Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди всичко да ви представя проекта за програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т.г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет:
1. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Вносител е Министерският съвет на 31.10.2007 г.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – има няколко законопроекта.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
5. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
8. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
9. Второ четене на Законопроекта за защита на животните.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
12. Парламентарен контрол.
Това е проектът за програма.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 163 народни представители: за 157, против 5, въздържал се 1.
Програмата за седмицата е приета.
Позволете да ви направя и съобщения, които правилникът предполага.
Първото съобщение е за оттегляне на законопроект. Народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев с писмо от 20 ноември 2007 г. поради допусната техническа грешка оттеглят внесения на 19 ноември проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване с № 754-01-157. Същият текст е внесен с уточнено заглавие. Става дума за техническа грешка, допусната в заглавието на законопроекта.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 14 до 20 ноември 2007 г.
Законопроект за обявяване за недействителни резултатите от изборите за кметове и общински съветници, проведени на 28 октомври и 4 ноември 2007 г. Вносител е народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Законопроектът е насочен към Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Владимир Кузов и Ваню Хърков. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносители Владимир Кузов и Ваню Хърков. Разпределен е на Комисията по транспорт и съобщения.
Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г. Вносител е Министерският съвет, разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по труда и социалната политика, на Комисията по европейските въпроси, на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Владимир Кузов, разпределен е на Комисията по правни въпроси като комисия, която да подготви доклад.
Това са съобщенията, които имам да ви направя, уважаеми колеги.
Други предварителни въпроси, които да отлагат преминаването към т. 1, нямам пред себе си.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.
Има думата госпожа Мая Манолова за процедурно предложение.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение по два процедурни въпроса. Първият касае прякото предаване на днешното пленарно заседание по Българското национално радио и Българската национална телевизия с оглед значимостта на разглеждания въпрос, а именно първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Предвид обществения интерес към тази тема, предлагам обсъждането и гласуването на бюджета за 2008 г. да бъде пряко предавано по БНТ и БНР.
Второто ми процедурно предложение касае начина на гласуване. Предлагам ви с оглед важността на разглеждания законопроект, гласуването на първо четене на бюджета на Република България за 2008 г. да бъде днес след приключване на дебатите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има две процедурни предложения, уважаеми колеги, ще ги подложа на гласуване последователно.
Първото предложение е за пряко предаване на днешното пленарно заседание по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 166 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението гласуването на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. да бъде днес в края на заседанието след приключване на обсъжданията по законопроекта.
Гласували 176 народни представители: за 158, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Това означава, уважаеми колеги, че при отсъствие на други предложения, срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е 7-дневен, тоест до края на деня другата сряда.
Преминаваме към представяне на доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси по внесения законопроект.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров. Вносителят ще има възможност да направи своето изложение по законопроекта, а след това са становищата на другите комисии.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, господа народни представители! Първо, позволете ми да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господата Кирил Ананиев, Любомир Дацов, Кирил Желев, Димитър Иванов и Атанас Кънчев – заместник-министри на финансите, също така господин Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет, и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма.
Моля да поканите господата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

“ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет
на 31 октомври 2007 г.
Комисията по бюджет и финанси на две заседания, проведени на 8 и 13 ноември 2007 г., разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
На заседанията присъстваха от Министерството на финансите: Пламен Орешарски – министър, заместник-министрите Кирил Желев, Кирил Ананиев и Любомир Дацов; от Министерството на правосъдието: Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, Димитрина Колева – директор на дирекция “Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”; Иван Искров – управител на Българската народна банка; от Министерството на образованието и науката: Кирчо Атанасов – заместник-министър, и Димитър Танев – главен секретар; от Министерството на труда и социалната политика: Димитър Димитров – заместник-министър, и Маргарита Николова – директор на дирекция “Финанси”; Мая Кипринска-Гьошева – член на Висшия съдебен съвет, и други.
Законопроектът за държавния бюджет (в изпълнение на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет) беше внесен в Народното събрание на 31 октомври 2007 г., с което се спази предвидения двумесечен срок преди началото на бюджетната година.
В Законопроекта на държавния бюджет за 2008 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на Съдебната власт, разработен от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и свое писмено становище към него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това вносителят е изпълнил изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. В изпълнение на чл. 62, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 7а от Закона за устройство на държавния бюджет в законопроекта за първи път е включен като самостоятелен бюджетът на Народното събрание.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Орешарски, а бюджетът на съдебната власт от госпожа Кипринска.
Политиката на Бюджет 2008 е насочена към реализиране на следните основни приоритети:
- противодействие на нарастващите външнотърговски дефицит и дефицитът на текущата сметка;
- преструктуриране на бюджетните разходи и ускорено модернизиране на публичната инфраструктура;
- финансово обезпечаване на програмите за научно-техническата и развойна дейност;
- продължаване на реформите в ключови социални сектори като образование и здравеопазване;
- обезпечаване на по-нататъшен ръст на доходите на заетите в публичния сектор и пенсионерите при постигане на устойчив темп на икономически растеж, стабилни публични финанси в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж, както и поддържане на стабилна макроикономическа среда в Република България.
Анализът на тенденциите в развитието на световната икономика през първото полугодие на 2007 г. показват, че тя поддържа висок темп на растеж, което до голяма степен е резултат от високия икономически растеж на нововъзникващите пазари. Очаква се тази тенденция да се запази и през следващия период.
Инфлацията е сравнително стабилна, въпреки съществуващите предпоставки за нарастване на цените на суровините от една страна, и от друга, съществуващото напрежение на кредитния пазар в Съединените щати, и възможността това да се отрази негативно върху останалите сегменти на общия пазар.
Европейската централна банка през първото полугодие на 2007 г. предприе мерки за повишаване на основните лихвени проценти. Тези решения са взети с цел поддържане на стабилна ценова политика. Ценовата стабилност е необходима, за да се осигури постоянен темп на развитие на европейската икономика.
През първата година от членството на България в Европейския съюз, икономическият растеж продължи да реализира високоустойчив темп от над 6%. През 2007 г. се отчете също високо равнище на чуждестранни и местни инвестиции, ускоряване нарастването на заетостта, както и засилване на конвергенционните процеси в страната.
Дефицитът по текуща сметка продължи да се увеличава, предизвикан от високо инвестиционно и потребителско търсене. Високото отрицателно салдо по текущата сметка е покрито изцяло от финансовата сметка. Общият баланс за периода януари – юли 2007 г. е положителен, като валутните резерви нарастват с около 923 млн. евро. През м. юли и август т.г. се наблюдава покачване на инфлацията, повлияна от нарастването на международните цени (горива и храни), неблагоприятните климатични условия и реколта, и нарастване на вътрешното търсене, поддържано от нарастващите доходи.
През м. април 2007 г. са изплатени предсрочно всички задължения към Международния валутен фонд.
Преките чуждестранни инвестиции за периода януари – юли 2007 г. достигат 2 млрд. 667 млн. 200 хил. евро, при 2 млрд. 334 млн. 900 хил. евро за същия период на предходната година.
Икономически допускания и макрорамка.
Предложената макрорамка за 2008 г. е изготвена при очаквана средногодишна цена на суровия петрол за 2007 г. около 68,1 долара за барел, като за следващите години цените са в диапазона от 67 – 70 долара за барел. Допуска се, че лихвите в евро ще се движат в рамките на 4,3-5%. Предполага се, че лихвите в долари ще се понижат и ще се движат в диапазона от 4,6-5,33%.
За 2008 г. е разчетен реален растеж на БВП от 6,4% или толкова, колкото е и растежът за 2007 г., а в сума по текущи цени се очаква да достигне 61 млрд. 711 млн. лв. След като през последните години основен принос в растежа на БВП от страна на търсенето имаха инвестициите, то през 2008 г. се очаква тази тенденция да се промени. Въпреки това техният дял ще остане сравнително висок – около 36-37% от БВП. В същото време приносът на потреблението в общия растеж на БВП ще остане стабилен в диапазона от 5,3-5,4 процентни пункта.
При изготвянето на прогнозата на инфлацията са взети предвид допусканията за външната среда; очакваната динамика на производителността на труда; допусканията за повишения в административните цени и въвеждането на по-високи акцизи. Очаква се понижаване на хармонизираната инфлация за 2008 г. както по отношение на нейното равнище в края на годината, така и на средногодишната й стойност, съответно с 4,8% и 0,3 процентни пункта спрямо 2007г.
За 2008 г. се прогнозира валутният курс на лева към щатския долар както в края на годината, така и средногодишно да бъде 1,40 лв.
През периода 2008-2010 г. се предвижда външното търсене да се запази относително стабилно, осигурявайки средногодишен реален ръст на износа от около 11-13%.
През 2008 г. дефицитът по текущата сметка се очаква да достигне 21,9%. Задържането му на високо равнище е резултат от вече формирания голям разрив между износ и внос в абсолютно изражение и нарастването на нетното изтичане на доход по преките чуждестранни инвестиции.

Конвергенция в европейски фондове
Въпреки отбелязаните високи темпове на икономически растеж в България през последните години, реалната конвергенция на доходите с европейските равнища и повишаването производителността на труда са все още предстоящо събитие.
През 2007 г. БВП на глава от населението в България се очаква да бъде 38,7% от средното равнище в Европейския съюз, а за 2008 г. да достигне 40,3%.
Въздействието за България от финансовата перспектива на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. се проявява в следните направления: увеличаване на средствата по Кохезионния фонд; нарастване на средствата за програмите за развитие на селските райони; приток на свежи инвестиции най-вече по линия на структурните и Кохезионния фондове и други положителни резултати.

Консолидирана фискална програма за 2008 г.
През 2008 г. Министерският съвет предлага извършването на реформи в данъчно-осигурителната система, които са насочени към насърчаване развитието на бизнеса; повишаване събираемостта на данъците и редуциране дела на сивата икономика. Тези предложения бяха обсъдени при разглеждането на внесените законопроекти за изменение и допълнение на данъчното законодателство.
Резултатите от реформите са отразени в консолидираната фискална програма и в Законопроекта на държавния бюджет за 2008 г.
Общо програмата за приходите предвижда 27 млрд. 192 млн. 300 хил. лв. приходи, което в проценти представлява 44,1% от БВП.
Общо разходи и вноски в Европейския съюз 25 млрд. 370 млн. 900 хил. лв. или 41,1 от БВП. Положителното бюджетно салдо е в размер на 1 млрд. 821 млн. 400 хил. лв. или 3% от БВП.
За 2008 г. приходите по националния бюджет се предлага да достигнат 25 млрд. 340 млн. 200 хил. лв. От тях по националния бюджет от данъчни приходи е предвидено да постъпят 22 млрд. 98 млн. 900 хил. лв.; от неданъчни приходи – 3 млрд. 193 млн. 300 хил. лв. и от помощи 48 млн. лв. Спрямо 2007 г. данъчните и неданъчните приходи нарастват съответно с 4 млрд. 548 млн. 900 хил. лв. и с 453 млн. 600 хил. лв., а помощите намаляват с 35 млн. лв. От данъчните приходи най-голям относителен дял имат приходите от ДДС, след тях са приходите от социалното и здравното осигуряване, на трето място са приходите от акцизи, следват постъпленията от корпоративните данъци, от данъка върху доходите на физическите лица.
По консолидираната фискална програма за 2008 г. проектът на разходите е 25 млрд. 370 млн. 900 хил. лв., от които вноската в общия бюджет на Европейския съюз е 659 млн. 900 хил. лв. Проектът на разходите за 2008 г. е по-голям спрямо програмата за 2007 г. с 4 млрд. 378 млн. 900 хил. лв. или ръст от 20,8%, което е резултат от увеличението на общите разходи с 4 млрд. 353 млн. 400 хил. лв.
От общите разходи 24 млрд. 711 млн. лв., за нелихвени разходи са предвидени 24 млрд. 42 млн. 900 хил. лв. или увеличение с 4 млрд. 415 млн. 800 хил. лв.
С най-голям относителен дял от общите разходи са разходите за социалното осигуряване, подпомагане и грижи, които за 2008 г. нарастват на 8 млрд. 341 млн. 100 хил. лв. От тях за изплащане на пенсии са 5 млрд. 276 млн. 800 хил. лв., което е с 886 млн. 700 хил. лв. повече спрямо програмата за 2007 г. Ръстът е 20,2%. Осигурени са средства за провеждането на политиката за увеличаване на доходите от работна заплата през 2008 г. на две стъпки: от 1 януари – компенсиране на всички ощетени от въвеждането на плоския данък с работни заплати до 430 лв. за заетите по трудово правоотношение и до 375 лв. за заетите по служебно правоотношение; и от 1 юли – индексация на всички работни заплати на заетите в бюджетния сектор с от 5 до 10%.
Значително нарастват средствата за дълготрайни активи, които от 2 млрд. 818 млн. лв. по програмата за 2007 г. се увеличават на 4 млрд. 257 млн. 900 хил. лв. или с 1 млрд. 439 млн. лв., ръст 51,1%. През 2008 г. капиталовите инвестиции на държавата са насочени главно към мащабни обекти с национално значение като изграждането на Дунав мост 2, реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград и др. В рамките на целевата субсидия от централния бюджет за капиталови разходи на общините е осигурено продължаването на строителството на екологични обекти с висока регионална и национална значимост като пречиствателни станции за отпадни води, депа за твърди битови отпадъци и др.
В консолидираната фискална програма за 2008 г. е предвиден резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 694 млн. лв., като към него се включват: резерв за структурни реформи и фискална устойчивост, резерв за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, както и резерв по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт, съдебната власт и Народното събрание.
От средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват до 25 на сто за превантивни дейности.
От гледна точка на бюджетната политика резервът в частта за фискалната устойчивост през 2008 г. замества 90-процентното правило, прилагано през миналите години.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително и е в размер на 1 млрд. 821 млн. 400 хил. лв., 3% от БВП.
В разпределението на разходите по функции в консолидираната фискална програма най-висок дял от публичните разходи се предвижда за сферите на социалното осигуряване, подпомагане и грижи – 31,7% от общите нелихвени разходи, 12,3 от БВП; икономически дейности и услуги – 15,6% от общите нелихвени разходи; отбрана и сигурност – 12,9%; образование – 10,8%; здравеопазване – 10,7% от общите нелихвени разходи.
По консолидираната фискална програма за 2008 г. разходите:
- за образование са 2 млрд. 607 млн. 700 хил. лв. и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 473 млн. 100 хил. лв. Това е ръст от 22,2%;
- за наука са отделени 268 млн. 800 хил. лв. и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 80 млн. 600 хил. лв., тоест ръст от 42,8%;
- за здравеопазване са отделени 2 млрд. 571 млн. 200 хил. лв. и спрямо програмата за 2007 г. средствата са увеличени с 354 млн. 700 хил. лв., ръст 16%;
- за култура са заделени 376 млн. 400 хил. лв. и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 57 млн. 700 хил. лв., тоест ръст с 18,1%.

Проект на държавния бюджет за 2008 г.
Проектобюджетът е разработен въз основа на показателите на макроикономическата рамка.

І. Републикански бюджет
В приходната част на републиканския бюджет са включени предложените от Министерския съвет промени в данъчното законодателство, внесени в Народното събрание.
От общите приходи най-голям относителен дял заемат приходите от данък добавена стойност – 44,3%. В предложените разчети ДДС е 8 млрд. 110 млн. лв., като увеличението е с 1 млрд. 809 млн. лв., тоест 28,7%. На второ място са постъпленията от акцизи – 3 млрд. 797 млн. 700 хил. лв., което осигурява 20,7% от всички приходи. Увеличението спрямо 2007 г. е с 625 млн. лв.

Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица са 2 млрд. и 150 млн. лв., което представлява 11,7% от всички приходи. Увеличението спрямо 2007 г. е със 704 млн. лв., тоест ръст от 48,7%. С най-голям ръст спрямо предходната година се очертават постъпленията от корпоративния данък, които от 1 млрд. 319 млн. и 800 хил. лв. за 2007 г. нарастват на 2 млрд. 128 млн. и 300 хил. лв., тоест ръст от 61,3%.
Общият размер на разходите по републиканския бюджет достига 17 млрд. 6 млн. и 600 хил. лв., като отбелязват ръст от 2 млрд. 599 млн. и 500 хил. лв. Този ръст се разпределя, както следва: за увеличаване на разходите по републиканския бюджет – 1 млрд. 434 млн. и 200 хил. лв., за увеличаване на трансферите (субсидиите) – 1 млрд. 139 млн. и 800 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз – 25 млн. и 500 хил. лв.
Увеличението на разходите по републиканския бюджет се разпределя, както следва: за увеличение на текущите разходи с 645 млн. и 300 хил. лв.; на капиталовите разходи с 381 млн. и 400 хил. лв.; на прираста на държавния резерв с 50 млн. лв. и увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи с 357 млн. и 600 хил. лв., в това число 300 млн. лв. за частта за фискална устойчивост.
Бюджетното салдо се предлага да бъде положително и в размер на 1 млрд. и 302 млн. лв., тоест около 3% от брутния вътрешен продукт.
ІІ. Бюджет на съдебната система
С приетия от Висшия съдебен съвет бюджет на съдебната система за 2008 г. се предлага увеличение на субсидията от републиканския бюджет от 262 млн. и 500 хил. лв. за 2007 г. на 409 млн. и 700 хил. лв. за 2008 г., тоест нарастване на субсидията със 147 млн. и 200 хил. лв. или с 56,1%. Част от увеличението на субсидията е резултат от предложеното намаление на приходите от дейността на органите на съдебната власт с 2 млн. и 900 хил. лв. По отношение на разходната част се предлага увеличение на текущите разходи със 115 млн. и 500 хил. лв. и на капиталовите разходи с 28 млн. и 800 хил. лв.
От текущите разходи основното увеличение се иска за заплати и възнаграждения, което се формира от увеличаването на числеността на персонала и средната работна заплата.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. са разчетени 13 хил. 518 щатни бройки, а с проекта на Висшия съдебен съвет за 2008 г. се предлага те да нараснат на 15 хил. 437 щатни бройки или в повече с 1919 бройки спрямо 2007 г. Министерският съвет, отчитайки изложените мотиви за необходимите им допълнителни щатни бройки, предлага числеността да нарасне на 14 хил. 216, което е с 698 щатни бройки повече спрямо 2007 г., от които 22 за новия Висш съдебен съвет и 55 щатни бройки за Инспектората към Висшия съдебен съвет, и с 1221 бройки по-малко от искането на Висшия съдебен съвет.
За 2007 г. е разчетена средногодишна брутна заплата от 1127 лв., а с проекта на Висшия съдебен съвет за 2008 г. се иска 1360 лв. Министерският съвет предлага средномесечна работна заплата в размер на 1254 лв., което е по-малко от тяхното искане със 106 лв. и осигурява увеличение спрямо 2007 г. със 127 лв.
С бюджета за 2007 г. за Висшия съдебен съвет са формирани капиталови разходи в размер на 32 млн. и 600 хил. лв., а за 2008 г. 28 млн. лв., които са включени в бюджета на Министерството на правосъдието. В изпълнение на Конституцията на Република България (чл. 130а) и във връзка с новия Закон за съдебната власт (чл. 390) по бюджета на съдебната власт са предвидени още 10 млн. и 100 хил. лв. за капиталови разходи за управлението и стопанисването на движимите вещи по проекта със становище на Министерския съвет, което е с 18 млн. и 700 хил. лв. по-малко от искането на Висшия съдебен съвет.
В становището си по чл. 1 за републиканския бюджет Министерският съвет е предложил субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 333 млн. и 300 хил. лв., с което се осигурява ръст от 27% спрямо 2007 г., а искането на Висшия съдебен съвет е за 409 млн. и 700 хил. лв. или в повече със 76 млн. и 400 хил. лв. (ръст от 56% спрямо 2007 г.).
Освен разликите в стойностните показатели, отразени в чл. 1 и чл. 2, алинеи 1 и 2 на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., има различия и по чл. 2, алинеи 3, 5, 6, 7 и 8.
Висшият съдебен съвет е предложил текстове за Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, а именно:
1. Висшият съдебен съвет предлага да се включи нов параграф със следното съдържание: “§ … При преизпълнение на приходите по републиканския бюджет Министерският съвет до 31 август да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата в размер на 10 млн. лв. за целеви субсидии по бюджета на съдебната власт за структурни реформи”.
Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет, тъй като в правомощията на Министерския съвет е в хода на изпълнението на държавния бюджет, по реда и условията на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, да предоставя допълнителни кредити на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, поради което не се налага да бъде разписан конкретен текст.
2. Висшият съдебен съвет предлага включването на нов параграф: “§ … Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет”.
Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет, тъй като със Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. не са предвидени средства в централния бюджет, които да се предоставят по бюджета на съдебната власт в хода на неговото изпълнение, което обстоятелство прави излишна подобна разпоредба.
Предложените в становището на Министерския съвет основни показатели по бюджета на съдебната власт за 2008 г. са съобразени с одобрените основни допускания за разработването на средносрочната фискална рамка за периода 2008-2010 г. и са разчетени с разбирането за необходимостта от продължаване на провежданата реформа в българската съдебна система и при съобразяване с наложените предизвикателства към съдебната власт, свързани с пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да вземе предвид становището на правителството по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г. и да го включи в общите параметри на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
ІІІ. Бюджет на Народното събрание
Във връзка с изменението на Конституцията на Република България и последвалите изменения в Закона за устройството на държавния бюджет в Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., в чл. 3 се предлага приемането на бюджета на Народното събрание в следните параметри:
- приходи – 3 млн. лв.;
- разходи – 56 млн. лв., в т.ч. текущи разходи – 44 млн. и 100 хил. лв., капиталови разходи – 11 млн. и 400 хил. лв., и резерв – 500 хил. лв.;
- трансфери нето – 53 млн. лв.
ІV. Бюджети на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор
Предложените разходи за Сметната палата са в размер на 18 млн. и 600 хил. лв., от които за текущи разходи – 17 млн., и за капиталови разходи – 1 млн. и 600 хил. лв. Спрямо 2007 г. разходите намаляват с 300 хил. лв. Основно намалението се дължи преди всичко на намаляването на капиталовите разходи с 3 млн. лв. Текущите разходи спрямо 2007 г. нарастват с 2 млн. и 700 хил. лв.
По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 3 млн. и 100 хил. лв., което е нарастване с 400 хил. лв. спрямо 2007 г. Разходите са в размер на 9 млн. и 300 хил. лв., с което се осигурява ръст от 9,4% спрямо 2007 г. или с 800 хил. лв. в повече. В рамките на общото увеличение текущите разходи се увеличават със 700 хил. лв., а капиталовите със 100 хил. лв. Част от увеличението на разходите се покрива с предложеното увеличение на приходите, събирани от дейността на Комисията за финансов надзор.
V. Взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините
В републиканския бюджет за 2008 г. е предвидено на общините да се предоставят субсидии и трансфери общо в размер на 1 млрд. 868 млн. и 700 хил. лв. За същите дейности през 2007 г. са предоставени 1 млрд. 618 млн. и 900 хил. лв. или с 249 млн. и 800 хил. лв. по-малко. Сумата се разпределя, както следва: 1 млрд. 531 млн. и 300 хил. лв. за обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности; трансфери за местни дейности, в това число 173 млн. и 400 хил. лв. обща изравнителна субсидия, и 10 млн. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища; 154 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи, в това число 40 млн. лв. за екологични обекти, и 45 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища.

За 2008 г. е предвидена структурна промяна в показателите като държавния трансфер за преотстъпен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица отпада, а сумите от него се включват в общата допълваща субсидия.
За финансиране на делегираните от държавата дейности за 2007 г. са разчетени 1 млрд. 294 млн. 400 хил. лв., а за 2008 г. – 1 млрд. 531 млн. 300 хил. лв. или в повече с 236 млн. 900 хил. лв. и ръст от 18,3%. Сумата 1 млрд. 531 млн. 300 хил. лв. е за финансиране на делегираните от държавата дейности за 2008 г. без капиталови разходи и се предоставя за разходи по функции, както следва:
- за общинската администрация – 192 млн. 400 хил. лв. или по-малко със 100 хил. лв. спрямо 2007 г.;
- за отбрана – 21 млн. 800 хил. лв. или в повече с 2 млн. 300 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 11,7%;
- за образование – 1 млрд. 15 млн. 500 хил. лв. или в повече със 163 млн. 700 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 19,2%;
- за здравеопазване – 120 млн. 200 хил. лв. или в повече с 14 млн. 200 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 13,4%;
- за социални грижи – 116 млн. 500 хил. лв. или в повече с 47 млн. 300 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 68,3%;
- за култура – 63 млн. 800 хил. лв. или в повече с 9 млн. 400 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 17,4%;
- за икономически дейности и услуги – 1 млн. 178 хил. лв. или в повече със 108 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 10,1%.
Приходите от патентния данък ще постъпват в местните бюджети. За 2008 г. прогнозният им размер е около 40 млн. лв. Очакваният приход може да бъде различен от фактическите постъпления с оглед на факта, че общините сами ще определят размера на данъка в определени от закона граници.
Нов момент по отношение на данъчната политика през 2008 г. е балансирането на бюджетите на общините за делегираните от държавата дейности и премахване преотстъпването на данъка върху доходите на физическите лица от централната на местната власт, което ще бъде компенсирано със субсидии от централния бюджет.
По законопроекта се проведе дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха въпроси, на които отговориха представителите на Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: 1 глас “за”, 10 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.
2. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 10 гласа “за”, 4 гласа “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров.
Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да представи становището на правителството по начин, по който господин министърът намери за най-достъпен.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! За мен е удоволствие да представя проектобюджета за следващата година в съответствие с чл. 22 от Закона за устройството на държавния бюджет. Представям на вашето внимание за обсъждане Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Избрахме за ключови послания на Проекта за бюджет 2008 устойчивостта и развитието – вечните теми на всяка фискална политика. Разшифровани на конкретния етап на нашето социално-икономическо развитие тези послания намират съдържанието си в поддържането на макроикономическата стабилност на фона на прекалено силното вътрешно търсене, колебанията на глобалните финансови пазари, създаването на предпоставки за продължаващ, сравнително висок икономически растеж, повишаване конкурентноспособността на българската икономика и крайната цел на нашата икономическа и фискална политика – подобряване качеството на живот на българските граждани.
Извели сме няколко водещи приоритети:
- противодействие на икономическите диспропорции и нарастващия дефицит по текущата сметка чрез залагане на фискална цел за положително бюджетно салдо в размер на 3% от брутния вътрешен продукт;
- ускорено модернизиране на публичната инфраструктура чрез сериозен ръст на публичните инвестиции, подкрепян от достъпа на страната до структурните фондове на Общността;
- продължаване на реформите в ключови социални сектори като образование и здравеопазване, по-нататъшно функционално и институционално рационализиране на целия публичен сектор;
- финансово обезпечаване на програмите за научноизследователската и развойна дейност в съответствие с обновената Лисабонска стратегия.
Планираме икономическият растеж да се запази на сравнително високото си ниво от настоящата си година – 6,4%. Залагаме намаляващ инфлационен натиск в сравнение с настоящата година до нива от 4, 5% в края на периода и 6,9% средногодишно. Прогнозираме да продължи притока на преки чуждестранни инвестиции в размери около 4,7 млрд. евро.
В същото време очакваме външноикономическите дисбаланси, респективно дефицитът по текущата сметка да продължи негативния си тренд и да достигне до нива малко под 22%. Подобен дефицит е предизвикателство и сигнал за внимание пред макроикономическата, а в случая и пред фискалната политика.
Провежданата фискална политика, базирана на положително бюджетно салдо е съобразена, както вече бе подчертано, с нарастващия негативен баланс по текущата сметка, натиска върху вътрешното търсене вследствие притока на преки чуждестранни инвестиции и очакваните ресурси от структурните фондове, както и с цикличното развитие на икономиката. Провеждането на антициклична фискална политика е една от ключовите препоръки на Европейската комисия и Международния валутен фонд за дългосрочна стабилност на публичните финанси. Тя напълно отговаря на изискванията на ревизирания Пакт за стабилност и растеж.
През следващата година възнамеряваме да продължим политиката на сравнително облекчаване на преките данъци с цел насърчаване на стопанската активност, свиване на дела на сивата икономика и увеличаване на събираемостта на данъците. Планираме приходи на консолидирана основа малко над 27 млрд. лв., което представлява ръст от 27% спрямо предходната година, тоест спрямо настоящата година. На този фон всички анализатори вече оцениха приходната част на проектобюджета като реалистична, дори напрегната.
Предстоящото въвеждане на единна 10-процентна пропорционална ставка върху доходите на физическите лица изравнява режимите на облагане на персоналния с корпоративния данъци. В същото време в последните месеци бяхме свидетели на несполучливи и в определена степен странни критики по отношение на перспективата да имаме най-ниското ниво на персоналния подоходен данък между страните членки. При пределно ниската данъчна ставка се пледира за запазване на съществуващи преференции без да се отчита обстоятелството, че самата ставка е обща преференция за всички данъкоплатци. Би могло и така да се интерпретира. При 10-процентно облагане на доходите преотстъпването на данък за отглеждане на деца или за спонсорство вече е пренебрежимо малка сума – съответната политика е прехвърлена към разходната част, където бюджета ще разходва двойно по-голяма сума за увеличение на детските надбавки в сравнение с ефективно приспаданите данъци през настоящата година.
Разчетите за приходите от косвени данъци, в частност от ДДС, са изготвени при ставка от 20% и отразяване на ефектите от присъединяването на Република България към Европейския съюз и хармонизирането на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане. Прогнозата за приходи от ДДС през 2008 г. в размер на над 8 млрд. лв. ще бъде постигната при ефективна събираемост на данъка от около 92%. За сравнение ще кажа, че този индикатор за средноевропейски стойности е около 80%.
По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове ще продължи хармонизацията на българското законодателство с това в Европейския съюз. Очакваният общ размер на приходите от акцизи за 2008 г. е около 3 млрд. 800 млн. лв.
В разходната част на проектобюджета се открояват на първо място публичните инвестиции с ръст от над 50% спрямо настоящата финансова година с акцент, разбира се върху управлението на европейските фондове, сериозен номинален ръст за сфери като образование и здравеопазване, рязко увеличаване на средствата за финансиране на наука и научни изследвания, умерен ръст на доходите, подсилен с въвеждането на ниско пропорционално данъчно облагане, финансово обезпечаване на пенсиите чрез предвиден ръст от около 900 млн. лв. спрямо настоящата година – това са някои от ключовите акценти, които дават облика на разходната част на бюджета за 2008 г.
Очевиден е ръстът на публичните инвестиции. Подчертах го като най-голям в разходната част. В последните няколко години публичните инвестиции са политиката, която заема най-големи ръстове в разходната част на проектобюджетите.
За следващата фискална година, доколкото значим дял в публичните инвестиции имат европейските фондове, ви предлагам един общ поглед върху прогнозата за усвояване на фондовете. За следващата фискална година сме предвидили реализация на проекти, финансирани по линия на европейските фондове, в общ размер малко над 3 млрд. лв., разпределени по източници. Създаването условия за оптимално разпределение и ефективно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз ще бъде един от ключовите приоритети на фискалната политика.
Бюджет 2008 г., както е разработен, създава необходимите финансови предпоставки за цялостно прилагане на децентрализирания модел за управление на средното образование – една дълго отлагана реформа на базата на актуализиране на единните стандарти за издръжка на един ученик. По-високото заплащане на учителския труд е обвързано с ефективното уплътняване на нормативите на часове и пълняемост на паралелките в отделните училища. Предвидени са също средства за подобряване на материално-техническата база и обслужващите звена, както и проектно насърчаване оптимизацията на училищната мрежа. Планира се повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до средното и висшето образование в България. Сумарно разходите за образование нарастват с над 470 млн. лв., което представлява ръст от 22% спрямо настоящата година.
Разходите за здравеопазване общо са в размер на 2 млрд. 570 млн. лв., ръст от 350 млн. лв. или 16 на сто спрямо настоящата година. Предвижда се през 2008 г. да продължи тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да се финансират основно от един източник – Националната здравноосигурителна каса. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването за 2008 г. ще се финансират над 20 приоритетни национални програми, като част от националната здравна политика.
За осигуряване на скъпо струващи лекарства и консумативи, включително и по националните програми, са предвидени общо 160 млн. лв., което представлява ръст от 23 на сто спрямо настоящата година.
Отчитайки приоритетите на правителството, свързани с повишаване на жизненото равнище на българските граждани, в средносрочен план и въвеждане на 10-процентния пропорционален данък от 1 януари 2008 г., предвиждаме увеличение на доходите от работна заплата през 2008 г. на две стъпки. От 1 януари нарастване на минималната заплата от 180 на 220 лв. И еднократно коригиране на работните заплати до 430 лв. за заетите по трудово правоотношение и до 375 лв. на заетите по служебно правоотношение на всички от публичния сектор, заради въвеждането на пропорционалното подоходно облагане. Косвено, в резултат на въвеждане на данъка, нарастват и разполагаемите доходи от работни заплати на всички заети не само в публичния сектор със заплати над 430 лв. за лица по трудово правоотношение и на 375 лв. за лица по служебно правоотношение.
От 1 юли предвиждаме индексация на всички работни заплати на заетите в публичния сектор с до 10%.
За оптимизиране числеността на публичния сектор е предвидено до 30 юни 2008 г. всички бюджетни структури да намалят числеността си с не по-малко от 12% с изключение на дейностите, които се финансират на база на единни разходни стандарти и нормативи.
Във функционален разрез на публичните разходи най-висок относителен дял заемат социалните разходи. През 2008 г. техният размер на консолидирано равнище е 13,4% повече финансови средства спрямо предходната година и общо възлиза на 7 млрд. 600 млн. лв. През 2008 г. политиката по социално подпомагане ще продължи да се развива в посока на гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване ефективността на социалните програми.
Тазгодишното двукратно актуализиране на пенсиите покачи дела на разходите за пенсии от 8,2 на 8,7% от брутния вътрешен продукт. Бюджетно съотношение, което ни нарежда на първо място в Европа с всички позитивни и негативни аспекти на тази позиция. За 2008 г. сме предвидили осъвременяване на пенсиите с около 9,5% от 1 юли по така нареченото швейцарско правило, тоест 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени. Максималният размер на пенсиите се запазва на 490 лв., а от 1 юли 2008 г. ще увеличим минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 102 на малко над 112 лв.
Пропускам илюстрацията за държавния дълг. Може би тя красноречиво показва тенденциите на намаление на дълга и на разходите за обслужване на дълга. Съотношения, по които понастоящем сме на едно от първите места в Европа в сравнение с 90-те години. Фактически сме сменили позицията си от едно от последните места.
По отношение на протичащата фискална децентрализация, следващите стъпки са разширяване на правомощията на общините при определяне на местните данъци и такси, промени в механизма на финансиране на делегираните от държавата дейности чрез пълно субсидиране от държавния бюджет, прехвърляне на приходи от патентния данък на общините. Осигурили сме и национално съфинансиране по всички общински проекти, които ще се финансират от структурните фондове на Общността.
Фискалната устойчивост не е достатъчно, но е абсолютно необходимо условие за реализация на маркираните малка част от политиките, които предстои да бъдат изпълнявани през следващата финансова година. За целта ще продължим да спазваме изискванията на Пакта за стабилност и растеж, насочен към постигане на стабилни публични финанси. Вече подчертах, че е предвидено превишение на бюджетните приходи над разходите в размер на 3 на сто. Заложили сме резерв за фискална устойчивост в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт. Този резерв ще замести 90-процентното правило и ще осигури по-голяма гъвкавост за реализиране на секторните политики. Ще положим усилия за повишаване ефективността на публичните разходи чрез по-нататъшно развитие на програмното бюджетиране.
В заключение бих искал да изразя своята увереност, че положителният сценарий за развитието на българската икономика в условия на фискална устойчивост и стабилна макроикономическа среда, минава през одобрение на представения проект на Закон за държавния бюджет.
Уважаеми дами и господа народни представители, пожелавам ви ползотворна работа по обсъждането на проектобюджета за следващата финансова година. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министъра на финансите.
Уважаеми колеги, съгласно промените, направени в Закона за съдебната власт, валидни от 7 август т.г., след публикацията в “Държавен вестник”, по силата на чл. 364, ал. 2 се предвижда при приемането на държавния бюджет Народното събрание да изслуша доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.
В съответствие с тази норма предлагам да дадем думата на господин Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет, който беше допуснат до пленарната зала, съгласно гласуваното от нас процедурно предложение на господин Овчаров, за да представи доклада на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, господин Колев. Имате думата.

ИВАН КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри! На мен се падна нелеката задача да представя доклада за проектобюджета на съдебната власт. Трудността произтича от липсата на традиция и неяснотата за обема на този доклад. По тази причина ние сме подготвили два варианта: кратък и по-обширен. За да не ви губя времето и да не ви отегчавам, ще прочета краткия вариант, а в комисиите и тези народни представители, които пожелаят, ще им предоставим по-обширния вариант.
И така

„ДОКЛАД
за проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г.

Висшият съдебен съвет на заседанието си на 5 септември 2007 г. обсъди и одобри проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г. Проектът е изготвен по функции и политики, по стойностни и натурални показатели по бюджетните параметри.
Съобразен е със следните обстоятелства и показатели:
- Действащата нормативна уредба и мониторинговият доклад на Европейската комисия за България.
- Решенията на Конституционния съд по разпоредби на Закона за съдебната власт и други влезли в действие разпоредби на НПК, АПК, Закона за търговския регистър и други закони, свързани с бюджета на съдебната власт.
- Основни прогнозни разчети и показатели, определящи приоритетите и разпределението на бюджетните ресурси за функциониране на българската съдебна система през периода 2008-2010 г., съобразени с макроикономическите показатели, предоставени от Министерството на финансите.
- Стратегията за съдебна реформа, приета с Решение № 672 на Министерския съвет от 1.10.2001 г. и актуализирана през 2003 г. с Решение № 260 от 21.04.2003 г.
При изготвянето на бюджета на съдебната власт за 2008 г. са взети предвид изискванията на новоприетия Закон за съдебната власт. Разчетите за 2008 г. са изградени при ясна и конкретна организационно-икономическа и финансова база. Базата за изграждане на разчетите за 2008 г. са разходите през 2007 г., коригирани с промените в законодателството, нови структури, еднократни разходи за съответната година по натурални и стойностни показатели, както по функции и политики програми.
Целите, задачите и приоритетите в областта на съдебната власт за 2008 г. са свързани с оптимално бюджетно финансиране и осигуряване на материални условия за провеждане на следните политики:
Първо – „Щатно комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, както и за създаване на механизми на достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт”.
Конкретните задачи, изискващи бюджетно финансиране на практическото реализиране на тези политики, са следните: назначаване на съдебни администратори, съдебни и прокурорски помощници; назначаване на специалисти за работа с класифицирана информация; назначаване на системни администратори и служители за връзка с обществеността; назначаване на нови служители в Националния институт на правосъдието във връзка с предстоящо извършване на изследователска и издателска дейност за нуждите на съдебната система, както и във връзка с изграждането на звено за проучване и изследване на практиката и администрирането на правораздаването; осигуряване на участието на съдебни експерти, вещи лица и съдебни заседатели чрез нормализиране на заплащането на техния труд на основата на законоустановените критерии. Предвидените средства за изпълнение на тези програми са общо в размер на 387 млн. 769 хил. 500 лв.
Второ – „Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система”.
Основната цел на Висшия съдебен съвет в тази политика е насочена към подобряване на материалните условия на работещите в органите на съдебната власт, създаване на съвременни условия за гражданите, включително за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес, създаване на условия за опазване на класифицираната информация.
Конкретните задачи, изискващи бюджетно финансиране за практическото реализиране на тази политика, са следните: осигуряване на минимално необходимите условия за нормален съдебен процес – съдебни зали и информационно-озвучителни инсталации, помещения за охранителния състав, за свидетелите и за другите участници в наказателните производства, защитни приспособления; съвременно оборудване и обзавеждане на кабинетите на магистратите и специализирано оборудване на помещенията на съдебната администрация – архиви, съдебни деловодства и др. Предвидените средства за решаване на задачите са общо в размер на 15 млн. 373 хил. 300 лв.
Трето – „Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт и разширяване на автоматизирания обем на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация”.
Стратегическата цел на Висшия съдебен съвет в областта на тази политика е дооборудване на системите за събиране на данни и за поддържане на стратегически масиви, повсеместно внедряване на системи за управление на делата и разширяване на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, целù и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри.
За реализирането на тази политика е предвидено изпълнението на следните задачи: цялостна компютризация на съдебната система; внедряване на единна система за издаване на свидетелства за съдимост; оборудване на компютърна библиотека в Националния институт на правосъдието; въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и достъп до информация за работата на съдебните институции; внедряване на единен счетоводен продукт във всички органи на съдебната власт. Предвидените средства за решаване на задачите са общо в размер на 5 млн. 435 хил. 700 лв.
Четвърто – „Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи”.
Стратегическа цел на Висшия съдебен съвет в областта на тази политика е организиране професионалната квалификация на правоприлагащите органи във връзка с промените в законодателството и въвеждане на европейските стандарти в правораздаването, както и повишаване качеството и ефективността на работата на работещите в органите на съдебната власт като гаранция за реални и бързи резултати в правораздаването в Република България. Потенциалните фактори, въздействащи върху постигане целите на тази политика, са квалификацията и правната помощ от страна на специализирани органи на Европейския съюз и други развити държави в провеждането на съдебната реформа в Република България.
Стратегическа цел на Висшия съдебен съвет се явява също така повишаване ефективността и качеството на работата на администрацията на Висшия съдебен съвет. Ползата от изпълнението на политиката е подобряване работата на администрацията на Висшия съдебен съвет, повишаване ефективността и подпомагане на дейността му и отделните органи на съдебната власт. Тази политика на административно укрепване на самия Висш съдебен съвет бе заложена и като съществен ангажимент на стратегията за реформа на съдебната система с оглед изпълнението на функциите му, свързани със стратегическото управление на съдебната власт.
Бързото и качествено правораздаване, довеждането до ефективен край на реформата в съдебната система съгласно критериите и изискванията за членство на страната ни в Европейския съюз са основните цели на всички магистрати и съдебни служители в тяхната ежедневна работа.
За реализирането на тези политики е предвидено изпълнението на следните задачи: на основание приетия от Висшия съдебен съвет Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация ще продължи осъществяването на програмите за поддържане и повишаване квалификацията на магистратите и служителите; въвеждане на европейските стандарти в правораздаването; обучение на административните ръководители по въпросите за съставяне и управление на бюджета на органите на съдебната власт; подготовка на административния персонал за прилагане на стандарти за професионално обслужване на гражданите; обучение по теми, свързани с приемането на новите Наказателнопроцесуален кодекс, Гражданскопроцесуален кодекс и Административнопроцесуален кодекс; семинари по европейско право и защита правата на човека; обучение на магистрати и служители за ползване на стандартен и специализиран софтуер; начално обучение на младши магистрати. Предвидените бюджетни средства за учебната дейност са в размер на 1 млн. 450 хил. 700 лв.
Оттеглянето на USAID – един от основните донори на текущото обучение и обучение на съдебната администрация, изисква тези дейности да преминат изцяло на бюджетна издръжка.
Пета програма – “Дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени и създаване на нови такива”.
От 1 март 2007 г. стартира дейността на 28-те административни съдилища. За нормалното функциониране на съдиите са предвидени разходи в размер на 32 млн. 963 хил. 700 лв. След създаването на новите административни съдилища се предвиждат и съответни промени в прокуратурата, които следва да бъдат обезпечени с необходимите средства. На основание чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. За тази цел в проекта на бюджет за 2008 г. са предвидени средства за щатното окомплектоване, за обучение по промените в Административнопроцесуалния кодекс, за заплащане на възнаграждения на участници в съдебния процес общо в размер на 10 млн. 932 хил. 600 лв.
Шесто – “Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност”.
На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт се създава Инспекторат към Висшия съдебен съвет, чиито правомощия са да проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, образуването и движението на делата им, както и тяхното приключване в установените срокове. Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали, като за функционирането му са предвидени разходи общо в размер на 3 млн. 373 хил. 300 лв.
Основните показатели за бюджета на съдебната власт за 2008 г. са следните: общ размер на разходите – 457,3 млн. лв.; численост – 15 437 щатни бройки, в това число магистрати – 5 554 щатни бройки, включително административните съдилища при численост към 31 юли 2007 г. 13 684 щатни бройки, в това число магистрати – 5 160 щатни бройки.
Размер на съответните приходи: 47,6 млн. лв., в това число от съдебни такси – 45,8 млн. лв.; размер на субсидията от републиканския бюджет – 409,7 млн. лв.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2008 г. по отношение на приходите от дейността на органите на съдебната власт е съобразен с политиката за поетапно извеждане от съдебната система на дейности, осигуряващи относително по-голям размер на собствени приходи. Например само от прехвърлянето на търговския регистър към несъдебен орган собствените приходи се очаква да намалеят с 20-25%. Приходи от наеми на имущество също не се предвиждат по бюджета на съдебната власт.
Друго съобразено обстоятелство е продължаващото действие на Тарифа № 1 за съдебните такси, в която размерът на таксите е неоснователно нисък на базата на динамиката на обществено-икономическите условия и параметри. При това положение бюджетът на съдебната власт става изцяло зависим от субсидията от централния републикански бюджет. Очаква се собствените приходи за 2008 г. да са около 10 на сто от общия размер на разходите.
Очакваният средногодишен ръст на съдебните производства е 6,8% без очакваното увеличение във връзка с прилагането на правото на Европейския съюз.
Смятаме, че при обсъждането на бюджета на съдебната власт следва да се има предвид, че за разлика от други функционални сфери, от които държавата може постепенно да се оттегля и които могат да се управляват по-ефективно от частни структури или намален състав, в съдебната система има точно определени разходи, които следва да се осигурят от републиканския бюджет. Така например разходите за екстрадиция, както и тези за извършване на експертизи с чуждестранни институти, отчитат ръст след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Част от проблемите, свързани със съдебната реформа по отношение на човешките ресурси, численост и обучение, компютризация и материалните условия не могат да се финализират до края на 2007 г.
Не на последно място, бих искал да кажа, че отново не са ясни съображенията на Министерския съвет да не приеме предложението на Висшия съдебен съвет редакциите на ал. 3 и ал. 5 към чл. 2 от проекта на Закона за държавния бюджет за 2008 г. Това обстоятелство за поредна година ще ограничи възможността за ползване на преходния остатък по бюджета на съдебната власт, с което се нарушава чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт, както и правото на Висшия съдебен съвет да изменя показателите на бюджетните разходи по органи на съдебната власт. Тази ограничителна норма е създадена единствено за бюджета на съдебната власт.
В заключение, доколкото членството в Европейския съюз изисква да бъде доведена докрай реформата в съдебната система, предлагаме с бюджета за 2008 г. да бъдат осигурени достатъчно средства, осигуряващи нормално функциониране на органите на съдебната власт. Смятам, че одобреният от Висшия съдебен съвет проект на бюджет на съдебната власт за 2008 г. е разработен в рамките на разумния минимум и е едва 0,78% от брутния вътрешен продукт, докато в страните – членки на Европейския съюз, той е над 2%. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, преминаваме към представянето на становищата на комисиите на Народното събрание. Всички комисии са разгледали проекта за бюджет, изготвили са свои становища, които ви бяха раздадени в хода на днешното пленарно заседание.
Обръщам се отново към парламентарните групи да имат готовност за преминаване към обсъждания. Изказванията ще бъдат по реда на постъпилите заявки. Досега при мен такива са постъпили от Коалиция за България, от НДСВ, ДПС, Обединените демократични сили, независимите народни представители и Демократи за силна България. Моля и другите парламентарни групи да преценят, ако желаят, да дадат списък или да дават знак от място.
Следва становището на Комисията по икономическата политика по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Вярвам, че председателят на комисията няма да пропусне да представи становището лично.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за държавния бюджет на Република
България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от
Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 ноември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
На заседанието присъстваха министърът на финансите Пламен Орешарски, заместник-министърът на финансите Кирил Желев, директорите на дирекция “Бюджет” в Министерството на финансите Добрин Пинджуров и на дирекция “Данъчна политика” Людмила Елкова, управителят на Българската народна банка Иван Искров, управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса Емил Райнов и др.
Законопроектът беше представен от министъра на финансите, който определи приоритетите на Бюджет 2008.
След представяне на бюджета се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно равнището на излишъка, високия ръст на разходите, размера на инфлацията, възможностите за намаляване на осигурителната тежест с 3%, въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум, правомощията на общините да определят размера на местните данъци и такси и др.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, “против” – 5 народни представители, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, бих искал да обърна внимание на председателите на комисиите, молбата ми, съгласно създадената практика, е действително да се представят преди всичко крайните становища на комисиите. Господин Цонев успя да представи становището в рамките на 2 минути. По правило предлагам комисиите да се ограничат до 3 минути, тъй като са доста на брой, а предстои и обсъждане.
Давам думата на господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър-председател, господа министри, депутати! Ще ви представя накратко становището на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за държавния бюджет на Република България в частта за съдебната власт.
На заседанието присъстваха госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, други служители от Министерството на правосъдието, господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, от Висшия съдебен съвет – госпожа Мингова, госпожа Кипринска и господин Колев.
Становището на Висшия съдебен съвет бе представено от господин Иван Колев, затова подробно на него няма да се спирам.
Те имат своя обосновка в частта за приходите, а също и за текущите разходи. Имат възражения срещу предвидените в становището на Министерския съвет средства за възнаграждения, идващи от разликата между двете предложения в размер на 1221 щатни бройки. Според господин Колев, с оглед функционирането на новите административни съдилища и създаването на административни отдели към окръжните прокуратури, щатната численост следва да бъде увеличена.
Другата част, в която има различия на средствата, е в частта за капиталовите разходи.
Висшият съдебен съвет оспорва предложените разпоредби на чл. 2, ал. 3, 5 и 8 от Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., които според него ограничават възможността за гъвкаво опериране с бюджетните средства в рамките на годината, като това се отнася както до вътрешни размествания между отделните разходни пера, така и до разпореждането с бюджетния излишък и сумите от преизпълнение на бюджетните приходи.
От името на Министерския съвет заместник-министър Атанас Кънчев даде общата характеристика на бюджета и специално в обсъжданата част.
Разходите, съгласно становището на Министерския съвет, са с общ планиран обем от 385 млн. 300 хил. лв., което прави увеличение спрямо 2007 г. в размер на 23%. Разходите за заплати и други възнаграждения са предвидени при база 14 хил. 216 щатни бройки, което означава увеличение с около 700 щатни бройки спрямо Закона за бюджета за тази година. В капиталовите разходи такива са предвидени както в бюджета на Министерството на правосъдието, така и на Висшия съдебен съвет.
От името на Министерството на правосъдието министър Тачева очерта основните параметри, размер и структура на бюджета на министерството. Тя подкрепи становището на Министерския съвет, като обърна внимание, че двата бюджета – този на съдебната власт и на Министерството на правосъдието, се допълват особено в частта за капиталовите разходи. Министър Тачева подчерта, че следва да бъде променена решително самата философия на структуриране на бюджета и той да се базира на проектния принцип за реализация на отделните дейности, като се засили компонентът на приходите от европейски програми и фондове.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов, Елиана Масева, които подчертаха, че съдебната реформа е основен приоритет и за следващата 2008 г., което означава, че общата бюджетна рамка и предвидените разходи следва да осигурят разходите за постигане на целите.
Първо, изрично се подчерта, че при съставянето на бюджета трябва да се определят приоритети с оглед на основните задачи на съдебната власт. Нейната независимост е необходимо условие, а не приоритет, както това се твърди в мотивите на Висшия съдебен съвет. Независимостта е безспорен конституционен принцип и предпоставка за добро правораздаване. В този смисъл не степента на самостоятелното съставяне на бюджета, а неговата адекватност за постигане на поставените цели е водещ критерий за ефективността на разходите.
Второ, доминираща философия при съставяне и изразходване на бюджета на съдебната власт продължава да бъде разходният, а не програмният подход, който се базира на постигане на цели и определяне на средства за това постигане. Разходният принцип стимулира статуквото, а не реформата и отговорността на системата.
Трето, според народните представители все още недостатъчна е прозрачността и ефикасността на разходването на бюджетните средства в системата на съдебната власт, като целесъобразността на редица разходи остава недоказана.
Постоянен рефрен в последните години става искането на средства за финансиране на Единната система за противодействие на престъпността, без да е дадена ясна и изчерпателна информация колко средства са изразходвани за нея досега, какви са резултатите и защо системата не функционира пълноценно.
По отношение на използването на преходния остатък в бюджета на съдебната власт народните представители подкрепиха искането на Висшия съдебен съвет за промени в чл. 2 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., което би стимулирало рационалното изразходване на предоставените средства, респективно на бюджетните излишъци.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 5 гласа “за”, 1 глас “против” и 8 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание да не приема на първо гласуване проекта за бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, като по принцип подкрепя становището по проектобюджета на съдебната власт, предложено от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Кой ще представи доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? Господин Ремзи Осман не е в залата.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря Ви, господи председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за държавния бюджет на Република
България за 2008 г. № 702-01-47, внесен
от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция “Финансиране на общините” в Министерството на финансите, господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Емилия Стоянова – директор на Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда, господин Димчо Михалевски и госпожа Милена Паунова – заместник-министри на регионалното развитие и благоустройството, представители на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, който представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините. Представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството представиха информация за предвижданията на бюджета в съответните части от дейността на двете министерства, предвидени за финансиране на дейности, осъществявани от общините в областта на управление на отпадъците и опазване на околната среда, водоснабдяването и канализацията, пътната инфраструктура и други благоустройствени дейности.
Представителите на Националното сдружение на общините споделиха възраженията си по отделни разпоредби от законопроекта, които подробно са отразени в подписания протокол с Министерството на финансите за проведените консултации на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Основно внимание по време на обсъжданията бе отделено на две от съществените промени, характеризиращи бюджетните взаимоотношения през следващата година:
- отмяната на преразпределението на данъка върху доходите на физическите лица като споделен данък между държавата и общините и замяната му изцяло със субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;
- въвеждането на система на делегираните бюджети във всички училища от началото на 2008 г.
Част от изказалите се народни представители и представителите на Националното сдружение на общините изразиха несъгласието си с промяната на финансирането на делегираните от държавата дейности и настояват да се запази досегашният механизъм.
Различни позиции предизвика и задължителното въвеждане на системата на делегираните бюджети във всички училища от началото на 2008 г. Въвеждането на делегираните бюджети в системата на образованието е необходимост с оглед реализацията на реформата, произтичаща от приетата през 2006 г. от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 2015 г.). В тази връзка обаче част от народните представители считат, че процесът следва да се осъществи поетапно, като е необходимо да бъдат направени и допълнителни промени в действащата нормативна уредба, в това число и в Закона за общинските бюджети.
Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че между двете гласувания трябва да се потърсят и е възможно в рамките на бюджета да се намерят механизми за по-добро преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Особено важно е в процеса на изпълнение на задълженията от страна на отделни органи на изпълнителната власт, произтичащи от разпоредбите на закона, да се разработят допълнителни критерии и механизми за разпределяне между общините на предвидените целеви средства по бюджетите на отделните министерства за изграждане на обекти на техническата инфраструктура като пътища, водоснабдяване и канализация и други, част от които все още липсват в немалко от населените места в различни райони на страната. Практиката показва, че досега използваните критерии за разпределяне на средствата лишават част от общините с подобни проблеми от възможността да получават средства за проектиране и изграждане на тези жизнено важни за населението обекти.
В резултат на гласуването с 6 гласа “за”, 5 гласа “против” и без “въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преди да дам думата на следващия докладчик, уважаеми колеги, отново се обръщам към председателите на комисии да представят преди всичко крайните заключения от заседанията на комисиите. Имаме 30 минути до 11,00 ч. Има около 20 становища, които трябва да бъдат представени. При положение, че колегите се ограничат докъм минута и половина, това би могло да бъде времето, в което да приключим с представянето на становища, за да може да се мине към обсъжданията. Не е нужно да се представят участвалите в дискусията, повторението на основните дискусии в комисиите, тъй като всички народни представители разполагат с писмените текстове на становищата. Важно е да прозвучат в пленарната зала основните констатации и, разбира се, крайните предложения на комисиите по отношение на гласуването.
Давам думата на председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Огнян Герджиков.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2008 г., внесен от
Министерския съвет
На извънредното заседание на 13 ноември 2007 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Владимир Петров. Специално внимание бе отделено на бюджета за вероизповеданията. Изтъкнато бе, че в резултат на основателните критики, направени миналата година от Комисията по правата на човека и вероизповеданията, по отношение на недостатъчните средства, които държавата отделя за вероизповеданията, новият бюджет предвижда значително увеличаване на тези средства. Заместник-председателят на Държавната агенция за българите в чужбина обърна внимание, че при така заложените средства за работни заплати броят на служителите на агенцията, които са само 25 души, трябва да се съкрати с трима, което би довело до невъзможност да се изпълняват пълноценно функциите на ведомството, тъй като поради драстичното увеличаване на работата по издаване на удостоверение за български произход и процедурата за придобиване на гражданство дори се налага необходимост от разкриване на допълнителни щатни бройки.
Председателят на Комисията по защита от дискриминация също изложи необходимостта от увеличаване на щата, който в момента е 52 души, но е недостатъчен за назначаването на регионални представители на комисията, както предвижда Законът за защита от дискриминация.
Представителят на Държавната агенция за закрила на детето сподели опасението, че с въвеждането на програмното бюджетиране агенцията е включена само в една от програмите на Министерството на труда и социалната политика.
Народните представители се ангажираха да проведат между първо и второ четене на законопроекта допълнителни разговори с представителите на дирекция “Вероизповедания” и да направят законодателни предложения с цел подобряване на бюджетната рамка на вероизповеданията и на останалите институции, които комисията наблюдава.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 8 гласа “за”, без нито един “против” и “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Герджиков.
Има думата народният представител Соломон Паси – председател на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище.
Първо, препоръча на Министерството на финансите да се търси допълнителна възможност за осигуряване на финансиране за обезпечаване на средствата, необходими за влизането в сила на приетия Закон за дипломатическата служба, както и за средствата за обезпечаване на плащанията за служители на граждански договори и местни лица в дипломатическите и консулските служби на Република България в чужбина.
Второ, като отчита, че с предвидените средства по проекта за бюджет за 2008 г. се осигуряват условията за нормално осъществяване на ефективната текуща външна политика, подкрепя бюджета на Министерството на външните работи за 2008 г.
Трето, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Паси.
Има думата председателят на Комисията по отбрана господин Ангел Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
“За 2008 г. основните насоки при изпълнение на отбранителната политика включват изпълнение на задачи, свързани с националната отбрана, трансформация на силите и способностите за отбрана, ефективен принос към евроатлантическата сигурност и отбрана, международния мир и стабилност. С чл. 6, ал. 1 на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите по централния бюджет за Министерството на отбраната, както следва: приходи в размер на 48 млн. 700 хил. лв., разходи в размер на 1 млрд. 119 млн. 395 хил. лв., което е с 11,15% увеличение; субсидия в размер на 1 млрд. 99 млн. 138 хил. лв., което е с 11,5% увеличение, и трансфер в размер на 28 млн. 443 хил. лв., което е с 4,6% увеличение спрямо 2007 г.
Подчертавам тези проценти, защото средствата за Министерството на отбраната за 2008 г. ще бъдат в размер на 2,1% от брутния вътрешен продукт, което представлява намаление в сравнение с 2007 г. Разходите за заплати и социалноосигурителни плащания са в размер на 45,2%, а разходите за текущата издръжка са 28,6%, а капиталовите разходи са 26,1%. Посочвам ги, защото се приема, че най-ефективните норми за разходване на националните ресурси за отбрана са в проценти 40:30:30, тоест, разходи за личен състав, за текуща издръжка и капиталови разходи, което означава, че Министерството на отбраната е направило необходимите стъпки, за да се приближи към тези проценти.
В централния бюджет за 2008 г. са предвидени 69 млн. 500 хил. лв. за финансовото осигуряване на задълженията, произтичащи от членството на Република България в НАТО, и 90 млн. лв. за изпълнение на задълженията на Република България по участие в международни операции и мисии.
В хода на обсъжданията в комисията беше отбелязано, че се изразява безпокойство относно малкия размер на средствата, предвидени за бойна подготовка на въоръжените сили, че е необходимо увеличение на средствата за повишаване на мотивацията и качеството на живота, че отново се подчертава необходимостта контингентите, участващи в мисии зад граница, да бъдат снабдявани приоритетно с оборудване, въоръжение и бойна техника, че е необходимо да се търси решение за намаляване на средствата за охрана на имоти и имущество с отпаднала необходимост с оглед освобождаване на допълнителни финансови средства, и че средствата, постъпващи в Министерството на отбраната в резултат на преизпълнение на собствените приходи, следва да се насочат към модернизация и изграждане на необходимите оперативни способности.
Въз основа на проведеното обсъждане, като подкрепя проекта на бюджет за отбрана на Република България, Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Становището е прието с 9 гласа “за” и 4 “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Следва докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Юруков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юруков, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. на свое заседание, проведено на 14 ноември 2007 г.
В дискусията взеха участие представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавната комисия по сигурността на информацията и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
При обсъждането на Проекта на бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2008 г. бе изслушан министърът на вътрешните работи господин Румен Петков.
Изложена бе позицията на Министерството на вътрешните работи по приходната и разходната част на бюджета. Посочено бе, че за реализирането на дейността на МВР са обособени четири основни програми, а именно – защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността, осигуряване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и общо осигуряващи дейности в МВР. Бюджетът на министерството за 2008 г. възлиза на 997 млн. 788 хил. лв., в това число 3 млн. 771 хил. лв. за Държавната агенция за бежанците, която от 1 януари 2007 г. вече е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в системата на Министерството на вътрешните работи. В рамките на определения разходен таван на МВР за 2008 г. за заплати и осигурителни вноски са предвидени 790 млн. 307 хил. 800 лв., за капиталови разходи – 25 млн. 580 хил. 200 лв., и за текуща издръжка – 136 млн. 625 хил. 300 лв. Заместник-министърът на финансите Любомир Дацов посочи, че в рамките на Преходния финансов инструмент, Годишната индикативна програма за 2008 г. по Инструмент Шенген и все още неприключилите проекти по програма “ФАР” МВР ще бъде бенефициент по проекти на стойност около 150 млн. лв. В рамките на дискусията бе повдигнат и въпросът за необходимостта от преминаване на средства от програма “Защита на националната сигурност” към бюджета на бъдещата Агенция по национална сигурност, чието създаване предстои до края на годината с приемането на Законопроекта за Националната агенция “Сигурност” на второ гласуване. В отговор министър Петков заяви готовност за промени в бюджета на МВР между първо и второ гласуване по Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи.
Решението на комисията е прието с 13 гласа “за”, 3 гласа “против” и “въздържали се” – няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Заповядайте, господин Моллов, за да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 15 ноември 2007 г., на което обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. – отрасъл “Селско и горско стопанство”.
Заместник-министърът на финансите господин Ананиев представи законопроекта в частта му “Селско и горско стопанство” като изтъкна, че за следващата година за групата “Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов” са предвидени 1 млрд. 61 млн. 300 хил. лв. и те са разпределени по няколко направления. От тях за Министерство на земеделието и продоволствието са включени разходи в размер на 235 млн. 296 хил. лв. и разходи на Държавната агенция по горите в размер на 123 млн. 16 хил. 400 лв.
Заместник-министър Ананиев подчерта, че е направено необходимото за гарантиране на финансирането на всички политики, приоритети и дейности, които са заложени в програмния бюджет на Министерство на земеделието и продоволствието.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че за успешното провеждане на заложените виждания за реформиране и развитие на силно и конкурентоспособно земеделие, включително увеличаващи се възможности за поливно земеделие и горско стопанство е необходимо да се осигури и адекватен финансов ресурс, както следва:
1. Необходими са допълнително още 146 млн. 814 хил. 541 лв. за национални доплащания към директните плащания.
2. Отделените сега средства за възстановяване и ремонт на хидромелиоративната инфраструктура за поливно земеделие и отвеждане на високите водни вълни би предотвратило евентуално по-големи разходи в бъдеще от бедствия и аварии, за което са необходими допълнително 37 млн. 520 хил. лв.
3. Допълнително да бъдат заложени в бюджета на Държавната агенция по горите 10 млн. 900 хил. лв. за неотложни лесовъдски дейности.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г. – отрасъл “Селско и горско стопанство”.
Становището е прието с 21 гласа “за”, “против” – 3, “въздържали се” – няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Моллов.
Д-р Адемов, Комисията по труда и социалната политика също е подготвила много подробен доклад, който е раздаден на народните представители.
Заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2008 г. № 702-01-47,
внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 7 ноември 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Атанас Кънчев.
Народните представители поставиха много въпроси, свързани с различните програми и политики, залегнали в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Беше обстойно обсъдена структурата на субсидията от 1 млрд. 987 млн. 694 хил. лв., която субсидия от републиканския бюджет в сравнение със субсидията за миналата година е с около 500 млн. повече.
Народните представители коментираха факта, че безработицата намалява, а съотношението между работещи и пенсионери се запазва в съотношение 100 на 80. Бяха представени нови аргументи за съхранение на това съотношение. Бяха обсъдени изчерпателно програмите “От социални помощи към осигуряване на заетост” и “В подкрепа на майчинството”.
Народните представители изказаха становище, че този проект на бюджет на държавата не дава отговор на въпроса за сработването на Закона за Сребърния фонд. Втора година се разписва, че има средства за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система в Националната банка, но какво е разпореждането с натрупването и използването на тези средства, не става ясно.
Бяха зададени въпроси, свързани с очакваните социални и финансови ефекти от предвиденото 12-процентно съкращение на администрацията. По отношение на политиката за семействата с деца беше коментирано дали не е по-добре при сегашното ниво на семейните помощи за деца, тоест детските добавки, да се съчетаят и със семейното подоходно облагане, независимо от въвеждането на плоския данък. Народните представители изразиха тревога от обстоятелството, че от 1 януари 2008 г. около 25 000 души на практика ще отпаднат от социално подпомагане и когато се прилагат програмите за субсидирана заетост трябва да се прилага регионален подход, тъй като има райони, в които реално тези хора трудно биха могли да си намерят работа, въпреки общата тенденция на намаляване на безработицата. За такъв регионален подход трябва да се помисли и при прилагането на увеличените минимални осигурителни прагове, тъй като в страната регионалните диспропорции по отношение нивото на доходи са много сериозни.
Въвеждането на плоския данък наистина е инструмент, който в някаква степен води до изсветляване на икономиката. Но за хората, които са с доходи под 430 лв., това ще се превърне в проблем. Премахването на необлагаемия минимум ще стане сериозен проблем, и то за хората, които имат ниски доходи. Допълнително ще бъдат финансово натоварени същите тези нискодоходни групи от тежестта на инфлацията, която се очаква да бъде над заложената в проекта за бюджет.
В края на дискусията народните представители се запознаха със становищата за Бюджет 2008 на социалните партньори, на Синдиката на българските учители, пенсионерски организации, организации на хората с увреждания и други съсловни групи.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 12 гласа, “против” – 3 гласа, “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Има думата председателят на Комисията по образованието и науката господин Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на Комисията по образованието и науката е от близо четири страници. Моля това становище да бъде приложено като неразделна част от стенографския протокол, а аз ще представя само решението на комисията:
“На заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-07, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.
В заседанието взеха участие: Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, акад. Юхновски – председател на Българската академия на науките, проф. Йорданка Кузманова – председател на Съвета на ректорите на висшите училища, ст.н.с. І ст. Димитър Иванов – изпълнителен директор на Националния център за аграрни науки, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в Република България, представители на синдикални организации.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2008 г. бе представен от Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието и науката, който подчерта, че Законопроектът за бюджет за 2008 г. предвижда приоритетно финансиране на реформите в сферата на образованието и осигуряването на програми за научноизследователска дейност в съответствие с обновената Лисабонска стратегия.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката с 14 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. и предлага той да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Доктор Кумчев, заповядайте за становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
На две поредни заседания Комисията по здравеопазването разгледа Законопроекта за държавния бюджет. Министър Гайдарски представи основните параметри на функция “здравеопазване”, предвидени в проектобюджета за 2008 г., като поясни, че предвидените разходи за здравеопазване са в размер на 2 млрд. 571 млн. и 200 хил. лв., което представлява ръст от 16% спрямо 2007 г.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират дейностите, свързани с общественото здравеопазване, стационарната психиатрична помощ, спешната помощ, национални здравни програми, свързани с лечението и профилактиката на социално значимите заболявания.
Министерството на здравеопазването ще продължи да субсидира част от дейностите на преобразуваните в търговски дружества лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие, които получават 140 млн. лв.
За първи път с цел нормалното функциониране на болничния процес и за осъществяване на дейностите в клиниките и отделенията по анестезиология и интензивно лечение и реанимация, е разработена нова програма, която ще бъде финансирана през 2008 г. с 40 млн. лв.
Предвидените средства за скъпоструващи лекарствени продукти, за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства през 2008 г. ще се реализират с финансови средства в размер на 160 млн. лв. за 2008 г., което е с 40 млн. лв. в повече от 2007 г.
Заместник-министърът на финансите господин Ананиев поясни, че Министерството на финансите прави опит да подобри финансирането и в останалите органи, които извършват разходи по отношение на здравеопазването. С 18 млн. лв. са завишени разходите за диспансерите в общините.
Здравеопазването многократно е обявявано за приоритет от тройната коалиция, но за да бъдат преодолени някои пропуски, е необходимо да се предприемат промени в четири основополагащи закона, а именно: Закон за лечебните заведения – премахване на забраната за приватизация на лечебните заведения; Закон за здравното осигуряване – допълнителни облекчения за всеки, който предоставя пари за здраве, включително и доброволно здравно осигуряване; Закон за съсловни организации на лекари и лекари по дентална медицина – тук влизат задълженията за съсловните организации за обучения, въвеждането на правилата за добрата медицинска практика, и не на последно място Закон за здравето – преобразуване на лечебните заведения, концесиониране, възможности за публично-частно партньорство.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 13, “против” 4, “въздържали се” няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становището на Министерския съвет под № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Господин Спасов, моля за крайното становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Предлагам становището да бъде неразделна част от стенографския протокол на днешното заседание, за да не го чета в подробности.
Представям ви:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен
от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.

На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за младежта и спорта. От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Весела Лечева – председател на агенцията.
След проведено обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г., в частта относно Държавната агенция за младежта и спорта.
Становището на комисията е прието с 8 гласа “за”, 1 глас “въздържал се” и 2 гласа “против”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми колеги, вярно е, че в 11,00 ч. трябва да дадем почивка, но ако има съгласие, комисиите да докладват становищата си и след почивката да преминем към дискусии? Това предлагам. Разбирам, че има съгласие, продължаваме.
Следва становището на Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, моля за резюме от вашия подробен доклад.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Министърът на околната среда и водите отсъства от страната и затова предлагам да бъде поканен за участие в дискусията по бюджета заместник-министърът Чавдар Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли съгласие да поканим заместник-министъра поради отсъствие на министъра? Има. Да заповяда заместник-министърът.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, и аз ще помоля докладът да бъде приложен като неразделна част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ще бъде приложен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще прочета само заключението и уточнението, при което правим това заключение:
“След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 14 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” и изразява следното становище:
Програмният бюджет на Министерството на околната среда и водите за 2008 г. е добре балансиран и правилно разчетен, така че да задоволи потребностите от финансови средства за успешно реализиране на разработените програми. Финансовият ресурс за околната среда за 2008 г. ще позволи изпълнението на необходимите дейности за постигане на поставените цели и провеждането на екологичната политика, отговаряща на нормите и изискванията на европейското законодателство.
Въз основа на това и като подкрепя общата рамка на проектобюджета и заложените в него макроикономически показатели, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.”
Само едно уточнение, господин председател. На стр. 3, където подробно са разписани отделните източници за финансиране, комисията предлага предвидените 40 млн. лв. за целева субсидия за общините на второ четене да бъдат гласувани 77 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, ще ги вземете ли?!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Намерили сме откъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на Комисията по енергетиката да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2007 г., Комисията по енергетиката обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. На заседанието присъстваха Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката и други представители на Министерството на икономиката и енергетиката, както и представители на Министерство на финансите. От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Йордан Димов. Допълнителни експозета и становища изразиха народните представители Иван Иванов, Иван Гризанов, Минчо Христов и Марио Тагарински.
Въз основа на представения на народните представители текст на законопроекта и експозетата към него, Комисията по енергетика направи следните констатации:
В бюджета на Министерство на икономиката и енергетиката са предвидени общи приходи в размер на 186 млн. 518 хил. 600 лв., което е с 12,8 на сто по-малко в сравнение с бюджет 2007 г., като в него са включени 10% от очакваните приходи, набрани от разсрочените плащания на покупната цена по приватизационните договори.
В частта по политиката за развитие на енергетиката и по-конкретно по изпълнение на програми 7, 8 и 9, фокусирани върху основните проблеми на сектора в условията на членството в Европейския съюз и ефективно функциониране на национален енергиен пазар е предвидено общата сума на разходите да съставлява 44 млн. 350 хил. 454 лв., което представлява съществено нарастване с повече от 30% в сравнение с бюджет 2007, утвърдил сумата от 13 млн. 325 хил. 800 лв.
Основните източници за финансиране на консолидираните разходи се очаква да се формира от собствени приходи – 23 млн. 704 хил. лв., субсидия от държавния бюджет – 8 млн. 129 хил. лв., целеви субсидии 33 млн. 400 хил. лв., структурните фондове и Кохизионният фонд на Европейския съюз в размер на 6 млн. 328 хил. 600 лв. заеми от 5 млн. 838 хил. 600 лв.
Бюджет 2008 предвижда приходната част от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в размер на 6 млн. лв. и разходна част в размер на 4 млн. 160 хил. лв. Увеличение с 15,38% в сравнение с бюджет 2007 г., което осигурява нормалното функциониране на този важен национален регулаторен орган, както и за териториалните звена към сектор “Водоснабдителни и канализационни услуги”, които са създадени към него.
В приходната част дейността на Агенцията за ядрено регулиране е предвидено да съставлява 7 млн. лв., в разходната 8 млн. 400 хил. лв. при запазване на същия щатен състав, което е съобразено с изпълнението на предвидените дейности от страна на Агенцията по ядрено регулиране.
Значително е увеличена разходната част с над 75 на сто в сравнение с бюджет 2007, свързано с необходимостта от извършване на голям обем чуждестранни експертизи за разширенията по проекта АЕЦ “Белене”.
След проведеното гласуване със 7 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по енергетиката реши:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата председателя на Комисията по културата да ни запознае с доклада на Комисията по законопроекта.
Госпожо Чилова, ние ще приложим вашия доклад. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, аз също ще помоля да бъде приложен докладът към стенографския протокол. Ще бъда съвсем кратка.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен
от Министерски съвет на 31.10.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2007 г. Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с приложен доклад на министъра на културата относно проектобюджета на Министерството на културата в програмен формат за 2008 г.
По време на дискусията мнозинството от народните представители се обединиха около мнението, че през 2008 г. ще бъдат осигурени необходимите средства за реализиране на правителствената политика в областта на културата и че Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2008 г. представляват един балансиран проект със заложени съответни параметри, ориентиран към устойчиво развитие.
След проведеното обсъждане на законопроекта в частта му, отнасяща се до бюджета на функция “Култура” и на Министерството на културата, в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: за – 5 народни представители, против – няма, въздържали се – 3.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Има думата председателят на Комисията по транспорта и съобщенията проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! Комисията по транспорта и съобщенията разгледа бюджета на Министерство на транспорта, който беше представен от министър Мутафчиев, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представен от заместник-министъра господин Димчо Михайлевски, на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, представен от главния секретар на фонда, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, представен от заместник-председателя господин Стойчо Стойков и на Комисията за регулиране на съобщенията.
Подробно в доклада са описани всички инфраструктурни проекти в областта на транспорта, пътната инфраструктура, в областта на пощенския сектор, на информационните технологии и съобщения. Затова ще си позволя да прочета заключението на Комисията по транспорта и съобщенията.
След проведената дискусия Комисията по транспорта и съобщенията с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 глас “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Давам думата на председателя на Комисията по европейски въпроси господин Младен Червеняков.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Становището на комисията е с оглед въвеждането на дългосрочно и програмно бюджетиране като елемент от хармонизирането на бюджетната политика с тази на Европейския съюз, изпълнението на финансовите ангажименти на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз, усвояването на средствата, предоставени чрез предприсъединителните и структурните инструменти на Европейския съюз, финансовото осигуряване на мерките по развитието на селските региони по общата селскостопанска политика и общата рибарска политика на ЕС, очакваните бюджетни макроикономически секции от членството на страната ни в Европейския съюз.
След като комисията подробно разгледа изпълнението по тези показатели, нейното заключение е следното.
Предложеният Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. създава условия за ускорено и в същото време устойчиво развитие на нашата страна така, както предписва Лисабонската стратегия на Европейския съюз. В проекта са заложени реални параметри от гледна точка на усвояването на средствата на предприсъединителните фондове и на структурните инструменти и съдържа задълбочен анализ на бюджетите и макроикономическите ефекти от членството ни в Европейския съюз.
Като забележка може да се изтъкне, че от част втора на доклада към проекта („Европейски фондове и конвергенция”) не става ясно какви точно цели си поставя правителството през 2008 г. относно нивата на усвояване на средствата от структурните фондове на Европейския съюз и съответно какви суми ще са необходими за съфинансиране. Би било по-добре да се внесе яснота по тези въпроси при второто четене на законопроекта.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта, Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г. Становището е прието с 8 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Следва доклада на Комисията по гражданско общество и медии.
Има думата председателят на комисията господин Иво Атанасов.
Много подробно сте анализирали бюджета в тази му част. Ще Ви помоля за сърцевината. Преценете, Вие сте председател на комисията, но докладът е раздаден.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Предлагате да прочета само заключението ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преценете Вие, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да не експериментирам и да прочета становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без уводната част.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по гражданско общество и медии

На редовно заседание, проведено на 15.11.2007 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г., внесен от Министерския съвет.”
Прескачам кои са участвали в обсъждането и кой го е представил.
„В проекта за държавен бюджет за 2008 г. се предвижда държавна субсидия за юридически лица с нестопанска цел в размер на 8 663,3 хил. лева. В сравнение с миналогодишния бюджет държавната субсидия за същия брой 21 неправителствени организации е завишена с 1 562,3 хил. лева. Организациите са вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Парите са предоставени за конкретни дейности с успешни практики при условията на упражнен контрол върху разходването на бюджетните кредити.
Държавният финансов ресурс е насочен предимно към хора с увреждания, ветерани от войните, в звена за рехабилитация и възстановяване, към граждани в неравностойно положение и техни правозащитни организации. Така е осигурена възможност за по-пълноценното им включване във функционирането на гражданското общество.”
Прескачам организациите, които са вписани в приложението.
„Резервните средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в обществена полза са 1 млн. 100 хил. лв.
В проектобюджета за 2008 г. са определени субсидии от централния бюджет:
За Българското национално радио в размер на 47 421,0 хил. лв., в т.ч.: 40 622,3 хил. лв. субсидия за подготовка, създаване и разпространение на програмите и 6 798,7 хил. лв. целева субсидия за дълготрайни материални активи.
Средствата са разпределени на основание на провеждани политики и дейности по програми, както следва: национална програма – програма “Хоризонт” (24-часова програма), програма “Христо Ботев” (24-часова програма), програма “Радио България” (58 часа среднодневна програма, излъчвана за чужбина) и регионална – центрове във Варна (24 часа), Пловдив (18 часа), Стара Загора (18 часа), Шумен (18 часа), Благоевград (18 часа), програма „Радио София” (24 часа нова програма с общ политематичен профил) и програма „Управление на кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.
За Българската национална телевизия държавната субсидия за 2008 г. е 66 731,0 хил. лв., от които 57 766,5 хил.лв. за 21 960 часа обем телевизионна програма:
- национална програма „Канал 1” – 8784 часа;
- регионални програми – 4 бр., излъчвани от Варна, Пловдив, Благоевград и Русе – 8784 часа;
- сателитна програма ТВ „България” – 4392 часа, както и 8 964,5 хил. лв. целева субсидия за дълготрайни материални активи.
За Българската телеграфна агенция е предвидена субсидия в държавния бюджет от 4 350,0 хил. лв., от които 400,0 хил. лв. целеви трансфер за придобиване на дълготрайни материални активи.
За Съвета за електронни медии държавната субсидия е 1 176,0 хил. лв., в т.ч. и средства за придобиване на дълготрайни материални активи и извършване на основен ремонт на стойност 218,6 хил. лв. Предвидени са и приходи от такси за радио- и телевизионна дейност в размер на 640,0 хил. лв.
Представителят на Министерството на финансите подчерта, че макар планът за цифровизация, внесен в Министерския съвет, все още да не е приет, са заделени 16 млн. лв. за цифровизация – това става за първи път, както и 74 млн. лв. целево за освобождаване на част от заетите честоти от Министерството на отбраната.
Генералните директори на БТА, БНР и БНТ отбелязаха, че въпреки увеличението на субсидиите те не могат да покрият увеличаващите се разходи не само за текущата им работа, но и за започване на изключително скъпия процес на медийна цифровизация.
Въпреки недостига на средства и в БНР, и в БНТ се увеличават часовете програма. Българското национално радио е започнало нова програма „София”, увеличени са регионалните програми на БНТ, а от м. март 2008 г. се предвижда ТВ „България” да излъчва 24-часова програма по сателит. Това е постигнато с вътрешни резерви, но с тях не може дори да се започне обновяването на техниката при подготовката за цифрово излъчване, а Република България като член на Европейския съюз не може повече да си позволи изоставане в тази изключително динамично развиваща се сфера. И БНР, и БНТ изпитват големи затруднения”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, докладът е раздаден, всички народни представители познават становището, както и другите председатели.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Аз смятам, че целта на предаването на дебатите по националната телевизия е да се запознае обществото, а не толкова народните представители. Щом настоявате, ще прочета финала.
„След проведеното гласуване на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по гражданско общество и медии със 7 гласа „за”, 1 „против” и 1 „въздържал се” реши:
Подкрепя Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет, в частта му за гражданското общество и медиите и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Следва доклада на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Има думата председателят на комисията господин Веселин Методиев. Заповядайте – крайното становище.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги, господа министри!
„Бюджетът на Министерството на държавната администрация и административната реформа беше представен от министър Николай Василев.
В хода на обсъждането бяха поставени основни въпроси, свързани с капиталови разходи, които са предназначени за министерството, както и за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Поставен беше въпросът за начините, по които ще бъде осъществено записаното в бюджета 12-процентно съкращение на администрацията, като бе изразено съмнение, че е налице политическа воля за постигането на тази цел. В тази връзка народните представители попитаха дали е правен анализ на резултатите от дейността на различните административни звена, който да послужи като основа за извършване на съкращението.
Беше посочено, че записаното в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет възнаграждение за държавните служители в размер на 290 лв. е ниско и няма да доведе до привличане на добре образовани и качествени специалисти в държавната администрация.
Във връзка със средствата, отделяни ежегодно за купуване на лицензи от Майкрософт, беше поставен въпросът за възможността държавната администрация да работи с други операционни системи, така наречените „отворени кодове”, които са безплатни.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., като това становище е подкрепено със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Следва доклада на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Има думата председателят на комисията господин Венелин Узунов. Крайното становище.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри и народни представители!
„Комисията по политиката при бедствия и аварии на свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., обсъди внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. в частта му за държавната политика при бедствия и аварии.
В рамките на дискусията народните представители единодушно определиха като особено важен приоритет изграждането на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112 като елемент от общоевропейската система за спешни повиквания. Констатирана бе известна диспропорция между предложената политика за защита при бедствия и аварии и бюджета за реализирането й, но бе подчертана необходимостта от търсене на вътрешни резерви и уплътняване на функции и отговорности в публичния сектор за сметка на числения състав на служещите в него.
В хода на обсъжданията отново бяха изразени мнения, свързани с възможността за предвиждане на средства за общините по чл. 1 за „трансфери и субсидии” като целеви трансфер за създаване на резерв „бедствия, аварии и катастрофи”. Целта е създаване на финансов капацитет на местно ниво за спешна реакция при бедствия и аварии. Средствата за този фонд да са в размер на 0,3% от бюджетите на общините.
Отново бе изразено становище чрез Закона за държавния бюджет да се задължат министерствата, ведомствата и общините да заделят 4% от капиталовите си разходи за превантивна дейност в съответните области.
След проведената дискусия Комисията по политиката при бедствия и аварии прие следните решения:
1. Приема на първо гласуване с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се” Проекта за Закон за държавния бюджет за 2008 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.
2. Приема с 11 гласа “за” предложението по чл. 1, ал. 2, т. ІІІ, т. І.1. в Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. да се предвиди целеви трансфер за създаване на резерв “Бедствия, аварии и катастрофи” в размер на 0,3% от бюджетите на общините.
3. Приема с 11 гласа “за” предложението към чл. 7 в Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. да се допълни нова ал. 3 със следния текст: “Всяко министерство, община и ведомство, в рамките на определените капиталови разходи за 2008 г. да заделят средства не по-малко от 4% за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии”.”
Само едно допълнение – събитията през последните дни потвърждават необходимостта от приемането на такова решение.
“4. Потвърждава с 11 гласа “за”, че приоритетна задача на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии е изграждането на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112. Препоръчва и настоява Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на финансите още веднъж да преразгледат параметрите на Бюджет 2008 в частта му за числеността на персонала с цел осигуряване изпълнението на приоритетната национална задача.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Да чуем председателя на Комисията по парламентарна етика господин Батилов.
Господин Батилов, моля да представите окончателното решение на комисията. Докладът беше раздаден днес на всички народни представители, те са запознати с него.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Разбира се, че ще стигна до решението. Ще пропусна всичко, съгласно уточняването, но не мога да спестя критиките.
“Критиките се отнасят до увеличаване на разходите, свързани с повишената издръжка на Народното събрание, президентската институция, на Конституционния съд, на съдебната система, на държавни агенции и комисии и на други първостепенни разпоредители с бюджета, особено за некапиталови разходи и за възнаграждение и издръжка на народните представители и администрацията, което не е справедливо и съпоставимо с растежа на заплатите в науката, образованието, здравеопазването, пенсиите и други. Имаше мнение, че разходите могат да бъдат намалени чрез обединяване броя на постоянните комисии, преразглеждане и завишен контрол по допълнителните разходи за организационни и представителни цели.
Направено бе предложение да бъде спряно системното създаване на нови колегиални държавни органи, комисии и агенции, които и без това дублират функции на министерства и други държавни органи и организации.
След проведеното гласуване Комисията по парламентарна етика с 8 гласа “за” и 2 “против” реши:
Подкрепя Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Уважаеми колеги, има ли други комисии, които трябва да докладват? (Реплики.)
Господин Костов, заповядайте, но докато дойде господин Костов, искам да ви информирам, че Комисията по жалбите и петициите на гражданите, както и Комисията за борба с корупцията поне тук, пред мен, нямат доклади. (Шум и реплики в залата.)
Господин Костов, имате думата за процедура по водене на заседанието.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, въпреки Вашите усилия или може би благодарение на тях това Народно събрание направи всичко възможно да убие всякакъв интерес към дебата за бюджета. Ние станахме Народно събрание, парламент за парлама! Ако можете да се чуете отстрани, ако можете да се погледнете отстрани, ако видите как това се отразява по телевизията и по радиото, щяхте да разберете каква антипатия създава това у всеки, независимо чий избирател е. Това, което тук става, Вашите подканяния към председателите на комисии, техните мърморения – едни по-ясни или по-отчетливи изявления и прочие, всичко това отблъсква всякакъв интерес от най-важния дебат на годината – дебата за финансовата политика.
Защо е нужно това нещо да се чете? Защо е нужно да се чете по този неинтелигентен начин? Защо не се направи нещо това Народно събрание да покаже на хората, които ни слушат, че му пука за това, което прави?!
Вие се държите така, като че ли това въобще не Ви интересува. Като че ли създавате сега една димна завеса, за да няма никакъв интерес към това, което ще бъде същинският дебат по бюджета. Кой има интерес от това аз се питам и не знам, освен едно мнозинство, което има намерение да скрие или по такъв начин да отблъсне дори остатъка от интерес към финансовата политика на държавата, че да остане един дебат така, между 10-15-20 души. За това протестирам! Това не е начин, по който се гради авторитетът на институцията ни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е първият бюджет, който приема Народното събрание. Винаги, и в предните години, и в предните парламенти, освен естествено Комисията по бюджет и финанси, всяка една останала комисия, която е разгледала бюджета, докладва пред парламента. Това правим сега.
На Председателския съвет беше решено Комисията по бюджет и финанси да прочете целия доклад, останалите комисии само резюмета от своя доклад и приетото становище. Правим опити това да стане.
Ще помоля колегите от останалите две комисии накратко да докладват. Това е Комисията за борба с корупцията и председателят й Бойко Великов, както и Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
От 12,00 ч. ще започне дебатът по Бюджет 2008.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ами тогава да четат само глаголите и препинателните знаци от докладите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бойко Великов, моля докладвайте.
ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри!
Становище на Комисията за борба с корупцията, която на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2007 г. на основание чл. 21 от Закона за устройството на държавния бюджет се произнесе…
Членовете на комисията се обединиха около становището, че предвид специфичния характер на дейността на комисията е възможно тя да се произнесе само по принцип.
“Единодушно бе становището на комисията в подкрепа на заложените в държавния бюджет за 2008 г. допълнителни средства, отпуснати на държавни институции, които имат пряко отношение към борба с корупцията. В това направление прироритетно място заемат: създаването на новата Държавна агенция за национална сигурност и особено специализираната й дейност за борба с корупцията по високите етажи на властта, както и противодействията и превенцията на корупцията в държавната и общинска администрация.
След дискусията и предвид подкрепеното от народни представители становище с 6 гласа “за” и 2 “въздържали се”, комисията прие за сведение внесения от Министерския съвет законопроект.
С 8 гласа “за” – единодушно, бе подкрепен и Законопроекта за бюджета на съдебната власт, предложен от Министерския съвет на Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Великов.
Давам думата на народния представител Йордан Бакалов, председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Комисията по жалбите и петициите на гражданите обсъди внесения Проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2007 г.
В хода на дискусията бе изразено мнение, че липсва политика при изготвяне на бюджета. Народни представители, членове на комисията, изразиха мнение, че излишъкът не е позитив на бюджета, особено в такива размери.
Беше подчертано, че има нужда от допълнително финансиране в областта на здравеопазването и социалната политика.
Депутатите изразиха мнение, че средствата, предвидени в Законопроекта за държавния бюджет за Министерството на отбраната и за Министерството на вътрешните работи са недостатъчни и това би довело до затруднение при изпълнение на поставените задачи, свързани с отбраната ни и борбата с престъпността.
По време на дискусията бе акцентирано и върху въвеждането на плоския данък. Според народни представители, членове на комисията, не е добре плоският данък да бъде въвеждан без необлагаем минимум.
Във връзка с децентрализацията на местната власт бяха поставени акценти върху необходимостта от увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи на общините. Изразено бе мнение, че между първо и второ четене на Законопроекта за държавния бюджет трябва да се намерят механизми за преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед на осигуряване на по-добри финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през 2008 г.По време на дискусията бе акцентирано и върху отмяната на семейното подоходно облагане година след като е въведено. Депутатите изразиха мнение, че голяма част от семействата с деца се възползват от него. Според депутати липсват приоритети при изготвянето на бюджета и не е отговорено на очакването за образованието да се отделят 5% от брутния вътрешен продукт. Отново са заложени 4,2%.
След проведената дискусия, Комисията по жалбите и петициите на гражданите приема по принцип Проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Решението е прието със 7 гласа “за” и 3 гласа “против”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Уважаеми колеги, с това се изчерпаха докладите на 24-те комисии на парламента.
След почивката, която ще продължи до 12,00 ч., ще започнат дебатите по Бюджет 2008.
За да се ориентират парламентарните групи, сега ще съобщя и времето, с което те разполагат. Това време беше уточнено на Председателския съвет. Ще ги съобщя с предвиденото увеличение: Коалиция за България – 60 минути, Национално движение Симеон Втори – 43 минути, Движението за права и свободи – 32 минути, Обединените демократични сили – 23 минути, Демократи за силна България – 23 минути, Българския народен съюз – 20 минути, Парламентарната група на “Атака” – 20 минути, независимите народни представители – 20 минути.
Първа след почивката ще говори народният представител от Коалиция за България Донка Михайлова.
Обявявам почивка до 12,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, предстои да подновим заседанието на Народното събрание и да преминем към обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет за следващата година. Моля квесторите да поканят и народните представители, и представителите на вносителя, за да можем да подновим заседанието.
Представянето на становищата на 24 комисии, даже в съкратен и концентриран вид, очевидно отне много от енергията на Народното събрание, предстои да я възстановим във възможната степен. Очевидно е, че си заслужава да преценим и да обмислим по какъв начин да избягваме една тягостна част от процедурата, която отнема от същината на дискусията, каквато Народното събрание дължи и на гражданите, и на себе си като орган, който предстои да утвърди финансовия план на страната за следващата година. Така че отново се обръщам към всички народни представители да влязат в залата, да се приготвят за началото на дискусията, също и министрите да присъстват и да бъдат готови да отговорят на зададените въпроси и, разбира се, да направят онези пояснения, които считат за необходими и уместни.
Настоятелно приканвам квесторите да поканят министрите незабавно в залата.
Имате думата, госпожо Михайлова. Заповядайте за Вашето изказване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неведнъж в тази зала е ставало дума за това, че бюджетът всъщност е израз на политиките. Ето защо, когато говорим за бюджет, считам, че важното е да си говорим за политики. В своето изказване ще се спра на три основни проблема в този контекст.
Първо, бегъл анализ на съответствието на приоритетите на бюджета с общественото очакване.
Второ, някои акценти в политиките на Министерството на труда и социалната политика, свързани със заетостта и с трудовите отношения.
Трето, развитие на политиките за социално осигуряване и защита.
Бюджет 2008 е един от най-широко обсъжданите бюджети в новата история на България. В обсъждането на бюджета се включиха представители на различни институции, на работодателски и синдикални организации, експерти и анализатори. Той беше активно дискутиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Когато говорим за тази дискусия, особено важно е да бъде отчетено и мнението на гражданите – гражданите, заради които в крайна сметка един бюджет на страната съществува.
Според представително проучване на общественото мнение в Бюджет 2008 приоритети трябва да имат следните групи разходи:
Първо, по-модерно и ново болнично оборудване и повече евтини и безплатни лекарства.
Второ, гражданите искат повече средства за материална база в училищата, и на второ място – за учителски заплати.
Трето, по-добра пътна инфраструктура.
Погледът към Бюджет 2008 показва, че нарастването на абсолютния размер на разходите съответсва в голяма степен на общественото очакване.
Изкушавам се да повторя някои от цитираните вече числа в контекста – отговор на обществените очаквания. Както е добре известно, средствата за здравеопазване в Бюджет 2008 нарастват с 354 млн. лв. при ръст 16%. Най-чувствителен дял от тях имат средствата за болнична помощ, които нарастват със 150 млн. лв., а средствата за животоспасяващи, животоподпомагащи лекарства и домашно лечение растат с 52 млн. лв., или 13%.
При ръст 16% средствата за образование се повишават с 473 млн. лв. Най-значими са средствата за публични инвестиции, които растат с 51%.
Важно е да отбележим и чувствителното нарастване на средствата за социална политика, които растат с 899 млн. лв., равняващ се на 13,4% ръст.
Беглият анализ показва, че нарастването на средствата в бюджетните сектори е коректен отговор на цитираното вече обществено очакване за приоритетност в социалните сектори и средствата за инфраструктура. Тази политика се случва в условията на реформи в образованието, изразяващи се във въвеждането на делегирани бюджети и реализиране на политиката “парите следват ученика”, реформа в публичната администрация при 12-процентно съкращение на средствата в публичния сектор и реформа в местната власт, включваща самостоятелно определяне, макар и в рамките на определени граници, на местните данъци, с което се създават предпоставки за реална данъчна конкуренция между общините.
Отчитайки ръста на средствата за образование и здравеопазване, следва да отбележим, че общественото очакване за по-висок ръст от брутния вътрешен продукт за тези сектори е значително по-високо. И това трябва да бъде отчетено. Нужно е в рамките на мандата тези средства да растат с устойчив темп. Гражданите очакват и реални, и резултатно ориентирани стъпки за реформи в здравеопазването. Без такива реформи нарастването на средствата за здравеопазване няма да доведат до реципрочност на вложените ефекти.
Стоят отворени въпроси за реформата в публичния сектор. Считам, че тези реформи следва да се случат след внимателен анализ на държавните структури и съкращения не на принципа навсякъде с по един и същ процент, а при подход, отчитащ ефективността в работата на държавните структури.
По втория проблем. Сред политиките, които Министерството на труда и социалната политика обезпечава финансово в бюджета, бих искала да откроя двете най-важни: политиките в областта на заетостта и трудовите отношения. Значимостта им се определя от това, че те предпоставят приоритета в бюджета за обезпечаване на ръст на доходите в един по-дългосрочен план, а не само в рамките на Бюджет 2008.
Считам, че е нужно да скъсаме с популизма на тема доходи и ясно да заявим в публичното пространство: България ще има съизмерими доходи с тези на страните – членки от Европейския съюз, когато постигне съизмерима производителност на труда. Днес за съжаление нашата производителност е в размер 36% от средната за Европейския съюз. Вярно е това, че през 2006 г. България постигна един сравнително висок ръст в производителността на отработен час от 3,3 спрямо 2005 г. И ако се съизмерваме с развити страни – членки на Европейския съюз, можем да цитираме и някои числа: ръст 2,7 за Швеция, 2,2 за Германия, 0,6 за Дания. Естествено при една много по-висока база, от която се тръгва. А ново ниво на производителност можем да постигнем едва тогава, когато развием значително по-високо качество на работната сила и преодолеем технологичната изостаналост на българската икономика.
Ще направя кратка илюстрация на усилията за повишаване на капацитета на работната сила. Срещу 20 милиона за обучение на 31 хил. 422 души през 2007 г. в проекта на Националния план за действие по заетостта през 2008 г. е заложено обучение на 31 хил. 680 души за 28 млн. лв., като ръстът на средствата в тази посока е 40%.
По оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – една програма, която изцяло е насочена към повишаване на капацитета на работната сила, през периода 2008-2009 г. се предвижда да бъдат усвоени 120 милиона.
С цел повишаване качеството на обучение за възрастни Министерството на труда и социалната политика подготви проект на Закон за насърчаване на заетостта, в който се правят съществени промени, като наред с ограмотяването, професионалното и мотивационно обучение се включва обучението по ключови компетенции и се разширява обхватът на обучаваните лица.
По проект “Красива България” в държавния бюджет са предвидени 10 милиона като съфинансиране на средства, предоставени от холандското правителство и бенефициентите.
Трето, развитие на политиките за социално осигуряване и защита. Тези политики се осъществяват в условията на приети времеви ограничения в плащането на социални помощи, предприети от 1 януари 2008 г. Намирам тази политика за целесъобразна в условията на задълбочаващ се дефицит от квалифицирана работна сила на пазара на труда.
Бюджетът предвижда нарастване на средства за тези групи от населението, които временно или постоянно не могат да реализират доходи – майки и безработни лица. Смятам, че следва по-нататък да се търсят възможности за стимулиране на активно поведение на пазара на труда на този тип групи. Например максималното обезщетение за безработица в бюджета се предлага да бъде 190 милиона, а горната граница за времето на обезщетение остава 12 месеца. Основателно се постави въпросът това стимулира ли активното поведение на пазара на труда на безработните в условията на дефицит на работна сила?
Струва ми се за целесъобразно да обмислим един друг подход – повишаване на долната и горната граница на обезщетението за безработица и запазване на размера за плащането при падащ процент на получаваната сума след първите шест месеца. Един такъв подход, от една страна, гарантира правото на безработните да бъдат обезпечени за този нелек период от живота им и в същото време стимулира много бързо и активно да търсят работа на пазара на труда. Чрез такъв подход се гарантират в по-пълна степен правата на хората, които временно са отпаднали от пазара на труда, и се стимулира тяхното поведение, както вече казах.
По подобие на реформите в образованието намирам за целесъобразно да обмислим възможността за въвеждане на единни стандарти при социалните услуги – политика, която през последните две години намира своята реализация в българското общество.
Уважаеми госпожи и господа, в годините на прехода свикнахме да приемаме социалната политика като майка, която е длъжна да обгрижва без ограничения. И когато това по обясними причини не може да се случи, я наричаме мащеха. В условията на еврочленство и на развитие на икономиката, на безработица от 7%, близка до европейската, следва да започнем да я приемаме като наставник, който създава възможности за развитие. Бюджет 2008 търси интензивни подходи за разширяване на възможностите на хората сами да работят за собственото си развитие в условията на финансова стабилност и един такъв подход заслужава да бъде подкрепян и развиван. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Реплика – заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа депутати! Госпожо Михайлова, искам да се обърна към Вас с реплика. Вие казахте, че здравеопазването е приоритет на този бюджет и изредихте две неща – болничното оборудване и съответно повече пари за лекарства. Първо, това не са приоритети, а второто Ви пък твърдение е абсолютно невярно. Това не може да бъде приоритет.
Затова се обръщам към Вас и към господин премиера, в този бюджет не е заложена реформа за здравеопазването и той е много лош бюджет, господин премиер! В здравеопазването са заложени 354 милиона повече, които ще се изядат само от 208 милиона дългове на болниците и 80-те милиона актуализация на бюджета. Имаме огромен проблем и затова ви моля в тройната коалиция да се проведат спешно разговори за реформи и за бюджет такъв, какъвто страната очаква. Защото продължаващото увеличаване на сърдечно-съдовите, мозъчно-съдовите, онкологичните заболявания с тежките форми на тези заболявания говори, че министерството не само няма стратегия, ами и не знае какво трябва да заложи в един държавен бюджет и бюджет на Касата.
Умолявам ви по това нещо да се проведат наистина разговори преди да е станало прекалено късно! Този бюджет в областта здравеопазване и бюджетът на Касата са плачевни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Михайлова? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми д-р Щерев, не намирам за много логично да определяте нарастване от 453 милиона като плачевно състояние. Вие не сте слушали моето изказване. Приоритетите, за които аз говорих, са приоритети на обществото. И аз илюстрирах какъв е отговорът на бюджета по отношение на тези приоритети, в това число и приоритета болнично обслужване, което Вие много добре знаете, че се финансира със 150 милиона повече.
По отношение на реформите. Аз споделям Вашата тревога по отношение на тези четири години, в които Вие бяхте председател на Здравната комисия, по отношение и на случващото се в рамките на този мандат. Да, реформите в здравеопазването закъсняват и мисля, че за това трябва да говорим в рамките на законите, които предстои да приемем, тъй като реформи се правят със закони, а не с бюджет. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има народният представител Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! За седми път участвам активно в процеса на приемане на най-важния закон – Закона за бюджета. По това време на годината всички сякаш забравят колко скучна и безинтересна е работата на държавните финансисти и за месец и половина бюджетът и съпътстващите го данъчни закони приковават вниманието на изкушените и от политика, и от икономика.
Експертите на управляващата коалиция дружно вещаят светли бъднини, произтичащи от новия бюджет, а икономическите капацитети на опозицията пък рисуват с черни краски най-страшните катаклизми, пред които е изправена България.
Проектобюджетът вече е факт и усилията на експертите от Министерството на финансите и от другите ведомства да го подготвят навреме в сложната обстановка на местни избори показват, че резултатите всъщност си заслужаваха тези усилия.
На първо място, заради здравия макроикономически фундамент, заложен чрез планираното превишение на приходите над разходите в размер на 3% от брутния вътрешен продукт. Държавата отново ще спестява и това е повече от уместно за поредната година на рекордния икономически растеж от 6,4% от брутния вътрешен продукт. Защото никой не е отменил икономическия цикъл, както се беше изразил един икономически мъдрец, икономическата криза е неизбежна един ден и ние трябва да сме готови да я преодолеем чрез спестяванията, които трупаме сега.
Освен това икономиката ни започва да прегрява. Това личи от пръв поглед, когато се замислим над рекордния дефицит на текущата сметка и растящата инфлация. Българското общество потребява много повече, отколкото произвежда. Този дисбаланс расте от година на година и само неразумният държавник би се въздържал да използва фискални средства, иначе казано, излишък, за да озапти прекомерния потребителски апетит на обществото, който рискува да ни тласне в икономическа криза.
Досегашната политика по намаляване на пряката данъчна тежест дава невиждани резултати. И това се признава между другото от последното изследване на “Прайс Уотър Хаус-Купър”. Днешните вестници ни информират, че според това изследване България е на първо място по качество на проведената досега данъчна реформа.
Само от корпоративен данък постъпленията почти са се удвоили за две години при ставка, намалена от 15 на 10%. Окуражаваща е и събираемостта на осигурителните вноски, при които ставката намаля с 9-процентни пункта за същия период от време.
По-висока събираемост очакваме и като следствие от основното достойнство на новия бюджет – плоският данък от 10%. Освен че ще повиши приходите, новият десятък ще създаде неподозирани досега стимули за разгръщане на потенциала на всеки член на обществото. Най-голяма полза ще оберат небогатите, те отдавна вече плащат други видове данъци. Голямата печалба е за средната класа и прослойката на професионалистите. Но печели цялото общество, защото е все по-изгодно да станеш част от средната класа, като вложиш повече усилия в самоусъвършенстване, градивен и доходен труд. Това е, от което печели цялото общество, от което то става по-богато.
Затова не разбираме защо част от управляващите все още не могат да наберат смелост за ново намаление на осигурителните ставки – с още 6- или поне с 3-процентни пункта. Смятам, че бизнесът е достатъчно коректен към държавата, подала му ръка с поредицата от намаления на данъчни и осигурителни ставки. Работодателските организации приемат по съвсем партньорски начин ежегодното увеличение на осигурителните прагове, а приходите от корпоративното облагане растат, както отбелязах, с бурни темпове.
Като всяка монета бюджетът има две страни – това са приходната и разходната му част. Към втората ни е трудно да бъдем съвсем безкритични. Разходите наистина са прекалено големи. Спрямо плана за тази година те набъбват с над 4 млрд. лв. – повече от 20%. Аргументите за разходите по усвояване на еврофондовете не са никак достатъчни. Ние просто не бива да харчим толкова пари, защото така в перспектива натоварваме данъкоплатците и им отнемаме стимулите да създават блага. Разходите трябваше да растат с по-умерени темпове и ако това беше факт, още отсега можехме да заложим в бюджета намаление на осигурителната тежест с нови 3-процентни пункта.
За приоритетите на бюджета в разходната му част вече се чу доста. Видимо няма по-важен приоритет от инвестициите. Да увеличиш един бюджетен сектор с около 50%, това се казва достойно внимание. Благодарение и на европейските фондове, само увеличението за следващата година е колкото струва магистрала “Тракия”. Дано и темповете на усвояване на фондовете се засилят драстично, защото най-после България има възможността да инвестира в своето развитие по един сериозен начин.
Здравеопазването и образованието са другите основни приоритети, но при много различни обстоятелства.
Учителската стачка катализира волята за реформи в образованието и те тръгват напред с делегираните бюджети, с оперативната самостоятелност на училищата и директорите им, с очакваната пазарна конкуренция за вниманието на клиента – учениците и техните родители. За първи път би било несправедливо някой да обвини новия бюджет, че излива пари в нереформиран сектор.
Със здравеопазването обаче нещата стоят иначе. Реформите в сектора са спрели в очакване на консенсус накъде да тръгнат. Спешно е необходимо да се разберем какви реформи ще се направят през 2008 г. в здравния сектор.
Известни критики заслужава и системата за социални помощи. Наистина разходите за 2008 г. намаляват като дял от брутния вътрешен продукт, благодарение на бурния ръст на инвестициите, създаваните от тях нови работни места и е логично намалението на безработицата, но тяхната ефективност все още е много далеч от желаната, за съжаление.
Приватизацията на част от социалните дейности на държавата, в частта на тяхното изпълнение, разбира се, а не финансиране, е крайно необходима. Какво пречи да се формулират и финансират програми за социална защита на различни социални групи и да се възложи на конкурсен принцип тяхното изпълнение на този, който е готов да го направи най-евтино и качествено.
Дами и господа, бюджетът е на път да бъде приет. Той ще бъде нова стъпка в еволюцията на България като нормална европейска държава с ниско ниво на пряко данъчно облагане и способност да привлича все повече чуждестранни инвестиции. Възможностите на българския бюджет са все по-големи. Ние постепенно се учим да използваме ресурсите си по-рационално, но все още не сме постигнали стандартите на европейските ни партньори в това отношение. Предстои ни още много работа.
Този бюджет категорично заслужава подкрепа и НДСВ ще я осигури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Велчев? Не виждам.
Давам думата на господин Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! Ще представя на вашето внимание кратък експертно-политически и сравнителен анализ на проекта за Бюджет 2008, като имам предвид всички бюджети, в подготовката и приемането на които съм участвал през последните седем години.
В този период бюджетният процес в България безспорно върви към усъвършенстване. Особено през последните няколко години това е процес на успешно съчетаване на либерални и социални идеи в разпределението и ползването на публични средства. В политическия и обществен живот у нас съществува широко разпространено мнение, че правителството, доминирано от най-голямата лява политическа сила, води дясна политика. Тази парадоксална на пръв поглед констатация има своето логическо и историческо обяснение. България извърши един продължителен и тежък преход към пазарна икономика. Почти всички политически партии, присъстващи в този парламент, и много извън парламента имат както положителен, така и отрицателен принос в този неизбежен обективен исторически процес. Колкото и да се критикуваме взаимно, всички ние имаме дял в днешната социално-икономическа картина на България.
Има една причина, която оказва силно влияние върху процесите, които са заложени в Бюджет 2008. Управляващата коалиция продължава да проява прекалена предпазливост особено в политиката по доходите. Все още е силен страхът от макроикономически провал. Нормално ли е това? Да, защото нормално е да се страхуваш от риска да повториш историческа грешка. За съжаление, обаче, този страх може да ограничи кръгозора и инициативата за новите възможности на европейското настояще и бъдеще на България.
Нека да надникнем в Проектобюджет 2008 и да видим за какво става дума. Този проект безспорно има съществени положителни страни и нови моменти, които представляват положителни стъпки в посока на усъвършенстване на процеса на управление на публичните разходи.
Първо, Бюджет 2008 е първият бюджет на най-големия планиран бюджетен излишък. В публичното пространство манипулативно се налага идеята, че бюджетният излишък е нещо, което е излишно за държавата. Бюджетният излишък е отложено харчене на държавни пари. Това е принудителна ответна мярка на нестабилните тенденции в развиващата се българска пазарна икономика.
Второ, Бюджет 2008 съдържа в себе си фискалната схема, която гарантира ефективното използване на европейските фондове. В този смисъл той може да бъде определен като бюджет на новите възможности с европейските фондове.
Трето, Бюджет 2008 е ориентиран в по-голяма степен към резултатите, а не към ресурсите на публичната дейност.
Четвърто, Бюджет 2008 е насочен категорично към легализирането на сивата икономика и скритите доходи.
Пето, Бюджет 2008 съдържа значителни промени в данъчната политика, някои от които могат да бъдат определени като радикални: въвеждането на пропорционален данък върху доходите на физическите лица, конституционно гарантираната финансова децентрализация, прехвърлянето на патентния данък в общините, замяната на споделен данък върху доходите с допълваща субсидия и други; увеличен размер на неотложни и непредвидени разходи, въвежда се резерв за фискална устойчивост, централизира се разпределението на допълнителните разходи в полза на фискалната стабилност.
На следващо място, направени са значителни стъпки в посока на програмното бюджетиране. За първи път в бюджетния процес са предвидени законови механизми за оценка и контрол върху ефективността на публичните разходи.
На последно място, в Бюджет 2008 са направени сериозни, макар и частични, стъпки за реформа в образователната система. Както при всеки бюджет като сложна политическа, финансова, икономическа и социална система, Бюджет 2008 съдържа някои критични точки.
Първо, прогнозните характеристики, заложени в бюджетните планове и показатели, са представени в най-песимистичния им вариант. Всъщност този подход на презапасяване води началото си от стабилизационния процес у нас след 1997 г.
Второ, мерките за повишаване на ефективността на публичните разходи са в правилна посока, но са недостатъчни. Ако този проблем не се реши в близките няколко години и прекалената предпазливост няма да ни помогне да съхраним макроикономическата и финансова стабилност. Една държава, която разпределя около 40% от брутния вътрешен продукт чрез бюджета, трябва да предприеме много сериозни мерки за ефективността на тези разходи. Известно е, че този процес има силно влияние върху икономическия растеж изобщо, в някои случаи дори по-силно от развитието на частния сектор.
Трето, Бюджет 2008 няма да реши фундаменталния проблем за нарастване на доходите в съответствие с неизбежните процеси на конвергенция на социално-икономическата дейност и европейските реалности. В това отношение трябва да оценим по достойнство дълбоките и съдържателни анализи на синдикатите за Бюджет 2008 и изводите им за изпреварващата конвергенция на цените по отношение на процеса на сближаване спрямо доходите. Ние се нуждаем от ясна, разбираема и приемлива концепция за ускорено нарастване на доходите на заетите в публичния сектор поне с темпове, с които неизбежно ще нарастват ценовите равнища на стоките и услугите в България. Тази концепция ще повлече след себе си и подобни тенденции в частния сектор. Време е да си отговорим ясно на въпроса дали трябва да осигурим такова нарастване на доходите в публичния сектор, което да бъде адекватно на обективното и неизбежно нарастване на цените на стоки и услуги през следващите години или да стоим в черупката на прекалената предпазливост от страх да не се случат събития, които се случиха преди 10 години. За подобна управленска смелост са необходими оценки, изчистени от политически комплекси и партийна конюнктура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Имамов? Няма.
Давам думата на госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри! По какво се различава Бюджет 2008 спрямо предходните? Единствено с това, че узаконява изваждането на светло заложения предварителен излишък. В предходни години се налагаше да убеждаваме управляващите, че в предложения законопроект се вижда скрит резерв, който ще се разходва без санкцията на Народното събрание. Тази година вече официално е записан излишък, равен на 3%, като отсега сме наясно, че той ще надскочи предвидените 1,5 млрд. лв.
Философията на правене на бюджета е съхранена и отново доказва традицията за харчене на средства само по усмотрение на изпълнителната власт. Иначе на хартия продължаваме да сме парламентарна република. Така очакваната и желана финансова децентрализация трябваше да бъде новината на Бюджет 2008, но тройната коалиция схвана това само като възможност на общините да покачват данъци. Така общините се оказват големият губещ, защото вместо възможност свободно да определят данъците, да създават конкурентна среда и по-добри условия за предприемачите, се превръщат в ученици от подготвителен клас, на които държавата майка определя периметъра, в който могат да играят. Отново сме свидетели на децентрализиране на проблемите и централизиране на парите. Правителството се опита да ни убеди, че менинджмънтът и финансовите експерти в общините и общинските съвети са по-слабо подготвени, отколкото тези на Народното събрание и на правителството. Мисля, че това е жалък начин на мислене, след като половината от народните представители в тази зала са били общински съветници. За 2007 г. България е нетен донор на Европейския съюз. В Бюджет 2008 се очаква предприемчивостта на общините, за да усвоят средства от Европейския съюз, но няма стимул от държавата да ги подпомогне с гаранционен фонд за съфинансиране на проекти. Заложеният излишък отново дава възможност на управляващите да потушават социални напрежения и да посрещнат поне три стачки като тази на учителския съвет, но не дава никакви гаранции за реформа в образованието и здравеопазването. При липса на програмно бюджетиране ще продължим да гадаем кои средства за каква политика са предвидени. Нашият работодател са гражданите и ние отново нямаме ясни доказателства как се харчи всеки лев на данъкоплатеца. Виждаме само очертани програми на основата на министерски бюджети, пълни с клишета – анализ, управление, усъвършенстване, оптимизиране, подпомагане и т.н., сякаш четем доклад пред окръжния комитет на партията за преизпълнение на петилетен план. Тези бюджети не ни дават по-сигурни гаранции за утрешния ден, не ни показват по-голяма грижа на държавата за присъщите й сектори, нито дават по-широк хоризонт и свобода на инициативата.
И накрая бих искала да се спра на това, че след като критикуваме министерствата, следва да покажем пример по отношение на бюджета, който самите ние изработваме за Народното събрание. Този бюджет не е качван в интернет, не представлява всички предварителни калкулации за разходи, приходи и ясни политики. Много ни е трудно да разберем защо за парламентарен контрол са предвидени 100 хил. лв., за европейско законодателство 500 хил. лв. Тази непрозрачност ни поставя днес пред въпроса каква законодателна промяна трябва да се направи, за да осигурим публичност, прозрачност и контрол върху проектирането на бюджетите и използването им.
С оглед на изложеното не съм в състояние да подкрепя на първо четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика на госпожа Николова, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Николова! Мисля, че ако се върнем назад и направим една ретроспекция на това какво беше заложено в предишните бюджети за общините и какво е заложено сега, не можем да не отчетем, че този бюджет ясно и категорично дава основания да се мисли, че следващата година общините ще бъдат далеч по-добре обезпечени с финансови средства. Така че това, което казвате тук, че на общините са им вързани ръцете, въобще не отговаря на истината. Първо, това, че се предоставиха възможности на общините да определят размера на местните данъци и такси, е нещо ново.
Второ, въпросът с това, че държавата гарантира дейности, които са държавна отговорност, независимо от това, че тази година е със субсидия.
Трето, че се увеличават капиталовите разходи с над 50% мисля, че говори за това, че общините ще разполагат с много повече средства.
В тази връзка си мисля, че това, което Вие тук казвате, че нещата са по-зле – напротив, аз, като човек, който е работил 10 години като кмет на община, отчитам, че това, което е заложено в бюджета за 2008 г. и с възможностите, които дава промяната в данъчните закони, общините ще живеят по-добре.
Ще завърша с това: примерно в Закона за общинските бюджети за първи път се регламентира, че държавата ще поеме ДДС-то по изпълняваните проекти от Европейския съюз. Вие добре знаете колко е ДДС-то върху един проект от 8 милиона, което беше непосилно да се плаща от бюджета на общините.
В този смисъл смятам, че това, което Вие прокарахте като нишка, че бюджетът за общините е по-зле – напротив, по-добре е! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Мечев, явно е, че ние мислим по различен начин, защото говоря за философията на правене на общински бюджет. Вие намирате за достойнство това, че вместо да има споделени данъци и вместо да има стимул за общините за преизпълнение на бюджета, тоест икономическо оживление, ние всъщност вървим към системата на държавна субсидия, което е голям бич за общините. Всъщност те трябва да чакат какво ще им даде държавният бюджет, а не да бъдат инициативни, да могат да управляват пари.
Какво означава да се увеличат местните данъци между два и три пъти? Дали ще дръзне някой общински съвет да направи това, защото никой не е сметнал в държавата как ще се увеличи данъчното бреме по отношение на единица гражданин. Увеличението на местни данъци и такси може да стане само тогава, когато се види общото тегло на данъчните задължения на гражданина. Тоест, ние прехвърляме от здравата на болната глава един проблем – проблемът за теглото и за невъзможността да се заплащат данъци от единица гражданин.
Ето защо аз съм сигурна, че тази година пари ще получат, както се казва, послушните общини. А тези, които имат потенциал и могат да правят политика чрез местните данъци и такси, практически няма да получат фонд, защото няма да получат нищо от евентуалното преизпълнение при един споделен данък.
Аз ще ви помоля, когато вземате отношение за сметка на общините, да видите разпространения днес в Народното събрание доклад на Националното сдружение на общините и тяхното несъгласие с философията на този бюджет – вместо бюджет на развитието, ние имаме бюджет на подаянието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа и дами министри, дами и господа! Политиката по доходите на правителството е пълен провал.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Хайде-е-е!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Покупателната способност на българските граждани ще продължи да се влошава, заради високата инфлация, увеличението на данъчната тежест и липсата на политическа воля, забележете, за реформи в публичния сектор.
Нарастването на пенсиите е предсрочно изядено от инфлацията, но пък затова се използва Швейцарското правило на министър Масларова. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Инфлацията на хранителните стоки ще бъде над 25% т.г. Пропуска се поредната добра възможност за подобряване живота на хората.
Загубихте, уважаеми дами и господа управляващи, европейската перспектива за България!
Искам да припомня, че СДС още през 2005 г. изчислихме, че обещанията в програмата на БСП струват най-малко 14 милиарда лева, и още тогава заявихме, че са неизпълними и популистки.
Обещахте, господин министър-председател, 6% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване и не го изпълнихте; 5,8% - за образование, и не го изпълнихте; 10% - за пенсии, и не го изпълнихте!
Няма го значителното увеличение на разходите за научноизследователска и развойна дейност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Четете бюджета.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Бюджетът е непрозрачен като няма програмно бюджетиране, а има една лоша имитация. За пореден път правителството не се съобразява с препоръката на СДС – всяко едно министерство всеки месец да отчита направените разходи, за да има контрол.
Намалението на преките данъци е повече от компенсирано от несъръзмерното увеличаване на акцизите. За поредна година акцизите върху горивата се увеличават предсрочно, което ще доведе до поскъпване на всички стоки и влошаване на стандарта на живот. Това, уважаеми господа и дами управляващи, просто не трябваше да го правите.
СДС вече два пъти внася в парламента предложения за въвеждане на плосък данък за личните доходи. В последния законопроект предлагаме 10% ставка плюс запазването на необлагаемия минимум. Правителството обаче иска да премахне въпросния необлагаем минимум. При това положение хората с ниски доходи ще загубят и като цяло няма да има голяма обществена подкрепа за реформата.
Всяка добра идея може да бъде опорочена и вие се справяте добре в тази посока, за съжаление, подчертавам. Дами и господа, като човек и като група, която два пъти внася предложение за плоския данък, мога да ви кажа, че смисълът беше всички социални групи да спечелят – и средната класа, и богатите, и бедните в България. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
Максималният осигурителен доход нарасна от 1400 на 2000 лв. Либералните формации, либерални на хартия – ДПС и НДСВ, подкрепяте ли тази мярка? Това ли са ви либералните идеи? Това напълно ще обезсмисли намаляването на осигурителната тежест и въвеждането на плосък данък от 10%.
Правителството си представя финансовата децентрализация като даване право на общините само да увеличават данъците. Няма същинска реформа в публичния сектор. В бюджета е записано, че в следващите години не се предвижда нито намаляване на осигурителната тежест, нито увеличаване на дела на частния пенсионен стълб. Вие спряхте реформата на пенсионната система. Съюзът на демократичните сили ще настоява за намаляване на осигурителната тежест през 2008 г. с най-малко 6-процентни пункта.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С 12%.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кризата в здравеопазването и образованието се задълбочава заради некомпетентната и безотговорна политика на кабинета. Правителството се опитва да прехвърли вината за тези проблеми на лекарите и учителите. Това показва некомпетентност и безотговорност. Няма нито една конкретна мярка за подобряване качеството на услугите в здравеопазването. Само имитация на реформи.
В образованието се предприемат непоследователни и противоречиви стъпки, които допълнително влошават състоянието на системата.
Като цяло този бюджет запазва бедността и зависимостта на гражданите от държавата. Не съм съгласен с колегите, които твърдят, включително от опозицията, че правителството няма ясен приоритет. Истинският приоритет на правителството не е нито образованието, нито здравеопазването, а хазартът, където именно е предвидено най-голямото данъчно намаление. Нито една от трите управляващи партии не си призна коя стои зад тези сериозни намаления на данъка върху хазарта.
България ще остане най-бедната страна в Европейския съюз. Промяна може да настъпи само с политическа воля, която липсва в тройната коалиция. Очевидно е, че на България е необходимо дясно центристко правителство. Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа и дами министри, уважаеми колеги!
Колега Димитров, пак сте в една фаза на непросветление. Тъкмо се зарадвам от време на време, че Вие все пак нещо разбирате кой управлява и как се управляват финансите и бюджета на тази държава и пак залитате в някакви крайности. Нима Вие не разбирате, че България се управлява от тройна коалиция, нима Вие не разбирате, че седем години България се управлява от един либерален бюджет?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): С рестрикции обаче.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Защо така се нахвърляте към министър-председателя, че бил обещал нещо? Той може да го е обещал, когато е бил лидер на БСП, когато сме били в предизборна обстановка, БСП да го направи. Но сега бюджетът на тройната коалиция е либерален, на устойчив растеж - седем години разумен устойчив бюджет. Това не го ли разбирате?
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Така ли?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Крайно време е да го разберете. Крайно време е да разберете това – седем години устойчив, постоянно нарастващ либерален бюджет! Не десен, не ляв. И вие обещавахте много работи, но просто не можете да ги изпълните, защото не ви е дошло времето. Може би някога ще ви дойде.
Второ, тази ревност към плоския данък, извинявайте, не е важно кой се е събудил някоя сутрин и е решил да го приложи, важното е кой го е предложил и кой го е внедрил. А това го е внедрил седемгодишният либерален бюджет на НДСВ и коалицията. Благодаря ви. (Оживление и ръкопляскания в ДСБ, реплики в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Господин Димитров, аз доста по-кротко и спокойно от колегата, който се изказа преди мен, ще ви кажа няколко думи.
Трети ден водим с Вас един спор и трети ден имам чувството, че присъствам в един будистки манастир, където слушам едни и същи мантри. Защо не сте доволни от това, което правим? Нали вие това искахте? Вие лява партия ли сте в края на краищата? По-леви ли сте от нас? (Реплики в КА.)
Дайте да не слагаме етикети кое е ляво и кое дясно. Разберете, има добра политика и лоша политика. Справката е при мен, ще Ви я дам - вчера я взех от Националната агенция по приходите, и това, което ще Ви покажа, е събираемостта на данъците. В момента ние работим по-добре от вас. Това е истината.
Искам само да ви кажа още нещо. Ваша колежка, която в момента я няма, преди половин година го каза – вие за две години направихте това, което ние обещавахме за четири. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги от БСП, НДСВ и ДПС! Виждам напредък, в предишни години не участвахте в дебата. Тази година имате мнение по бюджета, което е съществен напредък, господин Кътев, спрямо миналата година, когато гузно мълчахте.
Какво разбираме и какво не разбираме? Господин Кътев, разбираме, че НДСВ е готова на всичко, за да участва във властта, да се продаде по всякакъв начин, но да участва във властта без всякакви принципи.
И как имате достойнството да говорите въобще от тази трибуна не знам? Това си е Ваш проблем и не искам да навлизам по-дълбоко в този въпрос.
Но когато една партия обещае, че няма да прави коалиция с БСП, а след това управлява с тази партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, моля, по съществото на репликата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говоря по най-голямото същество, господин председател. Това означава безпринципност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дупликата е по репликата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По отношение на господин Кънев. Ако сега, господин Кънев, имаше десноцентристко правителство, щеше да намали решително осигурителната тежест, щеше да премахне данъка върху дивидента, щеше да въведе 10-процентен данък със запазване на необлагаемия минимум и тогава щеше да има дясна политика. Това не е дясна политика, уважаеми господин Кънев. (Шум и реплики от КБ.) Това е политика, която задържа бедността в България. Когато хората отидат в магазина, си купуват все по-малко стоки. Пенсионерите, за които вие уж толкова се грижите, тази година могат да си купят все по-малко стоки и живеят все по-лошо.
Така че бюджетът ви дори не е ляв. Той просто е хаотичен. Няма никакви принципи.
А да претендирате за дясна насоченост на бюджета, направо е некоректно и непочтено. Нищо дясно няма в този бюджет. Просто един пълен хаос от три партии, които не знаят какво искат. (Силен шум и реплики от КБ и НДСВ.) Единственото, което знаят БСП, НДСВ и ДПС, е, че искат да бъдат заедно и на власт. Това е единственото, което със сигурност искат.
И няколко конкретни въпроса. Господин Кътев, взехте думата, но не казахте как либералните партии – НДСВ и ДПС, увеличават осигурителния максимум от 1400 на 2000 лв. без никаква аргументация. Никой от правителството не го аргументира. Къде отидоха либералните ви идеи? Защо ги продадохте, защо не ги защитавате?! Нито една либерална партия не би трябвало да защитава такъв принцип. И няма обосновка, това не е обвързано нито с инфлацията, нито с каквото и да било.
Увеличаването на осигурителния максимум на 2000 лв. ще доведе до много проблеми именно за този бизнес, който господин Велчев претендираше, че защитава в своето изказване.
И най-странното и най-важно същевременно е, че НДСВ никога не говори по тази тема – осигурителен максимум. Очевидно е, че има сделка зад кулисите между БСП, НДСВ и ДПС по този въпрос и вие публично не заемате никаква позиция.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Как можеш да говориш това? Внесли сме промяна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За добрата събираемост на данъците. Събираемостта на данъците, господин Кънев, всъщност постепенно се влошава. Вижте резултатите от Агенцията за държавни вземания. Вижте какво се получава през последните години. Пропуснахте да приемете предложението на СДС за намаляване на осигуровките с 8 процентни пункта преди няколко месеца.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Върви да го кажеш на пенсионерите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как ще стигнат за пенсии? Ти искаш да вдигаме пенсиите на хората.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това щеше решително да подобри средата на живот в България и да увеличи доходите на хората. Това е целият проблем. С това правителство няма да живеем по-добре. Благодаря ви за вниманието. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, господин министър-председател, министри, колеги народни представители! Демократи за силна България няма да подкрепят този бюджет.
Първо, защото е изработен на фалшива основа. Изработен е на фалшива основа, първо, защото почива на невярно отчетена инфлация. Хармонизираният индекс на потребителските цени, с който работят авторите на доклада, не е този, който е посочен, ще бъде около 12% в края на годината.
Второ, прогнозната инфлация за следващата година не може да бъде 6% при това положение, защото трябва да падне два пъти. На министъра на финансите му е ясно, че това не може да стане.
Трето, защото прогнозната цена на суровия петрол, заложена в бюджета, 68 долара за барел, е абсолютно недействителна. В момента тя е над 90 долара за барел.
Четвърто, заради цената на природния газ, която сега поскъпва с около 33%, ще поскъпне с още 45% през годината.
Поради тези причини брутният вътрешен продукт няма да бъде 61 милиарда 140 милиона, както няма да бъде и 51 милиарда тазгодишният брутен вътрешен продукт. Тази година той ще бъде 56 милиарда лева – значително над прогнозата на Министерството на финансите, което крие този размер, а следващата година брутният вътрешен продукт с отчетени тези параметри ще бъде 64 млрд. лв.
Вследствие на това приходите, които са заложени в бюджета, ще бъдат преизпълнени минимум с 1 млрд. лв. Това означава, че и бюджетният излишък, който е планиран да бъде 1 милиард 821 милиона, няма да бъде такъв, а ще бъде значително по-висок, както ще бъде по-висок и тазгодишният.
Тук от мнозинството казват, че този бюджетен излишък бил здравомислието на политиците, на икономистите. Нямало здравомислещ, който да твърди, че този бюджетен излишък не бил необходим.
Може ли, защото очевидно не може – аз питам риторично – един бюджетен излишък от 1 млрд. 821 млн. лв., спестени от държавата и отложени в резерва, от които около 30% отиват за внос, около 30, защото това е средният процент, който бюджетните средства, изразходвани в страната, засмукват внос, нека да ме поправят, ако не съм прав, това е стабилен показател, тоест който ще спести 600 милиона внос, да повлияе на 14 млрд. лв. недостиг в текущата сметка? Може ли или не може?! Как с 600 милиона, уважаеми господин министър-председател, Вие спирате дефицит по текущата сметка в размер на 14 млрд. лв.? При положение, че сте записали – ето ви още една фалшива основа на бюджета – записали сте, че с 30% ще пораснат, ще нараснат парите в обращение? Това знаете ли какво означава? Означава, че следващата година макроагрегатът М-3 ще нарасне с 11,5 милиарда. Как вие ще спрете това с 600 млн. лв. икономии?!
Изобщо, що за логика е тази всички пари, които получавате от Европейския съюз, да ги слагате в излишъка?!
Втората причина, поради която не може да бъде подкрепен този бюджет, е, че изпълнението на тазгодишния бюджет показа, че е абсолютно безполезно членството на България в Европейския съюз. От Кохезионния и структурните фондове няма усвоено нито едно евро. Единствените средства, които са усвоени, са от предприсъединителните фондове. Но предприсъединителни фондове получава и Грузия, и Украйна, и Албания, и не знам още кой. Затова нямаше нужда България да става член на Европейския съюз и да плаща 660 милиона членски внос, а срещу това да не получава, да не се усвои нищо.
Този надут процент от 50% нарастване на разходите за инвестиции е абсолютен балон. Казвам го с цялата отговорност на това, което говоря. Защото това са изчислени и вкарани в бюджета европейски средства от структурните и Кохезионния фонд, които вие няма как да усвоите, след като тази година сте нула, след като сте нула тази година, няма как да усвоите през следващата година тези средства. И те заедно с кофинансирането от държавния бюджет ще угаснат. Всичко това – кофинансиране и това, за което говоря, ще отиде в бюджетния излишък. Още отсега настройвате бюджета на страната на страната на изключително висок бюджетен излишък. Много държава богата правите в момента. Пита се: докъде ще доведе това, при положение че не изпълнявате обещанията си, че градите всичко това на една лъжа за реформи. Няма реформи нито в здравеопазването, нито в образованието. И се вижда в бюджета, че не планирате. Създавате илюзии за покачването на доходите, а утре ще гледаме Закона за облагане доходите на физическите лица и ще видите как ще стоварите тежка тежест върху всички хора с ниски доходи и които не са на държавна заплата.
И направихте безполезно, излъгахте изобщо хората, че ще получат нещо от Европейския съюз, защото нищо не получават.
Тук левият господин Кънев, който е известен бизнесмен, и аз, десният Иван Костов, който не съм никакъв бизнесмен, няма да получим или ще получим еднаква нулева полза от това нещо. (Смях, реплики, оживление в КБ, НДСВ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Ти си бизнесмен, Иване!
ИВАН КОСТОВ: Искам да завърша с това, че не можем да подкрепим такъв бюджет на измамата, защото мамейки, държавата деморализира българското общество. Вие деморализирате хората. Вие надписвате сметката на българския данъкоплатец и това най-силно разлага етичността в българското общество. Вие лъжете, като му заявявате едни неща, а след това се случват други.
И нека никой да не смее тук да възразява на това, защото е достатъчно да си прочетете това, което сте говорили миналата година, и да го сравните с това, което се е случило. Да прочетете това, което ние сме говорили миналата година, и да видите, че има 100-процентна вярност на това, което сме говорили миналата година.
Така че деморализирате и дестабилизирате, на трето място, публичните услуги. Показа го учителската стачка.
И нека министър-председателят да не търси заговор, да не търси заговор за бъдещите стачки, ако има такива стачки – ето причината за тези стачки – деморализация, лъжа, измама. И накрая ще разбиете държавата и публичната сфера, всички услуги, за които отговаря българската държава, губейки се сред огромна маса от излишни пари. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов? Не виждам.
Има думата министърът на финансите господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Бих искал да дам пояснение по два акцента на Вашето изказване.
По отношение на излишъка, Вие по икономически път доказахте превишението на приходите над разходите. Вие по икономически път доказахте, че е необходимо по-високо превишение, макар че в другата част от изказването си се обявихте срещу него. Да, следвайки логиката на икономическите модели превишението от 3 на сто е минимумът, който трябва да направим в следващата година от гледна точка не само и единствено на дефицита по текущата сметка, а на поне още 4-5 други важни макроикономически индикатори, в това число и покритието на широките пари с резервна валута, и на тесните пари.
Така че отново ще повторя – 3 на сто е минимумът. Вие доказахте икономически, че трябва да бъде повече, но струва ми се, че социално-политически това е едно приемливо решение от гледна точка на огромните нужди за финансиране на инфраструктура, както и на подобряване качеството на публичните услуги.
Що се касае до другия акцент – усвояване на фондовете, ще Ви дам следната информация. В началото на тази година в Европейската комисия бяха депозирани 430 оперативни програми. Четиристотин и тридесет оперативни програми на всички 27 страни членки. Към настоящия момент са одобрени 150 и чакат за одобрение всички останали. Между тези 150 са 7-те български оперативни програми. Не искам да коментирам този факт. Сами направете извода дали нашата страна, която за първи път членува в Европейския съюз, има някакъв успех или не. Посочете сравнителен анализ коя друга страна членка е усвоила пари от новата перспектива, а не от старата и тогава бихме могли да анализираме забавяне на цялостния процес.
На мен ми се струва, че за първа година членство фактът, че бяхме единадесетата страна, на която беше одобрена националната стратегическа референтна рамка и сме в първата група страни с изцяло одобрени оперативни програми, по-скоро заслужава похвала усилията на цялата администрация, която се занимава с фондове, на социално-икономическите ни партньори и в частност секторните министри, които отговарят за оперативни програми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин министър-председател, дами и господа народни представители! Обсъждането на бюджет в една несуверенна държава, прилича на дебати между затворници, които са събрали цялата дажба, която им се полага, и са си направили Министерство на продоволствието, след което си играят на бюджет. Образът може да ви се стори доста драстичен, но аз мисля, че обстоятелствата, в които се развиваше България, тоест не се развиваше през последните 17 години, са точно такива.
Има ли смисъл да се спори за бюджет, който е наложен по една желязна матрица, вече доста пъти съм казвал това - желязната матрица на Международния валутен фонд и Световната банка. Бюджет, който независимо дали на власт е дясно, претендиращо да се нарича дясно правителство, или ляво, е един и същи. И не можеш да пипнеш нищо в него, без наставникът от фонда да каже дали може или не може. А ако тук са честни, има представители на няколко правителства през последните 10 години – от 1997 г. насам, когато наложиха тази матрица, нека представителите на тези правителства да станат и да кажат те не изпълняваха ли директиви, по които трябваше да се отчитат и да бъдат желязно в тази рамка? Можеха ли да излязат поне една йота настрани наляво или надясно? Мисля, че не. Фактите показват, че не. Затова когато се спори дали този бюджет е по-ляв или по-десен, това наистина е забавно, но не е функционално. Защото в рамките, които ни дават, ние не можем да мърдаме повече.
Затова националистическата гледна точка е свобода, икономическа свобода, защото това е един от основните постулати на национализма. Суверенитетът предполага икономическа свобода. Ние можем да спорим и да говорим реално, истински за бюджет в България тогава, когато излезем от желязната хватка на фонда – този колониален инструмент на Световната банка, която постановява точно колко заплати да получават учителите, които сега протестират. Да, и точно тук е парадоксът, че те протестират пред българския парламент, който само гласува един бюджет, изработен от правителството и наложен от Световната банка.
Които от вас си спомнят, през 2002 г. излезе на бял свят един доклад, поверителен доклад на Световната банка до българското тогавашно правителство. Тук има представители, виждам финансовия министър. По някакъв начин синдикалистите тогава докопаха този доклад и го публикуваха. И стана ясно какво, уважаеми дами и господа? Стана ясно, че Световната банка казва какви да бъдат пенсиите. Не правителството, не парламента на България, където протестират обикновено хората. Световната банка казва. И тя тогава казва така: Пенсиите да не се индексират. Нещо, което искат пенсионерите, но чичовците от Световната банка казват: Не, не може, нека да поизмрат български пенсионери, да се поразчисти територията. Отпуската по майчинство да бъде само една година и работното място на родилките да не се пази – директива на Световната банка от секретен доклад до българското правителство. След това според банката 12 хиляди болнични легла са излишни, трябва да се съкратят. Броят на лекарите е голям – трябва да се отреже. Учителите са много – трябва да се съкратят.
Ето, виждате ли всъщност кой диктува така наречената реформа или преструктуриране, чрез която се удря по обществения сектор, намаляват се разходите за него и ролята на държавата, като регулатор, се свива само дотам – да играе с данъците. Ето ние сега чуваме един спор за данъци – дали плоският данък да бъде с необлагаем минимум или без необлагаем минимум. Това са монетарни средства, които не могат да подобрят реално положението на хората в България. Трябва да го разберем истински, най-после да чуем икономисти, които да застанат от тази база, да се огледаме в света, в който се намираме, да поставим после истинския въпрос – работи ли глобализацията днес за интереса на държави като България или работи срещу техния интерес? Защото има много и много сериозни автори навсякъде по света, които вече казват, че глобализацията нанася удар по националните интереси на държави от типа на България. Тя може да работи за САЩ – да. Тя може да работи за наднационални корпорации – да. Но за интересите на България като държава – не. И това става все по-ясно вече 17 години.
Днес глобализираният свят е такъв, че наднационалните корпорации са много по-силни и мощни от отделните държави. Статистиката показва, че от 100-те икономически субекта в света 51 са корпорации – частни, наднационални корпорации. Четиридесет и девет са държавни. Вече корпорации от типа на “Филип Мориц”, БАТ или подобни, имат общи бюджети и печалби, които надхвърлят брутния продукт на държави като България в пъти. При това положение на тези корпорации не им струва нищо да си осигуряват този диктат и на Световната банка, където те диктуват нещата, и на Международния валутен фонд, и да подчиняват развиващите се държави от Третия свят, където вече България, за съжаление, влезе като такава развиваща се държава.
Мерките, които ни се налагат и които вече прекалено световни имена отбелязват, че са пагубни за икономики като българската, са следните: бърза и тотална приватизация, която започна през 1997 г., спазване на критерии, които са унищожителни за развитието на икономиката, защото от нулевия или близко до нулевия бюджетен дефицит не се спазва от държави като САЩ. Там има много по-голям дефицит и господин Орешарски го знае.
Защо има двойни стандарти? Защо Щатите могат да налагат протекционизъм на своята стомана, когато се чувстват застрашени? Защо Щатите могат да субсидират чрез Пентагона огромни държавни проекти и по този начин да развиват собствената си икономика, а на България й се забранява това?
Дами и господа народни представители, нужно е тези български икономисти, които се чувстват ангажирани към своята родина, да застанат и да изработят най-после една национална доктрина, която да бъде революция в икономиката на България. Нужна е революция от типа на Кейнсианската революция, която беше направена в Щатите след Голямата депресия. Нужен е подход на държавни поръчки, които да раздвижат българските фирми, които да дадат истинска работа и които да дадат истински, сравними с европейските доходи. Това нещо се е правило в държави в световната икономическа история тогава, когато е имало криза или рецесия. И се е виждало, че това помага, че това е пътят да се излезе от кризата. Сега България се намира в такава рецесия.
Въпреки гарантираните и споделяните успехи, финансовият стабилитет, аз мисля, че всички ние сме съгласни, че икономиката на България не е развиваща се. Тя не е икономика, която носи доходи. Тя не е икономика, която развива националния потенциал. Тя не е икономика, която носи натрупване в България. Тя е икономика, която работи за чужди корпорации. Тя е икономика, която работи за грабителски фирми, за такива, които ограбват националния ни капитал, но не и за българското население. Това трябва да се промени. И тогава можем да говорим за бюджет, тогава можем да обсъждаме, да спорим и да се караме за бюджет. Тогава вече мерките дясно и ляво могат да задействат истински. Но сега и десният, и левият е с вързани ръце.
Тук някой каза, че това бил либерален модел. Не, не е и либерален даже. Ако някой от десните присъстващи колеги в залата смята, че трябва да се изследва икономиката, прокламирана от Адам Смит, така наречената “невидима ръка на пазара”, трябва да ви кажа, уважаеми колеги, като господин Мартин Димитров, когото много уважавам, който пледира за една свобода на пазарните отношения, че това отдавна го няма по света. Наднационалните корпорации са вече новата ръка, желязна ръка в кадифена ръкавица, която стиска за шията националните икономики и налага своя диктат. Това е истината, уважаеми колеги от дясно. И ние трябва да се приспособим към тези реалности. България трябва да търси пътя на своето индивидуално национално развитие. Разбира се в контекста на обединена Европа. Аз мисля, че това може да се прави, ако усилията ни са насочени натам. Ако не сме само изпълнители на рамки, на макрорамки, които ни казват: “затягате коланите, докато усетите, че сте спрели да дишате”. Това ни казват сегашните рамки.
Ако мислите, че на тези, които спускат директивите от колониалните инструменти в Световната банка и фонда, им пука дали на българите им е добре или зле, трябва да ви кажа, че се лъжете. Изобщо не ги интересува. За тях това е население, територия, която трябва да се превземе от поредната наднационална корпорация. Срещу това трябва да застанем и това е нашата идея.
Именно за това ние не подкрепяме този бюджет. Защото го смятаме за поредния колониален бюджет. За да разчупим тези рамки са нужни нови усилия, обединени усилия. Нужно е не да бъдат нападани патриотите и националистите, а да им бъде подадена ръка, защото те сочат верния път днес, който може да ни поведе, за да излезем от плуващите пясъци на глобализацията. Глобализацията в момента замести комунистическия интернационализъм. И това го казвам не аз, казват го видни западни политици, които нарекоха директивите на Европейския съюз сталинистки. Хора от кабинета на Берлускони, министри от неговия кабинет казаха, че там се подрежда един сталинистки модел, който замества съветския модел с нови директиви. Ако преди бяхме ограничени от СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ), сега сме ограничени от квотите, които не ти дават и два моркова повече да произведеш, ако ти можеш да ги произведеш.
Ако някой смята, че това е свободната ръка на пазара, невидимата свободна ръка на пазара, съжалявам, просто действителността е друга. Днес живеем в действителността на диктатурата на наднационалните корпорации. Срещу това трябва да се води битка и това да бъде битка на обединените народи и националности. Това е нашата идея и нашата кауза. Всичко друго, което чувате за нас, е просто клевета.
Така че, уважаеми дами и господа, нека да работим за един свободен бюджет, за една свободна българска национална икономика. Тогава ще можем да разговаряме като колеги – леви, десни и всякакви други. Но свободни. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА и независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на Българския народен съюз няма да подкрепи този бюджет поради една проста причина... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Няма да подкрепи този бюджет поради една проста причина, че това е един глупав бюджет. Употребявам най-меката дума, която мога да употребя за философията, която е заложена в бюджета.
Аз ще формирам три основни проблема защо давам такава дефиниция. Първо, философията на бюджета генерира инфлация. Второ, данъчните закони водят до увеличение на данъчната тежест и тя ляга върху най-ниско платените слоеве на българското общество. И трето, философията на бюджета ни отдалечава от влизане в еврозоната.
Защо така? Защо генерира инфлация? Естествено, защото формирането на огромния излишък води до инфлационен натиск. Когато миналата година по това време аз казах, че ни чака висока инфлация, тогава чух реплики, че съм за Нобелова награда. Факт ли е днес, че ние имаме три пъти по-висока инфлация, отколкото бюджетът предвиди миналата година? Факт ли е? Безспорен факт е.
Бюджетът и тази година, вървейки по следите на тазгодишния бюджет, води до инфлационен натиск. И аз ви гарантирам не по-малко от 8%, да не говоря за двуцифрена инфлация следващата година, която – отново подчертавам – води до тежки последствия.
Втората причина – лягането на данъчната тежест върху нископлатените части от българското общество. Това води, уважаеми колеги, до свиване на потреблението. Втора причина за инфлационен натиск – всичко това води до общо обедняване и независимо от излишъка ни води до отдалечаване от еврозоната.
Уважаеми колеги, какво трябваше да търси този бюджет? Той търси макроикономическа стабилност. С какво? С единствено фискално средство и голям резерв. Няма макроикономическа стабилност, господин финансов министър, запомнете това, няма макроикономическа стабилност, когато имаш висока инфлация и когато имаш висок дефицит по текущата сметка. Няма макроикономическа стабилност, когато нямаш пазари. В момента в България пазарите са стеснени. Няма реално пазарно стопанство. Кой пазар работи? Стоковият пазар не работи. Помислете в съзнанието си какви български стоки са конкурентоспособни и къде се конкурират те на вътрешния пазар. Да не говорим за външния. Стеснено е българското производство. Българската икономика наистина влиза в една сериозна криза. Фондов пазар – излизат големите предприятия, във Фондовата борса не влизат нови предприятия, не работи. Трудов пазар – има несъответствие между търсенето и квалифицираното предлагане. Нито един от тези сериозни пазари, изключвам пазара на недвижимостите, който работи добре, нито един от тези пазари не работи. И в бюджета няма и помисъл да се промени тази обстановка.
Сега седим, разхождат се министри и министър-председателят. Очевидно това, което говорим тук, не ги интересува. Така бяха и миналата година, за да ни докарат до тази инфлация, за да ни докарат до учителската стачка, за да ни докарат до състояние на обществото, в което група самодоволни народни представители смятат, че отразяват настроението на хората.
Грешите, уважаеми колеги. Този бюджет ни води до още по-критична ситуация.
Свършвам с още едно абсолютно глупаво недоразумение в бюджета. Това, че не всички кметове и не всички общински съветници са избрани от управляващата коалиция, не значи, че трябва да се орязват пълномощията и финансирането на местното самоуправление. Вместо да го използвате като двигател за развитие, вместо да дадете по-големи възможности да се подобрят условията на живот в населените места, вие правите една гигантска крачка назад. Вие централизирате, поставяте общините в унизително положение, лишавате ги от всякаква инициатива и практически разпрягате от колата, която тегли България, поне един впряг. Пълна глупост – затова казах, че бюджетът е глупав!
Уважаеми колеги, уважаеми останали случайно в залата министри! Това, което искам да кажа, защото всички сме еднакво отговорни пред бюджета – можем да протестираме, можем да не го искаме, но сме еднакво отговорни, защото с нашето гласуване бележим това, което ще развива България през следващите години: независимо че на първо четене ще гласуваме “против”, ние ще внесем нашите предложения. Приемането поне на част от тях може да промени нашата позиция.
Затова апелирам: не си слагайте черните капаци като миналата година, защото инфлацията чука и на вашата врата, да не говорим за вратата на обикновения човек! Потърсете в нашите предложения разумната част. Може някои да са политически, но при всички случаи философията на бюджета предполага възможност за промяна, стига да бъдат предприети сериозни мерки в тази една седмица. Ако не, ще останем “против” и след това. Догодина пак ще ви напомним, че сме били прави и пак ще се държите самодоволно. Но по догодина избирателят ще ви отреди мястото, което още днес заслужавате. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Софиянски? Няма.
Давам думата на господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз си бях подготвил много прагматично, експертно изказване, което имаше за цел да даде някои нюанси и акценти от бюджета, който предлагаме. Но четирите изказвания, които току-що чух, особено на представителите на така наречените десни политици в България, ме принуждава да кажа няколко думи в чисто политически план.
Какво чуваме, уважаеми дами и господа! Чуваме, че бюджетът е глупав, чуваме приказки за деморализиране, чуваме приказки за измами, за страх, за морал, за лъжа и така нататък. Това по време на дебата, когато се обсъжда най-важният финансов документ на правителството за следващата година! Това в момента, в който трябва да чуем истински икономически аргументи, истинско разбиране за финансова политика – на нас ни се говори за измами, за морал, за глупав, страхлив и така нататък.
С какво започват и свършват господата от така наречената десница? С какво започна и свърши господин Мартин Димитров? Той започна и свърши с доходите на хората и за това как инфлацията ги е изяла. Кой беше центърът на изказването на господин Иван Костов? Страхът колко лошо ще стане в България, каква страхотна инфлация ще бъде, какво обезценяване, каква дестабилизация, как нищо хубаво няма да ни се случи.
Няма опасност, господин Костов. Фискалният резерв е 9 милиарда, валутният е 20. Дайте да не се плашим. Спомнете си колко бяха тези резерви по ваше време.
Всъщност кое е основното? Очевидно, че най-елементарното определение за лява и дясна политика – левите харчат, а пък десните събират, в България като че ли е променило изцяло посоката си. Десните освен че не могат нищо да събират, вече са започнали да искат да харчат така, както само те си могат в пълно противоречие с всякакви критерии и с всякаква икономическа логика.
Очевидно е и второто, че правителството, доминирано от българските социалисти, е направило своите поуки. Освен че се е научило да води прагматична, разумна, реалистична политика, която води до икономическо развитие на страната, то се е научило и как разумно да решава социалните проблеми на хората. Ето този баланс според мен е най-важното в този бюджет.
Сега ще си позволя да кажа няколко от ключовите характеристики на този бюджет. Първата важна характеристика на бюджета – това е първият бюджет, който е широко обсъждан в българското общество много преди да бъде внесен в Народното събрание. Даже много преди да бъде внесен и в Министерския съвет. Тристранният съвет за сътрудничество, работодателските организации, синдикатите, неправителствените организации – всички имаха възможност да се запознаят и да кажат мнението си по него. Това е най-прозрачният бюджет, който сме имали досега.
Втората характеристика, която ми се ще да бъде също много добре известна – това е най-честният бюджет, защото досега няма бюджет, който да предвижда 27% ръст на приходите в сравнение с тези от миналата година. Няма бюджет, който да предвижда ръст на приходите от ДДС с 28,7%, ръст на приходите от акцизи с почти 20%, ръст на приходите по данъка за облагане доходите на физическите лица с почти 50%, от корпоративния данък с 60%. Тоест истински, реалистичен бюджет! Да, той има и своите резерви, но това е напрегнат, истински, честен бюджет. Българското общество знае за каква икономика, за какви финанси става дума. Трите процента излишък са вътре в бюджета, а не някъде скрити – в някакви очаквания.
Третата характеристика, която ми се струва изключително важна, е: това е първият бюджет, който има ясно определени приоритети, каквото и да ни приказват. Да, може би не толкова ясно, колкото ни се иска, но ясно определени приоритети. Тези приоритети са обществено значими, потвърдени от българското общество.
Такъв приоритет е образованието, ръст 470 милиона, увеличение 22,6% спрямо разходите за миналата година. Не е ли това определен приоритет? Да, очевидно образованието има нужда от още средства, но това е ясен знак, че българското правителство, управляващата коалиция са определили образованието като ключов, стратегически приоритет за България, който ще гарантира европейското ни бъдеще.
Втори приоритет – здравеопазването, ръст 16,6%. Да, реформата все още не е стартирала в достатъчна степен, но държавата направи първата стъпка. Сега следва отговорът на държавните институции, съсловните организации, неправителствените организации – да ни кажат как тази реформа ще продължи. Правителството е готово да я подпомогне.
Трети приоритет – доходите. 20% увеличение на разходите за пенсии през следващата година. Нека да не се плашим. Номиналният ръст на заплатите до третото тримесечие на тази година е около 20% - нещо, което не се е случвало досега. Реалният ръст е около 9%. Ръстът на реалното потребление е около 5, номиналното е около 18. Същото се отнася, макар и с 1% по-малко, и за пенсиите. Така че ръстът на доходите като четвърти ключов приоритет в този бюджет е ясно очертан и той ще бъде реализиран.
Заедно с това правителството по никакъв начин не е обърнало гръб и на най-важната си приоритетна задача – икономическото развитие на страната. Инвестиции – 51,1% ръст по 2,8 на 4,2 милиарда! Кога е имало такова нещо в България? Ако това не е ясен знак, че българската икономика ще продължи да се развива успешно, не знам кое е.
Много се говори за това, че в България, така да се каже, нищо добро не се случва. Извинявайте, кога в България е имало 5 млрд. евро чужди инвестиции? Коя е тази година? Колко са инвестициите за четирите години управление на Обединените демократични сили? Че те сумарно са по-малко от 5 млрд. за целите четири години, макар че тогава вървеше и приватизацията – онази приватизация с РМД-тата, с така наречените преговори с потенциални купувачи, така наречената Божкова приватизация. Че и тогава даже сумарното количество на инвестициите е по-малко от тези 5 млрд., които ние ще получим само през тази година. И за да запазим конкурентоспособността и привлекателността на България, именно поради тази причина правителството реши и въвежда пропорционалния данък. Той не е плосък – той е пропорционален данък по облагане на доходите на физическите лица. С това България ще продължи да бъде център за привличане на инвестициите и ще продължи да бъде локомотив за развитието на целия регион.
Аз разбирам политиците отдясно. Те никога не са си представяли, че ще имат бюджет или икономическо развитие на страната, която през трите години, през четирите или даже през петата година ще има ръст над 6%. Разбирам, че това е за завиждане, че по тяхно време не беше така. Разбирам, че те трудно приемат, че точно сега корпоративният данък е 10% и въпреки това събираемостта е висока – много надминаваща и най-добрите ни очаквания, че и данъкът по облагане доходите на физическите лица ще бъде 10%, че инвестициите продължават да растат и ще надминат и 5-те милиарда. Разбирам, че е трудно да го възприемеш това. Трудно е да го оцениш и да кажеш: “Да бе, браво, евала на тези! Добре работят, направиха и това, което и ние бихме искали да направим!”. Това би трябвало да бъде поведението на истинския, на сериозния политик, който наистина мисли за бъдещето на страната си.
А ние какво виждаме?! Хазарт! Вчера три часа обсъждаме хазарта, акцизите, цигарите. Да, проблеми. Само че ако някой от СДС и ОДС си беше направил труда да попита даже членовете на Комисията по бюджет и финанси, те щяха да му кажат, че още на самите заседания ние се договорихме как и по какъв начин тези важни въпроси ще бъдат решени.
Само че ще отворя една скоба, колкото и да се опитваме с акциза да спасим “Булгартабак”, ако не бъдат предприети ясни и категорични стъпки още през близките месеци, пазарният дял на дружеството ще продължи да се свива. То ще става все по-неефективно, все по-нерентабилно и неговата съдба е предрешена. Тук правителството трябва да вземе бързи мерки, няма какво повече да се чака.
Но исках да кажа, че залисани в дребнотемието, в жълтичкото, уважаемите дами и господа от опозицията пропуснаха един изключително важен момент. Те пропуснаха най-важната характеристика на този бюджет. А тази характеристика е неговата стратегическа насоченост – стратегическа насоченост, гарантираща бъдещето на България, стратегическа насоченост, която поставя фундамента на развитието на България в Европейския съюз и която поставя и още нещо: бъдещото управление на страната от коалиция от тези политически сили, защото те са доказали, че могат да управляват страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Давам думата на народния представител Нина Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Отново участваме с позиции и идеи в най-отговорния политически и икономически дебат на годината – обсъждането и приемането на Бюджет 2008. Стъпвайки върху стабилните постижения, реализма и енергията на доброто европейско начало, което Бюджет 2007 осигури на България като нов член на европейското семейство, днес ние с отговорност гледаме напред към годината, през която българските граждани ще почувстват за първи път ефекта от членството в Европейския съюз, ще усетят в своя бит, в професионалната си реализация смисъла на дългогодишните си усилия и жертви.
Ако говорим с езика на Брюксел за Бюджет 2008, ще посочим важността на критериите от Маастрихт, които ще донесат на страната ни повече икономическа и финансова стабилност и ще ни приближат максимално до желаното членство в еврозоната. Бих предпочела откровен и конструктивен дебат за това, което Бюджет 2008 очертава като реалистични приоритети пред бизнеса и гражданите. Бих искала да поговорим за гаранциите в макрорамката, за засилената прозрачност на публичните финанси, за ясно декларирания социален ангажимент за създадените възможности за инвестиции, развитие и просперитет. Наистина днес ключовите думи са устойчивост и развитие, защото това очакват от нас българските граждани в един съюз с висока степен на социална и икономическа солидарност.
В какво се състои устойчивостта, която Бюджет 2008 издига до водещо понятие? Устойчивост на макроикономическата основа, гарантирана чрез планираното и за първи път прозрачно пред обществото бюджетно салдо в размер от 3%. Устойчивост на икономическия растеж, разчетен в рамките на амбициозното за европейските стандарти ниво от 6,4%. Устойчивост на фискалния резерв като естествен икономически буфер срещу евентуални рискове пред преизпълнението на бюджета. Устойчивост с тренда на засилено социално осигуряване и грижи. Тук разходите бележат ръст от 13,4% спрямо миналата година и заемат най-висок относителен дял във функционалния разрез на публичните разходи. И не на последно място, устойчивост и последователност в политиката на намаляване на данъчната тежест за бизнеса и гражданите чрез въвеждане на плосък данък 10%.
Бих искала специално да се спра на последния въпрос, защото НДСВ беше политическата сила, която още през изминалия мандат припозна с намаляването на данъците основен механизъм за подобряване на събираемостта, за излизане на сивата икономика на светло, и не на последно място, за директно стимулиране на бизнеса и чуждестранните инвестиции като мотор на икономическото развитие. Така бяхме припознати и признати за функционираща пазарна икономика, така бяхме приети в Европейския съюз, така постигнахме стабилен, почти тигров, икономически растеж.
Управляващото мнозинство с право заложи на тази печеливша тенденция, която за две години даде невиждани резултати: удвояване на постъпленията при намалена корпоративна ставка от 15 на 10%. Днес ние отиваме по-далеч и стимулираме инициативата и професионализма на отделните членове на обществото. Плоският данък и намаляването на данък дивидент бе сред фискалните лайтмотиви на НДСВ, защото носят доход, гарантират средства за модернизация, за повишаване на конкурентоспособността, защото обезпечават пълноценното участие на страната ни в реализацията на Лисабонската стратегия. Нещо повече, те допринасят за превръщането на България в една от най-атрактивните за инвестиции страни в Европейския съюз.
В контекста на тази успешна политика дълбоко съм убедена, че управляващото мнозинство след този дебат ще намери политическа смелост и кураж и ще направи още една смела и правилна крачка, за която ние настояваме, а именно намаляване на осигурителната тежест с нови 3% в средата на годината при добро изпълнение на приходната част. Тази стъпка ще бъде своеобразен тест за разбирането, че политиката на увеличаване на доходите категорично минава през благоприятен данъчен и осигурителен климат, през последователна политика за насърчаване и подкрепа на инвестициите. Тази наша позиция е в тясна връзка с отговорното държавническо поведение по отношение на разходите – заложения ръст в капиталовите разходи над 50% спрямо миналата година. То е ярка демонстрация на готовността на правителството да планира сериозни инвестиционни субсидии при усвояване на европейските финансови инструменти. Целта е ясна: подобрена инфраструктура, повишена конкурентоспособност и европейско качество на живот като елементи на устойчивото развитие на България. Тази политика е разбираема и следва да се подкрепи, защото е инвестиция в нашето европейско бъдеще.
Извън този национален приоритет НДСВ ще настоява за оптимизиране на бюджетните разходи и търсене на резерви, които да направят Бюджет 2008 по-балансиран в разходната му част. Пътят към тази оптимизация минава и през по-високата отговорност и дисциплина в публичния сектор и през оптимизация на държавния апарат. Приветстваме планираното съкращаване на държавната администрация с 12% и бихме искали през 2008 г. да сме свидетели на реално изпълнение на тези разчети. Нека се поучим от 2007 г., когато при планирани и извършени на хартия 10% съкращения има реално около 4% намаляване на държавния апарат. Нека да спрем с фасадната оптимизация и да не заблуждаваме сами себе си и обществото със сложни бюрократични ротации и транслации на държавни служители. Отговорността в публичния сектор означава преди всичко реформа. И ако правителството формулира в Бюджет 2008 г. приоритети в сферата на образованието и здравеопазването, ние искаме да видим финансиране, обвързано с ясни и категорични реформи. Очакваме реформата в образованието да се задълбочи чрез подкрепата на предложените мерки за делегирани бюджети, за повече оперативна самостоятелност на училищата, за повече конкуренция и качество в образованието.
Що се отнася до здравеопазването, в което има ръст 16% спрямо 2007 г., ние настояваме за ясни и категорични реформи, които да предхождат поредното увеличение на финансирането. Здравеопазването е основен обществен приоритет и всички ние сме в дълг към гражданите. Може би няма да сгреша, ако кажа, че за да имаме претенции за предоставяне на качествена здравна услуга от системата, ние първо трябва да излекуваме системата чрез качествена структурна реформа.
Не на последно място обръщам внимание на една от най-важните сфери в Бюджет 2008 – финансовата самостоятелност на общините след последната конституционна поправка. Национално движение Симеон Втори винаги е било чувствително към темата за децентрализацията и приветства поредната реална стъпка. Същевременно фиксирането на долен праг на местните данъци и невъзможността на общините да намалят данъчната тежест върху граждани и бизнес е философия, която е в разрез с духа на конституционната поправка. Тя следва да бъде променена и да трасира пътя на полезност, свобода, инвестиционна ефективност, отчитайки социално-икономическата чувствителност на общините.
Уважаеми дами и господа, много са въпросите, които Бюджет 2008 поставя. Много са и очакванията, свързани с тази бюджетна година на пълноправно и ефективно европейско членство на България. За нас като либерална формация най-важното е налице – приемственост, стабилност и пространство за либералните идеи, за свободно развитие на бизнеса, за стимулиране на инвестиционния климат и за здравословен растеж, който води до повече доходи, до повече работни места и до по-високо качество на живот. Ако 2008 г. отразява зрелостта на нашето коалиционно управление, нека Бюджет 2008 се превърне в еманация на тази зрелост и на натрупания конструктивен политически опит за благото на европейска България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Госпожа Мая Манолова има думата за процедурен въпрос.
Моля квесторите да поканят депутатите, които са в кулоарите, да влязат в пленарната зала. Предстои да уточним по-нататъшния ход на днешното заседание.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам с оглед напредването на времето да удължим днешното пленарно заседание до приключването на дебата по Законопроекта за Бюджет 2008 и до неговото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
При това трябва да имаме предвид, колеги, че може би ще трябва да спрем и часовника след продължението, което е допустимо по правилник.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване времето на днешното пленарно заседание до приключване на работата по тази точка от нашия дневен ред.
Гласували 128 народни представители: за 126, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Ще продължим тази част от днешното заседание до 14,30 ч., след което ще имаме 30 минути почивка. От 15,00 ч. ще продължим дискусията отново.
Давам думата на господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Ще започна моето изказване с припомнянето, че годината е 2007, а 2008 ще бъде втората година, в която Република България ще пише своята европейска биография. Казвам това, за да се опитам да намеря европейски акценти в българския бюджет за 2008 г. Иска ми се да говоря повече за тенденции и стратегии и по-малко за числа.
И така, любимата политика на всички български политици след изборната и корупционната е социалната политика. И днес в пленарната зала всички колеги ще правят и правят тип социални изказвания, демонстрират социална чувствителност, дават социални рецепти. Няма лошо, нали обсъждаме най-политическия закон за годината!
Тук за поредна година най-обсъжданият министър ще бъде социалният министър и вероятно най-оспорваният наред с тези на образованието и на здравеопазването. Но аз, за разлика от други, ще направя своеобразен комплимент на социалния министър за бюджета на Министерството на труда и социалната политика и ще кажа, че намирам в него няколко европейски ориентации и стратегии. Впечатляваща в този бюджет е подредбата на приоритетите. На първо място е поставена политиката по заетостта чрез две свои програми – учене през целия живот и повишаване пригодността за заетост и подкрепа на предприемачеството и разкриване на нови работни места.
Защо и аз акцентирам върху този приоритет? Защото за мен това е европейският прочит на европейското икономическо и социално развитие на нашето общество, а те от своя страна са свързани с постигане на високо равнище на заетост и социално включване.
Ще си позволя малко отклонение. Всички политици, бизнесмени и експерти са убедени, че инвестициите са най-важният елемент в процеса на създаване на икономически растеж, заетост и високи доходи. И днес тук говорим, че това е бюджетът на инвестициите. На кои инвестиции обаче? Нека погледнем страните от Европейския съюз, там вече има ново радикално схващане за ролята на държавата, както и за ролята на бизнеса по отношение на инвестициите и корпоративната социална отговорност. Сега европейските страни изпълняват ролята на инвеститор преди всичко в областта на развитие на човешките ресурси и в социалната сфера като цяло. И това е така, защото целенасоченото развитие на човешките ресурси е отлична инвестиция от гледна точка на нейния принос в устойчивото развитие на съответната национална икономика. Експертите на Международната организация на труда доказват съществуването на пряка зависимост между броя на учащите в дадена страна и средния ръст на нейната икономика. Техният извод е категоричен: в икономическия модел на новото столетие образованото население се явява ключът към осигуряването на дългосрочен икономически растеж, нарастване на заетостта и нивото на получаваните доходи. Професионалното образование, квалификация и учене през целия живот са трите страни на този ключ. А това е правилният код към икономиката на знанието, за която ние все още повече говорим.
Как изглеждат нещата у нас? Обратно на изводите на всички световни икономисти ние искаме нашенски вариант – да се гони икономически ръст при условията на непрекъснато намаляващия брой на учащите се, на неграмотност, недостатъчна квалификация под условие на бедност, маргиналност на определени слоеве. Остава впечатлението, че повече на думи и по-трудно на практика се прави политика за младите хора, за да се осигури тяхното качествено образование, а оттук и тяхната ефективна реализация на пазара на труда. Това е обаче по-скоро резултат от липсата на зрелост на българската социална политика в период на преход и донякъде обективно зададената необходимост да се реагира със социално-политически мерки единствено на последиците от процесите на трансформация към пазарна икономика.
През последните 17 години социалната политика в България твърде малко бе ориентирана към стратегически и дълги хоризонтни решения. Тя се правеше едва ли не за мига, за момента, за ситуацията и по правило малко след хода на обществените събития. Затова не е изненада, че днес проблемът с квалификацията на работната сила става все по-остър. Все по-често чуваме български работодатели да официализират проблема с липсата на добре подготвени кадри с умения на практика да използват наученото в училищата и университетите.
Анализите показват, че през следващите 15 години ще се сменят над 80% от всички днешни технологии. Животът на знанието става все по-кратък. Проблемът на несъответствието между образование и обучение, от една страна, и търсенето на работна сила по професии – от друга, е многопластов.
Трябва да се каже на глас и за още един проблем. Става дума за възможната реализация на средната и старшата генерация, за която много от нас не са подготвени в условията на застаряване. Изследвания, които бяха направени преди няколко години, показват, че онова, което сме учили в началното училище, остарява за около 15-20 години. Наученото в средния курс има своята актуална стойност около 10 години, а знанието, което сме получили в университета, само след 4-5 години е загубило голяма част от своето значение.
За да бъде българската работна сила адекватна на изискванията на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да сложим началото на дискусия за създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната квалификация. Поне веднъж на пет години всеки от нас трябва да мине през пълна квалификационна промяна. Ако не бъде реализирана тази цел, неизбежно ще станем участници в един сериозен негативен ефект върху трудовия пазар след приемането ни в Евросъюза, който неизбежно ще се прояви в нов пик на безработица.
Обръщам се към всички преподаватели и дейци на науката да имат предвид това, когато формулират своите искания за разходване на повече финансови средства. Защото системата за обучение на възрастни и учене през целия живот в България е все още пожелание и цитиране на Лисабонската стратегия, без да е направен основен приоритет за развитие на конкурентоспособността на българския бизнес. Едва ли някой от икономистите в залата ще оспори факта, че по-нискоквалифицираните работници в много по-голяма степен са уязвими в период на икономически спад и се нуждаят от специални защитни социални мрежи. Затова са необходими инвестиции в човешките ресурси и то чрез образование и квалификация.
Готов ли е държавният бюджет в частта му за социална политика да отговори на тези предизвикателства? С подреждането на приоритетите – да. Аз с това започнах и моето изказване. Ако говорим за числа, няма да е пресилено да кажа, че това е бюджет, който отделя най-много пари за социална политика, защото най-голям дял от публичните разходи за 2008 г. се предвиждат в сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Това са 31% от всички разходи. За 2008 г. по консолидираната фискална програма по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са планирани 7 млрд. 615 млн. лв., което всъщност е с 899 млн. лв. или 13,4% повече спрямо 2007 г.
В политиката по заетостта се предвиждат 340 млн. лв. Подкрепата на предприемачеството и разкриването на нови работни места ще бъдат обвързани със 162 млн. лв. На фона на разходите за пенсии (5 млрд. 314 млн.), социално подпомагане и грижи тези пари вероятно са с по-нисък процентен дял. Но те показват тенденция и стратегия за развитие на политиката за човешките ресурси и политиката за вграждане на социален капитал в икономиката на страната.
Основната политика по отношение на пенсиите през 2008 г. е свързана с увеличаване на размерите им чрез индексиране, съобразно възможностите и усъвършенстване на механизма на тяхното изчисляване.
В Деня на християнското семейство е важно да отбележа, че разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст се увеличават с 9 млн. лв. Сигурно ни се ще да са повече, още повече че има воля да се търсят и други възможности в тази посока. Изреждането на числа, разбира се, може да продължи в дълга поредица.
Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този бюджет, заради направените заявки в него – за реформа в образованието, за реформа в областта на човешките ресурси, за реформи и в политиката по доходите, за реформите, в които има повече социално включване, повече социално сближаване, повече пазар и повече конкуренция. Този бюджет е отърсване от рефлексите и комплексите на политическия, икономическия и социален преход в България. Той е първата, макар и малка, догонваща крачка по пътя на европейското ни битуване. Заложени са сериозни, обективни европейски политики, затова си заслужава да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики не виждам.
Давам думата на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, драги колеги! Като съпричастен към науката и образованието бих искал да взема отношение само по тази сфера от бюджета. Няма да ви убеждавам, защото всички сме убедени какво означават повече средства за науката и образованието на всеки народ, защото всички знаем, че това е най-печелившата инвестиция. Примери, особено в последните години, имаме достатъчно.
Бих искал да кажа само няколко думи за сегашното състояние на българското образование.
Крайно ограничените средства в образованието през последните две десетилетия сериозно занижиха качеството на подготовката на учениците и студентите. Ограничените средства за подготовка на научни кадри също ограничиха в значителна степен кандидатстващите за научна работа. Често пъти за едно място за докторант кандидатства по един човек, а понякога не се явява нито един. Сами разбирате, че за 250 лв. трудно могат да се намерят достатъчно кадри и то качествени, завършили с висок успех, да се отдадат на научна работа. Един докторант в една развита държава получава стипендия някъде от 3000 евро нагоре.
Още по-мизерно е заплащането на научните ръководители, а вие знаете какво означава научен ръководител в университета, в института. Те получават 10 лв. на месец. Или за две години, среден период на подготовка и завършване на един докторант, ще получат около 250 лв. В Съединените щати на един научен ръководител при защита се плаща между 20 и 40 хил. евро. В Германия – над 50 хил. евро. За това става дума.
Бих искал да посоча още един пример. Заплатите на българските преподаватели в държавните университети са между 350 и 700 лв. – от асистент до професор. Преподавателите на по-бедните от България държави, като Сърбия, Македония, Черна гора, Албания, получават от 1000 до 2500 евро.
Само това е достатъчно, за да се преосмисли и повишаването на средствата за образование. Логично се поставя въпросът: откъде средства? След безпрецедентната криминална приватизация сериозно посегателство върху икономическите условия на държавата е организираната престъпност и най-вече контрабандата. Само преди няколко седмици се изнесоха данни, че от контрабанда на цигари България губи 500 млн. лв. С повишаване на акцизите за цигари тази сума ще стигне 800 млн. лв. Да, контрабанда във всички държави в света става, но тя е в рамките от 5 до 8-10%, а у нас тя надвишава 20%.
На второ място, от контрабандата на други видове стоки. Всички знаем, а това се вижда и от чужбина, че те са в размер на няколко милиарда. Мисля, че крайно време е този кабинет да сложи край на това престъпно явление, с което наистина се злепоставя страната ни.
Бих искал да поставя още един въпрос на вашето внимание – прекомерното повишаване на бюджета за административни нужди и за заплати, включително и парламентът влиза в това число.
На последно място, крайно безполезното поддържане на институции, които единствено харчат пари, а не допринасят за каквото и да било.
В заключение бих искал да съобщя нещо доста смущаващо, появило се в нашите медии. Според авторитетни изследвания 73% от кадрите на местните органи на власт не са професионално и езиково подготвени да усвоят еврофондовете. Трябва да очакваме, че при досегашното отношение към образованието и науката този процент несъмнено ще нараства. Всички можем да си дадем сметка какво ни очаква от това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри! Искам да се върна към проблема с финансирането на общините. Преди доста време бившият вицепремиер Костадин Паскалев беше разписал една програма за децентрализация. Нещата тръгнаха бавно, стъпка по стъпка, но не знам кое накара правителството отново да се върнем към централното планиране. Както върви, може би ще има вече и централен планов комитет, да не кажа държавен.
Един от най-големите стимули на общините, както каза моята колежка Елеонора Николова, беше развитието на работните места, увеличаването на приходите на хората, да се покачват данъците – данък доход на физическите лица. Естествено, навремето държавата делегираше тези свои дейности към общините и отстъпваше процент за покриване на тези разходи. Сега всичко се събира на едно място пак в София и се преразпределя. Кое е вредното от това? Във всички държави, които динамично се развиват, тук е моят приятел отляво Йовчо, човекът отишъл, взел инвестиции, направил работни места, не казвам, че само кметове отдясно го правеха, също и отляво, и живва населеното място, общината се развива. Сега какво става? Сто тридесет и осем общини ще получават субсидии от централния бюджет за да съществуват. Много ми напомня на лошите кредити на Жан Виденов от едно време. Много ми напомня на това. Съществува–не съществува общината, ние ще я поддържаме. Ще им даваме парички хората да не измират от глад... Хубаво нещо е социализмът, обаче той става в Скандинавия и в Германия, в бедна държава е трудно, много влачи надолу тоя социализъм.
Затова ние сме твърдо против този начин на разпределение на държавните субсидии.
Един мой приятел отляво, бивш кмет, каза: капиталовите разходи за общините се увеличиха. Какво се увеличи, бе, приятелю? Те сега са 154 милиона, от които за екологични обекти дават 40 милиона, за общински пътища 45 милиона. За 264 общини какво остава? Какво остава, разделете го?
Сега ще кажете, че има богати общини, ще акумулират, ще взимат заеми от банки. Дайте да погледнем колко са капиталовите разходи на цялата държава? Те са 4 млрд. 258 милиона. Четири милиарда, двеста петдесет и осем милиона! За 164 общини отиват 154 млн. лв. Кое определя работата на кмета? Естествено, че капиталовите разходи. Като отидете в дадено населено място, всеки пита какво светва, какво се асфалтира, какво се подобрява.
Уважавам много моите колеги в социалните дейности ... Народът иска – вярно, но никой не ги забелязва тези неща. И други такива има – например здравеопазването – ако отидеш до болницата, тогава разбираш. Всеки казва, че този град е хубав, а този е лош.
Така че при очаквани приходи 27 млрд. 188 милиона, от Министерство на финансите се залага ръст 5% от брутния вътрешен продукт, на общините се пада 1 млрд. 869 млн. лв. Смятайте какво е отношението! Това децентрализация ли е? Вие сами си отговорете.
Държавният бюджет движи всичко. Вярно, има армия, има полиция, какво остава в общините? Какво остава в общините? Избираме кметове, те се радват, ръкопляскат и в края на краищата стават един буфер между хората и централното правителство.
Две думи искам също за отбраната. Армията ни отново се свива. Капиталовите разходи за армията са нулеви! Това са някакви 251 млн. лв. Имаше една организация, която подкрепяхме, една организация, която ни уважаваше, сега и там, за съжаление, ще ни гледат с лошо око. От брутния вътрешен продукт се залага 2,1%, а сме обещали 2,6, господин Станишев! Вие знаете с какво око ни гледат, нали? С недоверие.
Нека да не се самозалъгваме, че когато имаме бюджет за всекиго по нещо, по малко, правим нещо, нека да има приоритети! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма желаещи за реплики.
Давам думата на господин Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Няма да подкрепя бюджета, защото за поредна година управляващите нямат ясна идея каква политика ще провежда страната. Проектът за Бюджет 2008 опровергава обществените очаквания, че приоритет ще бъдат реформите в образованието и здравеопазването или администрацията, инфраструктурата, социалната и другите публични сфери, защото приоритетът не се постига с бюджетни еквилибристики или голи декларации, а чрез финансови и политически волеви усилия на правителството и парламентарното мнозинство за изпълнение на конкретни програми, обвързани с конкретни срокове и конкретни резултати. Няма нито една такава програма, нито един такъв документ на тройната коалиция, която да ни покаже, че след приемането ни в Европейския съюз не ни управляват на автопилот, а се движим в една начертана посока. Остават в бъдеще време всички необходими реформи. Запазват се производствата с висока енергоемкост и ниска степен на преработка, ниска добавена стойност и ниска конкурентоспособност. Забавя се технологическото преструктуриране, финансовата децентрализация няма да се състои. Няма визия, както каза и господин Адемов, за превръщането на българската икономика в икономика на знанието.
Бюджет 2008 е наречен “бюджет на устойчивост и развитие” – цели, поставени още в далечната 1998 г. от правителството на Иван Костов – фискална устойчивост, способност да бъде обслужен правителствения дълг и максимална стабилност. Един от аргументите на правителството е, че гарант за финансовата стабилност е бюджетният излишък. Когато България има устойчиво развитие, устойчив растеж, тя няма нужда от бюджетен излишък, по-скоро тези излишъци можем да ги наречем гаранции срещу некомпетентни правителствени действия, които да доведат до срив в икономиката на страната, а такива опасения са налице. В Бюджет 2008 се наблюдава натрупване на големи дисбаланси, които могат да доведат до криза. Това поставя под съмнение доколко устойчиво България може да догонва европейските стандарти, имам предвид високата инфлация, кредитния бум и големите дефицити по текущата сметка. За мен това е един бюджет за узаконяване на управленските измами. Ще посоча само два от множеството драстични примери: в бюджета няма разчети, свързани с поскъпване на цената на природния газ. В края на декември миналата година, господин Станишев, заявихте, че запазването в тайна на договора с “Газпром” – 6-годишен график на поскъпване, се налагало, защото няма смисъл да се създава излишна истерия по него. Сега на всички е ясно как ни заблуждавахте. Общото планирано поскъпване ужким трябваше да бъде 40%, за да достигне пазарните стойности. Къде е обещаният 6-годишен плавен график, след като “Булгаргаз” поиска 33%, а след това предстои още 45-процентно увеличение?
Това поскъпване само част от плавния график ли е или ни очаква и поредица от други мини - скрити от очите на хората в графа “Търговски тайни”, подобни на договора за автомагистрала “Тракия”? Каква ще бъде инфлацията през следващата година и кой от заложените бюджетни параметри е точен?
Много се спекулира с публичните инвестиции. С ръста си от 51% те действително са огромни спрямо тази година, но без стратегия за национално развитие, без ясни приоритети, без ясна аргументация, включително и за общинските инвестиции. Изброени са като приоритети, господин Станишев, само Дунав-мост и ж.п. линията Пловдив-Свиленград. Пише “и други”. Това ли са приоритетите, господин Станишев? Къде отиде автомагистрала “Тракия”, “Хемус”, “Люлин”? Къде отидоха множеството пречиствателни станции и енергийни обекти?
Какъв е този бюджет, в който правителството разглежда с помощта и финансовите средства от европейските фондове като заплаха за финансовата стабилност на България? Към какво се стреми тройната коалиция – да обезсмисли членството на България или да не отстъпи на никого последното, 27-то място в Европейския съюз? Шокиращ е фактът, че не усвояваме от предприсъединителните фондове и нито едно евро – забележете, нито един евроцент от структурните и Кохизионния фонд след 1 януари, откакто сме членове на Евросъюза.
Къде са гаранциите, че предвидените в бюджета средства ще бъдат разходвани? Неусвоената част от европейските средства ще формират допълнителен излишък от предвидените 3%. Но тук по-важен е въпросът: защо се усвояват тези пари, по-точно защо не се усвояват? Защото те трябва да се харчат прозрачно и отчетно. Но така не могат да се въртят обръчите от фирми, както в момента правителството с Разпореждане № 570 отпреди три дни иска да похарчи непрозрачно 570 млн. лв., а бюджетът е направен да се въртят явно по-добре обръчите, а гражданите да стават все по-бедни и по-зависими. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики не виждам.
Има думата господин Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, колеги, госпожи и господа министри които сте тук, и които ви няма! Господин Чачев каза, че правителството няма ясна идея за този бюджет. Аз твърдя точно обратното. Правителството има ясна идея и тя е монетаризъм и рестриктивен либерализъм. Няма държава в Европейския съюз, която да има такава философия на бюджета, но у нас съществува и както изглежда, ще съществува още дълго време.
Като отворих разпечатките на обсъждането на бюджетите за 2006 и 2007 г., видях, че радикалната опозиция за тези бюджети е говорила по един и същи начин. Няма и какво друго да се говори, защото тези бюджети са едни и същи от 1997 до 2007 г., а сега се вижда, че и до 2008 г.
Това, което се спори тук и се обсъжда, е в рамките на една и съща философия. В този смисъл уважаемите наши колеги от така наречената опозиция вече не са опозиционери, а само партньори и конкуренти на правителството. Защото те изповядват една и съща философия. Никой обаче не може да ни убеди, че тази философия няма алтернатива. Има алтернатива и тя не е само една. Аз няма да развивам други философии на бюджета, а само ще обърна внимание на следното нещо.
Господин Румен Овчаров тук се похвали, че има 10 милиарда инвестиции, което при никое друго правителство не е било. Въпросът е такъв, че господин Овчаров не каза в какво са инвестициите, а те са, символично, образно казано, в молове. В България няма производство, затова има отрицателен търговски баланс. Това го признават всички – че от България се изнася по-малко, а се внася повече. Затова, вие, господа управляващи, трупате в резерва пари, за да може да защитите именно тази разлика, вместо да се вкарват пари, инвестиции във високи технологии. Колко са парите за високи технологии? Увеличени са малко. Не си спомням точно колко десетки милиони, но във всички случаи бяха 40-50% повече от миналата година. И какво от това? Нищо не се получава, няма такъв резултат. Нямате ли форма, не можахте ли да намерите форма, с което да предизвикате инвестициите да идват повечето в производството, за да се ликвидира този търговски баланс? Вие знаете много добре, че какъвто и бюджет да направите, ако не се вземат мерки за българското производство, нищо няма да се получи. От търговията с капитали, което е местене на пари от единия джоб в другия, резултат няма.
Искам да кажа няколко думи и върху конкретни неща от бюджета. Тук се чуха много хвалби, че са увеличени парите за образование, особено за образование, за наука и за култура, което е вярно. Но те са увеличени само с десети и стотни от брутния вътрешен продукт. Това не е увеличение, а подигравка. Това не е увеличение, поради добрата воля на управляващите, а увеличение поради обществения натиск, изразен в учителската стачка и в множество други протести, които я съпровождат. И сега, днес пак има протест. Вместо да се дадат 5% за образование, се дадоха 4,2%. Аз няма да споменавам колко са за наука, колко за научни изследвания и т.н., тъй като те са със стотни от процента.
Искам само да напомня едно нещо в края на изказването си. В дела за увеличаването на средствата, които се дадоха на институциите, свързани с наука, за всички университети, за всички институции те са между 20 и 33%. Само за Българската академия на науките са 17%. Това е страшна подигравка. Това изравнява заплатите на изследователите в БАН със заплатите на учителите в средните училища, което го няма в нито една страна. Когато се изказах по този въпрос в комисията, почти никой не ми обърна внимание, министърът си замълча. Не се чу абсолютно никакъв отговор. Вярно е, че парите във фонд „Научни изследвания” са увеличени три пъти. Това е вярно, само че къде ще отидат тези пари, след като редица години на БАН се дават най-малко средства от тези пари?
В същото време ICI, известната американска агенция, единствената, която оценява науката в световен мащаб, казва, че в научните изследвания 18-те процента учени, които са в БАН, дават 60% от научната продукция. Това не съм го оценил аз, не го оценява БАН, не го оценяват нито депутати, нито министри. Това го оценява ICI. Впрочем, много малко хора знаят, че по оценка на ICI, откакто съществува понятието „наука”, запомнете, на всеки 400 научни изследвания стои едно българско име, което ни прави приблизително на 20-о място в света! И това нещо искате сега да го ликвидирате?!
Най-накрая ще ви кажа едно подозрение, господа управляващи.
Господин министър-председателю, искам да кажа следното. Подозирам, само подозирам, но вероятно един ден ще го докажа, че зад опита да бъде ликвидирана Българската академия на науките стоят определени кръгове, които искат просто да я унищожат, за да й лапнат онези съблазнителни имоти в кв. „Гео Милев”, тук, в центъра на София няколко имота. И това се прави нарочно. Прави се по тези и по други различни причини. Но ако вие сте българи и българско правителство, не можете да си позволите това. Аз ще внеса между двете четения на законопроекта едно предложение за увеличение на бюджета на Българската академия на науките с 20 милиона. Ако вие поне това не направите, лично аз ще смятам – това ще бъде само мое лично мнение и предполагам на Парламентарната група на „Атака” и на движението „Атака”, че вие искате да ликвидирате тази академия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Станилов? Не виждам.
Господин Мурджов, заповядайте за изказване.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин премиер-министър, уважаеми министри! Предложенията, които днес дискутираме за държавен бюджет на Република България за 2008 г., според нас впечатляват по следния начин – че философията е коренно различна. По принцип едни добри и радикални фискални идеи са ангажирани или по-точната дума е аранжирани с техните откровени антиподи. Ще дам един пример в това отношение.
През 2008 г. според бюджета се предвижда въвеждане на плосък данък от 10%, което не зависи от размера на дохода на всеки един, който го получава. Същевременно обаче необлагаемият доход се премахва, като се запазват нормативните разходи и тяхното редуциране е доста чувствително – в порядъка на стария бюджет от 10 до 70%, а сега се предвижда да бъдат много по-скромни – от порядъка на 10-25-45% максимум, в зависимост от източника на доходите.
Според нас, вместо да се премахне изцяло данъкът върху дивидентите, който предвижда едно двойно данъчно облагане, тъй като една фирма или човек си е платил данък върху доходите и върху печалбата, която изкарва, отново му се облага вторично данък върху дивидента, а вместо това е предпочетено да се обложат данъците на едноличните търговци с 15%, което е липса на всякаква здрава логика.
Наред с това има една приемлива идея, която ние приветстваме – че през 2008 г. патентният данък е предвидено да премине към бюджетите на общините и да бъде изваден от Закона за облагане на доходите на физическите лица и това е разписано в Закона за местните данъци и такси. Това означава, по груби сметки, че ще бъдат трансферирани някъде около 40 млн. лв. от държавния бюджет директно в общинските бюджети.
Планирано е от преките данъци – корпоративен данък и от доходите, приходите да достигнат от порядъка на 5 млрд. лв. Най-вероятно обаче тези приходи отново ще се окажат силно подценени, което явно е традиция в тройната коалиция и въобще на смятането във Финансовото министерство. В същото време приходите от акцизи, които се предвиждат, са от порядъка на 688 милиона, или с други думи, простичко казано, държавата ще удържа средно с 23 лв. по-малко на един човек общ доход от заплатата на средния българин, но ще прибира от порядъка на около 88 лв. по косвен път чрез цената на бензина, от една страна, която се калкулира в цената на потребителските стоки, и от цената на цигарите, където се вдигат акцизите.
От проекта за бюджета за следващата година става ясно и още нещо: реформите в пенсионната и здравната система са отложени неясно за кога. В документа е записано, че нивото на осигурителната тежест се запазва без промяна до 2010 г., тоест неяснотата продължава отново.
Въпреки намалението от 1 октомври 2007 г. на осигурителните вноски с 3 пункта, осигурителната тежест продължава да бъде една от изключително високите, превишавайки всички останали преки данъци – говоря за корпоративния и за физическия, който се предвижда.
За пореден път се доказва, че нищо в България не се наказва така жестоко от страна на фиска, както трудът.
Едно по-мащабно редуциране на осигуровките според нас означава едно по-простичко решение на въпроса със сивата икономика. Тя ще бъде тотално редуцирана и страната едва ли ще бъде ощетена толкова много от страна на държавния бюджет с тези приходи по отношение на осигуровките.
Съотношението между пенсионери и работници, както се очертава, е да се увеличава броят на пенсионерите за сметка на работещите, а това най-вероятно ще доведе до срив на сегашната осигурителна система.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво да правим с пенсионерите, това е естествен процес!
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Кое е естественото, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Грижата за демографската структура.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Естественото е демографската структура и грижата за младите семейства да бъде с премахването на семейното подоходно облагане и увеличаването на семейните надбавки, които не се взимат от всяко българско семейство. Това ли е естественото? Това ли е грижата за демографската картина в България?!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Какво да правим! Деца ли да правим?! (Смях, оживление.)
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Макар че образованието и здравеопазването са посочени като приоритет в правителствения бюджет, или поне това са думите на трите партии в коалицията, парите, които се отделят като брутен вътрешен продукт, запазват почти същите стойности, дори по някои от тях има намаление. Няма яснота или поне ясно разбиране какви ще бъдат конкретните реформи в образованието и най-важно – кой ще ги извърши. А това има страхотни последствия върху това, за което говорихме и преди малко – върху демографската картина, която се очертава. Тя е много неблагоприятна.
Както може да се очаква, в Министерството на финансите съвсем естествено и нормално са направили неприлично консервативна прогноза по отношение на събираемостта, която ще гарантира преизпълнение на приходите през 2008 г. Ако сравним с прогнозите за 2007 г., превишението е със 77%. Анализите обаче до момента сочат, че излишъците през 2007 г. ще надхвърлят планираните близо два пъти. Със сигурност може да се твърди, че подобна прогноза ще бъде валидна и за планираните излишъци през 2008 г.
Без съмнение е назрял моментът да има сериозен обществен дебат по въпроса относно практиката за формирането на огромни бюджетни излишъци. Крайно време е да се даде една системна оценка за негативния ефект на бюджетните излишъци върху доходите на хората и развитието на бизнеса.
В заключение може да се каже следното, че Бюджет 2008 г. отново е силно централизиран и за разлика от 2007 г. може би преразпределението ще бъде не от порядъка на 40%, а много повече, може да достигне до 44%.
За съжаление, този бюджет отново няма да гарантира необходимите реформи в обществения ректор, прилагането на едни по-радикални и смели идеи, като разбиването на монопола на Здравната каса, или изготвянето на ориентирани към по-висока ефективност програмни бюджети, които да освободят ресурс от около 3 млрд. лв., които да бъдат вложени в приоритетните сектори като здравеопазването и образованието.
Според нас бюджетът е издържан в стилистиката на “копи – пейс”, тоест копира бюджетите от предишните години и няма нищо различно. И той като тях е много силно разфокусиран и не е ясен кой е приоритетът. Липсват, както вие казвате, локомотивите на българската икономика. Не е ясно кои са локомотивите.
Според нас този бюджет е ленив и ориенталски. С този бюджет едва ли според нас ще се оттласнем от това дъно, в което се намираме в момента – най-бедната държава в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, времето, което остава на парламентарните групи, е както следва:
Коалиция за България – 36 минути;
Национално движение Симеон Втори – 25 минути;
Движението за права и свободи – 15 минути;
Обединени демократични сили – 13 минути;
Демократи за силна България – 9 минути;
Български народен съюз – по-малко от 6 минути;
“Атака” – 2 минути, и
независимите народни представители имат 11 минути.
След почивката пръв ще говори господин Йовко Йовков, след него – госпожа Христина Христова.
Тридесет минути почивка до 15,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с дебатите по бюджета, позволете ми обаче да направя едно съобщение. Писмото е пристигнало от Българска национална телевизия и е до господин Пирински – председател на Народното събрание: на 21 ноември 2007 г. в 18,50 ч. в програмата на Българска национална телевизия е предвидено пряко предаване от Любляна на последния квалификационен мач на българския национален отбор по футбол с отбора на Словения.
Няма да чета цялото писмо от телевизията, но те молят да прекъснат нашето пряко предаване след 18,50 ч. (Шум и реплики в залата.)
Казвам ви, че това означава практически, че имаме достатъчно време до този час да приключим с разискванията и гласуването на тази точка от програмата, така че няма да бъде необходимо прекъсване на едно или друго предаване. Нека да се ориентираме така.
Има думата народният представител Йовко Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разбираем е интереса и активността на народните представители по обсъждания въпрос – Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.
В Бюджет 2008, както и при започналото обсъждане на данъчните закони вчера са фокусирани, както намеренията и целите на правителството, така също и вижданията на народните представители за икономическото и социално развитие на България за 2008 г., а в някои отношения и за следващите години.
Бюджетът винаги е предизвиквал задълбочени спорове и често е бил повод за сериозни политически сблъсъци и дебати. Това е на път да се случи и днес и в това няма нищо лошо. Мисля, че това е така и стана възможно, защото правителството обяви много рано основните параметри на приходната и разходната му част, целите, които ще се реализират, данъчните закони, които ще се приложат. Откритият и широк диалог бе от особена важност за цялостното запознаване на обществото – синдикати, работодатели, с намеренията на правителството, така че днес, ако някой говори, че е изненадан от заявените цели, намерения и промени, е най-малкото неуместно. Затова споделям мнението, че Бюджет 2008 е един открит бюджет с едно реалистично прогнозиране на разходите, посочен и заложен бюджетен излишък и ясно формулирани данъчни промени. Той е продължение на политиката на правителството за запазване на финансовата стабилност, висок икономически растеж и добри условия за развитие на бизнеса, реформи в бюджетната сфера, ръст на доходите и пенсиите.
Изведените в него три приоритета: образование, здравеопазване, доходи и пенсии, са подкрепени със сериозни мерки в икономическата сфера и създаване на условия за динамичен икономически растеж. Реален ръст от 6,4% на брутния вътрешен продукт, очаквани 4,8 млн. лв. преки чуждестранни инвестиции, както и утвърждаване на ролята на България като страна с финансова стабилност и благоприятна данъчна среда са реални предпоставки за реализиране на целите и намеренията на Бюджет 2008.
Фискалната политика продължава тенденцията за реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес и намаляване на пряката данъчна осигурителна тежест. Целта е стимулиране на корпоративните инвестиции, повишаване конкурентоспособността на местното производство и нарастване на доходите.
В сферата на общинските финанси 2008 г. е специфична с продължаване процеса на децентрализация. В тази връзка се прилагат за първи път и приетите изменения в Конституцията на Република България, с които се дават правомощия на общините сами да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в граници, определени със закон.
Някои специфични и различни от досега прилаганите принципи в Бюджет 2008 в сферата на общинските финанси са именно: балансирането на бюджета на общините за делегираните от държавата дейности е осигурено изцяло със субсидия от централния бюджет, а не както досега – с преотстъпването на данъка върху доходите на физическите лица. Този факт, който заедно с актуализацията на разходните стандарти в размер на 6,7% за тази година би създало по-голямо спокойствие на общинските власти. В интерес на истината обаче трябва да признаем, че това не се приема еднозначно и положително от общините.
Предоставянето на патентния данък като местен приход в размер на около 40 млн. лв. е стъпка в правилна посока, но той едва ли ще замести тези обеми и сумите, които общините получаваха от преизпълнението на данъка върху доходите на физическите лица. В тази връзка е редно да се мисли и да се търсят пътища за ангажиране на общините към стопанската дейност на територията с нов вид данък върху стопанската дейност, земята и т.н.
На второ място – важен и нов момент в общинското финансиране е прилагането на делегираните бюджети в сферата на образованието. Това изисква повишено внимание и е отговорна дейност на общините, училищните ръководства и Министерство на образованието и науката. Известно е, че голяма част от българските училища са в особен режим и статут и евентуалното дезангажиране на общините в този момент не би довело до добри резултати. Убеден съм, че ангажиментите в тази посока, поети от Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката по отношение на защитените училища ще бъдат изпълнени.
Новите правомощия на общините предоставени с промените в Конституцията са другото голямо предизвикателство в общинските финанси за 2008 г. Безспорно е, че тези нови правомощия ще ги подтикнат към по-близки отношения и диалог с гражданите и бизнеса на тяхна територия. Опитът през последните години с администрирането на местните такси показа, че общинските съвети и местната изпълнителна власт намират верния път за взаимодействие и отговорност.
Тук искам да изразя моето мнение и становище по един поставен вече неколкократно от някои народни представители проблем и въпрос, който може би ще обсъдим и утре, когато обсъждаме Закона за местните данъци и такси – въпросът с границите за местните данъци от-до, дали е необходимо да ги има, в какъв размер и т.н. Мисля, че този диалог би могъл да се състои спокойно по време на дебата между първо и второ четене, но моето лично мнение е, че в него не трябва да вземат участие само народните представители. Трябва да чуем мнението на кметове, на Националното сдружение на общините в Република България, защо не и мнението на гражданите.
Повтарям още веднъж – ние с това предложение, което обсъждаме в момента, и правителството не нарушаваме Конституцията. Там изрично е казано: по ред и начин и в граници, определени със закон. Така всъщност е направено и предложението, така че не виждам нищо лошо в това да проведем една дискусия, да вземем правилното решение и не толкова заради нас, не толкова заради това дали да има горна и долна граница, а заради тези хора, заради които го правим. И мисля, че българският парламент би взел правилното решение, каквото взе преди две години, когато си позволи за първи път от много години насам да повиши на два пъти в рамките на две години данъчните оценки на жилищни и нежилищни имоти. С това дадохме един сериозен принос за укрепване на финансовото състояние на общините. Мисля, че сега трябва да постъпим по същия начин.
По-скоро премахването на долната и горна граница за мен е бягство от отговорност на парламента.
В обсъждания Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. са запазени правата и възможностите на общините и общинските съвети да извършват допълнителни капиталови разходи от собствени приходи, както и да разместват средства по бюджетите си с изключение на функция “Образование”. И тук ще си позволя да направя един малък коментар по този въпрос.
Ще се обърна към моя колега господин Христо Кирчев, който много уважавам: истинските структурни проекти не се реализират чак толкова с капиталовите разходи, уважаеми колеги. Капиталовите разходи са едно добро начало, с което общините разполагат и биха могли да извършват проекти, предпроектни проучвания и т.н. Истинските структурни проекти – сметища, депа за твърди битови отпадъци, канализации и водопроводи, се правят с български и европейски проекти и програми. Това е известно на всички.
Годишната субсидия за тази година е предоставена 100% с решение на Министерския съвет. Така е заложена и годишната субсидия за 2008 г.
С промените в Закона за общинските бюджети, които предстои да обсъдим и приемем, държавата поема сериозни ангажименти за съфинансирането на важни за общините европейски програми и проекти. Това предоставя големи възможности на местните власти да решават проблеми, генериращи в най-висока степен обществени ползи като пътна инфраструктура, околна среда, водоснабдяване и канализация.
Голямото предизвикателство за 2008 г. за общинските власти ще бъде именно там – усвояването на европейските и национални фондове за решаване на проблеми, свързани с инфраструктурата, околната среда, образованието и услугите за гражданите. Големите очаквания в тази насока и проведените току-що местни избори потвърдиха именно това.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепят на първо гласуване Закона за бюджета на Република България за 2008 г. Разбира се, ще обсъдим и подкрепим и всички онези предложения между първо и второ четене, които водят до решаването на онези въпроси пред местната власт, които ще я направят по-самостоятелна, резултатна и отговорна в действията си. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, госпожо Николова.
Искам само да кажа, че репликите влизат във времето на определената парламентарна група, а в конкретния случай – във времето на независимите народни представители.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Йовков, Вие бяхте в групата, която работеше по проблемите на финансовата децентрализация. Аз искам да Ви попитам: Вие можете ли откровено да кажете, че в момента ние обсъждаме бюджет, който да ни позволи да прилагаме на практика принципа на финансовата децентрализация.
Ние имаме една политика с обръщане на 180 градуса, защото цялата самоинициатива, включително и Вашата, за която съм Ви уважавала безкрайно много като кмет, в момента просто е отнета.
В обстоятелството, че нямаме споделен данък общ доход, че се оставят всъщност едни данъци, които по своята същност са повече такси, ние се отказваме от цялата философия, от тези предизборни лозунги като “Кметът – мениджър”, “Общинският съвет - добър стопанин” и т.н., защото всичко ще се разпределя през държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика няма желаещи.
Заповядайте, господин Йовков. Имате право на дуплика.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Уважаема госпожо Николова, аз много се радвам, че от тази трибуна прозвучават такива думи като: уважавам дейността на този и този колега, което много рядко се случва тук. Това може би е пример за това, че кметовете независимо от това къде се намираме, уважаваме своята работа и своите ангажименти, които сме поемали. Това го направих като малко отклонение.
Дали смятам, че в момента с тази промяна на финансирането на общините в Република България се извършва стъпка в посока на намаляване темповете на децентрализация – не смятам, че е точно така.
Всъщност, бих задал риторичния въпрос: ами, ако случайно някоя община евентуално нямаше това преизпълнение на собствените приходи, свързани с данъка върху дохода на физическите лица, беше настъпил някакъв катаклизъм във финансирането, как тогава щеше да се процедура? Точно обратното. Според мен начинът, по който в момента се финансират делегираните държавни дейности правят общините малко по-спокойни. Права сте – може би и малко по-лениви, затова, ако сте чули внимателно това, което казах, аз предлагам да се помисли за въвеждане на някакъв местен данък, който истински да активизира икономическата активност на общините, да ги направи истински съпричастни към това, което става на тяхна територия. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На мен се падна честта от секторните министри първи да говоря по Бюджет 2008.
Позволете ми в качеството ми на министър, отговарящ за един от важните отрасли на българската икономика – земеделие и храни, да ви запозная с перспективите пред аграрния сектор и възможностите за развитие, който предоставя Проектът за бюджет за 2008 г. на ръководеното от мен министерство, респективно на Държавен фонд “Земеделие”.
И през 2008 г. Министерството на земеделието и продоволствието ще продължава да работи по двете основни политики – земеделие и селски райони и рибарство и аквакултури, включващи 18 програми, които са съобразени с управленските приоритети на страната и с националните интереси в отрасъла.
Предвиденият разход по проектобюджета на министерството за 2008 г. в размер на 276 млн. 977 хил. лв. е задоволителен. Смятам, че той обезпечава в основни линии достигането на заложените цели по програмите.
В проектобюджета са разчетени средства за субсидии за нефинансови предприятия, лихви, стипендии и други разходи, които възлизат на над 112 млн. лв.
Положителен ефект върху състоянието на отрасъла ще окажат и средствата за прилагане на общата селскостопанска и общата рибарска политика, които ще се администрират от разплащателната агенция чрез интегрираната система за администриране и контрол, получила неотдавна висока оценка от Европейската комисия.
По Проекта на план-сметка на Държавен фонд “Земеделие” за 2008 г. са заложени средства в размер на 507 млн. и 56 хил. лв. разпределени на публични средства от Европейския съюз – 350 млн. 700 хил. лв. и национални средства – 156 млн. и 356 хил. лв., за проекти за развитието на селските райони, включително и задължителното национално съфинансиране на Програмата за развитие на селските райони към директните плащания за реализиране на Оперативна програма “Рибарство” и за държавни помощи.
Предвидените по План-сметката на Държавен фонд “Земеделие” средства за директни плащания по схемата за единно плащане на площ са в размер на 470 млн. и 174 хил. лв. Прехвърлените средства към директните плащания от Програмата за развитието на селските райони са 103 млн. и 54 хил. лв., а за пазарна подкрепа на нашите продукти са 252 млн. и 298 хил. лв.
Уважаеми дами и господа, въпреки посочените средства и това, което казах, искам да обърна внимание на това, че Проектобюджетът за 2008 г. не отчита някои важни приоритети, за които министерството има необходимия опит, потенциал и възможности за реализация. Една от стратегическите цели, която стои пред нас по политиката “Земеделие” и “Селски райони”, това е създаването на ефективно и конкурентоспособно земеделие. Подчертавам, че този приоритет и съответната цел са изрично записани в управленската програма на правителството.
Защо изпълнението на този приоритет и целите в него за нас са толкова важни? Либерализацията на външноикономическите отношения и провежданата последователна през последните години политика за подпомагане на сектора чрез държавни помощи във вид на безвъзмездни субсидии, преференциални краткосрочни кредити, инвестиционни кредити, капиталови и лихвени субсидии, подобри пазарната реализация на селскостопанските ни стоки, в резултат на което нашето земеделие повиши своя експортен потенциал и достъпът на българския продукт до европейските и световните пазари. В същото време чрез вноса се поддържа суровинната осигуреност на преработвателния сектор, с който се осигурява стабилност на вътрешния пазар, а чрез износа се реализира голяма част от произведената в страната земеделска продукция. Относителният дял на аграрния износ през 2006 г. е в размер на 8,8% от общия износ на страната, а на вноса – 4,9%. Отрасълът, подчертавам, че има съществен принос и за формирането на валутните приходи на страната.
От години насам заедно с туризма единствения отрасъл от българската икономика, който формира положително външнотърговско салдо, това е земеделието. Това ясно говори, че то се превръща във все по-жизнен отрасъл, способен да допринесе за изграждането на конкурентен и ефективен производствен и бизнес потенциал, за постигане на устойчив напредък.
През периода 2003-2006 г. стокообменът на аграрните стоки в нашата страна се движи в порядък от 2 млрд. 188 млн. 143 хил. долара годишно до 2 млрд. 433 млн. и 314 хил. долара. Положителното салдо през годините се движи от 184 млн. 844 хил. долара за 2003 г., 247 млн. долара – 2004 г., 346 млн. 489 хил. долара – 2005 г. и 198 млн. 720 хил. долара през 2006 г.
Искам да обърна внимание на народното представителство, че това положително салдо, за което става въпрос, се формира със следната държавна подкрепа. През периода от 2004 до 2007 г. безвъзмездната помощ и преференциалните краткосрочни кредити като лихвени субсидии вътре се движат в порядъка от 68 млн. 500 хил. лв. до 83 млн. лв., като кредитните ресурси, които се предоставят от държавата чрез Държавен фонд “Земеделие”, варират между 100 млн. 581 хил. лв. до 125 млн. 715 хил. лв.
Уважаеми дами и господа, тук възниква много важният и резонен въпрос: след като имаме почти 22% дефицит по текущата сметка, като държава ще водим ли политика и ще вземем ли мерки за намаляването на този дефицит – спешни мерки, средносрочни и дългосрочни? Аз съм убеден в едно, че трябва да направим необходимото положителната тенденция, за която преди малко стана дума, да бъде затвърдена и да се развива.
За съжаление, длъжен съм да изразя опасенията си, че в проектобюджета за 2008 г. не са намерили отражение всички форми и механизми, посредством които държавата може решително да укрепи и разшири експортната насоченост на сектора. В разчетите за 2008 г. не са предвидени средства за национални доплащания към директните плащания, а държавните помощи за земеделието са запазени на нивата от 2007 г. Това сериозно поставя под въпрос голямата ни цел, а именно ускорено догонващо достигане на средните европейски нива на развитие на отрасъла и пълноценно участие на България в общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Необходимостта от осигуряване на допълнително финансиране от националния бюджет е от жизнено важно значение за нашите производители в условията на изключително висока конкуренция на единния европейски пазар.
Искам да подчертая и да обърна внимание, че тук не става въпрос за допълнителни средства за администрацията или към бюджета на министерството, а за финансов ресурс, който да бъде предоставен на българските земеделски производители и преработватели чрез интегрираната система за администриране и контрол, така че те да придобият реални възможности да са конкурентни на пазара.
В самия акт за присъединяване на България ни е дадено право и възможност да осигурим по-добра конкурентна среда на нашите земеделски производители. Какво имам предвид? За да компенсира по-ниския размер на директните плащания спрямо старите 15 страни членки, ние започваме от 25%, пет години вървим с 5% увеличение и още пет години след това вървим с по 10% увеличение.
Европейската комисия предоставя на държавите членки от Петото разширение на Европейския съюз, прилагащи схемата за единно плащане на площ, правото да дават национални доплащания към директните плащания или така наречените топ апс, като тези средства могат да се отпускат от националните бюджети.
Съгласно Договора за присъединяване България може да допълни директните плащания от националния си бюджет до още 30%, тоест до 55% от нивото на старите страни членки през 2007 г., 60% през 2008, 65% през 2009 г. и т.н. Ако обаче параметрите в проектобюджета за 2008 г. останат непроменени, това означава, че България се отказва от това си право за втора поредна година, въпреки факта, че всички нови страни членки от Петото разширение, десятката плюс Румъния, предвиждат допълнителни средства от националните си бюджети за директни плащания. Например Полша предвижда да изплати за хмел 120 евро на хектар, за тютюн – 2980 евро за тон за първо качество, 2384 евро на тон за второ, трето и четвърто качество, за картофи и картофено нишесте – 63,31 евроцента на тон, за отглеждане на животни – 116 евро на хектар и допълнително за всички обработваеми земи – 78 евро на хектар.
Вярно е, че България не трябва да се отказва от възможността да окаже допълнителна подкрепа на своите земеделски производители. Необходимите средства за национални доплащания към директните плащания за 2008 г. възлизат на 146 млн. 814 хил. лв., което ще даде възможност нашите земеделски производители по възможно най-облекчената схема за подпомагане, схемата за единно плащане на площ, да получат помощ и да се оформи около 22 лв. подпомагане на обработен декар още през 2008 г.
Дами и господа, това естествено няма да ги направи напълно равнопоставени с европейските им колеги, но поне ще им даде глътка въздух и вяра, че държавата стои зад тях и обществото оценява високо приноса им.
Друг факт от проектобюджета за 2008 г., на който искам да обърна внимание, е запазването размера на държавните помощи в земеделието на нивата от 2007 г., тоест 45 млн. лв., и намаляване на средствата, предвидени за предоставяне на лихвени заеми чрез фонд “Земеделие” от 100 милиона на 80 милиона за 2008 г. Нашите разчети показват, че за държавни помощи са необходими допълнително 15 милиона, а за лихвени заеми – 20 млн. лв., защото по мерките на Програмата за развитие на селските райони не са предвидени възможности например за закупуване на елитни и племенни селскостопански животни. Ние имаме обаче възможността да гарантираме инвестиционните средства за тази цел чрез Държавен фонд “Земеделие”.
На последно място по ред, но не и по важност, ще поставя акцент и на програма “Хидромелиорации” от проектобюджета на Министерството на земеделието и продоволствието, която е съществена за постигане на целите в приоритет развитие на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор и не е финансово обезпечена. Недостигът на инвестиционния финансов ресурс по тази програма е в размер на 37 млн. 520 хил. лв.
Поддръжката на националната хидромелиоративна инфраструктура има двойно значение. От една страна, тя допринася за развитието на модерно и отговарящо на съвременните критерии поливно земеделие, а, от друга, предпазва от заливане населени места и земеделски площи. Мога да посоча много факти за ползата от тази инфраструктура, но позволете ми да се спра само на два много показателни.
Първият факт. Поради сушата миналата година и невъзможността да поливаме в нашата страна, поради това че системно, хронично в годините не достигат инвестиционни средства за възстановяване, реновиране, в нашата страна не бяха прибрани или бяха прибрани по-малко с 1 млн. тона царевица например. При цена, която в момента е между 400 и 500 лв., сами можете да направите сметка колко средства ги няма в икономиката на нашата страна. Не искам да акцентирам върху вторичните ефекти, напрежението на пазара в нашата страна, високите цени в Европейския съюз, трудностите по вноса от страните от Черноморския басейн и от Каспийския регион, което доведе до увеличаване цените на фуражите, оттам повлече след себе си по-високи цени на животинските продукти и накрая – на крайните продукти.
Вторият пример също е много показателен. Липсата на средства през годините доведе до това, че има спешна нужда от ремонт на бента на язовир “Панчарево”, който се стопанисва от структура на министерството и е в непосредствена близост до София. През изминалите няколко години няколко пъти достигна критичния максимум и 4-5 см водно ниво ни деляха от заливане например на новия терминал на летище София, на половината жк “Младост” или жк “Дружба”.
Също особено показателно е обявеното в тези дни бедствено положение в немалко области от страната ни в резултат на трагичното състояние, включително на хидромелиоративните обекти и съоръжения като речните диги, като отводнителните системи, канали и т.н., които не могат да поемат падналите през последните дни обилни валежи.
Искам с убеденост да заявя, че инвестициите за възстановяване и привеждане в експлоатационна готовност на хидромелиоративните съоръжения вече не търпят отлагане и необходимите средства трябва да намерят своето място в Бюджет 2008.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, господин премиер! Искам да ви уверя в това, че изказването ми има една-единствена цел: българският земеделски производител да заеме своето достойно, изстрадано и полагащо му се място в общото европейско семейство на фермерите, което е много задружно в постигането на своите цели за развитие; аграрният отрасъл на нашата страна да продължава с инвестиционните усилия както по предприсъединителна програма САПАРД, така и по средствата, които са заложени във фонд “Земеделие”, така и от Европейския фонд за развитие на селските райони и рибарството - да продължава да дава своите положителни резултати към икономиката на нашата страна. Смятам, че това е достойна задача и цел за всички ни. Разчитам на сериозна дискусия от ваша страна по повдигнатите от мен въпроси между двете четения, както и за вашата подкрепа, каквато вече получих от Комисията по земеделието и горите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народния представител Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Вече доста колеги народни представители, които са финансисти, се изказаха по макроикономическите показатели на Бюджет 2008. Има какво да се изтъкне като положителни страни на макроикономическата рамка на бюджета. Това е един професионално направен бюджет, балансиран, прозрачно е заложен процентът на очаквания дефицит, осигурени са средствата за съфинансиране по европейските фондове, както и вноските на България. Разбира се, има и тревожни неща като например негативният тренд на дефицита по текущата сметка. Също така величината на средногодишната инфлация мисля, че е подценена в известна степен, но това е бюджет на разумна данъчна политика и на нововъведения с въвеждането на плоския данък, бюджет на увеличение с 51% разходи за инвестиции.
Дали ако непредубеденият читател и анализатор на този бюджет вникне в него, ще открие кои са приоритетите на държавната политика в Република България, заложени в този бюджет? Аз мисля, че трябва сериозно вникване наистина да се открият приоритетите и смятам, че биха могли в още по-висока степен да бъдат очертани един или два приоритета. Например забелязваме веднага, че това е бюджет на дял от 31,7% на разходите за социални функции, или в абсолютно число това са 7 млрд. 615 млн.лв. Фактически това са с 13,4% повече финансови средства спрямо предходната година за социални функции.
Тогава можем ли да определим държавния Бюджет за 2008 г. като, как да кажа, социално чувствителен бюджет на Република България? Анализът на разходите показва, че бюджетът има своите сериозни социални акценти и че една трета от средствата отиват за социална политика, но 71% от тази една трета отиват за пенсии. Пита се в задачата дали останалите средства стигат за активни политики, за подобряване качеството на човешките ресурси в България и за социално включване на уязвимите групи?
Какво можем да изведем от политиката по доходите в Бюджет 2008 г.? Според мен философията на плоския данък изискваше по-дълъг период за по-задълбочена координация на въвеждането на плоския данък с цялостната нормативна база на България, засягаща доходите. Министърът на финансите заяви, че ще има компенсации за доходите в публичния сектор до 430 лв. и до 375 лв., но това не можем да кажем, че е само положително. Навярно ще възникнат деформации в работната заплата, които ще демотивират по-висококвалифицираните специалисти, тъй като доходите на по-нискоквалифицираните ще достигнат до техните доходи.
Също има и редица други негативни тенденции на плоския данък, като премахването на необлагаемия доход, премахването на семейното подоходно облагане. Обезмисля се и прагът на бедност, който правителството прие, защото фактически в България вече няма минимален доход, който да бъде необлагаем.
При очаквана средногодишна инфлация от 6,9% в бюджета е записано, че работните заплати ще се увеличат между 5 и 10%. Не знам дали да се радваме на тези проценти, или всъщност те няма кой знае колко да осъвременят работните заплати в съответствие с темповете на инфлация. Освен че две трети от средствата за социални функции са за пенсии, едновременно с това имаме един много, много тревожен факт. Оказва се, че дефицитът във Фонд „Пенсии” е 2 млрд. лв. Държавата дава 2 млрд. лв. субсидия при заложени 3 млрд. 500 млн. лв. от собствени вноски. Тук вече може сериозно да поставим тревожния въпрос за финансовата устойчивост на пенсионноосигурителната система в България и за нейната независимост от държавния бюджет. Същевременно обезпечено е осъвременяването на пенсиите с 9,5%. Това не е нещо просто така казано от финансовия министър. Това е по златното швейцарско правило, където е взето предвид 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията.
Заложено е съществено завишение на максималния размер на осигурителния доход от 1400 на 2000 лв. И тук аз искам да ви кажа, че не личат ясни аргументи за това сериозно завишение. Парламентарната група на НДСВ, като част от управляващото мнозинство, ще направи допълнителни консултации по този въпрос и навярно ще предприемем евентуални законодателни инициативи за фиксиране на този доход в по-разумен скок от 1600 лв.
Все още остава много висока и социалноосигурителната тежест. Тя е над 30% и това е проблем за бизнеса и се оскъпява цената на труда. Впрочем и с максималния размер на осигурителния доход – 2000 лв., се оскъпява именно трудът на висококвалифицираните специалисти. Добре би било, и ние ще предприемем тази законодателна инициатива, в Закона за Бюджет 2008, разбира се, под условие, при добра събираемост от второто полугодие на следващата година да имаме намаление на социалноосигурителната тежест с 3-процентни пункта.
Искам да се спра и на две важни позиции от бюджета. Това е обезщетението за безработица, на което максималният праг се повишава от 180 лв. на 190 лв. Ние вече сме предприели законодателна инициатива, където предлагаме това да бъде 220 лв., защото тук не става въпрос за социална помощ за безработица. Тук става въпрос за осигурително право на хората, които са си внесли осигурителните вноски и са изпаднали в този осигурителен риск – безработица. Те все пак трябва да имат минимални средства за живот в месеците, в които получават тази помощ за безработица.
С подобни разсъждения гледаме и на минималното обезщетение за отглеждане на малко дете, което е повишено от 180 на 190 лв. Смятаме, че това не е обезщетение на неработещи и неосигурени майки. Това са работещи жени - те и техните работодатели са внесли своите вноски, и следователно, ако това е минималното обезщетение, то е свързано със заплащането на труда и би следвало да бъде поне в размера на минималната работна заплата, тоест 220 лв.
Изключително внимание следва да отдели правителството, и аз наистина се обръщам към представителите на правителството, на средствата, които са отделени за активни мерки на пазара на труда.
Уважаеми колеги, трябва да ви кажа, че когато безработицата беше 16,5%, парите за мерки на пазара на труда бяха 200 млн. лв. Сега безработицата е 6,78% и парите пак са толкова. Те са 190 млн. лв. Би било много жалко, ако при наличие на около 200 хил. безработни, за 70 хил. да даваме субсидирани програми за заетост и да продължаваме да имаме огромния проблем на несъответствието на работната сила в България, на качеството на работната сила, с потребностите на икономиката. Тези пари според мен правителството трябва много разумно да управлява, защото те трябва да отидат за повишаване качеството на работната сила, така че много е добре да се наблюдава внимателно ефективното разходване.
Остават и въпроси от самата система на социално подпомагане. Например при тези темпове на инфлация в последните години имаме гарантиран минимален доход, който не е повишаван в последните няколко години.
Също така имаме семейни помощи за деца, които пак няколко години се дават при един и същи праг на достъп на семействата – 200 лв. на член от семейството. Мисля, че тук наистина също трябва една законодателна инициатива този праг да бъде повишен поне в рамките на минималната заплата. Тук говорим само за хора, които дори не взимат и минималната заплата и по този начин са лишени от семейни помощи за деца, тоест от детски добавки.
В заключение бих искала да кажа, че успешната политика, която оттук нататък ще наблюдаваме през 2008 г., трудно ще я разкрием в перата на бюджета. Успешната политика оттук нататък ще се обезпечи от добрите управленски умения на правителството на Република България за постигане на очаквания ефект от заложените средства в бюджета. Иначе този бюджет заслужава подкрепа и ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Давам думата на независимия народен представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господа министри! Преди малко чухме господин Орешарски да обявява, че целта на бюджета е подобряване на качеството на живот на българските граждани. Господин Милен Велчев, ако не се лъжа, пък каза, че трябва да озаптим прекомерния икономически апетит на обществото. Аз бих го посъветвал да се обърне към българските пенсионери с по 100-150 лв. пенсия и да им обясни как трябва да се озапти този апетит.
Уважаеми колеги, ако има някаква политика на правителството, тя е на драстично намаляване на данъците за най-богатите и увеличаване на данъчната тежест на най-бедните български граждани. Ще ви дам няколко факта. Вчера парламентът дружно отхвърли предложението ми за увеличаване на така наречения данък печалба на големите фирми от 10 на 20%. За сравнение ще ви кажа, че в Германия в момента този данък е 33%, в съседна Гърция е около 30, в Италия е около 30 и т.н.
Второ, данък добавена стойност върху лекарствата. Колко пъти тук в тази зала се отхвърля предложението ни със Стела Банкова за премахване на този данък върху лекарствата и въвеждането му за хазарта? Колко пъти вие, колеги от мнозинството, отхвърляте тази според мен добра идея? Вместо това правителството предложи пак вчера драстично намаление на данъчната тежест върху хазарта. По този начин, уважаеми колеги, вие облагате пенсионерите и освобождавате хазартните босове. Това се получава на практика.
Трето, въвежда се ново драстично увеличение на акциза върху горивата. Около 10 ст. повече ще плащат българските шофьори на литър бензин и газ. Това ще доведе до инфлация и скок на цените на основните хранителни стоки – ще го плащат отново най-бедните!
В бюджета пише, че ще бъдат събрани от акцизи, от ДДС, включително и от ДДС за лекарствата 8 млрд. 100 млн. лв. От най-богатите обаче в същото време чрез така наречения корпоративен данък ще бъдат събрани само 2 млрд. 180 милиона. Това са фактите, колеги.
Тръгнахте да събирате и безумен акциз за домашната ракия, с което отново облагодетелствате големите производители на алкохол в България.
Господа управляващи, политическата и икономическа логика е сбъркана, това трябва да разберете! За участие в така наречените военни мисии в чужбина и превъоръжаване, свързано с тези мисии, давате стотици милиони. Само френските корвети, за които вече два месеца чакам господин премиерът да ми отговори, струват 2 млрд. лв. Питам откъде ще вземете тези пари? Естествено от ДДС върху лекарствата, от акцизите, от пенсиите, от заплатите. Или може би ще вземете нови заеми, при условие че брутният вътрешен дълг на България към настоящия момент е 35 млрд. долара.
Като говорим за външен дълг, премиерът трябва да отговори кой е дал пълномощие за сключване на изключително неизгодната сделка около иракския дълг. Капитализираният размер на този дълг е 3 млрд. 600 млн. долара, колеги. Тоест ние получаваме една десета от този дълг. Най-отговорно ви казвам, това е престъпление, което българската прокуратура трябва да разследва.
Обръщам се към правителството и към мнозинството в залата: призовавам ви да се държите като народни представители, а не като представители на едрия бизнес и олигархията. Не е редно за военния бюджет да отделяте 1 млрд. 120 млн. лв., а за Здравното министерство – едва 560 милиона. Не приемам да намалявате осигурителната тежест за работодателите и да увеличавате тази тежест за работещите, колеги. Това е жестока антисоциална политика, аз не мога да я подкрепя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Винаги през последните години при дебатите за бюджета правителството, управляващите партии и опозицията се превръщат в негови кръстници. Управляващите го наричат бюджет на просперитета, на европейското ни бъдеще, на реформите, на финансовата стабилност, а днес – на устойчивост и развитие. Опозицията го кръщава бюджет на бедността, на несигурността, на нереализираните обещания на управляващите или на напразните очаквания. Истината обаче според мен е, че този бюджет не заслужава никакво название. Той е безименен бюджет. Защото в него липсват послания към българските граждани, липсват качествени решения, липсват гаранции и възможности за развитие, няма перспектива, има единствено оцеляване на тройната коалиция. Въпреки твърденията, че в този бюджет един от основните приоритети е здравеопазването, това не личи от нищо и в него няма нито едно доказателство в подкрепа на тази теза. Истината е, че този бюджет доказва липсата на каквато и да е визия на правителството за реформи в здравната система, липса на желание за промени и най-страшното – наличие на страх от движението напред. Този бюджет затвърждава чувството за несигурност на пациентите, на лекарите, на болниците, дори на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Несигурност, защото въпреки твърденията ви, че парите следват пациентите, истината е, че парите ще определят лимити и тези лимити ще преследват и пациентите, и лекарите, а според този бюджет, и болниците. Тези лимити гарантират липсата на достъп за пациента до качествено здравеопазване, тези лимити гарантират финансовата нестабилност за болниците и натрупването на нови задължения. Парадоксално, но тези лимити не гарантират финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса.
Преди една година вие, дами и господа от управляващото мнозинство, твърдяхте, че бюджетът на Касата е добър, а само преди дни той беше актуализиран от Народното събрание, което беше ясен и категоричен знак, че тогава вие излъгахте. Днес вие пак лъжете и този бюджет пак ще бъде актуализиран и през 2008 г. Каквито и числа да цитирате, колкото и да се опитвате да неглижирате и пренебрегнете показателия процент от брутния вътрешен продукт, отделен за здраве, вие си знаете, че отново поставяте България на последно място в Европа. Всъщност кого се опитвате да излъжете?
И в този бюджет личи страхът на правителството и на коалицията да предприемете стъпки за реформиране на системата. Защо се страхувате да направите здравноосигурителните вноски за децата, плащани от държавата, на 6% от минималния осигурителен доход и така лишавате системата от още 140 милиона приходи? Приватизация, стимулиране на доброволните фондове, доплащане, увеличение на здравноосигурителната вноска – все неща, за които дори и министърът на здравеопазването твърди, че е съгласен, но има ли внесен законопроект, дава отрицателни становища. Министърът е и за намаляване и дори премахване на ДДС върху лекарствата, но забравя, че точно коалиционният му партньор с двама негови заместник-министри го въведе. Кое от тези съгласия на екипа на Министерството на здравеопазването е заложено в Бюджет 2008? Нито едно! Но, гарантирам ви, всяко едно от тях ще бъде в следващата предизборна програма на БСП.
И в този бюджет липсва стимул за развитие на българското здравеопазване, защото той не създава условия за конкуренция между лечебните заведения, но естествено подпомага, и то финансово, хора в Касата или в министерството, които съдействат за източването на финансови средства, защото са в бордовете им или са близки роднини, или просто длъжници на управляващите.
В този бюджет няма нищо за общинските болници. Те трупат дългове, но Министерството на здравеопазването няма отношение към тях, господин министър.
Завършвам с четири въпроса към министъра на здравеопазването.
Първо, с този бюджет способни ли сте да гарантирате сигурност на пациента, на страдащите от хронични заболявания, на онкоболните, на астматиците, на семействата, които търсят невъзможната помощ да имат свое дете, че ще получат качествената медицинска помощ и лекарствата, от които се нуждаят?
Второ, с този бюджет дава ли се възможност на качествените лечебни заведения за болнична помощ да работят в условията на финансова стабилност и сигурност, поне заради потенциала и способностите на кадрите, с които разполагате, или ще чакат следващата актуализация на бюджета?
Трето, този бюджет дава ли стимул на българските лекари и медицински сестри да останат в България? Дава ли стимул на младите хора да кандидатстват и да следват медицина, стоматология или фармация, не само за да следват призванието си, а и за да издържат семействата си?
И последно, този бюджет прави ли здравеопазването в България по-достъпно, по-навременно и по-качествено?
И тъй като отговорът и на четирите въпроса е „не”, ние не можем да подкрепим този бюджет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господа министри, д-р Шарков! Искам да попитам: защо не изнесохте нито един факт пред обществеността, пред населението на България? Защо не казахте, че Бюджет 2008 има в повече 354 млн. лв. за здравеопазване? Защо не казахте, че бюджетът, който имахте през 2000 г., тъй като вашето правителство беше тогава, беше на стойност 980 млн. лв., д-р Шарков? Какво са 354 милиона за една година увеличение срещу вашите 980?
Защо не казахте с колко са увеличени средствата за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства? Защо не казахте, че от 140 милиона тези средства през 2008 г. са 160 милиона?
Защо не казахте, че средствата за лекарства за домашно лечение, за диетични храни от 282 милиона, заплащани от Касата, станаха 295 млн. лв. през тази година?
Защо не казахте, че за първи път това правителство дава 40 млн. лв. за интензивни отделения? Защо не казахте, че това правителство за първи път дава 10 млн. лв. за лекари специализанти?
Защо не казахте, че това правителство финансира здравноосигурителните вноски на децата до 18 г. със сума 118 лв. за първи път, която отива в Касата, и е 500% повече в сравнение с тази година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика има д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Кумчев! Не ги казах, за да можете Вие да ги кажете. Нали трябва да се похвалите с нещо днес?
Искам да Ви отговоря на въпросите.
Първо, за интензивните отделения. Ако Вие ми кажете, че с тези 40 милиона, които са предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за интензивно лечение по програма, са включени лечебните заведения в България, не само тези, които са областни болници, а интензивното лечение във всички лечебни заведения в България, тогава „да”. Но според мен тези средства са само за бившите областни болници.
Казвате за 10 милиона за специализация на колегите. Добре, това е добра крачка. Проблемът обаче е, че няма възможност за специализиране на повече лекари. Макар да е увеличена бройката през тази година, пак са малко местата за специализация. Малко са и ще ви кажа за голямото притеснение на общопрактикуващите лекари. Макар да има 500 места, дадени за специализация през следващата година за общопрактикуващи лекари, те пак не могат да се вместят в срока за придобиване на специалност по обща медицина. Тогава ние отново ще стигнем до промяна в закона, за да могат те да работят.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Този срок е десет години.
ВАНЬО ШАРКОВ: Когато казвате, че увеличението е с 380 милиона, няма как да бъде с 380 милиона, защото вие го смятате спрямо бюджета, който гласувахме миналия декември, а не отчитате факта, че в момента този бюджет за тази година е променен, той е актуализиран. Актуализацията му е в недостатъчна степен, защото и Националната здравноосигурителна каса казва, че средствата няма да стигнат.
Доцент Кумчев, когато четете и законопроекта за Националната здравноосигурителна каса, който ще гледаме утре, Ви моля тази вечер да прочетете всички документи, които Касата е внесла. Там има едно изречение, което е мнението на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, където пише: „Най-вероятно ще се наложи бюджетът да бъде актуализиран и през 2008 г.” Това е мнение на Касата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин професор, уважаеми господа министри, госпожи и господ народни представители! Бюджетът за образование през 2008 г. не е бюджет на реформата, а на статуквото – никакви структурни реформи, никакви стратегически приоритети, а само делегирани бюджети. Този термин напоследък звучи като заклинание. Поради това да напомня някои факти.
Тези бюджети помагат, но не лекуват системата. В тях училищата се ползват частично с права на второстепенни разпоредители на бюджета, като им се разрешава сами да управляват бюджета за веществена издръжка и възнагражденията на преподавателите, без да имат право да разполагат с капиталови разходи.
Второ, делегираните бюджети бяха въведени още 1998-2001 г. и след това изоставени от заместник-министъра Игор Дамянов, след това станал министър, на който беше възложен проектът на Световната банка, касаещ въпросите на средното образование и модернизацията на висшето образование. Там се засягаха пет пункта - децентрализацията, матурите, квалификацията на преподавателите, от които единият беше делегираните бюджети, и т.н.
Така че въпросът тук е: защо предното и сегашното правителство изоставиха този елемент и сега се сещат за него? Делегираните бюджети в никакъв случай не са панацея. Държавата е делегирала бюджети на висшите училища, както и на БАН, като първостепенни разпоредители на бюджета, но поради липса на реформи тези бюджети не оказаха съществено значение.
Никои от тези структури не са реформирани. Как делегираните бюджети ще се съчетаят с норматива за издръжка на един ученик, това е въпрос, на който сега никой не може да отговори. Образованието спешно се нуждае от структурна реформа, но тя се прави стихийно, а не на основата на стратегия и допълнителен финансов ресурс. За това доказателство е Бюджет 2008.
А къде е обещаното приоритетно отношение към образованието? И то липсва. Кога ще стигнем обещаните предизборно 5% от брутния вътрешен продукт? В бюджета няма отговор на тези въпроси. Вместо това се вижда, че като дял от брутния вътрешен продукт образованието е на равнището на миналата година – увеличението е само с 4 стотни в сравнение с миналогодишния бюджет! При огласеното официално за първите осем месеца 14% инфлация и като абсолютно изражение с 24% повече, реалното увеличение на парите в системата и в частност на заплатите на учителите, преподавателите в университетите и учените в България, ще бъде почти нищо.
Впрочем вие сте загрижени да стимулирате добрите студенти да подхванат научна кариера. Аз питам: как? Как увеличавате средствата за стипендии и общежития със 7,25% за общежития и 7,4% за стимулиране и за стипендии? Последните десет години инфлацията беше много по-голяма и поради това в сравнение с останалите години можем да кажем, че тези пари са крайно недостатъчни.
Също така, ако се опираме само на структурните фондове, за жалост няма гаранция, че ще ги получим.
Докога, уважаеми господа управляващи, ще продължавате да разделяте българската наука, а парите, които се отделят за нея, са 15 милиона за висшите училища, които са над 45 на брой, и около 177 милиона за БАН? Това ли е модерното ви управленско мислене? Та то не е мръднало от епохата на развития социализъм, който също така успешно прилагаше формулата „разделяй и владей”, което всъщност е истинската философия на бюджета. В него държавата противопоставя средното на висшето образование, висшето образование – на науката, университетите – един спрямо друг, също така университетите – спрямо останалите училища. В този смисъл смятам, че много, много има да се желае, поради което не мога да подкрепя този бюджет. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин Камбуров, във Вашето изказване става дума за увеличение само с 4 стотни на средствата за образованието. Само че тези само 4 стотни са 470 милиона.
Вие казвате, че не са достатъчно средствата в бюджета, които да стимулират развитието на студентите, учениците, докторантите и т.н. Може би сте пропуснали онази информация, че вчера на вниманието на Комитета за наблюдение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Министерството на образованието и науката предложи девет проекта на обща стойност над 68 млн. лв., като част от тях са за студентски стипендии и за равен достъп до висше образование и повишаване на мотивацията за по-добри резултати, за повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учители, директори и преподаватели във висшите училища, както и за разработване на стандарти за вътрешно и външно оценяване на рейтингите на висшите училища в Република България. Виждам в тези средства неделима част от общата политика на държавата за гарантиране на условия за развитие на системата за образование. Смятам, че обективната преценка на държавната политика в сферата на образованието очаква да отдадем дължимото и на тази готовност на висшите училища, Министерството на образованието и науката да разработва проекти и да се финансират целево програми за развитието на българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Госпожо Михайлова, във втория си аргумент в края на моето изказване обърнах внимание на следното, да Ви го кажа дословно: че като абсолютно изражение средствата са с 24% повече в сравнение с миналогодишния бюджет, но при огласената официално за първите осем месеца на 2007 г. 13% инфлация, какво ще е реалното увеличение на парите в системата и в частност на заплатите на учители, преподаватели в университета и в БАН?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
Господин Шопов, вашата парламентарна група разполага с 2 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да, господин председателю, съжалявам, че разполагаме само с 2 минути, защото „Атака” има друга философия за бюджета. „Атака” има друга икономическа логика и това в скоро време ще стане ясно, защото, когато подготвяме бюджет, той ще бъде съвсем различен. Ще бъде бюджет на суверенна държава, бюджет, който ще бъде направен от българи, патриоти, които ще мислят за интересите на България. А този бюджет не е бюджет на суверенна държава, а бюджет на чужди господари, които ви го командват, бюджет, който вие всяка година пренаписвате под индиго. Този бюджет не е различен от миналогодишния или пò миналогодишния, не е различен от бюджетите от десет години насам. Затова няма икономическо развитие, затова този бюджет е буря в чаша вода, а чашата е много малка, защото цифрите, ресурсът, брутният продукт наистина са много малки. Те са най-малките. Този брутен продукт е най-малкият в сравнение с брутния вътрешен продукт на която и да е друга европейска държава. Ние сме вече европейска държава и логиката на този бюджет трябваше да бъде съвсем друга.
Ако разлистите какво се е писало миналата или пò миналата година, или преди десет години, ще видите, че то е просто под индиго, че е едно и също. Тук няма две алтернативи, няма лява или дясна алтернатива, това са смешни неща. Няма позиция на така наречената опозиция или така наречените управляващи, защото логиката и на техните бюджети, преди да дойде НДСВ на власт, и когато НДСВ дойде на власт, и когато управлява с БСП и с ДПС, е една и съща. Защото се служи на едни и същи господари.
Ние от „Атака” за илюстрация отдавна, първи заговорихме за този огромен излишък в бюджета, който ще бъде много по –голям от 3% от брутния вътрешен продукт, както предричахме и миналата година, за да има пари, които да отиват в този фискален резерв, държан в държавни ценни книжа срещу много ниска лихва и да не бъдат връщани тези многобройни, много големи заеми с много голяма лихва, за да печелят някои хора от тези наши пари, които са мъртви пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на „Атака” изчерпа своето време.
Има думата д-р Китов. Разполагате с до 6 минути и нито секунда повече.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми господа министри! Днес пак разглеждаме най-важния документ на държавата. Разбира се, както може да се предполага, ще се спра преди всичко на здравеопазването.
Досега винаги бюджетът по здравеопазването се е правел по схемата отделя се процент от брутния вътрешен продукт и след това може да има и договаряне, може и да няма, въпросът е, че парите се разпределят.
Тази година може би за пръв път се направи опит да има и втори подход, уважаеми господин министър-председател. Може би Българският лекарски съюз си взе бележка от Вашата забележка по време на вота и внесе един проект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който вече подходът е обърнат. Опитано е да се направи горе-долу една реална оценка на стойностите за здравеопазване, които да се предложат на държавата за формиране на бюджета. Колкото да е парадоксално, това е по- правилният подход, защото се опитва да се направи едно реално остойностяване на база стойността, като се има предвид основният пакет, който се определя от държавата в лицето на уважаемия министър на здравеопазването и ясно се показва колко са необходимите средства.
Аз съм напълно съгласен, че има моменти, в които държавата не може да отдели тези средства, защото това е свързано с икономиката. Но тогава е безспорно, че на този етап от развитието на нашата икономика публичните средства за здравеопазването могат да покрият един определен процент от необходимостта и да се потърсят други начини за изравняване на близките до реалността стойности.
Без да се спираме подробно, това би могло най-лесно без да се преразпределя от бюджета да стане или с някакво регламентирано доплащане, или да се търси вариант, както предлага Движението за права и свободи, на базата на намаляване на осигурителната тежест да се увеличат осигуровките.
Третият вариант, който би могъл да се получи, е след като държавата може да отдели толкова средства, което е процент, да бъде намален пакетът, което горе-долу е същото да се въведе някакво доплащане.
Защото в противен случай ние, от една страна, имаме реалните стойности, а от другата страна, имаме пакета – безспорно ще се генерира дефицит. Вярно е, че сега има увеличение на средствата за здравеопазване, уважаеми господин министър-председател. Казва се, че са 300 милиона. Но нека да не се забравя, че само миналата седмица актуализирахме с 86 милиона, има и натрупани дългове на болниците и като се сложи инфлацията, трябва да ви кажа честно, че увеличение де факто няма. Защото актуализирахме с 86 милиона, но има дългове, има инфлация. Хайде, нека увеличението да е стотина милиона. Това е истината. Няма какво повече да си затваряме очите.
Аз не казвам, че могат да се вземат още. Аз ви казвам обаче, че реално, за да се постигне тази дейност, за да се покрие пакетът, който се дава, трябва да се потърсят още средства. Защото никой не оспорва, включително от Министерството на финансите – уважаемият заместник-министър Ананиев каза, че проектът за бюджет, даден от Българския лекарски съюз, е направен от експерти. Там няма надуване на цени. Може да има някаква диференциация на обеми, където малко от малко може да играе, но това са реалните стойности. Ние няма как да си затваряме очите, че парите няма да стигнат.
Ето защо аз мисля, че ако искаме наистина да търсим някакво решение в здравеопазването, най-малкото трябва да стартираме възможности за дофинансиране. Освен това да се види има ли нужда и от каква нужна, за да се реформира системата.
В тази връзка аз мисля, че в почти всички парламентарни групи има известен консенсус, който търси вариант наистина да се внесе един пакет от закони, който да гарантира, от една страна, реформи, от друга страна, търсене на възможност и за акумулиране на повече средства. И тук изобщо не говорим за заплати.
Аз обаче бих искал да кажа сега, отваряйки тази тема за заплатите, уважаеми господин министър-председател, в крайна сметка нека вече да не си затваряме очите – средствата, които получават медицинските сестри в сферата на здравеопазването, е под критичния минимум. Те няма да стачкуват, защото те са много конвертируеми – те просто напускат. В много от лечебните заведения има вече един остър недостиг на кадри. За съжаление такава тенденция ще се прояви и с висшия медицински персонал. Слава на Бога, че са отделени пари – този път, за стартиране на следдипломната квалификация, защото иначе щеше да има дефицит и от някои квалифицирани специалности.
Завършвайки, искам да кажа, че парите няма да стигат и трябва да се търсят възможности за дофинансиране на системата без да се засяга бюджетът. Има предложение от всички парламентарни групи – аз знам, че е разговаряно с Вас и може би този път наистина диалогът трябва да продължи, за да намерим вариант, с който да няма сътресения следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙРОДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми колега, вземам реплика, за да се опитам малко да спра това фино политическо шмекеруване с числата. Защото там купуват корвети за 2 милиарда, при положение че бюджетът за отбрана е 1 млрд. 120 млн. лв. Отговорете ми кога в историята на България – Третото българско царство, развиващия се социализъм, развития социализъм, начеващия капитализъм, бюджетът на здравеопазването е бил два пъти по-голям от бюджета на отбраната? Защото, търсейки отношение към числата, нека да го правим и с търсене на съотношение. Малко са парите, съгласен съм, но шмекеруването има, как да кажа, своите контрааргументи и те са чисто финансови. Защото това, което предлага бюджетът само за болничната помощ за тази година, ако внимателно го четете – бюджетът на Касата плюс резерва – 929 милиона; Министерство на здравеопазването по чл. 82 от Закона за здравето – 140 млн. лв. за заплащане на дейности по чл. 82; делегирани дейности на общините – функция “Здравеопазване”, където плащат на диспансерите – 277 милиона, от които най-малко 100 милиона ще бъдат за диспансерите; ведомствените болници – 70 милиона, те са ми трън в окото, но съм длъжен да ги спомена. Това прави 1 млрд. 240 млн. лв. само за болничната помощ. Използвайте цифрите реално.
Защото аз разбирам, че финансите не са тесто, на което като сложим малко политическа мая – разбирай популизъм, като го сложим на топло, то ще бухне и ще стане двойно. Уви, парите, които бюджетът ни предлага, са парите, които ни предлага нашата българска производителност на труда и българското шмекеруване, когато става дума за нашия национален спорт, криене на данъци и отношение към фиска. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Доктор Китов – право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Йорданов, най-малко в моя стил е да шмекерувам тук, от тази трибуна. Триста милиона са си 300 милиона и аз ги признавам, само че с 86% актуализирахме тази година. Има 10-12% инфлация за тази година, има и дългове. И тогава, ако реалното увеличение е повече от 120 милиона, Вие му направете сметката, но аз през цялото време говорих и Вие, понеже преди малко говорихме с Вас и знаете, че не се търсят повече пари от бюджета, а от други начини. Това беше основата на моето изказване. Казах, без да търся да намалявам – 300 милиона, да. Но какви са реалностите? Вие много добре знаете, че реалностите не са реални 300 милиона, защото тази година са изразходвани повече. Вие много добре го знаете, не казвайте, че аз съм шмекер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва да съобщя, че Парламентарната група на Българския народен съюз е изчерпала своето време.
Давам думата на независимия народен представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще взема отношение основно по бюджета на Министерството на отбраната. Знаете моето настояване през изминалите две години за отпускане на повече средства за това министерство. Сега обаче моята позиция се промени, тъй като въпреки моето настояване през цялата година, аз не получих отговор за какво се харчат тези пари и какви пари постъпват допълнително в това министерство при разпродажбата на така наречената остаряла военна техника и въоръжение. Защото по моя сметка от 1990 г. до сега по така наречения преход от армията изчезнаха безследно парите за около 2900 танка, 220 самолета, голямо количество оръжие и бойни припаси.
Знаете, че само преди месец Народното събрание взе решение да подарим на Афганистан над 20 млн. патрони за “АК”, тъй като били излишни, при положение че повече от 40% от армиите в света използват такива боеприпаси. Сега ще купуваме патрони за автомат “Калашников”, тъй като това оръжие ще остане на въоръжение още най-малко 20 години.
По мои изчисления всички тези средства възлизат на сумата над 30 млрд. лв. Питам: къде са тези пари?! Необходимо беше да бъде извършена утилизация на около 100 хил. тона боеприпаси, но вместо това половината от тях – около 50 хил. тона – тези, които са с цветен метал, забележете, бяха продадени през тази година, не зная къде са тези пари, цената на които е значително по-висока от тези, които отчита Министерството на отбраната като приход, в размер на 48 милиона. Това са мижави пари.
Да не говорим, че през 2007 г. бяха продадени редица войскови имоти на безценица. Само един пример, тъй като времето е малко. Божурище, 1050 дка, плюс писта, плюс сграден фонд, за мизерните 11 млн. лв. Цената е десетки пъти повече.
В бюджета на Министерството на отбраната липсва бюджет “Администрация”, забележете, през 1990 г. 120 души при 120-хилядна армия, сега в момента 750 души при 40-хилядна армия. В Генералния щаб, почти същото завишение - над 10 пъти!
В сградата са се помещавали Министерството на отбраната и Генералния щаб, а сега сградите не стигат само за Министерството на отбраната.
През 2007 г. за въоръжение бяха изхарчени пари само за купуване на транспортни самолети и вертолети, а на нас ни трябват бойни, а не да обслужваме някои други места.
Знаете, че през 2008 г. ще бъдат купени 4 броя корвети на стойност около 1 млрд. лв. Не видях къде са заложени тези средства.
Господин премиер, има сведения, че през 2008 г. с решение на Министерския съвет войсковите имоти ще бъдат разпродавани 50% за МО и 50% за Министерския съвет. Те са на стойност, не по-малко от 10 милиарда. Къде ще отидат тези средства, питам аз?
Не е достатъчно само началникът на Генералния щаб да следи къде отиват тези средства, тъй като днес му искат да назначи двама офицери, а той казва: “Ще ги изтегля от Босна и Херцеговина, за да не давам средства”.
Господин премиер, накрая искам да Ви предложа две неща.
Първо, държавната администрация през 2000 г. е била 83 хил. души, а сега е над 130 хиляди. Това е увеличение с 50 хиляди, за което Вие сте отпуснали над 500 млн. лв. допълнително. Намалете я, господин премиер!
Второ, последно, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии не Ви е необходимо. Не харчете за него излишни пари, за разни администрации и т.н. Дайте едната половина на Министерството на отбраната, дайте другата на Министерство на околната среда и водите, те ще свършат тези неща и няма да потънат в пустинята. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КА и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Давам думата на проф. Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, господин председател! Една от основните цели и задачи, които си поставя българското правителство с Бюджет 2008 г. и оперативна програма “Транспорт”, е чрез реализирането на най-важните стратегически и инфраструктурни проекти да се осигури висока конкурентоспособност на българската транспортна система, да се подобри качеството на транспортната услуга.
Когато разглеждаме един бюджет, едва ли са важни само числата. Затова в своето изказване ще обърна повече внимание на политиката в транспорта, инвестициите и приоритетите и съпътстващите реформи, които трябва да осигурят по-висока ефективност на инвестиционната политика.
Основният въпрос е ще стане ли нашата транспортна система постепенно, започвайки с Бюджет 2008 г. и следващите години до 2015 г., съпоставима в техническо и технологично отношение с европейската транспортна система.
Това, което е характерно особено за тази година, предшестващите години и следващите години – 2008 до 2013 г. по оперативна програма “Транспорт”, е изключително агресивната политика в областта на търсене на инвестиции за модернизация и развитие на пътната инфраструктура.
Искам да отбележа своето задоволство, че именно фонд “Републиканска пътна инфраструктура” търси всички възможни механизми – Кохезионен фонд, заеми от Световната банка, заеми от Европейската инвестиционна банка, средства от бюджета, концесии и т.н.
В тази връзка, ако ние трябва да следваме европейската политика, която извежда като приоритет съживяването на железниците, стимулира превозите от автомобилен на железопътен транспорт, главно заради нарушаване на екологичното равновесие, заради безопасността на движението и намаляване броя на жертвите, бих направил и първата препоръка. Ако вземем само двата милиарда евро по оперативна програма “Транспорт” до 2013 г., от тях около 50% са за пътната инфраструктура и около 30% за железопътната инфраструктура. Явно е, че железопътната инфраструктура не може да разчита само на средства от бюджета. Според мен една от задачите за следващата година и по-нататък е да се възприеме схемата на финансирането на пътищата, тоест да се търсят всички възможни финансови механизми, за да се покрие огромният дефицит, който реално бюджетът не може да осигури, включително независимо от финансирането със 180 млн. евро от Кохезионния фонд. Иначе не може да се поддържа равновесие между пътната и железопътната инфраструктура. Ако ние не направим тази много важна крачка, към 2010 г. ще се получи, че ще имаме изградена все пак модерна инфраструктура в България, ще имаме интензивност на движението по пътищата, но с нарушена и отровена екологична среда и с недостатъчно жизнеспособен железопътен транспорт. Във всички случаи механизмите за финансиране на железниците трябва да влязат като един от приоритетите по-нататък при реализиране на политиката в транспорта.
Вторият много важен момент са инвестициите и приоритетите, особено що се отнася до железопътната инфраструктура, където всички знаем, че средствата са крайно недостатъчни.
Това ни задължава да бъдем особено точни и внимателни при определянето на приоритетите, тоест тези недостатъчни средства да се инвестират там, където е пазарът на транспортни услуги, където са приходите, да се реализират проекти не на парче, а на изцяло завършени транспортни и технологични проекти, за да имаме много по-висока ефективност. Това най-много се отнася до средствата, които ежегодно и с Бюджет 2008 г. са отделени над 200-250 млн. лв. за модернизация на железниците във вид на капиталови трансфери, субсидии и компенсации.
Следващият трети въпрос, който е изключително важен за ефективността на инвестиционната политика, са така наречените съпътстващи реформи. Бюджет 2008 г. и оперативна програма “Транспорт” са в пряка зависимост от реформите. Без политика, без съпътстващи реформи ние трудно ще постигнем ефективност на тези инвестиции. Конкурентоспособността на транспорта не се определя само от техническото състояние на инфраструктурата. Това, което го прави в момента непривлекателен за клиентите и финансово нестабилен за повечето от транспортните дружества, са ниската производителност, високите разходи, скъпата цена на услугата, силно развитата администрация, неефективното пазарно поведение и стимулиране на тези, от които в най-голяма степен зависи нарастването на пазара и разпределението на пазара между българските транспортни дружества.
В заключение искам да отбележа, че три основни неща по-нататък ще решават проблемите и бъдещето на нашия транспорт. Това са хармонизирана политика между видовете транспорт и развитието на пътната инфраструктура, активна и агресивна инвестиционна политика с добре подбрани и подредени приоритети и смели и съдържателни реформи. В тази посока все още транспортът е в дълг към обществото, преди всичко от гледна точка на качеството на транспортната услуга.
НДСВ ще подкрепи Бюджет 2008 г., въпреки някои несъответствия между политиката в транспорта, потребностите на обществото и качеството на транспортната услуга, и финансовите приоритети, между инвестициите и приоритетите, защото Бюджет 2008 г. продължава започнатата след 2001 г. реформа и модернизация на българския транспорт.
В същото време ние няма да спестим и някои по-големи очаквания относно продължаването на процеса на концесиониране на големите пристанища и летища, на автомагистралите, преструктурирането на транспортните дружества и финансовото им оздравяване и особено на железопътния сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Мирчев.
НДСВ разполага с още 8 минути.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев.
Господин Методиев, вашата Парламентарна група - Демократи за силна България, разполага с 4 минути и 30 секунди. (Реплики от ДСБ.) Добре – и 30 секунди от мен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря ви, господин председател, за любезността към нашата парламентарна група.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! В началото на доклада по Законопроекта за Бюджет 2008 е записано какви са приоритетите. И първият приоритет е следният: “Противодействие на нарастващите външнотърговски дефицити и дефицит по текущата сметка с източник високото вътрешно търсене чрез преследване на бюджетен излишък в размер на около 3% от брутния вътрешен продукт, като в хода на изпълнението на бюджета ще се потърсят резерви за реализиране на по-високо ниво на приходите над разходите”. Тоест едно към едно е записано, че водещо начало на Бюджет 2008 на Република България е бюджетният излишък, за който се говори като за повишен бюджетен приход. Тоест прави се опит да се скриете с нова фраза и искате да постигнете ниво по-високо от 3% от брутния вътрешен продукт.
Нарекохте този бюджет “бюджет на устойчивост и развитие”. Единственото, което е устойчиво и се развива в него, това е бюджетният излишък. Така че той можеше да бъде наречен и по този начин. Или с другото понятие, което на вас ви харесва – бюджет на устойчив и повишен бюджетен приход.
Уважаеми господин министър-председател, големият излишък е финансова патерица, която се ползва от страхливи министри. Защото непрекъснатата сянка, която витае над Вас и вашето правителство, че ще се повтори едва ли не 1996 г., означава едно-единствено нещо – имате страх, че можете да фалирате държавата. Такава перспектива няма. Това се дължи поне на два факта. Първо, че страната все още е във валутен борд. И второ, че в страната беше извършена приватизация в края на миналия век и днес има частна икономика. Не се страхувайте, не слушайте тези, които ви карат да слагате тези финансови патерици под себе си, за да се придвижите до края на мандата. Защото тази политика фактически обрича на безпомощност всички сектори, които Вие сам управлявате и наблюдавате, за които носите отговорност. И аз ще ви ги посоча.
Разходната част на Бюджет 2008 е за 4 млрд. 378 млн. 900 хил. лв. В номинално изражение с 20,9 на сто повече от разходната част на тази година. Тоест, когато човек си направи труда и подреди всички сектори, които се финансират от разходната част на българския бюджет, може да се ориентира кои са над това число от 20,9 на сто повече и кои са под това число, за да намери приоритети някъде вътре в този бюджет.
Онова, което се вижда, и аз ще ви го кажа в нисходящ ред, е, че приоритетни функции на бюджета са селско и горско стопанство, лов и риболов – ръст от 55%, транспорт и съобщения – ръст от 45%. Забележете, и в двата случая имате средства, на които разчитате да вземете пари от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Там, където господин министърът на финансите, в момента го няма в залата, преди няколко часа се опита да отговори защо е нула приходът тази година и каза, че имаме готовност с проекти. Може би догодина по това време ще каже: не е нула, ще бъде 15 млн. евро, 25 милиона. Но никога тези числа, които сте записали, и от които се получават тези огромни процентни увеличения. Затова нямам никакво доверие, че тези области са приоритетни.
По отношение на останалите, последно в тази графа е образованието с 22%. При брутен вътрешен продукт от 61 милиарда, както е планирано, но който ще бъде 64 милиарда, както и беше казано от господин Костов догодина. И ще видите, че ще е така, както познахме и за тази година. И защото на тази измама на Министерството на финансите трябва да се сложи край. Моля Ви, господин министър-председател, направете нещо по този повод. Ще видите, че ще падне под тези 22%. И тези 4,2% за които се спореше преди малко с господин Камбуров, ще се окаже, че наистина може би ще са 4,0%, а по всяка вероятност и под 4% от брутния вътрешен продукт. Никакъв приоритет по финансовите причини не е образованието.
И накрая искам да ви кажа още нещо. Вие, господин министър-председател, като мен сте завършили история. Знаете, за разлика от голяма част от колегите в залата, че богата държава, каквато е днешна България, и бедни граждани, каквито са днес българските граждани има само в авторитарните държави. В демократичните държави са заможни гражданите и са богати държавите, или са в криза, държавата също е бедна като своите граждани. Когато държавата забогатее и гражданите обеднеят, крачката, стъпката до авторитарния режим е много-много малка. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Обявявам, че Парламентарната група на Демократи за силна България е изчерпала своето време.
Давам думата на Любен Дилов-син.
Господин Дилов, Обединените демократични сили разполагат общо с 8 минути.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, госпожо министър, колеги! Господин председател, благодаря Ви за думата.
Мога да говоря дълго и да коментирам ред по ред бюджета на Министерството на културата. Но няма смисъл да ви правя съучастници в традиционното преразпределение на мизерията, в което се превръща всеки бюджет за българската култура. Чета ви дословно страница 2 на доклада, където министерството предвижда оптимизиране на административната структура и подобряване ефективността на дейностите, чрез:
“а) ефективно прилагане на законите;
б) контрол върху корупцията”.
Както сами разбирате от този израз, става дума за един много откровен проектобюджет. За жалост обаче той нататък не е така откровен, става доста объл и човек лесно може да констатира, че в целия документ в парите за култура почти няма никаква политика, а в приетите политики пък няма никакви пари. Вайкането е излишно. Парите за култура винаги са малко. А са малко, защото министерството не си е свършило работата.
Министерството на културата трябваше да обясни на политическото ръководство на тройната коалиция, че между продажбата на гласове на изборите и бюджета за култура има пряка връзка. Пряка връзка има между парите за култура и навлизането на мутрите в местната власт. Напълно пряка е връзката между бюджета на културата на държавата и факта, че трети ден на първите страници на българските вестници е историята със задника на Азис и Китаеца върху някакви билбордове. Ако не разбирате какви са тези преки връзки, аз съм готов срещу скромен лекторски хонорар да ви ги обясня, извън времето за изказване по правилника. (Оживление.)
Министерството на културата трябваше да се пребори поне за два пъти повече пари в програмата си за подпомагане развитието на българския книжен сектор. Когато миналата година в тази зала спорихме и се карахме за размера на ДДС върху печатните издания и учебниците, въпреки шаманските заклинания, че този данък няма да се отрази на потребителите, той се отрази точно с 25%. Това, ако не се сещате, означава, че българите намаляват потреблението на книги с една четвърт през 2007 г. и най-вероятно с още една четвърт през 2008 г. Поне още 5 млн. лв. трябват за попълване на библиотечните фондове за читалищата и училищата. А ако сте социално мислещо правителство ще ви дам аргумент за това. Около 80 млн. лв. е оборотът на книжния пазар без учебниците годишно. Това са около 16 млн. лв. ДДС. И затова предлагаме 8 млн. лв. за библиотеките, които се явяват 50% от целево връщане на събраното ДДС към онези, които са най-пострадали от поскъпването на книгите и учебниците – по-бедните хора, ползващи библиотеките в малките населени места на България. При дебата за ДДС ви обяснихме как с този данък или обричаме на безкнижие всяко населено място с население под 50 000 души. Поне да му заредим библиотеките.
По никакъв начин от проектобюджета на Министерството на културата не се разбира, че управляващите полагат усилия да приемат нов Закон за защита на културното наследство и ние с тях също, разбира се. Не се разбира и, че само преди седмица приехме окончателна поправка на Закона за насърчаване на филмовата индустрия. Не се разбира, защото предвидените средства са точно с 2 млн. 100 хил. лв. по-малко, отколкото бяха обещани през 2007 г.
Когато в бюджета за култура няма политика, а пък за политиките на културата няма бюджет, в сила е една древна максима, която важи за армиите: който не храни своята култура, изхранва чуждата. Тази срамна истина за българската култура е скрита с пълното отсъствие на цифрови съотношения между изнесения и внесения културен продукт за периода. Уверявам ви, че дисбалансът по тази сметка е по-голям от отрицателното салдо по енергоизточниците.
И свършвам със сравнението на три суми, за които вие си направете сметка отново: 110 милиона отпускаме тази година отново за помощ за тютюнонижещото население на България, 60 млн. лв. са средствата за научни изследвания, около 8 млн. 200 хил. лв. са средствата за всички неправителствени организации с Червения кръст начело. Това е бюджетът за следващата година. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 16,47 ч. Като виждам записалите се народни представители и времето, което остава предполагам, че около 17,15 ч. ще преминем към гласуване. Нека парламентарните групи да организират своите народни представители да заповядат в пленарната зала.
Има записани народни представители, а пък и време имат от НДСВ.
Думата има госпожа Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Смятах, че е излишно да се отделя специално изказване за проектобюджета за 2008 г. в частта му за образование и наука, но честно казано, докато слушах част от изказванията и най-вече идващи от дясната страна на залата, започнах да се чудя ние всъщност един и същ ли проектобюджет сме разглеждали или нещо различно.
В края на краищата това са числа, това са точни стойности и те дават точна и ясна визия за политиката, която стои зад тях. Затова ще ги повторя още веднъж – всъщност прегледайте проектобюджета за образование и ще видите, че няма друга секторна политика с такова нарастване. В сравнение със средствата за 2007 г. – за 2008 г. за образованието ще бъдат изразходвани близо 470 млн. лв. повече, а това е нарастване с около 22%.
Увеличават се средствата за единните стандарти за издръжка на децата и учениците с 24% като сумата за 2008 г. е около 220 млн. лв.
Нарастват средствата за финансиране на националните програми за развитие на средното образование като тяхната обща стойност е 201 млн. лв. или с 30 млн. лв. повече в сравнение с 2007 г. Нека да припомня, че с тези програми се финансират дейности, които имат безспорен пряк ефект върху повишаване качеството на образованието, не само подобряване на материалната база, но превръщането на българските училища в привлекателна среда, възстановяване на традиционните празници и ритуали.
Един от важните акценти в проектобюджета за 2008 г. е, че са заделени средства за осигуряване на безплатни учебници до седми клас включително – мярка, която има също безспорен ефект за по-пълното обхващане на децата в училище.
По отношение на бюджета за висше образование трябва да отбележа и общото нарастване на средствата със 68,5 млн. лв. в сравнение с 2007 г., нарастването на субсидията за държавните висши учебни заведения с 24%. Освен вече отбелязания ръст на средствата за студентски стипендии, студентски столове и общежития искам да отбележа, че със 155% или близо 10 млн. лв. са средствата, които са целево заделени за финансиране на научна и художествено-творческа дейност във висшите училища, включително за издаване на учебници и учебни трудове.
По отношение на бюджета за финансиране на науката и научните дейности не мога да премълча един абсолютен факт, защото от изказванията той по-скоро беше обърнат и звучеше противоположно на политиката, която показва. Имам предвид фонд “Научни изследвания”, където средствата за 2008 г. са 63 млн. лв. Забележете, колеги, това е увеличение в 228% в сравнение с 2007 г. плюс заделените близо 15 млн. лв. за финансиране на научната дейност във висшите учебни заведения, какъв по-безспорен факт, който да доказва, че един от приоритетите в проектобюджета за наука и образование е проектното финансиране? И, дай Боже, да има добри проекти, с които да се реализират всички тези средства.
Ясно е, че в съответните системи никога не може да има удовлетворение от предвидените в бюджета средства. По отношение на средствата за образование, особено на средствата за средното образование, обективният прочит на Бюджет 2008 сочи, че е гарантирано финансирането на дейности за качествено развитие на системата. Един от важните акценти е стартирането на системата за истинска финансова децентрализация чрез въвеждането на делегирани бюджети за училища и поощряването на тяхното въвеждане за детските градини и обслужващите звена. Осъществяването на тези стъпки по отношение на финансовата децентрализация, съчетано с въвеждането на диференцираното заплащане на преподавателите и въвеждането на стандартизирано обективно оценяване след седми клас, надявам се и дванадесети клас, ще насърчи вътрешната конкуренция в системата и ще създаде необходимите обективни критерии за измерване на качеството на българското средно образование.
Друг много значим факт е финансовото гарантиране на Програмата за насърчаване на оптимизацията на училищната мрежа. Бенефициенти по тази програма са общините. Аз смятам, че нейното реализиране е от изключителна важност, защото това е ефективният начин да бъдат ограничени форми на обучение като маломерни и слети паралелки, които са в явно нарушение с правата на децата за достъп до качествено образование, защото са абсолютно несъвместими с образователните стандарти на ХХІ век.
В заключение ще кажа, че ние – народните представители от НДСВ, ще подкрепим проектобюджета на първо четене, защото сме убедени, че средствата, предвидени в него, гарантират стабилното развитие на българското образование и най-вече поощряване на качеството в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Съобщавам, че Парламентарната група на НДСВ разполага с 3,5 минути, а има записани за изказване от тази парламентарна група още пет народни представители.
Ще помоля господин Моллов, който е председател на парламентарната група, да уточни кой народен представител ще се изкаже.
Давам думата на д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Параметрите на проектобюджета, касаещ една от основните сфери в нашето общество – тази за здравеопазването, са съставени в проекта в съответствие с възможностите на страната. Когато става дума за бюджет ние не можем да не говорим с конкретни цифри и факти и ще ми позволите да цитирам някои от тях – за здравеопазване се отделя сумата за 2008 г. – 2 млрд. 571 млн. 200 хил. лв., която сума е с 354 млн. лв. в повече в сравнение с тази от 2007 г.
От тези средства, уважаеми колеги, за Министерството на здравеопазването през 2008 г. се отделят 560 млн. 811 хил. лв. срещу 466 млн. 462 хил. Чрез този бюджет Министерството на здравеопазването ще финансира дейности, свързани с опазване на общественото здравеопазване, спешната медицинска помощ, и много важно за населението, животоспасяващите и животоподдържащите лекарства на обща стойност над 160 млн. лв. От друга страна, министерството ще продължава да субсидира част от дейностите на лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие, като предвидените средства, уважаеми госпожи и господа, са в размер на 140 млн. лв.
Искам специално да отбележа, че за гарантиране оптималната дейност на основния финансиращ орган в страната ни за здравеопазване, а именно Националната здравноосигурителна каса, републиканският бюджет отделя нови 206 милиона 400 хиляди, при което ръстът в разходите на Касата за 2008 г. ще бъде над 15%.
Специално искам да обърна внимание, че средствата за 2008 г. за лекарствата за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни са в размер на 295 млн. лв., което е 13 милиона в повече в сравнение с тази 2007 г.
На следващо място – съжалявам, че д-р Шарков го няма тук да ме чуе, през следващата 2008 г. републиканският бюджет отделя за нашите общини средства за здравеопазване в размер на 265 млн. 100 хил. лв. срещу 187 милиона през тази година.
През последните години, уважаеми колеги, редица политици и експерти по здравеопазване пледират за по-голяма свобода на системата, пледират за свобода и конкуренция. В тази връзка ми позволете да цитирам една мисъл на генералния директор на Световната здравна организация господин Брунтланд, който казва: “Пазарът не се сработва така добре със здравето, както е при другите стоки.” И в този смисъл винаги е необходима активна роля на държавата както в координация на системата, така и в нейното регулиране. Така че днес, когато говорим за свобода в системата на здравеопазване, за либерални отношения между отделните сектори в услуга само и единствено на пазара, трябва да сме много внимателни, защото здравето не е стока, която лесно се търгува.
Уважаеми госпожи и господа, страната ни вече е член на Европейския съюз и в този смисъл финансирането на системата “Здравеопазване” в бъдеще ще има редица допълнителни възможности за финансиране и развиване по нови програми, по нови проекти и съвременни политики като се започне от областта на лекарствените продукти и медицинските изделия и се стигне до научна дейност, здравно образование, контрол и грижа сред различните рискови групи.
Днес ние обсъждаме бюджета на здравеопазването. През последната година то беше обект на редица критики, беше повод да се иска и вот на недоверие на правителството. Поради това искам да отбележа: да, няма нищо по-лесно да се критикува здравеопазването като система, но истината е и друга. Не само у нас, но и във всички страни няма идеална здравна система. Това е така, защото ежегодно медицинските услуги непреодолимо поскъпват, при което се получава задълбочаващ конфликт между обективната ограниченост на здравните ресурси и нарастващите здравни потребности, включително основателните претенции към системата от страна на населението. Разбира се, че имаме проблем. Вижда се, че разходите за здравеопазване се насочват все повече към скъпата болнична помощ. На следващо място, лекарствената ни политика изисква по-внимателен анализ, регулиране и контрол.
Уважаеми колеги, трябва да помислим, и не разполагаме с много време за това, какво ще правим с капацитета на болничната помощ в страната, като се вземат предвид социалните и здравни интереси на населението от различните региони. Необходимо ни е да преосмислим, и то много бързо, ролята на доброволните здравни фондове във финансиране на системата, да преосмислим мненията ни за приватизацията на някои дълготрайни материални активи, да се преосмисли мястото на публичното частно партньорство в здравеопазването, размерът на здравноосигурителната вноска.
Завършвайки бих споделил с вас следното: за проблемите на здравеопазването трябва да се говори цялата истина. Ако се казва само част от нея, тя вече не е правдива като оценка, защото фактите говорят достатъчно силно. Аз вече казах, но ще го повторя, за 2000 г. държавата отдели за здравеопазване 980 млн. лв. Този бюджет, за който говорим днес с вас, за 2008 г., държавата влага в здравеопазване 2 млрд. 571 млн. лв. Мисля, че повече думи са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кумчев? Няма.
По реда на ал. 5 на чл. 45 думата е пожелал народният представител Николай Камов.
Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми господин председател! Ограниченото време, с което разполагам, не ми позволява да представя цялостно позицията на политическо движение “Социалдемократи”, но днес тя е публикувана. Искам да посоча два основни акцента от тази позиция пред вас, свързани с Бюджет 2008, и нашата критика към този документ.
Според нас Бюджет 2008 е политически нелегитимен. Нито една от партиите на тройната коалиция не е получила обществен мандат за провеждането на заложените в него политики. Политиката на фискални излишъци, декапитализацията на публичната инфраструктура, превръщането на България в кредитор на чужди държави, въвеждането на плоско данъчно облагане, увеличаването на данъчната тежест за хората с ниски и средни доходи, отмяната на семейното подоходно облагане, неспазването на предизборното обещание за намаляване на данъка върху добавената стойност, пълзящото декапитализиране и разрушаването на основния стълб на пенсионната система – солидарния, провалът на иновационната политика на правителството, липсата на реформи в образованието и здравеопазването са само част от примерите за провеждане на нелегитимна политика. За такива политики българският избирател не е давал своя глас. И после нека да не се учудваме, че огромна част от хората с право на глас в нашето общество, не желаят изобщо да го упражняват, защото това драстично разминаване между ангажименти и практическа дейност на властта е налице.
Второ. Според нас Бюджет 2008 е социално несправедлив. Още Аристотел казва, че справедливост е когато третирате еднаквите случаи по еднакъв начин, а различните по различен. Плоският данък няма нищо общо с принципа на солидарността. Чрез него вие третирате, при това при 10-процентна ставка – безпрецедентна за европейската практика, еднакво човека с доходи от 200 и от 20 хил. лв. За каква справедливост изобщо можем да говорим тук?!
Впрочем за каква европейска данъчна практика можем да говорим?! Европейският социален модел е изграден въз основа на разбирането за различните тежести при различните доходи на групите. Всяка социалдемократическа партия в Европа е предлагала и ще отхвърли политика на плоско данъчно облагане по простата причина, че тя се разминава с фундаменталните принципи, върху което се изгражда и нейното присъствие в политиката. Мисля, че с тези аргументи, а и много други могат да бъдат посочени, е много ясно, че за един социалдемократ, какъвто претендирам да бъда, не е възможно да подкрепи този бюджет.
Мисля, че господин Станишев в известен смисъл е късметлия, че няма да му се наложи да гласува за този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Не виждам.
Господин Янев има думата за изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги народни представители! Правителството на подменения вот за поредна година ни предлага бюджет на подменените приоритети. Бюджет, издаващ панически страх от евентуален финансов банкрут на държавата и повторение на Жанвиденовия вариант. Бюджет, силно рестриктивен, бюджет на двойно презастраховане. Това, което се вижда с просто око още на пръв поглед, е, че за деветте месеца на 2007 г. има 8,5 млрд. лв. фискален резерв и над 3 млрд. лв. излишък. Или общо около 12 милиарда мъртви пари. Това на разбираем език означава една черна каса на правителството, която има за цел да отложи финансовия банкрут за следващото правителство. Чрез тази черна каса искате да съхраните борда и да запазите мандата. С други думи, народ може и да няма вследствие на финансовия геноцид, заложен в този бюджет, но във всички случаи ще има борд и правителство. Това по принцип е макрорамката на бюджета, която е тотално сгрешена.
Но първият и основен въпрос е кой всъщност е моделирал този бюджет – дали това правителство, дали този финансов министър? Защото не без основание хората задават въпроса кой е финансов министър – Васил Божков или Пламен Орешарски? Днес гледаме първо бюджета, а след това данъчните закони и цяла България разбра, че правителството толерира хазартните босове, което е повече от ясно не само за нас, но и за европейските институции.
Иначе от това, което се вижда в бюджета, става ясно, че парите пак няма да отидат там, където имат нужда хората – нито за пенсии, нито за заплати, а още по-малко за най-засегнатите съсловия, каквото беше учителското. За реалната социална стабилност и национална стратегия не може и ред да се прочете, защото в този бюджет на практика няма политики, няма приоритети, има диктат от страна на Министерството на финансите, който е регламентиран в раздадения бюджет, който се приема ан блок, без каквито и да било сериозни дискусии в ресорните комисии, сервира се тук в пленарната зала във вид, в който е изработен, пак казвам, съмнявам се дали точно от правителството или от някой надзорен съвет на правителството, който дирижира процесите, и се поднася за приемане от българския парламент.
Този бюджет на практика създава възможности и през следващата година да има корупция. И то корупция, която не може да се следи и да се контролира от Народното събрание, а още по-малко от гражданския сектор.
Вижда се, че нищо не е направено и по отношение на оптимизиране на диктатурата на бюрократа. Огромни чиновнически структури! Аз дадох предложение на министър-председателя на последния вот на недоверие да ревизира и да съкрати част от ненужните комисии, агенции и раздути чиновнически постове, които на практика са всички тези чиновници на държавната ясла, а всъщност повечето от тях са политически партизани, които служат вярно на тройната коалиция.
Ще завърша с това, че този бюджет единствено и само облагодетелства политическата олигархия и хазартната мафия в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата от парламентарните групи, които все още разполагат с парламентарно време?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Изчерпа се времето за днешния дебат и се опасявам, че една от темите, която е паралелна в рамките на обсъждането на държавния бюджет, а именно темата за бюджета на Висшия съдебен съвет, ще остане без макар и кратък коментар. Затова в тези оставащи няколко минути ми се ще да привлека вашето внимание върху някои основни компоненти на проблематиката по този бюджет.
При обсъждането на проекта на бюджета на Висшия съдебен съвет в рамките на Комисията по правни въпроси аз подкрепих предложението, което беше направено от Висшия съдебен съвет. Разбира се, с всички уговорки за онези препоръки, които трябва да бъдат направени към този бюджет, и онези промени, които трябва да бъдат коригирани, за да се намери правилният подход към онези основни проблеми, които стоят пред развитието на съдебната система в страната ни и които са от особено значение от гледна точка на това, че всъщност това е една система, на която й предстои сериозен тренд, ход на реформиране и това е едно от нещата, които са на сериозно наблюдение от нашите партньори от Европейския съюз.
Подкрепих този бюджет, защото за първи път от години насам, наблюдавайки предложенията за бюджети от Висшия съдебен съвет и това, което предлага Министерският съвет, може да се каже, че има най-голяма степен на сближение, тоест че има една значителна степен на реализъм в това, което предлагат колегите.
Разбира се, очевидно е, че не може в никакъв случай да бъдат подкрепени всички тези параметри, които се искат за надвишаване на средствата, които са предвидени в рамките на бюджета, предложен от Министерския съвет, но ми се струва, че има някои елементи, които би трябвало да бъдат подкрепени.
На първо място, това е по разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за бюджета по отношение на управлението на средствата, които се явяват като преизпълнение на бюджета. Но, разбира се, ние трябва да имаме предвид, че това може да бъде само в приходната част на средствата, които постъпват в съдебната система от такси и други.
На следващо място, в никакъв случай не би трябвало – и както ние го подчертахме в рамките на заседанието на комисията – да се отива към това, ако има бюджетен излишък от предходната година, натрупан вследствие на незаети щатове, те да отиват за преразпределение или за изразходване в рамките на тази година или да отиват в рамките на следващата година. Това не трябва да се прави.
Именно тук стигам до един от съществените проблеми, на които искам да ви обърна внимание – че предвидената най-съществена разлика между предложението в бюджета на Висшия съдебен съвет и това, което предлага Министерският съвет, е по отношение на заплатите. И тя се явява от гледна точка на това, че по предвижданията на Министерския съвет размерът на заплатите трябва да бъде в рамките на предвидени щатни бройки – 14 216, а това, което предвижда Висшият съдебен съвет, е 15 437. Тези щатни бройки ще се заемат от 1 януари. Разликата в бюджета, която остава, предложена от Висшия съдебен съвет, и това, което се предлага от Министерския съвет, е 96 милиона и те отиват директно в бюджетното салдо. Би могло да се помисли да се осигури възможният тренд на увеличението на щатовете в рамките на системата през следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Желаещи да вземат думата?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред приемането на третия годишен бюджет на Републиката в рамките на 40-то Народно събрание. Ако през 2005 г. ние приемахме бюджет за 2006, който трябваше да осигури страната в предверието на Европейския съюз за реализация на пълноправното ни членство, ако бюджетът за тази година беше свързан с осигуряване на стабилност и избягване на рисковете – икономически, финансови, в първата година на европейското ни членство, то бюджетът на Република България за 2008 г. трябва да осигури развитие и модернизация на страната при запазване на финансовата стабилност, при максимално възможния отговор на редицата социални въпроси, които се поставят в обществото.
Бюджетът, внесен от кабинета, е добре балансиран, преминал през една много широка процедура на обсъждане със синдикатите, с обществени организации на работодателите, с редица групи в българското общество. Всичко това ни дава основание да кажем, че този бюджет дава перспектива за развитие на България, перспектива за оползотворяване на възможностите от пълноправното членство, перспектива, която трябва да постигне целите на икономическото развитие и модернизацията на страната. Пак повтарям, при запазване на финансовата стабилност, която е абсолютна предпоставка за успешно финансово развитие.
Уважаеми дами и господа, при всички случаи този бюджет не може да не остане запомнен с това, че в него средствата за здравеопазване се увеличават близо със 17%, средствата за образование – с 22% или 470 млн. И най-черногледите изказвания не могат да отрекат тези факти, тези цифри, които в крайна сметка са най-показателни, за насоката на основния финансов закон на държавата за 2008 г. Двадесетпроцентно увеличение на пенсиите или 900 млн. лв., 2 млрд. за инфраструктура, част от онова необходимо модернизиране на България, от онази геостратегическа реализация на кръстопътното й положение необходима и на страната, и на Еропейския съюз, защото ние се намираме на място, където инфраструктурата, за да бъде превърната в огромно предимство на България, трябва да бъде модернизирана.
Уважаеми дами и господа, несъмнено бюджетът залага възможните стъпки, насочени към повишаване на качеството и стандарта на живот в България.
Ние, от Коалиция за България, мисля си, че и всички народни представители, сме наясно, че сме длъжници пред българските граждани, особено, когато се съизмерват с гражданите на другите страни – членки на Европейския съюз. Доброто икономическо развитие и финансовата стабилност са онази база, върху която може да се търси друго качество на живота, друго ниво на доходите.
Уважаеми дами и господа, не може да пропуснем, че и в този бюджет трябва да се констатира едно устойчиво намаляване на държавния външен дълг, защото България с този външен дълг към момента, и това, което е предвидено през следващата година, заема едно от първите места в Европа по този показател. Тук приказките за декапитализация, приказките за пълзящото декапитализиране звучат доста странно или най-малкото по-скоро политически предубедено, отколкото съответствие с икономическите и финансови реалности.
Няма да пропусна да коментирам и една друга тема – въпроса за пропорционалния подоходен данък, макар и тема извън бюджета, но тема, която е предмет на една остра политическа, даже идеологическа дискусия, в която за съжаление, много често реалностите на данъчния механизъм се подменят от един понякога ляв консерватизъм, консерватизъм, който използва думата „плосък данък”. Всъщност уважаеми дами и господа, много добре знаете, че плоският данък се ползва тогава, когато всички данъчни ставки, включително и тази по ДДС, се доближат независимо на какво равнище. Става въпрос за пропорционален подоходен данък на ниско равнище с една ставка. Няма да пропусна и другия въпрос – за семейното подоходно облагане, но ако добронамерен човек вземе в ръка и направи една проста сметка какво получава един български гражданин, да речем с 1000 лв. заплата, и какво получава като семейно облекчение от семейното подоходно облагане, и какво ще получи като оставащи средства или увеличен доход от ниската пропорционална ставка върху дохода ще види, че разполага с една по-голяма сума, с която той може да насочи включително и своите деца. Разбира се, ние сме длъжни, и аз съм убеден, че правителството и управляващото мнозинство ще намерят компесаторните механизми за доходната зона от 220, 230 до към 500 лв. като възнаграждение. Там включително и в бюджета ще има механизмите за решение, които да направят така, че да няма българин, който да получи по-малко доходи след прилагането на пропорционалната подоходна ставка.
Уважаеми дами и господа, бюджетът, внесен от правителството, който ние от Коалиция за България несъмнено ще подкрепим, при всички случаи създава условия за реализация на друга производителност и друга конкурентност на пазара на труда. Постоянният зов за увеличаване на доходите без адекватно съотношение на производителност може да доведе само до едно – до финансова нестабилност. Може би някой в България има интерес от финансова нестабилност, но аз не смятам, че има отговорен народен представител в това Народно събрание, който да смята, че една обезценка на лева е полезна за българските граждани и най-вече за хората с ниски и средни доходи. Може би за някои хора, които имат огромни, милионни кредити в левове един такъв сценарий би бил подходящ. Мисля, че Народното събрание, правителството, народната банка няма да допуснат такъв сценарий.
Уважаеми дами и господа, това е третият бюджет, който се приема от коалицията. Това е третият бюджет от правителството, съставен от представители на Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи.
При предишните бюджети опозицията смяташе, предричаше, че бюджетите, които се приемат тук, няма да осигурят стабилност в навечерието на членството, че няма да могат да избегнат рисковете на първата година членство. Слава Богу, всички тези пророчества бяха опровергани от цифрите, включително и по изпълнението на бюджета на Републиката за 2007 г. Това ни дава основание ние от Коалиция за България, мисля, че и нашите коалиционни партньори, да подкрепим политиките, заложени в този бюджет, политиките, от които има нужда България, политиките, които дават възможности на България да се възползва пълноценно от европейското си членство и то не само на ниво институции, не само на ниво общини, на ниво министерства, а на ниво отделен човек.
Аз мисля, че българските граждани също ще подкрепят бюджета на България за 2008 г. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли други желаещи? Господин Йордан Цонев пожела думата.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В края на този 8-часов дебат преди всичко искам да поздравя колегите от Министерския съвет, министъра на финансите, Министерството на финансите за третия бюджет, съставен в рамките на този мандат, трети бюджет, който продължава много успешно да преследва целите, които коалицията си постави при излъчването на кабинета.
Какво се откроява в тези цели, кое се откроява в този бюджет като политики, като онова, което искаме да постигнем?
На първо място, разбира се, това е запазване на високия темп на икономическия растеж.
На второ място, стабилността и силата на лева.
На трето място, повишаване на ефективността на публичните разходи.
Защото тези три цели без всякакво съмнение са фундамент, без всякакво съмнение са в основата на постигането на основната цел – повишаване на доходите, повишаване на стандарта на живот на хората в страната.
С какви политики, с какви средства, с какви фискални средства настоящият бюджет предлага решения на тези задачи?
Най ми е лесно да отговоря по отношение на икономическия растеж. България е в тройката в Европейския съюз с най-висок икономически растеж и в следващата година ще продължи да бъде там.
През тази година растежът ще бъде най-малко 6,5%. Този висок икономически растеж е плод от много добре премислена и много добре претеглена политика, в това число и фискална политика, която кабинетът предлага през програмата за бюджета за 2008 г.
Няма да се спирам на това, на което се спряха колегите – увеличаване на инвестиционните разходи с над 50%, осигуряване на достатъчен ресурс за усвояване на еврофондовете, което е пряк стимул за икономическия растеж. Няма да се спирам на това, че продължава да се изпълнява обещанието на кабинета за намаляване на преките данъци – в случая не само личният данък, който пада на безпрецедентните 10%, но и много важното намаляване, макар и само с 2 пункта, въпреки че това е около 30%, на данък дивидента. Защото всичко това създава една уникална инвестиционна среда, прави България притегателен инвестиционен център не само за европейските страни, но и за редица развити страни извън Европейския съюз. Защото привличането на чужди инвестиции е основата, върху която стъпва нашето разбиране за това как да стимулираме високия икономически растеж.
Така че целта – поддържане на висок икономически растеж, в този бюджет има точни и ясни параметри, точни и ясни мерки, точни и добре претеглени икономически и фискални програмни решения.
Втората цел – поддържането на стабилен и силен лев, разбира се, минава през поддържането на макроикономическата и финансова стабилност, чиято крайна цел е силният лев, чиято крайна цел е поддържане на валутния борд в този много добър функциониращ вид.
Тук искам да кажа за трите процента излишък, които залагаме като бюджетен излишък, между другото за първи път като бюджетно планиране, за което поздравявам министъра на финансите и кабинета, тъй като ние в предните години имахме критики, че нямаме смелостта да направим онова, което всъщност правим, да покажем, че ще реализираме такъв бюджетен излишък. Защото този толкова критикуван финансов, фискален инструмент като бюджетния излишък, този инструмент, който така и не намира разбиране извън тесните среди на икономистите, е изключително важен за страната ни, особено в този момент, особено в тази година, в която инфлацията за първи път от въвеждането на валутния борд приближава 10%. Защото инструментите, с които ние можем да регулираме нивото на инфлацията, не са много. Ние не можем да регулираме цените на световните петролни и ресурсни пазари. Ние не можем да спрем стремежа на цените в България към тези в Европейския съюз. Но ние можем чрез изпомпване на ликвидност от българската икономика, от българския финансов сектор да се опитаме да задържим на едно по-добро ниво инфлацията и с това да поддържаме стабилен лева. Защото извън тази политика няма никакво значение нито растежът на доходите, няма никакво значение и растежът на икономиката, тъй като всички те се обезценяват от този фактор.
Третата цел, която си поставя този бюджет и която според мен е най-спорна, това е ефективността на публичните разходи. Не е тайна, влизайки в Европейския съюз, че ние се нареждаме на последно място не само по доходи, но и по ефективност на публичните разходи. Очевидно е, че между двете, цитирани от мен последни места, има връзка. Очевидно е, че не само това правителство, но и следващите ще трябва много сериозно да работят върху реформирането на публичния сектор, за да постигнем онова ниво на ефективност на публичните разходи, което да ни даде възможност докрай да изцедим позитивите от растежа в икономиката, докрай да изцедим позитивите от участието ни в този огромен валутен икономически съюз, какъвто е Европейският съюз.
Тук обаче, наред с мерките, които сме предвидили в такъв сектор като образованието, бих казал, че фактически сега стартира реална, сериозна реформа не само с делегираните бюджети, не само със самостоятелността на бюджетите на отделните учебни заведения, но и с повишаване на дела от брутния вътрешен продукт на средствата, които се отделят. Бих казал, че не само с мярката, която неколкократно подчертахме, 12-процентно свиване на публичния сектор, според мен това можеше да бъде и по-голямо, тъй като там трябва да преценим кои политики са ефективни във всеки един сектор и кои не са ефективни, да бъдат претеглени точно и ясно, да се направи отказ от тези политики и по такъв начин да се повиши ефективността на публичните разходи. Но тук имаме още много неща да направим.
Например, можем да делегираме много от дейностите, които извършва публичният сектор, да ги аутсорсваме, можем да ги делегираме на гражданския сектор, можем да направим още много повече за бюджетното програмиране и онова, което се опитваме да правим в последните две години, макар и в една начална фаза.
Бих искал да кажа, че е недостатъчно онова, което правим в областта на толкова голям и значим социален сектор като здравеопазването. Надявам се, че коалицията след година и половина дебат накъде да върви реформата в здравеопазването най-после ще успее да намери онези първи верни, смели крачки, които ще въведат пазар в този сектор, защото в него няма никакъв пазар. Без наличие на пазар, в който и да било сектор, не можем изобщо да говорим за реформи, а още по-малко за ефективност на разходите в този сектор.
В края на краищата трябва да сме наясно, че този бюджет най-плътно се приближава до критериите, заложени в Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Защото високият икономически растеж, който осигурява заетост, който осигурява доходи, който осигурява всички онези средства за функциониране на адекватна социална система за повишаване на доходите, е модерното разбиране за социална политика.
Тук искам да се обърна към министър-председателя, който е ръководител на Социалистическата партия, който е излъчен от Социалистическата партия, и към колегите от Социалистическата партия и да подчертая, защото обществото трябва да подчертава това, както в миналото подчертаваше някои неадекватни политики на Социалистическата партия, че левицата намери смелост да разбере, поздравявам ви за това, въпреки че губи електорат, въпреки че не винаги има разбиране дори сред самите среди, кое е модерна лява политика.
Не е модерна лява политика да увеличаваш преразпределителната функция на държавата, не е модерна лява политика да увеличаваш доходите, когато не са стъпили върху икономически растеж.
Ето защо сме длъжни да отдадем тази благодарност и на министър-председателя, и на левицата, защото ако на най-либералния вектор в коалицията е лесно да провеждаме такъв тип политика, на левицата не й е лесно да провежда такъв тип политика, в който модерното ляво се измерва с икономически растеж, с критериите на Лисабонската стратегия. Аз съм убеден, че изпълнението на този бюджет ще въведе коалицията в последната година с много по-големи възможности да отчете онова, което всъщност става в реалния сектор – над 20% повишаване на доходите, да стане и в другите сектори, да има всички онези реформи, за които говорихме и, в крайна сметка, коалицията да завърши мандата си с абсолютно изпълнени обещания.
Пожелавам успех! Движението за права и свободи ще подкрепи бюджета на първо четене. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
С това, доколкото виждам, приключват заявките за изказвания от групите, които все още имат тази възможност.
Има думата министър-председателят господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение към една от най-важните дискусии в българския парламент всяка година – дискусията по бюджета за 2008 г.
Интересът както на Народното събрание, така и на българското общество в последните два месеца съвсем закономерно беше концентриран към подготовката на проекта за бюджет. Сигурен съм, че този интерес ще продължи и между първо и второ четене по редица детайли, но съществени детайли, които са свързани и с данъчните закони, и като цяло с приемането на бюджета. Съвсем естествен е този интерес, тъй като чрез бюджета се формулират основните приоритети на водената от мнозинството и от правителството политика, формулират се основните задачи пред страната.
Искам да споделя малко от личен опит по обсъждане на бюджети през други години – ако страничен наблюдател погледне изказването на управляващи и опозиция, независимо в кой парламент, винаги има много силни аргументи за бюджета, и против него. Едва ли дискусията миналата година от страна на опозицията се отличаваше много от критиките, отправени към бюджета през тази година.
Бих искал да подчертая също така още един момент, който ми се струва съществен. В нашето общество, за съжаление, не съществува сериозен, истински, задълбочен дебат по бюджетната политика и по прилагането на бюджета. За пореден път ще апелирам и към Народното събрание: Министерският съвет не се притеснява от по-стриктен контрол от страна на парламентарните комисии по изпълнението на секторните политики и бюджети на другите министерства. Мисля, че това е необходимо и полезно за прозрачността на бюджета и за това българските граждани да са убедени, че средствата в публичния сектор се изразходват ефективно. Без съмнение тук има много какво да се направи и да се желае от българското общество. Имаме още път да извървим.
Като правило дискусията се концентрира и върху още няколко въпроса: процент от брутния вътрешен продукт, който се заделя от парламента и правителството за един или друг сектор. Като правило тук се водят много остри секторни дебати. Искам да споделя моето мнение по този немаловажен въпрос.
Без съмнение чрез дела от брутния вътрешен продукт личи в известна степен приоритетността на един или друг сектор, но все пак най-важното условие за успешното решаване както на икономическите, така и на социалните и други проблеми в България, е гарантирането на устойчив икономически растеж. Ако няма икономически растеж, трудно можем да решим проблемите на един или друг сектор, дори с по-висок дял от брутния вътрешен продукт, който се гарантира за здравеопазване или образование, или за социални грижи. Затова както и в миналите две години, приоритет за българското правителство и в този бюджет е създаването на достатъчно гарантирани условия за финансова стабилност, за стабилност на българската национална валута, на доходите на гражданите и условия за устойчив и бърз икономически растеж, който води и до увеличаване на доходите на българските граждани.
Мисля, че тези цели са постигнати в проекта на бюджет за 2008 г.
Тъй като винаги има и много сериозно жонглиране с данни, с цифри, бих искал все пак да повторя и някои от данните, които българската общественост е хубаво да знае. Да вземем един от водещите сектори, които привличат най-голямо обществено внимание – образование и наука. Нека сравним 2005 г. и 2008 г., защото това е достатъчен срок, за да се види динамиката в политиката на това правителство и парламентарното мнозинство като отношение към сектора. Общите разходи за образование и наука през 2005 г. са били 1 млрд. 900 млн. лв. В проекта за 2008 г. са предвидени 2 млрд. 876 млн. лв. Разликата е очевидна. Средното образование през 2005 г. е получавало 1 млрд. 400 млн. лв., а за следващата година се предвиждат 2 млрд. 106 млн. лв. За висшето образование разходите от страна на държавата в бюджета са били 404 милиона, сега ще бъдат 501 млн. лв.
И немаловажно – това, според мен, е от съществено значение, за науката – тъй като това винаги е декларирано от всички правителства и парламенти, че приоритетен отрасъл – 133 милиона през 2005 г. и 268 млн. лв. за 2008 г.
Бих могъл да посоча аналогични данни и за здравеопазването, и за други сектори, които са така или иначе производна от гарантирането на висок икономически растеж и сериозни постъпления в бюджета. Така например, тъй като политиката на доходите винаги е във фокуса на общественото внимание, през 2005 г. средната работна заплата е била 431 лв., за следващата година е планирана средна работна заплата по прогноза над 600 лв., което е ръст с 39% по същество за три години. Минималната работна заплата също бележи значително нарастване от 150 на 220 лв. Това са част от данните, които, според мен, ясно говорят за устойчив позитивен възходящ тренд както на българската икономика, така и за решаването на важни социални въпроси.
Разбира се, не бих могъл да не се спра за пореден път на макроикономическата стабилност, тъй като това беше една от темите и на дебатите в Народното събрание. Бяха отправени обвинения, които в някаква степен взаимно се изключваха. От една страна – от страна на опозицията, защо имаме толкова високо превишение на приходите над разходите, 3% от брутния вътрешен продукт и че това не е необходимо за България в нейното състояние; и, от друга страна, че това превишение не решава макроикономическите проблеми. Винаги трябва да се помни, че България е страна, която е приела варианта за макроикономическо развитие чрез валутен борд. Това гарантира стабилността на финансите, на националната валута и много други важни неща. Именно от тази гледна точка бюджетът на страната изпълнява двойна функция – не само фискална, но и монетарна. Функция, която гарантира и в значителна степен осигурява запасите на Българската народна банка, фискалния резерв и отчита реакцията, която е необходима от страна на държавата към редица рискове.
Наред с успехите в икономическия растеж, обема на преки чуждестранни инвестиции, съкращаване на безработицата, съществуват и такива рискове. Те са свързани със структурни проблеми, болести на българската икономика, недостатъчно високата конкурентоспособност все още. Това се отразява както в търговския дефицит, така и в дефицита по текущата сметка. Именно поради тези причини са необходими както политически, така и икономически знаци, които намират за първи път толкова ясно отражение в проектобюджета, предложен от правителството на Народното събрание.
Една от актуалните теми в дискусията днес беше политиката по доходите, в това число въвеждането на единна 10-процентна ставка, пропорционалният данък за доходите на физическите лица. По тази тема се води и идеологически, и прагматичен дебат за това кой ще бъде ощетен, кой ще спечели от подобна политика. Искам да подчертая няколко важни според мен момента.
Въвеждането на такъв данък е много сериозен елемент на политиката на доходите за българските граждани, най-вече за средната класа, за служителите в системата на образованието, за учителите, за преподавателите във ВУЗ-овете, за средния технически кадър и за квалифицираните работници в нашата страна, защото чрез прилагането на тази скала според икономистите те ще спечелят поне още една работна заплата годишно от спестени данъци. Това ще увеличи тяхната покупателна способност и като цяло е част от политиката на доходите.
Много важно беше, особено за мен като представител на левицата, да се гарантира чрез мерки и чрез разчети на Министерството на финансите, че няма да има категории граждани, особено сред най-бедните, нискодоходните, които биха били ощетени от подобна ставка. Това е гарантирано в проекта на бюджет, предложен на вашето внимание.
Една от особеностите на този бюджет е особеният акцент към силна инвестиционна политика, което е свързано с две неща: повишаване конкурентоспособността на българската икономика и решаване на редица проблеми, които ежедневно засягат бита на българските граждани. Затова е даден ясен знак чрез планирани капиталови разходи, които са с 51% повече, отколкото тези, предвидени и реализирани през 2007 г. Това ще даде сериозен тласък както на развитието на икономиката, така и за цялостната жизнена среда в България.
Не мога да избегна и темата, която беше коментирана, че през тази година България не е усвоила нито едно евро от европейските структурни фондове. Все пак трябва да бъдем коректни, защото се създава измамна представа за това, че средствата, предвидени за нашата страна или за която и да е страна в Европейския съюз за 7-годишната перспектива, се разпределят равномерно година по година, пропорционално и трябва всяка година да се наблюдава резултатът. Вие като народни представители добре знаете, че първата година, в това число и за старите страни членки, е година на одобряване на стратегическия документ Национална стратегическа референтна рамка и на инструментите за усвояване на фондовете по различни сектори: транспорт, околна среда и води, регионална политика, човешки ресурси, конкурентоспособност. От тази гледна точка България се справи много прилично - в челната група на страни от Европейския съюз, включая стари страни членки, които получиха одобрение както на референтната рамка, така и на оперативната програма. Много от оперативните програми не само са стартирали формално, но вече вървят процедури по конкретни проекти. Тук ние сме по-напред от редица страни.
Това по никакъв начин не означава, че през следващата година трябва да спадне темпът или вниманието от страна на правителството, на всички институции към усвояването на парите, защото следващата година вече е важна в съвсем прагматичен приложен план. От тази гледна точка правителството ще води прозрачна политика, защото сме заинтересовани всеки, който има добър проект, да може да усвои средствата, и политика, която ще поощрява инициатива, ще помага с обучение както на общините, така и на неправителствения сектор, така и на българските стопански субекти.
Не на последно място бих искал да засегна още една тема, свързана с положението на българските общини. Аз си спомням години, най-вече българските кметове си спомнят години, когато основна грижа на един кмет беше как да се плати заплата на администрацията в общините, на социалните работници, на медицинските сестри и на много други служители. Сега този проблем не стои. Очаква се българските общини да приключат края на тази година с преходен остатък за следващата година приблизително над 600 млн. лв. допълнителен ресурс, който ще се изразходва през 2008 г. Това, разбира се, не е равномерно и държавата трябва да продължи да подпомага тези общини, които са в по-трудно положение. Това е заложено и в бюджетната политика, предложена на вашето внимание.
Бих обърнал внимание върху няколко акцента. Първо, реалното стартиране на финансовата децентрализация и правата и отговорностите на общинските съвети по отношение определянето на местните данъци и такси. Второ, гарантиране от страна на правителството на финансиране на проектите, свързани с европейските структурни и кохезионни фондове. Мисля, че е много сериозен жест и подкрепа от страна на правителството, както и действието поемане на данък добавена стойност по отношение на проектите, реализирани от българските общини, което е сериозен финансов ангажимент от страна на българската държава.
Сигурен съм, че тези и много други предвидени действия ще помогнат на местната власт да отговори на очакванията на българските граждани и като бенефициент в огромна част, може би 70% от европейските фондове, да постигнат конкретни резултати, които ще бъдат почувствани от българските граждани.
Трудно може в едно изказване да се дискутират всички политики, но бих искал да кажа няколко принципни неща. Все пак един бюджет не може да изчерпи всички политики на правителството. Той дава основните насоки, а те, както вече беше подчертано и от представителите на мнозинството, и от министъра на финансите, са свързани с гарантиране на устойчивост, развитие и ефективна прагматична европейска интеграция на България в общия пазар и европейски институции с решаване на много структурни, остри социални въпроси, свързани с образованието и здравеопазването.
Наред с приемането на бюджета правителството трябва да работи много по-ефективно в следващите месеци за продължаване на модернизацията на образованието и здравеопазването. Тук смятам, че имаме определен дълг към българското общество, както и за по-ефективна и модерна публична администрация като цяло. Имаме резултати, които са постигнати за първите две години от мандата, имаме и много неща, които трябва да свършим по-добре. Това е амбицията на българското правителство.
В реализацията на всички тези важни не само за нас, а най-вече за българските граждани приоритети ще разчитам на подкрепата на Народното събрание. Пак ще повторя, винаги сме открити и за диалог, и за критика, защото знаем, че не сме съвършени. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете да благодаря на министър-председателя за неговото изказване, за отношението, което взе по повдигнатите в хода на дебатите въпроси. Вярвам, че всички сме обърнали внимание на заявената готовност за продължаване на диалога с правителството и в хода на изпълнението на бюджета.
С изказването на министър-председателя приключва обсъждането по законопроекта, уважаеми колеги.
Преминаваме към гласуване.
Предстои да извършим две гласувания. Както е предложила Комисията по бюджет и финанси в своя доклад до пленума на Народното събрание, последователно ще поставя на гласуване Законопроекта за държавния бюджет, съдържащ проекта на Висшия съдебен съвет и след това Законопроекта със становището на Министерския съвет.
Както знаете, първият вариант не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси. Вторият вариант се предлага от комисията да бъде приет от Народното събрание.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по членове 1 и 2.
Гласували 215 народни представители: за 4, против 65, въздържали се 146.
Този вариант на законопроекта не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становище на Министерския съвет по членове 1 и 2.
Гласували 222 народни представители: за 163, против 59, въздържали се няма. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Законопроектът е приет на първо четене.
Има възможност за отрицателни вотове.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заедно с останалите мои колеги от Демократи за силна България гласувах против Бюджет 2008. Защото Бюджет 2008 не е балансиран, господин Миков, а напротив, той е силно рестриктивен. В резултат на това реалните доходи на българските граждани ще намалеят. Предвиденото увеличение на заплатите и пенсиите ще бъде предварително изядено от изпреварващата ги инфлация, която тази година ще достигне почти 12%.
Гласувах против, защото отлаганите реформи в образованието и здравеопазването отново няма да се проведат, тъй като за тях няма необходимите предвидени средства.
Гласувах против, защото Бюджет 2008 не дава перспектива за реализиране на ползите от членството ни в Европейския съюз. Доказателство за това, господин министър-председател, е фактът, че независимо от вашето становище за тази година – първата ни година от членство в Европейския съюз, от заплануваните 440 млн. евро от структурните и от Кохезионния фонд, действително не е усвоено нито едно евро. Правителството закъсня както с референтната рамка, така и с отделните програми.
Гласувах против, защото рамката на Бюджет 2008 предвижда премахване на необлагаемия минимум и семейното подоходно облагане, които са защитни механизми за нископлатените и социално слаби обществени слоеве.
Гласувах против, защото Бюджет 2008 деморализира още повече българските граждани, на които омръзна да се дават неизпълними обещания. Пример за това е Бюджет 2007 и неизпълнените обещания, дадени преди една година от премиера от същата тази трибуна.
Гласувах против, защото чрез Бюджет 2008 правителството няма да даде друго ново качество на живот на хората и през следващата година българските граждани ще останат на последното 27-о място от страните – членки на Европейския съюз, по доходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател! Вие казахте, че не може политиките на правителството да се обобщават в рамките на едно изказване А аз ще Ви кажа – може! Може, и то в рамките на 30 секунди!
Политиката на правителството е да стимулира хазартния бизнес и това е бюджетът на хазарта в България. Това не е случайно, разбира се. От хазартния бизнес ще получите своите отчисления, за да може след две години да си купите изборите. Това общо-взето е нивото на политиката, водена от българското правителство.
Иначе Бюджет 2008 г. е поредният бюджет, в който българите ще бъдат по-бедни в края на годината, отколкото са в началото – по-бедни ще бъдат, защото инфлацията ще бъде по-висока от тази, която предвиждате, както е в сегашната година. Когато преди една година тук, от тази трибуна, Ви казах: “Господин министър-председателю, залагате грешни цифри!”, Вие не ми повярвахте. Но днес те са такива – Бюджет 2008 може да се характеризира с едно: Да живее хазартът, тежко на българските граждани! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И третият отрицателен вот – господин Бакалов, заповядайте.
Моля да изслушате председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Господин Бакалов, имате думата.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за тези, които останаха все пак.
Уважаеми колеги, това, че си приехте бюджета не значи, че нещата са свършили. Тук искам да опонирам и да обясня защо съм гласувал против. Защото всяка нормална държава – премиерът много добре знае това, провежда дискусията за бюджета месеци, а нашата държава го проведе точно за шест часа с почивката. (Шум и реплики.) Не може да има ефективен диалог за правенето на бюджета.
Гласувах против, защото основата, от която е направен този бюджет, не е реалистична. Това не са истинските числа и министърът на финансите много добре знае това. Не можеш тази година да имаш преизпълнение от 4 милиарда, а те да не са отразени никъде и основно базата за следващата година да е тази година, на която си сложил примерно ръст от 6%, което отново означава, че предварително залагаш излишък, който не винаги в икономиката е здравословен, независимо от нашите ангажименти. Така че, когато има реализация и приемане на бюджет трябва да има една искреност и една истинност спрямо българските граждани.
Не може да се приема бюджет с ясната перспектива, че в това Народно събрание ще се приемат закони, с които се създават нови структури и те да не са предвидени в този бюджет. Това означава, че отново на тъмно след това ще има вътрешна трансформация. Не може да се приема бюджет на средногодишна база на цената на петрола 68 долара за барел, а сега тя да е между 90 и 100 долара за барел.
Кажете как при това положение този бюджет ще бъде реалистичен?
Накрая, завършвайки, господин председател, не може да залагаш средногодишна инфлация 4,5%, а министърът на икономиката вчера на Икономическия форум да заяви, че тя ще мине 10%.
Ето затова този бюджет не може и няма как да бъде подкрепен от опозицията, защото най-малкото той страда от един основен недостатък – неистинност. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, с това последно изказване окончателно приключи процедурата по т. 1 от дневния ред на нашето заседание – Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., първо четене.
Благодаря на всички вас за участието в дискусията, на министър-председателя и на членовете на Министерския съвет.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, няколко съобщения:
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 22 ноември 2007 г. от 14,30 ч. в зала 132 на пл. “Александър І”.
Комисията по европейските въпроси ще заседава съвместно с Комисията по правни въпроси на 22 ноември 2007 г., четвъртък, от 14,00 ч. в зала 356 на пл. “Александър І”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 22 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142 отново в сградата на пл. “Александър І”.
И последното съобщение: Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 22 ноември 2007 г., четвъртък, от 11,00 ч. в зала “Огледална” в сградата на Народното събрание.
С това съобщение приключват съобщенията за днес.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч. сутринта в сградата на Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,06 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов