Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги народни представители, преди да преминем към предстоящите гласувания в днешния пленарен ден, ще направя две съобщения.
Първото е във връзка с предаването на днешния парламентарен контрол от 11,00 ч. Вчера към края на работния ден, малко преди 17,00 ч., в деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от Българската национална телевизия, в което отправят молба от 11,00 ч. предаването на парламентарния контрол да бъде по Сателитния канал, тъй като от 9,30 ч. ще се предава пряко изборът във Висшия съдебен съвет, който предстои, на председател на Върховния касационен съд и директор на Националната следствена служба. Отправят молба ако тази процедура не приключи до 11,00 ч., началото на парламентарния контрол да бъде предавано по Сателитния канал. В писмото се съдържа уверение, че същината на контрола ще бъде отразена в централните информационни емисии. Знаете, че имаме такава практика. Във връзка с предаването на спортни състезания сме правили подобна промяна на начина на отразяване на парламентарния контрол пряко по телевизията. Пред мен имам справка – на няколко пъти (пет пъти) през последната година – година и половина сме правили такова изменение на начина на отразяване. Вярвам, че и сега Народното събрание ще прояви разбиране, имайки предвид особения обществен интерес към предаването, което БНТ ще осъществи пряко от заседанието на Висшия съдебен съвет. Считате ли, че е нужно да подлагам на гласуване такава промяна? Не виждам такива предложения. Нека тогава да се съгласим началото на предаването на парламентарния контрол от 11,00 ч., ако това се наложи, да бъде предавано по Сателитния канал с включване след като приключи заседанието на Висшия съдебен съвет на прякото предаване по Канал 1.
Второто предложение, което правя, е по реда на ал. 5 във връзка с необходимостта да приемем решение за освобождаване на народен представител, избран за кмет на община. Става дума за колежката Росица Янакиева, която е отправила заявление до председателя на Народното събрание: на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията подава оставка пред Народното събрание като народен представител от 14. Пернишки многомандатен избирателен район. За да може да започне процедурата за освобождаване на народния представител, встъпване в правомощия на следващия по листата на избрани народни представители, трябва да гласуваме на практика такова техническо решение. За да го направим, трябва да го включим в дневния ред на днешното ни заседание.
Затова си позволявам по реда на ал. 5 да подложа на гласуване това предложение за включване на проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 180 народни представители: за 180, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще пристъпим към него в хода на гласуванията, които ни предстоят днес.
Доколкото съм информиран, госпожа Янакиева е на път към Народното събрание, така че ще гласуваме този проект за решение в нейно присъствие.
Сега преминаваме към гласувания по проектите за закони и други актове на Народното събрание, които бяха обсъждани през последните дни.
Първият такъв законопроект е обсъжданият вчера Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител господин Светослав Малинов. Ще пристъпим към гласуване на този законопроект, внесен от господин Малинов на 8 юни т.г., разглеждан на вчерашното пленарно заседание.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител народния представител Светослав Малинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 48, против 9, въздържали се 117.
Не се приема.
Заповядайте, господин Методиев – предполагам за предложение за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да напомня на народните представители от мнозинството, че преди два дни ние разисквахме този законопроект тук в нормалната ситуация – с много малко колеги в залата. Вероятно те не са ви информирали докрай с това, което трябва да направим.
Колеги, става дума за българските моряци, които пътувайки на чужди кораби, фактически пътувайки на територия под чужда юрисдикция, заплащат там своите данъци, а в закона, който искаме да променим, съществува понятието “жизнени интереси”, което се тълкува от данъчната администрация по начин, по който тя иска да го тълкува. Тези хора и техните семейства са подложени на данъчен натиск. Там е дадено кумулативно. Въпросът е да се разкъса тази кумулация за български граждани. Въпросът е понятието “жизнени интереси” да бъде разбирано като понятие, че всеки ходи по хляба си. Там, където си изкарва хляба, там си плаща и данъците. Всъщност това е нещо съвсем нормално. Промяната е съвсем малка и не засяга по никакъв начин приходната част на централния бюджет на страната, а въвежда справедливост по отношение на българските моряци. Това е защита на интерес на български граждани, която е отвъд политическата конфронтация и политическия сблъсък, който е нормално състояние за нашето Народно събрание и за всяко Народно събрание. Тук трябва да се погрижим за група български граждани и понятието “жизнени интереси”, неподходящо сложено в закона (защото си даваме сметка какви широки тълкувания може да предизвиква то в данъчен закон), да отпадне, за да се премахне възможността за практическа данъчна репресия върху моряците на България и техните семейства.
Господин председател, моля да го подложите на ново гласуване. Мисля, че колегите разбраха същината на промяната. Тя се състои в един текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Методиев, тук въпросът е може би по-скоро процедурен, доколкото ще се гледа цялото данъчно законодателство и трябва да се прецени как е най-добре да бъде отразен един такъв текст.
Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 197 народни представители: за 62, против 7, въздържали се 128.
Предложението отново не се приема, но това не значи, че този въпрос отпада от вниманието на Народното събрание.
Преминаваме към гласуването на Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 2980 г. в Берн.
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект за ратификация. Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители, за 154, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам на днешното заседание да се извърши и второ гласуване на този законопроект
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурно предложение за преминаване към второ четене и гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители, за 141, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Заповядайте да представите текста, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ЗАКОН
за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн
Член единствен. Република България на основание чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн (ратифицирана с Указ № 1439 на Държавния съвет от 1982 г., ДВ, бр. 46 от 1982 г., обн., ДВ, бр. 69 от 2006 г., изменена с протокол, подписан на 3 юни 1989 г. във Вилнюс, ратифициран със закон – ДВ, бр. 82 от 2004 г., обн., ДВ, бр. 69 от 2006 г.), декларира, че няма да прилага в тяхната цялост следните притурки към конвенцията:
- Единни правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI), съставляващи Притурка Е към конвенцията;
- Единни правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътни средства, предназначени за използване в международно съобщение (APTU), съставляващи Притурка F към конвенцията;
- Единни правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение (ATMF), съставляващи Притурка G към конвенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на второ четене текста на Законопроекта за ратификация. Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет.
Преминаваме към гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Гласуваме заглавието на закона, подкрепено от комисията в редакцията на вносителя, § 1 в окончателната редакция на комисията, в който се регламентира основното месечно възнаграждение на председателя на комисията.
Моля, гласувайте заглавието и § 1.
Гласували 142 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 2, отнасящ се до срокове, в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията, § 3, подкрепен от комисията, § 4 в окончателната редакция на комисията, която подкрепя вносителя и прави някои редакционни изменения в § 4, § 5 по вносител, § 6 по вносител и § 7 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 8 и 9, подкрепени от комисията, но с известни редакционни изменения, внесени от комисията. В § 8 комисията предлага думите “вече издадено” да се заменят с “издаденото”, думата “съответно” да се замени със “същото”, а в § 9 предлага думите “държавна тайна” да се заличат.
Освен това комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба - § 10, с регламентация на сроковете за защита и относно ръководителите на организационните единици.
Ще подложа поотделно на гласуване тези три параграфа, за да можете да прецените отношението си по всеки от тях.
Подлагам на гласуване § 8 в редакцията на вносителя с уточненията, предложени от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте § 9 в редакцията на вносителя с внесеното уточнение от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за Преходна разпоредба – § 10.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет, с което и целият закон.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона и предлага своя окончателна редакция, като от заглавието отпада думата “допълнение” и заглавието става “Закон за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 1 и предлага своя окончателна редакция, предвиждаща забрана за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба.
Подлагам на гласуване заглавието в окончателната редакция на комисията и § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието „Заключителна разпоредба” и § 2 относно влизането в сила на закона, а именно „от обнародването му в „Държавен вестник”, оформено като § 2.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият закон.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 10 октомври и е обсъден на вчерашното пленарно заседание.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”).
Подлагам на гласуване този законопроект на първо четене.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене на този законопроект в това пленарно заседание?
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, предвид че не са постъпили никакви допълнителни предложения, правя процедурно предложение да пристъпим към второ четене на този законопроект в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”)
Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – Транзитни пътища V”), сключен на 27 август 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта за ратификация? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Уважаеми колеги, още един ратификационен законопроект – за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (проект за рехабилитация на пътната инфраструктура).
Подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Гласували 116 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да гласуваме и на второ четене този законопроект в това пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ако обичате, представете законопроекта, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (проект за рехабилитация на пътната инфраструктура)
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), подписано на 19 септември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Господин Костов желае да вземе думата.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Няма да подкрепим този текст, както не подкрепяме нито един текст, при който се санкционира взимането на кредити от българската държава, поради една много проста причина – досега ние не сме чули да бъде обяснено от който и да е от управляващото мнозинство.
Причината е следната: защо българската държава, натрупвайки огромни излишъци в бюджета и огромен фискален резерв, прибягва към кредити, по които плаща високи лихви вместо да строи със собствени средства? Коя е причината, поради която продължава да се задължава държавата да се приемат всевъзможни условия на кредитора при положение, че самата страна има своите финансови възможности? За 100 милиона минималната загуба е 2 млн. в този случай, ако не и повече проценти. Защото фискалният резерв на българското правителство се влага в международни ценни книжа с много ниска доходност – в порядъка на 4-4,5, максимум 5% годишна лихва. И за кредитите, които се ползват от Световната банка, включително и от Европейската инвестиционна банка, се плащат значително по-високи суми. Въпросът е: защо се плащат тези суми? Никой не може да даде разумно обяснение. За да прави Министерството на финансите някакви упражнения, за да може правителството да поддържа някакви изкуствени отношения.
Българската държава няма нужда от тези кредити, с които вие я задължавате сега. Няма обяснение, няма яснота, никой не може да обясни. Този въпрос го повдигаме вече трета година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
За изказване давам думата на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тази тема беше обсъдена в Комисията по бюджет и финанси...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И в пленарната зала имаше дискусия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: … и в пленарната зала се прави опит за подобно обсъждане. Поставих следния въпрос: че доходността, която получава България по фискалния резерв, е по-ниска, отколкото разходът по тези кредити, които се взимат. Това означава, че по цялата работа българската държава е на загуба. Именно по този начин трябва да се постави въпросът – защо поддържаме 8 милиарда фискален резерв, от които доходността е по-ниска, отколкото разходът по кредитите, които взима българската държава? Това е ясен и прост пример за лошо управление.
Вторият въпрос, поставен от моя колега Димитър Йорданов – защо не се използват възможностите на европейските фондове за строителство на инфраструктура, а постоянно се взимат кредити?
Знаете ли какъв аргумент беше изтъкнат в Комисията по бюджет и финанси от представители на управляващото мнозинство? Понеже контролът по тези кредити бил много добър и не можело да се откраднат парите, затова се строяло с тях, а не се използва фискалният резерв. Такъв аргумент, уважаеми дами и господа, е абсолютно несериозен. Ако няма контрол – ами, създайте го! Нали затова управлявате?! Подобни действия показват лошо управление на българските пари. Затова ние от Съюза на демократичните сили няма да подкрепим взимането на нови заеми.
Друг момент, който е много важен – попитах ресорния министър колко заеми ще взима. Той не беше наясно за политиката на българското правителство. Няма идея докъде и колко заеми да бъдат взети. Действа се на парче, като общо взето, всички предложени кредити от международни институции се взимат, като се абстрахираме, разбира се, от Международния валутен фонд и прекратените взаимоотношения там. Една такава политика, уважаеми дами и господа, показва лошо управление. Ние няма да подкрепим тази практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Димитров?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Намираме се пред един голям момент за партия „Атака” - всички заговарят в нашия глас. До момента в Четиридесетото Народно събрание този въпрос е поставян поне десет пъти от „Атака”. Той е свързан с излишъка в бюджета, който всъщност захранва и парите отиват за фискалния резерв.
Вчера в Комисията по бюджет и финанси имахме спор - като разговор с една представителка на НДСВ, която ни обвини, че не разбираме от финанси и бюджет.
Това, което господин Костов започна като тема, надявам се да бъде развито и да премине в един много голям дебат – за тези пари, които отиват във фискалния резерв и неоснователно го уголемяват до такъв размер, че той вече е 8 млрд. лв. Това са мъртви пари, които намаляват възможността за развитие на българската икономика, защото това са пари, които не влизат за възпроизводство. Това е факт, който е безспорен и много ясен.
За разлика от господин Костов и господин Димитров, ние ще дадем друго обяснение. Те задават въпрос: защо тези пари отиват и стоят мъртво там? Тук, разбира се, има един аргумент за финансова стабилност. Това изобщо не е така. Не тези пари - осемте милиарда, създават тази финансова „стабилност”, която повече души българската икономика и народното стопанство, отколкото да имат някакво значение за поддържането на финансовата стабилност. Отговорът е: защото България се управлява от правителства, които са колониални, на които се нарежда да се поддържа този голям фискален резерв. Ето това е отговорът, господин Костов и господин Димитров. От много години насам в България върлува Международният валутен фонд, който е чужда, частна институция, организация, която нарежда тези пари да отидат във фискалния резерв във вид на ценни книжа с много нисък процент. Това трябва публично всички ние да си го кажем и да си го признаем, защото България няма суверенна финансова икономическа политика, защото няма суверенен, няма самостоятелен, няма отговарящ на българските нужди бюджет. Ето това е истината. Докато не се свърши и не се приключи с тази колониална политика, ще има ненужно голям фискален резерв, който се държи в по-голямата си част в ценни книжа срещу ниска лихва. Всъщност от този ресурс в България ще бъдат връщани заеми по този начин, по който биват връщани – с много голяма лихва и разликата ще отива там, където целево се нарежда да отиде. Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Шопов, искам да Ви поздравя с един най-често срещан в ежедневието на мъжа тягостен момент – моментът на събуждането след препиване. Явно Вие страдате от този ефект и нека да обясня защо.
Извинявам се, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, има защо да се извинявате.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Вие говорите тук едни наистина верни неща - това, което казахте за Международния валутен фонд, това, че в България не се взимат решенията, които определят икономиката, фиска и всичко останало, свързано с паричното обръщение, е факт. Вие казвате: „ние трябва да признаем” и аз тук бързам да Ви репликирам и затова започнах с този увод, свързан с трудното събуждане.
Събудете се, господин Шопов! Спомнете си, че именно Вие като част от Съюза на демократичните сили отворихте широко вратите именно за този Международен валутен фонд. Аз се радвам и Ви благодаря, че Вие казахте и споделихте тези истини сега, но като казвате „ние”, говорете в първо лице единствено число. Говорете от свое име. Поздравявам Ви със събуждането!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Чернев е отскоро в политиката и тези години му се губят. По известно е в унгарските затвори, където е пребивавал известно време от „тлмные делами”, както се пееше в една руска песен. Международният валутен фонд беше въведен в България в Тридесет и осмото Народно събрание по времето на управлението на ОДС. Аз съм бил депутат от Съюза на демократичните сили до Тридесет и седмото Народно събрание и това не е лично обяснение, нямам нищо общо с това много грешно и оказало много лошо въздействие върху България действие.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим, от място): Нали бяха италиански? Извинявайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Участието на България в Международния валутен фонд и Международният валутен фонд с неговото черно дело в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Овчаров.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали има смисъл да говорим по тази сериозна тема, след като разговорът премина на тема събуждане и състояние при събуждането на някои народни представители, но все пак ми се струва за важно да подчертая няколко факта, които имат отношение към въпроса.
Да, и фискалният, и валутният резерв на страната се увеличават. Въпросът е до каква степен са увеличени те и дали техният размер позволява едно безразборно харчене на тези средства.
Да, господин Димитров, и валутният резерв на страната се е увеличил, но Вие много добре знаете, че ако погледнем относително този резерв, той от резерв, покриващ 6-месечния внос на страната, сега вече е резерв, който покрива 5,4-месечният внос на страната. Тоест тези 20 милиарда, които доскоро бяха 15-16, в този си размер, относително погледнато, са даже по-малко от това, което са били преди две години, например.
Второ, една тема, която според мен трябва да имаме предвид. България има нужда от средства – и от европейските фондове, и от заеми, и от вътрешни инвестиции, за да оправи инфраструктурата си. Не “или това, или това, или третото”, а “и това, и това, и третото”. Тези средства са необходими на българската инфраструктура.
Колкото и да звучи странно, но заемите, които получаваме, наистина дават процедура, която гарантира прозрачността при реализацията им – нещо, което невинаги се случва тогава, когато ние във вътрешен план сами реализираме тези процедури.
И четвъртият аргумент, който бих искал да изложа в подкрепа на тезата за получаване на този заем, е оперативността при неговото ползване, която е значително по-голяма, отколкото ситуацията, в която примерно ще ни се наложи ежедневно да правим промени в Закона за държавния бюджет или да харчим пари от фискалния резерв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За реплика думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Овчаров, няколко важни въпроса.
Първият е: защо през тази година усвояването на европейските фондове е такова, че все още има риск България да е нетен донор на Европейския съюз? Това трябваше да е приоритет на правителството. Защо не се справяте с усвояването на европейските фондове? По-добре е да бъдат използвани тези средства, отколкото да бъдат получавани заеми. Това е първият много важен въпрос и никой от управляващата коалиция не може да отговори на него.
Вторият много важен въпрос: има ли идея какви заеми взема тройната коалиция? В бюджета са записани до 3 млрд. лв. нови бюджетни кредити и то 1,2 млрд. лв. за 2008 г. – става въпрос за държавни гаранции.
Министър Орешарски вчера на заседанието не можа да обясни каква е стратегията на правителството. Колко още кредити ще бъдат вземани? Попитах ресорния министър каква е стратегията на правителството, какви нови кредити се вземат, докъде, докога и той не можа да обясни.
Спекулира се с една тема – за сложността, за усвояване и за ползване на средства от фискалния резерв, въобще от излишъка. Днес правителството е излязло с предложение около 600 млн. лв. от излишъка да бъдат изхарчени за инфраструктура, знаете много добре. Така че това са пари на държавата и без всякакъв проблем могат да бъдат използвани. Това, че било по-лесно да се харчат кредити, е все едно да кажете в едно семейство от това да използва собствените ресурси, по-лесно е винаги да взема кредити. Не съм съгласен с Вас.
В случая аз и колегите от СДС поставяме въпроса за доброто управление. Повтарям въпроса: защо доходността от фискалния резерв, която е по-ниска, не се използват тези средства, а се вземат кредити, лихвата по които е по-висока? Това на езика на доброто управление означава, че имаме лошо управление, уважаеми господин Овчаров. Затова е нашето безпокойство, затова вземаме думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Овчаров, този заем ще се усвоява следващата година. Следващата година – това, което казвате Вие “и това, и европейски фондове, и фиска, и така нататък”, означава обаче следното. За европейските фондове: 3% от брутния вътрешен продукт, планирани да дойдат от европейски фондове – 3 % излишък. Тоест целите европейски фондове, както идват, отиват в излишъка. В излишъка отива и цялото кофинансиране към европейските фондове. Защото това, което не усвоявате, както не сте усвоили нито една стотинка или ако сте усвоили няколко милиона от Кохезионния и Структурния фонд, цялото кофинансиране, което се отделя в бюджета, отива в излишъка.
Защо вземате този заем? Защо вземате този заем при тази политика? Моля да обясните. Не е “и...”, а то е “плюс – минус”. Плюс – минус, за да отиде плюсът в резерва. Това правите, за да отиде в излишъка на бюджета. Ако някой може да прочете по друг начин бюджета, който сте ни дали, следващата година това ще се случи. Това е, което имате на практика. Как при това положение защитавате и вземането на кредит? Как го защитавате? Още един път ще кажа на цялото това управляващо мнозинство: всички европейски пари, така както са изчислени, отиват в излишъка: 3% от брутния вътрешен продукт – 3% в излишъка.
Така че къде ви е кредитът? Защо вземате кредит, като политиката ви е да възпирате държавното потребление, държавната инфраструктурна, активна инвестиционна политика, за да формирате излишъци? Тази година ще имате 4%. Защо вземате кредити? Аз наистина не разбирам тази много вредна държавна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Овчаров.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кажи го разбираемо.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Илчев, разбираемо може да се каже на хора, които искат да разберат. Хора, които не искат да разберат, каквото и да им кажеш, те все едно няма да го разберат.
Ще кажа само две неща.
Първото е по въпроса за доброто управление. Начинът, по който държавата се управлява в момента от тройната коалиция, е нейното разбиране за добро управление.
Уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Костов, как управлявахте добре държавата, ние вече гледахме. Оставете сега тройната коалиция да покаже нейната философия и нейното разбиране за добро управление.
Ако искате сега да правим дискусия по бюджета, струва ми се, че малко избързвате. Вчера не Ви забелязах на съвместното заседание по бюджета на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика. Ако бяхте дошли там, щяхте да получите отговори на част от въпросите, които в момента поставяте.
Както и господин Димитров, и на него вчера му беше обяснено и за трите милиарда възможни заеми, които евентуално няма да се реализират, но той предпочита да си повтори отново тук въпросите и твърденията. Няма как тогава, когато ви се обяснява едно нещо, вие да не го чувате и на следващия път да го повтаряте пак и после да задавате едни и същи въпроси по няколко пъти.
Един-единствен въпрос: резервът, излишъкът и така нататък. Много добре разбирате защо България трябва да направи този излишък. Поне на Вас, господин Костов, това едва ли е необходимо да Ви се обяснява. (Реплики от КА.)
На колегите от “Атака” може би има логика да им се обяснява. Може би подобен въпрос може да бъде зададен и от част от колегите от левицата, но точно на вас, които имате претенциите да бъдете дясна политическа сила, извинявайте, но на мен просто ми е обидно като депутат от Българската социалистическа партия да обяснявам защо е необходим излишъкът.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Обясни защо?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако използвам схемата, която Вие току-що казахте, че директно парите от фондовете отиват в излишъка, сам си отговаряте на въпроса защо тогава ни е необходим този заем – защото са ни необходими тези промени в инфраструктурата.
А що се отнася до инвестиционната политика, искам само да ви припомня един елементарен факт: 51% е увеличението на инвестиционните разходи на българската държава за следващата година. И тези 51%, тези над 4,6 милиарда ще отидат за инвестиции в България. Така че политиката на правителството е достатъчно ясна. Ако имате необходимост от допълнителна информация, надявам се, по време на дебата за бюджета ще ги получите. Ако и това не ви стига, министрите са на ваше разположение – задавайте им въпроси, питайте ги, колкото искате. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Водим една много безполезна дискусия, като объркахме няколко теми. От една страна конкретният кредит, от друга страна излишъкът, от трета страна се бъркат понятията Международен валутен фонд като институция и валутен борд като начин на управление. Но да оставим тези неща.
Моята позиция е, че тези неща са различни. Българската инфраструктура има достатъчно нужда от средства, защото всички знаем в какво състояние е. Така че да не смесваме лошото управление и излишъка, които наистина са факт, с конкретния заем. Аз ще гласувам за конкретния заем, защото конкретният заем е добре установена традиция, дава резултати и е при изгодни условия. Той трябва да бъде подкрепен, защото е взиман и преди това и е разумно да бъде реализиран в пътната инфраструктура.
От друга страна обаче тук се поставя въпросът, че всички сме знаели за какво е излишъкът. Излишъкът – това е съвсем друг въпрос, съвсем друга тема за управляване на средствата, която е лошо управление на средствата. Лошо управление на средствата, защото ние трупаме излишък – казвам го за втори път, трупаме резерв под криворазбираната позиция да се борим срещу инфлацията, а, трупайки този излишък, той упражнява инфлационен натиск. Затова имаме висока инфлация. Истината е, че нямаше да водим този спор, ако този излишък не беше излишък, а беше реализиран още през тази година в инфраструктурата. Вие закъснявате тотално. Вместо с тези средства сега да се работи – не говоря само за пътната мрежа, има толкова места, като започнете с екологията… Изобщо тук какво да коментираме, има толкова места, в които могат да бъдат реализирани тези средства. Ако имахме по-малък излишък, а бяхме вкарали ефективно тези средства в инфраструктурата – наистина е лошо управление, че имаме такъв голям излишък, ако бяхме реализирали определени политики, тогава днес щяхме да имаме по-малка инфлация. Това е също безспорен факт.
Затова, колеги, нека да пренесем сериозната дискусия върху бюджета, защото още една такава година като тази ще доведе до още по-високи инфлационни темпове, независимо че твърдите, че качвате инфлационните разходи, да проведем тази дискусия за бюджета, а сега тази конкретна, добре утвърдена практика за инвестиране в пътната инфраструктура да бъде подкрепена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Софиянски? Няма.
Заповядайте, господин Чернев, за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Държа да отбележа в началото на изказването си, че аз, уви, не съм икономически и финансово грамотен. Бях ограмотен правно в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор Герджиков и доцент Панайотов са точно срещу мен и те могат да потвърдят за някои колеги, че не съм прекарал времето си в унгарските затвори или в патагонските затвори, както им се ще, а в посещаване на лекции и упражнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Лични обяснения – в края на заседанието!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Обяснявам това, за да извиня пред компетентните седящи тук колеги своето незнание по темите. Мисля, че то е разбираемо.
Но разбираемо за мен е друго – че колеги, които нямат хал- хабер се изказват – дотук добре. Но освен, че се изказват и хал-хабер си нямат, те и не гласуват в полза на своето изказване, защото против този закон на първо четене гласуваха 4 колеги, доколкото зная, и нито един от стоящата до мен политическа сила. Може би ще си вземат бележка.
А сега по същество, за да не бъда некомпетентен и голословен. Считам, че ако имаме пари, казвам по най-прост начин, по най-проста логика – както аз разбирам нещата, ако ние вече имаме пари за инфраструктурни проекти и можем да ги ползваме на далеч по-добри условия и лихви, както беше казано, защо трябва да вземаме нов заем, на който да му плащаме по-висока лихва? Защо трябва да дадем повече, като можем да дадем по-малко или да не дадем хич?
Аз ще гласувам „против”. Обосновавам с тази логика своето изказване и своето становище. Надявам се да бъда добре разбран. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Чернев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бях един от четиримата в тази зала, които гласуваха на първо четене против приемането на този заем. Обръщам се към колегите от „Атака”, които така пламенно говореха преди малко, и ги питам защо не гласуваха „против” на първо четене. Но това е тема, която едва ли трябва да вълнува българския парламент.
Искам да ви кажа друго. Гласувах „против” по две причини.
Първата някои колеги я споменаха, а именно, не виждам логика българската държава да има милиарди левове, които да дава, да инвестира в чужди ценни книжа с изключително ниска лихва, а в същото време да взимаме заеми отвън, с далеч по-висока лихва. Това, първо.
Не знам какви са причините за това, дали са апетитите на онези, които сключват заемите, дали взимат комисионни. Мисля, че с този въпрос трябва да се занимае българската прокуратура.
Втората причина, поради която гласувах „против” на първо четене и ще гласувам „против” и на второ четене, е следната, колеги. В момента брутният външен дълг на България е около 35 млрд. долара. Преди един месец тук, от тази трибуна поставих тези въпроса пред министър Пламен Орешарски, ще ги поставя днес отново на парламентарния контрол. Никога България не е имала такъв висок брутен външен дълг. Вие знаете опасностите, които крие това положение. Затова мисля, че трябва да използваме ефективно парите, които имаме като държава, а не да теглим нови и нови заеми от чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Христов? Не виждам.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още вчера при разискването на първо четене изразих отрицателната си позиция и по двете заемни споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие и с Европейската инвестиционна банка. Две са големите основания за това.
Първо, че не прозвуча отговор нито от изпълнителната власт, нито днес от господин Овчаров на това защо в бюджета се натрупват огромни излишъци, а чрез външни заеми се увеличава задлъжнялостта на страната?
Защо към момента има 3 млрд. и 500 млн. лв., което прави близо 1 млрд. и 800 млн. евро излишък, а в същото време правителството продължава да взима външни заеми? На този въпрос не се получи отговор в пленарната зала нито вчера, нито днес.
Второто, което също е изключително важно, е, че България вече близо една година е член на Европейския съюз. През миналата 2006 г. много силно се говореше, че с влизането в Европейския съюз България ще получи сериозна финансова помощ от европейските фондове, защото това е един от принципите на европейската солидарност.
Вчера поставих въпроса на заместник-министъра Калин Рогачев и той изобщо не ми отговори - от предвидените за първата година финансови помощи по линия на Кохезионния фонд, по линия на структурните фондове на Европейския съюз какви средства са били отделени за пътната инфраструктура? Общата сума, която трябваше да бъде похарчена миналата година като помощ от Европейския съюз при представени проекти, беше 510 млн. евро. От тях не по-малко от 200 милиона – 40%, за развитие на транспортната инфраструктура. Отговор не получих. Защото отговорът е ясен - към момента не е усвоено и едно евро от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Аз зная, че от мнозинството ще ми възразят, че всъщност едва преди две седмици са били одобрени някои от оперативните програми, сред които Оперативна програма “Транспорт”. Но чия е вината, че през м. ноември се одобряват тези програми, когато се знаеше още в средата на миналата година, че България ще стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., когато трябваше административният капацитет, ако изобщо има такъв в централната администрация, да бъде впрегнат за подготовката на проекти, за да може оперативните програми да бъдат одобрени още в първите месеци на годината, респективно сега България да ползва тези фондове?
И какво се получава? България, поради некадърност, а може би поради нежелание – не знам, не ползва това, което се дава безвъзмездно под формата на тези фондове. Вместо това с решения тук се увеличава задлъжнялостта на страната в следващото десетилетие под формата на заемни споразумения, които днес сме призовани да гласуваме. По тази причина Демократи за силна България няма да гласуват за тези две споразумения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Овчаров, за реплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само две неща, господин Иванов.
Първо, много Ви моля да правите разлика между Европейска банка за възстановяване и развитие и Международна банка за възстановяване и развитие, тъй като говорим за конкретни неща, а не просто ей-така да си говорим. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
И второ, много Ви моля не правете повече тази спекулация с оперативните програми и готовността на правителството. Може би те не са идеални, но искам да Ви информирам, че и седемте оперативни програми бяха представени още през пролетта на тази година в определените срокове от Европейската комисия. Одобряването им едва сега по никакъв начин не е, как да кажа, поради причини, коренящи се в българското правителство. Това си е изцяло административна процедура на Европейската комисия. Така че не я правете тази спекулация, защото тя просто не е вярна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика към господин Иванов не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров! За да не остане у колегите и капка съмнение относно характера на двете банки, с които ние ще сключим съответните заемни споразумения, искам да изтъкна, че аз, ако говоря за двете заемни споразумения, то е защото те имат един общ характер – че ние увеличаваме задлъжнялостта на страната чрез сключване на заемни споразумения с тях. Иначе няма никакво съмнение, че Европейската банка за възстановяване и развитие реално е част от Световната банка и е създадена през 1990 г., за да подпомага възстановяването на бившите страни от социалистическия лагер от Централна и Източна Европа и бившият Съветски съюз.
Що се отнася до Европейската инвестиционна банка, да, това е банката на Европейския съюз – лихвеният процент от тази банка е по-нисък, поне с два пункта, от този на Европейската банка за възстановяване и развитие, но характерът е същият. Ние в действителност сключваме заемни споразумения вместо да използваме безвъзмездната помощ, която ни се предоставя от европейските общности. Това е, което исках да изтъкна по повод на двете банки.
Що се отнася до Вашата забележка, че реално се извършва една спекулация с тема, свързана с финансирането на инфраструктурата, това отново повтарям, не е вярно, защото оперативните програми, за които Вие говорите, бяха върнати от Европейския съюз. Това беше отразено от всички медии и признато от българското правителство, че има съществени недостатъци и това забави тяхното приемане с не по-малко от осем месеца. Така че Вие всъщност само ми дадохте възможност да кажа, че отново българското правителство е виновно за това, че една година след като България стана член на Европейския съюз, тя не ползва нито стотинка, по-скоро, нито евро от предоставената ни безвъзмездна помощ по линия на солидарността на Европейския съюз с новоприетите страни членки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по предложения законопроект? Не виждам.
Предстои да гласуваме законопроекта на второ четене. Имаме още няколко гласувания, включително и проект за решение за прекратяване на мандата на народен представител.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на заемното Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура).
Гласували 149 народни представители: за 122, против 25, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
За процедура – заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, отново апелирам към вас – не правете така, че брутният външен дълг да нарасне още повече. И без това той е достигнал критичните граници, за което ни предупреждават експертите и на Международния валутен фонд, и на Европейската банка за възстановяване и развитие. Пак повтарям, брутният външен дълг към настоящия момент е достигнал 35 млрд. долара – сума, която никога в историята на България не е достигана. Надявам се да вземете правилното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие правите предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ: И като прегласувате този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, отново подлагам на гласуване предложения законопроект за ратификация.
Гласували 167 народни представители: за 126, против 39, въздържали се 2.
Законът е приет и при прегласуването му.
Уважаеми колеги, следващият въпрос е този за гласуване на проекта за Решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията. Разбирам, че във вчерашното пленарно заседание господин Иванов е направил предложение за отлагане на това гласуване и за отправяне на проекта за решение отново за разглеждане в комисията...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Изобщо не е разглеждан в комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изобщо не е разглеждан, внася се направо за обсъждане и гласуване в пленарната зала. Няма установена практика този род решения да се разглеждат в комисия, постъпва се различно. Очевидно залата ще трябва да прецени.
Вие сте направили предложението – ще го подложа на гласуване, господин Иванов.
Уважаеми колеги, разбирате предложението, направено от господин Иван Иванов – проектът за решение да не бъде подлаган на гласуване на сегашното заседание, а да бъде представен в Комисията по транспорт и съобщения за обсъждане и след това за внасяне в пленарната зала.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Иванов за отлагане на гласуването на проекта за решение.
Гласували 154 народни представители: за 36, против 109, въздържали се 9.
Процедурното предложение на господин Иванов не се приема. Той желае да го подложим на прегласуване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително правя процедурно предложение за прегласуване. Кои са моите основания? Част от тях изразих още вчера. Избирането на тримата членове на Комисията за регулиране на съобщенията – национален независим орган, е важна задача за Народното събрание. По принцип за да се проведе гласуването в пленарната зала, е необходимо при избиране на членове на национални комисии и други важни органи същите кандидатури да се разглеждат първо в съответната ресорна комисия.
Вчера дадох пример с членовете на Висшия съдебен съвет. Те бяха разгледани в Правната комисия на Народното събрание и докладвани тук от председателя с мнението на комисията. Същото беше направено и за членовете на Инспектората, които дори още не са гледани в пленарната зала.
Вчера заместник-председателят на Народното събрание госпожа Касабова ми възрази, че нещата не могат да се смесват. В момента това каза и председателят на Народното събрание – че практиката е различна. Практиката е различна, но моята памет не е толкова къса, господин председателю.
През 2002 г., когато бяха избирани сегашните членове на Комисията за регулиране на съобщенията, беше направено заседание на Комисията по транспорт и съобщения. Кандидатурата на госпожа Зина Трифонова, на чието място сега се гласува кой да поеме същия пост, беше гласувана в Комисията по транспорт и съобщения. Съжалявам, че председателят не е тук, но има хора, които са били заедно с мен на това заседание на комисията.
Питам, господин председателю: кое налага сега за същата комисия, за същата процедура да бъде пренебрегната Комисията по транспорт и съобщения като специализиран орган, който би трябвало да оцени качествата на кандидата, способността му същият да се справи със задълженията, които ще му бъдат възложени като член на Комисията за регулиране на съобщенията. Непрекъснатата ерозия в процедурите на Народното събрание и пренебрегването на установена практика е много лош знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето все пак, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Затова, уважаеми колеги, апелирам към вас: подкрепете моето направено предложение,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз апелирам към Вас.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: ... а следващата седмица ще гласувате новия член на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Аз наистина проявявам разбиране за завършване на мисълта, но все пак нека да се придържаме към правилника.
Що се отнася до съществото на въпроса Ви, отговорът, както разбирате, не е компетентност на председателя, а на пленарната зала.
Затова подлагам отново на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването на проекта за решение за избор на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Гласували 150 народни представители: за 35, против 108, въздържали се 7.
Предложението отново не се приема.
Преминаваме към гласуване на самия проект за решение. Напомням ви текста на проекта:
“РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Избира Тодор Найденов Костурски за член на Комисията за регулиране на съобщенията.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 141 народни представители: за 119, против 16, въздържали се 6.
Изборът е факт. Честито на господин Костурски! (Ръкопляскания от мнозинството, народни представители поздравяват господин Костурски.)
Да дадем една минута за поздравления.
Следващият акт, по който парламентът следва да се произнесе, е гласуването на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Има три законопроекта на тази тема. Моля народните представители да се съсредоточат върху предстоящите гласувания.
Обръщам се и към господин Костурски с призив да прикани колегите си да съсредоточат вниманието си към предстоящите гласувания.
Колеги, преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-164 с дата 20 декември 2006 г., с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Подлагам на гласуване на първо четене посочения законопроект.
Гласували 111 народни представители: за 5, против 91, въздържали се 15.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Христов. Навярно ще последва предложение за прегласуване на това гласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Познахте, господин председател.
Уважаеми колеги, целта ми тук е да припомня за какво става дума в нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предприятията да се санкционират.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, става дума да се завишат драстично санкциите на големите енергийни монополисти в случай, че те си позволят да надписват сметките на българските граждани, да лъжат и да крадат, казано простичко. Ето това е моето предложение.
Надявам се, че вие, като народни представители, ще защитите интересите на вашите избиратели, а не на шепа енергийни фирми. Затова ви призовавам да преосмислите своето решение и да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 4, против 90, въздържали се 11.
Законопроектът не се приема и при неговото повторно гласуване на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-37 от 23 февруари 2007 г., с вносители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон. Предложението е във връзка с отчитане индивидуалното измерване на консумираната топлинна енергия.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Преминаваме към гласуване на третия законопроект по тази тема – № 754-01-61, с дата на внасяне 23 март 2007 г. и с вносители Минчо Христов и Стела Банкова. Става въпрос за възможностите за принудително събиране на вземанията от страна на енергодоставчиците.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 31.
Не се приема.
Заповядайте, господин Христов. Вярвам, че отново ще отгатна Вашите намерения да подложим на прегласуване този законопроект. Няма да изненадате залата, независимо от роптанието, че разтягате нормите на правилника до възможния максимум.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Мисля, че проблемът е достатъчно важен, господин председател, за да помоля за това прегласуване.
Уважаеми колеги! В сега действащия Закон за енергетиката съществува възможност енергийните предприятия принудително да събират своите вземания от потребителите, без сметките на тези предприятия да бъдат доказвани в съда.
В Комисията по енергетиката поставих въпроса: има ли друга европейска държава, в която да съществува този абсурд – да се дава възможност за невероятен рекет и невероятна корупция от страна на енергийни фирми, били те частни или държавни. Достатъчно е да ви спомена “Топлофикация”, достатъчно е да ви спомена надписаните сметки на енергоразпределителните дружества, за което имаше специална подкомисия в Народното събрание.
Ето защо ви моля да преосмислите вашето гласуване и да не ставате съучастници, да не ставате лобисти на шепа енергийни фирми. Ако те имат някакви вземания към българските граждани, нека бъдат така добри да докажат в съда, че тези сметки са реални, а не да влиза съдия-изпълнител в българските домове и да описва имущество, без хората да могат реално да се защитят. Ето това е смисълът на нашето предложение.
Искрено се надявам, че вашата съвест ще проговори и ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново подлагам на гласуване предложения законопроект.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 56, въздържали се 35.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Сега, уважаеми колеги, си позволявам да поставя на вашето внимание точката от дневния ред, която гласувахме в самото начало на днешното пленарно заседание. Обявявам с известно съжаление гласуването на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Разбира се, най-малко със смесени чувства, тъй като поводът е достатъчно сериозен. Така че преминаваме към обсъждане и гласуване на тази точка от дневния ред.
Позволете да ви представя текста на проекторешението:
“РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Росица Йорданова Янакиева-Костадинова, народен представител от 14. многомандатен избирателен район – Пернишки.”
Текстът на решението по правило не предполага обсъждане, не виждам и желание за такова, затова преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 4, въздържали се няма.
Решението е прието. (Ръкопляскания от КБ.)
Има четири души от една парламентарна група, които не искат да се разделят с госпожа Янакиева в пленарната зала. Разбира се, никой не се разделя с нея поначало.
Уважаеми колеги, остават няколко минути до почивката. Предлагам оставащите гласувания да проведем в другия четвъртък.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,00 ч. Следва парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Както ви е известно, а това беше съобщено в началото на днешното заседание от председателя на парламента, господин Пирински, поради това че Българската национална телевизия и Българското национално радио предават пряко избора на председател на Върховния касационен съд, впрочем това вече приключи – председателят на Върховния касационен съд вече е избран, в момента тече изборът за директор на Националната следствена служба, парламентарният контрол няма да се предава пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия, а ще се предава по сателитния канал. След това ще има подробен репортаж от това, което не е могло да бъде излъчено.
През почивката се уточнихме с нашия пресцентър, че когато изборът на директор на Националната следствена служба приключи, ще бъде включено прякото предаване на парламентарния контрол по Националната телевизия и Националното радио.
Има новопостъпили питания за периода 2-8 ноември 2007 г. и това е питането на народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно деклариране на извършените плащания от физически лица за възмездна дейност, извършена от други физически лица. Следва да се отговори на заседание на парламента на 16 ноември 2007 г.
Още едно съобщение: днес на балкона на пленарната зала, по време на парламентарния контрол присъстват студенти по българска филология от Софийския университет. Обърнете внимание, че и филолозите се интересуват от парламентаризма в България, а не само юристите. Нека да поздравим нашите млади приятели. (Ръкопляскания.)
Получени са и писмени отговори.
Има писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Филип Димитров.
Писмени отговори от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин и министъра на финансите Пламен Орешарски на въпроси, зададени от народния представител Мартин Димитров.
Има писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев.
Писмени отговори има от заместник министър-председателя и министър на образованието Даниел Вълчев на четири въпроса, зададени от народния представител Стела Банкова.
Народният представител Стела Банкова е задала въпроси на министъра на вътрешните работи Румен Петков, който отговаря писмено.
Има писмен отговор на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Мария Капон.
Народният представител Мария Капон получава също писмен отговор от министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Стефан Данаилов – министър на културата, отговаря на питане на народния представител Мария Капон.
Писмен отговор от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев отговаря на въпрос, зададен от народните представители Донка Михайлова и Силвия Стойчева.
Има писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Добромир Гущеров.
Има писмен отговор на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народните представители Димитър Гъндев и Иван Гризанов.
Народният представител Евдокия Манева получава писмени отговори от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на два въпроса.
Народният представител Васил Паница получава отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил.
Народният представител Иван Иванов получава писмени отговори от министър Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски и от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Към него има скици и други приложения.
Има няколко отложени отговора, за да не губим време няма да ги четем, а който народен представител желае, може да се запознае с тях. Те са в сроковете за отлагане на писмените отговори.
И така да преминем към устните отговори.
Първо ще отговаря заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем на питане от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, моля да развиете Вашето питане към министър Емел Етем.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моето питане е относно последствията от закъснялото въвеждане на Единната система за спешни повиквания на тел. 112 и мерките за нейното доизграждане в национален мащаб.
В началото на м. октомври 2007 г. стана ясно, че Европейската комисия има намерение да започне наказателни процедури срещу България заради несправянето на страната ни с няколко от поетите ключови ангажимента, в това число и за незапочналото внедряване и пускане в експлоатация на система за спешни повиквания чрез тел. 112. Припомняме Ви, че в рамките на целия Европейски съюз именно това е номерът, който гражданите набират при спешни случаи.
Едва от 2 октомври 2007 г. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии обяви обществена поръчка за разширение и доизграждане на Националната система за спешни повиквания, и както е ясно в самата поръчка, ефективна защита на живота и здравето на гражданите, тяхното имущество и повишаване на сигурността на обществото.
Затова Ви задавам няколко въпроса:
В кои градове към момента работи изпитателно тел. 112 и какви са резултатите от тези изпитания?
Ще бъдат ли сега съществуващите инсталации технологично съвместими с бъдещите?
Чия е отговорността системата за спешни повиквания на тел. 112 все още да не функционира в национален мащаб и какво наложи забавянето на нейното изграждане?
Кога ще бъде пусната в действие тази система според изискванията и според желанието, разбира се, и на българските граждани, и какви мерки ще предприеме вашето министерство, за да не се стигне до плащане на глоби към Европейската комисия? Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Госпожо министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Капон! Въпросът, който задавате, е изключително важен не само по причина, че това е европейска директива, която България трябва да изпълни. Разбира се, той е изключително важен за всеки български гражданин, както и за всички чужденци, които посещават страната ни, защото спестява задължението ни да помним няколко телефона и така скъсява и става по-бърза връзката със службите, които са нужни за реакция при възникване на дадено събитие – дали е свързано със здравни проблеми, или е свързано с престъпност, грабеж, пожар или всякакви други бедствия и аварии. Затова и с подобаващата отговорност съм подходила към изграждането на тел. 112.
Още веднъж, за сведение на всички вас, искам да подчертая, че това е национална система, която се изгражда от няколко ведомства. Това са Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и, разбира се, съвместно с Държавната агенция по информационни технологии, която трябва да ни осигури самата свързаност.
Защо до този момент останалите български правителства от 1997 г. досега не са предприели никакви стъпки, аз лично не се ангажирам да отговоря, защото като проследих историята на задълженията на България, тя датира точно от 1997 г.
В българския правен мир за първи път за тел. 112 и за тази национална система се заговори в Закона за защита при бедствия, който вие, народните представители, приехте в края на 2006 г. – м. декември. По тази причина оттогава се чувствам задължена да отговарям за изграждането на телефона и в качеството ми и на вицепремиер, заедно с тези още три ведомства – две министерства и една агенция.
Какво сме направили дотук? Мисля, че за краткото време сме направили немалко, с което се надяваме европейските ни партньори да оценят нашите усилия, защото ние искаме да изградим този телефон, а не да имитираме изпълнение на някаква директива. Затова още миналата година – м. ноември, докато вървеше обсъждането на законопроекта, пуснахме обществена поръчка за изграждане на пилотен проект, който да покрива Югозападния район за икономическо планиране. На този етап пилотният проект е приключил. Както всички знаете, на 7 юли т.г. е пуснат тел. 112 и той работи в София. Не е във вид на експериментален образец, а вече функционира съвсем нормален тел. 112. Така ще слея и четирите Ви въпроса, ако позволите.
Искам да Ви дам и няколко данни. За този кратък период – от 7 юли до сега, обажданията варират между 40 и 67 хиляди. Те са по различни поводи, разбира се, дали са медицински, дали са катастрофа с пострадали, катастрофа без пострадали, или ангажименти на полицията, или свързани с пожари, или свързани с друг вид аварии и бедствия към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Имаме пълна справка. Ако Ви интересува, аз мога да Ви я предоставя.
Но какво показват нашите анализи? Така, както и в световен мащаб, и в европейски мащаб този тип телефони са много ефективни, но голяма част от обажданията им не са по предназначение, което ние знаехме предварително като го изграждахме.
Какво сме направили по повод този телефон и защо Ви говоря за него като за завършен телефон? Имаме работни групи, съставени между тези четири ведомства, които са разделени на няколко етапа. Единият е чисто експертен и технически – самото физическо изграждане, обучението на операторите, базата данни, която имат, картата, която попълват на електронен носител и се предава към всичките абонати, и съответно съхраняването й в срок от три години, защото всеки гражданин би могъл да потърси сметка, ако има някакво забавяне, да се види по чия причина е.
Положиха огромни усилия, за което благодаря на екипите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на здравеопазването, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на Комисията за регулиране на съобщенията, както и на министерството, което аз оглавявам.
Втората работна група се занимаваше изцяло с нормативната уредба, защото до този момент в България, както и преди малко Ви казах, няма никакъв документ, с който да се регламентира дейността на тази национална система.
Това, което е направено. В момента освен проучените европейски практики – както Ви е ясно, това го извършваме регулярно, преди да пристъпим към изграждане на някаква такава европейска система, ние сме приели и постановление на Министерския съвет през м. август. След това постановление съответно има и решение на Министерския съвет за определяне на центровете, за поетапното им изграждане, за координацията между институциите. В момента се разработва правилник за дейността на тази система. Много се надявам в рамките на 2009 г. вие, народните представители, вече да приемете и Закон за тел. 112 като ще ползвате безспорно опита, който ние ще добием дотогава при разработването на центъра.
Искам само да подчертая, че Центърът, който в момента е в София, обслужва 2 млн. население. Това нека да не го пропускаме. Това е повече от една трета от населението на Република България и е изключителен положителен опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, в рамките на 2 минути можете да зададете до два допълнителни въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. За мен е радостно да чувам за голямата отговорност, която сте поели, и за начина, по който работите. Странното е, че ако говорим от 1997 г. – добре, но в последните шест години министерството се управлява от ДПС. Това поне няма как да не го отчетем – че от последните шест години Вашият предшественик и Вие (съжалявам, че при Вас се получи такъв момент) трябваше да поемете този ангажимент за линия 112. Давам го само като коментар.
За мен е важно да знам дали се работи по обвързването на системата за спешни повиквания 112 със сателитна система за наблюдение за ранно предупреждение при бедствия и аварии в комбинация, което е европейска практика в много страни. Вероятно това трябва да стане впоследствие.
Вторият ми въпрос е какъв е бюджетът за изграждането и пускането в експлоатация на системата за спешни повиквания 112 и за какво се харчат средствата към момента на база пилотния проект и това, което предстои оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Госпожо Етем, можете да отговорите на двата допълнителни въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, политическата забележка, която отправихте, беше некоректна. Може би трябваше да обърнете внимание на това, което Ви казах, че в българския правен мир за тел. 112 се говори от декември 2006 г. Така че не мога да поема обвиненията като представител на тази политическа сила. Напротив, бих се гордяла, ако всички така експедитивно изпълняват задълженията си. Затова питам: защо в 1997 г., когато СДС беше на власт, не са направени необходимите мерки? Но това вече не е толкова важно.
Другите Ви въпроси са изключително важни. Затова бързам да им отговоря.
В първия въпрос не Ви отговорих за съвместността. Сега, както разбирате, след този център ще започне изграждането и на останалите пет, които задължително трябва да имат технологична съвместимост. Това е предвидено и в обществената поръчка, която Вие във въпроса си сте фиксирала. Там това условие е поставено, така че ще се изгради една добра европейска модерна действаща система.
Що се касае дали ще бъде свързана с Аерокосмическия център за наблюдение, на този етап не сме предвидили подобна обвързаност. Разбира се, първо трябва да го изградим, за да можем след това да го доизграждаме и доразвиваме като център. Това няма да представлява никакъв проблем, защото Аерокосмическият център за наблюдение в момента е в етап на изграждане – втора фаза.
Що се касае до средствата, това е много основателен въпрос. Мисля, че ако в България за такива важни теми и системи се вземат своевременни решения – както от парламента, така и от изпълнителната власт, няма да имаме проблемите, за които сега говорим.
Какво е необходимо, за да довършим системата? Разчетите, които направиха четирите ведомства, за които преди малко ви говорих, са в рамките на около 62 млн. лв., от които 20 млн. лв. са поискани на Държавната агенция за информационни технологии за изграждане на оптичната мрежа. Знаете, че се изгражда такава национална мрежа. На няколко места не е свързана, за да може да се ползва, но това въобще не ни пречи. В рамките още на 2008 г. трите министерства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и моето министерство, ще изградим физически центровете, ще назначим операторите, като ще ползваме свързаността на други оператори и ще можем при предоставяне на финансови средства още в следващата година да докладваме пред нашите европейски партньори, че всички в България, както и нашите външни гости ще могат да се обаждат на тел. 112 и да ползват тази услуга. След това ще продължим националното доизграждане, както в другите европейски държави. Вие знаете, че тази система се е изграждала десетилетия, стигнало се дори до 15 години. Ние трябва да стигнем до всяко населено място. Така или иначе до края на другата година всеки край на страната, звънейки на 112, ще може да ползва тази услуга, ако получим средствата, за които преди малко ви казах, или средствата, които са необходими за трите министерства, защото това не касае само Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Те са в размер между 40 и 45 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон, за да изложи своето становище относно отговорите на министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, госпожо вицепремиер. Мисля, че правилно правим забележката в присъствието на министъра на финансите относно Бюджет 2008, тъй като предстои в Комисията по бюджет и финанси, на която аз съм член, разглеждането на бюджета. Ще имам ангажимента заради страната и сигурността й, защото става въпрос наистина за живота ни, да следим да бъдат отпуснати тези средства и системата да се изработи до 2008 г., като се надявам искрено всички обществени поръчки да бъдат напълно прозрачни и цялата работа да бъде под обществен контрол, та системата да може да заработи.
Няма да пропусна да направя обаче и политическата забележка, че за да съществува нещо в правния мир, от това Народно събрание, тук в тази зала, зависи само от мнозинството. А мнозинството в предходния парламент (добре е, че това мнозинство реши да направи закона през 2006 г.) през последните четири години беше от НДСВ и ДПС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане и въпроси, зададени от народни представители към министъра на финансите господи Пламен Орешарски.
Първо питане: от народния представител Евгени Чачев към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Чачев, моля да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути. Както Ви е известно, това повелява нашият правилник.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди три години – на 16 декември 2004 г., правителството на Симеон Сакскобургготски без предварително да е обявено в дневния ред, приема Постановление № 341 за образуване на Държавно предприятие “Публични инвестиционни проекти”, забележете, с предмет на дейност изграждане, реконструкция и експлоатация на обекти по публични инвестиционни проекти с национално значение и с капитал 260 млн. лв. Съветът на директорите на това предприятие е Любен Дацов, Нихат Зия, Нели Кордовска, Савин Ковачев, Мануела Георгиева – заместник-министри на финансите, на земеделието, на икономиката, на екологията, на регионалното развитие. Това постановление още не е публикувано в “Държавен вестник”, когато правителството дни след него приема ново Постановление № 365 за предоставяне на средства от републиканския бюджет за увеличаване капитала на “Публични инвестиционни проекти”, което гласи, цитирам: “Предоставя средства от републиканския бюджет в размер на 80 млн. лв. за увеличение капитала на “Публични инвестиционни проекти”. Днес, три години след приемането на тези постановления, те звучат арогантно и цинично, защото резултатите от работата на компанията “Публични инвестиционни проекти” ясно показват, че тя е създадена единствено и само за усвояване на няколко стотици милиони лева и за трайно насаждане на корупционни модели в управлението на държавата.
Публична тайна е, че през първото полугодие на 2005 г. с тези милиони беше финансирана кампанията на НДСВ и ДПС за парламентарните избори чрез наречените в постановлението “публични инвестиционни проекти с национално значение”, изразяващи се в царски пътечки, пътеки, беседки, фонтанчета, стадиончета, пътища, огради, кътове. И забележете, изпълнителите никъде не са избрани по Закона за обществените поръчки, а чрез пряко договаряне.
Тази практика продължи и по времето на новото правителство на Сергей Станишев, в което основно министрите от ДПС злоупотребиха с милионите на българските граждани, за да се обогати обръчът от фирми от нещастието на хората, за да бъде държавата ни безпомощна при първия проливен дъжд. И това се случи на няколко пъти.
Българското общество е в пълното си право, господин министър, да знае къде са отишли пропилените пари. Наред с това има сериозно изоставане в изграждането на публичната инфраструктура на България, което не позволява постигането на по-висок икономически растеж.
В тази връзка е и моето питане: каква е оценката на правителството за дейността на Публични инвестиционни проекти и какви мерки се предприемат за преодоляване на сериозното изоставане на изграждането на публичната инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вие зададохте повече въпроси от предварително оповестения. Бързам да направя едно уточнение. След формирането на новото правителство не са приемани каквито и да е решения по отношение разширяване на списъците за финансиране на проекти по линия на ПИП, а само са дофинансирани решени вече проекти. Аз съм подготвил пълна информация за Вас и при Ваше желание, разбира се, ще я предоставя.
Няколко думи по отношение на въпросите. ПИП, създадено с цел да финансира публичната инфраструктура, изигра своята роля. Проектите са пред приключване, буквално няколко проекта се дофинансират и ПИП ще бъде затворено в края на настоящата година. За всички проекти, които са съфинансирани, имаме пълната проектосметна документация и отчетност. Нещо повече, част от тези средства бяха посочени като основание за възстановяване на средствата по линия на европейския фонд “Солидарност” за бедствията през 2005 г. и извършените възстановителни работи в размер на около 120 млн. лв. Така че освен че вътрешният документооборот е изряден, част от тези документи ще послужат като основание да защитим средствата, които европейският фонд “Солидарност” отпусна на нашата страна в помощ на възстановителните работи след тежките наводнения през 2005 г.
По отношение на втория Ви въпрос. С Решение № 1005 на Министерския съвет от 2005 г. беше създаден Съвет за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурни проекти с национално значение, а през м. май 2006 г. съветът прие Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода 2006-2015 г. и оперативен план към нея. Периодът е избран неслучайно, той съвпада в значителна степен с финансовата перспектива на Европейската комисия и с достъпа на страната в случая до Кохезионния фонд в размер на близо 3 млрд. евро в следващите седем години. Така че в тази стратегия са интегрирани различни проекти с различни източници, в това число средства от общността, местно съфинансиране, както и инвестиционни заеми от официални институции – Световната банка и Европейската инвестиционна банка.
Понастоящем в процес на изпълнение са 192 инвестиционни проекта, включени в оперативния план на секторите “Транспорт”, “Околна среда” и “Енергетика”, с обща индикативна стойност за цялостното им завършване и въвеждане в експлоатация 7 млрд. 288 хил. евро. Разбира се, предстои те да се работят в средносрочен план – някои от тях са започнати, други са на фаза предпроектни проучвания.
Смятаме, че темата за ускореното изграждане на инфраструктурата е възлова в средносрочен и в дългосрочен план от гледна точка на огромното значение, което има инфраструктурата както за подобряване на цялостния инвестиционен и бизнесклимат, така и за подобряването на качеството на живот на българските граждани. Затова отделяме като основен приоритет тази дейност. Вие ще имате възможност при дебатите на бюджета за следващата година да се убедите, че, ако мога все пак да степенувам приоритетите по цифри, най-голям относителен дял нарастване бележат точно инвестициите – с малко над 50% са повече в следващия бюджет в сравнение с тазгодишния. Това е и свидетелство за приоритетите, които правителството следва, и важността на изграждането на инфраструктурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да зададе два допълнителни въпроса към министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз благодаря, че дойдохте да отговорите на това питане. Давам си сметка за положението, в което се намирате сега, тъй като неслучайно в предизборните обещания на господин Сергей Станишев през юни 2005 г. точка трета беше именно ликвидацията на ПИП. За съжаление тя закъснява много. Вредите, които се нанесоха на икономиката, са значителни. Но аз все пак очаквах от Вас малко по-критично отношение към тази компания.
По втората част на питането. Действително в бюджета за следващата година се предвижда близо 51% нарастване на инвестициите. Но, господин Орешарски, аз искам да Ви запитам защо правителството закъсня с този фонд? Към момента Вие много добре знаете, че България не усвоява над 2,5 млрд. евро от предприсъединителните фондове. Това, което е заложено в инвестиционната програма в бюджета, трябваше да бъде усвоено в миналите години. Забавянето е изключително голямо.
Мен ме тревожи и нещо друго – вие се насочвате изключително към вземането на кредити от европейските финансови институции, с което се увеличава задлъжнялостта на страната - аз включвам този елемент, тъй като беше дискутиран днес в залата - при наличието на такъв голям излишък нужно ли е държавата да се заробва, бих казал, с допълнителни кредити, които в момента смятам, че са излишни, след като не усвояваме 2,5 млрд. евро, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, прав сте от формална гледна точка да питате защо усвояваме кредити и в същото време имаме значими депозити. Аз се опитах да подчертая, че усвояването на кредитите с кредитодател Световната банка е и Европейската инвестиционна банка – това са официални междудържавни институции, и във взаимоотношенията с тях разчитаме повече на техния опит и умения в управление на големи инфраструктурни проекти, а също така и на тяхната възможност да извършват – ако ми позволите израза, логистиката на едно предварително съгласуване и одобряване на големите инвестиционни проекти с Европейската комисия, а не чак толкова ресурсната страна. Отново ще повторя, че тези кредити са меки по своя характер, тоест те имат много дълги срокове на изплащане, гратисни периоди и благоприятни лихвени условия, доближаващи се до лихвите, които носят нашите депозити. Тоест ние не се финансираме при изключително високи лихви. Тогава Вашият въпрос би имал още по-голямо основание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, в рамките на две минути имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Орешарски, благодарен съм за откровението на отговора Ви. Все пак аз очаквах малко повече конкретика, тъй като действително ние не усвояваме включително заемите, които са сключени по времето на правителството на Иван Костов – 1997, 1998, 1999 г., до ден-днешен. Знаете закъснението с повече от пет години на най-големите инфраструктурни проекти в страната. И сега в бюджета единствено се говори за “Дунав мост-2”, за Пловдив-Свиленград и пише “и други обекти”. Това ли са приоритетите на България?
България има много приоритети, България е много назад в изграждането на своята инфраструктура. Правителството е длъжник на българските данъкоплатци, тъй като Вие много добре знаете, че именно по пътя на изграждането на инфраструктурата, на повече инвестиции ще постигнем и по-висок икономически растеж, и по-висок жизнен стандарт на нашите граждани, и ще се доближим по-бързо до заплащането в Европейския съюз, до европейските стандарти. Но с тези темпове, с които се движим, явно това няма да се случи в близките години. За мен това правителство няма нито политическата воля, нито желанието, а може би липсва и компетентността да направи нещо повече България да се движи напред към своето бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Христов, моля Ви в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Точно преди един месец имах въпрос относно финансовата стабилност и необходимостта да бъдат гарантирани влоговете на българските граждани. Попитах господин Орешарски дословно следното: “Редно ли е в условията на валутен борд при криза БНБ да приема като обезпечение освен злато и чужда валута и държавни ценни книжа? Могат ли държавните ценни книжа да бъдат равностойни на златото особено по време на финансова криза?” - край на цитата. Отговорът на министър Орешарски беше: “Никъде в закона за БНБ не се предвижда, че Централната банка ще приеме държавните ценни книжа под каквато и да е форма. Не може да има наредба, която да противоречи на закона”.
Аз Ви казвах, господин Орешарски, миналия път и сега Ви казвам, че такава наредба, позволяваща българските държавни ценни книжа да бъдат използвани като обезпечение, има и това е Наредба № 6 на Българската народна банка, наречена “За кредитиране на банки в левове срещу обезпечение”.
Господин министър, не е ли това начин да бъдат заобиколени принципите на валутния борд и да бъдат ограбени спестяванията на българските граждани и то съвсем умишлено? Всеки второкурсник знае, че държавните ценни книжа не могат да бъдат реално обезпечение в условията на криза, още по-малко могат да бъдат приравнявани към златото, както е направила Българската народна банка.
Считате ли, че тази вратичка в закона трябва да бъде затворена незабавно и спестяванията на гражданите да бъдат гарантирани, както да бъде гарантиран и самия валутен борд, особено след като официални представители на Международния валутен борд, на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие заговориха за опасност от финансова криза? За такава опасност заговорихте и Вие, и премиерът господин Станишев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски в рамките на три минути да отговори на въпроса на народния представител Минчо Христов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз Ви поздравявам наистина за упоритостта, с която от 1998 г. поставяте един и същи въпрос. Ще се опитам да Ви отговоря още веднъж и да Ви повторя това, което съм казал преди един месец, че Българската народна банка по никакъв начин не може да добива държавни ценни книжа и това е законов текст. Изключението, за което Вие говорите, касае ликвидна криза. Това е доста различно понятие, доста по-тясно, специфично. Видяхме преди няколко месеца, че и на най-развитите капиталови пазари възниква ликвидна криза и Европейската централна банка рефинансира в големи обеми, с цел избягване на ликвидната криза, а не въобще финансова криза, както Вие се изразявате. Този текст съществува и той дава право временно Централната банка да приема за обезпечение, но не да придобива – направете разлика, държавни ценни книжа. Под форма на обезпечение Централната банка може да приема, както и Вие упоменахте, и редица други активи. В краен случай тя би могла дори и необезпечено да рефинансира до размера на депозита на банково управление в емисионно. Така че няма никакви предпоставки да продължавате да задавате този въпрос. Аз ще повторя отново: от 1998 г. досега, за изминалите 10 години, нито веднъж нямаше дори и симптоми на Вашите опасения, които изтъквате постоянно и упорито. Искам да Ви успокоя, че и в средносрочен план, за дългосрочен не бих искал да говоря, и в средносрочен план няма никакви предпоставки да се притеснявате за депозитите на гражданите, за механизма на функциониране на Паричния съвет и за фискалната стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика в рамките на две минути на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, Вие добре знаете, че единствената причина, за да Ви питам това нещо, което питам сега, е желанието ми да бъдат гарантирани спестяванията на българските граждани и валутния борд. Знаете, че преди няколко години ние бяхме от едната страна на барикадата и говорихме едни и същи неща. Въпросът е, че сега Вие говорите малко по-различно.
Благодаря Ви, че признахте този път, че текстът съществува и въпросът е дали този текст създава предпоставките за заобикаляне принципите на валутния борд? Стив Ханке твърдеше точно това.
Не считате ли, че е крайно необходимо вече, господин министър, да бъдат предприети спешни мерки за запазване на финансовата стабилност?
Ще Ви повторя няколко конкретни предложения:
1. да бъдат гарантирани валутните влогове реално, а не както сега те да бъдат изплащани при евентуална финансова криза и обезценка на лева в обезценени български левове;
2. незабавно да се въведе наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити;
3. да се проведе пълна ревизия на имуществото на така наречените кредитни милионери, както и на приватизационните сделки, разбира се.
Всички тези предложения съм внесъл като конкретни законопроекти. Не считате ли, че те заслужават необходимата подкрепа от страна на правителството, особено в този конкретен момент?
Миналата седмица имаше изслушване на главния прокурор, господин министър. Тогава от тази трибуна заявих, че в много случаи част от депутатите, както и членовете на Министерския съвет действат като организирана престъпна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя Ви забележка, господин Христов. Миналия път Ви направих забележка. Имайте уважение към парламента, към правителството!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е нужно да се връщаме назад към външния дълг, от който България губи по Ваши изчисления, над 1 млрд. лв. През 2002 г. ние заедно с Вас говорихме за тези загуби. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова отново Ви питам, господин министър: не считате ли, че сега е времето да се направят съответните законодателни промени, за да спасим влоговете на българските граждани и да предотвратим срива на валутния борд? Пак повтарям, Вие от тази трибуна говорихте за подобна възможност само преди месец. Премиерът господин Станишев говореше за подобна възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Пламен Орешарски за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, спешните мерки за финансово стабилизиране бяха разработени и предприети през 1997 г.
По отношение на Вашите мерки, които Вие сега предлагате, не ги подкрепям. Те не биха допринесли за нищо. Фискалната стабилност е ежедневно задължение на централните власти и се поддържа чрез адекватна фискална политика, която Вие не подкрепяте. Не един път сте казвали, че Вие не подкрепяте политиката на превишение на приходи над разходи и това е доста по-важен инструмент за поддържане на финансовата и макроикономическа стабилност, отколкото Вашите промени в Наказателния кодекс, които може би ще доведат само и единствено до страх да се кредитира и нищо друго. Впрочем на такъв страх бяхме свидетели 1998-1999 г., когато една от спешните мерки беше преекспонирана, имаше такъв текст и действително българските банки не кредитираха българските предприятия в този период или ги кредитираха в доста намалени размери. И основен проблем в икономиката беше откъде да се намерят кредити.
Ето защо още веднъж повтарям, че призраците, които Вие цитирате тук, не съществуват. Вие ги гоните от 1998 г. Успокойте се, няма опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров да развие въпроса си.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители!
Преди по-малко от месец стана ясно, че правителството на БСП, на НДСВ и ДПС възнамерява да въведе задължителна застраховка за недвижимите имоти срещу бедствия и аварии. Това стана ясно от изявление на определени министри пред медиите. По-късно случайно се разбра, че към министъра на финансите – уважаемия господин Пламен Орешарски, има работна група, която трескаво разсъждава по този въпрос и тя е водена от заместник-министър Дацов. Така че се надявам с този въпрос, зададен към министър Орешарски, да разберем до какви изводи, важни за българското общество, е стигнала въпросната работна група. Защото предварително искам да кажа, че подобна задължителна застраховка за недвижимите имоти срещу бедствия и аварии не трябва да има и ще бъде поредното, да го наречем не много обмислено действие на сегашното правителство.
Ако говорим за рисковете, които стоят пред българските граждани, посегателството срещу собствеността, рисковете от кражба са много по-големи. Тогава да има ли задължително изискване всички български граждани да си сложат СОТ, господин министър, ако този риск е по-голям?
Подобни задължителни изисквания не трябва да има. Така че се надявам от тази трибуна да ни разясните позицията на Министерството на финансите. Искрено се надявам да ми отговорите, че работната група все още не е стигнала до подобно заключение и ще очакваме изготвянето на изводи още дълги месеци до момента, в който правителството в един момент не реши направо да внесе законопроект. И големият проблем е, че гражданското общество не участва в тези обсъждания.
Не смятате ли, господин министър, че по-скоро държавата трябва да има информационна функция, да информира за рисковете. И всеки гражданин, в зависимост от своята специфична ситуация, да преценява как да се запази от тези рискове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, прав сте, че в последната една година ние създадохме работна група, която по-скоро първо проучва външния опит по отношение на многобройно съществуващи такива програми, или фондове, изградени на различен принцип. Бих искал да Ви информирам, че действително в глобален мащаб съществува многообразна практика за структуриране на компании или фондове, които държавите са установили пряко или в партньорство със застрахователните компании с цел компенсиране на щети от природни бедствия. Вие сам знаете, че когато бедствието има по-глобални измерения, нито една застрахователна компания не покрива такива рискове. И пак ще повторя – глобалната практика е установила общ принцип на държавно участие в покриването на такива щети. А държавната подкрепа се свежда до установяване под различна форма на вноски от гражданите в подобен тип фондове. Трудно ми е да направя обобщение точно поради многобройната и различна практика в това отношение.
За необходимостта от създаване на националната катастрофична програма в България се говори още от 1998 г. От един проект за Световна банка, който беше предложен, коментиран, не се стигна до еднозначно решение, защото Вие сте прав, има и плюсове, има и минуси. На настоящия етап също нямаме крайно решение. И бъдете уверен, че когато оформим проект на решение, то ще бъде съгласувано с всички структури на гражданското общество, тъй като засяга цялото ни общество. И сте прав, че заслужава широк обществен дебат начинът, по който всички ние като граждани на тази страна ще се предпазим от подобни щети, които винаги практиката показва, че са неравномерно разпределяни между отделни региони, градове, дори отделни фамилии. В много случаи, както показва и практиката ни от 2005-2006 г., щетите са толкова големи, че са непосилни за покриване нито от застрахователни компании, нито дори от републиканския бюджет.
От тази гледна точка в обобщение искам да Ви уверя, че когато имаме готовност, вероятно с различни варианти на тази програма, тя ще бъде обсъдена с неправителствени организации и с всички структури на гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Слушайки Вашия отговор, господин министър, ще си позволя да Ви дам една препоръка. Ако тази работна група за една година не е могла да стигне до решение, по-добре не го правете. Както се казва, за една година очевидно сте проучвали международния опит, събирали сте всякакви аргументи. Фактът, че не сте стигнали до извод, показва само едно – това не трябва да се прави. Не трябва да има поредната задължителна застраховка било то за бедствия и аварии в България. Не може да карате хората насила какво да правят. Не можете да знаете по-добре от хората, господин Орешарски, как да се предпазят от тези рискове.
А колкото до бедствията, сполетели България през 2005 и 2006 г., нека да си го кажем както трябва – те настъпиха основно защото сегашното правителство не се справи с превенцията, с почистването на реките и други превантивни дейности, с поддържането на язовирите. Затова имаше и толкова тежки последствия от природните бедствия. Така че нека да не прехвърляме отговорността от болната глава на здравата. Тоест, вършете си Вие работата по превенцията и не измисляйте нови разходи за българските граждани – сега пък задължителна застраховка за природни бедствия и аварии.
Познавайки практиката на сегашното правителство, неслучайно повдигам тази тема. Зная, че абсолютно сте способни да предложите подобна мярка. Но тя няма място в България и се надявам по най-бързия начин тази работна група, която вече една година се труди и обсъжда международната практика, да се запознае с по-важни дейности като например как превенцията в България срещу бедствия и аварии да бъде по-добра. Така че благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само една реплика, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, мисля че много ясно Ви казах, но ще повторя – лично ще потърся Вашия съвет, когато имаме такъв проект и отново лично ще Ви поканя, за да се консултирам с Вас коя от различните функционални форми би била приемлива за нашата практика при нашите политики, нашите финансови възможности и т.н. Благодаря ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Аз да си кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Питане, зададено от народния представител Мария Капон към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди малко зададох въпроса за телефон 122. Това е продължение на питане за това, че Европейската комисия има намерение да започне наказателни процедури срещу България. Друга наказателна процедура е тази за закъснялото издаване на документи за самоличност, които да съдържат биометрични данни. Освен това наличието на биометрични данни е основно изискване за отпадане на визовия режим със Съединените американски щати и излиза, че отделни министерства в това правителство явно не могат да синхронизират усилията си по цели, които иначе твърдят, че споделят.
Затова, господин министър, Ви питам следното: кога се очаква да приключи процедурата по избор на изпълнител за изработването на нови лични документи? Как и в какъв срок предстои събирането на биометрични данни от гражданите на страната? Какъв тип данни ще събират и как ще се гарантира неприкосновеността им? Ще се съхраняват ли такива биометрични данни за българските граждани, които няма да бъдат включени в документите за самоличност? Какви стъпки ще предприеме вашето министерство, за да не се стигне до санкция от страна на Европейската комисия?
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон, дами и господа народни представители! Аз мисля, че телефонът е 112, а не 122. Ако трябва да направим и 122, ще ни дойде в повече.
С Регламент № 2252 от м. декември 2004 г. Съветът на Европа определя изискванията към мерките за сигурност и биометрия в паспорти и документи за пътуване, издавани от страните – членки на Съюза. Предвиден е гратисен период от 18 месеца за издаване на документи за пътуване с вграден електронен носител на биометрични данни. Срокът тече от приемането на техническите спецификации, което става с Решение № 409 на Европейската комисия от 28 февруари 2005 г. Съответно крайният срок за започване и издаване на документи, съдържащи лицево изображение в електронния носител за страните членки, е 28 август 2006 г.
Република България е член на Съюза от 1 януари 2007 г. С Решение № 2909 на Европейската комисия от м. юни 2006 г. е определен 36-месечен срок за въвеждане и на пръстови отпечатъци, тоест до 28 юни 2009 г.
В МВР работата в подготовката на процеса за издаването на документи, съдържащи лицево изображение в електронния носител, започна през м. ноември 2005 г., когато е създадена Постоянна работна група по привеждане на българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Работната група е изготвила концепция за българските документи за самоличност в условията на Европейския съюз, утвърдена от Министерския съвет на 25 май 2006 г.
Създадена е организация за разработване и изграждане на системата за централизирано персонализиране на българските документи за самоличност с вграден електронен носител на биометрични данни. Разработени са идейни проекти на български документи за самоличност с електронен носител на информация. Изготвен е и проект на Решение за откриване на процедура за влизане на специална обществена поръчка за изграждане на система за централизирано персонализиране на българските документи за самоличност, съдържащи електронен носител на информация. Проектът е одобрен от Министерския съвет на 26 юли т.г.
В тази връзка от посланиците на страните – членки на Европейския съюз, и Съединените щати поискахме съдействие за предоставяне на информация относно заинтересовани фирми и техните възможности за изпълнение на поръчката. Интерес са проявили над 50 фирми.
На 2 октомври т.г. подписах решение за откриване на процедура за възлагане на специална обществена поръчка за изграждане на система за централизирано персонализиране на българските документи за самоличност, съдържащи електронен носител на информация. Решението е публикувано в интернет-страницата на Министерството.
Отчитайки времевите изисквания на Наредбата за възлагането на специални обществени поръчки, се очаква договорът с избрания изпълнител да бъде сключен през м. април следващата година.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност – биометрични данни са изображението на лицето на гражданина и пръстовите му отпечатъци, които се използват за разпознаване и проверка на заявената самоличност.
На първия етап като биометричен индификатор ще бъде използвана стандартизирана в определен електронен формат снимка на лицето на гражданина. Разлика ще има и в качеството на изображението, което ще бъде заснемано в станция за снемане на биометрични данни, а не, както досега чрез саниране на снимка от заявлението.
Съгласно изискванията на Европейския съюз, които се съдържат в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските документи за самоличност, от 28 юни 2009 г. в паспортите следва да се съдържа освен запис на снимката на лицето и стандартизирано изображение на два пръстови отпечатъка. Създава се възможност за извършване на сравнение между записаните изображения и сканирани в момента пръстови отпечатъци на преносителя, като по този начин се установява неговото право върху предявения документ за самоличност. Не се предвижда снемане или регистрация на други биометрични данни, индентификатори при подаване на заявление за издаване на документи за самоличност.
Българските граждани следва да имат предвид, че няма да има кампания за издаването на новите документи за самоличност. Едва след изтичането на срока за валидност на настоящите документи ще се пристъпи към издаване на документи с биометрични данни. Защитата на данните в документите за самоличност е обект на разработки, на водещи световни лаборатории. Като първи етап се въвежда системата за контрол “Basic access control”, която осигурява достъп до данните в електронния чип, едва след като паспортът бъде предоставен на длъжностното лице, отворен е и бъдат прочетени данните, записани във видимата машинночитаема зона. При записване на пръстовите отпечатъци ще се въведе система за допълнително кодиране на записа.
Прилагането на тази мярка гарантира, че няма да бъде възможно изчитането на личните данни без знанието и съгласието на приносителя на документа.
Постоянната работна група по привеждането на българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз разработва план за действия със съответни срокове до сключване на договора с избрания изпълнител на обществената поръчка. С фирмата-изпълнител ще се съгласуват действията по издаването на първия паспорт с биометрични данни. Ще информираме съответните органи на Европейския съюз, ще ги запознаем с нашия план за действие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Както Ви е известно, госпожо Капон, можете да отправите до два уточняващи въпроса към министъра.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за този изчерпателен отговор.
Аз не разбрах от логиката “няма да има кампания”, тоест лични карти и международни паспорти няма да бъдат сменяни в момента, в който имаме готова система? Това е първият ми въпрос. Тоест – моята лична карта, която е валидна примерно до 2010 г., тя ще остане валидна до 2010 г. Такава лична карта, която е валидна до 2015 г., ще остане валидна до 2015 г., тъй като те имат 10-годишен срок на годност.
Каква ще е цената – е вторият ми въпрос? Дали предварително е ясно каква е цената, тоест няма да се случи така, както с регистрационните табели на автомобилите да трябва да се заплаща отново? Следващият ми въпрос е – в момента, в който имаме валиден международен паспорт, в този срок той ще е валиден по това споразумение в целия Европейски съюз, независимо, че няма биометрични данни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на допълнителните въпроси на Мария Капон. Госпожа Капон зададе всъщност три въпроса вместо два.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви за уточняващите въпроси, госпожо Капон, защото те са важни за всеки български гражданин.
Изрично държа да подчертая още веднъж, че по никой начин няма да става дума за кампанийно подменяне на документите. Точно, както Вие го формулирахте, до момента, в който Вашата лична карта, моят международен паспорт са със срок на годност, няма необходимост от тяхната подмяна с новите документи с биометрични данни.
Второ, по въпроса за цената – преди да приключи процедурата за специална обществена поръчка не бих могъл да го коментирам. Трябва да кажа, че един от ключовите параметри, който сме заложили, е именно цената. Разбира се, ние търсим качеството, разбира се, гаранциите, разбира се, защита на националния интерес и националната сигурност, гаранция за защита на личните данни, но и цената. Един от основните критерии, по които ще бъде определен изпълнителят, е именно цената.
На трето място, бих искал да уверя и Вас, и народните представители, че Министерството на вътрешните работи и правителството като цяло вземат всички мерки по този въпрос да не бъде налаган санкциониращ режим. Ние сме информирали Европейската комисия и с всеки следващ акт и стъпка в посоката на издаване на паспортите ще продължим да държим Комисията в течение. Много се надявам, че до санкциониращ режим няма да се стигне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Аз също се надявам, че данъкоплатецът няма да плаща от неговите пари за това, че някой не си е свършил работата в държавата или че темпът на развитие е различен технологично, както стана ясно.
Надявам се, че Европейската комисия ще приеме аргументите, тъй като процедурата така или иначе е започнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Следва въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов, към министър Петър Мутафчиев.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за поканата, която отправихте към мен преди около месец, да посетим заедно Тирана и Скопие, където имахте срещи с ваши колеги министри на транспорта. Не можах да се възползвам от поканата, поради ангажименти в предизборната кампания, но тя несъмнено беше израз на уважение към един от представителите на българската политика, който най-дълго – вече 16 години, работи по този въпрос. Оставам с впечатлението, на база и на Вашето посещение, че най-после нещо в тази сфера се раздвижва. Съдя по това и от разговора, който имахме преди месец с влиятелния италиански сенатор Ламберто Дини, който посети България; от речта на външния министър на Италия Масимо Далема в Бари през м. септември т.г.; и от разговора, който имахме с премиера на Италия Романо Проди през м. януари т.г. в българския парламент.
Онова, което успях да проследя като съобщения и новини в пресата и медиите за Вашите посещения, уважаеми господин министър, ми подсказва, че вече се очертава напредък по подготвителните действия за Коридор 8.
Моля Ви да споделите накратко, доколкото това позволяват процедурите, предвидени в нашия правилник, какви са основните резултати от Вашите посещения в Македония и в Албания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Както Ви е известно, господин Мутафчиев, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, ще се опитам да се вместя в трите минути, независимо че въпросът е много важен. Надявам се, че информацията, която ще поднеса на господин Атанасов, интересува и всички останали народни представители.
Благодаря Ви за усилията, които полагате като народен представител по развитието на Коридор 8 и за интереса, който имахте през цялото това време към него.
Искам да споделя с вас, че посещението ми в Македония и в Албания беше посещение, в което всички министри казахме: нека да спрем да говорим за това, че е приоритет Коридор 8, а да започнем конкретни действия.
Резултатите са подписването на съвместни декларации между министъра на транспорта на Република България и министъра на транспорта на Албания господин Сокол Олдаши, а също така подписването на декларация с министър Миле Янакиевски. Ще кажете, че обикновено декларации се подписват, но в края на краищата какво следва от тях.
Най-напред искам да споделя с вас, че в тези декларации ние ясно очертахме формулите и начините, по които трябва да се финансират отделните проекти както в железопътната, така в пътната инфраструктура и в пристанищната инфраструктура.
С министър Олдаши взаимно се информирахме за намеренията на двете страни и готовността за изграждането на инфраструктурата и, разбира се, за това, което до този момент е направено.
Информирах двамата министри за свършеното в България. Вие знаете, че Коридор 8 съвпада отчасти с Коридор 4 и в цялото протежение на железопътната инфраструктура ние предвиждаме средства, които ще дойдат от Кохезионния фонд по оперативна програма „Транспорт”, а съща така участъка София – Радомир. Съответно предвиждаме средства от бюджета за рехабилитация на железопътната линия до Гюешево и продължаване на връзката с Македония, която е от порядъка на 3 км.
Във връзка с това министър Олдаши гарантира, че правителството на Албания е готово да отпусне 50 млн. лв. за цялостната модернизация на железопътната линия до македонската граница, а също така и необходимите средства за липсващия участък, който е от порядъка на 6 км, за свръзка с македонската граница.
Албанското правителство в момента изцяло работи по обновяване на пътната инфраструктура. Честно да ви кажа, аз се убедих в това, че пътищата в Албания са на едно съвсем добро ниво, което може да се ползва от нашите превозвачи.
На трето място, ние обсъдихме възможностите за развитието на двете крайни точки: от сухопътната част на Коридор 8 – това са пристанищата в Бургас и във Варна и пристанищата в Дурес и Вльора. За голямо мое удовлетворение и на господин Олдаши установихме, че целите, които сме си поставили за развитието на тези четири пристанища, съвпадат. Ние ще работим ускорено по развитието на контейнерните терминали, което ще даде възможност и за ефективност на Коридор 8, тоест от един политически коридор да се превърне и в икономически ефективен коридор.
С македонската страна сме доста по-напред в тази посока, тъй като с тях вече изработихме няколко групи, на които целта най-напред беше да унифицираме параметрите на железопътната линия. Направихме общ проект, който да представим пред Европейската комисия. Целта е да се намерят максимално средства за строителството на липсващите участъци по железния път.
С македонската страна също сме се договорили за подобряване на пътната инфраструктура. Македония, разбира се, е страната, която трябва да усвои най-много средства, тъй като липсват участъци както към българската граница, така и към албанската граница.
На тази среща господин Миле Янакиевски и пред представителите на медиите категорично заяви, че правителството на Македония възнамерява до края на мандата да е започнало строителството на железопътната връзка с България, което е много сериозен знак от срещите, които имахме преди това. Ние също заявихме нашето ясно намерение за модернизацията на железопътната линия. Но основният, голям проблем по Коридор 8 остават сериозните средства, които са необходими на Македония. Необходими са около 180-200 млн. евро, за да направи връзката с България. Ние заедно с италианската страна поехме ангажимент и това означава, че ще бъдем лобито, което ще спомогне за усвояване на част от предприсъединителните фондове именно в тази посока.
Миналия месец във Варна на срещата на ЦЕИ направихме четиристранна среща с министрите, където поставихме един друг много важен въпрос, тоест и четиримата министри – на Италия, на България, на Македония и Албания, ще поискаме от Европейската комисия да бъде определен координатор, което е добър знак за прагматичната част на изпълнението на Коридор 8 като приоритетен за Европейския съюз.
Предстои ни и среща в Европейската комисия, на която заедно с италианския ми колега ще представим съответно визията за развитие на Коридор 8 и необходимостите от финанси, които очакваме от Европейския съюз. (Председателят дава знак, че времето изтича.)
Само секунда, господин председател.
Искам да спомена, че в тези разговори беше обърнато сериозно внимание, господин Атанасов, и на възможностите за публично-частно партньорство и концесиониране на определени инфраструктурни проекти. Така че и четирите страни категорично заявяваме своето намерение, че това е един от пътя, по който можем да ускорим изграждането на Коридор 8.
Спокойно мога да заявя пред вас, че ние прекрачихме наистина политическата граница по работата по Коридор 8 и вече се намираме в точни и ясни прагматични параметри. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едната секунда, господин министър, се превърна в три минути над определеното време.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре! Господин министърът пресрочи времето, тъй като проблемът е много важен и аз ще преценя дали няма да се наложи да направя и питане по-нататък.
Уважаеми господин Мутафчиев, позволявам си да Ви поздравя, защото Вие сте първият министър от много години, който прави нещо в тази насока. Имаше министри преди Вас, които ни принудиха да лягаме на релсите на Кюстендилската гара, за да запазим влака за Гюешево, а ето сега говорим за съвсем друго нещо – за реалната възможност коридорът да започне да се прави. Много правилно отбелязахте – това го казват италианците – да се използват предприсъединителните фондове на Македония за строителството на коридора на тяхна територия. Вярвам, че в близките две години не се очертават избори и ще имам достатъчно свободно време, за да можем при следващите подобни важни прояви да работим заедно по този въпрос, който, искрено се надявам, ще се превърне в смисъла на моя политически живот. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин министър. Господин министърът се отказва от дуплика.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров, относно нерегламентираното прелитане на самолети през центъра на София – предполагам, че трябва да бъде над центъра на София, но да не спорим сега за правилната формулировка, към министъра на транспорта.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Корнезов е полезен, както винаги.
Уважаеми господин министър, дами и господа! Към мен се обърна инициативен комитет от доста хора, които живеят в кварталите “Левски”, “Дружба” и “Слатина”. Хората са много обезпокоени, поискали са среща включително с уважаемия министър Мутафчиев, но той вероятно поради своите ангажименти към това отношение на въпроса, който му беше зададен току-що, не е намерил за възможно да се срещне с тях. Но ако по-късно намерите, господин министър, може да помогне.
Хората са обезпокоени от допълнителния шум, замърсяването на околната среда и всички тези вредности, които се получават от прелитането на самолетите над гр. София.
Съгласно Решение за оценка на въздействието на околната среда наистина от 2001 г., са записани няколко ограничителни условия. Едното гласи следното: забраняват се прелитанията над града с някои изключения. Второто е: забраняват се нощните полети, отново с някои изключения.
Хората питат, господин министър, защо тези разпоредби не се спазват? Ако имате някакви съмнения относно вредностите, които се причиняват на тези хора, които живеят там, моята препоръка е да отидете на място, да прекарате известно време в този район, да поговорите с хората, да се убедите във важността и значимостта на подобно питане.
Преди да се обърнат към мен и към парламентарния контрол, хората се опитали да говорят с ресорните министри. Единствено заместник-министър Даниела Никифорова е говорила с тях, но това, което им е казала, е, че няма да бъдат спазени разпоредбите на оценката за въздействието върху околната среда, тоест, че нищо няма да бъде направено. Буквално това им е казано.
В тази връзка реших да се обърна към Вас и да попитам за позицията на Министерството на транспорта – как оценявате проблемите на тези граждани, смятате ли да търсите и предложите някакво решение и кога – още по-важен въпрос.
Искам да повторя, дори Ви предлагам директно да се обърнете към тези хора и да им кажете как оценявате техния проблем и какво смятате да предприемете, много конкретно като действия.
Между другото във въпросната оценка на въздействието върху околната среда е записано, че ще бъдат изграждани шумоотразителни валове покрай летището с цел намаляване на тези вредности, за които стана вече въпрос. Кажете докъде са изградени, докъде смятате да ги изградите, докъде е свършена работата? Надявам се на много конкретни отговори, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев. Тъй като това е питане, а не въпрос, както Ви е известно, господин министър, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Димитров! Най-напред искам да се обърна към хората, които живеят близо до летището, че това наистина е един сериозен проблем, по който Министерство на транспорта винаги е работило и винаги съществува един според мен нормален диалог между министерството, ресорните заместник-министри, включително и аз като министър два пъти съм се срещал с инициативния комитет.
Но, господин Димитров, честно да Ви кажа, учудвам се понякога на спекулативния начин, по който се поставя въпросът. Смея да твърдя, че голяма част от твърденията, които поставихте днес, са изцяло спекулативни. Умишлено или поради незнание в питането Ви се срещат включително и някои лъжи. Ще Ви дам пример.
По отношение на цитираната от Вас т. 4 от Решение на оценка за въздействие на околната среда за забраняване прелитанията над територията на града, Министерството на транспорта в съответствие с международните стандарти и практики спазва всички утвърдени, публикувани в Сборника за аеронавигационна информация – публикация на Република България, схеми за отлитане, долитане, подход и кацане на летище София. Ние непрекъснато можем и даваме информация за начина, по който кацат самолети. Но не забравяйте, че това чисто и просто не е сухопътен транспорт, а понякога се влияе и от климатичните условия. Хората от инициативния комитет добре знаят това – когато се налагат кацания и излитания… Кацанията повече шумят отколкото излитанията, създават повече проблеми, но се налага да бъдат извършени по обективни причини от страна на гр. София и това е свързано със сигурността на въздушния транспорт, което, и да искаме, не можем да го променим при определени климатични условия.
Твърдението Ви, че изискването по т. 5 от Решението на оценка за въздействие на околната среда не се спазва, също не отговаря на истината. Редовни полети и от, и до летище София между 23,00 ч и 00,6 ч. няма, но има чартърни полети – за това също сме уведомили иницативния комитет.
По отношение на твърдението Ви за тъй наречените наднормени вредности от авиационния шум, ще си позволя накратко да Ви кажа какво сме свършили, господин Димитров, защото, струва ми се, и това не сте прочели.
Първо, на летище София е внедрена система за мониторинг, която е по същия този ОВОЗ, за което Вие казвате, на самолетния шум на стойност 500 хил. лв. В настоящия момент се провеждат реални замервания и нива на нашумяване, на базата на които редовно се изготвят и изпращат в Министерството на околната среда и водите доклади, съдържащи резултатите от тях.
Второ, Министерството на транспорта реализира проект за шумозащита на населението, разположено на територията на хигиенозащитната зона, която е определена също от този ОВОЗ. Там нямаме вина, че до една улица зоната е прекратена и оттам нататък не можем да правим съответно мероприятията. Над 900 хил. лв. са осигурени, което е свързано пряко със здравето на гражданите, тоест, подменени са дограмите на къщите, за да бъде намален този шум.
Трето, в момента тече процедура за изграждане на шумозащитен екран на площадката за изпробване на авиационните двигатели. Това е заложено в ОВОЗ-а за летище София. То е на стойност 6 млн. лв. Не можеше да бъде направен по-рано преди да приключи реконструкцията на летище София. Вярвам, че като един далновиден политик си давате сметка за това.
Четвърто, от 1 януари т.г. въведохме забрана на българските летища да оперират въздухоплавателни средства по Глава втора от Приложение № 16 към ИКАО или така наречените шумни самолети, което също е в интерес на гражданите.
И накрая Ви съветвам да обърнете внимание на две европейски директиви – 2002/30/ЕС и 2002/49/ЕС, съгласно които летища с по-малко от 50 хиляди полета годишно не попадат под изискванията на Директивата за ограничаване на шума и остава да бъдат оценявани от съответната страна. При нас няма такова летище, господин Димитров, но въпреки това използваме всички тези критерии, които са заложени, в интерес на българските граждани.
Разбира се, шумът го има и аз искам да Ви задам един въпрос, тъй като се спирате на ОВОС-а от 1999 г., струва ми се.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): От 2001 г.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Димитров, усещам, че нарушавам процедурата, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно усещане имате.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: ... но въпросът ми е следният: по оценка на въздействие на околната среда, взето по решение от правителство на Иван Костов и определеното местонахождение на летище София, считате ли, че това е най-точната преценка да се защитят интересите на хората, живеещи в този район? Бихте ли ми обяснили защо тогава трябваше да се слага един ОВОС, на който, убеден съм, включително на Министерството на околната среда и водите, е било ясно, че това няма да реши тотално проблема с шума и каквито и мерки да се вземат, хората ще бъдат затруднени в тази посока? Защо тогава не се измести летището на подходящо място – далече от центъра на София, да не се прелита над София – такива места имаше, такива предложения имаше, а се остави да се инвестира през всичките тези години 150 млн. евро за модернизацията на летището и запазването и посоката на пистата включително?
Това е големият проблем, господин Димитров. И този проблем трябваше да бъде разрешен доста по-рано, откакто е на власт и нашето правителство. Така че, търсете вината в тази посока. (Реплика от ДСБ.)
Това, което зависи от нас и мерките, които можем да вземем по отношение на кацане – изключване на двигателя при кацане и т.н. – всички мерки сме ги взели и ще продължаваме да контролираме този процес в интерес на гражданите и на инициативния комитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще изключите двигателите при кацане, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има си начини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Опасна работа е това.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Вашите предложения, господин председател, както винаги, са много полезни.
Но, господин министър, като човек, който подчерта своята ангажираност на човек, който чете много, можете да ми помогнете по въпросния ОВОС, който не е от 1999 г., а е от 2001 г., но няма да издребнявам, да ми покажете къде пише, че за чартърите е разрешено нощното кацане? Къде точно това е разрешено?
Искам още веднъж да подчертая, господин министър, при цялото си уважение към Вас – не Ви вярвам, вярвам на хората, които отправиха оплакването си към мен. Тоест, смятам, че по-скоро проблемът е във Вас. Успяхте да нарушите Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – зададохте ми въпрос, но аз с най-голямо удоволствие ще Ви отговоря. Тази писта беше изградена от едно друго правителство, в което вие бяхте полу в управление, полу в опозиция, господин министър. Не го забравяйте. Правителството на СДС тогава е направило ОВОС, а такъв ОВОС по-късно не е и правен, между другото, а би трябвало да се направи, ако разрешите нощни кацания, извън предишния ОВОС, който е бил правен по темата, господин министър. А това е още едно нарушение.
Но аз имам два конкретни въпроса. Разчитам на Вашето съдействие да ми кажете къде точно са разрешени нощните кацания на чартъри, защото Вие казахте, че те си кацат и това не било ваш проблем – така стана ясно за Народното събрание.
Вторият конкретен въпрос е: ако сте толкова отворен министър, както подчертахте и не носите отговорност, вина или каквото и да било, защо не вземете да се срещнете с тези хора, на тях да обясните (реплика на министър Петър Мутафчиев) - два пъти сте ги срещали някога, сега хората имат конкретни инициативи. Имаше пресконференция, на която бях, но не Ви видях. Имаше митинг, на който бях, но не Ви видях. Хората искаха да споделят с Вас и да поставят проблема. Те дори не искаха той да бъде поставян в Народното събрание до момента, в който Вие отказахте да говорите с тях. Така че намерете възможност да обсъдите въпроса с тях, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Димитров, искам да Ви кажа, че преди седмица и половина аз се срещнах с господин Коларов и с представител на инициативния комитет, че ние преди близо осем-девет месеца също имахме среща. Предприели сме конкретни мерки. Имаше проблем по отношение на това, че те не приемаха част от нашите предложения, но това е нормално в един диалог.
Това, което искам да заявя пред гражданите и те го знаят, е, че ние изпълняваме всички препоръки, независимо от лапсуса, за който ме засече господин председателят, правим всичко възможно по отношение на техническите параметри и изисквания при кацания да се съобразяваме с минимален шум от летище София. Така че ние правим това, което е по силите ни.
Но невъзможното не може да се направи, тъй като летището беше запазено на това място именно от вашето правителство. Това не го забравяйте! Ние не можем да кажем, че няма да има шум, включително и нощно време, защото понякога се налага и при определени чартъри да има такива, и това Вие го знаете много добре, независимо че ограничението нощно време до голяма степен е и в ущърб на останалите български граждани, тъй като това ограничава пътуванията от други страни до България и т.н., и от разстояния, които са фактически до три часа, и много, много други неща, за които за съжаление нямам време.
Ако имахте добрата воля да решите проблема или поне да разберете какви са причините и какво още може да се направи, Вие бихте го направили по друг начин. В момента целта Ви е по някакъв начин да покажете заинтересованост пред хората. Убеден съм, че от утре като че ли този проблем няма да бъде във Вашия дневен ред. Това личи дори от Вашето изказване. Не е въпросът само да бъдем на митинга, но да седнем и свършим нещо конкретно. Ние правим конкретните неща в момента, господин Димитров, а Вие се занимавате с евтин популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров, който в рамките на 2 минути може да изрази своето отношение към отговорите на министър Мутафчиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз съм много притеснен, че няма поставен проблем пред това правителство, за което Вие да не обвинявате предишни управления, като обикновено се започва от хан Аспарух. Това е обичайната практика. Ако не е виновен хан Аспарух, е виновно правителството на СДС или някои други външни влияния, сили и международни институции. (Реплика от КБ.)
Така че, Вие не можахте да отговорите на конкретния въпрос: как разрешихте тези чартъри през нощта? Отидете, вижте хората, поговорете с тях – не знам какво се е налагало.
Другото нещо – моля Ви се, не лъжете, не заблуждавайте хората. Това летище, тази писта беше построена от предишния кабинет, в който БСП имаше май двама министри, от които единият министър сега стана кмет от БСП.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Кой министър подписа...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, господин министър, моля Ви, не заблуждавайте хората, не говорете неща, които не са верни.
Надявам се оттук нататък да възприемете наистина загрижен тон. Шумоизолиращите съоръжения, които могат да бъдат изградени, трябва да бъдат изградени по най-спешния начин. Тук може да има полза от Вашата работа, тоест опитайте се да създадете полза, а невинаги, когато се постави пред вас проблем, да кажете: тук ние не отговаряме, защото е виновен някой друг. (Реплика на министър Петър Мутафчиев.)
Така че, господин министър, колкото до това, дали тази тема е в моя дневен ред, ще се убедите от следващи питания към Вас, когато след една година ще Ви попитам: през 2008 г. какво конкретно свършихте? И Вие вероятно ще ми кажете: не много, защото имаше едно правителство и един лош хан Аспарух, който ни доведе до тази територия.
Така че, надявам се догодина да възприемете този проблем на хората като сериозен, като свой проблем и да започнете конкретни действия за неговото решаване. В това е цялата работа. Животът на хората, които живеят там и които нощем трудно спят – те точно това ми казаха – да започне да бъде решаван. Благодаря, уважаеми колеги, за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това парламентарният контрол днес се изчерпа.
Ще направя две съобщения.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има извънредно заседание във връзка с държавния бюджет на 13 ноември 2007 г., вторник, от 13,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще има заседания на 14 и 15 ноември 2007 г. от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,40 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов