Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Днес извънредното пленарно заседание е с една-единствена точка в дневния ред: Второ четене на Закона за съдебната власт – продължение.
Преди да пристъпим към тази точка от дневния ред, ще направя две съобщения.
Комисията по политиката при бедствия и аварии към Народното събрание днес от 16,00 ч. ще проведе извънредно заседание в зала “Запад”. На заседанието ще бъде изслушана информация от Национална служба “Гражданска защита” и Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” за бедстващите райони с пожари в страната. На заседанието се канят да присъстват народните представители, които имат интерес към тази информация, които имат и свои предложения във връзка със ситуацията в съответните избирателни райони, по която имат информация и наблюдения.
Комисията приканва всички депутати, които имат такива впечатления, да ги споделят, ако желаят да ги представят и в писмен вид.
Има се предвид, колеги, че това е първо информативно заседание на комисията във връзка с тази ситуация. Ясно е, че се налага и по-сериозен анализ, и подготовка на заключения и предложения, които би трябвало да имат предвид компетентните органи. Нещо, което иска време и което навярно ще бъде част от работата на комисията и в следващата сесия на Народното събрание от септември нататък.
Второто съобщение – на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия с вх. № 754-03-101 от 10 юли т.г. го оттеглят. Във връзка с това си заслужава комисията да даде и допълнителна информация за констатираното от нея, а именно, че не се налагат промени в приетия от Народното събрание закон, по-бързото приемане на поднормативните административни актове и реализация на режима, който законът регламентира.

Пристъпваме към единствената точка от нашето пленарно заседание днес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - продължение.
Доколкото проведохме консултации с господин Стоилов, въпросът е има ли готовност за предложения за гласуване на текстовете, които бяха представени и обсъждани на последното пленарно заседание миналата седмица? Има ли такова процедурно предложение?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако това трябва да мине в отделна процедура, предлагам първо да гласуваме текстовете, които бяха докладвани на миналото заседание, и тогава да продължим с доклада по представянето на следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Доколкото правилникът предвижда отделни дни за гласуване, очевидно е необходимо решение на Народното събрание.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте предложението за гласуване в началото на днешното заседание на текстовете, обсъдени на предходното.
Гласували 156 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преди да пристъпим към гласуванията, уважаеми колеги, нека отново регистрираме участващите в гласуванията, които предстоят. Моля да се регистрирате за предстоящите гласувания.
Регистрирали се - 173. На тази база ще изчисляваме и необходимите гласове за вземане на решения. Пристъпваме към гласуване на членовете от чл. 200 нататък.
Комисията е предложила чл. 200 да отпадне, поради отразяването му в друг текст.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на чл. 200.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
В такъв случай, господин Спасов, няма да подлагам на гласуване Вашето предложение по чл. 200 тук, а там, където е систематичното му място, навярно ще бъде разгледано предложението ви.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То беше гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Неподкрепени предложения на комисията по чл. 201.
Предложение от господин Стоян Проданов. Неговото предложение да отпаднат алинеи 2 и 3 на чл. 201 не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на господин Проданов.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 19, въздържали се 95.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 201 е на народния представител Любен Корнезов – в ал. 3 да се направят редакционни поправки. Комисията не е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 22, против 16, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Следва разгърнато предложение на народния представител Минчо Спасов също по чл. 201 – нови текстове, които комисията не подкрепя.
Подкрепяте ли предложението си, господин Спасов?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Спасов по чл. 201.
Гласували 112 народни представители: за 33, против 25, въздържали се 54.
Това предложение не се приема.
По чл. 202 има предложение на народния представител Минчо Спасов, неподкрепено от комисията.
Господин Спасов, поддържате ли предложението си?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го, защото е свързано с предишното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Спасов оттегля предложението си по чл. 202, защото е свързано с предходното и няма смисъл. Благодаря Ви, господин Спасов.
Предложение на госпожа Манолова по чл. 204, което не е подкрепено от комисията.
Госпожо Манолова, Вашето предложение е за изменение на чл. 204 – дали сте редакция на ал. 1, 2 и 3, за кандидатите за обжалване законосъобразността на конкурса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Оттегля се това предложение.
Има предложение на комисията за текст на нов чл. 186. Към него има предложение на господин Стоилов, направено в залата, което гласи следното: в ал. 1 след думите “устния изпит” да се добави изразът “и общия успех от държавните изпити”.
Подлагам на гласуване допълнението, предложено от господин Стоилов.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 11, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 186 нов по комисия с направената поправка.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 4.
Текстът на новия член се приема.
Няколко текста, предложени в окончателна редакция на комисията: чл. 201, чл. 202, нов чл. 182, чл. 203, нов чл. 184, нов чл. 185, чл. 204, чл. 205, нови членове от 189 до 194.
Моля, гласувайте текстовете по комисия.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети, с това – и Раздел ІІ.
Следва нов Раздел ІІІ “Несъвместимост”. Има предложение на народния представител Надя Антонова по новия чл. 195, т. 3, което обаче не е подкрепено от комисията. Госпожа Антонова го оттегля.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията – наименованието на новия Раздел ІІІ “Несъвместимост” и новия чл. 195.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Предложенията на комисията са приети.
Господин Стоилов, виждам, че комисията подкрепя предложенията на госпожа Антонова по точки 1 и 2 на чл. 207. Той вече попада в новия Раздел ІV ли?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук са сложени тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го гласуваме към Раздел ІV, така ли?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук само текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към досегашния Раздел ІІІ, който става Раздел ІV. Преди всичко се предлага отпадане на чл. 207 поради систематичното му отразяване в друг текст.
Моля, гласувайте отпадане на чл. 207 от това място в законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има няколко неприети предложения на господин Спасов по новия чл. 196.
Господин Спасов, поддържате ли предложението си по чл. 196 – да се премахне “или в длъжност”?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Господин Спасов оттегля предложението си по чл. 196.
Госпожа Елеонора Николова има предложение по новия чл. 198.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожа Николова оттегля предложението по чл. 198.
Има още три предложения по този нов чл. 198.
Предложение на господин Корнезов, неподкрепено от комисията – няма възможност да се консултираме с него дали го поддържа или не.
Затова подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов по чл. 198, което комисията не е подкрепила.
Гласували 119 народни представители: за 7, против 11, въздържали се 101.
Предложението не се подкрепя.
Следващото предложение по чл. 198 нов е на господин Минчо Спасов – това предложение се оттегля от господин Спасов.
Следва предложение от народния представител Тодор Батилов по новия чл. 198, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Батилов.
Гласували 118 народни представители: за 9, против 16, въздържали се 93.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на комисията за наименование на Раздел ІІІ, който става Раздел ІV, нови членове от 196 до 208 и чл. 206.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети, с това – и новият Раздел ІV.

Досегашният Раздел ІV става Раздел V.
Комисията предлага изцяло да отпаднат членовете 208 и 223. Предлага се изцяло отпадане на двата текста от законопроекта.
Не виждам възражения да се гласува ан блок това предложение на комисията, но ако има такива, моля да бъдат направени.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз предлагам все пак отделно да гласуваме за чл. 223, тъй като в този раздел става дума за права и задължения на магистратите, така че мисля, че е редно за всяко едно от тях народните представители да се произнесат поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Така и ще направим.
Подлагам на гласуване изцяло отпадането на чл. 208.
Гласувайте това предложение на комисията за отпадане на чл. 208 за неносене на отговорност. Има се предвид, че този текст повтаря конституционен текст, както разбирам, и поради това се счита, че не е нужно да се възпроизвежда тук.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Член 223, както спомена и господин Стоилов, третира права на съдия, прокурор или следовател. Предлага се изцяло да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 223. (Шум и реплики в залата.)
Това е последният текст от доклада по вносител на страница 100, а предложението на комисията е на страница 101.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 84, против 20, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Има ли предложение за прегласуване?
Заповядайте, госпожо Манолова.
Текстът е за право на покриване на разноски от бюджета. Това е чл. 223 по вносител. Ако се приеме, има предложение на господин Спасов по него, което не е прието от комисията. Има предложение и на госпожа Антонова, което е било прието.
Заповядайте, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Може би не всички от вас са чули какво предвижда текстът на чл. 223. Той регламентира правото на съдия, прокурор или следовател при преназначаване на друга длъжност да ползва пътни разноски за себе си и за членовете на своето семейство, както и разноските на пренасянето на неговото домакинство. Това е една утвърдена практика във всички развити държави. Нормално е да се даде възможност на заемащите такива длъжности да ползват подобни социални придобивки, които между другото и до момента имаха, така че нека да не отнемаме социални права, които така или иначе вече са придобивка за представителите на магистратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Поставям отново на гласуване предложението за отпадане на чл. 223.
Предложението за отпадане ще спечели, ако се гласува със зелено и ще бъде отклонено, ако се гласува по другите два начина. (Шум и реплики.)
Гласували 104 народни представители: за 63, против 30, въздържали се 11.
Предложението за отпадане се приема – текстът отпада.
Има предложение за отпадане на чл. 215, поради отразяването му в друг текст.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 215. В случая става въпрос за пренасочване на текст. Той не отпада от законопроекта, а ще бъде отразен на друго място. Това е предложение на комсията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Има неподкрепени от комисията предложения. Едното е на госпожа Антонова по чл. 217 по вносител.
Госпожо Антонова, поддържате ли предложението си? Госпожа Антонова оттегля предложението си.
По чл. 218 по вносител има предложение на господин Батилов, който обаче няма как да консултираме дали оттегля или не своето предложение, така че ще го подложа на гласуване. Става дума за това, че той предлага думата „тога” да се заличи от текста.
Комисията не подкрепя предложението за такова заличаване.
Гласуваме предложението на господин Батилов.
Гласували 121 народни представители: за 11, против 17, въздържали се 93.
Предложението не се приема.
По чл. 220 има предложение на Минчо Спасов, неподкрепено от комисията.
Господин Спасов, подкрепяте ли предложението си? Господин Спасов оттегля предложението си.
Също и по чл. 221 има направено предложение от господин Спасов, неподкрепено от комисията. Това предложение също се оттегля.
По чл. 224 има предложение на госпожа Антонова. Госпожа Антонова по чл. 224 също предлага текста да отпадне. Госпожа Антонова оттегля предложението си.
В такъв случай можем да преминем към гласуване на текстовете по вносител, подкрепени от комисията. Това са наименованието на Раздел ІV, който става Раздел V, членове 209, 210 и 216. Гласувайте тези текстове по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Предложенията на вносителя са приети.
Има два допълнителни текста, по които трябва да гласуваме: единият е нов чл. 210. По него има предложение на Янаки Стоилов: в т. 4, след думата “задачи” да се добави изразът “свързани със службата им”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов за тази добавка към т. 4 на чл. 210.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Това допълнение се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на новия чл. 210, предложен от комисията, с направената поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстът на новия чл. 210 е приет.
Член 214 е текст, който се предлага в окончателна редакция на комисията, която подкрепя вносителя.
Към окончателната редакция има предложение на господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов оттегля това свое предложение. Направо ще гласуваме редакцията на комисията.
По комисия предстои да гласуваме следните текстове: чл. 211, нов чл. 214, членове от 212 до 214, нов чл. 219, чл. 217, чл. 218, нов чл. 222, членове 219-222, чл. 224, чл. 225 и нов чл. 229.
Моля, гласувайте тези текстове, предложени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Да видим има ли доуточняващи въпроси, свързани с Раздел V. Има едно дублиране – аз затова се и забавих, на нов чл. 214 и чл. 214, господин Стоилов. Онзи, по който Вие имахте предложение, което оттеглихте, е чл. 214, който става чл. 217. Виждам, че тук сме гласували чл. 217 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да. Има номериране, което се дублира според мен. Да гласуваме и чл. 214 по вносител, който става чл. 217, както предлага комисията, като номерацията ще бъде доизяснена.
Моля, гласувайте чл. 214 – номерация по вносител, редакция на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Този текст е приет.
Последният раздел, който е бил дискутиран, е Раздел V, който става Раздел VІ.
По чл. 226 има неподкрепено предложение на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Антонова оттегля предложението си.
Следователно можем да гласуваме текстовете по вносител –наименованието на Раздел V, който става Раздел VІ.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел V, нов Раздел VІ: “Временно отстраняване от длъжност”.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на раздела е прието.
Подлагам на гласуване текстовете по редакция на комисията на чл. 226, чл. 227 и нов чл. 232.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете на комисията са приети, а с това и целият раздел.
Стигаме до Раздел VІ по вносител, който предстои да бъде докладван. Благодаря ви, колеги, за тези гласувания.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел VІ – Рангове. Повишаване на място. Старшинство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ, който става Раздел VІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 228, който става чл. 233:
“Чл. 233. (1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:
1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.
              (2) Съдиите в градския съд в град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София – на съдия в окръжен съд.
              (3) Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София – на прокурор в окръжна прокуратура.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 234:
“Чл. 234. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и ако отговаря на изискванията на чл. 164.”
Има предложение на Минчо Спасов: чл. 230 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 235:
“Чл. 235. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност.”
По чл. 231 има предложение на Надя Антонова, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага редакцията на чл. 231, който става чл. 236:
„Чл. 236. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.”
По чл. 232 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 237:
„Чл. 237. Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от ръководната функция, която изпълнява в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 164, ал. 1-5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да подлагаме на гласуване текстовете, които господин Стоилов чете, по хода на представянето, освен ако кворумът не падне под възможния минимум.
Виждам, че има неподкрепено предложение на господин Спасов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на чл. 237 по комисия, т. 1, където се определя старшинството на съдия, прокурор или следовател в зависимост от ръководната функция, която заема. Комисията по правни въпроси на своето заседание предложи и прие освен ръководните функции, които са председатели и заместник-председатели на съответния съд или прокуратура, да бъдат създадени и административни длъжности, които съществуваха досега и бяха ръководни длъжности – председател на отделение. В съответните текстове, които вече са приети от пленарната зала, освен че бяха възприети тези административни длъжности – председател на отделение, им бяха дадени функции да председателстват съдебни състави в същото отделение и да администрират делата в съответното отделение. Тъй като председателят на отделение ще председателства във всички случаи съдебните състави в това отделение, предлагам тук да бъде добавено „или административната длъжност”, тъй като по смисъла на Закона за съдебната власт административните длъжности означават изпълнение на ръководни функции. Считам, че това предложение е редакционно, защото следва от смисъла, който вложихме в административната длъжност „председател на отделение” и функциите, които й дадохме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е уместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желания за реплики? Няма.
Господин Стоилов сякаш споделя това предложение. Ще го подложим на гласуване, когато стигнем до гласуването.
Има думата господин Минчо Спасов.
Господин Спасов, имате предложение за отпадане, което не е подкрепено.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение беше да отпадне текстът, който ограничава растежа на съдиите, прокурорите и следователите в ранг – до два ранга. Мотивите ми за това предложение бяха почерпени от практиката ми на юрист. Мисля, че те са твърде лесни за разбиране.
Ще дам пример с Районния съд в Елхово – малко българско градче, където дълги години съдийстваше покойният вече съдия Димитър Яламов, който беше легенда на този съд. Той не беше пожелал да расте в йерархията въпреки високите си професионални качества, признати от всички в колегията. Беше решил да остане в родния си град и да правораздава, което правеше добре. Той беше добил най-висшия ранг на съдия в касационен съд, но продължаваше да заема длъжност на районен съдия в Елхово. В това нямаше нищо лошо, защото неговата квалификация беше единодушно призната. Рангът, който беше придобил, беше признание за неговия професионализъм и за неговото морално решение да остане в малкия град.
Смятам, че мотивите, с които сме посочили, че трябва да става растежът в ранг, са доказаният висок професионализъм, квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Очевидно е, че не бива да си затваряме тази възможност да стимулираме съдиите, които работят добре, да не се стремят да напуснат малките градове, за да продължат своя растеж в кариерата, а да имат възможността да го правят и в малките градове, за да не ги лишаваме от добри юристи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Спасов? Той обоснова предложението си за отпадане на чл. 230.
Господин Стоилов, бихте ли желали да вземете отношение по тези съображения? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз имам друго мнение, но не знам дали да го излагам. За да ориентирам колегите, ще кажа, че мисля предложението на комисията за обосновано. То е компромис един магистрат да може да се развива на своето място в по-ниска длъжност и да придобие по-висок ранг. Мисля, че ще бъде неуместно магистрат, който се намира на първото ниво на съдебната система, да може по ранг да бъде на най-високото ниво дори заради това, че естеството на въпросите, с които се занимава, не могат напълно да бъдат приравнени към дейността, която извършват върховните съдебни институции. Мисля, е растежът до два ранга включително е уместно решение, което съответства и на досегашната практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, първо на предложенията за отпадане.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов за отпадане на чл. 230, неподкрепено от комисията, току-що обосновано. Имате възможност да гласувате това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 34, против 3, въздържали се 67.
Предложението за отпадане не се приема.
Има предложение за редакция в т. 1 на чл. 237 по комисия – след израза „от ръководната функция” да се добави „или административна длъжност”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение на госпожа Манолова, направено в залата току-що.
Гласували 98 народни представители: за 51, против няма, въздържали се 47.
Предложението се приема.
Сега можем да гласуваме ан блок текстовете, както са предложени от комисията – Раздел VІ, който става Раздел VІІ, наименованието на раздела по вносител, подкрепен от комисията, и текстовете на чл. 228, 229, 230, 231 и 232.
Моля, гласувайте тези текстове, но в окончателната редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава единадесета – Младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Съдебни помощници и прокурорски помощници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета, която става Глава десета.
„Раздел І – Младши съдии, младши прокурори и младши следователи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 233 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция, която става чл. 238:
„Чл. 238. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало съответния конкурс.”
Комисията предлага чл. 234 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 177.
По чл. 235 има предложение на Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията. Разбирам, че госпожа Манолова го оттегля, затова няма да го докладвам.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 239:
„Чл. 239. (1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.
(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
(3) Младши следовател се назначава в окръжна следствена служба.”
По чл. 236 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 240:
„Чл. 240. (1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава за срок три години.
(2) Срокът по ал. 1 може да се продължи с още шест месеца с решение на Висшия съдебен съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 241:
„Чл. 241. При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полага клетва съответно по чл. 155 или 156.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 242:
“Чл. 242. Административният ръководител на съответния съд, прокуратура или окръжна следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател наставник на младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.”
Комисията предлага чл. 239 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 216, ал. 2.
Комисията предлага чл. 240 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 82, ал. 2.
Комисията предлага чл. 241 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 81, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 243:
„Чл. 243. (1) След изтичане на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба без провеждане на конкурс.
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.”
„Раздел ІІ
Съдебни помощници и прокурорски помощници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 243, който става чл. 244:
„Чл. 244. (1) В окръжния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.
(2) В окръжната и апелативната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 245.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 245, който става чл. 246:
„Чл. 246. (1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 247:
„Чл. 247. (1) Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 248:
„Чл. 248. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да разгледаме текстовете на Глава единадесета, която става Глава десета, два раздела, които ви бяха представени, желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай ще пристъпим към гласуване първо на предложенията за отпадане. Предложенията на комисията за отпадане поради отразяване на текстовете в други части на закона, тоест не отпадат от закона, са за следните текстове: чл. 234 по вносител, чл. 239 по вносител, чл. 240 и чл. 241. Това са четири текста, които да бъдат отразени на друго място в закона.
Ще гласуваме ан блок това предложение за тези четири размествания, тъй като не виждам възражения или противни предложения.
Гласувайте предложениятаза отпадане поради отразяване на друго място в законопроекта на посочените четири текста.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложенията за отпадане поради отразяване на друго систематично място са приети.
Сега подлагам на гласуване предложенията по вносител, подкрепени от комисията: заглавието на Глава единадесета по вносител, заглавието на Раздел І, заглавието на Раздел ІІ по вносител и текста на чл. 244 по вносител.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 2, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване текстовете в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя съответните текстове на вносителя. Това са членове по номерацията на вносителя 233, 235, 236, 237, 238, 242, 243, 245, 246 и нов чл. 248 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава дванадесета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„Глава дванадесета
Национален институт на правосъдието”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета, която става Глава единадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 249:
„Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:
1. задължителното първоначално обучение;
2. поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 250:
“Чл. 250. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 251:
“Чл. 251. (1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и собствена дейност, свързана с обучение.
      (2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става чл. 252:
“Чл. 252. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
       (2) Председателят на Върховния касационен съд е член по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
      (3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 253:
“Чл. 253. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;
5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
6. определя числеността на служителите;
7. приема 3-годишен план за дейността си;
8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.”
 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 254:
“Чл. 254. Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1-4, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.”
Тук може би ще трябва да бъде “с мнозинство повече от половината от членовете”, така както сме използвали за другите органи в рамките на съдебната власт, но това е редакционен въпрос.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253, който става чл. 255:
“Чл. 255. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
       (2) Директорът на Националния институт на правосъдието се назначава от управителния съвет за срок 3 години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от управителния съвет.
       (3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 254, който става чл. 256.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255, който става чл. 257.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 258:
“Чл. 258. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.
     (2) Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са назначени, и се освобождават от правоприлагане.
       (3) В края на обучението по ал. 1 младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи полагат изпит, който се оценява с “издържал” и “не издържал”.
       (4) При оценка “не издържал” младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се явява повторно на изпит след три месеца. При получена оценка “не издържал” се освобождава от заеманата длъжност.
      (5) Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на обучение по ал. 1 докато заемат съответната длъжност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 259:
“Чл. 259. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.”
Комисията предлага чл. 258 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 249, ал. 1, т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 260:
“Чл. 260. Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.”
Има предложение на Тодор Батилов по чл. 260.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 261:
“Чл. 261. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261, който става чл. 262:
“Ч. 262. (1) Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
   (2) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
    (3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 263:
“Чл. 263. Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема Правилника за организацията и дейността на Националния институт на правосъдието, който се обнародва в “Държавен вестник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да проверим има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Нека тогава опитаме да гласуваме текстовете, така както са предложени. Навярно преди всичко предложението за отпадане, господин Стоилов.
“Комисията предлага чл. 258 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 249, ал. 1.”
Гласувайте предложението за отпадане на чл. 258, тъй като е отразен на друго място.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Предложенията по вносител са: заглавието на Глава дванадесета, която става Глава единадесета и текстовете на членове 254 и 255. Това е, което съм отбелязал при мен.
Гласувайте тези тестове по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Вносителят е подкрепен единодушно от гласуващите.
Господин Лютфи ще бъде затруднен да поддържа режима на гласуване, така че негова ще е председателската преценка дали иска да продължи това упражнение.
Остават текстовете в окончателната редакция на комисията: чл. 247, чл. 248, чл. 249, чл. 250, чл. 251, чл. 252, като в чл. 253 изразът “обикновено мнозинство” се заменя с “мнозинство повече от половината”. Не виждам желание да се гласува отделно тази поправка. Тя е стандартно фигурираща и в други текстове - членове 253, 256, 257, 259, 260, 261 и 262 – номерация по вносител, редакция по комисия.
Гласувайте тези текстове в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете на комисията са приети, с което и цялата глава.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета „Държавни съдебни изпълнители”, която става Глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263, който става чл. 264.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264, който става чл. 265.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 265, който става чл. 266:
„Чл. 266. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в „Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в Интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 266, който става чл. 267:
„Чл. 267. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 164.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 268:
„Чл. 268. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав – председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.”
Комисията подкрепя текста на вносителя чл. 268, който става чл. 269.
Комисията предлага чл. 269 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 158.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 271.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272:
„Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 273.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274:
„Чл. 274. Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 276.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277:
„Чл. 277. (1)  На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 278:
„Чл. 278. Доколкото в тази глава не е предвидено друго се прилага Кодексът на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по Глава тринадесета „Държавни съдебни изпълнители”. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме наименованието на главата, което е подкрепено от комисията, и текстовете на членовете от Глава тринадесета, които комисията подкрепя без редакция – чл. 263, 264, 268, 270, 271, 273, 275 и 276.
Моля, гласувайте текстовете на тези членове.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 269, тъй като систематично се намира в чл. 158.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Член 269 отпада.
Моля да гласуваме новите редакции на членовете по вносител от Глава тринадесета, които се подкрепят по принцип – чл. 265, 266, 267, 272, 274, 277 и новия чл. 278.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава четиринадесета – Съдии по вписванията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета, която става Глава тринадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 279:
“Чл. 279.(1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 280:
“Чл. 280. (1) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.”
Комисията предлага чл. 279 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 283.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 280, който става чл. 281.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 282:
“Чл. 282. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в Интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 283:
“Чл. 283. За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатства лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 284:
“Чл. 284. (1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав – председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса по поредността на класирането до заемането на свободните места.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 283, който става чл. 285.
Комисията предлага чл. 284 да отпадне, тай като е отразен в чл. 158.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 285, който става чл. 286.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 286, който става чл. 287.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 287, който става чл. 288:
“Чл. 288. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпления от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 288, който става чл. 289.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 289, който става чл. 290:
“Чл. 290. Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 290, който става чл. 291.
По чл. 291 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
Глава четиринадесета – “Съдии по вписванията” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 291, който става чл. 292:
“Чл. 292. (1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудово правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 293:
“Чл. 293. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилага Кодексът на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте текстовете по Глава четиринадесета – “Съдии по вписванията”.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам желаещи.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Елеонора Николова за отпадането на Глава четиринадесета. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 22, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 279, който комисията предлага да отпадне, тъй като съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на изискванията на чл. 188. Мястото му е в чл. 283.
Второ предложение за отпадане на комисията е за чл. 284.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложенията за отпадане са приети.
Преминаваме към гласуване на текстовете, които се подкрепят от комисията, така както е предложени от вносителя, и заглавието. Това са членове 280, 283, 285, 286, 288 и 290.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте новите редакции на текстовете, които се подкрепят по принцип от комисията, но комисията предлага нови редакции на следните членове: чл. 278 по вносител, чл. 280, чл. 281, чл. 283, чл. 282, чл. 287, чл. 289, чл. 291 и чл. 293.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете от Глава четиринадесета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава петнадесета – Придобиване на правоспособност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета, която става Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 292, който става чл. 294:
“Чл. 294. (1) Завършилите висшe образованиe по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
                (2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт, както и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 293, който става чл. 295:
“Чл. 295. (1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.
                (2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 294, който става чл. 296:
“Чл. 296. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:
1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно единния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността “Право”;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност;
5. копие от удостоверението за придобиване – за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 295, който става чл. 297:
“Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянния му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
              (2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
              (3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.
              (4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
              (5) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 296, който става чл. 298:
“Чл. 298. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
                (2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 297, който става чл. 299:
“Чл. 299. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
              (2) Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в 3-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
              (3) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
              (4) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател – представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове – представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 298, който става чл. 300.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 299, който става чл. 301:
“Чл. 301. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка “издържал”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, това са текстовете на Глава петнадесета “Придобиване на правоспособност”. Всички текстове в тази глава имат нови редакции, с изключение на един текст, който се подкрепя безусловно от комисията.
Колеги, имате думата. Няма желаещи за изказвания.
Моля да гласуваме наименованието на Глава петнадесета заедно с новите редакции на чл. 292, чл. 293, чл. 294, чл. 295, чл. 296, чл. 297, чл. 298 по вносител и чл. 299, който става чл. 301.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Глава петнадесета е приета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава шестнадесета – Поощрения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета, която става Глава петнадесета.
По чл. 300 има предложение на народния представител Надя Антонова – чл. 300 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 300, който става чл. 302:
“Чл. 302. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.”
По чл. 301 има предложение от народния представител Надя Антонова, с което се правят следните промени:
1. В чл. 301, ал. 2 т. 2 добива следната редакция:
“Чл. 301, ал. 2, т. 2 “почетен знак на съдебната власт”.
2. В чл. 301, ал. 2 т. 3 отпада.
3. В чл. 301 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
              “(5) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 301, който става чл. 303:
“Чл. 303. (1) Висшият съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
              (2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
              (3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
              (4) Отличието може да бъде съчетано с награда.”
По чл. 302 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която става чл. 304:
“Чл. 304. (1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на: апелативен съд, военно-апелативен съд, окръжен съд, административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.
      (2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.”
По чл. 303 има предложение на народния представител Надя Антонова – в чл. 303 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
“Чл. 303. (5) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 303, който става чл. 305:
“Чл. 305. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото.
      (2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен.
      (3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
      (4) Отличието може да бъде съчетано с награда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 304, който става чл. 306:
“Чл. 306. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, по Глава шестнадесета “Поощрения” има три предложения на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Оттеглям и трите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегляте ги.
Тогава, ако няма желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Не виждам такива.
Моля, гласувайте новите редакции заедно с наименованието на Глава шестнадесета, която се подкрепя от комисията, и новите редакции на членове 301, 302, 303 и 304 по вносител.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете от Глава шестнадесета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава седемнадесета - Дисциплинарна отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета, която става Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 305, който става чл. 307:
“Чл. 307. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
     (2) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
      (3) Дисциплинарните нарушения са:
1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
2. извършване на действия, които неоправдано забавят производството;
3. нарушаване на правилата за професионална етика;
4. извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
5. неизпълнение на други служебни задължения.
       (4) Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
       (5) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.”
По чл. 306 комисията предлага същият да отпадне, тъй като е отразен в чл. 307, ал. 3. При това положение не знам ще остане ли да се обсъжда предложението на Минчо Спасов по нов чл. 306, което не се подкрепя от комисията.
По чл. 307 отново има негово предложение, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Надя Антонова, което също не е подкрепено от комисията.
Господин Спасов не зная дали поддържа предложенията си, за да ги прочета.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): По чл. 307 го оттеглям, по чл. 306а го поддържам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ще докладвам само предложението за нов чл. 306а със следния текст:
“Чл. 306а. (1) Съдиите са длъжни под страх от дисциплинарна отговорност да следят за всеки пропуск, бавност или неизпълнение на правилата, формите и сроковете по производството, допуснати от длъжностно лице, участник в досъдебното и съдебното производство, както и за всяко небрежно и неточно изпълнение на възложените от нормативните актове задължения.
        (2) Ако Върховният касационен съд, Върховният административен съд, апелативните и окръжните съдилища при разглеждане на делата забележат неправилности в съдопроизводството или деловодството за първи път, те, след като поискат сведения от министерството, правят с особено определение, по реда на надзора, напомняне на лицата, които са ги допуснали.
  (3) Висшестоящият прокурор, като забележи пропуски, допуснати от прокурорите от по-долните инстанции, или прави напомняне по реда на надзора, или съобщава на главния прокурор и на министъра на правосъдието, който може да възбуди против виновния дисциплинарно преследване.
            (4) Прокурорите за всички забелязани от тях пропуски от длъжностни лица в съдебното ведомство са длъжни, според случая, или да съобщят на председателите на съдилищата, или до уведомят по реда на подчинеността съответния по-горен прокурор, който от своя страна може да внесе въпроса на обсъждане от съда, властен да възбуди дисциплинарно преследване. Предприетите действия се съобщават на министъра на правосъдието и на главния прокурор.
              (5) В случай на повторение или на по-тежко нарушение съдиите по ал. 2 изискват обяснение от допусналите нарушението лица, събират нужните сведения и възбуждат срещу виновния дисциплинарно преследване. Препис от актовете за направеното напомняне и за възбуждането на дисциплинарно преследване съдилищата изпращат на министъра на правосъдието.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 307, който става чл. 308:
“Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до 2 години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
       (2) Дисциплинарните наказания  за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
       (3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага едно дисциплинарно наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 308, който става чл. 309.
Има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов – чл. 309 се изменя така:
“Чл. 309. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от четири месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
     (2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законово установен отпуск.
    (3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Минчо Спасов – в чл. 309, ал. 1 думите “две години” се заменят с “пет години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 309, който става чл. 310:
“Чл. 310. (1) Дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
        (2) Дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.
        (3) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му.
        (4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.
        (5) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.”
По чл. 310 има предложение на Надя Антонова, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 310, който става чл. 311:
“Чл. 311.  Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител – за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшият съдебен съвет за наказанията:
а) по чл. 308, ал. 1, точки 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
3. министъра на правосъдието – за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 311, който става чл. 312:
“Чл. 312. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от:
1. съответния административен ръководител;
2. всеки висшестоящ административен ръководител;
3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;
5. министърът на правосъдието.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.”
По чл. 312 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 232.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 312, който става чл. 313.
Предложение на Надя Антонова – чл. 313 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 313, който става чл. 314:
“Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, точки 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
(2) Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди, отмени или измени наложеното наказание по общия ред.
(4) Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.
(5) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, точки 3, 4 и 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 315:
“Чл. 315. Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.”
По чл. 314 има предложение на Надя Антонова:
1. В чл. 114, ал. 1 след думите “по чл. 304, ал. 1” се добавят думите “точки 1 и 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението по точки 2-4.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 5, което е отразено на систематичното му място в чл. 310, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 314, който става чл. 316:
“Чл. 316. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, точки 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарното производство се образува в 7‑дневен срок от постъпване на предложението.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшия съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председател на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) Препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 315, който става чл. 317.
Предложение на Минчо Спасов – в чл. 316, ал. 1 думите “закрити” се заменят с “открити”.
Комисията не подкрепя предложението. По този въпрос вече имаше произнасяне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 316, който става чл. 318:
“Чл. 318. (1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317, който става чл. 319:
“Чл. 319. (1) В 7-дневен срок от последното заседание, дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.”
По чл. 318 има предложение на Надя Антонова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318, който става чл. 320:
“Чл. 320. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет, заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 7-дневен срок от внасянето му.
(3) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност и на вносителя на предложението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 319, който става чл. 321:
“Чл. 321. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 320, който става чл. 322:
“Чл. 322. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.”
По чл. 321 има предложение на Мая Манолова – чл. 321, ал. 1 се изменя така:
“(1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от дисциплинарно наказаното лице пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 321, който става чл. 323:
“Чл. 323. (1) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно, освен ако с него е потвърдено налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение.
(5) Решението, с което е потвърдено дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на жалбата и решението му е окончателно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 322, който става чл. 324.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 323, който става чл. 325:
„Чл. 325. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 324, който става чл. 326:
„Чл. 326. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от шест месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(4) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
(5) Заличаването има действие занапред.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 327:
„Чл. 327. Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 325, който става чл. 328.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Свършихме четенето на текстовете от Глава седемнадесета.
Следват предложения, които не се подкрепят от комисията: народният представител Надя Антонова оттегля всички, народният представител Мая Манолова оттегля предложението.
Господин Спасов, Вие имате предложение да се гласува чл. 306а, другото го оттегляте.
Преминаваме към гласувания.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Спасов за нов чл. 306а, което не се подкрепя от комисията – текстът беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 12, против 21, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение – от народните представители Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов за промяна в чл. 309, съдържанието беше прочетено. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на нашите колеги народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 6, въздържали се 77.
И това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Народният представител Минчо Спасов оттегля предложението си по чл. 309.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване на текстовете по номерация на вносителя: чл. 305 в редакция на комисията, чл. 307 в редакция на комисията, чл. 308 по вносител, чл. 309 в редакция на комисията, чл. 310 в редакция на комисията, чл. 311 в редакция на комисията, чл. 312 по вносител, чл. 313 в редакция на комисията, нов чл. 315, чл. 314 в редакция на комисията, чл. 315 по вносител, чл. 316 в редакция на комисията, членове 317, 318, 319, 320, 321 в редакция на комисията, чл. 322 по вносител, чл. 323, чл. 324 в редакция на комисията, чл. 325 по вносител и нов чл. 327.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Наименованието и текстовете на Глава седемнадесета са приети.
Сега е 16,10 ч. Тридесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, докладвайте следващата глава.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам дали по тази глава има някакви изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз видях, че гласувахте преди почивката, така че изказванията са приключили, дори и да е имало такива.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава осемнадесета – Съдебна ваканция. Отпуски”.
Главата се разглежда в много подходящо време. (Оживление.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава седемнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 326, който става чл. 329:
“Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
              (2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
              (3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. дела по Закона за защита срещу домашно насилие;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-малък от един месец;
7. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
              (4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.”
Да съобщим само, че в залата е заместник-министъра на правосъдието господин Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, нека да го поканим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 327 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 328, който става чл. 330:
“Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.
                 (2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 329, който става чл. 331:
“Чл. 331. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.
                 (2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.”
По чл. 330 има предложение на Надя Антонова той да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Илко Димитров:
В чл. 330, ал. 1, т. 5 отпада и респективно останалите точки се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 330, който става чл. 332:
“Чл. 332. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:
1. за сключване на брак – два работни дни;
2. при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение – два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
              (2) Държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на отпуск при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие – за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане. Ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.
              (3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1-3 се изплаща заплатата, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2 – според предвиденото в специалните закони.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 331, който става чл. 333:
“Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.”
По чл. 332 има предложение на народния представител Надя Антонова за отпадане на текста.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 332, който става чл. 334:
“Чл. 334. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
              (2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.
              (3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по-малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.”
По чл. 333 има предложение на народния представител Надя Антонова за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов по чл. 333 – след думите “Кодекса на труда” да се добавят думите “но не повече от 30 дни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 333, който става чл. 335.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 334, който става чл. 336:
“Чл. 336. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно – през друго време на годината.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 335, който става чл. 337:
“Чл. 337. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 336, който става чл. 338:
“Чл. 338. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от:
1. председателя на районния съд – за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. председателя на окръжния съд – за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
3. председателя на военния съд – за съдиите от военния съд;
4. председателя на административния съд – за съдиите от административния съд;
5. председателя на апелативния съд – за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
6. председателя на военно-апелативния съд – за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
7. председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и Военно-апелативния съд;
8. председателя на Върховния административен съд – за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
9. окръжния прокурор – за прокурорите при окръжната и районните прокуратури.
10. апелативния прокурор – за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
11. военно-окръжния прокурор – за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;
12. военно-апелативния прокурор – за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
13. главния прокурор – за административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, прокурорите в същите прокуратури, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
14. директора на Националната следствена служба – за всички следователи.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 339:
“Чл. 339. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тази глава? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава деветнадесета – Администрация на органите на съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава деветнадесета, която става Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 337, който става чл. 340:
“Чл. 340. (1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
              (2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени служби.
              (3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет или органите на съдебната власт са съдебни служители.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 338, който става чл. 341:
“Чл. 341. (1) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, заплатата за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
                (2) Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от съответния административен ръководител, съгласувано с Висшия съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 342:
“Чл. 342. (1) Висшият съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието, издава правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
              (2) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристки на съдебните служители, реда за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им.
              (3) Правилниците се обнародват в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 339, който става чл. 343:
“Чл. 343. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1 се назначава след провеждане на конкурс.
              (2) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 340, който става чл. 344:
“Чл. 344. Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 341, който става чл. 345:
“Чл. 345. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.
              (2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно – до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
              (3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.
              (4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 342, който става чл. 346.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 343, който става чл. 347.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 344, който става чл. 348:
“Чл. 348. Съдебният служител има право на основна заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 345, който става чл. 349:
“Чл. 349. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.
              (2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.
              (3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 346, който става чл. 350:
“Чл. 350. Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 347, който става чл. 351:
“Чл. 351. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
                 (2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 348, който става чл. 352:
“Чл. 352. На съдебния служител се изплащат всяка година средства за облекло в размер до една средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 349, който става чл. 353.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 350, който става чл. 354.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 351, който става чл. 355:
“Чл. 355. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
              (2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
              (3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
              (4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
              (5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;
3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
              (6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
              (7) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5.
              (8) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 352, който става чл. 356:
“Чл. 356. (1) Администрацията на Инспектората се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5.
(8) Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовете длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 353, който става чл. 357:
“Чл. 357. (1) Администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор и на Националната следствена служба се ръководи от главен секретар.
(2) Администрацията на съдилищата и прокуратурите се ръководи от съдебен администратор.
(3) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет.
(4) Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, която включва трима членове на Висшия съдебен съвет, представител на администрацията на Висшия съдебен съвет и административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.
(5) Докато упражняват длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
(6) Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
(7) Главният секретар и съдебният администратор:
1. планират, организират и ръководят съдебните служители;
2. отговарят за управлението на административната дейност в съда, прокуратурата и следствената служба;
3. въвеждат програмни решения по дългосрочното паниране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
(8) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.
(9) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 354, който става чл. 358.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 359:
“Чл. 359. За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 355 и предлага следната редакция на този член, който става чл. 360:
“Чл. 360. (1) При наличие на техническа възможност, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато неприключило дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тази глава?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! И по молба на моята колежка Елеонора Николова, която в момента е в една от медиите, искам да бъде подложен на гласуване текстът по вносител на чл. 348 – съдебните служители, тези, които са в пряк контакт и обслужват гражданите, които извършват реалния контакт за добрата услуга, която изпълнява съдебната власт, за облекло да имат сума в размер до две средномесечни заплати, която да им бъде изплащана в рамките на една година, а не както е предложението на комисията – до една средномесечна заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Утре, когато се гласуват текстовете, ще бъде предложен на гласуване и текстът на вносителя.
Други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава двадесета – Бюджет на съдебната власт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета, която става Глава деветнадесета.
По чл. 356 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 356, който става чл. 361:
“Чл. 361. (1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.
(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, субсидиите от Министерството на финансите, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, както и преходния остатък.”
По чл. 357 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член, който става чл. 362:
“Чл. 362. Министърът на правосъдието при изготвяне на проекта на бюджет на съдебната власт получава становища и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 358, който става чл. 363.
Комисията предлага чл. 359 да отпадне, тъй като възпроизвежда чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.
По чл. 360 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 364:
“Чл. 364. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишния бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка
(2) При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от неговия представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.
(3) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт, разпределен за Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органи на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 361, който става чл. 365, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 365. Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт, а Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, органите на съдебната власт, които са юридически лица, и Националният институт на правосъдието са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.”
По чл. 362 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 366:
“Чл. 366. Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор, Националната следствена служба и Националния институт на правосъдието.”
По чл. 363 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 367:
“Чл. 367. (1) Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.
(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
(3) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.”
По чл. 364 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член, който става чл. 368.
“Чл. 368. Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.”
Комисията предлага да се създаде нова глава, която ще докладвам отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания по така представената глава от законопроекта?
Господин Стоилов, заповядайте за уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Освен редакционното уточнение аз правя предложение да отпадне и чл. 361, тъй като тук навлизаме в тази част от процедурата, която засяга повече Закона за устройството на държавния бюджет. Използвам случая да приканя колегите от Комисията по бюджет и финанси, когато обсъждат тези въпроси, да съобразят вече внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на бюджета с процедурата, която разписваме тук в Закона за съдебната власт. Става дума за следното. Когато министърът на правосъдието получи информация от отделните органи на съдебната власт, той изготвя и внася проект за бюджет на съдебната власт във Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет обсъжда и може да приеме или не, да измени този проект, но се предвижда становище от министъра на финансите. Мисля, че това становище от министъра на финансите трябва да бъде дадено още на фазата, когато е изготвен проектът от министъра и е внесен за обсъждане във Висшия съдебен съвет, а не след като Висшият съдебен съвет приеме своя проект, тогава да получава становище от министъра на финансите, тъй като това становище в повечето случаи би било безпредметно. Защото едва ли Висшият съдебен съвет ще се върне да ревизира своя бюджет с оглед на становището на министъра на финансите. Ако той желае да се съобрази с тези бележки, мисля, че това трябва да стане на една по-ранна фаза и да му се даде такава възможност.
Казвам това, защото то се отнеся към уредбата на въпроса, макар и в другия законопроект, който сигурно в близко време предстои да се обсъжда и да се уточнява неговото съдържание.
Други бележки по тази глава аз нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тази глава? Няма други желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нова Глава двадесета с членове 369-395.


“Глава двадесета
Взаимодействие между съдебната власт
и изпълнителната власт
Раздел І
Общи положения
Чл. 369. Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.
Чл. 370. Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон.
Чл. 371. (1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;
3. професионална квалификация;
4. информационни технологии;
5. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;
6. управление на имуществото на съдебната власт;
7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;
8. охрана;
9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариусите, със съдиите по вписванията и със синдиците;
10. международноправно сътрудничество.
       (2) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се уреждат с този закон и с устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
Чл. 372. Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както  и за предприетите мерки.

Раздел ІІ
Инспекторат на министъра на правосъдието
Чл. 373. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. съхранява и обобщава получената от органите на съдебната власт информация за образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
2. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
3. проверява дейността по образуването, движенето и приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;
4. проверява дейността на частните съдебни изпълнители;
5. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
6. извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието.
              (2) Проверките по ал. 1 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.
                 (3) Инспекторатът на министъра на правосъдието проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси.
Чл. 374. Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.
Чл. 375. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главния инспектор.
       (2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок пет години, а инспекторите – за срок четири години, без ограничение за следващо назначаване.
       (3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор – най-малко 8 години юридически стаж.
       (4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в окръжен съд.
        (5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда, а при следващо назначаване – след провеждане на атестиране.
Чл. 376. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в съдебната система.
    (2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава в 14‑дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието – за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
     (3) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5.
Чл. 377. За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в Инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодексът на трудът.
Раздел ІІІ
Съдебна статистика. Информационни системи
Чл. 378. Министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба в съответствие със Закона за статистиката предоставят на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.
Чл. 379. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързано със системи на съдебната власт и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
    (2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието при спазване на изискванията на ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП и се определят с наредба на Министерския съвет.
     (3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни в ЕИСПП и между автоматизираните информационни системи и технологии, свързани с ЕИСПП;
2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с противодействие на престъпността и изпълнението на наказанията;
3. наблюдение на състоянието и тенденциите в престъпността, протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията в цялост.
Чл. 380. (1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от Министерство на правосъдието.
    (2) Министерството на правосъдието извършва изграждането и развитието на комуникационни компоненти за връзка на ядрото на ЕИСПП със свързаните ведомствени системи. Комуникационните компоненти се експлоатират и поддържат от ведомствата, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП.
   (3) Институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.
Чл. 381. При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на ЕИСПП.
Чл. 382. (1) Средствата за създаване, поддържане, експлоатация и развитие на ядрото на ЕИСПП и за комуникацията с централните компоненти на свързаните системи се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.
    (2) Органите по чл. 372, ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.
Чл. 383. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:
1. номенклатури и класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази данни в обхвата на ЕИСПП;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес и изпълненията на наказанията.
               (2) Органите по чл. 379, ал. 2 осигуряват ведомствените си номенклатури и класификации, необходими за функционирането на ЕИСПП.
     (3) Националният статистически институт извършва статистическа обработка на данните за осъдената престъпност в националната база данни на ЕИСПП. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.
„Чл. 384. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от междуведомствен съвет.
(2) В междуведомствения съвет участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
(3) Председател на междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.
(4) Организацията на дейността на междуведомствения съвет, както и редът и начинът на взаимодействие на органите на съдебната власт и министерствата за осигуряване функционирането на ЕИСПП се уреждат с наредбата по чл. 379, ал. 2.
(5) Изпълнението на решенията на междуведомствения съвет се осигурява от:
1. ръководителите на институциите, представени в съвета;
2. министъра на правосъдието – за съдилищата, които нямат представителство в съвета.
Чл. 385. (1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат:
1. длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;
2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 379, ал. 2;
3. лица, определени с решение на междуведомствения съвет.
(2) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, се предоставя на други лица, извън тези по ал. 1, след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.
(3) Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.
Чл. 386. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието автоматизирани информационни системи.
(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:
1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;
2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.
(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите на съдилищата.
(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.
(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.
Чл. 387. (1) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет и с междуведомствения съвет издава наредба за реда за поддържане и разпространение на стандартите по чл. 379, ал. 3, т. 1 и чл. 386, ал. 2, т. 1.
(2) Стандартите по чл. 386, ал. 2, т. 1 се съгласуват със стандартите по чл. 386, ал. 2, т. 1.”
Тук трябва да се поправи препращането на текста.
„(3) Изграждането и поддържането на стандартите се подпомага от Националния статистически институт и от Българския институт по стандартизация.
(4) Стандартите се разпространяват от Министерството на правосъдието.”
Ако по този раздел има някакви изказвания, да ги чуем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: След като вече има такава подробна уредба на информационната система, може би е крайно време тя да се изгради. Трябва да проверим дали има някакъв срок в Преходните разпоредби за това, който да е посочен, тъй като вече години наред този въпрос в някаква степен продължава да е открит.
„Раздел ІV – Управление на имуществото на съдебната власт.
Чл. 388. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт – недвижими имоти и движими вещи.
Чл. 389. (1) Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители.
(2) Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси, наеми, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 390. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.
Чл. 391. (1) Министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители на органите на съдебната власт.
(2) Средствата за дейностите по ал. 1 се осигуряват по бюджета на органите на съдебната власт.
(3) Със съгласието на административните ръководители министърът на правосъдието може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по Раздел ІV? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Раздел V – Охрана.
Чл. 392. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез Главна дирекция „Охрана”.
(2) Главна дирекция „Охрана”:
1. организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи, защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
4. съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
5. довежда принудително лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража” или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт, извън случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;
7. изпълнява разпореждане на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди;
8. извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.
(3) Правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Видът на информацията по ал. 2, т. 11 и редът за предоставянето й се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.
Чл. 393. При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция „Охрана” са длъжни да зачитат достоинството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.
Чл. 394. (1) Личният състав на Главна дирекция „Охрана” има правата и задълженията по чл. 56, 57, 61, чл. 63-67, чл. 72, 73 и чл. 74, алинеи 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20-20д от Закона за изпълнение на наказанията.
Чл. 395. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция „Охрана” при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, смятам, че в чл. 394, когато препращаме към „Правата и задълженията” на личен състав на Главна дирекция „Охрана” към Закона за Министерството на вътрешните работи, трябва да го свържем с чл. 392 „Личният състав на Главна дирекция „Охрана” при изпълнение на правомощията по чл. 392 има правата и задълженията”, за да не се получава дублиране с функциите на полицията, за да се знае, че тези техни полицейски функции са строго в изпълнение на предоставените им правомощия по цитирания текст. Ако има някакви други бележки и изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма други желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава двадесет и първа – Експертизи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Глава двадесет и първа да се измени така: „Глава двадесет и първа – Вещи лица”.
Има предложение на Минчо Спасов в чл. 365 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) При възникнало у съдията съмнение относно злоупотреба с правото на отлагане на съдопроизводствени действия по здравословни причини, той може да разпореди на експерти веднага да проверят истинността на медицински документи, представени като мотив при искане за отлагане на делата. Ако лекарският екип констатира различие между диагнозата и фактическото състояние, което разрешава участие в процеса, съдебната полиция довежда принудително участника в съдебното производство и сезира Българския лекарски съюз и прокуратурата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 365, който става чл. 396:
„Чл. 396. (1) Вещото лице извършва експертизи.
(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.”
Има предложение на Любен Корнезов чл. 366 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 366, който става чл. 397:
„Чл. 397. (1) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.
(2) При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.”
Има предложение на Любен Корнезов чл. 367 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 367, който става чл. 398:
„Чл. 398. Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересувано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 368, който става чл. 399:
„Чл. 399. (1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
(3) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 369, който става чл. 400:
„Чл. 400. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 399, ал. 1 се правят до председателя на съответния окръжен и административен съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 399, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде чл. 401:
„Чл. 401. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.”
По чл. 370 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, което комисията не подкрепя, а то беше отхвърлено, вече е гласувано.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 370, който става чл. 402:
„Чл. 402. (1) Списъците по чл. 399, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, председателят на административния съд и директорът на окръжната следствена служба.
(2) Списъците по чл. 399, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
(3) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник” и за публикуване в интернет.”
Комисията предлага да се създаде чл. 403:
„Чл. 403. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 402, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник” и се огласяват чрез интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлрага следната редакция на чл. 371, който става чл. 404:
„Чл. 404. (1) Висшият съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.
(2) Наредбата се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора „Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 373 има предложение на Тодор Батилов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 372, който става чл. 405:
„Чл. 405. (1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
По чл. 373 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 373, който става чл. 406:
„Чл. 406. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
(4) Решението или постановлението по жалбата не подлежи на обжалване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 374, който става чл. 407:
„Чл. 407. Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция „Охрана” на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 375, който става чл. 408:
„Чл. 408. Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 395, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 376, който става чл. 409:
„Чл. 409. (1) Актът за установяване на нарушението по чл. 407 или 408 се съставя от служител в Главна дирекция „Охрана”.
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 377, който става чл. 410:
„Чл. 410. Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по „Административнонаказателните разпоредби”? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага подразделението „Допълнителни разпоредби” да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да отпадне.
Комисията предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен в тялото на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаването на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията предлага да се създадат нови § 1-6:
„§ 1. Законът за съдебната власт (обн., ДВ.) се отменя.
§ 2. (1) Събранията по чл. 21 и събранието по чл. 23, ал. 3 се провеждат до 5 септември 2007 г.
(2) Събранията по чл. 21 или събранието по чл. 23, ал. 3, които не се проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 15 септември 2007 г.
§ 3. (1) Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 се провеждат до 21 септември 2007 г.
(2) Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.”
§ 4. Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 21 (28) септември 2007 г.
§ 5. (1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.
(2) Мандатът на изборните членове и дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
§ 6. Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.”
Има предложение на Янаки Стоилов, което комисията подкрепя по принцип. То вече е включено в частта за Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. (1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г.
(2) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.
(3) Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по чл. 52 до встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.”
Госпожо председател, предлагам да създадем още един параграф – 7а, във връзка с вече гласувания текст, който предвиди увеличаване на изискуемия стаж за съдиите в окръжните и апелативните съдилища и да уредим заварените случаи.
Предлагаме:
„§ 7а. Заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 2, 3 и 4, запазват длъжностите, които заемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, необходим е такъв текст.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създадат нови § 8 и 9:
„§ 8. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
§ 9. Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон.”
По § 3 на вносителя, който става § 16:
„§ 16. За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 375, ал. 2 тече от датата на последното им назначение.”
Предлагаме това да бъде ал. 1 и по предложение на Министерството на правосъдието също една преходна разпоредба като ал. 2:
„(2) До избора на главен инспектор и на инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 по отменения Закон за съдебната власт.”
По § 4 по вносител има предложение на Тодор Батилов:
В § 4 ал. 1 да се измени така:
„(1) Националната следствена служба е правоприемник на предшестващата национална и окръжни следствени служби.”
Комисията не подкрепя предложението и предлага този параграф да отпадне.
По § 5 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 11:
„§ 11. Насрочените конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.”
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на този закон надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 14:
„§ 14. Неприключилите дисциплинарни производства до влизането в сила на закона се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г.”
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. За заварените младши съдии, младши прокурори и младши следователи се прилага 3-годишният срок за заемане на длъжността.”
Може би в § 14, за да няма колебания, трябва да добавим тази част от текста за дисциплинарните производства, която е от основната част, че изтичането на този срок не е основание за преустановяване на отговорността. Но такъв текст имаме, той трябва да се пренесе в § 14.
Комисията предлага § 7 да отпадне, тъй като е отразен в тялото на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 13:
„§ 13. За военни съдии, военни прокурори и военни следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за кадрова военна служба.”
По § 9 има предложение на Павел Шопов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 164, ал. 7.
Има подобно предложение на госпожа Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на същото място.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. (1) За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1–5 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.
(2) За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1-5 се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна или в рамките на международна организация, в която Република България е член.”
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант–юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността „Право”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
Комисията предлага § 11 да отпадне, текстът е отразен в § 8.
Комисията предлага § 12 да отпадне, тъй като е намерил своето място в § 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 29:
„§ 29. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не противоречат на този закон.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.
(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема правилника по чл. 55, ал. 4 в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.

(4) В срок до три месеца от влизане на закона в сила Министерският съвет приема наредбата по чл. 379, ал. 2.
(5) Министърът на правосъдието издава:
1. наредбата по чл. 386, ал. 5 – в срок до три месеца от влизането в сила на закона;
2. наредбата по чл. 387, ал. 1 – в срок до шест месеца от влизането в сила на закона.”
Комисията предлага § 14 да отпадне, тъй като е отразен в § 1.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов, което е прието.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
“§ 18. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, …) Глава шестнадесета с членове 258-266, се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
“§ 19. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, …) навсякъде думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник – частен съдебен изпълнител”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21:
“§ 21. В Закона за Държавната финансова инспекция (обн., ДВ, …) в чл. 5, т. 5 думите “чл. 119” се заменят с “чл. 145”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22:
“§ 22. В Закона за държавния служител в § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби (обн., ДВ, …) думите “чл. 127, ал. 1-4”, се заменят с “чл. 164, ал. 1-5”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23:
“§ 23. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, …) в чл. 226, ал. 2 думите “чл. 201” се заменят с “чл. 406”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 24:
“§ 24. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите “чл. 163” се заменят с “чл. 294”.
2. В чл. 219, ал. 2 думата “районен” се заличава, а думите “чл. 118а, ал. 3” се заменят с “чл. 144, ал. 2”.
3. В чл. 220 думата “районен” се заличава и накрая се добавя “по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
“§ 25. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 2 думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник-частен съдебен изпълнител”.
2. В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ: “Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор‑нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.”
3. В чл. 80в ал. 1 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 26:
“§ 26. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения.:
1. В чл. 24, ал. 2, т. 8 думите “чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о” се заменят с “чл. 255, чл. 277, ал. 3 и чл. 354”.
2. В Допълнителните разпоредби в § 1, т. 26, буква “в” след думите “Висшия съдебен съвет” се добавя “Главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшият съдебен съвет”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 27:
“§ 27. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, …) в чл. 27, ал. 4 думите “чл. 127, ал. 1-4” се заменят с “чл. 164”, ал. 1-5”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
“§ 20. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 54б, ал. 3 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271 , т. 2, 3 и 5”.
2. В чл. 54е, ал. 1 думите “чл. 139д” се заменят с “чл. 226”.
3. В чл. 69, ал. 2 думите “чл. 36д” се заменят с “чл. 392”.
4. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
5. В чл. 262, ал. 1, т. 3 думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
6. Член 282, ал. 1, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
7. В чл. 287, ал. 2 думите “чл. 131, ал. 1, точка 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 28:
“§ 28. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
В чл. 75, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;”
2. Навсякъде думите “помощник-изпълнител”, “помощник-изпълнители”, “помощник-изпълнителите”, “помощник-изпълнителя” и “помощник-изпълнителят” се заменят съответно с “помощник-частен съдебен изпълнител”, “помощник-частни съдебни изпълнители”, “помощник-частните съдебни изпълнители”, “помощник-частния съдебен изпълнител” и “помощник-частният съдебен изпълнител”.”
По § 24 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов, което по принцип е подкрепено от комисията и е отразено в § 19.
Има предложение на народните представители Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, което не е подкрепено от комисията, а вече е отхвърлено и при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Това бяха Преходните и заключителните разпоредби от законопроекта, които господин Стоилов докладва. Имате думата за изказвания по тях. Няма желаещи.
С това приключи представянето на Законопроекта за съдебната власт. Утре ще гласуваме текстовете, които останаха да се гласуват до края.
Тъй като сме в хипотезата на извънредно заседание с предварително гласуван дневен ред, не можем да продължим с друго, затова след малко ще закрия заседанието.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, предлагам в § 5, ал. 2 да отпадне началото на изречението: “Мандатът на изборните членове и” и текстът да остане до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да бъде отразено, за да бъде гласувано утре това предложение. Благодаря ви.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 24 юли 2007 г., от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 17,57 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Георги Димитров