Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Предстои ни да извършим няколко гласувания, след което да продължим с точките от седмичната ни програма.
Искам да съобщя, че постъпи писмо с искане за прекратяване на пълномощията на народен представител – става дума за народния представител Александър Филипов, който по реда на листата следваше да заеме мястото на народния представител Анелия Мингова. Той е внесъл писмо до председателя на Народното събрание с искане за прекратяване на пълномощията му. Знаете, че процедурата в тези случаи е приемане на процедурно решение на Народното събрание, затова правя предложение да включим тази точка по реда на ал. 5, за да тече процедурата за излъчване на следващия по ред за поемане на мандат на народен представител.
Правя процедурно предложение за включване в днешния дневен ред като т. 1 след гласуванията на проект за Решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
Предложението за включване на тази точка в дневния ред се приема.
Има ли желание за процедурно предложение от парламентарни групи?
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България ми позволете да се обърна с поздравление за големия мюсюлмански празник Шекер Байрям, като поздравяваме всички български мюсюлмани с пожелание за здраве, щастие и благоденствие. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се присъединим към това своеобразно процедурно предложение на господин Мерджанов. Вярвам, че той изразява едно общо настроение в парламента.
Искам да направя две съобщения.
Първото, моля да обърнете внимание: на 11 октомври, вчера, е постъпил и днес ви е раздаден общ законопроект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Спомняте си, че няколко законопроекта бяха обсъдени и приети на първо четене преди няколко заседания. Сега ви е представен общ законопроект. Това съобщение е с оглед на предложенията преди второ четене.
Още едно съобщение: на 9 октомври на основание на Закона за експортния контрол на оръжие и изделия с технологии за двойна употреба е внесен доклад на Междуведомствения съвет по тези въпроси при Министерския съвет. С писмо на председателя на парламента е изпратен на комисиите по икономическата политика, по отбрана и по вътрешна сигурност и обществен ред. Има копие от доклада и в библиотеката на ваше разположение.
Преминаваме към гласуванията за днес.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Тук няма неприети предложения. Няма и редакционни уточнения в хода на дискусията.
Ще направим две гласувания по този законопроект.
Първо, моля, гласувайте заглавието на законопроекта, което е по вносител и подкрепено от комисията, редакцията на комисията за § 1 и текстовете на вносителя за § 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 168 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 10 и текстовете на параграфи по вносител, подкрепени от комисията 11, 12, 13 и 14.
Гласували 143 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 10.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към гласуване на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България.
Моля, гласувайте законопроекта под № 654-01-11, внесен от народните представители Красимир Каракачанов и група народни представители.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските граждани, живеещи извън Република България, с № 754-01-13, внесен от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 147 народни представители: за 131, против 11, въздържали се 5. И този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Моля, гласувайте следните текстове: заглавието на законопроекта по вносител, предложението на комисията за редакция на § 1, текстовете по вносител на параграфи 2 и 3, предложението на комисията за § 4 и предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за § 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте текстовете на § 17 в редакция на комисията и параграфи по вносител, подкрепени от комисията, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 в редакция на комисията и 28 по вносител.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме отделно § 29, който представлява цяла отделна Глава 3 “а”, предложен от вносителя и от комисията в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте текста на § 29 отделно.
Гласували 131 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 8.
Текстът на новата Глава 3 “а” е приет.
Моля, гласувайте текстовете по вносител, подкрепени от комисията, на параграфи 30, 31, 32, 33, 34 в редакция на комисията, 35 и 36 по вносител.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По § 37 ни предстоят две гласувания.
Първо, моля, гласувайте предложението на комисията за нова окончателна редакция на т. 4 на ал. 1 в този параграф.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте § 37 в редакция на вносителя на първите три точки и с т. 4, току-що гласувания текст на комисията.
Моля, гласувайте целия § 37.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Параграф 37 е приет.
Моля, гласувайте предложените от вносителя и подкрепени от комисията текстове на параграфи 38, 39 и 40.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
По § 41, уважаеми колеги, също ни предстоят две гласувания.
Първо, моля, гласувайте предложението на комисията за заместващ текст в точки 1, 2 и 3 от предложения от вносителя текст. Тези предложения на комисията засягат точки 1, 3 и 4 от параграфа в номерацията на вносителя.
Гласували 112 народни представители, за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте текста на § 41 по вносител с току-що гласуваните изменения, предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 41 е приет.
Сега ще гласуваме няколко текста едновременно, които са по вносител, подкрепени от комисията, а именно параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62 и 63 – всички по вносител, 64 в редакция на комисията и 65 и 66 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Параграф 67 също е по вносител. Ще групираме гласуването му с текстовете, които сега ще ви представя, а те са на § 68. Раздаден ви е текст тази сутрин, уважаеми колеги, с материалите, които сте получили, представен от Комисията по икономическа политика с подпис на председателя на комисията господин Цонев, с който подпис той удостоверява, че това е окончателното предложение на комисията за редакцията на § 68.
Моля, гласувайте предложението, внесено от господин Цонев, като окончателна редакция на § 68 заедно с § 67 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Текстовете на параграфи 67 и 68 в окончателна редакция на комисията са приети.
Параграф 69 също предполага две гласувания.
Моля, гласувайте първо предложението на комисията за промени в предложения от вносителя текст на § 69. Предлагат се две промени – в т. 3 и т. 13 от предложението на вносителя. Моля, гласувайте тези две предложения на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложенията на комисията са приети.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 69 по вносител с направените промени по предложение на комисията.
Моля, гласувайте § 69.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 69 е приет.
Моля, гласувайте по вносител параграфи 70, 71 и 72, подкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията е направила предложение текстът на § 74 да се включи в текста на § 73 като трети подпараграф – 6в.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 74 да стане част от § 73. Предложението е текстът на сегашния § 74 да не съществува като отделен, а да бъде финалната част на § 73.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 73 в неговия окончателен вид с инкорпорирания текст на § 74.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 73 е приет.
И последното гласуване по този законопроект е текстът на § 75 по вносител, който става § 74 в редакция на комисията, заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на § 76, който става § 75 и § 77, който става § 76 – по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, имаме да гласуваме и разгледаните вчера отчети за бюджета на Държавното обществено осигуряване, представени от Националния осигурителен институт за 2002-2006 г. включително. Това, което малко ме разколебава, е обстоятелството, че не виждам в тази колекция папки и материали по този въпрос. Имайки предвид крехкия кворум, ви предлагам да отложим тези гласувания за следващата седмица и имайки предвид, че някои от въпросите имат давност от 2002 г., едва ли ще пострадат, ако още пет дни не завършим тази процедура.

Преминаваме към точка първа от днешното пленарно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Ще ви представя служебния проект за решение:

“РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията
на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал.1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Александър Христов Филипов – народен представител от 15-ти многомандатен избирателен район Плевенски.”
Основание за това решение е подадената молба от господин Филипов от 11 октомври 2007 г. до председателя на Народното събрание и с текст:
“Уважаеми господин председател, моля на основание на посочените текстове от Конституцията да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител.”
Самите пълномощия са предоставени с Решение № 393 от 8 октомври т.г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран на народния представител Александър Филипов от листата на Национално движение Симеон Втори.
Мотивировката е, че във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощията на народния представител Анелия Йорданова Мингова, избрана от 15.Многомандатен избирателен район – Плевен, и на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, ЦИК приема решение:
“Обявява за избран народен представител в 15.Многомандатен район на Александър Христов Филипов от листата на НДСВ”.
Това е проектът за решение.
Не виждам изразено желание да се опонира на предложения проект за решение, затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте проекта за решение за прекратяване на пълномощия на народен представител.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Може да продължи процедурата по излъчването на следващия в листата за кандидат на народни представители.

Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2006 г.
Има думата председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта господин Спасов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по приемане на годишния доклад за младежта, бих искал да направя процедура да бъдат допуснати в залата заместник-председателят на Държавната агенция за младежта и спорта Михаил Балабанов и експертът Весела Василева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата на господин Балабанов и госпожа Василева. Няма противоположно мнение.
Моля да поканите двамата представители на Държавната агенция за младежта и спорта в залата.
Заповядайте, господин Спасов.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Представям
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.

Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от Министерския съвет, на свое заседание, проведено на 29 септември 2007 г.
Проектът за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. беше представен от господин Иван Модев – директор на Националния младежки център за европейски програми и инициативи при Държавната агенция за младежта и спорта.
Господин Модев информира членовете на комисията, че докладът е изготвен от междуведомствен експертен съвет на основание решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Докладът представя актуалното състояние на младите хора в страната и основните приоритети на държавната политика, като отразява основни тенденции в живота на младите хора, предприетите през 2006 г. мерки, както и действията, които трябва да бъдат предприети за провеждане на младежката политика в Република България. При изготвянето на доклада са използвани данни от направено по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта национално представително социологическо изследване, извършено от Агенция “Медиана”.
Структурата на доклада е обособена в седем глави, които очертават седем основни приоритетни сфери на младежката политика – социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност и рисково и девиантно поведение. Във всяка една от главите се съдържа актуална информация, основни приоритети и предвидени мерки за съответната сфера.
Целта, която се поставя в изготвения документ, е като се отчете състоянието на младежта в Република България да се създадат условия за развитието на младите хора въз основа на приетия от Министерския съвет Национален план за развитие на младежта за 2007-2013 г.
Основните приоритети, формулирани в доклада, и предложените спешни мерки са както следва:
1. По отношение на социалния статус. Констатира се ясно изразено стратификационно деление, което е показател за състоянието на различните групи младежи и семействата им. Чрез използване на този подход се определят трайните тенденции, които се наблюдават в развитието на образованието, професионалната реализация, здравния и демографския статус на младежите в Република България. От предоставената информация се констатира увеличение на доходите на домакинствата за 2006 г., но се констатира и запазване на относително високия процент средства, които се отделят от семействата за образование на децата им – 36 лв. на домакинство.
2. По отношение на образователната политика. В нормативните актове в рамките на Европейския съюз в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование. Преобладава становището за необходимост от ново дефиниране на целите на академичното, училищното образование и предучилищното възпитание, като тази позиция е заложена в основата на приетата Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание за 2006-2015 г., с 10-годишен период на действие, основана на виждането, че главна ценност в образователната система е детето – ученикът.
3. По отношение на здравеопазването. Данните, които се представят за 2006 г., отчитат подобрение на общото здравословно състояние, стоматологичния статус и свързаните със здравословния начин на живот дейности, но в доклада се съдържат данни, според които все още близо 15% от младите хора са извън системата за профилактика и периодично здравно наблюдение, като около 7% са практически вън от всякакъв досег със здравната система.
4. По отношение на професионалната реализация. Според направените в доклада изводи у нас се наблюдава формиране на два типа младежи в рамките на обществото ни. В първата категория се включват високо образовани млади хора, с компютърни умения и западен език, които не се притесняват за живота си и възможностите си да намерят добра реализация и работа. Втората категория обединява маргинализиращите се групи младежи, които не притежават основни умения, за да могат да участват на пазара на труда, които имат сериозни съмнения, че могат да бъдат наети на работа. Основните изводи, които се правят, са, че спешните мерки трябва да се насочат към улесняване на прехода от училище към работа, както и към стимулиране на връзката между учебните заведения и бизнеса.
5. По отношение на свободното време. Като основни занимания в свободното време се определят тези със спорт, изкуство, отдих, получаването на нови знания и умения за младия човек, формирането на активното гражданско участие в обществения живот, предоставянето на информационни услуги за доброволческа дейност, работа в мрежа на национално, регионално и местно ниво, както и управление на специализирани програми за свободното време на младите от страна на различни институции.
6. По отношение на гражданската активност. Основните изводи насочват вниманието към необходимостта от подготовка на Закон за младежта, изграждане на Национална информационна система за младежките организации и формирования, разработване на системи и програми на национални и регионални нива за подпомагане на младежките дейности и стимулиране на младежката активност и гражданското образование, както и национално представителство на младежта в страната. В доклада се съдържа информация относно разработването и въвеждането в действие, по инициатива на Държавната агенция за младежта и спорта, на Национална информационна система за младежта, както и за значително повишаване на младежкото участие в национални инициативи и кампании, свързани с превенция от наркотични и други зависимости.
7. По отношение на рисковото и девиантно поведение. Анализът показва, че се очертават следните кризисни точки: на първо място, употребата на наркотични вещества, включване на все по-голям брой малолетни и непълнолетни младежи в организирания трафик на хора, както и на такива с криминални прояви и поведение. Друг извод, който се прави, е, че така нареченото рисково поведение има пряка връзка със страха от санкции. Според изследването от 2006 г. младите хора нямат усещането, че живеят в правово общество, че има сила и институция, която да се противопостави на отклоняващото се поведение и престъпността.
Изводите, които се съдържат в Годишния доклад за младежта за 2006 г. въз основа на изнесените данни, са в следните насоки:
- необходимост от нов подход, който налага формулиране принципите на публични политики;
- извеждане на национални приоритети и въвеждане на политика на проактивно действие.
Приоритети за действие през 2007 г., които се поставят, са:
- по отношение на постигане на европейски стандарти и качество на образование;
- извеждане като приоритет на политиката за здравословен начин на живот;
- формиране на механизми за стимулиране реализацията на младите хора в България;
- ефективни гаранции за младежко участие в гражданското общество;
- разнообразие и качество на креативните дейности;
- свободно време, формиращо демократични ценности.
В доклада отново се поставя въпросът за необходимостта от създаване на Министерство на младежта и спорта като институция, която да осъществява и реализира на практика държавната младежка политика.
В хода на разискванията думата взеха народните представители Светослав Спасов и Евгения Живкова. Членовете на комисията декларираха по принцип подкрепата си.
След проведените разисквания комисията взе единодушно решение да подкрепи проекта за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г., и да предложи на Народното събрание неговото приемане.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Местан, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от Министерския съвет на 27.06.2006 г.
Годишният доклад за младежта за 2006 г. бе представен от Весела Василева – главен директор на Главна дирекция “Политика за младежта” към Държавната агенция за младежта и спорта. Докладът е изготвен от междуведомствен експертен съвет на основание на решение на Народното събрание от 3 април 2002 г. и на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Докладът отчита изпълнението на приоритетите, свързани с младежката политика, очертани в: Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, Националния план за развитие за 2007-2013 г., Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020 г. Взети са под внимание и всички международни актове, по които България е поела ангажименти (европейски спогодби, решения и препоръки). Анализирани са данни от публични регистри и от статистиката на национални институции, както и от социологическо проучване на Агенция “Медиана”.
Докладът е структуриран в три глави, които отразяват:
- извършеното през 2006 г.;
- настъпилите промени в живота на младежта през 2006 г.;
- политиката за действие през 2007 г.
В политиката за младежта са очертани седем основни области, а именно: социален статус, образование, здравеопазване, трудова реализация, свободно време, гражданска активност, рисково и девиантно поведение. Във всяка от тези области е представено актуалното състояние, предприетите действия и политиките за развитие и промяна. Направените изводи се отнасят за две възрастови групи младежи: между 15-18 г. и тези между 18-35 г.
Дейностите за реализирането на политиката в седемте основни области най-общо се свеждат до:
1. социален статус: значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст; разработване на адекватна имиграционна политика; осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи; развитие на солидарност между поколенията;
2. образование: изграждане на система за вътрешно оценяване и на национално стандартизирано външно оценяване; диференцирано заплащане на учителския труд; активни социални дейности за гарантиране равния достъп до образование; нова нормативна база за висшето образование;
3. здравеопазване: ефективни информационни кампании за здравословен начин на живот; въвеждане на здравно образование в училищата; здравна профилактика;
4. трудова реализация: повишаване на пригодността за заетост; разкриване на нови работни места; насърчаване на предприемачеството; заетост за социална интеграция;
5. свободно време: оптимизиране на информационните канали чрез създаване на специализирани портали; изграждане и поддържане на младежка материална база; разширяване на обхвата на държавни програми за финансиране на дейности в свободното време на младежта;
6. гражданска активност: създаване на Национален фонд за финансиране на младежки дейности; приемане на Стратегия за национална младежка политика; ратифициране на Хартата за доброволчеството и създаване на Национален център за работа с доброволци;
7. рисково и девиантно поведение: превенция и въвеждане на адекватни санкции за рискови групи младежи.
В изказванията си народните представители подчертаха, че предложените дейности координират политиката на различните институции и същевременно конкретизират техните отговорности съобразно приоритетите на правителството в Националния план за развитие 2007-2013 г. Те обърнаха внимание, че Годишният доклад за младежта за 2006 г. е документ, който има пряко отношение към осъществяването на един от най-важните приоритети в правителствената програма – постигането на по-високо качество на живот на българските граждани и утвърждаването на българската младеж като генератор на новото бъдеще на Република България.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за” и 3 гласа “въздържал се” подкрепя проекта за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно проект за Решение за приемане на Годишен
доклад за младежта за 2006 г. № 702-03-28, внесен от
Министерския съвет на 10.09.2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 19 септември 2007 г., разгледа и обсъди проект за Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Стоян Мирчев – главен експерт в Дирекция “Демографска политика и равни възможности” в Министерството на труда и социалната политика, господин Иван Модев – директор на Националния младежки център за европейски програми и инициативи в Държавната агенция за младежта и спорта, Весела Василева – директор на Главна дирекция “Политика за младежта” в ДАМС.
Годишният доклад за младежта за 2006 г. беше представен от господин Иван Модев. По време на дискусията заместник-министър Хюсеинов представи работата на Министерството на труда и социалната политика по отношение програмите за младежката заетост, квалификации и преквалификации за младежи до 29 години и др.
Годишният доклад за младежта за 2006 г. представя състоянието на младежта в страната и основните приоритети на държавната политика. В него са отразени предприетите до момента действия и мерки, както и набелязаните предстоящи политики на отделните ведомства, имащи отношение към младите хора в Република България. Докладът е изготвен въз основа на проведено социологическо проучване, възложено от ДАМС на Агенция “Медиана”. Към доклада са прибавени данни от публичните регистри, от електронната страница на Националния статистически институт, както и от предоставени социологически изследвания по поръчка на институции, участващи в междуведомствения експертен съвет.
Социалният статус е израз на стратификационното деление. Основните показатели, по които се разглежда стратификационната структура на младежта, са: материалното положение, образователния статус, професионалната реализация и семейните модели, които пораждат устойчиви тенденции и ясни репродуктивни модели в обществото.
Втората тематична област в доклада е образователната политика. В нормативните актове в рамките на Европейския съюз в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика – равен достъп до образование и качествено образование.
Състоянието в областта на здравеопазването представя следните данни за 2006 г.: близо 15% от младите хора не са обхванати от системата за профилактика и периодично здравно наблюдение. Около 7% нямат достъп до здравната система. Като цяло общата картина на здравния статус на младите хора е позитивна в сравнение с предходната година. Наблюдава се подобряване на общото здравословно състояние, стоматологичния статус и свързаните със здравословния начин на живот дейности – достъп до почивка, занимания със спорт и фитнес, двигателна активност в свободното време.
Анализът на данните в областта на професионалната реализация показва формирането на две категории младежи в рамките на българското общество. В първата категория се включват високо образовани млади хора, с компютърни умения и западен език, които не се притесняват за живота си и за възможностите си да намерят добра работа. Втората категория обединява маргинализиращите се млади хора, които не притежават основни умения, за да могат да участват на пазара на труда.
По отношение на свободното време се определят заниманията със спорт, изкуство, отдих, получаване на нови знания и умения за младия човек, формиране на активното му гражданско участие в обществения живот, предоставяне на информационни услуги за доброволческа дейност, работа в мрежа на национално, регионално и местно ниво, както и управлението на специализирани програми за свободното време на младите хора.
В резултат на проведеното национално представително социологическо изследване за изработване на Годишен доклад за младежта за 2006 г. се оформят следните изводи – има необходимост от нов подход, който налага формулиране принципите на публични политики, извеждане на национални приоритети и въвеждане на политика на проактивно действие.
В хода на проведените разисквания бяха поставени много въпроси, свързани с различните политики на Държавната агенция за младежта и спорта. Беше обсъдена връзката на изводите в доклада с други документи и програми като Националната стратегическа референтна рамка, в която има оперативни програми, свързани с младежките дейности. В тази рамка оперативната програма “Човешки ресурси” е изключително ангажирана с младежката проблематика. Народните представители изразиха становището, че усвояването на пари от структурните фондове и участието на младежите в този процес трябва да бъде доминиращо и изпреварващо. Като се има предвид, че младежката политика е политика, която засяга много сектори от обществото, логично е и в оперативните програми тази политика да намира подходящо финансиране. Беше коментирана и оперативната програма “Регионално развитие” в частта, която касае социалната инфраструктура и чрез която има реална възможност за подобряване на младежката база, на младежките центрове, младежките домове, както и спортната инфраструктура, спортните съоръжения, които също са основен приоритет по отношение на осмисляне на свободното време на младите хора.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: “за” – 11 гласа, “против” – няма и “въздържали се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
С това приключва представянето на становищата и докладите по тази точка. Тук са и представителите на Държавната агенция, които, вярвам, ще имат готовност да отговорят на въпроси, които биха им били зададени от народни представители, които желаят да вземат участие в обсъждането на доклада.
Имате думата за изказвания по представения Годишен доклад за младежта за 2006 г.
Госпожо Живкова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Годишният доклад, който беше приет по време на заседание на комисията, води до няколко извода, които са направени в него. Отчита се, че настоящата политика на ситуитивни проблеми дава резултати, но темпото е бавно и в обозримо бъдеще не може да се постигне категорично решаване на нито един от проблемите. Те се прехвърлят от доклад в доклад.
Годишният доклад за младежта говори за промяна в ситуацията и за стимулиране на младежката политика. В доклада се съобщават анализите, които са направени. Той е повече върху данните, които са изследвани през периода на 2006 г. Направен е един добър анализ на младежите и на младежките дейности в България. По същество се оформя становище, което е следното: българските младежи познават добре ситуацията в Европейския съюз и не максимализират нищо по отношение на представите си за членството на България. Те са реалисти, защото смятат, че в Европа има също проблеми, които са подобни на техните.
Младежите са песимисти по отношение на силата на закона, като 65 процента смятат, че срещу заплащане може да се получи така, че да не се получава наказание за никакви престъпления; също така 48 процента от младежите смятат, че икономическото положение постепенно се подобрява; 34 процента смятат, че няма смисъл да се гласува; само 10 процента заявяват, че имат интерес към политиката и че гласуването би довело до промяна на ситуацията в България. По-голямата част от младежите не вярват на политическата класа или не желаят да упражняват конституционните си права за участие в управлението чрез участие в избори.
Относно спорта – младежите между 20 г. и 35 г. въобще не спортуват в рамките на 2006 г. Това се отчита. От тях - 60 процента заявяват, че в близост до местата, където живеят, има спортни съоръжения, но само 3,8 процента заявяват, че тези съоръжения са скъпи и изобщо не ги използват; 33 процента между 15 г. и 19 г. не желаят да изберат никакъв спорт.
Изводите, които прави този доклад, са, че е необходим нов подход, който налага да бъдат формулирани принципи на младежката политика, извеждане на национални приоритети и въвеждане на политика на проактивно действие. Досегашните общи формулировки трябва да се конкретизират. Предвижда се през 2007 г. да се пристъпи към създаване на стратегически документ, който да обхване приоритетите след присъединяването на България към Европейския съюз.
Смятам, че докладът на Агенцията за младежта и спорта е обективен, обективно е обхванал проблемите на младежките дейности и би трябвало да бъде приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданата тема? Нали всички сме загрижени за българската младеж? Мълчание…
Давам думата на представителя на Агенцията за младежта и спорта господин Балабанов.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да благодаря на ръководството на Народното събрание и на всички народни представители за това, че този годишен доклад, както и предишният, стигна до пленарната зала. Парадоксално е да го казвам, но въпреки, че този доклад се прави всяка година по решение на Народното събрание, два предишни доклада нямаха възможността да достигнат до пленарната зала и да бъдат обсъждани в Народното събрание. Това все пак показва в някаква степен отношението към темите, които обсъждаме.
Бих искал да подчертая, че докладът е изготвен от много сериозна междуведомствена работна група, че се базира на социологическо изследване, статистическа информация и е сравним с няколко предишни такива изследвания, тоест може да проследим тенденциите, които има в живота на младите хора, което е изключително важно за нас. Въпреки, че докладът сам по себе и е един краткосрочен инструмент за действие, който се базира в рамките на една година, той може да покаже тенденции, да алармира, да сигнализира за важни тенденции в живота на младите хора.
В този доклад през тази година основна е тенденцията за повишаване качеството на живот, стандарта на живот на младите хора. Много значимо вече се наблюдава това, че младите хора първи усещат ефекта от присъединяването на България към Европейския съюз, владеят чужди езици, работят свободно с компютри и намират все по-добра работа – работата, която търсят, а не просто тази, която се предлага.
В същото време обаче тези положителни тенденции не се отнасят за около 15-20 процента от младите хора, повечето от тях от малцинствените групи в малките населени места, които имат сериозни затруднения с интеграцията си в обществото.
Тук се налага изводът, че е необходимо да се предприемат мерки за развитието на младите хора, от една страна, които да им дават възможности в тяхното развитие. На следващо място са необходими специфични мерки за младите хора, които не могат да намерят мястото си на пазара на труда и в обществото.
Накрая искам да отбележа, че, имайки предвид всичко това, в агенцията заедно с младежките неправителствени организации сме разработили Законопроект за развитие на младежта, който в следващите няколко дни ще внесем в Министерския съвет и след това, разбира се, ако бъде одобрен, и в Народното събрание. Смятам, че в него се опитваме рамково да решим много от основните въпроси и проблеми, които стоят днес в живота на младите хора и с това да покажем, че наистина младите хора са приоритет на правителството и на Народното събрание.
Благодаря на комисиите, защото в тях наистина се водеше истински съдържателен дебат, с изразяване на отношение, на загриженост. Убеден съм, че това е правилният подход.
Благодаря ви още веднъж за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да отбележим едно много дипломатично изказване – с благодарности. В специализираната комисия, доколкото чух, господин Балабанов, е имало само едно изказване...
Имате думата, уважаеми народни представители, по проблема, който разискваме. Имаме проект за Решение относно Годишния доклад за младежта за 2006 г.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по доклада, по проблемите на младежта? Досега ние тук чухме само социологически изследвания.
Госпожо Маринчева, имате думата.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз прочетох внимателно доклада, изслушах внимателно становищата. Наистина данните са точни. Всички бихме могли да дадем положителна оценка на доклада, но данните в него са въз основа на социологически проучвания. И аз бих предложила нещо, ако това не е взето предвид. Не съм чела предишни доклади, но добре съм запозната с това, което се прави в нашата община – Варна, по отношение на младежта. Мога да споделя положителен опит. Моето предложение е да се разглеждат нещата по региони.
Тук ще взема съвсем конкретно отношение по здравеопазването – 7 процента нямат достъп до него, за 15 процента не е осигурена профилактика. Това са тревожни проценти! Това още веднъж показва, че насоката на вземане на решения в Народното събрание относно младежите по различните направления е много правилна и важна. Смятам, че това ще го докажем с гласуването на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето във връзка с възстановяване на институцията „училищен лекар”. Тези, които са лишени от профилактика и промоция на здравето, са именно тези младежи – в училищата. По Закона за общественото здраве тези млади хора са до 33-годишна възраст, това значи младата възраст. Оттам нататък започват другите възрасти вече – средна, предпенсионна, пенсионна и т.н.
Това са общественоприети групи, които нямат нищо общо с биологичната характеристика на индивида. Оттам нататък съществуват други механизми за оказване на медицинска помощ и затова не бива да се смесват тези понятия. Макар че личните лекари вършат значителна част от нещата, промоцията и профилактиката не е на нужната висота. Затова по някои показатели ние съществено изоставаме от типичните показатели за централноевропейските и западноевропейските страни.
По отношение на свободното време. Мисля, че усилията на тази агенция и на всички работещи в това отношение трябва да бъдат насочени по запълване на свободното време на младежите. Много правилно е констатирано – има спортни съоръжения, но те са недостъпни за голяма част от младите хора. Много са скъпи, ограничени. Ето, тук е мястото на общините. Мисля, че отсега нататък регионалното участие в създаването на условия за спортуване трябва да бъде много по-ярко изразено, защото печелейки проектите по структурните фондове от Европейския съюз за устройството на територията, могат да бъдат постигнати забележителни успехи и те да бъдат в полза на младите хора. Това веднага ще намали вакуума, който съществува сега. Защо има толкова много дрога? Те няма къде да ходят. Отиват в дискотеката, дрогират се и после правим безкрайни програми за борба с наркоманията. Безкрайни програми! И не е вярно, че това съществува само сред малцинствените или сред слабо образованите. Напротив, те настъпват в елитните училища. И тук е мястото точно на тези училища, даже още от средното образование, да започне масирана здравна просвета за вредите, до които могат да доведат наркоманиите, наркотиците, тютюнопушенето, алкохолът и редица други, които вредят съществено на здравето на младежите.
Сега ще споделя нещо, но не от локален патриотизъм – Варненската община единствена в страната има Дирекция за младежта и спорта, която организира свободното време на младежите. В тази връзка бяха създадени доста безплатни спортни съоръжения, забележете – безплатни, които общината поддържа, поддържа и техния персонал, за да могат младите хора там да оползотворяват свободното си време. Мисля, че това е много ценна насока. Тя би трябвало да продължи и при другите, а при нас да се разширява. Има младежки дом, който ще се надстроява и където деца с проявени художествени наклонности ще могат да участват в извънучебно време във формите на културен живот. Така в този голям младежки комплекс за учениците те ще могат да оползотворят свободното си време под ръководството на много компетентни специалисти, а това е много полезно.
В заключение бих искала да препоръчам работата с младежта да не се свежда само до анкетни проучвания, да не се глобализират изводите, а по региони да можем да извлечем нужното, за да могат усилията да бъдат насочени там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Маринчева.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, не мислех да се изказвам, но Вашето настояване ми дава повод да изляза и да кажа, че това е поредният формален доклад, който слушаме тук. Той е с констативен характер. Ако трябва този доклад да свърши работа на българското Народно събрание, би следвало да бъде ясно посочено какво е необходимо да се направи, за да бъдат решени проблемите, а не само да се констатират реалности.
Първото нещо, което би следвало да има тук, е да се види какво образование получават младите хора в България и за какво им служи то.
Второ, би следвало да се види как те се реализират тук, достатъчно ли е образованието им, за да се реализират тук, какъв е процентът на хората, които се реализират, и какъв е процентът на онези, които напускат страната, за да се предприемат мерки, включително и законодателни, та това да може да бъде направено, както има наченки за подобно нещо за тези, които наемат млади хора – да имат своите преференции и икономически стимули.
Големият проблем е как да се интегрира голяма част от малцинствените групи, които не получават добро образование, а ходят на училище. Какво препоръчва агенцията за това? Госпожа Маринчева има своята логика, че в свободното време това би могло да отклони по-голямата част от децата и особено спортуващите от някои вредни навици, а впоследствие и участие в престъпни групи, но какво трябва да се направи, за да стане това?! И това трябва ли да бъде държавна политика или само на общините?! Ако в голямата си част общини като София, Варна, Пловдив и другите големи градове могат да направят това, то какво става с малките общини? Какво ще правим със селските общини в България, където почти 90 на сто от младите хора са безработни? Каква е държавната политика в тази насока? Какво препоръчва агенцията да се направи? Ако е въпрос тя да се занимава с определени групи младежи и след това да ни дава констатации – да, разбира се.
Пак казвам, това е поредният формален доклад, който ще остане без да предизвика реакция за решаване на проблемите. Ако искаме да сме отговорни, както би следвало да анализираме всички препоръки на омбудсмана на Република България, сега също тези проблеми трябва да бъдат разгледани и да се препоръча какво да се направи. Това трябваше да го свърши Държавната агенция. Сега докладът в по-голямата си част служи единствено и само да констатираме фактите, каквито са.
Уважаеми господин председател, струва ми се, както и Вие сам заявихте, че проблемите на младите хора са много по-дълбоки. Нека този доклад да послужи, та агенцията след това да препоръча какво е необходимо да се направи в законодателната сфера и изпълнителната власт, какви законови, подзаконови и други, включително икономически мерки трябва да се предприемат, за да бъдат решени част от проблемите. В такъв аспект разбрах Вашето желание да се дебатира и затова взех думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма как да вляза в дебат с доц. Китов, като споделям неговите разсъждения. Вие се обърнахте към агенцията, но къде е мястото на парламента?
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Не се обръщам само към агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решението е, че Народното събрание приема годишен доклад за младежта за 2006 г. Тук е мястото на парламента – с едно решение парламентът би могъл не само да препоръча, но и да задължи провеждането на конкретна държавна политика в областта на младежта.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Аз това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте за нарушаването на правилника. Имате думата.
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз също споделям позицията, че е нужна сериозна корекция в държавната политика по отношение на грижата за младежта и за развитие на масовия спорт. На млади години аз съм спортувал, бил съм и национален състезател, 18 години съм бил републикански шампион по фехтовка и в олимпийския отбор на България през 1960 г. като най-млад член. Та, искам да кажа, че в моето лично битие аз съм установил, че спортът култивира много добродетели у младите хора.
Споделям това, което доц. Китов и колежката говориха, че това е една сигурна превенция срещу съблазните за наркотици и какви ли не други удоволствия в кавички и си мисля, че това, което се прави в община Варна е нещо много добро. Там се създаде общинско дружество за масов спорт и в момента се строят спортни съоръжения, тъй като е заделен и общински терен. Но това е инициатива на общината. То, разбира се, е добре дошло, колкото повече общини го направят, толкова по-голям принос ще имат. Но аз също смятам, че нашето Народно събрание може да формулира едно решение, което да има не само пожелателен, но и повелителен характер, ако може така да се каже, за държавната политика в областта на масовия спорт като цяло. Не съм юрист, но вероятно това може да се формулира и гласува. Защото без такава държавна политика не виждам как може да се промени нещо коренно. Като гледаме филми, виждаме, че примерно в Съединените щати почти няма колеж, който да няма такива съоръжения и да няма масов спорт. Да не говорим за централноевропейските държави. България има огромни традиции в спорта и мисля, че сега е моментът и ние като Народно събрание да дадем своя принос за възстановяване на масовия спорт сред учащите се и младежите, което неминуемо ще допринесе за тяхното пълноценно развитие. Още повече, ние ликвидирахме наборната военна служба, където младите момчета се занимаваха със спорт и с дейност, която формира и характера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Радославов.
Заповядайте за реплика, доц. Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радославов! Съгласен съм с почти всичко казано от Вас, но моята реплика е следната. Споделям това, което каза преди малко господин Корнезов – не държавна политика в областта на масовия спорт, а би следвало да се направи една стратегия за държавната политика за развитие на младежта и младите хора, която включва образование, спорт, реализация, икономически преференции за тези, които наемат млади хора. Просто да има една цялостна стратегия, не само за масовия спорт, защото това е само една малка част от този проблем. Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Аз споделям, че политиката трябва да е цялостна, но си мисля, че би могло готовите съоръжения, които се използват само за професионален спорт, да се използват повече. Споделям казаното от доц. Китов, че става въпрос за цялостна политика, но аз лично поставям акцента върху масовия спорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Тъй като решението не беше прочетено, ще си позволя да го прочета:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад за младежта за 2006 г.

Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишен доклад за младежта за 2006 г.”
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема, включително и по формулировката на решението?
Доцент Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, в духа на това, което коментирахме, аз мисля, че съвсем добронамерено можем да сложим текст в следния смисъл: Народното събрание счита, че е необходимо да се изгради една държавна стратегия по отношение на политиката на развитието на младите хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Да чуем госпожа Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ако народните представители бяха слушали добре докладите на комисиите, щяха да обърнат внимание, че в доклада за младежта се предвижда изготвянето именно на такава стратегия, която да бъде своевременно приета през 2007 г., и да бъдат набелязани основните мерки, които трябва да бъдат предприети. Голяма част от изказванията, направени тук, са изказвания за комисиите и тези препоръки би трябвало да бъдат направени в комисиите.
Затова моето предложение е решението да бъде прието така, както е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ние чухме доклада на специализираната комисия, но парламентът приема решение и би могло и това, което Вие сте констатирали в комисията, госпожо Живкова, да залегне като акт на Народното събрание, който има вече задължителен характер.
Господин Балабанов, имате думата.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Радвам се, че се получи такава дискусия. Първо, нека да кажа, че не съм съгласен с констатацията на д-р Китов, че докладът е формален. На всички въпроси, които той зададе, има отговори и те са вътре в доклада. Наистина смятам, че ако го изчете внимателно, ще се убеди в това, което казвам.
Що се отнася до конкретните предложения – в момента има действаща стратегия за национална младежка политика, която изтича през 2007 г. В подготовка сме на следваща стратегия за периода 2008-2018 г. Това също е записано в документа и там наистина се регламентират всички приоритети по сфери, както и ангажиментите на органите на изпълнителната власт и местното самоуправление по всички тези въпроси. В никакъв случай аз не възразявам, ако счетете за необходимо да се допълни, да се конкретизира решението на Народното събрание да ни се вмени такова задължение или отговорност, защото ние вече го работим, имаме го предвид.
Също така споменах и за Законопроекта за развитие на младежта, който е готов и до дни ще бъде внесен в Министерския съвет. Това ще ни даде вече рамката на една национална младежка политика, защото ще има по-широка законодателна основа, ще има стратегия, в която имаме приоритети. Тази стратегия трябва да бъде подкрепена и с конкретен план за действие и ресурсно обезпечена, защото без план за действие, без заделено финансиране, което ние предвиждаме в законопроекта чрез създаването на този фонд за развитие на младежта, няма как тази стратегия да се реализира и да не остане само на хартия, един пожелателен документ.
Що се отнася до свободното време, спорта и другите въпроси, които бяха повдигнати, искам да кажа, че докладът отразява дейността на много министерства и органи, и всичко това, което те са свършили. Ние имаме седем програми само за спорта на младите хора и учащите, които са изключително популярни, в които участват стотици хиляди млади хора в България.
Заедно с Националното сдружение на общините започнахме инициативата за създаване на младежки информационно-консултантски центрове и десет от тях вече функционират в десет областни града на страната. Предстои до края на годината да заработят още 18 такива центрове. Това са центрове, в които младите хора получават безплатно, със средства от държавния бюджет, услуги в свободното си време ¬- обучение, консултации, информация, свързана с образование, трудова реализация, стартиране на малък бизнес, програми и проекти на Европейския съюз и ред други въпроси. Смятам, че тези центрове вече наистина действат много добре и обхващат значим процент от младите хора. По този начин младите хора стават по-подготвени, по-конкурентоспособни в средата, в която живеем, в рамките на Европейския съюз.
С това искам да завърша. В никакъв случай това, което е представено, и това, по което се работи, не е формално. Напротив, в това се влагат много усилия и енергия и ще се радвам, когато тук със загриженост се констатира как трябва да се решават тези въпроси. Да видим тази подкрепа и доверие, когато предложим законопроекта, за който говоря. Когато предложим създаването на национален фонд и ред други въпроси, се надявам тогава да проличи подкрепата на отделните народни представители, на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има ли други желаещи? Предполагам, че няма.
Обявявам дискусиите за приключени.
Гласуването на решението ще бъде, както вече съобщих, следващата седмица на 18 ноември, четвъртък, сутринта.
Уважаеми народни представители, часът е точно 10,30. Днес, както чухме и както знаем, е големият мюсюлмански празник Рамазан Байрам и колегите от Движението за права и свободи ви канят в Клуба на народния представител на сладка баклава, както те ми казаха.
Обявявам половин час почивка.
В 11,00 ч. започва парламентарният контрол. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода между 5 и 11 октомври 2007 г.:
- от народния представител Мария Капон към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно реализирани икономии в сферата на образованието за 2007 г. и политиката на министерството за възстановяване на учебния процес. Следва да се отговори писмено до 19 октомври 2007 г.;
- от народния представител Станчо Тодоров към Веселин Близнаков – министър на отбраната, относно политиката на Министерството на отбраната при доокомплектоването на Българската армия с младежи за изпълнение на наборна военна служба. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 октомври 2007 г.;
- от народния представител Мария Капон към Стефан Данаилов – министър на културата, относно годишната издръжка на ученик в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Следва да се отговори писмено до 25 октомври 2007 г.
Писмени отговори на зададени въпроси и питания от народни представители.
На въпрос от народния представител Станислав Станилов писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Допълнителна информация към писмен отговор на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Евгени Чачев от министъра на отбраната Веселин Близнаков. Предполагам, че това е въпросът, който господин Чачев повдигна по време на парламентарния контрол миналата седмица.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Мария Капон от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Минчо Христов от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Писмен отговор на въпрос от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова от министъра на финансите Пламен Орешарски.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Нено Димов от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Преминаваме първо към питанията и въпросите към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Преди това от името на парламентарна група думата има господин Иван Сотиров. Заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Възложено ми е да прочета позицията на Съюза на демократичните сили и на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
“За пореден път правителството на тройната коалиция демонстрира своята некомпетентност, безотговорност и цинично отношение към българските граждани. От 2001 г. до днес БСП, ДПС и НДСВ носят отговорността за спирането на реформата в образованието и за кризата, в която то се намира днес. За сегашното управляващо мнозинство реформата в образованието се свежда единствено до съкращения на учители и закриване на училища без перспектива как ще се подобрят условията за обучение в училищата и как ще се повиши качеството на образованието.
Тройната коалиция поддържа целенасочено силно централизирана образователна система, която блокира самостоятелността и развитието на училищата. Умишлено не се въвежда външното оценяване като основен критерий, който обективно показва качеството на образователния продукт, за да може решенията да се вземат в тесен кръг и главно от хора в партийните централи. Вместо да бъде предложена ясна стратегия на правителството за решаване на тези проблеми и да бъдат удовлетворени справедливите искания на българските учители, премиерът, неговите министри и представителите на управляващото мнозинство се държат неадекватно и арогантно.
Мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС брутално отхвърли всички опити на опозицията да бъде изслушан министър-председателят от парламента. Целенасочено беше провалено заседанието на Парламентарната комисия по образованието и науката, за да не бъде изслушан министърът на образованието и науката. Правителството се крие от учителите и парламента.
Председателят на парламента и вътрешният министър опозориха българското Народно събрание като поставиха решетки между народните представители и българските учители. (Реплики и тропане по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ИВАН СОТИРОВ: Израз на управленческо безсилие и липса на морал от страна на днешните управляващи е да отказват обещаното увеличение на учителските заплати. Срамно е, когато пред очите на всички български избиратели чрез приятелски кръгове и партийни обръчи от фирми ограбваш държавата с милиарди, да призоваваш за отговорно поведение тези, които си лъгал и ограбил. По схемата 3-5-8 държавата се управлява от безпрецедентно раздута държавна администрация. Никога досега не е имало толкова много агенции, заместник-министри и заместник-областни управители.
Затова настояваме правителството незабавно да удовлетвори справедливите искания на българските учители и да бъде възстановен нормалният учебен процес.”
Затова, колеги, ви призовавам по-малко да крадете, да удовлетворите исканията на българските учители... (шум и реплики от КБ) и да не подскачате, защото не желая за втори път да ме гонят от този парламент с камъни заради вашето некадърно комунистическо и крадливо управление. (Шум и реплики от КБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желание за изказване от други парламентарни групи?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възложено ми е от Парламентарната група на Коалиция за България да оглася следната позиция на парламентарната група.
Правителството и парламентарното мнозинство обявиха образованието сред своите приоритети и това не остана само декларация. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Още в началото на 2006 г. след широка обществена дискусия Четиридесетото Народно събрание прие Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка до 2015 г. В рамките на това управление ежегодно се заделят нарастващи в абсолютен размер суми за образование и наука. Факт е обаче, че направеното не е достатъчно. Ние разбираме чувствителността на системата и необходимостта от прецизни и обмислени действия.
В средата на това управление стигаме до един ключов момент за българското образование. Обществото очаква друго качество на образованието; системата очаква дължими ангажименти и отговорности от държавата; управлението изисква обективно влагане и изразходване на ресурсите. Сблъскваме се обаче с ескалиращото напрежение, което е провокирано от очаквания за повишаване на доходите, сами по себе си основателни, както са основателни и очакванията на всички български граждани. Тук обаче става дума за настоящето и бъдещето на нацията. Затова ще бъде грешка да се затворим единствено в разговорите за заплати, а и ще бъде риск за финансовата стабилност на страната.
Заявените претенции за 100-процентово увеличение не са реалистични и провокират публичния разговор за българското образование.
Остава, уважаеми дами и господа народни представители, и подозрението за намерение да се блокира реформата в образователната система и за пореден път да се отложи разговорът за училищната мрежа, за структурата на средното образование, за модернизиране на учебното съдържание, за въвеждане на системата за външно оценяване и чрез задължителните зрелостни изпити, за критериите за диференцирано заплащане на работещите в образованието и за рейтинга на училището. На този фон все по-явни са и признаците за политизация и политическа консумация на протестите и на стачката на учителите, например призивите за оставки, заиграването на парламентарна и извънпарламентарна опозиция, ултиматумът за вот на недоверие от страна на парламентарната опозиция. Съмнително е дали тази активност е единствено от загриженост за учителите и за състоянието на образованието и на образователната система. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Зад декларациите на опозицията прозират интереси, свързани преди всичко с предизборната кампания и със самите избори за местна власт.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Стига с тия клишета!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Разбира се, няма и дума – чуйте това, господин Сотиров, за отговорността на политически сили на правителства през целия този 18-годишен период от време.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Само вас ви свалят …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В рамките на дискусията между синдикати и правителство не получи отговор един публично зададен въпрос: за последователно, по приоритети решаване на проблема с доходите на различни професионални групи. Няма отговори и във вашите декларации и заявления, дами и господа от опозицията! И ако няма спор, че образованието е национален приоритет, вероятно разговорите между правителство и синдикати биха били по-ефективни. В противен случай ще продължава политическото говорене, напрежението, употребата на учителите за целите на различните опозиционни формации.
Парламентарната група на Коалиция за България няма да се поддаде на ултиматум. Призоваваме и правителството да не се поддава!
Но Парламентарната група на Коалиция за България настоява за конструктивен и отговорен диалог, диалог, който да успокои обществото и да върне децата в училище, да мотивира учителите да работят активно за модернизирането на българското образование.
Ние като народни представители ще гарантираме изработването и приемането на законодателни решения за изпълнение на националната програма и ще участваме в обществените дискусии за бъдещето на българското образование. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване от името на парламентарна група господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! От името на Демократи за силна България не приемаме това обяснение, което току-що беше дадено от Парламентарната група на Българската социалистическа партия по простата причина, че призивите за диалог на опозицията, желанието за изслушване на министър-председателя … Желанието е от три седмици и половина. И ние настояваме тук не за друго, първоначално настояваме да дойде тук, да даде разяснения, да обясни правителствената политика. Това можеше да го кажете, господа от ляво, ако бяхте приели желанието на опозицията за диалог. Вие го отхвърлихте! Вие крихте министър-председателя през цялото време! Ето го, днес е дошъл, едва сега, след Националната учителска стачка!
Не е вярно и това, което казвате, че сте поставили приоритет върху образованието, защото поставеният приоритет доведе до – ако не сте разбрали, но ние разбрахме – Национална учителска стачка. Поради тази причина не можем да приемем такова разяснение и такава позиция. Те не са свързани с реалността. Опасно е за управляващото мнозинство така решително да скъсва с действителността, както го правите вие.
Използвам случая да поздравя председателя за проявеното мъжество вчера и за това, че застана пред стачниците – мъжество, което липсваше на министър-председателя в същия ден. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Йордан Цонев от името на парламентарна група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Провокиран съм преди всичко от изказването на колегата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, но и от това, което става в последните дни в българския парламент, а не около него. Безкрайно съм учуден как е възможно икономисти и политици, които са творци на финансовата стабилност, които прекрасно разбират от мястото на високия си професионализъм какво означава пари от бюджета, пари от излишъка, пари от фискалния резерв да бъдат хвърлени по един абсолютно необоснован начин и в абсолютно необосновани размери в потреблението през заплатите в публичната сфера.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Знаеш ли какво е фискален резерв?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Никой от нас никога не е отричал, че заплатите трябва да растат, само че и учениците, и студентите в І курс знаят, че тези заплати, особено в публичния сектор, ако искаме да бъдат непроинфлационен фактор, трябва да растат с ръста на брутния вътрешен продукт.
И тук наблюдаваме как вещи икономисти, хора, които имат изключително самочувствие като икономисти, се опитват да ни убедят в обратното – как има механизми да изсипваме по 500 милиона на година в публичния сектор, и то в един сегмент на публичния сектор!
Понеже зная, че тези хора са професионалисти, аз съм убеден, че тук не става въпрос за невежество. Става въпрос за политическа, гражданска и морална непочтеност! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Искам да го кажа ясно!
Да спекулираш с това, че българският преход ощети тези хора, да спекулираш с това, че благодарение на усилията на три кабинета, на единият от който бившият ръководител е особено активен в тези дни тук да ни говори глупости – в буквалния смисъл глупости (шум и реплики от ДСБ, ръкопляскания от КБ и ДПС) да увеличаваме ние заплатите с по 100%?! Това просто не мога да го приема! И да отправяте обвинение към първия български социалистически кабинет, в който участват социалисти, той не е само социалистически, а и първия български министър-председател от левицата, които поставят за първи път – аз го твърдя, може и да не съм прав, от началото на прехода националния интерес над партийния си интерес! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Губят популярност, губят избиратели, за да защитят онова, на което вие сложихте, ние сложихме началото!
Това не мога да го разбера! Това е липса на морал! Да не говорим, че да се прави стачка по време на избори не е феър плей и такива профсъюзи няма никъде в Европа. Никъде в Европа профсъюзите по време на избори не правят стачка, за да не бъдат обвинени, че исканията им са политически.
Така че, колеги, когато искате да яхнете вълната и когато си представяте, че решението на този проблем минава през реконструкция на едни събития отпреди десет години, спомнете си, че историята се повтаря само във вид на фарс. Благодаря ви. (Викове: “Браво, браво!” и ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Волен Сидеров от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, преди малко се въздържах от изказване, но след като Йордан Цонев заговори за морал, няма как да се въздържа. (Смях и ръкопляскания от опозицията.) Не мога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сидеров, моля, не в личен план нападки.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Дами и господа народни представители, господин министър-председател! Тук преди малко представителят на Българската социалистическа партия каза какво иска обществото. За да разбереш какво иска обществото, трябва да разговаряш с хората от това общество, господин Найденов.
Аз вчера прекарах два часа, а може би и повече с хората, които бяха на улицата. (Шум и реплики.) Казвам го с уточнението, че умишлено се въздържах да излизам и да държа речи, когато тук беше най-голямата кулминация на митинга (реплики от ДПС), за да не бъда обвинен в политизация, макар че всичко, свързано с живота на хората в България, е политика. Умишлено се въздържах, но след това бях сред тях, за да разговарям и да ги чуя. Това смятам, че е единственият правилен начин на един политик, на един държавник да разбере какво искат хората.
Затова, господин министър-председател, Вие трябваше вчера да излезете и да разговаряте с тези хора. От цяла България десетки хиляди хора – точната бройка не е важна, десетки хиляди учители бяха дошли дотук, за да чуят Вашето мнение, да им кажете няколко думи. Те ми казаха така: “Никой не иска да разговаря с нас, господин Сидеров. Защо не се намесите?” Казвам: “Аз не искам да политизирам тази стачка. Тя е синдикална, тя е ваша”. Но те искаха и очакваха от държавниците един разговор – честен, откровен, истински. Не го получиха.
Да, господин председателят на парламента излезе, за да разговаря с тях. Но тук, в парламента, не могат да се решат въпросите за заплатите на учителите. Те могат да се решат в Министерски съвет. Те могат да се решат бързо и ефективно. Аз съм убеден в това, че един Министерски съвет, който иска да откликне на нуждите, на проблемите на своите избиратели, може да реши тези въпроси.
Мотивите, аргументите, че щял да се наруши финансовият стабилитет на България не могат да бъдат верни. Защо? Веднага обяснявам. Защото само преди броени дни тук, в България, беше посрещнат с големи почести президентът на Франция господин Саркози. Той беше посрещнат с почести, защото допринесе за освобождаването на българските медици. Това е много хубаво и ние го поздравяваме. Друг е въпросът обаче, че този господин Саркози дойде и с една чисто икономическа, бизнес мисия. Той дойде и се споразумя с българския министър-председател да бъдат сключени договори за доставка на военни кораби и хеликоптери на обща стойност... (реплики в КБ).
Има някакви договори...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Разговори!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: ... и се обяви в публичното пространство, че тези сделки са договорени. Аз само искам да очертая на каква стойност са тези сделки. Едната сделка е за 760 млрд. евро за военни кораби.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Милиарда?!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Милиона, извинявам се! А другата е за 350 милиона евро. Общо за над 1 млрд. евро ние трябва да доставим военна техника, за която редица експерти казват, че може би е нужна, а може би не точно такава е нужна, а може би не точно сега е нужна.
Тук въпросът е, че тези стотици милиони евро, които българската държава чрез правителството сега обещава на френската държава, могат да бъдат преразпределени в посока на учителите. Да, знам, ще кажете, че те след това ще поискат и лекарите, и транспортните работници. Ами, ще поискат. Те затова са гилдии, за да поискат.
Въпросът е как се справя една държавна власт. Аз мисля, че сегашната не иска да се справя. Това отношение, което сега демонстрира, не е уважително отношение. Това не е редно, това не е правилно отношение. Не можеш да унизяваш десетки хиляди българи, които са дошли тук и са казали само едно нещо: “Искаме да бъдем изслушани, искаме да се разберем с вас”. От страна на Министерски съвет им се отказва. Двама министри показаха изключително презрително отношение, за което в развитите държави се подава оставка.
Именно затова ние от опозицията, от Парламентарната група на “Атака”, настояваме за оставката на тези двама министри, с което съм убеден, че ако Вие, господин министър-председател, разсъждавахте държавнически, щяхте досега да го направите това. По този начин щяхте да покажете, че сте министър-председател на място.
Следващият ход, който би трябвало да направите след тази вече ескалация на протестите на учителите, е сам Вие да предизвикате предсрочни избори. Защото само по този начин Българската социалистическа партия, която е поела социални ангажименти и е казала, че образованието е приоритет, може да покаже на хората, че иска да се отдели от нелепата прегръдка с ДПС, в която беше вкарана (реплики от КБ) и да покаже, че може да работи за българския национален интерес без тази прегръдка. Смятам, че от това тази партия само ще спечели, макар че не съм нито неин съветник, нито неин адвокат. Но аз гледам държавнически в момента. Гледам как трябва да бъдат решени проблемите на една много сериозна гилдия в българското общество, която не бива да бъде унизявана. Защото, ако сега им кажете: “Ние на ултиматуми не се поддаваме”, го казвате на кого? На едни обедняващи хора, които ще се приберат по своите родни места унизени. Те ще бъдат унизени и те ще преподават на децата в България унизени. Това не трябва да се допуска, господин министър-председател. Тези хора трябва да бъдат поощрени. Намерете начин да изпълните техните искания. Аз съм убеден, че може чрез преразпределение на бюджета, може чрез икономии. Колко пъти говорихме тук, че луксозните коли трябва да се намалят? Колко пъти говорихме, че тези пари, които се дават и като субсидии на партиите, трябва да бъдат прекратени? Нека с тези пари да бъдат направени първите траншове към учителите.
Това било популизъм, ще каже някой. Нека да е популизъм, нека да е фиктивно. Бъдете популисти в крайна сметка, ако това нещо се иска от хората. Те ще оценят този жест.
Ако сега им кажете: “Не, ние няма да се поддадем на ултиматуми, ходете си по къщите. Вие сте нищо за нас!”, това е много сериозен гаф. След този гаф наистина нещата ще ескалират. Наистина ще се стигне до предсрочни избори, но те ще бъдат много по-ожесточени с много повече напрежение, отколкото е нужно.
Може да ви се струва парадоксално, че точно аз, като лидер на “Атака”, говоря за напрежение като нещо негативно, но наистина не искам в България да има напрежение. Искам хората, които заслужават, да получат това, което заслужават. Смятам, че едно държавно управление може да го направи. Затова, ако сега вие подходите с твърдост към исканията на учителите, ние трябва да кажем едно-единствено нещо: ние сме длъжни на тези хора. Те са наши избиратели. Има избиратели на всички партии сред тях. Ние сме длъжни на тях и ние ще им кажем: “Да, ние сме за предсрочни избори”. И ние ще кажем на нашите колеги от опозицията: “Бъдете за внасяне на вот на недоверие сега в момента. Не чакайте до понеделник, защото никакви чудеса няма да се случат в събота и неделя”.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Времето!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Сега трябва да покажем на тези хора, ние, от опозицията, че ги подкрепяме с нашия вот на недоверие. Това ще бъде нашият жест към тях. Оттам нататък, ако управляващите са загрижени за това, което става в България, те трябва да предизвикат сами предсрочни избори. Не трябва да се страхуват от тях, ако са сигурни във вота на своите избиратели. Това е, което искам да ви кажа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към питанията и въпросите към министър-председателя господин Сергей Станишев.
Първо, питане от народния представител Иван Костов относно антиинфлационната и социалната политика на правителството.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Министерският съвет носи отговорност за сегашния ценови скок, защото не се справи със злоупотребите и кражбите на зърно и горива от Държавния резерв, защото повиши акцизите на горивата, алкохола и цигарите и въведе ДДС за лекарствата и учебниците, защото прекрати изгодния за България договор за внос на газ и сега Русия увеличава допълнително цената му с 11%, увеличи промишлената цена на електричеството с над 40%, допусна огромен, включително контрабанден, внос на храни и постави в нелоялна конкуренция българските производители.

Поради тази причина правителството следва да поеме грижата за отразяване на въздействието на ценовия шок върху българските граждани и върху конкурентоспособността на българските фирми и да защити от обедняване обикновените хора.
Ценовият шок обаче има и своя финансова последица в увеличаване на очакваното равнище на брутния вътрешен продукт. Според оценките, на които е правен Законът за бюджета за 2007 г., брутният вътрешен продукт трябваше да бъде 51 млрд. 140 млн. лв. Според оценки на Българската народна банка за тази година брутният вътрешен продукт ще бъде 55 млрд. 700 млн. лв. и може би над това ниво. Поради тази причина ще има огромно преизпълнение на бюджетните приходи. Преизпълнението ще бъде толкова голямо, че дори когато се изхарчат 100 процента разходите на бюджета, дори когато се гарантират парите за обявения излишък, с който трябва да приключи бюджетът, който е около милиард и няколкостотин милиона, над това ще останат допълнително събрани между милиард и милиард и половина лева. Тоест вие ще разполагате с огромни възможности. Нарочно казвам тези числа, защото тук някакви депутати поставиха под съмнение моята коректност към финансовата стабилизация.
С други думи, ще го обясня просто, не засягате фискалния резерв. Фискалният резерв са натрупани пари. Не засягате валутния резерв на Българската народна банка, защото това са пари на Българската народна банка. Говорим за един излишък, при това за един излишък, който ще имате над излишъка, който е записан в Закона за бюджета за 2007 г. И това ще бъде със сигурност така. Тоест вие разполагате с огромни възможности да проведете социална политика в този момент. Разполагате с реални пари, за да проведете такава политика.
Много по-труден е другият ми въпрос – как ще подкрепите българските фирми да запазят конкурентоспособността си, защото вече сте вдигнали базовите цени на основни суровини, на основни материали и енергия, с които си служи производственият процес, което е основната причина за задълбочаване на дефицита в текущия баланс на страната. Тоест, от една страна, покачването на цените удари по хората. От друга страна, покачването на цените удари по износа и по конкурентоспособността на българските фирми. Как вие ще отразите тези негативни последици? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за Вашия отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Както Вие отлично знаете, въвеждането на Паричния съвет в България безспорно стабилизира страната ни във финансов и макроикономически план. Това бяха и ключовите предпоставки за повишаването на кредитния рейтинг и създаването на предвидима и предсказуема бизнес среда, насърчила потока на чужди инвестиции към България. Тези предпоставки изведоха България действително на челни позиции в Централна и Източна Европа по приток на преки чуждестранни инвестиции. И в близките дни ще бъде публикувано поредно изследване, което поставя България на едно от челните места не само в Европа, но и в света по атрактивност като дестинация за преки чуждестранни инвестиции.
Все пак, тъй като Вашият въпрос засяга актуални, болезнени в някои отношения теми за инфлация, за доходите на хората, нека Ви припомня някои данни за периода, когато Вие бяхте министър-председател на страната. (Възгласи: „Е-е-е!” от ДСБ.)
Именно в този период, характеризиращ се с финансова стабилност през 2000 г., инфлацията достигна нива от над 11% на годишна база, като през м. ноември същата година инфлацията беше 12,3%. Мисля, че е добре, когато един бивш министър-председател критикува настоящото управление, да се връща в годините назад, защото играта с цифри, извадени от контекста на цялата макроикономическа среда, е доста опасно.
Ще подчертая обаче, че за да бъдем обективни при оценката на причините за по-високата инфлация от планираната, трябва да отчитаме два основни фактора, които предопределят действията на всяко правителство. Първият е, че България е отворена икономика и международната конюнктура по отношение на цените на горивата, на хранителните стоки влияе в посока повишаване цената на горивата и на хранителните стоки в страната. Това е неоспорим факт. Достатъчно е да посоча данните от Чикагската борса, където нивата за зърно достигнаха рекордни отметки през последните седмици. Това е факт и няма как да не повлияе на България.
Вторият е, че успешното развитие на пазарната икономика налага да се предприемат действия за развитието на икономическите регулатори и допълнително да бъдат либерализирани определени пазари, което води до съответни корекции в ценовите равнища.
Искам да коментирам някои от въпросите, които Вие засегнахте като примери. Въведеният нов акциз върху цигарите от началото на 2006 г. доведе до увеличение на техните цени със 75%. Но след либерализирането на пазара на цигари през 2007 г. по-силната конкуренция за първите осем месеца на годината доведе до намаление на цените на цигарите с 6,3 на сто. По-високият с 20 на сто акциз върху безоловните горива и 24 при дизеловото гориво се отрази в много слабо повишение на цените на горивата. От началото на годината течните горива поскъпнаха с 10,5 на сто, нарастването на международните цени на суровия петрол в левово изражение – 10,2 на сто. ДДС върху лекарствата е въведен впрочем от 1 януари 2002 г., а не от настоящото правителство. Натрупаното повишение цените на лекарствата за периода януари – август е 0,5 на сто.
Мотивите за повишението на цената на електроенергията са изцяло пазарно обосновани. Никой не може да отрече, че цените на електроенергията трябва да включват норма на възвращаемост при капитала и нарастване на общото ниво на условно постоянните разходи. Според предварителни данни на Националния статистически институт, средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е нараснала със 17,4 на сто и с близо 12 на сто в номинално и реално изражение спрямо аналогичния период от 2006 г., господин Костов, а в частния сектор на икономиката – с 15 на сто в реално изражение.
Особено важен фактор за повишаване на доходите и подобряване на конкурентоспособността на фирмите има последвателната политика за постепенно снижаване на данъчноосигурителната тежест. И Вие добре знаете какво е направило сегашното правителство от тази гледна точка именно за конкурентоспособността на българската икономика – установяване и запазване на ставка на корпоративния данък от 10% - най-ниския в Европейския съюз, което е изключително атрактивно за всички.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Една от най-ниските.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Една от най-ниските, реално погледнато, дори и по-ниска от Кипър.
Намаляване на осигурителната тежест последователно с 6 и с още 3 процента. Тоест с 9 процента към този момент, което също е конкурентно предимство за българската икономика.
Мога да Ви посоча и много други данни за увеличаване на необлагаемия минимум, който е нараснал в този мандат от 130 лв. на 200 лв. и ще продължи да се увеличава. От 1 януари 2007 г. са намалени и данъчните ставки за някои данъци при източника, с които се облагат определени разходи, извършвани от фирми; социалните разходи, представени в натура на работници и служители се облагат с 10%; представителните разходи, свързани с дейността – с 10%; разходите, свързани с експлоатация на превозни средства – с 10%. И така нататък.
Реалното запазване и повишаването на конкурентоспособността на българските фирми е един от основните приоритети на правителството. И това не го отрича българският бизнес. През последните седмици имах няколко възможности, в това число и вчера, да разговарям с българските работодателски организации. Те оценяват свършеното. Разбира се, ние сме в етап на развитието, когато трябва да преминем и да потърсим източниците на нов тип растеж – много по-интензивен, основан на нови източници, а не само на традиционните източници, които са характерни през последните години. И те имат потенциал за още няколко години, но ние отсега сме длъжни да заложим основите и на следващото нарастване, за да бъде икономическият растеж в България устойчив, предсказуем.
Тези намерения ясно са залегнали в Националната програма за реформи за 2007-2009 г. Сред тях е подобряването на административния капацитет и много други неща, най-вече реформа в публичния сектор. Той трябва да се променя, за да отговаря на очакванията на обществото, да създава по-добри условия за икономическо развитие и да решава социалните проблеми на нашата страна. Това бих коментирал по Вашия въпрос.
Още едно нещо. Когато Вие, господин Костов, един от създателите на валутния борд в България, призовавате да се похарчат парите от излишъка – т. нар. излишък, това ме стряска, защото като икономист прекрасно знаете не само успехите на българската икономика, но и рисковете, за които е необходима гаранция и финансова котва, за да се гарантират стабилните доходи и спестявания на българските граждани и за да нарастват. Всякакви призиви и спекулации “дайте да похарчим излишъка, да го раздадем” – Вие прекрасно знаете, че това помпа инфлация и удря точно тези, които искат максимално бързо увеличаване на доходите. Всичко това ще бъде изядено за 2-3 месеца, ако се тръгне по този път.
Ние и днес, и вчера, всеки ден водим разговори със синдикатите по отношение на учителската стачка и те ще продължат на разумна основа, за да постигнем решение, което е поносимо за държавата – не само за бюджета, за финансовата стабилност на държавата, защото трябва да гарантираме не само 150-те хиляди души в образователната сфера – трябва да гарантираме близо 8-те милиона български граждани, от децата до възрастните хора, в техните доходи. Това е задължение на българското правителство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, заповядайте за Вашите два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, когато се сещате за 2001 и за 1997 г., трябва да се сетите и за друго – че тогава заплатите нараснаха три пъти и половина. Така че бъдете изцяло коректен към числата. Това не е замеряне с числа. Можете спокойно да направите справката и точно към това Ви призовавам, като Ви задавам допълнителния, втория въпрос.
Първо, вие ще имате милиард и 200 млн. излишък, абсолютно гарантиран от преизпълнение на приходите, който ще удовлетвори изискванията на закона. Над този милиард и 200 млн. вие ще имате още между милиард и милиард и половина излишък. Излишък, който ще получите, защото облагате по-тежко българските данъкоплатци през тази година от това, което ние ви предлагахме като опозиция миналата есен.
Аз Ви питам и аз се удивлявам: защо Вие, социалистически министър-председател, не отговаряте на този въпрос? Ще използвате ли тази невероятна възможност, която Ви дава изпълнението на бюджета, за социалните си обещания – поне част от тях?
Това, което Вие отговорихте, е, че нямате отговорност за покачването на цените. Имате-нямате, хайде, това е отделен спор – ще го водим при други обстоятелства. Имате възможност и Ви питам: предвиждате ли нещо да направите?
Много дълбоко са Ви заблудили, ако някой Ви е направил връзка между този излишък и здравината на валутния борд. Някой просто Ви е подвел. Ще кажа още един път за тези, които не си спомнят дебата отпреди много време: здравината на валутния борд, гаранцията за покупателната способност на всеки български лев идва от обстоятелството, че срещу всеки български два лева има едно евро във валутния резерв на Българската народна банка! Въобще не спекулирайте със здравината на лева, с валутния резерв и здравината на борда, просто защото между тези неща, за които говорим, и това, което Вие отговаряте, няма ама никаква връзка! Никаква! Запомнете това нещо, защото ставате смешен в очите на хората, които разбират от валутен борд.
Това, което ми казвате, че сте направили, е довело само до увеличаване на бюджетните приходи. Десет процентна ставка за данък върху печалбата увеличи бюджетните приходи. Увеличи бюджетните приходи, но увеличи дефицита по текущата сметка!
Моят въпрос е: какво ще направите, за да намалите текущата сметка, дефицита, а не да увеличите приходите в бюджета? Тоест да увеличите износа. Как ще качите? Или и това не е задача на вашето правителство. Какви усилия ще направите да качите конкурентоспособността на българския износ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Боя се, че тези предприемачи, с които Вие се срещате, се занимават с недвижимости, инвестиции в строителство и прочие, а не с реална икономика, и не изнасят стоки извън страната, за да подобрят състоянието на текущия баланс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Не знам дали имате доверие в Евростат, но според Евростат, по сравнение с м. юни 2006 г., към м. юни 2007 г. в България има най-висок индустриален растеж в икономиката в Европейския съюз. Това е факт, който се потвърждава от Европейския съюз.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Базата е много ниска!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Второ, по повод значението на фискалната политика и на монетарната политика за стабилността на българския лев. Вие прекрасно знаете и ако не сте съгласен с това, очевидно се разминавате с оценките на Международния валутен фонд, на Европейската комисия и на Европейската централна банка, че в България като страна във валутен борд фискалната политика по същество е част от монетарна политика. Така нареченият излишък в бюджета е гаранция и за българската икономика, и за външните инвеститори, че правителството ще провежда стабилна политика.
Вие пак говорите за т.нар. излишък и казвате – какво ще прави правителството с него. Разбира се, че правителството се стреми изпреварващо да увеличава доходите на тези, които най-много се нуждаят - веднага след като се появи възможност в резултат на доброто изпълнение на бюджета през тази година. Знаете, че тази година беше много рискова, знаете какво се е случило в много страни, които са влезли в Европейския съюз от гледна точка събираемостта на ДДС - преодоляхме този риск и има добра събираемост.
Това ни даде възможност да направим втора стъпка за увеличението на пенсиите с още 10% от 1 октомври т.г. - на два пъти през годината, което с натрупване прави над 21% увеличение на пенсиите. Това беше наш морален дълг. При всяка бюджетна възможност ще помагаме финансово на тези, които най-много се нуждаят. Двете стъпки за увеличаването на пенсиите ще струват на бюджета допълнително, по сравнение с тази година, около 1 млрд. лева, дадени в повече на българските пенсионери.
Политика на догонващо увеличаване на доходите ще водим, но няма просто да налеем пари в разходи еднократно, защото сега имаме възможност да дадем на всички, да бъдат щастливи преди Коледа, да похарчат максимално пари за подаръци. Това ще се прави, но в разумен размер, а не както Вие искате – всичко да похарчим в момента, един месец щастие за правителството и за икономиката. Впрочем пак ще нарасне инфлацията, ако се постъпи така и ще се увеличи дефицитът по текущата сметка. Вие добре го разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето отношение, господин Костов – заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Господин министър-председател, не съм доволен от отговора. Не съм доволен от отговора по следната проста причина – Вие извличате чрез инфлационен данък милиарди в повече от българските данъкоплатци. Милиарди, които не сте пресметнали. Вследствие на това, което правите, относителният дял на разходите за издръжка на здравеопазването и образованието, на образованието специално, няма да бъдат 4,2 процента, а ще бъдат 3,79 процента от брутния вътрешен продукт. Абсолютно се свива разходът за издръжка на ключови обществени сфери поради инфлацията. Това е големият проблем, с който Вие трябва да се заемете и който трябва да решите. Вие стопявате бюджетните сфери на фона на огромното преизпълнение на брутния вътрешен продукт. Стопявате ги и ги карате да бъдат бедни, защото сте ги обложили с инфлационен данък. Разбира те ли какво правите?
Не е вярно, че имате грижа за следващата година, защото брутният вътрешен продукт вече се е качил над това номинално ниво, на високото ниво на 56 млрд. лв. И следващата година ще е 65! Така че Вие въобще, ако сте в състояние да осъзнаете мащабите на числата, да осъзнаете мащабите на разкриващите се проблеми и възможности, Вие ще имате съвършено различно поведение в момента като министър-председател. Вие въобще не сте в състояние обаче да се ориентирате според мен в нещата, по които сега дебатираме.
Съжалявам много, че трябва да го кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народните представители Иван Костов и Евдокия Манева към министър-председателя Сергей Станишев относно политиката на правителството за подобряване управлението и стопанисването на горите.
Заповядайте, госпожо Манева, за да развиете питането.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Тревогата в обществото за състоянието на българската гора и нейното непрекъснато влошаване е изключително голяма.
Фактите и тенденциите през последните години показват, че държавата е абдикирала от стопанисване на горите, които в преобладаващата си част са държавни. Абдикирала е от компетентно, отговорно и законно управление на горите. Примерите са многобройни. По данни на специалистите, през последните години 15 процента от горите са унищожени. Казвам, за съжаление. Неподдържане на горите, масово съхнене, ерозия, болести, не се провеждат отгледни сечи, не се залесява в мащаби, съответстващи на сечта - това са едни от характеристиките на работата през последните години.
Незаконната сеч ежегодно се увеличава. За съжаление, масово изсичане се наблюдава в горите по поречиета и водосборите, които са една от причините за наводненията. Стотици сигнали за незаконни сечи останаха без реакция, останаха безнаказани. Това е в районите на Родопите, Ихтиман, Перник, Силистра, Велико Търново. Това са райони, в които работят фирми от обръча на Доган и нямаше никаква реакция.
Замените на гори с цел подмяна на предназначението им и последващо застрояване стана основно занимание на Министерството на земеделието и горите. Само по времето на управлението на Кабил са заменени над 30 хил. дка гори в атрактивни райони край морето и Родопите с некачествени гори от вътрешността на страната и са нанесени щети на бюджета за над 500 млн. лв. Подчертавам това число. То е много важно в контекста на разговорите, които водим днес, и исканията от стачката на учителите.
Предоставя се право за добив на дървесина без търг и конкурс. С директно разпореждане на министерството се определят фирмите, които секат на цени много по-ниски от това, което е на пазара. Корупция и политически натиск над горските служители са характерни за системата. Началниците на районните управления са политически назначени, които не контролират и не санкционират нарушителите като правило са от обкръжението на ДПС.
Катастрофално е състоянието на дивеча. Ловът се превърна в кръвожадно забавление за управляващите и мафията, без елементарни грижи за възстановяването му.
Всичко това показва, че има много сериозни основания за незабавни мерки. Затова моят въпрос към Вас е: кога и какви действия ще предприеме правителството за реализиране на заявеното през м. юли т.г. намерение за подобряване управлението и стопанисването на горите?
И една молба, господин министър-председател. Смятам, че е недостойно, ще бъде недостойно, некомпетентно и безотговорно, ако отново ни напомняте за неща, случили се или неслучили се преди седем години при съвсем други обстоятелства, при съвсем друга конюнктура, при съвсем други климатични условия. Нека говорим загрижено за това, което трябва да се направи сега в гората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател. Имате думата. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Костов, уважаема госпожо Михайлова – тъй като се включвате в дебата и въпроса, доколкото разбирам! Освен че съм министър-председател, аз съм и историк, госпожо Михайлова. Няма как да не разглеждам нещата в развитие, а мисля, че това е и управленска необходимост.
За да свършим нещо по-добре, е хубаво да се поучим от развитието и управлението, в това число и на българските гори поне през последните десет години. Няма нужда да изобретяваме колелото отначало, да видим къде, какво е направено и по какъв начин, за да подобрим това, което не ни харесва на всички.
Българската гора от векове съпътства живота на поколения българи. За всеки един от нас гората е символ на живота, на равновесието, на природата на България.
Похвална е инициативата ви, както вече казах, да поставите темата за подобряване на управлението на българските гори. Ще отговоря на този въпрос – какво прави правителството в последните месеци в тази посока, в това число и през последните дни.
Впрочем, странни са вашите изказвания по повод българския лов. Знаете, че българският лов не е занятие единствено за политици и бизнесмени. Българският лов е важен за стотици хиляди българи не само като хоби, но и като социална дейност.
Впрочем, за стачката – аз се учудвам, когато говорите за политически назначения, че има шефове на управления на горите, които бунят стачката и подклаждат към нея. Ще поискам от ръководителя на новото ведомство, което е създадено, да вземе мерки. И ако говорите, че това са наши политически назначения – това са ваши политически назначения от едно време. И понеже ние сме много либерални, затова ни се качвате на главата. Няма да бъде вече така! (Шум и реплики в залата.)
Що се отнася до управлението на горския сектор, да припомня все пак началото на „реформата” през 1997 г., проведена от правителството на ОДС. Затова най-обичам представителите на ДСБ или СДС да задават въпроси за горите. Крайният резултат от този експеримент е известен на всички – силна дестабилизация на горския сектор, липса на средства за реинвестиране на горите, невъзможност за провеждане на жизненоважни за горите лесовъдни дейности. Това е факт.
Създадените горски фирми бяха последователно приватизирани и след това ликвидирани. Предоставените им материални активи под формата на горска техника, сграден фонд и финансов ресурс на стойност милиони левове, потънаха безследно. Без работа останаха хиляди работещи в горското стопанство. Извършено бе декапитализиране на държавните лесничейства, като им бе отнето правото на стопанска дейност с мотива за разделяне на контролните от стопанските дейности.
През този период финансирането на горския сектор премина към държавния бюджет. Ликвидиран бе Фонд “Българска гора”, който позволяваше кумулиране на средства, използвани ежегодно за залесяване, за провеждане на действия, насочени към устойчивото стопанисване на горските ресурси и за строеж на горски пътища. Горите се лишиха от мощен източник за инвестиране в тяхното бъдеще.
И странно е, че сега питането ви съвпада с инсценирана – смея да твърдя, стачка на работещите в горите, подклаждана много активно политически. Но трябва да отбележа, че основанията за нея са именно в това, което направихте вие по време на вашето управление. Ситуацията в държавния горски сектор още тогава беше оценена като критична. Това бе споделено от европейски партньори и от мисия на Световната банка. Тази диагноза е и болезнена, но и необходима.
Именно затова правителството има политическата воля, и тя е ясно демонстрирана, със създаването на Държавна агенция по горите пряко към Министерския съвет с Постановление № 168 от 23 юли 2007 г. за преобразуване на НУГ в Държавна агенция по горите. Това е волята за самостоятелност, ефективно, прозрачно управление на българските гори в интерес на цялото ни общество.
С решение на Министерския съвет и моя заповед бе назначен председател на Държавната агенция по горите, а на 11 октомври т.г. на редовно заседание на Министерския съвет се обсъди и прие Устройственият правилник на Държавната агенция по горите. Стартира процедурата за предоставяне на необходимия сграден фонд за нормалното функциониране на агенцията. Това е сградата на ул. “Антим І”, която за цялата лесовъдства общност е символ на съзидателното начало в управлението на горите от най-добрите години, а сега трябва да възраждаме българската гора с ясна политика.
Има готовност и предстои разглеждане на Законопроект за създаване на Фонд “Българска гора” – това, което вие задраскахте. В напреднала степен на готовност са проектите за изменение и допълнение на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. Това са мерки за модернизация на управлението на българските гори по съвременен европейски начин.
Вярно е, че условията, при които започваме тези промени, са неблагоприятни и тежки. Държавата, която е собственик на близо 80% от горския фонд на България, трябва ясно да дефинира своите отговорности и намерения за действия, за да се постигне баланс между икономическите, екологичните и социалните функции на гората. И това ще бъде направено от българското правителство! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За два уточняващи въпроса – заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, аз искам да Ви попитам: знаете ли кой управляваше горите през последните шест години? Знаете ли кои са фирмите, които работят в горите? Много странно прозвуча Вашият отговор. Аз няма да влизам в спорове за това, което ние сме направили преди седем години. Искам само да кажа, че ако бяхте направили следващата крачка – нормативните постановки, които бяха разработени тогава, да бъдат реализирани на практика, сега гората щеше да бъде в съвсем друго състояние.
Имам два допълнителни въпроса към Вас.
Първо, ще се противопоставите ли на практиката, която продължава и в момента, за замяна на гори от държавния фонд с некачествени гори от частни лица в условията на пазар? Това от редица икономисти и юристи се квалифицира като престъпление.
Проверете какво се е случило на 17 и 18 юли в Министерството на земеделието и горите – вече Министерство на земеделието и продоволствието. Със задна дата са изведени 26 заменки основно във Варна, Кюстендил и Пазарджик. Това е престъпление, което не само трябва да накажете, но трябва да прекратите тази практика. И се позаинтересувайте кога тя е въведена, за какво се прави.
Вторият ми въпрос е: каква е Вашата позиция по отношение на стачката? Вие се опитахте да хвърлите някакво обвинение, но не Ви ли се струва, че това е организирана съпротива на статуквото? Това е съпротива на хората, които не искат промяна. Доколкото си спомням, по времето на Дикме бяха уволнени 29 началника на горски управления и бяха заменени почти всички ръководни кадри в системата на горите. Там много отдавна властва ДПС. И много логично е съпротивата да е тяхна. Наши кадри там няма и няма защо да правите тези инсинуации.
Кажете какво е Вашето отношение към стачката в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, уважаема госпожо Манева, първо искам да се спра на това какво е необходимо да се прави за по-ефективното управление на българските гори. Споменавах ясно законопроектите, които се подготвят от правителството. Нашият подход към тези законопроекти не е конфронтационен. Той изхожда от анализа на състоянието на българските гори и търсене на формите за тяхното по-ефективно, прозрачно управление. Затова ще търсим диалог и в управляващото мнозинство, естествено търсим диалог и с опозицията за подкрепа на тези необходими законопроекти – и за Фонд “Българска гора”, и за промените в другите закони, които засягат управлението на горите.
Като цяло основните приоритети за подобряване управлението на горите са свързани с оптимизиране на системата за финансиране на горския сектор чрез въвеждане на механизъм за развитие на неговия икономически потенциал и възможности за реинвестиране на средства чрез формиране на специалния Фонд “Българска гора”. Защото сега действително е неестествено от моя гледна точка – горите имат икономически потенциал, който може да бъде управляван разумно и прозрачно, който да води до положителен ефект, балансирайки с екологичните нужди, а по този начин да се решават и проблемите на доходите на хората в сектора, но същевременно той виси на бюджета. Не е нормално! Затова в работата на Държавна агенция по горите и при формирането на държавната политика, контрола, трябва да се развие потенциалът за стопанската дейност в българските гори по един – подчертавам, европейски разумен начин. За съжаление през изминалия мандат не достигна политическа воля да се направи това. Знаете прекрасно, имаше конкретни дискусии и законопроекти точно по тази логика, но те не станаха факт. Сега вече сме наясно и на път с политическа воля това да се превърне в действителност и българските гори да се управляват много по-ефективно и добре на базата на принципите, които посочих – принципите за осигуряване на благоприятен инвестиционен климат в горския сектор и създаване на условия за публично частно партньорство при извършване на горскостопанските и ловностопанските дейности, усъвършенстване на процедурите за ползване и търговията с дървесина (сега има много несъвършенства), привеждане на нормативната уредба за разпоредителни сделки със земи и гори от горския фонд в съответствие със съвременните условия (тук явно трябва промяна, която засяга тази практика на замените), подобряване състоянието на инфраструктурата в горите, особено на горско-пътната мрежа (това видяхме като проблем през това лято при големите пожари, защото тази мрежа е западнала и не можеше да се влезе до местата с пожарни команди, които се опитваха и свършиха много работа да гасят пожарите), както и много други неща, засягащи подобряване охраната на горите и повишаване мотивацията на работещите в горския сектор чрез въвеждане на съвременна система за заплащане, пряко отчитаща условията на труд и постигнатите резултати.
Що се отнася до стачката, има два аспекта, госпожо Манева. От една страна сигурно основателно и горските работници искат значително увеличение на техните заплати. В България всички искат увеличение – ако може 100%. Господин Костов знае какво би означавало увеличение 100% на всички по отношение на заплатите. Водят се конкретни разговори от председателя на Държавната агенция по горите с представителите на хората, работещи в структурите по места, за да се решат едни проблеми сега, а за другите да има график. Сигурно има и хора, които не искат това, което се случва като промяна в системата на управлението, а да се кара по старому - да се сече безразборно, да се унищожава българската гора. Сигурен съм, че новият председател на агенцията и бъдещият негов екип, а и като цяло правителството имат волята рязко да се подобри управлението на българските гори, защото това очакват не само хората от горския сектор. Това е необходимо за нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За отношение по отговорите – има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, две неща в отговора Ви категорично ме удивляват, не че не мога да ги приема. Едното е прочетеният текст в началото, в който Вие се конфронтирате с въвеждането на пазарните механизми в дърводобива. Това наистина е удивително! Написано е от някакъв много ретрограден човек, вероятно от администрацията на горите, което Вие трябва непременно да хвърлите в кошчето. Забравете това нещо! Това нито може да се върне, нито може да се реставрира онази гора с онзи режим – това го разбират сигурно всички тук в тази зала. Така че това го оставете настрана!
Второто нещо, което не може в никакъв случай да бъде прието в тази зала, е Вие да твърдите, че опозицията по някакъв начин стимулира стачката на горските, където Движението за права и свободи безчинства вече шест години. Това го знаят всички депутати, всички, без изключение, включително и от Българската социалистическа партия. Това са основни дебати, които се водят и при нас, и при вас, и, предполагам, навсякъде. И сега Вие да си измисляте някаква опозиция и да казвате, ето тези подкокоросват, при положение че знаете, че всичко е в ръцете на Ахмед Доган и на неговите хора е, прощавайте, щраусова стратегия, криете си главата в пясъка. Как така ние ще носим отговорност за тези безчинства в горите, които правят фирмите от “обръча” на Ахмед Доган? Как така ние ще отговаряме за стачката, която статуквото на ДПС ви прави? Ако вие не знаете кой стои зад тази стачка, никога няма да се справите с нея! Моля Ви се, свалете си очилата, погледнете трезво на тези партньори, дето ги няма днес, погледнете трезво и си дайте сметка на какво се съпротивляват, какво правят, за да предприемете действия. Иначе ще се занимавате с наистина крайно странни обяснения. Не е това обяснението. Никой не е насърчавал никакви горски. Между нас няма нито ловци, нито отопляващи се с дърва и така нататък. Ние изобщо не сме от тия! (Шум и реплики в КБ.) Хора, които трепят животни – да Ви го кажа директно. Нямаме нищо общо с Гоце, Гоце стреля по животни, ако не сте разбрали, всяка неделя! Със служебни автомобили, с парите на Националната служба за охрана отива и гърми по горките животни. Това прави вашият президент! Благодаря. (Ръкопляскания и смях в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следва питане и въпрос към министър-председателя със съвпадащ предмет. Както знаете, колеги, има установена процедура - в такива случаи и на питането и на въпроса да бъде даден един отговор.
Питането е от народния представител господин Иван Костов, то е формулирано по-общо, относно действията на правителството за нормализацията на обществения живот.
Въпросът е от народния представител Мария Капон относно ситуацията в системата на българското образование и необходимостта от цялостна стратегия за неговото развитие.
Давам думата на господин Иван Костов да развие своето питане.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Уважаеми господин министър-председател, страната е в извънредна обстановка. Кризата в образованието освен че прекратява една от най-важните обществени дейности – образованието и възпитанието – нарушава живота на българските семейства, те трябва да поемат извънредни грижи за своите деца. Кризата в образованието нарушава обществения живот.
В десетте ангажимента за социално отговорно управление, поети от Вас, обещахте конкретни грижи за българското образование. В тази връзка моите въпроси към Вас са:
Първо, защо правителството не изпълни ангажимента за увеличаване дела на разходите за образование на 5% от брутния вътрешен продукт, за който има пълна подкрепа?
Второ, защо средната заплата на българския учител не е колкото средната в обществения сектор – 484 лв.?
Трето, какъв дял от разходи за образование спрямо брутния вътрешен продукт предвиждате в бюджета за 2008 г. и ще позволят ли те решаване на кризата в българското образование?
И четвърто, давате ли си сметка, че победата ви над стачкуващите ще бъде за сметка на децата на България? Разбирате ли, че възприетата конфронтация с учителите ще доведе до загуба за всички? Че прекършената стачка ще смачка учителите пред погледите на техните ученици и това ще бъде още по-тежък удар върху достойнството им отколкото ниските им заплати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, заповядайте да развиете своя въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, за първи път от много години сме свидетели на една общонационална стачка. Аз имам син и трета седмица нашите деца не ходят на училище. Не ходят на училище и ние не знаем как те ще се върнат в училище. Защото виждаме арогантността на вашето правителство и нежеланието му по какъвто и да е начин то да говори. Ще цитирам Вас, господин Сергей Станишев, Вас като колега в този парламент, когато Вие казвате по повод на Седмата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание: “Думата уважение и уважително отношение към институциите, към гражданското общество, към синдикатите е неразривно свързана с функционирането на една демократична държава”. Днес сме свидетели на коренно различно отношение от Вас. Аз мога да Ви извадя редица цитати за това какво Вие смятате, че е нужно за българското образование, за това, когато Вие говорите, че има две образования в България, за това, че има едно на бедността, което днес сме свидетели, че е на улицата. Това са Вашите думи.
Днес си задавам въпроса какво ще се случи оттук нататък. Говорихте за икономика. Говорете по-малко за икономика. Защото надали знаете колко струва хлябът днес, кой вид. Кога за последен път сте купили кисело мляко? Знаете ли какво може да закупи учителят днес с една надница, с едни реални 8 лв. в джоба? Знаете ли колко струва половин килограм кашкавал? Това, погледнато от жълтите павета, е много трудно.
Днес Вие сте изправен пред национален избор. И този избор е лично Ваш на министър-председател. Този национален избор не е за пред местни избори, той е национален избор какво правим с образованието. Моят въпрос е как ще излезем от кризата, как нашите деца ще се върнат в училищата?
Аз не искам смачканите учители, тези, които са учили мен, които са учили Вас, по този начин да учат моето дете! Не искам, защото решението ни, убедена съм, общото ни решение е да останем в тази държава, в такава България, каквато си я представяме.
Затова Ви моля да кажете какви са спешните мерки, които ще вземете днес, за да решите проблема с българското образование. Не да водим безсмислени спорове за излишъци, за лошото планиране, което направи вашият министър на финансите, четвъртият коалиционен партньор, днес трябва да знаем кога децата ни ще бъдат в училище, кога учителите, които ще застанат пред децата, ще могат да ги гледат така достойно, както ние очакваме.
Така че питам Ви, какъв е всъщност приоритетът образование за вашето правителство и за Социалистическата партия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Капон, уважаеми господин Костов, уважаеми дами и господа народни представители! Споделям загрижеността, която беше изразена. Не мога да приема обаче стремежа и опитите за политизиране на синдикалния протест, за което има толкова ясни индикации и в Народното събрание, и извън него през последните дни.
Знам как представители, активисти на централи обикалят училища, в София специално, и какъв натиск се оказва върху учителите, които не стачкуват, има и такива учители, не малко, и много други неща и кои хора ходят по синдикалните централи и им предлагат да се разклатят нещата и да се отиде към повторение на едни сценарии, които сме виждали.
Бих разделил моя отговор на две части: човешки, а не само човешки и управленски. Разбирам, че имаме проблем в държавата и в обществото. Това никой не го отрича. Има някои истини, има някои неистини, които бяха споделени при задаването на въпроси. Аз говоря не истини, защото не смятам, че въпросите са зададени със зла умисъл.
Първо, основният проблем е не само заплащането на учителите, което е проблем, но и качеството на българското образование. Абсолютна лъжа е това, което се втълпява упорито, че правителството било арогантно и не желае да води диалог с учителите и със синдикатите.
Диалог се води с учителите всеки ден. И вчера имаше Национален съвет за тристранно сътрудничество, и разговори на преговорните екипи. Въпросът е диалогът на каква основа е и за какво. Да, ние като правителство искахме да избегнем тази стачка, не само защото е преди избори. Действително всички знаете, че стачки в Европейския съюз не се правят преди избори, защото не е честно, не е почтено.Защо синдикатите не стачкуваха през лятото? Това е друга тема.
Второ, ние предложихме на синдикатите преди началото на стачните действия цял пакет мерки, действия за следващия период до края на мандата, които засягат и поетапно, и видимо изпреварващо по отношение на другите сектори увеличение на заплатите на учителите. Не можете да го отречете.
Преди всякакви стачки, защото не искахме нито учителите да са в унизително положение и да се конфронтират с другите съсловия, нито родителите да не знаят къде са техните деца в момента. Защото децата не ходят на училище и трябва или да ги дават на своите родители, или да си вземат отпуск, или просто да ги пускат на улицата. Да, това е проблем. Аз питам: какъв диалог? Диалогът се води и днес. Всеки ден ще го водим, докато постигнем разумно решение.
Кажете ми, госпожо Капон, господин Костов, 100% разумно искане ли е? Аз съм говорил с много учители и през последните дни, и на четири очи, и пред хора. Те казват: ние разбираме, че 100% е нереалистично, ние знаем, че има и медицински сестри, които са несправедливо платени, и много други сектори, ако щете и горски, и хора на служителите на реда. Кой в България е платен като в Германия? Ами никой. И ни казват намерете решение. Ние сме готови, винаги го казвахме и пред синдикатите, да намерим решение в разумни параметри, за да може действително да се направят две неща. Да се подобри качеството на българското образование, особено средното образование. То за съжаление се влошава последователно. Действително това е резултат на това, че в продължение на години реформите все се отлагат. Имам предвид оптимизирането на образованието като система, поощряването на качествените учители, въвеждане на диференцираното заплащане, въвеждането на ясни принципи за кариерно развитие на учителите, а не просто влизаш учител, цял живот си учител без никакво развитие в стъпалата, което да намира ясно отражение видимо и в заплащането, и във външната оценка и много други неща.
Нито, госпожо Капон, нито, господин Костов, можете да отречете, че немалко неща започнаха да се правят в този мандат. Не ни стигна може би времето да ги задвижим по-бързо. Сегашната ситуация, която е неприятна и остра не само за правителството - оставете правителството, то е последната грижа в дадения случай - и за учителите, и за родителите, и за страната ни дава възможност да проведем цялостна широка и обществена дискусия, защото има чуваемост за качеството на образованието, за заплащането на труда на българския учител, за реформата в системата и да сключим действително един, ако щете, обществен дългосрочен договор за българското образование. Това, впрочем, трябва да се направи в диалог и с бизнеса, защото те са потребители на продукта на образователната система и ние сме отворени към този диалог, и с Националното сдружение на общините, защото много неща могат да се направят и на местна основа. Знаете добре, 80% от училищата са общински училища. Много неща трябва да се променят и сме ги предложили тези неща още на 9 септември, когато направихме нашата оферта, разчитайки, че синдикатите ще се откажат от ултиматуми и ще седнем действително да разговаряме разумно. Сега виждам вече напредък, ако щете, и в поведението на синдикатите.
Първоначално беше казано: 100% и край. След това казаха: три пъти по 25%. Добре знаете, че това означава в рамките на следващите осем месеца – 96%, а какво ще правим с другите сектори? Няма да им увеличаваме заплащането? Ще вземем от тях? Как да го направим? Правителството е длъжно да направи две неща – да гарантира реформата и модернизацията на българското образование по начин приемлив и за българските учители и даващ ново качество. Няма да станат чудеса за един ден, но да заложим добра основа и ясна посока. Ние сме готови да разговаряме по този въпрос с опозицията.
От друга страна, да гарантираме финансово, в това число доходите, сигурността на всички български граждани. Много добре знаете, че въпросът не е само фискален заради нереалистичните искания на синдикатите, не само заради този сектор. Какво се предлага? Правителството каза на 9 септември с нашата оферта: ние сме готови допълнително извън това, което се планира предварително още 200 милиона за българското образование, най-вече за заплати на учителите, повече. Синдикатите казаха: не, искаме още близо 550-600 млн. лв. Да не ги печатаме тези пари? Това действително не беше разговор. Много добре знаете, че въпросът е и сигнален, че ако се каже: О, тук 100% и там 100%, и на всички 100%. Питам ви, къде отиваме и с доходите на пенсионерите, на всички хора в България? Можем да направим и 200% увеличение на всички и отиваме към хиперинфлация и в крайна сметка всички тези, които протестират, най-много ще загубят от такава политика. Такава политика няма да провеждаме. Ще намерим разумно решение.
Искам за пореден път да се обърна към българските учители. Не позволявайте да ви използват политически. Ще намерим решение, защото никой от правителството не иска да смачка самочувствието на българския учител. Върнете се в класните стаи! Родителите очакват това от вас.
Аз поемам ангажимента, че българското образование ще види ясно отношение и сме готови да формираме и работни групи по политиката за бюджета за следващата година. Има възможност и тази година да се допълни заплащането на учителите, но защо се води една политика, едно поведение, което изолира учителите и ги противопоставя на родителите? В крайна сметка страдат децата и цялото ни общество? Няма нужда от това.
Е, сигурно някой има политически интерес от това. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, имате възможност за Вашата реплика. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независима): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин премиер, за това, че ясно поехте отговорността.
Въпросът е да видим какви са резултатите? Защото не е вярно това, че някой противопоставя българските учители на българските родители. Ние сме на една страна.
Ако има народни представители, които сутрин се срещат с училищата, то аз съм един от тях, които се срещат с пловдивските училища, с учителите и с родителите. И това ми е работата. Това е нашата работа, това е и вашата работа. Това, което не мога да разбера и ще се опитам сега да Ви го обясня е – какви са исканията всъщност на учителите?
Стана ясно, че Вие твърдите същото, което твърдите през последните дни, че едва ли не учителите са тези, които искат 100% сега и веднага или синдикатите от тях. Нека да сме наясно, че това, което те искат е достойно образование за децата ни, нормален процент от брутния вътрешен продукт за образование и нормални заплати в рамките на прозрачни преговори. Прозрачни преговори ние не видяхме. Прощавайте, ако ние народните представители не сме ги видели, може би някъде учителите са ги видели. Как сядат министри – министър на финансите и министър на образованието, обясняват как ще тупкат топката, как ще правят разни седенки. Това ли са прозрачните преговори? Това ли е достойнството, което заслужават нашите учители? Аз не смятам, че е това.
Дълбоко вярвам, че Вие лично искате да реформирате образованието, защото не мога да си представя как, когато застанете на върха на държавата няма да искате да инвестирате един лев в образование, за да спестите три от борбата с организираната престъпност. Убедена съм, че го съзнавате.
Днес, господин премиер, ще Ви предупредя накрая с Вашите думи. Вашите съпартийци – те са тези, които подклаждат и Ви готвят на Вас, персонално, Боянските ливади. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, имате право на дуплика. Заповядайте, ако желаете да се възползвате от тази възможност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Вярвам, че българските учители са разумни и отговорни хора. Затова Ви казвам, че в много мои разговори с тях съм чул ясно от тях послание – ние не искаме реално 100%, знаем, че това е нереалистично, защото става дума за 150 хил. души в системата, а това е една трета от публичния сектор на държавата, става дума за огромен финансов ресурс, знаем, че има много други нужди на страната ни, но потърсете решение. Да, ние го търсим.
Нещо повече, пак ще повторя, от уважение към българските учители, не от страх пред синдикални стачки по време на избори. Искахме преди 15 септември да създадем нормални условия за учебния процес – за родителите, за децата и за учителите. Направихме предварително, ако щете, много смело, ако щете щедро предложение с ясна визия и за модернизацията на образованието, и за начина на управление, и за финансовото покриване на тази позитивна, уверен съм, реформа. Защото досега не съм чул никой да каже: това, което предлагате, е неразумно.
Но действително в последните дни, казах ви, виждам промяна, надявам се е искрена, в ръководството и на синдикатите за намиране на разумно решение. Не под ултиматум. Защото под ултиматум няма как правителството да каже “да”. Въпросът е принципен. Разбирате това.
Затова и днес се обърнах към българските учители – никой не иска да поставя учителите в унизително положение. Това е глупаво, това би било неразумно, това в крайна сметка, ако щете от гледна точка на правителството, е политически неизгодно. Ние действително носим отговорност и за 150-те хиляди учители.
Няма как да не говоря за икономика, госпожо Капон, и аз всички граждани на нашата страна, за сигурността на техните спестявания и сигурността на доходите, които получават. Това не е моя измислица. На някого не му харесва да се говори за това, но това е необходимост за България. Затова ще намерим разумно решение в диалог при добра воля от двете страни. Аз ви казвам за кой ли път, че българското правителство има такава добра воля, но трябва да се намери разумно решение. Това е нашата воля.
Що се отнася до това кой подклажда стачките. Очевидно, госпожо Капон, нямам предвид Вас, има политически сили, които се опитват на тази вълна да спечелят политически дивиденти. Това е видимо за всички. Хайде сега, наивни ли сме? Не сме наивни. От заговори аз не се плаша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Вие сте решили да посрещате с твърдост и неотстъпчивост исканията на учителите и това личи в поведението на преговарящите. Казвате, че те са на път да отстъпят. Така разбирам аз, до това свеждам много приказки – те са на път да отстъпят. Само че във всяка общност, особено сред хиляди хора, има и крайно радикално настроени хора, крайно радикално настроени учители – такива, които няма да приемат отстъплението, което им готвят техните профсъюзи. (Реплики от КБ.) Ще ви кажа защо.
Един-единствен въпрос ще Ви задам в тази връзка. Синдикатите дадоха информация, ние проверихме тази информация, че учителите, без да дочакат края на стачката, в Бургас започват да подават оставки. Шестдесет и осем процента от стачкуващите в Бургас, а вероятно и сред другите стачкуващи, защото в Бургас са най-радикално настроени, започват да подават оставки.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Къде да подават оставки?
ИВАН КОСТОВ: Пред училището, престават да бъдат учители.
Карам ви да мислите малко извън сферата на това, което е днешният ден, а какво ще стане утре.
Затова моят въпрос е: как ще предотвратите блокирането на учебната година в случай на масово подаване на оставки от учители, които не приемат участта да бъдат смачкани от вашето правителство пред погледа на техните ученици? Тоест да кажат, че не са съгласни с тези условия и си хвърлят оставките. Какво ще стане тогава с учебната година? Мислите ли и за този вариант? Защото вие може да се договорите с госпожа Янка Такева, може да се договорите с някой друг профсъюзен лидер, но крайно радикалните, а такива вече има, ще постъпят може би по този начин. Питам Ви: какво ще направите в този случай?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Това, ако не е провокация, какво е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин премиер, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Първо, искам за пореден път да подчертая, че правителството е водило и води конструктивни преговори със синдикатите. Не е въпрос те да отстъпят, ние да отстъпим, ние да клекнем. Трябва да има взаимно достоен изход и за двете страни и не заради самото достойнство на синдикатите или на правителството, а заради разума. Защото в рамките на това, което е предложено, ако говорим за 100%, действително е нереалистично за бюджета на държавата. Това го знаят огромно мнозинство от учители, в това число и от мои лични разговори.
Убеден съм, че българските учители като цяло са разумни и отговорни хора. Със своето огромно мнозинство те очакват намиране на решение, защото и на тях не им е уютно, знаят какво изпитват родителите, децата и искат да се върнат в класните стаи да си вършат работата по един достоен начин. Това искаме и ние, господин Костов. Радикали сигурно има в нашата държава, които искат дестабилизация на страната, на обществената нагласа, които искат и крайни действия.
Неслучайно някои действия напоследък напомнят сценарии, които сме ги видели през 1997 г., и някои призиви също така. Сигурен съм обаче, че това няма да намери отзвук в учителското съсловие, защото то в България винаги е било отговорно към нацията. Въпреки многото трудности през последните 17 години, удържа себе си като важен и морален фактор в населените места и в училищата. Но нека говорим, ние ще си говорим и със синдикатите, и с работодателите, и с общините, какви конкретни действия да предприемем, за да бъде и по-качествено образованието. Защото, дайте да не си кривим душата, нивото пада. И това не е моя измислица, това са ясни данни на световната банка, на всички международни изследвания. Качеството на образованието не е само функция на заплащане, въпреки че сме предложили и предлагаме много сериозно увеличение на заплатите на учителите, което е поетапно, което е разумно, което е видимо и изпреварващо по отношение на всички други съсловия.
А тези, които напуснат – вчера имах среща с работодателите, те твърдят, че има много голям глад за работна сила. (Шум и реплики от ДСБ.)
Но ние ще гарантираме учебния процес през тази година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за Вашето отношение, господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Вярно е, господин премиер, че учителите ще си намерят работа, особено в градовете, които бързо се развиват, като Бургас, Варна, София.
Аз питам обаче за учебната година! Ако си тръгнат 10% от учителите в София, какво става с учебната година в София? Ако си тръгнат половината учители от Бургас, какво става с учебната година? Вие трябва да мислите и за това. И за това трябва да мислите. Не може да мислите само от тази гледна точка, от която развивате аргументите си.
Искам две неща да кажа по това, защо считам, че отговорът беше неубедителен.
Първо, очевидно Вие като управляващ кабинет не осъзнавате, че докато са мизерни разходите за издръжка на образованието, няма да се направят реформи там. Реформи се правят, когато разходите са големи и е недопустимо да бъдат осъществени от страна на правителството. Тогава се правят реформи. Вие имате мизерно заплащане на учителите и на това ниско ниво можете да поддържате и образование, и здравеопазване, и другите публични сфери. Тоест, докато не смените подхода към реформата, няма да реформирате нищо.
Второ, не може по никакъв начин, нямате нито политическо, нито морално основание, по никакъв начин да карате учителите да носят отговорност за нещо, което не е довършено от политиците в тези последни години. За спрялата реформа, за която тук говорим от толкова време и вие говорихте едни четири години – между 2001 и 2005 г., зад тези спрели реформи не можете да корите учителите, не може министрите ви да казват: идете там, разберете се, дайте ни съкращенията и аз тогава ще кажа какви пари ви давам. Не може да имате такъв подход, просто защото това е пълно разкапване на отговорността. Вие казвате тук: поемам отговорността. И как я поехте? Казахте, че ще има работна група, ще има комисия. Отговорността трябва да се поема лично от министрите в кабинета, лично да се довършат тези реформи – каквито са, както Вие решите, така ги направете. Вие трябва да се ангажирате лично, а не чрез работни групи. Ние Ви призоваваме от няколко дни: идете с Вашето решение и разрешете този проблем, да тръгне учебната година. Отидете, ако имате авторитет, ако имате самочувствие, ако носите отговорност, застанете на мястото на тези компрометирани министри, постигнете решение и да тръгва учебната година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питането към министър-председателя от народния представител Евгени Чачев относно изпълнението на дългосрочната стратегия за развитието на националната инфраструктура във всички основни сектори.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! На парламентарно питане в началото на мандата Ви през м. септември 2005 г. Вие заявихте, че вашето правителство ще провежда нова политика при изграждане на националната инфраструктура. Една година след това – на 6 октомври 2006 г., пак от тази трибуна Вие казахте: „За първи път имаме много по-балансирана, кохерентна и дългосрочна стратегия за развитието на националната инфраструктура във всички основни инфраструктурни сектори до 2015 г. Това е резултат от работата на това правителство.”
Българското общество обаче е в пълно неведение за изпълнението на тази стратегия. Наред с това има сериозно забавяне в изграждането на публичната инфраструктура, в сферата на пътната и железопътната инфраструктура, водния сектор, енергетиката, екологията и не на последно място – на социалната инфраструктура, в това число и образователната, което не позволява, господин премиер, постигането на по-висок икономически растеж и създава сериозно социално напрежение в страната ни, включително и справедливите стачни действия в момента на българските учители.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е оценката на правителството за изпълнението на тази Ваша стратегия, каква е политиката за преодоляване на сериозното забавяне в изграждането на ключови обекти на националната инфраструктура, което пречи за постигане на по-висок икономически растеж, по-добро заплащане, по-качествен живот на българските граждани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Знам, че Вие винаги задавате въпроси, свързани с инфраструктурата, но, честно казано, много е благоприятен и удобен за мен Вашият въпрос, защото има какво да Ви кажа. Няма да сравнявам капиталовите разходи като процент от брутния вътрешен продукт през 2000 г. с тези, които заделя правителството сега. Става дума за много пъти увеличаване на капиталовите разходи и то за строителството и на пътища, и на магистрали, и на други инфраструктурни обекти. Всеки го вижда, господин Чачев. Тази година е най-висока като обем строителство от 1987 или 1988 г. по пътищата на България. И тази политика ще продължи именно защото правителството прие национална стратегия за реализация на националните инфраструктурни обекти с ясна визия, с разпределение на възможните ресурси за финансиране на една или друга инфраструктура. Защото източниците са: националния бюджет, европейските фондове, заеми от различни международни институции и партньори, и публично-частното партньорство, по-конкретно концесионирането. Проблемите са толкова много и толкова натрупани, че само с един от тези източници няма да ги решим. Ясно е.
Впрочем и в социалната инфраструктура се влага неимоверно повече. Само за сравнение в областта на здравеопазването, на болничните заведения, не говоря пак за 2000 г., за да не ви е неудобно – в инфраструктурата през 2005 г. вложенията са били 32 млн. в здравеопазването, тази година са близо 70 млн. – за две години разлика. Трябва още повече да се влага в инфраструктурата, защото това е вложение в конкурентоспособността на икономиката, в нормални условия за живот на хората, в социалния сектор, в качеството на живот на българите като цяло.
Притеснявам се, че има опасност да изляза далеч извън рамките на времето, с което разполагам, за да ви кажа всичко, което е свършено и се прави, но все пак ще се опитам да посоча поне някои основни обекти, които на Вас са Ви известни.
В сектор „Транспорт” се изпълняват общо 82 проекта на индикативна стойност 3 млрд. 400 млн. евро, в т.ч. 37 проекта в железопътна инфраструктура с обща стойност 921 млн. евро. От тях по-важни са реконструкцията и електрификацията на жп линията Пловдив – Свиленград, Дунав мост при Видин – Калафат, интермодален транспортен терминал в София, сключен е договор за изготвяне на инвестиционен проект и тръжна документация. През 2006 г. започнаха подготвителни действия за концесиониране на централната жп гара в София и централната жп гара в Пловдив. В пристанищата и обществения транспорт общата индикативна стойност на проектите е в размер на 333 млн. евро. Сред тях са: разширение на пристанище Бургас – през 2006 г. е завършен и въведен в експлоатация новият терминал на пристанището, през 2007 г. респективно новият вълнолом. Подписан е договор за драгиране на подходния канал, изграждат се терминали за обработка на контейнери в пристанищата Бургас и Варна и зимовник за презимуване на 39 речни кораба на р. Дунав край Русе.
В областта на летищата и обществения транспорт. “Реконструкция, развитие и разширение на летище София” е приключено. Обектът е въведен в експлоатация на стойност 210 млн. евро. През 2006 г. се сключи концесионен договор за летище Бургас, летище Варна и започнаха подготвителните действия за концесиониране на летище Русе. Републиканската пътна инфраструктура има 29 програми и проекти на обща индикативна стойност на проектите, финансирани с публични средства, 896 млн. евро. В това число е и автомагистрала “Люлин”, която, както знаете, се строи. Тя е сравнително кратка – около 20 км, с много тежък терен, но ще позволи да се реши много важен проблем, свързан с коридора между Солун и Видин през София. С излизането от София знаете какви задръствания стават във Владайското дефиле всеки уикенд, пък и не само в уикендите. Проектът ще бъде реализиран предсрочно. Автомагистрала “Марица” се строи и в момента. До края на годината ще бъдат пуснати в експлоатация още 20 км.
Мога да ви кажа, господин Чачев, че само в пътната инфраструктура – ето тук е и господин Гагаузов, преди откриването на автомагистрала “Тракия” правихме сметки километър по километър колко километра магистрали са построени в България и са пуснати в експлоатация през последните две години. До края на тази година ще бъдат 145 км, а в момента са 125 км нови автомагистрални пътища. Този процес ще продължи до края на мандата. Ще построим и “Струма”, както вече Ви казах, и “Люлин”, и “Марица”, и “Тракия”. Подготвя се и “Хемус” за концесионна процедура. Защото действително реален приоритет на това правителство, което хората виждат, е подобряване на цялостната национална, регионална и местна инфраструктура. Повече средства ще се влагат именно в това - все повече и повече. Това е много полезно за страната.
Мога да ви кажа, че в инфраструктурата за събиране, пречистване и отвеждане на отпадните води се изпълняват 76 инвестиционни проекта на обща индикативна стойност 414 млн. евро, в това число градските пречиствателни станции за отпадни води в Пазарджик, Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец, Благоевград, Дулово, басейнът на р. Марица, Стара Загора, Димитровград, Хасково и много други.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Козлодуй.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Изграждане на необходимата инфраструктура за третиране на отпадъци. В момента се изпълняват 33 проекта с обща стойност 150 млн. евро, в това число регионални депа за битови отпадъци в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра, Созопол, Ловеч, Смолян, Елхово, Карлово, Оряхово и Мадан, регионален център за управление на отпадъците в Кърджали и други.
Много важен приоритет е доизграждането и рехабилитацията на инфраструктурата за питейно водоснабдяване. В процес на изпълнение са 11 проекта с обща индикативна стойност от 123 млн. евро, в това число интегрирани проекти за водния цикъл на градовете Бургас, Русе, Балчик; водопроводна деривация Камчия до водоеми за курортния комплекс “Слънчев бряг”, напорен резервоар за високата зона в Банско.
В сектора на енергетиката се изпълняват четири програми, включващи 11 инвестиционни проекта на обща стойност близо 3 млрд. евро. Сред тях са програмата за модернизиране на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”, изграждане на заместващата мощност на площадката на ТЕЦ “Марица-Изток 1” от 670 мегавата, рехабилитации на І и ІV блок, изграждане на сероочистващи инсталации на І и ІV блок и увеличаване на мощността на V и VІ блок на ТЕЦ “Марица-Изток 2”, изграждане на сероочистващи инсталации на V и VІ блок на ТЕЦ “Марица-Изток 2”. Предстои избор на основен изпълнител и много други конкретни проекти, но няма как във времето, с което разполагам, да ви дам пълния отчет. Мога да ви го изпратя допълнително писмено, за да се запознаете с всички детайли, защото просто не бива да злоупотребявам с парламентарния регламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Чачев за Вашите два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сега ще видим един доволен депутат.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Изключително.
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, като Ви слушах се върнах седем години назад във времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Двадесет години.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Даже осем години.
Господин Иван Костов на питане на господин Божинов прочете всички тези обекти, пътища, магистрали, водоснабдителни и енергийни обекти, които бяха заложени в неговата инвестиционна програма. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Те бяха заложени, но не бяха направени.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не ги направи, господин Божинов. Ще Ви кажа как ги направи.
Знаете много добре и двете отсечки на магистрала “Тракия” колко пъти, господин премиер, увеличихте стойността. От 1 млн. 293 хил. евро на Карнобат-Бургас на 2 млн. 600 лв.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ако я бяха направили, нямаше да се увеличи.
НАЙДЕН АНГЕЛОВ (КБ, от място): Защо не я направиха?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: По същия начин и на Оризово-Стара Загора.
Но, господин премиер, аз искам да Ви попитам – това е (показва папка) програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. Към нея има така наречена матрица за мерките и отговорностите и така нататък по изпълнението на тази програма. Искам да ми кажете поне един срок, който е заложен в програмата и в матрицата, дали е изпълнен? Аз чаках от Вас да направите действително анализ на това, което е направено до момента, да кажете какво ще се направи занапред и как.
Но аз имам и още един допълнителен въпрос.
Господин премиер, защо скрихте от Евростат и от Европейската комисия гаранционното писмо на българското правителство Сакскобургготски, което е неразделна част от Договора за концесия на автомагистрала “Тракия”?
Искам да Ви попитам: Вие обявихте, че ще закриете така наречената компания “Публични инвестиционни проекти”, която потроши на българския народ 400 млн. лв. Те потънаха, знаете, в царски беседки, пътечки, сияйни пътеки и тем подобни и финансираха предизборните кампании на ДПС. Кога ще направите това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин премиер, за Вашия отговор. (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Както вече Ви отговориха и от пленарната зала народните представители, разликата между тези проекти, заложени индикативно по време на управлението на ОДС - на премиера господин Костов, и сегашното управление, е, че тогава са били залагани индикативно като намерения, а сега се правят. И не само се правят, но се приключват и въвеждат в експлоатация.
Аз Ви казах много ясно, според мен, че инфраструктурата е реален приоритет на това правителство. Ако Вие не го виждате с Вашата експертиза, то това го вижда огромната част от българските граждани. Просто няма да ми стигне времето, за да чета всички проекти, които се пускат в действие, в експлоатация - и не само национални, големи, но и малки. Трябва да Ви повторя очевидно за километража магистрали, пуснат в експлоатация. Сто двадесет и пет километра за две години, още 20 км до края на тази година от магистрала “Марица”. До края на мандата на това правителство магистрала “Марица” ще бъде приключена и ще има много видим осезаем напредък по магистрала “Тракия”, по магистрала “Струма” и по всички други важни проекти ще се работи реално с реално финансиране.
Много добре знаете например, че за магистрала “Тракия” имаше проведени търгове, които бяха забавени в изпълнението, защото не се финансираха изпълнителите, просто се топкаше топката, грубо казано, и се наложи действително да се анексират, защото междувременно се промениха всички световни цени – говорим за горивата и за много други материали, които са необходими, и въпреки това е изпълнена на едни приемливи цени от всяка европейска гледна точка.
Тъй като пак, за пореден път, засегнахте любимата Ви тема за концесията на “Тракия”.
Господин Чачев, не разбрахте ли, че договорът е променен радикално чрез анекс, защото българското правителство постави ясен ултиматум на концесионерите – и на португалските, и на българските участници, след тежките преговори, които все не се финализираха. И приемате, че от трите риска, по-голямата част отпада от българската държава. Става въпрос за риска за изграждане, става въпрос за риска за наличност на услугата, тоест наличие на магистралата и нейното поддържане. И единствено третият риск за трафика се поема за риск частично, наполовина от българската държава. Вие знаете какъв е трафикът и какви задръствания стават в момента по пътя София-Бургас. Затова смятам съвсем основателно, че единствено този риск е поет.
Ясно е становището на Евростат. За разлика от предишния договор, в предишния му вид, позицията беше, че това не е класическа концесия от гледна точка на европейските стандарти, прекалено много рискове се поемат от държавата, съответно се обезсмисля като концесия – защо трябва да се впише в публичния разход? Тогава по-добре действително да строим с държавни пари. След тези промени Евростат потвърди, че това е реална концесия. Разбира се, ще продължим наблюдението и от Евростат, и от нас по реализацията на всички тези конкретни параметри и договорености, поети от едната и от другата страна. Ние като правителство сме заинтересовани да има яснота и прозрачност в този процес.
Що се отнася до публичните инвестиционни проекти, компанията, която беше създадена във втората половина на предишния мандат, не функционира в рамките на това управление. (Реплика на народния представител Евгени Чачев.) Парите бяха изхарчени преди това, господин Чачев. Защо питате мен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашето отношение, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Аз съм питал и Вашия предшественик и сегашен коалиционен партньор, господин премиер, но отговор не получих. Не получих отговор и днес.
Ще потърси ли някой отговорност за тези 400 млн. лв., дори те не са 400 милиона, а много повече. Сега спокойно можеха да се увеличат заплатите на учителите …
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Да, да! Глупости недей да говориш! (Шум и реплики.)
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Защо ще говоря глупости?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не прекъсвате говорещия.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да не продължавам темата от предишните питания. (Шум и реплики от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не репликирате говорещия, уважаеми господа министри!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин премиер, за мен беше цинизъм да използвате с предизборни цели откриването на една магистрала, която не е магистрала – без акт 15, без мантинели, която само за 24 часа предизвика няколко десетки катастрофи, слава Богу, без човешки жертви. Ето, министър Петков е тук, ще Ви каже каква е причината за катастрофите.
РЕПЛИКА ОТ МИНИСТРИТЕ: Много хубава магистрала!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Какво Ви пречеше да откриете магистралата, когато е готова? Една магистрала не е магистрала, когато има конфликтна точка на пресичане и най-малко можете да говорите, че сте открили еди-колко си километра, след като тя не е магистрала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Постоянно се откриват.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ето, за Враца - Мездра не могат да намерят време, да я открият.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Така ли е, господин премиер?
Можеше, спокойно можеше да я откриете, когато се завърши пътният възел. Господин Гагаузов ще Ви каже. (Шум и реплики на министрите.)
Вие все пак не ми отговорихте: защо укрихте от Евростат и от Европейската комисия гаранционното писмо на предишното правителство, което е неразделна част от договора? Ще Ви донеса анекса, който господин Гагаузов ми е предоставил. Вътре никъде не пише, че въпросното гаранционно писмо се отменя, господин премиер. Това е срамно за България.
Неслучайно Европейската комисия е поискала от господин Гагаузов преди десетина дни цялата документация по договора за магистралата. И това рано или късно ще излезе на бял свят. И защо всичко под чекмеджето? Защо не се извади и не се каже на българския народ: “Ето, това е така, така, така”.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Защо не кажете, че одобриха параметрите по цялата сделка, господин Чачев?!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Найденов, не навлизайте в материя, която не Ви е позната! Не само, че не са подобрени параметрите, а са влошени. Неслучайно се говори за цената на нефта, за цената на материалите.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Недейте така. Вие поне разбирате тези работи.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Така е, господин Гагаузов. Но да не влизаме в диалог, тъй като господин председателят ще направи бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви. Моля да приключвате!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но спрямо предишния премиер последните години действително започна да се строи в България. Но това, което се направи, далеч не отговаря на това, което е залегнало в стратегията и в програмата на правителството. Закъснението е с години, господин Станишев. (Шум и реплики на министрите.) Вие нищо не казахте за трите милиарда евро, които не усвояваме от европейските фондове и вече започваме да ги губим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, далеч надхвърлихте времето. Ще трябва да зададете следващ въпрос, за да продължи диалогът с правителството.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Това е по програма “Регионално развитие”. Благодаря ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Готов е и е подписан.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И последният въпрос към министър-председателя е от народния представител Антонела Понева относно решение на Министерския съвет.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател! С Решение 564 от 28 август 2007 г. на Министерския съвет се отнема правото на управление от Софийския университет “Св. Климент Охридски” върху недвижим имот, гр. Балчик, местност “Двореца”. По този начин се извърши и преразпределение на управлението на намиращите се в тази местност имоти между Софийския университет и Министерството на културата.
Вече над 50 г. Софийският университет стопанисва и използва този имот за обучение на студенти и научноизследователска дейност. Ако решението на Министерския съвет влезе в сила, то Софийският университет ще трябва да премести своята дендрологична колекция, която в момента е разположена върху 61 дка. С това решение не се посочва друга подходяща площ за колекцията, а най-важното е, че преместването на растителни видове на над 50 г. означава, че те най-вероятно ще бъдат унищожени.
Може би на мястото на колекцията ще възникнат нови хотели и атракциони, каквито немалко вече има в тази местност?
С усилията на предишния парламент местността “Двореца” беше обявена за защитена територия, което показва и националната значимост на този обект. Обаче Вашето решение е противозаконно, а именно, то противоречи на Закона за висшето образование и на Закона за държавната собственост, на някои текстове, които ще Ви цитирам, защото очевидно Вие вече сте пропуснали това.
Член 8, т. 5 казва, че: “Държавата предоставя имущество на държавните висши училища”, а не отнема такова, както в случая.
Член 21 от същия закон казва, че: “Академичното самоуправление се изразява в право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователна и научноизследователска дейност на съответните висши училища”.
Член 22 от същия закон казва, че: “Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез намеса в дейността на съответното училище”, каквото в момента се случва с решението, което е подписано от Вас – решението на Министерския съвет – намеса в дейността, невъзможност за управляване на изключително важна дейност, която наистина продължава вече 50 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, задайте въпроса си.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия, за да отмените Решение № 564 от 28 август т.г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председател, имате думата за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Аз искам да Ви попитам – Вие ходили ли сте в двореца в Балчик? Виждали ли сте каква беше картинката доскоро, когато посетителите идваха и по два пъти плащаха билети? В това е целият конфликт, госпожо Понева.
Между другото за дърветата, за които говорите, доколкото знам, защото има действително уникални дървета на много години, доколкото знам, всяка година те се вадят от това място, където са през лятото и се прибират, затова тази теза, която прозвуча във Вашия въпрос, не е много актуална.
Що се отнася до същността на въпроса – дворецът в гр. Балчик е имот публична държавна собственост. Според Закона за държавната собственост, чл. 7, той не може да бъде обект на разпореждане и да се придобива по давност. Държавата е единствен и неоспорим собственик на този имот и го управлява според разпоредбите на Закона за държавната собственост, Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и действащите други норми.
Безвъзмездното предоставяне на имоти публична държавна собственост на ведомства по реда на чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост е въпрос на нейното управление. Това е едновременно конституционно правомощие и задължение на Министерския съвет, регламентирано в чл. 106 от Конституцията на Република България. Като централен орган на изпълнителната власт Министерският съвет е компетентен да вземе решение на какъв субект да предостави стопанисването и управлението на имоти държавна собственост. В неговите правомощия, съгласно чл. 17 от закона и чл. 12, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е да отнеме при отпаднала нужда имот и да го предостави на друг субект. Преценката принадлежи на Министерския съвет и е изцяло преценка по целесъобразност.
Във връзка с твърдението Ви за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за висшето образование следва да се отбележи, че цитираната норма установява право на висшето училище за ползване на материална база, нужна за неговата образователна и научноизследователска дейност, а редът за предоставяне на имоти държавна собственост е установен по императивен начин в Закона за държавната собственост.
Неоснователно е позоваването на чл. 22, т. 1 от Закона за висшето образование, съдържащ забрана за намеса в дейността на висшето училище и твърдението за нарушаване от страна на Министерския съвет на академичната автономия на университета.
В нормата на чл. 19 от същия закон са заложени параметрите на академичната автономия като израз на интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествения процес и т.н.
От 2002 г. до сега между Софийския университет и Министерството на културата вървят спорове кой и защо управлява двореца, парка и сградите. Споровете, както Ви казах вече, затрудняват режима на управление на този имот, който – подчертавам, че е паметник на културата с национално значение. Затруднява се неговото възстановяване и развитие. И е абсурдно две обществени ведомства, институции, да разрешават възникналия между тях спор по конкретен държавен публичен имот в съда заради някаква си сума от 400 или 500 хил. лв. Това е голямата част от спора особено на място, извинявайте.
Всъщност сега за първи път от придобиването на имота от Република България, от приемане на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му се предоставят самостоятелни права и отговорности на Софийския университет да управлява точно определена част от двореца в Балчик. Теренът е подходящ за изследователски цели за развитие на научната дейност в областта на ботаниката, лесотехническите науки, ландшафтната архитектура и др.
На 11 септември т.г. на среща между министъра на културата и ректора на Софийския университет се стигна до подписване на споразумение, с което се създава комисия, включваща представители на двете страни със задачата да определи същността и оцени значимостта на цялата територия на бившата Резиденция на румънската кралица Мария в Балчик и да даде насоки за бъдещото стопанисване на територията с цел опазване и развитие на съществуващите и културни, и природни ценности, така че при добра воля, аз вярвам, че такава ще се намери и от двете страни, от Министерския съвет и Министерството на културата тя е налице, ще се намери разумно решение. Срокът за работа на тази комисия е 5 ноември т.г.
Всички тези неща, които възникнаха в медиите като конфронтация, неуместни, струва ми се, в някои отношения отправени реплики взаимно, бяха абсолютно ненужни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Понева, за Вашата реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, Вие сам цитирахте чл. 17 от Закона за държавната собственост, където се казва, че държавен имот може да бъде отнет, когато отпадне нуждата от имота. Нуждата на Софийския университет от този имот не е отпаднала, а с Вашето решение, което цитирах преди малко, се отнемат точно тези 61 дка, където е разположена Дендрологичната колекция.
Моля Ви, господин министър-председател, не ни баламосвайте с комисии. Отдавна е ясно, че когато трябва да се забатачи още повече един проблем, се прави комисия. Защо тази комисия не беше създадена преди да издадете решението на Министерския съвет? Едва сега тази комисия ще установява факти как да се управлява този обект и кое е добре, и кое е лошо за него. И какво като установи, че Софийският университет е ощетен, след като Вашето решение вече е факт?
Една междуведомствена комисия не може нито да потвърждава, нито да отменя решение на Министерския съвет. Тази комисия е само видимата страна на нещата. Останалото, както и големият проблем, е във Вашето решение, което все още е факт. Това решение е противозаконно. Цитирах тези членове и това, което казахте съвсем не означава, че решението не противоречи на тези закони. Напротив, съвсем видно е, че противоречи.
За съжаление, господин министър-председателю, това Ваше отношение и към собствеността на Софийския университет показва и е ярък пример за това какво е Вашето отношение изобщо към образованието – на Вас и на целия кабинет. Използвате всичко, което може да се превърне в бизнес и да се задоволят нечии икономически интереси, а останалото наричате “седянка”. Вие и вашите министри, за съжаление, минавате като тайфун през българското образование и след това ще остане пълна разруха, а може би и не само от образованието, а и от цялата държава. И затова днес учителите са на улицата вместо да са в класните стаи, където те сами желаят да бъдат.
Каквото и да кажете, господин министър-председателю, Вашите думи, каквито и думи да изречете, те не могат да оправдаят Вашите действия. Направеното зло можете да коригирате единствено и само с действия. Затова за пореден път настоявам да отмените Решение № 564 на Министерския съвет. Само така въпросът наистина ще бъде решен в полза на Софийския университет и ще бъде защитен 50-годишният труд на преподаватели, студенти и служители от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър-председателят не желае да се възползва от възможността за дуплика.
С това се изчерпват въпросите и питанията към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешния парламентарен контрол.
Благодаря Ви, господин премиер, за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно мерки за завършване строителството на автомагистрала “Тракия”.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете Вашето питане.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 26 април т.г. Вие подписахте анекс към Договор за концесия на автомагистрала “Тракия”. Тогава Вие съобщихте, че очаквате в 3-месечен срок по анекса да се произнесе специализираният институт на Европейската комисия – Евростат. В същото време казахте, че през тези три месеца концесионерите би трябвало да осигурят и необходимите финансови инструменти за завършване на автомагистралата.
Изминаха повече от четири месеца. Преди седмица беше оповестено, че има отговор от Евростат, макар че той не е публикуван. Вие единствено казахте заключението, което той съдържа. Едновременно с това има информация, че все още се очаква, не е получено официално становище на Европейската комисия като върховен орган на Европейския съюз.
Нека да отбележа, че се навършват три години, откакто започнаха безплодните действия от предишното правителство на Симеон Сакскобургготски по отдаване на концесия на автомагистрала “Тракия” – действия, които бяха продължени от това правителство и съответния ресорен министър, който след малко ще отговори на моите въпроси.
В последните месеци независимо от усиленото говорене, че автомагистрала “Тракия” започва да се строи, има редица нерешени проблеми, на които трябва да бъде даден ясен отговор. И аз ще отправя някои от тях към Вас, например: отчетени изпълнени ли са шестте условия на Комисията за защита на конкуренцията? Като че ли е забравено това, че Комисията за защита на конкуренцията фиксира тези условия и някои от тях аз ще бъда принуден след това да прочета, ще трябва да бъдат изпълнени.
Следващото – какво е бъдещето на винетната система в момента, в който бъдат въведени ТОЛ-таксите за преминаване по автомагистрала “Тракия”? Наистина ли българските граждани за цялата останала национална пътна инфраструктура ще заплащат винетки и отделно ще заплащат ТОЛ-такса за преминаване по магистрала “Тракия”? Това е прецедент, който не съществува в Европейския съюз.
Ще се изчака ли решението на компетентните органи в Брюксел по повод на двете жалби, които са подадени срещу договора, едната от които е от една международна организация “Прозрачност без граници”?
Всичко това ме кара да отправя към Вас следния въпрос под формата на питане: какви мерки, господин министър, ще предприемете за завършване в обозрими срокове на строителството на автомагистрала “Тракия”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за да чуем Вашия отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На 26 април т.г. беше подписано Допълнително споразумение към Концесионния договор за довършване и експлоатация на автомагистрала “Тракия”. Следва да имате предвид, че от тази дата концесионният договор не може да се счита за влязъл в сила. Това ще стане след получаване на становище от Евростат дали трите вида риск по този договор са разпределени по начин, отговарящ на правото на Европейския съюз.
Българската страна своевременно изпрати такова запитване на Евростат. На 2 октомври т.г. получихме компетентното становище на Статистическия департамент на Европейската комисия – Евростат. В становището се съдържа категоричният извод, че проектът “Автомагистрала “Тракия” има характер на концесия. Според тази институция трите вида риск по сделката са разпределени правилно в съответствие с изискванията на европейското право. Приема се за безспорен факт, че строителният риск и рискът за наличност на услугата, както и обектът на концесията са поети изцяло от концесионера и договорът гарантира това. Споделя се идеята, че рискът за търсене на услуга е споделен в разумно съотношение между страните по концесионния договор.
На базата на становището на Евростат вероятно през следващата седмица предстои да бъде взето решение на Министерския съвет, което да констатира, че са налице условията за влизане в сила на концесионния договор и той едва тогава ще влезе в сила.
След приемане на това решение започва да тече тримесечният срок за предоставяне на финансови гаранции от страна на концесионера, както и за предоставяне на одобрения от концедента проектодоговор за кредитиране на концесионера от една или повече финансови институции. В случай, че концесионерът не изпълни някои от посочените по-горе задължения, то концесионният договор няма да произведе правно действие.
Господин Иванов, ние с Вас разговаряхме и Вие отлично знаете, но тук интерпретирате по малко по-различен начин темата – не се счита, че тримесечният срок тече, докато не се подпише окончателно договорът. За да се подпише окончателно договорът, трябва да има още едно решение на Министерския съвет на база на становището на Евростат. Едва тогава започва да тече този тримесечен срок. Мисля, че това вече е ясно.
Какви са условията, какво ще се прави и как ще се прави след вземане на това решение и в рамките на тези три месеца, концесионерът трябва да си е осигурил финансирането и ние да сме потвърдили готовността на банковите институции да го финансират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, заповядайте. Имате право на два уточняващи въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което е вярно и с него се съгласявам, че действително разговаряхме, но аз искам да цитирам това, което Вие казахте при подписването на анекс. Започвам.
Това е от българските вестници, които аз цитирам...
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не, вестници не ми цитирайте!
ИВАН ИВАНОВ: Не, моля Ви се!
Докато се чака думата на Евростат, съобщава министър Гагаузов, концесионерът може да се договори с финансиращата банка, за да се спести време.
Следващото е от друг вестник, в момента това е “Стандарт”: финансирането на проекта да се открие до три месеца след подписването на анекса е поискал строителният министър Асен Гагаузов в доклада си.
Това са неща, които са заявени от Вас. И накрая, че концесионният договор ще бъде последван от ново правителствено решение, както Вие казахте. Дотогава – излиза, че до тази дата, която Вие съобщавате, 18-и, тоест следващия четвъртък, концесионерът трябва да е осигурил финансиране на обекта. Всъщност това, което аз преди малко казах, че има едно разноговорене, което действително създава едни абсолютно погрешни впечатления – Вие, от една страна, казвате, което го съобщи и министър-председателят, че веднага ще започне строителството на автомагистралата, а в същото време се оказва, че Вие тогава сте говорили за тези три месеца, пък сега казвате, че ще бъдат следващите три месеца, аз Ви цитирах.
На следващо място – нищо не казахте по отношение на винетната система и ТОЛ-системата. Не може да започне строителство на магистралата и българските граждани да нямат яснота какво всъщност ще плащат за движение по републиканската пътна мрежа.
Нищо не споменахте за изпълнението на тези шест условия, които постави Комисията за защита на конкуренцията, и които аз, уви, в момента поради липса на време не мога да ги цитирам едно след друго, но те са пред мен.
И веднага минавам към задаването на допълнителните въпроси: господин министър, приходите за България от концесионни такси, това всъщност са приходите за държавата, ще покрият ли разходите, които страната ще даде под формата на заместващи плащания към концесионера? Кажете ми ясно “да” или “не”!
Вторият въпрос: какви са финансовите неустойки, ако се стигне до разтрогване на договора – опция, която дори и Вие не премълчахте? Какви са финансовите неустойки?
И на трето място: каква е съдбата на гаранционното писмо, за което говори моят колега Евгени Чачев и което предишното правителство изпрати до банките кредитори? То продължава ли да бъде валидно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за да дадете Вашия отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Иванов, така както си бяхте формулирали питането, то се състоеше в следното: защо в тримесечния срок не се започва строителството на автомагистрала “Тракия”? Нали така? (Шум и реплики в залата.)
Сега започвате да разширявате въпроса и дотам едва ли не да Ви цитирам и цифри. Добре, ще Ви кажа: заместващите плащания или плащанията по недостига, които са поети в договора, са различни неща. (Реплики.)
Няма да има заместващи плащания, господин Иванов. Няма да има такива плащания. Единственото, което не е уточнено, това е системата, по която ще става таксуването по магистрала “Тракия”. Да, това е вярно. Ще има ли винетна система или ще има ТОЛ система? Този въпрос в момента се доуточнява, но едно е ясно, че българските граждани до 1 януари 2010 г. ще ползват магистралата и няма да плащат никакви такси за това. През това време концесионерът трябва да извърши рехабилитация на старите участъци, да започне изграждането на новите участъци и до 2010 г. това трябва да бъде завършено. Тоест, ние искаме да видим първо усилията, инвестициите, разходите, които той ще направи, едва тогава да започне да събира таксите, които са за магистралата.
Това, което ние като държава евентуално при споделянето на риска за недостиг бихме платили и то не да платим, а да подпомогнем концесионера, защото след това той тези пари ще трябва да ги върне и то с лихва, са не повече от 50 милиона за пет години. Аз лично считам, че такъв риск почти не съществува и такова финансиране няма да има.
Що се отнася до допълнителните въпроси и до сумата – сумата, която се очаква българската държава да получи, при всички положения, ще бъде достатъчно значима. Тя е над 3,5 млрд. евро, които българската държава ще получи за този период. Всичко обаче зависи от това как ще се процедира след изграждането на магистралата, тоест дали участникът от българска страна ще продължи да бъде държавна фирма или няма да продължи да бъде държавна фирма, дали ще се направят други неща, което най-вероятно ще го прави някой друг, а не и аз.

Затова Ви казвам – трите месеца, господин Иванов, ако съм коментирал, че може в този период концесионерът да си направи проучвания дали ще се осигури финансирането – хайде да не му берем гайлето на концесионера. Нашата работа е като концедент, като държава, която поставя определени условия, да каже: “От деня на подписването в тригодишен срок да завършите магистралата и да я предадете”. А дали ще преговарят три или шест месеца, това няма абсолютно никакво значение за държавата. С нищо не се нарушават условията на договора и изискванията към този концесионер.
Така че не виждам никаква драма в това. Истината винаги е била такава, а то е и условие в договора – че предстои последващо решение на Министерския съвет. Оттам нататък започват да текат всички срокове, за които става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов, за Вашето отношение към отговора.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, при цялата ми лична симпатия към Вас ще кажа, че не мога да бъда доволен от Вашия отговор, защото Вие не отговорихте на нито един от допълнителните въпроси. Попитах Ви каква е съдбата на гаранционното писмо. То е още от предишното правителство и е до банки-кредиторки. Част от тях заявяват открито, че не могат да се ангажират с финансиране, защото са потърпевши от ипотечната криза в Съединените щати. Каква е съдбата? Мълчание! Мълча министър-председателят, мълчахте и Вие!
На второ място, какви са финансовите неустойки при разтрогване на договора? Мълчание! Защо? Нали е прозрачно! Би трябвало да кажете: “Ние трябва да завършим, защото неустойките са такива и такива”. Отново мълчание!
Трето, господин министър, извинете, но когато предоставихте анекса на мен и на колегата Чачев, в него изрично е записано, че текстът не съдържа класифицирана информация. По този повод ще Ви прочета това, което ще получи България като плащане по концесията. То е на стр. 32 от анекса: “те са 6 млрд. 070 млн. евро”, а това, което България ще плати като заместващи плащания към концесионера при преминаването на моторни превозни средства с тегло над 12 тона – “те са 6 млрд. 264 млн. евро”. Тоест, равносметката е, че не България ще спечели! България ще загуби нетно чисто най-малко над 200 млн. евро за периода на концесията. И не може да се каже: “да, но ще получи приходи от ДДС”, защото приходи от ДДС България ще получи и да не даде автомагистралата на концесия, когато остане достроена под една от другите форми.
Господин министър, истината е много елементарна. В предизборната агитация през 2005 г. голяма част от вас (не цитирам Вас конкретно) обещаха, че концесията ще бъде разтрогната. Но трябва да кажете на хората: “Излъгахме ви, защото трябваше да управляваме коалиционно с хората и човека, които настояваха и поставиха като условие реализирането на тази концесия”. Вярно е, че тя ще бъде завършена когато Вие няма да сте министър, но 35 години тя ще бъде във вреда на българските граждани и Вие знаете това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов, към министъра на вътрешните работи относно действия на служители от Областна дирекция “Полиция” – Видин.
Имате думата, господин Иванов, да зададете своя въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, който задавам, считам за важен, защото засяга основните права на гражданите, които трябва да бъдат бранени от изпълнителната власт. Това е едно от условията, поради които Народното събрание е избрало министрите.
На 3 октомври 2007 г. от 9,00 ч. до 11,00 ч. униформени служители на Областна дирекция “Полиция” във Видин са посетили детските заведения в града. В качеството си на служебни лица – те са подчертали това – са поискали от директорите и председателите на синдикалните организации информация относно броя на педагогическия и непедагогическия персонал в детските градини и броя на стачкуващите в рамките на деня. На директорите е заявено, че такава информация полицейските служители ще изискват ежедневно три пъти на ден.
При това положение, господин министър, аз наистина се учудвам – след като тези заведения са в ситуация, когато важи Законът за уреждане на колективните трудови спорове, след като нито по този специален закон за създадената ситуация, нито съгласно Конституцията на Република България полицията има правомощия по този начин да влиза и да изисква тези сведения, у служителите и ръководителите на детските заведения е създадено усещането и впечатлението, че всъщност чрез такива действия се цели оказване на натиск върху стачкуващите, че властта ги наблюдава, записва, а какво ще предприеме – мълчание. Това е накарало ръководителите на тези заведения да отнесат въпроса към кметството. За чест на кметството в град Видин те са излезли с ясна позиция, в която изразяват загриженост и несъгласие с действията на полицията.
По този повод отправям въпроса: съгласно кой член или закон униформени полицаи са изисквали такава информация, кой е разпоредил тези техни действия, превишили ли са правата си длъжностните лица и ако е така, ще потърсите ли отговорност от виновните лица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, конкретно на Вашия въпрос – полицейски инспектори и младши полицейски инспектори съгласно инструкцията, регламентираща дейността им, извършват ежедневни обходи и проверки в обслужваните от тях райони, включително и в учебните заведения.
На 3 октомври т.г. служители от Районното полицейско управление – Видин, са изпълнявали тази своя рутинна задача. В 15,30 ч. същия ден по покана на пресцентъра на община Видин в заседателната зала на общината е свикан брифинг за представители на средствата за масово осведомяване. В брифинга са участвали Иван Перчински – заместник-кмет на общината, Евлогия Манджукова – председател на Съюза на българските учители във Видин, и директори на детски градини в града, които са заявили, че детските градини са били посетени от полицейски служители, а от директорите е искана информация за броя на педагогическия и непедагогическия персонал, за стачкуващи и нестачкуващи, номерата на стационарните им телефони, ежедневни справки.
В хода на брифинга заместник-кметът е изразил мнение, че тези проверки са заплаха за гражданския мир и е обяснил, че към директорката на една от детските градини е отправена заплаха. Посочената директорка обаче веднага е опровергала твърдението публично пред средствата за масова информация.
Около 17,00 ч. по покана на директора на Областната дирекция на полицията във Видин е проведена среща с председателя на Съюза на българските учители в града.
На 4 октомври директорът на Областната дирекция на полицията е разпоредил извършване на проверка по случая. Проверката не е констатирала умишлени нарушения на служебната дисциплина от полицейските служители, участвали в проверката по детските заведения.
В хода на проверката е установено, че при изпълнение на служебните задължения е проявена небрежност от трима полицейски служители, което е довело до провокиране на напрежение сред директорките на детските градини. На полицейските служители ще бъде наложено дисциплинарно наказание – писмено предупреждение за срок от три месеца.
Бих искал да кажа, че в случая очевидно изпълняващият длъжността кмет на Видин е поспекулирал, защото са отправени твърдения за заплахи на директорка на детска градина, които тя своевременно е опровергала. Тази спекулация навярно има в себе си своя предизборен заряд, навярно има и други мотиви.
Второ, категорично отхвърлям твърдението, че е създадено впечатление, че учителите се наблюдават, включително и термина, който Вие употребихте, подслушват. Това е дълбоко невярно. То е обидно и за самите учители, то е обидно и за служителите на правоохранителните органи. Трябва да заявя съвсем отговорно, че по време на протеста съм в ежедневен контакт и с двата синдиката. В рамките на този контакт ние сме обменяли информация както за протестните действия на територията на страната, така и за очаквани стъпки и действия в следващите дни. Разговарял съм с двата синдиката включително и по случая във Видин. Проверката, пак казвам, е разпоредена от директора на областната дирекция веднага след срещата с председателя на Съюза на българските учители в града. Както във всички случаи, когато са допуснати каквито и да е нарушения от служителите на реда, и в този случай не може да бъде проявяван никакъв компромис, особено по един такъв чувствителен въпрос, какъвто е протестът на учителите. Бих искал да кажа, че досега поне със синдикатите – говоря за правоохранителните органи – нямаме никакви проблеми. И не намирам за коректен и за почтен опита да се правят такъв вид внушения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата реплика, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, когато зададох въпроса, аз изрично заявих, че го задавам, защото считам, че това е наистина въпрос, който засяга правата и свободите на гражданите. Не правя никакви внушения. Това не е спекулация, защото пред мен е отвореното писмо от директорите на детските градини в гр. Видин. Аз не съм говорил за някакъв тип заплахи или подслушвания на телефонни разговори, това го научавам от Вас. Дори считам, че не това е същността. Целият този процес на подобна проверка е недопустим. Вие в началото се позовавате на инструкция, която регламентира тези проверки. Аз питам: ежедневни ли са тези проверки, ежедневно ли органите на полицията в цяла България записват кои учителки или възпитателки са на работа? Ежедневно ли се записват и техните мобилни телефони? Не, разбира се!
Самият факт, господин министър, че е разпоредена проверка и в резултат на проверката са наказани дисциплинарно съответните служители е най-доброто доказателство, че там има превишаване на права от органите на реда.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А защо давате пари от общината, за да стачкуват?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Миков, знам, че сте много болезнено засегнат, защото сте от Видин, но е трябвало Вие да зададете този въпрос и да сте решили този проблем.
Следващото, което искам да кажа, е, че поначало не би трябвало органите на реда под никаква форма да постъпват по такъв начин, защото Вие знаете много добре, че учителите са хора, които се грижат за възпитанието и образованието на децата. По презумпция, поради тяхната етика и професионализъм те никога не биха могли да бъдат заплаха за обществения ред. Но подобно превишаване на правата, уви, може да създаде неприятен прецедент.
В заключение, аз съм доволен, че действително е направена проверка, има лица, които ще понесат своята отговорност. Не стана ясно кой е разпоредил преди това тези проверки, но се надявам, господин министър, това да не се повтаря. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Господин Пейчински е сключил договор да им плаща за времето на стачката!
ИВАН ИВАНОВ: Не го познавам този господин Пейчински и не мога да Ви отговоря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Иванов! Аз още веднъж искам да подчертая, че да се спекулира с работата на правоохранителните органи за мен е неприемливо. Само в рамките на вчерашния национален митинг в София са били ангажирани над 1000 служители на правоохранителните органи. В цялата страна, когато са обявени протестни действия, независимо по какъв повод, служителите на правоохранителните органи имат съвършено конкретни ангажименти. С изключително внимание сме се отнесли и по време на вчерашния протест, защото в рамките на същия този протест участваха, по една съвсем предварителна оценка, над 2500 деца. Към тези неща също трябва да се отнасяме с много голямо внимание.
Бих искал да подчертая с чувство на благодарност към организаторите, отхвърляйки, разбира се, ситуацията около парламента, че вчерашният митинг е първият от 1990 г. насам, в който няма нито един инцидент. Пак казвам, неприемайки това, което стана около Народното събрание.
Служителите, които са преиграли, служителите, които са действали извън рамките на своите правомощия, са наказани. Но да се хвърля пред обществото тезата, че, видите ли, полицията ходи да извежда телефоните на протестиращите, че полицията ги записва, това е съвършено неприемливо.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм правил общи заключения, господин министър! Вижте какво съм казал! Говоря за конкретния случай.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз мисля, че после в стенограмата можем да видим какво сте казали и Вие, какво съм казал и аз, но може би трябва да споделя с Вас, че в рамките на последната една година при изпълнение на своите задължения върху 70 служители на МВР е извършено посегателство, включително и един опит за убийство...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ще накажете извършителите!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: ...но това Вас никога не Ви е вълнувало.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Как да не ме вълнува! Само Вас като министър ли Ви вълнува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да не прекъсвате господин министъра от място.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз мисля, че Вашето възпитание Ви пречи да ме прекъсвате. Или поне се надявам.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но Вие говорите от мое име, без да имате това право!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Така че много важно е, когато проявявате интерес в едната посока, да проявите интерес и в другата посока. Защото от тези служители на правоохранителните органи искаме да дадат чувство на сигурност на вашите деца.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Разбира се!
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: И ако постоянно създаваме впечатлението, че те злоупотребяват с правомощията, които имат, утре не бива да искаме от тях да си изпълняват задълженията така както законът им повелява. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз се изказах за конкретен случай, господин министър, и Вие сте наказали тези лица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпросите, зададени към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Първият въпрос е от народния представител Мартин Димитров относно увеличаване на дела на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа! В началото на 2007 г. имах възможността да попитам министър Масларова отново в тази зала дали делът на втория стълб, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, така нареченият капиталов стълб, ще се увеличава през 2008 г. Тогава госпожа Масларова ми каза, че има работна група и до края на месец май – пред мен, разбира се, е стенограмата – очаква да има отговор на този въпрос. Аз изчаках доста повече, вече сме октомври и се надявам да получа конкретен отговор ще продължи ли реформата в пенсионната система по отношение на капиталовата й част през 2008 г. Над 2 милиона души в България искат да чуят този отговор. Два милиона души, които очакват да получават пенсия от втория стълб, госпожо Масларова.
Предвид тежката ситуация на пенсионното дело в България развитието на капиталовия стълб е абсолютно задължително и не би имало никакво основание той да не се увеличава с по 1% на годината, докато достигне минимум 8-процентни пункта, което би гарантирало получаването на втора пенсия от капиталовия стълб. Това Ви го казах и предишния път, сега го заявявам отново от тази трибуна.
Така че идвам все пак с някаква надежда да получа положителен отговор от Ваша страна, въпреки че, следейки медиините изяви на Вас, на финансовия министър и други Ваши колеги, оставам с впечатлението, че има твърде много оправдания и твърде малко конкретни мерки. В България на един работещ се пада един пенсионер. Натискът върху първия стълб ще бъде все по-голям, въпреки че при развитие на икономиката и там могат да бъдат намирани решения. Но значението на капиталовия стълб, госпожо Масларова, ако той се развива правилно, ще бъде с всяка година оттук нататък все по-голямо. Може да се окаже, че пенсията, получавана чрез капиталовата система, в един момент може да бъде по-голяма при правилно развитие на системата, отколкото от първия солидарен стълб, тъй като там има капитализиран доход, който се увеличава с всяка една година.
Предвид всички тези аргументи се надявам на един сериозен отговор от Ваша страна, тъй като трудно бихте могли да обясните защо примерно миналата година, когато зададох този въпрос към господин Орешарски, с доста зор се стигна все пак до увеличение от 1%. Какво става в 2008 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Масларова.

МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да, Вие зададохте този въпрос в един по-ранен етап. Аз Ви казах, че ние работим по различни разчети, които правим заедно с нашите социални партньори, работодатели и синдикати, които участват в работата на обществения орган на Националния осигурителен институт – това е Надзорният съвет на Националния осигурителен институт. Вие знаете, че у нас е установена тристълбова система, която трябва да гарантира сигурност чрез многообразие. Първият стълб е този солидарен стълб, вторият е допълнително задължително пенсионно осигуряване за хора, родени след 1 януари 1960 г., и допълнително доброволно пенсионно осигуряване, като една нова форма в пенсионното осигуряване в нашата страна.
При размера на вноските до 1 октомври т.г. трябва да Ви кажа, че 23%, който беше за лицата, които работят при трета категория, 18% за заетите, които са по този втори капиталов стълб. В момента тези осигурителни вноски гарантират две трети от пенсиите, тоест от бюджета на Националноосигурителния институт, и фактически една трета се финансира от държавния бюджет. Трябва да кажа, че намаляването на осигурителната тежест, законът беше приет тогава, когато вашата политическа сила управляваше. Тя беше определила този начин за сигурност, стабилност и перспективност. Още през 2001 г. вашата политическа сила пристъпи към намаляване на осигурителната тежест. Аз не коментирам този въпрос като нещо лошо, по простата причина, че - да, ако по примера, който дадохте Вие, един работещ да осигурява един пенсионер и при тези вноски, които се направиха сега, от 1 октомври, с още 3 процентни пункта намаляване на осигурителната тежест, тоест общо кумулативно – 9% намаляване, то за да се получат онези баланси, които ние търсим, средно претеглен размер на вноската на пенсиите, трябва да бъде далеч по-различна. Тоест при това съотношение 1:1 ние трябва да внасяме осигурителна вноска 33,5%.
Мисля, че си спомняте, че само преди дни, няма и месец, в парламента се намали осигурителната вноска и в това отношение всички сте гласували, доста консолидирано, доколкото знам резултатите. Намаляването на осигурителната вноска по принцип се прави именно с тази цел – да дадем възможност да се увеличат хората, които да плащат своите осигурителни вноски, да се увеличи събираемостта, да излезе на светло част от сивата икономика, която е безкрайно много, и е необходимо да направим с различни икономически похвати, стълбове и действия, и по този начин да се даде възможност постепенно да се балансира този бюджетен дефицит, тоест бюджетният дефицит в държавното обществено осигуряване.
Смятам, че Вие разбирате, че всички действия, изброени по-надолу, разбира се, не се правят самоцелно. Аз веднага мога да Ви кажа откровено, че всички направени разчети, и всичко това, което ние правим, няма основание да се счита, че за Бюджет 2008 осигурителната тежест на хората, родени след 1 януари 1960 г., няма да бъде увеличена за втория стълб.
Бих поставила пред Вас един въпрос. От една страна, ние искаме да повишаваме пенсиите на пенсионерите от солидарния стълб, от друга страна, искаме да увеличаваме осигурителната вноска за родените след 1960 г., и в същото време има още една друга категория, които са в солидарния стълб и са родени до 1960 г.
Много бих се радвала да се опитаме да балансираме желанията си, защото прехвърлянето на средства от първия стълб към втория за хора, които ще получат пенсия след 15 години за сметка на хора, които днес са пенсионери, меко казано не е най-добрата система, която ще даде надеждност.
Да, при по-голяма събираемост, при повече излизане, повече хора на пазара на труда с по-високи доходи безспорно и това постепенно ще се случи. Не искайте в рамките на 4-5 години да се решат проблеми, които са стартирали едва през 2000 г. Така че никой от нас не отрича капиталовия принцип. Точно обратното - ние сме за капиталовия принцип. Искаме обаче системата да е балансирана, да е спокойна и да дава надеждност на всички, които участват в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров, за Вашата реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо министър, направихте едно дълго изказване, което може да бъде обобщено с две изречения и първото е: не, правителството няма намерение да увеличава дела на капиталовата система, което разбира се е за сметка на първия стълб. Всичко друго беше аргументация, че има много страхове и много опасения. Знаете ли проблемът обаче всъщност е следният: не трябва да се чака да стане това, като с учителите, недоволство, стачка, съвсем основателно. Системата е в срив. Това да стане и с пенсионната система.
Истинският буфер оттук нататък е капиталовия стълб. Това е силният стълб, който може да издърпа тази система от тежката ситуация, в която се намира. Той може да се развива, както стана в много европейски страни, и да бъде гарант на тази стабилност, за която Вие говорите. Стабилност се получава единствено чрез капитализация. Да, вярно е, че СДС създаде трите стълба на пенсионната система без всякакво съмнение. Но въпросът е, че тази реформа и не се продължава. Знаете ли, по много въпроси това правителство няма политика. Примерно за втория стълб на капиталовата система той ще расте ли оттук нататък въобще, ако това правителство се запази, тъй като този въпрос е вече на дневен ред? Примерно догодина. Явно казвате не, а след това какво става? Подобен е и проблемът с образованието, но няма да навлизам в тази тема. Тоест няма яснота какво се прави, накъде отиват нещата. Когато с едни сложни системи като пенсионната, която без всякакво съмнение е в тежко състояние, на един работещ наистина има един човек, който е в пенсия. Ако не се мисли дългосрочно извън конкретната година, извън конкретния месец проблемите стават все повече. Ние затова създадохме тези три стълба, с мисълта за дългосрочно развитие, госпожо Масларова.
Тук, Вашите опасения при 3 милиарда бюджетен излишък, които бяха широко обсъждани днес в тази зала, ми се струва така доста пресилено. Рискове за бюджетната стабилност, госпожо Масларова, няма. Тези мерки могат да бъдат предприети. Аз на Ваше място смятам, че един човек, който мисли по-дългосрочно, сега би настоявал пред правителството първият стълб да спадне с още един процентен пункт. Това не е толкова страшно, и той да бъде прехвърлен към капиталовата система, в смисъл за бъдещето. В тази страна е необходима дългосрочна стабилност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масларова, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз имам впечатлението, че Вие сте с икономическо образование и много бих искала точно хора с икономическо образование да не говорят така фриволно за бюджетния излишък. Говорите твърде безотговорно за бюджетния излишък. Вие чудесно знаете този бюджетен излишък на фона на други бюджетни параметри как изглежда и за какво.
Искам, обаче да Ви кажа нещо друго. Вие говорите за дългосрочно разпределение на капиталовия стълб. Оставете да се извърши дългосрочно в рамките на по-дълъг период от време. Тристълбовата система е едва от седем години. Даже още не сме ги навършили. За тези седем години миналата година беше увеличен този трансфер за хората, родени след 1960 г. В същото време съм повече от сигурна, че утре Вие ще ми зададете въпроса – какво правите с пенсиите на хората, които са днес пенсионирани? Искам да знам, кое от двете да направим в този етап? Визията, която е предвидена в логиката на закона, който вие сте създали, я следваме съвсем стриктно. Въпросът е в това – ще играем на политическа еквилибристика или ще разговаряме разумно? Нямам нищо против да седнем да обсъждаме как да се развие системата оттук нататък. Вече многократно съм заявявала, че ще направим едно такова голямо обсъждане за бъдещето на пенсионната система и нейното развитие, но след изборите. Ще бъда безкрайно доволна, ако Вие също се присъедините и дадете своя младежки принос, жар, темперамент и знания, надявам се, в полза на развитие на пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има още два въпроса към министър Масларова и един към господин Данаилов – министъра на културата. Часът е 14,00, но аз предлагам да удължим малко времето, като спрем парламентарния часовник, тъй като виждам, че има готовност и от министрите, и от народните представители да зададат своите въпроси.
Думата има народният представител Георги Анастасов за въпрос към министър Масларова относно промените в Наредбата за определяне видовете работи, за които се установява намалено работно време.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос преди всичко касае работещите в системата на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД и предложението за промени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
На срещата с Вас и представители на работещите в “Лукойл Нефотохим Бургас” АД на 18 юли 2007 г. са повдигнати редица въпроси относно условията на работа, в това число и от синдикатите. Един от тях се отнася за включване на работата в пряк контакт с нефтени продукти и оборудване за тяхното производство в приложното поле на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
Като се имат предвид видовете дейности, посочени в чл. 3 от наредбата, е нормално искането на работещите в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД да бъде удовлетворено, защото условията на работа не са най-добрите за тези работещи.
Странен е един факт – измерванията, които се правят в околните населени места – в Камено и другите селища, показват превишаване на нормите на замърсяване, докато в самия “Лукойл”, когато се правят проверките, те изненадващо са в рамките на нормалното. Болшинството от работниците, с които говорих, са на мнение, че точно тогава се спират някои от видовете производства, за да не замърсяват. Те оказват неприятно влияние върху здравето и живота на тези хора.
Тук бих искал да кажа само, че не е нормално особено тези, които наистина имат право на 7-те часа, сега останали, да работят по 12 часа на смяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашият въпрос.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Още един факт имам, преди да задам окончателния въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Превишаваме времето, господин Анастасов. Моля да зададете въпроса си.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Тези, които са отделени като отделни фирми и работят пак на същата територия, да ползват това намаление.
Въпросът ми към Вас е: Министерството на труда и социалната политика има ли готовност да направи предложение за промяна в наредбата и кога може да стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председател. Благодаря ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, които сте останали в залата.
Господин Анастасов, може би трябваше много по-нашироко да разкажем за “Лукойл Нефтохим”, тъй като аз не съм имала среща, а съм имала срещи с представителите на тази производствена структура.
Наредбата, за която Вие говорите, е приета в края на 2005 г. Тази наредба е въведена във връзка с изискванията на Европейската социална Харта и синхронизиране с европейските закони в тази област и нормативни документи. В тази наредба се определят работници и служители, които имат право при определени условия, които са над допустимите, да работят при намалено работно време. Според изискванията на наредбата за определяне на тези видове работни параметри трябва да кажа, че се установи, че намалено работно време за работещите в “Лукойл Нефтохим Бургас”, те работят при нормална продължителност, тоест наредбата не се прилага за част от работещите. При спазване на изискванията на Кодекса на труда и на новата наредба в “Лукойл” е въведен 12-часов режим. Промяната на режима на работа е съгласувана и подкрепяна от работещите в дружеството като най-благоприятен вариант за тях. За поддържане на този режим и с цел недопускане на извънреден труд в “Лукойл” са назначени допълнително 300 работници и служители.
Искам да кажа, че проблемът с въвеждането на намалено работно време беше разгледан няколко пъти от Националния съвет по условия на труд. При обсъжданията се констатира, че факторите на работната среда в “Лукойл” се контролират от собствена лаборатория, независимо от това, тъй като се подлагат на съмнения изследванията на собствената лаборатория, се извърши независима оценка по решение на Националния съвет по условия на труд.
Вие казвате, че когато се правят замервания, се спира част от производствените мощности с оглед да има друг вид екологични параметри.
Господин Анастасов, не зная доколко това е вярно, но като имам предвид, че лабораторията на комбината и газоспасителната служба правят между 60 и 70 хил. измервания годишно, би трябвало “Лукойл” въобще да не работи, ако се спират инсталациите по този начин.
В комбината са предвидени допълнително средства, вложени са инвестиции за подобряване на условията, за да няма замърсяване на околната среда. Искам да кажа, че се извършва непрекъснато технологично обновление. Предвидени са милиард и половина и те вече се влагат. На извънредно заседание на 21 юни установихме, че организацията на работното време в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда в “Лукойл” е налице.
Мога само да кажа, че съвсем скоро получих едно друго писмо, в което се иска от работещите в “Лукойл” всички да получават безплатна храна. Няма лошо. Ако “Лукойл” има достатъчно ресурси, може да даде не само на работещите в “Лукойл”, може да даде и на околните населени места. Не искайте Министерството на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда и Националния съвет по условия на труд n-пъти на брой да се занимава с тези въпроси. Още повече, че този въпрос се поставя от малка група работещи, тъй като на срещата присъстваха и други работещи, а те участват при проверките. Те лично участват там. Но ако има някакъв проблем, ние винаги сме готови да откликнем. Ако има конкретни случаи и сигнали, с удоволствие ще разпоредя незабавна проверка, за да бъдат отстранени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо министър, може да сме неколцина в залата, но ни слушат мнозина. Можете да не се съмнявате в това.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо министър, за отговора на моя въпрос.
Бих искал да цитирам края на Ваше писмо до господин Андрей Бунджулов – секретар по връзки с гражданското общество на президента на Република България Георги Първанов, в което Вие казвате: “В заключение искам да отбележа, че само правилното прилагане на законодателството в областта на безопасността и здравето при работа ще гарантира защита правата на работещите и ще осигури тяхното здраве и безопасност при работа.”
Именно в тази връзка и с това, което Вие казахте, съм склонен да приема, че ще продължи работата за наблюдаване условията на труд в системата на “Лукойл”. Като представител на хората на труда, като български социалдемократ този отговор отново ще го консултирам с тях и ще ми разрешите, ако те имат допълнителни въпроси, да ги поставя към Вас, за да отговорите компетентно на тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И третият въпрос към министъра на труда и социалната политика е отново от народния представител Георги Анастасов относно мерките, предприемани от министерството, за подобряване условията на труд на заетите на работа под земята - в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти и в тунелното и подземно минно строителство.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, господин председател, господин министър, господа народни представители!
Вторият въпрос е свързан с едни мъже в буквалния смисъл на думата, които работят при, меко казано, недобри условия на труд – а именно миньорите.
За първи път през живота си влязох в мина в началото на м. август - в мина „Черно море”, за да видя условията, при които те работят. Наистина те не са най-нормалните, въпреки че това е най-добре оборудваната и обезопасена мина на територията на Република България.
Вярно е, че трябва да хармонизираме законодателството с европейското, но трябва да се хармонизират и самите условия на труд вътре. Само който не е слязъл долу при тях, при тези мъже, само той не знае в какви условия работят и каква воля и сила се изисква. Само на два три-метра, освен една мъждукаща лампичка на каската на партньора ти, който работи долу, нищо друго не се вижда. Заради това е нормално пенсионирането на тези хора да бъде много преди всички други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И в тази връзка е Вашият въпрос, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Само ще кажа: много хора от тях не доживяват до пенсия и много хора само месеци след като се пенсионират, си отиват от тази земя. Около мините е пълно с некролози.
В тази връзка моят въпрос е: какво е извършено до момента за подобряване на условията на работещите под земята и ще го доразширя: какво счита Министерството на труда и социалната политика да ангажира за увеличаване на възможността за ранното им пенсиониране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Анастасов! Радвам се, че сте успели досега поне веднъж в живота си да влезете в мина. Аз, за разлика от Вас, много отдавна съм влизала в мини многократно. Мога да кажа, че напълно правилна е Вашата констатация за изключително неблагоприятните условия на труд. Тези условия са природно определени и е много трудно, почти невъзможно е човек да промени природата. Затова в тази насока има поставени определени изисквания, регламентирани, които работодателите трябва да изпълняват за осигуряване на безопасността и здравето на своите работници. Задължително трябва да се осигури медицинско наблюдение, необходима е информация, която включва всеки, който тръгва към тази професия. През последните години активно се работи от страна на министерството и на законодателните органи за усъвършенстване на принципите за разкриване на превантивна система за подобряване условията на труд и за обвързване с механизми за стимулиране на работодателите, така че те да инвестират в максимална степен в подобряване на тези тежки условия на труд. Мога да кажа, че е въведено диференцирано определяне на размера на осигурителните вноски във фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Тази диференциация дава реални възможности на работодателите с ниски стойности на реализиране на осигурителен риск да инвестират освободените средства за осигуряване на по-добри условия. Работодателите, за които осигурителната вноска се повишава, имат възможност да намалят процента на осигурителната си вноска, обаче след като намалят стойността на риска в това предприятие.
С изменение на Закона за здравословните и безопасни условия на труд от 2005 г. е въведена и задължителна застраховка за риска „Трудова злополука”. Работодателите задължително трябва да застраховат своите работници годишно както в „Добив на метални руди”, така и „Добив на въглища и торф”. В този отрасъл, в който работят около 5700 души, това се извършва регулярно.
В резултат на всички предприети законодателни и нормативни действия, разбира се, и превантивната работа, и консултациите на работодателите, резултатите са добри. През последните две години три пъти е намалял броят на злополуките в тази дейност. Говоря специално за смъртните случаи, които са най-тежки в тази система.
Между другото това е въпрос не само на работодателите, не само на законодателя, който сте вие, не само на изпълнителната власт. Това е въпрос и на работниците за културата на спазване на изискванията, които се поставят пред тези хора, които работят действително и знаят, че това е една тежка професия.
Вие интелигентно заобиколихте условията на труд и отидохте на това, което предполагам, че искате да ме попитате най-вече – за пенсионирането.
През 2000 г. се измениха разпоредбите на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, като за работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, които са заети за работа под земята в съответните области, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Направени са изменения и в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като е дадена възможност за ранно пенсиониране на лица, които имат десет години стаж от първа категория, която се преизчислява след това три към едно при условие, че има сбор от възрастта и осигурителния стаж 90 точки или 52-годишна възраст.
Що се касае до това дали министерството мисли да продължи тази насока, определено считам, че мисленето за промяната в законодателството е приоритетна дейност на народното представителство и ако имате достатъчно аргументи, с които да считате, че това трябва да се направи, ние бихме дали своето компетентно становище, когато се разглежда тук, в парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, госпожо министър.
Абсолютно сте права, че това е работа на народните представители, законодателната инициатива е на Народното събрание. Аз лично ще поема този ангажимент, за да стана инициатор за промяна на възрастовата граница и намаляването й, докато не се оправят условията на труд в мините. Вярно е, че, тъй като Вие сте социален министър не за първи път, а от много време, нормално е, че сте била много пъти в мините и това е добре. Добре е, че познавате проблемите на хората. Разбира се, тук става въпрос само за седем хиляди души, но и за седем души български граждани да ставаше въпрос, пак трябва да защитаваме техните интереси и правото им на живот, правото на живот и на техните семейства. Затова ще трябва да търсим решението на този въпрос и, както казах, „хубаво” е било, че през 2000 г. правителството на Костов е приело тези резки орязвания, само че не е казало какво трябва да се направи, за да се подобрят условията долу, за да нямаме тези смъртни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова, за участието в парламентарния контрол.
И последният въпрос за днес е към министъра на културата Стефан Данаилов от народния представител Станислав Станилов относно позицията на министерството към проекта за разширение на Националната художествена академия.
Заповядайте, господин Станилов, да развиете своя въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Но не последен по тази тема!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Последен, господин Божинов, защото културата, както се видя, пак остана най-накрая.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към мен се обърна Гражданското сдружение за опазване на сградата на Националната художествена академия в духа на първостроителите – така се нарича сдружението. Неговите членове са разтревожени от възможността за рязка промяна на външния вид на Националната художествена академия и на околното пространство в резултат на одобрения от ръководството на академията проект за преустройство.
Господин министър, не е ясно как издигането на поредния стъклен мастодонт точно на това място ще улесни младите български художници и ще създаде подходящи условия за тяхната работа, когато една трета от застроената площ се предвижда да бъдат гаражи, ресторанти и сладкарници.
Разтревожените граждани сочат опасността една псевдомодерна постройка да разруши архитектурния ансамбъл в сърцето на столицата, доминиран от храмовата архитектура на “Св. Александър Невски”. Освен това, ако бъдат построени подземни гаражи на две нива за 500 автомобила, ще бъде унищожено историческото наследство, включително ценни археологически паметници на Софийския некропол. Ще бъде заличена паркова площ с унищожаването на близо 90 дървета и други растителни видове.
Странно е решението на комисията новата сграда да влезе в категорично противоречие с формираната за повече от век традиция в застрояването на тази част от центъра на столицата. През ХХ век няколко пъти са достроявани сградите на Народното събрание, на БАН, на СУ “Св. Климент Охридски”. Възстановена е сградата на Музея за чуждестранно изкуство. Във всички посочени случаи е спазен както първоначалният архитектурен проект, така и хармонизирането му с целия принадлежащ комплекс от сгради около площада на храма “Св. Александър Невски”. Традицията се нарушава за първи път сега, когато не е търсено решение, съобразено с проекта на архитект Смирнов през 1902 г., а се проектира нова конструкция в съвършено различен стил. Особено е странно мълчанието на Националния институт за паметниците на културата, което може да се свърже с участието на неговия директор в конкурсната комисия. Няма реакции и на сигнала, отправен до Вас, с вх. № 92-00-608 от 30.11.2006 г.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво ще предприеме Министерството на културата, за да запази историческия облик на Националната художествена академия и на цялостното архитектурно пространство около нея? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, възнаграждение за търпението – възможност да адресирате отговора си.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, благодаря Ви, че давате възможност да отговоря на въпроса на професора, тъй като сами разбрахте откога е зададен този въпрос.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Преди всичко искам да отбележа, че Националната художествена академия е автономно висше учебно заведение. Тя не е обвързана административно, финансово или по какъвто и да е друг начин с Министерството на културата. В този контекст и решението за реконструкция и разширяването на сградата на академията, както и всички последвали действия по изработване на заданието, обявяването и провеждането на конкурса, са осъществени самостоятелно от нейното ръководство.
Министерството не е и не може да бъде ангажирано нито с организационната, нито с творческата страна на конкурса. Отношението му е индикирано чрез Националния институт за паметниците на културата, който трябва, и по закон е изпълнил редица действия във връзка с него.
Уважаеми проф. Станилов, Националната художествена академия е създадена в края на 1896 г., както вече казахте. Построена е по проект на арх. Смирнов и е архитектурен паметник на културата с категория от национално значение. Тя папада и в обхвата на групов паметник на културата в зона на исторически развилия се обществен градски център, както и в зоната на историко-археологическия резерват “Сердика-Средец”. По силата на тези обстоятелства Националният институт за паметниците на културата още в началото на процедурата по конкурса с писмо № 4928 от 04.02.2005 г. е изразил становище, че за него заданието отговаря на изискванията по отношение на специфичните акценти и проблематиката на българската сграда и нейната среда.
Освен необходимостта от пълното запазване на паметника на културата като устойчив елемент на средата с нейната пространствена характеристика и връзки с традиционалните доминанти, е била подчертана и значимостта на тази сграда като емблематичен духовен център на столицата. Отбелязано е, че урегулираният поземлен имот се намира в защитена площ – втора зона, за историческо-архитектурния резерват “Сердика-Средец”, където проектирането и изпълнението на строителните дейности се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за опазване на историко-археологическия резерват в центъра на София. Съгласно тази наредба археологическото проучване във втора зона дава данни за пълно разкритие на археологическите паметници на терена. Резултатите от него служат за основа на подробното инвестиционно проектиране.
Цитираното становище показва, че Националният институт за паметниците на културата има ясна позиция по отношение опазването на историческата ценност и следи за хода на конкурса. Участието на неговия директор в журито, както и на редица други обществено признати авторитети в тази сфера, се възприема като гаранция за опазване на тези предписания и на редица други нормативни документи.
Предвиденият конкурс е бил за прединвестиционно проучване. Авторите са представили своите идеи – те не представляват инвестиционни проекти по смисъла на законовите разпоредби за устройството на територията и не могат да бъдат основание за започване на строителство. Освен провеждането на археологическо проучване, съгласно разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за устройството на територията, е необходимо да бъдат изработени и утвърдени подробен устройствен план за квартал 499 и инвестиционен проект. За да бъдат, те подлежат на съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. Такива проекти до момента не са представени за разглеждане в института, поради което не е възможно да бъде изразено становище по тях и нямаме данни да е започнала друга процедура по одобряването на проекни документи за обекта.
Уважаеми проф. Станилов, уверявам Ви, че при представяне на оценката на Националния институт за паметниците на културата на посочените проекти, изискванията за опазване на сградата на академията и запазване на емблематичното пространството на пл. “Св. Александър Невски” ще бъдат водещи при формиране на мнението на неговите експерти. Това Министерството на културата може реално да направи в случая. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Станилов, за Вашата реплика по този отговор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, до Вас не е достигнал реален проект, по който е проектирана модерна сграда за това място.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава в този случай, щом не е достигнал, Вашият отговор ме удовлетворява, а също и Вашата дума, че ще се вземат предвид всички изисквания както по отношение на реално съществуващия паметник, така и по отношение на целия ансамбъл, който по смисъла на постановлението за Националния резерват “Сердика-Средец-София” също е паметник на културата и подлежи на опазване.
Това означава, че Националният институт за паметниците на културата, респективно Министерството на културата, ще застанат зад онази визия, която смята, че сакралният център на българската столица трябва да бъде наистина запазен и не би могло в този център да се вписват допълнително модерни сгради, както вече започва да се случва на много места и започват да се нарушават тези принципи. Аз ще дам само един пример. Национален резерват “Арбанаси” е целият нашарен от къщи в стил късен ултрабарок с басейни в дворовете. Ако Вие направите ревизия на Националния институт за паметниците на културата ще разберете и ще видите ясно, че още преди да сте бил министър и даже да сте мислил, че можете да бъдете такъв министър, те са започнали да дават визи за проектиране на такива паметници, с които са извършили нарушения на законите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, ще оползотворите ли възможността за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми проф. Станилов, аз не знам дали Вие сте виждал проекта?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Виждал съм го.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Понеже аз имах възможност да отида и да видя проекта, мога да Ви предоставя една сериозна папка с това как е проведена цялата процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Процедурата ми е ясна и проектът съм го виждал.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбира се, че има различни мнения. Журито, което е доста авторитетно, е одобрило единствено този проект, говори за качеството на проекта. Разбира се, тук е спорен въпрос – винаги има всякакви хора, които са съгласни, или не. Освен в медиите, прочел съм доста неща, което пак би могло да се обсъди.
Разбира се, че най-идеалният вариант би бил тази уникална сграда да намери своето добро място. Аз също съм привърженик за запазване на това, което е останало от българската история на територията на София. Но противоречията са и малко субективни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Ако позволите, не зная дали знаете, но има прекрасно и огромно място, много хубаво, на “Цариградско шосе” - тяхно, на което могат да построят сграда. Защо тук, до Народното събрание?
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Знам. Това е един въпрос, който е редно да се обсъди много преди да се даде поръчката, защото тази обществена поръчка е обявена от Ректората на Художествената академия и от община София. Знаете това, щом имате документите. Вътре има представители на архитектите от община София, които са възприели това.
Все пак, знаете, че съм радетел да съхраним това, което е оставила българската история, както вече казах. Ние ще направим това, което е законосъобразно, но засега няма никакво движение по този проект. Казах вече това. Благодаря ви.
Извинявам се за това, че не сте получили навреме отговора, но от справката, която направих, един вече уволнен директор просто е получил писмото и го е забравил на бюрото си. Извинявам се за забавения отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С този отговор на министър Данаилов се изчерпа днешният парламентарен контрол, макар и чрез спиране на нашия часовник. Вярвам, че всички въпроси бяха третирани докрай.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): С трима депутати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както добре знаете, господин Иванов, аудиторията на парламентарния контрол не се изчерпва с пленарната зала. (Шум и реплики на народния представител Иван Иванов.)
Следващото пленарно заседание на Народното събрание ще бъде на 17 октомври, сряда, следващата седмица тук от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,31 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров