Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се достатъчно народни представители, за да обявим откриване на заседанието. Откривам днешното пленарно заседание.
Само да напомня, че днес ще работим по предварително приет дневен ред на последното заседание през миналата година. На Председателския съвет беше съгласувано, че в началото на днешния пленарен ден парламентарните групи ще имат възможност да направят традиционните за първия ден изявления. Също така от 16,00 ч. ще проведем парламентарен контрол.
Искам да ви съобщя, че Българската национална телевизия в 18,00 ч. ще прекъсне прякото предаване на парламентарния контрол, за да бъде излъчена емисията “Новини”, прехвърляне на Сателитния канал, след което веднага ще продължи прякото предаване.
За процедурно предложение думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Правя процедурно предложение за пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио изявленията на парламентарните групи за началото на политическия сезон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за пряко предаване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 200 народни представители: за 194, против 2, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема. Ще има пряко предаване на изявленията.
За процедурен въпрос думата има господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от опозицията още първия работен ден бяхме изключително неприятно изненадани с това преустройство, което председателят на българския парламент е направил без знанието на парламентарните групи и без това нещо да се съгласува. Ние не знаем какви са мотивите. От кого се страхува ръководството на парламента, за да премести журналистите в единия кулоар, където предимно са опозиционните парламентарни групи? Кое налага да се въведе особен режим за влизане в българския парламент? Що за хрумване е това, щом като един човек може да прави такива радикални преобразования?
Утре Вие, господин председател, можете да решите да сложите решетки тук и журналистите изобщо да не могат да предават, дори и прякото предаване, поискано от Българската социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Надценявате намеренията ми.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, ние трябва да знаем какво точно Ви е водило, когато сте започнали тези преобразувания. Според Вас това преустройство до какво ще доведе – до по-ефективна законодателна дейност, до по-малко отразяване от страна на медиите на празната пленарна зала в определени заседания или какво точно? Би било редно народните представители да не получават информация, която се препредава чрез медиите. Вие като председател на българския парламент все пак сте пръв сред равни и тогава, когато съгласувате с всички парламентарни групи, можете да преминавате към подобни преобразувания. Иначе Вие можете да стигнете дотам, че да отделите парламентарната опозиция, да речем, отделно, в отделен коридор да я заградите и да не позволявате изобщо опозиционните депутати да се смесват с управляващите, защото, общо взето, тенденцията е такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да приключвате.
ЯНЕ ЯНЕВ: Затова аз държа да отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, заповядайте в 15,30 ч. на заседанието на Председателския съвет, което съгласувахме да проведем с вашите колеги, където ще обсъдим тези въпроси.
Кой желае думата?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо и господа министри! Изпратихме една добра, градивна и успешна година – година на сбъднати намерения и планове, на илюзии, на съмнения, на разочарования, на граждански протести, на отстояване на права. Най-вече оставихме една стабилна и устойчива България с европейски перспективи за развитие на прага на 2008 г. Не се сбъднаха и някои пророчества, изказани от трибуната на Четиридесетото Народно събрание, че Седмата сесия на 2007 г. ще е последна от мандата на парламента, финал на настоящото мнозинство и тройната коалиция и, разбира се, неуспешен финал.
Днес в деня на откриване на Осмата сесия на Четиридесетото Народно събрание ние от Коалиция за България желаем на всички народни представители една по-успешна година, по-успешна за българските граждани, които са ни облекли във високата отговорност да ги представляваме в Четиридесетото Народно събрание, да представляваме тях и никога да не забравяме, че именно те, с техния глас ни изпратиха тук такива, каквито сме.
Ние стартираме законодателния сезон с усещането за успешна първа европейска година на България, за подмяна на илюзиите и мечтите с реални резултати, проблеми и предизвикателства по приложение на вече европейски правила, които сме приели, с трудности по постигането на работещо законодателство в условия, традиции и, разбира се, възможности на българското общество, с функционираща държавна система, търсеща отговори на социалните и гражданските очаквания на хората, търсеща законодателни гаранции за техните права и интереси, търсеща по-пълна законодателна реализация на конституционните права и свободи.
Уважаеми дами и господа, Осмата сесия на Народното събрание като перспектива и амбиции, като отговорности е наситена със своите предизвикателства. Ние от Коалиция за България виждаме първото предизвикателство в осигуряване на законодателни гаранции за стабилност и развитие на държавата. Това предопределя преди всичко резултатно взаимодействие между институциите и властите у нас по нормативната уредба в различни сфери и дейности на държавата, взаимодействие, което да решава възникващи и съществуващи обществени отношения, да търси тяхната правна регулация в обществена полза. Включително тук за нас основен приоритет е реализацията на онзи парламентарен надзор, който всъщност трябва чрез Народното събрание като най-прозрачна, най-отчетна институция да се реализира върху дейността на независимите регулатори – един конституционен текст, който налага и нашите ангажименти за претворяването му в действащото законодателство.
В никакъв случай не пропускаме законодателните приоритети, свързани със здравеопазването и образованието. Защото тези приоритети се налагат от обществото, защото в рамките на тази сесия след сериозна обществена дискусия трябва да бъде приета здравната стратегия, която да реши натрупани проблеми в здравеопазването и да отвори, да разсече възела от проблеми, който съществува между различните групи, в полза най-вече на българските граждани, в полза на пациентите.
Уважаеми дами и господа, новите предизвикателства са свързани и със законопроекти по отдавна продължително дискутирани в обществото теми: и професионалното обучение, и либерализацията и конкуренцията в здравния сектор, енергийната ефективност, студентското кредитиране, подпомагане на земеделските производители, развитие на селските райони и, разбира се, опазване на околната среда – въпроси, свързани със статуса ни на страна - членка на Европейския съюз.
Членството в Европейския съюз, освен с продължаващата хармонизация на законодателството, ни поставя в нова ситуация. Това са отговорностите за проверка на европейските правила и начинът, по който ние сме ги транспонирали в България, в реалния живот на страната и отговорът на българските граждани и оценката за това законодателство, което създаваме. Защото ние от Коалиция за България, от Българската социалистическа партия си даваме ясна сметка, че в страната има пораснала гражданска, социална, политическа чувствителност, която прераства в искания, в недоволства, в протести, разочарования, надежди и очаквания. Сега от нас се изисква не само да правим модерно европейско законодателство, но и да отчитаме ефекта от него в реалния живот чрез потребностите, интересите и ценностите на хората и на отделния българин. Това е не само сложна, но и високопрофесионална и динамична дейност. Тя ще продължи да изисква от Четиридесетото Народно събрание, от народните представители изключителна отговорност и динамика.
Уважаеми дами и господа, през тази сесия сме длъжни да отговорим на обществените очаквания, а те са свързани с високо качество на приеманите законопроекти, с конкретни действия в избирателните райони и срещи с хората, с обсъждане както на Лисабонската стратегия, така и с обсъждане на проблемите на малките населени места, които интересуват българските граждани, далече от центъра на София.
В този смисъл Народното събрание ще продължи да бъде най-ясната, най-прозрачната, най-демократичната и отворена за всички институция.
И тук смешно звучат опозиционните оплаквания, че Народното събрание по някакъв начин може да затвори своята дейност. То има шанс да бъде истински народно, само когато е отворено за медиите, а респективно и за обществото.
Уважаеми дами и господа, ние трябва да сме наясно, че Народното събрание е длъжно да бъде институция, призвана да излъчва стабилност, сигурност и доверие в обществото и в държавата. Защото хората само тук попадат по вота на българските избиратели и опитите за дестабилизация на Четиридесетото Народно събрание и предсрочни избори без ясни политически алтернативи са вредни за България.
И ако някои политици и политически сили мъдруват как да дестабилизират държавата чрез организирани протести и недоволство, мечтаят за измислена революция, търсят аргументи за предсрочни избори и искат едва ли не да получат като подарък властта чрез разтуряне на събранието, нашите ключови думи от Коалиция за България, на нашите коалиционни партньори вярвам също, са стабилност, диалог, отговорност и правова държава.
Народното събрание навлезе в третата година от своята работа с голямо мнозинство и тройна коалиция. Не може да се каже, че е лесно, но можем да заявим, че досега успявахме, защото имахме реални цели и политическа воля. Предизвикателството сега е още по-голямо, защото е вече въпрос да извървим целия път на мандата на Народното събрание, който ще гарантира по-добро бъдеще на България и на българските граждани. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Преди да дам думата на следващия представител на парламентарна група, позволете ми и от ваше име да приветствам министър-председателя, министрите – членовете на кабинета, с тяхното участие в днешното първо пленарно заседание. Добре дошли в Народното събрание!
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Започва новият политически сезон и ако в началото на 2007 г. мотото и най-често използваните думи в политическия речник бяха, че България е вече в Европейския съюз, то днес мотото трябва да бъде: „Да доведем Европа при хората в България”.
Идентичността на НДСВ е свързана с политическа толерантност в интерес на обществото, наместо политическо противопоставяне, което не е подплатено от обществени очаквания. Ето защо НДСВ ще се стреми към успешно завършване на мандата като сигурен партньор в тройната коалиция, защото ние сме убедени, че политическата стабилност е фактор за макроикономическата стабилност, а оттам това е необходимо за по-високия жизнен стандарт на всички слоеве и на отделния човек.
Стремежът на Парламентарната група на НДСВ ще бъде не просто участие в политическия живот на страната, а активно парламентарно поведение, не просто да споделяме отговорността, а да поемаме необходимите инициативи, за да печелим доверието на избирателите. Нашият компромис в рамките на коалиционното управление е нашата отвореност към всяка една идея с либерален оттенък, която е конструктивна и полезна за развитието на страната. Не бива да обръщаме гръб на проблемите, тук може би всички си спомняме снежната криза около Нова година. Очевидно, безспорно необходимо е подобряване на взаимодействието между отделните отговорни институции и в това отношение Парламентарната група на НДСВ предприема своите инициативи, така щото да инициира нормативни промени, които ще подобрят координацията и ще обозначат ясно задълженията.
Втората половина от мандата е по-трудната – кредитът на доверие се изчерпва, а в депозита от обществени очаквания не са акумулирани всички очаквани ползи. Ето защо една част от населението в България е в капана на Христо Ботевата „Политическа зима” и фактически не вижда реализация в политиката на своите въжделения, разбирания и своя житейски успех. Вместо послания от тази трибуна често се слушат заклинания, които нямат нищо общо с реалния дневен ред на обществото. Парламентът често е обект на обществено порицание, защото вместо демократи много често сме демагози. Ето защо с нашето поведение като парламентарна група ние ще се стремим да служим на хората, ще се стремим да налагаме приоритетите на обществото в тази зала. Защото опитът показва, че ако искаш да си популярен чрез медиите политик, то тогава работиш за себе си. Ако искаш да си избран повторно, тогава работиш за избирателите. Но ако искаш да си успешен политик, тогава работиш за хората.
Важно е днес правилно да разчетем посланията на обществото към нас. А те са: по-високи доходи, по-добра социална защита, работещо здравеопазване, прагматично ориентирано образование, работещи институции в сферата на обществените услуги. Условията за това са налице: икономически растеж, бюджетните приходи. Но малко са хората, които се чувстват добре. Дошло е време за активна политика и в този смисъл ние ще продължим нашите последователни действия.
Проектът „НДСВ” продължава. Обществото има необходимост от либералните ценности, а НДСВ занапред ще се стреми да бъде по-близо до отделния човек и неговите проблеми. Основна задача за всички нас е изпреварващото развитие на доходите на хората чрез приетия бюджет за 2008 г. чрез еврофондовете и чрез реформите в държавната администрация и съдебната система. Постигането на по-висок стандарт и доброто качество на живот на българските граждани, които съответстват на принципите на европейската социална политика, е наша висша цел. Считаме, че 2008 г. ще бъде година на инициативата. Това ще е първата година, в която ще се активизират европейските структурни фондове и ние виждаме в това нашата задача – задачата да развържем ръцете на инициативните хора да получат стимули и реализация в нажежения до бяло конкурентен свят на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, законодателните приоритети на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори са в три посоки.
На първо място, кодифициране в изборното законодателство – това е наша важна, последователна цел, защото ние се стремим към въвеждане на единни модели, към прилагане на добри европейски практики и към засилване на мажоритарния елемент в избора на хората. Предлагаме разрешаването на въпроса за задължителното гласуване да бъде не обект на промяна на законодателството, а да стане чрез референдум. Целта на пряката демокрация е тя да бъде използвана като динамичен коректив на представителната. Ако за някои хора изборната цел е само да се домогнат до властта, то за НДСВ тя е и да се върне на хората.
НДСВ ще се стреми да прилага същински демократични механизми, а не имитационни модели на изгодно изтъргувана демокрация.
На второ място, Парламентарната група на НДСВ ще продължи да отстоява и инициира промени в нормативната уредба, насочени към развитие на местното самоуправление, децентрализацията, засилването на финансовата самостоятелност, нормативна промяна чрез нов Закон за местните данъци и такси. НДСВ предлага да се създадат публични регистри на общинските имоти, да се създаде възможност за участие на гражданското общество в сесиите на общинските съвети, в работата на съответните постоянни комисии. Предлага да се създадат условия за включване на медии, браншови и съсловни организации при осъществяване на обществените поръчки с оглед да се прекратят възможностите за корупционни схеми.
На трето място, нашите последователни усилия ще бъдат насочени към въвеждане на практиката на единно управление в отговорни сектори на икономиката – транспорт, хранителна промишленост и други. Координацията, ясно разпределените отговорности, възможностите за публичен контрол, въвеждането на добри практики за модернизиране на обществените отношения – това са нашите кратки цели, които са насочени в тази сфера.
За НДСВ новият политически сезон е и нов етап в развитието. Доскорошните ни колеги, които персонифицираха НДСВ пред обществото и нарекоха своята парламентарна група Българска нова демокрация, се стремят и полагат усилия да обсебят наследството на НДСВ. За тях може би това е факт за тяхното оцеляване, за нас обаче основна цел ще бъде да преформулираме нашето парламентарно поведение в посока да възродим емоционалната връзка с избирателите, която проект НДСВ създаде, а бившето партийно ръководство изпразни от съдържание. В нашите действия ще продължим да насърчаваме хората, които повярваха в европейското бъдеще на България.
Уважаеми колеги, нека през новата пленарна сесия работата ни да бъде ползотворна, да носи удовлетворение на всеки един от нас и най-вече да работим в интерес на българските граждани, защото сме тук благодарение на тях и за тяхното добро – нека по-често да си го припомняме. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Лютви Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Няма да е пресилено да определим 2007 г. като година на сравнително успешното включване на България в Европейския съюз. Не се сбъднаха най-песимистичните очаквания за негативен ефект върху фиска от влизането ни в общоевропейското икономическо пространство, което позволи в края на годината да се преразпредели значителен финансов ресурс. България преодоля риска от санкции чрез редуциране на евросубсидиите, защото успя, за разлика от Румъния, да изгради достатъчен капацитет на разплащателната си агенция. Адекватни бяха и усилията по отношение на други сфери – обект на постмониторинг.
Разбира се, очакванията на българските граждани бяха по-високи и те оправдано са актуални и през 2008 г. Каквото и да е обяснението, налице е усещането, че конвергенцията на цените изпреварва конвергенцията на доходите. Тази неприятна, но за съжаление вярна констатация, очертава основния приоритет на управляващото мнозинство. Според Парламентарната група на Движението за права и свободи това е повишаване на коефициента на полезно действие на властта, разбирано като конкурентна икономика и оттам като социална ефективност. Мнозинството трябва да се съобразява с тези високи очаквания, защото са не просто разбираеми, а и основателни.
От българския гражданин се искаше да плати висока цена в името на еврочленството и той я плати, затова сега си иска своето. Няколко правителства успяха да му предложат визия, стратегия за еврочленство и бяха разбрани. Досегашните програми съдържаха отговорите на въпроса какво трябва да направим, за да влезем в Европейския съюз. Вече в Европейския съюз основният въпрос пред България е изграждането на визия за достойното място в Съюза и постигането в близка перспектива на поне средните за Европа стойности на жизнения стандарт.
Явно в опозицията нетърпението на българските граждани това да се случи по-скоро поражда трепетно очакване за предсрочни избори. На тема предсрочни избори обаче не е излишна малко сдържаност. Няма ги двете екзистенц--минимум предпоставки – изчерпаност на мнозинството и наличие на реална алтернатива. Това е изводът, който се налага при правилния прочит на изборите за Европарламент и за местни власти. И при двата вота резултатът на партиите от тройната коалиция бе по-висок от този на всички останали партии, включително партия ГЕРБ.
Ерго, избирателят не задава предсрочен вот. Факт е, че изборите легитимираха ГЕРБ като нова политическа сила и явно това провокира Бойко Борисов да иска предсрочни избори с мотото партията, която получи най-много гласове на два последователни избора, не е парламентарно представена.
Но, уважаеми госпожи и господа, дори вярното в тази теза не може да стои по-високо от мандатността като основен принцип на функциониране на демокрацията. Невинаги обществените настроения с оглед на тяхната динамика съответстват на парламентарното представителство.
Например през 2000-та година обществените настроения вече не съответстваха на парламентарното представителство в Тридесет и осмото Народно събрание. Социологическите проучвания задаваха промяна, свързана с още непоявилата се партия около царя. Но никой не постави под съмнение пълния мандат на правителството на Иван Костов, защото то имаше да решава конкретни задачи и трябваше да изконсумира предназначението си. Аналогията не е съвсем пълна, защото днес даже няма промяна на обществените настроения в полза на опозицията.
Разбира се, пълният мандат не е задължителен, стига да е налице обективна необходимост от прекъсването му. При отсъствие на обективни предпоставки за предсрочен вот на радетелите му не остава нищо друго, освен да опитат да революционизират социално недоволство.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това правят.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Но зимата на 2007-2008 г., макар и небивало студена, няма нищо общо с политическата зима на 1996 и 1997 г. Българската икономика продължава да се развива с относително най-високи в рамките на Евросъюза темпове. Продължава да расте инвестиционният рейтинг на България. И без да е необходимо да изреждаме останалите макропоказатели, независимо че ни чака гореща политическа зима, няма предпоставки за дестабилизиране на страната.
Ние разбираме исканията за по-високи доходи, затова приоритизираме социалната ефективност на управлението, но това все още не означава социален волунтаризъм, популизъм, ако щете, който обаче странно защо заразява партии с претенции за дясна идентичност.
Ние от управляващото мнозинство не познаваме български гражданин, който да иска инфлационен, фиктивен ръст на доходите. Затова ще продължаваме да залагаме на разбирането, че не е мислима политика на доходите извън високия икономически растеж, който да генерира по-висок брутен вътрешен продукт и оттам и само на тази основа – по-високи доходи.
Парадоксът е, че налагането на това разбиране е отговорност на едно коалиционно правителство, в което левицата е основен политически субект. Ще бъде коректно да кажем, че премиерът Станишев съумя да наложи подобно разбиране първо в своята партия, а после с подкрепата на либералните си коалиционни партньори полага сериозни усилия да наложи това разбиране и в обществото като цяло. Защото трагедията, наречена инфлационни доходи, вече се игра.
Икономическата наука отдавна е посочила двата основни източника за увеличаване на брутния вътрешен продукт – увеличена заетост и висока производителност на труда. По отношение на първото България стои добре – няма проблем, наречен “безработица”. Има проблем с липсата на висококвалифицирана работна ръка. Постигането на висока производителност на труда обаче означава реален прочит на Лисабонската стратегия, реализиране и завършване на реформите в образованието и науката, та в български условия икономиката на знанието да не остава само словесно клише.
За Движението за права и свободи основният приоритет за новия сезон и за 2008 г. въобще е стабилното и успешно управление на тройната коалиция. Неслучайно използваме думите “стабилно и успешно” в тази именно последователност, защото стабилността е условие за успешно управление. Разбира се, тук нямам предвид само подобрената координация вътре в управляващото мнозинство, защото вътрешнокоалиционната дисциплина може да ни осигури пълния мандат, но ако искаме той не просто да бъде пълен, а и успешен, е необходимо още нещо – адекватност на националните политики, изграждане на необходимия капацитет на централно и местно ниво за усвояване на еврофондовете с цел да се реализира благотворният им ефект за развитието на българската икономика, а оттам и върху жизнения стандарт на българския гражданин.
Нека да е успешна 2008 година!
От името на парламентарната група ви желая много здраве, щастие и добруване!
Благодаря ви, уважаеми госпожи и господа. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Думата има господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги народни представители! Ние от Демократи за силна България очаквахме представителите на управляващото мнозинство да говорят за управлението на страната, да начертаят политиките, които ще следват, включително в Народното събрание, но не чухме нищо такова. Изненадващо беше вкарана темата за предсрочните избори. Тук някак си с недомлъвки се заявяват позиции, които по-скоро говорят за това, че управляващото мнозинство като че ли не е готово да посрещне Новата 2008 г. Затова аз ще се огранича само в конкретни неща, които са приоритетни на Демократи за силна България.
Първият приоритет на ДСБ е пълното компенсиране на спадането на стандарта и качеството на живот на българските граждани под въздействието на високата инфлация и спрените реформи в здравеопазването и образованието. Тази инфлация вече е факт. Инфлационни са доходите от 2007 г. И в този смисъл няма по-важна задача, която засяга интереса на всеки български гражданин.
Искам да заявя, че в тази връзка ние ще бъдем готови да подкрепим протестите на българските граждани, ще действаме за справедливо разпределение на ползите от членството от Европейския съюз, ще контролираме разходването на европейските фондове от правителството, ще упражним контрол върху похарчения за 2-3 седмици в края на 2007 г. 1 млрд. и 400 млн. лв. бюджетен излишък.
ДСБ ще следи внимателно действията на Министерството на земеделието и продоволствието и решаването на проблемите на българските фермери. Ще настояваме правителството да противодейства на тревожната тенденция за постоянно намаляване на родното земеделско производство.
Вторият ни приоритет е изпращането на Българската социалистическа партия, ДПС и НДСВ в опозиция и пълна ревизия на управленските им дела. (Шум и реплики в залата.)
Ние сме опозиция и това е естествен приоритет. Няма защо да се вълнувате.
Демократи за силна България ще подкрепи вот на недоверие срещу правителството при готовност на останалите опозиционни сили да го подкрепят.
От Демократи за силна България отново ще настояваме министрите Гагаузов и Кабил да деактуват присвоените имоти от Сакскобургготски и ако той оспорва действията им, спорът да се реши от съда. При новото парламентарно съотношение между управляващите партии се създава реална възможност незаконно придобитите държавни имоти от Симеон Сакскобургготски да бъдат върнати на българския народ.
Третият ни приоритет – от две седмици България преживява поредната криза, в каквато се превръща у нас всеки валеж и затопляне. Както и предишните, последната криза не е резултат на природно бедствие. Бедствието предизвикаха дезорганизацията и некомпетентността на правителството пред предизвестен от метеоролозите и обичаен за сезона снеговалеж. Бездействието на министрите Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев блокира държавата и постави в опасност здравето и живота на хиляди български граждани. В тази връзка от ДСБ искаме парламентарно изслушване на министър-председателя Сергей Станишев и настояваме виновните министри – Емел Етем, Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев да бъдат остранени от постовете им.
Всъщност, господин председател, Вие им благодарихте, че са тук. Ние също им благодарим, защото са тук и не са някъде в чужбина, където бяха по време на кризата.
И четвъртият ни приоритет е за справедливост и законност, за съкращаване на сивата икономика, отстраняването на олигархията и мафията от политическия живот в България. Корупцията се превърна в единица мярка за регулиране на отношенията между партньорите в тристранната коалиция.
Ще участваме в парламентарна анкетна комисия за разкриване на управляваните от Министерството на вътрешните работи наркоканали, ако е съставена на паритетен принцип от парламентарните групи и оглавена от представител на опозицията. В противен случай тройната коалиция отново ще замаже престъпленията и корупцията сред най-висшата власт, както постъпи при извършеното от служители на МВР убийство в Благоевград.
Петият ни приоритет – Демократи за силна България сме за справедливи и балансирани икономически отношения с Русия, за утвърждаване на демокрация, за права и свободи на руските граждани. Ние сме срещу възстановяването на васалната зависимост на България от Русия. Българските граждани правят непосилни икономии, за да компенсират огромния дефицит в търговията ни с Руската федерация. Предстоящото посещение на Путин в България ще бъде кулминация на угодничеството на президента Първанов и на управляващите пред човека, който възстанови руския тоталитаризъм. Това продажничество превръща България в руски Троянски кон в Европейския съюз, затова ще противодействаме България да продължава да се обвързва с Русия, жертвайки националните си интереси.
И на последно място – ръководството на Парламентарната група на Демократи за силна България отправи покана за провеждане на консултации в Народното събрание за постигане на консенсус за нов избирателен кодекс. Имаме отговор само от три от парламентарните групи. В случай на неуспех на консултациите, където все още се надяваме да има успех, ще внесем проектозакон на Демократи за силна България за парламентарните избори, който ще има за цел да предотврати купуването на гласове и изборния туризъм.
Благодаря ви за вниманието.
Желая ви здраве и на добър час в новата година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, не Ви прекъснах по време на изказването Ви. Вие, както казвате, като опозиция имате функцията да опонирате, но бих Ви помолил в изразите си да се ограничавате и да не използвате квалификации, които поставят под въпрос основни морални ценности на правителството.
Думата има господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Искам още в началото да си пожелаем една различна сесия от досегашните и да покажем на българските граждани, че знаем защо сме тук, защото тече трета година от мандата и все още по-неясна става за хората каква е политическата цел на този парламент и изобщо има ли такава.
Предполага се, че всеки тук трябва да знае наизуст основния закон на държавата и да се съобразява с него във всяко свое действие. Затова ви питам, уважаеми господа управляващи, как парламентарното мнозинство и правителството на тройната коалиция спазват Конституцията? Защото освен, че си приписахте европейския успех на България, вие оставихте първата европейска година на страната да бъде похарчена като бюджетен излишък – набързо и за нищо. Годината мина в коалиционното празнуване на един успех, постигнат с усилията на целия народ и няколко български правителства. Превърнахте търговията на гласове в символ на първата европейска година на България. Похарчихте общественото доверие за купуване на власт. Защото наравно е виновен този, който купува гласове, и този, който позволява това да се случи, дори само с това, че си затваря очите и умишлено твърди, че не вижда грубото погазване на законите. Това, че не вижда проблема, не го решава, господа управляващи. Напротив, задълбочава го.
Две неща са напълно достатъчни за доказателство – че колкото повече твърдите, че няма проблеми, толкова повече те стават по-сериозни. Вижте какво става с бедствията – независимо дали е суша, вали дъжд или сняг. Вижте какво става в МВР, вижте кой говори там, какво говори и какво прави. И така повече се отдалечавате от основното си конституционно задължение да пазите правата на гражданите, да им осигурявате живот в нормална среда, да пазите обществения ред и националната сигурност.
Народна е мъдростта: “Ако не си подредиш къщата, ще останеш без къща.” А управлението на държавата се е превърнало в последно време в хазарт. В неясната схема на правителството и в странните връзки в коалицията БСП е готова да решава вътрешнопартийните си кадрови проблеми, дори ако това застрашава и нашата сигурност. Мисля, че моментът е подходящ да напомним на управляващите, че по Конституцията на България животът и сигурността на всеки български гражданин са толкова задължение на правителството, колкото и охраната на Владимир Путин. Но братската дружба си е работа на БСП. За нас тук, за българските избиратели е важно да чуем сега това, което не чуваме вече трета година от парламентарното мнозинство и от неговото правителство. Какви са очакванията ви за бъдещето на България и за хората, които остават да живеят тук, не само защото летищата са затворени, а защото това е тяхната страна? На тези хора дължите отговор не за това какви европейски, излишни пари имате да си разпределяте, а какво ще направите за настоящето им, какво ще е тяхното бъдеще? Каква е перспективата, която им предлагате? Защо искате да продължавате да управлявате България? Да чуят българите докога интересът и печалбата може да са цел на едно управление. Само парите ли са тези, които ви мотивират да се правите, че не виждате, че България е на опашката и че изостава със страшна сила, че се разпадат обществените връзки, провокирани от имитацията на демократично управление?!
Колко още време ви е необходимо, господа управляващи, за да научим какъв е вашият проект за България, в каква държава предлагате на българите да живеят, какъв напредък е подготвила коалицията за хората, какво сътрудничество им предлага? Това вероятно е най-дълбоко пазената тайна, която властта най-добре пази. Минаха две години и половина и никой още не е разбрал какво смятате да правите с енергетиката, здравеопазването, образованието и сигурността? Всъщност разбраха, те вече се готвят за стачки.
За съжаление днес успехът или провалът на българския проект зависи от това дали БСП и тройната коалиция ще се справят с управлението, и за съжаление не виждам основание да твърдя, че в коалицията осъзнават това. Може и да се справят и с националната инфраструктура, но със сигурност вие изградихте вътрешнопартийна. Направихте си страхлив бюджет, в който умишлено заложихте необосновано голям излишък, за да си покриете сметките, ако излязат криви.
Вместо да предложите новия български проект, вие правите новия български експеримент. Колко може да издържи народът?! Докога вие ще се опитвате да му обяснявате, че снегът не е бедствие, както го убеждавате, че автобусите с избиратели всъщност са туристи? Това, което българите усетиха на собствения си гръб, е, че качеството на живота им зависи от качеството на властта. Зад гърба на този парламент има две години и половина, изпълнени с доказателство за това, че управляващите предлагат най-недемократичната форма за контрол над обществото, а именно бедност и несигурност.
Под тази привидна стабилност, с която се хвалите непрекъснато, торпилира бъдещето на държавата, защото колкото по-необразовани, безработни и бедни хора има, толкова по-ниско е качеството на труда и икономическата активност, толкова по-висок е процентът на престъпността. Аз ли да ви казвам, че ако инвестирате в образование, ще си спестите нарастващата нужда от средства за полицейска охрана, че ако влагате повече пари в училищата, ако спрете да разпределяте под масата, а инвестирате в пътища, комуникации, образование, здравеопазване, толкова по-малко пари ще са нужни за помощи.
Когато отчитате стабилност, питате ли се как живеят българите и как са с благоденствието?! Знаете ли в какво състояние е здравеопазването, колко е безопасна средата, в която живеят хората, работят, отглеждат децата си?! Поглеждахте ли демографските справки, за да видите, че младите се стопяват с всеки изминат ден и скоро няма да остане кой да се обучава?!
Проблемът на това правителство, който се превръща и в проблем на България, е не само че управляващата коалиция няма легитимен политически мотив да упражнява властта, а и проект за бъдещето на страната. Проблемът е, че нито правителството, нито парламентарното мнозинство са съмишленици и няма как обществото да се довери на такава власт, да се осланя на нея и да й сътрудничи. Ето защо народът започва да се спасява поединично и това е най-лошият принос на това правителство към обществото. Не може да има качествен живот, ако продължавате да позволявате да се разсипват ресурсите на държавата, като не държите сметка за здравеопазването и сигурността на децата, за тяхното качествено образование, като сте безразлични към проблемите на училищата, като не ви пука какво става с болниците и като мислите, че продажбата им ще ликвидира проблемите. Това е път към надолу и има опасност да завлече там и страната, както БСП неведнъж го е правила.
Обществото ни е разделено, а страната ни е парцелирана от интереси. България има нужда от нова обединителна идея. Ние трябва да осъществим дебата за новата национална политика в сферите на сигурността, енергетиката, образованието и здравеопазването. Българските политици дължат на обществото реализацията на тези идеи – да се покаже, че управляващите политици са в състояние да си сътрудничат с хората.
Казвате им, господа управляващи, че не били достатъчно добре подготвени да пишат проекти за пари от еврофондовете. Това обвинение, което толкова често хвърляте в лицето на хората, граничи с цинизъм. Къде, извинявайте, хората да научат това? Не е ли задължение на правителството да създаде такива практики, че те да се научат и да не преминават през умишлено усложнени процедури, понятни само за шепа чиновници и техните консултантски фирми? Не е ли това същото като да караш бабите на село, където нито водопровод, нито ток, нито дори път има, да си проверяват сметките в Интернет или да си получават пенсиите с електронен подпис?!
Затова в началото ви призовах днес да е начало на една различна сесия. Не остана много време, в което този парламент и това правителство да докажат, че заслужават да управляват България. Опитайте се да заслужите доверието. Направете поне малко усилие да спрете да мислите само за ползата, помислете и за перспективата. Спрете с организирането на показни кампании, охранителни акции, просто си вършете работата и спрете да източвате парите на държавата. Престанете да приписвате качеството на вашия живот на битието на хората. Поработете малко върху качеството на властта и се мотивирайте с политиката, а не с източване на европейските фондове.
Демографската реалност, енергийната перспектива трябва да ви парят под краката, уважаеми управляващи. Унищожената природа, разсипаното образование, изтърбушеното от реформи здравеопазване, опорочената избирателна система, скритото партийно финансиране – всички тези теми трябва да бъдат в дневния ред на парламента. И ви обещавам, че от ОДС ще ви го напомняме всеки ден. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има господин Стефан Софиянски. Заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ако направим измерения с нормалния житейски път, можем да кажем, че парламентът влиза в своята зрелост. Ние сме в третата последна пълна година на работа на нашия парламент.
Трябва да погледнем какво направихме в детството и в юношеските си години. За съжаление не бих казал, че последната година се отличаваше с някакви сериозни постижения. Напротив, ние допуснахме две много сериозни и много груби грешки при работата си през миналата година.
Първата беше нескопосаният закон за местните избори, който приехме. Доказателство за това са непрекъснато продължаващите дела и общественото напрежение по места. Трябва да си вземем бележки и никога повече да не приемаме толкова посредствен и нелогичен закон.
Втората груба грешка, която направихме миналата година, беше приетият за 2008 г. бюджет – основният закон, основната наша работа. Ние допуснахме правителството отново да ни наложи бюджет, генериращ инфлация, един слаб бюджет, подтискаш развитието на страната ни бюджет. Резултатите от това ще ги видим в края на следващата година, както видяхме резултатите от миналогодишния бюджет в края на годината.
Колегите ми отдясно се тупаха в гърдите с 4,0-4,5-процентова инфлация. Днес инфлацията се мери с рейтинга на правителството – 10-12-15 процента. Това е факт! Има силно разминаване с онова, което беше поето като ангажимент. Ние тук, в парламента, позволихме за 2008 г. отново да имаме нескопосан бюджет; бюджет, който упражнява инфлационен натиск; бюджет, който подценява инфраструктурните потребности на страната ни; бюджет, който подценява ролята на местното самоуправление. А резултатите от изпълнението на този бюджет ще ги коментираме в края на годината. За съжаление аз абсолютно не съм оптимист, както не бях и през 2006 г., когато приемахме бюджета за 2007 г.
Не би било честно обаче, като се обърнем назад, да отхвърлим едно наше постижение. Ние бяхме първият парламент, който имаше волята да направи промени в Конституцията в посока на по-голяма независимост на местното самоуправление. Разбира се, и това го свършихме наполовина! Приехме го през февруари миналата година. На 6 февруари изтича срокът, в който ние трябваше да направим законодателните промени, които да направят реално осъществими приетите промени в Конституцията. Ние не сме направили това. То не беше отразено и в Бюджет 2008.
Оттук извеждам приоритетите на групата на Българския народен съюз за настоящата година.
Първи основен приоритет за нас ще остане контролът и стимулирането (тук искаме да подадем ръка на управляващото мнозинство) на нормалното упражняване на бюджета, така че дори и в този си осакатен вид той да може да даде някакви положителни знаци на българското общество. Ще бъде много трудно, но подчертавам отново – ние ще потърсим стимулирането на едно нормално упражняване на бюджета през следващата година.
Вторият приоритет, както споменах, са законите, които трябва да направят реално действащи промените в Конституцията по отношение на независимостта на местното самоуправление. Защо това ни е приоритет? Искам да подчертая, че ние, от Българския народен съюз внесохме тези предложения и след като няма правителствена инициатива, след като пропадаме със сроковете, поемаме инициативата и ще внесем тези промени. Надяваме се те да станат обект на дискусия.
Трети приоритет. Не бива да ставаме, както всички парламенти досега, уважаеми колеги, и да приемаме законодателството за следващите избори през годината на изборите. Това е последната пълна година. През тази година трябва да приемем избирателните закони, които ще бъдат валидни през 2009 г. – както за национален парламент, така и за Европарламент, ако има нужда от корекции. Ние трябва да дадем на обществото ясната рамка, в която ще бъдат проведени изборите, но една година преди провеждането на изборите. Другото би ни върнало и би ни поставило на нивото на всички предишни парламенти, включително и на нивото на нашата работа през миналата година, когато в последния месец преди изборите приемахме промени в Закона за местните избори.
Уважаеми колеги, не подценявам и другите изключително важни неща и закони, които парламентът трябва да реализира през тази година. Затова ми се иска от тази трибуна на всички вас да пожелая зрелостта на българския парламент да бъде част от нашата обществена и политическа зрелост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Софиянски.
Има думата господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Началото на 2008 г. отново ни изненада. Снегът и ниските температури изненадаха „Топлофикация”, „Водоснабдяване” и електроразпределителните дружества. Те пък изненадаха гражданите със студени радиатори, селища без ток и вода в най-студените зимни дни. Снегът изненада концесионерите по почистване на градове и пътища, а те отново изненадаха гражданите с непочистените и хлъзгави пътища, затрупани от виелици автомобили.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие пък изненадахте царя!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Май много изненади се събраха на българските граждани с настъпването на Новата година. А това е втората година от знаменателното ни присъединяване към Европейския съюз. И хората с право негодуват! Те твърде дълго очакваха да се случи нещо в държавата, та да заживеем нормално. Но как да се изправи отделният човек срещу огромната машина на държавата и монополите?! Време е и гражданите да изненадат държавата, като получат законното си право на обезщетение.
Ние, представителите на Парламентарната група на Българска нова демокрация, заставаме зад правата на българските граждани като потребители на публични услуги, независимо дали се предлагат от частни лица или компании, или се осъществяват от държавни служители и институции. Оказва се, че в нашето законодателство трудно можем да намерим думите „обезщетение” и „компенсация”. А това означава, че българските граждани са лишени от право на компенсация. Няма българин, който да не ни задава въпроса кога най-после ще живеем в уредена държава. И тъй като редът не се получава отгоре надолу, явно е – трябва да се търси начин да се въведе отдолу нагоре. Само когато гражданите данъкоплатци притиснат институции и монополи да изпълняват задълженията си, а когато не ги изпълняват, да плащат сериозни обезщетения, ще се постигне мобилизиращ ефект върху държавата и големите компании.
Българска нова демокрация заявява, че през следващия парламентарен сезон неин основен приоритет ще бъде защита правата на гражданите в сферата на услугите. Усилията ни ще бъдат фокусирани върху три основни насоки: подобряване на законодателната база за защита правата на потребителите, засилване на сътрудничеството с неправителствения сектор, активен диалог с българските граждани.
Твърдо сме решени да оказваме обществено-политически натиск и контрол върху некачествени публични услуги, предоставени на българските данъкоплатци, с които се нарушава нормалното им ежедневие и се застрашават здравето и животът им.
В непрекъснат диалог с гражданите ще обобщаваме постъпилите от тях оплаквания и предложения и на тази основа ще инициираме промени в съответните закони. Тези промени трябва да са ясни и разбираеми за всички, да създават чувство за сигурност у хората, за да не стигаме повече до абсурда държавата да се самоглобява. Такова заглавие ни предложиха само преди дни медиите във връзка с глобата, наложена от фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към държавното дружество “Автомагистрали”. Вместо да се стига до подобни парадокси, по-добре е държавата да плати обезщетение на потърпевшите – затънали в преспите граждани.
Ние от Българска нова демокрация вярваме, че нашите предложения в тази посока ще срещнат подкрепа както от обществото и нашите избиратели, така и от представителите на другите парламентарни сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли желаещи да се изкажат от името на парламентарна група? Господин Сидеров, заповядайте, имате думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа политици и държавници! Новата сесия на българския парламент през новата година започна със скандал – с ограничаване на свободата на журналистиката. Тук в тази зала няма човек, който повече от мен да е ставал мишена на журналистиката, на определени медии, които се упражняваха върху моята особа и върху партията, която ръководя. Но аз пък съм последният човек, който ще застане зад ограничаване на свободата на медиите. И затова, господин председател, Ви предлагам още със започването на сесията да преодолеем бързо тази грешка – надявам се, че това е грешка. Силният човек се познава по това да признава грешките си и да ги поправя, да поправите тази грешка и да върнем старото положение, при което журналистите имаха достъп до кулоарите на парламента. Иначе знаете, че всяко ограничение, всяка забрана води до контрабанда. Ще започне контрабанда на медийно общуване, която ще изкриви доста нещата. И без това нямаме нужда повече от напрежение в обществото.
Това е по въпроса за медиите.
Колкото до държавата и развитието на обществото ни, аз чух тук думи като успешно, сравнително успешно – не знам какво точно се крие зад тази загадъчна фраза, но за мен тази година започна с провал на държавността. Тази година не може да бъде успешна за роднините на убитите, загиналите под снега българи. Имаше такива. И тези роднини, тези близки хора – не правя спекулация със скръбта, изпреварвам вашите забележки, просто искам да ви кажа, че тази година за много българи започна като неуспешна, защото те не почувстваха къде е държавата. Те си задаваха въпроса: къде е моята държава, защо я няма, защо отсъства, защо не дойде да освободи този път, защо не дойде да помогне на автомобили, затънали, очакващи помощ от държавните институции, в които работят хиляди хора с големи заплати и с всички блага на властта? Ето този въпрос си го задаваха страшно много българи в началото на тази година. Те са придружавали, разбира се, този въпрос и с нецензурни изрази.
И тук нашата отговорност през тази година трябва да посочи само един-единствен път – на обединяване на енергиите на всички политически сили, които се смятат за български, които са български, в една посока. Да започнем най-после да мислим как да изграждаме стратегията за развитието на страната ни. Иначе, уважаеми колеги, дами и господа, господин министър-председател, господа и дами народни представители, ще продължи политическият хазарт. Аз не чух от нито една опозиционна политическа сила тук да иска например предсрочни избори. Разбирам защо, логично е – защото нито една от тези партии не се чувства подготвена. Не казвам това като укор. Аз не казвам, че нашата политическа сила е готова да управлява, аз не мисля, че в момента в България има партия, която да управлява сама страната ни успешно. И нека това да си го признаем, нека най-после да започнем да признаваме некомпетентността на управлението. И това да го правят самите управници. Пак ви казвам, това е сила, не е слабост. Това, което казвам сега, не го казвам със злорадство, не го казвам със злоба към управляващите, казвам го със загриженост за съдбата на нацията и страната, която загриженост трябва да ни води, ако искаме да сме политици. Ако искаме да си играем на политика, това е друг въпрос. Да, ще изчакаме изборите, да, ще видим политическата рулетка как ще се завърти, кой колко депутата и процента ще вземе, колко ще се обогатят социологическите агенции от поредните си спекулации и след това ще започне отново договарянето за нова, неясна отсега коалиция, в която начинът, пътят на управление по никакъв начин не може да бъде посочен сега. Защото той ще бъде договорен на тъмно, зад кулисите, тогава.
Трябва ли да чакаме този момент? Трябва ли да хвърляме зарове и да гадаем кой колко процента ще вземе в следващия парламент и как ще се нагласи пъзелът или трябва като отговорни български политици да застанем сега и да кажем: явно е, че така на парче не може да се управлява, явно е, че не е по силите на нито една партия, колкото и тя да надува мускули и да казва, че е първа политическа сила независимо във или извън парламента, няма да може да управлява и да се справи със състоянието на страната така както го искат българите – с повишаване на доходите, с нормализиране на доходите, така че те да са сравними с Европа, с национална сигурност такава каквато заслужаваме, с ликвидиране в голяма степен, не казвам 100%, това не е постигнато никъде, но в голяма степен на тази организирана престъпност, която продължава да си развява байрака, чрез установяване на принципите на правова и сигурна, просперираща държава, каквато трябва да бъдем според всички параметри на Европейския съюз. Това в момента го няма. Това можем да го постигнем само ако през тази 2008 г. застанем и кажем: дайте да напишем един подир друг, като Десетте Божи заповеди няколко принципа, които всички управляващи оттук нататък ще са длъжни да спазват. Нормализиране и повдигане, възход на икономиката на България. Нека да се съберат всички икономически умове, които са тук, в България, имаме такива, да решат този въпрос. Нека да кажат един модел, в който всички партии ще се съберат и ще кажат: да, това трябва да се направи. Защото не вярвам, че тук има някой, който да застане против едно решение, което ще вдигне доходите, пенсиите и ще подобри състоянието на милиони българи, които сега не живеят добре, знаем. Нека да сложим принципите на държавата такава, каквато тя трябва да бъде в следващите 25 години, и после да си играем на леви, десни, центристи, либерали и други. Ако направим това, нацията ще го оцени, ако свършим това нещо през 2008 г., можем да отидем и на предсрочни избори. И тогава можем да говорим спокойно за предсрочните избори, защото ще имаме визията, с която България ще се управлява.
Аз не претендирам да бъда министър-председател на България, но съм готов да подкрепя с целия ресурс на нашите симпатизанти и хората, които ни подкрепят, един екип, начело на който да бъде честен патриот, независещ от чужди фактори, неучаствал в ограбването на България, съобразяващ се само и единствено с интересите на нацията и страната. Един такъв екип, излъчен и подкрепен от основните български политически сили, ще покаже на обществото, че политиката има смисъл, че не е мръсна дума, ще върне доверието на хората към гласуването, към самото участие в изборния процес, който сега е опорочен от невероятни извращения, от невероятни спекулации, фалшификации и купувания.
Само по този начин можем да върнем доверието към политиката и да покажем, че няма друг начин. Защото другият начин е напрежение, другият начин е стълкновение, другият начин е междуособици, да не казвам по-силни неща, които нито един от нас не иска.
Призовавам всички политици през тази година да застанат на една разумна позиция, да се вслушат в гласа на народа си и да изготвим национален план-програма за спасяване на страната, след което предсрочните избори могат да бъдат подготвени. И дори, ако искате да останете в историята, господин министър-председател, можете да използвате днешния ден, той да стане исторически, да обявите оставката на кабинета, като кажете, че пристъпваме към създаване на план за спасяване на страната. Иначе агонията ще продължи, ще продължи организираната престъпност да владее положението, ще продължат тези драстични скандали по върховете на МВР, където висши полицаи си подхвърлят обвинения, че са покровителствали канали на наркотрафика, иначе ще продължи това задкулисие, тази корупция и тази тъмна картина, която днес отблъсква хората от политиката.
Ние сме длъжни пред народа на България. Той изстрада много, той мина през 50 години комунизъм и 18 години бандитизъм. Мисля, че вече е краят, българският народ заслужава да му се постави една план-програма, по която той да бъде сигурен, че следващото управление няма да се отклони, докато не се превърнем в стабилна, правова, просперираща държава, в каквато заслужаваме да живеем. Благодаря ви за вниманието! Да живее България! (Ръкопляскания в “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има министър-председателят господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Не мога да не взема отношение по основните задачи и цели, които стоят не само пред мнозинството и правителството, но и пред България. Внимателно слушах изказванията от различните парламентарни групи. Естествено е представителите на мнозинството да акцентират върху постигнатите резултати, постигнатите успехи на страната, а такива без съмнение има. Съвсем нормално е опозицията да има много по-висока критичност към работата на управляващото мнозинство и към правителството, защото съм далеч от мисълта, че всичко е перфектно в нашата работа, както и че държавата ни е постигнала това, което искаме да постигнем като страна, като общество и което българските граждани заслужават.
Две хиляди и осма година действително ще бъде последната пълна година от работата на това Народно събрание и на това правителство.
Искам да заявя ясно, че в управляващото мнозинство и в правителството има ясна политическа воля не просто да се изкара мандатът докрай, а да се предприемат структурни, икономически, социални мерки и действия както в законодателството, така и в работата на изпълнителната власт, които да доведат България до една по-добра позиция и в икономически, и в социален план, и от гледна точка на доходите на гражданите, отколкото е в момента.
През миналата година всички отчетохме влизането на България в Европейския съюз и това действително е исторически успех за нашата страна. През 2007 г. не се сбъднаха апокалиптичните прогнози, които съществуваха. Говореше се за масов фалит на български фирми, за това че българската икономика няма да може да се адаптира към общия пазар, за това че България ще получи санкции и ще бъде орязана от европейските фондове и много други негативни неща. Като цяло 2007 г. беше успешна за страната с продължаващ устойчив икономически растеж, с гарантирана финансова стабилност на държавата, на икономиката, на фиска, в крайна сметка стабилност за доходите на гражданите, с отново рекорден обем преки чуждестранни инвестиции. Но това не бива и не може да ни успокоява или още по-малко приспива, защото България влезна в Европейския съюз такава, каквато се е формирала като общество, като икономика за последните 18 години и с успехите и предпоставките за развитие, и с недъзите на българския преход, и с липсата на достатъчно ясни правила в много области, и с недостатъчно висока конкурентоспособност на икономиката, и с недостатъчно подготвени кадри, квалифицирани кадри във всички области, и с ниски доходи, и с проблеми и с организирана престъпност, и с корупция. Всичко това е реалност и ние от правителството не отричаме проблемите, които съществуват, но няма да позволим също така да се неглижират и успехите.
Пред нас стои голямо предизвикателство – да стъпим на успехите, на резултатите за България и да имаме ясна политика за преодоляване на недъзите на нашето общество, на проблемите и предизвикателствата пред икономиката и да гарантираме стабилно развитие като цяло и резултати за хората. Това никак не е малка и лесна задача за изпълнение. Затова в момента управляващата коалиция работи активно и експертно и политически върху актуализирана програма до края на този мандат. Много от целите, които си поставихме, можем да отчетем, в това число като изпълнени, но това не ни успокоява и ще предложим както на обществото, така и на българския парламент актуализирана програма за управление, която да фокусира политиката, усилията и на Народното събрание, и на правителството, и на всички институции за по-успешна политика за икономическо развитие в по-дългосрочен план, но и с ясни краткосрочни мерки за година и половина, също така продължаване на модернизацията и реформата в средното образование и стартиране на актуализирана реформа в областта на здравеопазването, защото тук ние сме длъжник на българското общество в немалка степен.
Ние трябва да намерим и сили, и знания, и умения за решаване на много проблеми, в това число проблема за недоверието към институциите, към държавата ни като цяло. Негативизмът, нихилизмът се насаждат в продължение на години. За това има и обективни предпоставки, за това има и обществена нагласа и отговорност на институциите да потърсим в себе си начина за преодоляване на тези феномени, на тези явления, които са опасни не само за правителство или за сегашното Народно събрание, те са опасни и за държавата.
Както вече казах, внимателно слушах изказванията на лидерите на опозиционните политически сили. На всички ни е ясно, че няма интерес от предсрочни парламентарни избори. И всичко, което се говори от тази гледна точка от една-единствена сила – ГЕРБ, е опит да използват действащата опозиция за свои тесни конюнктурни цели и вие го разбирате не по-зле отколкото нас. Няма нито икономически, нито политически предпоставки за предсрочни избори, защото ако те биха се правили, биха се правили в интерес на едно-единствено лице и група около него за удовлетворяване на личните амбиции в политически и икономически план. Това стои зад всички приказки за предсрочни избори.
Истина е, че българското общество е много по-взискателно днес към управляващите, отколкото преди 4, 5 или 8 години, защото нашите граждани справедливо се съизмерват с гражданите от развитите европейски страни. Трябва да създадем реални условия чрез диалог с различните съсловия – социални групи, работодатели, синдикати, да търсим дългосрочна стратегия за развитие на България, визия за развитието на нашата страна и за преодоляване на краткосрочните проблеми, защото много от тях, съществувайки, се експлоатират съвсем съзнателно от тесни кръгове политически и се опитват не да решат проблемите, а да използват един или друг проблем за себе си - не за гражданите, не за работещите, не за лекарите, не за медицинските сестри, не за учителите, за себе си. А нормалните хора са маша в тези сценарии, инструмент, който в крайна сметка е употребен и изхвърлен.
През тази година България трябва да продължи да се утвърждава в международен план като активен член на Европейския съюз и на НАТО със собствени виждания и идеи за стабилността в Югоизточна Европа, в Черноморския регион и за това България има предпоставки. Достатъчно е да кажа, че идеите на Европейската комисия за черноморско взаимодействие, които са официална политика на комисията, в немалка степен бяха формулирани и чрез български предложения. Ние трябва в диалог с различните политически сили в България да гарантираме, че развитието на Западните Балкани, независимо от това какво ще бъде то, няма да се отрази негативно върху България и да участваме активно във формирането на общата европейска политика по отношение на Западните Балкани, ситуацията в Косово, бъдещото членство на Сърбия в Европейския съюз и много други въпроси.
Българското правителство ще продължи да развива нашите стратегически партньорски отношения със Съединените американски щати като наш важен политически, военен и все повече и икономически партньор. Това, за сведение на дясната опозиция, не означава неглижиране на отношенията с Руската федерация. Защото не знам защо – знам защо, но това не отговаря на интересите на България, се търси изкуствено противопоставяне. Аз нееднократно съм казвал степенуването в отношенията с нашите съюзници от НАТО, Европейския съюз и отношенията с други страни, в това число с такива важни икономически и политически партньори на България като Русия и няма да позволим заради тесен политически интерес на една или друга партия от опозицията да нямаме активни и в интерес на България отношения с който и да било партньор.
Това, уважаеми дами и господа, исках да споделя с вас в този ден. Да пожелая на всички народни представители – и от управляващото мнозинство, и от опозицията, добро здраве през тази година, интересни и конструктивни идеи за развитието на България и дано повечето от тези идеи се реализират в законодателната практика.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, почивка до 16,00 ч., след което ще продължим с Парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няколко съобщения.
На 20 декември 2007 г. е постъпил и днес, 16 януари 2008 г., е раздаден на народните представители общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, приети на първо четене на 6 декември миналата година. Проектът е изготвен от Комисията по икономическата политика на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
На 27 декември 2007 г. от Българска народна банка са постъпили публикациите “Парична статистика – ноември 2007 г.” и “Брутен външен дълг на България – октомври 2007 г.” Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
На 7 януари 2008 г. на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за Сметната палата в Народното събрание е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през четвъртото тримесечие на 2007 г.
С писмо на председателя на Народното събрание информацията е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Информацията е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди всичко съм длъжен да ви съобщя, уважаеми колеги, че министърът на държавната администрация и административната реформа с писмо съобщава, че поради заболяване няма възможност да вземе участие в парламентарния контрол. Моли за разбиране по-специално господин Иван Иванов във връзка с отправеното от него питане. Виждам, че господин Иванов проявява такова разбиране, за което му благодаря. При първа възможност ще има готовност да отговори.
Уважаеми колеги, следва една поредица от писмени отговори:
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос от народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Нено Димов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Димитър Йорданов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Татяна Калканова.
Колеги, преминаваме към въпроси и питания, зададени към министри от кабинета.
Първият въпрос е от народния представител Татяна Калканова относно съдбата на Българо-корейския център в София към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Госпожо Калканова, заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в края на 2003 г. правителството на Република България и Програмата на ООН за развитие са се споразумели за реализиране на проект “Т-центрове”, предвиждащ създаването на разгърната мрежа от обществени центрове за достъп на гражданите до интернет и други информационни услуги.
Изграждането на такъв център в София започва през 2004 г. и е свързано с предоставянето на имот, представляващ част от помещенията (282 кв. м), собственост на Центъра за комплексно транспортно обслужване на населението в пешеходните връзки на Националния дворец на културата, предоставена за стопанисване на “Български държавни железници” ЕАД. В съответствие с нормативните изисквания е подписан договор между “БДЖ” ЕАД и Агенцията за развитие на съобщенията и комуникационните технологии към тогавашното Министерство на транспорта и съобщенията.
През 2004 г. е прието и предложението на корейската Агенция за цифрово подпомагане (KADO) за изграждане на Българо-корейски Интернет център в София, като за целта КADO предоставя 55 компютърни конфигурации и офис оборудване на стойност 300 хил. щатски долара.
В трите обособени зали – за обучение, за семинари и за свободен достъп на гражданите до Интернет, ежедневно преминават по над 100 човека в рамките от съществуването на центъра.
За съжаление след преструктурирането на “БДЖ” ЕАД имотът, в който се намира Българо-корейският Интернет център, е предоставен за стопанисване на Международното пътническо бюро “Рила”. Тъй като договорът за стопанисване на имота изтича на 1 ноември 2007 г., Държавната агенция трябва да освободи ползваната част от имота и да предаде останалата техника на Международното пътническо бюро “Рила”. След това действие Българо-Корейският интернет център на практика беше закрит.
Въпросите към Вас са следните:
Защо в качеството си на ресорен министър не внесохте решение, с което управлението на частта от имота да бъде предоставено на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения?
Нека още веднъж да напомня, че центърът е резултат от сътрудничеството между българската и корейската страна. Кой ще понесе отговорността пред корейските партньори за прекратяване на това сътрудничество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова! Въпросът, който поставяте, налага коментар на отношения, съществуващи в момента между едно търговско дружество, каквото е “БДЖ” ЕАД, и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения към Министерския съвет.
Позволявам си да изложа информацията по-долу, само за да бъда коректен към Вас и да отговоря на въпроса Ви, тъй като това не е в правомощията на министъра на транспорта.
Както знаете и както споменахте, между “БДЖ” ЕАД и Агенцията за развитие съобщенията и комуникационните технологии към тогавашното Министерство на транспорта и съобщенията, говоря до 2005 г., е сключен договор за ползване на Информационния център на “Български държавни железници” към НДК. По-късно, през 2004 г., сдружението е с нестопанска цел и е наречено “иЦентрове”. Съгласно чл. 1.1 от сключения договор след изтичане на срока на договора изграденият и оборудван информационен интернет център остава в полза на “БДЖ” ЕАД заедно с всички компютърни конфигурации – мултимедийна, аудио- и видеотехника, която в момента се ползва от този център.
Съгласно чл. 3 договорът се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от момента на подписването му. След изтичането на тригодишния срок на договора – на 1 ноември м.г., за което господин Бойко Лечев – изпълнителен секретар на сдружение “иЦентрове”, е бил уведомен своевременно още на 30 август 2007 г. “Български държавни железници” имат намерение да настанят в тези помещения служители от поделение “БДЖ-спед”, тоест спедиторската организация, поради това, че същите са настанени в работни помещения частна собственост, които в най-кратък срок следва да бъдат освободени.
Смятам, ще се съгласите и Вие, че е икономически неоправдано да се ползват помещения - частна собственост, за които се плащат високи наеми при наличие на помещения – собственост на търговското дружество “Български държавни железници”.
По отношение на собствеността на цитирания от Вас имот искам само да уточня, че Министерството на транспорта не е собственик на Центъра за комплексно транспортно обслужване в НДК, а той е собственост на “БДЖ” ЕАД. Разпореждане за тази собственост има единствено “Български държавни железници – Пътнически превози” ЕООД.
В случай, че дружеството вземе решение за отдаване под наем на горецитирания имот, както и за учредяване на ограничени вещни права върху него, то следва на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за държавната собственост да проведе търг при условията в чл. 13 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост.
Прекратяването на цитирания по-горе договор, поради изтичане на 3 годишния му срок на действие, по никакъв начин не би следвало да се отрази негативно върху сътрудничеството между българската и корейската страна. Именно в интерес на добрите взаимоотношения и в отговор на молбата на господин Лечев изпълнителният секретар на сдружението “И-центровете” да се отсрочи преместването на Българо-корейския Интернет център до 10 ноември 2007 г., поради очакваното посещение на делегация от Република Корея, все още И-центърът е настанен и продължава да работи в споменатото от Вас помещение в НДК.
Независимо че нямам тези права, госпожо Калканова, аз също помолих ръководството на БДЖ да не предприема такива действия докато сдружението “И-центрове” намери помещение, в което ще може да продължи своята дейност, разбира се, спазвайки договора, който е сключило преди 3 години с търговското предприятие “БДЖ” ЕАД.
Уважаема госпожо Калканова, в заключение искам само да уточня, че не става въпрос за закриването на Българо-корейския Интернет център, а за създаване на добри възможности за неговото преместване в други подходящи помещения, които, убеден съм, ще бъдат осигурени от сдружението с нестопанска цел и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят уточняващ въпрос е следният: Вие лично убеден ли сте в обществената полза от съществуването на тези И-центрове? И ако Вие сте убеден в това да има място, където гражданите, както казах, могат да имат свободен достъп до Интернет и всякакви други информационни услуги, какво ще бъде Вашето съдействие, за да може наистина да бъде осигурено помещение, което да даде възможност да продължи работата си Българо-корейския Интернет център? Аз смятам, че след като той съществува на базата на правителствено споразумение, сключено през 2003 г., както подчертах, между правителството на Република България и Програмата на ООН за развитие, търсенето на такова помещение, осигуряването на условия за съществуването на тези центрове, трябва да бъде преди всичко държавен и правителствен ангажимент, а не на съответната неправителствена организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо Калканова, демокрацията е нещо много сложно, което всички трябва да свикнем да уважаваме, най-вече защото всяка една организация има своите права. Но и държавата също трябва да спазва законите в страната и да не се намесва там, където няма това право.
Най-напред искам да Ви кажа и да Ви информирам, че аз съм министър на транспорта и от 2005 г. министерството не се занимава с политиката в съобщенията. С това се занимава Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. “И центрове” са гражданско сдружение в този момент и регистрирано като такова. Аз съм за продължаване на тяхната дейност, но не мога да наложа, неспазвайки закона на което и да е търговско дружество, поради това, че Вие ме молите в момента, да осигури съответно помещение без да се спазят законовите процедури. Така че убеден съм, че държавната организация, която се занимава с политиката в информационните технологии ще направи всичко възможно да осигури съответно тези помещения.
Искам да съобщя пред вас, че това е една програма общо на ООН, която не засяга само София. Тя засяга много общини и се надявам добре да се запознаете с нейните функции, с функциите на държавната администрация и съответно да отправите питането си към страната, която пряко отговаря по този въпрос.
Ако има възможност Министерството на транспорта в сградите, с които разполагаме като министерство, независимо че голяма част от тях бяха прехвърлени на агенцията при разделянето на съобщенията и на транспорта, ние бихме дали с удоволствие помещение, стига да имаме такава възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Въпрос от народния представител Ненко Темелков относно увеличаване броя на електрическите влакове, обслужващи линия “Перник-София-Перник”.
Заповядайте, господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ежедневно повече от 20 хил. души работещи и учещи в София – жители на Пернишка община, пътуват от Перник за София и обратно. В момента само малка част от потока от пътници се поема от БДЖ, някъде от порядъка на 15%. Със закупуването от Министерството на транспорта на 25 пътнически електрически мотриси се създава възможността да се увеличи броят и интензивността на пътническите състави “Перник-София-Перник”.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е: каква част от новите електровози ще бъде включена по линията “Перник-София” и в какъв срок? Възможно ли е възстановяване на движението на електричките, както бяха известни, по тази линия в пиковите часове от 6,00 до 8,00 ч. сутринта и от 17,00 до 20,00 ч. в интервали от порядъка на 15-20 мин.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Темелков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Темелков! Благодаря Ви за отправения към мен въпрос, който повдига тема, свързана с балансираното развитие на транспортната система за обслужване на столицата, ще ме извините за термина, но е такъв, и на сателитните градове около нея, един от който е гр. Перник.
В БДЖ вече е разработен проект за организация на градските и крайградските превози на София, който бе предоставен на консултативния съвет, свикан през м. октомври 2007 г. от Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” на тема “Подобряване на комплексното транспортно обслужване на гр. София и прилежащите й крайградски зони”. Както Вие самият отбелязвате и в съответствие с изискванията на Европейската комисия за използването на все по-икономични, комфортни и екологични транспортни средства, през последните години БДЖ доставиха 25 дизелови мотриси – производство на “Сименс”, които поеха голяма част от превозите по второстепенните линии и част от крайградските превози на големите градове.
През м. януари 2008 г. започва изпълнението и на плана за доставка на още 25 електрически мотриси “Сименс”, с които дружеството ще продължи да изпълнява Стратегията си за развитие на крайградските превози на големите административни центрове в страната. В момента текат тестовете на първите две пристигнали мотриси в страната. Те ще бъдат пуснати в действие на 25 януари, тоест този месец.
Периодичните маркетингови проучвания, извършвани от персонала на БДЖ показват, че делът на железопътния транспорт в модалното разпределение на превозите в участъка “София-Перник” непрекъснато се увеличава. Средно дневно от услугите на железницата се възползват приблизително 5500 пътника. Параметрите на железните превози в този участък са: брой влакове – 25 пътнически, крайградски и бързи влакове във всяка от двете посоки; период на обслужване – от 04,40 ч. до 22,30 ч. или 17 ч. и 50 мин.; интервал на обслужване в този момент – 53 мин., независимо от посоката; подвижен състав – електромотрисни влакове, дизеловомотрисни влакове - за новите “Сименс”, за които говоря, и вагонни състави, капацитетът на който поема съществуващия пътникопоток. При разработване на графика за движение на влаковете, който влезе в 0,00 ч. на 9 т.м. е предвидено цялото крайградско движение на София, част от което е и гр. Перник, да се поеме постепенно от 17 нови електромотрисни влакове “Сименс”.
Допустимите скорости за движение при техническото състояние на железния път в момента определят минимален интервал на попътното следване в пиковите часове и то при движение само на нови електрически мотриси на не по-малко от 30 минути. На този етап всеки по-малък интервал, както упоменатите от Вас 15-20 минути, е неизпълним, господин Темелков. На практика това е възможно да стане, само ако е удвоена железопътната линия до Перник.
Интервалът на движение от 30 минути е изпълним само в един вариант на обслужване, за което е необходимо да се отмени движението на всички останали влакове, включително международни и бързи. От своя страна това обаче би довело до негативи не само за дружеството-превозвач, но и по отношение изпълнението на ангажиментите на България за развитие на региона.
Въпреки това, господин Темелков, съм разпоредил още през м. ноември миналата година да се изготви план за ремонтите на участъците по линия София – Перник, където да се увеличат скоростите и на тази база да можем да постигнем 30-минутно обслужване на пътниците чрез железопътния транспорт някъде в началото на м. април 2008 г. Дано да успеем за този период да направим тези необходими ремонти, да се вдигне скоростта, за да може и на база пътуващите международни, бързи и товарни влакове да изградим една добра крайградска връзка между град Перник и столицата София. Благодаря ви за вниманието. Благодаря още един път и за въпроса, който ми зададохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Темелков, заповядайте за Вашата реплика.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм удовлетворен от чутото и Ви благодаря за това. Уверявам Ви, че Вашите усилия са в полза на перничани, работещи и учещи в София, и от гледна точка на това, че големият поток автомобили, който ежедневно се случва в Перник – София и затруднява движението включително в София, по този начин би се решил един сериозен проблем и на София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, навярно не е нужна дуплика?
Преминаваме към въпроса на народния представител Михаил Миков относно строителството на Дунав мост.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Знаете, че проектът за Дунав мост 2 е проект, който се коментира в публичното пространство от десетина години, може би век, но реалните действия са в тези параметри – десетина-дванадесет години.
Средствата са осигурени от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
В края на м. януари миналата година беше подписан договор с изпълнителя, който предвижда строителството на това важно инфраструктурно съоръжение – важно не за град Видин, не за Видинския регион, не за Северозападния регион, важно за България и за Европейския съюз, като алтернативно решение на пътна връзка с Европа, не само мост, но инфраструктура от двете страни – на българска и на румънска територия. Това може би е следваща тема. Дано там нещата се движат по-различно.
Подписа се договор със срок за изпълнение 36 месеца. На какъв етап е строителството, защото пак започват притеснения, че има забавяне на строителството. Откъде идва проблемът? Парите са за тригодишен срок – тридесет и шест месеца. Ако те не бъдат усвоени до 2010 г., този национален обект, един от малкото национални обекти, по който имаме шанс да усвоим средствата от Европейския съюз, разбира се, със средства от заеми и средства от бюджета, можем да изгубим тези средства и после пък да се наложи държавата да доплаща от бюджета, защото не върви мостът да е направен до половината, ако се забави строителството.
Аз знам Вашите усилия през изминал период да стартираме, да подпишем договора. Знам и проблемите, но пак казвам, това е друга тема, за прилежащата инфраструктура и отчуждителните процедури. Само ги съобщавам, за да обърна внимание на тези местни държавни органи, които имат отношение, да обърнат специално внимание към националния обект.
Как върви строителството на Дунав мост и ще бъде ли изпълнен проектът в рамките на договорения срок? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Както знаете и както споменахте, договорът за изграждане на моста беше сключен с компанията FCC от Испания на 30 януари 2007 г. със срок за завършване 30 април 2010 г. Испанската фирма спечели търга за прилежащата инфраструктура и за строителството на Дунав мост.
Договорът за прилежащата инфраструктура беше подписан на 26 октомври 2007 г. със срок за завършване 28 декември 2009 г.
Господин Миков, ще ми позволите тук да отворя една скоба. Вие си спомняте, тъй като винаги сте се интересували от този голям за България проект като народен представител от Видинския регион, в какво състояние беше заварен проектът “Строителството на Дунав мост 2”.
От финансова гледна точка предстояха да се проведат много преговори, за да се гарантира финансирането, включително и от фонда KFW. Трябваше включително да се преразгледат и аз благодаря на Народното събрание, че бързо ратифицирахте, след като успяхме да предоговорим финансовите параметри, предприсъединителните европейски фондове.
От друга страна успяхме бързо да подготвим тръжната документация и да проведем тези търгове, за да дадем старт на проекта. Трябва да отбележим, че наистина след дълго бавене и бездействие смея да кажа по тези проекти, успяхме за година и половина да решим този сложен въпрос.
Оттук нататък ни предстои добра координация с изпълнителя и съответно изпълнение на преките ангажименти, които има държавата. Координацията трябва да се извършва от звеното – менажерът на проекта, назначено по граждански договор от министъра на транспорта, това е техен ангажимент, а контролът по целия проект да се извършва от Министерството на транспорта, по-точно от дирекция “Програми и проекти”.
Какво е направено до момента за реализирането на обекта? На Министерството на транспорта като възложител на обекта са представени необходимите банкови гаранции и обезпечения за авансовото плащане и за качествено изпълнение.
Второ, предадена е във владение на изпълнителя част от строителната площадка на българския бряг и е получен временен достъп на изпълнителя до строителните площадки на румънския бряг.
Съгласувани са параметрите на техническите проекти на моста и обвръзката с прилежащата инфраструктура на румънска територия. Около 90% от проекта е готов и е предаден на супервизията – инженерът, който ще наблюдава проекта.
Организирани са офиси на изпълнителя и на инженера в град Видин.
Извършени са допълнителни хидроложки и геоложки проучвания, както и проучвания на речното корито за наличие на взривоопасни материали в района на строежа.
Извършено е топографско заснемане на строителната площадка и остта на моста и част от прилежащата инфраструктура.
Завършени са задължителните археологически проучвания на терена на строителната площадка.
Изпълнени са, както казах, около 90% от проектирането на моста, които са предадени.
На изпълнителя са предадени техническите проекти за изграждане на предвидения Център за транспортно обслужване и е оградена съответната строителна площадка. Работите по строителството на центъра са започнали и се контролират от строителния надзор на обекта.
От страна на изпълнителя е наета допълнителна площадка в района на Свободна икономическа зона “Видин” ЕАД, където ще се изгради полигон за производство на предварителните напрегнати стоманено-бетонни елементи за изграждане на моста. Оборудването за полигона вече е одобрено от инженера и понастоящем ще започне да се транспортира към площадката, която вече се подготвя.
Приключени са отчуждителните процедури по имотите – частна собственост, за нуждите за изграждане на моста. За прилежащата инфраструктура в землището на град Видин са отчуждени 292 имота на обща стойност 679 хил. лв., а остават неуредени плащания по 25 имота с обща площ около 102 дка на стойност 210 хил. лв. Това говоря за прилежащата инфраструктура, тоест за втория договор.
Мисля, че сте добре запознати с проблемите по отчуждаването на тези имоти и причините, довели в крайна сметка до отлагане приключването на отчуждителните процедури още преди три месеца. Така че там се бавим с три месеца, но се надявам това, че компанията, която изгражда моста и прилежащата инфраструктура, да ни даде възможност да наваксаме закъсненията във времето.
Закъснение спрямо първоначалния график за проектиране и строителство на обекта има и поради някои различия между българското и румънското законодателство. Тук е описано доста обстойно – аз ще се опитам да ви го обясня с няколко думи.
Румънската страна може да даде достъп за проучване на терените, само ако има готов проект. Това е по румънското законодателство. Това създаде доста проблеми по отношение геоложките проучвания от страна на „Еф Си Си” на румънския бряг и на територията на р. Дунав - в териториалните води на Румъния.
След срещата, която направихме с министъра на транспорта господин Орбан в Калафат, веднага се даде временен достъп на компанията „Еф Си Си” и тя успя да извърши тези проучвания, тъй като, от друга страна, без проучванията не може да даде нормален проект, който да отговаря на всички условия. Този порочен кръг ни забави с някъде около четири месеца. Предвидени са обаче някои нови технологични решения, които според фирмата „Еф Си Си” ще ни дадат възможност да приключим в срока - 2010 г.
Господин Миков, от друга страна, искам да Ви съобщя, че аз като министър и екипът на Министерството на транспорта ще правим всичко възможно, което е по силите на държавата, да осигурим нормални условия за строителство на моста, без да се месим в преките технически отношения по ФИДИК между изпълнител, възложител и звеното, което сме назначили, разбира се, инженера, но това, което държавата може да направи, ще го направи. Имаме уговорка с моя колега и това го изпълняваме – всеки месец правим работни срещи, на които поставяме въпросите по проблема на строителството на Дунав мост 2 между двете министерства и двете страни, така че максимално да облекчим изпълнението на този проект. Въпреки това пак споделям пред вас, че имаме определено закъснение и подобни искове ще има вероятно и от изпълнителя. На срещата, която проведохме преди една седмица с него, той гарантира, че с тези технически решения, които предлагат, мостът ще бъде завършен в срок.
Има риск, ако се забави дори с три месеца мостът, че Министерството на транспорта, включително и парламентът трябва отново да удължим сроковете за действие на финансовите договори, така че да се осигури изцяло финансирането на обекта. Да се надяваме, че няма да стигнем до този момент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин министър.
Господин Миков, заповядайте за репликата Ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, и аз Ви благодаря за изчерпателния отговор. Благодаря Ви и за личните усилия, които се надявам, че ще продължите да полагате не заради личните ни отношения, симпатии и прочие, а заради това, че става въпрос за национален обект, заради това, че комисарят по транспорта Баро при посещението си тук, Вие сте в течение, категорично заяви, че за Европейския съюз този проект е изключително важен. Знам, че Вие го знаете, но го казвам, за да е ясно и от двете страни на Дунава, че проектът „Дунав мост 2” не е на Видин, не е на Калафат, не е на България, не е на Румъния, а на Европейския съюз! Особено когато процесите в Западните Балкани все още не са достигнали онази политическа стабилност, която да позволява безпрепятствено движение през границата.
Аз Ви обещавам от своя страна, че ще ходя на място и всичките тези работи, дето Вие ги казвате, дето на Вас Ви докладват, аз ще ги гледам на място. Геоложките проучвания и другите неща не мога да видя, но има неща, които се виждат и пипат. Най-важното е хората във Видинския регион, минаващите през Видинския регион да виждат, че този проект върви с дни и с часове, защото няма време. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър – имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Миков, категорично искам да заявя пред Вас, че ангажиментът ми е като държавник – този проект да се изпълни. Това е приоритетен обект и за Европейския съюз, но за България и за Румъния. Днес държавният секретар на Румъния – Вие знаете тяхната структура на министерствата, господин Бозашо беше в София на среща със заместник-министър Господинова именно по въпросите на Дунав мост 2. Разговаряхме с него и по подготовката на срещата ни с министъра на транспорта на 31 януари във Варна. Там ние ще излезем с обща декларация, където още веднъж ще декларираме, че независимо от политиката, която ще развиваме за мостовете по Дунав – знаете, че говорим за няколко прехода, които трябва да станат, Дунав мост 2 е приоритетният обект за двете страни – и за Румъния, и за България. Така че нашите усилия са насочени в тази посока. Вие сте прав. Това, което в момента като политическа обстановка е в Западните Балкани, още веднъж потвърждава важността на този проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питането от народния представител Станчо Тодоров относно ефективността на общата транспортна политика на държавата, провеждана от министъра на транспорта в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура на Република България.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, обръщам се към Вас на основание Закона за железопътния транспорт на Република България, а именно съгласно чл. 12 министърът на транспорта провежда обща транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Поводът да се обърна към Вас е подписката, която Вие също имате, аз съм я приложил към този въпрос към Вас, от възмутени български граждани, пътували с влак № 12613 в 13,15 ч. на 23 ноември 2007 г. по линията София – Варна. Влакът е петъчен, календарен, с по-висока цена на билетите. Цялата композиция на влака е от четири вагона, като един вагон е първа класа, а останалите три вагона са втора класа. Първият вагон е без парно. Влакът е препълнен, на гара Север остават пътници, тъй като вратите на вагоните не могат да се отварят и пътниците не могат да се качат в тях. Подписката е от 19 души - правостоящи пътници, разположени в коридора между предната врата на първото и второто купе на първия вагон.
Изводът – влакът е препълнен и не се създават условия за нормално пътуване на гражданите.
Нормално ли е, господин министър, този влак да има само четири вагона за пътници общо по тази дълга линия, да не изброявам точно по гари, София – Варна на разстояние 450 км?
На въпросите от пътниците към персонала на влака за малкия брой вагони отговарят, че вагоните са неизправни, на ремонт и няма виновни по този въпрос. Описаният случай на некоректно отношение при пътуването на гражданите само ще доведе до отлив, господин министър, на пътуващите по БДЖ и съответно до големи загуби в транспорта, като се намалява ефективността от експлоатацията на подвижния състав на „Български държавни железници”.
Питам Ви: какви конкретни мерки ще вземете за повишаване ефективността при изграждането, поддържането, развитието и оптималната експлоатация на железопътната инфраструктура и недопускане на посочените по-горе слабости? Чакам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, преди да отговоря на въпроса, нека направим едно уточнение. Железопътната инфраструктура са железопътните линии, сигнализацията, това е пътят, по който се движат влаковете. С обслужването на пътниците, с вагоните и локомотивите се занимава „БДЖ” ЕАД, което е друго предприятие от Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Отговорностите по железопътния транспорт са мои. Аз винаги съм ги поемал, затова искам да кажа, че проблемът, който Вие поставяте е изключително неприятен. Както споделих, не се отнася до железопътната инфраструктура, а до “БДЖ” ЕАД, чиято дейност е регламентирана за извършване на задължения за обществени услуги при изпълнение на държавната политика за осъществяване на свободно движение на хора на територията на цялата страна. На базата на това има и договор, по който държавата съответно дава допълнително средства, които не достигат от билетите за дейността, която се развива, за да може да има наистина свободно движение на хората чрез железопътния транспорт.
Резултатите от направената проверка, която възложих на база на въпроса, който ми дадохте за отклонението на параметрите на бързия влак 26-13, а не 126-13 – София-Варна от 23.11.2007 г., по посочените в действащия План за композиране на влаковете показват, че те са в границите на допустимите и има обективни причини за тях.
Какво искам да кажа с това “в границите на допустимите”? Съгласно Плана за композиране на влаковете, действащ от 8.12.2007 г. бързият влак 26-13 е в състав от четири второкласни вагона с по 72 седящи места и един първокласен вагон с 54 седящи места или общо 342 седящи места. Капацитетът на влака е съобразен с обема на пътникопотока за целия участък между София и Варна в обслужвания период на денонощието. Значи, целта при тези планове е да не се претоварва влакът, тоест да се удовлетворят пътниците, които желаят да пътуват, уточнени с едно проучване, но да няма и много свободни вагони, което също води до загуба на “БДЖ” ЕАД.
Господин Тодоров, на цитираната дата – 23.11.2007 г., по възникнала техническа причина, с един вагон е намален съставът, както Вие споменавате, което е създало немалко проблеми на пътуващите в бързия влак София-Варна. Тези действия са продиктувани от следните обстоятелства – в момента са имали повреден вагон, нямало е възможност този вагон да бъде заменен и поради това, че е трябвало да се изпълни пътуването до Варна, влакът е пуснат с един вагон по-малко.
Относно твърдението за неотоплен първи вагон – това също е вярно. От направената проверка обаче се установи, че на гарата, от която е тръгнал влакът, вагонът е бил отоплен. След определено време по време на движение, тоест на гара Павликени, е имало повреда в отоплението. Това е констатирано с протокол от ръководителя на влака. Повредата е отстранена чак след като е пристигнал вагонът на крайна гара, тоест в София, и вагонът е бил обслужен от техническите служби.
Искам да отбележа, че въвеждането в експлоатация до края на миналата година на 74 вагона - втора употреба, доставени от Германия, позволи да се попълнят съставите на ускорените бързи влакове и бързите влакове и да се осигурят допълнителни увеличения с вагони по много направления, най-вече през празничните дни през м. декември 2007 г. и началото на 2008 г.
В този период е изпробван успешно и нов начин на действие по очакван завишен брой пътници. Отделен бе оперативен резерв от допълнителни вагони, ситуирани в железопътните центрове София, Пловдив и Горна Оряховица. На диспечерите от “Пътнически превози” в “БДЖ” ЕАД беше разрешено тези вагони да се ползват в случай на възникнала необходимост, тоест при аварии, за каквито Вие споменахте. В резултат на тези действия през Коледните и Новогодишните празници не беше допуснато намаляване на състави, независимо че знаете при какви тежки метеорологични условия бе изпълнено движението и по железопътния транспорт.
До края на м. февруари т.г., аз отговорих на господин Темелков, ще се въведат в експлоатация електрическите дизелови мотриси, като ще освободим все пак вагони от района около София и около Пловдив, но също така и останалите 26 договорени вагони, които са в добро състояние и са от Германия. С тях ще се обновят и нови композиции на бързите и ускорените бързи влакове.
Уважаеми господин Тодоров, искам да споделя нещо пред Вас. Вие сте добре запознат със състоянието на железниците. Знаете, че голяма част от парка, с който разполагаме, е от вагони и локомотиви от 70-те и началото на 80-те години. Стремежът и желанието на железничарите е да ги поддържат, да ги почистват и все пак ни предоставят каквито и да е нормални условия за пътуване. Ние правим всичко възможно със средствата, с които разполага “БДЖ” ЕАД, включително и допълнителните средства с кредита, който теглихме по облигационния заем от 140 млн. да подменяме железопътния състав, но е трудно. Знаете, че един вагон струва около 3 млн. лв. Говоря за среден клас вагон. Един локомотив струва около 5-6 млн. евро. Това са сериозни инвестиции, които ние трябва да вложим.
Разработили сме такава програма, но за съжаление не можем да го направим с такива бързи темпове, с каквито и на нас ни се иска, за да дадем една нормална услуга на българските граждани. Ще направим всичко възможно по изпълнението на Програмата за спалните вагони, тъй като в момента не разполагаме с добри спални вагони, а има нужда от такива вагони, както има и пътници между Варна и София и Бургас и София.
Това, което е във възможностите и на държавата, и на предприятието, включително чрез теглене на кредити, ще го направим, за да подобрим услугата, но не можем всичко с магическа пръчка да решим. Благодаря ви за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, заповядайте, за да зададете два уточняващи въпроса на министъра.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, аз съм доволен от това, че Вие наистина сте проявили старание и сте проверили този случай, който е фрапиращ за ХХІ век. Но да се върнем 20-30 години назад. Ние всички тук сме се возили, аз продължавам да се возя, не знам други колеги дали го правят това, но аз често пътувам по линията Варна-София. Наистина много е трагично да се пътува и не само, че е мръсно и така нататък. Долни думи няма да използвам в своето изказване. Това, което имахме преди 30 години въобще сега го нямаме, а трябва ли да бъде така, господин министър?
В същото време аз искам да ми отговорите на въпроса – тези хубави вагони, в които ние слушахме и радио като влезнехме, имаше и карта на България, съобщаваха следващите гари и така нататък, тези неща вече отдавна са изчезнали. Българинът вече единственото, което използва в настоящия момент е железопътния транспорт, защото той е най-сигурният. Ето, снощи се връщам от Варна – няма самолет, няма ги и автобусите, защото има заледен участък. Транспортът – това е железопътният! А пускате четири вагончета, защото няма вагони.
В същото време, господин министър, аз искам да Ви задам два уточняващи въпроса – колко вагона Вие продадохте? Вие ми казахте само една цифра, че един вагон струва около 3 млн. По мои сведения Вие сте продали за тези две години около 5 хил. вагона и мога да назова имена на бизнесмен от Перник и така нататък. Аз съм проследил този въпрос и искам от Вас отговор тези пари къде отидоха? Какво закупихте Вие с тези пари от продажбата на тези вагони? Това е единият въпрос.
Вторият въпрос – знаете, че ние вече сме в цивилизована Европа. Целият свят се движи със скорост 250-300 км в час. Това са влаковете, които се движат, а нашият се движи средно с 50 км в час. Девет часа е пътят от Варна до София с 50 км в час. Кога ние ще устроим българските държавни железници да се движат нормално като европейските? Имаме ли възможност, Вие имате ли план по този въпрос? Или ще се върнем на старите парни локомотиви, след което ще продадем на безценица, за 1 лв., Българските държавни железници? Този ми е въпросът, който Ви задавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за Вашия отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Тодоров, вероятно сте слушали моите отговори в началото на нашия мандат и впоследствие. Аз искам да Ви кажа, че първо нашето правителство и Министерството на транспорта не е продавало вагони. Това, което го казвате не е за последните две години, а е от преди това. Споменатите сделки с Перник не касаят продажба на вагони, а една цесия, която беше направена при предишното правителство. Ние имаме само една сделка, където имаше едни 33 липсващи вагони и аз съм разрешил само тези вагони да бъдат разрешени съответно за продажба. Така че от тази гледна точка да се хвърлят подобни упреци, че продаваме железниците, а не купуваме вагони, е абсурдно. Ще Ви помоля: хайде да оставим популизма настрани. Проверявайте преди да питате.
Да, състоянието на железниците е тежко и по отношение на подвижния състав, но ние правим всичко възможно.
Първо, знаете, че имаше един договор, който беше сключен за дизеловите мотриси. Този договор беше в тежка финансова ситуация. Успяхме да се оправим, включително и с “KFW”, която беше финансираща организация, и с допълнителните тежести, които бяха наложени по ремонтите на тези дизелови мотриси, за да можем да гарантираме съответно тяхната гаранция, която трябва да се направи чрез застраховките. Същевременно ние създадохме условия да приключим договора докрай, за да имаме 24 мотриси, които да създават едни нормални условия за пътуване на гражданите.
Продължихме и договора за електрическите мотриси. Тази година ние ще имаме 25 електрически мотриси, които ще бъдат също разположени в района. Това са 50 мотриси. Да, необходими са ни още 50, за да работим нормално, но имайте предвид, че това са над 300 млн. евро. Тези пари трябва да се изплащат от “БДЖ”, тъй като тя е търговско дружество и по европейските директиви не може държавата да дава пари на “БДЖ”, за да закупува съответно подвижен състав. Единствено парите, които могат да се дават, е по договора, който държавата е предоставила за определени пътнически превози. Това са максимум около 90 млн. лв. на година и тези пари наистина “БДЖ” успява да ги вземе, но те отиват за покриване на загубата именно от някой път ниските цени на билети и същевременно неефективността на пътническите превози.
Що се касае за движението и скоростта на влаковете, в момента знаете, че ние работим по проекта „Пловдив-Свиленград”, където това ще бъде първата железница със 160 км в час. Тя ще бъде електрифицирана и с най-модерната сигнализация за управлението на влаковете. Към оперативна програма „Транспорт” ние сме подсигурили и успяхме не само да я защитим, но и да подготвим идейните проекти да се изиграят търгове за четири от най-главните направления, където също ще бъде изградена железница за 130 и 160 км.
Железен път не се строи за една година. И все пак не искам да забравяте откъде ние започнахме. Говорим за линията Видин-София, говорим за линията София-Пловдив, говорим за модернизация за линията, и сега ще го правим с държавни средства, Пловдив-Бургас, така че обещани ангажименти от НКЖИ и от мен като министър да намалим с един час пътуването София-Бургас, ще направим всичко възможно да го изпълним. Усилията ни са насочени в тази посока, но трябва да знаете, че и средствата, с които се разполага, са минимални. За да можем да стигнем скоростите 130 км, ние трябва да влагаме всяка година 500 млн. евро, за да можем за шест години да постигнем тези параметри. В момента средствата, които се влагат, са някъде от порядъка на 130 млн. лв., които са осигурени на железопътната инфраструктура, а тя е ангажимент на държавата. И затова навремето беше разделено предприятието, за да не се бърка конкурентоспособността с автомобилния и с частните жп превозвачи.
С удоволствие бих Ви обяснил всички тези въпроси. Искам да знаете и да бъдете уверен в едно: това, което сме поставили в нашите програми, ние ще го изпълним. Може да имаме някъде закъснение, но ще направим всичко възможно да поставим основите на една модерна железопътна система в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Тодоров, да изразите Вашето отношение към отговора на господин Мутафчиев.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, ето тук вече не съм съгласен въобще с това Ваше заключение, което дадохте, тъй като един път Вие прехвърляте отговорността на някакво дружество, а втори път казвате: железопътният транспорт е приоритет на държавата. И при тази ситуация аз не мога да разбера Вие като министър ... И Ви цитирах чл. 12, който Вие там по закон сте задължен да упражнявате. Аз поставям актуален въпрос в държавата - че гражданите се възмущават. Те вече няма с какво да пътуват – почнаха да се движат с каруци. Самолети няма, автобуси няма – заледено, влакове няма на какво да се качат, на магарешки каручки в ХХІ век.
Вие само разпродавате. Наистина се разпродава, а нищо не се купува. (Реплика на министър Петър Мутафчиев.)
Господин министър, Вие не ми казахте какво сте купили. Само ми казахте 74 вагона втора употреба, нищо друго. И в транспорта, както и в другите министерства, ние купуваме само втора употреба, нещо да кажем че имаме и че на, ето, не се движим с потурите, но това не е така. (Реплика на министър Петър Мутафчиев.)
Това е, господин министър. Влезте в рамките на министър и дайте отговор, че Вие правите това, това, направили сте това, това и ще направите еди-какво си в железопътния транспорт, защото това е държавна политика. Не да ми казвате: там е акционерно дружество, то продава, то стопанисва, то това прави, то онова прави. Печалбата трябва да отива в държавата, а Вие сте заинтересованото лице тази печалба да я осигурите и държавата да бъде богата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Тодоров. Очевидно има място за продължаване на разговора между Вас и господин министъра. Той, както заяви, е готов за по-нататъшни дискусии с Вас.
С питането на господин Тодоров приключиха въпросите и питанията към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Преминаваме към зададените въпроси и питания към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
Въпрос на народния представител Лидия Шулева и народния представител Атанас Щерев относно дейността и работата на Фонда за лечение на деца в чужбина.
Госпожо Шулева, имате думата. Заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В края на 2004 г. беше създаден Фонд за лечение на деца в чужбина. Идеята за създаването на този фонд се роди поради факта, че много български деца бяха лишени от възможността да се лекуват в чужбина заради много високата стойност на това лечение и невъзможността държавата да осигури такива средства. Поради тази причина с 5 млн. лв. от излишъка за 2004 г. от държавния бюджет беше създаден този фонд и също така беше създадена възможност чрез данъчно облекчение, освобождаване от данък дарение на средства на частни спонсори и дарители да даряват такива средства във фонда. Идеята беше с малки суми дарителство по ведомост да се даде възможност на много български граждани да отделят ежемесечно средства в този фонд, за да подпомагат скъпоструващото лечение на българските деца.
Недопустимо е в ХХІ век да сме ежедневно свидетели на кампании за събиране на пари за животоспасяващи операции или лечение на българските деца и ние като държава трябва да направим всичко възможно това да се случва не по този начин, а със създаването именно на един такъв фонд, който да гарантира лечението на всички български деца. В този фонд започнаха да се събират пари от спонсори, от държавата, но нашият въпрос към Вас е: необходима ли е правна промяна в нормативната уредба, която да осигури прозрачността и ефективността на работата на фонда?
Първоначалната идея беше половината от членовете на така наречения Обществен съвет, който взема решенията, да бъде с представители на медиите. Но за съжаление само един-единствен представител на медии има в този Обществен съвет и обществото не знае как функционира този фонд, какви пари изразходва, колко пари се събират и какви деца се лекуват в чужбина или в страната? Също така за нас е важно да знаем има ли случаи на забавяне на издаване на разрешенията за лечение в чужбина и какви са причините за това и как може да бъде постигната по-добра координация между отговорните лица за своевременното отпускане на финансовите средства по предназначение?
След задаването на този въпрос на 12 декември, на 18 декември ние имахме възможността да се срещнем с господин министъра и с членове на Обществения съвет, за да говорим по тези теми. И тогава министър Гайдарски се ангажира да направи всичко възможно забавените 8 разрешения със срок на забава от 11 до 2 месеца на 8 деца за лечение да бъдат разрешени незабавно. Бих искала да знам в рамките на отговора на този въпрос дали това е направено и въобще има ли вече идея как да бъде улеснен този дълъг административен път, както казах вече, от 10 месеца до 2 месеца за издаване на разрешение за лечение на деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Шулева, уважаеми доц. Щерев! Въпросът, който ми зададохте още на 18 декември – това е вярно, продължава да ни вълнува и сега. В момента действащата нормативна база, с която работи центърът Фонд за лечение на деца - трябва да изясня, че той вече не се казва Фонд за лечение на деца в чужбина, а е Фонд за лечение на деца, парите, които се събират в този фонд, се използват за лечение на деца и в България, не само в чужбина.
Нормативната база дава възможност за финансово подпомагане на децата, нуждаещи се от лечение със средствата на този център. Нормативните актове, както и правилата за работа на Обществения съвет към фонда, са публикувани в Интернет-страницата на центъра, което гарантира информираност и възможност за достъпност до средствата на фонда на нуждаещите се деца при липса на възможност за лечение в България. Тук бих искал да поясня, че става въпрос за редки заболявания, които нямаме възможност да лекуваме в България. Става въпрос за две или три деца, заболели през годината, а нямаме такива клиники и специалисти. След като постъпят молбите, тези от тях, които отговарят на необходимите условия, чрез Комисията за лечение на деца към МЗ се насочват към фонда и се разглеждат от Обществения съвет в рамките на един месец. Така беше досега. В случаите, когато е препоръчано молбите да бъдат разгледани в съкратени срокове, общественият съвет се събира извънредно. Директорът на фонда докладва окончателното решение на Обществения съвет на министъра до седем работни дни след провеждане на заседанието. Работата на фонда зависи от броя на предлаганите деца от комисията към МЗ.
През 2007 г. във фонда са постъпили 75 молби. От тях са одобрени окончателно от Обществения съвет 39. Уверявам ви, че няма дете, което да не е отговаряло на критериите, тъй като Общественият съвет и специализираните комисии работят по определени критерии, по които се решава дали едно дете трябва да бъде изпратено за лечение в чужбина или не. Няма такова дете, което да е отговаряло на такива критерии и да му е отказано лечение в чужбина.
Забавяния обаче за издаване на разрешения за лечение в чужбина има и те са няколко. Причините са основно: забавя се становището на профилните комисии, които работят на доброволни начала (трудът там не се заплаща, той е безвъзмезден).
Другата основна причина е, че дълго време се уточнява диагнозата. Най-често това са редки заболявания и диагнозите се поставят много трудно.
Когато едно дете ще се изпраща на лечение в чужбина, едно от условията е да има минимум две оферти от чужбина. Тогава комисията избира къде да бъде насочено детето за лечение. Това са независещи от центъра причини.
Утежняване на процедурата по удовлетворяване на молбите е и тъй нареченият съгласувателен режим, по който ние с вас разговаряхме през месец декември миналата година и който се налага от обстоятелството, че министърът е разпоредител с бюджетните средства на фонда. Трябва да мине през подкомисията, която е специализирана комисия, след това трябва да отиде в Централната комисия към министерството, след това трябва да се върне в Обществения съвет, след това трябва да се върне при министъра и отново да отиде в Обществения съвет. Всичко това, както се бяхме договорили с вас, ще има готово решение през следващите седмици за съкращаване на тази дълга процедура. Уверявам ви, че ще има закъснение, защото начинът, по който работи комисията – с уточняване на диагнозата, с изпращане на случаите в чужбина (дали евентуално ще искат да вземат това дете за лечение и т.н.), понякога трае с месеци. Това е една от основните причини за забавяне на случаите за изпращане на децата в чужбина.
Ръководството на МЗ има желанието и в момента разработва нова концепция за изпращане на децата в чужбина, а разбира се – и за лечение на децата в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Шерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Гайдарски! Аз съм абсолютно сигурен, че Вие сте направили постъпки за подобряване на ситуацията за лечение на тези деца, за което Ви благодаря.
Ние обаче с госпожа Шулева не можем да бъдем доволни от този отговор. Ще ви кажа защо. Казвате, че една специализирана комисия бави отговора и не можете да й въздействате, но прощавайте, чест е за един специалист да го поканите в специализирана комисия или ваши органи, за да даде становище. Това означава признание за неговата квалификация. И ако той не даде това становище навреме, има и други специалисти. Те не са само по един, независимо, че специалностите са редки. Би могло да се въздейства за това.
Има случаи, че има забавяне на отпращането на децата за лечение, дори и когато има становище. В този смисъл пред Вас има два пътя: Ваша воля е как би трябвало да го направите, но с госпожа Шулева заявяваме, че ще следим този въпрос и в бъдеще ще отправяме питания към Вас, а в лични срещи ще се стараем да отговорим на съответните въпроси, та децата да бъдат своевременно изпращани на лечение, независимо дали лечението ще бъде у нас или в чужбина.
Вие имате два пътя: единият е да се направи ново постановление, което да даде повече отговорност на министъра на здравеопазването, но и по-добра организация на работата.
Вторияг е да се разработи законова позиция за работата на този фонд. Ваш е изборът.
Съгласете се обаче, че да се чака от 2 до 11 месеца от едно семейство за лечение на детето – което беше установено за 8 от децата, то ситуацията не е нормална. Зная, че като лекар Вие ще споделите схващането, че на чиновника, на администратора трябва да му се поставят ясни изисквания, максимални срокове и в никакъв случай да не се допусне грубо администриране на такъв важен въпрос, какъвто е своевременното лечение на тези деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Гайдарски, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми доц. Щерев, Вие сте лекар и знаете, че в специализираните комисии няма много специалисти в страната. Това са редки заболявания. Не става въпрос за заболявания, от които има 20 или 30 заболели в страната, като всеки един от тях може да даде становище. Обикновено имаме по 1, много рядко 2 специалисти в съответната област. Не е вярно, че може да се избира между специалистите.
Начинът, използван в тези случаи, е да съкратим процедурата. Аз казах, че имаме възможност за съкращаване на процедурата, като не се минава през Централната комисия. Според мен няма нужда да се минава през Централната комисия. Процедурата може да се съкрати до Специализираната комисия. Тя, понеже е отговорната комисия, дава становището. Това са специалистите, които разбират от това рядко заболяване. При това положение съкращаваме изключително много процедурата. Пак Ви уверявам, че няма да има възможност тези проблеми да се решат много бързо, защото понякога диагнозата е трудна. Знаете, че понякога с месеци се правят изследвания на дадено заболяване, уточняват се параметрите му, след това трябва да се уточняват болниците, където трябва да отиде лицето, търсят се болници в Европа или друга страна извън Европа. Това забавя случаите.
Пак повтарям - няма случаи за деца, които са били в комисията и които по принцип отговарят на критериите, да им е било отказано лечение. Знаете, че напоследък е имало случай с дете (за който писаха вестниците), Ани Петрова е заминала самостоятелно за Франция. Има родители, които заявяват, че искат тяхното дете да бъде лекувано в чужбина, при положение, че в България може да бъде извършено същото лечение. Детето, за което през последните няколко дни непрекъснато се пишеше във вестниците, което в България е подложено на абсолютно същото лечение, което се предлага и в Париж, което според написаното във вестника струва 1 милион, няма да има възможност да му бъде платено това лечение, при положение, че детето може да бъде лекувано в България.
Уверявам ви, че ще направим всичко възможно да съкратим процедурата. Това, което зависи от нас – тоест да премахнем удължения период от чиновническите недоглеждания, ще бъде съкратено. Благодаря за вниманието и за това, че ми обърнахте вниманието по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към питане от народния представител Мария Капон относно политиката на Министерството на здравеопазването за снабдяване с лекарства за онкоболни.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Мисля, че това питане, което сега ще направя, е отговорът и на предходния Ви въпрос защо хората, когато имат болно дете и когато имат каквито и да е възможности, дори и малки, тръгват да си лекуват децата в чужбина. Отговорът е, защото положението, при което се лекуват днес онкоболните в страната, е под всякаква критика.
През последните седмици на миналата година проведох множество срещи с граждани, които имат диагностицирано онкологично заболяване, преминали през определен цикъл на лечение. Когато пред мен бе споделено, че снабдяването и съответно приложението на медикамента фентанил, тоест обезболяващо средство, който е силен наркотичен аналгитик и е част от съпътстващата терапия, е нередовно и проблематично. Приложението му е критично при пациенти, при които има силна болка, поради което липсата на този медикамент причинява значителни неудобства на пациентите. За информация пациентите сменят това лекарство самостоятелно с аолин.
Болката е основен симптом при 70% от онкоболните с напреднало заболяване. За съжаление надали има семейство в България, което да не се е сблъскало с този проблем. Ето защо употребата е израз на уважение и хуманност към самия пациент, качеството му на живот, което би трябвало да бъде водещ принцип на всяко лечение дори и при терминални заболявания, когато е в последна фаза. И най-вече при тях.
Считам, че ситуацията, при която такъв голям процент от пациентите евентуално не получават нужните медикаменти, изискват Вашата компетентна намеса и тази на държавата. Противното би било проява на безотговорност и аз много се надявам, че вашето министерство е наясно с мерките, които е необходимо да се предприемат.
Ето защо Ви питам следното: какви разходи са предвидени за тази година вече по отношение на онкоболните в България извън цифрите, които сме видели в бюджета, за какви медикаменти са тези разходи и за какъв брой пациенти? Каква е стратегията на Министерството на здравеопазването на приложение на пластири фентанил? Има ли приоритет в снабдяването на едни клиники спрямо други? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон! Министерството на здравеопазването осигурява лекарствени продукти за пациентите с онкозаболявания по реда на Наредба № 34 със заплащане от републиканския бюджет на лечението на български граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лекарствените продукти по международни непатентни наименования заболявания са посочени в Приложение № 1 към Наредба № 34.
На първия Ви въпрос. Предвидените средства за 2008 г. за лечение на онкоболните в България са около 100 млн. лв. плюс 20 милиона за редки и социално значими заболявания. Вие знаете, че само преди две години се отделяха около 30 милиона, след това станаха 60, 90, сега са 100 млн. лв. само за онкоболните. Обърнете внимание, 100 милиона! Тези средства ще бъдат изразходвани за закупуване на лекарствени продукти съгласно изготвената спецификация, като от общо 137 лекарствени продукта 82 са за лечение на онкоболни пациенти и е предвидено да покрият нуждите на около 80 хиляди болни. За Полша, за която преди известно време спорихме че има по-евтини лекарства, са предвидени 26 продукта, за България – 80.
В България са регистрирани общо 240 хиляди пациенти с онкозаболявания. От тях 30% провеждат химиотерапия. Химиотерапията обаче не е показана за голямата част от тези болни. И много хора питат защо на всички болни не се дават химиотерапевтици. Отговарям: не всички са показани за лечение с химиотерапевтици.
За закупването на лекарствата се изготвя спецификация от специализирана комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването. В работата на комисията се включват всички национални консултанти – това са най-добрите професори и доценти на страната и членове на научните медицински дружества по заболяванията, за които се осигуряват тези лекарства. При изготвяне на спецификацията се вземат предвид заявките от лечебните заведения в страната, очакваният брой болни за следващата година и средствата, които са предвидени в бюджета за съответната година. Въз основа на изготвената спецификация се обявява и провежда процедура по Закона за обществените поръчки за закупуване на лекарствени продукти. Договорите се сключват с търговците на едро за конкретните лекарствени продукти, спечелили съответния търг.
По втория Ви въпрос. За обезболяване на онкоболните са предвидени и ще бъдат закупени всички лекарствени форми, не говоря само за фентанил, за които има разрешение за употреба в страната. Включени са аналгетици за повлияване на болката, включително и такива с удължено действие. Дадена е възможност за избор на лекарствен продукт в зависимост от състоянието на пациентите. Лекуващите лекари могат да избират различни форми за прилагане и лекарствени продукти с различен механизъм на действие, не само фентанил.
През 2008 г. Министерството на здравеопазването е предвидило да закупи лекарствени продукти с международно непатентно наименование фентанил. Неговото прилагане следва да бъде след преценка от неговата необходимост. При онкоболните фентанил пластирите, които са известни като Дурогезик в България, се прилагат по строги индикации и при ограничени обаче, забележете, показания съгласно кратката характеристика на този продукт. Количеството, предвидено за 2008 г., е достатъчно за броя болни, при които е необходимо приложение на фентанил пластири. Министерството на здравеопазването разпределя лекарствените продукти, включително тези, съдържащи фентанил, въз основа на заявките от крайните получатели. Това са лечебните заведения, посочени в Приложение № 1 към Наредба № 34. Разпределенията се изготвят по двумесечия и в рамките на сключените в началото на съответната година търговски договори. Отчитат се наличните количества на лекарството в аптеката на лечебното заведение към момента на заявката и броят болни в съответното лечебно заведение.
Вие питахте има ли приоритет. Няма приоритет нито едно лечебно заведение спрямо друго, включително и републиканските заведения. В рамките на своите възможности лечебните заведения също могат да закупуват лекарствени продукти за нуждите на пациентите, които се лекуват при тях. При добри финансови показатели биха могли да закупуват и пластири от този род фентанил при необходимост, ако такива са изчерпани. За тази година нямаше такива оплаквания. Поне при нас нямаше нито едно такова оплакване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Капон, за Вашите два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател, благодаря Ви, господин министър. Видно информацията до Министерството на здравеопазването не стига. Тъй като аз обичам да говоря с цифри и факти и със случаи, искам да Ви представя един такъв случай заедно с епикризата, с всички документи по случая, с последните давания на обезболяващото с периодиката спрямо здравната книжка, по която то се дава, и да използвам случая да благодаря на Международния дамски клуб, който спасява един такъв човек, Атанас Тасков, който е в много тежко състояние. За съжаление не можа да влезе в Народното събрание, иначе исках да ви го представя и лично на Вас, защото по новите наредби на председателя се оказа, че той не е във вид, в който може да бъде допуснат в Народното събрание. Съжалявам, че наистина се разстройвам от начина и подхода, но исках да ви покажа как този човек получава от ИСУЛ веднъж неговите 75 милиграма през м. май, след което, след 21 дена, така както е по епикризата, трябва да получи отново. Оказва се, че не получава и получава през декември месец, малко преди Коледа. Тогава получава истинската доза от Международния дамски клуб – надявам се да знаете кой е Международният дамски клуб, там са и дипломатите, и жените на дипломати, за да може да живее нормалния си живот.
Колко такива случая трябва Вие като министър да знаете? Съветвам Ви лично като човек, не като народен представител и не Вас като министър, да контактувате повече с Асоциацията на онкоболните – тези, които подпомагат хората, тези, които им дават начина и пътя, по който да се преборят или да се опитат поне да живеят нормално.
Защото, господин министър, не знам каква стратегия пишете, не знам какви са част от Вашите данни или сътрудниците, които имате, но това, което се случва в болниците, това, което се случва в българското здравеопазване, е под всякаква критика. Аз ще Ви предоставя всички данни. Смятам за излишно да Ви задавам каквито и да е допълнителни въпроси, защото състоянието, начинът на живот на хората, особено на тези, които нямат средства, наистина остава да се молят само на Господ. Това е единственото, което им остава в тази държава.
За съжаление, аз не искам да живея в такава държава и много се надявам, че няма човек в тази зала, който да иска да живее в такава държава, да се опитва за най-близките си хора, първо, да намира връзки, второ, да се опитва как да съветва. (Реплики.)
Така е. Надявам се наистина да не се случва на нито един, защото всички сме равни и, не дай си Господ, това да се случва.
Затова Ви моля, господин министър, поемете нещата в свои ръце. Няма да Ви кажа какво са 100 милиона. Сто милиона не са пари при парите, които изхарчи вашето правителство с едно копче тук, от мнозинството – милиард и четиристотин милиона. Тези пари, които ние се чудим къде отиват. При тези средства тези сто милиона не са пари, които бяха изразходвани. Така че при милиард и двеста милиона, при милиард и триста милиона лева, които американският посланик казва, че се крадат от корупцията във висшите етажи на властта, тези сто милиона са нищо, за да живеят българските граждани спокойно както за семействата си, така и за децата си. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон, уважаеми колеги депутати! Аз съм учуден, че от един такъв случай, защото аз разбирам, ако действително това е примерно нещо, което се случва в ежедневието или пък много често. Но Вие от един такъв случай да правите такова голямо заключение за здравеопазването?! Вие сте депутат и мисля, че просто е несъвместимо. Защото аз съобщих една цифра – 80 000 души, държавата лекува в момента. Разбира се, това са парите на нашата държава, на всеки един от нас, данъкоплатците. И Вие да твърдите, че, виждате ли, понеже сте попаднала на един такъв случай... Аз не знам какъв е случаят, може да е истина. Защото, имайте предвид, че между другото аз съм и лекар, който преглеждам от време на време. Даже и днес примерно прегледах четирима човека. Аз работя почти всеки ден с пациенти тук и в министерството идват при мен и там преглеждам, разбира се, без пари и никой не ми плаща нищо. Добре познавам тая система.
Аз съм 45 години в системата, госпожо Капон, и не бих казал, че заради един такъв случай трябва да се прави такова голямо заключение, че не трябва да се живее в България и че Вие искате да живеете на друго място. Това си е Ваш проблем. Ако Вие желаете да живеете на друго място, това си е Ваш проблем. Аз съм живял в чужбина и то в Париж съм живял, и, както виждате, съм в България. Защо правите такива заключения? Аз просто не можах да Ви разбера как може от един случай да направите такова заключение?! Пак Ви повтарям: 80 000 случая. Държавата отделя сто милиона за тази година. Това не са малко пари.
Аз съм готов да дискутираме, ако действително има такива хора. Дайте ги, ако има двама, трима, десет, петдесет, колкото са, аз съм готов веднага да намерим пари за тези хора. Как може да говорите, че един дамски клуб може да обслужва онкоболните? Виждате ли, те са намерили някакъв начин да лекуват онкоболните, а ние не можем. Държавата не може. Защо? Защото, виждате ли, тук управлява някаква коалиция, която не се грижи за тях. Не съм съгласен с Вас. Извинявам се! Това, което казахте, не Ви прилича. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашето отношение, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
И понеже, господин министър, последния път, който си говорихме, си говорихме по същия начин. Аз съм избрала да живея в България, ще живея в България и искам децата ми да живеят в България. Искам децата на приятелите ми да живеят в България, но да живеят в сигурна държава, в държава, която има своя ангажимент.
Що се отнася до всичко, което Вие казахте – това не е какъв да е дамски клуб. За съжаление, не става и много лесно едно такова лекарствено средство да им бъде осигурено. Лекарите знаят, че това става чрез Асоциацията на онкоболните, но аз не смятам, че отделният случай – това, че днес Ви предоставям фактите... Ще Ви дам още много други случаи, господин министър, но не смятам, че на всеки, който е болен, му трябва по един народен представител, за да Ви показва случаите и считам за изключително некоректни начина и подхода Ви към нещата. Смятам, че най-малкото, което трябва да направите, е да сведете глава при положението, при което хората, които в момента са в болниците, знаят как биват лекувани въпреки държавата до голяма степен. (Предава материали на министъра на здравеопазването.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Димитър Йорданов относно лекарствената политика и цените на медикаментите, заплащани с публични средства.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ежегодно с публични средства се заплащат лекарствени продукти и медицински изделия на обща стойност над 350 млн. лв. В тази връзка въпросът ни с господин Шарков към Вас е: какви са разходите на публични средства в Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за изплащане на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия през последните три години и считате ли за необходимо намаляване на ставката на ДДС за лекарства и медицински изделия?
Тъй като въпросът ни е доста кратък като текст, ще си позволя да обясня защо задаваме този въпрос, тъй като той има своята история.
Преди няколко месеца Вие, господин министър, заявихте в българските медии, че сте за намаляване на ставката на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия. Всички вкупом – пациенти, лекари, производители, аптекари и търговци, зачакаха какво ще направите по въпроса. Уви, внесеният законопроект от Министерския съвет в тази зала не съдържаше такова предложение. Тогава ние с господин Шарков направихме предложение за намаляване ставката на ДДС върху лекарствата от 20 на 5 процента. Управляващото мнозинство, без почти никакъв дебат и без всякакви аргументи, категорично отхвърли това намаляване и тогава не стана ясна Вашата категорична позиция по въпроса за внесения от нас законопроект за намаляването на тази ставка. Сега Ви даваме тази възможност да кажете дали наистина ще има положителен ефект, ако намалим ДДС върху лекарствата и да изкажете Вашето категорично мнение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов, д-р Шарков! Мисля, че добре разбирате, че ме поставяте в страшно неудобно положение, но аз ще се опитам да ви отговоря по следния начин.
Размерът на разходите на публични средства, понеже ме питате за годините, от МЗ и НЗОК за изплащане на ДДС за лекарствени продукти и медицински изделия през 2005, 2006 и 2007 г. до м. октомври, понеже нямаме данните за последните два месеца, е следният:
- за 2005 г. Министерството на здравеопазването има 18 млн. 469 хил. лв. ДДС, което съответно отива знаете къде; Националната здравноосигурителна каса има 38 млн., или общо са 56 млн. 709 хил. лв.;
- за 2006 г. тази сума е 59 млн. 896 хил. лв.;
- до 31 октомври 2007 г. сумата е 65 млн. 943 хил. лв.
Или общо за трите години, без последните два месеца, сумата е 182 млн. 548 хил. лв.
Искам да отбележа, че размерът на изплатения ДДС за 2005 г. и за 2006 г. се отнася само за закупените лекарствени средства от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването. Това е по централни доставки. В тази сума не влиза ДДС, което плащат лечебните заведения, понеже те са търговски дружества, тъй като организират самостоятелно търговете за необходимите им лекарства и консумативи. Вие знаете, че не можем да вземем данни оттам.
Видно е от изнесените данни, че разходите за заплащане на данък добавена стойност са значителни. Намаляването на размера на данък върху добавената стойност естествено е това, което и Вие казвате, аз също съм го казвал, че би довело съответно и до по-ниски цени на лекарствените средства.
Следва да отбележа обаче това, което е обща политика на правителството, че всяка промяна в ставката на ДДС върху лекарствата и медицинските изделия оказва комплексно влияние върху националната икономика, поради което се налага по-широко обсъждане на въпроса с оглед намиране на балансирано решение и в съответствие с ангажиментите на страната към Европейския съюз в областта на данъчната политика. Ясно ви е за какво става въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще започна с това, че Вие казахте, че за 2005 г. са 56 млн. лв., за 2006 г. – 59 млн. и 2007 г. само до м. октомври – 65 млн. лв.
В същото време, уважаеми господин министър, искам да Ви обърна внимание върху отговора, който ни е дал министърът на финансите, на наш въпрос за това какви са приходите в централния бюджет от данък добавена стойност върху лекарствените продукти.
За 2006 г. приходът е 140 млн. лв. общо. Тоест от тези 140 млн. лв. приход в държавния бюджет вие от Министерството на здравеопазването и колегите от Националната здравноосигурителна каса сте дали, мисля казахте – 59 млн. лв., горе-долу половината. Всъщност Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса дават пари на Министерството на финансите. Нали така?
Пародоксалното и лошото е, че Министерството на финансите не дава достатъчно пари на Министерството на здравеопазването.
Другото, което искам да кажа, е, че Вие казвате, че данък добавена стойност влияе върху националната икономика. Да, като цяло ДДС влияе върху националната икономика. В отговора на министър Орешарски се казва: за 2006 г. приходите в централния бюджет от данък върху добавената стойност са в размер на 5 млрд. лв., като от тях, от лекарствени продукти е 140 млн. лв., тоест, забележете, 2%. Само 2 процента! Намалението на данък добавена стойност върху лекарствените продукти няма да повлияе върху приходната част на бюджета. Това е извод, който е пределно ясен на всички.
Когато казвате за изискванията на Европейския съюз – да, така е, има изисквания на Европейския съюз. Но в 22 страни в Европа данък добавена стойност върху лекарствените продукти е значително по-нисък от данък добавена стойност върху всички останали стоки. Тоест Европейският съюз, европейското законодателство, директивата на Европейската комисия разрешава да има диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. Вие знаете много добре, че в България има диференцирано ДДС върху туризма.
Господин министър на здравеопазването, днес ние отново внесохме Законопроект за намаление на ДДС върху лекарствените средства. При 150 млн. приход в централния бюджет от ДДС върху лекарствата, ако от тези 150 го намалим със 100 млн., нищо фатално няма да се случи при очаквано преизпълнение на бюджета и натрупване на излишък от над 3,5 млрд., дори някои финансисти говорят за 5 милиарда.
Така че очакваме Вашата подкрепа и нека да направим наистина лекарствата по-евтини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на реплика. Отказвате се от това Ваше право.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Николай Михайлов, към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Господин Михайлов, заповядайте да развиете Вашето питане.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър! Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.
През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение. По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите.
Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.
Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега.
Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват. По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност. Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект.
Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.
Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.
Моят въпрос към Вас е: каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата? Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител господин Михайлов в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”.
Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати.
Мога да посоча, че в изпълнение на програмата “Възстановяване на старите български столици” завърши обновяването на църквата “Свети 40 мъченици” във Велико Търново – над 1,5 млн. лв., работи се в националните историко-археологически резервати “Плиска”, “Преслав” и по Мадарския конник – със следващата година ще бъдат реализирани близо 9 млн. лв. Започнаха археологически разкопки, консервационно- реставрационни работи за изграждане на археологическата база-музей – резервата на хълма “Трапезица” във Велико Търново – 3,5 млн. лв. Наред с това се извършват археологически разкопки, консервационни и реставрационни работи в гробницата в Старосел – 0,5 млн. лв. Работи се на обекти в Долината на тракийските владетели – 950 хил. лв. Започна обновяване на гробницата в Александрово с реставрация на стенописите и изграждане на инженерно съоръжение за климатизиране на гробницата – 220 хил. лв., и по редица други обекти. В същото време в бюджета на Министерството на културата ежегодно се заделят средно около половин милион лева за извършване на държавна задача за спешни, аварийни, консервационни и реставрационни работи като обектите, на които е работено през 2005, 2006 и 2007 г. са съответно 16, 25 и 29. Значителни средства за консервация, реставрация на недвижими паметници на културата заделят общините и редица други юридически субекти и граждани.
Известно е, че проблемите в тази сфера са големи, поради което ние търсим допълнителни възможности за решаване на най-важните от тях. Така през 2007 г. беше подписано споразумение между България и Япония за изграждане на Музей на тракийското изкуство в с. Александрово на стойност 2,5 млн. долара. Министерството на културата участва в подготовката на 22 проекта по оперативната програма “Регионално развитие” за периода 2007 2013 г. за подобряване на културната инфраструктура и осигуряване на широк достъп до паметници на културата със значение за развитие на културния туризъм през 2008 г. и ще се работи по проекти на социализацията на археологическия резерват “Никополис ад Иструм”, Великотърновско - 1 млн. 900 хил. лв., църквата “Свети Георги” в Арбанаси – 560 хил. лв., къщата-музей на Христо Ботев в Калофер – 410 хил. лв.
Министерството полага усилия за опазване на българското културно-историческо наследство със следните страни – завършена е работата по църквата “Свети Георги” и е започнало възстановяването на църквата “Свети Константин и Елена” и българското гробище в Одрин. Българската държава осигури 600 хил. лв. за укрепителни и ремонтни дейности. Направени са пълно заснемане и лабораторен анализ на църквата “Свети Стефан” и на екзархийската сграда в Истанбул. Специалисти от НИПК направиха пълно заснемане на манастира “Свети Георги” в Атон, подпомагаме за възстановяване на гробниците, гробищните паркове и войнишките паметници в Македония и Сърбия.
Министерството на културата полага не по-малко грижи за опазване на движимите паметници на културата и на нематериалното културно наследство. Изпълняват се проекти и програми за пълна инвентаризация и изясняване съдържанието на музейните фондове, създаване на публичен регистър за Национален музеен фонд, дигитализация на музейните фондове, компютризация на националните регионални общински музеи и изграждане на национална компютърна мрежа, за която през 2007 г. бяха осигурени целево 1 млн. лв.
Към всичко това следва да добавя и ежегодното нарастване на размера на средствата за субсидии и целеви програми за музеи и галерии, както и усвояването съвместно с общините на повече от 12 млн. лв. от структурните фондове за периода 2007 2013 г., на базата на проекти за подобряване базата на музеите и на дейностите за съхраняване и експлоатиране на паметниците на културата.
Сериозните усилия, които полагаме и по отношение на нематериалното културно наследство, имат своя материален израз в Националната програма “Живи човешки съкровища на България”. Неслучайно през месец февруари тази година тук ще се състои Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното наследство на ЮНЕСКО.
По втория въпрос, уважаеми господин Михайлов. В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект. За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване. Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата. В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов.
Господин Михайлов, както Ви е известно, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министъра.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.
Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос, който наистина предизвика много широк обществен отзвук. Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на място на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм. Това само по себе си е скандал! Този скандал предизвика българската общественост. Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас: какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция? Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата. С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти. Следователно ние имаме консенсус по този въпрос. Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност, че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес, ще направите това от името на министерството. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на културата господин Стефан Данаилов.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин Михайлов! Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата. Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”. Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.
Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено. Искам да Ви информирам., че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот. Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер. Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата. В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.
Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.
Уважаеми д-р Михайлов, много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.
Искам да кажа и още нещо. Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.
Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори.
Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме. Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”. Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!
Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.
Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция! Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени от народните представители, към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, моля да развиете Вашия въпрос към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател! Преди три месеца на посещение в България беше френският президент. Тогава бяха водени разговори около купуването на четири френски бойни кораба, тип корвети, на стойност около 780 млн. евро. Заедно с лихвите стойността на сделката е около 1 млрд. евро или 2 млрд. лв.
Тогава зададох този въпрос към Вас. Питам Ви, доколкото все още няма яснота по въпроса: какво е отношението на българското правителство към тази сделка?
Господин премиер, считате ли, че изразходването на близо 2 млрд. лв. за четири бойни кораба е целесъобразно, предвид на тежките социални проблеми в българското общество? За сравнение, бюджетът на Министерството на здравеопазването за 2008 г. е около 500 млн. лв. Това е четири пъти по-малък бюджет от стойността на въпросната сделка и два пъти по-малък, отколкото е бюджетът на Министерството на отбраната.
Вместо да прахосваме 2 млрд. лв. за абсолютно нефункционални за българските условия кораби - те имат месеци автономно плаване, а знаете, че Черно море може да се прехвърли от едната страна до другата за два дни, ние бихме могли да купим примерно десетина модерни ракетни катери, които да покрият ефективно цялата българска акватория на Черно море. Само че цената на тези катери ще бъде стотици пъти по-ниска от цената на корветите и може би някой висш чиновник или политик не би могъл да вземе комисионите, на които се надява.
Господин премиер, питам Ви ясно: считате ли, че при тези мизерни пенсии и заплати, при близо 40 млрд. долара брутен външен дълг, при търговски дефицит от над 11 млрд. лв., при проблемите на българското здравеопазване, българската държава може да харчи милиарди за съмнителни във всяко едно отношение военни сделки?! Искрено се надявам на ясен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Зад Вашия въпрос прозират всъщност няколко въпроса от различен мащаб. Големият въпрос е: трябва ли да се прави модернизация на Българската армия и в какви мащаби? Другият въпрос засяга вече конкретния проект за многоцелеви корвети. Нека първо Ви отговоря на първия въпрос, който Вие не назовавате, тъй като е ясно, че в страната ни има много проблеми – не само в здравеопазването, но във всеки един сектор, защото все още сме бедна страна - страна, която стартира с много нерешени проблеми.
В продължение сигурно на повече от 10 години, около 12-13 години в българския преход, българската държава не е правила никаква модернизация на българските въоръжени сили, което доведе до ситуация, когато сме принудени да провеждаме редица модернизационни проекти в сгъстен период от време, отчитайки нашите национални интереси и боеспособността на българските въоръжени сили, отчитайки ангажиментите на България като страна – член на НАТО, и много други фактори. Би трябвало да се проведе, ако щете, обществена дискусия - защо 12 години почти не е правена модернизация на въоръжените сили? Тази модернизация трябва да се прави по един балансиран начин между нуждите на различните родове войски – военновъздушни, сухопътни, морски сили и, разбира се, да отчита още два фактора – стойност на всеки един проект и икономически ефект, тоест това, което се нарича офсет.
Конкретно по отношение състоянието на военноморските сили и проекта за многоцелева корвета трябва да се отчита, че повечето от корабите на българските военноморски сили са изключително остарели морално и физически. Това засяга не само боеспособността, ако щете, и моралния дух на българските моряци – и офицери, и матроси. Така че трябва да се прави модернизация на различните родове войски.
Само ще ви кажа, че в момента в България има две фрегати. Едната е съветско производство от стара генерация и с изтичащ срок на годност. Другата е фрегатата “Дръзки”, която сме закупили от Белгия на символична цена, втора ръка, отчитайки именно икономическите възможности на България.
Самият проект “Многоцелева корвета”, както Вие добре знаете, изцяло, по всички процедури, е минал в мандата на предишното Народно събрание и на предишния Министерски съвет в рамките на утвърдената от предишното Народно събрание Стратегия и план за модернизация на въоръжените сили. Това е взето като позиция, необходимост и провеждане на състезателна процедура от предишните институции в предишния мандат. Към настоящия момент протоколът на комисията, която е оценила различните оферти – Вие коректно изложихте параметрите на френската оферта на “Армарис”, не е утвърден от възложителя поради наличието на два проблема. Първият е свързан с липсата на финансов ресурс в бюджета на Министерството на отбраната, позволяващ заплащането в срок на дължимите суми по доставките на базата на предложението на френската страна. Вторият е свързан с осчетоводяването на доставката.
Съгласно решение на Евростат от м. март 2006 г. счетоводното отразяване на стопанската операция по договорите за доставка се извършва в момента на доставката на активите, независимо от момента на извършване на плащането. Тоест просто казано, можем да плащаме и от 2012 г. нататък, но в момента, в който се достави съответната корвета в дадения случай, тя се завежда на баланс и влиза в бюджета, което няма как да не ощети другите проекти, които така или иначе вървят. Впрочем те също са утвърдени от предишния състав на Министерския съвет и ние само ги изпълняваме, защото това е ангажимент на българската държава. По същество нито един нов търг или проект не е стартиран.
Бъдещето на проекта “Многоцелева корвета” е свързано с трансформацията на Българската армия и План 2015 г. На 18 октомври м.г. Министерският съвет взе решение за осъвременяване на плана в 3-месечен срок и Народното събрание ще бъде запознато с новия вариант, разбира се. Уверявам ви, че при решаването му ще бъдат взети предвид всички предварителни условия и съображения в интерес на страната и обществото. Вие знаете, че за тази година бюджетът за отбрана като дял от БВП, това отчита реалностите на България, приоритетите в социалната област, е с почти 0,5% по-нисък, отколкото за миналата година. Благодарение на икономическия растеж реалната сума за отбрана е по-голяма, както и на всички други сектори, в сравнение с миналата година.
Ние водим разговори с френската страна, отчитайки тези две пречки пред проекта – финансовите възможности на българската държава, регулациите на Евростат и отчитането на стойността.
Искам само да обърна внимание върху още едно обстоятелство. От гледна точка на предложението за офсет за българската индустрия, за прехвърляне на ноу-хау, за създаване на работни места досега това е може би най-атрактивният проект от всички, които са правени, за модернизацията на Българската армия. Това също трябва да се отчита. Търсим възможния баланс, отчитайки отношенията с Франция, но преди всичко българските национални интереси и нашите финансови възможности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин премиер, българските национални интереси са здравето и животът на българските граждани, а не на чужди комисионери. Според мен един отговорен държавник винаги трябва да поставя интересите именно на българските граждани пред интересите на чужди оръжейни фирми, правителства или посолства, или комисионери от предишни правителства, които вие фактически закриляте по този начин. Мисля, че основен приоритет трябва да са социалните проблеми, унизително ниските пенсии и заплати, недостъпното вече здравеопазване, липсата на лекарства. Това са проблемите, господин премиер.
Надявам се, че натам ще насочите средства, а не към закупуването на абсолютно ненужни фрегати, корвети или тем подобни. Приоритет трябва да бъде спасяването на АЕЦ “Козлодуй” например. Приоритет трябва да е незабавното изтегляне от Ирак и прекратяването на така наречените военни мисии в чужбина. Приоритет трябва да е пълната ревизия на приватизационните сделки, господин премиер, отмяна на ДДС-то върху лекарствата. Ето това са приоритетите. Голяма част от тези разумни неща вие обещавахте преди изборите. Би трябвало да изпитвате известно неудобство, че, заедно със Стела Банкова, двама независими народни представители изпълняваме вашите предизборни обещания чрез конкретни законодателни инициативи – и за “Козлодуй”, и за Ирак, и за ревизия на приватизационните сделки, дори за имотите на господин Кобургготски – вашия коалиционен партньор. Колкото до големите сделки за превъоръжаване, повече от ясно е, че те обслужват единствено и само така наречените военни мисии в чужбина, тоест чужди икономически интереси и интересите на шепа комисионери.
Преди близо две години съм внесъл проекторешение за налагане на пълен мораториум върху сделките по превъоръжаване. В този смисъл този мораториум би помогнал на вашето правителство именно да не изпълнявате заробващите комисионерски сделки на предишното.
Затова, господин премиер, искам да чуя Вашето мнение по този въпрос: би ли подкрепила БСП въвеждането на един такъв мораториум и развързването на ръцете на вашето правителство да не изпълнявате криминалните сделки на предишното? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Благодаря Ви за загрижеността към изпълнението на предизборните ангажименти на Коалиция за България, но страната се управлява от тройна коалиция, в която БСП е един от елементите, и приоритетите на правителството и на коалицията са ясни.
Ако трябва да отговоря на Вашия конкретен въпрос, не, не бих подкрепил мораториум, защото Българската армия се нуждае от модернизация в рамките на възможностите на българската държава. И Вие много добре знаете максимата, която всеки един военен добре познава: “Който не иска да храни своята армия, ще храни чужди армии!” Това не искаме да се случи, нали?!
Между другото, не е зле да знаете, че огромен дял от разходите за отбрана са всъщност разходи за издръжка: за заплати, храна на военнослужещите, частично за поддържане на бойна подготовка и много малък дял, за съжаление, за модернизация. Това поставя пред нас необходимостта да разработваме актуализиран План 2015, който да се съобрази с нашите финансови възможности, да гарантираме достатъчно ресурс за превъоръжаване.
И, господин Христов, когато боравите с цифри и ги хвърляте във въздуха, бъдете по-прецизен. Какво означава, че 100 ракетни катера ще струват …
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Десет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Десет, добре. Извинявайте… стотици пъти по-евтино от тези 4 корвети, за които става дума? Не е така! Всеки военен експерт ще Ви го каже.
Между другото, ние се стремим да реализираме модернизация, както Ви казах, съобразно възможностите на българската държава, отчитайки преди всичко социалните приоритети. И затова за тази година има по-нисък дял от БВП за отбрана, отколкото беше през миналата и по-миналата година, въпреки външния натиск и въпреки поети ангажименти от българската държава пред редица наши съюзници и партньори, защото трябва да се съобразяваме, и всеки един сектор, с възможностите на нашата страна и със социалните приоритети.
В края на миналата година правителството взе решение за закупуване втора ръка на още две фрегати, господин Христов, от типа “Дръзки”. Защо? Защото цената е политическа, защото срокът за плащане е много разтеглен и съвсем поносим и за сегашния дори български военен бюджет и защото допринася за капацитет за българските военноморски сили. Това не отменя принципно разговорите по проекта “Многоцелева корвета”, но пак Ви подчертавам, решенията ще бъдат вземани, изхождайки от българските национални интереси. Не на една или друга произвеждаща фирма, не на някой си комисионер, както Вие се изразявате, а изхождайки от целесъобразност, целите на въоръжените сили, националната сигурност, финансовите възможности и офсетът, който се представя. И никога не съм се притеснявал и пред най-авторитетни наши партньори – и от Европейския съюз, и от НАТО, и пред Русия, да отстояваме нашите интереси преди всичко. И никога не сме вземали решение, което да се основава на желанието да се угоди на някого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Стефан Софиянски към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Софиянски, заповядайте да развиете Вашия въпрос. Както Ви е известно, разполагате с две минути.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Една година вече България е член на Европейския съюз. За съжаление има един безспорен факт, който всички ние знаем – че по икономически показатели България е на последно място от 27-те страни. Оттук нататък идва и простата логика на една политика: какво трябва да прави България да се възползва от възможностите на членството в Европейския съюз, така че да може да реализира проекти и да догонва по стандарт развитите страни? Това е и логиката на Европейския съюз и той дава тези възможности. Затова потенциалът, който стои за усвояване пред българската икономика, пред частния бизнес чрез инфраструктурни проекти, чрез регионални инициативи е далеч по-голям от това, което ние сме задължени да внасяме в Европейския съюз. Остава обаче впечатлението на една пълна неподготвеност, на една управленска немощ, дори остава впечатлението на конфликти при възможностите за усвояване на тези средства.
Моят конкретен въпрос е, защото смятам, че това е най-важното, особено през първите години на членството ни в Европейския съюз, на какъв етап се намира развитието на 7-те оперативни програми и двата национални стратегически плана за развитие на селските райони, рибарството и аквакултурите? Какви средства по тези програми са усвоени от 1 януари 2007 г. досега?
Вторият ми въпрос е: кога правителството ще използва новите инициативи на Европейския съюз “Джереми” и “Джесика”? “Джереми” това е инициатива за около 200 милиона за българския среден и дребен бизнес. “Джесика” това е програма за благоприятна жизнена среда. Програма, която може да се реализира през общините за развитие на благоустройството им. За съжаление тези програми не са стартирали още.
Третият ми въпрос е: какви са извършените трансфери в България по вноската за бюджета на Европейския съюз?
Не че не знам отговора. Ние сме го гласували, приели сме го в бюджета, приели сме го и за следващата година, но държа на отговор на този въпрос, за да може още тук, в залата, да направим съпоставка на това, което България е използвала от потенциала си като член на Европейския съюз, и това, което тя е изпълнила като ангажимент към Европейския съюз.
Искрено се надявам, че отговорът Ви ще разсее сложеното общо мнение, че сме изключително изостанали в тази сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Стефан Софиянски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Софиянски! Аз споделям Вашата загриженост и Вашия интерес към усвояването на средствата от европейските фондове. И това е съвсем закономерно, защото те са основен, допълнителен инструмент, не единствен, но важен инструмент, който България получава за модернизация, за конкурентоспособност, за решаване на инфраструктурни и социални проблеми благодарение на членството си в Европейския съюз.
Във Вашия въпрос също има много подтекстове, както и в предишния въпрос. Най-общо казано, едната теза, която звучи индиректно, че България изостава в усвояването на европейските фондове в сравнение с другите страни, другата – във връзка с третия Ви въпрос, е, че ние плащаме повече на Европейския съюз, отколкото получаваме от членството. Така ли е, господин Софиянски?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС, от място): Така е.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Така е.
Сега по първия въпрос по същество. Не е вярно, че България изостава, защото Вие много добре знаете, че средствата, които една страна е усвоила, се разглеждат за целия 7-годишен период. Колко е усвоила накрая от средствата, предвидени за нея, а не са разпределени година по година. И за да илюстрирам това, че България се справя към момента добре, което не ни застрахова от следващи проблеми и трябва да се работи много активно и ясно в тази посока, България е от страните, от всичките 27, в това число старите, която е сред първите с одобрени и Национална стратегическа референтна рамка, и оперативни програми. За сравнение, към момента са одобрени от комисията около 150 оперативни програми от общо около 350. Това значи, че сме в първата една трета оперативни програми и страни – членки на Европейския съюз по одобрени документи, референтни рамки и инструменти за усвояване на средствата.
Министерският съвет предприе множество действия за подготовка за усвояване. Мога да изброя цял поменик от постановления на Министерския съвет, които регламентират как се работи с европейските фондове, създават всички процедури. За да е ясно на бенефициентите какви са процедурите, беше проведена, смея да твърдя, безпрецедентна по мащаб разяснителна кампания с участие на всички министри, водещи оперативни програми, и с мое лично участие по районите за планиране. Няколко хиляди представители на местната власт, на бизнеса, синдикатите, на гражданските обединения участваха в тези конференции и семинари с разяснения. Смятам обаче, че това не е достатъчно и трябва да подготвим втора сесия на подобна програма за конкретно разясняване за работа по проекти: как се пишат, какви са отново техническите процедури.
Към момента по много от оперативните програми има извършени конкретни действия.
По оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” още на 30 юли м.г. бяха публикувани първите обяви за набиране на проекти и предложения по шест грантови схеми на обща стойност над 87 млн. лв. в различни области.
По „Конкурентоспособност” стартираха три грантови схеми за малкия и среден бизнес на обща стойност 66,5 млн. лв. Сроковете за набиране на проекти и предложения изтичат на 15 и 22 януари т.г.
Третата схема е отворена до изчерпване на финансовите ресурси.
По административен капацитет вече бяха одобрени 64 проекта за развитие на структурите на гражданското общество на обща стойност близо 12 млн. лв. Обявени са и осем процедури за конкретни бенефициенти от държавната администрация и са одобрени за финансирани седем проекта на стойност 21 млн. лв.
Регионалната оперативна програма е обявила четири грантови схеми с различни, и то много значими суми, в това число за подобряване на образователната, социалната и културната инфраструктура в градските ареали на обща стойност близо 300 млн. лв.; за рехабилитация и реконструкция на общински пътища – 125 млн. лв. Отворена е грантовата схема на обща стойност 500 млн. лв. с бенефициент фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
Така мога да ви изброявам и за другите оперативни програми: например за „Околна среда” бяха подготвени инвестиционни проекти за подобряване на водния цикъл на градовете Габрово, Враца и Сливен – втора фаза; по оперативна програма „Транспорт” – за изграждане на автомагистрала „Струма” и връзката на автомагистрала „Хемус” със Софийския околовръстен път.
Беше обявена процедура за изграждане на първия етап от софийското метро. Имам предвид разширяването на софийското метро от пътен възел „Надежда” до бул. „Черни връх”. Това са все конкретни неща, които са свършени по работата по оперативните програми, а в допълнение, след като Вие вероятно ме репликирате, ще Ви кажа и съответните финансови баланси, тъй като времето ми изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето лети.
Давам думата на народния представител Стефан Софиянски – право на реплика. Имате две минути.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Състоянието на оперативните програми е достатъчно ясно. За съжаление само две от тях са работещи в момента. За съжаление има и големи проблеми, ако Вие не знаете, господин министър-председател, в документацията по „Конкурентоспособност”, особено в сферата на модернизацията и технологията, и в сферата на иновациите. Да се надяваме, че те ще бъдат преодолени. Във всеки случай по нито една от оперативните програми, освен ако не ме опровергаете, досега няма усвоени средства.
Не чух нищо за „Джесика” и „Джереми”. Ще Ви помоля отново да ми кажете нещо за тези нови средства от Европейския съюз, на чието откриване аз и моите колеги евродепутати присъствахме в Европейския парламент, които са изключително и конкретно насочени към дребния и средния бизнес и към проекти за благоустрояване на средни населени места, които според мен са изключително важни. Затова първо искам да уточните тези два конкретни въпроса, а по отношение на това какво е закъснение, Вие като че ли сам ми отговорихте, че закъснявате, защото казахте, че те са разпределени за седем години. Аз това казвам – логиката и политиката ни трябва да бъдат да изтеглим колкото се може повече средства в първите години, за да можем да догонваме колкото се може по-бързо. Ако оставим тези проекти, усвояването и реализацията на средствата в последните години, с какво българският гражданин ще разбере началото?! Това е логиката. Затова казвам, че ударно трябва да усвояваме средствата. Основен акцент в политиката трябваше да бъде не само разясняването, но и реализирането на конкретни проекти. По четири, не - по пет от оперативните програми все още седим пред компютрите и нашите сътрудници чакат да излезе документацията.
За развитието на селските райони - нямаме един документ. Как ще обясним на хората как да кандидатстват?! Имаме оси, имаме фантазии, които са добри като логика, които са необходими, но ги нямаме като техническо средство за реализация. Това е притеснението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече казах, аз споделям загрижеността на господин Софиянски, но не съм съгласен с изводите, които прави. Всичко се познава в сравнение. Сравнете България с останалите 27 страни – членки. По-назад ли сме или по-напред в работата по оперативните програми?! От голяма част от страните сме по-напред, защото те дори не са одобрили оперативните програми. Добре знаете, че има ясни процедури за съгласуване с Европейската комисия. С това сме се справяли в ударни срокове, господин Софиянски, в сравнение с другите страни.
Пак споделям, че имаме да преодоляваме много технически трудности конкретно по различни програми.
Например за „Джаспърс” в План за действие за 2006 г. бяха включени следните големи проекти: „Преглед и подготовка на предпроектни проучвания за изграждане на автомагистрала „Струма”; „Разширение на пътя Е-85 Русе – Велико Търново”; „Подобрение на навигацията на Дунав”. Бих могъл да изброя и конкретните действия по „Джаспърс” за действия по Плана за действие за 2007 г.
Управлението на инструмента „Джереми” съгласно подписания през юни м.г. Меморандум за разбирателство между Министерството на икономиката и енергетиката и Европейския инвестиционен фонд е възложено на министъра на икономиката и енергетиката. В момента се работи по уточняване на параметрите на финансовото споразумение с фонда. Заделеният бюджет е в размер на 400 млн. лв., но те няма да бъдат изразходвани еднократно, а ще бъдат ползвани по предприятия под формата на ревалвиращ ресурс.
Ще се спра на последния въпрос, който Вие не засегнахте в репликата – колко пари общо е получила България и колко е платила на Европейския съюз за 2007 г. Според мен това е подтекстът на Вашия въпрос. Първо, по предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД... (Реплика на народния представител Стефан Софиянски.)
Говоря колко е получила България и колко е платила, защото това е същността на въпроса. През 2007 г. са получени 540 млн. лв. През 2007 г. общо платените средства по трите инструмента са 593 млн. лв., от които една част (460 млн. лв.) са европейско финансиране. Република България е превела в бюджета на Европейския съюз под формата на национална вноска за 2007 г. 595 млн. лв. През 2007 г. са получени авансови плащания по структурните кохезионни фондове 283 млн. лв., по инструмент за подкрепа на бюджетните плащания и Шенген – 263 млн. лв., предприсъединителни инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД – около 540 млн. лв. Тоест общо от Европейския съюз сме получили 1 млрд. 086 млн. лв., а сме превели 595 млн. лв. Балансът е 491 млн. лв. в полза на България, ако това е въпросът Ви.
Иначе имаме много да се учим всички – и администрация, и Народното събрание, и всички граждани – за това как се пишат проекти, какви са процедурите, защото много добре знаете, че процедурите в Европейския съюз понякога са доста бавни, мъчителни, с оглед на това да се знае, че средствата са използвани по предназначение с даден социално-икономически ефект. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, до 19,00 ч. остават 25 минути. Има още два въпроса, зададени от народни представители към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, които ще отнемат тези 25 минути.
Следователно, макар и двамата министри – Петър Димитров и Пламен Орешараски, да са в залата, явно днес няма да можем да отговорим на зададените към тях въпроси.
С въпросите към министър-председателя днес ще изчерпим парламентарния контрол. И да благодарим на министрите, че са тук. Следващия път ще отговорите.
Въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете своя въпрос към министър-председателя.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. Първо да се възползвам от парламентарната трибуна да си пожелаем една по-добра година на всички, на България и на българския народ!
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! В медиите на 3 декември миналата година е отразено посещение на министрите Асен Гагаузов, Веселин Близнаков, Румен Петков, заместник-министъра Кирил Ананиев и председателя на Агенцията за младежта и спорта Весела Лечева в Монако. Според изнесената информация става въпрос за проява, свързана със спортен мотоциклетизъм. Посещението е било организирано от Богдан Николов, който е шеф на Българската федерация по мотоциклетизъм.
Известни са близките отношения на Николов и вътрешния министър Румен Петков още от времето, когато вторият като кмет на Плевен искаше да превърне една част от известният парк “Кайлъка” в мотописта. Тогава прокуратурата води някакво дело срещу него. Другите министри, които са били в делегацията – дали е било делегация не знам, Вие ще кажете – са били включени в това рандеву заради конкретни интереси на Българската федерация по мотоциклетизъм, например Близнаков заради съгласието си част от Военното летище в Долна Митрополия да се превърне в писта.
В тази връзка възникват много въпроси, господин министър-председателю, и аз ще помоля да отговорите на тях.
На първо място, това посещение има ли връзка с дейността на правителството? Кой е финансирал пътуването на посочените лица? Какъв е държавният интерес в случая от това мероприятие? Министрите в отпуск ли са били, ако не са осъществявали държавно мероприятие? Ако не са били, били ли са командировани, с каква задача? Вярно ли е, че Румен Петков е прекъсвал посещението си, идвал си е в България и пак се е връщал? Защото в този случай се поставя въпросът кой плаща всички тези разходки.
Много Ви моля да отговорите на тези въпроси, господин министър-председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Още в самото начало на отговора ми на Вашия въпрос ще Ви коригирам, че министрите господин Асен Гагаузов, господин Веселин Близнаков, господин Румен Петков, заместник-министърът Кирил Ананиев и председателят на Агенцията за младежта и спорта Весела Лечева не са участвали само в, цитирам, “проява, свързана със спортен мотоциклетизъм”. Не допускам, че Вашето незнание в дадения случай, което Вие демонстрирате, може да затъмни значението на такова крупно международно признание на спортно-техническите постижения на България. Самият факт, че всичко това се е излъчвало по френски телевизии с гигантска аудитория, показвайки какво е постигнала България, е много по-съществен понякога от гледна точка на рекламата на България от множество делегации, между нас казано.
Разбира се, българските медии за разлика от Вас във въпроса, най-подробно и обективно отразиха това, подчертавам, значимо събитие за българския спорт. И аз няма защо да повтарям известните вече неща. Ще отговоря на въпросите Ви, като ще дам и някои конкретни факти.
С писмо от Българската федерация по мотоциклетизъм № 47 от 10 ноември 2007 г. до председателя на Организационния комитет на “Гран При България”, Управителният съвет на БФМ се обръща с молба да бъдат поканени всички членове на Организационния комитет по организирането и провеждането на европейските и световни шампионати по мотокрос и супермото през 2007 г. “Гран При България”, както и всички, допринесли за този безпрецедентен успех за нашата страна. В поканата е посочено, че БФМ поема разходите по пътуването и нощувките без дневните. Всички членове на делегацията са си поели дневните разходи. Госпожа Лечева е поканена отделно от Управителния свет на БФМ при същите условия. Разходите по пътуването на делегацията са осигурени от БФМ, без да се заплаща с договор бартер срещу реклама.
Що се отнася до пътуването на министър Румен Петков на 27 ноември 2007 г. по маршрута Ница-София и на 29 ноември обратно, той лично и със собствени средства е закупил самолетния билет. Заместник-министър Ананиев също е закупил самолетния си билет със собствени средства.
Българската федерация по мотоциклетизъм е поканила ген.-лейтенант Симеон Симеонов като представител на Военновъздушните сили за официалната церемония по награждаването на 1 декември 2007 г. Той също не е ползвал бюджетни средства.
Членовете на кабинета на се придружавани от служители на ведомствата, които те ръководят.
Уважаеми господин Атанасов, разбирам и споделям потребността от прозрачност на всяко действие на администрацията. Самият аз неведнъж съм го показвал и доказвал, струва ми се, и ще продължа да го правя и да изисквам това от всички мои колеги в правителството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, учудвам се на Вашето спокойствие, с което говорите тук. Искам да Ви напомня, че преди години, не беше отдавна, един военен министър в Германия подаде оставка при подобни обстоятелства. Защото това не е нищо друго, а проява на корупция. Министрите отишли на предколедна разходка в Монако за сметка на някаква федерация! Какво е това? И Вие как проверихте, че са платили билетите си от джоба си? И Румен Петков се разхожда напред-назад! Как проверихте това нещо и вярвате ли на това нещо? Вие може да вярвате, но не знам дали българският народ вярва. Може би 2008 г. ще я кръстите, че е година на мотокроса, след като има такива големи постижения. Това е срамота! Аз очаквах, че Вие сте ги командировали все пак формално, а на практика се оказва, че с Ваше знание те са отишли на разходка в Монако за сметка на Българската федерация по мотоциклетизъм. Затова ли Българската федерация по мотоциклетизъм получи половината от парите от бюджетния излишък за спорта в България? Затова ли? Получи 4 милиона от 8!
Давате ли си сметка, че този въпросен Румен Петков се държи като фактически премиер? Извинявайте, давате ли си сметка за това? Но това е друга тема.
Между другото, възникнаха и други обстоятелства след моя въпрос, господин министър-председател, с този скандал за покровителстване на наркотрафика. Днес от опозицията излязохме с предложение да се състави анкетна комисия, ще видим дали това, което решихте в Бюрото, ще го подкрепите. Защото ние считаме, че парламентът трябва да разследва този скандал.
Искам да ви кажа лично на Вас, съвсем държавнически: направихте невероятен гаф с това, че взехте решение в правителството да назначите един висш служител на МВР, уличен в покровителстване на наркотрафика, за главен секретар на Вътрешното министерство. Искам да ви кажа, че с този ход Вие направихте Вашето правителство заложник на схемите на Румен Петков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, времето! Излизате извън въпроса.
Желаете ли дуплика, господин министър-председател? Не желаете.
Въпрос, зададен от народния представител Ахмед Юсеин към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Юсеин, имате думата да развиете Вашия въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Аз зададох моя въпрос преди нашия религиозен празник. Както всяка година и от векове се чества този празник. На 20 декември м.г. чествахме Курбан байрам. Празникът започва със сутрешна тържествена молитва в мюсюлманските религиозни храмове. Годините на атеистичното възпитание и негативното отношение към нас мюсюлманите в някои общини на страната ни се отрази върху обредните и религиозните ни свободи. В продължение на години в град Стара Загора и град Самоков мюсюлманите не могат да осъществяват своите религиозни обреди, защото храмовете са превърнати в паметници на културата.
Като гражданин, обикаляйки страната ни, не видях православен храм – паметник на културата, който да не е действащ за религиозни обреди. Така и трябва да бъде. Моите братя мюсюлмани ми дават въпроси: защо се дискриминира нашето вероизповедание? Защо не ни се разрешава да ползваме нашите храмове за обреди в такива тържествени моменти? Къде да осъществим своето религиозно право – тържествената молитва в нашите градове? Защо въпреки Закона за вероизповеданията и Закона за паметниците на културата на едно вероизповедание може, а на друго не може?
В тази връзка, уважаеми господин министър-председател, след моите неколкократно задавани въпроси от тази трибуна и посещения в областната администрация в Стара Загора, в Министерството на културата Ви моля да отговорите на следните ми въпроси:
Има ли погазване на религиозни права на мюсюлманите в горепосочените градове от страна на определени чиновници от национален и общински мащаб? Разрешете ми да добавя, имайки предвид Европейската харта за религиозните права на човека, Всеобщата декларация за правата на човека и българската Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса, зададен от народния представител Ахмед Юсеин.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Юсеин, още в самото начало на моя отговор искам категорично да подчертая моята позиция на министър-председател и на български гражданин, че в Република България религиозните права на мюсюлманите и на всички официално признати религиозни общности не само не се погазват, а напротив, държавата полага много грижи, за да гарантира свободата на вероизповеданията. Впрочем Вие знаете, че в края на миналата година от бюджетния излишък за първи път бяха дадени еднократно толкова много средства за ремонт, възстановяване на храмове както православни, така и мюсюлмански, така и католически и мисля, че това е добра практика. Добре че ни го позволи бюджетът, защото винаги има много какво да се прави.
Понеже съм сигурен, че сте запознат с предисторията на двата молитвени храма, а и времето ни ограничава, ще маркирам накратко няколко факта.
През 2001-2004 г. предвид необходимостта от изготвяне на цялостна документация и по-нататъшното укрепване на паметника на културата Ески джумая в град Стара Загора са заделени и усвоени значителни финансови средства. Извършено е археологическо проучване, най-общите резултати от което по данни на неговия научен ръководител от Регионалния исторически музей в Стара Загора са, че е установена хронологията на строителството и ремонтите на джамията. В молитвения салон са разкрити основите на средновековна църква от Х век и около 30 гроба от късносредновековен некропол. Придобити са данни, които позволяват на този етап да се изкаже хипотеза за наличие на езически храм, посветен на тракийския конник, съществуващ в обсега на църквата и джамията. Разкрита е ритуална яма, която може да се отнесе към финала на ранножелязната епоха. Проучени са останки от площ за строителна керамика, която може да датира от началото на VІ век. Тоест там действително очевидно налице са много културни пластове, които се нуждаят от внимателно проучване.
По данни на Министерството на културата, областната администрация и Регионалния исторически музей предстоят редица укрепителни, реставрационни и консервационни дейности, които да гарантират преди всичко сигурността на сградата преди да се обсъди възможността тя да се използва по предназначение. Така че трябва да създадем здрава основа независимо от това как ще се ползва оттук нататък.
Вторият обект, който посочвате – старата джамия в Самоков, е също паметник на културата с национално значение. Тя е построена в средата на ХІХ век и е изографисана от самоковски зографи, прочули Иконописната самоковска школа далеч извън пределите на България. През 1960 г. под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев за сметка на общината започва реставрацията, която приключва през 1966 г. Оттогава джамията функционира като музеен обект, който има Акт за публична общинска собственост № 1790 от 8 юли 2002 г. Общинската администрация на Самоков, по моя информация, твърди, че въпросът за осигуряване на молитвения дом за мюсюлманите не е поставен пред нея.
Законовите възможности за задоволяване нуждите на мюсюлманите в двата града са две:
Първо, недвижимите паметници на културата могат да се ползват според предназначението си за практически нужди по ред и условия, определени от Националния институт за паметниците на културата – чл. 24 от Закона за паметниците на културата и музеите. За целта трябва да се сключат договори с Министерството на културата. По такъв ред се ползват от Българската православна църква ротондата “Св. Георги” в София, църквата “Св. Пророк Илия” в едноименния манастир в кв. “Илиенци”.
Втората възможност е на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията да бъде предоставен държавен или общински имот на мюсюлманите за безвъзмездно ползване, за което трябва да се направи съответното искане. По данни на областната администрация такова предложение вече е било правено на мюсюлманите в Стара Загора.
Впрочем с подобен режим на национални паметници на културата, които не се ползват по практическото си предназначение, са много храмове на Българската православна църква. Сред тях са Боянската църква, Ивановските скални църкви, средновековните църкви в град Несебър, Аладжа манастир и много други.
В заключение искам да подчертая, че към момента мюсюлманското изповедание разполага с около 1140 молитвени домове, в т.ч. и множество новопостроени. Ежегодно чрез държавния бюджет Главното мюфтийство получава финансова помощ за своята издръжка, а през последните три години от държавата са отпуснати средства за ново строителство, ремонти и реконструкция на около 30 джамии. Това по убедителен начин показва, че в отношенията си с вероизповеданията си правителството неотклонно се придържа към принципите на толерантност и равнопоставеност между вероизповеданията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, щом дотук съм докарал работата, значи съм навътре с темата. Що се отнася до Стара Загора, още по времето на Емма Москова съм поставял този въпрос. Там от последното преброяване 2001 г. са се обявили за мюсюлмани 15 хил. човека, граждани на Стара Загора. Дедите ни са отделяли от залъка си и са построили някакъв храм. Идва някой и го прави паметник на културата. Нямаме нищо напротив, но нека той да бъде действащ. Докога със Стара Загора?
За случая Самоков, нека ме извини кметът, защото тези хора, които гласуваха за него на последните избори – ето това е подписката, подготвена за един ден, които желаят в петък да ползват един час тази джамия и да я ползват на празничната молитва. Какво има в това? Много Ви моля, нека се разберем! Значи Конституцията и законите разрешават на едни, на другите не разрешават.
Каква е традицията? Обявява се паметник на културата, слага се катинар, както е в много други общини. Ще Ви дам пример за Враца. Заместник-кметицата на Враца оня ден дава едно голямо интервю и няколко пъти обявява: “Областният управител ни подари джамията. Областният управител ни подари джамията”, за някакъв център. А Главното мюфтийство нищо не знае. Няма искане за съгласие от ръководството на мюсюлманското вероизповедание. Значи този обреден дом е национализиран. Може там да има десет мюсюлмани. Където има пет православни, там трябва да има църква, където има пет мюсюлмани, щом искат да си спазват обредите, те трябва да ги спазват.
Много Ви моля да ме разберете. Много ми беше трудно да задам такъв въпрос, но ние се излагаме пред ислямските страни. Знаете какъв е нашият авторитет в ислямските страни след възродителния процес. Те като ни задават на нас въпроси като мюсюлмани: “Какво става в Самоков, бе, нали сте в коалиция?”, ние какво да отговорим? Просто има някои неща, но времето не ми позволява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председателят не желае да се възползва от правото си на дуплика.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
С това парламентарният контрол приключи в 18,55 ч.
Както ви е известно, утре редовното заседание е от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,56 ч.)




Председател:
Георги Пирински



Заместник-председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Иван Илчев

Георги Димитров