Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Народното събрание.
Предстои ни да извършим гласуванията по Законопроекта за съдебната власт на второ четене на текстовете, които вчера бяха докладвани в пленарната зала. Моля за вашето внимание. Със съдействието на господин Стоилов, на комисията да извършим възможно най-експедитивно необходимите гласувания.
Предлагам да гласуваме раздел по раздел текстовете по Глава пета. Ще съобщавам номерата на текстовете по вносител.
Последният текст от Глава четвърта е на чл. 92. Преминаваме на стр. 16 към Глава пета “Съдилища”, където първият текст по вносител е чл. 93.
Моля ви да обърнете внимание на следното във връзка с чл. 93. Комисията предлага членът да отпадне от този раздел, поради отразяването му в други текстове. Същевременно по него има предложение на народния представител Минчо Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Предлагам да гласуваме предложението на господин Спасов тук, ако желае, той може да го обоснове, независимо че самият текст ще бъде пренесен на друго място. Ако се приеме едно или друго изменение, то да се има предвид при окончателното формиране на текста.
Поддържате ли предложението си по чл. 93 по вносител, господин Спасов?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поддържате го.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Спасов, което не е подкрепено от комисията, по чл. 93 по вносител.
Гласували 161 народни представители: за 62, против 34, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Има второ предложение по чл. 95 на народния представител Мая Манолова, също неподкрепено от комисията. Госпожа Манолова го оттегля. Няма да го подлагам на гласуване.
Има три текста, които комисията предлага да отпаднат от този раздел, поради отразяването им в други раздели на законопроекта. Това са членове 93, 96 и 97.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на тези текстове поради отразяването им на друго систематично място.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Предложението за преразпределение на текстовете се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта, наименованието на Раздел І и членове 94 и 98. Моля, гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте по Раздел І предложенията на комисията за окончателна редакция или нови членове – чл. 61 нов, чл. 64 нов и чл. 95 в редакцията на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По Раздел ІІ от чл. 99 нататък има неподкрепено от комисията предложение на народния представител Тодор Батилов по чл. 101.
Моля, гласувайте предложението му по чл. 101, неподкрепено от комисията. Разбирам, че предложението се състои от два варианта. Ако стигнем до подкрепа, ще избираме между вариантите.
Гласували 134 народни представители: за 48, против 30, въздържали се 56.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ, чл. 102 и чл. 108 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте текстовете в окончателната редакция на комисията – чл. 99 до чл. 101 и чл. 103 до чл. 107.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Предложенията на комисията са приети.
Моля, по Раздел ІІІ да гласуваме отпадането на текстове, поради пренасочването им на друго систематично място.
Има предложение на комисията членове 112 и 113 да отпаднат от този раздел, поради отразяването им на друго място.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІІ и чл. 111 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.

Подлагам на гласуване текстовете по комисия от този раздел – чл. 109, чл. 110, чл. 114 и нов чл. 81.
Моля, гласувайте тези текстове в окончателната редакция на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на комисията са приети.
Един последен въпрос по този раздел – в чл. 80 в пленарната зала вносителят госпожа Караиванова предложи да отпаднат думите “за сведение”. Ако се приеме това предложение то ще се отнася и за другите текстове с аналогичен смисъл. Става дума за предоставянето на информация на министъра на правосъдието от съответни органи на съдебната власт. Госпожа Караиванова в пленарната зала предложи да отпадне изразът “за сведение”.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на израза “за сведение” в новия чл. 80 и в следващите текстове с аналогично съдържание.
Гласували 126 народни представители: за 114, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на новия чл. 80, предложен от комисията, с направената току-що поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Раздел ІV включва текстовете от чл. 115 нататък.
Първото предложение е за отпадане на чл. 115 тук, поради пренасянето му на друго систематично място.
Моля, гласувайте предложението за пренасочване на чл. 115.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Наименованието на Раздел ІV е по вносител.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІV по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Подлагам на гласуване текстовете в редакция на комисията – членове 116-118, чл. 121 и чл. 122.
Моля, гласувайте тези текстове по предложение на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложенията на комисията са приети.
Следват два текста, по които има направени предложения и моля за вашето внимание.
Първият текст е чл. 119 по вносител, по който има предложение от народния представител Елиана Масева, направено в пленарната зала. Предложението е разпоредбата на ал. 3 от чл. 114 да се възпроизведе като нова ал. 4, а сегашната ал. 4 да стане ал. 5. Така ли е, госпожо Масева?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е предложението на госпожа Масева. Господин Стоилов, имаше дискусия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение по чл. 119.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване чл. 119 в редакция на комисията с току-що направеното уточнение в текста.
Моля, гласувайте чл. 119 в окончателната редакция.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Член 119 е приет.
По чл. 120, уважаеми колеги, също беше направено предложение за отпадане на думите “за сведение” вече гласуваното решение на Народното събрание означава, че и в чл.120, ал. 1, т. 3 изразът “за сведение” отпада.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов, направено в пленарната зала по ал. 1, т. 5. Предложението е изразът “може да” да отпадне, което да важи и за чл. 128, ал. 1, т. 5.
Предложението е за отпадане на израза “може да” тук и в следващи текстове.
Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Още едно предложение на господин Стоилов по същия чл. 120 – в т. 9 на ал. 1 в текста след „чл. 81” да се добави изразът „и условията на чл. 274 и чл. 290”. Това са предложения в пленарната зала, по които нямаше възражения – по-скоро съгласие.
Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 120, който е предложен в редакция на комисията и в който бяха нанесени току-що гласуваните поправки – чл. 120 в окончателната му редакция.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 120 е приет със сериозна подкрепа.
Раздел V. Предложение, неподкрепено от комисията – на народния представител Стоян Проданов по чл. 127 по вносител. Текстът, който предлага господин Проданов, е отразен в доклада.
Оттегляте ли го, господин Проданов? Народният представител Стоян Проданов оттегля направеното от него предложение, то няма да бъде подлагано на гласуване.
Комисията предлага чл. 125 да отпадне от този раздел поради отразяването му на друго място.
Моля, гласувайте предложението за отразяване на друго място на чл. 125 и отпадането му от Раздел V на Глава пета, която е четвърта.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 2, въздържали се няма.
Предложението за преразпределение е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V по вносител.
Моля, гласувайте наименованието „Административен съд” по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Текстове, предложени в окончателна редакция на комисията – членове 123, 124, 126 и нов 94.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Два текста в този раздел, по които има допълнителни предложения. Единият е чл. 127, по който има предложение от народния представител Елиана Масева в пленарната зала: разпоредбата на ал. 3 на чл. 114 да се възпроизведе като нова ал. 3, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4.
Така ли е, госпожо Масева? Така е.
Това предложение сякаш също срещна подкрепа вчера в дискусията в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева по чл. 127, направено в пленарната зала и неоспорено.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Масева е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 127 с направената току-що поправка в окончателната редакция, предлагана от комисията.
Моля, гласувайте чл. 127 в окончателна редакция.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Две последни гласувания по този раздел. По чл. 128 има предложение на господин Стоилов, направено в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вече го приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е гласувано – в т. 5 от буква „б” на чл. 128, ал. 1 да отпадне изразът „може да”. Това беше гласувано в предходен текст.
Подлагам на гласуване текста на чл. 128 в редакция на комисията с направеното уточнение.
Гласували 123 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
Преди да преминем към следващия Раздел VІ, има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Иде лятната ваканция, а другата седмица ние трябва да осигурим законодателната база на два изключително важни процеса. Едното е съдебната реформа, включително с окончателното приемане на настоящия закон, който е обемен, тежък и продължителен. Другото са местните избори, по които, видно и от комисията вчера, дискусиите ще продължат и в пленарната зала. За това е необходимо време, уважаеми дами и господа.
Предлагам две извънредни заседания: в понеделник от 14,00 ч. с единствена точка – Законопроекта за съдебната власт, във вторник също от 14,00 ч. с две точки – Законопроекта за съдебната власт и Законопроекта за местните избори. В зависимост от това как се движи програмата на тези две извънредни заседания ще направим седмичната програма до края. Благодаря Ви, уважаеми господин председател. (Шум, реплика от народния представител Стела Банкова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Понятни са мотивите на процедурното предложение.
Заповядайте, госпожо Банкова – навярно обратно предложение.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, нямам нищо против да удължим и да работим извънредно. Но бъдете така добри това да го казвате най-късно в четвъртък, защото ние имаме програма в избирателните райони, имаме приемни дни. (Шум и реплики в залата.) Ако е наложително, нека целия ден във вторник да работим, но така както ни го сервирате сега – в петък за понеделник… Предлагам, ако вие прецените и ако колегите приемат, целия вторник да бъде ангажиран с пленарна дейност, но да остане понеделникът. Благодаря ви. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Миков. Чухте и друго мнение.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 104, против 10, въздържали се 12.
Предложението е прието. Така ще организираме и работата на Народното събрание през следващата седмица.
Уважаеми колеги, преминаваме към Раздел VІ. Той е „Военен съд”.
Първо се предлага отпадане на членове 129 и 134 поради систематичното им отразяване в други текстове.
Моля, гласувайте отпадането на двата текста от този раздел.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, гласувайте наименованието на Раздел VІ по вносител.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Моля, гласувайте текстовете, предложени от комисията: от чл. 130 до чл. 132, чл. 135 и нов чл. 100.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете на комисията са приети.
Следва текст, по който има предложение в пленарната зала на госпожа Масева по чл. 133. То е: „Разпоредбата на ал. 3 на чл. 114 да се възпроизведе като нова ал. 3, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4”.
Така ли е, госпожо Масева? (Реплика на народния представител Елиана Масева.)
Може би ще дадете пояснение. Заповядайте.
Госпожа Масева не желае да поясни предложението си. Аз чета това, което е фиксирано като предложение в пленарната зала по чл. 133. Отново го повтарям: „Разпоредбата на ал. 3 на чл. 114 да се възпроизведе като нова ал. 3 на чл. 133, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4.”. Това е предложението, което е фиксирано в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Предложението на госпожа Масева е прието.
Подлагам на гласуване чл. 133 в окончателната му редакция.
Моля, гласувайте чл. 133 с направената поправка.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Член 133 е приет, а с това и текстовете от Раздел VІ.
Следва Раздел VІІ „Апелативен съд”: предложение за отпадане на чл. 140 поради систематичното му отразяване в друг текст.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане от този раздел поради отразяването му на друго място.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Прието е предложението за преразпределение.
Сега ще гласуваме наименованието на Раздел VІІ по вносител и чл. 139 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложенията на вносителя са приети.
Сега ще гласуваме редакциите на комисията за чл. 136, нов чл. 102, чл. 141, нов чл. 107 и чл. 137 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Текстовете на комисията са приети.
Има два текста, по които има предложения в залата. Първият е по чл. 137 с предложение на господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да остане така. Няма нужда да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов оттегля предложението си по чл. 137. Току-що гласувахме този член в редакцията на комисията, така че тук не се налага ново гласуване.
По чл. 138 има предложение на госпожа Елиана Масева в пленарната зала. Тук сякаш се натъкваме на същото предложение, госпожо Масева – тоест тук да се възпроизведе същият текст.
Колеги, предлага се отново текстът на ал. 3 на чл. 114 да се възпроизведе и в този текст като нова ал. 3, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4. Това предложение го потвърждават и госпожа Масева, и господин Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване чл. 138 в редакцията на комисията с направеното уточнение.
Моля, гласувайте чл. 138 по комисия с добавката.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 138 е приет.
По Раздел VІІІ има няколко предложения, неподкрепени от комисията.
Господин Стоян Проданов има предложения в чл. 146 и чл. 150. Поддържате ли ги, господин Проданов?
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Проданов ги оттегля и няма да бъдат подлагани на гласуване.
Има две предложения на народния представител Любен Корнезов.
Първото предложение е по чл. 147. Комисията не е подкрепила предложението по буква “а”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов по чл. 147 в частта му, неподкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 14, против 7, въздържали се 101.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на господин Корнезов е по чл. 151. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов, неподкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 12, против 11, въздържали се 97.
Предложението не се приема.
Последното неприето предложение по този раздел е на народния представител Тодор Батилов по чл. 150. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Батилов.
Гласували 116 народни представители: за 22, против 15, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Предложение на комисията за отпадане поради отразяване в други текстове на членове 143, 145 и 150.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІІІ по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел VІІІ е прието.
По чл. 144 има предложение на народния представител Мая Манолова, направено в пленарната зала – в ал. 3 да се запише следната редакция:
“(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.”
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манолова.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
За да спестим гласувания, уважаеми колеги, ще подложа на гласуване предложенията и по чл. 147 и по чл. 151, след което ще ги гласуваме ан блок.
По чл. 147 има две предложения – на госпожа Манолова и на госпожа Масева.
Предложението на госпожа Манолова е в ал. 2 т. 1 да бъде в следната редакция.
“1. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Предложението на госпожа Масева е разпоредбата на ал. 3 на чл. 111 да се възпроизведе като нова ал. 3 в чл. 147, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Масева.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По чл. 151 има предложение на госпожа Манолова – да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
“5. може да председателства съдебни състави от всички отделения”.
Следващите точки се преноменират.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манолова.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете на чл. 144, 147 и 151 с направените в тях поправки.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и текстовете на Раздел VІІІ.
Преминаваме към Раздел ІХ – “Върховен административен съд”. Има няколко неподкрепени предложения.
Предложение на народния представител Любен Корнезов по чл. 156, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 9, против 14, въздържали се 95.
Предложението не се приема.


Уважаеми колеги, сигнализират, че не сме гласували текстовете по комисия в Раздел VІІІ. Така че преди да продължим с второто неприето предложение на господин Корнезов по следващия Раздел ІХ, следва да гласуваме текстовете, предложени от комисията по Раздел VІІІ, последните членове: 142, 146, 148, 149 и нов чл. 115.
Моля, гласувайте тези текстове по комисия от Раздел VІІІ.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Текстовете, предложени от комисията, са приети.
Продължаваме по Раздел ІХ с второто предложение на господин Корнезов по чл. 157, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 15, против 20, въздържали се 86.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Стоян Проданов, когото не виждам в момента, за да можем да уточним дали поддържа предложението си или не.
Подлагам на гласуване предложението за нови текстове по чл. 160 от народния представител Стоян Проданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 10, против 19, въздържали се 95.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Тодор Батилов по чл. 160, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 11, против 27, въздържали се 84.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Любен Корнезов по чл. 161, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 98.
Това предложение не се приема.
Ще подложа на гласуване предложенията на комисията за отпадане на текстове поради систематичното им отразяване в други текстове – чл. 153, 155 и 160.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 3.
Предложенията се приемат.
Подлагам на гласуване едновременно текстовете по вносител и по комисия. По вносител – наименованието на раздела, по комисия – членове 152, 156, 158, 159 и нов чл. 123.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 2, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова по чл. 154, направено в пленарната зала – ал. 2 на този текст да придобие следната редакция:
„(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебен състав от съответната колегия.”
Гласували 135 народни представители: за 130, против 5, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масева по чл. 157 – разпоредбата на ал. 3 на чл. 111 да се възпроизведе като нова ал. 3 на чл. 157, а сегашната ал. 3 да стане ал. 4.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова по чл. 161 – да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
„5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;”.
Следващите точки се преномерират.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението на госпожа Манолова е прието.
Последното гласуване по този раздел – ан блок, едновременно текстовете на чл. 154, 157 и 161 в окончателна редакция на комисията с направените поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме наименованието на Раздел Х с текстовете от чл. 124 до чл. 131 включително в редакция, предложена от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава шеста има предложения на народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Първо е предложението на господин Минчо Спасов по чл. 162, което не е подкрепено.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 15, против 29 въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Корнезов по чл. 163, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 12, против 11, въздържали се 96.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов и по чл. 165, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 17, против 7, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете по Глава шеста.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста, която става Глава пета „Съдебни заседания”, чл. 162 и чл. 164 на вносителя, подкрепени от комисията, и чл. 163 и чл. 165 в редакция, предложена от комисията.
Моля да гласуваме наименованието и текстовете от Глава шеста.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава седма има предложения на народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Първо е предложението на господин Бойко Великов и група народни представители по чл. 166, което не е подкрепено от комисията.
Моля да го гласуваме.
Гласували 113 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 89.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова по чл. 166, което не е подкрепено от комисията.
Оттгтегляте ли го, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Великов и група народни представители имат предложение по чл. 168, аналогично е, така че вече е гласувано.
По чл. 170 има предложение на господин Великов и група народни представители.
Имат ли логическа връзка, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Гласуваме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Великов и група народни представители по чл. 170, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 2, против 40, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Господин Великов и група народни представители имат предложение по чл. 172, което също не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 33, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има предложение по чл. 176 на господин Великов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да го гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 5, против 27, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Комисията предлага да отпаднат текстовете на чл. 167 и чл. 172, поради преместването им на друго систематично място.
Моля да гласуваме отпадането на тези текстове по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Текстовете отпадат.
В пленарната зала господин Атанас Атанасов направи предложение за отпадане на ал. 3 на чл. 166.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 29, против 52, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов е направил в залата и предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 171 в текста на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 65, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма, която става Глава шеста с наименование “Прокуратура”, чл. 175 и чл. 176 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте чл. 166 и чл. 171 в редакцията, предложена от комисията, чл. 137, чл. 138, чл. 168, новият чл. 140, чл. 169, чл. 170, чл. 173 и чл. 174 в редакцията на комисията по Глава седма.
Гласували 121 народни представители: за 105, против 16, въздържали се няма.
Текстовете са приети. (Народният представител Атанас Атанасов иска думата за отрицателен вот.)
Тъй като по принцип Вие сте се изказвали в залата и сте направили тези предложения, не можете да направите отрицателен вот по тях.
Има предложение на госпожа Манолова по чл. 177, което не е подкрепено. Оттегляте го, благодаря Ви, госпожо Манолова.
Моля, гласувайте наименованието на Глава осма, която става Глава седма “Следствени служби” и членове от 177 до 181 включително в редакция на комисията и новите текстове на чл. 153 и чл. 154, предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава девета има предложение, направено от господин Тодор Батилов по чл. 182, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 7, против 23, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текстовете от Глава девета - наименованието на Глава девета, която става Глава осма - “Клетва”, чл. 184 на вносителя, подкрепен от комисията и текстовете в редакция на комисията – членове 182, 183, 185 и 186.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По Глава десета има неприето от комисията предложение на господин Стоян Проданов по чл. 189.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 19, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Господин Бойко Великов има предложение по същия чл. 189, което не е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 18, против 22, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
По чл. 190 има предложение от народния представител Стоян Проданов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 30, против 12, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Господин Миков, заповядайте за прегласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, става въпрос за възрастта, която е предвидена за окръжни, апелативни, съответно касационни съдилища. Колегата Проданов е предложил завишаване на стажа за съответните инстанции. В момента за окръжен съд е необходим 5-годишен стаж, а той предлага 8-годишен стаж.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Няма да правите предложения по същество!
МИХАИЛ МИКОВ: За апелативен съд е 8 години, той предлага 10-годишен стаж.
Определено смятам, че един по-висок стаж със съдилищата е необходим с оглед осигуряване на една по-висока възраст и стаж за тези високи инстанции, като окръжен и апелативен съд. Това са мотивите, с които предлагам да се приеме предложението на господин Стоян Проданов. В цял свят съдийската длъжност е длъжност освен на знанието, енергията и динамиката, е длъжност и на мъдростта. Има държави, в които първо работят по 10-ина година като адвокати и след това стават съдии. Имам предвид страните от англо-саксонската система – Англия, Съединените щати. В този смисъл никой не е против младостта, но става въпрос за един баланс между нивото на инстанцията и необходимия минимален стаж да се заема длъжност в окръжен или съответно в апелативен съд.
Предлагам само т. 2 и т. 3 да се прегласуват – окръжен и апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението по т. 2 и т. 3 на господин Проданов по чл. 190.
Гласували 111 народни представители: за 82, против 12, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Господин Бойко Великов има предложение по чл. 190, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 13, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Господин Минчо Спасов има предложение за нови текстове по Глава десета, които не са подкрепени от комисията.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Спасов.
Госпожа Надя Антонова има предложение по чл. 191. Оттегля го.
Господин Бойко Великов има предложение по чл. 192, което не е подкрепено от комисията, но този проблем вече е решен.
Госпожа Надя Антонова има предложение по чл. 195, което оттегля.
Комисията има предложение за отпадане на текстове, поради преместването им на съответното систематично място.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, само да поясня преди гласуването. Тъй като тук е включен и чл. 169, по който вчера имаше дискусия и предложения, след като преценихме как е най-добре да бъде оформено съдържанието, предлагаме в нов чл. 169 да се възприеме предложението на вносителя по чл. 193, като обаче отпадне в края на текста изразът “който отговаря на изискванията…” и така нататък до края на изречението, тоест след “следовател” да се постави точка и това съдържание, което има чл. 193, да замести предложените ал. 1 и ал. 2 на чл. 169. Член 170 остава така, както е. Обръщам внимание как да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Глава десета, наименованието на Раздел І, чл. 187 в редакция на комисията, новия чл. 161 в редакция на комисията, редакцията на комисията за чл. 168, чл. 189 в редакция на комисията, чл. 190 в редакция на комисията, чл. 191 в редакция на комисията, нов чл. 166, редакцията на комисията за чл. 192, новия чл. 168, предложен от комисията, чл. 169, чл. 190 по вносител с приетото предложение на народния представител Стоян Проданов, което се отразява в чл. 190, който сега гласуваме заедно с останалите членове ан блок. В резултат на прегласуването предложението на господин Проданов по чл. 190 се прие – т. 2 и т. 3, което се отразява в текста на комисията за този член.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 169 така, както беше представен от господин Стоилов в пленарната зала, гласуваме отпадането на думите след запетаята от текста на вносителя по чл. 193 – “който отговаря на изискванията за стаж по чл. 190, ал. 6 за съответния орган на съдебната власт”.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
Текстът на чл. 193 в редакция на вносителя с отпадането на думите в края на изречението, което гласувахме сега, замества текста на комисията по чл. 169 нов.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 169 нов е приет.
По чл. 170 нов, предложен от комисията, няма предложения, по чл. 171 също няма предложения.
Моля, гласувайте тези текстове, създадени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
По чл. 172 нов госпожа Манолова предлага създаване на две нови алинеи 2 и 3.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Моля, гласувайте чл. 172 нов, създаден от комисията, който става ал. 1 на чл. 172, ан блок заедно с ал. 2 и ал. 3, които са предложения на госпожа Манолова, приети току-що.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля да гласуваме отпадането на текстове на вносителя по предложение на комисията, а именно членове 194, 195, 196 и 197.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
Моля, гласувайте новия чл. 173 и новия чл. 174, създадени по предложение на комисията, и чл. 198 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване по Раздел ІІ.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ в редакция, предложена от комисията, и чл. 199 в редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По новия чл. 177, предложен от комисията, има предложение от народния представител Елеонора Николова за отпадане на този текст.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
По чл. 177, ал. 2 на комисията госпожа Манолова има предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има направено предложение от господин Димитров ал. 3 на чл. 234 от номерацията на вносителя да стане ал. 3 на чл. 177 на комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
Моля да гласуваме чл. 177, заедно с новата ал. 3, приета току-що, новия чл. 178 и чл. 179 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Гласуванията по Закона за съдебната власт за днес приключват.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 200 има предложение на господин Минчо Спасов – в чл. 200:
а) в ал. 1 се добавя: “Заемането на длъжност в съдебната система се извършва чрез конкурс”;
б) в ал. 2 думите “при първоначално назначаване” се заменят с “при освобождаване на”;
в) добавят се нови ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:
“(3) При освобождаване на длъжност в съд, прокуратура или следствените органи, заемането й може да стане без конкурс чрез преместване на съответно съдия, прокурор или следовател, заемащ същата длъжност в друг съдебен район.
(4) При наличие на повече от един кандидат, Висшият съдебен съвет назначава кандидата с по-добра атестация. При липса на кандидати за преместване, длъжността се обявява за заемане по реда на ал. 1.
  (5) Преместването по ал. 3 се извършва, ако кандидатът е заемал поне три години досегашната си длъжност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 200 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 176, ал. 1 и 3.
По чл. 201 има предложение на Стоян Проданов – чл. 201, ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Любен Корнезов – в чл. 201, ал. 3 в края на изречението се добавят думите “като с предимство се назначават магистратите от съответния район”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Минчо Спасов – в чл. 201, ал. 2 и 3 се заличават и текстът добива вида:
“(1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в “Държавен вестник” и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.”
