Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Иван Илчев и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Преди да преминем към парламентарния контрол следва да извършим няколко гласувания на актове, обсъждани във вчерашния ден.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Петя Гигова и Илко Димитров оттеглят внесения от тях на 2 октомври 2007 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
На същото основание народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев оттеглят Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от тях на 2 май 2007 г.
На 14 февруари от БНБ е постъпил материал за платежния баланс на България за януари-декември 2007 г., който е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към гласуванията.
Гласуваме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо, подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев, № 754-01-15, внесен на 31 януари 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 166 народни представители: за 63, против 34, въздържали се 69.
Законопроектът не се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Добър ден, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за повторно гласуване. Искам да припомня на залата за какво става дума. Този е последният от поредицата закони, които миналата година през месец февруари беше с цел уеднаквяване начина на заплащане на агенции и комисии, създадени от Народното събрание, но поради редица субективни причини се допусна някои от тях своеволно, или на своя глава, или по свои виждания да си образуват работните заплати. Това донесе доста негативи на Народното събрание в обществото и ние затова бяхме тръгнали с едно общо съгласие по този път. Направихме го за всички комисии, включително преди няколко седмици в така наречената комисия “Кушлев” с председател Стоян Кушлев и остана само Агенцията за приватизация, която да бъде с ясни правила как се образува и формира работната заплата. Нищо повече от това не сме направили. Текстът е съвсем кратък и обясняваме на принципа на всички останали комисии, по аналогия и по сходство начина на формиране на техните заплати. Това е. Нищо повече няма в този законопроект. И аз не смятам, че е редно, след като вече сме гласували шест такива закона, седмия просто да го отхвърлим без никакви доводи за това. Аз не смятам, че Агенцията за приватизация в момента е с някакъв привилегирован статут или отношение на Народното събрание към нея за такова нещо.
Благодаря и ви приканвам да спазим принципа на Народното събрание и да не излагаме залата пред обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте предложения законопроект.
Гласували 183 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 65.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроект № 802-01-15 от 23 януари 2007 г. за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 148, против 12, въздържали се 5.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Явно в залата съществува едно трогателно мнозинство за нещо, което Четиридесетото Народното събрание ще направи и което ще бъде престъпно. Защото с тази поправка и с хвърлянето на болничните заведения и поликлиниките на тезгяха, ще започне краят на здравната система. Ще започне краят на медицинското обслужване такова, каквото го има и до момента, колкото и трагично да е то. Това ще бъде началото на този край.
Колеги, помислете и не си хвърляйте на съвестта този тежък грях. Аз мисля, че в залата има честни хора. Спрете се и не позволявайте да бъдат раздадени даром, да бъдат харизани болниците, поликлиниките, защото това ще падне върху целия български народ. Ще се случи както с много други обекти държавна собственост, които ги няма, които са изчезнали. И тогава ще трябва да напомним кои ще бъдат гласувалите.
Тук отляво в момента ме слушат много сериозно. Нека се спрат. Вчера от ДСБ направиха разгромяваща критика в другата част на законопроекта. Тази част, която касае много български предприятия, които не бива да се приватизират. Да, госпожо Михайлова, разбирате ме. В това е, колеги, уловката, в това е цялата далавера тук – или да се съгласят заради болниците тези, които искат да се приватизират болниците, а вие, които не сте съгласни с предприятията, другите – обратно, да бъде аргументът по отношение на тях за предприятията. Така че тези две части от този списък бяха обединени в едно. Всички да бъдат доволни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете предложението си, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз призовавам да се гласува против това престъпно съдружие, в което пленарната зала на Четиридесетото Народно събрание бива вкарвана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 177 народни представители: за 154, против 14, въздържали се 9.
Приема се.
Господин Станилов, имате думата за отрицателен вот. Вие не сте взели участие в дискусията и имате това право. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Нашият отрицателен вот от “Атака” е по-скоро за протокола, отколкото за всички вас. Днес в Народното събрание беше приет най-антисоциалният закон, който изобщо е приеман в това Народното събрание, откакто то съществува. По-голям позор от този не може да има и нека да си помислят онези, които стоят отляво и които казват: ние сме социалисти и носят названието Българска социалистическа партия, и гласуват за един антисоциален закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Друг отрицателен вот няма.
Има думата за процедурно предложение господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, предлагам срокът за гледане на Закона за приватизация и следприватизационен контрол на Министерския съвет да бъде удължен с една седмица или общо между първо и второ четене две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за удължаване на срока с една седмица – да бъде общо две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за мерките по прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Ще гласуваме по раздели, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта в окончателната редакция на комисията, заглавието на Раздел І по вносител, текста на чл. 1 в редакция на комисията, чл. 2 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 148 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава втора в окончателна редакция на комисията, заглавието на Раздел І от Глава втора, също в окончателна редакция на комисията, чл. 3 в редакция на комисията, чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ по вносител, текста на чл. 6 в редакция на комисията, заглавието на Раздел ІІІ по вносител, текста на чл. 7 в редакция на комисията и чл. 8 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава трета по вносител, текста на чл. 9 в редакция на комисията, заглавието на Глава четвърта по вносител и текста на чл. 10 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава пета по вносител и членове 11, 12, 13 и 14 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте текстовете.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.
С това приключват гласуванията за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, съгласно седмичната ни програма, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 8 до 14 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Нигяр Джафер към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно преобразуването на домове за медико-социални грижи в общински ясли. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно приватизацията на “Булгартабак”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Борислав Ноев към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно промяна на статута на земеделски земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно продължаващото строителство в границите на предвидената за включване в “Натура 2000” зона “Иракли-Емине”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно защита интересите на хората на труда и на държавата като съсобственик с дялове в приватизирани предприятия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Постъпило е питане от Яне Янев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката във връзка със защитата на държавния интерес по отношение на “Кремиковци” АД. Следва в пленарното заседание на 22 февруари 2008 г.
Писмени отговори:
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Атанаска Тенева;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Уважаеми народни представители, днес първи ще отговаря заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Питане от народния представител Екатерина Михайлова към заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането, което съм задала към Вас, както и последващото питане, е в резултат на едно посещение на Комисията по жалбите и петициите на гражданите на българския парламент в Чехия, при която ние имахме срещи както в българското училище, с представители на българската общност, както и с хората, които издават две списания на български език, финансирани със средства от чешката държава. Това, което срещнахме като проблеми е и повода за задаване на нашите питания.
Разбира се, темата е много по-голяма от проблемите само на училището в Прага. Три са българските училища, които в момента извън територията на страната се издържат изцяло от българската държава. В останалите случаи, в които има изучаване на български език или по български програми са в смесени форми и са към посолствата или в съвсем друг формат се развиват.
Тревожното, което ни кара да поставим този въпрос, е за липсата на цялостна политика от страна на Министерството на образованието и науката, също така и от страна на институциите в България за това как българите извън граница да получават образование, тоест децата им да продължават да имат контакт със своята родина.
Въпросът става все по-актуален с новите предизвикателства, пред които е изправена България. Много български граждани живеят вече трайно извън България. Техните деца растат и учат извън територията на България. България стана член на Европейския съюз, българският език се превърна в един от европейските езици – въпрос на чест и гордост за всички нас, българите.
В същото време действителността за възможностите на българските деца извън страната да изучават и български език, а и не само български език, но и българска история, да могат да продължат образованието си след това – дори висше, в България, като че ли стават все по-малко.
Аз се запознах и с това, което е изнесено преди една година в Комисията по външна политика, където е имало питане към Вас, но за съжаление това, което виждам след една година не ме кара да бъда оптимист и очаквам да чуя от Вас ясни отговори, а именно: има ли политика от страна на министерството и останалите институции за решаване на тези проблеми трайно, не на парче? Има ли стратегия, тя готви ли се, има ли шанс тя да бъде видяна, да бъде приета и да бъдат дадени всички възможни алтернативни формули, по които може да продължи обучението?
Нататък въпросът ще бъде развит от моите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В момента пред мен не е въпросът. Сега разбрахме, че питането е зададено от госпожа Екатерина Михайлова, а второто питане е от народните представители Иван Бакалов, Иван Илчев и Илкер Мустафов. Те са по една и съща тема.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! По повод посещение на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в чешкия парламент в края на 2007 г. българска парламентарна делегация посети и българското Средно общообразователно училище “Д-р Петър Берон” в град Прага. По време на срещата си с учителския колектив бяха споделени редица проблеми на училището, като едновременно с това се посочиха и постиженията, и положителните аспекти в училищния живот.
Въпросите, които се поставиха, бяха свързани с материалната база, с липсата на обратна връзка между Министерството на образованието и науката и училищата в чужбина, както и липса на институционална коодинация, тоест с Държавна агенция за българите в чужбина, Министерство на външните работи, Министерство на образованието и науката, Държавна агенция за младежта и спорта.
С особено притеснение директорите и учителите споделиха за обстоятелството, че за учебната 2007-2008 г. няма формиран І клас в изпълнение на Ваша заповед от м. юли м.г., с която разпореждате минималният брой на учениците в І клас да е 16. Наредба № 7 е за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена.
Директорът от своя страна издава заповед в изпълнение на заповедта на министъра да се преустанови записването на ученици в І клас поради опасността да не се достигне норматива от 16 бройки. Така към онзи момент са били записани около 5 деца.
Аналогична е ситуацията и на българското училище в Братислава. Там са били записани 10 ученика.
Всички споделят, че в историята на тези 60-годишни училища няма такъв случай – да се забрани приемът на деца, ако са под 16 бройки. Това е тъжен факт, който е накарал родителите да се преориентират към други училища в края на лятото. Освен това класните стаи на училището в Прага са пригодени за не повече от 10 ученика.
Водени от горното Ви отправям следното питане: какви са били мотивите Ви за издаване на горецитираната заповед, с която забранявате формиране на І клас, след като Наредба № 7 допуска изключение от минималния брой ученици по решение на финансиращия орган? За българските училища в чужбина, когато паралелките са единствени за съответния клас се формират самостоятелни или слети паралелки с минимален брой ученици 8. Такава е била практиката досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, за да отговори всъщност на двете питания от тези народни представители.
Имате думата, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Михайлова, господин Бакалов, господин Илчев, господин Мустафов! Благодаря за отправените питания, които без съмнение засягат една много важна тема. Тази тема както госпожа Михайлова спомена – на няколко пъти тя спомена едно заседание на Комисията по външна политика, ние сме поставили във фокуса на вниманието и сега ще кажа още веднъж как от наша гледна точка стоят нещата и какво се прави и следва да бъде направено за в бъдеще.
Ще си позволя наистина да поставя малко по-широко въпроса, структурирайки отговора си по следния начин: първо, разбира се, ще отговоря давайки информация за българските училища в чужбина, както и за другите форми на образователна дейност сред българите в чужбина каквито съществуват в момента. След това, ако остане време, ще изложа и някои основни идеи за образователната политика сред българите в чужбина.
Състоянието в момента: в момента, както и вие споменахте, съществуват три български училища в чужбина. Това са българското средно общообразователно училище “Д-р Петър Берон” в Прага, Чешката република, за което стана въпрос; българското средно общообразователно училище “Христо Ботев” в Братислава, Словакия и българското… Извинявайте, всъщност българо-унгарското, защото там статутът е малко по-различен… Средно езиково училище “Христо Ботев” в град Будапеща в Унгария.
Бих искал да отбележа, че към 1991 г. са съществували седем такива училища като през 1991 г. с постановление на Министерския съвет от м. март са закрити училищата в Хавана, Коми, Триполи и Бенгази.
Финансирането на трите български училища е не изцяло, тъй като някои от тях получават известна субсидия от съответната държава, но е изключително със средства от българския държавен бюджет. За да няма някаква неяснота колко деца учат и колко пари даваме за това искам да ви дам няколко числа – в Прага няколко под половин милион е издръжката за миналата година и има 116 ученика, средната издръжка е над 3500 лв. на дете. В Будапеща има едва 59 деца, около 600 хил. лв. е издръжката или около 10 хил. лв. са на дете. В Братислава издръжката е 636 хил. лв., 111 деца, по около 6 хил. лв. на дете. Но искам ясно да кажа, че в Братислава, който е най-типичният пример – от 111 деца, 37 са с български произход, тоест ако трябва да сме честни за едно дете от български произход българската държава дава около 18 хил. лв. годишно. За справка ще кажа, че миналата година издръжката на едно дете в българско училище в България е 874 лв., тоест не е трудно да се види, че издръжката на едно дете от български произход във всяко едно от тези три училища е между 10 и 20 пъти по-голяма отколкото на едно дете в България. Разбира се, парите не са най-важното в тези случаи. Допускам, че колегите ще кажат това и аз съм напълно съгласен.
Какво е положението с персонала? През настоящата учебна година за трите училища са командировани 58 души: 47 човека педагогически персонал и 11 непедагогически персонал. Искам да ви кажа, че практиката, която заварих и която за съжаление и към момента не е променена, тук и аз донякъде имам известна вина, е ние да командироваме всички учители, включително и тези по физическо възпитание. Като че ли физическото възпитание в Прага е много по-различно от физическото възпитание в София. За съжаление обаче тази практика продължава, тъй като пък има други проблеми с наемането на местни лица, особено ако те не са втори членове на семейството, но сега няма да мога да вляза в детайлите.
Какво е положението с децата в момента? Ще ви дам само примера с Будапеща: втори клас има четири деца, трети клас – три деца, четвърти клас – три деца. Големият въпрос, който за мен се поставя, е следният: това ли е най-добрият и най-ефективният начин да помагаме на нашите сънародници в чужбина, включително съотношение ефект – средства, чрез тези три училища? За мен лично отговорът е категорично не. Разбира се, не е лошо да поддържаме тази традиция, стига да има деца, но нека да си поставим въпроса: след като има толкова силна българска общност в Будапеща или въобще в Унгария, как е възможно три деца да учат в това училище? Имаме вече български общности, както тук колегите споменаха, от по 200-300 хил. души, поне по данните, с които аз разполагам, в други големи столици в Европа.
Второто нещо, което се прави извън тези три училища, това е така нареченото обучение към посолствата. Ще ви кажа съвсем накратко какви са проблемите и защо според мен трябва рязко да се промени тежестта, която българската държава дава на единия и на другия вид обучение. Обучението към посолството, което е уредено в § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, дава възможност към посолствата на Република България да се организира обучение и български граждани да могат да се обучават по български език и литература, история и цивилизация, география и икономика. Към момента, по наши данни, в петнадесет държави има организирани двадесет такива обучения.
Искам да обърна внимание, че те не се финансират от бюджета на Министерството на образованието и науката, не се финансират въобще от българската държава, като изключим жеста, който нашите ръководители на мисии правят, осигурявайки понякога помещения. Извън това българската държава не дава никакви средства за тези обучения.
Искам съвсем ясно да кажа нашето мнение, че трябва наистина да се промени логиката на това, което ние правим. В момента, общо за трите училища, където има стотина български деца, влагаме близо 2 милиона годишно за тях, а не отделяме нито една стотинка за всички онези огромни български диаспори, в които бихме могли със същите средства да осигурим поне учители по български език и литература, история и география. Ето това е според мен големият въпрос, но ако ми дадете възможност, аз ще развият след това допълнително идеята. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, това, което искам допълнително да Ви попитам: тази учебна година три български училища са останали без прием на ученици в първи клас за първи път от 60 години. Единственото, което чуваме като аргумент, са икономически причини. По икономически причини би трябвало да лишим и българите извън България да гласуват, защото е по-скъпо гласуването извън България, няма спор, няколко пъти. Поне по-скъпо, отколкото за български гражданин, живеещ в България.
Това, което искам да Ви попитам и се надявам да получа ясен отговор, е: ще продължат ли да съществуват училищата, макар и в по-друг организационен вид, или тенденцията, която има Министерството на образованието и науката, е да се закрият? Защото усещането сред българската общност, колкото и малко деца в момента да са били записани да тръгнат в първи клас, и напрежение е, че има политика, водеща до закриване въобще, без да се предлага алтернатива за начина, по който да се провежда обучението.
И вторият въпрос, който там беше повдигнат пред нас и аз се чувствам длъжна да го поставя, не е за първолаците, а за тези, които завършват тази година. Притеснението им е с оглед това, че за първи път ще се провеждат матури. Дали ще има добра организация и своевременна реакция от страна на Министерството на образованието и науката, така че децата, които полагат изпитите си извън граница, навреме да получат своите дипломи, за да могат да продължат висшето си образование? Има страхове, че това няма да се случи и просто поради липса на добра координираност и организация децата - колкото и малко да са, ние трябва да се грижим и да гарантираме тяхното обучение, няма да получат своите дипломи навреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, сега като слушах Вашия отговор, в моето съзнание изплува срещата с учителския колектив в училище “Петър Берон” в Прага. В мен възникват най-малко два въпроса, искам да ги споделя с Вас.
На тази среща ние научихме едно интересно нещо. Това е, че българската културно-просветна организация в Прага е била готова да поеме тези непосилни разходи за България, както разбираме тук. Явно Вие не сте взели под внимание този проблем или не е стигнал до Вас от самата директорка на училището. И оттам възниква въпросът: от какви съображения сте воден при осъществяване на такъв подход?
Мисля, че политиката на това училище е по-добра – да не се съобразява с норматив от 16 ученици, а учителският колектив и директорката да направят всичко възможно да увеличат бройката на учениците, за да може да се получи по-добра ефективност. И ако проблемът е финансов, защо не се търсят начини за привличане на ученици, а не да се отблъскват ученици? Това е много сериозен въпрос специално за училище “Петър Берон”.
И вторият ми въпрос, който основателно възниква тук, и Вие обещавате, макар и в кратък вид, да го развиете: има ли стратегия в Министерството на образованието и науката за българската общност в чужбина като статут, училищна програма, учебници, взаимоотношения между институциите и т.н.?
Аз мисля, че министерството трябва да обърне сериозно внимание на останалите вече три училища в чужбина. Също така, по отношение на издръжката мога да споделя с Вас, че има учители, които са със смесени бракове в Прага, и не биха използвали командировъчните средства, за да натоварват и така оскъдния бюджет на училищата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо Михайлова, господин Илчев, уважаеми колеги! Ще започна в обратен ред.
Господин Илчев, всяка година, откакто аз съм министър, конкурсите първо ги обявяваме за местни лица, а след това за командировани от България. Не че не сме се сетили за това. За тези възнаграждения не се явяват такива хора. Това са държави с по-висок, макар и не много, материален статус. Заплащането е по-високо във всички професии.
Що се отнася до това, че разходите можело да се поемат от диаспората, тук също искам да няма недоразумения. Ние сме готови за такъв вариант, но както казва Хайтов – едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Наслушали сме се на много приказки. Хайде да видим за следващата учебна година от 15 септември коя диаспора колко ще поеме за тези три училища. Нека да говорим конкретно и да сключим споразумение. Две години се наслушах на приказки. Този бил готов да поеме, онзи щял да поеме, но дотук никой нищо не е поел, извън унгарската държава, която третира това училище по особен и специфичен начин, като му дава определена субсидия. Това е положението.
Що се отнася до привличането на ученици, аз оттук ли да привличам ученици в Прага?! Нали смисълът на това училище е да привлича ученици! Нали вие се срещнахте с диаспората. Кой да привлича тези ученици?! Ние оттук ли?! Работата на ръководството на това училище заедно с българската диаспора е те самите да организират, да обяснят колко е хубаво. Защо ръководството Ви казва на Вас, та да ми кажете на мен да привличаме ученици?! Как да привличам аз оттук тези ученици?! Нямам нищо против тези училища. Тъкмо обратното. Мисля, че това е добро нещо за България. Където има точка на българщината, това винаги е добро за страната. И не че са непосилни разходите, както казвате. Не са непосилни. Според мен обаче те могат много по-рационално да се използват. В момента, като изтече срокът на директорите, ще видите какво ще стане с обаждания в министерството – кой да бъде учител, кой да отиде директор. На тези училища се гледа като на едно приятно задгранично място, където хората отиват заради високите командировъчни. Нека да си го кажем направо! Ние някак си се страхуваме да кажем нещата. Виждаме само идеалната страна, а не искаме да видим реалността.
По отношение на казаното от госпожа Михайлова – каква е стратегията, закриваме ли ги. Госпожо Михайлова, Вие правилно казвате, че не бива само икономическите мотиви да са водещи. С това съм напълно съгласен. Съгласен съм, макар че тъкмо икономическите мотиви са били водещи, когато през 1991 г. се закриват другите три училища. Не знам каква е диаспората в Хавана или в Коми, но такива са били мотивите. Добре, било каквото било. Дайте да не ги закриваме, аз съм за това нещо. И не сме тръгнали да ги закриваме. Въпросът е, че учителите и диаспората трябва ясно да разберат, че не е възможно ние да полагаме финансови усилия (още веднъж казвам, че те не са непосилни), а те не могат да намерят по пет ученика. Извинявайте, но в България всяка година се закриват по двеста училища поради липса на ученици. Пак ще кажа, че издръжката на един ученик е около 1000 лв., а тази година стана над 1000 лв. Там издръжката е близо 10 000 лв.! Дайте да видим къде е балансът. Нямам нищо против.
Друг е обаче големият въпрос. За матурата – разбирам онова, което казвате. Ще направя съответната проверка. Уверявам ви, че ще направим необходимото. Важен е обаче другият въпрос и аз ще кажа няколко неща, които ми се виждат стратегически важни. Има комисия в министерството, която се занимава с този въпрос. Изчаквам в момента групата, която се председателства от вицепремиера Калфин, да оформят общата стратегия за българите в чужбина, за да може тази част, която е част от общия проблем, да бъде поместена в нея. Ще кажа няколко важни принципа.
Първо, трябва да имаме ефективност, тоест да намерим такива начини за подпомагане на българската диаспора, които да осигуряват обучение по български език и литература, по българска история и география на България. Това са трите основни неща, които трябва да се знаят от максимален брой деца, а не просто да поддържаме българско училище. Извинявайте, но какво българско училище да поддържаме в Париж?! Българското семейство ще иска да си даде детето във френско училище, за да се интегрира. Друг е въпросът, че то ще иска да остане българин по съзнание. Тогава ние трябва да му дадем тези ключови неща – не да играе физическо с български учител, а да знае български език и литература, собствената си история и географията на собствената си страна. А това може да стане, като засилим обучението, условно казано – към посолствата (те не са училища в посолствата в истинския смисъл на думата, колкото от юридическа гледна точка сертифицирането от страна на посолството дава определени възможности след това да бъдат признати определени оценки на детето, определени степени и етапи на образование).
Вторият важен въпрос е за споделената отговорност. Ние, българската държава ли ще финансираме всичко това, или ще търсим споделена отговорност с диаспорите? Според мен трябва да има елемент на споделена отговорност. Не може само да се казва, че ние сме българи, че българската държава трябва да дойде и да ни ухажва. Според мен правилно е като си българин, кажи, че си българин, направи съответната организация, а не да не можеш да намериш три деца. Иначе сме много напред в говоренето.
Третото изключително важно нещо – трябва да има ясна координация между институциите. Тази бележка аз приемам, не знам кой от вас я спомена. За съжаление има отделни виждания как да се развиват отношенията с българите в чужбина – от една страна в Министерството на външните работи, от друга страна в Министерството на образованието и науката, от трета страна в Държавната агенция за българите в чужбина и т.н. Това е сериозен проблем. Фактът, че премиерът възложи на един от вицепремиерите, в случая господин Калфин, да обобщи всичко, което ведомствата в България имат като виждане за развитие на отношенията с нашите диаспори в чужбина, ми се струва изключително важно.
Накрая, ако трябва да бъда честен, госпожо Михайлова, според мен гласуване в чужбина не трябва да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше извън питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Понеже го спомена госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не съм доволна от отговора Ви, господин министър. Не го казвам за това, че съм представител на опозицията, а защото практически не чух отговори на въпросите, които повдигнахме. Чухме разнопосочни идеи.
За съжаление, четейки стенограмата от заседанието на Комисията по външна политика преди една година, можем да прочетем същото – може така, може иначе, може и по трети начин, няма координация, няма пари, няма яснота. Вие сте министър на образованието и науката. От Вас се очаква да дадете идеи, да очертаете стратегия и да постигнете координация вътре в правителството. Ние очакваме Вие да свършите това, а не някой друг. Затова се обръщаме с въпроси към Вас. Няма залегнало нищо в Националния план за обхващане на учениците в задължителната училищна възраст. Няма! Няма нищо, което да видим в други нормативни документи, освен в Закона за народната просвета - едно изречение за българските училища, и наредба, която Ви даваше възможност да има първи клас тази година в чужбина. Убеждението, което остава в мен, е, че без да има яснота, без да има взето решение от страна на държавата, Вие ликвидирате българските училища, без да предлагате ясна алтернатива. Съгласна съм, че трябва да бъдат изработени организационни, финансови, педагогически и всякакви други критерии и механизми, а не нещата да бъдат по допотопен начин – учител по физкултура или по английски да се внася от България, за да преподава примерно в Унгария или в Прага. Това наистина не е нормално, но не е нормално и да няма яснота.
Ще Ви кажа за сведение, господин министър, че този въпрос болезнено беше поставен от диаспората, от двете български дружества – от списанията, които те издават, а не от ръководството на училището, което засилва още повече убеждението в диаспората, че или ръководството не си върши работата, или има такава спусната инструкция от министерството. Защото това е инвестиция в бъдещето. Не е просто образование ученето на българските деца в чужбина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Мустафов, за да изрази отношението на тази група народни представители, които са задали питането, относно отговорите на министъра.
ИЛКЕР МУСТАФОВ (ДПС): Уважаеми господин министър, във Вашия отговор се говореше предимно за ефективност на изразходваните средства. В тази връзка буди недоумение фактът, че след като българското училище в Братислава е преместено в по-модерна и голяма сграда през 2006 г., за ремонта на която Министерството на образованието и науката инвестира значителни средства, което е заявка за по-дългосрочна образователна политика, година по-късно се преустановява формирането на І клас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първо, питане от народните представители Димитър Йорданов и Ваньо Шарков към министър Гайдарски.
Господин Йорданов, заповядайте да развиете питането.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от Ваш отговор на предишен въпрос стана ясно, че в края на 2005 г. общите задължения на лечебните заведения са били 216 млн. 474 хил. лева. В края на 2006 г. същите задължения са били 218 млн. 185 хил. лв., а в края на октомври 2007 г. – 207 млн. 221 хил. лева. В това число просрочените задължения са били съответно в 2005 г. – 67 млн. 3 хил. лв., в 2006 г. – 69 млн. 237 хил. лв. и към 31 октомври 2007 г. – 63 млн. 274 хил. лева.
Видна е тенденцията на увеличаване на задълженията на лечебните заведения и в тази връзка нашето питане с господин Шарков към Вас е има ли Министерството на здравеопазването финансова политика, насочена към обръщане на тази тенденция с цел ликвидиране задлъжнялостта на лечебните заведения и какви конкретни мерки сте предприели и смятате да предприемете оттук нататък в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми д-р Шарков, уважаеми господин Йорданов, уважаеми народни представители! Предварително искам да благодаря на двамата народни представители, които зададоха този въпрос, тъй като явно по този проблем има непрекъснато спекулации. Затова ще се опитам да дам някои пояснения във връзка с финансовите задължения на болниците през последните две години и половина.
Тези данни, които вие имате, не са за края на 2007 г., те се отнасят за м. октомври 2007 г., понеже вие бяхте задали въпроса по-рано. А ето какво показва анализът на общия размер на задълженията на държавните и общинските болници.
Държавните болници на 30 септември 2005 г. – тогава, когато се сформира правителството, имаха задължения 198 милиона, общинските болници – 31 милиона или общо 229 милиона. На 31 декември 2007 г. държавните болници имат 138 милиона, общинските болници – 38 милиона или общо 176 милиона. Това са общите задължения на болниците. След малко ще стане въпрос за просрочените задължения.
Както се вижда, размерът на задълженията в края на 2007 г. е намалял с 60 милиона в сравнение със задълженията през 2005 г. Тънкият проблем обаче е за просрочените задължения на държавните и общинските болници. Държавните болници на 30 септември 2005 г. имат 115 милиона просрочени задължения плюс 32 милиона, с които вместо да бъдат намалени, стават около 150 милиона просрочени, а на 31 декември 2007 г. просрочените задължения на държавните болници са само 19 млн. лева. Пресметнете разликата между 115 и 19 милиона, да не говорим за онези 32 милиона. Общинските болници обаче имат 13 милиона на 30 септември 2005 г. и на 31 декември 2007 г. отново са 13 млн. лева.
Общо просрочените задължения, които са опасните за нашите здравни заведения, на държавните и общинските болници в края на 2007 г. са 32 млн. лева.
През м. декември 2007 г. с вътрешни компенсирани промени в бюджетите на Министерството на здравеопазването за лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие бяха осигурени 30 млн. лева. Тоест ние покрихме задълженията на всички държавни болници с 61%. Не правихме разлика между отделните болнични заведения, на всички покривахме с 61%. В резултат на това болниците разплатиха задълженията си за медикаменти, консумативи и текущи разходи и към 31 декември държавните болници отчетоха просрочени задължения в размер на онези 19 млн. лв., за които преди малко споменах.
Ако сравним общия размер на просрочените задължения към 31 септември 2005 г. от 128 милиона, разликата е 96 млн. лв. И това са точни цифри!
Тук искам да обърна внимание върху цифрите, за да видите как сме покривали задълженията на болничните заведения. В края на 2005 г. дадохме 85 млн. лв., за да покрием огромните просрочени задължения. В края на 2006 г. – 68 млн. лв., а в края на 2007 г. само с 30 млн. лв. покрихме просрочените задължения и затова останаха онези 19 млн. лв. Ако бяхме дали 60 милиона, можехме да покрием всички просрочени задължения на болничните заведения.
Тук бих посочил като пример как покрихме задълженията на някои от онези болнични заведения, които вие знаете и които имаха огромни просрочени задължения. В 2005 г. с най-много просрочени задължения е болницата “Света Екатерина” – 17 млн. лв. в края на 2005 г., сега има само 1 млн. лева. “Пирогов” в края на 2005 г. – 15 млн. лв. просрочени, в момента са 1 млн. лева. Александровската болница – 8 милиона, сега остана с 3 милиона. Сърдечносъдовата болница (това е бившата Трета градска болница) имаше 12 млн. лв. просрочени задължения за 2005 г., сега има 1 млн. лева.
Следва да се отбележи, че в края на 2007 г. ръководството на министерството взе решение да стимулира онези лечебни заведения, които нямаха просрочени задължения. В резултат на това те получиха по 500 до 600 хил. лева. Това нещо се прави за първи път от 2005 г. насам.
Има още някои неща, които бих ви съобщил, но ми изтече времето. Ще ги изясним допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, заповядайте да зададете до два уточняващи въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, поздравления за човека, който е подготвил отговора, поздравления и за Вас за начина, по който изнесохте данните! Много интересен начин на сравнение – септември, после декември и – нещата изглеждат розови. Истината е, че според мен не изглеждат розови. Няма спекулации по темата, ние не сме хората, които се опитват да спекулират с това колко са задълженията на лечебните заведения в България. Всички са наясно, че в края на всяка една година задълженията са много. След като Вие ни отговорихте на предния въпрос за общите задължения, че в края на 2005 г., не септември месец, а в края на 2005 г. те са били 216, в края на 2006 г. са 218, значи има увеличение. Ако сравняваме със септември, добре, може и така да ги сравним, но нещата пак няма да изглеждат толкова розови.
Вие казвате, че в края на годината са изплатени около 30 млн. лв. от просрочените задължения на лечебните заведения. Първият ми въпрос в тази насока е, след като в края на годината е извършено разплащане на задълженията, има ли поне една-едничка общинска болница, на която е помогнато да разплати задълженията си? Поне на една-едничка! Или само на държавните болници са разплатени задълженията? Защото състоянието на общинските болници не е по-различно, дори е по-тежко от състоянието на държавните болници.
И другият ми въпрос към Вас е: колко средства имаше за здравеопазване от този 1 млрд. 300 млн. лв. от бюджетния излишък, които решихме тук да разрешим на правителството да използва както то прецени? И от тези средства, които бяха за здравеопазване и доколкото знам, беше качено и на сайта на Министерството на здравеопазването за всяка болница конкретно за закупуването на каква апаратура отиват, имаше ли поне за една общинска болница средства за такава апаратура?
Аз знам, Вие ще ми отговорите, че министерството няма нищо общо с общинските лечебни заведения, но поне ми кажете като процент колко средства от този 1 млрд. и 300 хиляди лева бяха за здравеопазване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Най-вероятно, разбира се, имаме разминаване в цифрите, тъй като аз в самото начало на встъплението казах, че когато Вие ми зададохте този въпрос, беше м. октомври. Естествено е, че цифрите са съвсем различни от това, което е в края на следващите два месеца. Даже ние сега отчитаме вече края на 2007 г. Естествено е, че има различия, не може да има съвпадение на цифрите, това е ясно. Въпросът е разликата. Аз Ви уверявам, ако желаете, нямам нищо против, елате лично в Министерството на здравеопазването и лично ще Ви дам всички тези цифри, защото може би у Вас възникват някакви съмнения в достоверността им. Уверявам Ви, елате лично, заедно с господин Йорданов, и ще Ви дам всички извлечения от документите, които ни представят болничните заведения в страната, за да се уверите, че това, което Ви изнасям, е абсолютна истина и аз гарантирам за нея.
Що се касае до Вашите два въпроса – има ли една общинска болница, на която да сме дали пари? Има, разбира се. Това са смесените болници, това са 28 болнични заведения, които имат държавно и общинско участие. Ние покриваме и парите на държавните, както и на смесените болници с държавно и общинско участие, но не покриваме на общинските болници. Ако ми задавате въпроса за онези общински болници, които са подчинени на общините, там нещата са ясни. Вие знаете, че Министерският съвет отпуска същите средства, разбира се, говорим в процент, не в общ обем, и на общините, които средства трябва да бъдат заделени за разплащане на просрочените им задължения. Но, както виждате, средствата, които те имат като просрочени – около 13 млн. лв., продължават да си стоят. На държавните от 129 стигнахме до 19 млн. лв. и аз Ви казах, че няма никакъв проблем да покрием тези 19 млн. лв. Но имаме друга причина, мога да Ви кажа защо не сме покрили всички просрочени задължения – защото те действат малко и дисциплиниращо, защото не можем да плащаме непрекъснато само на онези, които имат просрочени задължения, докато общинските, както виждате, стоят все 13 млн. лв. Така че те получават средствата по друг начин и би следвало да търсят парите си от общинските съвети.
Другият въпрос – колко средства са изразходвани от тези 25 млн. лв. за общините? Пак казвам, ние дадохме тези 25 млн. лв. парични средства, които са разпределени пак по един справедлив начин. Мога да Ви покажа точно как са отделени парите и как са дадени на националните центрове, на университетските болници, на областните болници. Тези 25 млн. лв. бяха разпределени пак по един справедлив процент. Не сме дали на общинските болници, тъй като те получават тези средства по друга линия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д р Шарков, да изразите отношението си към отговора на проф. Гайдарски.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, има известни неточности в това, което казахте. Съгласно Закона за бюджета която и да е община не може да разплаща задълженията на лечебното заведение, което се намира на нейна територия. С решение на общинския съвет могат да бъдат заделяни единствено целеви средства за закупуване на медицинска техника и апаратура, за извършване на ремонти и за всичко останало, но не за плащане на задължения. В същото време Министерството на здравеопазването във Ваше лице или в лицето на целия екип, който работи в Министерството на здравеопазването, покрива задълженията само на онези болници, които са изцяло държавни или които са 51% държавни и останалите дялове са разпределени между общините на територията на съответната област бившите областни болници. Тоест общинското здравеопазване е изоставено тотално от държавата. Вие гледате на здравеопазването като управляващи, и предишните управляващи работиха по същия начин, гледате на него единствено като на мрежа от лечебни заведения, в които вие имате собственост. Общинските лечебни заведения, където е най-трудно, където пациентът пристига най-напред, първи пристига, там няма нищо друго, няма никаква грижа от страна на министерство на здравеопазването.
Другото, което искам да Ви кажа – няма лошо в това, че в края на годината бяха раздадени средства от бюджетния излишък. Аз няма да коментирам каква част, но нищожна – от 1 млрд. 300 млн. лв. 25 млн. лв. е нищожна, една петдесета част. Една петдесета част отива за най-тежкия сектор, за който дори и Вие казвате, че е нереформиран, че проблемите непрекъснато стоят, правите най-дългата сбирка в Хисаря по темата “Здравеопазване” с най-ниския коефициент на полезно действие.
Последното, което искам да кажа – след като качихте на сайта на Министерството на здравеопазването или Вашите подчинени го направиха и го отчетохте като един безспорен успех разпределението на тези средства за конкретна медицинска апаратура къде отиват, накарайте ги днес, господин министър, да качат на сайта и как бяха разпределени средствата за изплащане на задълженията. Нека това да стане публично, да е ясно на всички и да не се налага да се питаме в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен към министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски от народните представители Димитър Йорданов и Петър Попов.
Господин Попов, заповядайте.
ПЕТЪР ПОПОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, е болницата, получила най-много средства по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса от всички болници в България през 2006 и 2007 г. За информация, през 2006 г. сумата възлиза на 48 млн. лв., а през 2007 г., докъм 31 октомври, сумата е 44 млн. лв. Оказва се, че УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, е едва ли не най-реномираното лечебно заведение в България. Това дори би било добре, ако не са налице следните факти.
При общ размер на задълженията на всички държавни болници през 2007 г. до 31 октомври 2007 г. в размер на 168 млн. лв. само УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, има 25 милиона или това представлява 15% от всички задължения на държавните болници. По просрочени задължения УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, отново е на първо място с 10 млн. лв. от общо просрочени задължения на държавните болници, които са в размер на 49 млн. лв. или това е повече от 20% от всички просрочени задължения.
Господин министър, поемайки Министерството на здравеопазването Вие констатирахте, че тежкото състояние на държавните болници се дължи на лошия мениджмънт и лошо управление, което е довело до натрупване на големи задължения. Това беше и причината да смените екипите на управление, включително на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив. Обаче изложените тук от нас информация и факти в общо резюме говорят за следното:
Получените от УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, средства са равни на получените от “Пирогов”, Александровска и Военномедицинска академия взети заедно или това са горе-долу 10% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От друга страна, задълженията на УМБАЛ “Св. Георги” са повече от задълженията на “Пирогов” и Александровска болница.
В тази връзка нашият въпрос към Вас, господин министър, е следният: извършена ли е проверка на дейността на УМБАЛ “Св. Георги” – гр. Пловдив, от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса и какви са причините лечебното заведение, получило най-много средства, да има най-големи задължения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването господин Радослав Гайдарски.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов, господин Попов! Явно нещо сте объркали цифрите.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС, от място): От Вас ги имаме!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Ясно е, ние сме ви дали тези цифри. Но това са общо парите, които получава МБАЛ „Св. Георги” от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването. Така че нещо сте объркали цифрите. Това са цифри, с които оперира болницата през цялата година. Затова вие сте се отнесли в сравняване на цифри с „Пирогов”, с Александровска болница, с Военна болница и прочие. Ако ви кажа цифрите за онези три болници, ще ви настръхнат косите. Те са много повече от „Св. Георги”. Нещо сте объркали. Става въпрос, че вие взимате парите, които те заработват през годината и смятате общо парите на министерството и онези пари, които са заработени по Националната здравноосигурителна каса. Това са пътеките. Тук нещо сте направили голяма грешка. В края на 2005 г., когато новото ръководство на Министерството на здравеопазването пое болничните заведения, действително „Св. Георги” бяха втори. След „Св. Екатерина” „Св. Георги” имаше най-много задължения. В резултат на предприетите мерки тези задължения бяха стопени. И вижте какво става: към 31 декември 2007 г. общите задължения на доставчиците на дружеството са към 14 млн. лв., а просрочените са 4 млн. лв. Предварителният финансов отчет за 2007 г. показва, че лечебното заведение завършва с 1 млн. лв. положителен финансов резултат. Това не ви ли е направило впечатление? Не е на загуба!
Ако се анализират данните към момента, визирани във въпроса ви към 31 октомври, то трябва да се подчертае, че са цитирани междинни резултати, както преди малко ви казах, и те не са окончателните за годината. Важно е да се отбележи също, че във въпроса сте посочили общите задължения на това дружество към 31 октомври 2007 г., които са 25 млн. лв. Вие знаете, че тези 25 млн. лв. в продължение на годината се заплащат с пари главно от пътеките, от които те получават – от Националната здравноосигурителна каса и от Министерството на здравеопазването, в края на годината.
Дружеството „Св. Георги” е стабилно търговско дружество. Между другото, понеже действително още в края на миналата година имаше сведения, че там нещо става във финансово отношение, бяха извършени две финансови проверки и двете от страна най-напред на Националната здравноосигурителна каса и след това от Министерството на здравеопазването и то от Инспектората на министерството. Не се намериха някакви просрочия или финансови задължения.
Имайте предвид още нещо. Действително това не е най-реномираното заведение, както вие казвате, но е най-голямата болница в България. Няма по-голямо болнично заведение – нито Военна болница, нито „Пирогов”. Това е болницата, която има над 1400 легла. Няма болница в България с толкова легла. Между другото, през годината преминават около 53 хиляди човека в лечебното заведение, не в поликлиниката! Така че тя действително не е най-реномираната, но е най-голямата болница в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Баташки ли е изпълнителен директор, господин министър?
Заповядайте, господин Йорданов, за реплика.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, ако някой се е объркал, това не сме ние. Ето писмен отговор от Здравната каса – тези числа всичките ги има тук, подписани и подпечатани.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Това са парите на Касата, за това става въпрос.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Да, да, добре.
Да, директорът на болницата се казва доц. Илия Баташки, бивш народен представител от Българската социалистическа партия. И колкото и тук да ме убеждавате колко е голяма болницата и колко важни дейности извършва, не можете да премахнете съмнението, че най-много средства се дават на тази болница и най-много пари получава тя, и най-големи задължения трупа без санкция на това трупане заради това, че е бивш депутат от БСП.
Ще ви помоля, ако може, да получим данните от ревизията, да видим какви са.
Господин Баташки в един минал парламент развяваше едно черно знаме против Европа, против НАТО и какво ли не и си късаше ризата за безплатно здравеопазване. И ето му го безплатното здравеопазване в „Св. Георги” – Пловдив - ценоразпис на медицинските услуги, извършвани в болницата, публикуван в сайта на болницата (показва): водене на женска консултация – 380 лв.; раждане – 400 лв.; цени за болнично лечение на пациенти с прекъснати здравноосигурителни права – цена, равна на цената, която заплаща Националната здравноосигурителна каса за съответната клинична пътека, умножена по две. Защо точно по две пък? И как може да има ценоразпис...
Значи болницата получава най-много пари от Здравната каса, трупа най-големи задължения, има и ценоразпис и кара пациентите да си плащат?! Това ли е мениджмънтът, който трябва да се извършва в българското здравеопазване? И на печалба...
И кой е заместник-министърът, който е член на борда, интересно ни е да научим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Йорданов, мисля, че не трябва да смесваме политиката с икономиката, тъй като Вие знаете, че никога не сме се колебали да отстраним ръководител на здравно заведение, независимо от това от коя политическа партия е. Това е ясно, мисля, на всеки един. Отчетох резултатите и потвърдих, че действително в „Св. Георги” има подобрение на финансите и то много добро. Имайте предвид, че със собствени средства, които те вложиха миналата година – около 4 млн. лв. ..., това са средства, които те изкарват по пътеките! И вие бъркате с онова, което казвате, че сме им дали най-много пари, получени от Националната здравноосигурителна каса. Естествено, те са най-голямата болница, имат най-голям брой гледани болни, естествено е да получат най-много пари. Това е нормално. Тук някаква политика има ли?
Друг е въпросът, ако критикувате Министерството на здравеопазването, че е дало определени средства. Да, миналата година, тъй като това е едно огромно предприятие, нямаше стерилизационна уредба и трябваше да стерилизират материалите си на друго място, да, министерството им отпусна 1,5 млн. лв. за закупуване на такава стерилизационна уредба. Те хвърлиха огромни средства.
Освен това трябваше да подобрят отоплението и осветлението. Вие знаете, че това е една лечебница, която е била предвидена за военни действия. Знаете, че тя е дълга около 240 м. Когато духне северният вятър, казват, че чупел прозорците в южната страна. Огромни коридори, наполовината на тази зала, които не могат да се отопляват. Затова трябваше да бъдат извършени редица действия за реновиране на това заведение и нищо друго.
Ние даваме на всички болнични заведения по равно в зависимост от нуждите им. Ние сме обновили и “Пирогов”, и “Александровска болница”. Не случайно аз отчетох 138 милиона, които бяха дадени за реновиране на здравните заведения в България миналата година и закупуване на нова апаратура – диагностична и лечебна. За първи път, откакто съществува това министерство! Иначе винаги са давани около 30 до 40 милиона средно годишно. За първи път миналата година бяха дадени 138 милиона. Иначе тези средства бяха изразходвани за 3-4 болници винаги в края на годината, а сега на всички болници по равно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, въпрос към министъра на здравеопазването ще зададе д-р Тодор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! В малките и средни населени места в страната, особено в планинските и полупланински райони – няма защо да го крием, медицинското осигуряване на населението не е на такова равнище, за да гарантира в оптимална степен здравето на хората. За пример ще дам само Смолянска област. Областта е с 244 населени места, разположени в планински условия. През 2007 г. за здравето на родопчани се грижеха 83 общопрактикуващи лекари за всички тези населени места.
В резултат на промените през последните години практически беше ликвидирана медицинската категория “Фелдшер” от здравното осигуряване на жителите на тези населени места. Подготовката, знанията и уменията, работата с населението бяха напълно в компетенциите на медицинските фелдшери, които обезпечаваха здравното им обслужване.
Уважаеми господин министър, в настоящия момент от развитието и състоянието на здравната система мястото и ролята на медицинските фелдшери в страната няма необходимия статут. Вярно е, че част от тях работят в центровете по спешна медицина, друга част са наети от общопрактикуващите лекари. За съжаление, трета част от тези медицински подготвени хора се отказаха от професията си.
В опита си да сме обективни към Вас по този въпрос се срещнахме с компетентните органи от вашето министерство и разбрахме, че съгласно изискванията за медицинския стандарт на страните – членки на Европейския съюз не е възможно да се изпълнят докрай исканията на Сдружението на медицинските фелдшери. Проблемът обаче си остава – медицинските фелдшери в страната имат право и с основание търсят своето място в здравната система. Тези специалисти не искат много, търсят своето право за работа, съгласно своята подготовка и квалификация. Те търсят, и с основание според мен, това, което са правили през целия си професионален живот – да се грижат за здравето на хората от малките и средни населени места.
Уважаеми господин министър, моят конкретен въпрос е свързан с това: с какви законодателни и нормативни актове да върнем достойната професия “Медицински фелдшер” като лекарски асистент – професия, доказала се през годините, свързана с уважението на хората? В този смисъл искам да изкажа готовността на народните представители да направим необходимото за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски.
Господин министър, моля в рамките на три минути да отговорите на въпроса на доц. Кумчев.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Кумчев, уважаеми народни представители! До Министерството на здравеопазването непрекъснато постъпват питания от инициативни комитети за спасяване на професията “Фелдшер”, от Сдружението на медицинските фелдшери, от бакалаври по медицина в България, от кметове на общини и така нататък. Във връзка с непрекъснатите искания, предоставям на вниманието ви следното състояние на нещата в момента в България.
По време на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз е приета дередуктивна клауза за лица с диплома за фелдшери. От друга страна по чл. 24, ал. 2 на Директива 2005, регулираща признаването на професионална квалификация на медицинските професии, регламентира общата продължителност на базовото обучение по медицина – шест години, 5500 часа. Въвеждането обаче на професионално направление “Медицина” с продължителност осем семестъра, четири години, противоречи на цитирания член от директивата.
Мнението на фелдшерите е, че в Европейския съюз съществува професия “Лекарски асистент”, която изцяло се препокрива с философията, целите и дейностите на фелдшерите в България. Но такава професия има само в Съединените щати. В Европа няма аналог.
Професията “Фелдшер” има законов регламент и тя принадлежи към асоциираните медицински специалисти на основание § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за съсловните организации на медицинските сестри и асоциираните медицински специалисти. Тук влизат лаборанти, рехабилитатори, фелдшери, ортопедични техници и масажисти. По силата на Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование фелдшерите имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен “Професионален бакалавър”. Имат право да упражняват професията си, но само в България. Фелдшерите имат своето място в здравеопазната ни система и това е разписано във всички нормативни актове. В тях ясно са разписани техните функции и правомощия – могат да работят под контрола на лекаря в Спешната помощ, в лечебни заведения за психиатрична помощ, здравни кабинети в детските градини, в училищата, в службите на “Гражданска защита”. Следователно не е основателно това, че тази професия няма необходимия статут.
Информирам ви още, че към настоящия момент се изготви и проект за Наредба за професионалните дейности на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, което засяга и фелдшерите. С него се предвижда да се определят дейностите, които фелдшерите ще могат да извършват самостоятелно или по назначение и под контрол на лекаря.
На основание гореизложеното, считам, че обучение по специалност “Фелдшер” не може да има в момента в България. Тоест, знаете, че обучението е прекъснато и няма да има повече такива специалисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма вече фелдшери.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има, ама няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, но това е завареното положение. Няма да има обучение за фелдшери, както беше допреди няколко години.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Иначе фелдшери има – заварено положение.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Говорим за завареното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
Доктор Кумчев, заповядайте – право на реплика.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, наистина се получава един парадоксален факт, че имаме в момента подготвени около 3000 души в страната, а всъщност те не могат да реализират докрай грижа за населението, поради все пак липсваща не само наредба, но и поради това, че не могат да изписват рецепти и да извършват медицински манипулации, които правят в малките и средни населени места, което трябва да става под контрола на лекар – нещо, което е много трудно.
Аз искам да ви предложа – дали е възможно да обсъдим заедно с Вас и с членовете на Комисията по здравеопазването даването на един гратисен период от няколко години, тъй като прави впечатление, че броят на общопрактикуващите лекари намалява в страната, а в същото време вакуумът за малките и средни населени места остава. Много е трудно за тези хора, обикновено това са възрастни хора, които живеят бедно и нямат средства да пътуват, нямат достатъчно транспорт от малките населени места към големите и губят буквално по три дни време, за да отидат, първо, за да намерят общопрактикуващия лекар, след това да отидат до голямата болница или в съседната болница, за да се изследват, да се върнат при общопрактикуващия лекар и така нататък.
Все пак аз мисля, че ние с Вас, а и самото народно представителство смятам, че няма да има нищо против, да уточним някои допълнителни клаузи, за да можем да разрешим фелдшерите да продължат да работят и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д-р Кумчев.
Заповядайте, господин министър – право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми доц. Кумчев! Ако трябва да говорим за личното ми становище като министър, аз изключително много съжалявам за тази група медицински специалисти в България, която в предните години на много места е била гръбнакът на медицината в България. Много от тези хора, признавам, че са били даже много добре подготвени и лекарите, които са били по селата...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): ... са се учили от тях.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: ... много от лекарите се учиха от тях. Това признавам. За съжаление така се получи, че когато България трябваше да се присъедини към Европейския съюз, тази дисциплина, тъй като я няма в Европа, тя е била оставена за доизживяване. Съдбата на специалността на фелдшерите в България действително е на доизжиняване.
Това, което ми направи впечатление в Англия и в англоезичните страни, специално и в Америка, те подготвят една група специалисти, така наречените парамедици. Започват с едно много ниско образование – единственото условие е да имаш завършен 12 клас, плюс да знаеш да караш кола. След това те започват едно развитие и могат даже да станат професори по тази специалност.
В България ние сме произвеждали много по-висока категория медицински специалисти, защото фелдшерите са много по-добре подготвени, но сме ги оставили така! И сега съгласно закона няма какво да ги правим. Защото в момента правим бакалаври само за сестрите и акушерките, съгласно хармонизацията на нашето законодателство с европейското, а фелдшерите просто са оставени. Тук има представители на медицинското съсловие. Ако решим да направим нещо, можем да направим, но това е само за България. Това трябва да се разбере, че не можем да искаме да претендираме за някакви специалисти, които примерно да могат да работят, както ще работят сестрите и акушерките в Европа. Но за България това може да стане и може нещо да измислим. Да ви кажа честно ние многократно обсъждахме този въпрос, включително във Висшия медицински съвет и засега не намираме изход. Ако някой може да подскаже нещо, защото те са изоставени – никой не им пречи и те ще работят, но за съжаление няма да има повече прием на такива специалисти в училищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 10,36 ч. Обявявам почивка до 11,06 ч., след което ще продължим с въпросите. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарния контрол.
Преди да дам думата на господин Станилов, който има въпрос към министър Гайдарски, господин Станимир Илчев иска думата от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Вече два дни политиците, гражданите, медиите следят с интерес коментарите, които последваха новото действие на комисията, която се занимава с осветляването на архивите на бившите структури на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Естествено, темата е сложна и противоречива, такива са и реакциите на хората, които се интересуват от нея, както и на лицата, които се смятат за засегнати.
Поводът обаче е много подходящ да се припомни, че функциите на тази комисия бяха обект на опит за изпреварване. Още през месеците август и септември 2007 г. – достатъчно рано преди комисията да извърши действието отпреди два дни, се появиха хора, които създадоха крайно неприемливи спекулации – крайно неприемливи, защото те подвеждаха обществото и бяха предназначени да разместят същинските критерии, с които легитимните институции в такива случаи си служат.
Слава Богу, от два дни един голям балон се спука – балонът за “агентурното минало” на лидера на НДСВ. За съжаление парчета от спукания балон като че ли не удариха както трябва през устата тези, които надуваха балона.
Спомнете си, че известен политик от Парламентарната група на ОДС, използвайки механизмите на собствената си извънпарламентарна партия, декларираше с голям апломб, че знае неща, които не са известни на обществото, че те всеки момент ще бъдат потвърдени. Той призова …
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кой е?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не споменавам името му, защото отсъства, стремя се да бъда средно коректен към него, но вие знаете кой от глашатаите на тези зловредни спекулации и слухове визирам тук. Тогава неговата партия постави едва ли не ултимативното изискване Симеон Сакскобургготски публично да потвърди или да отрече, че е бил свързан с Държавна сигурност и КГБ.
Ето, комисията, която има законовата тежест и правните основания на повече от едно лице и на повече от една партия, го направи преди два дни.
В този отвратителен ход на клеветниците, бих казал, се оказаха замесени хора, които носят високото призвание да обслужват обществото от информационна гледна точка. Спомнете си това претенциозно списание, което между другото от гледна точка на проблематиката, която трябва да осветява, е професионално компетентно, как беше използвано през м. септември т.г. Спомнете си това хвърчащо заглавие, което се крие зад една мазна въпросителна: “Царят – агент на КГБ?”. Тук няма да прочетете нито факти, нито квазифакти, а само намеци, затворени в първите два абзаца, както и много любопитно изречение за някои министри от квотата на НДСВ днес, изречение, което чухме 1:1 от представител на най-новата парламентарна група преди три дни.
Давам си сметка, че на неизкушените от тези задкулисни игри хора това сега звучи не напълно разбираемо. Затова призовавам всички тях и всички нас да бъдем по-самокритични към себе си, когато влизаме в политически дуели и по-критични към тези от нашите среди, които си служат с такива нечистоплътни методи.
Каква беше целта на този развихрил се през м. август и септември 2007 г. и поддържан съзнателно от някои среди у нас ажиотаж през м. октомври и ноември? Целта беше да се продължи канонадата над една легитимна българска политическа сила, която е представена в Четиридесетото Народно събрание и участва в управлението на страната, да се дискредитира нейният лидер, нейното ръководство да се държи в състояние на организиран стрес. Съгласете се, че това са похвати на хора, обучени да си служат с тези похвати или още от детинството си изкушени от такива игри.
Българските граждани трябва да знаят, както днес е цитиран виден общественик в наш всекидневник, че пазарна икономика наистина може да се постигне или да се започне изграждането й за шест месеца, плуралистична политическа система – за шест години, но според този човек шестдесет години били нужни, за да се създаде и укрепне гражданското общество. Гражданското общество в нашето общество ще бъде толкова трудно постигнато като цел на всички българи, колкото по-свободно, по-необезпокоявано и по-брутално действат такива хора.
През последните дни наблюдаваме напъните на една дузина звездобройци, ясновидци, прогностици от нестандартен калибър, които се занимават, представете си, с Министерския съвет и конфигурацията в него, с близкото и по-дългосрочно бъдеще на политическите партии, с тайнствените ферментации във и извън парламента.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): С един кмет.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз пак поставям въпроса: кой мобилизира тези хора? От кои гънки на енигматичния български ландшафт ги изкара? По какъв начин ги заведе в някои телевизионни и радиопрограми и им даде иначе скъпата графична площ на централната преса? Кой поддържа тази инспирация и този удивителен синхрон между говорещи, намекващи, пишещи, снимащи и коментиращи, докато не настъпи опровержението на собствените им твърдения?
Има една обобщаваща дума като опит да се отговори на въпроса кой: българското закулисие. То си остава все още много силно и много жилаво. То прибави към някогашния си политически ресурс и икономически ресурс. То може да дирижира такива кампании и да ги поддържа толкова дълго, колкото му е необходимо.
Призовавам всички парламентарни групи, всички вас, колеги, независимо на какви длъжности сте във вашите партии, във вашите парламентарни групи: вгледайте се в стилистиката на тези, които предпочитат такива занимания пред прозрачността, обективността и толерантното отношение към оторизираните институции! Питайте ги не прекрачват ли границата на допустимото, когато се самообличат във функциите на структури, институции и органи, както на Комисията по досиетата. Криейки се зад колективни решения и декларации на своите партии, те не излагат ли и своите партии, не ги ли превръщат в таран на действия, които имат за цел не да продължи стабилизацията на страната, може би точно обратното – да предизвикат разместване на пластове и да дават изкуствено дишане на кръгове, които се стремят да постигнат своята еманципация непрозрачно и нелегитимно.
Отправяме този призив и към извънпарламентарните партии, тъй като се готвят за предстоящото през 2009 г. сериозно политическо състезание. Не ни се вярва, че ще успеят тези, които си служат с подобни подривни способи. Искаме да вярваме, че ще успеят тези, които разказват на обществото за същинските си намерения, популяризират собствените си програми, припомнят това, което са постигнали, и самокритично признават това, което не са успели да постигнат.
Най-накрая искам да споделя пред вас и схващането, че тази тема, този въпрос би могъл да ни обединява без необходимост да провеждаме официални консултации, без необходимост да се обръщаме към комисията на господин Батилов и непременно да сезираме органите. Между другото, в рамките на въпроса, по който сега се изказвам, органите – правораздавателни, правозащитни, бяха безмълвни – те като че ли по своемо се наслаждаваха на игривото поведение на един български политик, който започна да се съизмерва с всеки, с който в своите мечти и сънища желае да се съизмери. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и реплики “Браво!” от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Народният представител Станислав Станилов е отправил въпрос към министър Гайдарски относно възможността за експериментално лечение на болни от рак в напреднал стадий с нова ваксина.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Както много добре знаете, България е една от страните в света с най-високите проценти на късно откриване на рака. В огромен брой от случаите откритото заболяване е в напреднала форма – трети или четвърти стадий. При тях конвенционалната медицина оставя пациентите извън здравната ни система. Хиляди пациенти се обявяват за “безнадеждни” още в момента на диагностицирането.
Това мотивира търсенето на алтернативни и експериментални лечения. Много активна в тази насока е българската фондация “Неогенезис”, чиито проучвания сочат ваксина със сериозни резултати в подчертано регресивен ефект при късните стадии на рак. Открита е още в началото на ХХ век, но се прилага едва от 90-те години насам, включително в четири европейски страни – Швейцария, Австрия, Германия и Ирландия.
Добре Ви е известно, господин министър, че става дума за така наречената ваксина на Коули или разтвора на Коули. Наредбата за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти поставя няколко изисквания за експериментално прилагане на ваксината у нас. Те са: наличие на лечебно заведение с призната специалност по профила; болни, които са готови доброволно да се подложат на лечението; вносител на лекарствения продукт. Изискванията са изпълнени и Министерството на здравеопазването е уведомено.
Много семейства на онкоболни повече от половин година очакват одобрението, което е последната надежда за техните близки. Вашите служители дават само мълчалив или устен отказ. Няма писмен отговор нито от страна на министерството, нито от страна на подчинената Ви Изпълнителна агенция по лекарствата. У заинтересованите граждани се създава впечатление, че отговорните институции разглеждат проблема единствено с оглед евентуалната печалба на фирмата производител.
От своя страна, фирмата производител предоставя безвъзмездно количествата ваксина, необходими за експерименталното лечение. Това не променя съпротивата на министерството. Стига се до абсурдното твърдение, че ваксината е опасна за живота, при положение че тя е предназначена само за хора, които са обявени за нелечими. Докато се изясни кой е крив и кой – прав, някои от доброволно пожелалите да се лекуват вече починаха. Случаят бе коментиран по телевизията в края на миналата година и предизвика многобройни отзиви.
Господин министър, има ли Министерството на здравеопазването намерение да разреши експерименталното използване на “ваксината Коули” и в тази връзка ще признае ли за дареното от компанията производител количество за хуманитарна доставка? Ще разпоредите ли в срок от един месец по казуса да се произнесат Комисията по имунология към Изпълнителната агенция по лекарствата и Експертният съвет по клинична имунология към Министерството на здравеопазването? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Станилов, уважаеми народни представители! Министерството на здравеопазването не е органът, който разрешава провеждането на клинични проучвания. За целта има специализиран орган – Изпълнителната агенция по лекарствата и съответните комисии към нея. В нито една страна на Европа и Северна Америка не се провеждат експерименти, както Вие казвате, а се провеждат само клинични проучвания по строго установен ред.
В писмото си твърдите, че болните в трети и четвърти стадий са оставени извън здравната система, което е абсолютно невярно твърдение, тъй като има система за онкологична помощ, която се грижи за тези болни по световни и европейски стандарти.
Пример в това отношение е осигуряването на лекарства за раковоболните пациенти. Вие знаете, че за тази година увеличихме с 30 милиона – 120 милиона даваме само за раковоболните.
Действително в Министерството на здравеопазването бе представена документация от фондация “Неогенезис” относно ваксината на Коули за състрадателно, забележете, състрадателно лечение на онкоболните в напреднал стадий. Изготвен е доклад и са изпратени писма до Изпълнителната агенция по лекарствата и съответната комисия по чл. 47 от закона, Българското онкологично дружество, национални консултанти по медицинска онкология, химиотерапия, трансфузиология за представяне на становища относно направеното предложение за дарението на този продукт. Получени са становища от Националния консултант по медицинска онкология, от председателя на Българското онкодружество, от Националния консултант по химиотерапия и от Националния консултант по трансфузионна хематология.
От получените становища е видно, че се касае не за ваксина, а за разтвор на Коули, който никога и никъде, подчертавам, не е получил разрешение за употреба като лекарство в условията на страна със съответната регулация. Произвежда се в Канада за изследователски цели, а не като лечебнолекарствен продукт.
Получените писма от фондация “Неогенезис” не съдържат медицински научни факти, които да водят до включването на посочената субстанция в листи, в които се включват лекарства. В България се предлага за клинично изпитване, но не са извършени необходимите действия за разрешаването му по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 31 за определяне правилата за добра клинична практика.
В момента няма данни за настоящи клинични проучвания съгласно съвременните изисквания. Изпълнителната агенция по лекарствата и съответните комисии ще могат да се произнесат след представяне на съответна документация с разпоредбите на закона. Продуктът не може да бъде разрешен за внос по Наредба № 2, тъй като тя се отнася за лекарствени продукти, забележете, които притежават валидно разрешение за употреба в поне една страна.
Във Вашето писмо посочвате, че ваксината е предназначена само за хора, които са обявени за нелечими, но това не дава правото на никого при тези пациенти да прилага експериментални продукти, за които няма разрешение за провеждане на клинично проучване.
Поради изложените факти Министерството на здравеопазването не може да разреши използването на продукта и да го признае за хуманитарна помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски.
Господин Станилов, имате право на реплика. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, от фондация “Неогенезис” ми показаха две писма от Австрия и от Германия на клиники, които точно по този начин са приложили лекарството. Моят въпрос не е свързан с това.
Моят въпрос е свързан със следното: аз съм народен представител и когато при мен дойдат избиратели, които са засегнати по лична линия или линия на близките им, съм длъжен да Ви задам този въпрос. Все пак Вие казахте, че ако това лекарство се представи за клинични изпитания по реда на закона, те ще бъдат извършени и ще има заключение. Нали така?
Както виждате, от техните протести и от моя въпрос има известен резултат. Може би министерството и съответните органи ще съсредоточат вниманието си върху евентуална възможност. Защо да не се използват всички възможности? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, министър Гайдарски?
Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Станилов! Аз Ви разбирам и Вие сте прав като народен представител. Когато има такива искания, особено когато работим в чувствителна зона, каквато са болните от трети и четвърти стадий, не Ви се сърдя. Аз просто Ви казвам каква е ситуацията в момента.
Разтворът на Коули е един от препаратите, който Вие представяте в момента, но имайте предвид, че Министерството на здравеопазването е затрупано с многобройни подобни препарати, за които се твърди, че имат въздействие върху хората. Предполагам, че нямате представа за какво става въпрос. В годината поне 15 или 20 препарата се предлагат, като се представят едва ли за панацея за раковоболните. Понякога близките в невъзможността си – само който не е имал такъв близък не знае какво изживяват семейството, близките, роднините на тези болни – са готови да хвърлят огромни финансови средства, само и само да се помогне на тези хора.
Министерството винаги е откликвало – примерно когато желаят да представят лекарството за изпитание, да се види то има ли въздействие върху болните. Вие знаете, че имаме много добре подготвени кадри, имаме институти, имаме лаборатории, в които винаги могат да се проверят качествата на това лекарство.
Ако представителите на “Неогенезис” имат доброто желание да представят този препарат за изпитание, нямам нищо против той да бъде изпитан и ако има такива лечебни качества, да бъде приет за лечение. Иначе само по това – виждате ли, в еди-кое си списание, еди-къде си или в някаква клиника някъде е работено, ние не можем да възприемем такъв препарат за лечебни цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски.
Следващият въпрос към министър Гайдарски са задали народните представители Ненко Темелков и Симеон Симеонов относно допълнително финансиране на болницата в Радомир.
Заповядайте, господин Симеонов, да зададете своя въпрос към министъра.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Нашият въпрос е продиктуван от общата ни загриженост за съдбата на Многопрофилна болница – Радомир ЕООД.
Искам накратко да дам някаква информация за болницата. Тя съществува от 1979 г. В момента тя е Многопрофилна болница за активно лечение, която разполага с 60 легла, разположени в четири стационарни отделения с диагностично-консултативен блок. В нея работят 90 души медицински персонал, от които 26 лекари. За миналата година през болницата са преминали 1876 пациенти. Характерното за Многопрофилна болница – Радомир, е че тя е средищна болница. Тя обслужва регион с население около 30 хил. души, съответно от община Радомир, община Ковачевци и община Земен. В тях има 70 населени места с население над 30 хил. души – селата Дрен, Горна Диканя, Байкалско, Драгомирово, средно на 40 км от областната болница в гр. Перник, а общините Земен и Ковачевци се намират в погранични райони, а най-отдалеченото земенско с. Дивля е на 65 км от областния център. Това изключително много затруднява хората, нуждаещи се от медицинско обслужване.
Нашият въпрос към министър Гайдарски е: какви са възможностите на Министерството на здравеопазването Многопрофилна болница за активно лечение гр. Радомир да бъде включена в списъка с болници, обслужващи труднодостъпни и отдалечени крайгранични райони, които получават допълнително финансиране, тъй като болницата обслужва не само община Радомир, но и пограничните общини Земен и Ковачевци, населените места, на които са в отдалечени планински райони? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Господин Гайдарски, имате думата, за да отговорите на въпроса на господин Симеонов.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми д-р Симеонов! Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ и общинско участие въз основа на едногодишни договори за дейност. Известно е, че през годините общият брой на тези болници се движи между 50, 55 или 56.
Разбираемо е вашето желание на народни представители от този регион да бъде включена и болницата в гр. Радомир. Тези суми са скромни, но трябва да ви кажа, че те поддържат в равновесие, особено във финансово отношение, доста голяма бройка болници. Това са пак казвам 50, миналата година бяха 56, за тази година още не сме установили бройката. Всичко това става по предложение на Националното сдружение на общините в Република България.
Всяка болница, която получава такива субсидии, трябва да отговаря на няколко критерия и аз искам да ги изброя, за да стане ясно дали една болница може да влезе в списъка, за да бъде субсидирана, или не. Става въпрос за отдалеченост на населеното място от областната болница минимум 50 км, с относителен дял на населението в нетрудоспособна възраст – не по-малко от 24%, относителен дял на безработно население – не по-малко от 9,61%, относителен дял на собствените приходи в бюджета на общината за местни дейности – не по-висок от 62%.
През 2007 г. отделихме от бюджета на Министерството на здравеопазването около 7 млн. и 9 хил. лв. А за тази година сме планирали около 8 млн. лв. МБАЛ – Радомир, не съответства на твърдените критерии за предоставяне на допълнителна субсидия на общинските болници в отдалечени и рискови райони, поради която тя не е включена в списъка на болниците, на които се превежда допълнителна финансова субсидия. МБАЛ – Радомир, се намира само на около 12 км от гр. Перник, тоест от областната болница. Истината е, че тя има доста отдалечени населени места, които са на повече от 50-60, дори 70 км, но за съжаление в критериите се търси районният център и неговото отстояние от областната болница, а не отдалечените селища от районната болница.
Така че болницата в гр. Радомир за съжаление не попада в тези критерии и предполагам, че няма да може да попадне и тази година в субсидираните болници от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски.
Господин Симеонов, заповядайте за реплика.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Аз благодаря на министър Гайдарски за дадения отговор. Надявам се, че с общите усилия на народните представители, на Общинския съвет в гр. Радомир, както и на кмета на общината, също така и със съдействието на държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, ще намерим общи действия, за да осигурим една действително добра дейност на болницата в гр. Радомир, за да осигурим един достъп на живеещите в общината и съседните общини до качествена медицинска помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Министър Гайдарски, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. С това въпросите към Вас са изчерпани.
Въпрос към министъра на културата господин Стефан Данаилов е задал народният представител Николай Михайлов относно дейност, осъществявана при конфликт на интереси от лица, заемащи отговорни длъжности в Министерството на културата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени с имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.
В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Данаилов, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три подвъпроса, ще заявя следното.
Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”. В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.
Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата. Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за отговора, министър Данаилов.
Господин Михайлов, имате право на реплика. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате. Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости. Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини. Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.
Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Министър Данаилов, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко. Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки. Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени. В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.
Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата. Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи. Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Данаилов.
С това участието на министър Данаилов в днешния парламентарен контрол приключи.
Следващ ще отговаря министърът на финансите господин Пламен Орешарски. Въпрос към него е задал господин Нено Димов относно икономическото развитие на България през 2008 г.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колосалният размер на дефицита по текущата сметка на България и големият брой отпуснати кредити правят българската икономика силно уязвима от външни сътресения. Според консултантската фирма “Мудис” рейтингът за уязвимостта се е покачил от ниво “ниско” на “високо средно” през февруари, след като излязоха прогнозите, според които дефицитът по текущата сметка на България се очаква да достигне рекордните 20% от брутния вътрешен продукт. Ще отбележа, че по този начин страната ни бележи своеобразен рекорд – тя става с най-висок дефицит в целия свят за последните 60 години. “Тич рейтингс” намали кредитното си доверие към България на “негативно”, а “Мудис” повтаря най-ниския инвестиционен рейтинг от март 2006 г. От Кредитната агенция съобщиха, цитирам: “Възможността за външни сътресения, които биха могли да причинят икономическо разстройване на България, е напълно реална, и то в средно срочен период.” Българската икономика все още не е в криза само благодарение на значителния размер на чуждестранните инвестиции. На тях обаче не може да се разчита по следните три причини:
Първо, надвисналата опасност от рецесия в някои от най-големите световни икономики.
Второ, пониженото кредитно доверие на международните финансови институции към България – място, което според тях вече не е достатъчно добро за инвестиции.
Трето, нарастващият корупционен натиск вътре в страната.
На този фон правителството предоговори промяна на цените с “Газпром” и само разликата между старата и новата цена ще се отрази с 2% на дефицита по текущата сметка. Българската икономика между другото изнася много малко за Русия – само 60 милиона оборот, срещу 15 милиарда за Европейския съюз, което показва, че стоките са ни достатъчно конкурентоспособни на европейския пазар, но не отиват на руския. Това очевидно е така, защото не се допускат до там.
Господин министър, моите въпроси са два:
Първо, какви мерки взема правителството, за да ограничи ефекта от нестабилността на световната икономика върху българската?
Второ, защо не защитихте българските производители и не изискахте от руската страна свободен достъп на българските стоки на руския пазар, особено при преговорите за повишаване цената на газта, както и за газо- и нефтопроводите, които обслужват изцяло руските интереси? Българският интерес щеше да бъде защитен адекватно, ако бяхте извоювали 10-кратно увеличение за износ към Русия. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това ставаше, когато на времето ходеха на лов, а сега?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Господин Орешарски, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, бих желал да Ви напомня, че още в Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., внесен в края на октомври миналата година, той беше придружен от обширен доклад, в който се обръщаше внимание и на актуалното развитие на глобалната икономика, в частност развитието на ипотечната криза в САЩ и отражението й към този момент в глобален план, най-вече върху европейските икономики. В контекста на евентуални външни срокове за нашата икономика и в конвергентната ни програма също са разработени сценарии, при които се предвижда евентуално негативно отражение на забавения темп на растеж на старите европейски икономики.
Конкретно на Вашите въпроси. Една от най-сериозните мерки, която Вие много оспорвате, е заложеният за първи път през последните 18 години положителен бюджетен баланс в размер на 3%, което се оценява като изключително сериозен буфер срещу вътрешни колебания най-вече в резултат на пренасяне на външната криза. Вие сам подчертавате, че външните пазари са доста флексабилни в резултат на кризата. Ликвидността във финансовата система е доста застрашена. От тази гледна точка ние внимателно следим състоянието на ликвидността в българската финансова система.
Оттук ще подскажа и втората мярка – миналата година в резултат на комплексни мерки, съгласувани между Министерството на финансите и БНБ, Централната банка повиши задължителните резерви от 8 на 12%, което е своеобразен буфер при бъдещи затруднения в ликвидността. На този етап нямаме такива индикации, но в бъдеще при затруднение в ликвидността тези резерви могат да се намалят. Ще припомня, че една от мерките, които Европейската централна банка предприе на няколко пъти, е масирани интервенции с вливане на ликвидност, за да не допусне разстройство на финансовата система на старите страни членки.
Не на последно място ще припомня още веднъж, че в тазгодишния Закон за бюджета за първи път има специален резерв за фискална устойчивост в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт, който също е своеобразен буфер.
В обобщение на Вашия въпрос, както е зададен предварително – идва ли криза в България, отговарям: не, не сме застрашени от криза. Следим обаче внимателно развитието на външната икономическа ситуация, защото за радост или за жалост България вече не е тази изолирана система, както беше в миналото. Безспорно с интегрирането й в икономиките на Европейския съюз, влиянията са взаимни. Евентуални нарушения в ликвидността може да се очакват и тук.
Отново подчертавам, че позицията на нашето правителство е изключително силна като фискални резерви и текуща бюджетна позиция, а банковият сектор също е доста стабилен. Вие цитирахте “Мудис”. Аз също почти цитирах “Мудис” в момента, не правя собствени изводи. Но според мен Вие цитирахте неправилно интерпретацията на “Мудис”. Интерпретацията звучи така: “В света на глобална несигурност България се справя добре”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър, аз няма да продължавам да цитирам “Мудис”, само ще кажа, че мерките, които Вие сте предприели – прав сте, основната мярка е излишъкът (трите процента ще бъдат надвишени през тази година), но на практика излишъкът, който гарантира стабилността, спира развитието на икономиката в страната и доходите на хората.
Основният проблем, който се случи след като приехте бюджета, е проблемът с дефицита в търговското салдо с Русия. Всъщност половината от дефицита по текущата сметка за 2008 г. се дължи изцяло на този дефицит в търговския баланс между България и Русия.
Преговорите, които Вие като финансов министър, който се грижи за дефицита, и вашето правителство проведе, бяха след като беше приет бюджетът. Вие не направихте абсолютно нищо за да улесните българските производители да изнасят повече стоки в Русия, за да може това търговско салдо да тежи по-малко на дефицита, а решавате да продължавате систематично изземване на пари от българските фирми и от българските граждани, за да спасите икономическата стабилност. Това е изцяло погрешна политика, защото ние не можем да плащаме с нашата бедност това, че Вие не защитавате нашите интереси. Десет пъти е разликата между това, което внасяме от Русия, и това, което изнасяме за Русия. И Вие изобщо не поставихте този въпрос на дебат, а той пряко се отразява върху дефицита по текущата сметка – вместо да бъдем с едноцифрен процент дефицит по текущата сметка, отиваме на 20%.
Нормалната политика е да искате да решите проблема там откъдето той идва, а не там, откъдето ние ще го плащаме. Всички ние ще плащаме един милиард повече за енергията само от цената на газта. Ще платим един милиард повече, защото вие ще ни ги вземете в този излишък и в края на краищата на гърба на бедността в България ще имате икономическа стабилност. Аз не казвам, че не трябва да има икономическа стабилност, казвам, че усилията трябва да бъдат насочени към отстраняването на причините, а не на следствието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само една реплика, господин Димов. Аз не съм нито икономически, нито търговски министър. Въпреки това ще си позволя един по-общ коментар. Да, дефицитът по текущата сметка е сериозен въпрос. Той идва основно от дефицита във външната търговия – една тенденция, която пряко започна да се акумулира след старта на икономическите реформи у нас от 1997 г. До този момент благодарение и на чуждите инвестиции, и на по-високите темпове на растеж, в това число и на изпреварващия ръст на доходите, дефицитът по текущата сметка продължава да расте. За ваше сведение, за миналата година предварителните данни сочат цифрата 20.5% дефицит по текущата сметка, която съвпада в общи линии с предварителните очаквания.
А що се отнася до взаимоотношенията с Русия, според мен малко спекулирате, защото не е важно дали една страна е на дефицит или излишък с друга конкретна страна, а е важен тоталният й баланс. Така както например Вие във взаимоотношенията с бакалията във вашия квартал винаги сте на дефицит, защото Вие плащате, а бакалинът прибира Вашите пари. Но това не означава, че Вие сте в криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Следващият въпрос към министъра на финансите е зададен от народния представител Станислав Станилов относно скандалното изразходване на 1 млн. 250 хил. лева.
Господин Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Този въпрос беше зададен на 12 декември и по силата на стеклите се обстоятелства досега Вие не сте отговорили, но това не зависи от Вас наистина.
Искам да обърна внимание обаче на нещо по-важно – докато този въпрос течеше, Вие ми изпратихте един отговор от четири страници с най-подробни показатели за възникналия скандал. И аз се отказвам да прочета въпроса пред аудиторията по следната причина: накрая на тези писмени обяснения към моя устен отговор е написано нещо, което не съм получавал досега от министър в практиката си на народен представител. Тук пише: “В изпълнение на чл. 19 от ЗДФИ заверено копие от доклада ведно с доказателства към него ще бъдат изпратени на органите на прокуратурата по компетентност”.
Какъв по-добър резултат от парламентарната практика и от парламентарния контрол от това министърът да ти отговори, че е дал бандитите и разбойниците на прокурора! Благодаря Ви за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека дадем все пак възможност на министър Орешарски да вземе отношение, защото сме в процедурата на контрол.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми проф. Станилов, проверката на Държавната финансова инспекция беше стартирана по сигнали още на по-ранен етап. След приключването на проверката, която между другото завърши с констатации, има санкционирани длъжностни лица с няколко акта, а цялостните резултати от проверката по утвърдения ред в закона ние сме предоставили на специалните органи, които да преценят характера на нарушенията. Не е в нашата компетентност да се произнасяме по-нататък от констатациите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос към министър Орешарски е зададен от народния представител Деница Гаджева относно конкурса за председател на Държавната комисия по хазарта.
Госпожа Гаджева, имате думата.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Държавната комисия по хазарта се намира под шапката на вашето министерство и Вие пряко отговаряте за нейното състояние, съответно и за назначаването и освобождаването на нейния председател. Само да припомня на народните представители, че Комисията по хазарта извършва редица действия, свързани с контрола и отдаването на лицензии в хазартния бизнес – една специфична работа, която изисква добре структурирано и подбрано ръководство, за да не се допускат предпоставки за корупция и измами.
През месец май 2006 г. председателят на комисията Георги Петров се пенсионира. На негово място е назначен Димитър Терзиев като временно изпълняващ длъжността председател. През лятото на същата година Вие, господин Орешарски, организирате конкурс за председателския пост в комисията, на който се явяват 12 души, сред които и временно изпълняващият длъжността Димитър Терзиев. По това време медиите живо отразяват тези събития, дори спрягат имената на най-вероятните победители и сочат като фаворити говорителя на ЦИК Александър Александров от квотата на БСП и Ирена Кръстева – бившия шеф на Спортния тотализатор, подкрепена от НДСВ и ДПС.
След втория кръг на конкурса остават седем души. Действието се развива през септември 2006 г. До ден днешен няма обявен победител в конкурса, а вече сме февруари 2008 г. Изминала е повече от година от конкурса, а все още няма резултат или ако има такъв, той не е обявен официално.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е защо провеждате конкурс за председател на Държавната комисия по хазарта, при положение че законът не го изисква? И защо след като сте го провели, вече година и половина не обявявате резултата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Гаджева.
Имате думата за отговор, министър Орешарски. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Гаджева! Вие абсолютно точно цитирахте датите и броя на кандидатите – казвам това, за да избягна началото на отговора си. Ще допълня само, че въпреки големия брой кандидати – седем на брой, нито един от тях не защити убедително концепцията си за постигане на ефективен контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартна дейност. В резултат на това не бе избран нов председател на Държавната комисия по хазарта.
В съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда назначих временно изпълняващия Димитър Терзиев за председател на Държавната комисия по хазарта на срочен трудов договор. В работата си до настоящия момент господин Терзиев доказа, че притежава необходимите знания и умения и сравнително добре ръководи дейността на агенцията както в административно отношение, така и по отношение на контролните функции, възложени на Държавната комисия по хазарта.
А по отношение на Вашия въпрос защо без законът да изисква съм организирал конкурс, мисля, че не е нужно да обосновавам по-прозрачния характер на една такава процедура по назначаване на председател на, струва ми се, важна комисия, към която обществото проявява чувствителност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Първо, по отношение на прозрачността на конкурса. Аз разбирам, че Вие се стремите да поставите действително правилното лице там и вярвам в това, но все пак в Устройствения правилник на комисията, в Раздел ІІ, чл. 4, пише, цитирам, “председателят и членовете на комисията се назначават от министъра на финансите”. Не се провеждат конкурси. Това е все едно министър-председателят на републиката да проведе конкурс за министрите!
Относно уменията и качествата на Димитър Терзиев, моите материали, събрани за този човек, говорят съвсем друго. Първо, за мен той се явява като най-големият проблем в Комисията по хазарта. Бе намесен в един скандал с издаване на разрешение за хазартна дейност на турското казино “Принцес”, това е миналата година, за казиното в хотел “Родина”, въпреки че според доклад на ГДБОП парите на собственика на “Принцес” Суди Озкан са с неясен произход.
Същият Суди Озкан, който е главен спонсор на ДПС и е съден, забележете, в Турция за пране на пари, а ние тук, в България, му издаваме лицензии за хазартна дейност.
Също така за още едно много голямо нарушение на комисията – през 2004 г. комисията окончателно отнема разрешение за организиране на хазартни игри с хазартни автомати на фирма „Калиман” ЕООД за игралната им зала в гр. Враца. През миналата година комисията, оглавявана от Димитър Терзиев, издава над осем лиценза на същата фирма „Калиман” за казина на територията на страната, при положение че експертното мнение е било да не се издават разрешения, тъй като това е грубо нарушение на закона и то наистина е такова според Закона за хазарта от чл. 5 – няма да го цитирам. Тук се изброява в какви случаи не се издават разрешения, в никакъв случай, особено когато окончателно е отнето такова. Тук има само едно-единствено логично обяснение за това грубо погазване на закона и то е корупция на високо ниво в Комисията по хазарта. Аз се надявам, че Вие наистина ще вземете необходимите мерки това да не се повтаря и ръководни постове в тази комисия да не се заемат от хора, които служат на нечии интереси или партии – визирам ДПС, защото обществена тайна е, че голяма част от хазарта се контролира именно от ДПС и в нейна полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Не съм останал с такова впечатление, това е Ваше твърдение.
По отношение на двата сигнала, които цитирахте, ще бъдат проверени. До мен не е достигало, разбира се, официално през сигнали оплакване от който и да е оператор или друго лице, което има някакъв интерес към хазарта, което ми даде основание да използвам израза: „Сравнително добре се справя със своята дейност”. Подчертавам за яснота, че все пак не председателят, който и да е той, раздава лицензите, а има комисия с представители на различни ведомства, което по-скоро обяснява, а не снема напълно отговорността на председателя. В този аспект не е еднолично негово решение.
В обобщение, ще проверя тези сигнали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министър Орешарски е отправил народният представител Евгени Чачев относно политиката на българското правителство за преодоляване влошаването на макроикономическите показатели на страната.
Имате думата да развиете своето питане към министър Орешарски, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър! През миналата година преразпределението през бюджета достигна рекордните 44% като приходите в хазната надвишиха 24 млрд. лв., което означава, че от хората и бизнеса са иззети много повече средства. Бюджетният излишък също е рекорден – във фискалния резерв са заделени 3.8% от брутния продукт като към края на м. ноември излишъкът беше близо 4 млрд. лв., но с решение на правителството бяха похарчени над 1 млрд. 400 млн. лв. за немного ясни цели. Инфлацията удари рекордните, след управлението на Жан Виденов, 12.5%, а на малката кошница, тоест на хората с доходи под средните, е почти 20%. Само храните са поскъпнали с 25%, което е тежък удар върху българските граждани. Същевременно, господин министър, брутният външен дълг на България е 26 млрд. 250 млн. евро, което представлява 92% от брутния вътрешен продукт и е набъбнал повече от 2,5 пъти спрямо м. февруари 1990 г., когато е бил 12 млрд. долара, независимо че през всичките тези 17 години външните кредитори са получили от България над 13 млрд. долара погашения по лихви и главници.
Тревожно е и съчетаването на две трудно съвместими макроикономически тенденции – нарастване на фискалния излишък и увеличаване дефицита по текущата сметка. В тази връзка е и питането ми – как българското правителство ще преодолее влошаването на макроикономическите показатели на страната ни като основна спънка пред влизането на България в еврозоната? Как ще премахнете обстоятелството, че фискалните излишъци превръщат България в държава кредитор за сметка на задлъжняването на частния сектор към външни финансови институции в комбинация с едновременно свиване на инвестициите в публичната инфраструктура и пълна катастрофа в усвояването на предоставянето на средствата от европейските фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте за отговор, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Чачев, ако ми позволите, първо ще направя коментари върху някои от Вашите твърдения. Четиридесет и четири преразпределение – това не е точната цифра. Преразпределението е значително по-малко, най-малкото с около милиард и 100 млн. лв. трансфери от Брюксел, които в никакъв случай не са изземване на ресурси от българския бизнес и от българските домакинства, а са помощи отвън. Така че не смятайте номинално, вижте какво стои зад цифрите.
По отношение на рекордната инфлация за миналата година, да, това е един от показателите, от който силно се притесняваме. Ще Ви поправя обаче, че той не е рекорден след 1996 г., а подобна инфлация имаше и 2000 г., в резултат на напълно обективни фактори, а не от дейността на тогавашното правителство, нито тази инфлация е пряк резултат едва ли не от усилията на това правителство.
По отношение на Вашите въпроси. Да говорите за влошаване на икономическата ситуация в страната не е много коректно от гледна точка на цялостен поглед върху макроикономическите показатели. Само ще припомня, че растежът за 2008 г. се очаква да надхвърли 6 на сто и това е за четвърта или пета последователна година. Ръстът на чуждите инвестиции достигна рекордните около 5,2 млрд. евро – сума, която се оценява вероятно на всички инвестиции, привлечени през 90-те години за всичките десет години. Това показва доверие в икономиката и в перспективите на икономиката, тъй като зад формалните индикатори решението на инвеститорите да вложат средства са и личен риск и не вярвам големите фондове и чужди инвеститори да играят прекалено хазартно и да влагат пари в една влошаваща се икономическа ситуация, както Вие твърдите.
Преди малко говорих по друг повод за дефицита по текущата сметка и за инфлационния натиск. Това са показатели, които съпътстват по-ускорено икономическо развитие успоредно и с размера на чуждите инвестиции, и, подчертавам, ръста на доходите. Затова, когато правим цялостна оценка, не можем да говорим ние само позитивните неща, а вие – само негативните. Твърде елементарно е за публиката. Би следвало да разсъждаваме системно и в цялост да видим добрите страни и да видим с какво да предпазим и от лошите тенденции, които има в икономиката. За съжаление, Вие за енти път казахте, че правим големи излишъци и в същото време казахте колко е лош дефицитът по текущата сметка. Вероятно препоръчвате да засилим дефицита по текущата сметка като направим още по-силна бюджетна експанзия. Това вече ще ни направи несериозни като икономически намерения и като икономическа политика.
Що се касае до Вашия въпрос за еврозоната – след миналото лято и избухване на американската ипотечна криза с последващо влияние върху глобалните финансови пазари всички страни - членки на еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка станаха значително по-внимателни при оценката на устойчивостта на икономическото развитие на всички нови страни членки с акцент върху икономиките, които се трансформират от централно планови към пазарни. Неслучайно до този момент в еврозоната влязоха три страни от първата вълна от 10. И трите страни не принадлежат към тази група – това са Словения, Кипър и Малта, но в никакъв случай не Чехия, Полша и Унгария, които по икономическо развитие са малко пред нас и които са показателни, че също не успяват до този момент да отговорят на Маастрихтските критерии за устойчивост не в текущ, а в средносрочен план.
От тази гледна точка прекалено бързото поставяне като свръхамбициозна цел – членство в Еврозоната, не е полезно преди всичко за нас, защото ще влезем неподготвени и може да увеличим уязвимостта на икономиката си, а не да й направим добро.
По втория Ви въпрос – за фискалните излишъци, мисля да не коментирам, тъй като Вие очевидно искате да наслоите мнение, че фискалните излишъци са зло за икономиката. За съжаление или може би за радост даже, тази теза се споделя само и единствено от ограничен кръг икономисти в страната, а болшинството оценяват фискалната политика като правилна. Последните следят оценката на конвергентната програма от Брюксел. Комисар Алмуния само преди няколко дни даде пресконференция по предварителните резултати и определи фискалната политика като изключително силна и правилна, базирайки се най-вече на солидното положително бюджетно салдо и другите предпазни мерки и политики, обозначени от него като благоразумни, които българското правителство следва.
В заключение бих искал само да подчертая, тъй като Вие използвахте един израз “катастрофа”, ако не се лъжа, или катастрофални резултати, че за миналата година трансферът от Брюксел по различните видове инструменти общо е около 1 млрд. и 100 млн. лв. при вноска в бюджета на Общността 590 млн. лв., което, не бих искал да кажа, че е отличен резултат, но е удовлетворяващ резултат за първа година членство.
Бих Ви помолил, разбира се, по Ваша преценка, по-сериозно ще звучи дебатът, ако сравнявайки усвоимостта за първата година членство, направите и сравнение коя от другите, включително стари страни членки, са усвоили значими суми от тази финансова перспектива. Не говоря за това, че те усвояват - още една година ще имат – тази и следващата - помощите от предната финансова перспектива. Тъй като ние нямаме предна финансова перспектива, затова и Ви споменах цифрите на предприсъединителни инструменти, които са аналог в някаква степен на това, с което старите страни членки имат достъп до структурните фондове от предишния програмен период на Общността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, имате право на два уточняващи въпроса към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, искам да Ви задам въпроса как ще избегнете известния в икономическата теория парадокс на спестяването? Фискалните излишъци не само не подобряват финансирането на инвестиционния процес, но и изземват огромен ресурс от паричната система, затрудняват финансирането на икономиката и я подтикват към заместването на вътрешното финансиране с външно такова, което води неизбежно до влошаване на текущата сметка. За обслужване на външния дълг през 11-те месеца на 2007 г., българската държава, банките и частните компании са привели по сметка на чуждестранни кредитори малко повече от 5 млрд. евро. При това сравнение с предходната 2006 г. увеличението е с над 1 млрд. 360 млн. евро. Като прибавим и факта, че фискалният излишък не позволява на България да използва предимствата си като втора година членка на Европейския съюз. В максимална степен това е финансов ресурс от структурните фондове и декларацията на правителството, че ще продължава да преизпълнява фискалните излишъци и че няма да усвои планираните средства от структурния фонд, господин министре, то през 2008 г. най-бедната страна в Европейския съюз – България, отново ще бъде кредитор на богатите европейски държави и то с около 2 млрд. Действително, Вие сте получили 1 млрд. и 100 млн. миналата година от Брюксел, обаче не казвате колко трябваше да получите! На практика ние не усвояваме още парите от предприсъединителните фондове, да не говорим за трансфера по структурните фондове след 1 януари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Чачев, изкушен съм да вляза в дебат по споменатия от Вас ефект на спестяванията. В България ситуацията е обратна на описания в литературата ефект. Ще използвам само един аргумент. Нарастването на дефицита по текущата сметка при равни други условия означава, че частните инвестиции значително надвишават спестяванията. В този контекст положителното бюджетно салдо само частично компенсира недостига на спестявания. Вие визирате теоретичен ефект, който има обърната ситуация и който задържа икономическия растеж. Напротив, при политиките, които се прокрадват зад Вашите твърдения, Вие ще доведете страната до прегряване и криза. Можем да дискутираме след време този спор, да го продължим.
Що се касае до фондовете, мисля че добавих за ролята на предприсъединителните фондове в аналитичните сравнения, които правим, и тяхната еквивалентност на предишната финансова перспектива за старите страни членки. Отново бих Ви призовал: погледнете степента на усвояемост за първата година на първите дванадесет страни. Най-показателно е. Някои от старите страни членки имат по-ниска усвояемост и от първите дванадесет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате право да изразите своето отношение към отговора на министър Орешарски. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин Орешарски, действително проблемът е доста сложен и е дискусионен, както казахте, но аз считам, че има тенденции на прегряване. И затова Ви беше обърнато внимание както от Световната банка, така и от други финансови институции, включително и от Европейската комисия.
Считам, че правителството продължава да възпроизвежда, и то с ускорени темпове, основни диспропорции в българската икономика: диспропорцията между динамично нарастващия частен сектор и декапитализацията на публичната инфраструктура; диспропорцията между потребностите от висококвалифицирана работна ръка и изоставащото образование и наука; диспропорцията между упражняването на повече власт през бюджета и много по-малката свобода за хората, за фирмите и за бизнеса. И това, че втора година се постига 6% ръст на брутния вътрешен продукт, в никакъв случай не трябва да Ви успокоява, тъй като има сериозни негативни тенденции в българската икономика, не дай си Боже да бъда лош пророк, господин министре, но ако правителството не вземе мерки и то незабавни, може да има фатални последици за страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Въпрос към министър Орешарски е задал и народният представител Антонела Понева относно отпуснати средства от бюджетния излишък за 2007 г. за сградата на Министерството на труда и социалната политика в Стара Загора.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! С Постановление № 298 от 7 декември 2007 г. Министерският съвет разпредели по ведомства и дейности прословутия излишък от 1 млрд. 300 млн. лв. – български пари на българските данъкоплатци. В отговор на Евгени Чачев министър-председателят даде разпределението по съответните ведомства. Така с изненада открих, че за Министерството на труда и социалната политика единствените средства, които са отпуснати, са за изграждане на административна сграда за нуждите на Министерството на труда и социалната политика. А самият министър-председател в своя отговор каза, че тези средства са отпуснати за приоритетни за държавата дейности. Това ли е приоритетна за държавата дейност?
Господин Орешарски, обръщам се към Вас, тъй като Вие сте, образно казано, човекът, който държи ключа от касата с парите на българските данъкоплатци. Имаше опит за връщане на моя въпрос, може би от деловодството - не разбрах, или направо от вашето министерство, а и да бъде насочен към министър Масларова. Но отделно ще попитам министър Масларова, а Вие сте този, който трябва да аргументирате това как така с лека ръка отпускате българските пари за нуждите за някаква си сграда, за луксовете на властта, с които всички ние се сблъскваме ежедневно и от които е дошло време поне малко да се лиши, при положение че в социалната сфера има дейности, които са в бедствено положение.
Не се ли запитахте и не попитахте ли министър Масларова дотам ли опря министерството и всичко друго ли реши в областта на социалната политика, че от излишъка да бъдат отпуснати 10 млн. лв. за изграждане на сграда? Вие следите разходването на българските средства или участвате в личния PR на министър Масларова в нейния избирателен район?
В тази връзка е моят въпрос: проследихте ли разходването, усвояването за тези 14 дни, в които трябваше да бъдат усвоени средствата от бюджетния излишък, как се усвоиха средствата? Какви са аргументите и какви са Вашите мотиви, за да се съгласите с отпускането на тези средства за Министерството на труда и социалната политика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Понева.
Министър Орешарски, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева! Въпросът за изграждането на административна сграда за нуждите на териториалните звена на администрациите – второстепенни разпоредители на бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, е поставян многократно, което се вижда и от преписките, които проследих в министерството, не само по времето на това правителство. Очевидно високата цена на тези инвестиции досега са възпрепятствали решаването на този въпрос.
Възможностите, които даде доброто изпълнение на фискалната програма за 2007 г., позволиха, макар и частично, разбира се, намирането на решение на приоритетния за министерството въпрос. Тук ще отворя една скоба – ако обърнахте внимание, неколкократно бе подчертавано, че ние се ръководехме от принципа всички разходи в края на годината да бъдат насочени за инвестиции, а не за текуща издръжка, които ще повишат базата за следващата година. Изключително лоша бюджетна практика е еднократни приходи да се използват за финансиране на текущи разходи. Това е отчасти отговор на Вашия въпрос защо в инвестиции, а не в друг тип социални разходи.
Съгласен съм, има много социални нужди. Но, съгласете се, че през следващите години не можем да разчитаме и не сме сигурни, че ще има такива излишъци, за да може да превърнем част от този излишък в текущи разходи.
Безспорно, както Вие цитирахте, времето до края на годината беше малко. Но информацията, с която разполагахме в Министерството на финансите не само по отношение на тази инвестиция, а и на останалите, е, че са създадени предпоставки за законосъобразно и целесъобразно изразходване на отпуснатите средства, което, разбира се, винаги би могло да се провери впоследствие.
Що се касае до конкретните детайли на реализацията на този проект, аз не съм запознат. Но и да бях, не би било удобно пред министър Масларова, все пак това е въпрос на съответния секторен министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Понева, имате право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, Вие ясно казахте, че не се интересувате и въпреки моя зададен въпрос отпреди два месеца, не сте проверили как са изразходвани тези средства. Както вече казах, това са средствата на българските данъкоплатци.
За инвестиции – да, може би има логика в това, което казвате, но аз ще Ви попитам сега, тъй като е извън зададения въпрос и можете да не отговаряте, но отговорът ще остане висящ: как реагирахте като министър на предложенията на Демократи за силна България от бюджетния излишък да бъдат отпуснати 30 млн. лв.? На фона на този 1 млн. 300 млн. лв., които се прахосаха буквално за две седмици, какво становище дадохте на нашето предложение да бъдат отпуснати 30 млн. лв. целево и да бъдат насочени към домовете за деца, лишени от родителска грижа, за капиталови разходи? Ето, това е инвестиция, която действително можеше да бъде реализирана, вместо сграда на министерството. А това, че е настоявано многократно от министър Масларова, не се учудвам. Защото тя настоява за такива неща, а не настоява например за средства за тези домове. Трябваше да стигнем до Европейския парламент, той да се занимава с нашата голяма срамна държавна тайна за тези домове за изоставени деца, за да се раздвижи нещо в Министерството на труда и социалната политика. Но Вие като министър, дадохте ли становище по нашето предложение тези толкова малко пари – тези 30 млн. лв., да бъдат насочени към домовете, за да могат те да придобият някакъв приличен вид за обитаване от тези деца, които са в изключително тежко положение?
Както казах, можете и да не отговорите на този въпрос, но за мен остава голямото съмнение, че тези социални дейности, тези драми в тези домове за изоставени деца, не са приоритетна дейност на държавата. Но луксозна сграда на Министерството на труда и социалната политика в Стара Загора е признато от Вас и от министър-председателя за приоритетна дейност на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Имате думата, министър Орешарски. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Понева, за Ваше сведение един от критериите, с който правителството се съобрази при одобряване на допълнителния списък, беше степента на готовност на съответните бенефициенти да усвоят законосъобразно и целесъобразно тези средства. Това може би дава отговор на Вашия, а и на много други въпроси защо този обект, а не други, които по субективната ни преценка, можем също да идентифицираме. Има много други сфери, които са по-нуждаещи се. Аз въобще не оспорвам това, което казвате. В тази връзка бих искал да Ви уведомя, че 83-те милиона, предвидени през 2007 г. за социални услуги, през 2008 г. са 146. Сами прецените дали не полагаме превантивни усилия за подобряване на състоянието на тези домове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С тази дуплика участието на министър Пламен Орешарски в днешния парламентарен контрол приключи.
Благодаря, господин Орешарски.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на първия въпрос, зададен към нея, от народния представител Бойко Ватев относно спазването на трудовото и социално законодателство от страна на Дружество „АТЕС” ЕООД, гр. Казанлък.
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Става дума за грубо нарушаване на трудовото законодателство в един завод за кабели в гр. Кермен, област Сливен. Този завод е собственост на едно турско дружество, наречено „АТЕС” ЕООД от гр. Казанлък и е представлявано от гражданина Окан Ерюрек.
При постъпването си на работа хората се задължават да подпишат договори за 12-часов работен ден, а понякога работят и по 16 часа. Извънредният труд не се заплаща по норматив, а по 40 лв. в плик месечно по усмотрение на управата. Вредни не се начисляват, въпреки че се работи с химикали срещу гризачи.
Съществува и дискриминационно отношение към празниците на етническа и верска основа. Например, когато има Курбан Байрям и Рамазан Байрям, почиват само мюсюлманите, християните работят, на Коледа и Нова година почиват всички, а на най-българския празник – 24 май, не се почива. Директорът на производството – въпросният Хасан Дюлгер, обижда, унижава работниците, ругае ги и ги псува. В завода няма синдикални организации, няма съществена намеса на Инспекцията по труда, въпреки подадените множество оплаквания. От местното поделение на Инспекцията по труда отговарят на работниците, че им е отказан достъп до регистрационните входни карти, които отчитат времето на пребиваване на всеки работник в завода.
Уважаема госпожо министър, какви действия ще предприеме повереното Ви министерство за спазване на трудовото и социално законодателство от страна на АТЕС ЕООД, гр. Казанлък?
Второ, ще наложите ли санкции на търговското дружество? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ватев.
Госпожо Масларова, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! Многократно са правени проверки във фирмата, за която Вие коментирате, но по мое разпореждане беше извършена допълнителна проверка във връзка с Вашия въпрос.
Мога да кажа, че в момента се експлоатира само един завод в Сливен, а не както Вие сте посочили във Вашия въпрос – няколко завода.
Искам да кажа, че при направената проверка в съответствие с изискванията на чл. 142 от Кодекса на труда в предприятието е въведен смесен режим на работа. Налице са всички необходими документи и правила за вътрешния трудов ред в предприятието, утвърден е график за работата, както и съответни справки за положен труд от работниците и служителите.
Съгласно тази документация продължителността на работната смяна не надвишава 12 часа, което, разбира се, е в съответствие с изискванията. Спазена е и установената максимална продължителност на седмицата от 56 часа, отработените в условията на сумарно отчитано работно време, включително нощни часове, са преобразувани в дневни, така както се изисква от Кодекса на труда.
Продължителността на извънредния труд през 2007 г. в резултат на цялостната проверка не надвишава 150 часа, което е в съответствие с чл. 146 от Кодекса на труда.
При направената проверка на трудовите договори е констатирано, че има допълнителни споразумения към тях и от ведомостите се установява, че основните трудови възнаграждения на работниците и служителите са по-големи от установената минимална работна заплата за страната и не са установени данни за извършване на незаконосъобразно плащане на осигурителните вноски.
Що се отнася до религиозните празници, искам да Ви информирам, че с решение на Министерския съвет като почивни дни за различните религии в България за мюсюлманската религиозна общност са определени 12 и 13 октомври, което е Рамазан Байрям, и 20 и 21 декември. Истина е, че на 24 май 2007 г. е работено и по този Ваш сигнал, който дадохте, работодателите са санкционирани и съответно са изтърпели своето наказание.
В дните на коледните и новогодишните празници предприятието не е работило.
За вредните вещества, обработката с химикали срещу гризачи при направената проверка не е констатирано изобщо да се работи с такъв вид химикали.
Мога да Ви информирам и за друго нещо много важно. Това предприятие е сертифицирано по стандарта за управление на качеството ISO на 5 октомври 2007 г. Работодателят осигурява на своите работници съгласно колективния трудов договор столово хранене, безплатен служебен транспорт, медицинско обслужване и всичко друго, което съответно се полага.
Господин Ватев, не подценявам Вашия въпрос. Искам да кажа, че общо за това предприятие са направени осем проверки. През 2006 г. за неосигуряване на седмична почивка в минимален размер за полагане на извънреден труд от майка на деца под 6-годишна възраст предприятието е санкционирано, както и за работата на 24 май 2007 г. Всички ангажименти и санкции са изпълнени в срок.
Мога да кажа, че от 2003 г. до този момент при нас в Главна инспекция по труда от АТЕС ЕООД е пристигнала само една жалба на работник. Имали сме сигнали, дадени от вашата политическа сила и на тази база са извършвани съвършено коректни проверки.
Бих се радвала, ако има заостряне на вниманието към определени дейности, ако всички сме достатъчно бдителни към реализирането на колективните трудови договори и към изпълнението на трудовите задължения, да станат те повод да бъдем още по-бдителни. Както виждате, съвсем коректно са изпълнени всички ангажименти от страна на работодателя, а и не са констатирани нарушения.
Ако Вие разполагате с допълнителни данни, дайте ги, но на срещите с нашите инспектори и отделно след това извън предприятието работниците нямат такъв вид оплаквания, каквито Вие давате, а документално всичко е в съответствие със законодателството на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова.
Господин Ватев, имате право на реплика. Заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, колеги, уважаема госпожо министър! Всичко е прекрасно в тази фабрика, доколкото разбирам. Но все пак всичко е прекрасно след осем проверки. За да са направени осем проверки, това подсказва, че нещата не са били наред. Радвам се, че и благодарение на нашия сигнал, и благодарение на вашата проверка нещата са се подобрили.
Така и не казахте с какво са били наказани за 24 май и каква е била санкцията, но това не е толкова важно.
Просто искам да Ви кажа, че част от проверките, правени преди, не знам за последната ваша проверка, са били в присъствието на самия „мъчител” господин Хасан Дюлгер, който е обиждал работниците. Самите те казват, че пред него не могат да говорят истината, защото ги е страх за хляба. Не знам дали при правените по Ваше нареждане проверки самият той е присъствал.
Понеже ние там имаме доста познати хора сред работниците, също ще проверим, за да се убедим дали нещата, за които сигурно Вие вярвате, че документално са проверени, са направени на практика, госпожо министър. Ако това е така, сме си свършили работата. Все пак оставам до известна степен скептик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ватев.
Желаете ли дуплика, госпожо Масларова? Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ватев! Редът и начинът, по който се извършват проверките от Инспекцията по труда, е съобразно приетите закони и нормативни документи в страната. Ние не можем да измислим начин, който не съществува и е незаконосъобразен.
Сигналите, които се подават, много често са анонимни, но ние проверяваме и анонимни сигнали, защото знаем, че все още с индустриалните отношения нещата в България не изглеждат така цивилизовано подредени, както бихме искали.
Бих казала, че приветстваме всеки сигнал, независимо дали ще има 7, 8, 10 или 12 проверки, защото това води до дисциплиниращ ефект както за работодателя, така и за работника. Защото, ако работникът се оплаква пред Вас, а не смее да каже нищо пред контролните органи, сами разбирате, че ние оставаме в невъзможност да изпълним докрай мисията, с която Вие искате да помогнете.
Извършването на проверките, следенето за стриктното спазване не само на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, но и на Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване са неща, които влияят изключително сериозно върху дисциплинирането на индустриалните отношения в страната. Нека не забравяме, че в България има над 220 000 фирми и фирмички, а ние разполагаме с около 400 инспектори в цялата страна. И, както виждате, инспекторите от Инспекцията по труда са успели да направят само в това предприятие по ваши сигнали – специално Ваши и на вашата политическа сила, осем проверки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Масларова, благодаря Ви за дупликата.
Питане към министър Масларова е отправила народният представител Стела Банкова относно дългосрочната политика на Министерството на труда и социалната политика за подпомагане на децата с трайни увреждания, отглеждани в специализирани домове и в приемни семейства. Стратегия за оптимизиране на домовете за деца с тежки увреждания и в неравностойно положение.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Масларова, колеги! Госпожо министър, Вие определихте филма на Би Би Си „Изоставените деца на България” като злонамерен, клеветнически филм, който цели единствено да омаскари страната ни. Филмът е сниман в продължение на девет месеца. За това време държавата остана сляпа и глуха, въпреки че е била наясно какво става в дома в Могилино. Пък и не само там.
Преди три години 7 дома за деца с умствени и физически увреждания са определени като домове в най-тежко положение. Става дума за Берковица, Кошарица, Могилино, Горна Козница, Медвен, Кула.
На 5 декември 2000 г. пресата съобщава, че три деца са умрели от глад и студ в Могилино. През 1997 г. в дома в с. Джурково умират 13 деца. В дома в Горна Козница дете е загубило краката си, защото е измръзнало, докато е спяло.
За съдбата на малките нещастници, оставени да гаснат бавно и мъчително, без нормална храна, без лечение, в изолация сме виновни всички ние.
Вчера в. „Труд” публикува доклада от проверката за дома в Могилино. На 24 септември 2007 г., обръщам внимание – 2007 г., този доклад е внесен в Министерския съвет. Както във филма на Би Би Си, така и тук откриваме същите скандални факти. “Смъртността в Могилино е висока” – се посочва в този доклад. За 2006 г. са починали 7 деца. От началото на 2007 г. до м. септември е починало едно дете. Храната на децата с най-тежки увреждания всеки ден е една и съща – полага им се само 380 г храна, независимо от възрастта, килограмите и заболяването на детето.
Децата са болни от микроцефалия, синдром на Даун, парализа, слепота, глухота, церебрална парализа. Рехабилитацията е животоспасяваща за тях, но точно рехабилитатори липсват.
Госпожо Масларова, има ли специализирана лекарска помощ за децата в тези домове? Питам Ви, защото само през 2006 г. в с. Сладък кладенец е имало 4 случая на хепатит и 3 случая на дизентерия.
Госпожо министър, какви действия ще предприеме вашето министерство, за да преодолее липсата на социални работници, психолози, педиатри за лечение, за рехабилитация, за развитие на личността на тези деца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Въпросът беше поставен по друг начин и аз по друг начин бях подготвена да отговарям на него. Тъй като действително „случаят Могилино” стана емблематичен за България, ще подредя по друг начин своя отговор.
Да, в България проблеми с децата в домовете има. Да, тези проблеми са тежки, тези проблеми се преодоляват трудно и бавно, защото те са наслагвани с десетилетия. Единият от големите проблеми е, че дечицата, оставени в тези домове, не са в семейна среда, че 96% от тях имат живи и здрави родители, но техните родители не желаят да се грижат за тях, защото те имат тежки физически или психически увреждания. Това е причината, поради която държавата – с възможностите, които има – прави всичко възможно да гледа тези деца.
Искам да кажа няколко неща най-напред, за да отговоря концептуално и след това ще се спра на Могилино. Подготвила съм цялата хронология не само на „случая Могилино”, а и на домовете за деца в България. От 2003 г. специализираните институции са деинституционализирани и са предоставени за управление от общините. В тази деинституционализация освен възможностите, които се прехвърлят на общините, се дават възможности за разкриване на допълнителни социални услуги – модерни, нови форми на социални услуги, които не сме правили досега. Само за този период са разкрити 140 специализирани социални услуги в България, като тези 140 са за деца, а общо социалните услуги са над 200, защото има и за хора с увреждания – физически, психически или умствени, които са над възрастта на децата.
Понеже Вие поставяте няколко въпроса, които са много комплексни, искам да кажа няколко неща, които са свързани с управлението на тези домове. Вие цитирате вчерашна констатация, която е вярна, но аз мога да Ви дам цялата хронология, защото още през 2006 г., имайки предвид прегледите, които се правят в тези домове, домът в Могилино е определен за закриване със съответните предписания. Искам дебело да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика не закрива домове. Това се извършва от специализирана комисия, в която има специалисти от всички области: медицина, психиатрия, социолози, психолози – хора, които се занимават в тази област.
Този дом е определен да бъде закрит. Само че общинският съвет в Могилино взема решение, че няма да закрие дома. Това, което е направило Министерството на труда и социалната политика, заедно с Държавната агенция за закрила на детето, е да спре настаняването на децата. Домът беше за 100 деца, в момента там са 60 деца. За тези 60 деца се грижат 60 души. Пет деца вече са изведени от дома.
Искам да споделя с Вас и това, че онзи ден на общинската сесия в Русе общинският съвет взе решение как ще пребазира тези деца в онези институции в Русе, които могат да им осигурят както специализираната помощ, която е необходима за съответната възрастова група, така и посещаване на децата в училища. Тоест ние правим всичко възможно. Целият план е разписан – аз ще Ви го дам, тъй като във времето не бих могла да отговоря.
Истината е, че държавата полага много усилия за подобряване на материалното положение. По повод въпроса, поставен преди малко към министър Орешарски, защото Вие казвате, че няма никакво отношение на държавата, от 86 млн. лв. през 2007 г. на 146 млн. през 2008 г. – заделени средства, определени единни стандарти за издръжка, които почти двойно са увеличени стойностно, направени са делегирани бюджети към общините с оглед да се подобри обслужването на децата в тези домове.
Обслужването на децата в тези домове се предоставя на хора, които работят в тях. Нека да се върнем на това, че всички тези домове по една или друга причина са били построени в далечни населени места, далеч от света, далеч от погледа на обществото. Безспорно е, че в тези много малки населени места, в които има немного висококвалифицирана работна ръка, не можем да имаме суперспециалисти. Това е неоспорим факт, затова е направена програма. Нашата програма е до 1 април всичко да приключи, ако можем заедно с УНИЦЕФ и с неправителствените организации в този дом.
Преди година и половина – две по проект „Красива България” предоставихме пари по проекта на община Две могили, за да направим защитени жилища за децата над 18 години – те са 30 деца. Така или иначе организацията на общината беше такава, че те не усвоиха парите и провалиха проекта. Сега наново започваме да мислим. Разбира се, община Русе е готова да предостави терен, за да направим и защитените жилища за тези деца.
Аз няма да коментирам филма на Би Би Си. Няма да го коментирам по простата причина, че само преди няколко дни аз прочетох, че народни представителки, които никога не са ходили в този дом, включително и една евродепутатка, са отишли и са видели дома. Казват, че след филма на Би Би Си има коренна промяна в него.
Просто искам да ви уверя, че нищо не е направено в дома повече от това, което е направено още в 2006 г., докато започваме да извеждаме децата, тоест това, което са видели депутатките е това, което е снимано по време на филма. Когато вие искате да покажете нещо много страшно и драматично, аз съм убедена, че и тук, в тази зала, можете да направите такъв филм, който да ужаси половин свят, но ние не бягаме от проблема. Ние не се крием от проблема. Предприети са всички действия.
Аз сега поставям пред обществото, пред народните представители, пред всички хора, които сме българи, проблемите. Държавата може и тя е започнала сериозни действия в тази посока. Ние можем да подобрим условията на живот с ресурсите, които имаме и това го правим вече.
Между другото за тези домове, за които казахте, до края на годината те също ще бъдат възстановени, реставрирани, изнесени в защитени жилища, примерно за Горна Козница чакаме решение на Общинския съвет в Кюстендил да даде терен, за да направим защитените жилища. Всичко това е предвидено за 2008 г., но държавата може да даде храна, държавата може да даде медикаменти, държавата може да даде защитени жилища, дневни центрове, но държавата любов, отношение, семейство не може да даде. Ето в това е големият проблем.
И от тази гледна точка Вие питате какво ще предприемем – първото нещо, което сме предприели е промяна в Семейния кодекс, което искам дебело да подчертая. Вчера пак видях една недостатъчно компетентно поднесена статия, че ще взимаме децата от родителите. Не, когато родителят остави детето в дом и не може в рамките на една година да си върне детето в дома и да се грижи за него без да има основателни причини, разбира се, тогава ще улесним процедурата за осиновяване. Няма нужда да се грижим за родителите, а грижите трябва да насочим към децата.
Предстоят промени в Закона за закрила на детето, в които да се увеличат санкциите за тези, които не изпълняват предписанията на органите, които упражняват контрол.
Аз Ви питам: след като два пъти има предписание до Общинския съвет в Две могили да бъде закрит домът и не е предприето нищо, какво може да направи държавата, след като не са предвидени законодателни мерки? Ето, ние се сблъскваме с манталитета, с нагласата. Аз знам, че там има 60 работни места и за една община като Две могили те са много важни, но пак се обръщам към Вас и Ви питам – какво искаме да направим специално с тези домове, които са в Горна Козница, в Могилино, в Крушари, в Медвен и т.н.? Искаме ли те да останат там, като събираме пари, и да ги оставим в тази община, в която няма да имат специализирана медицинска помощ, защото просто общината е малка и не разполага с такъв ресурс и трябва от Русе, примерно, на 70-80 километра всеки ден да пътува кинезотерапевт, психиатър, педиатър, логопед и всички онези необходими специалисти или просто искаме да правим едно политиканстване?
Ако искаме да помогнем на децата, дайте бързо да променим законодателството и да направим всичко възможно повече семейства да останат в своите домове.
И понеже питате – какво, нова грижа е приемната грижа. Никой не пита какво се е случило с приемната грижа в България. Имаме вече професионална приемна грижа. За децата, които са отишли в приемни семейства четири пъти годишно се дават по 275 лв. Всеки месец на децата, съобразно възрастовата им група, се дават от 165 лв. до 220 лв. Ако детето е с увреждане върху тази сума се дават още 41 лв. Отделно на хората, които се грижат за тях и за приемни семейства държавата дава заплата от 290 до 320 лв. пак в зависимост и от това какво е състоянието на това дете, в каква възрастова група са, броя на децата.
Също искам да кажа, че държавата не е толкова бездушна към семействата, които отглеждат децата си в домове. Нося Ви справка, госпожо Банкова, точно какво по всички нормативни документи на Република България се дава за децата с увреждане, тогава когато те се отглеждат в семейна среда. И това не е достатъчно и го казвам ясно и отговорно, но толкова може да си позволи държавата България. Парите, които се дават на тези деца са между 154 лв. и 365 лв. месечно, които са съобразно степента на увреждането на детето.
За първи път направихме програма “Личен асистент”. В тази програма ние даваме възможност на родителите, на близките на тези хора, които имат хора с увреждания в своя дом, да се грижат за тях, да получават работна заплата и осигуровка и това време да се зачита за трудов стаж.
Всичко това са стъпки, които са в правилната посока, но тези стъпки не могат да бъдат извървени за 3 години, за 4 години. Страни и народи са ги извървявали за 30-40 и повече години, така че нека да не политиканстваме по тази тема. Нека действително да се обърнем към отговорното родителство, да помогнем на хората. Ние имаме специалисти, но къде ни е профилактиката на бременните до третия месец? Къде са след това необходимите профилактични прегледи? Нека да се обърнем и като общество към проблемите, нека да помогнем на родителите, които имат деца с увреждания да не ги дават в домове, а да ги гледат в своите домове и в същото време и да продължим да развиваме онези модерни социални услуги, които са обект на политиката в момента в страната.
Няма да изброявам сега колко дневни центрове сме направили за деца с увреждания, колко центрове за рехабилитация и социална интеграция, колко защитени жилища, колко кризисни центрове. Всичко това е направено в рамките на изключително кратък период – нещо, което е недостатъчно, пак казвам. Но това не значи, че няма да имаме и домове. Домове ще имаме, защото има деца и хора с такъв вид увреждания, че те не могат да отидат в домашна обстановка. За тях е необходима 24-часова медицинска грижа. В домашна обстановка такива хора биха били опасни за самото семейство.
В същото време аз искам от тази трибуна да благодаря на неправителствения сектор, с който работим, на онези организации и на родителите на деца с увреждания, които освен че гледат своите деца, правят всичко възможно да помогнат час по-скоро да деинтегрираме децата в семействата им. Децата са били 12 300. В момента са 8 600. Това е в рамките на по-малко от 3 години. Другите деца са изпратени и реинтегрирани в семействата на родителите им. Ще направим всичко възможно още да деинтегрираме, но не бих ви обещала, че всички тези над 8 хиляди деца, които са в домове за деца с увреждания и в тази критична област ще можем да ги върнем в техните домове. Ако Вие в домовете сте видели едно що-годе прилично отношение към дечицата, трябва да ви кажа, че в много от семействата на тези деца обстановката е много по-страшна.
Ето това са проблемите на всички ни и това, че дълго време не е говорено по тях не значи, че трябва цялата отговорност за нещо, което за 20-30 години не е вършено, да се стовари сега единствено и само върху това управление.
Ние работим в тази насока. Днес сме подарили компютри заедно с министър Василев на всички домове за деца с увреждания. Правим следващата стъпка да вземем автомобили с платформи. Не можем всичко да направим с ресурса, с който разполага държавата. Убедена съм, че утре Вие ще ми зададете въпрос какво ще направим за пенсионерите. Други ден може би ще ме попитате какво ще направим за онкоболните. Всичко ще можем да направим, ако имаме възможности и отношение, но отношение като граждани, не само като политици към този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на доуточняващи въпроси, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Масларова, компютрите, концертите, това е реакция на гузното ни общество. Децата имат нужда преди всичко от лекарства, от лекари-специалисти, пък тогава от компютър.
Повече от това, което говорихте беше в бъдеще време. Говорите ми за Германия – там, където 30-40 години се оправят с тези домове.
Госпожо Масларова, не забравяйте какъв е стандартът на живот в Германия. България е най-бедната страна и тя трябва да се справи максимално бързо. Това е въпрос на приоритети.
Аз не приемам репликата: толкова са възможностите на държавата България. След малко ще Ви кажа, че тази държава България в лицето на нейните управляващи има двоен стандарт при разпределяне на благата.
Искам да попитам отново, независимо че бяхте много обстоятелствена: каква стратегия има вашето министерство, за да подкрепите семействата да отглеждат вкъщи увредените си деца? Заплатите на родителите са твърде малки. Не забравяйте, че много често пред Здравната каса има протести на родители, чиито деца са болни от астма, от диабет, лишени от лекарства.
На 9 октомври 2007 г. родители на деца с умствени и физически увреждания протестираха пред Социалното министерство и поискаха средства от държавата, за да се грижат за децата си вкъщи. Според Фондация “Движение на българските майки” много от децата с увреждания попадат в домовете, защото държавата не подкрепя финансово семействата им. Най-голяма е нуждата от рехабилитационни, образователни и социални услуги за тези деца. Как и доколко сте подготвили кадрите, които работят в тези домове?
Препоръката на Европейския съюз е децата да бъдат извеждани от домовете, за да отидат в приемни семейства. Парите, които държавата им предоставя обаче, са крайно недостатъчни. Напомням Ви и за инфлацията, която в момента има България – над 12%. Около 20 млн. лв. са необходими за децата с ментални увреждания, за да бъдат настанени в подходящи защитени жилища. Двадесет милиона, госпожо Масларова. Вие 10 милиона хвърлихте за една сграда в Стара Загора.
Защо обаче за вашето правителство е по-важно да пилее стотици милиони левове за военните ни мисии в Ирак и Афганистан, за бойни кораби и самолети изтребители?! Слава Богу, търси се изход за децата в Могилино. Едната възможност е да се създаде дневен център за тях, за който говорихте, в селото. Необходими са 750 хил. лв. Другият вариант е да се създаде център за настаняване от семеен тип. Трябва да се намерят 240 хил. лв.
Госпожо Масларова, вземете тези пари от военните мисии в Ирак и Афганистан. Подкрепете предложението ми за мораториум върху сделките за превъоръжаване, докато не се решат най-острите социални проблеми. Ще убедите ли колегите си от тройната коалиция, че здравето и животът на българските деца са по-важни от чуждите военни, петролни и икономически интереси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Ние приветстваме всяка инициатива, която удря камбаната на общественото внимание към определен проблем. Изцяло приветстваме идеята действително да имаме приоритети и да издигнем в култ българското дете. Да издигнем в култ отговорното родителство, да направим всичко необходимо, така че за децата на България, дори тогава, когато имат определени затруднения и се раждат с някакви или след това придобиват някакви увреждания и по-трудно могат да се адаптират, да се полагат такива усилия и да създадем такива условия, че всичко да бъде в рамките на това, което се изисква.
Аз не зная Вие откъде имате точната цифра за 20 милиона, защото аз мога да Ви дам точната справка какви ресурси са необходими. Това, което не казах в обстойния си отговор, е, че по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, стартирайки втората схема, има предвидени близо 10 млн. евро специално за хората, които ще гледат тези деца. Именно за обучаване на тези специалисти и за тяхното доплащане, защото сами разбирате, че когато един човек се занимава с такива деца, когато трябва системно да се грижи за тях, той трябва да има не само обща култура, а трябва да има и своята специфична подготовка.
Отделно от това на заседанието, което беше на тройната коалиция в Хисаря само преди няколко дни, се взе политическо решение българската държава, българското правителство заедно със Световната банка да реализира проект в размер на 40 млн. евро за подобряване условията на живот, стандарта и адаптацията на децата на България до 6 годишна възраст. Там се предвижда специално внимание към децата, които са в домовете “Майка и дете”, там се предвиждат детските ясли, там се предвижда подпомагане на рисковите семейства, така че да можем да им помогнем в максимална степен и да можем да задоволим техните потребности.
Ние сме Ви подготвили малко информация, но все пак искам да кажа, че по Закона за интеграция на хората с увреждания общо се получават около 365 лв.; по Закона за семейни помощи за деца се дават 100 лв. допълнителна помощ при раждане; 50 лв. месечна добавка за деца до навършване на 20-годишна възраст; отпуска се 100 лв. месечна помощ за дете с увреждане до 2-годишна възраст; за децата с увреждане, навършили 16-годишна възраст, се получават пенсии. Тези пенсии са в размер между 84 лв. и 97 лв. съобразно степента на увреждане. Върху тях току-що Ви казах, че се дават двойни детски добавки. Дава се 70% върху това от минималната работна заплата.
Така че тази справка ще Ви я дам, за да можете да я проследите и, разбира се, да прецените какво се отделя и с какво сме успели, за малък период от време, да се справим така, че мъничко поне да облекчим една голяма болка. Но тази болка е и наша болка, разберете. Ние не се крием зад проблема, но искаме да го решим заедно, без да политиканстваме и да размахваме политически речи по повод решаване на проблемите на децата. Нека да се опитаме да направим така, че първо родителите да знаят, че ангажиментът им е към децата. Когато създаваш дете, ти имаш не само радостта да имаш рожба. Ти имаш и отговорността към тази рожба. И тази отговорност ще се сподели с държавата в рамките на тези възможности, които даваме, и, разбира се, ще търсим и други.
Щом Вие поставяте така въпроса, и предполагам, че не сте единствената, за приоритети от страна на българската държава, аз искрено се радвам. Започва вече процедурата по Бюджет 2009 и се надявам, че вие ще бъдете много активни и ще гласувате тук, в Народното събрание, такова разпределение на бюджета, че да се види приоритетът към децата, за което предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Масларова.
Госпожо Банкова, в рамките на 2 минути имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Масларова, аз и в предишния, и в този бюджет правих предложения 200 млн. лв. от военния бюджет да отидат за здравеопазване – нещо, което пряко засяга и нашата тема. Трябва да Ви кажа, че в публикациите, с които се справих, имаше информация, че част от тези пенсии отиват за храна и за облекло на децата.
Пак ще повторя, госпожо Масларова, че за драмата в Могилино, за децата, оставени да умират бавно и мъчително, сме виновни всички ние. Ще Ви дам примери. Тройната коалиция отхвърли предложението на опозицията 30 млн. лв. от бюджетния излишък да отидат за децата от тези домове. Аз не чух логично обяснение. Децата имат остра нужда от животоспасяващи лекарства. В тази връзка, защо, госпожо министър, Вашите колеги от коалицията отхвърлят предложението ми лекарствата да поевтинеят като ги освободим от данък добавена стойност?
Госпожо Масларова, Вашата реакция след филма за Могилино беше гузна. Набързо спретнахте кръгла маса и нарекохте филма клеветнически. Безхаберието, абсолютната липса на социална чувствителност и човешкото бездушие всъщност предизвикаха големия международен скандал и острата реакция на еврокомисаря по социалните въпроси. Говорим за това, което дотук сме търпели толкова дълго време. Дълбоко непочтена и, бих казала, гузна е и акцията на нашите евродепутати, които се опитаха да потулят скандала, достигнал до Европарламента.
Госпожо министър, българските пенсионери също бавно и мъчително умират, защото нямат пари да се лекуват и да се хранят нормално. Дано да доживеят и за тях някой чужденец да направи филм, за да събуди социалната ви чувствителност и да ви напомни да не обръщате гръб на социалните, на левите идеи, защото иначе хората ще ви обърнат гръб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Следващото питане към министър Масларова е от народния представител Донка Михайлова относно Националния план по заетост.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди броени дни Министерският съвет прие Националния план за действия по заетостта за 2008 г. Той бе приет в условия на качествено различна обстановка на пазара на труда. През тази година продължи тенденцията на намаляване на безработицата, като в определени месеци тя достигна нива под 7%, а в рамките на мандата беше снижена от 12 на 7%.
Като страна – членка на Европейския съюз, България е задължена да прилага в своите политики по заетостта обновената Лисабонска стратегия, която поставя нови предизвикателства пред пазара – интегриран и последователен подход за повишаване на икономическата активност и равнището на заетост, повишаване компетентностите на работната сила и осигуряване на търсенето й, по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда.
Заедно с намаляването на безработицата пред пазара на труда бяха поставени нови предизвикателства, свързани с дефицит от квалифицирана работна сила, които многократно бяха изразени от работодателските организации. Това предизвикателство е изключително важно, защото квалификацията на работната сила е един от факторите, който ще доведе до повишаване на производителността, а оттам – до повишаване нивото на доходите на населението.
В тази връзка моето питане към Вас, госпожо министър, е: какви са целите, задачите и очакваните резултати пред Националния план за действия по заетостта и как те отговарят на новите предизвикателства пред пазара на труда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, питането, което Вие задавате, е в една от областите, в която са задавани най-малко въпроси на министъра на труда и социалната политика. Мисля, че никой от вас не се съмнява, че само чрез реализацията на пазара на труда, само чрез увеличаване коефициента на заетост и намаляване на безработицата, повишаване капацитета на хората, които са на пазара на труда, може да има повече средства за реализиране на социални програми, за каквито преди малко се говореше, за да можем да изпълним всички желания, които имат част от нашите колеги от десния спектър на залата.
Известно е, че през последните години в резултат на изпълнение на националните планове на заетостта (това е четвъртият план по заетостта, който е приет от Министерския съвет и вече се работи по него) и в резултат на повишения инвестиционен интерес към страната, България като член на Европейския съюз през последните години вече се сочи като страна с най-динамични позитивни промени в политиката на пазара на труда. Само за няколко години – от 2005 г., когато коефициентът на заетост беше 55,8%, сега той надхвърли 63%. Коефициентът на безработицата, който беше близо 12%, сега средногодишно за 2007 г. е 7,75%, а през няколко месеца на годината падна и под 7%. Тоест ние стигнахме средната безработица на страните – членки на Европейския съюз.
Вие справедливо посочихте преди малко, че вече пазарът в България работи в съвършено различна обстановка. Именно защото обстановката се е динамизирала, Националният план за действия по заетостта, който през 2005 г. беше 210 млн. лв., през 2007 г. е 190 млн. лв. (тоест намален), но забележете, че на фона на всички увеличения като абсолютна и относителна сума, за 2008 г. той отново е 190 млн. лв. Дебело ще подчертая, че голяма част от плащанията по Националния план за действия по заетостта са свързани с минималната работна заплата. През 2005 г. при 210 млн. лв. минималната заплата беше 130 лв., а сега реализираме програма с по-малко пари – 190 млн. лв., и то при минимална работна заплата 220 лв., тоест 90 лв. повече.
Въпреки всичко се надявам, че направеното през 2007 г. и онова, което предстои за 2008 г., ще бъде далеч над онова, което предвидихме в управленческата програма на правителството.
Нещо изключително важно, което Вие поставихте като въпрос – за коренно променената ситуация, но коренно променена е и конфигурацията на Националния план за действия по заетостта. С 40% са намалени дейностите за субсидирана заетост, а с над 51% са увеличени ресурсите, насочени към квалификация, преквалификация и подготовка на кадрите. Тоест Националният план за действия по заетостта е съобразен с изискванията на българския пазар на труда, с изискванията на българската икономика за изключително висока степен на повишаване на производителността на труда в резултат на интелектуалния потенциал на гражданите, участващи в пазара на труда.
Имаме твърде много нови неща. Вие приехте Закон за насърчаване на заетостта, който е обезпечен със средства в Националния план за действия по заетостта. Там са предвидени ресурси за обучаване на възрастни, даже бих казала за ограмотяване на възрастни, за програми за чиракуване, което е толкова необходимо на българския пазар, както и една допълнителна социална придобивка за жените с деца до 5-годишна възраст със съответните бонуси към работодателите, за да могат те да се реализират и да съвместяваме принципите на Лисабонската стратегия за гъвкавост и сигурност, за съвместяване на семейния с трудовия живот.
Мога да споделя, че за една от най-атрактивните доскоро програми – “От социални помощи към осигуряване на заетост”, през 2008 г. средствата и хората, които са предвидени, са с 33% по-малко. Въпреки че спираме социалните помощи на тези, които 18 месеца са били на тях, и въпреки очакванията, че ще има напрежения, в резултат на работата с различни организации от ромския етнос в началото на годината ние имаме освободени над 11 хил. души, които не получават социални помощи по този критерий, а от 1 януари т.г. имаме над 22 хил. и 200 работни места, предоставени на такива хора, плюс програмите по заетост, които са изключително важни и атрактивни.
Националният план за действия по заетостта за 2008 г. има четири приоритетни области – младежите до 29 години, навършилите 50 години, хората с ниско образование и трайно обезкуражените. Пак са разчетени специфични дейности и те се съобразяват с конкретните потребности не само на бизнеса, но и на съответните региони в страната. Знаем, че има населени места в страната, където няма безработица или тя е символична – по около 2-3%, но има и райони, където има безработица 12-13-14%.
В Националния план за действия по заетостта тази година са предвидени нови програми. Те са съобразени с потребностите на България. Една от тези програми е “Обновяване на българската гора”. Това е по повод пожарите, които възникнаха миналата година. Предвидени са ресурси и бройки, които да влязат в тази програма.
Има Национална програма за активизиране на неактивните лица. Предвидили сме хора, които да бъдат медиатори в ромските общности, но искам дебело да подчертая – не за да ги учат да се къпят, както някои цинично се изказват, а за да могат да разговарят с тях, да коментират и да могат да ги включат в програмите за ограмотяване и в програмите за обучение.
Важно е също така, че сключихме проекти с външни организации и социални партньори за обучаване примерно на аниматори в туризма, за помощник-машинисти, за специалисти по различни специалности в Българските държавни железници, тоест цялостна фигурация, която дава изключително обнадеждаващи очаквания.
Определено считаме, че коефициентът на заетост на жените в България, който в момента е 58%, ще достигне до 59-60%, а Европейският съюз е поставил изискване за 60%, тоест ще изпълним този критерий на Европейския съюз.
Тук трябва да отворя една скоба и за не толкова посветените да кажа, че при нас жените работят на пълно работно време, тоест имат 8-часов работен ден, докато в повечето страни – членки на Европейския съюз, тази заетост е почасова или временна, но се отчита като заетост. Искрено се надявам, че коефициентът на заетост ще надхвърли 65% и много бързо ще се доближим до европейската граница, която е поставена за 2010 г. – 70% коефициент на заетост.
Пропуснах нещо много важно. Единствено в Българя чрез Националния план за действие по заетостта и, разбира се, вашето утвърждаване, Програмата в подкрепа на майчинството се разширява до 3-годишна възраст на децата. Тоест всяка една осигурена българска майка, която се връща след 9-месечния си отпуск по бременност и раждане, може да наеме от Бюрото по труда човек, който да й гледа детето или дечицата. На този човек, който се наема и е безработен, държавата плаща по тази програма не минимална заплата, а 250 лв. и осигуровка, а ако се гледат близнаци – 300 лв. и осигуровка. По този начин помагаме и на някои общини, които трудно ще се справят с бързото построяване на детски ясли. Защото не е толкова лесно нещо, което си разрушил само преди няколко години, да го построиш за няколко месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, дали ще имате допълнителни въпроси, защото министър Петков желае да участва в контрола днес, затова е дошъл, или ще изразите направо отношение към отговора на министъра?
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Госпожо председател, само заради министър Петков ще си спестя допълнителните въпроси. Но бих предложила поради липсата на допълнителни въпроси и не само поради това в съответствие с чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде проведено разискване по зададените от мен въпроси. Считам, че това разискване трябва да се състои поради няколко основни причини.
Първо, българското общество вече очаква много категорични действия по отношение на квалификацията на работната сила. Нееднократно, както вече казах, българският бизнес поставя и въпроса, че и в дългосрочен план има риск проблемът квалификация на работната сила да стане една много сериозна бариера пред икономиката.
Успоредно с това квалификацията на работната сила и новите политики в заетостта са шансът да бъде повишена производителността, а оттам и доходите – една общонационална цел, която стои пред настоящото правителство и пред българското общество като цяло.
Мисля си, че тези две причини са достатъчно основание ние да проведем сериозни разисквания и да поговорим както за Националния план за действие по заетостта, така и за политиките по заетостта в дългосрочен план.
Предоставям Ви, госпожо председател, искане за разисквания по питането ми и проект за решение, подкрепени с подписите на 51 народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За да може да се насрочи подобно разискване, е необходимо да имаме подписите на една пета от народните представители. Госпожа Михайлова представя искане, подписано от 51 народни представители. Изискванията на чл. 87, ал. 1 от правилника са спазени, затова насрочвам разискване по тази тема по искане на 51 народни представители за следващия петък от 11,00 ч. Вашето присъствие и участие в разискванията, министър Масларова, е задължително.
Следващото питане към министър Масларова е отправено от народните представители Ваня Цветкова и Атанас Щерев относно политиката на министерството за осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания.
Господин Щерев, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Питането ни с колегата Ваня Цветкова е на базата на приемна, организирана от госпожа Ваня Цветкова в Съюза на хората с увреждания, и поставените там многократно въпроси за осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания.
Аз не съм човек, който не признава трудностите и направеното. Сигурен съм, че във вашето ведомство има много проблеми, с които се занимавате, но така или иначе, поставените въпроси от хората с увреждания за осигуряване на трудова заетост според мен са съществени и би трябвало да бъдат дискутирани.
Запознах се с един въпрос на господин Мартин Димитров преди малко повече от две седмици, който е обвързан със социалната интеграция на хората с увреждания, където Вие давате отговор за увеличаване на средствата за социална помощ. Но нека да отидем, така както коментирате въпроса, и към една индивидуална оценка за всеки един човек, който е с увреждания и има определени нужди.
Ако погледнем въпроса от тази гледна точка, ще видим, че един човек с увреждания има нужда не само от помощни средства, а при необходимост - от осигуряване на личен асистент и на този личен асистент да бъдат осигурени средства заедно със социално, здравно и пенсионно осигуряване, тоест този личен, включително родителите на деца с увреждания или приемните семейства, да бъдат осигурени и след време да получат пенсия за положения труд, този човек с увреждания има нужда от средства за рехабилитация, за храна, облекло, отопление, лекарства, има нужда от възможност за придвижване, възможност за обучение и квалификация, възможност да бъде информиран, има нужда от социална комуникация, а също и да получи психологическа оценка за удовлетвореност от някои от ведомствата към Вашето министерство.
Не на последно място, този човек с увреждания трябва да има възможност да осъществи правото си на труд, дадено му от нашата Конституция, съответно на възможностите, които той има.
Давам си сметка, че всичко това е много трудно да се осъществи, но още по-трудно е съществуването на един човек с увреждания при днешните условия.
И така, да се концентрирам само върху въпросите, които се отнасят до осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания. В този смисъл въпросите, които поставяме с госпожа Цветкова, са следните.
Колко проекта от национални програми са постъпили към момента в Агенцията за хората с увреждания и колко от тях са класирани? Какъв е броят на работните места, които ще се разкрият целево за хора с увреждания по тези проекти? Има ли наети хора с увреждания по тези проекти и държавата дава ли пример на другите работодатели? Колко държавни институции в София и в страната кандидатстваха в Агенцията за хората с увреждания с проекти за осигуряване на работни места? Колко са наетите хора с увреждания по програмите за временна заетост и колко общини са насърчени да организират работни места за хора с увреждания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Министър Масларова, заповядайте за отговор на питането на господин Щерев.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Щерев! (Не се обръщам към госпожа Цветкова, тъй като я няма, предполагам, че е заета.) Въпросът, включително с Вашите допълнителни въпроси, е за научна конференция, защото касае много, много проблеми, които са изключително важни.
Искам да кажа, че по традиция Министерството на труда чрез Агенцията по заетостта реализира насърчителни мерки чрез Националната програма за заетост и професионално обучение за хора с трайни увреждания.
Ще се опитам да отговоря съвсем накратко и концентрирано. Знаете, че в Закона за интеграция на хора с увреждания са създадени условия за заетост в три форми: в обичайна среда, в специализирани предприятия и в кооперации, в които участват хора с увреждания.
Дейността на Агенцията за хората с увреждания в това направление се осъществява на проектен принцип и конкурсно начало. За периода 2005-2007 г. в Агенцията за хората с увреждания са постъпили 181 проекта от работодатели, от които са утвърдени 95 проекта. Тези проекти са дадени на 15 общини, на две областни администрации и на 14 дирекции “Социално подпомагане” и в тях работят над 200 души, които са по тези проекти.
За 2008 г. на мен ми е още много рано да кажа колко от работодателите ще се включат и ще подадат проекти, но има нещо много важно – че в Кодекса за труда има раздел за закрила на хората с намалена работоспособност. Тук ние сме констатирали сериозни нарушения от страна на работодателите. Тоест те не спазват законовите разпоредби в Кодекса на труда. Ние сме констатирали 244 нарушения в тази област през 2007 г., за което са санкционирани и съответните работодатели.
Няколко думи за това, което Вие попитахте. Чрез Агенцията по заетостта се реализират няколко програми за наемане на работа на хора с увреждания. Първото е, че работодател, който наеме на работа човек с увреждане до 24 месеца, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, на този работодател му се гарантира една година плащане на заплатата и осигуровката на този зает човек с увреждане. По тази програма миналата година са дадени около половин милион лева и са назначени 411 младежи, забележете, с увреждания.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон работодатели, наели на работа хора с трайни увреждания, не само младежи – първото беше само за младежи, включително и военноинвалиди, пак за срок за 24 месеца, пак държавата плаща същите условия. Миналата година са наети на работа 994 човека и са изразходвани средства 2 млн. 117 хил. лв.
Пак съгласно Закона за насърчаване на заетостта, когато работодателят пък осигури временна заетост на такива хора, държавата плаща шест месеца заетостта на този човек като работодателят, разбира се, се ангажира да го задържи в рамките на съответния предвиден в закона срок.
През Агенцията по заетостта и всъщност Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания към 31 декември 2007 г. в тези програми са включени над 1220 човека. Разбира се, мога да кажа, че за нас това не е достатъчно. Аз лично считам, че работодателите не са достатъчно активни.
Вие попитахте и за Програмата “Личен асистент”. Точно това е включено в тази програма. Хората, които са лични асистенти и са към хора с увреждания, получават заплата и социална осигуровка като времето, през което тези хора са личен асистент, се зачита за трудов стаж. Миналата година по Програмата “Личен асистент” работеха 11 хил. души, 2008 г. ще работят 10 хил. души плюс 18 хил. души по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, тоест 28 хил. души. Значително повече от това, което е било предишната година.
Вярно е и това, че в държавната администрация, изобщо в публичния сектор трябва да се обърне по-голямо внимание. Поставена е задача от премиера на Министерството на труда, на Министерството на държавната администрация, на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на транспорта до м. април да дадем цялостна концепция, така че да направим и достъпна среда, да преценим къде може да бъдат назначени повече хора с увреждания в държавната администрация. Трябва да Ви информирам, че в рамките на Министерството на труда и социалната политика като цяло, с неговите второстепенни разпоредители, са назначени и работят в нашите структури около 560 души с увреждания.
Що се касае до средствата, които получават хората с увреждания, д-р Щерев, аз ще се изкуша и на Вас да дам тази справка, въпреки че предполагам, че би трябвало да знаете какви пари се дават, включително и за балнеолечение и рехабилитация за хората с увреждания. Благодаря.
Заповядайте. (Министър Емилия Масларова дава справката на народния представител Атанас Щерев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова.
Господин Щерев, имате право на допълнителни въпроси към министъра в рамките на 2 минути.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз Ви благодаря. От Вашия отговор стана ясно, е осигурена законовата и друга нормативна база за осигуряване на трудова заетост, но не така стои въпросът с конкретния индивид. Аз съм готов да събера заедно с мои колеги сведения за хора, които не са удовлетворени, независимо от това че имат правото да осъществят определени свои права. Така или иначе, ако се постави въпросът за това например, че хората с увреждания, виждате ли, са регистрираните за интеграционни добавки, са много повече, отколкото са били преди една година, да кажем, аз бих поставил отново отговорността на държавата за това, че понякога се допуска хора, които нямат съответни нарушения, да получават интеграционни добавки и това става за сметка на други пък, които имат тежки нарушения и не могат да получат съответните. Това е една практика, която може да не зависи само от вашето ведомство, но така или иначе това е нещо, което е широко известно в нашето общество. Трябва да стане ясно кои са хората, които имат право да получат интеграционни добавки, и оттам тези хора де факто да ги получат, а не само на книга със съответни сумирани показатели.
Второто нещо, което искам да кажа. Явно, че средствата не достигат, но така или иначе управляващото мнозинство е това, което прави бюджета, и цялата отговорност е за това да се направи в достатъчна степен финансов ресурс, който да може да удовлетвори тези изисквания. Затова, защото, когато се изправите пред един човек с увреждания, пред един човек с неравностойно положение, вие не можете да му отговорите: толкова са нашите възможности. Той ви казва: вие сте управляващи и сте длъжни. Аз съм склонен да мисля по същия начин – че управляващите са длъжни да направят това.
Затова в този смисъл моите два въпроса са за прецизната оценка - допълнително какви мерки предприемате за прецизната оценка на хората, които се нуждаят от интеграционни добавки, на хора с увреждания? От друга страна, как смятате, че може да се осигури допълнителен финансов ресурс за осъществяване на тези дейности?
Аз бих желал да подскажа и нещо, за което е ставало въпрос – за организирането на държавна лотария за хора с увреждания като парите отиват в тази посока. Това е идея, която е дискутирана, и съм сигурен, че я познавате. Защо не, когато има такава лотария, от която отиват средства за спорта, защо не и за хора с увреждания да има такъв финансов инструмент? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Щерев, аз малко се учудвам от начина, по който ми поставяте въпроса. Вие, който от шест години и шест месеца сте в управляващото мнозинство и от шест седмици не сте в управляващото мнозинство, изведнъж ми поставяте въпроса, че ние носим отговорността за всичко, което не се е случило. Още повече Вие бяхте председател на Здравната комисия четири години и ние с Вас знаем за какво става въпрос.
Аз изцяло приемам това, че има неща, които са свързани точно с медицинската експертиза на степента на увреждане на отделните хора. Неслучайно само преди дни в Комисията по труда и социалната политика започна един сериозен дебат за сериозна промяна в начина и експертната лекарска оценка на хората, които са в трудоспособна възраст. Ние имаме определено виждане по този въпрос. Може би трябва да кажа, че трябва да се прави отделна оценка за децата и да си бъдат съответно комисии, в които да има педиатри, които да дават степента на увреждане на децата, но и насоките, в които ние трябва да ги образоваме, така че те да могат да се интегрират. Отделно да има специализирана лекарска комисия, която да бъде само за хората в трудоспособна възраст, тоест между 16 и 65 години, и, разбира се, специализирана комисия, която да освидетелства хората над пенсионна възраст, тъй като там не можем да говорим за степен на трудоспособност.
Що се касае до отделния човек, да, за отделния човек сигурно е трудно, защото много от нещата малко се познават, въпреки че санкционираме и работодателите, защото не спазват закона. Но това е пак въпрос на обществена нагласа.
Аз лично бих Ви попитал: Вие като имате, все пак Вие сте своего рода не само народен представител, а и собственик, работещ в частна клиника, във Вашата клиника колко хора с увреждания са назначени? Примерно на регистратурата или някъде човек, който може да извършва някаква такава дейност. Това е въпрос на отношение на обществото. Тези хора първо трябва да ги подготвим и неслучайно тази година сме обърнали една голяма част от програмите за обучение на хората с увреждания, така че да можем да ги адаптираме там, където те, съобразно тяхната степен на увреждане, могат да бъдат най-пълноценни.
Разбира се, че има много проблеми. Никой от нас не се крие зад проблемите, но, разбира се, че се полагат максимални усилия.
Що се касае до средствата – как да се увеличат, още в самото начало, когато госпожа Михайлова зададе въпроса си, казах: чрез повече инвестиции в интелектуалния потенциал, по-висока производителност, повече доходи. Но Вие попитахте: какви допълнителни средства? Средствата са по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, първата схема вече е отворена. Дойдоха над 1800 проекта. Втората схема предстои да бъде отворена между февруари и април месец. Там са общо кумулативно над 200 милиона, така че голяма част от тези пари са насочени точно към възможностите и приспособяването, адаптирането на хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
Господин Щерев, можете да изразите своето отношение към отговора на министър Масларова в рамките на две минути.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Тъкмо започнахме някаква сериозна оценка на тази изключително сериозна тема и Вие започнахте с това аз къде съм бил в управляващото мнозинство. Може да съм бил, но последните няколко години не съм гласувал бюджета. Не само по тази причина, а и по много други причини, това можете много лесно да го проверите. Изпуснали сте тази подробност.
Но, така или иначе, нека да се върнем на главното. Главното е, че управляващото мнозинство носи отговорност за цялата политика във връзка с тези хора с увреждания. Бих казал за проблемите на всеки един от тях: може да е много трудно осъществимо, но това е така.
Аз например забелязвам, подготвяйки се за задаването на този въпрос, прегледах в Интернет документите, които имат съответните агенции и Вашето министерство, и забелязах нещо, което ми е много интересно: да, сайтът може да е поддържан и подреден, но той е предимно електронен сайт, който има повече рекламна функция за всичко това, което е извършено.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Информационен, не рекламен!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ако искате да бъде информационен сайт за хората с увреждания, то им дайте тази информация, от която те се нуждаят. Те се нуждаят от много повече информация, отколкото да им дадете списъка на 50 наредби. И по-често поглеждайте сайта. Това е моят съвет. Ще бъде сигурно по-добре за Вашата дейност.
От името на хората с увреждания, с които се е срещала моята колежка Ваня Цветкова, и с които съм се срещал аз, не мога да кажа, че съм удовлетворен от отговора, затова, защото тези хора не са удовлетворени от сегашната ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Благодаря Ви, госпожо министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Господин Петков, и Вие имате шанса да се включите в него с вероятно последния въпрос от народния представител Атанас Атанасов относно превишаване на власт от служител в Министерството на вътрешните работи.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Историята, заради която заставам тук пред вас днес, се е разиграла в гр. Смолян. Това уточнение има значение. По-нататък ще стане ясно защо.
За какво става дума? През м. август 2005 г. едно лице от Смолян – Лазар Маринов, след поредното нарушение на Закона за движение по пътищата, е превишил лимита за контролни точки и би следвало да му се отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство, но това нещо не се е случило. Става въпрос за август месец 2005 г.
Впоследствие чак през 2007 г. бивши служители на Министерството на вътрешните работи са сигнализирали министерството, ръководството за това нарушение и се извършва проверка от Инспектората. Какво констатира тази проверка?
Просто казано констатира, че по разпореждане на тогавашния директор на Регионалната дирекция на вътрешните работи Михайлов не е отнето свидетелството за правоуправление, като служителят, който отговаря за тази дейност в КАТ, собственоръчно е бил написал върху документа: “По разпореждане на генерал Михайлов – директор на РДВР, заради оперативен интерес”.
При извършената от Инспектората проверка самият Михайлов потвърждава, че е разпоредил да не се взема свидетелството за правоуправление. Потвърждава, че познава това лице – Лазар Маринов, но е отказал да даде собственоръчни обяснения пред проверяващите.
В крайна сметка чак през м. април 2007 г. е иззето свидетелството за правоуправление и то в резултат на това, че е сигнализирано ръководството на МВР.
В тази връзка искам да попитам, господин министър, какво отношение е взело ръководството на Министерството на вътрешните работи по отношение на конкретния случай спрямо сегашния директор на Областната дирекция на полицията в Смолян? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Атанасов! Фактологията в общи линии Вие я изредихте много точно. През март 2005 г. жител на Смолян поради изчерпване на контролните точки загубва правоспособността си на водач на моторно превозно средство. Издадена е заповед на началника на Регионалното звено “Полиция” за изземване на свидетелството за управление на МПС, но заповедта не е връчена по разпореждане на директора на Областна дирекция на полицията в Смолян господин Михайлов. В нарушение на чл. 157, ал. 5 от Закона за движение по пътищата е възстановена правоспособността на лицето чрез добавяне на 13 контролни точки. С това разпореждане директорът извършва дисциплинарно решение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от Закона за МВР.
През март 2007 г. във връзка с постъпилия сигнал, за който и Вие казахте, е извършена проверка, която потвърждава тези факти. В хода на проекта свидетелството за управление на моторното превозно средство на лицето е отнето на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата. Материалите от проверката са изпратени на Военно окръжната прокуратура в Пловдив по компетентност и е въпрос вече на прокурорска преценка.
Във връзка с посочения случай дисциплинарни наказания – Вие добре би трябвало да знаете, могат да бъдат наложени съгласно закона не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сигналът е постъпил, както виждате, две години след извършването на това нарушение. Веднага са разпоредени мерки от ръководството на министерството. Инспекторатът е направил надлежната проверка. Констатацията и Вие я изнесохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, простият отговор на моя въпрос е, че ръководството на Министерството на вътрешните работи не е взело отношение по това грубо нарушение на закона. Материалите били изпратени на прокурора – ами те и по случая Куйович бяха изпратени на прокурора, ама главният секретар си отиде!
И не ми говорете, че били изтекли сроковете за дисциплинарно нарушение и наказание от Ваша страна! Защо не му поискате оставката на този човек, да си ходи? Защото това е престъпление, искам да Ви кажа – по чл. 387 от Наказателния кодекс!
Но сега искам да Ви кажа каква е причината за Вашето бездействие, господин министър. Това лице е със специално назначение на бившия министър Петканов, който е от гр. Смолян. Заради предшественика си Вие проявявате тази особена грижа и то е ясно защо – защото той беше Вашият човек от правителството на Сакскобургготски. Но тези неща са известни.
Кажете, господин министре, по какъв начин ще очакваме гражданите да вярват, че всички сме равни пред закона, когато институциите грубо газят закона и не им се случва нищо? Правова държава ли сме ние или не? На практика в конкретния случай се е действало по системата: проверката приключи, забравете!
Това означава, че всеки един може да си позволи да гази закона, стига да има връзки, които да го покрият. Така че аз искам да Ви кажа, че това не е единственото прегрешение на този служител и Ви обещавам да направя така, че да му берете срама още няколко пъти от тази трибуна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Атанасов! Вие отправихте апел към мен да не Ви говоря, който апел изцяло споделям, но е въпрос на възпитание и на ясното съзнание, че сме парламентарна република и когато има зададен въпрос или питане, аз съм длъжен и отговарям с реалните факти такива, каквито са.
Няма да обсъждам разсъжденията Ви кой чий човек е. Аз съм имал разговори, в това число и досега поддържам определени взаимоотношения с всички бивши министри на вътрешните работи. Мисля, че те са на достатъчно принципна основа. По никой начин не изпитвам притеснения от добрите си взаимоотношения, в това число и в човешки план, с проф. Георги Петканов. Опитът Ви да направите това внушение го слагам в графа “нелепи и без коментар”.
Относно това дали гражданите могат да вярват или не могат да вярват. Гражданите вярват в полицията и в институциите все повече, защото виждат, че когато подадат реален сигнал, този сигнал се реализира, включително и за случая със задържания днес лекар - гражданинът отива в районното полицейско управление подава сигнал, лекарят взима рушвет какъвто и да е той и бива задържан веднага. Това е нещото, което на България липсваше в продължение на много години. Съучастник в тази липса през тези години сте и Вие самият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков.
Госпожо Николова, желаете ли в рамките на оставащите минути да зададете към министър Румен Петков въпроса си относно статута на Главна дирекция “Гранична полиция”?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с изразено Ваше публично намерение за създаване на Главна дирекция “Гранична полиция”. Вече минаха няколко седмици, когато Вие изказахте становище, че Главна дирекция “Гранична полиция” следва да се обособи в самостоятелна структура като Генерална дирекция. Според Вас, това е наложително, предвид предстоящото присъединяване на България към Шенгенското пространство и свързаното с това увеличение на отговорностите.
На практика това означава Главна дирекция “Гранична полиция” да бъде извадена от Генерална дирекция “Полиция” да добие равенството с последната.
Превръщането на “Гранична полиция” в генерални дирекция на практика изглежда като обособяване на още една служба с полицейски правомощия. При наличието на специална структура като Държавна агенция “Национална сигурност”, създаването на ведомство в рамките на МВР, което да дублира значителна част от нейните функции, изглежда спорно като непосредствена необходимост и оставя впечатлението, че МВР желае да увеличи собствените си правомощия чрез структурни помени.
Ето защо Ви моля да внесете по-голяма яснота, в частност пред народните представители, като отговорите на следните въпроси: какво налага обособяването на “Гранична полиция” в генерална дирекция? Как това ще измени управленската структура във вашето министерство? Как ще гарантирате, че като Генерална дирекция, “Гранична полиция” няма да дублира отговорности и правомощия на други държавни структури? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Николова.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Въпросът Ви е изключително съдържателен и Ви благодаря за прямия характер и ясни формулировки. Веднага бих искал да подчертая, че по никой начин не може да става дума за разширяване на периметъра на отговорност на Министерството на вътрешните работи, а още по-малко за амбиция да се разширява властовият ресурс. Още повече, Вие сама подчертахте, че това е едно изказано намерение, което тепърва ще бъде коментирано и в пленарната зала, и по дискусиите евентуално за нов Закон за Министерството на вътрешните работи.
Бих искал да отговоря на въпросите Ви в съдържателен план. Обособяването на “Гранична полиция” като самостоятелна национална служба в министерството се налага от анализа за характера и обема на дейността на службата. “Гранична полиция” е единственият националноотговорен орган за обозначаването и поддържането на държавната граница, съгласно Стратегията за интегрирано гранично управление на Република България, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г.
“Гранична полиция” е определена за компетентен държавен орган, който следва да осигури сигурността на външните граници на Европейския съюз и същевременно да гарантира правата за свободно движение на гражданите на Европейския съюз. От 1 януари 2007 г. България пое охраната и контрола върху над 1600 километра от източните граници на Съюза, което предпоставя наличието на единна ефективна и бързо адаптивна структура на граничната охрана. В тази връзка отговорността е не само пред обществеността у нас, а и пред цяла Европа.
България е призната за държава, гарантираща външна граница на Европейския съюз, страна, която генерира спокойствие и сигурност като цяло. Необходимо е концентрирането на ресурс за трайно налагане и обезпечаване на тази цел, а именно защитимостта на границата. С оглед на високите отговорности като външна граница на Европейския съюз, на изключително сериозното натоварване на граничната ни служба, на необходимостта от ежедневен обмен на информация и на конкретна съвместна работа с граничните служби от съседните държави, би било добре, ако граничната ни служба се обособи в самостоятелна дирекция. Именно “Гранична полиция” ще понесе голяма част от тежестта и отговорността за извървяването по пътя до м. март 2012 г. и присъединяването на България към Шенгенското пространство. Това предполага едни по-сериозни правомощия.
“Гранична полиция” изпълнява сключените над 35 реадмисионни спогодби. Службата е компетентен орган за пряко и непосредствено изпълнение на 18-те спогодби и споразумения за трансгранично сътрудничество в областта на охраната и контрола на границата със съседните страни. Това са ангажименти по отношение на поддържане и обновяване на линията на държавната граница, а така и по отношение на решаване на гранични инциденти и нарушения, гранично полицейско сътрудничество за превенция на нелегалната миграция, трафика на хора и стоки и други престъпни деяния по границата.
Обособяването на “Гранична полиция” като самостоятелна служба се налага и с оглед избягване на противоречие с вече подписани и валидни международноправни актове, както и поради необходимостта от ефективно сътрудничество и координация със съответните чуждестранни партньори.
Взема повод и от сътрудничеството и членството на “Гранична полиция” в Европейската служба за гранична охрана (“Фронтекс”), която желае партньорство със самостоятелна служба, способна да взема необходимите решения своевременно и при голяма оперативност – нещо, което е малко по-трудно постижимо в сега действащата структура. Аргумент в тази посока са разпоредбите на европейското законодателство, които ясно разграничават службите за граничен контрол и полицейските служби. Тук бих искал да направя една вметка от гледна точка на начина, по който формулирахте въпроса си, за правомощията на служителите в “Гранична полиция” и полицейските правомощия. Те не непременно са тавтологични, а нещо повече – има сериозни различия между тях и тези различия вероятно трябва да бъдат очертани в рамките на една такава законова уредба. Това разграничение е направено систематично, като компетентните служби за граничен контрол са регламентирани в чл. 3 на Глава втора, Дял втори от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
Съгласно чл. 6 трансграничното движение по външните граници подлежи на контрол от компетентните органи, като този контрол се извършва по единни принципи и в рамките на националната компетентност.
От всичко казано дотук се налага изводът за необходимостта от структуриране на единна самостоятелна гранична служба в рамките на министерството. Пак казвам, това е мое мнение. То се споделя от ръководния състав, в това число от персоналното ръководство на министерството и считам, че ще постигнем два ефекта. Първо, в рамките на сега действащия закон беше създадена изключително добра динамика на взаимоотношенията между граничната и полицейските служби, както и между останалите служби в министерството. Достатъчно ясен показател са големият брой ефективни реализации върху трафика на хора и върху трафика на наркотици, върху контрабандата по нашите граници както външни, така и вътрешни.
Второ, на базата на този създаден синхрон в работата, обособяването на “Гранична служба” в самостоятелна дирекция ще позволи във всички случаи оперативното сътрудничество с партньорките служби, в това число с “Фронтекс” да бъде изведено на едно ново ниво, което очакват и нашите партньори. Аз мисля, че това е една удачна стъпка, особено като имам предвид резултатите и синхрона в работата, които бяха постигнати през последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря Ви, господин министър. Моят въпрос към Вас не е продиктуван от желание да неглижирам много добрата работа на дирекция „Гранична полиция”, в частност на нейния директор – главен комисар Красимир Петров. Напротив, мисля, че тази работа все пак е дала основание България да преодолява успешно както пречките при присъединяването, а така също в момента ние да имаме някакви основания за национална гордост.
Моят въпрос към Вас е продиктуван от липсата на ясна концепция на Министерството на вътрешните работи, защото преди две години ние приехме Закон за МВР, където създадохме мегадирекция „Главна дирекция „Полиция”, а сега се вижда, че се прави нова реорганизация, като Вие вадите отново от голямата мегадирекция „Гранична полиция” и я обособявате в самостоятелна главна дирекция, тоест някак си не можах да проследя концептуалното виждане - Вашето и на правителството кое налага в рамките на две години да се правят такива генерални промени.
Освен това Вие увеличавате персоналната си отговорност, защото по този начин сте човекът, който директно ще отговаря за работата на тази главна дирекция.
Освен това виждам съвсем ясно, че след като направите тази крачка, след това трябва да направите и крачка по отношение на дирекция „Миграция”. Това са свързани дейности, което означава, че вие ще имате още едно движение, още една трансформация в тази посока.
Имам и още притеснения, че създаването на няколко главни дирекции по същество би разкъсало по някакъв начин добрата координация и връзката, която Вие самият казвате, че между полицейските служби, Националната служба за борба с организираната престъпност съществува добра координация. Не се ли опасявате, че всъщност едно такова раздробяване отново на системата би довело до недообвръзка на тези служби, които безспорно работят заедно.
Най-накрая, имам и притеснението, че това преструктуриране по никакъв начин няма да се отрази добре на взаимодействието и работата с Агенция „Митници”, която продължава да бъде любопитен елемент в нашето общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Петков, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Въпросът Ви без съмнение има своето основание, бих казал, и дълбочина. Мисля, че дискусията по перспективите пред дирекция „Миграция” не бива да бъде затваряна само и единствено в контекста на пряката обвръзка в работата с граничната служба. Поне моето разбиране е, че дирекция „Миграция” има много по-широк периметър на действие от ограниченията от 30 км в граничната зона. Но пак казвам, това е въпрос, който ще бъде дебатиран и в Народното събрание. Във всички случаи обаче е въпрос, който стои на вниманието и на професионалното, и на политическото ръководство на министерството.
Второ, не мисля, че след извървения път за последната година и половина можем да имаме някакви сериозни, основателни причини за разкъсване по някакъв начин на синхрона в работата между полицейските и граничната служба, в т.ч. между полицейските служби и службата за борба с организираната престъпност. Не мисля, че ние трябва да изхождаме от позицията, че концентрацията на полицейските служби е нещо отминало, напротив. Мисля, че то изигра изключително сериозна роля и по ефективния обмен на информация, и по общо планираните операции, и по реализациите, които мисля, че са видими за българското общество – и организираните престъпни групи, и нанесените им удари, и като цяло по престъпността.
Мисля, че тази вече осъзната необходимост от ефективен обмен на информация в реално време и от общо планиране трудно може да бъде подменена от преструктурирането в министерството. Поне моето разбиране е, след като беше извървян огромен път, след като България беше приета за пълноправен член на Европейския съюз, независимо от немалкото спекулации и замеряния срещу министерството и личния му състав, че България няма да влезе в Европейския съюз заради МВР, че България ще влезе в Европейския съюз при унизителни условия заради МВР, мисля, че служителите с изключително чувство на отговорност, професионализъм и човешки морал направиха това, което обществото и държавните институции изискваха от тях. Ние сме там, където ни е мястото.
Дълбоко съм убеден, че преструктурирането вътре в министерството е нова крачка, която отговаря на два приоритета.
Първият, мисля, че когато говорим за европейската интеграция на нашата страна и преди всичко за начина на живот, адаптирането на българските граждани към начина на живот в Европейския съюз, много ясен измерител е членството в Шенгенското пространство, защото всъщност това дава реалното съдържание на пълноправното членство в Европейския съюз и по мое дълбоко убеждение това е следващият стратегически въпрос за българските граждани, общество и държава.
И второ, въпросите, свързани с борбата с организираната престъпност. Динамиката на процесите на територията на региона – имам предвид региона като цяло, не само нашата страна, това е динамика, която очевидно ще има развитие и ще ни изправя пред нови предизвикателства, ситуацията като цяло, предизвикателствата пред полицейските служби, участието на службата за борба с организираната престъпност и то ефективното участие в Европол, нашата служба е една от най-продуктивните от гледна точка на предоставянето на информация в аналитичните работни файлове на Европол, мисля, че предполага това преструктуриране, за да отговорим на потребностите на българското общество и държава днес, а в голяма степен и на нашите партньори. Готов съм на такава дискусия, при която действително да изслушаме мненията и аргументите за решения от различен тип, но решения, които съм уверен, че заедно с вас можем да намерим като отговарящи на интереса на българските граждани и държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петков, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
С това днешното пленарно заседание приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Иван Илчев
Мирослав Мурджов