Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Господин Камов желае думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред. Предлагам т. 11, която е свързана с предложение за домакинство от страна на България на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО, да бъде т. 1 от днешния дневен ред – тоест т. 8 (ако не греша в поредността на изчерпаните точки), с оглед на риска да не стигнем днес до нея. Не виждам проблем, тъй като и трите комисии, на които е разпределено за становище това предложение, са дали положителен отговор.
Моля за съгласието ви да започнем с този въпрос, тъй като отговорът на България се очакваше още преди годишната сесия на Асамблеята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение е т. 12 (доколкото виждам в програмата, след последното й уточнение) да бъде т. 1 от днешния дневен ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 110, против 7, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите, обсъждани на предходни пленарни заседания.
Първото гласуване ще е по законопроектите, представени на първо четене за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Има предложение за процедура – господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, първата част на моето изявление е формално процедурна – ползвам случая да поздравя българските лекари с деня на Св. Иван Рилски - Чудотворец, това е празник на българския лекар.
И вече по чисто процедурната част – декларирам конфликт на интереси по семейни причини по два от внесените законопроекти - № 754-01-83, внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, и № 754-01-86, внесен от колегата Мръцков и група народни представители. Заявявам, че няма да участвам в гласуването по тези два законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Пристъпваме към гласуване на представените законопроекти. Първо, подлагам на гласуване Законопроекта с № 654-01-142, внесен от народния представител Атанас Щерев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 68, против 49, въздържали се 32.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Щерев – предложение за прегласуване.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, воден от желанието за реформи в здравеопазването, за задвижване на нещо, което стои редица години на едно и също място, призовавам за прегласуване.
Моля да подкрепите този законопроект. Отрицателният вот за този законопроект означава, че занапред в здравеопазването не се очаква да стане нищо, освен палиативни мерки, каквито са връщането на училищните лекари в училищата. Нито училищни лекари ще се върнат в училищата, нито някой от законопроектите ще може да върви напред, ако не стъпим на здрава основа.
Затова пак ви моля – нека да узаконим, нека да стъпим на нещо, което съществува в българското здравеопазване, за да можем да видим какъв процент от брутния вътрешен продукт се използва за здравеопазване и по този начин да можем да интегрираме по-нататък цялото законодателство на тази база. Стъпвайки на лъжа, ние няма да направим нищо друго, освен временно да спечелим някой и друг избор, но избирателят винаги ще познае лъжата. Затова отново ви моля да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново този законопроект.
Гласували 173 народни представители: за 74, против 71, въздържали се 28.
Законопроектът не се приема.
Сега подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-7, внесен от народния представител Борислав Китов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 12.
Законопроетът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-57, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 47, против 49, въздържали се 66.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 754-01-82, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Моля, гласувайте този законопроет.
Гласували 136 народни представители: за 25, против 52, въздържали се 59.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам само да ви припомня, какво точно предлагаме в конкретния случай. Предлагаме да се отмени изцяло тъй наречената такса за посещение при лекар. Предлагаме да се отмени и съществуващото днес доплащане в болниците, което се извършва включително и от хора, които имат здравни осигуровки. Искам да ви припомня, че според българската Конституция българските граждани имат право на достъпно здравеопазване и безплатни медицински грижи. Знаете, че никой закон не бива да противоречи на българската Конституция.
Няма да ви говоря за абсурдите, които се изговориха по време на дискусията, че тази такса за лекаря и това заплащане било дисциплиниращ фактор за българските пациенти.
Аз не мога да разбера как един болен човек, който е отишъл в болница в крайната фаза на своето заболяване, може да бъде дисциплиниран.
Затова, колеги, нека да подходим хуманно. Има лекари в тази зала, които са давали Хипократовата клетва, и нека да подкрепим това разумно предложение, което отговаря на българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващия Законопроект № 754-01-86, внесен от народния представител Петър Мръцков и група народни представители.
Гласували 145 народни представители: за 77, против 19, въздържали се 49.
Законопроектът се приема.
Поставям на гласуване Законопроект № 754-01-112, внесен от народния представител Борислав Китов.
Гласували 152 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 14.
Законопроектът на господин Китов е приет.
Поставям на гласуване последния законопроект, доколкото последният бе оттеглен, а именно Законопроект № 754-01-134, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Гласували 147 народни представители: за 70, против 21, въздържали се 56.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Не достигнаха само няколко гласа за приемане на ключов законопроект. Надявам се при прегласуването, което предлагам, да гласувате „за”. Има няколко важни момента:
Първият е – предлагаме конкретна и ясна процедура за неплащане на здравни осигуровки от българи в чужбина, които плащат и се осигуряват в друга държава. Сега има механизъм, но той е неработещ. Записано е, че само тези, които не са избрали личен лекар, което е законово изискване, могат да се освободят.
Надявам се този текст да бъде подкрепен. Той е ключов – трябва да има еднакво третиране и справедливо отношение към нашите сънародници в чужбина. Знаете, че това касае минал период – от 2000-2006 г.
Другите текстове в нашия законопроект са за осигуряване на децата с 6-процентна здравна вноска – нещо, което беше казано от БСП, че го има в макрорамката в бюджета като наполовина дадено. Но това е единственият законопроект, който урежда тази материя, противопоставяте ли се на тази идея?
Колеги, надявам се да гласувате положително при прегласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставям на прегласуване предложения законопроект.
Гласували 161 народни представители: за 88, против 14, въздържали се 59.
Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от ОДС.)
С това приключихме гласуването по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник” – единият с вносител народния представител Мария Капон, а другият е с вносители народния представител Илко Димитров и група народни представители.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-84, с вносител народният представител Мария Капон.
Гласували 145 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-143 с вносители народният представител Илко Димитров и група народни представители.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
И този законопроект е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за почвите.
По този законопроект имаме няколко гласувания, включително и по предложения, направени в пленарната зала, по които председателят на Комисията по околната среда и водите господин Георги Божинов внесе и писмени редакционни уточнения с дата 11 октомври 2007 г. Вярвам, че сте съхранили това листче на специално място при вас, за да може днес да ви е лесно да гласувате.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията; заглавието на Глава първа по вносител, подкрепено от комисията; текстовете на членове 1, 2 и 3 – в редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване заглавието на Глава втора по вносител, подкрепено от комисията; текстовете на членове 4 и 5 – в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на чл. 6 – по предложение на комисията, защото систематично е отразен в чл. 5, и чл. 7 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
Ще подложа на гласуване предложението на комисията за нов чл. 7 и за чл. 8. Ще се върнем към чл. 9.
Член 7 е по предложение на комисията, чл. 8 е в окончателна редакция на комисията въз основа на чл. 9, който става чл. 8.
Комисията не е подкрепила предложението на вносителя за т. 2.
Ще трябва да гласуваме отделно това предложение на комисията за отпадане на т. 2 по вносител, тъй като е важно. Става дума за съгласуване на нормативни актове, определящи съдържанието на вредители на почвата.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на т. 2 – по вносител, в чл. 9 по номерация на вносителя. Предложението за отпадане е на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 7 – нов, в редакция и по предложение на комисията, и чл. 8 въз основа на чл. 9 – по вносител, с направеното изменение, и с уточнението, което господин Божинов направи в пленарната зала – в т. 4 на чл. 7 и в т. 2 на чл. 8 след „чл. 24” да пише „ал. 1”.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване чл. 10 в окончателна редакция на комисията, като отново в т. 5 да се чете „чл. 24, ал. 1”.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за нов чл. 11, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 15, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 11, който става чл. 10 в редакция на комисията; чл. 12 – в окончателна редакция на комисията въз основа на предложението на вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава трета – по вносител, подкрепено от комисията; текста на чл. 13, който става чл. 12 в окончателна редакция на комисията; чл. 14, който става чл. 13 в окончателна редакция на комисията.
Уточнявам, че предложенията в пленарната зала, направени от господин Великов по точки 7 и 9 на чл. 13 в окончателната номерация, впоследствие при уточнението беше установено, че по-прецизна е редакцията, предложена от комисията писмено в доклада, поради което няма да подлагам на гласуване предложенията на господин Великов.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Има предложение в чл. 15, който става чл. 14, направено в пленарната зала – в ал. 2, т. 2 думата „пределно” да бъде заменена с „максимално” и текстът да гласи: „максимално допустими концентрации”.
Подлагам на гласуване това редакционно предложение, направено в пленарната зала, подкрепено в хода на обсъжданията за тази промяна в текста.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението за тази промяна се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 14 в окончателна номерация; чл. 16, който става чл. 15, отново в редакция на комисията, както предходния чл. 14; отново тук, в ал. 2, остава текстът така, както е предложен, и чл. 16 – в редакция на комисията.
Господин Божинов ми обръща внимание, че в редакция на комисията са членове 16, 17 и 18 – нови, които гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Текстовете на Глава трета са приети.
По Глава четвърта комисията подкрепя вносителя и предлага своя окончателна редакция на Глава четвърта, така че ще гласуваме редакцията на заглавието на Глава четвърта по комисия и чл. 19 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има едно уточнение в текста на комисията за чл. 20, ал. 2, а именно: след израза “министъра на земеделието и продоволствието” да се добави “и председателя на Държавна агенция по горите”. Става дума за инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви и кой е отговорен.
Моля, гласувайте предложението, направено в пленарната зала за добавяне на посочения израз.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението за тази добавка е прието.
Сега подлагам на гласуване текстовете на членове 20 в окончателна редакция на комисията с направеното допълнение, 21, 22, 23, които са в редакция на комисията, с което приключваме с Глава четвърта.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Преминаваме към заглавието на Глава пета. Комисията предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Предложението за заглавие е прието.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева в чл. 21, ал. 1 за промяна на редакцията.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 38, против 13, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението в текста на чл. 24, уважаеми колеги, което е променена редакция на т. 7 от ал. 4. Окончателната редакция е: “поети от държавата международни актове, отнасящи се до почвите”.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Поправката е приета.
Има поправка и в чл. 25, редакция на ал. 1, отнасяща се до областните управители. Предложена е окончателната редакция от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Това изменение в текста е прието.



Преди да гласуваме окончателните текстове, да гласуваме окончателната редакция на ал. 1 на чл. 26.
Моля, гласувайте окончателната редакция на ал. 1 на чл. 26.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Тази поправка е приета.
Моля, гласувайте сега членове 24, 25 и 26 в окончателната редакция на комисията с направените уточнения.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Тези три текста са приети.
Уважаеми колеги, с това приемаме първа част от доклада за второ четене на законопроекта до чл. 26 включително в окончателната редакция на комисията.
Предстои ни да преминем към гласуване на втората част на този законопроект, а именно от чл. 27 до чл. 40 и 4 допълнителни преходни параграфа. Има и неприети предложения, така че ни предстои поредица от гласувания.
Обръщам се към парламентарните групи да използват това време, за да дооформят своите предложения за извънредните заседания, които ни предстои да проведем в понеделник и вторник. Навярно тези заседания са преди всичко от интерес на представителите на опозиционните парламентарни групи. Може би те ще внесат свои предложения за такива заседания. Очевидно е нужно да бъде направено предложение и за дневния ред, който да бъде на вниманието на Народното събрание. Освен дебатите по вота на недоверие предстои да разгледаме поредица от законопроекти на извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. следващата седмица, каквато беше нашата ориентация.
Преди всичко се обръщам към парламентарните групи от мнозинството, които могат да осигурят подкрепа на едно или друго процедурно предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на Глава шеста, чл. 27 по комисия и чл. 28 по комисия.
Моля, гласувайте заглавието и членове 27 и 28 в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Господин Миков желае да направи процедурно предложение. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлагам следния дневен ред за извънредното заседание във вторник, 22 октомври, от 14,00 ч.:
1. Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
3. Първо четене на Законопроекта за военните паметници.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу прането на пари.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите – продължение.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
В зависимост от приключване на разискванията по вота на недоверие, внесен от опозицията, ще бъде следващата точка, а именно:
8. Гласуване на проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Това е с оглед изтичането на 24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Миков, правите ли предложение за извънредно заседание в понеделник?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, да, в понеделник от 9,00 ч. да бъдат разискванията по внесения вот на недоверие на Министерския съвет, както коментирахме и на Председателския съвет.
Във вторник извънредно заседание от 14,00 ч. с този дневен ред, който съобщих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за извънредни заседания – в понеделник от 9,00 ч. обсъждане на внесеното предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет и във вторник от 14,00 ч., съгласно направеното предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Янев поставя въпроса за разпределението на времето за дебати по парламентарни групи. Разпоредил съм се на ръководствата на парламентарните групи да бъде изпратено последното разпределение, съгласно настъпилите промени в числеността на парламентарни групи. Моля да се запознаете с него и ако имате някакви съображения във връзка с разпределението, да ги чуем преди заседанието в понеделник и окончателно да го съобщя в началото на заседанието.
Така че разпределението е на ваше разположение и е въз основа на числеността на групите, така както пропорционално се получава като разпределение на времето. Но ако имате някакви съображения по този въпрос, аз съм на ваше разположение.
Продължаваме с гласуването, уважаеми колеги.
По чл. 25 по вносител има предложение на госпожа Манева, което е оттеглила.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тя го оттегли, но понеже отсъства от залата, в чужбина е, нека да го гласуваме, че не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е предложение на госпожа Манева, което е оттеглено, както е отбелязано в доклада. В такъв случай предлагам да приемем волята на госпожа Манева.
Има предложение на Комисията членове 25 и 26 по номерация на вносителя да отпаднат, тъй като са намерили своето систематично място съответно в чл. 5 и в чл. 30.
Има ли възражения да гласуваме едновременно отпадането на тези два текста по посочената причина? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за отпадането на членове 25 и 26 в номерация по вносител поради систематичното им отразяване в други текстове на законопроекта.
Господин Божинов, опасявам се, че ще трябва да довършим това гласуване след като стигнем до Глава седма на следващо заседание, тъй като състоянието на пленарната зала не позволява с някаква степен на достоверност да се твърди, че кворумът е онзи, който е нужен.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На тази констатация не мога да възразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трудно е да противопоставите свои наблюдения.
Ще имаме възможност да разгледаме проекта за решение, който Народното събрание прие да е т. 1 и евентуално някои от следващите законопроекти.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Тези предложения за отпадане се приемат.
Ще гласуваме останалите текстове в следващо заседание на Народното събрание, което позволява гласуване. Предлагам това да бъде следващия вторник, уважаеми колеги, в началото на следобедното пленарно заседание, независимо, че то е извънредно, защото в противен случай ще се забави извънредно много приемането на законопроекта.
Господин Божинов, както става ясно, ако следващата седмица пропуснем да гласуваме в понеделник или вторник тези текстове, много ще забавим окончателното приемане на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие имате възможността да го включите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих предложил и бих Ви помолил да контактувате и с парламентарните групи, за да има една готовност във вторник в началото на пленарното заседание да изгласуваме текстовете. Очевидно още няма да е настъпил часът за гласуване на предложения вот, така че народните представители ще са тук.
С това, уважаеми колеги, приключваме с гласуването за днешния пленарен ден.

Преминаваме към точка първа от дневния ред за деня, а тя по волята на Народното събрание е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДОМАКИНСТВО НА ПРОЛЕТНАТА СЕСИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА НАТО ПРЕЗ 2011 г.
Има становище на комисията по отбрана и доклад на Комисията по вътрешна сигурност.
Давам думата на господин Ангел Найденов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.

“Проект
РЕШЕНИЕ

за домакинство на Пролетната сесия на
Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. № 754-02-90,
внесен от Николай Камов и група народни представители
на 4 октомври 2007 г.

СТАНОВИЩЕ
на Комисията по отбрана

На заседание, проведено на 18 октомври 2007 г. Комисията по отбрана разгледа проекта за решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г., внесен от Николай Камов и група народни представители. Мотивите към проекта за решение бяха представени от народния представител Асен Агов. В своето изложение той заяви, че домакинството на най-големите мероприятия от програмата на Парламентарната асамблея на НАТО е сред основните задължения, свързани с членството на Народното събрание в този уважаван международен парламентарен форум. В тази връзка господин Агов сподели, че в момента страната ни е на едно от последните места по изпълнение на това свое задължение. Същевременно чрез своята делегация в Парламентарната асамблея Народното събрание се радва на сериозно представителство и авторитет в органите на асамблеята.
Освен това той изрази мнение, че от политическа гледна точка подобни мероприятия са много важни, тъй като дават добра възможност за обмен на мнения по всички актуални въпроси, включени в дневния ред на Парламентарната асамблея на НАТО.
По повод на необходимите финансови средства за организиране на сесията на асамблеята господин Агов информира, че по принцип държавите-участнички поемат разходите за своите делегации, като държавата-домакин поема главно логистичните разходи, свързани с наемането на зала, транспорт и други при необходимост. Членовете на делегацията подкрепят идеята да се поеме подобен ангажимент и предлагат на Народното събрание във възможно най-кратък срок да приеме решение по въпроса.
Въз основа на проведеното обсъждане и като приема за основателни мотивите на вносителите, Комисията по отбрана предлага на народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното решение:
1. Народното събрание на Република България да бъде домакин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, както следва да се проведе през м. май 2011 г.
2. Дава съгласие провеждането на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в България през м. май 2011 г. да бъде включено в календара на бъдещата сесия на Парламентарната асамблея на НАТО и упълномощава ръководителя на делегацията на Народното събрание към Парламентарната асамблея да уведоми по съответния ред бюрото на Парламентарната асамблея на НАТО за това решение.
Становището беше прието с 8 гласа “за”, 1 “против” и 0 “въздържали се” от членовете на Комисията по отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте, госпожо Дончева, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:

“ДОКЛАД
относно проект на решение за домакинство на Пролетната
сесия от Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г.
№ 754-02-90, внесен от Николай Камов и група народни
представители

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект за решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. на свое заседание, проведено на 17 октомври 2007 г.
Проектът за решение бе представен от народните представители Асен Агов и Татяна Дончева като негови вносители. Сред основните мотиви Народното събрание да бъде домакин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. бе посочена необходимостта от по-активен подход и поемане на отговорност при изпълнение на задълженията ни като нейни членове. Подчертано бе, че подкрепата на подобно решение ще доведе не само до затвърждаване на позициите на страната в Алеанса, но и издигане на нейния авторитет като надежден и отговорен партньор.
В резултат на проведената дискусия и като приема за основателни мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме проекта за решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г., внесен от Николай Камов и група народни представители.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност е прието на 17 октомври с 13 гласа “за”, 0 “против” и 1 “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Пламен Ранчев, за да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно проект за Решение № 754-02-90 за домакинството
на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО
през 2011 г., внесен от Николай Георгиев Камов
и група народни представители на 4 октомври 2007 г.

На редовно заседание, проведено на 17 октомври 2007 г., Комисията по външна политика разгледа проект за Решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. Мотивите към проекта за решение бяха представени от Асен Агов, член на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО.
Народното събрание беше домакин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през м. май 2002 г. Членството ни в НАТО и в Парламентарната асамблея на НАТО предполагат още по-активно участие и включване на Народното събрание в програмата на Парламентарната асамблея на НАТО. Домакинството на българския парламент на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. ще бъде първото по рода си парламентарно събитие за периода на пълноправно членство на България в НАТО. Това е събитие, което няма да бъде в тежест на бюджета на Народното събрание, тъй като голямата част от разходите, свързани с провеждането на сесията са за сметка на националните парламенти на страните членки.
Членовете на комисията се обединиха около мнението, че особено важно и положително е да има приемственост на дейността на настоящото Народно събрание и следващите, при осъществяването на тези парламентарни инициативи.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
1. Народното събрание на Република България да бъде домакин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, която следва да се проведе през м. май 2011 г.
2. Дава съгласие провеждането на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в България през м. май 2011 г. да бъде включено в календара на бъдещите сесии на Парламентарната асамблея на НАТО и упълномощава ръководителя на делегацията на Народното събрание към Парламентарната асамблея на НАТО да уведоми по съответния ред Бюрото на Парламентарната асамблея на НАТО за това решение.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение?
Господин Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Освен вече казаните неща в становищата на комисиите, искам да добавя, че практически са изчерпани всички лимити от възможности България да отлага поемането на домакинство. Ако ние приемем проекта за решение за 2011 г., близо десет години България няма да е била домакин на никакъв форум на асамблеята. Мисля, че това е пряко задължение, произтичащо от нашето членство в организацията на Северноатлантическия договор. Нещо повече, България е член на асамблеята преди да стане член на НАТО. В София за първи път бяха споменати новите страни членки на асамблеята през 2002 г.
Освен това от финансова гледна точка, тъй като този въпрос винаги стои, бяха казани някои неща, искам да добавя, че Пролетната сесия е значително по-евтина отколкото Годишната сесия. Парламентарната асамблея провежда две сесии – Пролетна и Годишна.
Не на последно място, тъй като се изчислява по точкова система участието на държавите и поемането на домакинство, нашата делегация беше поканена многократно да се вземе становище по този въпрос. Аз съм убеден, че Народното събрание ще се отнесе положително към нашето предложение. Както виждате, то е единодушно прието от всички членове на делегацията – ние сме 6 различни представители от 6 различни партии. Впрочем, може би е полезно да припомня, че нашата делегация е представена много добре в органите на асамблеята и много активно участва в нейната работа. България се ползва с много добро име не само като лоялен член на организацията, но и като активен участник в нейното парламентарно измерение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да знам колко ще струват на българската държава така наречените логистични разходи, тоест разходите, които българската държава трябва да поеме за провеждането на тази Пролетна сесия?
Второ, какви трудности ще създаде провеждането на тази сесия на софиянци за градския транспорт, ако щете, за нормалния живот в София?
Защо поставям тези два въпроса? Всички си спомняме, колеги, какво се случи, когато щедрият домакин Соломон Паси покани тук да се проведе така наречената сесия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, беше съвсем скоро. Град София беше парализиран – буквално парализиран, и хората не можаха да провеждат нормалния си живот. Ако при тази сесия ще се получи същото, аз категорично ще гласувам против.
Освен това искам да ви обърна внимание на два факта. Когато тази година бяхме изправени пред жестоки природни бедствия и помолихме за помощ организацията НАТО, тя не се отзова.
Второ, когато НАТО призова да се изпращат войски в размирния Кандахар в Афганистан, единствено България или може би една от страните, които приеха, беше България. Докато германците например категорично отказаха. Други европейски страни категорично отказаха да рискуват живота на своите войници в най-размирната и опасна провинция в Афганистан.
Така че, колеги, когато говорим за пролетни сесии, летни сесии и всякакви други, ние трябва да имаме предвид преди всичко интересите на българските граждани, интересите на софиянци, ако щете, доколкото те са пряко ангажирани в провеждането на тази сесия, и интересите на българската държава. Колко ще струва това удоволствие? Ще струва ли толкова, колкото проведената наскоро сесия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа тук, в НДК?
Ето това са въпросите, на които аз бих искал да получа някакъв конкретен отговор преди да се гласува този проект за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да репликират господин Христов?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ние в изказване ще му обясним после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да кажа, че няма да подкрепя това предложение, защото в момента се извършва поредната манипулация от страна на управляващите. Без да се съобщи колко ще струва това на България, без да се съобщи защо България е толкова усърдна да предлага домакинство, което й струва десетки, стотици, хиляди долари, без да се съобщи защо България е една от най-усърдните членки на НАТО, която винаги е готова да участва в чужди мисии, макар че тези чужди военни мисии костват хляба, живота и здравето на българските граждани, мисля, че това, което правят в момента вносителите, е недопустимо. Принуждават ни, заставят българските народни представители да гласуват нещо, чиято цена не знаят, чиято реална полза за България, за живота и социалната стабилност не е ясна. Къде е тази цена и тази полза?!
И още нещо, уважаеми колеги. Срамно е толкова важно решение, което ще струва хиляди и хиляди долари на България, в момента да се приеме от не повече от 20-25 души в залата. Мога да изброя поне две или три парламентарни групи, които в момента отсъстват от залата. Умишлено подчертавам това, желая да влезе в стенограмите на българския парламент, че Четиридесетото Народно събрание взема толкова важно решение, което ще струва толкова много на редовите български данъкоплатци, с 20-25 души в залата.
Завършвам, като моля уважаемите колеги вносители да ни информират каква е цената, какво ще струва на България това домакинство. И дали е морално на фона на този момент, в който България се раздира от социални протести, те вероятно ще продължат и в месеците по-нататък, българите стават все по-бедни и по-бедни, какъв е смисълът на такова домакинство, което ще отнеме още повече средства, така необходими особено за здравето на българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Банкова, Народното събрание няма да приеме с 25 или друга подобна цифра гласове нито това, нито което и да е друго решение. Това решение ще бъде гласувано следващата седмица, когато ще има гласуване, и тогава, разбира се, ще бъде необходим съответният брой народни представители.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Дебат с толкова малко колеги е недопустим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега обсъждаме проекта за решение, онези, които желаят, вземат участие в обсъждането.
Давам думата на госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, аз нямам план-сметка. Господин Костов е счетоводител, може той да ни я предостави. Но искам да знаете няколко неща.
Първо, страните - членки на Парламентарната асамблея на НАТО, плащат разходите на своите участници.
Второ, неколкостотин души парламентаристи, защото те са парламентаристи – членове са на Парламентарната асамблея, заемат неколкостотин места в хотелите на София. Това е все едно да обясняваме от трибуната на Народното събрание колко губещ бранш е туризмът, защото той се изхранва от хора, настанени в хотели и потребяващи в ресторантите. За какво са разходите на българската страна? Например, за наем зала.
Имало е случаи, когато организаторите могат да намерят конгресен център, да платят за него, но също така има страни, където парламентите домакинстват. Смятате ли, че на българската държава ще струва много и непосилно много, ако Парламентарламентарната асамблея на НАТО използва българското Народно събрание, както ще бъде следващата пролет в Берлин, или както беше преди две години в Копенхаген? Ние имаме малки конферентни зали и на пл. „Александър І”, и тук, и голяма зала за заседания. Какъв е проблемът? Че председателят на парламента ще даде коктейл за участниците, което е в реда на нещата, на гостоприемството?! Или че ще има пет автобуса за една екскурзия, да речем, до Стария Пловдив или Рилския манастир – нещо, което се прави за всяка международна делегация у нас.
Разказвам ви това без числа, за да могат колегите визуално да добият представа за какви разходи става дума.
Вие, като чуете „НАТО”, Ви се изправя косата и Ви се разваля кокът! Извинете ме! Става дума за органа Парламентарна асамблея, там има парламентаристи. Няма военни, не ги викаме при пожари, защото те не разполагат със съответни съоръжения, за да дойдат да ни помагат при бедствия. Това е друг орган.
Що се отнася до това как ще бъде в София. Ако пет автобуса са съотносими към софийските задръствания, приемете, че с това може по някакъв начин да се затрудни движението на софиянци.
Аз съм може би най-младият член на делегацията заедно с колегата Янев и съм от две години на тези сесии. Никъде не са създавани някакви специални мерки за сигурност. Има някои делегации, които са охранявани малко повече от другите, между които е и нашата, но затова те си имат ангажименти и съответно си поемат и разходите.
Там, където делегациите ползват допълнителни преводачи, както са италианците, гърците, руснаците, те си идват с преводачите, заплащат си разходите, за преводачите – също. Това е по регламент. Никакви допълнителни мерки за сигурност. Това са нормални мерки, както при всяко домакинство, за да не попадат хората в общите задръствания и неудобства.
Мисля, че за никакво неудобство не може да става дума, нито за някакви несъществуващи разходи. Тук не става дума за екстри или кой знае какви неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Три реплики.
За първа реплика – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Дончева, някой друг аргумент не можете ли да приведете, освен келепира да има Парламентарна асамблея на НАТО в България? Ще ми е интересно да Ви чуя с други аргументи, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Минчо Христов - втора реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо Дончева! Ние със Стела Банкова сме достатъчно последователни в своята позиция към НАТО, за разлика от вас, които правихте митинги, имахте партийни решения, които пък после не изпълнихте, и т.н. Не искам да влизам в подробности и да се бъркам във вашите партийни дела.
Що се отнася до тези приходи, за които Вие казахте, за софийските хотели, това са частни хотели, госпожо Дончева. Едва ли трябва да мислим толкова много за частните интереси на няколко хотелиери.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Нали те плащат данъци?!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това, което аз поставих като въпрос, бяха две неща. Първото беше за така наречените логистични разходи. Тук не става дума за някакъв си коктейл, както Вие казахте, и т.н. Вие добре знаете, че разходите ще бъдат много повече.
Аз направих съпоставка с провеждането на сесията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа тук, в София, която сесия за няколко дни парализира българската столица. Загубите от парализираната столица бяха огромни, имаше недоволство на българските граждани – лично аз съм народен представител от София, знам какво се получи тогава. Затова искам ясно да разбера ще се получи ли това и сега.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма да се получи.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Тогава и папата дойде.
МИНЧО ХРИСТОВ: Затова, уважаема госпожо Дончева, Ви казвам: трябва да сме наясно, парламентът трябва да е наясно какво точно гласува. Колко ще струва на българските граждани този лукс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И третата реплика е на господин Щерев.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, аз винаги се възхищавам на Вашата риторика, но в случая, разбира се, най-важното не са ресторантите и рейсовете, а най-важното е, че това е един форум на организация, в която България за пръв път от новата си 30-годишна история членува като политически и военен съюз на демократични държави. Това е изключително важно за взаимодействията с тези държави и оттам нататък всякакви обвинения за провеждане на такъв форум разбира се, че са нелепи.
Това обаче, което предизвиква изключително много моето учудване днес, в днешния парламентарен ден, е, че един виден представител на Българската социалистическа партия защитава един форум на НАТО, който се провежда у нас, а хората на господин Костов гласуват против една пазарна мярка, каквото е доплащането в здравеопазването. Пълна смесица на каквито и да са политически виждания. Е, как няма българският избирател да бъде объркан, госпожо Дончева? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вашата дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Костов, искате от мен политически аргументи и ползи за България от провеждането на тази парламентарна асамблея. Аз мисля, че репликите, направени на моето изказване, както и изказванията преди него, би трябвало да Ви доведат до извода, че обсъждането на този въпрос тук, в тази зала, в този състав е в битов план. Поради което и моето изказване беше твърде битово, а не политическо. Защото на аудитория, която се интересува от битови особености, е абсолютно излишно да обяснявате политически аргументи и ползи. А да говоря на празна зала за политическите аргументи и ползи, мисля също за несъстоятелно. Политическите аргументи да си ги обяснят политиците. Ваша дума беше някога, че големият проблем на българската политика бил нейният провинциализъм. Не е моя.
Що се отнася до това може ли да стане и задръстване, ако е сегашният кмет – може да стане и задръстване. (Оживление.) Не знам, но ми се струва, че този въпрос в 2011 г. към м. май е трудно да бъде преценяван от сегашното Народно събрание през м. октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам обсъжданията по този проект за решение за приключени. Гласуването ще бъде следващата седмица.
Сега прекъсваме заседанието за 30 минути почивка.
От 11,00 ч. предстои парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 12 до 18 октомври 2007 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Емел Етем, заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, относно последствия от закъснялото въвеждане на единна система за спешни повиквания на телефон 112 и мерки за нейното доизграждане в национален мащаб. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 октомври 2007 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Румен Петков, министър на вътрешните работи, относно използването на биометрични данни в документите за самоличност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 октомври 2007 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Нихат Кабил, министър на земеделието и продоволствието, относно отмяна на пълната преработка на плана за земеразделяне на с. Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора и постановените решения, по които е изработен планът. Следва да се отговори писмено до 31 октомври 2007 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Радослав Илиевски към Нихат Кабил, министър на земеделието и продоволствието, относно регистрация на извънпътна техника съгласно Директива 97/68 на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 октомври 2007 г.
Писмени отговори:
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов;
- от министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Васил Паница;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на три въпроса, зададени от народния представител Нено Димов;
- от министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
От името на парламентарна група – господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ходът на преговорите с българските учители отново е в задънена улица, както беше преди внасянето на вота на недоверие към българското правителство от цялата обединена опозиция. Сега, когато имаше възможност и премиерът влезе в реални преговори с протестиращите, вместо да се стигне до конкретни решения, за пореден път бяха отклонени исканията на българските учители и пратени в ръцете на други хора, които желаят стачката да продължи в посока, в която могат да омаломощят българските учители и да ги накарат да се съгласят принудително с условия и параметри, които те никога не са желали. Нещо повече, тези дни сме свидетели как партийно ангажирани синдикалисти с откроен ляв профил се опитват да бъдат говорители на всички български учители, без да имат тяхната подкрепа. Това е пореден опит на определени леви синдикалисти и неуспели политици да поставят под тяхно опекунство всичко, което е свързано с протестите.
Това е изключително опасно явление и ние остро възразяваме срещу него. Считам, че всички преговори оттук насетне би било редно да са в ръцете на стачните комитети на учителите и на самите редови учители, а не да бъдат прехвърлени на хора, които всеки момент могат да предадат интересите на цяло съсловие!
Българските учители доказаха, че в България гражданското общество е живо. Българските учители показаха как трябва да се отстояват позиции – принципно и последователно, не се поддадоха на каквито и да било внушения, провокации, безпочвени обещания и продължават с протестните си действия, което им прави чест!
Господин председател, тук е мястото да предложа в понеделник, когато ще тече дебатът в българския парламент, пред парламента да има озвучаване, да има видеостена - българските граждани и тези учители, които преценят, че трябва да дойдат и да слушат какво се случва в пленарната зала, да имат тази възможност вместо да им се слагат железните прегради и да не бъдат допускани до най-съществения дебат от започването на Четиридесетото Народно събрание.
В понеделник тук, в тази зала, ще се реши има ли смисъл този парламент при този състав на тази коалиция да продължи да управлява държавата, като с всеки изминат ден доказва, че я води към поредния банкрут, в който междупрочем социалистическите правителства са се специализирали!
Последното, което бих искал да засегна, е свързано с оттеглянето на двамата ресорни министри от министър-председателя – да спрат преговорите. Ако министър-председателят си е направил необходимата равносметка, би било редно да оттегли тези министри от състава на правителството, а не да ги оттегля от преговорите. Дали са на преговорите или не са, резултати, особено видни и значими, няма. Затова българският премиер, щом като ги оттегля, поема цялата политическа отговорност.
Би било редно Народното събрание да не бъде държано в неведение, както се случваше близо 40 дни, а българският парламент да има информация в крайна сметка правителството какво цели! Ако цели да провали учебната година, ако цели да създаде хаос и напрежение, ако цели всички останали съсловия и гилдии да дойдат в София и по този начин те да сдадат властта, нека да го каже! Ако обаче са отговорни политици, би било редно да предприемат спешни мерки и действия, за да може българското общество да знае какво се случва в държавата. В момента сме свидетели на тотален разпад – не само разпад в сферата на образованието, а разпад в цялостната политика, водена от социалистическото правителство на Ахмед Доган! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, Вие знаете пътя, който правилникът повелява – може в понеделник лично Вие, ако желаете, да направите предложение дебатите по внесения вот за недоверие да се предават пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Направете това и залата ще реши. Сами разбирате, че видеостени няма да бъдат поставени.
Господин Христов, заповядайте за процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да възразя относно начина, по който се води парламентарният контрол.
Зададох въпрос на премиера господин Станишев относно формирането на бюджетния излишък и политиката за неговото изразходване. Знаете, че това е прерогатив единствено и само на премиера. Въпросът беше върнат с аргумента, че министърът на финансите вече бил отговарял на някакъв подобен въпрос. Днес това е особено важен въпрос за българското общество.
Със Стела Банкова сме внесли конкретно предложение да се забрани на българското правителство да изразходва тези милиарди левове, които са събрани, и тези левове да бъдат под контрола на българския парламент. Предложението е идентично на това, което е предложила БСП миналия парламент – пръв се е подписал Сергей Станишев. Надявам се то да влезе бързо в дневния ред и да бъде разисквано.
Обръщам Ви внимание, господин председател, че ми е върнат и въпрос, свързан с незабавното активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, който позволява да бъдат пуснати закритите блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Това също е особено важен въпрос, който е единствено и само в прерогатива на министър-председателя. Вие знаете, че заместник-министърът на енергетиката вчера обяви, че България спира изцяло износа на ток. Очертава се режим на тока. Какво по-важно от това?
Трети въпрос, който все още се размотава, е въпросът за ценообразуването – цените на парното. Въпросът е писмен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е нужно министърът да идва, но от няколко седмици чакам този отговор, въпреки че срокът е една седмица.
Моля да обърнете внимание на министрите да се спазва Конституцията на Република България и да не играете ролята на цензор, а да пускате тези важни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси, зададени към Даниел Вълчев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Първо, въпрос, зададен от народните представители Борислав Китов и Атанаска Тенева относно бюджетния излишък в Министерството на образованието и науката.
Господин Китов, заповядайте да развиете въпроса.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Много е трудно да се говори след такъв народен трибун като колегата Янев, но такъв ми е бил късметът.
По същество, уважаеми господин министър. Преди известно време Вие сам заявихте, че повереното Ви министерство формира бюджетен излишък.
Моят въпрос към Вас е: въз основа на какво се е формирал този бюджетен излишък? Как смятате да го използвате в контекста на синдикалния протест на българските учители и, ако смятате да го направите, то по какъв начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министър председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов! В началото бих искал да направя терминологично уточнение – всъщност аз не съм заявявал, че има бюджетен излишък. Технически погледнато, бюджетният излишък е превишение на приходите над разходите. В случая става въпрос за икономии, тъй като ние не формираме приход.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, от място): Съгласен съм.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Вие коректно сте го казали във вашия въпрос.
Нека само да припомня. Въпросът е насочен към разходите за системата на училищното образование. Допускам, че за висшето образование няма смисъл да говорим, тъй като знаете, че висшите училища са второстепенни разпоредители към Министерството на образованието и науката, но по същество ние играем ролята на регистратори на преминаването на субсидиите.
По отношение на училищното образование обаче вашият въпрос има основание. Искам само да припомня, че за тази година по Закона за бюджета за училищно образование са предвидени субсидии в размер на 1 млрд. 665 милиона – закръглям малко, или 3,26% от брутния вътрешен продукт. Тази сума е разпределена, както следва: чрез бюджета на Министерството на образованието и науката 16% от нея – да не го казвам в числа, тъй като са големи; останалите – чрез бюджетите на общините и на други две министерства: Министерството на земеделието, тъй като има професионални гимназии по земеделие и горско стопанство, от една страна, и Министерството на културата, към което има няколко училища, които са за талантливи деца в областта на изкуството и културата.
Както заявих още в началото на преговорите със синдикатите, достатъчно добра възможност да кажем какви са икономиите както в нашия бюджет, така и в бюджетите на общините, ще има към 15 октомври, защото ще има данни за деветмесечието, веднъж, и, второ, вероятно ще има яснота относно възможността да изхарчим субсидията 100%. Без тези две данни всичко друго би било много спекулативно.
Към момента обаче такива данни има и аз мога да ви информирам съвсем конкретно, както и народните представители, за следното.
Първата икономия, която по всяка вероятност ще се реализира в бюджета на Министерството на образованието и науката, въпреки че поради стачката Образец № 1 не е изчистен в цялата страна - това е броят на децата, вероятно за сметка на оптимизацията, която е настъпила през календарната година, е около 200 хил. лв.
Голямата икономия обаче ще бъде от една програма, която е гласувана от Народното събрание – оптимизация на училищната мрежа. Да припомня, че за общините бяха предвидени 35 милиона. Тоест всяка община, която би искала да оптимизира мрежата си, да може да ползва средства, които да насочи по подходящ начин за средищни училища и т.н. Тук общините не бяха много активни, а част от тях, които бяха активни, впоследствие промениха решенията си, поради което очертаващата се икономия е от порядъка на 20 млн. лв. Може би много малка корекция ще настъпи, но тя няма да е в порядъка. Това е по отношение на Министерството на образованието и науката, тоест очертавана икономия малко над 20 млн. лв.
По отношение бюджетите на общините. По данни на Министерството на финансите към 30 септември, потвърдени и от Националното сдружение на общините в Република България, общините като цяло нямат икономии. Напротив, те имат просрочени задължения в размер на 2 млн. 545 хил. лв. Разбира се, те са неравностойно разпределени. По-големите общини имат известни икономии, докато по-малките общини, по правило с по-разпръсната училищна мрежа, по-скоро са на по-остър дефицит.
За какво ще бъдат използвани тези средства, които са в Министерството на образованието и науката? Тъй като няма техническа възможност да направим нещо в рамките на законодателната рамка, която съществува към момента по отношение на икономии, ако такива има в общините, ще бъдат използвани – това е разбирането и на Министерството на финансите, в рамките на това, което ще се договорим със синдикатите по същество за възнаграждение на учителите. Това е простият ми отговор.
Въпросът, който вероятно би се поставил – дали това биха били възнаграждения в смисъл на част от основното възнаграждение, което да влезе в базата за 2008 г., или да бъде допълнително еднократно плащане, е дискутируем въпрос. Ние бихме могли да направим и едното, и другото, но трудно бихме могли да го решим самостоятелно без бюджет 2008, тъй като това, което сега ще направим, особено ако влезе в базата, автоматично ще се отрази на базата за 2008 г. Така че е въпрос на цялостното споразумение.
Надявам се да достигнем колкото се може по-бързо до него. Парите са налице, има готовност от страна на Министерството на финансите за съгласие, тъй като това са пари, които стоят в централния републиканския бюджет. Двадесетте милиона не са по нашия бюджет, но мисля, че ще можем да ги използваме за това. Имаме разбиране по този въпрос. Благодаря още веднъж за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – д р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Вълчев! Аз мисля, че би трябвало да направите всичко възможно тези 20 милиона да служат като база на учителите, което утре ще даде възможност на правителството с един по-малък процент на увеличение горе-долу да се достигне до желаното искане. Мисля, че това би могло да е едно от възможните решения.
Това, което обаче аз бих искал да кажа още, е, че ми се струва, че съотношението ученици към заети в образованието е доста по-ниско от средноевропейското. Ако не ме лъже паметта, то е 4,3 към 1. Говоря за всички заети в образованието, не само за учителите. Средноевропейските норми варират от 9 до 12.
Уважаеми господин министър, оптимизирането на българското образование само по себе си със същите средства дава 100-процентово увеличение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов, аз благодаря за последната Ви реплика, тъй като тя ми дава възможност да развия една мисъл, която предполагам, че през следващата седмица ще прозвучи в тази зала.
Това, което казвате като съотношение, не бих искал да коментирам, тъй като ние имаме спорове със синдикатите какво точно влиза в натовареността, какво влиза в съотношението. (Реплики.)
Тук въпросът обаче, който Вие поставяте, до голяма степен е основателен. Аз ще Ви дам следният пример – в България има малко над 44 хиляди паралелки, от които близо 6 хиляди – маломерни. И не само това, от тях пък около 1950, нямам точното число пред себе си, но някъде под 2 хиляди паралелки са слети, тоест в тях има деца от различни класове. Действително това е един сериозен проблем за българската образователна система.
Ако обаче ние имаме съгласие по това, че ще трябва да довършим модела на финансиране, по който от 1 януари т.г. започнахме да реформираме благодарение на решение на парламента – да припомня, че досега моделът беше на брой паралелки, сега вече е на брой деца, тоест парите следват ученика – мисля, че ефектът, за който Вие споменавате в училища с уплътнени паралелки, ще бъде наистина много добър. Ние много лесно можем да сметнем при едно училище с 500 деца – 20 паралелки по 25 деца, 1000 лв. издръжка на един ученик – можете да си представите фонд “Работна заплата” в момента.
Друг е въпросът, че този тип училища издържат друг тип училища, които имат пък по 30-40 деца. Това е големият въпрос.
Тук не искам да кажа, че това ще бъде лесно, защото във всяка община има различни географски условия, различни демографски характеристики, ако щете и в чисто емоционален план понякога е трудно да бъдат закривани училища. Това не може да бъде самоцел, но така или иначе оптимизацията трябва да върви. В противен случай ние формално ще харчим много пари, а реално те няма да достигат до целта, за която са предназначени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Абаджиев, заповядайте, за да развиете своя въпрос.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, въпросът, който Ви задавам, касае проблем, който е поставен от Националната занаятчийска камара. Той е от 20 октомври 2007 г. Директива 2005/36 за признаване на по-висока степен на майсторски изпит трябва да бъде приложена в законодателството на страните – членки на Европейския съюз. Тази директива регулира признаването на квалификацията и правоспособността на занаятчиите, придобити в собствената им страна, за упражняване на професията им в други европейски държави.
Германското правителство е инициатор на тази директива и последователно се стреми да постигне едно по-високо признаване на майсторския изпит в рамките на квалификациите и дипломите в Европейския съюз и да причисли занаятчийската квалификация към по-висока степен на директивата.
Комисията за прилагане на директивата обсъди в края на м. април 2007 г. предложението за признаване на по-висока степен на майсторски изпит в Европейския съюз. На това заседание представителят на българската страна госпожа Екатерина Виткова се изказва отрицателно по предложението, тъй като нямало становище по въпроса от Националната занаятчийска камара, която се оказва, че даже не е била информирана за това.
След разговор от немска страна със заместник-министъра на икономиката господин Лъчезар Борисов, който потвърдил, че позицията на българското правителство ще бъде положителна, и след като Националната занаятчийска камара е предоставила своето положително становище, на заседанието на комисията от 22 юни т.г. в Брюксел българската представителка отново гласува отрицателно.
Господин министър, като имате предвид значението и традициите в занаятчийството в България, както и факта, че почти всички европейски държави с изключение само на Гърция, Белгия и България са се присъединили към директивата, въпросът ми към Вас е: какви са аргументите за отрицателната позиция на българското правителство срещу признаване на по-висока степен на майсторски изпит? Дали тази отрицателна позиция означава, че самото правителство дава отрицателна оценка на българските майстори и занаятчии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Въпросът, който задавате аз бих го разделил на две – принципния въпрос за позицията на България и второ – за какво става въпрос, тъй като не знам дали това е много лека материя. Ще се опитам да отговоря и на двете неща.
Първо, по това каква е позицията на България – на заседанието на Комитета по признаване на професионални квалификации, което се проведе миналата седмица – на 4 октомври 2007 г., беше проведено гласуване по проекта на регламент на Комисията за изменение на Приложение 2 и 3 към цитираната от Вас Директива 36/2005 относно признаването на професионални квалификации. Съгласно предварително утвърдената от Съвета по европейски въпроси позиция на българската делегация, ние гласувахме за тази промяна така както беше предложението на Германия, в това число и на Австрия и Люксембург, които бяха трите държави-инициаторки.
Все пак бих искал да изясня историята на българската позиция, така че към момента всъщност проблем няма. Ние сме потвърдили и сме се присъединили към подкрепата на тази промяна.
Историята на въпроса преди 4 октомври т.г. е – действително, както Вие споменахте, три държави – Австрия, Германия и Люксембург, са направили предложение за промяна на цитираната директива, именно дипломата “майстор” да бъде призната като “обучение със специална структура” – трето ниво от общо 5 по смисъла на директивата и списъците със занаятчийските професии на всяка от трите държави да допълнят вече съществуващите списъци на директивата.
На заседанията на Комитета за признаване на професионални квалификации, които са проведени в Брюксел през м. април и съответно през м. юни т.г., не е провеждано гласуване, а само дискусия и изразяване на позиции от държавите членки.
От страна на България участва експерт, който се е въздържал да вземе позиция “за” или “против”, по причина, че няма предварително съгласуване на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет.
Във връзка с изработването на позицията на България са предприети следните действия. Първо, направен е анализ как би се отразило нашето решение на българските граждани, които биха желали да упражняват като самонаето лице занаятчийска професия в трите държави-инициаторки – Германия, Австрия и Люксембург.
На второ място – проведена е национална консултативна процедура, изпратени са писма до 34 институции и организации, които имат отношение към въпроса. Има аргументи “за” и “против”, но това е една по-сложна дискусия. Изпратено е и писмо до представителите на Германия, Австрия и Люксембург с молба за становища дали техните компетентни органи по признаване считат, че евентуална молба на български граждани, притежаващи удостоверение за трета или четвърта степен на професионална квалификация и желаещи да упражняват занаятчийска професия като самонаети лица в някоя от трите държави би получила тяхното одобрение. Това е, което малко забави българската позиция. Мисля, че по-добре стана така, защото имахме възможност да видим достатъчно аргументи “за” и “против”.
В крайна сметка обаче надделя разбирането и то беше потвърдено, както казах, и от нашия представител в съответствие с решението на Съвета по европейски въпроси, че инициативата на Германия, Австрия и Люксембург трябва да бъде подкрепена и ние гласувахме “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев. Той има право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви.
Аз само искам да благодаря за това, че все пак в последния момент преди 20 октомври българското правителство е заело позиция, която мисля, че е в интерес на българските занаятчии, и проблемът, който беше поставен от Националната занаятчийска камара, е решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, както Ви е известно, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов.
Господин Мурджов, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър Даниел Вълчев.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с подготовка за разпоредителни действия от страна на Софийския университет, по-точно от неговото ръководство. Касае се за имот в размер на 18 дка, намиращ се на бул. „Цариградско шосе”. Несъмнено става въпрос за много сериозна сделка, тъй като имотът не е за подценяване, с огромен интерес, и съвсем естествено и нормално е да възбуди и необходимия интерес към подобни действия.
Не бива да се подценява фактът, че подготовката за тези разпоредителни действия става в края на мандата на сегашното ректорско ръководство. Както е добре известно, сегашният ректор няма повече право да бъде ректор по Закона за висшето образование и не може да бъде такъв кандидат. По принцип намеренията за такова публично-частно партньорство не бива да бъдат укорявани, следва да се приветстват дори. Но не бива да се забравят неприятните опити, които имаме с други висши учебни заведения, които бяха сключили договори за такива публично-частни партньорства, а впоследствие излезе, че откровено става въпрос за крупни злоупотреби.
В тази връзка, господин министър, искам да попитам дали сте разпоредили в качеството Ви на орган с контролни функции спрямо висшето образование - както е известно, висшето образование има съответната автономия – проверка по отношение на тези намерения за предстояща сделка? По-специално трябва да попитам следните неща.
Първо, има ли решение на Министерския съвет за смяна на статута на тази земя от публична в частна собственост, за да се извърши такова планиране на разпореждане?
Второ, какви действия според Вас е предприел университетът до момента?
И на трето място, въобще ясна ли е процедурата, по която университетът ще гарантира една прозрачна и състезателна процедура на тази подготовка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мурджов, благодаря за този въпрос. Действително малко преди Вашия въпрос в пресата се появи съобщение относно намерението на Софийския университет да осъществи публично-частно партньорство по отношение на терена или по-скоро терените, за които стана въпрос.
Във връзка с Вашия въпрос, със заповед от 16 октомври 2007 г. разпоредих извършването на одит за съответствие на дейността на Софийския университет „Св. Климент Охридски” по отношение на управлението, ползването и разпореждането с имотите, находящи се на бул. „Цариградско шосе”. Бих искал да отбележа, че фактите, които сега ще изнеса, са установени, но проверката като цяло продължава, тъй като не беше възможно да приключи в рамките само на няколко дни.
За какво става въпрос? Става въпрос за два имота, както се установи, единият публична държавна собственост, предоставен за управление на университета и отреден съгласно плана на гр. София за нуждите на Факултета по журналистика. Той е с площ 8400 кв. м, с изградена върху него сграда в груб строеж, с балансова стойност на целия имот около 4 млн. лв.
Второ, съседен на него имот, закупен от Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1997 г., представляващ неурегулирано дворно място, с площ 8468 кв.м и балансова стойност на имота 7 млн. и 400 хил. лв.
Какво се установи по отношение на действията?
Към настоящия момент по предложение на ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев на 7 февруари 2007 г. Академичният съвет е одобрил идеен проект за изграждане на бизнес и учебен център на университета в местността „Къро”, седми километър. Това е закупеният през 1997 г. имот.
На 20 септември 2007 г. в Софийския университет е постъпило писмо от „Актив пропъртис” – акционерно дружество със специална инвестиционна цел, в което са декларирани следните инвестиционни намерения: Софийският университет да учреди право на строеж на дружеството върху закупения през 1997 г. имот, а пък дружеството със свои средства да обезщети университета, като извърши строително-монтажни работи в съществуващата незавършена сграда в терена публична държавна собственост и пристрои същата, като общата застроена площ стане около 21 хил. кв.м.
С Решение от 2 октомври 2007 г., взето по предложение на ректора на университета, Академичният съвет е дал съгласие ректорът да сключи предварителен договор за учредяване право на строеж в полза на потенциален инвеститор, който представи по-добра оферта от взетото от Академичния съвет през м. февруари 2007 г. решение. На 8 октомври е представена банкова гаранция от 400 хил. лв. от „Актив пропъртис” – акционерно дружество със специална инвестиционна цел, за извършване на инвестиционните намерения и задълженията във връзка с подписването на предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот между Софийския университет и дружеството.
Какви са правните изводи поне до този момент от това, с което разполагаме като информация?
Всъщност налице са два имота. Единият е публична държавна собственост и за него във връзка с Вашия въпрос категорично мога да кажа, че към 17 октомври 2007 г. не само няма, но и не е внесено и не се подготвя решение на Министерския съвет за промяна на статута на имота. Той е публична държавна собственост.
По отношение на втория имот може да има известни правни интерпретации, но интерпретацията на нашите експерти е, че става въпрос за имот, който е частна държавна собственост, тъй като Софийският университет е държавна институция и в този смисъл всички действия, включително разпоредителни, трябва да бъдат по смисъла на закона. Ако в резултат на проверката се установи, че законодателството не е спазено, нарушени са интересите на държавата, разбира се, че ние до броени дни ще информираме компетентните органи да вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов – право на реплика.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Надявам се проверката да приключи максимално бързо, защото от това, което казвате до момента, определено е видно, че става въпрос за неясни действия. За единия имот, който е собственост на университета, дори и да не е спазена процедурата там компетентните органи ще решават. Но довършването на тази сграда, която се намира върху терен публична държавна собственост и тя фигурира в сключения договор, според мен е, меко казано, нарушение на закона. Надявам се вие като разпоредителен орган да направите задълбочена проверка, да установите фактите и хората, които се интересуват, да бъдат информирани и ако бъде нарушен законът, съответно тези, които са го нарушили, да си понесат санкцията.
Надявам се искрено тази работа да бъде свършена добре – дълго, задълбочено и много отговорно, тъй като имаме злополучния опит, аз го споменавам в моето питане, с Варненския технически университет, доколкото не ме лъже паметта, за сключване на такива договори, след това неизпълнение на ангажиментите и в крайна сметка една собственост, която е публично-държавна, остава в ръцете на някакъв неясен инвеститор. Плюс това тук не е тайна, че конкурсното начало малко е опорочено, лично според мен, тъй като е ясно, че се преговаря само с една фирма. Малко са неясни правилата. Аз ще задам допълнителен въпрос, но държа действително да бъде оповестено какво точно е констатирала проверката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър. Имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря на господин Мурджов.
В този момент бих се въздържал от по-категорични изводи. Проверката продължава. Ангажирам се с това, господин Мурджов - на Вас и на Народното събрание да предоставим копие от проверката, и разбира се – информация за действията, които министерството е предприело в зависимост от правните изводи. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанаска Тенева. Тя ще зададе своя въпрос към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин министър, по инициатива на Алианса за интелектуална собственост се запознах с проблемите на Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури – асоцииран член на сдружението от 2004 г. След проведени срещи с представители на ръководството и заинтересованите ведомства, оставам с убеждението за безспорната необходимост от дейността на банката.
От години обаче националната колекция за микроорганизми е изправена пред тежки проблеми, свързани с материално-техническата база и финансовата обезпеченост. Условията в банката не покриват изискванията за работа с микробиологични обекти и са в разрез с нормативната уредба за безопасни условия на труд. Поради недостиг на средства не се провеждат задължителните изследвания за контрол на качеството и генетичната идентичност на съхраняваните образци. Неяснотата за бъдещето на Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури и липсата на добра материална база увеличават текучеството на кадрите. От една година ректорът на Софийския университет настоява Националната банка да освободи заеманите помещения. Изпратена е и нотариална покана, но предоставената през 2001 г. база в Илиянци не е ремонтирана по предназначение, не са осигурени и средства за това.
Считам, че позицията на банката като национална микробна колекция и международен депозитар по Будапещенския договор е аналогична на патентно ведомство.
Смятате ли, господин министър, че ведомствената подчиненост на Министерството на образованието и науката съответства на функциите и предназначението на банката? Какви са намеренията и сроковете, в които ще се гарантира дейността на Националната банка като материална база и финансова обезпеченост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Тенева, със съжаление трябва да призная, че констатациите, които Вие направихте във Вашето изложение, са верни. Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури е създадена през 1983 г. в изпълнение, както и Вие споменахте, на Договора от Будапеща за международно признаване на депозирането на микроорганизмите във връзка с процедурата по патентоване като част от системата за закрила на индустриалната собственост. През 1999 г. с Постановление № 216 на Министерския съвет тя е преобразувана в администрация по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на образованието и науката. Банката е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
С какво се занимава банката? Вие споменахте, но и аз ще кажа две-три думи. Тя е неделима част от системата за закрила на индустриалната собственост, призната за международен депозитар на микроорганизми за целите на патентната процедура. Банката съхранява единствената национална микробна колекция, която съдържа представители на всички биологични групи, използвани в науката и в практиката. Дейността на Националната банка има голямо значение за развитието на биотехнологиите, на химическата, на хранително-вкусовата промишленост, донякъде на медицината и селското стопанство.
По отношение на материалната база. Към настоящия момент Националната банка ползва помещение, находящо се на бул. “Цариградско шосе”, предоставено за управление на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Както и Вие подчертахте, ръководството на университета неколкократно уведомява ръководството на банката, включително и по съответния формализиран начин, че помещенията трябва да бъдат напуснати поради това, че Софийският университет се нуждае от тях. По тази причина още през 2001 г. министърът на образованието и науката е предоставил за управление на банката имот, находящ се на “Илиенско шосе” № 12. Това е бившето закрито СПТУ по машиностроене в София. До настоящия момент обаче банката не може да се премести в предоставения имот, тъй като сградата се нуждае от много сериозен ремонт и преустройство, а досега в нито един бюджет от 2001 г. до днес не са предвидени средства. По наши изчисления средствата за тази реконструкция са около 5 млн. лв. За информация – утвърденият бюджет на Националната банка за 2007 г. е едва в размер на 295 хил. лв.
Какви са възможностите във връзка с Вашия въпрос – дали институционалната подчиненост е правилна? Моето категорично становище е, че тя не е правилна. Министерството на образованието и науката – трябва да бъдем съвсем честни – няма отношение или поне няма пряко отношение към този въпрос. С много голяма степен на увереност бих могъл да кажа, че други три ведомства имат много по-пряко отношение. Към момента ние сме провеждали неколкократни разговори и междуведомствени срещи с участието на наши представители, на Националната банка, Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на икономиката и енергетиката и Патентното ведомство на Република България, както и на Алианса за интелектуална собственост, за който стана въпрос. Към момента Министерството на икономиката и енергетиката не проявява интерес банката да премине на негова ведомствена подчиненост. Патентното ведомство пък счита за нецелесъобразно преобразуването на банката в еднолично акционерно дружество с държавно участие. От своя страна Министерският съвет донякъде е въздържан към това да създава нови администрации към Министерския съвет.
Ако разделим въпроса на две – ведомствената подчиненост и сградата, аз бих казал, че независимо от решението за ведомствената подчиненост – в крайна сметка тя би могла да остане към Министерството на образованието и науката, въпреки че според мен това не е най-целесъобразното – по-важното е, че ако не се осигури имот (това може да бъде само държавен имот) и средства за реконструкция било на дадения имот, било на друг, според мен въпрос на време е да се случат неблагоприятните последици, за които Вие намеквате.
Мога да се ангажирам, че отново ще направим междуведомствена среща и тъй като сме в навечерието на приемането на бюджета, може би е добър повод да кажа, че правилно би било още през следващата година да започне част от реконструкцията на тази сграда (повтарям – независимо от ведомствената подчиненост), за да може банката да започне да се премества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанаска Тенева – право на реплика.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин министър, разговорът, който днес ние водим на парламентарен контрол, за съжаление повтаря констатации, изводи и намерения от последните няколко години, които проличават и в преписките между банката и различните ведомства. Затова смятам за наложително да се предприемат спешни мерки за нормативното уреждане на статута на Националната банка. Освен това в програмния бюджет на Министерството на образованието и науката за 2007 г. все пак има Програма № 19 за колекциониране, консервиране и дълготрайно съхранение на микробиологичните образци, което означава, че има възможност, развивайки този подход за формиране на бюджета на Министерството на образованието и науката, целево да се потърсят средства за решаване на проблема с материалната база и финансовата обезпеченост на дейността на Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури.
Лично аз смятам, че мястото на банката в рамките на системата на изпълнителната власт зависи изключително много от политиката на държавата по отношение на патентоването, контрола в здравеопазването и ветеринарните дейности, по опазване на биологичното разнообразие. Това е въпрос на цялостна национална политика. Научният съвет на банката е предоставил на Министерството на образованието и науката свое предложение за национална програма в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не желаете.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен към проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването. Въпросът е зададен от народните представители Татяна Калканова и Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, моля да развиете Вашия въпрос към проф. Гайдарски в рамките на две минути.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! На 10 февруари 2007 г. в съответствие със Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите се учреди Българският фармацевтичен съюз. Идеята на законодателя е тази съсловна организация да участва активно в изготвянето на всички нормативни актове, касаещи тази важна за всички граждани област – търговията с лекарствени продукти. В тази връзка имаме следните въпроси към Вас:
1. Защо Българският фармацевтичен съюз не е допуснат да участва в работната група, изготвяща проекта за Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране цените на лекарствата, чрез което се нарушават изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина?
2. С кои текстове от проектонаредбата се гарантира, че ще се понижат цените на лекарствените продукти на българския пазар?
3. Според проектонаредбата, какви са аргументираните очаквания за намаляването на пределните цени на лекарствените продукти и отчита ли се повишаването на цените на производителя?
4. Отчита ли се фактът, че приемането на наредбата рязко ще увеличи диспропорцията в разположението на аптеките и какви мерки се предвиждат срещу това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожо Калканова и госпожо Цветкова, уважаеми депутати! Работната група за изготвяне проекта на наредбата е създадена със заповед – отговарям на Вашия първи въпрос, тъй като вие задавате четири въпроса. В нея са включени представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата. Датата на учредяване на Българския фармацевтичен съюз е 10 февруари 2007 г., тоест пет месеца след създаването на тази работна група. Няма начин този съюз да бъде включен в тази работна група.
Българският фармацевтичен съюз след това внася до министъра на здравеопазването, респективно до работната група писмени предложения на 29 май и на 6 юни тази година и заглавието е: “Естествен анализ относно ценообразуването на лекарствени продукти и разходите на търговците на дребно”. Проектът, предложенията и анализите на Българския фармацевтичен съюз, както и всички останали предложения и становища са обсъдени подробно в работната група.
Министерството на здравеопазването, след изготвяне на наредбата, е осигурило възможност за публичното й обсъждане в условията на пълна прозрачност след окончателното правно-техническо оформяне на проекта от работната група.
На втория въпрос – в европейските страни съществуват доказани системи и правила за контрол върху цените и реимбурсирането, като едни използват външно рефериране, други – вътрешно и външно рефериране. В проекта на наредбата за България е прието външно и вътрешно рефериране и се сравняват цените на производители на Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания. Посочените страни са с най-близко законодателство до българското и служат за базова цена и използват цена на производителя. За цена на лекарствен продукт в България се утвърждава най-ниската – това искам да ви обърна внимание, най-ниската цена на производител на една от тези страни. Взето е под внимание и запазване интереса на търговците на едро и дребно, които имат възможност за договаряне на допълнителни отстъпки с производителя или притежателя на разрешението за употреба.
В подкрепа на тези механизми е обзорният анализ на системите на ценообразуване с реимбурсиране в Европейския съюз и главно Австрийският федерален институт по здравеопазване.
Трето, освен посочените аргументи Комисията по цените на лекарствата може и служебно да намали утвърдената пределна цена на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание, когато се установи, че е налице намаляване на декларираните цени в референтните страни по посочения в проекта ред. При повишение цените на производителя в проекта са заложени предпазни механизми за необосновано увеличаване цената на лекарствата. Повишаване цената на лекарствен продукт може да става не по-рано от 12 месеца след последната регистрирана цена и с не по-голям процент от статистически отчетената инфлация за периода на действие от последната образувана цена. В тези случаи заявителят обосновава пред Комисията по цените на лекарствените продукти причините, които налагат това увеличение, както и предоставя информация за реализираните продажби на лекарствения продукт в страната.
На последния ви въпрос – Министерството на здравеопазването не очаква рязко увеличаване на диспропорцията в разположението на аптеките, тъй като предвиденото намаление на надценките за търговец на дребно е в рамките на предлаганите понастоящем отстъпки, които правят самите аптекари в аптечните мрежи. В наредбата са предвидени механизми за намаляване и поддържане ниско ниво на цените на лекарствата в България като мерките са насочени към всички участващи във фармацевтичния пазар. Забележете, не само на дребния търговец, а и на производителя, на търговеца на едро и търговеца на дребно, като основната цел на проекта на наредбата е подобряване достъпа до лечение на българските пациенти и контрол на държавата за оптимално разходване на публичните средства и провеждане на адекватна за България лекарствена политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова за реплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин министър, Вие споменахте във Вашия отговор за правила в Европейския съюз, затова аз искам да Ви дам няколко примера относно формирането цената на лекарствата в Европейския съюз, с което искам да Ви покажа, че във формирането на цената в България и особено след тази наредба има съществена диспропорция в сравнение с това, което се прави в европейските страни. Става дума за следното. Отношението в една Германия например към надценката на търговеца, на дистрибутора и аптеката, което вие целите с тази наредба, е 34:14% в сравнение надценка на дистрибутор и търговец на дребно, тоест аптеката, и ДДС. В Европейския съюз като цяло е 29:9. А това, което ще се постигне с вашата наредба е 9,90:15, абсолютно обратна е логиката на това, което вие правите в България.
От друга страна, при формирането на цената, защото Вие твърдите, че ще се намали цената, делът на производителя в България и в Европейския съюз по принцип е много по-голям от дела във формирането на печалбата на търговците на едро, взети заедно, с формирането на цената в аптеката. За производителите в Европейския съюз е 62% : 29% за търговец на едро и аптека. Сега в България е 62:22, след наредбата това ще бъде 65:10.
Не смятате ли, че това наистина рязко ще се отрази и ще спомогне към диспропорцията и разположението на аптеките, защото точно в малките населени места тези аптеки ще фалират?
Не споделям Вашето твърдение, че редуцирането на цената на този, който има по-малък дял във формирането на цената, ще доведе до общо намаляване на цената на лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Господин министър, имате право на дуплика. Чухте тук числа, числа, ако може да ни ориентирате какво означават те.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Цветкова, Вие сама казахте, че Вие изхождате от ценообразуването в Германия. В доклада, който представих пред Вас, никъде не говорех за Германия. Изобщо ние не вземаме предвид Германия. Казах Ви, че ние правим ценообразуването. Реферираните страни са осем – четири са от бивши, по-рано влезли в Европейския съюз, и четири току-що влезли. Няма нищо общо с това, което Вие ми говорите. Това е за Германия. Ние говорим за осем други страни, които са съвсем близки до нашето законодателство. Единствената по-голяма държава, която имаме предвид тук, е Испания. Всички останали – Португалия, Гърция, Естония, Чехия и т.н. са страни, които са горе-долу с население като българското. Няма начин при нас да струва по-скъпо, след като, аз подчертах в третата точка, че ние вземаме най-ниската цена на производителя в една от тези осем страни. Ние не вземаме най-скъпата, а вземаме най-ниската. Тогава как ще бъде по-скъпо при нас? Може да стане по-скъпо единствено с ДДС. Те имат по-ниски ДДС надценки, а при нас цената, която се образува по тази методика, е винаги по-ниска от всички тези страни. След като сложим ДДС, вече Ви става ясно, че може да стане леко по-скъпо. Това е положението. Няма смисъл да говорим с тези проценти, с които Вие говорите за Германия. Германия нямаме предвид. Германия, Англия и Франция са съвсем други страни. Ние сравняваме със страни, с които можем да се сравняваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос зададен от народния представител Атанас Щерев към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Доктор Щерев, заповядайте да зададете Вашия въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! От моя избирателен 27. Старозагорски избирателен район беше получено писмо от жителите на с. Ценово, Чирпанско, за системен тормоз на възрастни и беззащитни хора от една ромска фамилия в селището.
Заедно с журналисти и мои сътрудници аз посетих селото, уверих се във всичко това, което се говори в жалбата и след това посетих Районното управление на Министерството на вътрешните работи. Разговаряйки с началника на съответното управление се уверих, че по закон са свършени всички разследващи и други дейности. Тогава, когато е било възможно, съответни членове на тази фамилия и тормозещите селяните са били предупреждавани, съответно са били прибирани в ареста и т.н. По закон като че ли всичко е свършено. Разговаряйки с хората от селото, аз се запитах и това е моят основен въпрос към Вас, господин министър, каква е визията на Министерството на вътрешните работи за справяне в национален мащаб с това бедствие – издевателство върху стари, беззащитни хора в малки населени места? Например, когато запитах хората от селото, тук няма ли ловна дружинка, няма ли хора, които са ловджии? Те казват: да, има, но тях никога не ги закачат. Обирджиите не влизат там.
Разбира се, че ние всички сме далеч от мисълта, че трябва да има саморазправа, но така или иначе според мен Министерството на вътрешните работи би трябвало да има визия за това как ще се решат въпросите по същество, принципно, а не само в даденото населено място, което ми даде повод да поставя моя въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми д-р Щерев, дами и господа народни представители! Първо, разбира се, няколко думи по конкретния случай. Село Ценово се намира на територия, обслужвана от Районното полицейско управление в Чирпан, което е едно от най-големите на територията на областната дирекция в Стара Загора, на територията на община Братя Даскалови. Съотношението на наличните полицейски сили към обслужваната територия е по-благоприятно от останалите региони на страната. Разкриваемостта на престъпленията е около 54%, което е близо до средната за страната.
Въпросът пред мен е поставен и от народния представител Трифон Митев, който организира своя специална приемна в с. Ценово и още тогава, ако не греша, преди около година, ние засилихме материално-техническото обезпечаване на Районното полицейско управление в Чирпан с един автомобил и специално на територията на община Братя Даскалови, включително в село Ценово, засилихме полицейското присъствие чрез регулярно присъстващи патрули.
Има сериозна разкриваемост, както вече отбелязах. От началото на настоящата година са регистрирани 22 кражби на имущество, от които са разкрити 13 и са установени седем извършители. Един от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 години, друг на пробация. По отношение на едно лице е взета мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като досъдебното производство срещу него не е приключено.
Казвам тези неща, за да е ясно, че наложените проактивни стъпки и действия от правоохранителните органи от прокуратурата имат своето последващо развитие в ефективното произнасяне на наказателни присъди от съда. Вашето предложение за предприемане на различни наказателни мерки спрямо извършителите на престъпления не е от компетенцията на полицията. Санкциите, които предлагате обаче, трудно биха допринесли с нещо за интеграцията на ромите. Интеграцията на ромите е комплексен въпрос и той далеч не зависи само от Вътрешното министерство.
Всяко престъпление, извършено срещу български гражданин, засяга спокойствието на всеки един от нас. Поради тази причина ние сме твърдо решени да продължим изпълнението на целите и задачите на стратегията – полицията в близост до обществото. Нашата цел е полицейското обслужване да се приближава все повече до хората за увеличаване на тяхното чувство за сигурност и за ограничаване на престъпността. Все по-голямо внимание се отделя на намаляване на всички престъпни прояви, нарушения в близкото обкръжение на хората, квартала, съседите, семействата, уличните кражби, кражбите в жилищата, стопанските обекти в отдалечените населени места. За подобряване на сигурността, опазването на имуществото на населението и повишаването на ефективността от противодействието на престъпността в района на селото, както вече казах, са предприети конкретни мерки. Село Ценово е част от район, състоящ се от четири населени места, обслужвани от полицейски инспектор и младши полицейски инспектор. В края на 2006 г. след анализа и оценката на обстановката са направени промени в обслужването.
Определен е оперативен работник – младши полицейски инспектор, който да отговаря само за с. Ценово. За повишаване на ефективността на работата по разкриване на престъпленията и престъпните деяния селото се обслужва и от един полицейски служител от участъка в Братя Даскалови. Тези мерки, както казах, са резултат и от материалите, които ни предостави народният представител Трифон Митев, и от реализираната от него приемна в селото, разговора му след това с областния директор на полицията в Стара Загора – ген. Тончо Михайлов.
Бих искал да Ви уверя, че гледаме комплексно на въпроса. Той по никакъв начин не може да бъде сведен само и единствено до полицейските органи, защото сигурно има своите социални параметри и във всички случаи се нуждаем от ефективни, ползотворни взаимоотношения с местните органи на самоуправление, които да са подчинени на интересите на населението на територията на съответната община. Разбира се, не е маловажен проблемът на материално-техническото обезпечаване на служителите на Министерството на вътрешните работи, както и на обезпечаването им с необходимите средства. Говоря единствено за работата.
В рамките на следващата седмица ние ще предоставим на областните дирекции в страната 80 автомобила. Петдесет от тях са с висока проходимост, а 30 са предназначени за областните дирекции, които са в равнинната част на страната. Това е част от политиката на модернизацията на Министерство на вътрешните работи. Особено място в това партньорство имат и неправителствените организации. Времето е ограничено, разбира се, но съм готов на един такъв разговор в удобно за Вас време. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Щерев.
Заповядайте, доц. Щерев, имате право на реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, до голяма степен Вие ми отговаряте формално на въпроса, основавайки се на това, че действително Министерството на вътрешните работи и вашите служители в съответното населено място по закон са си свършили работата. Това не мога да го отрека. Това е точно така.
Въпросът, който Ви зададох и пак повтарям, е възможно ли е Министерството на вътрешните работи да бъде инициатор на някакви мерки у нас, които ще гарантират до по-голяма степен защитата и правата на български граждани в малки населени места, които са в беззащитно положение, и по-възрастни хора, които живеят сами?
Разбира се, че това не е работа само на Министерството на вътрешните работи. Това е работа на обществото, на правителството, но така или иначе тези граждани са страдащи в момента не само в с. Ценово, а в стотици, мога да кажа, малки населени места.
Формите могат да бъдат най-различни и аз не съм в състояние да кажа какви трябва да бъдат те – дали трябва да бъдат нещо като доброволните отряди, които бяха едно време, дали трябва да бъдат като селски пъдари, дали да бъдат по друг начин, но знам, че един човек на 75-80 години, останал сам или само със своята съпруга в малко населено място, трябва по някакъв начин да разчита на държавата, на общината, на обществото.
Какво би могло да се направи в този порядък? Това е моят въпрос към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Щерев! Въпросът, който поставяте, е съвършено основателен. Ние преди два месеца и половина установихме работещи отношения със Съюза на офицерите и сержантите от резерва, който включва бивши служители на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Това е един много сериозен резерв и потенциал, който имаме от гледна точка на организацията, най-общо казано, и начина на живот във всяко населено място.
През м. декември предстои конференция, която ще обедини всъщност охранителните структури в България, които съществуват на базата на Закона за охранителната дейност. Това също е един много сериозен потенциал. При диалога, който имаме с такъв тип структури и звена, стъпваме изцяло на базата на законодателната уредба в Република България и на европейския опит.
Считам, че в тази посока ние имаме много сериозен потенциал.
Има и много добри идеи, които са разгърнати от някои от кметовете на общини в нашата страна. Имам предвид, ако щете, и кмета на Стара Загора д-р Желев, кмета на Варна Кирил Йорданов, кмета на Бургас Йоан Костадинов, кметицата на Смолян г-жа Дора Янкова, които са точно в тази посока – от една страна, подкрепа на правоохранителните органи за тяхното модернизиране, обезпечаването с горива, създаване на нормални условия на труд, от друга страна, имаме и негативни примери. Знаете, че по силата на нормативната уредба кметовете са задължени да обезпечат помещения за постоянни приемни на полицейски инспектори, на районните инспектори. За съжаление напоследък в София се отнема част от тези приемни и това лишава правоохранителните органи от възможността за ефективен контакт с гражданите и за получаването на навременна и обективна информация.
Още веднъж искам да подчертая, че въпросът, който поставяте, е съвършено уместен. Готов съм за широка дискусия и в специализираните комисии на Народното събрание, и в пленарната зала, и с неправителствени организации. Защото тук действително резултат, който да достигне до гражданите, можем да постигнем само с ефективното съдействие на средствата за масова информация, на които бих искал за пореден път да благодаря, а също така и на неправителствените организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодаря на министър Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Следва въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Орешарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Знаете, че миналата година, спомняте си, господин министър, изразихте сериозни опасения за очаквани измами с ДДС през 2007 г. Тогава в Закона за ДДС беше включен един текст, на който аз и СДС, и дясната опозиция категорично се противопоставихме - за солидарната отговорност. Тоест, ако от определено лице не може да бъде събрано ДДС-то, да бъде взето от други хора по веригата. Един такъв текст за нас беше неработещ, още повече, че тогава вашият заместник-министър на финансите Георги Кадиев от тази трибуна каза, че ползвали опита на Великобритания. Проверката, която направих, показа, че във Великобритания има солидарна отговорност само за два вида стоки, а това са за мобилни телефони и компютри – нещо, което не беше споделено тогава от господин Кадиев. Той даде подвеждаща информация на българския парламент. Ролята на българския парламент, господин министър, освен да приема закони, е да проверява дали те се спазват.
Затова сега Ви питам в борбата с ДДС-измамите през 2007 г. дали ползвате този текст за солидарна отговорност, който аз и моите колеги от дясната опозиция още тогава обявихме за неработещ? Ако той не върши работа, да го махнем.
Очаквам с голям интерес Вашия отговор по тази тема. Според мен истинската борба с ДДС-измамите е другаде. Тя не може да се води с принципите на солидарна отговорност. Както вече подчертах, в нормалните западноевропейски страни солидарна отговорност има за определен кръг случаи, а не по принцип солидарна отговорност, както е въведено в българския Закон за ДДС.
Така че се надявам на конкретен отговор от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски да отговори на въпроса, зададен от народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Разпоредбата на чл. 177 от Закона за ДДС предвижда регистрирано по закона лице, получател по облагаемата ставка, да отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. По съществото си предвидената отговорност не е солидарна в контекста, в който я познаваме от европейските законодателства, а предвижда специален ред за събиране на дължимия данък при установени злоупотреби, при които се спазва определена поредност.
Твърде рано е да се оцени доколко процедурата, предвидена в закона, е работеща и ефективна. Установяването на задължение е процес, за който се изисква продължителност, в това число и влезли в сила съдебни решения, които да представляват трайна съдебна практика. В този смисъл времето за изводи дали разпоредбата е практически приложима е крайно недостатъчно. Обръщам внимание, че новият закон е в сила от 1 януари 2007 г.
За да се приложи отговорността по чл. 177 за определено задължено лице, на което се извършва ревизия, е необходимо едновременно наличие на множество обстоятелства. Тук отварям една скоба – в резултат на задружни усилия ние действително направихме доста неработещ този текст – затварям скобата.
За ревизираните периоди до 31 март 2007 г. не са констатирани случаи, за които са налице едновременно всички необходими законови изисквания за прилагане на отговорността по реда на чл. 177. Обръщам внимание, че вероятно можем да направим такива изводи, когато в резултат на една ревизия се направят и последващи ревизии на други данъчнозадължени лица. Така че може би в един период от следващата година ще имаме по-добра база, на която можем да направим изводи и, ако е необходимо, разбира се, да променим в определена посока текста на въпросния чл. 177.
В заключение искам да ви уверя, че приходната администрация има ясното намерение за търсене на отговорност на задължени лица по чл. 177 само и единствено в рамките на техните компетенции по закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, правилно ли ще бъде да кажем, че тази процедура на солидарна отговорност през 2007 г. не е приложена за първите девет месеца и дори не са започнати процедури по нея?
И вторият въпрос, който дори е още по-важен предвид разглеждането на Закона за ДДС, който предстои: нарастват ли ДДС-измамите през 2007 г. – нещо, от което Вие се опасявахте, но не говорите по тази тема? Като представител на Комисията по бюджет и финанси този въпрос Ви го задавам със сериозна загриженост, тъй като ако те нарастват, инструментът, с който трябва да бъдат спирани, определено не е солидарната отговорност и трябва да помислим за други мерки, които могат да бъдат предприети. Така че се надявам на отговори на тези два конкретни въпроса.
Повтарям ги.
Първият е: да разбирам ли, че принципът за солидарна отговорност през първите девет месеца не е приложен?
И вторият ми въпрос е: нарастват ли ДДС измамите?
Уточняващият въпрос е: кой е най-удачният инструмент за борба с тези измами?
Има огромни суми в неформалната икономика, които не се събират от бюджета. Това води до пропуснати суми за бюджета, което има своите резултати – трудно се отговаря на искания за заплати при това положение, а с други инструменти би могло да се постигне по-добра събираемост според мен, господин министър. Така че с интерес очаквам Вашето уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Вие направихте внушения, че има срив в приходите на ДДС, но цифрите не го показват.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не че има срив, а дали нарастват ДДС-измамите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще се позова на цифрите.
Днес, без да можем да обобщим за цялата година, към настоящия момент се очертаваме като страната от първите дванадесет, която не само не допусна срив на приходите от ДДС, а е единствената, която регистрира по-сериозна събираемост. Към настоящия момент приходите от ДДС са с над 15 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година, при положение че Вие сами знаете, от промяната на режима разместихме събираемостта от страните – членки на общността, с един месец напред.
Въпреки тази загуба, която е записана в закона – мога да кажа, че този месец ще загубим от разтеглянето - имаме една сериозна събираемост. Вие сами направете извода дали растат или намаляват.
Що се касае до първия Ви въпрос, аз Ви отговорих, че за девет месеца трудно се правят ревизии по цялата верига.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тоест, няма нито един такъв случай?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не сме направили нито една цялостна проверка по верига от 20-30 фирми понякога. Повтарям, не сме направили. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля Ви!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не сме направили нито една цялостна проверка на цяла верига от 20-30 фирми. В този аспект Ви обясних, че е рано да правим окончателни изводи за действието на този член.
Но, отново повтарям, че сме готови да го преразгледаме, ако в резултат на анализа, който направим, стигнем до извода, че нещо трябва да се промени. Ще го предложим на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Тя е задала въпрос отново към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Много се радвам, че днес имаме възможността да проведем тази дискусия с Вас, тъй като все повече ескалира напрежението от моето питане, откак беше внесено в Народното събрание, а то е именно, че днес сме свидетели на една много мащабна стачка на българските учители, които отказват да влязат в класните стаи, а децата ни не ходят на училище. Поради тази причина много се радвам и че това питане е точно след въпроса, който беше на моя колега Мартин Димитров, защото Вие ясно ни казахте от тази трибуна за приходите в бюджета, за добрата работа на Националната агенция по приходите, в която аз съм сигурна, тъй като в тази държава има една приходна агенция и всичко останало са разходни агенции по всички останали пера.
Предвид това моят въпрос е как ще се разреши спорът, какво е Вашето лично мнение, защото ние чухме различни цифри. Преди няколко седмици Вие самият заявихте, че възможната средномесечна заплата е 472 лв. И обяснихте колко виновни трябва да се чувстват учителите, че тази сума е над средната заплата за страната и че не е нормално те да искат повече. Само преди два дни стана ясно, че правителството е готово да плати още 200 лв. над тази сума и дори за около два часа сметнахме, че децата ни ще бъдат в учебните стаи.
Задавам тези въпроси, защото ние сме пред Бюджет 2008 г. и нашата работа като народни представители е да знаем какво е Вашето лично мнение преди да бъде внесен държавният бюджет в Народното събрание, какъв приоритет ще е образованието, какви са възможностите да не се получи в целия публичен сектор една криза, пред която ние сме застанали? Считам, че Вашите думи днес ще са много важни за нашата дейност оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Позволете ми няколко предварителни коментара.
Политиката по доходите е част от цялостната макроикономическа политика. Тя не следва да се разглежда само и единствено като производна на наличните бюджетни ресурси: има пари - има заплати. Управлението на равнище на доходите има важен дял в поддържане на устойчивостта на цените, тоест, инфлационните нива, на устойчивостта на публичните финанси, запазване и развитие на конкурентоспособността на икономиката, а в условията на паричен съвет равнището на доходите е елемент в усилията за обезпечаване на необходимата пропорция между покритие на паричната база и покритие на широките пари с резервната валута. В този контекст разглеждаме политиката по доходите и за тази, и за следващата година. Като изхождаме от ключовото изискване ръстът на доходите да не изпреварва производителността на труда, ще продължим да водим политика на максимално възможно нарастване на работните заплати, без да излизаме от границите на икономически обоснованите решения. Това важи в пълна сила и за ръста на учителските заплати.
Конкретно на въпроса Ви. Вие лично ще можете да участвате в парламентарните дискусии преди приемане на Закона за Бюджета за 2008 г., който ще имате на разположение до две седмици.
В обобщение – споделям Вашата загриженост за исканията за работни заплати, разбирам като загриженост Вашия въпрос. Исканията за по-високи заплати винаги са справедливи. Важното е да знаем обаче, че икономическите провали най-често са функция на действия по удовлетворяване на справедливите искания, а цената на тези провали обичайно се заплаща от най-бедните слоеве на всички общества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, имате право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, това е за пореден път, когато се опитвате - и този път го казвам не с усмивка, както обикновено - да ни изнасяте лекция как са обвързани доходите. Давам си много добре сметка какво означава това за макроикономическата рамка на страната и за стабилността.
Нека да се върнем на нашата дискусия за заложения излишък в бюджета на база Бюджет 2007. Вие си спомняте моите думи в Бюджетната комисия, тук има колеги, които участват, как Вие планирате излишък от над 2 милиарда, а тази година от над 3 милиарда. Планиран е в бюджета, който нито е програмен, нито е ясно къде са разходите в него.
Днес, когато говорим за образование, става въпрос за процент от брутния вътрешен продукт, който, ако тези приходи в бюджета, бяха заложени в предходния бюджет, поради добрата работа на Националната агенция по приходите и икономическия растеж в страната, днес щяхме да сме свидетели на много по-различна част от средствата, заделени за образование. Защото образованието, за разлика от много други сектори, е приоритет на една модерна държава. А за да бъде приоритет, няма как това да стане без пари. Защото реформата не означава само да съкратим учителите с една четвърт или една трета.
Разбирам консервативния Ви подход, заради това че Вие самият като един главен счетоводител трябва да държите на държавата и да казвате: “Няма!”. Това е нормалната Ви роля. Затова Ви нарекох и четвъртия коалиционен партньор на това правителство – този, който винаги ще казва “Няма!”. Но днес сте изправен и Вие редом до министър-председателя, да намерите изход. А този изход може да се намери тогава, когато в Бюджет 2008 не се планира излишък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата за дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само две реплики.
Уважаема госпожо Капон, наистина изнасяме дебата напред с две седмици. Ще имате възможност да кажете и Вашето мнение. Ще се съобразим в максимална степен с всяко рационално предложение по отношение както на частта от брутния вътрешен продукт, която да се задели за образованието в контекста на цялата бюджетна сфера, така и на конкретни идеи за подобряване – аз отговарям в случая за финансовия модел за управление на средствата.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): И на разходите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: На разходите за образованието. С удоволствие след около две седмици отново ще отворим тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Уважаеми народни представители, имаше питане към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков от народния представител Станчо Тодоров, но поради обективни причини – докладва ми се, че е в чужбина, той не присъства днес в пленарното заседание и следователно питането му ще бъде отложено.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин Димитров, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! С Постановление на Министерския съвет № 238 от преди по-малко от месец са отпуснати 4,64 млн. лв. допълнително на Министерството на отбраната за следното перо: „Финансово осигуряване на бойната подготовка на Българската армия.” Повтарям, финансово осигуряване на бойната подготовка на Българската армия.
За какво по-конкретно са използвани тези пари и защо в бюджета за отбраната не е предвидено, явно, финансово осигуряване на бойната подготовка?
Това, което мен като човек от Бюджетната комисия и икономист много ме притеснява, господин министър, е, че когато се отпускат допълнително пари по този общ начин, няма контрол за какво се харчат и не се знае какво се случва с тях.
Аз съм привърженик на програмното бюджетиране – ясен проект, ясни цели, ясни резултати. Така би било ясно на хората къде отиват техните данъци и какво се случва в държавата. Когато се отпуснат близо 5 милиона за финансово осигуряване за бойната подготовка на Българската армия, това може да бъде за всичко – от купуване на униформи до купуване на техника и каквото и да било друго.
Също така не е ясно откъде са взети тези пари. Аз смятам, че те са взети от излишъка. Този голям излишък, за който говорихме досега и с министъра на финансите, вече се харчи - харчи се за подобни проекти. Но това малко хора в България го знаят. Въпросът е, че ползата от този проект не е ясна, резултатът не е ясен.
Другото нещо, господин министър, е защо, като искате повече пари от бюджета, не представите конкретен разходен план какво ще се случи – какъв ще бъде резултатът, за какво ще се харчат тези пари? Ако сте представили такъв план на Министерския съвет, направете го публично – сложете го на страницата на Министерството на отбраната и всеки един колега, всеки един български гражданин да може да види какво се случва, къде ще отидат тези 5 милиона и какво е това финансово осигуряване на бойната подготовка на Българската армия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви за поставените въпроси, свързани с бюджета за отбрана, които са изключително важни и ангажират значителен обществен интерес. Бих искал да Ви информирам, че средствата в бюджета на Министерството на отбраната, които се утвърждават ежегодно и са основен елемент от разходите по функция отбрана, целят изпълнението на приоритетите, целите и задачите на националната отбранителна политика. А по-важните сред тях са: гарантиране на националния суверенитет, подготовка и поддържане на мобилни и високо подготвени въоръжени сили, способни да участват в пълния спектър от операции на Алианса, както и в мисии по европейската политика за сигурност и отбрана. Ето защо при разпределението на бюджета на Министерството на отбраната приоритетно се заделят средства за финансовото осигуряване на бойната подготовка, екипировката, оборудването с техника на подразделенията, предназначени за участие в задгранични мисии и операции.
Стремим се също така да изпълняваме утвърдените проекти за модернизация на въоръжените сили, чиято реализация има пряко отношение към изграждане на съвременни способности на Българската армия. Реализацията на нашите приоритети, в това число подготовката на подразделенията за участие в операции, мисии зад граница и модернизацията на армията се извършват в условията на сериозни ресурсни ограничения. И това не е тайна за уважаемите народни представители – много пъти сме говорили за това и в комисията и тук, в пленарната зала.
Предоставените средства по чл. 5 от Закона за Държавния бюджет за 2007 г. и целевите средства формират общ размер на разходите на Министерството на отбраната от 1250 хил. лв., което представлява 2,33% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че с предоставените средства по бюджета за 2007 г. ние сме получили редуциран размер на разходите за отбрана като относителен дял от брутния вътрешен продукт. В същото време ние имаме постоянни текущи разходи за личния състав, които се изразяват в облекло, храна, заплати, осигуровки, отопление и т.н., които не са директно свързани с бойната подготовка. Освен това на практика се наложи допълнително ограничаване на планираните разходи за тази година с 10%, което генерира съществени проблеми по своевременното ресурсно осигуряване на всички дейности, включително и по бойната подготовка.
Ние разбираме бюджетните трудности на държавата и именно поради това съм наложил строга финансова и бюджетна дисциплина в рамките на ведомството. Има обаче дейности, като бойната подготовка например, които не можем да си позволим да осигуряваме с недостиг, защото това пряко влияе на отбранителните способности на държавата. Това беше основната причина да поискаме целево допълнителни средства. Това са допълнителни средства за бойна подготовка, а не трябва да се разбират като липса на такива средства и се дават сега за бойна подготовка. Те са допълнителни средства за бойна подготовка поради причините, които ви изложих по-горе. Тази сума ще бъде използвана за подпомагане на разходи по различните дейности на бойната подготовка, в това число и за осигуряване на повече гориво, което е пряко свързано с бойната подготовка на трите вида въоръжени сили.
Искам да ви кажа, че секторът за отбрана е реформиран сектор, за разлика от някои сектори, които знаете, че не са реформирани и има напрежение. Ние имаме програмен подход при финансирането на тези дейности, който е по модела, така да го наречем, на съюзниците ни от Алианса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Целият проблем, господин министър, е, че не би трябвало да може да получите повече пари от излишъка без конкретен проект, в който да пише, да речем – 1000 броя униформи по еди-каква си единична цена, еди-колко си литра бензин за еди-какво си по еди-каква си единична цена. Това е програмен бюджет. А вие получавате близо 5 млн. лв. в повече от излишъка и това наричате осигуряване на бойната подготовка на Българската армия, което означава общо взето всяка една функция в армията. Всъщност нямате програмен бюджет.
Моят проблем, господин министър, е следният: парламентът не би трябвало да толерира подобна практика. Но това не важи в никакъв случай само за вашето министерство, това важи изцяло за допълнителното харчене на излишъка в бюджета. Излишъкът сега може да звучи на много хора като много голям, около 3 млрд. лева, но ако по подобен начин се отпускат пари, защото това не е единичен случай, има много други случаи, на които също ще обърна внимание оттук нататък, тоест това не е само въпрос към Вас, в никакъв случай, но така излишъкът ще изчезне в крайна сметка. В края на годината няма да е толкова голям, голяма част от него ще бъде изхарчена.
Тоест, думите “модернизация”, “ресурсни ограничения” ги разбирам абсолютно. Това са важни неща. Но за да имаме тук истинско програмно бюджетиране, което означава конкретни неща – какво точно ще купувате с тези 5 млн. лв., моят призив към Вас е: ако в момента нямате готовност да отговорите на въпроса за какво ще ги харчите, на вашата страница в Интернет да сложите една разбивка, за да е ясно. И това да бъде наложено като практика и за другите министерства. Не всеки да получава 5, 10, 50, 100 млн. лв. от излишъка, когато има някакво политическо споразумение между отделните партии, които управляват в България, а да е ясно какво се случва и какви резултати се постигат.
Вижте, ако в момента се разпише ясно за какво ще бъдат похарчени тези 5 млн. лв., след това за същия разход Вие не може да поискате пари отново. Трябва да има контрол какво се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Вие по принцип сте прав, по принцип, но в конкретния случай не сте прав. Ще Ви кажа защо. Защото, когато става дума за бойна подготовка на една армия, това са въпроси, свързани с класифицирана информация. Ако Вие ми зададете такъв въпрос в закрито заседание, ще Ви дам повече подробности.
Не е вярно, че не се знае за какво се харчат средствата. Няма как да Ви го кажа, защото нося отговорност. Не е вярно, че искаме пари хей така, без да е уточнено за какво ще се харчат.
Вие като член на комисиите и народен представител знаете, че има въпроси...
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Част от тази информация трябва да е публична, става дума за литри бензин.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Бойната подготовка е класифицирана информация. Направете си справка! Иначе с удоволствие щях да Ви информирам. При нея също се прилага програмен подход, иначе няма как да се свърши. И откакто България е член на НАТО, дори една година преди това, цялото бюджетиране се извършва именно по този начин. И затова, колкото и да са дефицитни средствата в областта на отбраната, ние нямаме такова напрежение, както съществува в някои други сектори, на което всички сме свидетели напоследък, защото те не са реформирани.
Вчера по мой доклад, преди няколко месеца го представих в Министерския съвет, беше взето решение да пристъпим към промяна на План 2015 за трансформация на Българската армия, на Въоръжените сили, именно защото средствата за текущите разходи са много повече за сметка на капиталовите разходи. Във всички съвременни армии капиталовите разходи се увеличават за сметка на текущите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво означава това? Пак съкращения ли?
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Означава в някаква степен оптимизиране на личния състав - това означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То колко ни остана?!
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Ние не можем да бъдем, в момента сме петата държава в света по брой на въоръжените сили спрямо броя на населението, а не сме на пето мяст по финансиране в отбраната. Благодаря ви. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това, уважаеми народни представители, днес приключва парламентарният контрол. Както ви е известно, в понеделник от 9,00 ч. ще има извънредно заседание.
Едно съобщение: Правната комисия ще има заседание във вторник от 11,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,44 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов