Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): В залата присъстват 199 народни представители. Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Господин Шарков иска думата за процедура. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата като процедура, за да се извиня на всички народни представители, на всички колеги, тъй като смятам, че трябва да се постъпва колегиално, за този безпрецедентен натиск, който е бил оказан вчера и в предишни дни, а мисля и нощес, да бъде подкрепен наш законопроект.
Заявяваме, че най-категорично се разграничаваме от всякакъв подобен опит за въздействие върху народните представители при гласуване в българското Народно събрание. Всеки подобен опит за натиск не може да реши възникнал проблем, може единствено да го задълбочи.
Законопроектът на нашата парламентарна група за промяна в Закона за здравното осигуряване, внесен от мен и господин Мартин Димитров, беше приет в залата. Този законопроект в момента е общ законопроект и е внесен доклад за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кажете каква Ви е процедурата?
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, може ли един път един народен представител да се извини на своите колеги за нещо, за което не е виновен? Това е процедурата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма такава процедура. Вие можете да вземете думата от името на парламентарна група, не Вие, а член на ръководството.
ВАНЬО ШАРКОВ: Упълномощен съм от ръководството на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не сте упълномощен, защото тук са ръководителите на парламентарната група. Много Ви моля! Това не е процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в заключение искам да кажа, че подобни действия са обидни дори за нас като вносители на законопроекта. Вярвам, че са обидни и за хората, които той касае, затова поднасям своите извинения на всички народни представители. Ние не намираме, че по този начин трябва да бъдат решавани възникналите проблеми. Все пак Ви благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да говорят от името на парламентарна група или процедурни въпроси? Няма.
Продължаваме нашата законодателна работа с гласуване на законопроектите, които бяха вчера приети на първо и второ четене.
Започваме с гласуване на направеното процедурно предложение от народния представител Марко Мечев за намаляване на срока за писмени предложения за второ четене по приетия на първо четене на 28 февруари 2008 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията на три дни.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 152 народни представители: за 125, против 13, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на трите законопроекта, по които вчера имаше разгорещени дебати. Това са законопроектите за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Съгласно правилника ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народните представители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 156 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народните представители Елеонора Николова и Мария Капон.
Гласували 142 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 5.
И този законопроект е приет на първо четене.
Моля да гласуваме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от господин Ремзи Осман и група народни представители.
Гласували 164 народни представители: за 131, против 22, въздържали се 11.
И този законопроект е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение вчера в пленарната зала от народния представител Иван Николаев Иванов по чл. 42, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отлагане на гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършена от Българската служба за акредитация.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, тоест днес да не се гласува този законопроект на първо четене.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 36, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Господин Иван Иванов желае да направи процедурно предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам впечатлението, че поради неголямото присъствие в залата вчера в края на пленарния ден част от колегите днес не са в течение на предложението, което направих. Законопроектът, който ни беше предложен вчера на вниманието като изменение и допълнение на Закона за акредитацията, съдържа една основна постановка, а тя е, че от приемането на законопроекта нататък ще има един-единствен орган за акредитация, който се явява държавен орган. В същото време това, което подчертах пред колегите в залата, е, че от февруари 2007 г. има изготвен проект за регламент на Европейската комисия. Този проект мина на 20 февруари 2008 г. на първо четене през пленарната зала на Европейския парламент и буквално след месец, а може би и по-кратко ще мине и на второ четене.
Вие знаете, че измежду всички актове на Европейската комисия и Европейския съюз регламентите са тези, които изискват стопроцентово хармонизиране с националното законодателство повече, отколкото директивите на Европейския съюз изискват. Аз ви чета текста от този регламент: „Националният орган по акредитация трябва да работи като обществена власт и за обществен интерес.”
Това е съществена промяна по отношение на философията на законопроекта, който ни предложиха вчера за разглеждане. Нещо повече, такъв обществен орган се явява Съветът по акредитация във водещите страни на Европейския съюз. Имам предвид Англия, Франция, Германия, Италия, Испания, такъв е приет от Унгария и дори Румъния.
По тази причина, уважаеми колеги, моля ви да подкрепите предложението ми за отлагане на гласуването, за да може текстът на законопроекта да бъде хармонизиран с регламента на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, бяхте ясен.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването на първо четене на законопроекта.
Гласували 153 народни представители: за 59, против 23, въздържали се 71.
Предложението отново не се приема.
При това положение подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършена от Българската служба за акредитация. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 155 народни представители: за 122, против 18, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев желае думата за процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, законопроектът действително не може еднозначно да бъде определен като коректен, така както е внесен. Моята молба е между първо и второ четене да дадем максималния срок плюс три седмици и да потърсим възможност по един от вариантите, за които и господин Иванов каза, за публично-частно партньорство със създаването на тази агенция.
Това е молбата ми. Моля да подкрепите удължаването на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По правилник е една седмица, а Вие предлагате още три седмици, така ли?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, общо четири седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Общо четири седмици.
Чухте ясно предложението и причините за това удължаване на срока за предложения между първо и второ четене.
Уважаеми колеги, моля да гласувате направеното процедурно предложение от господин Петър Кънев за удължаване на срока с четири седмици.
Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2.
Предложението за удължаване на срока между първо и второ четене за правене на предложения се приема.
Уважаеми колеги, продължаваме нашата законодателна дейност по програмата, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА – продължение.
Вносител е Министерският съвет.
Дискусията по този законопроект вчера в 14,00 ч. беше прекъсната.
Имате думата по този законопроект на първо четене.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че господин министърът го няма. Нямах шанса вчера да мога да говоря в негово присъствие, но надявам се, че ще има възможност да се запознае с това, което бих искала и на вас да кажа.
По повод законопроекта за промени в Закона за народната просвета, когато започна да се говори за такива промени в началото на тази парламентарна сесия, смятах, че става въпрос за промени, свързани с провеждането на държавните зрелостни изпити. С учудване и с изненада видях в тези няколко странички, че освен за такива промени става въпрос и за ключови промени, свързани с други изключително важни области от просветата и от образованието. Безспорно това са промени, които имат дух на фундаментална реформа, радикални промени, промени, които цялото общество в продължение на години коментира, но само под формата на частни разговори, на социологически изследвания, а сега за първи път виждаме опит те да бъдат облечени в законова форма.
Едва ли някой от нас ще отрече, че частните уроци са част от ежедневието на учениците, че се дават частни уроци нерегламентирано и неконтролируемо. Едва ли някой ще отрече, че въпросът за закриване на училищата, превръщането на някои училища в защитени също е въпрос, който обсъждаме много често. Едва ли някой ще отрече, че въпросът с въвеждане на делегирани бюджети е изключително важен и ако той не е нов за много общини, е нов за по-голямата част от общините.
Така че, съзирайки тези промени, смятам, че желанието на министерството, в лицето на министър Вълчев, да ги отрази в закон е достойно за уважение. Тъй като аз съм човек оптимист по природа и вярвам в доброто, реших, че те са направени само от добри намерения и кураж, който безспорно е необходим, но все пак имам някакво съмнение, че те се предлагат сега, за да може да се отклони вниманието от онзи спорен въпрос трябва ли да се провеждат матури, кога и защо. Въпреки всичко продължавам да мисля, независимо от вчерашните уговорки и колебания, които проличаха във всички изказвания, че ще се мъчим да направим тези промени само в името на по-доброто образование, което предлагаме.
Какви са обаче според мен подводните камъни, които съпътстват тези, както вече казах, ключови промени?
На първо място се поставя въпросът за конфликт на интереси, който трябва да се отрича с една декларация, в която учителите заявяват дават ли те частни уроци или не. Дотук добре, но аз си задавам въпроса: достатъчна ли е една такава декларация? От предложения законопроект не става ясно кой ще контролира истинността на тази декларация и какви ще бъдат санкциите.
Да не говорим тези декларации какво отражение ще имат върху микроклимата във всяко едно училище. Всички си представяме как приближените до директора ще гледат кои от техните колеги са подали декларации, дали са подали декларации за всичко онова, за което се говори. Така че определено смятам, че това добро намерение би могло да се впише по по-прецизен начин, за да има действително положителен резултат.
На второ място е въпросът със защитените училища. Министър Вълчев представи пред Комисията по образованието и науката един много модерен и съвременен модел за оценяване кое училище би трябвало да бъде защитено и кое не. Още в комисията той декларира, че това е пробен модел, че той в никакъв случай – което е съвсем естествено, не би могъл да гарантира, че е най-добрият и изказа много основателни и сериозни опасения за появата на лобиране и в нашето съсловие, и в другите съсловия относно това кои училища ще бъдат защитени. Всичко това го приемам, но, четейки закона, виждаме, че и критериите, и Програмата за защитени училища се приемат от Министерския съвет. Аз лично не разбирам от така записания закон ще има ли комисия за изработване на критериите и кой ще участва в нея? Според мен би трябвало да има обществено обсъждане на тези критерии, преди да ги приеме само и единствено Министерският съвет.
Държа да напомня и на министър Вълчев, и на всички нас, че защитените училища, живот и здраве, ще започнат да функционират точно в предизборната година, ако имаме редовни парламентарни избори.
Смятам, че страховете за лобизъм могат да се превърнат в дислобизъм, ако не разпишем по-ясно в закона и ако не дадем възможност критериите за защитените училища да бъдат обсъдени предварително и в обществото, и от учителите, и те самите да участват в тази комисия.
На трето място другата ключова реформа е уволнението на директорите. Безспорно това е една дисциплинираща мярка – уволнението на директори, когато надвишат отпуснатия им делегиран бюджет. Когато се харчат едни пари, и то държавни, трябва да има строг контрол при тяхното изразходване.
Все пак ми се струва, че така записана, мярката е прекалено строга, като имаме предвид, както казах в началото, че сега делегираните бюджети се въвеждат за първи път в по-голямата част от общините.
Такава мярка, според мен, би могла да има два негативни ефекта: или по-плахите директори да правят такива необосновани икономии, които да влияят върху образователния процес, или пък да доведе до едно едва ли не лавинообразно уволнение на директори, които не са спазили тази законова разпоредба.
Така че и тук би трябвало да има прецизиране. Не мога да се въздържа да задам коронния въпрос на нашия колега Мартин Димитров: когато надвишат с 20%, защо примерно не с 5 или с 10? Двадесет процента е една пета от бюджета и според мен е много голямо надвишаване. Още повече, че не става ясно кога ще се търсят тези 20% - дали на края на финансовата година, дали в процеса на учебната година? Как след това ще продължи това училище да функционира, когато се окаже, че директорът трябва да бъде уволнен и откъде ще се наваксат тези пари?
Така че според мен тук също трябва да имаме прецизиране, ако искаме да постигнем желания резултат, който, надявам се, ще е положителен.
И на последно място за прословутите държавни зрелостни изпити. Смятам, че там всичко беше казано, но едва ли всичко е направено. Визирам например сътрудничеството с университетите. Много се говореше, че матурите не трябвало да се въвеждат преди да бъдат признати за вход в университетите, че едва ли не университетите няма да са съгласни и изведнъж забелязахме, че заваляха предложения от университетите, които ще приемат без кандидат-студентски изпити, само на база на резултатите от държаните зрелостни изпити. Струва ми се, че трябваше по-отрано да има такова сътрудничество, за да сме убедени всички ние, че тези университети, които декларират такова желание, са подготвени и технологично, и съдържателно, за да не си задават въпроси всички: провеждаме зрелостни изпити, ама наистина тези университети знаят ли колко зрелостници ще приемат, дали няма да се получи дублиране, дали няма да се получи по-голям прием от възможностите.
Министър Вълчев, изразявам това становище и правя тези изводи с една единствена цел: когато обсъждахме и когато приехме Националната програма за училищно образование и предучилищна подготовка и възпитание, категорично подчертах, че за мен едно от основните преимущества на тази програма са прозрачността, стабилността и предвидимостта, които са заложени в нея. Струва ми се, че с част от тези законодателни промени, които Вие предлагате, накърняваме тези качества на програмата и ги замъгляваме, водим до една по-слаба информираност и на професионалистите – учителите, и на всички нас.
Ще Ви дам един конкретен пример: снощи по една телевизия слушах репортаж, в които се каза как Народното събрание забранява даването на частни уроци, след което включиха Вас тук от трибуната и Вие казахте как трябвало да декларират, иначе не можело да дават частни уроци. По този начин с Вашите добри намерения и куража Ви, ако извадя част от класическата мисъл, се страхувам да Ви кажа Вашият път, който е постлан с тези добри намерения, къде ще ни заведе всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли народен представител, който желае да вземе отношение по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес дебатираме изменението и допълнението на Закона за народната просвета в един момент, когато остават само 1-2 месеца от подготовката на цялостен, нов Закон за народната просвета по съответно нова концепция.
Защо със законодателната си инициатива Министерският съвет ни предлага този закон в момент, когато ще бъде готов скоро и новият закон? Явно има няколко критични, няколко нетърпящи отлагане неща, които трябва да намерят регламентация в новия закон. Бързам да не пропусна да кажа, че прави чест на Министерството на образованието и науката и на министъра на образованието и науката, че са подхванали тези критични от много години теми в българското образование и най-накрая те намират своето решение. Разбира се, никое решение не е съвършено, то винаги е достойно да му се търси усъвършенстване.
Кои са тези според мен четири критични точки, четири критични момента, които се разглеждат и се търси решение в текстовете на предложените промени в Закона за народната просвета?
На първо място, най-накрая се търси решение на прословутия Закон за матурите, за държавните зрелостни изпити и то по един нов начин, като веднага се предлага ефективна система за външно оценяване на държавните зрелостни изпити. Това, според мен, е много важно.
На следващо място е прословутият проблем с учителите, които преподават частни уроци на своите ученици, на които са длъжни по заплатата си и по задълженията си да преподават. Това е въпросът с конфликта на интереси. Този конфликт на интереси е дефиниран и се предлага решение.
На следващо място е проблемът с делегираните бюджети. И не само начинът, по който ще стане финансирането чрез делегирани бюджети, а и какво отношение взема държавната система на образование при неефективно управление на финансите при такива делегирани бюджети. Това мисля, че също е много важен въпрос, който намира решение.
И на четвърто място, уважаеми колеги, това е статутът на защитените училища - на мен много ми хареса вчера една фраза от изказването на председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан, чрез които се търси някакво решение на въпроса за достъпа до образование, но не какво да е образование, а все пак на качествено образование. Така че ще се направи всичко необходимо в тях да може да се предлага необходимото качествено образование.
На последно място бих казала, че може би законопроектът ще спечели, ако между първо и второ четене се помисли повече да се допълнят и уредят в закона проблемите за средищните училища, които придобиват нови функции при тази оптимизация и качествена промяна в системата на образование, включително в нейния количествен вид в България.
Мисля, че законопроектът си заслужава подкрепата и той наистина ще разреши за определен период тези важни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
По принцип се въздържам от задълбочен коментар на законопроекти за изменение и допълнение на основните устройствени закони в системата на българското образование, какъвто е и обсъжданият днес. Веднага обяснявам защо. Защото, наред с добрите неща, които постигаме с конкретните предложения в изменителни закони, все повече празноти се отварят и, надявам се, господин министър, ще се съгласите с мен, както и много несъответствия със съществуващата нормативна уредба. Затова бях провокирана и от изказванията на колегите по време на дебата вчера и днес, позволете ми да кажа няколко думи и аз.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, госпожи и господа народни представители! Този законопроект наистина го приемаме не спешно, но наложително, и то, надявам се, дни преди влизане на нов закон – как ще го наречем, за училищно образование или за народна просвета, това е друг въпрос. В него са заложени две групи изменения и допълнения, които се отнасят, първо, до провеждане на държавни зрелостни изпити – дай боже да приключи тази сага, и наистина с нашата обща воля в тази зала да дадем зелена светлина на Министерството на образованието и науката и още тази пролет да се проведат държавните зрелостни изпити.
Държавните зрелостни изпити като измерител на резултатите от обучението в задължителната подготовка от гимназиалния етап в средното образование, държавните зрелостни изпити, като основен елемент от външното оценяване - нашият стремеж е, за да бъде добра системата на средното образование, да може да осигурява достатъчно не само равен достъп, но и качествено образование, има остра нужда от изграждане на тази ефективна система за външно оценяване, както сме започнали вече в различните етапи. Няма как на финала да не се търси измерител и този измерител се явява държавният зрелостен изпит.
Позволете ми обаче аз да взема отношение по втората група допълнителни текстове към Закона за народната просвета, които съдържат предложения за санкции – санкции на колегите-преподаватели, и санкции на директорите като мениджъри на образователните институции: детски градини, училища и обслужващи звена.
Много въпроси възникват, четейки текстовете в законопроекта на § 6, много притеснения провокират у мен и, позволете ми, господин министър, да ги споделя. Дисциплиниращ ефект ще има, аз нямам съмнение в това, подаването на декларация. Но ние определяме с този текст три виновности, ако мога да се изразя така: наличие на конфликт на интереси, неподаване на декларация и подаване на декларация с невярно съдържание.
Липсата на контролен механизъм както в регионалните инспекторати, така и при директорите на училища, като работодатели, създава у мен притеснението, че може би няма да бъде толкова добър ефектът. Но си заслужава да започнем все пак.
На мен обаче ми се ще между двете четения да синхронизираме това предложение със съществуващите норми в Кодекса на труда. Защо да не включим и трите степени на дисциплинарни наказания по чл. 188 и все пак да се съобразим със съществуващия текст в чл. 189? Тоест, при определяне на дисциплинарното наказание да се отчита и степента на тежест на нарушението, условията, в които то е извършено, ако щете, и поведението както на учителя, така и на работодателя. Защото, колеги, професионалисти са и мениджърите в системата, и експертите в регионалните инспекторати, и директорите. Те вероятно също дават частни уроци и ние знаем това. Много от тях го правят. Така че тук може би текстът се нуждае от по-прецизно разглеждане и намиране на по-точно решение за второто четене на законопроекта.
Не на последно място нека да не забравяме, че тази крайна мярка, която е предложена – дисциплинарно уволнение без предупреждение, е твърде силна и не може да се прилага така за всички нарушения, които ще бъдат констатирани, дори и да се събере доказателствен материал, като писмени обяснения например, трябва да се отчита и спецификата, според мен.
Не на последно място, да имаме предвид съществуващата възможност по Кодекса на труда веднага да се намесят синдикатите в защита на своите членове. Така че трябва добре да премислим.
Другата санкция, която се предлага за нецелесъобразно разходване на средствата по делегираните бюджети от директорите на училищата, тоест при просрочено разходване на средства над 20%, също да се допускат наказания по предложения на финансиращия орган и е свързано с уволнение отново, макар и с предизвестие.
Господин министър, въпреки Вашите усилия да проведете обучение на директорите на тези образователни институции в Института за обучение, въпреки опита на някои колеги директори от няколко години назад по използване на делегираните бюджети, дали всички директори ще имат добрата подготовка, за да използват средствата от делегираните бюджети в техните училища целесъобразно и да не стигат до тези нарушения? Нека да предвидим и това. Защото ние знаем, че, първо, видовете училища са няколко, има специфика на мястото на училището, мениджмънтът е различен, съставът на педагогическите колективи. Има ред обстоятелства, които не бива да подценяваме. Може би, извинете моите притеснения, ще възникнe без особена вина на директора необходимост и от по–големи разходи.
Аз изцяло подкрепям председателя на комисията за това, че издръжката на един ученик – да, тя е определена с нормативния акт, но дали Министерският съвет не би могъл да се ангажира и аз не се съмнявам, че във Ваше лице това ще бъде предложено на колегията от кабинета, освен средствата за безплатен транспорт – давам си сметка, че прилагането на делегираните бюджети в една ситуация на оптимизиране на училищната мрежа ще налага и извънкласни дейности, които е хубаво да бъдат обезпечени финансово, за да могат да бъдат спокойни родителите, а и децата да използват ефективно това време, в което ще трябва да се изчакват например. Ще има и такива случаи.
Не на последно място би било добре там, където има столово хранене, пак от гледна точка на това, което изложих преди малко, да се помисли за заделяне на средства и за обезпечаване на безплатното столово хранене на децата.
Иначе, разбира се, подкрепям законопроекта не с надеждата, а вече мога да си позволя да кажа, с увереността, че ще ускорим работата по новия закон.
Колеги, надявам се на вашата подкрепа той да стане факт съвсем скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване госпожа Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, бих искала да подчертая моето мнение и мнението на колегите от Парламентарната група на Българска нова демокрация, че ние ще подкрепим предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Ще го подкрепим непоколебимо, водени от разбирането, че с подкрепата на този законопроект се дава зелена улица за това да бъдат проведени най-после държавните зрелостни изпити.
Нещо повече, колеги, аз смятам, че начинът, по който всеки един от нас, всяка парламентарна група ще гласува по този законопроект, най-после ще покаже в този момент черно на бяло кой наистина е за провеждане на реформите в образованието, включително тази важна реформа – въвеждането на държавните зрелостни изпити и кой принадлежи към този кръг, който говори за необходимостта от реформи вече много, много време, но когато дойде моментът те да бъдат направени, намира винаги някакъв начин да отдалечи този момент. И така, подкрепата за този законопроект означава на практика заявяване на ясна подкрепа, готовност и желание да бъдат въведени дълго отлаганите, дълго чаканите реформи в средното образование и на първо място този външен обективен измерител на знанията и постиженията на зрелостниците, а именно държавните зрелостни изпити.
Разбира се, както във всеки законопроект, и в този има моменти, които се нуждаят от прецизиране. Но това не предполага да се откаже подкрепа, пак ще кажа, за първите, отдавна чакани стъпки, които трябва да бъдат направени за подобрение на системата.
Ние ще подкрепим и другото предложение, което е изключително важно в този законопроект, а именно начина, по който е разписана процедурата за деклариране, за извършване на образователни услуги от съответните учители и съответно санкцията тогава, когато бъде доказан конфликт на интереси.
Бих искала да се спра малко по-подробно на този въпрос, защото, откакто се говори в публичното пространство за това предложение, има доста спекулации. Може би всички ние, а и Вашият екип, господин министър, трябва повече да обясняваме какво точно имаме предвид и правим с тези промени.
И така, колеги, по принцип с тези промени не се забранява, образно казано, даването на частни уроци. В този законопроект е внесено изискване тази практика да бъде декларирана от всеки един преподавател. Поне в моите разговори с преподаватели никой от самата учителска гилдия не се противопоставя на това изискване, защото, колеги, както навсякъде, учителите много добре знаят в собствения си колектив кой какво прави. И така санкцията, според предложените промени, настъпва тогава, когато в подадената декларация или тя е с невярно съдържание, или се установи наличието на конфликт на интереси. Конфликт на интереси, тоест забраната, санкцията визира само тези случаи, когато учител дава частни уроци на ученици, на които преподава, или на ученици, на които по някакъв начин той е изпитващ или проверяващ, част от процедурата, при която кандидатства въпросният ученик.
Аз съм убедена, че трябва да направим тази решителна крачка. При това санкцията трябва да бъде в цялата й суровост, за да прекъснем, да дадем ясен знак, че искаме да бъде прекъсната или поне да ограничим тази абсолютно негативна практика, от която всички се оплакват и която, за съжаление е факт. А именно това, че не се работи качествено в класната стая, а поканата: „Ако искаш да ти дам повече знания, ела, ако обичаш, след часовете по време на частните ми уроци”. Така че подкрепата на тази част от предложенията, също, както и подкрепата за провеждането на държавните зрелостни изпити означава, че искаме да дадем ясен знак, че тази абсолютно недопустима практика трябва да бъде изкоренена.
И накрая темата, която засегнаха и колегите в своите изказвания, които чухме до този момент – въвеждането на самостоятелните бюджети и отговорността на директорите, изобщо цялостната картина на оптимизацията на училищната мрежа, въвеждането на понятията „защитени училища”. Ние смятаме, че специално за защитените училища, специално за новата картина, прегледа на училищната мрежа в страната, трябва наистина да има един широк публичен дебат. Защото знаете, че всички са много чувствителни на тема запазване на училищата. Трябва точно и ясно да се каже на всички какви са критериите, по които се решава статутът на училищата, включително и на защитените училища. Аз лично смятам, че трябва да бъде подкрепено едно предложение, което чухме в дебата по законопроекта в Комисията по образованието и науката – въпреки всичко да няма община без училища. Защото това би променило по категоричен начин перспективата на развитието на отделните общини. Но отново ще кажа – решението за защитените училища, средищните училища, изобщо област по област как ще изглежда училищната мрежа, всичко това трябва да бъде направено след много широк, много активен публичен дебат, за да бъдат убедени хората в положителната цел на всички тези стъпки, а именно не просто децата да бъдат някъде на училище, а да имат достъп до качествени образователни услуги.
И накрая отново завършвам с това, че Парламентарната група на Българска нова демокрация ще подкрепи внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това изменение на закона, особено в самата му първа част, трябва да бъде приветствано, защото дългото отлагане на матурите беше една от неприятните и лоши практики в модернизацията на българското образование. И самият факт, че законопроектът има в себе си основна цел да решава този въпрос, е положителен. Това нещо трябва да бъде подкрепено.
Разбира се, законопроектът се опитва да отговори на въпроси, които възникнаха остро в периода на учителската стачка и които Министерският съвет, в частност Министерството на образованието и науката предлага за решаване от пленарната зала на Народното събрание. Както споменаха и колегите, те са няколко на брой.
Мисля, че най-нерешимата задача, която е поставена сред тях, е премахването на частните уроци. Да се повлияе върху едно наследство, върху една много устойчива традиция, това е практика, която е станала традиция, чрез промяна в закон е наивно да се мисли. Става дума за поколения. Не става дума за десет години, за петнадесет години, за двадесет години, за тридесет години, а за поколения българи – родители, учители, деца, които са се възползвали от частните уроци.

За честта на истината трябва да кажа, че законопроектът все пак се опитва от това голямо явление да извади само един елемент и да го санкционира. И това е, ако си учител в дадено училище, да нямаш права и да си в конфликт на интереси, ако даваш частни уроци спрямо учениците от това училище. Това някак си изглежда като постижима задача. Но същевременно остава отворен въпросът тази образователна услуга - частният урок, въобще регламентирана ли е, хората, които я правят за учениците от съседното училище, те в какви взаимоотношения са с държавата и прочие. Тъй като наследството, което имаме, към което всички ние фактически принадлежим, е, че тези уроци са нерегламентирана практика. Това е много интересно явление в крайна сметка. Защото, от една страна, то е натоварено, както казах, с традиция в себе си, и от друга страна, абсолютно извън закона. И към него се гледа като към нещо, което не трябва много-много да се коментира, малко е срамно дори да се коментира, защото все пак е част от българската просвета. Това е общото състояние на нещата. За първи път се прави опит да се извади на светло, пак ще кажа, в резултат главно на учителската стачка.
Аз съм готов да подкрепя този текст в тази ограничителна рамка – конфликт на интерес е частен урок за ученици в училище, в което съм учител. Толкоз. Но бих направил усилие и ще призова и колегите си да се намери може би още малко разширение на текста с оглед на цялостния конфликт на интереси – аз съм учител, преподавам, съучастник съм в едно ниско качество и давам частни уроци. Много е тежък въпросът. Трябва и на това да се потърси отговор.
По защитеното училище. Това е задача, която е решавана по различни начини. Сега се предлага това понятие – защитено училище. За мен то добро като понятие. Наистина държавата прави протекция, защитава определена област. Тук има колеги, включително председателят на комисията господин Местан, с когото сме водили тези разговори в годините и знаем, че опира главно до планински райони, до места, където наистина е затруднено движението и на учители, и на ученици и трябва да се търси оптимален вариант. Това обаче, което трябва да кажем, е, че законът създава отговорност в изпълнителната власт. Тоест, тук не решаваме задачата, тук просто дефинираме понятие и го предоставяме като инструмент за ползване на изпълнителната власт. С всяка следваща стъпка ще се търси сметка от министъра на образованието. Няма от кого друг. Дори фактът, че през наредба на Министерския съвет ще се произведе докрай инструментът, пак отговорността ще си остане там, където си й е мястото.
Не мога да разбера, освен правна логика, защо се занимаваме с махането на държавнообразователните изисквания. Ако това е аргумент, за да можем да осигурим матура, която не е под удар в някакъв правен аспект – да. Но след това ще трябва да го върнем. Защото държавнообразователни изисквания по български език – ако ползвам алегориите и метафорите на някои от колегите вляво като проф. Пантев – това е светая светих на сърцето на българската образователна система. И би трябвало да се отнасяме към нея като към нещо много ценно. Иначе разбирам смисъла на такава промяна от гледна точка на въвеждането на матурата и заради това не съм против, ако това е наистина водещият аргумент. Защото намирането на непрекъснати причини да се отлага матурата за мен е най-големият проблем. И затова с това започнах и самото си изказване.
С други думи, колеги, както виждате, отношението към тези изменения е положително. Те са в необходимата степен на самото развитие на българското образование и представляват, според мен от доста време насам, за първи път фактическо съгласие. Това е нещо, за което се е говорило тук с пламенни думи, които обикновено са били само пламенни думи. Но тук става дума за нещо много конкретно, върху което може и според мен се изгражда съгласие сред всички парламентарни групи. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте за реплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Методиев! Първо, ще се съглася с Вас, че въпросите, които се опитваме да решаваме оттук нататък със статута на защитените училища, наистина се решаваха и до днес по различен начин, например с изключенията в наредбата за броя на децата в групите и паралелките, в която наредба се допускаше съществуването на маломерни паралелки с 10 деца. И това е една образователна реалност. Аз бързам да кажа пред моите колеги, че докато Вие бяхте министър, ние не сме имали абсолютно никакви проблеми. При наличие на реална необходимост, Вие утвърждавахте всички искания на общините за маломерни паралелки, когато закриването им е било невъзможно. И действително в това отношение аз мога да изразя една оценка, че сътрудничеството ни беше достатъчно добро.
Проблемът според мен обаче във връзка с голямата реформа, която се прави чрез делегираните бюджети, не се свежда до защитените училища. Те са преходно явление. Проблемът е, че се очертава един сериозен брой средищни училища. И онова, което трябва да проумеем и аз се надявам да постигнем съгласие, е, че издръжката на един ученик в средищно училище не е равна на издръжката на ученик от несредищно училище. И тези допълнителни разходи, които има в средищното училище – за транспорт, целодневна организация, столово хранене – или трябва да се финансират допълнително, те да не са част от стандарта за издръжка на един ученик, или, ако бъдат в стандарта, тук вече трябва да помислим за корупционен коефициент.
Това е онова, което според мен не е в закона, но би могло да влезе в приложното му поле между първо и второ четене и ще се радвам да изразите отношение и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Местан, средищното училище или, казано на по-обикновен език, училището, което решава проблема за събирането на децата на едно място в някакъв регион, където има трудност по въвеждането на образователни услуги, не може да не се мисли като държавен въпрос. Тоест не може да бъде оставен, според мен, на общината. Защото може да се окаже, че ще бъде средищно за общински училищни мрежи, защото може да се окаже две общини, засечени в някакъв ареал, където се изгражда средищното училище.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Може. И ще се случи.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По всяка вероятност даже ще се случва често. Което означава, че самият статут както на защитените, така и на средищните училища трябва да бъде изведен на онзи ред, в който държавата през министерството носи отговорност. Тогава реалността за корупционна практика силно ще намалее, защото ще се премести отговорността в центъра.
С други думи, ако ние имаме 3000 училища в България, имаме 35, които са с този статут – на средищни, имаме още 150 – на защитени, особено средищните трябва да извадим от управлението на териториален принцип на децентрализация, това е мое дълбоко убеждение, и да ги дадем на управление на министерството, защото може да се окаже, че става дума за деца, които ще трябва да останат цялата седмица на мястото, където е средищното училище. Може би в определени периоди, особено в трудното време на зимата, говоря пак за планинските райони, това ще стане необходимост. Те трябва да бъдат изведени от семейството и държавата, в лицето на министъра и министерството, ще трябва да поеме тази отговорност. Тя не е по силите на кмета. Не е възможно според мен той да се справи.
От тази гледна точка да чакаме делегирани бюджети, с цялата им сериозност, стегнатост и финансова дисциплина, да бъдат разпрострени върху сегашната мрежа означава да лъжем тук, в залата. Това е невъзможно. Делегираните бюджети ще се случат там, където има здрава, реална училищна мрежа. Тази отговорност, която законът ще потърси на директорите на училищата в тези райони, наистина трябва да бъде строга, както е записано.
Завършвам с това, че изграждането на защитени и на средищни училищни мрежи не може да бъде без отговорността според мен на правителството, в частност на министерството, и най-вече на самия министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за изказване.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз наистина се чувствам изключително доволен, че най-после в България държавният зрелостен изпит се въвежда като най-важния инструмент за външно национално оценяване на подготовката и знанията на българските ученици. Това е много сериозна крачка напред, чрез която българската образователна система най-после се приобщава към системите на останалите 26 страни – членки на Европейския съюз, където държавните зрелостни изпити са въведени отдавна. За някои това представлява скелета изобщо на образователната система.
По този повод, господин министър, аз одобрявам изцяло това, което сте предложили в първата от четирите части от пакета предложения, които правите. Искам да обърна внимание единствено на въпроса, на който се спря господин Методиев. Не става ясно защо от държавните образователни изисквания отпада т. 4 – изискването за усвояване на книжовния български език.
По стечение на обстоятелствата още в Тридесет и осмото Народно събрание участвах активно в дискусията около пакета държавни образователни изисквания. Книжовният български език беше заложен, защото той представлява фундамента на цялостното последващо развитие на един човек. Това не е само българската литература, това е начинът на общуване, на изразяване. До голяма степен книжовният български език е израз на национално самочувствие и национално самосъзнание. Считам, че ако се прави някаква корелация между държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език и матурите, тук съм съгласен напълно, че трябва да се реформира зрелостният изпит по български език и литература. Мога да дам и примери по какъв начин е той в редица европейски страни, които развиват самостоятелното мислене, развиват личното становище и личното мнение на ученика по определен проблем, по определена тематика, по определено произведение, взето обаче не от списък на 20 произведения, а нещо много по-широко. Значимостта там е, че ученикът е активна страна, а не теми, наизустени по определен начин, наизустени становища на видни български преподаватели и учени.
По отношение на втората част от предложените промени, която касае частните уроци на българските учители. Частни уроци съществуват навсякъде по света, разпространени силно – нещо повече, в редица страни на Европейския съюз в обявите за услуги можете да прочетете десетки, ако не и стотици предложения за частни уроци.
Това, което тук се прави, е ограничаването на възможността за даване на частни уроци от един учител на учениците, обучавани в същото училище.
Господин министър, бих приел тази постановка при едно допълнително ограничително условие – един учител да няма правото да дава частни уроци на ученици, които обучава или по определен начин участва в системата на тяхното оценяване. Ако един учител преподава в прогимназиалния курс, какъв е проблемът, че ще даде частни уроци на ученици в гимназиалния курс, ако този учител е търсен и уважаван? Защо трябва от „Люлин” да отива в „Младост”, за да дава частни уроци или в обратната посока? Не мога да го разбера. Това е също както един пациент да може да ползва частен кабинет на лекар, ако е задължително извън района на диагностичните центрове, които бяха създадени.
Иначе с този текст вие презумирате виновно поведение на учителя не само по отношение на своите ученици, но дори ученици, обучавани от други учители. Ще въздейства за оформяне на тяхната оценка, което считам за неправилно.
Нещо повече, считам, че едва ли биха имали правни последици тези декларации, които подават учителите, защото дори да има конфликт на интереси и съответно декларация с невярно съдържание, това може да бъде констатирано не по показанията на отделни ученици, а просто на място при проверка да се установи, че учителят дава частни уроци на свои ученици. Именно поради това, че въпросът се свежда до един важен за мен, по-скоро морален акт, нека бъде в тази рамка, за която действително съществува конфликт на интереси. Учителите ще бъдат мотивирани да дадат тази декларация и да я спазват коректно.
По отношение на делегираните бюджети и отговорностите на директорите. Аз съм съгласен, че директорите трябва да имат важни отговорности, за да се спази рамката на делегирания бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имахте шест минути, моля да завършите Вашата идея.
ИВАН ИВАНОВ: Завършвам, господин председателю. Не знаех точно колко време е останало на нашата парламентарна група.
Няма да говоря за директорите, в личен разговор мога да го изразя. Искам да се спра на нещо друго, което считам за важно. Когато говорим за защитени и средищни училища, нека да обърнем съществено внимание на средищните училища не само поради това, че има три неотменими фактора, които налагат по-големи разходи там – транспортът, училищното хранене и целодневният учебно-възпитателен процес, но и това, че, както върви тенденцията, в близките години някои от средищните училища ще минат в статут на защитени поради непрекъснатото намаляване броя на обучаваните ученици. Няма съмнение, че там трябва да се обърне специално внимание, за да бъдат те защитени, а оттам – и съответните средища на българското средно образование. Ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? На първо четене сме, уважаеми колеги. Няма. С това се смята, че е приключила дискусията на първо четене.
Господин вицепремиер и министър на образованието и науката, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми съвсем накратко да взема отношение по казаното тук. Първо бих искал да благодаря за подкрепата и критиките, които бяха отправени. Както и друг път съм имал повод да кажа, далеч нямам самочувствието и нашият екип няма самочувствието, че можем да предложим един законопроект по най-добрия начин. В крайна сметка с общи усилия мисля, че ще достигнем до добри резултати.
Ще взема отношение по няколко въпроса, които бяха засегнати и вчера, и днес в дискусиите.
На първо място – по отношение на държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Това е важен въпрос. От самото начало знаехме, че той ще повдигне известни въпросителни, тъй като не звучи никак добре: „Отменят образователното изискване за усвояване на книжовен български език”. Какво значи това? Някак си не звучи добре.
Всъщност истината е, че държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език в България няма. Това е едно пожелание в закона и такова никога не е било създавано, така че всъщност ние не отменяме самото изискване. Ние отменяме задължението такова да бъде създадено. Защо го отменяме? То е по причина, която и господин Методиев спомена, мисля, че и господин Иванов, а и преди тях говорилият господин Камбуров, струва ми се – по простата причина, че във всички жалби срещу държавните зрелостни изпити това е един от основните аргументи: как така ще се явяват децата по български език и литература като няма държавно образователно изискване? Това е един формален аргумент, но мисля, че си заслужава да подкрепим едно такова решение. В новия закон ние въобще ще трябва да преосмислим какво означава държавно образователно изискване, дали така да се наричат тези стандарти, които според мен поне трябва да се отнасят преди всичко наистина до обем и качество на знанията, а не до всичко, което ни дойде наум в образователната система.
Това е единственият аргумент, а иначе искам да кажа, че специално по отношение на българския език, книжовната норма на българския език, както всички добре знаем, по традиция се счита, че се задава от Института за български език в съответните негови издания. А що се отнася дали има въобще някакво държавно образователно изискване за усвояване – да, има и това е държавното образователно изискване, свързано с учебното съдържание, каквото между другото съществува. Така че това е един формален въпрос, въпреки че си давам сметка, че не звучи никак добре на публиката.
На второ място е въпросът за защитените училища. Това е много сериозен въпрос. Тук госпожа Михайлова и други колеги изтъкнаха едно притеснение или най-малкото въпрос, който възниква: добре, не даваме ли твърде много възможности на Министерския съвет той да определя защитените училища?
Искам предварително да кажа, че аз съм голям противник на това да има каквато и да е възможност министърът или Министерският съвет на преценка кое училище да бъде защитено и кое не. И не за друго, а защото натискът наистина ще бъде изключително голям. Аз самият не бих искал да се подлагам на такъв натиск и не пожелавам на никой следващ министър да е подложен на такъв натиск, защото мнозина тук споменаха и това мисля, че е очевидно, че няма нищо по-тежко от това за един кмет и за населението да участват в закриването на едно училище, което е съществувало десетилетия, а някой път и повече от столетие. Това е много тежко!
Според нас критериите трябва да бъдат изключително прозрачни, устойчиви, твърди критерии. Аз не възразявам да помислим дали да не са и в закон, но това ми се струва твърде динамична материя, тъй като самата картина на мрежата на училищата в България ще се променя през следващите години. Не знам доколко е уместно всеки път да се влиза с това в Народното събрание, но се ангажирах пред комисията. Вие, предполагам, че също помните, когато показах, когато направих презентация с това, което дотук сме разработили с Министерството на финансите. Да припомня – защитено е всяко училище, което, ако би било закрито, повече от десет деца биха пътували повече от 20 минути преизчислено през релефа на съответния регион. Ангажирам се, че преди да внеса какъвто и да е акт в Министерския съвет мисля, че ще бъде редно, правилно, да бъде обсъдено това веднъж с Националното сдружение на общините в Република България и втори път в рамките на комисията, ако ръководството прецени, че това е подходящо.
По отношение на средищните училища ние имахме разговори и с председателя на комисията, и с други колеги. Да, има голяма логика в едно допълнително финансиране на средищните училища. Единственото, което на този етап бих искал да направя като бележка – нека да не пипаме стандартите. Това би означавало да поставим в различно положение различни училища. Нека да видим за допълнителни плащания, които да бъдат целеви. Това е правилното според мен – да, транспортът не достига, добре, нека целево плащаме за транспорт, но директорът да не може да харчи тези пари за друго. Има нужда от столово хранене, от целодневна организация – добре, но нека това да са целеви средства. В противен случай ще замърсим чистотата на системата или на логиката, на принципа и не съм сигурен, че резултатът ще бъде изцяло положителен.
Следващият въпрос, който се поставя – въпросът за директорите и трябва ли точно при 20% надвишение на лимита, госпожа Михайлова посочи като въпрос кога точно ще се прецени – в края на годината ли, в началото ли, на всеки месец ли, не е ли много силна мярката? Най-често се задава въпросът, който и госпожа Гроздилова го зададе, както и други колеги: ами тези хора нямат все още подготовка, как така ще ги санкционираме преди да сме ги обучили?
Има логика в цялата тази работа и във всички тези въпроси, но бих искал още веднъж да кажа какво е нашето принципно виждане. Аз не възразявам работодателят, в случая министърът или неговите началници на регионални инспекторати, да имат право и на преценка, но всъщност ние така лишаваме общините от един силен лост. Ние като че ли от властова гледна точка, ако мога така да се изразя, по-добре да имаме тази преценка: аз харесвам директора, кметът не го харесва, защо пък ще го уволнявам по негово предложение и да не мога да му откажа? В крайна сметка, когато ние възлагаме сериозни финансови отговорности на общините, е редно да им дадем и някакви правомощия по отношение на хората, които са техни разпоредители с бюджетни кредити. Така поне ми се струва. Разбира се, бихме могли да мислим дали да е двадесет, дали да е петнадесет, дали да е двадесет и пет – двадесет е едно число, което нашите финансисти и колегите от Министерството на финансите прецениха, че е на границата, но разбира се това е дискутируемо. Вие сте напълно права, че това е въпрос на воля, а не толкова на разум, тъй като в крайна сметка някой трябва да отсече десет ли са, петнадесет ли са, двадесет ли са.
Готов съм да дискутираме върху този текст. Моето мнение е, че не бива все пак да нарушаваме принципа. Нека общините да имат възможност малко по-активно да се намесят в случаите, в които се харчат средства по един неправилен или дори нецелесъобразен начин.
Отварям една скоба, за да кажа – всъщност харченето на много средства почти никога не е въпрос на слаба подготовка, поне според мен. Да припомня, че ние повече от година имаме делегирани бюджети във всички училища, които министерството пряко финансира, и досега на мен не ми е известен случай, където поради некомпетентност, недобра подготовка, директорът да харчи повече средства. Директорите харчат повече средства по една-единствена причина – не желаят да правят реформи в училището. Той знае какво представлява парната му инсталация и въпреки това не ни прави предложение за инвестиции през тази година и казва: ние ще изкараме, а догодина ще видим. Друго – знае, че съотношението ученици – учители, педагогически персонал, е лошо и въпреки това, за да не се скара с Иванов или Петрова, ето това не се прави. Според мен това са основните причини, а не толкова, че той е толкова неподготвен. Мисля, че директорите в огромната си част са достатъчно и интелигентни, и грамотни хора, и могат да се справят с това, което предстои.
И сега големият въпрос – въпросът с декларациите и частните уроци. Няма съмнение, че това е въпрос не само юридически, той до голяма степен е и морален въпрос. Струва ми се, че това тук се спомена от господин Иванов.
Искам обаче да отворя една скоба и да кажа нещо, което наистина мисля и от дълго време мисля. Нека да не правим всеки път една и съща грешка – когато говорим за каквото и да е в училище или за учителите изведнъж да казваме: внимавайте сега да не ги обидим! Тук не става въпрос за това.
В обществото има различни социални и професионални групи. Всяка една от тях заслужава своето уважение. Извинявайте, но аз например, ние всички в тази зала апропо, сме хора, които подаваме декларации за имуществено състояние. Аз не считам, че съм обиден от това нещо. Ами, аз работя такава работа, има потенциален конфликт на интереси. Никой не е казал, че ние тук сме събрани престъпници, но има потенциален конфликт на интереси. В много държави този въпрос така са го решили хората. Нека да има повече прозрачност и не виждам защо това трябва да бъде обидно. Никой не презюмира, че някой от нас е свършил нещо, но това е една предпазна мярка и в крайна сметка е, ако щете, един жест към обществото, с което се показва известна публичност. А ако пък има и конфликт на интереси, толкова по-зле за този, който го е допуснал.
По същия начин според мен стои и въпросът и с други професионални групи – в случая с учителите. Няма нищо обидно в това да се подаде такава декларация според мен. Що се отнася до това дали вече трябва да се предефинира и прецизира текстът, както тук беше споменато, аз нямам нещо против. Разбира се, бихме могли вероятно да намерим по-добра формулировка.
Поставиха се обаче няколко основателни въпроса, струва ми се, от госпожа Кънева вчера и от още няколко колеги: какво правим с директорите, със служителите в регионалните инспекторати по образованието и с университетските преподаватели? Много основателен въпрос и аз тук трябва да призная, че имахме известни дебати в работната група преди да внесем законопроекта и съжалявам, че не бях по-настоятелен. Сега ще кажа какво мисля по този въпрос и какво бих ви помолил да подкрепите между първо и второ четене. Аз считам, че директор на никакво основание не трябва да дава частни уроци. На никакво основание и под никаква форма – независимо на свои или на други ученици. Това е човек, на който сме възложили изключително сериозни отговорности и който според мен трябва дори повече от продължителността на работния си ден да се занимава с това, което му е възложено. Следователно считам, че е напълно правилно да има абсолютна забрана за директора да дава частни уроци на когото и да било. Мисля, че това е коректно.
Второ, по отношение на служителите в регионалните инспекторати по образованието, аз бих добавил и администрацията на Министерството на образованието и науката, считам, че също трябва да има абсолютна забрана за даване на частни уроци. Така както, още като станах министър, въведох абсолютна забрана мои служители да участват в писане на учебници, не за друго, а защото има сериозен потенциален конфликт на интереси. Мисля, че това би било правилно и ако подкрепите едно такова решение, то би могло да бъде оформено между първо и второ четене.
Искам да кажа още един аргумент защо според мен трябва да бъдат давани декларации. Ето сега предстои да бъдат назначени членовете на голяма комисия за проверка на държавните зрелостни изпити по български език и литература, някои назначих. Това ще бъдат 700 човека – преимуществено учители. Извинявайте, но аз не считам за правилно, че е редно в такава комисия да влиза човек, който дава частни уроци, мисля, по разбираеми причини за всички. Същото е и с комисиите, които проверяват тестовете. Същото е и с комисиите, които изработват тестовите материали или изработват изпитните материали за държавни зрелостни изпити. Че как на един човек, който дава частни уроци, ще му дадем да изработва изпитните материали?! Нали всички разбираме, че децата, на които той преподава, ще бъдат в коренно различно положение от положението на другите деца. Следователно, нека не се отказваме от тази декларация. Нищо обидно няма в това човек да даде декларация, свързана с професионалната му дейност. Нищо обидно няма в това. Аз самият подавам всяка година такава декларация, вие подавате такава декларация, други професии подават такава декларация и в това няма абсолютно нищо обидно.
Последното нещо, което искам да кажа. Тук се спомена дали не трябва и в двата случая - с директорите и с учителите, да се мисли за диференциране на наказанията. Госпожа Гроздилова и други колеги също споменаха. Има логика в това. Аз нямам нищо против да помислим. Разбира се, че това е възможно. В първия случай с директорите обаче спецификата е, че преценката отново ще падне върху работодателя, тоест министъра или неговите началници на регионалните инспекторати. Отново кметовете няма да имат толкова силна позиция, което нека да го помислим още веднъж.
Що се отнася за даването на декларация, респективно на декларация с невярно съдържание, неподаване или трите хипотези, които госпожа Гроздилова описа коректно, или пък наличие на конфликт на интереси въпреки подадена декларация. Бихме могли, разбира се, да помислим за това, но тук отново преценката ще остане в работодателя. Не мога да преценя в момента дали това е добре или не е добре. Във всеки случай искам да припомня, че в сила ще бъде и разпоредбата на чл. 313 от Наказателния кодекс във всички случаи, тъй като става въпрос за декларация, която се изисква по закон.
Нямам нищо против да дискутираме по тези въпроси, но молбата ми е - и мисля, че тук се оформи много широко съгласие – нека да се опитаме да запазим принципите, а в крайна сметка, разбира се, аз съм напълно съгласен, че няма текст, който да не подлежи на прецизиране или допълнително обработване. В никакъв случай не искам да кажа, че текстовете, които са внесени, са съвършени.
Благодаря още веднъж на всички, които взеха отношение. Поемам ангажимента още веднъж публично да изразя всичко, което е свързано със защитените или средищните училища. Първо да направим една дискусия в комисията. Разбира се, мисля, че ще бъде редно и с Националното сдружение на общините отделно да направим такава дискусия и едва след това да бъдат внесени в Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми колеги, с това приключи дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя процедурно предложение, ако разрешите, за допускане в залата на Стела Балтова – заместник-председател на Държавната агенция по туризъм, и Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли възражения да допуснем в залата Стела Балтова и Анна Янева? Няма. Моля да бъдат поканени в залата.
Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на законопроекта.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1:
„§ 1. В чл. 5а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Председателят на Държавната агенция по туризъм е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате ли изказвания по § 3? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли предложения по текста на § 4? Самият текст за съжаление го няма, но комисията подкрепя предложението за § 4. Няма желаещи за изказвания.
С това приключи и второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Обявявам 30 минути почивка, след което започва парламентарният контрол от 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще обявя новопостъпилите питания за периода от 22 до 28 февруари 2008 г .
Постъпило е питане от народния представител Павел Чернев към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно изявление на дипломатическия представител на Република България в Прищина за приемане на жители от областта Косово на работа в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно това ще поеме ли държавата една трета от осигурителната тежест. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Чернев към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно изявление на дипломатическия представител на Република България в Прищина за приемане на жители от областта Косово на работа в Република България. Информация от медиите за приемане в България на работна ръка от Индия, Виетнам и Египет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 март 2008 г.
Постъпило е питане от Евдокия Манева към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за публичност при изразходване на публичните средства. Следва да се отговори писмено до 13 март 2008 г.
Постъпило е питане от същия народен представител – Евдокия Манева, към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно управление на водите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
Постъпило е питане от същия народен представител – Евдокия Манева, към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно замени на земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 март 2008 г.
Постъпили писмени отговори:
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Надка Балева.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Златко Златев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Николай Михайлов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане на народния представител Евгени Чачев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
А сега давам думата на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков за изявление от името на парламентарната група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Сто и тридесет годишнината от Освобождението на България е пореден повод да се вгледаме в миналото, за да откроим какво ни предстои и да очертаем приоритетите на бъдещето. Защото неизменно остава чувството на преклонение и признателност към братята освободители, дошли не само от Русия, но и от Украйна, Беларус, Молдова, Румъния и Финландия. Защото българският народ изстрада и заслужи своето освобождение в националноосвободителното движение с неговия апогей – Априлското въстание, чрез дипломатическите акции през 1876 г. и многообразните форми на участие в Освободителната война. Защото България по този начин доказа със своите жертви зрелостта си и правото си на самостоятелно съществуване и развитие.
Уважаеми дами и господа, русофилството и русофобството са част от българското политиканство, но не и от българската историческа памет. За съжаление днес, 130 години по-късно отново подобно политическо поведение не е изключение от българския политически живот, макар че ХХІ век наложи генерални промени не само в глобален, но и в регионален план. Промените през десетилетията влияеха върху политическата конюнктура и взаимоотношения между България и нейната освободителка, но не и върху безспорния факт на освобождението и възродената българска държавност. През последните години българската държава чрез Народното събрание, Президента и Министерския съвет утвърди активна, прагматична европейска и световна политика, подчинена на националните интереси. Като член на Европейския съюз, на НАТО и на други авторитетни международни организации, България се превърна във фактор в международните отношения тук, в Балканския, в Европейския Югоизток. Защото енергетиката, инфраструктурните проекти и сигурността са част от новите отношения между Република България и Руската федерация на равноправна и взаимноизгодна основа. И сме свидетели как новите възможности определят и новите перспективи на българо-руските отношения – на равнопоставеност, прагматизъм и неподозирани досега възможности за осъществяване на българските национални интереси.
Уважаеми дами и господа, днес 130 години по-късно отново можем да потвърдим, че историята е не само факти, хронология и събития, особено когато те отразяват съдбата на един народ, духа на една нация и възраждането на държавата и традициите. Историята е и памет, и признателност, и отговорност! Освобождението на България постави началото на новата българска държава, на парламентаризма. То даде европейския шанс на България, който днес е реалност и перспектива.
Уважаеми дами и господа! И днес с достойнство можем да заявим, че България помни, България оценява доблестта и храбростта, че България търси нови измерения на факти. Защото във всяка война има победители и победени, в Руско-турската война като резултат имаше свободни. В името на тази свобода България извървя своя път и успя да проектира ценностите на миналото в настоящето и в бъдещето. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов има думата да направи изявление от името на парламентарната група на Демократи за силна България.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност ще направя изявление по една от реалностите на днешния ден.

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на парламентарната група на Демократи за
силна България относно проверките във фонд
“Републиканска пътна инфраструктура”
Министърът на финансите назначи проверки за управляваните от фонд “Републиканска пътна инфраструктура” европейски средства и за възложените на фирмата “Биндер” обществени поръчки, които проверки завършиха по очаквания начин – не установиха нередности. С това наглостта на правителството при прикриването на корупцията премина всякакви граници.
Финансовият министър, който ръководи Управителния съвет на фонда и отговаря за разходването на средствата, провери сам себе си и така прикри злоупотребите и вината - както своята, така и на двамата свои колеги Гагаузов и Мутафчиев. Нескопосано бяха скрити или премълчани отговорите на сериозните обвинения: защо не е проверено разходването на европейски средства по програмата “Транзитни пътища 4”, където именно фирмата “Биндер” е печелила проекти? Как в половината от спечелените търгове фирмата “Биндер” е била единствен участник и доколко в тези случаи договорената обща цена от 66,5 млн. лв. е била реална? Защо се мълчи за конфликти на интереси между ръководството на фонда и фирмите за надзор на пътните проекти? С чие покровителството изпълнителният директор на фонда е нарушавал Закона за обществените поръчки, като е възлагал поръчки на брат си за 120 млн. лв., без да бъде деклариран конфликт на интереси? Защо три обществени поръчки в Сливен за 5 млн. лв. са възложени на “Биндер” без конкурс?
И накрая, защо по програмите на Европейския съюз Министерството на регионалното развитие и благоустройството не изисква от оценителите на проекти да декларират роднинските си връзки с изпълнителите и възложителите?
Само седмица след дебатите в Народното събрание министрите лъжат, че се борят с корупцията, като се самопроверяват и оневиняват. Никой в България не им вярва. Не ще им повярват и в Брюксел. И затова медиите вече информираха, че Комисията за разследване на злоупотреби с финансови средства на Европейския съюз – това е комисията ОЛАФ, вероятно няма да признае резултатите от проверките, защото не са извършени от независим орган.
Демократи за силна България настояваме злоупотребите във фонд “Републиканска пътна инфраструктура” да бъдат разследвани от независим международен одит, определен от Европейската комисия”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други представители на парламентарни групи, желаещи да направят изявление от името на парламентарна група? Няма.
Уважаеми народни представители, преминаваме към същинската част на парламентарния контрол. Преди това съм длъжен да информирам народните представители за следното. Програмата за парламентарния контрол е пред вас, тя предвижда да започнем с Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, който е тук. Към него има четири питания. По програмата след министър Димитров трябваше да отговаря министърът на транспорта господин Петър Мутафчиев. Вероятно ви е известно, уважаеми народни представители, за тежкото железопътно произшествие с влак № 2637 София-Кардам, в което за съжаление има и човешки жертви. Министър Петър Мутафчиев в полунощ в 1,00 ч. посети мястото на произшествието. Взети са необходимите мерки, доколкото това е възможно. Около 5,30 ч. посети и болницата, където са настанени ранените пътници. Министър Мутафчиев информира сутринта премиера Сергей Станишев за случилото се, а само преди 20-ина минути на заседание на Комисията по транспорт и съобщения министър Мутафчиев информира и парламента.
Поради тази ситуация неотложни ангажименти не позволяват на министър Мутафчиев, макар че имаше пълна готовност, да отговаря на въпросите на народните представители Евгени Чачев, Борислав Великов, Христо Кирчев и Антонела Понева. Поради тези обективни причини той ще отговори на тези питания и въпроси другия петък.
Така че след Петър Димитров ще отговаря министър Асен Гагаузов, както е по програмата. Министрите са информирани за това разместване и трябва да дойдат своевременно в пленарната зала.
И така, питане от народния представител Минчо Христов към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Господин Христов, моля да развиете Вашето питане към министър Петър Димитров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моля да ме информирате каква е политиката на българското правителство в областта на концесиите за добив на стратегически суровини като златото. Засяга ли износът на злато икономическите интереси на България? Разбира те, че Ви питам за златната концесия в Челопеч, която в момента се държи от канадската компания “Дънди прешъс метълс”.
За разлика от някои народни представители от дясната опозиция, които от тази трибуна открито лобираха за чуждите концесионери, аз ще Ви питам съвсем ясно: докога правителството ще търпи този така наречен концесионер?
Какви са фактите? През 1999 г. правителството на Иван Костов продава комбината в Челопеч за 6 млн. долара. Тогава е дадена и концесията за находището срещу 1,5% концесионна такса. Тоест срещу 100 кг добито злато от концесионера българската държава получава 1500 грама.
Правителството на гражданина Кобургготски решава, че и това е много за държавата и намалява таксата наполовина. Тоест 100 кг злато за концесионера – 750 грама за България. Всеки разбира за какво престъпление става дума.
По най-скромни оценки в находището “Челопеч” има полезни изкопаеми – злато, платина, сребро, мед, за около 14 млрд. лв. Според експерти това е най-богатото златно находище в Европа. Според действащия концесионен договор, повтарям, държавата получава под 1% от собственото си злато, а канадската фирма – над 99%.
За целия период на концесията България ще получи около 139 млн. лв., докато концесионерът ще спечели над 5,5 млрд. лв. Цифрите са точни, господин министър, получени са от Министерството на околната среда по време на официалното изслушване, проведено в Комисията за борба с корупцията.

Наглостта на канадските концесионери обаче не стига дотук. Те настояват да увеличат драстично добива на злато като използват силно токсични цианиди. Този метод е забранен в много европейски държави заради опасността за здравето на хората. Избират се само най-богатите златни жили като за кратко време се извлича максимално количество злато. Проблемът е, че останалите по-бедни жили се циментират заедно с отровите и не могат да бъдат използвани никога повече. Тоест България губи завинаги най-богатото си златно находище. На бъдещите поколения ще останат около 25 млн. тона силно токсични цианиди и арсениди. Двадесет и двама български учени-геолози наричат в свое отворено писмо тази концесия грабеж и престъпление.
Как ще я наречете Вие, господин министър, след изложените от мен тук факти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Христов, аз така и подозирах, че не питате това, което сте питали, но разбирате, че не мога да отговоря на това, което не сте запитали. Аз ще Ви прочета подготвените от експертите отговори на Вашето питане, но нямам възражение в допълнителното време да отговоря и на тези въпроси, които повдигнахте, тъй като Вашият въпрос е: „Каква е политиката на Република България в областта на публично-частното партньорство, касаеща добива на стратегически суровини като златото и накърнява ли износът на злато стратегическите и икономически интереси на България?” – това е въпросът.
Политиката на правителството на Република България в областта на публично-частното партньорство, касаещо добива на стратегически суровини като златото, е регламентирана в Закона за подземните богатства, Валутният закон, Закона за данък върху добавената стойност, Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и по занятие, както и в редица европейски нормативни актове. Публично-частното партньорство в тази област произтича от това, че подземните богатства са определени като изключителна държавна собственост както с Конституцията на Република България, така и със специални закони и са вкарани в стопанския оборот чрез предоставяне на концесия за добива им. Законът за подземните богатства урежда условията и реда за опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства на територията на Република България в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море. Държавната политика в тази област се разработва и предлага на Министерския съвет от министъра на околната среда и водите съвместно със заинтересованите министерства и ведомства. Просто ви подсказвам кой е адресатът на тази част от Вашия въпрос.
От друга страна, Законът за подземните богатства въвежда единни изисквания и условия за предоставяне на права за търсене, проучване и добив на всички подземни богатства на територията на нашата страна, в това число и за златото. В тази връзка няма специален режим за предоставяне на права за добив на злато, както и няма подземни богатства, които да са определени с нормативен акт като стратегически суровини за страната, защото в условията на пазарна икономика и международен пазар достъпът до суровини е въпрос на търсене и на предлагане. Към настоящия момент всички мини за добив на метални подземни богатства, в това число и за злато, са частна собственост и техните притежатели при осъществяване на сделки с благородни метали се ръководят от принципите на пазарната икономика при спазване на изискванията на законодателството в тази област.
Съгласно наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях по занятие, лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях по занятие са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите чрез вписване в публичен регистър. При първично и вторично добиване на злато се изисква регистрация по тази наредба и получена концесия по Закона за подземните богатства. При преработване на злато регистрираните лица са длъжни да представят ежегодно в Министерството на финансите информация за преработените благородни метали по количество и видове и направления за реализация в страната и в чужбина.
По отношение на втория Ви въпрос бих искал да Ви информирам, че към настоящия момент няма предприятие за добив, което да изнася злато от България, защото добиваното злато като правило не е предмет на международна търговия, тъй като не е рафинирано и доведено до международните изисквания за качество. Добитото злато се продава на металургични предприятия, които допълнително го преработват до изискванията на пазара. Такива предприятия в нашата страна са основно Комбинатът за цветни метали – Пловдив, и „Комерио Мед” в Пирдоп. При други находища като находище „Челопеч” добиваният медно-златен концентрат със съдържание на сребро се изнася и се продава извън България, защото условията в страната не дават възможност за неговата преработка на място поради високото съдържание на арсен в него.
В този случай, въпреки че е икономически неизгодно за България да изнася суровина, а не готов продукт, това се прави поради екологичните изисквания. Държавата обаче има принципна възможност да получава дължимото от концесионерите възнаграждение в натура, тоест самородно злато или концентрат вместо пари, но тази възможност не се прилага, тъй като става безмислено. С приходите от концесиите България би могла да си купува злато на международния пазар, ако има такава потребност. Разбира се, държавата би могла да договори в концесионните договори и цялостно изкупуване на продукцията от добивните предприятия, но това едва ли е икономически оправдано. Ако на държавата й е необходимо злато, то тя може да го купи по всяко време както от местни производители, така и от международните пазари.
В заключение искам да кажа, че износът на злато или злато, съдържащо концентрати, не накърнява икономическите и стратегически интереси на България. Напротив, чрез този износ подобрява платежния баланс на страната, както и всяко експортно ориентирано производство.
Повтарям, в следващата част от отговора бих отговорил и на конкретните въпроси, които поставихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, но се обръщам към него като му правя забележка: господин Христов, ето Вашето питане. То се състои от две изречения. От тези две изречения Вие тук 3,5 минути измествате въпроса и поставяте в крайно неловко положение министъра. Защо не зададохте въпроса така, както преди малко го развихте и щеше да Ви се отговори?
Имате думата за два допълнителни въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Въпросът беше много ясно развит, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но неясно написан.
МИНЧО ХРИСТОВ: Отговорът също беше ясен. Министърът преди малко съобщи, че това е икономически неизгодно за България.
Ще дам още няколко факта. Когато е сключен договорът за концесия, цената на златото е около 430 долара за трой унция. Нормата на печалба спрямо инвестирания от „Дънди капитал” е трябвало да се възвърне за четири години. В момента обаче цената на златото е около 1000 долара. Тоест концесионерът има норма на печалба от над 50% годишно. Къде по света има подобна норма на възвръщаемост, господин министър? Дори в колониалните държави, в Африка вече няма подобни абсурди.
Считате ли за нормално, че по време на изслушването в Комисията за борба с корупцията концесионерите се опитаха да манипулират и заблудят народните представители с някакви измислени прогнозни цени на банката „Мерил Линч”, за да намалят своите печалби? Според тях например цената на златото в близките години щяла да бъде около 510 долара за трой унция. В момента обаче на Лондонската борса цената на златото е точно два пъти по-висока и стремително продължава да расте. Това междувпрочем е същата банка – „Мерил Линч”, в която преди работеше господин Милен Велчев и която спечели стотици милиони от преобразуването на външния дълг на България през 2002 г. и която беше разследвана от генералния прокурор на Ню Йорк за злоупотреби за милиарди долари в САЩ.
Какви конкретни действия, господин министър, ще предприемете, за да защитите интересите на България от тези така наречени концесионери?
Защо българската държава не експлоатира сама своето най-богато находище и не печели от това? Имаме и специалистите, и опита, и материалните възможности, и сме го правили в продължение на десетилетия. Защо трябва да даваме тази стратегическа суровина на шепа чужди концесионери? Не искам да използвам по-силни думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, пак повтарям, ако си бяхте задали така въпроса, щяхте да получите точно такива отговори, каквито очаквате. Нещо повече, част от личните ми разбирания съвпадат с логиката, която развивате.
Не са малко държавите в света, особено тези, които имат добив на нефт, които от добива на нефт създават национални фондове за развитие и гарантират просперитета си и в момента, но и в едно по-далечно бъдеще.
Нямаме нефт, почти нямаме газ, но в случая Вие сте прав, че имате злато и то е едно от най-богатите находища на територията на Европейския съюз. От тази гледна точка нямаме различия.
Водят се тежки и сложни разговори с концесионера, Вие разбирате, че не е в интерес на България да настрои инвестиционната общност в целия свят срещу нас примерно с неизпълнение на договора. Договорът си е договор и той трябва да се спазва.
За голямо съжаление сте прав и с второто нещо. Госпожа Шулева в началото на 2004 г. по непонятни за мен причини намалява концесионното възнаграждение два пъти – точно тогава, когато цените тръгват нагоре. Аз не виждам някаква национална или икономическа логика в този акт, но това са фактите и това е договорът, който българското правителство в момента спазва. Има огромен външен, в това число и дипломатически натиск, ние да коригираме поведението си, примерно да разрешим това, което „Дънди Прешънс” иска от нас. Водим преговори и ще Ви кажа, че те се водят точно в посока за защита на интереса на българите.
Първото, което искаме в зависимост от доходността, тъй като в някои случаи доходността достига не 50%, тя достига 70%. Ние искаме при доходност от такива порядки концесионното възнаграждение да бъде поне 10%, което ще гарантира около 22 млн. долара доходи на държавата годишно.
Аз съм съгласен и с втората част на Вашето твърдение, че това е национално богатство. Неслучайно Конституцията му е дала особен статут и е заявила, че това принадлежи на българите днес, утре и вдругиден. От тази гледна точка неговото изчерпване най-вероятно не е в интерес на нашите деца и на нашите внуци. От тази гледна точка имаме предложение държавата, ако разреши ново концесионно споразумение, ако разреши по-голям добив и преработка, да се включи като съсобственик в това ново дружество. Какъв ще бъде процентът, разбирате, че е въпрос на преговори. Но, за да не вкарваме държавният интерес оперативно, примерно в републиканския бюджет и да бъдат харчени парите ежегодно, аз си мисля, че добрият вариант е част от парите или всички пари да ги насочим към Сребърния фонд, за да може тези сериозни доходи да се ползват за повишаване на пенсиите на най-бедстващата част от българското население, а друга част да се насочи към Фонд „Интелект” към образованието на децата.
Смятам, че с тази си позиция, с тези си преговори българското правителство категорично отстоява интересите, стратегическите интереси на България. Разбира се, чуват се и други гласове: „Това си е чисто търговска дейност.”, „Някой иска концесия, дайте му концесията и не се бъркайте в този процес, той да си добива колкото може и колкото иска.”. Аз смятам, че това може да се отнася за всички други, образно казано, наземни икономически дейности, но това, което е под земята, това, което ни е дал Господ, природата или някой друг ни го е дал, за да го наричаме точно по тази причина да казваме, че сме в рая на земята, нямаме право да унищожим този рай и да го превърнем в пустиня, в това число и със замърсяване с арсен, и да оставим на децата си пустиня. Това просто няма как да се случи.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Браво!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христов, категорично отстоявам интересите на българите и на България, но пак Ви повтарям – питайте това, което искате! Не започвайте толкова отдалече, както започнахте днес! Благодаря ви. (Ръкопляскания от народните представители от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов. Господин Христов, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Димитров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз мисля, че бях достатъчно ясен, конкретен и говорих с достатъчно факти за тази криминална концесия.
Ще Ви дам още два конкретни примера. Концесията за „Софийска вода” – английските концесионери купуват 1 кубик вода за 0,02 лв., а го продават на гражданите за 1,05 лв. Според договора загубите на вода в края на 2006 г. трябваше да бъдат намалени от 64% на 32%. Днес обаче тези загуби са 62,5%. Те се включват в цената на водата и се плащат от всички софиянци.
За сравнение загубите в големите европейски градове са около ипод 10 процента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, останете на предмета на питането си.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно това е предметът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви отнема думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е същата концесия, която кметът на София Бойко Борисов наричаше преди изборите колониален договор, която обещаваше незабавно да прекрати. Аз недоумявам защо господин Бойко Борисов се отметна от тези свои обещания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питането Ви към министър Димитров!
МИНЧО ХРИСТОВ: ...и чрез своето мнозинство вчера запази този, така наречен от него колониален договор.
Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсна. Може да изразите само отношението си към отговорите, а не да разширявате...
МИНЧО ХРИСТОВ: Концесията за магистрала „Тракия”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата. (Народният представител Минчо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Седнете на мястото си!
Отнемам Ви думата, няколко пъти Ви предупреждавам. Моля, седнете си на мястото!
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Крайно време беше да му отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Две изречения е Вашето питане. Злоупотребявате с правото - и конституционното, и по правилника.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има питане от народния представител Мартин Димитров към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, господин Христов, седнете.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Отправям това питане към Вас с особено безпокойство и загриженост. Финансовото състояние на „Булгартабак холдинг” става все по-тежко. Фабриките в Стара Загора и Пловдив буквално са пред фалит. Много хора ще загубят своята работа и в България конкурентоспособността на нашата икономика намалява.
Господин Димитров, като министър Вие не направихте необходимите стъпки за бърза приватизация на „Булгартабак холдинг”. Последните данни, с които разполагам за софийската фабрика, са, че нейната конкурентоспособност също сериозно намалява. Загубата на пазарен дял за последната година на „Булгартабак” е огромна, повече от една трета от пазарния дял е загубен.
Във Ваше изказване, господин министър, Вие казвате, че за продажбата на “Булгартабак” нямате проблеми с Движението за права и свободи, какъвто се смята в обществото, че е проблемът. При това положение отговорността изцяло се приема от Ваша страна. Давате ли си сметка за много високата отговорност, която в момента носите по този въпрос като министър?
Затова, господин Димитров, се надявам на отговор, който да съдържа същата загриженост, с която се задава въпросът, и който отговор, господин министър, да бъде много конкретен: кога ще приватизирате “Булгартабак”, за да не фалират тези предприятия? Моята препоръка е това да стане максимално бързо, през следващите месеци, да стане през Фондовата борса, която е най-добрият механизъм за предотвратяване на спекулации и злоупотреби. Надявам се, господин министър, на много конкретен ангажимент от Ваша страна по този въпрос, защото тези предприятия вървят към фалит. В момента единствено предприятието в Благоевград изглежда що-годе конкурентно.
За мандата на последните две правителства съседните на България страни продадоха цигарените си фабрики на големи инвеститори, които в момента произвеждат цигари, които се доставят и до България. По тази причина българското предприятие е все по-нискоконкурентно. Въпрос на месеци е неговият фалит, господин министър.
Надявам се, съзнавате Вашата висока отговорност в такава ситуация. Надявам се да поемете ясен ангажимент пред българския парламент и пред българските граждани за действия оттук нататък. Защото бездействието понякога е най-лошата възможност. Сегашното правителство проявява изключително бездействие по тази тема. Акцизите, които управляващото мнозинство наложи на българския парламент, допълнително влошиха финансовото състояние на “Булгартабак”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, за да отговори на питането на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, уважаеми народни представители! Господин Димитров, аз изцяло съзнавам моята отговорност. Нещо повече, Вие виждате, че аз я поех. Процедурата по приватизация на “Булгартабак” върви. Много се надявам обаче, че и Вие съзнавате Вашата отговорност. Антирекламата, която правите в момента на “Булгартабак”, мрачните прогнози, разбирате, че не са в посока да получим една пазарна цена за “Булгартабак”. Не мисля, че български политик може да прави това, което си позволяват доста политици от опозицията през последно време.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Ние казваме истината, господин Димитров!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, има данни, които биха могли да говорят за влошаване на състоянието на “Булгартабак”. Аз ги имам, но няма да работя с тях. Това не е подход на българските политици. Ако искате да водим работен разговор, можем да го водим, аз съм готов да дойда и в комисията да говорим по тези въпроси, но да тръбим от трибуната на Народното събрание, че структурата е пред фалит, просто не е сериозно.
Първият Ви въпрос е каква е стратегията на правителството по отношение на “Булгартабак холдинг”. Стратегията, тъй като вие сте парламентаристи с опит, е такава, каквато Тридесет и деветото Народно събрание я е приело в края на 2003 г. Това, господин Димитров, знаете, че е закон и докато не е променен този закон, се придържаме към него. Аз няма да избягам от въпросите, които ми зададохте, точно обратното. Има концепция на ръководството на “Булгартабак холдинг”. Тази концепция беше представена на работещите в холдинга. Концепцията е безкрайно ясна: концентрация на производството в една или най-много в две фабрики, така че да се получи едно конкурентоспособно предприятие, което да може да бъде приватизирано на една достойна цена.
Само че, господин Димитров, в четирите фабрики работят живи българи, работят наши сънародници. Вие прекрасно разбирате, че не може, особено Вие като политик, да забравяме за хората.
Така че от тази гледна точка, защитавайки интересите на хората, поради бездействието ми, както казвате, в рамките на това бездействие направих среща с хората и в Стара Загора, и в Пловдив и поисках да получа тяхното становище за това как виждат приватизацията.
Ще повторя възможните варианти, които могат да станат стратегия за решаване на проблема само след решение на парламента:
Първият вариант донякъде кореспондира с това, което предложи ръководството на “Булгартабак холдинг”, е фабриките в Пловдив и Стара Загора да спрат да работят веднага. Колкото по-рано спрат да работят, толкова по-малко са шансовете да трупат загуби тези две фабрики, тъй като тяхното положение действително не е особено добро.
Това, което предлагаме на работещите, и аз искам да им го кажа, тъй като разбирам, че много често информацията не стига до тях, в момента екипът на “Булгартабак холдинг” е в Стара Загора за разговори с работещите. На работещите в Стара Загора се предлага всяка отработена година да бъде компенсирана със заплата и половина, което означава, че един човек, който е работил 20 години в предприятието, ще получи тридесет работни заплати компенсация. Предприятието да бъде предадено през борсата по възможно най-бързия начин. (Реплики.)
Вие знаете какви са сроковете, господин Димитров. Аз не ви подвиквах, докато Вие говорехте. Дайте да се придържаме към приетите парламентарни норми.
Продажбата през борсата може да стане за около два месеца. Въпросът е, че аз искам съгласието на работещите в тази фабрика.
Вторият вариант, който се предлага, е тази бърза приватизация да бъде само за двете фабрики. Другите две фабрики продължават да работят. Сменяме закона, сменяме стратегията и приватизираме и тях. Добрият вариант според мен е да бъде пак през борса, но за това ще трябват поне девет месеца, за да бъде приключен този процес.
Вторият вариант, който предлагаме на работещите във фабриките в Пловдив и Стара Загора, е отново да се затворят незабавно, да останат обаче с лицензите и с марките, хората да получат същите обезщетения, но да почакат за приватизацията, така че да мине едновременна приватизация и на четирите фабрики, да не се получава вътрешна конкуренция, ако едните ги приватизираме по-рано, а другите по-късно. При този вариант хората ще получат обезщетенията, но ще чакат примерно около девет месеца докато мине приватизацията, за да може при равни условия да стартират и четирите фабрики.
Третият вариант, който се предлага, е всички фабрики да се приватизират едновременно, без да се спира с лицензите и марките. При този се предполага, че двете фабрики в Стара Загора и в Пловдив ще натрупат загуби и това донякъде ще влоши общото финансово състояние на холдинга. От тази гледна точка мениджърите на холдинга не подкрепят този вариант.
Само две думи за петия вариант, който беше индикиран от синдикатите: Стара Загора и Пловдив да спрат незабавно, да получат обезщетения и да се отиде на приватизация чрез търг с предварителни условия. Те искат в тези условия да се договорят работни места и запазване на предмета на дейност. Опасното е това, че когато спре да съществува “Булгартабак”, разбирате, че няма да има субект, който да следи за изпълнението на тези условия, тъй като приватизацията няма да е минала през Агенцията за приватизация и никой няма да контролира спазването на тези условия. Тоест, формално ще се изпълни процесът в момента на продажба, но след това няма да има субект, който да контролира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров да зададе до два допълнителни въпроса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, силно съм обезпокоен от начина, по който говорихте по въпроса, и за това, че едва ли не с моето питане съм създавал негативен имидж на фабриките. Две от фабриките спряха да работят и чак тогава управляващото мнозинство тръгна да ги приватизира. От Вашия отговор разбирам, че Вие ще изчакате другите две фабрики да спрат да работят и тогава ще пристъпите към тяхната приватизация. Това е стратегията на Вашето правителство. Носите отговорност, защото, ако бяхте започнали приватизация, дори не в началото на мандата на този кабинет, дори в момента, в който Вие станахте министър, господин Димитров, тогава фабриките в Стара Загора и Пловдив работеха и можеше да бъде приватизирана работеща фабрика. Очевидно стратегията на това правителство е тепърва да фалират съответните фабрики и след това да се започне тяхната приватизация. За това не съм виновен аз, не е виновна дясната опозиция, не е виновен Хан Аспарух, господин министър, а само вашето правителство!
Така че в тази много тежка ситуация, която на всички е ясна и то не за друго, а защото когато две фабрики спрат да работят, е очевидно, че има много проблеми, имате само една единствена възможност и тя е на бързата приватизация. Ако продължите да говорите за варианти – сега са четири, утре ще ги разкажете може би десет или петнадесет, а може и двадесет, ситуацията ще става все по-лоша за България заради освен всичко друго и тежката контрабанда на цигари, която е в момента.
Необходимо е Министерският съвет в много кратки срокове да внесе пред парламента промяна в Стратегията за „Булгартабак”, която да отчете бързата приватизация, за да може да се спаси малкото, което е останало. Стратегията на правителството трябва да бъде: да се спаси малкото, което е останало в момента, господин министър, за да може този отрасъл в България да продължи да съществува.
И пак Ви казвам за тежката отговорност, която носите за това, че толкова закъсня този процес. Ще внесе ли правителството бързо предложения, не да си говорим за варианти, а за бързи решения за приватизация през фондовата борса на тези предприятия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров - всъщност беше зададен един въпрос, ако можем да го наречем допълнителен.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моите елементарни математически познания не успяха да констатират и един въпрос.
Господин Димитров, не обичам политическата демагогия, но Вие ме вкарвате да Ви отговоря точно в сферата на политическата демагогия.
Господин Димитров, през 1999 г., когато всички фабрики работеха, наехте банка „Кредитанщалт”, за да ви подготви меморандум – оценка. Всичко беше подготвено и нищо не се случи! Ами, тогава къде беше Вашата партия? Нали управлявахте?
Но Ви казвам, че не това е проблемът в момента, за да се връщаме назад и да ровим скелетите. И продължавате със зловещите прогнози, които давате.
Давам Ви информацията. През 2005 г. продажбите на „Булгартабак холдинг” на външния пазар са за 32 милиона, а през 2007 г. са за 60 милиона при Вашите зловещи прогнози. При това в мотивацията изрично сте записали, че на външния пазар нас ни няма и затова ни е останал само вътрешният пазар.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Кажете за вътрешния!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще кажа и за вътрешния пазар.
На вътрешния пазар през 2005 г. е продадена продукция за 354 милиона.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Кога, сега?
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега се продават за 232 милиона. Има намаление на вътрешния пазар. Има увеличение на външния пазар, но това не е една загиваща структура, много се извинявам! Интересът към „Булгартабак” не е малък. Обратното, има инвестиционен интерес и аз ви гарантирам, че не искаме да вземем решение, което ще травмира хиляди българи. Затова си говорим! Искаме да вземем решение, което ще бъде интелигентно, което ще бъде съобразено с интересите на работещите, а ако щете, ще бъде съобразено и със сантименталния момент, тъй като пловдивчани са рожба на това производство. Да, имат финансови проблеми в момента, но самият Пловдив ще бъде като наказан, заради това че в Пловдив няма да има производство.
Затова концепцията е ясна. Искаме да отидем към максимално бърза приватизация с най-малко социални травми за хората. Вариантите, които аз ви споменавам, и днес обсъждам от ръководството на „Булгартабак холдинг” с хората, които работят. Ако днес има окончателно решение, от понеделник можем да стартираме с реализацията.
Аз съм съгласен с Вас, че колкото по-бързо, толкова по-добре за запазването на холдинга и за неговата конкурентоспособност. Но недейте да въртите колелото на историята. То не се върти в рамките на 6 месеца. Цикълът на историята е значително по-голям, за да го връщате само в тези кратки рамки. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Мартин Димитров.
Моля Ви, господин Димитров, в рамките на две минути да изразите Вашето отношение спрямо отговорите на министъра.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Особено съм обезпокоен, господин министър, че дори по този въпрос вината никога не е на вашето правителство. Тя винаги се свежда до миналото. Както Ви казах, започва се от хан Аспарух, търсят се други виновни, но никога не е виновно вашето правителство. Липсата на каквато и да е самокритичност е голям проблем.
Нека да Ви кажа аз историята днес. Само преди две години, в началото на мандата на тройната коалиция, 95% от вътрешния пазар беше на „Булгартабак”. Само преди две години, господин министър?! (Шум и реплики в КБ.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно това!
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Как да не е? Като не знаеш, не говори!
МАРТИН ДИМИТРОВ: И тогава ще ви дам фактите, за да се запознаете: само преди две години 95% от вътрешния пазар беше на „Булгартабак”. Тогава беше идеалната възможност, която БСП заедно с ДПС и НДСВ пропиляха, за да приватизират фабриките. (Реплики между народни представители от КБ и ОДС.)
И това доведе до тежкото финансово състояние и до въпросите, които сега господин Петър Димитров задава, за евентуалното затваряне на фабриките в Стара Загора и Пловдив.
Така че, уважаеми господин министър, като загрижен гражданин, който се притеснява за развитието на българската икономика, ще Ви кажа следното нещо: имате само една опция. Зарежете прехвърлянето на вината, тъй като дори да успеете, днес да получите откъслечни ръкопляскания от група депутати от БСП, историята ще ви съди утре! Затова е необходимо по най-бързия начин да подготвите приватизацията на „Булгартабак” по един прозрачен начин, за да се спаси това предприятие, да бъде купено от мощен инвеститор и да започне да функционира и тези хора да не останат без работа. Това трябва да бъде Вашият приоритет. Можете буквално още в следващите три месеца с необходимите промени в законите, предложени на Народното събрание, да подготвите приватизацията на четирите фабрики от „Булгартабак”, така че те да продължат да съществуват. Това в момента е единствената разумна опция. Тя дори не е дясна или лява. Тя е единствената разумна – да бъде спасено това предприятие, да бъдат спасени и работните места на тези хора. Ако продължите да топкате топката, нещата ще се влошават. Такава е реалността! Благодаря за вашето внимание. (Реплики между народни представители от КБ и народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Яне Янев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. (Шум и реплики в опозицията.)
Господин Янев, имате думата, за да развиете Вашето питане.
Моля за тишина!
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Питането е относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката във връзка със защитата на държавния интерес по отношение на „Кремиковци” АД.
Уважаеми господин министър, смятам за излишно да въвеждам целия кръг проблеми с „Кремиковци” като обосновка за моето питане. Те са добре известни и на Вас, а в последно време станаха достояние дори в детайли на българската общественост.
Не мога обаче да не подчертая още веднъж, че в отношенията си с „Кремиковци” АД държавата има двоен дълг пред гражданите си.
Първо, като икономически субект, който е собственик на 25% от акциите на дружеството и, второ, пряко като държава – защитник на обвързаните с дружеството български фирми, субект на фиска, пазител на законността.
Както доста ясно показаха последните разкрития по отношение на източването на „Кремиковци”, е много важно народните представители да разберат за конкретните намерения на вашето министерство по отношение на въпросите, които съм задал в следните пунктове:
Първо, държавата като миноритарен собственик проверила ли е как е изразходван облигационният заем от 325 млн. евро?
Второ, по признание на Александър Томов капитали от „Кремиковци” АД са били пренасочвани към инвестиции в чужбина, въпреки че самото „Кремиковци” АД е декапитализирано. Държавата проверила ли е операциите на Митал с парите на „Кремиковци” АД през дъщерните му фирми?
Трето, защо, въпреки рекордно високите цени на метали на международните пазари, „Кремиковци” АД трупа рекордно големи загуби през периода на управление на Митал и на колко възлизат те по Ваши изчисления?
Следващият въпрос е: какво се прави, за да се гарантират и съберат старите вземания на БДЖ, НЕК и „Булгаргаз” от „Кремиковци” АД? Срокът на споразуменията по разсрочване на някои от тези вземания отдавна е изтекъл, а за други изтича през 2008 г., но по тях все още няма питания.
Уважаеми господин министър, любопитно е да разберем нова информация, извън тази, която Вие изнесохте през последните дни по българските медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, следващото питане е на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов относно защита интересите на хората на труда и на държавата като собственици с дялове в приватизираните предприятия. Имате предвид включително „Кремиковци”.
Ако нямате нищо против, бихте могли Вие да развиете Вашето питане или искате да бъде отделно?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питам, защото, когато ми докладваха от направление „Парламентарен контрол”, беше предложено двете питания да бъдат развити едновременно. Затова се обръщам към народните представители. Ако не желаете, ще бъде отговорено отделно и на Вашето питане.
Имате думата, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Когато отправяхме нашето питане, искрено се надявахме, че докато дойде време за отговор, то ще е станало безпредметно. За съжаление обаче ситуацията в дадения пример „Кремиковци ” АД, вместо да се подобрява, тя се влошава и върви към по-зле. Ето фактите.
За пореден ден работещите в комбинат „Кремиковци” протестират за неизплатени заплати и други добавки за труд. Собственикът Митал е осъден да плати 239 млн. лв. неустойка за неизпълнен договор. Не е спряло източването на „Кремиковци” чрез закупуване на скъпи суровини, както Вие, господин министър, правилно предупредихте собственика. Тези факти, а и други, правят все още актуално нашето питане.
Известно е, че преобладаващата част от собствеността е приватизирана за смешния 1 долар през 1999 г. Тоест това предприятие е подарено на някого. Но държавата все още продължава да бъде собственик с нейните 1/4 или 25%. Очевидно, че след като става дума за основно структуроопределящо предприятие и за съдбата на хиляди работещи, държавата трябва да вземе отношение и не може да бъде безучастна.
Налице е изключително тежка ситуация, създала се в „Кремиковци” АД, в това число ескалиращо социално напрежение. Второ, угрозата от затварянето на този структуроопределящ икономически гигант. В „Кремиковци” АД работят 6800 души. Евентуалното негово затваряне ще остави без работа, освен работещите в комбината и още около 100 000 работници от 12 500 фирми, пряко свързани с неговата дейност. Тази структуроопределяща фирма произвежда и повече от 10% от нетния износ на страната и нейният фалит би означавал рязко влошаване на външнотърговския баланс и опасност от срив на макроикономическата стабилност на България. Очевидно е, че програмата за околната среда умишлено не се изпълнява. Много пъти работниците от КТ „Подкрепа” и КНСБ са сигнализирали по този въпрос. Има цяло тесте от документи, които са писани до всички институции и инстанции за взимане на съответните решения.
На основание на изложеното нашето питане към Вас обхваща, първо: какви са размерите на задълженията на „Кремиковци” АД към фиска, към работниците за неизплатени трудови възнаграждения и други плащания, към доставчиците, към притежателите на облигации от Облигационния заем?
Второ, има ли заложени или ипотекирани дълготрайни материални активи?
Трето, има ли наложен запор за продажба на акции и разпореждане с дълготрайни активи от съответните инстанции?
Четвърто, има ли разработена стратегия на министерството за бъдещето на „Кремиковци”?
Във връзка това, сигнализирана ли е прокуратурата за евентуално търсене на отговорност за умишлен фалит и, на второ място, но не по важност – разработва ли се програма за защита на дяловете на държавата в приватизирани предприятия, за да не се достига до подобни кризи, които пряко се отразяват върху хората на труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, за да отговори на питанията на Яне Янев, които той разви тук, и на питането на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, уважаеми господин Анастасов, уважаема госпожо Иванова! Знаете, че действително състоянието с „Кремиковци” е сложно и от тази гледна ви благодаря за парламентарната трибуна, която давате на изпълнителната власт, за да обсъдим проблемите, които стоят пред „Кремиковци”.
Аз няма да повтарям предисторията, тя е ясна – продадено за 1 долар през 1999 г. Всички знаем, че купувачът на предприятието за този долар сега е един от най-богатите хора на Балканския полуостров, което само по себе си показва каква е била сделката и за колко е трябвало да бъде продадено „Кремиковци”.
По отношение на поставения въпрос за разходването на Облигационния заем и защитата на държавния интерес, както и за размера на задълженията по Облигационния заем – това е един от най-важните въпроси. Размерът на заема е 325 млн. евро. Мениджър по подготовката и пласирането на емисията е „Мерил Линч Интернешънъл” – Великобритания, а пласирането на емисията е извършено от специално учредено транзитно дружество „Булгериан стийл файнанс”. Процедурата по планирането е приключила на 4 май 2006 г. Лихвата е 12%, а падежът е 2013 г.
Защитата на държавния интерес при сключването на договора за заем от едно частно дружество, в чието управление държавата реално не може да участва и за което дружество се правят опити същото да бъде затворено, може да бъде търсена единствено по линия на събирания на вземанията на държавата.
Решението на Общото събрание за емитирането на облигационния заем е подкрепено с ясен ангажимент Управителният съвет и изпълнителният директор на „Кремиковци” да използват привлечените средства за погасяване на публични задължения на дружеството. В резултат на сключването на заема на 5 май 2006 г. на държавата бяха върнати 130 млн. лв., с което бяха изплатени задължения към държавния бюджет, Националния осигурителен институт и Агенция „Митници”.
С това хубавата част от използването на този заем свършва. Аз ще ви дам някои числа, които мисля, че българите трябва да знаят.
Комисионната на „Мерил Линч” по заема е 16 млн. 250 хил. евро. Особено впечатляваща е сумата за плащане и обезщетение за съгласието на „Глобъл стил България”, това е фирмата на господин Митал, за сключване на директно споразумение с двама значими купувачи на стоманени продукти, произведени от „Кремиковци” АД. Това е въпросната „Стемкор”, която в момента изкупува продукцията по познатата схема. За тази операция са дадени 99 млн. 920 хил. евро. Разбирате, че нито цент от тези пари не е влязъл в предприятието.
Изплащане на заем, взет от предишния собственик на „Финметълс” Валентин Захариев – 15 млн. 500 хил. евро. Изцяло плащане на кредитна линия овърдрафт, взета от Първа инвестиционна банка преди придобиване на капитала на „Финметълс холдинг” от „Глобъл стил” – 8 млн. 450 хиляди. Предплащане на заем от Първа инвестиционна банка, като изискуем от банката, който е бил взет преди придобиването на капитала на „Финметълс холдинг”, тоест пак господин Захариев – 16 млн. 560 хиляди. Предплащане на заем, взет от Първа инвестиционна банка с цел придобиване на капитала на „Финметълс холдинг”, тоест господин Митал го е взел – 2 млн. 390 хил. евро. Прескачам тези числа, които засягат връщането на пари на държавата.
Плащане на ЮБС – Лугано, на заем, взет от предишния собственик на „Финметълс холдинг”, тоест господин Захариев – 11 млн. 920 хил. евро. Плащане на морски съдебни искове и други съдебни искове и т.н., предшестващи покупката на капитала на „Финметълс”, тоест отново господин Захариев – 8 млн. 500 хил. евро.
Особено скандална е една сума, нетна сума, платена на „Глобъл стил” за възнаграждения, свързани с договори за управление и техническа помощ до м. април 2006 г. на менажерския екип, който е реализирал това нещо, в размер на 13 млн. 480 хил. евро. Плащане на инвестиционни проекти вътре в „Кремиковци”, това вече е влязло в „Кремиковци” – 13 млн. 500 хил. евро.
Има още една сума, която е влязла в „Кремиковци” – използвани средства за целите на работния капитал, за снабдяването със суровини и други материали с цел стабилизиране: 35 млн. 330 хил. евро. Това са двете суми.
По отношение на поставения въпрос за пренасочване на инвестиции в чужбина, въпреки че самото „Кремиковци” АД е декапитализирано, и за това дали е сигнализирана прокуратурата за целен умишлен фалит. Въпреки че не е основна функция Министерството на икономиката и енергетиката да осъществява контрол на финансовите действия на нелоялния инвеститор, с моя заповед от 31 януари 2008 г. от 4 февруари 2008 г. се извършва проверка от дирекция „Вътрешен одит” на министерството. С огромни трудности нашите инспектори стигат до каквато и да било информация.
Една от задачите на проверката е да се установи финансово-икономическото състояние на дружеството. Срокът на проверката е 60 дни. Резултатите от нея не могат да бъдат оповестявани преди официалното й приключване. Редица сигнали са изпратени и до органите на следствието и прокуратурата както от синдикалните организации, така и от всички заинтересовани страни. На 31 януари 2008 г. проведох среща по тези въпроси с главния прокурор господин Борис Велчев. Проверки се осъществяват и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Проверки се осъществяват и от НАП.
С писмо от 5 февруари 2008 г. поисках от Министерството на правосъдието и Главния инспекторат на Висшия съдебен съвет проверка по движението на десет съдебни дела, заведени от Агенцията за следприватизационен контрол.
Информацията, с която разполагаме към момента, за инвестиции на „Кремиковци” в задгранични дружества е в размер на 10 млн. 800 хил. лв. по балансова стойност. Едната е в Леминд ФПЛ, Република Сърбия - това са 2,7 млн. лв. Втората е в Нюко Ламкос стийл, в Косово – 8 млн. 100 хил. лв. Това е информацията, с която разполагаме по този въпрос.
По отношение на рекордно високите цени на металите на международните пазари и натрупването на загуби и задължения към всички кредитори от страна на „Кремиковци” през периода на управление на Прамод Митал. Схемата е безкрайно проста – „Стемкор” на входа и на изхода на „Кремиковци”. Суровините, въглищата – всичко, което се подава на входа, се подава по много високи цени, работи се на ишлеме, а готовата продукция се взема на безценица. Така че огромната част от приходите разбирате, че не остава в самото „Кремиковци”.
Ще Ви дам и тази информация с всички рискове да ме обвинят в нещо. В момента вървят преговори между ръководството на комбината да продадат 530 бр. вагони, 44 хил. лв. за вагон, на швейцарска фирма и веднага да ги пренаемат на лизинг за скромната сума от 34 млн. лв. годишно. Тоест само за година и половина парите ще бъдат върнати на съответната швейцарска фирма. Внесено е искане в Софийския градски съд да се възложи възбрана върху продаването на тези вагони.
Понеже непрекъснато се повтаря как държавата съзерцавала, аз кратко изброявам част от това съзерцание.
Държавата е блокирала всички акции в „Кремиковци” на Прамод Митал – всичките 71% са блокирани. Блокирана е земята край рудника, която е 4200 дка и не може да бъде продадена.
Има десет иска за неизпълнени инвестиции. Знаете, че има и решение на съда в тази посока - има осъдително решение. Благодарение на намесата на държавата има приет План за жизнеспособност, който е на общата сума от 502 млн. лв., който трябва да завърши до края на тази година. Трябва да се инвестират още 160 млн. лв.
Само две думи за това как служители на Министерството на икономиката и енергетиката са ангажирани с корупционни процеси. Ако е имало такива служители, най-вероятно ги няма. Ако ги има и имате данни, то бъдете сигурни, че на секундата ще ги уволня. Така че и от двете групи, задаващи въпроси, заповядайте, ако има такива данни. Аз категорично смятам, че екипът на Министерството на икономиката и енергетиката няма отношение към това, което се случва.
По отношение на ипотекираните имоти – не знам на кое първо да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Още една група важни въпроси и спирам.
Как се обслужват задълженията?
Към „Булгаргаз” дългосрочните задължения са били 38 милиона, сега са 20 милиона 309 хиляди. Текущите в момента са 9 милиона 800 хиляди или общо към „Булгаргаз” задълженията са за 30 млн. 100 хил. лв.
Към „НЕК” ЕАД са били 113 милиона, сега са 70 милиона. Текущите са около 10 милиона. Или общо 80 милиона 400 хиляди са задълженията към „НЕК”.
Задълженията към БДЖ са само текущи – 20 млн. 180 хил. лв.
Общо с другите задължения, за които особено питате Вие:
- задължения по получени заеми към небанкови финансови институции – 68 милиона;
- задължения по облигационни заеми – 605 милиона, това е заемът към облигационерите;
- други задължения – 171 милиона.
Или всичко дългосрочни задължения са 845 милиона.
Задълженията към персонала в края на годината са 15 млн. 900 хил. лв., данъчните задължения са 21 млн. 100 хил. лв., задълженията към осигурителите са 6 милиона 100 хиляди. Ако теглим чертата, общо задълженията на „Кремиковци” са 1 млрд. 673 млн. 900 хил. лв. Може би дотук да спра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте да зададете Вашите уточняващи въпроси към министър Димитров.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, това, което поднасяте като информация, е изключително съществено. Въпреки че досега министерството не ми е давало необходимите отговори, това, което поднасяте за пръв път като коректна и добре обоснована информация, считам, че е реална стъпка на вашето ведомство и Вие, като принципал, да предприемете съответните действия. Искам само да уточня, че подобни питания съм правил към Вашия предшественик, но тогава политиката на министерството сякаш беше друга, защото се криеше тази информация и обществото оставаше с впечатление, че едва ли не Митал е голям инвеститор, загрижен за българската икономика и едва ли не чрез него ние правим протекционизъм на родното производство в областта на металургията.
Бих искал да задам само два уточняващи въпроса.
Първият е свързан с тези 13 млн. евро за управление. От коя до коя дата са точно? Кой е менажерският екип, който е получил тези 13 млн. евро, тъй като това е колосална сума, господин министър? Може би няма аналог от 10 ноември насам.
Вторият въпрос. Понеже не ми отговорихте изчерпателно на един от въпросите: имате ли данни служители от вашето министерство да са замесени в криминалните кремиковски схеми, аз питам: Вие, като министър, искали ли сте от дирекция „Миграция” или по-точно уведомен ли сте изпълняващият длъжността главен секретар Туджаров във вашето ведомство да е искал индийски граждани да получат разрешение от дирекция „Миграция” за постоянно пребиваване за особено голям принос към развитието на българската икономика? Става ясно, че част от посочените лица са готвач и помощник-готвач на Митал. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме две възможности – министър Димитров да отговори на допълнителните въпроси на господин Янев, след това Вие да зададете своите въпроси, ако прецените.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Както предпочита министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на въпросите на господин Янев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По отношение на това за какво точно са изразходвани парите за управление разбирате, че никой не желае да ми даде тази информация. Аз си мисля, че това е една от задачите, с които биха могли да се заемат специалните органи.
Вторият вариант е като свърши проверката на Инспектората в „Кремиковци”, ако разбира се тези пари не са насочени навън, тъй като отново ви чета за какво са изразходвани: „За възнаграждения, свързани с договори за управление и техническа помощ до м. април 2006 г.”. Тоест, това е свързано горе-долу с встъпването на новия мениджърски екип в комбината.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Част от договорите аз ще Ви ги предоставя.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражения, ако имате договорите, заедно да ги направим публично достояние.
По отношение на искането на главния секретар, предполагам, че става въпрос за стандартната процедура. Индийският персонал трябва да получи разрешение за пребиваване в България. Не мисля, че това са готвачите на господин Митал по простата причина, че той не седеше в България, за да управлява предприятието. Не подозирам, че за да дойдат готвачите, господин Туджаров има някакво корупционно отношение към тяхното посещение и разрешението за пребиваване. Аз Ви гарантирам, че ако има такива съмнения, още повече, ако имате доказателства, ще взема мерки в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз ще Ви задам един уточняващ въпрос и той пак ще бъде свързан с интересите на хората на труда в „Кремиковци”, защото кризата с „Кремиковци” поставя две алтернативи – едната е неговото закриване, а другата е – намиране на стратегически инвеститор, неговата препродажба и инвестиране.
Лично моят въпрос към Вас е: министерството работи ли и търси ли стратегически, реални инвеститори, които държат три задачи – да се инвестира за изпълнение на плана за жизнеспособност, за който споменахте и който трябва да приключи тази година, така че „Кремиковци” реално да може да заработи; второ – така че да се спазят и изпълнят екологичните норми за опазване на околната среда и на трето, но не последно място по важност, да се изплащат редовно и ритмично работните заплати и заплатите за работа в особено вредни условия на труд? Това са реално трите задачи, които според нас стоят пред „Кремиковци”.
Не е необходимо едно прибързано препродаване или продажба на „Кремиковци”, докато не се получат гаранции за изпълнение на задълженията към работниците и служителите в „Кремиковци”. Досега те са сигнализирали много пъти и много пъти са лъгани. Всичките тези документи, които са писали до президента на Република България, до министър-председателя, до председателя на Народното събрание, до главния прокурор, излизали са с позиции КТ „Подкрепа” и КНСБ, с ултиматуми, с обръщения, декларации и с какво ли не. Писали са до всички главни директори, които са минали, и нито един от тях не е изпълнил задълженията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, това е основният въпрос – в момента са идентифицирани като желаещи да закупят „Кремиковци” пет инвеститори, които категорично могат да бъдат разглеждани като стратегически. Двама от тях са от Украйна, един е от Съединените американски щати, един от Русия и от вчерашния ден се включи и един от Турция. Има молба от тяхна страна за конфеденциалност, макар че част от тях са известни, затова ми позволете да не назовавам имената на фирмите. Всички контакти, които правим с тези кандидат инвеститори започват от това, че държавата иска гаранции за изпълнение на плана за жизнеспособност. Дали ще бъде чрез специална сметка, дали ще бъде чрез гаранция от първостепенна банка, това не е толкова важно, но без такива гаранции е очевидно, че „Кремиковци” не може да продължи напред.
Всички разбираме, че „Кремиковци” е необходимо на България. Не е въпрос само за работещите в „Кремиковци”. Той не е никак маловажен, но въпросът е за износа на България; въпросът е за брутния вътрешен продукт на България; въпросът е за „Български държавни железници”, на които около 30% от дейността е свързана с „Кремиковци”. Става въпрос за пристанище Бургас, за пристанище Лом, става въпрос за стотиците частни фирми, които са подизпълнители на „Кремиковци”.
До голяма степен „Кремиковци” е част от икономическия гръбнак на България и точно затова и държавата не стои безразлично, тъй като не можем да позволим да се случи крах за тази изключително важна структурна част на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
Господин Янев, моля да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Димитров.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, моето отношение към почти всичко, което казахте, е положително. За пръв път се вижда, че са предприети конкретни и бързи мерки с изключение на последната част. Част от водещите експерти считат, че ако държавата успее да си вземе реалния дял в „Кремиковци” при едни солидни инвеститори, които Вие не споменахте, би могла да преструктурира българската металургия и да построи нов аналогичен завод на много по-подходящо място, отколкото да се даде възможност на инвеститори, по-скоро измамници, които искат да източат и последната кръв на „Кремиковци” и да се подиграват с работниците още една-две или три години.
Много е важно да не се подхожда еднозначно, а да се види и европейския опит, и да се предприемат мерки едва тогава, когато се разбере каква ще бъде ефективността и конкретната полза за държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Анастасов, който да изрази своето и на народния представител Иглика Иванова, отношение към отговорите на министър Димитров.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз благодаря за отговора и бързам да заявя, че съм доволен от всички факти и от позицията, която заема министерството и държавата във Ваше лице.
Работниците и служителите в „Кремиковци” очакват решаването на техните проблеми и те именно във Ваше лице чрез този подход се надяват, че „Кремиковци” няма да бъде закрит. В това отношение имаме и сходство с колегата от опозицията.
Ние разчитаме, а и работниците разчитат, че те ще могат чрез труда си да изхранват своите семейства и децата си.
Очевидно е, че подареният „Кремиковци” за един долар през 1999 г. е пародийна приватизация, която някои хора, изживяващи се като олигарси, разиграваха и разграбиха сътвореното от няколко поколения български граждани. Това е сътворено от хора от цяла България, защото там работят представители на всички кътчета на нашата страна.
Ние много се радваме от тази позиция за запазването на „Кремиковци”, защото няма да се позволи унищожаването, сриването на този металургичен гигант, този основополагащ фактор в българската икономика, че няма на спекулативна цена да се продава и от спекулации да се трупат печалби. От спекулации икономика не се прави. С това ние сме абсолютно съгласни.
Ние, българските социалдемократи, ще продължаваме да защитаваме интересите на работниците и на работещите, защото те трябва да бъдат запазени, извинявам се за грубия израз, но нямам друга по-мека дума, от мошениците и тарикатите, които се опитват да унищожат, да разграбят българската икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов. (Реплика на народния представител Минчо Христов.)
Няма да Ви дам думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Вие не можете да ми я и отнемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога да Ви я отнема. Седнете си на мястото. Злоупотребявате отново.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Процедура по начина на водене, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново злоупотребявате.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Въпрос, зададен от народния представител Борислав Великов.
Господин Великов, моля Ви в рамките на 2 минути да развиете своя въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Моля да ме извините, но в началото и от тези 2 минути ще отделя съвсем малко време на трагедията с нощния влак София-Кардам. От името на Парламентарната група на Българска нова демокрация и от свое име искам да изразя съболезнования на пострадалите. Да апелирам към Министерството на транспорта и правителството за спешни мерки за изясняване на причините, за избягване на подобни трагедии в бъдеще, както и за обезщетяване на пострадалите.
А сега преминавам към конкретния въпрос към уважаемия министър Асен Гагаузов. Не е тайна, че 39-ото Народно събрание прие, след като водеща комисия беше Комисията по околната среда и водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. И там важни обществени отношения, свързани с ВиК сектора, бяха регулирани, не напълно, разбира се. Държавната комисия по енергийно и вече водно регулиране, която там ние учредихме, и нейната функция да търси баланса между социалната поносимост на водните услуги и необходимите инвестиции във водния сектор - само това да се спомене също е достатъчно показателно.
Но така или иначе в онзи законопроект – на 39-ото Народно събрание, останаха нерешени редица въпроси, свързани например със собствеността върху ВиК системите, със структурната реформа в сектора, с подобряване на състоянието на мрежите и съоръженията и необходимите за това инвестиции. И ако в други сектори ще се “наливат” пари, ако има реформи примерно в здравеопазването, то във водния сектор необходимите средства ще се намерят по-лесно, ако е налице съвременна законова нормативна база.
Ето защо моят актуален въпрос е: докъде стигна подготовката на този важен законопроект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Законопроектът за водоснабдяването и канализацията се обсъжда вече десетина години, но доскоро не е намерил окончателна реализация поради многобройни предложения и идеи за развитието на ВиК инфраструктурата и най-вече заради широкото му обществено значение, тъй като засяга всички сектори на икономиката и цялото българско население.
През изминалата 2007 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше извършена значителна по обем работа по неговата подготовка и в началото на тази година мога да отбележа, че вече разполагаме с готов вариант. Той беше обсъден на две заседания на политическия кабинет на министерството, отразени са направените бележки и препоръки, и е в ход подготовката за съгласувателна процедура за внасянето му в Министерския съвет и в Народното събрание.
При подготовката на законопроекта е извършен задълбочен анализ на правната уредба в тази област на страните – членки на Европейския съюз, или общоприетата практика в европейски страни за развитието на законодателството по отношение собствеността и управлението на инфраструктурата, чрез която се предоставят ВиК услуги, като се отчитат значението и дългогодишните традиции и на нашата страна в тази област. Съществуват някои специфични особености, които са свързани със собствеността, стопанисването и управлението на водоснабдителните и канализационните системи, които не са намерили място в действащата правна уредба на страната ни.
Във връзка с това считаме, че този законопроект е необходимо да направи следното: да определи ясни правила за собствеността и експлоатацията на ВиК системите; да регламентира ВиК услугите като дейности от обществен интерес, а питейната вода като продукт с жизнено важно значение; да създаде правила, които да подобрят качеството на ВиК услугата; да балансира отговорностите на държавата и общините при изграждането на ВиК инфраструктурата и взаимоотношенията им с ВиК операторите; да създаде условия за привличане на инвестиции за развитие на ВиК инфраструктурата, включително чрез осъществяване на публично частно партньорство при изграждането и експлоатацията на ВиК системите.
Законопроектът е в съответствие със Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България, приета с протоколно решение от 18 март 2004 г. на Министерския съвет, като част от общата стратегия за развитие на водния сектор.
В заключение искам само да отбележа, че той посочва основните институции и ведомства, имащи отношение към развитието на водоснабдяването и канализацията, като определя техните функции и отговорности. Определят се критерии за собствеността върху ВиК инфраструктурата, която става в по-голямата си част публична общинска собственост. Публична държавна собственост ще бъдат само големите язовири за питейно водоснабдяване и някои части от водоснабдителните системи, които довеждат вода до повече от една община.
Съществено значение има фактът, че ВиК инфраструктурата, която е корпоративна собственост на ВиК дружествата, става също публична собственост. Определя се редът, по който общините и държавата ще придобият тази собственост, както и процедурата, по която те като собственици ще я предоставят на ВиК операторите за стопанисване и управление, и се регламентират взаимоотношенията между собствениците на инфраструктурата и ВиК операторите, като се определят правилата, по които държавата и общините ще могат да избират нов ВиК оператор за съответната територия.
Нашите очаквания са, че с приемането на Закона за водоснабдяването и канализацията ще се решат много от натрупалите се през годините проблеми в този сектор и ще се създадат по-ясни и прозрачни условия за навлизане на инвестиции в него, а те ще са от съществено значение за подобряване на качеството на ВиК услугите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Борислав Великов – право на реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин министър, вярно е, че доста години вече се работи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството върху Законопроекта за водоснабдяването и канализацията и от това, което излиза и в пресата, очевидно нещата напредват.
Под формата на реплика бих искал най-напред да Ви помоля да уточните, ако е възможно, по какъв начин новият законопроект ще осигури спазването на европейските ни ангажименти във водния сектор до 2014 г. и ще облекчи подготовката и приемането на 5-годишните бизнес планове на ВиК дружествата? Знаем, че те трябва тази година да ги внесат, там да заложат инвестиции – неща, които безспорно са важни.
За общините Вие споменахте, но може би имате предвид тези териториални съвети, които там ще се разгърнат. Ако може и по този въпрос да дадете допълнителна информация, доколкото позволява времето.
И накрая бих отбелязал, че в миналото Народно събрание водеща комисия беше Комисията по околната среда и водите. Бих апелирал и към председателя Корнезов, и, разбира се, към председателя Пирински основно, когато този законопроект дойде в Народното събрание, да бъде разпределен като водеща комисия отново към Комисията по околната среда и водите, от една страна. И от друга страна, тъй като съм член на обществени начала на Управителния съвет на Българската асоциация по водите, там се е създало впечатление, че общественото обсъждане като че ли не е било свързано с привличане на Българската асоциация по водите. Ако все още има време, преди съгласувателните процедури в Министерския съвет, ако не сте внесли законопроекта, бих предложил да изчакате примерно още една-две седмици, няма да е фатално това, и да се направи обществено обсъждане с участието и на Българската асоциация по водите. Знаете преди две години тя обедини две други асоциации и сега е основната браншова организация. Това само ще помогне да се получи по-пълно обществено съгласие още преди даже да сте внесли законопроекта, или Министерският съвет да е внесъл законопроекта в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Великов.
Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов – право на дуплика, две минути.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин Великов, да, ще има такова обсъждане. Доколкото знам, то ще се състои до една седмица. Всички материали са предоставени на асоциацията. Ще присъстват и представители на министерството. Ще направим такова обсъждане. Това е правилно и нормално. Ние сме правили такива обсъждания на по-предни етапи с тях, но завършеността на закона беше в значително по-ниска степен. Сега е в по-висока степен и ще направим такова обсъждане.
Що се отнася до Вашите въпроси, свързани със съдбата на 5 годишните планове, защото по сега действащия закон трябва да бъдат утвърдени такива 5-годишни планове, в новия законопроект е предвидено да се включи и регулирането като част от цялостната дейност по предоставянето на ВиК услугите. Това се прави с оглед цялата материя, свързана с този сектор, да бъде обхваната в един закон. По този начин обаче не се променят целите и принципите, поставени в сега действащия закон за ВиК услугите.
В законопроекта е предвидено също така след изваждането на инфраструктурата от активите на ВиК дружествата, те да бъдат предоставени от собствениците в лицето на държавата и общините на съществуващите ВиК оператори. Това се прави с оглед непрекъснатостта на процеса по предоставяне на ВиК услуги. Ако в някои от районите има предпоставки и желание за избор на нов оператор, това също може да бъде направено. В такъв случай ВиК операторите ще изпълняват одобрените им бизнес планове, а при избор на нов оператор и в процеса на избора ще се уточнява как ще се актуализира и променя одобреният вече план на стария действащ оператор. В този процес трябва да участват активно както представителите на държавата и общините в съответния териториален съвет, така и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта й за регулиране на водния сектор. При възникнала необходимост тя трябва да разрешава актуализация на одобрения бизнес план при спазване на определените в закона правила. Това трябва да бъде естествено продължение, както би се случило с действащото в момента дружество, ако има сериозни промени в неговия състав. Така ще се действа и съгласно новия закон.
Що се отнася до участието на общините в управлението на ВиК сектора, както е известно, 49% от дяловете на регионалните ВиК дружества се притежават от общините. Общите събрания на съдружниците вземат решения за съотношение 51% на държавата и 49% на общините. Не бих искал да коментирам тази форма на съдружие, но определено считам, че тя не дава нужните правомощия на общините. В новия законопроект участието на общините в управлението на сектор ВиК е регламентирано на съвсем различен принцип. Те стават собственици на по-голяма част от ВиК инфраструктурата, като в отделна глава на законопроекта се регламентират както функциите на държавните органи, така и на общинския съвет и кмета на общината.
Бих искал да подчертая, че държавата не се оттегля от управлението на сектора, тъй като тя ще продължава да определя националната политика за неговото развитие, а в близко бъдеще ще бъде източник или гарант на по-голяма част от инвестициите, които ще се осъществят в този сектор.
В законопроекта е предвидено в отделни територии, в които ще действат ВиК операторите, да се създадат тъй наречените териториални съвети, в които държавата и общините ще имат по равно участие, а решенията ще се вземат с мнозинство от две трети, което означава, че нито държавата може да взема сама решения, нито общините, без да постигнат значителен консенсус. Териториалните съвети ще подписват и договора с ВиК оператора и ще контролират неговото изпълнение. Само поради този факт считам, че значително се повишава ролята на общините в управлението и вземането на решения по структурирането на ВиК сектора.
Разбира се, има равен брой представители и на общините, и на останалите участници, които ще бъдат в този териториален съвет. В това отношение е гарантирано много по-сериозно и по-голямо участие на общините в управлението на ВиК сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от заместник-председател на Народното събрание Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както ми се струваше преди малко – хубаво е човек да си говори на шест очи с министъра.
Моят въпрос е доста простичък. Ще започна, като кажа, че Господ е дал голяма красота на България, но ние много често не правим нищо, за да подобрим това, което имаме.
Правителството обяви, че започва да пише Стратегия за туризма и че това е един от основните приоритети на неговата програма. В същото време на гражданското общество и медиите омръзна да се обсъжда въпросът с построяването на Автомагистрала „Тракия” и съмненията в тази връзка. Всички са убедени, че пътната инфраструктура не само е безкрайно остаряла, но факт е, че модерни цялостни магистрали в България все още няма. Членството ни в Европейския съюз породи надежди, че нещата в тази насока ще се променят.
Моят въпрос по-скоро е: как се грижим за съществуващите републикански пътища, които са не само в безкрайно лошо състояние, но ремонтите често са некачествени и нямат нищо общо с нормите за чистота в нормалните цивилизовани страни?
По този повод моят въпрос е: кой има задължението да почиства големите количества боклук, който се трупа около републиканските пътища? Наличието му буди най-малкото учудване сред туристите, които искаме да увеличим. Чие задължение е поставянето на съоръжения за събиране на отпадъци около съществуващите пътища от републиканската пътна мрежа? Кой ги събира и в какъв срок? Кой контролира процеса? Мислите ли, че това има връзка с амбицията да развием модерен туризъм, което е жизненоважно за страната? Считате ли, че прехвърлянето на тези задължения на местната власт или други министерства е основание да считаме проблема за решен? Често пътищата са около реки и водни басейни, които също са се превърнали в места за събиране на отпадъци, особено след наводнения. Кой координира действията на различните институции, които имат задължението да почистят пътищата, речните корита и т.н.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мозер.
Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Мозер, наистина някому въпросът за чистотата по пътищата може да прозвучи като несериозен, но аз искам да Ви уверя, че се отнасям изключително сериозно към състоянието, в което се намират българските пътища, и гледката, която се очертава по някои от тях.
Въпросът, който задавате, аз съм го разделил на няколко подвъпроса, защото считам, че те са изключително важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но в рамките на три минути!
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Въпросите за собствеността, стопанисването и поддържането на пътищата в Република България са регламентирани в текстове от Закона за пътищата. Няма да правя коментар на закона, но ще припомня, че в чл. 19 от Глава „Управление”, управлението на републиканските пътища се определя като задължение на Ф-онд „Републиканска пътна инфраструктура”, а задължението – на кметовете на съответните общини. Дейностите по поддържането и ремонта на пътищата са конкретно разписани в специален сборник „Технически правила”. Подчертавам това, за да се избегне по-нататъшно обсъждане на темата „Прехвърляне на задължения от централната или от местната власт”. Има регламентирани задължения както на централната, така и на местната власт.
Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е сключил 86 договора за текущ ремонт и поддържане на близо 20 хил. км републиканска пътна мрежа. В договорите е записано, че чрез месечните задания на областните пътни управления могат да се възлагат дейности по почистване на пътищата и техните сервитути от изхвърлени отпадъци.
По главните направления това периодично се прави, като събирането е ръчно в полиетиленови чували. За съжаление много често край пътищата се образуват нерегламентирани сметища, които загрозяват общия ландшафт. Такъв е случаят и с пътя, който цитирате, София-Перник в участъка Княжево-Владая.
Тук ще Ви припомня, че съгласно чл. 92, ал. 1, т. 6 от Закона за управление на отпадъците кметът на всяка община контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, транспортиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци. Съгласно чл. 93, ал. 1 от същия закон директорът на съответната районна инспекция по опазване на околната среда упражнява контрол за спазване на изискванията за третирането на тези отпадъци.
Казвам това, за да подчертая още веднъж, че почистването и ремонтната програма на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” не е прехвърлено на местната власт, но за жалост нерегламентираните сметища около населените места често се оказват в близост до републиканските пътища и създават грозна гледка.
Умишленото транспортиране и изхвърляне на отпадъци, образуващи сметищни зони, говори не толкова за несвършена работа, колкото за ниско ниво на културата и липса на наказателни мерки. Решаването на този проблем засега е извън правомощията на нашето министерство. В скоби казано, приемам да обсъдим идеята Ви за поставянето на съоръжения за събирането на отпадъци по протежение на републиканската пътна мрежа. Това, разбира се, ще изисква доста голям ресурс и най-вече проектиране на подходящи места за това. За съжаление по сега действащите нормативи такива места ние не сме направили.
Автомагистралите “Тракия” и “Хемус” се почистват сравнително добре. Тази дейност се осъществява от “Автомагистрали” еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Задача на фирмата е да почиства и да отстранява случайно попаднали отпадъци в банкетите и сервитута на пътя. Считам, че периодичността на сметосъбирането веднъж на месец е достатъчна и поддържа, разбира се, при съвестно изпълнение на задълженията едно нормално състояние.
И накрая, по проблема, който поставихте, включително и за поречията на реките и водните басейни. Тук въпросът вече става изключително сложен и опира най-вече до културата на българските граждани и до санкциите, които ние както като държава, така и общините трябва да налагат. Хубаво е, че задавате този въпрос, защото освен че ние ще построим един път, той трябва да бъде в добро състояние и около него да не се създават грозни гледки, които пречат не само на туризма, който е изключително важен за нас, но те създават дискомфорт на самите български граждани, а и на тези, които правят това.
Така че, готов съм да обсъждаме допълнителни мерки и да създадем допълнителна нормативна уредба, която да санкционира българските граждани, които правят това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер за реплика.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, Вие го казахте – всичко опира до тази обща култура. Защото тази мърсотия, която виждаме по пътищата, е ужасна. Действително преди всяко населено място се вижда сметище! Край всяка река се вижда как хората са хвърляли боклуци. И жалкото е именно това, че ние сами го правим. Но затова пък аз много се надявам, че вие като контролен орган, защото трябва да има контрол, без контрол нищо няма да стане, ще направите необходимото да има санкции. Защото в момента не виждам никакви санкции. Фактът, че тези сметища се увеличават непрекъснато показва, че явно никой не е наказан. Както се казва, престъпление има, наказание няма. Не може така, защото точно за това ни връзва кусур и Европейският съюз.
Аз исках да попитам: как се контролира самото почистване? Има ли клаузи в договорите за неустойка при доказано неспазване на договорените условия в тази насока и можете ли да дадете пример за такива санкции през последните години?
И друго – често се изсипват строителни материали, отпадъци, кал от тежкотоварни автомобили по пътната мрежа, което по принцип не е задължение на вашето ведомство, но има ли случаи да се отправят незабавни сигнали от ваши служители до заинтересованите институции с цел ликвидиране на тези опасни за пътуващите хора ситуации? По този начин координацията между ведомствата ще бъде практика, която наистина ще се оцени и от гражданското общество у нас.
И аз пак ще се върна на въпроса, че никой не може да свърши работата на всеки отделен български гражданин и че гражданското общество би трябвало да се самосезира и да направи това.
Накрая искам да завърша, като кажа нещо, което беше много възмутително, а каквото ние направим на себе си, никой друг не може да го направи. Онзи ден един народен представител влезе в асансьора със запалена цигара! Ако ние не почистваме дома си и не се държим както трябва, няма защо да се сърдим на това, което виждаме и което ни възмущава. Но аз се надявам, че и Вие със санкции и с повече наблягане на наказанията в тази насока ще помогнете да променим отношението на хората към този важен въпрос. Защото България наистина е хубава, но ние я загрозяваме непрекъснато. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не толкова дуплика, защото съм напълно съгласен с това, което каза госпожа Мозер за състоянието на някои от участъците около пътя, които са изключително замърсени. Разбира се, аз не искам да подхождам тесноведомствено и да кажа, че ние отговаряме само за два метра и половина до пътя, а пък оттам нататък – каквото ще да става! Не е въпросът в това, въпросът е за състоянието на обстановката около пътя, защото тя създава негативни настроения върху хората и дава една превратна и неправилна представа. Да не се пренасяме пък в населените места и да видим как българските граждани се отнасят към този въпрос, как летят от прозорците на високите сгради полиетиленови торби и всякакви други неща! Този въпрос е изключително сложен, този въпрос е въпрос на възпитание и всички заедно трябва да го решаваме, защото ако българинът поддържа перфектна чистота в дома си, след първата външна врата, от която той излиза, почти не се интересува какво става нататък. За да са по-уютни, по-красиви, по-подредени българските населени места, градовете, това трябва да е отговорност на всички граждани. И понеже все още не сме на такъв етап на голяма отговорност, може би трябва наистина да засилим санкциите и глобите, които ще накарат много голяма част от хората да се замислят. Аз съм привърженик на това и ще подкрепя всяко едно нещо в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков към министъра на регионалното развитие и благоустройство господин Асен Гагаузов.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, представители на Съюза на патриотичните сили, сред които и председателят на Общинската организация в Бургас господин Дражев, многократно сигнализират Районната дирекция за национален строителен контрол за многобройните строителни нарушения и грубото погазване на съществуващи и валидни подробни градоустройствени планове. Има квартали в Бургас, които са презастроени двойно и тройно за сметка на зелени площи, улици, релаксионни зони, детски площадки и т.н. Факт, който е налице, тъй като е очевиден за цялата българска общественост.
За съжаление вместо Районната инспекция за национален и строителен контрол да откликне на сигналите на нашите представители и да вземе необходимите мерки срещу мащабните строителни нарушения, срещу тях се започва серия от репресивни действия, оспорвайки законността на някои от техните собствени жилища. Целта очевидно е господин Дражев и другите протестиращи да бъдат вкарани в едни дълги и изтощителни административни и съдебни процедури и да бъдат принудени да оттеглят възраженията си срещу очевидните строителни безобразия.
Уважаеми господин министър, вярвам, че сте разпоредили извършването на необходимата обстойна проверка относно дейността на вашето бургаско поделение срещу господата Георги Дражев и другите бургаски граждани, поради което моят въпрос към Вас е следният: каква ще бъде Вашата реакция след проверката и ще наредите ли на ръководството на Районната инспекция за национален строителен контрол – Бургас, да прекрати административно-съдебните репресии срещу въпросните граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов, за да отговори на въпросите на господин Величков.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Величков, като встъпление ще Ви кажа, че за съжаление информацията ни се разминава много сериозно и затова ще проследя всичко това, което ние сме направили като проверка, а Вие ще си направите извода дали пък случайно Вас не са Ви подвели с някаква информация.
Във връзка с поставения от Вас въпрос разпоредих на ДНСК да извърши проверка по случая и ще Ви запозная с резултата.
Първо, в РДНСК – Бургас, е постъпило единствено обявление от Административен съд – Бургас, за определение № 227 от 1 февруари 2008 г. по административно дело № 133, което е изготвено и може да се обжалва пред Върховния административен съд. С определението се оставя без разглеждане искането на господин Георги Дражев Атанасов и движение “Антимафия” да се спре действието на всички разрешения за проектиране и застрояване на комплекс “Лазур”; да се задължи община Бургас и РДНСК – Бургас, да изготвят и подпишат списък с нарушенията по отделните урегулирани поземлени имоти. Забележете, това не е решение на РДНСК, а е решение на съда в Бургас.
От определение № 227 по административно дело № 133 е видно, че не съществуват данни молителите Георги Дражев Атанасов и Движението да са сезирали административен орган, чието пасивно поведение те да оспорват.
Проектите за изменение на устройствените планове на основание чл. 134, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на Раздел ІІІ от Глава седма на Закона за устройство на територията. Редът за обжалването на тези заповеди за одобряване на ПУП-ве попада в Пета част – “Контрол върху устройството на територията” и, забележете, те не подлежат на административен контрол. Те подлежат на съдебен, на пряк съдебен контрол. Така че, въпреки че не са алармирали РДНСК да го направят, той не е в състояние да предприеме действия в тази област. Трябва, и те правилно са се обърнали към съда, но съдът не е решил това, което те искат. Тези планове, още веднъж казвам, не подлежат на административен контрол от РДНСК – Бургас, а е предвиден пряк съдебен контрол.
Второ, по твърденията за репресивни действия срещу българските граждани се констатира следното. По повод жалбите на госпожа Ангелина Ангелова Атанасова – етажен съсобственик по това време, и господин Георги Дражев Атанасов – лично и като пълномощник на майка си, за допуснати отклонения от одобрените проекти в РДНСК – Бургас, още през, забележете, 2003 г. е образувана преписка за строеж на жилищна сграда с магазини, която се намира в урегулиран поземлен имот 3/232, кв. 18-ти по плана на ж.к. “Лазур” с административен адрес ул. “Калофер” № 25. С констативен акт от РДНСК – Бургас, е установено, че строежът е изграден в отклонения от одобрените инвестиционни проекти и разрешения за строеж, което те са получили под № 14 от 11 декември 1991 г. Оттогава им е разрешението, което те не са спазили, и същият се ползва без да е регистрирано това по съответния законов ред.
Издадена е Заповед № 119 от 16 септември 2003 г. от началника на РДНСК – Бургас, с правно основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за забрана ползването и достъпа до строежа, която след проведено съдебно обжалване пред Бургаския окръжен съд и Върховния административен съд е влязла в сила. Тоест двете съдебни инстанции не са отменили тази заповед. В изпълнение на съдебните решения РДНСК – Бургас, е предприела действия по изпълнение на тази заповед, като е прекъснато захранването на строежа с вода и електроенергия, защото те живеят в незаконен строеж.
С мотивираното решение от 23 февруари 2005 г. главният архитект на община Бургас е отказал да издаде акт за узаконяване на строежа, тъй като е констатирал, че са налице съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Незаконният строеж е в противоречие с действащите подробни устройствени планове. Или излиза, уважаеми колега, че жалващите се са не по-малко нарушители от това, за което се жалват.
Затова, съжалявам много, няма да давам квалификация на тяхната жалба до Вас, но ако има проблем оттук нататък единствено той не се решава по административен, а по съдебен път и нека те да потърсят своето право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, очевидно нашата информация – моята и Вашата, се разминават. Аз ще доизясня някои от нещата, които Вие споменахте. Ще ги допроверя, но бих искал тук да Ви връча само един документ от Бургаската апелативна прокуратура с копие до Главна прокуратура, където са описани 27 случаи на нарушения, за да ги видите. Част от тези сигнали са и на въпросните господа, за които споменах. Някои от тези сигнали са във висящо състояние, тоест извършва се проверка от съответните разследващи институции на територията на Бургас. Ще Ви ги дам, просто да ги знаете. Аз мисля, че с общи усилия ще стигнем до истината да видим кой е крив и кой – прав. Но че има нарушения, има нарушения. Това, което Вие казахте, аз ще доизясня дали наистина тук тези, които така поставиха въпроса пред мен, са самите нарушители. Но това не изключва другите нарушители, които са описани тук. Заповядайте и благодаря за Вашия отговор. (Народният представител Йордан Величков предава на министър Асен Гагаузов документи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Аз приемам за сведение това, което е изпратено до съответните органи, които имат право да проверяват, разбира се. Предполагам, че те ще извършат съответната проверка, още повече става въпрос за прокуратурата, и ще видим какъв ще е резултатът. Но става въпрос за едно нещо, което трябва да е ясно – някои от гражданите все още не знаят, че РДНСК не е органът, който дава строителни разрешения; че РДНСК не е органът, който утвърждава плановете на съответните населени места и това уплътняване, за което говорите, и презастрояване го решават местните органи, тоест Общинският съвет, главният архитект и т.н. РДНСК има други функции, свързани най-вече с прилагане на утвърдения план, който са приели съответните общини, и контрола за изпълнението на обекти, така както е предвидено в съответните проекти. За това става дума. Сигурно имат основания гражданите, но мисля, че в случая не ги търсят там, където трябва да бъде. Не може да се жалваш от контролния орган, защото ти е разпоредил да свършиш нещо, с което ти си нарушил закона. Това му е работата, той точно това трябва да прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, остават малко повече от 45 минути до края на днешното пленарно заседание. Имаме още питания към министъра на околната среда и водите, който е тук, както виждате, и един въпрос и две питания към министъра на земеделието и продоволствието. За това може да съобщите – обръщам се към администрацията на Народното събрание, министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, която има готовност да отговори на зададените към нея въпроси, и на проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, който също има готовност да отговори на зададените към него въпроси и питания, могат да не идват в Народното събрание, тъй като времето няма да стигне.
Питане, зададено от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
А сега разбрахме, че горе от балкона в пленарната зала ни наблюдават ученици от Националната финансово-стопанска гимназия. Да поздравим децата, които са повече от нас, отколкото ние в залата. (Единични ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Процедурата по оценка на въздействие върху околната среда е един изключително мощен инструмент за влияние върху бизнеса. От една страна, за принуда на бизнеса да спазва екологичните изисквания и да щади българската природа, от друга страна, една процедура, която дава възможност за прикриване на икономически интереси и изнудване на фирмите зад екологична фразеология, да кажем откровено.
Освен приложения № 1 и № 2 към Закона за опазване на околната среда, които изрично и изчерпателно изброяват дейностите и предприятията, които подлежат на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, нормативните актове и специално наредбата, подзаконовият акт за условията и реда за извършване на ОВОС предвиждат възможност всяко инвестиционно предложение, което е извън този списък, да бъде оценявано от гледна точка на това, дали подлежи или не подлежи на ОВОС от вашите структури, в зависимост от това какво е нивото на инвестиционното предложение. Предвижда се в двуседмичен срок от подаване на заявлението вашите органи, министерството или районната инспекция да се произнесат дали това инвестиционно предложение еднозначно попада в приложения № 1 или № 2 и какво всъщност трябва да се предприеме, като във всички случаи в крайна сметка се изисква в едномесечен срок органите на Министерството на околната среда и водите да се произнесат по този въпрос.
В случая се прилагат както качествени критерии, регламентирани с чл. 93 от Закона за опазване на околната среда, така и критерии, свързани със срокове. И тук практиката, която наблюдаваме, показва, че има редица отклонения и доста фриволно прилагане както на критериите, така и неспазване на сроковете.
Аз ще Ви напомня, че съм се обръщала към Вас с искане на граждани от Софийски район, които искаха да се извърши ОВОС на кариера със съмнение за присъствие на азбест, нека да си припомним строителството около Паничище без ОВОС и т.н. – случаи, в които или сте отказвали ОВОС или сте си замълчавали, в други случаи пък изисквате ОВОС без това да е необходимо.
Освен това в много случаи сроковете се нарушават. Така че моят въпрос към Вас е: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите за спазването на разпоредбите на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС и в колко случаи в системата на министерството изискващите се срокове за реакция на компетентния орган не са спазени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров, който да отговори на питането на народния представител госпожа Манева.
Както Ви е известно, господин министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! В отговор на Вашия въпрос бих искал да посоча, че политиката на Министерството на околната среда и водите по прилагане на законодателството за околната среда е да се изпълняват предвидените нормативни процедури в изисквания срок. Както специално, Вие добре сте запозната, пък и хората, които работят в тази сфера, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, която ще наричам по-нататък Наредбата за ОВОС, компетентният орган трябва да определи въз основа на внесеното от служителя уведомление дали неговото инвестиционно предложение е включено в Приложение № 1 или Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда, в това число дали е необходимо последващо издаване на комплексно разрешително.
Регламентираният срок за отговор е 14 дни от внасяне на искането, като компетентният орган информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме, в това число и за издаване на комплексно разрешително.
Най-напред ще обърна внимание на факта, че уведомлението трябва да бъде внесено в най-ранния етап на развитие и реализация на инвестиционното предложение с цел от самото начало и възложителят, и компетентните органи по околната среда, както и общинската администрация, да бъдат наясно с изискванията за провеждане на съответните процедури. Именно този ранен етап е в основата на затрудненията, които срещат възложителите и компетентните органи по-специално поради липсата на конкретна информация или неизяснено намерение по отношение на местоположение и алтернативи.
Предвид изискванията за информиране на възложителя за необходимостта от издаване на комплексно разрешително се налага едновременно да се определи дали инвестиционното предложение попада в Приложение № 4 от Закона за опазване на околната среда или при издадено комплексно разрешително как новото предложение се отнася към неговия обхват.
При необходимост от последващо издаване на комплексно разрешително в зависимост от конкретното инвестиционно предложение може да се наложи провеждане на вътрешни консултации и с други отдели, дирекции, с Министерството на околната среда и водите, както и с Изпълнителната агенция по околната среда и съответната регионална структура на Министерството на околната среда и водите или „Басейнова дирекция”.
Позволете ми да припомня едно ново изискване, с което компетентният орган трябва да се съобрази в този процес след влизането в сила от 11 септември 2007 г. на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти, инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони, която ще наричам по-нататък Наредбата за оценка на съвместимостта, с оглед на опазването на защитените зони за екомрежа „Натура 2000”.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие оценката за съвместимостта се извършва чрез процедурата по ОВОС, тоест провежда се една процедура за двете оценки, като по този начин и административно, пък и гражданите, и възложителите не се натоварват с две процедури и времевата рамка е обединена в едно и като цяло.
В изпълнение на изискванията на чл. 39 и чл. 40 от Наредбата за оценка на съвместимостта едновременно с уведомлението, което възложителят трябва да внесе по Наредбата на ОВОС, трябва да представи или още едно уведомление, или общо уведомление по Наредбата за оценката, която вече посочих.
Това следва да бъде извършено за всяко инвестиционно предложение, независимо дали териториално попада или не в защитена зона. Въз основа на уведомлението от възложителя, освен указанията, които следва да даде компетентният орган по Наредбата за оценката за въздействие върху околната среда, допълнително се извършва проверка за допустимост на съответното инвестиционно предложение спрямо разрешените дейности за защитените зони, спрямо режима за защитената територия, след което извършва преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони.
Въпреки Наредбата за ОВОС и Наредбата за оценка на съвместимостта е посочена минималната информация, която следва да представи, много често данните са схематични и се налага да се изисква допълнителна информация, понякога повече от един път.
В зависимост от спецификата на инвестиционното предложение, внесеното уведомление се разглежда най-малко от две дирекции в Министерството на околната среда и водите, дирекция „Превантивна дейност” и дирекция „Национална служба за защита на природата”.
В повечето случаи при изготвяне на указателното писмо на Министерството на околната среда и водите се спазва регламентиран срок с нормативната уредба от 14 дни, но в някои случаи, по посочените по-горе и преди малко съображения, срокът вече наистина не може да бъде спазен и той се оказва недостатъчен, но аз уверявам Вас, всички възложители, цялата общественост и всички народни представители, че екипът на Министерството на околната среда и водите се стреми и работи, да спазва всички нормативни изисквания и процедурите да бъдат реализирани в изискуемия срок. Изключение естествено прави, не мога да не посоча, процедурата по ОВОС за Челопеч, за която бих искал да посоча изрично, че временно е спряна. Има и решение на съда, Вие и друг път сте ме питали. В момента текат изключително активни, интензивни преговори, но в това отношение преди мен министър Димитров даде доста обстоен отговор на въпрос на народния представител Минчо Христов и няма да влизам в подробности в това отношение.
Наистина ви уверявам, че екипът се старае коректно да извършва своята дейност. Изцяло споделям Вашите съображения, че това е важен акт, с който действително се преценява за въздействието, първо, върху околната среда, но с една цел по отношение здравето на хората, както и на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата за два допълнителни въпроса към отговора. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, аз не смятам, че е необходимо двамата да си разказваме процедурите, регламентирани със закона. Смисълът на парламентарния контрол е да посочим нарушенията на тези процедури, а такива нарушения в Министерството на околната среда и водите има.
Първото нарушение, за което Вие казахте, което е нарушение от министерството, а подобни нарушения има и в районните инспекции, това е мълчаливият отказ при процедура по оценка на въздействието върху околната среда, което е абсолютно недопустимо.
Първият ми въпрос е: не се ли безпокоите, че прилагането на подобни процедури стана повод за въпрос от Европейската комисия, която се обърна към правителството, за да изясни какви са процедурните правила за етапите и критериите, които България прилага при извършване на ОВОС.
Аз не Ви питам за концесията в Челопеч. Аз Ви питам, след като сте загрижени за здравето на хората в Челопеч, защо не казахте: „Не, тази технология няма да се прилага!”? Защо не издадохте мотивирано отрицателно решение по ОВОС? Това е Вашата позиция! Защо прилагате един подход, който никъде в закона не е регламентиран?
Вторият ми въпрос е: известно ли Ви е, че в районните инспекции се прилага процедурата „Спирам производството!”? Вие току-що казахте, че това и на национално ниво се прилагало? Това е една абсурдна процедура. Никъде в закона такава процедура не е регламентирана. Вие винаги можете към всеки да приложите „Спирам производството!”. То нито се обжалва, нито е законово регламентирано. Това изцяло е административен произвол. Известно ли Ви е, че има такива нарушения във всичките ви районни инспекции?
Всъщност Вие не казахте колко случаи има на нарушения на сроковете. Аз Ви уверявам, че те са много и си заслужава това да се провери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! По първия случай мисля, че достатъчно е говорено. Аз съм представил нашата позиция, наистина е временно спряна или забавена процедурата – ние ще се произнесем по нея. Аз най-отговорно заявявам от трибуната на Народното събрание тук, днес, че решението, което ще се вземе, ще бъде максимално с оглед защитата на здравето на хората от региона на Челопеч и за околната среда.
В това отношение компромис няма да направя, както и за произнасянето ни по отношение на ОВОС за „Бургас – Александруполис” и за другите големи инвестиционни проекти, които са на дневен ред в нашата страна.
Аз ще доразпоредя проверки на регионалните инспекции. Уверявам Вас и всички народни представители, че това ще бъде направено. Но се обръщам към Вас, ако имате данни, където действително това се извършва без спазването на всякакви законови норми, аз съм готов да реагирам веднага.
Междувпрочем, както и друг път тук, от трибуната на Народното събрание, са се обръщали и към мен, и към екипа на Министерството на околната среда и водите с директни и индиректни намеци за корупция и корупционна практика, аз се обръщам към Вас, всички налични данни, папки да бъдат предоставени на компетентните органи. Най-отговорно заявявам, че ще окажа пълно съдействие и ще бъда абсолютно безкомпромисен към всеки един случай, когато се докаже, че има нарушаване на регламенти, правилата и законите в нашата страна. Ще имам стопроцентова нетърпимост към тях. Наистина Ви призовавам всичко, с което разполагате като данни, документация и папки, да бъде внесено пред компетентните органи.
Иначе, споделям Вашата загриженост по отношение реализацията на ОВОС и както досега, така и в бъдеще екипът на Министерството на околната среда и водите – и на централно, и на регионално ниво, ще продължава да извършва тази дейност с особено внимание, прецизност и обективност.
В това отношение мога да кажа, че разполагаме с екип, който работи от ваше време и продължава и в днешно време да работи – те са прекрасни специалисти и са много съвестни и като граждани, и като държавни служители, за което аз не мога да не им изкажа благодарност. Така че в името на опазването на околната среда и най-вече със загриженост за здравето на хората, ние ще продължим да изпълняваме нашите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата, за да изразите Вашето отношение от получените отговори.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин министър, моят коментар е следният. Пример: „Бургас – Александруполис”, съгласно българското законодателство се прави екологична оценка, не ОВОС на най-ранен етап. Погледнете закона, вижте и Вие сте човекът, който трябва да изиска такава оценка да се направи. Тя не се направи с Вашето мълчаливо съгласие.
На второ място, по отношение на Челопеч, Вие не отговорихте на питането. Имам Вашия отговор. Не отговорихте на питането на Европейската комисия по отношение на процедурите и аз се опасявам, че в този случай няма да ни се размине санкция. За съжаление, тези санкции обикновено ги плащаме ние. (Реплика на министър Джевдет Чакъров.)
На трето място, няма практика „Прекратяваме процедура!”. Видях отговора. Той не е отговор по процедурите, а е неверен отговор по същество. Но последиците, казвам, че ще понесем ние.
На трето място, няма процедура, няма практика, няма такъв законов текст „Прекратявам процедурата!”. Разпоредете тази практика да не се прилага във вашата система.
На следващо място, няма защо аз да Ви давам сигнали за нарушени срокове. Когато бях в това министерство, извършвах проверка всеки месец за това как се спазват законовите срокове и знаех какво става в системата. Тогава средната продължителност на отговор на едно писмо беше осем дни.
Накрая, по отношение на корупционните практики. Ако Вие действително имате желание да бъдат прекратени и това да не прилича само на намеци, първото нещо, което можехте да направите, е да дадете указания, предложението за публичност на решенията на Управителния съвет на Предприятието за управление на средствата за околна среда да бъде прието. Вашето разпореждане беше точно обратното и заместник-министър тук с голи гърди се бореше и казваше, че няма обществен интерес как се разпределят обществените средства.
Тези неща доказват, че между думи и дела във вашето министерство няма нищо общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Нека да благодарим на господин Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Първият въпрос е от народния представител Елеонора Николова относно решение за прехвърляне на имот в с. Николово в собственост на община Русе.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви задавам въпрос, който многократно е отправен към Вас и Вашите заместник-министри. Независимо от изразеното позитивно отношение към казуса, той стои нерешен с години.
Въпросът е за имот, известен като Гребната база, представляващ сграда „Кантон” – триетажна сглобяема стоманено-бетонна конструкция, и метално хале, всички находящи се в имот в местността „Дрибака”, с. Николово, община Русе.
Така описаният имот, с изключение на последните години на демонстрирана безстопанственост, е използван само за учебнотренировъчна и спортносъстезателна дейност от Спортен клуб по кану-каяк и за обучение на учениците от спортното училище на града, като в комплекса са провеждани редица републикански и международни състезания.
Сагата с имота датира от съставянето на акт за държавна собственост от 27 март 2003 г. и включването на имота в капитала на „Напоителни системи” ЕАД – София. Оттогава датират и успешните опити за разрушаване на имота и продажбата му като терен.
По повод на многократни разговори и разменена документация с писмо с изходящ номер от 9 февруари 2003 г. министърът на земеделието и горите е дал съгласие за намаляване капитала на „Напоителни системи” ЕАД – София, чрез акт на Министерския съвет и обявяване на описания имот за общинска публична собственост, с изключение на металното хале. Със свое решение от 19 септември 2003 г. Общинският съвет на Община Русе е дал съгласие за придобиване в собственост от община Русе на описания имот. Има изразено принципно становище за подкрепа и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно писмо от 6 април 2005 г.
Въпреки позитивното отношение и изразена воля за решаване на проблема, той стои. Това ми дава основание да задам следния въпрос: господин министър, ще внесете ли в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложение за внасяне на проект за решение на Министерския съвет със съвместен доклад от Вас и министъра на регионалното развитие и благоустройството за безвъзмездно прехвърляне на имота в собственост на община Русе по реда на чл. 54, ал. 1 от Закона за държавната собственост? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Във връзка с поставения от Вас въпрос относно внасяне в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на предложение за изготвяне на съвместен доклад и съответно проект за решение на Министерския съвет за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот в с. Николово в собственост на община Русе по реда на чл. 54, ал. 1 от Закона за държавната собственост Ви уведомявам за следното.
Обект „Хидроучастък – с. Николово”, който се стопанисва от „Напоителни системи”, клон Русе, е включен в капитала на „Напоителни системи” ЕАД – София, и представлява недвижим имот с площ 6548 кв. м, ведно с построените в него три броя сгради. Искам също така да Ви уведомя, че имотът се е ползвал през годините като спортногребна база за кану-каяк, но видно от одобрените работни проекти и Разрешение за строеж № 316 от 13 май 1985 г. на отдел „Архитектура и благоустройство” към Общинския народен съвет – гр. Русе, обектът е започнат и изграден като районен хидроучастък – с. Николово. Ако трябва да се върнем в годините назад, в Министерството на земеделието са постъпвали редица искания за придобиване на тази собственост от страна на община Русе, от Държавната агенция за младежта и спорта, от най-различни неправителствени организации, като спортни клубове по гребане и т.н.
В тази връзка с писмо от м. декември 2003 г. министерството наистина е дало съгласие за намаляване на капитала на дружеството чрез акт на Министерския съвет и обявява недвижимия имот – хидроучастък в с. Николово, частна държавна собственост за имот публична общинска собственост с описаните в акта за държавна собственост активи, с изключение на метално хале, едноетажна сграда – метална конструкция. Въпреки че са започвани и прекратявани процедури за периода от 2004 г. до момента реално не са извършвани разпоредителни сделки с имота и в момента въпросният имот е в активите на „Напоителни системи” – клон Русе.
Уважаема госпожо Николова, имайки предвид ситуацията с наводненията през последните години, въз основа на направения анализ за състоянието на хидромелиоративния фонд и в контекста на членството ни в Европейския съюз, както и на поставените задачи пред министерството за провеждане на държавната политика за развитие на поливното и конкурентоспособно земеделие, преструктуриранията на хидромелиоративния фонд и насърчаване формирането на сдружения на водоползвателите, всичко това наложи да се предприемат действия, свързани с преструктуриране на „Напоителни системи” ЕАД в София и създаване на регионални отделни дружества, за да бъдат по-адаптивни към пазарните условия.
В тази връзка с моя заповед от 6 юли 2007 г. наложих временно спиране на разпоредителните сделки с активи, собственост на „Напоителни системи” ЕАД – София, в цялата страна, във всички клонове и възложих извършване на пълна инвентаризация на имуществото.
С писмо от м. септември 2007 г. до министъра на финансите поисках Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши пълна финансова инспекция на дружеството преди предстоящото преструктуриране. За тези наши действия сме уведомили Община Русе и Държавната агенция за младежта и спорта миналата година през м. септември. В отговор на нашите писма сме получили съответни отговори от Държавната агенция за младежта и спорта, в които се изразява безпокойство, че недвижимият имот – хидротехнически участък в с. Николово, следва да запази предназначението си като гребна база, за което е проектиран и построен, че поради забавяне на процедурата по деактуването му от държавна в общинска собственост същият може да бъде приватизиран, с което на практика ще се прекрати спортносъстезателната дейност.
Искам още веднъж да подчертая, че обектът не е изграден като спортногребна база за кану-каяк. Изграден е като районен хидроучастък в с. Николово съгласно одобрените работни проекти и полученото разрешение за строеж. Имам цяла папка от около 30-40 документа. Мога да Ви ги предоставя.
През м. декември 2007 г. Министерството на финансите ни уведоми, че е възложена финансова инспекция на цялото дружество „Напоителни системи” със заповед ФК 10-11/97 от 5 декември на Агенцията за държавна финансова инспекция. Можем да направим прехвърлянето на имота и това ще стане по следния начин.
Първо, както казах, чрез акт на Министерския съвет безвъзмездно прехвърляне на имота в собственост на Община Русе, намаляваме капитала на „Напоителни системи”, обявяваме недвижим имот частна държавна собственост за имот публична общинска и я предоставяме.
Второ, със заповед на Министерството на земеделието и продоволствието за намаляване на капитала, като решението се вписва в Търговския регистър. Съгласно разпоредбите по чл. 150 от Търговския закон решението за намаляване на капитала се обявява като вписване на промените в Търговския регистър. Те се извършват след три месеца от датата на обявяването, до три месеца – при липса на възражения от страна на кредиторите, ако има евентуално такива.
Във връзка с изложеното дотук, предвид започналата процедура за преструктуриране на „Напоителни системи” – София, и извършващата се финансова инспекция Министерството на земеделието и продоволствието счита, че към настоящия момент не е целесъобразно и не можем да извършим такова безвъзмездно прехвърляне. Това не означава, че когато приключи този процес, ние няма да влезем в действие, за да приключим така започналата процедура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, имате думата за реплика по получения отговор.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, една петилетка мина. Едно време отчитахме действията си в петилетки. Едната петилетка мина, сега започва втората. Това е нещо, което съм започнала като кмет от 2003 г., ще ми приключи и мандатът като депутат, но не виждам въпросът да бъде решен. Искам да ви кажа къде е заровено кучето.
Това е изключително атрактивен терен на брега на езерото. Сградният фонд е изцяло разрушен поради това, че през 2003 г. се разравят в „Напоителни системи” и намират тези строителни книжа, защото след построяването никога не е ползван от „Напоителни системи”. На умни хора им идва наум, че този терен може да бъде изтъргуван след приватизацията, поради което той се включва в капитала на дружеството – 2003 г., защото няма атрактивен имот, който да не е забелязан своевременно от съответните държавни чиновници. Това е цялата работа.
Благодарение на това, че там цари безстопанственост, че никой не упражнява абсолютно никакъв контрол, имотът е полуразрушен. Всичките съоръжения на кану-каяка, на гребната база и на всичко, което дотук е съществувало и е давало основание и възможност да правим и международни състезания, в момента е замряло.
Много Ви моля в края на краищата да проявите воля като министър. Вие знаете всичките подробности. Това, което ми преповторихте, аз също го знам. Моля Ви да проявите воля и да разберете, че понякога общественият интерес трябва да стои над частните интереси. Над това, че някой ще придобие атрактивни 6000 квадратни метра и ще си направи вила, ресторант и Бог знае какво. В никакъв случай там няма как да се запази хидроучастъкът и Вие го знаете много добре. Първо, защото не е имало; второ, това е затворено изкуствено езеро, което съвсем сигурно ще стане на блато, защото няма кой да го стопанисва, ако гребната база не се възстанови, ако не се даде на спортната общност, ако не се намеси и ведомството на госпожа Весела Лечева, така че там действително спортната цел да бъде възобновена, да могат младежите да тренират и да се провеждат състезания. Едно атрактивно място, създадено според мен единствено с тази цел.
Наистина очаквам от Вас да проявите държавническо отношение и да разберете, че частните интереси понякога трябва да бъдат загърбени и да триумфира общественият. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова! Наистина Вие в момента се съгласихте, че независимо че е ползван като гребна база, обектът е изграден като хидротехнически участък.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Така е записано само!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Но това е документ и той е издаден от общината. Имам го, ще Ви го предоставя.
Поради тази причина, а не както в едно от писмата на общината до нас пише „по незнаен начин актувано” – едва ли не заграбено от държавното предприятие. Актувано е съвсем нормално на базата на всички разходи, които са направени.
Второ, преди малко казах – наистина домогванията с други идеи към този имот, които сама споменахте преди малко, бяха причина досега да не влезем в процедура. Ние сме започнали процедурата, дали сме съгласие за намаляване на капитала. В момента сме спрели, защото всички разпоредителни сделки в цялата страна с имуществото на „Напоителни системи” са спрени заради това преструктуриране. В края на краищата всички дружества, които са на технологичния принцип на водата, ще създадем 4-5 в страната във връзка с оптимизацията и по-нататъшното развиване на проекти с национални и европейски средства, в момента ни възпират да приключим тази цялата процедура.
Искам да Ви кажа нещо друго, както и на цялата общественост, от тази трибуна. Аз лично ще настоявам в текста на решението на Министерския съвет изрично да пише, че имотът се предоставя безвъзмездно на Община Русе само и единствено за спортни цели и за развитието на гребния спорт, с който България с основание се гордее като лидер особено в кану-каяка и в другите гребни спортове.
Оттук искам да кажа: никой да не си прави илюзията, че даже придобивайки имота като частна общинска собственост, ще може по някакви други неведоми начини да го преотреди за някакви, както Вие сами казахте, вили, строежи и други такива неща. Това просто няма да стане. Ще има съвместно предложение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решение. Решението ще бъде точно такова, за което преди малко говорих. Благодаря.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Аз Ви благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, първо искам да ви информирам, че имаме 14 минути. Имаме две питания към министъра.
Аз предлагам с няколко минути да прехвърлим 14,00 ч. Моля ви да проявим разбиране, за да приключим с питанията към министър Кабил. Не виждам някой да е против.
Продължаваме с питане от народния представител Иван Иванов относно политиката на Министерството на земеделието и продоволствието за развитието на българското млекопроизводство. Това е актуално питане, господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Поставям въпроса за оцеляването на българското млекопроизводство, защото този въпрос е актуален особено в последните два месеца.
Нека се спрем на съществуващото положение. В момента в България се произвеждат около 1 млн. 200 хил. тона мляко годишно. Квотата, която Българя е договорила с Европейската комисия по Договора за присъединяване е като квота, която може да бъде субсидирана, около 1 млн. тона годишно.
В целия Европейски съюз млекопроизводството е един изключително силно субсидиран отрасъл, защото млякото безспорно е основната, да не кажа на моменти единствената суровина за дейността на млекопреработвателната промишленост, чиито продукти са основни за здравословното хранене на всеки европейски гражданин.
Къде сме ние? У нас в момента се произвежда около 160 литра мляко на човек годишно. Това прави от порядъка на 0,43 литра на гржданин на страната дневно. Ако се приеме, че това мляко се преработва в кашкавал това значи, че на всеки жител на страната се падат не повече от 50 до 60 грама кашкавал при положение, че не консумира нито прясно, нито кисело мляко, нито сирене.
Господин министър, нещо повече, което и Вие знаете – през 2007 г. са намалели млекодайните животни – с 6% млечните крави, с 5% биволиците, с 5% овцете и с 1% козите. От Вас зависи дали тази негативна тенденция ще продължи и дори ще се ускори или обратното, ще настъпи наистина подобряване на състоянието.
Защо зависи от Вас? Защото Вие като ресорен министър трябва да решите въпроса със субсидирането на млекопроизводството.
Какво е състоянието с млекопроизводителите през текущия месец? Министър-председателят Сергей Станишев им обеща 20 ст. на литър мляко целогодишно като субсидия. В момента от Държавния фонд „Земеделие” субсидията, която може да се осигури, Вие знаете, че ще стигне само за първите три месеца, ако субсидията е 20 ст. на литър. Това означава, че е с 25% по-малко от необходимите средства.
Няма време да изложа всичките факти, с които разполагам.
Господин министър, по този повод отправям към Вас следното питане: какви мерки ще предприемете за изпълнение на обещанията, дадени на българските млекопроизводители за субсидиране на производството на мляко? Как ще докажете Вашето заявление, че основен приоритет на Министерството на земеделието и продоволствието е подпомагането на сектор „Животновъдство” и по-специално на млечното животновъдство? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате право да отговорите на питането, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз първо Ви благодаря за питането, обаче се притеснявам, че в рамките на парламентарния контрол до никъде няма да стигнем, защото това е една тема, по която трябва да направим разширена дискусия. Въпреки всичко в знак на коректност Вие задавате въпрос на парламентарния контрол пред младите граждани на страната, които са на балкона в момента.
Господин председател, ако ми позволите, искам да ги поздравя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те са бъдещи юристи, разбира се.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Искам да Ви кажа, че наистина, господин Иванов, производството на краве мляко има най-голямо значение при формиране стойността на крайната продукция в отрасъл „Селско стопанство”. Ще Ви дам едни други данни: през 2006 г. в стойностно изражение то е 718,4 млн. лв., или 10,6% от стойността на крайната продукция в отрасъл „Селско стопанство”. От общия добив на мляко, кравето мляко има основно стопанско значение за млечното животновъдство и представлява 85,7% до 86,6% от добива на цялата млечна суровина в страната. Останалите 13-14% се разпределят между другите видове мляко – овче, козе, биволско и т.н.
Съгласно постигнатите договорености с Европейския съюз определената за България национална млечна квота е в размер на 979 хил. тона краве мляко, от които 879 хил. тона са за доставки към млекопреработвателните предприятия и 90 хил. тона са за директни продажби.
Първоначалното разпределение на националната квота между доставки и директни продажби беше както следва: 722 хил. тона за доставки и 257 хил. тона за директни продажби.
В резултат на направения анализ на заявените общо количества за доставки и директни продажби, извършени през 2006 г. и предвидената в чл. 6, § 1 на Регламент 1788 от 2003 г. на Европейската общност, възможност за корекция в разпределението на националната млечна квота за доставки и директни продажби по мотивирано искане, отправено от моя страна до Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” за преразпределение на квотите за доставки и директни продажби, беше направено следното - 167 хил. тона от директни продажби отидоха, за да намалят напрежението в редукцията на квотите, които се получиха в цялата страна.
В края на 2007 г., отчитайки съществуващите държавни помощи и наличния ресурс на Фонд „Земеделие”, бе определен размерът на субсидията за произведено и продадено през 2008 г. качествено мляко, а именно 10 млн. 800 хил. лв., както казахте преди малко. Тези средства са разчетени не за календарната година, а за период от 4-5 месеца, както бе практиката при отпускането на тази субсидия досега, особено през летните месеци, когато цената драстично пада. Те са съобразени със субсидирането през 2007 г. количество сурово мляко от 108 хил. 379 тона. Тук имам разбивка по отделните видове.
Отчитайки неблагоприятните климатични условия през 2007 г. и проведените в тази връзка многократни срещи с млекопроизводителите бе решено гореспоменатата субсидия да бъде целогодишна за първи път като се увеличи единичният размер на помощта и за литър качествено мляко и козе мляко тя да е 20 ст., а за биволско и овче – 25 ст.
При тази ситуация е ясно, че средствата от 10 млн. 800 хил. лв. далеч не са достатъчни за сектора. В тази връзка министерството, съгласно съществуващите разпоредби в Европейската общност изготви и изпрати писмо за тълкуване, на база на това писмо да започнем стартиране на искане за нотифициране на допълнителна държавна помощ от нашите национални бюджетни средства за подпомагане на животните от млечното направление или да обвържем останалата част от тези 10 млн. 800 хил. лв. Този ресурс като цяло е почти 60 млн. лв. и е съобразен както с обема на производство на качествена млечна суровина през 2007 г., така и за очакванията през 2008 г. – 320 хил. 150 тона краве мляко, 4 хил. тона биволско, 18 хил. 821 - овче и 4 хил. 654 тона козе мляко.
Като продължение на политиката за подпомагане на млечното животновъдство е предвидено и вече целият финансов ресурс от 45 млн. лв. е ориентиран към посока на животновъдството. Този ресурс от 45 млн. лв. е 2,5 пъти повече отколкото е ресурсът за предходната 2007 г., а е с 10 млн. лв. повече отколкото е сумарният ресурс за цялото животновъдство във всички направления за 2006 2007 г.
Той е разбит по следния начин: 24 млн. лв. са отпуснати за двете субсидии – за качествено мляко и за подпомагане изхранването на животни и птици от Националния генофонд и контролираната част на популацията; 21 млн. лв. са по правилото “Деминими” за купуване на фураж за изхранване на животни от млечното направление по смисъла на Регламент 1535 от 2007 г. на Комисията от 20 декември 2007 г.; за прилагане членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност към помощите по “Деминими” – правилото в сектора за производство на селскостопански продукти. Документи по субсидията за качествено мляко вече се приемат в областните поделения като този ресурс от 10,8 млн. лв. е осигурен.
Искам да подчертая, че определянето на този размер на целевата субсидия не е случайно, а е в съответствие с правилата за изменение, съгласно чл. 4 от Регламент 794 от 2004 г., а именно: увеличението на размера на финансовия ресурс, което не надвишава 20% от първоначално разпределения като към момента на нотифицирането на държавните помощи той бе 9 млн. лв. До 2009 г., съгласно този регламент, съгласно Акта за нашето присъединяване, ние имаме тази помощ като право годишно да увеличаваме до 20%, изменение с процедурен характер, промяна в изискваните документи, промяна на органа, който приема документи, промяна на сроковете за кандидатстване и т.н. Безвъзмездната помощ се предоставя за количество в рамките на индивидуалната млечна квота на производителите на краве мляко, а за производителите на останалите видове млека – за продадени и окачествени количества.
Важното е да се подчертае, че земеделските стопани ще получат субсидията си, включително и за м. януари т.г. и те вече са си подали техните заявления, за да получат тази помощ. Пак повтарям, че за литър краве и козе мляко е 20 стотинки, за биволско и овче мляко – 25 стотинки.
Към 29 февруари т.г. във Фонд “Земеделие” са подадени 1368 молби, като размерът на субсидията, която се връзва с тези молби, е 4 млн. 27 хил. 481 лв. Това са приети досиета за периода 1-20 февруари т.г.
От 15 февруари 2008 г. започва приемът на документи за държавни помощи по “Деми-Дениз” - правилото. Държавната помощ е в следните размери: за 1 брой крава – 300 лв., за 1 брой биволица – 320 лв., за 1 брой овца – 40 лв., за коза – 20 лв.
Съгласно указанията, общият размер на предоставените на един земеделски производител помощи “Деми-Дениз” не може да надхвърля левовата равностойност на 7 хил. и 500 евро за период от три данъчни години от момента на получаването на тази сума. Това е регламент, който се прилага еднакво за целия Европейски съюз.
С цел максимално улесняване на млекопроизводителите при усвояване на средствата взехме и други решения. Дадени са извънредни правомощия на областните поделения на фонда да изплащат помощ в размери до левовата равностойност на 4500 евро, предвидена е помощта да се изплаща до 10 дни след подаване на документите, допуска се предоставяне на разходооправдателни документи – фактури с дата на издаване след 1 ноември 2007 г., като към днешна дата заявления са подали 517 производители от 19 области. Към момента размерът на помощта, която е адекватна на тези подадени вече заявления за получаване на помощта, е в размер на 3 млн. 335 хил. 717 лв.
Продължаваме по всички линии – и за националния генофонд, и за млякото също, също и по “Деми-Дениз” да се получават заявления и тези, които влизат в сроковете за плащане, разбира се, си получават средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, имате думата, за да зададете до два допълнителни въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От отговора на господин министъра може да се остане с впечатление, че са направени усилия, които решават проблема.
Господин министър, в същото време аз се позовавам на авторитетни публикации в българските вестници. Ще Ви дам конкретни примери, които показват точно обратното – силно влошаване на положението.
Например, в Плевенско масово се разпродават животни като от 30 до 40% от дребните и средни млекопроизводители са започнали масова разпродажба на животните си.
В Пловдивско дневната дажба по норматив е от 8 до 10 кг концентриран фураж, но заради недостига сега животните получават 2,5 кг дневно. Това, Вие знаете, води до рязко намаляване, близо наполовина, на млеконадоя на ден.
На трето място, ще ви дам пример за Разград. Бейсим Халил е намалил кравите си от 65 на 30 и може би Вие го познавате, той е известен производител на мляко от млечни крави. Във Великотърновско за една година са затворени 123 кравеферми. Сред тях е кравефермата от Златарица със 150 животни.
Това, което ми прави впечатление е, че докато преди се казваше, че няма фураж, сега големите производители на фураж и смески заявяват, че нямат търсене, защото самите животновъди нямат средства, за да купят този фураж.
По този повод, господин министър, отправям два допълнителни въпроса:
Първият е как да се обясни фактът, че за два отрасъла, важни за българското земеделие и животновъдство - за тютюнопроизводителите са предвидени, аз знаех данни, 141 млн. лв., а в едно последно Ваши интервю са 110 млн. лв., а за млекопроизводителите те са в пъти по-малко? Искам отговор не с политическа окраска – какви са тютюнопроизводителите, какви са млекопроизводителите. Аз задавам въпроса съвсем коректно.
И вторият въпрос: на 28 януари т.г. министър-председателят Сергей Станишев заяви – имам всичките вестници пред мен, че се е договорил с млекопроизводителите за целогодишна субсидия от 20 стотинки на литър краве и 25 стотинки на литър овче, биволско и козе мляко. Какво ще се случи, ако той не изпълни своите обещания? Вие сте министър от това правителство и носите тази отговорност, както и Вашият министър-председател. Хората очакват тази субсидия, Вие го знаете по-добре от всички други в залата, които се обаждат. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, моля! Вестниците не винаги пишат истината.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин Иванов, не можете да си представите колко се радвам, че има толкова горещ привърженик на земеделието и млекопроизводството във Ваше лице. Най-искрено Ви поздравявам за това!
Конкретно на допълнителните въпроси – първо, ситуацията с фуражите не само в България, в Европа и в световен мащаб, е, че имат висока цена. Тя е следствие на два големи фактора, които колкото и публикации да четем, да се пише, ние не можем да ги отменим. Първият факт е засиленото през последните години търсене в световен мащаб на фуражни култури за биогорива и второто е лошите реколти вследствие на сушата. За миналата година няма да Ви говоря.
Ако идеята във Вашия въпрос е аз да бъда виновен и за сушата, значи ми давате някакви свръхчовешки възможности. (Реплики.)
Момент! Да Ви отговоря на въпроса – България, влизайки в Европейския съюз, по акта на своето присъединяване... Искам всички в залата, ако може внимателно да ме слушат и веднъж завинаги този въпрос да се разбере и да не спекулира с него, господин Иванов.
При влизането в Европейския съюз България дава според законите си, според нормативната си база, определен набор в различни позиции като цифра държавни помощи.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, в размер на 20%.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, че ми напомняте.
Като страна – член на Европейския съюз, тези съществуващи държавни помощи, България има право да ги прилага в преходен период от три години, или от 31 декември 2009 г. България няма по никакъв начин да има право да предоставя тези държавни помощи.
По отношение на тютюнопроизводството – когато Европейският съюз искаше от нас съществуващите държавни помощи, искаше от нас две неща – законовата база и механизъм, през който тези средства да отиват до фермерите. Третото нещо е през предходните години бюджетната обвързаност на тези средства. С други думи, страната член, в т.ч. ние, да можем да увеличаваме тези средства с 20%. Вие, ако си направите справката, средствата за тютюнопроизводството драстично намаляват, не се увеличават. Напротив, в другите направления ние увеличаваме тези средства с 20%. Това е и европейска политика в момента в рамките на така наречения “Хел-чек” на реформата. Има дискусии за тютюнопроизводството и за съдбата на Европейския фонд „Тютюн” и т.н. Елементарното поставяне на въпроса защо за тютюна давате толкова, пък за другите култури не давате, се съдържа именно в отговора, който преди малко дадох – ако искате, мога пак да Ви го повторя.
По другите позиции ние сме давали държавни помощи както за растениевъдството, за зърнопроизводството, за семена, за животни, за всичко сме давали държавни помощи. На базата на три предходни години сме дали анализ в Европейската комисия и имаме нотификации като съществуващи помощи от момента на присъединяване нататък. Ние съблюдаваме това правило.
Вторият въпрос – наистина това, което господин Станишев като премиер се е договорил с млекопроизводителите, е в размерите, за които Вие казвате. Не знам защо във всички тези неща се пропуска една много важна подробност, че това ще стане, има воля в държавата и средства ще се намерят, при положение че Европейската комисия ни нотифицира, че нотифицира нашето искане. Това защо някой не го повтаря не ми е ясно. (Реплики.) Не е ясно!
Ние сме направили постъпки пред Европейската комисия. Чакаме писмо от тях, чакаме отговор. Задали сме въпроси. Имаме аргументи защо искаме към тази нотифицирана съществуваща държавна помощ за млякото да искаме увеличаване на средствата, защото базата на качественото мляко по нашите анализи се разширява, количеството се разширява и то значително изпреварва 20-те процента, с които ние можем всяка година да увеличаваме поне до 2009 г. След това вече влизаме в схемата за единно плащане на ферма. От 2012 г. с огромно притеснение заявявам, че ние влизаме в системата на така наречения “Крос къмплаянс” или това е системата на кръстосаните съответствия, където по 18 критерия ще бъдат оценявани това, което вършат нашите фермери и на базата на положителната оценка по тези критерии ще получават или няма да получават средства. Затова на нашата страна, включително и в животновъдството, включително и в млечното направление й трябват инвестиции, инвестиции, инвестиции! Това, което сме направили досега, е нормално. То е, за да излезем от един батак, в който някои управляващи в България вкараха животновъдството, господин Иванов. Хайде да не забравяме сега и това нещо, че поради криворазбрани ликвидации племенни животни се коляха, бременни се коляха и т.н.
Последните пет години да Ви кажа ли какво е станало? Ето ще Ви дам няколко данни: само по програма САПАРД от началото до 2007 г. са одобрени 358 броя проекти само в направление „Млечно говедовъдство”. И знаете ли колко е инвестиционният размер? Триста осемдесет и пет милиона четиристотин и тридесет хиляди лева. Ако направите сметката в момента, средно по около 1 млн. лв. се падат на проект. Това са нови инвестиции. Тези инвестиции вече играят ролята на локомотив в преструктурирането, в окрупняването на млечното говедовъдство най-вече. Защото някои действия от началото на 90-те години с буен революционен плам доведоха дотам, че в момента нарастваме...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Лукановата зима. Нямаше хляб.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: И Лукановата зима, и не знам коя зима, вие си знаете много добре. Аз тогава съм бил юноша.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Всички българи го помнят.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Ето, казах Ви: целият наличен финансов ресурс в § 43-00 на Държавен фонд „Земеделие” – това са субсидии за нефинансови предприятия, субсидии за цялото земеделие – е ориентиран към млечното животновъдство. И на базата на това нещо, и на базата на много тежката предходна година цените са високи. Затова добрите фермери – аз не познавам този човек – в една такава година, в която има недостиг... (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
На груб фураж няма недостиг, господин Иванов. Да Ви кажа ли какво е груб фураж? Другият фураж се намира, но като няма груб фураж, поради това че страната не можа да произведе, а няма и възможност за внос на това нещо, се получиха тези напрежения. И фермерите, които работят планово, разбира се, това, което имат като фуражна база, го ориентират на съответния брой животни.
Аз съм убеден, че още тази година ще излезем от тежката криза по отношение на фуражите. Убеден съм, че заедно с държавната подкрепа от Фонд „Земеделие”, от програмите, които в момента сме на път и от средата на м. март ще бъдат отворени, инвестиционният процес няма да се прекъсне. Колкото и трудности в момента да имат и нашите млекопроизводители, и други, с които продължаваме диалога, отиваме към подписване на споразумение с ангажименти и от двете страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате две минути да изразите Вашето отношение към отговора.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже в началото изтъкнахте моята загриженост за българското животновъдство, ще Ви кажа, че подготвяйки се за това питане, аз прочетох в документите от Османската империя – през 1873 г. в Западна България няма село, в което да е имало по-малко от хиляда овце. А някои са имали по три и по четири хиляди овце. Нещо, от което на човек му се свива гърлото при мисълта, че вървим по посока, когато част от тези животни, за които говорим, ще станат рядкост и ще трябва специално да ги търсим, за да ги показваме на внуците си.
На второ място. Господин министър, когато говорите за ранни периоди, нека не забравяме, че тогава нямаше САПАРД, нямаше и много други възможности да бъдем подпомагани.
А кога беше най-голямата криза? Няма никакво съмнение, че това беше Лукановата зима, когато хората не можеха да осигурят за децата си прясно мляко и по цяла нощ висяха пред малкото на брой магазини за мляко. Тогава всъщност се разбра в какъв колапс е българското земеделие.
Господин министър, искам да кажа няколко думи все пак.
Първо, независимо от това, което Вие показахте, за мен все още няма реална перспектива за оцеляване на млекопроизводството. Дано да се получи, но в момента това по-скоро са обещания какво ще се случи през годината, но говорейки за м. януари и м. февруари – положението е наистина тежко.
Второ, това води до следното: увеличава се количеството на вносното мляко.
Трето, увеличава се количеството на сухото мляко в българските млечни продукти. Оттам се понижава и качеството.
Четвърто, продължава да бъде ниска цената на българските земеделски земи, защото когато не е рентабилно земеделието, инвеститорски интерес към тях липсва. Всичко това са негативи, които не трябва да бъдат допускани.
По повод на Вашия отговор, трябваше тази интервенция за нотификация да бъде извършена още в началото на 2007 г. Най-късно през есента, когато млекопроизводителите за първи път Ви дадоха сигнал, че зимата ще бъде наистина лоша за тях, а не през м. януари – мисля, че на 18 или 20 януари, когато беше депозирана в Брюксел. Трябваше да се отиде много по-рано, защото България трябва да използва своето животновъдство и нашите продукти да бъдат еталон за качество на млечни продукти в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е много добър финал.
Уважаеми колеги, преминаваме към последното питане към министър Кабил.
Питане от народния представител Борислав Ноев относно промяна на статута на земеделските земи. Моля ви за още малко търпение – въпросът е важен.
Заповядайте, господин Ноев, имате три минути да развиете Вашето питане.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в последните няколко месеца при мен постъпиха много оплаквания във връзка с нерегламентирано забавяне на молбите за промяна на статута на земеделски земи. Някои от тези молби се бавят с повече от 12 18 месеца. Между заинтересованите хора се говори, че бързото решаване на проблема с промяната на статута на земеделските земи става с даване на подкуп на определени чиновници чрез посреднически фирми. Обикновено това са консултантски фирми и адвокатски кантори. Тарифите се знаят. По Черноморието вървят от 1 до 7 евро на квадратен метър, в зависимост от това къде се намират тези земи.
Моето питане към Вас е: може ли да ми посочите броя на подадените молби за промяна на статута на земеделските земи за периода от м. януари 2006 г. до м. декември 2007 г.? Колко от тях са забавени над максималния срок, колко са удовлетворени, колко са отхвърлени по обективни причини и кои са най-честите причини за отказ?
Второ, какви мерки сте взели за прекратяване на корупционните практики? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте. Имате думата да отговорите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ноев, съгласно Конституцията на Република България земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и ред, определени със закон.
Въпросът, който поставяте относно неспазване на сроковете, разписани в Закона за опазването на земеделските земи, с цел удовлетворяване на гражданите и на юридическите лица, обхваща голям брой процедури, които се извършват по реда на този закон при различни условия. Исканията за определяне, утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, за промяната на предназначението на земеделска земя, за включване на земеделска земя в строителните граници на населените места и за промяна на предназначението й се разглеждат и решават съгласно разпоредбите на Закона за опазване на земеделските земи. За по-бързото им разглеждане и произнасяне по тях бяха създадени комисии към областните дирекции “Земеделие и гори” с изменение на Закона за опазване на земеделските земи в сила от 21 март 2001 г. Те се произнасят, когато исканата за промяна на предназначението земеделска земя е с площ до 50 декара и земята е в землището на населените места на територията на съответната област. За останалите случаи се произнася Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и продоволствието, в която членуват експерти от различни министерства, в това число от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието, на Министерство на околната среда и водите и т.н. Няма да ги изреждам. Комисиите заседават веднъж месечно, като в регионите със засилен инвеститорски интерес се провеждат и повече от едно заседание на месец.
За да се произнесе с положително решение, на съответната комисия следва да бъде представена преписка, комплектована съгласно изискванията на закона и правилника за неговото прилагане. При липса на недостатъци по преписката, не съществува пречка за произнасяне по нея. Собствениците на земеделска земя, респективно инвеститорите, често срещат затруднения при комплектоването на преписката, тъй като част от документите, които е необходимо да бъдат приложени, са от компетентността на органи и структури извън Министерството на земеделието и продоволствието. Това води до забавяне при издаването на крайния административен акт.
На конкретния въпрос. Общият брой на подадените молби за промяна на предназначението на земеделски земи в периода 1 януари 2006 г. – 31 декември 2007 г. за цялата страна е в размер на 18 348 бр. От тях 18 189 са решени положително, в това число 491 бр. – след отстраняване на констатирани неточности и доокомплектоване. Останалите 159 бр. не са разгледани до момента поради различни причини – върнати за доокомплектоване, констатиране на извършено строителство на съответното място, имоти – попадащи в горския фонд, несъответствие с инвестиционното намерение съгласно представения подробен устройствен план и изразени становища от други съгласуващи ведомства и институции в страната.
И в настоящия момент в Министерството на земеделието и продоволствието не са постъпили сигнали или жалби за неправомерни действия от служители по прилагането на процедурата, свързана с промяна на предназначението на земеделска земя, изразяваща се в умишлено забавяне на разглеждане на предложенията.
Уважаеми господин Ноев, във връзка с Вашия въпрос аз разпоредих изрична проверка по сигнали в инспектората и деловодството. Нямаме официално постъпили сигнали или жалби за подобни действия, за които Вие говорите.
По отношение на втория въпрос – за мерките, предприети от наша страна – за прекратяване на корупционните практики, Министерството на земеделието и продоволствието е изпълнило 100% всички мерки, залегнали в програмата на правителството за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и превенция и противодействие на корупцията в частта на нашето министерство. В резултат на предприетите мерки и проверките от страна на дирекция “Инспекторат” към Министерството на земеделието и продоволствието през 2005 г. са уволнени четирима служители с ръководни функции. Те са дисциплинарно уволнени. През 2006 г. броят на дисциплинарно уволнените служители отново е четири, а петима са с дисциплинарни наказания. През 2007 г. имаме четири дисциплинарни производства. Двама са уволнени и седем са освободени от системата на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Ноев, имате думата да зададете до два допълнителни въпроса в рамките на 2 минути. Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин министър, тук става въпрос за изградена корупционна система, при която подкупите се вземат легално – консултантски фирми и адвокатски кантори обявяват доста големи тарифи. Казаха, че се движат от 1 до 7 евро на квадратен метър. Това са районите Варна, Бургас и изобщо Черноморското крайбрежие. На практика официално гражданинът плаща много голяма сума. Молбата не е без основание. Част от тези пари отиват за подкупи на определени служители. Както казахте – има отстранени, което е добре.
Отначало исках да назова фирми, които се справят много бързо с промяната на статута – с по-високи заплащания, с официални документи, с касови бележки, с фактури и т.н. Но да назова фирмите от това високо пространство би означавало да им направя грандиозна реклама, а това от своя страна ще легитимира съмнения за корупционна обвързаност между мен, Вас и фирмите. Затова мисля да не го правя.
Мнението ми е, че е необходимо да се приемат не само административни, а може би законови мерки, за да се изкоренят условията за корупция, специално при промяната на статута на земите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата в рамките на 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Ноев, тъй като Вие сте варненски депутат, ще кажа, че в една национална телевизия бяха изнесени данни за неправомерни действия, свързани с определянето на държавните такси по този закон при постановяване на решение за промяна на предназначението в едно от населените места – с. Осеново, област Варна. Инспекторатът е направил проверка. Комисията по чл. 17, ал. 1 от закона – областната комисия, която трябва да даде решение за промяна на предназначението до 50 декара в този район, бе проверена от Инспектората. Установено бе, че тази комисия е постановила решение по недопустими искания. Установена е преписка без заявление, с неприложени пълномощни, цитираните пълномощни в молбите за промяна на предназначението не отговарят на приложените, има преписки от лица, за които не е приложено пълномощно, но преупълномощават трети лица в нарушение на законната уредба. В резултат на неправилно изчислените държавни такси през този период – 2004-2007 г., са внесени 271 561 лв. по-малко от дължимите такси в хазната. Приоритетно са разглеждани в съкратени административни срокове преписки на определени лица и по тях най-често са допускани пропуски при самото комплектоване. Тези преписки невинаги са входирани, не са представени пълномощни, а решенията на комисията са издавани на следващия ден след издаване на заповед на кмета на общината за ПУП. Всичко това и изнесеното в националната телевизионна медия даде достатъчно основание аз да постановя тази проверка от страна на Инспектората, който работи във връзка с правителствената стратегия “Програма за превенция и борба с корупцията”. Смятаме, че тук има достатъчно основание за евентуални корупционни практики. В момента в резултат на тази проверка и на констатациите в министерството текат пет дисциплинарни производства срещу служители в Областната дирекция във Варна и служители от дирекция “Поземлени отношения” в министерството, която все още не е приключила. Процедурата върви. Дисциплинарната процедура има съответни срокове за действие от страна на администрацията, действие от страна на служителите, към които са повдигнати тези обвинения за нарушения на съответните закони – Закона за държавния служител и Закона за опазване на земеделските земи.
Ще Ви уверя в следното: даже най-дребният факт, който ще установи това дисциплинарно производство, който да ми даде достатъчно основание да наложа най-тежките дисциплинарни наказания, аз ще го направя. Ако нарушенията на тези служители не са само административни, а има още по-големи нарушения, защото в хазната не са влезнали 271 561 лв., веднага след произнасяне на моето решение във връзка с това дисциплинарно производство ще сезирам съответните компетентни органи в нашата страна.
Ще Ви бъда благодарен, ако ми предоставите тези фирми, защото може би в хода на дисциплинарната процедура информацията, която Вие имате, може да ни свърши много добра работа на нас самите. Още веднъж искам да Ви кажа, че такова ще бъде оттук нататък, както и преди, действието от страна на ръководството на министерството и от моя страна като министър – данни, сигнали, и ако има нарушения – административни производства, а ако в хода на тези административни производства се установят по-тежки нарушения на други закони и кодекси в нашата страна, ще сезираме компетентните органи в нашата страна. Само по този начин можем да вървим напред.
Разбира се, искам да използвам високата трибуна на Народното събрание и да се обърна към гражданите в нашата страна. Вижте, за да има корупция и корупционна практика, винаги има две страни, това трябва да се разбере – има хора, които са готови да корумпират, и хора, които са готови да бъдат корумпирани. Ние сме на прага на стартирането и започване на работа по огромни европейски фондове. С постоянно висящия въпрос в обществото, че има нещо нередно в нашата страна, че нещата не са чак дотам чисти, ние напред няма да можем да вървим.
Затова, обръщам се пак към гражданите, когато има такива случаи, някой служител от системата на министерството, някой служител от системата на Държавен фонд “Земеделие”, на Разплащателната агенция, на другите структури, които работят с национални и европейски средства, когато става въпрос за разпореждане с държавно имущество и всякакви други подобни действия, има ли оказан натиск върху тях, има ли намек даже върху тях за искане на подкупи, на облаги и така нататък, нека да реагират своевременно. Ще бъде направено всичко възможно от наша страна поне тяхната анонимност да бъде запазена и всички материали да отидат в съответните държавни компетентни органи.
Аз завършвам с това, че никой и нищо не може да ме разубеди, че само това е единственият правилен път. Когато в целия този процес на корупцията на двете страни, поне едната страна бъде елиминирана, ние ще имаме много по-малко такива случаи и много по-малко съмнения. Разбира се, от другата страна ролята на държавната власт, ролята на местната власт е с всички действия, с всички промени на нормативната база да води нещата към много по-голяма прозрачност в своята работа и много по-чести одити, много по-често и много по-сериозно подреждане на самия механизъм на работата в държавната администрация, включително в регионалните звена и то в посока на прозрачност, в посока на намаляване на бремето на корупционната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ноев, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Виждам, че господин министърът е много добре запознат с материята. Добре е, че има уволнени и дисциплинарно наказани хора, но моето мнение е, че министерството трябва да инициира една промяна в законодателството, така че да се премахнат условията за корупция. Защото е ясно, че тези условия идват не само от решенията на Министерството на земеделието и от общините, а идват и от областните управи до голяма степен.
Ще направя едно сравнение, макар че разликата между министерствата е много голяма. Навремето имаше много голяма корупция с издаването на задгранични паспорти – като си платиш на определени фирми, издават ти за 2-3 дена задграничния паспорт, ако не си платиш и си подадеш молбата по общия ред, чакаш месеци. Но там успяха да ликвидират корупцията. Така че смятам, че Министерството на земеделието и продоволствието може да инициира такива закони, за да се изкорени корупцията от този тип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Да благодарим на министър Нихат Кабил за участието му в днешния парламентарен контрол.
Следващото ни заседание, уважаеми народни представители, е на 5 март, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,29 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова
Георги Димитров