Членове 201, 202 и 203 след съответна промяна на номерацията се заменят с целия текст на Наредба № 2 от 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи със следните добавки и корекции:
Член 1 да отпадне.
В чл. 2, ал. 3 да добие вида “Преместване” е преминаване на равна по степен длъжност в съответното звено на съдебната власт в друг съдебен район”.
В чл. 7 да се добави нова ал. 3а:
“Кандидатите за членове на конкурсните комисии се разглеждат от Висшия съдебен съвет и одобрените се подреждат в списък, който се съдържа в отделни регистри съдии, прокурори, следователи, хабилитирани лица по правни науки и адвокати.
В ал. 4 се добавя “и адвокат”.
В чл. 7, ал. 6 се добавя “и председателя на съответната адвокатска колегия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 180:
“Чл. 180. (1) Висшият съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в “Държавен вестник” и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата в Интернет на Висшия съдебен съвет.
(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:
1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнася;
2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;
3. програмата, по която се провежда конкурсът;
4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.”
По чл. 202 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 180, ал. 2, т. 3.
Предложение на народния представител Минчо Спасов – в чл. 202 думата “първоначално” се заличава и текстът добива вида:
“(1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател при назначаване в органите на съдебната власт се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в “Държавен вестник”, обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнася;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
(4) В конкурса при назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и 190 за съответната длъжност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 181:
“Чл. 181. (1) В конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162.
(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът.
(3) Документите за участие в конкурса се подават в администрацията на Висшия съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 182:
„Чл. 182. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181, ал. 1 или 2.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет не по-малко от седем дни преди датата на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 183:
„Чл. 183. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, 4 редовни и 2 резервни членове. В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да състави и повече от една комисия.
(2) В състава на редовните членове на комисията участва поне един хабилитиран учен по правни науки.
(3) Членовете на комисията за конкурс за първоначално назначаване са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(4) Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 184:
„Чл. 184. (1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, като оценките са по шестобалната система.
(2) Писменият изпит е анонимен и се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в Интернет в 3-дневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му.
(4) До устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър „4,50”.
(5) Устният изпит се провежда не по-рано от седем дни от обявлението по ал. 3.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 185:
„Чл. 185. (1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в едноседмичен срок” - тук ще трябва да се уеднаквят: едноседмичен или 7-дневен срок – „от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в Интернет.
(2) В 7-дневен срок от обявяването на резултатите по ал. 1 кандидат, издържал конкурса, подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за конкретната длъжност и органа на съдебната власт, за които кандидатства.
(3) Кандидат, който не е подал заявление по ал. 2, не участва в класирането.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 186:
„Чл. 186. (1) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите за всяка длъжност чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит.
(2) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите по ал. 1.
(3) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаването на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът.”
По чл. 204 има предложение на Мая Манолова:
Член 204 се изменя така:
„Чл. 204. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, който разглежда жалбата в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 187:
„Чл. 187. (1) Всеки заинтересован може да обжалва решението на Висшия съдебен съвет по чл. 186, ал. 3 в 7-дневен срок от постановяването му.
(2) При подадена жалба по ал. 1 кандидатите не встъпват в длъжност.
(3) Върховният административен съд разглежда жалбата в 3-членен състав и решението му е окончателно.”
По чл. 205 има предложение на Минчо Спасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 189.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205, който става чл. 188:
„Чл. 188. (1) Организацията по провеждането на конкурсите се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Редът за подаване на документи за участие в конкурса, съставянето на комисиите, редът за провеждането му и оценяване на кандидатите се урежда с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник”.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 189:
„Чл. 189. (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 и се заемат след конкурс, който се провежда чрез атестиране.
(2) „Повишаване” е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(3) „Преместване” е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 190:
„Чл. 190. Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.”
Комисията предлага да се създаде нов чл.191:
„Чл. 191. (1) Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стаж по чл. 164 за обявена свободна длъжност.
(2) Кандидатът подава документи във Висшия съдебен съвет.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите на всички кандидати.
(4) Списъкът на всички кандидати се обявява на страницата в Интернет на Висшия съдебен съвет, като за кандидатите, които не отговарят на условията, се посочва основанието.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 192:
„Чл. 192. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявена свободна длъжност, с изключение на кандидата, който е атестиран през последната една година преди обявяването на свободните длъжности.
(2) Резултатите от атестирането по ал. 1 се обявяват на страницата в Интернет на Висшия съдебен съвет след приключването му за всички кандидати.
(3) В 7-дневен срок от обявлението по ал. 2 всеки съдия, прокурор или следовател с положителна комплексна оценка от атестирането подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за длъжността и органа на съдебната власт, за които кандидатства.
(4) Кандидат, който не е подал заявление по ал. 3, не участва в класирането.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 193:
„Чл. 193. (1) Председателят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано становище, което обобщава резултатите от атестирането за всеки кандидат.
(2) Висшият съдебен съвет извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането.
(3) Когато няколко кандидати за една длъжност имат еднакъв резултат от атестирането, предимство има този кандидат, който е с по-висок ранг. Когато кандидатите са и с еднакъв ранг, предимство има този, който има по-дълъг стаж в органите на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 194:
„Чл. 194. (1) Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.
(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, преди да преминем към следващия раздел.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предмет на разглеждане в тази глава, както успяхте да видите, е най-важният въпрос – кадровият въпрос в рамките на съдебната власт. За всички ни стана ясно, че едно от големите постижения на юриспруденцията ни, която касаеше кадруването в съдебната власт, беше въвеждането на конкурсното начало. Именно въвеждането на конкурсното начало даде основание и на Европейския съюз да отчете напредъка на България в областта на съдебната реформа и да посочи, че това е положителна тенденция, която дава възможност за проветривост на системата, за влизането на млади кадри, които да помогнат за въвеждането на новите принципи, на новите правила за работа на съдебната система.
Какви са фактите досега? Съдебната система се очерта като една от най-затворените системи в българската система на държавно управление. Под прикритието на принципа за кариерното израстване тази самозатворила се система започна да гради структури, които са недосегаеми от административна гледна точка, които са несамоконтролиращи се, каквато беше идеята за съществуването на Висшия съдебен съвет и неговите дисциплинарни комисии, в които започнаха да се проявяват едни практики на непрозрачност, затвореност, респективно негативен резултат от работата на цялата съдебна система. Ето защо моето предложение е да запазим това, което сме постигнали досега.
Преди една година въведохме принципа за всеобщност на конкурсите. Този принцип, когато го приложихме примерно за административните съдилища, показа добри резултати, даде възможност на по-подготвените да влязат в съдебната система. Ако погледнем практиката на Висшия съдебен съвет, който е кадровият орган на съдебната власт, ще видим колко са малко преписките по освобождаване на магистрати, по освобождаване на провинили се или казано в пряк текст – некадърни магистрати. Този факт показва, че Висшият съдебен съвет за съжаление не изпълнява добре функциите си да контролира и да дисциплинира съдебната система, да й помага тя да намира най-верните хора и да освобождава тези, които не вършат работа.
Единственият начин да преодолеем този пропуск, тази слабост, е да направим системата по-отворена за външни хора, за млади хора. Въвеждането на всеобщото конкурсно начало, каквото съществува и към настоящия момент, смятам, че е най-прекият път към тази цел. Това, което се предлага – въвеждането на някакъв квотен принцип, тоест само 20% да бъдат избрани чрез конкурс, останалите 80% да бъдат избирани, повишавани в ранг на принципа на кариерното израстване чрез атестация, смятам, че крие много опасности. Една от тези опасности е селективният подбор при посочването на това, кои длъжности да влязат в рамките на 20-те процента и кои да влязат в рамките на 80-те процента. Този селективен подбор може да доведе до това, че за конкурсни ще се обявяват само местата в Малко Търново и Оряхово, а истински важните, атрактивните места за магистрати да се попълват по другия начин.
Разбира се, предложението на господин Янаки Стоилов, което аз в крайна сметка ще подкрепя, което разпорежда, че трябва да има някакъв елемент на пропорционалност при определянето на местата, е добро. Факт е обаче, че нямаме достатъчно гаранции за това, че то ще бъде приложено както трябва. Ето защо поддържам своята теза, която е и концептуална, че нашата съдебна система трябва да продължи още поне няколко години с отвореното конкурсно начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! В уредбата на конкурсите, която предлагаме, смятам, че отстояваме принципа за повсеместност на конкурсите при кариерното развитие на магистратите. Но съобразявайки се и с досегашната практика от последната година, сме направили два вида конкурси. Едните в класическия смисъл са при постъпване на външни лица в системата или при първоначално постъпване в нея. Тогава трябва да се проверят познанията на кандидатите и въз основа на тях те да намерят място в съдебната система. Вече при хората, които са имали възможност да упражняват професията на магистрат, смятам, че много по-важно е да се оценяват резултатите от тяхната професионална дейност, защото те биха могли да имат добри познания и недобри резултати в практическата работа. Следователно в правоприлагането чрез атестирането могат да се проверят както степента на техните знания, така и уменията и тяхната добросъвестност. Затова предлагаме по отношение на движението в самата съдебна система конкурсът да се провежда чрез атестиране. Ако през последната година има актуална атестация, няма да се налага такава да се прави по повод на конкурса, но в останалите случаи този, който кандидатства за свободната длъжност, ще трябва да представи и атестация, която е направена във връзка с неговото участие в конкурсната процедура.
Смятам, че няма възможност дори от органа, който организира конкурсите, именно Висшият съдебен съвет, да бъдат правени отклонения от принципа, който залагаме: възможност 20 на сто от броя на свободните длъжности да се заеме от външни лица. Защото ние предвиждаме този процент да се изчислява поотделно за всеки от клоновете на съдебната власт: съд, прокуратура и следствие, и поотделно за всяко от нивата: районно, окръжно и така нататък. Кои точно свободни длъжности: дали в някой не толкова привлекателен общински център или в столицата, или в големите градове ще бъдат обявени за външен конкурс, ще се определя чрез жребий. Тоест предотвратява се възможността селективно само места, които не са толкова привлекателни, да бъдат включени за конкурси при външно участие. Смятам, че тази система е сполучлива.
Тя има един недостатък според мен – че няма как да отчете една особена категория лица, които са били продължително време в съдебната система, напуснали са я по свое желание и след време искат отново да се върнат. Тогава тези лица отново се оказват външни по отношение на системата и те ще трябва да се явяват по пътя на конкурса чрез изпит. Това неудобство сигурно трудно може да се преодолее, иначе трябваше да въведем и някакъв трети начин, който да преценява качествата на тези лица. Практиката по прилагането на закона надявам се ще ориентира дали този модел е достатъчно сполучлив или той трябва да бъде усъвършенстван.
Имам само едно предложение, госпожо председател, по чл. 186, ал. 1, където се казва, че конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите за всяка длъжност чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. Предлагам да добавим: и общия успех от държавните изпити. Според мен трябва да се преодолее в малка степен и елементът на случайност, защото всеки изпит е и ситуативен. Нека да има стимул за тези, които се обучават, да постигнат добри резултати в периода на обучението. Отново оценките от конкурса ще имат превес, защото те са две: от писмения изпит при решаване на казус, и от устния, но към тях да се добави и общият успех от държавните изпити. Имам предвид, че това са общи конкурсни комисии и оценките от държавните изпити поне в някаква степен би трябвало да преодоляват различните критерии, които все още съществуват в различните юридически факултети, в които се провежда обучението. Мисля, че тези три оценки могат да дадат достатъчно добра ориентация за познанията на кандидатите. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това ще се гласува допълнително.
Има ли други желаещи за изказвания по представените текстове от господин Стоилов? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Достигнахме до Раздел ІІІ – „Несъвместимост”.
Комисията предлага предложенията на народните представители по чл. 207 да се обсъдят на систематичното им място в чл. 195.
Предлагаме да се създаде нов Раздел ІІІ – „Несъвместимост”.
Тук има предложение на Минчо Спасов, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Надя Антонова, подкрепено по т. 1 и 2 неподкрепено по т. 3, а именно:
„3. Мандатът на назначен съдия, прокурор или следовател, за заеманите други длъжности или упражняване на дейности по ал. 1 се прекратява с издаване на акта по чл. 187, ал. 2.”
Има предложение на Тодор Батилов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 195:
„Чл. 195. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи, както и в институции на Европейския съюз;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица със нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни, общински или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в проекти за нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
7. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.
(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, министрите или заместник–министрите, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по предложените текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІІ, който става Раздел ІV, да се измени така: „Раздел ІV – Атестиране. Несменяемост”.
Комисията предлага предложението на народния представител по чл. 41 да се обсъди тук на систематичното му място в чл. 196. Става въпрос за предложението на Минчо Спасов – в чл. 41, ал. 1, т. 2 да се премахне „или в длъжност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 196:
„Чл. 196. Атестиране се провежда:
1. за придобиване на несменяемост;
2. за повишаване в длъжност или за преместване;
3. за повишаване в ранг;
4. периодично - на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст;
5. за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител.“
Комисията предлага да се създаде нов чл. 197:
“Чл. 197. Атестирането на квалификацията на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на общи и специфични критерии.”
Комисията предлага предложенията на народните представители по чл. 42 да се обсъдят тук, към чл. 198:
Има предложение на Стоян Проданов, което комисията подкрепя.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – в чл. 42 ал. 1 да се измени както следва:
„(1) При провеждане на атестирането Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси взема предвид следните критерии:“.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като е възприето друго наименование на комисията.
Има предложение на Любен Корнезов – чл. 42, ал. 1, т. 6 да има следното съдържание: „Научни и научно-популярни публикации”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Минчо Спасов – в чл. 42, ал. 5 да се премахне „или в длъжност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов – чл. 42 се изменя и допълва:
„1. В ал.1 и навсякъде другаде се изменя наименованието на “Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите” с “Комисия по статута на съдиите, прокурорите и следователите” или “Комисия по атестациите”, или “Комисия по кадровите предложения”.
2.“(2) За атестирането на съдиите, прокурорите и следователите Висшият съдебен съвет утвърждава критерии и методология, които са предложени: за съдиите - от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; за прокурорите -от главния прокурор; и за следователите - от директора на Националната следствена служба.”
3. Алинея 3 се заличава или изменя и да се чете:
“(3) 1. теоретични знания и практически умения; 2. дълг и отговорност; 3. професионална и морална репутация (или професионален и морален авторитет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 198:
„Чл. 198. (1) Общи критерии за атестиране на съдия, прокурор или следовател са:
1. брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. разбираемо и обосновано мотивиране на актовете;
5. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
6. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 199:
„Чл. 199. (1) Специфични критерии за атестиране на съдия са:
1. спазване на графика за провеждане на съдебни заседания;
2. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.
(2) Специфични критерии за атестиране на прокурор са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор;
3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство.
(3) Специфични критерии за атестиране на следовател са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 200:
„Чл. 200. (1) Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател и оценката за заемане на ръководна длъжност.
(2) Оценката на квалификацията се провежда въз основа на общите и специфични критерии за съдия, прокурор или следовател.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 201:
„Чл. 201. (1) Критериите за оценка за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за работа в екип и разпределение на задачи в него;
2. способност за вземане на решения;
3. представителност.
(2) При атестирането на административния ръководител или заместника на административния ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на органа на съдебната власт, който той ръководи.
(3) Показатели за оценка на представителността са:
1. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;
2. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 202:
„Чл. 202. (1) Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна.
(2) Степените на положителната комплексна оценка са:
1. задоволителна;
2. добра;
3. много добра.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 203:
“Чл. 203. (1) Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда по:
1. решение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи;
2. предложение на лице по чл. 38, ал. 2 или 3.
(2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост или за периодично атестиране се прави до 3 месеца преди изтичане на петгодишния срок.
(3) В случаите по чл. 196, ал. 1, т. 5 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всички кандидати.”



Комисията предлага да се създаде нов чл. 204:
“Чл. 204. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да възлага на помощната атестационна комисия проверката на дейността на атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по показателите за атестиране.
(2) В случаите по ал. 2 помощната атестационна комисия представя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обобщен доклад за резултатите от проверката, който съдържа и предложение за комплексната оценка.
(3) За провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, както и да събира друга допълнителна информация по показателите за атестиране.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 205:
“Чл. 205. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя на атестирания резултатите от атестирането преди внасянето им за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Атестираният може да направи писмено възражение, което предоставя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи разглежда писменото възражение и дава становище по него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 206:
“Чл. 206. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет резултатите от атестирането, писменото възражение, ако има такова, и становището си по него и предложение за комплексната оценка в 14-дневен срок от приключване на атестацията.
(2) Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, когато предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е за отрицателна комплексна оценка. Атестираният се уведомява най-малко седем дни преди датата на заседанието и му предоставя възможност да представи писмени възражения.
(3) Извън случаите по ал. 2 Висшият съдебен съвет може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 207:
“Чл. 207. (1) Висшият съдебен съвет с решение определя комплексната оценка от атестацията.
(2) В решението по ал. 1 могат да се съдържат и препоръки към атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, изпълнението на които се отчита при следващо атестиране.
(3) В случаите когато атестирането е проведено за придобиване на несменяемост, за повишаване в ранг или за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител и комплексната оценка е отрицателна, ново атестиране може да се проведе най-рано след две години.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 208:
“Чл. 208. (1) В методиката за атестиране с най-висок коефициент се отчитат показателите, които са свързани с разглеждането и решаването на делата и преписките.
(2) Методиката за атестиране, изискванията за членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието и образецът на акта, в който се съдържа информацията за проведено атестиране, се определят с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Решението по ал. 2 се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.”
По чл. 206 има предложение на Надя Антонова. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 203, ал. 1, т. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 209:
“Чл. 209. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на стажа, определен в чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.
(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.”
Комисията предлага чл. 207 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 195.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Не виждам.
Господин Стоилов, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел ІV – Права и задължения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, който става Раздел V.
По чл. 208 има предложение на народния представител Минчо Спасов – в чл. 208 да отпадне думата “общ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов – в чл. 208 изразът “при осъществяване на съдебната власт” да се замени с израза “при осъществяване на правосъдието”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 208 да отпадне, тъй като той възпроизвежда чл. 132 на Конституцията.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 210:
“Чл. 210. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:
1. да решават разпределените им дела и преписки в определения срок;
2. да участват в заседанието на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;
4. да изпълняват и други задачи, които са им възложени от административния ръководител.”
Тук би трябвало да допълним “да изпълняват и други задачи, свързани със службата, които са им възложени от административния ръководител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 211.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 212.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 213.
“Чл. 213. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 214:
“Чл. 214. Съдия, прокурор и следовател не може да се призовава на учебно-мобилизационно мероприятие или военно учение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 215:
“Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213, който става чл. 216:
“Чл. 216. (1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.
(2) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи заради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 217:
“Чл. 217. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.”
Вероятно тук би трябвало да добавим “и работодатели”.
По чл. 215 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и на Любен Корнезов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 215 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 327.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216, който става чл. 218.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 219:
“Чл. 219. На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не вече от 40 на сто.
По чл. 217 има предложение на Надя Антонова за отпадане. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 220:
“Чл. 220. Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.”
По чл. 218 има предложение на Тодор Батилов – думата “тога” да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 221:
“Чл. 221. На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 222:
“Чл. 222. При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.”
По чл. 219 комисията не подкрепя текста на вносителя, а именно: “В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд”, тъй като този въпрос е част от бюджета.
Комисията предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 223:
“Чл. 223. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.”
По чл. 220 има предложение от народния представител Минчо Спасов – в чл. 220 се добавя нова ал. 2 със следния текст:
“(2) На съдиите, прокурорите и следователите, придобили статут на несменяемост, се прави допълнителна пенсионна вноска в размер на задължителната пенсионна вноска за допълнителна пенсия. Правото на тази пенсия възниква в случай, че съответният съдия, прокурор или следовател се е пенсионирал с “положителна много добра” атестационна оценка. При липса на горното основание сумите по сметката се връщат в държавния бюджет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 220, който става чл. 224:
“Чл. 224.(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.”
По чл. 221 има предложение от народния представител Минчо Спасов – в ал. 1 цифрата “20” се заменя с “10”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 221, който става чл. 225:
“Чл. 225. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
(2) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна.
(3) В случаите когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му."
По чл. 222 има предложение от народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 222, който става чл. 226:
“Чл. 226. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от шест месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заема длъжността.”
По чл. 223 има предложение от народния представител Надя Антонова – чл. 223 отпада, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Минчо Спасов – в чл. 223, ал. 2 се добавя: “или преместването е по желание на лицето”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, а именно:
“Чл. 223. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложеното дисциплинарно наказание.”
Комисията предлага текстът на чл. 223 да отпадне.
По чл. 224 има предложение от народния представител Надя Антонова – чл. 224 отпада, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 224, който става чл. 227:
“Чл. 227. (1) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован за повече от три месеца в една календарна година без предварителното му писмено съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 225, който става чл. 228:
“Чл. 228. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски, прокурорски и следователски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 229:
“Чл. 229. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел V – Временно отстраняване от длъжност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V, който става Раздел VІ.
По чл. 226 има предложение от народните представители Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, което е подкрепено от комисията по принцип и е отразено в чл. 232.
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Надя Антонова:
1. В чл. 226 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Отстраняване от длъжност на лицата по ал. 1 се допуска когато им достатъчно основание да се приеме, че служебното положение ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.”
2. Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 226, който става чл. 230:
“Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
(3) Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал. 2 – или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) В случаите когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение “задържане под стража”, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 227, който става чл. 231:
“Чл. 231. При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 232:
“Чл. 232. При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до шест месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по Раздел V? Няма желаещи.
Господин Стоилов, предлагам да прекратим дотук.
Обявявам почивка до 12,30 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с парламентарен контрол.
Новопостъпилите питания за периода 13-19 юли са следните:
Постъпило е питане от народния представител Станислав Станилов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно нежеланието на българското правителство да търси помощ и компенсации по линия на НАТО за възстановяване на българската промишленост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 юли.
Постъпило е питане от народния представител Волен Сидеров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно спиране на недовършените процедури за приватизация в отрасъл “Енергетика”, поради невнасяне и неприемане, от Министерски съвет, на Стратегия за приватизация на енергетиката. Следва да се отговори писмено до 31 юли.
Постъпило е питане от народния представител Нено Димов към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, относно политиката по контрол за разходването на бюджетни средства за преодоляване на щетите от бедствия и аварии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 юли.
Има за връчване писмени отговори от министъра на икономиката и енергетиката към него момент – Румен Овчаров, на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иван Иванов получава отговор и от министъра на правосъдието Георги Петканов.
Министърът на икономиката и енергетиката – господин Румен Овчаров отговаря на въпрос на народния представител Нено Димов.
Министър Мутафчиев отговаря на въпрос на народния представител Мария Капон.
Министърът на културата – Стефан Данаилов отговаря на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Госпожа Банкова получава писмен отговор от министъра на труда и социалната политика – госпожа Емилия Масларова.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков отговаря на въпрос от народния представител Евгени Жеков.
Министърът на земеделието и горите – вече земеделието и продоволствието, Нихат Кабил отговаря на въпрос от народния представител Евгени Жеков.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отговаря на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
За изказвания от името на парламентарни групи, първо госпожа Михайлова.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо не? Моля Ви, господин Янев, не ми внасяйте Вие ред в залата и начина, по който аз виждам кой заявява изказването си. Преди да открия парламентарния контрол госпожа Михайлова заяви своето желание. Има ли значение в каква последователност ще бъде това ми кажете? Има ли някакво значение?
След това господин Филип Димитров дойде и каза, че има изказване от името на Парламентарната група на ОДС, междувременно господин Шопов вдигна ръка. Не можете всички едновременно да вземете думата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Госпожо Касабова, да взема и аз да се изкажа от името на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Упълномощена съм да прочета декларация от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.
“Комисията по Закона за разкриване на документите на Държавна сигурност освети най-високата институция на Република България. Днес Родината ни се оказа с президент, сътрудник на репресивния апарат на комунизма и президентска администрация препълнена с кадри на тези тайни служби.
Държавна сигурност беше разпусната формално в началото на прехода, но не престана да съществува. Водещи офицери от тези структури запазиха основно влияние в преименуваната комунистическа партия. Те създадоха организираната престъпност и сивата икономика.
Хората от ДС опорочиха прехода и демокрацията ни. Скриха парите на българина в сивата икономика и криминалния сектор. Заради тях България днес е най-бедната държава в Европа.
Чрез съхранените си лостове за влияние, през годините на прехода, на възлови места в държавното управление бяха внедрени зависими лица, които да обслужват интересите на новосъздадената олигархия. Чрез агента “Гоце” беше овладян и подчинен, и президентския пост. Нещо повече, научаваме, че досието на агент “Гоце” – настоящия президент на България, е било манипулирано, части от него липсват, връщани са, подшивани са, изчезвали са.
Всички тези факти хвърлят огромна сянка върху образа на съвременна България и правят несигурно и компрометиращо нейното бъдеще. Затова от Демократи за силна България настояваме: президентът Първанов да освободи президентския пост в държавата. Настояваме всички институции и политически партии да се освободят от агентите на Държавна сигурност. Призоваваме гражданите да окажат натиск за освобождаването на всички сфери на обществено влияние от мрежата на Държавна сигурност. Това е единственият начин да върнем пропилените шансове пред българското общество и достойнството на българската държава. Това е единственият начин България наистина да е достойна в обединена Европа.” Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Сотиров, имате думата от името на Парламентарната група на ОДС. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да прочета декларация от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
“Комисията по досиетата официално оповести принадлежността на президента Първанов към органите на Държавна сигурност. Срамен е фактът, че българският държавен глава е бил секретен сътрудник на комунистическите тайни служби и част от репресивния апарат, което е приел с готовност, и разбираме, след вербовъчна беседа.
Още по-срамен е фактът, че преди около една година президентът на България излъга публично като отрече своята принадлежност към Държавна сигурност, обявявайки се за редактор, воден на отчет.
Създателят на тройната коалиция сътрудничил на службите до 1993 г. и след 10 ноември 1998 г. той не само, че не се разграничава от комунистическите служби, но продължава да работи за тях. От началото на прехода агент “Гоце” участва активно в политиката като още през 1999 г. е кандидат за депутат във Великото Народно събрание от националистическата партия ОКЗНИ.
През 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в Тридесет и седмото Народно събрание.
Тогава Първанов беше най-яростният противник на монопола на ДПС, като дори заяви, че ще го изтрие от политическата карта. Това не му попречи днес да е кръстник на олигархичното управление с мандат на ДПС, като по този начин утвърди модела на обръчите от фирми.
Нещо повече, Първанов се превърна във водещ фактор за връзката между държавното управление, Държавна сигурност и организираната престъпност.
Първанов предвождаше антинатовските митинги и изпращаше писма в подкрепа на Милошевич, а днес в стил на секретен сътрудник на Държавна сигурност вече е първи натовец и демократ.
Седемнадесет години агент “Гоце” криеше принадлежността си към службите на обявения със закон за престъпен комунистически режим и не намери доблест и морал да разкрие своето истинско агентурно минало, но изпрати свои колеги от Държавна сигурност, като посланици.
Президентът на Република България продължава да дължи на хората отговор на следните въпроси: защо излъга, като обяви, че не е разбрал за сътрудничеството си на Държавна сигурност? Какво от досието му остава скрито? Кога и как е унищожена част от неговото досие и кой е отговорен за това?
Първанов дължи отговор на тези въпроси, както и незабавно подаване на оставка, както се постъпва в цивилизованите държави.” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Заповядайте, господин Шопов, от името на Парламентарната група на “Атака”.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От известно време Партия “Атака” предупреждава, че страната влиза от скандал в скандал и това ще бъде каскада от скандали, които ще я дестабилизират. Този скандал, който избухва днес е вчерашното решение на Комисията за откриване на досиетата и надминава всички до този момент. Той има основополагащо и огромно значение за страната, защото от ден 17 юли с Решение № 7 на комисията можем да считаме, че президентът Първанов е доказан сътрудник на Държавна сигурност. Не че това е нов за българската общественост факт, това се знаеше.
В предизборния период, особено “Атака” изнесе подробности във връзка с този факт, но българските политически сили останаха глухи за нашите предупреждения и много и десни и леви политици, претендиращи да бъдат морални стожери в българския политически живот или призоваха да се гласува за президента Първанов, или останаха индиферентни и с бездействието си и с безучастността си, по отношение на кандидат-президентската кампания, спомогнаха за неговото избиране.
Цвятко Цветков – вербовчикът и ръководителят в тази дейност на Георги Първанов, се опита да омаловажи случилото се през 80-те и 90-те години, а Българската национална телевизия с поднесените репортажи също се опитаха да замажат случая, да го вкарат в девета глуха и да го омаловажат. Но истината е тази и тя е жестока истина за българския народ и за българската държава – да има сигурно единствения президент в Европа, доказан по съответния ред, по съответния начин съобразно закона, агент на Държавна сигурност.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: И Путин!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Едно от нещата, които трябва да бъдат проверени, е все повече засилващите се съмнения в манипулация на досието на Георги Първанов. Излиза, че 36 страници от него липсват. Досието е преровено. Трябва да бъде проверен и този въпрос, така че пред българската общественост стои и тази задача. Този скандал няма да приключи, той тепърва започва, но едно от първите неща, които всички будни българи и хора, мислещи за българската държавност, трябва да направят, е да направят всичко възможно, за да се възстанови цялата истина относно онова, което се е съдържало в досието на Георги Първанов.
Председателят на Комисията по откриване на досиетата си позволи да дава оценки и квалификации. Той се яви в ролята на адвокат на Георги Първанов, всички забелязахте това в репортажа на Българската национална телевизия. Той няма тези права и тези задължения. Той има само и единствено задължение да отвори досието и да оповести неговото съществуване, да подпише съответното решение, което цитирах преди малко – Решение № 7. Така че един от въпросите, които се поставят, е за абсолютното надхвърляне на компетенциите от председателя на тази комисия, за която ние предупреждавахме, че като е избрана от БСП, ще обслужи БСП. Както виждаме, той обслужва БСП. Така че се поставя въпросът и за замяната на този председател на комисията, който още в началото на своята дейност обслужва партията, към която явно принадлежи и от която беше излъчен.
„Атака” придаде и международно звучене на проблема с агента Гоц. Още миналата година, в предизборния период нашият депутат Димитър Стоянов предупреди сегашния председател на парламента господин Пьотеринг за това, че се очертава България да има президент агент на Държавна сигурност, но явно, че наши партньори в Европа в лицето на господин Пьотеринг не се вслушаха в здравия разум и в това, което ние му казахме. И той самият, напомням този факт, този факт трябва да стане достояние на всички демократични сили в Европа, призова буквално да се гласува за президента Първанов, с което също внесе своя принос в това дело. Впрочем това беше направено, той беше сугестиран от някои добре познати „десни” политици, които в момента стоят в тази зала от дясната страна. Така че и дясната страна, която прави изявления в момента против Георги Първанов, има своята вина за това, че той беше избран на този пост за втори път.
Каква е вината на президента Първанов? Той въведе в заблуждение целия български народ, като миналата година, когато „Атака” повдигна своите обвинения и изнесе фактите, с които разполагаше, се опита да заблуди българската общественост, че се касаело само до редактирането на някаква историческа книга. Това беше вече лъжа на един човек, който е последна инстанция за вярност и за морал в държавата – президента на Република България. Оттук започна и неговата голяма лъжа, която продължава и в този момент, която се състои в това, че той вече 24 часа се спотайва и не излиза с позиция по въпроса.
Какъв е пътят оттук нататък? Първо, „Атака” счита, че моралната позиция, повтарям, касае се до морална позиция на президента като първа инстанция в държавата в това отношение, е да подаде оставка. Това подаване на оставка трябва да го направи по чисто морални причини – за това, че миналата година излъга, въведе в заблуждение българската общественост, а, от друга страна, ние сме искали досега и пак ще го поискаме за вече чисто юридическата страна, по която трябва да се реализира неговата отговорност, да се задейства процедурата по чл. 103, ал. 3 от Конституцията за отстраняването му, тъй като има налице условия за такова отстраняване, което трябва да влезе в дневния ред на българското общество и да бъде развита съответната конституционна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи от името на парламентарна група?
Заповядайте, господин Миков, за изказване от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Няма никаква изненада в днешната изненада на опозиционните фракции! Опозицията търси политически дивидент от данни на комисията, в която и ние от Коалиция за България участвахме, с ясното съзнание, че 17 години тази тема беше използвана, за да запълва дефицит на политически идеи, на политически теми и на политически възможности. Ние, от Коалиция за България, винаги сме смятали, че работата за националната сигурност не може да бъде нито белег за лустрация, а още по-малко за непочтеност.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): За коя национална сигурност?
МИХАИЛ МИКОВ: Разбира се, идеологическият профил на изказващите се преди малко, е използвал тази тема за запълване на дефицит на политическите идеи. Участието ни, създаването на комисията за разкриване на документите за достъп доказва нашето почтено отношение по този въпрос.
Друг е въпросът, че днешните атаки срещу президента, срещу президентската институция, искането за оставки и то от хора, които са имали цялата власт в период, в който тази информация е съществувала…
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Кажи за днес!
МИХАИЛ МИКОВ: Хора, които през годините 1997 и 2001 имитираха същата тема и своите политически, ако щете, и човешки усилия по този въпрос, днес са от най-високоговорещите по темата. (Реплики от ДСБ.)
Истината е и друга – че ние, от Коалиция за България, левицата, винаги сме имали волята тази тема да не бъде предмет седемнадесет години, който да запълва дефицита на отговори на обществените очаквания по реалните теми на българския народ. За съжаление тези, които седите в тази част и които се изредихте преди малко, най-упорито и последователно през годините използвате тази тема и не можете да разберете, че българското общество отдавна няма този интерес, който вие предполагате.
Президентът Георги Първанов беше лидер на опозицията и през 1997 г. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Президентът Първанов преди президентските избори миналата година изнесе почтено пред избирателите и обществото фактите, които днес стават известни от работата на комисията… (Силен шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
МИХАИЛ МИКОВ: … която още не беше създадена тогава.
Тук искането за оставка, базиращо се на това оспорване на вота, на информирания вот на българските граждани...
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Защо не го направи тогава?
МИХАИЛ МИКОВ: ... показва само едно - показва, че опозицията не може да уважава българските институции,...
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Съвсем обратното.
МИХАИЛ МИКОВ: ...че опозицията, викаща от задните банки на парламента не иска да се съобрази с вота и на президентските, и на европейските избори, и на политиеските процеси, които се развиват в европейска България. (Реплики в ДСБ: „Оставка!”.)
В крайна сметка въпросът за печелене от тази тема е не на една или друга политическа сила. Въпросът за уважението към институциите е въпрос, включително и на българската опозиция, ако тя иска да има европейски профил и ако иска българските граждани да я уважават като представител на част в българския политически живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ и шум и реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи за изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към въпроса, който господин Мартин Димитров е отправил към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски относно премахване на монопола на Здравната каса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква процедура преди това?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Относно воденето на контрола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Много съм любопитна каква забележка ще ми отправите сега?! (Шум и реплики.)
Не е към мен, така бих приела – без да започна парламентарния контрол, какви нарушения съм направила до този момент?!
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, остро протестирам от мое име и от името на колегата от Коалиция за България Костадин Паскалев против политическия чадър, който се поставя от председателя на Народното събрание Георги Пирински към министър-председателя на България Сергей Станишев - непрекъснато се връщат парламентарни питания към министър-председателя, отнасящи се за политиката на българското правителство относно овладяване инфлационния натиск, който се поражда от рязкото увеличаване на цената на електроенергията, увеличаване на цените на житото и житните продукти, като само през последните няколко дни те се увеличават на места не с дни, а с часове. Предстояща е инфлационната вълна през следващите няколко месеца. Връщат се питания към министър-председателя, отнасящи се за политиката на правителството за поемане на ангажименти към чуждестранни фирми, в резултат на което българският народ ще заплаща в следващите 35 години милиарди евро.
Затова протестираме, госпожо председател, с колегата от Коалиция за България. И смятам, колеги от управляващото мнозинство, че не се съмнявате в искреността на своя колега. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Ако има подобни отлагания, съм убедена, че те са направени в съответствие с правилника без да съм запозната конкретно със случая, разбира се.
Господин Димитров, заповядайте, за да отправите своя въпрос към министъра на здравеопазването господин Гайдарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми госпожо председател, господин министър, дами и господа! Здравната система в България е в много тежко състояние и това е лесно проверимо - всеки български гражданин, който отиде на лекар, чака на опашки и не получава необходимото обслужване. Единствената реформа за близо две години, която виждаме, е смяна на едни директори с други директори. Очевидно е, че това не е начинът и в никакъв случай не е достатъчно.
Здравеопазването в България представлява една пробита кофа, от която водата изтича и наливането на вода в една такава ситуация не носи необходимите ефекти. От 1998 г. до 2006 г. парите за здравеопазването нарастват близо три пъти! И какво от това?! Качеството става все по-лошо. Очевидно е, че без реформа нещата няма да се оправят.
Проучване на български медии показва, че доста болници в България показват над 100 процента – между 140 и 150%, използваемост на болничните легла при среден показател за света от 85%, което означава, че целенасочено, за да се вземат повече пари от Здравната каса, се посочват неверни данни.
Едно от най-ключовите решения, от най-ключовите реформи, които трябва да бъдат взети оттук нататък, е въвеждането на различни алтернативни конкурентни здравни каси. Понеже чувам от различни колеги в този парламент, най-вече от управляващите, че нямало алтернативни здравни каси в Европейския съюз и Европа, искам да помогна и да препоръчам на всички колеги да прочетат изследване на Министерството на финансите, в което пише следните неща. Забележете, цитирам изследване на Министерството на финансите, а не на международна институция, за да е ясно, че това е направено в България от български институции. Двеста деветдесет и две алтернативни здравни каси има в Германия – 292! В Швейцария – 100, в Холандия – 22.
Дава е един много грешен пример с Чехия, че понеже имало алтернативни здравни каси, те били пропаднали. Това, господин министър, ако не го знаете, не е вярно! В Чехия здравните каси са държавни! Затова те не са ефективни. В тези здравни каси трябва да бъде допуснат частният капитал, за да може да има развитие на България оттук нататък.
Искам ясно от Ваша страна да разбера: възнамерявате ли да правите тази реформа или всичко, което мислите да предприемете като действия, ще се ограничи със смяната на директор? Видяхте, че не дава резултат. Въпросът е, че, ако не вземете спешни мерки, ситуацията ще става по-лоша.
Намерих Ваше изказване пред пресата, в което сте казали, че алтернативните здравни каси били нещо хубаво, но трябвало да се направи някога в миналото. Това като подход е много погрешно, господин министър. Отговорност се носи сега – сега към хората в България, сега към гражданите в България! От тази трибуна се надявам на много конкретен отговор: да ни кажете какви мерки смятате да предприемете. Благодаря за вниманието, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Системата за задължително здравно осигуряване е изградена като държавен монопол. Не сега, разбира се, знаете откога. Тя има изключително право да предоставя здравни осигуровки и да гарантира спазването на осигурителните права на всички граждани в България.
Задължителното здравно осигуряване има социални цели и е един фундамент за социална здравна защита на населението. Ако пазарът се диференцира между повече участници, сумата от разходите за издръжка на всички обособени фондове би била по-висока от издръжката на националната система.
Известен е фактът, че в областта на здравното осигуряване действа така нареченият пазарен дефект – икономия от мащаба, който прави пазара несправедлив, относително затворен за нови участници. Чрез монопола става възможно обаче да се натрупа общ фонд за целите на социалното здравно осигуряване, от който могат да се отделят средства за развитие, за кредитиране на други иновационни дейности, при недостиг на средства да се получават субсидии и от държавата. Наличието на монопол обаче не означава наличието на господстващо монополно поведение, което е по-важен показател за нарушения на Закона за защита на конкуренцията в сравнение на пазарния дял на участниците.
Министърът на здравеопазването определя гарантиран пакет от здравни услуги и контролира неговото спазване. Изборът само на един фонд за социално здравно осигуряване уравновесява взаимоотношенията с изпълнителите на здравни услуги. В закона не е предвиден – обърнете внимание – преразпределителен механизъм за изравняване на рисковете, който би бил нужен при функциониране на повече независими фондове. Няма такъв закон.
Вижданията на министерството по този въпрос са заложени в новата Национална здравна стратегия, където се предвижда:
Първо, запазване на функциите на Националната здравноосигурителна каса като единен задължителен здравноосигурителен фонд и финансиращ орган на този етап, разбира се, само на този етап.
Второ, пълно информационно осигуряване на националната здравноосигурителна система.
Трето, равен достъп до здравни услуги на всички здравно осигурени граждани, независимо от техния социален статус, с еднакво качество и обем на медицинско обслужване.
Четвърто, ясна и точна дефиниция на основния пакет медицински услуги, предоставян безплатно на здравноосигурените лица.
Пето, усъвършенстване на механизмите за разходване на средствата от Националната каса чрез система на мониторинг и контрол върху плащанията.
Шесто, запазване на единната система за финансиране на дейностите в болничната помощ, при която Националната каса е единен платец с разполагаемия публичен ресурс.
Седмо, създаване на законови механизми на субсидиране при необходимост на Националната каса с цел недопускане на недостиг на средства в здравноосигурителната ни система.
Осмо, контролиране на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договори с Националната каса, на основата на законови критерии и механизми.
Девето, усъвършенстване на методите за финансиране на болничната помощ при отчитане на тежестта на случаите, придружаващите заболявания, добрия мениджмънт в управлението, контрола на средствата и иновационните технологии.
Същевременно се предвижда изграждане на устойчив модел на система за доброволно здравно осигуряване и повишаване участието на доброволното здравно осигуряване при финансирането на здравната ни система. Така ще се постигне балансиране интересите на всички участници в здравноосигурителния процес с цел получаване на по-качествена здравна услуга, създаване на условия за ефективно използване на финансовите ресурси чрез формиране на благоприятна конкурентна среда между изпълнителите на медицинска помощ при гарантирана защита на правата на пациентите в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате право на реплика, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Общо взето, господин министър, казахте: “Аз, управляващото мнозинство и този Министерски съвет реформа няма да правим. Нещата ни харесват такива, каквито са”.
А нещата не изглеждат никак добре: дефицитът на Здравната каса за тази година е 70 млн. лв. Седемдесет милиона лева дефицит означава, че въпросната кофа, както казахте, е пробита, тече и положението ще става все по-лошо. Ако не се вземат мерки, нещата отиват на лошо.
Управителният съвет на НЗОК е поискал разговори за намаляване цените на клиничните пътеки, което показва, че системата не работи. Какво е Вашето отношение по този въпрос, господин министър?
Друга много важна тема. Казали сте пред медиите по време на среща на европейската Асоциация на частните болници, че вие няма да приватизирате държавни болници. Как ще осигурите необходимото оборудване без частни капитали, без частни инвестиции? Как ще стане тази работа, господин министър?
Здравеопазването е в много тежко положение и без мерки изход от ситуацията няма. Вие казвате следното нещо: “На нас нещата така ни харесват. Ще гледаме до края на мандата, въпреки че корабът потъва, да не потъне окончателно, докато ние сме на власт”. Това не е отговор. Ако така отговаряте на хората, гласували за вас, толкова по-лошо и за БСП, и за НДСВ, и за ДПС. Положението е критично. Повтарям – 70 млн. лв. дефицит в Здравната каса! Това показва една пробита кофа. Какви мерки ще предприемете? Не е решение да се взимат постоянно пари от излишъка и да се покрива този дефицит – това не е решението! Очевидно е, че здравната система буксува, потъва и положението става все по-тежко. Когато не можете да осигурите обновление и нова апаратура в болниците с държавни средства, очевидно е, че приватизацията е решение. И когато казвате, че няма да приватизирате държавни болници, това означава, тогава вие да намерите финансиране за обновяването на материалната база. Но като не намирате, разрешете приватизацията! Ако не можете да намерите пари, защо спирате развитието? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Уважавам Вашата загриженост към проблемите в областта на здравеопазването. Надявам се, че това, което правите, е и искрено. Сигурен съм, че е така. Вие сте почтен човек. Но явно има неща, които недобре интерпретирате.
Първо, няма дефицит от 70 милиона, а това е една предвидима стойност, която евентуално в края на годината, ако се харчат така парите в Касата и в болниците, ще възникне като число, което Вие цитирате – 60-70 милиона. В момента няма такъв дефицит. Не знам откъде сте чели такова нещо. Това, първо.
Второ, никога не съм казвал, че болниците няма да се приватизират. Нещо пак не сте разбрали. Тук става въпрос, че няма да се продават болници и те да бъдат предмет на друга дейност.
Друг е въпросът – многократно съм го заявявал и ако сте чели добре и сте разбрали за какво става въпрос, трябва да знаете, че става въпрос за друго. Болниците, особено общинските болници трябва да бъдат обект на такова внимание – могат да се продават, могат да бъдат използвани като заведения за доболнично лечение, могат да бъдат превръщани в други, но там да се запази предметът на дейност, на тяхната медицинска дейност. Ако например общинският съвет начело с кмета решат една общинска болница да бъде отдадена на частни концесионери, няма никакъв проблем. Никога не съм говорил такова нещо, че няма да се приватизират. Ако някои болници не могат да бъдат издържани сами, вместо да бъдат превръщани в шивашки цехове, могат да бъдат отдавани на концесия.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): За две години имаше ли?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ами, това не е въпрос на министерството, това е въпрос на общините.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз за държавните говоря.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Държавните болници, знаете, че има концепция, изградена, която е дадена в нашата здравна стратегия. Държавните болници няма да бъдат приватизирани. Те са 22 университетски болници и 27 с общинско участие. Ако за тях питате, няма да бъдат приватизирани. Разбира се, ако някоя по-голяма болница не може да се издържа и се докаже, че няма начин да бъде преструктурирана, може по същия начин да бъде използвана. Но по принцип концепцията е такава, така сме го заложили. Аз повтарям това многократно във всички мои изказвания.
След това, Вие казвате: “Само се сменя директорът. И какво от това?”. Какво от това – тази година 240 млн. лв. няма да има преразход, както и миналата година. Двеста и четиридесет милиона.
Помните, че аз повтарях тук числа. Болницата “Св. Екатерина” имаше преразход за една година – 2006 г. – от 30 милиона. Болницата “Св. Георги” – 24 милиона, “Пирогов” – 24 милиона”. Хайде сега проверете дали има такива преразходи. Няма такъв преразход. Напротив, болницата “Св. Екатерина” в момента е печеливша болница. Спомням си, че нейният директор твърдеше, че трябва да се харчат не 30, а 50 млн. лв. повече. Е, сега в момента няма такъв преразход, има увеличение на броя на болните, има трансплантации и много по-добро качество на обслужване. Идете да видите какъв операционен блок има “Св. Екатерина” сега - такъв, какъвто няма в Европа. И това е направено с пари на самата болница. Там закупихме апаратура. Ако трябва да ви припомня, в момента купихме за първи път 150 нови, абсолютно ново линейки, но нямаше кой да ги огласи.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Със заем от Световната банка от 2001 г.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Помня, че раздавахме линейките за спешната помощ...
Когато аз раздавах ключовете, точно в този момент те съобщаваха за стачката в “Пирогов” и никой не обърна внимание, че става дума за 150 линейки. И никаква 2001 г., а това решение е от 2005 г.
Така че в момента ние сме реновирали – върху това искам да ви обърна внимание – над 30 обекта. Забележете, аз всяка седмица откривам по един нов здравен обект. Всяка седмица!
Не е вярно, че не се осигуряват средства, напротив, миналата година покрихме дълговете на болниците, на всички болници покрихме дълговете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, за да можете да отговорите на максимален брой въпроси и за да стигне времето, е хубаво да се вмествате в рамките на Правилника - три минути за всяка дуплика.
Господин Шарков е отправил въпрос към министър Гайдарски относно изготвен от Министерството на здравеопазването план за преструктуриране на спешната медицинска помощ.
Имате думата, господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Много труден стана този контрол, когато стане дума за здравеопазването.
Уважаеми господин министър, опозицията непрекъснато повтаря и ще продължаваме да повтаряме, надявам се по този начин някак си да помогнем и на Министерство на здравеопазването, че липсва национална здравна стратегия. Дано някога Министерският съвет, преди да изтече мандатът, разгледа тази пуста здравна стратегия и един ден да влезе в Народното събрание. Дано до 2009 г. В последните дни Вие казахте, че макар и да не е приета вие вече я изпълнявате и може да се стигне до парадокса, когато Министерският съвет я приеме, да бъде изпълнена вече две трети от нея. Странна здравна стратегия.
Въпреки всичко в тази стратегия, макар и неприета, по която се работи, е записано, че Министерството на здравеопазването предвижда създаване на регламент на дейностите, които покриват спешната и неотложна помощ, както и финализиране на плана за преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ. Съгласно Закона за здравето – чл. 99, ал. 2, спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Как точно ще се създава тепърва регламент на дейностите, които покрива спешната помощ, изобщо не ми е ясно.
Направих доста дълги опити да открия някъде този план за преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ. Никъде в сайта на Министерство на здравеопазването, никъде в никакви дискусии, които са били провеждани изобщо по здравната реформа през последните години, никъде не става дума изобщо за план за преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ, нито път е ясно кой точно го е дискутирал, как е приет, къде се намира. И във връзка с това въпросът ми към Вас, уважаеми господин министър, е: какви дейности включва този план за преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ, чието финализиране Вие имате предвид? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Имате думата за отговор по отправения към Вас въпрос, министър Гайдарски. Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми д‑р Шарков! Планът за преструктурирането и оптимизирането на системата за спешна медицинска помощ включва следните дейности, които министерството си е поставило за изпълнение и по които работи. Вие можете да се запознаете с този план.
Първо, усъвършенстване на съществуващата и разработване на нова нормативна база, дефинираща ясно обхвата, вида и начина за оказване на медицинска помощ на пациентите при спешни състояния, съобразени с изискванията и практиките на държавите от Европейския съюз. Актуализирането на нормативната уредба е с оглед ясно дефиниране на функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ и освобождаване от нейните неспецифични дейности. Вие знаете кои са. Няма да ги изброявам, защото няма време.
Второ, прехвърляне дейността на спешните приемни отделения към центровете за спешна медицинска помощ в областните градове към структурите на областните болници, като целта е повишаване ефективността на медицинските дейности при спешни състояния.
Трето, развитие координацията и взаимодействието на центровете за спешна медицинска помощ с другите структури на здравната система и другите държавни структури. Вие знаете, че ние правим сега един телефон 112, който ще обединява усилията при спешни състояния на Бърза помощ, на полицията, на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Четвърто, разработване и въвеждане на медицински стандарти, диагностично-терапевтични алгоритми за поведение на екипите при спешни състояния.
Пето, анализ и оценка на съществуващите структури за спешна медицинска помощ и потребностите на населението от спешна медицинска помощ на регионално и на национално ниво.
Шесто, идентифициране на районите с проблеми при оказването на първична медицинска помощ и ролята на спешната медицинска помощ в тези региони. Знаете, че такова нещо в момента в България не съществува. Не се отчитат специфичните особености на отделните региони.
Седмо, ресурсно осигуряване, което включва: ефективно разпределение на наличните материални и финансови ресурси, определяне на приоритети при насочване на финансовите ресурси за закупуването на нови, съвременно оборудвани санитарни автомобили. Знаете, че тази година закупуваме по 180 автомобила, на нова апаратура и ремонт на сградния фонд. Мога да Ви кажа, че по структурните фондове за спешните отделения трябва да бъдат получени около 100 млн. евро за следващата година.
Квалификация на персонала, която да включва разработване на нова концепция за подбор и за обучение на кадрите. И, разбира се, достойно заплащане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз пак Ви казвам, че такъв план няма никъде. Просто го няма. И освен това искам да Ви кажа как е направен такъв план за преструктуриране организацията и дейността на спешната помощ в Република България и неговата реализация е включена в Националната здравна стратегия, след като вчера, забележете – вчера, се провеждат национални преговори по проблемите на спешната медицинска помощ и се взема решение да се сформира работна група към отрасловия съвет, която да обобщи проблемите в спешната помощ и да предложи проект за тяхното решение. Какво включва тази програма, която съществува в здравната стратегия, след като вчера се прави работна група, която да обобщава проблемите? Не знам каква реплика повече от това да направя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми д‑р Шарков, аз не се съмнявам във Вашата загриженост. Знам, че Вие дълги години сте работили в тази сфера и имате доста добри познания по организацията и структурата на спешната помощ. Но на последното Ви изречение бих отговорил следното. Вие знаете, че ние имаме концепция за спешната помощ в министерството. Но въпросът беше, че и отрасловите организации, това са “Подкрепа”, КНСБ, и т.н., поискаха да участват в бъдещето преструктуриране на спешните отделения на спешната помощ по принцип. Затова ние се съгласихме на такъв разговор. Доколкото знам, разговорът беше иницииран от КНСБ, ние се съгласихме и затова е изградена една такава работна група, която да обобщи техните виждания. Аз нямам нищо против, ако Вие имате някакви Ваши добри виждания в тази група, те също могат да бъдат предложени. Както виждате, ние сме предложени за разговори за подобряване на спешната помощ. Отвсякъде, където мисля, че бихме могли да почерпим някакъв опит или добри съвети, аз съм готов, ние сме отворени за такива съвети. Затова е създадена тази група. Така че не се учудвайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващият въпрос, който народният представител Ваньо Шарков е задал на министър Гайдарски, е относно заявена предстояща законова регламентация на трансфер на лекари от едно лечебно заведение в друго.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, изпитвам искрена надежда, че не сте подходили с насмешката, с която бяха направени доста коментари във връзка с този въпрос, който Ви задавам, преди да го задам.
Уважаеми господин министър, в Хасково пред доста журналисти Вие сте представили идеята на Министерство на здравеопазването медиците да бъдат трансферирани от едно лечебно заведение в друго като футболистите от клуб в клуб. Може би това не е Ваша реплика. Искрено се надявам да е журналистическа интерпретация. Тези пък, за които е плащано за обучение и специализация, да носят финансови санкции при напускане на работа.
Всичко това за трансферите и санкциите Вие заявявате, че скоро ще бъде регламентирано законово. Отново цитирам, пак се надявам да не са Ваши думи, но така беше изнесена информацията: “Не може човек, за когото е плащано шест години за обучение и четири години за специалност, изведнъж да си вземе шапката и да напусне работа. Това не е справедливо независимо дали средствата е давала общината, държавата или лечебно заведение.” Тези Ваши думи, господин министър, наистина очертават една нова концепция по отношение обучението на студентите по медицина, както и следдипломната квалификация на лекарите в България.
Тук искам да ви напомня нещо от последната наредба за следдипломната квалификация, която Вие сте подписали. Не разбирам как може човек да специализира и да вземе специалност “Анестезиология и реанимация” за три години, а в същото време да вземе специалност “Спортна медицина” за четири. Колкото е специализацията по анестезиология – не знам дали има по-трудна специалност – три години, толкова е и специализацията по болнична хигиена – пак три години. Но това е друга тема.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: наистина ли има такава концепция в Министерството на здравеопазването? Как смятате да реализирате една такава идея? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми д-р Шарков! В края на 2006 г. Министерството на здравеопазването изготви нова наредба за следдипломно обучение в системата на здравеопазването – Наредба № 34. Съгласно наредбата лицата, които са спечелили конкурс за клинична ординатура, забележете, финансирана от държавата, сключват договор за обучение с Министерството на здравеопазването и съответното висше училище. В този договор задължително се посочва лечебното заведение, в което специализантът се задължава да работи след придобиване на специалност за срок най-малко равен на продължителността на обучението му.
В проектите на договори, изготвени от Министерството на здравеопазването, има включени клаузи, по силата на които ако специализантът след придобиване на специалността не постъпи на осигурената му работа или я напусне преди договорения срок, той дължи обезщетение на лечебното заведение. Не говорим за санкции. Тези клаузи в известна степен гарантират обвързването между лекаря-специализант и лечебното заведение, в което трябва да работи определен срок след придобиване на специалност. Независимо от това не са редки случаите, когато след завършване на специализацията специализантът не се завръща в здравното заведение, осигурило му финансирането. Най-често младият специалист си намира по-добре платена работа или по-престижна болница. Финансиралата го трябва да търси и изпрати друг млад специалист, ако все пак има такъв, да чака нови четири години или общо осем години, за да има нов специалист по необходимата й специалност. Вие знаете, че един специалист може да отвори 10, 15 или повече пътеки.
За да се прекрати тази порочна практика, ние предложихме и предлагаме на вас, народните представители, за обсъждане следните варианти. Няма решение, а просто обсъждане.
Първо, при осигуряване финансиране на специализация от община, лечебно заведение или друга институция освобождаване от договора преди изтичането му да става чрез финансови компенсации, които финансиращото заведение би претърпяло след напускането на съответния специалист. Един специалист може да повлече тежки загуби при днешното състояние. Това са търговски дружества и когато няма кой да отвори една пътека, Вие знаете какво ще загуби една болница. Представете си трима специалисти от три различни специалности – каква загуба ще бъде за болницата, тя може да бъде направо закрита. Такава клауза обаче да не се прилага, когато специалистите са повече. Ако примерно в една болница има трима-четирима човека, да не се прилага клаузата след напускането на специалиста.
Трето, при финансова издръжка от държавата да съществува възможност за разместване, командироване – не говорим за трансфериране, думата “трансфериране” иначе е много хубава, но ние не използваме тази дума – за определен период в държавни или с държавно участие здравни заведения, имащи нужда от специалисти в тази област.
По отношение на студентите по медицина към настоящия момент е налице възможността, предвидена по чл. 229 от Кодекса на труда, за сключване на договори за професионална квалификация. По силата на такъв договор лечебните заведения в качеството си на работодатели могат да осигуряват издръжка на лица, които работят при тях и които са студенти по медицина. След завършване на обучението си тези лица могат да бъдат задължени да работят в лечебните заведения за срок до шест години.
Министерството на здравеопазването проучва и други възможности за стимулиране обвързване на обучението в областта на здравеопазването с поемане на задължението след придобиване на квалификацията лицата да останат и да работят в лечебните заведения на територията на страната. Подобни законови решения обаче не следва да ограничават един от основните принципи на Европейския съюз – свободното движение на хората в европейското пространство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! С благодарност за топлите думи, които казахте, вярвайте, че и моето отношение е същото към Вашата личност като един от водещите хирурзи в България.
В крайна сметка коментарът или репликата, която всеки човек на мое място би направил след това, което Вие съобщихте, би могла да бъде само едно изречение: след като България стана член на Европейския съюз, къде е свободното движение на хора и капитали във Вашия отговор?
Второто, което искам да Ви кажа – ето наредбата пред мен. Има Раздел ІІ “Условия за провеждане на обучението”. В Раздел ІІ “Условия за провеждане на обучението” никъде не става дума за тези договори, за които току-що говорихте.
Има също така Глава пета “Финансиране на обучението”. В нея е записано: средствата от държавния бюджет за финансиране на обучението на местата за клинична ординатура се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на заявка за броя на местата. Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища и Военно-медицинска академия за предоставяне на средствата.
Къде пише, че Министерството на здравеопазването сключва договори със специализантите? Никъде, абсолютно никъде!
Министерството на здравеопазването дава средства на университетите, където се провежда следдипломната квалификация. Не знам въобще за какви договори някой Ви е написал тези неща, които току-що прочетохте. Друг коментар нямам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Шарков! Май не се чухме този път. Аз казах, че предлагаме за обсъждане някои от тези виждания, защото ставаше въпрос за следното.
Вижте колко е просто – имате една болница. Вие сте финансирали един или двама специализанти и очаквате след като се върнат, да ви отворят пътеките, за да можете да работите. Знаете, че ако нямате специалист в дадена област, просто няма да имате тези пътеки. Вие финансирате тези хора. Какво ще се случи след това? Изпускате тези двамата – те си отиват. След това вече трябва да подготвите нови двама. Ще минат четири години и още четири – осем години. Вашата болница ще бъде закрита. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Тук става въпрос за нещо, което е много важно – тук не става въпрос за трансфериране, а за почтено сътрудничество между този, който отива да се обучава, и онзи, който го е изпратил, който е финансирал това обучение. Вие знаете, че в момента едно обучение струва между 5 или 6 хил. долара на годината. Хайде, сметнете обучението на един лекар – шест години средно по 6 хил. долара – колко струва. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Вие го пращате – за това става въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Никой не плаща такова нещо.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как не плаща? За това става въпрос – да обсъдим. Иначе хората си напускат, отиват и вие ще останете без лекари в болницата си. За това е въпросът. Това беше и смисълът на този разговор, който се водеше в Хасково, а не става въпрос за трансфериране като футболистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос към министър Гайдарски е отправил народният представител Георги Димитров относно липса на Филиал за спешна медицинска помощ в община Маджарово.
Заповядайте, господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Трудно е човек да си помисли, че в началото на ХХІ век в страна – членка на Европейския съюз, има град, то е цяла община, в която липсва Филиал за спешна медицинска помощ, както и линейка. Там един личен лекар е взел над 900 пациента. Пази, Боже, да се разболеят всичките – не знам как ще ги лекува. Най-лошото е, че хората там трябва да се разболяват след 17,00 ч. и в никакъв случай в събота и в неделя, защото самият личен лекар е на работно време и не живее в град Маджарово.

Обстановката е ужасна. Всеки спешен случай от сорта на инфаркт, на инсулт или някакво друго по-спешно положение завършва трагично.
Питам от името на всичките 3500 човека, които са в община Маджарово, кога в община Маджарово ще има функциониращ пункт за спешна медицинска помощ и линейка, защото въпросът никак не търпи отлагане? От години хората ги лъжат и те от години нямат линейка.
Най-близките градове до Маджарово са Любимец, който е на около 40 км, Харманли, който е на около 50 км, да не говорим за Хасково, който е на 70 км. Сам преценете, пак повтарям, един инсулт или инфаркт, за да сигнализираме на линейка, която е на около 40 или 50 км в отдалеченост от Маджарово, как ще завърши този спешен случай?!
Въпросът ми е до колко време ще бъде осигурена линейка и ще бъде изграден филиал за спешна медицинска помощ в община Маджарово?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Поради това, че въпросът беше повдигнат доста отдавна не само от Вас, но и от други народни представители, беше проучено какво е положението в община Маджарово. Оказа се, че в рамките на общината има 18 населени места с общ брой население 1911 човека, не 3000, от които 278 са деца. Най-отдалечените населени места отстоят на 82 км от областния град Хасково и на 49 км от Харманли. Медицинското осигуряване на общините се извършва от три практики за първична извънболнична медицинска помощ, регистрирани съответно в град Маджарово, Бориславци и Тополово. Потребността на населението в общината от спешна медицинска помощ е осигурена от екипите на филиала за спешна медицинска помощ – град Харманли, който е структуриран с два екипа.
През 2006 г. – тук искам да обърна внимание, защото Вие казвате, че има много спешни случаи, но проучването доказа, че община Маджарово има 15 спешни повиквания за цялата година и 24 пациента, които са се самоопределили като спешни и са потърсили помощ в град Хасково, респективно филиала за спешна медицинска помощ – град Харманли. Не е имало оплакване за забавяне или отказ на повикване от страна на нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Пациентите с издадени от личните лекари направления за хоспитализация при обаждане се транспортират с автомобилите на Спешна помощ – Харманли или Хасково.
Вземайки предвид данните за община Маджарово, бихме могли да изразим следното: населението на общината се обслужва от екипите на Харманли, при нужда от екипите на Хасково. Малкият брой пациенти обаче, потърсили екипите за спешна медицинска помощ, предполага, че населението на община Маджарово получава качествена и навременна спешна медицинска помощ. Разкриването на филиал, което е мечта на много общини, за спешна медицинска помощ в общината ще бъде крайно неефективно както във финансов, така и в професионален план. За да се разкрие такъв филиал, там трябва да има минимум 12 медицински специалисти, желаещи да работят в общината, при едно спешно повикване средно на ден.
Що се касае за осигуряване на община Маджарово със санитарен автомобил, Министерството на здравеопазването има възможност да осигури такъв от автопарка на едно от областните или на районното управление на Спешна помощ.
Между другото аз бях преди една седмица в град Хасково. Говорихме с представители от град Маджарово и имаме договорка, че ще се намери една линейка – и то здрава, хубава линейка, която да обслужва населението. По принцип изграждане на спешен медицински екип в Маджарово не е възможно поради това, че населението е малко, повикванията са малко и няма да има ефективност при един такъв спешен център. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, повикванията са малко, защото всички здравомислещи хора преценяват, че за да повикат, пак казвам, от 80 км линейка, тя няма да стигне навреме при един спешен случай и гледат сами да транспортират болните с личните си автомобили. Светлина в тунела е това, което казахте преди малко, че наистина ще отпуснете някаква линейка.
Тук държа инициирана подписка с 250 подписа, като подписката продължава в цялата община. Много кратко и ясно хората искат поне да имат един фелдшер, който да е на разположение 24 часа в самия град Маджарово. Поне това нещо трябва да можем да го осигурим.
Относно линейката, ще се радвам в най-кратки срокове да я осигурите, защото, пак казвам, Вие самият знаете, че при спешни случаи краят ще е фатален, ако я няма тази линейка. Искам да ми кажете и да се ангажирате с един срок: седмица, две, месец. До колко време ще бъде изпратена там тази линейка, защото хората тези слова ги слушат години наред и линейка няма и няма? Кратичко и ясно от тази трибуна им кажете: до една седмица, до един месец или до два месеца вие ще имате линейка. И нека да я имат!
Пак повдигам въпроса, за да спрем тази инициирана подписка, нека да намерим начин поне фелдшер да има в град Маджарово, който да е на разположение 24 часа. Ако е толкова трудна процедурата на разкриване на филиал за спешна медицинска помощ, поне трябва да имат един фелдшер на 24 часа в община Маджарово. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Гайдарски, заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Вече казах преди малко, в разговора, който имах преди около една седмица в град Хасково – там имаше и народни представители от град Маджарово, които май там са родени, поех ангажимент и не мога да се закълна, както Вие ми определяте: за една седмица или две седмици. Но Маджарово ще има линейка – това мога да ви кажа със сигурност. Не мога да кажа кога, но в Маджарово ще има линейка.
Договорихме се да бъде осигурен пункт, където да може да пребивава лекар или фелдшер, ще видим какъв човек ще може да бъде настанен там, така че имаме вече уговорката и в най-скоро време хората ще бъдат осигурени с медицинска помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски, за участието в днешния парламентарен контрол.
Към министъра на културата господин Стефан Данаилов е отправил въпрос народният представител Николай Михайлов относно изпълнение на предвиденото в Закона за меценатството задължение за организиране на лото за подпомагане на културата.
Имате думата, господин Михайлов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! В края на 2005 г. Народното събрание прие Закон за меценатството като израз на нормативно регламентирана държавна закрила и насърчение за българската култура. Това беше дългоочакван закон, приет, разбира се, за да подпомогне финансирането на българската култура в състояние на хроничен дефицит що се отнася до бюджетните средства.
Член 31 от Закона за меценатството предвижда задължение на държавата да организира лото за подпомагане на културата. Съгласно Преходните и заключителните разпоредби на същия закон лотото трябва да бъде организирано от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, сиреч на Вас лично в това качество.
Срокът на изпълнение на това задължение изтече в края на миналата година. Следователно ние не разполагаме с този финансов инструмент за подпомагане на културата по нечия вина.
Аз Ви питам: по каква причина това предвидено от закона задължение за организиране на лото не беше изпълнено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Действително в края на 2006 г. изтече едногодишният срок, в който съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за меценатството министърът на културата следваше да предложи на Министерския съвет начина на организиране на лото за подпомагане на културата. Съгласно чл. 31, ал. 1 на същия закон това следваше да стане при условията и по реда на Закона за хазарта. Законът за хазарта определя характеристиките на различните хазартни игри и изискванията към тяхното организиране, правилата за държавния надзор и други важни изисквания към тяхното провеждане. Съгласно разпоредбата на неговия чл. 6, ал. 1, т. 6 държавата може да организира хазартни игри само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело. Според чл. 9, ал. 1 на същия закон обаче държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри и заглавия върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и чрез Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.
Отчисленията от приходите, реализирани от Българския спортен тотализатор, се разпределят за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата. В закона не е предвидена възможност тези средства да могат да се използват за културни цели. В същото време съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 на закона задължение на министъра на финансите е да разпределя постъпленията от други държавни предприятия, които организират хазартни игри – например Държавната парично-предметна лотария, за нуждите на образованието, здравеопазването, социалното дело и културата.
За сведение, разпределените за 2006 г. средства за култура са в размер на 40 хил. 257 лв.
В хода на обсъжданията и консултациите, които проведе работната група на Министерството на културата, натоварена с изготвяне на предложенията за създаване на лото за подпомагане на културата, се установи, че освен посочените по-горе противоречия между разпоредбите на Закона за меценатството и Закона за хазарта, има и други организационни и финансови проблеми, които не позволяват бързо и резултатно да се организира лото за подпомагане на културата.
Държавната комисия по хазарта изрази становище, че целите, поставени в чл. 31 на Закона за меценатството на този етап могат да бъдат реализирани от Държавната парично-предметна лотария чрез провеждане на целеви тиражи. За да може това да стане, Министерството на културата подготви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за меценатството. В него се предлага да се организират специални периодични и еднократни лотарийни игри за подпомагане на културата и да се удължи срокът за организиране на лото за подпомагане на културата с цел синхронизиране на разпоредбите на Закона за меценатството и Закона за хазарта в тази насока. Проектът беше обсъден на две работни срещи с участие на представители на Българския дарителски форум, с меценати и творци, с представители на културни организации и на Държавната комисия по хазарта. Предстои окончателно съгласуване на проекта и неговото внасяне за приемане в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, тази защита за едно значително забавяне, което резултира върху финансовия дефицит на начина, по който се управлява българската култура, е известен. Става въпрос за юридическа казуистика, която ще трябва да скрие все пак дефицит на политическа воля да се уреди този въпрос.
Има едно просто възражение, което адресирам към Вас. То гласи следното. Вие имате година и половина да прочетете този текст от Закона за меценатството, който спъва реализацията на Вашето задължение да организирате лото. Твърде много време, за да се справите, но резултат няма. Този прочит е закъснял извънредно много.
Ще кажа това, което аз знам през моята юридическа консултация, накратко. То гласи следното. Никоя част от разпоредбата на този чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта не е попречила и не пречи на организирането на лото-игра за подпомагане на културата. Това е така, защото тази норма изрично предвижда, че държавата може да организира лото-игри. Не съществува пречка това да стане чрез държавно предприятие към Министерството на финансите. Вътре в Министерския съвет Вие сте имал възможността да наложите своята воля и загрижеността си за управлението на българската култура в състояние на хроничен финансов дефицит. Дали сте имал саботаж така рязко от страна на друг министър, да кажем от министъра на финансите, но сте могъл в такъв случай да апелирате към министър-председателя да наложи тази воля. Бихте могъл да го направите.
Иначе тази поправка ще се случи, но пак казвам, ако тя е съществената пречка за Вашата министерска воля да организирате лото, това е твърде закъсняло. Вие имате 2% брутен вътрешен продукт за култура по силата на Вашите предизборни обещания и 0,6% до тук в периода на Вашето министерстване. Това е слаба атестация на един министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли думата за дуплика, господин Данаилов? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това, което бих искал да кажа, е, че приемам упрека за това, че закъсняваме в сроковете. Министърът на финансите е тук и този разговор е воден само за факта какви пари ще бъдат нужни за създаването на отделна игра артлото и урегулирането на двата закона. Аз самият се зарадвах много, защото има важна разпоредба – че 75 на сто от печалбите след всички плащания отиват за културата. Създаването на такава игра обаче струва и много пари. Надявам се, че това ще се случи. Във всички случаи аз нося и писмото – отговорът, който беше изпратен до председателя на комисията – заместник-министър Токаджиев, от Държавната комисия за хазарта. Аз ще Ви го предоставя, господин Михайлов, за да видите техните отговори.
Ще кажа няколко факта. Скоро бях в Комисията по културата. Разпространихме доста голям тираж на Закона за меценатството, но ще кажа някои данни. Законът не работи добре в смисъл, че до този момент за периода от 1.06.2006 г. до 12.07.2007 г. това, което е влязло съгласно Закона за меценатството като сума, е в размер на 69 хил. 170 лв. плюс 50 хил. евро. И то за такъв голям срок! Разбира се, че мое право и основание е да разговарям отново по закона и за облекчаване на някои от изискванията, защото и сега има дарители, които предпочитат да даряват в Национален фонд “Култура”, а не в този фонд за меценатството.
В § 22, в който ме поставиха, забави всичко това. Надявам се, макар че Вашата оценка за моята работа е доста негативна, и не се учудвам това да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има въпрос от народния представител Иван Иванов към министър Орешарски.
Господин Иванов, ще успеем ли в оставащите пет минути да се справим с тази процедура? Ако спазвате времето, господин Иванов, ще успеем, но Вие не винаги правите това. Министърът е тук. Как да постъпим?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Предпочитам следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов не желае.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
С това парламентарният контрол приключва.
Следващото пленарно заседание е в понеделник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров