Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Петър Берон

Секретари: Пенко Атанасов и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание.
Трудно ще бъде гласуването при този кворум, така че ще трябва да преценим. Системата е еднозначна – това е регистрирала.
Уважаеми колеги, първо да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 23-25 юли 2008 г. Ще гласуваме два законопроекта на второ четене, съгласно решението, което вчера прие Народното събрание. Точките от дневния ред са следните:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата. Вносител: Министерски съвет; 10 юни 2008 г.
3. проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерски съвет, 30 юни 2008 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: Деница Гаджева и Митко Димитров; 10 април 2008 г., Министерски съвет; 11 юли 2008 г. Продължение.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България. Вносител: Министерски съвет, 30 юни 2008 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Приет на първо четене на 6 юни 2008 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Приет на първо четене на 20 юни 2008 г.
8. Първо четене на Законопроекта за културното наследство. Вносители: Нина Чилова и група народни представители; 11 юли 2008 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване. Приет на първо четене на 27 юни т.г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Приет на първо четене на 9 юли т.г.
11. Първо четене на Законопроекта за инспектиране по труда. Вносител: Министерски съвет; 30 юни 2008 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Вносител: Министерски съвет; 15 април 2008 г.
13. Парламентарен контрол. В рамките на парламентарния контрол:
- Разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените, за компенсиране обезценяването на доходите, за косвено регулиране на ценовите равнища.
- Отговори на въпроси и питания.
Това е проектът за програма за тази седмица.
Моля, гласувайте предложения проект.
Гласували 199 народни представители: за 190, против 6, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Предложение за включване в дневния ред по реда на ал. 3 на чл. 40.
Предложение от народния представител Владимир Кузов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Господин Кузов, заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Уважаеми колеги! Миналата седмица за пореден път, както и днес, ви представям предложение за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с което предложение, ако бъде прието за разискване в пленарната зала и след това стане закон, ще се синхронизира Законът за енергетиката с евродирективата, за която всички знаете.
Обръщам се най-вече към Социалистическата партия, която има в тройната коалиция министър на икономиката и енергетиката, господин Петър Димитров. Този министър нееднократно е декларирал дори и от тази трибуна, че правителството и ръководеното от него ведомство ще направи всичко възможно, да бъде синхронизирано законодателството в тази си част, с която се гарантират правата на потребителите – такива, каквито са и в Европа.
Затова се обръщам към БСП: да не бламират собствения си министър на икономиката и енергетиката и по някакъв начин да излязат деликатно от ситуацията, тъй като Национално движение Симеон Втори застава твърдо зад твърденията на еврокомисар Меглена Кунева, която също се обяви срещу този метод на тримесечен отчет по прогнозни резултати на електроенергията – нещо, което Европейската комисия и Европа не практикува и по никакъв начин не поощрява.
Ясно е, че националноотговорните формации вдясно са за тази синхронизация на българското законодателство. Надявам се, че Социалистическата партия като най-голям коалиционен партньор, както и НДСВ, които миналия път гласуваха „за”, ще приемат за дебат в пленарната зала този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 66, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Помолих за прегласуване и резултата по групи, тъй като отново напомням не само на НДСВ, които ще застанат зад твърденията на еврокомисар Меглена Кунева, а и за Социалистическата партия, тъй като министър Петър Димитров, уважаеми колеги, категорично заяви, че ще се наложи промяна в Закона за енергетиката. Затова малко несериозно звучи да се отхвърлят предложения на народни представители, макар и те да са от опозицията.
Затова, уважаеми колеги, обръщам се отново към Социалистическата партия, да подкрепят отново влизането на тази точка в дневния ред и да стане дебат. Така може би ще влязат и предложенията на Министерския съвет и на колегите от БНС. Затова пожелах този резултат да бъде обявен на таблото, за да се види, че Социалистическата партия по някакъв начин може би бламира министъра на икономиката и енергетиката. Отново напомням, ако някой от тази парламентарна група не знае, че той е от вас – министър Петър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 43, против 73, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Борислав Ралчев за включване на Законопроекта за акцизите и данъчните складове.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми колеги, като че ли ще стане рутинна практика във всяка сряда да изслушвате тези три изречения, които са пределно ясни. Започнал е един дебат, който е спрял по средата. Законопроектът е актуален. Ако смятате, че трябва Народното събрание да отговаря със своите актове на актуалните проблеми, очевидно вашият вот ще бъде „за”. В противен случай ще имате неудоволствието всяка сряда да слушате тази кратка тирада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте за включване в дневния ред на направеното предложение.
Гласували 170 народни представители: за 58, против 60, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за мораториум върху застрояването. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, за пореден път предлагам в дневния ред на Народното събрание да влезе предложение за налагане на пълен мораториум върху строителството на междублоковите пространства на големите български градове. В петък аз имах въпрос към министър Асен Гагаузов – вашия министър, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, който се съгласи с моята теза, че такъв мораториум е крайно необходим. Застрояването продължава в невероятни размери, интензифицира се. Няма да ви казвам ужасяващи примери – и тази сутрин по телевизията гледахме такива – на застрояване на последните останали зелени площи и междублокови пространства. Няма да ви давам и конкретен пример в кв. „Хиподрума”, където детска площадка е продадена от кмета Бойко Борисов за около 200 евро квадратния метър, при условие че там квадрата струва точно десет пъти повече. Ще внеса документите още днес в Комисията за борба с корупцията и ще искам незабавна намеса от страна на тази комисия.
Подобни са случаите, уважаеми колеги, в кв. „Надежда”, в „Илинден”, в Търново, във Варна.
Обръщам се към вас да гласуваме по съвест, да защитите интересите на вашите избиратели и да наложим този мораториум, за да може да започне незабавна ревизия на тази криминална реституция в тези междублокови пространства и да видим кои съдии поименно са връщали ниви в тези междублокови пространства.
Това е моето предложение. Надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 139 народни представители: за 47, против 27, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Има думата господин Христов за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз обещах разпечатката от днешното гласуване на няколко медии и ще им я предоставя.
Ще ви кажа също и друго. Миналия път, когато имах този въпрос към министър Гагаузов, при мен дойдоха представители на управляващото мнозинство. Те ме помолиха да внеса днес това предложение. Ще предам разпечатката на медиите, нека хората съдят сами кой защитава строителната мафия и кой защитава интересите на собствените си избиратели. Мен лично ме е срам от този резултат, който видях преди малко. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.)
Не ме апострофирайте, колега от ДПС. Вие сте най-виновни в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, не влизайте в пререкания.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вашият обръч от фирми.
Искам да ви кажа друго, колеги, днес съобщиха, че започват да се рушат хотели, които са строени по българското Черноморие.
Скоро в София и в големите български градове ще започне този процес. Ние ще трябва да рушим нещо, което е построено вследствие на вашата безотговорност.
Искрено се надявам да преосмислите вашето поведение, да загърбите онова, което ви внушават от партийните централи, и онова, което ви внушават от ДПС. Да, вие, които ме гледате, уважаеми колеги. (Реплика от народния представител Ремзи Осман.) Защото този обръч от фирми е в дъното на онова, което става. Няма да ви казвам колко фирми се перат чрез това криминално застрояване. Време е да кажем „Стоп!” и да приемем този 10-годишен мораториум, за да дадем, пак ви казвам, възможност за пълна ревизия на този криминален процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, времето изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: В Лондон, казвал съм ви го тук, има 100-годишен мораториум. Хората са решили своите проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 157 народни представители: за 77, против 33, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
И последното предложение е на народния представител Йордан Бакалов за включване на проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Знаете, че миналата седмица нашата парламентарна група и българският парламент беше напуснат от господин Филип Димитров и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, знаете, че той беше заместник-председател на Народното събрание. Използвайки това право, нашата парламентарна група направи предложение за човек, който да замести господин Филип Димитров.
Предложението на Парламентарната група на Обединените демократични сили е за госпожа Надежда Михайлова, която да заеме мястото на господин Филип Димитров като заместник-председател, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам нашето предложение по чл. 40 да влезе като точка в дневния ред и да бъде т. 1, защото от новата сесия, а именно от септември, заместник-председател от Парламентарната група на Обединените демократични сили трябва да заеме мястото на трибуната по принципа на ротацията.
Така че предложението е свързано точно с това. Мисля, че правото, което имаме, е съвсем нормално да бъде подкрепено и от управляващи, и от опозиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение за включване на точка в дневния ред.
Гласували 159 народни представители: за 145, против 6, въздържали се 8.
Предложението за включване на точката в програмата е прието.
Подлагам на гласуване предложението това да бъде т. 1 от седмичната програма, тоест на днешното заседание. Това беше предложението, направено от господин Бакалов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 35.
Предложението се приема.
Това проекторешение ще бъде т. 1.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 16-22 юли:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Николай Кънчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вносители – Марина Дикова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за независимите оценители. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г. Вносител – Комисията по разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно общата политика за противодействие на скока на цените за компенсиране на обезценяването на доходите за косвено регулиране на ценовите равнища. Вносители – Иван Костов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Евдокия Манева и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „ВИЛЕНГЕН” и минен ловец клас „ФЛАУЕР” между Република България и Кралство Дания. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народното събрание. Вносител – Йордан Бакалов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за уреждане на някои трудови осигурителни права на български граждани. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Евдокия Манева и Даут Осман. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметна палата за 2007 г. Вносител – Румен Овчаров. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Още едно съобщение. На 17 юли 2008 г. от Сметна палата на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметна палата в Народното събрание е внесена Актуализираната програма за одитната дейност на Сметна палата за 2008 г. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и се намира в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към гласуванията по законопроекти, които сме приели да бъдат гласувани днес.
Първият е проектът за Закон за кредитиране на студенти и докторанти на второ четене. Има доклад за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията, заглавието на Раздел І „Общи разпоредби” по вносител, подкрепено от комисията и чл. 1, по който комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Член 2 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Член 3 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Има предложение на народния представител Атанаска Тенева по чл. 3, който комисията счита, че подкрепя по принцип, но народният представител настоява предложението да се гласува.
Има предложение в пленарната зала също на госпожа Тенева по чл. 3, в редакцията на комисията - в т. 3 на ал. 1 да се добави изразът „или образователна и научна степен”.
Госпожо Тенева, поддържате ли искането си да се гласува точка втора от Вашето предложение?
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ, от място): По принцип то е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай няма да го гласуваме.
Тук има такава особеност, уважаеми колеги. Комисията по бюджет и финанси е оформила своите предложения по следния начин: комисията дава редакции към текста на вносителя, а не формулира цялостна своя редакция на съответния член или алинея. Така ли е, господин Имамов? Това създава известна особеност при гласуването, тъй като ние не можем да гласуваме просто предложения на комисията, защото предложението на комисията е съчетание между предложението на вносителя и допълнения на комисията.
Тук сме изправени пред следния казус. Там, където има предложения на комисията, да се гласуват предложенията на комисията за изменения в текста на вносителя и едновременно с това – текстът на вносителя. Тоест гласуваме текста на вносителя с предложенията на комисията, а не така, както той първоначално го е внесъл. Това трябва да е ясно на пленарната зала. Даже бих предложил процедурно да гласуваме това разбиране за гласуването, защото вие не сте предложили цялостен окончателен текст на съответната алинея или член, а промени в текста на вносителя. Така че остава и текстът на вносителя, предлагат се и предложения на комисията.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване процедурното предложение, че там, където има предложения на комисията за промени в текста на вносителя, подлагайки на гласуване предложенията на комисията, ние ги подлагаме на гласуване едновременно с текста на вносителя и гласуваме окончателен текст по вносител с промените на комисията. Виждам потвърждение от господин Имамов и от госпожа Антонова. Ще проверим дали пленарната зала е готова да следва тази процедура.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – гласуваме текста на вносителя с измененията на комисията, там, където има изменения на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване първо редакционното предложение на госпожа Атанаска Тенева в предложенията на комисията по т. 3 – тя е всъщност т. 3 в текста на вносителя, госпожо Тенева, а не в предложенията на комисията - точно в този смисъл, за който говорихме, че едновременно гледаме поправките на комисията и текста на вносителя. Редакционно предложение в пленарната зала на госпожа Тенева в т. 3 на ал. 1 на чл. 3, в текста на вносителя, да се добави изразът „или образователна и научна степен”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Предложението за редакция е прието.
Госпожа Антонова има думата за процедура.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Имам едно процедурно предложение със съзнанието, че може би няма да се вместя най-точно в правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От Вас най-малко се очаква да се отклоните от правилата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Както се казва, за зачитане на по-големия интерес, в името на по-точната редакция на чл. 3, ал. 1 по същество си позволявам известно отклонение, ако въобще е налице такова от правилата.
Предложението ми е следното: в чл. 3, ал. 1 по комисия ние сме предложили след думата „кредит” да се поставят две точки, при което положение последният израз „отговарят едновременно на следните изисквания” отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да повторим още веднъж.
В чл. 3, ал. 1 – преди т. 1, Вие казвате, че това е фактически основният текст на ал. 1, ...
НАДЯ АНТОНОВА: Да, по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... последните думи са „на следните изисквания:”. След това комисията е предложила преди тази т. 1 след думите „за кредит” - къде се появяват тези думи „за кредит”?
НАДЯ АНТОНОВА: Думите „за кредит” са на четвъртия ред на ал. 1 на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В края на четвъртия ред – „договор за кредит”.
НАДЯ АНТОНОВА: Ние сме предложили да отпадне изразът „отговарят едновременно на следните изисквания”.
Аз бих предложила този израз да се запази, като предложението на комисията не се приеме. Съображенията са, че ако отпадне изразът „отговарят едновременно на следните изисквания” - тези изисквания, както са посочени с точки 1, 2, 3 и 4, се разбира, че право на кредит имат всички лица, които отговарят на което и да е от тези условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук става дума за едновременно на всички.
НАДЯ АНТОНОВА: Съображението е от гледна точка на правната техника. Така както е написано, се създава най-малкото неяснота необходимо ли е да бъдат налице тези четири условия за ползване на кредит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам мисълта Ви, госпожо Антонова. Ще се опитам да я обясня на пленарната зала.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, следва да се гласува още едно процедурно предложение – дали да уважим предложението, току-що направено от госпожа Антонова. Тук обръщам внимание на Комисията по бюджет и финанси, че начинът, по който сте си представили доклада, сега създава тази трудност, госпожо Антонова.
В предложенията за поправки в текста на вносителя от комисията се предлага да отпадне изразът „отговарят едновременно на следните изисквания”. Този израз предхожда четири изисквания, които следват след това за сключване на договор за кредит.
Комисията е предложила този израз „отговарят едновременно на следните изисквания” да отпадне. Току-що госпожа Антонова направи обратното предложение той да остане, защото иначе се изменя смисълът на самия чл. 3, ал. 1.
За да допуснем предложението за отпадане на този израз, вие трябва да гласувате съгласие да преминем към гласуването за отпадане.
Правя процедурното предложение за подлагане на гласуване отпадането на предложението на комисията за ал. 1 на чл. 3.
Моля, гласувайте това процедурно предложение - да преминем към гласуване на предложението на госпожа Антонова.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Ще пристъпим към гласуване на предложението, направено от госпожа Антонова, да отпадне предложението на комисията по ал. 1 – в израза след думата „кредит”, отнасящ се до израза след думата „кредит”. На практика предложението на госпожа Антонова означава този израз да остане.
Гласуваме предложението за отпадане на предложението на комисията, което означава оставане на текста на вносителя.
Гласувайте, колеги.
Предложението по същество е достатъчно обосновано.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението на госпожа Антонова е прието.
Сега подлагам на гласуване текстовете на чл. 2 и чл. 3 по вносител, с направените предложения на Комисията по бюджет и финанси, и с току-що внесените редакционни поправки, по силата на предложенията на госпожа Тенева и госпожа Антонова.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
По чл. 4 комисията е дала своя цялостна редакция, както виждам – подкрепя по принцип текста на вносителя.
Същото се отнася и за чл. 5, тоест по комисия.
Член 6 – по комисия.
Член 7 – по комисия.
Гласувайте тези текстове – членове 4, 5, 6 и 7, в окончателната редакция на комисията. (Реплики.)
По чл. 7 има предложение ли?
Отменете гласуването.
Има предложение на госпожа Тенева, но е отбелязано, че то е оттеглено. Госпожа Тенева е оттеглила предложението си, а други предложения не виждам. Ако бъркам, ме поправете, но няма други предложения.
Отново гласуваме членове от 4 до 7 включително, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване текста на заглавието на Глава втора по вносител, подкрепено от комисията.
Не включвайте още гласуването, тъй като ще ви представя текстовете на членове 8, 9, 10 и 11, за да ги гласуваме ан блок: чл. 8 е предложен от комисията по технологията, която дискутирахме в началото, тоест, стъпвайки на текста на вносителя, предлага свои уточнения в текста на вносителя. Същото се отнася до чл. 9. Същото – до чл. 10.
Член 11 се подкрепя от комисията, той е по вносител.
По тези текстове на членове 8, 9 и 10, с редакционните предложения по тях, по текста на вносителя, от комисията има ли уточнения, които трябва да се направят? Не виждам такива.
В такъв случай подлагам на гласуване едновременно текстовете на чл. 8 по вносител с предложенията на комисията, чл. 9 по вносител с предложенията, чл. 10 по вносител с предложенията, чл. 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
При това гласуване се включва, разбира се, и гласуването, което току-що извършихме, на самото заглавие на Глава втора, което е по вносител, с подкрепата на комисията: „Институции в системата за кредитиране на студентите и докторантите”.
Сега преминаваме към Глава трета – „Държавна финансова подкрепа”.
Предложението на вносителя се подкрепя от комисията за редакцията на заглавието на главата.
Представям ви текстовете на членове 12, 13, 14 и 15: чл. 12 е по вносител с предложение на комисията по ал. 2 на чл. 12; чл. 13 е по вносител, изцяло подкрепен от комисията; чл. 14 е по вносител с предложение на комисията по ал. 4 на чл. 14; чл. 15 е изцяло в окончателна редакция на комисията.
Няма уточнения по тези текстове.
Гласувайте заглавието на главата и текстовете от чл. 12 до чл. 15 включително.
Гласувайте, колеги.
Гласуването продължава, като ще подсетя колегите, които са извън залата, че е добре да се включат в този процес. Гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Глава четвърта. Заглавието е по вносител, подкрепено от комисията; чл. 16 – по вносител, подкрепен от комисията; чл. 17 – по вносител, подкрепен от комисията; чл. 18 – текстът на вносителя е като основа, има и уточнения на комисията по алинеи 3 и 7; чл. 19 – въз основа на текста на вносителя - предложение на комисията за редакцията на ал. 2; чл. 20 – изцяло по вносител, подкрепен от комисията; чл. 21 – по вносител, подкрепен от комисията; чл. 22 – по вносител, подкрепен от комисията; чл. 23 – също; членове 24, 25 и 26 – също; чл. 27 – предложение на комисията по т. 3 на ал. 1 в редакцията на комисията. Това са текстовете на Глава четвърта.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава четвърта и текстовете на съдържащите се в нея членове в съответната редакция – или изцяло по вносител, или с уточнение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Остава последното гласуване – на Заключителните разпоредби. Заглавието е по вносител, подкрепено от комисията; текстовете на § 1 – по вносител, подкрепен от комисията; § 2 в окончателна редакция на комисията; и § 3 – по вносител.
Моля, гласувайте заглавието на заключителната част и тези три параграфа.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за кредитиране на студентите и докторантите. Това е основание за задоволство в залата и около нея, а най-важно – сред студентите и докторантите.
Колеги, следващият законопроект е кратък. Ще гласуваме заглавието на законопроекта по вносител, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, и текстовете на § 1 по вносител, § 2 по вносител, § 3 в редакция на комисията и § 4 по вносител.
Моля, гласувайте заглавието и тези четири текста на законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението, направено в пленарната зала от народния представител Алиосман Имамов - наименованието на заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” да бъде заменено със „Заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на думата „Преходни”.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, който засяга Допълнителните разпоредби (комисията подкрепя текста на вносителя); заглавието „Заключителни разпоредби”, както бе уточнено току-що; § 6 по вносител и § 7 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
И този закон е приет на второ четене.
Предстои да продължим с нашата програма за седмицата и по-конкретно с днешния дневен ред. Интересно е да се наблюдава, че по точка първа, по която имаше гласуване и бе включена в дневния ред, не е очевидно кой ще представи проекта за решение, и още по-малко – кой ще гласува направеното предложение.
Преминаваме към първа точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ КВОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ.
Вносител е народният представител Йордан Бакалов.
Давам думата на господин Бакалов.
РЕПЛИКИ: Няма го, няма го в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не личи заинтересованост от навлизането в същината на тази точка.
Ето го господин Бакалов, влиза в „дванадесетия час”.
Би било добре ако и кандидатът присъства.
А, ето я и госпожа Михайлова, която влиза в пленарната зала.
Имате думата, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 ал. 4, 5 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за избиране на заместник-председател на Народното събрание от квотата на Парламентарната група на Обединените демократични сили, като внасям мотивиран проект за решение:
„Проект
РЕШЕНИЕ:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 4, 5 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Надежда Николова Михайлова за заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание.
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание...” и следва стандартният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Бакалов.
Има ли желаещи да се изкажат по този проект? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване. Възражения? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание от квотата на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Госпожа Надежда Михайлова е избрана за заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Честито, госпожо Михайлова! (Ръкопляскания.) Желая Ви успешна работа в един отговорен период от работата на Четиридесетото Народно събрание! На добър час!
Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
На второ четене са докладвани и приети заглавието и параграфи от 1 до 8 включително. На второ четене са докладвани параграфи от 9 до 19 включително. Развили са се разисквания по § 9, които не са приключили, от което следва, че продължаваме с обсъждания по § 9, който предвижда създаването на национална агенция.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 9, колеги?
В случай че няма желаещи за изказване, предлагам да продължим с процедурата, възприета при второто четене на този законопроект, а именно да гласуваме съответните параграфи.
Няма желаещи да вземат отношение по § 9.
По останалите параграфи – до 19 включително, има ли желаещи да вземат отношение, тъй като по тях няма направени предложения? Няма желаещи за изказване.
В такъв случай ще преминем към гласуване едновременно на всички тези текстове.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
С моите колеги, съвносители на предложението по § 9, част от което не е приета от комисията – по т. 2, буква „г”, която касае ал. 5 на чл. 21а и по т. 4, относно чл. 21в, ал. 4, ние оттегляме неприетата част от предложението. (Шум и реплики.)
Оттегляме неприетата част от предложението по § 9 – ал. 5 на чл. 21а и ал. 4 на чл. 21в – относно изискванията към членовете на Надзорния съвет и на изпълнителния директор, тъй като текстът на вносителя ги определя достатъчно добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, аз виждам в доклада на стр. 11 записано следното: комисията подкрепя Вашите предложения по т. 1, 2, букви „а” и „в”, т. 3 и 5, по принцип подкрепя т. 2, буква „б” и не подкрепя предложението по т. 2, буква „г” и по т. 4. Тоест това са тези две предложения – по т. 2, буква „г” и по т. 4, които се отнасят до тези членове от законопроекта, които Вие визирате.
Господин Иванов, ясно ли е кое оттеглят колегите?
Ако желаете, заповядайте, за да няма недоразумения.
Очевидно номерацията е по самото предложение, формулирано от колегите.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не е най-доброто това, че в залата се оттеглят приети вече от комисията текстове, но в крайна сметка това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не, господин Иванов, има недоразумение. Става дума, че има една част от предложението на колегите, която комисията не е приела.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Аз имам следния въпрос: така, както е формулиран новият § 8, в болт, остава ли за гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Параграф 8 остава за гласуване така, както е предложен.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Към него, особено по повод на всичко това, което се случи в последните 5-6 месеца в Агенция „Пътища”, във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, имам нещо, което аз зная, че не отговаря изцяло на Правилника на Народното събрание. Но когато, господин председателю, ние тук говорим при какви условия може да бъде прекратен предсрочно мандата на член на Надзорния съвет е записано, а това, за да бъда коректен, е чл. 21а, ал. 6, където са записани три условия. Двете от тях бяха внесени от Министерския съвет по писмено искане на съответния член на Надзорния съвет до министър-председателя:
„2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от три месеца;”.
Към това комисията добави още един текст, а той е свързан с изискването на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е т. 3.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Моето настояване, което може да бъде включено като т. 4, при положение че има общо съгласие на пленарната зала, че така записани трите условия не предвиждат едно четвърто условие, което ние наблюдаваме, уви, в държавната администрация именно на това ниво в последните месеци доведоха до тези силно критични доклади.
Затова предлагам т. 4 да бъде:
„4. при системно умишлено неизпълнение на задълженията по чл. 21б, ал. 1.”
Това са всъщност задълженията, които се вменяват на Надзорния съвет, респективно на неговите членове.
Защото, господин председателю, ако един човек, член на Надзорния съвет, дори да не е и в конфликт на интереси, не изпълнява възложените му по закона функции, ако ние не приемем една такава т. 4, реално той остава пет години в Надзорния съвет и дори и умишлено да не изпълнява своите задължения няма механизъм, по който да бъде освободен.
Аз считам, и при това не при еднократно – аз заявявам: „при системно умишлено неизпълнение на задълженията”.
Зная, че на второ четене не могат да се предлагат нови текстове към законопроектите за гласуване, но считам за изключително важно и за важен сигнал, ако ние в този текст добавим и тази т. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Моля и господин Мирчев, и господин Иванов да преценят следното – поначало ние приключихме с обсъждането на параграфа и преминахме към гласуването.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Малко късно влязох в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата не предвижда момента на влизане в залата. Освен това това не е редакционно предложение, а е предложение по същество.
Аз бих предложил, господин Иванов, да прецените, ако считате за необходимо, да направите предложение за нов законопроект, който да бъде приет. Съображенията са съществени, за съжаление, в момента не могат да бъдат подложени на гласуване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Няма воля, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иванов, ако имаше воля, Вие щяхте да сте в залата. Щяхте да следите. Аз поканих няколко пъти, ако има някой, който желае да вземе думата по § 9. Вие отсъствахте. Не обвинявайте нито мен, нито някой друг, че отсъства воля. Напротив! (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Прецедентите винаги са били по решение на пленарната зала, никога по своеволие на водещия, на председателя.
Господин Мирчев, правите ли процедурно предложение да се даде възможност да се разгледа такъв текст и евентуално да бъде подложен на гласуване? Трябва да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ако трябва да сме равнопоставени към всички, вчера имаше направена добавка от господин Илиевски в ал. 5 да се добави подобен текст. Той докладва този текст. Тази добавка в ал. 5 също трябва да бъде гласувана. Предполагам, че той ще направи и оттегляне на едно предложение, което направи вчера в 18,55 ч. по ал. 3 на чл. 21а, тъй като реално това негово процедурно предложение да се гласува текста на вносителя не е оттеглено. Ако се оттегли, тогава това означава и съответна промяна в процедурата за гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Мога ли да направя едно предложение в такъв случай?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да отложим гласуването по § 9 за утре, в началото на пленарния ден. Да проведете едно заседание на комисията, може и в почивката, и да уточните какви предложения формулирате за пленарната зала като допълнителни. (Шум и реплики.)
Чувствам, че ще има обратно предложение, нека да го чуем.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на господин Илиевски вчера беше прочетено в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но не го виждам днес включено в доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Обръщам внимание, че то трябва да се гласува. Не е включено в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че има колеги, които желаят да вземат отношение по по-нататъшния ход по тези текстове.
Давам думата на господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в продължение на вчерашната дискусия ние взехме решение – тогава водеше проф. Корнезов, по-късно и д р Берон, все пак да се придържаме доколкото е възможно към правилата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По принцип – винаги.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: По принцип – да, но сега залитаме към неща, които са в разрез с приетите и действащи правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какво предлагате, господин Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Предлагам да вървим по закона така, както е. Няма привилегировани депутати в тази зала и не бива да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма. Залата решава, господин Кътев, бъдете спокоен.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Така е, но спрямо правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, разбира се.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Щом не са предложили нищо в комисията, щом не са присъствали тук и по време на заседанието да си направят изказването, сега трябва да правим изключения, които са в разрез с правилата на дейността на Народното събрание.
Затова, господин председателю, предлагам да си вървим по закона така, както повелява правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, разбрах.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, това, което вчера заявихме от трибуната, беше в рамките на дебата, който се водеше, без да нарушаваме правилника. Въпреки всичко, тъй като има принципно различие от това, което е прието в комисията, аз оттеглям онова изречение, което бях предложил в ал. 3 на чл. 21а – „Членовете на Надзорният съвет се одобряват ...” и т.н., като остава редакцията, дадена от комисията, изписана с болт на стр. 13.
Поддържам редакционната си добавка, защото тя наистина е редакционна, в ал. 5 – за членовете на Надзорния съвет, където се изброява тяхната квалификация, да бъде синхронизирано с конфликта на интереси, който сме разписали – „при възникване на обстоятелства ...” – в т. 3 на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И как да звучи текстът?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Същият, както е в т. 3. С болт е написано: „За членове на Надзорния съвет се назначават инженери, икономисти и юристи, които имат опит в управлението на публични структури” и продължаваме изречението: „и които не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с търговец или съдружник, или акционер в търговец, който участва в процедури за обществени поръчки или за концесии, провеждани от Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Тоест, продължаваме онова, което е прието от комисията, само допълваме, за да бъде вързано със следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам се и към председателя, и заместник-председателя, във Ваше лице, на комисията: смятате ли, че коректното е комисията да представи писмено допълнителен доклад? Не можем по слух да гадаем в пленарната зала кое след кое продължава.
Има думата господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение все пак залата да реши дали да включим предложението на господин Иванов.
Господин председател, уважаеми колеги, искам да обърна внимание на факта, че в Доклада на Европейската комисия е записано, че Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” минава на подчинение на министъра на транспорта и със Закона за изменение на Закона за пътищата е разписан конфликта на интереси, а на практика това го няма. Българското правителство за пореден път е излъгало Европейската комисия. Давате ли си сметка какво правим ние сега? (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Вие ще го приемете, господин Божинов, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да се поправи доклада.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но все пак правя процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, процедурата, която можете да направите, господин Чачев, е единствено за отлагане гласуването на § 9. Няма как да са преферира едно предложение. Ще стигнем и до там.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие вече подсказахте моето процедурно предложение – да отложим гласуването на § 9 и да се свика заседание на Комисията по транспорт, да се изчистят текстовете и след това да ни се предложи в изчистен вариант, защото и предложението, което направи господин Илиевски, и предложението, което направи господин Иванов, заслужават сериозно внимание да се обсъдят. Не може само при два или три случая да се освобождават, с петгодишен мандат се закотвя и никой не може да го сменя. Такова нещо просто не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да гласуваме направеното процедурно предложение за отлагане гласуването по § 9 .
Гласували 111 народни представители: за 74, против 26, въздържали се 11.
Процедурното предложение се приема.
Обръщам се с молба, господин Мирчев, възможно най-скоро – в почивката, да свикате заседание на комисията и да изготвите допълнителен доклад по § 9.
Заповядайте по следващите параграфи, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграфи 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 са текстовете на вносителя.
По § 20 е подкрепено предложението на народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да гласуваме до § 19. След като представите § 20, ще гласуваме и него.
Господин Осман желае уточнение по § 16, преди да гласуваме.
Това е § 16 по номерация на вносителя.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на § 16, ако имате възможност да видите и да прочетете още веднъж текста на ал. 2:
„(2) Съгласуванията на проекти се извършва за обекти по ал. 1, т. 1 от директора на съответното областно пътно управление.”
Това не е възможно и не е правилно да се прави, защото касае само общински пътища, местни пътища, частни пътища, които нямат нищо общо с републиканската пътна мрежа. Колеги, ако остане текстът така, както го е внесъл вносителят, един директор на областно пътно управление може да блокира цялата програма на една община.
За 5 кубика асфалт в едно село трябва да се иска съгласието на директора на пътното управление. По морални съображения не е възможно, защото собственик на пътя, който е ангажиран с поддържането, е кметът на общината.
Повдигам този въпрос, тъй като с моите колеги в другата комисия, в която работим с общините, обратното би означавало блокиране на работата на общините.
Господин председател, затова предлагам гласуването на § 16 да бъде отделно от другите и правя предложение за отпадане на т. 1 в ал. 2 на чл. 36а от § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми колеги, предлагам ви следното: да не продължаваме с четенето и гласуването на законопроекта до края. Господин Мирчев, нека комисията да направи още един внимателен прочит на оставащите текстове и да представите писмено онова, което считате, че трябва да се уточни в представения от Вас доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Този въпрос е обсъждан в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ние можем да обсъждаме, нека да обсъждаме, но няма да гласуваме сега.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Най-малкото трябва да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обсъждането продължава.
Господин Осман, ще се съгласите, че има и обратния аргумент директорът да има поглед върху всичко, което се прави в територията на властта.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По предложение на господин Ремзи Осман този въпрос беше обсъждан в комисията много задълбочено от вносителя. В комисията се оформи следното становище – да не се подкрепят тези предложения, защото, забележете, в чл. 36а, ал. 1: „На задължително съгласуване подлежат проекти за изграждане и реконструкция на общински и частни пътища.” Не за асфалтиране и за попълване на дупки, а за изграждане и реконструкция.
Аз не считам, че новите общински пътища, които ще се изграждат, не трябва да бъдат съгласувани. Все пак има правилник за проектиране, има норми, има много други особености.
Аз ще помоля вносителя, тук е и господин Поцков, който взе отношение по този въпрос, и същото се отнася по второто предложение от т. 1, където за обектите по ал. 1, т. 1 е казано: „директора на съответното областно пътно управление”. Не можем да оставим безконтролно изграждането и реконструкцията на общински и частни пътища. Все пак те са част от нашата пътна мрежа – републиканска или общинска.
Второто, което е – все пак там минават обекти, телекомуникации, други съоръжения, има норми, по които се изграждат тези пътища и не може безразборно...
Затова, че те могат без да питат националната агенция, областните управления или общинския съвет, да си запълват дупките, което е рехабилитация и ремонт, това не се включва в изискването за задължително съгласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Това, което каза проф. Мирчев, не отговаря на истината, противоречи на цялата логика, защото една реконструкция... Проф. Мирчев, дайте определение какво означава реконструкция?
Първо, говорим за един частен път между две села. Разбира се, когато става въпрос за проекти за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища, възли и пътни връзки за свързване с републиканския път – да. Когато собственикът... Ние говорим за децентрализация на властта, извинявайте, но между две села не е сериозно, защото нямате никакви аргументи. Вие много добре знаете като професор от транспортно училище, че един път се проектира, има проект...
По Вашата логика в България наистина има незаконно строителство, пътища се строят незаконно. Не върви и не звучи добре един председател на комисия да говори, че пътищата ей така безконтролно се строят. Аз не вярвам, че може да има одобрени проекти или инициативи на общини, те да не са според изискванията на българското законодателство. Това не е възможно и да стане. Въпросът е принципен, колеги, дали това е право на общините между две населени места, когато те нямат връзка, професоре, изобщо с републиканската пътна мрежа. Защото един недобросъвестен шеф на пътното, недобросъвестен, аз вярвам на държавните служители, може да блокира програмата. Или пък общината спечелва изборите с определена политическа сила, има определени приоритети във връзка с изграждане на пътната инфраструктура. Шефът на пътното има други приоритети. Вашият аргумент, че част от републиканската пътна мрежа били, и затова трябва да остане. Това са глупости. Разбира се, че са част от републиканската пътна мрежа. Но те са общински пътища, професоре. Аз се чудя, че говорите от трибуната, че не могат да останат безконтролно. По Вашата логика трябва ли да закрием общините? Дайте да закрием общините и министерствата и да няма общини в България! Аз не се плаша, нито че във Видин или Плевен някой ще злоупотреби. Не може и да злоупотреби. Има си изисквания как ще се строи, как се прави реконструкция на път. Вие така отнемате правомощията на общините, които са дадени тук от 7 8 години назад и се връщаме обратно към 90-те години. Чудя се! Направо се чудя като...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Мирчев?
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз няма да коментирам. Искам само да заявя, че в комисията тези предложения бяха обсъдени и не са подкрепени. Не виждам необходимост комисията да се събира отново по § 16. Това е нашето становище, което е прието с мнозинство. Фактически за предложението на господин Ремзи Осман гласуваха само трима народни представители от общо шестнадесет. Няма необходимост да се връща този текст отново в комисията.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Аз предложение нямам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Той е гласуван. Отговарям и на предложението на председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли думата, господин Поцков, или това, което каза господин Мирчев, е всъщност това, което искахте да изтъкнете?
Заповядайте, имате думата.
МИЛОШ ПОЦКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Изграждането на общински пътища е задължително да се съгласува с агенцията, най-малко обвързано с перспективата на развитие на републиканската пътна мрежа в този регион.
Ние трябва да бъдем поне уведомени, да знаем какво се прави там, защото ние можем да предвиждаме на същото място да изграждаме републикански път. Или някой общински път да бъде прекласиран в републикански. Затова изграждането е задължително. Реконструкцията също, защото съгласно Закона за пътищата: „Реконструкция на пътища е дейност по разширяване, модернизиране на съществуващите материални активи, която включва цялостно преустройство на пътя и пътните съоръжения при запазване на основното направление на съществуващото трасе.”
Това също би трябвало да бъде съгласувано, защото може този път ние да искаме да го прекласираме като предвиждаме тази реконструкция. Това е обяснението, според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми колеги, по силата на Закона за устройство на територията този въпрос е третиран и пътят е строителен обект, и той подлежи на съгласуване пред всичките инстанции за наличието, първо, на инфраструктура, която би могла да бъде засегната или пресечена, за наличието на кръстовища, в които би могло да се случи това, заемането на части от земеделски или други частни територии и т.н.
Така че аз не смятам, че тук е необходимо повторно и изрично – за общински път съгласуването ще се извърши по силата на Закона за устройство на територията. Не е необходимо в този закон това да се сменя за общински път.
Така че, смятам, че господин Ремзи Осман има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Цветкова? Няма.
Господин Радославов, заповядайте. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, аз подкрепям позицията на председателя на комисията проф. Мирчев. Този въпрос беше обсъждан много детайлно и комисията с мнозинство реши това, което се предлага от него сега в пленарната зала.
От разясненията, които даде представителят на агенцията, е ясно, че по същество трябва да подкрепим този текст. Аз не виждам защо трябва да го отлагаме и още един път да го гледаме.
Така че подкрепям позицията да гласуваме § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Радославов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата по текстовете от § 10 до § 19 включително, които представи председателят на комисията? Няма.
Господин Осман, Вашето предложение е за отпадане на т. 1 от ал. 2 на чл. 36а, което се съдържа в § 16 по вносител, нали?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще преминем към гласуване на текстовете от § 10 до § 19 включително, като преди това гласуваме предложението за отпадане, направено от господин Ремзи Осман в залата.
Преди да преминем към тези гласувания обаче, моля ви да отделите малко внимание на посещението, което имаме днес в пленарната зала. Това са група млади хора, които заслужават нашето уважение и признание.
Имам удоволствието да ви съобщя, че на балкона са учениците от българския национален олимпийски отбор по математика. (Ръкопляскания.)
Добре дошли!
Младежите се завърнаха от участие в Четиридесетата международна олимпиада по математика в Мадрид и донесоха на България два златни, един сребърен и три бронзови медала. (Ръкопляскания.) Всички участници от отбора са медалисти.
Поздравявам ви най-искрено! (Ръкопляскания.)
Това не е първата им победа. Забележителни са техните постижения на Балканската олимпиада по математика м. май 2008 г. и на Всерусийската математическа олимпиада м. април 2008 г.
Да приветстваме и техните ръководители от Института по математика и информатика при БАН, техните учители и програмния директор на Американската фондация за България – организацията, която за пета поредна година подкрепя младите български таланти. (Ръкопляскания.)
Поздравяваме и техните ръководители и спомоществователи!
Още веднъж най-искрени поздравления!
Има желание за процедура от народния представител Павел Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Пирински.
Вчера и днес се очакват бурни събития, свързани с евродоклада, разбира се, но онзи ден се случи нещо много неприятно. Вчера от името на Парламентарната група на „Атака” поисках да бъдат поканени министър-председателят и министърът на транспорта, за да дадат обяснение за втория инцидент, повтарям, втория инцидент с влак край гр. Пловдив. Вчера изложих мотивите, че положението е много тревожно с оглед на този рецидив, на повторяемостта на случилото се след инцидента с влака край Кардам. Този втори влак се запали и изгоря, но за щастие няма жертви, слава Богу.
Вчера Вие заявихте, успокоихте ни, с което ние се въоръжихме с търпение да изчакаме министър-председателят и министърът на транспорта да дойдат във вчерашния ден, както поискахме, и да дадат обяснение, както това става тогава, когато се случи инцидент и то тежък инцидент, какъвто безспорно е запалването на втория влак.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Кажи процедурата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че нека министър-председателят и министърът на вътрешните работи да не си правят оглушки, да не мислят, че инцидентът ще мине между другото, около шумотевицата, свързана с евродоклада. Проблемът остава, той съществува и с това нищо не ги освобождава от отговорността да дойдат в българското Народно събрание, както, повтарям, става при всички случаи на тежки инциденти, какъвто е и този, и да дадат обяснение.
Ето защо, господин Пирински, още веднъж Ви моля да ги поканите, да им предадете молбата на български народни представители, в случая на „Атака”, а аз мисля, че и останалите от опозицията ще се присъединят поне към това наше искане – да заповядат в пленарната зала и да ги изслушаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще подновя поканата, която отправят народни представители към представителите на правителството. Това беше направено и вчера.
Вие разбирате, уважаеми народни представители, че преценката е съответно на членовете на кабинета, а именно каква възможност имат да се отзоват на такава покана. Те нямат право на избор, ако пленарната зала гласува решение за извикване. В случая такова няма.
Освен това ви обръщам внимание, че Народното събрание в случая не е в особено силна позиция, защото ние за пореден път отложихме доклада на комисията по първия инцидент, която беше излъчена от Народното събрание и която е трудно да се разбере защо й е необходимо чак толкова много време, за да докладва своите констатации. Аз вчера направих предложението членовете на комисията да се постараят да се информират какво е установено досега и да имат грижата да информират Народното събрание.
Отново ще предам поканата, както Вие казахте, от народни представители.
Преминаваме към гласуване на текстовете, които обявих.
Моля, гласувайте предложението на господин Ремзи Осман, направено в пленарната зала, за отпадане на текста, който той посочи в § 16.
Гласували 134 народни представители: за 47, против 9, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от § 10 до § 19 включително, както са предложени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 8.
Текстовете до § 19 включително по вносител са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 20 има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага § 20, който става § 19, да придобие следната редакция:
„§ 19. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. Навсякъде думите „Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се заменят с „Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
2. В т. 3 думата „получил” се заменя с „получила”.
3. В т. 4 думите „и на железопътната инфраструктура” се заличават, поставя се запетая и се добавя „включително местата на пресичането им с железопътната мрежа”.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 21 до § 27.
В § 26 по вносител има техническа грешка. Вместо „т. 4 се отменя” да бъде „т. 6 се отменя”. Това е техническа грешка от вносителя още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Техническата грешка ще я гласуваме отделно, защото понякога тези технически грешки се разгръщат в нетехнически.
По текстовете на параграфи от 20 до 27 включително има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Обръщам ви внимание, че в § 26 по вносител в края на текста е записано: „Точка 4 се отменя”. Току-що господин Мирчев уточни, че става дума за т. 6 от ал. 1 на чл. 12 на закона.
Подлагам на гласуване предложението за замяна на „точка 4 се отменя” в края на § 26 с „точка 6 се отменя”.
Който е за това да стане т. 6, нека гласува.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстът става „точка 6 се отменя”.
Подлагам на гласуване текстовете на § 20 в редакция на комисията и параграфи 21, 22, 23, 24, 25, 26 с промяната и 27 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което почти е приет и целият закон на второ четене. Ще очакваме допълнителния доклад на комисията, който да гласуваме в началото на утрешния пленарен ден.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Едно съобщение, господин председател.
Моля членовете на Комисията по транспорт и съобщения в 11,00 ч. – ще намерим зала, зала „Запад” или зала „Изток”, да направим допълнителен доклад по предложението на господин Радослав Илиевски за създаване на нова т. 3 и да отбележим в комисията неговия рожден ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съобщението беше проследено с внимание. Вярвам, че ще се отзовете на него.
Колеги, имаме още 10 минути.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ЗА СЪВМЕСТЕН КОНТРОЛ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА, внесен от Министерския съвет.
Има доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 9 юли, разгледа внесения Законопроект за ратифицирате на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, под № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юни т.г.
На заседанието присъстваха господин Михаил Миков – министър на вътрешните работи, госпожа Янкулова – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Кузманова – съветник, вече и началник на кабинета на министъра на вътрешните работи.
Госпожа Янкулова представи накратко мотивите, обосноваващи необходимостта от подписване и ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане на основателността на мотивите, изложени по-горе, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме внесения Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, под № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2008 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-18, за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2008 г.
На 26 юни 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, подписан на 29 април 2008 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията по този законопроект за приключена.
Гласуването ще бъде утре, в началото на пленарния ден. Навярно трябва да има готовност за предложения за преминаване към второ гласуване. Обръщам се към господин Юруков и към господин Ранчев.
Имаме време да представим още два-три доклада.
Преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет – на 30 юни т.г.
Заповядайте, госпожо Антонова, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по бюджет и финанси по разглежданата точка от дневния ред.
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 9 юли 2008 г., беше разгледан проектът на решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите господин Кирил Желев – заместник-министър, господин Стефан Сотиров и госпожа Нели Савова от Дирекция „Външни финанси” от Министерския съвет, госпожа Петя Василева – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции”, господин Младен Георгиев и господин Владимир Недялков от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международни финансови институции”, от Министерството на труда и социалните грижи – господин Рачко Радев, директор на Дирекция „Програми, анализи и прогнози”, госпожа Мария Томова, директор на Дирекция „Социална защита и социално включване” и госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция „Политика на пазара на труда”.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Желев.
В Стратегията за партньорство между Световната банка и Република България е предвидено на Република България да бъдат предоставени серия от три заема за развитие на политиките в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са с общ размер 450 млн. щ.д.
Заемното споразумение за първия заем за развитие на политиките е подписано на 23 март 2007 г. в гр. София от министъра на финансите и директора за България на Световната банка Ананд Сет и е ратифицирано със закон от Народното събрание на 16 май 2007 г.
Първият заем за развитие на политиките имаше за цел да подкрепи усилията на правителството на Република България при изпълнението на средносрочните планове за политически и институционални реформи и да подпомогне пълното интегриране на страната в Европейския съюз след присъединяването й на 1 януари 2007 г .
Заемът беше в размер на 114 млн. евро и договорен при стандартните условия за Международната банка за възстановяване и развитие за страната по заемите в единствена валута с лихвен процент на база шестмесечен либор и със срок на погасяване 17 години, в т.ч. 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която се погасява след тяхното изтичане на равни шестмесечни вноски.
След изпълнението на мерките по първия заем правителството продължава да използва в подкрепата на Световната банка по отношение на по-нататъшните реформи в социалните сектори, като вторият заем запазва фокуса именно върху тези сектори.
Основните стратегически направления се запазват. Световната предоставя политически консултации на високо ниво и техническа помощ в допълнение към финансовото подпомагане. Второ, запазва се използването на много опростен подход, който е фокусиран върху малък брой изключително значими политики и концентрирането на техническата помощ върху тези политики. Трето, цели се укрепването на капацитета на правителството за изпълнение на неговите стратегии и политики. И четвърто, програмата трябва да остане гъвкава, за да отговори на нововъзникващите потребности и искания на правителството. Благодарение на продължаващия фискален излишък на Република България заемът в подкрепа на втората фаза на програмата по искане на правителството включва опцията с отложено получаване, което повишава още повече гъвкавостта на операцията.
Предвижда се заемът да бъде в размер на равностойността на 150 млн. щ. долара в евро с опция за отложено теглене. Предлаганите от банката финансови условия включват промените, които международната финансова институция направи през 2007 г. и в началото на 2008 г. и са благоприятни за страната. Заемът ще бъде договорен при лихвен процент с променлив спред на базата на 6-месечен либор, първоначалната такса и срок за погасяване 17 години, в т.ч. 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която след това ще се погасява на равни шестмесечни вноски.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа „за, 2 гласа „против” и без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-13, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Антонова.
Нека чуем доклада на Комисията по външна политика, който е съвършено кратък.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
относно Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2008 г.
На 9 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вторият заем за развитие на политиките запазва фокуса върху реформите в социалните сектори. Предвижда се заемът да бъде в размер на 150 млн. щ. долара.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 84 от Конституцията на Република България, да приеме решение за даване на съгласие за водене на преговори за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Третият доклад - на Комисията по труда и социалната политика, е по-обширен, той ще бъде представен след почивката.
Преди да дам почивка, ще направя две съобщения. Едното съобщение е във връзка с отправената покана от народни представители на министър-председателя и министъра на транспорта. Получих информация, че и двамата са извън столицата днес и не могат да се отзоват на тази покана.
Второто съобщение. Нашата колежка народният представител Татяна Калканова кани на откриването на изложбата „Приказки от Европа” с автори Мира Попович и Людмил Веселинов от 11,00 ч. в Клуба на народния представител.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): После ще направим регистрация, ако се наложи.
Продължаваме заседанието.
Предстои да бъде представен докладът на Комисията по труда и социалната политика по т. 3 от дневния ред.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по труда и социалната политика.
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 30.6.2008г.

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 09.07.2008 г., разгледа и обсъди Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
В заседанието взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Проектът за решение беше представен от заместник-министъра Кирил Желев.
В мотивите към проекта се обосновава необходимостта от сключването на това заемно споразумение. Вносителите припомниха, че на 13 юни 2006 г. Световната банка одобрява Стратегията за партньорство между нея и Република България. В тази стратегия е предвидено на България да бъдат предоставени три заема за развитие на политиките, в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са в общ размер 450 млн. щатски долара, приравнени на еврова равностойност. Те трябва да бъдат изразходвани за подкрепа на средносрочните планове на правителството за политически и институционални реформи.
След проведеното разискване в Комисията по труда и социалната политика и след приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 9 гласа, “против” – 2 гласа, “въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем за развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-03-13, внесен от Министерски съвет на 30.6.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Сега за момент ще прекъснем разглеждането на тази точка от дневния ред.
Ще дам думата на господин Мирчев, за да докладва – в почивката е заседавала Комисията по транспорт и съобщения по последния останал текст от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, за да можем да се регистрираме и гласуваме този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, Комисията по транспорт и съобщения направи извънредно заседание през почивката в зала „Изток” във връзка с отложеното гласуване на § 9 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Комисията предлага да се направят следните изменения и допълнения в текстовете.
„1. Алинея 4 придобива следното съдържание:
„(4) Министър-председателят със заповед назначава, съответно освобождава, членовете на Надзорния съвет и определя председателя”.
Това е повече редакционно предложение, но го включихме в доклада.
По-същественото е в т. 2 - предложението на народния представител Радослав Илиевски:
„В ал. 5 след думите „професионален одит” се поставя запетая и се добавя „и които не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с търговец или съдружник, или акционер – търговец, който участва в процедури за обществени поръчки или за концесии, провеждани от Национална агенция „Пътна инфраструктура”.”
Комисията подкрепи и двете предложения с 8 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
След това беше разгледано предложението на народния представител Иван Николаев Иванов, направено в залата, който предлага в чл. 21а, ал. 6 да се създаде т. 4 със следното съдържание:
„4. при системно умишлено неизпълнение на задълженията по чл. 21б, ал. 1”.
Става въпрос за освобождаването на членове на Надзорния съвет.
Комисията с 8 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” не подкрепи предложението на народния представител Иван Николаев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, народните представители да се регистрират.
Моля, прекратете регистрацията (звъни).
Дискусията по този параграф е приключила в предходната част от заседанието, така че не може да имаме повече изказвания.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 9, който става § 8, в който се правят изменения в текста на вносителя – ал. 4 и ал. 5 на чл. 21а. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Отменете гласуването.
Господин Иванов, Вие сте прав – първо, трябва да гласуваме Вашето предложение, защото то е елемент от съдържанието на чл. 21а, ал. 6. Ако то бъде прието, ще бъде имплантирано в текста на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов да се създаде нова т. 4 в ал. 6 на чл. 21а, което в заседанието на комисията не е подкрепено.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 59, въздържали се 41.
Предложението на господин Иван Иванов не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Със съжаление искам да кажа, че не за първи път има такова арогантно отношение към едно предложение, което се прави наистина от представител на опозицията, но подчинено единствено на мисълта и на целта да не се допускат корупционни практики в българските органи на изпълнителната власт. Питам ви: защо не се приема едно предложение, в което се дава възможност да бъде освободен член на надзорния съвет при системно неизпълнение на задълженията си по чл. 21б, ал. 1? Защо трябва да бетонираме хората, които са поставени там в продължение на пет години, дори да не изпълняват задълженията си?! На кого вършим услуга? Кажете ясно! Какво още остава да се случи освен това, което чакате да се случи – от Брюксел да дойдат два унищожителни доклада?!
И когато ви се предлага нещо, което, честно казано, е в полза на управляващите – да въведат ред в собствения си дом, защото именно те в момента са онези, които управляват изпълнителната власт, те го отхвърлят.
Няма никакъв аргумент, с който да се противопоставите на това. През есента промените в законите ще се върнат от Брюксел, защото има и други забележки по този законопроект, които ще ви бъдат казани от Брюксел, и тогава по ваше предложение това ще се приеме.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Добре.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: „Добре”, „Хайде, стига толкоз” в тази зала звучи наистина много цинично, защото хората от улицата ще ви кажат: „Добре, хайде стига толкоз” и ще ви принудят да напуснете! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 41, против 55, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за ал. 4 и ал. 5 на чл. 21а – тази нова редакция, която сега е била обсъждана.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Тази нова редакция на двете алинеи на чл. 21а е приета.
Моля, гласувайте целия § 9 на вносителя с тези изменени алинеи от комисията, които бяха приети току-що.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 8, въздържали се 2.
Параграфът е приет, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Връщаме се отново към започнатата вече точка трета:
Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Заемно споразумение за втори заем на развитие на политиките между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Докладите по този проект за решение са представени.
Има ли желаещи да вземат отношение по него за изказване?
Господин Минчо Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, аз ще гласувам „против” взимането на този нов заем и ще се опитам да ви обясня защо го правя.
Мисля, че не е редно, при условие че бюджетният излишък вече надхвърля 4 млрд. лв.; при условие че фискалният резерв е инвестиран в чужди държавни ценни книжа с изключително ниска лихва и работи за чужди икономики, в такъв момент не е редно ние да вземаме нови заеми.
Искам да кажа и една цифра, която ви моля да запомните: към настоящия момент брутният външен дълг на Република България е 47 млрд. долара. Пак ще повторя: към настоящия момент брутният външен дълг на Република България е 47 млрд. долара.
Искам да ви кажа, че за последните три години този дълг се е увеличил повече от два пъти и стремително продължава да нараства. С това свое решение вие искате да го увеличите още повече.
Не искам тук да говоря за какво ще бъде използван този заем – така наречената благовидна формула за институционални реформи, не искам да ви казвам къде ще потънат тези пари – това е друга тема.
Но аз ви призовавам, уважаеми колеги, да помислите и върху друго. Защо България губи стотици милиони евро безвъзмездни средства от Европейския съюз, а в същото време ние сключваме нови и нови заеми?! Това е един логичен въпрос, над който искрено се надявам вие да помислите и да вземете своето решение по съвест!
Сами разбирате, че при този брутен външен дълг – най-големият в историята на България, вземането на допълнителни заеми наистина създава една изключително взривоопасна ситуация спрямо фискалната стабилност на страната.
Няма да ви казвам тук други цифри, като например, че междуфирмената задлъжнялост е около 100 млрд. лв.; търговският дефицит също е най-големият в историята на България; дефицитът по текущата сметка е стряскащ. Многобройни анализатори, като се започне от международни рейтингови агенции, премине се през Международния валутен фонд и се стигне до Световната банка, предупреждават в прав текст – забележете, колеги, предупреждават вече в прав текст, че има опасност от финансова криза, от срив на Валутния борд, а вие в момента качвате още повече заемите на Република България. Според мен това не е приемливо и аз ще гласувам „против”. Надявам се вие да направите същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тази точка от дневния ред?
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател. Дългосрочна политика на Демократи за силна България е да се избягват заемите от международните финансови институции, тъй като българските финанси на този етап са в състояние на бюджетен излишък. И не чухме, госпожо председател, уважаеми народни представители, нито един аргумент в доклада на комисията, който да обосновава необходимостта от вземането на тези 450 млн. долара, приравнени в евро, което означава, че това са 450 млн. евро.
От тази гледна точка аз се обръщам към народните представители от мнозинството да разсъдят много внимателно и да преценят готови ли са да подкрепят един немотивиран заем, един заем, който по никакъв начин не е обоснован.
Политическото сътрудничество, за което се говори – изграждането на институциите, не е уточнено. Най-вероятно в договора за заем се казва за какво става дума, но във всеки случай в залата нямаме възможност за информиран избор. А става въпрос да задължим българското общество с нови 450 млн. евро или долара.
Няма да повтарям всички онези сравнения, които направи преждеговорившият, защото те са достатъчно красноречиви и доказват абсолютната ненужност на това да се сключва такъв заем. Не може да губиш 1 млрд. безвъзмездна помощ от Европейския съюз и в същото време да сключваш заем. Обяснете го това на своите избиратели. Някои от вас ще се осмели ли, уважаеми представители на мнозинството, да отиде при своите избиратели и да каже: сключихме вчера много успешно нов заем с Международната банка за възстановяване и развитие, с което ви задължихме да изплащате още 450 милиона на фона на това, че не сме успели да осигурим онзи 1 милиард, заради собствената си некадърност?
Независимо от числата на натрупания излишък в българския бюджет, аз също така смятам, че има една категорична неспособност и това е ширещо се мнение в българското общество, за това, че това правителство е способно да управлява такива големи финансови ресурси. То не е способно. Нито доказва възможността си да управлява излишъка. Харчи го на калпак или както сметне за добре, в никакъв случай с ясна полза за обществото. А как да повярваме сега, че като вземете тези 450 млн. евро ще ги похарчите както трябва, след като даже не можете да се справите с онова, което се полага на България?
Затова аз призовавам към разум. Сключването на заеми е необходимо тогава, когато една икономика е в криза. Българската икономика, независимо от негативните показатели в баланса по текущата сметка, в търговския баланс и общата задлъжнялост, продължава да бележи растеж. В никакъв случай тази инжекция от 450 милиона няма да спомогне за този растеж, а само ще увеличи дълга на България. Затова, уважаеми народни представители от мнозинството, обръщам се към вас – не подкрепяйте вземането на нови заеми от България, докато все още България не може да се справи с онова, което й се полага. Инак това ще бъде една силна финансова безотговорност, каквато впрочем вие вече демонстрирате многократно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
Има ли реплики към господин Агов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Също няма.
С това приключваме дискусията по тази точка.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ - продължение.
Дискусията по законопроекта започна, има изказали се народни представители.
Има ли други желаещи народни представители за изказване по този законопроект?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моето изказване ще бъде съвсем добронамерено.
Пред мен аз държа един законопроект, внесен в началото на 2007 г., тоест преди повече от година и половина – на 28 януари. В него със Стела Банкова предлагахме няколко основни момента, между които и преизчисление на пенсиите въз основа на средномесечния осигурителен доход за последната година. Когато го внесохме в комисията, ние не срещнахме подкрепа от управляващото мнозинство, а и от част от опозицията, между които мога да цитирам веднага Партия „Атака”.
Моите поздравления, уважаеми колеги, че вие стигнахте най-после до това, което ние ви предлагахме от преди повече от година и половина. Но мисля, че това не е достатъчно, защото в нашето проекторешение има други основни моменти, като например отмяна на точковата система, която беше въведена от господин Иван Костов. Това също се желае от вашите избиратели, а и не само от вашите, уважаеми колеги от БСП. Това се желае от огромната част от българските пенсионери.
Ние предлагаме ред други неща, които искрено се надявам вие в тази оставаща година до следващите избори наистина да приемете. Така, както приехте нашата идея за референдумите. Аз слушах внимателно господин Янаки Стоилов. Отново ситуацията се повтаряше с този законопроект. Тогава той беше отхвърлен категорично – 300 хил. български граждани да инициират референдум и той да има задължителен характер. Сега чувам и виждам, че БСП предлага това разумно предложение.
Искрено се надявам, че ще стигнете и до идеята да спасите „Козлодуй” – това, което обещавахте преди изборите, ще конфискувате незаконно придобитите имоти на господин Кобургготски. Знаете, че и такъв закон сме внесли. И така нататък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Този закон аз съм го внесъл.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, господин Божинов. Вие сте внесли Закон за мораториум, докато ние със Стела Банкова сме внесли в първия работен ден закон за конфискация на тези незаконно придобити имоти. Но това е друга тема. Сега говорим за пенсиите.
Искрено се надявам, колеги, че в оставащата година вие ще приемете и ред други полезни предложения, като например отпадането на такса „лекар” – нещо, което също ви предлагахме преди много месеци.
Надявам се да приемете намаляване на ДДС върху лекарствата – отново нещо, което има изключително силен социален ефект и то главно за българските пенсионери.
Аз ще ви кажа, че в Испания пенсионерите получават безплатни лекарства от Здравната каса. В България не искам да ви казвам как е. Днес чета във вестниците, че лекарствата по Здравната каса били много по-скъпи, отколкото са на свободна продажба в аптечната мрежа. Това какво означава, господин Кумчев?
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Двеста и деветдесет милиона.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това означава корупция в най-чист вид. Корупция! И именно натам трябва да насочим нашите усилия като народни представители – да смачкаме тази корупция, за която ни говори и Европейският съюз, и Европейската комисия, и ред други независими анализатори.
Искрено се надявам, че вие, господа от управляващото мнозинство, ще предприемете реални действия в тази посока и ще направите живота на българските пенсионери малко по-лек. Искрено се надявам, че ще спрете тази престъпна разпродажба на болници, която сте замислили. Вие знаете защо сте я замислили – за да може шепа тарикати да присвоят огромната материална база на тези болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това също ще удари българските пенсионери. Затова аз ще подкрепя този законопроект, колеги, но той не е достатъчен. Трябва още много, много действия по отношение на социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект?
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Като подчертавам, че ще подкрепя това предложение, умолявам колегите от БСП да отговорят на нашите добронамерени въпроси: защо в последната година от тяхното управление те узряха за толкова разумни предложения?
Не си ли даваме сметка, че ние сме изпратени в този парламент да приемаме полезни за българските граждани закони още от първата година на нашето присъствие в Народното събрание, а не да събуждаме нашата социална чувствителност в последната предизборна година?
Умолявам колегите от БСП да отговорят на въпросите, които поставихме.
Да попитам: защо една Румъния успя да увеличи еднократно пенсиите на своите възрастни граждани с 43%, а ние се опитваме да приспиваме недоволството на възрастните български граждани с увеличения от по 10% един път или два пъти в годината?
Всички вие знаете, че това не само е недостатъчно, но за много голяма категория български граждани представлява дори намаление на пенсиите, тъй като инфлацията отдавна, отдавна е изяла това увеличение. Само инфлацията от 14-15-16%, само увеличението на тока и парното, 25% на хранителните продукти, един такъв продукт, като олиото, който се вдигна над 100%! Какво ще компенсираме на пенсионерите с тези 10,35%?
Аз попитах министър Масларова – зададох въпроса, който на мен зададоха в приемния ми ден. Като се направи разбивка, това, което вие, колеги от управляващото мнозинство, от тройната коалиция, давате на българските пенсионери и с което се гордеете, всъщност представлява увеличение с 50-80 стотинки на ден.
С цялото ми уважение към вас, елате на трибуната и ми кажете какво може един български пенсионер да си купи с това.
Увеличението, което ще дадете от 1 октомври, също отдавна е унищожено и обезсмислено от инфлацията, която ни удари от 1 юли.
В предложенията, които направихме с колегата Минчо Христов и които са внесени, повтарям, през м. януари 2007 г., първите в този парламент, ние предлагаме нещо много разумно: да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляването на пенсиите от 1% на 1,5%. БСП предлага 1,1%. При този бюджетен излишък, уважаеми колеги, ...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако догодина го няма, какво става?
СТЕЛА БАНКОВА: ... при липсата на разумно обяснение, че изваждаме от държавния джоб, тоест от джоба на всеки български данъкоплатец, стотици милиони за корвети, за превъоръжаване, за неморално високи възнаграждения за участието на заместник-министри в бордове, къде ли не се пилеят пари.
Кое е това наше морално основание, което ни възпира да увеличим чувствително пенсиите на нашите възрастни граждани?
Как я докарахме дотам, че една Албания и Македония имат значително по-високи пенсии от България?
Само преди месец-два, отново загърбвайки необходимостта на българските граждани, особено на пенсионерите да имат нормални пенсии като европейските граждани, ние удължихме престоя на България в иракската война. Защо не мислим за тези неща? Има пари, но защо ги даваме там, където не бива да ги даваме?
За кой ли път повтаряме, че трябва да сложим край на тези антисоциални решения, които приемаме с вас? Колко пъти повтаряме темата за лекарствата, която директно касае най-вече българските пенсионери?
Скъпи колеги, аз съм убедена, че знаете – голяма част от българските пенсионери дори лекарствата си за кръвно налягане вземат през ден, защото нямат пари да пият хапчето всеки ден.
Каква е тази наша позиция, която ни кара да освободим хазарта от данък, а да сложим на лекарствата?
Вчера тук дойдоха възрастни граждани с увреждания. Мили колеги, помните ли когато приемахме това позорно решение за 20% ДДС на лекарствата и на пособията за инвалиди? Имаше хора с увреждания – с патерици и инвалидни колички, които гонеха госпожа Масларова, гонеха министър Орешарски и ги молеха да не приемат този антисоциален закон. Нека да си спомним тези неща. Благодаря. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта?
Госпожо Понева, ще Ви моля като процедурно предложение в рамките на две минути. Тъй като сте се изказвали, не можах да разбера какъв е смисълът на първо четене на това писмено предложение, което ми давате.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ, от място): Ако се получи предложение за второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако се получи – тогава. Да, разбирам Ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): То е редакционно предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тя е имала предвид – ако гласуваме днес законопроекта на първо четене. Не може да се мине на второ, като има предложения. Така че тази процедура днес няма да се използва.
Ако няма други желаещи по тази точка от дневния ред, обявявам дискусията по законопроекта на първо четене за приключена.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ГАЗОПРОВОД ЗА ТРАНЗИТ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Следва докладът на Комисията по енергетиката.
Господин Аталай, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, № 802-02-23, внесен от Министерския съвет на 30.06.2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 09.07.2008 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, № 802-02-23, внесен от Министерски съвет на 30.06.2008 г.
Мотивите на вносителя бяха представени от министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Споразумението е подписано от представителите на правителствата на Република България и Руската федерация. То регламентира основните принципи за реализация на проект на проектната и експлоатационните фази.
Проектът за изграждане на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България е сред приоритетните енергийни и инфраструктурни проекти на Република България от регионално и европейско значение. Неговата реализация ще доведе до повишаване на ролята и значението на България в региона като транзитен и разпределителен енергиен възел.
Със Споразумението страната получава редица предимства, в това число:
- гаранции относно продължаване действието на съществуващите споразумения за доставка и транзит на природен газ, както и осигуряване на допълнителни количества газ за Република България и други страни;
- гарантиране ефективното използване на договорената част от капацитета на газопровода от страна на „Газпром” чрез осигуряване на необходимите количества природен газ и включване на клауза „ship of pay” - ангажимент за заплащане на неустойка, в случай на неизпълнение на клаузата за максимално натоварване на транзитния ресурс;
- предоставяне на свободен достъп на трети страни до част от капацитета на газопровода в изпълнение на Европейската директива за достъп на трети лица до системите на естествените монополисти, собственици на транспортните съоръжения;
- изграждане на газопровода в съответствие с принципа на „проектно финансиране” и без ангажименти за българската държава, в това число и по отношение на предоставянето на каквито и да било гаранции.
Един от важните икономически ефекти за страната от изграждането на газопровода и съпътстващите го съоръжения е очакваното ангажиране на български фирми в строителството и експлоатацията на газопровода на територията на България.
По законопроекта взеха отношение следните народни представители:
- народният представител Ариф Агуш постави въпроси относно спазването на Европейската директива за осигуряване на свободен достъп на трети лица до капацитета на транзитния газопровод и перспективите за газификация на Смолянски регион чрез подходяща маршрутизация за транзитните газопроводи и изграждане на междусистемни връзки;
- народният представител Иван Гризанов изрази подкрепа на Законопроекта за ратификация;
- народният представител Деница Димитрова изрази подкрепа на Законопроекта за ратификация като изрази становище относно нецелесъобразност, произтичаща от дадена за проекта нормативна преференция по силата на чл. 15 от Споразумението;
- народният представител Иван Иванов постави редица въпроси, касаещи проблеми, свързани с преминаването на газопровода през акваторията на Украйна, възможностите на „Булгаргаз” да участва във финансирането на проекта, спазването на препоръките на Европейския съвет относно разделянето на собствеността и операторската функция върху газопровода, гаранциите за „запълняемост” на газопровода и сроковете за създаване и регистрация на компанията за строителство и експлоатация на газопровода на територията на нашата страна;
- народният представител Минчо Христов изрази подкрепа на Законопроекта за ратификация като се аргументира с необходимостта този проект да има приоритет, поради проблемната страна на проекта „Набуко”, свързана с политическата нестабилност на основният източник за запълване на капацитета – Иран.
На поставените въпроси отговори министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
В заключение председателя на Комисията по енергетика Рамадан Аталай изрази становище, че транзитният газопровод е важен и необходим за България енергиен проект, с реализацията на който ще се постигне ефект на повишаване степента на сигурност на енергийните доставки за България, региона и Европа, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ и предложи на членовете на комисията да подкрепят законопроекта за предстоящото гласуване в парламентарната зала.
След обсъждане на предложения законопроект бе проведено гласуване като с 12 гласа „за” и 1 глас „против” парламентарната Комисия по енергетика реши:
Приема за основателни мотивите на правителството на Република България и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаване на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Ранчев има думата, за да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2008 г.
На 9 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България.
Мотивите на вносителя бяха представени от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. В заседанието участваха още заместник-министъра на икономиката и енергетиката Галя Тошева и посланик Петър Попчев от дирекция „Външнополитическа координация и планиране” на Министерството на външните работи.
Със споразумението са постигнати следните основни договорености:
- българският учредител ще участва с 50 на сто в уставния капитал на компанията, която ще бъде регистрирана в Република България и ще експлоатира газопровода;
- гарантира се пазарната позиция на съществуващата на територията на страната мрежа за транзитен пренос на природен газ;
- гарантира се продължаването на действието на съществуващите споразумения за доставка и транзит на природен газ за Република България и други страни;
- гарантира се ефективното използване на договорената част от капацитета на газопровода от страна на „Газпром” чрез осигуряване на необходимите количества природен газ и включване на клауза „ship of pay” – ангажимент за заплащане на неустойка в случай, че последните не бъдат транспортирани през конкретен период;
- предоставя се свободен достъп на трети страни до част от капацитета на газопровода;
- гарантира се стабилна данъчна среда за компанията, която ще експлоатира газопровода, както и на учредителите и изпълнителите, участващи в проекта в рамките на Споразумението;
- създава се възможност за предприемане на действия от двете страни за осигуряване на условия проектът „Южен поток” да получи статут на най-благоприятен режим, съгласно законодателството на Европейския съюз в рамките на програмата ТЕN-Е (трансевропейски енергийни мрежи);
- създава се възможност за сключване на последващо многостранно споразумение с участието на държавите, през чиято територия ще преминава газопровода;
- създава се възможност на българското участие в морската част на газопровода;
- конкретизират се времевите параметри за приключване, както на предпроектното проучване, така и на стартиране на строителството на газопровода.
Основните цели на българската енергийна политика, съвпадащи с тези на Европейския съюз, са развитие на конкурентни енергийни пазари при опазване на околната среда и осигуряване на сигурността на енергийните доставки. В тази връзка част от приоритетните дейности в сектор „Енергетика” са насочени към изграждане на добре развита енергийна инфраструктура с оглед диверсификация на енергийните източници и маршрути.
С реализация на проекта „Южен поток” се постига ефект на повишаване степента на сигурност на енергийните доставки за България, региона и Европа чрез диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ.
Като предимство за България от участие в реализацията на проекта беше посочено превръщането на страната в стратегически център за разпределение на природен газ към Европа.
В последвалата дискусия бяха изразени мнения в подкрепа на и против мотивите на вносителя. В тази връзка министърът на икономиката и енергетиката предостави подробности около преговорния процес по Споразумението. Беше потвърдена подкрепата на Европейската комисия за проекта „Южен поток”. Изразени бяха становища относно икономическите, политическите и екологичните аспекти на Споразумението.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, подписано на 18 януари 2008 г. в София.
Становището беше прието с 11 гласа „за”, 4 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Виждам двама министри – представители на вносителите. Кой ще желае да представи проекта за решение?
Господин Димитров заповядайте. Имате думата като вносител.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като в становището, което беше прочетено от двете комисии, до голяма степен е отразена същността на проекта, аз ще кажа няколко думи извън това становище, което смятам, че действително обхваща най-важните параметри на споразумението за изграждане на проекта „Южен поток”.
Главният въпрос е какви са плюсовете за България, изгодно ли ни е да реализираме този проект или не ни е изгодно. Най-важното вече беше споменато – изграждаме алтернативно трасе. Възниква въпросът дали този проект не е алтернатива на други газови проекти. След малко ще се спра на този въпрос.
Всички знаете, че по досегашното трасе на газопровода, по който получаваме 17 милиарда куб. м газ, която стига до границата на България, част от нея се употребява, а част се транзитира, периодично възникват политически напрежения, които застрашават снабдяването на България с газ. От тази гледна точка за българското правителство, за България като държава, за хората, за бизнес потребителите изключително важно е да имаме алтернативно трасе, което не позволява тези политически рискове да застрашат функционирането на българската икономика. Това трасе е точно такова благодарение на това, че минава по дъното на Черно море, избягват се държавите, в които има такова напрежение, така че този газопровод ще осигури преди всичко сигурност на доставките, политическа независимост (не на България, а на доставките на газ в България). Мисля, не на последно място, че след Русия първата страна ще бъде България. Това ще се отрази в по-ниска цена по отношение на другите страни, които са по трасето на газопровода.
Второто много важно предимство е, че България ще си осигури допълнителни количества газ. Всички разбираме, че за да има ускорено развитие в една държава, трябва да има енергоносители. Знаете, че и нефтът, и газът са изчерпаеми източници. Знаете какво се случва с цените на тези източници. От тази гледна точка изключително важно е да имаме допълнителни количества газ.
Давам ви информация, че по време на разговорите Руската страна предложи да включим конкретна клауза, че тя ще покрие всички допълнителни потребности на България от газ. Българската страна не желаеше да има такава клауза по простата причина, че разчитаме на други източници и не бихме желали снабдяването на България да става само с руски газ. От тази гледна точка я няма тази клауза, но вие разбирате, че ангажиментът допълнителните потребности на България да се покриват с газ от този газопровод е безкрайно важен за България. Това ще гарантира ускорено развитие на България.
Третият много важен плюс беше споменат и в оценките – този газопровод означава политическо влияние на Република България, което никак не е маловажно. Очаква се България да се превърне в един от най-важните транзитиращи центрове на газ в Европа - през България да минават около 10-12% от газта за Европейския съюз. От тази гледна точка ще бъдем номер едно на Балканите, но ще бъдем и много важен доставчик за целия Европейски съюз. Това определя не само икономическото значение на този газопровод, но – повтарям, и възможностите за политическо влияние.
Четвъртият плюс (искам особено да подчертая този плюс) е, че газът, който ще бъде доставен по „Южен поток”, в голямата си част (ако не сто процента) ще бъде предназначен за други държави от Европейския съюз. Това не е газ, който ще бъде консумиран от България.
Предполагам, че тук след малко ще прозвучат нотки, че Европа е против този газопровод. Това е несериозно. Газопроводът се прави преди всичко за Европейския съюз. България е по-скоро транзитираща страна на този газ, който ще минава през 5-6 държави от региона.
Другият важен плюс е, че този газопровод ще осигури приходи на България от транзитни такси, данъците практически ще се плащат в България – постигнахме съгласие компанията да е регистрирана в България, което означава и допълнителни работни места за България, по-голяма заетост, повече приходи за работещите в тази сфера.
И още един плюс (с това завършвам с плюсовете) – газът е екологически едно от най-чистите горива. От тази гледна точка той е изключително важен, особено за периода след 2012 г., когато ще трябва да си плащаме за емисиите от излъчващите се газове от топлоелектрическите централи. Тогава можем да достигнем до такава ситуация, че производството на ток от въглища да е икономически неизгодно, а то е и екологически най-вредно, и бихме могли да се преориентираме към производството на електричество от газ, което след ядреното гориво е едно от най-чистите екологични източници на енергия.
От тази гледна точка няма направление, в което в общи линии да има негативи от реализацията на този проект.
Имам призив към колегите от опозицията, които ще се изкажат след малко – все пак да не правим опит в българския парламент да защитим една незащитима теза. Не е сериозно да се говори, че този газопровод не е нужен на България, че той не е нужен на Европейския съюз, а още повече, че той едва ли не е вреден за България и Европейския съюз. Да нямаш под земята си газ и нефт, някой да го докарва за собствена сметка до националната ти граница, да ти плаща за това, че минава през територията ти, да прави инвестиции, за да мине през територията ти, да ти осигури допълнителни количества газ и ти да заявиш, че този газопровод е неизгоден за България, действително е незащитима теза. Аз съвсем открито и честно призовавам опозицията, говорейки по тази теза, все пак да разбира, че тя няма как да бъде защитена и обоснована.
Ще прозвучи и другата теза – да, „Южен поток” е нужен, но правителството не е защитило интересите на България, тоест бихме подкрепили проекта, ако правителството беше защитило интересите на България. Кои са интересите на България? Те вървят в няколко направления. Първо, да има допълнителни количества газ. Второ – цената на газа да бъде възможно най-ниската. Трето – приходите да бъдат максимално високи за България. Четвърто – да ни осигури влияние. Това са интересите на България, които трябваше да осигурим на тези преговори. Споменах, че договорката е да се осигуряват неограничени количества газ, за да се покриват потребностите на България. В момента те са около 3 млрд. куб. м. По този газопровод ще минават 31 млрд. куб. м газ. Какви ще бъдат конкретните ни потребности? Има прогнози, че ще скочат до 5 млрд. куб. м. Не това е важното. Важното е, че газ има, че ще минава през българска територия. Разбирате, че няма защо газът да се транспортира до Централна Европа, ако в България има потребление, което е на нормални пазарни цени.
По въпроса за цената. Разбира се, че е по-добре, ако България е собственик на газопровода 100 процента и получавахме 100% транзитната такса. Разбира се, че е добре, само че аз си задавам един въпрос. Направете анализ на „Северен поток”, направете анализ на споразуменията с Гърция, Сърбия, Унгария, споразумението, което се подготвя с Австрия. Някой да постигна по-добър процент от България? Нещо повече, в „Северен поток” доминирането е от Руската страна. От тази гледна точка мисля, че българският преговарящ екип достигна максималното, което беше възможно – 50:50% е собствеността, което означава, че всички решения ще бъдат вземани на равноправна основа с участието на българската страна.
Съгласен съм, че другото е по-привлекателно, но не знам да има друг преговарящ екип, който да е постигнал по-добри резултати. Ако го знаете, нямам възражения да го споделите.
Ще прозвучи вероятно и тезата, тъй като тя звуча на комисиите, не може да не прозвучи и днес – малко сме постигнали на тези преговори. Трябвало е да поискаме повече и повече да постигнем. Вижте какво прозвуча на комисиите: да поискаме газови находища в Русия. Тоест вие искате да транзитирате през България, нормално е да ни дадете ваши газови находища.
Знаете, че в момента Русия и „Газпром” водят много интензивни преговори и предлагат примерно да изкупят целия потенциал на Азербайджан. Предлагат да изкупят газовия потенциал на повечето страни при Каспийския регион. От последните дни знаете, че такива преговори се водят и с Алжир. Тоест Русия води изключително агресивна политика да осигури колкото се може повече количества газ за себе си, с който да търгува. Кажете ми сега сериозно ли е да очакваме, че Русия, която изкупува находища извън Русия, ще позволи на България като разменна монета да ни даде находища в Русия, така че ние да можем да добиваме и да продаваме газ от тези находища? Кажете ми някой друг, който в преговорния процес е постигнал такъв резултат?
Когато изтъкваме някои желания, все пак не трябва да повтаряме приказката за златната рибка – че не можеш да поискаш златната рибка на тиган. Не можеш! Можеш да искаш дял в собствеността, да искаш по-големи транзитни такси, да искаш по-големи приходи, но не можеш да кажеш: „Дай ни и газта, тъй като ще минеш през България!” Можеш да го кажеш. През 1995 г. го казахме. Казахме го в доста твърд вид и газопроводът за Турция, вместо да мине през България, мина по дъното на Черно море и отиде до Турция. Казвам това, тъй като България, за съжаление, не е незаобиколима страна. България може да бъде заобиколена през Румъния, може да бъде заобиколена през Турция, да не говорим за сега действащите маршрути. От тази гледна точка, когато залагаш на карта нещо, трябва да знаеш какво е то. Залагаме варианта нашите съседи да предложат по-добри условия.
Не знам дали знаете, но румънската опозиция също критикува правителството. Тя не го критикува за това, че е подписал „Южен поток” и се е включил, тя го критикува за това, че не се е включил в „Южен поток”. И там опозицията има критика. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Така е, господин Иванов. Това е ролята на всяка опозиция, но не безогледна опозиция. Тоест не може там, където ползите са очевидни, ние да отиваме в един антибългарски дебат, само за това, че сме опозиция. Вие не сте опозиция на България и на българските интереси, вие сте опозиция на тройната коалиция, която управлява България.
Две думи по отношение на релацията „Южен поток” и „Набуко”. „Набуко”, освен че предлага алтернативно трасе, предлага и алтернативен източник на газ. От тази гледна точка и за Европейския съюз, и за България „Набуко” е приоритет № 1. Това е по-важният проект, тъй като осигурява двойна алтернативност. Има само една подробност – в момента Азербайджан не би могъл да осигури за „Набуко” повече от 7-8 млрд. куб. м газ, Ирак не би могъл да осигури повече от 3 до 5 млрд. куб. м газ, 1-2 милиарда могат да дойдат от Египет. Съберете всички и не се получават 31 милиарда. Тридесет и един милиарда може да се получат, ако добавим Иран. Но в момента Иран е политически недостъпен източник на газ. В общи линии, нито Европейският съюз обсъжда този вариант, нито пък България, като член на Европейския съюз го обсъжда.
От тази гледна точка „Набуко” ни е много важен, но той засега не е осигурен с газ. И понеже на Европейския съюз му трябват допълнителни количества през близките години, то на Европейския съюз му е необходимо да има и този източник. „Набуко” и „Южен поток”, взети заедно, през 2030 г. ще осигуряват около една трета от допълнителните количества газ за Европейския съюз. Около една трета, а през 2030 г. ще достигнат около една пета. Така че и двата проекта са необходими на Европа и дано да могат да се реализират и България да участва в тази реализация.
Две думи по отношение на това как ставаме зависими от Русия с този газопровод. Не знам дали знаете, но енергийната зависимост на България от външни източници в момента е малко под 50%, докато енергийната зависимост на Европейския съюз устойчиво върви към 70 и повече процента. От тази гледна точка, колкото и да е странно, България има по-голяма енергийна независимост, отколкото Европейския съюз. Това се дължи преди всичко на въглищата, които ползваме в нашите въглищни централи, и се дължи на ядрената енергетика, тъй като ядреното гориво не се смята от Европейския съюз за външен източник, приема се за вътрешен източник. От тази гледна точка това е статистиката, която ползва Европейският съюз за нашата енергийна зависимост.
Ние готвим още няколко възможни варианта. Искаме България да се включи към газопровода Турция – Гърция – Италия. Искаме да получаваме допълнителни количества по този газопровод. Ако това се случи, България в близките години може да не чака по „Набуко” договорените количества с Азербайджан, а да ги получава по „Ти Джи Ай”. Обсъждаме с гърците, и то е в доста напреднала фаза, създаването на „Ел Ен Жи”-терминал, терминал за втечнен газ, през който също да се подават едни сериозни количества към България. Ако това се случи, България ще има не просто газ, България ще има газ, на която е собственик. Тя ще може да продава тези количества газ като собствени, което допълнително увеличава нейното влияние. Изграждането на „Южен поток”, постъпването на „Южен поток” би могло да се ползва и по суапови схеми, част от това примерно Азербайджан да доставя количествата си газ на Турция, а не на България, а част от това, което е предназначено по нашата газопреносна мрежа за Турция, да остава в България и то да остава като българска собственост.
Аз си мисля, че ако трябва да говорим за зависимост, с изграждането на този газопровод Русия в немалка степен става зависима от България като транзитиращо трасе, по което ще минават сериозни количества газ. Европейският съюз в голяма степен става зависим от България. Така че да се говори едностранно, че се увеличава енергийната зависимост на България просто не е вярно. Увеличава се и енергийната зависимост от България както на доставчиците, така и на опозицията.
Искам да завърша с призив към всички да подкрепят ратификацията на това споразумение, но особено искам да се обърна към опозицията да подкрепи това споразумение.
Давам ви конкретна информация: гръцкият премиер подписа в първата половина на деня споразумението в Москва. До вечерта цялата гръцка опозиция декларира, че подкрепя включването на Гърция в „Южен поток”. На практика опозицията и в другите страни по трасето категорично заявява, че това е проект, който е полезен за техните страни и се подкрепя. Така че не се дръжте като опозиция на България и на българските интереси. Смятам, че действително „Южен поток” е проект, който е в интерес преди всичко на България, преди всичко на Европейския съюз. Да, той е в интерес и на производителя, и на доставчика на газ. Ако нямаше такъв интерес, нямаше да го има този проект.
Завършвам, перифразирайки думите на един известен английски политик, който беше казал нещо за демокрацията – че по-добра от нея все пак няма, колкото и да е лоша. „Руският газ мирише лошо. Газ с по-добра миризма просто няма”. Така че, дайте да подкрепим този проект, който действително е в интерес на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по този законопроект.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЙОРДАН КОСТАДИНОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, господа министри, колеги! Аз ще подкрепя ратификацията на Проекта „Южен поток”, но ще призова моите колеги да решат по съвест дали да го подкрепят или не.
Защо ще го подкрепя? Подкрепям го, защото не всеки ден през България могат да минават такива енергийни потоци. Това е един огромен шанс, който, както каза господин Димитров, не можем да отминем с лека ръка или да се противопоставим, имайки предвид преди всичко, че сме българи.
Защо ще препоръчам на моите колеги да гласуват по съвест? Казвам го, защото мисля, че в тези преговори, които се водеха, поне това, което стигна до нас като информация, достатъчно напористо българското правителство не се бори, за да устои българските интереси.
Аз ще бъда съгласен на 100% собствеността на тръбопровода да бъде руска, но да се постави въпросът съответно за нашето участие, реципрочното ни участие някъде за добив на газ.
Да, знаем как се преговаря с руската страна. Изключително трудно, но ако не поставиш въпроса, никога няма да получиш отговора. Никога няма да ти се даде.
Да изключим възможността за добив на газ на руска територия от българска страна. Какво пречи да поискаш участие на български фирми за добив на газ в трети страни? Русия не разполага с достатъчно потенциал в това отношение. Русия се нуждае както от инвестиции, така и от специалисти в това отношение. Нали целта на това правителство, на този парламент е да подкрепяме бизнеса? Какво направихме за бизнеса?
Аз не искам да бъда гражданин на една страна, която събира само такси. Аз искам да бъда гражданин на една страна, която участва или се опитва да участва в голямата енергийна игра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че от тази трибуна винаги говоря това, което мисля. (Реплики от КБ.) Затова ще ви кажа направо, че категорично ще подкрепя тази ратификация и ще ви кажа защо.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е!
МИНЧО ХРИСТОВ: Считам, че при сегашната политическа ситуация около Иран, да се говори за Проекта „Набуко” е меко казано преждевременно. Не че съм против, ако може да се направи този проект, аз съм първият, който ще го приветства. Малко е несериозно Съединените американски щати да говорят за предстояща война с Иран, който ще бъде основният доставчик за „Набуко”, а ние да заемаме позиция, че трябва първо да се построи „Набуко”, а после вече всичко останало.
Аз мисля, че България има шанс в тази жестока енергийна ситуация, през нейна територия да премине един ключов газопровод.
Няма да коментирам твърденията на така наречената дясна опозиция за това, че, видите ли, ставаме зависими от Москва, от Русия и така нататък. Ако те предложат реална алтернатива да докараме газ от Северно Море или от Либия, или от Алжир, и тази газ да струва по-евтино или поне на съпоставими цени с тази, която ще получаваме от този тръбопровод, аз съм първият, който ще приветства възможността за диверсификация.
Пак ви казвам, че при тази тежка енергийна криза, когато цената на петрола е достигнала рекорди в исторически план, никога в света тя не е била по-висока. Когато продажни български правителства закриха действащите реактори на АЕЦ “Козлодуй”, мисля, че е просто престъпление да говорим, че това не е изгодно за България.
Колеги, другата алтернатива е този газопровод да премине през Румъния или през Турция. Това е алтернативата. Мисля, че тук няма кой да оспори това, което казвам в момента.
Затова, колеги, ще подкрепя ратификацията.
Ще ви кажа и още нещо. Казвам го на тази така наречена дясна опозиция.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Кажи, кажи!
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, по официални данни на Евростат енергийната зависимост на България е 46,2%. Става дума за съотношение на вносни към месни енергийни суровини. В Германия – 61%, Испания – 81%, а Гърция – 71%. Това са официални данни на Евростат. Мисля, че тук коментарът е излишен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): За реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Христов, аз предварително искам да заявя, че ще подкрепя проекта и всички други проекти, които биха били възможни и които ще минават през нашата територия. Искам да Ви препоръчам да видите от един месец как се развиват американо-иранските отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли дуплика, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Юсеин, много добре следя как се развиват американо-иранските отношения към този момент. Бих Ви препоръчал да проследите как се развиваха американо-иракските отношения преди Ирак да бъде нападнат. Тогава също имаше едно стопляне. Ирак даже унищожи своите ракети със среден радиус на действие, след което американците удариха.
Не искам да кажа, че случаят е сходен, но все пак съм специалист по международни отношения, преподавам това в университета, повярвайте, че следя с изключителен интерес това, което става в този регион. Още повече, че бях гостуващ изследовател в Центъра за изследване на сигурността към Европейския съюз. Писал съм на тази тема за енергийните проблеми на Каспийския регион, така че, повярвайте, следя с огромен интерес какво става там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Костов, заповядайте за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! От името на ДСБ заявявам, че ние няма да подкрепим ратификацията на проекта за Южен поток.
Първо, защото Южен поток като геополитически проект, от една страна, лишава страни, които искат да се включат в европейското и евроатлантическото пространство като Украйна, като Молдова, като Румъния, и преминавайки през Черно море, ги лишава от полагащата им се такса, ако тръбите преминават през тяхна територия. За нас тези страни би трябвало да са приятелски страни именно заради своята геополитическа ориентация. Защото геополитическата ориентация е изключително важно нещо.
Второ, ние сме против този проект, защото е известно на всички, които се занимават с тези проблеми, че няма достатъчно газ, който да бъде пренасян по повече от един газопровод. Даже може би ще се окаже така, че и по този газопровод няма да има достатъчно газ да се прокара. Тоест ще се строи изключително скъпо съоръжение в единственото море, до което ние имаме достъп, което представлява риск за екологията на Черноморския басейн, и срещу това има изключително съмнителни облаги.
Третата причина да не бъде подкрепен, и аз ви призовавам да не бъде подкрепен, е обстоятелството, че се строи руски газопровод на българска територия. Руски газопровод, в който Русия има преобладаващата собственост, в който Русия определя изпълнители, тя е страната, която е и собственик, и управител на преноса през тръбите. Това безспорно е така и който тук твърди нещо друго, просто ще излъже Народното събрание.
Става въпрос за желание на мнозинството да се изгради руска инфраструктура на българска територия. За нищо друго.
Четвърто, ние сме против този проект, защото според европейските договорености, според европейската енергийна стратегия, според европейската енергийна харта в никакъв случай не бива да се допуска да има един и същ собственик и един и същ управляващ транспортирането на газ или нефт през тръбите. В случая става въпрос за един и същ собственик, за един и същ монополен управляващ транспортирането на газта. Същото е, между другото, и за нефтопровода Бургас-Александруполис.
Това създава опасна монополна концентрация, която Европа иска да избегне. Вие се опитвате да прокарате и да дадете съгласие сега за един проект, който отива срещу стремежа на Европейския съюз да диверсифицира истински доставки. Лъгахте по безогледен и безобразен начин, включително хора, които разбират, съвсем целенасочено лъгаха публиката, българската общественост, че диверсифицират пътищата на доставка. Но на тази тема няма да се спирам.
Във всички случаи е ясно, че тази ратификация върви, ама директно срещу европейския поглед за това как трябва да се преодоляват монополите в енергийните доставки.
Следващата причина, шестата подред, поради която не бива да подкрепяте този проект, ако го подкрепите, ще извършите абсолютно предателство на български национален интерес, е обстоятелството, че българската страна се съгласява свои безусловни права върху Черноморския шелф, върху териториалните води, без да ги договаря, без да получава каквито и да е облаги, да ги предостави даром на руската страна.
Няма страна в света, която да прави подобно нещо. Няма страна, която прави такива подаръци. Няма страна, която постъпва по този начин със собствения си интерес. Няма такава страна! Ние ви показахме това още тогава, когато се договаряха тези неща.
Следващата причина, седма подред, поради която не може и не бива да се подкрепя този проект, е, че за този проект няма оценка за въздействието върху околната среда. Няма ОВОС и министърът по един срамен начин тук се обясняваше, че няма оценка, защото възложителят, инициаторът не бил поискал такава.
Вие в момента се съгласявате да ратифицирате нещо, за което не се знае какви екологически последици ще има за цялата икономика, инфраструктура и туризъм в област Варна. Не знаете, защото не е възложено това нещо, защото няма тази комплексна оценка – нито екологична, нито комплексна оценка за въздействието върху икономиката на Варненска област.
Не на шега попитах: къде ще излезе тази тръба? Къде? Срещу Св. Константин и Елена, срещу варненското пристанище, срещу Златни пясъци? Къде ще излезе тази тръба, но никой не може да ми отговори. Защото това са наситени центрове с туристи, защото там се произвежда една значителна част от брутния вътрешен продукт на страната. В момента, в който вие инсталирате отсреща излизащите огромни тръби на този тръбопровод, вие прогонвате всички туристи.
Трябва да е ясно на мнозинството какво прави всъщност, когато предлага този проект да бъде ратифициран, без да има ясна оценка за въздействието на околната среда. В света няма държава, която по такъв безгрижен, по такъв безотговорен начин да се отнася, първо, към бизнеса на собствените си граждани, на собствените туристически фирми, която да се отнася по наистина враждебен начин към цената на недвижимата собственост, защото цената на недвижимата собственост ще започне да пада във всички райони, от които се виждат излизащите от недрата на Черно море тръби. Това не може да се прави.
Аз ви предлагам, ако някой има колебания, ако някой много желае да подкрепи този проект, да отложим, да накараме правителството да възложи обща оценка за въздействието на околната среда върху морето, включително и върху икономиката на региона, едва тогава да се влезе и да се предложи. В противен случай вие се държите като истински продажници на българските интереси. Благодаря. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплики има ли?
За първа реплика думата има господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Бях се зарекъл никога да не правя реплика на господин Иван Костов, но наглото поведение и приказки като тези, които чух от тази трибуна, ме извадиха от това ми предварително решение.
Господин Костов, преди време имаше някои, които говореха, че дружбата със Съветския съюз е както въздухът и не знам какво си за всяко живо същество, а Вие сега от антикомунизма, който е във Вашето съзнание, проникнал до такава степен, смесвате Съветския съюз с днешна Русия. Това е в основата, според моето мнение, на всичките Ви изказвания, които целят по някакъв начин да уязвят каквито и да е възможни икономически и други сделки, и интереси, които Република България би направила с Русия. Вече и на децата в България е ясно, че огромните енергийни ресурси на тази планета се държат от бройни държави като територии.
След като една Германия, след като всичките западноевропейски държави, даже Германия си направи собствени възможности директно от Русия да черпи енергоизточници, и след като това са транзитни тръби тук, които пак са предназначени за тази същата Западна Европа, в която вече сме като Европейски съюз, да говорите Вие, че едва ли не този проект е национално предателство, че едва ли не тук ще се съсипе природата и какви ли не изсмукани от пръстите, бих казал, аргументи. Това са недостойни неща за човек, който е бил министър-председател. Лично аз смятах, че има достатъчно управленски познания, за да си служи с подобни аргументи и с подобни заклинания, едва ли не, че тези, които ратифицираме този проект, сме национални предатели.
Аз си мисля, че с Вашето поведение, за съжаление, не сте Демократи за силна България, ами Демократи за слаба България. Защото един от проектите, които са стратегически важни и нужни за тази държава, е точно този проект. Както други, които говорят тук например за АЕЦ „Белене”.
Преди две седмици в Комисията по околната среда и водите имаше събеседване по отношение на тези нови проекти за подземните хранилища за въглероден окис. Оказа се, че един от най-обикновените тецове в България – с 500 мгвт, произвежда от 2 млн. до 5000 млн. т кубически въглероден окис. Все още има противници на ядрената енергетика тук. Топлоцентралите и новата, която се строи с американски инвестиции – „Марица-изток”, ще замърсяват много повече околната среда, отколкото ядрената енергетика.
Извинявам се, но аз съм възмутен от този начин на Вашата интерпретация, на Вашата теза. Тук никой, който ще гласува за тази ратификация, не е национален предател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма спор, че господин Костов е един от подготвените политици на България. Неговата политическа драма е в това, че заради предишното му политическо битие няма чуваемост и желание в публиката да възприема неговите тези и това наистина е драма. (Реплики от ДСБ.)
Но когато напуснеш и позициите на професионализма, и защитаваш политическите си тези с твърдения като току-що изложените, и специално за опазване на околната среда, вече е проява на един политически фалит. (Реплики: „Е-е-е!” от ДСБ.)
Защото, господин Костов, има хора, които стоят два реда зад вас и познават перфектно българското екологично законодателство, и знаят, че то допуска на най-ранен етап оценката за въздействие на околната среда, но трябва да има инвестиционно намерение, а изрично е казано, че политически проекти, какъвто е текстът на т. 6 от дневния ред, не се подлагат. И на нивото на политическия акт нито се знае къде ще излезе тръбата, нито колко е широка, нито колко е опасна. (Реплики от ДСБ.)
Затова, господин Костов, когато привеждате несъстоятелни аргументи към своята теза, трябва самият да бъдете убеден, че тя няма да има чуваемост и заради това, че прибягвате до тези прийоми. Няма кой познавач на екологичното законодателство да приеме аргументи от това, което казахте от тази трибуна. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика към господин Костов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Радославов, не бъркам Съветския съюз с Русия. Не можете да наричате наглост, когато в очите Ви казват фактите. Да Ви кажат конкретни 8 аргумента, които са фактически обстоятелства и Вие да наричате това наглост, е връх на арогантността на управляващата коалиция. Вие можехте, ако искахте да оспорите нещо, да започнете да спорите аргумент по аргумент, както несръчно се опита да направи господин Божинов.
Защо казвам несръчно, господин Божинов? Защото такъв текст в закона няма. Няма политически проекти! Има категорично изискване в Закона за опазване на околната среда да има ОВОС за всеки такъв проект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сигурен ли си?
ИВАН КОСТОВ: Абсолютно съм сигурен!
И, моля ви се, направете си справка със закона и вижте защо и кога сте саботирали и не сте изпълнили закона като управляваща коалиция! Вие сте задължени да направите ОВОС, задължени сте да направите комплексна оценка за въздействието и на икономиката на съответния регион! Длъжни сте да го направите! По закон не сте го направили.
И да излизате тук и да си съчинявате, че такова нещо не се дължи за политически проекти, означава буквално да си измисляте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще Ви го прочета!
ИВАН КОСТОВ: Няма какво да ми го четете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, не се репликирайте помежду си!
ИВАН КОСТОВ: Съберете се на сказка в групата и си четете каквото искате! Аз казвам, че Вие не сте изпълнили закона. По отношение на това не можете да коментирате нищо. Вие можете да отговорите само както отговори министър Джевдет Чакъров: никой не ни е инициирал. Като под „никой” се разбира собствената безотговорност на неговото правителство. Това се разбира! Правителството трябваше да инициира и да поиска тази оценка за въздействието на околната среда.
И накрая да ви успокоя - всички тези, които мислят, че правят голяма сделка с продажбата на българските интереси. Този проект няма да заработи! Ако заработи, най-многото, което ще направи, ще бъдат белите, които направи „Син поток”! Запомнете какво ви казвам! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Костов.
Господин Кирчев има думата за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми господа народни представители! Преди всичко трябва да успокоим емоциите и да видим какво е днешното наше политическо положение. Не става въпрос дали сме били в Съветския съюз или в СИВ, ние в момента сме членове на Европейския съюз и на НАТО. За съжаление ние се държим като членове на Европейския съюз, а искаме да сме си в СИВ. Искаме да сме си в НАТО, държим се като членове на Варшавския договор.
Първо искам да поставя въпроса като членове на НАТО доколко изпълняваме нашите задължения, защото в момента започва една дискретна студена война между Русия и НАТО, това не е тайна. Не е тайна и вие го знаете, уважаеми народни представители социалисти и министри! Много добре го знаете!
Слушайте малко данни. В момента Русия се мъчи да настигне производство от 630 милиарда куб. газ, които едва ще й достигнат за нейното енергопотребление. Всички знаем, че Русия в момента иска да бъде един трансфер на газта от Централна Азия. Това е нейната задача – да държи кранчето. Не че произвежда кой знае колко много, а да преразпределя. И е напълно нормално една велика държава като нея да се търси геостратегическите интереси. Слушайте го това нещо!
На Европа й трябват 680 милиарда куб. газ годишно. Русия не може да ги задоволи изцяло – не може. Не може! Недейте смятайте, че Европа изцяло ще си реши енергийните проблеми, внасяйки руския газ. Естествено, ще реши част от проблемите, но има и други енергоносители за Европа, нека и ние да помислим за нас!
Възможно ли е този проект да се осъществи? Някой виждал ли е това, което този парламент трябва да ратифицира като договор? Някой да го е виждал? А вие искате от парламента да го ратифицира. Някой да го е виждал?
Аз ви задавам въпроса вие давате ли си сметка какво инженерно съоръжение е този газопровод? Да легне на дъното на Черно море, под огромно налягане, на 60-70 м – слушайте! Взривоопасен газ на 60-70 м под повърхността на водата. Кой ще го изпълни този проект? Има си хас да е Русия, има си хас и България! Ние само ще го платим, приятели, казвам ви, и ще го изпълнят американците, германците, японците, но ние които ще платим ... (Реплики от КБ).
Само изслушайте – има ли или няма възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, не влизайте в диалози!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Вие слушайте какво ви се казва, а не „ла револусион” – каквото каже партията, и напред! (Шум и реплики.) Слушайте малко какво става по този свят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля ви, не се обаждайте от място!
ХРИСТО КИРЧЕВ: Ние в момента сме членове на НАТО, смятаме да дадем пари на Русия – тази същата Русия, която въоръжава Иран, въоръжава терористите; нашите войници са в Афганистан и в Ирак, за да се бият от името на НАТО и коалиция; а руските пари оттук отиват косвено да платят за битката срещу нашите войски и тези на НАТО и коалицията. (Шум и реплики.)
И аз не мога да разбера дали тук става въпрос, че сме за Съветския съюз или не. Искате ли да сме членове на НАТО? Мисля, че тук натиснахте копчето за НАТО?! Искате ли да сме в Европейския съюз? Натиснахте копчето за Европейския съюз. Не се дръжте така, сякаш сме в СИВ и във Варшавския договор!
Ще ви кажа: тези последствия, докладите, които идват, са косвено и заради нашето поведение, което имаме като коалиционни партньори, защото ние искаме хем туй, хем онуй – хем на Русия васали, хем да сме в НАТО; хем да въртим далаверата с руската мафия, хем да сме така, ако може, и в Европейския съюз.
Нямам нищо против руския народ и руската култура. Но си задавам въпроса кой управлява Русия, кой я управлява? Демократична държава и демократично управление?! Мафията я управлява. Много добре го знаете.
Ние с кого ще бъдем? Кои са последствията за България, когато дойде руската мафия тук – вие го знаете – една объркана държава. И ние на всичко отгоре искаме да вземем дейно участие в нейното съживяване?!
Нямам нищо против Русия – казах, велика държава, велика култура! (Шум и реплики.)
Защо не подкрепихме първо „Набуко”? „Набуко” директно взема газта, минава през Кюрдистан, Турция – Турция е държава, която е доказала, че може да охранява газта, защото има аскер. Нито в Русия има кой знае какъв аскер – тя е една ядрена сила, Горна Волта с ракети.
Даваме ли си сметка какво правим външнополитически? И се чудим защо ни режат от Европейския съюз, защо и НАТО ни смята за треторазрядна сила. Или сме членове, или сме коректни, а да влизаме в съюз с Русия, с Беларус, защото гледам, че вие много искате да направите тази работа накрая... Аз искам да съм в Европа. Съюзът на демократичните сили е дошъл, за да отидем в Европа и да сме членове на НАТО.
Ако някой има колебание, тук не става въпрос да спорим за екологичност на проекти. Ще видим какъв ще е проектът. Той днес дори не съществува в сънищата на този, който го е разписал. Защото ние не можем да минем през плитките води на Украйна. Трябва да има договор с Украйна. Ще минем през най-дълбокото на морето, не се знае накъде ще тръгне. А знаете, че никой няма да направи такъв скъп проект и да не дойде, да си го охранява. Нали ви е ясно, че ще дойдат вратленца от братския Съветски съюз, за който толкова мечтаете, за да го пазят?! И те като дойдат, ще си дойдат с културата, няма да дойдат с реда, ще дойдат с руската култура. Нали знаете, гледайте „Бандитския Петербург” – ще го населим тук директно.
Това е истината, приятели! Няма какво да се сърдим, не става дума за това дали сме против Русия. Не сме против Русия. Но нека да са едни изгодни за нас договори.
Русия е велика държава, иска да е имперска сила, иска да върти кранчетата. Чехия е с нас, а 50 на сто ще й качим газта. Ние тази роля играем.
Вярно е, че България ще бъде изключително важно място за енергийната политика на Южна Европа. Не напразно тук идва руски посланик – енергиен специалист, и американска посланичка – и тя такъв специалист. Иначе щяха да пратят тук двама да блеят, нали, в забутаното кътче на Балканите. Обаче виждате, че България е много важна страна.
Ние как ще отиграем нашата политика? Нека не се чудим един ден, че даваме 630 млн. годишно на Европа и не вземаме нищо от нея. Няма ненаказани неща! Недейте да мислим, че ние сме най-големите тарикати – българската мафия и олигарси, ще открием велосипеда и ще ги учим какво да правят.
Господин Калфин знае, макар че в момента си говори, че преди 2-3 седмици в „Икономист” излезе от неговия колега – британският министър по европейските въпроси, една хубава статия, която имам в чантата си, нарича се „Балканизацията на Европа”. Това е нашият принос, господин Калфин – ние показваме на Европа как с дребни далавери, мошеничество и нелоялност искаме да ги прекараме. Без да ги питаме, отиде господин Калфин при Райз, била му казала: „Карайте, вие сте независима държава”. Ами, така ще каже, естествено. Америка няма да каже: „Недейте да ги пускате”. Но в тази каубойска държава стрелят и не питат. Те казват: „Или си съюзник, или не си съюзник”. Няма европейското: „Ама, тъй, тъй, тъй, иначе, не може”.
Ето, дойде Джордж Буш, гледате го – тексасец е човекът.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Какво, диктатура ли да има?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не диктатура. Или сте членове на НАТО и на Европейския съюз, или не се правете на най-големите дяволи – хем така, хем иначе. Ще вземем от Европа парите, пък ще слугуваме на Русия – няма да стане! Да го знаете!
Спомнете си! Няма да ви казвам, като господин Костов, какво щяло да стане с екологията. Вие гледайте какво ще стане накрая с политиката, защото ще се водим в Европейския съюз като една треторазрядна балканска държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли реплики към господин Кирчев? Няма.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател, дами и господа! Начинът, по който беше подписано това споразумение, е много показателен – господин Овчаров отсъстваше няколко дни от България, отиде по неясен повод в Русия и се върна със споразумение за „Южен поток”. В българското общество нито за момент не е имало дискусия по този въпрос. Не е имало дискусия дали България трябва да подпише този договор.
И най-любопитният въпрос, на който всеки един от вас трябва да си отговори, това е простият и честен въпрос: какво печели България от тази работа? Отговорът е, че ползата е много съмнителна, а вредите са ясни.
Истината, която днес не се чу в тази зала е, че с подписването от господин Овчаров и колегите от тройната коалиция на този договор или съдействието на господин Овчаров в тази насока, шансовете да се реализира стратегическият за България и Европейския съюз проект „Набуко” стават по-малки. Това не се чу и не се призна в тази зала, а такава е истината – шансовете за „Набуко” стават по-малки, а този проект е приоритетен за Европейския съюз и за България. И в тази насока трябваше да работим с нашите партньори от Европейския съюз, това беше правилната насока. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Загорски, дайте възможност на министъра да чуе репликата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: След това ще има възможност за реплики от ваша страна, който намери за удачно.
Но още по-страшно е, уважаеми господа, че вие сега ще натиснете зеленото копче, без да си отговорите на честния въпрос какво печели от тази работа България. Такъв анализ не е направен.
Подписано беше споразумението – дали от господин Овчаров или неговите колеги - такава беше степента на непрозрачност. Вероятно уважаемият премиер си е сложил подписът. Но вие в момента не можете да кажете освен остарялата постановка, че България става енергиен център на Балканите, в света, или на нещо друго става енергиен център, какво конкретно печелите от тази работа – такъв анализ няма.
И при това положение как ще подкрепите с чиста съвест този проект – това е много сложна и неразбираема работа. Това е големият проблем – от една страна, стратегическият за България и за Европейския съюз проект става много по-труден; от друга страна, подписвате проект, от който икономическа полза няма и не е доказана – такъв анализ не е даден.
Между другото, в една нормална западна страна подобна ратификация на споразумение би била немислима, ако няма анализ на ползите, който да бъде предоставен на българското общество.
Чудя се как приемате Вашите министри да искат от Вас подобна ратификация, без сега един човек, гласувал за Вас някъде в страната, ако Ви попита каква е ползата от тази работа, да можете да му кажете нещо повече от общите приказки, че България е станала най-големият енергиен център в света, което, уверявам Ви, хората вече разбраха, че това е изпразнено от всякакво съдържание.
Колеги, господин Божинов взе думата преди малко и каза, че нямало екологичен анализ, защото никой не знаел колко голяма била тръбата. Тогава вие какво ще подкрепите в този момент, като няма яснота за ползи и разходи за един такъв проект? Защо ще го подкрепяте?
За инвестиционните намерения е много хубаво, ама цялата работа е далеч по-сложна, защото, поемайки този ангажимент, се влиза вече в една процедура. В тази процедура може да се влезе, ако предварително можете да убедите, и нас включително, в огромните ползи от тази работа, което никой не е чул до момента.
Аз знам какво ще стане. По стар обичай, характерен за БСП, ще си го гласувате без необходимия елементарен анализ какво печели средният български гражданин от тази работа. Тук колегите, които ви обвиняваха, бяха прави, че туризмът, като основно перо в българската икономика, е потенциално застрашен от такива споразумения.
Парламентарната група на ОДС ще гласува „против”. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Димитров.
Народният представител Евдокия Манева има думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, срещу възможността да бъде ратифицирано това споразумение има един съществен аргумент – това е изискването да спазваме българските закони. Като представители на законодателната власт, колеги, ние имаме най-голямо задължение да бъдем стриктни и последователни в спазването на българските закони.
Аз много се учудвам на това, което казва господин Божинов. Законът за опазване на околната среда казва категорично и еднозначно, както и европейската директива по този въпрос: всички документи, планове, стратегии и всички документи, които пораждат инвестиционни намерения, се подлагат на така наречената стратегическа екологична оценка. Не ОВОС на инвестиционен проект, а стратегическа екологична оценка, която прави комплексна оценка на едно намерение в бъдеще да има инвестиционен проект. По този въпрос няма абсолютно никакви колебания и никакви други мнения. Това не е политически документ в смисъла, в който това е записано в директивата. Политически документи, колеги, са програмите на вашите партии – те не се ратифицират в Народното събрание, нито се подлагат на екологична оценка.
Тук имаме документ, който поражда инвестиционно намерение и той задължително се подлага на стратегическа екологична оценка. По този въпрос има важна европейска директива.
Министърът на околната среда много добре знае това и съзнава своето задължение, защото на срещата при президента неговият доклад е оправдателен. Той казва, че не била извършена налагащата се стратегическа екологична оценка, защото никой не го бил сезирал, забравяйки, че негово задължение е да предприеме всички необходими стъпки такава оценка да бъде извършена.
Каквото и да говорим сега, просто нямаме право да ратифицираме този документ, защото ще погазим собствените си закони, ще погазим директивата, която сме приели, ставайки членове на Европейския съюз.
Затова смятам, че ако вие сте последователни, колеги, няма как да подкрепите ратификацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли желаещи да направят реплики на изказването на госпожа Евдокия Манева? Не виждам такива.
Господин Аталай, заповядайте на трибуната.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз очаквах в днешния дебат да получим няколко похвални изречения, особено от страна на госпожа Манева и от господин Иван Костов поради някои техни съображения, които те предвиждаха, че ще се случат със „Синия поток”.
Относно тези безобразия, които са се били случили със „Синия поток”, за които господин Иван Костов се опитва да ни казва. Да, имаше такива безобразия, които се случиха. Да, факт е – страната се лиши от около 25 млрд. куб. м газ, които в момента се транспортират по дъното на Черно море към Турция, без да минават през нашата територия. Включително тогава госпожа Манева ни убеждаваше от тази трибуна, че фауната, флората и ред други неща щели да бъдат повредени по дъното на Черно море. Тогава господин Иван Костов, излизайки на тази трибуна, каза, че никога няма да има построен „Син поток”, а днес вече сме свидетели, че започва строителството и на втория тръбопровод на „Синия поток”.
Уважаеми колеги, в днешния дебат се намираме в една класическа схема на процедура за вземане на решения. За тази процедура е важно да се знае каква е позицията на всеки, каква е степента на свобода при вземане на решението и дали има някаква предопределеност. За да бъда по-конкретен, искам да приведа една христоматийна метафора, описана в учебниците по вземане на решения: при създаването на семейство, противно на очакванията, активната позиция при избора е страната на мъжа. Но, обърнете внимание, дотолкова, доколкото той се съгласява, колеги, или не да бъде избран.
В този смисъл посветените в потайностите на геостратегическите игри, на големите енергийни играчи знаят откъде ще мине тръбата за транзит на газ или нефт. Това не се решава в България.
Проектът за транзитиране на газ „Южен поток” през България е резултат от решаване на една сложна задача, водещ критерий при която е икономическата целесъобразност като цяло, но преди всичко за инициаторите, а те са руската и италианската страна, колеги.
Не виждам господин Кирчев защо толкова разпалено говореше.
Разбрах, че не се връщате от обяд, но всичко това, което казахте, господин Кирчев - че не сте запознат със законопроекта, означава, че Вие не си следите материалите, които получавате.
Проектът очевидно не е безалтернативен – това, което каза и министърът. Може да мине по други трасета, но при по-високи инвестиционни и експлоатационни разходи за инициаторите. Колеги, обърнете внимание, и тежка загуба за България. Няма да можем да капитализираме геостратегическото си предимство да бъдем газоразпределителен център на Балканите. Колкото и да не се иска от опозицията, все още се стремим да бъдем такъв център. Затова нашата задача в момента е по-тривиална и се свежда до ниво на активност да решим: дали да се оставим да бъдем избрани или не.
Що се касае до алтернативност – преди малко казах. В близката история на българската демокрация, когато решенията не се вземаха толкова демократично, подобен спор като днешния доведе до отказ от транзитиране на 34 млрд. куб. м газ чрез разширяване на съществуващата ни транзитна система за Турция, Гърция, Македония, можехме да включим и Сърбия. Това катализира процеса за реализация на проекта „Син поток” с проектен капацитет 16 млрд. куб. м за година и опция за разширяване до 25 милиарда, но извън нашата територия, колеги.
В по-далечната история на Русия има една легенда, която гласи, че при определяне на трасето на жп линия Санкт Петербург – Москва по желание на самодържеца тя трябвало да бъде абсолютно права линия. Всички го знаете. Като резултат тази линия наистина е права, с изключение на неголям участък, в който линията прави завой, който не е мотивиран от никакви топологични или технологични фактори, освен с това, че когато е чертана правата линия, моливът неволно е откопирал стърчащата част на палеца на самодържеца, с който той е държал чертожната линия.
Така че нашият дебат, колеги, може да провокира синдрома на стърчащия палец, което не би отговаряло на националните ни интереси.
Затова искам да отбележа редицата предимства, които получава страната ни с това Споразумение, които бяха отбелязани и в доклада.
Първо, страната ни получава гаранции относно продължаване действието на съществуващите споразумения за доставка и транзит на природен газ, както и осигуряване на допълнителни количества газ за Република България и други страни, което се избягва съзнателно в изказванията на опозицията; гарантиране на ефективното използване на договорената част от капацитета на газопровода от страна на „Газпром” чрез осигуряване на необходимите количества природен газ и включване на клаузата „ship of pay” - ангажимент за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на клаузата за максимално натоварване на транзитния ресурс.
Един от важните икономически ефекти за страната от изграждането на газопровода и съпътстващите го съоръжения е очакваното ангажиране на български фирми в строителството и особено в експлоатацията на газопровода на територията на България.
Водейки дебата за „Южен поток”, както видяхме, колеги, не можахме и не можем да го разглеждаме извън контекста на проекта „Набуко”, затова ще засегна и тази тема като веднага ще изкажа своята позиция, че проектите „Южен поток” и „Набуко” имат различна философия и не са конкуриращи се, а взаимно допълващи се от позицията на реалните потребности на европейски газов пазар.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Кой баламосваш изобщо?!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да ви представя кратка характеристика и на двата проекта, за да не се чувствате баламосвани, колеги, особено господин Бакалов.
Да намериш аргументи, изсмуквайки ги от пръстите си, само поради омразата към Русия и да искаш да докажеш правотата си, поради това, че си опозиционер, не е достатъчно.
Господин Мартин Димитров искаше да има поне кратък анализ на всичко онова, което все пак искаме да представим пред вас, краткият анализ заедно с този законопроект можехте и вие сами да го направите.
По технология на функционирането проекта „Набуко” е от магистрален тип. Казвам го, за да видите разликата между двата проекта. Съгласно европейските директиви за либерализиран достъп до енергийните транспортни системи, 50% от капацитета на газопровода е резервиран за пренос на газ по програма, определена от инвеститорите, а другите 50% са резервирани на принципа на свободен достъп за потребителите, които са извън групата на инвеститорите.
По технология на функциониране проектът „Южен поток” е от контейнерен тип. Чрез него се реализира пренос на газ от доставчика към потребителя или потребителите извън територията на нашата страна. В отделен случай на форсмажорни обстоятелства газопровода технически може да осигури получаване на допълнителни количества газ за нуждите на страната в режим на резервиране на трасето за доставка. При реализация на проекта за разработка на газовото находище Галата в режим на газохранилище, финансовите и стратегическите ползи за страната ще бъдат по-значими, както и гаранциите за непрекъсваемост на енергийните доставки. Ако към това се добави и реализирането на допълнителен проект за междусистемни връзки на газопреносните системи в региона, това допълнително ще повиши технологичните гаранции за сигурност на газовите доставки.
По количествени измерения – всеки един от тези проекти е с максимален капацитет около 30 милиарда годишно, което на фона на общите растящи потребности от природен газ за страните от Европейския съюз ги прави неконкурентни, а взаимно допълващи се.
За сравнение ще кажа, че сега страните на Европейския съюз имат годишно консумация на около 550 млрд. куб. м газ, от които руските доставки възлизат на около 150 млрд. куб. м газ, което съставлява 28% от общите доставки за Европейския съюз.
Има тенденция за ръст на газопотреблението в Европейския съюз, което означава, че за следващите 15-20 години, в това число отчитане на спадащия добив на газ от региона на Северно море, Европейският съюз ще има потребност от допълнително, сметнати на база от 2007 г., от около 120 млрд. куб. м газ годишно. Балансът от потенциалните възможности на „Набуко”, „Южен поток” и проекта „Северен поток” съставляват общо между 87 милиарда и 115 милиарда куб. м годишно. При реализация на максимума по този сценарий зависимостта на Европейския съюз от руските доставки ще нарасне от 28 на 35%. За каква зависимост на България говорим, колеги?
Независимо от това при оптимистичен сценарий тези допълнителни количества по трите газови проекта е възможно да не компенсират порасналите необходимости от количества природен газ за страните от Европейския съюз. Това още веднъж показва, че трите проекта не са конкуриращи се, а взаимно допълващи се.
Искам да изкажа някои съображения относно рисковете при реализацията на проектите, за които така дълго се говори.
Относно финансовите рискове за транзитните газопроводи – те възникват при договорено участие на България във финансирането на строителството и експлоатацията на транзитните съоръжения със 100% или друго дялово участие.
Тук са важни някои уточнения, свързани с не винаги правилната интерпретация на ролята на финансовия инструмент „транзитна такса”. Защо на някои колеги не им е удобно да получават транзитна такса, не можах да разбера. Транзитната такса, колеги, не е такса реалити, тоест такса за преминаване през суверенна територия. Това е недопустимо по силата на Директивата на Европейския съюз за свободен достъп до системите за трансграничен пренос. Не е печалба, както се опитват да ни внушат и някои коментатори. При транзитиран обем от около 30 млрд. куб. м газ в годината при средно разстояние от около 600 км през нашата страна, гръцко-италианското и унгаро-австрийското направления, при транзитна такса от около 1,5 евро за транзитиране на 1000 куб. м газ на всеки 100 км, се получава проектен годишен приход в размер на около 270 млн. евро.
Това означава, че с този приход трябва да се компенсират експлоатационните и инвестиционните разходи, както и да се формира възвращаемост при предварително калкулирана норма на възвращаемост. Затова, колеги, транзитната такса е инструмент на екстензивна дългосрочна финансова схема за връщане на инвестирания капитал с договорена норма на възвращаемост и компенсация на експлоатационните разходи.
Ако България не участва в инвестирането или експлоатацията на транзитните газопроводи, не следва да получи нито цент от наличието на такива съоръжения на нашата територия. Участието на България като инвеститор и оператор на транзитните газопроводи следва да е в контекста на планова реализация на една дългосрочна инвестиционна схема и ако се разглежда само като инвестиционно мероприятие следва да се разглежда конкурентно на други инвестиционни проекти.
Финансовите рискове от участието в проекта се свеждат до риска от участие в икономически несъстоятелен проект, поради хронично незапълване на транспортните мощности до нивото на планирания капацитет, осигуряващ възвращаемост на капитала с договорената норма на възвращаемост. Минимизацията на финансовия риск може да се извърши чрез структурни методи, включващи разпределение на финансовия риск между двамата участници, например 50 на 50 с доставчика, въвеждане на задължителна опция „транзитирай или плащай”, което прехвърля риска 100% върху доставчика. Тази схема е валидна за проекта „Южен поток”, поради това, че по замисъл транзитната схема е от контейнерен тип пренос от доставчика към потребителя извън територията на нашата страна.
При тази оценка на финансовите рискове при реализацията на проекти за изграждане на транзитни газопроводи е ясно, че те са минимални и прогнозируеми.
Относно експлоатационните рискове, досегашният опит от транзитиране на природен газ основно за Турция от около 14 милиарда годишно, към Гърция има предвидени също или общо планово около 18 милиарда показват, че нивото на експлоатационните рискове е незначително.
Относно регионалните рискове, което събужда сериозен дебат в тази зала, искам да кажа някои неща.
По-задълбочена оценка на регионалните рискове показва, че акцентът върху „Набуко” като транзитна довеждаща газова магистрала от страните на Каспийския регион за повишаване степента на независимост от доставките на „Газпром”, колеги, меко казано, е спорен. Кратка справка: в района на Каспийско море се намират едва около 3% от световните петролни запаси, в Северно море – 2%, а в Близкия Изток – 65% и 4% от тези на природен газ, в Северно море – 27%, в Близкия Изток – 34%. От това следва, че петролните и газовите ресурси на региона едва ли могат да бъдат в основата на енергийната сигурност на страните от Европейския съюз и да изпълнят ролята на гарантиран алтернативен заместител на Русия в качеството й на световен лидер на газовите доставки. Каспийските енергийни ресурси следва да се разглеждат преди всичко като спомагателен резерв предвид очертаващите се неизбежни нови кризи в Близкия и Средния Изток, както и заради очевидния стремеж на Съединените щати да се освободят от зависимостта си от близкоизточния петрол и от капризите на ОПЕК.
Акцентът върху Каспийския регион, който не е доминиращ със запаси на газ и нефт, а като цяло може да се възприеме като политически неустойчив, води и до друга негативна тенденция – значителният интерес на Европейския съюз и САЩ към тези ресурси реално създава благоприятна ценова конюнктура за страните от региона и категорично рефлектира негативно по посока на повишаване цената на ресурса на входа на транзитната система.
В тази връзка доставките на газ от Русия, колкото и да не ни харесва в контекста на регионалните рискове, свързани с политическата нестабилност, са в значителна степен по-надеждни и сигурни.
Относно екологичните рискове. Анализът на действащите газопроводи показа, че екологични рискове за страната от изтичане на газ са минимални и съответстват на изискванията за положителна оценка на ОВОС и критериите за издаване на комплексно разрешително. Експлоатацията на прецедентния подводен газопровод „Син поток” не оправда предварителните хипотези за повишена опасност на околната среда.
Относно оценката на околната среда по съществуващия газопровод. Колеги, спазвайки всички закони на страната, в такава оценка, след като бъде съставена от проектната и изпълняващата компания, убеден съм, първото задание ще бъде изискване за издаване на комплексно разрешително и оценка за въздействието върху околната среда.
В заключение, изразявам становището, че транзитният газопровод е важен и необходим за България проект, с реализацията на който ще се постигне ефект на повишаване степента на сигурност на енергийните доставки за България, региона и Европа. Чрез диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ, проектът в максимална степен е съобразен с изискванията на Европейския съюз за подемни дейности. Икономически може да бъде доведен до ниво на приемливост в предстоящата детайлизация на взаимоотношенията на корпоративно ниво, поради което, колеги, ви призовавам да подкрепите законопроекта в предстоящото гласуване в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Аталай.
Има думата за реплика госпожа Манева. (Народният представител Ангел Найденов иска думата за процедура.)
Нека госпожа Манева си каже репликата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Първо е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Вече дадох думата на госпожа Манева, за да си каже репликата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин Аталай, няма да коментирам пространния доклад, който ни изнесохте.
Моята реплика е към импровизациите, които направихте в началото. Въпреки че сте председател на Комисията по енергетика, вероятно не познавате добре проектите за Черно море. „Син поток” никога не е имал намерение да минава през България. Никога не е ставало дума за подобно нещо! Искането беше да се извърши екологична оценка в трансграничен аспект. Вече станахме членове на Европейския съюз и трябва да се съобразяваме с директивите и нашия закон за извършване на стратегическа екологична оценка – запомнете това! В момента не говорим за никакви комплексни разрешителни. Не говорим за ОВОС. Говорим за стратегическа екологична оценка. Вие като председател на комисия, в която се разглеждат огромни проекти, не можете да не знаете какво означава това! И не може да се хитрува по този въпрос! Така че не говорете неща, които нямат никаква стойност. Оправдаване на риск означава нещастие, не дай Боже. Не говорете, че за „Син поток” рискът не е оправдан. Това е високорисков проект. Не дай си Боже да се случи нещо, и то в най-замърсеното море. З а този проект ще се прави стратегическа оценка и в трансграничен аспект. Има споразумение между черноморските страни. Нищо не може да се прави, без да се прави международен ОВОС. Справете се с документите и тогава интерпретирайте по тема, която не разбирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има ли още реплики към господин Аталай?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Уважаеми господин Аталай, вярно ли е, че обиждаме толкова много Украйна и Молдова за това, че ние вземаме този проект, а те не могат да го направят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли още реплики към господин Аталай? Няма.
Господин Аталай, имате право на дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Господин Юсеин, аз останах учуден от изказването на господин Костов, който беше толкова загрижен за Украйна и Молдова – че няма да получават транзитна такса, и се срамува, че България ще получава такава такса, и са против онези проекти, които ще донесат положителни финансови показатели за България. Сигурно България се обиди, когато бе прокаран газопроводът „Син поток” по дъното на Черно море, за което, видите ли, госпожа Манева е забравила, че тогава никой не е искал „Син поток” да минава през България. Наистина, никой не искаше „Син поток” да се строи през България. Искаха да си разширим газопроводите, за да може Турция да получава чрез нас газ. Но те забравиха, че „Лукойл” не беше приватизирано по тяхно време. Паметта им е къса. Затова не искам и да говоря.
Относно екологичните оценки, госпожо Манева, аз Ви уважавам като министър от предишно правителство. Убеден съм, че познавате законите, особено в сферата на околната среда. Ще Ви помоля, когато излизате на тази трибуна, не се опитвайте да засягате другите си колеги, които са запознати с други теми, други закони, защото, когато станете всезнайковци и давате съвети от тази трибуна към всички, но с един тон по-високо, достигам до извода, че ние сме правите, а Вие нямате други аргументи, освен високия тон, с който обиждате колегите си неаргументирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Има думата господин Найденов за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Моето процедурно предложение е да удължим работното време на Народното събрание (възгласи на недоволство сред опозицията) до изчерпване на дискусията по законопроекта за ратификация на споразумението.
Намирам за абсолютно неуместна реакцията на опозицията. Има достатъчно хора в пленарната зала. Очевидно е, че имат интерес към дискусията. Има и желаещи да се изказват. Затова предлагам да продължим изказванията по законопроекта.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това е просто безобразие! Искам думата за обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За обратно процедурно предложение има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря.
Господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин вицепремиер! Това, което се случва в българския парламент, е скандално! (Шум, възгласи и викове в КБ.)
В момента, в който се гледа доклад на Европейската комисия – за вашето правителство, което ни докара до този момент, вие вкарвате „Южен поток” тук, така че народните представители да не могат да гледат пряката пресконференция и да не могат да обсъждат проблемите, записани в доклада! Мисля, че това, което се случва, е абсолютно несериозно.
Призовавам да оттеглите предложението. Ако не, моля първо да се преброи кворумът, да е ясно как можем да гласуваме, господин председател. Това е абсолютен „компот” от страна на мнозинството в този тежък момент!
Господин председател, категорично смятам, че няма кворум за това гласуване и опозицията при друго положение трябва да напусне залата. Не ви ли е срам?! (Възгласи и викове в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля за тишина в залата! Моля за тишина в залата!
Който желае да гледа представянето на доклада е свободен да отиде да го гледа. Никой не може да му попречи.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Това е важен проблем за страната. Не се правете на интересни. Как може такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Ангел Найденов.
Колеги, моля гласувайте процедурното предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Искаме картите да се съберат! Съберете картите!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Не може процедура по време на гласуването. След гласуването може.
Гласували 125 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 2.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Няма такова нещо! Къде видяхте 125 човека? Няма такова нещо!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И с лъжа няма да прокопсаме в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Госпожо Капон, с викане в залата не става.
Господин Шопов има думата, моля да замълчите.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, ако се огледаме, ще видим, че няма толкова хора, колкото са отразени на таблото. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, не подвиквайте!
ПАВЕЛ ШОПОВ: По-малко от 60 човека са. Няма 60 човека. По тази причина съществува ...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Петдесет и двама.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Последно 52-ма, това е сборът на хората тук от всички парламентарни групи – и от управляващи, и от опозиция.
Затова от името на Парламентарната група на „Атака” искам проверка на кворума.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Поименна проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Имайте предвид, че проверката на кворума трае доста дълго време.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма значение това. Вие я започнете.
Искаме поименна проверка на кворума, господин председател. Какво лошо има в това? Това е процедура, която е банална, която е осъществявана много пъти в тази зала. Искаме поименна проверка на кворума! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, няма да проведа проверка на кворума, защото ал. 3 на чл. 39 казва следното: „Председателят във връзка с предстоящо гласуване може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание, по искане на парламентарна група, проверка на кворума чрез поименно прочитане на имената на народните представители и преброяване.”.
Това е във връзка с предстоящо гласуване.
РЕПЛИКА: Предстои още едно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Гласуването беше проведено вече. След гласуването не може да се прави проверка. Гласуването мина вече. (Реплики от опозицията.) Така гласи правилникът, какво да направим?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не е вярно. Спазвайте си и Вие правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Вярно е, вярно е.
Моля, изслушайте процедурата на господин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Моята процедура е към председателя на групата на Коалиция за България – господин Найденов.
Господин Найденов, има моменти, в които формалните парламентарни процедури създават изключително лошо отношение към самия парламент.
Много Ви моля, много Ви моля, недейте при един важен въпрос, какъвто е ратификацията на това споразумение, по който има доста сериозно различие в парламента, и в момента, в който има едно събитие, което е от много голяма важност за България, и това е съобщаването на доклада, не предизвиквайте подобни неща в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля ви, слушайте какво се говори.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много Ви моля, господин Найденов! Няма никакъв проблем утре сутринта в 9,00 ч. да продължат изказванията. Сигурно и на групите са им останали по 3-4 минути, тези изказвания да приключат в рамките на 40 минути утре сутринта, след което да се проведе гласуването. Сега наистина политическите сили да обърнат внимание на събитие, повтарям, което е от много голяма важност.
Подобно поведение не помага нито на мнозинството, нито на опозицията, нито на българския парламент, защото ще остане още един знак. Знакът е следният – в момента, в който Европейската комисия съобщава своите наблюдения, съобщава своята информация, в който излиза на брифинг заради нашата родина България, ние продължаваме тук да спорим кой е русофил и кой русофоб. (Реплика от КБ.)
Това е нещо, което е доста неприлично от гледна точка на това, което се нарича европейска политика. Не говоря кой от нас какво защитава. Говоря ви, че ние сме едно политическо цяло, и ние представляваме българското Народно събрание. Когато създаваме такива прецеденти, нанасяме тежки вреди – несъзнателно или съзнателно, на собствената си страна. Това ми е молбата към водача на мнозинството. Отговорността в крайна сметка е и Ваша. Ясно е, че ние сами в опозиция не можем да носим такава отговорност.
Защо предизвиквате сега ето това нещо? Защо е това нетърпение? Имате си решение, имате си политическа воля, утре ще си го наложите с гласуване. Може да дадете възможност на хората да се изкажат. Защо в момента предизвиквате това нещо с една процедура в 13,50 ч.?
Господин Найденов, аз излязох на тази трибуна преди няколко месеца, когато в 13,50 ч. раздадохте 1 млрд. и 400 млн. долара. В Комисията по бюджет и финанси още не можем да се оправим и да разберем къде отидоха парите. Защо вършите тези неща, просто не разбирам. В 13,50 ч.?!
Утре има прекрасна възможност да се продължи дебатът. Моля Ви, и това е процедурата ми – нека да продължи дебатът утре сутринта, сега да обърнем внимание на нещо, което е много важно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, понеже няма кой да ми даде думата, аз ще се изкажа, без да са ми я дали. (Реплики от опозицията и КБ.) Без да викате! Госпожо Капон, моля Ви!
Колеги, има още изказвания. Въпреки това гласуване смятам, че трябва да прекратим заседанието. (Ръкопляскания.) Не ми ръкопляскайте! Аз броих хората и тези 125 души, които са показани като кворум, ги няма в залата. Така че чуждите карти не могат тук да играят роля в такова важно решение.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да спрем да живеем в лъжа! Да спрем да живеем в лъжа! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Утре в 9,00 ч. подновяваме заседанието.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Пенко Атанасов
Татяна Калканова