Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги народни представители, преди всичко да приемем програмата за нашата работа за 5-7 декември 2007 г. Позволете ми да ви представя проекта за програма така, както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет:

„П Р О Г Р А М А
за работата на Народното събрание за 5-7 декември 2007 г.

Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на ОДС:
Първо четене на Законопроекта за предотвратяване облагодетелстването по служба и санкциониране на укриван конфликт на интереси (Вносители: Филип Димитров и група народни представители, 9.10.2007 г.).
От Парламентарната група на Демократи за силна България:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (Вносители: Минчо Спасов и група народни представители; Иван Николаев Иванов; Ахмед Юсеин).
От Парламентарната група на “Български народен съюз”
няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Коалиция “Атака”:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители; Захари Георгиев и група народни представители).
От Парламентарната група на Коалиция за България:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
От парламентарните групи на Национално движение Симеон Втори и Движение за права и свободи няма постъпили предложения.
Точките от дневния ред по реда на ал. 3:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Второ четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”.
3. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. (Вносители: Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев; Министерски съвет от м. ноември 2007 г.; Ваню Шарков и група народни представители, 21 ноември 2007 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за защита на животните – продължение.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
9. Второ четене на Законопроекта за военните паметници.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
11. Парламентарен контрол.”
Това е проектът за програмата за тази седмица.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 157 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 4.
Проектът за програма е приет.
По реда на ал. 3 имаме предложения от отделни народни представители.
Първото е от народните представители Деница Димитрова и Минчо Спасов за включване в дневния ред на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Госпожо Димитрова, той е включен в редовната програма на т. 6. Приемате така да бъде. Няма да подлагам на гласуване предложението. Благодаря ви.
Второто предложение е на народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на проект за решение по възстановяването на собствеността на бившите царе. Предложението е от 21 юни 2006 г.
Думата има господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Добре, че напомнихте, че мораториумът е внесен на 21 юни 2006 г. Въпреки че беше създадена специална парламентарна анкетна комисия, която да предложи възможност за решение на този казус, въпреки че имаше специален доклад, срещу който ние от опозицията се противопоставихме със съответните аргументи, и до ден-днешен не е направен нито закон, нито са придвижени каквито и да било правни действия. Затова считам, че е уместно докато съответните ресорни министри – министърът на регионалното развитие, министърът на земеделието и горите, съответно за движимите вещи – министърът на финансите, предприемат съответни действия за защита на държавните интереси, те би било редно да ги предприемат час по-скоро, защото на практика стават съучастници в една огромна корупционна схема.
Предлагам Народното събрание да наложи мораториум върху действията на разпореждани, ипотекирани, особени залози, както и налагане на други вещни тежести върху недвижимите имоти, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
Същото се касае и по отношение на горите. Много пъти от тази трибуна съм пледирал и считам, че този изключително важен проблем трябва да бъде решен от българския парламент, а не да бъде изместван. Разбира се, успоредно с това трябва да си свърши работата и главният прокурор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 39, против 49, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за включване в дневния ред изслушване на министъра на финансите на България господин Пламен Орешарски. Желаете ли да представите проекта за решение?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Вече мина една седмица от решението на парламента да одобри 900 млн. лв. от излишъка да бъдат похарчени. Това е горе-долу една трета от срока, който остава до края на годината, което означава, че една трета от парите вече би трябвало да са похарчени и е удачен момент министърът на финансите да дойде в парламента и да разкаже какво се случва.
Парламентарната група на ОДС настоява за провеждане на изслушване на министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно Решение № 741, с което Народното събрание одобри допълнителни бюджетни кредити от 900 млн. лв., във връзка със следните въпроси: съгласно чл. 62, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание упражнява парламентарен контрол и в този смисъл настояваме министърът на финансите да представи подробен списък с проекти, които се финансират с тези средства.
Вторият ни въпрос е спазени ли са или ще бъдат ли спазени изискванията в Закона за обществените поръчки при разходването на тези средства? Интересува ни как това се случва в 18 работни дни. Осигурен ли е текущ и последващ контрол при разходването на тези средства? Каква част от тези средства, забележете, и по какви проекти са изразходвани преди решението на Народното събрание, което стана ясно от думите на министъра на финансите, който от тази трибуна призна, че вече е започнало извършването на тези проекти и просто трябва да се извършат плащанията на част от проектите, особено по инфраструктурата?!
Смятаме за особено опасно и неморално човекът, който говори за въвеждане на програмно бюджетиране в България, тоест финансиране на конкретни проекти и търсене на конкретни резултати, да дава подобен пример на останалите министри с харчене на 900 млн. лв. за 18 работни дни.
Тази практика е порочна и се надяваме българският парламент да упражни своята контролна функция и да покани тук министъра на финансите, който да представи за какво ще бъдат харчени тези пари.
Надявам се да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 42, против 53, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Има ли желание за прегласуване?
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не разбирам колегите отляво и от центъра, които не желаят това изслушване на министъра на финансите да стане реалност. В крайна сметка става дума за изразходване на 900 млн. лв. Вярно е, че повечето от тях сигурно са изразходвани, може би голяма част от тях са изразходвани и целево, но нищо не пречи Народното събрание да бъде информирано за това, нищо не пречи цялата общественост да бъде информирана за това.
Не забравяйте, както спомена и колегата Димитров, че тези средства, които не са били изразходвани преди вземането на решението на Народното събрание, просто няма как да бъдат изразходвани по Закона за обществените поръчки, спазвайки всички процедури. Не забравяйте, че това може да предизвика само едно – корупция.
Затова в интерес на всички нас и на всички в България е да има изслушване на министъра на финансите, за да има яснота по този въпрос. Надявам се да подкрепите това искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 140 народни представител: за 47, против 41, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
С това гласуване се изчерпват предложенията по реда на ал. 3.
Програмата за седмицата е приета.
Уважаеми колеги, бих искал да ви информирам, че на Председателския съвет днес беше споделено мнението, че в началото на следващата седмица очевидно ще се наложат извънредни заседания на Народното събрание. Възможно е още на 17 декември в понеделник да има нужда от такова, а и във вторник, 18 декември. Казвам ви го за ваша ориентация, а и да се подготвят съответните доклади за разглеждане в пленарната зала, преди всичко от Комисията по бюджет и финанси. Още не сме пристъпили към второто четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., както знаете.
Така че ви моля да имате предвид тези извънредни заседания, които предстоят по всяка вероятност.
Съобщенията, които следва да ви направя.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 ноември до 4 декември 2007 г.:
Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – вносител е Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – вносители са Борислав Китов, Ива Станкова и Донка Михайлова. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията – вносител е Министерският съвет. Разпределен е на комисиите по труда и социалната политика и по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа – вносител е Волен Сидеров. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на комисиите по гражданското общество и медии, по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на комисиите по околната среда и водите, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно Институционалната рамка на Инициативата за готовност и превенция при бедствия за Югоизточна Европа (DPPI SEE) – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по политиката при бедствия и аварии. Разпределен е на комисиите по бюджет и финанси, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по външна политика.
Уважаеми колеги, още две съобщения.
Има заявление от народния представител Светослав Иванов Спасов:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група на НДСВ.
Моля заявлението ми да бъде съобщено в пленарната зала.”
И още едно съобщение:
“Уважаеми господин Пирински, приложено към настоящето Ви представяме решение за образуване на Парламентарна група с име: “Българска нова демокрация” в състав от 14 народни представители.”
На основание чл. 13, ал. 2 от правилника се отправя искане за обявяване в пленарно заседание на новорегистрираната парламентарна група, което и правя в момента, както и нейното ръководство и съответно да бъде вписана в специалния регистър на Четиридесетото Народно събрание.
Ръководството на новообразуваната парламентарна група е в състав:
Борислав Николов Ралчев – председател;
Татяна Стоянова Калканова – заместник-председател;
Валентин Николов Милтенов – заместник-председател.
Членове: Атанас Димитров Щерев, Бойко Николов Боев, Борислав Любенов Великов, Ваня Крумова Цветкова, Владимир Михайлов Дончев, Илко Димитров Димитров, Кръстанка Атанасова Шаклиян, Лидия Сантова Шулева, Николай Аврамов Свинаров, Пламен Александров Панайотов и Светослав Иванов Спасов.
Накрая следват имената и подписите на учредителите на групата.
С това съобщенията се изчерпват.
Следва да пристъпим към точките по реда на ал. 7.

Първа от тях е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕТО ПО СЛУЖБА И САНКЦИОНИРАНЕ НА УКРИВАН КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Законопроектът е с № 754-01-141 от 9 октомври 2007 г., внесен от група народни представители от Парламентарната група на Обединени демократични сили.
Доклад по законопроекта на Комисията по въпросите на държавната администрация ще представи господин Методиев.
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за предотвратяване
облагодетелстването по служба и санкциониране на
укриван конфликт на интереси
№ 754-01-141, внесен на 9 октомври 2007 г. от
Филип Димитров и група народни представители
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2007 г. От името на вносителя господин Димитров представи законопроекта. Целта на предлагания законопроект е да бъде уреден институтът “конфликт на интереси” по отношение на лица на административна или висша държавна длъжност и правните последици от неговото усвояване. Дадено е определение на “конфликт на интереси” и са описани процедурите за неговото деклариране. Законопроектът предвижда и санкции за укриване на конфликт на интереси.
В хода на разискванията народните представители поставиха въпроси и изразиха становища, на които вносителят отговори.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепя на първо гласуване Законопроекта за предотвратяване облагодетелстването по служба и санкциониране на укриван конфликт на интереси, внесен от колегата Филип Димитров и група народни представители.
Становището на комисията е прието с 1 глас “за”, без “против” и 5 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Димитров, заповядайте като вносител да представите законопроекта.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред вас е един законопроект, който просто няма начин да не приемем на първо четене. Защо? Защото той съдържа няколко елемента. Действащ е вече, приет от тази камара и влязъл в сила, чл. 29а от Закона за държавния служител, който най-общо казано забранява на приближените лица на държавния служител да правят алъш-вериш с учреждението, в което той работи.
Първият елемент от този законопроект, дами и господа, въвежда това правило и за висшите администратори, и за лицата на висша държавна длъжност. Би било изключителна наглост от страна на тази камара, ако тя приеме, че това, което важи за хората на по-ниско равнище в държавната йерархия, е позволено на онези, които са на по-високо равнище. Би било изключителна наглост, ако тази камара приеме, че жената и децата на главния специалист в едно учреждение не могат да продават кламери, не могат да осигуряват авиобилети или да извършват преводи за учреждението, но жените и децата на депутатите могат да правят това за Народното събрание. Сами разбирате колко нагло би било, ако ние си позволим да отхвърлим това предложение. Това, което важи за държавните служители, ще трябва да важи и за нас. Защото ние не сме богоизбрани, а народоизбрани, нали така? Така че отхвърлянето на първо четене на законопроекта, дори само на този текст, би било абсурд и наглост. Надявам се, че вие няма да се поставите в това положение.
Вторият елемент от законопроекта е, че след като съществува такъв текст – чл. 29а от Закона за държавния служител, и след като българският парламент с членове 250 и 255 от Административнопроцесуалния кодекс е приел специална процедура, по която съд да установява наличието на открит конфликт на интереси, би било абсурдно да не произтичат никакви правни последици от това установяване.
Очевидно е, че вие, дами и господа, сте приели, че подобно поведение е неправомерно. Затова сте гласували да има процедура за него, за неговото установяване. Ако сега вие приемете, че това неправомерно действие няма да води до никакви правни последици, това би било акт на изключителен цинизъм, какъвто аз съветвам тази камара да не проявява. При това положение на първо четене вие ще трябва да приемете по принцип, че правни последици от онова, което сами сте гласували, трябва да има. Дали вие ще приемете точно това, което ние сме предложили на второ четене, е въпрос, който ние ще има тепърва да коментираме. Но на първо четене, пак повтарям, ако вие не приемете да има правни последици на това, което сами сте гласували че е неправомерно, това би било акт на изключителен цинизъм.
Третият елемент, който съдържа този закон, е свързан с това, че онова, което е забранено в своя конкретен вид за конкретното учреждение, значи да не може синът на главния специалист в еди-кое си министерство да продава на министерството примерно самолетни билети и приемайки, че същото това би трябвало да важи и за хората на висша държавна длъжност, законопроектът ви приканва да направите още една стъпка. Тя е да приемете, че не само по отношение на Народното събрание жената на депутата не би трябвало да прави алъш-вериш с него, но и по отношение на министерствата. Защото, извинявайте, но депутатите и министрите са в непрекъснат контакт, влиянието на депутатите, респективно на министрите, върху едните или върху другите е естествено. Ако дълг за депутата например е естествено да защитава интересите на своите избиратели, включително тропайки по вратите на министерствата, е как тогава да приемем, че няма да повлияе на алъш-вериша на неговата жена?
Така че, дами и господа, ако вие не приемете това, то ще бъде акт на някакъв вид слепота или някакъв опит да твърдим, че ние сме невменяеми и не можем да видим очевидния факт, че влиянието на хора с висока държавна позиция – министри, депутати, висши магистрати, е нещо, което има отношение към алъш-вериша на техните най-близки лица, в случая съпругите, тоест вътре в самото им семейство.
Съветвам ви, уважаеми дами и господа, да възприемете тази теза. Защото противното би ни поставило в едно изключително грозно положение пред българските избиратели.
На последно място, този законопроект предлага да бъде взет предвид фактът, че не е редно да бъдат назначавани лица на висша държавна длъжност за началници на бордове срещу заплащане. Ако на някой му е толкова необходимо да разчита на някой от своите най-приближени и да го направи някъде началник, за да спаси пожар, е, това е благородно действие – в името на Отечеството, можем да позволим това, но без от него да се вземат пари. Защото противното означава меркантилизация на цялата тази административна дейност, което в крайна сметка противоречи на нейната същност. Тези държавни служби са за да се работи за общото благо, а не директно за личното.
С оглед на това, предвид тези четири текста, аз ви приканвам, уважаеми дами и господа народни представители, да приемете, че след като сте казали “А”, няма начин да не кажете и “Б”, след като вече сте възприели, че за дребните държавни служители нещо е забранено, трябва да приемем, че то е забранено и за по-висшите. След като сте приели, че нещо е неправомерно, трябва да приемете, че то се санкционира. Защото твърдението, че едно нещо е недопустимо, но ние няма да го санкционираме, е някакъв вид нелепост.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви моля да приемете този законопроект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект на първо четене. Няма желаещи.
С това първата точка от дневния ред за днес е изчерпана.

Следващият законопроект, който е внесен по реда на ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Вносител на първия законопроект е народният представител Минчо Спасов и група народни представители, на втория законопроект е народният представител Иван Иванов, а на третия законопроект е народният представител Ахмед Юсеин.
Тъй като няма доклад на комисията, моля вносителите да представят законопроектите си.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз благодаря на колегите, които са внесли със своето право Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Знаете, че процесът на реабилитация на репресираните български граждани за съжаление все още не е завършил – 17 години след промяната.
Целта на предложения от мен и от моите колеги законопроект е да подобри регламентацията в сега действащите текстове в две главни направления. Едното е да се премахне необяснимата дата 12 септември 1944 г., която сегашният закон приема като начална дата за приемане, че репресията е започнала спрямо лице. Предложението е да се приеме датата 9 септември, което е ноторен факт в българската история.
Втората част от предложението е да се предвиди пълна реабилитация за пълния размер на репресията в темпорален порядък. Защото в момента в законодателството съществува разминаване, два режима - част от репресираните български граждани са изцяло реабилитирани и обезщетени за периода на тяхната репресия, а друга част – само частично в рамките на определения в по-стария вариант на закона срок. Със сегашното предложение този режим се уеднаквява, като всички български граждани, които са репресирани, получават еднакво право на пълно обезщетение за пълния срок на репресията. Това е и исторически справедливо, и справедливо спрямо отделните категории репресирани лица. Затова ще моля да подкрепите този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин Иванов, заповядайте да представите предложения от Вас законопроект.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете да ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от мен и разгледан от Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Основният мотив, с който внасям тези изменения в закона, е свързан с необходимостта законовият акт да бъде максимално справедлив. В това отношение искам да отбележа, че неблагоприятните последици от репресиите, осъществени спрямо съответните лица, са били реално изтърпявани от цялата съпружеска двойка. Хората, които са били съпруг или съпруга на репресирано лице, са били по определен начин ограничавани във връзка с полагането на труд в определени професии, придобиването на местожителство и упражняването на техните основни граждански и политически права.
По време на заседанието на комисията моят колега и заместник-председател на комисията господин Ахмед Юсеин даде редица примери в това отношение, част от които са покъртителни. Нещо повече, той добави, че по времето, когато едно репресирано лице е изтърпявало наказание било в затвор, било в лагер, неговото семейство и най-вече неговата съпруга, респективно съпруг, е живяло в лишения и мизерия.
По този повод, уважаеми колеги, правя предложение след смъртта на репресираното лице преживелият съпруг или съпруга да има право да получи 20% от добавката, която репресираното лице е получавало приживе като форма на компенсация за претърпените морални и физически щети от осъществената репресия.
Искам да се спра на три въпроса, които вероятно изискват известно пояснение.
Първо, тази процедура на получаване на добавка към пенсия на преживял съпруг съществува в Кодекса за социалното осигуряване. Това е нещо, което е разписано в чл. 84, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване. Това е добавката от 20%, която получава преживелият съпруг или съпруга по общият ред, свързано с пенсията, която е или пенсия за стаж, или сбор от пенсиите, които починалото лице получава. Така че, като прецедент тази възможност съществува.
На второ място, този принцип по същество на онаследяване на една малка част от добавката е разписана в самия Закон за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица – в чл. 3, в една друга хипотеза. Така че аз не предлагам нещо, което го няма в нашето законодателство.
Следващият момент е свързан най-често с едно основно възражение, като се казва – няма ли да се наруши финансовата рамка на бюджета? Първо, искам да кажа, че това въобще не изисква към момента да се отделят средства от бюджета. Защото в момента репресираните лица получават тази добавка. Касае се за хипотезата, когато те починат и една пета от тази добавка да бъде получавана от преживелия съпруг или съпруга.
Уважаеми колеги, като се им предвид, че средният размер на добавката, която получава репресирано лице, е по-малко от 50 лв., всъщност това, за което ви говоря, е да получи 20% от нея, тоест от порядъка на 1-12 лв. добавка за преживелия съпруг или съпруга.
Искам да добавя, че броят на репресираните лица към момента, получаващи изобщо такава добавка, е 8 хил. 700 души, и то по данни към 1 април т.г. Това са възрастни хора, част от тях ни напуснаха през последните 9 месеца. Затова именно господин Ахмед Юсеин каза, че те са по-малко от 8 хиляди. От тях само една част ще починат преди техният сподвижник в живота - съпруг или съпруга, тоест за част от тях ще съществува подобна хипотеза. Сравнено с 2 млн. 300 хил. български пенсионери, тези няколко хиляди души са по-малко от една десета от процента.
В същото време това, което е най-важно в закона, е, че тези незначителни финансови разходи ще бъдат прекомпенсирани, бих казал, с постигнатата защита на справедливостта в закона. Аз съм впечатлен, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията с пледоариите на проф. Огнян Герджиков, неговият заместник колегата Ахмед Юсеин, господин Николай Михайлов и господин Иван Сотиров подкрепиха енергично тази промяна, поставяйки акцента именно върху справедливостта и това, че ние дължим тази справедливост на тези хора, които са живели в мизерия и са търпели лишения, били са лишавани и от основни граждански и политически права.
Затова, уважаеми колеги, убеден, че вие ще се водите от същите принципи, от които се ръководеше и самата Комисия по правата на човека и вероизповеданията, апелирам към вас да подкрепите промяната, която предлагам в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов, за представянето.
Третият вносител на законопроекта господин Ахмед Юсеин отсъства.
Има доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Михайлов, за да го представите.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Третият законопроект от днес представените беше представен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията от господин Ахмед Юсеин.
Мотивите на законопроекта бяха изложени лично от вносителя господин Ахмед Юсеин. Според него, първата промяна, която предвижда за репресирани да се считат и лица, които са били в нелегалност по политически причини, се налага поради факта, че има лица, които разполагат с документи от архива на МВР, че са били в период на нелегалност за това, че са били заплашвани със смъртно наказание заради убежденията си, а не заради извършени криминални престъпления.
Втората промяна, касаеща удължаване на срока за подаване на искането за обезщетение до 31 декември 2009 г., се налага от административните проблеми, свързани с работата на централната комисия, създадена със закона, които не следва да ощетяват гражданите.
Господин Ахмед Юсеин обоснова една разбираема, ясна теза на законопроекта, която мисля, че всички бихме подкрепили. Тя е очевидна, вътрешно непротиворечива и морално добре обоснована. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по трите законопроекта.
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Апелирам към вас да приемете на първо четене и трите законопроекта по следните съображения.
Първото е свързано със законопроекта, който визира датите. Ноторен факт, описан в многобройни публикации, дори когато някои преподаватели по история в момента си позволяват да го спестяват и да говорят на децата глупости, но това е друга тема, е фактът, че комунистическите репресии в България и престъпленията, свързани с изтребването и физическото унищожение на старите класи, съгласно комунистическата доктрина, започва още с 9 септември. Фактически през нощта на 9 септември до 12 септември са извършени немалък брой от убийствата, естествено, без никакви други оправдания, освен, как беше, пролетарското правосъзнание или нещо от този десен, вие по-добре знаете тези понятия, на различни представители на българския политически, икономически и духовен елит. (Шум и реплики от КБ.)
Виждам, че в залата има известно неспокойствие, но аз разбирам моралната драма на тези, чиито бащи са били убийци. Разбирам моралната драма на тези, които трябва да признаят, че онова, в което са ги учили да се кълнат, е било престъпно. Но това е положението, това е нещо, възприето вече в целия цивилизован свят. Вие можете да си затваряте очите и да не го признавате, но така или иначе престъпленията на комунистическия режим са факт, убийствата, за които става дума, са факт.
Затова създаването на такъв изкуствен разграничителен момент – 12 септември 1944 г., е нещо повече от абсурд – това е опит да се живее с миналото, опит да се бяга от очевидния факт. Да, госпожо, с миналото. Вие се усмихвате и ми казвате оттам, че живея с миналото, но миналото представляват миналите стандарти, мръсните, престъпни комунистически стандарти, които са отречени в цял свят. Нали вие също вече не сте комунисти?! Нали се засрамихте да бъдете комунисти и престанахте?! Хайде, като се засрамихте тогава, имайте добрината да назовете нещата с истинските им имена!
Второ, що се отнася до предложенията във връзка с добавките към пенсиите. Дами и господа, нека да си кажем истината! Това, което обсъждаме, няма абсолютно никакво отношение към справедливостта, няма абсолютно никакво отношение към въпроса за компенсиране на страданията на тези хора. Вие не можете да измиете болката на затваряните по лагерите и затворите, на децата на убитите, на онези дечица, които са били сочени с пръст като деца на народни врагове. Вие не можете да измиете с 50-100 или 10 лева, както е в случая.
Става дума за нещо друго. И нека да не си говорим за справедливост в момента, защото не справедливостта е тази, която ще възтържествува в случая. Става дума за елементарна възпитателна мярка. Става дума за това да бъде ясно на хората, че се дава сигнал, който напомня за нещо, по отношение на което важи максимата “Никога вече!”. Точно така, както за нацизма казваме: “Никога вече!”, така и за комунизма трябва много ясно да казваме: “Никога вече!”, защото тези две престъпни доктрини са донесли прекалено много страдания на хората.
И с тези 10 лв. вие на никого нищо няма да решите, но ще дадете сигнала. Този сигнал е важен, за да може, когато някой с остатъчно мислене, подобно на репликите, които се чуха от залата преди малко, се обърка и се опита да оправдава престъпните деяния от онова време, да бъде ясно, че държавата, дори с няколко лева от бюджета си е гарантирала смисъла на тези деяния, тоест, тълкуването на този смисъл.
Ето защо изключително важно е да бъде възприета и тази теза. Пак повтарям, не за да отдадете някаква справедливост, не за да подпомогнете финансово някого, не за да компенсирате някого финансово, а за да има утре гаранции, че някой няма да започне да пълни главата на децата, защото за това става дума всъщност, с това, че комунизмът бил нещо хубаво, пък някакви разбойници не го били приложили, както трябва. Трябва е ясно, че цялата история е престъпна изначално и че евентуално може би бащи на хора, които седят в тази зала, не са били някакви разбойници, които са провалили хубавата доктрина, а просто са били хора, които са се подвели по една престъпна доктрина, неизбежно обречена на провал.
Това вие можете да постигнете, давайки такива сигнали. Не казвам, че този е достатъчен, но това е един от многото сигнали, които трябва да дадете. Защото, за съжаление, и до ден-днешен в българската образователна система, за съжаление дори и във висшето българско образование щъпуркат някакви хора, които разказват басни от едно минало, отречено от историята време. И 17 или 18 години след началото на промените, като че ли някакви хора в България отказват да разберат какво се е случило. А това, както виждате, вреди. То има дори и финансови измерения, защото те по този начин подпомагат различни хора, които лъжат за друго, различни хора, които мамят за друго, и по този начин се създава поредица от измами – това нещо трябва да бъде блокирано!
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви приканвам да възприемете тезата, че тези няколко законопроекта трябва да бъдат гласувани всичките на първо четене, не за да възстановявате справедливостта, а за да дадете сигнала кое как стои в тази държава, тъй като бъркотията в понятията вреди на всичко – на морала, а и на икономиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми народни представители? Това са три законопроекта, които вероятно са последните предложения за компенсиране на преследваните от тоталитарния режим. Ние имаме едно много несъвършено законодателство, половинчато, затова казвам “несъвършено”. Не можахме в границите на нашия фамозен преход да формираме солидарна воля за осъждане на този период в неговите престъпления и по принцип, доколкото природата му е тоталитарна – това не можахме да направим. До ден-днешен преживяваме тази проблематика, малко или повече разделени. Разделени, но нека ми бъде позволено да кажа, по един гузен начин, защото тези, които желаят репликите срещу този период да бъдат табуирани, да няма много рязко осъждане на миналото, не могат да защитят периода решително и морално отговорно. Всичко това е свързано с начина на гласуване на края, който остава без коментар. Тази скрита самозащита, това тактическо премълчаване на същинската проблематика не прави чест на народното представителство.
Ние не можем да бъдем така бездарни, че да нямаме едно твърдо общопарламентарно политически консенсусно убеждение за това откъде идваме и накъде отиваме. Нека да ми бъде позволено да напомня къде се намираме, а се намираме в пространството на Европа, където правата на човека са сакрална норма.
Тези три законопроекта са, бих казал, много частични. Те довършват разговора по странични, периферни, казвам това в кавички, въпроси.
Какво говори господин Иванов в своя законопроект? Той казва: „страдаха семействата”, а вероятно съпругата на репресирания е страдала повече. Това е нюанс, който нашето морално въображение трябва на всяка цена да схваща. Те казваха: „това бяха деца, които отвеждаха една родова история към внуците на пострадалия”. Те казваха за това, че основната клетка на обществото, както се изразяваха социалистите и както учехме в техните учебници, е била много дълбоко, фундаментално поразена от обстоятелствата на репресиите. Сега се предлага една символична цена за тези страдания, един жест от наша страна към тях, който ще трябва не да възстанови, а просто да потвърди лошата практика, да я потвърди като лоша в нашата оценка днес. Приемам, че това трябва да бъде направено, макар че сумата, която възлиза на 10 или 20 лв., в много отношения е унизителна. Какво да кажа?! Че трябва де се съобщи на тази съпруга, че тя получава 10 лв., когато разгръща снимките на своя живот, портрета на своя съпруг, когато опреснява в паметта си деня на неговото завръщане, примерно от Белене? Моля ви да съобразите това.
Ще кажа, че това, което предлага господин Юсеин - да бъде съобразено, че хората, излезли в нелегалност и нямат криминална история, принадлежат на рода на репресираните, е повече от ясно – върху това не трябва спорим. Ще се огранича с този коментар по неговия законопроект.
И накрая ще кажа: не датата 12 септември е начало на репресиите в България. Ще трябва да се доверим все пак на социалистите. Те знаят собствената си велика дата, знаят съкралното начало на техния период – това е 9 септември 1944 г. Това ми се струва очевидно.
Нека да подкрепим тези законопроекти. Очевидно е, че трябва да го направим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Михайлов, благодаря Ви за изказването.
Няма реплика.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Правим една много голяма грешка, обсъждайки тези три законопроекта – че ги поставяме и трите под един и същи знаменател.
Опозицията е увлечена да защитава внесените от нея два законопроекта с пълно основание.
В тази връзка аз приветствам всичко, казано тук. Бих бил още по-категоричен, още по-радикален. Ясно е, че много от нас тук са потомци – едните на убийците, а другите – на жертвите.
През цялото ми детство и съзнателен живот в съзнанието ми изплуват разказите на очевидците, на преживелите грозните септемврийски и особено октомврийски нощи на 1944 г. Живял съм с жертвите на убитите, на загиналите българи, които наистина са били цветът на българската интелигенция, на българската икономическа класа, на българското духовенство.
Мисля, че това, което е станало тогава, никога няма да бъде забравено. И трябваше да минат години, за да разбера и за да разберем, че фашизмът, комунизмът и глобализмът имат едни и същи корени – те имат един и същи генезис. Ние, консервативните и хората традиционалисти, бих казал, българите от старо време, винаги ще се противопоставяме на репресията, на насилието, на това, което и в момента тече в света като убийства, като войни, на които се жертват десетки и стотици хиляди хора и които са плод на ужасни геостратегически и политически амбиции.
Но ние от „Атака” никога няма да се съгласим това грозно време и тези жертви да бъдат поставяни под един знаменател и да бъде гласуван едновременно с двата законопроекта, внесени от опозицията, и законопроектът на Ахмед Юсеин и ДПС за това, което е ставало през така наречения възродителен процес. Тук отново се прави опит българското общество да си направи харакири с проблем, който не съществува, с един въпрос, който изкуствено се раздухва и се раздухва преди всичко отвън, за да бъде вбиван клин и българското общество да се чувства гузно и виновно, за да бъде по-отстъпчиво и по-лесно манипулируемо.
Нещата съвсем не са еднакви и тук ДПС си мълчи и ще си мълчи. Защото това е поредният опит тихо, под един знаменател да бъде пробутан и този законопроект заедно с другите два, които са актуални и днес, след толкова години, за да се въздаде елементарно възмездие и справедливост на тези, които са пострадали.
Ето защо ние от „Атака” ще подкрепим първите два законопроекта, внесени от опозицията, но категорично ще се противопоставяме и ще разобличаваме манипулациите, лъжите и опитите да бъдат изкарани жертва хора, които всъщност са били терористи, които са избивали хора и то само преди двайсетина години, хора, които създадоха безброй проблеми на България и на българското общество и продължават на тази база, на една мнима жертва и репресия, да върлуват в България и да дестабилизират българското общество и българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, вече ми се наложи веднъж да се червя в тази зала, отпратен за лично обяснение към края на заседанието, когато тук по традиция не остава никой, слушайки партийния лидер на господин Шопов да твърди от тази трибуна, че възродителен процес в България не е имало.
Дами и господа, това е точно такава лъжа, както е лъжа да се отречат комунистическите репресии.
Политическото измамничество, господин Шопов, е нещо, практикувано дълго от нацисти и комунисти, от което мисля, че би трябвало вече да сме събрали достатъчно много отвращение, за да не го търпим повече в тази зала. Възродителен процес в България имаше. Той беше престъпен, той беше свързан с чудовищни издевателства, включително отнемане на живот на български турци. И всеки, който отрича това, е политически измамник.
Човек може да има едни или други политически несъгласия с една или друга партия, но да се отрича историята е не просто нагло, това е опасно, защото създава у бъдещите поколения колебания в моралния смисъл на това, което ние правим тук. И в крайна сметка поражда фашизъм, не заради друго, а защото прави хората, които са носители на някакъв представителен мандат, да изглеждат или измамници, или жалки страхливци, или хора, които като ветропоказатели или фурнаджийски лопати си менят мнението, защитавайки днес едно, а утре тъкмо обратното, кандидатирайки се днес от една политическа сила, а утре – от тъкмо обратната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика – господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Шопов, това, което ме накара да направя реплика днес пред Вас и пред това събрание, беше опитът за политизиране на този толкова важен и морален въпрос. Наистина смятам, че както Вие, така и останалите колеги трябва да бъдем обективни и да признаем, че тук става дума не за политика, а за морал. Ето защо ще моля и тези, които потенциално ще бъдат противници на предлаганите законопроекти, също да вземат думата и да мотивират своя вот, защото така ще бъде морално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за трета реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз очаквах реплика да ми бъде направена от ДПС, но те си мълчат. Това е тактическият им прийом.
Колкото до това, че господин Димитров се червял, аз много пъти също съм се червял и пред много хора за всичко онова, което стана последните 18 години, за предателството и за това, че някои хора отдясно се превърнаха в колониална администрация, в подлоги на чужди държави и на чужди интереси, за да стигнем до това положение.
Но господин Димитров не се ядоса толкова и не беше толкова възмутен от моето отричане от така наречения “възродителен процес”. Той се засегна от друго и трябва да бъде искрен за това – че поставих под един знаменател фашизма, комунизма и глобализма, които имат един генезис. Господин Димитров трябва да попрочете. Той не желае да спори по този въпрос – нещо, което съм му предлагал да направим.
А колкото до това, че българското общество си прави харакирита – и към това ни принуждава и господин Димитров, това вече е един много по-голям въпрос. Това е така, защото любимите му Съединени щати, на които служи и винаги е служил, някога като лидер на Съюза на демократичните сили и министър-председател ни е подвеждал и ние да правим грешки, не си правят харакири и не правят такъв закон за това, че в тези негови любими Съединени американски щати в началото на 70-те години имаше апартейд и то много грозен и много страшен. Там се биеха, пребиваха и убиваха черни граждани на тази държава. Господин Димитров и днес бият негрите и това не е лъжа!
Така че господин Димитров се ядосва явно от това.
Но нека се върнем на нашите си, български проблеми, на българските въпроси, на българската политика. Това е страшното – да бъдем обвинявани непрекъснато в престъпления, които българският народ не е извършил, да бъдем обвинявани във вини, които не съществуват, и то за събития, станали много скоро – преди около двадесет години, за да бъдем бити – това нещо се е случвало и с други народи. Но те излизат от тези легенди. Това е и в Германия, господин Димитров, в момента, която продължава да бъде победена държава, Германия, на която непрекъснато се вменяват несъществуващи вини, които да тежат и на сегашното поколение, и на бъдещите поколения. Това е трикът, това е номерът.
Ние от “Атака” обаче не сме лековерни, няма да бъдем заложници на тези интриги, които са геостратегически.
И още нещо: що се касае до моето минало в Съюза на демократичните сили, то беше с надеждата и тогава мислех, че се боря за силна и независима българска държава, за да вържа връзка с миналото величие на българската държава, а не да поставим България в унизителното положение, в което беше почнала да се поставя още от началото на 90-те години по вина на нейните лидери. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Искам само с няколко думи да споделя това. Прекрасно знаете всички, че репресиите в България са още от зората на Третата българска държава.
Искам да припомня на господин Димитров нещо, което той знае много добре – и за многото убийства и репресии, и за периода 1941-1944 г., и за шестте ястребинчета, и за братя Кокарешкови, и за цели семейства в чирпанските села и на други места.
Но ако искам да изразя несъгласие с първите два законопроекта, това е, което споделих и в самата комисия – че тези въпроси са обсъждани многократно и относно датата има политическо съгласие, и че е добре да търсим сцеплението и обединението на обществото и в политиката. Да извадим тези проблеми и да ги оставим на историците и обществеността. Възприемането на други мерки, други измерители към днешна дата не помагат за обединението на обществото.
В случая искам да се възползвам от това, че бих подкрепил законопроекта на господин Юсеин най-вече заради това, че не е свършена достатъчно административна работа по приключване на задачите, които сме си поставили със законите в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Митев, аз и в комисията бях принуден да участвам в един такъв дебат. Мисля, че още тогава Ви казах позицията си по този въпрос. Ако ние говорим за въвеждането на една минимална справедливост в България, от каквато в момента обществото действително се нуждае, трябва да бъдат подкрепени и трите законопроекта. Аргументите, че преди 9 септември също е имало репресии и че, видите ли, сега, когато обсъждаме този въпрос, той трябва да се разглежда в комплекс с проблемите на репресиите преди 9 септември, е крайно некоректно. Тези хора, които са били репресирани – не коментирам обстоятелствата, при които са извършени репресии, доколко са основателни и доколко не, не искам да влизам умишлено в този дебат, тези хора четиридесет и пет години те, внуците им, роднините им до трето коляно по права и по съребрена линия бяха обезщетявани от цялото общество и всички ние трябваше да плащаме един голям данък на тези хора и на техните роднински кланове. Така че тези хора са не просто обезщетени, те са преобезщетени, много от тях несправедливо, но, така или иначе, това се случваше четиридесет и пет години.
Тук става въпрос за една категория хора, на които още осемнадесет години след 10 ноември не е осигурена минимална справедливост. Тук не става дума за тези символични суми от десет или двадесет лева, те действително са обидни.
По скоро е важен знакът, че късно, ама по-добре късно, отколкото никога, като парламент, като общество признаваме на тези хора едно право да бъдат обезщетени, да получат едно отношение, което те заслужават. Периодът между 9 септември и 12 септември беше период на най-масовите и жестоки репресии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Митев! Това, което преди малко казахте, е израз на тази дълбока вътрешна противоречивост в позицията, която не само Вие и голяма част от Вашите колеги заемат. Аз Ви поздравявам за доблестта, която Вие имахте преди две години, когато престъпленията на комунизма бяха осъдени в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и Вие самият представихте проект за декларация, който все още е в мен. В този проект за декларация Ви осъждате престъпленията на комунизма, защото те реално са съществували. Те не могат да бъдат изтрити от историята на България.
Питам тогава кое Ви спира да подкрепите два законопроекта, които съвсем ясно казват неща, които са исторически верни – едното, че репресиите, и бих казал най-кървавите, са извършени между 9 и 12 септември в условията практически на беззаконност. И второто, че човекът, който е образувал семейство с репресиран, е бил потърпевш, някой път в много по-голяма степен страдащ, лишаван от работа, лишаван от местожителство, слагайки печат върху децата и семейството му заради това, че се е оженил или респективно омъжил за репресирано лице.
Вашата двойнственост личи дори и в това, че Вие подкрепяте законопроекта, внесен от Ахмед Юсеин, но в същото време цитирате само едно от двете предложения на господин Юсеин. Да, той наистина иска удължаване на срока за подаване на искания за обезщетение до 31 декември 2009 г., но в същото време господин Юсеин съвсем основателно иска за репресирани да бъдат признати и лицата, които са били в нелегалност по политически причини. Защото те са се крили, за да не бъде извършено срещу тях престъпление, да не бъдат лишени от живот. Защо не казвате това?
Ако Вие искате да бъдете действително праволинеен, ако искате да защитите подписа си под декларацията, която бяхте представили, Вие трябва да подкрепите трите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Спасов, имате думата за трета реплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Митев, аз също Ви благодаря за доблестта да излезете и тук да защитите позицията си, която заехте и в комисията, а именно против законопроекта, който аз и моите колеги предложихме.
Искам да Ви уверя, че този законопроект не цели разравяне на някакви стари скелети от гардероба. Напротив, именно затова в този законопроект ние не третираме някакво анулиране на несправедливостта, извършвана преди 9 септември. Това би било наистина един злонамерен акт за възбуждане на обществото в някакъв конфликт. Целта на законопроекта е да се приведе нашето законодателство към един ноторен факт, че репресираните са започнали да страдат от датата на преврата на 9 септември, а не от 12 септември. Няма нито логическо, нито политическо обяснение защо е приета датата 12 септември, а не 9 септември. Аз съм готов в частен разговор с Вас да Ви обясня и мои лични впечатления от този период, разказвани ми от познати. И именно това ме мотивира да внеса такъв законопроект. Още веднъж Ви благодаря за доблестта за това да изразите позицията си. Ще се радвам да я развиете малко по-широко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Не бих желал, уважаеми колеги народни представители, да влизаме в дебати за събитията 1941-1944 г., 1944-19945 г. и много преди това и след това. Моето изказване, моята позиция в този момент е продиктувана единствено от желанието да търсим решаване на днешните проблеми. И според мен справедливостта е в това да създадем по-добри условия за живот на всички хора днес, като се отнасяме към всеки един от тях спрямо личните му достойнства, а не според греховете или заслугите на техните родители. Едни дебати от този род, които водим сега, няма да ни доведат до съвсем добри резултати. Аз не изключвам темите от обсъждане. Не изключвам тези въпроси да се дискутират, защото действително има много въпроси за изясняване и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето. Но не да ги вкараме в политиката по начин, който може да ни разделя и да създаде проблеми в обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Има думата за изказване господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че не съм съгласен категорично с изказваното мнение на господин Митев, все пак се радвам, че от страна на БСП има човек, който има куража да участва в този дебат. Защото действително е важно да се участва в този дебат. Не споделям позицията на господин Шопов, защото в България действително имаше възродителен процес и ние, когато говорим за една справедливост, трябва да я прилагаме към всички, независимо какви са нашите пристрастия и политически убеждения.
Има един много сериозен въпрос, аз и преди това съм го поставял. Той е морално-политически. Защото аз не смятам, че моралът трябва да се отделя от политиката. Напротив, в политиката трябва да има морал дори повече, отколкото в другите неща, защото политиката решава изключително важни въпроси за управлението на държавата и на обществото. Но има един много сериозен морално-политически въпрос. В управляващата коалиция участват заедно две партии. Седят заедно, работят заедно, подкрепят се заедно по много въпроси. Едната партия реализира възродителния процес. Аз не съм за това някой да носи греховете за своите предци или за хора, които са управлявали партията преди него, но смятам, че е въпрос на един морален дълг от страна на Българската социалистическа партия и на нейните лидери най-сетне да заемат позиции и да се извинят на българските турци за това, което направи тяхната партия, на която са правоприемник, и човекът, който те все още почитат – Тодор Живков. Това е много важно вие да го направите. И аз не мога да не разбера защо колегите от ДПС, които са толкова чувствителни на тема възродителен процес, седят тихо и кротко, редом с депутатите от БСП, които не са направили този акт.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Това ли ти е проблемът?
ИВАН СОТИРОВ: Той е ваш проблем, той е проблем на цялото общество. (Реплики от КБ.)
Разбирам, че е много неудобен този въпрос за вас. И той точно определя морала и принципите, на които вие сте направили тази коалиция. В името на конкретни икономически интереси, да си разпределяте ресурсите от властта по един безпринципен начин, вие загърбихте основни фундаментални принципи – принципи на демокрацията, принципи на справедливостта, принципи на почитане на историята. За това става въпрос.
И аз искам да попитам и господин Юсеин и другите колеги от ДПС кога най-сетне те ще поставят този въпрос на БСП, на своите партньори. Защото трябваше лидери на Съюза на демократичните сили да се извинят за това, което се случи, въпреки че никой от лидерите на СДС не е участвал, защото това беше акт за запазване на достойнството на България като държава. Защото една демократична държава не може да допусне такова нещо и да не се разграничи. Вие трябва да решите този въпрос, за да стоите действително по-принципно като коалиция, а не като някакъв картел, като някаква икономическа олигархична структура. За това става въпрос и затова този дебат е изключително важен. И той не е свързан с някакви символични обезщетения. Той е свързан с възстановяването на чувството за елементарна справедливост, от която, пак повтарям, българското общество изключително се нуждае.
Аз лично ще подкрепя предложението на колегите от ДПС, защото се абстрахирам от това кой го внася. За мен е важен принципът. Но изключително неприятно впечатление ми направи, когато дори в комисията колегите от ДПС, преди това ние бяхме внесли предложението от 9 септември до 12 септември също да бъдат обезщетени хората, които са били обект на репресия и те тогава бяха против. Тогава са извършвани едни от най-масовите и най-кървави престъпления и то без така наречения Народен съд, с тричленни състави, по бързата процедура са се разчиствали сметки. И голяма част от елита на българската държава е бил ликвидиран точно по този начин. И ние тези 3-4 дни някак си ги задраскваме и казваме, че нищо не се е случило.
Съжалявам за емоцията, съжалявам за тона, но го казвам, защото действително ние като парламент дължим на българското общество една справедливост и трябва да приемем и трите законопроекта на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Сотиров? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по трите законопроекта? Няма.
Приемам дискусията по законопроектите за приключена.

Следващата точка от дневния ред по чл. 40, ал. 7 е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ ВЪПРОСИ НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНИ ВЛОГОВЕ.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители, и Захари Георгиев и група народни представители.
По законопроекта има доклад на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Балева, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: “На редовно заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, внесен от Волен Сидеров и група народни представители и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищни влогове, внесен от Захари Георгиев и група народни представители. На заседанието присъстваха госпожа Иванова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и господин Тодоров – председател на Съвета на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет.
От името на вносителите народният представител Павел Шопов запозна членовете на комисията с мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, като изтъкна, че този законопроект цели да разреши множество натрупани остри противоречия в областта на обезщетяване на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Според него действащият закон не съответства на променените обществени условия, като същевременно са останали много граждани, попадащи в приложното поле на закона, които не са били обезщетени. Разглежданият законопроект е насочен към по-прецизно и адекватно легално дефиниране на кръга лица с доказана жилищна нужда, както и се ограничава възможността за получаване на парична компенсация от лица, закупили жилища по преференциални цени преди влизане в сила на изменението и допълнението на закона от 1992 г. Преодолява се проблемът с вече издадените жилищни компенсаторни записи с различен индекс на преобразуване на спестовните числа, както и се въвежда нормативна синхронизация за действие на закона в съответствие с настъпилите нормативни промени. Господин Шопов посочи, че внесеният законопроект допълва в много отношения законопроекта, внесен от Захари Георгиев и група народни представители. В този смисъл двата законопроекта не би следвало да бъдат противопоставяни, а да послужат като обща основа за създаване на обединен законопроект, който да разреши проблемите на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове.
От името на вносителите народният представител Захари Георгиев запозна членовете на комисията с мотивите на внесения законопроект. Той изтъкна, че преди промените в икономическата и банковата система на страната, съществуващите жилищно-спестовни влогове са имали за цел да дадат възможност на техните титуляри да участват в жилищно строителство, както и да получават заеми за придобиване на жилища. За дългите години на престой на сумите по сметките в Държавна спестовна каса за техните титуляри са се натрупвали спестовни числа. Според тяхната величина е ставало разпределението на кредити за покупки или строителство на жилища с цел удовлетворяване на жилищните нужди на вложителите. След промените в икономическата и банкова система в България въпросите със съществувалите до 1990 г. жилищноспестовни влогове се регулират от Закона за уреждане на жилищните вложения на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. С неговото приемане се продължава възможността определен кръг граждани да ползват известни предимства, преференции или финансови компенсации и по този начин да придобият жилище. Това става след доказване на определен праг на жилищната нужда при определени в закона и правилника му за прилагане ред и условия. През годините законът е предоставил компенсация за изгубените права само на една част от титулярите на жилищноспестовни влогове – приблизително за 78 хиляди или едва 25 на сто от общия им брой. С изменението на закона през 2000 г. допълнително се даде възможност граждани – титуляри на жилищноспестовни влогове, да поискат преобразуване на спестовните числа в жилищни компенсаторни записи. Вложителите са можели да поискат това преобразуване до 29 февруари 2000 г. До тази дата са направени искания, въз основа на които са издадени общо 2098 временни удостоверения за притежание на жилищни компенсаторни записи по § 9 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. При приемането на Закона за изменение и допълнение обаче не е уточнено в какво съотношение трябва да е преобразуването на спестовните числа в жилищни компенсаторни записи. Различното тълкуване на закона от областните управители довежда до неприемливата ситуация, в която някои правоимащи са получили жилищно компенсаторни записи в съотношение: 1 лихвоточка равна на жилищен компенсаторен запис с номинал 1 лев, а други правоимащи – в съотношение: 1 лихвоточка равна на жилищен компенсаторен запис с номинал 0,04 лв. Голяма част от вложителите не получиха правата, които се очакваше да им даде спестовното число по влога. Една от причините за това е, че през годините част от вложителите са решили жилищните си проблеми по един или друг начин. За друга част от вложителите причина се оказаха несъответстващите на реалността нормативни условия да доказване на жилищната им нужда. Така проблемите на много жилищноспестовни вложители продължиха да съществуват и остават неудовлетворени до настоящия момент.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Янаки Стоилов, както и госпожа Иванова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и господин Тодоров в качеството му на председател на Съвета на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет. Народните представители и присъстващите експерти подкрепиха внесените законопроекти, като същевременно подчертаха, че законопроектите взаимно се допълват и имат обща насоченост и цели. Народният представител Янев изтъкна, че следва да бъдат детайлно законодателно развити паричната и компенсаторната форма на обезщетяване, като същевременно се разшири кръгът от обекти, които могат да бъдат придобивани по този ред от лицата, отговарящи на критериите на закона. Той подкрепи предвидената в законопроекта на народния представител Захари Георгиев и група народни представители възможност жилищните компенсаторни записи да могат да се прехвърлят на по-широк кръг лица с доказана жилищна нужда, както и удължаване на нормативните срокове за заявяване на правата по реда и условията на закона, специално по отношение на преобразуване на лихвените числа в жилищнокомпенсаторни записи. В тази насока бе и изказването на народния представител Янаки Стоилов, който изведе друг акцент при промяната на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, а именно, че наред с обезщетителният си характер, законът следва да създаде такъв нормативен инструментариум, който ще даде възможност жилищнокомпенсаторните записи да бъдат използвани от държавата, общините и инвеститорите за жилищно строителство и задоволяване на жилищните нужди на гражданите.
Комисията намира за необходимо тези бележки да бъдат взети предвид при разглеждане на законопроекта от бъдещата комисия.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 11 гласа “за” и 1 “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, № 554-01-80 от 8 ноември 2005 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
С 13 гласа “за” и 1 “въздържал се” Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, № 160-01-192 от 29 май 2006 г., внесен от Захари Георгиев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Вносителите имат думата за представяне на законопроектите.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, чухте доклада. След този доклад мисля, че няма колебание, въпреки че той е отпреди повече от една година. До този момент законопроектът не беше внесен. Мисля, че при това пълно единодушие на Правната комисия ще има единодушие и в пленарната зала.
Ние, от “Атака”, предлагаме да бъде гласуван нашият законопроект, както и законопроектът, внесен от колегата Захари Георгиев от БСП. Запазвам си правото по време на дебата да направя обстойно изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Георгиев, заповядайте да представите другия законопроект в качеството на негов вносител.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих си позволил да споделя с вас следното. Тези два законопроекта според мен са илюстрация на това как не бива да работи Народното събрание. Както виждате, първият от тях е внесен преди две години. Законопроектът, който внесох с мои колеги, е отпреди година и половина. Съгласно нашия правилник максималният срок за разглеждане на законопроекти във водещата комисия и в комисиите, на които е разпределен, е три месеца.
По неясни за мен причини до този момент Комисията по икономическата политика, която е водеща, не е разгледала този законопроект. В края на предходната година бяха споделени в движение някои аргументи от типа на този – бюджетната година е планирана, в рамките на бюджета няма заложени средства за по-ускорено решаване на проблемите, затова да го оставим за следващата. Вече сме следващата и предстои да приемем на второ четене бюджета за следващата година.
В какво се състоят законопроектите? Народното събрание, не помня точно кое по ред, в началото на 90-те години е преценило, че проблемът с почти ликвидираните спестявания на българските граждани вследствие на промените в банковата система – спомняте си, трябва да се реши по един по-особен начин. Защо точно на жилищните спестявания? Защото са по-чувствителна част от българския бит и национално самосъзнание всеки да има собствено жилище, а не жилище под наем.
След 2000 г. настъпиха доста промени по отношение на инфлационни процеси и нивото на прага, през който трябва да преминат правоимащите, е твърде ниско по отношение на имуществения ценз и по отношение на жилищния ценз. И в двата законопроекта предлагаме един и същи праг, през който да се премине. Той може би вече не е актуален, защото е бил предложен преди две години или респективно година и половина.
Има и нещо друго. Много от текстовете на сега действащия закон въобще не са синхронизирани с действащото законодателство. Предложението в законопроекта, който ви предлагам, е да стане и това синхронизиране. Освен това практиката показва, че няма достатъчно прецизен държавен поглед върху декларирането на някои обстоятелства. Това позволява с неверни данни да се възползват някои от “правоимащите” и да добият имуществени блага, без да има кой и как да проконтролира този процес. В текстовете на законопроекта, който ви предлагам, е налично това.
Завършвам с този апел – да се подкрепят законопроектите на първо четене, за да може да се поработи по същество между двете четения и да се актуализират там, където има нужда или където има още проблеми, които могат да се изчистят.
Опасението, че няма пари в бюджета на практика е формално, тъй като за цялостното решаване на проблема на всички вложители по мои спомени, тъй като законопроектът не е пред мен, и по данни, които имам от Управителния съвет на Националния фонд и от Министерството на финансите, бяха необходими някъде от порядъка на 250 млн. лв.
Вече бюджетът не е толкова нефелен, че да не може да предвиди малко повече от тези 18 милиона, които всяка година се отделят във фонда. Може по-бързичко да се приключи тази одисея на жилищно-спестовните влогове, за което имаме предписание от европейските институции. Знаете, че на нас ни виси още един междинно разглеждан закон – между първо и второ четене. Той е да решим какво правим с тези компенсаторни инструменти изобщо. Тъй като това касае немалка група хора от над 100 хил. души, мисля, че би било справедливо да решим този въпрос на такава голяма социална група в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Имате думата за изказвания по законопроектите.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Първо за хронологията на този законопроект. Идеята за него възникна още по време на предизборната кампания през 2005 г. Много от хората, които идваха тогава в новосформирания офис на партия “Атака”, поставяха въпроса за жилищно-спестовните влогове. Още тогава, преди две години и половина, сега действащият закон беше вече неактуален. В общинските съвети работят комисии, които виждат страхотни затруднения, защото във всички отношения разпоредбите на сегашния закон са трудно приложими. На практика сега действащият закон по тази регламентация, която е налице, е текст, който на практика не работи.
Неслучайно това беше един от първите законопроекти, които внесохме още през 2005 г. Започна се истинско ходене по мъките, каквото е присъщо на опозицията, и то на опозиция като партия “Атака”, за да се стигне до гледане на първо четене на законопроекта миналата година, заедно със законопроекта, внесен от колегата Захари Георгиев и от БСП – вие чухте доклада.
Въпросът не е политически, той е домашен, български въпрос, въпрос на решаване на проблемите – тук ще оспорвам господин Георгиев, той каза на 100 хил. български граждани. Истината е, че така, както се разширява кръгът от възможните ползващи се лица, са повече от 200 хил. души.
Колеги, другото, което искам да заявя, е моето виждане, че това е законопроект, от който най-много се интересуват българските граждани. Не знам как е при вас, но в приемните дни на депутат един от най-често поставяните въпроси от посещаващите приемната граждани е да се реши въпросът за жилищноспестовните влогове. Аз в тази връзка изпълнявам своя дълг към тези хора. Знаете, че периодически ние от “Атака” поставяме въпроса по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник с искане за включване в дневния ред на разглеждането на този законопроект.
Има няколко въпроса, които са въпроси на недоумение, че не се решава този проблем, след като нещата са уточнени и могат да бъдат пипнати. Те започват да стават неактуални по начина, по който бяха предложени преди две години и половина и по начина, по който се възприеха от Правната комисия – виждате, с един почти пълен консенсус и разбиране от всички членове на тази комисия.
Аз ви предупреждавам, че между двете четения ще трябва да се поработи по иновирането на предложенията и трансформацията им към по-актуални, както и по отношение на размера на сумите, така и може би по отношение на кръга на възможните обекти и правоимащи лица, за които се иска разширение. Но това е друга тема.
Въпросът тук обаче е може би от страна на мнозинството и е повече до пари. Аз бих се учудил, ако мнозинството не желае да се реши този въпрос, който касае гласоподавателите, гласуващи за партиите от мнозинството. Въпросът е, разбира се, до пари и всичко е свързано може би с упоритостта на Финансовото министерство – оттам идва контрата – да не се отпускат пари от поредния държавен бюджет.
Защо поставяме въпроса точно сега – ами, защото сме пред гледане на второ четене на бюджета за 2008 г. Ако изпуснем този момент въпросът ще отиде до догодина, оттам той няма да бъде решен, тъй като до края на мандата на това Народно събрание, ако има предсрочни избори, просто няма никакво време, а ако има редовни парламентарни избори не остава чак кой знае колко време за решаването му. Сега е точно моментът да бъде решен този въпрос. Ако минем и гласуваме двата законопроекта на първо четене това ще означава индикация, че в скоро време ще има и второ четене, че законопроектът ще бъде гласуван. Има време между двете четения процедурно и технически да бъде направено това, да се предвидят и заделят пари и в държавния бюджет. Затова и “Атака” използваше своето право по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поставяйки други важни въпроси и теми, законопроекти и решения, които имаше, но виждайки, че е крайно време да бъде внесен този законопроект, а с него, както е и по правилник, и законопроектът на БСП, и за тяхното решаване.
Има различни изчисления за това какви суми ще бъдат достатъчни и ще бъдат удовлетворителни за решаването на проблемите. Това са между 200 и 300 млн. лв. Липсва окончателно изчисление. Това са суми, които се подават в медиите, но приблизително това са сумите. Трябва да успокоим Финансовото министерство, че това няма да бъдат суми, които да бъдат предвидени и да трябва да бъдат изплатени от бюджета само за една година. Касае се до процес и то може би многогодишен за решаването на въпросите на всички лица, които имат право по този закон, така че колеги, не е толкова страшно и с натоварването на бюджета.
Ние от “Атака” изхождаме и от още нещо, което дава индикация, че пари могат да бъдат намерени. Това е обстоятелството, че излишъкът тази година е по-голям, отколкото беше очаквано, дори и по-голям, отколкото беше очаквано преди един или два месеца. Завчера, когато ние направихме обструкция и оспорвахме милиарда, който се предвижда да бъде харчен от правителството от излишъка, той всъщност нарасна на 1 млрд. 200 хил. лв., ние имахме предвид, че в тези пари или още допълнително могат да бъдат отделени средства и за решаването на този въпрос.
Затова аз апелирам към всички вас да гласувате на първо четене и двата законопроекта, които между двете четения да бъдат комбинирани и да бъде възстановена правдата по отношение на тези хора, които вече повече от 15-20 години не могат да получат онова, което им се дължи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Шопов.
Има ли други за изказване по тази точка от дневния ред? Няма. С това обявявам дискусията по тях за приключена.
По реда на чл. 40, ал. 7 от нашия правилник Коалиция за България е внесла за второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Комисията по бюджет и финанси има ли някаква готовност да докладва в рамките на оставащите минути или може би след почивката? Вероятно по това ще има и дискусии, защото има неприети предложения, затова ще отложим разглеждането на този законопроект за след почивката.
Обявявам почивка до 11,20 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим със следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, във връзка с обсъждането на тази точка от дневния ред предлагам в залата да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция “Данъчна и осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Има ли някой народен представител, който не е съгласен да бъдат допуснати в залата? Няма.
Поканете представителите на изпълнителната власт в залата.
Господин Имамов, да започнем със закона.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 има предложение от Мария Капон и група народни представители:
“В § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 2 отпадат думите “частен съдебен изпълнител и”.
2. В чл. 3, ал. 3 се създава нова т. 3:
“3. дейността на частните съдебни изпълнители”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
“Досегашният текст на § 1 става т. 1 и се създава нова т. 2:
“2. В чл. 3, ал. 5, т. 1 се създава буква “о”:
о) действията на държавните съдебни изпълнители.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че въпросът за частните съдебни изпълнители не може толкова бързо да бъде прескочен и да приемем, че той е решен. Той продължава да бъде спорен, най-малко защото вече имаме налице решение на Административния съд, който съвършено справедливо забелязва, че разпоредбите на Директива 2006/112 на Европейския съюз нямат директен ефект и трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства и че могат да продължат да бъдат освободени дейности, които не са се облагали с ДДС при влизането им в сила.
Освен това трябва да имаме предвид, че сме държава, която прави разделение между частните съдии-изпълнители и държавните съдии-изпълнители. Може би няма друга втора такава. Това обстоятелство е забелязано и в партньорската проверка през м. юли 2006 г., където господин Щефан Векщайнер изрично се позовава на това несъответствие и в курсив е повдигнал извода, че тези неблагоприятни последици за частните съдебни изпълнители трябва да бъдат премахнати, като се спазва принципът за равното третиране. Неговото виждане е, че е възможно решение с въвеждането на изключение за частните съдебни изпълнители в Директива 6. Той всъщност, правейки проверката, не е съобразил, че вече имаме друга директива, която дава възможност държавите, които не са въвели ДДС за определени дейности към 1 януари 2007 г., да си позволят да не облагат с ДДС тези дейности и след този период.
Тук е важно да се каже и каква е дейността на частните съдии-изпълнители. Най-важното според мен е, че те всъщност изпълняват съдебните решения и че принудителното изпълнение е проява на държавна власт. Частните съдебни изпълнители осъществяват публични функции и действат вместо държавата като държавен орган и следва да се третират като такъв.
Съдебното изпълнение е първична дейност, за която не се добавя стойност, за да е обект на този закон. Изпълнението на съдебните решения не е и не може да бъде независима икономическа дейност по смисъла на Закона за ДДС. Най-вече ние трябва да кажем, че и частните съдии-изпълнители, и държавните съдии-изпълнители работят по определени такси, фиксирани в тарифа, приета от Министерския съвет, които са абсолютно еднакви по отношение на двата субекта, и при това положение, ако ние въведем ДДС само за частните съдии-изпълнители, това значи, че гражданите ще трябва да плащат различни цени за една и съща услуга. Това е недопустимо, защото се нарушава принципът за равно третиране и равни условия между частни и държавни съдебни изпълнители и се създава нелоялна конкуренция между двете форми на принудително изпълнение.
Изпълнението на съдебните решения е неразделна част от основното човешко право на справедлив процес и разумен срок и Европейският съд е произнесъл множество решения срещу България за нарушаване на този текст от конвенцията. С въвеждането на ДДС една значителна част от българските граждани няма да могат да си позволят да заплащат увеличените такси при частните съдебни изпълнители и те на практика ще бъдат лишени от качествено съдебно изпълнение. Нека да си припомним, че със създаването на частните съдии-изпълнители, превесът на делата, които се образуват при тях, тоест изборът на българските граждани е в полза на частните съдии-изпълнители, защото действат в съкратени срокове, защото действат ефективно и защото тази реформа в българското съдебно изпълнение беше изключително успешна.
Ето защо още веднъж ви казвам, че и партньорската проверка, и отмяната на Директива 6, всички тези обстоятелства ни дават основание да приемем, че тази дейност не следва да се облага със Закона за ДДС, не бива да се облага с 20-процентната ставка и аз поддържам промените така, както съм ги направила. Моля колегите, макар и да сме много малко в залата, най-вече от управляващата коалиция още веднъж по групи да осмислят тази възможност ние да направим една справедлива норма по начина, по който я предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! За съжаление един толкова важен закон като Законът за ДДС се обсъжда пред празна зала. Един от въпросите, който беше повдигнат досега, е много важен: въпросът за частните и за държавните съдебни изпълнители.
Предложението, което сме направили с Ясен Попвасилев от името на СДС, е държавните съдебни изпълнители също да плащат ДДС, защото ние разглеждаме казуса, представен от госпожа Николова, от малко по-различен ъгъл.
Внимателното четене на европейските разпоредби предполага, че няма как частните съдебни изпълнители да не плащат ДДС. Идва логичният въпрос – основен принцип на Шеста директива, която касае облагането с ДДС, е равнопоставеност и неизкривяване на конкуренцията. Питам уважаемите представители на Министерството на финансите, къде виждате тази равнопоставеност, когато държавните съдебни изпълнители не плащат ДДС, а частните плащат? Драстично нарушавате Шеста европейска директива и поправките, които са правени в нея по-късно, защото това е типичен ярък и тежък случай, бих казал, но не равнопоставеност. Спомнете си, уважаеми колеги, в България частните съдебни изпълнители се конкурират с държавните. Как като едните плащат ДДС, а другите не плащат, виждате вие равнопоставеност и равни условия, и възможност за конкуренция? Това е много тежък, драстичен случай.
Ако частните съдебни изпълнители се обърнат към Европейския съд и потърсят правата си, ще спечелят това дело, тъй като пак повтарям, основен принцип на Шеста европейска директива е принципът на равнопоставеност. Когато в един и същи сектор хора, които изпълняват една и съща дейност, която е принудително събиране на вземания, едните плащат ДДС, а другите не плащат, по-ярък и тежък принцип за неравнопоставеност не може да има.
Така че това, което ние предлагаме, е държавните съдебни изпълнители да плащат ДДС. Няма никаква разумна причина да бъдат освободени от плащания. Надявам се, колеги, първо в Министерството на финансите да вземат отношение по тази тема, да се опитат да аргументират своята позиция, въпреки че аз не мога да си представя аргументите, които те могат да предложат. Вас, господин председател, като бивш съдия вероятно темата също Ви интересува. Също така се надявам управляващите да вземат отношение по тази тема.
Сега ние можем да предупредим, че България ще бъде глобена при сезиране на Европейския съд, защото в Европейския съюз не се допускат ситуации на подобна неравнопоставеност. Дори да няма такава европейска директива, принципът трябва да бъде същият. Когато поставяме или искаме на даден пазар да се конкурират участници, те трябва да бъдат поставени при равни условия. Когато едните трябва да плащат ДДС, а другите не плащат, вече конкуренцията е изкривена, пазарът е изкривен. Такива неща не трябва да се допускат в България.
Отново призовавам Министерството на финансите да излезе с позиция по този въпрос. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, аз съм съгласна с Вас за равното третиране на дейностите на държавните и частните съдебни изпълнители, защото те осъществяват една и съща дейност, и защото това неравнопоставяне действително дава възможност да се търсят правата и пред европейските съдилища така, както българският съд между другото, повтарям, вече е казал и е спрял всъщност указанията на НАП за продължаване на начисляване на ДДС върху тяхната дейност, точно защото е съзрял възможност в Директива 112 тази дейност да не се облага.
Това, с което не съм съгласна обаче е, че Вие продължавате, поставяйки вярно акцента, че това са еднакви дейности, които не могат да се конкурират и трябва да бъдат по един и същи начин обложени, Вие избягвате от въпроса каква дейност е това. Това не са свободни икономически субекти със свободна пазарна инициатива. Всъщност това са органи, които действат въз основата на делегиране на държавнически правомощия. Един съдебен процес започва със спора в съдебната зала, кулминацията е постановяването на съдебното решение и влизането му в сила, но без изпълнението на това решение, което също е част от цялата верига по правораздаването, фактически нямаме завършен процес.
Ето защо след като държавата е делегирала на частните съдии-изпълнители една по същество държавническа дейност, а не икономическа, свободна дейност, аз не виждам как ние ще ги включим точно в този закон, който третира свободни субекти, които създават стойности. Ние тук нито имаме свободни икономически субекти, нито сме създавали стойности. Ще дам само един пример – в Белгия съдебните изпълнители освен възложената делегирана от държавата дейност по съдебно изпълнение, имат възможност да извършват и друга стопанска дейност. Нашите съдии-изпълнители вършат само това, което държавата им е делегирала по съдебния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, Вие в искането си за поставяне на равнопоставеност между частните и държавните съдебни изпълнители отново нарушавате един основен принцип, а това е принципът, че това, което извършва и частният, и държавният съдебен изпълнител, са права, които са защитени и се следват и от Конституцията, и от съответното наказателно или гражданско производство, с което този съдебен изпълнител не допринася никакво икономическо благо към патримониума на този, към когото изпълнява дейността. Тези права се следват на човека или съответния ищец въз основа на Конституцията или закон, тоест те не допринасят благо. Затова нито частните, нито държавните съдебни изпълнители би трябвало да бъдат облагани с данък добавена стойност, както се изрази и госпожа Николова преди мен. Кажете, къде виждате разликата и какво благо допринася частният и държавният съдебен изпълнител към съответния ищец?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Давам думата за дуплика на народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, Вие предлагате с ДДС да се обложат държавните съдебни изпълнители.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, извън микрофоните): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А съдиите и прокурорите, и тях ли ще ги обложим, господин Димитров?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Ако след това станат депутати - не, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, принципът около който можем да се обединим, за което бих се съгласил с репликите, които бяха направени, е, че трябва да има еднакво третиране – или да не плащат частните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители, или да плащат и двата вида. Тоест различно третиране при положение, че твърдим, че има условия на свободна конкуренция между тях, не може да има.
Тук идваме на следващия момент. Има тълкувателно решение на Европейския съд, в което ясно е казано, че за частните съдебни изпълнители и тяхното необлагане ще възникнат проблеми. Веднага искам да кажа следното нещо – ние с колегите от СДС ще подкрепим предложението на госпожа Николова за необлагане както на частните, така и на държавните съдебни изпълнители. И ако това предложение не бъде подкрепено от българския парламент, ще гласуваме след това и за нашето предложение. Вижте, колеги, и двете предложения водят в една и съща посока – или и двата вида изпълнение да бъдат освободени от ДДС – това е единият вариант. Има известен спор с Европейската директива по този въпрос, но смятаме, че едно такова решение може да бъде подкрепено от българския парламент и, ако то не бъде подкрепено, тогава ще предложим гласуването на нашата поправка, според която държавните изпълнители да плащат ДДС. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих направила изказването си в посока в подкрепата на § 1, като, разбира се, ви моля да чуете моите съображения и да приемете известни уговорки по текста на § 1.
По повод току-що развилата се дискусия за ДДС върху услугите, оказвани от частните съдебни изпълнители и от работата на държавните съдебни изпълнители, категорично отказвам да приема тезата, независимо от кого изхожда тя, че държавният съдебен изпълнител трябва да плаща ДДС. Първо, защото това е делегирана от държавата дейност, както вече прозвуча в тази зала, и второ, защото дейността, която осъществяват държавните съдебни изпълнители, в никакъв случай не може да бъде категоризирана, не може да бъде определена като независима икономическа дейност.
Аргументът за това е много прост. Определението за независима икономическа дейност се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Закона за ДДС и който се задълбочи в текста, ще види, че държавните съдебни изпълнители не осъществяват такава независима икономическа дейност, защото те не получават възнаграждение пряко от страната, чието притежание изпълняват. Те получават трудово възнаграждение по трудов договор и по тази причина попадат в изключенията на чл. 3, ал. 3, т. 1, тоест държавните съдебни изпълнители са лица, които работят по трудово правоотношение и следователно те не упражняват независима икономическа дейност и не трябва да бъдат облагани техните действия, умишлено не казвам услуги, с данък върху добавената стойност.
По отношение на така поставения въпрос за равнопоставеност между държавните и частни съдебни изпълнители. Да, съгласна съм, че трябва да бъдат равнопоставени всички икономически субекти в страната, но тази равнопоставеност не трябва да се разглежда изолирано от всички условия, при които те осъществяват дейността си. Не бива еднаквото данъчно третиране да бъде абсолютно и само то да бъде единственият критерий дали даден субект е равнопоставен с друг субект, изпълняващ сходна дейност.
Какво имам предвид? Частните съдебни изпълнители са лица, които осъществяват така наречената независима икономическа дейност по договор с лицата, чиито вземания са се договорили да изпълняват. Частният съдебен изпълнител би могъл и има възможност да избира с кое лице ще сключи въпросния договор и чие вземане ще събира. Той сами си преценява рисковете и може ли да събере вземането, докато такава възможност при държавния съдия-изпълнител не съществува. Той приема и всички изпълнителни листове, казано най-професионално, независимо че действието събиране на задължението изглежда неизпълнимо. Знаете, че има длъжници, които не съществуват, длъжници без имущество и прочее. Държавата чрез съдия-изпълнител трябва да помогне на гражданите да съберат своето вземане, колкото и отчайващо да изглежда тази дейност.
Ето защо считам, че това е един признак, по който частните се различават от държавните съдебни изпълнители и дава известно предимство на самия частен съдебен изпълнител. Но да не задълбочаваме тази тема, въпреки че тя заслужава дискусия.
Бих искала да ви обърна внимание и по отношение на налагането на ДДС върху свободните професии.
Колеги, много усилено се коментира в публичното пространство и ДДС върху адвокатските услуги и в частност върху процесуалното представителство. Ние в левицата, а мисля и в управляващото мнозинство, стигаме до едно определено разбиране, че процесуалното представителство, което се осъществява на лицата от адвокати пред съд или пред арбитраж, не е независима икономическа дейност. Това е конституционно регламентирана дейност – държавата гарантира защитата на правата и интересите на гражданите пред съдилищата и пред арбитражите. Тази защита на тези права и интереси държавата е делегирала на адвокатите, разбира се, и на роднините на страните, но тук тях не ги обсъждаме.
Ето защо ние предлагаме за дискусия в Комисията по бюджет и финанси, а и на пленарната зала, разбира се, нашето разбиране на процесуалното представителство на лицата от адвокат пред съд и арбитраж да не се налага ДДС, тъй като не става дума за услуга, не става дума за икономическа дейност, независима такава. По отношение на другите видове адвокатски дейности, разбира се, те са услуги и би следвало да търпят облагане с ДДС.
Въпреки това обаче, въпреки нашето разбиране по този въпрос, законът, който разглеждаме в момента, е така напреднал, процедурата е напреднала, че ние практически не можем да направим нищо за този текст, но аз и колегите ми от управляващото мнозинство предлагаме на дискусия нашето разбиране за ДДС върху процесуалното представителство. Това ще го обсъдим в Комисията по бюджет и финанси и се надявам да намери израз в следващия Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Следват две предложения от народния представител Надя Антонова, които са оттеглени.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
„§ 2. В чл. 22 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки между държави членки, се приравняват на услуги по транспорт на стоки между държави членки.
(6) Спедиторска услуга по ал. 5 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки между държави членки и включените в същия дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.
(7) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки между държави членки, разпоредбата на чл. 127 от закона не се прилага.”
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 2 по вносител има предложение от народния представител Петър Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 25 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 накрая се добавя „с изключение на случаите по ал. 8”.
2. Създава се ал. 8:
„(8) Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:
1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или
2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители § 3 по вносител да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук става въпрос за следното – промяна на чл. 27, ал. 3, т. 2, а именно Министерският съвет добавя към думата „стоки” и „услуги”. Това касае дерегистрацията по чл. 111. Когато едно лице се дерегистрира по ДДС, наличните стоки се облагат, а искате да се обложат и наличните услуги, което е много странен текст и неговото приложение е доста спорно.
Данъчните адвокати, с които говорих, смятат, че приложението на подобна разпоредба ще бъде най-малкото странно и спорно и ще предизвика много неясни казуси.
Отново бих приканил от Министерството на финансите да вземат отношение по този въпрос, тъй като не са подкрепили нашия текст.
Между другото, текстът, който е в чл. 111, досега работеше доста добре и не можем да разберем мотивите и причините за една такава промяна. Призоваваме на това основание Народното събрание да подкрепи отпадането на § 3. Не е ясно какви са тези услуги, които уважаемите представители на Министерството на финансите ще облагат при дерегистрация по ДДС посредством данъчната администрация в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да допълня към казаното от колегата Димитров още няколко неща.
Смисълът на чл. 111 е при дерегистрация по Закона за данък добавена стойност да се възстанови ползваният данъчен кредит, тоест, да се начисли и впоследствие да се внесе в бюджета. Но кои са тези стоки, които са налични към края на периода и впоследствие трябва да начислим съответно размера на данъка и да бъде внесен? Забележете, че става дума за активи по смисъла на Закона за счетоводството, активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане. И тук вече е добавено и “услуги”. Трудно мога да си представя, че една дерегистрация, която става към края на годината, през годината са ползвани услуги – било за реклами, било за друг вид услуги, които по смисъла на закона са вписани в себестойността на продукцията...
В края на годината обаче се налага тази дерегистрация. По логиката и по смисъла на това, което е записано в изменението на закона, ние, видите ли, трябва да начислим размера на данъка върху стойността на услугата и да бъде внесен – забележете, по пазарна цена. Каква е била пазарната цена на тази услуга в началото на годината, каква е в края и кой определя това? Разбирате ли колко разтеглив е текстът, разбирате ли какво несъответствие има в идеята с оглед на това, че в крайна сметка това формира себестойността на една продукция? Тази услуга е формирала по някакъв начин стойността на една продукция. Тоест, по смисъла на закона това е влязло в собствеността на дълготраен актив или на нещо друго. В крайна сметка по смисъла на този закон така или иначе впоследствие на тази услуга ще бъде начислен и внесен по някакъв начин данъкът.
Така че напълно подкрепям това, което каза колегата Димитров. Явно има неразбиране или пък целта е да се разшири обхватът на закона, което по своя смисъл най-малкото не е полезно за бизнеса. Така че очаквам да има някакво разяснение от страна на колегите от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Господин Имамов, моля да докладвате следващото предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 4 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
“§ 5. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.
(3) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.
(4) Когато спедитор действа при условията на спедиционнен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега има дискусия по § 4 по вносител и респективно предложение на комисията за отпадането му, и за новия § 5.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Параграф 4 касае функционирането на свободните зони. Искам да заявя, че нито аз, нито свързани с мен лица от семейството ми имат личен интерес по този въпрос.
Има обаче обществен интерес по този въпрос и ще кажа защо не бива да се ликвидират свободните зони. Предложеният текст е отделен законопроект, параграфи 4 и 7 бяха отделен законопроект, който беше приет на първо четене преди известно време. Целта е да се възстанови функционирането на свободните зони по начина, по който те функционираха от 1989 г. до 2006 г. включително.
Да припомня на тези, които са забравили, че с указ в посочената от мен година бяха създадени тези шест свободни зони в различните краища на страната, с цел да стимулират експорта на българското производство. Този текст беше приет като съображения от Комисията по бюджет и финанси, преди това с пълно единодушие беше подкрепен от Комисията по европейските въпроси на първо четене. Учудващо за мен през миналата седмица, когато текстът се гледа на второ четене, се появиха съображения, които по мое лично мнение нямат никаква обоснованост, срещу функционирането на зоните в частта на режима, касаещ българските производители и търговци, които искат да ползват режима на свободните зони по отношение на износа за трети страни. Трябва да отбележим това – за трети страни, а не в зоната, защото някой може би ще се опита да каже: ама то в Европейския съюз нямаме такъв режим. Естествено, че нямаме такъв режим, говорим за ползването им от български производители и търговци и от страни – членки на Европейския съюз по отношение на трети страни.
Защо се ползват зоните от наши производители и търговци?
Отварям една скоба и искам да ви информирам, че близо една трета от стоките в България, а пък и по света, се търгуват през свободни зони. Това е един режим, който донася допълнителни бонуси и основни облекчавания на хора, които искат да търгуват с различни дестинации по целия свят.
Само за пример ще ви дам, че прекратяването на този режим от 1 януари 2007 г. принуди българските производители и търговци да търгуват продукцията си през зони в съседните страни – Пирот, Солун, Литва, Латвия и така нататък. Това на практика утежнява себестойността на продукцията на тези стоки средно за една транспортна единица с около 500-1000 евро, което за стоките, които не са толкова скъпи, съвсем не е малко.
Това ли е, обяснете ми, господа от министерството, начинът да стимулираме българския експорт? И ако смятате, че указът, да не цитирам по памет номера му, е изчерпал своето значение по отношение на стимулирането на експорта на български стоки, предложете да го отменим, направете това предложение. Но ако не е така, ако смятате, че България има силно нарушен външнотърговски баланс и вносът многократно надвишава износа, то тогава защо предлагате да ликвидираме тези преференции за българските производители по отношение на износа за трети страни? Според мен това е икономически нецелесъобразно и е насочено срещу интересите на българския бизнес.
В потвърждение на тези мои думи, за да не казвам, че са голословни твърдения, може да се направи справка, че проектът е подкрепен от над 30 икономически субекта в България, в това число и работодателски, и синдикални организации. Само за тази година – от началото на 2007 г., са съкратени редица работни места в тези зони.
Аргументът на Министерството на финансите, че трудно ще се контролира събирането на задълженията по данък върху добавената стойност, е неоснователен, Европейският митнически кодекс дава предписание и право за това, само трябва да се разработи съответният подзаконов нормативен документ, който да гарантира това събиране на фиска.
Между другото, много добре знаете, че такива разработки има в Чехия, Германия и Белгия, които просто могат да се адаптират за българската действителност.
В заключение, уважаеми госпожи и господа, позволете ми, господин председател, да кажа следното. Разбирам мотивите на Министерството на финансите. Те не искат да се главоболят, не искат да си създават допълнително усложнение да контролират повече.
Не мога обаче да разбера позицията на членове на Комисията по бюджет и финанси измежду либералите и десницата – хора, които е нормално да подкрепят и да стимулират развитието на бизнеса и експорта на България. Тази позиция не мога да разбера, уважаеми госпожи и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата текста?
Заповядайте за изказване, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Също смятам, че текстът на вносителя по § 4 трябва да бъде подкрепен, тъй като предложението на комисията § 4 да отпадне на практика засяга сериозно износа чрез безмитните зони, чрез свободните зони за трети страни.
Факт е, че след въвеждането на данък върху добавената стойност от началото на 2007 г. износът чрез свободните зони е намалял с около три четвърти. За 2006 г. за оборота чрез тези зони, по направеният износ са работили около 640 фирми-оператори и оборотът е около 1 млрд. и 300 млн. евро.
Наистина, не намирам икономическа логика, когато имаме такова сериозно отрицателно търговско салдо, да въвеждаме допълнителни ограничения за износа от нашата страна.
Ако е необходимо да се променят нормативни документи, да се засили контролът в зоните, това трябва да се направи. Но на практика се нарушават икономическите интереси на българските износители, защото чрез тези зони ние стимулираме вноса, тъй като той не се облага веднага, освободен е от данък върху добавената стойност, от митнически такси. Той се въвежда, когато се реализира вносът на пазара. Така се получава големият дисбаланс в зоните между вноса и износа.
Стига тази мярка да няма някакви други подцели, защото е ясно, че при такъв оборот вече се говорят приказки свободните зони да бъдат извадени от забранителния списък и да бъдат приватизирани. Може би след това ще се дадат тези облекчения, които досега съществуваха.
Предлагам текстът на вносителя да бъде подкрепен и да запазим тази привилегия за износа чрез свободните зони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текста?
Моля членове на комисията да кажат защо предлагат да отпадне текстът, с колко гласа е гласуван текстът за отпадането? Какво е мнението на Министерството на финансите? Текстът по вносител е един, комисията предлага съвсем друго. Хубаво е да кажете, за да ни ориентирате. Това е спорен въпрос. Утре ще гласуваме, как да гласуваме?!
Заповядайте за изказване, господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Идеята на народния представител Захари Георгиев е да възстанови режима на поведение и действия в свободните безмитни зони преди 1 януари 2007 г. От тази дата обаче България е член на Европейския съюз. Съгласно Директива 2006 територията на българската държава е неразделна част от Европейския съюз и е единната данъчна територия. Свободните безмитни зони не могат да бъдат изключени от тази единна данъчна територия.
В този смисъл всички стоки, които са местно производство, и всички стоки, които представляват вътрешнобщностни доставки и придобивания, са в рамките на тази единна данъчна територия. Тоест, влизането на стоката в свободна безмитна зона не представлява износ. Понятието износ е свързано, съгласно митническото законодателство на Европейския съюз, със съдържателното обяснение, че стоката или услугата трябва физически да е напуснала границата на единна данъчна територия – границата на Европейския съюз – само тогава имаме случай на износ. Тоест свободните безмитни зони като територии не могат да изпълнят функциите, които иска народният представител Захари Георгиев, доколкото това е поето от ангажимент от българската държава. Ако този ангажимент и отговорност не
бъдат изпълнявани, санкциите дневно се движат между 36 и 180 хил. евро до отстраняване на това нарушение на действащото законодателство. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да разбираме, че в държави – членки на Европейския съюз, няма свободни зони?!
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Има 52 зони в Европа! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво, не знам, чухме заместник-министъра, аргументите. Защо викате? Можем да сме съгласни или да не сме съгласни. (Шум и реплики на народния представител Стойко Танков.) Заместник-министърът се позова на директива. Нека да огледаме нещата.
Заповядайте за изказване, госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съвсем нормално и естествено е като представител на район, в който има свободна безмитна зона, и то първата в България, от години работеща, е да защитавам позицията този вид дейност да продължи да се развива на нашата територия.
Аз уважавам всичко, което каза заместник-министърът, но наистина официално и от трибуната бих искала да запитам как в Европейския съюз работят 52 свободни безмитни зони и какви са условията, по които те работят, тъй като директивата на Европейския съюз по ДДС има специален текст, който дава право на всяка страна членка да прилага условни мерки и да освобождава от ДДС доставките на местни стоки в свободните зони. И само в България това в момента вече е изключение. Затова нека, когато защитаваме една позиция, ние да се опитаме да я направим така, че да е полезна, да е изгодна и за България. Безспорно тук явно има спорни отправни точки, но в крайна сметка когато една практика съществува на други места, ние трябва да насочим нашите усилия тази практика да продължи да съществува и на територията на Република България. Отстоявайки това право, аз моля и колегите да се замислят и да подкрепят подобна идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Има ли реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Всъщност дискусията е по § 4 на вносителя и предложението на комисията за отпадането му.
Има ли някой от Бюджетната комисия да каже как е минало гласуването, дали от Бюджетната комисия се споделя това, което чухме от заместник-министъра?
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз докладвам закона и трябва да кажа няколко думи по този въпрос.
Естествено аз не мога да ви кажа колко са гласували “за” и колко “против”, това е въпрос на протокол, но искам да добавя някои допълнителни аргументи, които бяха казани от заместник-министъра на финансите.
Естествено, ние сме в деликатна ситуация, защото това предложение идва от представители на управляващата коалиция и наистина Вие сте прав, че трябва да сме наясно с това, което гласуваме. Пред мен има една справка за реализираните нетни приходи от продажби и финансови резултати от дейността на свободните зони за 2005, 2006 и 9-те месеца на 2007 г. Аз ще ви дам тези данни, за да могат уважаемите народни представители да получат по-пълна представа за икономическата дейност на тези зони.
Първо, свободна зона “Русе” ЕАД със 100% държавно участие. През 2005 г. има 1 млн. 11 хил. лв. печалба. През 2006 г. има 1 млн. 921 хиляди.
Второ, свободна зона “Видин” ЕАД със 100% държавно участие. За 2005 г. има 62 хил. лв. загуби. За 2006 г. – 12 хил. лв. печалба.
Трето, свободна зона “Свиленград” ЕАД със 100% държавно участие. През 2005 г. има 46 хил. лв. печалба, през 2006 г. има 46 хил. лв. печалба.
Четвърто, свободна зона “Пловдив” ЕАД е с 46,4% държавно участие. През 2005 г. има 201 хил. печалба, през 2006 г. – 116 хил. печалба.
И пето, свободна зона “Бургас” ЕАД с 19,5% държавно участие. През 2005 г. има 65 хил. лв. печалба и през 2006 г. – 137 хил. лв. печалба.
Искам да кажа и следното.
В много от предложенията, които са подкрепени от комисията в този законопроект, не само по този параграф, водещ аргумент е запушването на дупки за източване на ДДС. На всички е известно, че това е един от крупните проблеми на администрирането на ДДС в България. Става дума за милиарди. Следователно, ако трябва да избираме между критериите дали да подкрепим едно предложение или не, водещ критерий е възможността да ограничим по всякакъв начин желанието за източване на ДДС чрез законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Имамов! Моята реплика се изразява в следното. Аз не съм направил законопроект, за да защитавам търговските дружества – шест на брой свободни зони в България. Аз съм направил законопроект, за да защитя интересите на производителите и износителите на българска продукция в трети страни. Техни са икономическите интереси и български са да ги стимулираме и облекчаваме, за да може да се увеличава този износ.
Защо не кажете какъв е обемът на изнесените стоки през свободните зони, примерно през 2006 г.? Един милиард и половина е този обем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От шестте зони?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да, от шестте зони в България. Защо не кажете, уважаеми господин заместник-министър, че в Европа има налични 56 свободни зони от тип “А”, каквито са българските? И те са намерили начина и механизма да контролират вътре това да не се източва ДДС.
Господин Имамов, като е толкова рисково и ако мислите, че там действително се източва ДДС, защо не го предотвратим? Защо не създадем такъв регламент на функциониране на зоните, че да го предотвратим? И знаете ли каква е съдбата на тези зони, ако не са такива под егидата на държавата? – Данъчни и митнически складове без никакъв контрол, където много по-лесно се източва и ДДС, и други данъци на фиска.
Ако някой иска да ликвидира свободните зони, казах го и в самото начало, уважаеми госпожи и господа, да го предложи. Но не и по този начин. Няма нито един съществен аргумент за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Имамов, имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Захариев, в моето изказване аз не направих и най-малък намек, че Вие имате някакви интереси да съхраните някакви търговски дружества. Все пак аз ще кажа как е минало гласуването, защото веднага направихме справка. В комисията гласуването е било 5 души “за”, 5 “против” и “въздържали се” 4. Явно този текст е бил доста оспорван в комисията и е предизвикал сериозни дискусии.
Моето лично мнение е, че ние се нуждаем от сериозна законова регламентация на свободни икономически зони изобщо, които да не се занимават само с търговия. На този етап ние не сме в състояние да водим сериозна и задълбочена дискусия по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваните текстове? Няма.
Продължаваме по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията:
“Параграф 4 се изменя така:
“§ 4. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции в открито море, или за крайбрежен риболов, с изключение на случаите на плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов – провизиите на корабите;
2. доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на бойни кораби, попадащи в комбинираната номенклатура (КН) код 8906 10 00, напускащи територията на страната и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън територията на страната;
3. доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтуването и наемането на плавателните съдове, посочени в т. 1, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
4. доставка на услуги, освен тези, посочени в т. 3 за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, посочени в т. 1 или на товарите им;
5. доставката на стоки за зареждане на гориво и снабдяване с провизии на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути;
6. доставката, модификацията, ремонтът, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателните средства, посочени в т. 5, и доставката, наемането, ремонтът и поддръжката на оборудването, вложено или използвано в тях;
7. доставката на услуги, освен тези, посочени в т. 6, за посрещане на непосредствените нужди на въздухоплавателните средства, посочени в т. 5 по-горе или техния товар.”
Комисията не подкрепя предложението на господин Димитров.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров се отправя към трибуната. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, два конкретни въпроса.
Първият ми конкретен въпрос е, че така както сте написали вашия текст, който значително се отклонява от разпоредбите на директивата, излиза, че отдаването под наем на малки плавателни съдове не се облага с ДДС. Това означава ли, че даването под наем на яхти няма да се облага с ДДС, уважаеми представители на Министерството на финансите? Ние точно така го разбираме и ако това е целта, елате тук на трибуната да си го кажете. Подобна разпоредба ние не подкрепяме и тя не е част от европейското право. Моля ви този път наистина да вземете да отговорите.
Вторият въпрос, който не е по-маловажен, касае подвижния жп състав. По директива той не е освободен от ДДС – вие го освобождавате. Това е пореден случай, в който предупреждаваме, че ще има санкция от страна на Европейската комисия. Защо предприемате такова действие също не е ясно.
Надявам се да вземете отношение и да отговорите на тези два конкретни въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания текст?
Тук се поставиха въпроси, и не само от господин Димитров. Трябва да се ориентира залата, колкото и малко народни представители да са в нея.
Малки плавателни съдове – какво означава това? Яхти – ама има малки, има и големи яхти. (Реплика от народния представител Ясен Попвасилев.)
Господин Попвасилев, вие сте специалисти по яхтите – елате тук и кажете.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): Няма го Севлиевски да каже.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм специалист по яхтите, защото Струма не е плавателна, иначе щях да съм.
Искам само да внеса уточнение, че по друг закон малки плавателни съдове са с дължина до 20 м и 40 бруто тона. Това са малки плавателни съдове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези плавателни съдове до 40 тона могат да плават по Струма.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Така е, но в това число влизат и яхтите. Правилно го отбеляза колегата Димитров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ни даде ли някой разяснение по поставените въпроси?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма такъв депутат с яхта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още в т. 1 на § 5 е записано: “това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди” – става дума за яхтите.
Аналогичен е текстът в т. 4, подточка “б”: “големи плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди”.
Същият текст е в т. 9: “услугите по Глава девета от Кодекса за търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи ако наема една яхта, ще платя. Така ли? Ако не е за развлекателни цели. Ако я наема за развлекателни цели, няма да плащам. Че всеки ще я наеме за развлекателни цели, за какво му е тази яхта?
Извинявайте, че разсъждавам на глас, но трябва да се изчисти този въпрос – да няма две мнения: един да облага, а друг да не облага.
Имате думата, уважаеми народни представители. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, как да Ви отговоря? Риболовът – развлекателна цел? Развлекателна може да е, удоволствие е да ловиш риба, особено паламуд. Но в Черно море вече няма паламуд.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): За подвижния жп състав нищо не се каза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, който желае може да дойде на трибуната, да се изкаже, да вземе отношение. Аз не мога да заповядам на никого да взема или да не взема отношение.
Няма желаещи. Да вървим напред. Задачата днес е да приключим с доклада по този закон.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Хубави задачи поставяте, господин председател.
Следващите предложения са за нов параграф.
Има предложение от народния представител Петър Димитров, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в § 5, който обсъдихме преди малко.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
“§ 7. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “включително при предварително плащане по доставка” се заличават;
2. Създава се ал. 3:
“(3) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 7. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев, което не е подкрепено от комисията – в чл. 44, ал. 1 се създава т. 5:
“5. процесуалното представителство в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства”.
Господин председател, следващите предложения са идентични на предложението на господин Димитър Абаджиев – от Младен Червеняков и група народни представители, от Милен Велчев и група народни представители, от Мария Капон и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложенията са по чл. 44, който всъщност не е съществувал в първото четене.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма параграф по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Става въпрос за адвокатите – това е цялата работа.
Имате думата.
Доколко е допустимо това, госпожо Николова? Не е ли извън обхвата на приетия на първо четене законопроект? Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
В § 1, чл. 3, ал. 2 добавката, която е предложена и която е гласувана в комисията: както упражняването на свободна професия, включително частен съдебен изпълнител и нотариус. Тоест ние стартираме тези изменения в Закона за данък върху добавената стойност, третирайки дейността на адвокатите. След като поредица от народни представители са предложили текст, той е изцяло в предмета на разглежданите промени.
Аз искам да кажа, че е по-коректно ние да направим една редакционна поправка и този текст, така както е предложен от господин Абаджиев, от господин Червеняков, от Милен Велчев, Мария Капон и от мен да звучи така: “Процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства”.
От тази редакция на текста вече става ясно, че ние не искаме въобще освобождаването на адвокатската дейност от данък добавена стойност, а искаме да се освободят гражданите, защото те плащат за своето процесуално представителство. По този начин те осъществяват едно конституционно гарантирано право на защита без разлика на пол, възраст, имотно състояние, което нашата демократична Конституция защитава.
Безспорно е, че облагането на адвокатските услуги, специално на процесуалното представителство, ще направи невъзможно гражданите с минимални или средни доходи, които имат семейства, да осъществяват това свое конституционно право на защита по всички дела. Цели съсловия, живеещи със средна и минимална работна заплата, при това положение няма да могат да се защитят, с което ще бъде отнето едно от основните конституционни права. Това ще даде право на всеки гражданин да постави този казус пред Съда по правата на човека към Европейския съюз. За българската адвокатура това е задължение, защото облагането ще води до нарушение на европейската Конвенция за правата на човека.
Ние сме страната с най-ниски доходи в Европейския съюз и да създадем данъчни пречки за осъществяване на гарантирано в цял свят право на защита пред съд не е добра характеристика за нас. Ето защо с тази редакционна поправка, в която изрично казваме, че става въпрос само за процесуално представителство на физически лица аз мисля, че тук вече няма конфликт и не би трябвало да има такъв. Трябва да има разбиране и от страна на Министерството на финансите, и на залата. Действително останалата адвокатска дейност би могла да бъде обложена с данък добавена стойност, защото няма никаква пречка, работейки с фирми, адвокатските кантори да си възстановяват данъка. Всъщност тук натоварването е само за физическите лица. Ние с нищо не подпомагаме адвокатите, аз искам това да се разбере. Ние натоварваме персоните, които имат нужда от някаква защита било по гражданско дело, дали това ще бъде развод, дали ще бъде дело за издръжка, дали ще бъде наказателно дело, дали ще бъде данъчно дело, но става въпрос за процесуално представителство само на физически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, Вие се изказахте в тази насока преди това във връзка със съдия-изпълнителите, но нека да чуем още веднъж. Юристите, разбира се, ще подкрепят адвокатите, нали така?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Аз мисля, че адвокатите са добра част от юридическото съсловие.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, както виждате темата за процесуалното представителство и неговото данъчно третиране наистина трябва да бъде дискутирана.
Вярно е, че така отразеното становище в доклада отразява едно по-предно състояние и мнение на Комисията по бюджет и финанси.
В началото на дебата стана ясно, че в Комисията по бюджет и финанси предстои такава дискусия, затова аз бих искала да кажа отношението на управляващото мнозинство към днешен момент. Ние сме склонни да подкрепим тези предложения, направени от колегите, включително и по начина, по който го направи днес пред вас госпожа Николова, въпреки че съществува определен риск търговците, които не са регистрирани по ДДС да получават по-скъпа адвокатска услуга. Тези варианти просто подсказват колко дискусионна е темата. Аз се надявам, че днес в Бюджетната комисия ще имаме възможност да обсъдим и това, за да запознаем залата утре с нашите намерения по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Господин Имамов, моля продължете.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народния представител Мартин Димитров, което комисията не подкрепя.
Господин Димитров, поддържате ли го? Вие предлагате нов параграф, който въобще не е съществувал на първо четене. Как така? Как така между първо и второ четене вкарвате нови текстове, които са извън обхвата на законопроекта? С този въпрос се обръщам към комисията, не точно към Вас.
Господин Мартин Димитров поддържа предложението си.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители е:
В чл. 70, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 4 накрая се добавя нова изречение “Тази разпоредба се прилага само по отношение на 50 на сто от данъчния кредит”.
2. В т. 5 накрая се добавя ново изречение “Тази разпоредба се прилага само по отношение на 50 на сто от данъчния кредит”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Попвасилев. Имате право на изказване, разбира се.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Господин председател, първо ще започна с това, че е вярно, че между двете четения със сигурност се разширява обхватът с това наше предложение. Искам да Ви обърна внимание и на друго – в крайна сметка първото разглеждане беше през май – април т.г. Ако го бяхме внесли като допълнителен закон, всъщност можеха да минат трите месеца и би се наложило пак да го обсъждаме, а сега накратко по текста.
Идеята на този текст е простичка и тя по-скоро защитава фиска, отколкото да прави нещо друго. Ние правим едно предложение, за да може да се ползва част от данъчния кредит, което сега е забранено по текста на закона. Става дума за експлоатацията на автомобили и част от ДДС за закупените леки автомобили. Подобна практика има в Германия.
Искам да отбележа, че влизането в сила на такъв текст по-скоро би увеличило приходите от ДДС по простата причина, че освен големите оторизирани сервизи, които извършват сервизна дейност или пък продават леки автомобили, в повечето случаи тези покупко-продажби не се документират. Причината е една единствена, че от една страна не се признава данъчния кредит по сегашния текст на закона, а от друга страна по Закона за корпоративното подоходно облагане тези разходи се третират като представителни и се облагат еднократно, така че никой няма интерес тази продажба да бъде документирана. Поради това голяма част от този бизнес е в сивата зона. Това е било и това ни е накарало да предложим този текст. Аз пак казвам, че той е в полза на фиска по-скоро, отколкото обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Параграф 9 става § 10, както е по вносител.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. То е за нов параграф:
В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) В случаите на вътрешнообщностни придобивания и доставки по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, може да го начисли по реда на ал. 1 или като:
1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
2. включи получената фактура за доставката в дневника за покупките за съответния данъчен период.”
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Трябва в България да бъде премахната излишната бюрокрация. Този текст на закона е казал следното нещо: след като фактурата бъде получена, тя подробно се описва в едни протоколи, които буквално повтарят същите текстове.
Когато по време на заседание на комисията се обърнах с въпрос към представителите на Министерството на финансите кое налага тази излишна бюрокрация, единственият аргумент, който те успяха да представят, е, че понякога няма фактури. Добре, нека тогава да приемем, че такива протоколи се съставят само тогава, когато няма фактура. Но да има фактури и да караме хората да пишат и едни протоколи, които буквално повтарят същия текст, е безумие. Защо да има подобна излишна ненужна бюрокрация в България? Не искаме ли да има по-прости и ясни правила, без излишни бюрократични спънки?!
Не знам защо колегите от Комисията по бюджет и финанси не са ни подкрепили, но надявам се на предстоящите гласувания да получим необходимото одобрение от страна на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Това, което искам да допълня към казаното от господин Димитров, е следното. По Закона за счетоводство всеки счетоводен документ, който се придобива, ако е на чужд език, се превежда на български. Това е задължение на този, който е получател на този документ. И впоследствие нормалното е да го впишем в дневника за доставки, а там, където няма документ, само тогава е необходимо съставянето или включването на този протокол.
Искам да дам един пример. Да речем, големи вериги магазини като “Метро” или други подобни, или производствени фирми с големи обороти трябва да имат поне един, двама или трима служители, в зависимост от оборота, ако голямата част от стоките се доставят от трета страна, която е извън територията на България, които да са заети само с едно: да пишат протоколи, които са задължени по този закон. Затова според мен не е логично съществуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народните представители? Няма.
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 10 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и 4 и не подкрепя по т. 1 и 2, които гласят:
“В чл. 92, ал. 3 се правят следните изменения:
1. След “доставки с нулева ставка” да се добави изразът “и/или доставки с място на изпълнение извън територията на страната”.
2. След “извършени от него облагаеми доставки” да се добави “и доставки с място на изпълнение извън територията на страната.”
Има предложение на Мартин Димитров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2 и 3, които гласят:
“В § 10 се правят следните изменения и допълнения:
2. Точка 2 се изменя така:
“2. Създава се ал. 9:
“(9) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на гаранцията и/или обезпечението по ал. 8 в срок 3 дни след предоставянето им.”
3. Създава се нова т. 4:
“4. Създава се нова ал. 11:
“(11) Независимо от ал. 1-9 данъкът се възстановява след проверка в срок 10 дни след декларирането му, ако при последните 3 ревизии на лицето не са установени задължения по този закон, различни от декларираните. Тази алинея се прилага и в случаите, когато е налице разлика между установените при ревизиите и декларираните задължения до 3 на сто.”
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка и доставки по чл. 22, 23 и 24, ал. 3 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки и доставки по чл. 22, 23 и 24, ал. 3 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка за същия период.”
2. Създава се нова ал. 8:
“(8) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3-6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не по-кратък от 8 месеца.”
3. Създава се ал. 9:
“(9) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок 3 дни след предоставянето му.”
4. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос за доста важен текст, който не е получил подкрепата на Комисията по бюджет и финанси, но е много важна крачка в правилната посока. Става въпрос за следното нещо. Тези фирми, за които при последните три ревизии няма установени задължения, различни от декларираните, да получат бързо възстановяване на ДДС в 10-дневен срок.
Няма мерки в българското законодателство, които да стимулират добросъвестните търговци. Въвеждането на такива мерки е бъдещето и това са много правилни ходове. Тези търговци, които имат безупречни ревизии, трябва да получават по-бързо ДДС и подобен подход, когато го има в различните закони, ще стимулира да бъдеш добросъвестен, да имаш стимул да си плащаш данъците, защото знаеш, че при добросъвестно изпълнение на законовите разпоредби и отношението на държавата към тези фирми дава повече възможности – по-ясни и по-бързи процедури. Защото с всички натрупвания сроковете за възстановяване на ДДС са, знаете, много сериозни – с възможните отлагания могат да надхвърлят три години. Знаете каква разпоредба беше записана последно.
Така че един такъв текст има място в Закона за ДДС. Разбира се, представителите на Министерството на финансите нямаха аргументи против, освен това че не са го предложили те и че не знаят как ще работи все още. Но това е и добрата практика в някои европейски страни: стимулирането на добросъвестните търговци. Тази теза, дори сега да не бъде приета, ние ще продължим да я предлагаме до момента, в който стане част от българското право. Не може да има еднакво третиране на фирма, която при последните три ревизии няма установени злоупотреби, и фирма, която в аналогична ситуация има установени нарушения. За добросъвестните търговци трябва да има по-бърза писта за връщане на ДДС. Така и така сроковете за възстановяване на ДДС са много дълги и тежки в България. Благодаря за вниманието.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìà ëè äðóãè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, æåëàåùè äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî òîçè òåêñò? Íÿìà.
Ïàðàãðàô 11 ñòàâà § 12.
Ïàðàãðàô 12 ñòàâà § 13 по вносител.
Ïàðàãðàô 13 ñòàâà § 14 ïî âíîñèòåë.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ: Гîñïîäèí ïðåäñåäàòåë, пðèåìàì, ÷å Âèå ïðî÷åòîõòå ìîèòå òåêñòîâå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äà.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ: Ïî § 14 èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ìàðèÿ Êàïîí è Åëåîíîðà Íèêîëîâà, êîåòî íå å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
“ § 14 â ÷ë. 101, àë. 5 îòïàäà òåêñòà “öèôðàòà 7 ñå çàìåíÿ ñ 14”.
Âúâ âòîðîòî èçðå÷åíèå äóìèòå “30 äíè” ñå çàìåíÿò ñúñ “7 äíè”.”
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ ïî ïðèíöèï òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà § 14, êîéòî ñòàâà § 15 ñúñ ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ:
“§ 15.  ÷ë. 101, àë. 5 ñå ñúçäàâà èçðå÷åíèå âòîðî:
“Êîãàòî îðãàíúò ïî ïðèõîäèòå è èçèñêàë îáåçïå÷åíèåòî ïî ÷ë. 176à, ñðîêúò çà èçâúðøâàíå íà ïðîâåðêà å 30 äíè îò ïîäàâàíå íà çàÿâëåíèåòî çà ðåãèñòðàöèÿ”.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ñëåäâàùèÿò § 15, êîéòî å ïî âíîñèòåë, ñòàâà § 16.
Ïàðàãðàô 16 ïî âíîñèòåë, ñòàâà § 17.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ: Ïо пàðàãðàô 17 èìà ïðåäëîæåíèе îò íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ìàðòèí Äèìèòðîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: § 17 äà îòïàäíå.
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Êîìèñèÿòà ïîäêðåïÿ òåêñòà íà âíîñèòåëÿ çà § 17, êîéòî ñòàâà § 18.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äî òóê. Èìàòå äóìàòà. Íÿìà æåëàåùè.
Ãîñïîäèí Çàõàðè Ãåîðãèåâ, ïîääúðæàòå ëè ïðåäëîæåíèåòî ñè? Òîâà å íà ñòð. 10.
ÇÀÕÀÐÈ ÃÅÎÐÃÈÅÂ (ÊÁ, îò ìÿñòî): Äà, ïîääúðæàì ãî.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå îò íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Çàõàðè Ãåîðãèåâ:
“ ÷ë. 113, àë. 5 ñå ñúçäàâà èçðå÷åíèå âòîðî ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå:
“Íåçàâèñèìî îò àë. 4, ïðåäîñòàâêè ïî Ãëàâà òðåòà è óñëóãè ïî ÷ë. 21, àë. 3, 22, 23 è 24, ôàêòóðàòà ñå èçäàâà çàäúëæèòåëíî íå ïî-êúñíî îò 15-òî ÷èñëî íà ìåñåöà, ñëåäâàù ìåñåöà, ïðåç êîéòî å âúçíèêíàëî äàíú÷íîòî ñúáèòèå”.”
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Ñëåäâàò òðè ïðåäëîæåíèÿ, çà êîèòî íÿìà ïðåäâèäåíè ïàðàãðàôè.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Ïðî÷åòåòå ãè è òÿõ.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÀËÈÎÑÌÀÍ ÈÌÀÌÎÂ: Има пðåäëîæåíèå îò íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ìàðòèí Äèìèòðîâ è ãðóïà íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè:
“  ÷ë. 117, àë. 1, ò. 1 íàêðàÿ ñå äîáàâÿò äóìèòå “îñâåí, àêî äàíúêà å íà÷èñëåí ïî ðåäà íà ÷ë. 86, àë. 2”.”
Êîìèñèÿòà íå ïîäêðåïÿ ïðåäëîæåíèåòî.
Има пðåäëîæåíèå îò íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Çàõàðè Ãåîðãèåâ, êîåòî å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Êîìèñèÿòà ïðåäëàãà äà ñå ñúçäàäå íîâ § 19 ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå:
“§ 19.  ÷ë. 117, àë. 3 è àë. 5 äóìèòå “5 äíè” ñå çàìåíÿò ñ “15 äíè”.”
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìàòå äóìàòà, óâàæàåìè íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè. Íÿìà æåëàåùè.
ÌÀÐÒÈÍ ÄÈÌÈÒÐÎÂ (ÎÄÑ, îò ìÿñòî): Åäíî êðàòêî èçêàçâàíå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Äîáðå, ãîñïîäèí Äèìèòðîâ.
ÌÀÐÒÈÍ ÄÈÌÈÒÐΠ(ÎÄÑ): Íå ñàìî ÷å öåíÿ âðåìåòî íà áúëãàðñêèÿ ïàðëàìåíò è íà ìàëêîòî êîëåãè, êîèòî óâàæàâàò òàçè äèñêóñèÿ, íî èñêàì îùå âåäíúæ äà ïîä÷åðòàÿ, ÷å íàøåòî ïðåäëîæåíèå â ÷ë. 117, àë. 1 îòíîâî å â äóõà íà ïðåìàõâàíåòî íà èçëèøíàòà áþðîêðàöèÿ.
Âèæòå, íå ìîæå ñòðàíà, êîÿòî òâúðäè, ÷å âúâåæäà åëåêòðîííî ïðàâèòåëñòâî, äà êàðà öåëèÿ áèçíåñ äà ïðåïèñâà ôàêòóðèте ïîä ôîðìàòà íà ïðîòîêîëè. Îùå âåäíúæ èñêàì äà âçåìà äóìàòà ïî òîçè âúïðîñ è äà ïîïèòàì Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå – çàùî äà íå îòïàäíå òàçè èçëèøíà áþðîêðàöèÿ â Áúëãàðèÿ? Äà îñòàíå ñàìî çà ñèòóàöèèòå, êîèòî ñà 1% èëè 2%, â êîèòî íÿìà ôàêòóðà, òîãàâà äà ñå ïèøå âúïðîñíèÿт ïðîòîêîë.
Âåðîÿòíî в Ìèíèñòåðñòâîòî íà ôèíàíñèòå îòíîâî íÿìà äà âçåìàò îòíîøåíèå ïî òàçè òåìà, íî íèå ùå ÿ ïîñòàâÿìå äî ìîìåíòà, â êîéòî èçëèøíàòà è íåíóæíà áþðîêðàöèÿ â Áúëãàðèÿ áúäå ïðåìàõíàòà, иначе пîñëàíèÿòà çà åëåêòðîííî ïðàâèòåëñòâî è âñè÷êè òåçè ïðèêàçêè îñòàâàò ïðàçíè, áåç ñúäúðæàíèå, áåç ñìèñúë. Áëàãîäàðÿ âè.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по разискваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 18, подкрепен от комисията става § 20.
Параграф 19, подкрепен от комисията става § 21.
Нови предложения за нов параграф.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители със следния текст:
“В чл. 143, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. думите “на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка” се заменят с “в рамките на Общността”;
2. в т. 3 думите “по този закон” се заменят с “за целите на ДДС в страната, в която е установено”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията и е със следния текст:
“В чл. 144, ал. 1 думите “където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки” се заменят с “определено съгласно общите правила по този закон”.”
Следващото предложение е от народния представител Мартин Димитров и група народни представители:
“В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 2, 3 и 4 се заличават;
2. в ал. 5 думите “стоки” се заменят с “произведения на изкуството”, предмети за колекции или антикварни предмети по чл. 143, ал. 3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народния представител Мартин Димитров и група народни представители:
“В чл. 151 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 накрая се добавят думите “за които са налице условията по чл. 143 за облагане по тази глава”;
2. ал. 3 се заличава;
3. в ал. 4 думите “стоки” се заменят с “произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети по чл. 143, ал. 3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тези четири предложения са свързани. В случая, използвам обстоятелството, че се води протокол на заседанието на парламента, да предупредя от тази трибуна, че ако тези предложения не бъдат приети, ще има санкции от страна на Европейската комисия, за да не стане после, че никой не е предупредил по този въпрос.
В България има различия в облагането на стоките втора употреба, което противоречи на Европейската директива и на двете директиви по този повод. Тъй като начисляването на данъчен кредит за нова стока, която е закупена от търговец се случва веднага, докато за стоките втора употреба това се случва чак след като бъде платен съответният данък добавена стойност.
Подобен текст, за мен и колегата Ясен Попвасилев, категорично противоречи на Европейската директива и затова сме предложили тези текстове. Смятаме, че е въпрос на време да настъпи поправката. Познавайки работата на тройната коалиция смятаме, че докато не дойде санкция от Европейската комисия няма да бъдат предприети мерки, но в тази ситуация ние имаме честта и удоволствието да ви предупредим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваните предложения на двамата народни представители? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 20 има предложение от народния представител Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията и е със следния текст:
“В § 20 се правят следните изменения:
1. В чл. 176а, ал. 1 да отпадне думата “прокуристите”.
В т. 1 да отпаднат думите “или са били” и “прокуристите”.
Да се замени “неуредени задължения” с “влезли в сила задължения”.
В т. 2 да отпадне думата “неуредени” и да се добавят след “задължения” думите “по влезли в сила актове”.
В ал. 3 да отпадне “неуредени” и се замени с “влезли в сила”.
2. В чл. 176б, ал. 1, т. 3 да се замени “7 дни” с “30 дни”.
В ал. 4 се добавя накрая на изречението “в срок до 7 дни”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители § 20 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. Създават се чл. 176а и 176б:
„Регистрация при обезпечение
Чл. 176а. (1) Компетентният орган по приходите отказва регистрацията на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:
1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или
2. имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв. в качеството си на физически лица, или
3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство или са осъждани за престъпления против данъчната система.
(2) Алинея 1 не се прилага за лицата, подлежащи на регистрация по реда на чл. 99, ал. 1.
(3) Компетентният орган по приходите прекратява регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършва от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.”

Изискване и размер на обезпечението
Чл. 176б. (1) Компетентният орган по приходите изисква представянето на обезпечението с писмено искане, в което задължително посочва:
1. основанието за изискване на обезпечение;
2. размера на обезпечението;
3. срока, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.
(2) Размерът на обезпечението е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. В случаите по чл. 176а, ал. 1, т. 3 размерът на обезпечението е 250 хил. лв., когато към датата на изискването на обезпечението не е установен размерът на задълженията.
(3) Обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят, основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.
(4) Органът по приходите, установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението по ал. 3, е длъжен да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено, до определен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние с колегата Димитров искахме отпадането на този текст. Може би тук е моментът да се каже, че е по-добре в такъв случай да беше останала ДДС-сметката, където регламентът беше по-ясен – ако имаш открита ДДС-сметка, ако имаш преводи по тях във връзка с покупките, тогава проблемите бяха значително по-малки.
Сега се въвежда един текст, който създава, първо, много възможности за тълкувания, и, второ, текст, който реално създава възможности или затруднява като цяло бизнеса.
Защо се получава така? За мен е необяснимо в ал. 1 какво означава „или акционерите му”? Аз може да съм акционер в едно дружество, което има такива задължения, и да притежавам точно една акция. Това означава ли, че аз трябва да направя гаранция при условие, че в това дружество не е минала ревизия и не са уточнени задълженията? Това означава ли, че за да регистрирам едно търговско дружество, трябва да направя гаранция 250 хил. лв.? Също така в рамките на една година да правя преписки с данъчната администрация, за да доказвам, че, видите ли, аз не съм виновен и че трябва да отпадне тази гаранция.
Какво означава „и мажоритарни съдружници”? В кръга на хумора ще ви дам един пример. Аз съм семеен човек и съм съдружник с жена си, обаче се развеждам и данъчната администрация не е установила задължението или не е извършила ревизия на фирмата, имаме задължения по справката–декларация в размер на 5 хил. лв., та ако трябва да започвам нов бизнес, отново ще ме накарате да дам гаранция 250 хил. лв. Тези неща за мен са необясними.
Така че, първо, текстът не е ясен.
Второ, на какво основание при задължения по данък добавена стойност, дори може да си ги декларирал, да са ясни, да са осчетоводени и т.н., ще ми искат 250 хил. лв. гаранция? Как? Защо?
Текстът е толкова широк и дава толкова големи възможности за упражняване от страна на администрацията, да не говоря, че той може да предизвиква и умишлено, стига да има администрацията такова желание, прилагане на този текст.
Колеги, затова предложихме отпадането на този текст. Защото той, както сподели колегата Марио Тагарински, това е по-скоро някакъв текст от Наказателния кодекс, а не от икономически закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм икономист, но все пак имам някакво понятие от икономически отношения в една пазарна икономика. Това е изключително ретроградно предложение. Сигурно някой човек, в ушите на който все още звучи залпът на “Аврора”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама там нямаше 250 хиляди лева.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Господин председател, прочетете внимателно. Мисля, че има Търговски закон и отговорностите в нашата държава са ясно регламентирани и от Конституцията. Представете си Народното събрание да носи отговорност за действията на един некадърен министър, заместник-министър или някакъв друг чиновник. Това се случва често. Независимо дали сме гласували „против”, ние сме съдружници в това Събрание и сме колективен орган. Същото се отнася за един акционер в едно дружество. Той може да е миноритарен собственик и да е гласувал на общото събрание „против” избора на съответния прокурист, който е направил безобразията, но независимо от това той ще търпи същите последствия. Заради две бълхи ние изгаряме целия юрган. Или разстрелваме всички хора, защото някой е виновен. Това са пълни глупости. Това може да се роди само в главата на някой данъчен служител, който не иска да си върши работата – презумпцията за виновност.
Всеки активен българин, икономически предприемчив, се наказва заради това, че има дедесари, злоупотреби и т.н. И данъчните приемат презумпцията за виновност и се отнасят с предприемчивите хора по този начин. Докъде ще я докараме така? Естествено че няма да върви нищо в тази държава. Това е провокация, това е идиотщина. Умолявам ви! Съвсем случайно го прочетох. Това някой идиот го е измислил. Вижте кой е този идиот. Докога ще приемаме такива текстове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение?
Представителите на НАП ще вземат ли отношение?
Господин Тагарински се беше позапалил малко, да оставим емоционалното слово, но нека да се разясни. (Реплики от народния представител Марио Тагарински.)
Вие употребихте термини, които надали трябва да звучат от тази зала.
Професор Герджиков има думата.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, признавам си, че сега виждам текста, но не е трудно веднага да изразя несъгласие с това, което виждам. Прави ми много неприятно впечатление най-вече, че акционерите трябва да носят каквато и да било отговорност. Характерно за акционерното дружество като търговско дружество е, че в най-голяма степен липсва спойка между участниците в дружеството. Акционерите нямат никакви задължения в едно акционерно дружество. След като акционерът направи своята вноска, той нито е длъжен да участва в управлението, в общото събрание, нищо не прави! Може нищо да не прави, никой не го задължава да прави каквото и да било.
Аз съм акционер и имам една, две, пет или десет акции и участвам, като дойде краят на финансовата година, ако се вземе решение да получа някакъв дивидент – да го получа, или пък да играя евентуално на борсата с акциите чрез инвестиционен посредник и в един момент да се окаже, че като акционер ще трябва след това да търпя неблагоприятни последици от това, че някой не си е свършил работата, за мен е наистина необяснимо като юрист. Затова бих настоявал категорично за отпадане на акционерите от това ограничение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От текста на предлагания § 22, така ли да го разбираме, проф. Герджиков? Защото не посочихте от коя алинея.
Имате думата, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Казвам се Росен Иванов и съм от Националната агенция за приходите.
Струва ми се, че трябва да кажа няколко думи, за да се опитам да обясня какво всъщност се получава с този текст, защото според мен има някакво неразбиране.
Първо, от една страна, изобщо не става дума за никаква отговорност на акционери или нещо подобно. Нека да прочетем внимателно текста и да видим за какво става въпрос. Става въпрос за недопускане в системата на ДДС, а не за носене на някаква отговорност или на забрана на търговски дружества или нещо подобно, а за недопускане в системата на ДДС на лица, за които е доказано, че техните собственици, управители, прокуристи и т.н. са участвали в злоупотреби с данък върху добавената стойност.
Що се отнася до размера на обезпеченията – как са установени те и т.н., в Допълнителните разпоредби това е посочено ясно.
Първо, става дума за установени задължения, които са изискуеми и са в размер на 5 хил. лв. Иска се гаранция в размер на така установените задължения. Гаранцията в размер на 250 хил. лв., за която говори народният представител Попвасилев, е за лица, спрямо които е образувано наказателно производство за престъпления срещу данъчната система и то в случаите, когато към момента на искане на гаранциите не е установен размерът на неуредените задължения. Изобщо не става дума за нещо друго.
Второ, самият акционер не понася абсолютно никакви санкции. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Не човекът не може да се регистрира по ДДС, господин Димитров, извинявайте, а дружеството, в което той е съдружник. То не може да се регистрира. Самият акционер може, стига да отговаря на тези условия. Един от най-големите проблеми, който е обсъждан години наред, е, че лица, които създават едно търговско дружество и натрупат в него задължения по ДДС, в момента, в който бъдат установени тези неща, лицата прехвърлят това дружество или го ликвидират и отварят ново дружество, почват същата операция.
Имаше един законопроект, който забраняваше да се регистрират такива лица в Търговския закон. Тогава проф. Герджиков – предполагам напълно основателно, каза, че това противоречи на свободата на търговията и т.н. Сигурно е така, не споря. Затова очевидно не е възможно да забраним на подобни лица да регистрират наново дружества, да се регистрират по десет пъти като еднолични търговци през годините и т.н. Сигурно не е възможно – така е, не искаме да спорим по този въпрос. Но на подобни лица не трябва да бъде позволявано изобщо да влизат в системата по ДДС. Това са лица, за които е ясно, че са били собственици, управители, прокуристи и т.н.
Нека някой да каже оправдано ли е, когато е доказано, че управителят на едно дружество така е управлявал дружеството, че той приключва с данъчни задължения по ДДС в огромни размери, които никога няма да бъдат платени, фискът е ощетен в същите тези размери, оправдано ли е да назначите този управител за управител на ново дружество? Случайно ли се случва, че същият този управител става управител на ново дружество? За някаква грешка ли става въпрос или за продължаваща злоупотреба, която трябва да се опитаме да стопираме? Няма никаква отговорност, която акционерите да понасят. Единственото, което се случва, е, че това лице не се допуска в системата на регистрираните по ДДС лица, освен ако не представи обезпечение на задълженията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз се солидаризирам с говорилите преди мен колеги – Тагарински и уважаемия проф. Герджиков. За мен е нередно и на първо място противоречи на всякаква правна и законодателна логика да правим закон заради казус. Това - на първо място.
Второ, категорично съм съгласен с проф. Герджиков, че не може да ограничим правата на акционера с подобно администриране, така да го кажа на по-популярен език. Наистина, акционерите в едно акционерно дружество чисто технологично, ако са няколко хиляди? Как тогава ще стане тази процедура?
И пак стигаме до логиката да горим дюшека заради бълхата. Казвате тук, че има такива лица, които … Това е предмет на съвсем друга законодателна уредба и съвсем друга легална процедура. И като сложим под общ знаменател всички участници в търговски дружества, напълно се съгласявам – изправяме се пред абсурдната логика – вие имате делова активност, вие правите нещо в бизнеса, значи нещо сте ни виновни. Тази презумпция за виновност категорично я отхвърлям. Считам това за голяма стъпка назад и за голяма вреда, която нанасяме на явлението, което ние юристите наричаме граждански оборот, а другите наричат икономика на страната, бизнес-среда, бизнес енвайръмънт и прочие чуждици.
Така или иначе, считам, че този закон е вреден. Както имам навика да наричам законите добри или лоши, ще дадем на хората лош закон и няма да донесе нищо добро.
Пак ви казвам, тези, които ментят с ДДС, с тази поправка няма да ги хванете! С тази поправка ще хванете белите овчици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Имате думата за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз споделям емоцията, която отдясно се излива тук, но с обратен знак. Мисля си, че този законопроект, в който ви се предлага този текст, е твърде полезен за всички участници в гражданския оборот в тази държава, ако желаят и ако спазват законите на страната. Надявам се, че всеки от нас разбира за какво става въпрос. Тази норма бих я нарекла защитна норма. Както прозвуча преди малко, в обществото има един много тежък проблем, който е, бих казала, частен на проблема, наречен точене на ДДС на разговорен език. Кой от нас не знае за този банален механизъм, при който едно търговско дружество или един търговец натрупва задължения по ДДС, след което ги прехвърля някому, който някой има още няколко закупени търговски дружества и който няма никакво имущество?
И вносителят, и Комисията по бюджет и финанси считат, че с този текст защитаваме всички онези правомерно участващи в гражданско-правния оборот и лица, правомерно участващи в системата по ДДС. Естествено е, че тези вериги на прехвърляне на търговски дружества с данъчни задължения, трябва да бъдат ограничени. Това е нашето предложение, това е нашият начин.
Ако този текст отпадне, това означава да се трупат задължения по ДДС и да се регистрират нови търговски дружества със същите действащи лица. Питам ви: как ще отговорите на обществото? Колко фирми се знаят и са известни, съществували преди този текст, прехвърляни нееднократно, колко фирми са с мажоритарни собственици или прокуристи и прочие и имат още много фирми, които пак имат още много фирми, които пак имат данъчни задължения, и пак са в системата на ДДС, и пак точат ДДС, защото този текст го нямаше до момента? За това става въпрос – защита на правовия ред и защита на всички онези лица, които съзнателно изпълняват своите задължения към данъчната система.
Аз съм склонна да помислим и по друг вариант, но вие не го предлагате. Вие просто отричате. Не искам да мисля, че това, което се сипе тук - имаме аргументи от началото на миналия век, е насочено в полза на поощряване на данъчните измами. Аз не го мисля така – моля, убедете ме, че имате обратни намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики?
Професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята реплика е съвсем кратка и само в една посока. Аз лично нямам нищо против тази защитна норма, вероятно тя може да изиграе положителна роля, но единствено се опасявам покрай сухото да не гори суровото. Става дума за акционерите.
Не може по отношение на акционерите да има такива рестрикции, защото те в никаква степен не са ангажирани с управлението. Те може и хабер да си нямат и не може по отношение на тях да има такива ограничителни мерки. За всичко останало бих споделил подобен подход, но, моля ви, не слагайте акционерите в този кюп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема колежке! Искам да ви кажа, че тези несъбрани над 4 млрд. ДДС, които сега би трябвало да събира Агенцията за държавни вземания, ги има, защото тези, които измислят схемите, никога не участват в дружествата. Там обикновено участват едни тъмнокожи граждани от Лом или независимо от коя част на България и именно те са носителите на тези задължения към държавата. Този текст, направен по този начин, по никакъв начин няма да намали данъчните измами с ДДС. Аз пак се връщам на това, че е по-добре да не бяхме премахвали ДДС-сметката, защото поне тогава се оставяха следи. Сега и следи няма да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Към госпожа Надя Антонова: госпожо Антонова, разбира се, проблемът, за който говорите, е съществен. Никой не го подценява.
Въпросът, който си позволявам да задам към Вас, е: защо акционерите да участват в този запис?
Господин председател, правя процедурно предложение по време на гласуването утре да бъде подложено на гласуване отпадането на думата “акционерите” в § 22 – навсякъде, където е думата “акционерите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм отбелязал това и проф. Герджиков – също.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже не беше направено формално като процедурно предложение, а знаем, че Вие, като бивш съдия, сте изключително точен администратор, да не се окаже утре, че не е направено такова предложение. Искам да го подчертая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, господин Димитров, даже съм го записал.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Надявам се утре при гласуването с отпадането на “акционерите”, които няма как да носят отговорност в тази ситуация, останалият текст, госпожо Антонова, може действително да върши работа. Смятам, че и Вие може би ще подкрепите такова предложение във Вашата дуплика. Сега ще видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, остават 30 минути.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз ви благодаря за репликите, които доизясняват нашия дебат и впрочем становището ми за това, че както се съпротивлявате срещу текста, вие не предлагате по-добра алтернатива. Тоест не намирам ваши предложения, които да ограничат тези сериозни данъчни измами по линията на ДДС.
Що се касае за акционерите. Колеги, акционерите биват миноритарни, биват мажоритарни, биват еднолични акционери. Така че не може да освобождаваме всички акционери. Един едноличен акционер защо ще го освобождаваме – той сам си ръководи нещата. Когато говорим за дребния акционер, той е човек, който проявява известна активна дейност, стопанска дейност – той има право да участва в управлението на дружеството. Той има право да се снабдява с всички книжа и документи и много го моля да бъде активен. Той е длъжен да спазва законите, включително дружеството, в което е акционер и в чието управление и дейност може да участва. Ако този акционер не желае да прави това, моля да си носи последиците. Затова считам, че този текст е задължителен. Той е добър за обществото, добър е за данъчната дисциплина и за правовия ред. Колеги, не се съпротивлявайте, защото недомлъвките остават. Кого защитавате всъщност? Благодаря. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разгорещена дискусия. Утре, като гласуваме, ще докладваме едните и другите предложения.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено – в § 21 “от 500 до 10 000” да се заменят с “от 500 до 5000”.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 21 да отпадне.
По § 22 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което комисията не подкрепя – в § 22, чл. 180:
1. В ал. 1 “от 500 до 10 000” да се заменят с “от 500 до 5000”.
2. В ал. 2 “от 1000 до 20 000” да се заменят с “от 3000 до 10 000”.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 22 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 23 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 24 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 25 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което комисията не подкрепя – в § 26, чл. 184:
1. В ал. 1 “от 1000 до 10 000” да се заменят с “от 500 до 5000”.
2. В ал. 2 “от 5000 до 20 000” да се заменят с “от 5000 до 10 000”.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители, което комисията не подкрепя – § 26 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, ситуацията позволява да се говори едновременно по всички тези текстове, за да не обременяваме Народното събрание с едни и същи аргументи.
С колегата Ясен Попвасилев ни безпокои, че Министерството на финансите има доста непоследователна и противоречива политика. Миналата година намали някои санкции, а тази година ги увеличава. Съставът на Министерството на финансите е същият, министърът на финансите е същият, някои заместник-министри бяха променени, но тази непоследователна политика за нас е напълно необяснима. Ще ви дам конкретен пример, за да разберете за какво става въпрос.
Неначисленият данък през 2006 г. се наказваше с два пъти размера на ДДС. Забележете, през 2007 г. тази санкция беше намалена точно два пъти – с един път размера на ДДС беше санкцията. Сега отново се увеличава.
Не мога да разбера защо не приемете една политика и не я спазвате? Вие шашардисвате тотално хората: една година – едно, друга година – второ, трета година – трето. Да не говорим, че в тези предложения има някои идеи, които заслужават специално внимание.
Как например по чл. 184, който касае неподаване на декларация или неподаване на декларация в срок, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция? Досега при първото деяние глобата беше от 250 до 500 лв., при повторно деяние ставаше от 500 до 1000 лв.
В чл. 184 Министерството на финансите са проявили вече творчество, което заслужава да бъде записано специално в стенограмите на Народното събрание. Те предлагат санкцията до 1000 лв. да стане до 20 000 лв. Увеличението е 20 пъти, като разбира се за това предложение не е направен опит и няма да бъде направен такъв, да бъде обяснено това в Народното събрание. Всички глоби скачат с различни проценти и има различно нарастване.
Аз съм абсолютно убеден, че догодина в това Народно събрание пак ще ги променяме. Отсега мога да ви го кажа. Това пак се записва в стенограмите и ще ви го напомня догодина, както и миналата година ви го казах. Всяка година се променят санкциите – едни в посока нагоре, други в посока надолу, без никаква стратегия и без никаква визия, а тези 20 хил. лв. за неподаване на декларация в срок, уважаеми дами и господа от Министерство на финансите, извинявайте много, но 20 хил. лв. глоба как я сметнахте? Това е много голям проблем.
Освен това неподаването на декларация в срок – хубаво, но смятате ли, че при такава санкция няма да има неформална икономика и нерегламентирани плащания? Ами, ще има! Като мога да го глобя с 20 хил. лв. човека, той ще предпочете някак си да се хареса на данъчните и да не му се случи тази санкция. Нали си давате сметка, че точно така ще стане? Това ли е целта на Министерството на финансите? Това ли е идеята – за неподаване на декларация в срок да го глобите 20 хил. лв.? Разбира се, това е таванът на санкцията, но защо той да е такъв? Като има такава алтернатива нерегламентираните плащания са сигурни.
Аз имам една молба към вас – що не се разберете в Министерството на финансите какво искате да постигнете оттук нататък и не всяка година да ни давате нови различни санкции? Просто се разберете какво искате, предложете го на парламента и не всяка година да ги шашардисваме тотално хората с постоянни промени.
И моля ви се, опитайте се да аргументирате тези промени. Ето, сега искам да ви питам отново въпросните 20 хил. лв. как ги установихте? Ако бихте споделели тези ваши решения с Народното събрание, ще ви бъдем много благодарни. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Имамов, да продължим с доклада, понеже няма желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 27 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията, със следния текст:
В § 27 в § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
В т. 3 да отпадне т. 52.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 29 със следната редакция:
“§ 29. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) думата “икономическа” се заличава и “чл. 227” се заменя с “чл. 299”;
б) в буква “а” се създава буква “жж”:
“жж) за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия: Англо-нормандски острови.”
в) в буква “б” се създава буква “вв”:
“вв) Суверенните бази на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Акротири и Декелия – за целите на този закон ще бъдат третирани като доставки, възникващи във или предназначени за Кипър.”
2. В т. 28 думите “в международен рейс” се заличават, а думите “от пристанищното предприятие” се заменят с “в пристанище”.
3. В т. 39 накрая се добавя “с изключение на природния газ, доставян чрез тръбопроводи за пренос”.
4. Създават се точки 49-53:
“49. Малък плавателен съд” е плавателен съд със съответните размери по чл. 34, ал. 2 от Кодекса за търговското корабоплаване.
50. “Голям плавателен съд” е плавателен съд със съответните размери по чл. 34, ал. 3 от Кодекса за търговското корабоплаване.
51. “Мажоритарен съдружник или акционер” е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно от акциите, на дружеството.
51. “Неуредени задължения” са установените изискуеми задължения на лицето с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.
53. “Активно имплантируемо медицинско изделие” е изделие по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към Заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 28 има предложение от Милен Велчев и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложенията по т. 2-6 са оттеглени.
Има предложение от Мартин Димитров и група народни представители:
В § 28, т. 1, 2 и 3 се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не подкрепя по т. 2.
Има предложение от народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 30 със следната редакция:
“§ 30. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 114:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност вътреобщностни доставки, вътреобщностни придобивания или доставки с място на изпълнение територията на друга държава – членка на Европейския съюз, срокът по ал. 1 е до шест месеца, а срокът по ал. 2 е до два месеца.”
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
2. В чл. 129, ал. 3 се създават изречения второ и трето:
“Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по предходното изречение е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред издаването на ревизионен акт е допустимо до влизането в сила на съдебното решение.”
3. В чл. 141:
а) алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
“(3) От момента на издаването на становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО или произнасянето в срока по ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2. Когато във връзка с подадено искане по чл. 137, ал. 1 се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО изискванията на чл. 135, ал. 2 се смятат за изпълнени към момента на подаването на искането.
(4) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО.
(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия”.
4. В чл. 142, ал. 1 и 2 числото “50 000” се заменя със “100 000”.
5. В чл. 169 ал. 5 се изменя така:
“(5) След образуването на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви”.
6. В чл. 178, ал. 3 думите “санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет” се заличават.
7. В чл. 205, ал. 1, изречение четвърто думата “съобщението” се заменя с “възбраната”.
8. В чл. 240, ал. 2, изречение второ думите “разноските, лихвите и главницата” се заменят с “разноските, главницата и лихвите”.
9. В чл. 246, ал. 3 думите “10 на сто” се заменят с “20 на сто”.
10. В чл. 249, ал. 1 думите “разноски, лихви, главница” се заменят с “разноски, главница, лихви”.
11. В чл. 251, ал. 3, т. 4 думите “10 на сто” се заменят с “20 на сто”.
12. В чл. 254, ал. 5 се създава изречение второ:
“Нов търг по правилата на първия се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната.”
13. В чл. 264:
а) в ал. 4 след думата “имат” се добавя “посочените в алинеи 1 и 2”;
б) създава се ал. 5:
“(5) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4”.
14. В § 1, т. 16, буква “г” от Допълнителните разпоредби думите “т. 1” се заменят с “буква “а”.
15. В приложението към § 19, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се създават точки 26 и 27:
“26. България Общините
Социалноосигурителни фондове
27. Румъния (местни публично-административни власти)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, Вие умора нямате ли? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук имаме един сложен казус, който аз консултирах с представители на Бюджетната комисия. Отне ни доста време докато формираме позиция, но ви предлагам следната редакция. Ще ви го обясня накратко, така както един икономист разбира все пак правен текст. Става въпрос за следното нещо: по СИДДО върнахме принципа на мълчаливо съгласие, но за ситуацията, в която се получава отказ от страна на администрацията, няма възможност за обжалване. А както казаха добри колеги юристи от парламента, всеки административен акт би трябвало да може да се обжалва. И тук не трябва да има изключение. Дори направиха забележката, че единствено актовете за смърт и раждане не подлежат на обжалване поради безспорния си характер. Но отказът по СИДДО би следвало да подлежи без всякакво съмнение на обжалване и дори успяхме да стигнем до някакъв компромис, който вярвам ще бъде подкрепен от членовете на Комисията по бюджет и финанси.
Обръщам вашето внимание на стр. 20, чл. 141, ал. 4 – и това е предложение, господин председател, за гласуване утре. Предлагаме да остане старата ал. 4, тоест сегашната ал. 4, а предлаганата от Министерството на финансите нова ал. 4 да стане ал. 5, тъй като касае друга хипотеза. И така смятаме, че основният принцип на административното право за възможност за обжалване ще бъде спазен. Утре надявам се в залата това да мине като гласуване и позиция на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но аз не разбрах.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сегашната ал. 4 в действащия ДОПК да остане валидна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, да отпадне ал. 4 и като отпадне, ще остане старата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така.
Моето предложение е да остане старата ал. 4, а сегашното предложение за нова ал. 4 да стане нова ал. 5 и думата “само” да отпадне. Тоест запазва се досегашната ал. 4, новото предложение за ал. 4 става ал. 5 и отпада думата “само”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И става ал. 5 и ал. 6. Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително в чл. 141 на Данъчно-осигурително процесуалния кодекс се създава известна празнота, ако се приеме и становището на Комисията по бюджет и финанси, което, както колегите добре знаят, беше силно дискутирано. Склонна съм да подкрепя предложението, което направи колегата Мартин Димитров за запазване на действащата до момента ал. 4 на чл. 141, защото тя действително урежда една самостоятелна хипотеза. Тогава, когато едно лице е направило искане, със становище органите на приходната администрация му отказват, тоест налице е изричен отказ, на това лице, на този търговец следва да му се дадат правни възможности да се защитава срещу становището на органите на приходната администрация.
Да, вярно е, че това становище не е задължително за търговеца. Той на свой риск може да не се съобрази с него, но нали разбирате, че при една последваща данъчна ревизия, ако се приемат тези текстове, въпросът ще бъде преразгледан, струва ми се, че становището на ревизиращите органи ще бъде предопределено от изричния отказ в миналото и оттук нататък върху този търговец, поел риска да не спазва становището, ще паднат много неблагоприятни последици, включително и лихви на данъци, които не са начислявани, самите данъци. Да не говорим за обезпечителните мерки върху имуществото му, които могат да бъдат предприети след издаване на ревизионния акт с основание.
Ето защо, колеги от НАП, дайте да коментираме тази възможност да запазим ал. 4. Разбира се, ал. 4, както е в редакцията на постоянната комисия, аз съм склонна да стане ал. 5 и думата “само” да отпадне, за да се синхронизира със запазващата се ал. 4.
Алинея 5, която трябва да стане ал. 6, да се запази, но накрая след запетая да се добави изразът “ако не е обжалвано самостоятелно”. Така по този начин при тази ал. 6 се обхващат всичките хипотези – и запазената ал. 4, и ал. 5. Това е моето мнение по въпроса със съответните редакционни промени по текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да отпадне.
По § 33 има предложение на народния представител Милен Велчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Комисията предлага да се създаде § 35 със следното съдържание:
“§ 35. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 34, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Това е всичко по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак даваме обратна сила. Как ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., като 1 януари е минал?! Времето върви напред и никога назад.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Днес се докладва Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. С това приключи докладът на второ четене. Гласуването ще бъде утре.
Ще започнем гласуванията по следната поредност: първо четене на Законопроекта за предотвратяване облагодетелстването по служба и санкциониране на укриван конфликт на интереси; първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица; първо четене на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Две съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 и утре в същата зала от 14,30 ч. Ще заседава по бюджетните закони, които комисията трябва да приеме и да ги докладва в пленарната зала.
Утре ще има редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Ще започнем с гласуванията, които вече съобщих, и ще продължим по програмата, която сме гласували.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров