, които могат да доведат до едно реално увеличаване на пенсиите – ние многократно сме изразявали позиция, че тези ресурси на практика съществуват и те са в сивия сектор – сивия сектор, който лишава нашите родители от възможността да получат достойни пенсии за техния достоен труд; сивият сектор, който на практика днес е завладял всички сфери на икономиката и който мисли, че е повод за един сериозен анализ в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина, както каза и колегата Христов, ще подкрепим този законопроект, защото по-добре нещо, отколкото нищо, макар че това нещо, което Вие предлагате, е напълно съизмеримо с едно нищо.
Към средата на годината, тоест от 1 юли, трябваше да се получи втората индексация от 10% върху пенсиите, а не първата. Вие ни лишихте от възможността това да се случи като променихте миналата година чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Защо го направихте това? Какво личи от това? Лоши прогнози и за съжаление, доста висока доза некомпетентност.
Госпожа Михайлова каза, че с този 1,5%, който наистина се наистина се превърна в една Шекспирова драма – да бъде ли 8,5% или да бъде 10% тази индексация, месеци наред занимавахте с това обществото. Оказа се, че този 1,5%, по думите на госпожа Михайлова, са всъщност възможностите. Това са възможностите! Ами, много лошо говори за вас, дами и господа управляващи, ако това са ви възможностите. Значи сте крайно неспособни като управляващи.
Още веднъж ще се обърна към госпожа Михайлова, за да й благодаря за това, че тя днес мотивира добре законопроекта, който ние още м. март предложихме, а именно за осъвременяване на пенсиите, като се преизчислят върху средноосигурителния доход за 2006 г.
Защо госпожа Михайлова, тогава мълчахте? И не само че мълчахте, но отхвърлихте този разумен законопроект, който щеше да даде като резултат наистина едно увеличение от 30% - вече осезаемо за пенсионерите. А тези 10% сега са реално, тъй като са в средата на годината, са не повече от 5, като имаме предвид повишението на цените и услугите. Какво да направят пенсионерите с тези 5% - да си купят по-скъпия хляб, да си купят по-скъпото мляко, да си платят безумно скъпите лекарства или да си платят скъпия ток? Нищо не могат да направят. Нищо, ще продължат просто да мизерстват.
Когато ние предложихме нашия законопроект вие без аргументи, с доста безразличие, отхвърлихте този законопроект. Чу се тук-там, че нямало пари. Напротив, имаше пари. Имаше достатъчно пари. Сега също има пари. До средата на годината, до 1 юли излишъкът в бюджета е 1 милиард 260 милиона. До края на годината вие ще надминете и себе си. Може би ще достигне към 3 милиарда – ето, че пари има. Излишъци ще има, докато управлявате вие, така че съвсем спокойно може да се приеме едно такова решение, което сега се чува откъм конгреса на БСП, и да не се тревожите дали ще има пари, защото не само това, а когато защитавахме нашия законопроект посочихме не един източник на доходи, който да обезпечи едно такова увеличение на пенсиите. Но, дами и господа, много се краде от тази държава и много се разхищава! А пари има! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика към госпожа Понева думата има госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Понева, аз от известно време си мисля, че е добре да смените мястото си в тази зала и да дойдете в левия сектор на залата. Вие, първо, ни атакувате с леви предложения, а сега ни хвалите за високата събираемост. Благодарим за това.
Понеже говорим за алтернативи и за това, че вашият законопроект е внесен преди нашия – аз мисля, че когато говорим за решаването на толкова тежък проблем да се спори коя идея е първа и коя – втора, е глупаво. Аз също бих могла да ви кажа откога ние говорим на тази тема, но това едва ли има смисъл.
Искам само да Ви напомня, че вашият законопроект искаше, очакваше от всички нас да приемем тезата ви за незабавно осъвременяване на пенсиите на база осигурителен доход 2006 г., ако не греша, цитирам по памет. Това, пак ако не греша, означаваше 900 милиона към датата на внасяне на законопроекта, което мисля, че всички здравомислещи хора в тази зала разбират, че не можеше да се случи.
Ние предлагаме една поредица от стъпки, струващи в рамките на три последователни години – 200 милиона, 220 милиона и 300 милиона. Това са средства, които е разумно да се очаква, че бюджетът може да си позволи и които поетапно биха могли да решат този толкова тежък обществен проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Понева, опитват се да ни въвлекат в нещо много недостойно – всички нас от опозицията. От нас от тази зала днес се иска да излезем заедно с тях – управляващите, и да кажем, че подкрепяме това нещо, което Вие нарекохте “нищо”, и всички ние да станем съучастници в тази подигравка. Ето това е целта.
Затова вчера на заседание на Комисията по бюджет и финанси на някои хора им стана страшно неприятно, че имаше един човек, един глас против това увеличение.
Вие сама казахте, че това е нещо, което е нищо. Е, как да гласуваш за нещо, което и вие самите се уверявате и наричате нищо? В това е въпросът. Въпросът е чисто политически. И нека всички заедно, задружно от опозицията кажем “не” на това нищо. Защото, ако кажем “да” на това нищо, ние влизаме, пак повтарям, в тяхната схема – ние, от опозицията. И тогава ние няма да сме никаква опозиция. Ако сме опозиция, ние трябва да разобличим, госпожо Понева, това нищо, за което сме съгласни, че то е нищо. Така че, нека да го направим.
Освен това с това “нещо – нищо”, те завоалират, те пренебрегват, те изместват и отбиват номера, за да не се приеме вашият закон, който е смислен и сериозен закон за преизчисляване на пенсиите, така че това е номерът, за да не се стига до преизчисляване на пенсиите, в каквато насока е предложението на Демократи за силна България. Затова, госпожо Понева, аз пак ви призовавам: нека да се държи като решителна и истинска опозиция всички и да назовем, да кажем нещата такива, каквито са, а именно, че това нещо е нищо и да гласуваме срещу нищото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика няма желаещи.
За дуплика имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, съвсем не хваля високата събираемост, а критикувам некомпетентното подценяване на приходната част на бюджета. Просто неправилно сте ме разбрали.
Срамно е да делиш на ляво и дясно опитите за спасение на нацията, за физическото оцеляване на нацията.
Искам само да ви напомня, че такова преизчисление на пенсиите се случи 2000 г. И това трябваше да се случва на много по-кратък период, а не на седем години както сега, ако изобщо това се случи. (Шум и реплики в залата.) Двехилядната година се преизчислиха пенсиите – всички пенсии се преизчислиха върху средноосигурителния доход за 1999 г. И това, повтарям, трябваше да се случва много по-често.
Предполагам, че няма кой да отрече, че десните политици са тези, които се грижат за това гражданите на съответната държава да бъдат заможни граждани. А заможни граждани се постигат с разумни предложения и с разумно управление. Левите само консумират, а десните съзидават. И сега ние сме в процеса на вашата консумация, която е с огромен апетит. (Шум и реплики в залата.)
Господин Шопов, напълно съм съгласна с Вас. Така е, с огромния си резерв, с всички наши критики просто подкрепяме това, за да не сложим камък на шията на и без това давещите се пенсионери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Както добре знаете, когато има някакво смислено предложение, аз винаги ще го подкрепям, независимо от коя част на залата идва то. В същото време обаче не мога да приема някои тези, които се изказаха преди малко, а именно, че това са възможностите, това се прави в момента.
Вие добре знаете за конструктивните предложения, които внасяме постоянно със Стела Банкова. За разлика от други колеги ние винаги даваме алтернатива откъде да бъдат взети тези средства и тази алтернатива е съвсем разумна, уважаеми колеги. Ще ви дам няколко примера. Казвате, че пари за пенсии няма, пари за увеличение на пенсиите няма, че пенсиите трябва да се увеличат не от 1 януари, а от средата на годината, защото, пак ви казвам, пари няма. А в същото време трябва да отчетем, че инфлацията е изяла повече от половината от тази сума, която давате сега на пенсионерите. Това е факт, трябва да се отчете.
Трябва да се отчете, че пари могат да се намерят, и то не малко, и то не за увеличение от 10%, а за увеличение от 100 и 200% на българските пенсии. Аз ще ви дам няколко алтернативи, така както сме го предлагали във формата на законодателни инициативи, разбира се. Незабавно изтегляне от Ирак и прекратяване на участието в мисии в чужбина. Ето ви една смислена алтернатива. Досега само в Ирак са похарчени стотици милиони български левове. Защо те не могат да бъдат използвани за българските пенсионери, а трябва да бъдат използвани за подобни мисии, които, както добре знаете, обслужват интересите на чужди държави и чужди корпорации, ако трябва да бъда по-точен.
Бюджетният излишък вече се спомена – ще бъде близо 2 милиарда. Предложили сме мораториум върху сделките по превъоръжаване до разрешаването на тежките социални проблеми на българското общество. Ето ви друг ресурс. Ще ви спомена самолетите “Спартан”. Ще ви спомена проекта за закупуване на френски фрегати – около 700 милиона, за закупуване на “F 16” по нов друг проект и т.н., и т.н.
В Закона за бюджета вие знаете, че единственото предложение, което беше внесено в тази насока, беше отново с колегата Банкова - да вземем от военния бюджет 200 милиона и тази сума да бъде прехвърлена за Спешната медицинска помощ. Знаете, че тази помощ обслужва и българските пенсионери, тоест техните проблеми са пряко свързани с тази Спешна медицинска помощ. Не се прие от залата – вие знаете защо.
Няма да ви говоря тук отново, защото беше предложено премахването на ДДС върху лекарствата. Вие добре знаете в европейските страни каква е практиката – те се облагат между 0 и 5%. В една богата Англия лекарствата се облагат с 0%, а ние ги облагаме с 20%. Това също е пряко свързано със стандарта на българските пенсионери и невъзможността да закупуват елементарни животоспасяващи лекарства.
Знаете, предложили сме пълна ревизия на приватизационните сделки. Разваляне на тези криминални сделки, където се докаже, че те са криминални - ако трябва да бъда точен, почти всички са такива, ревизия на монополните цени на големите монополисти. Имам предвид БТК, енергоразпределителните дружества, топлофикациите. Ето това са конкретните начини. Всички тези неща ние сме ги предлагали. За съжаление те се отхвърлят от управляващото мнозинство. Мисля, че е време, предвид тежката и критична социална ситуация, да помислим именно в тази насока.
Завършвайки ще ви кажа: пари има достатъчно, колеги. Въпросът е ние да решим да ги вземем от там, където трябва, и да ги прехвърлим към българските пенсионери, които несъмнено са най-нуждаещите се в българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Христов? Не виждам.
Има думата господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, признавам си, че слушам и не вярвам на ушите си: така звучи дясната част, макар и в много проредял вид, като че намаляваме пенсиите. И тук се говори за едни символични суми. Много се извинявам, но все пак възрастни хора сме и трябва да си говорим сериозно. Става въпрос за 10%-но увеличение, което на годишна база прави над 450 млн. лв.
Госпожо Понева, кога го правихте това нещо? Става въпрос за 2000 г. Няма митинг, на който хората да не говорят за тази драматична 2000 г. Вас трябва да Ви е срам 2000 г. да ни я давате за пример за актуализация. Да, това беше актуализация. Обрахте хората по най-грозния начин. И сега всичките искания са тази несправедливост, която направихте през 2000 г., да бъде премахната. (Шум и реплики в залата.) Не можете по тези въпроси да станете и да говорите с открито лице точно вие.
Повтарям, става въпрос за увеличение на пенсиите с 450 млн. лв. на годишна база. И ако от “Атака” сте последователни, дайте да им ги увеличаваме. Дайте да направим протестен вот, такъв за какъвто говорите вие, тъй като непрекъснато правим някакви каламбури, така че да не може да се разбере за какво става въпрос. А става въпрос за нещо много просто.
Става тук господин Мартин Димитров и развива в продължение на две-три години една и съща абсурдна теза. Тази теза звучи така: дайте да намалим осигурителната тежест и да увеличим пенсиите с 30%. Всеки, който е ходил на училище, разбира, че трябва да имаш приходи в Пенсионния фонд, за да увеличиш пенсиите. Няма друг начин.
Какво е дереджето в момента? На един осигурен има горе-долу един пенсионер. Пенсионната тежест в момента е 23%. Върви огромен натиск да бъде свалена на 20%. Ако има начин да я свалим на 0%. Какво става!?
Ако се спазва това, за което говорите Вие, онази система, която правихте през 2000 г. и която прокламирахте, че трябва да бъде такава, беше осигурителят да осигури парите в НОИ и от тези пари да плащаме пенсиите. Такава трябваше да бъде системата, за това се правеше. Е, тогава как да намаляваме парите и да увеличаваме пенсиите? При сегашното положение при 23% осигурителна тежест и на един осигурен – един пенсионер, средната пенсия би трябвало да бъде около 23%. Това е жестоката истина и от нея няма къде да мръднем. И тук се вдигат други лозунги и тези лозунги – обръщам внимание на т.нар. лява опозиция – дайте да намалим осигурителната тежест още, да вземем от другите данъкоплатци и да дадем на пенсионерите. Да, но това е задължение на работодателя и на работещия, на онзи, който е осигурен. Защо да товарим всички други с тази тежест? Та това си е държавна помощ. Държавна помощ, която до голяма степен може да бъде преследвана от Европейската комисия.
И ви задавам въпроса: кой роди тази велика справедливост? Доходите от нула лева до 200 лв. ги облагаме с осигурителна тежест от 36%. Най-бедните! След това доходите от 200 лв. до 1400 лв. ги облагаме с осигурителна тежест от 36,5%. И на 1400 лв. казваме: “Благодарим ви, нямате вече ангажимент към социалните системи, няма да давате нито лев за социалните системи!”. Нито лев! За това нищо не казвате – нито “Атака”, нито дясната опозиция. Мълчите си! Обратното, ние внесохме предложение в бюджета за тази година да направим този праг поне 10 минимални работни заплати и да стане 1800 лв., в тази зала го торпилирахте. Предложението беше за увеличение, но беше торпилирано тук и остана от 1400 лв. Кажете ясно на българите: скъпи сънародници, пенсионните осигуровки, пенсиите се плащат от най-бедните и онези, които малко са се измъкнали от най-голямата бедност. Така е направената системата и няма воля тази система да бъде променена. Да не се лъжем! Иначе тук призивите са: дайте да изядем излишъка, той не бива да стои, дайте 30%, дайте 100%, дайте да ги дадем! И какво ще стане, като изядем фискалния резерв и излишъка? Ще побягнат инвеститорите. И тогава покритието на дефицита по текущата сметка няма да става с чужди инвестиции, а трябва да става от джоба на данъкоплатеца. И тогава ще стигнем до унгарското плашило за увеличаване на данъци и намаляване на заплати. Но разберете, скъпи колеги, в момента няма намаление на заплати, няма намаление на пенсии, има увеличение на заплати, увеличение на пенсии. За пръв път увеличението е с 10%. Кажете ми коя година увеличението е било с такъв процент през последните години, независимо от растежа.
Нека да погледнем реалностите и да си говорим спокойно като нормални възрастни хора, които мислят за това какво да направим реално. Хората отвън не слушат, хората ще чуят какво сме им казали, когато отидат да си получат парите. А като получат парите, ще разберат, че пенсията им е увеличена с 10%. Това е истината, няма друга истина. От следващата година върху тези 10% ще има ново увеличение, аз се надявам, поне с толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Димитров, продължавате да говорите за 10%, та за 10%. Вижте сега, за 8,5% говорихме и спорихме, когато правихме държавния бюджет за 2007 г. В момента въпросът е за 1,5%. Така че недейте си приписва втори път заслугата. Тогава си приписахте заслуга веднъж за 8,5%. Не може с една пита да се прави два пъти помен. В момента говорим за 1,5%. И като Ви слушам, все повече се убеждавам, че сте влезли в чисто монетарния тип мислене на Международния валутен фонд. Трайно и на Вас, и на БСП ви е заседнало в главите онова порочно мислене, което беше наложено от Международния валутен фонд, което съществуваше и преди да дойдат те в България преди 10 години, което като че ли намира панацеята на всички проблеми чисто финансово, бюджетно, с малко увеличаване на прага с 1%, с 2%, високите етажи... Не, ние от “Атака” не считаме, че с тези бюджетни флик-флакове и с 1% за горните или долните етажи на доходите нещата ще се променят съществено в държавата, с чисто бюджетно монетарни методи. Ние имаме друго схващане, съвсем различно, за промяната на нещата, за връзването на държавния бюджет, за по-големи постъпления в държавния бюджет, за тръгване на българската икономика с бързи темпове нагоре. И те са структурни, те са по същество, те не са монетарно бюджетни, те не са фискални методи, господин Димитров. А това е за спиране на мощните потоци, не потоци, а реки на изтичане на българския ресурс, на българските активи чрез несъбиране на пари оттам, откъдето те трябва да дойдат, с продаване на български държавни активи, с нахлуването урбулешки, както казах преди малко, на чужди компании, вземането на монополи, на държавни активи, с харчове в чужбина за неприсъщи нужди. Ето по този начин трябва да се решат нещата, а не с това чисто монетарно бюджетно мислене, на което явно Вие сте привърженик и което ви е обхванало всички вас от БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, инвеститорите бягат от България не заради размера на излишъка, а заради корупцията, която се шири в страната.
Колкото до 2000 г., очевидно е удобно човек да има къса памет, но все пак седем години назад би трябвало да си спомните. При преизчислението в 2000 г. няма нито една намалена пенсия. Намерете един човек, който да ви покаже такъв документ, и го доведете тук! Много ви се моля, опитайте да направите това преди да спекулирате от трибуната на парламента! Седем години системата е същата. Сменете я, след като не ви харесва! Сменете я! Но нищо по-добро не можете да направите. А в 2000 г. при какви условия сме направили преизчисление? При изтърбушена хазна от вашето управление, при изнесен пенсионен фонд от вашата майка-кърмилница БКП. Вие доведохте държавата до такова тежко състояние, от което управлението на Иван Костов я измъкна. И на всичкото отгоре критикувате тези години - единствените, в които българският народ пое глътка въздух. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – заповядайте господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, колко души в България вземат над 1400 лв. месечен доход? Аз не смятам, че облагането на тези хора ще реши въпроса с приходната част в НОИ за увеличаване на пенсиите. Знаете много добре, че този въпрос ще се реши, когато в частния сектор започнат да осигуряват заетите на реалните им доходи. А това може да стане, ако държавата изпълни своите контролни функции и принуди частните фирми да осигуряват заетите върху реалните им доходи. Тогава бюджетът на Националния осигурителен институт ще бъде съвсем друг и може би не с 30%, с 50% могат да се увеличат пенсиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашата дуплика, господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря ви.
Господин Шопов, разговорът, който водим с Вас, би бил нормален, ако говорим: ето в НОИ имат такива приходи и тези приходи позволяват да увеличим пенсиите с 30%, с 80%, да ги удвоим и така нататък. Вие непрекъснато говорите за две различни неща, вие искате да сменим системата – “Бисмарк” или “Бевъричи”. Да, това също е възможен подход – да нулираме пенсионната вноска и да кажем: пенсиите ще вървят от данъците на всички хора. Възможно е. Но не такава система беше направена. Беше направена система, в която се твърдеше, че от постъпленията в НОИ ще вървят пенсиите. Така че това, за което ратувате Вие, няма никакво отношение към въпроса, който обсъждаме в момента.
Госпожо Понева, гледам Ви, че и от място не Ви дава мира. По тази тематика е хубаво с фередже да излизате. Не че не сте симпатична като човек, обратното, но Вие представлявате политическата сила, която създаде тези скандали. Тя зареди обществото със скандали за дълги години и аз Ви благодаря за призива да ги коригираме. Надявам се, че и Вие сте прочели конгресните ни документи и че искаме тази Ваша мнима справедливост да я коригираме до 1 октомври 2009 г. Да слезем от вашите сини коне и да кажем на българските пенсионери: спокойно, онова, което господин Иван Костов направи, вече го няма и не съществува. Така че нямаме различия. Подкрепям Ви, че тази несправедливост трябва да бъде отстранена. (Ръкопляскания от КБ.)
Искам да кажа и две думи за това колко човека получават над 1400 лв. Тук опираме до по-големия въпрос – колко човека реално получават над 1400 лв.? Да кажем, че в момента и аз, и Вие не можем да отговорим, но върху тези, които получават от 1 януари т.г., разчетите бяха да влязат в бюджета на НОИ, не на Афганистан, Пакистан и т.н. В бюджета на НОИ да влязат 18,5 милиона.
В тази пленарна зала за голямо съжаление и вашата политическа сила не подкрепи това предложение. Ако изсветлим доходите, ще се окаже, че са доста хората, които получават над 1400 лв. Това са сериозни пари за НОИ. Това са реалностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на министъра на труда и социалната политика госпожа Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Намирам за съвсем нормален един такъв разгорещен дебат, когато става въпрос за такива чувствителни теми, каквито са въпросите, свързани със стандарта на живот на българските пенсионери. Не защото нямаме основание да говорим, а защото понякога в един такъв спор се вижда и това, че може би по някои теми ще ни се доближат позициите, така че да станат факт на тази пленарна зала, за което лично ние бихме се радвали изключително много.
Тук бяха казани доста неща. Няма да повтарям цифрите, които бяха споделени от различни страни на залата. Много бих искала, когато говорим за пенсии и когато говорим за това 10-процентно или в случая намаление с 1,5% над предвиденото, да кажем защо.
Тази пленарна зала е гласувала закон. В него е казано, че пенсиите се осъвременяват от 1 юли по швейцарското правило - 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от ръста на цените или от инфлацията.
На базата на разчетите за изпълнението на 2006 г. беше предвидено инфлацията да бъде 6,1%. Оказа се, че инфлацията е 7,36%. Това налага да се съобразим с този ръст и съответно това да рефлектира върху тези 50%. Това го казахме още в началото на годината с прогнозните информации и казахме, че ще го направим тогава, когато направим преглед, видим как върви изпълнението на приходната част на държавното обществено осигуряване – бюджета и прави чест на колегите, които работят в тази система, че е повишена и събираемостта, че са намалени и разходите, и че имаме възможност да дадем не 8,5%, а 10-процентно увеличение. Комулативно това за половин година, тоест от 1 юли до края на годината означава 213 млн. 200 хил. лв. Така че нека да не ги забравяме тези неща.
Много бих искала да припомня на залата, че когато направихме първия бюджет 2006 г. минималната пенсия беше 69 лв., а сега става 93,50 лв. – ръст с 35,5%. Средната пенсия беше 132 лв., сега става 168 лв., което е ръст с над 24% или средно всеки български пенсионер за период от 18 месеца, забележете, говоря от януари 2006 г., ще получи увеличение над 32-33 лв.
Всеки лев, даден на пенсионерите, е 2 млн. 500 хил. лв. месечно. За тези тридесет и няколко лева са дадени над 75 млн. лв. месечно. Тези над 75 млн. лв. месечно, комулативно за 12 месеца правят над 900 млн. лв., тоест това управляващо мнозинство, това правителство е направило всичко възможно, че в рамките на 18 месеца да даде допълнително за увеличение над 900 млн. лв. Това не е достатъчно. И ние искаме повече. Повярвайте, аз съм един от хората, които искаме да се даде в действителност. Господин Шопов каза – ние искаме да дадем. Кажете колко, господин Шопов? Кажете – още по 100 лв., още по 30 лв., още по 20 лв., но когато Вие заставате на тази трибуна, част от лидерите на “Атака”, добре е да си спомним, че в началото на промените в България Вие бяхте в авангарда не на строители на съвременна България, а нарушители на съвременна България. Така че нека да се опитаме когато говорим за болките и проблемите на тези хора, да бъдем достатъчно справедливи. Тук Вашият колега господин Попов каза “Вие обещахте 160 лв. минимална пенсия до края на мандата”. Аз казвам какво е направено за минималната пенсия за 18 месеца – 35,5%.
Ще направим всичко възможно и ще ви кажа защо правим всичко възможно и къде се преплитат всички онези неща, които се говореха на тази трибуна. Да, нека да намалим осигурителната тежест с още 3-процентни пункта. Аз съм съгласна, но сега вървят тежки преговори с работодателите да увеличим осигурителните прагове не с 10, не с 12, а с 25%, и когато увеличим осигурителните прагове с 25% и икономиката излезе на светло, и когато вие наслагате граници кой колко да плаща и всички да плащаме солидарно към тази солидарна система, солидарния стълб, тогава имаме възможност да кажем: да ето изпълняваме и следващата стъпка – осъвременяване на пенсиите, които са отпуснати до 2000 г.
Нека да минем и по-нататък, защото ние с вас ще спорим по тези теми. Всичко ли ще осъвременим? Всички пенсии ли ще преизчислим до 2000 г. за трудов стаж или ще изчислим само за реалния трудов стаж? Нека да коментираме и това. Това са все теми, които стоят за решаване. Защо, когато сега се прави една реална стъпка с усилията на институциите, които са направили необходимото, за да преизпълнят приходната част на този етап и да намалят разходната част в НОИ и на разходите за тези няколко месеца, които дават възможност да се увеличат пенсиите, тук се поставя толкова остро въпросът? Лично аз се учудвам – 93,50 лв. минимална пенсия срещу 69 лв. преди 18 месеца. Сто шестдесет и осем лева средна пенсия срещу 132 лв. преди 18 месеца. Четиристотин и деветдесет лева максимална пенсия срещу 455 лв. преди 18 месеца. Малко ли е? Нека да бъдем справедливи.
Още нещо искам да поставя за размисъл на всички нас тук в тази зала. Средна пенсия 168 лв. – това е чиста сума, която получава българският пенсионер, разбира се, не всички, защото това е средната. Има ли средно българско и колко са средните български семейства, примерно едно четиричленно семейство, което има на член от семейството чисто 168 лв.?
Пак повтарям, за да се запомни, аз повтарям много пъти тук в тази зала, за да се знае все пак какво правим, защото вие питате къде са парите, като към тези суми на хората в пенсионна възраст се дават половин милиард лева, вие сте ги гласували, допълнително за енергийни помощи, за лекарства, за транспортни разходи, социално подпомагане.
За тези 500 милиона или половин милиард не се включват допълнителните социални услуги, които се правят за пенсионерите. Разкрити са над 400 обекта, които са свързани със социалното подпомагане и обгрижване на хората през деня или през целия им период, през който те живеят тук в страната ни в тези условия. Условия такива, каквито ние сме създали.
Трябва действително да направим необходимото да изсветлее икономиката – да. И всички тук сме ангажирани в това отношение, включително и пенсионерите, когато отидат да си купят киселото мляко - да си искат фискалния бон, когато отидат да си премерят кръвното - да си поискат фискалния бон от джипито, защото това също е елемент, който създава напрежение и не ни дава възможност да реализираме по-високи приходи в държавното обществено осигуряване и да дадем по-високи пенсии.
Искам да благодаря на всички вас, които за такъв кратък период от време успяхте да мобилизирате двете комисии да гласувате, и разбира се, да благодаря на тези, които ще подкрепят това решение. Искрено се надявам, че дебатът за по-скорошното осъвременяване на старите пенсии, тези до 2000 г. и поетапно за останалите, ще го водим интензивно, за да можем да го направим още в рамките на тази година и при възможности в рамките на този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Първото нещо, което искам да кажа, е да повторя признанието на министър Масларова, че инфлацията е над 7%. Ние предлагаме 10% увеличение на пенсиите, тоест получава се някъде към 2-2,5% фактическо увеличение на пенсиите.
Искам да кажа какво тежи, с какво е обременено това увеличение на пенсиите от 2-2,5% - с шоково увеличение, непрекъснато увеличение на цените на тока и парното, с драстично поскъпване на хранителните продукти, с високи цени на лекарствата. Неслучайно преди малко споменах, че всеки четвърти българин вече няма достъп до лекарства. Също така една доста чувствителна инфлация. Всичко това се стоварва с най-голяма тежест върху българските пенсионери.
Всички досега говорехме за 10%, но моля ви, колеги, нека да назовем какво означават тези проценти. Това са 7-8 лв. Говоря така, както пенсионерите по време на приемните ми дни са идвали при мен и са разсъждавали: стига с тези проценти, вие ни давате 7-8 лв. Аз се срамувам от това увеличение, което ще дадем. Разбира се, че ще го подкрепя.
Уважаеми колеги, в словата на всички от управляващата коалиция досега водеща беше тезата, че няма пари. Кажете ми коя морална подбуда ви води да освободите хазарта от данък, а да обложите лекарствата с данък, като най-потърпевши от свръхвисоката цена на лекарствата са именно българските пенсионери? Защо забравяте европейската практика, където данък лекарства е между 0 и 5%? В една Англия има нула процента върху лекарствата.
Още нещо, вече се спомена, да не повтарям, но ми се иска да поразсъждавате върху това – никой не намира смелост да каже, че е време да започнем да разсъждаваме докога ще продължаваме да даваме над 1 милиард в иракската война, в мисията в Афганистан? Там има пълен консенсус сред управляващите и в същото време, когато дойде дума за увеличаване на пенсиите, винаги се казва: с толкова разполагаме, нямаме повече пари, това са средствата, които можем да отделим.
Още нещо ще ви кажа, което също говори за двоен стандарт. Намалихме корпоративния данък. В същото време корпоративният данък в България е 10%, а в Германия е 38%, тоест вероятно философията на това управление е да прави богатите по-богати и бедните по-бедни.
Сутринта, когато предложих отново и се надявах на вашата социална чувствителност да отменим данъка върху лекарствата, припомних едни знаменателни изказвания на министър-председателя и на социалния министър. Министър-председателят Сергей Станишев признава, че данък ДДС върху лекарствата е изключително антисоциален по своя характер и затруднява достъпа на българските граждани до и без това скъпите лекарства. На същата теза е и министър Масларова. Не мога да разбера как тези две изказвания се връзват с вашето нежелание да вникнете в символичното повишение, което ние даваме?
Уважаеми колеги, вероятно също сте чували българските пенсионери, те казват, че това е гавра, че това е толкова символично, че просто биха дори върнали тези проценти. Изразяват се така: това са две бучки сирене, едната от които инфлацията вече е изяла.
Аз мисля, че е дошло време да започнем да разсъждаваме върху местата, при които потъват стотици милиони левове. Защо да не поставим на дебат да се спре източването на пари в Ирак, в Афганистан, да се сложи ред в галопиращите цени на тока и парното? Ако ние намерим тази смелост и започнем върху това да разсъждаваме, ако спрем да служим на чужди корпоративни нефтени, военни интереси в Ирак и Афганистан и върнем тези пари в България, уверявам ви, че ще има възможност за едно чувствително увеличаване на пенсиите.
Така че, уважаеми колеги, моля за вашето желание да дебатираме за стотиците милиони, които изтичат в Ирак и Афганистан, а в същото време тук се чудим как и откъде да намерим пари за българските пенсионери.
Ще подкрепя това, но не приемам тезата, че разполагаме с толкова пари.
Искам тук едно обяснение в морален план: коя морална позиция ви кара да отделяте над 1 милиард за Ирак и Афганистан, а да не можем да отделим достатъчна сума, за да могат българските пенсионери да преживеят?
Умолявам ви, не само българските пенсионери, българските деца започнаха да се самоубиват вече от мизерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, моля Ви!
СТЕЛА БАНКОВА: Спомняте си онова момченце от Пловдив, което се самоуби именно от мизерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, лишавате Ваша колежка от изказване.
СТЕЛА БАНКОВА: Е, докога? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Капон. Нали искахте думата? (Реплики от народния представител Мария Капон.)
Госпожа Масларова помоли да бъде извинена, тъй като е докладчик в Министерския съвет по законопроект, който ще разглеждаме в Народното събрание. При друг случай би останала, независимо че има заседание на Министерския съвет.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Получава се така: въпреки че независимите народни представители са повече от парламентарните групи, имат по-малко време от всички.
Уважаеми колеги, наистина въпросът за пенсионерите е сложен. Не знам в тази зала колко пенсионери има, но аз съм един от тях. Ще ви кажа, че сега този, който се пенсионира на моята длъжност, взема два пъти повече пенсия, отколкото аз, когато се пенсионирах преди пет години. А тези, които се пенсионираха пет години преди мен, вземат два пъти по-малко от мен. Трябва да ви стане ясно, че това не може да продължава така.
Тази пенсионна система не е нормална. Не може човек на 45 години първа категория труд да излезе в пенсия и след 5-10-15 години да взема минимална пенсия, като този, който с никакви средства не е осигурявал държавата. Не гледайте низовата стойност на пенсията – 90 ли е, 100 ли е, 200 ли е. Този, който си е плащал вноските, трябва да си получава необходимото за цял живот, докато е жив. Ние ги сриваме и затова пенсионерите се надигат. Не с проценти, а трябва да осъвременим пенсиите така, че този, който е плащал осигуровки през необходимото количество време за пенсиониране, да получава до края на живота си необходимата пенсия, която му се полага, а ние сриваме тези пенсии. Има парадокси: който въобще няма трудов стаж, не е осигуряван, взема пенсия колкото един генерал, пенсиониран преди 15 години, който е дал 30 или повече години служба в Българската армия. Това е истината за пенсионерите.
Недейте да говорите с проценти. Трябва да има стойности – кой работил, кой не работил и да получава пенсия, полагаща му се за положения труд. Това е. Върху това трябва да помисли Народното събрание, а не да гледаме с колко процента, а пъти трябва да се увеличат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ще продължим с няколко минути преди почивката. Струва ми се, че дискусията трябва да продължи.
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз искам да говоря единствено и само по този законопроект, защото той предвижда изменение, а не допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Става въпрос за тази промяна, която дава възможност за 1,5%.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че тази промяна води след себе си до промени в размера на девет вида пенсии. Ако искате, мога да ви ги кажа: пенсия за осигурителен стаж и възраст; пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; пенсия за инвалидност поради общо заболяване при намалена работоспособност; наследствени пенсии; социална пенсия за старост – няма да изреждам всичките. Девет вида пенсии, които се променят. Така че, когато говорим за осъвременяване на пенсиите, трябва да сме наясно, че променяме девет вида пенсии, които се отпускат по българското законодателство.
Само няколко думи за това, което се каза в тази зала – има или няма пари. Тази дискусия никога не може да бъде изчерпана нито в рамките на едно заседание, нито в рамките на един пленарен ден, ако щете. Защо? Защото е важно да се знае, че когато се осъвременяват пенсиите, трябва да се знае с какъв финансов ресурс разполагаме. И ако източникът за този финансов ресурс е от осигурителни вноски и от данъци, ако ние държим да променим системата и да направим от гледна точка на финансирането смесена система, тогава на преден план възниква един друг въпрос: аз, осигуреният български гражданин, плащам осигурителни вноски за фонд “Пенсии”. В следващия момент се налага да плащам още един път от данъци за осъвременяването на пенсии. Това е така нареченият въпрос за двойната цена.
Само две изречения за това, което беше казано тук няколко пъти – за прословутата несправедливост. Преди малко господин Тодоров каза нещо, което е изключително важно и трябва да се разбере веднъж завинаги. То е казвано тук многократно от господин Христосков и от много колеги. Господин Тодоров, ако Вие сте се пенсионирал примерно преди пет години – това не е толкова важно, или преди 2000 г., което е още по-важно, ако сте се пенсионирал тогава, Вашият осигурителен принос, който има съответната тежест при формулата за изчисляване размера на пенсията, е бил един, определен към този момент, към тези икономически условия, към възможностите на икономиката на България и към възможностите на заплатите и осигурителните вноски, респективно осигурителният принос към онзи момент. Сега, ако Вашият колега, който е работил на същата Ваша длъжност, ако щете, има много по-голям осигурителен принос от Вашия осигурителен принос, Вие искате и той, и Вие да вземете една и съща пенсия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Разбира се.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако обществото е съгласно за това, аз нямам нищо против. Това е една дискусия – преди малко госпожа Масларова каза, която е изключително важна и в нея трябва да се участва с аргументи, с разчети, бих казал, със сериозни аргументи.
Но аз искам да се върна към нещо, което прозвуча в тази зала – всички в България, включително и народните представители, са за увеличение на размера на пенсиите. Аз досега не съм видял нито политическа сила, нито народни представители, които да са се обявили против каквото и да е увеличаване размера на пенсиите. За съжаление, днес видях такава политическа сила. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Адемов? Няма.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам за приключена дискусията по законопроекта на първо четене. Той ще бъде подложен на гласуване утре в началото на пленарния ден. Както чухте от доклада на господин Адемов, предлага се да има гласуване и на второ четене. Навярно ще бъде направено и процедурно предложение.
Обявявам почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди да преминем към т. 2 от дневния ред, моля да поздравим господин Ицхак Зив - заместник-председател на израелския Кнесет, който току-що влиза на балкона, заедно с придружаващата го делегация. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват госта.)

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносители са Министерският съвет, господин Лъчезар Иванов и група народни представители, господин Иван Костов и група народни представители.
По този законопроект водеща е Комисията по здравеопазването.
Господин Китов, моля да представите доклада.
Има молба от господин Лъчезар Иванов в качеството си на вносител първи да представи законопроекта, защото има спешен ангажимент. Моля да се съобразите с това негово желание. Ще дам думата на него.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: То е и логически, защото той е първи по внасяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, подредени са по друга последователност.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя едно процедурно предложение да бъдат допуснати в залата д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, и г-жа Веселина Мандраджиева – началник на отдел “Административни актове и договори” в Министерство на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, регистрирайте се, за да можем да проведем това процедурно гласуване.
Моля, гласувайте допускането в залата на представителите на Министерството на здравеопазването.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:

“Доклад
за първо гласуване
относно законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за лечебните заведения: № 602-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.; № 754-01-47,
внесен от Лъчезар Иванов и група народни представители на 15 март 2007 г.; № 754-01-58, внесен от народните представители Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 г.
В свое редовно заседание, проведено на 7 юни 2007 г. Комисията по здравеопазването разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, така както бяха прочетени преди малко.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите, заместник-министъра на здравеопазването д-р Атанас Додов, представителите на Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации в здравеопазването, експерти от Министерството на здравеопазването, представители на академичната общност.
І. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 602-01-104, внесен в Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.
Законопроектът предлага три групи изменения и допълнения:
1. Произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз с оглед осигуряване на свободата на установяване и предоставяне на нефинансови услуги: предлага се лицата, регистрирани като дружества по законодателството на държави-членки или държава-страна по Споразумението за европейско икономическо пространство да могат да извършват лечебна дейност след регистрация или разрешение при условията и по реда на Закона за лечебните заведения както местните лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите;
2. Произтичащи от изменения и допълнения в Закона за устройство на територията;
3. Произтичащи от необходимостта от усъвършенстване на уредбата относно специализираните звена в съответните центрове: предвижда се възможността в медицинските, медико-стоматологичните и диагностично-консултативните центрове да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно оказват общи и специализирани акушерски грижи.
Въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване “за”, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 602-01-104, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2006 г.
ІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 754-01-47, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 15 март т.г.
Законопроектът е мотивиран от необходимостта да се синхронизира правният статут на университетските болници с европейска практика, като се предвижда те да не са търговски дружества, да се отстрани конфликтът на интереси между университетите и университетските болници, да се прилага по-пълноценно Законът за висшето образование при провеждане на конкурси в университетските болници, да се усъвършенства механизмът за финансиране на университетските болници и да се възстанови връзката между университетите и университетските болници чрез преминаването на болниците под ръководството на ректорите на медицинските университети.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерство на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, както и на заместник-ректора на Медицинския университет – София, проф. Тодор Пеев. По време на дискусията бяха изказани следните становища:
- мотивите на вносителя в частта относно необходимостта от създаването на специален статут за университетските болници са основателни. Това се налага поради специфичните дейности, с които те са натоварени, наличието на персонал, свързан с преподаването, необходимостта от прием на пациенти със специфични диагнози, удължаването на болничния престой с учебна цел и други особености на вътрешния ред и процесите на диагностика и лечението, свързано с обучението;
- идеята за промяна в статута и финансирането на университетските болници бе инициирана от Съвета на ректорите на медицинските училища по време на неколкократни работни срещи;
- медицинските университети в момента срещат редица затруднения поради двойственост във ведомствената компетентност – Министерството на образованието и науката контролира и финансира дейностите по обучението на медицинските специалисти, Министерството на здравеопазването е принципал на университетските болници и контролира медицинската  дейност в тях. Според Закона за висшето образование ректорът е работодател на всички преподаватели, като в същото време основният им трудов договор е в лечебното заведение – търговско дружество.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 5, без “против” и “въздържали се” 7, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за лечебните заведения № 754-01-47, внесен от колегата Лъчезар Иванов и група народни представители на 15 март 2007 г.
ІІІ. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 754-01-58, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 г.
Със законопроекта се предлагат промени на общо четири направления:
1. Предлага се индивидуалните практики за първична и специализирана медицинска помощ да се учредяват като търговски дружества, диспансерите да се преобразуват лечебни заведения за болнична или доболнична помощ в зависимост от това дали разполагат с легла, да се премахне разграничението на многопрофилни и специализирани болници и да се премине към класификация на болниците на базата на планов и спешен прием, както и да се заличи деленето на районни, областни, междуобластни и национални болници;
2. Законопроектът предвижда замяна на режима на акредитация със сертификация по ИСО;
3. Предлага се промяна в реда на предоставянето на държавни субсидии на лечебните заведения;
4. Законопроектът разрешава приватизация на лечебните заведения като предвижда преференциално участие за медицинския персонал, който да закупи лечебното заведение без търг или конкурс по пазарна оценка. Предвижда се решение за приватизация на лечебното заведение или обособена част от него да се вземе от собственика – държавата или общината.
Членовете на Комисията по здравеопазването бяха запознати с мотивите на вносителя и становищата на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Министерството на икономиката и енергетиката.
По време на дискусията от народните представители бяха изказани следните мнения:
- вносителите предлагат съществени промени в организацията на здравната система в България и анализ на необходимостта от такива, която трябва да залегне в основата на дебата на законопроекта. Многочислени и разнопосочни предложения за промени в статута, организацията, финансирането и дейността на лечебните заведения, лансирани напоследък, поставят въпроса дали не е уместно да бъде изготвен и приет специален закон за статута на лечебните заведения;
- многократното отлагане на стартирането на процеса на приватизация в здравеопазването спира структурната реформа в отрасъла и правителството следва да изкаже категоричната си позиция по въпроса;
- необходимостта от промяна в критериите за класифициране на болниците и методика на акредитацията е налице и по тези въпроси следва да се търси широк политически консенсус.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати “за” – 2 гласа, “против” – 5 гласа, “въздържали се” – 3 гласа, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения № 754‑01-58, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов, за представянето на доклада.
Господин Иванов, имате думата, за да представите законопроекта, на който сте вносител заедно с група народни представители.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание съм представил законопроект, който цели да се усъвършенства законодателната уредба за университетските болници. Бих искал да кажа, че в този законопроект няма абсолютно никакъв политически момент, а той ще даде възможност на нашите университетски болници да придобият онзи авторитет, какъвто нашето здравеопазване имаше преди в страните от Европейския съюз.
Сега съществуващата нормативна уредба урежда университетските болници да са търговски дружества. Сами разбирате, че по смисъла на закона едното изключва другото. За какво говоря? Всички работещи в университетските болници са на основен трудов договор към търговското дружество, а на допълнителен договор като преподаватели. С други думи, всички работещи в университетските болници трябва да заработят своята заплата в рамките на работния ден, а като допълнителен договор е обучението на студенти. Сами разбирате, че обучението на студентите не се извършва единствено и само в аудиториите, както е в други дисциплини. Съвременното обучение на студентите по медицина и дентална фармация с трите специалности не могат да се извършват единствено и само от аудиториите. Те трябва да бъдат извършвани до леглото на болния. Съвременното лечение на пациентите изисква познания от бъдещите лекари, които да бъдат добре запознати с практическата част.
Един изключително важен момент, на който бих искал да заостря вашето внимание, е сблъсъкът на интересите между университетската болница и търговското дружество. Аз предлагам нашите университетски болници да се приведат в унисон с европейската практика, както е във всички нормални европейски страни.
Свободата на университетите и независимостта на университетите е изключително важна. Тук застъпваме един много съществен проблем, а именно проблема медицинските университети безпрепятствено да могат да закупуват медицинска апаратура за нуждите на обучението на студентите.
Друг важен момент е да се възстанови нормалното йерархично ръководство на университетските болници на Медицинския университет.
Един от най-важните проблеми на здравеопазването е проблемът за финансирането. Тук бих искал да заостря вашето внимание, че проблемът за финансирането на европейските болници е изключително важен. Какво ще се случи, ако действително дадем тази промяна на закона? Университетските болници ще имат възможност да се финансират един път от Министерството на здравеопазването, втори път да се финансират от Министерството на образованието и всъщност да могат да финансират своя бюджет и чрез клиничните пътеки. По този начин ще се даде възможност за едно допълнително финансиране на нашите университетски болници.
В заключение считам, че законопроектът като цяло има своите слабости, има някои несъвършенства, но аз бих искал да се вгледате внимателно във философията и смисъла на този законопроект. Обществото се нуждае от този законопроект и в потвърждение на това бих искал да кажа, че на срещите, които бяха осъществени с ректорите на университетските болници, министърът на здравеопазването категорично заяви, че нашата страна се нуждае от такъв законопроект, но е необходимо финансиране.
По законопроекта, който аз представям, заключението на Министерството на финансите е положително. Ние имаме положителна оценка за финансирането на този законопроект. Така че аз апелирам към вас и се обръщам предимно към Парламентарната група на Коалиция за България да подкрепят този законопроект, виждайки и тяхното желание от последния конгрес именно точно за такава реформа, която е изключително важна за нашата страна, в частност за университетските болници и обучението на нашите студенти. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Паница, заповядайте, за да представите третия законопроект.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, настоящият законопроект е опит за усъвършенстване на нормативната уредба след натрупания опит от неговото прилагане. Основна цел е подобряване на конкурентната среда между лечебните заведения, което е предпоставка за повишаване на качеството на медицинските услуги и същевременно намаляване на разходите за тяхното извършване.
Нашият законопроект е в няколко насоки, но основен акцент в него е разрешаване на приватизацията на лечебните заведения, а приватизацията на лечебните заведения е основен елемент от структурната реформа. Тази структурна реформа е блокирана до голяма степен от това, че вече шеста година приватизацията на лечебните заведения е блокирана. Крайно време е да се разбере, че блокирането на приватизацията на лечебните заведения стопира целия процес за нормалния ход за развитие на едно здравеопазване, към което всички се стремим.
Трябва да кажа, че преди година, година и два месеца приблизително нашата парламентарна група предложи и внесе проект за приватизация на лечебните заведения, който беше отхвърлен от Министерството на здравеопазването със следния мотив: “Да, има нужда от приватизация на лечебните заведения, но ние трябва да изгладим тези ваши предложения и след около 5-6 месеца да ги внесем”. Минаха не 5-6 месеца, а 12‑14 месеца и нищо не е внесено. Както виждаме от това, което предлага като коментар Министерството на здравеопазването, пак не са съгласни с настоящото предложение.
Този процес на агония около тази сага за приватизация на лечебните заведения ще изиграе лоша шега на управляващите. Колкото по-скоро го разберете това, толкова по-добре. Нашето предложение предвижда преференциално участие в приватизацията за медицински персонал, който може да закупи лечебното заведение без търг или конкурс по пазарна оценка. Предвиден е 30-дневен срок след обнародване и приватизационна оценка, в който търговското дружество е създадено от работещи лекари, като целият медицински персонал трябва да заяви намерение за приватизация. В противен случай лечебното заведение се приватизира по общия ред, предвиден в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Има един голям мит около проблема с приватизацията, че, видите ли, отпуши ли се процесът, ще настъпи безконтролно приватизиране. Изобщо няма такова нещо. В закона, който предлагаме, ясно се каза, че собственикът – принципал на лечебното заведение, било държавата или общината, решава дали да се приватизира или не. Този страх е абсолютно излишен.
Законопроектът не задължава, но дава право на собственика да вземе решение за приватизация, както казах, включително и на обособени части от лечебното заведение по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Друг момент от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който предлагаме, е, че съществуващото разделяне на болниците за активно лечение на специализирани и многопрофилни в момента е схематично и без особена практическа стойност. Съществува проблем за болници, които примерно имат две клиники и нямат необходимия минимум от четири такива, но не могат да се нарекат болници за активно лечение. Тези болници не могат да се класифицират по досегашната нормативна уредба. Ние предлагаме друг тип на класификация – съобразно осъществявания прием на спешни случаи или не. Целта е да се постигне диференциация в тяхното заплащане, защото е известно, че разходите за спешни случаи са много по-големи.
Същевременно в нашия законопроект предлагаме да отпадне възможността Министерският съвет да притежава свои лечебни заведения, защото няма специфична нужда, която да бъде покривана от тях. Така е в цяла Европа, в която сме вече.
Предлагаме също така акредитацията да се замени със сертифициране по международните стандарти на ИСО. Тези, които са вътре в системата – виждам в залата няколко души, знаят какво представлява акредитацията на нашите български болнични заведения – наистина пародия, при която петзвездната оценка е почти поголовна. Но ако се развъртите и пообиколите малко някои по-странични помещения на тази болница, ще видите, че това е една клоака от миязми и мръсотия и тя има петзвездна оценка. Ще видите, че апаратурата е рухнала и няма реално покритие за тази петзвездна оценка. Ще видите и много други неща. Всеизвестно е как става акредитацията – след едноседмични банкети, които завършват с много висока оценка.
Предлагаме стандартизацията по ИСО, тъй като е в контекста на пълноправното ни членство в Европейския съюз, а и предвид нейната международна валидност.
Считаме, че тези моменти, които изложих в настоящото експозе, са достатъчни, за да предложа на уважаемите колеги да подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от господин Иван Костов и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по трите законопроекта.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание са три законопроекта, които макар и на пръв поглед да са различни, касаят една и съща материя, касаят изключително важни неща в сферата на здравеопазването.
Що се отнася до законопроекта на Министерския съвет, той безспорно произтича от нашите ангажименти за присъединяване. Те са част от процедурата по синхронизиране на нашето законодателство. Именно затова той не предизвика никакви различия у всички представители на различните парламентарни групи.
Бяха поставени въпроси към министерството да има предвид особено в частта със самостоятелната дейност на акушерките дейностите им да бъдат добре разписани. Господин Додов, смята се, че така ще бъдат избегнати известни проблеми, които се наблюдават в Западна Европа. Там голяма част от наблюдението, включително на родилките, е оставено на акушерките. Случва се така, че бременна жена, включително лекар в същата система, е прегледана от лекар на седмия ден. Става дума за Англия, не за България. Добре е да разпишем тяхната самостоятелна дейност, така че да им се даде възможност, както се изисква от европейското законодателство, те да работят в рамките на своята компетентност. Мисля, че по другите области законопроектът е абсолютно наложително да бъде приет, няма никакви противоречия. Той трябва да бъде подкрепен.
Що се отнася до втория законопроект на господин Лъчезар Иванов, на който и аз съм съвносител, искам да кажа следното. Тази идея не е измислена нито от господин Иванов, нито от мен и останалите колеги съвносители. Това е идея, която се дискутира на няколко съвещания на Съвета на ректорите в присъствието както на министъра на образованието, така и на министъра на здравеопазването, подчертавам това. Стигна се до общо съгласие по въпроса.
Това произтича и от следния факт. Наистина университетските болници са натоварени със специфична функция, която включва практическото обучение на студентите по медицина, което налага задържане на тематични болни по-дълго време, отколкото се получават средства по клиничните пътеки; наличието на повече и по-квалифициран персонал, което утежнява частта в заплащането на труда. Не на последно място, това изисква поддържане на специфични катедри, които, за да бъдат такива, трябва да имат минимум брой хабилитирани лица, което безспорно също натоварва финансирането на университетските болници, каквото те получават само и единствено от пътеките.
Не само това, тук възникна и въпросът за казуса „Пирогов”, който е не само университетска болница. Той е натоварен със свои специфични функции, а именно – специфична спешност, нито една друга болница не е организирана така. При това организиране на спешността се получава с 30 процента повече персонал, при които има намалено работно време заради спецификата, удължена отпуска. Когато на определени лечебни заведения, уважаеми колеги, без значение дали са университетски болници, дали е национален център по спешна медицина, ги натоварваш с организация, която изисква определени функции и определена структура, ти не можеш да ги оставиш. Той не трябва да бъде оставян да бъде финансиран, както другите болници, които са без специфичното натоварване, без специфичната организация. Така се получава неравнопоставеност.
Затова казвам –без значение дали е спешна помощ, или е университетска болница, защото и образованието по медицина, и спешната помощ са функция на държавата. Когато държавата вменява на тези лечебни заведения в момента, забележете, 100 процента държавна собственост, тя безспорно трябва да им осигури онова допълнително финансиране за тези специфични функции, както сме го направили за Болница „Лозенец”, за Военномедицинска академия, за Транспортна болница, за Болницата на МВР. Един и същи стандарт трябва да има, ако изобщо искаме да няма различия.
От друга гледна точка, ако се прецени, колкото и да е неблагоприятно, че „Пирогов” няма нужда от такава структура, той трябва да бъде приведен в такава организация на структурата, както е във всяка една друга болница. И тогава да бъде равнопоставен и да няма тези неща, които те изискват и на този етап имат своите основателни претенции.
Да не говорим, уважаеми колеги, че в университетските болници има един парадокс. Академичният съвет избира дадено лице, присъжда му титла, което обаче главният доктор на университетската болница няма интерес да назначи. От една страна, академичният съвет трябва да поддържа определен брой хабилитирани лица, от друга страна, главният доктор на болницата, особено когато трябва да намали съществуващите дългове, няма нужда да увеличава съответните отделения с хабилитирани преподаватели – не говоря за субективни фактори, говоря само за обективни неща – явно има известно противоборство, което невинаги дава възможност да се работи, както трябва.
В тази връзка е и предложението, макар и не точно същото, на колегите от Демократи за силна България, което беше съгласувано и беше получено съгласие от двамата министри.
Уважаеми колеги, това, което най-много ме изненада – въпреки че двамата министри по принцип дадоха своето съгласие, сега дадоха отрицателно становище. Забележете, този път от Министерството на финансите са “за” или поне не възразяват.
Това, което още повече ме учудва, е, че след като колегите от Коалиция за България отхвърлиха законопроекта на конгреса, по принцип казаха, че университетските болници така ще стават. Кое е истината и кога нещата наистина са съвсем точни?
Първо, това не е против вас, нещо, което е съгласувано с министъра, отхвърля се в комисията и няколко дни по-късно се подкрепя по принцип - идеята може би не е същата.
Сигурно има забележки за систематическото място, на което е даден законът. На първо четене става въпрос за философия, за приемане по принцип. След това с общи усилия, както неведнъж сме правили, може да се намери най-точното систематическо място и нещата да се решат. Не може да обещаеш на “Пирогов”, че ще му промениш статута и след това да кажеш: няма да го променяме по този начин. Да, той може да бъде променен, включително би могъл да стане ведомствена болница към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Няма какво да се заблуждаваме. Да не дава Господ, ако се случи бедствие в София, бъдете сигурни къде ще бъдат две трети от хората.
Друг е въпросът, може да се коментира, какво е нивото на “Пирогов” в момента. Дали “Пирогов” е на онова ниво, което помним от близките години?
Тук възниква и въпросът: след като го натоварваме с тези специфични функции, защо не му дадем възможност да бъде с апаратура, която да отговаря на добрата медицинска практика? Много въпроси, на които може да се намери различно решение. Важното е да се опитваме да гледаме нещата принципно.
Уважаеми колеги, третият законопроект е много по-всеобхватен проект. Заявих и в комисията, има неща, с които аз лично не съм съгласен. Неговото значение в този момент е, че той поставя въпроса за необходимостта от дискусия по цялостните проблеми на българското здравеопазване. Може би голяма част от решенията му не са решения, които ще приемем.
Аз не мога да приема, че диспансерите, които са работещо звено, вместо да ги развием, трябва да ги закрием, трябва да ги направим доболнични или обикновени болнични заведения. В момента губим от вторичното проследяване, което правят, от профилактичните първични прегледи.
Трудно ми е да се съглася, че акредитацията трябва да бъде заместена по спецификация по ISO. Напълно съм съгласен обаче, че сегашната акредитация не е на нужното ниво. Така или иначе акредитацията е процес, който фактически дава отговори на много по-всеобхватни въпроси.
Напълно съм съгласен, че сегашният модел на многопрофилна болница за активно лечение с четири отделения трябва да остане същият. Трудно ми е да приема, че могат да бъдат делени на планови и спешни болници.
Така или иначе колегите поставят големия въпрос за дебат, който всички сме длъжни да направим. Затова аз лично подкрепих техния законопроект, защото той казва: да, на този етап трябва да се направи преоценка на голяма част от нещата в българското здравеопазване, трябва да се намерят по-добри решения там, където е необходимо.
Завършвайки, бих искал да кажа, че напълно подкрепям частта им за приватизация. Уважаеми колеги, преди година и половина с д‑р Паница бяхме внесли Законопроект за приватизация. В този законопроект най-общо давахме възможност тя да стартира. Тогава проектът беше отхвърлен, не защото някой беше против, а защото тезата беше, че министерството работи над този проблем, почти го привършва и в най-скоро време той ще се случи. Да, обаче година и половина, уважаеми колеги, нищо не се случи.
Казвам това с болка, защото вчера, когато започнаха преговорите между Касата и Лекарския съюз, проф. Гайдарски заяви: парламентът е виновен, той не ми дава възможност да приватизирам.
Извинявайте, парламентът не е виновен. Както каза вчера министър Гайдарски, напълно го подкрепям: особено в голяма част от така наречените болници за рехабилитация просто в момента нищо не се случва и те тежат. Особено в момента, в който под приватизация, уважаеми колеги, ние не разбираме пълното продаване на всички активи. Дайте да се разберем. Разбираме възможността да се използва Законът за концесиите, разбираме възможността за публично-частно партньорство, към което вече има желание, има оферти – отговор няма. Разбираме възможността част от така наречените принадлежни части, които не се използват – без значение дали са места или места със сгради, а има желание, могат да бъдат използвани по предназначение, да бъдат просто разтоварени от търговските дружества с цел да бъде оптимизирана тяхната дейност. Колеги, всеки един от тези въпроси е въпрос на дебат. Мисля, че третият законопроект трябва да бъде подкрепен, за да може да се почне дебатът по същество.
Завършвайки, бих искал да кажа: нека да не говорим, че в системата на здравеопазването има хаос, нека да говорим, че има проблеми. Извинявайте, дори преди няколко месеца, когато имаше вот, това беше говорено – оттогава нищо не се случи.
Вчера започна началото на преговорите, д-р Румяна Тодорова и колегите от двете съсловни организации казаха: да, ние сме готови да започнем преговорите. Да, ама те няма как да ги започнат, защото е обърната схемата. Защото най-напред ще чакаме някой да даде бюджета, а те да се вместят. Не най-напред да се види какъв ще е пакетът, каква ще бъде цената, а след това да се достигне консенсус за средствата, които са необходими. Необходимо е да се знаят наредбите, необходимо е да се види ще се променя ли пакетът, няма ли да се променя пакетът, да се види какво ще правим, какво ще е становището, как ще правим лечението на българите в чужбина.
Сега те искат да започнат, но нямат онези необходимости, без които не могат да станат преговорите. След това пак ще дойдем до взаимни обвинения. Тези взаимни обвинения нито на мен, нито на когото и да било ще помогнат. Те най-вече няма да помогнат на българските граждани, които безспорно са недоволни от нивото на здравеопазната ни система. Не на последно място, не са доволни и изпълнителите на медицинска помощ.
Затова, уважаеми колеги, има нужда да започнем дебат по проблемите на българското здравеопазване, за да намерим общото решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Китов! Позволявам си да направя тази реплика, защото познавайки Ви като човек на честта, надявам се, че сте и човек на справедливостта. И Ви припомням, че тази леко разбалансирана теза, която приведохте тук, че, видите ли, в Комисията по здравеопазването представителите на Коалиция за България са гласували “въздържали се” или “против” законопроекта на колегата Лъчезар Иванов, а на своя партиен форум те са застъпвали друга позиция, Ви припомням в името на справедливостта, че аз предложих на вас – вносителите, да оттеглите този законопроект по една проста причина.
Ние споделяме идеята, но не искахме той да бъде закачен към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения на Министерския съвет, който е евроинтеграционен и за който сроковете за приемане ни притискат. Идеята беше ние да изчистим евроинтеграционния закон на Министерския съвет в максимално съкратени срокове и да имаме практическата възможност да доразвием този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения в частта му за университетските болници така че, първо, да изчистим съгласувателно текстовете. Той не е добре изпипан и вие знаете това добре. Там има много текстове, които трябва да се доработят и да се обвържат с други закони. Това – първо.
Второ, необходимостта това да се случи предполага една много по-задълбочена работа, а не в тези срокове, които ни притискат сега. Това го обрича и затова аз помолих комисията той да бъде оттеглен. И това беше причината ние да гласуваме “въздържали се”.
А по отношение на другата теза, свързана с възможността за приватизация, никой не е отговорил “не” на идеята за приватизация. И вие го знаете много добре, но имаме големи разминавания по отношение на четири основни въпроса: кои лечебни заведения, в какви срокове, по какъв начин и с какви механизми на контрол. Този законопроект не отговаря на тези въпроси и затова вашата теза, колкото и ефектно да изглежда поднесена от тази трибуна, мисля, че е недобре мотивирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика към господин Китов? няма.
Заповядайте за дуплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Руденко Йорданов, в първата си част това, което казахте, е точно така. Точно така е, аз не мога да си променя становището. Това, което казвам, е така. Вие сам разбирате, че ние не сме внесли тези закони, за да пречим на синхронизационните.
С това, което обаче е свързано с втората част на изказването, не съм съгласен. То е следното: същите си доводи Вие приведохте и когато гледахме и закона на доц. Паница. Същите абсолютно – не Вие конкретно, но че има известни различия и Вие ще излезете в скоро време с вашето становище. Както ви казах, година и половина това не се случи.
Второ, уважаеми господин Руденко Йорданов, всеки един собственик има глава на своите рамене. И ако държавата, собственикът е в лицето на Министерския съвет или на съответния принципал, аз не мога да допусна, че той би могъл да направи нещо по-различно от това, което са му убежденията, което са убежденията на политическата сила, която той представлява, това ще реши собственикът в лицето на община Хикс или Игрек. Това не е проблем на нас, законодателите. Ние трябва да им дадем възможност това да се случи. А сроковете, цената и начина - той ще си реши това.
Ако имаме различия – и с това завършвам – дали трябва да имат преференция работещите в здравеопазването, това е друг въпрос. Ние имахме тези различия с миналото отхвърляне, но останалите неща мисля, че са обект на договореност.
И не на последно място, искам да ви кажа: има ли общо желание, има ли искрено желание, бъдете сигурни, че всичко ще стане! Но трябва да бъдем убедени, че има искрено желание, разберете го, Вие като един човек също на честта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване имате думата, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз лично смятам, че тези законопроекти трябва отделно да ги гледаме малко по-внимателно, особено последните два – на нашия колега д-р Иванов и на господин Иван Костов и съвносители. Вярно е, че материята е една – Закон за лечебните заведения, но идеите в тях са коренно различни, според мен. Ето защо ще ми позволите да се спра най-напред на законопроекта на д-р Иванов.
Колкото до законопроекта на Министерския съвет, аз наистина считам, че твърде много закъсняхме с него. Още повече, че идеята в този законопроект е синхронизиране на нашето българско законодателство с това на страните от Европейския съюз – нещо, което вече е факт. Ние също ще подкрепим законопроекта, както го направихме в комисията, така че нямаме проблем.
Уважаеми колеги, запознахме се с мотивите на законопроекта, изнесени от колегата д-р Иванов. Редно е всеки от вас в края на краищата да си изработи свое отношение.
В този законопроект целта е ясна – да се върнат в субординацията на висшите медицински университети така наречените университетски болници, които в момента са търговски дружества. Има обаче редица въпроси, на които в законопроекта няма ясен, точен и конкретен отговор.
По принцип се търси промяна на статута на университетските болници от лечебни заведения, съществуващи като търговски дружества, в лечебни заведения, създавани и преобразувани от Министерския съвет по предложение на ректора на Медицинския университет, разбира се, съгласувано с министъра на здравеопазването. По този начин се регламентира пълна автономия на университетските болници, при което се акцентира върху самостоятелността по отношение на мениджмънта на болниците и по отношение на техния учебен процес. Това обаче, ако стане, на практика държавата ще се отдели и ще се елиминира. В това съм напълно убеден, защото имахме известна практика преди това - възможността за влияние за провеждане на държавна здравна политика и всичките й аспекти, произтичащи от това. Всъщност, чия собственост ще бъдат в бъдеще тези болници, ако законопроектът се приеме? Под чия ведомствена компетентност ще бъдат?
В момента Министерството на образованието и науката контролира учебния процес, следдипломната квалификация - всичко, което е свързано с науката. Разбира се, то го и финансира. Министерството на здравеопазването от своя страна координира чрез своите органи на управление дейността на болниците. Забележете обаче нещо изключително важно – съгласно чл. 100, ал. 2 от Закона за лечебните заведения държавата отпуска целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет: целеви субсидии за придобиване на дълготрайни материални активи; целеви субсидии за основните им ремонти, за информационните технологии и системи. И аз, уважаеми колеги, ще си позволя да бъда абсолютно точен с вас, за да ви убедя, че не е толкова просто прехвърлянето на една болница от едно ведомство в друго
Какво става с тези целеви субсидии в края на 2006 г.? Александровската болница през м. декември 2006 г. получава от Министерството на здравеопазването, респективно от държавата, 6 млн. и 600 хил. лв. за покриване на задължения, за медицинска апаратура и за дълготрайни ремонти – 2,5 млн. лв., закръглям; “Пирогов” – 11 млн. лв. в края на годината само за лекарства, медикаменти, консумативи и енергия, отделно “Пирогов” получава 1,5 млн. лв. за основен ремонт; болница “Царица Йоана” – 2 млн. и 600 хил. лв., забележете, за ремонт и апаратура – 3 млн. 462 хил. лв.; “Света Екатерина” – нови 6 млн. 350 хил. лв., там обаче за ремонти, забележете, отиват 5 млн. 130 хил. лв.; “Св. Георги” в Пловдив - 8 млн. 120 хил. лв. през м. декември 2006 г. получават от Министерството на здравеопазването и 1 млн. и 200 хил. лв. за ремонт; Плевен – 4,5 млн. лв., 1 млн. и 400 хил. лв. – за ремонт; Варна – 2 млн. 555 хил. лв.; Стара Загора – 2 млн. лв. И така нататък. Или общо в края на м. декември от разходите, които министерството покрива към университетските болници, пряко насочва над 75% от тези средства.
Аз искам да кажа, че в законопроекта не е точно съобразено обстоятелството, че университетските болници и лечебните заведения в момента са самостоятелни юридически лица с различен предмет на дейност, обуславящи различни изисквания на съответните длъжности.
Предложените изменения в законопроекта на нашия колега визират създаването на университетски болници към медицинските университети. Има обаче, уважаеми госпожи и господа мои колеги, вече създадени висши училища, които не са медицински университети, но към които са създадени медицински факултети, какъвто е конкретният пример със Софийския университет “Климент Охридски”. Какво ще стане с тях? Къде според законопроекта ще се обучават техните студенти?
На следващо място, защо вносителите поставят връзка – това ми прави впечатление и в изказванията дотук – между законопроекта и посочената в мотивите цел за безпрепятствено закупуване от университетските болници на медицинска апаратура? Аз мисля, че с конкретните факти, които изнесох пред вас буквално преди няколко месеца, даваме отговор, че те имат възможност да купят това, което искат, в рамките на бюджета, разбира се.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не, нямат възможност.
ТОДОР КУМЧЕВ: Имат, имат. Аз ще Ви докажа.
В момента всяка болница, д-р Шарков, или институт имат свобода за закупуване на апаратура.
Важно е обстоятелството, че не са изложени мотиви защо обучението на студентите и следдипломната квалификация на медицинските специалисти да се извършва само от университетските болници, докато в момента нормативните актове уреждат този въпрос и обучението се извършва във всички лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка.
Уважаеми колеги, на заседанието на Комисията по здравеопазването бяха представени двете становища – на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката. Прав е доц. Китов, и двете бяха против представения законопроект. В този смисъл ви предлагам на този етап да се въздържим от приемането на законопроекта. Аз съм убеден, че има възможности това да стане по-добре и по рационален начин.
А колкото до това какво реши нашият конгрес в събота? Нашият конгрес в събота реши следното: държавата да концентрира своите усилия да гарантира медицинското осигуряване, обслужване, апаратура и ремонт в областните и университетските болници. И тъй като са минали само часове от това, искам да ви убедя, че това ще стане.
Ще продължа със следващия законопроект, още повече че е много важен според мен. В предлагания трети законопроект от вносителите господин Иван Костов, доц. Паница и нашите колеги от Демократи за силна България се визират всъщност няколко предложения.
На първо място, промяна в чл. 9 от Закона за лечебните заведения, където лечебните заведения се класифицират по вид дейност: болници за активно лечение и болници за долекуване и продължително лечение.
На следващо място, в същия член малко по-надолу, болниците се разпределят като многопрофилни и специализирани. Болниците се делят и по териториален признак, а именно районни, областни, междуобластни и високоспециализирани.
Вносителите предлагат една нова, бих я нарекъл, авангардна идея – болниците в България да се разделят на такива за планов прием и на болници за спешен прием.
По-нататък в предложението се визират и диспансерите. Както стана дума, предлага се да се преобразуват, в зависимост от това дали диспансерът има легла или няма легла, като болница за активно лечение или доболничен стационар. Законопроектът предвижда замяна за оценка на болниците, не както е сега в момента – с акредитация в режим, а сертификация по ИСО.
Следващото предложение е доста интересно. Предлага се промяна за финансиране на структуроопределящи лечебни заведения съгласно чл. 100 от Закона за лечебните заведения, където, моля да бъда извинен, популистки се предлага да се финансират индивидуални или групови практики в така наречените отдалечени райони.
Едно от съществените предложения – солидарен съм с моите колеги дотук – е това за даване свобода чрез приватизация на лечебните заведения.
Уважаеми колеги, предлагам ви този законопроект да не бъде подкрепен поради следните съображения.
На първо място, не е редно да се премахне сега съществуващата класификация на болниците. Всяка една болница в страната трябва да има готовност да приеме както така наречените планово болни, така също и пациенти в спешно състояние: травми, сърдечно-съдови, мозъчно-съдови инциденти и така нататък. Всяка една болница в страната и в момента има тази готовност: има структура, има организация, има квалифициран персонал и не е редно това да се дели. Колкото до финансиране за спешност, мисля че това до този момент е уредено.
Считам, че не е необходимо да се премахне териториалното деление на болниците в страната, защото каквито и нови идеи да прилагаме в този смисъл, населението е свободно да си избере болница и обикновено то си знае своята. Категорично възразявам срещу това да отпадне акредитацията като оценка за дадена болница и да се замени единствено и само с оценка със сертификация по ИСО.
Акредитацията, уважаеми доц. Паница, е процес – Вие го знаете много добре, аз съм присъствал и във Вашата собствена клиника на този процес, в който всяка структура на дадена болница – било то сектор, отделение или клиника, работи за подобряване на материално-техническата си база, медицинската апаратура, работи върху собствен правилник. Всяка структура работи за по-добра организация на работа, за хигиената си. Или с други думи, акредитацията си остава процес, който е необходим. Друг е въпросът, че тази акредитационна оценка може да бъде направена и с други правилници.
Аз искам да кажа, че на следващо място, уважаеми колеги, ви предлагам да не се подкрепи исканата промяна във финансирането, съгласно чл. 100, ал. 2. Сега чрез действащото законодателство знаете много добре, цитирах го вече, чухте го с фактите, държавата и общините имат право на целеви субсидии и те го правят.
Няколко думи за приватизацията. Да, това заслужава сериозен и внимателен анализ. Основният въпрос е: каква приватизация е необходима? Такава само и единствено да удовлетворява собствениците, или приватизация, чрез която максимално да се защитят интересите на населението в дадения регион.
Да, ние ще подкрепим следващ проект за приватизация, доц. Паница, но трябва да се вземат предвид географските особености на дадения регион, комуникациите, пътищата. Да се има предвид демографската характеристика на населението и структурата на заболеваемостта, видът и броят на лечебните заведения в дадения регион и интересите на медицинските специалисти, разбира се. Според нас проблемът с приватизацията на лечебните заведения трябва да се реши поетапно, последователно, с максимално участие на заинтересованите лица и широка обществена поддръжка.
Уважаеми колеги, завършвайки искам да кажа: не съм юрист или експерт в законодателството, но не може да не направи впечатление, че в този законопроект се включват коренно различни идеи и въпроси, и моля да ме извинят колегите, сякаш някак отгоре. Те са твърде разнопосочни в материята си, развити са до определен смисъл и всъщност не само не решават даден въпрос, а напротив, след това става още по-сложно. Фриволно според мен се тълкуват мястото, ролята и организацията на единствените сериозни към профилактиката лечебни заведения – диспансерите.
Вземайки всичко това предвид, ви предлагам този законопроект да не бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплики се бяха заявили преди това господин Шарков, господин Колчаков и господин Китов.
Господин Китов, ще отстъпите ли правото си на господин Паница за реплика, защото се изказахте?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Добре е да се изказват по един от всяка парламентарна група, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Много ми е трудно аз да въведа ред, да правя избирателност, при положение че има пет души едновременно, които желаят да вземат думата.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Кумчев! Разбира се, че ще има доста реплики. Ако по правилник имаше право на 7-8 реплики, предполагам, че всичките щяха да бъдат взети, защото казахте някои нестини тук, от парламентарната трибуна. Имах чувството, че се намирам на някакъв предизборен митинг, на който Вие казвате: “Предния законопроект за приватизацията не го приехте, този не го приемате, ще приемете следващия!”. Кой е следващият? Няма следващ, в момента има този. Не го приемате.
Казахте, че университетските болници имат пълната самостоятелност да купуват апаратура и така нататък. Нямат, нямат, доц. Кумчев! Нямат поради една много проста причина: директорите на университетските лечебни заведения за всеки един капиталов разход трябва да искат разрешение от Министерството на здравеопазването.
Това е така и затова недейте да говорите, че има някаква самостоятелност. И понеже Вие казахте, говорейки може би само за последния законопроект, че нещата са повърхностни, и понеже ние не сме юристи, ние сме лекари, искам да ви прочета някои неща дословно: “Консултативният съвет по законодателството смята, че в сегашната си редакция Законът за лечебните заведения откъсва университетските болници от университетите, прави ги самостоятелни и независими от висшите учебни заведения, превръща ги в търговци с независимо от университетите управление, поради което – предложението на уважаемия д-р Иванов, на което и ние сме съвносители – предлаганите изменения и допълнения са необходими. С тяхното приемане ще се възстанови основната функция и предназначение на университетските болници, а именно да бъдат центрове за обучение и подготовка на медицински специалисти.
Поради изложените съображения Консултативният съвет по законодателството счита, че има необходимост от такъв законопроект.” Вие обаче не считате. “Консултативният съвет по законодателството оценява положително неговото съдържание като цяло.”
Говорим за първо четене.
И само още едно изречение, госпожо председател, за да не взимам думата втори път за изказване: “Такава промяна на статута на университетските болници е в контекста на анализа и препоръките в доклада на Световната банка за преструктуриране на системата на здравеопазване в България”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Аз ще акцентирам само на два момента от Вашето изказване, доц. Кумчев – единият за акредитацията, другият за приватизацията на лечебните заведения.
Искам да попитам знаете ли кое е общото между лошия резултат от една акредитационна оценка на болница и катастрофите по пътищата? Две промили алкохол и нагоре. Така се случват акредитационните оценки. Знаете го много добре, така е! Защото има смешни болници, които са получили по пет звезди.
Що се касае до приватизацията на лечебните заведения, искам да ви цитирам няколко пасажа от коментара на вашето Министерство на здравеопазването, на господин Гайдарски. Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип отпадането на забраната за приватизация, всичко подкрепя и по същество в коментара си се включват вече на тема второ четене: “Считаме, че е целесъобразно към обектите да се прибавят и тези по чл. 110 и да се добавят без търг, конкурс и публично предлагане”. Това по същество е предложение за второ четене, не е коментар за отхвърляне на първо четене. “Считаме също, че е целесъобразно да се предвиди възможност при разпоредителните сделки, ако стойността на активите надхвърля 5% от общата балансова стойност, разпоредителните сделки да се извършат от общото събрание на акционерите” – по същество предложение за второ четене. И накрая пак го отхвърляте.
По-нататък, пак коментар от второ четене в изложението на Министерството на здравеопазването.
И накрая, предложеният законопроект не определя дефиниция за обособена част. Но тази дефиниция я има в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, господа! Търсите от девет дерета вода, само да избягате от приватизацията, пък по същество давате коментари за второ четене.
Това ще доведе до много лоши резултати, пак повтарям, тъй като нямате ясни мотиви, с които отхвърляте този процес на приватизация на лечебни заведения. Вие губите от това, защото вие се натоварвате допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Кумчев, основанията Ви са формални. А най-лошо е, когато се отхвърля нещо, което се приема по принцип като философия, с формални доводи. Нима Вие искате да кажете, че автономията на университетите обрича на самотек образователната реформа в България и изобщо цялото образование в България? Защото, видите ли, те били автономни!
Второ, когато говорите за целеви субсидии, Вие потвърждавате нашата теза, вие не я отхвърляте. Но аз съм убеден, че, ако те бъдат дадени за управление от съответните университети, със сигурност ще имат по-малко дългове от дълговете, които натрупаха, когато бяха под управление на министерството.
Когато говорите за “Климент Охридски”, трябва да е ясно, че именно университетската болница на факултета, болница “Лозенец”, е с това двойно финансиране, за което ние говорим. Разбира се, на определен университет нищо не му пречи да каже: аз не искам болница. Така както в София няма как всички сегашни университетски болници да останат университетски. И решенията могат да се намерят, когато има желание. Говорите, че вашето решение на конгреса е, че университетските и областните болници могат да станат държавни. Не казвам, че това не може да стане, университетските – да, но другите са акционерни дружества.
Така че формалните Ви доводи, за да отхвърлите нещата под благовидното твърдение, че след това ще направите нещо по-добро, просто са формални доводи за бягане от парливите въпроси и отлагането им за утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте за дуплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще започна отзад напред, с репликите на доц. Китов и доц. Паница. Вие знаете ли, че една от областните болници в България, която направи приватизация, е тази болница в Смолян, на която аз бях директор. Защо не обясните на Народното събрание защо вие не направихте по онова време приватизацията на поликлиниките в град Пловдив? След като това е абсолютно лесно и напълно възможно! Вие бяхте в правото си, в силата си, с управлението си, с мнозинството си да извършите приватизация. Не сте я направили, ние я направихме.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Първата я направих аз!
ТОДОР КУМЧЕВ: По отношение на укорите за приватизацията нека да сложим точка. Защото някъде по някакъв начин има различни интереси и именно затова ние сега сме против приватизация по интереси, отколкото по законовия начини.
Искам да кажа няколко думи за акредитацията. Доц. Паница, възможно е да има общински болници, които имат пет звезди. Защото аз съм виждал общински болници, които и една звезда не заслужават, по принцип те трябва да бъдат затворени, това е факт. Но още веднъж казвам, акредитацията е един процес, в който процес всяко едно отделение, всяка клиника, всяка катедра стяга своите неща по отношение материална база, по отношение организация на работа, по отношение структура, по отношение плановия порядък.
Д-р Шарков, аз зная становището на Консултативния съвет по законодателството. Искаме да ви кажем – преди малко и д-р Йорданов го потвърди – ние по принцип Ви предложихме да оттеглите този законопроект, защото считаме, че може да стане по-добър и да бъде перфектен съгласно изискванията. Благодаря за вниманието.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): По-добър ще стане на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Колчаков, заповядайте за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мога да не започна с две ремарки от изказването на уважавания от мен доц. Кумчев, тъй като сме колеги и се разбираме в голяма степен, но не за всичко. Само искам да припомня, доц. Кумчев, че пионерите на приватизацията сме ние, десните. Ще ви припомня, че първото публично здравно заведение, приватизирано в България през 1994 г., е в община Пазарджик. Аз бях председател на Комисията по здравеопазване, имахме пълно мнозинство в общината. В 2000 г. първата поликлиника по сегашното законодателство я приватизирах аз като кмет. В 2001 г. станахме първата община, в която целият извънболничен сектор беше частен, с четири частни болници в болничния сектор. От тази година болничният сектор в Пазарджик прави по-голям оборот на пациенти и на пари от Касата, отколкото областната болница, която е осма в България.
Това е първата ремарка.
Втората е за това - ако по нашия законопроект, по който с Лъчезар Иванов сме съвносители, ако университетските болници отидат в университетите, които са автономни, ще излязат от патримониума на държавата и става трагедия, и няма да има контрол.
Доцент Кумчев, ние уж вече се разбираме, че вървим по общ път и като манталитет от време на време пак се отклонявате. Затова съвсем чистосърдечно, лека корекция, да влезете в пътя. Това, че Вие смятате, че във вашите редици все още това, което не е държавно, не е партийно и чиновнически контролирано, е нещо лошо, е отглас от стария Ви манталитет.
В Западна Европа университетите са свободни и Великобритания не е пострадала от това, че Оксфорд и Кембридж са държавни.
Още повече, тъй като съм изкарал всички законопроекти, те са много важни, ние ги приехме в периода 1997-1998 г. и аз съм участвал при тяхното приемане, искам да ви кажа – логиката, която ние имахме тогава, която и днес работи, срещу която вие работихте и днес, когато ние правим една корекция, която е във вашето виждане още оттогава, вие се съпротивлявате.
Нещата са подредени по следния начин: ние тогава започнахме да сменяме съветската система на Семашко с една пазарна бисмаркова класическа. При това положение беше ясно, че за да се направи структурната реформа, трябва да има гаранции за системата на здравеопазване и затова ние направихме областните болници и университетските търговски дружества, но това не означава, че те са подвластни на стихията на пазара. Напротив, областните болници ги направихме 51 процента държавно участие, за да може по смисъла на Търговския закон те да бъдат всъщност държавни дружества. Техен принципал да бъде министърът на здравеопазването, без значение дали той е син, жълт или червен. Той да има всички правомощия, отговорности и държавата не позволи стихията на пазара да действа и да затвори тези болници, за да можем всички останали да ги пуснем на пазарна конкуренция.
Днес ние правим следната корекция: тази универсална философия ние признаваме, че специално в университетските болници не е най-добрият модел, защото там разделянето между дейността, между един университет, който е автономия, със собствено ръководство, което се избира начело с ректора, и търговско дружество - болница прави един дуализъм, който не е ефективен, който вие го признавате от началото на дебата от 1997 г., и когато днес ние правим корекция на философията, която вие защитавате от онези години, вие днес отивате на нашите консервативни позиции. Знам, че това не е осъзната позиция, а това е, защото вие все още се страхувате и не сте наясно точно какво трябва да правите в здравеопазването. И затова нашата работа не е ние да се конфронтираме с управляващите и конкретно с БСП, а да направим нещата в България, така че да работят за всички ни добре. По този начин да помогнем включително и на БСП, защото БСП много парадоксално много пъти работи на принципа на народната приказка „Волът рие, на гърба му пада”.
В момента вие не разбирате, че с тази консервативна позиция, която сте заели, няма да променяме това, което СДС направи тогава. Вие работите против себе си. Тъй като логиката ви не е чиста, когато кажете: тук има сложни въпроси – да, признаваме – ами вече сте две години в управление, защо не го придвижихте? Защо в законопроекта на Министерския съвет няма това, което колегата Шарков посочи - Съветът по законодателство, който е много авторитетен орган (например ние в Комисията по труда и социалната политика винаги се съобразяваме), Комисията по здравеопазването също знае позицията на Световната банка, която финансира нашето здравеопазване от десет години.
Накрая ще завърша с нещо, от което мен много ме боли и с което не трябва да се спекулира. Още през 1997-1998 г. Законът за здравното осигуряване е отбелязал в Преходни и заключителни разпоредби, създавайки чл. 3а „От републиканския бюджет и общинските бюджети се финансират 14 вида дейности, като на първо място се започва със спешната медицина”, тоест това не просто е право, това е задължение на министъра на здравеопазването да финансира спешната медицина, и когато министърът на здравеопазването е дал статут на „Пирогов” на многопрофилна болница за спешна медицина, той има пръв ангажимент по този закон да финансира тази дейност чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и да не се смята това като някакво благодеяние с числата, които вие тук изредихте.
Затова обръщам внимание и на този раздел, защото по-нататък в т. 8 са заложени включително и инвестиционни разходи, включително и за здравна администрация, за национални центрове и институти, тоест законодателството, което сме разписали в момента, дава не само правомощия, а дава задължения на министъра на здравеопазването и ви моля – подкрепете министъра на здравеопазването, защото ще кажа нещо, което не бих го казал във всяка ситуация, но днес искам да ви го кажа. Когато аз разговарям с него, защото ние се уважаваме, ние сме колеги и сме българи, той казва: „Аз имам проблем с хората в моите редици”. Помогнете на министъра на здравеопазването да си свърши работата, иначе той вече започна да казва, че проблемът е в парламента, тоест при вас, защото аз съм опозиция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Адемов, заповядайте за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Възползвам се от правото на реплика, за да не вземам думата за изказване, защото вече се казаха доста неща.
Господин Колчаков, преди да помогнем на нашия министър, искам да попитам нещо, което на мен не ми става ясно от този проект, който предлагате вие.
На първо място, вие предлагате университетските болници да се създават по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, тоест по предложение на ректора, съгласувано с министъра на здравеопазването, така както са центровете за спешна медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология, тоест ако добре разбирам вашето предложение, вие предлагате университетските болници да се финансират и от държавата, освен от Националната здравноосигурителна каса. Ако това е така, аз искам да Ви попитам как се финансират сега университетските болници? Сега университетските болници се финансират, от една страна, за лечебната дейност, която извършват, както всички останали многопрофилни болници за активно лечение по договорите с Националната здравноосигурителна каса. Освен това, като всички университети, като всички висши учебни заведения те получават от държавния бюджет по така наречените делегирани държавни дейности за обучение на един студент по съответната специалност, съответен финансов ресурс. Не казвам, че тези стандарти, че тези пари са достатъчни, но по законите на Министерството на образованието е казано, че сега има предложение тези суми да се определят от автономните висши учебни заведения, така че и сега получават финансиране. Разбирам, че Вие искате да кажете, че има вече такива изключения и това са Военна болница, МВР-болница, Транспортна болница, Правителствена болница и така нататък, да не ги изреждам всички.
Ако има изключение, каква е сега идеята? Изключенията да ги превърнем в правило и да направим така, че да ликвидираме изключенията. Искам да чуя Вашето мнение, защото имам позиция по този въпрос.
На следващо място, не смятате ли, че финансирани от два източника центрове като Военна болница, като всички останали, които сега се финансират от два източника за специфичните си функции, не са в качеството си на нелоялна конкуренция на свободния пазар, защото сумите, които каза преди малко доц. Кумчев са чиста проба държавни помощи?
Ако Вие имате друго мнение, кажете го тук, на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Колчаков! Моята реплика съдържа риторични елементи. Твърдя, че Вие сте един ходещ и говорещ пример по отношение на Закона за приватизацията в частта му, в която Вие като представител на една частна болница идвате и ме убеждавате, че непременно трябва да се направи този тип приватизация, предложен от колегите от ДСБ, който ще нарека безогледен, тоест на всяка цена веднага - тук и сега, както се казва. И риторичния елемент – какъв е интересът да се приватизира Пазарджишката многопрофилна болница, при положение че има четири частни? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: Вие ще участвате ли в приватизацията?
Третият - ще запазите ли предмета на дейност след пет години, когато изтече този срок и имате ли интерес, ако Вие участвате в приватизацията, да запазите Пазарджишката многопрофилна болница, а вашата да загине?
Ако Вие отговорите честно на тези въпроси, ще имам отговор дали да подкрепя приватизацията в този вид, който ми се предлага. Дълбоко в себе си чувствам, че този вариант е ефектен от тази трибуна, но трудно приложим в нашите икономически условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Друга реплика има ли?
Заповядайте за дуплика, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, доктор Йорданов! Не съм бил достатъчно ясен. Още през 1997-1998 г. нашата философия беше следната. Колкото и да сме десни и пазарно ориентирани, ние бяхме заложили в тези закони областните болници, националните центрове и университетските да не се приватизират. В момента аз твърдя същото нещо. При тях бяхме сложили механизъм извън пазара, гарантиран от държавата и от министъра, за да може всичко друго да се приватизира.
По отношение на частните болници – продал съм си всички дялове, не притежавам едно болтче от частна болница, за да мога да говоря свободно и да нямам конфликт на интереси.
Пак повтарям, Пазарджишката болница не бива да се приватизира. Това е нашата философия, която мисля, че е обща.
Доктор Адемов, два проблема трябва да решим по отношение на университетските болници. Първият е дуализмът. В един университет има структура, която изпълнява много важни две дейности: едната е лечебна, която за университета не е водещата, а водещата е образование, преподаване и там университетът не може да няма намеса, да определя програмите, включително да има и ангажименти по финансиране и по отчетността. Защото западните университети, към които трябва да отидем ние, са много богати корпорации. Един американски студент годишно притежава в образованието 20 хил. долара. Един европейски – 8 хил. евро. Кажете ми: колко се падат на един български студент? Значи ние трябва да направим стъпки, при които дейностите, които са присъщи на университета и специално на медицинския университет - лечебна, свързана с преподаване, трябва да бъде на едно място, като организация, отговорност и финансиране. По отношение на така наречените болници, които са от изключенията, не съм привърженик на тази практика.
Затова казваме следното нещо, д-р Адемов: за лечебната дейност, разбира се, че трябва да плаща Здравната каса универсално по пътеки, както при всички останали. След време може да влезе и DRG системата. За лечебно-преподавателска дейност се изискват асистенти, доценти, професори. Там е съвсем друг вид дейност. Там една университетска болница не може да оцелее, като една районна болница в страната. Затова е ясно, че трябва да има втори механизъм за финансиране.
ХАСАН АДЕМОВ (ДСБ, от място): И сега има.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Да, затова казваме: тъй като има втора, която трябва да бъде запазена, трябва да бъде развита и да бъде на едно място. Това е университетът под патримониума на ректора, който се избира по особен начин. Затова сме предвидили в законопроекта, че всичко това е съгласувано с министъра на здравеопазването. Тоест, ако министърът на здравеопазването каже: аз не съм съгласен, той налага вето, не съгласува. Балансът не интереси, колеги, е намерен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Господин Камбуров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
По първия законопроект няма да се изказвам. Той е ясен, той ще бъде подкрепен, той е свързан със синхронизацията на нашето законодателство в областта на здравеопазването с европейското законодателство.
Ще се спра на един много парлив въпрос, който мен лично касае – това е въпросът за университетските болници.
Госпожо председател, когато на 5 септември 2005 г. ние се събрахме с ректорите в Албена, присъстваше новоизбраният министър на здравеопазването проф. Гайдарски и тогава той заяви пред всички, говоря дословно, че той ще направи всичко възможно, за да се отделят части от университетските болници и преминат към университетите. Дългата ми работа и продължителният период в тази система показа, че това е добро решение и ректорите, които бяха, го подкрепиха.
За втори път се постави въпросът в Пловдив на ректорско съвещание, на което не знам кои присъстваха, но знам, че беше министърът, председателят на Комисията по здравеопазването, депутати и т.н., и т.н. Там въпросът се постави и беше решен утвърдително.
Тези хора амнезия ли имат или забравят едно становище, което е взето с такъв голям консенсус?
Искам да кажа моето становище: аз съм за това университетските болници да минат към университетите при едно условие: от 22 да станат 10. Това да бъдат само в университетските градове по една и в София около 4-5. Не повече. Това беше едно от решенията, което ние дискутирахме на ректорските срещи.
Аз не искам тук да убеждавам хабилитирани лица, които присъстват, в предимствата на преминаването на университетските болници в структурите на университетите, което е закономерно. Закономерно е, защото се разстрои онази връзка, която включва трите основни дейности на един медицински университет: на първо място, това е преподаването; на второ място, това е науката, и на последно място, това е лечението. При условие, че четири години от обучението на един медик преминават в една болница, това значи, че той трябва да бъде наблюдаван непрекъснато директно. Създадените взаимоотношения, които са в резултат на закона, между ръководствата на болниците, търговските дружества и университетските ръководства, забележете, София, статутът и участието на университета е само една четвърт в договора, докато три четвърти се определят от основния договор към болниците. В провинцията това е две трети към една трета.
Доцент Кумчев, Вие казахте: какъв факултет ще бъде този, като няма болница? Това е откриващият се от 1 септември в София Факултет по медицина към Софийския университет. Вие забравяте, че преди две години и половина, въпреки че нямаше акредитация на университета, който се откриваше към Софийския университет, правителството си позволи на 30 януари да гласува 7 милиона за разширение на базата на Правителствена болница, тъй като тя се явява като база на университета. Но, забележете, без акредитация, което наложи заместник-министърът Камен Веселинов, сегашният ректор на Техническия университет, да си подаде оставката. Такива безобразия се вършат понякога в наши условия.
Не може в никакъв случай нуждите и необходимостта, които определя една специалност със селекцията и конкурсите за научния си потенциал, да се съобразява с мнението на борда и с мнението на директора на болницата, че той не е съгласен да се разкрие бройка, която да покрие нуждите на една катедра. Това е недопустимо. Ако Вие видите министърът, тъй като го няма тук, нека да не забравя това, което говореше на съвещанието в Албена преди две години, и на съвещанието в Пловдив преди известно време.
Това е моето становище в края на краищата по въпроса за преминаването. Аз казах: редукция на университетските болници. В никакъв случай те не могат да бъдат 22. Те най-много могат да бъдат до 10. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз подкрепям законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители и най-вече в частта за приватизация. Ще се обоснова.
Известно е, че в голямата си част всички диспансери и така наречените ДКЦ-та са общинска собственост и работят по правилата на търговско дружество. Със спирането на реформата от 2001 г. в областта на здравеопазването според мен практически се нанася много голяма вреда, защото шест години никой не казва ние в каква посока продължаваме.
Моето становище и като бивш кмет е твърдо и категорично приватизация на ДКЦ-тата. Какво се получава сега? Общините са дали един огромен материален актив. Вече съм говорила по този въпрос – това е сградният фонд, всичко, което е било притежание на общините, в момента е дадено на ДКЦ-тата, които работят в тях и си развиват своята търговска дейност. Те, от своя страна, гледайки да увеличат фонд “Работна заплата”, са преотдали големи части от този сграден фонд на аптеки, на ксерокси, на каквото и да е. Хората гледат да печелят и в това няма нищо лошо. Но когато стане въпрос за ремонти, отиват при кмета и казват: ако обичате, да оправите покрива. Това е най-малкият проблем. Големият проблем е, че лекарите имат желание да се развиват, искат да обновят техниката, да вземат кредити, да купят нови рентгенови апарати, да купят всичко това, което е необходимо, за да работят по нови правила, да работят съвременно и модерно, а обстоятелството, че не са собственици, се има въпросителна върху това какво ще се случи с тези активи, ги възпира. Мисля, че всичко, което възпира лекарите да работят модерно, въоръжено, е във вреда на пациента. В края на краищата нашето решение и виждане като законодатели трябва да бъде такова: какъв е интересът на пациента? За мен приватизацията на тези по същество търговски дружества, които работят и се самоиздържат сами, и реализират много прилични доходи, защото лекарите са почтени, работят добре, съумяват да привличат клиенти, да ползват клинични пътеки, формират доход, имат интерес да се развиват. Нека да не ги спираме в този нормален и естествен стремеж да инвестират в своята практика, да инвестират в сградния фонд и, в края на краищата, да инвестират в здравето на българските граждани.
Аз съм върл противник на това държавата да продължава да поддържа сградния фонд и на общинските, и на държавните заведения, които работят като търговски дружества.
Какво имаме всъщност ние? От една страна, имаме само негативи за собственика на сградния фонд и на материалната база, и позитиви за тези, които работят. Нека да свършим тази приватизация. Достатъчно добре са защитени в § 17 интересите на медиците, които трябва да регистрират своите дружества, и да закупят преференциално обектите, за да имат основанието да инвестират по-нататък в своята много хуманна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Николова! Напълно съм съгласен с Вас, защото сега ако с Вас отидем в която и да е - говоря по принцип, поликлиника в София например, Вие ще бъдете поканена в един кабинет, където общопрактикуващите лекари за последните 10 години поради това, че тези кабинети не са техни и поради това, че наемите варират непрекъснато нагоре, не влагат абсолютно нищо. Напълно съм съгласен с Вас. Материалната база примерно в болницата в Смолян, ако дойдете да видите при общопрактикуващите лекари на медицинския център, е наистина едно чудесно нещо, което е пример, че приватизацията трябва да стане.
Но ние сме за приватизацията на доболничната помощ още през тази година и ще направим необходимото.
Искам да ви кажа обаче, че напоследък в болниците вървят проблеми. Земята под болниците не е перфектна. След като един общопрактикуващ лекар или ДКЦ си вземе своя отдел, за в бъдеще ако нещо се случи между тях, трябва да гарантираме какво ще бъде бъдещето на това приватизирано лечебно звено.
Така че въпросите са много. Още веднъж искам да кажа, че потвърждавам това, което Вие казвате, но нека да го направим не в един миксер-закон, както е в момента законът – моля да бъда извинен, на господин Иван Костов, нека да го направим съвсем внимателно. Уверявам ви, че медицинската общественост го чака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Приемам тезата Ви, че като политик сте за приватизация, но много искам да помислите като бивш кмет на Русе как ще стане тази приватизация по този закон, по този начин, по който ни се предлага, защото Вие не разграничихте нещата. Този закон, както ни е подаден, представя въпроса за съдбата на диспансерите. Вие като кмет – поздравявам Ви за това, разбира се, много пъти помагахте на психодиспансера в Русе, защото той трябваше да живее, да съществува и да изпълнява функциите си. Да го приватизираме ли при положение, че 50 на сто от хората, които са негови пациенти, са здравно неосигурени? Тогава той е загинал на втората секунда. Не дадохте отговор на този въпрос.
Този закон в този му вид не дава отговор на този въпрос.
Вторият елемент от репликата ми: знаете каква кръстоска на собственост стана в Русе, когато общината със своята инвестиционна политика изгради така нареченият хирургически корпус, в който сега се намира многопрофилната болница, но там собствеността е 51% държавна, макар че общината го направи. И обратно: сегашното първо ДКЦ – бившата поликлиника, която е на територията на бившата държавна болница, сега е общинска собственост. Тази кръстоска от собствености и интереси ме кара да си задавам въпроса и да не намирам отговор в този закон: къде отиват парите от приватизацията? Те отиват по Закона за приватизация и следприватизационен контрол – ясно, разписано е, на мен това не ми е достатъчно. Искам тези средства да подпомагат и инвестиционната политика в здравеопазването. Отговор на този въпрос, зададен по този начин в този закон няма. Затова репликата ми е като бивш кмет: така разписан законът, който не дава отговор на тези въпроси, става ли за първо четене? Философията му не става. И затова аз няма да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Колчаков, заповядайте за трета реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема колежке! Искам да припомня под формата на реплика едно нещо, което не винаги се отбелязва и явно не всички го знаят. Когато говорим за приватизация, трябва да диференцираме две важни неща, което се приватизират. Първото е дейността – тук искам да напомня, че още от 1999 г. извънболничната помощ в България дефинитивно е приватизирана, тоест, тя е частна. Извън болниците в България работят само свободни професионалисти на договор с Касата, общопрактикуващи лекари и специалисти.
И вижте сега идиотщината на нашата държава, на нашето управление: частници от 1999 г. извън болниците работят в публична собственост. Разбира се, че няма да бъде ефективно, разбира се, че няма да опазват, разбира се, че няма да инвестират. И затова показвам и примери. В Пазарджик общината си прибра 2 милиона от лекарите, лекарите станаха свободни и инвестират в своята собственост. Днес вече резултатите са много добри, защото и публичният сектор е доволен, и работещите професионалисти са доволни. Искам да ви кажа, колеги, че там общопрактикуващите лекари – в тази бивша поликлиника ДКЦ, днес не дават нито един лев наем за тези кабинети, защото работят за себе си. Там интересите на пациента, на лекаря и на обществото са еднопосочно хармонично синхронизирани и нещата са добре. И затова доц. Кумчев казва, с право се хвали, че Смолян беше един от първите градове – след нас, разбира се, които направиха приватизация на извънболничния сектор.
Затова като допълнение и под формата на реплика на госпожа Николова искам да напомня това, всички да знаете: извънболничната дейност в България отдавна е приватизирана!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Радвам се, че колегите Кумчев и Колчаков практически подкрепиха тезата за необходимост от приватизация. Доколкото имате страхове господин Кумчев, преди да се извърши една приватизация, се прави правен анализ, който изчиства въпроса със собствеността и възникналата собственост между терена, междусграден фонд. Много се радвам, че колегата Колчаков подчерта това, което всички знаем – че дейността практически е приватизирана и трябва да продължим, да отпушим нещата нататък, да се приватизира и сградният фонд.
Що се касае до съдбата на диспансерите и социалната дейност, която те извършват, необходимостта да бъдат подпомагани с бюджетно финансиране – било общинска, било държавна, да, това е много сериозна тема. Не съм специалист, не мога да преценя, но според мен не е съвсем решен въпросът за законопроекта, който е подкрепен. Може би темата за диспансерите и за това каква функция имат те и доколко трябва да бъдат в бъдеще субсидирани, не е тема на приватизацията. Ако приемем, че дейността не може да се издържа само от клинични пътеки и че тази дейност е в полза на обществото и трябва да бъде по някакъв начин подпомагана, субсидията може да бъде давана под различни форми и върху приватизираното лечебно заведение.
Мисля, че на първо четене духът на закона дава основание той да бъде подкрепен, а между първо и второ четене, разбира се, че винаги специалистите имат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не мислех да се изказвам, тъй като двете тези са толкова очевидни. Според мен двата законопроекта, извън този на Министерския съвет, се опитват да решат сериозни проблеми в българското здравеопазване без наличието на стратегия, което още веднъж затвърждава практиката на този парламент да решава проблемите в здравеопазването на парче, единично и по малко от всеки проблем.
Ние очаквахме това, което пое като ангажимент след вота на недоверие министърът на здравеопазването, а именно внасянето на стратегия, което беше потвърдено и от министър-председателя, и трябваше да се случи в края на март – началото на април. До този момент продължаваме да чакаме и това не се случва. Доколкото сме провеждали многократни разговори с министъра на здравеопазването, той се опасява, че отделни части от тази стратегия няма да намерят подкрепата на Парламентарната група на Коалиция за България.
За мен въпросът е принципен. Аз няма да подкрепя тези два законопроекта, защото частично се опитват да решат много сериозен проблем.
Обръщам към Парламентарната група на Коалиция за България: моля ви се, проведете този ваш дебат – вътрешен, политически, установете баланс на интересите и обещанията, които сте поели към избирателите си, дайте най-после възможност на министъра на здравеопазването да внесе тази стратегия, да я гласуваме в парламента и след това да продължим съответно с пакета от законопроекти, които я обезпечават, и финансовия пакет. Ако това не се случи, този парламент ще приеме отново параметрите на бюджета за 2008 г. След това бюджетът за 2008 г. няма да ни позволява да направим съответните промени през 2008 г. и така ще продължава порочният кръг.
Или ще направим всичко заедно и в пакет, обезпечен законодателно и със съответните бюджетни параметри, или така ще си я караме до безкрай. Аз не вярвам, че сега един частичен закон за промяна и въвеждане на приватизация в здравеопазването, без всички параметри да бъдат изчерпани и без това да бъде обвързано с другите механизми в реформата на здравноосигурителния модел, ще доведе до положителен резултат.
Затова апелът ми е и към двете страни: ако се работи, няма червено, зелено, синьо, пембено здравеопазване – има едно здравеопазване, което е в много тежки условия в момента и изисква решение, но решение в пакет.
Струва ми се, че е крайно време да се излезе от позицията на опозиция и управляващи. НДСВ и ДПС имаме съгласие по основните параметри на стратегията. Единствено остава Коалиция за България да вземе своите решения и да продължим напред.
Очевидно е, че няма да мине с толкова малък и частичен законопроект за приватизация. Очевидно е, че проблемите са достатъчно сериозни, за да могат да бъдат решени само с четири-пет текста.
Прави са доц. Кумчев и Руденко Йорданов като казват, че не е ясно къде отиват парите от приватизация. Не е ли редно да се направи предложение – парите от приватизация в здравеопазването да отидат за подобряване на инфраструктурата и на оборудването в самите лечебни заведения?
Това са съществени въпроси, които ако не се изговорят и ако не се постигне съгласие, в никакъв случай не могат да бъдат компенсирани със законопроектче. Те трябва да бъдат решени със стратегия.
Затова аз ще се въздържа при гласуването на тези два законопроекта. Апелирам всички колеги възможно най-бързо – дали ще бъде министър Гайдарски, дали ще го предлагате за смяна, няма ли да го предлагате, ще го правите ли кмет на Видин или какво, не знам, но каквото и да бъде решението лично за министъра, това не означава, че министерството трябва да спре да работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Първанова? Няма.
Има ли други желаещи да участват в дискусията по тези законопроекти? Също не виждам желаещи. С това обявявам дискусията по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения за приключена.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ с вносител Министерският съвет.
Комисията по транспорт и съобщения е водеща по този законопроект.
Господин Илиевски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Една процедура, госпожо председател. Мисля, че ще постигнем консенсус в залата да бъдат допуснати господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, Красимир Калайджиев – заместник-директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, и юрисконсултът на Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля квесторите да поканят гостите в залата, тъй като не виждам кворум и възможност това да бъде гласувано. Няма възражения.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям на вашето внимание

„ ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2007 г.
На заседание, проведено на 14.06.2007 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2007 г.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, господин Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, и експерти от Министерството на транспорта.
Законопроектът беше представен от госпожа Мартинова.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се осигурява прилагането на разпоредбите, свързани с времето за управление на водачите, прекъсване и почивка на моторни превозни средства и извършването на контрол за спазването на тези разпоредби.
С предложените изменения в Глава шеста „Време за управление на превозното средство, прекъсване и време за почивка. Ограничаване на скоростта” се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на разпоредбите, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
В законопроекта е предвидено министърът на транспорта да определи изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква „а” от Регламент (ЕО) № 561/2006. Въвежда се и изискването на Директива 76/914/ЕИО относно минималното ниво на обучение за някои водачи в автомобилния транспорт. С директивата е въведено изискване за минимална възраст 21 години на водачите на превозни средства при извършване превоз на товари с превозни средства с допустима максимална маса над 7,5 тона. Допуска се превози на товари с такива превозни средства да се извършват от водачи, които са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, признато в една от държавите членки.
С предлаганите изменения се конкретизират функциите на министъра на транспорта, председателя на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор и председателя на Българския институт по метрология относно провеждането на политиката по издаването на картите за дигиталните тахографи, регистрацията на лицата, които извършват монтаж и ремонт на тахографи, и одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите.
В законопроекта се предлага да се предоставят правомощия на длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, които извършват контролни проверки, да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи като доказателство за извършените нарушения.
Предоставени са и правомощия на длъжностните лица от Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор да имат достъп до местата, където се извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, както и да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която са регистрирани лицата.
Въвеждат се изискванията на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.
С посочената директива се създават правила за минималните условия и изисквания за извършване на ефективни проверки за спазване на правилата за времето за управление, прекъсване и почивки от водачите на моторни превозни средства при извършване превози на пътници или товари.
Предложеното изменение в чл. 91а се увеличават минималните изисквания за броя на проверките на пътя и в предприятията за извършване на превози на пътници или товари така, както е предвидено в Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.
Прецизират се разпоредбите по отношение на принудителните административни мерки спиране от движение на превозно средство, с което се превозват опасни товари, или преместването му на безопасно място до отстраняване на нарушенията в съответствие с Приложение ІІ от Директива 2004/112/ЕО на комисията от 13 декември 2004 г. за адаптиране към техническия прогрес на Директива 95/50/ЕО на Съвета относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари.
С оглед ефективното прилагане на правилата за времето за управление, прекъсвания и почивка на водачите на моторни превозни средства при извършване на превози на пътници или товари, както и за повишаване на безопасността по пътищата се предлага въвеждането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, който не е спазил изискванията за прекъсване на управлението или за усвояване на предвидените почивки, докато не бъде ползвано времето за прекъсване или за почивка.
След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения, с цел усъвършенстване на законопроекта, Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя този законопроект.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подкрепих законопроекта по време на разискванията в комисията, ще го подкрепя и в пленарната зала, защото както беше прочетено в доклада на Комисията по транспорт и съобщения, законопроектът в този си вид е посветен изцяло на хармонизирането на нашето законодателство, конкретно Закона за автомобилните превози, с няколко регламента, които са съществени регламенти на Европейската комисия. Те са утвърдени с решение на Съвета.
Всъщност основното, което трябва да се отбележи, заради което трябва да бъде подкрепен законопроектът, е, че с него се предотвратяват нарушения, които могат да имат тежки последици под формата на пътнотранспортни произшествия, поради неспазване на регламентираните времена за шофиране, за управление, за почивка и за престой. Дават се, разбира се, функции на министъра на транспорта за регламентиране на тези времена и се засилват изискванията по отношение на контрола на спазването на тези изисквания, както и се регламентират въпросите, свързани с техническите устройства – тахографите, с които ще бъде регистрирано спазването на заложените изисквания. По тази причина аз ще подкрепя законопроекта.
Едновременно с това искам да отбележа, че по време на разискванията в комисията беше изказано мнение и от мен, и от други колеги, че по някои други текстове на Закона за автомобилните превози ще бъдат направени предложения между първо и второ четене. Аз ще се спра основно на три такива предложения, които ще бъдат формулирани в рамките на срока между първо и второ четене.
Едното предложение е свързано с повишаване изискванията към така наречените допълнителни транспортни линии. Това са всъщност маршрутните таксита и изисквания по отношение на пътуващите в маршрутните таксита – нещо, което беше направено в Закона за движение по пътищата, а именно регламентирането на местата за качване и слизане на пътници от тези таксита да бъде определено с решение на общината на съответния град. Ние сега трябва да се погрижим в този закон пък да отразим изискванията по отношение на това, че не е допустимо да има правостоящи при пътуване в маршрутните таксита. И другото, което разбира се, е важно – даването на билети за пътуващите, което не се спазва масово и има протести непрекъснато от пътниците на тези таксита.
Второто предложение, което ще бъде формулирано, е свързано с едно за мен дълбоко антиевропейско изискване по отношение на таксиметровия транспорт. Имаше едни формализирани изисквания за години, в които може да се закупи и да се използват до определен брой години моторни превозни средства за обществен превоз на пътници, товари и за таксиметрови превози. Първите две изисквания отпаднаха с промените, които бяха направени броени месеци преди влизането ни в Европейския съюз. Необходимо е да отпадне и третото изискване, защото реално за едно моторно превозно средство това, което се изисква, е то да бъде в отлично техническо състояние, което се удостоверява единствено чрез техническите прегледи, които се извършват. То не е свързано непременно с годините. В това отношение имаше и протести от водачи на таксиметрови коли, и от собственици на фирми за таксиметрови превози.
И третото, което възнамерявам аз и колеги от комисията да внесем е свързано с отговорностите, които трябва да носи и превозвач – юридическото лице, при неспазване на разпоредбите на закона, докато към момента законът не е балансиран и всичките отговорности се носят основно от водача на моторното превозно средство. Трябва да се носи отговорност и от фирмата-превозвач.
Разбира се, тези предложения ще бъдат обсъдени в комисията. Аз се надявам, че ще се получи значително одобрение, а може би и консенсус сред членовете на комисията, но това ще бъде всъщност обект на разискване за второто четене. Това е едно предизвестие за действия, които ще предприемем в комисията, а иначе апелирам към вас да подкрепите законопроекта на първо четене, така както беше докладван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията по него за приключена.
Има:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Освобождава Зина Кръстева Трифонова като член на Комисията за регулиране на съобщенията.”
Това решение е изготвено въз основа на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения, който приехме през м. май 2007 г., а именно, че мандатът на член на комисията се прекратява по негово писмено искане в едномесечен срок от получаване на искането. Това е и основанието утре да гласуваме този проект за решение.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): От кога е искането, госпожо председател? Това записано ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За съжаление в момента искането не е приложено тук.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя проекта за решение за освобождаване на Зина Трифонова като член на Комисията за регулиране на съобщенията, защото това е израз на нейната воля да напусне комисията. Неслучайно запитах от коя дата е депозирано нейното искане за освобождаване, защото истината е, че тя депозира това искане преди повече от една година. Изтекоха всичките законови срокове.
Вие много добре направихте, че съобщихте какъв е срокът, в който трябва да се разгледа такова предложение. Отдавна този срок е минал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как, господин Иванов, като законът е от май 2007 г., и това е новото правно основание?
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се, госпожо председател. Едновременно с това искам да кажа, че преди май 2007 г., преди да бъде приет новият Закон за електронните съобщения, действаше неговият предшественик – Законът за далекосъобщенията, където тези текстове бяха същите. Това е периодът, когато Зина Трифонова по стария закон беше поискала да бъде освободена от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Само за момент, ако ми позволите. Току-що направих справка: от 06.06.2007 г. е нейното искане въз основа на този нов закон. В момента ние разглеждаме новата хипотеза, старата не е влязла в действие.
ИВАН ИВАНОВ: Разбирам, госпожо председател, но все пак ще си позволя да кажа, че естествено с приемането на новия закон госпожа Трифонова е депозирала това искане и по новия закон. В същото време не може да се скрие това, че повече от една година тя чака този акт на освобождаване от комисията. Този въпрос сме го повдигали и в Комисията по транспорт и съобщения и той не намираше решение. Не намира решение, и това ясно искам да го заявя, поради неспособността на управляващото мнозинство да реши проблема с това кой да бъде избран на нейно място.
Този проблем е задълбочен, защото в момента не само тя, но и председателят на комисията и още един член са вече с изтекъл мандат. Ако някой от засегнатите от решенията на Комисията за регулиране на съобщенията пожелае, пред съда може да оспори законността на решенията, тъй като те се взимат от 5-членна комисия, от която тримата са с изтекъл мандат. Това го казвам, защото действително е един класически пример как поради липса на управленско решение се забавя приемането на един съвсем, бих казал, елементарен акт – при заявено писмено искане за освобождаване, това да бъде сторено в нормалния срок.
Отново повтарям, аз ще подкрепя проекта за решение за освобождаване на Зина Трифонова като член на Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Пред мен вече е молбата на Зина Трифонова, в която тя твърди, че и по стария закон молбата й не е била удовлетворена, така че е коректно изказването Ви в тази посока.
Има ли други желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Преминаваме към следващата точка.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще има много дебати по Законопроекта за чужденците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай, ако нямате нищо против, да го оставим за утре, защото няма да можем да приключим днес.
Ще направя няколко съобщения.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще заседава в сряда от 14,30 ч. в зала 42.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще заседава в четвъртък от 15,00 ч. в зала 242.
Комисията по здравеопазването ще заседава в четвъртък от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава в сряда от 15,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 356.
Утре ще бъдат гласувани: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване; второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс – текстовете, които са представени досега; гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения; гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози; освобождаване на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов