Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание. Днес няма гласувания, така че няма да правя експерименти – да правя опит да кажа колко е 50+1 от 166, но ще се готвя за утрешния ден.
Колеги, в момента получавате копие от проекта за програма. Този проект беше съгласуван на завършилото заседание на Председателския съвет. Позволете да ви го представя:
“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 23-25 януари 2008 г.
1. Първо четене на Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Вносител – Министерският съвет, 27 декември 2007 г.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки. Вносител – Министерският съвет, 8 август 2007 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Лидия Шулева и Христина Христова, 15 май 2007 г.; Ариф Агуш и група народни представители, 15 юни 2007 г.; Евгений Жеков и Борислав Българинов, 29 юни 2007 г.; Деница Димитрова и Илко Димитров, 12 юли 2007 г.; Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова, 14 септември 2007 г.
4. Първо четене на Законопроекта за частната охранителна дейност. Вносител – Министерският съвет, 14 декември 2007 г.
5. Второ четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации, приет на първо четене на 18 октомври 2007 г.
6. Второ четене на Законопроекта за военните паметници, приет на първо четене на 31 октомври 2007 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, приет на първо четене на 20 декември 2007 г.
8. Доклад за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г. Вносител – Висшият съдебен съвет, 6 декември 2007 г.
9. Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител – Министерският съвет, 4 декември 2007 г.
10. Промени в съставите на постоянни парламентарни комисии.
11. Проект за Решение за приемане на Национална стратегия за детето – 2008-2018 г. Вносител – Министерският съвет, 13 ноември 2007 г.
12. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 юли 2007 г. до 19 декември 2007 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 19 декември 2007 г.
13. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”, приети на първо четене на 19 октомври 2007 г.
14. Парламентарен контрол.”
Преди да подложа на гласуване проекта, една допълнителна информация, уважаеми колеги. Предлага се т. 8 – Доклад за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. и обобщен доклад за дейността на съдилищата в страната за 2006 г., да бъде точка първа на утрешния дневен ред, за да можем да поканим представителите на Върховния касационен съд, на съдебната власт и да се състои представяне на доклада и дебати по него.
С това уточнение подлагам на гласуване предложения проект.
Гласували 166 народни представители: за 150, против 12, въздържали се 4.
Програмата за седмицата е приета.
Следват предложенията за включване в дневния ред по чл. 40, ал. 3.
Предложение на народния представител Минчо Христов за включване на решение относно АЕЦ “Козлодуй”.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да бъде включено проекторешение за незабавно активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, което да позволи незабавното включване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Уважаеми колеги, това, за което ви говоря от близо година, откогато със Стела Банкова сме внесли това проекторешение, се изпълни.
В понеделник имаше дискусия, организирана от Българския атомен форум, на която присъства и премиерът Сергей Станишев. Стана ясно, че, първо, блоковете са абсолютно безопасни в техническо отношение, второ, очертава се изключително опасна енергийна криза за региона и за страната, има реална опасност от режим на тока за България. За цената на тока не искам и да ви говоря, защото всички би трябвало добре да знаете.
Оказа се, че загубите от предсрочното закриване на блоковете на “Козлодуй” по някои оценки достигат над 20 млрд. евро.
Уважаеми колеги, ако вярваме на това, което чух и от премиера господин Станишев, и от други български политици на форума, българският парламент би трябвало да гласува единодушно това проекторешение. С него ние развързваме ръцете на българското правителство незабавно да включи в експлоатация блоковете, ако, разбира се, те отговарят на необходимите изисквания за безопасност. Това ни посъветва и Джон Рич, който е председател на Световната атомна асоциация – да не питаме никого, да не питаме Европейския съюз, тъй като добре знаете, че лобистите от Европейския съюз, заедно с техните съучастници в България, прокараха това антибългарско решение.
Надявам се като парламент днес да вземем правилното решение и да решим проблема с дефицита на електроенергия за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 20, против 31, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Пирински, отново моят пулт не работи. Надявам се, да е чиста случайност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се провери това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, би трябвало да се срамувате от днешното си решение. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
МИНЧО ХРИСТОВ: Четири гласа не достигнаха на Европейския парламент да спаси реакторите по предложение на Джефри ван Орден, а тук само 20 народни представители гласуват за спасяването на реакторите.
Обръщам се към колегите от така наречената тройна коалиция: надявам се вие да разговаряте с вашия премиер и да знаете какво той говори на тези форуми, какво говори в българската преса. Това е начинът наистина да спасим “Козлодуй”, уважаеми колеги! Вслушайте се в онова, което казват специалистите, световно известните специалисти, които бяха дошли тук в понеделник.
Не мога да разбера защо вие защитавате интересите на чужди лобисти – престъпни, криминални, енергийни интереси! Обръщам се към вас: преосмислете вашето решение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото не работи картата Ви, аз ще Ви подскажа времето – приключвайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моля, настоявам да прегласувате това и да действате като български депутати, а не като депутати, обслужващи интересите на чужди енергийни лобита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 32, против 36, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Яне Янев за проект за решение относно правото на собственост на наследниците на бившите царе.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди година и половина съм внесъл мораториум за налагане на временна възбрана върху ползването на реституираните гори от Симеон Сакскобургготски. С налагането на този мораториум се цели защитата на държавния интерес, тъй като има неизяснени от правна и фактическа гледна точка обстоятелства във връзка с ползването, владеенето и разпореждането с така наречените царски гори, за което има постановени решения на поземлената комисия в Самоков.
Към настоящия момент има необратими доказателства, че реституцията е в полза на Симеон Сакскобургготски на така наречените царски гори е извършена незаконосъобразно. Те бяха изнесени за пръв път от мен в мой доклад пред Временната комисия за проучване на обстоятелствата около така наречените царски имоти. (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от НДСВ.)
Господин председател, аз искам междувременно да Ви помоля да въведете ред, защото отзад … Това е Народно събрание, а определени …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз, доколкото разбрах, имаше израз на адмирации към казаното от Вас.
ЯНЕ ЯНЕВ: Тези адмирации са характерни за кочияшите от царската конюшня, но това е пленарна зала! (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие би трябвало да подбирате изразите си, господин Янев.
Моля колегите за тишина!
ЯНЕ ЯНЕВ: Затова искам да Ви насоча вниманието към факта, че за година и половина Вие, господин председател, не намерихте време да разпределите мораториума на ресорните комисии и тези комисии да си свършат работата като се произнесат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В случая обаче, господин Янев, Вашето време изтече, така че моля да приключвате.
ЯНЕ ЯНЕВ: Затова аз предлагам пленарна зала да включи мораториума върху временна възбрана на ползваните гори от Симеон Сакскобургготски като точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): И все пак какво гласуваме – мораториум върху временна възбрана? Той иска мораториум на възбраната! Аз искам да знам какво гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласували 138 народни представители: за 32, против 54, въздържали се 52.
Проектът за решение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Абаджиев за включване в програмата на проект за Избирателен кодекс.
Господин Абаджиев, имате възможност да обосновете предложението си, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Ако има малко искреност в изявлението на повечето политически партии, че искат да променят избирателната система, би трябвало да се подкрепи влизането на този законопроект. Както казах още миналата сряда, той е работен от много хора, отразява наистина много идеи и една много добра основа за началото на този дебат за промяна на избирателната система, която на всички избори досега доказа своите несъвършенства.
Затова Ви моля да подложите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 49, против 31, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Яне Янев в качеството му на заместник-председател на парламентарна група – за включване на Проект за решение по дейността на “Кремиковци” АД.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 20 юли миналата година заедно с група народни представители внесохме в Деловодството на Народното събрание Проект за решение за дейността на “Кремиковци” АД до преустановяване на замърсяванията на околната среда и изплащане на задълженията на дружеството към държавата и държавните фирми. Оттогава мина половин година. Проблемът с “Кремиковци” продължава да стои с още по-остри измерения и особено през последните месеци. Той не търпи отлагане, тъй като комбинатът осъществява екологичен геноцид над столицата, от което всички сме потърпевши. Особено след днешните поредни протести дори и на работещите, които бяха основният коз на собствениците в мотивите им, че не трябва да бъде затварян комбинатът, вече всички митове около “Кремиковци” рухнаха. Затова аз смятам, че би било редно директно този проблем да се реши от пленарната зала, тъй като изкуствено се бави решаването му от ресорните комисии.
Направил съм необходимото предложение до председателя на Комисията по околната среда и водите, но считам, че проблемът там няма да бъде решен, защото над “Кремиковци” има покровители, които са в правителството и в управляващото мнозинство. Тях не ги интересува, че с всеки изминат ден софиянци се тровят повече и повече. Пределно допустимите концентрации на вредните вещества, прахови частици и оловни аерозоли, които всеки ден бълват от “Кремиковци”, изглежда не ги засяга.
Затова Ви моля да подложите това за включване в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласувате това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 27, против 38, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване на Законопроект за изменение на Закона за допитване до народа.
Госпожо Банкова, заповядайте.
Докато идвате до трибуната, искам отново да Ви помоля, в писмата, които внасяте, да сочите и номера на законопроекта, който имате предвид, тъй като има три такива, които са внесени в парламента.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Обръщам се отново към председателя на Народното събрание с молба, подобна на тази, която господин Яне Янев отправи. В първия работен ден на това Народно събрание с колегата Христов сме внесли Закон за конфискация на незаконно придобитите, присвоени имоти от Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми колеги и господин председател, повече от две години и половина този Закон не се придвижва. Аз мисля, че всякакви граници на изчакване и търпение са преминали. Моля да влезете във Вашите правомощия и този закон да получи становище от съответните комисии, там, където е изпратен. Това е единственият закон в българското Народно събрание, който касае отнемане, конфискация на присвоеното от господин Кобургготски.
Колеги, в сега действащия Закон за допитване до народа не съществува възможност българските граждани сами да инициират национален референдум. Това силно ограничава техните граждански и конституционни права. Предлагам триста хиляди български граждани да могат да инициират референдум и той да има задължителен характер.
Надявам се тук, в пленарната зала, чрез вашата подкрепа да дадете възможност на българските граждани най-после да имат възможност да се произнасят по изключително важни проблеми. Ще дам един пример. Провеждането на национален референдум за отварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” би се превърнало в силен български аргумент пред Европейската комисия за повторното пускане на реакторите. Джон Рич – генерален директор на Световната ядрена асоциация, на 21 януари заяви: „Референдумът е вашият голям удар пред Европа.”
И понеже преди малко мина едно гласуване, защо, колеги, отказахте с това позорно гласуване?! Защо ние, българските депутати, се показваме като небългари и антибългари?! Защо допускаме европейските депутати да защитават по-активно българските национални интереси?! Политиците имат изключителна вина пред българските граждани за това, че не допуснаха досега нито един референдум по толкова важни проблеми, като включването на България в иракската война, присъствието на американски военни бази, членството ни в НАТО и в Европейския съюз.
Уважаеми колеги, бих искала отново да ви напомня, че с колегата Христов преди повече от година и половина започнахме да събираме подписи за провеждането на национален референдум за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” – подписи от българските народни представители. Призовавам ви да подкрепите това разумно предложение. Досега сме събрали половината от необходимите 60 подписа. Моля за вашата съпричастност към този проблем.
Моля да допуснете за дебат предложението ми да бъде допълнен Законът за допитване до народа. Най-после да дадем възможност на българските граждани да се произнасят по изключително важни проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 18, против 45, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Последното предложение по реда на ал. 3 е на народния представител Йордан Бакалов: Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с небезизвестния нарицателен случай: случая Куйович. Не може парламентът в продължение на толкова време, почти един месец, да стои инертен спрямо това, което се случи и във връзка със задържането на самия Куйович, и във връзка с издаването на паспорта, и във връзка, след това, с изказванията на ръководни кадри на Министерството на вътрешните работи и то от най-високо ниво.
Ето защо опозицията предлага на българския парламент да се създаде временна анкетна комисия, като функциите й са събрани в четири точки, което според нас ще спомогнe в България един път завинаги да се решат тези случаи, които ни създават също и международни проблеми. Предлагаме парламентът да проведе парламентарно проучване за политиката на Министерството на вътрешните работи за установяване на организаторите, производителите и пласьорите на синтетични наркотици. И няма защо да се заблуждаваме, че този вид дейност няма как да стане без покровителство от високи етажи на Министерството на вътрешните работи. С това е свързано и това проучване. То е свързано и с изявленията на представител на МВР, че има такова покровителство.
Другата точка, с която тази анкетна комисия трябва да се занимае, е: как се случва така, че Будимир Куйович е изгонен от Република България за десет години и не би трябвало да бъде допускан, а съвсем спокойно и свободно си влиза и излиза в България? Това също не може да стане без определено покровителстване. Затова ние предлагаме да се проучи цялостно случаят.
И накрая, което също е много важно, и това се предлага от опозицията, след като се направи проучването и констатациите от това проучване, да се предоставят на министър-председателя и на министъра на вътрешните работи.
Виждате, колеги, че ние сме абсолютно позитивно настроени за конкретни мерки, които трябва да се предприемат, за да не се получава така, че България да е главен герой в различни доклади, когато става въпрос за производство, търговия и разпространение на синтетични наркотици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бакалов, времето изтече отдавна.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Мандатът на комисията, който предлагаме, е двумесечен, с девет члена, избрани на паритетен принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 52, против 21, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов – предложение за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, предлагам да прегласуваме това предложение. Моля да го подкрепите.
На първо място, уважаеми народни представители от Българската социалистическа партия, има решение на вашето бюро на партията да се създаде такава комисия. Защо отказвате да подкрепите предложението на опозицията? Всичко, което излезе в публичното пространство, налага нуждата именно парламентът да се намеси в изясняването на тези обстоятелства, защото има публични обвинения, че се покровителства производството и търговията със синтетична дрога в България на най-високо ниво – в Министерството на вътрешните работи. Кой трябва да разследва тези обстоятелства? Може би трябва да разчитаме на Военната прокуратура, която за две години доказа, че се занимава единствено с това да пази гърба на вътрешния министър?!
Виждате, че предложението е направено от всички опозиционни политически сили и е подкрепено от независими народни представители, което означава, че има обединение около тази позиция. В момента има гласове от управляващите, че е необходимо да се създаде такава комисия. И днес вие отхвърляте това предложение! Защо?! Защо да не се обединим и да се извърши това разследване, като в крайна сметка в зависимост от резултатите се предприемат съответните действия?! Ако хвърляте обвинения за клевета, да се приключи с тази история! Но явно нежелаейки да се извърши това разследване, се опитвате да “сметете” обстоятелствата по “чергата”.
Ние от опозицията обаче няма да оставим тези неща така. Цялата информация, която касае покровителството на производството и търговията със синтетична дрога, ще стане достояние на българското общество. И да видим тогава как ще реагирате! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 53, против 27, въздържали се 68.
Не се приема.
С това предложение приключват предложенията по ал. 3 на чл. 40.
Няколко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 16 до 22 януари 2008 г.
Проект за решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за омбудсман за децата. Вносители – Светослав Спасов и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси. (Два идентични законопроекта – идентични заглавия и идентични вносители, единият с дата на внасяне 16 януари 2008 г., а другият – 17 януари 2008 г.)
Законопроект за регионалното развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, Комисията по европейските въпроси и Комисията по политиката при бедствия и аварии.
Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вносители – Весела Драганова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по гражданското общество и медии.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносители – Ваня Цветкова и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика. Вносител – Волен Сидеров.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител – Волен Сидеров.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите държавната администрация. Вносител – Волен Сидеров.
Има заявление от Енчо Вълчев Малев - народен представител от Парламентарната група на НДСВ:
“На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напускам Парламентарната група на НДСВ и заявявам решението си да бъда включен в състава на Парламентарната група “Българска нова демокрация”.”
Има писмо от председателя на Парламентарната група “Българска нова демокрация”:
“На свое редовно заседание, проведено на 18 януари т.г., Парламентарната група “Българска нова демокрация” взе решение да включи в състава на групата Енчо Вълчев Малев. Тази промяна следва да бъде вписана по установения ред в специалния регистър.”
Прилага се и заявлението на господин Малев, както и списъкът на групата в актуализиран състав.
Последно съобщение: на 18 януари 2007 г. (така е записано тук, но аз допускам, че става дума за 2008 г.) от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България за периода януари – ноември 2007 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към точките от приетата от нас програма.
Първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ ПО ПРИЛАГАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 1236/2005 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Давам думата на господин Петър Кънев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да поканим за участие в дебатите госпожа Ивелина Бахчеванова – директор на дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката, и господин Явор Куюмджиев – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Куюмджиев и на директора на дирекция госпожа Ивелина Бахчеванова за участие в обсъждането на тази точка от дневния ред.
Не виждам възражения срещу това предложение, направено от господин Кънев.
Моля, поканете представителите на министерството.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика по Законопроект № 702-01-62 за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 16 януари 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроект за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет на 27.12.2007 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
В Регламента са разписани подробно ангажиментите на държавите членки по забраната за внос и износ на оборудване, което се използва за изпълнение на смъртно наказание, както и разрешителния режим върху износа за трети страни на такива изделия, които могат да бъдат използвани при определени условия от органите за опазване на реда и сигурността, но могат да бъдат използвани неправомерно и за цели, свързани с изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Текстовете в Регламента ангажират страната да определи национален орган, който да издава разрешенията за внос и износ на посочените изделия, и за предоставяне на техническа помощ, свързана с тях, както и с определяне на наказанията, които да бъдат налагани при нарушения на регламента.
След обсъждането се проведе гласуване, на което законопроектът бе подкрепен единодушно с 15 гласа “за”.
Въз основа на гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Доклад на Комисията по правни въпроси. Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
На заседание, проведено на 16 януари 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта, който беше представен от водещата комисия. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката и енергетиката заместник-министър Явор Куюмджиев и експерти. Заместник-министърът представи законопроекта.
Господин председател, аз ще прескоча констативната част, защото тя съвпада със становището на Комисията по икономическата политика.
В обсъждането взеха участие народните представители Четин Казак и Янаки Стоилов, които поставиха следните дискусионни въпроси от правно естество.
Регламентът на Съвета № 1236/2005 г. изисква държавите членки да прилагат разрешителен режим относно търговията със стоки, които биха могли да се използват с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Предложеното наименование на законопроекта използва формулировката “мерки по прилагане на регламент”. Според българското законодателство правилата за прилагане на нормативен акт следва да се уреждат с подзаконов нормативен акт. Член 249 от Договора за създаване на Европейската общност изрично предвижда, че регламентите имат пряко приложение. Необходимостта от уреждането на въпросите относно това кой е компетентният орган, процедурите, по които следва да се издават разрешенията за внос или износ на съответните стоки, необходимите документи, сроковете, основанията за отказ и други изисквания във връзка с разрешенията за внос и износ произтича от чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който императивно определя, че разрешителните режими се установяват в закон. Наред с това законопроектът предлага състави на административни нарушения и наказания, които се налагат за тях, необходимостта от които произтича от самия регламент. В чл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено императивно, че това може да стане само със закон.
Поради това и за да се избегне противоречие със Закона за нормативните актове, наименованието на законопроекта би следвало да се формулира като “Закон за административното регулиране на търговията с някои стоки, които могат да се използват за изпълнение на смъртно наказание, други наказания, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне”. Възприемането на предложеното наименование не би създало проблеми относно връзката на законопроекта с регламента, по прилагането на който се създава законът, тъй като в текста на самия закон изрично се препраща към този регламент.
Тъй като е възможно в бъдеще да възникне необходимост от въвеждане в българското законодателство и на други мерки по прилагане на регламенти, които трябва да са уредени в закон, следва да се обмисли съответната промяна в тези случаи в Закона за нормативните актове.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси подкрепи единодушно предложения Законопроект за мерките по прилагане на Регламент на Съвета с цитирания номер относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, внесен на 27 декември от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Становище на Комисията по европейските въпроси. Има ли представител на комисията в пленарната зала? Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание становище на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закона за мерките по прилагане на Регламент на Съвета на Европа относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-62, внесен от Министерския съвет на 27 декември 2007 г.
Първо, с настоящия законопроект се предлага приемането на национални мерки по прилагането на Регламент на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Законопроектът е разработен във връзка с ангажиментите на държавите членки да предприемат мерки с цел забрана на вноса и износа на оборудване, което се използва за изпълняване на смъртното наказание.
Второ, Регламентът на Съвета съдържа разпоредби, целящи предотвратяване на прилагането на смъртното наказание и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в трети страни. Европейската комисия е счела за необходимо да бъдат предвидени ограничения върху търговията с Трети страни със стоки, които биха могли да се използват с тази цел, тъй като в рамките на Общността смъртното наказание не съществува, а изтезанията са инкриминирани.
По отношение на износа на стоки, които се използват с цел спазване на закона и обществения ред, но същевременно биха могли да бъдат използвани за изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, описани в Приложение ІІІ от Регламента, държавите членки следва да наложат контролни мерки в съответствие с чл. 5 от Регламента. Законопроектът въвежда разрешителен режим, като урежда процедурата по издаване на разрешения за внос и износ по образец, посочен в Приложение V на Регламента.
Трето, препоръки относно разпоредбите на Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета 1236/2005.
Необходимо е да се прецизира предлаганото заглавие на закона, като се вземе предвид например следната редакция: “Закон за мерките относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”.
Необходима е промяна на редакцията на чл. 2, ал. 2 от законопроекта, тъй като препратката към разпоредбите на Регламент на Съвета 1236/2005 е неточна. Съгласно правилата на Междуинституционалните указания за оформяне на актовете и на общото практическо ръководство за съставяне на общностното законодателство членът се състои от параграфи, параграфите – от алинеи, а алинеите – от точки. Следователно чл. 2, ал. 2 следва да придобие следната редакция:
“Чл. 2. (2) Разрешения за износ и внос на стоките, посочени в Приложение ІІ за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, се издават само в случаите, които отговарят на изключенията, посочени съответно в чл. 3, § 2, и в чл. 4, § 2 от Регламент 1236/2005.”
Четвърто, въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че законопроектът е внесен във връзка с ангажиментите на държавите членки да предприемат мерки с цел забрана на вноса и износа на оборудване, което се използва за изпълняване на смъртното наказание. Този законопроект отразява необходимите мерки, които държавите членки трябва да предвидят във вътрешното си законодателство.
С оглед на гореизложеното и след като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен проектът на Закон за мерките по прилагане на Регламент на Съвета № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-62, с 10 гласа “за” и 1 глас “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Стойчева.
Обръщам се към представителите на съответните органи на изпълнителната власт: желаете ли да вземете отношение към изказаните становища? Имаше специално една препоръка в становището на Комисията по правни въпроси за начина на регламентиране на такива случаи. Имате ли да добавите нещо? Не.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Има ли желаещи да се изкажат по предложения законопроект? Не виждам заявки за изказвания.
В такъв случай да закрием частта обсъждане. Остава гласуването утре сутрин в началото на пленарния ден в частта за гласуване. Благодаря ви за участието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател!
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерския съвет
Комисията по земеделието и горите проведе две поредни заседания, съответно на 5 и 12 декември 2007 г., на които обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
Първото заседание се проведе съвместно с членовете на Комисията по образованието и науката.
В работата на комисията взе участие заместник-министърът на земеделието и продоволствието госпожа Светла Бъчварова, която представи и законопроекта. Тя изтъкна, че законопроектът е изготвен след проведена широка дискусия в научните среди за бъдещото развитие на аграрната наука.
Основните предложения за изменение и допълнение в закона са следните:
- Предлага се преобразуване на Националния център за аграрни науки в Селскостопанска академия и промяна на статута на управление в това число намаляване числеността на управителния съвет и почти двойно намаляване на числеността на Централното управление на центъра.
- Регионалните центрове за научно-приложно обслужване се предлага да бъдат преобразувани в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което ще даде възможност за финансовото им стабилизиране и развитие.
- Предвижда се въвеждане на мандатност при избора на директорите.
- Предлага се да отпадне Националният агробиотехнологичен парк, който на практика не изпълнява функциите си като елитно звено за трансфер на знания.
- Предвижда се Центърът за научнотехническа информация със селскостопанската библиотека да премине към Института по аграрна икономика.
Народните представители, взели участие в дискусиите, изказаха подкрепа по принцип за законопроекта. Успоредно с това беше лансирано и мнение, че няма достатъчно мотиви и текстове в проекта, които да дават основания за преименуване на Националния център за аграрни науки в Селскостопанска академия. Няма достатъчно гаранции за развитие на научния потенциал и на научните структури. Липсват ясни текстове, които да показват развитието на академичната автономност и научната дейност като цяло. Вместо това се предоставят функции за администриране на министъра на земеделието и продоволствието и други административни структури.
Изказано бе и мнение, че проектът е по-скоро връщане към остарели представи за развитие на научната дейност. Отправена бе критика, че с проекта се търси начин за абсолютизиране ролята на държавата, вместо да се създават възможности научните звена да бъдат гъвкави, да правят сериозна академична наука и тя да бъде свързана с потребностите на практиката.
Независимо от тези изразени мнения, след станалите разисквания Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, внесен от Министерския съвет.
Това становище е прието с 20 гласа “за”, “против” – 2, и “въздържали се” – няма.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Госпожо Гроздилова, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 8 август 2007 г.”
Господин Калинов каза, че заседанието беше съвместно. Дали се налага да изчета целия доклад, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би това, което се повтаря в другия, да го пропуснете и да споменете специфичните текстове в доклада за вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: “Предвижда се Селскостопанската академия да разработи научна стратегия, която да е неразделен компонент от Националната стратегия за развитието на научните изследвания. Направени са изменения в числеността и състава на управителния съвет – от 14 на 12 члена, като 3 представители на висшите училища излизат от този състав, а се включват представител на Министерството на финансите. Министърът на земеделието и продоволствието назначава председателя и управителния съвет на академията. За да се модернизира научната инфраструктура, експериментално-производствената, приложната и обслужващата дейност ще се осъществяват от опитни станции. Разписана е тяхната дейност, имущество, начин на управление и контрол. Опитните станции са юридически лица, които ще функционират като държавни предприятия по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, тоест предприятия, които не са търговски дружества. Станциите не подлежат на приватизация по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и срещу тях не може да се открива производство по несъстоятелност. Основният им предмет на дейност е експериментална работа в областта на растениевъдството, животновъдството, опазването на почвените ресурси, на растителния и животинския генофонд, изпитването, внедряването и производството на нови сортове растения, семена, посадъчен материал и нови породи животни. Конкретизирани са правомощията на органите на управление на тези станции и съответно ролята на принципала. Предвидено е опитните станции да се финансират от приходи от тяхната дейност, дарения, проекти и програми за експериментално производство и други източници.
В изказванията си народните представители подчертаха, че законопроектът е необходим, тъй като предлага нови форми на управление и организация на аграрната наука. Те обърнаха внимание, че Стратегията за развитие на научните изследвания следва да бъде конкретизирана и да се посочи акта и органът, който ще я приеме. Преобразуването на Националния център за аграрни науки в Селскостопанска академия изисква по-голяма академична свобода по отношение на управлението, която предполага и изборност на ръководствата на академията.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 8 август 2007 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Господин Калинов, моля Ви за момент внимание! Не направихте предложение за участие в заседанието на представител на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такъв представител.
Споменавам този момент, тъй като има доста подробни мотиви на Министерския съвет от 8 стр., които са приложени към законопроекта. В заключение - на стр. 8, се заявява, че предлаганите изменения отчитат остро стоящите за решаване структурно-организационни проблеми, спецификата на отрасъла и на самата земеделска наука. Заявява се, че законът ще катализира процесите по усъвършенстване на управлението на тази национално значима ведомствена научна общност, което ще рефлектира благотворно върху земеделското производство и икономиката на страната.
Това са заключителните предложения и мотивировка на Министерския съвет. Просто ги съобщавам за сведение на народните представители, при отсъствие на представител на правителството.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вниманието ни е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки. Ако не се лъжа, аз съм единственият народен представител, който е работил в тази система, и този закон ми е близо до сърцето. Бих искал да кажа, че законът е крайно необходим и навременен. Бих казал, че ние сме длъжници на селскостопанската наука и тоя закон би трябвало да възстанови статута, позициите, които е имала селскостопанската наука. Аз мисля, че до голяма степен законът отговаря на това, което искаме да заложим с него.
Бих искал да кажа, че Селскостопанската академия е съществувала и преди. Успехите на българската селскостопанска наука, големите успехи на българската селскостопанска наука в световен мащаб, бих казал, са именно от времето, когато тя беше Селскостопанска академия. В това отношение мисля, че ние правим правилната стъпка в правилната посока и тоя закон има нужда да бъде приет. Разбира се, има и какво да се поправи и аз бих внесъл някои поправки между първо и второ четене.
Бих искал да кажа още нещо – че самият закон беше дискутиран дълго в цялата научна селскостопанска общност и получи подкрепата на тая селскостопанска общност за това, че наистина има нужна от този закон. Въпреки това между първо и второ четене мисля, че трябва да се направят някои промени. След като издигаме Националния център за аграрни науки в академия, не е ли необходима една по-голяма самостоятелност? Мисля, че е необходим и дебат за изпълнителния орган на Селскостопанската академия и дебат за управление на опитните станции, по начина на назначаването на директорите.
Оставям си правото да внеса поправки между първо и второ четене, а сега ви призовавам да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за изказване, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам няколко точки и идеи, които моля народните представители да вземат предвид между първо и второ четене.
Предлагам към чл. 6 да се създадат три нови точки:
“1. Експерименталната, производствената и демонстративната дейност в институтите се осъществяват от експериментални бази към съответния институт. Те са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и се именуват “Държавно предприятие “Експериментална база” – към съответния институт.
“2. Предмет на дейност на експерименталните бази е да осигурява експерименталната, производствената и демонстративна дейност на института, към който тя е създадена.
3. Управлението на Държавно предприятие “Експериментална база” към Институт по планинско земеделие” – в случая “Животновъдство” – “се осъществява от управителен съвет. Директорът на института, към който се създава държавно предприятие, е председател на управителния съвет и в него се включват ръководителите на научни отдели.”
Уважаеми колеги, това е първият вариант, който предлагам за обсъждане и за размисъл. Ако той не се приеме, имам още няколко предложения, които моля да чуете.
Предлагам да отпадне възможността от създаване на държавно предприятие към Института по планинско земеделие и животновъдство – гр. Троян. Искам да кажа в скоба, че повече от 20 години познавам работата на този институт. Той има водещо място в България, на Балканския полуостров и едно почетно място в развитието на експерименталната и научната дейност и в Европа. Затова моля с особено пристрастие и грижа да се отнесем към предложенията, които правя пред вас.
Тъй като има съмнения за използване на Закона за скрита разпродажба на активите на бъдещите държавни предприятия, предлагам от проекта да отпадне съдържанието на сегашния чл. 11, който дава право на министъра на земеделието еднолично да взима решения, касаещи разпореждането с дълготрайните активи на държавната собственост, които са предоставени на звената на бъдещата Селскостопанска академия.
Предлагам чл. 11 да се видоизмени по следния начин:
“1. Имуществото на Селскостопанската академия и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения.
2. Народното събрание предоставя в собственост на Селскостопанската академия стопанисваните от нея държавни земи, терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията.
3. Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание” – една изключително важна точка.
“4. Министърът на финансите осъществява контрол по начина и по реда на стопанисване и разпореждане върху предоставената от държавата собственост на Селскостопанската академия имущество.”
Така е решен, колеги, въпросът с имуществото в Закона за БАН и този текст няма да е прецедент, особено след като се иска възстановяване на Селскостопанската академия.
Уважаеми колеги, като ви благодаря за вниманието, с което изслушахте тези предложения, и като моля за активна защита на този казус и от колегите, които са от Ловешки избирателен район, които много добре са запознати с този проблем, искам да ви представя и становището на всички научни работници в Института по планинско земеделие и животновъдство в гр. Троян, които са се подписали в подкрепа на тези предложения. Моля да се зачете волята на научната мисъл в България, в случая в Института по планинско земеделие и животновъдство, и между първо и второ четене тези предложения да бъдат подложени на дебат, които междупрочем аз ще направя писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Банкова? Няма.
За изказване има думата господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, бих искал да кажа няколко думи по отношение предлаганата промяна в Закона за Националния център за аграрни науки. Преди всичко трябва да се има предвид, че това е една от поредните промени в закона, която цели в крайна сметка усъвършенстване на модела на работа на този орган, състоящ се от много на брой научни институти и опитни станции, от една страна. От друга страна, касае работата на този орган в една нова среда, каквато представлява Европейският съюз.
Така, както са предложени промените в предлагания законопроект, има няколко основни, фундаментални въпроса, които възникват. На първо място, това е един законопроект, в който текстовете, които се променят в самия закон, са далеч по-малко от мотивите, които са написани за тях. Тоест, създава се едно усещане, че се търсят прекалено много мотиви за оформяне на няколко не чак дотам големи промени. Промените обаче са в две-три направления и са изключително важни.
На първо място, това е въпросът за отделянето на научната и научноприложна дейност от стопанската и опитната дейност, която се извършва съответно в опитните станции и в научните институти. Това е една стара идея, която по принцип е положителна от гледна точка на това, че всички тези институти и опитни станции разполагат със значителни площи, сгради, изследователски фонд и т.н., и всичко, което е свързано с тяхната дейност, в крайна сметка се свежда до две неща – едното е науката, която се прави заради самата наука. Второто – онова, което се прави в тези звена, с оглед прилагане и извършване на съответна търговска дейност. Така че идеята за разграничаване на научноизследователската от приложната дейност е по принцип една идея, която би следвало да се приветства. Това е необходимо, това е полезно за самата работа и самата реорганизация на тези звена.
В този смисъл обаче с предлаганите промени в самия законопроект всъщност не е ясно какво се осъществява – дали се осъществява една по-голяма самостоятелност на Центъра за аграрни науки или той продължава да бъде в същата зависимост от Министерството на земеделието и продоволствието.
От една страна, по текстовете, които са предложени, си личи, че министърът на земеделието и продоволствието продължава да има съществена роля при назначаване и освобождаване на директори на опитните станции. Казано другояче, той определя практически политиката на тези научни звена.
От друга страна обаче, има един изразен стремеж в други текстове на законопроекта, който е стремеж към създаване на по-голяма самостоятелност под формата на Селскостопанска академия, вместо Център за аграрни науки.
В годините, когато беше направена промяната на организацията на Селскостопанска академия към Центъра за аграрни науки, основната идея, която базираше тази промяна, беше в посока на това, че този Център за аграрни науки следва да обслужва министъра на земеделието и продоволствието и по-точно Министерство на земеделието и продоволствието, като създава съответните научни предпоставки за една по-добра държавна политика.
Във всички случаи до приемането на страната в Европейския съюз това беше една изключителна необходимост и лично аз считам, че това би трябвало да бъде необходимост и занапред.
Селскостопанската наука, колкото и да е важна, е една приложна наука и тя има смисъл единствено по отношение на формиране на общата селскостопанска политика на страната в контекста на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В този смисъл не е полезно както за самата Селскостопанска академия или Центъра за аграрни науки, така и за самата страна да има някаква наука, която се прави заради самата наука – нещо, което е факт през последните години. Тоест аз смятам, че независимо как ще се приеме да се нарича, дори и да продължи да се нарича Център за аграрни науки или Селскостопанска академия, фундаменталния въпрос е: тази организация с всичките научни институти в нея, с целия научен потенциал и с всички опитни станции и техника, с които се разполага, всъщност какво прави? Тя продължава да обслужва Министерство на земеделието и продоволствието във формирането на неговата политика или води една самостоятелна научна политика, от една страна и една самостоятелна търговска или производствено-търговска дейност.
За мен този въпрос не е добре изяснен в прилагания законопроект. Тук не се говори всъщност каква е зависимостта оттук нататък, която се предлага да бъде между двете институции, защото, ако целта е просто да се смени името на Центъра за аграрни науки и той да се нарича Селскостопанска академия, това е просто една цел, която според мен има единствено значение да гали егото на колегите, които са в тези научни институти.
Също така промяната в името на Националния център за аграрни науки към Селскостопанска академия поставя и друг въпрос. Центърът за аграрни науки е в една равнопоставеност по отношение на селскостопанската наука с други водещи научни звена в страната, които също имат своите претенции. Например това са: Аграрният университет, Висшето училище по земеделие, Университетът по хранителни технологии и други. Тоест, възниква въпросът: с издигането на статута, ако това наистина е целта на Националния център за аграрни науки, той става водещ научен център в страната или той продължава да бъде равнопоставен на останалите научни звена? Смея да твърдя, че научният потенциал не е по-малък. Тоест има някои неясни въпроси според мен в този законопроект, които заслужават една много внимателна дискусия.
Като казвам тези неща, искам правилно да бъда разбран - Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи този законопроект, тъй като ние считаме, че известно подобряване на организацията на работа на Центъра за аграрни науки в смисъл на разделяне на научната от производствената дейност е необходима. Необходимо е прецизиране и на научните задачи, които изпълнява този Център за аграрни науки, но ние считаме, че това нещо не е добре залегнало в законопроекта. Поради тази причина смея да предложа и, господин председател, нека се приеме като процедурно предложение, ако законопроектът бъде приет на първо четене, да има едно удължаване на срока за предложения, с оглед промените да не станат действително само заради самите промени, а да могат да бъдат основание за едно добро подобряване на текстовете в законопроекта и в крайна сметка един законопроект, който да се превърне в нормативен акт, който да даде една перспектива на земеделската наука у нас.
Считам, че това е изключително необходимо, още повече, че развитието в Европейския съюз на земеделската наука вече поставя едни нови задачи пред нея, които за съжаление нормативните условия, при които работи Центърът за аграрни науки в момента, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на земеделието и продоволствието, трудно ще бъдат изпълнени като научни задачи при сега съществуващата конюнктура.
За мен е важно, когато правим промяната, да дадем хоризонт за развитие на земеделската наука, да дадем направление, което съответства на европейската земеделска наука и европейските задачи, състоящи се в подготовка и формулиране на нови условия за обща селскостопанска политика и нови приоритети.
Мисля, че българската земеделска наука има достатъчно традиции в това отношение, има много възможности да постави националните интереси, националните приоритети, но това трябва да бъде нормативно осигурено по начин, който както самите научни институти заслужават, така и на една ясна координация между Министерство на земеделието и продоволствието и Националния център за аграрни науки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Моллов, само за момент, бихте ли конкретизирали с колко да се продължи срокът.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аз бих предложил да е максимално удължението – три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Три седмици да бъде срокът. Утре сутрин ще бъде подложен на гласуване предложения срок, при положение, че, както казахте, законът получи подкрепа на първо четене.
Реплики към господин Моллов няма.
Госпожо Манева, имате думата. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България няма да подкрепят този проект. Това е, категорично заявявам, един ретрограден, носталгичен и абсурден проект. Ако бяхте слушали внимателно какво казва господин Моллов, щяхте да чуете, че в голямата си част той всъщност отрича този проект. Като концепция, той наистина е абсурден. Многословната мотивация в никакъв случай не аргументира, че този проект по някакъв начин подобрява научната дейност в областта на селското стопанство и я прави по-конкурентоспособна, и че тези изменения са продиктувани от членството ни в Европейския съюз.
Само с промяната на наименованието на научния център и наименоването му в академия всъщност е носталгията, но по-нататък в предложението няма нищо смислено. Вижте какво каза и господин Моллов, абсурдната теза се защитава с този проект - да се отделя научната дейност от приложната дейност. Това е нашето съвремие, в което във всички страни цялата концепция на научната дейност е тясно обвързване с приложната дейност. Ние правим проект за селскостопанската наука, която по принцип е приложна наука и отделяме науката от приложната дейност. Каква по-абсурдна позиция от това?
Второто абсурдно нещо, това е създаването на 20 държавни предприятия. Какво освен носталгия е това или специални интереси имуществото на тези предприятия след това да попадне в нечии ръце? Това може да се разбере като мотивировка, която се прокрадва в този проект.
За Селскостопанската академия, ако погледнете какво всъщност се иска, по същество няма нищо съществено и нищо, свързано с нейната основна дейност, не се променя. Изисква се само – в пълно противоречие с претенцията за академичност, да се въведе правилото в управителните органи на академията да има нехабилитирани лица. Ако имахме обратната тенденция – за по-тясно обвързване с практиката, едно такова предложение би било приемливо, но тук се прокрадва вероятно желание за устройстване на някой претендент, който няма съответните научни знания. Двадесетте държавни предприятия, които ще създаваме неизвестно защо, ако погледнете какво се предвижда за тяхното управление, ще видите, че те се управляват от 3 органа – от министъра на земеделието и продоволствието, от председателя на Селскостопанската академия и от директора – без ясно разграничение на функциите, без да се знае каква е ролята на едното, второто и третото ниво, да не говорим, че от управленска гледна точка това е пълен абсурд.
Освен това във финансирането на тези 20 държавни предприятия, които фактически трябва да прилагат експерименталната производствена дейност и да осигуряват напредъка на селското стопанство, най-важното – проектите и програмите за експериментална производствена дейност, изобщо не се знае кой ги разработва, кой ги утвърждава и кой всъщност санкционира направленията на научната дейност и усъвършенстването на селското стопанство на базата на дейността на тези експериментални предприятия. Научните звена в държавните предприятия прекратяват дейността си и всъщност ние правим съвсем стандартни държавни селскостопански предприятия неизвестно по каква причина и напълно отделяме науката от приложната дейност – най-абсурдната концепция, която е защитавана досега.
Призовавам ви да се замислите върху това, което правите, и да се откажете от този проект. Предлагам наистина много внимателно да бъде прочетен проектът и да не го подкрепите, колеги, защото той е абсурден, недомислен както като концепция, така и като конкретни текстове, които са записани в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, колеги! Разбира се, опозицията е в правото си да подложи на унищожителна критика закона и да не го приема, но бих искал да кажа няколко думи в защита на селскостопанската наука.
Въпреки трудното положение, в което беше тя през последните години, продължава да бъде на ниво, продължават нашите сортове, създадени тук, в България, в нашите научни институти, да се сеят и от тях да се произвежда продукция много по-голяма, въпреки сериозния натиск на чужди фирми, които идват и внасят сортове и хибриди. Бих казал, че благодарение на българската селскостопанска наука основата на слънчогледовото производство във Франция, в цяла Латинска Америка е въз основа на българския хибрид “Албена”. Да се казва, че селскостопанската наука, видите ли, е наука, ама не чак дотам, не го приемам. В това отношение сме длъжници и няма нищо носталгично Националният център за аграрни науки да стане академия.
Приемам забележката Ви за това в органите на управление да има нехабилитирани лица. Аз съм за това, което казвате – че не бива, че трябва да са хабилитирани лица. Това го приемам.
Вие казахте нещо за отделянето на науката от производството. Ние живеем в свят, в който искаме тези стопанства, които ги имаме, да работят и да се развиват при тези съвременни условия. Не става въпрос, че когато ги отделим няма да изпълняват тази функция да рекламират, да показват това, което е достигнала селскостопанската наука. Напротив, с отделянето на опитните станции ще им бъдат развързани ръцете в икономически план, но нищо повече. Напротив, те ще продължат да изпълняват функциите си, които са изпълнявали и досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Съжалявам, господин Атанасов, но Вие с нищо не защитихте закона. Не казах нито дума срещу селскостопанската наука, не казах, че е наука, но не чак дотам – това Вие го казахте. Тъкмо обратното. Аз казах, че селскостопанската наука е наука, която е тясно свързана с практиката и вие не можете да късате по този безумен начин връзката на науката с резултатите, с приложението. Това е може би най-практически насоченият клон от науката. Така че създаването и отделянето на тези две направления е концептуално абсурдно. И Вие ми казвате, че като кръстите Националния център академия, работата щяла да се подобри. Това са просто смешни неща. Казвайки, че Националния център става академия, нищо повече не казвате, освен обратните и абсолютно негативните тенденции, че отделяте научната дейност от приложната.
Много откровено накрая казахте, че искате да развържете ръцете в икономически план на тези хора, които трябва да прилагат научните изследвания, които трябва да ги правят приложими в практиката. Ако това ви е целта, още по-трагични ще бъдат резултатите в селскостопанската наука. Ако нещо не върви, трябва наистина да се поиска от тези, от които трябва, нещата да се случват, да си вършат работата, а не да се лутаме в един крайно несъвременен и абсолютно несъстоятелен проект. Мисля, че това съвсем скоро ще си проличи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Не претендирам, че съм специалист в селскостопанската наука, както някои говорили преди мен колеги, но мисля, че господин Моллов като специалист в областта на земеделието и госпожа Манева в голяма степен изясниха въпроса и малко или много ще бъда максимално кратък, за това, което ще кажа.
Потвърждавам абсолютно техните думи, че законът е една ужасна недомислица и може би единствената цел на този закон е Националният център за аграрни науки да го прекръстим в академия. Всичко останало противоречи на логиката. Най-голямото противоречие е отделянето на научната дейност от експерименталната такава.
Дайте да си зададем един простичък въпрос: какъв е смисълът от тези учени, които ще работят в конкретните институти, без да имат досег с експериментите, които ще се осъществяват и съответно тези експерименти ще бъдат защитени и съответно приложени в селското стопанство.
Много е хубаво, че имаме страхотни сортове, много е хубаво, че те намират международно приложение, но, в крайна сметка, с предлагания законопроект и икономизирането на тази експериментална дейност аз лично се съмнявам, че тези сортове после ще бъдат приложими в практиката. Отвързването на цялата експериментална дейност и пренасочването й към държавно командване, най-общо казано, несъмнено откъсва научната част, а научните кадри, които са провели тези експерименти, описали са ги и работят непрекъснато в тях, законът дори не им дава правото елементарно как държавните предприятия за експериментална дейност или така наречените държавни опитни станции ще работят с конкретните институти! Не се дава дори тази рамка! Дори и да предположим, че бъдат отделени, законът не им гарантира по никакъв начин, че ще имат съвместен досег помежду си и ще продължават да работят заедно.
Така че, ако действително се мисли за един модерен закон, за един европейски закон, каквото е намерението, идеята е тези неща да бъдат преосмислени дълбоко, да се подобри концепцията и в крайна сметка не да централизираме цялата работа и тя да не дава абсолютно качествен продукт, а целта е научните кадри, които имаме, действително да продължават да работят в опитните станции, да имат досег до тези опитни станции и да подобряваме селскостопанската наука, а не по този начин да я затриваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мурджов? Не виждам.
Заповядайте, господин Янев. Имате думата за изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки е известен още като Законопроекта „Бъчварова”, който по своята същност е абсурден, изключително слаб, неадекватен и трябва незабавно да бъде оттеглен, защото по-слаб законопроект не е внасян в Четиридесетото Народно събрание. Иначе разглежданата законодателна материя е важна, тъй като се отнася за организацията и управлението на научното обслужване на земеделието и хранителната промишленост.
Развитието на нашето земеделие не е възможно без значителни инвестиции в аграрния сектор, свързани с научните изследвания и приложните дейности, а също така без функционирането на специализирана структура, която да управлява тези дейности. Предлаганият законопроект прави малък опит да регламентира подобна структура и по този начин да актуализира организацията и ръководството на изследователската и приложната дейност в областта на земеделието и хранителната промишленост, но авторите му са се водили от отдавна отречени практики, най-вероятно заимствани от подобни структури в бившия СССР.
В мотивите на така предлагания законопроект на практика са фиксирани незащитими текстове, които са взаимно отричащи се. Страната иначе се нуждае от добре работеща структура, която да обединява научните изследвания в аграрния сектор и пътищата за внедряване на новите технологии в земеделските стопанства. Но тези цели категорично не са постигнати.
Законопроектът е разработен без концепция за функциите и ролята на Селскостопанската академия и нуждата от нея. Какво се влага в термина „академия”? Академиите като правило са автономни корпоративни структури, които обединяват научноизследователската работа, образованието и приложната дейност под единно ръководство, което не е задължително административно. Те се създават за обединяване на работещите в отрасъла за засилване на тяхното чувство за принадлежност и кариерен растеж. В дадения случай това не се постига.
Замяната на Националния център за аграрни науки със Селскостопанска академия на практика в този законопроект не означава нищо, защото законопроектът отрежда място на Селскостопанската академия практически като дирекция на Министерството на земеделието и продоволствието. Нейният председател се назначава от министъра, подобно на другите чиновници във въпросното министерство.
В Глава първа на законопроекта предметът на дейност и функциите са дефинирани само в две изречения, което не дава представа какво конкретно тази академия трябва да работи. Изпълнителното бюро на Селскостопанската академия се редуцира до четирима членове, като се приема само двама от тях да бъдат научни работници. Това допълнително засилва бюрократичния характер на новата структура. Не е ясно защо трябва да има такава чиновническа структура под името „академия”.
Предлаганият законопроект практически спомага за по-нататъшната дезинтеграция на селскостопанската наука като цяло, премахва се представителството на специализираните ВУЗ-ове в Управителния съвет на академията и няма текстове, уреждащи взаимоотношенията между висшите учебни заведения и евентуално бъдещата академия. Важни изследователски и научно-приложни звена, които се занимават с изследователска и приложна дейност в областта на земеделието и хранителната промишленост, но организационно не са в системата на Министерството на земеделието и продоволствието, не се третират изобщо в законопроекта и не са посочени начините как те да бъдат интегрирани евентуално към подобна структура. Няма текстове в законопроекта, които да уреждат по принцип този проблем.
В предлагания законопроект не са балансирани текстовете, които уреждат структурата, организацията и управлението на Селскостопанската академия, и текстовете, които се отнасят до дейността и управлението на опитните станции. Не се дефинират функциите им и как ще работят като национален координатор на изследванията и приложните разработки в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, как тя определя и организира перспективните насоки на изследванията в отрасъла. Няма определение как и кой дефинира перспективните теми и проекти и как участва в разпределението на фондовете за изследванията и приложните разработки, отделени от държавния бюджет.
За сметка на това доста по-подробно са разработени функциите и дейностите на опитните станции. Но тук идва едно генерално недомислие и несъответствие по отношение на функциите на тези опитни станции – да се занимават с разработването и внедряването на така наречените „добри земеделски практики” и „устойчиви земеделски практики”, което е съществено изискване на европейската аграрна политика, но не е фиксирано в законопроекта. Това не се споменава в текстовете, посветени на опитните полета.
Остават неясни и не са определени много термини, които се използват в законопроекта, като се започне от научноизследователска дейност и се стигне до научно-приложната дейност. Просто няма ясни дефиниции!
Като цяло разглежданият законопроект е далече от критериите, предлагани в страните – членки на Европейския съюз, към подобен род законодателство. На нашата страна е необходимо такова законодателство, но то може да бъде регламентирано в един изцяло нов закон за научно обслужване на земеделието.
Между другото подобни законопроекти са добре работещи повече от 20-30 години в страни като Холандия, Австрия и Белгия, но авторите не са си направили труда изобщо да синхронизират предлаганите текстове с европейското законодателство.
Нещо повече, в законопроекта не се предвиждат промени към въвеждане на принципите на демократичност, касаещи изборност, отговорност и отчетност на ръководните органи. В досегашния законопроект е силно принизена ролята на Общото събрание на учените, чиито функции се състоят само и единствено в присъждане на почетни звания, вместо да се превърне в основен ръководен орган. По-демократично е, разбира се, членовете на Управителния съвет и на Изпълнителното бюро да се избират от Общото събрание, а не да се одобряват от Управителния съвет по предложение на председателя, който ги назначава, а в законопроекта е фиксирано, че председателят се назначава от министъра. Понастоящем в научните звена изборна е останала само длъжността „научен секретар”. Дирекционните и научните съвети са лишени от всякаква възможност за намеса и контрол в управлението на научните звена. Един нов закон следва да въведе нови принципи на демократичност, а не и тези, които са останали, да ги премахне.
В законопроекта се отделя много място на опитните станции, както вече споменах, като те се определят като държавни предприятия. Забележете, в 2008 г. да се говори за държавни предприятия с такъв статут, като се имат предвид чисто комерсиални цели! По време на комисията аз лично се ангажирам да посоча много факти и обстоятелства, които на практика облагодетелстват част от авторите на законопроекта - изключително опасен лобизъм по този груб начин, директно в пленарната зала.
При така записаните текстове, които вменяват на министъра на земеделието и продоволствието да е главен орган на управлението, остава въпросът какво правят опитните станции в един академичен орган, за какъвто претендира да е Селскостопанската академия? И не е ли това скрит опит да се използва законодателният орган за по-нататъшното разбиване и разграбване на създаваните в продължение на много десетилетия експериментални бази?!
В законопроекта не са намерили място и проблемите, свързани с финансирането и имуществото. При сега съществуващото положение научните звена са определени като третостепенни разпоредители. Особено тежко и неблагоприятно е подчинението на част от структурите на институтите и станциите, които на практика са лишени от каквито и да било приходи. Затова считам, че този законопроект би било редно да бъде оттеглен от Министерския съвет, тъй като и на самото съвместно заседание между Комисията по земеделието и горите и Комисията по образованието и науката преобладаващото становище беше такова. След това инкогнито и доста неясно – поне аз не съм участвал – за по-малко може би от пет минути е приет целият законопроект в комисията на първо четене, за да може набързо да дойде в пленарната зала.
Смятам, че този законопроект е едно изключително законодателно недоразумение и колкото по-бързо бъде оттеглен, преосмислен и ако иска Министерският съвет да подобри работата в този сектор, казах, че единствената възможност е да се предложи Законопроект за научното обслужване на земеделието, който да бъде цялостен и да обхваща цялата тематика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Янев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата по предлагания законопроект? Няма желаещи.
Обявявам разискванията по законопроекта за приключени.
Гласуването ще бъде утре сутрин. Тогава евентуално ще бъде гласувано и процедурното предложение за срока за предложения между първо и второ четене.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има подробен доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Позволете да направя процедурно предложение: в пленарната зала да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров и управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане в залата на господин Лазаров и господин Христосков. Няма възражение в пленарната зала.
Моля, поканете господата в пленарната зала.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, искам да направя едно уточнение. Вносители на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване са и Лидия Шулева и Христина Велчева, които декларираха, че във връзка с новата данъчна среда и новото данъчно законодателство – те декларираха това и пред Вас – предлагат законопроектът да бъде оттеглен, за да могат да бъдат нанесени съответни корекции във връзка с новата ситуация и новото данъчно законодателство.
Моят въпрос е дали трябва да чета становището, което се отнася за този законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно не.
Виждам госпожа Шулева в пленарната зала, която потвърждава желанието на двете вносителки да оттеглят законопроекта. Законопроект № 754-01-72, внесен от народните представители Лидия Шулева и Христина Христова на 15 май 2007 г., се оттегля от вносителите и съответно, господин Адемов, може да пропуснете докладването на тази част от становището.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“ДОКЛАД
за първо четене на: Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-83, внесен от Ариф Агуш и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-91, внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов; Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-109, внесен от Деница Димитрова и Илко Димитров, и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-124, внесен от Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 5 декември 2007 г., разгледа и обсъди 5 законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Емил Мирославов – от Министерството на труда и социалната политика, господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, социални партньори и други.
Законопроектите и мотивите към тях бяха представени от техните вносители съобразно реда на внасяне и постъпване на законопроектите.
Законопроектът на народните представител Ариф Агуш, Деница Димитрова, Петър Мръцков и Кръстанка Шаклиян беше представен от господин Агуш. Той посочи, че законопроектът третира промяна на § 4 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Искането е да отпаднат сроковете в ал. 1 и ал. 2, тоест да отпаднат думите “до 31 декември 2009” и “до 31 декември 2006 г.”. Основният мотив за тази промяна е, че не е преструктуриран отрасълът на минната промишленост. Продължаващите процеси на преструктурирането са довели до остри социални последици, висока степен на безработица в миннодобивните райони, съкратените работници са без особени възможности за алтернативна заетост. Никой от вносителите няма яснота и сигурност, че това преструктуриране ще завърши скоро. Предложените изменения са насочени към отстраняване на острите противоречия и проблеми, породени от ограничителния характер на сега съществуващите текстове в Кодекса за социално осигуряване. С тези текстове за хората, работили като миньори с подземен стаж, са допуснати силно несправедливи и дискриминационни разпоредби. Нещо повече, според вносителите с тези текстове е нарушен основен принцип на социалното осигуряване – този на равнопоставеност на осигурените лица. Допълнително към писмените мотиви бяха представени и примерни изчисления, с които вносителите обосновават твърденията си за дискриминация на работещите в първа и втора категория труд.
Господин Агуш изрази мнение, че всички народни представители са запознати с писмените мотиви към законопроекта и предложи допълнителни изчисления, с които да обоснове нов социално-икономически критерий – този на цената на осигурителната тежест, която се получава при работещите от първа и втора категория при неблагоприятни условия на труд. Според неговите изчисления вноската за работещите в условията на трета категория е била 32% през 2000 г., 29% - през 2001 г., през 2006 г. – 23% и от 1 октомври 2007 г. вече е 22%. Поради спазване през целия този период на 15% по-висока вноска за работещи в условията на първа категория труд, относителната цена на работещите в условията на първа категория се покачва съответно – 147% през 2000 г., 152% през 2001 г., 165% през 2006 г. и 168% - към настоящия момент. По същия начин се движат процентите на вноските за работещите във втора категория труд. В Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. вноската за трета категория ще бъде 22%, за втора категория – 32%, за първа – 37%. Така относителният дял от 15% се запазва. Според разчетите на народния представител за средния осигурителен доход се получава следната картина. При първа категория той се получава 666,57 лв. или близо 190% по-висок от средния осигурителен доход на всички работещи. За втора категория размерът на средния осигурителен доход е 529,79 лв. или близо 150%. При запазване на тези съотношения и при планиран за 2008 г. средномесечен осигурителен доход от 466,52 лв. първа категория ще достигне 882 лв., а втора категория 696 лв. Или пенсионните приходи за едно осигурено лице ще бъдат 102,20 лв. месечно или 1226,33 лв. годишно, а за неосигурено лице от първа категория ще бъдат 326,56 лв. месечно или 3918,74 лв. годишно за неосигурено лице. Така се получава, че цената на едно осигурено лице, работещо в първа категория труд, е близо 3,2 пъти по-висока от цената на осигурените при обичайни условия на труд.
Изводът е, че за един миньор, работил в подземен участък 10 години, което е минимален срок за право на предсрочно пенсиониране, ще се натрупат по индивидуалната партида колосални суми, (с капитализация и получената от професионалния пенсионен фонд доходност за периода), които при предсрочно пенсиониране съгласно ал. 4 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване ще бъдат прехвърлени в приходите на фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Следователно премахването на преходните ограничителни срокове за предсрочно пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд няма да се отрази съществено на финансовото равновесие на НОИ и на фонд “Пенсии”. Ако предложената промяна се приеме, ще бъдат необходими допълнителни разходи за не повече от 1 млн. лв. годишно.
Законопроектът на народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов не беше представен поради отсъствие на вносителите, въпреки поканата, но по време на общата дискусия основните му позиции бяха обсъдени от комисията.
Законопроектът на народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров беше представен от госпожа Димитрова. Тя подчерта, че законопроектът е внесен с оглед на това, че българската наборна военна служба вече е в историята. Нашата нова армия се състои от кадрови военнослужещи. Съгласно Кодекса за социално осигуряване право на пенсия за военна инвалидност имат само лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали през време или по повод на наборната военна служба или службата в запаса или резерва, докато кадровите военнослужещи, получили заболяване или злополука при или по повод изпълнението на службата си, имат право на пенсия за трудова злополука или професионално заболяване. На практика между двете групи военноинвалиди – тази на наборните военнослужещи и тази на кадровите военнослужещи, се получава неравнопоставеност по отношение правото си да получават и ползват и двете си пенсии – пенсията, произтичаща от заболяването или увреждането и пенсията, произтичаща от трудовия стаж и възраст. С предлаганата поправка на чл. 104, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване се премахва тази неравнопоставеност между военноинвалидите. Според вносителите, независимо дали са пострадали като кадрови или наборни военнослужещи, лицата трябва да имат еднакви права и привилегии, произтичащи от статута им на военноинвалиди.
Законопроектът, внесен от народните представители Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова, беше представен от госпожа Маргарита Панева. Тя припомни, че през м. юли 2006 г. в посока на предложените и днес промени кодексът вече бил променян. Тогавашните промени са се оказали недостатъчни приемливи и недостатъчно одобрени. Става дума за промяна на осигурителните права на минните спасители, които работят при същите условия, както и миньорите. Според вносителите, трудът на минните спасители следва да бъде изравнен с този на подземните работници и инженерно-техническите специалисти и да бъдат включени в състава на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. С този изменителен закон вносителите се надяват да удовлетворят исканията на минните спасители, които от няколко години имат претенцията да имат еднакви осигурителни и пенсионни права с тези на подземните миньори.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Консултативния съвет по законодателство към председателя на парламента, становища на синдикални организации и други. По петте законопроекта са постъпили 36 становища и позиции от министерства, ведомства и партньорски организации. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Адемов.
Виждам, че становището има още доста съдържание, виждам, че преминавате към представяне на становищата на господин Лазар Лазаров по петте законопроекта.
Аз бих предложил да прекъснем заседанието до 11,30 ч., за да можете след почивката да представите тази част от становището, за да има възможност господин Лазаров също да представи допълнения, които той счита за необходими и да се състои дискусията, която да не се прекъсва между становище и изказвания.
Обявявам 30 минути почивка - до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, моля заемете местата си в пленарната зала да продължим със законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Господин Адемов, преди почивката сте започнали да представяте доклада на комисията.
Заповядайте да продължите неговото представяне.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Становищата на Министерството на труда и социалната политика по законопроектите бяха представени от заместник-министър Лазар Лазаров.”
Няма да чета становището по първия законопроект, защото вече беше оттеглен.
“По отношение на следващия законопроект от Министерството на труда и социалната политика смятат, че може би е отпаднала необходимостта да се разглежда, защото вече е уредено намалението на общата осигурителна вноска с три процентни пункта. Вярно е, че се предлага разпределение на вноските между отделните фондове, различно от това, което действа в момента, но едва ли е удачно през няколко месеца да се правят законови промени от такъв порядък.
По отношение на четвъртия законопроект, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, се счита, че също няма основание за подкрепа, защото има разлика между предпоставките за упражняване на кадрова и наборна служба и във връзка с това и правата, които придобиват лицата, действително са различни.
По отношение на законопроекта, внесен от госпожа Панева, госпожа Манолова и госпожа Калканова, от Министерството на труда и социалната политика са убедени, че характерът на дейността на минните спасители, независимо от условията, при които те се трудят, е различен от този на самите миньори и по тази причина не подкрепят законопроекта.
Управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков представи становищата на института по внесените законопроекти.” Тук пак прескачам.
“По законопроекта на господин Агуш и група народни представители становището на осигурителния институт винаги е било следното. Всички преходни режими за пенсиониране със съответните срокове са изхождали от икономически критерии, а не от счетоводни сметки. Икономическите критерии са били, че в една част от индустрията, главно в тежката индустрия, където са заети и работят хора при условията на първа и втора категория труд, при преструктурирането те не могат да си намерят работа на пазара на труда. Ако Министерството на икономиката и енергетиката потвърди, че преструктуриранията в тези отрасли не са приключили и че не са имали нови масови уволнения и ако Министерството на труда и социалната политика потвърди, че тези хора ще продължат да стоят безработни и няма да могат да си намерят работа, преходните режими могат да бъдат удължени. Ако не, няма икономическа основа, която да налага преходните режими да бъдат удължавани. Още повече, че наближава 2010 г., когато тези хора ще могат в резултат на натрупванията в сметките си по втория стълб на осигурителната система да се пенсионират по свое желание в рамките на тези три или осем години по-рано.
Това важи и за законопроекта, отнасящ се за минните спасители, защото той е един частен случай от общия случай, за който става дума. От НОИ не подкрепят законопроектите на господин Агуш и група народни представители и на госпожа Панева и група народни представители. Подкрепят законопроекта, внесен от народните представители Деница Димитрова и Илко Димитров, защото законодателят вече е допуснал такова изключение. Когато загиват войници, техните родители получават без никакви условия наследствена пенсия, след което, получавайки тази пенсия, получават и пенсията за осигурителен стаж и възраст. В случаите, когато самият войник е пострадал, може също да бъде направено изключение, с което да се получава и пенсията за старост, заедно с инвалидната пенсия.
Господин Тебеян представи позициите на Българската стопанска камара по внесените законопроекти.
Що се отнася до предложенията, които предвиждат промяна на пенсионирането на категорийните работници, работодателите не приемат да се обезсмисли създаването на професионалните пенсионни фондове и тези лица да могат да се пенсионират завинаги по държавното обществено осигуряване. Това противоречи на философията на реформата, която и с тяхно участие е направена преди няколко години. Не е удачно да се правят предложения за промяна на осигурителния модел с цел да се предпазват работещите от бъдещи съкращения, още повече, че от две години има коренна промяна на пазара на труда. Особено това се отнася за миньорите, които, ако бъдат съкратени, веднага ще си намерят работа в строителството, и то на заплати, които няма да бъдат по-ниски от тези, които са получавали като миньори. В момента не работодателят подбира работници, а обратно – работниците си избират работодател и действителните заплати, които се получават от такива търсени кадри, нямат нищо общо с официалната статистика, която се отчита.
Заради тези и други факти работодателите не намират за основателни опасенията на вносителите на законопроектите, че съкратените миньори не биха си намерили работа. Те намират за неоснователни мотивите към законопроектите, с които на фона на нашата демографска ситуация се дава възможност на 45-годишни работоспособни хора да се пенсионират, да получават пенсия и едновременно с това да работят.
Становищата по внесените законопроекти на Конфедерацията на независимите синдикати в България бяха представени от госпожа Гонева. В изказването си тя започна с безпокойството на организацията, която представлява, основно по няколко от внесените законопроекти.” Започвам от втория законопроект, госпожо председател.
“Разбира се, винаги трябва да се търсят възможности за подобряване на системата на осигуряването, но тогава, когато беше правена тази система, бяха взети предвид обстоятелства, които все още са стойностни. Заедно с това ние сме вече осем години в условията на действие на този нов модел. Тоест осем години тези хора, които се намират все по-близко до линията на пенсията за осигурителен стаж и възраст, вече са в историята.
По предложението на господин Ариф Агуш и други народни представители от КНСБ нямат положително становище. Вярно е, че тези законопроекти са израз на грижа за хората, които работят в тежки условия, особено когато са под земята. Това обаче не значи, че с тази грижа трябва да се задраскат основни принципи на реформата. Беше припомнено, че от 2010 г. миньорите ще започнат да получават пенсии от професионалните фондове. Ако бъдат приети предложенията на народните представители, в бъдеще ще се противопоставят хора от различни категории труд за пенсиониране и от различни отрасли и дейности. Относно минните спасители, които са обект на един от внесените законопроекти, от КНСБ смятат, че те не могат да бъдат приравнени към хората, на които осигурителният стаж се формира, като работят в тежките условия на първа категория труд.
Що се отнася до това, което се предлага в § 2 на този законопроект, приемането на този текст означава, че хората, които от 2000 г. досега, тоест осем години вече не са в системата, не работят като минни спасители, нямат никакъв принос към минното дело, ще се появят като кандидати в системата, за да се пенсионират при условията на чл. 4, ал. 1, тоест с 15 години стаж и определена ниска възраст. Това определено не е справедливо.
Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване представи становището си по законопроекта, внесен от госпожа Шулева и госпожа Христова.” Прескачам това становище.
По отношение на законопроекта на господин Ариф Агуш – според господин Агуш насоката трябва да бъде във въвеждането на тези облекчения и този механизъм, които се предлагат преди всичко и най-вече в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
„Що се отнася до законопроекта, внесен от народния представител Ариф Агуш и група народни представители, Асоциацията представи становище, с което не подкрепя законопроекта. По принцип Асоциацията е против частични изменения на Кодекса за социално осигуряване в интерес на определена категория лица, още повече, когато с тях се нарушават възприети и утвърдени в пенсионното законодателство основни принципи. По повод на този законопроект една от основните бележки е, че се допуска смесване на капиталовия принцип при събирането на осигурителните вноски за цитираните категории в професионалните пенсионни фондове със солидарния принцип при изплащането на пенсии за лицата с право на ранно пенсиониране. Това не е удачно и е недопустимо.
По време на дискусията народните представители основно коментираха състоянието на пенсионната система като цяло, нейните три стълба и състоянието на всеки един от тях. За пореден път беше констатирано, че осигурителните механизми не трябва да служат за решаване проблемите в политиката на преструктуриране на икономиката, в политиката по заетостта и безработицата, сивата икономика и много други сфери от стопанския и обществен живот у нас. Не е полезно за съществуването на осигурителната система смесването на принципите, върху които е построена, или нарушаването им по посока на изключенията.
След приключването на обсъждането на законопроектите Комисията по труда и социалната политика изрази следното становище:
- с резултати „за” – 8 гласа, „против” – 1 и „въздържали се” – 3, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Ариф Агуш и група народни представители;
- с резултати „за” – 1 глас, без „против” и „въздържали се” – 13, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов;
- с резултати „за” – 3 гласа, без „против” и „въздържали се” – 11, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Деница Димитрова и Илко Димитров;
- с резултати „за” – 2 гласа, без „против” и „въздържали се” – 12, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Маргарита Панева, Мая Манолова и Татяна Калканова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов, за представянето на доклада на водещата комисия.
Обръщам се към вносителите на законопроектите, които желаят да ги представят, да вземат думата.
Заповядайте, господин Агуш, за да представите Вашия законопроект.
АРИФ АГУШ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз ви представям законопроектът, който е внесен от мен и група народни представители. В него става въпрос за по-ранното пенсиониране на миньорите в един отрасъл, който още не е преструктуриран и социалните проблеми са в много тежка форма.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване работещите в условията на първа и втора категория труд имат право да получават пенсия както от първия стълб - Държавното обществено осигуряване, така и от втория стълб и това е допълнителното задължително пенсионно осигуряване или предсрочната пенсия до навършване на годините за пенсиониране, а именно при мъжете – 63 г., а при жените – 60 г.
Професионалният фонд събира 12% осигурителни вноски за ранно пенсиониране или втора пенсия и до ден-днешен продължават да се събират. За работещите в трета категория труд осигуровката е 22%. За един миньор е 37%. Петнадесетте процента ги изплаща работодателят, като 12% отиват в професионалния фонд, а 3% - за ранното пенсиониране. С премахването именно на тези, които ползват тази норма и се пенсионират осем години по-рано от първа категория и три години по-рано за втора категория, фактически се обезсмисля внасянето на тези 3% за ранно пенсиониране. Те продължават да го плащат и до този момент.
Аз съм направил разчет на всичко, което подробно бе отразено в доклада на господин Адемов и за цената на тежестта, на осигурителната тежест, която плащат. При първа категория труд тя отива на 190%, при втора категория е 168% към 2007 г., като прогресивно нараства. От 32% осигурителната вноска падна с годините на 22% за работещите в трета категория труд.
Като отразяваме всичко това в подробно изразените мотиви по законопроекта за възрастовата дискриминация, която се получава при пенсионирането на миньорите след премахването на § 4, алинеи 1, 2 и 3 от Преходните и заключителните разпоредби, аз стигнах до извода да внесем този законопроект заедно с моите колеги.
Направените разчети сочат, че това не би се отразило на финансовото състояние на НОИ. Става въпрос за 1 млн. лв. годишно, като се има предвид, че дефицитът е някъде около 2 млрд. лв. във Фонд „Пенсии” за 2008 г., както и редица други фактори, които продължават – задълбочаването и дестабилизацията на осигурителната система чрез постоянното намаляване на осигурителните вноски, на приходите на НОИ, на продължаващото твърде ранно и финансово необосновано пенсиониране на работещите в МВР и МО лица и други, аз ви приканвам да подкрепите този законопроект.
Предлагам срокът между първо и второ четене да бъде една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агуш.
Има ли други желаещи като вносители да представят законопроекти?
Госпожо Димитрова, заповядайте, Вие сте вносител на един от законопроектите.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят законопроект е свързан с новата действителност в Българската армия. Знаете отскоро наборната служба вече е в историята. Нашата армия се състои от кадрови военнослужещи.
Вярно е, че тези военнослужещи са със сключени трудови правоотношения, но все пак те защитават националните интереси, като изпълняват своя дълг на мисии и така защитават и нашите договорености, които имаме с НАТО и Европейския съюз.
Мисля, че те имат правото да се възползват от привилегиите, които имат военнослужещите в случай, че пострадат по време на военни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Димитрова.
Имате думата, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проблемът с пенсионирането на минните спасители е дебатиран не само в Четиридесетото, но и в предишните народни събрания. Дълги години той е бил тема на разговор, на доказателства, на отричане на предложените доказателства, на спорове и т.н.
За съжаление с поправката, която това Народно събрание прие през м. юли 2006 г., ние не можахме да отговорим на обществените очаквания и да защитим труда, риска, условията, при които работят минните спасители. Имаше много гласове за това, че те работели като надземни работници, че нямали право да се възползват от онези привилегии и преференции, които ползват миньорите като подземни работници.
Имаше изследвания от страна на специалисти, на експерти, които доказваха, че стресовите ситуации и условията, при които екстремно работят тази категория служители, биха могли да дадат основание техните права да бъдат изравнени с тези на подземните работници и с нанесената корекция, с тези два текста, които ние предлагаме, да се въдвори справедливост. За съжаление част от тези пенсионирани работници, които са получили документи, може би неправомерно от техните работодатели, са се ползвали от правата на ранното пенсиониране и от всички останали преференции, които ползват миньорите, а друга част – от 2000 г. насам, част от тях не можаха дори и чрез водене на съдебни дела да докажат, че могат да се ползват от тези права.
Искам да ви кажа, че става дума за национална минноспасителна служба, която работи на територията на цяла България. Преди една седмица всички бяхме свидетели, когато трима души бяха заровени от пръст в Благоевград, пак на помощ – може би е закъсняла тази помощ, но пак се отиде до участие на минноспасителната служба. Тези хора наистина работят при екстремни условия. Наистина през цялото време на полагане на труда си са в стрес, в риск, и аз мисля, че е нормално, логично, справедливо, честно е те да бъдат подкрепени в това искане.
Многократно са занимавали всички институции с претенциите си. И с колежката Мая Манолова, и с колежката от Перник Татяна Калканова, с която имахме много срещи на територията на двете области, а проблемът стои и за други области, където има минно производство, застанахме зад тези искания, считайки че не само защитаваме правата им като народни избраници, а заставаме зад една професия, която може би е на доизживяване, но на този етап трябва да гарантира справедливо пенсиониране на работещите в тази област.
Затова бих ви призовала да подкрепите направеното от нас предложение за промяна в Кодекса за социално осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Панева, за представянето.
Други вносители на законопроекта желаят ли да го представят? Не виждам желаещи, затова преминаваме към дискусия по всичките законопроекти. Имате думата.
Госпожо Димитрова, заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да взема думата по законопроекта на господин Ариф Агуш. Аз съм съвносител на този законопроект.
Знам, че политиката на Европейския съюз не толерира приемането на условия за по-ранно пенсиониране, но тук става въпрос за една професия, която е изключително трудна. Още повече, че в този сектор в момента тече наистина особено преструктуриране – много от хората остават без работа. А това са райони, където безработицата е изключително голяма и тези хора нямат никаква друга алтернатива за прехрана.
Затова призовавам да приемем този законопроект, тъй като наистина това са крайно нуждаещи се хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Димитрова.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам други желаещи, така че приемам тази точка от дневния ред за изчерпана.
Утре сутринта ще бъдат гласувани законопроектите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, внесен от Министерския съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Кой ще представи доклада на комисията?
Господин Милтенов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо искам да направя процедурно предложение да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, ако няма възражения, да поканим в залата заместник-министър Андреев.
Заповядайте, заместник-министър Андреев.
Господин Милтенов, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Представям ви доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроекта за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет на 14.12.2007 г.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 16 януари 2008 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев. Сред най-важните положения в проекта господин Андреев посочи:
- установяването на лицензионен режим за извършването на частна охранителна дейност като единствена допустима форма на административен контрол съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
- въвеждането на Единен автоматизиран централен регистър на лицензите и регистрациите;
- въвеждането на комплексните критерии, на които следва да отговарят задължените по закона лица, както и изрично изброяване на необходимите удостоверителни и други документи;
- премахването на “самоохраната” като вид частна охранителна дейност и разширяване на кръга от субекти, имащи право да осъществяват частна охранителна дейност;
- въвеждането на задължението охранителите да са наети по трудов договор с цел създаване на по-големи гаранции на самите охранители и ангажиране на отговорността на работодателите;
- регламентиране на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие, както и възможността за залавяне на лица, извършващи правонарушения в охранявания обект;
- изчерпателното уреждане на превантивния и текущия контрол.
В рамките на провелата се дискусия народните представители повдигнаха въпроса кое налага изработването и внасянето на нов проект на Закон за частната охранителна дейност, след като в по-голямата си част разпоредбите на проекта повтарят сега действащите разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, приет през 2004 г. В отговор на поставените въпроси заместник-министър Андреев изтъкна, че прилагането на стария закон през близо четирите години от приемането му е показало редица проблеми при осъществяването на частната охранителна дейност. Според него многобройните и важни промени, предложени със законопроекта, са основание за разработването на изцяло нов закон в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за частната охранителна дейност, внесен от Министерския съвет на 14.12.2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 16 януари 2008 г. с 10 гласа “за”, 6 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Господин Андреев, като представител на вносителя, желаете ли да представите законопроекта? Не.
Има ли желаещи за изказвания по него? Не виждам желаещи да вземат отношение по законопроекта, затова тази точка от дневния ред е изчерпана.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ.
Давам думата на господин Местан да представи доклада за второ гласуване на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Комисията по образованието и науката ви представям:
ДОКЛАД
за второ гласуване на Законопроект за признаване на професионални квалификации, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г. и приет на първо гласуване на 18 октомври 2007 г.
Комисията по образованието и науката на две свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията по образованието и науката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на:
“ЗАКОН
за признаване на професионални квалификации”
По наименованието на законопроекта и по наименованието на Част първа – “Общи положения”, няма предложения от народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 2. Законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави, и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 3. (1) Списъкът на регулираните професии в Република България се приема с решение на Министерския съвет по реда на чл. 7 от Закона за професионалното образование и обучение и в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование.
(2) Решението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 4 има предложение от народния представител Борислав Китов.
“В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. председателят на Българския лекарски съюз – за професията “лекар”;”
2. Създават се нови точки 2-5:
“2. председателят на Българския зъболекарски съюз – за професията “лекар по дентална медицина”;
3. председателят на Българския фармацевтичен съюз – за професията “магистър-фармацевт”;
4. председателят на Българската асоциация за професионалистите по здравни грижи – за професиите “медицинска сестра”, “акушерка” и асоциираните медицински специалисти по смисъла на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;
5. министърът на здравеопазването – за други медицински професии.”
3. Досегашните т. 2-5 стават съответно 6-9.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. Органи по признаване на професионални квалификации са:
1. министърът на здравеопазването – за професиите “лекар”, “медицинска сестра”, “лекар по дентална медицина”, “акушерка” и “магистър-фармацевт”, както и за другите медицински професии, включени в списъка по чл. 3, ал. 1;
2. генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба – за професията “ветеринарен лекар”;
3. председателят на Камарата на архитектите – за професията “архитект”;
4. председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – за професията “инженер в инвестиционното проектиране”;
5. други органи, определени в специален закон или в подзаконов нормативен акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове – предложението по чл. 4 и текста на комисията за чл. 4.
Не виждам господин Китов в пленарната зала, за да обоснове своето предложение.
Заповядайте, господи Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че обсъждаме един наистина много важен законопроект. Искам да изразя огорчението си, че пленарната зала е толкова рехава, че даже го няма и вносителя на предложението.
Член 4 от този законопроект вероятно е един от най-важните. Той беше обект на най-сериозни разисквания в комисията. Точно този член стана причина докладът за второ гласуване да бъде разискван на няколко заседания. Общо взето по другите нямаше сериозни спорове.
Общо взето става въпрос за това кой е органът за признаване на професионална квалификация. Вносителят – Министерският съвет, е възприел подход, в който за определени професии признаването на професионална квалификация се осъществява от орган на изпълнителната власт, а за други – от съответната съсловна организация. Основателно представителите на съсловните организации поставиха въпроса защо не е еднакъв аршинът, с който държавата чрез този законопроект измерва тяхната компетентност и съответно правото им да участват в процеса на признаване на професионални квалификации, защо от една страна казваме, че професионалните гилдии на архитектите и проектантите могат да замесят държавата в процеса на признаване на професионални квалификации, когато става въпрос за архитекти и инженери в инвестиционното проектиране, а същото това право да не се признае на Българския лекарски съюз, когато става въпрос за професията “лекар” или за Българския фармацевтичен съюз, когато става дума за професията “магистър-фармацевт”. Разбира се, въпросът е съотносим и към другите асоциирани медицински специалности.
В комисията имаше категорично мнозинство в подкрепа на тази окончателна редакция, която ви представих, но аз още веднъж ще изразя дълбоката си убеденост, че би трябвало да имаме принципен подход – или това трябва да бъде право на изпълнителната власт, на нарочен държавен орган, или да бъде право на професионалните гилдии. Аз не можах да чуя сериозен аргумент защо на едни професионални организации признаваме това право, а други ги лишаваме.
По тази причина, независимо че колегата Китов го няма, аз се изказвам в подкрепа на неговото предложение и на второ гласуване ще подкрепя предложението на доц. Китов, защото смятам, че този закон е един класически пример (ако се приеме предложението на доц. Китов) за това как държавата може да се оттегли от територии за сметка на разширяване на територията на гражданското общество, на съсловните организации. Това би било акт на 40-ото Народно събрание по посока на демократизиране и модернизиране на нашето общество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплика към господин Местан? Няма.
Други желаещи за изказвания по текстовете на чл. 4 и предложенията към него също няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател, колеги! По чл. 5 до чл. 11 включително, както и по наименованието на Част втора “Свободно предоставяне на услуги”, няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове също няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. Предоставянето на услуги при преместване се извършва при спазване на националните правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, характеристиките на професията, ползването на професионални звания, професионалните нарушения, свързани със защитата и безопасността на потребителите, както и при спазване на дисциплинарните разпоредби, приложими в Република България към упражняващите същата професия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 12 в редакцията на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 13 има предложение от народния представител Борислав Китов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) При предоставянето на услуги за първи път в Република България гражданинът на държава членка подава пред органа по признаване писмена декларация, съдържаща данни за наличието на застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения.
(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат:
1. документ за гражданство;
2. удостоверение, издадено от компетентния орган на съответната държава членка, че деклараторът е законно установен на територията и с цел упражняване на съответните дейности, както и че към момента на издаване на удостоверението не му е наложена забрана, включително временна, за упражняване на тези дейности;
3. доказателства за професионални квалификации;
4. в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 2 – доказателства, потвърждаващи упражняването на съответната дейност в продължение най-малко на 2 през последните 10 години;
5. удостоверение за чисто съдебно минало – за професиите от областта на сигурността, за които в Република България се изисква такова.
(3) При промяна в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, деклараторът подава документи, доказващи промяната в едномесечен срок от настъпването й.
(4) Декларацията се подновява веднъж годишно, ако деклараторът ще предоставя услуги еднократно или временно в Република България през съответната календарна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Гражданите на държава членка, установени в друга държава членка, при временно или еднократно предоставяне на услуги се освобождават от изискванията за регистрация или членство в професионална организация или сдружение, както и от въведените в българското законодателство изисквания за регистрация за целите на установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, произтичащи от дейности, упражнявани в полза на осигурените лица.
(2) Гражданинът на държава членка е длъжен да уведоми предварително, а в неотложни случаи – впоследствие Националната агенция по приходите за услугите, които е предоставил.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 14 в редакцията, предложена от комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 15 има предложение от народните представители Борислав Владимиров и Силвия Алексиева – в чл. 15, ал. 1, думата “служебно” се заличава, а след думата “архитектите” се добавя “въз основа на подадено заявление”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 15? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 16 има предложение от народните представители Борислав Владимиров и Силвия Алексиева. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
По чл. 17 има предложение от народния представител Борислав Китов – чл. 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят медицински услуги, се вписват служебно в регистъра на съответната районна колегия на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз или на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи и получават удостоверение за вписване.
(2) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията предлага да се създаде чл. 17а, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят ветеринарномедицински услуги, се вписват служебно в регистъра на съответната областна колегия на Българския ветеринарен съюз и получават удостоверение за вписване.
(2) Вписването се смята за извършено от момента на получаване на уведомлението от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
(3) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) В едномесечен срок от получаване на декларацията по чл. 13, ал. 1 и придружаващите я документи органът по признаване уведомява декларатора за решението си да не извършва предварителна проверка на неговите професионални квалификации или за резултата от извършената проверка.
(2) Предоставянето на услугите трябва да може да започне в срок до един месец от вземането на решението за извършване или не на проверката по ал. 1.
(3) В случай че възникне затруднение, което би довело до неспазване на срока по ал. 1, органът по признаване в същия срок уведомява декларатора относно причините за закъснението и срока за вземане на решение. В този случай срокът е до два месеца от получаването на пълната документация.
(4) Когато се установи съществено несъответствие между професионалните квалификации на декларатора и обучението, провеждано в Република България за упражняването на съответната професия, което може да застраши безопасността на гражданите и да доведе до сериозно увреждане на здравето им, органът по признаване предоставя на декларатора възможност да докаже, че е придобил липсващите му знания или компетентност, като положи изпит по реда на чл. 83, ал. 3.
(5) При непроизнасяне на органа по признаване в сроковете по ал. 1-4 гражданинът на държава членка може да пристъпи към предоставянето на съответните услуги.
(6) Когато професионалните квалификации са проверени от органа по признаване по реда на ал. 1, услугите могат да се предоставят под професионалното звание, предвидено в Република България за осъществяването на съответната дейност.
(7) Органът по признаване може да се обърне към компетентните органи на държавата членка по установяване с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на предоставящия услуги, неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на професията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по членове 19, 20 и 21 по номерацията на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен систематично в чл. 21, ал. 7.
Комисията предлага чл. 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 22 до чл. 31 включително, както и по наименованията на Част трета “Свобода на установяване” и Глава първа “Обща система за признаване на професионални квалификации” няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Също няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
“Чл. 32. (1) В случаите, в които професионалните квалификации на заявителя покриват критерии, установени с обща платформа, органът по признаване освобождава заявителя от изискванията по чл. 29, ал. 1.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не отменя правото на органа по признаване да извършва преценка на съдържанието на обучението и професионалната подготовка на заявителя.
(3) Когато органът по признаване установи, че критериите, установени с обща платформа, престанат да дават достатъчно гаранции за професионалните квалификации на заявителите, той предприема всички мерки за уведомяване на Европейската комисия чрез Комитета по признаване на професионални квалификации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Преди да ви дам думата по-нататък, се обръщам към народните представители да ги уведомя, че на балкона на Народното събрание е монголска делегация, водена от господин Долцон Дондог, председател на Парламентарната група за приятелство с България във Великия държавен хорал на Монголия. Моля да ги поздравим. Добре дошли! (Ръкопляскания.) Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 32 на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По наименованието на Глава втора, Глава трета, Раздел І, както и по членове от 33 до 44 включително, няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове от законопроекта до чл. 44 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 45:
“Чл. 45.(1) Признават се доказателства за придобита специалност “обща медицина”, удостоверяващи проведено обучение в съответствие със следните изисквания:
1. продължителността му е най-малко две години за доказателства за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., а за доказателства, издадени след тази дата – три години;
2. проведено е в редовна форма под ръководството на компетентен орган и с личното участие на специализанта;
3. практическото обучение, проведено за период най-малко шест месеца в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ и за най-малко шест месеца в акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична медицинска помощ.
(2) При признаване на доказателства, издадени на или след 1 януари 2006 г., когато продължителността на обучението по ал. 1, т. 1 е била две години към 1 януари 2001 г., практическото обучение в рамките на обучението за признаване на висше образование по медицина, провеждано в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ, или като част от акредитирана практика по обща медицина, или в акредитиран център за първична медицинска помощ, се зачита за практическо обучение по ал. 1, но за не повече от една година.
(3) Практическото обучение по ал. 1, т. 3 може да е проведено за период до шест месеца и в друго лечебно заведение или здравно заведение, акредитирано за обучение по специалности, различни, но свързани със специалността “обща медицина”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст на чл. 45? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: От чл. 46 до чл. 58 включително, както и по наименованията на разделите няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещи за изказвания до чл. 58 включително? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59.
“Чл. 59. (1) Доказателствата за професионална квалификация по професията “акушерка”, посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 9, буква “б”, се признават по реда на този закон, ако обучението е проведено в редовна форма и е спазено едно от следните условия:
1. Продължителността на обучението е най-малко три години и отговаря на следните изисквания:
а) проведено е след придобиване на диплома, удостоверение или друго доказателство, даващи достъп до институция за висше образование или удостоверяващи същото ниво на знания, или
б) последвано е от двегодишен професионален опит, удостоверен със свидетелство, за упражняването на всички професионални дейности като акушерка в лечебно заведения за болнична помощ или в одобрено за целта друго лечебно заведение;
2. продължителността на обучението е най-малко две години или 3600 часа след придобиването на доказателство за професионална квалификация “медицинска сестра” съгласно списъка по чл. 6, ал. 1, т. 6, буква “б”;
3. продължителността на обучението е най-малко 18 месеца или 3000 часа след придобиването на доказателство за професионална квалификация “медицинска сестра” съгласно приложението по т. 2 и наличие на едногодишен професионален опит, удостоверен със свидетелство.
(2) Свидетелствата за професионален опит по ал. 1, т. 1 и 3 трябва да са издадени от компетентен орган и да удостоверяват упражняването на всички професионални дейности на акушерки за съответния период в лечебно заведение за болнична помощ или в одобрено за целта друго лечебно заведение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по текста на комисията за чл. 59. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: От чл. 60 до чл. 64 включително, както и за наименованието на Раздел VІІ, няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания по тези текстове на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 65:
“Чл. 65.(1) Доказателства за професионални квалификации по професията “магистър-фармацевт” се признават, ако са посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 10, буква “б”.
(2) За получаване на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека стажът по чл. 224, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се признава на граждани на държава членка въз основа на представено свидетелство за упражняването на тези дейности за същия период, издадено от компетентния орган на държавата по произход или по местопребиваване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 65 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По наименованието на разделите, както и по чл. 66 до 76 включително няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До чл. 76 включително, има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 77 има предложение от народните представители Борислав Владимиров и Силвия Алексиева. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 77:
“Чл. 77.(1) Желаещите да упражняват регулирана професия на територията на Република България, подават заявление до съответния орган по признаване по чл. 4.
(2) Заявлението е по образец, утвърден от органа по признаване, и съдържа:
1. информация относно самоличността на заявителя;
2. информация за професионалната му квалификация;
3. конкретната регулирана професия, която желае да упражнява, и предполагаемия срок за упражняването й;
4. приложените документи и свидетелства, посочени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 12, които органът по признаване изисква за съответната професия, а за лицата по чл. 8, ал. 2 и 3 – достатъчно доказателства, че квалификацията им съответства на нормативните изисквания в Република България за придобиване на същата професионална квалификация;
5. документ за платена държавна такса или документ за платена цена на услугата.
(3) Документи, свързани с доказателства за добра репутация за необявяване в несъстоятелност, за липса на забрана да се упражнява професията, за физическото и психичното здраве на заявителя, за финансовото му състояние и за наличие на застраховка срещу финансови рискове, произтичащи от професионалната му отговорност, трябва да са издадени преди не повече от три месеца от датата, на която са представени пред органа по признаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на вносителя и чл. 77 включително в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По членове от 78 до 82 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 83:
“Чл. 83.(1) Когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност.
(2) В случай, че заявителят писмено декларира съгласието си с мерките по ал. 1, срокът по чл. 84 спира да тече до представянето на доказателства за изпълнението им.
(3) Условията и редът за провеждане на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване се определят с акт, издаден от органа по признаване, освен ако друго е предвидено в специален закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 83 на комисията има ли желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По членове 84 и 85 включително няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на вносителя? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По чл. 86 има предложение от народния представител Борислав Владимиров и Силвия Алексиева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 86:
“Чл. 86.(1) За дейностите по признаване на професионални квалификации органите по признаване събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Когато органът по признаване не е държавен орган, услугите по признаване се заплащат по цени в размер, определен от управителните органи на съответните организации, който не може да бъде по-голям от размера на таксите, определени в тарифата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По наименованията, както и по членове от 87 до 92 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 93:
“Чл. 93.(1) Министърът на образованието и науката координира дейностите по признаване на професионални квалификации като:
1. следи за еднаквото прилагане на този закон от органите по признаване;
2. събира информация относно условията за достъп до регулирани професии в другите държави членки;
3. поддържа електронна база данни с информация на български и на английски език, съдържаща списъка на регулираните професии в Република България и условията за достъп и упражняването им, както и информация, свързана с регулираните професии в другите държави членки;
4. веднъж на всеки две години, считано от влизането в сила на закона, предоставя на Европейската комисия доклад, съдържащ статистическа информация за броя на взетите решения и откази за признаване на професионални квалификации на граждани на държави членки, както и описание на основните проблеми в процедурите по признаване.
(2) Министърът на образованието и науката определя национален координатор и заместник-национален координатор на дейностите по този закон.
(3) Националният координатор е представител на Република България в Комитета по признаване на професионални квалификации към Европейската комисия.
(4) Националният координатор работи в сътрудничество с лицата за контакт по чл. 94.
(5) Министърът на образованието и науката може да възложи за изпълнение дейностите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 на други структури в системата на Министерството на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 95 и предлага на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове да бъде отразен на съответното му систематично място като § 4 от Допълнителните разпоредби.
Комисията предлага чл. 95 да отпадне на същото това основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 1 да се раздели на § 1, § 2 и § 3 със следната редакция:
“§ 1.(1) По смисъла на този закон:
1. “Регулирана професия” е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и достъпът до която е подчинен на законови, подзаконови или административни разпоредби относно:
а) притежаването на специфична професионална квалификация, или
б) правоспособност, или
в) членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата.
2. “Професионални квалификации” са квалификациите, удостоверени с доказателства за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по смисъла на чл. 25, т. 1, буква “а” и/или професионален опит.
3. “Доказателства за професионална квалификация” са дипломи, свидетелства и други документи, които удостоверяват успешно завършване на професионално обучение, проведено в по-голямата си част на територията на Европейската общност и са издадени от компетентен орган в държава членка. Доказателства за професионални квалификации са и доказателствата, издадени в трети държави и по смисъла на § 3.
4. “Заявител” е лице, което иска признаване на професионалната му квалификация, получена в друга държава, с цел достъп или упражняване на регулирана професия на територията на Република България.
5. “Компетентен орган” е всеки орган в държава членка, оправомощен да взима решения по издаване или признаване на документи за професионални квалификации или други документи за достъп или за упражняване на регулирана професия.
6. “Орган по признаване” е органът в Република България, оправомощен да приема заявления и да взема решения по признаване на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия.
7. “Регулирано образование и обучение” е всяко образование и обучение, което е специално насочено към подготовка за упражняване на определена професия и се състои от един или няколко курса, които включват провеждането на изпитателен или практически стаж, когато е необходимо.
8. “Професионален опит” е времето, през което заявителят действително и законно е упражнявал съответната професия в държава членка.
9. “Стаж за приспособяване” е упражняването на регулираната професия, която се осъществява под контрола на квалифициран специалист на територията на Република България.
10. “Изпит за признаване на правоспособност” е проверката на професионалните познания на заявителя с цел да се оцени способността му да упражнява регулирана професия на територията на Република България.
11. “Ръководител на предприятие” е всяко лице, което упражнява професионална дейност в предприятие:
а) като ръководител на предприятие или на клон на предприятие, или
б) като заместник на собственика или на ръководителя на предприятие, когато тази длъжност предполага отговорност, еквивалент на отговорността на представлявания собственик или ръководител, или
в) на ръководна длъжност със задължения с търговски и/или технически характер и с отговорност за едно или повече подразделения за предприятието.
12. “Държава-членка” е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство и Швейцария.
13. “Държава по произход” е държавата членка, в която заявителят е придобил своята професионална квалификация.
14. “Държава членка по установяване” е държавата членка, от която идва заявителят и в която законно е бил установен с цел предоставянето на услуги.
15. “Обща платформа” е съвкупност от критерии, одобрени от Европейската комисия, с които се компенсират значителните различия в обучението по дадена професия в държавите членки.
16. “Наето лице” е всяко лице, което работи по трудово или друго приравнено към него правоотношение.
§ 2. Упражняването на професия от членовете на сдружение или организация, изброени в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 1, се приравнява на упражняване на регулирана професия в посочените в списъка държави членки.
§ 3. Доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, ако притежателят му има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания.”
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 4:
“§ 4. (1) Удостоверенията, свързани с придобита професионална квалификация на територията на Република България, необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава членка, се издават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Когато придобитата професионална квалификация е по регулирана професия на територията на Република България, удостоверенията по ал. 1 се издават от органа по признаване, а по нерегулирана професия – от органа, определен с наредбата по ал. 1.
(3) За дейностите по ал. 1 и 2 се събират такси, определени с тарифата по чл. 86, когато органът по признаване е държавен орган.
(4) Когато органът по признаване не е държавен орган, услугите по признаване се заплащат по цени в размер, не по-голям от таксите, определени в тарифата по ал. 1. Размерът на цените се определя от управителните органи на съответните организации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
“§ 6. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 1 след думата “приема” се добавя “с решение”;
б) в ал. 2, т. 3 думите “даване или” се заличават;
в) създава се ал. 4:
“(4) Решението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.”
2. Член 38, ал. 6, чл. 51, ал. 1, т. 12, Глава осма и § 1а и 3а от Допълнителните разпоредби се отменят.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 7:
“§ 7. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 3, т. 13:
а) след думата “приема” се добавя “с решение” и думите “даване или” се заличават;
б) създава се изречение второ:
“Решението се обнародва в “Държавен вестник”.”
2. Член 10, ал. 2, т. 8, Глава дванадесета и § 4ж и 4з от Допълнителните разпоредби се отменят.”
По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Борислав Китов – в § 5, т. 1, буква “в” се изменя така:
“в) алинея 5 се изменя така:
“(5) За признаване на професионалната квалификация на чужденци и на граждани на държави – членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария министърът на здравеопазването приема наредба за условията и реда за провеждане на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове и по предложението на господин Китов, което не е подкрепено от комисията? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 9:
“§ 9. В Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32:
а) в ал. 4 думите “наредбите по чл. 194, ал. 2 и чл. 195 ал. 2 от Закона за здравето” се заменят със “Закона за признаване на професионални квалификации”;
б) алинея 5 се отменя.
2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Вписването в регистъра по чл. 32, ал. 1, в случаите по чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва служебно след получаване на уведомлението от органа по признаването.”
б) Досегашните ал. 3-6 стават съответно ал. 4-7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове на Преходните и заключителни разпоредби в редакция на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 10:
“§ 10. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 35:
а) в ал. 4 думите “наредбите по чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето” се заменят със “Закона за признаване на професионални квалификации”;
б) алинея 5 се отменя.
2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 3:
“(3) Вписването в регистъра по чл. 32, ал. 1, в случаите по чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва служебно след получаване на уведомлението от органа по признаването.”
б) Досегашните ал. 3-6 стават съответно ал. 4-7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
“§ 11. В Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 думите “и/или ІІІ” се заличават, а след думата “здравето” се добавя “или на Закона за признаване на професионални квалификации”.
2. В чл. 31:
а) в ал. 4 думите “наредбите по чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето” се заменят със “Закона за признаване на професионални квалификации”;
б) алинея 5 се отменя;
в) алинея 6 се изменя така:
“(6) Чуждите граждани, извън тези по ал. 4, прилагат към заявлението за вписване и следните документи: удостоверение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и удостоверение за признаване на специализация при наличие на такава, издадени от органа по признаването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, както и документ за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издаден по реда на чл. 186, ал. 3 от Закона за здравето.”
3. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се ал. 3:
“(3) Вписването в регистъра по чл. 31, ал. 1, в случаите по чл. 17 от Закона за признаване на професионални квалификации се извършва служебно след получаване на уведомлението от органа по признаването.”
б) Досегашните ал. 3-7 стават съответно ал. 4-8, като в ал. 6 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение, което е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 10 на вносителя има предложение от народните представители Борислав Владимиров и Силвия Алексиева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 15:
“§ 15. (1) Подзаконовите актове и другите актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизането му в сила.
(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените актове по прилагането на отменените с § 6-12 на този закон разпоредби се прилагат доколкото не му противоречат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 16:
“§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещи за изказване по тези последни текстове от Преходни и заключителни разпоредби? Няма.
С това приключи докладването на Законопроекта за признаване на професионални квалификации. Текстовете му ще бъдат гласувани утре.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ.
Комисията по отбрана е водеща комисия.
Господин Найденов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо, едно процедурно предложение – за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на отбраната господин Симеон Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да поканим заместник-министър Николов в пленарната зала.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Закон за военните паметници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава първа “Общи положения”, както и текстовете на вносителя за чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове – заглавието на законопроекта, членове 1 и 2? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 3. (1) Военните паметници са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата.
(2) Военните паметници са публична общинска собственост с изключение на паметниците, определени от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на културата, за публична държавна собственост.
(3) Военните паметници могат да бъдат разположени или прикрепени към недвижими имоти – държавна, общинска или частна собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 3 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава втора, както и по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:
“Чл. 4. (1) Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния си дълг в мирно време при защита на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.
(2) Не са военни паметници по този закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1 в гражданските гробищни паркове, както и паметниците на лицата по ал. 1, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против републиката, собствеността и личността.
(3) Министърът на отбраната може да предлага паметници по ал. 1 да бъдат обявени за паметници на културата по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст на комисията?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В ал. 2 на чл. 4 има текст, който лично ме притеснява – става дума за изключване на случаите, когато има осъждане заради умишлено престъпление от общ характер против републиката, собствеността и личността.
Първо, “против републиката” е доста неясно за коя република става въпрос – за народната република или за републиката, която сме сега? Още повече при такава разпоредба, изхождайки от нашата доста превратна история как всяка политическа власт, която идва, има своя интерпретация по тези въпроси, се създават предпоставки за много сериозно разделение по отношение оценката на историческите събития. Знаем, че в България това е доста неприятна практика.
Мисля, че ако отпадне този текст и се оставят конституираните органи, които трябва да преценяват въпроса за войнишките паметници, нещата ще бъдат много по-коректни.
Знаете, че понятието “престъпление от общ характер”, отнесено към определена историческа ситуация, има своеобразна интерпретация. Преди 9 септември 1944 г. едни хора са били вкарвани в тази категория, някои пък и по политически причини; след 9 септември – друга категория хора; след 10 ноември – трета категория хора. При тази неясност за коя република става въпрос или трябва да се приеме принципът, които са били осъждани за престъпления от общ характер против държавата, но ние знаем, че в много случаи има хора, които заради своите политически убеждения са били съдени като престъпници за извършени престъпления от общ характер против държавата. Това е въпрос на интерпретация в различни исторически моменти от нашата история. Нека по-добре да оставим историята да дава оценка, а не да стъпваме на определени политически режими от даден интервал от нашата история, когато е дадена оценка на такива политически дейци.
Мисля, че ако махнем този текст, нещата ще бъдат много по-коректни.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Имате предвид целия текст по ал. 2, или само текста “престъпления от общ характер против републиката”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Доколкото разбирам, за яснота на протокола, се предлага текстът след “гробищни паркове” да се постави точка и текстът до края на ал. 2 да отпадне. Благодаря ви.
Има ли реплики към господин Сотиров? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Координацията по въпросите на издирването, проучването, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на военни паметници в страната се осъществява от областните комисии “Военни паметници” към областните управители.
(2) Областните комисии “Военни паметници” се състоят от председател, заместник-председател и членове: директорите на съответните исторически музеи, началниците на отдел “Култура” в съответните общини, по един представител от военно-патриотичните съюзи в страната, с които Министерството на отбраната има сключено споразумение, и представители на Министерството на отбраната.
(3) Председател на областната комисия “Военни паметници” е областният управител, а заместник-председател на комисията – заместник-областният управител. Секретар на комисията е ръководителят на звеното “Отбранително-мобилизационна подготовка” в областната администрация.
(4) Поименният състав на комисиите по ал. 1 се определя със заповед на областния управител.
(5) Организирането, разпределението и извършването на дейността на областните комисии се осъществяват по общи правила, съгласувани с министъра на отбраната.
(6) Дейността на областните комисии се подпомага от съответната областна администрация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете от Глава трета.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По чл. 6, ал. 2 имам предложение да отпадне текстът “с които Министерството на отбраната има сключено споразумение” – става въпрос за военно-патриотичните съюзи в страната.
Областните комисии по така предложения текст се състоят от директори на съответните исторически музеи, началници на отдел “Култура” – все представители на държавни институции. Единствената форма за участие на гражданските организации са военно-патриотичните съюзи, които са регистрирани по законите на Република България и имат отношение към тази проблематика.
С вкарването на текста “с които Министерството на отбраната има сключено споразумение” в закона, аз предполагам, че министерството има сключено съответно споразумение с всички действащи военно-патриотични съюзи, ние автоматично придаваме на всички военно-патриотични съюзи в страната казионен характер.
Какво би се случило, ако при този закон има военно-патриотичен съюз, с който Министерството на отбраната не сключи споразумение? Мисля, че при третирането на такъв въпрос трябва да дадем по-голяма възможност за участие на граждански неправителствени организации, които са съпричастни по тези въпроси, и не би трябвало на тези организации, за да могат да участват в съответните комисии, да придаваме статут на неправителствени организации, които обаче са одобрени по линия на някакво споразумение с Министерството на отбраната.
Именно затова предлагам специално този текст да отпадне. Мисля, че по същество той няма да промени действащата ситуация, но не звучи уместно в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Направено е предложение за отпадане на думите “с които Министерството на отбраната има сключено споразумение” от редакцията на чл. 6, ал. 2.
Има ли реплика към господин Сотиров? Няма.
Желаещи за изказвания по текстовете на Глава трета? Също няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Глава четвърта – Издирване, проучване, регистриране и картотекиране на военните паметници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, чл. 9 и чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на вносителя за Глава четвърта, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Глава пета – Опазване, поддържане, възстановяване и изграждане на военните паметници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, чл. 12 и чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Глава пета? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Глава шеста – Финансиране на дейностите, свързани с военните паметници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, чл. 15 и чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Глава шеста, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Глава седма – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
“Чл. 18.(1) Който не съобщи за открит или намерен военен паметник по чл. 9, ал. 1 се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е повторно, наказанието е глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, чл. 20 и чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Глава “Административнонаказателни разпоредби”? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по Допълнителната разпоредба? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: “Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, § 3, § 4 и § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по предложението за “Преходни и заключителни разпоредби”, тоест ново наименование, и текстовете от законопроекта в тази му част? Няма желаещи.
Благодаря Ви, господин Найденов, за представянето.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, но тя няма да бъде в номерацията на програмата, която приехме сутринта, а именно: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, тъй като все още няма доклад на водещата комисия. Гласувайки програмата днес, решихме, че Докладът за дейността на Върховния касационен съд за 2006 г. ще бъде първа точка утре сутринта, така че прескачаме и тази точка от дневния ред.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Мръцков, имате думата да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще представя:
“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 12 декември 2007 г., обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Валентина Кръстева – директор на дирекция “Социално осигуряване” в Националния осигурителен институт, и др. Те от името на своите институции подкрепиха вносителите на проекта за решение.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на проф. д-р Тодор Тенев Костов, който е заслужил лекар, заслужил деятел на спорта, носител на Златен медал І и ІІ степен за особени заслуги в спорта и масовата физическа култура и др.
В мотивите към проекта за решение е представена професионалната биография на проф. Костов. Той е роден на 18 май 1922 г. в гр. Хасково – един от първите спортни лекари и основател на спортната медицина в България. Има четиридесетгодишна дейност като завеждащ отдел по масова физкултура и високо спортно майсторство в бившия Национален център по спортна медицина, чийто правоприемник е Специализираната болница за активно лечение, травматология, ортопедия и спортна медицина. С професионализма си и практическите си умения е помагал на изтъкнати наши олимпийски, световни и европейски шампиони в различни спортове.
В допълнение към представената от заместник-министър Димитър Димитров номинация на проф. Костов за пенсия за особени заслуги госпожа Валентина Кръстева от НОИ допълни, че Националният осигурителен институт подкрепя предложението за отпускане на такава пенсия. Била е извършена проверка по пенсионното дело на проф. Костов, от която се е установило, че от 21 януари 1989 г. проф. Костов има отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която след последната индексация от 1 октомври 2007 г. е в размер на 387,42 лв. По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. са планирани общо средства за пенсии за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 57 хил. 600 лв., които са за сметка на републиканския бюджет. Към момента има ресурс за изплащане на този вид пенсия, включително пенсията на проф. Костов.
По време на разискванията народните представители припомниха част от състоялата се вече дискусия по повод на преминалите през 2007 г. седем решения за отпускане на персонални пенсии. Те отново изказаха уважението си към всички дейци на изкуството, културата, спорта, медицината, науката и всички сфери на обществения живот в България.
Вън от всякакво съмнение е, че хората, които биват предлагани от Министерския съвет за получаване на професионални пенсии са заслужили, допринесли са със своя професионализъм, творчество и всеотдайност за успеха на България във всички области, но проблемът не е в това. Законът се познава прекрасно, защото той е изработван в Комисията по труда и социалната политика. Въпросът, който отново беше поставен от народните представители е дали за заслуги към държавата и нацията трябва да се дава пенсия. Проблемът е в това, защото за особени заслуги се дават ордени и медали. С такива решения се отваря една врата, пред която врата не се знае още колко хора ще се наредят. Никой от народните представители не се съмнява в качествата на тези хора. Въпросът е дали няма да се създадат условия за противопоставяне в самото съсловие, от което е посочения за получаване на специалната пенсия.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика отново изразиха опасенията си относно липсата на ясни критерии при отпускане на персонални пенсии за особени заслуги към нацията и държавата. Отсъствието на такива унифицирани и прецизни критерии би могло да доведе до естественото усещане в много хора, че са несправедливо подценени или ощетени с признателност и финансови възможности.
Обсъжданото предложение за решение на Министерския съвет за отпускане на персонална пенсия за заслуги води до извода, че трябва да бъдат направени промени в тази специфична правна уредба. Би трябвало да се въведат наистина универсални законови критерии при отпускането на този вид пенсии. Досегашната практика на отпускане на персонални пенсии за особени заслуги е довела дотам, че техните получатели са български граждани с различен финансов статус, с различни социални възможности, с много различни житейски реализации. Отсъствието на критерии и условия за достъп до тези социални плащания би могло да деформира тези хуманни правителствени актове.
Членовете на комисията достигнаха до извода, че трябва да се помисли чрез създаването на една работна група за преформулиране на философията на пенсионните плащания в обхвата на особените заслуги към държавата и нацията. В конкретния случай предложението наистина е направено от Министерския съвет. Съгласно Наредбата за пенсиите предложения за отпускане на пенсии за особени заслуги се прави от министърът, който упражнява политиката или който ръководи и разработва политиката в областта, в която са особените заслуги на лицето. В случая предложението е направено от Държавната агенция за младежта и спорта, тоест предложението е достатъчно аргументирано. То е обсъждано в специализираните среди и не е инцидентно. То е на институцията, която отговаря в тази сфера и е внесено в Министерския съвет от вицепремиерът госпожа Емел Етем, която пряко наблюдава тази сфера. Логично би било в съответното министерство да бъдат изработени критериите, чрез които се извършва подбора на лицата, които ще получават пенсии за особени заслуги.
На съществения въпрос – има ли място въобще пенсията за особени заслуги в Кодекса за социално осигуряване, предстои да бъде даден отговор. Може би е удачно тази дискусия да започне да се разглежда във връзка с цялостната система за морални и материални стимули в България. В тази дискусия трябва да участват много различни групи институции извън Социалната комисия. Народните представители биха искали по тези специфични социални решения да се произнася и Министерството на финансите, изхождайки от законовия факт, че това са пенсии, несвързани с трудова дейност и финансовото им обезпечаване се поема от републиканския бюджет.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 14 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията, № 702-03-34, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2007 г.”
Докладът е подписан от председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков, за представянето на доклада на комисията.
Няма представител на вносителя, за да му дадем думата, така че имате думата направо за изказвания, за дискусии по проекта за решение.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, направих си труда да сравня дебатите при първата серия, когато гласувахме персонални пенсии. Направих справка в стенограмите, справка с разсъжденията ни в Социалната комисия, в Комисията по култура и при втората група кандидати за персонални пенсии. Няма никаква разлика в разсъжденията ни – същите констатации, същите обещания, същата ситуация на смут и неразбиране и при първия дебат, и при втория дебат.
Уважаеми колеги, какво означава да дадеш персонална пенсия за особени заслуги към нацията? Защо заслугата към нацията, предаността към българската държава трябва да бъде наградена с пенсия? Ако един български гражданин в по-млади години има същата заслуга към българската нация, как ще го отличите, след като не е пенсионер? (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги от левицата, простете ми, коментарите ви са изключително недостойни. Проблемът, който разглеждаме, е много важен и с много силен морален отзвук, защото никой не може нас да ни упълномощи да посочим: ти си заслужилият към нацията и на теб ще дадем пари, а ти не си достатъчно работил за нацията и няма да получиш тази пенсия. Не можем да имаме самочувствието на съдници, след като всички ние – и управляващи, и политици, и цялото българско общество, с безхаберие, особено политиците, оставиха такива видни имена да просят по улицата. Знаете ли колко български творци от българското минало – писатели, художници, обикалят кофите за боклук? Не мога да спомена имената им, защото е грехота. Знаете ли колко писатели са на социални кухни, в църквите се редят на опашка за купичка супа?
Няма да се уморя да повтарям, че по време на предишното правителство стигнахме до там да осъдим Христо Фотев – едно от най-големите имена в българската култура за това, че не си е платил сметката за телефон. Управниците тогава си затвориха очите и го изпратиха на съд. Къде е тогава нашата морална позиция да се вживяваме на съдници, които могат да определят този, че е заслужил към нацията, а другият - не е заслужил?
Спомняте си, говорихме си миналия път, че не това трябва да бъде пътят. Когато имаш заслуга към историята, културата, политиката, творчеството на една нация, ти получаваш духовна награда, ти получаваш друг вид отличие, така както става в другите европейски страни. Това отличие е по-истинско. То много повече сгрява и повдига самочувствието на наградения творец. Защо трябва да принизяваме нашата почит към тях във вид на няколко пачки на месец?
Тук просто е сбъркана философията. Аз съжалявам, че трябва да говоря за това като правя уговорката, че не правя коментар по предложените имена. Подкрепих ги и преди, и сега, защото сърце не ми дава да гласувам против, но докога ще си затваряме очите и ще вървим по тази грешна пътека? Всеки един от тях е заслужил. Защо да не направим така, както европейската практика, като европейските народи – да го отличим с друг вид духовно отличие. То е много по-истинско и много по-възвисяващо съответния творец и българин, а тръгваме по най-лесния път – по този път, който ще ни донесе най-много дивиденти и малко политически авторитет и престиж, който вече съвсем сме го загубили – да дадем няколко пачки на някого в продължение на няколко години.
Много моля, вероятно и сега ще приемем това, което ни се предлага, но ако трети път този проблем в същия вид влезе в съответните комисии и в пленарната зала, мисля, че самите ние страшно много се дискредитираме. Нека да отличим големите българи – онези, които са нашите водачи, нека да ги отличим по начин, който няма да ги обиди и да ги оскърби. Не паричен знак, а духовно отличие! А трябва да направим друга промяна, щото възрастните ни писатели и художници да не се редят на опашки в църквите и в социалните кухни за безплатна чорбица. Има много такива творци. От уважение към тях не можем да споменем имената им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Реплика – госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Банкова! Аз споделям единствено Вашата тревога за това, че не този е начинът, по който трябва да отличим заслужилите възрастни хора. Това беше дискусия, която задълбочено проведохме, права сте, за втори път в комисията и това беше отразено и в становището на комисията. Но аз съм категорично несъгласна с две Ваши отправни точки към тази дискусия.
На първо място, струва ми се неадекватен Вашият въпрос: как може да бъде отличен един млад човек с особени заслуги към нацията? За това има съответен ред, има нормативна уредба, предполагаща това, и държавните отличия са точно за това.
А въпросът, който Вие поставяте, дали за възрастните хора едно отличие трябва да има и финансова отплата, според мен има отговор и този отговор е „да”. Поне това е моята теза и ще Ви кажа какви са аргументите за това. По тогава действащата нормативна уредба тези хора, които днес удостояваме с пенсия за особени заслуги, са получавали възнаграждения, върху част от които не са начислявани социални осигуровки. Става дума за артисти, за певци. По силата на сега действащата система на пенсиониране и поради това, че те не са осигурявани социално, днес получават пенсия значително по-ниска от тази, която биха получавали, ако тези възнаграждения бяха получавани под формата на трудови възнаграждения. Поради това за голяма част от тези хора – актьори, певци, е необходимо да има и съответна финансова адекватност и това се случва чрез пенсиите за особени заслуги.
Още веднъж потвърждавам тезата си, че диалогът трябва да продължи, но мисля, че аргументите за този диалог трябва да бъдат във вярна посока, така че да ни изведат на правилен път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика – госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Пак бягаме от проблема. Разбира се, госпожо Михайлова, тези мотиви са правилни – че артисти, певци, не са осигурявани. Но защо, за Бога, не намерим възможност да решим проблема на всички, които не са ползвали и не са осигурявани, а си избираме тоз, тоз, и тоз?! Нали разбирате, някак си аз не мога да съм със спокойна съвест, да се вживея в позицията на съдник, който да избере само няколко от тези, които наистина държавата или ситуацията преди време е ощетила. Нали затова сме законодателен орган тук?! Щом съществува голяма категория български граждани, особено творци – духовните ни люде и водачи, които в една или друга степен са ощетени, точно наше задължение е да направим така, щото този проблем да бъде решен за всички, които не са получили това, за което Вие, госпожо Михайлова, говорите. Но не можем да действаме избирателно. Нашите подбуди тук не са социални. Вие може би се издавате по този начин, че ни водят социалните подбуди. Не бива! Ние отличаваме тези светли български умове за това, че са въздигнали българската нация. Не можем с пари да ги отличим, ще ги отличим с друг вид отличие.
А когато става дума за десетките и десетки творци, пак повтарям, разходете се в социалните кухни и в църквите – ще видите много от нашите творци. Ще ги видите и ще ги познаете. Нека с това да се захванем.
И моля, след като сега подкрепим това предложение, защото вие не говорихте, че двете ни дискусии си приличат като две капки вода, нека при третата дискусия, когато за трети път ни се предложат имена, да не повтаряме онова, което два пъти сме повтаряли, без да направим нито крачка напред. Да не говорим и за това, че ако сте достатъчно откровени, трябва да си признаете, макар и пред себе си, че така се създава известно противопоставяне между тези хора. Аз не мога да ги виня. В тази ситуация, в която е сега България, 90% от българските граждани са на прага на оцеляване, след като тези творци, за които говорим, са почти на еднакъв хал по бедност и по някаква низвергнатост от обществото, след като държавата сега почти е обърнала гръб на писатели и художници, защо да не направим така, че да се реши проблемът за всичките тези творци?! (Шум и реплики в залата.) Хайде, станете и ме оборете, уважаеми колеги, а не с реплики от място. Защото така си купуваме малко популярност и одобрение, но то е временно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чернев, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Бих искал да взема аргумент от изказванията на колегата Банкова. Това, което аз виждам тук, е, от една страна, желание от страна на държавата, която ние олицетворяваме в случая, да започне или по-скоро демонстративно да изиграе грижа за нещо, от което тя е абдикирала. Държавата е абдикирала от каузата на българската култура, на българското духовно и културно наследство. Тя абдикира по ред причини, които аз не считам, че сега и тук е моментът да характеризираме, нито да им даваме оценка, те просто се случиха. Те се случват вече близо 18 години и настоящата дискусия е поредният ялов опит да се направи преливане от пусто в празно.
От една страна социално справедливо е хора в нужда, които са заслужили за духовното и културното наследство на нацията, да бъдат отличени. След като сме докарали хала дотам, че трябва да се грижим за социалния им екзистенс, за социалното им съществуване, след като сме стигнали до позорното състояние да се чудим как да уредим живота на тези хора, направили толкова много за нацията (абсолютно се съгласявам с казаното от колегата Банкова, че много от хората, работили и създали нашата духовност, изградили ни дори като личности, помогнали пряко или косвено), са на опашките за супа. Ако наистина държим да сме държавници, тъй като явно това е по Конституцията ролята ни тук – да творим държавност, трябва да започнем по-изначално, по-дълбоко да мислим по тази тема.
Уви, очаквах преди две години и половина (вече трета година преваля този парламент) някои политически сили, част от които бях и аз, да започнем работа изключително по тази тема, в тази насока – да работим за българската национална доктрина в нейния духовен и културен аспект. Като част от тази работа е закрилата, грижата, обгрижването на хората, които са направили нещо за нацията. Уви, за n-ти път се убеждавам, че такова нещо няма. За съжаление ние си умиваме ръцете и може би си слагаме 1-2 хартиени лепенки на съвестта под формата не на пачки, колега Банкова, а няколкото жалки банкноти, които ще дадем на тези хора.
Мисля, че оттук нататък всякакво отглаголене на темата се превръща в празно словоблудство и само ще даде аргумент на тези, които имат словоблудието за свой начин на мислене, да ни казват “Ама вие не искате да дадете пари на заслужилите артисти или вие кой знае какво искате”.
Правя това изказване много безцелно може би в тази ситуация, която наблюдавам. Може би трябва да помислим как да започне да функционира нашата държава като национална държава, като държава на българската нация! Явно това ще е поредният глас в пустиня, но поне да го дадем! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чернев.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Не виждам.
С това дискусията по този проект за решение е изчерпана.
По т. 10 от дневния ред е необходимо да се проведат политически консултации, които вероятно текат в момента и все още няма готовност за предложения по нея.
Преминаваме към единадесета точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008-2018 ГОДИНА.
Има много доклади на комисии от Народното събрание. С ясното съзнание, че няма да я приключим днес, можем да използваме времето до 14,00 ч. и някои от докладите по тази точка от дневния ред да бъдат представени.
Има доклади на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването, Комисията по гражданското общество и медии.
Давам думата на господин Светослав Спасов да представи доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Национална стратегия за детето 2008-2018 г., разпределена с № 750-01-404 от 14 ноември 2007 г.
На свое заседание, проведено на 12 декември 2007 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Националната стратегия за детето 2008-2018 г.
Тя бе представена от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Христова.
В обсъждането взеха участие представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, народни представители и представители на граждански структури.
Националната стратегия за детето 2008-2018 г. е основният политически документ за концентрация на ресурси, постоянно политическо внимание и координация в национален план за постигане по-добра защита на интересите на детето.
Тя е изготвена в съответствие с принципите на Конвенциите на ООН за защита на правата на детето.
Стратегията се приема в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето, влязъл в сила на 9 май 2006 г., обн. в “Държавен вестник”, бр. 38.
Това е първият стратегически политически документ за цялостна дългосрочна политика за подобряване положението на децата в Република България за бъдещ 10-годишен период 2008-2018 г. Посочват се основанията за съставянето и представянето на стратегията, свързано с Конституцията, Конвенцията, ЗЗД, международни актове, национални програми и актове.
В международен план тя се свързва с предвижданата Стратегия на Европейския съюз за правата на детето (Съобщение на Европейската комисия от 4.07.2006 г. с приоритети: срещу детска бедност, насилие срещу деца, трафик, експлоатация и въвличане на деца във въоръжени конфликти). Изработена е след оценка на положението на децата в България и е свързана с 13 национални планове и програми за детето. Тя анализира изпълнението на предишни планове, програми и стратегии за провеждане на ефективна реформа за повишаване на детското благосъстояние. Основава се на принципите на Правителствена стратегия, План за действие за закрила 2000-2003 г. и Национална стратегия за детето 2004-2006 г. и е във връзка с докладите за изпълнението на Националната програма за закрила на детето.
Част първа характеризира положението на децата в България. Тук се съдържа основната информация за състоянието и оценката за осъществената дейност. Общи показатели:
Демографско развитие – от 25% от населението през 1989 г., делът на децата намалява през 2006 г. на 18,5% и те са общо 1 млн. 420 хил. и 800 деца. Причини – ниска раждаемост, емиграция, детска смъртност.
Модели на семейно поведение – еднодетен модел на семейството, извънбрачни деца (ние сме на едно от първите места в Европейския съюз – 50,8%). От всички родени през 2006 г. извънбрачните са 37 хил. и 569. Ние сме на едно от първите места по аборти. Намаляват браковете, запазва се броят на разводите.
Детска бедност – 15,1% от децата до 15 години са бедни (за възрастните този процент е 12,3%). От децата 31,1% са със самотен родител, 28,6% от децата в многодетни семейства също са бедни.
Здраве – отчетена е висока детска смъртност – 9,7 промила. В Европейския съюз тя е 3-5 промила. Особено висока е при малцинствените групи. Има поява на забравени заболявания като туберкулоза. Ние сме на първо място в Европейския съюз по брой раждания и аборти на момичета до 19 години, 8% от болните от ХИВ са до 19 години, общо 32% от децата имат психически или поведенчески проблеми.
В областта на образованието 20% от хората до 24 години имат по-ниско от средно образование. През 2005 г. от 963 051 ученици са отпаднали от училище 19 193 деца. От записаните за 2006/2007 г. 917 144 ученика до април 2007 г. са отпаднали 11 410 деца. През 2007 г. общо 1340 ученика от І до VІІІ клас са заминали в чужбина.
От децата с изявени дарби 7 хил. деца са в училищата по изкуство и култура, но през 2007 г. само 154 са получили стипендия или еднократно стимулиране по Наредбата за условията и реда за закрила на децата с дарби.
Държавната агенция за закрила на детето отчита други 2007 деца, които не са в училищата по изкуствата, а и повече, но системата като програми и конкурси не способства за откриването и подкрепата им.
Деца в риск: намалени са децата в специализираните институции с 31,4% спрямо 2001 г. и през 2006 г. са общо 8653 деца. Повече от 80% от тях имат семейство, но то не може да ги отглежда.
Деца със специални образователни потребности и хронични заболявания: има стремеж за интегрирано обучение. В 2007 г. в общообразователните училища са 4400 такива деца, които се подпомагат от 700 ресурсни учители и специалисти.
Деца, жертви на насилие и експлоатация: 77,4% от случаите са в семейна среда, като през 2006 г. са регистрирани общо 2855 случая, като 57% от тях са срещу деца от 8 до 14 години. Расте и насилието в училище – дете срещу дете. Случаите през 2006 г. са 116.
Деца на улицата: през 2007 г. са регистрирани 647 просещи или работещи деца на улицата, където съществува риск от насилие, включително сексуална експлоатация, престъпност, наркотици и др.
Деца, жертви на трафик: от 2000 до 2004 г. са установени и подкрепени общо 621 деца жертви на трафик. Незаконният трафик на деца е с цел сексуална експлоатация, просия, осиновяване, противообществени прояви. От общия трафик за просия и други незаконни действия децата са 69,2%, включително осиновяване. Този дял през 2004 г. е 81,8%. През 2006 г. Държавната агенция за закрила на детето е работила със 170 случая, като 35 деца са репатрирани.
Деца, жертви на престъпления: през 2006 г. броят на тези деца намалява до 3754.
Деца, извършители на престъпления: през 2006 г. намаляват до 2766 случая, като във възпитателните училища това са 600 деца. Намалението е двойно по предишна статистика.
Деца в интернет: на страницата на Държавната агенция за закрила на детето през 2006 г. са подадени 217 сигнала за сексуална експлоатация и физическо насилие на деца.
Деца, жертви на пътнотранспортни произшествия: през 2006 г. по пътищата са пострадали 1481 деца, 60 от които са загинали.
Деца бежанци: от 1993 г. до 2007 г. са регистрирани 2704 деца от 38 държави. Само през 2006 г. са 73.
Сумарно горните показатели създават солидна база за работа по целите и за постигане на очакваните резултати от стратегията.
Част втора. Стратегическа цел, оперативни цели и мерки за тяхното изпълнение.
Целите са за 10-годишен период предвид темповете в Европейския съюз. Общо основните цели са: права, качество на живот и развитие на децата.
Оперативните цели на стратегията са насочени срещу бедността, за равен достъп до образование, здраве, участие на децата в политики, свързани с правата им. Дейностите и мерките са продължение на посоките по приоритети: семейство, жизнен стандарт и социално подпомагане, алтернативни грижи за живеещите извън семейството, приемно семейство, осиновяване (тук се наблюдава стремеж за насочване към по-опростена процедура), здравни грижи, образование. Търси се решение за отпадащите с получаване на квалификационна степен – професионално обучение, санкции за неосигуряващите обучението на децата си, обвързване на социалната помощ с образованието на децата, връщане към центровете за творческа работа с деца и разкриване и подкрепа на талантливите, защита от насилие, експлоатация и злоупотреба. Изискват се по-строги наказателни мерки, специализация в съдебната система за деца, защита срещу дискриминация и участие на децата в политиките за деца.
Част трета. Прилагане и отчитане на националната стратегия.
Стратегията се координира от Националната програма за закрила на детето и от Националния интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Министерския съвет на 26 октомври 2006 г. с цел да гарантира благосъстоянието на децата. Посочва се, че при изработката на стратегията са включени всички заинтересовани страни. Съобщават се източниците за финансовото осигуряване от държавния и общинските бюджети и 15 програми на Европейския съюз. Посочени са насоки за информационно осигуряване, статистика и човешки ресурси.
Представени са очакваните резултати по отношение на целите, а именно: намаление на бедността, свързано с целите на хилядолетието, намаление на специализираните институции за деца, подобряване на образованието, медицинските грижи, обхващане на 100% от децата в предучилищна подготовка, мерки срещу болести, наркотици, психиатрична помощ, овладяване на български език, услуги за деца, защита на детския труд, култура и спорт в общините.
При направените обсъждания по същество бяха предложени корекции на текстове, засягащи закрилата на децата в различни области, изисквания за проверка на статистически данни и прецизирането им и препоръки по програмното и финансово осигуряване на стратегията.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Националната стратегия за детето 2008-2018 г. с направените предложения и препоръки.
Становището на комисията бе прието с 5 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов, за представянето на доклада.
Господин Иво Атанасов, моля да представите доклада на Комисията по гражданско общество и медии.
ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа!
“На редовно заседание, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди проект за решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика, на Детския фонд на ООН и на Националния съюз “Безопасност и охрана”.
Националната стратегия бе представена от госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика.
През последните години българските правителства полагат целенасочени усилия за въвеждането на правила и механизми за осигуряване на висок икономически, образователен, здравен и културен стандарт на българското дете. Българските деца обаче са не само основна грижа на държавните органи, но и обект на засилено внимание от страна на цялото българско общество, на организациите на гражданите у нас и в Европейския съюз.
Ефективността на управлението на благосъстоянието на българските деца се корени в планирането на дейностите по успешното му осъществяване. Основен инструмент за това е предвидената в Закона за закрила на детето Национална стратегия за детето. Според чл. 1, ал. 3 на закона държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на правната уредба за закрила на детето. В изпълнение на Националната стратегия Министерският съвет следва да приеме Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Във вторичното законодателство на Европейския съюз са създадени поредица от възможности и в частност конкретни проекти за създаването на реципрочни на европейските органи институции и ресурси за подобряване на положението на българското дете.
Днес у нас общественото очакване за организацията и дейността на българската администрация в областта на детските въпроси не отговаря на действителното състояние. Необходима е ясна концепция за целите и резултатите от управлението на всички държавни сфери, които се отнасят до детето, както и достатъчен финансов ресурс и познания за прилагане на опита на европейските и световните системи за управление на детските проблеми.
Стратегията представлява дългосрочна и всеобхватна програма, която определя дейностите по управление на детските интереси за постигане целите на държавната политика. Стратегията е насочена към ефективното управление на основните отрасли, които въздействат на жизнения цикъл на детето, към българските граждани, организациите на гражданите, частния сектор и средствата за масово осведомяване и цели да създаде ангажираност у всички правни субекти към процесите, заложени в нея, стимулира развитието на основните области на управлението на детските проблеми, както и развитието на медиите и частния сектор в тази насока, обхваща периода 2008-2018 г.
Според стратегията управлението на детските интереси се разглежда като основен, последователен подход на целенасочено въздействие върху всички правни субекти за постигане на поставените пред държавната администрация цели.
Стратегията е разработена с разбирането за спецификата на управлението на детските въпроси, основана на визия за децата като върховна ценност на българското общество и като основен социален капитал на нацията, отделни личности със своя индивидуалност, потребности, интереси, мотивация и лични съдби, индивидуални възприятия по отношение на бъдещото развитие.
2. Националната стратегия е изготвена от екипи на Министерството на труда и социалната политика, органите на УНИЦЕФ и неправителствените организации с предмет на дейност, съответен на целите на националната стратегия. Стратегията е била подложена на обществено обсъждане, чиито препоръки са инкорпорирани в окончателния й текст.
Отделен е въпросът за участието на родителите в изпълнението на стратегията. Министерството на труда и социалната политика е подело кампания за отговорното родителство с идеята съвместно с Катедрата по начална педагогика в Софийския университет да се разработят родителски програми и програми за семейно планиране, които следва да бъдат подкрепени от всички държавни и местни структури. Успехът на стратегията зависи от активната политическа подкрепа и от общественото съзнание за важността й. Прозрачността в управлението на детските интереси предполага:
- яснота в обществото за инициативите по неговото усъвършенстване, очакваните резултати и формите на граждански контрол при осъществяването му;
- ясно определяне на отговорностите по изпълнението на стратегическите цели;
- създаване на координационен механизъм за отчетност на постигнатите резултати;
- добра комуникационна стратегия за запознаване на обществото с целите, обществените ползи и резултатите на стратегията.
За проследяване изпълнението на заложените в стратегията приоритети следва да бъде разработена система за мониторинг, в която ще бъдат изведени основните показатели, а именно: за оценка на изпълнението, за оценка на въздействието и за оценка на резултата.
3. Националната стратегия се осигурява финансово от Републиканския бюджет, което представлява ясен финансов ангажимент за реализиране на стратегията. Направляващият комитет на Програмата “Развитие на човешките ресурси” одобри за 2007 г. 10 млн. евро само за институциите за деца с увреждания и за институциите за деца, лишени от родителска грижа. В края на януари 2008 г. Министерството на труда и социалната политика следва да представи насоките за кандидатстване на неправителствените организации и общините за реформиране на всички институции за деца. Предстои да се представи конкретната програма за домовете за деца от 0 до 3 години.
Стратегията въвежда принципа “парите следват детето”. Ресурсът, който ще застане зад тази стратегия, ще върви с всяко дете и ще дава възможност на децата да ползват различните форми на услуги и да осъществяват права, които държавата им гарантира. Стратегията предвижда изготвянето на отчет, преглед и ревизия на дейностите и тяхното финансово осигуряване на три години. отчетните документи се приемат от Националния съвет за закрила на детето и респективно от Министерския съвет. Логично е отчетът да бъде публикуван и на сайта на Министерството на труда и социалната политика.
За постигането на финансовото осигуряване на стратегията е необходимо ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, при спазване на общата бюджетна процедура и правила, да се определят средствата по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. За реализиране на част от целите на стратегията ще се осигурят средства от фондове на Европейския съюз по няколко оперативни програми.
Общата координация по планирането и използването на финансовите средства, включително на изпълняваните с помощта на чуждестранни програми, ще се осъществява от Министерството на труда и социалната политика.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по гражданското общество и медии подкрепя със 7 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” проекта за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г., № 702-03-32, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2007 г. и го предлага за разглеждане от Народното събрание.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви и аз, господин Атанасов, за представянето на доклада.
Утре сутринта в 9,00 ч. ще бъдат проведени следните гласувания:
1. Второ четене на текстовете от Законопроекта за защита на животните.
2. Първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
3. Ратификационен законопроект за Споразумението за участие на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство.
4. Първо четене на Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета на Европа.
5. Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
6. Гласуване на процедурно предложение на господин Моллов за удължаване срока за писмени предложения по Закона за Националния център за аграрни науки.
7. Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
8. Първо четене на Законопроекта за частната охранителна дейност.
9. Второ четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации.
10. Второ четене на Законопроекта за военните паметници.
11. Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
Това предстои да гласуваме утре сутринта в началото на пленарния ден.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по европейските въпроси ще има заседание в четвъртък в 14,30 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание в сряда, днес, от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Пенко Атанасов
Георги Димитров