Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
В началото на заседанието предстои гласуване на законопроекти и решения, които приехме във вчерашния пленарен ден.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България с вносител Министерския съвет.
Моля да гласуваме този законопроект.
Гласували 145 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Вчера господин Казак представи в залата проекти за решения за промени в състава на парламентарни комисии.
Подлагам на гласуване проекта за решение за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси. Проектите са представени вчера в залата, моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна в състава на Комисията по образование и наука.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Моля да гласуваме проекта за решение за попълване състава на Комисията по политика при бедствия и аварии.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна в състава на Комисията по парламентарна етика.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Вчера господин Българинов представи проект за решение от името на Парламентарната група на БНС за промени в състава на парламентарна делегация на Народното събрание. Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): И ние имахме проект за решение! Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма други предложения за решения в програмата за тази седмица, господин Шопов. Вчера изрично господин Казак и господин Българинов представиха тези проекторешения, затова ги подлагам на гласуване днес. При мен няма други предложения. Нямам предложения – вероятно не сте ги внесли във вторник до 18,00 ч., когато е съставена програмата за тази седмица.
Предстои ни да разгледаме:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД.
Господин Методиев, заповядайте, за да докладвате.
Обръщам се към народните представители с молба след като законопроектът бъде представен евентуално и да го гласуваме, тъй като следващата седмица ни предстои да гласуваме почти два дни текстовете от Гражданския процесуален кодекс. Добре е да гласуваме текст след текст, докато народните представители са в залата. Така ще процедираме. Законопроектът не е спорен, доколкото виждам.
Имате думата, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ми позволите първо да ви помоля да влязат в залата госпожа Боряна Божашка и госпожа Красимира Милчева от Главно управление на архивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Миналия път не успяхме да гласуваме, за да влязат на първо четене на законопроекта.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Закон за Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда формирането, опазването и използването на Националния архивен фонд на Република България, организацията, управлението и дейността на архивите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, наименованието на Глава първа и чл. 1, 2 и 3, подкрепени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Васил Антонов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Националният архивен фонд се попълва с:
1. определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции и други юридически и физически лица, независимо от времето, носителя, начина на създаване, мястото на съхраняване и формата на собственост;
2. документи или с копия на документи за историята на България, получени от чуждестранни архиви и от други чуждестранни юридически и/или физически лица.
(2) Документите по ал. 1 се водят на отчет в Регистър на Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. Архивите са организации или структурни звена на организации, които осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване.”
По чл. 6 има предложения на народните представители Веселин Методиев и Васил Антонов, които са приети по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Архиви, които съхраняват документи на Националния архивен фонд са:
1. държавни архиви;
2. архиви и архивни сбирки на културни и други публични институции;
3. архивни сбирки на държавни и общински музеи и библиотеки;
4. архивни сбирки на читалища и религиозни институции;
5. частни архиви.
(2) Документите от архивите по ал. 1, т. 1 се съхраняват при спазване принципа на произход и осигурено единство и недробимост на архивните фондове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Държавата полага грижи за опазването на документите от Националния архивен фонд чрез:
1. регистриране и отчитане на наличността им;
2. осигуряване на съхранението им в сгради със съвременно оборудване, лаборатории за реставрация и консервация и застрахователно копиране;
3. осигуряване на квалифицирани кадри за работа с тях;
4. бюджетно финансиране.
(2) Държавата полага грижи за опазването и на документите, които са вписани в Регистъра на Националния архивен фонд и са собственост на физически лица.
(3) Държавата полага грижи за опазването и на документите, които са вписани в Регистъра на Националния архивен фонд и се намират извън територията на страната, на територията на друга държава, като спазва нейното вътрешно законодателство, както и влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. Архивите осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, съхранявани от тях, като за целта създават и поддържат система на научно-справочен апарат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 4 до чл. 10 включително, подкрепени от комисията, с което приключва Глава първа.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава втора – Управление на Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
“Раздел І – Държавна агенция “Архиви”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 11 има предложение на народния представител Васил Антонов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело, се провежда от Държавна агенция “Архиви”.
(2) Държавна агенция “Архиви” контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните и общински институции и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви.
(3) Разпорежданията и указанията на органите на Държавна агенция “Архиви” относно документите на Националния архивен фонд са задължителни за всички организации.
(4) Държавна агенция “Архиви” създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат и поддържа автоматизирана информационна система на архивите.
(5) Държавна агенция “Архиви” осъществява издателска дейност, сътрудничи със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации и членува в Международния съвет на архивите.”
По чл. 12 има предложение на колегата Васил Антонов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. (1) Държавна агенция “Архиви” се създава към Министерския съвет и е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Държавна агенция “Архиви” се ръководи и представлява от председател, който се назначава с решение на Министерския съвет.
(3) При осъществяване на своите функции председателят на Държавна агенция “Архиви” се подпомага от заместник-председатели.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. Председателят на Държавна агенция “Архиви”:
1. осъществява общото ръководство, координация и контрол върху дейността по комплектуването, воденето на отчет и опазването на документите, независимо от мястото им на съхранение по чл. 6, ал. 1 и организира работата с тях;
2. в рамките на своята компетентност издава методически указания и инструкции и осъществява прилагането на архивните стандарти;
3. определя критериите за експертиза на ценността на документите, в това число на електронните, и определя документите за постоянно запазване;
4. утвърждава предложените срокове за временно съхранение на документите в държавните и общински институции до предаването им в държавен архив съгласно номенклатурите на делата и списъците на видовете документи извън тези, посочени в закон;
5. контролира изработването на номенклатури на делата и списъци на документи със срокове за съхранение в държавните и общински институции;
6. води на отчет документите на Националния архивен фонд, както и на специален отчет особено ценните и уникалните документи и документите в риск;
7. организира дейността по опазването на документите, контрола по фондовата наличност, реставрацията, консервацията и създаването на застрахователен фонд, както и на фонд от дигитални копия;
8. съставя актове и издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи и оправомощава други длъжностни лица от Държавна агенция “Архиви” за тази дейност;
9. осигурява разработването на научно-справочен апарат по състава и съдържанието на Националния архивен фонд;
10. определя реда за използване на документите, съхранявани в архивите и осигурява публичен достъп до тях;
11. представлява държавата при придобиване на ценни документи или техни копия чрез правни сделки и упълномощава директорите на държавните архиви за осъществяване на такива сделки;
12. организира и осъществява научноизследователска дейност по документалистика, архивистика и други сродни на тях науки;
13. сключва международни договори с чуждестранни партньори и осъществява международното сътрудничество в областта на архивното дело;
14. определя състава, задачите и правилата за работа на Централната експертно-проверочна комисия, Централната експертна оценителна комисия и съответните експертни комисии в държавните архиви;
15. създава и други комисии или работни групи при необходимост за решаване на конкретни проблеми от теорията и практиката на архивното дело;
16. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет;
17. съгласува дейностите на държавните архиви, осъществявани по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
“Чл. 15. (1) Към Държавна агенция “Архиви” се създават:
1. Централна експертно-проверочна комисия; и
2. Централна експертна оценителна комисия.
(2) Комисията по ал. 1, т. 1 е помощен орган към председателя на Държавна агенция “Архиви” за решаване на принципни въпроси от теорията и практиката на експертизата на ценността и комплектуването на архивните документи.
(3) Комисията по ал. 1, т. 2 е помощен орган към председателя на Държавна агенция “Архиви” за определяне на ценността на документи, които се предлагат на архивите от физически или юридически лица срещу възнаграждение и за определяне на неговия размер.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. Държавна агенция “Архиви” организира и провежда квалификационни курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за постоянното повишаване на квалификацията на служителите си.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
“Чл. 17. Държавна агенция “Архиви” организира и провежда курсове, семинари и други форми на обучение за работещите в учрежденските архиви и за членовете на експертните комисии в държавните и общински институции и им издава сертификати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете на Раздел І? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел І и от чл. 11 до чл. 17 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел ІІ – Централни и териториални държавни архиви.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18 и предлага обособяването му в отделни членове 18, 19 и 20 със следното съдържание:
“Чл. 18. Структурата на Държавна агенция “Архиви” включва централни и териториални държавни архиви със статут на дирекции.
Чл. 19. Централните държавни архиви са:
1. Централният държавен архив със седалище София; и
2. Държавният военноисторически архив със седалище Велико Търново.
Чл. 20. Териториалните държавни архиви са:
1. Софийският държавен архив с териториален обхват област София и София-област.
2. Териториалните държавни архиви с териториален обхват на съответните области.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19 и предлага обособяването му в отделни членове 21, 22, 23 и 24 със следното съдържание:
“Чл. 21. Обект на дейността на Централния държавен архив са определените за постоянно запазване документи на централните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, документалното наследство на личности от национално значение за периода след 1878 г., както и документи за историята на България, съхранявани в чуждестранни архиви и други институции.
Чл. 22. Обект на дейността на Държавния военноисторически архив са определените за постоянно запазване документи на Министерството на отбраната, Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и документалното наследство на значими личности, свързани с тях.
Чл. 23. Обект на дейността на Софийския държавен архив са определените за постоянно запазване документи на Столичната община и на общините, включени в София-област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, разположени на територията на гр. София и София-област, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности за историята на гр.София и София-област.
Чл. 24. Обект на дейността на териториалните държавни архиви са определените за постоянно запазване документи на съответната областна администрация и на общините на територията на съответната област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, намиращи се на територията на съответните области и общини, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности от местно значение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага обособяването на чл. 20 по вносител в отделни членове – чл. 25 и чл. 26, със следното съдържание:
„Чл. 25. Архивите по чл. 21-25 осъществяват:
1. подбор, комплектуване и обработване на документи;
2. научно-методическо ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общински институции и опазването на документите в деловодните служби;
3. експертна помощ при изработването на номенклатури на делата и ведомствени списъци на документи със срокове за съхранение в държавните и общински институции;
4. регистриране, водене на отчет на документите и поддържане на съответната част от Регистъра на Националния архивен фонд;
5. създаване на научно-справочен апарат към съхраняваните документи и поддържане на съответната част от автоматизираната информационна система на архивите;
6. осигуряване на достъп и предоставяне за използване на документите;
7. опазване, реставриране, консервиране и създаване на застрахователен фонд на документите.
Чл. 26. (1) Държавните архиви се ръководят от директори, които се подпомагат от експертно-проверочни и експертни оценителни комисии.
(2) Експертно-проверочните комисии разглеждат и предлагат за утвърждаване заключенията на постояннодействащите експертни комисии в организациите по експертизата относно ценността на документите.
(3) Експертните оценителни комисии определят ценността на документи, предлагани на архивите от физически или юридически лица срещу възнаграждение, както и неговия размер.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 27, и предлага следната редакция:
„Чл. 27. (1) Превантивният, текущ и последващ контрол по изпълнението на задълженията по този закон се осъществява от директорите на централните и териториалните държавни архиви и оправомощените с тези компетенции от председателя на агенцията длъжностни лица.
(2) Лицата по ал. 1 имат право:
1. на достъп до документите, включително на електронен носител, които се съхраняват в държавните и общински институции;
2. да се запознават с докладите на вътрешните одитори, инспекторатите, Сметната палата и други контролни органи, които се съхраняват в проверяваната държавна или общинска институция, в частта им, отнасяща се до организацията и опазването на документите.
(3) При изпълнение на служебните си задължения лицата по ал. 1 са длъжни:
1. да се легитимират със служебната си карта;
2. да отразяват обективно и точно резултатите от извършената контролна дейност въз основа на проверените служебно от тях факти и обстоятелства и да запознават с тях ръководителите на проверяваната организация;
3. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при и/или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен в случаите, предвидени със закон.
(4) Служителите на Държавна агенция „Архиви” са длъжни да спазват Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и утвърдените от председателя на агенцията етични норми на поведение на служителите в държавните архиви.
(5) За неизпълнение на задълженията по ал. 3 и 4 служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по Раздел ІІ от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, членове 18-21 включително, като последният става чл. 27 в резултат на преномерацията, направена от комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІІІ – Финансиране”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 28:
„Чл. 28. (1) Председателят на Държавна агенция „Архиви” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
(2) В бюджета на Държавна агенция „Архиви” постъпват приходи от:
1. държавни такси за приемане на заявления по образец, заверки на архивни документи и издаване на удостоверения. Размерите на държавните такси се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет;
2. други услуги, произтичащи от дейността на Държавна агенция „Архиви” по цени, определени с акт на Министерския съвет;
3. печатни издания на агенцията;
4. постъпления за ползване на недвижимо имущество – държавна собственост, включително и на почивни бази;
5. такси и разноски по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;
6. целеви средства по европейски, международни и други проекти и програми (индивидуални и съвместни);
7. дарения от физически и юридически лица;
8. наложени глоби и имуществени санкции по този закон;
9. други източници и дейности, разрешени от закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 29:
„Чл. 29. (1) Председателят на Държавна агенция „Архиви” определя допълнително материално стимулиране на служителите от агенцията. Редът и условията за определяне на индивидуалния размер на допълнителното материално стимулиране се определя с вътрешни правила, утвърдени от председателя на агенцията.
(2) Допълнителното материално стимулиране за председателя на Държавна агенция „Архиви” се определя от ресорния заместник министър-председател.
(3) Средствата по ал. 1 се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Държавна агенция „Архиви” за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ, както и текстовете на чл. 22 и чл. 23, които стават съответно чл. 28 и чл. 29 в редакция на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІV – Национален архивен съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 30:
„Чл. 30. Към председателя на Държавна агенция „Архиви” се създава Национален архивен съвет за координация при осъществяването на държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело и на мерките за опазване на Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІV, чл. 24 в редакция на комисията, както и чл. 25 и чл. 26 по вносител, подкрепени от комисията, които придобиват нова номерация.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел V – Специализирани държавни архиви”.
Има предложение на народния представител Веселин Методиев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията предлага Раздел V – „Специализирани държавни архиви” с чл. 27-30 да отпадне.
Има и предложение на колегата Свинаров.
Можем да гласуваме отпадането на този раздел, ако няма дебат.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря.
Има ли изказвания по Раздел V? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на Раздел V с членове от 27 до 30 от него.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел VІ – Архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища и религиозни институции”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на наименованието на Раздел VІ, който става Раздел V: “Раздел V – Архиви и архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища, културни, религиозни и други публични институции”.
По чл. 31 има предложение на народния представител Веселин Методиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) Архиви, които съхраняват документи от определен вид, период или начин на създаване, са:
1. Направление “Ръкописно–документално и книжовно наследство” на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – за документи от времето на възникването на българската държава и за документи на видни общественици, писатели, културни и научни дейци до 1878 г.
2. Научният архив на Българската академия на науките – за документите на Българското книжовно дружество и на институтите и сътрудниците на Българската академия на науките.
3. Българската национална филмотека – за българските игрални, документални, хроникални, научнопопулярни и анимационни филми и документацията по тяхното произвеждане за популяризиране на киноизкуството и кинемографичната култура у нас.
4. Архивът на Българската национална телевизия – за кино- и телевизионни филми, видеофилми и звукозаписи.
5. Архивът на Българското национално радио – “Златен фонд” за фонодокументи.
6. Държавният геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – за геодезически, картографски и кадастрални документи.
7. Архивът на Националния институт за паметници на културата – за Националния регистър на недвижимите паметници на културата, документации за недвижими паметници на културата и за обектите, свързани с българската история и култура извън страната.
(2) В държавните и общинските музеи и библиотеки, в читалищата, в културните, религиозните и други публични институции се съхраняват исторически формирали се архивни сбирки и постъпват документи, притежание на юридически и физически лица при писмено изразено желание от страна на собствениците им.
(3) Организациите по ал. 2 нямат право да приемат ценни документи от държавни и общински институции, обект на комплектуване от държавните архиви.
(4) Документите по чл. 32, ал. 1, се предоставят за публично ползване съгласно методическите изисквания на Държавна агенция “Архиви”.”
Комисията предлага отпадането на чл. 32, тъй като систематичното му място е като ал. 3 на новия чл. 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33 и предлага следната редакция:
“Чл. 33. Държавната агенция “Архиви” и нейните структури оказват методическа помощ при работа с архивни сбирки и документи в държавните и общинските музеи и библиотеки, в читалищата, в културните, религиозните и други публични институции в съответствие с изискванията на този закон и при спазване на Закона за паметниците на културата и музеите и на действащото законодателство в тази област.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по Раздел VІ? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел VІ, редакцията на комисията за чл. 31, отпадането на чл. 32 по предложение на комисията и чл. 33 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел VІІ – Частни архиви”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ, който става Раздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 35 и предлага следната редакция:
“Чл. 35. (1) Документите в частните архиви за историята на България се декларират пред Държавната агенция “Архиви” или пред нейни структури.
(2) Експерти на Държавната агенция “Архиви” извършват оценка на ценността на документите по ал. 1.
(3) Документите, които са определени като ценни, се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в едномесечен срок след декларирането им.
(4) Документите по ал. 3 се предоставят за публично използване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
По чл. 37 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 37. Държавната агенция “Архиви” и нейните структури подпомагат методически частните архиви и осъществяват контрол върху тях по спазването на разпоредбите на този закон.”
Към раздела има предложен нов чл. 37а от народния представител Веселин Методиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов чл. 38 със следното съдържание:
“Чл. 38. Други архиви се създават със специален закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по Раздел VІІ? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел VІІ, членове от 34 до чл. 38, създаден по предложение комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава трета – Формиране на националния архивен фонд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Документи на държавни организации”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел І и предлага следната редакция: “Раздел І – Документи на държавни и общински институции”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 38 и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 39:
“Чл. 39. Основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните и общински институции”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 40, и предлага следната редакция:
“Чл. 40. (1) Органите на управление на държавните и общинските институции отговарят за дейностите по организирането, опазването и текущото използване на техните документални фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви.
(2) За осъществяване на работата с документите в държавната или общинска институция органите им на управление създават деловодна служба, учрежденски архив и постояннодействаща експертна комисия”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41, и предлага следната редакция:
“Чл. 41. (1) Органите по чл. 40 назначават постояннодействащи експертни комисии, които ежегодно проверяват наличността, условията за съхраняването и опазването на документите. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се изпраща за сведение в съответния държавен архив в едномесечен срок.
(2) В състава на експертните комисии по ал. 1 задължително се включват завеждащият учрежденския архив, деловодителят и ръководителите на структурни звена.
(3) За осъществяване дейността на учрежденските архиви органите по чл. 40 осигуряват квалифицирани служители, архивохранилищна площ и оборудване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 42, и предлага следната редакция:
“Чл. 42. (1) Постояннодействащите експертни комисии на държавните и общинските институции изработват номенклатури на делата и списъци на видовете документи със срокове за тяхното съхранение.
(2) Номенклатурите и списъците се одобряват от съответните органи по чл. 40 и се утвърждават от директорите на съответните държавни архиви”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 45.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 46, със следната редакция:
“Чл. 46. (1) След изтичане на срока по чл. 45, ал. 1, постояннодействащата експертна комисия извършва експертиза на ценността на документите въз основа на система от критерии, определени в Наредбата по чл. 51. Резултатите от експертизата се оформят в описи на документи, определени в следните категории:
1. документи за постоянно запазване;
2. документи, определени като неценни;
3. документи с дългосрочно справочно значение.
(2) Описите на постояннодействащата експертна комисия се одобряват от органа на управление на съответната държавна или общинска институция и се утвърждават от директора на приемащия ги държавен архив.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 47, и предлага следната редакция:
“Чл. 47. (1) Документите, определени за постоянно запазване, образуват архивния фонд на организацията и се предават в съответния държавен архив.
(2) В архивния фонд се включват само оригинални, оформени по стандарт документи.
(3) Документите, определени като неценни, се описват в опис и се унищожават.
(4) Документите с дългосрочно справочно значение се описват и се съхраняват в организацията до изтичане на определените им срокове, след което се извършва експертиза.
(5) Документите, съдържащи класифицирана информация, се предават на държавните архиви по реда, определен в този закон, и след изтичането на сроковете, определени в Закона за защита на класифицираната информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 48.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 49:
“Чл. 49. Учрежденският архив и постояннодействащата експертна комисия осъществяват своята дейност под методическото ръководство и контрол на държавния архив, на който държавната или общинската институция е фондообразувател”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) При закриване на държавни или общински институции, при заличаване или приключване на производство по несъстоятелност на търговски дружества по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба ръководителите, ликвидаторите или синдиците съгласувано с Държавна агенция „Архиви” са длъжни в 6-месечен срок да предадат ценните документи в съответните държавни архиви. Закриването или заличаването се извършва след представяне на удостоверение от съответния държавен архив за предаване на ценните документи.
(2) Документите със справочно значение на организациите по ал. 1 и на заличените юридически лица без правоприемник, неподлежащи на предаване в съответния държавен архив и в териториалните структури на Националния осигурителен институт се съхраняват по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 51:
„Чл. 51. Редът за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните общински институции се определя с наредба, приета от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, да гласуваме наименованието на Глава трета на Раздел І, членове от 38 до 50 включително по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІІ – Документи на физически лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 52:
„Чл. 52. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и лични архивни фондове и колекции на значими за обществото личности.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 53:
„Чл. 53. Приемането и вписването в регистъра на Националния архивен фонд на лични архивни фондове или колекции се осъществява след писмено декларирано желание от страна на собствениците им и извършването на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Документите по чл. 52 се приемат в архивите чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение от техните създатели, наследници или лица, които са ги придобили и запазили.
(2) При дарение или завещание на документи създателите им или техните наследници могат да поставят и условия за достъпа до тях и използването им.
(3) Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите могат да се определят със съответното завещание или дарение.
(4) Придобиването на лични архивни фондове или колекции чрез дарение или завещание не засягат авторските права върху тях.
(5) В случаите на придобити срещу възнаграждение документи от юридически или физически лица стойността на възнаграждението се определя от експертните оценителни комисии на приемащите ги архиви.”
Това е разделът, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, да гласуваме наименованието на Раздел ІІ от чл. 51 до 53 по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІІІ – Документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 55.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 55, който става чл. 56:
„Чл. 56. Приемането на документите се извършва след писмено декларирано желание от компетентните органи, представляващи организациите по чл. 55 и извършване на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този раздел? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ от чл. 54 до чл. 56, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Раздел ІV – Документи от чуждестранни архиви, други институции и граждани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 59.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 60:
„Чл. 60. Документи или копия на документи от българи и български организации в чужбина могат да постъпят в избрания от тях архив след писмено декларирано желание за това и след извършването на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 61:
„Чл. 61. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите, предадени от българи и български организации в чужбина, се определят с договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, да гласуваме наименованието на Раздел ІV от чл. 57 до 60 включително.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава четвърта – Регистрация и отчетност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и предлага следната редакция: „Глава четвърта - Регистрация и отчетност на документите. Раздел І - Регистрационни и отчетни единици и форми.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 62:
„Чл. 62. Регистрацията и отчетността на документите имат за цел да установят наличността на документите и да осигуряват тяхното съхранение и използване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 63:
„Чл. 63. Всички документи от Националния архивен фонд подлежат на регистрация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65:
„Чл. 65. (1) Отчетността в държавните архиви се осъществява чрез строго определени отчетни единици и форми.
(2) Основните отчетни единици са архивните фондове, архивните колекции и частичните постъпления.
(3) Основни отчетни форми са: фондова картотека, списък на постъпленията, списък на фондовете, списък на частичните постъпления, списък на спомените, списък за специална регистрация и инвентарни описи.
(4) Самостоятелен архивен фонд се регистрира при наличие на цялостна документация за дейността на организация, съответно на физическо лице.
(5) Видово и/или тематично свързани документи на различни фондообразуватели, които не са достатъчни за формиране на самостоятелни архивни фондове, се организират и регистрират като архивни колекции.
(6) Като частични постъпления се регистрират отделни документи или група от документи, недостатъчни за формиране на архивен фонд или колекция.
(7) В рамките на архивните фондове или колекции документите се групират в архивни единици.”
Комисията предлага отпадането на чл. 65 по вносител, тъй като систематичното му място е в новия чл. 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта, наименованието на Раздел І, членове от 61 до 64 включително, отпадането на чл. 65 по предложение на комисията и чл. 66 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел ІІ – Регистър на Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
“Чл. 67. (1) Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат.
(2) Регистърът се създава с цел:
1. централизиране на информацията за архивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи;
2. осигуряване публичност на архивните сбирки и документи – собственост на юридически и физически лица;
3. разширяване на възможностите за опазване и използване на Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 68, 69 и 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и членове от 67 до 70 включително.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава пета – Опазване и съхранение на документите от Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
“Чл. 71. Държавните и общински институции не могат да унищожават документи, определени за постоянно запазване от Държавна агенция “Архиви”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
“Чл. 72. Собственици, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, ги съхраняват съгласно методическите изисквания и стандарти на Държавна агенция “Архиви” и осигуряват тяхното опазване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
“Чл. 73. (1) Собствениците, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, уведомяват писмено председателя на Държавна агенция “Архиви” за необходимостта от реставрация и консервация на документите.
(2) Необходимостта от реставрация и консервация на документите по ал. 1 се определя от експерти на Държавна агенция “Архиви”.
(3) Реставрацията и консервацията на документите по ал. 1 се осъществява от Държавна агенция “Архиви”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
“Чл. 74. За опазването и съхранението на документите в държавните и общинските институции до изтичането на срока по чл. 44, ал. 1 носят отговорност техните ръководители.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
“Чл. 75. При прекратяване на служебни или трудови правоотношения служителите в държавните и общински институции предават всички намиращи се при тях документи на прекия ръководител с протокол.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
“Чл. 76. При смяна на ръководителите на съответните държавни и общински институции, на структурните им звена и на завеждащите учрежденските архиви наличните документи се предават/приемат с опис и протокол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78:
“Чл. 78. (1) За наличието и състоянието на приетите за постоянно запазване документи в архив или в друга държавна или общинска институция отговорност носят ръководителят на архива и съответните длъжностни лица, които отговарят за съхранението на документите в архивохранилищата и читалните.
(2) Читателите носят отговорност, ако виновно причинят щети на документи при тяхното използване. Нарушението се установява с акт от оправомощеното длъжностно лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79:
“Чл. 79. (1) Особено ценните и уникалните документи в Националния архивен фонд представляват национално богатство и за тях се полагат приоритетни грижи от държавата.
(2) Документите по ал. 1 се определят от специализирана комисия, която се назначава от председателя на Държавна агенция “Архиви” и осъществява дейността си по утвърдени от него критерии и правила. Данни за тези документи се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд.
(3) На лицата, съобщили за документи в риск или предотвратили унищожаването им, могат да се издават грамоти и/или да се изплаща възнаграждение от бюджета на Държавна агенция “Архиви”, като неговият размер се определя от председателя по предложение на Централната експертна оценителна комисия.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 80, 81 и 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета и членове от 71 до 82 включително по номерация на вносителя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Глава шеста – Достъп и използване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава шеста и предлага следната редакция:
“Глава шеста – Достъп до документи и използването им.”
“Раздел І – Достъп.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на наименованието на Раздел І:
“Раздел І – Достъп до документи.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 83, 84, 85, 86 и 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста, наименованието на Раздел І и членове от 83 до 87 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Раздел ІІ – Използване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на наименованието на Раздел ІІ:
“Раздел ІІ – Използване на документи.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 88, 89, 90 и 91.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92:
“Чл. 92. (1) Използването на документи от Националния архивен фонд може да бъде временно забранено за срок до три месеца на лице, нарушило реда за използването, определен с наредбата по чл. 90.
(2) При констатирано повторно нарушение лицето се лишава от право на използване на документи за срок от една година.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава заповед на председателя на Държавна агенция “Архиви”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по тази глава. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и членове от 88 до 93 включително.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94:
„Чл. 94. На лицата, извършили нарушение на чл. 8, алинеи 2 и 3, чл. 36, ал. 1, чл. 48, ал. 3, чл. 50, ал. 1, чл. 76 и чл. 77, се налага глоба в размер от 500 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97:
„Чл. 97. Наказва се с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. не изпълни разпореждане или указание на органите на Държавна агенция „Архиви”, съответно на органите на нейните структури в страната;
2. не предаде документите на държавната или общинска институция за съхранение в съответния държавен архив;
3. повреди, унищожи или загуби документи при тяхното използване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98 и чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на Глава седма - от чл. 94 до чл. 99 включително.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага промяна в т. 5:
„5. „Деловодна служба” (Деловодство, Регистратура) е структурно звено в организация, управляваща текущите документи до предаването им в учрежденски архив.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, т. 9:
„9. „Документи с дългосрочно справочно значение” са документи, които са свързани с трудови и служебни отношения, имотно и гражданско състояние и други.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, т. 10:
„10. „Документи от масово-типов характер с краткосрочно справочно значение” са документи, които се съхраняват в организациите в срок от една до пет години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, т. 11:
„11. „Държавни и общински институции” са бюджетните организации, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, търговските дружества, в които държавата или общината притежават мажоритарния дял, търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, търговските дружества, в които държавата притежава привилегирована акция („Златна акция”), и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, т. 12:
„12. „Експертиза на ценността” е процес на определяне на ценността на документите въз основа на научнообосновани критерии с цел категоризирането на едни документи за постоянно запазване и други – за унищожаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по текстовете на параграфите, съдържащи се в Допълнителната разпоредба.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете в Раздел „Допълнителна разпоредба” от т. 1 до т. 27 на § 1 включително.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Ценни документи, придобити по наследство, дарение, завещание или по друг начин до влизането в сила на този закон, се декларират в шестмесечен срок от влизането му в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Собствениците на приватизирани търговски дружества или обекти (бивша държавна или общинска собственост) в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон предават на държавните архиви намиращите се в дружествата или обектите документи – държавна или общинска собственост, създадени от началото на дейността им до датата на влизане в сила на съответния приватизационен договор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, ...) в чл. 278:
1. В ал. 1 думите „архивен материал, влизащ в Държавния архивен фонд”, се заменят с „документ/документи от Националния архивен фонд”.
2. В ал. 2 след думата „културата” се добавя „или документ/документи от Националния архивен фонд”.
3. В ал. 3 думите „архивен материал, включен в Държавния архив” се заменят с „документ/документи от Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, ...) в чл. 12, т. 3 думите „Закона за държавния архивен фонд” се заменят със „Закона за Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, ...) в чл. 8, т. 2 думите „Държавния архивен фонд” се заменят с „Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. 22 от 2006 г.) в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 думите „Закона за държавния архивен фонд” се заменят със „Закона за Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, ...) в чл. 1, ал. 7 накрая се добавя „както и за информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната редакция:
„§ 14. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, ...) в чл. 33, ал. 2 думите „Държавния архивен фонд” се заменят с „съответния държавен архив”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, ...) в чл. 23, ал. 1, т. 22 думите „Държавния архивен фонд” се заменят с „Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) в § 11 от Преходните и заключителните разпоредби думите „Закона за Държавния архивен фонд” се заменят със „Закона за Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В Закона за ветераните от войните (обн., ДВ, ...) в чл. 3, ал. 2 думите „Главното управление на архивите при Министерския съвет” се заменят с „Държавна агенция „Архиви”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (обн., ДВ, ...) в чл. 9 се създава нова т. 6:
„6. Държавна агенция „Архиви” – обектите по чл. 3, ал. 1, точки 1-5, които са създадени при ползването на архивни документи от Националния архивен фонд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, ...) в чл. 116, ал. 3 думите „Закона за Държавния архивен фонд” се заменят със „Закона за Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В Данъчноосигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, ...) в чл. 38:
1. В ал. 1 думите „Закона за Държавния архивен фонд” се заменят със „Закона за Националния архивен фонд”.
2. В ал. 2 думите „Държавния архивен фонд” се заменят с „Националния архивен фонд”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. Наредбите по чл. 51, чл. 68, ал. 2 и чл. 90 се приемат от Министерския съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон. Наредбата по чл. 9, ал. 2 се приема от Министерския съвет в срок една година от влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародване в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги, по Раздел „Преходни и заключителни разпоредби” от § 1 до § 23 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и, въздържали се няма.
Последният раздел е приет. С това е приет на второ четене Законът за Националния архивен фонд.
Да благодарим на председателя на комисията господин Методиев, който чете така, както трябва – стегнато и ясно.
Благодаря и на вас, уважаеми колеги.
Обявявам почивка до 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди това има писмени отговори за връчване, както следва:
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народните представители Димитър Гъндев, Иван Даков и Иван Гризанов;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Николай Камов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на два въпроса от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на два въпроса от народния представител Антонела Понева.
С това връчването на писмени отговори по въпроси, зададени към министри от народни представители, приключи.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Протестирам срещу воденето на парламентарния контрол от страна на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински го няма.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Ще получи стенограмата.
За пореден път той поставя политически чадър над министър-председателя Сергей Станишев. Преди две седмици отправих питане към министър-председателя Сергей Станишев за ангажиментите, които той е поел по време на посещението си в Лисабон от 2 до 4 май т.г., по повод изграждането на автомагистрала „Тракия” и по-точно концесията, която беше дадена от правителството на Симеон Сакскобургготски, и която самият той нарече „грабежът на века”.
Мотивът, с който председателят Пирински ми връща питането, е, че народен представител не може да зададе въпрос или питане, на което вече е отговаряно.
Колеги, някой от вас да си спомня министър-председателят да е отговарял на питане относно посещението му в Лисабон и поетите от правителството и лично от него ангажименти към португалската страна? Това е повече от скандално и министър-председателят....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, вижте...
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ... е длъжен на парламентарния контрол да отговаря на обществено значими за българското общество въпроси,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ... какъвто е случаят с автомагистрала „Тракия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент! Вие просто нарушавате самата процедура за начина на водене. Значи, Вие можете да вземете думата по процедурен въпрос, когато имате бележка към председателстващия по отношение на воденето (реплика на народния представител Елиана Масева), на настоящия председателстващ. Но това, което Вие в момента вършите, не е по правилника.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Как да не е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е, разбира се. Ако господин Пирински беше тук на този стол и той водеше сега парламентарния контрол и беше председател на това заседание, всичко щеше да бъде перфектно. Но сега Вие не можете да правите бележка, когато аз водя, когато аз председателствам в момента парламентарния контрол. Просто няма как. Помислете и ще видите, че аз съм прав. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
По това, което казвате, според мен най-правилно би било писмено да отправите тези Ваши възражения към председателя на Народното събрание господин Пирински. (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз знам, Вие искате да използвате камерите, Вие просто искате да извлечете дивидент.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Никакви дивиденти, а Вие в случая...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но е в нарушение на правилника.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е в нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз не защитавам господин Пирински. Аз спазвам правилника.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Вие просто влизате в ролята на адвокат в момента, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, не съм арбитър. Аз спазвам правилника.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Точно адвокат и по-точно адвокат не на господин Пирински, а на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И понеже знам за какво става дума, довършете си думата, за да видите, че аз съм коректен. Но знам за какво става дума.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Повече от скандално е българското общество да не знае какво договаря министър-председателят по един такъв обществено значим проблем. И аз ще ви кажа какво е договорено - концесията за автомагистрала „Тракия” да бъде пусната след местните избори през м. октомври т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Аз също протестирам по начина на водене на заседанието без оглед на конкретния председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ама нямате право!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, Вие нямате право да правите това. Вие сте интелигентен депутат...
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз имам право и Вие добре го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие имате опит, вижте сега...
МИНЧО ХРИСТОВ: Имам право и Конституцията ми го позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие трябва да направите бележка, когато аз наруша правилника или начина на водене не е по правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ: В момента Вие сте председател, утре може да е друг, вдругиден – трети. Въпросът е, че аз се обръщам към председателя на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отправете писмено...
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, не сте прав!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно съм прав, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Оставете ме да се доизкажа. Не сте прав, господин председател. Нека да кажа за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз съм прав. Вие не можете да кажете, че не съм прав.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие ще се убедите в моята правота. Моят въпрос беше върнат към министър-председателя относно Екшън план за спасяване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, който е внесъл министърът на икономиката и енергетиката. Моят въпрос беше към него, като министър-председател, какво е становището на Министерския съвет. (Реплики от КБ.) Това е в рамките на Конституцията. Преди няколко дни официален доклад на Националната електрическа компания, колеги...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Прекаляваш!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... предупреди официално за дефицит на електроенергия и цитирам: „Спекулативно нарастване на цените в началото на 2008 г., когато трябва да се спрат блокове на ТЕЦ „Марица изток – 2”.
В Комисията по енергетиката заместник-министър Йордан Димов съобщи официално, че единствената алтернатива е пускането на ІІІ и ІV блок. В Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз съществува един чл. 36, който гласи, пак ще ви го цитирам, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, това не е процедурен въпрос по начина на водене...
МИНЧО ХРИСТОВ: ... че „ако възникнат затруднения, които могат да причинят влошаване на ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов,...
МИНЧО ХРИСТОВ: ... на икономическата ситуация, България може да предприеме защитни мерки и да възстанови положението си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, ще Ви отнема думата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Какво по-сериозно затруднение, господин председател, от предстоящия режим на тока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще Ви отнема думата, защото прекалявате с моята толерантност.
МИНЧО ХРИСТОВ: Какво по-сериозно от това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, това не е процедура за начина на воденето на заседанието.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, тази седмица в сряда внесохме със Стела Банкова предложение за активиране на този член – двадесет и двама души ни подкрепиха. Защо?! Защо мълчите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви най-любезно да заемете мястото си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Настоявам министър-председателят да отговори на този мой въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да заемете мястото си, ако обичате.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Шопов, заповядайте от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Страната се тресе от поредица от скандали. Отпреди два месеца тече скандалът около Румен Овчаров и шефа на Националното следствие. Ако управляващите си мислят, че той е приключил, жестоко се лъжат, защото той ще продължи да занимава обществената действителност и българското общество.
Стана така, че се получи каскада от скандали, от скандал към скандал. От вчера следобед страната се тресе от развихрилия се нов скандал – служител на НСО разказа потресаващи неща пред български журналисти, пред български политици, потресаващи неща, които във всяка една нормална държава предизвикват недпредвидими катаклизми, политически промени, трусове. Спокойно можем да заявим, че България се намира пред своя Уотъргейт или скандала “Моника Люински. Така реагират нормалните общества, когато се изнесат такива потресаващи, скандални факти.
Ние от “Атака” винаги сме заявявали, че българските специални служби и българската полиция през това управление действат като политически такива – политическа полиция и политически специални служби. Те не изпълняват задачите, вменени им от българското общество и българската Конституция. Те се занимават с проследяването на своите политически противници, на опозиционни лидери и политически дейци. И това се вижда по един недвусмислен начин от изнесените вчера факти.
Явно, че управляващите се опитват да потъпкат скандала и да го смачкат в летните жеги и в началото на летните отпуски. Но това просто няма да стане, защото в България се създаде и се очертава напоследък една съвместно действаща, силна опозиция, която няма да остави нещата така.
Скандалът е много голям, защото в него са замесени не кой да е, а самият президент на страната Георги Първанов, председателят на Народното събрание, бивш шеф на Националната служба за охрана, настоящ шеф. И не е случаен човекът, който изнася първите факти в тази връзка, висш български офицер, служител на Националната служба за охрана, който за смелостта, която е проявявал дълго време, дори бива уволнен.
Ние отдавна сме предупреждавали, че Националната служба за охрана и другите специални служби трябва да бъдат реорганизирани по начин, по който да бъдат и да станат нормални институции в нормалната демократична държава. И може би това е моментът, от който трябва да започне голямата трансформация, в която ролята на Народното събрание е най-голяма, защото то трябва да очертае законовата рамка за това.
Народното събрание е единствено органът, който трябва да се произнесе по фактите от този скандал. Дори да не бъдат верни, което е малко вероятно, Народното събрание е длъжно да вземе отношение, защото тук се касае до важни хора – първите хора на държавата. Ако искате дори, дори ако обвиненията спрямо тях са отправени неоснователно, трябва да бъдат изчистени именно на това място – в българското Народно събрание и от никой друг.
Затова следва да бъде създадена временна анкетна комисия. Впрочем, “Атака” настоява за създаване на временни анкетни комисии и по много други актуални въпроси, по скандални теми, свързани с приватизационни сделки. Ние разбрахме, че вече е започната подписка от колегите от Демократи за силна България за такава временна анкетна комисия и ние от “Атака” заявяваме, че ще подпишем тази подписка. Призоваваме всички опозиционни сили и не само опозиционни народни представители, но и други, да подкрепят тази подписка. Заявяваме, че така както се очертава този скандал, може спокойно да се стигне до процедурата по чл. 103, ал. 3 от Конституцията на Република България за отстраняване на президента. Това е неизпълнение на неговите задължения. За да има такива безобразия в Националната служба за охрана, за да се случат такива потресаващи, скандални събития там – в тази важна служба за държавата, служба, която изцяло е под юрисдикцията на българския президент, трябва да се потърсят и да се намерят причините за това и да се вмени отговорност на държавния глава, който явно се оказа неспособен, а може би няма и политическата воля за това да ръководи адекватно съобразно Конституцията тази толкова важна служба за държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други желаещи за изказване от името на парламентарна група или по процедурен въпрос? Няма.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол. Днес пръв на питания и въпроси ще отговаря министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първото питане е на народния представител Антонела Понева относно заведения – изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация.
Госпожо Понева, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър Масларова! Ежегодно в Националния осигурителен институт се привеждат целеви средства за осъществяване на дейностите по профилактика и рехабилитация, разбира се, за хора, които имат нужда от това. Заведенията, в които се осъществяват тези дейности, са обявени на Интернет-страницата на Националния осигурителен институт. Там присъстват 47 такива заведения, като 45 от тях са представени от Дружество “Профилактика, рехабилитация и отдих” – бившият “Социален отдих”, от Националния комплекс специализирани болници по рехабилитация, бази на Военномедицинската академия, няколко многопрофилни болници и няколко филиала на други специализирани болници.
Казвам всичко това, за да акцентирам върху следното: тези заведения – балнеохотели, бивши санаториуми, са такива заведения, които наистина са специализирани в областта.
Всички тези 45 заведения са тризвездни. Изборът им става от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт без обществена поръчка, но по определени критерии. Вие, госпожо министър, сте председател на този Надзорен съвет.
И защо ли сред тези абсолютно подходящи за дейността заведения се мъдрят два частни хотела, които не се вписват в общата картина? Това е петзвездният хотел, известен като хотела на Доган, по негови признания, вложил огромни инвестиции в него, хотел “Орфей” в град Девин, с официален собственик на хотела небезизвестният Николай Вълканов. Другият хотел е хотел “Димарио” в град Симитли – собственост на друго известно име – Володя Захаринов, чиято съпруга Димитрина Захаринова – директор на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите, София, се прочу с това, че е изградила със свои роднини система от свързани лица, пораждащи корупция. По този въпрос има и парламентарно питане от д-р Китов.
В тази връзка моето питане към Вас е следното: какви са критериите за избор на заведения – изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация? Влиза ли категорията на хотела в тези критерии? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата в рамките на пет минути да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Така е, условията и редът за провеждане на процедури за избор на изпълнители на дейности по профилактика и рехабилитация са законово и нормативно уредени. В наредбата от 13 февруари т.г., обнародвана в “Държавен вестник”, в чл. 18, ал. 1 се дават условията, при които всеки може да кандидатства по така наречената ноиска програма: фирмите, които се представят, да са регистрирани; да имат вписана конкретна дейност, изрично посочена в учредителния акт, по рехабилитация и профилактика; да притежават собствена или стопанисвана база, в която да се осъществява такава дейност; да не са изпадали в неплатежоспособност; да са икономически и финансово стабилни; да са сключили договора с медицински или немедицински специалисти за осъществяване на дейността профилактика и рехабилитация; да нямат задължения по изплащане на трудовите възнаграждения на персонала - само за един месец; да нямат данъчно-осигурителни задължения; да не ползват данъчни облекчения и преференции; да не са освободени изцяло или частично от заплащане на държавни или местни такси във връзка с осъществяване на дейност по профилактика и рехабилитация по силата на нормативния акт.
Предложенията на участниците в процедурата се оценяват въз основа на критерии и методика, която се утвърждава ежегодно от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. От два месеца на ротационен принцип съм председател на този надзорен съвет. Преди мен бяха синдикатите, преди това – работодателите.
В изпълнение на членове 19 и 20 на тази наредба подуправителят на НОИ е назначил комисия, с която да се извърши процедурата.
Допълнителните критерии, които са включени: оценка на техническото състояние на базата, тоест нейното състояние и функционални възможности, кадровата й обезпеченост; съответствие между профилите и възможностите, които се предоставят на хората, участващи по програмата, и практическият опит; оценка на финансовото предложение като средно претеглена величина между най-ниско даденото финансово предложение от участника в процедурата и финансовото предложение, което се оценява; определяне на крайна оценка и класиране на кандидатите, като крайната оценка на всяко предложение се определя като сбор от окончателната оценка на всички компоненти, които са включени в тази система.
За 2007 г. са кандидатствали 21 юридически лица, не са допуснати поради неспазване на тези условия 3, 18 юридически лица са избрани. Общо са 47 бр. изпълнители по дейността профилактика и рехабилитация, за която Вие казахте.
Съгласно изискванията с Решение № 170 от м. април т.г. управителят на НОИ обявява избраните изпълнители, с които НОИ сключва договор, и програмата фактически стартира от 2 май т.г. Решението на управителя на НОИ не е обжалвано до този момент.
Вие сте гласували тук, в Народното събрание, че за 2007 г. по тази програма са предвидени 19 млн. 755 хил. лв. Важно е да кажа, че през 2007 г. по тази програма парично се плащат не повече от пет диагностични и терапевтични процедури дневно на лицата по определен ценоразпис. Аз съм Ви приготвила и ценоразписа. Същевременно средствата за нощувка са до 15 лв. Частичната парична помощ за храна е до 4,50 лв.
За 2005 и 2006 г. средно на един обслужван са били съответно 280 лв., за 2006 г. са движи между 330 и 380 лв. това, което плаща Националният осигурителен институт по тази програма.
Това е относно спецификата на въпроса, който сте ми задали. Мисля, че съвсем коректно изложих всичко. Ще Ви предоставя това, което са ми подготвили колегите - ако имате нужда, да си направите допълнителна справка по тези въпроси. Предполагам, че ще имате допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева, имате думата за реплика и да зададете два доуточняващи въпроса.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, да, Вие съвсем коректно прочетохте части от наредбата, която е качена на страницата на НОИ. Всеки, който се интересува, може да я прочете, както и аз я знам в детайли.
Това, което е интересното, и това, което питам. Тези два хотела, ясно е по какви критерии, единият очевидно отговаря, но това е петзвезден хотел, който не отговаря на параметрите на всички останали 45 заведения, включени в тази програма, а другият хотел е с четири звезди. Хотелът в Симитли дори не разполага с базата, която може да се сравнява с останалите заведения, докато петзвездният хотел на Доган наистина предоставя прилично удоволствие. Но на какви хора? Там ходят предимно служители от системата на труда и социалната политика. За миналата година са преминали 841 души и на хотела са преведени около 260 хил. лв. На пръв поглед сумата наистина не е висока. За един хотел поради високите си цени, който не е особено посещаван, такава сума, която е гарантирана от държавата, вече е печалба. Умните бизнесмени, а тези, за които говоря, несъмнено са такива, разчитат на оборот, а оборот, осигурен от държавата, както казах, наистина си е чиста печалба.
В петзвездния хотел “Орфей” се провеждат и доста мероприятия на други министерства. Очевидно че целогодишно обезпечава посещението на хора в този хотел. Осемстотин четиридесет и един души прави горе-долу по 80 души на месец.
Съвсем друг е въпросът, че хора, които са били там за рехабилитация и профилактика, са подали информация, че не се наблюдава посещение на повече от 10-20 души на месец. Това наистина е отделен въпрос и е въпрос на много сериозна проверка. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Това, което видях в страницата на НОИ, е, че противопоказанията за тези два хотела са толкова много повече от показанията – излиза, че човек трябва да си е навехнал крака преди две години, за да посети тези заведения. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
В тази връзка допълнителните ми въпроси към Вас са: мислите ли, че тук няма конфликт на интереси, като един депутат, макар и непосещаващ парламента, предоставя свое заведение?
Установих, че има категории правоимащи, сред които са и народните представители, които могат да посещават тези заведения. Трябва ли да има такива категории?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата за отговор на репликата и на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Очевидно Вие имате много повече информация, защото във вашата група имате хора, които цял живот са се занимавали с търсене, предоставяне и разпространяване на информация – зависи как е представена тази информация.
В случая смятам, че съвсем коректно изложих всичко. Понеже отвреме-навреме чета и вестници, в които се пишат различни неща, си направих труда да изискам от НОИ това, с което бяхте атакували тази програма. Всяка година комисията определя точки, по които се класират тези заведения.
За 2005 г. е класиран този СПА комплекс “Орфей” – аз лично не съм го посещавала, не мога да кажа нищо, нито пък за този в Симитли – не ги познавам. През 2005 г. те са получили 93 точки, като всяко лице си е доплащало допълнително всички онези разходи, които са свързани – по програмата се дава определено количество. Тогава 19 лица са били на почивка. Сумата, която е дадена за всяко от тях по тази програма, е средно 241 лв.
За тази “Дая-Турс” по същия начин са били над предвидените 80 точки. За 2006 г., Вие имате по-точна информация – съобщихте колко хора са били и колко пари са изразходвани, прави по 310 лв. на лице.
В много от другите структури, в които се прави тази почивка, понякога тази профилактика и тази рехабилитация излиза много по-скъпа. В никакъв случай не е лошо за правоимащи хора, които имат възможност да си доплатят по тази програма, да отидат там, където желаят и където качеството на оказаните услуги и водата, която ползват, отговаря на техни заболявания.
Аз съм много учудена, че те се ползват само от служители на Министерството на труда и социалната политика и веднага ще направя справка. Ще попитам господин Христосков: кой от нашето министерство ходи там, а пък не ходят други граждани?
Има и друг въпрос: кой има право на тези услуги? Аз ще кажа кой има право – всички български граждани, които са осигурени, имат право да ползват такива услуги. Тази програма е достъпна съобразно съответните документи, с които трябва да отидете.
Аз лично считам, че всеки на пазара, като покаже своите показатели, може да участва в програми, свързани със здравето и благополучието на гражданите. Дали хотелът е на съпругата на някого, който е бил някакъв, това Вие казвате. Не мога да кажа кой хотел на кого принадлежи. При нас има комисия, назначена със заповед на управителя на НОИ. Комисията е преценила качествата, дала е съответната класификация.
През 2005 г. по справката, която познавам, по-малко от 1% от парите са отишли в тези два хотела, а през 2006 г. – около 1,5%. На този етап за 2007 г. не мога да кажа, тъй като програмата е стартирала. Ако трябва да решим да спрем програмата в по-добро заведение, където хората си доплащат – ако смятате, че това е нещото, което трябва да направим, защото така Вие сте решили и защото сте изследвали нещо по не знам си какви, извинете ме за израза, ченгеджийски пътища, лично аз не бих се занимавала с такива неща. Вярвам на комисиите, които са определени от управителя на НОИ, вярвам в тяхната компетентност. Разбира се, Надзорният съвет на НОИ пък въобще не влиза в дълбочина кой хотел на кого е – ние гледаме класификацията, показателите, разбира се, и желаещите да посетят и да ползват тези услуги.
Много бих искала, когато коментираме такива въпроси, да не търсим, както казва народът, под вола еди-какво си, а да видим достатъчно добре ли си вършим работата и предоставяме ли добри услуги на гражданите или не. Това мисля, че е по-важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева, заповядайте да изразите Вашето отношение към получените отговори.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, съвсем ясно казах, че тук става дума за конфликт на интереси - един народен представител, който предоставя свое заведение, свой хотел, в който се превеждат държавни пари, за да се обезпечи целогодишен доход, макар и немного висок, в сравнение с цялата сума, която цитирахте – 19 млн. Тук говоря за конфликта на интереси и тези категории правоимащи, които не минават по целия път за изваждане на необходимите документи, по който минават всички български граждани. Съвсем различен е начинът, по който наречената категория правоимащи има достъп до тези лечебни заведения.
Отправих това питане, за да илюстрирам съвсем ясно именно този обръч от фирми, за който беше говорил самият Ахмед Доган. Където и да се обърнеш, имената са едни и същи – имената, които са опасали държавата и източват от нея – отнякъде много, отнякъде малко, на капки, както е случаят в Националния осигурителен институт, обаче няма празно, както се казва. Навсякъде, на всяко държавно кранче е застанала по една такава жадна уста.
Ето и в случая – кои са имената? Ахмед Доган, Николай Вълканов, Володя Захаринов, чийто пък син Любомир Захаринов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: … защо ли има общо сдружение със сина на Ахмед Доган – Демир Ахмед Доган? Имената са едни и същи. (Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Понева, отклонявате се от конкретното питане, от темата. Питането Ви е съвсем конкретно.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Абсолютно не се отклонявам, господин председател, казвам какъв е смисълът на моето питане – да илюстрирам този обръч от фирми, който като пиявица се е впил в държавата и източва държавни средства на всякакви нива!
Аз не критикувам програмата, госпожо Масларова, спекулирате с това.
Виждам, че в дневния ред на парламентарния контрол от Вашата парламентарна група са подготвени два въпроса на същата тема: профилактика и рехабилитация – твърде плосък сценарий, за да можете да развиете темата и да разберем каква прекрасна програма е това.
Да, наистина смятам, че програмата е добра. Не я критикувам в никакъв случай, тя трябва да бъде достъпна за всички български граждани. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Това, което критикувам, е, че чрез тази програма се облагодетелстват народни представители и свързани с тях лица. (Ръкопляскания от ДСБ и от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва въпрос отново от народния представител Антонела Понева относно прилагането на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Наредбата, която влезе в сила от 1 януари 2007 г., за изчисление и изплащане на парични помощи и обезщетения от ДОО внесе хаос в тази система. Особено тежък е проблемът с изплащането на болничните. Хората приеха това, че трябва да попълват един куп документи и да тичат от гише на гише. Приеха и това, че трябва да тичат по пощи и банкомати, че трябва да откриват банкови сметки – тези, които нямат такива. Примириха се дори с това, че до три дни лично трябва да представят болничния, което означава, че един човек, опериран и в реанимация, трябва да стане и да си занесе болничния. В противен случай срокът за изплащане на паричните обезщетения се удължава.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Нищо не разбираш от тази работа!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Така или иначе срокът от един месец не се спазва. Хората в състояние на болест, когато са им най-необходими средства, чакат с месеци, за да им бъдат изплатени тези средства.
Затова искам да Ви попитам: ще предприемате ли нещо, за да се внесе ред в тази система?
Не зададох въпроса в първите месеци на годината, дори тогава имах многобройни оплаквания в моите приемни по този проблем. Реших, че ще изчакам да видя все пак дали тази нова система ще влезе в някакъв ритъм, дали нещата ще бъдат подобрени или напротив, както се случва, задълбочени. Хаосът наистина е задълбочен.
Затова искам да ми отговорите: освен това, което се обмисля за намаляване срока на две седмици, какви ще са реалните мерки, спешните мерки, мерките, които веднага ще предприемете, за да могат хората, когато са болни, когато най-много имат нужда от парични средства, да ги получават в необходимия срок? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председателю.
Ще ми позволите преди да започна да отговарям, да декларирам, че ще направя всичко възможно да назначим един бивш директор я на Национална разузнавателна служба, я някакъв друг – когато започнем да решаваме някакви въпроси, да ни проследява кой на кого и какво е. Явно вие само с това се занимавате, а ние имаме твърде много други неща.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Съгласно промените в Кодекса за социално осигуряване паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изчисляват и изплащат на осигурените лица от Националния осигурителен институт.
Приемането на документите се извършва в 113 населени места, с което услугата максимално се доближава до хората. Работодателите с повече работници и служители се приемат по съвместно утвърден график с териториалните поделения на Националния осигурителен институт. За да обезпечи по-добре дейността, НОИ разработи собствена информационна система именно за това, а на работодателите и на осигурителните каси е предоставен безплатно и специален софтуер за обработване на тези документи.
Паричните обезщетения и помощи се изплащат на лицата по декларирани от тях лични банкови сметки. В тази връзка Националният осигурителен институт е сключил договор с 32 банки в страната. Постепенно българските граждани трябва да се научат, че има модерни средства за разплащане по пътищата, свързани с електронизацията на цялата ни система на държавна администрация.
Разпоредбите на чл. 23 от наредбата предвиждат изплащането на паричните помощи и обезщетения да става в срок от 30 дни от предоставяне на необходимите документи на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт. Приемането и обработката на документите специално за бременни и тези, които са в по-дълъг отпуск по болест, са в рамките между 10 и 14 дни. Много важно е дебело да подчертая, че от изключително значение за срочното изплащане на болничните дни е коректната информация, която подават самите осигурени лица.
Искам да кажа, освен това, че приемането и обработката на документите специално за бременни и тези, които са в по-дълъг отпуск по болест, се изпращат в рамките на 10-14 дни.
Много важно е дебело да подчертая, че от изключително значение за срочното изплащане на болничните дни е коректната информация, която подават самите осигурени лица. Към 31 май т.г. са приети 714 483 бр. документи – болнични листове, молби и декларации, в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, което означава 4790 на ден. От тях, между другото, поради неподадени данни за осигурителен стаж и доход от осигурителите, не са били изплатени обезщетения на 10 907 човека.
Тъй като времето е изключително ограничено, искам да кажа, че между другото, във връзка с по-бързото информационно обслужване на хората НОИ подготви и всеки момент ще стартира една програма, по която по GSM ще можете да получите съответната информация. Успоредно с това, във всички случаи трябва да кажем, че помощите в ДОО, са много по-благоприятни за хората – първо, защото не са обвързани с изплащането на трудовото възнаграждение от работодателите, което някъде се бави по месеци, а някъде е с много по-дълъг период от време. Освен това е сведен до минимум рискът от неправомерно използване на средствата от фондове на Държавното обществено осигуряване от така наречените фирми-инкубатори. Всичко е направено с оглед да могат ефективно да се преразпределят средствата.
Забавянето на плащанията по приетите болнични листове е свързано с обстоятелствата, че има разкрити от териториалните поделения на НОИ страшно много нарушения. Има нарушения от страна на издадените болнични листове, нарушения от страна на самите осигурители. И когато колегите имат близо 5000 такива случаи на месец и в тях открият няколко десетки случая, по които трябва да направят своята проверка, естествено е, че те ще се забавят.
Аз не знам дали тук е споменавал господин Христосков, но когато един мъж има тежка бременност, сама разбирате, че малко трябва да се направи по-сериозна проверка, за да се види в крайна сметка доколко този мъж е бременен. Тук д-р Щерев ще каже малко повече по въпроса дали това е възможно. Ясно е, че трябва да се проверят такива болнични листове. (Оживление.)
Искам да ви информирам и за това, че не се спазват разпоредбите на чл. 9, ал. 3 за болничните листове. Некоректно се попълват данните. Откровено казано, ние се сблъскахме с това и аз ще ви кажа защо.
Надзорният съвет на НОИ също беше притеснен. Ние имахме специално заседание на Надзорния съвет на НОИ, в което изслушахме доклада на управителя на Националния осигурителен институт, както и на управителя на Националната агенция за приходите. Надзорният съвет на НОИ разпореди и се създаде спешно работна група. Работната група е готова със своите предложения, които са внесени в Надзорния съвет на НОИ. Смятам, че тук в най-близките дни ще разгледаме всички тези предложения.
Истината е обаче, че това е една по-добра система – една система, която дава много повече чистота между отношенията на осигурения и получаване на конкретното обезщетение за болест. Не се допускат, намаляват се до минимум злоупотребите, които биха могли да се извършат с хората и с техните болнични. Разбира се, докато свикнем с една нова система, естествено е, че ще има един малко по-продължителен период, през който ще се допускат и определени грешки.
Мога да ви уверя, че колегите от Националния осигурителен институт и техните териториални поделения работят много интензивно. Ние вече знаем основните причини. Тези причини не са в териториалните поделения на НОИ. Те са в осигурените и в подаване на документите към Националния осигурителен институт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Понева, имате думата за реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, проблемите в системата продължиха твърде дълго. Както казах и аз в началото, очаквах влизането в някакъв ритъм. Хората не се интересуват къде по веригата е проблемът. Интересуват се от това, че не могат да получат своите парични обезщетения в един тежък за тях период, а именно период на болест. Интересуват се от това, че трябва да тичат, както казах, до банкомати и пощи и многократно да проверяват дали тези средства са дошли. Така че очевидно системата не е добра. Очевидно е, че системата трябва да се промени и аз не чух какво Вие ще направите в посока на това, освен че похвалихте системата в момента – нещо, в което съм убедена, че българските граждани изобщо не са съгласни с това, какво ще направите, за да се уредят нещата така, че хората да получават навреме своите парични обезщетения?
В мен имам фиш от заплати на хора, които поради дълго заболяване, поради тежко заболяване се оказват на червено. Не само, че не са си получили средствата като обезщетение за болест, а трябва и да доплащат на червено. Фишът показва, че човекът трябва да внесе пари. Има изключително много такива случаи.
И пак повтарям – хората не се интересуват къде е проблемът. Системата води до хаос. Системата води до това хората да бъдат лишавани от средствата, които им се полагат. Така че аз единственото, което ще приема за нещо реално, е това – веднага, спешно да се сложи ред в тази система. Ако трябва, нека коренно се промени отново, но да се промени умно, да се промени добре обмислено, така че хората да не страдат. Защото в момента от тези експерименти страдат българските граждани.
И накрая искам да Ви кажа, че Вие нямате никакво основание да ми държите сметка какво правя, как и откъде получавам своята информация.
Ще съобщя само факта, без да кажа име този път, но при следващия случай, в който служител от системата на Министерството на труда и социалната политика си позволи да ми се обажда по телефона и да ми държи сметка какви въпроси и питания пускам и защо ги пускам, ще направят от това огромен скандал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Настоятелно Ви моля: кажете кой от служителите се е обаждал, за да Ви пита за въпросите. Така хвърлени неща в публичното пространство, са, меко казано, безкрайно некоректни. Аз искам да знам кои служители от министерството ходят на специална почивка и да ми кажете кой служител от министерството Ви се е обаждал.
По тази логика нещата изглеждат по един начин.
Аз мога да кажа за Вас сега в ефир неща, пък после идете се извинявайте, че не е така. Просто е много некоректно и непочтено от Ваша страна.
А що се касае до това да се направи умна система – извинете, но тази система е правена в тази умна зала. Тази система е направена в тази умна зала – ние сме изпълнители на това, което вие сте направили в тази умна зала, госпожо Понева. Това – едно.
Второ, искам да попитам, когато работодателите не внасяха заплатите с месеци и хората не си получаваха изобщо обезщетенията, по-добре ли беше? Искам да попитам, когато се източваха пари от НОИ по едни неведоми пътища, по-добре ли беше?
Всяка една нова система започва с определени трудности. Да, сега бързо ще направим промени там, където е необходимо, защото виждаме какво показа самата система, но винаги, когато се приема нещо ново, нещо непознато, нещо, дори което е свързано с електронна обработка и с много по-нови и съвършени методи, което плаши хората, винаги създава известна трудност.
Но аз ви казах – над 740 000 хора са си получили парите от болничните. Има някакво закъснение, но това е в рамките на допустимата грешка.
Сигурно трябва да се извиним на тези хора и аз се извинявам от името на моите колеги в НОИ, че е станало някакво забавяне. Но ако имате фрапантни случаи – дайте да ги проверим. Аз съм убедена, че ръководството на НОИ няма да остане безпристрастно и ще остави нещата така да продължат – с лека ръка, но не можете да хвърляте така думи в публичното пространство – просто някой нещо някъде казал и се случило нещо.
Въпросът Ви е правилен, проблемът съществува. Правим всичко възможно да го реализираме, но проблемът е създаден от всички, заедно сме го направили това, тази нова система, с оглед действително да влязат нещата в ред, да не изтичат пари, да има повече контрол и хората да са по-спокойни. Аз съм убедена, че след няколко месеца вече никой няма да си спомня за този, бих казала, неприятен случай в изплащането на болничните и майчинските. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Иван Гороломов относно дейността на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕОД.
Господин Гороломов, имате думата.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Предприятието „Профилактика, рехабилитация и отдих” е регистрирано през 1998 г. като еднолично акционерно дружество и през тези години то преживява различни периоди на управление, на сътресения, на загуби, на печалби и т.н.
Аз до известна степен познавам дейността на един от филиалите на това предприятие, защото в моя избирателен регион – община Павел баня, има един голям рехабилитационен комплекс. През последните години в този комплекс се наблюдава засилен интерес към услугите, които предоставя той.
Нещо повече, наблюдава се тенденция на развитие на балнеоложкия туризъм. Особено за Павел баня, където няма кой знае колко други възможности за работа или за реализация, това е особено важно, защото в този комплекс работят над 200 човека от общината, пък и от съседни общини.
В този смисъл за мен е много важно да отговорите как през годините се е развивало това предприятие, какво се случва през тези две години и какви са перспективите за неговото развитие от финансово-икономическа гледна точка?
И ако на някой му се привиждат различни сценарии, сигурно са ги правили тези сценарии и затова предполагат такова нещо. За мен наистина е важно да зная развитието и перспективата на този комплекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата в рамките на пет минути да отговорите на питането на господин Гороломов.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гороломов! Да ви кажа откровено аз искрено съжалявам, че повече въпроси в тази насока не са задавани в предишни години, защото интересът към балнеолечението в България и към богатството на България с води и възможности за рехабилитация и профилактика е изключително голям. Интересът към така поставените въпроси е различен. Може би едните имат един подтекст – да маскарят някого, а други имат подтекста как да се развиват по-добре тези услуги за гражданите в страната.
Господин Гороломов, основната насока на това дружество – пояснявам по-скоро за нашите колеги тук, в залата, е рехабилитацията и профилактиката. Дружеството е с капитал 3 млн. 624 хил. лв., които са разпределени в 181 хил. броя поименни акции. Искам да ви кажа най-общо, че с Решение № 16 от 17 ноември 2005 г. на Софийския градски съд и въз основа на протокол на заседание на Надзорния съвет на НОИ е вписан нов състав на Съвета на директорите на “Профилактика, рехабилитация и отдих”.
За годините от 2000 до 2005 г. в тази система на “Профилактика, рехабилитация и отдих” – съжалявам, че излезнаха тези, които питаха кой хотел на кого е – са продадени 166 броя обекти от активите на “Профилактика, рехабилитация и отдих” само за 34 млн. лв. при балансова стойност 41 млн.лв. Все пак правите разлика, предполагам.
В момента има над 80 броя висящи съдебни спорове във връзка със собствеността. Въпреки направени инвестиции в размер на 28 млн. лв. в около 20 обекта на “Профилактика, рехабилитация и отдих” няма напълно завършен балнеологичен комплекс. Затова хората търсят по-доброто, което се предлага в момента на пазара на балнеологията и профилактиката. В резултат на проведената в този период инвестиционна политика легловата база на дружеството е намаляла в пъти, а стойността на едно легло се е увеличила с пъти.
През 2006 г. са направени няколко одита: правен одит на капиталовите разходи, на счетоводните, извършените данъчни ревизии, анализи на финансовите резултати. Всичко това постави новото ръководство в незавидно положение да изработи една оздравителна програма, за да може да работи “Профилактика, рехабилитация и отдих” качествено. Независимо от тежкото икономическо положение на дружеството в края на 2005 г., незавършената материално-техническа база, ръководството през 2006 г. съумя да си постави задачи и да постигне финансово оздравяване и стабилизиране.
Какво мога да кажа за финансовите резултати? В 2004-2005 г. има загуба от 906 хил. лв., в 2006 г. вече има печалба от 434 хил. лв. През 2005 г. е реализиран 55% от легловия фонд, 2006 г. е реализиран над 56% от легловия фонд.
През 2006 г. са изплатени стари задължения на дружеството в размер на 840 хил. лв. за минали отчетни периоди, забележете. През 2006 г. са извършени данъчни проверки за минали отчетни периоди, които са приключили с актове, забележете, за минали периоди за 4 млн. 600 хил. лв. В момента същите се обжалват. През 2007 г. на дружеството остават да тежат още стари задължения.
На мен ми се струва, че е много важно да кажа, че положителните резултати през 2006 г. са постигнати за осем месеца, по работеща програма на НОИ, за която преди малко питаше госпожа Понева, а през 2005 г. за по-дълго време – за повече от девет месеца, програмата е на загуба. Хубаво е, когато задаваме някакви въпроси, да не търсим нещо, което да ни скандализира, а да търсим нещо, което да оптимизира дейността ни, по начин, по който да можем да предоставим по-добри и по-качествени услуги на населението в страната.
Мога да ви кажа, имайки предвид всичко извършено дотук, че в момента дейността се ръководи от нов Съвет на директорите. Надзорният съвет на НОИ изслуша цялостен доклад, който беше приет положително. За първи път беше представен такъв цялостен доклад за дейността на дружеството. Аз искрено се надявам, че интересите, които проявяват не само българските граждани, а и чуждестранните здравноосигурителни каси към нашите възможности за профилактика и рехабилитация трябва да ни дадат основание действително да мобилизираме усилията си и в максимална степен да използваме базите.
Вие поставихте въпроса и за Павел баня. Почти се досещам защо поставяте този въпрос, но сигурно Вие ще развиете Вашите въпроси и ще изчакам да ги чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Гороломов, имате две минути да зададете до два уточняващи въпроса, ако смятате, че е необходимо. Заповядайте.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, от това, което чух от Вашия отговор, става ясно, че Вие сте направили заедно с НОИ сериозен анализ на състоянието на предприятието и сте стигнали до определени изводи. Взели сте, разбира се, и някои необходими мерки. Но за данните, които изнесохте, съм сериозно разтревожен. В тези години се оказва, че са продадени 166 обекта. Тези обекти наистина ли са били излишни на държавата, на това предприятие? Не е ли могло в тези обекти да се извършва още по-сериозна профилактична дейност в полза на гражданите?
В този смисъл имам два уточняващи въпроса.
Какви са задълженията на предприятието и към кои основни доставчици са те?
Вторият ми въпрос е свързан със структурата и състоянието на активите на предприятието. Дали във вашите намерения – по някои медии витаят такива слухове – се предвижда някаква по-сериозна приватизация на дълготрайни материални активи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господин Гороломов! Аз не мога да кажа всички фирми, към които има задължения. Мога да кажа само, че задълженията към доставчиците са в размер на близо 980 хил. лв., в това число над 62% от тях вече са към стари задължения, които са натрупани в тези години, през които не сме имали поглед върху дружеството. Основните задължения, доколкото си спомням, са “СД Виана” ООД, “Марек” ООД. Всички те са задължения, които за мен е трудно да ги изброя, защото не помня наизуст тези цифри.
Мога да ви кажа, че в структурата на дълготрайните активи към края на 2006 г. има за над 1 млн. 690 хил. лв. земи, произведения на изкуството около 120 хил. лв., сгради за 37 млн. лв., машини и съоръжения за над 1 млн. 740 хил. лв. Мога да кажа, че в действителност дружеството осъществява основната си дейност предимно в сградите и земите.
Това, което Вие задавате като въпрос, който витае в публичното пространство. Неслучайно казах, че трябва да говорим как по-ефективно да си използваме базите, а не как неефективно да ги продаваме на свои кръгове от фирми.
Коментирам за всичко онова, което е продадено в периода от 2000 до 2004 г.
Категорично искам да заявя от тази трибуна, че повече от некоректни са спекулациите, че ръководството на “Профилактика, рехабилитация и отдих” и Надзорният съвет на НОИ имат намерения да продават или да приватизират най-печелившите ни бази. Това са базите, които са най-търсени от хората. Това са базите във Вършец, в Хисаря, в Бургаски минерални бани. Там е и Павел баня, за което питате. За нас е много важно сега да оптимизираме системата в тези бази и те да заработят не за осем месеца по НОИ ската програма, а да работят целогодишно, за да можем да ги превърнем в притегателно средище за българските граждани, които имат право да ги ползват, както и за тези, които искат да ги ползват на свободен достъп. Всичко друго, свързано с приватизация точно на тези бази, мога да кажа – меко казано – е манипулация. Мисля, че преди малко разбрахме за каква манипулация става въпрос.
Декларирам, че нямаме никакво намерение, поне докато ние имаме възможност да управляваме и влияем в тази насока, че най-малко държавната квота ще разреши да се приватизират тези бази. Ние знаем, че част от досегашните приватизации на дружеството са довели до ощетяване на много от хората и те сега вече не могат да ползват тези бази. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Гороломов, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Масларова, благодаря за изчерпателния и конкретен отговор, включително и на уточняващите въпроси. Стана ясно, че предприятието има доста натрупани проблеми, но поне на мен ми се струва, че е направен сериозен анализ и са предприети необходимите действия. Предстои обаче доста работа. Има достатъчно въпроси, свързани с изясняване на собствеността (сгради, земи, общинска собственост, държавна собственост и всякаква друга). Някои от областите и общините не са си довършили работата по актуването и изясняването на собствеността.
В този смисъл аз съм удовлетворен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Гороломов.
Въпрос към министър Масларова е отправил народният представител Донка Михайлова относно програмите за профилактика и рехабилитация на осигурените лица.
Госпожо Михайлова, имате думата в рамките на две минути да отправите своя въпрос към министъра.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В последните няколко седмици очевидно програмите за профилактика и рехабилитация са обект на особен обществен интерес, доказателство за което са и питанията на колегите Понева и Гороломов. Ако въпросите на народните представители могат да бъдат определени като сценарий, то този сценарий е наложен от интереса на българските граждани. Обект на интерес като че ли за съжаление са основно фирмите, базите, състоянието на ПРОО и някак си от общественото внимание като че ли убягва основното – какъв е достъпът на българските граждани към тези програми, какво качество на услуги получават те, колко граждани имат възможност да бъдат подпомогнати финансово, за да се ползват от нормативно определените и бюджетно гарантирани права в интерес на тяхното здраве.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас, госпожо министър: колко хора и при какви условия ползват програмите за профилактика и рехабилитация на осигурените лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на поставения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин министър-председател! Всички ресурси, които се насочват по пътя на държавния бюджет в едно дружество, са с оглед на по-доброто използване на базата и предоставяне на възможност за профилактика и рехабилитация на българските граждани.
Право да ползват тези над 19 млн. лв., които са гласувани за 2007 г., имат хора, които са осигурени за всички осигурителни рискове (без трудова злополука, професионална болест и безработица), осигурените за инвалидност, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест, получаващите лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с изключение на лицата, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, получаващите пенсия за осигурителен стаж и възраст, получаващите социална пенсия за инвалидност. Заведенията за профилактика и рехабилитация, които са към “Профилактика и рехабилитация”, през 2006 г. са обслужили 48 829 правоимащи лица. Усвоените средства са в размер на 17 млн. 071 хил. 005 лв., които съставляват 99,85% от предвидените средства в бюджета, тоест почти 100-процентно усвояване на средствата по изпълнение на разпоредбите, въведени в нормативните документи. Контингентът от правоимащи лица е разширен, като са включени и лица, осигурени за всички осигурителни рискове без безработица.
Искам да ви информирам и това, че на осигурените лица, които отиват за обслужване по програма “Профилактика, рехабилитация и отдих”, им се осигурява съответната сума за пет процедури, плащат им се нощувки до 15 лв. и храна до 4,50 лв. на ден. Ако заведението, в което отидат, е от по-голяма категория, то те лично доплащат тези услуги.
За 2007 г. вече са сключени договорите. Това са 18 юридически лица с 47 изпълнители за територията на цялата страна.
Твърде голям е интересът към тези програми. Не се учудвам, че задавате най-после въпроси и в тази насока, защото това са също пари на българските данъкоплатци, това също са средства, които трябва да бъдат насочени за възстановяване на здравето на хора, пострадали при различни условия и които са здравно и социално осигурени.
Нашата амбиция – казвам го отговорно – е да оптимизираме системата. От тази трибуна искам да кажа, че за нас е много важно рехабилитацията на гражданите да се извършва по начин, по който да не се налага в джоба на рехабилитаторите да се пускат по 2, по 5 или по 10 лв., каквито случаи има и към които ще бъдем съвсем бдителни.
В същото време небезизвестно е и това, че има твърде голям интерес от здравните каси на страните-членки на Европейския съюз. Знаете, че вече сме със синхронизирано законодателство в това отношение и все повече и повече трябва да обръщаме внимание на тези бази. Близо 50 хил. граждани са ходили по тази програма. Чудесно би било като предложение и в Бюджет 2008 тази програма да продължи, но с по-завишени критерии доколко пълноценно се използват тези средства и ефективното им насочване там, където това е най-необходимо. Защото има случаи, в които има съответни нарушения.
Вярвам, че вие ще бъдете особено внимателни, когато гледате Бюджет 2008 и няма да забравите, че има такава програма, по която се профилактират и рехабилитират българските трудещи се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Михайлова, имате право на реплика към министъра.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за подробния отговор. Аз съм съгласна, че с приемането през м. февруари на Наредба № 1 от Надзорния съвет на НОИ се разшири възможността на осигурените лица да ползват парични помощи за профилактика и рехабилитация. През 2007 г. нарасна и сумата, предвидена за тази дейност, като тя стана 19 млн. 755 хил. лв. срещу 17 млн. 097 хил. лв. за миналата година.
Въпреки това поради все пак ограничения ресурс, сравнително ограничен е процентът български граждани, които могат да се възползват от възможностите на тази програма. Това е изключително важно за хората с ниски доходи, за които изплащането на парични помощи за рехабилитация и профилактика на практика е почти единствената възможност да възстановяват здравето си и да почиват.
Според мен в едно разширяване на възможностите повече български граждани, отново подчертавам, граждани с ниски доходи да ползват тази програма има и сериозен икономически смисъл, защото профилактиката и рехабилитацията на практика означават намаляване на средствата за изплащане на болнични листа и за изплащане на пенсии за инвалидност.
Ето защо аз считам, че е удачно Националният осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика да потърсят възможности в рамките на Бюджет 2008 да бъдат увеличени средствата в тази посока, което ще доведе до повишаване на възможностите за достъп до тази програма, за трети път казвам, на хора с ниски доходи. Смятам, че биха могли да се намерят ресурси в това отношение, те биха могли да дойдат както от увеличения размер на осигурителните плащания, така и от евентуално намаляване на средствата за изплащане на болнични листа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, нямах намерение да вземам думата, но госпожа Михайлова се обърна към Министерството на труда и Националния осигурителен институт. Тъй като видях подредбата на въпросите, видях, че има и въпрос към финансовия министър във връзка с осигурителната тежест, и на мен много би ми се искало от тази трибуна да кажа, че разширяването на достъпа на хората, които отиват, за да се профилактират, да се рехабилитират, които са трудещи се, е всъщност елемент и от така наречената корпоративна социална отговорност на работодателите. В никакъв случай не би могло да се изключи работодателят от това, тъй като определен контингент хора работят при определени условия. Част от работодателите, които имат по-стабилни икономически резултати, биха могли да поемат една част от рехабилитацията и профилактиката на своите трудещи се. Базите, които ние предоставяме по линия на профилактика и рехабилитация, са бази, които не са от най-скъпите, най-луксозните, но там най-ценното е опитът, който имат хората, от изключително значение са минералните извори, климатът.
Така че това е един комплексен ангажимент на всички ни – както на държавните структури, на министерствата, на осигурителните структури, на вас, законодателите, така и на работодателите, които също трябва да погледнат не с едно око оттук нататък, а с две очи към своите подчинени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Преминаваме към следващия въпрос, който народните представители Минчо Христов и Стела Банкова са отправили към министър Масларова относно договорите, които фирма „Хилд” предлага на българските пенсионери.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете въпроса към министър Масларова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Отскоро в България започна интензивна рекламна дейност фирмата „Хилд”. Тази дейност е насочена единствено към българските пенсионери. Ръководството на компанията твърди, цитирам, че те се ръководят от благородната цел да подобрят живота на българските пенсионери и жилището им да работи за тях.
Ще ви обърна внимание на няколко смущаващи факта.
Първо, жилището на пенсионера се прехвърля предварително на компанията „Хилд”. Каква гаранция има, госпожо Масларова, че в определен момент фирмата няма да продаде тези апартаменти на трети, така наречени, добросъвестни лица и няма да напусне страната с придобитите средства?
Второ, изпълнителният директор на компанията дава следния пример: 70-годишен пенсионер притежава жилище на стойност 100 хил. лв. По договор срещу това жилище той ще получи еднократно 10 хил. лв. и пожизнен месечен доход от 460 лв. Фирмата твърди, че ще индексира тази сума съобразно инфлацията, която е средно около 6% през последните години. Защо ли обаче фирмата мълчи, че през последните години цените на жилищата нарастват многократно повече от инфлацията? Ако пенсионерът доживее до 75 години, отчитайки и инфлацията, фирмата ще придобие жилището му за 40 хил. лв., като ще спечели 60 хил. лв. Точно толкова ще бъде загубата за пенсионера. Средната продължителност на живота у нас е под 73 години. Сама разбирате, че фирмата „Хилд” се готви да придобие огромни печалби, използвайки факта, че с тази правителствена политика пенсионерите у нас са поставени на ръба на оцеляването.
Считам, че пред погледа на правителството и парламента се замисля грандиозна измама, която цели ограбването на българските пенсионери. Госпожо Масларова, ще предприемете ли действия по изясняване дейността на компанията „Хилд”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Министър Масларова, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова, уважаеми господин премиер! Веднага след като получих, госпожо Банкова, Вашия въпрос, помолих моите сътрудници да намерят всички данни за фирмата „Хилд” – България. Тя е еднолично ООД със собственик чуждестранно физическо лице. Фирмата е вписана с Решение № 2 на Софийския градски съд, регистър 10, партида 114130, том 53, стр. 5 на 15 март т.г. с предмет на дейност покупки и продажби на собствени недвижими имоти.
Както личи от данните, фирмата няма нищо общо с Министерството на труда и социалната политика – нито с мен, нито с някой от моите колеги, както и с правителството.
Във въпроса Ви Вие сочите, че фирмата насочва дейността си главно и единствено към българските пенсионери. В последните няколко месеца ние станахме свидетели на множество протести на българските пенсионери и докато ние тук в залата се опитвахме да направим всичко възможно малко да облекчим положението на българските пенсионери, други пък в тази зала призоваваха да не се гласува за това. Но това е друг въпрос.
Сигурно знаете, че министърът на труда и социалната политика като едноличен орган на изпълнителната власт разработва, координира и провежда държавната политика в областта на трудовите отношения. При изпълнението си на тези функции обаче аз като министър разполагам с определени правомощия, но не и с право да забранявам на гражданите независимо от това дали са или не са пенсионери да се разпореждат със своята лична собственост. И досега има практика, в която възрастни хора преотстъпват своята собственост на някой, който да ги гледа. Аз не разполагам с възможност да предприема мерки, с които да гарантирам, че от извършването на една правна сделка няма да последват неблагоприятни последици за едното или другото лице, без значение какво е това лице. В законодателството ни обаче има правни норми, които регламентират възможността за разваляне на сключени сделки, за обявяването им за недействителни или за нищожни. И ако някой от възрастните хора, които гледат тази реклама, има желание да се срещне с тази фирма и да разучи повече неща от нея, аз категорично бих го посъветвала да направи това заедно с адвокати, с юристи, които са специалисти в имуществените взаимоотношения.
Използвам случая да кажа, че никога Министерството на труда, нито който и да било от министерството, нито ръководството на министерството, включително и аз, не сме предлагали на пенсионерите да си продават жилищата, за да живеят по-добре. Това беше някаква втълпена идея от някого, бяха направени, разбира се, някакви социологически изследвания, които бяха предложени, но ние нямаме нищо общо с тази фирма. Тя е регистрирана по законите на българската държава, всеки български гражданин, било на 65, на 70, на 18 или на 38 години, е достатъчно разумен, за да може да прецени това, което му се предлага като услуга от една или друга фирма - дали то е целесъобразно, дали то ще измести неговите интереси, дали ще има печалба от това или това е някакъв взаимен интерес.
Не искайте държавата да решава проблеми, които не са в нейните правомощия! Мисля си, че трябва да се каже, че всеки трябва да внимава и специално при тези сделки да се потърси юридическата консултация на специалистите в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаема госпожо министър, действително фирмата няма нищо общо с Вашето министерство, но българските пенсионери, които са основен обект на дейност на тази фирма – имат.
Впечатлява ни печалбата на фирмата “ХИЛД – България”. Отчитайки нарастването на цените на недвижимите имоти, за да получи реалната цена на своя апартамент пенсионерът, който бе даден като пример, трябва да живее над 100 г.
Сама разбирате за какъв грабеж става дума, госпожо министър.
Ще Ви дам още няколко факта. Близо половината от българските пенсионери умират до пет години след навършване на пенсионна възраст. Това наистина има общо с Вашето министерство. Оказва се, че обещанията за поддръжка и ремонт на жилищата също са подвеждащи и измамни. Пенсионерите ще си плащат за текущите ремонти, за ток, вода, канализация и т.н.
Ако един 70-годишен пенсионер доживее до 75 години печалбата на фирмата “ХИЛД – България” ще бъде около 60 хил. лв. За 100 хиляди такива пенсионери печалбата на “ХИЛД – България” може да стигне 500 млн. лв. С нарастването на цените на имотите тази печалба нараства на близо 1 млрд. лв., които ще бъдат измъкнати от джобовете на българските пенсионери.
Има и друго, оказва се, че банката “Мерил Линч” е акционер и гарант на “ХИЛД – България”.
Тук веднага се сещам за връзките на Милен Велчев и господин Кобургготски с тази банка. Сещам се и за това, че “Мерил Линч” беше разследвана за крупни финансови злоупотреби в САЩ.
Госпожо министър, ще проучите ли фактите, които изнасяме, доколкото засягат българските пенсионери? Нямате ли чувството, че зад компанията “ХИЛД – България” стоят имената на Вашите коалиционни партньори Симеон Сакскобургготски, Милен Велчев и техния лондонски антураж? За кого всъщност работи тази фирма за самите пенсионери или за шепа лондонски спекуланти? (Реплики от залата.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господин Орешарски, госпожо Банкова, господин Христов, госпожи и господа народни представители! Мисля, че българските пенсионери, които днес са слушали този ваш въпрос като едни интелигентни хора, ще могат да направят преценка какво да изберат. Вие им давате една картина, съответно колегите или господата, или хората, които са от фирмата, които са регистрирани, предлагат своята реклама, дали са си координатите, където могат да бъдат потърсени.
Днес за втори път се убеждавам, че действително в министерствата трябва да си назначим по един бивш генерал от службите за разследване, за да може да ни върви по пътеките коя фирма на кого е. (Реплики.)
Не зная чия е фирмата. Проверих я в регистъра. Много точно ви казах точно какво пише в регистъра, защото ние не я познаваме. От медиите разбрах за тази фирма. Не мога да кажа кой стои зад нея, тя е чуждестранна фирма, която е регистрирана по българските закони и съществува и предлага своите услуги.
Кой стои зад тази фирма, може би, някой друг ще ви помогне, да ни каже. Не съм следовател, не съм следствен орган, най-малко имам нещо общо с разследването на такива неща. Имаме достатъчно много работа.
Ето вие поставихте вашите аргументи. Пенсионерите ще могат да чуят и едната и другата страна, но аз съветвам всеки, без значение дали е пенсионер или не, когато отива да сключва някаква сделка, да има до себе си компетентно лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народните представители Иван Костов и Асен Агов са отправили към министър-председателя на Република България, господин Сергей Станишев относно политическата оценка на правителството за посещението на президента на Съединените американски щати Джордж Буш в България.
Заповядайте, господин Агов да отправите питането си към министър-председателя. Имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, по време на посещението на президента на Съединените американски щати Джордж Буш в България в официалните разговори с него бяха засегнати ключови въпроси: за националната сигурност, за съюзническите отношения със Съединените американски щати и развитието на икономическото сътрудничество между нашите две страни.
Отговорните държавни институции, обаче, оцениха по различен начин посещението и откриващите се след него перспективи. Какво имам в предвид? По време на разговорите и последвалите ги прояви пред представителите на печата президентът Георги Първанов постави нещата така, цитирам го буквално: “Както съм приятел с Джордж, така съм приятел и с Владимир.” По-нататък той поясни, че Съединените американски щати със своите планове за противоракетна отбрана не трябва да поставят България пред избор между приятелството си и съюзническите отношения със Съединените американски щати, приятелството с Русия. (Реплики от КБ.)
Така президентът Първанов използва посещението на президента Буш, за да постави на нова платформа българската външнополитическа доктрина.
От тази гледна точка искам да Ви попитам, господин министър-председателю: тъй като президентът на Съединените американски щати е ръководител на изпълнителната власт там – каква е оценката на воденото от Вас правителство за резултатите от официалните срещи и разговори на най-високо равнище между България и Съединените американски щати в София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов, уважаеми господин Костов! Осъщественото на 10 и 11 юни официално посещение на президента на Съединените американски щати Джордж Уокър Буш е второто посещение на американски президент след визитата на Бил Клинтън през 1999 г. в София.
Посещението може да бъде окачествено като знаково. Доколкото то е първо след присъединяването на България към НАТО и към Европейския съюз – общности, символизиращи споделените ни демократични ценности, интереси и виждания за развитието на света. То потвърди характера на стратегическо партньорство, който придобиха двустранните отношения през последните години.
Визитата е поредното доказателство за нарастващия интерес и подкрепа на САЩ за политическото, икономическото и общественото развитие на България, като надежден партньор, при решаването на актуални въпроси на международните отношения, борбата срещу тероризма, стабилизирането на Западните Балкани, положението в Черноморския регион.
Посещението утвърждава качествено новия политически диалог между България и САЩ, постигнат през последните години. То предостави поредната възможност за обсъждане на широк кръг въпроси.
На първо място, да бъде извършен преглед на двустранните отношения през последните години, като равносметката е подчертано положителна.
Американската делегация даде изключително висока оценка на страната ни като стратегически съюзник в НАТО – последователен, предсказуем и надежден. Особено важен резултат е изразеното доверие в приемствеността на политиката на Република България в двустранните отношения през последните десет години.
Визитата на президента на САЩ се извърши в момент на определен подем в двустранното икономическо сътрудничество, който със сигурност ще генерира нова динамика в българо-американските отношения и очертаващо се нарастване на американските инвестиции в България. Президентът Буш обяви създаването на Американска фондация за България на основата на българо-американския фонд, която да стимулира американските инвестиции и търговия в нашата страна.
През януари 2007 г. бе осъвременен Договорът за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, а през февруари бе подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Страната ни бе извадена от списъка за наблюдение на Раздел “Специален 301” от Търговския закон на САЩ през април 2007 г.
Това са три важни събития само през последните месеци.
Също така посещението представляваше отлична възможност за обсъждане на важни регионални въпроси, които имат и по-широко международно значение, като темата за статута и стандартите в Косово, положението на западните Балкани, американският проект за противоракетен щит в Европа. Имахме възможност да запознаем нашия гост с българската национална позиция за бъдещето на Косово и региона, нашето становище относно необходимостта в НАТО да не се допуска нарушаване на принципа за еднаква сигурност на съюзниците, за търсене на общ отговор на Алианса на терористичните заплахи и открит диалог с Русия по всички важни въпроси.
По време на моята среща с президента на САЩ имахме възможност да обсъдим и въпроси от голямо практическо значение, като идеята за създаване на Национална агенция “Сигурност”. Получих уверението на президента на САЩ, че са готови да споделят с България своя опит в изграждането на структурата на подобна агенция.
Отдаваме голямо значение на това, че по време на посещението България отново получи потвърждение за категоричната подкрепа на САЩ на усилията ни за бързо и справедливо решение на казуса с нашите медицински сестри, които се намират в Либия, и за тяхното освобождаване. Президентът Буш декларира, че САЩ разглеждат това като свой важен приоритет и потвърди ангажираността на своята страна в усилията за намиране на решение на случая, включително чрез участие в Международния фонд за подпомагане на заразените със СПИН либийски деца.
Ако трябва да синтезирам отговора на Вашия въпрос, ще кажа, че посещението беше изключително важно като послание за равнището на двустранните отношения и много полезно от гледна точка на обменените мнения по основните двустранни и международни въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател за отговора.
Господин Агов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър-председател. Аз съм доволен от тази оценка на българското правителство за резултатите от посещението на президента Буш в България. Доволни сме с господин Костов. Току-що обсъдихме това нещо, докато Ви слушахме, защото виждаме, че нито един от важните въпроси, свързани с националната сигурност, свързани с икономическото развитие, с инвестиционната политика и стигнем до въпроса за нашите медици в Либия, не се решават без активното сътрудничество и помощ на Съединените щати. Именно заради това вмъкнах в своя въпрос цитатите от президента Първанов.
Защото отношенията ни със САЩ, поставени от него на една плоскост с отношенията ни с Русия, не може да не води до следните изводи, господин министър-председател. Русия отказва да приеме, това стана съвсем наскоро, български наблюдатели по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Дори отказва да изпълнява този договор при положение, че българската войска в сравнение с времето, когато е подписан договорът, е намаляла няколко пъти. Това е едно предизвикателство за сигурността на България.
На второ място, чуваме заплахи от Москва, че техните ядрени оръжия ще бъдат насочени срещу Европа, включително и срещу България. Знаем, че Москва е наложила ембарго върху българските месни продукти за руския пазар. Знаем също така, че в Русия се потъпкват свободата на словото и правото на политическа дейност. Това се разминава с нашата система от ценности.
От тази гледна точка нямам обяснение, господин министър-председател, защо президентът на Републиката господин Първанов си позволява да поставя на еднакво равнище едни толкова различни отношения с толкова различни страни?
Неизменно това води до извод и това е моят допълващ въпрос: има ли промяна във външнополитическата стратегия на България в резултат на тези изявления на президента Първанов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Агов, уважаеми господин Костов! Тъй като Вие цитирахте президента Първанов, бих могъл по памет, подчертавам, да Ви цитирам президента на Съединените американски щати, който нарича президента на Русия “моят приятел Владимир”, както нарича и президента на Република България “моят приятел Георги”. Това обаче не означава по никакъв начин, че отношенията между България и САЩ и България и Русия са на едно и също ниво от политическа гледна точка, защото България е съюзник и партньор на САЩ в един общ съюз, който се нарича Северноатлантически съюз. Правителството на България и всички институции се стремим да развиваме активни, равноправни и динамични отношения на нова основа с Русия.
Аз лично винаги съм подчертавал, че атмосферата в отношенията между България и Русия се е подобрила значително през последните години и за това президентът на Републиката има голям принос. Изобщо не смятам, че българските граждани са заинтересовани от това ние да имаме изострени или лоши отношения с Русия. Видяхме това през 90-те години и знаем колко струваше това на българската икономика, на българския данъкоплатец в крайна сметка. Това изобщо не ни трябва.
Също така смятам, това е позиция не само на правителството на България, но и на нашите партньори, в това число и на президента на Съединените американски щати, че НАТО и всяка отделна страна трябва да развиват активен, политически и друг диалог с Русия. Неслучайно в близките дни президентът на Русия ще бъде на посещение в Съединените американски щати при президента Джордж Буш.
Така че Вашият опит, според мен, да представите промяна в политиката на България, в нашите външнополитически приоритети, приоритети в областта на националната сигурност няма никаква почва под себе си. Ние сме заинтересовани от активни стратегически отношения със САЩ в рамките на НАТО като съюзници и на двустранно ниво. Смятам, че тук особен потенциал има в развитието на икономическите отношения, които в някакъв смисъл изостават в сравнение с нивото на политическото приятелство и диалог. Наред с това България е силно заинтересована от отношенията си с Русия. Като политически и като търговски партньор през следващата година България ще бъде домакин на “Година на Русия в България”, а през по-следващата – “Година на България в Русия”.
Смятам, че това може да бъде много полезно за нашите отношения в икономически, културен, политически и регионален план. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Костов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, госпожо председател, колеги! Аз не съм доволен от този отговор, особено от последната му част по следната причина.
Първо, министър-председателят очевидно много дълбоко е заблуден за нивото на отношенията между България и Русия в миналото. Искам да му припомня или да му предложа да възложи на своите съветници да го информират добре какво е било нивото на заварените отношения през 1997 г., как Русия оценяваше отношенията и твърдеше, че България се опитва идеологическата си близост да я превръща в стопански преимущества и да види какво е постигнато в следващите години. Веднъж завинаги, ако се запознаете с тази информация, ще спрете да се самозаблуждавате публично от тази трибуна. Защото точно тогава, в тези години, бяха постигнати едни от най-добрите споразумения между България и Русия – примерно това за внос на газ, което вие преразгледахте в полза на руската страна, преди да е изтекъл срокът. Вие наистина нанесохте сериозни щети върху българските платци на газ – граждани и фирми. Това е истината или част от истината за отношенията.
Затова не смейте да твърдите, че е плащал някой скъпо и прескъпо за отношенията между България и Русия, защото точно това правите вие.
Това, което обаче аз чух тук, е, че водите една тънка дипломатическа политика по отношение на Русия. Всичко с Америка си е както трябва да бъде на базата на решенията, на законопроектите, на гласуваните позиции на българското Народно събрание. Отношенията със Съединените американски щати са стратегически, защото Съединените американски щати помагат да се решат всички въпроси на България, като се започне от съседите в Косово, премине се през българските медицински сестри, стабилността на Западните Балкани и всичко останало – всичко това се дължи на перспективата на тези отношения. Заради това опитът да се поставят в еднаква близост отношенията между България и Русия и България и Съединените американски щати, който президентът изигра – Вие казвате лицемерно, ако сваля украсата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: Това е било лицемерие, аз го приемам като такова и в този смисъл приемам единствения начин да бъдат наречени така тези отношения. Иначе всички желаем да намерим отговор на проблемите на страната, включително и на проблемите на отношенията с Русия. Не може да се купува от Русия чрез даване на поръчки, даване на собственост на българската територия за руски газопроводи, чрез превръщането на България в руска прибавъчна инфраструктура, да се купува това, което вие наричате добри отношения с руската страна. Това не са добри отношения, а отношения на васал! Благодаря ви. (Викове: “Браво!” и ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Към министър-председателя въпрос е отправил народният представител Стела Банкова относно мотивите за решението на Министерския съвет да предложи господин Сакскобургготски да бъде награден с орден “Стара планина”.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Преди броени дни Министерският съвет предложи с най-високия български орден “Стара планина” да бъде награден господин Сакскобургготски. Само преди броени минути това стана факт. Не стана ясно обаче в публичното пространство за какви заслуги е предложен за това отличие.
Господин премиер, ще посоча конкретни факти от дейността на господин Симеон Борисов като министър-председател. По настояване на господин Кобургготски първият закон, приет по време на неговото управление, беше Законът за хазарта. Оказа се, че именно хазартът е приоритет за него.
Вторият закон, пак по негово настояване, отмени наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити, тоест, сложи защитен чадър върху кредитните милионери.
От операциите с външния дълг държавата загуби около 1 млрд. лв. – не според мен, а според Вашия министър на финансите господин Орешарски.
Загубите от приватизацията на БТК и електроразпределителните дружества възлизат на около 2-3 милиарда.
Друга огромна заслуга на господин Симеон Борисов към България е, че вкара страната ни в Иракската война, която ни струва стотици милиони левове и скъпи човешки жертви. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Към мотивите за високото отличие трябва да добавим и престъпните действия на господин Кобургготски и неговия антураж, които в съучастие с чужди лобисти затвориха четирите блока на АЕЦ “Козлодуй”.
Господин премиер, това е само малка част от делата на господин Кобургготски. Затова Ви питам какви са мотивите за награждаването му. Моля да не говорите за НАТО и за Европейския съюз, и евроатлантически ценности, а да отговорите по същество.
Не смятате ли, че награждаването на господин Кобургготски е унижение за Вас като министър-председател и за нас, българските граждани? Вместо да отговаря за деянията си, Вие го награждавате. Защо, господин премиер? Благодаря (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Мога да Ви кажа, че изобщо не се чувствам унизен от участието ми в награждаването на бившия министър-председател на Република България господин Симеон Сакскобургготски с орден “Стара планина” І степен, както е формулирано в предложението на правителството – за изключително големите му заслуги към Република България за развитието на демократичния процес, реформирането на страната и присъединяването й към НАТО и Европейския съюз. Може за Вас тези неща да нямат значение и да са кухи фрази, за мен те са от голямо политическо значение за страната, за нейното развитие, за нейната стабилност, за демократичния процес и за икономическите успехи на България. Тъй като Вие цитирахте различни законопроекти, внесени от предишното правителство, и споменахте първия законопроект – както Вие твърдите, аз не си спомням кой е бил – дали е бил за хазарта, не знам дали не ме лъже паметта, но, доколкото си спомням, Вие бяхте член на Парламентарната група на НДСВ в този период (ръкопляскания от мнозинството) и председател на комисия. Би ми било интересно да погледна как сте гласували по този въпрос, който сега посочвате като голяма вина или грешка на правителството на господин Сакскобургготски.
Всеки един политик и държавник в България може да бъде оценяван различно. Посочете ми една фигура в историята на модерна България, която е получила само хвалебствени оценки - дори най-големите фигури като Стефан Стамболов и много други. Такава е съдбата на политиците и в нашата страна. Аз излизам от убеждението, че България трябва да се научи да уважава своите държавници, независимо от техните политически пристрастия, независимо, че сигурно мнозина, всеки един е допускал грешки, всеки един има за какво да съжалява ретроспективно. Нещата трябва да се слагат на кантара. Най-обективният съдник е историята. Аз например мисля, че има много по-голямо гражданско и лично мнозинство в историята и поведението на един бивш монарх, който се закле на републиканската Конституция и днес в своето изказване по повод неговото награждаване също спомена служенето на Република България. Това е много по-силен жест – политически, исторически и държавен, отколкото поведението на мнозина активни български политици, които преди време са се кълнели в монархията и са демонстрирали изключително поклонничество пред бившия монарх, а след това го нападат по най-агресивен начин. Не споменавам никакви имена.
Но все пак, мисля, че и мотивите на Министерския съвет са достатъчно ясни, очевидно се налага да Ви ги припомня – че господин Сакскобургготски е бил министър-председател в продължение на четири години – много важни за нашата страна. В този период България стана член на НАТО, което е сериозен успех, което има и политически, и икономически последици, последици за сигурността на държавата, тъй като влязохме в една колективна система за сигурност. България подписа Договора за членство в Европейския съюз и аз лично мисля, че със сигурност в хода на преговорите е имало грешки и в бързината, и в начина на воденето на преговори, но ако този договор не беше подписан тогава, нашето влизане от 1 януари 2007 г. щеше да бъде още по-трудно – не заради нашите вътрешни проблеми и слабости, каквито има, а заради самата политическа конюнктура и среда в Европейския съюз. Бих могъл да посоча и много други неща и аргументи, в това число според мен е внасянето на по-голяма толерантност и спокойствие в политическите и партийни отношения в България и внасянето на един по-спокоен дух. Озлоблението, крайната конфронтация са пагубни. България се нуждае от политически диалог, от политически спорове, конкуренция на платформи, на идеи, но не от вътрешни войни. Това са според достатъчно сериозни аргументи, които дадоха основание на мен и на българското правителство да предложим във връзка със 70-годишния юбилей на бившия министър-председател неговото награждаване с орден “Стара планина” І степен. И не съжалявам за това по никакъв начин. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Реплика – госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин Станишев, аз бях само няколко месеца в НДСВ и съм горда, че не съм част от тези престъпни деяния, за които говоря сега. (Шум и реплики.)
Ще спомена две от големите криминални деяния на бившия премиер: концесията на автомагистрала „Тракия” и присвояването на огромна недвижима собственост, имоти, земи, гори и дворци. Приходите на концесионера от магистрала „Тракия” за 35 години ще бъдат около 30 милиарда лева. Това твърдя не аз, а Вашият съпартиец господин Паскалев. Вие самият преди три години нарекохте магистрала „Тракия” – далаверата на века. Тези пари ще бъдат платени от българските граждани.
Междупрочем в предишния парламент ние имахме общи изяви, господин Станишев. Борихме се срещу затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, срещу далаверата с магистрала „Тракия”, срещу незаконно върнатите имоти на господин Кобургготски. Защо променихте сега позицията си?
Не мога да не Ви попитам и нещо друго. Часове след като беше номиниран за най-високото българско отличие господин Симеон Борисов поиска да присвои още един имот – резиденцията в Кричим. (Тропане в НДСВ.)
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Прекаляваш!
СТЕЛА БАНКОВА: Вие и вашата партия бяхте сред критиците на криминалното присвояване на имоти от господин Кобургготски. Защо сега драстично променихте позицията си? По актуализирани цени става дума за имоти на стойност над 900 млн. лв. За този грабеж българското правителство дава орден!
Няма да говоря за безмилостната сеч, на която са подложени (реплики в НДСВ) заграбените от господин Кобургготски вековни рилски гори.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Банкова, прекаляваш!
СТЕЛА БАНКОВА: Идете в Рила, за да видите какво прави там вашият коалиционен партньор. Престъпленията и безскрупулното ограбване на българската държава от господин Кобургготски и НДСВ бяха причината категорично да се разгранича от тази политическа сила. С колегата Минчо Христов многократно предлагаме (реплики) Закон за отнемане на присвоените от господин Кобургготски имоти. Колегите от вашата тройна коалиция, обаче, продължават да го отхвърлят.
И така, господин премиер, не мислите ли, че вместо да давате ордени на господин Кобургготски, трябва да бъдат конфискувани незаконно присвоените имоти и да бъде потърсена сметка за неговите престъпления? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър-председател, ако желаете да се възползвате от нея.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова.
Мисля, че вече дадох достатъчно изчерпателен и аргументиран отговор на Вашия въпрос. Впрочем бих могъл да отбележа, че за неговата политическа дейност господин Симеон Сакскобургготски е получил редица чуждестранни отличия, които в България много често се възприемат много по-обективно, отколкото нашите национални, за съжаление. Ще спомена само някои от тях. Той е носител на ордена на Почетния легион, връчен от президента на Република Франция господин Валери Жискар д`Естен за неговата дейност за европейската кауза, за заслугите му за възстановяване на демокрацията в България, за изграждането на нов облик на страната и за членството й в НАТО и в Европейския съюз. Господин Сакскобургготски е носител и на испанския орден „Златно руно” и на малтийския орден „Велик кръст на честта и благочестието”. Това е за Ваше сведение. Вече ви казах моите мотиви.
Що се отнася до другите въпроси, които нямат отношение към поставения от Вас въпрос, моето убеждение е, че всеки един гражданин на страната трябва да спазва законите и трябва съответно да отговаря пред тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател, за участието Ви в дневния парламентарен контрол.
Питане към министъра на финансите господин Пламен Орешарски е отправил народният представител Мартин Димитров относно намаляване на осигурителната тежест.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, господа министри, уважаеми колеги! Вече вероятно не прави впечатление на хората, когато това правителство на БСП, НДСВ и ДПС прави обещания, които след това не изпълнява. На път сме да се натъкнем на още един такъв случай. Миналата година при приемането на бюджета беше казано ясно, че при добро изпълнение на приходната част на бюджета това правителство ще намали осигурителната тежест поне с 3%, а предложението на СДС е да се намали с 6%. Въпреки че на някои драматични емоционални конгреси това предложение е било обсъждано, дори се твърдеше, че е подкрепяно, въпреки че в част от своята история и дейност НДСВ уж го подкрепяше, сега изведнъж разбрахме, че това предложение няма да бъде прието, господин Орешарски! Въпреки че за българските граждани, както ви казах, не е изненада неспазването на обещания от това правителство, аз се надявам от Вас да получа днес пак два конкретни отговора.
Отговаряйки ми, все пак имайте предвид, че е края на м. юни, а намалението, което беше обещано, касаеше именно м. юни. Така че, ако не ми отговорите конкретно, господин Орешарски, по-добре не ми отговаряйте въобще. Ако си останете на мястото, е по-добрият вариант, отколкото да дойдете тук и да ми кажете, че правителството сега обмисля какво да прави по този въпрос. Два конкретни въпроса – искам два конкретни отговора, ако намерите това за подходящо.
Първият ми конкретен въпрос е: с колко процентни пункта ще намалите осигурителната тежест?
Вторият ми конкретен въпрос е: ще увеличавате ли от 2008 г. делът на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, така нареченият втори частен стълб?
Това са двата ми много ясни и много конкретни въпроса.
Понеже имам още малко време ще кажа защо трябва да се намалява осигурителната тежест. Тази година има изключително нарастване на приходите в бюджета. Аз имам въпрос след това към министър Орешарски. Това не е тема за хвалене, така че отсега Ви предупреждавам от тази трибуна да не разказвате колко голям успех е бюджетният излишък – в следващия въпрос ще имаме удоволствието да обсъдим тази тема.
Намаляването на осигурителната тежест доведе до това хората просто да започнат да плащат. Затова трябва данъчноосигурителната тежест още да намалява - хората да имат стимул сами да отидат и да платят данъците и осигуровките си. В това е цялата работа. Става въпрос за половин година. Ако това решение бъде прието и започне да действа от м. юни, ще касае само седем месеца от 2007 г., тоест рисковете за бюджета не са кой-знае какви. Става въпрос най-много за 120-130 млн. лв., според нашите изчисления. Вероятно министър Орешарски ще спомене и други числа, но нека да ги обоснове. Така че още веднъж, министър Орешарски, надявам се на много конкретни отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Изпълнението на бюджетните приходи за първото полугодие действително е добро на фона на изпълнението на приходите за съответния период на миналата година. Налице е преизпълнение с 18,5%, което е най-доброто постижение на приходните администрации за последните години. В същото време, обърнете внимание, то е сравнително скромно спрямо плана за приходите за настоящата година. Преизпълнението възлиза едва на 2,4%.
С други думи, изнесените от Вас цифри са верни, но това преизпълнение е планирано, а не е извънредно, което да позволи допълнителни бюджетни разходи или намаления на приходните ставки, още повече през втората половина на годината бюджетните разходи винаги са по-високи от тези през първата половина на годината. За пример ще дам, че по-високи ще бъдат работната заплата, по-високи ще бъдат пенсиите от 1 юли т.г., а преобладаващата част от годишния размер на планираните инвестиции също се осъществява през втората половина на годината.
В обобщение на първия Ви въпрос ще кажа, че реализираното до момента преизпълнение на приходите не е достатъчно, за да се пристъпва към намаляване данъчноосигурителните вноски. Въпреки това на базата на детайлен анализ на изпълнението на бюджета през първото полугодие ще бъдат потърсени варианти за реализиране на записаното под условие в бюджета намаление на осигурителната тежест в комплект с компенсиращи мерки, които да не поставят под съмнение изпълнението на бюджета.
Вторият Ви въпрос – дали не следва да се увеличи и делът на втория стълб на пенсионното осигуряване, би трябвало да насочите към министъра на труда и социалната политика. По време на парламентарния контрол на 9 март т.г. госпожа Масларова вече Ви отговори изчерпателно на същия въпрос. Аз единствено мога да добавя, че увеличението на размера на осигурителната вноска за втория стълб не следва да се осъществява за сметка на намалението на осигурителните вноски за задължителното обществено осигуряване, за да не се застраши стабилността на солидарния осигурителен стълб на пенсионната система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що министър Орешарски даде следния отговор: Въпреки доброто изпълнение на приходите, което се дължи не заради доброто изпълнение на правителството, а поради това, че те са изключително подценени в бюджета, което е нещо съвсем различно, осигурителната тежест няма да бъде намалявана. Къде отидоха тогава обещанията на НДСВ? Къде отидоха големите приказки от конгреса на БСП? Къде отиде новата политика на ДПС? Какво стана с цялата тази работа?!
Уточняващият ми въпрос е: министър Орешарски, още по-ясно го кажете. Вие казахте: “Засега няма да се намалява осигурителната тежест”. Добре, ще се правят бъдещи анализи за бъдещето, които, като дойдат, тогава може да се намалява осигурителната тежест и да се мисли за някакви такива насоки.
Истината е следната: данъчно-осигурителната тежест в България продължава да бъде много висока и да бъде тежък проблем за хората и за бизнеса. Сега имате шанс да свършите някаква работа, но не го правите, така че два конкретни въпроса:
Първо, господин Орешарски, Вие сте наясно, че ако сега не предприемете намаление на данъчно-осигурителната тежест, за 2007 г. такова няма да бъде прието. Затова моля да си го кажете честно и ясно, тъй като се опитахте да говорите доста завоалирано по темата.
Колкото до ясния отговор на госпожа Масларова по темата за увеличаване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, тя се представи дори по-зле от Вас, като говореше, че правела някакъв анализ, чийто резултат ще дойде някъде в бъдещето. Кое бъдеще? Според мен, става дума за бъдеще време извън мандата на това правителство.
Като министър на финансите не можете в средата на годината да не отговорите на тези два въпроса. Какъв министър сте?!
Ще се увеличава ли допълнителното задължително пенсионно осигуряване? Ако нямате отговор на този въпрос като министър на финансите в средата на годината и не можете да отговорите за догодина, какво правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Орешарски, имате думата за отговор на допълнителния въпрос на господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, между другото, аз се убедих, че не можете да четете числа. Вие говорите за подценени приходи инерционно, може би от края на 90 те години.
Преди малко аз се опитах да Ви дам две цифри, от които трябваше да направите простичък извод. Между другото, той се съдържа в отговора на вторият Ви въпрос, че планираните приходи за тази година са изключително амбициозни. За това е разминаването, което Вие не можете да схванете като логика – че имаме огромно преизпълнение спрямо предходната година и много малко спрямо плана. Това означава, че планът е много напрегнат. Разбирате ли? (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)Ако трябва, ще Ви го поясня по-детайлно.
Второ, говорите за намерения за 2008 г. Аз имам, но няма да Ви ги кажа, защото са в работен вариант. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.) Разбирате, че не можете да ме принудите да казвам мои предварителни работни размисли.
И по отношение на Вашия коментар на отговорите, които Ви е дала госпожа Масларова, задайте си отново въпрос към министърката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата за отношение към отговора на министър Орешарски. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Орешарски, това, което мога да обобщя от Вашия отговор е, че започнахте да поддържате политика на високи данъци – нещо типично за социалистите, явно това е новата политика на тройната коалиция и това стана ясно днес от Вашия отговор.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А вие да не би да намалихте данъците?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Национално движение Симеон втори уж твърдяха, че ще намаляват осигурителната тежест, нарастването на приходите в бюджета е налице, да, това е спрямо миналата година, няма значение, но изведнъж НДСВ избягва от подкрепата за намаляване на осигурителната тежест, изведнъж БСП се покри по тази тема и новината от днес, която трябва да бъде ясно казана и трябва да бъде ясна на всички граждани, е, че това правителство няма да намалява осигурителната тежест – това е цялата работа, въпреки че миналата година обеща при нарастване на приходите. Миналата година министър Орешарски ни плашеше, че приходите от ДДС ще се сгромолясат и ще се случат чудеса. Нищо такова не се случи, господин Орешарски. Вашите прогнози се оказаха изключително неточни.
И миналата година това правителство – на БСП, НДСВ и ДПС обеща при добро изпълнение на приходите - което е факт, да се намалят данъците и осигуровките в България, най-вече става дума за осигурителната тежест. А сега избяга и се скри от тази тема. Нали на Конгреса на БСП се бяхте събрали най-мъдрите хора в тази област и го подкрепяхте? Какво стана сега? (Реплика на народния представител Георги Божинов.) Къде отиде това Ваше решение?
Господин Орешарски, Вие имахте отличната възможност да предприемете тази мярка. Тя щеше да Ви донесе дивиденти още догодина. Щеше да има силен ефект, хората да имат стимул да отидат и платят и данъци, и осигуровки. Това можете да направите сега. Но пропуснахте една златна възможност. Тя ще Ви тежи все повече и повече, защото България има една изключително нереформирана пенсионна система, а част от реформата включва увеличаване на частната система. И това е отговорност и на министъра на финансите.
Искам да Ви кажа честно, че всеки въпрос към министър Масларова е голям проблем за мен. Тя никога не дава конкретни отговори, но очевидно и Вие вече не давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, имате второ питане към министър Орешарски относно бюджетния излишък през 2007 г. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, спрямо миналата година за първите пет месеца нарастването на приходите за тази година е с 1,3 млрд. лв., министър Орешарски. За цялата година бяхте планирали бюджетен излишък под 400 млн. лв. Сега, пренапрегнати или ненапрегнати са приходите – това ще видим в края на годината. Но с това темпо, с което сте тръгнали, ще се окаже, че ще стане както миналата година. Миналата година, господин Орешарски, Ви казах, че планираният Ви излишък е три пъти под това, което ще се случи, и бях прав. Тази година отново ще се получи същото положение. Сега Вие говорите за увеличаване на бюджетни разходи и всякакви такива неща, което вероятно ще се случи, но въпросът е следният: Вие две предни години грешите между три и четири пъти размера на бюджетния излишък в бюджета. Грешката Ви през две поредни години е над три пъти, което означава, че това е целенасочена политика на правителството на БСП, НДСВ и ДПС.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Концентрираме се по събираемостта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И когато поставим на масата тежки и важни въпроси, както намаляването на осигурителната тежест, за което става въпрос, Вие излизате и казвате: няма пари, няма възможност това да се случи.
Не може приходите да нарастват с 1,3 млрд. лв. спрямо миналата година за първите пет месеца и Вие да ми казвате, че тези мерки не трябва да се изпълнят, още повече че сте дали обещание.
Друг е въпросът, че партия като БСП вече се връща към корените си, искайки все по-високи данъци. Това вече започва да се случва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не са ни корените, това са ни върховете!
МАРТИН ДИМИТРОВ: И само за парлама, както се казва, предлагат от време на време, докато си почиват, 10-процентен плосък данък върху личните доходи. Това е само, докато си почиват. През останалото време целта е да се увеличават всички възможни данъци.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Мартине, нали не сме на партийно събрание?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но тогава не трябваше да обещавате миналата година това намаление на осигурителната тежест, за което излъгахте.
Така че, господин Орешарски, искам да Ви попитам: защо през последните две години бъркате с коефициент над три пъти очакваното преизпълнение на бюджетните приходи? За тази година, отсега ако ми кажете, че няма да е така, е друго нещо. Застанете тук и кажете: да, това което сме планирали под 400 млн.лв. това ще се случи.
Но аз твърдя, че за две поредни години целенасочено скривате размера на бюджетния излишък в бюджета. И го правите съвсем целенасочено, защото ако народните представители знаят реалното състояние на нещата, биха подкрепили всички тези предложения, които прави СДС за по-ниско данъчно облагане в България.
И вас, колеги, нарочно ви подвеждат, съвсем целенасочено ви подвеждат. Казват: има тежки ситуации, приходите от ДДС ще се сгромолясат, ще има много проблеми.
А истината е, че в момента има стабилност. Това е вярно, има стабилност, но тя не се използва. Такава стабилност и такива перспективи като сега, дето се казва, не е имало никога досега в новата история на България след 1989 г. (Силен шум и ръкопляскания, смях от КБ и от присъстващите министри.)
Но тази стабилност не се дължи на добро управление. Тя не се използва. Сега е моментът. Вие нищо не правите: не намалявате данъците, не се правят реформи и постепенно се губи растежа. Тази стабилност не се използва за нищо добро. Няма растеж на икономиката, хората са бедни, единствено добре е тройната управляваща коалиция.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И семейството на Иван Костов.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тази стабилност не се използва за реформи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Димитров, да Ви призная, много трудно ми е да Ви отговоря, защото Вие правите микс от заклинания неподкрепени с цифри. Вие не четете бюджета. Вие не сте го чели. Чели сте може би една страница от него и в момента питате едностранчиво. Но ще се опитам да отговоря.
На първо място, ще Ви коригирам относно фискалните цели. В другата страница на бюджета, която Вие не сте чели, пише, че когато дефицитът по текущата сметка надхвърля миналогодишния, фискалната цел става 2%. Така ли е или не е? Не, отговорете! Не сте чели страницата. (Оживление.)
За съжаление, дефицитът по текущата сметка тази година ще надхвърли 16-те процента от миналата година и по закон Министерството на финансите трябва да работи за излишък от 2%, който представлява точно в сума 1 млрд. и 23 млн. лв. Това няма нищо общо с Вашите сметки за около 400 млн. лв. или под 400 млн. лв.
Ще Ви припомня още веднъж, че в края на миналата година при дискусиите по бюджетните параметри неколкократно бе подчертаван фактът, че приходите са твърде амбициозни – 17 на сто е планиран ръст на приходите. До момента такъв ръст на приходите не е реализиран в предишните години. Нали правите разлика? Което постави задачата на данъчната и митническата ми администрации изключително сложна. И до момента те се справят сравнително добре. Приходите от ДДС са на 46% на полугодието, което показва че там все още има проблеми, за сметка на други приходи, изпълнението на които е над 50%.
И отново ще Ви повторя, че средното изпълнение спрямо плана е 52,4%. За какви гигантни излишъци говорите Вие? Процентът е 2,4 от приходите.
Сега ще Ви обърна внимание на следното обстоятелство – натрупаният бюджетен излишък, на който се позовавате, е резултат не толкова на преизпълнение на приходите, колкото на стриктен контрол върху разходите, който Вие в други изказвания аплодирате. Към настоящия момент за илюстрация ще Ви кажа, че са изразходвани под една трета от годишния размер на инвестиционните разходи. Другите две трети предстои да се усвоят до края на годината. От 1 юли т.г. вече подчертах и първия отговор, ще влязат 10-процентни увеличения на пенсии и заплати, което е също много сериозен разход.
Казвам тези цифри просто, за да не разделяте на две. Това е за абсолютно начинаещи, а Вие сте сериозен икономист и не бива да делите на две към полугодието.
В обобщение, тъй като ме питате какво трябва да правим с този излишък, ще кажа, че нищо не трябва да правим, господин Димитров. Трябва да го направим излишъкът така, както са целите в закона, от което следва, че Министерството на финансите трябва да положи допълнителни усилия през втората половина на годината, за да обезпечи необходимия бюджетен излишък през втората половина на годината – такъв, който отговаря на чл. 5. Съветвам Ви да прочетете чл. 5, където е записан размерът на излишъка при лошо състояние на дефицита по текущата сметка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Орешарски.
Господин Димитров, имате право на два уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Орешарски, толкова добре от опозицията четем бюджета, че при последния бюджет открихме, че за 1 млрд. лв. нови кредити Вие нямахте обяснение за какво те ще бъдат използвани пред този парламент. Толкова добре се справяме с тази задача – за 1 млрд. лв. Вие не обяснихте, а тук подтичваха сътрудници – из залата на парламента, и не можахте да обясните за какво става въпрос.
Подвеждате хората в следното направление – тези 2% фискална цел е гласувано като предложение на вашето правителство. Вие сами сте го предложили. То не е дошло от Космоса или от някъде другаде, вие сами сте го въвели, сами сте си го предложили. Не подвеждайте хората!
Истината е следната: знам, че няма как да си я кажете, но затова е тук опозицията, затова е тук СДС и вместо вас, аз ще я кажа. Тя е следната: След 1997 г. и провала на Жан Виденов сте толкова уплашени от това каквото и да било да се направи в тази държава, че не смеете да предприемете нищо. И тук идва следният проблем – как хем да управлявате в коалиция, хем да не правите нито една от важните реформи. И поради тази работа се стига до следния много голям проблем – миналата година заставате на тази трибуна, обещавате намаляване на осигурителната тежест и накрая като му дойде времето това да се прави, като ги има условията, се скривате и не го правите. В това е целият проблем.
Така че от тази трибуна Ви моля за две уточнения. Първото уточнение е да си признаете, че въпросната фискална цел от 2%, която без съмнение има бюджета, вие ами сте си я гласували, сами сте си я измислили. Сега вероятно ще ми кажете, че е имало някакъв мъдър съвет от Международния валутен фонд, което е възможно, но споразумението изтече, господин Орешарски, така че поемете цялата отговорност и не се оправдавайте с някой друг. Това е Ваше решение.
И другото нещо – този дефицит във външната търговия скоро ще ни кажете, че не можем да направим и реформа в образованието заради него. Престанете с него да оправдавате бездействието на правителството. Не е коректно.
Този огромен дефицит във външната търговия се дължи не на друго, а на проблеми, които ако не се разрешат, износът няма да нараства и няма да има напредък! Благодаря засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не разбрах точно въпроса.
Разбира се, че управляващата коалиция беше тази, която с преобладаващи гласове гласува самия Закон за бюджета. Двата процента бяха предложени също от управляващата коалиция, така че те са адекватна мярка на макроикономическото състояние.
Между другото, Вие повтаряте, стремейки се да се дистанцирате, повтаряте тези на правителствата преди 1996-1997 г., с пренебрежението си към експертизата на иначе авторитетни икономически институции и така нататък. Същото беше, но не след 1997, а преди 1997 г., но най-учудващо за мен беше – аз ще си позволя да ви задам един въпрос – имате бележка към мен за състоянието след 1997 г. или препоръки. Нали Вие бяхте много малък тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, когато на такива съществени въпроси отговаряте с някакви лични доводи, това означава, че нямате сериозни аргументи. Но Вие казахте нещо от тази трибуна, което мен много ме обезпокои, че Вашите намерения за данъчната политика през 2008 г. ги имате, но няма да ги споделите пред българския парламент. И това го казахте, има го в протокола. Това мен много ме обезпокои.
Ако не го споделяте с парламента, с кого го споделяте, господин министър? С кого ги водите тези разговори? Точно тук трябва да бъдат проведени тези консултации и публично да се правят, а не в последния момент, в тъмната стаичка на коалицията няколко човека да се съберат и да решат каква да бъде данъчната политика на България.
Още повече като има обещания, които Вие впоследствие не спазвате, точно парламентът е мястото, където да се води този дебат, но той не се води.
Много хубаво ме насочихте към отговор на министър Масларова. Тя подобно на Вас нищо не каза от тази трибуна.
Днешният дебат с Вас, министър Орешарски, можем да го обобщим по следния начин: това правителство се уплаши и няма да намалява осигурителната тежест, въпреки че даде такова обещание, въпреки че имаше решение на БСП, имаше и на НДСВ, за ДПС не знам – сигурно и те са имали такова решение. Въпреки това се избяга от този проблем. Явно висне сянката на Жан Виденов. Има страх да се правят такива реформи, но тези реформи са важни за хората. Те даже трябва да се направят заради хората в България.
Това, което се обобщава и е важно, и трябва да се казва, и трябва да се знае от всеки, е следното – благодарение на малкото мерки засега, които бяха направени за намаляване на данъчно-осигурителната тежест има някакво развитие в България, но то е недостатъчно. Не може да сте доволни на 6% растеж на българската икономика като хората получават 100-200-300 лв. заплата. Не се взимат мерки за развитие и това е най-тежкият проблем на това правителство. Вие в крайна сметка ще платите цената, защото не направихте важни реформи, които да позволят развитие на България, а стабилността, която има се дължи на следното – членство в Европейския съюз, член в НАТО, идват в България инвестиции. Въпросът е как да бъдат повече инвестициите, как да се движим по-бързо. Мерки за по-бързо развитие това правителство не прави. Цената ще бъде ниски заплати и ниски пенсии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Орешарски, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, което народният представител Елиана Масева е отправила към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков относно политиката на МВР в борбата срещу организираната престъпност.
Имате думата, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министре! Преди два дни беше обнародван Докладът на Европейската комисия, който в най-критичната си част сочи България като кървяща язва и рана по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията в Европейския клуб.
Този доклад не ни изненада с констатациите, но все пак ни беше припомнено, че България взема първенството, ако изобщо има такова състезание и приз, по отношение на бездействието и по отношение на ниските резултати в битката с престъпността. Това, което прави впечатление, е много острата оценка на европейските медии: и “Ню Йорк таймс”, и “Индипендънт”, и в. “Таймс”. И ако трябва да обобщим тази критика и тези страхове на европейците от престъпността в България, може да кажем, че тяхната реплика и към доклада, и към българските политици, и към тези, които отговарят за борбата с престъпността, е: какво ли би трябвало да се случи в България, че по отношение на нея да има критичен доклад, да има самокритика и да има действени мерки в борбата с престъпността?!
Само преди две седмици обаче Вашият заместник-директор на Дирекция за борба с организираната престъпност – господин Антоний Странджев, и то в Лондон, по повод делегация на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието прави изявление, че в България има 47 организирани престъпни групи, които командват подземния свят. Освен това в изявлението си – пак цитирано от БТА, той заявява, че водачите, ръководителите на тези групи, не са неизвестни за българското общество лица.
И така, в контекста на Доклада на Европейската комисия, в контекста на тези изявления на ваши подчинени висши служители, задавам към Вас своя въпрос: Какво прави Министерството на вътрешните работи с оглед подобряване борбата, свързана с организираната престъпност в България, във връзка с критиките в Европейския доклад и във връзка с очакванията на българското общество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масева! Доколкото разбирам Вие изпитвате известна болка от това, че докладът не е унищожителен, а в доклада във всичките шест пункта много ясно е идентифициран напредъкът, който нашата страна е постигнала. Този напредък не принадлежи единствено на българското правителство, напротив, той принадлежи на българското общество.
Разбира се, че в медиите има достатъчно критични публикации. В това число в част от медиите, които Вие споменахте, има доста тежки и много по-критични публикации към страни стари членки, отколкото такива са правени към България.
Програмата, която изпълняваме за реализация на актуализирания план за действие срещу организираната престъпност, е разработена на базата на анализа на резултатите от противодействието на тежката и организираната престъпност през 2006 г. и включва дейности за по-нататъшно подобряване на нормативното осигуряване, както и комплекс от практически действия, свързани с организационния процес. Взети са предвид всички препоръки, направени при партньорските проверки от Европейската комисия през м. юли-август 2006 г., отчетени са и обективните потребности за повишаване на ефективността в борбата с организираната престъпност чрез използване ресурсите на всички компетентни държавни органи.
Бих искал да споделя с българския парламент и някои конкретни резултати, които са като общ продукт на прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи в резултат на изградените общи екипи и в резултат на изключително сериозната съвместна работа.
През февруари на тази година в Националното следствие е образувано предварително производство срещу четири лица за пране на пари от международен наркотрафик. Разследването е започнало след тригодишна оперативно-издирвателна работа. Иззетите до момента суми надвишават 18 млн. лв. Установени са недвижими имоти, чиято стойност ще се изяснява в хода на разследването. Събрани са доказателства за трансфер на над 6 млн. евро под формата на чуждестранно кредитиране на български дружества.
През м. април на тази година са задържани лидерът и членовете на тъй наречената поморийско-несебърска група, която контролира наркотърговията в Бургаска област и снабдява с наркотици мрежи, действащи в няколко други области. Иззети са хероин и амфетамини на стойност около 800 хил. лв. Полицейската операция е подготвена в продължение на повече от година. При предходна реализация върху същата група са иззети автомати “Калашников”, пистолети, множество боеприпаси – гранати, взривни вещества и електродетонатори.
Пресечени са канали за трафик на големи количества хероин през територията на страната. През м. май на тази година на българо-турската граница са заловени 106 кг, на румъно-унгарската – 55 кг. Установено е, че транспортната логистика на наркотрафика е осъществявана от собственик на българска транспортна фирма, който е привлечен към наказателна отговорност. Пресечен е канал за трафик на хероин чрез жп транспорт с участието на лица, обслужващи международните влакове. При две последователни реализации през тази година са иззети съответно 24 и 50 кг хероин, внос за България.
Разкрита е дейността на организирана престъпна група, извършваща кражби на значителни количества течни горива от “Лукойл”, като досега констатираните щети на бюджета надвишават милион и триста хиляди лева.
Разкрити и пресечени са два канала за контрабанден внос на златни изделия от Турция. Иззети са 10 кг злато, над 120 хиляди недекларирани евра. Към наказателна отговорност са привлечени пет лица.
През първото тримесечие на тази година е пресечена престъпната дейност на три организирани престъпни групи, свързани с придобиване и износ на културно-исторически ценности. Образувани са досъдебни производства срещу 10 участници в групите. На прокуратурата са изпратени материали по 7 случая с мнение за образуване на досъдебни производства срещу лицата. Иззети са общо 6156 монети и други 803 движими паметници на културата.
Съвместно с прокуратурата и полицейските органи на Белгия, Франция и Холандия са проведени шест операции срещу трафиканти на хора от районите на Пазарджик, Варна и Сливен. Задържани са 13 лица, като срещу някои от тях има издадена европейска заповед за арест.
Това е, разбира се, само част от целенасочената и методична политика на борба с организираната престъпност, която води българската държава. Това далеч не е политика само на Министерството на вътрешните работи. Разбира се, че тук могат да бъдат задавани въпроси: защо тъй наречената поморийско-несебърска група е действала в продължение на немалко години, без никой да посегне върху нея? Тук могат да бъдат задавани и въпроси за контрабандата на цигари – групата, която беше пресечена буквално преди десетина дни, с участието на над 40 лица, с участието на множество автомобили, нанасяща огромни щети на българския бюджет. Не мога в момента, разбира се, да спомена конкретни суми, защото това е въпрос на прецизиране. Защо тези неща също са били търпени години наред?
Мисля, че разликата между днешния ден и денят на България отпреди години, най-вече е във волята, съзнателно възприетата политика и пълната безкомпромисност в борбата с организираната престъпност и корупция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Масева. Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министре, искам да се обърна към Вас с думите, че не може нито един български гражданин, още повече един парламентарист, да се радва за това, че на България не е наложена по-строга санкция, отколкото думите и жестовете, които съзираме в критиките на европейския доклад.
Това, което ме тревожи и никак не ме радва, е, че заключението и меките фрази на европейските експерти могат ненужно да ви окуражат и при подобни изказвания, цитирайки различни епизоди от локални битки с престъпни групи, да правим извода, че в България нещата са добре.
Това, за което Ви попитах, беше изложението на Вашия бивш служител, че на територията на страната действат 47 престъпни групи, защото месец преди това в медиите се появи изявление, че те са 15, а в отчетния доклад на прокуратурата за 2006 г. се сочи, че те са 5.
Понеже искам да Ви задам два уточняващи въпроса, първият е свързан точно с това: знаете ли Вие, господин министре, кои са тези групировки? Знаете ли кои са тези ръководители на групировки, които били известни на общественото мнение?
Освен това искам да Ви задам и въпроса по повод мобилността на Вашия кадрови потенциал, на Вашата амбиция да подобрите работата и ефективността в разследването, защото то наистина е прицел на критиките. И не е вярно, че в доклада има само суперлативи. В доклада най-тежките думи са изречени по отношение на организираната престъпност и информацията, която е давало Министерството на вътрешните работи. В доклада се казва, че тази информация е неясна, че липсва координация. В доклада се казва, че там се бърка броят на битовите убийства с броя на наглите дръзки убийства, извършени от българската организирана престъпност.
Затова Ви моля да кажете: как ще реформирате службите, как ще реформирате дознанието, за да има по-голяма ефективност и да отговорим наистина с аргументирана реплика на новия мониторинг, на който ни поставят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Петков, да отговорите на допълнителните въпроси на госпожа Масева.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Масева, Вие много добре знаете, че без да бъде произнесена осъдителна присъда, няма как който и да е да бъде обявен за престъпник, в това число и от трибуната на Народното събрание – без необходимите аргументи, без необходимите процесуално-следствени действия. Така че да очаквате от мен да започна да работя с имена, фамилии и ЕГН-та мисля за недостатъчно сериозно. А Вие сте сериозен и уважаван човек, добър професионалист. Надали имате такива очаквания. Друг е въпросът каква е целта на начина на формулировката.
Аз много сериозно възприемам критиките в доклада. Уверявам Ви, че в Министерството на вътрешните работи се работи при изключително напрежение. В никакъв случай не третирам доклада като хвалебствен. Напротив, както във всички досегашни доклади, подготвени в друго качество на България, се отнасям с цялата сериозност и отговорност. Разпоредил съм да започне подготовката на конкретни документи, които да имат вътрешноразпоредителен характер за министерството, ангажирайки в тяхната подготовка и последваща реализация и другите звена, които имат отношение към правоохраната и правораздаването.
Ще повторя, че тези явления, свързани с организираната престъпност, дейността на организираните престъпни групи, далеч не са започнали миналата година. Вие много добре разбирате, че ние в продължение на повече от 10-12 години сме дали достатъчно основание преди всичко на българското общество да има своите съмнения дали държавата има волята да се бори с организираните престъпни групи. Защото ако това, което беше направено в Бургас сега, беше направено преди десет години, то нещата днес в България щяха да изглеждат пт други. Бих си позволил да Ви коригирам – тук не става дума за инцидентни, изолирани операции. Една част от операциите, които доведоха до задържането на цели организирани престъпни групи, са на територията на почти цялата страна. Ако тогава в Министерството на вътрешните работи имаше достатъчно волеви и ангажирани професионални ръководители, защото нямам никакво съмнение в професионалните качества на огромната част от състава на министерството, нещата щяха да бъдат по други.
Един от критичните елементи в доклада (съвършено основателни) е свързан с тъй наречените убийства, за които споменахте. Аз бих разделил нещата на две. Общият брой на убийствата, който от 2001 г. насам системно намалява, а от позицията на 2007 г. бих могъл да кажа, че това е тенденция, намаляват и публичните, наглите и брутални убийства. Пикът в бруталните публични убийства е 2003 г. Там за съжаление не можем да се похвалим с кой знае какви резултати. Общо извършените публични убийства за целия този период са 82. От тях са разкрити мисля 24. Такъв е моят спомен от материалите, с които разполагам. Това е голям въпрос. Пак казвам, че престъпността не е типично само за България явление. Разбира се, че България ще бъде подложена на изключително сериозно внимание от страна на колегите и мисля, че това е полезно.
Мисля обаче, че преди всичко ние сме задължени към нашите граждани. Моята амбиция като вътрешен министър е работата на Министерството на вътрешните работи да достигне до отделния човек, да внуши чувство за сигурност у отделния гражданин и в крайна сметка правоохранителните и правораздавателните органи да убедят обществото, че волята в държавните институции ще доведе нещата докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Госпожо Масева, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министре, след този доклад очаквах от Вас по-сериозен анализ, по-силна самокритика на ръководеното от Вас министерство и успехи в битката с престъпността. Вие сте първият фронт, първата линия, на която Вашите борци, дознатели, дирекциите, службите, свързани с организираната престъпност, най-сетне трябва да покажат качество.
Реформата от година и половина в дознанието буксува. Това, което чуваме от Главната прокуратура, е наистина много опасно. Това, че дознателите са натоварени прекомерно с дела – младите неквалифицирани хора имат по над 100 дела, срещу 5-6 дела в окръжните следствени служби в държавата – това е симптоматика на нещо много тревожно, което се случва. Вие въобще не се опитахте да ми отговорите на въпроса как ще реформирате службите, които се занимават с борбата с организираната престъпност, как ще проверявате кадрите дали те наистина ефективно преследват престъпниците или участват в престъпни групи, как ще подобрите работата на НСБОП, как ще облекчите дознателите и как дори ще ги назначите, защото и този процес не е довършен. Пожелавам Ви успех в тази дейност и много се надявам след известно време, като Ви попитам, да ми отговорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Въпрос към министър Петков е отправил народният представител Антонела Понева относно купуването на гласове в процеса на изборни кампании.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Господин Петков, от началото на демократичния процес в България за съжаление се появи едно явление, а именно закупуването на гласове по време на изборни кампании. В последните години обаче това явление взе, мога спокойно да кажа, направо чудовищни размери. Чрез закупуването на гласове се подменя вотът на българските граждани, опорочава се изцяло политическият процес, подменя се реалната конфигурация на политическите органи. Ако не се купуваха гласове така масово, по този безобразен начин, дори и конфигурацията на политическите сили в този парламент щеше да е много по-различна.
За съжаление всичко това се извършва пред очите на цялото общество. Деянието е криминализирано, има съответен член в Наказателния кодекс, който гласи следното: “Който предложи и даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация”.
И на последните парламентарни избори, и на изборите за членове на Европейския парламент станахме свидетели как цели цигански махали се разнасят насам-натам по изборните секции, плаща им се пред изборните секции дори, за да гласуват, без те да съзнават изобщо за кого и какво правят, просто им е казана една цифра, която те все пак разпознават.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: има ли регистрирани случаи от полицията на това деяние, какви са мерките, които Вие сте взели, какви са санкциите, ако има такива случаи, и какви мерки ще вземете оттук нататък, за да не наблюдаваме повече това порочно явление в предстоящи избори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Полицейските органи изпълняват дейности по опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления в рамките на своите законови правомощия. Вие добре знаете, че купуването на гласове като текст в Наказателния кодекс е много особено регламентирано. Ако разполагате с доказателства за нарушаване на политически права на гражданите в такъв контекст, моля да ги предоставите на съответните структури на министерството. Защото начинът, по който говорите - разнасяне на махали, купуване на гласове - поне у мен оставя впечатлението, че Вие имате съвършено конкретни наблюдения както за купувачите, така и за продаващите се. И аз ще разчитам на сигнал от Вас, за да можем да бъдем малко по-конкретни.
Вашият въпрос визира престъпление против политическите права на гражданите, криминализирани в Наказателния кодекс в съответните членове, които и Вие прочетохте.
По време на изборите през м. май 2007 г. за членове на Европейския парламент са постъпили четири сигнала. Сигналите са проверени и не са потвърдени. Сигналите за проверка постъпват в МВР от избирателните комисии по места. Комисиите, както знаете, включват представители за съответния избирателен район, упълномощени от ръководствата на политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание. Тоест включват представители практически на всички политически партии от Народното събрание, в това число и опозицията, и управляващите. Вашите представители в тези избирателни комисии очевидно не са предоставили тази информация, за която Вие твърдите, че разполагате.
Извършената проверка на сигнали от предишни години показва, че преобладаващата част от регистрираните престъпления, касаещи избирателните права на гражданите, са свързани с гласуване в повече от една избирателна секция, с липса на избирателно право поради обстоятелството, че лицето няма българско гражданство. Основните функционални задължения на полицейските органи в изборния ден са свързани с опазване на обществения ред извън изборните помещения. Полицейските служители оказват съдействие на изборните органи по молба на председателя на съответната избирателна комисия. Както вече казах, в рамките на току-що отминалите избори за депутати в Европарламента са постъпили четири сигнала.
А иначе натоварването на полицейските органи по време на изборни кампании е изключително сериозно. В охраната и сигурността на секционните избирателни комисии в столицата и в страната се ангажират около 23 хиляди полицейски служители във всеки изборен ден. В столицата например в дните на президентските избори през октомври са били ангажирани 1933 полицаи, а за евроизборите – 1985 полицаи.
Казвам тези цифри, за да е ясно какво е натоварването на служителите на реда по време на един изборен ден. И още веднъж апелирам към Вас да предоставите конкретни сигнали и информация, която имате, достатъчно навреме. Готов съм, разбира се, на конкретен разговор с Вас и сега, независимо че изборите са отминали преди известно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Реплика – заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, Вие живеете в тази държава и като министър би било добре да следите медиите. В тях се появяват информации, които ще са важни и за Вас, и за изпълнението на Вашите задължения. За какви доказателства говорим, след като цялото общество стана свидетел на не един, на многобройни репортажи, където ясно се виждаше кой плаща, кой купува гласове, кой си продава гласа. Дори имаше репортажи от Перник, от Кюстендил, в които пред избирателните секции пред очите на полицията се извършваше такова разплащане. И на въпроса какво правят тук и защо не реагират органите на полицията, отговорът беше: ние просто охраняваме секцията. Интересно какви още доказателства трябва да има.
Мога да Ви кажа, че още на парламентарните избори наши организации подаваха не един сигнал за нарушения. Сигнали, които бяха подкрепени и със сериозни доказателства, попаднаха в прокуратурата. Но след като една година се мотаха нещата и не се взеха никакви мерки, районният прокурор се обади на председателя на наша организация и го посъветва приятелски просто да се откаже от това. Е, ясно е какво става.
За съжаление, може би Ваше съжаление, имам предвид БСП, която дълги години беше лидер на пазара на гласове, сега нейното лидерство е отнето от една друга политическа сила и това е именно ДПС. Как иначе ще обясним примерно, че в Ихтиман първа политическа сила на изборите за Европейски парламент беше именно ДПС? Знаете каква е концентрацията на роми в този град. И те в последния репортаж, от преди два дни, разказаха как - къде купувани, къде насилвани – са били принуждавани да гласуват за определената политическа сила.
За съжаление, отново казвам, това, което стана ясно от Вашия отговор, е, че никакви мерки не сте взели и няма и да вземете, за да се прекрати това престъпление, което се извършва на всички избори. Очевидно ще наблюдаваме нещо още по-страшно и на предстоящите местни избори. Надявам се, че това не е поради желание за участие от Ваша страна в този интересен пазар на гласове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо Понева! Лекотата, с която боравите, ме кара да си мисля, че действително сте много вътре в този процес. Българската социалистическа партия никога не е участвала в пазара на гласове и няма да участва, защото Българската социалистическа партия е една прекалено сериозна и отговорна политическа сила, за да си позволи такъв тип противозаконни и антидемократични действия, свързани с обезпечаването на каквато и да е подкрепа на избори независимо за какво са те.
Стремежът определен изборен резултат да се представи само като следствие на паричен натиск върху избирателите, с други думи, вашият провал в миналите избори, колкото и да се опитвате да го представите само като резултат на паричен натиск върху избирателите, мисля, че това може да повлияе твърде временно на личното Ви самочувствие. Като партия при Вас нещата стоят доста по-драматично и затова надали са виновни парите и ромите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Петков е отправил Атанас Атанасов относно назначаване на ръководен служител в Министерството на вътрешните работи.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 26 юни в българските медии беше публикувана информация, че със заповед на министъра на вътрешните работи за директор на Дирекция “Оперативно издирване” в Министерството на вътрешните работи е назначен господин Жоро Стоицев, бивш директор на РДВР -Пазарджик.
В тази връзка, господин министър, преди да задам конкретния въпрос искам да Ви припомня някои факти. Господин Стоицев беше директор на РДВР - Пазарджик, когато беше извършено онова жестоко убийство на двете дечица Белнейски. И до ден-днешен това престъпление не е разкрито. Спомняме си как ден през ден в медиите се спускаше информация, че всеки момент ще бъде задържан извършителят. Пък после се оказа, че дори и помощта от Съединените американски щати не беше достатъчна, за да бъде разкрито това престъпление.
Трябва да се припомни и фактът при какви обстоятелства този човек подаде оставка. Това беше един безобразен случай, когато двама служители, стреляйки напосоки в гората, убиха един нещастен възрастен човек. Тогава Стоицев заяви пред медиите, че се оттегля, за да запази доброто име на полицията, и подаде оставка. Това се случи, когато в България беше Фратини и трябваше повече от едно денонощие да се крие тази информация, за да може Фратини да си отиде и да не разбере какво се е случило.
Така че, искам да Ви попитам, господин министър, след този провал на този човек като ръководител на едно териториално поделение на полицията кои са качествата, които той притежава – и професионални, и лични – за да го предложите за директор на толкова важна дирекция, каквато е Дирекция “Оперативно издирване”? Това е службата, която прилага СРС и проследяване.
Искам да Ви попитам, като сте го назначавали сега на тази позиция, поинтересували ли сте се бил е уволняван от системата на МВР и по какви причини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Първо, в Министерството на вътрешните работи гарантирам за две, по мое мнение за 5-6 години, няма криене на информация. Това е една практика, която се надявам да е умряла през 2001 г. Няма случай, в който да е била скрита и спестявана информация, да е било подвеждано българското общество. Както в посочения случай информацията е била предоставена съвършено своевременно, включително случая, за който говорим – на другия ден сутринта в 6,00 ч. сме имали разговор с Жоро Стоицев в Министерството на вътрешните работи.
Второ, помощта, за която Вие говорите, не е точно от Съединените щати, но това, че не знаете какво става в МВР, не знаете как се върши, не знаете натоварването, не е явление, което е започнало днес.
Трето, по професионалния път и качествата на господин Жоро Стоицев – напуснал е на 24 юни 1997 г. по собствено желание. Разбира се, тук под собствено желание може да се правят много разсъждения. Тежки престъпления, за съжаление са ставали и вероятно ще стават на територията на различни дирекции, в това число и престъпления с участие на служители на Министерството на вътрешните работи.
Предполагам, поне част от народните представители сигурно си спомнят трагедията на Петолъчката в Сливен и какво беше направено, и какво не беше направено тогава. Като човек и като гражданин ме боли за тези неща. Предполагам, че всеки един нормален човек изпитва болка тогава, когато се извършва тежко престъпление, още повече, когато в едно такова закононарушение участва служител на МВР.
Разбирам Вашата загриженост към службата, но мисля, че не е нужно да обяснявам на тези нормални хора на какво се дължи тя.
Полковник Стоицев не е наказан по време на своята работа, а е награждаван последователно с всички отличия на министерството през 1990 г., 1993 г., 1995 г. – два пъти, 2002, 2003 г.
Много е лесно един служител да бъде окалян, много е лесно един служител да бъде омаскарен. Аз ценя служителите, ценя ръководителите, оценявам изключителното напрежение, при което те работят. Оценявам огромната отговорност, която всеки от тях носи на гърба си, и в този смисъл няма да допусна със служителите ми да се гаврят хора със спорен морал. Няма да допусна в служителите ми да остава впечатление, че срещу тях може да се действа под натиск и то, нечистоплътен натиск. Жоро Стоицев е един от примерите на честен, почтен човек с много силно чувство за отговорност и с много ясно изразени професионални качества.
Службата, за която става дума, за съжаление, през годините е била третирана по различен начин, в това число в същата тази служба неколкократно са нанасяни много тежки кадрови погроми. За съжаление, в резултат на определени действия в миналото и до ден-днешен от тази служба изтича информация и то към престъпния свят. Вие сте прав – това е една изключително специфична дирекция във Вътрешното министерство. Казвам го още веднъж с болка. Имаме констатирани такива случаи и искам начело на службата да има един волеви човек. С цялото ми уважение към господин Илиев, който временно беше начело на службата – също един много честен, много почтен и достоен човек, много добър преподавател в Академията на Министерството на вътрешните работи. Искам човек, който с много здрава ръка, абсолютно безкомпромисно да подхожда във всички тези случаи, ако ние искаме действително да имаме една дирекция, която не просто да отговаря на законовите си правомощия и задължения, а която да бъде ефективна в работата си, подчинена преди всичко на българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петков.
Имате право на реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, ако този служител подходи със същата здрава ръка в Дирекция “Оперативно издирване”, както подходи в Пазарджик – не знам кой ще пази тази дирекция. Аз обаче няма да се занимавам с качествата на този човек. Питам Ви за Вашата кадрова политика. Питах Ви кои са личните, забележете и професионалните качества, които притежава този човек, за да го сложите на този възлов пост в Министерството на вътрешните работи? Изключително специфична е дейността на тази дирекция, а той няма нито ден трудов ден стаж там. Вие го направихте веднага заместник-директор и сега, забележете, временно изпълняващ длъжността. Тази хватка е ясна, защо се назначава за временно изпълняващ длъжността, за да се заобиколи конкурсното начало, което Вие толкова сериозно прогласихте, когато се приемаше Законът за Министерството на вътрешните работи.
Така че, господин министър, моля да ми отговорите на конкретния въпрос – кои са професионалните качества на този човек? Защото независимо от това, че системата е затворена, тя подлежи на публичен контрол. Тя е затворена по отношение на информацията, която събира, но не може да криете кадровата си политика. Мога да Ви посоча и други случаи на такава кадрова политика, която не знам докъде ще доведе министерството.
Миналата седмица беше публикувана информация в българските медии, че за парламентарен секретар са назначили един млад човек, който преди това бил ресторантьор. Не знам дали тези професионални качества, които той е демонстрирал преди това, някъде, може би са Ви впечатлили, нямам представа за това нещо. Явно Вие нямате критерии за кадрови подбор или, може би, господин министър, критерия за кадрови подбор в Министерството на вътрешните работи на възловите дирекции е този, че лицата трябва да демонстрират лична признателност и преданост към министъра на вътрешните работи. Не мога да обясня по друг начин как подбирате тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, имате право на дуплика, господин Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Атанасов! Младият човек е там горе, за който Вие казвате, че е ресторантьор.
Това е подходът на Националната служба за сигурност в продължение на периода, в който Вие я оглавявахте – да оклеветим някого, пък след това каквото стане. (Реплики от място на народния представител Атанас Атанасов.)
Вие много добре знаете какво пише в някои папки, които лично под Ваш контрол са събирани и правени. Няма никакво основание и съм Ви изключително задължен за това, че под Вашето мъдро ръководство Вашите служители са стигнали до извода, че по мене няма нищо, защото по-голямо изчистване от това, което Вие сте ми направили, няма кой да ми направи. (Реплики от място на народния представител Атанас Атанасов.)
Господин Атанасов, понякога имате добрия навик да си говорите сам.
Да се спрем на кадровата политика.
Директорите на ДОИ – Марин Павлов – освободен два дни след като правителството през 1997 г. идва на работа; Румен Паров – назначен на 26 февруари 1997 г., освободен на 20 октомври 2000 г. – две години, след това е назначен господин Огнян Атанасов – най-дългогодишният директор.
Заместник-директорите – Николай Йотов – заместник-началник на службата, по-малко от година, всъщност година. Димитър Ценов, заместник-началник на службата – също много кратък период от време. Любчо Ананиев – по-малко от година и половина, Асен Асенов – една година и три месеца, Стефан Стефанов – говорим само за заместници на службата ДОИ – по-малко от две години. Николай Николов – една година и седем месеца, Альоша Лазаров – една година и два месеца, Красимир Иванов – също толкова.
Това е кадрови погром, господин Атанасов. Това са назначавани хора, които е трябвало да отговорят на определени критерии, които е трябвало да отговорят с поведението си и да изпълнят конкретни поръчки, в това число, както на Вас Ви е известно, имам шанса да познавам един-двама от тях. Това са хора, които отказаха изпълнението на такъв тип поръчки, и които ръководството на министерството, в което участвате и Вие, уволни.
Няма служител в министерството, в това число и на първо място в ДОИ, на който да са поставяни каквито и да е поръчки. Няма служител, от който да се е изисквало преданост към министъра под каквато и да е форма. Няма такива служители. Това време, както казах, искрено се надявам да е умряло 2001 г., защото това е един доста позорен етап в работата на Министерството на вътрешните работи. Позор, който ние трудно измиваме и до ден-днешен пред нашите европейски партньори и партньорите ни от НАТО. Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): За господин Стоицов нищо не казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
С това парламентарният контрол днес приключва, както и пленарното заседание.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Пенко Атанасов
Станчо Тодоров