Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Петя Гегова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, преди да продължим с точката от вчерашното пленарно заседание – Законопроекта за трансплантацията, по който предстои да продължи представянето на вносителите и след това дискусия по законопроектите, имаме да извършим няколко гласувания на законопроекти, дискутирани в предишните дни.
Позволете ми преди това да направя предложение по реда на ал. 5 на чл. 40, а именно да включим в днешния дневен ред като т. 1 Проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител. Постъпило е такова искане. За да можем да го разгледаме, трябва да го включим в дневния ред.
Затова правя предложение като т. 1 на днешното заседание, след гласуванията, които са ни останали, да разгледаме този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Това става т. 1 на днешното ни заседание.
Преминаваме към гласуване текстовете от доклада на второ четене на Законопроекта за автомобилните превози.
Уважаеми колеги, предстои да извършим три гласувания – първото е ан блок текстовете до § 28, който става § 29, тоест до параграфа, в който се съдържа предложението на господин Иван Иванов; след това ще гласуваме неговото предложение и съответно параграфа в окончателната му редакция и третото гласуване е текстовете до края на законопроекта.
Първото гласуване е: § 7 по вносител, нови § 8 и 9 по предложението на народния представител Радослав Илиевски, обозначените в доклада §7б и §7в, които стават §8 и §9; §8, който става § 10 по вносител; по предложение на господин Илиевски нови § 8а и § 8б, които получават номерацията 11 и 12; § 9, който става § 13 по вносител; § 10, който става § 14 в редакция на комисията; параграфи от 11 до 18, които стават параграфи от 15 до 22 по вносител; § 19, който става § 23 по комисия; § 20, който става § 24 по вносител; нов § 25 по предложение и в редакция на комисията; параграфи от 21 до 23, които стават параграфи от 26 до 28 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 28, който ще стане § 29 при окончателната номерация, има направено предложение от народния представител Иван Николаев Иванов в пленарната зала – след думата “трансферите” да се добавят думите “до 30 км”. Това предложение беше дискутирано и сега предстои да го гласуваме.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов, направено в пленарната зала.
Гласували 139 народни представители: за 62, против 7, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Господин Иванов, заповядайте за предложение за прегласуване.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като правя процедурно предложение за прегласуване, апелирам към вас за подкрепа на това предложение. Зная, че при обсъждането на второ четене на закона в пленарната зала я имаше – я нямаше двадесетина души, искам затова да поясня в какво се състои предложението.
След трагичната катастрофа в р. Лим в българското законодателство от м. април бяха забранени организираните нощни пътувания на деца и ученици. Настояването, което се прави от превозвачите и по този начин е отразено това в тази промяна, е да се разрешат нощните пътувания, когато са трансфери като част от организирано пътуване с обща цена.
Аргументите, които бяха изложени тогава от тях и от госпожа Крушкова – председател на Агенцията по туризъм, бяха, че ако се пристигне на летището, трябва поне да се разреши тези деца и ученици да бъдат превозени до хотела в съответния град. Ако наистина това е истинската причина за включването на текста, аз държа да се запише “трансфери до 30 км.”, защото и петте летища в България за обществен въздушен транспорт – София, Пловдив, Варна, Бургас, Горна Оряховица, не отстоят на повече от 30 км. Ако обаче не подкрепите предложението, то знайте, че днес, един ден преди да започне учебната година, вие давате възможност да се извършват нощни пътувания под формата на трансфер от единия край на България до другия край.
Подкрепете предложението, за да бъдем сигурни, че нашите деца и ученици няма да бъдат изложени на подобен риск. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 73, против 25, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на новия § 29 по предложение на комисията и в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Последното гласуване по законопроекта, а именно на текстовете на § 24 и 25, които стават § 30 и 31 по вносител, § 26, който става § 32, ал. 1 по вносител, ал. 2 в редакция на комисията, параграфи от 27 до 31, които стават 33-37 по вносител, наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, новият § 38 по предложение на народните представители Несрин Узун и Йордан Ахмедов по § 31, подкрепен от комисията, § 32 и 33, които стават 39 и 40 в редакция на комисията и § 34 и 35, които стават 41 и 42 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 146 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 14.
Текстовете са приети, а с това на второ четене - Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, с което поне по този пункт излизаме от почервеняващата зона за опасност за санкции от страна на европейските инстанции. Виждам, че представителите на Министерството на транспорта с облекчение се отправят към изхода на залата.
Преминаваме към следващото гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесени от Министерския съвет на 4 юли 2007 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващият законопроект, който следва да гласуваме на първо четене, уважаеми колеги, е: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносители Петър Димитров, Алиосман Имамов и Надя Антонова и с дата на внасяне 6 юли 2007 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 117, против 15, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващото гласуване, също на първо четене, е на три законопроекта, обсъждани вчера, а именно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Първият законопроект е с § 754-01-4 с вносител Яне Янев, датата е 16 януари 2007 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 131 народни представители: за 33, против 73, въздържали се 25.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с § 754-01-92 с вносители Евгений Жеков и Борислав Българинов и дата 29 юни 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 135 народни представители: за 36, против 5, въздържали се 94.
Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с № 702-01-39 с вносител Министерският съвет от 5 септември 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това, уважаеми колеги се изчерпват гласуванията, които следваше да проведем.

Има и едно съобщение, което трябва да направя. Съобщението е следното. С писмо до председателя на парламента с вчерашна дата народните представители Тодор Кумчев, Янаки Стоилов и Ива Станкова съобщават, че на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегля, внесения от тях на 7 февруари м.г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-16. Това е, което съобщават колегите народни представители.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа, която гласувахме в началото на днешния пленарен ден:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
До председателя на Народното събрание на Република България е отправено писмо с дата 13 септември 2007 г., тоест вчера:
„Уважаеми господин председател, с настоящото заявление декларирам желанието си за предсрочно прекратяване на пълномощията ми като народен представител в 40-то Народно събрание, избран от листата на Коалиция „Обединени демократични сили” в Шестнадесети многомандатен избирателен район Пловдив – град.
Моля горното изявление на основание чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България да се счита за подаване на оставка пред Народното събрание.
Независимо от този акт оставам с чувства на най-искрено уважение към работата на 40-то Народно събрание и неговите народни представители.
Желая на българския парламент успех в бъдещата му работа!
София, 12 септември 2007 г.
Петър Стоянов – народен представител от Коалиция „Обединени демократични сили”, президент на Република България 1997-2002 г.”
Текстът, който е необходимо да бъде представен на вашето внимание като проект за решение, с процедурен характер по-скоро, за прекратяване на пълномощията на народен представител, е:

„РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Петър Стефанов Стоянов – народен представител от Шестнадесети многомандатен избирателен район – Пловдив.”
Това е желанието, това е и проектът за решение, който следва да гласуваме. Не виждам желаещи да вземат отношение по този проект за решение.
Подлагам на гласуване проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 4.
Решението е прието.
Има думата за процедура господин Петър Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 3, въздържал се 1.
Предложението на господин Петър Мръцков за тридневен срок за писмени предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – първо четене.
По законопроекта бяха представени докладите, сега предстои да бъдат представени мотиви на вносителите и евентуално обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вносителите желаят ли да представят законопроекта?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ÄÑÁ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, последната промяна на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки създаде възможност за злоупотреби в хода на трансплантацията и трансплантационния процес, като въведе така нареченото понятие “разумно кратък срок”. Това дава възможност, чрез това понятие, да се спекулира с възможността близките на починалия да дадат императивно своето разрешение за експлантация.
С отпадането на понятието „разумно кратък срок”, което ние предлагаме в законопроекта, се подобрява възможността за прозрачност и контрол над тази дейност – процесът на експлантация на органи и тъкани от починали лица, както и за стриктно спазване на принципа на доброволност и съгласие в процеса на трансплантация.
На второ място, по § 2 на законопроекта станаха, както ви е добре известно, скандално известни факти около договора на Изпълнителната агенция по трансплантация с фирмата „Ост дивелъпмънт”, поради което се налагат промени в този фрагмент на законодателството. Недопустимо е разрешението за експлантация на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, и по-точно на тъкани и кости, да се извършва от съдебен лекар, който сам дава разрешение на себе си по няколко причини. Съдебният лекар получава възнаграждение за всяка експлантация на кости. Той дава сам разрешение за експлантацията. Освен че е финансово заинтересован, по този начин се опорочава целият процес на съдебно-медицинската експертиза. Защо? Защото преди да се извърши самата съдебно-медицинска експертиза се извършва експлантацията на костите. За да се извърши експлантация на кости, трябва да има дезинфекция на крайниците. Най-често това са дълги тръбести кости на феморалната, бедрената част и подбедрената част. След като има дезинфекция, не е възможно никаква съдебно-медицинска експертиза – изтриват се петна от кръв по повърхността на кожата, които имат важно съдебно-медицинско значение, други биологични екскременти от повърхността на кожата и последвалата съдебно-медицинска експертиза въобще не е такава. Така че, има ли предварителна експлантация на кости, подложено ли е на тази процедура, вече последвалата съдебно-медицинска експертиза не е такава по същество.
Нашето предложение е това разрешение да се дава от главния прокурор, като имаме предвид, че не директно от него, а хората, които са на административно подчинение на главния прокурор. Ние не измисляме това понятие. То е въведено във Франция. Такава процедура съществува във Франция. За това имаме положителното становище на Върховна касационна прокуратура.
Вчера съвсем бегло бяха споменати някои фрагменти от писмото на Върховна касационна прокуратура, но не се съобщи най-важното, цитирам: „За да се гарантира качеството на процесуално-следствените действия, предлагам разрешението за вземането на органи, тъкани и клетки от труп, който подлежи на съдебно-медицинска експертиза, да се дава от компетентния окръжен или градски прокурор или негов заместник.” Така че позицията на Върховна касационна прокуратура е позитивна.
По § 3, 4 и 5 от законопроекта. Скандалният договор с „Ост дивелтмънт” показа и други дефекти в законодателството. Знаете, че договорът е сключен с Министерство на здравеопазването и е секретен, което е скандално. А защо е скандален сега ще ви кажа.


Ние направихме една проверка какви количества кости се изнасят от България. Тази проверка беше адресирана чрез писмо до министъра на финансите Пламен Орешарски, по-точно отдел “Митници”, където има неопровержими данни какви количества кости се изнасят от България. За периода 2002-2006 г., слушайте внимателно, от България са изнесени 17 хил. 77 кг кости – 17 тона кости! Това е повече, отколкото износа на Съединените щати, Канада и Европейския съюз, взети заедно! Явно е, че става дума за далавера. Печалбата на някои фирми е от порядъка на 93 млн. долара! И ние мълчим на този скандален факт!
За да може в бъдеще да се избегне възможността да се сключват подобни неизгодни договори, от които ставаме за смях, от този фантастичен експорт, ние предлагаме промени в параграфи 3, 4 и 5 и по-точно режимът за органите, действащ в момента, да се изравни с този за тъканите, въпреки че има други аналози в международните договори. Този скандален факт – тези 17 тона кости налагат това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение по него? Не виждам.
С това обявявам дискусията по законопроекта за приключена. Гласуването ще бъде в деня за гласувания следващата седмица.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА АФГАНИСТАН, ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЙНИ ПРИПАСИ № 702-02-32.
Има доклад на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика. Това е единственият доклад по законопроекта.
Заповядайте, господин Найденов, за да представите съвместния доклад.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси,
№ 702-02-32, внесен от Министерския съвет на 25.07.2007 г.
На провелото се на 13 септември 2007 г. съвместно заседание Комисията по отбраната и Комисията по външна политика разгледаха внесения законопроект. Мотивите на вносителите изложиха представители на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и Министерството на външните работи.
Република България последователно дава своя принос в процеса на възстановяване на Афганистан както чрез участието си в Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF), така и с предоставените досега дарения. Това допринася за издигане на международния и съюзнически авторитет на страната.
Повишаването на степента на сигурност в Афганистан е свързано както с осъществяването на операцията на ISAF, така и с възможността Афганистанската национална армия да оперира самостоятелно или съвместно с коалиционните сили. В този аспект е изключително важно създаването на реални бойни възможности на армията на Афганистан, което напълно кореспондира с политическите цели на провежданата от НАТО операция.
В желанието си да подпомогне афганистанските въоръжени сили в стремежа им за изпълнение на посочените по-горе задачи, Министерството на отбраната съгласува с НАТО и разработи проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси. Одобреният от Министерския съвет проект на споразумение е подписан от българска страна от министъра на отбраната на Република България на 6 юни 2007 г. в София.
Предмет на дарението са въоръжение и бойни припаси на стойност около 7 840 000 щатски долара в съответствие със съгласуван с НАТО списък на конкретни номенклатури.
В резултат от проведеното обсъждане и предвид изложените мотиви Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси.
Становището е прието на 13 септември 2007 г. с 10 гласа “за” и 2 “против” в Комисията по отбраната и с 9 гласа “за” и 2 “въздържал се” в Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по този ратификационен законопроект.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вие направихте анонс с думата “този дискусионен законопроект”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Казах “ратификационен”, а не “дискусионен”.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За нас този законопроект е скандален, защото отново хвърля България в една гореща точка на света, макар и с изпращане на боеприпаси и оръжия, където всъщност България няма интереси, където не ни е работата. И това става по начин, по който по време на комунизма комунистическото правителство на България го правеше за близки и далечни страни, в различни точки на света, където се изпращаха български оръжия, муниции и боеприпаси. Това беше една от точките, по които се направи цяла революция, така наречената демократична революция. Един от нашите постоянни аргументи някога като участници в Съюза на демократичните сили беше защо в близки или далечни точки от света някогашното комунистическо Тодорживковско управление изпраща оръжие и боеприпаси без пари. Затова бяха подведени под отговорност бивши номенклатурни и партийни деятели и служители. И много скоро се върнахме в същата точка – България да праща оръжие в точки и в места по света, известни със своята нестабилност, места, където се стреля и се избиват десетки, стотици и хиляди хора и където България участва по начин, който няма нищо общо с нейния национален интерес.
За да заемем тази позиция от “Атака” по отношение на този договор, ние се основаваме и на нашата твърда, решителна и последователна позиция да считаме, че “Атака” е против участието на България с контингент, със своя бойна част, с войници в тази страна – в Афганистан.
Няма какво да се лъжем – такава помощ – изпращането на тези военни съоръжения и продукти в Афганистан няма да допринесе за стабилизирането на тази страна и за установяването на мир, а ще допринесе до още по-голяма ескалация на конфликта и всъщност дори това не е конфликт – това е истинска война, в което няма каквото и да е съмнение.
И нещо още по-страшно. Говорим за Афганистанските въоръжени сили. Такива на практика няма. Такива има във фантазиите на глобалистите и на разни хора, да не продължавам в тази връзка, които откровено ни лъжат. Има сили, които са аморфни, които се преливат от проправителствена и проокупационна позиция към някакви опозиционни действия. Това са бойци или войници, които всъщност ясно са ту талибани, ту участници в проправителствените сили, така че е много неясно у кого ще попаднат тези муниции и съоръжения, тази помощ. Дали тя в следващ момент няма да попадне точно у тези, които ще стрелят по българските войници и българския контингент, който се намира в Афганистан?! Кашата е пълна! Няма никаква логика в това, което се прави и не е ясно къде ще отиде тази помощ. Ние категорично заставаме на позиция да не се изпраща такава помощ в Афганистан и ще гласуваме против това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте за изказване, господин Тодоров, в рамките на пет минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вчера в комисията се проведе дебат. Разбира се, аз гласувах против изпращането на каквито и да е техники и боеприпаси в Афганистан. Моите съображения по този въпрос са точни и ясни. Вчера аз ги изразих в комисията. Тук, пред Народното събрание, също съм длъжен да кажа това, което вчера казах, тъй като за пореден път българската държава, като че ли ние сме най-богати в света, изпращаме техника и бойни припаси в друга държава. Подаряваме. Много сме богати да подаряваме, а не сме получили от никой нищо. Подарихме навремето танкове, оръдия на Македония, които нарязаха същите за скрап и си взеха парите. Изпращаме сега въоръжение и бойни припаси в държава, която не е наш съюзник. Напротив, ние изпращаме там войски. Те са държава, която може да използва тези оръжия и бойни припаси срещу нашите войници, които се намират там. Не мога да разбера как взимаме решение да изпратим бойна техника и оръжия в една държава, където има наши хора и това оръжие и бойни припаси може да бъдат използвани срещу нашите хора там. Това нещо не е нормално явление. Освен това не зная друга държава да прави това. И то да подаряваме. Да убиват нашите хора там. С нашите камъни – по нашата глава.
И не съм сигурен, че това въоръжение и бойни припаси ще отиде точно там. Ние не знаем точно къде и там. Даже вчера в Комисията по отбраната не се даде на комисията да видим какво точно въоръжение и бойни припаси се изпраща там. Те били дошли и го получили вече и най-вероятно е заминало нанякъде си нещо.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Няма как да Ви донесат минохвъргачките, за да ги видите.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господине, аз сега говоря. Даже ще искам от парламента лично да присъствам, господин Ангелов, когато това оръжие и бойни припаси, ако парламентът вземе решение да замине, и да го съпроводя, ако трябва, да видя и къде отива. Да, защото това е поредната манипулация на управляващите. И къде ще отиде това оръжие и бойни припаси никой не може да каже.
Плюс това ние казваме, че те са били излишни. Как могат да бъдат излишни, когато ние, българите, стреляме с патрони от “Манлихер”, а даваме патрони за автомат “Калашников”, доколкото разбрах 20 милиона патрона. В същото време нашите войници идете и вижте с какви патрони стрелят.
След това – имали сме излишно въоръжение, излишни боеприпаси. Как може? Двадесет години ние не сме получавали отникъде нищо, а имаме излишни. Ами, имаме излишни, защото не ги използваме за нашата войска, даваме ги на другите – те да ги използват. Така ли трябва да постъпваме ние в нашата страна – да не обучаваме нашите хора тук, да не ги използваме за нашите, да ги даваме другите да ги използват както намерят по предназначение. Мисля, че това не е нормално явление и не трябва да се допусне това нещо.
Вчера аз зададох въпроса годни ли са тези боеприпаси за бойно използване, защото имат срок за годност. А Генералният щаб казва, че това са боеприпаси от над 20 години. Значи те не са годни за бойно използване. Тези боеприпаси, ако наистина ние ги подарим и станат някакви непредвидени неща с тях, ние ще носим отговорност. Наистина политическа отговорност, че изпращаме нещо, което не може да бъде използвано. Така ли трябва да постъпваме? Такива ли подаръци трябва да правим?
Аз смятам, че българският парламент не трябва да приема такова решение. Знаете навремето, когато се изпращаха помощи, как парламентът носеше отговорност защо се пращат такива неща. И ще гласувам против изпращането на каквито и да е помощи за където и да е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз не зная кое по ред е това дарение за Афганистан, но искам да привлека вашето внимание върху няколко факта.
Първо, толкова ли е богата българската държава, че да прави дарение за милиони долари на една страна като Афганистан? Толкова ли е богата българската държава да изпраща близо 400 войника в тази държава при условие, че редица богати западни държави отказват да изпращат войски там и даже драстично започват да намаляват присъствието си в Афганистан. Като аргументът е, че ситуацията е изключително опасна, че талибаните вече започват да контролират много значителна територия от страната и не се знае какво ще стане там. Питам аз няма ли това дарение, както вие го наричате, да привлече вниманието на някои терористични елементи срещу българската държава? Това е един резонен въпрос, на който аз бих искал да чуя отговор от председателя на Комисията по отбраната господин Ангел Найденов. Ако може, нека да ми отговори.
Знаете моето принципно отношение към изпращането на войски извън страната, включително и в Афганистан. Неслучайно единственото предложение в този парламент за незабавно изтегляне на българските войски от Ирак е направено от мен и от Стела Банкова. Знаете какви последици може да доведе нашето участие както в Афганистан, така и в Ирак. И това го казваме не ние, това го казват международно признати експерти по сигурността. Ние превръщаме България в терористична мишена. Вие си спомняте един случай, колеги, когато един бивш външен министър, ще му кажа името направо – господин Соломон Паси, направи едно дарение за Грузия, което предизвика грандиозен скандал между Българя и Русия. Просто се чудя толкова ли е богата българската държава да изпраща оръжия тук и там. Вие си спомняте историята с танковете, дарени на Македония, които в момента са в центъра на една огромна афера в македонската държава с участието на политици.
Аз категорично ще гласувам против изпращането на това дарение и ще гласувам и ще продължавам да предлагам връщането на българските войски от всички точки на света. Просто защото това е, първо, излишно. Второ, поставя на риск българската държава, българските военни обекти, подлага ги на опасност от терористични атаки. И трето, българската държава не е толкова богата, че да позволи изпращането на войски и на оръжие в подобни страни.
Вие си спомняте, колеги, една Норвегия беше изпратила 155 войника в Ирак. България беше изпратила 450. И Норвегия ги изтегли с аргумента, че тя не е толкова богата, за да поддържа такъв контингент в Ирак. Вие в момента поддържате контингент от 400 войника в Афганистан.
И последният аргумент, който ще ви посоча в Афганистан, казвал съм го и тук, производството на суров опиум беше 185 тона преди окупация. Сега, в момента е над 6000 тона. На кого помагаме, уважаеми колеги? Нека помислим върху това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Разбираме много добре, че един такъв акт на българското правителство буди противоречиви чувства в народното представителство. Разбираме много добре, че предстоят избори. Добре е да се говори популистки. Аз се чудя даже как нямаше предложение да раздадем по една пачка патрони на пенсионерите, за да не се загубят тези патрони. Това в рамката на шегата, разбира се. Разбирам, че има тук колеги, които по всеки повод повтарят една и съща теза. Приемам техните разсъждения, но не мога да разбера, след като професионални военни стават и защитават тези, които, ако ги слушат други професионални военни, само биха събудили смях. Аз не съм професионалист, но поне чета. Винаги казвам, че съм като Том Кланси – той е счетоводител, но постоянно описва как действат световните армии. Малко от този тип съм.
Може ли да ми каже господин Тодоров коя армия има вече на въоръжение стандартно 80-милиметрови минохвъргачки? Навсякъде са изхвърлени от употреба. Дайте когато ставаме и защитаваме едни тези, да сме точни. Цял свят мина на стандартен образец патрон 5.56 или 5.65, както са руските стандарти. Тоест, олекоти се лекото автоматично оръжие за пехотата по цял свят. За съжаление Българската армия няма средства да се превъоръжи. Това струва страшно много. Пак не искам да вадя цифри, че последните тъй наречени Кейслес емюнишън отомейтик уепънс на Щатската армия е 800 долара единичния автомат, който е последният крясък на въоръжение.
Това, че Българската армия използва още остарели модели стрелково оръжие и са се презапасили, понеже все си мечтаехме, че дружбата със Съветския съюз ще бъде необходима като въздуха и слънцето, и се бяхме запасили с патрони, господин Тодоров, белким Луната се покажеше някой път на тази дружба, Вие знаете отлично като бивш военен, че в България има страшно много залежали амуниции. Вие знаете много добре какво струва унищожаването на едни такива амуниции. Знаете много добре, че те имат срок на ползване. Аз, който съм в опозиция, и вчера, и онзи ден, при откриването на сесията, казах, че винаги ще подкрепя действия на правителството, които са в интерес за България, тези дарения, които се извършват за афганската армия, нямат нищо общо с боеспособността на нашата армия. Нямат нищо общо. Когато ние говорим за боеспособност на нашата армия тук, нека да говорим наистина малко по-компетентно, защото приемам критичите, че не достигат средствата. Не може Българската армия да бъде с второ-трето поколение въоръжение, след като модерните армии са вече въоръжени пето поколение. Разбирам го. Но да защитаваме тезата, че отново трябва да върнем “Манлихер”-ите на въоръжение в България – онези дълги пушки, с които Ли Осуалд гръмна Кенеди, мина времето. Нека, като говорим от тази трибуна, добре да гъделичкаме пенсионерите, но да говорим някои по-професионални истини.
За тези дарения, които се правят, може да има най-различни трактовки. Разбирам хората с противно мнение, има сценарии за филми, може да се пише как тези наши дарения ще попаднат в талибаните и т.н., Шварценегер ще го поканим, ще изиграе някой филм, косвени жертви може би във втора сесия, но да се говори от тази трибуна, че, виждате ли, как се ощетявала Българската армия, звучи много смешно и то от хора професионалисти. Не може един цивилен инженер като мен, който просто е четящ, да говори на хора, които са били в армията. За съжаление. Мръднете се, бе, хора, ние не сме във Варшавския договор и не сме в 60-те години. Свършиха танковите армии. Сега е Нет сентрик уърфеър. Отворете и вижте какво е. Мрежови системи за отбрана и така нататък. В друг свят сме. Какво ще си говорим ние тук помежду нас си да си пазим оръжията, сякаш Българската армия е музей на съветско оръжие.
Много моля изказващите се, особено тези, които са били в армията, наистина да говорят професионално. Ако не, ще им дадем книжки, да седнат да учат немски, английски, ще им покажем какво четат по света. Съвсем други са вече армиите. По колко пъти да го повтарям? Няма танкови орди, няма такива неща. Виждате, че едни вече импровизирани взривни устройства са много по-опасни от ударни самолети, струващи по 40-50 млн. долара. Правят много по-големи поразии.
Много се смениха нещата, стига сме говорили против нашите задължения като участници в НАТО и нашите международни задължения. Всички знаем много добре и на тези, които ги подкукоросват, извинявайте за думата, да говорят от тази трибуна срещу нашите задължения, че ако нашата армия и нашите народи не дадат своя принос в борбата с тероризма, те бавно и сигурно ще плъзнат по целия свят.
На господин Христов искам да кажа, че аз много обичам скандинавските държави, тъй като те са построили комунизма, за който мечтаеха нашите приятели отляво, бащите и майките им. Разбирам тази работа. Обаче и при тях взе да се случва. Онзи ден в Копенхаген щяха да взривят доста неща. Така че и в Норвегия като гръмнат тук-таме ще се усетят. И дайте да благодарим на тези американци, които са ги изкарали най-големите будали, че са отишли там да спират тероризма да не плъзне по целия свят. Много е лесно отстрани да стоим и само да гледаме сеира, хората са натопени и да питаме къде са американците пак да ни освободят един ден. Нали се питахме 45 години къде са американците? (Оживление.) Нали все туй питахме? Е, дойдоха един път, освободиха ни. Събориха Варшавския договор. Колко пъти ще ни освобождават? Дайте и ние да дадем своя принос към света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. (Реплики.)
Има ли реплики? Моля ви за спокойствие! Нито господин Христов, нито господин Тодоров имат право на реплика, защото са изчерпали времето си. Вие сте изчерпали времето си и нямате право на реплика, петте минути са изминали. Нека да не спорим, господин Тодоров, справете се с правилника. Не повече от пет на всеки един.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Кирчев, най-напред ни освобождаваха руснаци, сега – американци, утре – вдругиден явно и марсианци могат да дойдат да ни освобождават.
Относно НАТО и Варшавския договор – това са два военни пакта, които нямат кой знае колко голяма разлика. Опасенията ми в случая са малко по-различни. Става въпрос за това, което в момента даваме, подаряваме безвъзмездно или както искате го квалифицирайте. Да не се случи както едно време - подарихме на братята македонци танкове, които впоследствие препродадоха този подарък. Това оръжие, което в момента го даваме, подаряваме или продаваме, да не бъде продадено и след това с нашите камъни по нашата глава. Това са основните опасения. Разбирате ли? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика на господин Кирчев? Няма.
Искате ли дуплика? Не.
Господин Ноев има думата за изказване.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги! Искам да обърна внимание върху финансовата страна на въпроса, тъй като вчера в комисията не ми позволиха да се изкажа – прекратихме изказванията.
Въпросът е какво приложение имат тези патрони, които се изпращат там. Става въпрос за патрони, защото оръжието е в съвсем ограничени количества, и какъв пазар имат.
Специално към господин Кирчев – това са патрони, които широко се използват в ловните оръжия. За “Калашников” 7,62 по 39: много оръжейни фирми – и немски, и английски, и финландски, и турски даже произвеждат ловни оръжия в този калибър и те са предпочитани. Другите са 7,62 по 53R, които са съвсем съвместими с калибър 308 “Уинчестър”, така че също имат много широк пазар.
Ако искаме да освободим нашите складове от тези патрони, можем да ги предложим на много оръжейни фирми, които се занимават с ловно оръжие. Много се съмнявам в цената на патроните. Всеки може да отиде в един оръжеен магазин и да види колко струва един такъв патрон. Да махне търговските надценки – ще види, че се получава неколкократно по-висока цена. Немислимо е да се изтъква това, че е опасно тези патрони да се съхраняват в складовете – просто те веднага ще се реализират, ако се пуснат.
Другото. Никъде не се споменава за допълнителните разходи, които при продажба и транспортиране на оръжие достигат 50% от стойността. Ако подаръкът е от 8 милиона, предполагам, че към 4 милиона ще бъде допълнителен разход. Именно това са разходите по сертифициране на продукта, товаро-разтоварните дейности, транспорт. Това са боеприпасите, това е материал, стока – тези неща протичат при специални условия. Проверяват ги експерти със специален контрол, с висока квалификация срещу много високо заплащане по много високи тарифи. Товаро-разтоварните работи трябва да бъдат със специални немагнитни съоръжения, да не се предизвикат трусове, да не се предизвика искрене и т.н., с много мерки за безопасност. Тук не става въпрос да товарим дървени трупи или скрап, тук става въпрос за боеприпаси.
Транспортирането е същата работа, трябва да бъде при определена влажност, при определена температура и още много други условия – няма защо да ви занимавам и да губя времето. Тези неща струват около 50% от стойността на боеприпасите. Просто вчера исках да задам въпрос: кой ще дава тези пари в крайна сметка, дали те не се включват в подаръка, така отгоре да дойде нещо? Нашата партия е против изпращането на този подарък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура по начина на водене – не съм превишила правата си или с нещо да съм сгрешила. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Господин Тодоров, имате право да се изказвате до пет минути, в което се включва и времето за реплика. Извън това нямате повече правото да се изказвате.
Господин Кирчев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Ноев! Тук не спорим за приложението на един или друг калибър. Винаги ще се намери патрон за определен калибър оръжие. Тук не става дума, че въоръжаваме афганските военни да ходят на лов. Второ, няма армия в света, която да е въоръжена с такъв “Уинчестър”. Когато говорим за армейски образци, всички модерни армии в света минаха на малокалибрени оръжия с изключително мощен патрон. Проверявайте ги тези работи.
Това че ставали за отделни образци, ловджийски и т.н. пушки, там няма да прожектират филма “Ловецът на елени” – става въпрос, че ще се водят бойни действия с тези патрони.
Второ, ако бяхте се вслушали в думите на председателя на комисията, транспортът въобще няма да се извършва от българска страна. Ангажимент има друга натовска държава. Когато говорим, нека да бъдем по-подготвени. Иначе всички четем книжки. Междупрочем има и картечници от този калибър, все още в действие. Така нареченият “Пърсънал скуод уепън систъм” – всичките са на 5,56, тоест леките картечници на всички модерни армии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тагарински, заповядайте за втора реплика.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че дискусията стана прекалено експертна. Изведнъж се оказа, че има страшно много експерти по военно дело и въоръжено мислене. Не му е тук мястото. Народното събрание е политически орган и това решение е политическо.
Нека да не забравяме една малка подробност – ние сме членове на Североатлантическия договор, ние сме членове на НАТО, не на Варшавския договор. Ако се е объркал някой, много моля да се поправи. От това членство произтичат съответните задължения – права, разбира се, но и задължения. Нашите ангажименти в сравнение с ангажиментите на другите натовски страни – в контекста на репликата, която направи моят колега Кирчев – доколкото разбрах, транспортът се осигурява от друга натовска страна – Канада.
Вие сте прав, господин Ноев. Сигурно ще струва немалко на Канада, но тя ще направи това нещо, защото всички сме ангажирани в една антитерористична операция в люлката на злото. Всички знаем за какво става въпрос. Този опиум, който тръгва оттам, идва и у нас. Ние сме основна страна на трафика на наркотиците. Ако дори само за това говорим, не говорим за всичко друго, това е нашият принос към тази много важна военна операция на Алианса, на клуба, в който ние членуваме и си плащаме и членски внос. Ние сме пожелали да членуваме, а никой не ни е канил. Това е част от националната ни сигурност и аз не мога да разбера какви са тези дискусии, какви патрони били, какво ще трябва да става. Ако ставаше въпрос за хранителни стоки, те също могат да се продават по магазините. Да не говорим за гориво или за нещо друго. Всяко нещо има двойна употреба. Нека да не плачем на чужд гроб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Ноев – дуплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вижте сега, наистина започнахме да коментираме на експертно ниво – въпросът е, че вчера по време на комисията, когато започнаха тези дебати, изведнъж се предложи изказванията да се прекратят и тези неща не се обсъдиха.
Другото, което искам да кажа. Ние искахме да вземем, като натовска страна американската армия да ни подари техника, която са снели от въоръжение, обаче те искаха да я заплатим. Добре, като толкова искаме да правим подаръци, защо на Афганистан не подарим техника, която сме снели от въоръжение? Това е техника от Варшавския договор, която афганистанската армия има в момента. Примерно това е свързочна техника, сигурно в складовете имаме за 20 милиона. Можем да я подарим, защото за нас вече не става, не можем да я използваме. Или ЗИП, резервни части и т.н. Снели сме от въоръжение примерно много танкове, бронетранспортьори, на които свързочната техника, зиповете, резервните части в момента се съхраняват ей така. Те може би се крадат и се разграбват. Добре, това може да се подари, защото на нас не ни върши работа. Можем да го дадем за скрап.
Става въпрос, че ние подаряваме нещо, което струва много пари, от което може да се спечели. Вижте каква висока инфлация, ниски заплати на учителите, ниски пенсии и т.н. – правителството не може да се справи и в крайна сметка подаряваме нещо, което струва пари и което може да се реализира, и то много бързо. Това може да се реализира за един месец. Това ми беше мисълта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз мисля, че дебатът малко се измести и че въпросът не е в калибрите, в сметките и в парите – въпросът е във философията на политическото пространство, геополитическото пространство, в което се намира България. Въпросът е дали да участваме в тези операции или да не участваме. Съжалявам, че Христо Кирчев излезе. Твърде много геополитици на Запад точно в Атлантическата общност и твърде много реалполитици в тази Общност поставят под съмнение тезата, че ако се правят постоянно така наречените мироопазващи операции в Афганистан, Ирак и пр., дали това не предизвиква тероризма, дали това не го инспирира, дали това не го увеличава, преекспонира и т.н.?
Има обратна теза и тя се споделя от много държавници. Тази теза е, че колкото повече Европа, атлантическите сили, Атлантическата общност нахлува в ислямския свят, толкова повече ще се увеличава тероризмът, приложим в тези държави, тоест в европейските държави. Така че България, бъркайки се в тази световна каша, може да получи геополитически уроци, каквито не е получавала никога, може да получи терористични актове, каквито никога не са били в България.
Принципът за борба срещу тероризма е фалшив принцип и много хора не са съгласни с този принцип, много държавници не са съгласни с този принцип. Дайте да не си затваряме очите. Можем да получим такъв урок с нашите постоянни престаравания и много моля колегите, които опонират, които водят дебата, да не споменават Варшавския договор. Варшавския договор го няма, комунизма го няма. Всичко се е разпаднало, всичко е пропаднало от същата тази нецелесъобразност. Руснаците затънаха в Афганистан, сега затъва НАТО. Дайте да затъваме заедно с НАТО, добре, че не затънахме с руснаците.
Ние се намираме в такова състояние, че нашата армия не бива изобщо да се занимава с тази работа, но това е въпрос на дебат и въпрос на спор. Ние няма да гласуваме това, което се предлага, и то точно за този принцип, а не заради калибрите или заради цифрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Илчев, заповядайте за изказване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колегите ми от Парламентарната група на НДСВ, сигурен съм, ще подкрепят тази ратификация и то няма да бъде действие, продиктувано от конюнктурни съображения, а израз на нашата последователна политика през последните години.
Нищо общо нямат с въпроса за ратифицирането на подобни споразумения изчисления, свързани с вероятната стойност на предмета на безвъзмездната помощ, ако съответните атрибути бъдат съхранени и по някакъв начин реализирани. Това е, меко казано, наивно разсъждение.
Тези, които следят проблематиката през последните години, свързана с наличностите на боеприпаси в страната, знаят, че техните огромни количества всъщност са проблем, а не преимущество. От 120 хил. тона боеприпаси, с които разполагаше Секторът за сигурност в България през 2001 г., количеството в момента е намаляло на 90 хиляди. Ако тези боеприпаси, за които днес говорим, останат в страната, след две години те ще се прибавят към тези 90 хил. тона, за които страната вече няма средства да ги охранява и съхранява, камо ли да ги утилизира.
Отвъд формалната дефиниция “безвъзмездна помощ” истината е, че се освобождаваме по целесъобразност от 20 млн. патрони, няколко минохвъргачки и т.н. Аз ви моля да се абстрахираме от предметно-паричното изражение на този акт и да се концентрираме върху неговия по-дълбок смисъл.
Неслучайно, но доста абсурдно, беше цитиран от господин Минчо Христов случаят с една помощ за Грузия през 2004 г. Тогава имаше реакции в Русия, а днес Русия е горда с това, че е автор на бащата на бомбите – най-силната и мощна вакуумна бомба в света, и от днешна гледна точка, а и от тогавашна беше ясно, че нашето дарение от 35 бр. жалки количества пистолети “Макаров” за Грузия има символно значение, а не съществено.
Аз недоумявам, че този пример беше припомнен тук. Този пример е пример за перверзно мислене, използвано тогава от ултрапопулисти в страната, които наистина се прицелиха в рамката на съживяващите се българо-руски отношения. Те искаха да злепоставят президента на страната, който в този момент беше в Русия, намеквайки, че ние превъоръжаваме Грузия, за да се нахвърли тя на Русия. Помислете върху този изкривен образ.
Ставаше дума за шепа чеченски терористи, които се бяха измъкнали и скрили в Панкийското дефиле на грузинска територия и всички помощи, които се даваха за полицията, жандармерията и крехките въоръжени сили на Грузия, всъщност бяха опит да се помогне на страната да изхвърли тази шепа терористи от своята територия. Сега се поставя под съмнение същият благороден замисъл на новия жест, който страната прави – този път към Афганистан. Няма опасност тези патрони и минохвъргачки да попаднат в ръцете на талибаните и моджахидините или на остатъците от моджахидините – те имат достатъчно оръжие, господин Тодоров.
Между другото, Вие сте представител на Българската армия от времето, за което имаше един анекдот, че тя е унищожила стотици таланти – очевидно това Ви е подминало, но е изградила хиляди патриоти. (Реплика от народния представител Станчо Тодоров.)
Когато говорите тук, аз виждам във Ваше лице напълно лишен от талант, иначе безупречен патриот. Патриотизмът е хубаво да върви ръка за ръка с таланта. Аз не знам къде е Вашият военен талант, след като разсъждавате толкова абсурдно и неразбираемо.
Нима не е ясно, особено на хора, които са имали професионален ангажимент като Вас към въпросите на сигурността и военното дело, че ако радикалният ислям не се неутрализира навсякъде, където той си надигне главата, неговият периметър на действие ще се разширява?
От тази гледна точка недоумявам що за национализъм е национализмът на “Атака” – той само за вътрешна употреба ли е? Нима вие повтаряте малодушния национализъм на онези български царе, които наблюдаваха индеферентно експанзията на селджуките, докато стигнаха на Галиполския полуостров, които наблюдаваха индеферентно усилията на сърбите и другите православни народи на Косово поле да го спрат? Давате примери с тези 150 танка. Тези 150 танка в Македония изиграха ролята на концентрирани дипломатически усилия, каквито не бяха правени 20 години. Неслучайно хората там не коментират като нас за скрап ли са отишли тези танкове или са били използвани.
Там има друг анекдот: едно детенце питало баща си “Ще дойдат ли пак бугарски тенкове?”, а човекът казал “Ке додат следващия път со екипажите барабар”. Самосъзнанието на българите в Македония получи силен тласък с онази помощ от 150 танка. Тук работата не е в мащабите, в съдържанието на пратката и в изчисляването на разходите за сертифициране и за транспортиране. Канада е обещала да транспортира тези муниции безплатно, а самото сертифициране на продукта вероятно няма да е толкова скъпо.
Големият въпрос е може ли малка България заедно с други по-големи, средноголеми и могъщи държави да участва в гигантското усилие на модерния свят да неутрализира вълната от радикален ислям? Или тя ще си затваря очите пред опитите на радикалния ислям да създаде свой плацдарм и в Африка, Азия и Европа?
Тези хора, които се противопоставят на мисията в Афганистан опитаха на много места да създадат свои позиции – в Судан, в Индонезия, в Афганистан. И те са парирани по всички тези направления, затова няма нов Единадесети септември вече шеста година. Затова Осама бен Ладен – аз помислих, че той звънна на господин Тодоров, когато неговото телефонче звънна, докато той беше на тази трибуна, за да му благодари за застъпничеството... Затова Осама бен Ладен се крие. Затова той работи сега с едно средство, което е всъщност атрибут на модерния свят – видеозаписите, излъчвани от нелегални кабелни телевизии, защото няма териториален, геополитически и военен ресурс да направи онова, към което беше поел ангажимент. И оттук нататък да се повтарят вече добре известни аргументи, според мен е прахосване на време, защото нищо ново не ни съобщиха господата, които се изказаха против ратификацията на това споразумение. Те преповтарят едно и също и непрекъснато търсят квазиаргументи – квазиикономически, квазипсихологически, квазигеографски аргументи.
Вчера д-р Берон ни изнесе една чудесна, но по-скоро географско-историческа лекция за Афганистан. Да, страната като манталитет е още в ХVІІ век; да, страната е толкова мултинационална, че сама трудно понася този прекалено мултинационален характер на своята структура; да, страната е била ощетена от Линията Дюран, затова пощуните непрекъснато се бунтуват, но не това е важното, колеги. Важното е, че точно в тази сложна, трудна за управление страна, радикалният ислям иска да създаде своя държава. Той не иска да свали Карзай, защото Карзай е узбек или недостатъчно вярващ, а защото иска да инсталира друг, различен от президента Карзай, с който Осама бен Ладен да бъде приятел, да излезе от пещерите на Тора-Бора, да се разположи в щаб- квартира в Кабул и оттам да прави онова, от което ние се боим, но неправилно казваме, че то ще ни споходи, ако не сме там. То ще ни споходи, ако не сме там. Няма гаранции, че ако не сме там, няма да ни споходи тук някой ден.
Те ни ненавиждат не защото сме в една мисия или не сме в една мисия, а защото сме различни от тях, защото не мислим като тях, защото живеем по други закони, а не по законите на шериата. Защото при нас жените гласуват и спортуват, и учат, защото слушаме музика и ако искаме можем да носим бради, ако искаме, можем да бъдем гладко обръснати. Затова ни ненавиждат хората на Осама бен Ладен, а не защото сме с 400 души някъде. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Обещавам да бъда доста бърз.
Господин Илчев, аз на първо място съм изненадан колко бързо либералното НДСВ и Вие като негов представител иззехте говоренето на крайно десните. Надявам се това да не е поредна политическа мимикрия, интуито персоне, отнасяйки нещата, и считам, че може би е една проява на трезв разум.
Малко поправки. Първо, ако българските царе бяха подкрепяли партията на Селджук, тук имате доста опитни историци, най-вероятно България щеше за просъществува, а да не падне под ударите на османските турци.
Второ, това, което наистина се предполага тук, е да гасим пожар с туби с бензин – да изпратим патрони там, където не се знае кой бие и кой плаща във военен аспект.
На трето място, тъй като времето ме притиска, искам да ви обърна внимание на следното - много ви моля, недейте да изваждате на въоръжение тезата за радикалния ислям и как ние трябва да му противостоим някъде в Афганистан, докато тук, в Европа, преди два-три дни протестиращи крайно десни наши съратници и съмишленици от белгийската партия Воанс беланг и други политически фракции бяха арестувани. Значи, ние в Европа, където е огнището на радикалния ислям задържаме хората, а същевременно пращаме патронки и бомбички там, където не се знае кой ще ги употреби. Това е двоен стандарт. Моля, не влизайте в този капан. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): От Вашето изказване, господин Илчев, стана пределно ясно и това е всъщност дебатът - за политическия характер на този дебат и политическия характер на проблема. Тук се касае до две философии. Вие като типичен представител на глобалисткото виждане и схващане за света и ние като представители и хора, които представляват схващането за националната държава и за националните ценности.
Въпросът е не да говорим абстрактно за света като такъв. Вие така го разбирате, за политиката изобщо – за глобализъм, либерализъм, за ислямски фундаментализъм и тероризъм. Въпросът е къде е българският национален интерес – не е в това българският национален интерес, което искате да направите. Това, което искате да направите е докарване отново, още по-голямото разширяване на участието в тази държава, където българският национален интерес не предполага и не изисква ние да имаме каквото и да е участие.
Въпросът е преди всичко политически и той е: освен тези 400 души непрекъснато да доказвате на господарите, на тези, които провокират войната там и цялата тази битка с т. нар. от Вас „ислямски тероризъм” и фундаментализъм, който изобщо не ви интересува, защото в България всъщност вие сте в коалиция точно с една ислямска партия, абсолютно етническа. Вие сте в коалиция с ДПС и ако трябва да водите борба с тероризма, вие трябва да я водите тук, неподкрепяйки тази ислямска партия и затова стигнахте на положение – от НДСВ, защото ние отдавна ви предупреждавахме, че не само, че не водите борба с тази ислямска партия и с тази проява, така че вашата битка, ако е наистина срещу ислямизма, тази битка е проста и ясна – да се оттеглите, да се отдръпнете и да не участвате в това престъпно съдружие с тази партия. Но вашата цел е друга – още повече да обвържете, както се казваше някога, “все по-тясното свързване на България с великия Съветски съюз” – все по-тясното свързване на България във всяко отношение, колкото можете и доколкото можете с тази глобална идея, на която Вие сте представител, а не представител на българското национално мислене, на българската идентичност и на българския национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика към господин Илчев няма.
Междувременно се оказа, госпожо Банкова, че времето на независимите народни представители е изчерпано.
Господин Христов, тъй като клатите глава недоверчиво, моля да направите справка с операторите.
Имате думата за дуплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Колкото до българския национален интерес – ясно е, че ние имаме различни представи за него.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Естествено, естествено!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз много бих искал България да има не 111, а поне 800 хил. кв. км територия; не 8, а поне 80 млн. население; да не беше излязла от 50-годишен тоталитарен застой с осакатена икономическа структура; да поддържа 380-хилядна армия и да прави с нейните параметри каквото си иска – да я увеличава, да намалява, да я дава на лизинг, да я държи само в границите на страната, да я разформирова и т.н. Но това не е така!
Националният интерес е отражение на това, което е, а не това, което не съществува и затова националният интерес през последните 10 години ни кара да търсим солидни съюзници, предвидими в своето икономическо развитие, с политическа система, която е узряла в 100, 200 или 300 години, с демократично устройство на обществото, в което могат да се правят изказвания и като изказването на господин Шопов, но и на господин Илчев.
Националният интерес казва: „Ще ви оценят ли?”. И вече е очевидно, че ни оценяват. „Ще ви признаят ли?” Отговорът е „да”. „Можете ли да съдействате?” Ние казваме „да”, дори и с това пусто споразумение днес.
Осемнадесет държави нямат проблемите на България, но приемат България в качеството й на еквивалентен съюзник. И националният интерес тук се успокоява, когато си приет за еквивалентен съюзник в клуба на най-могъщите държави в света с най-предвидимата политика, която тези държави водят.
Исландия според критериите на господин Шопов би трябвало да е бедна, жалка, несуверенна и наивна държава, щом е изпратила 100 исландци да охраняват летището в Кабул. Е, и ние бяхме там до тях в Кабул. Сега в Кандахар сме с хора от 9 нации, които изповядват четири религии. Къде е тук ненормалното, неестественото и неразбираемото? (Реплика на народния представител Станислав Станилов.)
Когато руснаците бяха там, аз бях един месец на работа в Афганистан. Първо, разликата е в присъствието. Руснаците окупираха една държава, без да я питат за нищо, със 140 хил. души. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.) В момента в Афганистан има 30 хил. души. Руснаците наложиха колхозна система и затова се разбунтува афганското селячество, така наречените декхани станаха партизани. Позволете ми да познавам Афганистан по-добре от Вас, господин Станилов, защото Афганистан не е археологична тема. Прави се усилие страната да се успокои и да й се даде шанс да се модернизира. Дори и това да не стане, успехът ще бъде голям, ако страната не се радикализира по подобие на някои други държави. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.) Благодаря ви.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо не изпратите сина си там? (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля ви за тишина в залата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Ето вижте колко минути говори той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От независимите народни представители господин Станчо Тодоров е говорил 6 мин., господин Минчо Христов – 5 мин., господин Марио Тагарински – 2 мин., господин Павел Чернев – 2 мин. Доколкото мога да смятам, това прави общо 15 мин., така че не считайте, че аз по някакъв начин ви ощетявам с правото на изказване.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще се опитам да бъда съвсем кратък, тъй като едва ли една голяма част от повдигнатите въпроси в изказванията на колегите от Парламентарната група на „Атака” или независими народни представители заслужават да бъдат опровергавани, тъй като те са в значителна степен плод на въображение, а не толкова на конкретните документи, които разискваме. Не искам обаче да оставя без отговор няколко въпроса, които засягат както дискусията в Комисията по отбраната, така и конкретното споразумение, което е предмет на нашето обсъждане и съответно на Законопроекта за ратификация.
Уважаеми народни представители, става дума за споразумение между две държави, които се представляват от своите правителства. В случая от правителствата на Република България и на Ислямска република Афганистан. Не става дума просто за някакво дарение от страна на България, на Българската армия, на Българските въоръжени сили на някого в Афганистан, а става дума за споразумение между две държави. От едната страна стои българската държава, от другата страна стои държавата Афганистан със своите държавни институции, с дипломатическите взаимоотношения, които съществуват между Република България и Ислямска република Афганистан. Дарението, което прави България, е в отговор на обръщение на министъра на отбраната на Ислямска република Афганистан и е дарение, което е съгласувано в рамките на НАТО в резултат на определени позиции, които са представени на страните, участващи в международните сили.
Междупрочем искам веднага да подчертая и няколкото основания, които стоят в основата на решението за подкрепа на Законопроекта за ратификация.
Първо, политическата целесъобразност на това дарение, защото усилията на международната общност по отношение на стабилизирането и поддържането на сигурността в Афганистан са в различни посоки. На първо място безспорно това е участието на международните сили. Но то не се изчерпва само с участие на военните контингенти във въоръжени сблъсъци или в неутрализиране на терористичните групировки, то се изразява и в подкрепа и укрепване на държавните институции на Република Афганистан. То се изразява и във възстановяване на гражданската и на техническата инфраструктура на държавата Афганистан. То се изразява и не на последно място в подкрепа и укрепване на капацитета на афганистанската армия и на афганистанските полицейски части. И именно с оглед на създаването на тези оперативни способности и капацитет на афганистанската армия е и дарението, което прави България.
Второ, подчертах вече, че това е едно дарение, което е съгласувано в рамките на НАТО. И когато говорим: в рамките на НАТО, позволете ми да отворя една скоба и да кажа, че в момента в Афганистан участват 44 държави – всички страни – членки на НАТО, и 18 страни партньори на НАТО. Участват според своите възможности и решения и в международните сили за поддържане на сигурността и стабилността, и съответно в действията за възстановяване на държавните институции и на инфраструктурата. (Реплика на народния представител Стела Банкова.)
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Никой не прави дарения.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Трето, това е технически възможно и осъществимо от гледна точка на транспорт. Става дума за това, че всъщност транспортните разходи се поемат от Канада – или те ще осигурят транспортирането, или те ще поемат разходите по транспортирането на дарението, което извършва България.
И не на последно място, това е дарение, което не накърнява боеспособността или необходимостта от боеприпаси и въоръжение за Българската армия.
Тук беше зададен въпросът толкова богата ли е българската държава, за да си позволи дарение в размер на 7 млн. 800 хил. щ. долара? Аз мога да отговоря с контравъпрос: толкова богата ли е българската държава, за да си позволи ежегодно между 7 и 10 милиона разходи за стопанисването, опазването и съхраняването на излишното или с отпаднала необходимост въоръжение и боеприпаси?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Продайте го!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Дали е годно това, което ние даряваме? Да, годно е. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Дали членовете на комисията са били наясно с това какво се дарява? Разбира се, имаше съвсем ясен и категоричен отговор за петте позиции, които съдържа споразумението за дарение от страна на българската държава: минохвъргачки и патрони. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тодоров, престанете да крещите от място, моля Ви!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И това беше пределно ясно заявено от присъстващите представители на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия.
В крайна сметка трябва да бъде подчертано и това, че вчера в рамките на повече от час и половина бяха зададени много въпроси, бяха изразени много становища от страна както на членовете на Комисията по отбраната, така и на Комисията по външна политика. И нямат никакво основание репликите или тезите на изказалите се народни представители, че не е имало възможност да зададат съответно въпроси или да изразят своите становища, което междупрочем ме провокира и в този случай да взема думата.
Струва ми се, уважаеми народни представители, че в заключение мога да заявя, че има съответните основания и призовавам народните представители да подкрепят ратификацията на Законопроекта за споразумение между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездното предоставяне на въоръжение и бойни припаси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Обявявам дискусията за приключена.
Почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, съгласно нашата седмична програма започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 3 септември 2007 г. до 13 септември 2007 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно мерки за завършване строителството на магистрала “Тракия”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, относно пропуски в политиката на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и българското правителство и причините за трагедията в гр. Цар Калоян. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно изпълнението на разпоредбите на Закона за защита от шума в околната среда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно държавната политика в здравеопазването, реализирана от представители на Министерството на здравеопазването в бордовете на болниците. Следва да се отговори в пленарно заседание на 21 септември 2007 г.
Писмени отговори:
Писмен отговор от министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев на въпрос от народния представител Сияна Фудулова.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев на питане от народния представител Волен Сидеров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор на народния отговор Иван Иванов от министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на финансите господин Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народните представители Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов.
Двамата народни представители са задали също въпрос и към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, който им изпраща писмен отговор.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Госпожа Евдокия Манева получава писмен отговор и от министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Госпожа Евдокия Манева получава и втори писмен отговор от министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Ариф Агуш.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Деница Гаджева.
Народният представител Деница Гаджева получава писмен отговор и от министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Народният представител Евгений Жеков получава писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем.
Господин Евгений Жеков получава писмен отговор и от министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Господин Евгений Жеков получава също писмен отговор от министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Народният представител Антонела Понева получава писмен отговор от министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Народният представител Евгени Чачев получава писмен отговор от министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Народният представител Мария Капон получава писмени отговори, първо, от министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова и второ, писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Народният представител Филип Димитров е задал въпрос и получава писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Народният представител Мартин Димитров получава писмен отговор от министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Въпрос е задал и получава писмен отговор народният представител Яне Янев от министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Народният представител Йордан Величков получава писмен отговор от министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Преди да преминем към въпросите и отговорите от Парламентарната група на Демократи за силна България поискаха думата да направят изявление.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Изявление от името на Парламентарната група на Демократи за силна България относно освобождаване на народни представители, сътрудничели на Държавна сигурност от ръководството на Четиридесетото Народно събрание.
След огласяването на депутатите, сътрудничели на комунистическия репресивен апарат, Парламентарната група на Демократи за силна България се обръща към всички народни представители в Четиридесетото Народно събрание в днешният ни парламент да не допуснем участие в неговите ръководни органи на тези хора. Конкретно в различните институции на нашето Народно събрание става дума за:
Първо, ръководството на парламента, заместник-председателите Юнал Лютфи, Петър Берон и парламентарния секретар Станчо Тодоров.
Второ, ръководството на парламентарните групи Ахмед Доган, Красимир Каракачанов, Георги Юруков и Лютви Местан.
Трето, ръководството на парламентарни комисии – Рамадан Аталай, Лютви Местан, Тодор Батилов, Станислав Стратилов, Бойко Ватев, Пламен Ранчев.
Четвърто, участници в основни комисии по вътрешен ред и сигурност и външна политика – Георги Миланов Георгиев, Йордан Величков, Юнал Лютфи, Добромир Задгорски.
Пето, участие в парламентарни делегации, представляващи България пред света – Юнал Лютфи, Георги Юруков.
За да се постигне тази цел, Парламентарната група на Демократи за силна България ще инициира процедура за промяна в правилника на Четиридесетото Народно събрание.
Надяваме се, че всички народни представители в този парламент, които са сътрудничели на Държавна сигурност, ще заемат състоянието, което има колегата Ваню Хърков, който не участва в никакви ръководства в институциите на Четиридесетото Народно събрание. Подкрепата на всички народни представители за тази инициатива ще помогне за добрия образ не само на нашия парламент, но и на България пред света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изявления от името на парламентарни групи? Засега няма желаещи.
Уважаеми народни представители, преминаваме към парламентарен контрол.
Първо, въпрос зададен от народният представител Мартин Димитров към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Господин Димитров, имате възможност в рамките на две минути да развиете Вашият въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа министри, господин председател, дами и господа! Моят въпрос беше зададен още на 3 юли, когато беше кандидат-студентската сесия и приемните изпити, съответно и беше много актуален. Неговата актуалност не се изчерпва и той продължава да бъде важен за всички хора, които се обучават в български университети. Необходимо е изграждането и аз настоявам за изграждане на информационна база данни, която да показва хората, които завършват дадена специалност в какъв срок и дали си намират работа по тази специалност, какво заплащане получават и при какви условия работят.
Една такава база от данни би помогнала да се види дали хората, които завършват информатика например, след това работят по тази специалност, колко бързо си намират работа и каква заплата получават. Осредняването на тези данни не нарушава Закона за статистиката и това би могло да стане без всякакъв проблем, ако има желание за това. Мога да ви дам пример, че частният Американски университет в Благоевград поддържа такава база от данни. Няма никаква разумна причина Министерството на образованието да не инициира създаването на такава база от данни. След като се дават пари от държавата за издръжката на тези университети е нормално да се види как се харчат тези пари и какви са резултатите. Какво става с тези студенти? Може да се окаже, че има цели специалности, които след като бъдат завършени, студентите не намират реализация по тях и се налага да се преквалифицират. Меренето на успеха е много по-важно от харченето на държавните пари и то трябва да се случи на всяка цена във висшите учебни заведения.
Един човек, на който му предстои да кандидатства, би могъл предварително да провери, ако завърши дадена специалност, какво е търсенето на кадри от тази специалност, каква заплата би могъл да получава и каква реализация да очаква, ако има такава база данни, която да бъде общодостъпна в Интернет. Господин министър, надявам се на положителен отговор от Ваша страна и на конкретни срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! На първо място бих искал да Ви се извиня за времето, в което отговарям, тъй като действително Вашият въпрос беше зададен доста отдавна, но поради причини, които самият Вие изтъкнахте, отговорът му закъсня. Разбира се, въпросът продължава да е актуален и аз наистина благодаря за възможността да кажа няколко думи по въвеждането въобще на информационните и комуникационни технологии, не толкова в училищата, колкото в организацията и в управлението на образователния процес.
От наша гледна точка е ясно, че в съвременните общества много трудно могат да се направят правилни изводи и да се вземат правилните решения, освен ако се разполага с добра база данни и с възможност да се вадят различни разрези от една такава голяма база данни.
Откакто настоящият екип на Министерството на образованието и науката зае позициите си, ние сме направили дотук следното, малко ще обобщя за няколко други регистъра и след това конкретно ще кажа за това, което питате.
От миналата година сме стартирали и вече действат два регистъра свързани, с висшите училища, това е регистърът на всички студенти – досега такъв регистър нямаше, и всъщност беше, без да искам никого да засегна, теоретично възможно да започнат 100 студенти по една специалност и да завършат 150, каквито случаи между нас казано има през последните петнадесетина години.
На второ място има донякъде публичен регистър, без личните данни, разбира се, за преподавателите на висшите училища, откъдето пък става възможно да се види един преподавател в колко висши училища и колко часа има годишно.
На трето място създадохме регистър за легализираните дипломи. Колеги, вероятно знаете, че има донякъде основателни, но и системни подозрения за това, че при легализирането на чуждестранни дипломи нещата не са съвсем наред. Мисля, че с този регистър донякъде овладяхме процеса. Надявам се да няма случаи за в бъдеще, които да дават основание за подозрение.
На четвърто място, в момента изградихме, но в момента попълваме регистъра за дипломите на завършилите средно образование. Това също е важно, защото чрез този регистър, който също има определени нива на достъп, но всеки работодател със съгласието на работник или всяко висше училище със съгласието на студента може да провери изключително с фейс контрол и с основните данни по дипломата дали дипломата е която му е представена, е действителна по номер и т.н.
И на последно място за това, което Вие казвате, разбира се, не на последно място по смисъл. Много е важно да се направи един регистър такъв, какъвто Вие споменавате по една проста причина. Всяка година Министерският съвет определя квотите на държавните висши училища, за студенти в първи курс, а освен това донякъде предопределя и разпределението по различни научни направления и специалности. Всъщност това до голяма степен става без ясно съзнание, както Вие подчертахте за действителното положение на пазара на труда.
Не знам дали има цели специалности, които раждат безработни, но със сигурност има факултети и специалности, при които по-голямата част от завършилите не се реализират по специалността.
Това, което дотук сме направили е следното: имаме едно споразумение с Националния осигурителен институт и Националната агенция по приходите, на които сме дали ключ от регистъра на дипломите завършили висше образование. Имаме едни предварителни разговори за изграждане на обща система, която вероятно все пак ще бъде прикачена към Националния осигурителен институт, тъй като от юридическа гледна точка няма да бъде възможно ние да можем да прибавяме данните на Националния осигурителен институт и на Националната агенция по приходите, но ще можем да разполагаме с различни разрези.
За да може тази система обаче да започне ефективно да дава информация, по наше мнение е необходимо да минат поне две, три, четири години, за да могат хората, които са завършили поне в няколко випуска, да се насложи информацията и да може да се направи съответният разрез. Това, което Вие споменахте, също е много важно. Кой трябва да администрира една такава система? По принцип световната тенденция е, като че ли самите висши училища да правят това, доколкото те имат и автономията след това да изменят решенията си за прием от гледна точка на специалности и професионални направления.
Ако в България бъде запазено обаче разбирането, че Министерския съвет и държавата в лицето на Министерския съвет ще запази тия правомощия, разбира се, правилното е един такъв регистър да бъде администриран от държавни институции. В противен случай, ако се върви в посока на децентрализация, според мен правилното е да се върви към регистри на висшите училища. Просто казано – онзи, който решава какви специалности, колко човека и по какви професионални направления да влизат в първи курс, би трябвало да има синтезираната информация, и може би да управлява регистъра, за да може да взима най-правилните решения. Благодаря ви още веднъж за отправения въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, надявам се, че важността на тази тема наистина е довела до това да бъде приоритет на Министерството на образованието и науката.
Това, което ме безпокои, след като се колебаете все още кой да изгради този регистър, означава, че напредъкът не е съществен. Според мен Министерство на образованието и науката трябва да свърши тази работа по една проста причина – финансирането за повечето, особено за държавните висши учебни заведения, които са на държавна издръжка и по централния бюджет. При това положение съвсем логично е регистърът, който е и форма на контрол, или тази база данни, какъвто термин използвам аз, да бъде изграден от Министерството на образованието и науката.
Без такава база данни как се определя държавната поръчка? Как Министерският съвет определя броя на студентите по дадена специалност, които трябва да завършат за дадена учебна година?
Има нещо друго, с което не съм съгласен с Вас. Още първата година на изграждане на тази база данни тя може да започне да функционира. Още догодина.
Така че конкретният ми въпрос към Вас е: защо още от 2008 г. тази база данни да не започне да функционира? Да, ще има може би един випуск, но и той ще бъде индикативен какво се случва с него – хората намират ли си работа, каква заплата получават. Усредняването на тези данни няма да доведе до проблем със статистиката. Такъв проблем няма да има. Хрумна ми и щях да ви предложа да се ползва базата данни на Националната агенция по приходите. Вие можете да пращате имената на студентите, а те да ви връщат усреднени данни. Това е възможно да се случи, тъй като те имат данни за повечето хора в България.
Така че, господин министър, надявам се още догодина тази база данни да започне да функционира и да ориентира хората в България какви специалности, ако кандидатстват, до каква успеваемост това би могло да доведе и се надявам да поемете този конкретен ангажимент. Във Вашето изказване Вие подчертахте, че разбирате важността на въпроса, но не се ангажирате дали още от догодина тази база данни ще бъде достъпна в Интернет за всеки български гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ние нямаме принципни различия по това, което казвате. Не искам да навлизам в детайли, но ще Ви кажа къде е проблемът по принцип и ще кажа според мен защо една година няма да бъде достатъчна, не че е невъзможно да се направят такива данни.
Регистърът през 2008 г. ще даде резултат, но самото министерство няма да може да извади такива данни, но давайки единните граждански номера на Националната агенция по приходите, по-скоро на Националния осигурителен институт, те ще имат грижата вече да ни направят разрез – от завършилите еди-кой си факултет кой е постъпил на работа, с каква заплата, разбира се, усреднени данни, за да не се засягат личните данни.
Имаме обаче няколко проблема, които, макар че изглеждат технически, всъщност са сериозни. Досега не сме открили разумен начин да обхванем хората, които няма да се реализират на пазара на труда в България, а да речем ще работят в Гърция или в Турция, или в Испания, или в САЩ. На този етап особено в рамките на Европейския съюз не можем да достигнем до извод какво би могло да стане. Теоретично един ден могат да се свържат тези системи в различните държави, но това е, честно казано, дълга работа.
Второто нещо, за което досега не сме открили начин да го направим, е какво правим с лицата, които са фактически безработни, но не се регистрират в бюрата по труда. Тоест ние как ще сме сигурни, че те са останали без работа тук, а не са си намерили работа да речем в Германия? Има няколко сиви полета в логиката на този регистър, който малко ни притеснява, че няма да даде много точна представа. Има математически методи, разбира се, за тяхното игнориране при крайния резултат или поне за омаловажаване на резултатите и да се достигне до това, което Вие казвате.
Пак да кажа, ние ще имаме готовност през пролетта на следващата година да излезем с първите резултати. Имаме това уверение от колегите. Въпросът е, че според мен те няма да бъдат достатъчно стабилизирани, за да мога да кажат “да”, тъй като има професии, в които по-трудно се намира работа или има някакви периоди, в които стажуваш на друга длъжност преди да започнеш същинската и т.н., тоест все пак с известно приближение.
Но това, което Вие казвате, е вярно и се чувствам длъжен да го повторя. Не само това правителство, а на практика всички правителства, които са определяли числеността на студентите в първи курс в държавните висши училища, са го правили по един прост принцип, на исторически принцип главно – толкова са били миналата година, горе-долу толкова ще са сега. По други неясни критерии единият ще е малко повече, другият ще е по-малко. Това е самата истина. Те не са свързани толкова с пазара на труда.
Искаме да променим това нещо и работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Следва питане от народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаема госпожо министър, през последните няколко години всички знаем, че зачестиха природните бедствия в страната, свързани с наводнения, със суша, с много горещо време, което предизвикваше и горски пожари. Вие отговаряте за финансирането на проекти за прекратяване на последствията от тези бедствия. Това финансиране е по бърза процедура, спешно, защото трябва да се решават спешни проблеми. Вие обаче отговаряте и за финансирането за превенция на дейности, които са по превенция това да не се случва.
Резултатите обаче показват, че има висока степен на неефективност на разходваните средства в областта на превенцията. Всеки следващ дъжд води до ново наводнение. Казвам го, защото една от превенциите е почистването на речните корита. Повече от очевидно е, че разходването не води до сериозен ефект и затова съм задал въпроса си към Вас, тъй като Вие сте министър, вашето министерство ги отпуска, а ги използват кметове и областни управители. Вие носите политическата отговорност и много често хората, които ги разходват, не са от вашата политическа партия или са съвсем от друга власт в много случаи, каквито са кметовете.
Затова искам да Ви попитам: каква е възможността Вие като министър да контролирате този процес и да видите какъв е резултатът от разходването на средствата? Ще Ви моля да ми отговорите за системата, която сте изградили за контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем да отговори на питането на господин Димов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димов! Сигурна съм, че Вие знаете, но още веднъж искам да подчертая, че финансирането на проектите за преодоляване на последствията от бедствия и аварии е дейност, която се осъществява от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане, която е орган към Министерския съвет, а не към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Затова подчертавам още веднъж, че министерството няма право на контрол върху разпределението на средствата от междуведомствената комисия. Този контрол обаче се осъществява от компетентните държавни органи в лицето на Сметната палата и на Държавната финансова инспекция. Контролът по изпълнение на решенията на територията на областта съответно се изпълнява от областния управител.
От м. май 2007 г. се създаде Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане като правоприемник на съществуващата до този момент постоянна комисия. Законът за защита при бедствия, който приехте, определи нейната основна функция, която е вземане на решения за отпускане на целевите средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контрол върху целевото им разходване.
Осъществяването на функциите се извършва и въз основа на правилник за организацията и дейността. Още веднъж искам да ви припомня, че този правилник е продукт на дългогодишна работа, в която участваха както всички представители на министерството от Министерския съвет, много активно участваха и представителите на Националното сдружение на общините в Република България, както справедливо подчертахте преди малко, които са едни от основните ползватели на тези средства. Целта беше да ускорим процедурите, да въведем прозрачност, да въведем такива мерки, с които да дисциплинираме ползвателите на тези средства, също така да улесним и всички тези ползватели с редица образци, по които те биха могли много бързо да се ориентират, да попълнят и да кандидатстват.
Или ако трябва с още няколко думи да подчертая какво се направи за пръв път от толкова години откакто съществува такава дейност на комисията, задължиха се всички, които ползват средства, включително и самата комисия, публично да обявяват тези решения. Решенията на комисията можете да ги прочетете на сайта на Министерския съвет. Това го въведох още миналата година, след като поех ръководството на комисията, но добавихме още една мярка – задължихме всички общини да уведомяват своите съселяни и съграждани – на видни места да поставят тези решения на комисията – какви са проектите, по които са кандидатствали и какви суми точно ще изразходват по тях. Определиха се исканията, критериите за оценяване, а също така и размери на предоставените средства с този правилник. Разписаха се специални процедури за връщане на непълни и нередовни документи, за извършване на проверки дали документите отговарят на изискванията. Тази мярка, както ви казах преди малко, води до дисциплинираност, чрез определяне на сроковете и формата за подаване на документите: осъществява се и постоянен ежемесечен текущ последващ контрол и отчетност за изразходване на предоставените средства. Това се реализира чрез предоставяне на ежемесечни отчети по образец, който се обобщава и се изпраща в Министерството на финансите и на комисията за приемане на съответни решения, която също упражнява контрол върху усвояването на средствата. Съставя се досие на всяка финансирана от комисията дейност, в комисията се предоставят отчети при приключване на всяка финансирана от комисията дейност. Усвоените средства се отчитат съгласно единната бюджетна класификация за съответната година по реда и сроковете за изготвяне и предоставяне на отчета за касово изпълнение на бюджета на министерствата, ведомствата и общините. Извършването на контролните проверки се възлага от председателя на комисията, т.е. от мен, със специална заповед. През 2006 г. сме извършили няколко контролни проверки по постъпили сигнали, за нарушение в общините Банкя, Брезник и Червен бряг. За 2007 г. сме осъществили проверки в общините Златарица, Белово, Велинград, Етрополе, Ихтиман, Драгоман, Нови Искър, Никопол, Шумен, Трекляно, Стамболийски и Луковит.
През 2006 и 2007 г. секретариатът подготви повече от 300 отговори на писма, молби и жалби на граждани, както и на народни представители, министри и организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, в рамките на две минути можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Емел Етем.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо министър, Вие наистина отговорихте изчерпателно, най-вече че е създадена комисия. Знам, че когато човек не иска работата да бъде свършена, създава комисия.
Ще Ви дам един конкретен пример. Вие казахте, че областните управители носят голяма отговорност. В случая – най-фрапантния, те са десетки такива в област Плевен, областният управител Цветко Цветков е създал комисия, тя е отчела изпълнение… При Вас най-вероятно това изпълнение е дошло като свършена работа и сега ще трябва да отговаряте, защото съм Ви приготвил една поредица от снимки, за да видите как 100 хил. лв. са изразходвани за почистване на речни корита. Ето Ви ги – почистване на речни корита! Това са почистени речни корита преди една година. В момента човек не може да види растителност по-млада примерно от пет години. Решението е било взето през 2005 г., а проектите са утвърдени през зимата на 2005 г., дейността е извършена през 2006 г. и на 7-ми – отдолу на снимките има дата, след като комисията е докладвала, господин Цветко Цветков е докладвал при Вас, че всичко е изпълнено, всичките пари са изчезнали. Всичките тези 100 хил. лв.! И това е един от десетките случаи. Между другото съм сезирал и главния прокурор с информация за това нещо. От тази гледна точка виждате, че очевидно системата има проблем. Вие стоите като министър тук и трябва да отговаряте на питане на народен представител при положение, че друг е този, който очевидно е злоупотребявал.
Това са моите два уточняващи въпроса: какви мерки ще предприемете към нарушителите от комисията, които са ви докладвали, че 75% от дейността е свършена, при положение, че очевидно не е свършена и ще поискате ли уволнението на областния управител Цветко Цветков за извършените злоупотреби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната политика при бедствия и аварии и заместник министър-председател госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин Димов, по повод на конкретния случай, за който ми предоставихте снимки, сигурно ще има и други такива, за които можете да сигнализирате – разбира се, това е наше общо дело. Сигурно сте наясно, че тази комисия, за която говорихте преди малко, е създадена със закон, който вие приехте. Ако считате, че трябва с нещо да коригирате законите, разбира се, това е ваше право като народни представители…
Искам още веднъж да благодаря на всички граждани и на вас, народните представители, които ни подавате сигнали и тогава осъществяваме съответния контрол и подаваме информацията на компетентните органи. Както Вие, така и аз съм подала информацията, която е постъпила след проверката за нарушение на компетентните органи и те ще вземат съответните мерки. Така че е добре всички по веригата да си свършим работата, да осъществяваме контрол и по тази причина неслучайно Ви казах още в началото на моя отговор, че изключително много държим на прозрачността на дейността на комисията, финансирането, за да може и гражданите да осъществяват този контрол. Затова ще продължим по същия начин да реагираме на всички сигнали и жалби, които получаваме, и на място ще правим проверки.
Що се касае до превенцията – с това започнахте, бих искала да отправя един апел от трибуната на Народното събрание към всички вас, уважаеми народни представители – само след броени дни ще започнете да разглеждате бюджет 2008. Да припомня – за 2007 г. бюджетът, който вие гласувахте на тази постоянна междуведомствена Комисия за възстановяване и подпомагане, е само 70 млн. лв. Всички знаете, обикаляйки страната, че доста голяма част от щетите, които ни нанесоха природните бедствия – суши, пожари, наводнения, градушки, вихрушки, защото имаше и такива за тези две години, нанесоха много щети, които превъзхождат средствата, които вие гласувате две-три последователни години.
Със 70 млн. лв. трудно бихме могли да осъществим възстановяването на щетите, които са понесли гражданите, нанесени върху инфраструктурата и трябва съответните ведомства да ги възстановят и да правим политика на превенция. Неслучайно при приемането на закона апелирах към вас да наблегнете преди всичко на възможностите, които могат да ни дадат политиките на превенция. Превенция без пари, господин Димов, не може да се направи! Да, съгласна съм, трябва да се почистят речните корита, трябва да се коригират, трябва да се направят редица други предохранителни мерки, да се изградят съоръжения, но това само с намерение не би се случило. И това е във вашите правомощия като народни представители, съответно да гласувате средства в републиканския бюджет за такива мерки и дейности, с които ние бихме могли да си спестим много разходи, много нерви, и, бих казала, много злини.
Проблемът за речните корита предполагам, че и догодина също ще го разглеждаме, защото все още има такива, които не са почистени. Да, както и сам подчертахте, това не са правомощия нито на моето министерство, а още по-малко на тази комисия, която има само функции да подпомогне след настъпването на бедствие.
Затова аз апелирам още веднъж към всички, които имат собственост върху различните водни ресурси, речни корита, които се намират под контрола на общините и областните управители, различни водоеми – малки и по-големи, да предприемат необходимите мерки, за да бъдат готови да посрещнат валежите, които ни предстоят през есента. Защото указанията, които регулярно издавам, съответно трябва да бъдат обезпечени с конкретни мерки и действия.
Що се отнася до въпроса, който ми поставихте за дейността на въпросния областен управител, може би трябва да бъде поставен към неговия пряк ръководител, а именно министърът на държавната администрация и административната реформа.
Благодаря ви и очаквам вашата подкрепа при гласуването на бюджета и съответно да има достатъчно средства, които да бъдат отпуснати както на компетентните органи и ведомства, които имат задължения да се грижат за този тип водни съоръжения, така и към Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, за да може да удовлетвори всички тези искания след настъпили природни катаклизми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но, госпожо Етем, бюджетът се изработва от Министерския съвет и се внася в парламента.
Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, аз съм съгласен, че Законът за бюджета се изготвя от Министерския съвет и госпожа Етем има значително участие в това изготвяне, но за съжаление Вие сте все пак министър и вицепремиер – аз не съм отправил въпроса към министър Василев, защото в края на краищата тези пари Вие сте ги отпуснали чрез службите, за които Вие отговаряте и Вие носите срама, грубо казано, или политическата отговорност – нека така да го нарека, за това, че са изразходвани грешно.
Аз не бих могъл да подкрепя примерно повече пари в бюджета, при положение че се изразходват 100 хил. лв., които директно се крадат. Директно! Защото това, което ви показах, е един от над 10, а може би и повече случаи, които съм изпратил в прокуратурата, от които резултатът е един и същ. Как да дадем повече пари при презумпцията, че ще бъдат откраднати повече пари? Ако имаше ефект, ако тези корита бяха почистени, разбира се, че щях да бъда твърдо зад това да се дадат повече пари. Защото има нужда, разбирам. Но в случая аз виждам точно обратния пример - областният управител явно си е направил далавера. (Реплика на министър Емел Етем.)
Аз съм сезирал компетентния орган като прокуратурата, но се обръщам и към Вас, защото Вие също сте към изпълнителната власт и имате отношение. (Реплика на министър Емел Етем.) Разбира се, аз съм убеден, че Вие ще направите проверка.
Вие казвате, че сме приели такъв закон с такава комисия. Освен приемането на закона, има и прилагане на закона. Вие сте упълномощена и затова сигнализирам Вас. Разбирам, че ще направите проверка и очаквам да ме информирате за резултатите от нея, за да можем да продължим да гоним подобен тип злоупотреби. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Обещавам Ви, господин Димов, ще направим проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Иван Николаев Иванов, за да зададе въпрос към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Държавният резерв по своя замисъл е нужен, за да гарантира необходимите количества суровини за изхранване на населението при кризисни ситуации или в случаи, когато има лоши години за земеделските култури. Уви, 2007 г. се случи именно такава година, независимо че качеството на зърното е много добро. Поради засушаването в голяма част от територията на страната, количеството е твърде малко и недостатъчно в сравнение с предишните години, когато имахме наистина добра реколта от страна на житните култури.
Какво трябва да направи държавата в една такава ситуация? В такъв случай е логично държавата своевременно да гарантира в пълен обем държавния резерв. Това е от една страна. Второ, да ограничи до минимум разпродаване на държавния резерв на каквито и да е количества, особено когато това е свързано с последващ износ. Информациите обаче, които бяха огласени в медиите през м. август и в началото на този месец, показват, че се върши точно обратното. От една страна, от държавния резерв се освобождават значителни количества зърно, които се разпродават, а от друга страна, не се предприемат своевременно мерки, за да бъде запълнен.
Съгласно Закона за държавните резерви и военновременните запаси, контролът върху Агенцията по отношение на управлението на резерва се осъществява от Министерския съвет и очевидно от това сте Вие. Затова отправям към Вас следния въпрос: какво количество жито е изнесено от страната през м. юли и август т.г.? Какво количество жито от новата реколта е закупено за нуждите на държавния резерв и какво е състоянието му към момента? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, за да отговори на въпроса на господин Иван Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Вашият въпрос съдържа три подвъпроса. Предоставянето на информация относно износа на зърно, както предполагам самият Вие знаете, е в компетенциите на Министерството на финансите и по-точно в Агенция „Митници”, както и на Министерството на земеделието и продоволствието.
В Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” такава информация не постъпва, не се съхранява и няма данни. Затова, ако искате отговор точно какво количество е изнесено, ще трябва да се обърнете към другите компетентни институции.
По отношение на втория Ви въпрос. Точното количество съхранявани държавни резерви пшеница представлява класифицирана информация и се предоставя по реда, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
Но аз все пак ще ви дам някои данни, които мога да си позволя, без да изнасям класифицирана информация. В Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” към момента се съхранява зърно от реколта 2004-2005 г. Съгласно решение на Съвета за държавните резерви и военновременните запаси от м. февруари 2007 г., агенцията се задължи да обнови 100 хил. т пшеница от реколта 2003 и 2004, чийто срок на съхранение беше изтекъл, или негодна за ползване за нуждите, за които резервът отговаря. И така, в изпълнение на това агенцията е предприела действия по реализацията на 50 хил. т от това количество с последващо възстановяване. Към настоящия момент вече се приема зърно от новата реколта.
Във връзка с въпроса Ви за общото състояние на държавния резерв към момента ще отбележа следното. Ако ви прави впечатление, от една година дейността на резерва е определено много по-прозрачна и публична. Информацията, която можете да получите от електронната страница на агенцията, мисля, че е една ценна придобивка както за всички вас, така и за българските граждани – нещо, с което досега не можеха да се похвалят. Два пъти постоянни комисии в българския парламент са канили ръководството на агенцията за изслушване и е даден отчет. Регулярно се предоставят отчет и доклади пред Министерския съвет.
Аз искам да маркирам само някои неща. След една седмица, мисля, че на 18-и, се навършва една година от назначаването на новия председател. Той ще даде пълен отчет за едногодишната работа и на сайта ще можете да прочетете по-подробни данни.
Но искам да маркирам следните мерки. Извършен беше анализ за състоянието на агенцията, бяха очертани приоритети и концепция за развитието й. В изпълнение на концепцията и приоритетите бяха предприети мерки по институционалното укрепване на агенцията, правно-нормативното осигуряване, подобряване на състоянието на резервите и запасите и складовите бази с конкретните мерки. Променен бе устройственият правилник, като са преструктурирани административните звена съобразно предстоящите задачи за решаване и са оптимизирани функциите с цел подобряване на координацията и избягване на дублирането им. Актуализира се нормативната база, засягаща дейността на агенцията. Утвърдена беше тригодишна капиталова програма за ремонт и изграждане на складовите бази и съдовите вместимости на агенцията въз основа на реалната оценка за необходимостта и стойността на строително-ремонтните дейности. Извършена бе цялостна и реална инвентаризация на активите на агенцията. Въведена бе и задължителна практика за предварително обезпечаване на всички съдебни производства, както и недопускане на сделки без адекватни или реални обезпечения, гарантиращи запазването на държавния интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов – право на реплика в рамките на 2 минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Не мога да бъда доволен от Вашия отговор, защото Вие всъщност не отговорихте на моя въпрос. Всъщност Вие дадохте една характеристика на агенцията, която, уви, не е отговор на въпроса, който зададох.
Съгласен съм, че конкретните данни за количествата в държавния резерв са класифицирана информация, но Вие като министър знаете как се отговаря в такъв случай – да кажете какъв процент от държавния резерв, от неговия пълен обем в момента се намира в складовете на резерва. Когато се кажат процентите, никой не може да каже, че е изнесена класифицирана информация, защото не се знае количеството. Иначе, действително законът и двете съпътстващи наредби повеляват, че това е класифицирана информация.
И тук е моят допълващ въпрос: вярно ли е това, което беше изнесено преди месец от бившия шеф на агенцията, който каза, че: “Заявявам отговорно, че в момента в складовете на държавния резерв има само 20% от необходимия обем, нужен за обезпечаване на сигурността на държавата при кризисни ситуации и при тежки реколти”.
Кажете в проценти, а след това аз ще проверя, поради това, че имам право на достъп до класифицираната информация, и ако тя не е вярна, ще Ви опонирам в Събранието. Но отново – единствено в проценти. Това искат хората. Когато Вие съобщите количества – това е класифицирана информация. Второ, те няма да разберат.
На следващо място, ако нещата продължават по този начин, всъщност резервът ще се превърне в един склад, от който при определени случаи ще се възползват хора, близки до обръчите от фирми на висшестоящите чиновници, назначени от съответната политическа сила. Той престава да обслужва обществения интерес, а обслужва интересите на конкретни фирми. И такива случаи ние имаме.
Аз наистина изпитвам сериозни опасения дали са проведени по редовния начин търговете и конкурсите, когато се освобождават количествата от държавния резерв. Госпожо министър, преди 10 години, когато беше източен държавният резерв от правителството на Жан Виденов, новоизбраният президент Петър Стоянов по спешност отиде в Унгария и в Полша, за да търси жито, за да може да се произведе необходимото количество хляб.
Не искам това да се повтори в България. Това означава в такива години да има 100-процентова запълняемост на складовете на резерва и прозрачно – чрез конкурси, да се отдават количествата, които се освобождават от резерва. Уви, това в момента не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем – право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря.
Господин Иванов, добре е да не злоупотребяваме от тази трибуна, но ще Ви отговоря на въпроса. Така сте задали въпроса и така съм Ви отговорила. Ако правилно бяхте поставили въпроса: какво количество жито, аз щях да Ви отговоря в проценти, както трябва. Моля да не ме обвинявате, че спазвам стриктно, така да се каже, изискванията на народните представители. Не мога да си позволя да Ви дам информация, която не сте поискали. Количества искате, но не мога да Ви дам. Вие ще си проверите.
Що се касае до страховете Ви за липсата на зърно или евентуално някаква зърнена криза и т.н., не съм министърът на земеделието и продоволствието, или министърът на икономиката и енергетиката, който трябва да Ви даде този отговор. Предполагам, че сте го чули нееднократно. В момента в България няма зърнена криза. Зърненият баланс е на линия. Не е необходимо чрез тази трибуна още веднъж предизборно да нагнетяваме обстановката.
Що се касае до изявления на разни бивши шефове на резерва, ще Ви помоля да не ги ползвате като знаме и да ги цитирате постоянно, защото те именно са клиенти на Прокуратурата. Последната информация, която имам за въпросния господин Димитров, е, че по много сериозни девет дела – една част от тях са точно свързани със зърното, той носи отговорност пред държавата.
Молбата ми е да останете на по-достоверни източници. (Реплики на народния представител Иван Иванов.) Защото генерал Димитров, бих казала, не е най-достоверният Ви източник. Той може би има информация за периода, когато е управлявал резерва. Да, наистина имаше такива притеснения, когато миналата година беше сменен като председател.
Що се касае до сделките, дали са законови или не, още нещо искам да Ви кажа. До този момент в Прокуратурата вървят много дела, които са от доста години, свързани с резерва. Може би е имало защо допреди една година, господин Иванов. Надявам се Прокуратурата в скоро време да обяви нарушителите и те съответно да си получат санкциите.
Искам само да Ви кажа какви мерки сме предприели ние от тази гледна точка. Във връзка с мерките, които не можах да Ви кажа, надявам се Вие другата седмица сам да ги прочетете в сайта на агенцията, в момента събираемостта на вземанията е около 3 млн. лв. До миналата година нито един от ръководителите на резерва не беше взел и стотинка. Предприеха се редица мерки, чрез които не само се ограничи и спря злоупотребата в резерва, но мисля, че държавният резерв изпълнява точно функциите, вменени му със закон. Това е агенция, която изпълнява политики на няколко министерства – 6-7 министерства, които водят основната политика. Мисля, че ако имате притеснения относно баланса, относно количествата – дали са достатъчни или не, политиките за дейността на агенцията, трябва да отправите въпрос към конкретните министерства. Пак подчертавам – държавните агенции са изпълнители на политики, те не правят политики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народните представители към министъра на вътрешните работи.
Следва въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Несъмнено сигурен признак за стабилността на демокрацията в България е, че тъкмо шефът на Медийната комисия задава въпроса си във времето, в което БНТ и БНР няма да излъчват директно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такъв Ви е шансът.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Въпросът за облекчаване на визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия, въведен след приемането на България в Европейския съюз, съм коментирал неведнъж с Вас и то още от началото на тази година. Поставял съм го пред вицепремиера Ивайло Калфин, пред премиера Сергей Станишев, пред господин Мартин Шулц – председателят на Парламентарната група на Партията на европейските социалисти. Смятам, че правителството ще направи възможното, за да се приложи Регламент 1931 от 2006 г. в сила от 19 януари т.г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз за местен граничен трафик с двете съседни страни.
Същевременно в края на м. юни т.г., почти на финала на реализирането на тази идея, се появи един инициативен комитет, който се опитва да я възседне, събира подписи, организира прояви, дори във вторник в Кюстендил ще се състои грандиозен концерт за идеята “Зона 50” – без визи.
Въпросът ми, уважаеми господин министър, е: дали правителството работи под натиск в стремежа си да реши този въпрос, или този инициативен комитет по-скоро напомня приказната сцена с дядото, който вади ряпата, и мишката, която е на мнение, че нейната помощ е решаваща, за да се свърши работата? Какво прави оглавяваното от Вас министерство по бъдещото прилагане на Регламент 1931 от 2006 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз? И кога България ще започне да прилага режима на местен граничен трафик, за да може да се облекчи пътуването на живеещите в крайграничната зона граждани на Македония и Сърбия до България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Румен Петков, министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, дами и господа народни представители! След 1 януари, когато България стана пълноправен член на Европейския съюз, беше въведен визов режим за съседните страни по западната ни граница. Същевременно страната ни направи всичко необходимо за облекчаване на пътуванията на граждани на Сърбия и Македония, спазвайки поетите ангажименти като страна членка. Впрочем, господин Атанасов, още декември м.г. ние поставихме този въпрос с категоричното настояване да се намери разумното решение, което отговаря на ангажиментите, поети от нашата страна и отговаря на нашите интереси със съседите ни.
Трябва да се подчертае, че нас е важно да поддържаме и да развиваме трайно установените добросъседски отношения, защото те имат и културни, и исторически, и както нееднократно Вие самият сте забелязал – родствени връзки между жители от граничните райони в западната ни граница, което е в интерес както на самите граждани, така и на държавата. Този интерес обуславя усилията на страната ни да се търсят допълнителни начини за облекчаване на съществуващия визов режим. В Македония например 14 погранични общини имат специален облекчен визов режим. Гражданите от тези общини с удостоверение, че от шест месеца живеят в съответния град и с покана от български граждани, могат да получат многократна виза за една година. Държавата е преценила, че гражданите от двете страни на границата поддържат разнообразни контакти и демонстрира готовност да им помогне. В допълнение, във връзка с поетите ангажименти от нашата страна по договора за присъединяването към Съюза в Министерството на вътрешните работи беше сформирана Междуведомствена работна група след нашия разговор с Вас, която изготви проект на рамково споразумение между Република България и съседните страни за местен граничен график. Доколкото проектът съдържа разпоредби, касаещи отклонения от общата визова политика на страната ни, в работната група бяха привлечени и представители на Министерството на външните работи. Проектът на споразумението отразява стремежа на страната ни да предостави облекчения от общ визов режим, като в същото време отчита статута на страната ни като членка на Европейския съюз от 1 януари и спазването на правилата по единната визова политика на Съюза. Важно е да се отбележи, че Република България е сред първите страни в Съюза, която е предприела подобна инициатива в областта на местния и граничен трафик, съгласно Регламент 1931/2006 г. на Съвета от 20 декември 2006 г. И също така, че към момента няма сключени двустранни споразумения за малък граничен трафик от държава – членка на Европейския съюз, по прилагането на регламента.
В рамките на работната група, последната среща беше проведена на 9 август, продължава задълбоченото обсъждане на всички предимства и недостатъци от евентуалното сключване на споразумение за местния и граничен график. Очаква се до края на годината да се постигне окончателно решение на въпроса.
Трябва да отчетем също, че преди да се пристъпи към сключване на подобен вид споразумение с конкретна държава проектът трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия, съгласно разпоредбите на Регламент 1931, за който вече казах.
Вие, господин Атанасов, поставяте въпроса за инициативен комитет и евентуална работа под натиск. Трябва да ви кажа, че това е несериозно. Инициативен комитет, концерт, решение – това вероятно са група мераклии, които се опитват на един практически решен от държавата въпрос, който, както казах Вие лично сте поставили през м. декември м.г. в качеството си на народен представител и от региона, но въпросът е принципен, той не е въпрос на един депутат. Правителството не работи под натиск – показали сме го съвсем категорично. И по никакъв начин такъв режим на действие не помага решаването на въпроса. И това гражданите на Кюстендил трябва добре да го знаят. Хубаво е да отидат на концерта, да се повеселят, но не това е начинът за решаването на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър. Вие затвърдихте моето виждане, че правителството и министерството, което Вие ръководите, работят по прилагането на Регламент 1931 от 2006 г. за облекчаване на визовия режим за гражданите на Сърбия и Македония, въведен след нашето приемане в Европейския съюз. Това мое впечатление се потвърди.
Вероятно ще има желаещи, които ще се опитват и занапред да се присъединят в последния момент, да хванат последния влак на една или друга полезна идея. Нашите уважения към всички граждани, които се подписват под тази идея, но наистина те чукат на отворена врата. Хубаво е да се ходи на концерт. Ако бях свободен, сигурно и аз щях да отида. Но правителството върши своята работа, то играе своя мач и ще постигне своята победа. Все пак може би не е лошо този мач да се играе пред публика, вместо на празен стадион. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика? Не желаете.
Въпрос, зададен от народния представител Христо Попов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, на 24 юни 2007 г. бе разпространена информация чрез медиите, че във Франция са катастрофирали и починали Емил Коен – генерален мениджър на баскетболен клуб „ЦСКА”, и Владимир Федяев – президент на същия клуб. Последваха изявления от група бизнесмени, техните имена са Динко Пеев, Величко Александров, Винсен Ромбалд и Кольо Начев, които са измамени от тях с огромни суми и които се съмняват, че във Франция са починали именно тези лица.
Моят въпрос към Вас, господин Петков, е следният: предприети ли са действия от българска страна за изясняването на самоличността на загиналите чрез ДНК експертиза? С каква информация за Емил Коен разполага МВР, събрана чрез специалните служби? Как и кога Бояджиев става Коен? Какъв е произходът на средствата му? Има ли участие в офшорни фирми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Предвид изразени съмнения относно самоличността на загиналите при автомобилната катастрофа през м. юни т.г. във Франция Емил Коен и Владимир Федяев, Върховната касационна прокуратура на Република България е отправила искане за съдействие от българската страна. Френските компетентни органи са взели двойни проби за ДНК тестове и двойни зъбни отливки. Те ще бъдат предоставени на българските съдебни органи, за да може българската страна на свой ред да установи по безспорен начин самоличността на жертвите. ДНК пробите вече са изготвени във Франция.
Относно причините за катастрофата при аутопсията е установено със сигурност, че смъртта на двамата е причинена от удара в туристически автобус с висока скорост. По данните, с които разполагаме, става дума за около 160 км в час. Френската страна не е установила наличност на каквито и да е елементи, които да предизвикат съмнения относно причината за катастрофата. Няколко дни преди това двамата са претърпели още един пътен инцидент и затова френските компетентни органи считат, че поведението на водача – превишена скорост, успиване, загуба на контрол над автомобила, е единствената пряка причина за катастрофата.
Успоредно с воденото в гаранция разследване около самоличността и обстоятелствата за смъртта на господин Бояджиев и господин Федяев е заведено следствено дело № 99 от 2007 г. по описа на Националната следствена служба.
В единната система за гражданска администрация и административно обслужване на населението по ЕСГРАОН има данни за лица с имена Емил Николов Бояджиев със съответния ЕГН и адрес. Не е установено да притежава документи за самоличност с фамилно име Коен. Емил Бояджиев се е представял като Коен, с което е станал известен и в обществото, в средствата за масова информация като цяло.
Във фирмения регистър Бояджиев фигурира като управител на „ТД „Лин еър България” ООД – София, с 90-процентов дял и предмет на дейност въздушен транспорт по разписание. А другите съдружници с по 5-процентов дял в дружеството са майка му Лина Коен и сестра му Таня Бояджиева.
Емил Бояджиев притежава лиценз за извършване на брокерска дейност към общинската стокова борса. Министерството на вътрешните работи не разполага с информация относно произхода на средствата на Емил Бояджиев и участието му в офшорни компании. Вие сам разбирате, че това е проблем, който не може да бъде идентифициран от нашето ведомство.
Чрез Агенцията за финансово разузнаване при Министерството на финансите са предприети действия за установяване на свързани с Бояджиев фирми, преводи и постъпления на парични суми от офшорни и други зони. Казвам всичко това, за да е ясно, че държавата е предприела с целия ресурс, с който разполага, комплексните мерки за установяването на въпроса, който Вие задавате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Петков, през последните 17 години бяхме свидетели на появата на изключително много измамници, мошеници от рода на Соломон Анжел, Иво Недялков, Майкъл Капустин, сега и Емил Коен. Оказва се, че няма документи за самоличност на това име – документите, с които разполага, са на името Емил Бояджиев.
По какъв начин МВР извършва превантивна дейност, за да предотвратява дейността или разпространяването на дейността на тези хора да ограбват българските граждани, включително чрез масова рекламна кампания от тяхна страна, в случая на Емил Коен и участието му в благотворителната кампания “Българската Коледа” на президента Георги Първанов? Афиширането на тези хора с политици от висш ранг дава увереност на останалите бизнесмени, че при тях всичко е наред и хората стават жертва на измами от тяхна страна.
Какъв контрол осъществява Министерството на вътрешните работи по отношение издаването на документи за самоличност, особено при смяна на имена? Случаят не е такъв, той просто си е с името Бояджиев, а се представя за Коен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика. Давам думата на министъра на вътрешните работи.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, господин Попов, дами и господа народни представители! Не считам за уместно да набърквате президента в този въпрос – надали президентът е човекът, който знае всички спомоществователи на идеята за “Българската Коледа”. Мисля, че тази инициатива на президента получи много широка обществена подкрепа, защото проблемите, които се стреми да реши, са обществено значими и стигащи до сърцата и душите на хората. Този опит за обвръзка не мисля за много коректен и за много уместен.
Относно превенцията. Вие говорите за 17 години и че в тези 17 години сигурно е имало много измамници. Аз няма да говоря с имена и фамилии. Нямаме никакви различия, че е имало, че те по един или друг начин са търсили публичност, вероятно чрез рекламни кампании, вероятно чрез лична изява, вероятно чрез определен тип действия в социалната сфера, която е силно чувствителна за българското общество. Това е така, но Вие сам разбирате, че Министерството на вътрешните работи не може, а бих казал и не следва да се занимава с всички граждани на страната, които имат някакъв бизнес. Не мисля, че трябва да се връщаме към 1999-2000 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народния представител Михаил Миков към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Миков, моля да развиете Вашето питане.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, отговорът на въпроса на колегата Иво Атанасов в много висока степен отговори и на моето питане. Аз съм отправил това питане и като председател на Групата за приятелство с парламента на съседна нам Сърбия.
С влизането на България в Европейския съюз ние попадаме в твърдите регулации на Шенген. Европейският съюз прие Регламент 1931 като израз на нова форма на така наречената добросъседска политика. Политика, която Партията на европейските социалисти последователно прокарва по отношение на страните с потенциал за бъдещо членство в Европейския съюз. Израз на тази наша правителствена политика и разбиране включително са безплатните визи със съседните ни страни на запад от нас – Сърбия и Македония, с потенциал за бъдещи членове на Европейския съюз. Едно специално действие от страна на българското правителство, което се различава от режима, въведен по отношение на визите от страна на другия наш европейски партньор Румъния. В този дух беше и подписаното с усилията на президента Георги Първанов споразумение, дълго готвено и чакано, за отваряне на два нови гранично-пропускателни пункта – Салаш-Ново корито и Банкя﷓Петачинци. Това се случи и дава потенциал за по-лесно фактическо преодоляване на границите.
Остава проблемът, свързан с приложението на този нов регламент на Европейския съюз, неприлаган досега – без практика, 1931, който цитирахте в отговора на колегата Атанасов и свързан с фактическата възможност на гражданите от съседна Сърбия и съседна Македония да влизат на българска територия. Аз няма да навлизам в това, че темата малко спекулативно се използва от определени сдружения, като се превръща в тема “Зона 50” без визи. Същността на регламента е, че за общините, които имат граница тогава, когато са до 50 км навътре – затова ползвам тази трибуна, да обясним на хората, за да не ги заблуждаваме – всъщност зоната е “30 плюс” и не бива утре някой да създава лъжливи очаквания, защото регламентът е твърде ясен в това отношение.
Моето питане към Вас е: доколко смятате, че това би затруднило, включително би създало напрежение за реализация на режима Шенген в условията на желание на нашето правителство, на нашата държавна политика, включително на кметовете, на местните общности, на гражданите от другата страна за по-безпрепятствен режим за посещение на нашата страна?
Ще свърша с това: трябва да е ясно на гражданите, че това е много сериозно усилие за организация на този неприлаган досега в Европейския съюз режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на питането на народния представител Михаил Миков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков, дами и господа народни представители! Господин Миков, първо бих искал да Ви благодаря за конкретиката, която внасяте, защото действително определени спекулативни среди целят да създадат впечатлението, че, видите ли, държавата не се занимава с въпроса и същевременно създават прекалено големи очаквания, които са нереалистични. Ние имаме много ясни регламенти, много ясна правна рамка, включително Регламент 1931, за който на няколко пъти вече става дума. България се задължава да изпълнява изискванията на Регламент 539 от 2001 г. на Съвета на Европа от 15 март относно определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от такова изискване. Сърбия и Македония не са страни – членки на Съюза, и в съответствие с Регламент 539 са в сила спогодби, предвиждащи визов режим за гражданите на двете държави за влизане в България.
Основното облекчение, предвидено в спогодбите, е освобождаването от събиране на такси за издаване на български визи от българските дипломатически и консулски представителства. И Министерството на външните работи, и нашето ведомство усилиха представителствата си в Белград и в Скопие, включително бяха разкрити нови консулски пунктове в градове, в които това е необходимо, точно за да облекчим тези граждани. Както отговорих и на господин Атанасов, казвам го и на Вас, в резултат на разговорите, които водим с вас като народни представители от Видин, от Кюстендил от края на миналата година, ние предприехме тези действия за усилване на представителствата, именно за да можем да облекчим издаването на визи за гражданите на Сърбия и Македония. Казвам това, не за да ви обявявам за адвокати на идеята. Напротив, въпросът е принципен, както споделихте Вие и господин Атанасов.
Издаването на визи особено за последните няколко месеца в Белград и специално за Сърбия бих искал да кажа, че достига като брой визовия ни режим с Русия. Разликата в мащабите мисля, че е понятна за всички, така че регламентите, които изпълняваме с изключителната воля на държавата, на българското правителство, са за облекчаване и за създаване на нормални, добри условия за този трафик. Вече казах, че тук става дума и за лични взаимоотношения, и за роднински връзки, за неща, градени с годините, въпросът намира своето решение.
Бих искал да благодаря и на Вас, и на господин Атанасов, за тази активност, която проявихте още в края на миналата година, когато трябваше да се търсят стратегическите решения, за да можеше да създадем тези нормални условия за преминаване на границата.
За нас има два ключови въпроса – първият е сигурността на границата. Анализите на Националната служба за сигурност достатъчно ясно показват, че интересът към българското гражданство и българските документи за самоличност се повишава. Мисля, че това е напълно обяснимо, тоест сигурността на граничния контрол, сигурността на границата. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан със създаването на максимални условия за облекчаване на трафика на хора, стоки и услуги, в която посока работите и Вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков.
Господин Миков, имате право на до два допълнителни въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, аз ще спестя процедурата, доколкото, пак казвам, и колегата Атанасов отвори дискусията. Достатъчно говорихме по това.
Господин министър, позволете ми на Вас и чрез Вас на правителството да благодаря за усилията, които полагате за едни по-отворени Балкани – нещо, което е добър атестат за България като новоприсъединила се страна, но страна от регион с потенциал за следващо разширение. Именно този подход – на засилване на културния обмен от двете страни на границата е онова позитивно послание, което Европейският съюз чрез България, чрез законодателството, чрез мерките, които прилага, отправя към гражданите на нашите западни съседи за нуждата от техни усилия за пълноправно членство.
Също така ще си позволя да предам на представителите на местната власт, на гражданите от другата страна на границата всичко това, което Вие доста конкретно очертахте като готов проект на спогодба и за ангажимент за усилия веднъж на ниво Брюксел, за съгласуване на тази спогодба, и втори път – за отношенията ни с правителствата на Сърбия и Македония за двустранни отношения вече по постигането и прилагането на това споразумение, за да може наистина Балканите да се отварят все повече.
И още нещо, което искам да подчертая. Всъщност, Вие го казахте достатъчно ясно, че това е особената политика на България с оглед и на мястото й в региона, с оглед и приоритетите на нашето правителство, тоест минимум пречки за гражданите на западните ни съседи – Македония и Сърбия, за посещение на България. Шенген не трябва да бъде стена. Шенген в условията и на коригиращия Регламент 1931 трябва да бъде отворена врата за тези хора за Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вие сте прав в двата стратегически въпроса – единият е правната рамка, която ни се поставя в рамките на пълноправното ни членство в Европейския съюз, и вторият – разбира се, интересът на България и на българските граждани, особено от пограничния район.
Стратегически приоритет на Европейския съюз, на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, са добросъседските отношения, добросъседската политика. Твърдя, че България има ключово място в реализацията на този приоритет. Ще дам два примера.
Миналата година ние инициирахме неформална среща на вътрешните министри от Югоизточна Европа, главно Западните Балкани. Така наречения Варненски форум има своето развитие. Впоследствие в същия формат имахме среща в Турция, преди няколко месеца – в Румъния. Този формат има много сериозната подкрепа на Европейската комисия и лично на вицепрезидента господин Фратини.
Нещо повече, България през това шестмесечие е организатор и домакин на Залцбургския форум, в който участват 8 държави – членки на Европейския съюз, и през следващата седмица ще имаме заседание на министрите от Залцбургския форум в България. За България това е голяма отговорност, голямо предизвикателство. Заедно с австрийския и словенския колеги предложихме именно в резултат на изпълнението на този стратегически въпрос за добросъседските отношения Залцбургския форум да има Група на приятелите. В тази Група на приятелите особено място имат Сърбия и Македония, като нашият мотив, когато правехме това предложение, което беше подкрепено от Комисията и лично от господин Фратини. Министрите на държавите от Западните Балкани ще бъдат в България през следващата седмица, за да учредим тази група. Мисля, че това е ясна, изразителна – тази политика, която и господин Атанасов, и Вие отстоявате, и то, пак казвам, в рамките на принципите, които издържат и на двата параметъра – правната рамка и интересите на Европейската комисия и интересите на Република България, на нашите граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Михаил Миков. По правилник имате право да изразите отношението си към отговорите на министъра.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Аз го направих, уважаеми господин председател. Гледах да спестим процедурата, ако не съм бил достатъчно ясен, ще кажа, че благодаря на господин министъра, че в рамките на двата въпроса обстойно изложи фактите около развитието на отношенията на България с нейните западни съседи в условията на пълноправно европейско членство на нашата страна.
Усилията на нашето правителство са налице. Те са изключителни и отличаващи, пак казвам, подчертавам, политиката на нашата страна от други съседи от Европейския съюз на тези страни. Тази политика е дългосрочна. Тя се вписва в европейската рамка. Тя в крайна сметка води за един засилен културен, приятелски обмен с тези страни и подготвя тяхното пълноправно членство.
Искам да благодаря за това и ще продължим с общи усилия да движим политиката с тези две страни по този път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Госпожо Николова, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е зададен непосредствено след доклада на Европейската комисия и е относно мерките на МВР по отношение на критиките на Европейската комисия в последния доклад за България от 27 юни 2007 г.
Уважаеми господин министър, според Присъединителния договор, Европейската комисия може да активира предпазни клаузи до три години след присъединяването ни към Съюза, ако бъде установено забавяне или несправяне с нужните реформи в областта на икономиката, вътрешния пазар, съдебната власт и вътрешните работи.
За съжаление, в дните след като този доклад беше публикуван, ние не чухме някаква сериозна реакция от страна на правителството, нито от страна на отделните министерства, чийто ресорни области получиха най-много критики и в частност и вашето. Чухме единствено само хвалебствени думи за това колко малко сме критикувани, но нищо за това какво реално ще направим.
А истината е, че Европейската комисия няма интерес и едва ли би могла да си позволи да бъде снизходителна, когато става дума за несправяне с организирана престъпност и корупция. В доклада си Комисията отчита, че има приета програма за борба с корупцията, но в същото време отправя остра критика към това, че няма ясно разпределение на отговорностите в изпълнението й, нито ефективен механизъм за координация, още повече, не става ясно кой в тази страна се бори с корупцията, което на практика означава, че няма такъв.
Друга основна критика касае невъзможността да се направи оценка на изпълнението на плана за действие за справяне с организираната престъпност. Макар вашето министерство да твърди, че той се изпълнява, Комисията среща затруднения да определи точно какъв е и с какъв резултат става това. Питам се, на основата на какво тогава комисията ще подготви следващия си доклад, защото в моите очи подобна критика е по-скоро признание за това, че МВР няма да има капацитета, но и желанието да се справи с организираната престъпност.
Ето защо Ви питам следното: какви конкретни стъпки ще предприемете Вие като министър в отговор на критиките на Комисията? Ще предложите ли конкретен план за действие на вашето министерство с ясни цели, критерии и отчетни механизми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо Николова, дами и господа народни представители! Би следвало да припомня, че първата половина на миналата година определени политически среди в страната плашеха българските граждани, че България няма да стане член на Европейския съюз. Втората половина на миналата година същите политически среди плашеха българските граждани, че България ще стане член на Европейския съюз, но при унизителни условия. И плашенето беше с МВР: “Вижте ги, те са виновните. Защото те не се борят с това, те нямат резултати в онова …”.
Искам да се възползвам от възможността да благодаря на всички 60 хил. служители на Министерството на вътрешните работи за огромния труд. При невероятно натоварване, при изключителна осъзната отговорност те направиха, за да бъде България пълноправен член на Съюза, въпреки всички тези твърдения, за които вече казах. Спекулациите, казвам го без извинение, към които за съжаление се приобщавате и Вие, сигурно ще продължат.
В доклада относно напредъка на България по отношение на съпътстващите мерки след присъединяването, публикуван от Комисията на 27 юни 2007 г., се отчита, цитирам: “България е постигнала напредък в различна степен при изпълнение на показателите в рамките на механизма за сътрудничество и оценка”. Фактът, че Комисията констатира напредъка и факта, че Вие не желаете да го видите, лично мен не ме безпокои по много причини. Не можем да не отчетем задоволство от факта, че докладът отчита наличието на силен ангажимент от страна на България, цитирам: “На най-високо политическо равнище за стриктно изпълнение на изискванията, съгласно механизма за сътрудничество”.
След получаване на доклада на Комисията, Междуведомствена работна група, създадена с Решение на Министерския съвет от 18 януари 2007 г., за ефективно изпълнение на показателите за напредък направи обстоен анализ на констатациите на експертите. Въз основа на това беше изготвен проект на план с мерки във всяка една от подобластите. Между другото това е един от случаите, в които, искрено съжалявам, за коректно изпълняваните от нас ангажименти да не се публикуват докладите на експертите. Мисля, че служителите на Министерството на вътрешните работи могат и следва да се гордеят с оценките и констатациите, които са направени от експертите, специално оценявали работата на нашето ведомство.
Проектът, за който казах, е съгласуван с немския и френския съветник в Министерството на вътрешните работи. Предстои да бъде представен за обществено обсъждане, което да даде възможност за по-широк кръг обществени и професионални организации да формулират мнения и предложения по него. Планът ще бъде съгласуван с Висшия съдебен съвет и ще бъде внесен за обсъждане на заседание на Министерския съвет през месец октомври. Планът ще бъде предоставен на Европейската комисия, с което ще бъде осигурено необходимото ниво за откритост и прозрачност. Паралелно с това министерството продължава работа в рамките на механизма за сътрудничество и оценка. Бих искал да кажа, че работата е ежедневна. Това, че тази работа засяга определени интереси, това, че резултатите, които в една или друга степен не се разбират и оценяват от българското общество, и това, че някои хора не искат да ги видят, не е проблем, който може да предизвика моето безсъние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова – право на реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, Вие, разбира се, не променихте Вашия тон по начина, по който отговаряте на въпроси, които толкова много вълнуват нашето общество. Не съм съгласна с това разделение, което правите в залата - че Вие сте човекът, който оценява работата на полицаите, а депутатите имат друга грижа. Напротив, ние всички оценяваме работата на полицаите, но не можем да не се съобразяваме с това, което се случва в нашата държава, с чувството за безнаказаност и с обстоятелството, че корупцията е завладяла абсолютно всички звена на публичната власт и че хората вече започват да свикват с нея.
Цитирах част от доклада, в който се казва, че има програма за борба с корупцията, но не се знае кой отговаря, няма механизъм за координация. Вие вероятно четете и изследванията на институциите на гражданското общество, в частност и на Центъра за изследване на демокрацията, където се дават потресаващи данни за корупция. Затова, че голяма част от средствата, които държавата влага, практически изтичат по механизмите. Разбира се, сигурно сте чували, че има сива зона, в която се разпределят огромни ресурси на държавата.
Като депутати ние също сме заинтересовани държавата ни да има добро лице пред Европа. И нашите критики, и нашите въпроси не са, за да злепоставим държавата си, а за да помогнем чрез контрола, който е разписан в Конституцията, да получаваме отговори и да стимулираме изпълнителната власт да върши своята работа. Ето защо ще продължа да Ви питам какъв е планът за справянето с организираната престъпност и мисля, че това питане ние трябва да го правим ежемесечно, защото това са проблеми, които продължават да тровят обществото, и защото това са констатации, които обективно са направени от нашите партньори и с които ние трябва да се справим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Николова, дами и господа народни представители! Патосът, с който говорите за корупцията, искрено ме радва. Говорите от името на народните представители. Може би си струва понякога да говорите и само от свое име. Без съмнение има народни представители, които наистина ценят и уважават труда на полицая, но без съмнение има и такива, които не съвсем.
Това, че Вие не сте си направили труда да се запознаете с документите, с реализацията по документите, с изпълнението на ангажиментите на Вътрешното министерство, не е мой въпрос, а е въпрос на Ваше нежелание, невъзможност, липса на време и други ангажименти. Аз на парламентарния контрол не гледам като на форма на изява. Гледам като изпълнение на ежедневните си задължения. Ако за Вас представлява интерес, както към всеки народен представител, бих Ви казал: “Добре дошла в Министерството на вътрешните работи”. Ще Ви представим и плана, и конкретните мероприятия, които се реализират по изпълнението на плана. Ще Ви предоставим, разбира се, и проекта, който подготвяме.
На мен малко ми бяга идеята, която споделихте, да не злепоставяме държавата си. Във Вашите уста тя звучи оригинално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Шопов, разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, моят въпрос не е някакъв стратегически въпрос, който да касае цялата държава, някакъв много голям проблем. Но този проблем беше проблем на хиляди български граждани и продължава да бъде, особено на софиянци, които в петъчни, съботни и неделни дни през лятото се отправяха към вътрешността на страната, към българското Черноморие. Това продължава да бъде проблем, макар че въпросът беше актуален през летните месеци. Имам предвид факта, че един светофар в района на Горублянското ханче не е правилно регулиран, а би могло там да се постави и регулация от полицай – ръчна манипулация на човек, който да създаде възможности за по-голяма пропускливост на движението. Можеше да се спестят нервите, неприятностите, ядовете на хиляди български шофьори и техните семейства, но това не беше направено.
Задавам Ви този въпрос с абсолютната яснота, че той е в прерогативите и правомощията и на Софийската община, която също има своите правомощия в регулиране на движението, но значението в това отношение на МВР е много голямо. Министерството на вътрешните работи можеше да влезе във връзка с общината и да реши този въпрос по един много прост начин. Аз самият съм стоял на този светофар отстрани, за да засека времето на реглаж на светофара в едната посока, в другата посока и Ви уверявам, много елементарно беше да се реши този въпрос. Но той не беше решен, включително и след като подадох моя сигнал. Аз подадох сигнала на 10 юли 2007 г. и той имаше и това значение. На всички ни беше известно за какво става дума и като че ли напук нищо не беше направено. Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, господин Шопов, дами и господа народни представители! Първо, аз не бих делил българските граждани на софиянци и останалите. Не защото не съм роден в София, а защото според мен всички български граждани имаме еднакви права, еднакви задължения и отговорности. Полицейските органи съгласно чл. 7, т. 19 на Закона за Министерството на вътрешните работи имат функции по контрола върху безопасността на движението по пътищата. Правата и задълженията на служителите за контрол съгласно чл. 165, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за движението по пътищата са да следят за състоянието на пътя и пътните принадлежности, да предупреждават писмено собствениците на пътя или администрацията, управляваща пътя, за отстраняване на установени неизправности по тях и при необходимост да регулират движението по пътищата.
Проектът на светофарната уредба на кръстовището, за което говорите – бул. “Цариградско шосе” и ул. “Павел Красов” – е изработен на база на анализ на натовареността и възникнали затруднения в транспортните потоци. Това е основната комуникационна връзка на жк “Дружба 2” и промишлената зона на гара Искър.
В края на 2006 г. от Столична дирекция “Полиция” е направено предписание за промяна на циклограмата на светофарната уредба. Стопанинът на пътя съгласно чл. 3 от Закона за движение по пътищата е променил фазата на работа на светофара съобразно транспортните потоци и комуникационните връзки на масовия градски транспорт. Понастоящем светофарът работи с три програми за отделните пикови часове.
С настъпване на лятото и вследствие на провеждащите се ремонти на пътните трасета в столицата се забеляза увеличаване на натоварването на пътния поток по “Цариградско шосе”, което е с изразен пик в петък и неделя по понятни причини, които и Вие споделихте. Не е оправдано заради това натоварване да бъде променен режимът на светофарната уредба на кръстовището с ул. “Павел Красов”. Съгласно Наредбата за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали в изчисленията се взема усреднената стойност от преброените автомобили за определен период. В предпразнични и празнични дни в района на кръстовището се осъществява регулиране и подпомагане на движението от дежурния екип и на “Пътна полиция”, но Вие сам разбирате, че този въпрос не може да бъде решен единствено от Министерството на вътрешните работи.
Трябва да споделя, че увеличаването на автомобилите в София и в страната е впечатляващо. Говорим за разлика в пъти в сравнение със същия период на миналата година. Причините са много – вероятно по-доброто материално състояние на хората, по-добрият социален статус, отпадането на определени ангажименти и т.н. Но натоварването в КАТ, за което народни представители също са проявявали загриженост и аз им благодаря за това, както и натоварването на движението в столицата, във Варна, в Пловдив и други големи градове е видимо. Без съмнение сте прав, че се хабят сигурно много нерви от хората, че тази натовареност създава напрежение, но то надали може да бъде вменявано като вина на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз знаех, че ще ми отговорите със сухи текстове от закона, затова предупредих, че са ми известни правомощията и пълномощията на МВР и на общината. Но не можем да се оправдаваме само, като си прехвърляме топката от общината на МВР и обратно. Затова аз казах, че МВР има своите много важни функции в тази връзка, защото изнервянето на тези шофьори след това сигурно е довело до някои от произшествията и кървавите инциденти, които станаха по пътищата това лято.
Не можем да се оправдаваме с това, че потокът на колите се е увеличил. Аз затова настоявах в моя въпрос да се заостри вниманието на МВР да бъдат осъществени някои мерки, които са много елементарни, много прости и много лесно решими. Един регулировчик на това място в пикови моменти би решил въпроса. Аз сега чувам от Вас за тази промяна в режима на светофара, това е нещо положително, това е една от мерките, но трябват и други мерки, каквито са необходими по пътищата, и то с много прости средства. Например катаджиите да бъдат вдигнати от местата, където всички водачи, пътувайки по един път традиционно, знаят, че те стоят. Аз мога да ви изброя до Пловдив точно зад кой завой и зад коя трънка стоят вашите служители. Предварително го знам, когато тръгвам за Пловдив. И всички, които често пътуват до Пловдив, го знаят. Те не са неочаквани, те стоят там, намерили са си тези постчета не за да санкционират, а всички знаем за какво.
Става дума за такива прости неща. Както и за този светофар, за който говоря – за един реглаж, който може да реши много от проблемите, не става въпрос за сложни технически средства, за промяна на пътища, за естакади.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Шопов! Първо, аз не съм човекът, който ще намокри текстовете на закона. Сигурно звучат суховато, но не съм аз човекът, който ще ги намокри.
Второ, не приемам опита Ви за внушение, че катаджиите или служителите на “Пътна полиция” се крият зад трънките. Когато са на пътя – защо са на пътя? Когато не са на пътя – защо не са на пътя? Както се казва, няма угодия.
Не приемам опита Ви да внушавате, че стоят там, за да вземат някой лев. Аз твърдя, че в голямата си част, в огромната си част служителите на “Пътна полиция” са честни и почтени хора. Те са направили своя избор да служат на държавата и ви моля да не ги унижаваме за това. Само за тази година имаме десетки случаи, в които служители на “Пътна полиция” отказват рушвет, грубо казано, 10, 20, 50 лв., и предават съответния гражданин на прокуратурата. Така че да се прави опит да се внушава, че “Пътна полиция” се състои главно от корумпирани типове, които са някъде зад трънката с идеята да вземат поредните 10 лв., категорично казвам, че това е непочтено, че е некоректно да се твърди такова нещо за всички служители на “Пътна полиция”.
Възприемам изцяло предложенията Ви. Ще направим анализ със Столичната дирекция, ще преценим необходимостта действително в пикови моменти, а те са отразени, в петък и в неделя са основните натоварвания…
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да не стоят на едно място, а да контролират.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Те не стоят на едно място. Вашите впечатления се разминават с действителността, но аз няма да коментирам.
Ще направим анализ на конкретните Ви предложения и ще вземем съответните мерки. Аз вече казах, че на базата на анализа са направени три програми на работа, по които работи светофарната уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Георги Димитров към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, искам да ви върна година и повече назад към един чудовищен акт, към едно убийство, което беше изършено по особено садистичен начин. Говоря за убийството на две деца – на сестрите Белнейски. Цяла България настръхна на нокти след този случай. Беше задвижена цялата държавна машина, но така и не можахме да хванем убийците дотук.
Имаме информация, относно това, че Вие потърсихте помощта на Скотланд Ярд относно случая Белнейски. По мое виждане в България има достатъчно добри професионалисти, които мисля, че можеха да приключат този случай бързо, но това е друга тема, сега няма да я дебатираме. Контретно въпросът ми е – получен ли е доклад от английската служба Скотланд Ярд по случая “Белнейски” и съдържа ли той нови обстоятелства, които да бъдат основание за възобновяване на следствените действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на въпрос, зададен от народния представител Георги Димитров.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, дами и господа народни представители! В Министерството на вътрешните работи не е получаван доклад от английската служба Скотланд Ярд по случая на сестрите Белнейски. Трябва да кажа достатъчно ясно, че тази служба никога не е работила по това престъпление. Аз не знам откъде Ви е информацията, но сте подведен.
Полицейски служители, работещи по разкриването на убийствата и за обмен на опит в противодействието на тежката престъпност, се обучават по българо-английска програма, включваща и обмен на информация по така наречените „горещи случаи”.
Полицейски служители на реципрочен принцип се запознават с организацията и противодействието при разкриването на престъпления, в това число и с конкретни случаи.
Служител на Скотланд Ярд по време на командировките си в България се е запознал с разследването на убийството на сестрите Белнейски в Пазарджик, убийството на кмета на Елин Пелин - Янко Янков, и с други случаи.
Изцяло споделям оценката Ви за това убийство, въпреки че съм стигнал до извода, че приемливо убийство няма. След завръщането си в Англия той е изготвил доклад, включващ впечатления от създадената организация по разкриване на убийства в България и впечатления по конкретни случаи. Докладът акцентира върху създадената организация на работа след проучване на сигнал за извършеното престъпление, на материално-техническото обезпечаване на всички звена на МВР, ангажирани с разкриването на тежки престъпления. В него не се съдържат нови факти или обстоятелства, които да не са известни на служителите, работещи по убийството в Пазарджик.
Изследванията на биологични проби по делото са правени в Службата по съдебни науки в Бирмингам. Координацията по назначаването на всички експертизи се осъществява от Върховната касационна прокуратура, отдел “Международно правно сътрудничество”. В продължение на близо една година Службата по съдебни науки извършва лабораторни изследвания, които потвърдиха резултатите на Научноизследователния институт по криминалистика и криминология на нашето Вътрешно министерство. Тук споделям Вашата оценка, че имаме достатъчно сериозни и подготвени хора.
При проведения разговор с окръжния прокурор на Пазарджик се установи, че делото по случая с убийството на сестрите не е спирано. По делото не е спирана работа, включително и в момента се работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Димитров – право на реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър! От всичко онова, което чух от Вас, след като са получени всички експертни проби и биологични такива и всичко останало, което Вие бяхте дали като запитване към лаборатории и т.н., стигам до заключението, че в крайна сметка досега трябваше да имаме резултат по това дело и да има заподозряни, заловени, защото продължаваме да работим срещу неизвестен извършител, ако не се лъжа. В случая мисля, че не се лъжа.
Точно върху това искахме да се хвърли един лъч светлина, ако може. Имаме ли конкретно заподозряни в случая, след като получихме всички анализи и проби отвън – от Америка, от Англия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това, че вече намесихме и Америка, е действително нов момент в разследването.
Господин Димитров, искам да ви кажа, че вероятно след родителите, аз най-много искам да бъде разкрито престъплението. Не една година след това, аз съм искал то да бъде разкрито на другия ден. Има убийства, които действително се разкриват на деня, на денонощието, включително и онзи ден имахме такъв случай. Има престъпления, които са много по-трудни. Не казвам невъзможни, за мен невъзможна реализация няма.
Действително Вие сте прав, това е въпрос с много голямо обществено звучене и значение и въпрос, с който поне аз мисля, че не бива да спекулираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Към министъра на вътрешните работи – господин Румен Петков има зададен въпрос от народния представител Минчо Спасов.
Господин Спасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател, господин министър!
На 13 август, пътувайки към София по магистрала “Тракия” в близост до разклона за Ихтиман, станах свидетел на груба хулиганска проява от водачите на два луксозни автомобила – “Джип-Ауди Q7” с регистрационен номер СА6050, “Мерцедес” С-класа, последен модел, със същите цифри на номера СА6050.
По повод на това, че непознат за мен черен ”Фолгсфаген Голф-3”, който се движеше отпред, не освободи навреме лявата лента на движещете се с около 150 километра в час автомобили, те намалиха и с професионални умения започнаха да го наказват професионално, пресирайки го и избутвайки го към аварийната лента. Принудиха го да намали скоростта и го замерваха с бутилки минерална вода през прозореца, при което създадоха заплаха и за движещите се отзад автомобили и замърсяване на платното на магистралата.
В атакувания автомобил имаше пет пътника, един от които дете. В 18,38 ч., ставайки неволен свидетел на инцидента по време на преследването, лично се обадих на тел. 166. Представих се на дежурния офицер, съобщих му за хулиганското поведение на двата автомобила и бях уверен, че колегите му ще ги спрат и ще извършат проверка по случая. Шофирах плътно до двата автомобила до “Черна котка” или “Църна маца”, където станах свидетел как двамата дежурни полицаи, които стоят обикновено на поста, стояха на средната мантинела и с интерес гледаха двата луксозни автомобила, които профучаха покрай тях, без да предприемат нищо.
Моля, да извършите проверка и да ми отговорите:
Първо, чия собственост са двата автомобила и кои са били водачите им?
Второ, имат ли собствениците и водачите предишни криминални прояви, работили ли са или обучавани ли са в структурите на МВР? Мотивът ми за този въпрос беше професионалният начин, по който бяха водени автомобилите и бяха пресирани.
Трето, кой е дежурният офицер приел обаждането ми в указания час на тел. 166 и какви мерки е предприел по него?
Четвърто, ако сигналът е бил предаден, какво е станало след това?
Пето, личността на собственика на автомолите ли е причината за бездействието на полицейските органи или става дума за проблеми в комуникацията, координацията и компетентността на служителите, които трябваше да работят по сигнала?
И последно, смятате ли да разпоредите създаване на обратна връзка на идентифициралите се автори на сигнали и вашите служители, за да се създаде прозрачност, отчетност и публичност за дейността на правозащитните органи пред обществеността и пострадалите данъкоплатци. Благодаря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Спасов! Във връзка с Вашия въпрос беше извършена проверка, която установи, че на 13 август в оперативната дежурна част при Районно полицейско управление Ихтиман е получено съобщение на телефон 166 от гражданин за движещи се автомобили по автомагистрала “Тракия” в посока София, които засичат други участници в движението. Съобщението е предадено по телефона на дежурния в база КАТ на автомагистрала “Тракия”, но за съжаление при проверката стана ясно, че в този случай информация за инцидента не е достигнала до конкретните органи от трасето. Дежурният в РПУ – Ихтиман, е следвало да уведоми своевременно оперативния дежурен в Областната дирекция на полицията в София. За нарушаване на своите служебни задължения му е наложено дисциплинарно наказание в резултат на Вашия сигнал на основание на чл. 224, ал. 2 от Закона за МВР.
Лекият автомобил “Мерцедес” е собственост на жител от София, който през 1981 г. е завършил средното милиционерско училище в Пазарджик. През 1984 г. е уволнен по дисциплинарен ред за кражба на моторно превозно средство.
Лекият автомобил “Ауди” е регистриран на еднолично дружество с предмет на дейност, свързана с финансов или оперативен лизинг. Пътуващите две лица в автомобила са съпровождали мерцедеса като охрана и са без криминалистични регистрации.
Бих искал сърдечно да Ви благодаря за поставения въпрос, защото той наистина е принципен. Чест Ви прави, че имате силата и характера да поставите този въпрос публично, защото за мен подобен род поведение е недопустимо, както са абсолютно неадекватни действията на нашите служители в случая. Както казах, в резултат на Вашия въпрос те са наказани. За изясняване на възникналия инцидент на автомагистрала “Тракия” са проведени разговори с всички лица, участвали в пътния инцидент. Пътуващите с мерцедеса и аудито са предупредени със съответните протоколи по чл. 56 от Закона за МВР. На водача на фолксвагена е наложено административно наказание съгласно Закона за движение по пътищата.
Още веднъж бих искал да благодаря и за въпроса, и за начина, по който го поставяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Минчо Спасов за реплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз също благодаря за отношението към моя въпрос и оценката, че това е много сериозен въпрос. Защото хората, които бяха с мен в автомобила и които станаха свидетели на безучастността на органите на МВР, ми зададоха въпроса: ти като народен представител колко бюджет гласува на МВР? Аз им казах: 900 млн. лв. Те попитаха: защо даваме този бюджет и защо даваме изобщо тези сигнали, защо си изхаби телефонния импулс от 35 стотинки, без да повдигаме въпроса за 900-те милиона, а не получаваме защита? Ставаше дума и за дете, което беше в автомобила. Впоследствие се оказа, че и телевизионните камери, които стоят на входа на автомагистрала “Тракия”, не са работили.
По повод на друг инцидент след една седмица, на който отново станах свидетел, сигнализирах и там, слава Богу, дежурният офицер ме потърси, но се оказа, че не са могли да идентифицират нападателя. Той беше пребил един човек, беше му пукнал черепа и моят сигнал се оказа отново без последици, защото се оказа, че камерите не са идентифицирали фолксвагена, който е на извършителя.
Господин министър, не можах да чуя името на санкционирания офицер. Мисля, че това не е секретна информация. Ако Вие нямате някакви други основания, бих искал да го споменете тук или пък да кажете защо не го споменавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Петков, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Спасов! Въпросът с бюджета е важен въпрос. Няколко пъти съм казвал, че тази година 80% от бюджета на МВР е Фонд “Работна заплата” и съответното обезпечаване. Мисля, че всеки разумен гражданин може да си направи извода с 20% от бюджета каква дейност може да се развива. Казвал съм многократно, че за съжаление през последните 17 години не са правени ремонти, без да деля България на София и останалите, не са правени ремонти на районните полицейски управления в София. Столична дирекция също не е пипана от гледна точка на ремонти, преоборудване и т.н.
Така че, когато говорим за бюджета, вероятно има поне две страни.
Не споменавам името на служителя съзнателно. Не мисля, че в момента, не само в този случай, името на служителя е най-важното. Ще спомена името му, ще го направим вероятно център на обществено внимание, ще бъде оплют и омаскарен в квартала, не че не го заслужава. Пак казвам, изцяло споделям и въпроса, и тревогата, и категоричното неодобрение, което Вие изразявате. Това е и моята позиция. Не мисля, че със споменаването на името му ще бъдем полезни с нещо на обществото и на решаването на такъв тип въпроси. За мен, пак казвам, това е абсолютно недопустимо поведение на служител на правоохранителните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на отбраната Веселин Близнаков.
Следва въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, след като членството на България в НАТО и в Европейския съюз вече е факт пред Българската армия стоят нови задачи и изисквания. За съжаление станахме свидетели на няколко случая, пред които стоят множество въпросителни, свързани с превъоръжаването, модернизацията на отделните родове войски.
Настоящото ми питане е свързано с една конкретна тръжна процедура, за която се писа и по медиите, по-конкретно в бр. 161 на в. “Политика”, за доставка на прицели за нощна стрелба, стартирана от вашето министерство през м. декември 2006 г. и чиято стойност надхвърля 1,5 млн. лв. Този тип оборудване се използва за повишаване на възможностите на стрелковото оръжие. До участие са допуснати само две фирми – “Оптикоелектрон” и “Оптикс”. Има доста странности и по самата процедура, като например инцидентните промени в техническата спецификация и необходимите уреди две седмици преди обявяването на търга, като сериозно подозрение най-вече буди фактът, че тази промяна се изразява в повишаване на допустимото тегло на прибора с повече от една четвърт.
Знайно е, че всички армии се стремят максимално да олекотят оборудването. Самата тръжна процедура е проведена на 14 декември 2006 г. Въпреки очевидните обективни предимства на предложението на “Оптикоелектрон”, крайният потребител се оказва “Оптикс”, очевидно не без явната помощ от страна на Тръжната комисия и на служители на сектор “Техника” и Дирекция “Управление на доставките”. За резултата от процедурата “Оптикоелектрон” дори не са уведомени.
Дори да приемем, че всички изисквания и процедури за прозрачно провеждане на въпросния търг са спазени, то пак остават редица въпроси и въпросителни най-вече относно собствеността на 78% от фирмата, която е на неизвестно лице. Възниква въпросът кой е действителният собственик? За сведение в страните – членки на НАТО и Европейския съюз такъв лиценз може да се получи само от фирми със 100% явна собственост.
Ето затова Ви питам следното: как е възможно фирма със 78% неясна собственост да бъде избрана за доставчик на военно оборудване и има ли извършени нарушения при обявяването на тръжната процедура и нейното приключване от страна на служителите на дирекция “Управление на доставките” към Вашето министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Тръжната процедура за осигуряване на оптическите мерници е организирана и проведена като специална, свързана с отбраната и сигурността на страната по смисъла на чл. 296 от Договора за създаване на Европейската общност и на основание на чл. 13, ал. 1, т. 1 в Закона за обществените поръчки и чл. 1, ал. 1, буква “в” от Наредбата за условията и реда за възлагане на специалните обществени поръчки.
Законът строго регламентира всички срокове и процедури, а като специална обществена поръчка контролът е много по-завишен и строг. Законът за обществените поръчки и актовете по неговото прилагане обаче не допускат ограничение и дискриминация на кандидатите с оглед правно-организационната форма и собствеността на дружествата. А Законът за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и със стоки с възможна двойна употреба изисква фирмите-вносители да притежават лиценз. Фирма „Оптикс” е производител и следователно представяне на посочения лиценз не се изисква. За доставката на въпросните оптически мерници е насрочена и прекратена една процедура през м. август 2006 г. Прекратяването се е наложило поради технически несъответствия на всички предлагани от участниците в процедурата изделия с изискванията на възложителя. Потребителят на оптическите мерници, а това са сухопътните войски, е извършил изменение и допълнение на техническата спецификация по установения ред. Същата има и идентификационен номер ТС03302-54.06 и е утвърден на 13 ноември 2006 г. Новата процедура е открита с решение на възложителя на 17 ноември 2006 г. Неразделна част от това решение са техническите спецификации, по които е следвало да се доставят мерниците.
Икономически най-изгодната оферта е била на „Оптикс”﷓Панагюрище, като следва да се посочи, че фирмата не е спечелила само поради по-добрата единична цена от тази на „Оптикоелектрон груп”, но и поради по-добри други условия на офертата, като например гаранционен срок.
По повод на отправената жалба до мен от изпълнителния директор на “Оптикоелектрон” – инж. Гарчев, се разпоредих Инспекторатът на министерството да извърши проверка по проведените процедури. В доклада за резултатите от направената проверка се посочва, че няма нарушения от служители на Министерството на отбраната. Освен това в Административния съд София-град е било образувано административно дело № 66 от 2007 г. по нова жалба от “Оптикоелектрон-груп” срещу протокол № УД-10-1 от 10 януари 2007 г., утвърден от възложителя. Съдът се произнася с Решение № 6 от 2 май 2007 г. и отхвърля жалбата на “Оптикоелектрон-груп” като неоснователна.
Що се отнася до Вашата лична експертиза за качеството на произвежданите изделия, държа да Ви уведомя, че официални доклади за ниско качество на оптически уреди, използвани от военните ни контингенти в Ирак и Афганистан, както и рекламации, показващи проблеми с доставяни от “Оптикс” оптически прибори досега не са постъпвали в Дирекция “Управление на доставките”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви.
Господин министър, Вие не ми отговорихте всъщност на най-важния въпрос, а именно за собствеността на фирмата, защото тази фирма постоянно печели тези поръчки. Тя е известна на обществеността и с други случаи. Посоченият от мен брой на вестник “Политика” описва подробно скандален случай за покупка на 24 дка земя до Панагюрище за 133 хил. лв. и именно от медиите научаваме, че всъщност директор на фирмата е Иван Чолаков, който е брат на областния управител на Пазарджик Ангел Чолаков, който е член на Висшия съвет на БСП. Неговите синове също фигурират в тази фирма. Официални лобисти на фирмата също така са оповестени и те не отричат това – господин Петър Башикаров, господин Иван Чолаков, също така и Марко Мечев, който е бивш кмет на Панагюрище. Сега беше оповестен от комисията като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним Оптик. Това е всъщност един от най-фрапиращите случаи в България за наличието на фирми от така наречените обръчи от фирми около тройната коалиция, които са пряко свързани с властта и които получават поръчки именно заради тези си връзки. Ако може все пак да дадете коментар на тези факти, които са очевидни и които трябваше да научим от медиите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната Веселин Близнаков за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Абаджиев! Първо искам да кажа, че понеже във Вашия въпрос засягате въпроса за специални мерки за сигурност на фирмите, които доставят тази продукция, специалните мерки за сигурност от фирмите, участващи в процедурата, не са били необходими, тъй като не е включена класифицирана информация в поръчката.
По отношение на собствеността – изисках от служба “Сигурност– военна полиция и военно контраразузнаване” информация и те ми цитираха информацията, отразена в системата „Дикси”, която опровергава твърдението, че 78% от собствеността е на неизвестно лице. Посочили са ми към 10 септември 2007 г. информацията, че Петър Иванов Чолаков има 35%, Тодор Георгиев – 15%, Владимир Иванов Чолаков – 35% и Димитър Василев Димитров – 15%.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): Това са племенници на областния управител.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: По отношение на промяната в теглото – Вие знаете, че изменението на теглото по техническата спецификация се е наложила след анализ на техническите параметри на предлаганите изделия в офертите, подадени от участниците в процедурата. Сроковете са били съобразени със законовата база и необходимостта от срочно доставяне на тези съоръжения за участието на българските контингенти в мисии, както и тяхното сертифициране. Поканените за участие фирми са били вече запознати с всички касаещи ги документи за участие в конкурса. Още веднъж да припомня, че договор за доставка на оптическите прибори до момента няма сключен, тъй като има дело, което е приключило с решение на съда – че няма нарушение на процедурата и е възможно фирмата, която обжалва – “Оптикоелектрон” да направи възражение, да отправи жалба в законовия срок. Затова не сме сключили досега договор за доставка на тези прибори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков да зададе въпрос към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин министър, от многобройни срещи с кадрови военнослужещи ми се поставя един въпрос, който специално на мен ми звучи малко странно – особено сега, когато правим реформа в армията, когато искаме да укрепим статута на кадровия военнослужещ, когато обезщетенията при пенсиониране са част от нещата, които трябва да формират онези социални придобивки, правещи кадровата военна служба примамлива. Много странно за мен е, че често се появява едно съмнение, притеснение, включително едва ли не някаква увереност, че се разработва едва ли не премахване на обезщетенията при пенсиониране – нещо, което е изключително опасно за атмосферата, при която трябва да правим реформата в армията, когато трябва при ограничени финансови възможности да укрепваме социалния статус на военнослужещите, за да можем да реализираме това, което сме си поставили като план за действие по отношение на изграждане на една модерна и съответстваща на съюзните ни ангажименти армия.
И аз затова си позволих да Ви задам този въпрос дали в министерството или въобще някъде е обсъждан този въпрос, за да може ясно, чисто и прозрачно да дадем отговор и спрем определени спекулации, които несъмнено имат негативен ефект за Българската армия и изграждането на нашия състав от военнослужещи и правещи военната служба интересна, примамлива и желана от българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков, за да отговори на въпросите на господин Миков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Най-напред бих искал да Ви благодаря за напълно резонния въпрос, защото в общественото пространство действително се прави известна спекулация по отношение на обезщетенията, изплащани на кадровите военнослужещи при тяхното пенсиониране. Както знаете, Министерството на отбраната полага значителни усилия за изграждане и поддържане на съвременни въоръжени сили с висока професионална подготовка и мотивация, които да изпълняват сложните задачи за гарантиране на националната сигурност и да имат реален принос в системата на колективната сигурност. Тази наша приоритетна цел задължително включва не само модернизация, екипировка и подготовка на всички подразделения от армията, но и специални грижи за хората, които работят за тях.
Бих искал накратко да отбележа три важни аспекта по този въпрос.
На първо място, социалният статут на съвременния български военнослужещ далече не е толкова висок, колкото този на неговите колеги от съюзническите страни, наравно с които той изпълнява своите мирновременни и бойни задачи. Нашата роля е постепенно да променим това положение в позитивна за военнослужещите насока.
Второ, до края на настоящата година трябва да приключи процесът на професионализация на Българската армия, който изисква набирането - и което е още по-важно - задържането в редовете на армията на кадровите военнослужещи, а това е свързано и с наличието на допълнителни възможности за тяхната мотивация.
На трето място, отварянето на европейския трудов пазар, който има своите конкурентни предимства, също налага обмисляне на мерки, чрез които да направим военната професия по-привлекателна. Ето защо Министерството на отбраната се стреми към привеждането на политика на запазване и дори на разширяване на социалните придобивки на военнослужещите, сред които са осигуряването на достатъчно голям жилищен фонд, подобряване на условията на труд, по-благоприятен режим при пенсиониране.
В момента, на основание на чл. 238, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, при пенсиониране кадровите военнослужещи получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Премахването на посоченото еднократно обезщетение при освобождаване на военнослужещи от кадрова военна служба, ако го допуснем, би било в пълно противоречие с принципите и същността на водената от Министерството на отбраната кадрова и социална политика. То ще лиши от един от основните стимули хората, на които обществото и държавата са възложили изпълнение на служба с особено предназначение.
Ние не сме обсъждали под никаква форма премахването на посоченото обезщетение. Напротив, с оглед на цялостните процеси на трансформация на Въоръжените сили за нас ключово значение има запазването на настоящите социални придобивки за военнослужещите и създаването на по-благоприятни условия, в които те да изпълняват своите отговорни и високо рискови задачи. Затова още веднъж ви благодаря за този изключително актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков – право на реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Радвам се да чуя от Ваша страна, че в министерството, в Генщаба, никъде не е обсъждан този въпрос. Аз трябва да ви кажа, че никъде и в парламента не е обсъждан този въпрос, макар че се появи една грозна спекулация, че едва ли не е имало внесен законопроект за такъв тип решение.
Хубав е Вашият отговор, благодаря Ви за него. От него става ясно и аз декларирам, че нито е обсъждано, нито се обсъжда, нито се предвижда в бъдеще. Нещо повече, премахването на тази социална придобивка не съответства на политиката по укрепване на нашата армия, укрепване на социалния статут на военнослужещите. Нещо повече, държавата внася изцяло техните осигуровки и дава тези и други придобивки, които да направят кадровата военна служба със статус, който да я прави примамлива за българи, които имат качества – качества, които да превърнат тази армия в съответна на нашите ангажименти на изискванията на времето.
Благодаря Ви още веднъж. Смятам, че с Вашия отговор на моя въпрос ние премахваме още един опит за спекулация, който цели подкопаване на доверието в армията, подкопаване на доверието в правителствената политика, ако щете, в държавността чрез подобни слухове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов, за да развие своя въпрос към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Моят въпрос е с дата 2 юли 2007 г. Това го съобщавам само като информация. Към него момент в медиите, в някои от централните ежедневници, беше публикувана информация за създаване на специализирано звено за охрана на магистрати към Военната прокуратура. В тази връзка искам да Ви попитам: това звено ще бъде ли структура от Въоръжените сили? Защото военните магистрати не са съставна част от Въоръжените сили - известно е, че министърът на отбраната само им присвоява военни звания.
Отделно от това, съдебната власт е независима. Още повече, че има създадено специално звено към Министерството на правосъдието за охрана на съдебната власт, което има задължения към цялата съдебна власт и изпълнява своите функции във всички съдебни сгради.
Ако това звено, за което беше публикувана информация, бъде част от Въоръжените сили, аз искам да Ви попитам: кой орган с какъв акт е създал това звено, на кого ще е подчинено то, а също така какви ще бъдат конкретните правомощия на длъжностните лица в това звено? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков, за да отговори на въпроса на народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! По зададения от Вас въпрос за създаване на специализирано звено за охрана на магистрати към Военна прокуратура, което да бъде част от Въоръжените сили на Република България, бих искал да Ви уведомя, че такова предложение не е обсъждано по никакъв повод от ръководството на Министерството на отбраната, никога по никакъв повод. Нещо повече, смятам, че дори някъде да има идея за създаване на такава структура, липсва законово основание тя да бъде част от Въоръжените сили на Република България и аз споделям това Ваше виждане.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конституцията на Република България Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността, независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България регламентира дейността на Въоръжените сили в изпълнение на тази конституционна разпоредба. Съгласно чл. 7, ал. 1 от закона Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектовани с личен състав, въоръжение и друга техника, имущество и други средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност. Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия закон личният състав на Въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили кадровата военна служба се упражнява като професия и във военните съдилища и Военната прокуратура, но това не прави, както и Вие отбелязвате, военните прокурори и съдии част от въоръжените ни сили. По отношение на тях съгласно чл. 37 от Закона за отбраната, министърът на отбраната има единствено правомощието да ги приема и освобождава от кадрова военна служба и то по решение на Висшия съдебен съвет.
От изложеното следва, че:
Първо, дори да съществува идея за създаване на специализирано звено за охрана на магистрати към Военната прокуратура, такова звено не може да бъде част от Въоръжените сили на страната.
Второ, личният състав от това звено при сега действащата законова уредба не би могъл да бъде приет на кадрова военна служба, още повече че съгласно действащата разпоредба на чл. 35 от Закона за съдебната власт към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет.
Уважаеми господин Атанасов, накрая искам отново да повторя, че в Министерството на отбраната не е обсъждана възможността за създаване на специализирано звено за охрана на магистратите от Военна прокуратура, което да бъде в състава на Въоръжените сили. И при сега действащата законова уредба това не би могло да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, това е един точен отговор. Благодаря Ви за това.
Аз съм изненадан обаче и ще продължа да питам, ще задам въпрос към министъра на правосъдието за това към кое ведомство от изпълнителната власт ще бъде създадено това структурно звено, защото то беше широко рекламирано с точно описание на неговите функции. Основната задача на това звено щяла да бъде охраняване на военните прокурори, чийто живот е застрашен.
Много ми е интересно към коя част от изпълнителната власт ще бъде това звено. Аз считах, че може би е създадена структура и както Вие казахте, това не можеше да се случи по закон. Отделно от това при наличие на специално звено за охрана на съдебната власт не виждам основания да се създава някаква специализация в него.
Отделно от това българското общество има информация за дейността на българската Военна прокуратура. Не виждам от какво могат да се притесняват прокурорите във Военна прокуратура.
Ще си позволя да кажа нещо изключително важно, може би на някой няма да се хареса, но за съжаление, е факт. В българската Военна прокуратура действа организирана престъпна група за извършване на престъпления против правосъдието. Тя основно се занимава с осуетяване на наказателно преследване срещу определени лица. Има случаи на образуване на дела, без да са налице данни за извършени престъпления от тях, но те са неудобни на властта. Тук ще Ви посоча конкретния случай с това, което стана в Националната служба за охрана. Вместо да бъдат образувани дела за извършени престъпления срещу отговорни длъжностни лица, бяха образувани дела срещу човека, който подаде сигнал за това. Но това не е обстоятелство, което пряко касае дейността на Министерството на отбраната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, разбирам, че се отказвате от право на дуплика.
Следва въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, господин министър! Моят въпрос е във връзка със закупуването от Вашите служби на радиорелейни станции – за протокола – SRAL, 2 мегабита в секунда, 26 гигахерца. Тези радиорелейни станции са закупени от “Мобилтел”, втора употреба, като във формуляра за нова радиостанция тя струва 14 998 лв. – това е за нова радиорелейна станция.
В акта за приемане и предаване на тези дълготрайни материални активи тази радиорелейна станция вече струва 130 000 лв. за брой. Всички, които се занимават с този вид комуникации, знаят, че за да се осъществи една комуникационна система в структурите на вашето министерство, трябват поне 20-30 броя такива радиорелейни станции. Моят въпрос е: има ли обществени поръчки за закупуването на такива радиорелейни станции? И ако има такива, има ли нарушения на Закона за обществените поръчки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В Министерството на отбраната не е провеждана процедура за доставка на цифрови радиорелейни станции втора употреба и не са сключвани договори за доставка на такива средства с “Мобилтел”. Българската армия разполага с цифрови радиорелейни станции от този тип, придобити по силата на сключени договори за съвместна дейност между министерството и “Мобилтел” в периода 1996-1998 г. Съгласно тези договори е изградена радиорелейна мрежа за съвместно ползване от министерството и “Мобилтел”. За нуждите, снабдяване и търговия министерството е закупило от “Итал Тел Спа Итали” нови цифрови радиорелейни станции на обща стойност 5 млн. 494 хил. германски марки.
На 31 август 2000 г. с Решение 640 на Държавната комисия по далекосъобщенията е извършено физическо разделяне на изградената за съвместно ползване мрежа и съгласно протокола част от станциите са оставени за ползване от министерството, а друга част са предадени на “Мобилтел”. В т. 6 от общите и заключителни разпоредби на договора от м. септември 2003 г., сключен между министерството и “Мобилтел”, е посочено, че двете страни са изпълнили задълженията си по договора от 1996 г. и допълнителните споразумения към него и министерството е станало собственик на закупеното оборудване. Към договора в списъка на получените материални средства фирмата е предоставила и осем броя радиорелейни станции и оборудване в замяна на повредени такива.
В поделенията на Българската армия първичното заприходяване на материалните средства е било извършено през 1996-1998 г. Изричната цена е от 14 до 22 хил. лв., ориентировъчна цена, да не споменавам подробности. Разликата в цените, посочени във Вашия въпрос, идва от факта, че доставките на станциите и необходимото оборудване за тях са се извършвали отделно.
Във връзка с промените във финансовото законодателство и дадените указания от Министерството на финансите и Сметната палата с моя заповед от 16 ноември 2005 г. аз утвърдих план за изпълнение на мероприятията по счетоводно-стойностно завеждане на дълготрайните материални активи и материалните запаси в поделенията на Българската армия. С тази моя заповед за първи път в България, в Българската армия материалните средства в армията започнаха да се водят и отчитат не само натурално, както беше дотогава, но и стойностно. Във връзка с това в Поделение 28870, София, където се водят на отчет цифровите радиорелейни станции, е назначена комисия за оценка на материалните активи. Определената стойност е в размер на 130 000 лв. и е формирана на база на фактическото състояние на материалните средства, тяхната комплектованост, както и пазарната цена на подобни комуникационни средства през 2006 г.
Още веднъж искам да повторя, че ние освен натуралните изражения на определените продукти, съхраняващи се в Българската армия, по препоръка на Министерството на финансите и на Сметната палата въведохме и стойностно изражение, тоест двустранно счетоводство, което мисля, че е голямо постижение за министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров – право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Да разбирам тогава, господин министър, че такива пари не са давани. Те впоследствие са били заприходявани или по-скоро повече неправилно от службите, отколкото дадени пари като 130 хиляди, защото във формуляра, който е за нова радиостанция за 14 хил. 998 лв., това е пълно оборудване. Такива подобни радиорелейни станции, ще кажа за информация на народните представители, че се използват дори и от оператори за безжичен Интернет.
Искам да Ви обърна внимание на тези неща, защото въпросът малко закъсня във времето. Излязоха и други неща – през 2006 г. са закупени 2 броя компютри от “Нео сис”- Пловдив. След моя проверка се оказа, че “Нео сис”- Пловдив е сайт за каталожна търговия, която продава 2 броя компютри на ваши поделения, като само един от компютрите струва 3916 лв., вторият струва 2376 лв. За тези, които се интересуват малко от домашни компютри ще кажа: дънна платка и процесор “Селерон” вие получавате за близо 600 лв., монитор “Дел” получавате за 792 лв. бройката. Това е само от преди една година, а във времето няма някакво утежняване или намаляване, така че ще Ви помоля да уеднаквите, както Вие казахте, документите в гражданството и в бюджета на вашето министерство, така че тези неща да бъдат точни, да има точен контрол и да няма такива големи разминавания. Сами разбирате, че не може да купуваш домашен компютър за елементарни счетоводни цели във вашето министерство за близо 4000 лв.
Благодаря за отговора. Искам да убедя нашите зрители и слушатели, които в момента ни слушат, че този контрол ще се задълбочи. И в момента има едно внимание към имоти чисто военни. Стават едни заменки, за които аз ще продължа да Ви държа в течение. Вие знаете за какво става дума – за имотите в гр. Сливен. Все пак, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте. Имате думата – право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз Ви благодаря за разбирането. Мисля, че и чрез Вашия въпрос, и чрез моя отговор даваме възможност на българската общественост да бъде информирана, че ние с двустранното счетоводство, което въведохме, успяваме да създадем по-голяма прозрачност и обществен контрол върху разходите.
Ще проверя, разбира се, и тези данни, които посочихте сега в края на Вашето изказване, но бих искал да кажа, че това, което ние се опитахме и направихме с двустранното счетоводство от начало срещаше доста съпротива по места. Освен това нямаше подготвени достатъчно кадри. Беше ни необходимо време. Мисля, че чрез въвеждането на тази, бих я нарекъл, революционна промяна в счетоводната политика на Министерството на отбраната ще се издигне и авторитета на Българската армия и възможностите за някакви спекулации или за злоупотреби биха намалели.
Нашите усилия по отношение на по-голяма прозрачност в тези дейности ще продължат и за в бъдеще. Аз съм длъжен да информирам периодично Народното събрание за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше има да благодарим на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следват въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Давам думата на народния представител Тодор Батилов.
Господин Батилов, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос към министъра.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, за съжаление се сбъднаха страховете на първите еколози на България, че бившата перла на световната природа – крайбрежието от с. Емона до Резово, вече е почти изградена бетонова система. Най-печален образец е т. нар. селищно образувание Слънчев бряг, което знаем като голям български и световен курорт. За 50 години слънчевият бряг се обърна в буквалния смисъл в циментов бряг, което без държавната власт тук, в Народното събрание, в Министерския съвет, във вашето министерство и особено без несебърските общинари, нямаше как да се случи.
Преди два месеца, когато внесох този въпрос беше като тревожна новина, а днес вече има обществена дискусия по намеренията на някои богати властови циментови глави да подготвят за застрояване остатъчните 500 дка от дюните. Тревогата на туристическата общност и природозащитниците са основателни, защото има натрупан голям опит, мощна строителна техника и крупни знайни и незнайни инвеститори, които кой знае защо ги наричаме само “инвеститорски интерес”, а не “настървен апетит” при срината имунна защита на държавата. Очаква се в този район да се оформят още поне три строителни линии, по които ще има над 100 хотела вероятно от типа на “Оазис”, “Дюни”, “Хевън”, които са построени на брега или пък на самия плаж.
Моля да отговорите на въпроса: какви мерки по своя линия взема министерството срещу презастрояването на курорта Слънчев бряг, в това число събарянето на незаконните хотели на плажа и доколко е основателна тревогата от публикуваната в някои медии информация за съдбата на остатъчните дюни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Батилов!
Курортен комплекс Слънчев бряг е обявен за селищно образувание с национално значение с Решение на Министерския съвет № 45 от 25 януари 2007 г. За територията му са одобрени и влезли в сила действащи застроителни регулационни планове на курортен комплекс Слънчев бряг-изток и Слънчев бряг-запад.
Въпросът за обхвата на засегнатата територия, в това число пясъчни дюни, от евентуални промени на действащия план е поставен в твърде широк аспект и е отнесен към евентуално бъдещо време. Той не се основава на предприети реално действия или на обявени конкретни намерения.
В това отношение Законът за устройство на територията е гарантирал достъп до информация и защита правата не само на заинтересованите лица, но и на публичните интереси още на най-ранен етап от процедурата като е създал ясен ред за съобщаване и разгласяване на решение за изработване на проекти за устройствени планове или измененията им, както и на самите проекти.
В качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството аз мога да възлагам по принцип изработването на устройствени планове, но само при финансиране от държавния бюджет, а такова в случая не се предвижда.
До момента не са правени никакви постъпки за изменение на плана на курортен комплекс Слънчев бряг-изток в тези части от комплекса, които са обект на Вашия въпрос.
Що се отнася до категориите защитени територии, тяхното предназначение, режим на опазване и ползване, обявяване и управление, в това число и на природните забележителности, както и промените в тях, те са изцяло в правомощията на министъра на околната среда и водите и се уреждат в Закона за защитените територии.
Накратко казано, в нашето министерство никога, по никакъв повод – нито устно, нито писмено, е постъпвало някакво желание от когото и да било – било то от община Несебър, било то от някакъв инвеститор, за да се извършва промяна в плана на Слънчев бряг, така че това за мен, което в момента е предмет на Вашето питане, е някакъв слух, който според мен в значителна степен е предизборен. Фактическа обстановка около този проблем няма и никой никога не е поставял такъв въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Тодор Батилов. Той има право на реплика.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, явно е станало многогодишен навик на министрите вместо да отговарят, да се държат като политици, а Вие сте дошли пред Народното събрание да отговаряте на конкретен въпрос. Щеше да е слух, ако преди две години, когато питахме Вас и господин Станишев в качеството на министър-председател да спрете строителната инвазия по българското Черноморие и Слънчев бряг конкретно, от тогава само са слухове, а сега това, което се построи, е което всеки български гражданин като мине вижда какво е станало. Нима е само слух, че Дюните от Силистар, оазис към къмпинга, който загрози и към който бяха построени чудовищните комплекси “Нестинарка” и самия Слънчев бряг, бяха кръстени “лозя”, “необработваема земя” и не бяха застроени или сринати, за да не пречат на хотелите?!
При това прекръстване, което много лесно се усвоява, по същия начин беше прекръстен и един от най-известните ни водни източници. Виж колко лошо го казах. Прочутото древно, едно от най-красивите езера на Европа и на България - лиманното езеро “Мандренското езеро”, е прекръстено на язовир и е дадено за жълти стотинки на една крупна фирма “Лукойл”. При това държавата също го е направила съзнателно. Това, ако също е слух и предизборна история, ще си върна думите назад, но това е факт, по който всички мълчат.
Страхът на хората от това, което става по Черноморието, е основателен и от поведението на Народното събрание. След като ние с едно четене, нарушавайки Конституцията и 130-годишната практика на парламента, отложихме незаконно и без това ампутирания Закон за Черноморското крайбрежие, готвен от вашето министерство, за каква защита говорим, защото ние свикнахме да обслужваме интереси. Ако това, че обслужваме интереси, властта, е слух - приемам го, но ако е истина, очевидно ще трябва да давате отговор още веднъж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Гагаузов, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Батилов, точно от допълнението във Вашето изказване се разбра, че и въпросът Ви е предизборен. Вие се върнахте доста години назад и към въпроси, по които нашето министерство няма никакво отношение. Питайки министъра на регионалното развитие и благоустройството дали 500 декара от дюните в Слънчев бряг ще бъдат застроени, аз Ви отговорих, че няма да бъдат застроени. Такъв Ви беше въпросът. Няма да бъдат застроени по простата причина, че не могат да бъдат застроени. Никой към мен не се е обръщал да иска да бъдат застроени, затова Ви казвам, че предполагам, че това е слух.
От Вашето изказване, което направихте всеобхватно, ми направи впечатление, че Вие употребявате думите “бетон и цимент” като мръсни думи. Без бетон и цимент няма прогрес. Друг е въпросът къде се влага и как се влага.
Аз лично не смятам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е в каквато и да било степен уязвимо от въпроса, който Вие зададохте, защото Ви дадох кратък и ясен отговор. Такова нещо, за преотреждане на дюните на Слънчев бряг за каквато и да било цел няма и няма да има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов към министър Гагаузов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към мен се обърна Гражданското сдружение за защита за запазване на сградата на Националната художествена академия в духа на първостроителите. Неговите членове са силно разтревожени от възможността за рязка промяна на външния вид на Националната художествена академия и на околното пространство в резултат на одобрения от ръководството на академията проект за преустройство. Очертава се голям скандал с корупционен привкус. Подозрението се засилва от мълчанието на отговорните държавни институции.
Господин министър, намираме се пред вероятността да бъде нарушен архитектурният ансамбъл в сърцето на София чрез надстрояване и разширяване на сградата на Националната художествена академия. В проекта има доста смущаващи неща, включително и нарушаване на историческата традиция и унищожаване на археологически паметници. Прави се и груб опит да бъде заобиколен Законът за обществени поръчки. Особено скандална е сумата от 2 млн. лв., отпусната за проектиране на преустройството. Според видни столични архитекти и интелектуалци предвидените пари многократно надхвърлят обичайно практикуваните възнаграждения за квадратен метър за проектиране в България. Предположенията са, че част от тази сума ще бъде раздадена като комисионни на заинтересовани държавни служители и участници в конкурсната комисия.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството има пряко отношение към проекта за разширяване на Националната художествена академия, защото осигурява финансирането. На тържественото събрание по повод 110-годишнината на академията вашият заместник-министър господин Димчо Михалевски обяви, че се отпускат 1 млн. лв. за проектиране. Сумата впоследствие нарасна на 2 милиона. Интересът на министерството се обяснява с договорката, че в новата сграда ще има офиси за 18 евродепутати. Стигна се и до скандала ректорът на Националната художествена академия да отрича тази договорка, а заместник-министър Михалевски да го опровергава в медиите. Същевременно финансовият министър и премиерът непрекъснато призовават да се ограничават неоправданите бюджетни разходи.
И в тази връзка Ви моля да ми отговорите: трябва ли заради 18 депутатски кабинета да се дават 2 млн. лв. в нарушение на Закона за обществените поръчки и ще редуцирате ли сумата, която министерството отпуска на Националната художествена академия? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Съществуващата сграда на Националната художествена академия се намира в едно от най-възловите места в историческия център на София между Храм-паметника “Александър Невски”, Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Народното събрание и Българската академия на науките. Това уникално разположение дава възможност на съществуващите сгради да се обединят в един хармоничен архитектурно-градоустройствен ансамбъл на един модерен акропол. Тези обстоятелства и необходимостта на Националната художествена академия да разшири своята сграда определиха решението да се проведе национален конкурс за идеен проект. Конкурсът беше организиран от Националната художествена академия и Столичната община през м. юни 2005 г. В журито по оценка на проекта участваха представители от Националната художествена академия, Столичната община, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, Националния институт по паметниците на културата, Министерството на образованието и науката и други уважавани авторитети на архитектурната мисъл.
Бяха направени над 70 заявки за участие и бяха представени за оценка 26 проекта. Първа награда спечели колектив с ръководител арх. Стефан Добрев. В предварителните условия на конкурса изрично бе отбелязано, че при присъждане на първа награда, премираният колектив получава правата да му бъде възложено изпълнението на работния проект на бъдещата сграда.
Искам специално да отбележа, че новата сграда на Националната художествена академия ще бъде не само най-престижното висше учебно заведение за изкуствата със 110-годишна история и общо 1200 студенти и преподаватели, а ще стане един културнообществен център със свои музеи, изложбени галерии, обществени места за контакти, като отговорните фактори за изпълнението на проекта ще запазят и съхранят наличното културно историческо наследство.
През 2006 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството прояви инициатива за осигуряване на финансови средства за техническа подготовка на проекти, насочени към програмите на Европейския съюз, финансирани от структурните фондове. В тази връзка министерството осигури 1 млн. лв. за стартиране на работното проектиране на този проект. Параметрите на сградата и обхватът на необходимите проектни дейности – обща разгърната застроена площ над 30 хил. кв. м, е с изключително детайлни и подробни инженерно-геоложки и археологически изследвания, проектирани и включващи всички части, в това число и специфично обзавеждане и оборудване, са в очаквана строителна стойност около 24 млн. евро. Практически проектантските дейности ще възлизат на около малко над 4% от стойността.
Не желая да обсъждам с Вас къде точно е скандалът, нито да опровергавам опитите Ви за внушение, без всякакви доказателства за наличие на корупционни схеми. Само от уважение към фактите ще Ви припомня, че през юни 2005 г., когато е проведена конкурсната процедура, Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е имало никакво отношение нито към организацията, нито към провеждането на конкурса, който е направен, а ние сме се включили на един последващ етап, за да помогнем финансово да се направи проектът и той да може да кандидатства за финансиране от структурните фондове.
Във връзка с Вашите твърдения, че е направен, цитирам: “груб опит да се заобиколи Законът за обществените поръчки”, отново Ви припомням, че в качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити Националната художествена академия, чийто принципал е Министерството на образованието и науката, е спазила разпоредбите на Закона за обществените поръчки, провеждайки конкурс за единен проект, и е извършила договаряне с колектива, номиниран с първа награда.
Накрая в заключение искам да Ви информирам, че интересът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към проекта не е обоснован от някакви договорки в новата сграда да има офиси за 18-те евродепутати.
Вярно е, че с ръководството на Националната художествена академия и колектива на арх. Стефан Добрев бе обсъдена молбата на Европейския парламент и Европейската комисия в тази посока. Постигнато е съгласие в разработвания вариант да им предложим възможно решение за разполагане на техни офиси в бъдещата нова сграда. Това решение обаче още не е факт и не се знае дали ще е факт. Между другото тези офиси биха представлявали не повече от 4-4,5% от общата разгърната застроена площ. Няма причини за скандали. Напротив, това е въпрос на престиж от гледна точка на ангажираност и съпричастност на страната ни към тези институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов – право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Винаги съм оставал доволен от изчерпателността на Вашите отговори, но този път няма да обсъждам с Вас целесъобразността от построяването на такава сграда и необходимостта от разширяването на Художествената академия.
Моето питане към Вас беше дали е заобиколен или не Законът за обществените поръчки. Тук има една жалба, един сигнал до изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки госпожа Миглена Павлова, където пише, че след приключването на конкурса на 13 ноември 2006 г. между Националната художествена академия и спечелилия първо място кандидат Стефан Добрев е сключен договор и цената на договора е 2 млн. лв. Общата стойност на услугата, наградите и други плащания на участниците е 2 млн. 020 хил. лв., поради което възлагането на обществената поръчка е трябвало да стане при условията и по реда на закона, а не на наредба. Това, което се съдържа в изпратения от госпожа Павлова сигнал, според мен е безспорно.
Понеже Вие в началото започнахте с протести в този ред, аз не искам да правя никакви внушения. Внушенията ги правят хората, които протестират, членове на граждански организации, включително и част от хората на Съюза на архитектите в България. Винаги може да се обясни, че това са конкурентни хора, че винаги има недоволни и т.н., но във всеки случай явно има нарушение по реда на обществените поръчки.
Що се отнася до целесъобразността от построяването на такава сграда, няма никакво съмнение, че 7-етажна супермодерна сграда, поставена до този паметник на културата, при всички случаи ще го подтисне и ще наруши ансамбъла.
Освен това най-голямото според мен нарушение, стигащо до престъпление, е това, че тази сграда ще се издига непосредствено до сградата на Народното събрание, която е уникален паметник на културата и част от сакралното пространство на България. Утре (в преносния смисъл на думата), господин министър, тази сграда няма да бъде Народно събрание. Това е съвсем сигурно. Тя е тясна, функциите й са остарели и тя ще бъде направена музей. Сградата като паметник на културата има изключително значение за България, за целия този архитектурен ансамбъл. Погледнете всичко наоколо какво е – само хотел “Радисън” е такава модерна сграда, а всичко останало е по смисъла на архитектурните понятия от първата половина на ХХ век. Не можем тук да издигнем тази сграда. Като прочетох заданието, разбрах, че това ще бъде супермодерна сграда. Външният й вид и цялата й структура е в пълен разрез с този архитектурен ансамбъл. В живота си аз съм се позанимавал малко с архитектура, особено с архитектурните паметници на културата, които са в центъра на София. Работил съм в Музея за история на София, в Софийската община и съм се занимавал точно с този проблем. Ще кажа, че наистина фрапиращо е съгласието на всички тези институции да се построи тук такава сграда. Не може ли да се намери друго място? Художествената академия има много стара сграда на бул. “Цариградско шосе” – това е другият Факултет за приложни изкуства. Там има двор и огромно пространство за проектирането на такава сграда. Не мога да разбера защо точно до Народното събрание трябва да се построи такова нещо. Отправил съм въпроси към министъра на културата и министъра на икономиката и енергетиката, който е и заместник министър-председател. Ще продължа в този дух. Понятно е за всички, че това нещо тук не е поносимо да се построи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Гагаузов – право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми проф. Станилов, аз няма да споря с Вас дали трябва или не трябва, дали трябва да е съвременна, дали трябва да е в същия стил на другите сгради. Има проведен международен конкурс с възложители Националната художествена академия, Софийската община и други институции, за които ви казах. Този конкурс е проведен. Присъдена е първа награда. Предполага се, че това са все хора, които разбират от градоустройство. Ние сме се включили на един етап, за да помогнем финансово.
Ще кажа нещо друго – въпросът Ви не е към мен. Трябва да го поставите другаде. Не е нарушен според мен Законът за обществените поръчки. Ако има такова нарушение, то трябва да се търси там, който е провел съответната процедура. Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е провеждало процедурата нито за възлагане на проекта, нито за неговата оценка, нито за определяне на правилата за провеждането на този конкурс. Казвам го не заради друго, а защото усещам, че въпросът има по-друго звучене – дали тази сграда е по-подходящо да се построи там и дали видът, който е определен, е добре да стане. Въпросът Ви е съществен. Може би трябва да се видите с главния архитект на София, тъй като Софийската община също е участник. Мисля, че той е много добър архитект и не би допуснало такова несъответствие, защото говорим за ансамбъл. Но този въпрос доколкото засяга компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, мисля, че е изчистен.
Оттук нататък предизвикайте дискусия, ангажирайте и инвеститора, какъвто е Националната художествена академия, за да се види дали това е най-доброто решение. Аз не мога да кажа дали е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,05 ч.
Позволете ми да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Едно съобщение: Комисията по земеделието и горите ще проведе заседания във вторник и сряда от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. “Княз Александър І”, а на 20 септември, четвъртък от 14,30 ч. в зала 456.
И така, приключва днешното пленарно заседание.
Следващото заседание на българския парламент ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)




Председател:

Георги Пирински



Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова



Секретари:

Петя Гегова

Светослав Малинов