Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, да ви представя проекта за програма за тази седмица.
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 24-26 септември 2008 г.
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. Вносител – Министерският съвет; 03.09. 2008 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право. Вносител – Министерският съвет; 26.08.2008 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Приет е на първо четене на 27.06.2008 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител – Министерският съвет; 22.07.2008 г.
5. Първо четене на Законопроекта за публичния резервен пенсионен фонд, вносители: Лидия Шулева и група народни представители; 02.07.2008 г.; и на Законопроекта за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Вносител – Министерският съвет; 22.07.2008 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет; 14.07.2008 г.
7. Първо четене на проекта на Семеен кодекс, вносител – Министерският съвет; 01.04.2008 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител – Светослав Спасов; 14.11.2007 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, приет на първо четене на 09.07.2008 г., продължение.
9. Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Арабска република Египет за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител – Министерският съвет; 30.06.2008 г.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за правото, приложимо към трудовите отношения, социалното осигуряване и здравословните и безопасни условия на труд, във връзка с изграждането на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете държави на р. Дунав при Видин – Калафат. Вносител – Министерският съвет; 11.09.2008 г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносители – Мартин Димитров и група народни представители; 28.05.2008 г.; Бойко Великов и група народни представители; 04.07.2008 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Борислав Владимиров; 10.07.2008 г.
13. Парламентарен контрол.”
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 165 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Две пояснения. Колеги, част от заседанието на Председателския съвет беше свързано с уточняването на работата ни по някои важни законопроекти, включително тези, свързани с промените в Закона за политическите партии. Беше съгласувано становище на Председателския съвет по предложението на колегите от Движението за права и свободи този законопроект да бъде първи в началото на следващата седмица в нашата седмична програма. Молбата към Комисията по правни въпроси е да изготви своя доклад по обсъдените от нея законопроекти. Също молба към Комисията по бюджет и финанси да изготвят своя доклада. Беше повдигнат въпросът, че тези законопроекти имат и важни бюджетни последици.
Молбата ми е към всички вас, към парламентарните групи да подготвят своите представители за сериозно обсъждане на тези законопроекти. Сами разбирате, че това е една от основните ни задачи в тази Десета сесия.
Виждам настоятелни искания за процедурни въпроси. Ще дам думата на господин Шопов преди да преминем към предложенията по ал. 3.
Нека чуем господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги! Част от работата на Председателския съвет беше свързана и с нещо друго - относно случая, вандалския акт на побой над журналиста Огнян Стефанов.
Поставихме си въпроса какво да направим като Народно събрание в тази връзка. Тежестта, фрапантността, наглостта на извършеното, заплахата над гражданското общество, заплахата над свободното слово, над журналистите изисква тук да намери звучене и оттук да се излезе със становище и позиция относно този вандалски акт.
Още повече, че в скоро време и други такива случаи станаха в България, бяха бити депутати, евродепутат, тогава Народното събрание премълча случая, нищо не направи. Както виждате, случаите стигат до рецидив и се стига до това положение днес ние най-после да реагираме.
Моето процедурно предложение е свързано с това ние да поканим да дойде тук вътрешният министър – така е нормално, за да го изслушаме. И след това, ако можем, заедно да излезем с една декларация. А ако не се стигне до единомислие, всяка една политическа сила, всяка една парламентарна група да реагира по начина, по който тя реши, че трябва да го стори.
Пак повтарям, за да започнем разискването или дебата, или обсъждането на този случай, първо тук трябва да дойде министърът на вътрешните работи. Моето процедурно предложение е да бъде поканен господин Миков, за да му зададем въпросите относно подробности за станалото, макар те да бяха изнесени в голяма степен, но мисля, че той ще ги осветли още по-добре, какво се прави за издирване на извършителите и най-важното – какво се прави за издирване не само на извършителите, но и на поръчителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Пинчев, заповядайте, след това ще дам пояснение за обсъжданото на Председателския съвет.
Господин Пинчев е съвносител на едно предложение по ал. 3.
Имате думата.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е ние, народните представители, да се учим за това как се защитава парламентарната демокрация от големите примери в нашето Народно събрание в миналото.
Вчера се навършиха 61 години от екзекуцията на Никола Петков – голям български демократ, репресиран и преди 9-и, и след 9 септември 1944 г. Това беше не само голям български патриот, но и гражданин на света, един човек, който към никого никога не е излъчвал омраза.
Предлагам Народното събрание с едноминутно мълчание и ставане на крака да почете паметта на Никола Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля народните представители да почетат паметта му с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, по въпроса, който беше повдигнат от преждеговорившия – има направено предложение по реда на ал. 3 от народните представители Яне Янев, Димитър Абаджиев, Нено Димов и Георги Пинчев за включване в дневния ред на проект за Декларация на Народното събрание по повод побоя, нанесен на българския журналист Огнян Стефанов в нощта на юбилея на независимостта.
По процедурата на правилника няма възможност преди да е изтекъл 15-дневният срок да се разглежда такъв проект за акт на Народното събрание. (Шум и реплики от опозицията.)Това е формалната страна.
На заседанието на Председателския съвет беше споделено следното. Много е важно именно днес по възможност Народното събрание да излезе с обща позиция, в която да има два момента – категорично осъждане на този вандалски акт и не по-малко важно е категорична позиция по отношение на органите, които следва да изяснят и да разкрият извършителите на това престъпление. Народното събрание чрез своите комисии се ангажира да окаже и контрол, и надзор, и съдействие, ако е необходимо.
Същевременно в дискусията на Председателския съвет прозвучаха резерви от парламентарни групи по отношение на това дали ще има единомислие относно причините и предпоставките, довели до този акт. Съгласува се мнението след приемането на програмата, буквално през следващите минути всяка от парламентарните групи да излъчи свой представител и да се направи опит за общ текст на позиция на Народното събрание, който да бъде приет през следващите часове с разбирането, че по въпросите, по които останат различия, всяка от парламентарните групи ще има възможност да изрази своята позиция, своето разбиране.
Аз останах с убеждението, че ръководствата на парламентарните групи еднозначно споделят важността да има обща позиция на Народното събрание с категорично осъждане и с категорично обръщение към органите, отговорни за разкриването на извършителите.
Бих предложил да постъпим така, при положение че се счете за необходимо, може да се постави на гласуване и предложението на господин Шопов за поканване на министъра на вътрешните работи. Но бих предложил в хода на работата по тази декларация, ако има необходимост да се търси информация от министъра на вътрешните работи, това да бъде направено. Готов съм да съдействам за това. (Реплики на народния представител Яне Янев.) Но да не отлагаме работата по изготвянето на такъв текст.
Молбата ми е към ръководствата на парламентарните групи: докато гласуваме следващите точки или дори веднага, след като гласуваме предложенията по ал. 3...
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Къде я пише тази процедура, която Вие предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прилагали сме я, господин Янев. Макар че говорите от място, ще Ви отговоря. Тази процедура сме прилагали именно в такива случаи, когато е било необходимо парламентът бързо и неформално да реагира.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): То има внесен документ за разглеждане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, господин Янев, но беше преценено, че е далеч по-добре парламентът да излезе с обща позиция.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Това, че не е изгодно на вашата партия, не означава, че на парламента не е изгодно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е мнението на Председателския съвет, това е мнението на ръководствата на всички парламентарни групи.
Следващото предложение по ал. 3, уважаеми колеги, е на народния представител Павел Шопов – за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги! Неслучайно поставям искането за включването на законопроекта за решаването на проблемите на гражданите с жилищноспестовни влогове на днешното заседание, тъй като тази седмица в дневния ред за предстоящите три дни за първи път е внесено и поставено в гласувания вече дневен ред предложението на Министерския съвет за държавния бюджет. Предложението за държавния бюджет за следващата година е в тясна връзка с решаването на въпроса с жилищноспестовните влогове на българските граждани. Защо това е така? Защото в държавния бюджет за следващата година трябва да бъдат предвидени сумите, парите, с които да бъде решен проблемът на повече от 300 хил. български граждани, чакащи десетилетия да бъде решен този техен проблем.
Нека ви напомня и обстоятелството, че съществува законопроект, годен да влезе в пленарната зала, изработен на базата на законопроекта на „Атака” и на предложението на Захари Георгиев – колега от БСП, един компилиран законопроект, който, ако има политическа воля, много бързо може да мине през пленарната зала, тъй като се касае до няколко твърде безспорни и вече изчистени текстове. Касае се до законопроект, материя, която не е политическа, за решаването на проблемите на български граждани – поддръжници, симпатизанти и хора, които принадлежат и се изявяват като поддръжници на всички политически сили в Четиридесетото Народно събрание и извън него.
За да може да бъде решен този проблем, чисто технологически, в пленарната зала трябва да мине първо законопроектът за решаване на жилищноспестовните влогове на българските граждани, за да бъде гледан и Законът за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов за включване в седмичната програма на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 19, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Процедура за прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, искам прегласуване. Основание за това ми дава обнадеждаващият резултат на светлинното табло – само 19 души от вас са гласували „против”, а 86 са гласувани „въздържал се”.
Не мога да разбера по един такъв проблем как може да има въздържали се?! По този въпрос се гласува или „за”, или „против”. Този, който гласува „против”, явно проявява политическата воля на управляващите, че не желае да се реши проблемът. Но тези, които гласуват „въздържал се”, просто будят у мен недоумение.
Уверявам ви, сега е последният момент и всеки един от вас е наясно с това, този проблем да бъде решен в Четиридесетото Народно събрание. Това е последният момент, защото влезе ли Законопроектът за държавния бюджет с параметрите, заложени в него и с които той е представен в Народното събрание от Министерския съвет, решаването на проблема на 300 хил. български граждани явно ще остане за в бъдеще, в необозримото бъдеще, за едно бъдещо Народно събрание. Защото, след като се приеме тук дори на първо четене Законопроектът за държавния бюджет, колкото и предложения да се правят, колкото и да имаме волята и да желаем този проблем да се реши, това ще бъде технологически невъзможно. Тогава това би могло да стане единствено чрез промяна на Закона за държавния бюджет, тъй като се касае, по груби изчисления, за около 200-300 млн. лв., които трябва да бъдат заделени за решаването на този въпрос.
Другото обяснение е, че управляващите не желаят да включат тази сума в държавния бюджет за 2009 г. по някакви такива съображения – за да не натоварват бюджета, а парите да се дадат за други цели и други нужди.
Пак повтарям: моля ви да гласувате „за”, защото това е последният момент за решаването на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Павел Шопов.
Гласували 171 народни представители: за 70, против 17, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Господин председател, процедурното ми предложение е по силата на правилника да бъде подложено на гласуване е легитимно внесеното ни предложение за включване в дневния ред на точка: Декларацията, свързана с побоя над журналиста Огнян Стефанов. Ние сме я внесли по съответния ред вчера в 16,00 ч. Затова ви моля да я подложите на гласуване. А преди това обосноваване на точката, както всички останали, по съответния ред.
Ще бъде ли подложена на гласуване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете си процедурното предложение, ще Ви отговоря.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Аз направих процедурното предложение – правилникът е ясен и никакъв Председателски съвет не може да бъде над правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на Народното събрание Ви отговори. Защо ме карате аз също да се повтарям?
Отворете правилника, господине, чл. 75, ал. 3 казва: Постоянните комисии обсъждат проектите, тоест декларации, респективно решения, не по-късно от 15 дни от разпределението им и представят становища по тях.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): Подложете го на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нормата е императивна, ако нямаме съгласие на цялото Народно събрание.
Казахме – съберете се, ако може да се изготви обща декларация, ще я приемем.
Следва ново предложение на народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на проект за Решение за възлагане на Министерския съвет на процедура за изтегляне на военния контингент на България от Ирак и Афганистан.
Ще мотивирате ли предложението си, господин Шопов? Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Въпросът за неучастието на България с военни контингенти и части в чужбина в чужди войни като пушечно месо на българските военнослужещи там и за чужди интереси е въпрос, който стои от самото начало на създаването на Партия „Атака”. Той е залегнал в предизборната програма за настоящото Народно събрание, ние периодически го поставяме и в момента той става особено актуален с оглед на ожесточаването на сраженията, ожесточаването и изострянето на обстановката в страните, в които България има контингент. Имам предвид Ирак и Афганистан.
Особено показателно е това, което казвам за Афганистан с оглед и на смъртта на 10 души френски военнослужещи там. Нещо, което предизвика бурни дебата във френското общество. Такива дебати в българското общество няма, което е изключително тревожно. Всички държави, които имат свои контингенти в тези страни, непрекъснато дискутират по темата. Там не се забравя обстоятелството и фактът, че тези държави имат десетки или стотици свои военнослужещи в тези страни, в които положението е тежко и животът и здравето на техните военнослужещи са непрекъснато застрашени. Може би това е така, защото в България единствено „Атака” повдига този въпрос и настоява за неговото решаване радикално с изтеглянето на тези части оттам.
Така че този дебат трябва непрекъснато да стои в българското общество. Ако не беше „Атака”, той нямаше периодически да бъде поставян и както се вижда, оттам няма и новини, мълчи се. Всичко, което става там, е оставено в забвение. Затова ние настояваме нашите части да бъдат изтеглени оттам. Това минава, разбира се, през поставяне на въпроса в Народното събрание, в каквато връзка е и нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 19, против 73, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Имате думата да мотивирате вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, смисълът на моето предложение е следният: в сега действащия Закон за гарантиране на влоговете пише, че валутните депозити ще бъдат изплащани в левове по курс от началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете. Ако, не дай Боже, бъде провален валутният борд, българските граждани ще получат обезценени левове като гаранция по техните валутни влогове. Заедно със Стела Банкова предлагаме гражданите, които имат валутни депозити, да бъдат гарантирани в съответната валута. Това е, уважаеми колеги, смисълът на нашето предложение.
Вие знаете какво става на международните финансови пазари, знаете, ако не знаете аз ви казвам, че в момента брутният външен дълг на България надхвърли 43 млрд. долара. Само за три години този дълг се е увеличил повече от три пъти. Моля да ме слушате, колеги, казвам ви важни неща. Търговският дефицит за първото полугодие на тази година надхвърли 10 млрд. лв. – безпрецедентен търговски дефицит. До края на годината вероятно той ще надхвърли 20 млрд. лева. Тези цифри са стряскащи, колеги, и мисля, че са достатъчно основание да приемете това предложение и да гарантираме наистина спестяванията на българските граждани. Надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 22, против 22, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз благодаря на тези 22 колеги, които подкрепиха това предложение. Обръщам се към онези 70, които гласуват „въздържали се”, които явно не ги интересува какво ще стане със спестяванията на българските граждани, ако има една неблагоприятна финансова ситуация.
Уважаеми колеги, аз не знам къде вие си държите парите, но българските граждани ги държат в българските банки. И считам, че при тази конкретна ситуация, когато вашият премиер тук, от тази трибуна, обясни, че има изключително неблагоприятна финансова ситуация в света, че ще падне външното кредитиране, че ще се оскъпят заемите, мисля, че сега е моментът да се замислите какво ще стане със спестяванията на българските граждани, ако не дай Боже се повтори ситуацията от 1996-1997 г.
Искам да ви припомня, че тогава валутните влогове на гражданите бяха гарантирани и бяха изплатени, макар и на части. А в този момент те не са гарантирани. Ето за това става дума. Ако вие мислите за вашите избиратели, подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път предложението на народния представител Минчо Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 23, против 32, въздържали се 67.
Предложението и този път не се приема.
Предложение на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроекта за прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати в областта на отбраната.
Госпожо Банкова, желаете ли да мотивирате предложението си? Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да бъде включен Законът за прекратяване на Споразумението между България и Съединените американски щати в областта на отбраната. Още в началото на 2007 г. с Минчо Христов внесохме предложение да бъде прекратен Договорът за разполагане на американски военни бази. Мотивите да направя това предложение са следните.
Първо, разполагането на американски военни бази на територията на Република България дава възможност тези бази да бъдат използвани като плацдарм за нанасяне на военни удари срещу трети страни. По този начин българската територия се превръща в потенциална мишена за ответни военни удари. Американските военни бази силно увеличават опасността от терористични действия срещу военни и цивилни обекти на територията на България и по никакъв начин не допринасят за засилване на стабилността в регионален и международен план.
Повод отново да поставя на вашето внимание този въпрос е изявлението на българския премиер господин Сергей Станишев пред чужди медии, в които той говори за евентуална възможност да бъде прекратен Договорът за разполагане на американски военни бази на българска територия.
Уважаеми колеги, наскоро чествахме годишнина от Независимостта на България. На този фон е особено важно и необходимо с нашето гласуване да докажем като български парламент, че на дело браним суверенитета и независимостта на България. Там, където има чужди военни бази, не може да става дума за суверенитет и за независимост. Призовавам ви да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 68, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Иван Сотиров за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно изявленията му пред руските медии по повод външната политика на България.
Госпожо Михайлова, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, от Парламентарната група на Обединените демократични сили настояваме за изслушване на министър-председателя Сергей Станишев относно изявленията му пред руски медии, в които се прави ревизия на официални външнополитически позиции на България и се демонстрира липса на реакция по повод на повторното арогантно отношение на руския посланик в Европейския съюз господин Владимир Чижов към България. Напомням, че неотдавна Чижов нарече България „Троянски кон” на Русия в Европейския съюз, а в навечерието на Деня на Независимостта – 22 септември, и часове преди официалното посещение на премиера Станишев в Сочи заяви, че очаква България да блокира евентуално решение на Европейския съюз за санкции срещу Русия. След три часа пред вратата на министър-председателя Путин Сергей Станишев направи интересни заявления: „Българското общество никога не е възприемало Русия като агресор по отношение на конфликта в Грузия” – позиция в пълен дисонанс с позицията на Европейския съюз и НАТО и европейската позиция на България. „България може да прекрати Договора със САЩ, ако установи, че базите се използват неправомерно”.
Ние искаме да попитаме премиера Станишев, първо, означават ли заявените от него позиции за промяна във външнополитическата линия на България, тъй като трактовката му е в дисонанс с позицията на Европейския съюз по Грузия и също да го попитаме къде се прави в крайна сметка българската външна политика?
Второ, бихме искали да попитаме обърнал ли е внимание на премиера Путин за изказванията на неговия посланик в Европейския съюз, които засягат достойнството на нацията и то в деня, в който честваме годишнина от Независимостта. В Търново премиерът заяви, че трябва да говорим с децата си. Обаче онова, което трябва да им кажем, е, че България не е нито „Троянски кон”, нито европейска камериерка на Русия. Така че, уважаеми дами и господа, предлагам да гласуваме да изискаме министър-председателят да се яви в залата на Народното събрание и да даде обяснения за своите заявления. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Иван Сотиров.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 49, против 74, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Господин Сотиров, имате думата за процедура.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук се повтаря нещо, което многократно се случва в този парламент и е изключително вредно и опасно. Ние сме парламентарна република - не може българското Народно събрание да остава безучастно за безотговорните действия на министър-председателя и мнозинството в този парламент да става параван за поредното безобразие.
Преди близо година имахме подобна ситуация, при която министър-председателят отиде в Русия, каза, че е поел сериозни ангажименти по договори с руската страна и вие го крихте две седмици от българския парламент.
Сега се повтаря същият фарс. Министър-председателят ходи на срещи в Москва, във Вашингтон, а не идва пред българския парламент да каже каква е неговата позиция и позицията на правителството. Не може парламентът да абдикира от такъв важен въпрос!
Ние сме в ситуация, при която еднолично министър-председателят ревизира геополитическата ориентация на България и прави позорящи страната изявления. Затова той трябва да дойде пред българското Народно събрание, тук да има дебат и да даде разяснения за тези позиции, които той е заел. И парламентът да изрази своята позиция - дали България е член на Европейския съюз и НАТО и ние ще имаме партньорско отношение и ще спазваме ангажиментите си, или ще се държим по начин, при който никой няма да зачита и да уважава България като партньор. Дори Русия, пред която вашият лидер и министър-председател ходи да се държи по недостоен начин. Никой не уважава такъв тип партньори. Аз съм убеден, че като се върне от Вашингтон, той ще направи съвсем други изявления. И това нещо тече вече месеци наред. Затова парламентът трябва да проведе този дебат и да има ясна и категорична позиция на този висш според нашата Конституция орган. Настоявам да се прегласува това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Иван Сотиров.
Гласували 150 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Мартин Димитров за включване в дневния ред на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за малко внимание от ваша страна. Преди няколко месеца Комисията по правни въпроси разгледа и подкрепи част от предложението, което ние направихме за намаляване на минималния капитал за стартиране на фирма за създаване на ООД като изменения на Търговския закон.
Моля ви да изслушате кратките мотиви. Това е изключително принципен и важен въпрос, който срещна решителната подкрепа на повечето икономисти в парламента. Повечето икономисти гласуваха „за” - и някои притеснения на част от юристите в българския парламент.
Последните международни изследвания показват, че средата в България се влошава. Най-важното изследване на Световната банка в тази насока показва, че България отстъпва с едно място назад. Като основен проблем се посочва средата за малкия и среден бизнес. Именно малките и средни фирми са основата и гръбнакът на една икономика. Тук кажете какво прави българският парламент! Замислете се и кажете честно какви важни промени в последно време е предприел българският парламент.
Това, което ние предлагаме - намаляване на минималния капитал за създаване на ООД, е ключово предложение, което беше предприето от страни като Франция, Англия, Ирландия, Китай, Египет за привличане на повече инвестиции и за по-добра среда за стимулиране на малките фирми.
С такива предложения, дами и господа, които нямат политически характер и които целят създаване на силна българска икономика, ще вървим напред. Надявам се, колеги, да преодолеете, както направихте на първо четене, своите политически пристрастия и да допуснете този законопроект за обсъждане на второ четене. Тогава, разбира се, всеки ще има възможност да изложи своите мотиви „за” и „против”.
В условията на финансова криза, когато се наблюдава поскъпване на кредита и оттегляне на свежите пари от България или поне част от тях, подобни предложения стават още по-важни. Надявам се, колеги, да проявите съвест и мъдрост. Пак се замислете – какво сме направили в последно време за подкрепа на малките и средни фирми? В този парламент – нищо. Това е една от стъпките. Надявам се на вашето положително гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров.
Гласували 141 народни представители: за 56, против 31, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, има още едно предложение, направено от народния представител Лютви Местан - за включване в дневния ред на законопроекти за политическите партии. Всъщност те са осем. Както ви съобщи председателят на Народното събрание, този въпрос беше обсъждан на Председателския съвет и се стигна до разбирането тези законопроекти да бъдат точка първа в началото на следващата седмица, като се представят и докладите. Не виждам господин Местан – ако той държи, аз съм длъжен да подложа на гласуване едно такова предложение, но следва да отбележа, че няма доклади на комисиите по законопроектите или поне не са раздадени. Трябва да се произнесе и Комисията по бюджет и финанси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, както знаете, законопроектите са обсъдени от Комисията по правни въпроси. Ние сме в състояние да подготвим доклада днес и утре да бъде предоставен на народните представители. Трябваше повече време, защото законопроектите са много. Стенограмата от заседанието е голяма и затова предпочетохме да използваме информацията от заседанието за по-точна подготовка на доклада. Предвид на това, че въпросите засягат финансирането на партиите и законопроектите са разпределени на Комисията по бюджет и финанси, целесъобразно е тя също да ги обсъди, тъй като това предстои. Ако е постигнато съгласие на Председателския съвет законопроектите да бъдат включени в програмата и обсъдени следващата сряда, в случая според мен би било по-подходящо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак залата решава и затова питам: ако имаме общо съгласие тези законопроекти да се гледат следващата сряда, да не подлагам предложението на гласуване? От едно гласуване ще излезе, че сме против разглеждането на законопроектите.
Още веднъж се обръщам: господин Местан, да не гласуваме сега включването на законопроектите за политическите партии, а да остане за другата сряда, както се разбрахме и както съобщихме.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Господин председател, аз мисля, че този въпрос е изчерпан – сутринта се направи анонс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Разбира се, че държим на предложението си, но бяха чути и сериозните аргументи на Председателския съвет – това да бъде т. 1 веднага след гласуването в четвъртък, за да може да се внесе докладът от водещата комисия и да се даде възможност на парламентарните групи да се подготвят за тези, според нас, много важни дебати.
И така, предложението, около което предлагам да се обединим, е разискванията по тези законопроекти да се проведат следващия четвъртък след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Още веднъж се обръщам към председателите на комисиите, на които са разпределени законопроектите, да изготвят своите доклади, за да могат да бъдат предоставени на народните представители. Няма да подлагам на гласуване предложението.
С това се изчерпаха предложенията за дневния ред тази седмица.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Вносител – Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Българинов, заповядайте да представите доклада на комисията.
Заместник-министърът на вътрешните работи, който отговаря в тази сфера, тук ли е?
Има процедурно предложение за допускане на заместник-министъра. Има ли някой против това предложение? Няма.
Моля заместник-министърът на вътрешните работи да заповяда в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 03.09.2008 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 17.09.2008 г., разгледа внесения законопроект на 3 септември 2008 г.
На заседанието присъстваха господин Михаил Миков – министър на вътрешните работи, и госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на вътрешните работи.
Господин Миков представи накратко мотивите, обосноваващи необходимостта от подписване и ратификация на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. Основната цел на Конвенцията е установяване на нови и улесняване действието на съществуващи понастоящем стандарти относно полицейското сътрудничество в Югоизточна Европа. Чрез посочените цели следва да се постигне съответствие със законодателството на Европейския съюз в областта на полицейското сътрудничество, като се осигури активно противодействие срещу заплахи от различен характер срещу националната сигурност и ред.
Подробно очертани в Конвенцията са редът и начинът на осъществяване обмен на информация, включително класифицирана или получена чрез специални разузнавателни средства, трансферът и защитата на свидетели и лични данни, както и осъществяване на междудържавно обучение на служители в областта на борбата с престъпността.
Законопроектът предвижда Конвенцията да се ратифицира от Народното събрание със резерви по повод обмена на класифицирана информация само с държави – страни по Конвенцията, с които Република България има влезли в сила договори за защита на класифицирана информация, а по отношение на трансфера на лични данни – само след разрешение от Комисията за защита на личните данни.
Конвенцията влиза в сила по отношение на Република България в срок от деветдесет дни след депозирането на документите за ратификация.
В резултат на проведените разисквания и във връзка с приемане основателността на мотивите, изложени по-горе, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейското сътрудничество в Югоизточна Европа.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 17.09.2008 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Българинов.
Има доклад и на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 03.09.2008 г.
На заседанието, на което се обсъди законопроектът, присъстваха от Министерството на вътрешните работи Михаил Миков, министър, и Николета Кузманова, началник-кабинет.
От името на вносителя законопроектът бе представен от Михаил Миков.
Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа е подписана на 5 май 2008 г. във Виена и страни по нея са Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Македония, Република Молдова и Сърбия и Черна гора.
Конвенцията установява стандарти на сътрудничество между страните по нея с оглед подобряване на стратегическото полицейско взаимодействие в Югоизточна Европа и осигуряване на необходимото съответствие с нормите на Европейския съюз при осъществяването на различните форми на полицейско сътрудничество между държавите от региона.
Целта на Конвенцията е реализирането на такива форми на взаимодействие и взаимопомощ между страните по нея, които да доведат до активно противодействие срещу заплахите, насочени към обществената сигурност и обществения ред.
Регламентирани са редът и условията, при които договарящите страни осъществяват взаимен обмен на информация в областите на сътрудничество по Конвенцията, както и други мерки на сътрудничество в борбата срещу престъпността, включително и обучение на служители, определяне на офицери за връзка, обмен на опит в областта на превенцията на престъпността.
Подробно са уредени и някои специфични форми на взаимодействие, като защитата на свидетели, трансграничното наблюдение, осъществяването на контролирани доставки, формирането на съвместни екипи за разследване и други. Предвидено е осъществяването на тези форми да се извършва при спазване изискванията на националните законодателства на държавите – страни по Конвенцията.
Определени са изрично в приложения към международния договор и компетентните органи, отговорни за осъществяване на сътрудничеството между договарящите страни.
Законопроектът предвижда Конвенцията да се ратифицира от Народното събрание със следните резерви:
1. Относно обмена на класифицирана информация се предвижда Република България да предоставя или обменя такава информация с тези държави – страни по Конвенцията, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация. Тази резерва се налага с оглед спазването на изискванията на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация. Към настоящия момент България има сключени международни договори с Румъния и Македония в тази област, които са влезли в сила, а с Албания и Молдова са подписани споразумения през тази година, които все още не са влезли в сила.
2. Втората резерва е свързана с трансфера на лични данни. Предвижда се Република България да извършва трансфер на лични данни към държавите – страни по Конвенцията, с изключение на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, само след разрешение от страна на Комисията за защита на личните данни при осигурено адекватно ниво на защита на личните данни на територията на съответната държава. Посочената резерва е в съответствие с изискванията на чл. 36 и чл. 36а от Закона за защита на личните данни.
Конвенцията влиза в сила по отношение на Република България деветдесет дни след депозирането на документите за ратификация.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има доклад и на Комисията по външна политика.
Не виждам председателя в залата. Има ли заместник-председател или член на Комисията по външна политика?
Заповядайте, господин Задгорски.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 802-02-29 за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа.
Конвенцията е подписана между Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора на 5 май 2006 г. във Виена. Тя установява шенгенските стандарти на сътрудничество за подобряване на стратегическото полицейско взаимодействие в региона с цел постепенно достигане от всички държави от Западните Балкани на съответствие с нормите на Европейския съюз за полицейско сътрудничество.
В законопроекта се предвижда конвенцията да се ратифицира със следните две резерви:
Първо, Република България ще предоставя или обменя класифицирана информация с тези държави – страни по конвенцията, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация. Тази резерва се налага с оглед спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Към момента България има влезли в сила споразумения за защита на класифицираната информация със следните държави – страни по конвенцията: Румъния и Македония. Такива споразумения са подписани, но не са влезли в сила, с Албания (27 февруари 2008 г.) и с Молдова (11 февруари 2008 г.).
Второ, Република България ще извършва трансфер на лични данни към държавите – страни по конвенцията, с изключение на държавите – членки на Европейския съюз, и други държави – членки на Европейското икономическо пространство, след разрешение на Комисията за защита на личните данни при осигурено адекватно ниво на защита на личните данни на съответната територия.
Конвенцията влиза в сила по отношение на Република България 90 дни след депозирането на инструмента за ратификация.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Задгорски, за изразителния доклад.
Чухме водещата комисия, Комисията по правни въпроси и Комисията по външната политика. Както ни повелява правилникът –ако желае, представител на вносителя би могъл да каже няколко думи.
Има думата заместник-министърът Калин Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, след докладите на комисиите, назначени по законопроекта, които бяха изчерпателни и много добре представиха целите и задачите на законопроекта, искам да ви уверя, че това е конвенция от изключително значение, от чисто практическо значение в ежедневната полицейска работа и ще даде възможност нашата страна да има активна роля, позиция и политика в ежедневната работа със страните по конвенцията. От политическа гледна точка ние ще имаме възможност да налагаме европейските стандарти, наречени „шенгенски стандарти”, в работата с тези страни. Както виждате, резервите, предвидени по конвенцията, ни дават възможност за по-нататъшна активна работа в областта на съвместните международни договори с тези страни. Това е пътят, по който ние ще развиваме по-нататъшното сътрудничество.
По отношение на практическата работа виждате, че има конкретни текстове, отнасящи се до контролирани доставки, съвместни полицейски операции, до ежедневната работа на българското Министерство на вътрешните работи. Считаме, че този закон ще ни помогне значително да подобрим нашата роля и позиция на Балканите, затова ви призовавам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря,господин Славов.
Откривам дискусията по законопроекта. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по него? Няма.
Закривам дискусията, защото няма желаещи.
Гласуването ще стане утре.
Втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРИБУНАЛ ПО МОРСКО ПРАВО.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Моля председателят на комисията – господин Стоилов, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тук е заместник-министърът на външните работи Любомир Кючуков. Моля да заповяда в залата във връзка с обсъждането на Законопроекта за ратифицирането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право с вносител – Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на заместник-министър Кючуков в пленарната зала? Няма против. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „На редовно заседание, проведено на 11 септември т.г., Комисията по правни въпроси разгледа цитирания законопроект. На заседанието присъстваха госпожа Бояна Трифонова – експерт в Министерството на външните работи, и госпожа Яна Драганова – парламентарен секретар на Министерството на външните работи.
От името на вносителя госпожа Трифонова изложи мотивите на законопроекта. Тя посочи, че предложението е за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право. Република България е подкрепила създаването на Международния трибунал още с акта на подписване на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.
В Конвенцията по морско право на ООН съществува Приложение 6, което урежда статута на Международния трибунал по морско право. Съгласно чл. 10 от този статут от приложението членовете на международния трибунал имат определени привилегии и имунитети. Същите се предоставят и на помещенията, съответно и на превозните средства, ползвани от международния трибунал.
Международният трибунал по морско право е юридическо лице със седалище Хамбург. В него участват на изборен принцип 20 съдии. Споразумението за привилегиите и имунитетите е прието през 1997 г. и влиза в сила 2001 г., след като бъде ратифицирано от десет страни. То все още е открито за подписване. До момента е ратифицирано от 36 държави, сред които 17 държави – членове на Европейския съюз. Ратифицирайки това споразумение, се продължава подкрепата на Република България за присъединяване към проблемите на морското право в международен аспект.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Антонова, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 26 август 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11.09.2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право.
Споразумението е прието на 23 май 1997 г. България е подкрепила създаването на Международния трибунал по морско право с подписването и ратифицирането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.
В членове 9, 10, 11 и 12 на Споразумението се съдържат нормите относно освобождаване от данъци, мита, ограничения за внос и износ, възстановяване на мита и/или данъци, данъчно облагане и финансови средства и освобождаване от валутни ограничения.
Трибуналът, неговите активи, приходи и друго имущество, както и неговите операции и сделки са освободени от всякакви преки данъци, но не е освободен от данъци, които представляват такси за комунални услуги. Трибуналът се освобождава от всички мита, данъци, забрани и ограничения за внос и износ по отношение на внесените или изнесените предмети за служебни цели. Трибуналът е освободен от всички мита, данък оборот върху вноса, забрани и ограничения за внос и износ по отношение на своите публикации.
Като общо правило Трибуналът не е освободен от данъци и мита, които са включени в цената на движимо или недвижимо имущество, както и по отношение на данъци, заплатени за предоставени услуги. Независимо от това, когато за служебно ползване Трибуналът прави значителни покупки на имущество и стоки или услуги, върху които са начислени или могат да бъдат начислени мита и данъци, държавите – страни предприемат съответните административни действия за освобождаване от тези начисления или за възстановяване на сумата на платени мита и/или данъци.
Заплатите, хонорарите и отпуснатите суми на членовете и служителите на Трибунала са освободени от данъци. Когато данъчното задължение възниква в зависимост от пребиваването, периодите, по време на които членовете или служителите пребивават в държава за изпълнение на функциите си, не се приемат за периоди на пребиваване, ако на тези членове или служители са предоставени дипломатически привилегии, имунитети и облекчения. Държавите – страни не са длъжни да освободят от данъка върху дохода пенсиите или годишните ренти, изплащани на бивши членове или бивши служители на Трибунала.
Трибуналът може да притежава финансови средства, валута от всякакъв вид или злато, както и да оперира сметки във всякаква валута; освободен е да прехвърля свои финансови средства, златото или валутата си от една страна в друга или в една страна, както и да конвертира всяка валута, която има на разположение, във всяка друга валута; може да получава, държи, преговаря, прехвърля, конвертира или търгува по друг начин с облигации и други ценни книжа.
Ратифицирането на споразумението е доказателство, че България подкрепя ефективното функциониране на Трибунала. Българската държава е една от малкото държави в групата на източноевропейските държави, които имат свой съдия в Трибунала.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 26 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Давам думата на народния представител Петър Берон да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 802-02-28 за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, внесен от Министерския съвет на 26 август 2008 г.
На редовно заседание, проведено на 17 септември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право.” – Излага се подробно за какво става въпрос.
„Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Ако желае заместник-министър Кючуков да вземе думата от името на вносителя?
Заповядайте, господин Кючуков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, към казаното дотук бих добавил само, че това е една важна сфера за българската външна политика и за участието на България в институтите на международното право. Става дума за функционален имунитет, съответстващ на статута на Международния трибунал по международно право. С ратифицирането на това споразумение България ще стане 37-та, респективно 18-та държава от Европейския съюз, която ратифицира споразумението.
Тук вече стана дума, че България е активен участник в този Трибунал. Има свой представител в него, това е проф. Александър Янков.
На база на всичко това ние предлагаме споразумението да бъде ратифицирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Гласуването ще бъде утре сутринта от 9,00 ч.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения да представи доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Юрий Алкалай – директор в Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането на двамата представители на изпълнителната власт? Няма.
Моля да бъдат поканени.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Обобщен доклад на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.”
Това е обобщеният доклад, който включва предложенията, направени по законопроекта от народните представители Йордан Мирчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов и законопроекта, внесен от Министерския съвет.
По заглавието – “Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Създава се нов § 1:
„§ 1. В Глава втора „Правила за движение по пътищата” се създава чл. 9а:
„Чл. 9а. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено движението на следните категории пътни превозни средства съгласно класификацията по чл. 149, за следните периоди: петък от 19,00 ч. до 23,00 ч., събота от 09,00 ч. до 13,00 ч., неделя от 15,00 ч. до 22,00 ч., както и през дните, обявени за официални празници и почивни дни в Република България от 15,00 ч. до 22,00 ч.:
1. категория N (без категория N 1 и N 2);
2. категория Т;
3. категория О (без категория О 1 е О 2) и ОТ.
(2) Забраната по ал. 1 не важи за тези пътни превозни средства, които извършват по занятие превоз на стоки, подлежащи на бърза развала, при извършването на превоза на такива стоки. За целите на този закон стоки, подлежащи на бърза развала, се считат стоки със срок на трайност по-малка от 48 часа, което следва да е упоменато в пътно-превозните документи, съпровождащи тези стоки.
(3) Забраната по ал. 1 не важи за тези пътни превозни средства, които осъществяват пътна помощ съгласно чл. 148в, при или по повод осъществяването на тази дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Светослав Спасов?
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, Партия „Атака” подкрепя това предложение, още повече, че ние в Закона за превоз на товари внесохме такова предложение, което също беше отхвърлено.
Съжалявам, че вече подробно и точно разнесено по членове в Закона за движение по пътищата, това предложение също не се приема, но Партия „Атака” ще го приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако го подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ще кажа мотивите, по които комисията не подкрепи това предложение, все пак, за да е ясно.
В действащия Закон за движение по пътищата много ясно и точно е казано, че Национална агенция „Пътна инфраструктура” и Министерството на вътрешните работи, респективно КАТ, могат да регулират трафика по алтернативни маршрути при създаване на проблеми при движението по пътищата. Това се прави всяка година през летните усилени превози. Министерството на вътрешните работи и Национална агенция „Пътна инфраструктура” пускат един документ до областните пътни управления, до органите на КАТ, за да може този процес да се следи и регулира. За нас той е решен и считаме, че е нецелесъобразно в закон да посочваме от еди кой си час, до еди кой си час, защото това по-късно създава проблеми. Този въпрос за нас е решен. Въпросът е вече в каква степен водачите на моторни превозни средства, особено на тези с над 12,5 тона, спазват този процес. Има предвидени съответни отговорности. Това бяха мотивите, все пак, да се знаят от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? След като има второ изказване, може да има и трето. Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 1 е по вносител.
С огромно разочарование ще кажа, че Комисията по транспорт и съобщения подкрепи този текст на вносителя, но аз в изказването си, предполагам, че и колегите ще вземат отношение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по § 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, преди точно една година беше направено такова предложение, мисля, че беше от народния представител Радослав Илиевски. Тогава комисията единодушно отхвърли предложението – обозначените автомобили на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да имат специален режим по чл. 91 от Закона за движение по пътищата.
В законопроекта на Министерския съвет, който беше внесен главно във връзка с електронния подпис, изведнъж се появи и това предложение. Предложението е възникнало при следните обстоятелства: то е направено от министъра на вътрешните работи на заседанието на Министерски съвет. В същото време министърът на транспорта не подкрепя „Автомобилна администрация” да има специален режим. Пътувайки по пътищата, ако сте забелязали на стоянките, където „Автомобилна администрация” държи своите коли, за да проверяват документите по Закона за автомобилните превози, че колите на „Автомобилна администрация” са така обозначени, че по тях липсва само синята лампа. Те са много по-добре обозначени и се виждат, отколкото колите на КАТ. „Автомобилна администрация” няма никакво отношение по Закона за движение по пътищата. Считаме, че тази несъгласуваност между Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта по този текст трябва да намери отражение в начина на гласуване. Затова казах, че комисията с голямо разочарование... Знае се кои подкрепиха този текст и аз ще призова, този текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кои са те?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Просто защото е предложена от министъра на вътрешните работи, някои го гласуваха, докато другите не го подкрепиха, но бяха малко и законът мина с два гласа.
Не виждам какво общо има „Автомобилна администрация” със специалния режим.
Мислех да донеса една снимка на техните коли, за да видите какво чудо е. Те са така накичени, така накичени, че се виждат от Космоса и сега им липсва синята лампа. Ако по този начин ще решаваме въпроса с контрола по пътищата, мисля, че е неправилно решение.
Затова ще призова, утре при гласуването, да не се подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не виждам какъв е интересът на министъра на вътрешните работи? Ако някой трябва да настоява, то трябва да настоява министърът на транспорта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Министърът на транспорта е против този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, ще гласувам против това предложение, защото с тези сини лампи малко прекалихме – да святкат за щяло и не щяло. В момента има сини лампи на всевъзможни автомобили, включително и на такива, които нямат разрешение за това. Мога да ви дам един пример, че дори областните управители имат монтирани сини лампи отпред на автомобилите си, незнайно по какъв начин те са използвани и незнайно по какъв начин те могат да бъдат използвани.
Стана така, че ние обезличихме самия специален сигнал на тези сигнализиращи устройства. Вие сами бяхте свидетели как по една заповед на Румен Петков в продължение на близо една година по кръстовищата святкаха сини лампи – дотам святкаха, че накрая почти угаснаха, много от тях изгоряха. Самият сигнал вече създава условия за невнимание, отколкото за внимание. Самият сигнал беше обезличен за това, че той трябва да привлече вниманието и когато наистина има нужда от него, той не е зачитан и не може да бъде правилно използван.
Призовавам колегите да не подкрепят това предложение, още повече, че всеки от нас, който не изпълнява закона, извън Закона за движение по пътищата, при появата на този сигнал, той трябва да спре вдясно и да изпълни съответните нареждания.
„Автомобилна администрация” не е орган, който служи за животоспасяване и за извънредни ситуации и действия.
Призовавам отново всички да не подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 1?
Какво е мнението на Министерството на вътрешните работи, респективно на Министерството на транспорта? Тук има представители, ако желаят...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От Министерството на транспорта няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или може би не е удобно да кажете нещо различно от това, което е казал министърът? Разбирам!
Професор Мирчев, защо й е този специален режим на „Автомобилна администрация”? Защо й е този специален режим? Кой ще прави специалния режим? Ето, добре, тук са изброени – „Пожарна и аварийна безопасност”, „Спешна медицинска помощ”, Национална служба „Полиция” и т.н. Някъде може да има спорове – хубаво, но сега да ги приравним?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз казах, че становищата на двете министерства са коренно противоположни. Становището на Министерството на транспорта е, че не е необходимо, лично съм разговарял, а Министерството на вътрешните работи го е подкрепило, като „Автомобилна администрация” са заобиколили собствения си министър и са вкарали текста на заседание на Министерския съвет.
„Автомобилна администрация” стои на стоянките по пътищата и спират в отклонението, където се спират тежкотоварните автомобили, за да се проверява дали тяхното тегло надвишава. След катастрофата при Княжево, след катастрофата по пътя Симитли – Разлог, Бяла се въведоха така наречените системи за контрол за теглото на автомобилите. Тези автомобили на „Автомобилна администрация” не се движат по пътищата, те си стоят на стоянките, спират автомобилите, контролират преди всичко общото натоварване и превозните документи по Закона за автомобилните превози. Няма нищо общо със Закона за движението по пътищата.
Затова казах, че ние сме много разочаровани от този текст. Ако той случайно мине, аз ви казвам, че лично ще внеса по чл. 91 на Закона за движението по пътищата ревизия и на всички други специални режими. Не може една кола да е накичена с всевъзможни неща, украсена с надписи, жълти огромни светлини. Питам ги аз: къде ще сложите синята светлина? Няма нищо свързано с контрола по Закона за движението по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този деликатен въпрос? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което по т. 2 е подкрепено по принцип, а по т. 1 не е подкрепено, а то е:
„1. §1 от законопроекта става § 1а”.
Това е чисто формално.
Комисията предлага да се създаде § 2 със следното съдържание:
„§ 2. В чл. 100, ал. 4, т. 1 след думата „чисти” се добавя „и да не поставят върху тях никакви предмети, материали и вещества;”.
Това е свързано с това, че някои покриват номерата на автомобилите с разни неща и по този начин системите за контрол и наблюдение не могат да ги видят.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на § 2, който става § 3, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 3. В чл. 141 се създава ал. 3:
„(3) Декларацията за обстоятелствата по ал. 2 може да бъде подадена по електронен път, подписана с универсален електронен подпис.”
Комисията подкрепя текста на § 3, който става § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 145 се създава ал. 4:
„(4) Копие от договора за прехвърлената/придобитата собственост с данните на лицата по ал. 1 и 2 може да бъде предоставено от всяко от лицата по електронен път като сканирано изображение във формат, установен с наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове, които бяха докладвани. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя на § 4, който става § 5.
Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което комисията подкрепя по принцип за създаване на нов § 4б, а не подкрепя предложението за създаване на нов § 4а:
„§ 4а. В чл. 177 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Наказва се с глоба от 500 до 1500 лв., който управлява пътно превозно средство в нарушение на чл. 9.
(5) Когато нарушението по ал. 4 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв.”
Това е свързано с текста, който не е подкрепен преди това, така че автоматически отпада.
Комисията предлага да се създаде нов параграф на базата на приетото по принцип предложение на Светослав Спасов:
„§ 6. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. В ал. 4 се създава т. 11:
„11. управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип § 5 и предлага да придобие следното съдържание, като става § 7:
„§ 7. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 11б:
„§ 11б. Средствата в размер на 50 на сто от събраните глоби по този закон, с изключение на тези по чл. 167, ал. 4, се изразходват от Министерството на вътрешните работи за изграждане и експлоатация на системи за наблюдение, контрол и управление на движението по пътищата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 в Преходните и заключителни разпоредби, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези докладвани параграфи? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Светослав Спасов, което не е подкрепено, тъй като комисията не подкрепи и § 1. Той е свързан с времето за неговото въвеждане, но ще го прочета.
Създава се § 7а:
„§ 7а. § 1 влиза в сила след изграждане на съответните технически и инфраструктурни съоръжения, предназначени за престой на пътните превозни средства, чието придвижване е ограничено времево по чл. 9а, но не по-късно от 1.07.2009 г. Условията и редът за изграждането на съоръженията и инфраструктурата се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта.”
Комисията не подкрепя предложението, защото не подкрепи и предложението по § 1а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Светослав Спасов? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10 със следната редакция:
„§ 10. Параграф 7 влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да е ясно, искам да кажа, че само § 7 влиза в сила от 1 януари 2009 г.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Всички останали влизат в сила три дни след обнародването.
Министерството на финансите подкрепи да се събират 50% от глобите и да постъпват за изграждане на системи за наблюдение и контрол по пътищата – нещо, което е модерно, европейско поведение за разкриваемост на пътно-транспортните произшествия и по този начин да се въведе повече дисциплина.
Считаме, че това трябва да влезе в сила от 1 януари 2009 г., а не сега, за да може да бъде отразено в бюджета за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
С това докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата приключи. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще докладва?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Ако разрешите, ще направя процедурно предложение за допускане в залата: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция “Политика и стратегии” в Министерството на труда и социалната политика и господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Могат да влязат.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет под № 802-01-60, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведен на 18 септември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет. На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция “Политика и стратегии” в Министерството на труда и социалната политика; от Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител, госпожа Христина Митрева – главен актюер и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Дацов.
Министерският съвет предлага с отделен Законопроект за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, регламентиране статута и дейността на такъв фонд за инвестиране, акумулиране и трансфериране на допълнителни средства към бюджета на държавно обществено осигуряване за фонд “Пенсии”. Регламентирането на средствата на фонда като самостоятелно обособена част от централния бюджет и тяхното управление и структуриране в инвестиционни портфейли предполага и съответните изменения и допълнения на чл. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, в който е уредена структурата на централния бюджет, предлагани с този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Промените по чл. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет не се предлага с параграф от Заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, а с отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет в съответствие с изискванията на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъжданията се проведе гласуването, което завърши със следните резултати: 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на проведеното гласуване и гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет под № 802-01-60, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Вие направихте процедурното предложение за представителите на Министерството на финансите, но те не желаят да влязат. Няма кой да представи законопроекта като вносител.
Откривам дискусията по законопроекта. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Всъщност и по процедурата искам да кажа нещо.
Уважаеми господин председател, колеги! Точка 4 е свързана с т. 5, защото касае една и съща материя, а именно уреждането на това, което се нарича по различен начин – Публичен резервен пенсионен фонд, Сребърен фонд и т.н. Всъщност тази точка предопределя, ако се приеме сега и се гласува, дебата по следващата точка 5. Излиза, че трябва да се приеме само законопроектът на Министерския съвет. Не знам колко правилно постъпвате като мнозинство и като председателство на Народното събрание, като лишавате народните представители от възможността да преценят качествата на другите два законопроекта. Това е важно според мен от гледна точка на процедурата, по която вървим. Защо?
Ще го обясня много просто. Защото според този законопроект в централния бюджет се включват като самостоятелно обособена част от средствата и операциите на държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система по ред, определен със закон и следва законопроектът на Министерския съвет, който е Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, което е т. 5. Мисля, че в този смисъл трябва да прекъснем дебата по тази точка и да включим този законопроект към групата от законопроекти в т. 5, там да се гледат и да се даде възможност на народните представители да изберат кой от вариантите предпочитат. Това е моето предложение към Вас, защото наистина предопределяте резултата от следващата дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, Вие правите процедурно предложение да се разгледа първо т. 5, нали така?
ИВАН КОСТОВ: То следва автоматично. При гласуването, при ориентирането на народните представители, ако искат да подкрепят проекта на Министерския съвет, тогава просто ще гласуват и тази т. 4. Ако са против, няма да гласуват за проекта на Министерския съвет и този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този въпрос, господин Костов, беше разискван на Председателския съвет. Чу се едното, чу се и другото мнение, прецени се първо да мине Законът за устройството на държавния бюджет, а след това да се разгледа този фонд. Казвам аргументите, които надделяха – че това е първо четене...
ИВАН КОСТОВ: Ако процедурата позволява, тогава моето предложение е за утре, когато се гласува, това да се гласува след като се гласува по т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сами разбирате, че в момента не мога да извърша гласуване, тъй като няма кворум, но утре, когато ще се гласува, обявявам още сега, че ще гласуваме т. 5 и след това т. 4.
Това устройва ли ви?
ИВАН КОСТОВ: Добре, господин председател.
Във връзка с това предложение искам да обявя моята позиция. Тя е срещу това предложение по простата причина, че на практика това не е обособен фонд. По този начин не се създава Сребърен фонд за защита на доходите на пенсионерите, а се създава един буферен фонд към централния републикански бюджет, по-точно не към него, а се прави една специална връзка между част от държавното съкровище, което е във вид на средства, натрупани от излишъка, и се дава възможност на Министерството на финансите да използва част от приходите на тази обособена част от съкровището като приходна част за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. По този начин на практика не се създава Сребърен фонд, не се създава самостоятелен фонд, с който да може да разполага Националният осигурителен институт, не се прави нищо за пенсионерите. Още повече, че в закона на Министерския съвет в т. 5 за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система се разбира, че това пък няма никакво отношение към доходите на пенсионерите през следващите 10 години.
Всичко това, което се прави в момента, се прави за един много неопределен срок – след 10 години, което на практика предполага, че това Народно събрание се опитва да решава въпроси, които вероятно ще имат съвършено други условия, съвършено други обстоятелства, друг контекст и т.н. Удивлявам се как може да се прави такова упражнение, да се губи ценното парламентарно време. В този смисъл съм и против този законопроект, защото това всъщност е едно преливане от пусто в празно, нямащо отношение – казвам го съвсем определено, към доходите на пенсионерите нито сега, нито следващата, нито по-следващата, нито през следващите 10 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Сега е точно 11,00 ч. Все пак да питам: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект или да обявя дискусията за приключила преди почивката? Има ли желаещи? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Както вече съобщих, гласуването ще бъде утре.
След почивката ще продължим с т. 5 от седмичната ни програма.
Обявявам 30 минути почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с точка пета от приетата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНИЯ РЕЗЕРВЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД, с вносители Лидия Шулева и група народни представители, и на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА, с вносител Министерският съвет.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция „Политики и стратегия” към Министерството на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” към същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ако няма възражения, моля да поканите заместник-министъра Ананиев и представителите на министерството в пленарната зала, за да присъстват в дискусиите по законопроектите.
Заповядайте, за да представите доклада, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 септември 2008 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд.
На заседанието присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция „Политики и стратегия” в Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванов-Начева - подуправител, госпожа Христина Митрева – главен актюер, и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Шулева.
Законопроектът се предлага в отговор на сериозните демографски предизвикателства пред пенсионната система на България в следващите няколко десетилетия.
Основните цели на фонда са гарантиране финансовата устойчивост на пенсионната система; развитие на пенсионния модел и увеличаване дела на втория стълб – допълнително задължително осигуряване; намаляване на общата осигурителна тежест; увеличаване на размера на пенсиите, определяни по част първа на Кодекса за социално осигуряване; и намаляването на бюджетните разходи и нивото на вътрешния дълг в периоди на нарастващи разходи за застаряващото население.
Основна дейност – управление на приходите и разходите на фонда и на резервите на фонда.
Източници на финансиране на фонда – превишение на приходите над разходите по републиканския бюджет – до 25%; постъпления от приватизация – до 50%; приходи от концесии; фискални приходи (с решение на Народното събрание) и други.
Управлението на фонда да се осъществява чрез двустепенна система – Надзорен и Управителен съвет. Предвидено е и създаване на Инвестиционен комитет, който да подпомага Надзорния и Управителния съвет при вземане на важни стратегически решения за инвестиции.
Мандатът на Надзорния съвет е безсрочен. Управителният съвет е с 5-годишен мандат.
С оглед формиране на оптимална средна доходност от управлението на активите на фонда през първите пет години не се предвижда разпределяне на приходите от инвестиции. След 2020 г., в зависимост от актюерските разчети, се допускат плащания, надвишаващи дохода от инвестиции.
Средствата на фонда се инвестират при спазване принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация на риска в съответствие с инвестиционната политика на фонда. Управителният съвет на фонда приема правила за реда и начина за инвестиране на средствата на фонда и за управление на инвестиционния риск.
В проекта подробно са описани инвестиционните ограничения, които управителните органи на фонда трябва да спазват. Надзорът за спазване на тези изисквания и на утвърдената инвестиционна политика на фонда се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Възможните форми за осъществяване на контрол върху дейността на фонда за вътрешен и външен. За гарантиране на вътрешния контрол се създава Комитет за вътрешен контрол, Комитет по вътрешен одит, Комитет по спазване на регулациите, закона и вътрешните правила.
В законопроекта е предвиден регламент за избягване на конфликт на интереси, както и ред за разкриване на информация, осигуряваща публичен контрол на дейността на фонда.
Външният контрол се осъществява чрез Сметната палата, Комисията за финансов надзор и международно признат независим финансов одитор.
В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено цялото превишение на планирания в Закона за държавния бюджет излишък да бъде преведено на фонда. Мотивите за това са закъснялото създаване на фонда и недостатъчният резерв, който да осигури изпълнение на предвидените от закона цели. Използването на бюджетния излишък за създаване на пенсионен резерв ще намали силно инфлационния натиск, който би се оказал при разпределяне на тези средства за бюджетни разходи, както това се случи през 2007 г. Предвидено е също така държавният дял в електроразпределителните дружества да бъде прехвърлен на фонда.
Господин Дацов представи становището на Министерството на финансите, според което не е необходимо този фонд да бъде обособяван като отделно юридическо лице и той трябва да остане в системата на публичните финанси.
Предложението за управление на ресурса извън публичната система води до определени проблеми. Според Министерството на финансите ресурсът трябва да бъде в Българската народна банка. Предложението този ресурс да бъде изведен извън публичните финанси и Централната банка и съответно да бъде в отделна търговска банка, която да управлява или да бъде посредник по управлението на портфейла на съответния фонд, е неприемливо, което от гледна точка на огромния ресурс, който евентуално ще е минимум 5-6 милиарда в следващите няколко години, представлява голям риск и ще подложи публичните финанси на определен натиск.
Не е удачно и участието на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор в управлението и разходите на фонда, защото като независими институции те осигуряват надзор върху системата и участието им в управлението на такива средства би довело до конфликт на интереси.
С оглед на гореизложеното Министерството на финансите не подкрепи предложения законопроект от госпожа Шулева и група народни представители.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи с резултати: 3 гласа „за”, без „против” и 12 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене Законопроект за публичния резервен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, имате думата, за да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 18 септември 2008 г., беше разгледан Законопроектът за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
На заседанието присъстваха: господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Драгомир Драганов – директор на Дирекция „Политики и стратегия” в Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванов-Начева - подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен актюер, както и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов.
Предложеният проект има за цел да регламентира статута и дейността на създадения Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Със законопроекта е предвидено средствата на фонда да са самостоятелно обособена част от централния бюджет и да се управляват и структурират в инвестиционни портфейли, които ще се възлагат за управление на финансови институции.
Във фонда ще се акумулират 50 на сто от отчетените по републиканския бюджет касови постъпления от приватизация, 25 на сто от излишъка на републиканския бюджет за съответната бюджетна година, приходите от концесии, както и възможност за отчисляване и на други приходи въз основа на закон или акт на Министерския съвет.
Предвижда се ръководството на фонда да се осъществява от управителен съвет, състоящ се от девет членове, като се предлага министърът на финансите да бъде председател, министърът на труда и социалната политика – заместник-председател на управителния съвет на фонда. Дейността на фонда ще се подпомага административно и оперативно от специализирано звено към министъра на финансите.
Натрупаните във фонда средства ще служат само за покриване на недостиг от средства за фонд „Пенсии” в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като конкретните размери на тези трансфери ще се определят със закона за държавния бюджет за съответната година. С оглед осигуряване на възможност за натрупване на средства от инвестирането на средствата на фонда е предвидено 10 години да не се правят трансфери към бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии”.
Със законопроекта се регламентират и подробни правила, ограничения и изисквания за структуриране на инвестиционните портфейли с оглед осигуряването на относително висока доходност при възможно най-минимално ниво на риск.
В Глава четвърта „Активи и инвестиционни портфейли – структура, правила и ограничения за инвестиране” са дефинирани определени изисквания по отношение на структурата и видовете активи, в които фондът може да инвестира. При структурирането на видовете активи на фонда са взети под внимание характеристиките, съотношението доходност/риск и ликвидността на различните класове активи. Като изисквания по отношение на пазарите, на които се търгуват финансовите инструменти, са следвани разпоредбите на Директива 2004/39/ЕИО за пазарите на финансови инструменти. При дефинирането на ограниченията, свързани с рисковите експозиции на инвестиционните портфейли и на фонда като цяло, както и на ограниченията, свързани с оценката на рисковете – кредитен риск, пазарен риск, валутен риск, риск от контрагента – са следвани най-добрите практики, наложени по отношение на активите на инвестиционните дружества и търговските портфейли на банките – предмет на регулации на Директива 2006/48/ЕС относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и Директива 2006/49/ЕС за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и на кредитните институции.
Регламентирането на средствата на фонда като самостоятелно обособена част от централния бюджет и тяхното управление и структуриране в инвестиционни портфейли предполага и съответните изменения и допълнения в чл. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, в който е уредена структурата на централния бюджет. Тези изменения и допълнения се предлагат с отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет предвид изискванията на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа”за”, „против” – 2, и без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Адемов, моля да представите докладите на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Шулева и група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 23 юли 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, внесен от Лидия Шулева и група народни представители.
В заседанието участваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Ася Гонева и господин Димитър Манолов – социални партньори.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Лидия Шулева. В мотивите вносителите обстойно са представили демографската, икономическата и осигурителна среда в България, които са със сериозни негативни тенденции. Тревожен е фактът, свързан с трайно отрицателния естествен прираст, който се отчита, вследствие на намалените нива на раждаемост и високата смъртност на българското население.
Вторият основен мотив, довел до изработването на законопроекта, са прекалено високите равнища на миграция, породена от комплексни причини, но най-вече от ниския жизнен стандарт на българите.
Друг основен мотив за вносителите на законопроекта е застаряващото население в България, което е и европейски проблем, но у нас е в застрашителни за пенсионната система измерения. Нарушеният баланс между поколенията и застаряването застрашава дългосрочната стабилност на публичната пенсионна система. Според вносителите, предлаганият законопроект е част от инструментите, с които трябва спешно да се обнови и модернизира българската пенсионна система.
В законопроекта се предвижда фондът да се създаде като самостоятелно юридическо лице със самостоятелно управление, независимо от държавния бюджет. Предвижда се двустепенна система на управление – Надзорен и Управителен съвет, като в Надзорния съвет се предвижда да влязат представители на правителството, парламента, президента, работодателските и синдикални организации, неправителствени организации и представител на Българската народна банка.
Управителният съвет се предвижда да бъде чисто професионален орган. В него от пет члена трима са професионални фонд-мениджъри, с най-високата квалификационна степен – трета, за финансови анализатори. Това са хора, които са управлявали големи фондове и които имат сериозна квалификация в управление на подобен род инвестиции. Вносителите допускат, че останалите двама членове трябва да имат или юридическо, или икономическо образование.
Предвидено е сформирането на допълнителен – консултативен орган, който се нарича Инвестиционен комитет. Това е подпомагащ орган, който не е щатен към фонда, но чиято основна цел е да дава допълнителен, независим, експертен поглед върху дългосрочната инвестиционна програма на фонда и върху конкретните инвестиции, които този фонд ще прави. Представителите на този Инвестиционен комитет се излъчват от няколко институции, които са посочени в законопроекта. Това е Фондовата борса, Националната банка, Комисията за финансов надзор, Асоциацията на търговските банки, Асоциацията на пенсионните дружества. За членове на този комитет могат да бъдат канени мениджъри и на мултинационални банки.
В отделна глава вносителите са предвидили регламентите, чрез които да се избегне конфликт на интереси и да се гарантира прозрачност на всички видове инвестиции по портфейли, по региони, по срокове. Те трябва да бъдат публикувани в съответните специализирани сайтове.
На следващо място е предвидено фондът да има троен контрол – от една страна, той ще се контролира от Сметната палата, тъй като това са държавни пари.
На второ място се предвижда контрол от страна на Комисията за финансов надзор, като контролът е сведен до този, който Комисията по финансов контрол упражнява върху пенсионните фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
На трето място, тъй като отчитането на инвестициите е специфична дейност, се предвижда ориентиране на фонда от независим одитор, като една одиторска компания не може повече от три последователни години да бъде одитор на фонда.
По отношение на приходите във фонда, вносителите предвиждат те да бъдат от бюджетния излишък – минимум 25% от приходите от приватизация, всички приходи от концесии и други приходи, за които би било взето решение в рамките на държавния бюджет. Разходите на фонда са разделени на две. Първо са разходите, които са допустими от така наречената доходност на фонда. Предвиден е петгодишен минимален период, в който да не се правят никакви разходи от фонда, от гледна точка на това да се постигне оптимална средна доходност за периода. Вторият вид разходи е свързан с актуализация на пенсиите, които до момента са отпускани.
Вносителите на законопроекта са убедени, че целите, заложени в него, са реалистични и възможни. Разчетите, които вносителите са направили, доказват, че със закона ще се гарантира не само финансовата стабилност на така нареченият „Сребърен фонд”, но и финансовата стабилност на страната. Пенсиите ще стават все по-стабилни и големи, което се отнася и до размера на вторите пенсии. Пенсиите на пенсионерите, които ще получават само една от първия стълб, ще бъдат напълно гарантирани и актуализирани.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становища по законопроекта: на Министерството на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, на Конфедерацията на независимите синдикати в България, на Българската стопанска камара и на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни. В някои от тях се отбелязва, че статутът на този фонд не е добре уреден. В тази връзка и предложената двустепенна система за управление на юридическото лице е недостатъчно целесъобразно.
По време на дискусията бяха изказани опасения относно липсата на инвестиционните ограничения по отношение на средствата във фонда. Предвид на обстоятелството, че една значителна част от тези средства ще бъдат инвестирани в процес, когато България ще се опитва да покрива критериите за влизане в еврозоната, биха могли да се създадат допълнителни усложнения. Не се споделят механизмите, по които ще се извършват разходите за дейността на фонда. Необяснимо е защо чрез този фонд се предлага реализирането на множество други политики. Не е ясно също основанието Управителният съвет на фонда да предоставя информация на Комисията за финансов надзор. Според някои изказвания този фонд е със същия статут, с какъвто са дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Ако той ще е с характеристиката на демографски фонд, то това не е необходимо. Всяка друга цел извън тази за стабилизирането на пенсионната система във връзка с промяната на демографската ситуация в момента не е оправдана.
Народните представители се обединиха около становището, че законовото регламентиране на тази материя ще бъде гаранция за прозрачност и прилагане на утвърдени критерии при разходването на публичните средства, които да бъдат изразходвани единствено и само за пенсионни плащания в бъдеще време.
След приключване на осъждането и проведено гласуване с резултати: “за” 3 гласа, “против” 4 гласа, “въздържали се” 10 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, внесен от Лидия Шулева и група народни представители.”
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система с вносител Министерския съвет
Комисията по труда и социалната политика на същото заседание разгледа и обсъди Законопроекта за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха същите представители на институциите, които прочетох и в предишното становище.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите. В мотивите към законопроекта се посочва, че основната му цел е да се регламентира статутът и дейността на създадения Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Според вносителите в законопроекта е предвидено средствата за фонда да са самостоятелно обособена част от държавния бюджет. Заложени са основните принципи и ограничителни условия за управлението и структурирането в инвестиционните профили, които са свързани и се възлагат за управление на финансови институции.
Във фонда ще се натрупват средства от следните източници – 50 на сто от касовите постъпления от приватизацията, отчетени от републиканския бюджет; 25 на сто от излишъка на републиканския бюджет за съответната бюджетна година; приходите от концесии. Ще постъпват и други средства, които ще са обвързани със закон или акт на Министерския съвет. Средствата по фонда ще са самостоятелно обособена част от централния бюджет и ще се структурират в инвестиционни портфейли. Законопроектът регламентира подробно правилата, ограниченията и изискванията за структуриране на тези инвестиционни портфейли с цел осигуряване на относително висока доходност при възможно най-нисък риск. В тази връзка са следвани разпоредбите на Директива 2004/39/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета за пазарите на финансови инструменти. С оглед постигане на добри инвестиционни практики са ползвани още Директива 2006/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и Директива 2006/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и на кредитните институции. С цел възможност за натрупване на средства във фонда те ще се акумулират в него с 10-годишна продължителност. Натрупаните във фонда средства ще служат само за покриване на недостиг от средства за Фонд „Пенсии” в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Конкретните размери на трансферите ще се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година. Фондът ще се ръководи от Управителен съвет, състоящ се от 9 члена, като председател ще е министърът на финансите, а министърът на труда и социалната политика – заместник-председател.
В отделна част от законопроекта е посочена несъвместимостта за членовете на Управителния съвет. Уредени са правомощията на Управителния съвет, който трябва да одобрява дългосрочната инвестиционна политика, средносрочната стратегия, критериите за избор на банки, изискванията, на които трябва да отговарят кредитните портфейли, вземането на решения за процедурни правила за организация и управление и възлагане управлението на тези инвестиционни портфейли. Тук са посочени също прогнозите, разчетите, очакваната доходност, планирането в средносрочен и дългосрочен период. Уредени са правомощията на председателя на Управителния съвет с цел яснота на отговорностите. Уредени са и принципите, които са свързани преди всичко с разкриване на конфликт на интереси и доверителност.
В помощ на Управителния съвет ще бъде създадена специализирана структура, административно и оперативно подчинена на министъра на финансите.
В състоялите се дебати беше отбелязано, че с предлагания законопроект ще се изпълнят основните му цели, а именно фондът да играе ролята на резерв на държавния бюджет в определени моменти и под формата на субсидии да попълва пенсионния фонд. Това ще бъде един фискален резерв, управляван по всички правила на управлението на фискалния резерв. По отношение на приходите във фонда бяха изказани и мнения, че те биха могли да бъдат от повече източници, за да изиграят ролята на по-мощни агрегати в самото начало на съществуването на фонда. Това е възможност за наваксване на пропуснатото време. По отношение на регулацията е ясно, че вносителите са заложили на силното държавно присъствие и оттам на гаранции за регулиране с цел предотвратяване на всякакви проблеми.
По време на дискусията народните представители намериха, че със законопроекта се залага на професионалното начало, на професионалното управление. От една страна, се постановява експертното начало в оперативната дейност, и от друга страна, се дава възможност да се избегне конфликтът на интереси и в управлението на фонда да участват хора, които познават тази материя.
Според повечето становища, изказани по време на дискусията, България има нужда от демографски фонд, който да пренесе солидарната пенсионна система в периода, когато тя ще има допълнителен демографски натиск от увеличения брой пенсионери, или с други думи, това трябва да е фонд за демографски резерв, за подкрепа на пенсионната система при извънредна ситуация. Що се касае до управлението на фонда, би могло да се дадат повече права на Министерството на труда и социалната политика. Ролята и отговорността на министъра на труда е равна с тази на министъра на финансите, тъй като това е социален проблем, който има финансови измерения, а не обратното.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” 10 гласа, “против” 1, “въздържали се” 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система с вносител Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Предоставям думата на вносителите, ако желаят да представят законопроектите.
Госпожо Шулева, заповядайте.
Господин Ананиев, желаете ли да представите като вносител законопроекта на Министерския съвет след това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че това беше казано в доклада на председателя на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Ще участвате в дискусията.
Госпожо Шулева, заповядайте като вносител на законопроекта да го представите.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, няма да се спирам отново на мотивите, които бяха представени от двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
Искам да обърна внимание на някои важни според нас аспекти, които сме имали предвид при подготовката на този законопроект.
Това, с което искам да започна, е да подчертая голямата демографска криза, в която се намира нашата страна. В съответствие с тази демографска криза ние имаме сериозен проблем и в пенсионната система. Проучванията на Националния осигурителен институт, по-скоро техните разчети показват, че има тенденция за увеличаване на броя на пенсионерите, който да достигне два пъти, колкото са работещите. Сега съотношението е 1:1, но тази тенденция застрашително отива към 2:1 в близките 10-15 до 20 години.
Има още два сериозни проблема – това са големият размер на сивия сектор и високата осигурителна тежест. Тези два компонента водят до огромния, почти 50-процентен дефицит в Националния осигурителен институт. Този дефицит застрашава сериозно финансовата стабилност и независимостта на пенсионната система. Подменя се един от основните принципи на пенсионната система, а именно осигуряването, и тя започва да се заменя с компенсиране на тези доходи с данъчни приходи, тоест от осигурителна минаваме към данъчна система.
Всичко това са предпоставки, които говорят, че трябва да се вземат спешни и незабавни мерки за модернизация на пенсионната система. И това не може да стане само с един инструмент, да кажем само чрез инструмента за увеличаване на данъчната тежест или за увеличаване на осигурителната тежест, защото и без това осигурителната тежест е достатъчно висока и немотивираща за плащане на осигурителните вноски, както вече казах.
В Европейския парламент още през 2007 г. Икономическата комисия на свое заседание препоръча да се приеме като основен приоритет в дейността на правителствата заделяне на всички бюджетни излишъци за подкрепа на пенсионните системи на държавите членки. Защото проблемът с демографската криза не е само български проблем, а е проблем на всички страни в Европейския съюз. Затова тяхната препоръка беше в годините, когато има излишък в бюджетите на определени страни членки, то тези излишъци задължително да бъдат насочени за подкрепа на пенсионните системи.
В законопроекта, който ние сме предложили, сме представили един доклад относно управлението на инвестициите на резервни пенсионни фондове в държавите членки на ОИСР. В този документ сме представили какво е състоянието с наличието на такива резервни пенсионни фондове в почти всички страни – членки на Европейския съюз, а и в страни като САЩ, Япония, Канада, Норвегия и така нататък.
От тази справка се вижда, че тези резервни фондове са започнали да се създават още през 50-те години, масово през 60 те и най-вече в последните години на миналия век. България, както винаги, изостава от този процес и ние едва сега говорим за създаване на такъв фонд. А в тези фондове вече има милиарди долари натрупани активи.
В този доклад са показани и най-добрите практики, свързани с управлението на подобни резервни инвестиционни фондове. И когато ние се опитахме да започнем работа по законопроекта, решихме, че трябва да се опрем на това, което вече е изведено в този доклад като най-добри практики от управлението на подобни фондове в други европейски страни.
Освен това, базирайки се на това, което вече казах, за нас е важно да се използват повече от един инструмент за модернизиране на пенсионната система. И както вече обърнах внимание, данъчната и осигурителната политика не е достатъчен инструмент за модернизация на пенсионната система. Тоест трябва да се видят и други възможности, които да ускорят този процес, който, разбира се, както вече обърнах внимание, застрашава стабилността на пенсионната система на България. Именно такъв инструмент ние считаме, че може да бъде създаван за такъв резервен пенсионен фонд, който да може да се използва и за модернизация на пенсионната система. Какво имаме предвид? Имаме предвид, че ако този резервен фонд се капитализира, да го нарека ударно, както сме предложили в преходните и заключителните разпоредби на закона с целия размер на излишъка за тази година над планирания – този, който трябва да гарантира задълженията по текущата сметка, то този фонд може да натрупа сериозни средства и доходността от този фонд да се използва предварително за ускорена модернизация на пенсионната система. Ние сме предложили този срок да бъде 5 годишен не за друго, а защото е необходимо да се види в един нормален, оптимален, бих казала 5-годишен период, каква е средната доходност, която би се реализирала от инвестициите в този фонд. Защото вие знаете, че една година може да има голяма, другата да има бъде много по-малка и е необходимо поне един оптимален 5-годишен срок, за да може да се види каква е нормалната средна доходност от инвестициите във фонда.
След петата година в нашето предложение е записано, че само тези средства от доходността могат да се използват за модернизация на пенсионната система, на първо място, за увеличаване на дела на втория стълб. Защото на всички специалисти в тази област им е ясно, че само разширяването на втория стълб, тоест на възможността да се получава втора пенсия чрез капиталовия подход, чрез спестяване на средствата на хората в техните лични сметки, това е единственият работещ начин за увеличаване на пенсиите в България. И всичко друго няма да доведе до никакво увеличаване, защото разходно-покривният метод, който се използва в момента в България, гарантира максимум 40% възвръщаемост върху осигурителния доход, върху който се правят осигуряванията. Тоест максималната пенсия може да бъде не повече от 40%. Тя се движи между 35 и 40%. Това е обричане на всички пенсионери на едни изключително ниски пенсии.
Включването на втория стълб с минимална вноска от 10% - толкова, колкото е в почти всички развити европейски страни, вече ще гарантира този процент да достигне 70. И тогава вече ние можем да говорим за нормални пенсии в България, а не да се опитваме да даваме по 5 и по 10 лв., рапортувайки, че това са 70 на сто увеличение на пенсиите.
Така че за нас е важно дългосрочно решаване на този проблем и това е начинът, по който това нещо може да бъде осъществено, наред с други политики.
Разбира се, в зависимост от тази доходност ние сме записали, че могат да бъдат извършвани и някои корекции в изчисляване на пенсиите – там, където има несправедливост при изчисляването, те да бъдат коригирани. Разбира се, съществува и възможност за текущо коригиране на съществуващите пенсии. Но главното условие е да се използва доходността от този фонд за разширяване на сферата на действие на втория стълб.
В зависимост от разчетите на Националния осигурителен институт ние сме предвидили един 10-годишен срок да не се правят трансфери от този фонд към НОИ, но разчетите на Националния осигурителен институт ще установят точно дали ще бъде 10, 20 или повече години. (Реплика от народния представител Христо Попов.)
Вижте, дали ще го дочакат, това е резервен фонд за гарантиране на пенсионната система. Той не е предвиден да увеличава конкретно пенсиите. Той е предвиден, ако има огромен дефицит, да има резервен фонд, който да гарантира плащанията за пенсиите. Това е целта на този фонд. Както вече казах, доходността обаче може да се използва за компенсиране на текущите пенсии.
По отношение на структурата. Най-напред искам да започна с това, че приемам много голяма част от препоръките, които бяха направени към законопроекта. И ако този законопроект бъде подкрепен, всички препоръки, които бяха направени като забележки, биха могли да намерят отражение между първо и второ четене. Нито една от тези препоръки, за които стана дума, не е от такъв характер, че да не може да бъде отразена в законопроекта между първо и второ четене. Но въпросът е дали ще се приеме тази логика на създаване на резервния фонд, каквато ние сме предложили.
Искам да се спра на няколко основни неща, които считам, че са важни.
Беше изтъкнато, че това, че този фонд се предлага да бъде самостоятелно юридическо лице едва ли не автоматично означава, че той е вън от системата на публичните финанси. Няма такова нещо. Както сами знаете, с гласуването на промяната в Закона за устройство на бюджета този фонд няма никаква причина да не бъде част от публичните финанси, както НОИ е самостоятелно юридическо лице и в същото време е част от публичните финанси. Така че твърдението на Министерството на финансите, че едва ли не това е причина, за да се отхвърли нашият законопроект, е несъстоятелно. Защото това, че този пенсионен фонд е самостоятелно юридическо лице, няма никаква пречка той да бъде част от публичните финанси.
По отношение на управлението. Ние сме предвидили, пак ще кажа, в съответствие с доклада на ОИСР да има двустепенна система на управление, за да се гарантира парламентарен контрол върху този фонд. Защото се предполага, че в Надзорния съвет и неговият председател ще бъде министърът на финансите или министърът на труда. И така както аз бях министър на труда и председател на Надзорния съвет на НОИ съм викана в парламента на парламентарен контрол и съм давала отчет какво се случва в НОИ, по същия начин председателят на Надзорния съвет на този публичен инвестиционен фонд може да бъде викан в комисиите в парламента и да дава отчет какво се случва в този фонд. Така че и парламентарният контрол е гарантиран с предложението, което ние сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Още една дума ще кажа и ще свърша, ще продължа по-нататък с изказването.
Ще завърша с това, че ние сме отразили както принципа на троен контрол, за което може би ще направя изказване, така принципа за разкриване на информация и за преодоляване на конфликт на интереси. Това са изключително важни неща, които присъстват в нашия закон и които за съжаление не са добре направени и разписани в закона на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Във връзка с този много важен законопроект има няколко неща, които будят въпроси, които трябва да решим между първо и второ четене.
На първо място, каква част от излишъка да отиде в този фонд. Преди повече от два месеца СДС внесе проекторешение в този парламент целият излишък за 2008 г. да отиде в Сребърния фонд.
Тук призовавам всички хора от тройната коалиция, които претендират за социална ориентираност и които са водили пламенни речи от тази трибуна, да защитят тази позиция, защото тя, освен че е социално отговорна, е икономически много добре обоснована. Вместо излишъкът да бъде похарчен в много съмнителни проекти, по-добре да отиде в този капиталов фонд.
Вторият важен въпрос е, че в условията на световна криза, която се очертава, създаването на подобен резервен фонд е още по-важно, още по-смислено и още повече заслужава да бъде подкрепено като инициатива.
Само че какво се опитва да направи Министерският съвет? Те се опитват в този фонд да вкарат малко пари за заблуда на противника, общо взето. Малка част от излишъка, малко приватизация и накрая на годината да звучи много 1 млрд. лв.. При средна доходност на подобни фондове за Европейския съюз между 8 и 12% това са 100 млн. доходност.
Това, което ние предлагаме, е целият излишък, даже и въпросните 3%, които са записани в бюджета, могат да отидат в този фонд. Ако трябва, ще бъде променен Законът за бюджета в тази си част. Да, няма проблем. Така може още в началото на 2009 г., като се сложат и 500 млн. лв. приходи от приватизация, да има 4,5 млрд. лв. в този фонд, което при доходност между 8 и 12% означава близо 500 млн. лв. доходност на годишна база, изпълнимо при сравними подобни фондове в Европейския съюз. Това е първият голям въпрос. Ако ще има фонд, да има фонд и той да се капитализира наистина. Там да отиват 100% от приходите от приватизация оттук нататък и приходите от концесии. Това е един голям въпрос, голяма кауза, която българският парламент трябва да обсъди и приеме. Не просто малка част или дори половината излишък да отиде в този фонд.
Другият голям въпрос е: кой управлява този фонд? Обръщението, което имаме от Съюза на демократичните сили, е, че се предприема схемата на Пътния фонд, която е много злополучна. С цялото ми уважение към Министерството на финансите, но те знаят как се харчат пари - харчат доста милиарди. Но по отношение инвестирането на пари нямат натрупан сериозен опит в годините.
От Съюза на демократичните сили предложихме и настоявахме Българската народна банка да има участие, която има опит в инвестирането на пари. Аз говорих с колегите от БНБ – те се дърпат, имат притеснения, не искат да участват. Но опитът е там. Хората, които имат опит в тази насока, са в БНБ. Аргументът, че те не можели да управляват този фонд, защото действали по Закона за Българската народна банка, не е съвсем верен, защото задбалансово могат да вършат тази работа. Ако не цялостно да поемат управлението, формирането на този фонд – инвестиционния пакет, поне представител на БНБ трябва да участва. Макар че, пак подчертавам, колегите от БНБ имат много сериозни резерви, говорих с тях. Аз не виждам особен избор в тази насока. Нека да се поучим от злополуките на Пътния фонд и да не повтаряме същите грешки.
Следващият голям въпрос е: кога може да се използва доходността от този фонд? Предложението на правителството е след 10 години, чухме и след 20 – като възможности. Смятам, че ако се тръгне по този път, който е грешният, идеята няма да получи голяма обществена подкрепа. Хората ще си кажат: ако ще се прави нещо за след 20 години, нас може и да ни няма. Идеята е при добра капитализация този фонд да бъде ползван още след една година – но само доходността от него, не да бъдат похарчени парите. В смисъл капиталът си остава капитал.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): За какво да бъде ползван?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Молбата ми е да бъда ясно разбран. Доходността от този фонд може да се използва след една година.
Тук е господин Адемов, който винаги помага в такива моменти. Пита за какво и веднага ще му кажа. Тези пари могат да се използват за две цели. Едната е стабилност на пенсионната система, включително повишаване на пенсиите. Второто важно нещо е намаление на осигуровките.
Тъй като не съм чул тази констатация в скоро време от други партии, ще ви я кажа от името на СДС – осигуровките в момента са основен и жесток стимул за криене на данъци и осигурителни плащания. Те трябва да бъдат намалени, за да имат хората стимул да плащат. Това е цялата работа. Иначе сивата икономика е голяма. В момента има добри изследвания, които показват, че тя се покачва. Ето за това може да се използва този резервен фонд.
Тази употреба може да стане още след една година, като, да речем, приемем, че 75% от доходността се използва в подкрепа на пенсионната система, а 25% формират резерва, каквато в момента е практиката в Българската народна банка. Ето тази схема можем да употребим.
Колеги, имайте предвид, че ако се приеме този фонд да се използва като доходност след 10, 20 или подобен род години, обществената подкрепа за идеята ще изчезне. Хората ще си кажат: пак се прави нещо, което е за много далечното светло бъдеще, което едно време чертаеше една партия. Това е грешка и според нас не трябва да се стига до подобни развития. Пак ви повтарям, ако фондът бъде капитализиран наистина, ако този парламент този път не повтори грешката от миналата година, когато въпреки протестите на опозицията и СДС вие подкрепихте прахосването на огромни пари, срещу които няма резултат, и от излишъка миналата година.
Може ли някой от вас да ми каже конкретен резултат? Министърът на финансите беше в Комисията по бюджет и финанси и даде един отчет, който, извинявайте, но е несериозен. Домоуправителят и касиерът в нашия блок имат много по-добър отчет за изхарчените пари от Министерството на финансите за 1,4 млрд. лв. Просто несериозна работа – много се извинявам, ама не може така.
Тази година сте тръгнали по същата схема. Страшно много пари ще изхарчите и като питаме за резултата накрая, го няма. Затова по-добре тези пари да отидат в Сребърния фонд. Това са сега ключовите въпроси – управлението, какви капитали ще има в този фонд и кога ще се ползват. Ние ще настояваме още след една година доходността от този фонд да влезе в употреба, за да дадем на хората инструмент, който ще върши работа.
Друго нещо, уважаеми господа. Усещам в тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ, намерението да мисли за цели изключително и само преди изборите. Искам да ви кажа, че ще продължим да живеем в тази страна и след това. Така че сега е моментът хората, които имат някаква съвест, да се противопоставят на прахосването на излишъка. Много настоятелно се обръщам към вас в тази насока. Вашите изключителни обещания, които правите, по време и без време да не останат напразни.
Най-добрата употреба на излишъка е той да отиде изцяло в този Сребърен фонд. Тук не трябва да имате даже и колебания. Знам за огромния натиск от фирми, близки до тройната коалиция, да харчат милиони. Въпросът е този път, за разлика от миналата година, да се предприеме друго нещо – да има политическа воля за създаването на истински силен фонд, от какъвто ще имаме нужда, особено в условията на криза. Колеги, благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика има ли?
Заповядайте за реплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, много ми хареса едно Ваше изречение – ще продължим да живеем в тази страна и след края на този мандат. Мисля, че Сребърният фонд е материализиран израз на такова желание – да продължим да живеем в една по-добра страна след време.
Всъщност не разбрах кой от законопроектите Вие подлагате на критика, тъй като смесихте философията на двата законопроекта, които по принцип имат различна философия, и лансирахте някакъв трети вид идеи, които не сме видели облечени в законодателно предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): И двата!
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Да, вероятно между първо и второ четене ако можете да ги впишете във философията на единия или другия законопроект.
Всъщност, поисках реплика, за да си изясня един въпрос.
Вие много шумно в публичното пространство предлагате 100% от излишъка да отидат в Сребърния фонд. В същото време само преди два месеца гласувахте преизчисляване на старите пенсии, където стана дума, че едни 100 млн. лв. трябва да дойдат от излишъка.
По повод на питането на народния представител Иван Костов до премиера за това как ръстът на цените се отразява върху доходите, вие, от тази част на залата, поискахте компенсиране със средства от излишъка. Сега искате целият този излишък, част от който вече декларирахте, как желаете да бъде похарчен, да отиде в Сребърния фонд. Всъщност каква е вашата теза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз бих приел всичко това, което казахте, като истина, а не като демагогия, ако Вие от тази трибуна кажете, че в края на годината в личния Ви бюджет имате хиляда лева. Дали ще го наречете излишък, преизпълнение или спестявания, това няма значение. Вие този Ваш излишък го отнесете в бъдещи години, а в същото време не ви работи асансьорът и тръгвате пеша, и вървите всеки ден.
Второ, плочката пред вашия блок или където живеете, всеки ден цопвате в нея и се пръскате с кал. И няма да заделите пари, за да бъде оправена?
Трето, ако Вашата кола или вашият ауспух е счупен, Вие също така няма да го оправите?
Бих приел, че това не е демагогия, което Вие споделихте, ако Вие кажете, че по Вашите проблеми, ако те наистина съществуват като такива, Вие не бихте заделили такива пари.
И още нещо, недейте да сравнявате единия фонд с другия, защото всички беди по света можете да ги пришиете така умело или неумело и да кажете: ето, някъде се случи еди какво си и то може да се случи и с този фонд. Нека не преиграваме по този начин, по който смятам, че го правите Вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Витанов.
Трета реплика няма.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Витанов, Вашият колега Румен Овчаров ми зададе същия въпрос. Той в Комисията по бюджет и финанси каза: добре де, каква е разликата от този фонд, само доходността да отива за пенсионерите или ние директно да им ги дадем в края на годината без фонд?
Има една голяма разлика, господин Витанов, която трябва вие от БСП да разберете – едно е да има доходност всяка година, която да отива за тези хора, а друго е преди избори да им дадете малко пари. Разбирате ли разликата и къде е ключът от бараката? Въпросът е да има фонд, който всяка година да се използва. И понеже говорите за асансьора, всяка година да има пари за ремонт на това, което трябва – асансьор, плочки, кал или нещо друго, а не, като дойдат избори, една група социалисти да дават шепа жълти стотинки на пенсионерите с надеждата и този път тези хора да се излъжат и да гласуват за тях.
Другият въпрос, който зададе госпожа Донка Михайлова – извинявайте, госпожо Михайлова, но при този огромен бюджет в момента, който се похарчи страшно лошо, има пари. Има 300 млн. лв. резерв, който може да се използва и за преизчисление на пенсиите, и за други, каквито искате, социални разходи. Най-малкото, видяхме в последните години какви пари са дадени за подслушване, така че, моля ви се! Пари за тези разходи има и стига сте свеждали всички разходи до излишъка. Като трябва да има някакъв разход: дайте да го дадем от излишъка. Има над 25 млрд. лв. бюджет, огромен бюджет! В него има пари за всички тези неща, за които Вие говорите. Даже има пари за много повече, ако той се харчи, както трябва. И идваме до въпроса: как се харчи бюджета?
И друго нещо да ви кажа, колеги, като допълнение към въпросите на госпожа Михайлова и господин Витанов. Ако излишъкът се изхарчи, както планира правителството – в много съмнителни проекти, в пак онези фирми, които са близки до трите партии и дето били обръчи и други, ако пак така ги изхарчите парите, знаете ли какво ще стане? Инфлацията в края на тази година ще бъде над 10%. Това, като се комбинира с нестабилността на световните пазари, кредитният рейтинг на България ще падне и догодина ще имаме проблем с растежа, колеги. Догодина България ще започне да има още от зимата проблеми със своята икономика. И, за да не се случи това, една от мерките, които можем да предприемем като парламент, е наистина да създадем голям капиталов фонд.
Тук вече нещата опират до доблест – ще може ли Донка Михайлова да каже на всички фирми от БСП, които искат да харчат излишъка: „Не!”? Тя до момента не може да им каже това. Ще може ли господин Витанов да каже „Не!” на всички фирми от БСП, които исках да харчат излишъка? Ще може ли господин Адемов да каже „Не!” на всички фирми от ДПС? Това е проблемът! Същият въпрос стои и с НДСВ. Не можете да им кажете „Не!”, а трябва! До това опират нещата в момента.
Трябва да им кажете „Не!”, защото растежът на българската икономика е поставен под въпрос и ни чака тежка зима. И ще се отрази на България финансовата криза, така че, кажете „Не!” на всички тези, които искат да харчат излишъка. Той трябва да се капитализира. А в бюджета има пари за всички социални разходи, за които можете да си помислите, уважаеми колеги, и в момента! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще се върна към Сребърния фонд, защото смятам, че това, че има два законопроекта, е път в правилната посока. България има нужда от Сребърен фонд.
И мисля, че между това и изказването, което направи колегата Мартин Димитров, няма голяма разлика. Въпросът оттук нататък ще стои: какво ще се случва с излишъка? Но аз искам да се върна към двата законопроекта и да кажа, че ще подкрепя законопроекта на БНД.
Разбира се, има много неща и точки в законопроекта, който е даден от Министерския съвет, които заслужават размисъл и подкрепа, за това какво да се случва и начина, по който да бъде управляван самият фонд.
Двата законопроекта имат принципна разлика при постигане на целта.
Едната цел, която имат, е борба с демографските предизвикателства. Това е целта, която си поставят двата законопроекта. Това обаче, което дава в повече законопроекта на БНД, е именно промяната на доходите, така че аз смятам, че законопроектът на Българска нова демокрация е по-добър във възможността за използване на средствата за промяна на доходите.
Големият въпрос, който стои, е как да бъдат инвестирани средствата, начинът, по който ще се вземат решенията как да бъдат инвестирани тези средства. Предимство на законопроекта, даден от Министерския съвет, е това, че средствата могат да бъдат инвестирани само в чуждестранни, нека така да ги кажа, активи, защото инвестирането в емитирани от българската държава ценни книжа, общински ценни книжа, акции на дружества, акции на дялове могат да бъдат, съгласно законопроекта на Министерския съвет, единствено придобивани тогава, когато са за обезпечение и съответно в рамките на известен период по решение на управителния съвет да бъдат разкарани, както се казва, и да бъдат обратно възстановени в средства.
Големите съмнения обаче, които имам аз, е за това как Министерството на финансите може да управлява един такъв инвестиционен пакет. Това е големият проблем. Няма ли да се случи същото, както се случи с дълга? И кой го гарантира? Кои ще бъдат брокерите и начинът, по който те ще управляват тези портфейли?
Казва се, че инвестиционният хоризонт, видовете портфейли, тяхната структура, целевите стойности и останалите параметри едва ли не ще бъдат определяни от Управителния съвет на фонда. Ами, върнете се господа управляващи, към управителния съвет на фонда – кои са вътре в него?
Моят колега направи едно интересно сравнение, че това прилича на Пътния фонд. Да, прилича на Пътния фонд, точно така. И какво разбират от инвестиционни хоризонти голяма част от тези, които са в самия Управителен съвет?
Тромава е структурата в законопроекта на Българска нова демокрация, която управлява проекта. Опитвам се да кажа „двете части”, защото знам, че управляващото мнозинство няма да приеме двата законопроекта. Те някак си е странно да бъдат подкрепени и двата накуп, защото имат, пак казвам, различни цели и по различен начин е гледната точка, но съм убедена, че голяма част от текстовете на законопроекта на Българска нова демокрация трябва да бъдат приети.
Стои още един въпрос. Говорехме за стратегията на Европейския парламент. Европейските страни взеха решение през 2006-2007 г. за създаването и укрепването на такива фондове. Големият въпрос, който имаме, е как българското правителство ще успее с такъв фонд да гарантира стабилността. Откъде ще влязат средствата?
За излишъка можем дълго време да дискутираме. Аз например смятам, че излишъкът не трябва да се харчи хей така, а трябва да има актуализация на държавния бюджет. Това е много по-стриктно и по-ясно. От тази гледна точка вкарването на фонда в държавния бюджет по начина, по който е предложен от Министерския съвет, е правилна част като антикорупционна мярка. Ако трябва да правя сравнение между двата закона, според мен законопроектът на Българска нова демокрация е по-добър, най-вече заради втората цел, която дава – за промяна на дохода. Знаейки, че най-вероятно ще работим върху законопроекта, направен от Министерския съвет, лично считам, че трябва да се сформира много сериозна работна група с дълъг срок, която да работи върху текстовете, да изясни цялото управление. Надявам се и в Комисията по бюджет и финанси, и в Комисията по труда и социалната политика да има големи работни групи, които да правят тази обществена дискусия и да се намерят най-добрите текстове.
Лично аз ще гласувам за текста на Българска нова демокрация и ще се въздържа при гласуването на текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
За изказване има думата госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Искам да довърша някои неща, които не успях да кажа при представянето на закона. Те са свързани с управлението на инвестициите. Предложението, което сме направили в този закон, е много по-близо до фондовете, които се занимават с управление на средствата за пенсии в така наречения втори стълб. Тук става въпрос за управление на дългосрочни инвестиции, от които се очаква сериозна доходност и стабилност в бъдеще. Така че подходът, който сме избрали, е подобен на онзи подход, с който се управляват фондовете във втория стълб, които също са публични средства – осигуровки по задължителните вноски на всички български осигурени лица. Управлението на всички тези фондове ще гарантира вторите пенсии на българските пенсионери.
По отношение на заложената инвестиционна политика – подходът, който сме избрали, предвижда Инвестиционен комитет. Освен че ще бъде управляван от професионалисти, чиято характеристика е направена в закона, има Инвестиционен комитет, което е практика във всички страни, изследвани в доклада на ОИСИРА, където такива инвестиционни комитети подпомагат управителните органи по отношение на инвестиционната стратегия и осъществяването й, като членовете са избрани от управителния орган и включват експерти в областта на инвестирането и външно независими експерти.
Основно значение се отдава на отговорността. В доклада е написано, че цялата отговорност се носи от органите за управление на тези резервни фондове. Имаше критики, че законът бил прекалено либерален. Той не е такъв, защото дава основната рамка, като прехвърля отговорността на Надзорния съвет, който има сериозен контрол върху дейността на фонда. В този Надзорен съвет присъстват представители на всички институции, от които зависи формирането на тази инвестиционна стратегия.
Друго важно нещо, на което искам да обърна внимание, е, че този фонд се контролира от три контролни органи. Първо се контролира от Сметната палата, тъй като това са публични средства и трябва да се спазва законността при изразходване на публични средства. Важно е да обърна внимание, че се контролира от Комисията за финансов надзор, защото когато една инвестиционна стратегия бъде приета, трябва да има орган, който да контролира дали тя се спазва. В закона на правителството не се предвижда такъв контрол, а той е изключително важен, за да могат всички да бъдат сигурни, че тази инвестиционна политика и налаганите инвестиционни ограничения трябва да се спазват. Виждате, че тези пари няма да стоят на депозит в Българската народна банка. Те ще бъдат инвестирани в най-различни финансови инструменти. Когато се инвестират във финансови инструменти, е необходима регулацията на Комисията за финансов надзор, както е навсякъде по света. Тук се изключва контролът на Комисията за финансов надзор върху инвестициите, които по принцип подлежат на такъв контрол. За мен това, което е в правителствения законопроект, е недопустимо противоречие, но съществува в нашия законопроект.
На следващо място, и в доклада, за който стана дума, навсякъде има независим финансов одитор. Видяхте, че Пътният фонд беше инспектиран няколко пъти от Инспектората на Министерството на финансите и от Сметната палата. Докато обаче не влезе външният одитор, за да види какво става в Пътния фонд, нещата не бяха ясни. В правителствения законопроект не се предвижда такъв одитор. А тук става въпрос за отчитане на инвестиции! Това са инвестиции, които всеки момент имат различна стойност. Това са счетоводни операции, които трябва да бъдат контролирани от независим финансов одит. Той затова съществува – за да контролира точно такъв тип инвестиции. Такъв независим финансов одит не съществува в правителствения законопроект.
Не считаме, че нашият закон е по-либерален. Напротив, той е много по-консервативен от гледна точка на тройния контрол, който се осъществява върху този фонд, и много по-консервативен от гледна точка на приемане на стратегиите.
От друга страна, когато се изменят финансовите пазари (вие виждате какво се случва по света), именно Надзорният съвет и Инвестиционният комитет имат възможност да реагират незабавно, а не да се чака промяна в закона. Ние може да сме приели сега 30% да бъдат в акции, но ако пазарите в света се сриват, може би трябва да минем към 10%. Защо трябва да променяме закона, като този Надзорен съвет и Инвестиционен комитет, представени от органите, които сме изредили в законопроекта, могат да вземат бързо решение?! Не считаме, че законопроектът е либерален. Напротив, той е много по-консервативен, но дава възможност за много по-гъвкава реакция. Пак ще обърна внимание, че осигурява нужния контрол, необходим върху такъв тип инвестиции. Защото това не са пари, които се събират днес и се харчат в рамките на тази година. Това са пари, които се събират и ще се харчат след 5, 10 или 20 години. Затова контролът и сигурността върху тези пари трябва да бъдат много по-силни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Шулева?
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Вие казвате, че законопроектът е либерален. Според мен той е крадлив. Вие създавате фонд, фирма, сдружение, нещо виртуално, което трябва да управлява държавни средства. По закон в тази държава има Министерство на финансите, има и Българска народна банка. Вие не можете да управлявате държавни пари с нещо виртуално, което ще бъде контролирано от някакъв надзор. И в момента Сметната палата надзирава парите на партиите. Много добре знаете как се източват тези пари. В момента финансовият надзор надзирава хазарта в България. Вие много добре знаете, че те не плащат никакви данъци, знаете и какво се случва след това. Вие казвате – това ще бъде инвестиция някъде в чужбина. Те и парите в банките дойдоха от чужбина. Те не са наше дело. Финансовите институции, които се сринаха, не са в България. Така че не можете да направите нещо незаконно, нещо, което е незаконно събрано извън законния Бюджет 2008. Това са незаконно събрани пари и като такива те трябва да бъдат върнати на техните собственици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика към госпожа Шулева? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.
Бих посъветвала господин Димитров да се запознае подробно със законопроекта преди да употребява каквито и да било квалификации по адрес на законопроекта.
Искам да ви кажа, че това, което се предлага, не е виртуално, а е написано много ясно. Това е първото.
Второ, това, което Вие казвате, би могло да се отнесе за всички пенсионни фондове, които управляват публични средства. Това са задължителни вноски, които всеки един, роден след 1960 г., прави вътре. И тези фондове не са виртуални, те са реални. Това, което се предлага, е нещо подобно на това за същите публични средства, които управляват и тези фондове. Така че аз не виждам за какви кражби и за какви неща говорите Вие.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА, от място): Това не са публични средства, това са държавни средства.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не, не са държавни, публични средства са. Както парите от осигуровки са публични, така и парите от данъци са публични. Няма такова нещо – държавни средства. Държавните средства са парите на всеки един от нас, които държавата взима под формата на данъци или осигуровки. Няма друг вид средства. Така че средствата са едни и същи и за едно и също нещо става дума. Направете си най-напред справка за какво става дума и след това правете квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да започна, изразявайки своето удовлетворение, че днес в пленарната зала гледаме два много интересни и много задълбочено подготвени документа. Документи, които позволяват различните политически субекти да защитят своята позиция. Мисля, че в рамките на този дебат това се случва по един интересен, неподправен и автентичен начин. И законопроекти, които за съжаление, взаимно се изключват.
Трябва да е ясно, че ние сме изправени пред алтернативата да изберем единия от двата законопроекта, тъй като става дума за изповядване на различна философия. Ако трябва да изразим философията на Коалиция за България при подготовка на този законопроект, бихме могли да я изразим с българската мъдрост: ”Бели пари за черни дни”.
Защо парите са бели и защо очакванията – черни, е въпросът, с който ще започна. Ще поговоря малко за необходимостта от този фонд.
Казано беше вече, че основната причина, поради която тръгваме към този законопроект, са неблагоприятните демографски тенденции. Тук още искам да кажа, че законопроектът на Министерския съвет ясно определя себе си като демографски, насочен към преодоляване на демографските проблеми. Според Доклада на Световната банка до 2025 г. България ще намалее с една пета, като броят на хората в трудоспособна възраст рязко ще спадне за сметка на тези в пенсионна възраст. Според прогнози на Националния статистически институт трудоспособните българи от 63% през тази година ще станат 50% през 2060 г., което на практика означава, че един работещ българин, внасящ своите осигуровки, ще издържа едно дете и един пенсионер. В този смисъл ние трябва достатъчно отрано да мислим за един още по-труден, по-критичен период за системата и това е част от отговора на въпроса и на господин Костов, и на господин Димитров – защо започваме да харчим след десет години, а не много по-рано?
И днес бюджетът на Националния осигурителен институт не може да функционира като разходопокривен, такъв какъвто беше замислен, и се допълва в рамките на 40% със средства от бюджета. Това налага смяна на модела на финансиране. Вече беше лансирана идеята за влизането на държавата като съосигурител в този бюджет – една първа решителна стъпка по отношение на модела. Очевидно е обаче, че с напредване на времето и задълбочаване на демографските тенденции ще бъде необходима и нова, следваща, още по-сериозна и по-категорична стъпка.
Инвестирането на един мощен публичен ресурс и неговото капитализиране може да бъде използвано в интерес на тези български граждани, които в годините на прехода понесоха най-големите трудности и най-големите несправедливости на прехода. Мисля, че е ясно, господин Костов, кои са тези граждани – българските пенсионери. Нужно е най-после държавата да поеме своята отговорност за не особено далновидната си политика в областта на пенсиите години наред и да употреби настоящия сериозен ръст на икономиката и наличието на така оспорвания бюджетен излишък в интерес точно на тази група български граждани.
Няма да се спирам поотделно на двата законопроекта, тъй като това беше направено по един много добър начин и от госпожа Шулева, и от изказали се преди мен. Ще се опитам да направя един много кратък, много бегъл анализ на различията, като в рамките на този анализ ще защитя и позицията на Коалиция за България, с която тя ще гласува за един от двата законопроекта.
По философията на фондовете. Каза се вече, че са приложени два различни подхода – че законопроектът на Министерския съвет залага на държавното начало, а този на госпожа Шулева – на един значително по-гъвкав подход.
По отношение на статута в единия законопроект – този на госпожа Шулева, се предлага той да бъде юридическо лице. Тъй като не е изяснено какъв тип юридическо лице трябва да бъде този фонд, тук е първият сериозен и важен въпрос, на който ние нямаме отговор.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет, там фондът играе ролята на резерв за осигурителната система за решаване на демографски проблеми. Още веднъж повтарям, че това е един демографски фонд, като в определени моменти под формата на субсидии попълва пенсионния фонд. Това е един фискален резерв и управляван по всички правила на управлението на фискалния резерв за един по-дълъг срок за натрупване и съответно на управление на фонда.
В законопроекта на госпожа Шулева фондът играе ролята не само за покриване на дефицити, предизвикани от демографски проблеми, но и много други цели. И тук е вторият важен въпрос, на който ние нямаме отговор – какви точно са тези цели?
Казано беше вече, че освен проблеми, предизвикани от демографския бум, фондът има за цел да стабилизира втория стълб, да намалява осигурителните вноски, да се бори срещу инфлацията. Струва ни се, че тези цели не са ясно дефинирани, не са подредени и това всява за нас определена неяснота по отношение на целите.
Само няколко думи по отношение на управлението, тъй като вече беше говорено в тази посока. В законопроекта на Министерския съвет беше казано, че имаме силно присъствие на Министерството на финансите и експертно управление – една теза, която беше опонирана вече. Важно е да отбележим, че в този законопроект по отношение на управлението на Сребърния фонд не се предвиждат допълнителни средства за администриране, което означава в крайна сметка, че средствата в най-голяма степен ще бъдат използвани в интерес на възрастните хора.
Струва ни се, че в законопроекта на госпожа Шулева съществува определена тромавост на управлението и размиване на функции и отговорности. Този законопроект определя и определен конфликт на интереси, примерно по отношение на Комисията за финансов надзор.
Вече бяха изказани съмнения, не бива да скриваме, че такива съмнения има в българското общество по отношение на коректността на употреба на средствата. Тук ще си позволя една много добронамерена шега: ние твърдо мислим, че не трябва да допускаме Сребърният фонд да обезпечава златно настояще на един тесен кръг български граждани, които не са пенсионери.
Няколко думи за регулацията. При Министерския съвет се залага на силно държавно присъствие и оттам гаранции за регулиране с цел предотвратяване на измама.
Разбира се, от експертна гледна точка, най-сложният въпрос е как да бъдат инвестирани средствата във фонда. Едва ли може да бъде даден еднозначен отговор с категорична сигурност. В различните законопроекти е различен балансът между сигурност и доходност. Законопроектът на Министерския съвет предполага по-висока сигурност за публичните финанси, което естествено предполага по-ниска доходност, въвежда се по-голямо ограничение за времето, в което средствата могат да се харчат. При по-гъвкавия подход, който е приложен при законопроекта на госпожа Шулева, естествено се предполага една по-висока доходност и съответно по-висок риск.
В заключение искам да декларирам, че Коалиция за България ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет най-вече заради яснотата на целите, простотата на управление и по-високите гаранции за употреба на публичния ресурс, в интерес на българските граждани.
Отворени сме за дискусии по отношение на оптимизиране дейността на фонда, търсене на оптималния баланс доходност – сигурност, по-голяма прозрачност и гарантиран контрол на фонда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Реплики има ли?
За първа реплика, заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, имам един въпрос, тъй като казахте, че със законопроекта на правителството се гарантира сигурността и законността. С предишния Закон за пътищата се създаде фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, управлявана от трима министри. Начинът, по който се гарантираха интересите на България, беше ясно показан в доклада на Европейската комисия. Сега предлагате с този закон да се създаде фонд, управляван от министъра на финансите, който се справи блестящо с управлението на предишния фонд, та сега се наложи да правим нов закон и да правим друг нов фонд – този път управляван от министър-председателя. Кажете ми как точно ще се случи това за втори път, със създаването на този фонд, след като вече имаме един прекрасен пример от тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика. Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо Шулева, въпросът Ви е адекватен и звучи логично. Най-лесният начин да му отговоря е, ако приложа много повече примери, в които публичният ресурс е бил употребен в частен интерес по един много некоректен начин и, повярвайте ми, примерът няма да бъде един. В крайна сметка, ако сравняваме двата подхода и ако ние сме политици, които вярваме, че демократичният процес в България предполага развитие по отношение на ефективност на управлението и ограничение на коректните процеси, съгласете се, че подходът прилаган от Министерския съвет е по-надежден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание са два законопроекта, които могат да бъдат обединени от желанието на вносителите да се решат проблемите на пенсионната система.
Законопроектът на госпожа Лидия Шулева, който е първият по реда на тяхното внасяне, е Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд. Аз искам предварително да кажа, че и двата законопроекта са изключително сериозно и задълбочено подготвени, и двата законопроекта съдържат идеи и решения, които могат да бъдат групирани в рубриката “Добри предложения”. Има и такива решения, които не са от най-удачните както в единия, така и в другия законопроект, особено що се отнася до управлението на тези фондове, които се предлага да бъдат създадени.
Искам да се върна малко назад във времето и да припомня, че дискусията за създаването на така наречения Сребърен фонд, ако мога да обединя философията на двата законопроекта, макар и различни по същество, датира от около 5-6 години.
Идеята за създаване на такъв един демографски фонд, повтарям, демографски фонд, защото идеята на правителствения законопроект е този фонд да бъде демографски фонд, а идеята на законопроекта на госпожа Шулева е малко по-различна. След малко ще се спра на целите, които са представени в този законопроект, но при всички положения смятам, че съществуването на един такъв законопроект в правния мир на България мисля, че ще бъде от полза за решаване на проблемите, за които стана въпрос в представянето на законопроекта на госпожа Шулева.
Ясно е, че в условията на глобализация в световен мащаб, в условията на демографска криза, която обхваща не само България, а Европейския съюз, има потребност от това да се изгради един такъв фонд, който да бъде демографски фонд, който да се използва при положение, че има потребност от финансови средства за покриване на едни такива извънредни дефицити, за които говори правителственият проект.
Що се отнася до другия подход – така наречения открит метод на координация, като един от Лисабонските критерии, дава възможност на всички правителства да предвидят в своите политики, изграждането на един такъв фонд, който да гарантира, преди всичко финансовата стабилност на пенсионната система, за да може в крайна сметка координациите на системите за социална сигурност да не бъдат застрашени по никакъв начин и да бъде гарантиран така нареченият открит метод на координация. Толкова – за необходимостта от този фонд.
Що се отнася до това дали сега е точно моментът за изграждането на такъв фонд. Аз съм от хората, които твърдят, че не е късно и сега да се пристъпи към изграждането на такъв фонд, защото сега в момента растежът на брутния вътрешен продукт, размерът на бюджетния излишък дава възможности за изграждането на един такъв фонд, който да подпомогне развитието на пенсионната система.
Разбира се, има и мнения, които са точно в обратната посока, които казват, че парите от приватизация биха могли да бъдат използвани и досега за създаването на един такъв фонд, така че към днешна дата да има възможности за използване на доходността от тези фондове за подкрепа на пенсионната система.
Важният въпрос, който търси своя отговор: какъв да бъде този фонд? В предложението на Министерския съвет идеята е този фонд да бъде демографски фонд, тоест този фонд да не е резервен, с който ще се допълва дефицит. Такива дефицити има във всички пенсионни системи и знаете, че е европейска практика тези дефицити да се попълват по различни начини. Този резерв би трябвало да се използва при извънредни ситуации такива, каквито са демографските ситуации, а не при оперативни ситуации, каквито са например проблемите с осигурителните вноски, каквито са проблемите с инфлационния натиск, с размера на пенсиите и всички въпроси, които бяха поставени в презентацията на госпожа Шулева.
От друга страна, госпожа Шулева и групата народни представители предлагат в техния законопроект в целите по отношение на разходите, средствата от този фонд да се използват за актуализация на пенсии, за намаляване на осигурителни вноски, за увеличаване на средствата във втория стълб на пенсионното осигуряване.
Един от проблемите, който всъщност дава резултати сега, е фактът, че през годините държавното обществено осигуряване беше използвано за най-различни цели – за намаляване на осигурителните вноски, за подобряване на бизнес климата в България, за борба със сивата икономика, за проблемите на заетостта, за проблемите на ранното пенсиониране. Тоест държавното обществено осигуряване се използваше като един универсален механизъм за решаване на всички проблеми на публичните финанси в България и за решаване на всички проблеми в икономиката на България. Очевидно държавното обществено осигуряване във вида, в който беше замислено през 2000 г., няма как да реши тези проблеми и резултатите са налице.
Ако ние говорим за това, че държавното обществено осигуряване или пенсията от първия стълб не компенсира осигурителния принос и осигурителния доход на всички български пенсионери, които са се пенсионирали сега и които са се пенсионирали в миналото, трябва да сме наясно, че философията, която беше замислена тогава, беше при осигурителни вноски 43%. Никой тогава не е мислил, че осигурителните вноски могат да бъдат намалени на 22% и могат да се търсят още възможности сега за намаляване на осигурителната тежест. Ясно е, че ние искахме да подобрим конкурентоспособността на българския бизнес, ясно е, че искахме да подготвим българския бизнес за условията на европейското ни членство, но всичко това ставаше с инструментариума на осигурителните вноски от държавното обществено осигуряване.
Така че, ако още веднъж създадем фонд, който да решава няколко проблема – актуализацията на пенсиите, да решава проблемите на намаляването на осигурителните вноски, да решава проблемите на увеличаването на средствата във втория стълб на пенсионното осигуряване, мисля си, че какъвто и да бъде този фонд, както и да бъде управляван, както и да бъдат инвестирани средствата от този фонд, той няма да може да изпълни толкова много задачи, които се поставят пред него. Затова в по-голямата част от европейските страни тези фондове са демографски. Тези фондове са демографски, резервни фондове, защото и в българското законодателство сега - в Кодекса за социално осигуряване има възможност за такъв резервен фонд. В бюджетите на държавното обществено осигуряване, които се приемат в Народното събрание, всяка година има едни 60 милиона, които се повтарят във всички бюджети и които се казват резерв за реформа в пенсионната система и които пари никога не са използвани точно за тази цел. Те са част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и са част от фискалния резерв в крайна сметка.
Така че използването на такъв фонд, на доходността от един такъв фонд за актуализация на пенсиите, което е текуща задача, което не е задача, свързана със стратегически цели, с демографски цели, означава, че ние възлагаме прекомерно големи надежди на такъв един фонд.
На следващо място, искам да кажа няколко думи, които вече бяха казани, по отношение на това какъв трябва да бъде статутът на този фонд, който се предлага в проекта на госпожа Шулева и група народни представители.
Ясно е казано, това е записано и в стенограмата на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, че фондът се установява като самостоятелно юридическо лице. Друг е въпросът, това е най-малкият проблем, че статутът на един такъв фонд може да се уреди на второ четене, но в стенограмата е записано: независим от държавния бюджет, със самостоятелно управление. Сега чух вече, че има някаква корекция в това разбиране. Никъде не е казано, че това е фонд като част от публичните финанси в България. За първи път тук в залата беше казано при представяне на законопроекта, че става въпрос за самостоятелно юридическо лице, което е част от публичните финанси на Република България. Това вече променя нещата в различна посока.
Тук стана въпрос и за двустепенния характер на управлението. Стана въпрос за това, че в надзорния съвет влизат представители на различни институции. Много странно е, че тук намират място и народни представители, и председатели на комисии, и представители на президентската институция, един представител на неправителствения сектор, на организациите, които се занимават със социална политика. Не знам точно техния брой, но те са страшно много и не е ясно как биха могли да излъчат техен представител, но това е най-малкият проблем на законопроекта.
На следващо място, интерес представлява така нареченият инвестиционен комитет, в който влизат професионалисти, фронтмениджъри с висока квалификационна степен, както е казано тук, финансови анализатори. Интересното е, че те се предлагат от институции като Фондовата борса, като Асоциацията на търговските банки, като Асоциацията на пенсионните дружества, като Българската народна банка. Интересен е фактът, че тези хора ги предлагат, но при всички положения се предпоставя конфликт на интереси, защото дейността, с която се занимават, е една и съща. Възможностите за инвестиции не са много различни, така че при всички положения би могъл да има възможен конфликт на интереси. Но това е решено в друга глава на законопроекта, така че, пак повтарям, това не е главният проблем, който може да спре реализирането на един такъв законопроект.
За мен най-големият проблем е фактът, че на този фонд се възлагат страшно много ангажименти. Пак повтарям, намаляване на осигурителните вноски, увеличаване на размера на пенсиите, увеличаване на дела на втория стълб в пенсионното осигуряване. Във втория стълб на пенсионното осигуряване и в индивидуалните партиди средствата, които влизат в тях от държавното обществено осигуряване, по първоначално приетия Кодекс за задължително обществено осигуряване беше предвидено да бъдат около 10%, но при положение, че осигурителните вноски бяха запазили 43%. Няма начин да няма дефицит при положение че, от една страна, намаляваме осигурителните вноски без това да води, любимата теза на Мартин Димитров, не го виждам в залата, непременно до увеличаване на приходите в осигурителната система, защото само на теория намаляването на осигурителните вноски води до увеличаване на приходите.
На практика в български условия това не се случва и беше казано на няколко пъти не само в Комисията по бюджет и финанси, а и в Комисията по труда и социалната политика.
По отношение на управлението на фондовете. Това е изключително важен въпрос. Аз няма да се спирам на управлението на фонда, който се предлага в Законопроекта за публичния резервен пенсионен фонд. Искам да кажа няколко думи по отношение на управлението на така наречения Държавен фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система.
Уважаеми колеги, Министерството на финансите няма опит в реализирането на инвестициите. То никога не се е занимавало с инвестиционна политика и това трябва да си го кажем ясно. В Управителния съвет на фонда, който се предлага в правителствения проект, са министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика и трима представители на Министерството на финансите, посочени от министъра на финансите.
Аз съм съгласен, че Министерството на финансите иска да управлява този ресурс. Това са публични средства от данъци, а не от осигурителни вноски, както е в Националния осигурителен институт, но Министерството на финансите никога не е управлявало инвестиции, инвестиционни портфейли и възможностите, които се дават тук за сключването на договори, трябва да бъдат реализирани в условията на абсолютна прозрачност. Съмненията, които бяха изразени тук, заслужават внимание.
Убеден съм, че на второ четене трябва да се мисли и по възможността за включване на Българската народна банка, тъй като това е независимата институция, която има опит в инвестирането. Ако приемем подхода, че Министерството на финансите трябва да структурира този фонд, ако подкрепим проекта на Министерския съвет, това означава, че трябва да развием главата за управлението, за управителния съвет при едностепенното управление на фонда, така че да има гаранции за повече професионализъм.
Защо например има само един представител на Националния осигурителен институт и един представител на Министерството на труда и социалната политика? Вярно е, че Националният осигурителен институт с Надзорния си съвет и с всички управителни органи управляват публични средства. Вярно е, че Националният осигурителен институт не ги инвестира, не търси доходност, а Националният осигурителен институт изпълнява закона такъв, какъвто се приема от Народното събрание.
Така че не може да се търси връзка между управлението на едната и другата институция, тъй като Надзорният съвет е обществена институция, макар че в Надзорния съвет влизат и представители на правителството.
Аз продължавам да твърдя, че има добри идеи както в единия, така и в другия законопроект. Изключително голямо изкуство и изключително голям професионализъм, включително и експертен капацитет, са необходими на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия, при оформянето на окончателния вид на този закон.
Убеден съм, че такъв закон е необходим, че такъв закон ще послужи на базата на актюерски разчети - такива, каквито ги определят актюерските програми, в един период след няколко години пенсионната система да бъде подпомогната от този демографски фонд.
Използването на този демографски фонд може да се впише, което казах и в комисията, в общоприетото народно разбиране, че става въпрос за бели пари за черни демографски дни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Ще направя съвсем кратка реплика.
Приемам това, което господин Адемов каза. Искам да обърна вашето внимание, че законът, който госпожа Шулева е внесла, датира от много по-рано от този, който Министерският съвет е направил. Очевидно е, че ние ще подкрепим законопроекта на госпожа Шулева на няколко основания и основното е това, че в крайна сметка фондовете трябва да бъдат дадени в ръцете на специалисти, а не на чиновници, които многократно са доказвали в България, че тази материя не е за тях. В този смисъл схванах и част от становището на господин Адемов.
На второ място, очевидно темата за фондовете и тяхното местопребиваване ще бъде нова и тепърва ще се развива дори и в парламентарната практика. Но аз се изненадвам от това дали не трябва официално да се обяви, че ще бъдат подкрепени и двата законопроекта, или по инерция ще бъде одобрен и подкрепен само този, който е внесен от Министерския съвет.
В този смисъл искам да призова всички за една по-голяма рационалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше реплика или нещо като реплика.
Има ли други желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Ралчев! Законопроектът на госпожа Шулева е внесен 20 дни преди законопроекта на Министерския съвет и в интерес на истината трябва да поздравим вносителя – госпожа Шулева и група народни представители, защото внасянето на техния законопроект послужи като аргумент за ускоряване на внасянето на дълго подготвяния от Министерския съвет законопроект. Това е честната позиция и няма как да избягаме от нея.
На следващо място, по отношение на двата подхода – подходът в законопроекта на Министерския съвет е абсолютно централизиран по отношение на управлението. Другият подход в другия законопроект е точно обратният. Въпросът е да намерим в окончателния вариант на законопроекта, който ще бъде подкрепен на второ четене тук, в Народното събрание, онзи вариант, който както да гарантира сигурност на инвестициите от една страна, така и минимална доходност, за да може този законопроект да изпълни своите цели. Пак повтарям, и в единия, и в другия законопроект има добри страни, има и слаби страни.
Мисля, че законопроектът на Министерския съвет е този, който трябва да бъде подкрепен, защото в него има гаранции за това, че парите на българските данъкоплатци ще бъдат в сигурни ръце, гаранции за това, че контролът, който се предлага в проекта на Министерския съвет, ще бъде взаимстван и от този контрол, който се предлага в другия законопроект. Така че, пак повтарям, има поле да се вземат ценните идеи от единия и от другия законопроекти, за да може в крайна сметка да има един вариант на законопроект, който да отговаря на обществените потребности и на демографските проблеми в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председател! Не е добре, че такъв дебат става при такова малко внимание от страна на народните представители, защото темата е изключително важна. Тук трябва да се съгласим, че грижата е и в двата законопроекта да се създаде някаква гаранция във вид на парични средства, която да уплътни и да предотврати рисковете, които съществуват пред националната осигурителна система специално пред пенсионната, и е похвална. Това е добра инициатива. Отдавна се говори за тези неща, а сега се правят първи стъпки. Няма спор, че този въпрос трябва да се реши. Спорно е дали сега е най-подходящият момент. Вярно е, че има излишъци. От друга страна обаче световните финансови пазари говорят за това, че рисковете пред доходността на управляването на големи парични средства са огромни. В този смисъл от една страна действително има с какво да се създаде, а от друга страна надеждите, че това, което се създаде, ще дадат резултат в близко време предвид все пак ниската или силно рискова доходност, са много големи. Затова не е добре да се създават такива илюзии.
Как е решен въпросът в двата законопроекта? Взет е тайм аут. Десет години, казва Министерският съвет, ще отложим трансферирането на средства – не говоря за какви цели, към Националния осигурителен институт. Десет или пет години казват и авторите на другия законопроект, подписан първо от госпожа Шулева. Тоест, дайте парите, пък ще видим!
Затова трябва да разгледаме и целите на двата законопроекта. Господин Адемов казва, че в единия случай са демографски рискове. Спорно е да се застраховаме за демографски рискове, спорно е. Първо, ще поставя въпроса така: за какво е необходим фискалният резерв на държавата въобще? Какви задачи има фискалният резерв, ако не най-важните задачи да гарантира неотменими задължения, примерно към продължаване и гарантиране живота на българските граждани, намиращи се в нетрудоспособна възраст? Не е ли това негова задача? Безспорно, че е задача на фискалния резерв, защото това му е първата задача, а след това има други задачи.
В законопроекта на Министерския съвет се казва така, грубо казано: част от фискалния резерв го наричаме като резерв, който ще се управлява в полза на националната осигурителна пенсионна система и след време, след десетина години, в зависимост от това какъв успех ще има това начинание, ще го свържем да поеме определени рискове. Това може да стане въобще след 10 години, защото този фискален резерв си стои там. Неговото предназначение, както казах, е точно това – да гарантира тези плащания. Тоест, вие не правите нищо! Извинявам се, че съм толкова откровен, не правите нищо!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сега!
ИВАН КОСТОВ: Сега не правите абсолютно нищо, освен да назовете част от фискалния резерв като нарочен за еди-какво си след 10 години. Това не топли никого! Никого не топли, особено днешните пенсионери. Демографската структура, съставът на пенсионерите след 10 години ще бъдат съвършено различни. И това го знае всеки, без да прави сложни актюерски сметки. Няма нужда да изчисляваме смъртността и пр., за да разберем, че възрастовата пирамида, съставът на тези хора ще бъдат съвсем различни. Тоест, вие днес говорите на хора от днешните поколения, които предстои да бъдат пенсионирани, и им обещавате, че нещо ще се случи.
Второ, за да се реши тази задача – да бъде демографски риск, тези пари трябва да преминат през трансфер на държавния бюджет към бюджета на Националния осигурителен институт под формата на какво? Най-общо казано, на трансфер. Ще дойде време, казвате вие, ще се трансферират пари от този фискален резерв, управляван от Министерството на финансите, но те ще минат през бюджета. Тоест ще минат през всичките ограничения на бюджета, вие ги знаете кои са. Там има ограничения върху разходите, дефицита – всичко това ще трябва да бъде удовлетворено, за да стигнат парите до Националния осигурителен институт. Там как ще се разпределят? Не е решено, не е ясно. Правилно се казва, това са остатъци от данъци, това са остатъци от други операции с имущество на държавата. Примерно концесии, приватизации и т.н. На какъв принцип се разпределят тези пари? Пак не е ясно.
Примерно когато стигнат в Националния осигурителен институт, преминавайки бариерите, през които трябва да минат средства, които се разходват от държавния бюджет - не казвате нищо по този въпрос. Затова е много неясен този законопроект, затова е преливане от пусто в празно. Колкото и да се старае комисията, няма да направи от това нещо съществено.
Вярно е, че нивото на доверие в Министерството на финансите в този момент е изключително ниско. Вярно е. Министерството на финансите, което управляваше един пътен фонд, се провали тотално. Само благодарение на главния прокурор в момента министърът не е потърсен да носи съдебна отговорност, не му е образувано дело, защото там е, в буквалния смисъл на думата, нарушение до нарушение – от драстично към по-драстично. При това става въпрос за нарушение с готови пари, преминаващи през горе-долу обективни процедури за възлагане на обществени поръчки.
Тук става въпрос за управляване на пакети, за управляване на финансов ресурс, за управляване на пари. Най-лесното нещо е да кажете утре на хората: парите не донесоха доходност, нищо не се получи. Ами пазари, какво да се прави. Ето го, положението е такова.
Кой може да проконтролира такъв вид нарушение? Кой ще проконтролира? Това е съществена слабост и на другия законопроект. Тук не мога да не се съглася: първо, задачите, с които го натоварват авторите – да намаляват осигурителните вноски, много спорна задача, да се даде възможност да се осигуряват повече хората във втория пенсионен стълб – друга задача, и т.н., това са много разнообразни, различни неща.
На кого се дава за управление? На професионалисти. Кои са професионалистите? Видяхме ги. Последните 7-8 години се нагледахме на професионалисти. Не искам да кажа нищо повече, ще кажа само, че това Народно събрание трябва да вярва на собствените си инструменти за контрол – собствените инструменти за контрол върху инвестирането на такива средства към министъра на финансите няма да сработят. Не може да бъде извикан министърът на финансите като председател на Управителния съвет и да му бъде потърсена сметка защо допълнителният фонд не е управляван достатъчно добре, защо е с ниска доходност. Такова е положението, ще каже той – който и да е министърът на финансите.
Не може, още по-малко, да се потърси отговорност от някаква професионална група лица, които щели да управляват по най-почтения и достоен начин този фонд. Как ще уверим хората, че тази система е прозрачна?
Коя е слабостта и на двете идеи? Слабостта е, че задачата да се плащат пенсии остава в Националния осигурителен институт, а стопанисването на средствата, които държавата иска да предостави за подкрепяне на рисковете на пенсионния фонд, се оставя на съвсем друго място. Това е същественият порок. Това не дава възможност този фонд да бъде наричан сребърен.
Аз лично винаги съм си представял, че ако се прави такъв фонд, мястото му трябва да бъде в Националния осигурителен институт. Веднага ще ми възразите: ама те не знаят да управляват пари. Знаят ли доброволните пенсионни фондове как се управляват пари? Кога се научиха? Как стана толкова бързо? При тях значи може да има разходна част, може да има и управление на финансовите средства. Вижте колко е хубаво в доброволните пенсионни фондове. В момента пада оценката на всички фондове.
Кого виним ние, които сме се осигурили в доброволните пенсионни фондове? Управлението на самия фонд. Защо, господа, не ни защитихте парите? Те веднага могат да ви извадят и вадят информация, и веднага показват: ето ви ги парите, ето я борсата, ето го резултата. Абсолютно прозрачно, но отговорността - на едно място. От когото чакате парите, който ви гарантира за риска от възраст при пенсиониране, той отговаря за стопанисването на парите.
Вие в момента според мен по дълбоко неправилен начин отделяте тези пари от самия пенсионен фонд. Каквито и да са претекстите, че пенсионният фонд не може да гарантира управлението, бледнеят пред този пример, който ви давам. Ето, доброволни фондове развиха съответния капацитет.
Защо се създават тези излишни администрации? Ние сме видели тук десетки примери. Ще се появят някакви хора, това много лесно го правят либерали и социалисти по цял свят, синекурни, високоплатени длъжности – ще дойдат тук със 7-10 хил. лв. заплата. Ние ще гледаме, ще се възмущаваме заедно с журналистите и ще казваме: Боже, какво създадохме.
Защо няма да имат отговорност? Защото те ще гледат на парите, които са им поверени, като пари, които те увеличават без връзка с функцията, за която са предоставени. Функцията е да се гарантират пенсиите. Това е функцията на едни такива пари.
Без да считам, че по този начин казвам най-важното нещо, но за мен няма по-отговорни хора за пенсионерите, отколкото тези, които работят в Националния осигурителен институт. Няма по-отговорна система в страната.
Що се касае до общата гаранция за възраст, каквато е Националният осигурителен институт, кой е по-заинтересован? Господин Адемов или Иван Костов, или който и да е от тази зала? Никой, разбира се. Тези хора стоят всеки ден срещу пенсионерите. Те отговарят, към тях са исканията, те водят преписките и те стоят насреща.
Вие казвате сега, че ще им дадете някакви пари след 10 години.
Какво би станало, ако фондът се създаде към Националния осигурителен институт? Никакъв риск няма. Нека да ме чуят хората от Министерството на финансите, защото начинът, по който се разходват парите на Националния осигурителен институт, е ясен на Народното събрание. Те влизат тук с бюджет. Ние гледаме всеки ред на този бюджет. Ние казваме кое е приемливо, кое не е приемливо. Търпи промяна това, което те предлагат. Те са истинските стопани и според мен могат да бъдат истински стопани на един такъв сребърен осигурителен фонд. Те ще решат за какъв риск.
Не може господин Адемов, нито който и да било друг от народните представители, нито госпожа Шулева в момента да говори за демографските рискове през 2025 г. Вие да не сте богове, откъде знаете какво ще се случи? Защото така казват статистиците. Статистиците казват сега: ако държавата върви добре, към нея ще има наплив, ще има емигранти, ще има млади хора, ще искат да работят, да живеят тук. Тази прогноза въобще може да не се сбъдне. Откъде знаете, че ще се случи точно това? Вие се готвите за най-лошото – едновременно с това разпалвате очаквания към българските пенсионери, които според мен угасявате още на това разискване, което не е коректният начин.
Иначе е ясно и видимо за народните представители веднага, при всяко влизане на бюджета на Националния осигурителен институт: тук имате тези пари, доходността от тях е тази. Я кажете: защо е тази доходност, защо не е по-голяма? Покажете какво сте вложили и къде са отишли парите. Веднага подлежат на парламентарен контрол.
Няма по-сериозна система от парламентарния контрол при четения на бюджети. Никой не е измислил в целия свят. Как ще контролираме ние?
Кой контролира Министерството на финансите за начина, по който стопанисва фискалния резерв на страната? Никой! На кого дължат отчет? На никой! Там се появява някакъв ред в бюджета и никой тук не се сеща да ги пита.
Друг е въпросът, ако тези пари се дадат на Националния осигурителен институт. Имате пари – дайте да видим какво сте направили с тях, каква доходност сте постигнали за тази година? През следващата ще ви дадем повече, ако добре ги стопанисвате и така нататък. И вие решавате още тази година какво да ги правите. Решавате за това – правите това; решавате за друго – правите друго; решавате как да ги използвате, решавате как да давате гаранции и така нататък.
Това са текущи решения, които трябва да взема една отговорна администрация и тя ще има задача да ги взема и когато тук не са тези народни представители, когато дойдат съвсем други хора, когато се сменят поколенията. Тези хора ще трябва да си вършат тази работа и трябва да я вършат буквално като ежедневна, като практическа, оперативна работа. Вие какво сега – заставате на тяхно място и казвате: „Вижте, след 10 години вие ще имате този проблем и ние ей-сега правим бели пари за черни дни”. Това е крайно примитивна философия. Няма такава философия, между другото. Това е философията на много бедния, намиращ се далече от цивилизацията, човек.
Ние живеем в съвършено други времена. Държавата е интегрирана в Европейския съюз, има процеси на международните финансови пазари, за които не можем да не държим сметка. И трябва да търсим здравите места в държавата и сериозните начини, за да й възложим задачи. Аз мисля, че здравото място е все пак Националния осигурителен институт, и да им възложим задачи, които всяко следващото Народно събрание да може да контролира – всеки, който е в опозицията и който има подозрения, да може да контролира начина, по който се разходват тези публични средства, а това са публични средства, и никой не може да ги превърне в други.
Тук аз се удивлявам как господин Адемов не е прочел законопроекта. В проекта на госпожа Шулева още в самото начало пише, че тези средства подлежат на контрол от Сметна палата. Какво контролира Сметната палата? Само публичните финансови средства, така че би трябвало да се сетите, че става въпрос действително за публичен финансов фонд. Това са публични пари и трябва да бъдат контролирани по политически начин, защото са общи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов. В своето изказване аз устоях на изкушението да поставя един въпрос, който витае в тази зала от началото на дискусията. Той е: какво щеше да се случи, ако ние не бяхме позволили като общество огромна част от приватизираните предприятия да бъдат окрадени, а 50% от тези средства да отидат в един фонд, който гарантира устойчивостта на системата?
Странно е, че точно Вие като че ли искахте този въпрос да бъде зададен. Аз нямам отговор на въпроса как може, след като в рамките на целия мандат, представители на вашата група да поставят въпроса кога ще бъде приет закона, сега, когато той се предлага за обсъждане, да казвате: да, ама ние не го искаме.
Второто нещо, което много силно ме впечатли, е Вашето изречение, че този фонд не прави нищо. Ако Вие, господин Костов, бяхте направили това „нищо”, днес пенсионният Сребърен фонд щеше да е нещо и щеше да позволява по-различен живот на българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Аз съм склонна да се съглася с много от това, което Вие изказахте като доводи, особено за логиката на мястото на този фонд, що се касае до общата отговорност, която се носи. С тази теза съм напълно съгласна и, разбира се, възможно е да се мисли и в такава посока, само че във Вашето изказване имаше едно вътрешно противоречие.
От една страна Вие твърдите, че този фонд щял да се управлява от някакви хора, които били специалисти, но не чак дотам и нямало нужда от тях. От друга страна признавате, че всъщност доброволните пенсионни фондове, които между другото са и по задължителното допълнително осигуряване, също се управляват от такива професионалисти, които вършат точно тази работа, която е предвидена в законопроекта, който ние внасяме. Така че, както се гарантира прозрачност на тези фондове, които се занимават с публични средства, и даже аз не говоря за доброволното, а говоря за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, то е в частни фондове, които се контролират от Комисията по финансов надзор. Те контролират публични средства.
По същия начин няма логика да отричаме, че такива специалисти могат да бъдат намерени и да управляват един такъв фонд. Сега нямам нищо против той да бъде дори в рамките на Националния осигурителен институт, защото тук сте прав, че отговорността за пенсиите се носи там, но въпросът е, че тук е важно кой ще управлява тези пари.
Аз не съм съгласна чиновници в Министерството на финансите да извършват тази дейност, нито служители на НОИ. Те трябва да са точно такива специалисти, каквито са специалистите във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, от една страна, а от друга страна – инвестирането на тези средства трябва да подлежи на контрол от Комисията по финансов надзор, където се гарантира прозрачността и където ние ще бъдем наясно с това какво се случва с парите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Костов! Аз искам да репликирам Вашето изказване в частта, в която Вие имате притеснения за това по какъв начин средствата от този фонд ще влязат отново в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Вие прекрасно знаете, че и сега има трансфери. Трансферът за тази година, например, в бюджета на държавното обществено осигуряване е над 1 млрд. 900 млн. лв. и този трансфер се използва като субсидия от държавния бюджет, от фискалния резерв, за покриване на недостига в държавното обществено осигуряване.
Оттам нататък, по какъв начин тези средства ще стигнат до българските пенсионери – ами, има си закони за социално осигуряване. Всеки един пенсионер си има индивидуален коефициент и тези неща са решени законодателно. Няма смисъл в този законопроект тези неща да се разписват подробно, според мен.
Що се отнася до идеята, която Вие изразихте тук, за мястото на този фонд в Националния осигурителен институт – естествено е, че тя заслужава внимание и е много интересна, но тук би възникнал същият въпрос. Що се отнася до контрола – има контролни механизми в Националния осигурителен институт, има възможност за парламентарен контрол, за публичен контрол, тъй като в Надзорния съвет има представители на работодателски организации, на социалните партньори, така че по отношение на контрола нещата са ясни, но и там остава открит въпроса по какъв начин, кой, кога, как, в какви инструменти, ще инвестира този публичен ресурс. В това е големият въпрос. Този капацитет на Националния осигурителен институт към днешна дата липсва.
Налице е обаче един друг капацитет, който не знам защо колегите от Министерството на финансите не искат да използват. Налице е актюерският капацитет, има актюерска програма. И ако Вие не вярвате на актюерските разчети и на Националния осигурителен институт, на българската статистика, това е един друг въпрос, който едва ли би могъл да бъде решен в този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, това беше третата реплика.
Заповядайте, господин Костов, имате право на дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Убеждавам се, че тук цивилизована дискусия не може да стане поради странна агресивност, а според мен и ограниченост на народното представителство. Съжалявам, че трябва да направя тази констатация, но както и да се говори от тази трибуна, както и да се опитва човек да каже нещо на мнозинството, той се сблъсква с невъобразима арогантност. Аз бих приел тази арогантност в началото на мандата. Аз бих приел да сте толкова нагли, когато имахте 66% и когато всичките надежди на нацията, на обществото бяха концентрирани във вас. В момента вие не сте в това положение. Вие трябва да се опомните, трябва да говорите разумно, трябва да търсите всякакъв начин за диалог, за да поддържате спадащите очаквания към вас като управляваща коалиция. Не казвам това, за да ви упреквам. Просто никой не прави подобно нещо. Никой не продължава да се държи агресивно и нагло, да показва това нещо пред хората, когато се намира в това положение. Това е съвет. Ако искате, го спазете, ако искате – недейте.
Що се отнася до фискалния резерв, то фискален резерв за първи път се създаде в периода на управлението 1997-2001 г. Ето там отзад са хората от Министерството на финансите. Ще ви кажат кога се създаде този фискален резерв. Създаде се тогава. Преди това нямаше такъв. Така ли е ? Така е.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Но нямаше и валутен борд.
ИВАН КОСТОВ: Валутният борд не се поддържа с фискален резерв. Това колко пъти трябва да го говорим от тази трибуна?! Вече се чудя с кого говоря от трибуната?! Фискалният резерв не поддържа българския лев. Поддържа се от специален резерв в Емисионното управление на Българската народна банка. Стига сме тъпкали върху тази тема. Така че фискален резерв, част от средствата, които са останали там, винаги е можело да отидат в пенсионната система. Въпросът е как ще стигнат, кой ще ги стопанисва, кой ще контролира – най-тежките въпроси на една държава, поразена от корупция, намираща се на първо място по корупция в Европейския съюз! Твърдо на първо място! Това е големият проблем. Това Народно събрание се съобразява, че е Народно събрание на най-корумпираната европейска страна и търси тези здрави опори, на които да стъпи, за да може все пак да гарантира не печалбите на някоя организирана престъпна група пред някакви поръчки за мостове, пътища и автомагистрали. Става въпрос как се гарантират пенсиите на хората! Ако това не се разбира, значи в това Народно събрание има минимално ниво на обществена отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съжалявам, но времето свърши.
ИВАН КОСТОВ: Съжалявам, но не ми стига времето да отговоря и на другите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говорихте 16 минути, сега още 3 – почти 20 минути, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: Така е. Темата е важна, няма много изказвания. По-добре е да се спрат и тези, защото ефект – никакъв! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, моля за вашето съгласие и разбиране във връзка със споделеното от парламентарните групи още в началото на днешния пленарен ден – да бъде съставена единна позиция на Народното събрание по бруталния акт на насилие срещу български журналист във вчерашния ден. Моля за вашето съгласие за няколко минути да прекъснем дискусията по разглеждания законопроект и да ви оглася текста, който е внесен в деловодството на Народното събрание с подписите на всички парламентарни групи и който ще ви бъде раздаден до минути, може би още докато чета текста.
Както виждате, в пленарната зала е и министърът на вътрешните работи.
Добре дошъл, господин министър! Министър Миков и сам имаше желание в течение на деня (и го изрази) да огласи онова, което до сегашния момент може да съобщи по въпроса, разбира се, и в отговор на изразено желание от парламентарни групи за неговото присъствие при приемането на този текст. В случай, че нямаме достатъчно кворум, можем формално да го гласуваме и утре сутринта.
Ето и текста на проекта за декларация.
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание по повод побоя нанесен на българския журналист Огнян Стефанов
На 22 септември в София бе зверски пребит журналистът Огнян Стефанов, който е осакатен и с опасност за живота. Във връзка с наглия акт на насилие и жестокост, Народното събрание на Република България:
1. Гневно осъжда както този брутален побой над български журналист, така и всички посегателства върху свободата на словото, независимо от формата им.
2. Заявява политическата си воля чрез властта, дадена му от народа, за твърд отпор на опитите да се разрушават устоите на демокрацията и правовата държава.
3. Категорично настоява Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” да предприемат незабавни мерки за максимално бързо разкриване на подбудителите и извършителите на побоя и в 7-дневен срок да информират Народното събрание на Република България за извършените действия.
4. Изразява пълната си солидарност с журналистическата колегия и призовава цялата българска журналистика и всички български граждани заедно да се противопоставим на опитите да се ограничава с каквито и да било средства свободата на словото в нашата страна.”
Това е текстът на проекта. Вярвам, че ще срещне пълна подкрепа от народното представителство.
Отново повтарям, че имайки предвид ограничения състав в залата, предлагам да го гласуваме на следващия ден като първа точка от нашата програма за гласуване.
Не виждам възражения в това отношение.
Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Миков да направи своите изявления.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, на първо място искам да изразя категоричната си подкрепа на съгласувания текст на декларация, да изнеса факти и данни, които предполагам, че всички знаем, доколкото медиите обилно информираха за случая. Хубаво е още веднъж да се чуят оттук.
На 22 септември около 22,50 ч. на телефон 166 е получен сигнал за лице в безпомощно състояние, намиращо се пред ресторант „Кипарис”, бул. „Петко Каравелов” № 38. По първоначални данни Огнян Стефанов е нападнат и пребит от четири лица, облечени с тъмни дрехи, които след нанасяне на побоя се оттеглят в неизвестна посока. От екипа на „Бърза помощ” е закаран за спешна хоспитализация във Военномедицинската академия. Същият е настанен с множество фрактури по крайниците и главата с опасност за живота.
Случаят се развива преди това, като лицето Стефанов е бил в заведението около 20 ч. и е имал среща с други лица. Престояли са в ресторанта до момента на извършване на това арогантно престъпление. Няколко лица са го причакали пред заведението и са му нанесли този изключително тежък побой. До момента са проведени, включително и вчера през нощта, и във вечерните часове множество оперативно-издирвателни действия. Разпитани са лица, които могат да дадат данни за извършеното престъпление.
Това, което прави впечатление и което искам да отбележа и пред вас, да ползвам и тази трибуна, за да апелирам към гражданите, е една относителна неохота за даване на конкретни показания от лицата, които са присъствали на мястото на извършване на престъплението. Мисля, че в рамките на процесуално-следствените действия ще се получава все повече информация за детайлите на обстановката, в която е извършено престъплението.
Още веднъж ползвам случая оттук да призова всички граждани, които имат информация или някакви факти, които смятат, че са съотносими към този случай, да се обърнат на телефон 166, за да предоставят тази информация за разследването.
Иначе приемам предложението, което е направено в проекта на декларация – в 7-дневен срок да информирам отново Народното събрание докъде е стигнало разследването по този случай.
Умишлено няма да се спирам на други детайли, с които разполага разследването, защото смятам, че всяка информация по такъв чувствителен въпрос може да доведе или до прикриване на следи, или до натиск върху свидетели във връзка със затрудняване на разследването.
Това е, което имах да споделя.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Бих искал да изразя наистина удовлетворението ни, че сте тук при огласяването на този текст. Също бих се обърнал и към колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в лицето на председателя на комисията да поддържате ежедневен контакт както с господин министъра, така и със съответните структури на министерството при необходимост да се окаже съдействие, каквото е възможно по линия на парламента, и да имаме готовност, уважаеми колеги, ако е необходимо, да насрочим и като точка в дневния ред на Народното събрание по-нататъшна дискусия по този наистина брутален акт, който е пряка провокация към всякакво понятие за правовост и за законност в страната.
Още веднъж благодаря на господин министъра.
Разполагаме с още 10 минути. Ако не възразявате, да се постараем да приключим дискусията по разглеждания законопроект, ако е възможно. Ако не, ще трябва да я продължим следващия ден. (Шум и реплики.)
Пак повтарям, предлагам декларацията да се гласува като първо гласуване в следващия ден. Ако настоявате сега да се гласува, да я гласуваме сега.
Включете режим на гласуване. Гласувайте предложения проект за декларация.
Отменете режима на гласуване!
Заповядайте, господин Костов.
Господин Костов желае думата, навярно по процедурен въпрос. (Реплики.)
Господин Костов желае думата, затова отмених режимът на гласуване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, тази декларация не е в дневния ред и гласуването зависи от това кога ще го насрочите. Вие може да го насрочите за утре.
Аз имам сериозно основание да поискам народното представителство да настоява утре преди гласуването, така както дойде министърът на вътрешните работи, да дойде и председателят на Държавната агенция за национална сигурност господин Петко Сертов и да каже и той какво знае по този случай и след това да гласуваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Насрочваме гласуване за утре сутрин – първото гласуване в началото на пленарния ден.
Желанието, което беше отправено току-що, също ще бъде предадено.
Виждам, че господин Янев желае думата.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, ние, заедно с колегите народни представители Димитър Абаджиев, Нено Димов и Георги Пинчев, сме удовлетворени, че в новия редактиран вид на декларацията текстовете почти в 90% са заимствани от внесената от нас декларация вчера в 16,00 ч. Но все пак дължа да отбележа и да се стенографира в протокола, че не бива, господин председател, Вие да прилагате правилника по целесъобразност, по Ваше усмотрение, а не съгласно текстовете, които е приел българският парламент.
Правилникът не допуска хипотеза председателят да сменя изневиделица дневния ред и да започва процедура по някакъв дебат заради консенсус. Просто няма такава процедура и аз държа да отбележа.
Затова, ако в самото начало по чл. 40, ал. 3 беше допусната такава точка от дневния ред, нямаше никакъв проблем това нещо да бъде прието като точка от дневния ред така, както е ставало и много други пъти. Ние също като съвносители настояваме да подложите на гласуване утре господин Петко Сертов да се яви пред българския парламент и да даде подробна информация на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Само Ви моля да прецените следното. При положение, че в отклонение от правилника бяхме допуснали да се гласува в началото на деня вашия проект за декларация, съгласете се, че имаше и такъв вариант – този въпрос да не бъде включен в дневния ред.
Отново повтарям, че на заседанието на Председателския съвет беше възприет от всички подходът да се постараем да излезем с общо становище, с общ текст. Вие имате основание да ме упреквате, че в края на пленарния ден аз въвеждам този текст. И този въпрос беше въпрос на споделено мнение в Председателския съвет и се прецени, че в този извънреден случай, отново повтарям, наистина извънреден и брутален акт ще има разбиране в залата за това мое действие като председател на Народното събрание.
Не бих искал това да се превръща в прецедент. Присъединявам се към Вашето мнение, че трябва да следваме правилника така, както са записани текстовете в него.
Уважаеми колеги, очевидно е, че днешният пленарен ден отива към края си.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Имаше процедура да се покани господин Сертов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега нямаме възможност да гласуваме. Ако направим регистрация, ще видите, че няма кворум.
Ще гласуваме утре в началото на деня.
Съобщения за заседанията на комисиите:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 24 септември 2008 г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Александър І”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 25 септември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 42 на пл. “Княз Александър І”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 25 септември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Александър І”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 25 септември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 103 на пл. “Княз Александър І”.
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 25 септември 2008 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Александър І”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе редовно заседание на 25 септември 2008 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Александър І”.
С това се изчерпва нашият дневен ред за днес.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 25 септември 2088 г., четвъртък, от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов