Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги!
Имаме необходимия кворум – откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди да продължим с второто четене на Законопроекта за защита на животните, трябва да извършим две гласувания на два проекта за решение, които бяха обсъждани вчера по отчетите на бюджета на страната и на Народното събрание.
Преди това обаче ви моля за вашето внимание за включване на една точка в дневния ред на днешното ни заседание по реда на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В материалите имате раздадено едно писмо до председателя на Народното събрание от господин Веселин Божков с вчерашна дата, в което той отправя молба за освобождаване от длъжността му на заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията във връзка с избора му на друг пост. Това е повече или по-малко служебно решение, което трябва да приемем, но за да бъде достатъчно издържана процедурата, той трябва да бъде освободен от Народното събрание, тъй като е бил избран от парламента на поста заместник-председател на комисията.
Затова правя процедурното предложение по реда на чл. 40, ал. 5 от нашия правилник за включване на точка в дневния ред – първа на днешното ни заседание – проект за Решение за освобождаване на заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема, ще гласуваме проекта за решение, който ще ви представя след гласуванията.
Сега преминаваме към гласуванията за днешното пленарно заседание, които следва да извършим.
Ще подложа на гласуване проект за Решение за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. с вносител Министерският съвет от 10.07.2007 г. Отчетът беше дискутиран вчера в пленарно заседание на Народното събрание. Като казвам “дискутиран” вие разбирате, че назовавам проформа онова, което е записано и в правилника като процедура.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за приемане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 113, против 32, въздържали се 3.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на проекта на Решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2006 г. и по отчета за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” за 2006 г. Това са проекти, също дискутирани на вчерашното пленарно заседание.
Гласувайте този проект за решение.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 28, въздържали се 9.
Проектът за решение е приет.

Уважаеми колеги, има още един процедурен въпрос. Тук виждам и господин Калинов. Моля и той да ме чуе. Това е във връзка с хода на четенето на доклада на комисията по Законопроекта за защита на животните. Вчера в хода на обсъждането на чл. 47 господин Моллов, доколкото разбрах, е направил процедурно предложение за обсъждане отново в комисията на текста на този член, който предизвика и най-много дебати.
Бих предложил да гласуваме такова процедурно предложение, за да можете най-рано да се организирате, господин Калинов, ако е необходимо да се направи такова обсъждане.
Ако имате обратно предложение, бихте могли да го направите.
Нека да подложим на гласуване предложението на господин Моллов – предлагам за гласуване процедурното предложение на народния представител Пламен Моллов за повторно обсъждане на чл. 47 от Законопроекта за защита на животните в Комисията по земеделието и горите.
Текстът е бил обсъждан вчера на пленарното заседание. След още едно-две гласувания ще продължим по второто четене на този законопроект, но нека комисията да се организира и може би още днес в почивката, господин Калинов. Може би за следващото пленарно заседание е добре да имаме един актуализиран текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 119, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожа Манева има думата за процедурно предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам прегласуване.
Една голяма част от вас не знаят за какво става дума. Това е текстът, който ние сме обсъждали в комисията, обсъждахме и вчера. Това е текст, който отразява практиката в европейските страни, в които има подобни проблеми. Това са Италия и Гърция. Това е текст, който отразява препоръките на Световната здравна организация и Европейската комисия. Това е текст, който предвижда безстопанствените кучета, които се събират от общините, да останат след всички действия, свързани с кастриране, обезпаразитяване и тъй нататък, да останат в приют или да се връщат по местата, откъдето са взети, когато за тях има кой да се грижи. Това могат да бъдат неправителствени организации и лица. Няма друга алтернатива, за да се справим с този проблем.
В момента текстът се нуждае от малка редакционна поправка и това не е никакъв проблем. Абсолютно не е необходимо да връщаме текста обратно за обсъждане в комисията. Текстът, който трябва да се добави, за да се реши проблемът без никакви безпокойства от колегите, които се колебаят, е, че общинските съвети преценяват дали кучетата остават в приютите, или се връщат по места. Никакви други варианти няма. Това е културното, съвременното решение на проблема. Това е пътят, по който можем да се справим с бездомните кучета.
Колеги, много ви моля да не се връща текста. Ще направим редакционна поправка в хода на гласуването и проблемът ще се реши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, аз ще уважа Вашето предложение и ще подложа предложението на прегласуване, но считате ли, че ако няма достатъчно подкрепа за текста, както сега е редактиран, може да се стигне до неприемането му при гласуването?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, встрани от микрофоните): Това ще бъде катастрофа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно, не е ли по-добре все пак да има едно усилие в комисията за постигането на съгласие? Ако има мнение у повечето народни представители, че така записаният текст е неприемлив...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, встрани от микрофоните): Да, но редакционната поправка е много малка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам. Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, но се опасявам да не се получи онова, което и Вие наричате по-лошия резултат.
Има предложение за прегласуване – отново подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Моллов за отлагане на гласуването на този текст като окончателна редакция и разглеждането му отново в комисията.
Гласували 152 народни представители: за 121, против 27, въздържали се 4.
Комисията ще има възможност отново да се върне към редакцията, разбира се, с надеждата, че няма да настъпи обрат в онова, което по същество е било уточнено.

Уважаеми колеги, предлагам да разгледаме проекта за решение, който включихме като точка първа в днешното ни пленарно заседание:
РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Текстът на проекта гласи следното:
“Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията
Р Е Ш И:
Освобождава Веселин Божков Божков като заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията.”
Това е текстът на служебно решение в практиката на Народното събрание. Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 131 народни представители: за 121, против 7, въздържали се 3.
Решението е прието.
Ще направя няколко съобщения, уважаеми колеги.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Йордан Мирчев оттегля подписа си като съвносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 754-01-70, внесен на 2 май 2007 г.
На 27 ноември т.г. Българската народна банка е изпратила отчет за дейността си за първото полугодие на 2007 г. Отчетът е изпратен в Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
С това приключват и съобщенията.

Следва да продължим нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ – продължение.
Моля господин Калинов да продължи да представя доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Калинов, заповядайте.
Моля представителите на вносителя да заповядат в залата – видях, че са в кулоарите на парламента.
Ще продължим с отложения чл. 47.
Госпожо Понева, доколкото си спомням, Вие имахте желание за изказване вчера. По този текст беше, който отложихме, нали така?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тъй като текстът на чл. 47 създаде доста коментари, искам да ми позволите да прочета работната редакция, до която се стигна, за да може да се има предвид и от залата за следващото обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие предлагате работна редакция на отложения текст?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, ние ще го обсъждаме в комисията, но искам само да го докладвам, за да се знае и от колегите.
„Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приюти, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват в места, определени от съответния общински съвет, или се връщат по места, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица.
(4) Местата, определени от съответния общински съвет по ал. 3, трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние.
(5) Организацията на работата и условията за отглеждането на кучета в местата по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет.
(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер и/или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.
(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и се издава ветеринарномедицински паспорт.
(8) Управителят на приюта изпраща данните на регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.”
Това, както казах, го прочетох, за да има някаква яснота. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Манева, считам да не дискутираме сега.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не, не искам да дискутираме сега. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз считам, че не беше уместно господин Калинов да представя редакцията на този текст. Тепърва ще се разглежда в комисията. Той го прочете за сведение на залата, но е извън процедурата. Съгласна съм с това, така че моля Ви да продължите с текста на чл. 56.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 56 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов: чл. 56 да отпадне.
Предложението беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Ясен Пенчев: чл. 56 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Ноев:
Член 56 се променя така:
„Чл. 56. Не се допуска появяване, преминаване и престой на кучета в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до автомагистрали и летища.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов: чл. 56 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 48:
„Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до автомагистрали и летища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Господин Ноев желае да вземе думата по своето предложение по този текст.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, вижте какво точно съм имал предвид. Скитащите кучета се събират в глутници и стават опасни. Появяването на кучета в дворове на детски ясли, детски градини, училища и болници създава опасност за децата, които се намират в тях. Така че моето намерение с този текст е при появяване на кучета в тези райони веднага да се алармират съответните органи и да бъдат прибрани. Аз нищо лошо не виждам в това.
Представете си една глутница кучета се разхожда по пистата на летището. Какво правим?! Оставяме ги там, защото нямаме право да ги плашим, нямаме право да ги изгоним и да очакваме големи аварии, големи катастрофи или нахапване на деца.
Моето мнение е, че трябва да остане това предложение или да се вмъкне като допълнителна алинея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ноев.
Господин Моллов, заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като моето процедурно предложение е свързано с току-що прочетените текстове, които третират материя, свързана с вече гласувания текст за отлагане, аз предлагам всички членове до края на законопроекта, които са свързани с отложения за гледане текст, също да бъдат отложени, защото те наистина могат едновременно да се коригират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение да се отложат текстовете както на чл. 56, така и всички, които са логически свързани с току-що гласуваното отлагане на чл. 47.
Обратно процедурно предложение - госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Предложението е абсолютно неоснователно, защото каквото и да гласуваме в чл. 47, забраната за връщане на кучета в дворовете на детски ясли и градини ще остане. А текстът за връщане не може да не остане, колеги, защото това е практиката, иначе няма да се справим с този проблем. Нека общините да решават дали ще ги връщат, на кого ще ги поверяват, но такава практика трябва да има. Иначе никога няма да се справим в големите градове с този проблем, разберете го! Връщане по места трябва да има – под надзора на общината, под надзора на неправителствени организации, под надзора на отделни лица, които се регистрират в регистъра на съответната община и се знае за какво става дума. Не можем да отречем този метод. Може да се добави, че това решение се взима от общинския съвет, но общинският съвет, който е взел решение да има връщане по места, не може да ги връща в детски ясли, казва се кои са отговорните за надзора лица, за обезпаразитяването и така нататък. Това са все задължения, тези текстове ще останат, не виждам защо трябва да ги връщаме. Просто само да бавим закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Процедурно предложение за отлагане на разглеждането на текстовете, които са в логическа връзка с отложения текст на чл. 47.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 3, въздържал се 1.
Текстът на чл. 56 е отложен, както и останалите текстове, като ще ви моля, когато стигнем до тях, докладчикът да ги обявява.
За процедура – госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да вземем решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 4 декември, вторник, от 14,00 ч. с една точка в дневния ред: второ четене на Законопроекта за Националната агенция по сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за извънредно пленарно заседание във вторник, 14,00 ч., с обявения дневен ред.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието. Ще има извънредно заседание във вторник.
Господин Тюркеджиев, моля да продължите докладването по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: “Чл. 60. Труповете на животните в приюта се съхраняват съгласно изискванията на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 52.
По чл. 61 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов – в чл. 61, ал. 1, накрая се добавя “по чл. 48, ал. 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 53:
“Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.
(2) Ако в срок от седем дни от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2, или се настанява в приют на организации за защита на животните.
(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По чл. 62 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов – чл. 62 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евдокия Манева и Антонела Понева – в чл. 62 текстът “във всяка общинска администрация” се заменя с “в приюта”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Моллов и господин Калинов, моля да следите кои текстове би трябвало да се отложат, за да не губим време да ги представяме излишно сега. Господин Тюркеджиев представи чл. 62 по вносител, но доколкото разбирам, той също е в логическа връзка с отложения член 47.
Моля да вземете отношение. Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам действително всички текстове, в които има позоваване на чл. 47, да не ги четем и да ги отложим. Може и да няма много съществена връзка, но чисто редакционно може да е необходимо нещо да коригираме в тях. Не е необходимо сега да ги четем и след това да се наложи пак да ги представяме. Казвам това с оглед на икономия на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Аз също смятам, че така е по-рационално.
Текстовете до края на главата ще се гледат отново в комисията, така че моля да продължите, господин Тюркеджиев, с Глава шеста.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: „Глава шеста – Изпълнение и контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
„Раздел І – Обществен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 66 комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 58:
„Чл. 58. Обществен контрол за спазването на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 59:
„Чл. 59. При извършване на обществения контрол, лицата по чл. 58 имат право да:
1. получават от компетентните органи пълна информация относно спазване изискванията за защита на животните;
2. вземат участие в подготовката на решенията на компетентните органи по въпроси, свързани със защита на животните, както и да съдействат за тяхното изпълнение;
3. сезират компетентните органи с искане за извършване на проверки относно спазване изискванията за защита на животните, както и да получат информация за резултата от тях;
4. получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и другите органи на изпълнителната власт за предотвратяване на жестокост към животните;
5. участват в извършването на проверки по чл. 170 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и в мероприятията на органите, осъществяващи държавен контрол за изпълнението на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Имам една малка редакционна поправка в т. 5 на чл. 59, с която предлагам още по-широко да бъдат ангажирани неправителствените организации в работата по решаване на проблемите с бездомните кучета. В текста да се добави думата „проверките”.
Предлагам да стане:
„5. участват в извършването на проверки по чл. 170 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и в проверките, и мероприятията на органите, осъществяващи държавен контрол за изпълнението на този закон.”
Тоест във всички видове проверки да могат да участват, да бъде една подкрепа за държавните органи, които осъществяват контрол в присъствието на неправителствените организации, да могат да ги ангажират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Необходимо ли е допълнително да бъде гласувана тази редакционна поправка или за протокола да направим уточнение на текста?
Моля за уточнение на текста. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: „Раздел ІІ – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 68 има направено предложение на народния представител Руденко Йорданов:
„В чл. 68 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Контролът върху популациите на безстопанствените кучета на територията на общините се осъществява от кмета на съответната община съвместно с Районната ветеринарномедицинска служба”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 60:
„Чл. 60. (1) Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и продоволствието чрез Националната ветеринарномедицинска служба.
(2) Контролът за защита на дивите животни по Глава трета от този закон се осъществява от Министерството на околната среда и водите и Държавната агенция по горите.
(3) Органите на местната власт осъществяват контрол:
1. за изоставяне на животни на територията на общината;
2. за идентификация и регистрация на кучета;
3. за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община;
4. върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3.
(4) Контролът се извършва чрез:
1. периодични проверки;
2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! В предложението си по чл. 68 за създаване на нова ал. 3 съм имал предвид по-активното и сериозно ангажиране на кметовете на общините в дейността по овладяване на популацията на безстопанствените кучета.
Същевременно в приетия, тоест още не е приет, но в обсъждания от нас чл. 40, ал. 2 този въпрос е уреден, така че оттеглям предложението си, като ползвам случая да спра вашето внимание върху проблем, който е свързан с цялата технология от чл. 47 дотук – контрола, ангажираността на местните власти при овладяването на популацията.
Големият проблем е, че всичко, което искаме от безстопанствените кучета, уредено в чл. 47, е свързано с един дребен факт – те просто не могат да четат, те не знаят, че не бива да отидат в двора на училището, в двора на болницата, в двора на детската градина.
Проблемът на общинските власти е, че те знаят да четат, но нямат пари. Всичко, което искаме да бъде свършено от тях, те биха го свършили, ако разполагаха с финансов ресурс. За съжаление на твърде по-заден план е заложено изискването и възможността те да отделят средствата, да спазят всичко онова, което законът е заложил, като на този етап е като пожелание към тях. За да стане правило, то изискването от едната страна трябва да заложи от другата страна средства, с които това, което искаме, да бъде свършено и резултатът да бъде постигнат.
По тази причина, още веднъж казвам, че оттеглям текста и същевременно моля за по-голяма ангажираност на комисията, която ще преработи текстовете от чл. 47 дотук, с препоръка да потърси възможност, която вменените задължения, да нямат характер просто на пожелания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика на господин Йорданов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Йорданов, това е поредното Ваше предложение, което по същество е отразено в текста, може би не със същите думи. За пореден път, съвсем формално е написано „не”, което не съответства на истината. Това, което Вие предлагате, е една по-голяма ангажираност в контролната дейност на общините. Всъщност върху тях ляга тази отговорност. Този текст го имаме разписан с други думи.
По отношение на финансирането сте абсолютно прав, но искам да Ви кажа, че в процеса на подготовка на закона имаше разговори с многобройни международни организации, които имат средства и ще помагат на общините. Те обаче имаха и изисквания да имаме ясни правила, по които да работим, като една нормална хуманна държава.
За да се справят общините с проблема, никой не разчита тези средства да дойдат единствено от общинските бюджети. По-голямата част от средствата ще дойдат от външно финансиране и в това отношение ние с вас можем да контролираме този процес, да искаме подкрепа. Мисля, че ще станем свидетели на една много сериозна международна подкрепа за решаване на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Друга реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манева, парламентарната технология предполага, щом това мое предложение е отразено в друг текст, тук да пише „подкрепя по принцип, но е намерило отражение на друго систематично място”. Тъй като Вие също сте участвали в писането на това „не подкрепя”, аз съм длъжен да обоснова тезата си. Оттеглих го, разбирам, че чл. 40, ал. 2 е дал място на моето предложение. Още веднъж ще се върна на тази тема, която Вие завъртате – доброто пожелание към общините и липсата на възможности. Аз искам да получа доказателства, а не да слушам твърдения. Доказателства за това, че една такава програма, за която Вие говорите, финансирана от неправителствени организации, от външни източници, е довела до един измерим резултат. Просто измерение – показвате ми община Х, където от пет години тази програма се прилага и ми показвате как в случаите на ехинококоза от 200 годишно са намалели на 50; ухапванията от безстопанствени кучета – от 500 са намалели на 100; ваксинациите за бяс, които се налагат във връзка с тези ухапвания, са намалели два или три пъти, тогава безрезервно ще повярвам и безрезервно ще подкрепя.
Ние в момента преборваме дума срещу дума, твърдение срещу твърдение и печели по-милозливото твърдение, но дали мислят същото хората, на които след това се налага да се правят ваксинации и да ходят с превръзки, с обезобразени лица и крайници за цял живот? Трудно ми е да преценя, но ми се струва, че те биха погледнали под друг ъгъл на подобно милозливо отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Аз имам редакционно предложение. В ал. 2 не звучи гладко на български изразът: “контролът за защита на дивите животни”. С колегите от ветеринарномедицинската служба обсъдихме и правя предложение за редакционна поправка: “контролът по изпълнение на мерките за защита...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Предложението е редакционно, няма нужда да бъде самостоятелно тълкувано. Текстът ще бъде променен в този смисъл.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По чл. 69 има предложения от народни представители, които комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 61:
“Чл. 61. (1) Контролните органи имат право:
1. да установяват самоличността на собственика на животни;
2. на достъп до всички обекти и цялата документация, необходима за осъществяване на проверката;
3. да заснемат или филмират нарушението;
4. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти и транспортни средства, където се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат или се третират животни.
(2) Собствениците на животни са длъжни да осигуряват достъп до обектите и за оказване на неотложна помощ на животно, което е застрашено със смърт или тежко увреждане на здравето.
(3) Когато не е осигурен достъп до обекти по ал. 2, органите по чл. 60 могат да влизат в мястото на нарушението и без съгласието на собственика, със съдействието на полицейските органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания?
Господин Ноев, заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Тук изпадаме в много смешно положение, ако се приеме по този начин текстът на закона – да се влиза в място, където се извършва нарушение, заплашено животно със смърт или тежко увреждане.
Значи аз мога да си тормозя комшиите, както искам, а тук – три дена не си хранил рибките и полицията му разбива вратата и влиза в апартамента! Хамстера го тормозят нещо, полицията разбива вратата и влиза. Това са смешни неща.
На много места, където се извършват побои и се гаврят с хора, не се разбиват вратите и не се влиза, а тук ние ще занимаваме полицията с хамстери и бели мишки.
Би трябвало тази ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Балева, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! В стил поредица безумия, които се предлагат в този законопроект, ще направя предложение за защита на хората от Закона за защита на животните.
За какво става въпрос? В чл. 61, формулиран от комисията, се предлага право на контролните органи да заснемат или филмират нарушението, което е доказателство за административната отговорност или за наказателната, както се предлага по-нататък.
По отношение на извършени престъпления ние искаме по Закона за специалните разузнавателни средства, една сложна процедура – обосновано предложение, разрешение от съдия и то със съответен ранг, а тук безусловно предоставяме възможност за заснемане и филмиране и ползване на тези филми като доказателство, което противоречи на всякаква логика.
С оглед на това предлагам тази т. 3 от ал. 1 на чл. 61 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Направено е предложение за отпадане, което ще бъде гласувано.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Господин Тюркеджиев, моля да докладвате чл. 70.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По чл. 70 има предложение от народния представител Борислав Китов:
“В чл. 70 да се направят следните изменения и допълнения:
а) Да се създаде нова ал. 2:
“(2) Органите на МВР съдействат на съответната регионална ветеринарномедицинска служба при осъществяване на контрола върху притежанието, превоза и събирането на котки и кучета.”.
б) Досегашните ал. 2 и 3 да станат съответно ал. 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 70 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Органите на изпълнителната власт и органите на местната власт, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на служителите на Националната ветеринарномедицинска служба при изпълнение на контролните им функции.
(2) При установяване на данни за нарушение по този закон, органите и лицата по ал. 1 незабавно:
1. вземат мерки в рамките на техните правомощия за преустановяване на нарушението;
2. уведомяват органите на Националната ветеринарномедицинска служба или органите на Министерството на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага чл. 71 да отпадне. Съдържанието на текста е на систематичното място в чл. 60, ал. 3.
Народният представител Борислав Китов предлага в Глава шеста, Раздел ІІ да се създадат чл. 72а, 72б и 72в:
“Чл. 72а. (1) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа национален електронен регистър за регистрираните кучета.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до регистъра по ал. 1 на:
1. ветеринарните лекари по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;
2. администрацията на органите на държавната власт;
3. общинската администрация и районните кметства;
4. приюти за животни и организации за защита на животните по чл. 48, ал. 4;
5. лица, имащи правен интерес от получаване на информацията.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба:
1. изготвя и публикува обобщени годишни доклади за отглежданите и безстопанствените животни в страната;
2. издава предписания до регионалните ветеринарномедицински служби и кметовете за подобряване на работата;
3. районните ветеринарномедицински служби събират и обработват регистрационните данни, отчитани от притежателите на кучета, ветеринарните лекари, търговците, приютите и кметовете.
Чл. 72б. (1) Регионалните ветеринарномедицински служби оказват съдействие при издирването на изгубени кучета на собствениците на изгубени кучета.
(2) Регионалните ветеринарномедицински служби:
1. извършват проверки на лица, притежаващи, водещи или превозващи кучета и котки;
2. контролират предлагането на кучета и котки, включително чрез постоянни проверки на публикуваните обяви;
3. проверяват дейността и регистрационните документи на търговците, общините, приютите и организациите, грижещи се за кварталните животни.
Чл. 72в. (1) Регионалните ветеринарномедицински служби поддържат собствен регистър на всички кучета, който е обществено достъпен.
(2) Регионалните ветеринарномедицински служби предоставят срещу заплащане на заинтересованите лица копие от исканите данни от този регистър и извлечения с данни от Националния електронен регистър.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 63:
“Чл. 63. При наличието на данни за жестоко и особено жестоко отношение към животни, органите по чл. 60 своевременно уведомяват полицейските органи или прокуратурата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Балева.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги, този текст на чл. 63 в редакция на комисията е абсолютно безсмислен. Предлага се при наличието на данни за жестоко и особено жестоко отношение към животни да се уведомяват полицейските органи или прокуратурата. На какво основание?
В следващата глава “Административнонаказателни разпоредби” въобще не се предвижда и административна санкция за жестоко отношение към животните. Независимо от това, че не се предвижда, ще уведомяваме прокуратурата?!
Правомощията и функциите на прокуратурата са определени и в Конституцията, и в Наказателнопроцесуалния кодекс. В никакъв случай там не е записано, че прокуратурата е регистратор на всякакви сигнали и съобщения от какъвто и да било род.
По отношение на особено жестокото отношение – след като в чл. 64 по редакция на комисията е предвидена административнонаказателна отговорност, кое обосновава уведомяването на прокуратурата и на полицията за едно производство, по което ще бъде наложена административна санкция?
По изложените съображения предлагам чл. 63 в редакция на комисията да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е предложение за отпадане на чл. 63, което ще бъде гласувано отделно.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Балева, този текст не предвижда регистрация на случаи на особена жестокост в полицията и прокуратурата, а е свързан с текстовете, в които първо се иска процедиране на случаи, в които се осигурява достъп до места, в които се извършват особено жестоки действия и собственикът не позволява да се влиза в помещението, обсъждали сме този въпрос и с колегите от ветеринарномедицинската служба. Става дума не само за кучета, а за всякакви видове животни.
След това, ако обърнете внимание, има достатъчно текстове, включително и криминализиране на особената жестокост, които предвиждат присъствие на прокуратурата в тези дейности. Така че този член няма как да отпадне. Благодаря ви.
Правя обратно процедурно предложение да не отпада текстът на чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е обратно процедурно предложение да не отпада текстът на чл. 63. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: “Глава седма – Административнонаказателни разпоредби. Принудителни административни мерки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
“Раздел І - Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Има предложение на народния представител Ясен Пенчев, което комисията приема по принцип.
Комисията предлага чл. 73 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 64:
“Чл. 64. (1) Който прояви особена жестокост към животно по смисъла на чл. 10, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо собствено животно, същото се отнема в полза на държавата.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животно, се налага глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.
(4) Когато нарушението по ал. 1 или 3 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция от 2000 до 3000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Има предложение на народния представител Борислав Китов:
В Глава седма, Раздел І да се създаде чл. 74а:
“Чл. 74а. (1) Който предлага за продан котки, без да е регистриран като търговец, се наказва с глоба от 500 лв.
(2) Който предлага за продан кучета, без да е регистриран като търговец или не е заплатил такса за нестерилизирано женско куче, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 75, който става чл. 65.
По чл. 76 има предложение на народния представител Борислав Китов:
В чл. 76 след думите “на чл. 27” да се добави “както и в случаите на залавяне или транспортиране на кучета и котки в нарушение на този закон”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) Който наруши чл. 21, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
(2) В случаите по ал. 1 животното се отнема в полза на държавата, а разпореждането с него се извършва при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: По чл. 77 има направено предложение от народния представител Борислав Китов:
В чл. 77 думите “от 20 до 40 лв.” да се заменят с “от 100 до 250 лв.”, а думите “от 40 до 60 лв.” да се заменят с “от 250 до 5000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 67:
“Чл. 67. Ветеринарен лекар, който не е спазил изискванията по чл. 37, ал. 3 и 5, се наказва с глоба от 20 до 40 лв., а при повторно нарушение от 40 до 60 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 68.
Комисията предлага следната редакция на чл. 78а, който става чл. 69:
“Чл. 69. Собственик на животно, който не изпълни разпоредбата на чл. 61, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀÍÃÅË ÒÞÐÊÅÄÆÈÅÂ: Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ è ïðåäëàãà ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ íà ÷ë. 79, êîéòî ñòàâà ÷ë. 70:
“×ë. 70. (1) Çà íàðóøåíèÿ ïî òîçè çàêîí ëèöàòà ñå íàêàçâàò ñ ãëîáà îò 100 äî 250 ëâ., à ïðè ïîâòîðíî íàðóøåíèå – îò 250 äî 500 ëâ., îñâåí àêî äåÿíèåòî íå ñúñòàâëÿâà ïðåñòúïëåíèå.
(2) Когато нарушението е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба от 250 до 500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец имуществена санкция от 500 до 700 лв., а при повторно нарушение – глобата е от 500 до 700 лв., а имуществената санкция е от 700 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага да се създаде чл. 79а, който става чл. 71:
“Чл. 71. Когато след изтичането на срока по § 5 на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв., а при повторно нарушение, глобата е в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи да вземат отношение по този текст.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага чл. 80 да отпадне, тъй като е намерил своето систематично място в Раздел ІІ, чл. 77.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от Националната ветеринарномедицинска служба, съответните служители на Министерство на околната среда и водите и на Държавната агенция по горите или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице, съобразно тяхната компетентност.
(2) Íàðóøåíèÿòà ïî ÷ë. 79à ñå óñòàíîâÿâàò ñ àêò íà ñëóæèòåëè íà ñúîòâåòíàòà рåãèîíàëíà âåòåðèíàðíîìåäèöèíñêà ñëóæáà.
(3) Íàêàçàòåëíèòå ïîñòàíîâëåíèÿ ñå èçäàâàò îò äèðåêòîðèòå íà рåãèîíàëíèòå âåòåðèíàðíîìåäèöèíñêè ñëóæáè, рåãèîíàëíè èíñïåêöèè ïî îêîëíàòà ñðåäà è âîäèòå èëè êìåòà íà ñúîòâåòíàòà îáùèíà.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Íÿìà æåëàåùè çà èçêàçâàíèÿ ïî òîçè òåêñò.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀÍÃÅË ÒÞÐÊÅÄÆÈÅÂ: Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ è ïðåäëàãà ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ íà ÷ë. 82, êîéòî ñòàâà ÷ë. 73:
“×ë. 73. Óñòàíîâÿâàíåòî íà íàðóøåíèåòî, ñúñòàâÿíåòî íà àêòîâåòå, èçäàâàíåòî, îáæàëâàíåòî è èçïúëíåíèåòî íà íàêàçàòåëíèòå ïîñòàíîâëåíèÿ ñå èçâúðøâà ïî ðåäà íà Çàêîíà çà àäìèíèñòðàòèâíèòå íàðóøåíèÿ è íàêàçàíèÿ.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Íÿìà æåëàåùè çà èçêàçâàíèÿ.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀÍÃÅË ÒÞÐÊÅÄÆÈÅÂ: “Ðàçäåë II – Îòíåìàíå â ïîëçà íà äúðæàâàòà.”
Êîìèñèÿòà ïðåäëàãà ñëåäíîòî íàèìåíîâàíèå çà Ðàçäåë II: “Ðàçäåë II – Пðèíóäèòåëíè àäìèíèñòðàòèâíè ìåðêè.”
Ïî ÷ë. 83 èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Èâà Ñòàíêîâà è Àëåêñàíäúð Ïàóíîâ:
 ÷ë. 83 ñå ïðàâÿò ñëåäíèòå ïðîìåíè:
1.  àë. 3, ò. 3 ñå çàëè÷àâàò äóìèòå “îïðåäåëåíè ñúñ çàïîâåä íà ãåíåðàëíèÿ äèðåêòîð íà Íàöèîíàëíàòà âåòåðèíàðíîìåäèöèíñêà ñëóæáà”.
2. Ñúçäàâà ñå íîâà àë. 4:
“(4) Ðåäúò è óñëîâèÿòà çà íàñòàíÿâàíå íà ñåëñêîñòîïàíñêè æèâîòíè ïî ÷ë. 83, аë. 3, т. 3 ñå îïðåäåëÿò ñ äîãîâîð ìåæäó ìèíèñòúðà íà çåìåäåëèåòî è ãîðèòå è ôåðìåðèòå.”
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Åâäîêèÿ Ìàíåâà è Àíòîíåëà Ïîíåâà:
 ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 òåêñòúò ñëåä äóìàòà “ôåðìè” ñå çàëè÷àâà.
Ñúçäàâà ñå íîâà àë. 4 ñúñ ñëåäíèÿ òåêñò:
„(4) Ðåäúò è óñëîâèÿòà çà íàñòàíÿâàíå íà ñåëñêîñòîïàíñêèòå æèâîòíè ïî ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 ñå îïðåäåëÿò ñ äîãîâîð ìåæäó ìèíèñòúðà íà çåìåäåëèåòî è ãîðèòå è ôåðìåðèòå”.
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Âàíÿ Öâåòêîâà è Áîðèñëàâ Âëàäèìèðîâ:
 ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 ñå çàëè÷àâàò äóìèòå “îïðåäåëåíè ñúñ çàïîâåä íà ãåíåðàëíèÿ äèðåêòîð íà Íàöèîíàëíàòà âåòåðèíàðíîìåäèöèíñêà ñëóæáà” è òåêñòúò ïðèäîáèâà ñëåäíèÿ âèä:
(3) Ñïåöèàëíî îïðåäåëåíèòå ìåñòà ïî àë. 2 ñà:
1. çà äèâè æèâîòíè – çîîëîãè÷åñêè ãðàäèíè èëè ñïàñèòåëíè öåíòðîâå;
2. çà æèâîòíè - êîìïàíüîíè – ÷àñòíè èëè îáùèíñêè ïðèþòè;
3. çà ñåëñêîñòîïàíñêè æèâîòíè – ôåðìè.”
 ÷ë. 83 ñå ñúçäàâà íîâà àë. 4 ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå:
„(4) Ðåäúò è óñëîâèÿòà çà íàñòàíÿâàíå íà ñåëñêîñòîïàíñêèòå æèâîòíè ïî ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 ñå îïðåäåëÿò ñ äîãîâîð ìåæäó ìèíèñòúðà íà çåìåäåëèåòî è ãîðèòå è ôåðìåðèòå”.
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Àñÿ Ìèõàéëîâà è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè:
 ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 ñå çàëè÷àâàò äóìèòå “îïðåäåëåíè ñúñ çàïîâåä íà ãåíåðàëíèÿ äèðåêòîð íà Íàöèîíàëíàòà âåòåðèíàðíîìåäèöèíñêà ñëóæáà” è òåêñòúò ïðèäîáèâà ñëåäíèÿ âèä:
„(3) Ñïåöèàëíî îïðåäåëåíèòå ìåñòà ïî àë. 2 ñà:
1. çà äèâè æèâîòíè – çîîëîãè÷åñêè ãðàäèíè èëè ñïàñèòåëíè öåíòðîâå;
2. çà æèâîòíè-êîìïàíüîíè – ÷àñòíè èëè îáùèíñêè ïðèþòè;
3. çà ñåëñêîñòîïàíñêè æèâîòíè – ôåðìè”.
 ÷ë. 83 ñå ñúçäàâà íîâà àë. 4 ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå:
“(4) Ðåäúò è óñëîâèÿòà çà íàñòàíÿâàíå íà ñåëñêîñòîïàíñêèòå æèâîòíè ïî ÷ë. 83, àë. 3, ò. 3 ñå îïðåäåëÿò ñ äîãîâîð ìåæäó ìèíèñòúðà íà çåìåäåëèåòî è ãîðèòå è ôåðìåðèòå”.
Êîìèñèÿòà не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания по този текст.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага чл. 83 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 66 и чл. 78.
Комисията предлага чл. 84 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 79.
Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 85 да отпадне.
По чл. 86 има предложение на народния представител Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 86 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: “Раздел ІІІ – Принудителни административни мерки.”
Комисията предлага Раздел ІІІ и наименованието да отпаднат.
Комисията не подкрепя текста н вносителя и предлага чл. 87 да отпадне.
По чл. 88 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 74:
“Чл. 74. (1) При констатиране на нарушения контролните органи:
1. издават задължителни предписания за отстраняване на нарушението в определен от тях срок;
2. спират експлоатацията на обекта за определен от тях срок, но не по-дълъг от 6 месеца, в случай че нарушението не бъде отстранено в определения по т. 1 срок;
3. правят предложение до директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се намира обектът, за заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на издаденото по чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност удостоверение;
(2) След отстраняване на нарушението в срок контролният орган, по искане на собственика, отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(3) Мярката по ал. 1 т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени в срока по ал. 1, т. 2, както и при доказани груби и/или системни нарушения на изискванията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма изказвания по този текст.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 75:
“Чл. 75. Ветеринарните лекари от Националната ветеринарномедицинска служба по чл. 72, ал. 1 имат право да забраняват:
1. товаренето и транспортирането на животни, когато не са спазени установените изисквания;
2. или прекратяват опити с животни, които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове;
3. клане на животни в кланици, когато се установи, че зашеметяването е неефективно;
4. и преустановяват извършването на други действия, които не са разрешени, или които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 76.
Комисията предлага да се създаде чл. 90а, който възпроизвежда текста по чл. 80 по вносител и става чл. 77:
“Чл. 77. В случаите на чл. 64, ал. 3, чл. 65, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 може да се постанови и временно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазин, ветеринарната клиника или амбулаторията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 78:
“Чл. 78. (1) При нарушение на чл. 40 контролните органи дават предписание в двумесечен срок да се намали броят на животните.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 се налага глоба от 150 лв. за всяко животно над разрешения брой и се дава допълнителен срок не по-дълъг от един месец, да се отстрани нарушението.
(3) При неспазване на срока по ал. 2, на извършителя се налага глоба от 500 лв., а животните, които са над разрешения брой, се отнемат в полза на държавата.
(4) При отнемане на животно в полза на държавата, то се настанява временно в някое от специално определените за тази цел места или се пуска на свобода в съответствие с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
(5) Специално определените места по ал. 4 са:
1. за диви животни – зоологически градини или спасителни центрове;
2. за животни-компаньони – частни или общински приюти;
3. за селскостопански животни – ферми, определени със заповед на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага да се създаде чл. 91а, който става чл. 79:
“Чл. 79. На отнемане в полза на държавата подлежат и предметите, послужили за извършване на нарушението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 80:
“Чл. 80. (1) Принудителните административни мерки по този раздел се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 93 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове няма.
Преминаваме към “Допълнителна разпоредба”.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на “Допълнителна разпоредба”.
Предложенията по “Допълнителна разпоредба” са приети.
Комисията предлага следната редакция на “Допълнителна разпоредба”:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Блокиране на раждаемостта” е състояние на популацията на безстопанствени животни (кучета и котки) в определено населено място, при което 90% от животните, върнати по места са кастрирани и 80% от домашните кучета са регистрирани.
2. “Болка, страдание и трайно увреждане” е причиняването на смущения в здравето (физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на карциногени) или с трайни вредни последствия за здравето му.
3. “Вредна подкова” е подкова, която не е съобразена по форма и размер с копитото на животното и не се подменя при спазване на периодичността за подковаването му.
4. “Диви бозайници” са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници.
5. “Диви котки” са представители на семейство Котки (Felidac) с изключение на домашни котки с техните породи и разновидности.
6. “Диво животно” е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и др.
7. “Добра практика при отглеждане на животните” е системата от общи хигиенни и технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, профилактиката на болести, обучението на персонала, воденето на документация, подходящо хранене, своевременното осигуряване на ветеринарномедицинска помощ.
8. “Животни, използвани за храна на животни” са риби, домашни птици на възраст до четири седмици, както и мишки, плъхове, хамстери, морски свинчета и зайци, които се отглеждат или убиват с цел да се използват като храна за животни.
9. “Животни-компаньони” са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред Месоядни, Гризачи, Зайцеподобни, Папагалови, Чинкови, Гълъбови и животни от клас Риби.
10. “Кастрация” е отстраняване на яйцниците и матката на женските животни и тестисите на мъжките.
11. “Мобилна амбулатория” е специализирано моторно превозно средство за извъстанционарна ветеринарномедицинска дейност, оборудвано и снабдено с необходимите за извършване на ветеринарномедицински манипулации, апаратура и консумативи.
12. “Овладяване на популацията” е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанествените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.
13. “Поведенчески особености” са особеностите, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.
14. “Приют за животни” е общински или частен обект, който разполага с подходящи условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.
15. “С цел развъждане” е размножаване на животното поне веднъж годишно.
16. “Селскостопански животни” са животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско или горскостопански цели, или за работа.
17. “Спасителен център” е място, определено от министъра на околната среда и водите, в което се осигуряват грижи за конфискувани живи екземпляри.
18. “Строг нашийник” е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с косо извити навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
19. “Системно нарушение” е извършване на две или повече нарушения в продължение на едногодишен период.
20. “Трето лице” по смисъла на чл. 45, т. 8 е представител на неправителствена организация за защита на животните, а в общините, в които няма регистрирана такава организация – служител от приюта, който отговаря за защитата и хуманното отношение към животните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване имате думата, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз и на заседанието на комисията поставих въпроса за прецизността на дефинициите. Те са много важни по отношение на действията на ветеринарните органи, които контролират.
Искам да поставя въпроса за т. 1 от дефинициите, които са предложени в тази разпоредба. Тук са посочени едни много интересни числа, според мен. Счита се, че е блокирана раждаемостта, ако 90% от животните, върнати по места, са кастрирани. Аз смятам, че 90% е много трудно да бъдат установени в практиката, тъй като поначало е трудно да се установи въобще броят на животните, които са безстопанствени. В същото време режимът спрямо домашните кучета е 80%, тоест ние по отношение на онова, което по-трудно контролираме, слагаме един по-висок критерий от онова, което по-лесно можем да контролираме. Това според мен е крайно несправедливо.
Предлагам да се отложи специално тази точка и да се обсъди отново в комисията, за да видим какви са аргументите да са запишат тези числа и евентуално да се прецизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение има госпожа Манева, макар че вече ми е невъзможно да го подложа на гласуване отпадането за следващо заседание. В залата няма никакъв кворум, но така или иначе има процедурно предложение за отлагане за следващия път, така че няма да може вероятно да приключим работата по този законопроект.
Госпожа Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз наистина смятам, че не е необходимо отлагането на тази точка, защото този текст беше обсъждан в комисията. Господин Моллов още тогава изказа някакви съображения, но не предложи нищо. Беше му казано, че тези коефициенти са коефициенти, утвърдени от Световната здравна организация. Ако ние имаме някакви други аргументи за други числа, няма нужда числата да стигат до парламентарната зала. Когато има някакво възражение или аргументи се дават тези предложения. Ние сме възприели това като показател, който е утвърден от Световната здравна организация, и нямаме причини да се откажем от този показател. Нямаме причини да сменим тези числа, защото нямаме други аргументи. Това, което е приела Световната здравна организация е на база на практиката в света. Сега, просто за да отлагаме отделни текстове и да се фиксираме в един закон, който отдавна трябваше да бъде приет и който е изработен наистина на базата на опита в света, при това възразявайки срещу текстовете без да се предложи нещо, аз мисля, че изглежда много странно и самоцелно.

Това са коефициентите и определението, което се предлага и се използва от Световната здравна организация за оценяване на това как проблемът се решава в отделните страни. Това в някаква степен е задължителен показател, към който трябва да се стремим. Ако искаме да си направим някакъв национален, можем да го направим, но при всички случаи нашата дейност ще бъде оценявана по този показател, следователно нямаме причини да не го приемем. Затова предлагам да не се отлага този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложението за отлагане ще бъде гласувано на следващото заседание.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Животните по чл. 27, придобити и използвани, преди влизане в сила на този закон, могат да се отглеждат и използват до 1 януари 2015 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Националната електронна база данни по чл. 38 се създава в 1-годишен срок от влизането на закона в сила.
§ 4. В 3-месечен срок от влизането в сила на закона общинските съвети изготвят и приемат програмите по чл. 40, ал. 1 и определят местата по чл. 47, ал. 4.”
То е свързано с отложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Свързано е с отложения текст, да не го представяме.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ, от място): Има още един важен параграф, който трябва да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Даже го направете, за да може наведнъж да се гласуват предложенията за отлагане на следващото заседание.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих искал да предложа конкретно § 5, който касае текстовете за Наказателния кодекс, също да бъде отложен. Аз смятам, че не е рационално и разумно да променяме закон от по-висок ранг с този закон, който е специфичен. Това трябва да се преосмисли още веднъж в комисията.
Действително имаме възможност за едно извънредно заседание на комисията, където всички текстове да ги огледаме и да ги представим във вариант да не се дискутират в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така или иначе няма да приключим днес с представянето на законопроекта – има и отложени текстове. В следващото пленарно заседание ще бъдат гласувани тези две процедурни предложения за отлагане на текстове от Допълнителните разпоредби на законопроекта.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим днешното заседание със:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 23-29 ноември 2007 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно мерки за защита на населението от въздействието на електромагнитните полета. Следва да се отговори в пленарно заседание на 7 декември 2007 г.
Постъпило е питане от народния представител Елеонора Николова към Миглена Тачева – министър на правосъдието, относно необходимостта от промени в Закона за търговския регистър. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 декември 2007 г.
Едно съобщение:
Постъпил е писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народните представители Антонела Понева и Васил Паница относно износ на тъкани за трансплантация. Поради съдържанието на класифицирана информация писменият отговор се намира в регистратурата на Народното събрание, стая 280 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”.
Писмени отговори:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Следователно господин Димов ще получи четири писмени отговора.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Васил Паница.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Маргарита Панева.
Писмен отговор от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Господин Чачев, имате думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, за сетен път протестирам против начина на водене на парламентарния контрол от страна на господин Георги Пирински. Върнато ми беше питане към министър-председателя господин Сергей Станишев за установена трайна корупционна практика през последните няколко години за продажба на земи и гори публична държавна собственост в пограничните територии на Република България без съответното решение на Министерския съвет. Питането ми е върнато и пренасочено към външния министър Ивайло Калфин, който няма нищо общо със случая.
Същевременно министър-председателят вместо да си гледа работата в момента е дошъл тук да отговаря на два въпроса - единия от компетенцията на министъра на образованието за националната стратегия за научни изследвания, и другия – от компетенцията на външния министър относно действията на правителството за обезщетение на тракийските българи бежанци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, имате думата за процедура.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да възразя срещу това, че отговорът на моя писмен въпрос към министър Орешарски е класифицирана информация по негово усмотрение. Вчера служител от Секретната секция ми го донесе, за да го погледна, и отново беше върнат в Секретната секция. Разбира се, аз мога да отида и там да го чета колкото си искам, но аз отправям тези въпроси поради тема, с която се занимавам и този отговор ми е необходим за последващо проучване. Парадоксът в цялата тази история е, че миналата година точно същият, абсолютно същият въпрос, само че свързан с друг период от време, не беше класифицирана информация и господин Паница го получи като нормален писмен отговор. Сега визираме търговията с човешки биоматериали и нашият въпрос от кого и какви количества биоматериали от човешки произход са изнесени от България, само че за периода за последната година, вече е класифицирана информация. Търговията с човешки тъкани е един доходоносен бизнес, това е ясно. А още по-ясно става, че е дълбоко съмнителен, при положение че когато към тази тема се проявява интерес от политици, висок обществен интерес и попада във фокуса и на медийния интерес, тя се класифицира, става секретна информация. Не мога да разбера защо търговията с човешки тъкани е секретна информация. Настоявам, когато такива отговори се превръщат в тайна, да бъдат много ясни мотивите защо, каква е причината тази информация да бъде класифицирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Станилов, моля да развиете Вашия въпрос към министър-председателя.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! На 18 октомври се навършват 82 години от сключване на Ангорския договор от 1925 г. Точно преди една година Вие, господин министър-председател, казахте от трибуната на Народното събрание, че документът е още в сила и по него още съществуват неизпълнени договорености. Напомняме, че става дума за изплащането на имотите на тракийските бежанци и по приблизителни оценки стойността на тези имоти възлиза на повече от 10 млрд. долара.
Преди една година Вие уверихте, че, цитирам, „българската държава няма да престане да работи по този въпрос, защото той е важен и е един от основните елементи на българо-турските отношения”, като изразихте надежда, че в духа на взаимноизгодното сътрудничество и добросъседството българската и турската страна ще продължат да работят за намиране на решение на откритите въпроси в българо-турските отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Нашият въпрос към Вас, уважаеми господин министър-председателю, е кои от въпросите са решени и на какъв етап е решението на останалите от 3 ноември 2006 г. насам? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Станишев, моля да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Както вече имах възможността неколкократно да ви информирам - насрещните имуществени претенции между България и Турция са част от пакета “открити имуществени социални и хуманитарни въпроси”, както и въпроси на културно-историческото наследство между двете страни. За съжаление до този момент не е постигнато взаимноприемливо решение на гореспоменатия пакет въпроси, който включва и проблемът с изплащането на обезщетение на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия за техните имоти на територията на Република Турция. Въпросът за тези насрещни имуществени претенции между България и Турция е намерил място в редица международни договори и споразумения, подписани между двете страни. Вие сте добре запознати с тях, става дума и за така нареченият Ангорски договор от октомври 1925 г., подписаният на основание клаузите на този договор Протокол Башев-Чалаянгил от 21 август 1966 г., както и Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г. в Анкара.
Протоколът Башев-Чалаянгил признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни, както и, че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение.
Политическата воля за решаването на този въпрос е залегнала в договора от 1992 г. Искам да ви припомня, че в съответствие с разпоредбите на чл. 2 от този договор, преговорите би следвало да се водят в пакет и в следната последователност, а именно: имуществени, социални, хуманитарни и на последно място опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство.
За съжаление съществуват принципни различия в позициите на двете страни. Принципната позиция на българската страна за намирането на взаимноприемлив баланс на интересите, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните.
През визирания от Вас период, въпросът за взаимните имуществени претенции, бе поставян неколкократно от българската страна в двустранни българо-турски разговори на различни равнища, включително и на високо, и на най-високо равнище.
Мисля, че съм споменавал пред вас, че този въпрос съм засягал и пред премиера на Република Турция – господин Ердоган, по време на моето посещение в Република Турция.
За пореден път въпросът за изплащане на компенсации на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия бе засегнат от госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, по време на състоялото се през април тази година посещение в нашата страна на господин Башиксиоглу – тогава министър на труда и социалната сигурност на Република Турция.
През последната година не е провеждан нов кръг от преговори по взаимните и имуществени претенции между двете страни. Както е добре известно, международните преговори не са едностранен процес и тяхното започване, провеждане и успешно финализиране не зависят само от добрата воля на българската страна.
За да бъде проведен нов кръг преговори е необходимо страните да достигат предварително, принципно споразумение относно обекта на преговорите. В случая става дума за междуправителствена спогодба както и основните й параметри, така че да се отрази един взаимноприемлив баланс на интереси.
Българското правителство и в бъдеще ще продължи да полага всички усилия за намиране на решение на гореспоменатите открити въпроси в българо-турските отношения, сред които и въпросът за изплащане на компенсации, на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Тодор Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, и на първото питане преди две години с моя колега проф. Станилов ние изразихме нашето разбиране, че на Вас Ви е сложно и трудно да отговаряте еднозначно за проблем, който е трупан в българската държава повече от 80 години, особено в междусъседските и добросъседските ни отношения с Република Турция, за които ние също радеем.
Не можем да дадем отговор на българската общественост, не можем да дадем отговор на наследниците на 600 000 прокудени българи през 1913 г. от Тракия, и през 1914 г. прокудени от Мала Азия какво става с техните имоти, които според същия този Ангорски договор турската страна е поела задължение да обезщети при условие, че според оценката на тогавашните общественици, държавници, а и самото Народното събрание, което само с 14 гласа мнозинство го е ратифицирало, този договор е очевидно несправедлив? Времето показа, че е несправедлив и днес, когато българската страна е изпълнила редица имуществени задължения, които е нямало по Ангорския договор, вземете само реституциите на земите – да дадем пример с наследниците на султаните – Гереите в Шуменско. Няма да споменавам повече.
Въпросът е ясен и прост – ако 100 години не са достатъчни да се уреди такъв проблем с междудържавните отношения, то тогава да се търси това, което всички хора, които работят с договори, знаят – или се денонсира, или се търси арбитър. Този арбитър може да се намери там, където му е мястото – в международните правозащитни организации като Хага или, да речем някъде другаде, където може да се намери. Но така повече нашата държава, представена от нашето Народно събрание и Вие като ръководител на нашето правителство не можем да чакаме турската страна, която очевадно повече от 80 години има интерес да протака. Затова ние сме на Ваша страна с всичките усилия, които ще предприемете, но не приемаме пасивността. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов, уважаеми господин Батилов! Не бих могъл да приема тезата за бездействието на българската страна. Както нееднократно вече съм посочвал в отговори на ваши въпроси и питания, при всеки удобен и подходящ случай нависоко и на най-високо ниво този въпрос от българската страна се поставя, като част от пакета открити въпроси между Република България и Република Турция. Така че по никакъв начин, просто нищо неправенето не е теза, която отговаря на фактите. Също така подчертах, че един от фундаменталните договори на съвременните отношения между България и Турция е този от 6 май 1992 г. – Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция. Обърнах внимание, че в него е подчертано, че преговорите по откритите въпроси следва да се водят в пакет и в ясна последователност – имуществени, социални, хуманитарни и теми, свързани с културно-историческото наследство. Именно, към имуществените до голяма степен спада и въпросът за обезщетяването на тракийските бежанци и бежанците от Мала Азия. Той е първият от поредността на въпросите, които България винаги поставя.
Не е тайна за вас, че например Република Турция също не по-малко настойчиво поставя социални въпроси, свързани с пенсиите и други интереси на изселниците от България, които са също така изключително многобройни, живеещи в Република Турция като граждани на Турция и ние винаги сме обвързвали решаването на тези въпроси взаимно по един балансиран начин в интерес и на двете страни и на различните категории хора както български, така и турски граждани.
Като правителство ще продължим да работим в тази посока много ясно и настойчиво. Смятам, че това е последователна политика и на българската държава. Независимо от това кое мнозинство или правителство е на власт, ще настояваме тези въпроси да се решават в пакет, по един балансиран начин, не за сметка на България, в това число и в интерес на българските изселници от Източна Тракия и от Мала Азия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов да зададе своя въпрос към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Виждам господин Чачев в залата, който каза, че този въпрос не е от компетенциите на министър-председателя, но самият закон, който цитирам вътре, възлага на Министерския съвет да внесе в Народното събрание научна стратегия, за която ще стане дума тук.
Уважаеми господин министър-председател, Законът за насърчаване на научните изследвания, обнародван в “Държавен вестник” през 2003 г., възлага на държавата, цитирам: “Разработва и провежда национална политика в областта на научните изследвания, чл. 6, ал. 2, т. 1.” Според него, пак цитирам: “Националната политика в областта на научните изследвания се провежда от Министерския съвет чрез министъра на образованието и науката в съответствие с Национална стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Параграф 4 на Заключителните разпоредби задължава Министерския съвет в срок от 6 месеца след влизане на закона в сила, припомням, че е влязъл през 2003 г., да приеме Национална стратегия за научни изследвания, в чието разработване взема участие Националният съвет за научни изследвания.”
Усилията ми да открия в документацията на Министерския съвет – и на предишното, и на сегашното правителство, Национална стратегия за научни изследвания не се увенчаха с успех. Явно, въпреки разпореждането на закона, такава не е разработена и приета, с което висшият орган на изпълнителната власт е престъпил този закон. Подозирам, че мотивът се крие в начина на разпределение и най-вече отчитане на средствата от бюджета.
Господин министър-председател, разбрах, че в проектобюджета за 2008 г. за научни изследвания са предвидени, ако не се лъжа, четири пъти повече средства, отколкото в настоящия. Това е отпреди месец. Горещо приветствам подобна политика, но смятам, че без изпълнение на определена стратегия, която да отразява философията на управлението по отношение на научното познание, тези пари могат да бъдат разпилени и възможно злоупотребени.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: Министерският съвет ще разработи ли Национална стратегия за научни изследвания в такива срокове, че тя да бъде приета от Народното събрание и приложена при изпълнение на Бюджет 2008 г.? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на зададения му въпрос от проф. Станилов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Приемането на Стратегия за развитие на научните изследвания е важна част от работата на българското правителство, особено сега, след като ние вече сме пълноправен член на Европейския съюз.
Споделяме разбирането, че в съвременния и динамичен свят развитието на науката е основен фактор и за икономическия, и за социалния просперитет. Така че нямаме принципни разминавания с Вас.
Известно е, че в момента в Европейския съюз протича активен дебат по въпросите на науката, за нейното развитие и нейната обвързаност с иновациите и производството, не само с фундаменталната и теоретичната наука.
Така например през м. април 2007 г. Европейската комисия публикува нов документ – обновена визия за изграждането на европейско изследователско пространство, оформена в предварителен вариант като Зелена книга. Тя има за задача да предизвика широки дебати както на европейско, така и на национално ниво, за да се изработи една последователна стратегия, която да важи и за страните членки, и за Европейския съюз като цяло.
Аз съм информиран за начина, по който протичат заседанията на Националния съвет по научни изследвания към министъра на образованието и науката. Дискусията по един от ключовите въпроси: кои са приоритетните научни области, кои са те всъщност, които да бъдат с предимно финансиране, протича по един и същи начин всеки път – предлагат се много на брой или твърде общо формулирани приоритети, което е равнозначно на липса на приоритети, както разбирате. Проявява се и прословутата тематична научна ревност, тоест моята наука е най-важна. Трудно може да се постигне съгласие за критериите за определяне на приоритетите – традиции, ресурси, перспективи, сектори, икономически приоритети, европейски приоритети и други.
Между другото, аз съм споделял пред Вас, че съм водил разговор по този въпрос и с акад. Юхновски, молейки го БАН да помогне да изработим няколко ключови приоритета, в които да се насочат допълнителни и държавни ресурси, и ресурси от европейските фондове, което е съвсем реалистично и възможно. Но докато в научните среди има голям научен сепаратизъм, бих казал, с извинение за израза, когато всеки казва: моята наука е най-важна и имаме потенциал, няма как правителството волево, волунтаристично да каже: ето, това са приоритетите. Цялата научна общност трябва да постигне поне определено ниво на съгласие за това къде има традиция, реален потенциал за по-нататъшно ускорено развитие. Ние не можем да се мерим със Съединените американски щати или с Русия във всички сфери и да развиваме равномерно всички сектори на научните изследвания. Това не е реалистично.
Бих искал да отбележа, че правителството завари една Стратегия за развитие на научните изследвания, която е дело на предишния Министерски съвет. Сам по себе си това е един добре написан документ, но страда от същия дефект, за който говорих преди малко – липса на ясни приоритети и не съдържа конкретни идеи и механизми за реализация на каквито и да било приоритети.
Много важно е участието на широк кръг участници от научните среди в изработването на българската Стратегия за научни изследвания и за иновации. Ние търсим и инициираме диалог с Българската академия на науките, със Съвета на ректорите и представителите на работодателските организации. Очакваме, за което те са поканени, техните становища по Зелената книга на Европейската комисия и мнения по някои основни въпроси на бъдещата стратегия.
Още до края на тази година са планирани поредица от срещи по основните акценти на стратегията. По това по-подробно може да говори и вицепремиерът и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Ще маркирам само някои от основните въпроси, които следва да намерят отговор в Националната стратегия за развитие на научните изследвания.
Първо, формулиране на приоритетни научни области, които да бъдат изпреварващо финансирани. В останалите научни направления ще бъдат правени поддържащи усилия.
Второ, механизми и срокове за увеличаване на разходите за наука както по линия на бюджета, така и чрез създаване на стимули за частните инвестиции. Защото много добре знаете, че България, както другите страни от Европейския съюз, има ангажимент да достигне 3% от брутния вътрешен продукт разходи за наука и иновации. Държавната част ще бъде изпълнена, но тя е 1%. Значи трябва да търсим частното партньорство и стимулиране на науката, съотношението между институционалното и програмното финансиране, като се съобразим със световната тенденция на засилване на програмното финансиране, при което средствата се предоставят чрез финансиране на определени проекти, тоест за постигане точно на определени цели и резултати. При нас съотношението засега е 80% в полза на институционалното финансиране, което далеч невинаги е най-ефективното.
На последно място, но не по значение, отношение към учените като тяхно положение в йерархията на обществото.
Така че има още много какво да се направи. Искам само да напомня, че за следващата година средствата за научни изследвания от бюджета са увеличени трикратно – до 60 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател! Научната общност по света е една и съща. Българската научна общност по нищо не се отличава от останалата. Това, което казахте за нейните слабости, е слабост и на американската, на английската, на германската и на руската научни общности. Те са такива, защото такъв е характерът на тяхната работа. Никъде учените не могат да кажат на правителството къде да е приоритетът на науката. Правителството определя този приоритет на базата на анализа и на най-големите постижения, които учените от една страна имат.
Ние изоставаме страшно в научната област. Ние сме страна с най-малко учени на глава от населението. Нашето финансиране е на дъното на Европейския съюз, при нас няма ясно разбиране за какво става дума.
Ще ви кажа откъде идва цялата работа. Идва от една заблуда, че българската наука е едва ли не един Свети синод, в който нищо не мърда и не се движи. Това, разбира се, не е вярно. Международните научни институции, които и друг път съм цитирал – Ай Си Ай и други агенции в САЩ и в Европа отдавна са оценили нашата наука.
Искам да кажа нещо пред колегите, което вероятно не го знаят. Според Ай Си Ай, която е най-голямата агенция и държи Световната банка за наука, когато се определя нивото на научните изследвания и се води банка с научните публикации, на всеки 400 заглавия в света от всичко, което е писано по наука, едно заглавие е българско, което ни извежда на 26-о място в света по наука и което е страхотно постижение, не знам дали всички съзнавате какво представлява това. Това нещо започва да се променя. От десетина, всъщност още от двадесет години, още от времето на края на комунистическия период, това започва да спада и то по определени причини – защото не се акцентира върху това.
В света, когато се финансира наука, нещата се разделят на две. (Председателят дава знак за изтекло време.)
Фундаменталните науки се финансират по отделно перо, а приложните – по друго. Вярно е, че при приложните се финансират две трети от частния бизнес. Това го има и у нас. Вие ще приемете председателя на Българската академия на науките и ще видите как се изпълняват проектите с НАТО и с Европейския съюз.
А фундаменталните науки се финансират от държавата, която си избира направления накъде ще върви.
Искам да ви кажа накрая, че бъдещото бойно поле в света е полето на хуманитарното знание, на познанието изобщо. Ако искаме да останем, трябва това нещо да го развиваме и да не се отказваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Станилов! Това не би било дуплика, защото нямаме фундаментални различия с Вас по отношение на значимостта на научните изследвания и особено иновациите. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
Знаете също така колко Ви уважавам като учен, но не бих могъл да приема подхода, който Вие казвате, че правителството трябва да реши. Правителството ще реши.
Тук опираме до това какво ще бъде предложено. Ако пак ни се предложи всичко да бъде равномерно, изпреварващо, това означава, че няма приоритети. Добре го разбирате. Ние трябва съвместно с цялата научна общност да изработим тези приоритети на базата на което има поръчение от Министерския съвет към Министерството на образованието и науката, сигурен съм, че то ще бъде изпълнено, към началото на м. март да имаме такава стратегия за развитие на научните изследвания. Готови сме да водим постоянен диалог, но търсейки реални приоритети, а не за подхода – дайте, ще финансираме всичко равномерно. Не може всичко равномерно. Дори най-богатите страни не могат да си го позволят, камо ли България, която, макар и член на Европейския съюз, си остава най-бедният член. Това е реалността.
Искам на финала да ви кажа, че Министерството на образованието и науката организира национална консултация по основните въпроси, поставени в Зелената книга на Европейския съюз. От уведомените близо хиляда учени и експерти са получени около триста отговора, включително и от български учени, които работят в чужбина. В момента отговорите на въпросите се обработват статистически и, разбира се, ще се проведат и публични, и експертни дискусии за изработване на реални приоритети и за приемане на такава стратегия за научните изследвания, но освен фундаменталните изследвания, които никой не оспорва като значение, освен хуманитарните, знаете, че самият аз съм историк, трябва да търсим реалните механизми и във взаимодействие с частния бизнес да има достатъчна прагматична и проектна ориентация и от научните среди, за да правим иновации. Науката да не бъде откъсната от икономиката и от производството. Затова съм декларирал нееднократно, в това число и днес, че сме готови да съфинансираме приоритетно и изпреварващо тези сектори в научните изследвания, които могат да донесат максимален ефект за конкурентоспособността на България. Това е основно нещо в момента и за следващите години. Иначе няма да бъде никаква икономика, основана на знанията. Всичко останало ще бъде приказки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше има да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Елеонора Николова към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Госпожо Николова, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Моят въпрос е по повод на постъпила жалба от учителка в моята приемна. В приемната ми на народен представител оплакване направи учителка по български език и литература в Основно училище в с. Смирненски, Русенска област. Същата ми представи съдебно решение, с което е възстановена на работа след уволнение поради намаляване обема на работата. Съдът е признал, че уволнението е незаконосъобразно поради неспазване на процедура. Жалбоподателката Божанка Ненова Лазарова твърди, че основание за прекратяване на трудовото й правоотношение поради уволнение не са причините, посочени в заповедта. Твърди, че директорката Айше Ибрямова Севриева води мъртви души като ученици, включително оформя и годишни бележки за тях и че това е практика на още седемнадесет преподаватели. Като доказателство за това си твърдение прилага удостоверение от 10 октомври 2007 г. на Русенската районна прокуратура, от което е видно, че е приключило успешно дознание срещу Севриева, в хода на което последната е привлечена към наказателна отговорност за престъпления по чл. 311, ал. 1 – документно престъпление, в съучастие с останалите учителки.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви мерки ще предприемете по отношение на тази самозабравила се директорка? Не смятате ли, че именно този пример сочи формалност на провежданите реформи и оптимизация на българското образование, особено в училище в район със смесено население, каквото е посоченото? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Благодаря за отправения въпрос. Той се отнася до конкретен случай. В същото време, доколкото разбирам, Вие имате склонност да направите едни обобщения по отношение на общия ход на промените в областта на училищното образование, позовавайки се на този конкретен случай. По тази причина аз ще разделя също на две отговора си – от една страна, по-голямата част ще бъде върху фактите – какви са те, Вие споменахте част от тях, ще си позволя да обогатя това, което Вие казахте.
На второ място, разбира се, ще дам моята оценка, ако имате интерес да я чуете.
Госпожа Божанка Лазарова, както споменахте, наистина е учител по български език и литература в Основно училище „Петко Рачов Славейков” в с. Смирненски, община Ветово, област Русе до м. октомври 2006 г. Тогава трудовото й правоотношение е прекратено поради намаляване на обема на работата на основание на чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, да го кажа по-просто – поради намаляване броя на децата и невъзможност да се осигури необходимата норма на заетост на всички учители.
Тя наистина е обжалвала прекратяването като трудовоправният спор все още не е приключил с влязло в сила решение, а има само първоинстанционно решение. Ако то приключи по начина, който Вие споменавате, и тя бъде възстановена, няма никакво съмнение разбира се, че тя ще бъде възстановена, но към момента това не е факт.
Госпожа Лазарова е подала две жалби по административен ред. Едната е до Регионалния инспекторат по образование – Русе, другата – до Министерството на образованието и науката, съответно от м. септември 2006 г. и м. април 2007 г. В тях се твърдят, както и Вие споменахте, конкретни нарушения и се поставят въпроси по отношение на конкретни ученици и учители. Те са свързани главно с неиздаване на удостоверения за преместване на ученици, заминали за чужбина заедно със своите семейства, неотразяване на отсъствия и вписване на текущи оценки на тези ученици, съответно на оформяне на срочни и годишни оценки, издаване на документ за завършен клас и т.н.
Жалбите на госпожа Лазарова са предшествани от проверка на Районното полицейско управление – гр. Ветово, което е иззело цялата училищна документация за 2004, 2005 и 2006 г. Към момента, доколкото аз съм информиран, дознанието е приключило и както и Вие споменахте, директорът на училището госпожа Севриева е привлечена към наказателна отговорност по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс за съставяне на документ с невярно съдържание от длъжностно лице. По повод подадените жалби са разпоредени и извършени дотук две проверки – на регионалния инспекторат по образованието, от м. октомври 2006 г. и м. май 2007 г. Вижда се, че те са непосредствено след всяка една от жалбите. Проверките обхващат дейността на директора. Има извършени нарушения, но те не са, поне според протоколите, по естество, че тя да бъде, просто да кажа, уволнена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преди секунди ми съобщиха, че България победи Русия с 3:2 за Световната купа по волейбол в Япония. Браво, български момчета! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с парламентарния контрол.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря Ви, че Вие коректно сте проверили фактите и съобщавате по начин, по който Ви ги изложих и аз. Разбира се, Вие много добре сте схванал, че аз всъщност търся обобщаване, тръгвайки от конкретния повод. Защото по време на вота на недоверие, отправен към Министерския съвет по повод несправяне с проблема с учителите и учителската стачка, в моето изказване аз не се занимавах със заплати, а се занимавах с това, че в областта на образованието реформата изостава. Ясно и категорично дадох своята оценка като народен представител, че в мое лице Вие винаги може да имате подкрепата на човек, който мисли разумно и който смята, че реформата трябва да изпреварва всички останали мерки, включително и чисто финансовите мерки. В този смисъл аз заострих Вашето внимание още тогава, че продължава да има точки в България, където за да не се наруши нечий рахат, се държат училища с мъртви души. Фактически това пречи българското образование да излезе на една друга права линия, това пречи на българските учители да получават адекватни на своя труд заплати и Вашето поведение като министър трябва да бъде на пълна нетърпимост към такъв род прояви.
Тъй като тук става въпрос дори за нещо по-драстично, става въпрос за извършено престъпление, аз си позволявам да го представя на Вашето внимание, за да видя, че в качеството си на министър Вие ще проявите адекватни мерки и ще разпоредите на вашите инспекторати много по-сериозно, не само на книга, да проверят колко много мъртви души се водят в училищата, колко учителски бройки незаконосъобразно са заети и защо фактически изтичат държавните пари, включително и за тези, които сме планирали за Бюджет 2008, без реално да има възможност реално да се увеличи заплащането на заетите в този сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Преди да взема отношение по това, което току-що казахте, ще довърша с едно изречение предходното си изказване.
Бих искал да отбележа, че във връзка с Вашия актуален въпрос, аз съм разпоредил трета проверка. Този път тя ще бъде извършена не от регионалния инспекторат, а от мои служители от Министерството на образованието и науката. Тя ще бъде извършена до броени дни, като ще обхваща както дейността на директора в споменатото от Вас училище, така и дейността на инспектиращите екипи от регионалния инспекторат по образованието. Така че картината в това училище ще бъде изяснена, повярвайте ми, напълно и ще Ви информирам след това съвсем коректно.
Що се отнася до обобщенията, аз бих казал така. Ваше право е да правите преценки, включително и въз основа на един конкретен повод. Това е нещо, което аз не бих могъл да оспоря.
Бих искал обаче само да кажа едно нещо по отношение на това, което наричате “мъртви души”. Действително, демографските процеси в България са неблагоприятни и продължават да бъдат такива. Въпреки че втора година броят на първокласниците е по-голям спрямо предшестващата година, за да може да се пречупи демографският тренд, е необходимо да минат поне още 4 5 6 години. Следователно натискът за свиване на броя часове в засегнатите от демографските процеси области и разбираемото нежелание на част от директорите и учителите да се съобразят с това, което би довело до съкращаване на щатове, вероятно ще продължи.
Това, което ние се опитваме да правим, доколко успешно вероятно не 100% успешно, но наистина се опитваме да правим, е да направим една много ясна оценка на състоянието, на броя на училищата, тенденциите в развитието на всяко едно училище. В България има около 3000 училища и повярвайте ми, това не е лесно. От няколко години, както знаете, без съмнение има една изградена система, която е интернет базирана. Тя позволява във всеки един момент ние да следим всички деца след 6-годишна възраст къде отиват, в кое училище, по какъв начин се придвижват. Единственият въпрос, който към момента е трудно да бъде установен, и това стана още по-трудно след 1 януари 2007 г. във връзка с граничния контрол, е децата, които са напуснали страната. Това е факт наистина и единственият начин да се установят със сигурност, това е проверката на място. Опитваме се да правим това и във всички случаи, където се констатират такива нарушения, те ще бъдат, разбира се, взети под внимание, санкционирани и възстановено юридически правилното положение.
На последно място, господин председателю, бих искал да кажа едно изречение. Уважаеми колеги, не забравяйте, че каквото и да се случи в българското училище, то в пряка степен ще бъде отражение на това, което се случва в българското общество. Училището не живее извън обществото. Каквито сме ние, такива са и училищата ни. Съжалявам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Анастасия Димитрова Мозер към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаема госпожо вицепремиер и министър, ние не за първи път разговаряме на тази тема, както знаете. Темата за наводненията, последиците, за направеното или ненаправеното е много актуална, защото и Вашите срещи напоследък с кмета на София господин Бойко Борисов говорят, че има проявен интерес и от местната власт в духа на тази децентрализация, която ние все търсим и искаме, за да могат те да поемат по-голяма отговорност за това, което става в техните райони и аз го приветствам. Само че всичко остава малко на книга и на лента, а фактически нещата не стигат дотам, докъдето трябва.
Вие знаете, имах въпрос и преди това към Вас за преодоляването на последиците от наводненията от 2005 г. в район Нови Искър. Аз съм депутат точно от тази част на София и в кв. Гниляне, но там и кв. Нови Искър беше целият засегнат. Беше организирана среща с местното кметство, имаше представители и на вашето министерство. Разбрах, че има проблем с протокола – аз Ви нося копие от този протокол, така че ще Ви го дам, за да знаете с положителност, че е имало ваш представител, който е поел известни ангажименти в тази насока.
Във връзка с нови писма от инициативен комитет от същия район и предоставяната ми информация за липса на конкретни мерки от институциите – Вие преди това ме бяхте уверили, че всичко горе-долу е направено, но новите наводнения в район Нови Искър от миналата седмица поставят отново въпроса за качеството на извършените от вашето министерство и от местната власт дейности, за което има ново писмо от председателя на инициативния комитет от Гниляне. Средствата за масово осведомяване отразиха последиците, така че аз имам няколко въпроса и недостатъчно време, разбира се.
Как ще гарантирате сигурността на населението срещу опасността от бъдещи наводнения, след като има такива и след извършените възстановителни действия, и то не при особено силни валежи напоследък? Как ще се контролира качеството на извършените строително-монтажни работи в този район? Защо дигите не издържат на разливите?
Разбираме от медиите, че напоследък има взаимодействие с местната власт с цел решаване на този проблем и само липсата на достатъчни финансови средства ли е причината да не се почисти качествено и изцяло коритото на р. Искър, да не се изграждат алтернативни пътища, и да не се подобрява инфраструктурата в това населено място.
Ще спра тук, защото мисля, че имам толкова време в момента, след това ще добавя някои неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Мозер! За краткото време, което имам, ще се опитам да отговоря на по-голямата част от поставените от Вас въпроси.
Както стана ясно и Вие самата констатирахте във Вашето изказване, коритото на р. Искър в кв. Гниляне е почистено. Укрепени са дигите, изградени са буни, възстановено е функционирането на отводнителната система в землището на кв. Гниляне и кв. Изгрев. Изградените съоръжения са издържали на високите води на 20 ноември тази година. Предполагам знаете, че поради административни пречки не се е стигнало до укрепване на дигата в близост до Психиатричната клиника, по-скоро съдебни процедури.
Още веднъж искам да напомня, че Министерството на държавната политика при бедствия и аварии има задължение да оказва помощ, или ако трябва да съм по-точна, да спасява при възникване на събития, да издава указания и предписания във връзка с превенцията. Няма задължения да изгражда, да възстановява, да строи и така нататък – редица други длъжности, които са задължение на общините и на други ведомства.
Дейностите, свързани с поддържане на речните корита, се контролират от басейнови дирекции като регионални структури на Министерството на околната среда и водите. Така че, ако искате по-точна и по-компетентна информация, можете да се обърнете към тях.
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, която аз ръководя като вицепремиер, е орган, който взема решение за целево финансиране на проекти за преодоляване на последствия от бедствия и аварии. Контролът за изпълнението на строителните работи – единият от въпросите Ви, се извършва именно от този, който е получил средствата и който е подписал договора. Това са кметът, областният управител и съответно министърът. Комисията финансира тези институции – кмет, областен, министър. Така че възложителят и независимият строителен контрол са тези, които дават оценка за качеството на изпълнената работа.
Взаимодействието между местната и централната власт – единият от въпросите Ви - това е един изключително важен въпрос, на който аз отделям много сериозно внимание. И мисля, че за моя мандат за две години и няколко месеца като министър, това съм го доказала, работя изключително добре с представителите на местната власт. Голяма част от ангажиментите, които поемам към тях, са извън тези на компетенциите ми като министър само с една-единствена цел – да ги подпомогна в тяхната работа при решаване на проблемите.
Комплексното решаване на тези проблеми, госпожо Мозер, си остава в компетенциите на местната власт, на кметската администрация. Затова и моят апел към тях е да изработят такава програма, с която комплексно да решават проблемите, а не на парче – веднъж да решим дига, после стена, след това да се види какво. Отводнителни канавки, ВиК-инсталации, поддържане или изграждане на нови, подпорни диги, почистване на речни корита, хидросъоръжения, няма да изброявам всичките – комплексно трябва по този проблем общината да има ясна визия какво да се прави. И след това вече да търси начините за решаване. Единият от тях е при нарушаване целостта на дадено съоръжение да се обръщат към комисията и ние да финансираме. Другият вариант е със собствени средства, включени в собствените планове и бюджети, да ги финансират. Третият вариант е с държавни пари. Така че тези проблеми трябва да се решават по този начин, а не на парче. В противен случай винаги ще бъдете недоволни, както и гражданите, и ще отправяте постоянно тези въпроси. Това е един от ключовете към решаването на проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител и заместник-председател на Народното събрание госпожа Анастасия Димитрова-Мозер – право на реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Вие сте абсолютно права, защото за жалост, като цяло в нашата държава нещата се решават на парче. Затова няма необходимия резултат, който всички бихме искали да видим.
Аз ще направя всичко възможно, което зависи от мен като депутат от този район, да внуша на кметовете от това място, които все още между другото броят бюлетини и не се занимават с тези важни и по-важни въпроси, а се чудят кой да поеме тази голяма отговорност. Да я поеме, а дали ще я свърши, е друг въпрос. Защото нещата наистина там не са много добре. И действително няма цялостно прочистване на коритото на р. Искър. То се прави на едно място, на друго става мръсно, след това разбира се се влачи към другата част на реката.
Сега, след като знаем за разрушителното въздействие на водите при наводнение, необходимостта от намиране на научно обосновани решения, какви проекти ще разработят, задавам въпроса към Вас, но Вие сте права, че това трябва да бъде решение на местната власт и на кмета. Сега, след като и господин Бойко Борисов е поел ангажимент да направи нещо, надявам се, че има такава възможност. Възможности винаги има, защото аз съм казвала, че всичко, което зависи от хората, е възможно. За жалост те не винаги правят това, което трябва, и превенцията е наистина гаранция за това утре при някой друг валеж да няма подобни резултати и хората пак да са залети от вода, защото наводненията са най-разрушителното нещо, което може да има на едно място и чиито последици траят много, много дълго време.
Така че аз ще Ви държа и Вас осведомена и ще се постарая да се обърна и към кмета на София и да го попитам и той по какъв начин ще има намерение да се справи с този въпрос, защото, съдейки по улиците на София, мисля, че разрешението няма да бъде нито утре, нито вдругиден и пак ще се прави на парче, което е най-лошото в една държава.
Аз Ви благодаря за вниманието. Благодаря и на Вас, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаема госпожо Мозер, за мен е огромно удоволствие да работя с Вас. Позволявам си от трибуната на българския парламент да Ви благодаря за активността, така, както сигурно е гордост за вашите избиратели, че имат такъв народен представител. Ще Ви бъда изключително благодарна, ако наистина работите и с новоизбраните кметове и им обърнете внимание, че това наистина е задължение на представителите на местната власт – да имат такава комплексна оценка и конкретни мерки и действия за преодоляване на тези проблеми. Те биха могли да се възползват от възможността, която им дават еврофондовете, и да участват в някои от регионалните програми, с които ще могат да решат въпроса с канализации, отводнителни системи, с изграждане на съоръжения и така нататък.
Що се касае до вредното въздействие на водите, да, ние от две години всички констатираме, че водата, освен че е безкрайно необходима и без нея не можем, тя понякога има и разрушителна сила. Затова е изключително важно България, българската държава да има нова визия, нов прочит на темата с водата, управлението на водите, собствеността на водите, новата хидроложка карта. Тези въпроси аз съм ги поставила пред българското правителство, както и пред народните представители и се надявам всички заедно, съвместно и с научния потенциал на Република България да намерим най-правилните решения. Защото, за съжаление, това е проблем не само на България, но и на Европа, и на цялата планета във връзка с промените в климата. Затова не трябва да подценяваме тези предизвикателства, а съвместно, в диалог, заедно различните институции да търсим решение на този въпрос.
Още веднъж искам да подчертая, че на министерството, което аз оглавявам, функциите, които вие, народните представители, сте ни вменили, са в две посоки. Първата е указания, предписания, които ние издаваме съответно както към местната власт, така и към централната и към различни институции от гледна точка на превенцията. И втората посока е изграждане на сили и на отряди, с които при възникване на бедствия, аварии и катастрофи ние да сме на място, за да помогнем на хората. Аз мисля, че тези две функции, които са ни вменени по закон, министерството ги изпълнява много добре. Но добре е всички останали ведомства и структури, които имат пряко отношение както с превенцията, така и с рутинната работа за изграждане на различните съоръжения, също да бъдат на висотата на отговорностите, които имат, и на предизвикателствата на времето. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Нено Димов към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Става дума за действие на един доста скандален държавен чиновник, висш държавен чиновник – областният управител на гр. Плевен. Само преди месец питах колежката Ви Емел Етем за едни разплатени от него пари за почистване на корита на реки, които всъщност изобщо не са почистени. Сега искам да попитам Вас, защото в края на краищата Вие сте министърът, който отговаря за тези висши държавни служители, той си е позволил да продаде частна собственост. През 2006 г. пак той продава части от “Нова Плама” на фирма “Интермес” ООД. През 2007 г. същата тази вече частна собственост отново я обявява за продажба. Фирмата, разбира се, иска да бъде спряно, но нищо не е спряно, процесът тече и аз си задавам въпроса в що за държава живеем? Аз мога ли да дойда сега да продам Вашия апартамент? И то евтино да го продавам? Би трябвало да не мога, но се оказва, че някой може.
И затова ще Ви попитам много накратко, първо, какво е основанието на областния управител на Плевен да продава цитираната собственост? Аз съм Ви казал точните номера в питането си? И второ, какви мерки ще предприемете Вие като ресорен министър? Или, ако Вие не можете, кажете кой може, за да попитам този, който може. В края на краищата трябва да има някакви санкции за такъв произвол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Благодаря Ви за Вашия въпрос. Всъщност действително ако нещата стояха така, както Вие задавате въпроса, тогава действително би имало проблем. Друг е обаче въпросът, че нещата не стоят точно така.
Най-напред, не бих искал много да губя ценно време от парламентарната трибуна и да уточнявам, че не съм много сигурен, че този парламентарен въпрос трябва да бъде към мен, тъй като действително съм първостепенен разпоредител с бюджетните средства на всички областни управители, които са второстепенни разпоредители, но това не означава, че по всички държавни политики министърът на държавната администрация отговаря.
Що се отнася до разпореждането с държавна собственост и публично-държавна собственост, там има друг министър, който се занимава с този въпрос.
По въпроса, който Вие сте задал в писмената му част, има действително една неточност, която ми се струва, че сега Вие коригирахте. Тези имоти не са собственост на “Интермес” ООД, а по-скоро “Интермес” ООД ги е закупило от областния управител. Вие твърдите, че господин Цветко Цветков – областен управител на Плевен, е продал частен имот на друга частна фирма, а всъщност ние смятаме, че той е продал държавен имот на тази частна фирма “Интермес” ООД. Става дума за имоти № 103 в землището на с. Търнене и имот № 123 в землището на с. Дисевица, Плевенска област. В тези имоти има сгради, които са собственост на “Интермес” ООД. И мисля, че тук няма някакво съмнение. То е придобило тези имоти от друга частна фирма “Химремонтстрой” АД през 2005 г. Към молбата за закупуване е приложен нотариален акт.
Изпълнявайки всички закони, които мисля, че Вие добре познавате, собственикът на сградите има право, ако пожелае, да закупи държавните имоти, по държавни цени. По информация на областния управител няма никакви данни, че “Нова Плама” е собственик на тези имоти. Действително “Нова Плама” след 1989 г. е била собственик на един друг имот в с. Ясен, когато фирмата се е казвала “Нефтохимически комбинат” гр. Плевен. Но не на тези имоти. Във всички документи от 90-те години и плановете за земеразделяне и така нататък, “Плама” АД не е отразило в своите документи тези имоти и че тя е техен собственик. В скиците по преписката за продажба като собственик на имота е посочена държавата.
Все пак областният управител е проявил добросъвестност и задал писмено въпроса на “Нова Плама” дали тези имоти по някакъв начин си ги припознват като свои. Това се е случило преди близо две години. И до ден-днешен “Нова Плама” не дава отговор в тази посока. Тук мога да Ви дам информация и как точно са продадени имотите, на каква стойност. В крайна сметка те са продадени на по-висока от данъчната оценка и оценката за пазарната им стойност. Така че от информацията, с която разполагам, по никакъв начин не се вижда, че областният управител на Плевен е извършил каквото и да е нарушение. Затова няма отговор и въпросът какви мерки трябва да се възприемат спрямо него, тъй като той, доколкото разбирам, не е направил нищо незаконно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов – право на реплика.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, действително толкова са размити отговорностите в сегашното правителство, че е трудно човек да се ориентира към кого да зададе въпроса. Затова като шеф на администрацията съм го задал към Вас. Това обаче, което се случва по същество, е, че областният управител, използвайки чл. 117а от Търговския закон, през 2007 г. е обявил същите имоти за продажба. А договорът е сключен с фирмата през 2006 г. Тоест това, че “Нова Плама” по някакъв начин не си върши задълженията, не отговаря по същество, бави отговора две години, не означава, че държавата може да предприеме продажба на нещо, което не е нейно. Просто няма смисъл в това нещо.
От тази гледна точка аз смятам, че мълчаливият отказ е нещо лошо, в случая отказ на информация. Не му отговаря “Нова Плама” и той решава, че това, което си мисли за информация, че е вярно, тоест че тези имоти са собственост на “Нова Плама” и тръгва по чл. 117а от Търговския закон да ги продава. А би трябвало да направи необходимите мерки. Още повече, че той е получил протест от фирмата, която е собственик. Същата фирма, която е собственик на имотите, същата, която цитирахме - “Интермес”. Получил е протест за това, че се продават техни имоти, но не е спрял процедурата. Би трябвало да я спре докато стане ясно какъв е проблемът. Защото представете си каква е сигурността на инвеститора, когато в един прекрасен момент трябва да се спъне от подобно нещо, да отиде на съдебно дело. Знаем колко време продължават съдебните дела – може би пет години, може би господин председателя ще ме поправи, че и повече. Каква сигурност за бизнеса ще имаме в тази среда? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев – право на дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, уважаеми господин Димов! Да Ви призная съм затруднен да ви кажа нещо допълнително по следните причини. Най-напред, да уточня – преди съответните продажби на тези имоти “Интермес” ООД не е била собственик на тази земя. Тя я купува от областния управител. А във всички документи, с които разполага областната администрация, този имот си е бил и си остава държавен. След което е продаден по законен ред на “Интермес” ООД. Ние нямаме никаква информация, че този имот е бил на някой друг. Ако Вие знаете нещо, ако имате документи или някое частно дружество, примерно от 90-те години, в моя отговор дори имам данни от 1977 г., преди 30 години, ако някой има информация или документи, че този имот е нечий друг, да дойде и да се обади. Веднага ще назначим проверка и ще вземем съответните мерки. Но нашата проверка показва, че имотът просто си е бил държавен и той е бил продаден.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Сега вече не е държавен. Там е проблемът.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се, че не е, тъй като той е продаден на фирма “Интермес” ООД по законен ред на по-високото от пазарната и данъчната оценка. И в момента вече би трябвало да е собственост на “Интермес” ООД, тъй като те имат и сградите върху тези имоти и имат правото да си ги закупят. Така че за нас лично проблемът е приключил, освен ако някой не изрови документи отпреди 30 години, примерно, които доказват обратното.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Пак е обявен за продажба. Там е проблемът.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Според нас не е обявен. Аз нямам такава информация. Едва ли може да бъде обявен отново за продажба. Ще проверя и ако има такава ситуация, веднага ще вземем мерки и ще Ви информирам. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на държавната администрация и административната реформа за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, зададени към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Питане от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите господин Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Многократно съм Ви задавала въпроси във връзка с Вашите действия и задължения за решаване на въпросите за оползотворяване на масово разпространените отпадъци. Многократно сте ми отговаряли – най-често с общи фрази и обещания, от които за съжаление не са последвали действия. Продължава монополът в обезвреждането на бяла техника и на отпадъците от автомобили. Продължава битката Ви с фирмите за оползотворяване на отпадъци.
Вероятно по някакъв начин не осъзнавате Вашите задължения. Замисълът на всички европейски документи, стимулиращи създаването на организации за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, е, на първо място, с минимални средства да се постигнат най-добрите резултати за оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Не с държавно определени такси, които най-често не се базират на никакви сериозни аргументи, а с усилията на самите фирми, които емитират такива масово разпространени отпадъци.
На второ място, активно да бъдат привлечени фирмите да участват в този процес.
На трето място, да бъде гарантирана подкрепата на държавния орган, тоест Министерството на околната среда и водите не да воюва с тези фирми, не да им противодейства, а да създаде максимални условия да работят заедно. Вие трябва да бъдете от едната страна на барикадата с тези фирми.
На четвърто място, при ясни критерии и прозрачни процедури. За съжаление, и досега такива няма. На Вашето бюро лежат многобройни преписки с искания за работа с опасни и масово разпространени отпадъци, подготвени разрешения, на които Вие не давате съгласие. По моя информация това са над 30 преписки, които Вие не придвижвате, без да има аргументи за това. Вие практически не спазвате закона, защото нито мотивирано отказвате, нито разрешавате на тези фирми да работят.
Наблюдава се още едно явление. Вие за поредна година се стремите да подпишете, а може би вече сте подписали меморандум с организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Този меморандум по същество представлява картелно споразумение, без ясни критерии с икономическа логика. Фактически този меморандум е средство за изнудване, а не за съдействие на тези фирми.
Затова аз още веднъж Ви питам: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение на организациите за оползотворяване на отпадъци, в частност на отпадъци от опаковки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на балкона е министърът на здравеопазването на Държавата Израел господин Яков Бен-Изри, който е в България по покана на нашия министър на здравеопазването господин Радослав Гайдарски и посети парламента. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите на балкона.)
Да му пожелаем успех на мисията в България!
Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! В отговор на Ваше питане бих желал да Ви информирам, че провежданата от Министерството на околната среда и водите политика по управление на отпадъците, в това число по разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, е в съответствие с установената йерархия в чл. 4 от Закона за управление на отпадъците. Йерархията е заложена в последователност от мерки за предотвратяване или намаляване на количеството и опасните свойства на образуваните отпадъци, рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, чието образуване не може да се предотврати, както и обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/или оползотворяване.
За изпълнение на мерките в съответствие на йерархията за управление на отпадъците Законът за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове към него въвеждат принципа „отговорност на производителя” или на вносителя, съгласно който лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответни цели за рециклирането и оползотворяването им.
За масово разпространени отпадъци се определят отпадъчните пневматични гуми, негодните батерии и акумулатори, отпадъците от опаковки, отпадъците от масла, излезлите от употреба моторни превозни средства, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване.
Управлението на тези видове специфични отпадъчни потоци е детайлно регламентирано с наредбите по чл. 24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.
Принципът „отговорност на производителя” или на вносителя в съответствие на разпоредбите на чл. 11, алинеи 1 и 2 от Закона за управление на отпадъците може да бъде осъществяван чрез включване в колективни системи за изпълнение на задълженията, респективно целите за рециклиране и оползотворяване или индивидуално. Организациите по оползотворяване са форма на колективна система за изпълнение на задълженията за рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.
Политиката на Министерството на околната среда и водите е за приемственост и последователност в контрола върху дейността на получилите разрешение и действащи в страната колективни системи, като организации по оползотворяване, най-вече за постигане на целите за рециклиране, оползотворяване и изпълнение на инвестиционните програми.
Развиването на системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци, в това число на отпадъци от опаковки, е един от приоритетите за страната ни. Действието и ефективността на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки разглеждаме като основен фактор за намаляване на общото количество отпадъци на всички общини, включително на Столична община, в контекста на комплексното решаване на кризата с управлението на отпадъците на гр. София.
Бих искал да Ви кажа, че в резултат от повишения контрол върху организациите и техните подизпълнители се установи, че не се води реална отчетност за получените, предадени и третирани отпадъци съгласно Наредба № 9 относно отчетността и предоставянето на информация за дейностите по отпадъци. В допълнение се констатира, че събраните и рециклирани през 2006 г. отпадъци от опаковки не са в резултат на ефективно въведени системи за разделно събиране. Част от разделно събраните отпадъци от опаковки са останали складирани на площадките на подизпълнителите и не са предадени за последващо оползотворяване/рециклиране. Системите продължават да не са осигурени с достатъчно съдове, техника за транспортиране и инсталации за сепариране.
Ще посоча само, че към 30 юни настоящата година едва около 2000 тона отпадъци от опаковки са събрани пряко от обхванотото население, което е малка част от общото количество – над 37 хиляди тона, които са предадени от организациите за рециклиране.
Част от разделно събраните отпадъци от опаковки остават за дълги периоди от време складирани на площадките на подизпълнители на организациите и не се предават своевременно за последващо оползотворяване/рециклиране. Към момента системите продължават да не са осигурени с инсталации за сепариране. Има само единични инсталации, разположени на територията даже на страната.
Отчетеният от организациите положителен финансов резултат от предходните години не се ползва ефективно за развиване и материално обезпечаване на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки, а финансовият ресурс се акумулира в организациите.
Бих искал да Ви припомня, че в началото на мандата дейността на организациите беше почти минимална с оглед постигането на целите, които са поставени с оглед събираемост на отпадъците разделно, тяхното рециклиране и оползотворяване. Всички вие помните, че когато сериозно поставихме въпроса пред организациите, имаше много сериозна реакция. Вследствие на диалога, който успяхме да наложим от двете страни, днес ние работим в диалогична среда. Определено мога да кажа, че целите, които са пред нас и са поставени, все още не са достигнати.
Що се отнася до Вашата квалификация, че преписките не се разглеждат и не им се отговаря, определено това не отговаря на истината. За всяка една преписка - бележките, препоръките относно непълнота и неокомплектованост на документацията - се изпращат уведомителни писма и след окомплектоване и уведомяване те се разглеждат и се придвижват по надлежния ред. Законът е над всички и той е равен за всички, включително за екипа на Министерството на околната среда и водите и за мен.
Що се отнася до Вашата квалификация за меморандумите, които се подписват като картелни, бих искал да Ви кажа, че 98% от тези предложения, които са заложени в меморандумите, които ние подписваме и на базата на тези меморандуми се активира работата на организациите, са предложения именно от страна на бизнеса. Ние искаме техните позиции, действително да представят най-оптималния вариант във финансов еквивалент за постигане на целите. Това са техни предложения. За съжаление, все още не се постигат тези цели.
Аз искам да благодаря на всички организации на бизнес структурите за това, че те осъзнават отговорностите, които са пред нас. В отделните секторни политики - за маслата, за електрониката, за автомобилите - има напредък. Остава да реализираме напредък в сферата на отпадъците от опаковки. Убеден съм, че това ще бъде постигнато. Ние сме в диалогичен режим, работим в диалогична среда – нещо, за което Вие можете да се обърнете към представителите на бизнеса и да говорите с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева. Госпожо Манева, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, моите два допълнителни въпроса:
Първият: Вие наистина ли не осъзнавате, че меморандумът, който подписвате, е картелно споразумение и то може да бъде атакувано? Ще Ви дам само няколко примера. С меморандума, който тази година искате да подпишете или сте подписали вече, Вие визирате сума от 100 млн. лв., която трябва да съберат организациите, за да се осъществят според Вас целите, които те имат да изпълняват. Една сума, двукратно по-голяма от тази година – сума, която практически диктува едни и същи цени във всичките организации.
На второ място, Вие задължавате фирмите да осигурят над 15 млн. лв. за реклама, при положение че ако има 5 млн. лв., на всеки половин час ще имаме достатъчно информация за разделното събиране на отпадъци. Тази сума е огромна, но тя ще се управлява от Вас и е ясно защо се иска.
На трето място, всяко тримесечие Вие искате невъобразимо голям обем информация от тези организации - над 6 папки с подробни документи, с които очевидно Вие оправдавате присъствието на многобройния си апарат в министерството. Жалко е, че Вие задължавате и самите фирми да поддържат контингент, който непрекъснато да подава справки – ненужна информация, която никой не чете. Факт е, че вече трета година твърдите, че има проблеми в тази сфера – вижда се, че тази информация никому не е нужна или Вие не можете да я ползвате по предназначение.
Вторият ми въпрос е: защо не подпомагате фирмите, господин министър? Защо не изпълнявате задълженията си да наказвате тези, които изхвърлят отпадъци масово, а не разделно? Член 104 от Закона за управление на отпадъците Ви задължава за това.
Само ще спомена размера на глобите: от 300 до 1000, от 150 до 500, от 700 до 2500, от 1500 до 5000 лв. Това са неща, които Вие трябва да правите – за съжаление, не правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров, който да отговори на двата допълнителни въпроса, зададени от народния представител Евдокия Манева.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! В момента не сме приключили процедурата по подписването на меморандума, той може да бъде формулиран и като споразумение. Аз също съм възложил на Правна дирекция да предложи най-адекватната форма с оглед да бъде правно защитимо това, за което се споразумяваме с организациите.
Относно финансовата рамка. Аз бих искал Вие да ми отговорите - тази финансова рамка, която се предвижда и която се договаря с бизнеса, все пак те ще си положат подписа доброволно, ако желаят да поемат тези ангажименти.
Госпожо Манева, за предходния период от няколко години бихте ли могли да ми кажете, че има реално разгърнато разделно сметосъбиране в София, в Пловдив, във Варна, в нашите туристически центрове – това, което искаме да се постига и да се реализира от нас? Ако не сте видели публикациите, искам специално да благодаря на БТВ и на “24 часа”, защото наистина направиха публикации и излъчиха в ефир по какъв начин организациите, даже разделно събраните отпадъци, ги изсипват на общата платформа, след това ги досепарират. По този начин демотивираме хората. Така че финансовата рамка ще бъде определена в диалог с бизнеса и тя ще бъде адекватна, необходима. Във всички случаи аз държа тя да бъде приета и мотивираща бизнеса.
Второ, по отношение на сумата за реклами не Ви е правилна информацията този път. Финансовият ресурс, който се предвижда за следващата година, е в параметрите около 8 млн. лв. Искам на уважаемите народни представители, на цялата ни общественост да дам за съпоставка колко средства са разходени за кампания – да бъдат обучени, да бъдат убедени, да бъдат мотивирани нашите съграждани.
Когато в предходния парламент имахме посещение на парламентарната Комисия по околна среда и води в Испания, видяхме по какъв начин е реализирана системата за разделно сметосъбиране в Мадрид – в Мадрид бяха инвестирани само за реклама за обучение над 7 млн. долара. В еквивалент това ни беше посочено от колежката, която беше председател на парламентарната Комисия по околна среда.
Естествено при нас нямаме тези възможности в национален мащаб да имаме такъв голям ресурс. Аз считам, че самият бизнес там има много опитни структури, като фирми, които сега не бих искал да посоча или други да не бъдат визирани. Само ще обобщя и ще кажа, че това са мегафирми, които имат дейност в Европа, в Съединените щати, в световен мащаб, които имат немалък опит в това отношение. Аз се обръщам към тях от трибуната на Народното събрание: нека подходът, който имат във всички европейски страни, да бъде приложен и в нашата страна, така че ние да постигнем желаните ефекти и резултати.
Аз уверявам Вас, всички народни представители и цялата общественост, че Министерството на околната среда и водите коректно и обективно ще преследва тези цели да бъдат постигани чрез системна работа.
Що се отнася до глобите – да, приемам Вашия апел. Ще започнем да налагаме глоби. Дай Боже, да постигнем резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева. Госпожо Манева, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Не стана ясно според мен във Вашия отговор, че ако има проблеми, имате вина Вие. Добре че накрая споменахте, че всъщност през тези няколко години не е имало никаква наказателна политика от страна на министерството, което е Ваше задължение, от години визирано в Закона за отпадъците и което би било инструментът, с който министерството може да подпомогне фирмите.
За съжаление резултати няма, защото вие нямате критерии за оценяване на работата на тези фирми – критерии, зад които да има ясна икономическа логика. Вие в Меморандума записвате неща, които нямате право да записвате. Тази финансова рамка вие не можете по този начин да я запишете. С тези суми, които визирате, вие ще предизвикате през следващата година повишение на инфлацията с 2%. Тази сума означава това и много жалко, ако вашите специалисти не могат да направят този елементарен разчет. Не можете! Вие трябва на базата на ясни количествени критерии, зад които има икономическа логика, да накарате фирмите да си свършат работата, а вие да им съдействате.
Вие за съжаление не налагате и прозрачност във вашата работа. Аз ви питам защо например в регистъра липсва фирмата “Импак”? Защо тази фирма, която обеща да залее Несебър с контейнери за разделно събиране, всъщност не работи и Вие мълчите, а отправяте упреци към фирмите, които се опитват нещо да направят?
Нищо не казахте за монопола. Фактически Вие твърдите, че има диалог. Диалог няма! Доверие няма! Има изнудване, бих могла да кажа. Има една непочтена принуда към фирмите да правят нещо, което те биха могли да правят много по-ефективно, ако вие ги подпомагахте.
Аз искам да заявя пред Вас, много пъти съм казвала какви действия ще предприема – смятам да сезирам Комисията за защита на конкуренцията, защото този Меморандум е противозаконен и Вие трябва да се откажете от позициите, които противоречат на законите в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди няколко месеца в Народното събрание водихме дълъг дебат защо България има нужда от петролопровода на своя територия и то точно Бургас – Александруполис. Тогава опозицията, а и всички разумно мислещи политици и анализатори предупреждаваха, че страната ни ще понесе повече негативи вместо да реализира значими ползи, каквито впрочем е разумно да очакваме предвид рисковете на страната. Стана ясно, че са 30 млн. средствата, които ще получаваме за този тръбопровод.
От парламентарната трибуна с моите колеги бяхме обвинявани в политическа пропаганда, когато за пръв път поставихме въпрос за екологични и икономически последици от построяването на този петролопровод. А тези последици не могат да бъдат пренебрегнати и сериозният подход към проблема изисква да се направи цялостна оценка на риска, която да включва както възможностите от екологична катастрофа, така и отчитане на стойността, която страната ни би загубила, ако проектът не се осъществи. Това е сериозният подход към анализа на ползите и разходите от един проект. А, като че ли по някакъв начин досега няма публични резултати от този анализ.
Само преди няколко седмици станахме свидетели на една от най-страшните екологични катастрофи, при която огромни количества петрол бяха излети в Азовско море. По тази причина не можем да бъдем безразлични и аз съм убедена, че и Вие като министър провеждате разговори и правите анализи за това, което ще се случи в Бургаския залив при евентуална такава катастрофа. Забележете, аз нямам предвид кога ще се извърши самият ОВОС, макар това да не е по-малко маловажно, но се питам дали ОВОС ще включи в себе си изчислението на риска от евентуалната авария.
Не е ясен и въпросът с отговорността. На заседание на парламентарен контрол от 23 март 2007 г. Вашият колега Асен Гагаузов направи уточненията, че международната проектна компания, а не държавата или общината, е длъжна изцяло да покрие евентуалните екологични щети. Затова Ви питам, господин министър, какви са резултатите от Вашите проучвания, кога ще има ОВОС, какви са анализите и кой ще поеме отговорността при една евентуална криза? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Във връзка със зададените от Вас въпроси бих искал да Ви информирам, че за проекта на петролопровод Бургас – Александруполис е проведена процедура по ОВОС в периода 1999 г. – м. февруари 2002 г. по реда на действащата тогава нормативна уредба – Закон за опазване на околната среда.
Предмет на доклада за ОВОС е проектът в частта му на българска територия като са разгледани и оценени две алтернативи Решение на ОВОС № 8-1 от 21.02.2002 г. е издадено също по реда на действащата към м. февруари 2002 г. нормативна уредба, поради което характера е разрешаване преминаване, следваща фаза на проектиране, изработване на окончателен доклад за ОВОС по вариант нова алтернатива.
Предвид разработката на Закона за опазване на околната среда за валидност на решението по ОВОС за незапочнати проектни дейности за срок от една година следва да се приеме, че това решение не е валидно към момента.
Понастоящем в Министерството на околната среда и водите няма официално внесена информация или документация за актуалните цялостни намерения за развитието на проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис и какви са промените спрямо алтернативата, одобрена с решението по ОВОС.
Инвестиционните предложения за тръбопроводи за транспортиране на нефт с диаметър повече от 800 мм и с дължина повече от 40 км, каквото е предложението за нефтопровода Бургас – Александруполис, предвид наличната информация от процедурата по ОВОС от 2002 г. са включени в Приложение № 1 от Закона за опазване на околната среда и са предмет на задължителна ОВОС.
Компетентен орган по околната среда за произнасяне с решение е министъра на околната среда и водите. За започване на процедурата по ОВОС е наложително да има инвестиционно предложение в ранен етап, на фаза предпроектни проучвания или задания за проектиране, да е ясен възложителят, който да удовлетворява изискванията на т. 20 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.
Възложител на инвестиционно предложение е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение.
Република България и Република Гърция са ратифицирали Конвенция по ОВОС в трансграничен контекст. Двете държави са пълноправни членове на Европейския съюз и следва да се прилагат разпоредбите на европейското законодателство, което по отношение процедурата на ОВОС в трансграничен контекст е аналогично на Конвенцията. Конвенцията, Директива 85/337 на Общността, изменена и допълнена с Директива 9711 и 2003/35, транспонирани в българското законодателство изрично посочват, че за провеждане на трансгранична процедура е необходимо да са налице едновременно следните обстоятелства: проектът да е в съответните приложения и да има предположение за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава.
По отношение на другия въпрос – ОВОС трябва да бъде разгледан, оценен съобразно потенциалните значителни отрицателни въздействия при претоварване на петрола, включително и в случай на авария.
За случая, който посочихте, за съжаление, който е вече факт като инцидент – за тези случаи в нашата законодателна нормативна уредба ние сме разработили Закона за екологичните щети, който аз внасям за разглеждане в Министерския съвет. Той веднага ще се придвижи. Ние имаме поети ангажименти. Той трябва по най-бързия начин да бъде разгледан от парламентарната Комисия по околната среда и водите, а след това и в пленарната зала. Там наистина много ясно и категорично ще бъдат предвидени всички тези случаи, които Вие визирате. Едно е ясно, че възложителят на тези случаи ще си носи отговорността, но дай Боже, да нямаме такива инциденти, с които да се влиза в хипотезата, в правната рамка на закона, който предвиждаме да бъде разгледан, приет и да влезе в сила, в действие в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор по повод процедурата на ОВОС. За съжаление обаче възложителят, за който говорите, е офшорна фирма. Тя се регистрира и е офшорна фирма, която реално няма как да носи отговорността нито пред България, нито пред всички страни, през които ще минава петролопровода. В офшорната зона всяка фирма, която е регистрирана, може да смени както собственика си, така да укрива данъци, така да пере пари, така да плаща на политици за неспазване на решенията. Това беше и сигналът, който дадохме както от тази парламентарна трибуна – на министър Гагаузов, така и от Комисията по бюджет и финанси на база на споразумението, което ни беше представено за ратификация. Наистина трябва да се надяваме и остава Господ да пази България, както се казва! А в момента според мен е важно кметството на Бургас и на целия регион да вземе решение от хората по места дали могат да допуснат чрез референдум наистина да има петролопровод. Това ще окаже влияние на живота ни в целия този регион. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! В отговор на това, което Вие поставяте: дали да има референдум или не, аз по-скоро ще се въздържа да взема отношение.
По отношение на бъдещата процедура по ОВОС аз съм имал срещи с представители на обществеността от Бургас в Министерството на околната среда и водите. И аз, и екипът ми сме готови всеки момент да откликнем на въпроси, които възникват и са на дневен ред относно този казус. Приканих обществеността да бъде изключително активна, да има техни представители и да участват активно в обсъжданията при разглеждането на предпроектните проучвания и на самия проект. Действително ние ще съблюдаваме и ще вземем всички мерки, така че да се гарантира екологичната безопасност на района. В това отношение аз като министър категорично и ясно заявявам, че компромиси няма да правя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Мартин Димитров към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Както Ви е известно, господин Димитров, разполагате с 3 минути, но аз имам чувството, че същия въпрос го зададохте и към министър Мутафчиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Да, подобен въпрос беше зададен към министър Мутафчиев, тъй като той касае едновременно министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите.
Гражданите на София, най-вече от кварталите Левски, Дружба и Слатина, са свидетели всеки ден на прелитания на самолети през центъра на града. Негативните последствия се изразяват в наднормени вредности от авиационен шум, замърсяване на въздуха и почвата, както и рискове от катастрофи в населени райони.
Съгласно решение по оценка на околната среда от 2001 г. са наложени задължителни ограничения на дейността на летището, които не се изпълняват. Става въпрос за това, че нощните полети между 23,00 и 6,00 ч. са забранени и също така, че самолетите трябва да заобикалят центъра на София при излитане и при кацане, за да не минават през гъстонаселени райони, където, освен че причиняват вредности като шум, има опасност евентуално и от инциденти, които биха били много неприятни.
След моя въпрос, който зададох към министъра на транспорта, резултатът е, че нощните полети намаляха рязко. Министърът на транспорта беше доста затруднен да ми даде законово основание за въпросните нощни полети и резултатът е, че бяха намалени до 3-4 на денонощие. Тези оставащи 3-4 полета на денонощие също са обезпокоителни, за тях няма правно и законово основание. Би трябвало нощни полети да са разрешени само тогава, когато това се дължи на някаква извънредна ситуация. Когато няма извънредна ситуация, не би трябвало на гражданите на София да бъдат причинявани такива наднормени вреди. Неслучайно, и министърът на околната среда и водите вероятно знае, във въпросната оценка на околната среда е записано, че нощни полети въобще не трябва да има освен в извънредни ситуации.
Поводът за това питане, освен това което казах, е и друг, има допълнителен аспект. Министърът на транспорта от тази трибуна заяви, че няма задължение за изграждане на шумоотразителни валове около летище София, заради което си позволих да попитам министъра на околната среда и водите по този повод и да му прочета т. 7.5 от Решение по оценка на въздействието върху околната среда от 2001 г. То гласи следното нещо: изграждане на шумоотразителни валове и прегради около летище София, забележете, и други подходящи мерки, като се отчита опитът на други летищни комплекси с подобни проблеми.
Въпросът е: защо ги няма тези валове? Вие като министър на околната среда и водите какви конкретни мерки ще предприемете и дали ще настоявате въобще за отмяна на нощните полети над София, освен в извънредни ситуации? Благодаря, колеги, за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Във връзка със зададените от Вас въпроси бих искал да Ви информирам за следното. В рамките на своите компетенции Министерството на околната среда и водите чрез регионалните си структури, в случая в София, осъществява контрол върху изпълнението на условията по Решение № 20-5 от 2001 г. по ОВОС.
С протокол № 953 от 3 юни 2004 г. е констатирано изпълнението на условията 4-5, а именно, че въз основа на предложение на „Летище София” ЕАД в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България са направени следните промени:
1. Забранени са прелитания на въздухоплавателни средства над гр. София при благоприятни метеорологични условия, освен в регламентирани случаи. Списъкът на тези случаи е редуциран и е отменена подточка „Спешни полети със специално разрешение на упълномощените власти”.
Записана е и нова т. 2.4: „Забранява се планирането на редовни полети от/до летище София в интервала между 23,00 и 6,00 ч.”
Контролът по спазването на забраните, описани по-горе, е от правомощията на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” към Министерството на транспорта.
По настоятелно искане на представители на инициативния комитет за защита на населението от дейността на летището на 16 октомври 2007 г. аз проведох среща с тях. В резултат от срещата и поетите ангажименти за съдействие за стриктното спазване на ограниченията, предписани с решението на ОВОС, изискахме от министъра на транспорта да ни предостави информация за резултатите от контрола по изпълнението, както и за планирани или осъществени мерки за преустановяване на установени нарушения.
2. Условие 7 от Решение по ОВОС от 2001 г. изисква изготвяне на проект за защита от шума и проблема за изпълнение на предвидените мерки за територията около летище София. Проектът е приет в края на 2002 г. от експертен съвет към Министерството на транспорта с участието на експерти от всички заинтересовани институции, включително и от Министерството на околната среда и водите. Проектът включва определяне на действителния брой наднормено ошумени граждани, живеещи на територията на хигиенно-защитната зона, определяне на подлежащите на здравна защита обекти в обхвата на зоната и набелязване на конкретни групови и индивидуални мерки. Като групова мярка в програмата за изпълнение на предвидените мерки за територията около летище София е включено изграждане на шумозащитен екран на стоянката за изпробване на авиационни двигатели – техническата стоянка.
След проверка на РИОСВ – София, е установено, че в изпълнение на тази мярка на 19 юли 2007 г. летище София е възложило чрез открита процедура по Закона за обществените поръчки проектиране и изграждане на шумозащитен екран на стоянката за изпробване на авиационни двигатели. Предстои избор на изпълнител и подписване на договор за изпълнение на услугата преди края на настоящата година. Паралелно с това предстои и избор на консултант, който ще упражнява строителен надзор по време на проектирането и строителството на шумозащитния екран.
Уважаеми господин Димитров, в заключение потвърждавам, че Министерството на околната среда и водите изпълнява своите задължения относно контрола по изпълнение на условията в издаденото решение по ОВОС от 2001 г., въпреки че нямаме компетенции по контрола, свързан със спазване на изискванията за увеличение на прелитанията на въздухоплавателните средства над гр. София и спазване на забраната за нощните полети. Уверявам ви, че Министерството на околната среда и водите ще продължи да работи съвместно и с компетентните органи за създаване на по-благоприятна обстановка и спазване на регламентите, такива каквито са предвидени в случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, може да зададете до два уточняващи въпроса към министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Първото важно нещо, господин министър, което Вие не изяснихте, е следният въпрос: да, ще има шумоотразителни валове по отношение на изпробването на двигатели. Но въпросът е, че не се изпълнява тази точка 7.5 за изграждане на подобни съоръжения около летище София. И тук идва въпросът, който Ви задавам за втори път: такива въобще ще бъдат ли изграждани? Вие ще настоявате ли Оценката на въздействието върху околната среда да бъде изпълнена? Ще настоявате ли за изграждане на такива валове?
И втория конкретен въпрос: да, вярно е, че Вие нямате права по отношение на контролната дейност, обаче факт е, че нощните полети продължават. Вярно, в съкратен вариант след въпросното питане към министъра на транспорта. Не смятате ли, че Вие като министър на околната среда и водите имате пряко отношение към допълнителните вредности, които се създават на хората в кварталите на София “Левски”, “Дружба” и “Слатина”? Уверявам Ви, че тези вредности са много тежки. Аз се срещнах няколко пъти с тези хора. Не смятате ли, че трябва да използвате всички възможни мерки за влияние, за да бъдат преустановени тези практики? Да, разбирам, че Вие нямате директни мерки за контрол, но въпросът е да вземете отношение, да имате позиция. Неспазването на тази ОВОС касае и вашето министерство, касае и Вас лично. Ако не се спазват законите в България, какъв пример се дава на хората? И защо гражданите на София трябва да понасят тези извънредни допълнителни вредности, като те могат да им бъдат спестени поне с нощните полети? Не е проблем да останат само извънредни такива полети.
Между другото, министърът на транспорта от тази трибуна представи следната теза, която е много спорна и, бих казал, неточна, невярна. Той каза, че чартърите не били нощни полети, те били нещо друго. За подобна теза той носи лична отговорност, но такива некоректни твърдения не трябва да бъдат представени пред Народното събрание.
Това са моите два конкретни въпроса: ще вземете ли отношение за нощните полети и ще има ли шумоотразителни валове около летище София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз вече посочих кои са компетентните органи в контрола и проследяване на изпълнението на ангажиментите и регламентите, такива каквито са визирани в случая. Естествено споделям, че всичко, което е предвидено, трябва да бъде изпълнено. Но същевременно бих искал да посоча, че ОВОС е одобрена със стартиране на процедурата в 2001 г., преди предходния мандат и правителство. Тогава е одобрено и взето това решение. Аз не съм оптимист, че полетите ще намаляват. Да, това трябва да бъде спазвано, но си задавам въпроса по какъв начин ще бъде разположено в график, който да удовлетворява потребностите на нашите граждани и на тези, които искат да посетят нашата страна, ще влизат и ще напускат нашата страна чрез летище София? Не искам да коментирам дали това е най-правилното решение, но знаете кога е взето това решение. Наистина ще има някои неудобства, но потвърждавам нашите отговорности, на всички компетентни органи, включително на екипа на Министерството на околната среда и водите, да упражняват необходимия контрол, така че да няма вредно въздействие върху гражданите на София и тези, които пребивават в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров. Цялата работа е в това, че на летището не му е мястото там, където се намира сега.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Трябваше, господин председател, тези думи да бъдат отправени към правителството на Жан Виденов, което започна този проект. И неслучайно първият протест на този граждански комитет е именно от 1996 г., когато този проект се създава. Явно тогава Вие не сте имали възможност да изразите Вашето мнение или не са Ви чули.
По-големият проблем обаче е следният. Никой не е против посещенията в нашата страна. Разбира се, нека да идват туристи, трябва да има всички условия за това. Но най-малкото, кацането през деня от 6,00 ч. сутринта до 23,00 ч. вечерта дори е по-безопасно и за самите гости, които идват в България. Така че, разбира се, ние искаме да посрещнем максимално много туристи, но нека да кацат през деня, има достатъчно много възможности за това.
Мерките, които са във Вашите правомощия и Вие можете да вземете, са следните: Вие може и трябва да настоявате за изпълнението на решението на ОВОС от 2001 г. да има шумоотразители валове около летище София. Нещо, от което транспортният министър бяга, и нещо, което той каза, че няма да свърши. Ето това можете да направите Вие. Въпреки че нямате контролна функция, Вие имате функцията да изисквате и да започнете изпълнението на този проект. Това е във Вашите правомощия и това е едно от нещата, които наистина можете да направите, за да се облекчи животът на хората в България.
Аз се срещнах с хора, които живеят в този район. Те буквално не могат да спят през нощта с тези постоянни нощни полети и кацания. Мерки могат да бъдат взети, стига да има политическа воля за това.
По отношение на нощните полети. Независимо че нямате преки правомощия по отношение на контрола, Вие трябва да изисквате от вашите колеги, ако трябва, от Министерския съвет да се спазва разпоредбата, че между 23,00 ч. вечерта и 6,00 ч. сутринта може да има само извънредни полети. Дори аз предлагам, понеже парламентът има контролни функции, да изискаме справка доколко разпоредбата се нарушава. Би трябвало за всички полети, които се случват все пак в това време, които се определят като нощни полети, да има ясна обосновка какво точно им е извънредното. Защото очевидно с томи въпрос много се спекулира. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане, зададено от народните представители Нено Димов и Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин Димов, заповядайте да развиете Вашето питане.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 8 март т.г. с колежката Евдокия Манева Ви попитахме защо няма регистър за трансфер на емисиите на въглероден диоксид? Защо не изпълнявате изискванията на Европейския съюз и ООН, за да започне търговията с емисии в България? Вашият отговор уверяваше, че работите по въпроса и че “скоро” (слагам го в кавички) ще сте изпълнили изискванията.
Днес, девет месеца по-късно, няма никакъв напредък. Регистърът за трансфер на емисии на въглероден диоксид, който между другото е в основата на всички други дейности по търговията, не е изграден. И, забележете, от всички страни – членки на Европейския съюз, България е единствената страна, която няма изграден такъв регистър. Това пречи не само на България, това пречи на всички страни членки да се регистрират към конвенцията в ООН.
Разбира се, заради това ние ще бъдем санкционирани както от Европейския съюз, така и от ООН. Негативите за страната ни не спират дотук. Без регистър България е нелегитимна и нашите фирми не могат да търгуват нито в страната, нито в Европа, нито в света.
В липсата на регистър обаче има и нещо, което е позитивно за Вас самия – хаосът, който се създава, отваря широко вратата на корупцията пред Вашия кабинет. И може би точно това е, което и Вие самият предизвиквате.
Към тези проблеми ще добавя и факта, че за неизпълнени ангажименти и за некомпетентна защита България загуби 34,7% от обема за търговия с емисии. Това има пряко негативно влияние върху икономическия ръст. Липсата на свободни квоти възпрепятства навлизането на чуждестранни инвестиции. В сметката между другото са забравени и 15 предприятия, които са пред пуск, но за тях няма квоти, така че е много неясно какво ще се случи с тези предприятия. Губим реални пари от проекти за съвместно изпълнение. Вие си позволихте да разигравате датския министър-председател и 20 други европейски проекта, които искаха да инвестират зелени пари в България.
Какво се получава на практика? През следващите години ще бъдат изядени 35% от икономическия ръст именно поради инвестициите заради това че ще липсват квоти за търгуване, ще има спиране на новите инвестиции поради същата липса на квоти. Новите предприятия няма да имат разрешение да бъдат построени. Ще скачат цените и инфлацията, защото квотите влизат в себестойността на цените на стоките. Фирмите ще губят от порядъка на 700 млн. лв. годишно.
Имайки предвид всичко това, нашето питане към Вас е какви мерки ще предприеме правителството за преодоляване на негативните последствия от намаляване на квотите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя само да кажа, че това, което изнесе като фактология господин Димов – човек, който познава донякъде материята в сферата на екологията, той е работил в министерството – категорично не отговаря на истината. Защо? Защото явно не сте се запознали достатъчно добре, господин Димов.
Първото предложение за изграждане на център и регистър за квотите беше той да бъде изнесен извън страната. Аз направих необходимото да остане в страната и в Изпълнителната агенция по околната среда вече има такъв ситуиран център. В момента се извършват тествания, до няколко дена тестванията ще приключат и той ще влезе в експлоатация. По този начин ние изпълняваме всички наши ангажименти и към Обединените нации, и към нашите партньори от Брюксел.
Второ, ние сме представили националните планове за разпределение на квоти с участието на всички субекти, които са подали надлежно документи, в срок.
Има възможност и за нови участници, има резерв за нови участници, така че новите участници ще бъдат удовлетворени.
Трето, господин Димов, правителството и Министерството на околната среда и водите удовлетвори в максимална степен исканията на операторите, съобразно методиката, която се прилага, и критериалната база за изчисляване на квотите на всички оператори, така че те да бъдат удовлетворени именно с виждането, че това би се отразило на себестойността на продукцията, която се произвежда, и най-вече това важи за енергетиката, за циментовата индустрия, там, където се произвеждат строителни материали, в чувствителните социални сфери.
Ние това сме го направили. За съжаление решението, което е взето от Европейската комисия, относно нашите два плана, които ние сме представили, за разпределение на квотите за 2007 г. и за следващия период 2008-2012 г., бяха редуцирани – първия план с 20%, следващия – с 37,4%. Между другото, осем нови страни членки сме в такава ситуация. Някои от тях вече са започнали съдебни процедури, искове, внесли са жалби. Ние в момента готвим такава.
Искам да кажа пред Вас, уважаемите народни представители, пред цялата общественост и пред бизнеса, че правителството и в частност Министерството на околната среда и водите прави всичко възможно. Нещо повече, още на деня, когато се обяви решението на Европейската комисия, след като това бе обсъдено с министър-председателя, с министъра на външните работи, с министъра на икономиката и енергетиката, аз реагирах на часа и казах, че ще предприемем действия, с които да представим наши разширени и задълбочени аргументи, пред Европейската комисия.
Ние не оспорваме цялостно решението на Европейската комисия, но в няколко пункта, които ще ви представя сега, наистина отстояваме нашите позиции такива, каквито са. С оглед на това поканих на среща представителите на бизнеса на Българска стопанска камара, на КРИБ, на всички сектори, асоциации. В Министерството на околната среда и водите се проведе такава среща. Същевременно имах среща и с много от посланиците на страните – членки на Европейския съюз, и най-вече с тези, с които сме подписали меморандуми и биха могли да бъдат реализирани проекти за съвместно изпълнение.
Господин Димов, недейте да подвеждате обществеността и бизнеса, защото те много добре знаят дали проектите за съвместно изпълнение са добри за страната или не. Това е отделна тема, по която аз съм готов да споря с Вас колкото е необходимо. Разбирате какво искам да Ви кажа.
Оттук нататък с бизнеса се видя, че имаме еднакъв поглед, еднаква критериална база. Аз организирах среща, екипът на министерството на техническо ниво, експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерски съвет с представители на бизнеса да проведат техническа експертна среща в Брюксел на 22-ри.
След това самият аз поисках среща, след като уточнихме позициите и на ниво Министерски съвет, и в понеделник се видях с еврокомисар Ставрос Димас с мое предложение, именно по този казус да се видим, да обсъдим, да представим нашите аргументи. Естествено на срещата обсъдихме и други въпроси като “Натура” и проблема с отпадъците на София. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Бих помолил господин председателя само за още няколко изречения.
По време на тази среща, на която присъства председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите и нашият посланик господин Бойко Коцев, ние представихме нашите аргументи. Аз казах, че това наистина е крачка напред в решаването на този казус. Едва ли е необходимо да посочвам, че той ще има наистина негативни последици в икономиката и индустрията на страната, върху ръста на икономиката такъв, какъвто е от началото на 2000, 2001 г. – държа това коректно да го кажа. Бих казал, че имаше чуваемост и диалог с Европейската комисия. В момента нашите екипи заедно с бизнеса, тази сутрин съм се чул и с господин Данев, с господин Прокопиев, с няколко асоциации, представители на сектора на бизнеса и междуведомствена работна група от министерствата, които вече изброих, подготвяме позиция, която до края на деня или в понеделник ще бъде представена в Брюксел пред Европейската комисия.
Европейската комисия не изключва технически грешки, но най-важните наши аргументи са:
Първо, затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Две хиляди и пета година, която е взета като базисна, като репрезентивна, представителна, тогава тези реактори са работили и занапред тяхното изключване ще натовари енергомощностите с емитиране на близо 9 млн. т въглероден диоксид.
Второ нещо, което е важно за програмния период 2008-2012 г. е въвеждането на сероочистници, които ще се реализират и близо 1 млн. т годишно ще има в повече емисии на въглероден диоксид.
Трето, всички знаем, че в началото на настоящия мандат страната ни бе залята от дъждове, от наводнения. В този период продукцията на ел.енергия е редуцирала с 2,5 млн. т производството на ел.енергия в страната. Това са основните пунктове, които ние представяме. Естествено има и други, има и какво да се каже по отношение на модела Праймс, който е използван, на това какво трябва да правим, защото той не отчита спецификата на отделните страни.
Много е важно, че с решението на Европейската комисия за нас се дават еквивалентни пропорции до 2012 г., които не съответстват на растежа, в контекста на Лисабонската стратегия за растеж на брутния вътрешен продукт и развитието на икономиката в нашата страна с оглед на кохеренция. Всичко това представих пред еврокомисаря Ставрос Димас, с който нашите работни срещи ще продължат.
Искам да уверя цялата общественост, че правителството осъзнава какво трябва да постигне, полага всички усилия. Уточнихме се, че ще имаме работна среща и по време на срещата, която се организира и в Бали. Аз изразих готовност и преди това през следващата седмица отново да проведем работна среща с еврокомисаря Димас и заедно с колеги, ако е необходимо и от други министерства – визирам Министерството на икономиката и енергетиката, така че ние работим по казуса, полагаме всички възможни усилия.
В заключение, ако не постигнем, а ние желаем да постигнем, в тази фаза необходимия, желан резултат, ако това не се случи на тази фаза, на този етап, ние подготвяме наш иск и ще внесем жалба и чрез съдебни процедури ще търсим обективно и справедливо решение за разпределение на квотите за Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народната представителка Евдокия Манева.
Госпожо Манева, моля да зададете Вашите, до два уточняващи въпроса, към министъра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, има една поговорка, че “След боя е безсмислено да размахваш юмруци”. Това безсмислие си личи от отговора Ви, защото аргументите, които Вие изтъкнахте, не са аргументи, които са се появили вчера. Затварянето на “Козлодуй” и въпросът със сероочистките, са проблеми, които от години са известни.
Освен това ние вече цяла година сигнализираме за това, че има огромно изоставане в изпълнение на нашите задължения. Изоставане от страна на министерството. Всъщност министерството не си свърши работата. Девет месеца след определения срок Вие представихте плана. Получихте забележка от Европейската комисия и едва тогава поставихте документа. Досега няма регистър, който спира включването на Европейската комисия в Световния регистър за търговия с емисии. Това са все Ваши пропуски.
Първият ми допълнителен въпрос към Вас, господин министър, е каква е Вашата вина за тази ситуация? Ние говорим за Европейската комисия, няма предубеждения от нея, има несвършена работа от наша страна. Не казахте какви са мерките, кажете каква е Вашата вина. Защо не уволнихте ресорния заместник-министър, който е виновен за тази ситуация? Господин министър, защо уволнихте компетентните специалисти? Председател на органа за изпълнение на конвенцията две години подред беше жена – висококвалифициран специалист от министерството, който беше пуснат в този изключително мъжки бизнес, с много интереси, поради нейната компетентност. Вие я уволнихте, за да назначите некомпетентни послушковци, които дават квоти на предприятията, които Вие искате. Не можете да отречете, че “Шише-джам” например получи неколкократно по-висока квота, отколкото има основание да получи. Това беше причината, за да сложите некомпетентни и послушни хора, които ни докараха до това положение, и резултатите ще се видят. За съжаление ще страдаме всички ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, зададени от народната представителка Евдокия Манева.
ÌÈÍÈÑÒÚÐ ÄÆÅÂÄÅÒ ×ÀÊÚÐÎÂ: Óâàæàåìè ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, óâàæàåìè äàìè è ãîñïîäà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, óâàæàåìà ãîñïîæî Ìàíåâà! Äðóãà ïîçèöèÿ è äðóãà ðåàêöèÿ íå ñúì è î÷àêâàë îò Âàñ.
Ïî îòíîøåíèå íà ñâúðøåíîòî îò åêñïåðòèòå, ïî îòíîøåíèå íà èçâúðøåíîòî îò ðàçëè÷íèòå ìèíèñòåðñòâà, âêëþ÷èòåëíî è îò Ìèíèñòåðñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà è âîäèòå, êàòåãîðè÷íî çàÿâÿâàì, ÷å ðàáîòàòà å èçâúðøåíà èçêëþ÷èòåëíî êîìïåòåíòíî è îòãîâîðíî. Нÿìà äà Âè ïîçâîëÿ â íèêàêúâ ñëó÷àé äà êâàëèôèöèðàòå мëàäèòå õîðà, êîèòî ðàáîòÿò, ïî åäèí èëè äðóã íà÷èí. Òå ñà èçêëþ÷èòåëíî äîáðå ïîäãîòâåíè è íàèñòèíà çàùèòàâàò èíòåðåñèòå íà ñòðàíàòà è òîâà å âèäíî.
В ïîíåäåëíèê, êîãàòî å ãîòîâà íàøàòà ïîçèöèÿ, ùå Âè ÿ ïðåäîñòàâÿ. Çàÿâÿâàì ãî ïðåä öÿëîòî Íàðîäíî ñúáðàíèå è ïðåä öÿëàòà îáùåñòâåíîñò, çà äà ñå óâåðèòå è Âèå. Íî õîðà, êîèòî èãðàÿò íà ðàçëè÷íè ïëîñêîñòè, õîðà, êîèòî íå îòñòîÿâàò èíòåðåñèòå íà ñòðàíàòà è íå âúðøàò ïðîôåñèîíàëíî ñâîèòå çàäúëæåíèÿ, åñòåñòâåíî ÷å íÿìàò ìÿñòî â åêèïèòå è íå ñà íà âèñîòàòà íà îòãîâîðíîñòèòå, êîèòî òðÿáâà äà èìàò.
Ùî ñå îòíàñÿ äî ðàçïðåäåëåíèåòî íà êâîòèòå, Âèе âèçèðàòå êîíêðåòåí îïåðàòîð ñ îãëåä íà òîâà äà èçïîëçâàòå îòíîâî ÷óâñòâèòåëíîñòòà ïî òåìàòà, çàÿâÿâàì íàé-îòãîâîðíî ïðåä âñè÷êè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, ÷å êðèòåðèÿëíàòà áàçà è ìåòîäèêàòà íå ïîçâîëÿâàò êúì êîéòî è îïåðàòîð äà ñå ïîäõîäè ñóáåêòèâíî. Èìà ìåòîäèêà, èìà äàííè, íà áàçàòà íà êîèòî ñå èç÷èñëÿâàò êâîòèòå è òå ñà ðàçïðåäåëåíè îò ìåæäóâåäîìñòâåíà ðàáîòíà ãðóïà, êîÿòî âêëþ÷âà ïðåäñòàâèòåëè íà âñè÷êè ìèíèñòåðñòâà è ïðåäñòàâèòåëè íà áèçíåñà.
Íå ìîãà îò òðèáóíàòà íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå äà íå èçêàæà áëàãîäàðíîñò êúì òÿõ, êàêòî è êúì ãîñïîäèí Áðàíêîâ - ïðåäñòàâèòåë íà Áúëãàðñêàòà ñòîïàíсêà êàìаðà, êîéòî å èçêëþ÷èòåëåí ñïåöèàëèñò, êîéòî ó÷àñòâà ïî âðåìå íà öÿëîñòíàòà ðàáîòà íà òàçè êîìèñèÿ, êàêòî è íà ðàáîòíàòà ñðåùà â Áðþêñåë, êúäåòî достойно å çàùèòàâàë èíòåðåñèòå íà ñòðàíàòà, çàåäíî ñ âñè÷êè äðóãè íàøè ïðåäñòàâèòåëè.
Óâåðÿâàì Âàñ è íàé-âå÷å íàøàòà îáùåñòâåíîñò, ÷å ïðàâèòåëñòâîòî è Ìèíèñòåðñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà è âîäèòå ùå ïðîäúëæàâàò äà ïîëàãàò íåîáõîäèìèòå óñèëèÿ, çà äà íàìåðèì îáåêòèâíîòî, íåîáõîäèìîòî, æåëàíîòî, êîðåêòíîòî ðåøåíèå íà âúïðîñà. Áëàãîäàðÿ.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äàâàì äóìàòà íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Íåíî Äèìîâ.
Ãîñïîäèí Äèìîâ, â ðàìêèòå íà äâå ìèíóòè ìîæå äà èçðàçèòå Âàøåòî è íà ãîñïîæà Ìàíåâà îòíîøåíèå êúì îòãîâîðà.
ÍÅÍÎ ÄÈÌÎÂ (ÄÑÁ): Ùå ãî èçðàçÿ, ãîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, êàòî ñå íàäÿâàì äà áúäåòå òàêà òîëåðàíòåí êúì ìîåòî âðåìå, êàêòî áÿõòå êúì òîâà íà ìèíèñòúðà.
Ãîñïîäèí ìèíèñòúð, ùå ñå ñúãëàñÿ ñ Âàñ, ÷å ìëàäèòå õîðà, êîèòî ðàáîòÿò â ìèíèñòåðñòâîòî, ñèãóðíî ñà êîìïåòåíòíè. Èçâîäúò îáà÷å å îò ñèòóàöèèòå, ÷å очевидно Âèå ñòå òîçè, êîéòî å ïðå÷êà, Âèå ñòå íåêîìïåòåíòåí êàòî ïîëèòè÷åñêî ðúêîâîäñòâî íà òîâà ìèíèñòåðñòâî.
Èìà åäèí ôàêò, êîéòî å áåçñïîðåí – Áúëãàðèÿ íÿìà 34,7% êâîòè, à ìîæåøå äà ãè èìà. Òîâà å, çàùîòî èìà íåêîìïåòåíòíà çàùèòà.
Èìà è îùå åäèí ôàêò: ðåãèñòúðúò òðÿáâàøå äà áúäå ãîòîâ ïðåäè 2 ãîäèíè, íå å ãîòîâ è â ìîìåíòà. Äóìàòà “ùå” ÿ ÷óâàì ìíîãîêðàòíî. Ïðåäè 2 ãîäèíè êàçàõòå “ùå”, Âèå ëè÷íî ïðåäè 9 ìåñåöà êàçàõòå “ùå”, а сега казвате “äî äíè ùå”. Ñëåä åäíà ãîäèíà ïàê ùå êàæåòå “äî äíè ùå”.
Ïðè âñè÷êè ïîëîæåíèÿ èìà è íåùî äðóãî ìíîãî ëþáîïèòíî âúâ Âàøåòî èçêàçâàíå. Îòãîâàðÿéêè íà ìîèòå êîëåãè ïðåäè òîâà, казвате êàêâî ñå áèëî ñëó÷èëî ïðåç 1990 ã., ïðåç 2000-òà, ïðåç 2001 òà ãîäèíà и след това вече нищо не се случва. Не чух нито една година от 2002 нататък във Вашите изказвания да се е случило нещо. Станахме наясно, че Вие например не знаете какъв ще бъде рискът от проекта “Бургас-Александруполис” и какво може да се случи на Бургаския залив. Не знаете как да обхождат самолетите, всъщност имаше решение през 2000-та година как да обхождат самолетите, така че да не вдигат шум. Не знаете какво ще се случи с регистъра и с българските фирми.
Аз се чудя, господин министър, и питам: знаете ли защо сте министър? Може би следващия път такъв въпрос ще Ви задам. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, обаче процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моят процедурен въпрос е следният. Парламентарният контрол има голям смисъл и място в политическия и обществен живот на страната – изясняват се важни и принципни въпроси, но има и общонационални интереси. В момента България е в сложен диалог с Европейската комисия и пред евентуален съдебен процес за накърнени интереси. Добре е всеки един, преследвайки истината и своите политически цели, да не накърнява общобългарската позиция.
Това е, което исках да направя като вметка, без да влизам в детайли и в конкретика, тъй като участвах в тези преговори, виждам, че има възможност за развитие на процеса, за отстояване на българската позиция. Затова е добре всички народни представители да съблюдават този общ български интерес.
Ако съм нарушил процедурата, моля да бъда извинен, но това го правя искрено и дълбоко мотивиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Длъжен съм да заявя, че това не беше процедура.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Искам и аз процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашата реакция веднага води до друга реакция на базата на процедура, която няма да бъде също процедура, но няма как да откажа.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Аз ще спазя обаче правилника, господин председател, и ще направя процедура по начина на водене. Няма да говоря относно, меко казано, глупостите, които току-що се казаха. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Димов!
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, искам да Ви кажа, че когато се взема думата по процедура и няма процедура, Вие трябва да отнемете тази дума. Не беше необходимо парламентарният контрол да бъде нарушаван с неща, които не могат да бъдат защитавани в залата. Така че беше редно да отнемете тази дума. Моля Ви за в бъдеще да спазвате това си право. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Много умно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно!
Следва въпрос от народния представител и заместник председател на Народното събрание Анастасия Димитрова-Мозер към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Госпожо Мозер, моля Ви в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Ще се опитам, господин Корнезов.
В продължение на предишните неща искам да кажа, че има различни начини за защитаване на националните интереси. Мълчанието и пренебрегването на истината и скриването под килима не е един от тях, както поне аз разбирам националните интереси.
Този път ще говоря не за мръсния въздух, а искам да засегна въпроса с чистия въздух. Надявам се, че господин Джевдет Чакъров е минавал край “Кремиковци”, пък и ние всички минаваме оттам. Също така парламентът, където работим, е в центъра и от колите човек не може да си поеме въздух. Това остава проблем за в бъдеще.
Сега искам да повдигна въпроса, който повдигат гражданите, това наше гражданско общество, с което би трябвало да се гордеем, а именно неудовлетворението от бездействието и в случая съдействието на изпълнителната власт и местната власт при застрояване на наши планини, в случая Рила.
В писмо до народни представители 17 природозащитни организации сигнализират, че се извършва незаконно строителство в района на Паничище, Рила планина, и то в нарушение на 5 закона, в които се засягат три зони от мрежата “Натура 2000”.
По този повод моите въпроси са: какво е състоянието към момента на подготвителните и строителни дейности в Рила, в частност около Сапарева баня, и има ли решение на вашето ведомство за това? Направена ли е преценка за необходимостта от оценка за въздействието върху околната среда при реконструкцията и рехабилитацията на пътя Паничище – Хижа “Пионерска”, и сведенията, че се навлиза в територията на Национален парк “Рила”? Днес в медиите имаше коментарии по този въпрос.
Считате ли, че наличието на финансови санкции към нарушителите на екоизискванията ще ликвидират незаконното строителство в тези зони, които са обект на масов туризъм? Глобите в повечето случаи са символични спрямо мащабите на строителството и в повечето случаи прикриват самото строителство, като наложените санкции от 10 хил. лв. в Сапарева баня, които не спират строежа, а му позволяват той да продължава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Мозер! По поставените въпроси, които са донякъде взаимосвързани, бих искал да Ви отговоря следното.
За Национален парк Рила има въведени забрани за ново строителство на определени обекти, визирани в Закона за защитените територии и плана за управление на парка. В тази връзка Ви информирам, че Министерството на околната среда и водите не е съгласувало изграждането на нови обекти в парка в нарушение на тези режими.
При извършените през м. август и м. октомври т.г. проверки в района на Паничище е установено следното. Извършва се реконструкция на съществуващия път от Паничище до хижа „Пионерска”, без да е извършена процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда. За това нарушение община Сапарева баня бе санкционирана като възложител на обекта. В хода на проверката е изискан работният проект на пътя и при налагане към границите на парка е установено, че съгласно документите не се предвижда навлизане в парка. В хода на строителството обаче в отделни малки участъци в рамките общо до 1 дка е допуснато навлизане в границите на Националния парк Рила, за което нарушение са съставени съответни актове на възложителя и строителя. Възстановено е строителството на седалково-въжената линия от хижа „Пионерска” до хижа „Рилски езера”. За този обект има издадено положително решение по ВАС още през 1995 г., като до 2001 г. е направена разрешената просека, поставени са фундаменти и частично е изградена горна лифтова станция. Около една трета от трасето на лифта попада на територията на Националния парк Рила. Обектът като заварен е частично изграден не е в противоречие с режима, определен с плана за управление на парка до завършването му в рамките на одобрения проект е съгласуван през 2005 г. от дирекцията на парка. Министерството на околната среда и водите през 2007 г. е съгласувало проект за промяна на горната лифтова станция, касаеща конструкцията с намаление на застроената площ. Понастоящем са изградени нови фундаменти непосредствено над съществуващите в оста на трасето и просеката на обекта. Без съгласието на Министерството на околната среда и водите е прокаран технологичен черен път в рамките на трасето.
Бих искал да Ви уведомя, уважаема госпожо Мозер, че Министерството на околната среда и водите наистина стриктно прилага цялото природозащитно законодателство.
По отношение на защитените територии, а и защитените зони, знаете, че от началото на м. септември е влязла в сила Наредбата за извършване на оценка за съвместимост с планове, проекти и програми с предмети и цели в защитените територии. Уверявам Вас и всички народни представители, че структурите и екипите на Министерството на околната среда и водите стриктно ще прилагат необходимия контрол в случаите.
Бих искал да Ви уверя, че това ще се прилага наистина стриктно от страна на всички, които работят в системата на Министерството на околната среда и водите.
Обръщам се и към другите компетентни органи също да бъдем с повишено внимание.
Що се отнася до това, което ми казахте за „Кремиковци” – да, по отношение на „Кремиковци”, знаете, че след като разследвахме всички изискуеми документи, отказах издаването на комплексно разрешително. В момента е възобновена процедурата, но би имало положително решение единствено ако се изпълнят всички екологични изисквания и операторът приведе в съответствие с изискванията и критериалната база и на Европейския съюз, и на нашата страна съобразно нашето законодателство, което е хармонизирано с това на европейското. Само тогава би могло да има положително решение. Осъзнавайки изключително сериозното социално измерение на работата на „Кремиковци”, бих искал да чуя Вашата позиция би ли следвало двумилионен град да бъде обгазяван с вредни емисии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител и заместник-председател на Народното събрание госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин министър, не бива да бъде обгазяван. Социалните измерения на тези въпроси са малко трудни за обяснение, защото човек или ще умре от мръсния въздух, или ще трябва да се направи нещо по този въпрос, а изискванията в тази насока са толкова много и много отдавна, но хората точно от тези съображения за работата си мълчат и се тровят. Но е наша отговорност това да не става по-нататък.
Искам допълнително да засегна въпроса за зоната Рила – буфер, която е засегната от въпросното незаконно строителство и беше единствено отхвърлената зона от националния списък и то по инициатива на директора на Националната служба за защита на природата към Вашето министерство.Мотивите са били множеството инвестиционни намерения там, както и напредналия стадий на някои от тях. Явна е връзката между извършващото се незаконно строителство в района на Паничище и отхвърлянето на тази единствена зона от националния списък по „Натура 2000”. Ролята на вашето ведомство не говори особено добре...
В тази връзка бих искала да поставя на вниманието Ви и нарастващото намаляване на нашите гори. При наличието на сигнал за сеч в района на р. Вая до Иракли и след извършената проверка от Вас и от съответното ведомство в Бургас този процес продължава да предизвиква нови протести на гражданите пред отговорните институции от страна на изпълнителната власт, защото става въпрос за лонгозни гори, които са уникални.
А пък поддържаният около Копривщица резерват е единственият резерват на територията на Средна гора с площ 113 хектара и има статут на поддържан резерват от 1972 г. В с. Пазвен има 150-годишни вековни гори. Министерството не осъществява контролните си функции в тази насока. Заключението е, че резултатите са печални в една страна, която разчита на своя екотуризъм, за да отбелязва някакъв икономически напредък напоследък. Благодаря ви.
Благодаря и на Вас, господин Корнезов, за отпуснатата някоя и друга допълнителна минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Последното питане е зададено от народния представител Радослав Илиевски към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Господин Илиевски, моля бързо и точно да развиете Вашето питане.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Колкото ми позволява правилникът.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
От 1 януари 2007 г. органите по регистрация на моторните превозни средства към КАТ отказват регистрация на багери и товарачни машини. Основание за отказа е липсата на сертификат за типово одобрение на багерите и товарачните машини като моторни превозни средства. Нито една фирма производител не издава такъв сертификат, защото съгласно директивите на Европейския съюз тези машини са извънпътна техника и за тях се прилагат само изискванията за типово одобрение на двигателя по Директива 97/68 на Европейския съюз относно емисиите на замърсители от двигатели, предназначени за монтирането на извънпътна техника и Директива 98/37 на ЕС за машините. Тази директива е въведена в нашето законодателство с Наредба № 10 на Министерството на земеделието и продоволствието от 24 февруари 2004 г. и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, прието с Постановление на Министерския съвет 232 от 11 октомври 2001 г.
По чл. 2 – определяне на понятия от Директива 97/68 на Европейския съюз, съвсем точно е дадено определението на багерите и товарачните машини като извънпътна техника: „Извънпътна техника са подвижни машини и апарати, подвижни индустриални съоръжения или превозни средства с или без каросерия, които не са определени за уличен превоз на хора и стоки и в които е инсталиран двигател с вътрешно горене според дефиницията на Приложение 1.” В Закона за регистрация на земеделска и горска техника е дадено аналогично определение: „Извънпътна техника” е всяка подвижна машина, подвижно промишлено оборудване или превозно средство с или без каросерия, които не са предназначени за превоз на пътници или товари по шосе, но са предназначени или пригодени за движение или да бъдат придвижвани по земя, независимо от наличието или липсата на шосе и независимо от това дали се употребяват за превоз на стоки и хора, и в които е монтиран или предвиден за монтиране двигател с вътрешно горене.”
От дадените по-горе определения и изисквания на директивите е ясно, че КАТ не може и няма право да регистрира извънпътна техника.
В Република България има друг регистриращ орган, който регистрира трактори, ремаркета и друга самоходна техника. Това именно е Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и продоволствието. Най-тревожното в случая е, че и те отказват регистрация, когато собственикът не е земеделска кооперация или агрофирма, отказват регистрация на багери и товарачни машини дори и на лизингови фирми, макар за тях да е без значение кой ще бъде лизингополучателят – земеделска кооперация, строителна фирма, физическо или юридическо лица с предмет на друга дейност. Обяснението, което дават служителите на инспекцията за отказа, е, че регистрират машини само за земеделието и горите и имат заповед от изпълнителния си директор да не извършват такава регистрация, защото това са пътно-строителни машини.
В чл. 3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника се казва, че законът се прилага за земеделската и горската техника, а в Допълнителните разпоредби на същия закон се дава определение: “Земеделска и горска техника са самоходните, несамоходните стационарни машини, съоръжения, инсталациите, апаратите, използвани в земеделието и горите”.
По смисъла на това определение, ако една машина от определена марка се използва в земеделието, то тя е земеделска техника и други машини от същата марка и модел също са земеделска техника. Товарачната машина дали ще товари зърно или пясък, тя е товарачна машина и нищо друго. За Контролно-техническата инспекция, господин министър, това не е така. Ако собственикът е строителна фирма, се отказва регистрация. Аз няма да давам тук различни примери, защото времето изтича,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето отдавна изтече.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: ... но ще Ви задам въпроса. Моля да ми отговорите как е организирано от Контролно-техническата инспекция и на Министерството на земеделието и продоволствието регистрацията и контролът на извън пътната самоходна техника – багери, челни товарачи, самоходни кранове и други, формулирани в закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Въпросите, които повдигате с Вашето питане, са наистина актуални. В началото на моя отговор уточнявам, че има допусната неточност, вероятно техническа, а именно Директива 97/68 на Европейския съюз, транспонирана у нас в Наредба № 10 от 24 февруари 2004 г., определя условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извън пътна техника по отношение на емисиите на замърсители, а на регистрацията на земеделска и горска техника.
Господин Илиевски, като инженер специалист по селскостопанска техника, Вие познавате добре Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, още повече участвахте при неговото изготвяне в дискусиите в Комисията по земеделие и гори.
Тъй като въпросът, на който трябва да дадем отговор, е изключително важен, ще продължа с действащото законодателство. Член 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника урежда обществените отношения, свързани с пускането на пазара, регистрацията, пускането в употреба, спирането от работа, контрола по техническото състояние и безопасността на земеделската и горска техника и придобиването на правоспособност за работа с нея. Цитирах ви точно и коректно чл. 1, както е записан.
Законът препраща в Наредба № 15 от 10 ноември 2005 г. – чл. 1, с която се определят условията и редът за извършване на първоначалната регистрация, промените в регистрацията и отчисляването на земеделската и горска техника, наричана по-нататък “техника”. Съгласно тази наредба, регионалните служби на Контролно-техническата инспекция, разположени в областните градове, извършват всички дейности, произтичащи от закона. Служителите на инспекцията по график посещават всички селища и извършват регистрацията на земеделската и горската техника.
Информационната система на Контролно-техническата инспекция е обхванала почти 100% от земеделската и горска техника в страната. Министерството на земеделието и продоволствието при необходимост използва системата за вземане на съответните отговорни решения относно тази техника.
От гореизложеното е видно, че Контролно-техническата инспекция регистрира и контролира земеделската и горска техника. Проблемът обаче с извън пътната самоходна техника, собственост на физически и юридически лица, неработещи в областта на земеделието, възникна след промяната на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистрация, отчета, пускането в движение, спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Тази наредба е променена между другото на 13 юли 2007 г. В чл. 1, ал. 3 от тази наредба казва:
“Не подлежат на регистрация по реда на тази наредба:
1. тролейбусите;
2. верижните, строителните” – подчертавам – “селскостопанските и други самоходни машини.”
Контролно-техническата инспекцията работи по специален Закон за земеделската и горска техника и когато фирмите, занимаващи се със земеделие, представят за регистрация универсални машини, които могат да се използват за товарене на зърно, оборска тор или изкопаване на канали, те биват регистрирани. Проблемът тук обаче е по-дълбок. С влизането в сила на горецитираната наредба – чл. 1, ал. 3, т. 2, Пътна полиция към Министерството на вътрешните работи спира регистрирането на строителните машини или тези, които са на гумени колела – и базовата машина е колесен трактор, което предизвика натиск върху Контролно-техническата инспекция, респективно върху Министерството на земеделието и продоволствието.
Запознати сме с десетки писма на големи фирми, вносители и ползватели на този вид техника. С прекъсването на тази регистрация от Пътна полиция на тази техника се наруши и продължава да се нарушава ритъмът и се създават проблеми в строителните и други фирми, създава се напрежение в лизинговия и банковия сектор, тъй като част от тези машини се закупуват с кредити и не могат да останат нерегистрирани.
Колесната техника, използвана в строителството, създава проблеми също така и при движението по пътищата с габаритите, скоростта си, особено в населените места и в пътищата с подчертано голям трафик.
Господин Илиевсвки, по инициатива на нашето министерство поставеният от Вас проблем беше обсъден на работна среща на 26 ноември т.г. от заместник-министри от Министерството на земеделието и продоволствието, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с експерти. След проведената дискусия единодушно се възприе идеята да се промени нормативната база и част от дейността по регистрацията на тази техника вече да се поеме от Контролно-техническата инспекция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Радослав Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Аз съм доволен от последните думи, които господин министъра сподели, че след като са проведени необходимите консултации от заинтересованите страни на съответните министерства, са стигнали до извода, че трябва да променят част от нормативната уредба, за да я унифицират и тя да работи еднакво за всички субекти в правния мир на българския технически парк. Защото трябва да се знае, че няма понятие “пътно-строителни машини”, зад което се криеше досега Контролно-техническата инспекция. Българките държавни стандарти, които въвеждат и хармонизират европейските стандарти от серията ЕN474, определят: булдозери, хидравлични багери, скрепери, гребери, като машини за земни работи, а точното наименование на стандарт БДС еди-кой си да не го изброявам, е “земеделска техника, фронтални товарачи”. Нещо повече, центровете за изпитване на земеделска и горска техника към оглавяваното от Вас министерство, господин министър, са посочили тези машини в списъка на изпитваните продукти и са получили акредитация от тях.
Предполагам, че Вие все пак ще обясните на вашите подчинени от Контролно-техническата инспекция, че една машина, която може да се използва в селското стопанство и която е определена като такава по силата на хармонизираните стандарти, подлежи на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника. Контролно-техническата инспекция регистрира машини, а не регистрира дейността, която те ще извършват. Може би в тази посока трябва да променим нормативната уредба.
Господин министър, аз Ви благодаря още веднъж, че се отнесохте изключително сериозно към този важен въпрос, тъй като той касае много страни в бизнеса в България – освен тези, които ползват техниката, и тези, които лизингоотдават и тези, които внасят, и т.н., веригата е голяма. И тук за година, поне за последните изтекли месеци, има вече над хиляда такива случаи, за които нямаме решение на казуса. Така че се надявам с Вашето активно съдействие проблемът да бъде решен. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! За да стане картината още по-ясна какъв е проблемът и както казахте в каква посока се движи промяната в нормативната база, аз имам пред себе си двете становища на отдел „Пътна полиция” при Главна дирекция “ППООРП”, също и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Много е интересно това, което казват от отдел „Пътна полиция” към МВР.
Първо, съществуващата правно-нормативна база, регламентираща възможностите за регистрация на тази техника, която се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е добре регламентирана и не е необходима промяна в правно-нормативната база и организацията на самата регистрация. Вие сте прав, регистрира се техниката, а не дейността. Към настоящия момент не съществуват проблеми при регистрацията на колесни трактори, а единствено допускането за движение по пътищата на строителни машини.
Второ, отдел „Пътна полиция” – това е становището, което ангажира и МВР - намира за възможно след промяна в нормативната база част от дейността по регистрация на строителните машини да се поеме от Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и продоволствието след предварително съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. При този вариант е необходимо координирано изменение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника и в Закона за движение по пътищата – там е проблемът, между двата закона – с цел определяне забраните за част от тази техника, която може да бъде допусната за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
И казват: в заключение следва да се отбележи, че проблемът не е в регистрирането на тази техника, а в допускането за движение по пътната мрежа. В този смисъл промяната на регистриращата институция по същество не решава проблема, а той трябва да се реши съобразно обществените, ведомствените интереси, които са формирани и на базата на които ние работим по съответните два закона.
Така че в това отношение Вие, като човек, който повдигате въпрос и като специалист в тази област, ще разчитам изключително много на Вас, за да съкратим процедурата. Законодателната инициатива може да бъде и от Вас, разбира се, и аз мисля, че това е по-добрият път и много от народните представители ще е присъединят, за да можем и ние да елиминираме едно несъответствие между законите, което формално не създава колизия между двата закона, но създава много големи проблеми, за които и Вие артикулирахте. Така че още един път Ви благодаря за въпроса.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Радослав Илиевски, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Нихат Кабил.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Аз съм изключително удовлетворен от отговора на министъра Кабил по няколко причини. Първо, той е вникнал дълбоко в проблема, второ, в обществените отношения – един казус, който животът ни налага да решим съвместно. Благодаря му за доверието, което ни оказва съвместно да решим проблема час по-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше има да благодарим на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това, уважаеми народни представители, приключихме с парламентарния контрол.
Едно съобщение – Комисията по земеделието и горите ще заседава във вторник, 4 декември, от 13,00 ч. във връзка със Закона за защита на животните, както и на 5 декември от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание, както днес беше гласувано, ще бъде във вторник, 4 декември, от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов