Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с обсъждането на законопроектите за местните избори, е необходимо да проведем едно последно гласуване по един текст от Гражданския процесуален кодекс. Става дума за Глава четиридесет и първа, която не е предизвикала никакви различия и спорове, всички текстове са или по вносител, или в окончателна редакция на комисията. Поради това и при гласуването на 4 юли тя е останала без по-специално внимание и не е била гласувана.
Така че моля за вашето разбиране да проведем това гласуване и след това да продължим с дискусията. Става дума за следното: наименованието на Глава четиридесет и първа, наименованието на раздели І и ІІ по вносител, текстовете на членове 423 до 428 по комисия, 429 по вносител, 430 до 432 по комисия, 475 нов по комисия, 433 до 437 по комисия, 481 нов по комисия и 438 в окончателната редакция на комисията.
Това са текстовете. По тях не е имало спорове, не е имало предложения в пленарната зала, можем да ги гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 181, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Благодаря ви за разбирането, колеги.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Минчо Спасов има думата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че благодаря на всички колеги от опозицията за това, че промениха първоначалното си становище по отношение на задължителния вот. Аз съм уверен, че задължителният вот като едно публично задължение ще намери своето място в българската правна практика и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Задължителният вот, който ние предлагаме в законопроекта си, е средство за стабилност, средство за представителност, средство за гражданска позиция.
Аз се радвам и искам да благодаря също и на колегите от ДПС. Вчера някой от тях в крайна сметка каза, че тяхното изявление в никакъв случай не означава, че те не са съгласни със задължителния вот. Радвам се на тази разумна промяна в тяхната позиция. Затова остава да убеждаваме само колегите от БСП.
Уважаеми колеги, аз няма на вас да обяснявам какво е истинският либерализъм, да ви обяснявам, че той е корелация между права и граждански задължения. Искам само да поговорим за това, че в едно съвременно гражданско демократично общество гражданите трябва да носят своята отговорност за управлението наред с нас, политиците.
Каква е истината? Хората не харесват нас, политиците. Това е истина, която трябва да си кажем. Вчера госпожа Петя Гегова ви цитира, че ние, лошите политици, сме избрани от добрите хора, които не отиват и не гласуват. Нека да дадем възможност на добрите хора да отидат и да изберат по-добри политици.
Пак повтарям, задължителното гласуване няма да помогне на НДСВ, то е полезно не за НДСВ, то е полезно за България.
Каква е световната практика? В най-развитите демокрации – вчера имах възможността в рамките на своята реплика да ви ги изброя – и то от Европейския съюз задължителното гласуване отдавна фигурира и се е утвърдило като едно средство за по-голяма представителност и по-голяма прозрачност в гласуването и в политическия живот. Неслучайно в нашия законопроект са залегнали основните постулати на белгийския избирателен кодекс, който предвижда лишаване от някои публични права, в случай че определен период от време не си си изпълнил задължението да гласуваш. Според чл. 110 ал. 4 на Избирателния кодекс на Белгия лице, което в продължение на 15 години четири пъти не е изпълнило задължението си да гласува, се заличава от избирателните списъци за срок от 10 години и през тези 10 години то няма право да гласува, нито да бъде номинирано за публични постове. Законът е ясен, кратък, категоричен.
НДСВ е либерална партия и ние знаем, уважаеми дами и господа, че принципът на уседналост трябва да получи национално приемане, консенсус. Ето защо сме отворени да обсъждаме и други варианти за ефективността на този принцип. В нашия законопроект ще намерите поне още два варианта, които ние ви предлагаме да обсъдим между първо и второ четене, а са възможни и трети, и четвърти вариант. Най-краткият и най-класическият е налагането на глоби. Ние сме ги степенували, така както са предвидени в белгийския избирателен кодекс: при първо нарушение от 10 до 50 лв., при второ – от 50 до 100 лв.
В различните държави съществува различна практика. Мога да ви посоча практиката на Австралия, Южна Америка, Сингапур и други напреднали демокрации, но всичко това е излишно, защото първият въпрос, по който ние тук трябва да постигнем съгласие, е дали българското Народно събрание има политическата воля да извади избирателния процес от сферата на търговското право и да го сложи в сферата на публичното право. Това е най-важният въпрос, дами и господа. Някой от вас ще оспори ли, че изборните правоотношения са част от публичното право? Едва ли ще има такъв. А някой от вас ще оспори ли лошата практика, която има в момента, че изборните отношения са станали част от търговското право в България? Независимо каква е престацията – дали тя ще е 20 лв., дали ще е кебапче и бира, дали ще е това да ти изкупят тютюна, това са престации, които обвързват понастоящем избирателния процес с търговското право. А неговото място не е там
Ето защо ние пледираме, защитавайки въвеждането на едно публично административно задължение, да намерим истинското място на публичното избирателно право, да го извадим от бизнес отношенията, да го извадим от сферата на кебапчетата, на тютюна и на 20-те лева.
Уважаеми дами и господа, тук ще бъдат изложени много юридически съображения дали едно право може да бъде трансформирано в задължение, дали това че не фигурира в Конституцията, пречи то да бъде въведено като административно задължение. Като либерал аз смятам, че основният принцип на правото е, че всичко, което не е забранено, е разрешено, включително и на законодателя. Законодателят може да въведе задължения от административен характер, такива каквито сметне за добре, и гражданите съгласно чл. 58 от нашата Конституция са длъжни да ги спазват. От друга страна, единствената забрана, която нашето законодателство въвежда за трансформиране на конституционно право в конституционно задължение е правото на труд. В чл. 47 от Конституцията има изрична забрана за регулирането на принудителния труд.
Ще изчакам, разбира се, и други юридически аргументи. Готов съм да спорим. Готов съм, разбира се, да обсъждаме и вкарването на това право в Конституцията, защото фигурирането на това обществено задължение в Конституцията ще бъде полезно и възпитателно. Не всеки гражданин чете избирателния закон, но всеки гражданин поне веднъж е прочел Конституцията на държавата си и ще разбере, че тази Конституция съдържа не само негови права, но и негови задължения. Възпитаването в граждански дух, в граждански ценности е задача на всеки съвременен политик и той трябва да удържа тази позиция и пред обществото. Толкова за задължителното гласуване.
Още веднъж благодаря на всички, които го подкрепиха, включително и на колегите от ДПС, които в последните части на техните изказвания казаха, че не са против.
Искам малко да поговоря и за принципа на уседналост, който НДСВ предложи още през изминалите евроизбори. Този принцип доказа своята ефективност и полезност за България.
Имам една корекция, която искам да изясним с колегите от БСП и колежката Мая Манолова в техния законопроект. Там е посочено, че като уседналост се приема и постоянният адрес. Уважаеми колеги, нека да бъдем наясно, че постоянен адрес в България понастоящем имат над 700 хиляди български граждани, които имат настоящ адрес в държава, която не е част от Европейския съюз. С тази поправка ние казваме „дървено желязо”. Това не е принцип на уседналост. Истинското съдържание на принципа на уседналост е, когато един човек трайно живее на територията на дадена община, плаща си данъците там, знае кой кой е в обществения живот, знае кой какво е направил и какво може да направи за в бъдеще и може да допринесе, ставайки общински съветник или кмет, а не човек, който се връща в България за две-три седмици през годината. Нека да бъдем наясно, че ако ние оставим принципа на постоянния адрес, не правим нищо, ние не прилагаме принципа на уседналост.
Ще ви помоля да подкрепите законопроекта на НДСВ като в най-голяма степен отговарящ на обществените потребности и като най-полезен за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Пред тази пълна зала искам да направя три уточнения и да въведа няколко нюанса във връзка с казаното по повод задължителното гласуване.
Да, вярно е, че задължителното гласуване е техника, която се прилага в пет европейски държави, доколкото ми е известно.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Четири държави.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: В три от тях тя се прилага с простия вариант глоба, това са Люксембург, Белгия и Малта. В две от тях – Гърция и Кипър, влече след себе си определени последици. В това отношение вариантите Люксембург и Белгия са в известен смисъл противоположни, защото белгийският вариант предполага едно по-скоро символично санкциониране, което има за цел да стимулира гражданите. Люксембургският вариант е доста по-суров. Той налага една доста крупна глоба на онези, които не гласуват. С други думи, да се твърди, че тогава, когато една пета от страните-членки на Европейския съюз, прилагат подобна разпоредба, това е недемократично, очевидно е нереалистично.
От друга страна обаче, и това е второто съображение, което искам да въведа, е, че ние, разбира се, не би трябвало да преувеличаваме смисъла на един подобен факт. Задължителното гласуване би могло да заведе хората до урните, но не е без значение с какви чувства те ще отидат там. В този смисъл е хубаво да си даваме сметка, че ако ние поднесем това като пореден акт на бруталност по отношение на българските избиратели, очевидно няма да бъде прието добре и едва ли ще принесе особена полза на избирателния процес.
Една от причините, поради която голяма част от българските граждани са склонни да възприемат действията на властта, на държавните структури и в частност на парламента като актове на бруталност е, че те не намират съответствие между своето положение и положението на хората, които ги управляват. Мисля, че бихме могли да постигнем много положителен резултат и тогава задължителното гласуване ще има смисъл, след като не знам защо не приехте моето предложение за сериозни санкции при гласуването с чужди карти, то поне да поемем ангажимента да приемем едно правило, според което гласуването на депутатите в пленарната зала също да има такъв задължителен характер. Тоест, тези, които не участват в гласуванията, понасят съответните санкции. Тогава ние можем да излезем пред нацията и да кажем: „Ето на, това, което важи за всички граждани, важи и за депутатите”.
Нещо повече, бих ви предложил да приложим белгийския вариант по отношение на избирателите, но люксембургския вариант по отношение на депутатите. Ако можем да кажем това, тогава имаме очи да доказваме, че този акт е демократичен. Ако не поемем този ангажимент, рискуваме да станем обект на укори, на които трудно ще можем да се противопоставим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Спасов? Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Димитров, напълно съм съгласен с Вас. Вашите думи работят само в полза на моята теза, че гражданите имат нужда от по-добри политици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване госпожа Екатерина Михайлова, след това господин Тодоров.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разглеждаме няколко внесени законопроекта за местните избори и днес българският парламент трябва да приеме поне един от тях на първо четене.
Първото нещо, което искам да кажа, е, че за пореден път българският парламент прави промените на изборното законодателство в последния момент. Това е изключително лоша практика. Всеки път, когато разглеждаме изборно законодателство, се повдигат важни и сложни въпроси, които не могат да бъдат решавани без дълга задълбочена дискусия, без запознаване на българското общество - какво им готвят българските политици и в крайна сметка взимането на разумно решение.
Днес пак сме притиснати от времето. Пак трябва да приемем закон, който, когато започне да се прилага след няколко месеца, част от българските граждани, а дори и част от активните участници в политическия живот няма да знаят какво точно сме приели.
Няколко са спорните въпроси и аз искам да се спра върху тях, защото има и въпроси, по които има съгласие между политическите сили. Разбира се, има и поправки, които са абсолютно задължителни да се случат и те не породиха дебат нито в Комисията по правни въпроси, нито в пленарната зала.
По някои от спорните въпроси ще взема отношение. Това са въпроси, които аз виждам като спорни и на които искам да спра своето внимание.
Първо, въпросът за това: кой може да гласува на местни избори?
Демократи за силна България както и при предишното приемане на закони, така и днес, още повече в закон, който се отнася за местните избори, ще подкрепим и ще гласуваме за прилагането на принципа на уседналост, тоест да се избират кметове и общински съветници само от хората, които трайно са свързани с определената община или населено място.
Трябва да се спре това, което се случи още в началото на годината и в този смисъл ние подкрепяме срока 10 или 12 месеца уседналост, а именно в определени общини масово хора да отиват и да променят адресната си регистрация, явно с единствената цел да гласуват на предстоящите местни избори. Ето за това ние и в нашия закон, в който заявяваме, че постоянният адрес е водещият при определянето на обективно и субективно избирателно право, но ще подкрепим и това, което се предлага в два или три от законопроектите – един по-дълъг срок за уседналост на хората, които имат право да гласуват.
Вторият въпрос, върху който искам да обърна внимание – предлага се промяна, която засяга кои могат да бъдат кметове в определени населени места. Става въпрос за районните кметове и за кметове на малки населени места.
В нашата парламентарна група имахме дълга дискусия и смятаме, че е добре и в комисиите подкрепихме избора на районни кметове. Също така дискусионно е, но като че ли, ако искаме да засилим местното самоуправление, е по-добре и в по-малките населени места да дадем възможност за изборност на кметовете.
Защо подкрепяме избора на районни кметове? Подкрепяме го, защото смятаме, че в районите в София, Пловдив и Варна има толкова жители, че те надминават много от областните центрове и е съвсем нормално да могат да бъдат избирани представители на местното самоуправление. Ако ги направим изборни, уважаеми колеги, трябва да променим и ред други закони, защото няма смисъл да избираме човек, който няма никакви правомощия. Ако искаме нещо реално да направим, трябва да дадем правомощия на тези хора, които ще станат районни кметове, да могат да се разпореждат с бюджетни средства, да имат съответните възможности наистина да откликват на нуждите на населението, което живее в този район.
Третият въпрос, върху който искам да се спра. Приехме по Закона за европейските избори възможността за преференциално гласуване в листите. Сега се предлага същото при избора на общински съветници.
Уважаеми колеги, искам да обърна сериозно внимание на това предложение, което беше подминато, като че ли, в дебатите в комисията и в залата на първо четене.
Задавам си следния въпрос: изключая големите общини, в малките общини, където с около стотина гласа може да се разместят листите с преференциално гласуване, няма ли да направим нещо доста опасно?
Всички знаят, че преди близо четири години местните избори, които се проведоха, бяха избори, в които видяхме най-голямата мутризация на изборния процес. Със създаването на възможност за преференциално гласуване и то в малките общини, не заради симпатии, а заради пазаруване ще видим много лесно пререждане на тези листи.
Отварям още един въпрос: какво става с листите, които партии, сдружавайки се, правят коалиция, заставайки пред избирателя? Прави се една обща листа от три или четири политически сили, политическите сили са постигнали свое съгласие и при преференциалното гласуване може да се окаже, че всички тези преговори, всички тези усилия между политическите сили са отишли на вятъра и най-неочаквано, дори не просто една политическа сила е надделяла над другата, а някой, който е пазарил най-вероятно, който плаща да стане кмет, иска да има удобен общински съвет.
Уважаеми дами и господа, предупреждавам и казвам, че трябва много сериозно да премислим нещата между първо и второ четене – какви критерии, ако имаме преференциално гласуване, трябва да бъдат заложени в закона; 5%, както има в един от изборните закони, в малки общини, които са с по 2-3 хил. души, това означава с двадесетина гласа някой да измества друг. Това, което сме видели като порок в българския изборен процес, който най-много се развихря на местни избори, ще го видим десеткратно в най-уродливия вид и ще провалим въобще идеята за преференциалното гласуване.
Ето защо, ако въобще бъде прието, трябва да има много строги и тежки критерии, защото едно е да събираш гласове на територията на цялата страна, където участват стотици хиляди избиратели, друго е да правиш преференциално гласуване в общност, където гласуват 1000, 2000, 3000 души.
И накрая по най-спорния въпрос, който възникна по тези законопроекти, които дискутираме, а именно задължителното гласуване. Няма да избягам и да не взема отношение по въпроса, който се повдига в два от законопроектите.
Първото, което искам да кажа относно идеята за задължително гласуване. Ако българският парламент реши да приеме такова решение, за мен това ще означава, че българската политическа демокрация във вида, в който се прие от 1991 г., се провали. И това ще кажем, дами и господа, трябва да сме наясно. Ако го кажем, трябва да направим повече, а не само да въведем задължително гласуване. Защото провалена политическа демокрация не се решава единствено и само с това да задължим българските граждани да отиват и да избират толкова недолюбваните от тях български политици. Първо трябва да погледнем себе си. Колко от нас изпълняват задълженията си – тези, които са избрани, тези, които са депутати, тези, които са министри, и тези, които са в другите нива на представителната демокрация? Колко от нас, българските депутати, редовно са в парламента, редовно гласуват със своите карти, редовно вземат отношение по дебатите в българския парламент? Дайте себе си да задължим първо, преди да задължим другите, които ни избират. Защото не е почтено, не е искрено да искаме от тях насила да избират тези, които не могат да гледат. Защото не могат да ни гледат и ние какво измислихме – задължение. Дайте да модифицираме политическата система. Тя иска много воля. Иска много смелост. Това ще означава не само промяна на избора – задължителен или доброволен, това ще означава промяна на системата – пропорционална или мажоритарна. Това ще означава куп други неща, които трябва да бъдат предприети, ако искаме да направим така, че политическата демокрация да изглежда по-симпатична.
Много се надявам, че днес, поставяйки този дебат за задължителното гласуване, българските политици от различни политически сили ще се замислят и ще потърсят съгласие за много по-голяма реформа на политическата система, която може да стигне дори и до това как изглеждат институциите ни, защото нещата са свързани.
Още нещо искам да кажа за това задължително гласуване. То не е непознато за България. Въведено е през м. декември 1919 г. Съществувало е. Дало е резултати, повишила се е избирателната активност. Но обърнете внимание кога е въведено. Въведено е след две войни – след Балканска и Междусъюзническа, въведено е след Ньойския мирен договор, въведено е след война.
Уважаеми дами и господа, затова искам да кажа на финала: ако ще предприемаме революционни стъпки, защото въвеждането на задължително гласуване е революционно действие в избирателното право, не можем да кажем само “а”, без да кажем всички останали букви от азбуката. Ако имаме воля, добре, дайте да го направим, но дайте да го направим за парламентарни избори. Защото за местни избори, между другото, това, което се вади като основен аргумент в дебата и като симпатия на задължителното гласуване, че ще бъдат по този начин елиминирани ДПС, не е вярно. Дайте си сметка, че в местни избори, в общински избори няма да е този ефектът, който си представяме. Чувала съм тези аргументи – че по този начин ще балансираме политическите партии в един изборен процес. В местните избори ще се получи друго. Няма да се получи това, което чувам като аргумент в този дебат.
Ако въобще се търси този аргумент, който е чуваем, който се подкрепя, върху който може да се мисли в рамките на това да излъчим институции, които са с високо политическо представителство, с високо участие на българските граждани, то това трябва да бъде предприето за парламентарни избори. Тогава има смисъл, но с още стъпки, а не със санкции и наказания на тези, които трябва да избират тези, които не изпълняват своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика към госпожа Михайлова думата има господин Кътев.



ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, виждам как ДСБ се люшка наляво-надясно и не може да приеме една стабилна позиция по един въпрос, който е изключително важен за българското общество. От една страна, Вие казвате: дайте да дадем правомощия на тия, дето няма да могат да ги ползват. Тоест ще гласуваме за кметове до 100 бройки в населените места, ще гласуваме за районни кметове, но те няма да имат финансови възможности. Но все пак ние ще им дадем нещо там, да кажем, че сме дали пряк избор. От друга страна, аз съм съгласен с изводите, които правите, че действително българското общество последните 17 години и двуполюсният модел претърпя крах още 2001 г., но за да се довършат тези преходни явления, действително трябва да се предприемат някакви мерки. По-нататък в моето изказване ще обоснова какво трябва да се направи, но вие не може да се люшкате просто така от едно на друго. Ако имате последователна политика, трябва да подкрепите и едното и другото, или да отречете и едното и другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Михайлова, от Вашите думи аз разбрах едно – че Вие признавате, че двете партии, които внесоха този законопроект – НДСВ и ВМРО, са имали смелостта да го направят, защото са знаели, че ще има разнопосочен обществен отзвук и нагласа. Разбрах и второ – че вие нямате смелостта да го направите. Кажете това ясно и категорично.
Сега аз Ви хвърлям една ръкавица – ако имате смелостта да работите по въпроса за задължителното гласуване и за подобряване работата и на нас, депутатите, моля Ви в едномесечен срок подгответе промени в Правилника за работата на Народното събрание. Ние ще ги подкрепим, предполагам, че и господин Пирински ще ги подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика – господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което ние подкрепяме, е да се предложат мерки за санкции към депутатите, които не участват в заседанията, не участват в гласуванията. Но това не означава, че трябва да се отнасяме с безразличие към апатията на избирателите. Затова задължителното гласуване на тези местни избори ще бъде тест към нашето общество, да се види доколко е преодоляло тази апатия и ще вземе активно участие в тези избори, за да се преодолеят диспропорциите при резултатите от изборите.
Вярно е, че на местните избори това няма да окаже толкова голямо значение колкото в едни национални избори, но това не пречи да го въведем още сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и за репликите. От колегата от “Атака” разбирам, че и те са разбрали, че на местни избори няма да произведат този ефект – “анти ДПС”, който си представят със задължително гласуване. Това е добре. Явно постепенно стигаме до разбиране точно какво се предлага.
Второ, това, което питате и което казахте – подкрепяте избор на районни кметове, а те нямат достатъчно правомощия. Именно затова поставих въпроса, че трябва да бъдат направени промените и в останалите закони – в Закона за местното самоуправление и местната администрация и т.н., въобще тези, които ще решават проблемите с правомощия и с бюджетни средства, за да може да говорим за реални правомощия на едни такива кметове. Заявявайки, че сме на тази позиция, ние ще подкрепяме всички такива действия, дори и ще инициираме в тази посока.
Относно смелостта да се внесат законопроекти, искам да кажа, че освен смелост трябва да има и разум. Нямам нищо против смелостта, много пъти сме обвинявани в ДСБ за това, че прекалено смело излизаме напред в определени позиции, но и разумът е част от нещата, които характеризират хората от нашата партия.
Аз ще кажа своята позиция, господин Спасов. При нас няма политическо решение, което да е взето относно този въпрос. Дискутирахме го много в групата и решихме всеки да чуе всички аргументи и да вземе своето решение. Лично аз съм била най-малкото скептик на темата задължително гласуване и съм го заявявала публично. Днес, когато говоря по тази тема, казвам, че, разбира се, поради наистина провала на политическата система може да стигаме и до по-странни мерки, които допреди няколко години са ми изглеждали абсолютно невъзможни. Но казвам, че не може само с това, защото няма да произведе ефекта за оздравяване на политическата демокрация.
Относно това дали имам смелост да внеса в едномесечен срок промени в правилника, за да задължа депутати да гласуват, искам да напомня, че в края на годината аз гласувах за това да има санкции за всеки, който не изпълнява задълженията си като народен представител. Доколкото си спомням, това не стана факт, защото депутатите от НДСВ нямаха смелостта и гласуваха против санкциите за депутатите. Може би това ваше поведение тогава се дължеше и на следния факт, станал ясен на българската общественост в последните дни на базата на едно изследване – пет народни представители от НДСВ, най-много от НДСВ не са взели думата нито веднъж за две години. И сред тях има дори един депутат, който втори мандат не е взел думата нито веднъж. Питам се обаче дали ще имате силата и смелостта да наложите санкция, подобна на тази, която предвиждате за избирателя към вашия депутат? Да не предлагате депутат, който не идва на работа и не гласува, и не говори, да го избират и то със задължителен вот. Разбирате ли абсурдите? Затова недейте така леко да посягате към неща, които създават много проблеми и много рискове. Дайте да ги обмислим разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За изказване има думата господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за мен гласуването е чест за всеки български гражданин както тук, в Народното събрание, така и в държавата. Но тъй като ние тук, в Народното събрание, гласуваме не както трябва и българският народ вижда, ясно защо залата не иска да приеме задължително гласуване.
Тук сутринта се гласува със 100-200 човека на екрана. Това искате да се случи и в българската държава. Ако може тези, които имат твърд електорат, един да пусне пет бюлетини и т.н., това да се случи, но не всеки български гражданин да отиде. Това трябва да бъде празник за всеки гласоподавател, както е било преди така наречената демокрация, а това в момента е анархия. Ние правим анархия. Ние създаваме хаос.
Не искаме задължително. Защо бягаме от задължителното? Трябва да бъдем честни. Трябва да бъде празник за всеки гласоподавател да отиде да избере този, който мисли, че трябва да го управлява, както нас ни избират тук, за да правим закони, а ние правим закони с чужди карти. Българският народ го вижда. Това ли искате да се случи и в държавата? Не би трябвало така.
Вие отхвърляте всичко задължително. Задължителното не е порок. Имаше и задължителна военна служба, което показваше, че държавата имаше войска. (Шум и весело оживление.) Сега не е така, няма задължително. Виждате сега какво е положението в държавата. Това искате да се случи, господа. И сега, в момента, ме апострофирате, защото, ако в момента натиснем бутоните, сме 80 човека, а на екрана ще се получат 180. Това искате да се случи в българската държава.
Затова аз апелирам: задължително гласуване, разбира се, в населените места. Нека българският народ да види кой, как и по какъв начин ще бъде избран.
Аз знам, че ще има такива, които да се направят на слепи. Вярно, и в казармата навремето някои се правеха на слепи и не постъпваха в армията, въпреки че постъпването в армията беше задължително. Така и тук ще има слепи хора, които ще се направят на такива и няма да гласуват, но основната част от народа ще даде вота си и ще изберем достойни хора, както се полага. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Тодоров? Няма.
Преди да дам думата на господин Шопов искам да съобщя списъка на изказванията, за да няма недоразумения: след господин Шопов е господин Минчо Христов, след това господин Осман, господин Миков, господин Софиянски, господин Стаменов и господин Янев.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
В Комисията по правни въпроси се поставяше така преюдициално, преди всички други въпроси, един основен въпрос и проблем – кодекс, закон или поправки в сега съществуващия закон. Да, вярно е, че винаги много късно, в последния момент, се правят изборните закони. Това е факт, както госпожа Михайлова каза, аз няма вече да се спирам на този въпрос, тя обясни тази грешка, която допускаме преди всички избори.
За нас от „Атака”, ние отдавна сме казвали - въпросът е не в това дали се прави нов изборен закон за местни органи и власт, или поправки. Не е това дилемата. Колеги, големият въпрос е да се направи нов кодекс, най-после кодекс, който да обхваща всички видове избори – за президент, за местни избори, за парламент, за евродепутати, а и да може да се прилага и по отношение на несъстоялите се все още, но предстоящи, надяваме се, най-после да бъдат въведени референдуми – местни или национални.
Ние сме за задължителното гласуване. „Атака” е инициатор на тази идея. Ние още от м. септември 2005 г. я лансираме и сме много доволни, че политически сили, една по една идват на нашето. Това е процес – дали ще стане на тези избори, или на някой от следващите избори, колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако не стане на тези избори, ние ще бъдем доволни, че все пак на следващите, зависи за какво ще бъдат, най-после ще бъде въведено задължителното гласуване.
Ние обаче сме ясни, откровени, категорични, не се крием и не завоалираме. Заявявали сме ви, заявяваме ви и пак ще ви го кажа: задължително гласуване е особено необходимо на България, за да се минимизира влиянието на противоконституционната ДПС.
Ние не крием това наше становище, както го правят от НДСВ под знака на либерални възгледи или виждания, или други политически сили, които просто не го казват. Забележете, страните, в които задължителното гласуване е въведено, имат така наречените етнически проблеми. И в Белгия има проблеми между двете общности, затова е въведено там. В Гърция съществува така наречен и аналогичен на България електорат на ДПС, който е около 140 000 -160 000 души. С Кипър нещата са същите – знаем проблемите там. Няма да продължавам, но това е причината.
Да си го кажем и ние - въпросът, ако бъде решен по начина, по който се предлага, без значение по коя от формулите ще бъде приложено задължителното гласуване по отношение на санкциите, важното е това да се запише и да бъде намерена една формула, по която да се проведе. Това е важното. А ДПС ще падне наполовина като влияние. Вчера в една моя реплика аз заявих: в България задължителното гласуване е въведено. То е въведено от ДПС. Хората, върху които има влияние Ахмед Доган и партията му, гласуват задължително и никой не бива да си въобразява, че това не е така. Там е разработена система от санкции и тази система е стройна. Тя действа ефективно и тежко и горко на някой от тези хора – отрудени хора с черно по ръцете от тютюна, ако не отиде и не гласува. По отношение на него ще бъде наложена жестока и тежка санкция. Така че нека въведем задължителното гласуване не като санкция на мутризираната ДПС, а като санкция, която е визирана в закон, санкция, която представлява държавна санкция и държавна принуда. А не това да става по начина, по който се прави от ДПС.
Аз исках да направя реплика на госпожа Михайлова – тя не е в залата. Тя спомена, че имало в България задължително гласуване - това е друг момент и друг аргумент, като че това е било след война. Ами да, ние сме в такова състояние на държавата, което е като че ли след война: една опоскана и разсипана държава, в която е нужна мобилизация на обществото, нужни са такива движещи сили, нужни са такива стимули и такива принуди, които да вдигнат активността на хората. Такава принуда, такава причина, такъв подтик за вдигане духа на хората, за тяхната мобилизация може да бъде и задължителното гласуване, за да се излезе от тази апатия, която се насажда отвсякъде – тази апатия, която действа срещу държавността, която струи отвсякъде: от медии, политици и изказвания, които принизяват ролята на държавността, които правят хората апатични. Задължителното гласуване ще ги изведе в голяма степен от тях, ще ги направи хора, които да направят своя избор и да участват в държавните дела.
Да, ние сме и за уседналостта и сме инициатори на тази идея за уседналостта при гласуването. Ние сме за най-големия по размер срок от една година. Как ще бъде разписано в закона и как ще бъде проведено правилото и принципът на уседналостта, няма кой знае какво значение. Миналия път при Закона за избор на евродепутати намерихме вярна формула и тя проработи. Тук ние заявяваме, че до голяма степен това ще минимизира влиянието на ДПС, както го направи. Каквото и да говорим, на миналите избори ДПС получи със 70-80 хиляди гласа по-малко. Нека си спомним, че на последните избори ДПС спечели кметското място в Кърджали с 6000 гласа – 6000 души, които бяха докарани с автобуси. Това не бива да се забравя.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Глупости говориш!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че ние сме за уседналостта. Няма да продължаваме по-нататък с аргументи. Това е ясно и категорично. Ние ще бъдем за този принцип.
Другият въпрос е за ценза на общинските кметове. Смятаме, че е пресилено и ненужно този ценз да е толкова висок, че трябва да имат висше образование, както е в настоящия закон. Това в някаква степен е и противоконституционно. Въпрос на спор е това дали е, или не е. Така че ще гласуваме за кметовете на общините да няма такова изискване.
Ние сме и за прекия избор на кметовете в селата. С това ще гласуваме за пряк избор на кметове на села, в които населението е по-малко от 500 души, както е досега.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Това не е вярно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние сме за интегралната бюлетина, която е голямо постижение на изборния процес, която на миналите избори за евродепутати беше премахната. Предвид на това се допуснаха доста сериозни нарушения, отпуши се възможността за фалшификации. Интегралната бюлетина е начин на преграда срещу тези фалшификации.
В крайна сметка, уважаеми колеги народни представители, ние ще подкрепим избирателно тези правила, тези положения, тези идеи от различните закони, внесени досега от различните вносители, които са в тази насока, която изброих и които бъдат съобразени с тези принципи, така както ние ги излагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване независимият народен представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз категорично ще подкрепя въвеждането на принципа за уседналост за предстоящия вот, както и за всички останали гласувания в Република България доколкото е недопустимо хора, които не живеят в пределите на България, да решават проблемите на българските граждани и особено тези от местно естество. Така че аз категорично ще подкрепя принципа за уседналост. Няма да подкрепя обаче въвеждането на задължителното гласуване и ще ви кажа своите мотиви. Аз съм против всяка форма на принуда, която упражнява българската политическа класа над българските граждани. Защо тези над 70% от българските граждани отказаха да подкрепят онова, което им се предлага от българските политици? Това беше един звучен шамар за българската политическа класа и аз мисля, че всички ние тук трябва да се замислим защо беше нанесен той, а не да задължаваме гражданите да излизат и да гласуват принудително за същите партии и за същите политици, които те не желаят.
Как можем да мотивираме българските граждани да излязат пред урните? Като променим политиката, уважаеми колеги, като променим своите действия тук, в пленарната зала, а и навън, като променим жестоката антисоциална политика, която води българският парламент към настоящия момент. Като въведем референдума като основна форма за решаване на някои важни за обществото проблеми. Защо толкова време вече ние отказваме да въведем тази форма, която и други европейски страни използват успешно? Защо се страхуваме от народния вот и народната воля? Защо българският парламент отхвърли отзоваването на народни представители? Защо отхвърля мажоритарния вот? Защо отхвърля отпадането на имунитета? Защо създава условия за срастване на организираната престъпност с политическата власт, за създаването на мафия? Ето това е причината над 70% от българските граждани да не излязат да гласуват. И няма да промените нещата, ако вие ги задължите със закон, с жестоки санкции, с глоби, с увеличаване на данъците и прочие методи. Просто нищо няма да промените по този начин.
Това исках да ви кажа, колеги. Трябва да се замислите над тези мои думи и трябва да се замислите над това – обръщам се към политическите партии – каква политика провеждате, защо не изпълнявате своите предизборни обещания. Ето затова беше този звучен шамар от страна на българските избиратели. И той ще бъде още по-голям, бъдете сигурни, ако продължавате по този начин! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Има думата Ремзи Осман. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще започна във връзка с направеното предложение за задължителното гласуване не само от колегите от НДСВ, мисля, че го има и в предложението на колегите от други парламентарни групи. Давайки примера, че от 27 държави в 4 това нещо го има, нека да погледнем защо пък другите 23 не са го въвели. Можем да вземем примера на Франция всяко село от 20 жители да бъде отделна община в България. Има и подобни примери, 50 човека – отделна община. Тоест всяка страна решава по свой начин проблемите си и примерите, които даваме, не са много основателни.
По-големият въпрос е друг. Господин Спасов, в специализираните комисии много пъти сме говорили на тази тема. Има един такъв момент – добре, човекът не е отишъл да гласува. Вие предлагате да му се направи запор на сметката. Извинявайте, не е сериозно! Защото не е излязъл да гласува, ние сега ще му блокираме абсолютно всичко и той трябва да умре от глад. Няма такова нещо! Или пък в близките 10 или 15 години няма право да гласува или пък да бъде издигнат за кандидат, ако сега не гласува. От една страна, Вие предлагате задължително гласуване, от друга страна – с Вашите предложения забранявате оттук нататък този човек да гласува! Самото предложение е интересно, но е противоречиво. Доста колеги взеха отношение, но според мен това няма да помогне за развитието на политическия процес в страната. Точно обратното. Не съм много убеден примерно, че преди 1990 г. е било празник човек да отиде да гласува. Аз бях младеж тогава, но един-два пъти ме изкараха и мен. Не помня да е било празник преди 1990 г. да отидем задължително да гласуваме, много празни пликове имаше и тогава.
По-важното според мен са санкциите, които се предлагат. Те са недопустими. Ако той иска да гласува на следващите избори, не може да гласува.
По предложението на ВМРО – не ги виждам в залата. От една страна, искаме задължително гласуване, ето, самите колеги, които искат българските граждани да гласуват задължително, ги няма в залата. Даваме лош пример. Не можете да искате задължително да гласуват и да ни избират, а пък господин Каракачанов го няма в залата. И предлага да имат необходимото образование. Какво образование? Осми клас? Да, ама ако дипломата е фалшива, ще има ли право да гласува? Това са смешни неща! Прочетете Конституцията. Ние всички знаем защо господин Каракачанов го предлага. Всички знаем, но не го казваме и аз също няма да го кажа от трибуната. Може ли, когато има изричен конституционен текст, ако няма съответно образование, да не гласува? Това са несериозни неща! Тогава да зададем въпроса, ако няма основно образование, трябва ли да плаща данъци в България? Разбира се, че трябва да плаща данъци. Ами дайте да го освободим тогава и от данъци. Щом като не може да гласува този човек в изборите, освободете го от данъците. Как така човекът ще плаща данъци? Можем ли да предложим такова нещо? Ето, господин Каракачанов дойде. Господин Каракачанов, изисквайки да има образователен ценз за гласуване, според Вас защо този човек трябва да плаща данъци? Не може примерно Ремзи Осман и Красимир Каракачанов да имат право да гласуват, а друг човек, който няма основно образование, да не може да гласува. Ами ако е фалшиво това образование, как ще докажете? Удрят там в хоремага по един печат за образование, как ще докажете това? Според мен това са несериозни неща! Може би като се изкаже малко по-късно, господин Каракачанов ще каже причините.
Колеги, за мен по-важен е друг момент. Предлага се изборност на районните кметове в трите града – София, Варна и Пловдив. Нашето законодателство позволява, ако общинският съвет реши, в градовете с над 100 000 жители да има райони. Това, че ще бъде изборен кметът на района, от една страна е съблазнително, не му дават права. Единствената разлика е, че той ще бъде избран пряко. В световната практика няма голям град, в който районният кмет да е изборен и да няма общински съвет. Ще е добре, ако е заедно с общински съвет, тоест изборен районен съвет, около него – съответният район. Иначе този кмет ще стои като чучело. Единствено определена политическа сила или определена група от независими ще се радва, че са избрали независим кмет на района. Ако няма тези правомощия, за какво го предлагаме? В нашата парламентарна група не сме решили категорично „за” или „против”, но повдигаме този въпрос, с колегите много пъти сме говорили – какво целим с това? Ще има ли съветници за района? За мен развитието на един град е обща програма. Това, което в момента се случва в трите града, в този вариант с нищо не помага за развитието нито на София, нито на Пловдив, нито на Варна.
Нека да направим следващата крачка – тук има много бивши кметове и хора, които се занимават със самоуправление. За всеки голям град, където има районно деление, със закон е казано: голямата община има тези правомощия, общината, тоест районът има тези правомощия, част от данъците остават в района, има си кмет, има си съветници. Това, което днес е при нас, го няма никъде и не е възможно да съществува.
Задавам такъв въпрос: защо да не помислим дали е дошло времето да свалим този праг? Освен трите големи града, нека да помислим и в други градове да има изборност на райони. Да направим един-два района или в областните центрове, или в шестте центъра за планиране. Извън София нямаме три града с над 500 000. Ние казахме 300 000, но кои са с 300 000? Да ги свалим на 200 000, на 150 000 или на 100 000. Те са четири-пет града в България. Като развитие Стара Загора по-малък град ли е от Пловдив? Само като население, но ако погледнем тежестта на Стара Загора, ще видим, че наистина като територия и като развитие се очаква много бързо да върви напред. Не че имаме становище на парламентарната група, но нека да помислим и по този въпрос. Иначе предлагаме нещо, без да има никакво покритие.
Павел Шопов каза за кметствата – до 500, те навремето бяха 500.
Извън предложението на колегите от БСП има две предложения – от Борислав Китов и Красимир Каракачанов, само че те са различни предложения. Колегите от БСП предлагат много ясно, императивно да кажем: във всяко село, щом има 101 жители, трябва да има избори общо - с всички общини сега.
С предложението на колегите остава правната възможност, не се отнемат правомощия на общинския съвет. Мисля, че тази процедура, която е изписана - за създаване на кметство, е по-правилната.
Друг е въпросът дали по принцип е необходимо. Вчера казаха в комисията – подобно на районните кметове, някъде над 600, около 2000 човека ще бъдат избрани допълнително извън тези 2000 кметства. Общо 2000 ще бъдат избрани. Двадесет и пет къщи ще имат един кмет. Добре, съблазнително е. Какво ще прави този селски кмет? Казват: ще му дадем някакви правомощия. Не е възможно. Субектът за развитие е общината, не е селото.
Във Франция, където има 30 000 общини, без да ги закриват, стимулират съюзяването между общините – между 15-20 села. Да, аз ще се радвам, примерно ще изкараме още 500 кмета, но няма да е полезно за страната. Казвам го категорично.
Какво става, ако в село със 101 жители няма сграда, никога не е имало кметство? Масово има такива села. Една селска община трябва да намери 2 млн. лв. за изграждане на сграда за кметство. Две стаи, кухня и тоалетна струват около 50 000 лв. Кой ще осигури на общината, задължавайки я, тези 2 млн. лв.? Може ли държавата да осигури около 80 млн. лв. за изграждане на сгради за кметства? Този въпрос не бива да остава като тежест на общините. Казвам го чисто професионално поради морални съображения. С колегите работим в другата комисия и сме ангажирани към местната власт. Някой трябва да осигури тези средства на местната власт. Не е вярно, че всяко село има сграда.
Другият въпрос, който трябва да си зададем: ако ще им дадем някакви правомощия, отнемайки правомощия на субекта, как ще разпределим селата на големи и малки? Пак ще има някакво ограничение. Вярно е, политически въпрос – дали 100, 200, 500 или 1000.
Ако целта е там да има само пряк избор, според мен не решава проблема на хората – и Станчо Тодоров преди малко каза. Населението трябва да свикне, че субектът е общината. Затова в ДПС по принцип споделяме, че не бива да има праг за влизане в общинския съвет. Дали ще бъде досегашната система Д`Ондт или „Хеър-Ниймайер”, трябва да се прецени кога може да има по-голямо представителство на гражданите в общинския съвет. Дали при едното или при другото положение? От една страна, казват: трябва да има широко представителство, а определени сили казват: по някакъв начин трябва да се намали влизането на определени слоеве в общинския съвет. Точно обратното, в общинския съвет трябва да влязат максимално повече хора. Броят на общинските съветници е достатъчен – не е малък, не е голям.
Вчера имаше предложение от колеги от СДС броят на общинските съветници да се намали. Това не е сериозно. Да погледнем общия брой в Ню Йорк или в Рим, но те имат три нива на самоуправление – като бивш кмет д-р Чомаков знае това по-добре от нас.
Мисля, че в някои проекти има положителни моменти. Примерно неподписването на протокола не може да бъде пречка за обявяване на изборния резултат. Категорично трябва да се приеме, не може да има приключил изборен процес и някой, защото има директива отнякъде, не подписва протокола - изборният процес се блокира. Както навремето правеха – никой не оспорва избора на кмет, но когато кметът трябва да положи клетва, никой не идва на заседание. Имаше такива случаи, вече е поправено това – с поправките в няколко закона. Това е същият случай: няма да подписваме протокола, ще блокираме лицето Игрек
да стане кмет. Това не бива да бъде пречка. Ако някой не е съгласен, има съд.
Някои от колегите предлагат, мисля, че председателят на Комисията по правни въпроси ще направи необходимото оспорванията да приключват до 40-50-ия ден - не може делата да продължават две години и да няма кмет на общината. В България има такива случаи – никъде го няма в Европа. Две години продължава да бъде старият кмет – вместо четири години, той има шест-седем години мандат. Трябва да изчистим тази процедура – до 50-ия ден трябва да приключи, ако евентуално някой не е съгласен – който и да е. Не може тези оспорвания да продължават две-три години.
Господин председател, завършвайки, по отношение на уседналостта някои казват, че така ще има баланс между политическите сили – аз съм либералнонастроен човек. Българският гражданин е български гражданин, дали живее във Варна, в Кърджали или в София, плаща си данъците, ами ще си гласува. Това, че не се харесва на Павел Шопов – пак ще повторя, не го направихме наш депутат през 2001 г. и правилно решение сме взели, затова избяга от залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Тодоров, съжалявам, не мога да Ви дам думата за реплика, независимите нямат време.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин Осман, относно Вашата реплика, че докато правехте това мъдро изказване, няма представители на ВМРО в залата – Вие много добре познавате историята на ВМРО и много добре знаете, че може би тази организация малко забавя, но никога не забравя и не сменя своята посока на поведение.
Относно Вашия аргумент за гениалното Ви предложение: който няма образование, да не плаща данъци - ако си бяхте направили труда да проверите, щяхте да видите, че точно тези, които нямат образование, не плащат никакви данъци. Напротив, тези, които работят, а работят, защото са си намерили работа, а са си намерили работа, защото са се ограмотили и са си губили времето в училище, а не са ходили да крадат по гари, автогари и да проституират по магистрали, точно тези хора, които са работили, отиват и плащат данъците си, за да се изхранват тези, които са преценили, че нямат нужда от образование. Същите тези хора, които ние искаме, след като не са спазили разпоредбите на Конституцията да имат основно образование, да бъдат санкционирани по някакъв начин. Трябва да има равнопоставеност в обществото. Не може само да получаваш, защото си циганин, защото си някакъв друг или си някакво малцинство. Вие като либерален човек знаете по-добре тези неща, но това не е нормално. Ти имаш и ангажименти към тази държава, тя не е разграден двор, не е и шведска маса.
Много правилно предположихте – когато му дойде времето на моето изказване, може би ще придобиете малко по-сериозни аргументи, за да намерите най-накрая своята мотивация и да гласувате нещо, което ще бъде полезно за българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи за трета реплика.
Думата има господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Осман, с най-добрите чувства, които храня към Вас, искам само да направя едно сравнение между това кое е по-тежко – да ти блокират сметката за три месеца или да не ти изкупят тютюна за цяла година. Аз мисля, че едното е несравнимо по-тежко от другото.
А по отношение на Вашата позиция – аз разбирам, че за първи път може би има една уникална ситуация. Има разминаване на позицията Ви с това, което поддържаше вчера ДПС. Аз много добре си спомням последните думи на господин Местан, който каза: всичко казано дотук не значи, че ДПС е против задължителното гласуване. Аз ще Ви помоля в дупликата да уточните Вие Ваше собствено мнение ли изказвате, има ли разнобой в позицията на ДПС или господин Местан е изказал собствено мнение?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Не Ви разбирам!
МИНЧО СПАСОВ: По отношение на това дали поддържате или сте против задължителното гласуване, за това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Осман, имате думата за дуплика. Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Каракачанов, Вие казвате, че тези, които нямат основно образование, не плащат данъци. Ами те имат къщи. Не плащат ли данък за къщата според Вас? Разбира се, че плащат. Защо лъжете сега парламента? Това са грамотни хора. Тук има представители на тези, които нямат образование, има представители на хора с висше образование, със средно образование, представени са различни слоеве. Това, което казвате, не е вярно.
Това, че ВМРО не забравяло никого, това са неща отпреди 100 години. Вие знаете за какво говоря. Догодина – 2008 г., ще седнем и ще говорим с Вас като млади хора. Другите неща да ги оставим на историците. Вие сте историк. Като дойде времето, ще пишете.
Това, което казва Минчо Спасов – дали има разминаване. Господин Спасов, в ДПС разминаване няма. Ние говорим по принцип и нашето виждане като либерална партия е такова. Аз го казах и в Комисията по правни въпроси. Въпросът е да не принуждаваш човека насила да отиде да гласува. Мисля, че и други политически сили го казаха – насила ще го караме с тоягата: “Ела да гласуваш за мен!”. Ами, стимулирайте по друг начин тези неща. Например, Вие, господин Спасов, искахте да стимулирате за изборите с едно питие – “Енергия” ли беше? Ние нямахме питие, но събрахме повече гласове от вас. Какво да правим? С питие не можахте да стимулирате хората, преди с кебапчета не ставаше, ами трябва да измислите нещо друго. Най-хубавото е – нищо не даваш, убеждаваш с идеология, политика и програма! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, моля за внимание!
Преди да продължим с изказванията. Искам да кажа, че при мен в списъка са се записали пет народни представители: Михаил Миков, Стефан Софиянски, господин Станилов, Яне Янев и Олимпи Кътев. Има ли други желаещи? (Реплики.)
Защо ви информирам за записалите се за изказвания? Има предложение от група народни представители да се определи час за гласуване на първо четене на тези законопроекти за провеждане на избори за местни органи на властта. Те са девет на брой. Този час да бъде около 12,00 ч. Явно при това положение това не може да стане. Изказванията стават повече от седем, а неизползваното време, с което разполагат парламентарните групи е, както следва: КБ  - 31 мин., НДСВ – 13 мин., ДПС – няма, ОДС – 8 мин., ДСБ – 8 мин., БНС – 15 мин., “Атака” – 1 минута, независимите – нямат. При това положение ние ще продължим с изказванията и когато приключат те, тогава ще пристъпим към гласуване на първо четене на 9-те законопроекта.
Сега има думата господин Михаил Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колко закона разглеждаме днес? Трябва да е ясно, че са 9. Никога в никой парламент за последните 17 години не е имало такова изобилие на законодателна активност по темата “Изборно законодателство”. И това за мен е обяснимо. То е свързано с фрагментацията на политическото пространство у нас. Фрагментация, която особено в последните години доведе до парламентарна фрагментация, само че се страхувам, че някои партии се опитват да компенсират липсата на политически идеи с предложения на атрактивни законодателни решения, за да открият своята собствена идентификация. Случва се обаче така че тези атракции на изборното законодателство са твърде тясна политическа платформа за събирането на толкова много желаещи за събиране върху нея – парламентарни формации и отделни народни представители. Имам предвид новините за задължителното гласуване и, разбира се, по-нататъшното развитие на цензовете по отношение на активното и пасивното избирателно право. Това е една тема, която за първи път се появи в изборното законодателство за Европейски парламент и то свързана с определена степен на лустрация от резултатите, които Движението за права и свободи – никой не го каза, всеки някак си под сурдинка го говори – общо и по принцип, постига като изборни резултати, само че практиката от евроизборите по въвеждането на цензовете показа определени политически резултати, които доказват само, че опитите са с негодно средство, уважаеми дами и господа. И остава само желанието за някакво впечатление на обществото по упражнението “Изборно законодателство”.
Иначе идеята за цензовете е една атавистична идея. Ако съществуваше идеята за образователния ценз, уважаеми господин Каракачанов, Вие сте историк и знаете, то никога нямаше да се създадат асамблеите в Англия и Франция, никога нямаше да се ограничи абсолютната монархия, ако чакахме онези хора, които направиха първите парламенти в Европа и създадоха модерния парламентаризъм. Те никога нямаше да заслужат, защото трябваше да спазят цензове – цензове, създадени от едно друго време – имуществени, родови, по произход цензове, образователния ценз също е ценз. Такъв е апропо и цензът за уседналост.
Много ми е интересно как през последните години еволюират определени политически сили, които извървяха пътя от гласуването по Интернет, за да стигнат до тезата за задължителното гласуване. Къде остана, уважаеми дами и господа, онова прогресивно, поощряващо демокрацията и участието разбиране за гласуването по Интернет? Днес никой не се сеща за това.
Ние искаме да оградим селата и общините и да си се избираме вътре помежду си. Всъщност по този въпрос не споделям и тезата специално по отношение на пасивното избирателно право и въвеждането на ценз за него, което е внесено и от законопроекта на моята парламентарна група. Какво излиза? Че ние със закон ще попречим на хората да изберат някой външен, от съседното село, условно казано, защото не е живял последните десет месеца в нашата община. Ние искаме да развиваме демокрацията или искаме чрез ограничения в законите да раздалечаваме разстоянията, когато самият свят се е превърнал в едно глобално село, когато няма нищо по-естествено от това да работиш целия ден в една община, а да се прибереш вечерта, събота и неделя в друга община.
И тогава възниква простият въпрос: какво значи живял? Живял си там, където живеят децата ти, или живееш там, където е трудовата, обществената и другата ти активност? Казвам тези неща само за да се замислим накъде отиваме като развитие на обществената политическа идея в първата ни година от членство в Европейския съюз.
И ако това продължи така?! Аз много се надявам, че всички партии, които отстояват тези идеи, го правят с оглед настоящата политическа конфигурация. Пак казвам, малко или повече фрустрирани от резултатите на ДПС, а не че наистина го мислят, че наистина го мислят като развитие на демокрацията в България. Много се надявам, че това е така. Иначе ако разбираме тезата за задължителното гласуване като принос към демокрацията, то е все едно да разбираш, че трудът прави човека свободен като принос към разбирането за свободата.
Извинявайте, уважаеми дами и господа, ХХІ в. България е член на Европейския съюз. Примерите, които се дават с тези четири страни, са примери все на страни, в които политиците, политиката, обществото се е опитало чрез задължителното гласуване да постигне максимална представителност на Народното събрание с една-едничка цел: ограничаване на монархията. Неслучайно в една Гърция, господин Спасов, отмениха углавната санкция, отмениха наказателното преследване за негласуване и въведоха редица изключения, когато лицето да може да се отклони от това задължение. Това е развитието на гръцкото законодателство. Иначе да вземаме от времето и от пространството някакви правни модели и правни фигури и да ги пренасяме тук и да се хвърляме върху тях – това е непродуктивно. От двадесет и седем страни само четири – и по исторически и по всякакви традиции, да са задържали това задължително гласуване, то трябва да ни говори нещо.
Уважаеми дами и господа! Светът все повече става едно глобално село, става все по-малък. В същото време ние се опитваме в политическите си размишления, в опитите да постигнем изборен резултат чрез законодателство да раздалечаваме границите, да уголемяваме света, не да го свиваме, какъвто е всъщност процесът на глобализация.
Питам: живеят ли в България евродепутатите? Не живеят, защото повечето време живеят в Брюксел и Страсбург. Ако отидем да развием до смисъла този ценз за уседналост, значи тези хора, които народът е избрал да представляват България там, нямат ценз да гласуват за кмета – софийския или общинския, на с. Долно нанагорнище. Предлагам ви само да мислите по тези въпроси. Знам, че не мога да ви променя от едно изказване.
Уважаеми дами и господа! Прозвучаха и тези, че българската политическа демокрация се е провалила. Страхувам се, че тези тези идват от формации, които са се провалили. Не се е провалила българската политическа демокрация, уважаема госпожо Михайлова. Пресилена е тази вест за нейната кончина, която вие развивате от дълги години, а сега само претопляте и припомняте. Българската Конституция доказа, че има капацитет за развитие на демокрацията. Ние в Четиридесетото Народно събрание доказахме, че можем да развиваме Конституцията към повече демокрация и всъщност идеите за децентрализация не са нищо повече от това.
Аз си мисля, че през есенната сесия ние ще трябва да поработим усърдно по тези закони, а не само да се упражняваме по темата изборно законодателство. Пак казвам, никой изборен закон не е донесъл онзи резултат на тези, които го приемат, който те очакват. Изборният резултат идва от доверието на хората, а то не става, когато дискусията се води само между нас – политическите формации, затворени в тази зала на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа! Две години от началото на събранието, 16 години от Конституцията, които са другата седмица, ние от Коалиция за България се опитваме да правим малки стъпки към повече демокрация с нашия законопроект. Това е смисълът да свалим сто души да избират своя селски кмет, това е смисълът да искаме избор на районни кметове, въпреки че осъзнаваме, че без промени по отношение на бюджета, на териториалноустройствени въпроси това е по-скоро знак, отколкото реално решение на местното самоуправление. Но то е знак за повече демокрация и знак за желание на нас, като политици, да кажем на хората: “Елате в демокрацията, тя все още е привлекателна!”. Защото ниската избирателна активност като устойчива тенденция няма да бъде решена с никакви цензове и с никакви задължителни гласувания.
Апропо, има едно вътрешно противоречие между това да въвеждаш цензове: образователни, уседнали и прочее и да ги задължаваш да гласуват. Това говори за вътрешна, за контрадикторност на посоката, в която се развива политическата идея, която се излага като предложение за законодателно решение. Пак казвам, аз много вярвам, че тези, които днес разпалено пропагандират тезите си, самите те го правят заради моментните настроения, заради моментната обществена нагласа, в която кресливостта понякога подменя темите, подменя политическите резултати и си търси някакво собствено обяснение за тях, което да оправдае собствено безсилие по-често.
Уважаеми дами и господа! Ние от Коалиция за България ще подкрепим тези законопроекти, които дават повече демокрация, защото, пак казвам, не забравяйте, че България е в Европейския съюз. Не само съюз финансов и икономически на държави, а съюз на демокрация. Демокрация, която трябва да се развива. Съюз на преотстъпване на националния суверенитет. И когато боравим с понятия, които са от ХІХ в. или от 19-та година, когато е въведено задължителното гласуване, когато монархията е провалена, когато обществото е отчаяно от загубените войни, да ги вкарваме сега, когато България има друга нужда – от обединителна енергия, от интеграционна енергия, това е разговор от друго време, дами и господа.
Пак казвам, ние от Коалиция за България ще подкрепим всички решения, които дават повече демокрация. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мурджов, заповядайте за реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, във Вашата парламентарна група има един човек, който безкрайно много уважавам – проф. Пантев. Мисля, че ще бъде полезно за самия Вас, защото не сте историк, а юрист, да Ви проведе една лекция и да Ви обясни как западните демокрации, които цитирахте – Франция и Англия, са минали през целия този период, налагайки сериозни санкции за негласуване, включително с имуществен и образователен ценз, като целта на тези санкции не е била да ограничават някого, а да се даде възможност да се повиши образованието и възможността на хората да вземат независимо решение. Пътят на тези демокрации е ясен и те затова са нормални държави.
Докато от това, което ми цитирате за демокрацията, се вижда точно обратното – неграмотните, необразованите и хората, на които не им пука за държавата, могат да правят само болшевишки революции и да си правят експерименти. Това е тревожното и опасното.
Смисълът на предлаганите промени за задължително гласуване и образователен ценз е друг. Цели се точно обратното – да се създаде у хората независимост и възможност да вземат независими решения, а не да си продават гласовете. Нашите опасения са, че вие браните статуквото, което в момента ви отърва, а то не е добро за държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Минчо Спасов. Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, искам да Ви кажа, че гласуването по Интернет в никакъв случай не противоречи на принципа за уседналост. Ще Ви поканя на моя компютър и можем да пробваме системата за електронно гласуване. След като сте уседнал тук, вместо да ходите до избирателната секция, можете от вкъщи, от дивана, без да излизате, да упражните своето право на глас, стига да сте включени надлежно в избирателния списък. Така че или има неразбиране на Интернет, или неразбиране на принципа за уседналост.
Що се отнася до демокрацията, Вашите думи ми напомнят на една моя клиентка. Ние с Вас бяхме адвокати, преди да станем депутати. През 1990 г., в зората на демокрацията, моята клиентка дойде при мен и ми каза: “Защо ме гонят, че съм откраднала?! Нали сме демокрация?!”.
Демокрацията не е това. Вие много добре го знаете. Демокрацията е набор от правила, които трябва да се спазват. Надявам се, че когато господин Стефан Данаилов и другите ваши избиратели в Кърджали видят автобуси, които идват, ще се замеслят какъв принцип на уседналост сте прокарали във вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата Иван Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Миков, Вие правилно казахте в края на Вашето изказване, че задължителното гласуване е въведено в държави, в които има криза след войни, след разпад на монархиите. Ние сме точно в такава ситуация благодарение на това, че тази държава през последните 60 години в над 90% от времето е ръководена от вашата партия. Ние сме в по-тежка ситуация, отколкото са изпадали държави след войни. Така че това, което Вие казахте, е аргумент в подкрепа на въвеждането на задължителното гласуване.
По въпроса за желанието да бъде въведен демократичният принцип – хората да могат да избират мажоритарно кметове на райони, на населени места и т.н. Да, това е много хубаво. Има много сериозни обществени нагласи в тази посока. Проблемът е, че през последните 17 години – тук не визирам само едно управление – винаги дали ще се въвежда мажоритарен избор на кметове, на населени места и райони, е било вследствие от определена политическа конюнктура. Никой през тези години не се опита сериозно да се промени законодателството така, че да се дадат реални правомощия на местните власти, дори и на тези, които се избират непрекъснато през тези 17 години. Никой не засили финансовата и управленческата им децентрализация. Винаги във времето е променяна схемата дали ще бъде за населени места над 500 жители, дали с над 250 жители, дали над 100 души, дали ще се избират районни кметове, ще се избират ли пряко или ще се назначават – винаги това се е случвало благодарение на това, че някой си е правил сметка дали политически ще може да калкулира повече кметове и повече власт по места, но никой не си е направил труда през това време (в това отношение ние имаме също своята отговорност) да се създаде законодателна промяна, която да гарантира реалното самоуправление. Когато говорим за засилване на самоуправлението, трябва да е ясно, че по Хартата за местно самоуправление органите на самоуправление са общинските и районните съвети, ако се върви към райониране и изборност, а не органите на изпълнителната власт, каквито са кметовете. Затова би трябвало в концепцията да се говори и за избор на районни съвети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, имате думата за дуплика. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Драги ми господин Сотиров, казах, че ние, управляващото мнозинство, наистина смятаме следващата сесия да я посветим на темата “местно самоуправление”. Последователни сме: Конституцията – местно самоуправление. Сега обсъждаме избирателните закони, а не бюджетите на общините и въпросите, свързани с балансите на разпределението на властта: общински съвет – кмет и пр.
Вашата реплика обяснява само едно – състоянието на вашата партия и на десницата въобще, състояние, което не държи сметка, че тази година вече сме член на Европейския съюз, че от 2004 г. сме членове на НАТО. Не държи сметка за това! Релациите, в които се движи вашата политическа идея, са някъде от ХІХ век.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това вече мина всякакви граници!
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Мурджов, аз съм учил две години история, преди да завърша право. Всъщност Вие не ми направихте реплика. Вие само потвърдихте, че цензовете, възникването им – господин Янаки Стоилов преподава тези работи – са от ХІХ век. Те не са от ХХІ век. Вие се опитвате с политически правен инструментариум от ХІХ век да решавате проблеми на България от ХХІ век – проблеми на България в Европейския съюз, в НАТО, в европейското демократично и политическо пространство.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие ни държите в ХІХ век, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Спасов най-точно определи цялото упражнение – обществото макар и да се емоционализира по тази тема, след време ще погледне и ще види, че това е била измислена тема за нашето общество. Автобусите в Кърджали – болката за Кърджали. Това ли е големият проблем на българската демокрация?! Ако искате, хайде да седнем и да напишем отделен закон за там. Всички оправдават загубите си на други места в България с резултатите на ДПС в Кърджали и на етноса, който дава големи преимущества за тези резултати. Спечелете на другите места! Оставете Кърджали! Всички правят изборно законодателство за цяла България, за всички българи, за всички етноси, за всички общини, простирайки се върху отделни точки от картата, където етнически нещата са по друг начин. Не може като модерни политици да правим това и да искаме гражданите да ни уважават! Не можем! Трябва по друг начин да погледнем на тези процеси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Стефан Софиянски. Заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позицията ми по основните проблеми.
Първо, по най-конфликтния проблем – задължителното гласуване. Колеги, няма защо да сочим примери 4 нации, 25 нации и така нататък. Фактът, че тази практика съществува в Европейския съюз – и задължителното гласуване, и свободното – означава, че ние тук сме изправени пред политически избор. Решението е наше. Аргументите не са коя държава какво прави, решението е политическо - искаме ли ние и какво целим със задължителното гласуване. И аз съм далеч от мисълта, че целим нещо срещу ДПС или не. Казвам моите аргументи. Аз съм за задължителното гласуване. Моите аргументи са, защото това прави равнопоставени българските граждани пред закона. Както Конституцията им дава право да гласуват, задължителното гласуване не им позволява да се отнесат несериозно към изборите. А начинът, по който те могат да заклеймят политическата класа, е много по-силен при задължителното гласуване, защото отиват и пускат празна бюлетина. Просто и ясно! Казва: не ме интересува! Но няма оправдание с времето, няма оправданието, което ние си правим, че сезонът е такъв, че са отишли по вилите си. Няма такова нещо. Той отива, той е равнопоставен, защото е задължен да упражни правото си на глас. А пускайки празния плик, може да покаже отношението си към политическата класа.
Така че смятам, че ние можем да направим съвсем спокойно избора за задължително гласуване, за да направим българските граждани равнопоставени.
По въпроса за уседналостта. Категорично съм “за”, най-вече за местните избори. Защото хората си избират кмет и трябва да го изберат тези, които ще живеят в това населено място, в населеното място, в което си плащат данъците. Така че тук мисля, че няма да имаме спорове. Докато в национален мащаб може да се спори, тук просто безалтернативно трябва да приемем принципа на уседналост.
Въпросът с районните кметове е много сложен, уважаеми колеги. Аз искам да напомня на колегите отляво, че в 1995 г., когато имаха мнозинство в парламента, въведоха избора на районните кметове, въведоха избор и на районните съвети. Мога да им кажа от опит, че районните съвети спряха да работят на втората година, а районните кметове нямаха различни функции от тези, които имат, когато са избирани от общинския съвет. От друга страна, районното деление е факт и е необходимо хората в определен район да имат самостоятелна представителност. Но тя трябва да дойде с две неща. Първо, начина на финансиране. Затова трябва, гласувайки за районни кметове, защото виждам, че нагласата е такава, ние да поемем ангажимента да гласуваме и съответните законодателни промени. Първо, те трябва да станат първостепенни разпоредители на бюджет, тоест да получават директно финансиране на базата на собствени приходи. Вторият въпрос, който задължително трябва да решим, е въпросът с инфраструктурата, тоест пълномощията. Защото какъв е проблемът на един град? Проблемът е, че можеш да разделиш районите административно, но не можеш да разделиш водопровода, не можеш да разделиш сметоизвозването, сметището е общо, канализацията е обща. Така че в тази посока трябва да се направят категорични промени. Дали ще успеем да ги направим за тази година не мога да кажа, но аз поне ще подкрепя самостоятелния избор на районни кметове с чувството за ангажимент да направим тези законодателни промени.
Преференциалното гласуване, уважаеми колеги, не даде резултат. И мисля, че ще сбъркаме, ако го въведем пак. Сега можем да минем на по-радикалната стъпка – половината общински съветници във всеки общински съвет да се избират мажоритарно. Да направим тази законодателна промяна, при която от един среден град с 31 общински съветници 15 да се избират мажоритарно, другите – по партийни листи. Това е изключително важно за градовете с районно деление, защото практиката показва, че след изборите поради политическа конюнктура има райони в градове като София, Пловдив и Варна, които остават без общински съветник в общинския съвет, защото листите се подреждат според определени принципи, а не според районите. И остават райони без общински съветник. В тези 10 години аз в София съм имал райони, които нямат общински съветник в Общинския съвет. Затова оставам на тази позиция и между първо и второ четене ще предложа лесен механизъм - вместо преференциално гласуване половината от общинските съветници да бъдат избирани така както се избират независимите общински съветници с партийна листа.
В заключение, уважаеми колеги, напълно подкрепям позицията, че ние късно гледаме тези закони, много късно ги гледаме, което ни задължава да си дадем повече време за дискусия. Затова предлагам на уважаемите колеги при гласуването да подкрепим абсолютно всички внесени законопроекти, за да можем да дадем сами на себе си много повече време, а и на обществото много повече време да ни насочи към най-правилното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Георги Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
От “Атака” искаме да ви обърнем внимание на още един много наболял въпрос, с който ще се занимаем между първо и второ четене – това е така наречената мандатност на кметовете. Така както президентът може да изкара два мандата и нито ден повече, така трябва да бъде и с кметовете. Въпросът с кметовете е много наболял, защото има кметове, които карат вече четвърти мандат и са станали някакви своеобразни местни феодали.
Така че ние ще направим специално предложение по въпроса за мандатността на кметовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние считаме, че изборното законодателство, изобщо законодателството, касаещо местното самоуправление, би било редно да се приема в едни далеч по-разумни срокове, за да може и самите участници в изборния процес да имат съответната подготовка, а не това да се случва в последния момент. В почти всички законопроекти, които са внесени, на практика не са третирани проблеми, които са същностни за общините и представляват изключително голям интерес.
Първият проблем е свързан с опита за феодализиране или по-точно криминализиране и мафиотизиране на цели общини. Има общини, където не се подава нито един глас по съвест. И това го знаят много народни представители тук. Да речем, община като Несебър. Там съм убеден, че няма нито един глас, подаден по съвест, с някаква политическа мотивация, всички гласове са купени. На практика там не се провеждат избори по смисъла на законите, които се приемат тук, а се организират схеми, които на вас са ви добре познати.
Господин Миков – съжалявам, че напусна залата – изтъкна тук многократно факта, че БСП дава сега възможност на малките населени места и с до 100 жители да избират своите кметове вместо да има кметски наместници. Това е пълна заблуда и е напълно излишно. Защото селските кметове и на тези села, и на по-големите нямат абсолютно никакви правомощия. Те трябва да отиват на килимчето на общинския кмет и да се молят. Досега, като бяха кметски наместници, поне бяха от партията на общинския кмет и той от време на време имаше възможност и даваше благословия да отиде по някой лев в това населено място. Сега като бъде избран кметът и е от друга политическа партия, различна от тази на общинския кмет, му се отнема тази възможност и на практика тези села ще имат още по-големи проблеми, вместо да имат някакви бонификации.
Нещо повече, ние считаме, че в тези закони на практика самата субординация правомощия на общински кмет - общински съвет -селски кметове изобщо не е третирана, защото законът не върви в пакет със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Що се касае до прословутата тема за задължителното гласуване – тя е измислена. Всички знаете, че не може с един текст, в който е писано, че гласуването е задължително, да бъдат накарани хората насила да гласуват.
В някои законопроекти не са си направили труда да предвидят, да речем, санкции. Щом като има санкции, естествено, че хората по-скоро биха бойкотирали едно подобно задължително гласуване. Ако има такова и трябва да стимулираме активността, има много други методи и те биха могли да се приложат пак с изменение на закона, но така че хората да имат желание да гласуват. Например тези, които сега навършват 18 години, при първото им гласуване да се предвидят определени бонуси. Нещо друго, което е европейска практика и в доста от европейските страни например избирателната бариера от 18 години, беше смъкната на 16 години. Смятам, че 16-годишните би било редно да имат възможност да упражнят правото си на глас. По този начин ще стимулираме не малко млади хора да отидат и да гласуват.
Също така в тези закони, които са внесени, никъде няма защита и преграда от купуване на гласове. Напротив, купуването на гласове дава възможност да се извърши по познатите схеми. Вие знаете, че сега предвид апетитите в немалко общини, а те са поне 60‑70 на брой, да влязат на всяка цена определени бизнесмени, в това число и хора от криминалния сектор ще бъдат на всяка цена. Затова можеше да се предвидят такива ограничения с цел мафиотските структури да не могат да влязат в местното самоуправление и да дирижират процесите.
Считам, че в повече от 50 общини на практика е напълно излишно да има общинска администрация и да съществуват тези общини. Знам, че те са добър резервоар на БСП за гласове. Например не може в една община като Братя Даскалови, където живеят по-малко от 3000 души администрацията да е 100 човека, и тази администрация всеки ден да се товари с автобуси от Стара Загора и да отива в Братя Даскалови или в Опан, или да има общини, които са анахронизъм – община Чавдар, община Антон, община Мирково, община Челопеч. Това е абсолютно измислено местно самоуправление и на практика тези общини би било редно да се обединят, за да могат да функционират пълноценно. Иначе се поддържа една изкуствена администрация, която отива от областния център и естествено, че това са кадри на една политическа сила, която просто цели да ги поддържа с това, че им дава заплати от общинската администрация.
Освен това има и много текстове, които са просто, нямащи нищо общо с реалната действителност. Там, където са регламентирани даренията или разходите, които трябва да направи всеки един кмет за съответната кампания. Авторите на тези законопроекти знаят, че разходите са многократно по-големи и би било редно да се увеличат, защото знаете, че ако преди 4 години една кампания в Кюстендил е струвала 20 000 лв., сега ще бъде 100 000 лв. по обясними за всички вас причини. По-добре това да е законово регламентирано, отколкото да се даде възможност да се нарушава законодателството.
Изключително опасна е тенденцията, тук искам да изостря вниманието, наистина от тези които зависи, и виждам госпожа Манолова, защото тя е един от основните съавтори на тези закони. Изключително порочна е практиката, когато две политически сили, да речем Партия “Рома” и Партия “Евророма” направят коалиция за просперитет на Павликени. Или българи за просперитет на Павликени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
ЯНЕ ЯНЕВ: Хората не знаят за кого гласуват, защото те пишат “сдружение за еди какво си”, защото партиите мандатоносители на практика ги няма изписани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Янев, времето изтече, моля да завършите Вашето слово.
ЯНЕ ЯНЕВ: Би било редно, госпожо Манолова, да пише: “Партия Рома и Евророма за просперитет на Павликени”. Това е нелогично. И, разбира се, много други неща, свързани с така наречените регионални партии. Там е много важно да се сложат реални възможности за пресяване, защото ще стане страшно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с изказвания. След като приключи дискусията, ще направим регистрация на кворума, за да гласуваме деветте законопроекта за местните избори.
За изказване думата има господин Олимпи Кътев. Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, проблемите в местното самоуправление явно са достигнали своя апогей и затова е неслучаен интересът към гласуването и предложението на толкова много законопроекти, свързани с изборите на местните органи за управление в българската държава. Това е похвално, разбира се. Тези проблеми са избуяли толкова много, че им е дошло времето стъпка по стъпка, лека-полека да бъдат решавани.
И в деветте законопроекта се виждат много сериозни промени, които са настъпили в различните парламентарни групи, в последните четири години от последните местни избори. Много от тях са значителни, много от тях са принципно нови, досега не са били изпробвани, така да се каже, на местен терен и затова са обясними тези вълнения, които има в залата, и продължилите дебати.
Явно се очертава съгласие в много от парламентарните групи, може би и в целия парламент по отношение на някои промени, на които няма да се спирам. Бих желал да обърна вашето внимание и да поговорим повече за тези, по които се очертават противоречия.
Първото видимо и ясно очертано противоречие е свързано с така нареченото задължително гласуване. Бих се съгласил с тезата, че в посткомунистическото българско общество и навлизането му в реалната фаза на демокрацията са решени доста от проблемите и въпросите, които е трябвало да реши една такава държава. Бих предложил на вашето внимание за обсъждане тезата, че в българския политически живот както на местно ниво, така и на национално съществуват проблеми, които касаят много силно демократичното развитие на българското общество. Примерите, които се дават с утвърдени демокрации, с по 300-400 години изпробване, утвърждаване и практикуване на тази демокрация, са най-малко повод на това, които подкрепят тезата на НДСВ, че нашето общество има проблеми и те трябва по някакъв начин да се решат. Не искам да кажа, че ние сме с най-добрия законопроект, в частта му за задължителното гласуване, но това според нас е един от начините, по който проблемът би могъл да бъде решен.
Категорично искам тук да заявя позицията на НДСВ, че в никакъв случай, подчертавам, в никакъв случай нашето предложение за задължително гласуване не е насочено към определена политическа сила, камо ли към нейния електорат. За да съм по-точен, ще кажа, че в никакъв случай не е насочено към ДПС, нито към електората на ДПС. Затова не бива и колегите яростно да се вглеждат в него и да казват: ето, това е насочено срещу електората на ДПС и срещу ДПС. Това в никакъв случай не е вярно.
Както си спомняте, подобни опасения имаше и преди няколко месеца, когато гласувахме за уседналост в закона, тогава също се появиха такива съмнения, но практиката показа, че това не е така. Като казвам, че не е така, ще кажа срещу кого е насочено. Аз мисля, че тогава всички колеги в тази зала биха се съгласили и биха подкрепили нашето предложение.
До преди няколко години бяха единични случаите, когато в България се говореше, че еди-коя си община, видите ли, станала първа частна община. Единични бяха случаите – първа частна община. После станаха първи частни общини. В момента на тези юнаци от първите частни общини теренът се видя малък и се опитват да правят първи частни области. Съвсем малък е пътят до направата и на една първа частна олигархична държава. Нашите усилия са насочени точно там. От всички парламентарни групи го осъзнават, но явно някакви политически моментни интереси не им дават тази възможност сега да излязат и от трибуните да заявят: да, ние сме против това, против сме да се олигархиризира българската държава, против тъмни, сиви, мутренски образувания да завземат политическата власт от общините, от областите и в края на краищата в българската държава.
Затова предупреждавам, че този момент върви със силни темпове и ако не сега на местните избори, тук ще бъде нивото местно, но на следващите парламентарни избори това ще се случи. Затова моля колегите да не се втренчват в определена политическа сила. Категорично се разграничавам от позицията на “Атака”, че това е насочено срещу електората на ДПС. Насочено е срещу тези, които искат да узурпират българската държава.
Второ, ние поддържаме принципа на уседналост. Дали ще бъде 6 месеца или 10 месеца няма значение, за нас е важен принципът. Този принцип ние го въведохме, предложихме го и се радвам, че сега всички политически сили го подкрепят.
Между другото, последно социологическо изследване показва, че 70 на сто от българското гражданство подкрепя законопроекта за задължително гласуване – това в скоби.
Не бива да отстъпваме и от позициите за интегралното гласуване. Дълбоко съм впечатлен от думите на господин Миков, който каза, че трябва да има демокрация. Да, трябва да има, но едни завоевания на демокрацията не трябва да се предават. Дали БСП ще предаде Кърджали или не, това е проблем на БСП, да си го обяснява там. Но за българската държава е проблем, когато трябва да предадем някои демократични завоевания – това е интегралната бюлетина. Недейте да спираме нещо, което е европейската масова практика, за разлика от другите спорни моменти.
И последно за районните и селски кметове. Колеги, аз съм напълно съгласен, че така трябва да се прави, да демократизираме. Нашето управление започна с децентрализацията, с финансовата децентрализация и ние искам да го продължим. Недейте да поставяме каруцата пред коня.
Какво ще каже този кандидат за районен кмет или за селска община в предизборната кампания? Какво ще обещае на своите избиратели? Ще каже: аз ще направя… Какво? Може ли да каже нещо сега при неприети други закони? Нека да си приемем финансовата децентрализация, пък като му дойде времето, тогава да променим и този закон. А той сега ще каже, че ще построи мост, на който няма река. Стари практики.
Така че ви призовавам да гледаме не за дребните партийни моментни интереси, а да гледаме за бъдещето и то 4-5 години напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кътев.
От името на парламентарна група госпожа Евдокия Манева иска думата. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ви представя декларацията на Парламентарната група на Демократи за силна България срещу съучастието на правителството в разрушаването на българската природа.
“Правителството на БСП, НДСВ и ДПС се провали в задълженията си да опазва българската природа. Заради съмнителни инвеститорски интереси то допусна защитени и с години опазвани територии да бъдат масирано унищожавани. От страна с най-богато биоразнообразие в Европа България се превръща в страна с най-лоша защита на природата си. Унищожаването на природните богатства на Черноморското крайбрежие, отказът да се създаде адекватна мрежа от защитени територии по Програма “Натура 2000”, свалянето на защитата на местността “Камчийски пясъци”, а сега и на най-богатата територия на природен парк “Странджа” предизвика силно възмущение и протести в обществото. Като български народни представители наш дълг е да спрем унищожаването на природата в България.
Демократи за силна България внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Промените в него ще сложат край на хищническото отношение към българската природа.
Призоваваме председателят на парламента, председателят на Комисията по околната среда и водите и всички вас незабавно да започнем процедура по неговото приемане.
Ако министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров не издаде незабавно, както многократно сме го призовавали, заповед за забрана на всички дейности, застрашаващи природата на Странджа, и не внесе за утвърждаване в Министерския съвет отдавна готовия План за управляване на природен парк “Странджа”, настояваме да бъде отстранен от правителството като съучастник в унищожаването на българската природа и заради пълния провал на екологичната политика на правителството.
Министърът на околната среда няма причини още сега да не действа съгласно закона и да наложи всички забрани в парк “Странджа”, без да чака решение на Върховния административен съд.
Бездействието е съучастие, колеги.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
От името на парламентарна група има думата господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, всъщност темата е една и съща на нашето обръщение към вас от името на Парламентарната група на ОДС, като това, което направиха преди малко колегите от Демократи за силна България. Искам да ви кажа, че днешното вълнение на обществото относно едно отсъждане на Върховния административен съд е напълно разбираемо и една от нашите задачи тук, в тази зала, е да не позволим на хората да бъдат заблудени, че само или пък въобще съдът има вина за това, което се случва по улиците на България. От една страна, ние трябва да се радваме, че по улиците на София се случват протести, в които някой не иска повече пари, а иска да бъде запазена природата. От друга страна, трябва честно да кажем, че българският съд има далеч по-малка вина за това отсъждане отколкото има тази зала, в която се намираме ние с вас в момента, и българското правителство, и то двете последни български правителства. Ще бъдем доста конкретни в аргументите си.
Знаете отлично, че българският съд е диспозитивен. Тоест, запитате ли българският съд: знаете ли колко е часът? Той ще ви отговори със: “Знаем”. Това сте го попитали, това е отговорил. Обаче тези хора, които не са си свършили работата, се намират в две последователни български правителства и в тази зала също така.
В тази зала, уважаеми колеги, ние с вас дадохме един ужасяващо лош знак на българското общество и на всички българи, които се вълнуват от състоянието на българската природа, с всички хитрувания, лобистки натиски, мотаене на Законопроекта за устройството на българското Черноморие. Не си мислете, че това е останало незабелязано от хората.
Министерският съвет, уважаеми господа, още през 2003 г., когато беше внесен проекта за управление на парк “Странджа”, саботира приемането на този проект от Висшия екологичен експертен съвет, тогава госпожа Илияз и общинари от Черноморието с мотиви, че трябва да се доработи, че е непрецизен и той беше върнат за доработване. През 2005 г. той отново беше внесен в Министерството на околната среда и водите и до този момент министър Чакъров не е свикал – колко години минаха – Висшият експертен екологичен съвет, който да го приеме, защото този паркоутройствен план и този план за управлението на парка всъщност отговаря на тези въпроси, на които беше принуден да отговори Върховния административен съд за границите на парка. Така че ето хората, които не са си свършили работата. Не е съдът.
И наистина ние смятаме, че можем сега, това лято, през юли и август, ако се наложи, да направим нещо, което обществото очаква от нас, а именно да подкрепим един Проект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, където просто с две записвания в Преходните и заключителни разпоредби да определим, че всички постановления, заповеди и други административни актове за обявяване или промяна в площите, границите на резерватите са законни и не подлежат на обжалване.
Ще ви кажа защо, уважаеми колеги. Защото за 74 години и при действието на шест закона в рамките на 13 институции са се уреждали границите на българските природни резервати и паркове. Съвсем естествено е, че за 74 години вероятно има недоглеждания, вероятно има неща, за които всеки един съд, не е нужно да е Върховният административен съд, може да се хване и да отсъди в полза на хора, които имат интереси от свиването на парковете, взимане на техни територии.
Затова моят апел и от името на нашата парламентарна група към вас е да използваме месеците юли и август да направим тази промяна, защото принципът, от който би трябвало да се ръководим освен представителството на интересите на хората, които са ни изпратили тук, е, че ние трябва да направим каквото трябва, пък да става каквото ще. В противен случай продължаваме прехвърлянето на топката на отговорностите между различните институции, а хората, които са на улиците и които съвсем справедливо искат да бъде защитена природата, не разбират какво правим и все по-малко ни разбират, и никакво задължително гласуване няма да ги накара да ни разбират по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
От името на парламентарна група има думата господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, изказването от името на Парламентарна група “Атака” е по повод скандалните разкрития на служител от Националната служба за охрана, които през последната седмица привличат вниманието на много медии, но не и на политическите институции в държавата. Точно в тази връзка искам да обърна внимание на вас, като народни представители, към този скандал, който заслужава внимание и който предизвиква да направим някакви постъпки, някакви действия от наша страна. Накрая на изказването ще кажа какво точно предлагаме.
От около седмица насам бившият служител на Националната служба за охрана подполк. Николай Марков разкри пред обществеността, пред медии и журналисти, че Службата за охрана е използвана за политическо следене на политически опоненти на властта. Това разкритие на човек, който дълги години е работил за Службата за охрана при всички случаи трябва да ни накара да се замислим и разтревожим.
Разбира се, от НСО веднага опровергаха тези думи и излязоха с декларации, но това не е достатъчно. Когато един служител на такава отговорна, авторитетна институция каже пред журналисти, че той лично е бил каран да дава данни за човека, когото охранява, както и негови колеги, че са карани да дават данни за тези, които охраняват, нещата стават много тревожни.
Аз не мога да разбера защо е тази липса на внимание от страна на самия президент, под чиято шапка е Службата за охрана; от страна на премиера, който е основната фигура в държавата; главният прокурор Борис Велчев, който също е една от основните фигури в държавата, и председателството на Народното събрание, като ръководство на най-висшият законодателен орган в България.
Тези данни, които изнесе подполковник Марков, не са нещо ново, специално за мен, тъй като досега по неформален начин съм се убеждавал, получавал съм информация, че такива действия – подслушване, следене на политически противници са вършени не само от Националната служба за охрана, а и от Националната служба за сигурност, както и звена и дирекции в Министерството на вътрешните работи. Това нещо продължава и днес, не трябва да се съмняваме.
Само преди седмица, на 28 юни, ако не се лъжа, беше публикуван Доклад на Европейския съд в Страсбург, който потвърждава тези мои думи сега. Този Доклад на Европейския съд по правата на човека в Страсбург казва, че всеки българин е потенциална жертва на подслушване и следене – неконституционно, разбира се, защото правомощията на министъра са неправомерно големи – става дума за министъра на вътрешните работи. Това го каза Европейският съд по правата на човека в Страсбург, не активист на “Атака”.
Според Европейския съд по правата на човека българските разпоредби, тоест Законът за специалните разузнавателни средства, са направени така, че са в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Това е едно много сериозно, обективно потвърждение, че в България положението със следенето и с правата на гражданите, не само на политическите лидери или политиците, не е в ред. Това изисква и промяна на Закона за специалните разузнавателни средства, но и едно специално разследване, което вече можем да направим като народно представителство.
Тук стигаме до предложението, което правя от името на Парламентарната група на “Атака”: да се покани на изслушване в пленарната зала шефът, директорът на Националната служба за охрана и подполковник Николай Марков, който изнесе тези скандални сведения. Те да бъдат изслушани тук, на най-високо ниво и по този начин единствено да стане ясно къде е истината и доколко и как, дали е била използвана службата за охрана за политически цели. Смятам, че този е начинът, а не с изявление в медиите, които, разбира се, също обслужват обществения интерес, но политическата институция, която трябва да вземе решение и да събере цялата пълна информация, смятам, че е Народното събрание, както и прокуратурата.
Затова предлагам тук да бъде поканен шефът на Националната служба за охрана, да бъде поканен подполковник Николай Марков и, ако се наложи, и други лица, които те биха споменали в своите изложения. Това може да стане по решение на Председателството и с гласуване в залата. Смятам, че по този начин ще покажем отговорност и че имаме желание и воля да се разбере къде е истината.
Да се подслушват политици е изключително тежко нарушение на закона. Може би в България даже вече се е наслоило едно притъпено чувство към подслушването и се смята, че това е едва ли не нормално. Непрекъснато излизат данни – няма да ги цитирам тук, защото са страшно много, имаше официални доклади на специална парламентарна подкомисия през 2002 г. и там се каза: “МВР незаконно е подслушвало лидери на опозицията, журналисти, както и бивш президент, конституционен съдия и председател на съд, политически лидери на СДС”. Тогавашният председател на комисията Йордан Бакалов казва, че: “В България се правят около 12 подслушвания на минута или може би 600-700 подслушвания на час”.
В един друг на Върховната касационна прокуратура се казва, че от 10 хил. искания за подслушване, едва 2% и малко повече отиват по предназначение, т.е. за установяване на някакво престъпване на закона. Всичко останало се използва незнайно как. Е, ние можем да предположим как се ползва – ползва се от министъра на вътрешните работи и неговите приближени за събиране на сведения и компромати срещу политици. Това може да е удобно на управляващите, но е нарушение на българските закони и на европейските норми. Точно затова призовавам да имаме една много по-изострена чувствителност към този скандал, да направим каквото трябва – то е абсолютно възможно и изпълнимо, да повикаме шефа на Националната служба за охрана и шефа на Националната служба за сигурност, защото аз пък имам данни, че Националната служба за сигурност също е използвана и то по поръчки от управляващите, лично от Румен Петков – министър на вътрешните работи, от кръгове, които стоят на “Позитано” № 20 и поръчват такива неща за неудобни хора или политически опоненти. Даже знам човека, на когото е възложено да се занимава с мен – казва се Бисер Борисов, шеф на Софийското управление на Националната служба за сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Знам и човека, на който е възложено също да ме разработва – Николай Златков, шеф на направление “Терор” – забележете, значи аз съм разработван като терорист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето изтече!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ето, това са парадоксите и за да разберем докъде стига цялата тази мрежа, цялото това драстично нарушаване на закона, трябва в пленарната зала да изслушаме замесените лица. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Това Ваше предложение ще бъде обсъдено на Председателския съвет.
Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарни групи? Не виждам.
Заповядайте, господин Анастасов, за изказване по законопроектите за местните избори.
Коалиция за България разполага с 18 минути.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Очевидно е, уважаеми народни представители, че тези общински избори слагат началото на една неминуема бъдеща атака към усвояването на еврофондовете. Неслучайно е толкова голям интересът към тези общински избори и към законите и промените, които трябва да направим за избирането на общински съветници, районни и селски кметове и т.н.
Неминуемо тук ще се сблъскат големи интереси. Затова тези закони, които ще приемем сега, трябва да дадат максимална възможност на българските граждани да усвоят своето право на избор, за да може общинските съвети да са максимално представени от хората, които живеят там, за да не може после същият този гражданин на съответната община да каже: абе, виж там какви ги избраха, т.е. ангажираността на всеки един е едно от условията, за да има демокрация. Тук много се говори за някакви си четири изостанали държави в Европейския съюз. Както всеки български гражданин и българин аз съм достатъчно добър патриот, но не мога да приема да се нарича една Гърция, която е люлка на демокрацията, изостанала държава. Само си помислете какво означава демокрация и откъде излиза тази дума – демос, управление от народа, чрез народа и за народа. Тя е измислена още хилядолетия преди Новата ера. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Ето защо думата “задължително” не е най-добрата дума и тя поражда обратна реакция. Когато правим аналогия с Гърция, нека да не забравяме, че там има стимулиращи ефекти, а не наказателни, както каза моят колега преди това. Задължителното гласуване ще предизвика обратната реакция във всеки гражданин. Ще го накара да се противопостави. На повечето хора и лично на мен като на човек, който е с демократични разбирания, тялото ми се бунтува, когато нещо ме задължава. Такава е естествената реакция. Законът е открит не от кой да е, а от Исак Нютон – на всяко действие има равно противодействие.
Но да направим стимулиране за гласуване – да, да намалим определени такси – да, когато се касае за избори за народни представители, да намалим държавните такси – това са различни стимулиращи формули, които трябва да потърсим и да намерим, за да накараме българските граждани да се явят пред изборните урни.
Но думата “задължително” не ми харесва. Иначе по принцип да стимулираме българите да излязат да гласуват е много важно. И само си помислете каква част от българския етнос е излязъл да гласува на тези избори за европейски парламент. Ние направихме много, за да отвратим българските граждани от изборите, изключително много през целия този период – с това, че не се изпълняваха поетите към тях ангажименти – и затова и ние сме виновни, всички в тази зала. Няма човек, който с ръка на сърцето да не каже: поемаш ангажимент – не се изпълнява, естествено, че ще има отвращение в хората.
Но и друго се насаждаше през цялото време – как няма никакъв смисъл и как да не отидеш да гласуваш, как всички маскари – това се обясняваше на българските граждани и не беше случайно.
Освен това се правят толкова много разходи за изборите – представете си, че ще дойде ден, когато ще гласуват двама души, а ще се направят 20 млн. разходи, защото гласуването не е било задължително. Това ли е формулата? Тоест, трябва да накараме и да намерим пътя, освен политиките, да намерим и стимули да върнем хората на изборите.
Разбира се, това е нож с две остриета, когато го накараш насила и да избереш не този, когото трябва, но тогава ще накараме всеки български гражданин да мисли, когато гласува.
И не на последно място, това е борба с купуването на гласовете. Сега можеш лесно да купиш определен брой гласове, но когато гласуват 6 милиона и няколкостотин хиляди български граждани трудно можеш да ги купиш, сумата излиза доста голяма. Трудничко ще стане самото купуване.
Така че формулата за стимулиране, за да се гласува, бих я подкрепил, но думата “задължително” определено не е хубава.
И последното по това предложение е за ценза: как ще налагаме ценз?! Толкова години демократите са се борили срещу ценза! Българските социалдемократи са първите, които въведоха жените да гласуват преди 9-ти септември. И нима сега ще налагаме някакво ограничително право, само защото нещо не ни харесвало? С какво са виновни тези хора, че не са получили образованието? С нищо. Това било санкция, за това, че било задължително основното образование. Хубава работа! А с какво ги караме да отидат да учат? Какво правим, за да приобщим тези етноси към обществото, към българските граждани, да имат друг морал и друга култура? Вината не е в тях, а в нас.
Що се касае до въпроса за възможността да гласуват хора, които не живеят в България – разбира се, че трябва също да помислим върху този въпрос, защото той не е логичен. Не може човек, който живее в Испания през тези четири години, да дойде и да определи живота в с. Микрен, примерно или в някое друго село, където той няма вече никакъв интерес към тези граждани. Така може да се получи, че някой кмет да бъде избран против интересите на тези, които непрекъснато живеят там, който няма да се съобразява с техните интереси и ще има собствени. Тук съм съгласен, че има опасност да направим феодализъм. Не съм съгласен обаче с това, че при някои успешни кметове трябвало да се сложи мандатност. Хайде де – че тези хора са спечелили доверието на своите съграждани и е нормално да бъдат преизбирани, не трябва да има такава мандатност.
Що се касае до районните кметове – разбира се, че това е един много дискусионен въпрос, защото, от една страна, един “Люлин”, който има 150 хил. жители, не му позволяваме да има районен кмет, от друга страна пък, избираме кмет на едно село, което има 150 жители.
Тук става въпрос – това е друга тема, за техните правомощия, възможности и бюджети. Затова може би съм по-склонен да подкрепя и да подкрепим районните кметове и тяхната мажоритарна избираемост. Като казахме мажоритарност, говорим за преференциалното гласуване – да, това е едно постижение. Постижение обаче, за съжаление, което не дава голям резултат. Поне това, което аз имам като информация е, че преференциалното гласуване в целия Европейски съюз не дава необходимите положителни резултати. Много малко са хората, които са избрани чрез преференцията, на пръсти се броят. Говорим за практиката в целия Европейски съюз.
Тук чухме различни теории да няма праг. Тогава по-добре да направим изборите мажоритарни, защото наистина не е логично някой да получи 10 гласа, друг 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и с един глас да размести листа, това също не е логично. По-добре е да се направят мажоритарни избори, ако няма да има праг.
Ето това са нещата, които исках да споделя и позициите, които ще заемем ние – българските социалдемократи от Коалиция за България при бъдещите закони, като, разбира се, принципно ще подкрепим по-голямата част от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, господин Спасов.
За съжаление, НДСВ има една минута.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): На първо място, господин Анастасов, демокрация не противоречи на задължителен вот. Както виждате, родината на демокрацията – Гърция, поддържа задължителен вот.
Второ, отвращение от това, че ви принуждават да правите нещо – аз също с неудоволствие отивам да си платя данъците. На моето дете също не му е много хубаво като трябва да отиде на училище. Образованието е един вид принуда, но тя е необходима. Дайте да не бъркаме демокрацията със слободията и анархизма, защото това да плащаш данъците си е едно обществено задължение.
И накрая за мандата. Защо да няма мандатност? Има една мисъл на Бернщайн, че гробището е пълно с незаменими хора. Никой не е незаменим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Национално движение Симеон ІІ има останало време минута и половина.
Разполагате с половин минута за реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Ще бъда съвсем кратък.
За мен това признание на колегата от Коалиция за България е много окуражително. Бихме били склонни да заменим думата задължително с някаква подходяща друга дума, която би се приела по-добре в българското общество. Ние казахме, че не считаме, че нашият законопроект е съвършен. Бихме могли да дебатираме по тази тема. Въпросът е принципът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изчерпано е времето на независимите народни представители, госпожо Николова, не мога да Ви дам думата.
Има ли желаещи за друга реплика към господин Анастасов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Очевидно е, че това, което каза господин Спасов, граничи с демагогията, но задължителното, пак подчертавам, е форма на принуда. Ние до 10 ноември живеехме под такава принуда за много неща – задължително да гласуваме.
Радвам се, че Вашият колега Олимпи Кътев правилно ме разбра, въпросът е да се намерят стимулиращите формули, за да накараме хората да гласуват.
Едно е да си плащаш данъците, друго е да ходи детето ти на училище, защото ти си родителят, ти имаш възможността да го възпитаваш, това е друга тема, но понеже не сте член на Комисията по младежта и спорта и не се занимавате с младежките въпроси, затова няма да Ви давам повече информация по този въпрос.
Но принципът да стимулираме хората да излязат да гласуват, разбира се, е нормален. Никой няма нищо против тези проекти да бъдат така направени. Но не със задължението, не с камшика. Това е малко по-робска психика. Така е възприето и понеже имам удоволствието да съм женен за гъркиня, знам малко по-добре гръцкото законодателство. Там формата не е задължително, там има друга формула, думата “задължително” не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Каракачанов.
Парламентарната група на Българския народен съюз разполага с 8 минути.
КРАСИМИР КАРАЧАНОВ (БНС): Уважаеми колеги, вече втори ден дебатираме Закона за местните избори. Аз мисля, че горе-долу се очертаха две ясни позиции. Аз ще засегна няколко основни пункта, по които има разминавания, и някои основни неща, които ние предлагаме по нашия законопроект.
Ние предлагаме задължителното гласуване, за да не продължава българската държава да бъде заложник на етнически вот и купени цигански гласове – ясно и категорично, без да се прикриваме зад някакви красиви приказки за либерализъм, демокрация и т.н. Защото години наред България е заложник именно на такъв вот – един вот, който впоследствие се трансформира в икономически интереси, обръч от фирми и политическо безогледие. При задължителното гласуване именно този фактор – етническият вот и купуването на цигански гласове, ще бъде минимизиран.
Принципът за образователен ценз. Разбира се, има противоречие в тази наша идея, най-вече на базата на някои разпоредби в Конституцията. Но в самата Конституция също така има задължение за българските граждани да бъдат грамотни хора. Нашето предложение за това да имат право на глас онези български граждани, които са изпълнили разпореждането на Конституцията и имат завършено основно образование, което според чл. 53 на българската Конституцията е задължително до 16-годишна възраст и е безплатно в държавните и общински училища, ако щете, дори го разглеждайте като един стимул на гражданите да се ограмотяват, а не когато трябва да учат, да не вършат нищо, да предпочитат криминалния път за издръжка и да чакат на онези, които работят, които за съжаление стават все по-малко, тъй като нацията застарява, да ги хранят с това, че плащат данъци. В края на краищата именно тези неграмотни хора, предимно от маргинализираните общности, те не гласуват за една или друга партия, защото разбират либералните идеи на ДПС или социалдемокрацията, или социализма, а гласуват срещу една банкнота. От избор на избор тя става все по-голяма. Това е порнографията в българския политически живот.
Госпожа Михайлова в своето изказване каза, че да, може би това се налага, ако има някаква подобна революционна ситуация. Ами тя е такава – ниска избирателна активност, етнически вот, неграмотните, маргинализираните общности гласуват срещу пари. Ами по-абсурдно положение от това аз не виждам?! Затова предлагаме тази радикална идея.
Принципът за уседналост беше принцип, който ние предлагахме и за евроизборите тук. Тогава в същата тази зала имаше сериозен дебат. Още по-важно е този принцип да бъде приет и за избора за кмет и общински съветници. Защото на всички нас ни е омръзнало да наблюдаваме как, когато дойде време за местните избори, тръгват едни автобуси от една съседна държава, идват, гласуват и обръщат вота, след което стават и си заминават.
Не съм съгласен с господин Миков, който каза: “Оставете Кърджали”. По тази логика след някоя и друга година можем да кажем: “Оставете една трета от България, защото сме демократи и сме едно голямо село.” Няма такова нещо! Кърджали е част от България. Кърджали не е част от една друга държава, както се опитва да го направи един етнос в този град. Защото ако Левски, Ботев, Матей Преображенски, Индже войвода и една друга камара национални революционери са национални герои за цяла България, а само в Кърджали една група етнически съветници смятат, че те не са национални герои, какво показва това? Какво по-абсурдно положение трябва да се случи? Може би над общината в Кърджали трябва да се вдигне турското знаме, за да се сетим, че в Кърджали все още номинално дори е част от България.
Ето това са проблеми, по които трябва да се мисли. И не го казвам с някаква омраза към този или онзи, а го казвам ясно и точно: така се случва! Бяхме свидетели на поредния позорен, не абсурден акт – група от етнически общински съветници заявиха, че част от националните герои на България за тях не са национални герои и като такива бяха произведени турски националисти, служили на турската държава и бяха кръстени улици на тяхно име!? Все едно да очакваме, че някой булевард във Вашингтон ще го кръстят на Осама бен Ладен един ден.
Това са абсурдите, заради които ние предлагаме подобни радикални решения. Защото ситуацията е стигнала дотам, че ако тази практика на етническо напрежение не спре, ще стане още по-лошо в държавата и няма да е по-добре за никой – нито за българите, нито за другите.
По някои от предложенията на другите колеги, най-вече тези от БСП. Предложението за десетте месеца трябва сериозно да се обмисли – да си живял на територията на общината по постоянен адрес. Тези, които идват с автобусите от Анадола, те имат постоянен адрес някъде.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По настоящ адрес.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По настоящ адрес. На тези хора с това предложение вие им отваряте отново вратите да влязат и да си гласуват, така както са го правели досега. Затова предлагаме принцип за уседналост - дори да е за три месеца, предложихме го за три месеца, защото така се прие в Закона за евроизборите, но на територията на Република България, на държавата България.
Също така трябва да се помисли сериозно и по другия въпрос за кандидатите за кметове. Защото тук се получава един не прецедент, а има една подобна практика – в много от малките общини или села, където има предимно стари хора или хора, които не са особено подходящи за кандидати за кметове, практиката е, че хората издирват някой свой съселянин или съгражданин, който живее в общинския център или на друго място в България, и го канят за кмет. Всъщност проблемът тук е не, че някой такъв ще стане кмет, а проблемът е изборният туризъм в онези атрактивни за България региони, като Черноморието или някои планински курорти. Тук трябва да разделим нещата.
Ако в някое кърджалийско село или в бургаско село преценят, че техен съгражданин, живеещ в София или в големия град, става за кмет, защо да не го поканят? Нека там да има изискването минимум за трите месеца, както беше досега, но те са го поканили за кмет. Проблемът е с онези избиратели, които се регистрират по атрактивните общини – там, където има огромни бизнес интереси. Тук е проблемът и тук санкцията трябва да бъде десет или дванадесет месеца, защото има и такова предложение. Ние сме склонни да приемем едно от двете. Така че тези неща остават за второ четене и се надявам, че всички политически формации ще разсъждават прагматично и между първо и второ четене ще изгладим противоречията, които до момента като нюанси разделят залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Каракачанов. (Реплики между народните представители Ахмед Юсеин и Александър Каракачанов.)
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Каракачанов, не съм съгласна с повечето тези, споделените от Вас, но в рамките на реплика няма да мога да Ви отговоря на всички от тях.
Бих искала да обърна внимание на въпроса за уседналостта. Безспорно има очакване сред българските граждани за въвеждане на критерий, който да даде възможност в тези избори да гласуват тези, които са свързани с конкретната територия, с конкретната община или с конкретното населено място.
Възможни са различни решения. Ние предлагаме един вариант, в който избирателните списъци да се изготвят към дата десет месеца преди изборния ден и да се вземат постоянният или настоящият адрес на българския гражданин. Ще обсъдим и другите предложения – ДСБ предлага “постоянен адрес”, ОДС предлага “настоящ адрес”. Ние от Коалиция за България подкрепихме техните предложения в Комисията по правни въпроси.
Това, с което не сме съгласни, и което аз считам, че е недопустимо, е при местните избори да се въвежда един допълнителен критерий за свързаност, тоест за наличие на постоянен или настоящ адрес по отношение на страната, по отношение на Република България. Аз например гласувах против законопроекта на Лъчезар Иванов, именно по тази причина. Защото той дава право за участие в тези избори – активно избирателно право, на всички български граждани, които имат постоянен или настоящ адрес на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. С какво едно лице, един български гражданин, който живее в Румъния, е свързан с интересите, да кажем, на община Пловдив? Според мен тук не трябва да се прилага двоен критерий, като се дава възможност на тези, които живеят в Кюстендил, да гласуват в Несебър, а на тези, които живеят в Истанбул, да не гласуват в Несебър. Нито едните, нито другите не трябва да гласуват в Несебър. Там трябва да гласуват само тези, които са свързани с това населено място.
Поради несъвършенствата на нашата система за гражданска регистрация е трудно това да бъде направено абсолютно, но ние тук, в тази зала, би следвало да намерим подходящия критерий, който да не поставя в дискриминация едни спрямо други български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Каракачанов, имате право на дуплика.
КРАСИМИР КАРАЧАКАНОВ (БНС): Ни най-малко нашата идея е да въвеждаме някакви дискриминационни принципи. Просто трябва да спрем с този изборен туризъм. Когато направихме ограничението за имащите право на глас и за кандидатите, тук всъщност е моментът, по който трябва да се разсъждава между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Взимам думата, за да дам допълнително аргументи във връзка с предложените многобройни избирателни закони, защото избирателните закони са за регулиране на политическата система. Те не са за местното управление, както някой тук каза. Има връзка, разбира се, защото това са закони за местните избори. Но добре е тази връзка в момента да не се вади на преден план, а да се види състоянието на политическата система и в избирателните закони за местните избори да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправена политическата система на страната. Това е нормалният начин, по който реагира едно отговорно Народно събрание.
Обстоятелството, че има много избирателни закони, сочи, че мнозинството не е свършило своята работа. Работата на мнозинството е да изготви своя концепция за отговор на предизвикателствата, пред които е изправена политическата система към днешна дата и да направи консултации с всички останали парламентарни групи, така че да се получи максимално съгласие този отговор да бъде колкото се може по-силен. Защото политическата система на страната е в задълбочаваща се криза. Аз не знам дали някой ще започне да отрича тази теза, но тази констатация според мен е видима - задълбочаваща се криза, която започна още 2001 г., когато самата политическа система самоатакува себе си под формата на различни тези. Няма да се връщам към тях, защото това е минало. Днес обаче последиците от тази криза са мафиотизация, неудържима мафиотизация, която постепенно обхваща самите институции, преминала е през институциите и достига и обхваща политическата система на страната. Има такава мафиотизация.
Законът за местните избори трябва да даде отговор на кризата на политическата система. Няма да даде такъв отговор. Защо няма да даде? Защото мнозинството не си свърши работата, защото не излязоха с обща теза за този отговор, не направи консултациите, не увлече след себе си всички останали. Защото, както тук някои прозорливо казаха, ние всички очевидно имаме виждане, че на това нещо трябва да се даде отговор. Само че по разхвърляните изказвания, по разнообразните повдигнати въпроси, по начините, по които се поставят акцентите, по опита да се прехвърли върху хората това, което всъщност е задължение на политическата система се вижда, че дебатът е повърхностен, слаб, фрагментарен. Всеки е дал някакви свои отговори, не е влязъл дори в дискусия да чуе предварително аргументите на другите, така че общ отговор очевидно няма да има.
Ще има ли поне отговор на кризата към днешна дата? Ще има ли опит да се възпре тази криза? Ще има ли някакво усилие в тази посока? На това трябва да отговори днешният дебат. Защото време за силен, решителен отговор, който да принуди политическата система да се реформира, да се промени с оглед на предстоящите избори, няма да се случи. Не сме готови. Нивото на дебата е ниско. Той е епизодичен, фрагментарен. Тук се говори по малозначими въпроси.
Има и нещо друго – една значителна част от политическата система не само че не вижда лошо в мафиотизацията, а я насърчава, опитва се някак си да се долепи до нея и чрез нея да постигне някакви политически успехи. И това го има. Нека да не ми се сърди никой тук, но президентът на страната даде пример за такова поведение. Бившият шеф на неговата охрана е бивш шеф на охраната на Маргините, които в момента съди Софийският градски съд. И вие не желаете да се създаде комисия, на която тези неща да станат ясни. Правите този човек генерал. Тоест, има опити да се сближават определени политически среди с мафиотизираните структури с организираната престъпност.
Не бива организираната престъпност да отива във властта. Не бива! Не е редно! Всички тук, които са професионални политици, които все пак влагат душа в присъствието, което имат, ще отговорят, че не бива. Не бива и обикновените бизнесмени да стават политически отговорни лица в местната власт. Защото не са политически отговорни в дълъг промеждутък от време. Защото ще влезе, ще си свърши някаква работа и ще излезе от общината, след като е решил своите собствени икономически задачи. Няма такава отговорност. Не носят тази отговорност. Затова в цивилизованите държави трябва да има политическа класа, която да носи тази отговорност, трайно да върви с нея тази отговорност. С тези хора никаква отговорност не върви. Затова не бива да бъдат те. Затова не бива нито организираната престъпност, нито мафиотски структури, нито дори обикновеният бизнес не трябва да поема съдбата на населените места в собствените си ръце.
Защо още не може да има отговор? Защото Българската социалистическа партия по начина, по който видях, че отговаря на основното предизвикателство през изказването на господин Миков, дава напълно погрешен отговор. Той казва: ние ще подкрепим всички промени, които са за повече демокрация. Е, как за повече демокрация в момента, в който е заплашена политическата система на страната? Трябва да се подкрепят всички промени, които са за повече република, които са за повече държава, които са за по-строг ред. Не повече демокрация, защото демокрация има когато има силна държава, когато има силна република. Ние защитаваме ли тази републики или през лозунга за по-голяма демокрация, за повече демокрация ще отворим шлюзовете, за да разсипем напълно политическата система на страната? Това са изключително важни неща. Това е много сериозен дебат, в който ние трябва да влезем с цялата си решителност.
Разбира се, че трябва да има демокрация. Сега тук някой ще реагира повърхностно на това, което казвам. Ние сме за демокрация. Но не за демокрация, която ще отвори вратите през предлаганите промени например в Закона на Българската социалистическа партия, които буквално с покупката на 100, или 200, или 500 гласа ще се окажат представителите на организираната престъпност вътре в общинските съвети. Това не е демокрация. Тези възможности трябва да бъдат затворени, за да бъде защитена държавата, да бъде защитена местната власт, да бъде направена отговорна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтича времето, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Съжалявам, че не мога да развия цялата си теза, но аз искам да кажа, че във всички случаи ще предложим текстове, които да премахнат възможностите през преференциалното гласуване това нещо да става. Ще бъдем категорично против това да се отделят места за независимите кандидати и след това да се формира квотата на политическото представителство на политическите партии, което си е чисто стесняване на терена на политическите партии, за да могат да влязат мутрите в местната власт. Надявам се, че трезвият поглед ще надделее между първо и второ четене. Ние ща дадем своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, времето изтече.
ИВАН КОСТОВ: Що се отнася до дебата за това дали да се гласува задължително, не чух сериозни аргументи, които да ме убедят, че трябва да се гласува задължително. Няма такива сериозни аргументи нито към днешна дата, нито в бъдеща перспектива. Изобщо това не е проблемът, който аз повдигам сега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика към господин Костов?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Костов! Аз също съжалявам, че не можахме да направим наистина пълноценната дискусия в тази плоскост, на която поставяте въпросите. Вие противопоставяте демокрацията на силната държава. В историята е имало много силни държави, особено от 30-те години в Европа и на Изток, където не е имало демокрация. Повече демокрация, повече правова държава – това е силната държава в края на ХХ и началото на ХХІ век. Силната държава в средата и в първата половина на ХХ век е с по-малко демокрация. Така че това е противопоставяне между повече демокрация и правова държава и закони и повече права за гражданите, защото може да има силна държава – историята познава много силни държави, които не са били демократични държави. По никакъв начин не мога да приема, че България в ХХІ век ще постави силната държава пред демокрацията. България трябва да може да намери формулата, при която да има повече права за гражданите, повече правова държава – това е заложено в Конституцията, която вие възприемате, само когато ви ползва, а не като реализация права на гражданите и по-силна република, разбира се.
Пак казвам, задължителното гласуване не е републикански прийом от развитите републики. Цензовете в Римската република са били, за да направят силна Римската република, но само за римските граждани – не за гражданите на цял Рим.
Другият основен въпрос, който не можахме да дискутираме пълноценно: мутрите, бизнесът как навлизат? Бизнесът може да навлиза по различни начини. Той може да навлиза и обикновено навлиза след изборите. Ние сега решаваме други проблеми на държавата, включително наследени от най-най-новата ни история. Опитваме се да решаваме наследени проблеми с Изборен закон, с който да ограничаваме права на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика има ли към господин Костов? Няма.
Господин Костов, заповядайте за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Миков! Повдигнатите от мен въпроси не могат да бъдат решени в една реплика. Ако се опитваме по този начин да дебатираме върху това повече република или повече демокрация, ще елементаризираме, ще опростачим нещата като безброй много неща в тази страна. Хайде да не го правим. Нека да бъдем отговорни, нека да се съсредоточим между първо и второ четене и да кажем ясно: няма демокрация за мутрите в България, няма демокрация за организираната престъпност! Трябва да ги спрем! Трябва да ги спрем да не влязат в местната власт. Ако трябва да предприемем специални мерки, трябва да ги предприемем, за да ги спрем сега! Това трябва да направим – другото са приказки.
Кога ще влезе бизнесът? Бизнесът, разбира се, че ще влиза и, разбира се, ще влияе. Но бизнесът трябва да знае, че за политическата отговорност трябва да търси политическата система, трябва да се опира на политическата система и да не се посяга пряко към властта! В момента в страната слабостта на политическата система се изразява в това всеобщо разкапване на политическите структури! Вие ще го преживеете тази есен! Нека да не съм чак такъв лош пророк, но аз виждам как отивате точно към такова нещо като политическа партия, ако не си дадете сметка какво говоря в момента.
Не да ми опонирате по този елементарен начин, а трябва много сериозно да се вдигнат тези шлюзове, тези прегради трябва да се поставят, защото въпросът е за републиката.
И не ми говорете какво е в модерна Европа! България не е модерна европейска страна – пише го в доклада на Европейската комисия, който онзи ден прочетохме. Много сме далеч от това, което вие се опитвате да напишете на афиш! Ние сме мафиотизирана държава!
Аз ви казах: бившият шеф на охраната на президента е бивш шеф на охраната на Маргините, инструктор на охраната на Маргините! И е назначен за бригаден генерал от вашето правителство! Дайте да разкрием тези неща, да видите за какво става въпрос и тогава да си говорим за връзки с организирана престъпност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроектите? Няма. Обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Ще подложа на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване. Преди това, моля ви, режим на регистрация, за да проведем гласуването. Прекратете регистрацията.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Иван Костов и група народни представители.
Гласували 192 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 30.
Законопроектът с вносител Иван Костов и група народни представители е приет на първо гласуване.
Вторият законопроект е с вносител Владимир Кузов.
Моля да гласуваме този законопроект.
Гласували 188 народни представители: за 56, против 28, въздържали се 104.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Господин Кузов – предложение за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Обръщам се към въздържалите се при гласуването: уважаеми колеги, не може да има членове на избирателни комисии, които не могат да четат, да пишат, най-малкото защото няма как да попълнят документите и легитимността на изборите може да бъде оспорена. Затова нека да има някакъв праг и по този начин да бъдат назначавани. Обръщам се точно към тези, които се въздържат, за да може да се получи легитимност на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Още веднъж гласуваме законопроекта с вносител народният представител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 69, против 79, въздържали се 49.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител госпожа Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 90, против 37, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да проведем прегласуване на предложения от нас законопроект още повече, че почти всички тези предложени текстове в останалите законопроекти ги има и в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме законопроекта с вносител госпожа Михайлова и група народни представители.
Гласували 196 народни представители: за 88, против 40, въздържали се 68.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител народния представител Иван Сотиров.
Гласували 192 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител господин Каракачанов и група народни представители.
Гласували 196 народни представители: за 82, против 71, въздържали се 43.
Законопроектът не се приема.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Предлагам прегласуване, защото може би не е станало ясно, че който гласува “против”, всъщност гласува за това да продължат безобразията в държавата, купуването на гласове и етническия вот. Ако сте за това, кажете го ясно и директно в дебата, а недейте да се прикривате зад “въздържали се” и “негласували”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж подлагам на гласуване законопроекта с вносител господин Каракачанов и група народни представители.
Гласували 197 народни представители: за 84, против 83, въздържали се 30.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Мая Манолова и група народни представители.
Гласували 188 народни представители: за 135, против 42, въздържали се 11.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител народният представител Николай Камов.
Гласували 184 народни представители: за 59, против 26, въздържали се 99.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител госпожа Петя Гегова и група народни представители.
Гласували 200 народни представители: за 87, против 36, въздържали се 77.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Има предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз ви призовавам още веднъж да преосмислите позицията си. Става дума за това да извадим избирателния процес от сферата на търговското право в сферата на публичното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме законопроекта с вносител госпожа Петя Гегова и група народни представители. (Шум и реплики в залата.)
Моля всеки да гласува със собствената си карта!
Гласували 202 народни представители: за 88, против 52, въздържали се 62.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
За обяснение на отрицателен вот, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата за обяснение на отрицателен вот, защото аз съм крайно разтревожен от тенденцията, която се наблюдава в българската политическа класа, която има своето отражение и в Народното събрание. Крайно съм разтревожен от тенденцията за това все повече и повече български политически партии и техни представители да се поддават на изкушението и да пренебрегват основни принципи на демокрацията и правовата държава в името на решаване на конюнктурни, частни партийни и така нататък въпроси. Толкова лековато ние да погазваме конституционния принцип за това, че избирателното право е право, а не задължение; че то е записано в чл. 42 сред основните права на българските граждани, а не сред основните задължения; толкова лековато ние да се опитваме да погазваме Конституцията – това означава, че ние сме загубили всякакъв усет за основните ценности на демокрацията.
Не може, уважаеми колеги, чрез подобни похвати, чрез подобни напъни в днешния ден, когато България вече е европейска държава, когато България е част от едно семейство, което споделя съвсем други принципи и ценности, да се опитваме да погазваме Конституцията.
Уважаеми колеги! Вярно е, че може би в обществото има проблеми. Ние знаем кой подклажда тяхното раздухване, кой ги раздухва. Някои от тях стоят в тази зала. Но не това е начинът те да се решат. Има други начини и те са: даване на ясни политически алтернативи, мотивация на българските граждани да гласуват, а не тяхното принуждаване под угрозата на санкции. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Остава да гласуваме и последния законопроект с вносител народният представител Лъчезар Иванов.
Моля да гласуваме този законопроект.
Гласували 194 народни представители: за 81, против 68, въздържали се 45.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас с молба да направим едно прегласуване, тъй като дотук това, което беше като гласуване, видяхме, че освен закона на госпожа Мая Манолова, всички останали закони, които вие не пожелахте, не минаха.
Принципът във всички законопроекти, които тук разглеждахме в рамките на вчерашния и днешния работен ден, имаха една разлика, която се определяше в това - има ли задължителен вот или няма задължителен вот. Една отличителна разлика, която примерно в моя законопроект я няма.
Нещо, което е изключително важно - от дебатите, които проведохме, всички тук се обединихме около уседналостта. Поне на законопроектите, които бяха внесени.
Затова апелирам към вас: няма толкова голяма принципна разлика в законопроектите, освен тази, която изтъкнах. Моля да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Още веднъж подлагам на гласуване законопроекта с вносител народният представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 88, против 95, въздържали се 12.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Господин Стоилов, заповядайте за уточнение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, тъй като времето е малко, използвам да уведомя членовете на Комисията по правни въпроси, че във вторник от 13,30 ч. ще има заседание, на което да подготвим обобщен законопроект, който да бъде представен във възможно най-скоро време на народните представители за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, продължаваме с промени в Закона за местното самоуправление. Много важен закон, свързан е с изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля народните представители да заемат местата си. Тишина в залата! Работата продължава.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Ще ви представя доклад на комисията относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 21, ал. 1, т. 12 накрая се добавя „които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 1? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2:
„§ 2. В чл. 41 ал. 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 3 има предложение от народния представител Иван Гороломов.
Предложението бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 3? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Параграф 4 е последният параграф. По него има предложение от народния представител Иван Гороломов: § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Залата остана празна – ще обсъждаме много важен законопроект. Явно предизборната кампания вече започна.
Ще ви представя доклада на комисията относно общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 15 март 2007 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесени от Захари Георгиев и група народни представители; от Министерския съвет; от народните представители Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) В общините и в районите на Столичната община и на градовете с районно деление се назначават главни архитекти по трудово или по служебно правоотношение въз основа на конкурс. За главни архитекти се назначават лица с придобита пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й.
(3) Главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове, съобразно правомощията, предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и контролира дейността на главните архитекти на райони.”
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) В структурата на общинската администрация и на администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 1 – редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 9 се изменя така:
”Чл. 9. (1) В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
(2) Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, при условията и по реда на този закон.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти – обекти на културно-историческото наследство, се извършва след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”





По § 3 комисията подкрепя текста на вносителите.
По § 4 комисията също подкрепя текста на вносителите.
По § 5 – комисията също подкрепя текста на вносителите.
По § 6 – също има подкрепа от комисията.
По § 7 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6:
а) в изречение първо думите “жилищни комплекси” се заменят с “квартали с комплексно застрояване”, думите “жилищни блокове” се заменят със “сгради”, а думите “без да се спазват изискванията за разстояние на сградите до страничната граница и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот” се заличават;
б) създава се изречение трето: “Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.”
2. Алинея 7 се изменя така:
“(7) При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в това число поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на този параграф:
“§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се добавя “на двете странични регулационни линии.”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато урегулираният поземлен имот има лице към две улици, едната от които е задъдена.”
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителите.
По § 10 комисията също подкрепя текста на вносителите.
По § 11 комисията подкрепя текста на вносителите.
По § 12 комисията също подкрепя текста на вносителите.
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителите.
Комисията предлага да се създаде нов § 13а, който става § 14:
“§ 14. В чл. 55 думите “детски и спортни площадки” се заменят с “открити обекти за спортни дейности и площадки за игра”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14а, който става § 15:
“§ 15. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “преместваеми” се добавя “увеселителни обекти и преместваеми”.
2. В ал. 4 накрая се добавя “при условията и по реда на чл. 125, ал. 5”.
3. Създава се ал. 6:
“(6) Условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на параграфа, който става § 16:
“§ 16. В чл. 57, ал. 5 думите “от световно или национално значение” се заменят с “в техните граници и охранителни зони”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 16а, който става § 17:
“§ 17. В чл. 57а, ал. 7 думите “реда на § 2 от Допълнителните разпоредби” се заменят с “ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2”.”
По § 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 15, който става § 18:
“§ 18. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “извънселищни паркове и лесопаркове” се заличават.
2. В ал. 3 след думата “дендрариуми” се добавя “зоопаркове”.”
По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на този параграф, който става § 19:
“§ 19. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “общи” се добавя “и подробни”, а думите “населените места и общините” се заменят с “урбанизираните територии”.
2. В ал. 6 думите “застрояване по ал. 7, т. 3” се заменят с “изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3-6”.
3. В ал. 7:
а) след думите “публична собственост” се добавя “и в поземлените имоти – частна собственост”;
б) в т. 1 след думата “мрежи” се добавя “и съоръжения”;
в) точка 3 се изменя така:
“3. открити обекти за спортни или културни дейности;”;
г) създават се точки 4-7:
 “4.  площадки за игра;
5. преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота;
6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57;
7. мемориални места и обекти.”
4. Алинея 8 се изменя така:
“(8) За мемориалните места и обекти със статут на единични или групови недвижими паметници на културата и за строежите в техните граници и охранителни зони се прилагат изискванията на Закона за паметниците на културата и музеите.”
5. Създават се ал. 10 и 11:
“(10) Общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.
 (11) Условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията предлага да се създаде нов § 19а, който става § 20:
“§ 20. Създава се чл. 62а:
“Чл. 62а. (1) Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.
(2) Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2 се разрешава след обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 121, ал. 1 от:
1. Министерския съвет по предложение на областния управител – за държавните имоти;
2. общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците – в останалите случаи.
(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при промяната на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители. В тези случаи промяната на предназначението се извършва по реда на Глава седма, Раздел ІV.
(5) Освен в случаите по ал. 2 предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, може да се променя с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз и в комисията изразих своето възражение срещу възможността когато не са реализирани озеленени площи, да се дава възможност да бъдат използвани за други цели освен за детски и спортни съоръжения или съоръжения, които запазват характера на зелената площ. Ако бъде разрешено площи, предвидени за озеленяване, до реализиране на мероприятието да бъдат използвани за пазари или за други търговски цели, това означава, че няма да има никаква мотивация, напротив, ще има обратен натиск спрямо местните власти, за да не бъде реализирано мероприятието. Мисля, че всички разбирате за какво става въпрос. В много случаи, когато общината получава приходи от търговска дейност от една площ, предвидена за озеленяване, тя предпочита да използва тази площ като приходоизточник и не е стимулирана да ускори срока за реализиране на мероприятието по озеленяване. Отделно че това създава предпоставки и за сериозен корупционен натиск от хората, които развиват търговска дейност на територията на площи, предвидени за озеленяване, спрямо местните органи, за да не бъде задействана процедура по реализирането на озеленяването в тези площи.
Затова призовавам редакцията да бъде в тази посока - да остане само когато е за спортни и детски съоръжения, да не бъде допускано върху площи, предвидени за озеленяване, да се развива неспецифична дейност или такава, която би създала икономически интерес и натиск, за да не бъде реализирано мероприятието по озеленяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Ще подложа на отделно гласуване това Ваше редакционно предложение по § 16.
Господин Осман, моля да докладвате § 17.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 17, който става § 21:
“§ 21. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Вековни или забележителни дървета се обявяват за защитени и се вписват в регистъра по чл. 113, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Обявените за защитени дървета се вписват и в регистъра по ал. 1.
(4) Проектите за подробни устройствени планове задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) В петгодишен срок от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяване и компенсаторно залесяване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 18, който става § 22, и предлага следната редакция:
“§ 22. В чл. 80, ал. 6, навсякъде думите “за улици” се заличават, а накрая се добавя “или предназначени за застрояване със социални жилища”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 19, който става § 23:
“§ 23. В чл. 81, ал. 2, накрая се добавя “или предназначени за застрояване със социални жилища”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 23а, който става § 24:
“§ 24. В чл. 107, т. 5, думите “с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите, министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 20, който става § 25.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага § 21 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 25а, който става § 26:
“§ 26. В чл. 119, ал. 3, думите “който представя писмено становище в едномесечен срок от датата на получаването му” се заменят с “при условията и по реда на чл. 125, ал. 5”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 26а, който става § 27:
“§ 27. В чл. 121, ал. 2, изречение четвърто се заличава.”
Комисията предлага да се създаде нов § 27а, който става § 28:
“§ 28. В чл. 127 ал. 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да направя едно редакционно допълнение в духа на всички предложения, които са направени. Просто това трябва да бъде уточнено и ще помоля да бъде поставено на гласуване. Предложението ми е да се създаде нов § 27а, който да гласи следното:
“§ 27а. В чл. 125, ал. 5, изречение първо накрая се добавят думите “а в случаите, когато се засягат единични или групови паметници на културата от световно или национално значение, техните граници или охранителни зони в двумесечен срок”.”
Идеята е за паметниците, които са със световно и национално значение, срокът се увеличава на два месеца. Такива дебати имаше и в комисията, просто е пропуснато в доклада. Затова го формулирах като редакционно допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате предвид в самия нов § 27а, който се създава по предложение на комисията, да се добави този текст?
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Не, по-скоро да бъде отделен параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да помислим чисто технически как ще постъпим, защото сме на второ четене, а Вие предлагате създаването на нов параграф.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Проблемът е, че това го коментирахме в комисията, но е пропуснато в доклада. А няма параграф, който третира чл. 125, затова предлагаме създаването на нов параграф.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По този въпрос, госпожо председател, за да остане в стенограмата и да се има предвид, когато се гласува следващата седмица, искам да кажа, че наистина този текст беше дебатиран в комисията, но е пропуснат в доклада. Предложението за редакционна поправка, което беше направено от страна на господин Борислав Владимиров, е основателно. Ние сме го обсъдили заедно с колегите вчера в комисията.
Следващият параграф е § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 22, който става § 29:
“§ 29. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 8 се отменя.
2. Създава се ал. 13:
“(13) Когато заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 са само лицата, по чиято инициатива се създава или изменя подробен устройствен план, проектът на плана или на изменението му се одобряват от компетентния орган, без да се обявяват по реда на ал. 2 и ал. 3.”
Комисията предлага да се създаде нов § 29а, който става § 30:
“§ 30. В чл. 130 думите “Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 23, който става § 31:
“§ 31. В чл. 134 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, точки 6, 7 и 8 се отменят.
2. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
“1. в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване;”
б) т. 8 се отменя.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел:
1. узаконяване на незаконно изградени строежи;
2. промяна на предназначението на терени, определени с подробните устройствени планове за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2, т. 1, и по чл. 62а, ал. 2-5.”

Комисията предлага да се създаде нов § 31а, който става § 32:
“§ 32. В чл. 135 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1, 2, 3 и 4 се изменят така:
“(1) Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124, ал. 4 – съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му.
(3) Компетентният орган по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с мотивирано предписание или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
(4) Заповедите по ал. 3 се издават въз основа на становище на:
1. главния архитект на общината – когато актът се издава от кмета на общината;
2. кмета на общината – когато актът се издава от областния управител;
3. кмета на общината и на областния управител – когато актът се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
2. В ал. 2 думите “ал. 3 и 4” се изменят с “ал. 1”.
3. В ал. 6 думите “ал. 3, 4 и 5” се заменят с “ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по така представените текстове? Няма.
Господин Осман, да продължим с § 24.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 24, който става § 33:
“§ 33. В чл. 140, ал. 3 след числото “51” се добавя “58”, а думите “от световно или национално значение” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 25, който става § 34:
“§ 34. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
“(7) Идейният инвестиционен проект за недвижими паметници на културата и за строежи в техните граници и охранителните им зони, се съгласува с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”
2. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 26, който става § 35:
“§ 35. В чл. 143, ал. 1 се създава т. 5:
“5. съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими паметници на културата и за строежи в техните граници и охранителните им зони.”
Комисията предлага да се създаде нов § 35а, който става § 36:
“§ 36. В чл. 144, ал. 1, т. 2 след числото “51” се добавя “58”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 36, който става § 37:
“§ 37. В чл. 146, изречение второ, думите “Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 27, който става § 38:
“§ 38. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 11 се отменя.
2. В ал. 2 числото “11” се заличава.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за недвижими паметници на културата и за обекти в техните граници и охранителни зони.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 28, който става § 39:
“§ 39. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) създава се ново изречение четвърто: “Разрешението за строеж на обекти в защитени територии на културно-историческото наследство се издава след съгласуване с Националния институт на паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”;
б) досегашното изречение четвърто става изречение пето.
2. Създава се ал. 12:
“(12) Общинските органи по озеленяване изготвят констативни актове за дървесната растителност преди започване и след завършване на строителството. Разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10.”
Комисията предлага да се създаде нов § 39а, който става § 40:
“§ 40. В чл. 149, ал. 1 думите “Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Господин Осман, имате ли нужда от помощ, някой да Ви смени?
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 29, който става § 41:
“§ 41. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 8 се отменя.
Създава се ал. 2:
“(2) В обекти, паметници на културата, дейностите по ал. 1 се извършват след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде нов § 41а, който става § 42:
“§ 42. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на централните изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране.”
2. Създава се ал. 6:
“(6) Министерският съвет и общинските съвети ежегодно приемат програмите по ал. 2 и осъществяват контрол по изпълнението им.”
Комисията предлага да се създаде нов § 42а, който става § 43:
“§ 43. В чл. 178, ал. 3, т. 1 – след думите “Вертикална планировка” се добавя “и не е реализирано озеленяване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите, който е отразен в новата редакция на чл. 195 и 196, поради което предлага следната редакция на § 30, който става § 44:
“§ 44. Член 179 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 44а, който става § 45:
“§ 45. Член 179а се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 31, който става § 46:
“§ 46. Създават се нови чл. 187, 188 и 189:
“Чл. 177. (1) С подробни устройствени планове в части от урегулирани поземлени имоти – в партерното ниво на сгради в режим на средно или високо свързано застрояване, разположени по външните регулационни линии, могат да се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица, като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата.
(2) Обектите по ал. 1 не могат да надвишават 30 на сто от застроената площ на сградите.
(3) Собствениците на урегулирани поземлени имоти и сгради не могат да препятстват или да ограничават масовия пешеходен достъп до обектите по ал. 1.
(4) Обекти по ал. 1 могат да се предвиждат и чрез изменение на действащите подробни устройствени планове по реда на чл. 135, ал. 5.
(5) Собствениците на урегулирани поземлени имоти и сгради по ал. 1 се обезщетяват еднократно от общината по реда на чл. 210.
Чл. 188. (1) С подробни устройствени планове може да се предвижда застрояване под и над улици и други открити пространства.
(2) Собствениците на строежите под или над улиците и други открити пространства са длъжни да осигуряват възможност за безпрепятствена експлоатация и поддръжка на обектите по ал. 1 и на съпътстващата ги инженерна инфраструктура. Строежите не могат да влошават условията за ползване или застрояване на обектите по ал. 1.
(3) Строежите под улица и други открити пространства се свързват с един или повече от граничещите с улицата квартали чрез подходи в урегулирани поземлени имоти, сгради или в прилежащата тротоарна площ, които са част от плана за улична регулация. Строежите се нанасят в кадастъра с идентификатор и се вписват в имотния регистър в самостоятелна имотна партида.
(4) Строежите над улица и други открити пространства могат да се свързват със срещуположни нежилищни сгради.
(5) Строежите под и над улици или други открити пространства, собственост на общините или държавата, се извършват въз основа на учредено право на строеж по реда на Закона за общинската собственост или на Закона за държавната собственост.
Чл. 189. (1) Със специализирани подробни устройствени планове може да се предвижда подземно строителство на транспортна техническа инфраструктура и съпътстващите я елементи, публична собственост на държавата или на общините, които не са свързани с намиращите се на повърхността поземлени имоти и полуподземни и надземни строежи.
(2) Заинтересовани лица по тези планове са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху поземлени имоти и полуподземни и надземни строежи, разположени непосредствено над подземните строежи по ал. 1.
(3) Подземните строежи по ал. 1 не могат да влошават условията за ползване или застрояване на поземлените имоти на повърхността.
(4) Собствениците и носителите на ограничени вещни права върху поземлени имоти и полуподземни и надземни строежи, разположени непосредствено над подземните строежи по ал. 1, се обезщетяват еднократно от собственика на подземния строеж преди започване на строителството по реда на чл. 210.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 32, който става § 47:
“§ 47.Член 195 се изменя така:
“Чл. 195. (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти – паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяна или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравяват.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 33, който става § 48:
“§ 48. Член 196 се изменя така:
“Чл. 196. (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6, се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти – паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.”
Комисията предлага да се създаде нов § 48а, който става § 49:
“§ 49. В чл. 197, ал. 1 думите “предварително писмено разрешение от Министерството на културата” се заменят със “съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 49а, който става § 50:
„§ 50. В чл. 201, ал. 3 думите „Министерството на културата” се заменят с „Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 34, който става § 51:
„§ 51. В чл. 208, изречение първо, накрая се добавя „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в сила на плановете”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 51а, който става §52:
„§ 52.  В чл. 210 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 и ал. 5 думите „чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В ал. 6 думите „букви „в” и „и” се заменят с „букви „в” и „к”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 52а, който става § 53:
„§ 53. В чл. 211 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В ал. 2 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 53а, който става § 54:
„§ 54. В чл. 215 ал. 1 се изменя така:
„(1) Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд.”
Комисията предлага да се създаде нов § 54а, който става § 55:
„§ 55. В чл. 217, ал. 1, т. 9 думите „чл. 179, чл. 179а, ал. 4 и чл. 195” се заменят с „чл. 195 и чл. 196”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 55а, който става § 56:
„§ 56. В чл. 219 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „чл. 126б-126д включително от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Дял трети от Административнопроцесуалния кодекс”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 56а, който става § 57:
„§ 57. В чл. 222, ал. 1 т. 9 се изменя така:
„9. предлага отнемането на лицензи на консултанти за извършване оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или за упражняване на строителен надзор;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 35, който става § 58:
„§ 58. В чл. 224, ал. 1 се създава т. 6:
„6. без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими паметници на културата и за строежи в техните граници и охранителните им зони.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 36, който става § 59:
„§ 59. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 5:
„5. без съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими паметници на културата и за строежи в техните граници и охранителните им зони.”
2. В ал. 5 думите „чл. 237, буква „и” се заменя с „чл. 237, буква „к”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 37, който става § 60:
„§ 60. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) числото „500” се заменя с „1000”;
б) създава се т. 7:
„7. не е изпълнило задълженията по чл. 63, ал. 1.”
2. В ал. 2 числата „100” и „1000” се заменят съответно с „1000” и „10 000”.
3. В ал. 3 и 4 числата „300” и „1500” се заменят съответно с „3000” и „15 000”.
4. В ал. 5 числата „100” и „500” се заменят съответно с „1000” и „5000”.
5. Създава се ал. 6:
„(6) Наказва се с глоба от 300 до 1500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 38, който става § 61:
„§ 61. В чл. 237, ал. 2 се създава т. 4:
„4. на собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица – в размер от 1000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 39, който става § 62:
„§ 62. В чл. 239, ал. 1, т. 6 след думите „чл. 232, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 6” се добавя „и ал. 6”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 40, който става § 63:
„§ 63. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, ал. 3 и 4 думите „въз основа на решение на общинския съвет” се заличават.
2. Параграф 2 се отменя.
3. В § 4, ал. 1 и 2 думите „Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В § 5:
а) в т. 38 след думата „надстройки” се добавя „укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими паметници на културата”;
б) създават се т. 67, 68, 69, 70 и 71:
„67. „Социално жилище” е жилище, предназначено за лица с установени жилищни нужди, чието изграждане е финансирано или е осъществено с помощта на държавата или общината.
68. „Открити обекти” са:
а) за спортни дейности – терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други;
б) за културни дейности – терени (площадки) и оборудване на концертни естради, летни амфитеатри, изложбени площи, циркови представления и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др.
69. “мемориални места и обекти” са местата и обектите, свързани с исторически събития и/или личности, произведения на монументалните изкуства и/или на парковото и градинското изкуство.”
70. “площадка за игра” е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите.
71. “увеселителни обекти” са обществено достъпни открити или покрити площи за увеселителни дейности с подходящо за целта устройство и разположени увеселителни съоръжения, преобладаващата част от които се задвижват от външен източник на енергия – електричество, горива, соларни панели и други.”
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 41, който става § 64.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 42, който става § 65:
“§ 65. В Преходните разпоредби § 8 се изменя така:
“§ 8. (1) След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за вземане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
(2) Собствениците на поземлени имоти могат:
1. да приложат влезлите в сила неприложени дворищно-регулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма;
2. да поискат изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на този закон;
3. да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
(3) Договорите с държавата или с общината по ал. 2, т. 1 се сключват във формата, при условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5.
(4) Изменението на дворищно-регулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 или 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение 1 и 2 се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им.
(5) Строителството в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до реализиране на една от възможностите по ал. 2. Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава и когато в резултат на изменение на дворищно-регулационния план по ал. 2, т. 3 планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени правила и норми.
(6) Започнатите производства по прилагане на дворищно-регулационни планове се довършват по досегашния ред. За започнато производство се счита денят на подаване на искането за оценка в общинската администрация в срока по § 6, ал. 2 и 4.
(7) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост.”
Комисията предлага да се създаде нов § 57а, който става § 66:
“§ 66. В Преходните разпоредби §17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в изречение първо думите “по чл. 179 и” се заличават, а след думите “по чл. 195” се добавя “и чл. 196”.
б) в изречение второ след думите “по реда на” се добавя “чл. 195 и”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 43, който става § 67:
“§ 67. В Заключителните разпоредби § 24 се изменя така:
“§ 24. (1) За проекти, финансирани изцяло или частично от международни финансови институции и от фондове на Европейския съюз при сключване на договорите между участниците в инвестиционния процес могат да се прилагат договорните условия на Международната федерация на инжерените-консултанти (ФИДИК).
(2) В случаите по ал. 1 функциите, правата, задълженията и отговорностите на консултанта по този закон се осъществяват от инженера, определен по условията на финансиращата институция и се уреждат подробно в специалните условия на договора, сключен между него и възложителя.
(3) За осъществяване на дейността по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор инженерът по договора следва да бъде лицензиран при условията и по реда на чл. 167 или да възложи изпълнението на тези дейности на подизпълнител, лицензиран по този закон.
(4) Въвеждането в експлоатация на строежите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 44, който става § 68:
“§ 68. Общинските съвети приемат наредбите по чл. 62, ал. 10 и чл. 196, ал. 5 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията предлага да се създаде нов § 68а, който става § 69:
“§ 69. Сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на подробни устройствени планове, за изграждане на обекти публична държавна или публична общинска собственост текат от 31 март 2001 г.”
Комисията предлага да се създаде нов § 69а, който става § 70:
“§ 70. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема измененията в подзаконовите нормативни актове, свързани със статута на главния архитект, произтичащи от този закон, които се прилагат от деня на влизането му в сила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 45, който става § 71:
“§ 71. (1) Заварените обекти по § 24, ал. 1 от Заключителните разпоредби, чието строителство е започнало до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред, а по желание на възложителя – по реда на този закон.
(2) В срок до 31 декември 2008 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството организира официалния превод на български език на документите – издания на Международната федерация на инженерите консултанти (FIDIC): Договорни условия за строителство (CONS), Договорни условия за инженеринг, реализация и строителство “на ключ” (ЕРСТ), Кратка форма на договор, Бялата книга – Клиент консултант и Ръковосдтво за договорите на FIDIC.
(3) Документите по ал. 2 се публикуват на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 46, който става § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, аз също искам да благодаря. От 17 години това ми е най-трудната дискусия. Беше много сложно и много трудно, но все пак благодаря на цялото народно представителство, че се довериха изцяло на комисията за приемането на този закон. Очаквам същото и при гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли желаещи за изказвания по тези последни параграфи? Няма желаещи.
С това е изчерпана тази точка от дневния ред.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов