Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Пенко Атанасов и Светослав Спасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, ще ви запозная с проекта за програма за тази седмица:
„Проект на Програма за работата на Народното събрание за 21-23 май 2008 г.
1. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване. Вносител е Министерският съвет на 21 април 2008 г.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България („Заемополучател”) и KfW, Франкфурт на Майн (KfW) за 4 000 000 евро – Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България. Вносител е Министерският съвет на 4 април 2008 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (Приет на първо четене на 28 февруари 2008 г.).
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Вносител е Министерският съвет на 31 март 2008 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (Приет на първо четене на 16 април 2008 г.).
6. Проект за Решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие. Вносител е Министерският съвет на 9 май 2008 г.
7. Проект за Решение за попълване състава на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт. Вносител е Пламен Моллов на 15 май 2008 г.
8. Проекти за решения за попълване състава на парламентарни комисии. Вносител е Пламен Моллов на 15 май 2008 г.
9. Проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет на 21 април 2008 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия (Приети на първо четене на 20 март 2008 г.).
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за концесиите (вносители: Волен Сидеров и Митко Димитров на 14 март 2008 г.; и Министерският съвет на 25 април 2008 г.).
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (Приети на първо четене на 21 февруари 2008 г.) – продължение.
13. Парламентарен контрол.
Моля да обърнете внимание на едно уточнение, преди да гласуваме. На заседание на Председателския съвет беше съгласувано предложението по точка десета да се премине към обсъждането на второ четене на Закона за безмитната търговия най-късно след почивката на 22 май т.г., тоест от 11,30 ч., с уговорката обсъждането да приключи до изчерпване на точката, независимо дали редовното време ще стигне или не, за да може да се пристъпи към гласуване на законопроекта в петък, 23 май т.г., в началото на пленарния ден, когато предстоят гласуванията.
С това уточнение подлагам на гласуване предложения проект.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 154, против 9, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Предложенията по ал. 3 са пет.
Първото е от народния представител Мартин Димитров – за изменение на Търговския закон.
Имате думата, господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предложението, което сме направили от групата на ОДС – за намаляване на минималния изискуем капитал при регистрация на ООД и АД – 10 пъти, тоест за ООД от 5000 на 500 лв. и за АД – от 50 000 на 5000 лв., влезна миналата седмица в програмата на парламента. За съжаление поради наситената работа и приемането на важни закони не можахме да обсъдим и гласуваме този законопроект. Затова отново правя същото предложение. Надявам се да имате волята, каквато имахте миналата седмица, за да подкрепите това предложение и то да попадне в програмата на българския парламент. Става въпрос за смислени и принципни текстове.
Ще напомня, че съгласно едно международно изследване се оказва, че при фалит на фирми в тези 75 страни, в които няма минимален изискуем капитал изобщо, събираемостта от страна на кредиторите на вземанията е по-добра, отколкото там, където има минимален изискуем капитал.
Този законопроект заслужава да бъде обсъден и да получи вниманието на българския парламент, тъй като е един от ключовите инструменти за подобряване на конкурентоспособността на малките и средни фирми. Оставете хората да реализират идеите си, да създават работни места, да създават брутен вътрешен продукт в България.
Ще напомня специално на колегите от управляващата коалиция, че този законопроект е внесен още през ноември 2007 г., но около два-три месеца по-късно имаше изказване на уважаемия министър Петър Димитров, който каза, че застава зад отпадането въобще на минималния изискуем капитал за регистрация на фирми. Министърът на икономиката на България Петър Димитров каза, че предлага да няма минимален изискуем капитал за регистрация на фирмите и че това е проста и важна мярка, която трябва да бъде приета.
Затова, колеги, настоявам този текст и този закон да влязат в програмата на Народното събрание и да бъдат гласувани, тъй като това са принципни текстове, които ще доведат до подобряване на бизнессредата в България веднага. Нека да напомня отново, че страни като Македония отмениха изискването за минимален капитал за стартиране на фирми. Други страни като Китай, които са бързорастящи икономики, го намалиха повече от двадесет пъти.
Колеги, осъзнавам, че сутрин емоциите са много, но се надявам на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 169 народни представители: за 96, против 20, въздържали се 53.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Димитров, да предложите място на точката в програмата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, ако не възразявате, тъй като точката беше и миналата седмица в програмата на Народното събрание, и то като относително предна точка, но не стигна до обсъждане, предлагам да бъде трета точка от програмата за тази седмица, веднага след гласуването на ратификациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за включване като т. 3 на гласуваната точка.
Гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 83, против 21, въздържали се 38.
Предложението се приема, точката се включва като т. 3.
Предложение на народния представител Мария Капон за включване на точка за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия.
Госпожо Капон, предложението е включено в проектопрограмата на Народното събрание за седмицата, ще бъде обсъждано. Желаете да направите предложение за разместване в програмата? Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е т. 10 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, да мине на първо място в седмичната програма. Смятам, че като т. 10 няма да има време, за да мине тази седмица и Народното събрание отново ще отложи закриването на безмитната търговия. Затова ви моля да мине като т. 1 в програмата на Народното събрание. Текстът е достатъчно кратък, така че ще можем да продължим работата си нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, може би не сте успяла да проследите, при гласуването на седмичната програма ние гласувахме точката да се обсъжда най-късно след почивката утре. Обсъждането да приключи до края на пленарния ден утре и непременно да се гласува в петък сутринта. Аз разбирам, че има нужда от доуточнения в окончателните редакции и ми се струва, че има смисъл да се даде възможност за стигане до съгласие такова, каквото да бъде подкрепено в пленарната зала.
Така че бих предложил да изразите съгласие или настоявате да се гласува Вашето предложение? Ще го подложа на гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон т. 10 да стане т. 1.
Гласували 161 народни представители: за 51, против 23, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Филип Димитров за включване на Законопроект срещу укриване на конфликт на интереси.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Миналата седмица вие отклонихте предложението за включване в дневния ред на този законопроект, очевидно вдъхновени от данните, че Министерският съвет работи по нещо подобно. Това, което научаваме към днешна дата за предложенията на Министерския съвет в тази насока, показва ясно, че може би, проявявайки галантност към вас и от уважение към тази Камара, Министерският съвет е решил да не включва в своя проект точно тази тема, която ние обсъждаме тук в пети пореден законопроект, а именно въпросът за разширяването на ограниченията за сключване на сделки и получаване на обществени поръчки и прочие, които важат към днешна дата и са приети от вас с чл. 29а от Закона за държавния служител, да се разпростре и върху хората, които заемат висши държавни длъжности.
Уважаеми дами и господа, очевидно Министерският съвет ни дава шанс да покажем, че в Народното събрание има елементарно чувство за мярка и елементарно чувство за собствено достойнство, като сами ограничим висшите държавни длъжности с тези ограничения, които вече важат за обикновените държавни служители.
Повтарям, да чакаме Министерският съвет да предложи своя законопроект, в който това очевидно липсва, е безсмислено и безполезно. То само създава впечатлението – и аз много искам да вярвам – погрешното впечатление, че не просто тук-таме някой, а едва ли не мнозинството от народните представители в тази зала са заинтересовани от това да не мине подобно разширение на ограниченията върху лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз апелирам към вас да гласувате за включването на този законопроект в дневния ред, а оттам нататък ще имате възможност да изявите своето отношение към конфликта на интереси в неговия най-широк диапазон тогава, когато Министерският съвет благоволи да внесе своето предложение, свързано с регистрации, декларации и други подобни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 48, против 38, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Стараейки се да бъда възпитан и деликатен, очевидно не съм достатъчно ясен. Тук не става въпрос за някаква особена законодателна техника, не става въпрос за откриване на колелото, става въпрос за обикновен тапигьозлък, който в момента се проявява от всички онези, които отказват да приложат върху себе си това, което важи за другите. За това става въпрос.
След като сте имали смелостта да гласувате това за другите, бъдете любезни да го гласувате и за себе си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:Това следва да се тълкува като предложение за прегласуване?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не, нямаше такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пролича като вътрешен смисъл.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Съвършено правилно отгатнахте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров потвърждава моята хипотеза, господин Аталай.
Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 45, против 49, въздържали се 49.
Предложението не се приема и при прегласуването.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за Законопроекта за потребителския кредит.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание един изключително важен проблем, който засяга стотици хиляди граждани. Предлагам получателите на потребителски кредити да могат предсрочно да изплащат този кредит, без да плащат никакви наказателни лихви или допълнителни начисления.
Не знам къде по света има подобен абсурд гражданинът, който погаси предсрочно своя кредит, да плаща наказателна неустойка за това. Трябва да става точно обратното – банката трябва да стимулира този, който предсрочно върне своя кредит, а не да го наказва. Правя това поредно предложение в контекста на това, което става напоследък, а именно слуховете, които бяха тиражирани относно ликвидните проблеми на една банка.
Най-добрият начин да се подобри ликвидността на банковата система е да премахнем наказанието за съвестни граждани, които предсрочно погасяват своя дълг.
Подобни изявления преди време направи еврокомисарят госпожа Меглена Кунева. Кой знае защо, може би под натиска на банкерите, тя замлъкна. Госпожа Кунева трябва да обясни защо така бързо забрави тази идея.
Колеги, искрено се надявам, че ще приемете потребителят да има право да изплати предсрочно заема си без да дължи за това лихви, такси или неустойки. Това предложение направихме с Минчо Христов още когато се гледаше Закона за потребителския кредит. Тогава то за малко не събра необходимата подкрепа. Призовавам ви сега да го подкрепите, защото така ще защитим интересите на стотици хиляди граждани, които са теглили потребителски кредит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 107 народни представители: за 41, против 27, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, преди да обявя петото предложение по ал. 3, искам да ви съобщя, че в пленарната зала влиза делегацията на Милли Меджлиса на Република Азербайджан, ръководена от председателя на Милли Меджлиса господин Асадов. (Делегацията на Милли Меджлиса на Азербайджан е на балкона.)
Моля да приветстваме нашите гости с „Добре дошли!”. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Господин Асадов и неговата делегация се намират в България на официално посещение. Това е първото официално посещение на председател на парламента на Азербайджан в България. Това посещение се осъществява в навечерието на 90-ата годишнина от учредяването на парламента на Азербайджан, което предстои да се отбележи в средата на следващия м. юни.
Да поздравим нашите колеги с тази годишнина, да им пожелаем успешна работа в развитието на парламентарната демокрация в Азербайджан и отново да потвърдим нашата воля и намерение двата парламента да играят активна роля в развитието на всестранните отношения с Азербайджан в интерес на нашите страни и народи.
Още веднъж: „Добре дошли!” и успешно посещение! (Ръкопляскания.)
Госпожа Касабова ще продължи заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, заповядайте за предложение за прегласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, позволете ми отново да поставя на вашето внимание изключителната полезност на предложението, което правя. Българските граждани, които са взели заем и които имат добрата воля, и които са съвестни да изплатят предсрочно своето задължение, да не бъдат наказвани с допълнителни такси.
Мисля, че тук няма никаква политика и няма нещо, което да ни разделя. Напротив, ако приемем това предложение, ние ще защитим интересите на стотици хиляди български граждани и по този начин ще насърчим съвестните български граждани, които предсрочно връщат своите заеми.
Много моля и ви призовавам да вникнем в полезността на това разумно предложение и да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване още веднъж предложението на госпожа Банкова за включване в дневния ред на този законопроект.
Гласували 108 народни представители: за 51, против 24, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 65, ал. 2 е от господин Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание Законопроект за гарантиране на влоговете в банките. Знаете, че в момента в този закон има един абсурд, който е, че – цитирам: „при фалит на банка валутните влогове се изплащат в левовата равностойност на гарантиране на размера на влога по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”.
Зад това сложно изречение, уважаеми колеги, се крие възможността при евентуален фалит да бъдат ограбени всички валутни спестявания на българските граждани, ако има префиксиране на валутния курс.
Аз няма да се спирам на някои изключително тревожни тенденции в българската икономика като например, че само за една година брутният външен дълг се е качил от 23 млрд. долара на 43 млрд. долара, тоест двойно. Няма да се спирам на отрицателното търговско салдо и дефицита по текущата сметка, които бележат почти геометрична прогресия през последните три години. Затова ви моля да гласувате по съвест, да защитите интересите както на тези, които са ви избрали в този парламент, така и своите собствени интереси. Нека при фалит на банка Фондът за гарантиране на влоговете да изплаща валутата, която гражданите са вложили в тази банка, а не както е сега – в обезценени левове, ако валутният борд бъде провален.
Това е смисълът на моето предложение. То обслужва вложителите на банките и е против интересите на кредитните милионери – онези, които са взели големите кредити в левове. Сами направете своя избор. Надявам се да го направите принципно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Христов за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение на Закона за защита на влоговете.
Гласували 101 народни представители: за 25, против 10, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, не мога да повярвам, че 25 човека подкрепят това разумно предложение, а 66 човека се въздържат. Обръщам се към тези, които се въздържат.
Колеги, вие знаете за изключително тревожното експлозивно нарастване на кредитирането в България. Не става дума за потребителските кредити, става дума за корпоративните – фирмените кредити, става дума за няколко десетки фирми, които са концентрирали милиарди кредити в левове. Разберете, че вие сега обслужвате интересите на тези кредитни милионери и гласувате против интересите на хората – българските вложители, които са ни изпратили тук. Не мога да разбера защо не защитите техните интереси. Приемете, ако човек е внесъл 1000 евро, нека тези 1000 евро да му бъдат гарантирани в евро, а не в обезценени левове. Това е смисълът на моето предложение.
Тук многократно отказвате да приемете да въведем наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити, с глупавите аргументи, че тези кредити били на банките. Те не са на банките, те са на вложителите, на всички нас. Разберете го това, колеги. Гласувайте „за”. Нека да решим този проблем и утре, когато бъде публикувана тази разпечатка, хората да не ви сочат с пръст и да казват: „Вие защитавате интересите на кредитните милионери.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Христов.
Гласували 98 народни представители: за 34, против 11, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
С това програмата за тази седмица е приета.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ.
Комисията по бюджет и финанси е водеща комисия.
Господин Кънев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо, ще направя едно процедурно предложение. Моля за вашето съгласие за допускане в залата на госпожа Иванка Христова – заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканим в залата госпожа Христова – заместник-министър на труда и социалната политика. Без гласуване, ако няма възражение.
Господин Ралчев искаше думата от името на парламентарна група. Нека да му я дадем, преди да представите доклада.
Госпожа Шулева ли ще вземе думата?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Българска нова демокрация
Последните дни за пореден път всички ние станахме свидетели на недоволството на българските граждани вследствие на лоши и недалновидни управленски решения на сегашното правителство.
Управляващите ни дадоха пореден пример за това как през последните години сметката на българския данъкоплатец е сериозно надписвана. В резултат на тази политика стана ясно, че всеки български шофьор е принуден да даде насилствено дизелов бакшиш на правителството.
Със справедливия национален протест на превозвачите се дава ясен знак на българското общество, че цените и на транспорта ще скочат драстично. Какво имаме предвид?
Преди две години беше взето решението за предсрочно вдигане на акцизите на горивата, с манипулативния мотив, че това трябва да смекчи ценовия шок от представянето за предстоящо тогава влизане в еврозоната. Благодарение на усилията на тройната коалиция обаче, то се отдалечи от предвижданата дата за 2009 г. някъде напред в хоризонта към 2015 г. Така единственият резултат от прибързаната крачка на управляващите беше осигуряване на бюджетни излишъци, харчени по непрозрачен начин.
Тук е мястото да зададем въпросите: какво се постигна с авансовото увеличение на акцизите на горивата и по-специално на дизела и безоловния бензин?
Ние, членовете на Българска нова демокрация искаме ясен отговор на следните въпроси: кой ще обясни как става така, че в България акцизът не е достигнал изискваните от Европейския съюз нива, а цените на горивата са по-високи от цените в редица европейски страни, в които тези нива вече са достигнати? Не знаеше ли българското правителство, че цените на горивата в цял свят се вдигат и това ли е причината за авансово увеличаване на акциза? Беше ли нужна тази предсрочна крачка, която удари по джоба всеки български потребител, след като сега популистки се обещава замразяване на акцизите за следващите две години? На базата на какви разчети горивото на масовия български транспорт поскъпва драстично? Може ли предприетите мерки да върнат вече надвзетите предсрочно с предсрочното повишение пари от сметката на данъкоплатците?
Надяваме се властимащите да дадат бърз и адекватен отговор пред българското общество, тъй като всеки българин ежедневно отговаря вместо тях с парите си на касите на бензиностанциите в страната.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проект за социално включване, № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проведено на 15 май 2008 г., разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект за социално включване в размер на 40 млн. евро.
Проектът за социално включване е в списъка на проектите, които ще се финансират с държавни инвестиционни заеми, по Приложение № 9 към § 19, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на труда и социалната политика – госпожа Иванка Христова – заместник-министър, господин Ерик Рангелов – изпълнителен директор на „Социалноинвестиционен фонд” и госпожа Елена Кременлиева – от Дирекция „Социална закрила и социално включване”, и от Министерство на финансите господин Владислав Горанов – началник на отдел „Социални разходи” в Дирекция „Държавни разходи” и госпожа Десислава Лазова – от Дирекция „Външни финанси”.
Проектът за решение беше представен от госпожа Христова.
С Проекта за социално включване се подпомага програма, която е изложена в Стратегиите за социално включване на Република България и Европейския съюз. Целта на проекта е насърчаване на социалното включване чрез повишаване на училищната готовност на деца до седем години, с насоченост към семействата с ниски доходи (включително децата с увреждания и с други специфични потребности).
Проектът за социално включване е разработен с участието и подкрепата на Световната банка и е завършен през 2007 г. След приключването на различните фази от подготовката на проекта най-съществената промяна, която ще бъде отразена в проектната документация по време на преговорния процес, е увеличението на дяла на заема (поне 70 на сто от стойността му), който ще бъде насочен към инвестиции в инфраструктура.
Заемът по този проект ще подкрепи усилията на правителството за социално включване чрез инвестиции в ранното развитие на децата. Той ще подпомогне разработването на програма за училищна готовност и ще обедини мерките за предоставяне на социални, образователни и здравни услуги на ниво общини, които отговарят и на условията за финансиране от Европейския социален фонд. Съдържанието на проекта е ориентирано към използване на средствата по заема за подсилване на финансирането от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Проектът включва следните компоненти:
1. Интегрирани социални услуги и услуги, свързани с грижи за деца. Разходите по този компонент са 36,49 млн. евро.
2. Изграждане на капацитет. Разходите по този компонент са 2,51 млн. евро.
За управлението на проекта ще се разходват 1 млн. евро.
Общите разходи за финансиране на проекта са: за подпроекти за социални услуги – 34,49 млн. евро; за консултантски услуги и обучение – 4,51 млн. евро; за стоки – 0,5 млн. евро и за оперативни разходи – 0,5 млн. евро.
Финансирането от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 40 млн. евро ще бъде под формата на специален инвестиционен заем за финансиране на конкретни дейности, представляващи инвестиции в пакет от интегрирани мерки за развитие в ранна детска възраст. Ще се изпълнява за срок пет години. Значителна част от средствата по заема ще се използват за подобряване на инфраструктурата за постигане на целите и резултатите, към които е насочен проектът.
Предвижда се заемът да бъде договорен при следните условия:
– общ срок за погасяване – 17 години, включващ 5-годишен гратисен период по отношение на главницата;
– първоначалната такса в размер 0,25 на сто от неговия размер ще бъде за сметка на заема;
– лихвеният процент на заема ще се определя при условия на променлив спред на базата на 6-месечен либорд в евро;
– усвояването на размера на заема трябва да приключи на 31 декември 2012 г.;
– датите на падежа за погасяване на заема са 15 април и 15 октомври всяка година.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа “за”, без “против” и 6 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проект за социално включване № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има доклад и на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Христова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проект за социално включване № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21 април 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14 май 2008 г. разгледа и обсъди Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори.
В заседанието взеха участие госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика и господин Ерик Рангелов, изпълнителен директор на социалноикономическия фонд – има се предвид социалноинвестиционния фонд.
Проектът за решение беше представен от госпожа Иванка Христова.
Проектът за социално включване е включен в списъка на проектите, които ще бъдат финансирани с държавни заеми, по Приложение № 9 към § 19, ал. 1 от Закона за държавния бюджет. Този проект е разработен с активното участие и съдействие на Световната банка. След приключване на последната за този етап фаза от подготовка на проекта ще има последваща съществена промяна, която е свързана с увеличението на дела от заема, който да бъде насочен към инвестиции в инфраструктурата – поне 70 на сто от стойността на заема.
Вносителите на проекта за решение в мотивите към решението уточняват, че ресурсите на заема ще бъдат съсредоточени в инвестиция в ранното развитие на децата. Тези инвестиции имат по-голяма възвръщаемост в сравнение с инвестициите, направени на един по-късен етап. Тези програми, които имат съществена роля за развитието на човешкия капитал, са особено важни за децата от уязвимите групи. Ранната подготовка на родителите и грижите за деца са инструменти за насърчаване на справедливост за децата по отношение на шансовете им за живот, тъй като допринасят на един ранен етап за компенсиране на неблагоприятните условия на социалноикономическата среда. Освен това заемът ще подкрепи разработването на програма за училищна готовност и ще обединява мерки за предоставяне на социални, образователни и здравни услуги на ниво общини, които отговарят и на условията за финансиране от Европейския социален фонд. Съдържанието на проекта е ориентирано към използване на средства по заема за подсилване на финансирането от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Проектът включва да големи основни компонента: Компонент 1 – „Интегрирани социални услуги и услуги, свързани с грижи за деца”, и Компонент 2 – „Изграждане на капацитет”. Към първия голям панел ще се работи по програми, свързани с родители на деца от 0 до 3 години, с деца от 3 до 7-годишна възраст и други. Подкомпонентите на Компонент 1 и Компонент 2 са „Изграждане на капацитет на местно ниво” и „Оценка на въздействието”.
Финансирането от Международната банка за възстановяване и развитие за Проекта за социално включване в размер на 40 млн. евро ще бъде под формата на специален инвестиционен заем за финансиране на конкретни дейности, представляващи инвестиции в пакет от интегрирани мерки за развитие на децата в ранна детска възраст. Проектът ще се изпълни за 5 години. Целите, които трябва да бъдат постигнати за тези 5 години, са свързани с подобряване на училищната готовност на децата от семейства с ниски доходи и децата с увреждания на възраст до 7 години; повишаване на благосъстоянието на децата и разширяване на обхвата на услугите, свързани с грижи за деца, предоставяни на децата с ниски доходи и децата с увреждания на възраст до 7 години.
По отношение на договорните условия на заема в мотивите към решението вносителите са записали, че заемът е в евро и с общ срок за погасяване 17 години. Този срок включва 5-годишен гратисен период по отношение на главницата. След това погасяването на главницата ще се осъществява по погасителен план на равни вноски. Лихвеният процент ще се определя при условия на променлив спред на базата на 6-месечен либор в евро. Дължимата първоначална вноска по заема е в размер на 0,25 на сто от неговия размер и ще бъде за сметка на заема. Датите за плащане на главницата и лихвите са 15 април и 15 октомври. Няма да се създават нови административни структури по управлението на заема.
По време на дискусията народните представители изразиха положителни становища по отношение усилията на българското правителство да се работи за осигуряване на инвестиции, с които да се помага при осъществяване на социалната политика за деца и семействата им, които са от т.нар. „уязвими” групи. Постигането на висока степен на социална ефективност на всички финансови ресурси трябва да бъде голямата цел на всички програми и проекти, свързани със социалната политика.
Бяха поставени и въпроси, свързани с ефективното усвояване на заема. Беше обсъден и проблемът с капацитета и компетентността на администрацията, която ще управлява програмите, финансирани от заема.
В хода на дискусията беше подчертано, че нашата държава се намира в съществено променена социалноикономическа обстановка и вземането на заеми за социални проекти трябва внимателно да бъде преценявано. Фактът, че бюджетът на държавата реализира излишък, а не дефицит, е основание да се преосмисли политиката на кредитиране с нови заеми. Въпреки изказаните опасения народните представители намират за основателни мотивите на правителството да поиска съгласието на Народното събрание да се сключи заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” 11 гласа, “против” няма, “въздържали се” 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проект за социално включване № 802-03-5, внесен от Министерския съвет на 21 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Имате думата за изказване по проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! При обсъждане на проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по проекта за социално включване, намирам за разумно да обсъдим два основни проблема. Първият проблем е свързан с целесъобразността на решението по отношение постигане на определени обществени цели. Вторият проблем е финансовата целесъобразност на една такава стъпка.
Мисля, че по отношение на първия проблем в пленарната зала би имало съгласие, тъй като целите на това решение са насочени към подобрена училищна готовност на деца от семейства с ниски доходи и деца с увреждания до седем години – един проблем, който е ясно дефиниран от обществото, и една цел, по която мисля, че не биха се явили опоненти.
Осъществяването на усвояването на средствата по фонда е ясно. То ще се реализира чрез администрацията на Социално инвестиционния фонд – един фонд, който е доказал своята полезност, към който всички бенефициенти – и общините, и гражданските организации, се отнасят с доверие.
По-спорен е вторият проблем и той е свързан с финансовата целесъобразност на сключването на заем по една цел, по която част от опонентите на това споразумение говорят, че би могла да бъде осъществена със средства от оперативните програми. Аз също си задавам този въпрос и се опитах много задълбочено да проуча какъв е отговорът му.
Ще занимая колегите с отговорите, които аз имам за себе си. На първо място, Заемното споразумение предлага възможност за конкуриране на изпълнители на проекти по програмата, които осъществяват една ясно дефинирана държавна политика – държавна политика, свързана с подобрена училищна готовност на децата до седем години, и то деца от уязвими групи.
Оперативните програми предлагат определени възможности за осъществяване на тази политика. Те обаче предлагат възможност, а не ясно дефинирана рамка – предлагат възможност за удовлетворяване на интереси на бенефициенти, които могат да възникнат, могат и да не възникнат. На практика чрез оперативните програми ние нямаме гаранция, пак подчертавам, че тази ясно дефинирана обществена потребност ще бъде удовлетворена.
На второ място, предлагането на финансирането е целево. То предлага осъществяване на дейности по ясно дефинираната цел. В рамките на оперативната програма тази цел може да бъде постигната чрез определени дейности без обаче да има гаранция, че те ще се случат в тяхната комплексност. За да бъда по-ясна, ще дам определен пример. За изграждането на един фамилен център, един потенциален бенефициент – бил той община или гражданска организация, може да получи средства за инфраструктура, без да получи средства за дейност. Още по-лошо е обратното – средства за дейност без да получи средства за инфраструктура, което на практика прави постигането на една такава обществена цел невъзможно.
На трето място, определени дейности от програмата, каквато ще бъде осъществена в рамките на Заемното споразумение, не се покриват от оперативните програми. Примерно такси за детска градина на деца от социално слаби семейства – средства, които не могат да бъдат намерени по нито една от оперативните програми, или за купуване на учебни материали за деца с увреждания в предучилищна възраст, 6-7 години.
На четвърто място, важно е, че средствата по тази програма ще бъдат на разположение на потенциалните бенефициенти бързо, ще бъдат максимално достъпни и по този начин ще се задоволи много бързо една крещяща обществена потребност, каквато примерно е изграждане на фамилните центрове. Знаем колко тежък е този проблем за българското общество.
Това са аргументите, с които Коалиция за България ще подкрепи сключването на Заемното споразумение и аз призовавам залата да гласува по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Няма.
Проектът за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проект за социално включване ще се гласува утре.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И KfW, Франкфурт на Майн за 4 млн. евро – Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Мечев.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ: Предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканим заместник-министър Радева в пленарната зала, ако няма възражения за това. Няма.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България („Заемополучател”) и KfW Фракфурт на Майн за 4 млн. евро – Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 4.04.2008 г.
Комисията по бюджет и финанси на редовно заседание, проведено на 15 май 2008 г., разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за заем между Република България („Заемополучател”) и KfW Фракфурт на Майн за 4 млн. евро – Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България.
На заседанието от Министерството на икономиката и енергетиката присъстваха: госпожа Анна Янева, заместник-министър, и госпожа Етелка Чернаева – началник на отдел в дирекция „Донорски програми и европейска интеграция”, и госпожа Рая Узунова от дирекция „Външни финанси” на Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Янева.
Със закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 2.10.1003 г., е ратифицирана Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество и подписано на 22.05.2003 г. Законът е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 91 от 2003 г.
В Спогодбата за финансово сътрудничество, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 110 от 2003 г., в чл. 1 на ал. 1 е записано, че се предоставя заем 4 млн. 700 хил. евро по проект „Програма за обществена инфраструктура”, а в ал. 3 е предвидена възможност, при взаимно съгласие на правителството на Република България и Федерална република Германия, този проект да бъде заменен с други проекти.
На основание на Спогодбата от 2003 г. и въз основа на Протокола за германо-българските експертни разговори от 29 април 2005 г., Федерална република Германия, чрез посланика си в Република България, предлага правителствата на двете държави да подпишат споразумение, в което упоменатият в чл. 1, ал. 3 на спогодбата проект „Програма за обществена инфраструктура” да се замени с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия (четвърта фаза)”, като останалите разпоредби на спогодбата се запазват.
Четиридесетото Народно събрание със закон на 10 май 2007 г. ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителствата на Република България и Федерална република Германия за финансовото сътрудничество от 2002 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 41 от 2007 г.
Въз основа на Спогодбата за финансово сътрудничество и Споразумението за нейното изменение Министерският съвет е подписал Договор за заем на стойност не повече от 4 млн. евро.
Съгласно Договора за заем Република България като страна заемополучател, при използване на заема за първи път го предоставя изключително за финансиране на заем („Заем на финансова институция”), предоставен на „ПроКредит Банк” – България, с цел рефинансиране на заеми (по заеми) на малки и средни предприятия и земеделски производители и дистрибутори на селскостопанска продукция в селските райони („подзаемополучател”). Необходимо е предварителното съгласие на KfW за заема на финансовата институция.
Заемът се предоставя за срок от 30 години при 10 години гратисен период. Заемопочателят плаща лихва върху заема в размер на 2% годишно, такса ангажимент – 0,25 на сто годишно, лихви и всички допълнителни такси за допуснатите просрочия.
Главницата ще се погасява на 41 полугодишни вноски като първото плащане с падеж е 30 декември 2017 г., а последното – 30 декември 2037 г.
Заемополучателят извършва всички плащания, които ще се правят по настоящия договор, без удръжки за данъци, други държавни такси или други разноски и заплаща разходите за превод и превръщане в друга валута, понесени във връзка с отпускането на заема.
Заемополучателят поема всички данъци и други държавни такси, дължими извън Федерална република Германия във връзка със сключването и изпълнението на договора.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа „за”, 6 „против” и без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Договора за заем между Република България и KfW, Франкфурт на Майн за 4 млн. евро – Насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България, подписан на 27 декември 2007 г., № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мечев.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 802-02-10 за ратифициране на Договор за заем между Република България – заемополучател, и KfW, Франкфурт на Май за 4 000 000 евро – Насърчаване за малки и следни предприятия в градски и земеделски райони в България, внесен от Министерския съвет на 4 април 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 16 април 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за заем между Република България и KfW, Франкфурт на Майн за 4 000 000 евро за насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България.
Договорът е сключен в изпълнение на Договора за двустранно финансово сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия с подписаната на 22 май 2003 г. в София Спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество и сключване на споразумение за изменение на спогодбата чрез размяна на ноти между страните.
Съгласно договора за заем българската държава ще получи 4 000 000 евро заемни средства за срок от 30 години при гратисен период десет години; с годишна лихва по отпуснатите средства в размер на 2 на сто и такса ангажимент върху неотпуснатите суми в размер 0,25 на сто годишно.
Договорът за заем предвижда при използването за първи път на средствата те да бъдат предоставяни за финансиране на заем, предоставен от заемополучателя на ПроКредит Банк – България с цел рефинансиране на заеми на малки и средни предприятия, земеделски производители и дистрибутори на селскостопанска продукция в селските райони. Процедурата по отпускането, използването и управлението на заема се съдържа в Допълнителното споразумение към Договора за заем и Договора за финансиране и проекти.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външната политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за заем между Република България – заемополучател, и KfW, Франкфурт на Майн за 4 000 000 евро – насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България, подписан на 27 декември 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация.
Заповядайте, имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в Комисията по бюджет и финанси гласувах „против” този законопроект и се чувствам задължен да дам аргументите и тук, в пленарната зала.
Неколкократно при ратифициране на подобни правителствени искания, при законопроекти е ставало дума управлява ли добре държавата своите средства, за да може да има логика във вземането на заеми.
За тези от вас, които не са чули числото, да го кажа още един път – става дума за заем от 4 000 000 евро за подпомагане на малките и средните предприятия. Министерството на финансите излиза с информация към края на м. април за близо 2 млрд. лв. излишък, ще рече 1 млрд. евро. Държавата има достатъчно много средства, не може да ги управлява и взема заеми. Тук се чу, че заемът има много добри условия: десет години гратисен период, за 30 години, дето се казва, защо пък да не го вземем.
Не съм противник по принцип на заеми, противник съм на заеми, когато държавата има много пари и не ги управлява добре – за това става дума.
Българската държава съвсем наскоро се сдоби с инструмент за насърчаване на малкия и средния бизнес. Тук в залата може би част от колегите си спомнят, че имаше голям дебат за Българската банка за развитие. Добре, ето, има Банка за развитие, има огромен приход в държавния бюджет. Помага ли се на малкия и среден бизнес? Не.
А сега ще вземем заем от 4 000 000 евро от Германия и ще помогнем на малките и средни предприятия. Това звучи съвсем нелепо. Няма абсолютно никаква полза от подобни ратификации.
Ще се намери анализатор, който ще вземе ратификациите на Четиридесетото Народно събрание след неговия край, ще ги обобщи – колко пъти сме ратифицирали, фактически мнозинството е подкрепило заеми, ще изчисли тези заеми, които сигурно ще надминат суми от порядъка на половин или един милиард евро – зависи от динамиката на вземане на заеми в последната година от мандата, а за цялото време на мандата от другата страна ще се сложи огромната сума от излишъка, която ще е в размер на десетки милиарди лева. Това ще е рекапитулацията. И тогава и най-непредубеденият читател ще разбере, богата държава, големи приходи и много лошо управление на финансите. Между другото, това ви се казва и от Брюксел, че не можете да управлявате пари. Вземате заеми, съвсем ясно, поради някаква инерция. Благодаря госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на господин Методиев?
Има думата заместник-министър Нина Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо, уважаеми дами и господа народните представители, уважаеми господин Методиев! Ако по принцип правехме дискусия, също бих се съгласила с част от изнесените от Вас аргументи.
Тук обаче бих искала да обърна внимание на това, че предлаганият Законопроект за ратификация на Заемно споразумение е част от един комплект от споразумения, които съществуваха и са преоформени на база на Договора за сътрудничество между правителството на Федерална република Германия и правителството на Република България още във фазата на програмите за подготовка на България за присъединяване към Европейския съюз.
Част от тези заемни споразумения бяха предоговорени от българската държава тематично, съгласно най-належащите нужди на българската икономика и в частност на малките и средни предприятия. Немската страна се съгласи да преоформи така, както ние желаехме – тематично, заемните споразумение.
Освен това на този законопроект и на този заем не трябва да се гледа само като сам за себе си, защото той е част от една по-голяма програма, в която фигурира и помощ от страна на немското правителство за създаване на гаранционен фонд за подпомагане на малките и средни предприятия, като тук нашата договореност е средствата от фонда като портфейл да останат собственост на българската държава.
Не е за подценяване и фактът, че, ползвайки такъв заем, немската страна предоставя едно специфично ноу-хау за управление на такъв финансов ресурс под формата на рефинансиране на вече отпуснати заеми на малките и средни предприятия под управлението на „Прокредит банк”.
Всичко това заедно, като подчертавам изрично и условията на заема, които са изключително благоприятни – от лихва в размер на 2% и то с гратисен период десет години, смятам, че прави достатъчно смислено подписването и приемането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Не виждам.
Дискусията по тази точка от дневния ред е приключила.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Става въпрос за законопроект, който е внесен още през м. ноември в Народното събрание, но до момента не е разглеждан от съответните комисии, затова е предложен по т. 3. Днес българският парламент съвсем благоразумно подкрепи неговото обсъждане.
За първи път имам възможност по-дълго да говоря по темата и затова ще ви кажа много важните аспекти на този законопроект.
Предложението е следното – намаляване на минималния изискуем капитал за регистрация на ООД от 5000 на 500 лв. и на АД от 50 000 на 5000 лв. Очевидното решение, което може да бъде направено и което е направено в много европейски страни, е при намаляването на изискуемия капитал за регистрация на ООД. Цели 75 страни по света нямат въобще такова изискване. Това е очевидното, което е направено.
По отношение на акционерното дружество ситуацията е по-сложна и по-нататък ще ви обясня с какво трябва да се съобразим, разсъждавайки и мислейки в тази насока.
Светът е глобален, светът е много динамичен и ние, като законодатели, трябва да се стремим да възприемаме добрите практики, които се възприемат и в другите страни, за да не изоставаме.
Мога да дам следните примери. Само между 2004 г. и 2008 г. страни като Франция, Япония, Индия, съседната на нас Македония, Грузия, Саудитска Арабия и Нигерия въобще са премахнали минималния изискуем капитал за регистрация на ограничено отговорно дружество. Въобще са го премахнали. А аз предлагам намаляване десет пъти. Тоест, ако решим по време на обсъждане между първо и второ четене, можем да приемем и по-кардинална мярка. Тя също има място.
Страни като Китай и Египет между 2004 г. и 2008 г. намаляват повече от двадесет пъти минималния изискуем капитал за регистрация на ООД. Двадесет пъти, като много международни и сериозни икономисти отдават напредъка на Китай и по-добрата среда през последните години и на намаляването на минималния изискуем капитал за регистрация на фирма в тази страна. Както вече ви казах, това намаление е повече от двадесет пъти.
Понеже много се говори в последно време за намаляване на пречките за правене на бизнес, за подобряване на средата, за повече работни места, за по-високи заплати, има една много добра класация, направена от Световната банка, която класира страните по показателя „минимален капитал за започване на бизнес, отнесен към брутен национален доход на човек от населението”, което означава следното нещо – един среден човек в България, доколко му е трудно да направи фирма в сравнение със среден човек в целия свят. И в България в това изследване е на незавидното 156-о място, като пред нас са повечето страни – членки на Европейския съюз, да не кажа всички страни – членки на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, аз направих, доколкото е по силите на един човек, обществено обсъждане по темата в Интернет. И получих повече от 150 положителни становища, като основното безпокойство, изразено най-вече от колеги юристи, е следното. Задават въпроса: минималният изискуем капитал не е ли средство за защита на кредиторите? Във връзка с това искам да ви запозная с едно проучване на Световната банка, което оборва този мит.
Проучването на Световната банка казва следното нещо. Тези 75 страни, които въобще нямат минимален изискуем капитал, при тях при фалит на предприятие събираемостта на вземанията е 31 цента за долар, или можем да го наречем 31 единици, валутата няма значение. Докато страни, които имат минимален изискуем капитал, при тях при фалит на фирма събираемостта от страна на кредиторите е 30 цента за долар, или 30 на сто, което означава, че там, където няма минимален изискуем капитал, събираемостта на вземанията е по-добра. Или по-правилният извод, който може да бъде направен, е, че този фактор не води до гарантиране вземанията на кредиторите. Това е правният извод, който може да бъде направен.
И тогава логичният въпрос, който вероятно ще ми зададете и който си задавате, е: какво да бъде направено и каква е европейската мярка за гарантиране събираемостта на вземанията? Една от тези мерки, която е по-добра от наличието на минимален изискуем капитал, която беше въведена в българския търговски закон, е публичността на отчетите на фирмите – на едно място, публично, в търговския регистър. Всеки, който търгува с друга фирма, ще може да влезе в съответната Интернет-страница и да прочете контрагента, който стои пред него, какви приходи има, какви разходи, какво е правил, какво е печелил и какво е губил. Ще знае кой стои срещу него.
Масовата практика в България е минималният изискуем капитал да бъде внасян и веднага след това да бъде изнасян. Е, каква гаранция за кредиторите е това? Каква работа върши за кредиторите?
Следващият логичен въпрос, който вероятно си задавате, е: каква е европейската практика и дали има европейска директива, която да регулира този въпрос? Има такава директива. Затова в самото начало казах, че намаляването на минималния изискуем капитал за регистрация на ООД очевидно няма проблеми с европейската практика. Но по отношение на акционерното дружество е малко по-деликатна материя и вероятно юристите в българския парламент ще вземат отношение по този въпрос. Аз ще ги изпреваря и ще кажа какво е европейското право по въпроса.
Така наречената Втора директива 7791 от 1976 г. казва, че когато става въпрос за акционерно дружество, минималният капитал за основаване трябва да бъде 25 хил. евро. Забележете, директивата въобще не засяга ограничено отговорното дружество. Тоест европейско право има единствено що се касае до акционерното дружество.
Тук възниква въпросът: вземайки предвид тази директива, дали има възможност да облекчим условията за създаване на акционерно дружество в България? Този въпрос е по-скоро дискусионен. За намаляването на минималния капитал за създаване на ООД е ясна материя, точно в тази посока върви целият Европейски съюз. По отношение на акционерното дружество нещата са по-сложни, но въпреки това смятам, че си заслужава да направим дебат и българският парламент да помисли дали тук не можем да направим крачка и пред самия Европейски съюз.
Какво пише в директивата? Действително има изискване за 25 хил. евро минимален капитал, но внимателното четене на директивата показва, че от тези 25 хил. евро само 25% трябва да бъдат ефективно внесени. Съобразно сегашния закон в България ефективно внесени трябва да бъдат 70% от минималния изискуем капитал, което е съвсем различна концепция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е за ООД, съжалявам.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е за ООД, извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Цитирате директивата за акционерно дружество и смесвате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е за ООД, да. Права е госпожата председател в случая.
Ситуацията е следната. За ООД намалението е възможно и задължително. За АД ви предлагам в комисията да помислим какво можем да направим, какво решение можем да вземем по този въпрос.
Искам да ви дам примери със страни, които въобще нямат изискване за ограничено отговорно дружество за минимален изискуем капитал. Страни като САЩ, Великобритания, Франция, Япония, Индия, Канада, Бразилия, Ирландия, Чили, Австралия, Македония, Черна гора, Перу и Венецуела въобще нямат минимален изискуем капитал за стартиране на ограничено отговорно дружество, за да няма недоразумения.
Още по-интересното е, че страни като Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка никога не са имали подобно изискване в своята история.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви амбициозен пакет за подобряване средата за бизнес в България. В едно от своите изказвания той каза, че именно намаляването на минималния изискуем капитал за регистрация на ООД е подобна мярка. Тук съм напълно съгласен с него. Надявам се направеното от него изказване да не бъдат празни думи, а да се превърне в подкрепа от негова страна на законопроекта, който ние, от СДС, предлагаме.
Високият минимален изискуем капитал на практика е излишна пречка пред хората да реализират идеите си. Както дадох примери, излишна пречка, която е намалена или се намалява от повечето европейски страни.
Смятам, че има разум, има логика. Би трябвало да има воля от българския парламент и ние да поемем по този път. Искам да завърша отново с уточнението, което правилно беше направено от госпожата председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съжалявам, че не мога да взема думата за изказване във връзка с Вашето представяне, защото ме предизвиквате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се.
Уточнението е следното. По отношение на ограничено отговорното дружество пътят е ясен и категоричен. Пътят в целия Европейски съюз е за неговото намаляване. По отношение на акционерното дружество ситуацията е по-сложна, но ви предлагам – чухте моите аргументи, чухте цялото ми изложение – в комисията да продължим този дебат, а и в залата, разбира се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказвания?
Господин Аталай, заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! От много време следя предложението на господин Мартин Димитров. Бях доволен, че поне няколко седмици залата беше организирана и чуваше предложенията, които се правеха от тази трибуна. Не знам защо от една седмица, включително и днес, мина това предложение и вече е факт разглеждането на проблема с регистрациите на фирми в България.
Според мен проблемът не е чак толкова безобиден. Според мен България е минала през определен етап от своето развитие, когато фирми се регистрираха денонощно, даже сутрин на нетрезва глава. Минахме този период, когато не можехме да преброим дали всеки от нас не е едноличен търговец. А можем ли да си помислим, че по-голямата част от тях проявяваше и двуличие?
Защо, след като вече въведохме ред за регистрация на еднолични търговци, на ООД-та, на акционерни дружества, днес се иска да нарушим този ред? Една изградена система – днес дори имаме затруднения в тяхната регистрация. Вижте само колко време се чака регистрацията на ООД-та, не дай си, Боже, да тръгнеш да регистрираш и АД!
Ако в момента отнемем възможността те да докажат що-годе отговорност с определена част от сумата, въз основа на която трябва да носят съответната отговорност, какъв наплив от фирми ще имаме за регистрация? Смятате ли, че с отнемането възможността на едно акционерно дружество от 50 хил. лв. създаваме възможност за развитие на бизнеса? Че той ако няма 50 хил. лв., чрез които да докаже, че иска да регистрира акционерното си дружество, каква отговорност ще носи като фирма и какво спокойствие ще имат тези, които ще участват в това дружество със съответните си акции?
Според мен, уважаеми приятели, господа народни представители, проблемите, които в момента ще ни се създадат, ако евентуално приемем тези предложения, ще бъдат много трудно преодолими. Има, разбира се, и други аргументи, които можем да изкажем днес от тази трибуна, но нека да продължим дебата. Доколкото разбрах, в комисията не е разгледан. Нека да влезе в съответната комисия и след сериозни дебати и поставени сериозни аргументи комисията да излезе пред Народното събрание със съответните предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз съм доволен, че започнахме да дебатираме този важен според мен въпрос.
Към господин Аталай съвсем конкретно: господин Аталай, при положение че този капитал се внася и веднага след това се изнася, какъвто е типичният случай с ООД-то, каква гаранция може да бъде той за когото и да било? Не може да бъде гаранция.
Неслучайно цитирах много голямо изследване, направено от Световната банка, в което влизат 176 страни и което ясно показва, че 75 страни в света въобще нямат минимален изискуем капитал – за регистрация на ООД говорим, ограничено отговорно дружество. Въобще нямат минимален изискуем капитал...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А познават ли събирателното дружество като форма тези 75 страни? Това е любопитно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, госпожо. Може след това да зададете следващия въпрос.
Тези 75 страни въобще нямат минимален изискуем капитал. При тях събираемостта на кредиторите при фалит на дружествата е 31%, а в останалите е 30%. Това означава, че минималният изискуем капитал, господин Аталай, не може да бъде важен фактор.
Забележете, страни като Франция, които толкова много държат на социални практики, са премахнали минималния изискуем капитал – за регистрация на ООД говорим отново. Няма такова изискване. Там знаете ли за колко време се създава фирма? За един ден. Таксата за самото й създаване струва 150 евро и се случва буквално за един ден.
Че тук имаме проблеми с търговската регистрация е отделен въпрос, това е проблем на законодателството. Миналата седмица приехме един закон, който премахва пречките на законово ниво пред търговската регистрация и оттук нататък проблемът става изключително административен. Дали администрацията ще се справи с този проблем вече си е проблем на администрацията.
Аз смятам, че този въпрос е важен и заслужава да бъде обсъден от комисията, а трябва да бъде подкрепен и от българския парламент.
Господин Аталай, а за това, дето всички ще се юрнат да правят фирми, не трябва да се безпокоите. Във Франция като няма въобще изискване за минимален изискуем капитал, не се безпокойте, няма чак такъв наплив да се правят фирми.
Между другото, самото желание, самият стремеж да бъде създадена фирма, да бъде създадена компания, е нещо хубаво. Нека хората да пробват и да реализират идеите си. Минималният изискуем капитал им пречи, той не им помага и не е гаранция за никого. Това е истината. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Аталай, имате думата за дуплика.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Димитров, явно, че има проблем, но проблемът за това, че се регистрира фирма и впоследствие има възможност да се изтегли този изискуем капитал от 5000 лв. или 50 хил. лв., е проблем на други закони, на други инстанции, на други институции, които би трябвало да проверяват това нещо.
Защо не направите едно проучване и да видите, че тези регистрации на фирми във Франция, които са за 150 евро, сигурен съм, че след два дни или след десет дни не са заличени от регистъра. Виждате, че това в България е много честа практика. Все още някои институции се занимават с тези хора. Вие защо искате да създавате клиенти на прокуратурата?
Наистина, аз Ви казах, че има място за дебат. Може да се въведат сериозни критерии, но да премахнем поне един от критериите, които вече са наложени по някакъв начин и е за ограничаване, да не се създават някакви съмнения при регистрацията на фирмите, поне това не би трябвало да допуснем засега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Хитова.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз също искам да опонирам предложеното от господин Мартин Димитров изменение в Търговския закон. Считам, че то не е удачно и не е подходящо за условията на българския бизнес. Освен това съществуващата сега законодателна уредба позволява на всеки желаещ, който иска да регистрира търговско дружество без основен капитал, да го направи. Това е Събирателното дружество, това е едноличният търговец. Този, за който представлява затруднение дори сега съществуващият минимален капитал, може да извършва търговска дейност под тази форма. Освен това пак би могъл да регистрира именно такова дружество – ООД или АД, тъй като законът му дава гратисен период от две години, за да бъде набран изцяло основният капитал. Акционерно дружество може да бъде регистрирано само с 25 на сто от основния капитал, а за ООД този процент е 70.
Не считам за удачно с 500 лв. да се започва търговска дейност. Сумата от 500 лв. е сума, с която дори не може да отиде на почивка един човек. Каква дейност би могъл да развива с 500 лв. един търговец?
Действително виждам, че това предложение може да бъде използване за създаване на фантомни фирми, в които да се акумулират големи задължения и след това да нямат покритие. А има смисъл в това да има определена минимална сума за регистриран капитал, тъй като, както е известно, тя се вписва в пасива на баланса на дружеството и колкото е по-голяма, това е гаранция за неговата стабилност и кредитабилност.
Именно поради това аз считам, че тези предложения не са удачни и няма да спомогнат за развитието на бизнеса, напротив, допълнително ще го затормозяват и ще създават условия за неправомерни и незаконни действия под формата на търговска дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Христова, идеята на пазарната икономика е, че се създават много фирми, което между другото е и в целия Европейския съюз, но повече от половината от тях фалират. Да, така е устроен светът, в това е смисълът и на пазарната икономика – не всички идеи се оказват успешни. Страшно много фирми се създават, половината от тях отпадат, обикновено така е устроен светът.
Колкото по-малко пречки има за създаване на фирма, толкова повече добри идеи се реализират, така че тук ми е несъгласието с Вас, и с господин Рамадан Аталай, който казва: „Ама така щяло да има фантомни фирми”.
С минималният изискуем капитал не премахваме по този начин възможността някой, ако има желание, да си създаде АД с 4 млн. лв., с повече или с колкото си иска минимален или уставен капитал. Няма такъв проблем. Става дума за минималният капитал. И когато други фирми оперират с тази фирма, те преценяват с кого да работят, тоест истинският въпрос е този, който не е задаван досега в България и трябва да си го зададем ясно – той гаранция ли е за кредиторите? На кой точно кредитор как му е помогнало? Защото, гледайки съдебната практика, аз говорих с доста юристи по този въпрос, този минимален изискуем капитал общо взето не е помогнал на особено много кредитори да си съберат вземанията в България. Това е в момента ситуацията. И нека да си го признаем. Иначе можем да си говорим хубави неща, които да звучат патриотично, бодро, но за съжаление не живеем в такава страна.
Аз отново искам да ви призова като се обърна и към господин Петър Димитров, който, чувайки за тази идея, публично я подкрепи. Ще видим дали сега тази подкрепа ще остане перманентна или той също си е променил мнението, но, уважаеми колеги, не можем да спасим хората от техните грешки. Те имат право да създадат фирма, имат право да успеят, но понякога в живота се случва и да не успеят. Въпросът е, че на хората с идеи не трябва да се пречи да се опитат поне да ги реализират, не трябва да има такива пречки, не трябва да има такива ограничения – в това е смисълът на пазарната икономика.
Аз виждам, госпожо Христова, че Вие се отнасяте към проблема като човек, който иска да помогне и ако може да няма фалити. Да, това може да звучи добре като намерение, но от практическа гледна точка няма как да се реализира, няма как да стане, именно защото икономиката е пазарна, динамична и конкурентна. Всичко много бързо се променя в този живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, на основание на чл. 62 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обявявам явна фактическа грешка, която е направена по приет от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, а именно в § 48 относно влизането на закона в сила, преди числото „47” да се добави „§ 23 и § 25”.
Съгласно правилника подобна поправка се прави само чрез обявяване от председателя на Народното събрание.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Господин Божинов, заповядайте, за да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Във връзка с разглеждане на законопроекта предлагам в залата да бъдат допуснати за участие следните дами и господа: Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, господин Бойко Малинов – началник отдел „Предотвратяване на промишлени замърсявания” и госпожа Силвия Рангелова от отдел „Европейска интеграция” на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ако няма възражения, моля да поканим в залата представителите на Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте с доклада, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, представям ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 февруари 2008 г., приет на първо гласуване на 28 февруари 2008 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
С § 1 вносителят предлага в чл. 11, ал. 1 да се създаде т. 8а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 вносителят предлага да се създадат членове 22а, 22б и 22в.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тук има интересен нюанс. Искам да го изясним и изчетем, тъй като в доклада има малка неточност.
Предложението на госпожа Манева е следното:
„В § 2, чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 накрая на текста се добавя „придружени със становище”.
2. Текстът на ал. 5 се заличава.”
Втората точка не е подкрепена от комисията. Първата е подкрепена по принцип и на втора страница становището на комисията е, че подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и приетото предложение на госпожа Манева се отразява в § 2, чл. 22а, ал. 4 и изменението гласи следното:
„(4) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на получените от операторите данни и ги изпращат в Изпълнителната агенция по околна среда в срок 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.”
Какво е пояснението, което трябва да направим? Че би трябвало комисията да представи целия текст на чл. 22а по вносител с изменението в частта му на ал. 4, отразило предложението на госпожа Манева. При гласуването ще трябва да го подчертаем този момент, тъй като не сме изписали целия текст с това изменение. Стана ясно, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз лично разбрах, че предложението по т. 2 на госпожа Манева не се подкрепя. Предложението й по т. 1 е отразено в редакцията на ал. 4, така че утре трябва да се подложи на гласуване предложението по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Точно така. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А и това, което е, че трябва да се гласува плюс текста на вносителя, към който да се добави и новата ал. 4 на комисията. Значи трябва да имаме две гласувания по този параграф.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, две гласувания.
Аз ще поясня на тези колеги, които уважават нашата дискусия. Нейната идея е да бъде не просто препратено като пощенска кутия...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Има техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, има грешка в доклада и трябва да бъде коригирана при гласуването.
Благодаря Ви за поясненията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 3 вносителят предлага да се направят изменения и допълнения в чл. 42.
Има предложение на госпожа Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 42 ал. 1 се изменя така:
„ (1) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо увреждането.”
Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаване на нов § 3а, като следващите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя предложението за създаването на нов § 3а, който става § 4.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за създаване на нови параграфи 4, 5 и 6. Съответстващите параграфи 4, 5 и 6 се преномерират.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 4, който става § 5, и предлага следната редакция, която се отразява систематично в чл. 62, ал. 4 както следва:
„§ 5. Чл. 62. (4). Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3, които са публични.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 5, който става § 6, и предлага следната редакция:
„§ 6. В чл. 64 се създава ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Решенията на управителния съвет за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите в двуседмичен срок от приемането им.”
Параграф 6, който предлага народният представител Евдокия Манева, е подкрепен от комисията и става § 7, като комисията предлага следната редакция:
„§ 7. В чл. 68, ал. 2 се добавя второ изречение:
„(2) Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на Интернет-страницата на Националния доверителен екофонд.”
Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаването на нов § 6а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на нов § 6а, който става § 8, и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Министърът на околната среда и водите не издава разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.”
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за създаване на нов § 7, като следващите параграфи се преномерират.
Ще прочета предложението на госпожа Манева, тъй като в едната си част то е оттеглено, а в другата не се подкрепя от комисията:
„§ 7. В чл. 82 се създава нова ал. 6 със следния текст:
„(6) Компетентният орган се произнася задължително със становище по ал. 4 или решение по ал. 5 и няма право на мълчалив отказ. Решенията и становищата са публични. Те се обнародват на електронната Интернет-страница на Министерството на околната среда и водите или съответната РИОСВ в 10-дневен срок от утвърждаването им.”
Народният представител Евдокия Манева оттегля втората част от предложението си – второто и третото изречение на предложения текст на чл. 82, ал. 6.
Комисията не подкрепя останалата част от предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте да обосновете своето неподкрепено от комисията предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще започна с убеждението си, че този текст рано или късно ще бъде приет, както се случи с текстовете по § 6 и 7, за които водих половингодишна битка, твърдейки, че не може да има решение на Управителния съвет на Фонда, които да не са публични, тоест не може да се изразходват средства за околната среда, които да не са публични. Най-сетне този текст беше приет със съответната редакция. Това можеше да се случи много по-отдавна, когато внесох и самостоятелен закон по въпроса.
Сега това отново е текст, който смятам за задължителен. Той касае издаването на решения по ОВОС или становище дали за един проект е необходим ОВОС или не. Моето предложение е да се изключи възможността в тези случаи министърът на околната среда и водите да не се произнася, тоест да има мълчалив отказ. Не може да има инвестиционно намерение за строителство, което се внася в Министерството на околната среда и водите, а министерството да не се произнесе по този въпрос и да каже: „Да, този проект създава проблеми, създава рискове за околната среда и по тази причина непременно трябва да има процедура по ОВОС”, или „Не, този проект не създава рискове и не трябва да има ОВОС”. Това са двете алтернативи, по които министерството трябва да се произнесе, за които има всички възможни процедури и инструменти, включително експертен съвет. Не може да има мълчалив отказ! Мълчаливият отказ в случая, независимо, че има възможност да бъде обжалван по съдебен ред, е възможност за изнудване на бизнеса, каквото се случва редовно.
На заседанието на Комисията по околната среда и водите изнесохме данни – че около 45 разрешителни за бизнес в областта на отпадъците и за редица случаи (издавани по ОВОС) са използвани, за да бъде потискан бизнесът на отделни фирми. Това беше подкрепено и от представителя на Българската стопанска камара. Тоест такова явление се наблюдава и ние сме длъжни да реагираме.
Затова смятам, че този текст не предизвиква никакви особени юридически възражения. Въпреки че не съм юрист, прочетох доста материали, в които има позиции на юристи за мълчаливия отказ и за мълчаливото съгласие – „за” и „против”. В случая не налагаме мълчаливо съгласие. Просто изключваме в тази процедура мълчаливия отказ.
Впрочем по повод жалбата на фирмата „Дънди” срещу министъра на околната среда и водите за мълчалив отказ по тяхна процедура по ОВОС, Върховният административен съд в тричленен и в петчленен състав се произнесе два пъти категорично – че министерството е длъжно да издаде решение. Дали ще бъде „да” или „не”, това е право на експертния състав и на министъра да се произнесат категорично, но не могат в тези случаи по тези изключително важни въпроси с административно високомерие да отминават това свое задължение и да го използват съвсем непозволено, за да регулират чрез тази важна общественозначима процедура бизнеса и да прокарват различни интереси на някои слоеве от бизнеса. Това в момента се прави.
Затова настоявам и се надявам на здравия ви разум да подкрепите предложението по първото изречение.
Второто изречение е оттеглено, но не защото се отказвам от тази позиция, а защото въпросът за публичността е уреден по-нататък в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо не Ви е прието предложението, госпожо Манева?! То е много хубаво.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: То е добро, защото базовият закон за административните процедури дава възможност и в специалния закон бе уредена забраната за мълчалив отказ. Въпросът е, че този мълчалив отказ се използва за непочтени цели. Мисля, че това е единствената защита в случая. Няма абсолютно никакви нормални основания да се отхвърли този текст. Министърът казва „да” или „не” с всички аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Имайки предвид случая с „Дънди прешъс”, това предложение е повече от разумно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Мисля, че там стана обратното. Но както и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предполагам, че този дебат ще се повтори и преди самото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди гласуването няма да имаме дебат.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие сте права.
Натежаха аргументите на заместник-министъра Чавдар Георгиев, който е безспорен специалист в областта на правото. Той изложи аргументи. Не искам да дублирам неговата теза, че ако се наложи да се поискат допълнителни становища, за да бъде становището категорично, времето, в което ще се забави съзнателно или не представянето на тази документация, може да бъде използвано и от този текст да се възползва онзи, който е недобросъвестен. (Евдокия Манева иска думата за реплика.)
Аз само пресъздавам онова, което казаха юристите.
Госпожо Манева, преди това, понеже съм взел думата, ще възприемем моето излизане на трибуната за изказване, а Вие ще можете да репликирате.
По § 5 и 6, които приехме, имаше продължителен дебат. Вярно е, че те бяха приети категорично от комисията. Това е най-подходящото място – основният Закон за опазване на околната среда, където директно без препратки с изменение в други закони трябва да се коригират неговите текстове. Това е добро решение и постижение на българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин Божинов, по въпроса за публичност на средствата, моето предложение за изменение беше за в Закона за опазване на околната среда, тоест в този закон, където е най-подходящо мястото му. В най-скоро време, точно преди три седмици от същата зала беше отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В този закон?!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, в този закон – беше предложение за изменение и допълнение на Закона за околната среда, но беше отхвърлено. Сега в същия закон, на същото място е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кога сме го гледали в най-скоро време?!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще ви покажа стенограмите. Напомням ви и решенията в Хисаря. Въпреки всичко беше отхвърлено.
По отношение на втория въпрос. Когато се изисква допълнителна информация и се дава възможност да има процедура за изискване на допълнителна информация и разглеждане на тази допълнителна информация, това изрично се уговаря в закона и това го има в Закона за опазване на околната среда. Срокът започва да тече след изтичане на срока за предоставяне на допълнителна информация. Ако такава допълнителна информация не е предоставена, тоест няма достатъчно данни, пак трябва да се произнесе със становище и да се каже: „Не разрешаваме, тъй като липсва такава и такава информация”. Това не може да бъде основание за мълчалив отказ. Ако някой не си е предоставил информацията, съобщавате му, че причината да не се издаде решение по ОВОС е, че той не е дал ясни доказателства за нещата, които са поискани в допълнителната информация.
Няма абсолютно никакво основание специално в тази процедура по ОВОС да има мълчалив отказ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Божинов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да дадем почивка, тъй като в Клуба на народния представител от 11,00 ч. ще бъде открита представителната изложба „Съвременен български фигуратив” на Пловдивската галерия „Възраждане”. Организаторите канят народните представители да се присъединят към това откриване.
Обявявам почивка до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С § 4 по вносител вносителят предлага изменение в чл. 83.
Комисията предлага § 4 на вносителя да отпадне, като следващите параграфи се преномерират съответно.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10, като следващите параграфи се преномерират съответно:
“§ 9. В чл. 85, ал. 4, се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) буква “б” се изменя така:
“б) значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие;”
б) създават се букви “в” и “г”:
“в) екологични проблеми от значение за плана или програмата;
г) значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда.”
2. Точка 2 се изменя така:
“2. характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита.”
3. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “включително тези в дадена йерархия”.
§ 10. В чл. 86, ал. 3, се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “описанието на” се добавя “съдържанието на”, а след думите “връзката с други” се добавя “съотносими”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. съответни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана или програмата.”
3. В т. 3 думите “могат значително да бъдат” се заменят с “вероятно ще бъдат значително”.
4. В т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие”.
5. Точка 6 се изменя така:
“6. вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологичното разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почва, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях. Тези въздействия следва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици”.
6. В т. 7 думата “отстраняване” се заменя с “компенсиране”.
7. Точка 8 се изменя така:
“8. описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау”.
С § 5 вносителят предлага в чл. 96, ал. 1, т. 8, думите “чл. 83, ал. 3” да се заменят с “чл. 83, ал. 6”.
Комисията предлага § 5 на вносителя да отпадне, като следващите параграфи се преномерират съответно.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за създаване на нови параграфи от 10 до 16, а следващите параграфи да се преномерират.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 10, който става § 11, и предлага следната редакция:
“§ 11. В чл. 99, ал. 4, т. 2 се изменя така:
“2. оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.”
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Евдокия Манева за § 11.
Комисията не подкрепя предложението за § 12.
Комисията подкрепя предложението за създаването на нов § 13, който става съответно § 12, и предлага следната редакция:
“§ 12. В чл. 112а т. 2 се изменя така:
“2. оповестява издаването на разрешителното чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на нов § 14, който става съответно § 13, и предлага следната редакция:
“§ 13. В чл. 112б, ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. оповестява издаването на решението чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник.”
Комисията не подкрепя предложението за създаването на нов § 15.
Комисията не подкрепя и предложението на народния представител Евдокия Манева за създаването на § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Манева, за изказване по предложенията, които не са подкрепени от комисията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да взема отношение по два члена. По единия няма предложения, но мисля, че е важно да се отбележи какво се случи в комисията, а след това и по моите предложения.
Първата ми позиция е във връзка с § 4 по чл. 83. Имаше предложение регистрацията на специалистите, които извършват ОВОС, да отпадне. Това по своята същност е един по-мек разрешителен режим. Това предложение беше направено от самите вносители, което е в посока на заявената готовност броят на разрешителните лицензионни или регистрационни режими да бъде намален. Наистина това е едно много разумно предложение, защото изискванията към подготовката на оценителите на въздействието върху околната среда са регламентирани с изискването за предоставяне на определени документи, които се прилагат като приложение към самата оценка за въздействие на околната среда.
Становище по оценката на въздействието върху околната среда дава контролният орган. Тоест той проверява и приложението, в което се съдържат доказателства за компетентността на експертите, и може на тази база да стартира по-нататък процедурата на базата на това, че хората, които са извършили оценка на въздействието върху околната среда, не са компетентни, без да се изисква предварително тези хора да бъдат по някакъв начин регистрирани и министерството да казва “да” или “не”, да се внасят такси и т.н.
Това беше едно действие в положителна посока, което в последния момент, при обсъждането вече подробно на второ четене – на първо четене беше прието, на второ четене отпадна, и сега това изискване за отпадане на регистрационния режим фактически се анулира с отпадането на чл. 83, което смятам, че е абсолютно неправилно. Няма никакви мотиви за отпадането на този регистрационен режим, няма и мотиви, свързани с изискване на европейски директиви. В европейските документи няма изискване за регистрация на експертите, които подготвят оценка за въздействие върху околната среда. Има изисквания за тяхната компетентност, което е предвидено в този § 4. Така че аз пледирам за това § 4 по вносител да остане, а не да бъде отхвърлен.
Вторият момент в моето предложение е свързан отново във връзка с две разрешителни. В момента, преди да започнете строеж, се изисква да имате две разрешителни. Едното е разрешително – това е решение по оценка за въздействието върху околната среда, и второто е, ако попадате в списъка на Приложение № 4, а той е достатъчно сериозен, да имате и комплексно разрешително. Тоест два разрешителни режима на предварителен етап. Защитата на Министерството на околната среда и водите беше, че първият режим, тоест оценка за въздействието върху околната среда е на етап предпроектни проучвания, а комплексното разрешително вече е на етап проект. Няма абсолютно никакво значение, и двете разрешителни, особено за редица предприятия в областта на химическата, металургичната и т.н. промишлености са преди издаване на разрешение за строеж. Това означава една процедура повече от една година.
Отново ще кажа, че в европейските документи – в директивите и в Ай Пи Ти Си, и в СЕВЕЗО, и във всички останали директиви, които третират тази материя, няма изискване на кой етап кое разрешително да бъде издадено. Казано е “на най-ранен етап”.
Това, което аз предлагам, за да имаме, от една страна, категорична намеса и предотвратяване на всякакво негативно въздействие върху околната среда, от друга страна, да няма стопиране на инвестиционния процес, то е оценката на въздействие върху околната среда да бъде на етап издаване на разрешение за строеж, а комплексното разрешително да бъде на етап разрешение за експлоатация – също възможно най-ранният етап. Не можете да предприемете каквито и да е действия, не можете да пуснете в експлоатация, ако нямате комплексно разрешително. Няма никакви пречки, ако в изискванията за ОВОС няма достатъчно параметри, които да гарантират изискванията по Ай Пи Ти Си директивата и СЕВЕЗО да се включат. Още повече във всички регламенти, свързани с опазване на околната среда, е казано, че обхватът и съдържанието на ОВОС допълнително се уговаря с органа, който издава решение.
Разбирам, че материята е изключително специфична, аудиторията е изключително малобройна и най-вероятно в залата ще се гласува на база на предложението на комисията, но искам да ви кажа, че в момента бизнесът изпитва изключителни затруднения. Като казвам, че има желание да се отговаря максимално компетентно и стриктно на изискванията върху околната среда, но заедно с това да се създадат разумни възможности двата процеса да вървят паралелно. Няма никакви пречки едното разрешително да бъде на етап разрешение за строеж, а другото – на разрешение за експлоатация. Тоест през периода, в който се изгражда самата инсталация, да тече подготовката за издаване на комплексно разрешително. Това е много важна подробност.
И също мисля, че рано или късно, ако сега това се отхвърли, това ще бъде прието, защото това е разумната позиция. Всичко останало не можете на един и същи орган – това е Министерството на околната среда и водите, на най-ранен етап да създавате възможност да издава две паралелни разрешителни – едното от единия отдел, другото от другия отдел, като добавяте някакви параметри. Това е едно безумие, това е един административен произвол и това трябва да бъде спряно. Това е моето предложение, което е отхвърлено, за съжаление.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Няма желаещи за реплика.
Давам думата на заместник-министъра на околната среда и водите господин Атанас Костадинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Божинов, дами и господа народни представители! Чувствам се малко неудобно аз да обяснявам на госпожа Манева неща, които според мен тя добре е усвоила и реализирала по времето на позицията й като министър. Това, което твърдите, госпожо Манева, ще въведе в известна заблуда по две направления народните представители, тъй като преценката по ОВОС и процедурата по издаване на комплексно разрешително са абсолютно различни, те не са паралелни. Те имат абсолютно различен обхват, цели и задачи. Освен това те във времето са на различно ниво и със самото това те са разположени и в друг времеви и смислов комплекс.
Ето защо обединяването, сливането или някаква претенция...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма сливане. На различен етап се издават.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Претенцията за това, че те са паралелни според мен ще въведе хаос именно в преценката на инвестиционните намерения.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Няма хаос, няма сливане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: В съдържателен план искам да кажа следното, допълнено към мотивите на работния доклад на комисията. Вашето предложение създава много голям инвестиционен риск за операторите, тъй като, ако инсталацията е вече изградена и операторът подаде заявление за комплексно разрешително в случай, че предложената инсталация не е съобразена с разпоредбите на чл. 3 на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексното разрешително, всичко това означава, че компетентният орган в случая не може да издаде разрешително поради нарушаване на чл. 123, което ще доведе до това, че инвеститорът ще направи значими загуби по отношение на направените инвестиции.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Като сте го записали по ОВОС, това не може да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, все пак няма как да водим този диалог по този начин. Съжалявам, госпожо Манева!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Допълнително тезата ми, че излагаме на огромен риск, обратно на Вашите твърдения, инвеститорите, е, че в чл. 120, ал. 4 се прави връзка между процедурата по издаване на комплексно разрешително и процедурата по ОВОС, така че събраната информация и направеното заключение по ОВОС, по първата процедура, се използват при издаването на комплексно разрешително и по този начин се избягва излишното административно натоварване на операторите.
Ето защо ние подкрепяме предложението на комисията и смятаме, че в него има много сериозна логика и детайлност.
Последно, ако позволите, за да не бъда многословен, това, че европейските директиви и регламенти не препоръчват изрично хода на следване на тези процедури не отменя задължението държавата, съобразно нейната социално-икономическа ситуация, да определи техния ред. Това е така нареченият Мембър стейт куесчън – това е решение на държавата по тези процедури. Така че това отново не е довод. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, в комисиите, в присъствието на експерти и на преобладаващата част от членовете на комисиите, за разлика от обсъжданията в залата – казвам, че самото присъствие е за разлика, се привеждат много по-съдържателни, по-професионални с участието на повече компетентни хора дискусии. При този малоброен състав обикновено дискусиите се ограничават, мненията – също, и се създава една изкривена представа.
Така например предложението за този § 11 беше дълго обсъждано с участието на представители на Стопанската камара, а на други, по-следващи форуми бизнесът изложи много подробно своето желание за рационализирането на тези процедури, но и много по-отговорно и компетентно загатна дълбочината, с която трябва да се промени, ако ще се променя този текст, и основанията и условията, при които може да действа съкратена процедура.
Аз поех ангажимент пред комисията, че ще привлека най-широк кръг експерти, ще проведем много задълбочена дискусия и, когато се постигне съгласие и национално решение, ще пристъпим към изменение. Защото не е възможно с подмяната на две думи – “изграждане” и “експлоатация” в началото на определено изречение, като се заменят с думата “експлоатация”, което е по-късен етап, да се реши толкова сложен и отговорен проблем. Още по-малко, като се заменят думите “разрешение за строеж”, което очевидно предхожда, с думите “разрешение за ползване”. Това, както казвам, са го осъзнали много хора.
Това беше поводът за подобен разговор с кмета на София, когато той обяви, че съм поел този ангажимент. Дори той съзнава, че това може да се отнася в случаите, когато технологията само в тях е върхово постижение, което битува на определен брой места в европейската общност. Дори той е осъзнал, че само в този случай и само за такива технологии, защото както каза заместник-министъра: „Когато всички тези процедури ги оставим настрана, инвеститорът изразходва милиони, а му се докаже компетентно, че няма достатъчно основания за комплексно разрешително за тази технология, тогава някой ще трябва да носи отговорността за нереализираните инвестиционни намерения.”.
И така, идеята има рационално звено, има проблем, има затруднение. Ще трябва да се търси едно по-оптимално решение, но то трябва да бъде много по-задълбочено, много по-прецизно, при много повече условия, и когато го постигнем, ще трябва да го направим. Затова, отхвърляйки предложението на госпожа Манева ние не затваряме дискусията по този въпрос. Както казах, тя трябва да бъде много по-задълбочена и при много повече ограничаващи условия да дадат сигурност и на бизнеса.
Още нещо в тази връзка. Скоро бях на посещение в град Дебелец и се срещнах точно с такъв случай, в който реализираното инвестиционно намерение среща съпротивата на населението, нарушава определени законови изисквания. Прави се на своя глава точно така, започвайки строежа, и чакайки да му се разреши, когато ще му предстои пуска и дори се налага да се смени фиктивно предназначението на инвестиционното намерение. Това е опасна игра. Затова не трябва да прибягваме до такова радикално и сериозно решение с подмяната на две думи с една в началото на едно изречение. Приемам да го дискутираме сериозно.
Не искам да говоря по първия проблем, защото откровено заявих пред комисията, че съм заинтересована страна. Но да поясним – досега действащата практика поставяше условия, комплексни, практически, образователни, експертни и други на хората, които определят кръга в България, на лицата, които могат да извършват такава оценка. Идеята на изменението беше всеки възложител, когато има ясно регламентирани от закона критерии за лицата, които могат да вършат тази работа, той да ги подбере. Казвам, защото му е много близък човек. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършихме ли? Този кръг не беше допуснат с образователна степен, с преподавателска дейност и така нататък. Не съм го казвал никъде. Какви са притесненията вносителят да изтегли този текст? Притесненията са, че когато той подбере тези лица на своя отговорност и органът, който ще приема оценката намери основание, че някои от лицата са неправомерно подбрани, може да оспори и самата оценка. Затова не от корист, а в резултат на размисъл вносителят прецени, че давайки един, на пръв поглед по-либерален режим на възложителя да определи лицата, може да създаде скрити възможности после инвестиционното намерение да бъде блокирано от някакъв орган.
Следях процеса и размисъла на самия вносител, и намерих основание, по време на дискусията в комисията да подкрепя изтеглянето на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Доста просрочихте времето. Нека вече да се съобразяваме с времето в изказванията.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател. Няма да говоря за регистрационния режим, защото той ще отпадне. Всичките съображения, които се опитахте да изложите... Незнам дали някой разбра за какво става дума, но всичко това има възможност и в единия, и в другия случай да се контролира и няма абсолютно никакви рискове.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз говорих на Вас.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е абсолютно категорично.
По втория въпрос – Вие всъщност признахте, че съществуващата практика е погрешна. Фактът, че сте готов да говорите с бизнеса, защото бизнесът Ви каза, че това е абсолютно погрешна процедура, лошо е, че много бавно се осмислят нещата. Знаете, че просто нямате експерти в тази област, които имат желанието да направят условията, от една страна да защитят околната среда, от друга страна да не създават бариери и инструменти на администрацията. Нямам предвид администрацията на средното ниво, а имам предвид политическите кабинети да се гаврят с бизнеса. За това става дума. Нямам предвид нито съкратена процедура, нямам предвид нито някакво сливане и така нататък на процедури.
Става дума за оптимизиране на процедурата. Никой не пренебрегва изискването за опазване на околната среда. Става дума кой документ, на кой етап се издава. Няма абсолютно никакви пречки и в момента има изискване за преценка на най-добрите действащи технологии още на етап ОВОС. Вие какво смятате, че всички в бизнеса са бандити и взимат решение по ОВОС, след това правят някаква друга инсталация и трябва да вземат ...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вменявате ми думи, които не съм казал.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това излиза като подозрение. Значи, ако Вие направите една процедура по оценка на въздействието върху околната среда, която да дава възможност да се преценят всички възможни рискове, макар и с по-обобщени показатели такъв риск не съществува. Подробното комплексно разрешително, с подробните параметри, на база на вече утвърдена технология, на база разрешение за експлоатация. Няма никакъв проблем. Аз разбрах най-накрая, че това рано или късно ще се обсъжда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Винаги съм се държал много коректно с Вас, но Вие ме принудихте да бъда кратък и ясен за моето отношение за това Ваше говорене.
Вашата опозиционност непременна и по всеки случай, профанизира Вашия безспорен професионализъм, когато във всеки случай искате да подчертаете опозиционността си и грешността на другия, профанизирате безспорния си професионализъм. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Какво значи да ми кажете от тази трибуна, че най-после сме заговорили с бизнеса? Какво мислите за нас, че ние говорим със звездите ли, че ние говорим с ...?
Бизнесът казва, и казах три пъти, дори Бойко Борисов, който ме информира за това как е дошло това предложение от неговия проблем, че не може да се направи сметището, че тези процедури, регламентирани в закона ще бъдат по-дълги, отколкото неговия мандат, че сметището ще завърши капацитета си и София няма да има сметище и трябва да се мисли, и да се прави ... (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Не ме репликирайте! Дори той разбира, че технологията трябва да е такава, че да е приложена на много места в Европа по критериите на Европейския съюз, че да е претърпяла критерия и изискванията за комплексно разрешително, и тогава да може за тази технология и при съответния ОВОС, който свързва и средата и кумулативния ефект, и само този в случай. С Вашето предложение за две думи, заменени с една дума, се отваря такава врата, че някой трябва да каже изразходваните пари, ако не станат сметище, пречиствателна станция, химически завод, металургически кой на кого ще плаща пропуснатите ползи? (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Затова казвам, че въпросът е сериозен. Създал съм четири различни независими експертни двойки, които да го анализират. Едната е Браншовата камара и Софийската община, другата е специалисти по водите и т.н. Поканил съм заместник-министъра, който наблюдава тази дирекция и е ръководител на този отдел в министерството, да мислят, но решението да бъде отговорно и работещо, а не опозиционно, пропагандно и поради това нестойностно.
Извинявам се за повишения тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение на народния представител Георги Божинов да се създаде нов § 5а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаването на нов § 5а, който става § 14 и предлага следната редакция:
„§ 14. В чл. 124, ал. 3, т. 1 се изменя така:
„1. поради причинено от инсталацията значително замърсяване на околната среда е необходима промяна на поставените в разрешителното емисионни ограничения или включване в условията на разрешителното на нови емисионни ограничения.”
Параграф 6 по вносител се отнася за чл. 125, т. 5 и нейното изменение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 16.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за заличаване на текста по § 8 по вносител.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще използвам да се върна една минута назад и да кажа, че приемам патетичния Ви тон, в крайна сметка трябва да защитавате позицията си.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сменяме тона.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да.
Важното е, че процедурата не е добра. Факт е, че сте създали три работни групи на база на моето предложение означава, че нещата трябва да се оправят. Много се надявам, че те ще бъдат оправени. Не искам да разграждаме двора, напротив, колкото по-строго, толкова по-добре, но разумно, а не безумни паралелни процедури. Това е първото.
А второто – оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това вече е диалог!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който да стане § 17 и предлага следната редакция:
„§ 17. В чл. 127, ал. 2 изречение първо думите „издаване или изменение” се заменят с „издаване, изменение или актуализиране”.”
С § 9 вносителят предлага в чл. 130 ал. 2 да бъде отменена.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, което комисията не подкрепя и то е в същата логика, за която вече дискутирахме по предходните параграфи от 11 до 16-и.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 19.
Параграф 11 по вносител е за изменение в чл. 132.
Има предложение от народния представител Георги Божинов в § 11 да се направят допълнителни изменения.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 20, и интегрирайки предложението на народния представител, предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Доброволните ангажименти по ал. 1 се прилагат чрез:
1. схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране, съгласно Регламент № 761/2001/ЕО от 19 март 2001 г. на Европейския парламент и Съвета – ЕМАS;
2. схемата на Общността за присъждане на екомаркировка съгласно Регламент № 1980/2000/ЕО от 17 юли 2000 г. на Европейския парламент и Съвета.”
2. Алинея 3 се отменя.”
С § 12 вносителят предлага чл. 133 да се измени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 21.
С § 13 вносителят предлага изменение на чл. 134.
Има предложение на народния представител Георги Божинов този параграф 13 да има допълнително изменение на чл. 134, по-точно ал. 2, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който да стане § 22 и предлага следната редакция:
„§ 22. Член 134 се изменя така:
„Чл. 134. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган, който организира и ръководи цялостната дейност по Регламент № 761/2001/ЕО.
(2) В изпълнение на дейностите си по ал. 1 компетентният орган:
1. открива процедура за регистрация на организацията;
2. извършва оценка за съответствие с изискванията за регистрация на организацията, подала заявление за участие в Схемата на Общността за управление по околната среда и одитиране;
3. регистрира организациите, за които издава удостоверение за регистрация или отказва регистрация, за което се мотивира;
4. поддържа регистър на организациите, получили регистрация;
5. осъществява контрол за съответствие с изискванията на регистрираните организации;
6. прекратява регистрацията и заличава от регистъра организация, която не съответства на изискванията за регистрация, с мотивирано решение;
7. разработва и прилага правила, процедури и указания, свързани с дейността по схемата.”
С § 14 вносителят предлага изменение на чл. 135 от действащия закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 23.
С § 15 вносителят предлага изменение на чл. 136.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 24.
С § 16 вносителят предлага изменение на чл. 137.
Има предложение на народния представител Георги Божинов за изменение в този член 137.
Комисията подкрепя и това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25, отчитайки предложението на народния представител, предлага следната окончателна редакция:
„§ 25. В чл. 137 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Знак за екомаркировка по схемата на общността за присъждане на екомаркировка могат да получат продукти по продуктови групи, за които има специфични критерии, приети с решение на Комисията на Европейския съюз, публикувана в „Официален вестник на европейската общност”.”
С текста на § 17 вносителят предлага изменение на чл. 138 от действащия закон.
По този текст има предложение народният представител Евдокия Манева, което не се подкрепя от комисията.
Комисията реши да предложи, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 26, следната окончателна редакция:
„§ 26. Член 138 се изменя така:
„Чл. 138. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган, който организира цялостната дейност по изграждането и функционирането на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка.
(2) В изпълнение на дейностите по ал. 1 компетентният орган:
1. открива процедура за присъждане на знака за екомаркировка;
2. се произнася с решение за присъждане на знака за екомаркировка;
3. сключва договор с лицето, получило правото за ползване на знака за екомаркировка, в съответствие с Решение на Комисията от 10 ноември 2002 г. относно типов договор за условията за употреба на знака за екомаркировка на Общността (OB L 293, 22 ноември 2000 г.);
4. поддържа база данни за продуктите със знак за екомаркировка по схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;
5. осъществява контрол за съответствието на продукта, получил екомаркировка по схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;
6. прекратява правото за ползване на знака за екомаркировка и премахва от базата данни продуктите, които не съответстват на критериите за нейното получаване, с мотивирано решение;
7. сформира междуведомствена работна група, когато това се налага за целите на дейността на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;
8. разработва и прилага правила, процедури и указания, свързани с дейността на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Манева, имате неподкрепено предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Божинов, обръщам се лично към Вас, защото наистина съм смаяна защо не е прието това предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И аз.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще напомня за какво става дума. Току-що прочетохте, че министърът на околната среда и водите е компетентният орган, който организира цялостната дейност по изграждането и функционирането на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще го приемем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това, което аз искам, е регистър, базата данни. Предлагам продуктът, който е получил екомаркировка, да бъде означен в един регистър в Министерството на околната среда и водите и този регистър да бъде публичен. Аз, като отивам и виждам на пазара екологични яйца, да знам наистина имат ли те такава екомаркировка. Някакъв сешор или нещо друго, което има маркировка, е ли то одобрено от министерството по тази схема или не е одобрено? Какво е по-важно? Какъв е смисълът на тази екомаркировка, хората да знаят за това. И Вие ми отказвате този регистър да бъде публичен. Аз съм предложила: поддържа база данни на продуктите с екомаркировка и аз казвам „поддържа публична база данни”.
Предполагам, че ако господин Георгиев беше тук, щеше да ми каже, че в базата данни за продуктите има някакви данни, които са фирмена тайна.
Първо, базата данни може да бъде направена така, че част от нея да бъде публична, а ако има такива данни, които представляват фирмена тайна, да не бъде публична. Но, ако това е проблем, няма проблем да се добави едно изречение: „Регистърът на продуктите с екомаркировка е публичен”. Тогава цялото предназначение на тази система има някакъв смисъл.
Защо толкова се плашите от думата „публичен”?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не се плаша.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не се ли плашите? Тогава се надявам, че ще го приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Оказва се, че това предложение ще се приеме. Така ли е, господин Божинов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първо ще се пошегувам. Като види човек, че яйцата имат знак за екомаркировка, като се върне в къщи и на своя компютър може да види дали действително е така. Но не веднага след това.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие ми напомнихте, че имаше такива съображения на вносителя. Но аз мисля, че можем да приемем това предложение. Онова, което е ангажимент за фирмената тайна, то трябва да бъде направено така, че фирмената тайна да не е достояние в списъка на тези продукти.
Ако вносителят има нещо, да добави. Но аз мисля, че можем да приемем това предложение и да го отразим така, че да не се конфронтира с идеята за защита на определени данни, които са фирмена тайна. Гласуването ще реши този въпрос, но мисля, че няма проблем. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Нека на гласуването да се реши, като по принцип аз не възразявам да го подкрепим.
С текста на § 18 вносителят предлага изменение на чл. 139 от действащия закон.
Тук има предложение на народния представител Евдокия Манева, което комисията е подкрепила.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27, предлага следната редакция:
„§ 27. Член 139 се изменя така:
„Чл. 139. (1) За откриване на процедура по чл. 138, ал. 2, т. 1 заявителят подава молба до компетентния орган.
(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат и всички документи от проведените изпитвания и проверки на продукта в съответствие със специфичните критерии, определени в съответното решение на Комисията на Европейския съюз.
(3) В срок 45 дни от постъпването на документите по ал. 1 и 2 компетентният орган се произнася с решение за присъждане на знака за екомаркировка при условията на чл. 7 на Регламент 1980/2000/ЕО.
(4) В случаите на констатирани грешки и непълноти в документацията компетентният орган изисква в срок 30 дни допълване на информацията, като времето за предоставяне на допълнителната информация не се включва в срока по ал. 3.
(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на решението по ал. 3 компетентният орган сключва договор по чл. 138, ал. 2, т. 3.”
С текста на § 19 вносителят предлага изменение на чл. 140.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 28.
С текста на § 20 се правят две изменения на чл. 141.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 29.
С § 21 вносителят предлага изменение в § 142 на действащия закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 30.
По § 22 има уточнение, което трябва да направим.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 31, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 31. В чл. 163, ал. 2 думите „Националната схема за екомаркировка” се заменят със „Схемата на Общността за присъждане на екомаркировка”.”
Параграф 23 е за изменение и допълнение на чл. 164 от действащия законопроект.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 32, и предлага следната окончателна редакция. В доклада е изпуснато едно малко уточнение, което беше предмет на специално решение в комисията по предложение на бизнеса. Ще си позволя коректно да го отразя.
„§ 32. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, като думите „от 10 хил. до 100 хил. лв.” се заменят с „от 5 хил. до 100 хил. лв.”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За неизпълнение на изискванията на чл. 125а на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2 хил. до 5 хил. лв.”
Мисля, че това уточнение стана ясно. Гласувахме го единодушно по предложение на представителите на Българската стопанска камара. В доклада, който ви е раздаден, този малък нюанс не беше отразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да кажа, че ме смущава изменението на долната граница на наказанието, това намаление на наказанието. Отново се поддаваме на сиромахомилската си позиция по отношение на глобите.
Интересно, когато става въпрос за сериозна процедура, не приемаме предложенията на бизнеса, а когато става дума за наказание, сме готови да го намалим. Това е едната страна на въпроса.
Вижте диапазона, господин Божинов: „от 5 хил. до 100 хил. лв.” Доколкото си спомням, в много от комисиите, когато се обсъждат наказания по различните закони, се твърди, че диапазонът на глоби между минималната и максималната граница трябва да бъде в граници 1:3, за да няма възможност този, който наказва, съвсем субективно и абстрактно да налага глобите в зависимост от случая. Фактически това е една откровено корупционна вратичка. Не можете да правите този диапазон между 5 хил. и 100 хил. лв.!
Ако горната граница е 100 хил. лв., долната би трябвало да е 20 хил., дори не 10 хил. лв. А сега ние отиваме към по-ниска граница, това е абсурдно, това е в противоречие с принципите, които сме приели във всички закони.
Изведнъж се поддаваме на нещо, не знам защо се аргументираме с Българската стопанска камара, но или трябва да си затворим очите за неподаването на информация, да си затваряме очите и да казваме: „от 5 хил. 15 хил. лв.”, или трябва да бъде от 20 хил. до 100 хил. лв. Дори от 30 хил. до 100 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли дуплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Следя с внимание и интерес тези метаморфози на поведението, но се надявам, че и Българската социалистическа партия, и бизнесът, с които флиртувахме по предишния текст, ще четат тази стенограма.
Правя формално предложение залата да гласува текста така, както е в доклада и да отпадне предложението на комисията за промяна на числата „от 10 хил. до 100 хил. лв.”, с предложението ни да стане „от 5 хил. до 100 хил. лв.” Да се разбере, че този флирт, който правите, има цена.
Защо комисията взе това решение? Защото беше прочетен текстът и там диапазонът варира от сериозно нарушение до една буква в текста или дребно провинение. И те се аргументираха, че при толкова широк диапазон на провинението е резонно да се промени и диапазонът. (Шум и реплики на народния представител Евдокия Манева.)
Но понеже цената на флирта и политическата игра имат и реални измерения, в резултат на Вашето изказване аз правя формално предложение това решение на комисията по т. 1 да не бъде подкрепено и да се гласува само текстът от доклада на комисията. Нека хората да четат и да знаят, че играта има цена. Това е моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Нещо бъркате, господин Божинов. Нещата нещо не са в ред.
Аз защитавам един принцип и ако Вие следите моята пледоария в залата по отношение на санкциите, ще забележите, че аз съм за сериозни и респектиращи санкции. Никога не съм правила различно изказване.
Когато има смисъл да приемаме нещо от бизнеса, го приемаме, когато няма смисъл, не го приемаме. Как ще приемем ниски санкции за нещо, което е нарушение и трябва да бъде санкционирано?!
А това, което Вие предлагате чисто формално, не е редакционна поправка. При второ четене Вие можете да правите само редакционна поправка. Не можете да промените по същество философията на това, което е прието в комисията и е записано в законопроекта. Ако в комисията е прието друго, разбирам, но сега Вие предлагате поправка по същество. А аз предлагам редакционна поправка.
Вие предложихте в т. 1 диапазонът да бъде между 5 хил. и 100 хил. лв., аз предлагам да бъде между 20 хил. и 100 хил. лв.
Аз променям едно число, Вие променяте философията, заличавате цял член.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Залата ще реши. Моето формално предложение е да не се променят числата и да се гласува § 32 така, както е в текста, раздаден на народните представители, но за коректност още един път информирам, че имаше гласуване на комисията така, както го съобщих. Следователно, госпожо председател, ще трябва да гласуваме три предложения: първото – текстът така, както е внесен; второто – предложението на комисията за промяна, което аз предлагам да не бъде подкрепено; трето – предложението на госпожа Манева глобата да бъде между 20 и 100 хил. лв. Нека залата да реши.
Това е формално свеждането на дебата, който проведохме, до максималната степен на яснота.
Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаване на нов § 23а за създаване на нов чл. 164б.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 23а, който да стане § 33 със съдържанието на самото предложение.
С § 24 вносителят предлага § 9 от Преходните и заключителни разпоредби да бъде променен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 34.
Има предложение на народния представител Георги Божинов за създаване на нови параграфи 24а и 24б.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 24а, който става § 35.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 24б, който става § 36.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование “Допълнителна разпоредба”:
“Допълнителна разпоредба
§ 37. Навсякъде в закона думите:
1. “министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице”, “министъра на околната среда и водите или упълномощени от него длъжностни лица” и “министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или упълномощени от тях длъжностни лица” се заменят съответно с “министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице”, “министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица” и “министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или оправомощени от тях лица”;
2. “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “министъра на извънредните ситуации” и “министъра на земеделието и храните”.”
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията предлага § 25 на вносителя да отпадне, защото систематично е отразен като § 37 в новосъздаденото подразделение “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 38, и предлага следната редакция:
“§ 38. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (Обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 17а:
“Чл. 17а. (1) Документ за квалификация на лица, които извършват дейности, свързани с проверки за херметичност, събиране и съхраняване на вещества, които нарушават озоновия слой, с цел рециклиране и повторното им използване за сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации и топлинни помпи се издава от Българската браншова камара – машиностроене, при условията и по реда на наредбата по чл. 17, ал. 1.
(2) Документът за квалификация по ал. 1 се издава на лице, което:
1. има завършено най-малко средно образование;
2. притежава минимум 3 години трудов стаж по специалност, включваща дейностите по ал. 1;
3. притежава поне удостоверение за професионално обучение по част от съответна професия съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение за извършване на дейностите по ал. 1.”
2. Навсякъде в закона думите “министърът на земеделието и продоволствието”, “министъра на земеделието и продоволствието”, “Министерството на земеделието и продоволствието” и “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “министърът на земеделието и храните”, “министъра на земеделието и храните”, “Министерството на земеделието и храните” и “Министерството на извънредните ситуации”.”
Да поясня на онези, които слушат, че това е изменение в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С § 27 вносителят предлага изменения в Закона за водите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 39, и предлага следната редакция:
“§ 39. В Закона за водите (Обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 60, ал. 4, т. 3 думите “чл. 46, ал. 1, т. 9” се заменят с “чл. 46, ал. 1, т. 1, буква “ж”.
2. Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието и продоволствието”, “министърът на земеделието и продоволствието”, “министъра на земеделието и продоволствието”, “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните”, “министърът на земеделието и храните”, “министъра на земеделието и храните”, “Министерството на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.”
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за създаване на § 28, което не е подкрепено от комисията.
С това докладът завършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези последни параграфи от Допълнителната и Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта? Няма желаещи.
С това законопроектът е докладван на второ четене много старателно – гарантирам за това.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Моля да дадете съгласие при обсъждането на този и следващия законопроект от страна на Министерството на правосъдието да участва заместник-министър Бойко Рашков. Предполагам, че всеки момент ще пристигне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще поканим господин Рашков в залата. Когато дойде, квесторите да имат предвид.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен на 31 март 2008 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 15 май 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: Стефан Фиков – заместник-министър, Станислав Стефанов – началник отдел “Бюро по защита на застрашени лица”, и Юлия Меранзова – държавен експерт.
Законопроектът беше представен от Стефан Фиков.
Прилагането на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, който е в сила от м. май 2005 г., показва необходимостта от приемане на изменения в него, чрез които по-ефикасно да се изпълнява неговото предназначение – гарантиране на специална защита на лицата, които съдействат за решаване на важни задачи на правосъдието. Предложените промени са резултат от проведена дискусия по прилагането на мерките, предвидени в Програмата за защита и целят синхронизиране на закона с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и съобразяването му с други закони, като Закона за защита на личните данни и Закона за българските документи за самоличност, чрез които да се оптимизира взаимодействието между компетентните органи, представени в Съвета за защита.
Предвижда се изменение на чл. 6 от действащия закон, чрез което да се осъществява пълна промяна на личността на застрашените лица и само в определени случаи при прилагането на други мерки да се създават временно основни данни на тези лица, включени в Програмата за защита. Предлага се и обработването по този закон на лични данни на точната и променената самоличност, както и връзката между тях, да е държавна тайна, което от своя страна налага допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Практиката по прилагането на закона и опитът на повечето държави – членки на Европейския съюз, обосновават необходимостта от промяна на представителството в Съвета за защита с цел осигуряване на по-голяма оперативност по прилагане на мерките, предвидени в закона.
Досегашният състав на Съвета по защита предвижда участие в него на ниво заместник-ръководител на компетентен орган от съдебната и изпълнителната власт, което е изключително високо ниво и затруднява неговото функциониране.
Друго важно изменение предвижда да се създават временно и нови основни данни за някои служители на Бюрото за защита, които данни да се използват само за изпълнение на задълженията им по закон, свързани със защитата на застрашените лица.
Предлагат се и промени във връзка с осъществяването на по-засилено международно сътрудничество, както и предприемане на произтичащите от закона изменения в подзаконовата уредба.
В хода на обсъждането участие взеха народните представители Надка Балева, Яни Янев, Борислав Ралчев и Янаки Стоилов. Те поставиха въпроси, свързани с необходимостта от промяна на основните данни на служителите на Бюрото за защита и произтичащите от това изменения в Закона за българските документи за самоличност и Закона за защита на класифицираната информация, както и относно срока за приемане на подзаконовите актове.
От името на вносителя Станислав Стефанов обоснова предложението за промяната на основните данни на служителите като уточни, че такава промяна би обхванала само някои от служителите на оперативното звено на бюрото с цел да се избегне тяхното проследяване, което би създало заплаха, както за тяхната сигурност, така и за тази на застрашените лица.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има доклад и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Има ли кой да представи този доклад? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, моля освен господин Бойко Рашков, който ще направи това, в залата да бъде допуснат и Борислав Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканите и господин Петков в залата.
Тъй като няма кой да представи становището искам да съобщя, че становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.
Господин Рашков, желаете ли като вносител да представите законопроекта на първо четене? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО РАШКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Пред вас на първо четене е внесен за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Основното, което се съдържа в законопроекта, се състои в следното:
Първо, във връзка с това, че законът е приет през 2004 г., а е влязъл в сила през 2005 г., се налага във връзка с приети други нормативни актове – новият Наказателнопроцесуален кодекс, най-напред да се направят необходимите изменения – терминологични и фонетийни, бих казал, защото има съществено разминаване между новия НПК и този закон. В новия НПК са отпаднали субектите „заподозрян”, „уличен”, също така настъпи и промяна в наименованието на експерта по смисъла на стария НПК, който сега се нарича „вещо лице”.
Разбира се, това са по-несъществени, терминологични изменения, които се предлагат и които смятам, че съвсем основателно трябва да се променят.
По-същественото, което се предлага, действително е свързано с дейността на тези органи в изпълнителната власт, които имат за задача да обезпечат по най-добрия начин дейността на Съвета по защита и Бюрото за защита, които са оперативните органи всъщност, които се занимават с мерките за защита. Те не се променят по същество, остават такива, каквито са по досега действащия закон и са в неговия чл. 6. Има само някои изменения, които се предлагат и които са належащи, смятам. Има основание да ги уважите и да приемете така предложените изменения.
Става дума преди всичко за най-надеждната мярка за закрила на лица, които са застрашени във връзка с наказателното производство и по-конкретно така наречената мярка за промяна на самоличността.
Досега в действащия закон имаше възможност тази промяна да е обратима, необратима, а сега се предлага тя да се нарича и „реална”, да бъде като съдържание пълна промяна.
Пълната промяна представлява не само промяна на самоличността, личните данни на застрашеното лице, пълната промяна означава, че могат да се направят и промени във външните белези на лицето.
Съществена част от проекта в този смисъл е и предвиждането да се издават и документи за самоличност с променени лични данни на онези длъжностни лица, които непосредствено поемат ангажимента да осъществяват връзка със застрашеното лице. Те са служители от Бюрото по защита и в тези си контакти могат действително да бъдат поставени в опасност техният живот и тяхното здраве. Това налага да се предложи и да обсъдите сериозно въпроса да се издават и за тях временно документи, които действително да запазят в тайна тяхната самоличност.
Чухме и от председателя на Правната комисия господин Стоилов за Бюрото и по-скоро за самия Съвет за защита, който знаем, че е към министъра на правосъдието. Не е необходимо на толкова високо ниво да бъдат представени отделните заинтересовани ведомства – членове на Съвета за защита. Този орган трябва да бъде по-оперативен, да може да се събира незабавно, когато това е необходимо,особено в спешни случаи, поради което в проекта се предлага вместо председател на Съвета да бъде министърът на правосъдието, това да бъде заместник-министър на правосъдието и представителите на другите ведомства от съдебната власт и от други изпълнителни органи – от Министерството на вътрешните работи, да бъдат на по-ниско ниво. Така, както казах, ще се даде възможност за една по-голяма оперативност и бързина при вземането на необходимите решения.
В проекта се предвиждат и не толкова сериозни промени в частта от законопроекта, касаеща международното сътрудничество в същата сфера, така че български граждани, застрашени в хода на производството, да може да има правна възможност да бъдат прелоксирани, тоест да бъдат преместени в друга държава, когато в Република България това не е възможно да стане с необходимата надеждност.
Във връзка със запазването в тайна на самоличността, бих казал по-общо, на данните от самоличността на лицата, чиято самоличност се променя, или спрямо тях настъпва пълна промяна, както и във връзка с възможността да се променят личните данни на служителите от Бюрото за защита, изрично вече е посочено, че тази информация представлява държавна тайна. Това налага и в Преходните разпоредби на законопроекта да бъдат направени съответни изменения в Закона за защита на класифицираната информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта на първо четене? Няма.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители!
Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, внесен от Министерския съвет.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест."
Предложеното заглавие се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Илко Димитров.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§1. В чл. 17, ал. 7 се създава изречение второ: „Във всички случаи, когато постановява решение, с което допуска екстрадицията, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. Създава се чл. 38а:
„Получаване на Европейската заповед за арест
Чл. 38а. (1) Получаването на Европейска заповед за арест може да се осъществи чрез:
1. Шенгенската информационна система (ШИС);
2. телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа;
3. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол);
4. електронна поща или факс;
5. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на Европейската заповед за арест.
(2) Европейската заповед за арест се получава пряко от окръжния съд по местонахождение на лицето, освен в случаите по ал. 1, т. 1, 2 или 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 1? Също няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България;”
2. Създава се т. 1а:
„1а. наказателното производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България преди получаването й;”.
3. Точка 4 се изменя така:
„4. исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 2 на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ 24 часа” се заменят с „до 72 часа”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато за исканото лице е получена Европейска заповед за арест извън случаите по ал. 1, полицията го задържа за 24 часа и уведомява незабавно съответния окръжен прокурор. Прокурорът може да постанови задържане на лицето за срок до 72 часа.”
3. Алинея 3 се отменя.
4. В ал. 4 думите „Сигналът по ал. 2” се заменят със „Сигнал, получен чрез Шенгенската информационна система”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) В случаите по чл. 38а, ал. 1, т. 1-3, когато Европейската заповед за арест не е придружена с превод на български език, прокурорът уведомява незабавно издаващата държава членка за изпращането му в срока по ал. 2. Ако в този срок не се получи превод на заповедта, задържаното лице се освобождава от прокурора.”
По тези текстове водихме сравнително продължителна дискусия относно сроковете за задържане. Тук могат и вносителите също да изразят своето мнение. Колебанията бяха единствено по отношение на това дали удължаването на тези срокове не би предизвикало в бъдеще някои усложнения във връзка с това задържаните лица да атакуват действията на компетентните органи за прекомерност на тези мерки като продължителност. Това бяха становищата, които се застъпиха в комисията. Те са отразени и в доклада. Ако има някакви мнения или допълнителни разяснения по този въпрос, те също могат да бъдат чути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Рашков, желаете ли да вземете отношение? Няма някакви въпроси в залата, както виждате, но за изясняване на проблема, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО РАШКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Действително става дума за една ограничена мярка за принуда: срок от 24 часа, срок от 72 часа. По действащото национално законодателство и по силата на Конституцията е известно, че до 24 часа могат да задържат лица полицейските органи, с последващо уведомяване, разбира се, или незабавно органите на съдебната власт.
До 72 часа – по отношение на български граждани, може да се вземе такава мярка за принуда само с прокурорско постановление.
Аз смятам, че тези изменения, които се предлагат сега, не излизат извън тези рамки, които са създадени от националното законодателство, в смисъл, че ако лицето, което ще се задържи, например е чужденец, то се поставя при идентични условия както и българските граждани. Прави впечатление например това, че някой може да се позамисли, че във връзка с чл. 42 сега действащият закон предвижда задържане до 24 часа – това всъщност е проблемът, а сега се предлага това задържане да стане до 72 часа. Обяснението е много лесно, в смисъл, че все пак това се разпорежда от съда, тоест може да се приеме, че това е в известен смисъл акт на съда, а не е инициатива и решение на полицейския орган. Не сме в противоречие с Конституцията.
Що се касае до задържането до 72 часа, което постановява прокурорът, то е нещо, което не предизвиква никакво съмнение и колебание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 42, ал. 1 съдът служебно се произнася по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) В случаите по чл. 42, ал. 2 прокурорът внася искането за вземане на тази мярка в съответния окръжен съд.”
3. Алинея 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Съдът се произнася незабавно по вземането на мярката за неотклонение по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.”
4. Алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 4 – редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 има предложение на Илко Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 44 се правят следните допълнения:
1. В ал. 7 се създава изречение второ:
„Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.”
1. Създава се ал. 8, 9, 10, 11 и 12:
„(8) В случаите по чл. 40, т. 4 съдът приема да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето.
(9) След постановяване на решението съдът служебно се произнася по мярката за неотклонение, която е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода или на мярката, изискваща задържане на лицето.
(10) След влизането в сила на решението по ал. 8 съдът изпраща препис от него на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето.
(11) Окръжният прокурор внася предложение пред съответния окръжен съд по местонахождението на лицето, като съдът разглежда предложението по реда на чл. 457, ал. 2-5 от Наказателно– процесуалния кодекс.
(12) Решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Заверен препис от влязлото в сила решение по Европейската заповед за арест се изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) При допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест Върховната касационна прокуратура издава постановление за изпълнение на решението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
С това законопроектът е докладван на второ четене. Вероятно утре ще бъде гласуван в пленарната зала.
Благодаря на представителите на Министерството на правосъдието за участието в нашата работа по тази точка от дневния ред.
По следващата точка от дневния ред няма доклад на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ТРАГИЧНИЯ ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ – КАРДАМ НА 28 ФЕВРУАРИ 2008 Г., КАКТО И НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, СВЪРЗАНА С БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Госпожо Христова, има предложение на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори за попълване на състава на комисията. Моля да представите проекта за решение.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ):
„ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение на Народното събрание за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт, прието на 6 март 2008 г.,
РЕШИ:
Избира Съби Давидов Събев за член на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София – Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На мястото на Ясен Янев се предлага участието на народния представител Съби Давидов Събев.
Това предложение, този Проект за решение ще бъде гласуван утре.
Преминаваме към:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ.
Има предложение на Национално движение Симеон Втори за промяна в състава на комисии.
Госпожо Христова, моля да докладвате двете предложения.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ):
„ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по здравеопазването
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Веселин Витанов Близнаков за член на Комисията по здравеопазването.”
„ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за борба с корупцията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Веселин Витанов Близнаков за член на Комисията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
По тази точка от дневния ред има два проекта.
Госпожо Христова, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 14 май 2008 г., обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Иван Токаджиев – заместник-министър на културата, госпожа Иванка Христова –заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Валентина Кръстева – директор на дирекция в Националния осигурителен институт, господин Йосиф Милошев от Дирекция „Правна” в Националния осигурителен институт.
Проектът на решение беше представен от заместник-министър Иван Токаджиев, тъй като вносител на предложението пред Министерския съвет е министърът на културата господин Стефан Данаилов.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Константин Мирчев Павлов – значим български поет и кинодраматург от град София.
В мотивите на проекта за решение е представена професионалната биография на господин Константин Павлов. Господин Павлов е роден на 2 април 1933 г. Следва право в Софийския университет. Работи като редактор в Радио „София”, в Издателство „Български писател”, във в. „Литературен фронт”.
Константин Павлов започва да пише хумористични стихове и епиграми и публикува за първи път през 1947 г. във в. „Септемврийче”. Поезията в зрелите му творчески години е в жанровете сатира и лирика. Известни негови лирични произведения са „Сатири”, „Стихове”, „Появяване”, „Агонио сладка”, „Убийство на спящ човек”, „Елегичен оптимизъм”, „Репетиция за гала танц” и „Спасение”. Стиховете му са превеждани и четени в много европейски държави. Константин Павлов е автор на пиесите „Птици” и „Персифедрон”. Сценарист е на игралните филми „Спомен за близначката”, „Селцето”, „Чуй петела”, „Илюзия”, „Масово чудо”, „Бяла магия”, „Памет”, „Нещо във въздуха” и на анимационните филми „Птици”, „Стари басни”, „Внимание, червено”. Носител е на званието „Заслужил деятел на културата” и на орган „Св.Св. Кирил и Методий”.
В допълнение към представената от заместник-министъра Иван Токаджиев номинация на господин Константин Павлов за пенсия за особени заслуги, подуправителят на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова допълни, че НОИ подкрепя предложението за отпускане на такава пенсия. Била е извършена проверка по пенсионното дело на господин Павлов, според което в момента той получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 162 лв. Ако народните представители одобрят решението за изплащане на пенсия за особени заслуги, тя ще бъде с максималния размер, който към този момент е 490 лв., и пенсията, която е отпускана до момента за осигурителен стаж и възраст, ще бъде спряна. От Националния осигурителен институт припомниха, че средствата за тези пенсии са от Фонда за пенсии, несвързани с трудова дейност. За тях пенсионният фонд получава средства от републиканския бюджет. В момента в него има заделени около 70 хил. лв., което позволява и гарантира изплащането на пенсията.
Експертите от Националния осигурителен институт предложиха размерът на новоотпуснатата пенсия да бъде вписан в т. 1 от решението, а също така да се запише и условието, че тя ще бъде изплащана всеки месец. Това предложение беше възприето от народните представители, както и предложението, направено от тях – в решението да не се вписва единният граждански номер на получателя на пенсията поради възприети законови правила за защита на личните данни на гражданите.
Представителите на МТСП подкрепиха в изказванията си Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Константин Павлов.
По време на разискванията народните представители припомниха част от състоялата се вече дискусия по повод на приетите през 2007 и 2008 г. за отпускане на персонални пенсии. За пореден път бяха изказани уважение и респект към всички дейци на изкуството, културата, спорта, медицината, науката и всички сфери на обществения живот в България. Народните представители изразиха притесненията си, че продължава субективното номиниране и предлагане на творци за получаване на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Не подлежи на съмнение фактът, че хората, които биват предлагани от Министерския съвет за получаване на персонални пенсии, са заслужили, допринесли са със своя професионализъм, творчество и всеотдайност за успеха на България, но проблемът с липсата на критерии за отпускането на този вид финансова помощ продължава да стои решен. Народните представители констатираха, че ресорните министерства и Министерският съвет не правят даже опити да изработят някакви критерии, макар и неизчерпателни, относно този особен вид пенсионно плащане.
Продължава да се разчита само на законовите изисквания от Кодекса за социално осигуряване, които са рамкови и безусловни, и с това се допуска противопоставяне и разделяне при правеното на предложения и при определянето на получатели на пенсията за особени заслуги.
Въпросът, който отново беше поставен от народните представители, е дали за заслуги към държавата и нацията трябва да се дава пенсия. Това също е проблем, който Кодексът за социално осигуряване не решава. Защото за особени заслуги е по-приемливо да се връчват ордени и медали. С такива решения, без публично известни и прозрачни критерии, се създава усещането за безпринципно и конюнктурно отпускане на пенсии с формални, а не с обективни аргументи. Отсъствието на унифицирани и прецизни критерии довежда до естественото усещане у много заслужили български граждани, че са несправедливо подценени или ощетени както с признателност, така и с финансова помощ, досегашната практика на отпускане на персонални пенсии за особени заслуги е довела дотам, че техни получатели са български граждани с различен финансов статус, с различни социални възможности и с много различни житейски съдби. Отсъствието на критерии и условия за достъп до тези социални плащания вече деформират иначе хуманните правителствени актове.
Членовете на комисията отново припомниха собствения си извод, направен при последния дебат по повод на персоналните пенсии за особени заслуги, че трябва да се помисли за създаване на работна група, която да преформулира философията на пенсионните плащания в обхвата на особените заслуги към държавата и нацията. В конкретния случай предложението наистина е направено от Министерския съвет. Съгласно Наредбата за пенсиите предложение за отпускане на пенсии за особени заслуги се прави от министъра, който упражнява политиката или който ръководи и разработва политиката в областта, в която са особените заслуги на лицето.
На съществения въпрос има ли място въобще пенсията за особени заслуги в Кодекса за социално осигуряване предстои да бъде даден отговор. Народните представители направиха дискусия върху определенията за пенсията като отложено плащане за доходи от труд и всички други видове пенсии пенсионните фондове, които подробно и прецизно са разписани в Кодекса за социално осигуряване.
Народните представители отново съсредоточиха дебатите върху удачната възможност да се преразгледа цялостната система за морални и материални стимули в България. Те припомниха на представителите на министерствата и институциите за направеното неотдавна предложение към тях да бъдат инициатори за започване на широка обществена и институционална дискусия по отношение на пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията, в която да участват много различни групи и институции, творчески съюзи и заинтересовани ведомства извън Социалната комисия към Народното събрание.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” 11 гласа, “против” няма, “въздържали се “ 2 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, внесен от Министерския съвет на 2 април 2008 г., като в т. 1 от него предлага след думата “нацията” да се добави “в размер на 490 лв. месечно” и Народното събрание да гласува следния проект за решение:
“1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 490 лв. месечно на Константин Мирчев Павлов от София, бул. “Евлоги Георгиев” № 93, считано от 1 май 2008 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 май 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев, подоуправителят на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова, главният директор на Главна дирекция “Пенсии” в Националния осигурителен институт госпожа Валентина Кръстева.
На основание ч. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 250 от 21 април 2008 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Константин Мирчев Павлов от София, считано от 1 май 2008 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческа дейност на един от най-значителните български поети.
Константин Павлов започва творческия си път с хумористични стихове и епиграми, като първите отпечатани негови стихове са през 1947 г. във в. “Септемврийче”. Поетът работи като редактор в Радио София, в издателства и във вестници, както и като драматугически консултант.
Поезията на твореца от периода на зрелостта е на границата между лирика и сатира и се характеризира с активна авторска позиция. Стиховете на Константин Павлов провокират интелектуалното познание на духовно освободения читател. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години на миналия век. Стиховете на Константин Павлов са преведени на английски, френски, немски, руски, испански, полски, унгарски, сърбохърватски и на други езици.
Константин Павлов е автор на пиеси и сценарист на игрални и анимационни филми, които са получили награди на национални и на международни фестивали. Той е член на Съюза на българските филмови дейци и е носител на званието “Заслужил деятел на културата” и на орден “Св. Св. Кирил и Методий” І степен.
Съвременните ценители определят Константин Павлов като гениален творец, обновил по необикновен начин българската лирика, драматургия и киносценаристика.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Константин Мирчев Павлов, от гр. София, считано от 1 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Христова, заповядайте да представите становището на Комисията по труда и социалната политика по втория проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
Проектът за решение беше представен от заместник-министъра на културата Иван Токаджиев. С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Наум Христов Шопов – един от най-популярните, обичани и талантливи български актьори. Господин Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Започва творческия си път като стажант-актьор в Старозагорския драматичен театър още през 1948 г.
Представителите на Министерството на труда и социалната политика подкрепиха в изказванията си Проекта за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Наум Шопов.
По време на разискванията народните представители припомниха част от състоялата се вече дискусия по повод на отпуснатите през 2007 и 2008 г. персонални пенсии за особени заслуги.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 11 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г., като в т. 1 от него предлага след думата “нацията” да се добави “в размер на 490 лв. месечно” и Народното събрание да гласува следния проект за решение:
“1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията в размер на 490 лв. месечно на Наум Христов Шопов от София, считано от 1 май 2008 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Господин Мерджанов, моля да представите проекта за решение на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
„СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 21 април 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 май 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 802-03-4, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев, подуправителят на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова, главният директор на Главна дирекция „Пенсии” в Националния осигурителен институт госпожа Валентина Кръстева.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 251 от 21 април т.г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Наум Христов Шопов от град София, считано от 1 май 2008 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческа дейност на Наум Шопов, чийто талант е спечелил и продължава да печели сърцата на почитателите на театъра, на киното и на телевизионния екран.
Актьорът е роден в Стара Загора в семейството на известната актриса Мара Шопова и започва творческия си път в родния си град още през 1948 г. в Старозагорския драматичен театър. Впоследствие играе в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на българската армия, в Драматичния театър – Бургас. От 1985 г. Наум Шопов играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов” и създава много колоритни и запомнящи се образи.
Талантливият актьор е сътворил поредица от роли в храмовете на Мелпомена, които трудно биха могли да бъдат изброени, като от тях ярко се открояват незабравимите му образи в българската класическа и съвременна драматургия и художествените му постижения в руската, в европейската, и в световната драматургия.
Творчеството на Наум Шопов се характеризира с многобройни изяви както на театралната сцена, така и на филмовия и на телевизионния екран. Самобитността и талантът на актьора се проявяват в незабравимите образи във филмите „Цар и генерал”, „Инспекторът и нощта”, „Крадецът на праскови”, „Допълнение към Закона за защита на държавата”, „Привързаният балон”, „Скорпион срещу дъга”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Вилна зона”, „По дирята на безследно изчезналите”.
За приноса си в областта на българското театрално и филмово изкуство актьорът е удостояван с различни награди и отличия, сред които: награди на националните прегледи на театъра, награда за мъжка роля – на Цар Борис ІІІ във филма „Цар и генерал”, наградата „АСКЕЕР” – три пъти, наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество „Икар” 2005 г., наградата на София – 2006 г.
След проведеното обсъждане на проекта за Решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” и „въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Наум Христов Шопов от град София, считано от 1 май 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Имате думата за изказвания по тези проекти за решения. Не виждам желаещи.
Те ще бъдат гласувани утре.
Тъй като следващата точка от дневния ред е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия, а председателят сутринта обяви, че с него ще започнем заседанието утре, ще премина към съобщенията.
Утре предстои да бъдат гласувани:
1. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по Проект за социално включване.
2. Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България („заемополучател”) и KfW, Франкфурт на Майн (KfW) за 4 млн. евро – насърчаване на малки и средни предприятия в градски и земеделски райони в България.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
7. Проект за решение за попълване състава на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата за трагичния инцидент във влака София-Кардам на 28 февруари 2008 г., както и на нормативната уредба, свързана с безопасността на железопътния транспорт.
8. Проекти за решения за попълване състава на парламентарни комисии.
9. Проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията.
Заседания ще имат:
– Комисията по европейски въпроси – четвъртък, 14,30 ч.;
– Комисията по транспорт и съобщения – четвъртък, 14,30 ч.;
– Комисията по бюджет и финанси – сряда, 14,30 ч.;
– Комисията по земеделието и горите – четвъртък, 14,30 ч.;
– Комисията по околната среда и водите – сряда, 14,30 ч.;
– Комисията по правни въпроси – четвъртък, 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Пенко Атанасов
Светослав Спасов