Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Силвия Стойчева и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добър ден, уважаеми колеги народни представители!Добре дошли на заместник министър-председателите госпожа Емел Етем и господин Даниел Вълчев, които уважиха откриването на новата парламентарна сесия! Добре дошли и на представителите на медиите!
Уважаеми колеги, предстои ни да дадем старт на сесията на нашия парламент за периода септември-декември, сесия, в която, както всички разбираме, ще имаме да приемаме доста отговорно законодателство, свързано и с изпълнение на законодателната програма на Министерския съвет, на законодателството по линия на Европейския съюз и, разбира се, законопроектите, внесени от народни представители. Едновременно с това имаме за задача да участваме в конституирането на редица важни държавни органи, свързани със съдебната власт, попълване състава на Конституционния съд и на други важни институции.
Току-що завърши заседанието на Председателския съвет, на което се постарахме да съгласуваме проекта на програма за първата седмица на нашата сесия.
Предвид на това, че днешният ден е първи пленарен ден от месец септември има четири предложения по ал. 7 – от парламентарните групи на Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Коалиция “Атака”.
В проектопрограмата са включени 11 точки и парламентарен контрол. По редица от тях предстои в днешния ден след обяд да заседават комисиите, които да подготвят и представят доклади на народните представители.
Парламентарният контрол в петък ще бъде изцяло запълнен с въпроси и питания към министрите, очертава се заседанието по тази точка да продължи около 3-3,5 часа.
И последното, което бих искал да ви дам като информация и пояснение преди да подложа на гласуване проекта на програма, обединихме се около предложението да гласуваме проекта за програма, да разгледаме направените предложения по ал. 3 и да се произнесем с гласуване по тях, след което по традиция ръководствата на парламентарните групи да имат възможност да направят своите изявления в началото на парламентарната сесия. След това ще пристъпим към включените в програмата ни за седмицата законопроекти.
С тези пояснения подлагам на гласуване проекта за програма. Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 187, против 3, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Пристъпваме към предложенията по реда на ал. 3.
Първото предложение е на народния представител Волен Сидеров и група народни представители за включване в дневния ред изслушване на министър-председателя Сергей Станишев относно рязкото и непрекъснато повишаване на цените на стоките, включително и на стоките от първа необходимост, водещо до ескалираща и застрашаваща финансовата стабилност инфлация.
Има думата господин Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Хубаво е да започнем с тази тема, защото това е най-сериозната тема и това е най-големият проблем пред българската общественост. Има, разбира се, множество други въпроси, но това повишаване на цените, което е ежедневно е нещо, за което всички ние и нашите близки, особено възрастните хора, особено хората с по-ниски доходи се вълнуваме. Този проблем е проблем № 1 и той е отражение на разпадащата се система на управление на тройната коалиция.
Увеличаването на цените на стоките, включително и на тези от първа необходимост, е концентриран израз на срива в икономиката. Защото това повишение на цените е критерий за онова, което правителството прави в социалната сфера, което прави във връзка с производството, с производителността на труда. Хвърлят се второстепенни фишеци, за да се прикрие този основен проблем. Няма какво да си крием главите в пясъка и няма какво да премълчаваме, а трябва да започне едно много сериозно обсъждане и то не къде да е другаде, а точно в парламента като най-важната институция на страната за причините, които са довели до това увеличение и да се вземат мерки за прекъсване на този процес. Иначе ни чака една непрекъсната, възходяща, една ескалираща инфлация, която ще доведе във всички случаи до финансова дестабилизация, до дестабилизация на тази стабилизация, с която се гордееха три правителства, като се започне от Тридесет и осмото Народно събрание, Четиридесетото Народно събрание, а и сегашното. Защото хората долу всеки ден съдят за работата на правителството, съдят за ситуацията в страната по това с колко днес се е увеличил хлябът. Хората казват: днес хлябът е увеличен с 10 ст., сиренето – с 50 ст. Цените стават непосилни за доходите на хората като пенсии и като заплати.
Така че ние считаме, че въпрос № 1 на настоящата сесия, животрептящ въпрос, който вълнува българската общественост, е този за растящата инфлация, за увеличаващите се цени, заради което министър-председателят трябва да дойде тук, да започне едно обсъждане, да има дебати, за да се вземат съответни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 180 народни представители: за 48, против 104, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Заповядайте, госпожо Банкова. Моля Ви да уточните за кой именно законопроект правите предложение, тъй като във Вашето писмено предложение не сте посочили номера, датата и вносителя на законопроекта, който имате предвид.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение касае отмяна на данък добавена стойност върху лекарствата и в същото време хазартът да бъде обложен с данък добавена стойност. Мотивите ми за това са следните. Лекарствата в България са най-скъпи в цяла Европа. Същевременно България е най-бедната страна в Европейския съюз.
Още един мотив. В същия този Европейски съюз данъкът върху лекарствата е между 0 и 5%. В Англия ДДС върху лекарствата е 0%. Особено важно е обаче, че този данък в България върху лекарствата 20% се налага в момента, в който България е в едно катастрофално социално положение. Има драстично поскъпване на хранителните стоки и от доста време вече думата геноцид става емблема на съвременното управление в България, особено що се касае до социалната сфера.
Уважаеми колеги, този данък 20% върху лекарствата удря безмилостно повече от две трети от българското население, които са под прага на социалния минимум, и особено българските пенсионери, чиито пенсии са престъпно ниски в съвременна България.
Обръщам внимание, защото тук става дума за морален избор. Какъв морал има в това да обложиш лекарствата с данък 20% и в същото време да освободиш хазарта от данък? Да освободим купуването на яхти и самолети от данък, за да улесним олигарсите в България, да освободим партийното финансиране от този данък! И в същото време да обложим лекарствата с 20% данък!
Уважаеми колеги, моля да влезе в дневния ред предложението да освободим лекарствата от данък добавена стойност и да обложим хазарта, за да въведем една социална справедливост, каквато дължим на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на проект за решение за възлагане на правителството да представи пред Народното събрание проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, по принципите за формиране на пенсиите.
Заповядайте, господин Христов.
Посочен е номерът на проекторешението, внесен е на 18 януари 2007 г., по чл. 75 срокът е изтекъл.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко предложението, което отправям към вас е да влезе в дневния ред предложение за промяна на Кодекса за социално осигуряване, което включва три основни неща: премахване на точковата система - имайте предвид, че по-голямата част от европейските страни нямат такава система, дори Съединените американски щати; незабавно преизчисление на пенсиите и премахване на изключително несправедливата разлика между пенсиите преди 2000 г. и след тази дата.
Това е накратко предложението. Считам, че то е изключително актуално и изключително справедливо.
Ще ви дам един пример – в Румъния наскоро бяха увеличени пенсиите с близо 50%. Румъния се сочи като една страна, доста по-добре развиваща се от България.
Другият аргумент, който искам да използвам пред вас е, че пенсиите в България са най-ниските в Европейския съюз, а може би, вече и в Европа. Доколкото имам информация и в Албания вече пенсиите са по-високи.
Затова ви моля да гласувате, да подкрепите това предложение да влезе в дневния ред, за да обърнем внимание на този изключително тежък социален въпрос – въпросът за българските пенсионери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Митко Димитров и група народни представители за включване изслушване на министър-председателя, относно причините за бедственото наводнение в община Цар Калоян.
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение в програмата за тази седмица е да се включи изслушване на министър-председателя относно причините за бедственото наводнение в гр. Цар Калоян, също и в общината. Особено тежко това беше в гр. Цар Калоян. Какви мерки са взети за преодоляване на последствията? Както знаем, бяха дадени и смъртни случаи.
Информацията, която беше изнесена и в медиите включително е, че причината за наводненията не е проливният дъжд, а скъсване на язовирните стени на язовири.
За тези колеги, които не са ходили там и не знаят – гр. Цар Калоян не е разположен в дефиле, в тясно място. Там е доста широко място, няколко километра и причината за наводненията не е проливният дъжд. Бихме искали през тази седмица да бъде включено в дневния ред изслушване на министър-председателя по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 31, против 65, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Последното предложение по реда на ал. 3 е на народния представител Иван Николаев Иванов за Законопроект за обезщетяване на гражданите при отчуждаване на имуществата от държавата и общините.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Демократи за силна България предлагат на вашето внимание искане да бъде включен в дневния ред на предстоящата седмица разглеждането на Законопроекта за обезщетяване на гражданите при отчуждаване на имущества от държавата и общините.
Този законопроект защитава едно от основните права на гражданите – правото на собственост, и по-специално се позовава на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, което предвижда, че при отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди, това може да стане само основа на закон и след предварително и равностойно обезщетяване.
Законът има за цел да възстанови взаимното, бих казал, доверие между държавата и гражданите - доверие, което беше нарушено в продължение на години, поради това, че държавата не обезщетяваше нито предварително, нито равностойно гражданите, на които са отчуждени определен вид собствености.
От друга страна искам да ви уверя, че законът е обърнат преди всичко към бъдещето на подобни процедури. Без никакво съмнение законът регламентира и случаите, когато досега не са обезщетени граждани, на които са отчуждени имущества, и които не подлежат на реституция. В същото време законът урежда изчерпателно случаите на обезщетяване на гражданите с дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Въпросът, както вие знаете, придоби изключителна актуалност през последните години. Това са хора, които в продължение на десетилетия са спестявали, за да имат жилище.
На трето място това, което е в бъдещето – България предстои да реализира много сериозна инфраструктурна програма в областта на транспортната, съобщителната и енергийна инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Това е свързано с обезщетения и законът разглежда този въпрос. Надявам се, че предложението ще бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 45, против 42, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
И така, уважаеми колеги, за протокола позволете да прочета окончателният вид на програмата за седмицата:
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 12-14 септември 2007 г.
По реда на чл. 40, ал. 7 – Второ четене на Законопроекта за дипломатическата служба; Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози; Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г. и Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на сключване на сделката за концесия на автомагистрала „Тракия”.
И по реда на точките по ал. 3:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
3. Второ четене на Законопроекта за дипломатическата служба.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
9. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето.
11. Проект за Решение за създаване на Временна комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител от Четиридесетото Народно събрание.
12. Парламентарен контрол.
Това е програмата ни за тази парламентарна седмица.
Уважаеми колеги, пристъпваме към традиционните за първия ден на всяка парламентарна сесия изказвания от името на парламентарни групи. Разбирам, че всички парламентарни групи имат готовност за своите изказвания.
Предлагам да давам думата по реда на групите по тяхната численост.
Имате думата, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение изявленията на лидерите на парламентарните групи от Народното събрание по откриването на новата сесия на Народното събрание да бъдат излъчвани пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Направено е предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
И така, пристъпваме към изказванията от името на парламентарни групи.
Давам думата на господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Новият политически сезон започва под знака на местните избори и това са първите избори за местна власт след пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Ние от Коалиция за България ще се стремим в тези местни избори за предстоящата кампания да ги превърнем в толерантно състезание, в което кандидатите да убедят хората в силата на своите платформи и собствените си управленски възможности. Много се надяваме, че и другите партии ще гледат на изборите като на състезание, а не като на битка. Ще очакваме с парламентарната трибуна да не се злоупотребява като арена на сблъсък по повод на местните избори. За жалост кампанията, която вече започна, все повече се превръща не в сблъсък на идеи, на платформи, на позиции, а в особен вид популизъм, най-вече от страна на една нова вождистко-популистка партия.
За нас през тази сесия изпълнението на приоритетите на парламентарното мнозинство и правителството ще бъдат пак основна задача. Във втората половина на мандата и след напрегнатия период на законодателство, свързано с европейското членство, ние ще търсим нова енергия за усилия по друг приоритет - реализация на социалната отговорност.
През тази сесия в парламента е необходима реализация на реформите в здравеопазването и образованието. Тази сесия, уважаеми дами и господа, започва с анонс за синдикални протести. Ние от Коалиция за България разбираме обосноваността и очакванията на учителите за едно по-достойно и адекватно възнаграждение. Но също така оценяваме и обществените очаквания за по-високо качество на образованието. В тази посока ще бъдат нашите усилия и подкрепа на правителството за намиране на точния баланс на тези очаквания, включително чрез необходимите законодателни промени.
Несъмнено тези синдикални протести, които се анонсират, за пореден път поставят на дневен ред и нашия ангажимент за един нов закон за уреждане на колективните трудови спорове, закон, който ние ще очакваме и заедно с кабинета ще предложим на българското общество.
Друг основен политически акцент на тази сесия, на този есенен политически сезон, е подготовката на Бюджет 2008 и свързаните с него законопроекти за изпълнение и допълнение и нови закони по отношение на данъци, осигуровки и доходи. Те трябва да дадат намаляване на данъчната тежест, трябва да дадат повече средства â хората, за да може да се проведе тази социална политика, която ние от Коалиция за България ще настояваме през втората част от мандата да бъде водеща в управлението на страната.
Този нов бюджет за 2008 г. трябва да осигури адекватност на социалната политика, такава, каквато я очаква обществото. Той трябва да даде възможност за оползотворяване на възможностите, които дава Европейският съюз за развитие на страната, на общините за по-добър живот на обикновените граждани. В крайна сметка през тази сесия имаме конституционния ангажимент да довършим онова, което започнахме с Конституцията като реформа на съдебната власт, която да я превърне в по-отчетна, по-прозрачна за обществото и в крайна сметка да задоволи обществените очаквания за едни резултати, свързани с българското правосъдие. Изграждането и институционалното укрепване на двата нови органа - постоянно действащ Висш съдебен съвет и Инспекторат ще бъде цел и усилие на Коалиция за България.
Уважаеми дами и господа, през тази сесия ни предстои сериозно занимание с темата „Национална сигурност” и ако ще започнем със Закона за Агенцията за национална сигурност, то ние до края на сесията разчитаме тук, в тази пленарна зала, да обсъдим новата стратегия за сигурност – един документ с особена значимост за държавата и държавните институции. Надяваме се, че и нашите коалиционни партньори и всички народни представители ще вземат дейно участие в изработването на тези важни закони.
Уважаеми дами и господа, ключовите думи, които ще определят поведението на Коалиция за България, на народните представители от Коалиция за България и Българската социалистическа партия през този сезон, са диалог и отговорност. И ние ще очакваме от всички народни представители, от всички партии и парламентарни групи такъв подход към решаване на проблемите на страната във втората половина на нашия мандат в края на първата година на пълноправното ни европейско членство. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Думата има председателят на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Позволете ми първо от името на НДСВ и нейната парламентарна група да поздравя всички вас с началото на есенната сесия на Четиридесетото Народно събрание.
Убедена съм, че през последните месеци срещите с нашите избиратели са подсказали и важните проблеми, които трябва да решим и да решаваме в тази зала. За пореден път се убедих, че популизма и политиканстването не трябва да изкушават парламентарно представените политически сили, защото дори понякога това да печели временни симпатии, историята в крайна сметка дава най-вярна оценка.
НДСВ като либерална политическа сила, каквато е и до момента, последователно ще работи за налагането на европейските стандарти на живот в името на всеки отделен човек, на всяка отделна личност. Няма съмнение, че в политическия живот предстои гореща есен именно заради предстоящите избори за местна власт.
Членството на страната ни в Европейския съюз разкрива много по-големите възможности и пред българските общини сами да определят и реализират приоритетите в своята политика, самостоятелно да вземат решения за модела на своето развитие. Затова ние винаги сме подкрепяли децентрализацията на българските общини, винаги сме били привърженици на политиката, която е по-близо до отделния човек, която е по-гъвкава и ефективна в решаването на проблемите на конкретното населено място, на всяка социална група и която дава повече свобода на местната власт, избрана с непосредствената мажоритарна подкрепа на гражданите.
Уважаеми колеги, НДСВ като отговорен участник в тройната коалиция ще работи през новата сесия, за да станат реалност приоритетните закони, свързани с европейската интеграция и във връзка с изпълнението на актуализирания план за действия на правителството. Ще си позволя да цитирам някои законопроекти, одобрени от Министерския съвет: Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, на данъка върху добавената стойност, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Като депутати на национален парламент на страна - пълноправен член на Европейския съюз, пред нас стои нелеката задача да правим и приемаме закони, които са в интерес на обществото, от една страна, и от друга, напълно хармонизирани със законодателството на Европейския съюз. Убедена съм, че в 40-то Народно събрание има този капацитет и от експерти, което е доказано във времето.
Искам да подчертая, че с особено внимание активно работим и ще работим по рамката на Бюджет 2008. Ще си позволя да отбележа още веднъж, че НДСВ подкрепя въвеждането на плоския данък. Ние сме против драстичното увеличение и на максималния осигурителен доход за 2008 г. Естествено е в хода на дебатите и работата в комисията, имам предвид Комисията по бюджет и финанси, да се достигне до решение, което е в полза на хората и развитието на нашето общество в посока на увеличаване на стандарта на живота като едновременно с това се насърчава и бизнесът.
Позволете ми още веднъж да изразя най-добри пожелания за успешна работа и се надявам, че от тази трибуна ще се чуват повече конструктивни изказвания и по-малко всеки от нас ще бъде изкушаван да се плъзга по повърхността на популизма. Защото ежедневно сме пред погледите на нашите избиратели и няма как да ги заблудим.
Пожелавам ви успех! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи давам думата на господин Йордан Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо и господа вицепремиери! Позволете ми от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да ви поздравя с откриването на новата парламентарна сесия и да пожелая преди всичко здраве и разбира се успешна сесия за всички!
Уважаеми колеги, с откриването на тази парламентарна сесия всъщност ние навлизаме във втората половина от мандата на 40-то Народно събрание. Движението за права и свободи, съзнавайки своята отговорност като мандатоносител на правителството, ще работи за успешно завършване на мандата. Защото последните десет години от нашата история, от историята на развитието на страната ни, доказаха правилността на извода, че политическата стабилност е основа на финансовата макроикономическата стабилност и политическата стабилност всъщност се трансформира в икономически растеж и стопанския напредък. Ето затова ние ще работим за завършване на мандата, а не за завършването на мандата като самоцел. Нещо повече, говорим за успешно завършване на мандата.
Под успешно завършване на мандата ние в Движението за права и свободи имаме предвид не само изпълнение и постигане на целите, които сме си поставили, но и завършване на мандата с онзи кредит на обществено доверие, с който е започнат мандатът - най-малко с този кредит на обществено доверие, защото още един извод се налага от последните десет години от политическия, стопанския и обществен живот в страната.
Два мандата бяха завършени успешно – първите половини на тези два мандата и от управлението на ОДС, и от управлението на НДСВ бяха успешни, а вторите половини не бяха толкова успешни и това се отрази накрая на изборите в доверието на хората. Анализът на това защо вторите половини на мандатите не бяха успешни трябва да бъде направен, за да бъде приложен към този мандат. Нашият анализ показва ясно, че и в двата случая не бяха добре разчетени посланията на обществото към управляващите – не бяха добре разчетени както от политическа незрялост, така и от политическо късогледство.
Ние обаче сега в Движението за права и свободи добре разчитаме посланията на обществото и аз ще започна с този анализ. Посланията, които обществото отправя към нас са много прости, много ясни: по-високи доходи, по-висока социална защита, по-добре работещи здравеопазване и образование, по-ефективна работа на обществените и на държавните институции. Тези послания, според нас, са обективни. Те не са породени нито от действията, нито от желанията на която и да било опозиционна партия или на синдикатите. Това са обективни желания, които са обективни искания на обществото към нас, породени във всички случаи от развитието на страната.
Ще дам два примера, за да онагледя този наш извод. Първо, постигнатите цели, които си постави кабинетът в началото на мандата. От тези постигнати цели изхождат новите по-високи искания и очаквания на обществото. Първата цел – влизането в Европейския съюз в срок и без предпазни клаузи. Постигната тази цел завиши очакванията у хората на няколко неща, които аз искам да изтъкна: за по-високи доходи и за по-ефективна работа на институциите. И ако за първото обществото би имало търпението, би имало разбирането, че в икономиката няма магически решения и че трябва време, за да бъдат достигнати европейските доходи, за второто, ефективната работа на институциите, на законодателната, на изпълнителната, на съдебната и на местната власт обществото няма да ни даде никакъв времеви кредит. Ако ние не осъзнаем това, основно мнозинството, но и парламентът като цяло, мисля, че всички ще завършим този мандат със загуба на обществено доверие. Колкото до първото – по-високите доходи, по-добрата социална защита, по-добрата работа на отделните социални сфери, които са от изключително значение - големите социални сфери като образование и здравеопазване, тук ние трябва да кажем, че имаме ясна и точна програма. И аз от тази трибуна ще кажа основните насоки на тази програма.
Първо, трябва да се запази във всички случаи икономическата и финансовата стабилност. Но икономическата и финансовата стабилност не могат да бъдат параван за ниските доходи, които има населението в България. Не могат да бъдат параван, защото ние имаме нови инструменти – много по-мощни, разполагаме със средства и възможности, за да водим политика по доходите, която да осигурява изпреварващо развитие на доходите на хората в страната – не само по отношение на бюджета, не само по отношение на еврофондовете, но и по отношение на реформирането на другите системи, за които вече говорих. Във всички случаи обществото очаква от нас решаване на сложната икономическа задача: запазване на финансовата икономическа стабилност, високи доходи и едновременно с това висока социална защита.
Аз и всички колеги от Движението за права и свободи мислим, че алгоритъмът за решаване на това уравнение се съдържа в повишаване ефективността на публичните разходи. Защото ние продължаваме да държим на това таванът на публичните разходи да бъде 40%, тъй като държим да имаме онзи икономически растеж между 6 и 7%, който имаме в момента, и да го ускоряваме, а практиката показа, че с повишаване на публичните разходи не се стимулира икономическия растеж. Онези страни, които имат икономически растеж между 8 и 10%, като Ирландия, като Прибалтийските държави, имат ниво на публичните разходи около 35-36%. Затова ние ще се стремим към запазване на тавана на публичните разходи, но към оптимизацията им. Това решение е било сложно за всички правителства досега. То няма да бъде лесно и за нас, но във всички случаи аз мисля, че е осъществимо, поради факта, че икономическият растеж в страната е висок, икономиката се развива добре, бюджетните приходи са много добри и ние трябва да намерим правилните решения, за да постигнем тази цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Цонев!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Завършвам, господин председател.
В условията на откриваща се предизборна кампания за местни избори искам да отправя няколко призива от името на Движението за права и свободи. Тези избори са много важни. Местните избори са много важни. Винаги са били важни. Ще бъдат важни и сега, заради това че няколко милиарда ще минат през мениджърите на общините и ще стигнат до хората.
ДПС ще предложи на хората подготвени, качествени мениджъри, но едновременно с това искам да отправя едно предупреждение към нашите партньори – тези, които искат да работят с Движението за права и свободи: ДПС ще издигне кандидати, които се гордеят с това, че са кандидати на ДПС и няма да стоят зад политическата мимикрия независим кандидат – член на ДПС, подкрепен от ДПС. Ние ще имаме ясни кандидатури и отправям призив към тези, които искат да работят с Движението за права и свободи, че ние ще сключваме политически споразумения само и единствено ясно и прозрачно пред обществото. Никакви задкулисни споразумения не бива да очаквате от Движението за права и свободи.
Накрая завършвам с една констатация, която макар и неприятна, съм длъжен да направя: Движението за права и свободи оценява като израз на политическа безпомощност опитите да се съставят етнически алианси по места и Движението за права и свободи ще отговори на тези опити с добре познатото ви оръжие – разумът и толерантността! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване от името на Обединените демократични сили има думата господин Кирчев. Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми народни представители! При откриването на предишната Пета сесия на Четиридесетото Народно събрание се поздравихме и споделихме общата ни радост от приемането в Европейския съюз. Проведоха се първите избори за депутати в Европарламента, скоро ще се проведат и първите местни избори у нас, свързани с Европа на регионите.
За съжаление като европейско проявление вчера с насилие се опитаха да изгонят от сградата една от най-старите български политически партии Български земеделски народен съюз, за да бъде подменена насила с казионни такива организации. Това ли е нашият европейски подход?
Мнозинството от българските граждани изразяват желанието да заемем своето достойно място в обединена Европа. За съжаление се наредихме на последно място по доходи. Увеличава се външният ни дълг. Не можем да намерим пазарни ниши в силно конкурентния европейски пазар. Кадърните хора бягат от България. Чуждите инвеститори предпочитат Румъния. Общественият ред и морал се сриват.
Преди дни господин министър-председателят представи “розов” отчет за двегодишното управление на правителството. Човек се пита защо при тези успехи на българската икономика управляващите се чудят предизборно как да спрат недоволството на големи групи стачкуващи основно в държавния сектор. Отчете се, че безработицата е спаднала до 8%, но не се каза по какъв начин – дали гражданите са заети в някакво солидно производство, или с това, че по време на предишната и сегашната тройна коалиция в България влязоха много пари с нечист произход, които стимулираха туризма, услугите и най-вече бясното строителство, изразяващо се в бетонирането на нашите курорти по Черноморското крайбрежие и големите градове.
Доходите на хората слабо се повишават, колкото да покрият инфлацията, за сметка на невероятно бързо богатеещите нови олигарси, създадени на основата на милиционерско-номенклатурните кадри на БКП.
Апропо, затова и досега не се отваряха досиетата, защото народът ясно щеше да види кой стои начело на българската икономика. Замря работата на държавните институции по разкриване на закононарушенията и престъпността у нас. По улиците и пътищата на България от катастрофи се дават много повече жертви, отколкото Американската армия в Ирак.
На фона на строящите се частни замъци и притежание на свръхлуксозни автомобили и яхти от криминалния контингент, създадената Комисия по Закона Петканов за изземване на незаконно придобитото имущество от престъпна дейност се прочу най-вече с високите си заплати и скъпите автомобили, които ползва.
Разиграва се и правителствената комедия по контрол на цените. В противовес на тази дейност силовите групировки го вършат ежедневно по пазари и тържища, запазвайки спекулативния характер на цените на стоките от първа необходимост. В съдебните зали се разиграват латиноамерикански сериали по правосъдие, които освен да забавляват читателите с пикантерии около поредния мафиотски бос и загатване на връзките му с управляващите, нищо друго не се случва. Гражданите загубиха всякаква вяра във власт и държавност. Парламентът беше осмян и охулен. Някак си срамно стана да те нарекат депутат. Народното събрание в мнозинството си стана машина за гласуване на решенията на шефовете на тройната коалиция.
Задаваме си въпроса: това ли е нашият европейски модел? ОДС остава и ще бъде твърда опозиция на всичко това, което се случва като начин на управление на тройната коалиция, по начина на приемане на закони, които са в ущърб на гражданите, а облагодетелстват само управляващите и техните обръчи от фирми.
Характерно за есенните сесии на Народното събрание е, че се приемат закони, свързани с бюджета на Република България. Следвайки своята последователна политика, Парламентарната група на ОДС ще се бори за увеличаване на правомощията на общините и тяхната финансова свобода. Ще подкрепим промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, за ясни правомощия на селските и районните кметове в големите градове, създаване на районни съвети и нормативната база за тяхната дейност. Общините с интензивна икономика са ощетени от отнемането на голяма част на данъците, които жителите им плащат. Ще искаме данък общ доход на физическите лица да остава в общините поне 50%, както беше в миналото.
Поради липса на обществен ред особено в големите градове, ще предложим промени в Закона за МВР за създаване на общинска полиция на подчинение на общинските съвети и кметовете.
Ще настояваме да се намали осигурителната тежест поне 8% защото имаме големи излишъци в нашия бюджет. Защо е тази голяма данъчноосигурителна тежест за българите? Нали самият министър-председател, когато беше в опозиция, наричаше този излишък “черната каса на управляващите”?
Ще искаме бърза и ясна приватизация чрез Фондовата борса. Да не се повтаря трагикомедията на “Булгартабак”. Всички знаете, че сега предстои приватизацията на друго много голямо предприятие – Българския морски флот.
Прие се предложението на СДС за плосък данък от 10%, но трябва да запазим необлагаемия минумим, за да не се товарят с големи данъци гражданите с ниски доходи. Необлагаемият минимум да се индексира с годишния процент на инфлацията.
Ще внесем промени в Закона за здравното осигуряване, с които ще задължим държавата да осигурява децата и пенсионерите, така както се осигурява всеки български гражданин. По този начин от следващата година в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще има поне с 360 млн. лв. повече, а не постоянно да се говори, че има недостиг.
Повиши се качеството на публичните услуги. Електронното правителство обаче остана добро пожелание на книга. Липсва програма за въвеждането му в действие. ОДС има и ще предложи готова нормативна база за въвеждане на електронното правителство в услуга на гражданите.
Независимо, че сме опозиция, верни на своите атлантически и европейски ориентации, ние ще поддържаме всяка позиция на парламента и правителството, която е в полза на България и НАТО и укрепва нашето членство в Европейския съюз. Въпреки нашите различия и политически позиции, пожелавам на всички народни представители успешна и ползотворна работа в името на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Следва Парламентарната група на Демократи за силна България. Давам думата на господин Иван Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, дами и господа министри!
Вярно е, както казва господин Миков, че тази сесия започва под знака на местните избори, но местните избори започват под знака на небивала инфлация и неизпълнени социални обещания. Това създава напрежение преди местните избори и то е напълно обяснимо. Според статистиката съвсем скоро ние ще видим, че месец август, спрямо миналия август, цените са се повишили с над 12%, което означава, че увеличените минимални доходи с 10% на практика вече са изконсумирани от инфлацията. При това ще се види буквално след дни, че цените са се увеличили с близо една четвърт. Една четвърт скок на цените означава, че хората с ниски доходи и пенсионерите, които дават над 50 на сто от разходите си за храна, изпадат в тежко положение. В тяхната потребителска кошница инфлацията за тях, обедняването за тях е изключително силно. То няма да може да бъде компенсирано дори от повторното увеличение на пенсиите, което се планира за октомври. Това е ситуация, която обяснява защо започват протести и защо се създава напрежение в страната.
Искам да кажа, че тази инфлация беше предизвикана от правителствените решения. Това е правителствена инфлация, защото това правителство прикри злоупотребите и кражбите на зърно и гориво от държавния резерв, не направи нищо да възстанови резерва, въпреки предупрежденията на Европейската комисия, че годината ще бъде лоша. Предупреждение от септември-октомври миналата година. Това правителство само увеличи промишлената цена на електричеството на 40%, въведе акцизи върху горивата, върху алкохола, върху цигарите, върху учебниците на децата, върху лекарствата. И ДДС въведе върху лекарствата и учебниците. Прекрати един изгоден за България договор за газта и сега “Газпром” обявява, че вече ще увеличи цената на газа с 11%, което е причина за общия скок на цените. Увеличиха се разходите на всички данъкоплатци за водоснабдяване, за канализация, за обработка на отпадъци. Допуснат бе огромен внос на чужда продукция, не бяха защитени българските производители.
Тази инфлация, за която управляващите казват, че се дължи на международното положение, трябва да кажем тук, от трибуната на Народното събрание, че международното положение в Европа причинява едва 1% допълнително увеличаване на цените. В България причинява 12% и те са причинени от правителствените решения.
Ето защо през септември тази година и есента на тази година ние няма да подкрепим предлагания нов удар върху хората с ниски доходи чрез премахването на необлагаемата работна заплата. Не може върху тези хора, които без друго носят тежестите на неизпълнените ви социални обещания, допълнително да се стоварва данък от 10%, каквито са намеренията на правителството. Ние няма да подкрепим такова начинание. Ние сме за плоския данък, но ще настояваме да има необлагаем минимум, защото по този начин се защитават най-нискодоходните групи.
Ние не знаем поради каква причина управляващите насочват тежестите точно върху най-слабите в социално отношение хора и ще се противопоставим на това, защото по този начин се разбиват равновесие, баланси от времето на целия преход на страната.
Ние ще бъдем против премахването на елементите на семейното подоходно облагане, което се предвижда, защото това отново е удар върху социално слабите, върху младите семейства, върху семействата с деца. Ние не можем да си обясним защо това се прави преди избори. Какво ще дебатирате с избирателите, при положение, че правите тези неща?
Ние ще бъдем и против въвеждането на 20-процентния данък добавена стойност върху учебниците.
На фона на тези слабости на правителството тези дни видяхме, че не се усвояват европейските фондове поради корупционни практики в България. България оглави отново една печална класация. И напомняме в това отношение, че ние имаме предложение, което ще активизираме отново. Ние искаме да има специална парламентарна комисия, ще предложим такава, която да контролира усвояването на европейските фондове, защото очевидно без такава комисия не е възможно България да получи съществена подкрепа от Европейския съюз, за да се пребори със своята бедност.
Ние ще бъдем против намеренията да се увеличат отново бюджетните приходи и от 41,7 на сто да станат 42 на сто от брутния вътрешен продукт през различни преразпределения вътре в бюджетните приходи. Защото в последна сметка увеличаването на относителния дял на бюджетните приходи в брутния вътрешен продукт отново води до надписване на сметката на българския данъкоплатец, която всяка година вие представяте в заплащането. Искам да подчертая, че такъв незапомнен излишък – 2 млрд. 600 млн. излишък на държавния бюджет е точно това, за което ние предупреждавахме в дебатите есента на миналата година. Ние ще бъдем против тази политика. Тази политика е вредна. Не може да стоварвате тежестите върху хората и едновременно с това непрекъснато да им вземате все повече и повече данъци, както се получава с този излишък. Ние ще възобновим предложението си поради това да се намали общата ставка на данък добавена стойност от 20 на 18% и ще предложим свой пакет от закони за данъчно облагане, който да гарантира поне под 40% относителен дял на бюджетните приходи от общите, от брутния вътрешен продукт.
Няколко думи за последните дни на миналия парламент. Ние призовахме на 20 юли, след уличаването му от комисията, агентът Гоце да освободи президентския пост. Той очевидно няма намерение да го направи и затова ние започваме предвидената в закона инициатива за освобождаване на Първанов-Гоце от поста му и призоваваме всички народни представители да подкрепят инициативата с подписите си.
Освен това Комисията по разкриване на документите на комунистическия репресивен апарат направи много успешна стъпка в своята дейност. Бяха обявени народните представители от Великото Народно събрание до Четиридесетото Народно събрание, които са сътрудници на Държавна сигурност. Имената им разкриват много неща, но най-важните от тях са следните.
Първо, потвърдиха се имената на депутатите, сътрудници на Държавна сигурност, оповестени при предишните проверки по законите от 1997 г. и 2001 г. По този начин категорично се отхвърли оспорването на тези имена от БСП и ДСБ и се осъществява важна за дейността на комисията приемственост.
Второ, българският преход причини мъки на хората, защото беше опорочен и саботиран от бившия репресивен апарат. Номенклатурата на Българската комунистическа партия, както се вижда, е предала ръководството на преименуваната Българска социалистическа партия на сътрудници на Държавна сигурност. (Реплики от КБ.) И двамата – и господин Жан Виденов, и господин Георги Първанов – са сътрудници на Държавна сигурност според оповестените данни.
Държавна сигурност е като заложник между етническите отношения в страната, като създаде и контролира чрез свои сътрудници Движението за права и свободи, ВМРО, “Атака” и прочее.
Ние настоявахме за повторното отваряне на архивите на Държавна сигурност и дадохме своя принос в разработването на закона и създаването на комисията. Днес декларираме, че ще се противопоставим на всеки опит да се възпрепятства нейната работа и да се осакатят или отнемат нейни правомощия посредством промяна в закона. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От Парламентарната група на Българския народен съюз думата има господин Красимир Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Откриването на новата парламентарна сесия на Народното събрание несъмнено ще бъде белязана от две значими събития през този период. На първо място, определяне на бюджетната рамка за 2008 г. и параметрите, които ще бъдат заложени в новия бюджет. Другото значимо събитие са предстоящите местни избори, които се надяваме да минат под знака на толерантността, а не на компроматните войни. Българските граждани да направят разумния избор, за да изберат най-добрите за тях местни управници.
Очакванията, свързани с бюджета, са в областта на пенсионната, здравната и образователната реформа на България. Несъмнено това са проблемните области, в които реформите се отлагат с обяснението за липса на пари, опитна администрация или време. Все още няма официална ясна визия за национална здравна стратегия. В порядъка на две години не е приета стратегия за развитие на висшето образование. Нейното обсъждане все още продължава.
Очакванията и обещанията, свързани с Бюджет 2008, са преди всичко увеличаване дела на брутния вътрешен продукт в сферата на здравеопазването, образованието, който правителството и тройната коалиция отдавна са определили за свой приоритет, но за изминалите две години по-скоро имат само намерение, без реални действия. Очакваните промени в данъчните закони целят намаляването на ставките на преките данъци, но формализирането на данъчното облагане с това на Европейския съюз налага значително облагане на акцизите, свързани с алкохолните напитки, тютюневите изделия, електроенергията, което е допълнителна бариера за увеличаването на косвените данъци.
Сериозен проблем в правителствената политика си остава икономическият растеж, тъй като България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз и по икономически растеж отстъпва на Естония, Латвия, Словакия и Румъния. Правителството продължава да преразпределя чрез държавния бюджет над 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Не е за пренебрегване и дефицитът в НОИ.
Друг сериозен проблем е увеличаването на администрацията, без да бъдат взети мерки за нейния административен капацитет.
Не на последно място, а може би най-значителният проблем си остава политиката на доходите. През настоящата законодателна сесия наш приоритет като законодателна инициатива ще бъдат проблемите, свързани със сигурността на българските граждани. На първо място ще предложим за обсъждане в Народното събрание Закон за Националната гвардия като втори стълб на националната отбрана. На второ място ще внесем законодателна промяна в Наказателния кодекс, свързана с неизбежната самоотбрана. Целта на тази законодателна промяна е да бъдат увеличени възможностите на българските граждани да защитават ефективно своя живот и имоти.
Друг акцент от законодателната инициатива ще бъдат предложенията, свързани с местното самоуправление и възможностите за реална децентрализация на общините.
Народното събрание трябва коренно да промени своя стил на работа и мнозинството на тройната коалиция трябва да спре своя парламентарен диктат, от който излизат конюнктурни и недомислени решения - като последният Закон за местните избори, който е пълен с текстове, обслужващи само БСП и ДПС, и е унизителен по начина, по който бе приет в нарушение на парламентарния правилник и традиция. Един закон, който дискриминира опозиционните формации.
Не забравяйте, господа от управляващото мнозинство, че лошото законодателство, което днес налагате, утре като бумеранг ще се стовари върху вашите глави, но, за съжаление, потърпевши ще бъдат и българските граждани.
Накрая искам да се солидаризирам с моите колеги от ОДС по поредния акт на политически натиск, който беше оказан с изгонването на БЗНС от тяхната традиционна сграда. Нещо, което можем да окачествим в духа на приетия вече Закон за местните избори само като една политическа репресия.
Относно изказването на преждеговорившия за ВМРО - не приемам морални критики от курсанти в съветски военни училища! Разбрахте ли ме, господин Костов? И кандидати на Българската комунистическа партия три пъти! Така че когато човек говори за другите, е хубаво да обърне преди всичко поглед към себе си!
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): И на фактите! (Реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва Парламентарната група на Коалиция “Атака”. Давам думата на господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Честита последна сесия на българския парламент, на 40-ото Народно събрание! (Оживление.) Казвам това с пълната увереност и надежда, че тази сесия ще бъде последна за това Народно събрание, защото то доказва своята несъстоятелност. Надявам се силно, че след местните избори, които наближават, ще последват предсрочни парламентарни избори. Те се налагат от състоянието на нашата икономика, от състоянието на социалната сфера, от състоянието, ако щете, на застрашената национална идентичност. Аз няма да правя някакви патетични речи при откриването на тази сесия. Искам да ви спомена няколко факта, за да подкрепя моята убеденост, че трябва да има нови парламентарни избори.
През изминалия период на така наречената парламентарна ваканция, която беше ваканция за народните представители, но не и за хората, които работят в България, се случиха много неща, които влошиха живота на българите, които причиниха нови страдания и нова мизерия за голяма част от българското население. Това бяха както повишените цени на много продукти от първа необходимост, така и бедствия и аварии, срещу които не бяха взети почти никакви мерки и които причиниха щети и човешки жертви.
Парламентарната група на “Атака” поиска по време на парламентарната ваканция парламентът да бъде свикан извънредно именно във връзка с ужасните бедствия, които причиниха човешки жертви и в Цар Калоян, и на други места в България. Предложението ни беше посрещнато дори с присмех от някои медии на управляващата коалиция. Аз смятам, че този въпрос изисква сериозно отношение, а не насмешка. Можеше парламентът да се събере и да покаже съпричастност към страданието на тези, които пострадаха.
Ще ви прочета само няколко заглавия от пресата, която не почиваше по време на ваканцията на парламента: “Градушки биха половин България”, “Сушата унищожи 50% от пшеницата”, “Вихър отнесе две жени”, “Смърч удари софийско село”, “Жега и порои убиха три деца”, “Порой отнесе пет милиона в с. Трудовец”, “Сто осемдесет и пет литра дъжд заляха Южна България”, “Четиристотин тона вода над Дълбоки”, “Пожарите вилняха край Стара Загора четири дни”, “Огън над Казанлък”, “Сакар в пепелища”, “Пожари изпепелиха 230 хиляди декара българска гора”. Не трябва да забравяме, че всичко това стана, подчертавам, и със съдействието на човешки ръце. Тук е нашият акцент и затова искаме изслушване на министър-председателя по въпроса за бедствията и специално за ужасяващото бедствие в Цар Калоян, където българи с християнска и мюсюлманска вяра пострадаха еднакво.
Бих запитал тук присъстващата министър Етем: къде отидоха парите за тези помощи, за възстановяването, защото хората се оплакват, че не са ги получили? Но това е друга тема. Вероятно тя ще има възможност да отговори на парламентарния контрол.
Важното е, че тази трагедия, която се случи там, не предизвика държавна намеса на това ниво, на което всички ние очакваме. Във всяка развита цивилизована държава това води до оставки, води до оставка дори на кабинета, когато не можеш да се справиш, когато се установи, че една стена на язовир се е скъсала, защото този язовир е на концесия в съответната фирма от обръчите от фирми на ДПС и там не са полагани грижи. За това нещо се подават оставки, но не и в България.
През изминалия период на така наречената ваканция се случиха и други неща, които удариха по джоба на българина. Стандартът на българите се понижи много чувствително. Тук и преждеговоривши лидери на парламентарни групи споменаха за повишение на цени, за инфлация, аз искам също да си послужа с няколко информации от пресата, които са красноречиви. С 22% са поскъпнали картофите, цените изпреварват етикетите, харчим с 15% повече за храна – това е официален източник от НСИ, тоест официална държавна институция признава, че разходите на всяко българско семейство са се повишили с 15%.
Бензинът прескочи отново 2 лева, електроенергията за големите предприятия поскъпва с 34-40%, забележете. Това нещо по никакъв начин не се догонва от доходите. Нощната тарифа бележи скок с 51%. Хлябът ще се продава вече с 10% отгоре. До края на годината 60% по-скъпо сирене и т.н.
Това са данни и факти, които нямат нужда от коментар и от речи. Те говорят само за едно, че българите започват да живеят все по-зле, влизайки в Европейския съюз. Това не е нормално положение и е една от причините, заради която нашата парламентарна група настоява за предсрочни парламентарни избори. Нужно е ново парламентарно мнозинство, ново правителство, което да очертае икономическа, социална и национална визия на България - как да се развива държавата ни в близките 20-25 години, както прави всяка уважаваща себе си държава.
Другото, което се случи през тези месеци на почивка за някои, за други – работа, е липсата на всякаква сигурност и защита за българското население. Борбата с престъпността вече се превърна в абсурд. Няма да споменавам известни факти – начело на МВР стои несъстоятелен човек. Това се доказва от цялата безхаберност и липса на дейност в МВР спрямо развихрящата се престъпност.
Няма да ви чета нови информации за това какво се случи, колко убийства, колко грабежи, колко нападения на човешки имоти и животи се случиха през това време, без те да бъдат разкрити. Ще ви кажа само, че има застрашителна тенденция полицейският следствен апарат да се превръща в политически апарат – той да бъде насочван срещу политически опоненти, вместо да преследва престъпниците. Доказателство за това са случки от последните седмици, в които ще добавя, и ще се присъединя към господин Каракачанов, нашата солидарност спрямо една 107-годишна партия – БЗНС, която сега я гонят от собствения й имот. Това вече е една проява на политическа репресия, която граничи с не тоталитарна и полицейска държава, а наистина с латиноамериканска. Една партия, която е доказала своето присъствие в българския политически живот, бива гонена от собствения си имот. Тези унижения, този подход към политическия опонент говори за всичко друго, но не и за европейски норми и правила.
Това, което ни очаква през новия есенен сезон, са повишени цени, по-лош живот, стачки. Ние започваме учебната година със стачка на учителите. Ще последват стачки на лекари, на транспортни работници, на всички гилдии, защото това е логичен отговор на една политика, която е асоциална, антибългарска и антинационална. Гилдиите вече не могат да стоят примирено и да приемат неизпълнените обещания за нещо нормално – това е очевидно. И аз виждам липса на всякаква генерална визия за това как да се нормализират доходите и икономиката в България. Всичко това говори, че ние трябва наистина да отидем към нови парламентарни избори.
По отношение на борбата с престъпността искам да добавя само един абсурден факт. Той е куриозен, но е много знаков за това какво се случва в България днес. Дами и господа народни представители, бяха откраднати доказателствени материали от сградата на СДВР. Това може да ви покаже докъде е стигнало безсилието на тази иначе би трябвало да бъде уважавана институция под това ръководство. Какво следва питам? Може би да откраднат водката от бюрото на вътрешния министър или да му свалят дрехите от гърба и той да остане по бяло бельо и по бели чорапи. Вероятно това ще се случи в следващите дни, ако продължаваме да имаме такъв министър, такова ръководство на МВР.
Всичко това, което изреждам, то може да бъде добавено с още много, много факти, ни насочва към един-единствен финал. И аз пожелавам успешен финал на 40-то Народно събрание, предсрочен финал на 40-то Народно събрание. И ако вие, дами и господа от управляващата коалиция, го предизвикате, като междувременно решим само два въпроса, два акцента са нужни в следващата сесия: един хубав закон за референдумите, за допитването до българския народ, и един хубав избирателен закон, в който да има мажоритарен елемент, в който да има задължително гласуване, и да отидем към предсрочни избори веднага след местните избори. Направите ли го това, ще се запишете в историята.
Побързайте, дами и господа народни представители, защото времето е кратко: сега е моментът, утре ще бъде късно! Благодаря ви за вниманието. Да живее България! (Ръкопляскания в Коалиция „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това изказванията на парламентарните групи приключват.
Само по един въпрос ще си позволя да ви информирам, уважаеми колеги. В този период на ваканция бяхме в постоянен контакт с председателя на Комисията за борба с бедствията и авариите господин Венелин Узунов - той беше и на място на най-тежките случаи, включително и Цар Калоян, в постоянна връзка с органите на Министерския съвет, компетентни по тези въпроси. Подготвя се заседание на комисията в самото начало на тази наша сесия с участието на министър Етем, на което да се направи един подробен анализ на всички проблеми и въпроси, възникнали и появили се в хода на борбата срещу тези стихийни бедствия, и Народното събрание по един отговорен начин да набележи онези мерки, евентуално и законодателни промени и контрол върху изпълнителната власт, които да повишат съществено способността на държавата да се справя с такива предизвикателства. Така че в този така наречен ваканционен период Народното събрание не е преставало да работи по тези наистина най-остри и най-болезнени за обществото ни въпроси.
Уважаеми колеги, предстои да преминем към приетата от нас седмична програма, преди всичко по онези законопроекти, включени по реда на ал. 7.
Първият от тях е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Давам думата на господин Пламен Ранчев, който виждам, че е снабден с необходимите материали и има готовност за доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще зачета доклада на Комисията по външна политика относно Законопроекта за дипломатическата служба на второ четене.
Искам преди това да извиня председателя на комисията господин Соломон Паси, който е на среща в момента със сенатор Ламберто Дини в зала „Запад”, и по тази причина аз ще започна с доклада.

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно обсъждане на второ гласуване на Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20, приет на първо четене на 6 юли 2007 г.

„Закон за дипломатическата служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Предмет
Чл. 1. Този закон урежда:
1. принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба;
2. възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба;
3. правилата за професионално кариерно развитие на дипломатическите служители;
4. правоотношенията по осъществяване на дейността на дипломатическата служба в чужбина.”
По чл. 2 „Дипломатическа служба” има предложение на народния представител Йордан Величков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Принципи
Чл. 3. Дипломатическата служба се изгражда на професионална основа в съответствие с принципите на кариерно развитие, йерархична подчиненост, стабилност, прозрачност, партийна необвързаност, приемственост и мобилност.”
По чл. 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Служители в дипломатическата служба
Чл. 4. Служители в дипломатическата служба са:
1. дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг;
2. държавни служители без дипломатически ранг;
3. работници и служители по трудово правоотношение.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 5:
„Субсидиарно прилагане
Чл. 5. За неуредените от този закон въпроси се прилагат Законът за администрацията, Законът за държавния служител и Кодексът на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са наименованието на закона, Глава първа „Общи положения” с предложените от комисията окончателни редакции на текстовете на вносителя по чл. 1, 3 и 4, подкрепен текст на вносителя по чл. 2 и предложение за нов чл. 5.
Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове от, разбира се, останалите в залата участници в тази дискусия? Няма такива.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: „Глава втора – Организация на дипломатическата служба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Органи за управление.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел І да се измени така: „Раздел І – Министерство на външните работи”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 „Приложим закон”, но предлага да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава първа.
По чл. 6 – “Министър на външните работи”, комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 7 – “Заместник-министри”, комисията подкрепя текста на вносителя.
Раздел ІІ – “Министерство на външните работи”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Раздел ІІ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ранчев, комисията предлага да отпадне наименованието на Раздел ІІ или целия Раздел ІІ?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Комисията предлага да отпадне Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай би трябвало да прочетете текстовете на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: В случая отпада само заглавието на Раздел ІІ. Текстовете си продължават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава би трябвало докладът да се редактира: “Комисията предлага да отпадне наименованието на Раздел ІІ”, защото могат да възникнат недоразумения, че отпада целият раздел.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне наименованието на Раздел ІІ. Така ще бъдем прецизни.
По чл. 8 има предложение на народния представител Константин Димитров, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова:
“Чл. 8 се изменя така:
Чл. 8. (1) Най-високата професионална дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи е постоянен секретар.”
(2) Постоянен секретар може да бъде лице, което е било ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 и по чл. 24, ал. 2 най-малко три години.
(3) Постоянният секретар се назначава от министъра на външните работи след открит и прозрачен конкурс, който гарантира конкуренция, основана на професионални качества. Правно участие в този конкурс имат както служителите в дипломатическата служба по чл. 4, ал. 1, така и външни експерти.
(4) Постоянният секретар се назначава за срок от четири години. Неговият мандат съвпада с мандата на министъра на външните работи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Постоянен секретар
Чл. 8. (1) Най-високата професионална дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи е постоянният секретар.
(2) За постоянен секретар може да бъде назначено лице, което е:
1. дипломатически служител с дипломатически ранг “посланик”;
2. изпълнявало ръководна длъжност в Министерството на външните работи;
3. работило като ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко три години.
(3) Постоянният секретар се назначава от министъра на външните работи чрез подбор, основан на професионални качества.
(4) Постоянният секретар се назначава за срок от пет години.”
По чл. 9 има предложение на народния представител Константин Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, но не го подкрепя по т. 2. Ще го прочета в неподкрепената му част:
“2. В чл. 9 ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) По преценка на министъра на външните работи постоянният секретар може да участва в работата на политическия кабинет.”
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова – чл. 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) Постоянният секретар:
1. подпомага министъра при изпълнението на неговите функции по чл. 6, ал. 2;
2. координира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена;
3. осигурява спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба;
4. организира опазването на държавната и служебна тайна.”
Алинея 2 отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Правомощия на постоянния секретар
Чл. 9. (1) Постоянният секретар:
1. подпомага министъра при изпълнението на неговите функции по чл. 6, ал. 2;
2. координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена;
3. съдейства за спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба.
(2) Постоянният секретар участва в работата на политическия кабинет на министъра на външните работи по право.”
По чл. 10 има предложение на народния представител Пламен Панайотов – думите “Административен секретар” в заглавието се заменят с думите “Главен секретар”, а в чл. 10 думите “Административен секретар” се заменят с думите “Главен секретар”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
“Административен секретар
Чл. 10. (1) Административният секретар подпомага министъра по административно-техническите, стопанските и финансовите въпроси.
(2) За административен секретар може да бъде назначено лице, което:
1. има дипломатически ранг не по-нисък от “пълномощен министър” и е изпълнявало ръководна длъжност в Министерството на външните работи, когато е дипломатически служител;
2. отговаря на изискванията за заемането на длъжността “Главен секретар” по Закона за администрацията, когато е държавен служител без дипломатически ранг.”
По чл. 11 има предложение на народния представител Надежда Михайлова. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:

“Генерални директори
Чл. 11. (1) Министърът на външните работи определя измежду директорите генерални директори и им възлага координиращи функции.
(2) Генерален директор може да бъде само дипломатически служител, който отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 2.”
По чл. 12 има предложение на народния представител Надежда Михайлова. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12 – “Политически директор”.
По чл. 13 има предложение на народния представител Константин Димитров. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова – в чл. 13, ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. посланици за специални поръчения – дипломати с ранг “посланик”, които са били ръководители на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 и по чл. 24, ал. 2 най-малко три години;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Посланици за специални поръчения.
Специални координатори
Чл. 13. (1) Министърът на външните работи назначава за изпълнение на определени външнополитически задачи:
1. посланици за специални поръчения – дипломати с ранг “посланик”, които са били ръководители на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко три години;
2. специални координатори – дипломати с ранг не по-нисък от “пълномощен министър”, които са били ръководители на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко три години.
(2) Правомощията на посланиците за специални поръчения и на специалните координатори се определят със заповед на министъра на външните работи.”
По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Директори
Чл. 14. (1) Директорите в Министерството на външните работи се назначават от министъра на външните работи чрез подбор, основан на професионални качества.
(2) В случаите, когато дипломатически служител се назначава за директор, той трябва да има дипломатически ранг не по-нисък от “пълномощен министър” и професионален опит от работа в задгранично представителство не по-малко от три години.”
По чл. 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Ръководител на инспектората
Чл. 15. (1) Инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията се ръководи от главен инспектор, който е дипломатически служител с ранг не по-нисък от “посланик” и е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко три години.
(2) Главният инспектор се назначава от министъра на външните работи.”
“Раздел ІІІ - Съвещателни органи”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието “Съвещателни органи” и “Раздел ІІІ” да отпаднат.
По чл. 16 има предложение на народния представител Константин Димитров. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Колегиум
Чл. 16. (1) Колегиумът е съвещателен орган към министъра на външните работи по въпросите на дипломатическата служба.
(2) Колегиумът се състои от заместник-министрите, постоянния секретар, административния секретар, генералните директори, главния инспектор и директорите на дирекции.
(3) По преценка на министъра на външните работи в заседанията на колегиума могат да участват и други служители по въпроси от тяхната компетентност.
(4) Колегиумът се свиква най-малко веднъж на три месеца и се председателства от министъра, а в негово отсъствие – от заместник-министър в зависимост от характера на обсъжданите въпроси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17 – “Компетентност на колегиума”.
По чл. 18 има предложение на народния представител Надежда Михайлова – в чл. 18 ал. 3 се променя така:
“Атестационната комисия се ръководи от министъра на външните работи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
“Атестационна комисия
Чл. 18. (1) Атестационната комисия е съвещателен орган към министъра на външните работи по въпроси на кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията в дипломатическата служба.
(2) Министърът на външните работи определя със заповед състава на Атестационната комисия. Членове на комисията по право са заместник-министрите, постоянният секретар, генералните директори и ръководителят на структурното звено по човешките ресурси в Министерството на външните работи.
(3) Министърът на външните работи издава наредба за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители по предложение на постоянния секретар след като се вземе мнението на колегиума.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
“Заседания на Атестационната комисия
Чл. 19. (1) Заседанията на Атестационната комисия са законни, ако присъстват най-малко две трети от членовете й.
(2) Решенията на Атестационната комисия се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(3) Атестационната комисия се свиква на редовни заседания най-малко два пъти годишно от постоянния секретар.
(4) В заседанията на Атестационната комисия участва с право на глас директорът на дирекцията, в която работи дипломатическият служител, чието служебно положение се разглежда.
(5) По предложение на постоянния секретар в заседанията на Атестационната комисия могат да участват и други служители без право на глас.
(6) На заседанията на Атестационната комисия се водят протоколи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:

“Компетентност на Атестационната комисия
Чл. 20. Атестационната комисия:
1. провежда периодичното атестиране на дипломатическите служители;
2. прави предложения за даване и повишаване на дипломатическия ранг на дипломатическите служители;
3. прави предложения за нотифициране с дипломатически ранг;
4. предлага проект за ежегодната ротация;
5. обсъжда други въпроси, свързани с положението на служителите в дипломатическата служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV – “Задгранични представителства”, който става Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
“Задгранично представителство.
Откриване и закриване
Чл. 21. (1) Задграничното представителство на Република България е структурно звено на дипломатическата служба, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.
(2) Задгранични представителства са:
1. посолствата;
2. постоянните представителства и постоянните делегации при международните правителствени организации;
3. генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства;
4. дипломатическите бюра и бюрата за връзка;
5. специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии.
(3) Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:

“Структура и състав
Чл. 22. (1) Задграничното представителство се състои от ръководител, дипломатически служители, административно-технически служители и обслужващ персонал по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения и Конвенцията за специалните мисии.
(2) В задграничното представителство могат да се създават служби в зависимост от неговия вид, функции и състав.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23 – “Ръководител на задгранично представителство”.
По чл. 24 има предложение на народния представител Константин Димитров, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Йордан Величков, също оттеглено.
Има предложение на народния представител Надежда Михайлова – оттеглено.
Има предложение на народния представител Пламен Панайотов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
“Условия за назначаване на ръководител на
задгранично представителство
Чл. 24. (1) За ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности в дипломатическата служба по чл. 42.
(2) По изключение за ръководител на задгранично представителство може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба, само когато то:
1. е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България;
2. отговаря на изискванията по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5.
(3) Броят на ръководителите на задграничните представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, не може да надхвърля 20% от общия брой на всички ръководители на задгранични представителства във всеки даден момент.
(4) Ръководителите на задгранични представителства преди заминаването им преминават задължителна подготовка по план, утвърден от постоянния секретар.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 и предлага следната окончателна редакция:
“Почетни (нещатни) консулски длъжностни лица
Чл. 25.(1) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица на Република България в чужбина се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
(2) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица не принадлежат към състава на дипломатическата служба.
(3) Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица могат да бъдат само изявени личности с доказано добро отношение към България, които се ползват с добро име и авторитет в приемащата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Глава втора е на вашето внимание, уважаеми колеги.
Господин Калфин желае думата. Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Искам да обърна внимание на един може би технически пропуск. Става въпрос за чл. 24, ал. 2, т. 2, където се казва, че ръководител на дипломатическо задгранично представителство може да бъде лице, което отговаря на изискванията по чл. 27, ал. 1, т. 1-5. Ако погледнете чл. 27, такава алинея и такива точки няма, става въпрос за чл. 28, ал. 1, т. 1-5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще помоля и господин Ранчев да вземе отношение след това.
Други желаещи да вземат отношение? Господин Димитров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Този така дългоочакван закон от дипломатическата общност, разбира се, от нашите чуждестранни партньори, беше плод на задълбочена работа на Министерството на външните работи и на съответна работна група в българския парламент.
Бих искал да направя коментар по темата за ролята на постоянния секретар преди да цитирам конкретния текст. Възникна дискусия за това всъщност каква функция трябва да изпълнява постоянният секретар в Министерството на външните работи. Очевиден беше мотивът на вносителите да разширят правомощията на постоянния секретар, започвайки от това той да бъде назначаван за пет години, и разбира се, на някои места в конкретните текстове, фиксирайки задачи, които надвишават онова, което бе интерпретацията на господин министъра, а именно, че той действително отговаря най-вече за организацията на функционирането на дипломатическата частна администрация, казано в най-кратки форми.
Ето защо за мен е неприемлив текстът, който в крайна сметка кристализира от работата на комисията, че постоянният секретар трябва да се назначава за срок от пет години. Аз продължавам да твърдя, че по-удачно е този период да бъде максимум от четири години, тоест този постоянен секретар да не може да заема тази длъжност за период по-дълъг от предполагаемия срок на един парламент. Не споделям логиката, че е необходима приемственост, така наречената приемственост, която да помогне един министър да бъде въведен, чрез постоянния си секретар в работата на съответното външно политическо ведомство, в случая Министерството на външните работи.
Аз съм против духът на това намерение сякаш политическите лица министърът и неговите заместници имат в по-малка степен компетентност да поемат в крачка управлението на една безспорно важна област като външната политика. Предполага се, че народното представителство и съответните управляващи могат да излъчат ръководен екип, който в много голяма степен да се справи с предизвикателството на организацията на работата на Министерството на външните работи.
Вторият конкретен елемент, по който имам сериозни възражения, това е въпросът – кой би могъл да бъде постоянен секретар? Тук подкрепям предложението, лансирано и от госпожа Надежда Михайлова, в което се казва, че постоянен секретар може да бъде както човек, ръководил задгранично представителство по
чл. 23, ал. 1, така разбира се и по чл. 24, ал. 2 – най-малко три години. Дешифрирайки какво означава чл. 24, ал. 2, това са онези посланици, които са така да се каже външни за дипломатическата служба. Тук и на някои други места отново прозира тенденцията на вносителя, че посланиците, които не принадлежат към дипломатическата служба, тоест не са кариерни дипломати – казано по-просто, са хора, които случайно са попаднали във външната политика. В този смисъл на думата след края на своя мандат чрез закона те не биха могли да заемат отговорна длъжност, каквато, разбира се, е длъжността на постоянния секретар.
Още веднъж да повторя, аз не смятам, че преценката на президент и правителство за това кой да бъде представител на Република България в чужбина може да се приеме като крайно конюнктурна, така че това лице да не може да заема важни постове в рамките на йерархията на Външно министерство след края на мандата, особено, имайки предвид, че кадровият състав в Министерството на външните работи, меко казано, се нуждае от реформа и обновление, макар и около 17 години след промените, настъпили през 1989 г.
Това е, което бих искал да кажа във връзка с така разгледаните текстове до този момент от господин Ранчев и разбира се, подкрепям компромисното предложение за допускане на до 20% от ръководителите на всички дипломатически мисии да бъдат хора, които, така да се каже, са по политическата преценка на правителството и президента. Отново казвам, ние трябва да имаме доверие, независимо от това кой е на власт, на преценката на правителството и на президента кои могат да бъдат посланици. Няма нищо лошо в това кадърни представители на среди извън дипломацията да представляват нашата страна в чужбина, така както разбира се, аз винаги съм подкрепял и докато съм бил член на политическия кабинет на Външно министерство в периода 1998-2000 г. Затова и добри посланици от кариерата да ни представляват независимо от това дали или не са принадлежали към Демократичните сили, появили се на политическата сцена след промените в края на студената война. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Димитров, Вие фактически визирахте текста на ал. 4 от чл. 8, предлагайки всъщност „5” да се замени с „4” и някои други коментари. Бих Ви обърнал внимание, че в правилника на второ гласуване се предвижда обсъждане само на предложения, които са постъпили по реда на чл. 70 и са допустими само редакционни поправки.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ, извън микрофоните): Приемете го тогава. Аз знам, че това, което предлагам, едва ли ще бъде прието. Нека бъде като коментар към така преминалите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За стенограмата, това ще бъде отразено, разбира се.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Дебатът беше доста оживен. Очевидно, че представителите на ДСБ и ОДС бяха малцинство, не очаквам това да промени нагласите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за разбирането.
Това няма да бъде подлагано на гласуване.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин Ранчев, заповядайте за Вашето отношение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, вземам повод от думите и от корекцията, която господин министър Калфин направи в изявлението си по отношение на разминаване в номерацията на текстовете специално по отношение на чл. 24, ал. 2, т. 2, където е посочено, че отговаря на изискванията по чл. 27 и т.н...
Действително чл. 27 визира друго, но по-нататък в текста ще видим, че чл. 26 отпада и текстово законопроектът се преномерира изцяло, така че няма разминаване и е действително чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По направената номерация ще бъде чл. 27.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Да, ще бъде чл. 27, така че няма разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това изяснява ли за Вас въпросът, господин министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, що се отнася до Глава втора, само да уточним, че тя ще бъде с два раздела, така както предлага комисията и ще бъде подложена на гласуване в началото на утрешния пленарен ден, тоест ще бъде предложено отпадането на Раздел ІІ и ІІІ със съответните им заглавия – наименованията на Раздел ІІ и ІІІ и съответните заглавия. Други уточнения в тези текстове не се налага да бъдат подлагани на гласуване.
Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: „Глава трета – Възникване и прекратяване на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава трета и предлага то да се измени така:
„Глава трета – Възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба”.
„Раздел І – Възникване на правоотношението.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Раздел І да отпадне.
„Приложим закон
Чл. 26. (1) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебните правоотношения с държавните служители в дипломатическата служба и тяхното положение се уреждат от този закон, а по неуредените от него въпроси се прилага Законът за държавния служител.
(2) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в дипломатическата служба и тяхното положение се уреждат от този закон, а по неуредените от него въпроси се прилага Кодексът на труда.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
“Конкурс за дипломатически служители
Чл. 26. (1) Дипломатическите служители постъпват в дипломатическата служа въз основа на публично обявен конкурс.
(2) Конкурсът по ал. 1 за дипломатически служители е общ. Той може да бъде за конкретна длъжност, само ако за нея има специфични изисквания.
(3) Конкурс се обявява за длъжности, които са свободни или предстои да бъдат освободени.
(4) Конкурсът за дипломатически служители се провежда при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на външните работи.”
По чл. 28 има предложение на народния представител Надежда Михайлова в ал. 1 т. 3 да се измени така:
“3. Владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Европейския съюз.”
В ал. 1 се създава т. 7:
“7. Никога не е бил, не е и в момента служител, агент и сътрудник на Държавна сигурност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Пламен Панайотов в чл. 28, ал. 2 т. 2 да отпадне и в ал. 3 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27:
“Условия за назначаване в дипломатическата служба
Чл. 27. (1) За дипломатически служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин и няма друго гражданство, освен на държава - членка на Европейския съюз;
2. има висше образование, с образователно-квалификационна степен “Магистър” в зависимост от потребностите на дипломатическата служба;
3. владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Организацията на обединените нации;
4. има компютърна грамотност;
5. не страда от хронично психическо заболяване;
6. отговаря на другите изисквания за заемане на държавна служба по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител.
(2) За държавен служител в дипломатическата служба може да бъде назначено лице, което:
1. отговаря на условията за назначаване по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, както и на тези по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител.
2. владее най-малко един чужд език.
(3) Работник или служител по трудово правоотношение в дипломатическата служба може да е лице, което:
1. отговаря на изискванията по Кодекса на труда и на изискванията по ал. 1, т. 1 и 5;
2. ползва най-малко един чужд език.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28:
“Стажант-аташе
Чл. 28. (1) Спечелилите конкурса по чл. 26 се назначават от министъра на външните работи на длъжност “стажант-аташе” със срок за изпитване до 18 месеца.
(2) След изтичане на една година от встъпването в длъжност стажант-аташетата полагат изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”. Условията и редът за провеждането на изпита се определят в наредбата по чл. 18, ал. 3.
(3) Неиздържалите изпита по ал. 2 имат право да положат втори изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе” в срок до шест месеца от първия изпит. Правоотношението със служител, неиздържал и втория изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”, се прекратява без предизвестие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
“Назначаване на дипломатическа длъжност
Чл. 29. Министърът на външните работи назначава служителя, издържал изпита по чл. 28, ал. 2, на дипломатическа длъжност в състава на дипломатическата служба за неопределено време.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 30.
омисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 31.
“Декларация при постъпване
Чл. 31. (1) При постъпване в дипломатическата служба се подава декларация за необвързаност по чл. 49, ал. 1.
(2) Дипломатическите служители и държавните служители подават при постъпване в дипломатическата служба и:
1. декларация по чл. 111, ал. 2 от Закона за държавния служител;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител.
(3) Ако лицето откаже да подпише декларация по ал. 1, служебното или трудовото правоотношение се смята невъзникнало.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 32:
“Стабилност
Чл. 32. При преназначаване за нуждите на дипломатическата служба в рамките на ротацията не се допуска назначение на дипломатическите служители на длъжност в по-ниска от съответстващата на техния дипломатически ранг длъжностна категория.”
“Раздел ІІ – Прекратяване на правоотношението.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието “Раздел ІІ” да отпадне.
Има предложение на народния представител Пламен Панайотов в чл. 34 ал. 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 33:
“Прекратяване на служебното правоотношение с
дипломатически служител
Чл. 33. Извън предвидените в Закона за държавния служител и Кодекса на труда основания, министърът на външните работи прекратява едностранно трудовото или служебното правоотношение, когато служителят в дипломатическата служба наруши забраната по чл. 49, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев. Дотук ще прекъснем представянето на доклада за второ четене.
Един въпрос към господин министъра: имате ли възражение по предложението за отпадането на чл. 26?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате възражение. То ще бъде поставено на гласуване, разбира се, в началото на утрешния ден, заедно с предложенията за отпадането на наименованията на раздели І и ІІ от тази глава.
По тези текстове няма желаещи да вземат думата.
Преди да обявя почивката от 11 ч., няколко съобщения, които не направих в началото на днешното пленарно заседание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 юли до 11 септември 2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение относно проверка на имуществото на лицата, получили кредити от търговските банки и ДСК, отпуснати след 1 януари 1987 г. и чиито кредити са необслужени – вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г. – вносител е Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси; по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, и по околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение на Закона за общинския дълг – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – вносител е Министерският свет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната.
Законопроект за допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация – с вносители Светослав Спасов и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за обезщетяване и пенсиониране на помилвани български граждани, осъдени на най-тежко наказание извън пределите на Република България – с вносител Яне Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на комисиите по труда и социалната политика и по външна политика.
Законопроект за Международния Пловдивски панаир – вносители са Захари Георгиев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа –проект Б), на споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на трансевропейската мрежа – проект Б).
Законопроектът е с вносител Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси и е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси; на Комисията по земеделието и горите; на Комисията по околната среда и водите; на Комисията по правни въпроси; на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика, на Комисията по икономическа политика и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Сингапурския договор за правото в областта на търговските марки и на Правилника за прилагането на Сингапурския договор за правото в областта на търговските марки с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по енергетика и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по отбраната, Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Годишен доклад за младежта за 2006 г. с вносител Министерския съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по отбраната и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставянето на сграда за нуждите на културното сътрудничество. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по външна политика.
И още няколко съобщения.
На 27 юли т.г. на основание на чл. 20, ал. 4 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор от Сметната палата е постъпил Годишен доклад за състоянието и финансовото управление и контрол и вътрешния одит в Сметната палата на Република България за 2006 г., Становището на Сметната палата по Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор на Република България за 2006 г. и становището на палатата по Доклада за финансовото управление, контрол и вътрешния одит на Висшия съдебен съвет за 2006 г. С писмо на председателя на парламента докладът е изпратен в Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в библиотеката.
Министерският съвет е внесъл в Народното събрание за сведение, съгласно чл. 62, ал. 2 от Закона за администрацията, Доклад за състоянието на администрацията през 2006 г. С писмо на председателя докладът е предоставен на Комисията по въпросите на държавната администрация и на Комисията за борба с корупцията и се намира в библиотеката.
На 9 август т.г. от Сметната палата на основание на чл. 37 от Закона за палатата в парламента е внесена актуализираната програма за одитната дейност на палатата за текущата година. Комисията по бюджет и финанси е сезирана с този актуализиран план, който се намира в библиотеката на парламента.
На 21 август от Българската народна банка е постъпил материал “Платежният баланс на България за периода януари-юни 2007 г.”. Намира се на разположение в библиотеката на Народното събрание. На 24 август Българската народна банка е предоставила публикациите “Парична статистика – юли 2007” и “Брутен външен дълг на България – юни 2007 г.”, които са на разположение в библиотеката.
На 27 август от Министерския съвет на основание на § 53, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на страната за 2007 г. в Народното събрание е внесен Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2007 г. С писмо е изпратен в Комисията по бюджет и финанси и също се намира в библиотеката.
Последното съобщение: на 10 септември 2007 г. на основание на чл. 74, ал. 2 от Закона за експортния контрол на оръжия, изделия и технологии с двойна употреба в Народното събрание е внесен Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба за 2006 г. С писмо на председателя докладът е изпратен до Комисията по икономическа политика, Комисията по отбраната и комисията по европейските въпроси. Този доклад също е на разположение на народните представители в библиотеката.
Уважаеми колеги, заседанието на парламента ще продължи в 11,30 ч. и ще бъде водено от народния представител и заместник-председател на Народното събрание проф. Любен Корнезов. Очаква се в периода след 11,30 ч. в пленарната зала на балкона да присъства и гостът на Народното събрание днес – сенатор Ламберто Дини. Моля за вашата подкрепа да съобщите и на колегите, да бъдете тук в 11,30 ч. да подкрепите председателя Корнезов и да приветстваме нашия гост. Обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с второ четене на Законопроекта за дипломатическата служба.
Заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Чуров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Някой, който не е съгласен да бъде допуснат заместник-министъра на външните работи? Ако има единодушие, само при това положение бихме могли да пуснем заместник-министъра.
Още веднъж се обръщам към присъстващите в залата народни представители: има ли някой против?
РЕПЛИКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма. Приема се единодушно. Поканете заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Глава четвърта – Статус на служителите в дипломатическата служба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава четвърта да се измени така:
“Глава четвърта – Правно положение на служителите в дипломатическата служба.”
“Раздел І – Ранг в дипломатическата служба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
По чл. 35 “Дипломатически ранг” комисията подкрепя текста на вносителя и членът става чл. 34.
По чл. 36 “Повишаване в дипломатически ранг” има предложение на народния представител Пламен Панайотов:
“В чл. 36 се правят следните промени:
1. Алинея 2 се променя така:
“(2) Повишаването в следващ дипломатически ранг се извършва от министъра на външните работи при спазване на принципа на задължителна промоция, отчитаща професионалната квалификация, езиковата подготовка, постигнатите резултати и степента на изпълнение на служебните задължения. Условията и редът за повишаване в следващ дипломатически ранг се определят с устройствения правилник на Министерството на външните работи.”
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Служителите в дипломатическата служба имат задължение до две години след изтичане на сроковете по ал. 4 да повишат квалификацията си, така че да бъдат повишени в по-горен ранг.”
3. Алинея 3 става ал. 4.
4. Алинея 4 става ал. 5 и думите “по ал. 3” се заменят с думите “по ал. 4”.
5. Алинея 5 става ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 35:
“Повишаване в дипломатически ранг
Чл. 35. (1) Със заповедта за назначаване в дипломатическата служба по чл. 29 министърът на външните работи дава на служителя първи дипломатически ранг “аташе”.
(2) Повишаването в следващ дипломатически ранг се извършва от министъра на външните работи само въз основа на атестация при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 18, ал. 3. При атестирането се отчитат професионалната квалификация, езиковата подготовка, постигнатите резултати и качеството на изпълнение на служебните задължения.
(3) За повишаване в следващ дипломатически ранг се изисква задължителен стаж в предходния ранг, както следва:
1. за “трети секретар” – две години като “аташе”;
2. за “втори секретар” – три години като “трети секретар”;
3. за “първи секретар” – четири години като “втори секретар”;
4. за “съветник” – пет години като “първи секретар”.
(4) Повишаване в дипломатически ранг не се допуска само поради изтичане на сроковете по ал. 3.
(5) Не се допуска повишаване с повече от един дипломатически ранг едновременно.
(6) С изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за държавния служител, освободеният от длъжност дипломатически служител при последващо назначение в дипломатическата служба запазва дипломатическия ранг, който е имал при предходното прекратяване на служебното му правоотношение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам господин Панайотов в залата.
Обръщам се към народните представители, които са в залата – може да взимат отношение по този текст, разбира се, и по наименованието на Глава четвърта.
За да станеш първи секретар следователно ти трябват 14 или 15 години минимум.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Даване на дипломатически рангове “пълномощен министър” и “посланик”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36.
По чл. 38 “Предсрочно повишаване в дипломатически ранг” Комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 37.
По чл. 39 “Време, зачитано за дипломатически стаж” има предложение от народния представител Пламен Панайотов:
В чл. 39 се правят следните промени:
1. Член 39 става “Чл. 39 (1)”, в който т. 3 отпада.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) За дипломатически стаж се зачита времето, в което дадено лице е работило като:
1. външнополитически съветник или секретар на президента;
2. външнополитически съветник на министър-председателя;
3. съветник или експерт към кабинета на председателя на Народното събрание;
4. съветник или експерт към Комисията по външна политика на Народното събрание.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 38:
“Време, зачитано за дипломатически стаж
Чл. 38. За дипломатически стаж при повишаване в дипломатически ранг се зачита и времето, през което дипломатическият служител е:
1. бил временно преместен на друга държавна служба със съгласието на министъра на външните работи;
2. работил като член или съветник по външнополитическите въпроси в политически кабинет или като съветник на председател на комисия в Народното събрание;
3. работил като външнополитически съветник или секретар на президента, председателя на Народното събрание или министър-председателя;
4. бил на работа в международни организации със съгласието на министъра на външните работи;
5. бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно – от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
6. заемал длъжността президент, вицепрезидент, министър-председател или министър;
7. бил избран за член на Европейската комисия, член на Европейския парламент или за народен представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: По чл. 40 “Нотифициране (определяне на временен дипломатически ранг)” има предложение на народния представител Надежда Михайлова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 39:
“Нотифициране
Чл. 39. (1) Министърът на външните работи може да определи временно по-висок дипломатически ранг на дипломатически служител за срока на задграничния му мандат по предложение на постоянния секретар, като се вземе мнението на Атестационната комисия.
(2) Министърът на външните работи може да определи временен дипломатически ранг на държавен служител в дипломатическата служба за срока на задграничния му мандат по предложение на постоянния секретар, като се вземе мнението на Атестационната комисия.
(3) Министърът на външните работи определя на ръководител на задгранично представителство по чл. 24, ал. 2 временен дипломатически ранг само за срока на задграничния му мандат.
(4) Министърът на външните работи по предложение на ръководителя на изпращащото ведомство определя на служителите по чл. 65, ал. 3 временен дипломатически ранг за срока на задграничния му мандат в зависимост от спецификата на поставените задачи и при наличие на трудов или служебен стаж, както следва:
1. за аташе – една година стаж;
2. за трети секретар – 3 години стаж;
3. за втори секретар – 6 години стаж;
4. за първи секретар – 10 години стаж;
5. за съветник – 15 години стаж.
(5) Министърът на външните работи може да определи по реда на ал. 4 временен дипломатически ранг “пълномощен министър” при наличие на трудов, служебен или осигурителен стаж най-малко 20 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители! Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел ІІ – Длъжности.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 40.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 41:
“Категории дипломатически длъжности
Чл. 41. (1) Дипломатическите длъжности са:
1. категория “А” – висши дипломатически длъжности;
2. категория “Б” – старши дипломатически длъжности;
3. категория “В” – младши дипломатически длъжности.
(2) Длъжностните категории имат нива и степени в зависимост от необходимия професионален опит за тяхното заемане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 42:
“Класификатор на дипломатическите длъжности
Чл. 42. Минималният дипломатически ранг, образователно-квалификационната степен и професионален опит в дипломатическата служба, необходими за назначаване на дипломатическа длъжност, са посочени в класификатора на дипломатическите длъжности съгласно приложението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43:
“Длъжностно разписание
Чл. 43. (1) Дипломатическата служба осъществява своята дейност на основата на единно длъжностно разписание, което се утвърждава от министъра на външните работи по предложение на постоянния секретар в рамките на утвърдената численост на персонала.
(2) В длъжностното разписание се определят длъжностните категории и нива, и длъжностите съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности в дипломатическата служба по чл. 42 и Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 от Закона за държавния служител, изискванията за тяхното заемане и числения състав на структурните звена в дипломатическата служба.
(3) Длъжностните характеристики се утвърждават от постоянния секретар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел ІІІ – Професионално кариерно развитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел ІІІ.
Има предложение на народния представител Пламен Панайотов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 44.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 45:
“Последователно израстване
Чл. 45. Кариерното израстване на дипломатическия служител се осъществява чрез последователно повишаване в следващ дипломатически ранг и в следващо длъжностно ниво на основата на периодично атестиране и конкуренция, основана на професионални качества.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 46:
“Периодично атестиране
Чл. 46. (1) Дипломатическият служител се атестира:
1. ежегодно чрез оценка на изпълнението на служебните задължения;
2. при повишаване в дипломатически ранг;
3. преди изпращане на задграничен мандат и при приключването му.
(2) Редът и условията за атестиране се определят с наредбата по чл. 18, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47:
“Ротация
Чл. 47. (1) Ротацията на служителите в дипломатическата служба е принцип за последователно преминаване през длъжности в Министерството на външните работи и в задграничните представителства.
(2) Ротацията на дипломатическите служители се осъществява чрез последователното им преназначаване на длъжности в Министерството на външните работи и задграничните представителства в границите на техния дипломатически ранг и съответна длъжностна категория.
(3) След края на задграничния мандат, служителите от дипломатическата служба се преназначават на друга длъжност в Министерството на външните работи при спазване изискванията на чл. 32.
(4) Служителят по чл. 24, ал. 2 и чл. 61, ал. 3 не се преназначават на друга длъжност в дипломатическата служба след края на задграничния им мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, моля да приветстваме председателя на Комисията по външна политика и миграционни въпроси на Сената на Италия господин Ламберто Дини и водената от него делегация, които са на балкона в пленарната зала. Италианските ни приятели са на официално посещение в България по покана на председателя на Комисията по външна политика д-р Соломон Паси. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Продължаваме нашата работа по Законопроекта за дипломатическата служба.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел ІV – Права и задължения на служителите в дипломатическата служба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на Раздел ІV да се измени така: “Раздел ІV – Задължения на служителите в дипломатическата служба”.
“Права
Чл. 49. Държавният служител в дипломатическата служба има правата на държавните служители, съгласно Закона за държавния служител, доколкото друго не е предвидено в този закон.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 49 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 48:

“Задължения
Чл. 48. Служителят в дипломатическата служба извън задълженията по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, е длъжен да:
1. работи за укрепване на авторитета на Република България и нейните институции;
2. спазва законите и да уважава обичаите в приемащата държава;
3. не злоупотребява с дипломатическите привилегии и имунитети.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 50.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 51.
“Несъвместимост
Чл. 51. Служителят в дипломатическата служба няма право да:
1. извършва търговска дейност, да е контрольор, управител или прокурист в търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител, търговски посредник, синдик, ликвидатор или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;
2. заема длъжност по трудово или друго служебно правоотношение;
3. изпълнява граждански договор с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52:
“Чуждестранни отличия и подаръци
Чл. 52. Служителят в дипломатическата служба и членовете на неговото семейство нямат право да приемат ордени, медали и други официални отличия от друга държава, както и подаръци, свързани със служебното му положение, без разрешение на министъра на външните работи, освен когато са израз на обичайната дипломатическа практика.”
“Подаръци
Чл. 55. Служителят в дипломатическата служба и членовете на неговото семейство нямат право да приемат подаръци, свързани с неговото официално или служебно положение, освен когато са израз на обичайната дипломатическа практика.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 55 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел V – Възнаграждения и обезщетения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на Раздел V да се измени така: “Раздел V – Възнаграждения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 54.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 55:
“Протоколно облекло
Чл. 55. За осъществяване на протоколните им задължения дипломатическите служители в дипломатическата служба имат право на протоколно облекло при условия и по ред, определени със заповед на министъра на външните работи.”
“Представителни нужди
Чл. 59. Дипломатическият служител има право на допълнителни суми за представителни нужди при условия и по ред, определени със заповед на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете до чл. 59, който става чл. 56. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел VІ – Отличия и награди. Дисциплинарна отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Раздел VІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 57:
“Отличия и награди
Чл. 57. (1) Освен с предвидените по Закона за държавния служител отличия и награди, за проявен висок професионализъм и особени заслуги в службата му дипломатическият служител може да бъде награждаван и с:
1. писмена благодарност;
2. предсрочно повишаване в дипломатически ранг;
3. почетен знак на дипломатическата служба.
(2) Награждаването се извършва от министъра на външните работи. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 награждаването е по предложение на Атестационната комисия.”
По чл. 61 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 58.
По чл. 62 “Дисциплинарни наказания” комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена, който става чл. 59:
“Дисциплинарни наказания
Чл. 59. Дипломатическият служител може да бъде наказван и с:
1. временно понижение с един предходен дипломатически ранг или на по-ниска с едно ниво длъжност за срок до една година;
2. предсрочно прекратяване на задграничния мандат.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63 “Дисциплинарен съвет”, който става чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Глава пета – Задгранично назначение. Дългосрочно командироване в чужбина.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за тази глава.
“Раздел І – Задгранично назначение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за този раздел.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64 “Условия и ред за задгранично назначение”, който става чл. 61.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 65 “Задграничен мандат” и предлага следната редакция на члена, който става чл. 62:

“Задграничен мандат
Чл. 62. (1) Задграничен мандат е срокът, за който служителят се командирова дългосрочно в задгранично представителство.
(2) Задграничният мандат е три години за служителите и четири години за ръководителите на задгранични представителства. По изключение той може да бъде продължен с една година.
(3) При липса на конкурентни кандидати задграничният мандат може да бъде продължаван и извън сроковете по ал. 2.
(4) Подлежащите на ротация длъжности в задграничните представителства се обявяват поне веднъж годишно в годината, предшестваща годината на ротацията.”
По чл. 66 има предложение на народния представител Пламен Ранчев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 63:
“Назначаване на ръководител на
задгранично представителство
Чл. 63. (1) Министърът на външните работи внася в Министерския съвет предложения за назначаване на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители при международни правителствени организации и генерални консули.
(2) Извънреден и пълномощен посланик и постоянен представител при международни правителствени организации се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(3) Министърът на външните работи иска агреман от приемащата държава за назначаването на извънреден и пълномощен посланик след приемането на решението на Министерския съвет по ал. 2. Агреман за назначаване на постоянен представител се иска в случаите, когато съществува такова изискване.
(4) Президентът на Република България издава указ за назначаване след получаването на агремана по ал. 3.
(5) Генерален консул се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.
(6) Ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 се назначава от министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 64, и предлага следната редакция:
“Освобождаване от длъжност на
ръководител на задгранично представителство
Чл. 64. (1) Извънреден и пълномощен посланик и постоянен представител на Република България при международни правителствени организации се освобождава от длъжност с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.
(2) Генерален консул се освобождава от длъжност с решение на Министерския съвет.
(3) Ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 се освобождава от министъра на външните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: “Раздел ІІ – Дългосрочно командироване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за раздела.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 65:
“Ред и условия за дългосрочно
командироване
Чл. 65. (1) Служителите в задграничните представителства осъществяват дейността си въз основа на заповед на министъра на външните работи за дългосрочно командироване, която се издава след получаването на задгранично назначение.
(2) Дългосрочното командироване на служителите от дипломатическата служба се предхожда от най-малко две години работа в Министерството на външните работи. По изключение те могат да бъдат командировани и преди изтичане на двегодишния срок с решение на Атестационната комисия.
(3) Служител в задгранично представителство може да бъде дългосрочно командирован и от друг ръководител на ведомство след съгласуване с министъра на външните работи.
(4) Условията за изпълнението на задачите в задграничното представителство се определят в заповедта за дългосрочна командировка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 68.
По чл. 72 има предложение на народния представител Пламен Ранчев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Константин Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 69:
“Прекратяване на дългосрочната командировка на ръководител на задгранично представителство
Чл. 69. (1) Министърът на външните работи издава заповед за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на извънреден и пълномощен посланик или на постоянен представител на Република България при международните правителствени организации след издаването на указ на президента на Република България за освобождаването му.
(2) Министърът на външните работи издава заповед за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на генерален консул след приемане на решение на Министерския съвет за освобождаването му.
(3) В заповедта по ал. 1 и 2 се определя краен срок на дългосрочната командировка не по-дълъг от два месеца от издаването на указа на президента на Република България и на решението на Министерския съвет.”
По чл. 73 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 71:
“Командировъчни средства
Чл. 71. (1) За времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си и командировъчни средства.
(2) Размерът и начинът на определяне на командировъчните средства се уреждат с наредба на Министерския съвет в зависимост от държавата на командироване, дипломатическия ранг, длъжността на служителя и броя на членовете на семейството му, които го придружават с приемащата държава.
(3) Дългосрочно командированият служител има право на допълнителни командировъчни средства по време на задграничния му мандат за покриване на учебните такси за основно и средно образование на децата му в приемащата държава, при условия и в размер, определен с наредбата по ал. 2.
(4) Размерът на командировъчните средства се актуализира на всеки две години от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 72:
“Пътни пари
Чл. 72. Дългосрочно командированият служител и членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава, имат право на пътни пари при условия и в размер, определени с наредбата по чл. 71, ал. 2 при:
1. първоначалното заминаване до държавата на задграничното назначение и окончателното завръщане;
2. преместване по реда на чл. 66;
3. смъртен случай на съпруга на служителя, на негови или на съпруга родители, деца, брат, сестра;
4. служебно пътуване до Република България и обратно;
5. евакуация, когато разходите не се поемат от Министерския съвет;
6. пътуване на Република България и обратно за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно, с изключение на годината на първоначалното заминаване и окончателното завръщане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 75.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 79, който става чл. 76:
„Допълнително възнаграждение при заплаха за живота и сигурността
Чл. 76. Когато в приемащата страна възникне заплаха за живота и сигурността на дългосрочно командировани служители в задгранично представителство, Министерският съвет по предложение на министъра на външните работи може да разреши временно изплащане на служителите на допълнително възнаграждение в размер, определен с наредбата по чл. 71, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: „Глава осма – Дипломатически институт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава осма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 82.
По чл. 86 има предложение на народния представител Надежда Михайлова.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 83:
„Директор на Дипломатическия институт
Чл. 83. Директорът на Дипломатическия институт се назначава от министъра на външните работи след провеждане на конкурс. Право на участие в конкурса имат дипломатически служители, които отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 2 и външни лица.”
„Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението.
По § 1 има предложение на народния представител Пламен Панайотов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение на народния представител Надежда Михайлова. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението.
По § 3 има предложение на народния представител Надежда Михайлова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Константин Димитров. Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. За ръководителите на задгранични представителства, назначени до влизането в сила на закона, ограничението по чл. 24, ал. 3 не се прилага.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В 3-годишен срок от влизането в сила на закона:
1. заварените държавни служители с дипломатически ранг следва да покрият изискването за образователно-квалификационна степен „магистър” по чл. 27, ал. 1, т. 2.
2. заварените държавни служители без дипломатически ранг и работниците и служителите по трудово правоотношение в дипломатическата служба следва да покрият изискванията на чл. 27, ал. 2 и 3.”
По § 7 има предложение на народния представител Пламен Ранчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. (1) Служител в дипломатическата служба, който със съгласието на министъра на външните работи бъде назначен за член на политически кабинет или съветник по външнополитическите въпроси към него, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато предишната му длъжност е закрита, на служителя се предлага друга равностойна длъжност от същата длъжностна категория.
(2) С правата по ал. 1 се ползват и служителите, които бъдат:
1. избрани за президент, вицепрезидент, министър-председател, министър, народен представител, член на Европейската комисия и член на Европейския парламент;
2. назначени за постоянен секретар в Министерството на външните работи;
3. назначени за съветник или секретар по външната политика на президента на Република България, министър-председателя, председателя на Народното събрание или за съветник или експерт по външнополитическите въпроси към постоянна парламентарна комисия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
По § 9 има предложение на народния представител Надежда Михайлова. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя и приложението към чл. 42 – „Класификатор на дипломатическите длъжности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по финалните текстове на този законопроект. Няма желаещи.
Както обяви и председателят на Народното събрание господин Пирински – гласуването по този законопроект ще бъде утре, четвъртък, както е по нашия правилник. Ще започнем с гласуването на Законопроекта за дипломатическата служба.
Продължаваме с предложението по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник, направено от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Имате думата, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
“§ 1. В чл. 7а, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността”.”
По § 1 има предложение от народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов.
Комисията подкрепя предложението, в това число и на народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов.
Има предложение от народните представители Радослав Илиевски, Костадин Кобаков, Александър Радославов и Стойко Танков, което също се подкрепя.
Комисията предлага § 1 да придобие следната редакция:
“§ 1. В чл. 7а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността”.
2. В ал. 3 след думите “извършващи” се добавя “превози за собствена сметка и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, без да са направени допълнителни предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има предложение от народния представител Митко Димитров.
Предложението за създаване на нов § 7а се оттегли.
Комисията не подкрепя предложението за създаване на нов § 7б:
“§ 7б. В чл. 24, ал. 1 след думите “фискална памет” се добавя “оборудвани с AIR BAG за предните седалки”. “
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Митко Димитров оттегля ли предложението си? – Да отбележим, че трябва да гласуваме § 7б. Ще го гласуваме утре, разбира се.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народните представители Илиевски, Кобаков, Радославов и Танков. Предложението за създаване на нови параграфи 7а и 7г се оттегли.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нови параграфи 7б и 7в и предлага да станат нови параграфи 8 и 9 – те са накрая в окончателната редакция:
“§ 7б. В чл. 23 ал. 4 и 5 се отменят.
§ 7в. Създава се чл. 23а със следното съдържание:
“Чл. 23а. Случайните превози на деца или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт.”
Има предложение от народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 7а, като текстът му се съдържа в § 8, и не подкрепя предложението за създаване на нов § 7б:
“§ 7б. В чл. 24, ал. 1 числото “5” се заменя със “7”.”
Следва предложение от народните представители Иван Иванов и Нено Димов – създава се нов § 7а със следното съдържание:
“§ 7а. В чл. 24 ал. 2 се отменя.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин председател, един процедурен въпрос – да бъдат допуснати в залата господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, господин Красимир Калайджиев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”, и Валентин Божков – Дирекция “Правна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли възражение да допуснем представителите на Министерството на транспорта в залата? Няма. Поканете заместник-министъра и другите представители на Министерството на транспорта.
Господин Димитров, имате думата.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имаше договорка за § 7б – да се направи редакция и да влезе на подходящото място в Наредбата за оборудване на таксиметрови автомобили. Това щеше да бъде работа на комисията – да се уточни къде е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уточнете го в комисията.
МИТКО ДИМИТРОВ: Ще уточним § 7б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има време до утре – ако е безспорно.
Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове. Няма желаещи. Представителите на Министерството на транспорта вероятно пътуват.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: В § 8 има едно допълнение, което технически е пропуснато да бъде записано – комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 10.
Предложението на народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов се оттегли.
Има предложение от народните представители Илиевски, Кобаков, Радославов и Танков.
Комисията подкрепя предложението за създаването на нови параграфи 8а и 8б и предлага да станат нови § 11 и § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е текст на вносителя, следователно трябва да го прочетем. Това е ваше предложение, което комисията подкрепя.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Създават се нови параграфи 8а и 8б:
“§ 8а. Член 29а се отменя.
§ 8б. Създава се чл. 29б със следното съдържание:
“Чл. 29б. Български превозвач може да извършва международни и случайни превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13, защото предните параграфи стават 11 и 12. Параграфи 8а и 8б стават параграфи 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише: комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12. Не е нищо фатално, ако трябва, ще го преномерираме.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14, и предлага следната редакция:
„§ 14. Член 78 се изменя така:
„Чл. 78. (1) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на:
1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък съответно „Регламент 561/2006”.
2. Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, наричан по-нататък „Регламент 3821/85”.
(2) Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, § 1, букви “б”, “в”, “г”, изречение първо, букви “й”, “м” и “о” от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.
(3) При извършване на превози с превозните средства по ал. 2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл. 5–9 от Регламент 561/2006.
(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква “а” от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта с наредбата по чл. 89, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 23, и предлага следната редакция:
„§ 23. В чл. 91а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” извършва контролни проверки на пътя и в предприятията, които покриват:
1. до 31 декември 2007 г. – не по-малко от 1 на сто, от 1 януари
2008 г. до 31 декември 2009 г. – не по-малко от 2 на сто, и от 1 януари 2010 г. – не по-малко от 3 на сто от изработените от водачите работни дни;
2. до 31 декември 2007 г. – не по-малко от 15 на сто от общия брой на проверените работни дни се проверяват на пътя и не по-малко от 30 на сто – в предприятията;
3. след 1 януари 2008 г. – не по-малко от 30 на сто от общия брой на проверените работни дни се проверяват на пътя и не по-малко от 50 на сто – в предприятията.”
2. Създават се ал. 5 – 11:
“(5) При извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” събира данни относно минималните условия за изпълнение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, наричан по-нататък съответно „Регламент 3820/85” и „Регламент 3821/85”, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета, разпределени в следните категории:
1. за пътни проверки:
а) вид на пътя съгласно класификацията на пътищата по чл. 3 от Закона за пътищата, държава на регистрация на проверяваното превозно средство;
б) тип на тахографа: аналогов или дигитален;
2. за проверки в предприятията:
а) вид на превозите: международни или вътрешни, на пътници или на товари, за собствена сметка или срещу заплащане;
б) брой на превозните средства на предприятието;
в) тип на тахографа: аналогов или дигитален.
(6) Статистическите данни по ал. 5 се предоставят на комисията.
(7) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” съхранява данните по ал. 6, събрани през предишната година.
(8) Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, съхраняват за период една година резултатите и други данни, предоставени им във връзка с проверките, извършени от органите за контрол в предприятията и/или на водачите на пътя.
(9) Министърът на транспорта изпълнява функциите на компетентен орган чрез Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, като:
1. осигурява координация със съответните органи в други държави членки във връзка с извършването на съвместни проверки на водачи на превозни средства и на превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент 3820/85 и Регламент 3821/85, предприемани най-малко 6 пъти годишно, по едно и също време, от контролните органи на две или повече държави членки, като всеки контролен орган осъществява правомощията си на територията на своята държава;
2. предава статистическите доклади на Комисията по чл. 16, § 2 от Регламент 3820/85;
3. се подпомага взаимно с компетентните органи на други държави членки, когато при извършване проверка на водач на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, са налице основания да се счита, че са били извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходимите данни.
(10) Министърът на транспорта има представители в Комитета по чл. 18, § 1 от Регламент 3821/85.
(11) Министърът на транспорта определя с наредба:
1. начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията;
2. система за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка в зависимост от риска, която се основава на броя и вида на извършените нарушения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по докладваните текстове до § 22, който става § 23.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Става даже § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22” пък се разбрахме, че вероятно ще стане § 23 или 25. Господин Илиевски го прочете изразително.
Господин Димитров ще направи предложение по един минал текст, който не отложихме, но отложихме дебата.
Имате думата, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, фактически от § 7б се отхвърля чл. 24, ал. 1, като се създава чл. 24, ал. 1. Отпада ал. 1 – мястото, което е сбъркано, и се създава ал. 4. Това е при вписване в регистъра по чл. 12а, ал. 1 – “Леките таксиметрови автомобили трябва да отговарят най-малко на екологична норма “Евро 3” и да са оборудвани с въздушна възглавница за мястото на водача, антиблокираща спирачна система и климатична система.” Това е нова ал. 4 в чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще гласуваме нещо, което го няма в доклада. Дали процедурно това е възможно? Ако е безспорно – приемам.
Ако правилно съм Ви разбрал, става въпрос на стр. 3 от доклада - § 7а и 7б не се подкрепят от комисията.
МИТКО ДИМИТРОВ: Параграф 7б, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами че той няма алинеи!
МИТКО ДИМИТРОВ: Този текст е в ал. 1 на чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сега правите друго предложение, така ли да разбирам?!
МИТКО ДИМИТРОВ: Да. Създава се ал. 4 в чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сегашният текст на чл. 24 има три алинеи. Вие предлагате § 7б, в който да се каже: “създава се нова ал. 4 в чл. 24 със следното съдържание...”. По-нататък следва съдържанието, което прочетохте, така ли? Откъде го взехте това?
МИТКО ДИМИТРОВ: Това е корекцията чрез комисията и министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, това гледано ли е в комисията? Не го виждам тук като предложение за създаване на нова алинея. Повтарям – ако това е безспорно и по-лесно, а и залата няма нищо против, записваме го и утре ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Господин Димитров, прочетете го още веднъж, за да го чуят всички.
МИТКО ДИМИТРОВ: Създава се ал. 4:
“(4) При вписване в регистъра по чл. 12а, ал. 1 леките таксиметрови автомобили трябва да отговарят най-малко на екологична норма “Евро 3” и да са оборудвани с въздушна възглавница за мястото на водача, антиблокираща спирачна система и климатична система.”
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Става. Ние и без това ги освободихме от коланите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля представителите на Министерството на транспорта да вземат отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Министерството на транспорта подкрепя това предложение, но искаме да има преходен период, тъй като ако това влезе още от утре в сила, ще бъде трудно. Още повече, че това е по искане на браншовите организации.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Минимум две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Петърнейчев, сега Вие поставяте още един въпрос!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Да се даде в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, в Преходните и заключителните разпоредби трябва да бъде записано, че § 7а – чл. 24, ал. 4 влиза в сила от еди-коя си дата. Дайте текст. Уточнете го, дайте достатъчен срок.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Удобен срок е да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, щом този срок според Вас е достатъчен.
Има думата господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, всъщност с Ваше разрешение заместник-председателят на Комисията по транспорт и съобщения прочете толкова текстове, че аз поставям въпроса: нормата за петминутно изказване при второ четене важи ли, когато се прочете половината от закона?!
Пропуск е (не знам как се е получило), че предложението на господин Митко Димитров не е било включено в доклада. Нямах впечатлението, че той е оттеглил предложението си, тоест то трябва да бъде разгледано. Аз ще поставя въпроса в по-друга светлина.
Напълно приемам, че за сигурността на българските граждани, които ползват услугите на таксиметровия транспорт, трябва да се вземат съответни мерки – примерно предпазните възглавници, за които се говори, АВS-системата, като в същото време за опазването на околната среда да се намалят емисиите от газове, които се определят с нормите “Евро”, в случая “Евро 3”. Напълно подкрепям.
Но има нещо в това предложение, което аз не споделям. То е: “при вписване в регистъра”. Уважаеми колеги, това означава, че в българските градове ще продължават да се движат автомобили, които не отговарят на нормата “Евро 3”, които нямат еърбег и които нямат системата “АВS” за зимни условия, а само такива, които отсега нататък ще се вписват и трябва да отговарят на тези условия. Ако въвеждаме норма, трябва да равнопоставим автомобилните превозвачи, което означава, че може да се даде преходен период. Аз съм напълно съгласен – даже не до края на годината, а до края на следващата година, но след 31 декември 2008 г. всичките таксиметрови автомобили, движещи се в страната и обслужващи българските граждани, трябва да отговарят на тези технически изисквания.
И ако това се приеме, което е най-доброто решение и което действително ще покаже една политическа воля на министерството, а не да споделя мнението на големите таксиметрови превозвачи, които искали, а другите, които сега ще се регистрират – тях кучета ги яли, както се казва, без да познавам нито едните, нито другите, считам, че това е справедливостта, която българският парламент трябва действително да наложи.
На второ място, ако това се приеме, отпада и съпротивата срещу едно предложение, което аз бях направил по чл. 24, ал. 2, което ще се гласува утре. Там искам да отпадне изискването да не са изтекли повече от 10 години от датата на първоначална регистрация на автомобилите. Със самото изискване за “Евро 3” това автоматически се изпълнява. И текстът, който беше отхвърлен от комисията, всъщност остава актуален и трябва да бъде гласувано за отменяне на компилирания текст на закона.
Това е единият въпрос, на който се спирам.
Вторият въпрос е свързан с така формулираните нови параграфи 8а и 8б, параграфи, срещу които съм категорично против. Бих искал да бъда чут добре от моите колеги, макар че те са много малко и утре ще гласуват като машинка за гласуване – ако си спомняте, в ООН се говореше за такива машинки за гласуване, та същото е и при нас - защо така силно пледирам да не бъдат приети новите параграфи 8а и 8б. За да разберете логиката на моите разсъждения и това, което набързо прочете заместник-председателят на Комисията по транспорт и съобщения, ще ви прочета действащия чл. 29а. Там е записано: “Международните случайни превози се извършват само с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобуси за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт”. Текст, който е бил приет тази година, може би в началото на туристическия сезон. В комисията беше казано, че това ще предизвика срив в превозването на туристи на територията на страната. Сезонът вече е към края си, аз следях много внимателно пресата и през юли, и през август, и в началото на септември – никъде не проникна информация, че се е получил такъв срив. Просто високите изисквания към превозвачите относно това техните автобуси да бъдат категоризирани, е дало ефект и те са изпълнявали нормата на закона.
За мен съвсем неприемливо беше поискано и комисията се поддаде на този натиск от страна на Агенцията по туризма и от страна на някои депутати този текст да се отмени. Тоест да не се изисква автобусите, превозващи български граждани, да бъдат категоризирани. Съгласно премахването на този текст може да се движи и една чавдарка, произведена не в 2007, а в 1977 г., преди 30 години. Премахва се нормата за изисквано качество.
Второто възражение, което също не приемам и което беше изтъкнато от Агенцията по туризъм, беше, че системата за международна класификация на автобусите и за туризъм разглежда само въпроси, свързани с комфорта на пътуването. Най-напред, изискването за комфорт на пътуването е също много важно. Не може да караме хората да се движат в автобуси почти като конски вагони, ние трябва да разберем, че пътуването трябва да създаде комфорт на пътниците по начин да не ги уморява. Но извън всичко това ще ви прочета първите три точки в таблицата, която обяснява по какви критерии се категоризират автобусите. Казвам първите три точки, защото винаги в една таблица първите точки са най-важни. Първата точка е мощността на двигателя. Мощността, което е чисто техническа характеристика на превозното средство, е основополагаща. Второ, спирачната система – спирачната система е най-важният фактор за сигурността на пътниците. И съвсем категорично е казано каква трябва да бъде – хидравлична, електрическа, автоблокираща, тоест АБ-системи. Ние искаме да въведем за такситата АБ-системите, а в същото време казваме за автобусите, където пътуват по 50 човека, няма нужда от АБ-система. И третата техническа характеристика, изключително важна, е типът на окачването, което до голяма степен е свързано и със сигурността на превозното средство, и с възможността за развиване на определена скорост.
С тези два параграфа, които сега ни се предлагат, това нещо се премахва. Първо, с § 8а се отменя текстът, който изисква такава категоризация, а с новия текст се въвежда такова изискване само за превози на деца. Аз питам колегите, които казаха, че тази класификация е без значение, като е без значение, защо я въвеждаме за превоза на деца? Смятате, че е без значение, хвърлете я на боклука! Значи разбират, че има значение, но за да не накърнят интереса на превозвачите, понеже имат автобуси, които считат че може да използват още 5 или 10 години, за децата се въвежда, а останалите се возят без никакви изисквания.
Затова, господин председателю, отново повтарям, първо, подкрепям предложението на Митко Димитров за премахване на началния текст “при вписване в регистъра”. Останалият текст е напълно коректен и ще доведе наистина до едно ново качество на обслужване на пътниците в автомобилния транспорт.
На второ място, защитих моето предложение заедно с господин Нено Димов за създаване на нов § 7а, което предложение става актуално и би трябвало да се приеме, ако се приеме предложението на Митко Димитров.
И последното, господин председателю, изказах се категорично против новите параграфи 8а и 8б. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Иванов направи изказване всъщност по параграфи 7а, 8а, 8б и новото предложение на господин Митко Димитров за нов § 7б. Обръщам се към заместник-председателя на комисията и членовете на комисията: предложението на господин Митко Димитров въобще не фигурира в доклада на комисията и от доклада не е видно това предложение дали въобще е разглеждано в комисията. Не е спазен чл. 70 от нашия правилник, а виждаме, че този текст поражда възражение в една или друга посока. Затова се обръщам към заместник-председателя и членовете на комисията: моля комисията да се събере, да обсъди и да докладва тук какво е становището на комисията по този нов § 7б, дошъл не знам по какъв начин на дневен ред.
Освен това трябва да се направи предложение кога ще влезе в сила тази правна норма. Няма тук да го решаваме. Нека комисията да излезе с предложение, примерно, че влиза в сила от 1 януари 2008 г. Ви си преценете. Защото тук става въпрос за оборудване на автомобили – това са разходи и средства.
Така че, ще ви помоля, уважаеми народни представители от комисията, да уточните тези въпроси. Ако стигнем до края на закона, ще насрочим гласуването за петък, за да има възможност комисията спокойно да огледа нещата. Иначе нарушаваме правилника и не знаем накрая какво ще стане.
Господин Узун, заповядайте.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Напълно сте прав и аз Ви подкрепям. Предварително искам да кажа, че ще подкрепя и Парламентарната група на Движението за права и свободи и ще подкрепя приетите от комисията текстове, така както са приети от последните членове.
Що се отнася до категоризацията, като че ли някои колеги от опозицията се опитват да подведат народното представителство по отношение на категоризацията, прочитайки само част от текстовете на таблицата, която посочва каква категория на какви изисквания трябва да отговаря.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Най-важната част.
НЕСРИН УЗУН: Уважаеми колеги, да – действително има международна система за класификация на автобусите за автомобилните превози, но първо то не е задължително в страните от Европейския съюз.
На второ място, да – вярно е, че има таблица за категоризация, където има няколко вида категории. Когато се говори, че има отношение към сигурността на превозите и съответните категории би следвало да се посочи коя категория на каква степен на сигурност отговаря. В този смисъл не случайно в самата наредба изрично е записано, че по-скоро това има отношение към комфорта на превозите, отколкото към всякакъв вид друго мислене от страна на колегите от опозицията.
Да – вярно е, че промените в Закона за автомобилните превози в този смисъл бяха направени, чрез Закона за туризма и по-скоро тук колегата Иванов много добре знае, че те бяха породени от очакването на обществото по отношение на една трагедия, случила се преди известно време в Лим, където загинаха доста от нашите дечица. По-скоро колегите от Икономическата комисия са сметнали, че по този начин ще отговорят на известни очаквания на обществото по отношение на сигурността на превозите на деца. Именно в този смисъл остана и възможността, когато се организират екскурзии за деца те да отговарят на определена категория от този класификатор, така защото да имат и съответния комфорт при техните пътувания.
Още веднъж казвам, че ще подкрепя приетите от комисията текстове прочетени от заместник-председателя и ще апелирам към народното представителство да подкрепят текстовете, които са подкрепени от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, само като реплика мога да допусна нещо.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): По-скоро процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или процедура, да.
МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, за да не превръщаме заседанието в Комисия на транспорта оттеглям това предложение ﷓ 7б. В един следващ етап ще се уточни точно мястото, където е мястото на този аербек, за да бъде всичко точно направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Параграф 20 става § 24, като текста на вносителя е подкрепен от комисията.
Параграф 24 става § 25 със следното съдържание:
“§ 25. В чл. 93, ал. 5 след думите “тъмната част на денонощието” се добавя “с изключение на трансферите като част от организирано пътуване с обща цена, по смисъла на Закона за туризма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 21 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Параграф 21 става § 25 по вносител.
Параграф 22 става § 27 по вносител.
Параграф 23 става § 28 - предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следното съдържание:
“§ 29. В чл. 96б, ал. 1 след думите “тъмната част на денонощието” се добавя “с изключение на трансферите като част от организирано пътуване с обща цена, по смисъла на Закона за туризма”.
Параграф 24 става § 30 по вносител.
Параграф 25 става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 32 и предлага ал. 2 да се измени така:
“(2) Принудителните мерки по ал. 1 се осъществяват чрез:
1. временно отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство – до заплащане на паричната гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, съответно до прекратяване на административнонаказателното производство при прилагане на мерките по ал. 1, т. 1;
2. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство докато не бъде ползвано времето за прекъсване или за почивка при прилагане на мярката по ал. 1, т. 2.”
По § 27 народните представители Иванов и Димов оттеглят предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 34 по вносител.
Параграф 29 става § 35 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Господин Иванов, заповядайте, но този път пет минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Най-напред, господин председателю, искам да Ви благодаря, че защитихте правата на народните представители, когато се изказах по три параграфа и бях апострофиран от представители на мнозинството. Добре е да проведете един курс по разясняване на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изкажете се по параграфа, оставете курсовете.
ИВАН ИВАНОВ: Не, не, моля Ви се. Не може да се обаждат тогава, когато искат да се наруши правилника.
По отношение на самия текст на закона този път действително имам забележка единствено към два реално идентични параграфа - § 24 и § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По нова номерация или по стара да ги гледаме?
ИВАН ИВАНОВ: Това са по новата номерация – номерацията на комисията.
Ще говоря по § 28, както казах те са идентични. В този параграф, какво се случва всъщност? Той отново е нов, той не е по смисъла на закона, който е бил предложен в Народното събрание на първо четене. Изобщо всичките текстове, които са били приети от народното представителство преди четири месеца, мисля че беше месец април или май, сега се изменят четири месеца по-късно от същите народни представители, които са гласували вече за приемането им.
В този § 28 е записано, че след думите “тъмната част на денонощието” се добавя “с изключение на трансферите като част от организирано пътуване с обща цена, по смисъла на Закона за туризма”.
Господин председателю, какъв е текстът, който се променя? Параграф 96б, ал. 1 гласи,: “Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца или ученици през тъмната част на денонощието, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.” Текстът е много ясен, текстът е много категоричен.
Това нещо беше оспорено отново от Агенцията по туризма, която каза: Ами вижте сега, ако пристигне в 2 часа през нощта самолет на летище София и децата трябва да бъдат настанени в хотел в града, те извършват трансфер. Ние не можем да ги държим до сутринта на аерогарата по причина, че не може да се осъществи трансферът със забранителния текст на чл. 96б.
В хода на разискванията се достигна до нещо, което не го виждам по този начин записано. Аз приех, че тези случаи трябва да бъдат решени. Като се има предвид, че всяко летище се намира на територията на общината – летище София е в рамките на община София, летище Варна е в рамките на община Варна и т.н., поисках в текста да бъде записано: “с изключение на трансферите в рамките на общината като част от организирано пътуване”.
Защото, господин председател, ако не се направи това уточнение, ще пристигнат децата в 2 часа през нощта на летище София, след което могат с автобуси да ги карат до Варна. Трансфер до Варна!
Аз искам съвсем категорично да ви кажа, че с въвеждането именно на това допълнение няма да бъдат наказани дори и тези, които са извършвали пътуването – не шофьорът, а организаторите на пътуването, като това злополучно, нещастно пътуване край р. Лим през тъмната част на деня. Защото спокойно ще докажат, че преминаването там е било именно нощен трансфер – трансфер от Сърбия към България.
Говорихме: ако искате трансфер в рамките на 20 км или 30 км, но ако не запишем това, ние действително работим против интересите на обществото. Направихме го това спрямо българските граждани, сега ще го направим спрямо българските деца и след това ще се чудим, когато стават катастрофи, кой е виновен. Когато обвиняват народните представители, че те наистина не защитават обществения интерес, това са типични примери за случая.
Категорично съм против гласуването на този текст.
Господин председател, моля Ви, тъй като имаше възражение, предлагам моето предложение да се допълни: “до 30 км”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте текст.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага Ви давам: “с изключение на трансферите до 30 км като част от организирано пътуване с обща цена”.
Това решава проблема на господин Илиевски, че летище Варна е в община Аксаково, а те ще отидат в гр. Варна на хотел. А ако някой каже, че трябва да ги превозва на 50 км, да бъдат така добри децата да нощуват в радиус от 30 км, а на другата сутрин да се придвижат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако има мъгла в София, кацат в Пловдив.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, мъглата е еднакво опасна и при шофиране. Ако тръгнат с автобус нощно време, мъглата и за автобуса се явява също така една потенциална опасност от възникване на пътнотранспортно произшествие. Така че като кацнат в Пловдив, затова е туристическата агенция, която трябва да им осигури нощуване в града или в околността в рамките на 30 км. Нека в крайна сметка да дисциплинираме туристическите агенции, тъй като и без това има толкова оплаквания от тяхната дейност. Нека да оставим те да работят така, че българските граждани и деца да бъдат доволни от обслужването. И хората, когато пускат децата си на екскурзия, да знаят, че техният живот и здраве не са заплашени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В това, което господин Иванов каза, има голяма логика. На заседание на комисията ние доста го разисквахме в присъствието на шефката на Агенцията по туризъм. Съжалявам, че пред мен не е текстът на Закона по туризма, където има текстове и определения, които действително ни развързват ръцете. Ключът на отговор по този проблем е в пътуването с обща цена, както е записано: “организирано пътуване с обща цена”.
Точно тук се дава отговор на въпроса, който притеснява господин Иванов. И мен ме притесняваше, защото аз дори дадох пример: кацат в София, но могат да спят в Боровец и през тъмната част на деня да превозват децата, което автоматически нарушава текста, който сме разписали преди това. Но не е така. Защото когато се организира тази екскурзия, защото когато се пишат дестинациите, там се описва къде се каца и къде се преспива. Не може един закон да противоречи на друг. Тогава стигнахме до този консенсусен текст. Той не защитава ничии интереси, а наистина защитава обществения интерес.
Така че предлагам, господин Иванов, съгласявайки се с Вашите аргументи, да оставим текста, който гласувахме почти единодушно в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Илиевски, когато Вие говорите, че тук е ключът към решаване на проблема, искам да Ви кажа, че Вашият ключ прилича на универсален шперц. С този текст се отварят всички врати.
В програмата на това организирано пътуване с обща цена пише: каца се на летище София в 22,00 часа и трансфер до Златни пясъци. Никой не може да забрани.
Господин председател, това ще бъде перфектен текст и тогава ще кажат: ето вие, народните представители, гласувахте, че това е възможно. Ама че може да стане някъде на петолъчката или другаде катастрофа с тези деца в 1 часа през нощта, народните представители са дали тази възможност да се правят трансфери от София до Златни пясъци или до Слънчев бряг. Винаги може да се случи такова нещо.
Затова казвам: приемам да бъде част от организирано пътуване с обща цена, но нека при изготвянето на тази програма за пътуване, престой и т.н. да се знае, че трансферът може да бъде извършен само до 30 км. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, записах го, господин Иванов, ще го поставим на гласуване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Илиевски казва, че това не е в ничий интерес. Не, това е корпоративен интерес на Агенцията по туризъм. Не желая да ми бъде цитирана госпожа Крушкова, която си защитава всички оператори. Но ако приемем този текст, със сигурност не е в интерес на децата, които ще бъдат трансферирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Няма да правя дуплика на господин Иванов. Беше хубаво да чуем и министерството кой е най-рационалният и работещ текст в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали ще се събира пак комисията?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Няма да се събира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те го оттеглиха, но казаха, че нов текст щели да направят.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Когато стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще стане?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Следват “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има предложение на господата Несрин Узун и Ердоан Ахмедов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага то да стане текст на нов параграф.
В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 31а:
“§ 31а. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 28, ал. 2 т. 2 се отменя.
2. В чл. 30, ал. 3, т. 3 думите “номер и срок на валидност на удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU)” се заличават.”
Комисията подкрепя този текст.
Има предложение на народните представители Радослав Илиевски, Костадин Кобаков, Александър Радославов и Стойко Танков, което е оттеглено.
По § 32 има предложение на народните представители Радослав Илиевски, Костадин Кобаков, Александър Радославов и Стойко Танков, което e подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 39 и предлага следната редакция:
“§ 39. Този закон влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на:
1. Параграф 9 и § 12, които влизат в сила един месец след датата на обнародването му в “Държавен вестник”;
2. Параграф 20 относно чл. 89д, ал. 3, т. 4, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 40 и предлага следната редакция:
“§ 40. Този закон въвежда изискванията на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат и вземат отношение по Преходните и заключителни разпоредби? Няма.
С това докладът е изчерпан.
Господин Илиевски, понеже в хода на дискусията аз обявих във връзка с предложението на народния представител господин Митко Димитров, че може би е разумно в петък да гласуваме, считате ли, че този закон можем да го гласуваме утре?
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да, защото той оттегля предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но имаше възражения по други текстове – Вие даже споменахте за пътуването на децата нощно време.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Тук освен да приемем само предложението на господин Иванов за 30-те километра - до 30 км.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам, че Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози ще се гласува на второ четене утре преди обяд.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, която е по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2006 г.
Предложението е направено, има становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Славов, заповядайте за процедурно предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че е напълно нормално и естествено по време на обсъждането на становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно годишния отчет на Комисията за защита от дискриминация в пленарната зала да бъде допуснат председателят на комисията господин Кемал Еюп, така че правя предложение с Ваше съгласие той да участва в това обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения в залата, моля да поканим председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Кемал Еюп, защото е очевадно, че подобно процедурно предложение не можем да го подложим на гласуване.
Моля квесторите да поканят господин Еюп в залата. Заповядайте.
Господин Юсеин, имате думата, за да представите становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател,
“На свое редовно заседание, проведено на 20 юни 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди доклада на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г., представен от нейния председател господин Кемал Еюп.
Докладът се внася в Народното събрание на основание чл. 40, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация. Структуриран е в шест раздела, в които обстойно са описани основните направления в дейността на комисията.
В доклада е подчертано, че Комисията за защита от дискриминация след институционалното й укрепване не само е придобила реални правомощия, които упражнява в пълния си капацитет именно през 2006 г., но вече е в състояние да работи и на регионално ниво, макар че засега разполага само с шест регионални представители. За да се разшири дейността й на местно ниво, всички кметове в страната са били поканени да определят по едно лице в общината, в чиято длъжностна характеристика да се включат проблемите, свързани с дискриминацията. От 170 общини са получени потвърждения, че препоръката е изпълнена. Така е увеличен капацитетът на комисията.
Анализът на практиката на комисията показва, че докато през 2005 г. половината от жалбите са били за дискриминация по етнически признак, през 2006 г. техният относителен дял е спаднал на 28%, а на второ място са излезли хората с увреждания, чиито случаи съставляват 26%. За първото полугодие на 2007 г. се наблюдава увеличаване случаите на дискриминация при упражняване правото на труд и множествената дискриминация, докато оплакванията за неравнопоставеност на базата на етнически произход са едва 9%.
В доклада е направен преглед по основните направления в дейността – превенция, мониторинг и контрол. Изтъкната е добрата координация и взаимодействие както с държавните органи на национално и местно ниво, така и със синдикалните организации и неправителствения сектор. Натрупаният опит показва, че основният акцент следва да бъде поставен върху превантивната дейност, във връзка с което е бил приет дългосрочен План за действие на комисията. В него са набелязани мерки за предотвратяване проявите на дискриминация. В доклада е изтъкнато, че добрата работа на комисията и завоюваното от нея доверие в национален план е оценено по достойнство и от Европейската комисия.
След изслушване на доклада и направените разисквания, Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 8 гласа „за” приема за сведение доклада на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г. и предлага на Народното събрание да го приеме за сведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Преди да преминем към обсъждане на доклада, ще помоля вносителят в рамките на десетина минути, ако желае, да вземе отношение.
Господин Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация, имате думата.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа по нашия отчетен доклад.
Първо, искам да благодаря на всички народни представители от 40-то Народно събрание за поправките, които прие Народното събрание миналата година в Закона за защита от дискриминация и ни даде възможност комисията да укрепи своя административен капацитет и вече да има възможност за регионални представители, без да раздува администрации и щат. Нашите намерения са по един представител в областен град, за да може да се осъществява по-тясно сътрудничество с българските граждани, гражданските структури и институциите. Досега нямаме възможност, поради това, че няма щатни бройки. Надяваме се в бъдеще в проектобюджета за следващата година, където сме заложили това, дано да се преборим с Министерство на финансите, за да покрием цялата страна.
Както чухте и от становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, ние направихме един полезен ход, като се обърнахме с молба към общинските кметове – да упълномощат по един служител от администрацията на общината и да вменят в длъжностната характеристика, който да бъде връзката с Комисията за защита от дискриминация и комисията да може вече директно да комуникира с местните структури на държавата.
Всичко това даде резултат и смея да твърдя, че комисията работеше през 2006 г. и сега работи с пълна сила, с пълен капацитет. За сравнение, през 2006 г. жалбите и сигналите бяха 389, а за 2007 г. това число е валидно само за първите шест месеца, тоест има двойно увеличение на жалбите и сигналите. Отдаваме това и на всичко онова, което казах – слизане на по-ниско ниво, включително и националната разяснителна кампания, която провеждаме и вече приключи. Що се отнася до областните центрове и градове, комисията наложи като практика и открити приемни, като ще продължи със своите регионални представители.
Не на последно място искам да подчертая, че комисията участва в проект на държавата за партньорство с Европейския съюз, а именно обявената 2007 г. да бъде година на равни възможности за всички.
Има резон в цялостната дейност и синхронизация в това направление както между комисията и неправителствените организации, така и между нея и държавните институции, тъй като ние можем да отчетем и отчитаме своята дейност по брой сезирания, брой решения, брой препоръки и задължителни предписания, каквито има и чрез които упражнява правомощията си комисията, както и предложения до институции, които имат законодателна инициатива, защото нашата комисия има и такава практика. Тази синхронизация е от полза и необходима, дори бих казал задължителна, но думата „задължителна” не може да се прилага за всички. Но това е в интерес на обществото, тъй като комисията е в дълг към обществото с мерки по превенцията в областта на антидискриминацията.
Обикновено се забравя или не се знае, че по закон са цитирани 19 признака за дискриминация. Обикновено това се редуцира едва ли не само до етнически или расов признак. Това не е така. Самата статистика сочи, че през 2006 г. етническият признак беше водещ, но с един-два пункта отстъпваха жалбите и сигналите по признака увреждане и сигналите и жалбите за дискриминация при упражняване правото на труд, което включва различни признаци. За 2007 г. този признак – дискриминация при упражняване правото на труд вече е водещ с няколко пункта, а етническият признак е на трето място. Ако трябва да бъда по-точен, упражняването на право на труд е по-точно тормоз при упражняването на това право, като включва различно заплащане, дискриминация по възраст, етност, както и при кандидатстване при конкурси и упражняване на дейност, особено при освобождаване от работа.
Но превенцията е много важна особено за чувствителни групи в обществото, което не може да стане само с констатации на самата комисия, а трябва да има открит диалог в обществото между гражданите, гражданските структури и държавните институции. Бяхме свидетели на такива масови изявления на определени групи както в медиите, така и в обществото. Явно обществото е все по-чувствително към различни видове дискриминация и към търсене на справедливост, но не всичко стига дотам, за да бъдат сезирани и съответните държавни институции. Може би има ерозиране на доверието в институциите, бих казал, или пък има водачи, които търсят лесни дивиденти от недоволството на българските граждани. Така или иначе, трябва да има определена, ясна обществено-държавна политика – върху това наблягам, синхронизиране на взаимодействието между обществените структури – държавни и граждански, за да се предприемат определени интеграционни политики, които да дават реален резултат, а не само добри намерения, добри стратегии и добри планове.
Не му е мястото тук да цитирам определени социологически проучвания, които комисията направи в 2006 г., но там има тревожни факти на нетърпимост, наслоени от миналото, които продължават да дават горчиви плодове в настоящето. От нас зависи да не продължи това и в бъдеще.
Комисията за защита от дискриминация се отчита със своя доклад, със своите резултати пред Народното събрание и чрез Народното събрание пред българското общество искам да кажа, че аз мисля, че има нужда от такава комисия. Ще посоча и това, че към нас вече освен физически лица, както е по-закон, се обръщат и юридически лица. И те търсят неравно третиране. Не всяко неравно третиране води до дискриминация, но обикновено води дотам.
Аз съм готов да отговарям на вашите въпроси, ако има такива. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Еюп, за представянето като вносител на този годишен отчет.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Еюп!
Като член на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията мога спокойно да заявя пред своите колеги, че през изминалото време от приемането на Закона за защита от дискриминация и сформирането на Комисията за защита от дискриминация между нея и парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията се установи един изключително ползотворен и полезен режим на съвместна работа и взаимодействие, който съм абсолютно убеден, че е от полза за българското общество. Този режим на активни срещи, обсъждания на различни проблеми, които възникваха през този период в работата на комисията, въпроси за решаването им по един съвсем естествен начин намериха израз и в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, който ние гласувахме след доста сериозно обсъждане и в комисията, и в пленарната зала. Искам да напомня на колегите, че тези изменения бяха осъществени чрез активното участие на Министерството на труда и социалната политика и на други министерства и ведомства. Това идва да покаже, че Комисията за защита от дискриминация и в рамките на предлагания отчет за работата си през 2006 г., и отчета, който за първи път бе внесен в Народното събрание съгласно Закона за защита от дискриминация за работата си през 2005 г., са едно ясно доказателство за нейната сериозна, целенасочена и последователна работа за изпълнението на закона и за реализирането на всички идеи и принципи, които са заложени в него.
През този период наистина можем да кажем, че Комисията за защита от дискриминация се утвърди като независим орган, който стриктно следи за спазването на закона, на законодателството в Република България, за реализирането на антидискриминационното законодателство.
Факт е това, което преди малко беше споделено от председателя на комисията господин Еюп, че през този период тя укрепна институционално. Даже и простото сравнение между двата доклада за работата й през 2005 и 2006 г. са достатъчно ясно и категорично доказателство за подобно твърдение.
Факт е и че през този период комисията успя да намери необходимия ефективен път на взаимодействие с всички останали министерства и ведомства, които също са ангажирани с реализирането и с прякото изпълнение на закона, с областните управители, с кметовете на общините, с областните и общинските администрации.
Аз мога само да приветствам и да изразя своята подкрепа за необходимостта комисията да има свои представители, свои експерти в областите на страната, за да могат те да играят ролята на координатори между това, което комисията реализира като политика в цялата страна като изпълнение на Закона за защита от дискриминация, и необходимостта от конкретна подкрепа за нейната работа в общините и в отделните населени места. Смятам, че такива областни координатори трябва да бъдат осигурени по най-бърз начин, да бъдат назначени, защото действително те могат да бъдат изключително полезни със своята работа и в областните центрове, и в координацията на работата на комисията с общините и с общинските администрации. В този смисъл предложението, за което каза преди малко господин Еюп, към кметовете на общини за представители на общинските администрации, които да бъдат натоварени с необходимостта да работят в областта на антидискриминационното законодателство и реализирането на политиката на комисията във всички населени места, само би спомогнало за по-бързото реализиране на тези, подчертавам, изключително добри намерения.
Факт е и още нещо - че работата на комисията през този период беше насочена и към укрепване на работата, на връзките, на съвместните прояви със структурите на гражданското общество, с редица неправителствени организации. И лично аз мога да кажа, че от информацията, която имам и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и информацията, която добронамерено беше коментирана от българските медии, може да се каже, че в това отношение взаимодействието, сътрудничеството и общата работа с неправителствените организации, структурите на гражданското общество е може би едно от най-големите достойнства и положителни неща, които комисията успя да реализира през този период от своята работа. Разбира се, тази работа не се изчерпва само с поредица от семинари, обучения, кръгли маси и срещи. В най-голяма степен аз смятам, че оценката, която се дава по един естествен начин и чрез отношението на неправителствените организации, и на обществото като цяло, е фактът, че доверието към работата на Комисията за защита от дискриминация през целия този период, включително и през изминалата 2006 г., и през настоящата 2007 г., е свързан с повишаване на доверието на българските граждани към нейната работа. Доказателство за това е, че не само физически, но и юридически лица все по-често търсят комисията в рамките на своята компетентност тя да се произнесе, разбира се, в съответствие със своите правомощия съгласно Закона за защита от дискриминация.
Уважаеми колеги народни представители, може би си спомняте, че миналата година, когато за първи път обсъждахме отчета на Комисията за защита от дискриминация за работата й през 2005 г., в пленарната зала бяха изказани някои резерви към нейната работа, бяха споделени и очаквания за бъдещата й работа. Моето лично мнение е, че резервите бяха опровергани, а очакванията за институционално укрепване и за още по-сериозна и динамична работа от страна на комисията се оправдаха напълно. Доказателство за това е докладът, който ние разглеждаме, както и докладът за 2005 г. - много конкретно, точно, ясно и достатъчно подробно показва тази сериозна, бих я нарекъл отговорна работа на комисията, за да се реализира на практика Законът за защита срещу дискриминацията – закон, с който ние, като Народно събрание, можем да се гордеем. България като пълноправен член на Европейския съюз също може да се гордее, защото не са толкова много страните, включително членки на Европейския съюз, които имат подобно прието законодателство, имат действащи комисии за защита от диксриминация, и то комисии, които в пълнота вече осъществяват своите отговорности и задължения.
В заключение мога само да кажа, че както на предварителните обсъждания в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, така и сега в пленарната зала аз декларирам своята подкрепа и заявявам, че ще гласувам за приемане на становището на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията за приемането на годишния доклад за работата на Комисията за защита от дискриминация през 2006 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, приемането на Закона за защита срещу дискриминацията беше акт, подкрепен от по-голямата част от парламента. Той беше посрещнат с удовлетворение и от хората, които мислеха, че по някакъв начин са дискриминирани в българското общество. Затова интересът към комисията, към нейното структуриране, към започването на нейната работа беше огромен. Разбира се, от самото начало като народен представител от миналото Народно събрание и като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията следях работата на комисията. Имаха проблеми като комисия относно настаняването, относно стъкмяването на екипа и така нататък. В срещите, които проведохме като ръководство на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с Комисията за защита от дискриминация, разбрахме, че екипът, който е стъкмен, е работоспособен, деен и навреме се изпълняват всички неща, които са предвидени по закона – отделните членове, алинеи и клаузи. Самите граждани, които отправят сигнали, жалби и така нататък, получават компетентен отговор.
Уважаеми колеги, наскоро бях на един семинар в Германия, където бяха всички председатели на комисиите по правата на човека от страните – членки на Европейския съюз. Там от комисаря по правата на човека получихме поздравления за това, че като страна имаме такава комисия, че имаме омбудсман, като страна имаме и редица други комисии и състави, които се занимават предимно с правата на човека.
Докладът беше един-два пъти обсъден в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В широките обсъждания получих удовлетворителни отговори от страна на комисията и от нейния председател, но имам такъв въпрос към господин председателя: какво стана с въпроса за помощните училища? Там имаше проблеми. Тези проблеми дали са разгледани от комисията, дали е имало някакво решение на комисията? В това отношение бих искал да чуя някакъв отговор. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Име ли други желаещи за изказвания?
Господин Еюп, имате думата за отговор.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Юсеин, уважаеми дами и господа народни представители! С моя заповед за два месеца, но в продължение на три месеца с работна група, в която участваха, освен членове на Комисията за защита от дискриминация, представители на неправителствени организации, представители на Министерството на образованието и науката, представители на Министерството на труда и социалната политика, направихме проверка, мониторинг за работата на помощните училища. Това беше по самоинициатива, самосезиране на самата комисия, тъй като имахме информация, че в три помощни училища се записват здрави деца, които де факто биват осакатявани за живота – не са пълноценни. Може да са пълноправни, но не са пълноценни по няколко причини. Това сочат и нашите констатации. Проектът е готов, сигурно следващата седмица на заседание на комисията ще се приеме решение и ще се дадат съответните препоръки и предписания, включително и задължителни, за да се промени негативната практика – това, което е констатирала самата комисия. В резюме мога да спомена някои от тях.
Първо, няма единен критерий за прием на ученици в тези помощни училища. Едни и същи лекари, което е и за добро, и за зло. Къде е големият пропуск? Първо, има натрупана инерция – родители, които са минали през помощни училища, препоръчват, ходатайстват техни деца да се запишат и да завършат пак в помощни училища. Има друга страна на нещата. За да не се закриват училищата, учители ходят да агитират да се записват деца в тези помощни училища.
Третият момент. Обикновено констатацията е лека умствена недостатъчност. Аз не съм специалист, говоря за това, което сме обсъждали подробно в работната група и което са констатирали. Тъй като болшинството от децата са от малцинствен произход, примерно ромче, което не знае добре български език, или пък от друг произход, а комисията е от лица, които не знаят малцинствения език, естествено е детето да не реагира адекватно в този момент.
Другият случай, както казах, е агитация децата да се записват по социални съображения. Тъй като родителите нямат материална възможност да запишат децата си в нормално училище, нямат пари за учебници, нямат пари за дрехи, да ги изхранват, а пък там им се предлагат тези удобства, биват принудени по собствено желание да запишат децата си там. Затова преди малко в моето изказване си позволих да говоря за синхронизиране на дейностите по антидискриминационната политика на държавата, на държавни институции, неправителствени организации, комисии като нашата и така нататък. Според мен най-голямата превенция е да се обхване подрастващото поколение от най-ранна възраст през целия образователен, обучителен период, иначе няма да се преборим с тези негативизми в обществото, базирани на дискриминационна основа.
Трябва да се помисли по социалните съображения. Гледам, че вече има държавна политика, до определени класове се предоставят безплатни учебници, други материални помощи трябва да се дадат. Трябва да се помисли как да се стимулират, за да посещават тези деца редовно училище – говоря общо за всички деца, защото има немалко деца, които не са обхванати в образованието още от първи клас. От тях не можеш да очакваш да бъдат напълно интегрирани в обществото по ред причини, като се започне от езиковите и социалните. Няма да е пълноценен работник, няма да има квалификация, няма да има образование, няма да е готов. Ако ние отглеждаме неграмотни деца, вие помислете по-нататък какво общество можем да изграждаме с такива деца.
Но да се върнем на помощните училища. В един момент тези деца никой не ги контролира. Ако са с лека олигофрения примерно и после се нормализират, няма медицински прегледи, които да ги отклонят от помощните училища да отидат в нормално училище. Има и друга тенденция: нормалните училища нямат голям афинитет да ги приемат, да ги социализират. А друг е въпросът, че те като се осъзнаят, в един момент казват: “Добре, аз ще завърша, ще изкарам диплома, но не мога да стана един шофьор”. Освен помощник-готвач или нещо друго не може да стане. А сред тези ученици после има и шампиони не само на България, но и от европейски и световни квалификации, така че по този въпрос трябва много сериозно да се подходи и да се намери формулата.
Ние някъде бяхме обвинявани, че искаме да се закриват помощните училища. Ние не сме институцията, нито можем да кажем, нито имаме такива намерения, но те трябва да се оптимизират. Има образцови помощни училища, но има и много такива, които са под всякаква критика по отношение на материалната база, условията за преподаване, условията за живот и т.н. Значи трябва да се оптимизира както приемът и самата дейност и работа на тези помощни училища и да има определена държавна политика за това как да бъдат обхванати тези деца, които отпадат от училище по социални съображения.
Господин Ахмед Юсеин, Вие споменахте за Ваше посещение в Германия. Аз искам само да добавя, че комисията вече се отваря и за международно партньорство – имаме комуникации с подобни комисии от други държави. На 11-12 октомври т.г. по наша покана идва председателят на комисията в Ирландия, по чието подобие е създадена нашата комисия, както и Законът за защита от дискриминация. Ние ще се учим и от чуждия опит, но държа да подчертая, че има интерес към нашата работа, тоест и други да се учат от нашия опит. Мисля, че за краткото време – две години, натрупахме достатъчно. Никога не е достатъчно, но е задоволително. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Еюп.
Господин Митев, заповядайте за няколко изречения, защото остават две минути до края на пленарното заседание. Ще Ви помоля да прочетете и решението на комисията, за да приемем тази точка от дневния ред за приключена.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Най-напред ще представя проекта за Решението от комисията по доклада за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.:
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация реши:
Приема за сведение доклада за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.”
Във връзка с това си позволявам да добавя, че работата на комисията я утвърди като един орган, към когото могат да се обръщат гражданите в страната. С тази работа тя разтоварва в значителна степен дейността на съдебната система поради по-бързите процедури и поради стремежа и желанието на комисията всъщност да преодолява конфликти, които биха могли да възникнат и да се задълбочават в нашето общество. В тази посока смятам, че няма да е далече времето, когато ще трябва отново да се обсъжда дейността на комисията, в смисъл да се облекчава по-нататък нейната работа и в организационно, и в структурно отношение, за да може тя действително да бъде един полезен арбитър в нашето общество и да се запазват правата на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Тази точка от дневния ред е приключила, а с това и работата ни за днес.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Георги Пирински



Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева

Георги Димитров