Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, по програмата предстои да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Не виждам процедурни въпроси или заявки за изказвания преди да преминем по тази точка от нашата програма.
Давам думата на господин Ангел Найденов – председател на Комисията по отбраната, да продължи с второто четене по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„§ 9. В чл. 271, ал. 2 изречение второ се заличава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров по § 10:
„1. В чл. 275 ал. 2 и ал. 3 се отменят.
2. В чл. 275 ал. 6 се изменя така:
„(6) Гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, получават порционни пари, които не се облагат с данъци.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Ако разрешите, господин председател, първо едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате право на процедурно предложение, разбира се.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам процедурно предложение преди да взема думата по тази точка. Разглеждането на този законопроект в Комисията по отбраната, съобщих и предния път, но в залата имаше само 15 човека, се проведе в непълен състав, имаше само 6 от 19 членове, което е против правилника. И когато онзи ден разглеждахме този закон, в залата имаше 15 души, което практически не даваше възможност този закон да бъде разбран от народните представители и да бъдат нанесени необходимите поправки. Тъй като заседанието на комисията е закрито, съгласно правилника, аз предлагам на Народното събрание разглеждането на този законопроект да бъде на закрито заседание. Това е моето процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Какви са мотивите за това предложение?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Казах, че по правилник комисията заседава на закрито заседание. В комисията имаше 6 човека на закрито заседание. Там не бяха разглеждани тези въпроси. Затова предлагам и заседанието да бъде закрито. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е ясно.
Аз бих помолил господин Найденов да даде малко пояснение по този въпрос. Мнението на председателя на комисията е важно преди да гласуваме това процедурно предложение.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако се фокусирам само върху процедурното предложение на господин Тодоров, мисля че то е необосновано и несъстоятелно. Става дума за законопроект, който разглеждаме на второ четене. На първо четене той беше разгледан в открито заседание на Народното събрание. Няма нищо, което да представлява класифицирана информация, а още по-малко като такава мога да се считат предложенията, които прави господин Тодоров. С оглед на което правя обратното процедурно предложение – да продължим в открито заседание на Народното събрание.
Що се отнася до останалите аргументи на господин Тодоров, пред мен е стенограмата от заседанието, така че всеки един, който проявява интерес по определения ред за запознаване с класифицирана информация, би могъл да разгледа аргументите, които са били излагани в подкрепа или против едно или друго предложение, направени в Комисията по отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, важно е становището на господин Найденов, тъй като то по същество отговаря на Вашето предложение. Аз искам да обърна внимание на Вас и на колегите, че съгласно чл. 37, ал. 2 от нашия правилник предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет. Така че такова процедурно предложение по правилник Вие просто не можете да направите. Но ако имаше достатъчно сериозни съображения, аз бих направил такова процедурно предложение. От това, което каза господин Найденов, според мен няма основание за такова предложение. Така че няма да подложа на гласуване Вашето предложение и по процедурни, и по причини по същество.
Имате думата за изказване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, аз няма да вземам отношение по това Ваше решение. Вие имате право. Продължаваме по разглеждания законопроект. Вземам отношение по чл. 275, съгласно който заплатата за длъжност се изплаща за изпълнение на функционалните задължения от дадено длъжностно лице в определена степен и зависи от професионалните качества на служителя.
По отношение на професионалните качества може да се приеме, че това условие е изпълнено – кадровият военнослужещ има висше образование, уважаеми колеги, и военният служител има висше образование. Приемаме, че те имат правилно отношение към изпълнение на функционалните задължения, тоест проявяват съзнателна трудова дейност.
По отношение на рисковите фактори при изпълнение на функционалните задължения и условията на труд. Офицерът участва в занятия, учения, тренировки, стрелби и лагери. Има много рискови фактори и условията на труд са много по-тежки от тези на военния служител. Военните служители участват много малко в такива мероприятия и получават компенсации. Тоест военнослужещите и военните служители са неравнопоставени.
По отношение отговорността на офицерите и военните служители. По закона офицерите отговарят за спазване изискванията на Кодекса на труда, на Закона за отбраната и уставите на Въоръжените сили. Те отговарят за бойната готовност, обучението и възпитанието на подчинените, за тяхната подготовка, дисциплина, опазване на тяхното здраве и т.н. Военните служители са отговорни само за изискванията по Кодекса на труда.
По отношение на правата офицерите нямат право на синдикална дейност и защита, а военните служители имат такава. Тоест те са в неравнопоставено положение.
Съгласно чл. 205 от Закона за отбраната те нямат право на дейност, несъвместима с упражняването на службата. Военнослужещите съгласно чл. 202 са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба. Всички тези ограничения върху статута на кадровия военнослужещ спрямо военните служители не им разрешават допълнителни приходи, тоест има ограничение на техните права, което ги прави неравнопоставени.
Офицерите се местят от гарнизоните без тяхно желание, а военните служители – по тяхно желание. Това също е неравнопоставеност.
Ако се спазва конституционното изискване за равен труд да има равно заплащане, е видно, че при длъжности, заемани от военните служители и кадровите военнослужещи с еднакви функционални изисквания, заплатите им да са равни за длъжност е парадокс.
Като пример, уважаеми колеги, мога да ви посоча, че ако се приеме тази ал. 2 на чл. 275 и я приложим за конкретния случай, кадровият военнослужещ – офицер на 50 години, и военният служител на 50 години с равна заплата за длъжност досега са получавали равни заплати. Съгласно закона офицерът се пенсионира на 50 години – такъв е законът, и автоматически става социално слаб, без да му се дава възможност да ползва правата на този член, който аз предложих в чл. 150, б. „к”. Военният служител на 50 години продължава да работи още 13 години - до навършване на 63 години, с равни длъжности, и ще получи съответно още 156 заплати за този период спрямо офицера, който се е пенсионирал на 50 години. Военният служител фактически ще работи, а военният ще се пенсионира.
Видно, че ал. 2 на чл. 275 е показателен и абсурден конкретен случай. Тоест не може да има случай, когато военни служители и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, заплатите за длъжност да са равни, тъй като военният служител е трета категория труд, забележете, а военнослужещият е първа категория труд. Те са несравними и в никакъв случай равни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към господин Тодоров няма.
Други желаещи да вземат думата – също.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, исках под формата на пояснение да кажа следното. Аз, разбира се, няма да правя връзка с предишното предложение на господин Тодоров, който искаше закрито заседание. Вероятно част от аргументите са и в това, което той прави като предложение сега, тъй като неговото предложение би ощетило гражданските лица. Всъщност господин Тодоров предлага да отпадне текст, а не да се приеме текст. И то да отпадне текст, който е част от действащия Закон за отбраната и въоръжените сили.
Става дума за ал. 2, която гласи: „В случаите, когато граждански лица и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания”.
Той нарече това нещо парадокс. Аз не виждам къде е парадоксът, при положение че има различни начини, по които се изчислява брутното възнаграждение на кадровите военнослужещи и на гражданските лица. При изчисляването на брутното възнаграждение се вземат предвид спецификата на службата, званието и необходимостта от 24-часово разположение на кадровите военнослужещи. Очевидно, че става дума за различни неща, когато говорим за основно възнаграждение и като цяло за брутното възнаграждение на гражданските лица и на кадровите военнослужещи.
В случая става дума за еднакви условия за една и съща длъжност. Ако трябва да дам пример за какво говорим - да кажем за финансисти. Каква е разликата между финансиста гражданско лице и финансиста кадрови военнослужещ? В Комисията по отбраната беше даден примерът с юристи. Пак ще кажа, става дума за основното възнаграждение и това е, което господин Тодоров предлага да отпадне. Аз разбирам необходимостта да има определена разлика, която да подчертава спецификата на дейността на кадровите военнослужещи и на гражданските лица, но не разбирам защо това трябва да се отнася за основното възнаграждение. Всичко останало, което отчита тази специфика, са допълнителни плащания, които всеки един, ако погледне внимателно Закона за отбраната и Въоръжените сили, ще види по какъв начин и къде са регламентирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Найденов?
Реплика на господин Тодоров. Имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което беше казано пред вас, въобще не отговаря на истината. Аз казах, че реално гражданските лица, които са на служба в Министерството на отбраната, не могат да бъдат равностойни на кадровите военнослужещи. Не може един финансист, един полковник и един цивилен да вземат еднакви заплати, защото полковникът има редица други задължения. Гражданските лица и военнослужещите са на отделни щатове. Едните имат една отговорност, а другите имат друга отговорност. Това е длъжност, която се заема за това, че единият е военнослужещ, а другият е цивилно лице.
Аз дадох предложение в същия този член, в буква „б”, гражданските лица в Министерството на отбраната съответно да получават само порционни пари. Сега се получават и са в рамките на 30 лева. Те не трябва да се приравняват на военнослужещи и да вземат храна или левовата й равностойност, която е на стойност около 230 лв. Една дажба на ден е 7,20 лв. Умножено по 30, фактически цивилните, гражданските лица ще вземат още 230 лв. допълнително. Това не е равностойно с кадровите военнослужещи, защото те отиват да изпълняват мисии извън страната, отиват, където бъдат изпратени по всяко време на денонощието. Какво равностойно положение може да има между двете категории? Те са на отделни щатове, господа. Не може да се приравняват. Едните имат трета категория труд, а другите имат първа категория труд, а ще имат едно и също заплащане. Аз обосновах точно и ясно моето виждане по този въпрос. Мисля, че трябва да ме подкрепите. Не можем да ги поставим на едно. При това положение Министерството на отбраната от 750 човека ще ги направи 1750, като ще дублират функциите. Каквито военни има в Генералния щаб, ще ги има в Министерството на отбраната, но цивилни. Това не е допустимо за една армия, която вече е един файтон хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Господин Найденов, нямате дуплика? Благодаря.
Заповядайте, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: По следващите параграфи няма предложения с изключение на предложението на народните представители Неджми Али и Янко Янков. Комисията не е разгледала това предложение, тъй като то е извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Става дума за предложения, свързани с изменение в Закона за държавната собственост. Ние считаме, че това излиза от обхвата на законопроекта на първо четене и не следва да се разглежда тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз бих предложил само да изясните на пленарната зала, че по § 11 комисията подкрепя текста на вносителя, както и по § 12, заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”, по параграфи 13 и 14. Става дума за предложение за нов § 15. То е на тези двама народни представители.
Ако имат желание да обосноват предложенията си, нека да чуем господата Али и Янков. Нямат желание. Благодаря.
В такъв случай приключва докладването на второ четене на този законопроект. Гласуването ще бъде следващата седмица, в четвъртък, в началото на пленарното заседание.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Давам думата на господин Хасан Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„На заседание, проведено на 26.03.2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-9, внесен на 12 февруари 2008 г. и предложенията, направени по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за параграф единствен, който става § 1.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 127, ал. 5 след думите „Министерството на отбраната” се поставя запетая и се добавя „Държавната агенция „Национална сигурност”.”
Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба” и нов § 3:
„Заключителна разпоредба
§ 3. Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Има ли желаещи? Няма.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена. Гласуването също ще бъде следващия четвъртък.
Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
По него има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Той е на второ гласуване.
Давам думата на господин Минчо Спасов, председател на комисията, за да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
„Проект за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можете да представите всички текстове.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:
„§ 1. В чл. 13, ал. 1, т. 1 думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „Главна дирекция „Вътрешна сигурност”, Главна дирекция „Контраразузнаване”, Главна дирекция „Икономическа и финансова сигурност” на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Становище на комисията – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 13, ал. 1, т. 1 думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се заменят с „Дирекция „Сигурност” на Държавна агенция „Национална сигурност”, Главна дирекция „Вътрешна сигурност”, Главна дирекция „Контраразузнаване” и Главна дирекция „Икономическа и финансова сигурност” на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Становище на комисията – комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 28, ал. 2 след думата „информация” се поставя запетая и се добавя „независимо дали представлява класифицирана информация”.”
„§ 2. В чл. 29, ал. 3, т. 2 след думите „заместник-министър на вътрешните работи”, се поставя запетая и се добавя „съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на писмено упълномощен от него заместник-председател”.”
Становище на комисията – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 29, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на упълномощен от него заместник-председател”.”
„§ 3. В чл. 30 след думите „заместник-министър на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено упълномощеният от него заместник-председател”.”
Становище на комисията – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 30 след думите „заместник-министър на вътрешните работи” се добавя „съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” или писмено упълномощеният от него заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност” и се поставя запетая”.”
„§ 4. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” .
2. Създава се ал. 4:
„(4) Протоколът за унищожаването по ал. 3 заедно с искането по чл. 14, ал. 1 и разрешението по чл. 15, ал. 1 се изпращат от дирекцията по чл. 20, ал. 1 на съответния орган по чл. 13, ал. 1 в 10-дневен срок от унищожаването на материалния носител. В случаите по чл. 12, ал. 2 се изпраща и писменото съгласие на лицето”.”
Становище на комисията – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя „съответно от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” .
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок с протокол. Протоколът за унищожаването се изпраща на органа по чл. 13, ал. 1 в 10-дневен срок, заедно с мотивираното искане и разрешението за използване на специалните разузнавателни средства. В случаите по чл. 12, ал. 2 се изпраща и писменото съгласие на лицето.”
„§ 5. В § 2 от Заключителните разпоредби след думите „министъра на вътрешните работи” се добавя „и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, а думите „който дава указания по прилагането му” се заменят с „които дават указания по прилагането му съобразно компетентността си”.”
Становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В § 2 от Заключителните разпоредби след думите „министъра на вътрешните работи” се добавя „и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, а думите „който дава указания по прилагането му” се заменят с „които дават указания по прилагането му съобразно компетентността си”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Уважаеми колеги, това беше текстът на доклада на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Има предложения на комисията за окончателна редакция на някои от параграфите, предложени от вносителя, има и предложения за нови параграфи, направени от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата по доклада? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването е следващия четвъртък.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с обсъждания законопроект предлагам в залата, ако няма възражения, да бъде допуснат господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли възражения срещу процедурното предложение? Няма.
Поканете господин заместник-министъра в залата.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще ви представя „Доклад относно второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 754-01-167, внесен от народните представители Стойко Танков и Трифон Митев на 6 декември 2007 г., и приет на първо гласуване на 21 март 2008 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
Параграф 1 е относно изменение на чл. 79, ал. 1 от действащия закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 79, ал. 1 думата „памук” се заличава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 80 се създава изречение второ: „По отношение на генетично модифицирания памук прилежащата територия обхваща 400 метров пояс.”
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
„Да се създаде § 2а:
„§ 2а. В § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби накрая се добавя „с изключение на научните изследвания при условията и по реда на Глава трета.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 2а, който става § 3.
Параграф 3 по вносител се подкрепя от комисията и той става § 4.
Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаването на § 4:
„§ 4. В Приложение № 2 към чл. 51, ал. 4 и чл. 71, ал. 3, в т. ІІІ „Маслодайни и влакнодайни” след ред четвърти „коноп еднодомен 6000” се добавя нов ред „памук 150”.”
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли желаещи да вземат думата по представения доклад?
Имате думата, господин Атанасов. Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа само няколко думи, разбира се, в жест на подкрепа на така прочетените параграфи по изменението на закона. Мисля, че в първоначалния му вид, когато са го приемали, е допусната сериозна грешка и с това ние я изправяме. Мисля, че даже трябва да отидем по-нататък, за да разширим реала на научните изследвания и приложението в практиката, но това явно ще бъде въпрос на по-нататъшна работа в тази област. Абсолютно необходимо е това, което се предлага, защото памукът е растение, което в България няма диви роднини, трудно се пренася генният материал свободно и ние като че ли сме малко консервативни по отношение на генетично модифицираните организми.
По принцип селекцията – растителна и животинска, какво представлява? Това е откриването на ген, променянето на ген, който с нормалните методики на селекцията с годините примерно бавно се е изменял. Сега със съвременните методи това става много по-бързо и по този начин се постигат необходими качества на съответните растения, такива каквито биха били полезни на растенията. Давам прост пример: в началото на ХХ век съдържанието на масло в слънчогледа е било около 15-17%, към края на ХХ век то стига 45-50% от съдържанието на семката, и това е процес, който се дължи именно на селекцията. Сега разполагаме с много по-модерни методи, които ни помагат в ежедневието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Има реплика към господин Атанасов.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, аз ще подкрепя Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. Това ще направи и нашата парламентарна група, защото предложението е разумно. То касае продукт, който не влиза в хранителната верига.
Примерът, който току-що даде колегата, е за класическа селекция и няма нищо общо с технологиите и методиките на генно модифициране. Искам да се обърна към него и към останалите колеги. Това, което правим днес, наистина е нещо разумно, но както бяхме изключително строги, изключително внимателни, когато приемахме Закона за генномодифицираните организми, такива трябва да бъдем и в бъдеще. Това са модерни технологии, но никой не е доказал, че не създават рискове за здравето и живота на хората. Неслучайно целият Европейски съюз е създал изключително тежки процедури за разрешаване на освобождаване в околната среда и търгуване с генномодифицирани организми и храни, така че правейки днес тази крачка, я правим след много сериозно обсъждане. Тя е много внимателна. Виждате, че е много ограничена, засягаме само един елемент в ограниченията, които сме наложили, и даваме известна свобода на научните изследвания, което също е нещо положително, но всичко по-нататък трябва да става с много, много голямо внимание. Затова нека да не започваме отново пледоарията в тази подкрепа, която не е от полза за това, което сме приели като позиция за България – страна с изключително биологично разнообразие, която трябва да бъде много внимателна при прилагането на тези технологии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Госпожо Манева, напротив, бих казал, че има много общо между конвенционалната селекция и това, което се случва с генетично модифицираните организми, защото в конвенционалната селекция един ген с години го караме да заработи по начин, по който ние искаме, а генно модифицираният организъм е отделен и е вкаран в новия организъм, за да работи така, както ние искаме. Просто този отрязък от време е различен. Това е разликата.
Аз си мисля, че дълги години селекция в определена област не са попречили на здравето на хората. Разбира се, че има и рискове, разбира се, че трябва да бъдем внимателни, но в края на краищата трябва да бъдем отворени поне за научните изследвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде следващата седмица в четвъртък.
Преминаваме към точка пета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, предлагам заместник-министър Йордан Дардов да остане и за този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин заместник-министър. Няма възражения срещу тази покана.

ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
„ДОКЛАД
относно второ гласуване на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 802-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г., приет на първо гласуване на 28 февруари 2008 г.”
„Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
„Раздел І – Предмет, цел и приложно поле.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, чл. 2 и чл. 3.
По чл. 4 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 4, ал. 3 текстът „както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 4 и предлага следната редакция:
„Чл. 4. (1) Екологични щети по смисъла на този закон са:
1. щетите върху защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние;
2. щетите върху води и водните тела, които причиняват значително отрицателно въздействие върху състоянието на повърхностните и подземните води, с изключение на случаите по смисъла на чл. 156е от Закона за водите;
3. щетите върху почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане в, върху или под почвата на вещества, препарати, организми или микроорганизми.
(2) Значимостта на въздействието по ал. 1, т. 1 се оценява въз основа на базисното състояние в съответствие с критериите съгласно Приложение № 2.
(3) Видът на превантивните и оздравителните мерки в предвидените от закона случаи, както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте, за да обосновете Вашето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, не знам дали имате текста на закона, но за да вникнете в моето предложение, ще обясня, че когато има риск от възникване на екологични щети, се предприемат мерки. Те могат да бъдат превантивни и оздравителни в зависимост от това на какъв етап се прилагат. Описани са възможните щети и възможните въздействия върху различните компоненти на околната среда и е вменено задължение на Министерството на околната среда и водите да издаде подзаконов акт, в който да бъде описан видът на превантивните и оздравителни мерки за различните случаи. Това е помощен документ, който би облекчил предприятията в случай на възникване на екологична щета. Иска се обаче в същия този документ да бъде означен минималният размер на разходите за тяхното изпълнение.
Аз категорично възразявам срещу записване на такива разходи в такъв документ по няколко причини. Най-малката от тях е, че Министерството на околната среда и водите не може да има компетенции да остойностява такива мероприятия.
На второ място, каква е функцията в един такъв документ да имате примерна стойност на тези разходи?
Първо, имаме ситуация, в която непрекъснато се променят цените на различните и материали, и дейности.
Второ, имаме технически прогрес – нещо, което днес се е решавало по един метод, който е струвал еди-колко си, утре може да имаме някакво много по-евтино средство за решение и даже да се прилага същото решение, може да бъде много по-евтино. Така че да записвате някаква цена е абсолютно безсмислено. Може да се записва цена, ако тя има някаква регулаторна функция, ако на база на това число министерството може да взима някакво решение, да препоръчва да изразходват толкова или повече средства на предприятието. То няма такава функция. След това се обявява търг, ако проследите целия закон, определят се точните мерки, възлага се изпълнението чрез конкурс и това число няма абсолютно никаква стойност.
В началния вариант на разработването на този закон, когато е имало различни методи, които са визирали конкретни числа за финансовото обезпечение на рисковете от възникване на щета, а това е в чл. 43, тогава е имало значение да има някакви примерни стойности, защото размерът на обезпечението е бил обвързван по някакъв начин с рисковете.
В момента вие имате най-различни варианти – може да имате застрахователна полица, може да имате банкова гаранция, може да имате ипотека върху недвижими имоти и залог върху вземания. Размерът на тези четири вида обезпечения по никакъв начин не е регламентиран. Единственото изискване в закона е размерът на застрахователната сума да е не по-малко от 50 000 лв., но тук в този процес министерството не се намесва. Това е работа на предприятието, което има рискови дейности и което трябва да предприеме една от тези обезпечителни мерки. Така че е абсолютно ненужно в този документ, в който имаме описание на технически мерки – препоръчителни, да записвате каквато и да е сума. Това не върши нищо, това е просто едно ненужно упражнение, при това няма никаква гаранция, че министерството може да направи правдоподобна оценка на тези стойности.
Затова възразявам срещу записването на безсмислени текстове в един иначе добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желание за пояснение от господин Божинов по този въпрос? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По време на заседанието този въпрос беше обсъждан обстойно. Бяха представени становища на Министерството на околната среда и водите и на браншовите организации, които в много сложен и продължителен диалог помежду си, в резултат на което законът получи този вид, в който днес го обсъждаме, разбира се, и след работа на комисията, са стигнали до едно съгласие, че трябва да си остане този текст за минималния размер единствено и в смисъла, че това ще подпомогне и бизнеса, и ще предотврати действия, които могат да бъдат остойностени под онзи минимален размер, който гарантира възстановяването на щетата или понасянето на отговорността. Така бяхме информирани в комисията по този диалог между бизнеса и министерството. Господин Дардов също може да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото това може да го разглеждаме като реплика на изказването на госпожа Манева.
Госпожо Манева, имате думата за дуплика.
Въпросът е съществен и бих помолил и господин заместник-министърът да има готовност да даде допълнително пояснение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз знам, че този текст няма да се гласува. Ще мине време и ще се убедите, че той абсолютно нито действа, нито има някакъв смисъл. Становището, за което говорите на браншовите организации, е в началния етап, когато се водеха преговорите за начините на обезпечение. Погледнете последното становище на браншовите организации – там такова нещо няма и не може да има, защото по-компетентни по отношение на това колко струва една мярка за предотвратяване на едно замърсяване са технолозите на самите предприятия, а не министерството, което няма да определя и икономисти, и няма да се товари с една безумна, ненужна дейност.
Що се отнася до щета – когато говорим за щета, обикновено има съдебен процес, има търсене на отговорност. Тогава може да има и обикновено в съдебната практика има примерни стойности на размера на щетата. Това е нещо, което облекчава съдебния процес. Това е нещо друго. Аз говоря за превантивните и оздравителните мерки, тоест за технически мерки, организационни мерки, които няма абсолютно никакъв смисъл да се остойностяват в някакъв подзаконов акт. Това са две различни неща.
Наистина, ако имахме представител на браншова организация, ще ви кажа, че това, за което са пледирали браншовите организации, е било в началото на спора, когато те са били задължени да правят обезпечение за огромни суми и тогава, разбира се, те са спорили и са искали да има някакви минимални нива, които да не ги натоварват финансово. Сега този проблем е решен. Той не съществува. Затова не е нужно да съществуват и тези минимални оценки.
Ако министерството иска да се занимава с еквилибристики, които не са негова работа, които абсолютно не са негова работа, нека се товари. После казваме, че нашите чиновници били много заети, имали работа, не си вдигали главата от бюрата. Не си ги вдигат, защото записваме такива безумни текстове, за съжаление по тяхно предложение, и не мога да разбера, вместо да си вършат по същество работата, в която са специалисти, те ще се занимават с остойностяване на нещо, което не е тяхна работа и то няма никакъв смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, бих Ви помолил да изслушате и господин заместник-министъра. След това бих предложил и на господин Божинов да прецени още веднъж как да се процедира.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Ние считаме, че Министерството на околната среда и водите е длъжно в случая да се натовари с тази задача, защото държавният интерес трябва да бъде защитен. Ако ние нямаме тези минимални стойности, съвсем ясно разбирате, че много от предприятията ще се възползват от това и ние нямаме възможност за контрол. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, моля да изслушате господин заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Нека да оставим на съответните районни инспекции, регионални инспекции, нека да оставим експертите да си свършат работата, но също така ние трябва да им дадем в ръцете някакво оръжие, защото, ако нямаме този минимален размер, вярвайте ми, след това ще трябва да се създадат допълнително такива норми.
Освен това министерството разполага с капацитет, вие го знаете. Вярно, натоварени са експертите, но считаме, че това е също част от тяхното задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моят въпрос към господин Божинов беше дали преценява, че е нужно в комисията, да речем, в сряда след обяд, ако има заседание, пък и да няма, в сряда в първата половина на пленарния ден, специално още веднъж да се прецени дали има основание за уточнения в тези текстове.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние обсъждахме този въпрос, както казах, много обстойно и гласуването беше много категорично. Не смятам, че ще внесем нови аргументи, с които да се промени. Затова предлагам да се гласува чл. 4 така, както го предлага комисията. Разбира се, събранието ще се произнесе и по направеното предложение на госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ще стане другия четвъртък.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Другия четвъртък, ако това стане, просто отпадат тези четири думи и това не променя съществено текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната редакция:
„Чл. 5. Разпоредбите на този закон не се прилагат в случаите на:
1. Причинени екологични щети или непосредствена заплаха за екологични щети в резултат на:
а) акт на въоръжен конфликт, действия във военни зони, гражданска война или размирици;
б) природно явление от изключителен, неизбежен или непреодолим характер;
в) дейности, чиято главна цел е да обслужват националната отбрана или международната сигурност;
г) дейности, чиято единствена цел е защита от природни бедствия;
д) инцидент, при който отговорността или обезщетението за щетите попада в обхвата на международна конвенция, определена в Приложение № 3, Раздел І, по която Република България е страна;
е) ядрени рискове и дейности, обхванати от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия или причинени от инцидент или дейност, при които отговорността или обезщетението за щетите, се урежда съгласно определени в Приложение № 3, Раздел ІІ „Международни конвенции и протоколи към тях”;
ж) извършване на дейности, които са разрешени, съгласно чл. 31, ал. 12, т. 1 и чл. 49 от Закона за биологичното разнообразие;
2. екологични щети, когато са изминали повече от 30 години от възникването на емисиите, събитието или инцидента, причинили тези щети;
3. наличие на право на обезщетение за вреди върху здравето на физически лица, настъпили в резултат на причинени екологични щети или непосредствена заплаха за екологични щети;
4. наличие на право на обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи на физически и юридически лица;
5. щети, предвидени в международни споразумения, по които Република България е страна, за които правото на обезщетение се урежда съгласно принципа на гражданската отговорност;
6. минали екологични щети, определени по реда на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда;
7. дейности при обявено кризисно положение съгласно Закона за управление при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по тези текстове? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: „Раздел ІІ – Правомощия на органите на изпълнителната власт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ на Глава първа.
По чл. 6 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което гласи:
„В чл. 6 т. 3 и 4 се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, имате думата. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Отново един проблем, върху който трябва да привлека вниманието ви, независимо че съм сигурна, че няма да се подкрепи, както и предишното предложение.
Изкушавам се да кажа две думи по повод казаното от заместник-министъра. Стойност, пари в един документ може да се записват, ако след това органът, който взема решение, може по някакъв начин да използва този факт за принуда или за някакъв начин на въздействие. Такава процедура никъде в закона не е предвидена и не може да има. Това са само голи декларации, абсолютно ненужни.
Сега по конкретното предложение. Компетентни органи, когато възниква авария с щети, са всички възможни структури на Министерството на околната среда и водите – министърът, директорите на регионалните инспекции, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове. Като имате предвид, че басейновата дирекция и националният парк най-често влизат в територията на регионалния инспекторат. Там се припокриват контролните органи и имат определено разпределение на функции. Но ако вие имате авария, при която имате последици и в областта на водите, и в областта на почвите, и в областта на биологичното разнообразие, абсолютно не е необходимо на тази територия да участват и трите ви контролни органа – това, което е предвидено тук. Това създава абсолютно безредие, безотговорност, прехвърляне на вината в самите контролни органи.
Когато става дума за щета, трябва да има ясна отговорност на министерството и неговите контролни органи. Това може да бъде министърът и регионалната инспекция. Ако регионалната инспекция има нужда от консултация от специалист от националния парк или от басейновата дирекция, това е вътрешен проблем, той може да се реши. Няма нужда тук да се записват хиляди неща, които предпоставят лоша организация на работа. Понеже тя ще се случи, е записан един член: „Споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда и водите.” Тук става дума за спорове по компетентност вътре в министерството.
За какво е написан този текст? Попитах представителите на министерството, не можаха ясно да отговорят. Защото тези случаи за спорове по компетентност ще бъдат повсеместни. Това, между другото, е едно от най-сериозните възражения на браншовите организации и то е пренебрегнато.
Онзи абстрактен въпрос за сумите и при това в един начален етап, когато той е имал смисъл, днес се изнася в залата.
Когато се спори по такива въпроси и когато има разумни аргументи, за съжаление, няма сериозно обсъждане, няма мисъл, няма желание да се вникне в проблемите. Има становище на министерството и всички от управляващото мнозинство вдигат ръка и го подкрепят, без да се замислят какво означава това в крайна сметка.
Много често при обсъждане на законите ние се сблъскваме с едно упорство на администрацията, което е необяснимо, или е обяснимо, защото те си защитават определени параметри на своята дейност. Затова никога няма да променим нищо в работата на администрацията, ако ние като народни представители, гласувайки законите, не се замисляме как тези текстове се прилагат след това. Не можем да даваме оръжие в ръцете на администрацията непрекъснато да правят бъркотия след бъркотия. Трябва да спрем това нещо, трябва да има ясна отговорност, ясни задължения и никакви припокривания на функции. Целият раздел е за функциите и отговорностите на министерството. Целият раздел е такъв.
Зная, че ще го подкрепите. Абсолютно съм безсилна да ви накарам да се замислите по този текст, но съм длъжна да ви обърна внимание. Зная какво ще каже и заместник-министърът. Няма да мога да му опонирам, защото няма такава процедура, но това, което ще каже, е абсолютно невярно. Това е защита на администрацията, защита на завоювани функции и защита на правото вътре да си правят каквото искат при определени проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, не възразих на Вашето изказване, което беше малко по-широко от конкретното Ви предложение по чл. 6, но поне моето впечатление е, че господин Божинов в комисията се старае да поддържа именно практика на разглеждане на въпросите по същество.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Специално за средствата решението е абсурдно и ще се убедите в това, както и за компетенциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново казвам, това, което трбява да се прави, е комисията достатъчно отговорно да разглежда всички предложения.
Господин Божинов иска да вземе отношение по изказването на госпожа Манева.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само ще поясня на залата, че този въпрос беше разглеждан много обстойно. Бяхме запознати и със становищата на съответните дирекции – басейновите дирекции, националните паркове, а и самата конструкция на закона е изградена върху този принцип и в целия Раздел ІІ „Правомощия на органите на изпълнителната власт” така са разпределени и синхронизирани, както са разписани още в чл. 6, посочващ компетентните органи.
Това предложение на госпожа Манева беше гласувано. По-нататък, където се повтаря на още десетина места, гласуваното принципно становище по този въпрос беше разпростряно и върху другите й предложения.
Искам да кажа, че законът нататък е построен върху този принцип, приет от комисията – и директорите на басейновите дирекции и на националните паркове да имат функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, аз бих предложил следното. Ако госпожа Манева желае дуплика, ще й дам възможност. Но преди това бих предложил да чуем и заместник-министъра по този въпрос, тъй като той засяга конкретно министерството, за да можете да вземете отношение и по неговите аргументи, госпожо Манева. Малко в обратен ред на разписаната процедура, но в интерес на дискусията.
Думата има заместник-министърът Йордан Дардов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Ние поддържаме структурата и компетенциите, както са разпределени в предложението, тъй като напълно оправдавам Вашия начин на мислене, но нека не забравяме също така, че басейновите дирекции, националните паркове имат свои специфични компетенции. Ако ние ги изключим, това означава до голяма степен да се лишим от тази възможност, от тази експертиза, която те притежават. Поради тази причина считаме, че включването на басейновите дирекции с техните компетенции по управление на водите и националните паркове с техните правомощия, които притежават, с тази експертиза, която имат, задължително ще подпомогне целия този процес. В такъв случай, ние считаме, че законът наистина ще има това значение, което ние отдаваме и което желаем да има. В противен случай компетенциите и отговорностите в края на краищата са на министъра. Това означава ли, че трябва само да заложим неговите компетенции и отговорност в целия закон? Затова поддържаме нашето предложение и считаме, че това е най-правилният начин за разпределение на отговорностите и въвличане на всички отговорни институции в процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател, за тази възможност.
Уважаеми колеги, не става дума нито за експертиза на басейновите дирекции, нито на специалистите и ръководителите от националните паркове. Става дума за процедура за вземане на решения и предписване на предприемане на мерки при инциденти. Представете си в Габрово – един пример, става авария. Аварията засяга града, околната среда и националния парк. Какво излиза според този закон? Източникът на това, което се случва, е един и последиците обхващат по своя характер всичките тези територии и могат да замърсяват и водата, и да унищожат растителността и в парка, и в града, и в съседните села. Тоест, характерът на мерките, които ще се предприемат, и предписанието към предприятието не са много различни.
Какво правим в момента? Вместо районната инспекция да издаде заповед, в която да опише какво трябва да направи предприятието в града, на територията на парка, то ще си вземе експертизите, ще поиска от специалистите от националния парк какво да се направи, но ще издаде една заповед. В момента това, което пише в закона, означава, че директорът на националния парк издава заповед с мерки за територията на националния парк. Директорът на басейновата дирекция издава заповед за мерките, свързани с водите на територията на Габрово. Директорът на районната инспекция издава заповед, ако се случи нещо друго. И понеже ще стане голяма бъркотия, и не се знае кой, докъде и как отговаря, накрая е написано: споровете по компетентност се решават от министъра на околната среда. Такива случаи ще имаме повсеместно. Затова казвам: задължително се взема, ползва се експертизата и на специалистите от националните паркове, и на басейновите дирекции. Те нямат специфични компетенции. Техните компетенции са каквито са и компетенциите на Министерството на околната среда – да се грижат за опазване на околната среда. Затова не е нужно басейновите дирекции и парковете да фигурират тук като компетентни органи, които предприемат, предписват оздравителни мерки. Вътре в министерството няма никакви пречки да си използвате експертизата колкото и както искате. Но трябва да има ясно определени процедури за предписване на мерки и търсене на отговорност. Не може десет контролни органа да отидат при един замърсител и всеки да си прави своите предписания. Това е написано тук, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Божинов. Като председател на комисията можете да дадете пояснение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е по разгърнатия доклад, който председателят ползва, когато води заседанието, и в него са посочени - в спорните аргументи и текстове, становищата на специално създадените за обсъждането на този и на всички закони в комисията работни и експертни групи. По този въпрос експертите имат следното становище в мотивите, които те ми предлагат на мен за отпадането на това предложение. Те са: директорите на басейнови дирекции и директорите на националните паркове са предвидени като компетентни органи по този закон заедно с директорите на РИОС в съответствие с техните правомощия и отговорности съгласно специфичните закони и устройствените правилници за тяхната дейност. Ясно и точно са разграничени техните компетентности и няма дублиране на функциите. Това е становището, което ме е подпомогнало, когато съм ръководел заседанието и по този въпрос. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Съжалявам, че много от тези текстове по-нататък са приети без възражения, за да се четат отново пред залата и да се види как конкретно е реализиран този принцип за дефиниране на задълженията на едните, на вторите и на третите по тяхна компетентност. Но това е прието в комисията само с един глас против. Всички останали гласуваха за текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 7 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
По чл. 8 има предложение на народния представител Евдокия Манева.
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 текстът по чл. 4 се заличава.
Комисията не подкрепя това предложение.
Второто предложение на госпожа Манева е:
Създава се нова т. 8 със следния текст:
„8. уведомява директора на басейновата дирекция и директора на националния парк и координира съвместните им действия, когато това е необходимо.”
Комисията не подкрепя предложението.
Третото предложение е:
Текстът на ал. 2 се заличава.
Това предложение на госпожа Манева не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Манева може би отново ще иска да обоснове своите предложения. Те са по същество сякаш в същата насока като чл. 6.
Заповядайте, госпожо Манева. Има и друг прочит на Вашите предложения – че тук позицията Ви е...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): В абсолютно същата посока, господин председател.
Искам само да кажа, че това, че с един глас е било подкрепено едно предложение, изобщо не означава, че мнозинството в случая е право.
Тъй като съм била в тази система и знам как се издават заповеди, как се организира работата при такива случаи, категорично смятам, че съм права. Ще има случаи и съвсем скоро ще се убедим, че съм права. Тогава с господин Божинов може би ще си говорим извън стените на парламента, но за протокола казвам, че от управленска гледна точка приемаме едни абсолютно несъстоятелни текстове. Тук или има упорство, или има наистина управленска несъстоятелност. В този случай погледнете предложенията на бизнеса. В едни случаи се взираме в това какво е казал бизнесът и то за неща, които абсолютно не ни трябват и са на някакъв етап, когато са имали смисъл, но ги изваждаме като аргумент по друг повод, без да са съотносими към този случай.
В случая става дума за рационализиране на управлението и вземане на решение. Абсолютно несъстоятелно е това, което е направено като разхвърляне на отговорности, за никакви специфични закони не става дума, за никакви специфични права. Става дума за контрол и предприемане на мерки при авария. Тук трябва да има ясно дефинирани отговорности! Това не се прави. Можем да гласуваме всички против един, не означава, че той не е прав и практиката ще го покаже. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Манева?
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Започваме да разглеждаме по същество разписаните функции и правомощия на отделните органи.
В чл. 8 се вменява задължение на директорите на РИОС при възникване на непосредствена заплаха или при причинени екологични щети по чл. 4 от този закон. Ето го становището отново на експертите, които познават в детайли не само принципите, но и механизмите на конкретната работа. Няма да чета цялото тяхно становище, а само най-главното: „Освен това не е възможно – по повод на предложението на госпожа Манева – РИОС да координира дейността на басейновите дирекции, тъй като една басейнова дирекция е разположена на територията на няколко РИОС-а. Има четири басейнови дирекции в България...”
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): ... Това са абсолютно несъстоятелни аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще имате възможност за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Може ли такива работи да се говорят?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, ще имате възможност за дуплика! Моля Ви, ако искате да участвате...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вече го правите една самоцел на изявата. Така ще го кажа, след като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можете да вземете отношение. Аргументът, който господин Божинов изтъкна, е сериозен. Обезкуражихте го да продължи да обосновава своята гледна точка.
Заповядайте за Вашата дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Извинете, господин Божинов, но аз мисля, че Вие се чувствате неудобно, когато защитавате незащитими каузи. Четири басейнови дирекции, които имат специалисти на територията на всички инспекции. В рамките на една басейнова дирекция може да има пет или шест инспекции. Каква е пречката един специалист от басейновата дирекция във връзка с определена авария по горите да отиде и да предложи мерките, които директорът на инспекцията ще предпише? А не директорът на басейновата дирекция да отиде да предпише своите мерки за водите, директорът на инспекцията да предписва своите мерки, ако, не дай Боже, има защитена територия, директорът пък на съответния парк да предписва своите мерки. За това става дума. Трябва да има един документ и тук органът е районната инспекция. Може да има една басейнова дирекция. Няма абсолютно никакви пречки специалистите от тази една басейнова дирекция да участват в работата на групата, която е назначена от инспектора на тази територия и да предпише мерките. Това са вътрешноорганизационни въпроси. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Опасявам се, че ако кажа две думи, пак ще има реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще има по-нататък възможност дискусията да продължи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само искам да кажа, че има басейнова дирекция в Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, да не го превръщаме в диалог.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, само да поясня.
Ние говорим тук по един конкретен повод: да променим принципите и правилата на управлението на водите и на превантивната дейност на министерството в цялата страна. Има Плевенска басейнова дирекция, тя има бюро във Враца. Това бюро е подчинено на ръководството на Басейнова дирекция – Плевен. Има РИОПС-Враца, което обхваща една друга територия. Как са субординирани тези три субекта при един конкретен случай? Значи, ние трябва да променим принципите и правилата и да кажем, че в този случай и по силата на този закон бюрото на Басейновата дирекция – Плевен, във Враца ще бъде субординирано с РИОПС. Това значи една радикална промяна на писаните правила и правилници, по които действат и работят тези звена. Аз затова смятам, че спорът вече става самоцелен, заради самия спор.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Става дума за управление и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да вървим напред – чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Евдокия Манева за заличаването му. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, можете да обосновете Вашето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма смисъл, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате желание, разбирам Ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение на госпожа Манева за отпадане на чл. 10. Това е последователното развиване на позицията от чл. 6, което ан блок беше отхвърлено и последователно се отхвърля по-нататък, когато се разписаха съответните функции на звената, които госпожа Манева предлагаше да отпаднат.
По чл. 10 комисията не подкрепя предложението на госпожа Евдокия Манева и подкрепя текста на вносителя.
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, която предлага чл. 14 да се заличи, тоест да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение и подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
„Раздел ІІІ – Публичен регистър и предоставяне на информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15 и предлага следната редакция:
„Чл. 15. (1) Министърът на околната среда и водите създава и поддържа публичен регистър на операторите, осъществяващи дейности съгласно Приложение № 1.
(2) Регистърът в ал. 1 съдържа информация за:
1. наименование на оператора;
2. дейност/дейности по Приложение № 1, извършвани от оператора; кратко описание на всяка дейност;
3. местоположение на площадката/площадките, на които се извършва дейността (ако е приложимо);
4. адрес за кореспонденция, включително телефон, факс, електронна поща;
5. лице за връзка;
6. Регионалната инспекция по околната вода и средите, на чиято територия се извършва дейността;
7. Басейновата дирекция за управление на водите, в чийто район се извършва дейността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, чл. 17, чл.18 и чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Не виждам желаещи да вземат думата по представените от Вас текстове, затова прекъсваме дотук с четенето на доклада по второто четене на законопроекта.
Уважаеми колеги, 30 минути почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, от 11,00 ч., както знаете, започва нашият:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, позволете ми да ви информирам за следното. В момента квесторите раздават на народните представители в залата внесеният проект на Решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет на Република България заради обвързаността му с организираната престъпност. Проектът за решение с мотивите е внесен днес – 4 април 2008 г. На всяка парламентарна група ще бъдат раздадени по 10 екземпляра повече, отколкото е броят на членовете й, да не остане нито един народен представител без този проект.
Новопостъпили питания:
Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство относно запазване на макроикономическата стабилност през първите месеци на 2008 г. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 април т.г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към министър Веселин Близнаков относно политиката на Министерството на отбраната през 2008 г. по отношение на реализирането на военните мисии в чужбина, разходите и тяхната целесъобразност. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Елеонора Николова към министър Николай Василев относно статута на недвижими имоти, задоволяващи жилищна нужда на граждани и безконтролната търговия, осъществявана с тях от страна на областните управители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към министър Емилия Масларова относно стратегията на Министерството на труда и социалната политика относно необходимостта от спешни мерки за увеличаване на пенсиите, нови моменти в социалната политика на България през 2008 г. като страна – член на Европейския съюз, съгласно изискванията на приетата през м. март 2000 г. Лисабонска стратегия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към министър Петър Димитров относно неучастието на Република България в европейската инициатива за подобряване на законодателството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2008 г.
Преминаваме към връчване на писмени отговори:
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на народния представител Филип Димитров;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос от народния представител Яни Янев;
- писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министър Петър Мутафчиев на въпрос от народния представител Нено Димов;
- писмен отговор от министър Стефан Данаилов – министър на културата, на въпрос от народния представител Николай Михайлов;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Мария Капон.
Преминаваме към същинския парламентарен контрол.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев ще отговори на въпрос, зададен от народния представител Георги Йорданов Димитров относно нарушаване на Закона за висшето образование при избора на ректор на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.
Господин Димитров, заповядайте да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър! В началото на м. април 2008 г. Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” ще има избор на нов ректор. Както е известно, проф. Георги Костов заема този пост вече няколко мандата в продължение на 15 години, независимо от обстоятелството, че Законът за висшето образование съдържа изрични разпоредби, цитирам, чл. 31, ал. 2, в която се казва:
“(2) Лицата, избрани на ръководни длъжностни като ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници не могат да бъдат избирани повече от два последователни мандата на една и съща длъжност”.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е какви мерки ще предприемете, за да не се допусне нарушаване на закона при евентуален нов избор на проф. Костов или други такива аналогични случаи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин вицепремиер и министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря за отправения въпрос. Без съмнение мандатността, ограничението в броя на мандатите и изискванията за възраст при заемането на ръководни длъжности в научните и университетските структури са от изключителна важност. Според мен те са свързани с една по-дълбока идея за демократичност, прозрачност и независимост на тези структури и институции. Мисля, че откакто съм министър, съм показвал с действията си, че съм за точното и еднообразно спазване на всички разпоредби, свързани с мандатността и възрастта.
По отношение на конкретния случай. Професор Георги Костов е избран за първи път за ректор на Националната музикална академия на 9 ноември 1989 г. Това е преди приемането на сега действащия Закон за висшето образование и един ден пред 10 ноември 1989 г.
След влизането в сила на Закона за висшето образование през 1995 г. той е избиран, респективно назначаван, както следва. През 1995 г. е избран с мандат до 1999 г.; през 1999 г. е избран с мандат съответно до 2004 г. и през 2004 г. е проведено общо събрание, с което е избран, както основателно отбелязвате, в нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за висшето образование, за трети последователен мандат. Неизвестно по какви причини поне за мен със заповед от 1 септември 2004 г. моят предшественик господин Игор Дамянов го е назначил за временно изпълняващ длъжността ректор на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, буква “а” от Закона за висшето образование, като неговата задача, както на всички временно изпълняващи длъжността ректор, е била да свика общо събрание и да организира провеждането на избор за нов орган на управление на висшето училище.
След изтичане на предвидените в Закона за висшето образование шест месеца, за което е временният избор, през 2005 г. са проведени нови избори, на които проф. Костов отново е избран за ректор с аргумента, че не е имало други кандидати. Следователно, от влизането в сила на Закона за висшето образование той заема длъжността ректор действително повече от два мандата, въпреки че аз малко се затруднявам да кажа колко точно мандата, тъй като зависи как ги броим, защото има прекъсване, частичен избор, пълен мандат и т.н.
Какво е предприело Министерството на образованието и науката до момента? До момента министерството неколкократно е правило опити да извърши проверки, включително с искане за предоставяне на автентичните документи, свързани с изборите на ръководни органи в Националната музикална академия, като това до момента, откровено казано, не се е случило. Същевременно, още през 2005 г. тогавашният министър е отпочнал съдебно производство срещу незаконосъобразността за избора на проф. Костов за ректор. Делото все още, за съжаление, е висящо.
Каква е ситуацията днес? Както Вие отбелязахте, на новото Общо събрание, което е насрочено за 10 април 2008 г., аз официално съм уведомен за това от висшето училище, ще се проведе нов избор. Ясно трябва да заявя, че ако на 10 април 2008 г. – това е другата седмица – не бъде избран нов сектор на Националната музикална академия или бъде преизбран досегашният ректор, аз веднага ще упражня правото си по чл. 10, ал. 2, т. 6 от Закона за висшето образование, а именно ще назнача за срок от шест месеца временно изпълняващ длъжността ректор. Бих искал ясно да заявя и за други подобни случаи, че моето принципно разбиране е, че във всички подобни случаи, поне аз не виждам нито юридически аргументи, нито някакви елементи на целесъобразност досегашни ректори да бъдат назначавани за временно изпълняващи след изтичането на втория им мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор, който ни удовлетворява, но напълно удовлетворени ние ще се почувстваме едва тогава, когато мине датата 10 април, мине изборът и видим какво ще се случи. Защото ние повече вярваме на дела. Но вярваме, че и Вие сте достатъчно отговорен човек, какъвто действително сте и ще спазите закона, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли думата за дуплика? Не.
Да благодарим на вицепремиера и министър на образованието и науката за участието му в нашия парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Започваме с две питания, които са обединени в един отговор, тъй като темата е идентична. Едното питане е от госпожа Мария Капон относно политика за превенция и управление на кризи вследствие на природни бедствия. Подобно е питането и от народните представители Евдокия Манева и Николай Михайлов относно политиката на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за предотвратяване и защита при бедствия и аварии.
Имате думата, госпожо Капон, да развиете Вашето питане.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги, моят въпрос е за политиката за превенция и управление на кризи вследствие на природни бедствия. Тъй като започна пролетният сезон, през последните години запомнихме тези пролетни месеци с многобройни и за съжаление опустошителни валежи, които се изсипаха над цялата ни страна. Последният случай, който не бива да забравяме, беше в гр. Цар Калоян, област Разград. Там водната стихия причини множество щети и отне няколко човешки живота. Тъй като в рамките на няколкото години от мандата на настоящото правителство страната ни понесе множество щети, причинени от тези природни бедствия, естествено е да очакваме да се вземат мерки за превенция. Естествено е също така да очакваме и обществеността да бъде информирана за тези мерки. Когато се планираше Бюджет 2008, бяха предвидени няколко милиона лева за почистване на речните корита. Впоследствие средствата бяха разпределени от излишъка, с които е закупено оборудване, което да се използва при извънредни ситуации.
Случаят с Цар Калоян е изключително показателен. Ние и до ден-днешен не разбрахме какви са причините за трагедията, която сполетя жителите през миналата година. Чухме множество версии – от неукрепени язовирни стени до 300 литра вода на квадратен метър. Виновни обаче така и не намерихме.
Ето защо Ви питам днес: има ли яснота за истинските причини за трагедията в Цар Калоян, какви средства са инвестирани и в какво, за да се предотвратят подобни нелепи трагедии? Изработена ли е политика за превенция на бедствията от мащаба на това на гр. Цар Калоян? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Михайлов, заповядайте, имате думата да развиете Вашето питане.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, госпожо заместник министър-председател! Моят въпрос ще Ви върне към предназначението на вашето министерство по закон и следователно към Вашата собствена отговорност.
Законът за защита при бедствия и аварии ви задължава да провеждате превантивна дейност, дейност по защита, координация и подпомагане възстановяването при бедствия. Член 6 от закона ви задължава да приемете национална програма за защита при бедствия с годишни планове за изпълнението на тази програма. А чл. 18 конкретизира собствената Ви отговорност да разработите тази национална програма за защита, да напишете годишни планове за изпълнението й, съвместно – това е много важно, акцент в моето питане – с министерствата, ведомствата, Националното сдружение на общините и Българския Червен кръст.
Законът изисква от Вас да извършите категоризация на районите по степен на риск и да създадете Национална система за предупреждение. Всичко това трябва да бъде на сайта на вашето министерство – видимо, публично, документирано, достъпно за обсъждане.
В тази връзка Ви питам: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за предотвратяване и защита при бедствия и аварии? Задавам Ви общ въпрос, ще уточня по каква причина се чувствам длъжен да го направя.
Какви конкретни мерки са предприети за 2008 г. в контекста на задълженията Ви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, госпожо Капон, госпожо Манева, господин Михайлов! Въпросите, които поставяте, са от изключителна важност не само за нас в тази зала – представителите на законодателната и изпълнителната власт, но те са изключително важни за всички български граждани. Горчивият опит, който имахме през последните няколко години вследствие глобалната промяна на климата, ни научи на няколко урока. Надявам се добре да сме научили тези уроци и да се подготвим, за да посрещнем и останалите предизвикателства по-подготвени.
Започвам с уверенията, че Министерският съвет и министрите на Република България полагат усилия, всеки в своята сфера и в рамките на своите задължения, да предприемат конкретни мерки, свързани с намаляване на риска от щета при възникване на различни по род природни бедствия.
Какво конкретно прави моето министерство и аз като министър как изпълнявам задълженията си? Политиките на превенция при нас са свързани с няколко теми.
Обучение на всички институции, които имат пряко отношение към координацията при възникване на дадено събитие, без значение какви мащаби има – дали е в рамките само на една община, две-три общини, област или в национален мащаб.
Обучение на населението, което започва от детска възраст – от детската градина, преминава през училищната възраст, студентите и обучение на самите граждани, които очакваме да се включат много активно като доброволци при възникване на дадено събитие.
Не изключвам, разбира се, обучението на компонентите на Единната спасителна система, като спасителите от Главна дирекция „Гражданска защита” са част от тази Единна спасителна система, в която влизат представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на здравеопазването, както знаете.
Системи. Това е другият елемент от политиките на превенция. До този момент Република България няма изградени системи за мониторинг, наблюдение и ранно предупреждение. Знаете, че единствената система – сигнална, звукова, така наречената сиренна система, която съществува, е с друг тип предназначение и технически много амортизирана.
Това, което предприехме и е включено в нашата програма за управление, е изграждане на системите за ранно предупреждение. Една част от тях е системата за наблюдение, която започнахме да изграждаме миналата година, Центърът за аерокосмическо наблюдение. Знаете, че първият етап премина, сега сме във фазата на втория етап на доизграждане. Надяваме се, като приключи и третият етап – така е планирана по програмата ни за управление тази тема, през 2009 г. да разполагаме с предварителни данни, които да бъдат в полза на много от структурите на страната във връзка с мерките и действията, които могат да предприемат при заплаха от конкретно бедствие.
Сиренната система. В бюджета на министерството в рамките на 2008 г. е предвидена сума за стартиране на обновяването, модернизацията на системата за сиренно оповестяване. Тъй като нямам много време, само ще маркирам. Уважаеми народни представители, знаете, че никога досега не съм ви отказала информация, дори ще ви бъда благодарна, ако проявявате по-детайлен интерес. Заповядайте, винаги вратите на министерството са отворени и мога да ви запозная в подробности с всяка една от темите.
Част от системите за ранно оповестяване трябва да бъдат изградени от други министерства и ведомства, които имат пряк ангажимент по законите на Република България. Дотук се ограничавам само в това, което ми е вменено като министър и като функции на министерството, което оглавявам.
Превенция. Държавна политика по превенция са също указанията и препоръките, които имам задължение като министър да издавам. Това правя регулярно – до областните управители, до общинските кметове с конкретни указания във връзка с конкретните събития, които се очакват – били те зимни условия, било пролетно наводнение или лятото, когато температурите са много високи. Съответно имат и срокове, които се поставят. След това изисквам доклади за изпълнението на тези препоръки.
Длъжна съм да споделя с вас, че не всички общински кметове и областни управители се справят добре точно с този тип дейност. Прави ми впечатление, че на някои места се подценяват указанията и препоръките. Формално наистина се провеждат такива областни или общински комисии, на които отчитат риска. Затова тази година предприех нова тактика.
До края на м. януари във всяка област директорите на Дирекция „Гражданска защита” проведоха срещи с областния управител и с всички кметове от конкретната област и очертаха критичните зони - това е част от отговора ми към господин Михайлов, конкретно за всяка община с населените места, без значение критичният обект, за който говорим, в чии правомощия и задължения е като отговорност. Тук включваме реките, различните хидросъоръжения, инфраструктурата – пътна, железопътна, и, разбира се, елементите на промишлеността, които на някои места наистина са с опасност за живота на хората. В момента това, което мога да кажа като напредък за последните години, е, че във всяка област имаме ясна представа кои са критичните зони и как трябва да се действа.
Що се касае до средствата - тук отговарям на въпроса на госпожа Капон, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, както знаете, уважаеми народни представители, няма вменени задължения да изгражда каквато и да била инфраструктура или да възстановява каквато и да била такава. Нашите функции ясно и точно са разписани. Средствата, които са ни отпуснати, са само за функциите на министерството.
Възстановяване и подпомагане. Междуведомствената комисия, на която аз съм председател, е междуведомствена комисия и бюджетът е отделен, както вие го гласувате всяка година в републиканския бюджет – отделно перо. Той няма отношение към задълженията на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Но да продължа с политиките на превенция – изключително важен елемент от сигурността и ефективността на действията на спасителите от Единната спасителна система на България е подготовката на кадрите. Тук говоря не само за спасителите от „Гражданска защита”, но също така и за пожарната, и за служителите от Спешна медицинска помощ.
Специално за спасителите от „Гражданска защита” мога да добавя следното – знаете, че до миналата година имахме изградени отряди само в петнадесет области. До края на миналата година се изградиха такива в още осем, а тази година останаха пет области, в които трябва да сформираме отряди, за да могат жителите в съответната област да се чувстват по-спокойни, тъй като ще имат професионално обучени спасители, които да им съдействат. До края на годината и в тези останали пет области ще имаме спасителни отряди. Надявам се наистина това да внесе по-голямо успокоение сред хората.
Какво обаче правим за тези отряди? Освен че ги обучаваме в Националния учебен център в гр. Монтана, за пръв път миналата година въведохме професия „Спасител”. До този момент нямаше нито училище, нито място, където те да получават професионална квалификация. Ние обезпечаваме и с техника тези спасители. Голяма част от вас знаят с какво разполагаха отрядите до миналата година. Знаете в какво състояние беше техниката, която им беше предоставена. В автомобилния парк най-новата кола беше закупена някъде около 1970 г. В момента продължаваме с модернизацията на отрядите. Екипираме ги с техниката, която е необходима, за да изпълняват професионално задълженията си, които им са вменени по закон.
И ако общо съм успяла да отговоря на въпросите ви за това каква е държавната политика и какво ние правим, ще си позволя сега конкретно да отговоря и на другите два въпроса на госпожа Капон, свързани със с. Цар Калоян.
Госпожо Капон, наистина трагедията в с. Цар Калоян миналата година потресе всички ни. Надявам се, че уроците, които си взехме от този случай, са били поучителни. Докъде стигна следствието аз не бих могла да Ви кажа. В момента следствието продължава да търси причините, които са довели до това събитие, но мога да Ви информирам, че Министерството на околната среда и водите е възложило на външни експерти да направят проучване и експертиза. Доколкото знам официално вече са получили тази експертиза. Тя гласи, че причина за бедствието е огромното количество валежи, но все пак нека да оставим компетентните органи от следствието да си свършат работата и ще разберем каква е била причината.
Какво се направи в с. Цар Калоян? Разбира се, правим опит да възстановим всичко, но за толкова кратко време, като включим и зимния сезон, мога да кажа, че не всичко са успели да възстановят в община Цар Калоян. Най-важното е, че обезпечихме всички хора – нямаше хора, които да изкарат зимата навън или при някакви притеснителни условия. Инфраструктурата се възстановява, животът се нормализира, но така или иначе, едни последици от тежки наводнения няма как за седем-осем месеца или дори за две-три години да бъдат отстранени. Ще продължаваме възстановителните процеси в с. Цар Калоян.
Както преди малко Ви казах, със средства за възстановяване и инвестиции министерството не разполага, няма и такива вменени задължения.
Готова съм да отговоря на Вашите въпроси.
Още нещо искам да уточня във връзка с политиките – със заповед на премиера в началото на годината беше сформирана междуведомствена работна група от всички министерства, които имат пряко отношение към политиките, свързани с превенцията на риска от различни бедствия. Докладът е в рамките на 93 страници. Много детайлно и подробно всички министерства са си анализирали отговорностите, които имат, вменени по техните закони, както и състоянието на структурите, за които те отговарят. Ако мога само да маркирам като изводи, направени от този голям доклад, ще кажа за необходимостта от промяна в нормативните уредби. Това касае много министерства, не говоря само за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Като пример мога да посоча Закона за водите.
Аз много разчитах парламентарната Комисия по околната среда и води да анализира този закон и да се види какво може да се направи по него, за да може да се подобри координацията и отговорностите ясно и точно да се разпишат.
По тази причина искам да Ви информирам, че речните корита и тази година ще създадат тревожни ситуации в някои общини. Информацията, която имам на базата на докладите, за които Ви споменах, от срещите на нашите директори с областните управители и с кметовете, е, че общините полагат усилия да почистват речните корита, но се оправдават с факта, че нямат средства. За съжаление в тазгодишните им бюджети не мога да кажа, че са отделили сериозно внимание на политиките, свързани с превенция и най-вече при тези рискови обекти, за които вече имаме информация.
С Националното сдружение на общините в Република България ще проведем още веднъж среща. Знаете, че те миналата седмица проведоха своето общо събрание, вече имат легитимно ръководство. Това ще бъде една от основните теми, която ще обсъдим с тях – почистването на речните корита, състоянието на микроязовирите. Те нямат нито административен капацитет, нямат кадри – професионални хидроинженери, които да могат да контролират тези обекти и да дават професионални препоръки, а в същото време твърдят, че нямат и ресурс, с който да ги поддържат. Затова ще трябва да се положат усилия и от страна на правителството, при положение, че общините за поредна година не са обърнали сериозно внимание на тази заплаха.
Не трябва да изключваме обаче и участието на гражданите, защото състоянието на речните корита, тяхното замърсяване и задръстване до голяма степен е следствие на човешката небрежност и немарливост. Сигурно и Вие сега, пътувайки из страната, сте виждали грозните картини – като се разтопи снегът, аз имам чувството, че по нивите и по дърветата никнат найлонови торбички, пластмасови бутилки, по коритата всеки си е изхвърлил ненужните вещи. Това ще създаде отново много сериозни проблеми. Затова отправям апел чрез Вас и към Вашите избиратели: нека да пазим родината си, да пазим не само собствената си къща, но да пазим и улицата, да пазим природата си, защото тя е наша и ще ни създаде много тежки проблеми, ако сме немарливи към нея.
Другите рискови зони са свързани със свлачищата. Това е един проблем, който с Министерството на регионалното развитие и благоустройството нееднократно сме обсъждали. България, както знаете, има доста свлачищни райони. Необходими са също много големи средства, за да могат да бъдат овладени те. Имам уверение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че те имат карта, по която започват съответно технически действия за предотвратяване на свлачищните процеси.
В републиканската пътна инфраструктура има доста участъци, които са засегнати от този тип процеси – свлачищни, срутищни. Имаме издадени предписания, защото констатациите, които направихме са, че републиканската пътна структура е спряла много отдавна да се грижи за сервитута покрай пътя. В много от случаите се затруднява придвижването или се затварят пътищата вследствие на срутване на огромни маси камъни и скали. Това създава реална опасност дори за живота на хората, ако те се намират на пътя в един такъв период от време.
Не бих искала да влизам в детайли, защото изводите, които сме направили, наистина са много детайлни. Те касаят всички министерства, за които Ви казах, че имат пряко отношение към поддръжката на обектите и инфраструктурата.
Готова съм да Ви предоставя и подробния доклад, ако проявите интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате думата, госпожо Капон, за два допълнителни, прецизиращи въпроса. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Аз и не очаквах да получа от Вас кой знае какъв отговор на въпроса кои са всъщност виновниците. Защото за трагедията в Цар Калоян видно е, че се води следствие, видно е, че една година мина и ако за инфраструктурата, както твърдите, не е имало достатъчно време това да се реализира, не знам какво пречеше на следствието. Може би лошото време.
Знаете ли, аз пътувах в Северна България през последните дни, след като бях дала това питане към Вас, и ме осени идея, която след Вашия отговор ми се струва напълно реална. Нито глобалното затопляне, както казвате, нито тези 291 литра на квадратен метър дъждове са истинската причина за трагедията. Предполагам знаете как цар Калоян – същият, чието име носи пострадалият град, е спрял нашествието на кръстоносците и възхода на Латинската империя през 1205 г. при Одрин тогава. Тогава българският цар пленява латинския император Балдуин. Оттогава Балдуин търси начин да си отмъсти. Това е написано в повечето от книгите за този период. Няколко години по-късно латините организират успешен заговор и убиват цар Калоян, но духът на Балдуин и до днес води тази битка.
Не нещо друго, госпожо вицепремиер, а явно духът на император Балдуин, в стремежа си да отмъсти, е предизвикал ужасното природно бедствие. Това е единственият начин за извод, който може да се даде една година по-късно. Явно няма друг научен метод в тази държава, който да обясни мистериозните 291 литра на квадратен метър.
Знам, че въпросът ми звучи много странно, но Вие вярвате ли в това? Вярвате ли и знаете ли как можем да спрем духа на Балдуин? Защото ако днес, преди година, той беше в Цар Калоян, може би на база на липсата на средства, на база на това, че видно държавата децентрализира проблемите на кметовете, а централизира парите, за които Вие търсите подкрепа в правителство, в което Вие сте вицепремиер. Кажете какво друго остава на българските граждани освен да вярват на това, че Балдуин просто иска да си отмъсти и ние да търсим начин да се справим с това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манева. Вие също имате право да зададете два уточняващи въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, искам да се върнем към един важен въпрос, който заслужава да обсъждаме в парламента, а това е въпросът за държавната политика по превенция. Защото всички инициативи, за които Вие споменахте, ако не са стройно организирани в ясна стратегия, в ясна държавна политика, която Вие трябва да провеждате, Вие я олицетворявате, тогава ще си говорим наистина много често за конкретни случаи, в които сме били безсилни.
По закон този документ, който материализира държавната политика, е националната програма и националният план, в който ясно се казва кой, какво, кога и с колко средства трябва да направи. За съжаление ние нямаме нито национална програма, нито план за 2008 г. Защо няма?! Това е първият мой въпрос. Защо ги няма тези документи. Без тези документи всичко останало е хаотична дейност на различни министри, на различни министерства. Аз мога много примери да Ви дам – и за министъра на околната среда и водите, който пилее пари за различни речни корита, и за проблемите в р. Стряма и т.н., от което хората ще страдат, но резултат няма да има, защото няма ясна координирана политика, която Вие трябва да ръководите и да отговаряте за нея.
И вторият ми въпрос е: как използвате научния потенциал на страната за решаване на тези проблеми и един от най-важния проблем - за създаване, за категоризиране на териториите по степен на риск? Това е една от предпоставките за целенасочена, смислена и ефективна превантивна дейност.
Неслучайно Ви питам за това. Не става дума за научния слугинаж, а става дума за наистина мастити наши учени, които могат да Ви помогнат и при оценка на разрушаване на стени, и при проследяване на вълни. Един такъв е проф. Маринов. Това са хора, които могат да Ви дадат оръжие и да се борите с проблемите, да има превенция, да има ясна държавна политика, за да не си слагаме качулката след дъжда. Това са моите два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манева! Да, националната програма и националният годишен план в случая за 2008 г. и догодина за 2009 г. и т.н. са документите, с които една държава трябва да разполага според нашия закон. Националната програма в момента е в процес на изработване. Както и самата Вие казахте, тя включва мерки и дейности, които касаят абсолютно всички институции, като започнете от кметовете, преминете през областните управители и през министерствата. Затова ние в момента обобщаваме това, което са направили всичките задължени институции по закона, и след като бъде обобщен този материал и изготвим националната програма, ще я внесем на вниманието на Министерския съвет и съответно ще бъде приета.
Искам да Ви уверя, че никак не е лесна тази работа, защото и самите общини срещнаха доста проблеми след изборите - промяна на личности, хора, липса на капацитет. Това създава изключителни проблеми и забавят всички срокове, които им бяха поставени. Но аз съм убедена, че в рамките на тази година ние ще успеем за първи път да направим такава програма и да имаме план, с който да можем да обезпечим, както самата Вие казвате, тази програма. Защото, без да има ясно разписани средства за тези мерки, ние с Вас можем да си говорим много дълго време, и с госпожа Капон, разбира се, и духове можем да включим в цялата тази работа, за да се оправдаваме. Но така или иначе всичко зависи от кметовете, областните управители, министрите и вие, депутатите, разбира се, участвате в тези процеси.
Що се касае до научния потенциал, не знам, Вие сигурно имате информация, че Министерството на държавната политика при бедствия и аварии от самото си създаване работи много интензивно с представители на научния потенциал. Да Ви припомня, имахме Консултативен съвет, който беше съставен от учени не само от Българската академия на науките, но от различни учени, водещи в своите сфери, които участваха и в изработването на концепцията на министерството, и в редица други политики и програми. Ние продължаваме нашето взаимодействие. Имаме сключени договори с някои от институциите на БАН и работим съвместно при решаване на определени проблеми. Разбира се, темата, която поставихте, е изключително важна и по тази причина сме я включили в тазгодишния ни план. Обявяваме процедура и ще очакваме наистина научният потенциал да се включи и да подпомогне институциите при определяне на тази карта, за която Вие говорите – зоните на риска. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Капон, имате две минути да заявите Вашето отношение от получените отговори.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, за мен Вашите отговори може би бяха изчерпателни само на база листове и точки – като се мине през обученията; като се стигне до различните системи, които трябва да бъдат въведени; указания; препоръки; срещи между кметове, областни управители и т.н. Но за мен едно е видно – единственото, което ни остава, на всички, и правилно казахте, както на народните представители така и на българското правителство, най-вече на българските граждани е пред Великден да направим една молитва за това да няма дъждове и да не ни се случат бедствия и аварии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Михайлов, заповядайте, Вие също имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо заместник министър-председател, нека бъда откровен с риск да бъда малко агресивен. Ще приемете, че това не е лично.
Вашите отговори не оставят никакво съмнение, че Вие на третата година от управлението нямате Национална програма за защита от бедствия. На третата година на управлението тя е все още в процес на изработване. Това е атестат за несправяне.
Второ, Вие нямате план за 2008 г. Нямате план за 2008 г.! Нямате телефон 112 в национален мащаб. Ще бъдем съдени от Европейски съд, това предстои – страната ще бъде глобена за това не с един, не с два лева.
Аз искам да кажа следното: Вие не можете да компенсирате този драматичен управленски дефицит с размишления за това каква е ролята на глобалното затопляне за бедствията в България, с идея да обучавате децата в предучилищна възраст в детските градини за това как трябва да се справят и с идеята за ролята на найлоновите торбички по клоните на дърветата. Във Вашите разсъждения фигурираха такива образи. Това е страшно несериозно. Това е просто катастрофа на собствения Ви словоред тук.
Какво има да предстои? Този сезон се асоциира с пълноводието на реките, следователно с бедствия, а бедствията – с Вашето име за нещастие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д р Михайлов.
Благодарим на вицепремиера Емел Етем и министър на държавната политика при бедствия и аварии за участието й в парламентарният контрол.
Уважаеми колеги, преминаваме към питания и въпроси към министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Започваме с питане от народните представители Нено Димов и Антонела Понева относно политиката на правителството за защита интересите на децата при разводи.
Заповядайте, госпожо Понева, имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо Масларова, за съжаление, в България статистиката показва все повече и повече разводи, все повече деца, при които се наблюдава така нареченият синдром на родителско отчуждение. За съжаление, до съвсем скоро в България не се говореше изобщо за това. Сега някак си вече се чува, че има и такова нещо, а това е един много сериозен проблем.
Закрила на детето след развода е необходима, колкото и парадоксално да звучи това, защото в случая на синдрома на родителско отчуждение детето трябва да бъде закриляно именно от родителя, който го отглежда. Наистина парадоксално звучи, но това се налага и това е именно нуждата от закрила на детето.
По Правилника за приложение на Закона за закрила на детето чл. 9, който визира, че такава закрила се осъществява и от Агенцията за социално подпомагане, в частност отделите за закрила на детето след постъпване на сигнал. Многобройни са сигналите от потърпевши родители, чиито бивши съпруги или съпрузи не изпълняват влезли в сила решения, и тук е мястото да се намесят именно тези агенции за социално подпомагане, изобщо институциите, които се занимават със закрила на детето, въпреки че наистина в техните правомощия не влиза това да изпълняват съдебни решения, но именно в частта закрила на детето, както вече казах, която е изключително важна.
За съжаление, служителите в тези агенции реагират абсолютно неадекватно и непрофесионално. В жалбите, които прочетох, а те са десетки, дори стотици, бих казала, макар че не можах да прегледам всичко, но се запознах с доста такива, се вижда, че служителите от агенциите по-скоро пречат в дадени случаи отколкото да помагат. За да илюстрирам това ще Ви прочета само част от кореспонденцията, която тече между родители, Фондацията за деца и родители – единствената организация, която се занимава в България с този проблем, и съответно агенциите за социално подпомагане и други органи по закрила на детето.
Какво установява Агенцията за социално подпомагане в съответния район? Че в момента детето се отглежда единствено от своята майка – това са оригинали (показва). Влязло е в сила съдебно решение. По случая обаче трябва да се продължи да се работи като се препоръчва търпение за сваляне на напрежението. След това Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане, също в съответния район, казват, че социалният работник се занимава със случая като при срещите с трите страни наблюдава и вербалните реакции и така събира информация. Социалният работник няма тази професионална възможност да наблюдава и да характеризира вербалните реакции.
Агенция за закрила на детето казва: „Извършва се интензивна социална работа за гарантиране на контактите на детето с бащата или майката”.
Още куп такива, за съжаление нямам време да прочета, абсолютно нелепи, банални фрази, които не означават абсолютно нищо. Накрая Министерството на труда и социалната политика казва: „Засегнатата страна да се обърне към съда”.
Затова искам да Ви попитам каква е политиката на министерството за закрила на детето в тези случаи, в които трябва адекватна намеса на социалните служби, а не само думи, написани на хартия, които не означават нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Понева, уважаеми господин Димов, цялостната политика за провеждане относно правата на децата в страната ни е политика, която вълнува всички особено през последните месеци. Аз искам да кажа, че Вие поставяте един въпрос, болезнен не само за социалните работници, а болезнен и за хората, които са потърпевши. През последните години сме свидетели, че в много случаи нямаме и брак, сключен по правилата, които досега сме познавали, а има съжителство на двама родители, има отношение на единия родител към другия и съответно това влияе върху децата. Искам да Ви информирам, че примерно за 2007 г. имаме разводи, които са горе-долу 45% от официално сключените бракове, което всъщност също поставя един сериозен въпрос.
Първо, искам да кажа, че аз не считам, че когато родителите се развеждат, поставят автоматично техните деца в риск. Това не е практика. Всъщност правната регламентация на процедурата по разводите е отразена много точно в Семейния кодекс и последващите нормативни документи и критериите, които определят съответно правата, задълженията, отговорностите на всеки един от родителите. С наредбата всъщност се определя заплащане на издръжки, време, през което единият родител ще се грижи за детето, а другият ще има възможност да го посещава и т.н.
Вие правилно казахте, че със Закона за закрила на детето при всяко административно или съдебно производство, при което се засягат правата и интересите на децата, съответно се уведомява Дирекция „Социално подпомагане” към съответният адрес на мястото, където живее родителя, съответно с детето. От своя страна, по нормативни документи, колегите от социалните служби изразяват становище, те участват и в изслушване на детето. Има право и възможност детето, което е над 10-годишна възраст, да бъде изслушано, да се защити неговото право за изразяване на лично мнение, както, разбира се, ако пък то е на по-ниска възраст, да се намери подходящ начин.
Искам да Ви споделя и това, че миналата година представителите на Дирекция „Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане са участвали във всички дела, които касаят бракоразводни случаи и всъщност това са 7005 дела – процедури, в които 2834 са за упражняване на родителски права. Четиристотин и тридесет процедури са за лишаване от родителски права и 2507 – за издръжка на деца.
Социалният работник е задължен да проведе срещи и разговори с родителите. Може би сте права, че в някои от отговорите е направено формално да продължи изслушването, но тук става въпрос за човешки взаимоотношения, тук става въпрос за изживяване на една травма между родителите, които безспорно, може би изискват и време.
Нашите социални работници трябва да изслушат в спокойна обстановка детето след развода. Да направят оценка на условията, при които се живее, да оценят семейната среда и т.н., и т.н. Прави се всичко възможно да се избягнат конфликти между родителите, които да рефлектират върху психиката на детето, да затормозят детето там, където има такива конфликти. Защото пак казвам, това не е повсеместна практика и не би могло да се каже под един знаменател – че децата на всички разведени родители, се нуждаят от защита от съответните държавни органи.
Мога да кажа също и това, че в случаи, когато има проблеми, Дирекция „Социално подпомагане” предприема и съответни действия. Едното е осигуряване на педагогическа и правна помощ, а другото е посъветване и насочване към семейни консултанти. Третото е психологическа подкрепа от съответните специалисти. Всичко това се извършва при отказ обаче на сътрудничество на представителите на Агенцията за социално подпомагане. Те всъщност, за да защитят интереса на детето, могат да направят предписание и да се отнесат към прокуратурата, към Министерството на правосъдието, например към Агенцията за бежанците тогава, когато става въпрос за смесени бракове и т.н., и т.н.
Струва ми се, че това, което се прави от държавата, всъщност е допълнителна помощ на родителя, който остава сам да отглежда детето си, по Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца. Всъщност на тези родители се дават различни преференции и аз не искам да ги споменавам, тъй като съм убедена, че Вие сте запознати с тях.
Сигурно това не е достатъчно, но законодателят е разпоредил това, което могат да правят социалните работници. Искрено казано, аз не бих искала хора, на които сме възмездили, всички тук в тази зала, достатъчно много права и отговорности, да кажем, че те се отнасят бездушно, формално, защото, ако започнем да получаваме писма от социалните работници как се отнасят към тях хората, които те обслужват, писмата ще бъдат може би десетократно повече.
Именно в интерес на децата ние сме длъжни, и аз бих Ви била благодарна безкрайно, ако Вие ми предоставите тези материали, за да мога да направя своята проверка, защото при мен не са дошли такива оплаквания и няма нищо чудно, Вие сте народен представител, нормално е да се обръщат и към Вас.
Вие поставяте и още един въпрос: кои са системите, които отговарят за децата? На национално ниво това е Държавната агенция за закрила на децата, министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, министърът на здравеопазването, министърът на културата, министърът на образованието. Виждате колко много институции отговарят. На общинско ниво това са отделите за закрила на децата и кметовете на общините.
Разбира се, през последните месеци ние правим всичко възможно да подготвим и кметовете, и новите общински съвети да научат малко повече не само за своите задължения, но и за своите права и правомощия, които имат с оглед закрилата на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Нено Димов, имате думата да зададете до два доуточняващи въпроса към получения отговор.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, има едно нещо, с което безспорно съм съгласен – че не всички разводи водят до отчуждение на децата. Става дума за онези, които водят. Става дума за това, че има бездушно отношение на чиновници, които в края на краищата получават заплатата си, за да обслужват гражданите, а гражданите не получават заплата, за да обслужват чиновниците, тоест не можем да търсим писмата от чиновниците, които ще се оплакват от гражданите.
Става дума за това, че по време на развода в повечето случаи става една малка война между двама души и детето трябва да бъде спасено, когато то е въведено в тази война. Вие самата обявихте, че детето се изслушва, когато е навършило 10 години. Представете си едно 10-годишно дете, на което му казваш: „Абе ти с кого си, с мама или с татко?”, тоест лявата ти половина или дясната ти половина е по-добрата. Не може едно дете да бъде поставено в такова условие. Това е много краен случай.
Много преди това– социолог, психолог, ако щете психиатър, трябва да разбере какви са проблемите и да защити на първо място детето от тази битка между двама души, които очевидно са стигнали до лош развод. Не е проблемът, когато всичко е наред. Държавата се намесва, само когато нещо не е наред. Трябва да избягаме от другите случаи. Не можем да поставяме детето в този стрес, защото по този начин при 45% разводи, както казахте току-що, и при бройката деца, които се раждат в България, представете си какви тежки психически удари ние нанасяме на едно поколение, което тепърва идва. Как то ще отглежда своите деца, как ще мултиплицира ефекта?
Май изредихте повече от пет министерства. Общо от институциите, които се занимават с проблема, са над десет в държавата. Затова един от допълнителните ми въпроси е: възможна ли е координация, която Вие трябва да направите между толкова много министерства? Не е ли редно да има много по-персонализирана отговорност, тоест всичко това да бъде събрано, грубо казано, под една шапка, за да могат, питайки Вас, да не питам през Вас още пет министъра? Защото в момента не мога да задам въпроса към пет души едновременно, затова съм го задал към Вас. Не трябва ли да се помисли в тази насока и какво ще направите Вие в тази посока?
Вторият ми въпрос е: не трябва ли да се помисли малко повече за обогатяване на експертите, които работят? Тоест да има повече средства за психолози, психиатри, социални работници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате три минути да отговорите на двата доуточняващи въпроса. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Понева, господин Димов! Абсолютно прави сте. Когато се развеждат двама родители, между тях се води война и ние трябва да спасим децата от този брак. За мен и мисля, че за всеки един нормално мислещ човек тези, които трябва да спасят децата, най-напред са тези, които са ги създали.
Чудесно е, че започваме този разговор тук, от парламентарната трибуна, за да говорим най-напред за отговорното родителство. Доколко ние сме отговорни и доколко ние съзнателно накърняваме децата си с оглед да спечелим някаква битка, та била тя срещу мъжа или жената, с които се живее, защото институциите са институции? Институциите любов не дават, институциите могат да помогнат, но не могат да дадат любовта, спокойствието, баланса и комфорта на едно дете в семейна среда.
Законодателят е решил да се изслушват децата с оглед да се защитят правата на децата. Аз също бих била поставена в безкрайно деликатна ситуация, ако трябва да питам едно дете каква е обстановката вкъщи. Аз съм убедена, че децата обичат еднакво и двамата родители, те са чисти, те са искрени.
Да, прав сте, може би трябва да има много повече психолози, повече социолози, повече семейни консултации, но тези неща трябва да се случват далеч преди развода. Там трябва да отиде психологът, семейният консултант. Ние получаваме информацията, ние помагаме тогава, когато той е факт и в този процес възникнат проблеми. Ето една тема, която в никакъв случай не считам, че може да я елиминираме. Да, трябва да има повече такива институции.
Що се касае до това дали една институция трябва да отговаря само и единствено... Откровено казано, преди секунди се връщам от една дискусия за децата в България, за отговорното родителство и там беше поставен въпросът за деца с тежки заболявания. Родени са две деца в едно семейство с тежки заболявания, уникални заболявания, единични заболявания. Беше споменат и въпросът, че родителите, след като са създали едното дете, са предупредени, че всяко следващо дете ще бъде с такова тежко заболяване. Ние не можем да елиминираме, да речем, генетиката и здравеопазването.
Следващият етап е, че не можем да елиминираме подготовката на децата в образователната система за едно отговорно родителско отношение към дома, семейството, бил той сключен с граждански брак или по някакъв брачен договор.
Аз не бих искала да изключа от една такава система и самото Министерство на вътрешните работи, когато има прояви, които са явно свързани с Наказателния кодекс. Струва ми се, че законодателят добре е разпределил ангажиментите. Въпросът е добре да се координира работата и всеки да си върши работата на мястото, за това, което му е разписано, да я върши съвестно и компетентно.
Още веднъж Ви моля да ми предоставите тези материали, за да мога да направя съответната проверка, да се намеся там, където Вие считате, че има некоректно и бездушно отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Антонела Понева, имате две минути да изразите Вашето отношение по получените отговори. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, не мога да не се съглася с всичко казано от Вас до момента, но то излезе извън контекста на нашето питане. Вярно е, че родителите са тези, които са отговорни за децата си, на първо място, но говорим за случаи, в които вече е факт отчуждението, настъпило по вина на единия родител, когато има развод. Това, което се опитах да прочета, но не ми стигна времето, бяха нелепите отговори на всички органи по закрила на детето, които са под юрисдикцията на министерството, което Вие управлявате. За съжаление те звучат, направо ще кажа, безотговорно и глупаво.
В новия Семеен кодекс, който Вие като министър сте одобрила, предполагам, се дават огромни правомощия на агенциите по социално подпомагане – нещо, което е ново. Това предполага много висок професионализъм и мотивация. Съгласна съм, че хората работят там за много малко пари, не можем да очакваме от тях чудеса, но Вие сте тази, която трябва да направите такава политика, че да мотивирате хората и да могат наистина професионалисти да се заемат с подобни случаи. Защото в един драстичен случай, много тежък и настъпил вече синдром на родителско отчуждение, Министерството на труда и социалната политика отговаря: “Засегнатата страна да се обърне към съда”. Но засегнатата страна в случая е точно детето и то не може да се обърне към съда. На това дете трябва да се помогне.
Също така в същия този отговор министерството казва: “Агенцията ще продължи да наблюдава случая.” Докато агенцията наблюдава, детето се отчуждава, детето се учи от единия родител да мрази другия си родител, това го променя като личност и какво можем да очакваме да се случи с порасналото дете, което е намразило своя родител? Затова намесата на Агенцията за социално подпомагане, отделите за закрила на детето, както и Агенцията за закрила на детето са изключително важни, но трябва да се обърне внимание.
Ще Ви предоставя тази информация. Благодаря Ви, че изразихте готовност да се намесите в случаите, в които е необходима такава намеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с въпрос от народния представител Маргарита Кънева относно проекта “Фамилни центрове за деца”.
Госпожо Кънева, заповядайте.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! През 2004 г. беше създадена Програма за отглеждане на деца в малки фамилни центрове. Началото на този проект беше поставено в отговор на огромните потребности от места в детските ясли и градини, а също така и от необходимостта да се развиват нов вид обществени услуги за деца и да се променя подходът към тази дейност.
Въпросът ми към Вас, уважаема госпожо министър, е: какво предвиждате за развитието на проект “Фамилни центрове за деца” в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Кънева! Проект “Фамилни центрове за деца” продължава, разбира се. Може би с две думи трябва да кажа за хората, които не са така добре запознати, че той стартира, като целта е да се развие предприемачеството сред безработни жени в областта на предоставяне услуги за отглеждане на деца. Тези жени могат да са с различни специалности, но най-вече са хора, които са били педагози, които са били медицински кадри, които могат да отглеждат в центъра до четири деца, които се образуват в групи от 1 до 3 години и от 3 до 5 години. В договора между общината в качеството й на работодател и родителите се регламентират дневните такси за едно дете. Таксата се заплаща за присъствието на ден.
През 2005 г. има 11 фамилни центрове: във Варна – 1; във Враца – 2; в Пазарджик – 3; в Сливен – 3 и в Ямбол – 2.
През 2006 г. са наети 40 детегледачки и са разкрити 3 нови фамилни центрове – във Видин, Добрич и Шумен.
През 2007 г. с утвърдените промени в проекта “Фамилни центрове за деца” се увеличи срокът по този проект до 36 месеца, тоест до 3 години – до края на 2009 г. За трите години на действащия период са изразходвани средства в размер на около 170 хил. лв.
През 2008 г. проект “Фамилни центрове за деца” е включен в Националния план за действие по заетостта и ще продължи. Осигурен е необходимият финансов ресурс. Заплатите са увеличени от 220 лв. на 250 лв. Към настоящия момент от държавата се подкрепят 5 фамилни центрове – 2 в община Враца, 1 в община Видин, 1 в община Сливен и 1 в община Шумен.
Министерството на труда и социалната политика е готово да подкрепи развитието на проекта при готовност за партньорство и ангажираност от страна на общините и при заявено желание от страна на безработни жени от целевите групи.
Искам да кажа, че при нас чрез Агенцията за закрила на детето са издадени над 1000 лицензии за услуги в общността, но фактически само 27 организации работят в тези центрове. Добре би било да се знае, че от миналата година е предоставена още една програма, освен тези фамилни центрове. Това е програмата в подкрепа на майчинството, която е още една програма и която тази година е увеличена от 2-годишна до 3-годишна възраст на децата, защото именно липсват детски ясли и градини, за да можем да помогнем и на общините, и на семействата, които желаят да отглеждат по този начин децата.
Така че няма притеснение, че проектът приключва. Той продължава до 2009 г., ако има интерес. Мисля, че тези форми са тип нови форми за развитие на услугите в общността и могат да бъдат развивани, доразвивани, надграждани и усъвършенствани на базата на натрупания опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Кънева, имате думата.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Ще започна от Вашите последни думи, а именно, че проектът продължава и Вие имате намерение да надграждате, развивате и осъществявате по-смислена и сериозна дейност в тази област. Аз обаче се почувствах в известен смисъл объркана, тъй като информацията ми очевидно се размина с Вашата. Доколкото знам, в настоящия момент на територията на страната функционират пет такива центрове и са предвидени средства само за съществуващите пет фамилни центрове, а не за създаване на нови пет.
Аз също се заблудих при първия прочит на Националния план по заетостта, че възнамерявате да откриете пет нови, а всъщност осигурявате финансиране на съществуващите.
Не бих могла да кажа, че съм удовлетворена докрай от Вашия отговор. Дори, уважаема госпожо министър, съм учудена, че тъкмо Вие, която представихте пред българското общество Стратегия за демографското развитие, с голяма загриженост за демографското състояние на България ми отговаряте, че на национално ниво практически този вид услуга не се подкрепя от обществените услуги за отглеждане на деца, ако функционират само тези пет центъра, които са били създадени през 2005 г.
Всеки ден се информираме от медиите по темата за недостиг на места в детските градини. Експертите споделят мнението, че е безспорно предимство отглеждането на деца да се осъществява в среда възможно най-близка до семейната. Фамилните центрове за деца доказано са предпочитано място за отглеждане на деца. Тук бих посочила Франция и Белгия като две държави, в които това е една от основните форми за отглеждане на деца. Тази програма, за която и Вие споменахте, създава действително добри условия за отглеждане на деца ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето! Ако обичате!
МАРГАРИТА КЪНЕВА: ... и предоставя възможност за осигуряване на заетост на определени групи жени.
Това, което бих искала да Ви помоля да ми отговорите, е: какви средства са отделени в държавния бюджет при очевидната необходимост от места за отглеждане на деца, при цялата загриженост на обществото за тази програма? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, колеги, да се вместваме във времето, определено в правилника.
Имате думата за дуплика на последния въпрос, който Ви беше зададен, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Кънева! Може би аз не се изказах добре или Вие не ме разбрахте. Искам да кажа и пак да повторя, че през 2007 г. с утвърдените промени в Проекта „Фамилни центрове” се увеличи максималният период за субсидирана заетост по Националния план за заетостта и се осигурява от държавата. Тя не е нещо, което идва без средства. Тази субсидирана заетост се увеличава на 36 месеца и са гарантирани 169 хил. 249 лв. Ако това съм го пропуснала, моля да бъда извинена.
Също така казвам, че това не е единствената програма, по която се работи. Въпрос на желание е от страна на общините да обзаведат такъв фамилен център и да се наемат подходящите хора. Тази програма е предоставена, а ние сме направили съответните разгласявания. Неслучайно казах, че ни предстои среща с общините, за да можем на новите общински съвети, на новите кметове да разясним какви допълнителни възможности има с оглед да създадат по-благоприятна обстановка за младите хора и деца, подрастващите, за да бъдат отгледани в една такава нова форма за отглеждане на деца, каквато са фамилните центрове. Успоредно с това по-голямо желание и по-атрактивна е програмата в помощ на пенсионирането, която се усвоява от над 1700 майки за миналата година и към нея има по-голям интерес. И при нея увеличихме годините от отглеждане на децата до 2-годишна на 3-годишна възраст именно защото бяха фатално разрушени детските ясли. Сега всички изпитват едно такова затруднение, още повече в местните органи на държавната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Андрей Баташов относно развитието на Програмата за заетост „Мелпомена”.
Заповядайте, господин Баташов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Известно е, че в годините на прехода българският театър, въобще духовната, културната сфера изживя много тежки моменти. От 2004 г. стартира Програмата „Мелпомена”, целта на която беше да се подкрепи българският театър, като се субсидират работни заплати за служители в театрите.
Моят конкретен въпрос е: какво ще предприемете за развитието на Програмата за заетост „Мелпомена” в подкрепа на българския театър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ясно и кратко.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Баташов! Тази програма, която е толкова атрактивна за Министерството на културата и за хората специално в театрите, мога да кажа, че е една действително обичана програма от вас, хората на изкуството, която за периода 2004-2007 г., разбира се, и 2008 г., които се предвиждат по програмата. По нея са работили над 2 хиляди души, за които са осигурени около 4 млн. лв. за назначаване на творчески, технически, обслужващ персонал. Най-често това са млади хора, режисьори, актьори, сценични работници, гардеробиери. Постигнатите резултати се дължат на една добра практика и съвместна работа между Министерство на културата и Съюза на артистите в България. Тази програма действително получи една висока оценка.
На мен са ми подготвили един отговор, в който са написали колко безработни са включени, в кои театри, но аз мисля, че това няма да бъде достатъчно интересно да се каже пред аудиторията, защото фактически почти няма театър в страната, който да не ползва част от предоставените ресурси по субсидирана заетост, по Програма „Мелпомена”. Това, което мога да кажа за 2008 г., е, че заплащането е завишено, като за висшистите е 250 лв., а за тези със средно образование – 220 лв.
Много бих искала когато говорим за тези атрактивни програми да поставя един друг въпрос – постепенно на базата на икономическия потенциал в страната намаляват ресурсите за субсидираната заетост. В много по-голяма степен ресурсите се насочват към квалификацията и подготовката на кадри. Тази година мислехме в Програма „Мелпомена” освен предоставяне на работни места, които също са редуцирани съобразно Националния план за действие по заетостта, да търсим възможност за по-сериозно присъствие на Съюза на артистите, както и на Министерството на културата в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за подготовка, за квалификация и преквалификация и за предоставяне на работа на такива млади хора. Освен Програма „Мелпомена”, която продължава и 2008 г., да, с малко редуциран състав, но продължава и ние правим всичко възможно да удовлетворим в по-голяма степен желанията на театрите в страната ... В справката пише, че над 40 хил. души са гледали тези представления, в които са участвали представители по тази програма, явно тя е изключително добра. Нещо, което е много приятно, е, че една голяма част от хората по тази програма трайно са заети и са останали да работят. Това означава, че тя има своя принос.
Бих се радвала, ако успеем, използвайки позитивите от Програма „Мелпомена”, да надградим и подготовка за допълнително развитие на тези кадри по тази програма, така че те да могат трайно да бъдат реализирани на полето на българския театър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Баташов, имате думата за реплика.
АНДРЕЙ БАТАШОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз съм наистина силно удовлетворен от факта, че тази програма работи. С едно пожелание обаче. Нещата, които се случиха и бяха и видими, и осезаеми, като че ли повече касаят творческите кадри. Големият проблем в нашата сфера е, че техническите кадри, както и администрацията като че ли не усетиха чак толкова, както се казва, развитието на тази програма.
Загрижен съм не за друго, а защото изкуството е колективно дело. То не се прави единствено и само от творците. Има голяма гвардия от хора, които разчитат, че ще получат прилично възнаграждение. Между другото това, че те не получават това, което трябва да получат, води до голямо текучество. Просто не могат да бъдат привлечени образовани кадри. В това е големият компромис.
Аз благодаря и силно се надявам, че оттук нататък има още какво да се надгражда и да се прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Светослав Спасов относно Националната информационна система за детето при председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Господин Спасов, моля да развитие Вашия въпрос в рамките на две минути.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моят въпрос е относно Националната информационна система за детето при председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Уважаема госпожо министър, съгласно чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето в правомощията на председателя на Държавната агенция за закрила на детето е създаването и поддържането на Национална информационна система. В закона е посочено, че тя трябва да съдържа данни за децата в риск, децата с изявени дарби, децата, необхванати от училище, специализираните институции за деца, юридическите лица с нестопанска цел, които работят по програми за детето, регистрите за осиновители и подлежащите на осиновяване, както и други данни от значение за закрилата на детето.
Въпреки че от близо пет години законът предвижда създаването на тази база данни, която е необходима за управлението на системата за закрила на детето, би подобрила значително дейността на органите по закрила и ще повиши ефективността им до този момент информационната система не е изградена. Ако такава съществуваше, случаите „Могилино”, „Бургас”, „Дупница” и „Трън” можеше да не се състоят, защото децата в риск щяха да бъдат идентифицирани и щяха да бъдат приложени съответните мерки.
Затова Ви задавам следния въпрос: защо не се изпълнява Законът за закрила на детето и не е създадена Националната информационна система за детето? Кога са планирани и осигурявани ли са някога средства за тази система и как са разходвани те, ако са били предоставени? В бюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2008 г. не бяха предвидени средства за изграждането на тази информационна система. Предвидени ли са в бюджета на повереното Ви министерство за 2008 г. средства за изграждането на тази система? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Вие много точно казахте какво е необходимо по чл. 17а, т. 9 от Закона за закрила на детето. Функциониращата система в системата на Държавната агенция за закрила на детето разполага с необходимите данни. Към момента тя не е автоматизирана. По проект „Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България” към Министерството на труда и социалната политика бе планирана и осъществена разработка за компютърна информационна система за закрилата на детето. Тя е била финансирана със заем от Световната банка. Казвам „била”, защото това е периодът 2002-2005 г., и е била изразходвана сумата 872 010 евро. Софтуерът е пилотно внедрен, тестван и коригиран. В зависимост с промените в Закона за закрила на детето през 2006 г. бяха разработени и допълнителни софтуерни модули. Това са децата в риск, необхванати в училище и лицензирани доставчици на социални услуги за деца.
За обезпечаване на работата и стартирането на процеса на внедряване на автоматизираната информационна система беше изградена локална мрежа, която обхваща всички отдели за закрила на детето в София-град и част от София-област, общо 12 териториални структури на Агенцията за социално подпомагане. По този начин се обезпечи защитена комуникационна среда, която осигурява изискванията за сигурност, съгласно Закона за защита на личните данни. Като последваща стъпка Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане съвместно въведоха в експлоатация информационна система в тази изградена мрежа. Проведено беше обучение на социалните работници и на системните администратори, ангажирани с нейната експлоатация.
Държавната агенция за закрила на детето има ръст в бюджета си за 2007 г. в сравнение с 2006 г. в размер на 540 851 лв., като само по § 10 – Издръжка, е нараснала с 464 000 лв. Увеличаването по бюджет 2007 г. е заложено във връзка с изпълнението на основните приоритети на агенцията, а именно създаване и поддържане на информационна система, изграждане на гореща телефонна линия, превенция на насилието, осъществяване на мониторинг и контрол на доставчиците на социални услуги за деца и разбира се, методическото ръководство на отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане.
През 2007 г. по бюджета на Държавната агенция за закрила на детето е извършена вътрешна компенсационна корекция от Министерството на финансите. Промяната по бюджета е извършена на базата на направено предложение от Държавната агенция за закрила на детето с оглед спазването на разпорежданията на цитирания от Вас чл. 17а и стартиране на изграждане на компютърна информационна система за закрила на детето. В резултат на това са усвоени средства в размер на 114 300 лв. за капиталови разходи. Средствата са изразходвани и са отчетени, съобразно изискванията на финансовата дисциплина. В програмния и ориентиран към резултати бюджет за 2008 г. в политиката на областта за социално подпомагане - програма за закрила на децата, чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейството по бюджета на Държавната агенция за закрила на детето са заложени 655 000 лв.
Искам да кажа и още нещо. Като последващо действие по провеждането и поддържането на автоматизираната система е предвидено тя да бъде финансирана по проект на Агенцията за социално подпомагане. Тя е всъщност финансиране, разработване и внедряване на информационни системи и бази, обслужващи системата „Предоставяне на социални услуги”, която е дейност, включваща внедряване и поддържане на модул „Закрила на детето” по приоритет 6:2 на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Дейностите ще се осъществяват от Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане по внедряване и поддръжка на компютризираната система и ще се определи от споразумение между двете агенции, което предстои да бъде сключено.
Искам да кажа и това, че през месец ноември Комитетът по наблюдение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” одобри проект за изграждане на комуникационната свързаност на структурните звена, касаещи в това число и Държавната агенция за закрила на детето. Този проект е в размер на 12 000 740 евро, които да обезпечат защитените канали за пренос на информация. Това е най-общо, което искам да споделя с вас по този въпрос, който Вие ми зададохте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Спасов, имате думата за реплика към получените отговори.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър. Видно е качеството на управлението на системата за закрила на детето. Особено тежко е положението в домовете за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителски грижи и в домовете за деца с увреждания.
Госпожо министър, може ли да бъде ефективна и ефективна ли е системата за управление на детските въпроси? Има ли работеща координация между държавните и общински власти без информация? Според мен би било доста трудно и наистина е трудно. От всички тези случаи, които наблюдаваме напоследък на инциденти с деца, виждаме, че такава координация липсва. Както и Вие в предишен отговор казахте, наистина са много държавните институции, които отговарят за децата.
Искам да Ви попитам какви мерки ще предприемете и какви ще бъдат реалните срокове, за да бъде изградена и въведена в действие тази национална информационна система за детето? Чух от Вас за вече направените подготовки за въвеждането на тази система. Защото в интегрирания план за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006-2009 г.), подписана от Република България с УНИЦЕФ, е посочено, че тази система трябва да бъде изградена и въведена до 2009 г. Въпросът ми е през 2009 г. ние ще имаме ли работеща Национална информационна система за детето? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Разбира се, че в двадесет и първия век най-добрата комуникация между институциите е чрез информационните системи, които се изграждат. За съжаление голяма част от времето е пропуснато.
Успоредно с това, нека да бъдем достатъчно справедливи, много динамично се промениха и част от законодателните виждания и развитие в политиката за отглеждане на деца. Необходимо е в тези системи – в софтуерните системи, да бъдат надграждани допълнителни информационни модули, които в една или друга степен забавиха изграждането на тази система.
Имайки предвид, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” всъщност парите от европейските фондове се предоставят много динамично и още по-динамично се следят и контролират, аз съм повече от сигурна, че тази система ще започне да функционира в определения срок.
Въпросът е оттук насетне не само Държавната агенция за закрила на детето, но и всички институции, които се занимават и имат ангажименти в тази връзка, да изпълняват стриктно своите ангажименти. Защото по закон всички институции бяха задължени до края на 2005 г. да приведат своята инфраструктура в съответствие с необходимостите на хората с увреждания, но ние чудесно знаем, че в 2008 г. това все още не се е случило. Това е ангажимент на тези, които финансират и отговарят, но също така и на ползвателите, а и на всички нас, които отговаряме за политиката за децата.
Зная, че това е болна тема, по която започна да се говори много интензивно през последната година. Но в този ред на мисли мога да кажа, че много добре зная, че са направени с неимоверни усилия неща, които не са правени през последните 15-20 години назад, да се направят в рамките на година-две-три, така че да отговорим на изискванията.
Въпросите Ви са коректни и правилни и можете да бъдете сигурен, че ще се опитаме в максимална степен коректно да ги изпълним, съответно, своите задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към въпроса на народния представител Иван Николаев Иванов относно предоставянето на антидекубитални дюшеци като помощно средство за инвалиди.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Преди два месеца – на 1 февруари т.г., Министерският съвет прие Постановление № 13. С него се изменя и допълва Правилникът за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно измененията едно от най-важните помощни средства за инвалидите, каквото са антидекубиталните дюшеци, могат вече да бъдат предоставени на нуждаещите се единствено след решение на диагностично-консултативен център.
Госпожо министър, това изменение реално отваря вратата да се извършва геноцид над тежко болни хора с увреждания. Защо? Защото превръща процедурата за предоставяне на антидекубиталните дюшеци в едно безкрайно ходене по мъките.
Искам да напомня, че в немалко градове в страната няма специализирани комисии към ДКЦ-тата, които са към областните многопрофилни болници за активно лечение. В част от областните центрове, госпожо министър, каквито са Кюстендил, Перник и други градове, такива ДКЦ-та към съответните многопрофилни болници дори изобщо няма.
Госпожо министър, при това положение терминално болните в тези градове трябва да бъдат изпращани на ТЕЛК, където в очакване да бъдат освидетелствани, по-голямата част от тях завършват дните си.
По този повод и поради обществената значимост на проблема, особено след вниманието, което се отделя на хората с увреждания, отправям към Вас следния въпрос: ще извършите ли спешна промяна в реда за предоставяне на антидекубитални дюшеци, за да се решат проблемите на пациентите в областите, където няма ДКЦ-та и по тези причини те реално са лишени от помощно средство, на което имат право? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Особено остър е проблемът с медицинската рехабилитация – аз не го крия. Важно е да се отбележи, че нейната цел е да се ограничат или намалят последиците от увреждането или заболяването, като се постигне възстановяване или дори подобряване на физическите или менталните функции.
Засега медицинската рехабилитация на хората с хронични заболявания и трайни увреждания не е достатъчно застъпена в приоритетите и програмите на политиката по здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса заплаща само някои рехабилитационни процедури единствено за хора с временна нетрудоспособност. Медицинската рехабилитация на лица с хронични заболявания или трайни увреждания не се изплаща от Националната здравноосигурителна каса.
Искам да отбележа, че съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания Министерството на труда и социалната политика предоставя месечни добавки за социална интеграция, което ние спазваме безпрекословно. Успоредно с това обаче миналата година през м. юли влезе в сила Законът за медицинските изделия. По смисъла на този закон над 98% от предоставяните досега по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания чрез Министерството на труда и социалните грижи, ерго чрез Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания приспособления, помощни средства и съоръжения, станаха медицинско изделие. На тази база излязоха и правилата, на базата на които се предоставят тези медицински изделия. Вие много добре казахте как се разпределят.
Искам да кажа и нещо друго. Предоставянето и ползването на антидекубитални дюшеци се установява от медицинско лице. Това не може да се установи от социален работник или специалист в институция, която се занимава със социални дейности.
По отношение на медицинските условия, необходими за отпускането на помощите за антидекубитални дюшеци, е посочено, че това са болни лица с тежки неврологични заболявания. Няма да изброявам всички видове заболявания, достатъчно е да кажа, че такива заболявания са примерно будна кома или усложнени нервно-мускулни заболявания. По-голямата част от тези заболявания се установяват в болнични заведения. Затова законодателят, от една страна, слагайки ги като медицински изделия, от друга страна и останалите поднормативни документи поставят въпроса, че те се предоставят или с медицински протокол от специализирана лекарска консултативна комисия към ДКЦ-тата, за които Вие говорите, или на база на експертно решение, което се издава от НЕЛК или ТЕЛК.
Сигурна съм, че това е проблем, тъй като ние също имаме поставени такива въпроси. Откровено казано, смятам, че не подзаконовият нормативен акт е пречката, а това, че превърнахме помощните средства в медицински изделия, които по всички правила на законодателството в тази област налагат специализирана медицинска експертиза или съответна медицинска препоръка. Затова се стигна и до затруднения в предоставянето на антидекубиталните дюшеци.
Лично аз смятам, че би трябвало да се интензифицират процесите от тази гледна точка. Много бих се радвала, ако и в съответните комисии в Народното събрание се стигне до консенсус по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Иванов, имате думата за реплика към получения отговор. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър! От отговора Ви аз разбирам, че Вие признавате за този тежък проблем. В същото време, уви, не чух, че Вие и ръководеното от Вас министерство, може би съвместно с Министерството на здравеопазването ще бъдете инициатори на съответна промяна.
Наистина говоря с потиснато чувство по този проблем, защото той е изключително тежък, защото се касае за хора, голяма част от които терминално болни. Учудвам се на чиновниците във вашето министерство и в Министерството на здравеопазването, които са подготвили тези промени, които още повече затрудняват отпускането на антидекубитални дюшеци.
Има две обяснения – или че това са хора, които просто са неподготвени, за да могат да разберат какви последици ще предизвикат такива промени, или са хора, които са нечувствителни. В първия случай трябва да бъдат наказани, а във втория случай направо трябва да бъдат уволнени, защото проблемът е изключително тежък.
И, госпожо министър, казвам това не само поради оплакванията, които получих, вече повече от десет на брой, казвам го и от собствен опит. Защото в моя дом, с моята съпруга сме гледали тежкоболен близък и той не дочака завършването на процедурата за отпускане на такъв дюшек и си отиде от този свят. Аз не искам това да продължава и да бъде масово явление в страната. Защото, когато Вие говорите, че трябва лекар да даде разрешението, аз не оспорвам това, аз оспорвам процедурата, която е толкова дълга не само за хората, които страдат, но и близките им, които ги гледат. И аз съм виждал това чувство за вина у такъв болен човек, който се притеснява, че околните са затруднени с неговото гледане. Нима държавата не трябва да изпълни именно това свое задължение към хора с увреждания и тежкоболни? Защото иначе е същото както при война – тежкоболните се изоставят, защото не могат да бъдат използвани на фронта.
Това са хора, които са си дали живота през целия си активен професионален път, дали са всичко от себе си и заслужават това внимание и грижа от страна на правителството и на министерството. Моля Ви, предприемете действия, с които да се съкрати тази процедура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, сигурно няма да мога така емоционално като Вас да отреагирам. Искам да кажа, първо, че тези промени се наложиха съобразно директива, която трябваше да изпълним. И вие всички много добре знаете и в Комисията по здравеопазването, и в Комисията по труда и социалната политика. Социалните работници не могат да предоставят нещо без необходимия документ.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз казах, че не оспорвам процедурата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, разбирам Ви.
Този документ трябва да се издаде от съответната специализирана институция, за да може да има право да се получи. В противен случай те ще бъдат санкционирани. Съвсем основателно е Вашето притеснение и аз се надявам съвместно да решим този въпрос час по-скоро. При нас също има изпратени бележки, също има сигнали по този въпрос и търсим начин да го решим по възможно най-бързия и най-динамичния начин.
Аз знам, че за да предоставиш такъв дюшек, не е необходимо кой знае какво медицинско решение. За да предоставиш някакво друго помощно средство, което засега е било помощно средство и се е предоставяло без всякакви проблеми единствено и само на базата на един документ, но така или иначе те отидоха в друга категория и отговарят на друг вид изисквания. Тоест трябва ни малко време, за да можем да се съобразим как да направим това, заедно с колегите от Министерството на здравеопазването. Смятам, че тук трябва да помогне и парламентът. Защото много дълго време по Закона за медицинските изделия имаше сериозен конфликт и при вас в Народното събрание. И вие чудесно знаете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Христина Христова относно контрола на министъра на труда и социалната политика върху дейността на специализираните институции с деца.
Госпожо Христова, заповядайте, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В обществото продължава дебатът за качеството на живота на децата, особено в специализираните институции. Аз не знам как да коментирам дали това е добро или не е добро, но струва ми се, че се нуждаем от този дебат. Той продължава, за съжаление, и в европейски план. В Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е внесен проект за резолюция на група народни представители от различни политически сили и от различни държави, които искат отново да доказваме какво правим като държава и като правителство по отношение на качеството на живота на децата в специализирани институции.
Аз също се срещам с много хора не само в избирателния ми район, но и в национален план и като че ли като едно ключово място, критично място се оформя общественото разбиране, че може би не е достатъчен контролът на държавата за спазването на стандартите в тези специализирани институции за деца. И затова моят въпрос към Вас, уважаема госпожо министър е именно такъв – да дадете информация на Народното събрание за контрола, който упражнява министърът на труда и социалната политика върху дейността на специализираните институции за деца и, разбира се, за спазването на стандартите за грижи за деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, имате думата за отговор на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, нямам и съмнение в това, че Вие познавате законодателството и всички правомощия, които има министърът на труда и социалната политика да контролира част от дейностите, свързани със специализираните институции за деца. Няма да изброявам това, което казах преди малко, но вие знаете, че съгласно чл. 17 от Закона за закрила на детето специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето. В неговите правомощия е да наблюдава спазването правата на детето, да извършва проверки и, разбира се, контрол за спазване на тези права.
Всъщност обаче Вие поставяте въпроса какво прави министърът на труда и какво трябва да направи министърът на труда във връзка с всички тези тревожни явления, които всички наблюдаваме. И аз мисля, че всички ние се опитваме в максимална степен бързо да отреагираме на тези прояви. От 2003 г. Вие чудесно знаете, че с промените в Закона за социално подпомагане специализираните институции за социални услуги за деца бяха децентрализирани, а от 1 януари 2007 г. бяха децентрализирани към общините и домовете за деца, лишени от родителска грижа. Кметът на общината управлява всички специализирани институции на територията на общината. Същият е работодател и носи отговорност за качеството на предоставените услуги.
Далеч съм от мисълта да прехвърлям отговорността единствено и само на кметовете и на стандартите за издръжка, както и на делегираните дейности, които са по спазване закрилата на детето и, разбира се, отглеждане на деца в институции. Вие чудесно знаете, че към Агенцията за социално подпомагане, която е подчинена на министъра на труда и социалната политика, има Инспекторат, който осъществява контрола върху дейността на специализираните институции. За ваша информация, през 2007 г. Инспекторатът на агенцията е извършил два пъти повече проверки, тоест 632 проверки в сравнение с 2006 г., когато проверките са били 306. В резултат на извършените проверки са дадени 1774 задължителни предписания за отстраняване на допуснатите пропуски. Няма да споменавам колко актове, колко хора са дадени на прокуратурата съобразно правомощията на Инспекцията. От началото на тази година Инспекторатът е насочен приоритетно към проверки на специализираните институции, като специално внимание се обръща именно на тези институции за деца. До момента (за януари и февруари) са извършени 65 проверки в специализираните институции, като 48 са за деца. Искам да кажа, че вече започнахме и много интензивни срещи и преговори с кметовете по места, за да можем да обясним за всички онези промени, които са извършени с държавния бюджет за 2008 г.
Искам да кажа, че е направена сериозна стъпка за повишаване стандарта на издръжка на децата в домовете за деца с физически и умствени увреждания, което дава по-добра възможност за отглеждането на тези деца. Специално внимание е обърнато на заплащането на работещите в тези институции, което дълги години беше заплащане само на базата на инфлацията, както и стандартите за издръжка. Това, което мога да кажа в предварителен порядък, е, че имаме пълната решителност и воля на правителството, надявам се и на всички в управляващото мнозинство, чрез преструктуриране на разходите в държавния бюджет за 2008 г. да се увеличат стандартите за издръжка и за тези домове за деца, лишени от родителски грижи.
Истината е, че в много голяма част по места не се знае за отговорностите, които трябва да носят, не само отговорностите, но и правата и възможностите, които имат, за да подобрят начина за отглеждане на децата в домовете хората, които отговарят за тях.
Що се отнася до готвените доклади в Съвета на Европа, ние сме подали достатъчно материал на нашите представители в Съвета на Европа, както и на евродепутатите ни за всичко онова, което е направено в последните години, което е заслуга на много хора. Аз определено считам, че позитивната енергия на българските народни представители, евродепутатите, хората, които работят в системата, ще бъде насочена, от една страна, да преодолеем трудностите, които са натрупвани с години и, от друга страна, да покажем, че никой от нас не приема нещата формално, а че се работи интензивно и много ангажирано с оглед да постигнем стандартите на страни, които са далеч от нас по всички видове стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Христова, имате думата за дуплика.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо министър! Всъщност зададох въпроса, за да информирате Народното събрание. Аз нямам съмнение, че се работи много интензивно. Щеше ми се от Вашия отговор да чуя дали считате, че контролната дейност, която се извършва, е достатъчна в държавата. Дали няма нужда от някакви законодателни или нормативни промени, за които аз съм готова да работим заедно, за да се променят и усъвършенстват тези контролни функции на държавата? Дали санкциите, които се налагат – максималната санкция там е 600 лв., не се нуждаят от промени като размер, като тежест? Би трябвало като се наложи веднъж санкция, когато отидем отново, да няма същия проблем и същите пропуски. Това, от една страна.
Второ, дали разполагате с необходимия административен капацитет в Агенцията за социално подпомагане? Дали не е необходимо да ви подкрепим относно укрепване на този административен капацитет в периода, това са години наред, докато ще тече преструктурирането и реформирането на тези специализирани заведения и въобще сферата на социалните услуги в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Искам да информирам народното представителство, че до 15 април по разпореждане на премиера се прави пълен преглед на законодателството за закрила на детето. Тогава ще можем да кажем какво считаме, че е необходимо точно и бързо да бъде променено, така че не само да имаме контролни функции, а и по-динамично работещи институции в областта на закрилата на детето.
Що се касае до вашата подкрепа за хората, работещи в Агенцията за социално подпомагане, аз искам да Ви благодаря. Вие чудесно знаете, че в държавата се извършва административна реформа, прави се оптимизация на администрацията като цяло, в която влизат както чисто административните служители – така наречените чиновници, които не зная защо са винаги много презрени от обществеността, така и всички работещи в системата за закрила на детето. В тази област ние даваме допълнителни възможности. Точно чрез оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, точно чрез междинното звено Агенция за социално подпомагане там са предвидени достатъчно много средства, така че да се даде възможност този потенциал да се разшири и да се гарантира добро и качествено обслужване на децата: чрез разширяване на програмата „Личен асистент”, чрез домашните помощници и чрез много други форми на услуги, които ще дадат по-различна визия на хората, които работят в социалната система.
Много бих се радвала, ако всички тук се съюзим и кажем, че хората, които работят в социалната дейност, извършват труд, който в никакъв случай не е по-лек от миньорския. Всъщност те не са чиновници, а са хора, които се занимават с човешки съдби. Както виждате, преди малко бяха атакувани, че не могат да сплотят двата враждуващи лагера – разведените родители, че не могат да направят необходимия психологически анализ или че имат някакви други проблеми, свързани с помощ за хората в неравностойно положение или в деликатна ситуация за определен период от време.
Предприети са всички необходими мерки и аз благодаря, че проявявате готовност да помагате с всичко, с което можете – с Вашия опит и компетентност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев относно реализацията на програмата за целево енергийно подпомагане.
Господин Мръцков, имате думата да развиете вашия въпрос.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Преди всеки отоплителен сезон през м. октомври всяка година говорим за енергийното подпомагане на определена категория български граждани, които имат права по Закона за социалното подпомагане и по наредбата, която е утвърдена от министъра на труда и социалната политика. Винаги си поставяме въпроса: какъв да бъде прагът на доход, който трябва да имат членовете на семействата, които да бъдат подпомагани?
Други въпроси, които възникват, са въпросите за начина, по който трябва да бъдат подпомагани българските граждани, които имат нужда от тази помощ.
Сега, когато приключи отоплителният сезон и трябва да правим съответните изводи, с колегата Трифон Митев задаваме нашия въпрос към Вас, министър Масларова: как Министерството на труда и социалната политика реализира програмата за целево енергийно подпомагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мръцков, уважаеми господин Митев! Предполагам, че всички, които днес са в залата, добиват впечатление колко разностранна е дейността на Министерството на труда и социалната политика. През отоплителния сезон 2007-2008 г. ние продължихме програмата за целево енергийно подпомагане. Направихме всичко възможно и въведохме по-благоприятни условия за достъп до подпомагане на тези категории лица, като при изчисляване на дохода за определяне правото на подпомагане направихме всичко необходимо, така че увеличаването на пенсиите с 10 плюс още 10 процента, или кумулативно 21%, да не увеличи техния доход. Тоест ние увеличихме самия коефициент с онзи процент, с който увеличихме пенсиите през този период.
Съгласно действащата нормативна уредба знаете, че енергийни помощи, средства се предоставят за въглища, за дърва, за парно отопление, за електричество, за отопление с газ. Увеличен беше и размерът на целевата помощ с вътрешно преструктуриране на средствата на Министерството на труда и социалната политика. Тоест без да искаме увеличение на бюджетните ни разходи за 2007-2008 г., всъщност увеличихме размера на предоставяната енергийна помощ. Разбира се, тези размери на предоставяните помощи определяме заедно с министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите съобразно утвърдени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране цени за битови потребители на електроенергия, топлоенергия и природен газ.
Приетите молби и декларации за отопление от 17 май м.г., всъщност за отоплителния сезон 2007-2008 г., за твърдо гориво са 266 хил. 862. Няма да коментирам колко са за въглища. Искам да кажа, че 98% от тези подадени молби реално са изпълнени. На 43 хил. молби е отказано да се изплати гориво. Всъщност сме санкционирали 5357 души за злоупотреба с правото им да получават енергийни помощи.
Данните сочат, че подадените молби за отопление с твърдо гориво за настоящия отоплителен сезон са с 93 945 по-малко в сравнение с предходния отоплителен сезон. Отказани са 23 хиляди. Няма да казвам всички цифри, но наблюдаваното намаление на броя на подадените молби се дължи основно на реалното нарастване на доходите на населението и по-специално за населението в трудоспособна възраст. Не става въпрос за пенсионерите. Това е в резултат на активните политики на пазара на труда. Една голяма част от хората, които са в трудоспособна възраст, които процентно бяха паднали под определените граници, в крайна сметка с наемането им на работа, при тях вече отпадна необходимостта да получават енергийни помощи.
За хората и семействата, които се отопляват с електроенергия, топлоенергия и природен газ, кампанията по приемане на молби стартира на 2 ноември 2007 г. и приключи само преди 4 дни – на 31 март т.г. По отчетни данни на Агенцията за социално подпомагане са приети общо 90 521 молби, като са издадени до момента 76 095 заповеди за отпускане, заповеди за отказ имат 14 276 и са санкционирани 191 човека.
Окончателните данни за реализацията на целевите помощи за отопление с електроенергия, топлоенергия и природен газ, господин Мръцков, господин Митев, ще бъдат готови на 7 април т.г. Това е най-близката дата, на която можем да дадем тези данни. Ако вие желаете, ние ще ви ги предоставим в писмен вид.
Нещо, което вие поставяте като въпрос – какви са ни вижданията за отоплителния сезон 2008-2009 г.? Може би една от добрите стъпки, които бихме направили, а аз много бих разчитала на народното представителство и обществеността да ни подкрепи, е специално средствата за хората в пенсионна възраст да ги предоставим във вид на пари, а не във вид на въглища, ваучери за дърва и т.н. Предоставяйки тези средства във вид на пари пенсионерите ще знаят каква сума имат за отоплителния период. Разбира се, ще се съобразим с цените на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Те сами ще могат да изберат кой да им достави отоплението, откъде да си закупят дървата или въглищата. Мисля си, че по този начин няма да има никакво съмнение за някакви корупционни практики от страна на Агенцията за социално подпомагане. Много бих разчитала и много бих искала в това отношение вие да ни подкрепите в една такава стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мръцков, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз Ви благодаря за пространния отговор, който дадохте. Надявам се, че и през следващата година Програмата за енергийно подпомагане на българските граждани ще продължи.
Вие малко изпреварихте моето предложение, което имах.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, защото мислим!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: При срещите с нашите избиратели този въпрос винаги е бил поставян – от една страна, за да се избегнат спекулациите и да не бъдат ощетявани българските граждани, когато получават ваучери, а пък фирмите им предоставят по-малки количества дърва и въглища. В тази насока Ви обявявам, че ще имате нашата подкрепа. Пак казвам, че на срещите с хората винаги се поставя този въпрос. Те искат сами да реализират енергийното подпомагане и да могат да получат тези дърва от фирмата, която желаят. И сега те могат да направят това – от фирмата, която желаят, да получат енергийното подпомагане, но получавайки сумата, те вече ще могат да получат заявеното количество дърва и въглища.
Още веднъж Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз, господин Мръцков.
Няма желание за дуплика.
Да благодарим на министър Масларова за участието й в парламентарния контрол днес.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпрос от народния представител Христо Кирчев относно даване на разрешение за отплаване на спасителен кораб “Перун”.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, доживяхме да се видим и да си говорим по този въпрос относно даване на разрешение за отплаване на спасителен кораб “Перун” и наемане на украински моряци на борда му. Въпреки че корабът се върна последваха редица действия от страна на управляващите, но във Варна се интересуват много от състоянието на документите – как е отплавал този кораб и т.н.
На 25.11.2007 г. вие знаете, че в индийско пристанище е направена проверка на спасителния кораб “Перун” от Индийска морска администрация и са регистрирани 16 несъответствия с конвенционалните изисквания. Това потвърждава факта, че „Морска администрация” – Варна, с основание не е заверявала документите в продължение на времето от 2003 г. до 2006 г. и е отказвала да издаде такива след отплаването му на чартър през 2006 г. Тогава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” Венцислав Иванов, който допреди няколко години е бил директор на Регионалната дирекция “Морска администрация” – Бургас, разпорежда корабът да отплава за Бургас. За да отплава за Бургас обаче е било необходимо разрешение на директора на Регионална дирекция “Морска администрация” – Варна. Притиснат от обстоятелствата варненският директор издава разрешение за еднократен преход до гр. Бургас.
Корабът е пристигнал в Бургас с щатен екипаж на 19 септември 2006 г. и е предаден на екипажа на наемателя без приемо-предавателен протокол, независимо че на кораба е имало 230 тона дизелово гориво на стойност от близо 400 хил. лв. по тогавашния курс.
На следващите два дни – 20 и 21 септември 2006 г., без предварително да са отстранени несъответствията, документите на кораба са заверени от Бургаската администрация. Директор на Регионалната дирекция “Морска администрация” по това време е бил Николай Апостолов, който в момента е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. През м. март 2007 г. “Морска администрация” – Бургас, повторно разрешава отплаване на кораба. На 9 септември 2007 г. е извършена смяна – на мястото на част от българските моряци се качват украинци.
Въпросите ми към Вас са: считате ли, че Регионална дирекция “Морска администрация” – Бургас, неправомерно е заверила документите на кораба и е дала разрешение за отплаването му през 2006 г. и 2007 г.? Могат ли тези действия да бъдат резултат на корупция или са престъпна небрежност? Какви са наказанията, наложени на съответните лица – господин Венцислав Иванов и Николай Апостолов? Разрешавали ли сте в качеството си на министър на украински моряци да се качат на борда на кораб “Перун”? Това е само Ваш приоритет. Ако не сте разрешавали, защо до момента не е потърсена отговорност от лицата, нарушили чл. 88, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, след като за това имате информация още през м. октомври 2007 г.?
Чакам Вашите обяснения, господин министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев, с минута и половина превишихте времето.
Господин министър, от Вас се очаква изчерпателен отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кирчев, дами и господа народни представители! Да, това е един въпрос, който от доста време беше зададен. Аз се извинявам, господин Кирчев, че бързо не можахме да отговорим. Причината не беше единствено и само в Министерството на транспорта. Вие знаете това, но все пак е важно, че на този въпрос отговор ще получите.
Спасителен влекач “Перун” е отдаван два пъти под наем при условие на „белборд чартър” на основание чл. 30 от Закона за държавната собственост. Конкурсите са открити, обяви за тях са публикувани в национален ежедневник и всяко физическо и юридическо лице е можело да участва съответно в тези конкурси.
Имаше проблем при първото отдаване. Аз бях сезиран за това, че е много ниска цената. Съответно направихме веднага и проверка по този въпрос, след това корабът беше повторно отдаден и на база на това повторно отдаване чрез конкурса съответно размерът беше повдигнат два пъти – на 36 хил. лв. месечно. За периода на наемане на кораба приходите за бюджета са 234 хил. 062 лв. и са спестени около 200 хил. лв. от текущата издръжка за кораба „Перун”. Текущата издръжка на кораба „Перун” годишно е близо около 700 хил. лв. по отношение поддръжка на кораба, на персонал, на горива.
Освен явната финансова – трудно е да се каже полза, но по отношение на намаляване на загубите, които имаме от кораба „Перун”, друга основна причина към онзи момент „Перун” да бъде отдаден под наем е той да не бъде продаден веднага. Защо? Тъй като ние започнахме един туининг проект по отношение на изработване на цялостна програма и нова стратегия за развитие на търсене и спасяване и трудно можехме да приемем подобно действие по отношение на кораба „Перун” във връзка с неговата необходимост по търсене и спасяване, докато не бъде приключен този проект. Това беше и другата причина, поради която по принцип „Морска администрация” е предприела действия да бъде отдаден под наем, да намалим съответно разходите за него и след това съдбата на „Перун” да бъде решена, след като приключим с туининг проекта.
Този туининг проект е свързан с Международната конвенция за търсене и спасяване по море. В тази конвенция се налага използването на бързоходни катери и въздухоплавателни средства – това е най-сигурното средство за спасяване по море. До този момент са доставени шест десетметрови и два четиринадесетметрови модерни и бързоходни спасителни катери по Програма ФАР под ръководството на Министерството на финансите, съгласно един договор за укрепване на капацитета на Българската морска администрация по вода - доставка на лодки с твърдо дъно, мек борд за спешни операции по търсене и спасяване.
В рамките на новата Конвенция за търсене и спасяване по море се разработват и проекти на договори с буксирните компании по нашето Черноморие за извършване на дейности по аварийно провлачване на кораби и на имущество. Знаете, че тази дейност по спасяването е дейност, която се заплаща от корабособствениците. Корабът „Перун” може да извършва точно такава дейност. Ние имаме договори и с други компании, които са със седалище във Варна, и те извършват в момента тази дейност, така че отсъствието на кораба „Перун” по никакъв начин не е застрашило търсенето и спасяването.
Уважаеми господин Кирчев, разбира се, би било от значение и за Вас - ако наистина, и аз съм убеден, че Ви вълнуват проблемите на морския ни транспорт, а не само спекулациите, да Ви отговоря и на въпросите, които сте поставили.
Първо, не смятам, че „Морска администрация – Бургас”, неправомерно е заверила документите на кораба. Той е бил комплектован с всички необходими документи, което е видно и от двете проверки в Испания и Индия. Самият факт, че корабът не е задържан и че няма забележки по отношение на документите, още веднъж показва, че нарушения от страна на „Морска администрация” няма. А по това, че имат забележки, за съжаление, това е голям проблем, по който имахме среща и с морския бизнес, и с браншовите организации, и с моряците, и с капитаните именно по отношение обслужването на нашите кораби, проверките, които се правят не само на кораба „Перун”, но и на всички останали – и на БМФ, и на частните кораби, така че да изпълняваме функциите си на всички нива, така както трябва, за да запазим авторитета на българския флаг.
Второ, искането за издаване на разрешение за украински моряци не е постъпвало в Изпълнителна агенция „Морска администрация” от страна на наемателя „Интернет агенция” ООД и съответно такова решение не е давано. Искам да Ви информирам обаче, че по случая ние сме сезирали прокуратурата още декември месец, преди Вие да зададете въпроса. По предварителна информация нито един от украинските граждани няма подписан трудов договор с „Интернет агенция” ООД като член на екипажа на кораба. В случай че бъдат събрани доказателства за противното, без да е искано разрешение по чл. 88, ал. 3 от КТК, то на управителя на „Интернет агенция” ООД ще бъде потърсена административнонаказателна отговорност в съответствие с Кодекса на търговското корабоплаване и Закона за административните нарушения и наказания.
И тъй като от датата на задаване на Вашия въпрос наистина изтече много време, ще ми позволите да кажа и няколко думи за това какви нови обстоятелства възникнаха след задаването на въпроса. Успешно пристигна спасителният влекач „Перун” на Морска гара – Варна, миналия петък на 21 март. Вие знаете за това. Разходите по връщането на кораба в България са в размер на 301 хил. 445 лв. и са поети от средствата за издръжка на „Морска администрация”, но веднага ще бъде пуснат иск в съда към компанията наемател да бъдат възстановени тези средства.
На 25 март 2008 г., вторник, бе проведена среща между представител на моряците от влекача „Перун” и представител на фирмата чартьор „Интернет агенция” ООД. Тази среща бе осъществена посредством натиска на Изпълнителна агенция „Морска администрация” към фирмата, като целта й беше двете страни да се разберат за начина на изплащане на дължимите заплати от страна на чартьора. Искам да подчертая, че отношенията между двете страни могат да бъдат уредени – говоря между наемател и наемодател, единствено по съдебен ред в съответствие със законите на Република България, а по същия начин могат да бъдат уредени отношенията между работодателя и съответно моряците. Ние ще направим всичко възможно, което законът ни позволява, за да защитим съответно своите права и правата на моряците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кирчев. Имате реплика от две минути.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, не става ясно от подготвения отговор каква е съдбата на двамата Ваши колеги – Венцислав Иванов и Николай Апостолов, тъй като Вие твърдите, че няма нарушение, а в края на краищата се откриват несъответствия и корабът не е бил задържан, но е бил спрян и след това с интервенция е било разрешено да отплава. Плюс това, на мен ми беше дадено от Варненската морска камара писмо, в което се вижда, че украинските моряци са били наети от името на българската компания „Варна Меритайм администрейшън”, значи Варненската морска администрация. Аз ще Ви го предам и ако има такова наемане... Аз бях информиран, че Вие сте човекът, тоест министърът като юридическо лице разрешава качването на чужди моряци на борда на български кораб. Какво е правила „Интернет агенция” ООД, ако е имало нарушение? Имало ли е санкции към нея или не? Защото във Вашия отговор не чух нищо по този въпрос. Така че нека да разясним на варненската морска общественост, която в момента с голям интерес слуша този отговор. Освен това, те са на мнение, че корабът „Перун” все още е крайно необходим за спасяването на аварирали кораби поради големите му възможности за извличане на буксир на кораби, въпреки че е скъпа, разбира се, поддръжката му. Видях в медиите, че Вие твърдите, че трябват 750 хил. лв. годишно, но в края на краищата, когато един голям кораб закъса, това как ще стане с хеликоптери и с малки катери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Да, имаше голям интерес от страна на определен кръг във Варна и то именно икономически интерес към кораба ”Перун”. Това, което искам да Ви кажа за провлачването – корабът „Перун” не е единственият кораб, който може да провлачва. Държавата трябва да издържа един такъв кораб при ситуация, че това не е задължение от страна на държавата за безплатно спасяване на кораба. Ние имаме конкретни ангажименти, за които трябва да се грижим, и сме длъжни да бъдем оборудвани с това. Затова правим и този туининг проект – България да бъде най-модерната страна в Черноморския регион, защото няма друга такава система, каквато в момента ние подготвяме, и се надявам, че до края на годината тя вече ще бъде готова и ще можем да обявим търговете за закупуване съответно на необходимите технически средства.
Още много кораби - знаете кои са фирмите, нека да не ги споменавам сега, могат да извършват провлачвания, и това е услуга, която се заплаща. Но корабът трябва да стои там, да бъде поддържан и съответно корабособственикът да се съгласи, ако има опасност за този кораб, да бъде провлачен.
Два са случаите, в които може да наложи администрацията, но това можем да го направим и с другите кораби, с които имаме сключен договор - когато виждаме, че корабът е опасен, че пречи на корабоплаването и може да създаде с аварията си сериозен проблем на корабоплаването, и вторият случай, ако има риск от екологично замърсяване. Тогава „Морска администрация” нарежда и не иска разрешение, на база на което ние поемаме разходите, и след това по съдебен път трябва да си ги вземем от корабособственика.
Това е единият въпрос, за който искам да Ви кажа, че ние задържаме кораба не за друго, а за това да видим каква ще бъде системата – дали ще се предвижда един такъв кораб в бъдещата система за спасяване. Засега обаче категорично искам да Ви кажа, че няма такава препоръка от страна на нашите консултанти.
По вторият въпрос. Ако имате някакви конкретни данни, че в трудовоправните отношения наистина се е намесила „Морска администрация” в Бургас, има такива договори, дайте ми тези документи, тъй като аз явно може би нямам информация, и ще предприема конкретните действия.
Що се касае до цялата сделка, аз потърсих административно отношение първоначално за начина, по който е започнала процедурата от господин Иванов. Знаете това, той беше освободен. Все пак е хубаво прокуратурата, след като има сигнал и по този въпрос, да каже своята позиция, за да получим съответно информация има ли някакви закононарушения и ощетена ли е била българската държава. Включително за тези неща, които са ни дадени като информация, че, виждате ли, не било отчетено гориво и т.н. Проверките, които са предоставени до министъра на транспорта, показват, че няма такива нарушения. Надявам се, че при повторната проверка съответно ще бъде даден ясен резултат. Пак Ви моля, ако имате конкретни документи, които уличават в каквито и да е нарушения „Морска администрация”, много моля да ми ги предадете, за да можем съответно да вземем мерките по отношение на нарушения, които са допуснати.
За украинските моряци – аз не съм давал разрешение за украински моряци. Казахме: ще потърсим отговорността – аз Ви отговорих на този въпрос, не знам защо ми го задавате втори път – по съдебен път, след като се направи проверка на Интернет агенцията, която е била наемател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на Министерството на транспорта за решаване на неотложни проблеми, свързани с автомобилния транспорт в България.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Господин министър, ще Ви питам направо: кои са според Вас причините за основните транспортни проблеми в големите български градове и особено в столицата? Какви действия предприема българското правителство за решаване на този изключително тежък проблем?
Защо поставям този въпрос? София, а и големите български градове са пред транспортен колапс. Често пътуването в столицата продължава един, два или повече часа. Задръстванията не са вече само по време на пиковите часове, а са почти през целия работен ден. Според председателя на Държавната агенция за енергийна ефективност Таско Ерменков на ден в столицата само от престой в задръстванията се изразходват около 600 хил. литра гориво. Това прави над 1 млн. 300 хил. лв. на ден или около 500 млн. лв. годишно. Господин министър, софиянци плащат половин милиард лева за гориво, което губят всяка година в задръстванията.
В моя приемен ден дойдоха представители на Асоциацията на научните работници в транспорта. Те ми дадоха някои факти, част от които ще споделя пред вас. Според асоциацията, ако човек губи средно само по един час на ден от задръствания, това означава загуби около 900 млн. лв. годишно. Според тези експерти общите загуби за гражданите и за икономиката само в столицата от гориво и работни часове са около 2 млрд. лв. на година. Тук не се отчитат вдишваните отрови и вредите за здравето на българските граждани.
Изнесените тук факти ясно доказват, че трябва да бъдат предприети незабавни действия за решаване на проблема. Знам, че до голяма степен това е в компетенцията на Столична община, бих казал, в по-голяма степен, но настоявам да ми отговорите какви конкретни действия предприема министерството съобразно своите компетенции за решаване на този изключително тежък проблем. Какви действия предприема съвместно с МВР, с общината например?
Според мен, решението не е нито в драстичното вдигане на данъка за автомобилите, по-стари от 10 години, каквото решение се опита да прокара мнозинството на ГЕРБ в Столична община, нито в увеличаването на цената на билетчето от 70 ст. на 1 лв., каквото предложение имаше от кметството на София.
Мисля, че решението трябва да бъде строеж на автомобилни надлези, подлези, пробиви, велосипедни алеи и паркинги, особено паркинги и гаражи, нещо което, за съжаление, не се вижда в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор в рамките на пет минути, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, този въпрос, който поставяте, е много важен и може би петте минути, които имам за експозе, ще ми бъдат прекалено малко, за да отговоря на него. Вие си спомняте, че миналата година тук, в София, на Съвета на министрите на транспорта с министри на транспорта от над 40 страни обсъждахме точно този въпрос. София обаче все още е столицата, която е в началния период на този голям проблем със задръстванията, придвижването в градската среда.
Уважаеми господин Христов, за съжаление, искам да отбележа, че Министерството на транспорта по своите правомощия по закона не може да се намесва пряко в организацията на градските зони. Добре знаете, че кметовете и общините са тези, които се грижат за инвестициите в съответната община, определят ценовата политика в областта на градския транспорт, общинските предприятия, разбира се, и общината е пряко отговорна за безопасността и сигурността на пътниците в този обществен транспорт.
Правомощията и функциите на министъра на транспорта са разписани в действащото законодателство съгласно Закона за движението по пътищата и Закона за автомобилните превози. Министърът на транспорта осъществява чрез своята администрация, разбира се, контролът по спазване изискванията за обществените превози на територията на градовете, включително текущия контрол по изправността на моторните превозни средства в градската и извънградска територия. Министърът на транспорта съгласува също така предложенията на областните администрации и общините за промени в републиканската транспортна схема. Тоест за транспортната връзка между отделните градове. При това съгласуване областните администрации правят предложения за актуализации, които са насочени, разбира се, и към координацията на разписанията на автомобилния с железопътния транспорт. Разработването и утвърждаването на общинската и областните транспортни схеми се осъществяват на регионално ниво от съответните, както споменах, общински съвети и, разбира се, областният управител.
За съжаление, в действащото законодателство не е регламентирана функцията на Министерството на транспорта по определяне на обща политика за развитието на градския транспорт, което за мен е един голям недостатък в нашето законодателство. Ние сме предприели още миналата година, включително и с наши представители в Европейския парламент сме разговаряли по този въпрос, да включим във функциите на министерството една координационна роля по отношение на градския транспорт, най-малкото защото Европейският съюз има своята Зелена книга за градския транспорт с конкретни програми и проекти, които могат да бъдат ползвани от Министерството на транспорта и всички тези общини. Но това може да стане след като обсъдим този въпрос с Националното сдружение на общините и получим съответно тяхната подкрепа.
Подготвената, както споменах, от Европейската комисия и приета на 25 септември 2007 г. Зелена книга – „Към нова култура на градската мобилност”, формира база за разработване на европейска политика в областта на градския транспорт като част от общата европейска транспортна политика. В тази връзка в Министерството на транспорта, както ви казах, стои идеята за сформиране на такова звено, което да координира точно тази дейност.
Тук искам да отбележа, че в съответствие с контролните функции, осъществявани от Министерството на транспорта и независимо от неколкократните напомняния към Столична община, касаещи пряко организацията на транспорта, в момента по един от важните въпроси, които стоят пред общината, така наречените маршрутки. Не са обособени съответно местата, на които трябва да спират всички градски превозни средства. Тук искам да кажа, че тази форма, която се наложи в България, не е толкова приложима в Европейския съюз и тя се използва обикновено в градове, които имат по-лоша организация на градския транспорт, така че не можем да считаме, че маршрутните таксита при нас са някакво голямо предимство, спрямо останалите европейски страни. Ние оказваме контрол по Закона за автомобилните превози, но искам да споделя с вас, че те са регистрирани 8 седящи, плюс 1 водач, плюс 7 правостоящи, което създава доста сериозни опасности по отношение на превозването на тези пътници. Ние се опитахме да ограничим правостоящите, но това не може да стане и с действащото законодателство. Затова предстои и ще препоръчаме на общината да се включи в новите договори за 2009 г. или сега да се поиска споразумение, където маршрутните таксита да бъдат определени с конкретни спирки и да не се разрешават правостоящи, тъй като скоростите, с които се движат, оборудването на скорстните кутии и спирачният път създават сериозна опасност за пътниците при едно пътно-транспортно произшествие.
Изключително важна задача също така е и тази, по осигуряване на безопасността в градския транспорт чрез изграждане на инфраструктурни обекти във или извън републиканската пътна инфраструктура. Аз ще спомена само инфраструктурните проекти в София, към които държавата е поела ангажимент именно с тази цел – да облекчим движението в София.
С изграждането на участъците от Южната дъга на софийския околовръстен път продължава строителството на автомагистрала „Люлин” – 19 км. Реализацията на този проект ще изведе транзитния трафик от Княжево и от Владая извън София, изграждането на път за достъп до бул. „Брюксел”, до новия терминал на летище София Проектът се забавя, но правим всичко възможно, така че все пак в новите срокове да бъде изпълнено изграждането на Северната дъга на софийския околовръстен път от бул. „Европа” до пътен възел Ботевградско шосе, изграждане на обходи на градовете Монтана, Враца и Габрово, включени в индикативния списък с алтернативни проекти за финансиране от Оперативна програма „Транспорт”. Те не се реализират сега, но очакваме, че тези програми ще могат да бъдат наложени по Оперативна програма „Транспорт”.
Разбира се, важно е разширяването на софийското метро, където са предвидени средствата от Оперативна програма „Транспорт”, връзката на магистрала „Хемус” с Околовръстен път – град София. Във връзка с разработения проект на Общия устройствен план на Столична община е подготвено и становище на Министерството на транспорта, което ние имаме, и конкретните наши предложения по какъв начин може да се комбинира транспортът и какви са необходимостите за транспортната инфраструктура, така че да помогнем на общината за решаването на този важен въпрос.
Има обаче още един въпрос, който е свързан с други две институции – това са общината и Министерството на вътрешните работи, както и организацията на знаковото и светофарното стопанство в града. Тук трябва да се търсят възможности, включително и за консултации, така че чрез преобразуването на стопанството да дадем възможност да се премахнат задръстванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е за следващия въпрос, зададен от господин Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин министър, от това, което чух от Вас, се питам какво точно е изградила Столична община. Защото се оказа, че околовръстното шосе също е изградено от правителството. В такъв случай може би Вие трябва да предприемете незабавни действия за изграждането на няколко десетки автомобилни подлеза и надлеза, за да решите проблема в София, ако общината не може да се наеме. Пак казвам, че са необходими спешни действия, господин министър, но не с абсурдни идеи за увеличаване на билета и въвеждане на винетни такси вътре в София, каквито идеи ни лансираха пак от Столична община, а точно обратното. Според мен би трябвало да се намали билетът на градския транспорт, именно да се увеличат хората, които го използват.
Трябва да се изградят подземни паркинги и гаражи, а не тази фирма – говоря за софийската фирма, да се превръща в печатница за пари, която разширява своята дейност на всички централни улици в София. Колеги, вече София се е превърнала в един огромен паркинг – синя зона, и парите изтичат незнайно къде.
Столична община предлага да се увеличат още 5 хил. паркоместа, с които да достигнат 15 хил.
За поставянето на една скоба например се искат вече 15 лв. Аз питам: 15 лв. ли струва едно навеждане за 30 секунди? Не може от 500 паркоместа в центъра да губиш близо 3 млн. лв. по изказването на шефа на „Паркинги и гаражи”. В същото време от около 10 хил. паркоместа да печелиш около милион и половина лева, колкото е печалбата на тази фирма за 2006 г. Явно е, че тук става дума за едно огромно източване. Не можеш да вдигаш автомобили на инвалиди, а да оставяш по тротоарите лимузини за по 200-300 хил. лв., каквито виждаме всеки ден тук, около Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В момента ще ви кажа, че има случай на инвалид, който е осъдил Столична община за мизерните 30 лв. – може би мизерни за някой от тук присъстващите, но Столична община отказва да изпълни съдебно решение и да му върне тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Приключвайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вече една минута прехвърляте времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм дал на Комисията за борба с корупцията тази общинска фирма и искрено се надявам, че кметът Бойко Борисов и Общинският съвет ще обърнат много сериозно внимание на това, което става в София, защото до голяма степен проблемите на София произхождат именно от тази софийска фирма. Моят конкретен въпрос е: какви действия ще предприемете Вие съвместно със Столична община за решаване на проблемите, които посочих преди малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, до каква степен можете да бъдете отговарящ по въпроси, които имат сякаш друг адресат?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви за търпението, господин председател.
Господин Христов, това, което споделих пред Вас, са ангажименти, които има държавата към Столична община и това, което се изпълнява със средства съответно на държавата. Трябва да знаем, че всеки един такъв проект е връзка между две институции. Столична община, която трябва да осигури и съответно линиите за строителство, понякога и проектирането, а финансирането, съответно да се осигури от българската държава. Всички тези проекти са залегнали по оперативните програми на правителството, те са съгласувани, разбира се, със Столична община и са в интерес най-вече на столичани.
Вие сте напълно прав и аз имах подобен разговор с господин кмета Бойко Борисов, още в миналия мандат, че трябва да се търсят именно оперативните програми и то от общината по отношение на модернизирането на пресичането на кръстовищата. Това са възможностите – София да привлече допълнително средства за модернизация на своята инфраструктура, което до голяма степен наистина ще спомогне да премахнем задръстванията и екологичното замърсяване в София. Другият въпрос е заедно да работим за мобилността на пътниците.
Аз мисля, че има много още какво да се върши по отношение на градския транспорт и организацията му. Искам да ви информирам, че ние изпълняваме стриктно нашите задължения. От началото на годината сме проверили в градския транспорт на големите градове над 2060 превозни средства и съответно са наложени 100 акта по различни причини – по отношение на лошо оборудване, лошо състояние и съответно техническо състояние на някои от автобусите и то приблизително са по една трета, по 30 акта и, разбира се, автобуси, които са със завишено съдържание на замърсяващи газове.
Така че правителството е отворено по отношение на проблемите, които съществуват в големите градове. Изисква се малко повече инициативност от самите общински съвети. В никакъв случай не мога да приема да се прехвърлят отговорности на общината и на централната изпълнителна власт на правителството и в частност на министъра на транспорта. Ценовата политика за билетите, ценовата политика за така наречените арестувани автомобили поради неправилно паркиране и т.н., организацията на паркингите в София – всичко това е задължение на общинската администрация.
От друга страна, според мен не се използват достатъчно ресурси за публично-частното партньорство и обвързването на строителството в столицата заедно със създаването на паркоместа.
От трета страна, живея в Студентския град, не може да се превръщат в търговски площи паркингите, а в градинките да паркират автомобилите. Надявам се, че общината ще премахне изцяло тази порочна практика, тъй като се допуска. В Студентския град има точно два паркинга, които са превърнати в търговски площи. Единият беше превърнат в такава площ преди близо една година.
Така че трябва да има цялостна политика, държавата твърдо ще подкрепи подобна политика и ще намерим възможности за финансирането на тези инициативи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Господин Христов, имате думата за Вашето отношение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, заедно с госпожа Стела Банкова сме внесли в Деловодството на парламента официално проекторешение, задължаващо правителството и Столична община да предприемат незабавни действия за решаване на проблемите на транспорта в София. Накратко ще ви прочета за какво става дума.
Първо, в едномесечен срок да се изготви съвместен план с конкретни мерки.
Второ, да бъдат предприети незабавни действия за подобряване на градския транспорт, изграждане на пътни съоръжения, автомобилни и пешеходни надлези и подлези, пробиви, велосипедни алеи, паркинги.
Трето, мисля, че това е следствие на това, което чух от Вас, финансирането на мерките, свързани с подобряване на транспорта в София, да се извърши на паритетен принцип между Столична община и правителството.
Мисля, че така ще бъде най-добре, господин министър.
С това се опитвам да помогна както на правителството, така и на Столична община, а най-вече и на софиянци, за да решат този изключително тежък проблем.
Искам да ви кажа, че няколко десетки автомобилни надлези и подлези, които струват смешна сума в сравнение с това, което се харчи ежедневно за гориво в задръстванията, могат да решат проблема на София и то в рамките на няколко месеца. Трябва незабавно да се прекрати строителството в междублоковите пространства – това, което Вие казахте за Студентския град. Ние със Стела Банкова многократно предлагаме проекторешение за налагане на пълен мораториум върху строителството в междублоковите пространства. Сега има блокове, където хората няма къде да паркират своите автомобили, защото са все повече и повече. Днешният вестник „Труд” повдигна този въпрос.
Обръщам се към мнозинството в тази зала: уважаеми колеги, в сряда ще внеса това конкретно предложение в пленарната зала, което ще дам и на министъра. Надявам се да го гласувате. В спешен порядък то може да мине още другата седмица и до месец може да бъде започнато строителството на тези надлези и подлези, от които така се нуждае София. Искрено се надявам вие да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването господин Гайдарски.
Господин Михайлов, моля да развиете Вашия въпрос относно неуредици при осъществяването на роговична трансплантация у нас.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, моят въпрос се отнася до това, което беше дискутирано преди седмица по време на парламентарния контрол. Мисля, че моят въпрос ще може да бъде днес оправдан, като поставя един малко по-различен акцент на Вашия отговор.
Неотдавна офталмолози адресираха до Вас отворено писмо с настояване за спешно разрешаване на проблемите при осъществяване на роговична трансплантация. Това беше публикувано и българската общественост беше запозната с този проблем. Реалната нужда от такъв тип трансплантация е около 300-400 случая годишно. Процесът обаче е спрян, което означава значително увеличаване на броя на чакащите и затруднява работата в перспектива през следващите години. Вие по закон отговаряте за този процес – за управлението и финансирането на трансплантациите на роговица.
В тази връзка е и моят въпрос: какви са причините за тези финансови и административни неуредици и какви мерки ще предприемете за адекватно управление и финансиране на дейностите по роговична трансплантация у нас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Михайлов! Вие казахте, че на миналото заседание на парламента аз отговорих на голяма част от въпросите по роговична трансплантация, но сега Вие действително питате нещо по-друго.
Подготвени са договорите между болничните заведения - тези, които са акредитирани и лицензирани за такава дейност, разбира се. Проблемът с трансплантацията на роговици не е от днес. Той съществува вече от няколко години. Знаете, че навремето към Института „Пирогов” съществуваше, а и в момента съществува Тъканна банка и към нея имаше и Очна банка. След това обаче нещата се усложниха със създаването на една друга Очна банка, която беше базирана в болница „Царица Йоанна”. Нещата там загрубяха и действително имаше период от време, когато не се извършваха почти никакви или много малко трансплантации в годината. Преди може би година-година и половина отново създадохме тази Очна банка в болница „Царица Йоанна”. Нещата потръгнаха частично и трансплантациите не са спирани изобщо, но не са в този брой, който искаме. Вие казахте и наистина от около 200-300 трансплантации се нуждаят гражданите на България. За този период са присадени, доколкото знам, около 110, а миналата година 77 роговични трансплантации. Недостатъчни са.
По този повод действително имаше открито писмо. Знаете, че имаме Експертен съвет по очни болести, свиках го, говорихме с изтъкнати специалисти, професори, доценти и стигнахме до извода, че тази Очна банка, която в момента се намира в бившия ИСУЛ, или сега „Царица Йоанна”, не може да извършва такава дейност и не може да обхване цялостната дейност в България. Затова се реши, и това ще стане горе-долу в края на м. април, създаването на още една Очна банка към Тъканна банка на Института „Пирогов”.
Нещо повече – ние се разбрахме, че можем да създадем още една извън София и най-вероятно тя ще бъде в Университетската болница в гр. Варна. По такъв начин смятаме, че действително ще бъдат задоволени нуждите от кератопластика на гражданите на България. Финансирането се извършва изцяло от Министерството на здравеопазването, като имате предвид, че до Наредба № 29 не се даваше нищо. В момента ние плащаме, министерството плаща 1000 лв., Националната здравноосигурителна каса плаща 600 лв. От Очната банка поискаха една доста солидна сума, смятаха, че можем да дарим към 3000 лв., а вие знаете, че трансплантациите на роговица са безплатни. Така че този въпрос ще бъде разрешен със създаването на още две – на първо време тази в „Пирогов”, и на второ време – във Варна. По такъв начин смятам, че в най-скоро време този проблем ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Михайлов, за Вашата реплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, нямам съмнение, че оттук нататък нещата ще бъдат подобрени що се отнася до управление на процеса и това забавяне ще бъде преодоляно. Но все пак аз желая да констатирам, че има две години фактическа пауза на трансплантациите. Това е проблем на управлението и, в последна сметка, Ваша лична отговорност. Ще ме извините за това, че съм директен.
Това, което наблюдаваме статистически, е, че промяната на закона, която беше извършена за да облекчи донорството в България от типа на съгласие по предположение, не даде реален резултат на увеличаване и облекчаване на тези трансплантационни дейности. Ние имаме даже намаление на броя на трансплантациите, не само що се отнася до роговичната трансплантация, тя е наистина в низходящ ред посочена в тази статистика, но и по всички други видове органи и трансплантации с изключение на фамозната костно-сухожилна трансплантация, която в момента се дискутира публично като вариант на злоупотреба с процеса. Това означава активност, която, струва ми се, се очаква от Вас, първо, за да преодолеете дефицитите, и, второ, за да облекчите проблема, щом като законовата регламентация беше пречка, така както миналата година се твърдеше тук. Аз, както вероятно помните, бях много рязко против, тъй като желаех да защитя институцията донор. Мисля и продължавам да твърдя, че изричното съгласие приживе е норма на трансплантационен процес въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашата дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми д-р Михайлов! И аз като Вас бях голям оптимист, че след като бъде гласуван Законът за донорството, което вече дава възможност за вземане на по-голям брой органи от хората, броят ще се увеличи рязко. Няма намаление на броя, защото виждате, че започнахме доста често да извършваме трансплантация на черен дроб. Знаете, че само преди няколко години в България изобщо не се извършваше трансплантация на черен дроб. Успешни са трансплантациите на сърце. Знаете, че по-рано имаше такива трансплантации, но голямата смъртност доведе дотам, че в един момент даже престанаха да се правят трансплантации на сърце. В момента почти всички, които бяха трансплантирани, са живи и здрави.
Броят на трансплантациите на бъбреци се запазва в рамките на едно постоянно число с различни стойности през годините - някоя година малко надвишава предишната или следващата година пада с пет или шест случая. Единствената област, в която имаше известно отстъпление, беше кератопластиката, това е ясно. Не искам да се спирам тук, защото няма да ми стигне времето да обясня колко неща се бяха случили.
Но аз действително нося отговорност за трансплантациите, защото до моето идване в министерството не се заплащаше нищо. Просто хората го работеха, бих казал, за удоволствие може би или за престиж. Така се прави. Сега вече знаете, че трансплантацията на черен дроб се заплаща – 50 000 лв., 45 000 лв. е за сърце, заплащат се включително и бъбречни трансплантации от 15 000 до 20 000 лв. Стволовите клетки се заплащат от 15 000 до 25 000 лв. Само за миналата година дадохме на нашите лечебни заведения 2,5 млн. лв. Тази година сме предвиди почти 1 млн. лв. повече за трансплантации, стига само да има трансплантации. Не е проблемът за заплащането, защото, ако има повече трансплантации, можем да намерим повече пари. Въпросът е, че при нас основният проблем е донорството. Българинът, за разлика от западноевропееца, от например една Испания, която е католическа държава, където има на първо място готовност... Те са пред Съединените американски щати, пред Франция и пред всички останали европейски държави. Въпросът е до съзнанието на човека – дали може да преодолее онзи момент да се съгласи на неговия близък, син, дъщеря, баща или майка да им бъдат взети органите. Това е, което е може би нашето слабо място, въпреки че аз мисля, че правим достатъчно пропаганда във вестници, списания, по телевизията и т.н. Не можем все още да преодолеем това чувство, което изпитват близките на пострадалите, от които трябва да бъдат взети тези органи. Мисля, че това не е във възможностите само на изпълнителната власт. Това е вече въпрос на цялата българска общественост. Ние трябва да работим заедно и то така, че да внушим на хората. Ако ние им внушаваме това, което Вие говорите – че се вземат кости, сухожилия и т.н., не казвам, че това е трансплантация, това е съвсем друг вид дейност, плашим хората, когато започнем да говорим на тази тема. Виждате ли, излизат органи от България, а аз гарантирам, че няма – можете да проверите, че няма изнесен един орган, говорим за тези органи, които се трансплантират, а не за кости, сухожилия и кожа, от българската граница. Не е минал нелегално! Това е гаранция, уверявам ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключва днешният парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, едно съобщение:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 8 април 2008 г., вторник от 12,00 ч. в зала 130 на пл. „Княз Александър І”.
Други съобщения няма.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 9 април, от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов