Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Колеги, предстои да проведем няколко гласувания, след това да продължим с точката, която беше разглеждана вчера в края на заседанието, и да проведем парламентарен контрол.
Няколко съобщения, преди да пристъпим към гласуването.
На 4 октомври е постъпил и на 5 октомври е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, приети на първо четене на 4 октомври. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съобщението е с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 4 октомври е постъпил и на 5 октомври е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, приети на първо четене на 19 юли и на 28 септември. Проектът е изготвен от Комисията по околната среда и водите. Съобщението отново е във връзка със срока за предложения за второ четене.
Преминаваме към гласуванията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 154, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, преминаваме към гласуване на внесените законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Има шест законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-21 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 19, против 36, въздържали се 77.
Законопроектът не се приема.
Господин Кузов, заповядайте за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, преди няколко месеца внесох една промяна в Наказателния кодекс, която днес я виждам в един по-странен вид – да се конфискуват моторните превозни средства. Не знам как ще стане, ако хванете пиян водач, да му конфискувате автобуса на градския транспорт? Но това е друга тема, тогава вие я отхвърлихте. Предложението беше да се налагат глоби.
Сега не мога да си обясня защо отново се отхвърля едно предложение, при което от 1 януари 2008 г., а според мои данни от по-рано, няма да имаме редовна войска, тоест наказанията, свързани с отклонение от военна служба, би трябвало да отпаднат. В този ред на мисли, признавайки, че трябва да има такива наказания, едва ли не ние легитимираме, че днес обществото е същото, каквото е било преди 1989 г. Наказанията, които касаят обаче войници, когато са извикани на сбор, мобилизация или пък по време на война и военни действия, естествено трябва да останат в пълната си тежест и строгост, тъй като тогава се касае за морални ценности – да защитиш отечеството и народа си.
Затова наказанията в тази си част трябва да останат високи, но тогава, когато събираме сбор или мобилизация по време на някакви форсмажорни обстоятелства, наказанията би трябвало да бъдат малко по-занижени, тъй като обществените отношения сега не са такива, каквито бяха преди 1989 т. Тоест един човек може да не дойде на сбор по много причини, и неуважителни при това, и не би трябвало от това той да понесе тежки наказателни санкции, с които да ходи в затвора или да плаща неимоверно високи глоби.
Затова, уважаеми колеги, този огромен процент, които се въздържат, смятам, че биха могли да подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 3, против 56, въздържали се 74.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-24 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, също с вносител Владимир Кузов.
Гласували 133 народни представители: за 5, против 40, въздържали се 88.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-68 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Волен Сидеров.
Гласували 116 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 49.
Не се приема предложеният законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-78 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров.
Гласували 147 народни представители: за 44, против 26, въздържали се 77.
Законопроектът не се приема.
Господин Шопов, заповядайте за процедурно предложение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Сигурно много от присъстващите в залата не можаха да разберат за какво става дума в този законопроект. Законопроектът е против купуването на гласове в изборите. Въпросът е особено актуален. В момента вече тече тази процедура за купуването на гласове. По материали в пресата и както ние знаем навсякъде в България това е една от най-злободневните теми предвид предстоящите избори.
Явлението е уродливо и най-после то трябва да бъде криминализирано по един начин, който да не буди съмнение. Сега в Наказателния кодекс съществува един текст, който обаче не е ефективен. Налага се да бъде въведен текст, който да работи превантивно, възпиращо и в крайна сметка да направи така, че да се спре това, което става и от много години на всички избори предизвиква народното недоверие и гняв.
Какво предлагаме ние? Предлагаме в Наказателния кодекс да се създаде един нов текст с две алинеи, които да визират две изпълнителни деяния: едното е за този, който гласува в полза на определена политическа сила, след като е получил дар или имотна облага, а другото изпълнително деяние се състои и ние го визираме в смисъл да бъде подложен на наказателна отговорност онзи, който организира, събира средства, пари или имотна облага и ги насочва по един такъв начин, че да се купуват гласове на избиратели.
РЕПЛИКА ОТ КБ: По какъв начин?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Имаме предвид всички случаи, когато се касае до избори и за парламент, когато се касае за избори за местна власт, на каквито ще излезем след двадесетина дни, и по отношение на референдуми, и по отношение на евроизбори за евродепутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
И последно. Ние не претендираме това да бъде окончателният текст. Ако сега приемете законопроекта, ще седнем и ще разгледаме между двете четения къде да намерим по-точното систематическо място на този текст. Но отчитаме, че въпросът е особено актуален, особено преди избори. Нека още сега да дадем ясен знак на българската общественост, че имаме политическата воля да решим този страшен проблем срещу политическата система на държавата с текст, който да спре едно страшно посегателство срещу демократичните права и свободи на българските граждани, а именно купуването на гласове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Явлението е безспорно уродливо и повече от уродливо.
Комисията по правни въпроси като водеща комисия не е подкрепила законопроекта, очевидно е преценила, че начинът на решаването му не е онзи, който работи.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов заяви, че вносителите имат готовност да работят между двете четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 94, против 25, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания в КА.)
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-105 за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Йордан Мирчев и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 24, против 92, въздържали се 28.
Законопроектът не се приема.
Господин Мирчев има думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да разсея многото приказки, които се приказват в кулоарите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие ги приказвате!
ЙОРДАН МИРЧЕВ: На 27 октомври 2006 г., господин Божинов, Министерският съвет с подписа на Сергей Станишев, на министър Румен Петков внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с предложение 1,2 промила да станат 1,5. (Шум и реплики в опозицията.)
На 27 октомври 2006 г. - няма нищо общо със „случая Ставински”! Комисията по транспорт и съобщенията отказа да гледа този текст, съгласувано с Комисията по правни въпроси, защото се предлагаше с Преходните и заключителните разпоредби да се промени Наказателният кодекс. Затова ние го върнахме, не го гледахме и го изпратихме в Комисията по правни въпроси. Като колеги го внесохме повторно. Това е първото.
Второто нещо. Съгласен съм, че отнемането предизвиква много съмнения. Но има един безспорен текст на чл. 343, ал. 3, където е казано, че се наказват за провинения, ако деянието е извършено в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества. Ние предлагаме да се добави: „и ако е извършено от неправоспособен шофьор”. Кажете ми неправоспособният шофьор не е ли по-рисков от този, който употребява алкохол? Защо Комисията по правни въпроси не подкрепя това предложение? (Реплики в КБ.)
Моля, вникнете в тези предложения. Един пиян шофьор, който извършва тежко престъпление, ние го наказваме, а един, който няма книжка за управление и извърши същото престъпление, не желаем да го подведем под същата отговорност. Затова ви предлагам прегласуване, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 164 народни представители: за 30, против 89, въздържали се 45.
Законопроектът не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Последният представен законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е под № 754-01-127 с вносител Филип Димитров.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 37, против 53, въздържали се 50.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Господин Филип Димитров желае думата за процедура.
Имате думата, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение за прегласуване на този законопроект, защото ако не беше толкова тъжно това, което става в тази зала, щеше да бъде ужасно смешно.
Току-що вие гласувахте „против” един законопроект, който налага по-малки от утвърдените и приети в други европейски страни санкции върху по-ограничен в приетия от тях кръг от хора за отричането на Холокоста.
Извинете, когато излезете от тази зала, ще ми е ужасно интересно какво ще отговорите на въпроса защо така сте против този текст. Може би, защото там се споменават всички тоталитарни режими, може би някои от вас се идентифицират с комунистическите концлагери, може би това им е идеята. Но ако това е така, като последица съвсем ще прокопсаме. Не ме интересуват вашите мотиви, но това, което правите в момента, е, че бидейки мнозинство, хвърляте петно върху престижа на нацията – за това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 149 народни представители: за 42, против 63, въздържали се 44.
Не се приема и при повторното гласуване предложеният законопроект.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с матрични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Гласували 129 народни представители: за 126, против 2, въздържал се 1.
Формулировката на заглавието е приета.
Има предложение на народния представител Любен Дилов и народния представител Ася Михайлова за нов § 1а, което е било оттеглено в пленарната зала.
Моля, гласувайте § 1 от законопроекта по вносител, подкрепен от комисията, § 2 в редакция на комисията, § 3 в редакция на комисията, § 4 в редакция на комисията, § 5 по вносител, подкрепен от комисията, § 6 в редакция на комисията, § 7 по вносител, подкрепен от комисията, § 8 в редакция на комисията, § 9 по вносител, § 10 по вносител, § 11 по вносител, § 12 в редакция на комисията, § 13 в редакция на комисията, § 14 също в редакция на комисията и § 15 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Продължаваме с текстовете по параграфи, като назовавам параграфите в окончателната им номерация по комисия.
Следват § 16 по комисия, § 17, който става § 18 по комисия в редакция на вносителя, § 19 по вносител, § 20 по комисия. Има оттеглено предложение на двамата народни представители. Следва § 21 в редакция на комисията, § 22 в редакция на комисията и предложение на комисията за нов § 23 със съответна редакция.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
С това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, приет на първо четене на 20 септември.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте следните текстове на законопроекта: § 1 в окончателна редакция на комисията, § 2 по вносител, § 3 по вносител, § 4 по вносител, параграфи 5, 6 и 7 по вносител, подкрепени от комисията, § 8 в редакция на комисията, параграфи 9, 10, 11 и 12, подкрепени от комисията в редакция, предложена от вносителя, § 13 по комисия, § 14 по комисия, § 15 по вносител и § 16 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
Сега моля за вниманието ви. Става дума за § 17. Комисията не подкрепя текста на вносителя за този параграф – става дума за датата за влизане в сила на закона. По вносител това е 1 октомври 2007 г. Комисията предлага датата да е 1 януари 2008 г.
Очевидно следва първо да гласуваме текста на вносителя. Ако той не се приеме, тогава ще гласуваме текста на комисията, доколкото комисията предлага отпадане на текста на вносителя. Правилно ли тълкувам правилника, или напротив?
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 17, предвиждащ влизане в сила на законопроекта от 1 октомври 2007 г., предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 7, против 26, въздържали се 72.
Текстът на вносителя не се подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 17.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
И едно последно гласуване по този законопроект – заглавието „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на този заключителен раздел.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
С това гласуване е приет и целият закон на второ четене.
Преминаваме към гласуване на проект за Решение за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”, вносител – Министерският съвет. Преди да го гласуваме, е необходимо да ви прочета текста на проекта за:
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на Изменение № 1
на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа
компания” ЕАД за финансиране на проект
“Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и “Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”.”
Има ли някой, който желае да вземе отношение по него? Не виждам такъв.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на проект за Декларация на Четиридесетото Народно събрание на Република България във връзка с рязкото влошаване на обстановката в Бирма/Мианмар, вносител е Соломон Паси и група народни представители. Информацията, която се съдържа в справката пред мен, твърди, че проектът не е прочетен в пленарната зала. (Реплики.)
Както подсказват колегите, текстът е бил прочетен, но не е бил обсъждан.
Госпожа Касабова, която водеше заседанието, твърди, че и е бил представен текстът на декларацията, и се е състояло, макар и кратко, в определен смисъл обсъждане. Някои колеги твърдят дори, че то е било съдържателно.
Има ли желаещи да вземат отношение, при положение че в залата е имало присъствие, което би могло да се преброи на пръстите на едната ръка? (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Господин Димитров, очевидно следва да преминем към гласуване. Навярно ще се съгласите с мен.
Моля, гласувайте проекта за декларация.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 9.
Декларацията е приета.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ) и на Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи, вносител – Министерският съвет.
Моля, гласувайте на първо четене този Законопроект за ратификация.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене?
Господин Юруков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля предложеният законопроект да бъде допуснат и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене. Позволете да ви прочета текста на законопроекта, за да можете да вземете отношение, ако желаете, след което да го гласуваме.
“Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ) и на Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи
Чл. 1. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Организацията на обединените нации и правителството на Република България за предоставяне на ресурси на Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ), подписан на 14 август 2007 г. в Ню Йорк.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за общите условия за дългосрочно предоставяне на военноморски услуги, ангажиращи държавни материални активи, подписано на 17 август 2007 г. в Ню Йорк.”
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет и на второ четене.
Уважаеми колеги, следва ли да проведем последното гласуване? Господин Димитров е оттеглил или поддържа своя законопроект? (Реплика от народния представител Митко Димитров.) – Поддържате своя законопроект.
Господин Димитров от място потвърди, че не оттегля своя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. (Реплики.)
Процедурата не е съвсем ясна, тъй като меродавно е онова, което е заявено от трибуната, а вчера е заявено, че Вие оттегляте законопроекта си. По-скоро, както подсказва господин Корнезов, сте заявили, че писмено ще оттеглите законопроекта.
Заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): От стенограмата следва, че ако продължи дебатът, е възможно да оттегля писмено предложението си. Оставям залата да отсъди как да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но Вие не оттегляте законопроекта на този етап?
МИТКО ДИМИТРОВ: Не съм го оттеглил писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обсъжданията са приключени, днес само гласуваме. Господин Димитров вчера не е оттеглил законопроекта, а е заявил, че би могъл да оттегли законопроекта при продължаване на дискусията. В такъв случай законопроектът е на дневния ред на Народното събрание и следва да бъде гласуван.
Моля, гласувайте предложения законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 7, против 32, въздържали се 61.
Законопроектът не се приема, с това се изчерпват и предвидените за днес гласувания.
Господин Божинов, имате думата за процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В началото на заседанието господин председателят обяви, че е изготвен обобщен законопроект на трите приети на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Предлагам срокът за предложенията за второ четене да бъде три дни. Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за тридневен срок за предложения за второ четене по Законопроекта за биологичното разнообразие - става дума за общия доклад по внесените законопроекти.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Още едно процедурно предложение – господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Поради това, че беше прието едно от предложенията за промени в Наказателния кодекс и то е само от един текст, предлагам срокът за предложенията да бъде пет дни, което означава до сряда включително, за да може в четвъртък тези предложения да бъдат обсъдени в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Няма други процедурни предложения, колеги.
Преминаваме към точката, останала от вчерашното пленарно заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Предмет на обсъждане са били няколко законопроекта с вносители: Даут Осман - от 16 ноември 2006 г., Захари Георгиев - от 19 декември м.г., Петя Гегова и нейни колеги - от 31 януари 2007 г., както и на госпожа Елиана Масева - от 21 февруари т.г. Допуснато е разглеждането и на последния законопроект.
Комисията по правни въпроси е представила доклад по първите три законопроекта. Поради отсъствие на вносителите председателят на заседанието господин Корнезов е представил законопроектите, по които няма вносители. Поискана е почивка поради отсъствието от пленарната зала на господин Кушлев – председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Заседанието е продължило с участието на госпожа Стоянка Николакова – член на комисията, и по общо съгласие на участващите в обсъждането народни представители точката е отложена за днешното пленарно заседание.
В началото на заседанието бях информиран, че господин Кушлев е в Народното събрание и може да участва в заседанието. Бих помолил да бъде поканен в пленарната зала.
Заповядайте, господин Кушлев.
Продължава обсъждането на представените законопроекти. Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Не виждам такива.
Уважаеми господин Кушлев, бих Ви поканил, ако желаете, да вземете думата. Навярно сте проследили дискусията вчера и имате информация за предложенията в съдържащите се законопроекти. Моля да вземете отношение по тях.
Заповядайте, имате думата.
СТОЯН КУШЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Становището на Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, беше изразено и на заседанието на специализираната комисия – водещата Комисия по правни въпроси, но след като има желание от залата да бъде изслушано и в пленарната зала, аз ще го представя.
Първо, по законопроекта на народния представител Даут Осман. В мотивите към законопроекта вносителят е посочил, че неговата цел е да бъдат преодолени някои съществуващи празноти в правната уредба, регламентиращи устройството и дейността на комисията. Посочил е още, че новите законодателни решения са основани на вече установена законодателна практика по въпросите, които предлага да бъдат регламентирани. В подкрепа на това са посочени закони, уреждащи статута и дейността на някои специализирани държавни органи, какъвто без съмнение е и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Като основа на предложената законодателна инициатива са взети действащи разпоредби от Закона за защита на личните данни и Закона за защита на конкуренцията. По сходен с тях начин законопроектът предвижда допълването на чл. 12 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез въвеждането на изисквания за несъвместимост между заемането и упражняването на длъжността член на комисията и упражняването на някои видове търговски дейности или заемането на друга платена длъжност.
Утвърдената законодателна практика е възпроизведена точно и последователно в законопроекта на господин Осман. Същото може да се каже и за предложението да се допълни чл. 12, ал. 6 от закона чрез включването на несъвместимостта като ново основание за предсрочно прекратяване правомощията на членовете на комисията.
Допуснат е един малък пропуск в редакцията на т. 5, чл. 12, като след думата „избора” би следвало да се добави изразът „или назначаването”, тъй като двама от членовете, единият от които е нейният председател, не се избират, а се назначават съответно от министър-председателя и президента на републиката.
При създаването на чл. 12а от законопроекта обаче не се наблюдава посочената от вносителя аналогия с утвърдената законодателна практика. Напротив, предложен е вариант за определяне размера на трудовите възнаграждения на членовете на комисията, който по-скоро е изключение от същата. Сравнявайки правната уредба по този въпрос, възприета при други колегиални държавни органи, с предложението на чл. 12 от законопроекта, се наблюдават съществени отклонения от действащото законодателство.
В повечето случаи основното трудово възнаграждение на председателя на такива колегиални органи е производна величина от основното трудово възнаграждение на председателя на Народното събрание. Възнаграждението на заместник-председателя и членовете на колегиалния орган е определено като част от това на председателя на този орган. Така са разрешени проблемите за трудовото възнаграждение в Закона за защита от дискриминацията по отношение на трудовите възнаграждения на председателя и на членовете на комисията, в Закона за защита на конкуренцията по отношение на възнагражденията на председателя и членовете на комисията, и в Закона за Комисията за финансов надзор по отношение на нейните членове.
Възприетият подход в чл. 12а от законопроекта се различава коренно от този за гореизброените органи. Същият е реципиран от текстовете на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 от Закона за защита на личните данни, които определят трудовите възнаграждения на председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни. Съпоставянето на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност с устройствените закони на други държавни органи, сходни с комисията, показва, че методиката на определянето на трудовото възнаграждение, залегнало в чл. 7 от Закона за защита на личните данни, възпроизведена в чл. 12 от законопроекта, е рядко срещана.
Освен това равнопоставянето на Комисията за защита на личните данни и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е некоректно предвид различията по време на правомощията и отговорностите, възложени на двата органа, както и с оглед приоритетите на държавната политика, а именно ограничаване на икономическата мощ на лицата, извършващи престъпления, чрез отнемане в полза на държавата на престъпно придобитите активи, за да не могат те да служат за генериране на нова престъпност.
Двата държавни органа са трудно сравними и в структурно отношение, тъй като комисията, за разлика от Комисията за защита на личните данни, която има само централна администрация със седалище в София, организира и ръководи териториални поделения във всеки областен град на територията на страната. Това, от своя страна, създава допълнителни управленски и организационни отговорности.
Не на последно място е и обстоятелството, че дейността на комисията води до преки и косвени постъпления на активи в патримониума на държавата: преки – чрез отнемане в полза на държавата на имущество по реда, предвиден в закона, и косвени – чрез превантивното си въздействие върху гражданите или юридическите лица, мотивирайки ги да обявят своето законно притежавано имущество, пряка последица от което е неговото данъчно облагане.
По законопроекта на народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев. Имайки предвид съображенията по т. 1, направени в този законопроект, предложенията за определяне размера на основната заплата на членовете на комисията следва да се възприемат като по-правилни. Те действително съответстват на утвърдената законодателна практика при решаването на подобни въпроси. Единствено отклонение от нея е разпоредбата на чл. 12, т. 4 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. При положение, че трудовото възнаграждение на председателя на комисията е производна величина от трудовото възнаграждение на председателя на Народното събрание, неправилно е неговата тримесечна актуализация да е на базата на средномесечната работна заплата. Текстът на т. 4 не е конкретизиран – коя средномесечна работна заплата се има предвид, но дори и да е тази на наетите лица по трудови и служебни правоотношения в обществения сектор, разпоредбата пак не е коректна. Би следвало при изчисляване на трудовото правоотношение на председателя то да е обвързано с промяната на основното трудово възнаграждение на председателя на Народното събрание.
По законопроекта на народния представител Захари Георгиев – със законопроекта се предлага включването на чл. 256 от Наказателния кодекс в чл. 3, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, където са посочени някои от процесуалните предпоставки за провеждане на производството за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Предложението е напълно основателно, доколкото е налице тъждественост между този текст и текста на отменения чл. 257 от Наказателния кодекс, който фигурираше в чл. 3, ал. 1 от закона. По този начин ще се даде възможност в обхвата на закона да попаднат по-широк кръг лица, извършили престъпление против финансовата и данъчна система, които поради своето естество позволяват изтичането на значителни материални блага. Проблемът тук е, че по време на приемането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност до изменението в Наказателния кодекс, което беше отменено чрез чл. 253, в комисията бяха образувани множество производства срещу лица, извършили престъпления по този текст. Постъпиха и много уведомления от съдилищата за осъдени лица.
Едновременно с отмяната на чл. 257 от Наказателния кодекс бе изменен и чл. 3 от закона, като чл. 257 бе изключен от него. Предвид процесуалния характер на чл. 3 от закона тази промяна получи действие спрямо заварените случаи на образуваните производства срещу лица, осъдени по чл. 257 от Наказателния кодекс. По-съществен е проблемът с невъзможността занапред да бъдат образувани производства по закона срещу голям брой лица, които вече са осъдени за извършени престъпления по чл. 257 от Наказателния кодекс. Тези лица неоправдано са облагодетелствани от закона, тъй като престъпното деяние, което е в състава на чл. 257, и се визира, не е декриминализирано, а само възпроизведено в текстовете на Наказателния кодекс – чл. 255, чл. 255а от Наказателния кодекс, които понастоящем са включени в чл. 3 от закона.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по принцип предлага на пленарната зала да приеме на първо четене, не подкрепя и трите законопроекта.
Искам да споделя с уважаемите народни представители, че през изминалото време от година и половина по прилагането на закона разкри и други слабости и недостатъци в него. В момента изменението на този закон влиза в законодателната програма на правителството. Той се работи от съвместна комисия на Министерството на вътрешните работи, Върховната касационна прокуратура и нашата комисия. Проектът, който ще бъде правителствен, ще бъде внесен вероятно до края на годината. Той е готов на експертно ниво. Очакваме правителството да го разгледа в близко бъдеще. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители, обсъждането на законопроекта може да бъде повод да се анализира дейността на комисията, но аз не искам сега да правя това.
Използвам споменатото от нейния председател, че в момента се подготвят на правителствено ниво промени в законопроекта.
Моето мнение е, че ако този законопроект не предвиди правомощия на комисията при всяко незаконно придобиване на имущество, той няма да повиши значително своята ефективност. Обвързването му сега с наказателната процедура прави този ред не само много бавен и труден, но и дори спорен като оправдание за съществуването на една паралелна институция, защото комисията не може да действа, ако няма започнало наказателно производство. В случая става дума и за различни форми на незаконно придобиване на имущество, някои от които не биха могли да бъдат окачествени като престъпни или поне в дадения момент те все още не са били определени от компетентните органи като такива. Така че моята препоръка към членовете на комисията е, ако искат тя наистина да има една по-активна и съществена роля в отнемането на незаконно придобито имущество, а не само на имущество, придобито от престъпна дейност, да обсъдят този въпрос. Иначе и след промени аз смятам, че няма значително да се промени ситуацията, която е в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, радвам се, че в крайна сметка тези законопроекти достигнаха до пленарната зала, тъй като отдавна беше назряла необходимостта на този сравнително скоро приет закон да му бъде направена оценка за ефективността и с оглед на възникнали в публичното пространство проблемни ситуации да се направи преценка за неговата ефективност и за коректността в някои от неговите разпоредби.
Мисля, че би било добре на този етап да бъдат подкрепени всички внесени законопроекти и да се изготви един обобщен законопроект, тъй като наистина проблемите са многопосочни. Мисля, че ще бъде добре в Комисията по правни въпроси да се поработи по-специално върху поставените проблеми от страна на председателя на тази комисия проф. Кушлев. Въпреки перспективата за внасянето на правителствен законопроект до края на годината, както стана ясно, мисля, че още сега няма да е зле да помислим за подобряването на функционирането на този закон, за отстраняването на някои негови недостатъци.
Що се отнася до повдигнатия проблем за възнагражденията на членовете на комисията, мисля, че това е добър повод Комисията по правни въпроси в Народното събрание, ако счете за необходимо и прецени, че има необходимия капацитет, да се заеме с това, но е крайно време някой да се заеме с проблемите, свързани със статута и възнаграждението на подобен род независими държавни органи, които станаха вече доста в България. Това са така наречените независими държавни органи, най-вече комисии, чиито членове или се избират от Народното събрание, или се назначават от президента, или от министър-председателя. Крайно време е някой в тази държава да седне и да се опита да направи някаква хармонизация, някаква подредба, ако трябва или по приоритети, или в чисто хармонизационно отношение да се въведе ред, за да се избегнат подобни разминавания, подобни случаи на драстично разминаване и в статута, и във възнаграждението на членовете на тези органи, които предизвикват и медиен интерес. Мисля, че трябва да се обърне внимание на този проблем.
Лично моето мнение е, че трябва да се върви максимално към хармонизиране и уеднаквяване на статута на тези органи, включително и на възнагражденията на техните членове. Ако естествено се прецени, че за даден орган има специфични проблеми, има необходимост от специфично третиране с оглед спецификата на работата, каквато безспорно е например и работата на тази комисия, може евентуално да се предвиди някакъв механизъм за корекция. Специално Народното събрание не бива да допуска повече разминаване и разнопосочно третиране както по отношение на статута, така и по отношение на възнагражденията на членовете на тези независими държавни органи, което да дава основание всеки да третира онзи казус, който на него му се струва угоден, и да извлича от това аргументи за защита на своята теза.
Мисля, че въобще проблемите в държавната ни администрация произлизат именно от тази разнопосочност и неуеднаквеност на статутите на подобни органи, които имат сходни дейности и които би трябвало да имат и еднакъв статут. Това е добър повод някой да се заеме с уреждането и на този вид проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вярно е, че поработи тази комисия, най-вече за заплатата на своя председател, с което стана скандално известна.
Създаде се такава истерия от господин Петканов, когато се правеше този закон, че аз гласувах “за”. Такава истерия, че ето сега ще хванем бандитите и който не гласува, значи той е бандит. И предвид огромното количество клевети по мой адрес аз гласувах “за” за разлика от цялата парламентарна група.
Две години комисия. Какво е свършила? Колко пари е струвала на държавата? Колко пари е струвала на държавата, колко администрация е създала?! Кой може да отговори тук, от вас управляващите? Трябва да се грижите за парите на данъкоплатците. Колко са изхарчени за нея срещу един запориран апартамент?! Какво е отнела досега?! Кое имущество е отнела?! Чувства ли се престъпният свят – ето, четем вчера във вестниците: пускат и последните обвиняеми в делото на Маргините – притиснат от тази комисия?! Нещо направила ли е?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И за какво говорим?!
ИВАН КОСТОВ: За какво говорим ние тук?! Какви закони, какви… Защо се занимаваме да преливаме от пусто в празно тук? Няма ли някой разсъдлив между вас да си зададе елементарните въпроси: “Абе създадохме администрация, ползата от нея каква е?” Никаква полза! Ами, като е никаква ползата, закривайте администрацията и толкоз. Прехвърлете функциите върху друг орган, който има правомощия да свърши тази работа и да я върши, и толкоз. Защо не взимате елементарни и ясни решения? Ще ви кажа защо. Защото тази комисия си създаде териториални поделения в цялата страна и набутаха там политически активисти. Уж ще контролират някакви имоти. Какво контролират?! Насадиха се там да им плаща държавата и това ви е цялата полза. Безобразие, това е безобразие в харченето на парите на държавата. Това са глупости. И няма един от вас да се плесне по челото и да каже: “Абе наистина дайте да погледнем, както поглежда един човек вкъщи.” Погледнете на това нещо все едно е ваше, все едно вие го издържате. Погледнете по стопанския начин и кажете има ли полза или няма.
Какво прави един човек когато няма крава? Ами събаря обора и използва мястото за нещо друго. Защо му е да държи обор – вътре няма нищо. Защо ги правите тези работи?!
И този човек, вместо да няма очи въобще да се появи в Народното събрание, дойде тук и ни говори за заплатата си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания?
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Съгласен съм с Вашите емоции, тъй като те са предизвикани наистина от един неприятен факт, станал достояние на публичното пространство, но не съм съгласен от този неприятен факт да правим генерални, кардинални изводи за дейността на тази комисия, преди тя да е изкарала пълния си мандат. Тогава да теглим чертата и да направим равносметка колко е изхарчила тя от бюджета на държавата и колко полза е докарала за държавата от гледна точка на запорирани имоти, отнети имоти и т.н Мисля, че всяка преждевременна оценка за дейността на комисията, още преди тя да е преполовила своя мандат, би била прибързана и мисля, че Вие ще се съгласите с мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Вижте, господин Казак, има едно явление наречено високомерие на управляващите. Всички сме го преживели в една или друга степен. Високомерието в случая се съдържа във Вашите думи: ние направихме нещо умно, нещо голямо, нещо важно. Вярно е, то не струва въобще. Вярно е, че не работи, обаче понеже то е толкова голямо и важно, ние сега почваме да го ремонтираме, защото не стигаме до простата мисъл, че сме направили нещо ненужно.
Не може тази мисъл за ненужността на създадената администрация да стигне до съзнанието на високомерния управляващ. Никога! Защото той не прави грешки. Вие сте направили една грешка. Създали сте нещо, което не работи. Най-естественото нещо е да кажете, че в това управление се правят много грешки. Ето, това е една от допуснатите грешки. Вместо да продължаваме да преливаме от пусто в празно, дайте да прехвърлим функциите й, да отидат някъде, където има ефективно работещ орган, за да изпълняват задачите. Аз не съм против това да се отнема имущество. В никакъв случай, но не с тази администрация и не по този безобразен начин, който създава обществени настроения срещу самата идея, която иначе е положителна. Благодаря.
Така че не съм съгласен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Не съжалявам, че вчера направих формалното предложение (но признавам, че притиснати от обстоятелствата) да поканим председателя на комисията по този конкретен повод. Не че тези четири законопроекта са най-важните и най-значимите, не че неговото присъствие ще промени радикално нашето отношение по това гласуване, но понякога, когато се тръгне от конкретен повод и насреща има способност за абстрактно теоретическо вникване в същността на нещата и се стигне до по-общи заключения, а ако я има и обратната способност – от абстрактното да се отиде към конкретното, което вече е критерий за мисловност, могат да се направят полезни изводи.
И така, аз в случая стоя по-близко до разсъжденията на напусналия залата господин Костов. Струва ми се обаче, че нещата не се отнасят само до тази комисия и до този конкретен случай.
Мисля, че в оставащия мандат на това мнозинство и на това правителство има за решаване наред с конкретните задачи и една голяма обща задача – да се направи преглед на функционирането на всички необходими и обрасли ги структури и формирования и да се пристъпи към една радикална, безпощадна от гледна точка на партийни и дребни кадрови интереси реорганизация на устройството на държавното функциониране и управление.
И тя да бъде толкова честна и радикална, че да стигне до злободневния въпрос за претенциите на учителите и да се види в колко училища има повече учители, отколкото ученици, а ние ги държим поради старото разбиране, че всяко село е село, когато има учител, и да бъдем толкова радикални и адекватни на новия свят, че да стигнем до неговите предизвикателства, в това число и до университетите. Университетът, в който преподавах преди да дойда тук, имаше десет пъти повече студенти, отколкото сега, но плащаме за отопление на всичките тези сгради, в които са се учили 5500 студенти химици и металурзи, в които сега се учат 500, а останалите помещения са станали или офиси на частни фирми, или нещо друго – съвсем различно от управлението на ВУЗ-а и неговата дейност.
Така че според мен не загубихме от един много конкретен повод – колко е заплатата и трябва ли със закон да се промени тя на ръководител на една структура. Стигнахме до едно обобщение, което е актуално и витае в пространството, но няма кой да се захване.
Затова правя едно формално предложение: тройната коалиция освен с другите актуални злободневни въпроси да погледне и този проблем. Има много комисии, агенции, подагенции за закрила, за помощ, за друго, за трето и т.н., които си живуркат и харчат парите на българския народ, без да дават онзи резултат, който е необходим. Затова ако има лидери, способни да формират ново мислене, ще има и народ, който да ги последва, и нация, която да се издигне на ново равнище на своето съществуване и битуване.
Така че този дребен въпрос, за който вече журналистите писаха, че сме замазвали ситуацията, за да убием времето, стигна до един непредвиден и непланиран дебат, който мисля, че ако има кой да го чуе и още повече кой да се замисли и да го прави, то ще тръгнем към решаване на неща, които хората очакват.
Сигурно има и други области, в които животът вика лидери и иска друго мислене, но не сега е времето и темата.
Така че аз се извинявам на господин Кушлев, че неговото битие на ръководител на тази агенция стана повод за това изказване. Но мисля, че то си заслужава, за да се помисли и да се действа! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Има ли реплики към господин Божинов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! В края на миналия мандат (тук е и господин Петканов), когато се предложи да се приеме този Закон за отнемане на имуществото на незаконно забогателите от престъпна дейност, едва ли имаше здравомислещ народен представител, който да вярваше, че ще се случи нещо. Имаше ли някой в тази зала – да си сложи ръка на сърцето – депутат от миналото Народно събрание, който да вярваше, че нещо ще се случи?! Този закон беше приет, за да се отчете поредната дейност пред Европейския съюз, да уверим нашите партньори колко е готова България да се справи с най-опасния троскот, който създаде – именно тази престъпност по времето на Луканов, по времето на онези размирни дни в БКП, когато тази партия се чудеше кой път да хване след промените – дали на перестройката или на дивия капитализъм. И нека някой от ляво да ми каже, че не беше така!
Аз не соча тук мои колеги като Янаки Стоилов, като Надя Антонова и други, че те са виновни за тази работа. Най-малко! Лошото е, че те трябва да слушат сега нашите думи, нашата атака най-вече в ляво и в центъра за това, което стана в България.
Тук сме извикали проф. Кушлев. Сигурно беше много виновен, че се забърка в този скандал със заплати и коли. Той не е виновен, човекът. Всеки, когото оставим да пипне зелника, естествено ще си вземе колкото му е необходимо. (Смях и оживление в залата.)
Нека да си говорим откровено тези неща. Какво се мъчим тук да замазваме! Прав е господин Костов като казва, че се създадоха толкова институции, че да се назначат наши хора. И се чудим сетне защо България се дренира от мозъци. Ами кой е вече луд да остане в България при тази ситуация?! Кой нормален умен човек на 20 години, който знае и може, който знае, че олигарсите бяха създадени изкуствено преди 17-18-20 години, когато се полагаха основите на дивия капитализъм, ще остане тук?! И сега сме оставили кроткия проф. Кушлев – да ме извинява, не искам да го обидя човека, той една муха не може да убие – да хване престъпници. Ами той ли ще я свърши тази работа?! Какви ресурси има?! Една комисия, която прелива от пусто в празно. (Смях в залата.) И сега ние наново ще му наместваме закон, за да го изкараме най-опасния джигит – тип Бойко Борисов, как ще излезе сам и ще се пребори с престъпниците.
Никой в тази зала не вярва, че правим нещо нормално, никой! Защото същите тези олигарси, които старата БКП създаде, управляват държавата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Хайде, хайде! Увлече се!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не е ли така? Кой назначава министрите вече, кой казва кой ще бъде в МВР, кой ще бъде министър, кой ще бъде заместник-министър, кой какъв ще бъде? И ако не слуша, в същите тези олигархични медии той бива очернен за 24 часа. Ами и ангел да беше Кушлев, да беше първият ловец на бандити, щяхме да разберем, че е нигериец, къдрав, роден в Южна Америка и т.н. Няма вече сили и няма желание в управляващата коалиция да се пребори с тази престъпност, камо ли да отнеме нещо в полза на държавата. Нещо да зависи днес от Румен Петков? Извинявайте, освен да дойде да ни каже някой виц относно борбата с престъпността и да ни разсмее, нещо да става, нещо да зависи от него? С тази тройна коалиция, която е толкова много обвързана дълбоко в корените си с това, което създаде, ние да чакаме да отнеме нещо в полза на държавата! Нека излезем извън София и погледнем цялата тази собственост! И сега сме седнали тук да нападаме този човек. Естествено комедийна работа беше със заплатите, с колите, с комисията му. Господин Божинов, вярно е, че е излишно, съгласен съм, приятелю, но хайде наистина, като променяме закона, да махнем комисията. Тя е безсмислена. Просто е безсмислена! Някой ще ми каже ли тази комисия има ли възможност да направи нещо реално? Ние сега искаме отново да променяме закона, за да има закон. Аз стоя в този парламент и наистина се възмущавам и се питам какво ми е мястото, защото на всяка крачка хората ме питат какво правим ние тук. За съжаление те не ни делят на опозиция и управляващи, а говорят за парламента. Създаде се този имидж на парламента като най-мръсното нещо в България. Е, къде са нашите реални усилия да променим законите така, че да сме в полза наистина на това население и то да ни повярва? Сега отново си играем и се залъгваме, отново комисията ще продължи да работи, в края на мандата може да има пак някоя промяна и ще си продължи така нашият живот български – от една страна, едните ще вадят хляба от кофите за боклук, от друга страна – другите с ролсове, коли “Вайсман”, яхти и т.н. Гоним руския олигархичен модел. Как се създава той, уважаеми народни представители - със стриктно законодателство и стриктни административни служби ли?
Така че дайте да не бием тъпана напразно, че се мъчим да правим нещо, дайте да закрием тази комисия, която е напълно безсмислена. Както беше напълно безсмислен законът, с който нищо не се уреди. Държавата вече няма сили, защото един министър ако реши да направи нещо, ще му спретнат такива контрамерки, защото всички ние като институции не щем да работим заедно за подобряване на положението в България. Играем си тук на фалшиви отчети кое как било постигнато. Вече няма нито образование, нито ред, нито държавност, нито сигурност! Извинявайте за черните краски, но питайте обикновения човек, за да видите какво ще ви каже. Впрочем вие го питате и знаете, че е така. Заравяме си главата като щрауса в пясъка и сме много доволни и щастливи. Няма я държавата. И тук не е виновен само проф. Кушлев, пак ви казвам. Извинявай, проф. Кушлев, може да си много добър преподавател, защо пък теб те сложиха начело, след като един шамар не можеш да удариш на някого, камо ли бандити да ловиш, приятелю? Извинявай много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев! Аз не искам да се превръщам в адвокат на тази комисия, аз също както и всички бях скандализиран от този случай, за който говорим и който стана повод за тази дискусия. Но аз Ви моля Вас като бивш кмет, управленец – господин Костов излезе от залата, съжалявам, той е икономист – Вие знаете много добре, че за да се направи обективна равносметка за изпълнението на тази или онази програма, за този или онзи бюджет, трябва да изтече бюджетната година. Тогава трябва да се тегли чертата, господин Кирчев, и да се види тази комисия полза ли е допринесла за държавата или вреда. Вие сега, афектирани от един конкретен злощастен случай, за който ние сме виновни, че сме дали, както Вие казахте, зелника, ние сме виновни, защото единствено в закона за тази комисия не предвидихме изрично както за другите независими държавни органи какво да бъде възнаграждението на членовете и на председателя на тази комисия и дадохме поле за подобни неща, искате от този случай да теглите генерални изводи. Нека да видим първо отчета на тази комисия, да видим колко дела са заведени, колко запори или възбрани са наложени, нека да изтече мандатът, да видим в крайна сметка какво е успяла да прибере държавата от всички тези имоти и тогава, ако се окаже, че комисията наистина е изхарчила много повече отколкото е дала на държавата, да я закрием, аз съм съгласен. Но така преждевременно, на ангро да сипем квалификации и да правим всякакви лирични отклонения, като започнем от дупките по улиците, мисля, че и председателят, който обикновено в такива случаи прекъсва изказващите се, трябва отново да бъде последователен. Благодаря. (Реплики от ДСБ: Как така ще прекъсва!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, заповядайте за дуплика, няма други реплики.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Казак, аз съм сигурен, че председателят няма да ме спре да говоря, защото говоря истината. Аз не говоря глупости тук, казвам истини, които хората си говорят всеки ден. И аз като народен представител нося отговорност и ме боли. Нямам нищо против комисията, но в България няма желание за преборване с това уродливо явление, което се получи. Защото голяма част от собствеността на така наречените нови олигарси е придобита чрез престъпна дейност. Няма как! И Вие смятате ли, че с тези водевили, които се водят в съда, ще бъде осъден някой и ще бъде отнето нещо? Сигурен ли сте? Дълбоко съм убеден, че не сте сигурен. Ако искаме да направим нещо за престъпността и тя да бъде пресечена, трябва наистина да го направим. И ще ви кажа, щастие е, че влязохме в Европейския съюз, защото ако не бяхме влезли, в момента щяхме да бъдем държава от колумбийски тип. Същите тези хора, за които Вие се дразните, че казвам, че на всяка дупка карат по един джип от 150 хил. евро, днес директно щяха да ни управляват. Сега ни управляват косвено. И вие го знаете! Много добре знаете как се вдигат телефоните за назначаване на министри, на заместник-министри, на шефове на агенции, разузнаване, контраразузнаване и т.н. Много добре знаете, че Вас тук никой не Ви пита. Дайте да си казваме истината. Аз обичам истината. Аз искам да живея в България, да съм в държава България. Нека да сме разделени на дясно мислещи, на ляво мислещи, едните да защитават сините яки, другите – бизнеса и т.н., но дайте да не защитаваме мафията, която всичките ще ни унищожи накрая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Атанасов, имате думата за изказване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! От един частен проблем стигнахме до генерализации.
Аз вземам думата след като чух всички изказвания тук в залата, за да посоча, че и включително в управляващото мнозинство се чуват гласове за това, че тази институция е ненужна. След като е така, уважаеми дами и господа, дайте да напишем един кратък законопроект от един член “отменя закон и закрива комисията” и да приключваме цялата тази история. Между другото това ще е изключително полезно, защото тази комисия не върши никаква работа и не може да свърши...
Искам да ви върна назад към онова време, когато се гласуваше този закон и се чудя, господин Петканов, вземете думата! Вземете думата! Тогава ходихте с Вашия заместник Бойко Коцев в Ирландия, в Испания и обяснявахте колко ефективно се работело там. Само че искам да припомня – в тези две страни има подобно законодателство, но то е извънредно и е насочено срещу тероризма. За това става въпрос. А тук какво приехме? Една институция, която дублира функциите на прокуратурата и няма тези правомощия, които има прокуратурата. Би следвало точно прокуратурата да е тази, която наред в наказателния процес, с доказване на престъпното деяние да предприеме мерки да се запорира имущество и след това да се отнеме с присъдата. За какво трябваше да се създава тази комисия с териториални поделения, която нищо друго не може да свърши? Няма никаква ефективност в дейността на тази институция.
След като вече се оформя съгласие около тази теза, дайте да направим един законопроект и да решим този въпрос. Това е моето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Обявявам дискусията за приключена, гласуването ще бъде следващата седмица.
Обявявам почивка до 11,00 ч. Следва парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заседанието продължава с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Господин Костов желае да направи изказване от името на парламентарна група преди това.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
“ИЗЯВЛЕНИЕ
от името на Парламентарната група на Демократи за силна България
Преди две седмици започна стачката на учителите, преди една тя прерасна в политически протести, а сега в управленска криза. При най-благоприятни условия - огромен бюджетен излишък, икономически растеж, ниска регистрирана безработица и внушително парламентарно мнозинство, тристранната коалиция не е в състояние да управлява. Това заедно с рекордната инфлация дестабилизира нашето общество.
Две седмици мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС крие премиера Станишев от депутатите. Днес той за трети път се скри от парламентарния контрол – щраусов опит да избяга от реалностите на управляваната от него страна. Демонстрира пълно отсъствие на управленска воля и отговорност пред обществото – неща, до болка познати от 1990 г. и от 1996 г. Днес това обаче пречи на българчетата да учат. Милиони родители правят извънредни усилия, зарязват работата си, за да поемат всички грижи за своите деца.
Парламентарната група на Демократи за силна България сочи, че при безпрецедентен бюджетен излишък е неморално и политически е неприемливо да се правят реформи за сметка на ниските заплати на хората. Мизерното възнаграждение на учителите е препятствие пред модернизацията на българското училище.
Демократи за силна България заявяваме, че сега има всички материални предпоставки да се решат и то веднага отлаганите проблеми не само в образованието, но и в другите отрасли, намиращи се в криза.
Брутният вътрешен продукт на страната ще бъде близо 56 млрд. лв. и затова отсега бюджетните приходи се преизпълняват с над половин милиард лева месечно. Затова планираните 2 млрд. 100 млн. лв. разходи за образование ще бъдат едва 3,8% от брутния вътрешен продукт, а не 4,2%, както е приело Народното събрание. Евтината издръжка на един бюджетен отрасъл никога няма да принуди управляващите да го реформират.
Демократи за силна България предлагаме:
1. Правителството да внесе в Народното събрание Законопроект за актуализиране на бюджета за 2007 г., в който да предложи решение на проблемите с нова политика чрез повишаване на разходите, но и осъществяване на структурните реформи от правителството.
2. Да разработи Законопроекта за бюджета на страната за следващата година на основата на гарантираната още отсега много по-висока база за приходи.
По този начин Министерският съвет и Народното събрание трябва да поемат своята отговорност за излизане от кризата и да дадат окончателното й решение”.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дружи желаещи за изказване от името на парламентарна група има ли? Няма.
За процедура думата има госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За пореден път, господин председател, връщате мой въпрос. Протестирам срещу политическия чадър, който слагате над госпожа Масларова.
В отговор на мой въпрос госпожа Масларова заяви, че тя и оглавяваното от нея министерство нямат нищо общо с фирмата “Хилд”, чийто обект на дейност са българските пенсионери. “Хилд” взема апартаментите на възрастните хора срещу обещание за допълнителен месечен доход. Наскоро госпожа Масларова изпрати поздравителен адрес, в който казва, че “Хилд” ще даде още една възможност на пенсионерите да повишат стандарта си на живот. Така министър Масларова се включи в агресивната кампания на “Хилд” като представител на държавата, което е недопустимо.
Исках да попитам госпожа Масларова дали й е известно, че в Унгария фирмата “Хилд” е глобена с 13 млн. форинта за това, че е измамила потребителите с невярна информация за предлаганите от нея програми? Ето го документа за наложената финансова санкция на ”Хилд”. (Показва документа.)
Исках да попитам съществуват ли гаранции, че “Хилд” няма да продаде апартаментите и да се изнесе от България? Кое накара госпожа Масларова да застане твърдо зад “Хилд”?
Не е случаен фактът, че “Хилд” започна агресивно да атакува доц. Георги Сапунджиев, който изнесе в българските медии конкретни данни и факти за дейността на “Хилд”.
Чест прави на големия български артист Георги Калоянчев, който заяви, че се срамува, че е участвал в рекламния клип на “Хилд”.
Господин председател, това бяха моите конкретни и, надявам се, коректни въпроси към госпожа Масларова, които исках да й задам. Отговорите на тези въпроси трябваше да бъдат чути най-вече от българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, върнах въпроса Ви, тъй като съгласно правилника един и същи въпрос не може да бъде задаван повторно на министър. Както и Вие сама отбелязахте, госпожа Масларова вече веднъж отговори на такъв Ваш въпрос. Ако обаче има достатъчно основание да се счита, че онова, което Вие сега питате, представлява нов въпрос, уверявам Ви, че ще дам възможност такъв отговор да бъде получен.
Преминаваме към въпросите към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Но преди това, извинявайте, има писмени отговори за връчване:
- на народния представител Станислав Станилов от министъра на правосъдието Миглена Тачева;
- на народните представители Елиана Масева и Иван Николаев Иванов от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов;
- на народния представител Иван Иванов от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на народния представител Иван Иванов от министъра на земеделието Нихат Кабил;
- на народния представител Донка Михайлова от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Трябва да ви съобщя и за постъпилите питания. (Народният представител Евгени Чачев иска думата.)
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди повече от месец съм отправил писмен въпрос към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков по конкретен повод, който вече може би не е актуален. За сетен път ви моля да се обърне внимание на правителството да спазва правилника – както се отнася за нас, така се отнася и за тях.
Политическият чадър, който Вие непрекъснато поставяте върху министър-председателя по редица теми – непрекъснато се връщат питания и въпроси не в съответствие с правилника, не след 48 ч., а след десет дни. А понякога след две седмици, когато министър-председателят е отказал да отговаря на въпроса.
А парламентарният контрол, господин председател, е точно за това - да може българската общественост да види и да чуе опозицията, да види това, което не се прави от страна на правителството и от управляващите. И това се случва всеки ден.
Аз се извинявам, че ми се налага почти през седмица да излизам на тази трибуна за процедура, но стриктното спазване на правилника е както за опозицията, така и за управляващите, така и за правителството, а така и за Вас, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно, господин Чачев!
Господин Чачев, аз ще проверя за забавения писмен отговор на Вашия въпрос и ще се постарая да осигуря такъв още в началото на следващата седмица. В момента съм информиран, че министърът не е в България.
Що се отнася до по-общото Ви възражение, аз споделям до голяма степен безпокойствието Ви по отношение на недостатъчно пълноценното участие на представители на правителството в парламентарния контрол. Същевременно, както сам разбирате, тълкуването на правилника има различни гледни точки. Аз се стремя да спазвам духа и буквата на правилника, затова понякога действително връщам зададени въпроси и питания. Не смятам, че е справедливо да се каже, че това е правило, тъй като, както Вие, вашата парламентарна група и всички други знаете, че в момента очакваме отговори на редица остро актуални въпроси от министър-председателя и от членове на правителството. Вярвам, че следващия петък такива отговори ще бъдат получени.
Остава да ви обявя новопостъпилите питания за периода 28 септември до 4 октомври 2007 г.:
- от народния представител Иван Йорданов Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно действията на правителството за нормализация на обществения живот. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 октомври 2007 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно изпълнението на дългосрочната Стратегия за развитието на националната инфраструктура във всички основни инфраструктурни сектори до 2015 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 октомври 2007 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно причините за забавянето в приетата Стратегия за изграждане на публичната инфраструктура на България и поуките от пропилените милиони от Държавната компания “Публични инвестиционни проекти”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 октомври 2007 г.
Пристъпваме към въпросите и питанията, включени за днес, 5 октомври 2007 г. в програмата за:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Отново се извинявам на господин Спасов за това, че трябваше малко да изчака със задаването на своя въпрос.
Имате думата, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Няма проблем, господин Пирински. Благодаря Ви.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Област Ямбол граничи с Република Турция и това е една от причините за съществуването на интензивно трансгранично сътрудничество между тези две съседни области. То бе юридически оформено със споразумения за приятелство между Ямболска област и областите Одрин, Текирдаг, Къркклалери, копия от които се съхраняват и в Министерството на външните работи.
През последните четири години се задълбочи не само културното, но и икономическото сътрудничество между нашите региони. Интензифицира се търговията и туристическият трафик в двете посоки. Особена роля за това изигра и пускането в експлоатация на ГКПП Лесово – Хамзабейли.
Основна роля за улесняване взаимоотношенията между нашите страни и региони трябва да изпълняват нашите консулски представителства.
На 22 август по покана на валията на Одрин господин Мироглу за пореден път посетих града по теми, свързани с икономическото сътрудничество между нашите региони. По време на разговора той сподели задоволството си от работата на господин Ангел Ангелов – наш генерален консул в Одрин. Отлични отзиви и положителни оценки получих за господин Ангелов и от обикновени хора, общуващи с България и имаше добри контакти с консулството. Бих искал да посоча и отзивчивостта на господин Ангелов към моите молби за съдействие на представители на ямболския спорт и бизнес.
Въпросът ми към Вас е: създадена ли е в Министерството на външните работи система за атестиране на служителите и как се набира информация за това атестиране – в положителна или отрицателна насока? Какви стимули могат да получават служителите, които съвестно и точно изпълняват задълженията си, какъвто е настоящият случай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Искам да Ви благодаря за този въпрос, защото сигурно освен интересните за обществото въпроси и критични бележки, които понякога се получават за работата на нашите консулски представителства, действително са немалко и случаите, в които дипломатическите служители на Република България не само изпълняват своите задължения, но го правят така, че да привлекат вниманието и български граждани да им благодарят. Радвам се, че това се чува и днес в парламента.
Между другото точно по този повод имам намерение на страницата на Министерството на външните работи вече да публикуваме и тези немалко, пак ще кажа, писма, които получаваме освен като критични материали, но и като благодарност за работата на нашите дипломатически служители.
По конкретния въпрос, който задавате. До 2006 г. нямаше система за атестиране на служителите зад граница, независимо дали са служители на Министерството на външните работи или на някое друго министерство.
Знаете, че една от основните задачи, които в рамките на работата на това правителство имам в Министерството на външните работи, е да се подреди дипломатическата служба и да се създадат достатъчно ясни критерии за изпълнение на задачите на дипломатическите служители.
С наредба, публикувана в “Държавен вестник” – бр. 46 от 6 юни 2006 г., всеки служител, който е дългосрочно командирован в чужбина, подлежи на атестиране и се оценява от ръководителя или служителя, който възлага задачите и отговаря за дейността на командирования. По принцип задграничните служители се атестират от ръководителите на съответните представителства, в случая от посланика на Република България в Турция. Самата оценка по атестирането е такава, каквато е за всички държавни служители. Изготвя се работен план в началото на периода за периода от 1 декември до 30 ноември на следващата година. Има междинна среща в средата на периода, заключителна среща и определяне на общата оценка на изпълнението в края на периода.
Всички процедури по атестирането на служителите са уредени с Правилник за устройството и дейността на Атестационната комисия в Министерството на външните работи, която се занимава с присвояване и определяне на дипломатически рангове и с ротацията на служителите в чужбина. Това, което следва акредитацията, на първо място е, че това се отразява върху възнаграждението на служителите. Действително за по-добра работа е уместно и нормално да се иска справедливо възнаграждение. След миналата година това вече е факт.
На второ място, по този начин се осигуряват и доста по-добри и прозрачни условия за кариерно развитие, в смисъл атестацията на всеки един служител зад граница се отразява върху неговата заплата и неговото кариерно развитие и това се има предвид като един от основните фактори при решенията на атестационната комисия, която работи в министерството.
И за господин Ангелов, за когото действително има много добри отзиви за работата му, и за всички останали дипломатически служители от миналата година работи вече система за атестиране, която е важна при тяхното професионално израстване и определянето на тяхната заплата.
Ще завърша със следното: смятаме, че с приетия Закон за дипломатическата служба се облекчава разработването на по-специфични критерии за работата на дипломатическите служители, защото в момента те се оценяват по оценката за работата на държавни служители. Там има включително работа на гише, отношения с клиенти и т.н., което не става за всеки дипломатически служител. Имаме намерение да разработим на основата на Закона за дипломатическата служба по-подробна уредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калфин.
Господин Спасов, заповядайте за Вашата реплика от 2 минути.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин вицепремиер! Радвам се, че и Вие, а надявам се и моите колеги ще оценят, че тази трибуна трябва да става място не само за нужните критики към правителството, но и за позитивните оценки към служители на изпълнителната власт, какъвто е настоящият случай.
Лично аз не спестявам критиките, дори да са отправени към представители на изпълнителната власт от моята политическа сила или от коалицията, в която участваме. Нещо повече, преди месец имах повод от тази трибуна да разкритикувам поведението на министър Румен Петков по повод на инцидент по автомагистрала „Тракия”, но в случая искам да посоча, че въпросният господин Ангелов има и още един принос. На 22 октомври т.г. благодарение на неговата и съвместната ни активност за първи път в Одринския университет ще се изучава българска филология, което е едно голямо постижение за българската дипломация, за българската култура и българската национална идентичност, както бих казал.
Също така, благодарение на съвместните ни усилия пред валията господин Мироглу, е осигурена и площта за втората българска църква в Одрин.
Господин Калфин, поздравявам Ви за този ваш служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли дуплика, при този вид реплика, господин министър? Едва ли.
Преминаваме към питането на народния представител Мартин Димитров към министъра на външните работи относно увеличаването на редица квазиданъци.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин вицепремиер, господин председател, дами и господа! През последните седмици сме свидетели как редица такси и лицензионни плащания се увеличават без каквато и да било обосновка, без анализ ползи-разходи. Това е една от причините за увеличаване на цените и инфлацията в България.
В духа на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – един закон, който подкрепих в експертно качество преди няколко години, би трябвало таксите да отговарят на направените разходи и всяко увеличение над това ги превръща в данъци или квазиданъци.
Обърнах се към Вас, господин вицепремиер, тъй като Вие имате ресорната компетентност да изисквате спазването на тези правила – таксите да отговарят на извършените разходи.
Ще Ви дам няколко примера, които намирам за особено фрапиращи, макар както Вие правилно отбелязахте, че не всички те са от ресорната Ви компетентност.
Това, което със сигурност е във Ваша ресорна компетентност, е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране увеличи от 1 юли т.г. таксата за пренос на електричество на НЕК с 45%, както и таксата за електроразпределителните предприятия за разпределение на енергията с 3%, но никъде нямаше обосновка защо това се случва.
Забележете, според одит на Сметната палата приходите от такси на Централния регистър за особените залози е в размер на 2,8 млн. лв., а разходите са 300 хил. лв. Разликата от близо 2,5 млн. лв. на практика е данъчно бреме върху българските граждани.
Друг много важен, също така фрапиращ пример. Подготвят се промени в тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, в частта й за Търговския регистър. Там се събират през 2006 г. 43 млн. лв., забележете, има и 4 млн. лв. държавна субсидия, като правените разходи са в пъти по-ниски от парите, които се събират от агенцията. В промените, които сега се подготвят, отново няма анализ разходи-ползи, чрез който да се покаже, че събираните такси отговарят на разходите, които прави администрацията. Всичко друго на практика ги превръща в допълнителни данъци, допълнителна тежест върху българските граждани.
Обръщам Вашето внимание върху тази тема. Ще направя необходимото, за да задам въпроси и на ресорните министри.
Цялата работа е следната: българските граждани няма да бъдат облагани с това допълнително бреме, единствено ако в Министерския съвет се въведат промените, които аз и колеги от опозицията наскоро предложихме като промени в Закона за нормативните актове – оценка на въздействието, анализ ползи-разходи. Не може да се подготвят промени в тарифи и да няма никаква обосновка защо тези хора искат да увеличат таксите 2-3-4 пъти. Трябва да има ясна обосновка, ясни причини. В противен случай трябва Вие и останалите министри в Министерския съвет да не подкрепяте такива увеличения. Надявам се на конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър. Имате 5 минути за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Трябва да си призная, че съм много затруднен с отговора на Вашето питане, защото надали има сред моите функции на вицепремиер, било друг министър в правителството или въобще от държавната администрация човек, който да отговаря за таксите. Те се налагат от всяко едно ведомство, включително от общинската администрация, и действително има определен законов ред по какъв начин да се взема решение. Знаете, че таксата е държавно вземане, която да покрива определени разходи, които се извършват от администрацията. По това едва ли има нормативни спорове.
Действително няма да отговарям на въпросите Ви за Агенцията по вписванията, за регистъра за особени залози, тъй като дори министерствата, които се занимават с тях, не са в ресора, който аз наблюдавам. И в никакъв случай не ми се иска да давам отговор, който би бил по-лош, отколкото ако питате съответния министър за конкретната такса.
Това, което питате за Държавната агенция за енергийно и водно регулиране, действително е в ресора, за който аз отговарям. Само че, господин Димитров, Вие говорите за такса, а тук става дума за цени за пренос - това не е такса. Това не е нито държавно вземане, нито постъпленията от него влизат в държавния бюджет. Това са цени, които се утвърждават действително от Държавната комисия, но те покриват разходите, които извършва НЕК, който е търговско дружество, и електроразпределителните предприятия, които също са търговски дружества.
Мисля си, че Вие като човек, който много разбира от икономика, ако говорим за определението „такса”, това в никакъв случай не е такса. Това е цена за извършване на услуга, която се извършва от търговско дружество. Пак повтарям, това не са държавни вземания и те не постъпват в държавния бюджет.
В отговора имам подготвена обосновка от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране какви са причините тя да се съгласи с актуализирането на тази цена за пренос на електроенергия. Но още веднъж искам да ви кажа, че това не е такса и още по-малко може да се говори за квазиданък, въпреки че има монополно положение на НЕК и електроразпределителните дружества.
Що се отнася до това Ваше предложение, трябва да Ви кажа, че практиката на Министерския съвет много отдавна е такава: всяка една такса, която се въвежда с нормативен акт, който се решава от Министерския съвет, се внася с т.нар. финансова обосновка. Тази финансова обосновка, без да бъде подписана от министъра на финансите и без направен анализ от Министерството на финансите, не може да влезе в Министерския съвет, следователно Министерският съвет не може да вземе решение. Поне аз не си спомням за тези две години този състав на Министерския съвет да е взел решение, без да е подписана и утвърдена финансовата обосновка от Министерството на финансите.
Уверявам Ви, че всяка една такса, която се въвежда с нормативен акт, се анализира много внимателно и след това, когато се приема от Министерския съвет, този анализ се взема предвид. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, господин Димитров, за да отправите двата уточняващи въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Трябва да призная, господин вицепремиер, че този мой въпрос беше резултат от работата на експертна група, която направи една относително мащабна проверка. И знаете ли – Комисията по енергийно и водно регулиране никъде в публичното пространство не е посочила мотиви за увеличение на таксите за пренос с 45%. Никъде в общественото пространство аргументи не са представени! Ако ги има в Министерския съвет, нека те да бъдат публикувани и да станат обществено достояние, да има обществен дебат по тях, защото резултатът от увеличението на тази такса е един. А дали е такса, ще говорим веднага по този въпрос, но резултатът е увеличение на цената на тока за всички български граждани. Това е резултатът.
Доколко това е цена на пренос или такса – добре, може да се дебатира по този въпрос, но в крайна сметка дори и увеличението на цената на пренос отново трябва да бъде обект на аргументирана защита, която да бъде обществена. Никъде това не е направено. Ако в Министерския съвет се е случило, публикувайте ги тези материали, да ги видят хората.
Знаете ли, аз и групата от експерти, с които работя, си направихме труда да видим няколко от последните увеличения на такси и квазиданъци? Никъде не е имало дори и най-елементарната обосновка. Примерно успяхме да намерим ситуация, в която се казва следното нещо, тоест финансовата обосновка има следния вид: цената е много ниска, таксата е много ниска и ние я увеличаваме два пъти. Подобен подход на мен не ми се струва правилен и не ми се струва прагматичен. Няма нужда на хората да им създаваме допълнително данъчно бреме там, където това не трябва да се случва.
Мога да Ви дам следния пример, за който Вие вероятно ще ми кажете, че отново е извън Вашата ресорна компетентност, но пак Ви казвам, че искам да обърна Вашето внимание на този въпрос и когато дойде обсъждане в Министерския съвет да вземете отношение – повече от два пъти ще бъдат увеличени таксите, които летищата ще плащат за издаване на удостоверение за експлоатационна годност, за лицензирането им и лицензиране на оператори на наземно обслужване. Никакви аргументи защо повече от два пъти тези такси се увеличават, а това води до увеличение на цените за потребителите.
Моят конкретен въпрос към Вас е: ако има някаква аргументация защо тя не се публикува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, последното нещо, ако сте честен, в което можете да обвините това правителство е, че увеличава данъците. Мисля, че са много очевидни доказателствата точно в обратната посока.
Тогава, когато говорим за такси, аз още един път искам да кажа, че приемането на съответните такси се извършва или с нормативен акт, където има финансова обосновка и тя влиза като основен аргумент в решението на Министерския съвет или промените в съответните числа на тези такси се правят от съответното ведомство, което отговаря за това нещо, след като вече този нормативен акт е приет, когато му е предоставена тази възможност. Това може да бъде ведомство или да бъде висша администрация.
Има ред, по който всеки един може да поиска информация за аргументацията на тези такси.
Аз разбирам Вашето притеснение и Вашия въпрос, който поставяте. Съвсем не съм съгласен, че по този начин точно се увеличава инфлацията. Знаете, че инфлацията се увеличава от завишеното търсене на пазара, а не от увеличаването на тези числа, но при всички случаи има ред, по който може да се получи информация от всяка конкретна администрация, която отговаря за съответната такса информация, пак го казвам. Има Закон за достъп до обществена информация. Вие имате ред, по който можете да зададете въпроса. Мисля, че да поставите въпроса на публичното внимание от тази трибуна, надали е най-добрият начин, по който можете да получите отговор, ако действително се интересувате от него, за конкретната такса.
Що се отнася до решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, свързано с увеличаването на цената на пренос на Националната електрическа компания, пак казвам, че това не е такса, има няколко аргумента. От доста време не е актуализирана тази цена за преноса. Междувременно са се случили такива събития като извеждане от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, с което производството е намаляло с 4,5 милиона киловатчаса електроенергия в България, което е около 14% от общото годишно производство на страната от електроенергия. Средната продажна цена за производството се е увеличила с около 7% междувременно, преди последното увеличение. Намаленото производство на електрическа енергия е довело до разходите за пренос на разпределение, тъй като постоянните разходи знаете, че се запазват, докато по-малкото енергия, която преминава през преносната мрежа намалява само променливите разходи.
Изискването Националната електрическа компания да осигури ликвидност и пазар за производителите на електроенергия от алтернативни източници е на по-висока цена също. Това трябва да се отчете тук. Всичко това са фактори, които предполагат по-висока издръжка на преносната мрежа след последната актуализация, която е преди доста време.
Този икономически анализ е направен от Националната електрическа компания и тя е предложила на Държавната комисия, която с решение от 28 юни т.г., в сила от 1 юли т.г., е взела решение за увеличаването на тази цена на пренос.
Пак казвам, има достатъчно много фактори и то сериозни икономически, които са се случили след предишното решение за тази цена на пренос, които са взети предвид, но това не е такса, господин Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин вицепремиер, имаме едно голямо различие с Вас. Вие казвате, че аргументацията за повишаване на тези такси трябва да бъде изисквана по реда на Закона за достъп до обществена информация. Аз съм човек, който вярва в електронното правителство и смятам, че тези неща трябва да бъдат достъпни по принцип за всички. Няма нужда всеки човек да иска отделна информация, както и всяка фирма, всяка агенция, или всеки заинтересован човек да иска отделен достъп до информация. Тези неща трябва да са достъпни и затова се обърнах към Вас. Трябва да бъде променена системата.
При всяко ново искане, а в последните няколко месеца има десетки такива искания за увеличение на такси, аргументацията трябва да бъде достъпна поне на една Интернет страница и всеки да може да я прочете. Няма нужда да влизаме в тази процедура на достъп до обществена информация. И точно в това се надявам да Ви убедя днес и затова зададох този въпрос – че трябва да бъде променена тази система.
Иначе, за всяко едно от последните увеличения има един основен аргумент и той е следният: таксите отдавна не са актуализирани. Това изречение се използва навсякъде: отдавна не са актуализирани таксите. За мен това, господин вицепремиер, не е достатъчен аргумент и не трябва да бъде, но се надявам оттук нататък, с помощта на парламента да се премине към една по-висока прозрачност. В момента тази система не е прозрачна.
И пак искам да Ви прочета, ако не сте имали възможност да обърнете внимание, че по отношение на особените залози, което не е Ваш ресор без всякакво съмнение, но одитите на Сметната палата какво показват, че 2,8 млн. лв. са приходите, а разходите са 42 хил. лв., тоест 2,5 млн. лв. има печалба от такса, която би трябвало да покрива само разходите. Вие казвате, че имало обосновка от страна на министъра на финансите – ами, очевидно е, че ако навсякъде има обосновка, тук грешката е много голяма. Печалбата на Агенцията по вписванията от акции ще бъде вероятно над 50 млн. лв. догодина. Тогава очевидно е, че имаме проблеми с тези финансови обосновки, за които Вие говорите.
Знаете ли, че една финансова обосновка си тежи на мястото единствено тогава, когато бъде подложена на обществен дебат, когато бъде публикувана от съответното ведомство на неговата Интернет страница и хората участват, дебатират, казват своето мнение?
Дали това е проинфлационен фактор, господин вицепремиер? Да, може би не основният, но един от проинфлационните фактори, един от факторите, по който може да бъде взето отношение. Иначе по много въпроси може да се спори дали е такса, услуга или някаква друга форма на плащане, но принципът трябва да бъде един и същ – без аргументация те не трябва да бъдат увеличавани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
С това приключват въпросите и питанията към заместник министър-председателя.
Преминаваме към отправените въпроси и питания към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Въпрос на народния представител Ваня Цветкова относно Земенския пролом и Скакавишкия водопад.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За пореден път питам относно Земенския пролом. Този път въпросът ми е формулиран по следния начин: в първия вариант на “Натура 2000” Земенският пролом фигурира под № BG 0000296 и за целта има изготвени анкетни карти по линия на Министерството на околната среда и водите по съответния ред.
В края на миналата година по предложение на Националното управление на горите са отложени 29 територии, в които присъства и Земенския пролом без за това да са посочени някакви конкретни мотиви.
През пролетта на тази година, “Зелени Балкани” внасят предложение за връщане на Земенския пролом в “Натура 2000”, като отново внасят анкетни карти.
Не зная защо въпреки питането ми в парламента и няколкото посещения в кабинета Ви, господин министър, по този повод, въпросът за Земенския пролом стои все още нерешен. Ще се радвам, ако въпросът ми вече не е актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Аз и друг път съм Ви отговарял на парламентарни въпроси относно Скакавишкия водопад и Земенския пролом.
По повод настоящото Ви запитване бих искал да представя следната информация на Вас, на уважаемите народни представители, на цялата ни общественост и на нашите съграждани от региона. Действително с предложение на Националното управление по горите Земенски пролом като потенциално защитена зона е отложена за разглеждане по тяхно предложение. Това, което мога да Ви кажа към настоящия момент, тя вече е разгледана от Националния съвет по биологичното разнообразие. Както и преди това обявих публично, ще защитавам на заседанието на Министерския съвет формата, рамките и обхвата на защитени зони, такива каквито ми се представят от страна на нашата научна общност, базирана единствено и само на научни критерии, а това в случая важи и за Земенски пролом. След разглеждането от страна на Националния съвет по биологичното разнообразие той е одобрен без промяна в обхвата на потенциалната защитена зона. Документацията е подготвена и се възползвам тук, от трибуната на Народното събрание, да обявя, че през следващата седмица внасям за разглеждане от страна на Министерския съвет двадесет и седемте защитени зони, отложени тогава по предложение на Националното управление по горите, сега Държавна агенция по горите.
Очаквам тези дни и становището на водещите институции от страна на Българската академия на науките по отложените зони след решение на Министерския съвет от 2 март 2007 г. За 25 октомври тази година съм насрочил заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие, на което ще бъдат разгледани тези отложени защитени зони. В един ускорен ход ние реализираме необходимите дейности и мерки, така че страната ни да изпълни своите ангажименти.
Искам да информирам Вас и уважаемите народни представители, че в подробно писмо съм информирал еврокомисаря по околната среда господин Ставрос Димас за всичко, което е реализирано от нашето правителство, в частност от страна на Министерството на околната среда и водите по отношение на изпълнение на нашите ангажименти за изграждането на екологична мрежа “Натура 2000”. Ние ще продължим тази дейност, защото това е един процес.
Искам още веднъж да Ви уверя, че до Нова година ще бъдат обявени повечето защитени зони и ще бъдат издадени заповедите, а до м. март 2008 г. по Директивата за дивите птици ще бъдат обявени и издадени заповеди за всичките защитени зони по тази директива. Това е важен наш ангажимент, който касае не само Министерството на околната среда и водите. Това е важно с оглед, първо, да опазим нашата прекрасна природа и биоразнообразие. Важно е с оглед на това, че ако ние не изпълним нашите ангажименти по отношение на “Натура 2000”, бихме понесли съответни санкции. В над една трета от случаите на наложените санкции от страна на Европейската комисия те са именно в тази чувствителна сфера. Уверявам Ви, че аз като министър и моят екип ще направим всичко необходимо, така че страната да няма наложени санкции, тоест ние ще изпълняваме нашите ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Радвам се, че нещата се придвижват, както казахте, в добрата посока в защита на тази територия, защото това наистина е уникално място и не би трябвало да бъде унищожено и съсипано с оглед инвестиционните намерения, които имат някои. Не казвам, че това е лошо, но не е там мястото за реализирането, може би, на каскада от вецове в тази територия. Знаете, че това е моята болка. В края на краищата вецове – да, трябва да има. Те са възобновяеми източници на енергия, но в никакъв случай, защитавайки по един начин природата, да я увреждаме по друг начин.
Аз нямам втори въпрос, но се надявам, че наистина темата за вецовете ще спре дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Въпрос от народния представител Ваня Цветкова относно изграждане на временен автомобилен път в Осоговската планина, пресичащ санитарно-охранителната зона Втори пояс на водохранилището на р. Глоговска.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, вторият ми въпрос е свързан с един временен път, който е изпълнен с оглед планов добив на дървесина във Втори пояс на санитарно-охранителната зона на р. Глоговска. За мен това е абсолютно престъпление по отношение на тази зона от Осоговската планина и Басейновата дирекция за Западнобеломорския регион в продължение на много месеци престъпно е бездействала.
Цели осем месеца след извършването на проверка на място по сигнал на РИОКОЗ – Кюстендил, старши инспектор Максимов е съставил констативен протокол под № К-868 от 30.11.2006 г., не са последвали никакви действия от страна на Басейновата дирекция за спиране на строежа. В констативния протокол ясно са фиксирани всички обстоятелства в момента на проверката, че е нарушен Законът за водите, като без проект и без разрешение за ползване на воден обект се изгражда път, пресичащ санитарно-охранителна зона – вододайна зона за питейна вода Втори пояс.
Защо употребих фразата “престъпно бездействие”? Защото с това бездействие е позволено да се нанесе една голяма рана на планината в района на Глоговска река, която няма да зарасне поне 15 години. Поради промяна на качеството на питейната вода, която идва от този район, РИОКОЗ – Кюстендил, е забранил ползването й и кюстендилци са лишени от най-качествения водоизточник и високите зони на Кюстендил в по-сухия период са без вода. Този път е с цел изсичането на букова гора в района, който е вододайна зона. С този път се осигурява масов достъп до санитарно-охранителна зона Втори пояс на р. Глоговска.
Въпросът ми към Вас е следният: какви мерки ще предприемете за търсене на отговорност на виновните лица за тяхното бездействие, какви мерки ще приемете за изготвяне на експертиза, и кой би трябвало да го направи, за актуалното състояние в района за възстановяването на екологичното равновесие и за осигуряване на финансиране на този проект? Защото – аз имам и кадри при посещението ми там заедно с журналисти от местната телевизия, състоянието на този водоизточник и на природата в този район е плачевно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Цветкова, в отговор на поставения от Вас въпрос за престъпно бездействие от страна на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район” – Благоевград, при констатирани нарушения на Закона за водите във връзка с изграждане на временен път в Осоговската планина, пресичащ санитарно-охранителната зона Пояс 2 на водохващането на р. Глоговска бих искал да Ви информирам следното.
Река Глоговска е десен приток на р. Новоселска и е в басейна на р. Струма. Компетентен орган за управление на водите е Басейнова дирекция “Западнобеломорски район” с център Благоевград. В съответствие със своите компетенции директорът на басейновата дирекция е издал на “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Кюстендил, за питейно-битово водоснабдяване на гр. Кюстендил и селата Лозно и Жиленци общо 6 бр. разрешителни за водоползване. С графика за водоползване на водите от комплексните значими язовири, включени в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, който график се одобрява от министъра на околната среда и водите, ежемесечно се разрешава ползване на вода от язовир Дяково в размер на 44 литра в секунда за питейно-битово водоснабдяване на община Кюстендил. “Водоснабдяване и канализация” ООД – Кюстендил, нямат издадено разрешително за водовземане в съответствие със Закона за водите. Те са уведомени с писма със съответните изходящи номера от Министерството на околната среда и водите.
В съответствие с поставените условия в издаденото разрешително за водоползване № 4451 от 10 март 2006 г. от р. Глоговска съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, “ВиК” ООД – Кюстендил, е представил в Басейновата дирекция “Западнобеломорски район” проект за санитарно-охранителна зона. В момента басейновата дирекция провежда регламентирана от 2000 та година процедура по издаването на заповед за учредяване на санитарно-охранителна зона. В съответствие със своите компетенции Басейновата дирекция “Западнобеломорски район” съвместно с Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Кюстендил, ежегодно извършва мониторинг по отношение качеството на водата в р. Глоговска преди водовземното съоръжение. Резултатите от направените анализи през последните три години (2004, 2005 и 2006 г.) не показват отклонение от нормите по Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. При извършването на редовния годишен мониторинг на 25.07.2007 г. РИОКОЗ отказва да вземе проба от р. Глоговска при водохващането с мотив, че водоизточникът е спрян от експлоатация със заповед. По предписание на РИОКОЗ – Кюстендил, и констатирано извършване на строителни работи, свързани с прокарването на път в санитарно-охранителната зона Пояс 2, и влошени качества на водите за питейно водоснабдяване, на основание заповед на РИОКОЗ – гр. Кюстендил, управителят на “ВиК” – гр. Кюстендил, със Заповед № 547 от 23.02.2006 г. спира временно експлоатацията на водоизточник – открито речно водохващане на р. Глоговска. По сигнал на РИОКОЗ – Кюстендил, за извършване на строителни дейности, свързани с прокарването на път до санитарно-охранителната зона Пояс 2 на водохващането на р. Глоговска, директорът на басейновата дирекция със Заповед № 283 от 28.11.2006 г. е разпоредил извършването на проверка на място. При проверката е установено, че горският път “Мечкина дупка” е изграден от Държавна дивечовъдна станция – гр. Кюстендил. Пътят е изграден по утвърдена от началника на Регионалното управление по горите – Кюстендил, проектосметна документация.
Извършените дейности по добиване на дървесина и изграждане на път са в съответствие с лесоустройствения проект на Държавна дивечовъдна станция “Осогово” – Кюстендил. При строителството на пътя са изградени три преминавания на водни обекти – р. Глоговска и две дерета, притоци на р. Глоговска, без необходимото за този вид разрешителни за ползване на воден обект по реда на Закона за водите. За констатираното нарушение е съставен акт № 75 за установено административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
За изясняване на проблемите, повдигнати във Вашето писмо на 21.08.2007 г., експерти от Басейновата дирекция “Западнобеломорски район” отново извършиха проверка на място. При проверката е констатирано, че строителството по временния път е спряло. Границите на санитарно-охранителната зона са определени със заповед с доста стара дата от председателя тогава на Общинския народен съвет – Кюстендил, но не са актуализирани, не е изградена ограда и няма поставени трайни знаци в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Водохващането е изключено. “ВиК” ООД – Кюстендил, не е представило протоколи за извършен собствен мониторинг, каквото е разпореждането в съответствие с поставените условия в издаденото Разрешително № 451 от 10 март 2006 г. РИОКОЗ – Кюстендил, не е представил актуалния анализ на водата от водоизточника от момента на спиране – ноември 2006 г., до сега. Държавната дивечовъдна станция “Осогово” – Кюстендил, не е извършила изследване или оценка на въздействието върху околната среда, което да докаже, че дейността няма да доведе до негативни последствия от водоизточника във връзка с чл. 34, ал. 2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г.
Уважаема госпожо Цветкова, автомобилният път в Осоговската планина, пресичащ санитарно-охранителната зона Пояс 2 на водохващането на р. Глоговска показва, че Басейновата дирекция – Благоевград, в съответствие със своите компетенции осъществява редовен контрол по използването на водите в района и по условията, поставени в издадените разрешителни. За констатираните нарушения аз посочих номера на акта, който е съставен. Видно е, че другите компетентни органи трябва да изпълняват своите задължения, да се спазва законодателството в нашата страна, особено когато става въпрос за питейно-битовото водоснабдяване. В това отношение нормите на закона трябва да бъдат императивни и безусловно да се спазват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Цветкова, заповядайте за Вашата реплика от две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, аз разбирам желанието Ви да защитите институцията, която е подведомствена на Вашето министерство. Аз съм човек, който разбира от документи и особено от документи, свързани с незаконно строителство. Така че към датата, когато посетих обекта, нямаше нито един документ от страна на Басейновата дирекция в Благоевград, който да свидетелства, че по някакъв начин е възпрепятствано изграждането на този път.
В тази връзка Ви казвам, че и сега обстоятелствата са налице и Вие съвсем явно можете да видите за какво става дума. Защото с това изсичане е оголена много голяма част от тази вододайна зона. Тя е пресечена, има завирявания по течението на тези три втуци, в които водата има съвсем застоял характер. Освен това слънцегреенето в тази зона изсушава точно тази вододайна зона и скоро този водоизточник няма да може да бъде ползван като качествен водоизточник за питейна вода.
Обръщам се към Вас като министър на околната среда и водите, независимо че Вие не носите пряка отговорност за горския фонд. В края на краищата Министерството на околната среда и водите трябва да води активна политика по опазване на горския фонд, защото той има пряко отношение към опазването на въздуха, водата и на почвата от ерозия в планинските райони. Смятам, че Вие би трябвало да потърсите отговорност и да бъдете по-активни, а не както чувам тази сутрин по радиото, че всеки ден в България се изсичат по сто футболни игрища дървесина. Нашият район е богат на горски фонд. Изсичането му в нашия район е абсолютно безобразно, но това е друга тема на разговор.
Тук имаме повод, който има пряко отношение към Вашето министерство, и аз смятам, че Вие трябва да имате много по- рязък тон към всички институции, отговорни за това. Ще чакам от Ваша страна по някакъв начин да се инициира експертиза за действителното състояние на това водохващане след прекарването на този път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Цветкова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, да, когато служителите и екипите на Министерството на околната среда и водите изпълняват своите задължения и спазват прилагането и изпълнението на нашето законодателство, аз наистина ще ги защитавам. Във всички други случаи знаете, че съм абсолютно стриктен и бих казал безкомпромисен, когато има нарушения от каквото и да е естество. В случая Ви посочих, че извършените дейности по добиване на дървесина и изграждането на път са в съответствие с лесоустройствения проект на Държавна дивечовъдна станция “Осогово” – Кюстендил.
Споделям Вашата загриженост. Ние също правим необходимото и ще продължаваме да реализираме всички мерки и дейности. Тук се възползвам да кажа, че Министерството на околната среда и водите е готово да окаже необходимата лобистика, а и не само лобистика, да предоставим средства на Държавната агенция по горите. Вече имах среща с новия оглавяващ Държавната агенция по горите – господин Юруков, с който обмисляме по какъв начин да има допълнително залесяване.
Преди всичко искам да обявя пред вас и пред цялата общественост, че говорим за залесяване на широколистни гори – тези, които наистина имат своите отражения. Мисля, че е излишно да посочвам точно до какво води широколистната гора – естествено, тук няма бъдат водещи икономическите критерии и механизми, те не са маловажни, в никакъв случай не ги омаловажавам, но е важно наистина – и за климата, и за баланса на водите те биха допринесли най-много.
Ето защо в това отношение потвърждавам моята готовност като министър и на министерството да направим необходимото.
В случая е добре, че се обръщате към нас. Видно е, че регионалните структури на Министерството на околната среда и водите са направили необходимото и са констатирали, че няма издадени разрешителни за водоползване и е спряно строителството. Докато не бъдат спазени всички изискуеми условия и докато не бъдат изпълнени те, регионалните ни структури ще упражняват необходимия контрол, така че това строителство и този контрол да не бъде реализиран.
В случая аз се обръщам и към другите компетентни органи също да упражнят необходимия контрол, за което и аз, и вие можем да проведем разговори, пък и да следим. Аз поемам този ангажимент пред Вас и пред уважаемото народно представителство и пред обществеността, че това ще се изпълнява от нашите регионални структури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питането от народния представител Евдокия Манева към министър Чакъров относно разпоредбата на Закона за защита от шума в околната среда.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос към Вас е свързан с един изключително важен проблем, отнасящ се до здравето на хората и състоянието на околната среда, а именно проблемът за защита от шума. Обръщам се към Вас, защото шумът е изключително важна компонента на околната среда, а Вие, като министър на околната среда, провеждате държавната политика в тази област и имате надведомствени функции. Вие координирате контролната дейност в областта на спазване на нормите по всички компоненти на околната среда. Вие подготвяте националния доклад за състоянието на околната среда, чийто съществен елемент е защитата от шума. Ще отворя скоба и ще кажа, че за съжаление в страната ни няма култура по този въпрос, няма сетива за решаването на този проблем. Затова и задачата Ви, разбира се, е още по-отговорна и трудна в тази област.
Ще напомня освен това, че Вие сте националният компетентен орган, който информира международните организации за решаване на проблемите на шума в страната. Тоест имате всички правомощия да оказвате въздействие върху Вашите колеги и върху институциите, с които заедно сте призвани да решавате проблема. Това е министърът на здравеопазването, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, всички кметове. Това са редица институции и длъжностни лица, които трябва много кардинално да променят политиката си по този въпрос. Няма специално да говоря защо това е толкова важно, има многобройни доказателства за негативното влияние на шума върху здравето на хората.
В Закона за защита от шума, приет през 2005 г., има конкретни срокове. Ще спомена два важни срока. Кметовете на агломерации с над 250 хил. жители бяха длъжни до 30 юни 2007 г. да изработят карти на шума и до 30 септември да Ви ги представят за съгласуване. Освен това до края на тази година министрите, които отговарят, включително министърът на вътрешните работи, бяха длъжни да оборудват своите ведомствени органи с необходимите измервателни уреди, за да могат ефективно да провеждат своята политика.
Във връзка с това аз Ви питам: какви са резултатите от изпълнението на задълженията на Министерството на околната среда и водите за осигуряване на спазването на разпоредбите на Закона за защита от вредните въздействия на шума и в частност разработването на стратегическите карти за шум за агломерации над 250 хил. жители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Във връзка със зададения от Вас въпрос бих искал да ви информирам за следното. Вие наистина много обстойно и компетентно посочихте компетенциите на Министерството на околната среда и водите и в частност на министъра на околната среда и водите. Все пак аз ще си позволя да посоча за този сравнително нов закон, който беше разгледан и приет в началото на настоящия мандат точно какви са компетенциите на Министерството на околната среда и водите и най-вече на кметовете на общини с агломерации над 250 хил. жители и над 100 хил.
Законът за защита от шума в околната среда ясно регламентира компетенциите на всички държавни органи и органи на местното управление по отношение на шума в околната среда. Изцяло споделям това, което Вие казахте, че като една от компонентите на околната среда шумът има своето важно значение и в случаите, когато се нарушават и надвишават допустимите норми, има изключително вредно въздействие върху живите организми.
Организирането и възлагането за разработване на стратегически карти за шум за агломерации с над 250 хил. жители, съгласно Допълнителната разпоредба на закона, който посочих преди малко, агломерация е населено място с население над 100 хил. жители или определено като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията и е задължение на кметовете от съответните общини. Както и вие посочихте. Агломерациите, които подлежат на разработване на шумови карти, се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В съответствие с регистрите с данни за агломерации, които МРРБ следва да поддържа, министърът има задължение да уведомява съответните общински органи за необходимостта от разработване на стратегически карти за шум. Компетенциите на Министерството на околната среда и водите във връзка с разработването на шумови карти са свързани с оказване на методическа помощ на общините. Министърът на околната среда и водите има задължение да докладва данните от тези карти пред международни организации.
В изпълнение на тези задължения още от 2005 г. в процеса на изготвяне на проекта на Закон за шума в околната среда, след това и за неговото приемане, експерти от Министерство на околната среда и водите участват в провежданите семинари и работни срещи на Асоциациите на еколозите от общините в България, на които представителите на местното самоуправление са запознати с изискванията към обработването и съдържанието на стратегическите карти за шум. С влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз започна процесът на изпращане на информация до Европейската комисия за прилагане на нормативни актове от правото на европейските общности в областта на околната среда. Във връзка с това с писмо с изх. № 91-00-89 от 13.02.2007 г. на МОСВ до общините София, Пловдив и Варна е изискана първоначална информация, свързана с описание на агломерациите. Същата е докладвана на Европейската комисия.
Едновременно с това на общините – подчертавам – са напомнени сроковете, в които стратегическите карти за шум трябва да бъдат разработени и предоставени на Министерството на околната среда и водите. Задължение на Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ е да събира и съхранява информация за компонентите и факторите на околната среда, в т.ч. и за шума. Във връзка с това Изпълнителната агенция по околна среда изпрати указание до общините, цитирани по-горе, относно информацията, която трябва да бъде получена в резултат на разработените шумови карти. Крайният срок за предоставяне на картите е 30 септември 2007 г. Към настоящия момент отговор е получен от община Пловдив, която подготвя процедура за възлагане на обществена поръчка за разработване на шумовата карта. На същия етап се намира и община София. Това стана ясно в наскоро организиран от общината международен семинар по въпросите на шума.
Видно от изложеното определеният от Закона за шума срок за разработването на стратегически шумови карти – 30 юни 2007 г., няма да бъде спазен. Въпреки положените до този момент усилия Министерството на околната среда и водите не можа да въздейства решаващо за преодоляване на закъснението, тъй като няма контролни функции по отношение спазване на разпоредбите на закона от страна на местните администрации.
Уважаема госпожо Манева, въпреки че компетенциите на МОСВ по отношение разработването на стратегическите шумови карти са крайно ограничени, аз Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите наистина ще продължи да подпомага останалите ведомства и общините и заедно с другите министерства – основно Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването, аз бих искал да уверя Вас и всички народни представители, а и цялата ни общественост, че ще положим всички необходими усилия наистина да бъдат издадени стратегическите карти за шум и да се предприемат мерки и дейности, с които да се контролира този процес, и там, където е възможно и е необходимо, да се минимизира и да се намали, да се редуцира вредното въздействие на шума върху населението в тези агломерации, които в момента посочваме като обект на внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, съгласна съм, че задачата Ви в тази сфера е изключително трудна, защото вече казах, че за съжаление няма култура по този въпрос. И няма никакво желание за изпълнение разпоредбите на закона. Вие казахте, че всъщност никой не е изпълнил изричната разпоредба с точен срок в закона. И аз като Вас чух, че София има намерение да прави такава карта, Пловдив – също.
Трябва да се подчертае, че разработването на стратегическите карти не е формален и абстрактен акт. Това е базата за конкретни мерки, които общините трябва да предприемат, за да се реши шумът в по-големите градове, който става все по-нетърпим и все по-сериозна заплаха за здравето на хората.
Съгласна съм, че министерството е предприело необходимите мерки. Не съм съгласна обаче с Вас, че министерството няма възможност за въздействие. Моят прочит на закона показва, че Вие имате право да наложите на тези, които не са изпълнили разпоредбите на закона, скромно наказание от 300 лв. Можете да накажете кметовете, които не са си свършили работата.
Затова моят първи въпрос е ще накажете ли поне един кмет, който не си е изпълнил задължението с макар и скромната сума?
И вторият ми въпрос е ще предприемете ли мерки да изискате от Вашите колеги, например министъра на вътрешните работи, да изпълни своето задължение да оборудва КАТ, контролните органи, с които той разполага и е длъжен да осъществява контрол за шума при движението по пътищата, да осигурят измервателни прибори до края на годината, както това се изисква по закон?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е първият закон, приет от това Народно събрание – Законът за шума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! До голяма степен аз споделям това, което Вие казвате, че в тази сфера културата ни определено би следвало да бъде на по-високо ниво по отношение на това, което трябва да правим всички – първо да спазваме съответните норми, да няма по-високо ниво на шума и да няма вредно въздействие на шума. Но аз ще си позволя да имам една малко по-широка опция. Тук вече ще се дистанцирам да коментирам нашето ниво на култура. Бих искал да кажа, че ако искаме да бъде чиста природата ни, да бъдат чисти населените места, едва ли само със санкции, с мерки, каквито прекрасно са разписани и ние съвместно заедно тук с вас, и с председателя на Парламентарната комисия по околна среда и води господин Георги Божинов, който в момента посочи, че това е бил първия закон, приет от настоящото Народно събрание, бихме могли да постигнем. Разпоредбите на закона са ясни, категорични са, но те не се спазват.
Да, аз съм готов наистина да налагам санкции на кметовете, но ако не се захванем и не свършим тази работа, тези санкции може даже да ги повторя, да ги потретя и да няма никакви резултати.
По отношение на изпълнението на ангажиментите и на другите ми колеги – на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на здравеопазването и на министъра на вътрешните работи бих казал, че ще проведа разговори с тях и съм убеден, че всеки един от тях в съответствие с техните компетенции ще изпълнят техните задължения и министърът на вътрешните работи ще доекипира екипите си с необходимата техника, така че да има съответни замервания. Споделям, че фактори, които генерират изключително високо ниво на шум, а знаем кои са те точно по нашите улици и то най-вече в късните часове, а това не е редно и в нормалните часове на деня, визирам през деня, да се повишава извънредно, абнормно нивото на шума.
Естествено компетентният орган трябва да извърши компетентната си работа, аз осъзнавам нашите отговорности и ще работим те да бъдат изпълнени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Манева, да изразите Вашето отношение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър, за готовността да се обърнете към колегите си и да изисквате от всички, които имат задължения, да спазват тези задължения. Разминаваме се по въпроса за ролята на санкциите, защото аз смятам, че това е един важен инструмент за търсене на отговорност. И кметовете, когато не са си свършили работата, най-накрая трябва да отговарят за това.
Казвам това, защото съм се опитвал многократно да призова кмета на София да се занимава с този проблем, защото за София той е наистина драстичен. Срещала съм само формални отговори, възмутително формални отговори, некомпетентност и в Комисията по транспорта в София и нежелание да се занимава с този проблем. И когато има едно такова пренебрежение даже към намесата на депутати, тук вече е Вашата роля да потърсите отговорност от тези хора, които по закон имат задължение и демонстративно го пренебрегват.
Същото се отнася и за ролята на Министерство на вътрешните работи. Вие знаете какво става по улиците на София. Знаете наглостта, с която дефилират мотоциклетистите. Знаете, че има и коли със специални приспособления към ауспуха, за да издават невъзможен шум. По този въпрос КАТ все още не взима отношение. Твърди се, че нямат съответните измервателни уреди. Ако това е причината, направете така, има я нормата по закон, че наистина срокът до края на годината да се спази, за да можем да поискаме от КАТ тогава да не бъде безразличен, когато край техните служители прелетяват тези гръмовити моторни превозни средства и те равнодушно ги отпращат с поглед.
Аз ще продължа да Ви напомням за този закон, защото мисля, че е изключително важно да се спазват неговите разпоредби. Не е трудно. Не става дума за огромни инвестиции. Става дума за организация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
С това приключват въпросите към министъра на околната среда и водите господин Чакъров.
Благодаря Ви за участието, господин министър.
Преминаваме към въпросите, отправени към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Въпрос от народния представител Диана Хитова, относно условията, при които се изтърпяват наказанията.
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В края на м. юли 2007 г. омбудсманът на Република България господин Гиньо Ганев представи на обществеността в страната доклад, в който са отразени констатации, изводи и препоръки по отношение на пенитерциарната система. В него се съдържаха конкретни забележки относно затвора за жени в гр. Сливен. Констатирано е, че макар да са спазени стандартните изисквания за пребиваващите в този затвор, килиите нямат отделни тоалетни. За осъществяването на ремонтни работи по направата им са необходими средства от порядъка на 500 хил. лв. Ремонтът е изключително необходим както с оглед подобряване положението на изтърпяващите наказание и лишаване от свобода в него, така и с оглед повишаване авторитета на страната пред международните институции.
Във връзка с изготвянето на държавния бюджет за следващата бюджетна година Ви моля да ми отговорите, госпожо министър, предвидило ли е Министерството на правосъдието в своя бюджет средства за осъществяването на този ремонт? Ако липсва възможност за това през следващата година, считате ли, че до края на мандата на правителството въпросът може да има положителен отговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Хитова! Констатациите в доклада на омбудсмана, както и резултатите от периодичните проверки на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, очертават два основни приоритета в политиката на Министерството на правосъдието по отношение на местата за лишаване от свобода: намаляване на пренаселеността и подобряване на битовите условия.
В изпълнение на първия от посочените приоритети Министерството на правосъдието е осигурило подходящ сграден фонд в Раднево, който се преустройва, за да бъде съобразен с изискванията за затвор. Неговият капацитет ще е над 500 човека. Също така в Бургас предстои да бъде открито ново затворническо общежитие. Успешното завършване на тези два проекта в значителна степен ще реши проблема с пренаселеността в местата за лишаване от свобода в Южна България.
Екипът на министерството си е поставил за цел да реализира и един особено амбициозен проект, а именно изграждане на изцяло нови един или два затвора. В напреднала фаза е процедурата за предоставяне на държавен имот край гр. Варна.
Затворът в Сливен е едно от малкото места за лишаване от свобода, където проблемът с пренаселеността не съществува. Осъдените лица разполагат с площ от четири до шест квадратни метра, тоест в пълно съответствие с международните изисквания. Също така битовите условия, прехраната, културно-просветната и социално-образователната дейност в този затвор в най-голяма степен се доближават до европейските стандарти. Констатации в тази насока се съдържат и в самия доклад на омбудсмана. До края на настоящата година ще бъдат инвестирани около 80 хил. лв. с ДДС за подобряване на условията в Сливенския затвор. Вече са проведени обществени поръчки и са избрани изпълнители за подмяна на дограмата, за изграждане на помещение за свиждане, за проектиране и изграждане на мълниезащитна уредба на сградите.
В проекта за държавен бюджет за 2008 г. сме заложили за затворите 2 млн. 600 хил. лв. за основен ремонт на дълготрайни материални активи и 1 млн. 880 хил. лв. за придобиване на дълготрайни материални активи. За предстоящата бюджетна година от затвора в Сливен са заявили 352,500 лв. за капиталови разходи, от които 206 хил. лв. за основен ремонт и 146 хил. 500 за придобиване на дълготрайни материални активи. Съгласно разчетите на Сливенския затвор за 2009/10 г. са заложени съответно 250 хиляди и 350 хиляди за изграждане на санитарни възли към жилищните помещения.
Надявам се, уважаема госпожо Хитова, че предвидените средства ще бъдат осигурени по бюджета на Министерството на правосъдието и в този смисъл разчитам както на Вашето съдействие, така и на съдействието на всички народни представители при обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет.
Използвам случая да отбележа, че за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода Министерството на правосъдието не разчита единствено на средства от бюджета, а се търсят и алтернативни варианти за финансиране. По-конкретно, за изграждането на нов затвор предвиждаме част от средствата да бъдат осигурени чрез продажба на имоти на държавното предприятие “Фонд затворно дело”, както и чрез публично-частно партньорство.
В заключение бих искала да подчертая, че за да бъдат приведени затворите в съответствие с международните стандарти, следва да се провежда една последователна, целенасочена и добре планирана политика. В тази връзка съм разпоредила да бъде изготвена концепция за развитие на местата за лишаване от свобода, чийто проект вече е готов и беше обсъждан през изминалите два дни на обща конференция с началниците на затворите и началниците на 28-те пробационни служби в страната.
В процес на подготовка е и проект за нов Закон за изпълнение на наказанията, с който ще се въведат минимални стандарти за условията в местата за лишаване от свобода. Считам, че след приемането на концепцията и промените в нормативната уредба ще е налице една добра правна основа за реализиране на двата основни приоритета по отношение на местата за лишаване от свобода – намаляване на пренаселеността и съществено подобряване на битовите условия, в това число и в затвора в Сливен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора, който давате. Действително в доклада на омбудсмана на Република България, на който се позовах, е посочено, че условията за живот са най-добри в женския затвор в Сливен и в поправителния дом в Бойчиновци, макар че и те все още не отговарят на европейските стандарти. Считам, че все пак трябва да се започне от някъде и ако това стане от женския затвор в Сливен, би било един добър пример. Аз ще продължа да се интересувам от въпроса и да оказвам съдействие когато и с каквото мога. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, госпожо министър? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Пенко Атанасов относно назначаването на нотариуси в малките населени места.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! В Закона за нотариусите на всеки 10 хил. жители е предвидено обслужване от един нотариус. За областните центрове обявените места за нотариуси в голямата си част са заети след проведени конкурси, но в останалите съдебни райони това не е така. Този факт поражда редица неудобства в обслужването на гражданите. Неведнъж в мои приемни и в приемни на мои колеги е поставян въпросът за запълване на незаетите места за нотариуси.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните въпроси. По какъв начин Министерството на правосъдието ще съдейства да бъдат запълнени вече съществуващите щатни бройки? Има ли вече насрочени конкурси за попълване на тези щатове и за кои региони са обявени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Пред министъра на правосъдието като ръководен орган за провеждане на конкурсите за нотариуси също нееднократно е поставян въпросът за насрочване на конкурси. В този смисъл Ви благодаря за отправения въпрос, който ще ми даде още един път възможност да информирам подробно за предприетите действия в тази насока.
Съгласно чл. 10, ал. 1, от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на 10 хил. жители в определен район се открива едно място за нотариус, като местата в един съдебен район не могат да бъдат по-малко от две. С оглед определянето на вакантните места са изискани данни от Националния статистически институт, Висшия съдебен съвет и Нотариалната камара. На 14 май 2007 г. Националният статистически институт е предоставил информация за броя на населението по населени места към 31 декември 2006 г. Актуален списък на вписаните нотариуси в регистъра на нотариалната камара е представен от председателя на Съвета на нотариусите на 25 юни 2007 г. На 3 юли е получена актуализирана информация от Висшия съдебен съвет за населените места, включени в районите на действие на районните съдилища.
Въз основа на така събраните данни на 12 юни 2007 г. министърът на правосъдието е издал заповед, с която е насрочен конкурс за заемане на 214 свободни места за нотариуси на територията на цялата страна. В съответствие с чл. 10, ал. 2, от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на 12 юли заповедта е изпратена в Съвета на нотариусите за изразяване на становище. Същото е постъпило в Министерството на правосъдието на 24 юли 2007 г., като Съветът на нотариусите е изразил мнение, че при насрочването на конкурс трябва да се съобрази както броят на населението, така и икономическото развитие на определен район, потребностите на населението от нотариални услуги и характеристиките на пазара за недвижими имоти.
Посочените аргументи на Съвета на нотариусите се споделят и от Инспектората към министъра на правосъдието по чл. 372 от Закона за съдебната власт, който инспекторат е оправомощен да проверява нотариусите и е запознат в детайли с тяхната дейност. Водена от разбирането, че следва да се създадат подходящи условия за предоставяне на нотариални услуги на гражданите и юридическите лица, както и съобразявайки се с изразените становища, разпоредих да се извърши прецизен анализ на обема на нотариалната работа в района на действие на нотариусите. За целта сме изискали данни за броя на извършените вписвания по години в отделните служби по вписванията за периода от последното тримесечие на 2004 г. до настоящия момент.
След анализ на получената информация ще бъде прецизиран броят на вакантните места за нотариуси и ще се насрочи конкурс за заемането им. Тези допълнителни действия, които предприехме, а и не само тези, са продиктувани от обстоятелството, че към момента, в който ми беше предоставено да подпиша писмото до “Държавен вестник” да обнародване на конкурса, беше изтекъл онзи необходим законов срок за отношенията ни с Нотариалната камара и това щеше да предизвика съмнения и да опорочи конкурса още преди той да започне. Тези допълнителни действия наложиха с мое разпореждане от 4 септември да бъде отменена заповедта за насрочване на конкурс, същата да не се обнародва в “Държавен вестник”, като по този начин се гарантира спазването на сроковете по чл. 11, ал. 1 и 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, предвиждащи съответно едномесечен срок за подаване на заявления за участие в конкурса, считано от датата на обнародването на заповедта, както и евентуално удължаване на срока за кандидатстване с още един месец, в случай че за определен район не се явят кандидати за всички места.
Вярвам, че ще се съгласите, уважаеми господин Атанасов, че нотариусите имат изключително важна роля за осигуряването на един стабилен граждански и търговски оборот и това ни задължава при подготовката на конкурса да се съобразим както със законовите изисквания, така също и да отчетем специфичните особености в отделните съдебни райони. Считам, че подходът, който сме избрали, е правилен и ще доведе до едно по-справедливо определяне на вакантните места за нотариуси, отговарящи на нуждите и очакванията на местното население.
В заключение ще кажа, че предстои обявяване на конкурс и за нотариуси, и за помощник-нотариуси в момента, в който направим анализ на необходимата информация, която сме изискали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателния отговор.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, искам и на Вас да благодаря за подготвения отговор и мисля, че с него…Надявам се, че доста хора ни слушат и са доволни от това, което казахте. Вие и аз добре осъзнаваме смисъла от това наистина местата да бъдат запълнени и да обслужваме гражданите по подобаващ начин. Аз разбирам, че Вие правите сериозен анализ, защото мислех да кажа, ако трябва Народното събрание да помогне в такъв смисъл – има райони, действително, особено черноморските общини, където например в Поморие са двама нотариуси, но са крайно недостатъчни, поради това, че много сделки минават, те са много натоварени и местното население действително изпитва нужда от тази услуга. Разчитам на вашите активни действия, разбирам, че Вие здраво сте хванали проблема и той ще бъде решен. Желая ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо министър, желаете ли да добавите нещо?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева относно българските кандидатури за съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, нашият въпрос с госпожа Масева е наистина актуален. Става въпрос за един случай, който разтърси не само правните среди в България, но има и обществена реакция, а именно, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отхвърли и трите кандидатури за съдия в Страсбург. Известно е, че мандатът на сега действащия представител на България изтича в края на м. октомври и България трябваше да направи своите кандидатури. Още преди да бъдат отхвърлени тези кандидатури от Парламентарната асамблея, тук в България имаше сигнали за това, че нещата не са направени както трябва, имаше протести на професионални организации за това, че конкурсът и предварителният подбор на кандидатите е бил опорочен, тъй като единият от кандидатите е заместник-министър на правосъдието и комисията, която е подбирала кандидатите в началото, са негови подчинени.
В тази ситуация, макар и да чухме Ваши изявления в медиите за действия, които ще предприемете, смятам, че най-нормалното нещо е днес тук, в българския парламент да зададем своя въпрос и да чуем отговорите от Вас. Какви действия ще предприемете? Ще потърсите ли професионалните организации на юристи за това да се получат кандидатури, които да отговарят на условията за представител на България в Европейския съд за правата на човека, за да не се стига отново до тази ситуация да бъдат отхвърлени българските кандидати още в първоначалния етап и то затова, че не отговарят нито на професионални, нито на морални качества, нито на знаене дори на език? Нещо, което компрометира наистина и съдебната власт в България, и въобще излага България като потенциал за представителство в съответните институции.
Очакваме от Вас в отговора и в действията след това да се направят действия, които наистина да покажат, че може да се излъчат представители, които да не са партийно обвързани като лобиране на представители на тройната коалиция, а да бъде човек или личности, които да представляват професионалните среди в България и наистина те да се ползват с авторитет пред колегите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Михайлова, госпожо Масева, дами и господа народни представители! Въпросът за избор на български съдия в Европейския съд за правата на човека придоби действително особена актуалност през последните няколко дни и несъмнено се следи с особена загриженост не само от страна на представителите на юридическите среди, но и от цялото общество. Независимо от краткото време, което има Министерството на правосъдието за реакция, вече сме набелязали конкретни действия, които ще бъдат предприети, за да се осигури един достатъчно прозрачен и обективен нов избор на българските кандидатури.
На 2 октомври т.г. в Министерството на правосъдието постъпи писмо от господин Иван Петков – постоянен представител на Република България в Съвета на Европа, с което ни уведомява, че Парламентарната асамблея е взела решение да поиска от правителствата на пет държави, сред които и България, да представят нови списъци с кандидати за съдия в Европейския съд за правата на човека.
На 3 октомври получихме отново писмо от господин Петков, с което ни информираше, че правителството следва да бъде поканено да представи нов списък с кандидати за съдия в Европейския съд за правата на човека и очакват от България списъкът да бъде предаден на Асамблеята във възможно най-кратки срокове, за да може тя да пристъпи към избор на български съдия по време на следващата си сесия – 21-25 януари 2008 г.
Впоследствие в разговор с господин Петков уточнихме, че вече е уговорена и дата за интервю на нашите кандидатури и тя е 17 декември т.г.
Онова, което ние считаме за необходимо, е, че до средата на м. ноември ще трябва да премине цялата процедура по набиране на кандидати, по преглед на документи. След това във всички случаи ще бъде съставена комисия, която да изпита кандидатите и с езикова подготовка, и с юридическа компетентност в познанията по Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд в Страсбург. След това ще трябва да обсъдим кандидатурите, поне моето виждане е такова, и в комисията, в Народното събрание – в две от комисиите на Народното събрание. След това тези кандидатури да бъдат предложени в Министерския съвет, за да бъдат утвърдени като кандидатури на правителството, защото такава е разпоредбата.
Това, което ще допълня, е, че в понеделник, 8 октомври, от 11,00 ч. ще проведем заседание с Обществения съвет към министъра на правосъдието, в който са включени редица представители на авторитетни правни и неправителствени организации. При обсъждането ще уточним конкретни и публични процедури по номиниране и избор на нови кандидати за съдия в Европейския съд, защото моето дълбоко убеждение е, че те трябва да гарантират възможност да се подадат документи за достатъчно на брой кандидатури, чиито професионални и езикови умения да бъдат практически проверени от специалната комисия, за която говорихме.
Трябва да кажа още едно изречение, защото става дума все пак за това, че в медиите изтече много и различна информация. Ние нямаме официални мотиви, поне в Министерството на правосъдието, по това защо нашите кандидатури не са одобрени.
Това, което аз казах в медиите, е споделено и от господин Лютфи, който е председател на нашата делегация. Вярно е също, че бях запозната още при встъпването ми в длъжност като министър на правосъдието на 18 юли с писмото на правните неправителствени организации.
Вярно е също, че ние нямаме правна уредба или правила, по които да излъчваме тези кандидатури. Аз няма да се спра само на съдията ни в Европейския съд за правата на човека, ние имаме още двама представители в първоинстанционния и основния съд в европейските съдилища в Люксембург. Затова може би е добре да поставим на въпрос и дискусията за изготвяне на нарочна правна уредба за избор на кандидати за съдия не само в Европейския съд за правата на човека, но и на всичките ни други български представители в европейската съдебна мрежа.
Формално, защото се налага да отговарям няколко пъти на този въпрос, когато няма правила, не можем да твърдим, че те са нарушени.
Има две препоръки на ПАСЕ на Съвета на Европа, които формално са изпълнени от Министерството на правосъдието.
Имало е комисия, която е председателствана от проф. Емил Константинов. Аз нямам честта да го познавам лично, но по биография е един от специалистите в областта на човешките права. От още четири представители на академичните среди, двама представители на неправителствени организации и двама представители на Министерството на правосъдието, нито господин Ганев е председателствал тази комисия, нито пък негови служители са участвали в нея.
Казвам го, за да има яснота. Формално процедурите, които ПАСЕ очаква от нас, са изпълнени. Публикувани са в два вестника, направено е необходимото – преглед на документацията, класирани са участниците. Въпросът е, че може би с оглед на това, че те са се готвили за някакво интервю, може би ще трябва да помислим за тази комисия. Аз ще го предложа това на неправителствените организации, ще го обсъдим и ако това е правилният подход, той ще бъде избран – да се направи или някакъв тест за езиковата подготовка, или за другите познания, за да можем този път да излъчим достойно професионално представителство в Европейския съд за правата на човека. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Масева, имате думата за реплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Особено чувствителни сме на тема, когато се засяга авторитетът на Република България, когато в една държава с блестящи юристи оценката, която получаваме като обратен сигнал, е негативна или в превод тя означава, че България няма кадърни юристи, няма кадърни представители, които да инвестират в Европейския съд за правата на човека, в неговата авторитетност, стабилност на институция, която правораздава в европейски мащаб. Затова Ви задаваме този въпрос.
Преди да сме видели практическото изпълнение на това, което Вие споделихте тук, трябва да Ви благодаря. Уместни са Вашите идеи, цялата тази материя по кандидатстване в европейските институции да бъде регламентирана, защото само тогава може да говорим, че тя е прозрачна и в достатъчна степен обективна. Защото упрекът, който се отправя към България, е, че процедурите, след гафа по избора на Висшия съдебен съвет, са непрозрачни и подборът по-скоро се осъществява, за да се елиминират неудобни кандидати.
Затова, уважаема госпожо Тачева, искам от тази трибуна да Ви пожелая успех в тази сложна мисия и дано да успеете най-после България да излезе с професионалистите, които ги има, да защити честта и достойнството на българската съдебна система, да защити честта и достойнството на българските граждани, които стават все повече, търсейки правата си в Европейския съд за правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
С това се изчерпват въпросите към Вас, госпожо министър. Благодаря Ви за днешното Ви участие в парламентарния контрол.
Следващ в програмата на контрола фигурира министърът на вътрешните работи Румен Петков. Народният представител Нено Димов, който е задал въпроса, е пожелал да получи писмен отговор.
Преминаваме към питане и въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство за запазване на финансовата стабилност в страната.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! През м. май аз Ви зададох от тази трибуна подобен въпрос и тогава Ви предупредих, че правителството трябва да вземе спешни мерки за овладяване на инфлацията, за овладяване на експлозивното нарастване на брутния външен дълг, за огромния търговски дефицит, за кредитната експанзия и в частност раздаването на необезпечени кредити. Предупредих Ви и за опасността от нова финансова криза и за необходимостта, разбира се, от спешни мерки за гарантиране на влоговете на българските граждани. За съжаление моите опасения се оказаха основателни.
Преди шест месеца брутният външен дълг беше 25 млрд. долара, днес той вече надхвърля 30 милиарда. Търговският дефицит за 2006 г. беше малко над 5 млрд. евро. Тази година този дефицит се очертава да бъде почти два пъти по-висок.
Господин министър, в момента са раздадени кредити за близо 20 млрд. лв. Почти толкова са и спестяванията на българските граждани. Проблемът, който стои, е колко от тези кредити са реално обезпечени? Аз считам, че голяма част от тях не са.
Нараства обезпокоително броят на необслужваните кредити. Общият размер на така наречените класифицирани кредити е около 2 млрд. лв. Не обвинявам Вас лично тук, но многократно внасяме със Стела Банкова предложения за връщане на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити, за съжаление многократно тази зала го отхвърля.
Господин министър, няма да повтарям предупрежденията на господин Шигео Кацу – вицепрезидент на Световната банка, на носителя на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц, на анализаторите от “Икономист”, които директно предупреждават за опасност от финансова криза при тази ситуация. Затова Ви питам директно: представляват ли според Вас макроикономическите параметри, които Ви посочих преди малко, опасност за финансовата стабилност на страната? Какво конкретно предприема българското правителство за запазване на тази стабилност и за запазване, разбира се, на спестяванията на българските граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вие, разбира се, изредихте редица индикатори с твърдения, че те се влошават и това заплашва финансовата стабилност. Един от тези показатели, индикатори обаче е доста чувствителен и аз ще се спра на него, а именно твърдението Ви, че нарастват лошите кредити в портфейлите на търговските банки спрямо м. март м.г., поради което потърсих изрична информация.
Уведомявам Ви, че делът на редовните кредити в кредитния портфейл на търговските банки се повишава до 95,63% срещу 94,39% за същия период на миналата година. Тоест за последната една година има подобряване на качеството на кредитните портфейли на търговските банки, а не, както Вие твърдите, обратното. Също така необслужваните кредити за периода от м. март 2006 г. до настоящия момент намаляват, като достигат 1,65% срещу 1,75% за предишния период, който цитирах – м. март 2006 г.
Държа да подчертая тези цифри, тъй като бих искал да уверя българските граждани в доброто качество на портфейлите на търговските банки и да опровергая Вашите опасения, вероятно породени от липсата на надежда информация по отношение на търговските банки и дейността, която извършват. Тоест, надявам се цифрите и Вас да наведат на извода, че секторът на търговските банки се представя стабилно; индикаторите, които аз посочих, са значително над средните стойности за базелските стандарти. Тоест, качеството на портфейлите на търговските банки, опериращи на българска територия, е значително по-добро, отколкото са стандартните базелски изисквания.
Що се отнася до останалите Ви въпроси. Действително наблюдаваме през последните месеци, а бих казал даже през последните няколко години, влошаване на външнотърговското салдо и на дефицита по текущата сметка. Аз много Ви благодаря, че Вие също поставяте този въпрос, тъй като той е на моето внимание от периода, в който аз съм заел тази позиция и се опитвам да дебатирам тук, в тази зала, необходимостта от по-предпазлива фискална политика и водене на политика на бюджетни излишъци като най-сигурният и най-строг инструмент, гарантиращ финансовата стабилност. Това е теза, която Вие многократно сте отхвърляли, неизвестно за мен защо. Защото Вие сте загрижен за финансовата стабилност, но не приемате инструментите за нейното гарантиране.
Що се отнася до останалите Ви опасения за публичния дълг. Аз бих искал да подчертая по-важния индикатор – правителственият дълг вече заема стойности под 20% от брутния вътрешен продукт, което ни нарежда от буквално последното място в края на 90-те години, днес между първите 10 страни на Европейския съюз. Тоест, този индикатор показва подобрение и изключително високи резерви в средносрочен и дългосрочен план като потенциална стабилност.
В обобщение Вашите опасения за стабилността на финансовата система и за макроикономическата стабилност на база на изказаните предположения не са съвсем основателни. Мога да Ви уверя, че българското правителство ще продължи да води макроикономическа и фискална политика, която се базира на една от основните цели - съхраняване на макроикономическото равновесие, наред с другите цели - ускоряване на икономическия растеж и по-добро благосъстояние на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Не мисля, че е кой знае какъв успех мръдването на необслужените кредити с 0,1%. По-важно е колко е външният дълг и как можем да го намалим. В това отношение моят въпрос е съвсем добронамерен и конструктивен.
Големият въпрос, господин министър, е какво да се прави? Какво да се направи, за да се избегне финансовата дестабилизация, да бъдат запазени спестяванията на българските граждани и да не се повтори периодът от 1996-1997 г.?
Аз разбирам, че всяка критика е безпредметна, ако не бъде подкрепена с конкретни предложения. Затова аз бих искал да чуя Вашето мнение на финансист относно целесъобразността на няколко предложения, които съм внасял като конкретни законопроекти.
Първо, незабавно връщане на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Второ, незабавна промяна в Закона за гарантиране на влоговете, където при фалит на банка, валутните депозити да бъдат изплащани в съответната валута, която е вложил вложителят, а не в левове, както е сега. Сами разбирате, че при финансов срив хората ще получат обезпечени левове, а не своята валута.
Трето, редно ли е, според Вас, в условията на Валутен борд в случай на криза БНБ да приема като обезпечение освен злато и чужда валута държавни ценни книга? Могат ли, питам Ви конкретно и се надявам на конкретен отговор, държавните ценни книжа да бъдат равностойни на златото и на чуждата валута?
Въпросът ми, пак Ви казвам, е конкретен и се надявам на конкретен отговор. Защото всеки един финансист добре разбира, че в случай на криза БНБ ще получи от търговските банки едни хартийки във вид на ценни книжа, а ще им даде други хартийки във вид на новоотпечатани левове. Сам знаете за какво говоря. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, аз много Ви благодаря за тези три предложения, две от тях ние с Вас сме дискутирали още през 90-те години, далече преди Вие да сте представител тук в тази зала, и отново Ви уверявам, че Вашите опасения не почиват на логична основа.
Наказателната отговорност за необезпечените кредити функционира за един период след финансовата криза и доведе до стагнация в кредитирането и задържането на икономическия растеж. “Наказателна отговорност” значи да забраните на една професия да върши нормално своята дейност. Стопанският риск е присъщ на всеки стопански ръководител и опитът ни от периода, в който функционираше наказателна отговорност, показа, че банките престанаха или силно ограничиха кредитната дейност, което се отрази на темповете на икономическия растеж в този период.
Не разбирам третия Ви въпрос – никъде в Закона за БНБ не се предвижда, че Централната банка ще приеме държавните ценни книжа като обезпечение под каквато и да е форма. (Реплика на народния представител Минчо Христов.)
Аз говоря за Закона за БНБ. Не може да има наредба, която противоречи на закон, Вие това много добре го разбирате. Няма ръководство на Централната банка, което да следва наредби, които не характеризират закона.
Що се отнася до Вашето съдействие за съхраняване на финансовата стабилност, ще бъда благодарен, ако обясните на Инициативния комитет на протичащата в момента учителска стачка какво означава 100% увеличение на заплатите. Това всъщност е истинската заплаха за фискалната и макроикономическата стабилност, а не членове и алинеи в наредби на БНБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето отношение към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Наредба № 6 на БНБ, господин Орешарски. За тази наредба става дума. Тя е написана, всеки може да провери. Проверете я и Вие, за да видите дали съм прав.
Що се отнася до учителите, ще Ви кажа направо. Дали е разумно, дали е реално 100% увеличение, аз не се наемам да твърдя. Но мога да Ви кажа, че пари могат да се намерят в държавата. Ще се опитам да Ви дам няколко конкретни предложения в тази насока. Считам, че не само българските учители, но и българските пенсионери, всички социални групи и в частния, и в държавния сектор могат да получат едно сериозно увеличение.
Ще Ви дам няколко конкретни предложения: прекратете участието на България в Ирак и в Афганистан. Ето Ви неколкостотин милиона лева. Изискайте незабавно иракския дълг – 2,5 млрд. долара, така както направи една Турция; така както направи една Румъния. Ето Ви още 2,5 милиарда.
Приемете мораториум върху сделките по превъоръжаване, които обслужват изключително мисиите в чужбина! Ако се откажете от четирите френски бойни кораба например, за които дойде да лобира френският президент, българската държава намира още близо 2 милиарда лева. Активирайте незабавно чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз и спасете АЕЦ „Козлодуй”! Тя ще осигури евтина електроенергия за българската икономика и ще повиши конкурентоспособността, ще намали търговския дефицит. Обложете с ДДС хазарта! Увеличете данък-печалба на големите фирми! Направете го, както е в Германия – 38%, а не 10%, както е сега в момента. Ударете през пръстите алчните застрахователи, които в момента искат данък или застраховка имот, задължителна застраховка имот! От нея ще спечелят допълнително 300-400 млн. годишно. Ето Ви приходите, господин Орешарски. С тези приходи можете да намерите пари за пенсиите, за българските учители и за заплатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христов.
Господин министър, правилникът е такъв, че процедурата на питането е изчерпана. Очевидно е, че дискусията по този кръг въпроси предстои да продължи във връзка и с дискусиите по бюджета за следващата година, а и по други поводи в Народното събрание.
Преминаваме към въпрос от народния представител Станислав Станилов относно позицията на Министерството на финансите към проекта за разширение на Националната художествена академия.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря.
Господин министър, господин председателю, колеги! Към мен се обърна Гражданското сдружение за запазване сградата на Художествената академия в духа на първостроителите. Неговите членове са силно разтревожени от възможността за рязка промяна на външния вид на Националната художествена академия и на околното пространство в резултат на одобрения от ръководството на Академията проект за преустройство.
Обект на моето питане всъщност са нарушенията в процедурата на проекта, защото случаят придоби тъжна известност и аз ще го изложа накратко.
Ръководството на Националната художествена академия организира конкурс за проект под формата на процедура за малка обществена поръчка с награден фонд 20 хил. лв. Победителят в конкурса получава награда, но като добавка с него е сключен договор за проектиране на стойност 2 млн. лв. За нарушението бе сигнализирана Агенцията за обществени поръчки. Тя започва проверка по случая, но ректорът на Националната художествена академия използва процедурни похвати, за да не предаде исканите от агенцията документи. Агенцията за обществени поръчки не може да изпълни своите контролни функции и се обръща за съдействие към Агенцията за държавната финансова инспекция. Според Вашия колега министър Петър Димитров Агенцията за държавната финансова инспекция е започнала извършването на финансова инспекция по случая.
Господин министър, по закон част от функциите Ви е свързана с надзор върху дейността на Агенцията за държавната финансова инспекция. В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какъв е резултатът от проверката на агенцията? Иззети ли са укривани документи? Предлагани ли са на Агенцията за обществени поръчки? От бюджетите на кои държавни институции са отпуснати 2 млн. лв. за проекта за преустройство на Националната художествена академия? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Станилов, за съжаление не мога да отговоря по същността на въпроса Ви – в смисъл за архитектурната стойност, проектите и т.н., но по отношение на Вашите два конкретни въпроса, ще започна от втория. Не открихме да са отпуснати 2 млн. лв. на академията. Отпуснат е 1 млн. в края на миналата година от Министерството на финансите в изпълнение на решение на Съвета по европейска интеграция измежду група проекти за подготовка на проекти за кандидатстване по структурните фондове, в частност по Оперативна програма „Регионална политика и регионално развитие”. От тази гледна точка вероятно информацията за двата милиона лева е недоразумение или цифрата не е точна.
Що се касае до сигнала в агенцията, проверка на инспекцията е открита, разбира се, но все още нямаме резултати.
Използвам повода, за да Ви уведомя, че това не е единствената, има и други проверки, които вървят по-бавно, поради сравнително свития капацитет на инспекцията и множеството сигнали особено по отношение на обществените поръчки.
Поемам ангажимент да Ви уведомя за резултатите от работата на инспекцията, разбира се, както и от проверките на останалите компетентни държавни органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Станилов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие ще напишете дисертация по този проект!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Божинов, това е мой дълг като народен представител. Ще Ви моля да не ме прекъсвате, когато имам въпрос към министъра.
Господин министър, аз съм удовлетворен от Вашия отговор, главно заради това, че Вие поемате такъв ангажимент, какъвто пое и министър Петър Димитров, което не се случва много често в тази зала. Надявам се, че по-нататък този въпрос ще бъде изяснен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станилов, министър Димитров Ви чу, вероятно няма да се откаже от своя ангажимент.
С това приключват питанията и въпросите към министъра на финансите господин Орешарски.
Господин министър, благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпрос към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил от народния представител Борислав Ноев. Въпросът е относно състоянието на рибарските пристанища в България и държавната политика в тази област.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър! В годините преди 1989 г. България беше известна с големия си риболовен флот, който оперираше в целия световен океан. При започването на безкрайния преход риболовният флот на страната беше редуциран до няколко големи риболовни кораба и множество малки лодки, които се занимават с крайбрежен риболов. Независимо от това, продължава да има хора, решени да се занимават с риболов в Черно море, чийто бизнес е свързан изключително с риболова.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. достъпни за заетите в рибарския бизнес станаха средствата от Европейския фонд за рибарството. Този фонд е съвсем нов за Европейския съюз, създаден е с Регламент 11/98 от м.г., и общата сума за България възлиза на 70 млн. евро. С помощта на тези средства най-после става възможно съживяването на целия рибарски бизнес, в т.ч. и на риболовния. Става възможно и реконструирането на рибарските пристанища, подобряване на условията за разтоварване на уловите, съхраняване на рибата, създаване на възможности за експлоатиране и напоследък – проследяване в хранителната верига до крайния консуматор. Когато обаче се потърси информация относно рибарските пристанища, става ясно едно: България вече няма такива. В официалния регистър в Министерството на транспорта са вписани две рибарски пристанища, и двете частни, като едно е преустановило предоставянето на услуги от лятото на тази година.
Какво се оказа? Риболовният флот на Република България разполага с едно, при това частно пристанище, и то, макар че е регистрирано като рибарско, напоследък се използва на последно място от рибарски кораби. На него пристават пътнически, товарни кораби, яхти, а на най-последно място – риболовни кораби. Явно държавата не се интересува от тези проблеми.
Ако изграждането на пристанища е трудна и скъпа работа, защо тогава някой или поне някои от съществуващите пристанища не промени предназначението си? Те могат да се преустроят и модернизират чрез предоставените ни от Европейския съюз средства, за да могат да се извършват съвсем законно действията на рибарите и собствениците на риболовни кораби, да могат да разтоварват уловите си при съответните условия, да поставят уловената риба в лед, да я транспортират до потребителя така, че да се гарантира необходимото качество.
Като ресорен министър, отговорен за прилагането на рибарската политика, отскоро отговарящ за продоволствието, очаквам да ми отговорите какви действия ще предприемете, за да се осигурят места за приставане на риболовни кораби по българското Черноморие? Трябва да имаме предвид, че съществува и румънско Черноморие и може да се окаже, че то е по-добре подготвено да приеме нашите български риболовни кораби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ноев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! Аз Ви уверявам, че това с румънските пристанища за нашите риболовни кораби няма да се случи, защото това е един от възможно най-черните сценарии. Въпреки това в отговор на Вашия въпрос и предвид компетенциите на Министерство на земеделието и продоволствието в областта на рибарските пристанища, механизмите за провеждане на политики в тази област са сведени до ефективното усвояване на средствата от Европейския фонд за рибарство, който, както правилно отбелязахте, с регламент беше създаден миналата година.
Дейностите, свързани с изграждане реконструкцията на пристанищата обаче са в правомощията на Министерство на транспорта, съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В същия закон са посочени лицата, които могат да инициират изграждане или реконструкция на пристанище и Министерство на земеделието и продоволствието не е сред тях. Независимо от това обаче, съзнавайки значимостта на проблема, вече са направени предложения, текат обсъждания с Министерство на транспорта, за включване на рибарски пристанища в Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт 2006–2013 г. и Стратегията за развитие на морския и речен транспорт и пристанищата.
Съгласно Регламент на Съвета № 1198 от 2006 г. за прилагането на Европейския фонд по рибарство и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури 2007 – 2013 г., допустима за финансиране е обособената част от транспортните пристанища, която се използва от рибарите за разтоварване на количествата уловена риба и разбира се по съответен начин нейното докладване в структурите на ИАРА и оттам в Генерална дирекция “Рибарство и морски въпроси” в Брюксел.
Като потенциални риболовни пристанища в националния стратегически план сме посочили – изреждам от север на юг: Шабла, Каварна, Балчик, Кранево, Родопа – Антон Иванов, Аспарухово, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Росенец, Созопол, Приморско, Китен, Лозен, Царево и Ахтопол.
В оперативната програма “Рибарство и аквакултури 2007 2013 г.” са залегнали приоритети по три от приоритетните оси за инвестиции в реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки. Основната цел на мярка т. 3, под заглавие “Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарските пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки” по приоритетна ос 3 на оперативната програма, е да модернизира български черноморски рибарски пристанища, използвани от рибарите за разтоварване на уловите, и да осигури ефективни, сигурни и хигиенични условия за разтоварване и третиране на продуктите от риболов.
А конкретно на въпроса Ви какво трябва да направим, ние в момента сме в процедура и сме в разговори с всички крайбрежни общини със селищата, които Ви изредих в тази национална програма, и разбира се, които залягат в оперативната програма.
От друга страна, много сериозно ми се иска да работим и аз бих приветствал много по-сериозното и много по-тежкото място, което трябва да дадем на самите организации на крайбрежните рибари, особено когато става въпрос за пристанищата. И разбира се обединенията на съответните производители на риба и на аквакултури в нашата страна като един реален субект в усвояването на тези средства.
На второ място, задължително местната власт трябва да участва.
И на трето място, разбира се, със съдействието на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, която, от друга страна, е управляващ орган на самата програма за рибарство и аквакултури. По тази програма средствата ще се разплащат от Разплащателната агенция от необходимо вече изградено звено в тази агенция.
Без усилията на всички субекти и най-вече без активното участие от страна на държавата и на местната власт, защото се касае за терени, например във връзка с изграждането на новата пречиствателна станция в Балчик местната власт има идеи да изнесе рибарското пристанище по-северно. Има проекти за това, има идейни проекти и място, където това може да се случи и да се построи с идеята пристанището, което е в момента в Балчик, да може да бъде лицензирано като яхтено пристанище предвид на очакваното и вече случващо се развитие в туризма. Има и други такива идеи, които в момента се разглеждат. От идната 2008 г., след одобряването на тази програма, ние вече можем да влезем в режим на конкретно договаряне на тези средства по проектите. Но в момента по отношение на ремонта на пристанища или изграждане на нови пристанище все още сме в началната фаза – фазата на идейното проектиране и фазата на събиране и построяване, конструиране именно на тези субекти, които ще бъдат реалните ползватели на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Ноев, за Вашата реплика.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря за изчерпателния отговор, господин министър.
Аз обикновено съм много критичен към Вас, но в момента ние коментираме нещо, което предстои да се изпълнява. В момента изразявам тревогата на цялата рибарска гилдия, а именно, че парите по Фонд “Рибарство” по правило минават през вашето министерство. Но по отношение на рибарските пристанища Вие сте зависим от Министерство на транспорта и от местната власт – кметове и общински съветници, както се изразихте. Ще може ли да се доуточни доколко ще успеете да се справите със справедливото разпределение на тези средства? Как мислите, колко процента смятате, че ще бъдат усвоени? Ще могат ли всички средства да бъдат усвоени? Няма ли опасност рибарите да попаднат в капаните на бюрокрацията, защото тук ще бъдат намесени три институции, не само Министерство на земеделието. И това ще възпрепятства изпълнението на техните проекти.
И да информирате, може би по-късно, не сега, на какъв етап е състоянието на оперативната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, ще се възползвате ли от възможността за дуплика?
Имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ноев! На пръв поглед въпросите, които зададохте, и темата като че ли са маловажни. Но никак не са маловажни. Защо? Защото ние като страна, член на Европейския съюз, реално участваме в рибарската политика на Европа с позиции, с мнения. В това число и през м. ноември в Португалия ще се проведе една отделна среща на министрите, отговарящи по рибарството по отношение на незаконния и нерегламентиран, и недокладван улов в европейските зони, където имат право европейските страни членки да осъществяват тази дейност.
По отношение на оперативната програма. Всеки момент предстои оперативната програма да бъде изпратена за одобряване от Европейския съюз. В момента очакваме от Министерството на финансите да бъде подписана финансовата обосновка. Ако е подписана тази финансова обосновка ние по европейската система по съответен начин сме готови да я изпратим за одобряване. Ресурсът във всички приоритетни оси е 80 млн. евро.
Що се отнася до бюрокрацията, разбира се има такава опасност, но ние можем, както казах, със съвместни усилия да преодолеем този момент. Защото очакванията на европейските партньори спрямо България и Румъния са големи по отношение на рибарската политика по простата причина, че Европа започна да граничи с още едно море на изток. Във връзка с това запасите в Черно море не са достатъчно добре изследвани. Това ще бъде едната част от дейността ни по-нататък в европейската политика по рибарство. А втората е още от първия планов период ние да започнем да усвояваме тези средства така, както се очаква от България. А очакванията ни са да развием една интегрирана крайбрежна риболовна инфраструктура, за да може да се запази автентичният риболов и малките риболовци с малките лодки и кораби, които дават традицията, спецификата и особеностите.
Разбира се нашата страна доброволно, поради ред причини, които Вие изтъкнахте, заради прехода се отказа от океанския риболов. Той беше ликвидиран в едни интересни времена преди нетолкова дълго време. Нашите кораби бяха продадени за скрап, говоря за траурелите и корабите бази. Затова в преговорния период, поради това че ние не осъществяваме риболов в международни води, нашата страна обяви в преговорния процес позиция, че няма такива кораби в момента, наистина ние нямахме към този момент, и поради тази причина няма да осъществява риболов в Световния океан. Така че ние насочваме усилията си към Черно море и към нашите крайбрежни зони, а също и във вътрешните водоеми на страната по отношение на аквакултурите.
По отношение на усвояваните средства като проценти – ако говоря за някакви определени проценти, значи да бъда некоректен, първо, спрямо Вас и, второ, спрямо аудиторията. Разбира се, ресурсът от 80 млн. евро за този период от време не е голям спрямо другите оперативни програми и спрямо Програмата за развитие на селските райони, така че ние имаме възможност да договорим всичките тези средства.
Що се отнася до балансираното разходване на тези средства. Достатъчно е още идната година да започнем с две средни по големина пристанища – едното в северната част, ако мислено вземем нос Емине, който да разделя Северното от Южното Черноморие. Едно подобно пристанище да имаме в Северното ни Черноморие и едно - в Южното ни Черноморие, особено на юг от Бургас и Созопол, където по традиция риболовът на малките риболовци е много по-засилен. Докато в северната част на нашето Черноморие пък са концентрирани по-големите риболовни кораби – това също го знаете.
Продължаваме да работим с Министерството на транспорта и с местната власт – точно да определят местата. Имаме, разбира се, и други идеи в тази насока, които съм готов да споделя с Вас като човек, голяма част от биографията на когото е била в риболовния флот, поради тази причина – професионално изкушен на тази тема.
Иска ми се поне тези първи два проекта да минат колкото се може по-бързо, да използваме опита на наши колеги от други страни членки, които със средства от структурните фондове са изграждали подобни по големина пристанища, за да можем в максимална степен да ускорим самия момент на проектиране, на изграждане.
Пак повтарям, най-силно заинтересованият, разбира се, с подкрепата на държавата субект са организациите на риболовците, първо. От втора страна, и самите общини. Интересът от страна на общините го има, интересът от страна на самите субекти нараства, самите риболовни организации.
Аз съм убеден, че още идната година ще имаме проекти, които да договорим в управляващия орган и да се започне тяхното изграждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за информацията, господин министър. Благодаря Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питането, отправено към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски от народния представител Стела Банкова относно държавната политика в здравеопазването, реализирана от представителите на Министерството на здравеопазването в бордовете на болниците.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми професор Гайдарски, повод за моето питане е тревогата и загрижеността от публикации в българските медии, конкретно – вестник „Сега”, според които всеки трети чиновник във вашето министерство участва в борд на болница. Около 60 служители, членове на политическия Ви кабинет и шефове на дирекции, получават между 600 и 2400 лв. месечно към заплатите си.
В същото време в болниците не достигат пари за лекарства, за нова медицинска апаратура, няма пари дори за кувьози. И до днес липсват някои лекарства за онкоболните. Преди седмица за пореден път протестираха болните на хемодиализа.
Господин министър, позицията на вашето министерство гласи: служителите са в бордовете, за да провеждат държавната политика в болниците.
Аз питам обаче: има ли такава политика и що за политика е да даваш месечно хиляди левове на висши държавни чиновници, а в същото време да не достигат талони за прегледи, талони за изследване на кръвта, талони за преглед – ехографски, на рентген и т.н., да добавим, че лекарствата са скъпи и недостъпни за повечето българи?
За да бъда обективна, ще кажа, че проблемът не е само във вашето министерство. Във всички министерства има политически храненици – в бордове, които получават хиляди левове, без да връщат почти нищо.
Считате ли, че въобще има някаква ефективност от работата на министерските чиновници в бордовете на болниците?
Бих искала да Ви попитам: вярна ли е информацията, че и заместник-министър Райнов участва в пет борда? Ако това е вярно, по Ваша преценка, какъв е ефектът от участието му в тези бордове?
Господин министър, съумяват ли участниците в бордовете да предотвратят натрупването на нови дългове в болниците? Успяват ли да опазят имуществото на болниците, да отговорят солидарно за вредите, които евентуално са причинили виновно на болниците?
Въобще бих искала конкретно да отговорите: каква е реалната полза, по Ваша преценка, от участието на висши държавни чиновници в бордовете на болниците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! Предполагам знаете, че многократно съм изразявал моето становище по отношение на бордовете - това са съветите на директорите на болничните заведения. Искам да припомня, че съществуващите публични здравни заведения в България бяха преобразувани през 2000 г. в лечебни заведения – търговски дружества. Съгласно Закона за лечебните заведения и вписани в Търговския регистър като еднолични дружества с ограничена отговорност, те трябва да имат такива бордове. Бившите обединени районни болници също бяха преобразувани в акционерни дружества с 51 на сто държавно участие и 49 на сто общинско участие. Правно-организационната форма на лечебните заведения задължава министъра на здравеопазването, независимо от неговото лично мнение и становище, да упражнява правата на собственост на държавата в тях и да поддържа бордовете. Държавата е едноличен собственик на капитала в лечебните заведения със 100 на сто държавно участие и съсобственик на 51 на сто от капитала в лечебните заведения с държавно и общинско участие.
В това си качество и при съблюдаване изискванията на Търговския закон, който вие, депутатите, сте гласували, на Закона за лечебните заведения – чл. 62, и поднормативните актове министърът на здравеопазването определя и управителите на едноличните дружества с ограничена отговорност, и състава на съвета на директорите, бордовете, при едноличните акционерни дружества със 100 на сто държавно участие.
При лечебните заведения и акционерни дружества с държавно и общинско участие системата за управление е едностепенна. Общото събрание на акционерите взема съответните решения, включително избор на членове на съвета на директорите. Съгласно действащата нормативна уредба с конкурс се назначава само изпълнителният директор и управителите на лечебните заведения със 100 на сто държавно участие. Тук не цитирам членовете и алинеите, защото удължавам времето.
За членове на съветите на директорите, на които не е възложено управлението на лечебни заведения като изпълнителни директори, се определят служители. Тук обърнете внимание - на Министерството на здравеопазването преди всичко, на Министерството на финансите, на съответната община – става въпрос за акционерите, които са с държавно и общинско участие. Това са специалисти от съответните лечебни заведения, тоест лица с доказани експертни качества, опит в системата на здравеопазването и ангажирани с провеждането на здравната реформа.
Определените по този начин съвети на директорите осъществяват ръководството на лечебните заведения при спазване на законите на страната, гарантират и защитават интересите на държавата, на лечебното заведение, на лекуваните там болни.
Понеже Вие питате какъв е ефектът от тях, бих искал да цитирам, че в началото на встъпването на това правителство в действие, спомняте си, имаше 15 лечебни заведения, които имаха огромни дългове и формираха три четвърти от дълговете на лечебните заведения – затова ще си позволя да цитирам само тях.
Многопрофилна болница за активно лечение “Св. Марина”, Варна имаше за 2005 г. в минус 1 млн. 176 хил. лв. задължения, а за 2006 г. има 5 млн. лв. плюс. Университетската многопрофилна болница “Александровска” е с финансов резултат за 2005 г. от 3 млн. лв. задължения, в края на 2006 г. – 1 млн. 195 хил. лв. плюс. Многопрофилна болница “Царица Йоана” беше с половин милион задължения в минус, а през 2006 г. – 1 млн. 197 хил. лв. в плюс. “Св. Георги” – Пловдив – 9 млн. лв. минус, 2006 г. в плюс – 5 млн. лв. “Св. Екатерина” тази година има близо 5 млн. лв. в плюс. Специализираната болница за лечение на сърдечно-съдовите заболявания известна като Трета градска болница е с финансов резултат за 2005 г. минус 3 млн. 895 хил. лв., а за 2006 г. накрая е в плюс с 3 млн. 456 хил. лв.
Ако искате, мога да изброявам още болници, но всички болници, които бяха в този списък с огромните задължения, в момента са на плюс. Има, разбира се и такива, които остават все още с негативни финансови резултати. Една от тях знаете, че е “Пирогов”, но там нещата седят по съвсем друг начин.
Тук бих искал да Ви цитирам и някои областни болници, понеже тук ще кажете, че съм говорил само за университетските болници. Мога да Ви цитирам и няколко от големите областни болници: Областната болница в Пловдив имаше в минус 1 млн. лв., а сега е на плюс с 671 хил. лв.; във Враца имаха минус около 200 хил. лв., а сега са в плюс с 278 хил. лв.; Многопрофилна болница в Благоевград имаше задължения от 597 хил. лв., сега са в плюс 100 хил. лв.
Виждате, че резултатите са заради освен провежданата правилна политика, която Министерството на здравеопазването водеше в последните две години, и от работата на бордовете. Аз отдавам тези положителни резултати на усилията, които полагат ръководствата на тези заведения плюс участниците в тези бордове.
Това, което Вие питахте – възможно ли е да има, например някой, който участва в един или повече бордове и цитирахте заместник-министър Райнов с участието му в пет борда. Искам да кажа, че заместник-министър Райнов не е участвал в нито един борд. В нито един, забележете! Някой неправилно Ви е информирал. Вие знаете, че той освен, че е заместник-министър, е и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и като такъв няма право и не участва в бордове. И няма нито един. Имаше такива допреди една година. Имаше наши служители от Министерството на здравеопазването, които участваха в по няколко борда. От средата на 2006 г. няма нито един, който да е участвал в два, а само в един. Това са обикновено директори на дирекции.
И пак са Ви подали някакви неправилни данни. Това не са една трета от служителите. Това са около 52-53-ма – това са хората, които участват в тези бордове. Имайте предвид, че служителите са около 350. Значи това не е една трета, а е примерно една седма. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Гайдарски, добре е, че опровергахте тази неофициална информация за участието на заместник-министър Райнов. Това е добре наистина. Слава Богу! Но, знаете ли, от една страна е добре, че тези заместник-министри, чиновници, са спомогнали да се намалят дълговете на болниците, но, от друга страна, излизат много по-значимите проблеми с липсата на лекарства, съвременно медицинско оборудване.
Аз бих искала да кажа, че парите, които пълнят всеки месец джобовете на министерските чиновници трябва да бъдат дадени за лекарства и както споменах – модерна съвременна медицинска апаратура. Затова с колегата Минчо Христов предложихме за участието си в бордовете висшите чиновници да не получават никакво възнаграждение. Това е част от тяхното служебно задължение.
За съжаление това наше разумно предложение беше отхвърлено в комисията от всички парламентарни групи. Ето тук казвам, че и ние имаме вина.
Бих желала да чуя какво е Вашето мнение за тази разумна идея. И във връзка с това ще попитам и друго – считате ли, че е морално, защото тези неща за мен имат и морален аспект, считате ли, че е морално Ваш високопоставен служител – директор на Дирекция “Електронно здравеопазване” да получава месечно около 1000 лв. от борда на Детската онкохематология? В същото време медиите съобщават, че не достигат пари за лечение на децата с рак на кръвта.
Близо 22 хил. лв. струва една животоспасяваща операция на болно от рак дете. Само на месец Вашият главен секретар Красимир Гигов взема по 2000 лв. от борд. Ето, съпоставям нещата.
Спасението на децата с тумори струва 47 хил. 650 лв. Защо държавата дава само 15 хил. лв.?
Защо, господин министър, винаги има пари за възнаграждения за участващите в бордовете министерски чиновници и защо, господин министър, постоянно не достигат пари за лекарства и за животоспасяващи операции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте, министър Гайдарски. Имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Госпожо Банкова, много въпроси ми зададохте и аз не знам дали съм ги запомнил. Не можах да ги запиша и ако на някои от тях изпусна да отговаря, Вие ще ме подсетите. Вие зададохте много въпроси наведнъж, а аз ще се постарая да Ви отговоря.
Благодаря Ви за въпросите. Много добре ги зададохте.
Първо искам да Ви кажа, че тези пари, ако Вие сте ги изчислили, които получават нашите членове на бордове, не са такава огромна сума, че биха помогнали кой знае колко на хората, които се нуждаят от такива средства.
Освен това, понеже Вие ме питахте дали е морално да получават хората толкова големи суми, аз веднага Ви отговарям – ако от мен като министър зависи, никога не бих разрешил никой да получава пари за тази дейност. Преди да има бордове имаше управителни съвети. Аз съм бил председател на такъв един Управителен съвет на Александровска болница в продължение на три години. Никой от нас не получаваше нито един лев за това.
Това Вие сте го гласували. Това е решение на Народното събрание и е по закон. Отменете го. Ако вие отмените този закон, естествено е, че тези суми ще отпаднат, но аз нямам никакво право, не говорим за морал, примерно, да огранича парите на хората, затова защото тези пари не ги получават от Министерството на здравеопазването, а това са пари, които се получават от съответните лечебни заведения. Там е казано и написано, че това са две средни работни заплати, които ще получават тези членове на бордовете.
Вие сигурно не знаете, но между другото това, което успях да направя от морална гледна точка, е, че задължих всички членове на бордове от Министерство на здравепазването да внасят определени суми в Детския фонд и понеже аз не бях подготвен да Ви отговарям на такъв въпрос, сега не мога да Ви кажа примерно какви суми са събрани от тези пари. Имахме даже уговорката в началото едната от заплатите да бъде внасяна във фонда, другата да бъде вземана от члена на борда. За съжаление се оказва, че това не е възможно, защото не е законно. Затова се договорихме – понеже Вие говорите за морална гледна точка, да се внасят определени суми. Голяма част от членовете на бордовете внасят доста солидни суми. Не мога да ги определя, но всичко зависи от това колко е средната работна заплата на съответното здравно заведение.
Мисля, че отговорих на въпросите Ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите и питанията, отправени към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Банкова, Вие имате възможност да изразите своето отношение към отговора. Има такава процедура.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, проф. Гайдарски. Поздравявам Ви и Ви казвам, че Ви прави чест заявлението Ви, че ако зависи от Вас Вие няма да гласувате да се дават такива възнаграждения. Тогава мога да се надявам, че ще успеете да убедите Вашите колеги от Парламентарната група на БСП да подкрепят нашето предложение с колегата Минчо Христов, което ние ще продължаваме да внасяме и наистина да не се получават пари от членовете на бордовете.
В началото на мандата си премиерът господин Станишев оповести, че здравеопазването ще бъде приоритет на правителството. Две години по-късно обаче вашето правителство като че ли вече не говори за този приоритет. Българските министри непрекъснато напомнят на болни и здрави български граждани, че няма пари. Всъщност пари има, господин министър.
И с колегата Христов предложихме мораториум върху сделките за превъоръжаване, докато не се решат най-тежките проблеми в здравеопазването, в социалната сфера.
Предстои да похарчим 700 млн. евро за четири френски военни кораба. Защо не поискате тези пари за вашето министерство, проф. Гайдарски?
Господин министър, още една възможност за осигуряване на пари за здравеопазването. Многократно предлагам да се отмени данък добавена стойност от 20% върху лекарствата и да сложим 20% данък върху хазарта, защото няма никаква логика в европейските държави ДДС върху лекарствата да е между 0 и 5%, в България той да бъде 20%. В същото време сме освободили хазарта от данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, само за момент.
СТЕЛА БАНКОВА: Изумена останах, когато тройната коалиция и по-голямата част от “Атака” не подкрепиха това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие правите изказване, а не изразявате отношение към отговора на господин Гайдарски.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам, остават ми още секунди. Няма да говоря, предлагам откъде могат да се вземат пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, не злоупотребявайте с процедурата “отношение по даден отговор”.
СТЕЛА БАНКОВА: За войната в Ирак и Афганистан сме похарчили над милиард. С колегата Христов предложихме 200 млн. лв. от военния бюджет да бъдат дадени за спешна медицинска помощ за вашето министерство. Мнозинството гласува обаче “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, не е нужно да се злоупотребява по този начин.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам.
И така, господин министър, ако Вие не преосмислите цялостно Вашата политика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но продължавате да нарушавате, завършвайки.
СТЕЛА БАНКОВА: Говоря съвсем добронамерено, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но нямате право да го правите по процедурата “отношение към отговора”.
СТЕЛА БАНКОВА: Ако не започнете да насочвате повече средства за лекарства и лечение на болните, ако не спрете да пълните джобовете на шепа избраници, вашето правителство ще има много трудни дни. Казвам Ви това съвсем добронамерено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпроса на господин Минчо Христов, отправен към министъра на икономиката и енергетиката относно политиката на министерството по прилагането на Наредбата за топлоснабдяване от 6 април 2007 г.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди около година тук, в тази зала, беше приет новият Закон за енергетика, който регламентира дейността на топлофикациите. Добре знаете, защото бяхте колега тогава, за разискванията около този закон. Тогава, спомняте си, бях внесъл няколко конкретни предложения. На първо място, да има пълна прозрачност на методиките на така наречените фирми за топлинно счетоводство. Второ, да бъде премахната абсурдната величина “такса мощност” и сградната инсталация да бъде максимално между 10 и 20%. Трето, премахване на абсурдното право на топлофикациите да събират принудително сметките на потребителите, без тези сметки да бъдат доказвани в съда.
Тогава Ви предупредих, че подобен абсурд не съществува никъде по света. Онзи ден имаше заседание на Комисията по енергетика. Попитах господин Шушулов, той също не можа да ми отговори в коя страна съществува подобен абсурд.
Спомнете си, господин Димитров, че Ви предупредих, че новият закон създава предпоставки за надписване на сметки, за злоупотреба и за корупция. След публикуване на новата Наредба за топлофикация ситуацията е следната: в някои блокове така наречената сградна инсталация достига 60-70%. Тези, които потребяват най-малко, плащат сравнително повече. Ако са верни сметките, сам разбирате, че това е невъзможно. Температурата в някои жилища трябва да е над 80 градуса по целзий. Да не говорим за начисляването на сметки по топлата вода, където, ако са верни тези сметки, топлата вода трябваше да бъде пара под налягане от около 150 градуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят конкретен въпрос е: какви конкретни мерки предприема Министерството на енергетиката и икономиката – все пак то има свой представител в Софийска топлофикация – по отношение на тези абсурди, на които сме свидетели? Какви конкретни действия, пак повтарям, господин министър, се предприемат, за да се избегнат тези аномалии, казвам го с най-меката дума, и за предотвратяване на този грабеж, който се извършва от Софийска топлофикация, но това е характерно и за другите топлофикации? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, господа народни представители! Въпросът действително е изключително важен и болен за софиянци, така че декларирам още на входа готовността си да участвам в най-добрия механизъм за неговото решаване. В същото време искам още на входа да заявя, че е жива една илюзия – илюзията, че пишеш на министъра, министърът прави проверка, издърпва ушите, коригира сметките, наказва и уволнява.
Съгласно решението на парламента - чл. 139 от Закона за енергетиката, дяловото разпределение се извършва от топлофикационните дружества или чрез възлагане на фирма за дялово разпределение. Същите подлежат на регистрация в публичния регистър на Министерството на икономиката и енергетиката. Контролните функции на министъра изключват вземането на оперативни решения по ежедневни казуси като проверка на начислени сметки за консумирана топлоенергия. Това е функция и отговорност на търговеца. В случаите на нарушения и неясноти министърът може да дава указания по прилагането на Наредбата за топлоснабдяването, но не и да казва как да се решават конкретни случаи, което би било неправомерна намеса в облигационни отношения.
Какви са правомощията и какво можем да правим? През м. септември 2006 г. беше приет новият закон, както казахте и Вие. Министерството създаде комисия, за да изработи наредба, която да съответства на закона. Участвали са представители на топлофикациите, на Асоциацията на фирмите за дялово разпределение, Федерацията на потребителите и Браншовата камара на енергетиците. Въпреки това през зимата на тази година има прекалено много жалби. Направени са проверки по инициатива на министерството, на Столичната община, на Федерацията на потребителите и се оказа, че голяма част от жалбите са основателни. Това дава основание на 6 април 2007 г. да се направят промени. Прави се нова Наредба за топлоснабдяването. Оказва се, че и в нея има съществени недостатъци, отново тръгват жалби на граждани. На 18 юли 2007 г. е направено поредното изменение в тази наредба.
Новите жалби, които вървят и в момента, са преди всичко от хора, които са си демонтирали радиаторите и има нулеви показания на уредите. Разбира се, причината е, че или са плащали преди това на база прогнозни цени, нисък процент за сградна инсталация, който парламентът повиши, както Вие казахте, и друго е било ценообразуването, друга е била базата.
Искам категорично да заявя отново, че има два вида неща, които се случват: едното е грешка, а другото е просто злоупотреба или мошеничество по отношение на клиентите. Когато е грешка, се информира онзи, който е сбъркал, и той е длъжен да си коригира грешката. Ако топлинният счетоводител не се коригира, въпросът се отнася до “Топлофикация”, която играе ролята на нещо като второ ниво на решаване на проблема. “Топлофикация”, ако установи, че това е грешка или измама, може да наложи санкции на съответния топлинен счетоводител. А ако и “Топлофикация” каже, че топлинният счетоводител е прав, остава единственият начин, по който в България се наказват мошеничествата и измамите, това е през съдебната система. Така че това са правата, с които разполага Министерството на икономиката и енергетиката и разбирате, че аз като дългогодишен Ваш колега не бих си позволил да се опитам да превиша тези права, които парламентът ми е дал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин Христов, заповядайте за Вашата реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, абсолютно съм съгласен с Вас, че съдебната система е тази, която трябва да накаже мошениците, но как да го направи при условие, че в закона сме записали, че даваме възможност точно на тези мошеници – говоря за хората от “Топлофикация” (не казвам, че всички са такива, но явно има достатъчно от тях там) и на фирмите за топлинно счетоводство в комбинация да събират сметките на гражданите, без те да бъдат доказани в съда. Ето това е големият проблем. Неслучайно той беше отнесен в Конституционния съд. Просто такъв абсурд няма!
Миналата сряда поставих на заседанието на Комисията по енергетика на господин Шушулов въпроса счита ли той за съобразно съществуването на тъй наречените фирми за топлинно счетоводство, не се ли явяват те един излишен посредник, който оскъпява цената и който позволява да се прехвърля топката от тези фирми на “Топлофикация”, а от “Топлофикация” – обратно на тези фирми.
Господин министър, какво е това понятие “щранглира”? Всеки специалист по топлотехника ще Ви каже, че или е лира, или е щранг. Средно положение няма. Считате ли, че е редно при условие, че парното трябва да е два-три пъти по-евтино от отоплението с електричество, всъщност отоплението с климатик да е два пъти или три пъти по-евтино от парното? Нещо не излиза. Именно затова се обръщам към Вас: да се направи обстойна проверка кое не излиза. Хората, които са виновни да не излизат сметките, да бъдат наказани.
Ето, случаят с Валентин Димитров – бившият шеф на “Топлофикация”, явно се потулва от съдебната система.
Така че моите конкретни въпроси към Вас са: какво смята да направи министерството, за да защити правата на българските потребители и да престане да толерира “Топлофикация”. Не казвам, че това е само министерството, обръщам се към колегите от залата – те добре знаят кой толерираеше топлофикацията, когато приемахме закона. Какво може да се направи, за да защитим потребителите от този рекет, който наистина става неописуем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Христов.
Мисля, че дълги години “Топлофикация” се върти в затворен кръг. В момента несъбраните вземания на “Топлофикация” от потребителите са почти 200 млн. лв. В същото време самата “Топлофикация” дължи над 150 млн. лв. Така че в крайна сметка държавата и данъкоплатците се оказват донор на “Топлофикация” – София. Има ясен ангажимент в съвместен меморандум между Европейската банка за развитие, Столичната община и Министерството на икономиката и енергетиката – да се върви към избор на консултант за приватизация на дружеството. Мисля, че без заинтересован поглед на оператор вътре (имаме опит с много държавни структури), каквото и да правим, не съм сигурен, че ще стигнем до добро решение. От тази гледна точка този общински съвет не успя да вземе това решение или не искаше да го вземе. Явно ще чакаме изборите, ще чакаме новия общински съвет.
Смятам, че това е правилният подход – да оздравим дружеството. Там има интерес да се търсят инвеститори, които да работят на преференциални цени, да се вкара когенерацията, за да може да се повиши ефективността на дружеството. Но без решителни мерки аз не мисля, че само с административен натиск от страна на министерството бихме могли да решим нещо. Трябва да има решително оздравяване на дружеството. Надявам се до края на мандата на правителството това да се случи, а добрият вариант е това да започне да се случва от началото на следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Господин министър, уважаеми колеги, остават един въпрос и едно питане към господин Димитров. Бих предложил в 14,00 ч. да спрем парламентарния часовник и да дадем възможност на господин Димитров и на господин Чачев да зададат своите въпроси и питания, за да може господин министърът да им отговори.
Думата има господин Мартин Димитров относно въпрос за предложение за въвеждане на данък образование.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Всеки български гражданин е наясно с тежката ситуация и справедливите учителски протести. В такава деликатна и сложна ситуация министърът на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров предложи въвеждането на данък образование през месец септември. Аз лично съм дълбоко учуден от такова предложение, защото няма данък полиция, данък отбрана, не съм чул и за данък спорт, което води до логичния въпрос: защо да има данък образование?! Имам сериозни опасения, че такова предложение води до напразни надежди и объркване на хората до какво решение ще се стигне в такава тежка ситуация като сегашната с учителските протести, които пак повтарям – са справедливи и оправдани. Въпросът е, че решенето определено не е в тази посока. Има данъци, с които се финансират различни сектори на икономиката, различни пера от бюджета. Няма смисъл за всяко нещо да има отделен данък. Това би усложнило системата и би довело до повече проблеми, отколкото ползи.
Господин министър, искам да Ви попитам, тъй като предложението, дадено от Ваша страна, е сериозно – думите на министъра попадат в медиите и стават обект на обсъждане. Аз лично бях питан много пъти как разбирам това Ваше предложение като човек, който работи в Комисията по бюджет и финанси на парламента. Много пъти казах, че не го разбирам. Затова реших в крайна сметка да Ви попитам: какво сте имали предвид и какво целите?
Освен това вместо да се върви в посока, която определено е контрапродуктивна и няма да доведе до решение, би трябвало да се обърне внимание на сериозните проблеми, по които един министър на икономиката и енергетиката може да вземе отношение. Например и в момента има нещо, което можем да наречем данък образование. Това са частните уроци, които хората плащат, защото има какво да се реформира в образованието.
От друга страна сегашните заплати определено са ниски. Могат да бъдат направени големи икономии в бюджета и с тях заплатите на учителите да бъдат сериозно увеличени, за да имат стимули да обучават добре нашите деца. Но това трябва да стане срещу реформи. Не просто увеличение на заплатите на учителите, а увеличение с реформи. По тази тема Вие не се произнасяте, а говорите за данъка образование, което ни обърква всички.
Надявам се на ясна позиция от Ваша страна, защото като министър на икономиката и енергетиката Вие трябва да бъдете един от хората, които търсят решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, всички разбираме, че точно министърът на икономиката и енергетиката безкрайно трябва да се интересува от състоянието на образованието и какво то подава за икономиката. Нямаме различия. Преди часове буквално имаше форум на в к “Капитал”, където бизнесът много остро поставя въпроса, че няма кадри за бизнеса. Все по-силен и по-силен е квалификационният глад. Явно е, че реформата в образованието трябва да бъде насочена в тази посока. Тук нямаме различия.
В общи линии въпросът Ви напуска рамките на компетенциите на министъра на икономиката и енергетиката, но аз ще Ви отговоря, защото въпросът има персонален характер. Вие сте член на Комисията по бюджет и финанси и прекрасно познавате процедурата. Има приет бюджет на Републиката. В приемането на бюджета, в което сме участвали и Вие, и аз, има дял от 4,2% от брутния вътрешен продукт за образование. Този бюджет е законът, по който работим. Изведнъж във втората половина на годината някой казва: “Този бюджет не ни върши работа и искаме да се удвоят парите – средните заплати са 400 лв., искаме да станат 800 лв.”.
Като бюджетар Вие разбирате, че място за такъв разговор просто няма. Можем да проведем този разговор за 2008 г. За 2008 г. можем да се разберем като българи, като политици, че образованието е необходимо да стане приоритет номер едно и че нацията е готова да похарчи повече пари за този приоритет номер едно. Начините отново прекрасно ги знаете. Единият е да вземем от другите сфери, да преструктурираме, както и Вие повтаряте, да вземем от бюрокрация, да вземем от отбрана, да вземем от съдебната система, да свием от другите системи и понеже образованието е приоритет, да дадем на образованието. Но това може да стане в бюджета за следващата година с отговорно политическо решение, което е безкрайно трудно, но аз разчитам, че този парламент има воля, има сили да приеме такова решение. Вторият вариант е да се съберат повече пари. Няма друг начин. Когато стачкуват работещите в частна фирма, те искат част от печалбата да се трансформира в техни работни заплати. Когато стачкуват хора, които са на бюджетна заплата, те искат бюджетът да събере повече пари и да им ги даде като заплати. Това е зависимостта, няма друга зависимост. И в момента трябва да е ясно, че тази стачка е искане за повече данъци. Вие виждате, че правителството направи немалко, за да създадем най-благоприятен бизнес, говоря точно като министър на икономиката, но натискът е лавинообразен – зад учителите се появява следващият ешелон, зад него се появява следващият. Това не може да се случи, разбираме го много добре. Едно нещо, за да бъде дадено, трябва да бъде събрано от някого. Започват да се чуват гласове ДДС да не е 20%, а да е 22%. И ако е 22%, да кажем, че 2% отиват за образование. Или да се откажем от идеята за плоския данък и да кажем, че ще останем на 20-24% и 10% примерно ще отиват за образованието. Но това е нещо, по което ние като нация трябва да се разберем. Давам ви за пример Федерална република Германия и бившата ГДР. Там има данък „Солидарност” – 5,5% западните немци плащат върху доходите си, плащат ги от 1992 г. и ще ги плащат до 2020 г., за да може източните немци да се изравнят като стандарт със западните немци. Доброволен данък! Аз си мисля, че след като образованието ни е толкова важно, след като има морална подкрепа за тази сфера и каквито и проблеми да има, те трябва да се решават, един от възможните варианти е този. Но българинът трябва да знае. Не можеш да питаш някого на улицата “Ти съгласен ли си Иван да плаща на Петкан?”, а трябва да задаваш въпроса „Ти съгласен ли си да плащаш повече, за да се увеличат заплатите?”. Това е единственият правилен въпрос.
И пак се връщам към главния въпрос, който е злобата на деня. Сега е времето, готвейки бюджета за следващата година, нацията да реши какво ще прави с образованието през 2008 г. Но не можем да си говорим, че нещо трябва да стане от 1 октомври. Откъде? За да стане от 1 октомври, трябва отнякъде да се вземе. Няма други източници. Така че това е причината, поради която като българин, а не като представител на Министерския съвет, съм направил това изказване. Аз като българин съм готов да дам такава лепта, за да имаме едно качествено образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Слушах Ви много внимателно, господин министър, и правилно видях, че Вие не защитихте Вашата идея за данък образование. И това може да се дължи на едно-единствено обстоятелство – такава идея няма и не може да има приложение в България. Затова не я представихте, затова не я защитихте, затова говорихте по други въпроси и цялата логика на Вашето изказване нямаше нищо общо с въвеждането на нов данък образование – това, което сте предложили на пресконференцията. И това е абсолютно нормално и абсолютно логично.
Колкото до това да не се правят подобни изказвания като това, което Вие правите за данък образование, а да се търсят конкретни решения, да това е правилната насока. Но в сегашното правителство, в което Вие участвате вече по–активно, отколкото преди като председател на Комисията по бюджет и финанси, не се обсъжда идеята за възможните огромни спестявания в бюджетната сфера. Много пари могат да бъдат спестени. Ето днес видяхме Комисията “Кушлев”, която беше представена пред парламента, и колкото по-дълго говори нейният председател, толкова повече се убеждавах, че тя не е необходима. Нейното закриване ще освободи сериозен ресурс. Има доста други подобни агенции, които, като дойдат и се представят пред парламента, много лесно и бързо ни убеждават, че няма смисъл от тяхното съществуване.
Това спестяване, което може да бъде реализирано в бюджета, може да се използва за по-високи заплати. Не дайте да дадем, не дайте да вземем, а дайте да оптимизираме. Дайте да спестим, там където това е възможно. А дори и при най-добронамерения поглед, който може да се отправи към сегашното правителство, вие от нищо досега не сте успели да спестите. По-скоро има битка между трите коалиционни партньори кой да вземе повече. Но няма дори и опит за спестяване. А евентуално спестяване може да реши проблема сега с учителската стачка. Един бегъл опит, който е направен миналата година, много мимолетен, води до 200 млн. лв. спестени в образованието за миналата година. Ако това се свърши както трябва, ще има заплати за учителите, те днес няма да бъдат на улицата, ще получават по-високи заплати. И то не защото е взето от някого, а защото са спестени пари. Ето това липсва на тройната коалиция – не се правят тези реформи, които да водят до повече ефективност. И въпросът ми към Вас е защо не се правят, господин министър. Вие като министър на икономиката също имате отношение към този въпрос. Докато не се вземат тези мерки, хората в България ще стачкуват, все повече хора ще стачкуват. Защото освен че не се правят реформи, се дава изключително избирателно на тези, които са най-активни, каквато беше стачката на шофьорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, това, с което уморихме нацията, е, считайки че сме политици, да повтаряме неща, които просто не са истина. Знаете, че точно това правителство дойде със самоограничение да не харчи повече от 40 % от брутния вътрешен продукт. Вие като грамотен макроикономист знаете, че това правителство падна на 37,2 %. Тоест то е под тавана, който само си наложи точно в посока икономия. Знаете прекрасно, че втора година бюджетните системи не получават 100 процента от парите, които са им планирани, а получават 90 процента.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И в края на годината ги изхарчват за един месец.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Получават някъде, където има някакви възможности. Вие прекрасно знаете, че поради създадената ситуация на пазара на труда качествените хора напускат бюджетната сфера. Напускат я, има недостиг.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): При тези условия напускат, да.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно така.
Аз съм съгласен, че трябва да има рационализация и Вие бяхте един от хората, които бяха против тази регулация в държавните дружества. Набирането на качествени кадри става чрез тяхното възнаграждение. Не можеш да сложиш ограничение в духа на това, което Вие казахте, и да очакваш, че в бюджетната сфера ще има качествени кадри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Това изчерпва процедурата по въпроса на господин Димитров.
Остава питането на народните представители Евгени Чачев и Костадин Паскалев относно политиката на българското правителство за овладяване на инфлационния натиск в страната.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, без каквото и да е обществено обсъждане с решението от 28 юни за драстично увеличение на електроенергията за консумация на високо напрежение с 34 % през седмицата и 41% през уикенда, българският бизнес беше поставен пред свършен факт. Това се отрази изключително отрицателно на металургията, химическата промишленост, хранителната, циментовата промишленост, строителния отрасъл и други, доведе до изключително сериозен инфлационен натиск върху цялата икономика, който ограничава възможността за износ на българска продукция и оттам – получава се увеличаване на дефицита по търговския баланс и текущата сметка.
В тази връзка с господин Паскалев отправихме в началото на м. юли питане към министър-председателя Сергей Станишев за това как българското правителство ще овладее инфлационния натиск в страната, който ще се породи както от увеличението на цената на електроенергията, така и от увеличението на природния газ, как правителството ще защити българския бизнес от загуба на пазари и как ще защити българските граждани от рязко повишение на редица цени в икономиката.
Министър-председателят не пожела да отговори на питането ни и то беше пренасочено от председателя на Народното събрание -господин Пирински към Вас, въпреки че Вие току-що бяхте назначен за министър. За голямо съжаление министър-председателят не само, че не отговори на питането ни с господин Паскалев, но правителството не взе каквито и да било мерки за защита на българските граждани от предизвестеното шоково повишение на цените.
Само месец след това данните на Националния статистически институт за инфлацията показват поскъпване на хранителните продукти с близо една четвърт и с 14,6% цените на услугите. Нещо невиждано след хиперинфлацията от края на 1996 г. Само за един месец през м. август, хлябът поскъпна с 12,4%, брашното с 14%, пилешкото месо с 11,9%, сиренето с 19,8%, кашкавалът с 16,9%, олиото с 20,8%, яйцата с 27,2%, картофите с 26%.
Според официални данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата повишението на цените на едро през м. септември т.г. спрямо септември миналата година е било както следва: захарта е повишена с 13%, оризът с 24%, брашното с 80%, олиото с 57%, яйцата с 67%, кашкавалът с 39%, сиренето с 52%, пилешкото месо с 48%, доматите със 158%, господин министър, а зелето 317%.
Оттук е и нашето питане към Вас – защо правителството допусна двуцифрен ръст на инфлацията и шоково повишение на цените? И как ще защитите българските граждани и ще възстановите пазарното равновесие подкопано от противопоказни фискални мерки и лоши управленски решения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Чачев, не знам как да Ви отговарям, тъй като Вие сте направили интересна дясно-лява комбинация от питащи и не знам дясно ли да Ви отговоря, или ляво.
Прекрасно знаете, че България дълги години се бори да бъде призната за пазарна икономика. В общи линии зарадвахме се, когато бяхме признати за такава икономика. Вие знаете, че от радост вашето правителство закри Комитета по цените. С радост го закри, с фанфари и казахте: „Отървахме се най-после, оттук нататък няма да регулираме цените”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Еклектика се нарича това.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега усещам някакъв вопъл във Вас, който очевидно е спомен от други времена – защо правителството не обузда ръста на цените.
Господин Чачев, съжалявам, но аз предпочитах този въпрос да го е задал Мартин Димитров. Цените се определят от търсене и от предлагане.
С предлагането, слава Богу, няма проблеми. Няма дефицити, няма купончета, няма опашки, няма талончета. С предлагането всичко е наред. Всички опити да ни вкарате в регулация, така че да се появи дефицит няма да успеят по простата причина, че съм икономист и искам да постъпвам като икономист.
Остава второто – търсенето. Да, търсенето съществено се е променило през тези години. Ще ви прочета – само за миналата година ръстът на крайното потребление е нараснал с 2,1 милиарда лева, спестяванията са станали 16 милиарда, ръстът за две години е 55%. Ако ви кажа как стоят нещата с кредитите - кредитите на домакинствата и на нетърговските организации са достигнали 12 млрд. лв., като ръстът им за две години е с 98,5%, кредитите на нефинансовите предприятия са вече 19 млрд. и увеличението за две години е с над 85%. Работните заплати в реалния сектор номинално са нараснали с 33%, средната пенсия е нараснала с 36%, минималната с 49%.
Само за тази година пенсиите нараснаха с 21%, безработицата падна от 12,6% на 6,8%. Всичко това са доходи, всичко това е платежоспособно търсене, което се явява в магазин и иска да купува. Няма други варианти. Не можем да ограничим предлагането – и слава Богу. Какво е Вашето предложение? Да ограничим търсенето ли?
Отидете и го кажете на учителите, които са на площада в момента, че не бива да им се вдигат заплатите, тъй като вдигнат ли се заплатите, това прави по-голямо търсене и прави по-голяма инфлацията.
От вашата чисто политическа закачка, признавам си, че не обичам този род закачки, но не мога да не Ви отговоря – нещо нечувано и нещо невиждано, било това което се говори.
Инфлацията през м. август на годишна база е 12%. Припомням през ноември 2000 г. инфлацията достига 12,3%. Има още една разлика: доходът на домакинствата досега е нараствал с 25,9% на годишна база, тоест повече от два пъти от инфлацията за същия период на 2000 г, когато доходът на домакинствата е нараснал с 8,4%, а инфлацията тогава е била над 11%.
Господин Чачев, виждали сме ги всички тези неща, не можем да им се радваме, но Вие да обвинявате представител на десницата, че правителството не определя цените и не регулира цените, просто не е сериозно. Правим това, което правят множеството от европейските държави. Контролираме състоянието на цените в търговските вериги, търси се дали няма злоупотреби с цените, даваме информация на потребителите, но не може министърът на икономиката да определя цените и на тази база да кажем, че сме спрели. Правим нещо.
Днес ще направим и нещо за ръста на цените на газта – след малко ще се случи това. Ние ще направим това, което е възможно и това, което е в рамките на пазарната икономика в България. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И питащите са ляво-десни, то е същата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, навярно ще пожелаете да зададете два въпроса?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, не получих отговор нито ляв, нито десен.
Не Ви питам какъв е бил ръстът на доходите през 2000 г. и инфлацията. Господин министър, според прогнозата на Българската народна банка брутният вътрешен продукт за тази година ще достигне 55,7 млрд. лв.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Петдесет и девет милиарда лева.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: А може би ще достигне 59 млрд. лв., както ми подсказва господин Божинов, дай Боже.
Същевременно бюджетът предвижда 51 млрд. 140 млн. лв. или реалният ръст, който е предвиден в бюджета, е 9,1%, а ще се постигне над 22%.
Господин министър, тези 13% няма ли да бъдат инфлацията за годината?
Когато започна галопиращата инфлация, Вие обвинихте, едва ли не, чуждестранните туристи. Те си отидоха и цените не паднаха. Цените продължават да се увеличават, господин министър.
Минете по ул. „Шишман” и ще видите, че има кашкавал по 15,00 лв. и сирене по 11,00 лв. Тази тенденция продължава. И Вие много добре знаете защо продължава. Всички знаят, че от 2 кг фураж се получава 1 л мляко. Фуражът достигна вече 0,60 лв. за килограм, а изкупната цена на млякото в момента е 0,55 лв. Аз искам да Ви задам един въпрос: това не е ли един икономически абсурд, господин министър? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Чачев, страхувам се, че просто си говорим на различни езици, а би трябвало да си говорим на един език. С огромното си уважение към Вас, но в общи линии не си говорим като икономисти.
Ясно е, че инфлацията увеличава доходите в бюджета. Никой не би могъл да го оспори, никой не би могъл да каже, че това не е така. Това е факт, никой не се радва на такъв ръст на бюджета. Аз Ви говоря за това, че цените се формират от търсенето и от предлагането. Разбирам иронията – чужденците, не знам какво си, като че нефтът е от нашите български кладенци, а не зависи от цените на нефта на Световния пазар. Като че пшеницата не е стока, която се търгува на световните борси, а тук в България си определяме едни ценички и сме доволни от тях.
Независимо от това, господин Чачев, България продължава да е най-ниската държава в Европейския съюз. Цените ни са 56% от средните за Европа, в Румъния са 71%, в Гърция са 98%. Това са три скачени съда. Тези скачени съдове, ако говорим като икономисти, а не си дерем гърлата като политици, ще изравнят нивата си. Въпросът е с какви срокове и с какви темпове?
Аз ще Ви прочета за електроенергията, която поставяте и във Вашия въпрос. Не е имало държавно повишение на цените. Има либерализация.
Ето Ви данните за тази година, откакто сме влезли в Европейския съюз.
Цените за крайно потребление на електрическа енергия в промишлеността в България са 0,046 евро на киловатчас; в Европейския съюз средно – 0,082 – два пъти по-високи.
Цената на природния газ за бита – 7,36 евро за гигаджаул; в Европа – 11,68.
Цените на природния газ за промишлеността – 5,22 в България, 8,89 – средно за Европейския съюз.
Не може на площада само да се вика: “Искам заплатата ми да е европейска”. Вътре в главата на българина трябва да се появи искането да работим като европейци и цените, щем-не щем, също ще стават европейски. Ние станахме част от Единния европейски пазар. Няма вече затворена система. Този писък, който върви, е основателен, но имате частен оператор в ТЕЦ-Варна, който не иска да продава по вътрешни цени, а иска да продава по регионалните цени, които са два пъти по-високи.
Така че не можеш да станеш част от големия пазар, да искаш да произвеждаш за 600 млн. потребители, без мита, без такси да минаваш свободно и да се надяваш, че ще останеш един затворен остров и че външната среда не оказва никакво влияние.
Връщам Ви и към това – има вътрешна съставка, която изрично я подчертах, това е ускореният ръст на доходите. Една от причините е недостигът на квалифицирана работна ръка. Частният бизнес вдигна най-сериозно заплатите, тъй като не може да си осигури иначе кадри. Намерете един строител в момента и да видите каква заплата Ви иска.
Така че от тази гледна точка търсене и предлагане, господин Чачев. Нямам възражения министърът на икономиката да определя цените, но не сте ми дали такива правомощия. Слава Богу, че не сте ми дали. Икономистът в мен благодари на българския парламент, че е оставил тези неща на пазара, за да има конкуренция, която да дърпа цените надолу, ако има по-висока производителност. Няма ли по-висока производителност, няма какво да дърпа цените надолу. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, заповядайте за Вашето отношение.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, очаквах от Вас един откровен и задълбочен отговор. Защото действително българската икономика не е затворена система, още повече след влизането ни в Европейския съюз. Но много добре Ви е известно в Европейския съюз какъв е ръстът на инфлацията – десет пъти по-нисък от този в България. Много добре Ви е известна и цената на тока в Гърция и други съседни нам страни. Защо винаги вземате за сравнение най-високите показатели?
И нещо друго. Световната банка само преди две седмици в доклада изтъкна, че нивото на икономиката, което в момента се поддържа в България, се дължи изключително на инвестиции, но не инвестиции в производството, а инвестиции в недвижими имоти. Това е една спекулативна дейност, един балон, който рано или късно ще се спука, господин министър. Тогава инфлацията действително ще добие галопиращи размери, не дай си Боже, да се повтори Виденовата зима – 1996 г.
Аз действително чаках от Вас един задълбочен откровен отговор. Този отговор чака от правителството и целокупният български народ, който само след две седмици ще гласува за местните избори. Защото преди две години бяха обещани много красиви неща, от които нищо не се случи, за съжаление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин министър, благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол, включително и за съгласието Ви да участвате в него и след определеното време.
Благодаря и на вас, колеги, които докрай проследихте хода на контрола.
Надявам се, че и след 14,00 ч. онези, които отразяваха и заснемаха края на контрола, ще обърнат същото внимание поне на съдържанието на въпросите и отговорите, както на заснемането на седалките в Народното събрание.
Благодаря ви, колеги.
Следващото пленарно заседание е в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,28 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Пенко Атанасов
Ясен Попвасилев