Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Предстои да извършим поредица от гласувания, при това по законопроекти, които са предмет на второ четене, един от които с много гласувания, с доста предложения.
Преди това няколко процедурни уточнения, уважаеми колеги. Моля за вашето внимание.
Първото предложение, което формално правя по реда на ал. 5 на чл. 40 – утре, петък, единствена точка от дневния ред на Народното събрание да бъде обсъждане на Проекта за решение за разпределение на средствата, допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2008 г.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси, което е достатъчно подробно. Раздадено ви е днес.
Предложението е утре целият ден да бъде посветен на тази дискусия. Парламентарен контрол да направим следващия петък в течение на целия пленарен ден.
Очевидно въпросът е актуален и е целесъобразно да бъде обсъден от Народното събрание колкото може по-бързо.
Затова правя това процедурно предложение утре точка единствена да бъде Проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити. Разбира се, ако обсъждането приключи преди 14,00 ч., могат да се гледат и следващи точки от програмата за седмицата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Господин Методиев, допускам, че искате да напомните за процедурното предложение на народния представител Иван Костов?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): По друга процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да изясним и този въпрос.
Също от Комисията по бюджет и финанси е разпространено становище по законопроектите, които са разпределени на комисията. Този кръг законопроекти е разгледан вчера. Внесено е становище на комисията. Раздадено е или в момента ще бъде раздадено, така че моля като се гласува това процедурно предложение на господин Костов да се има предвид и това.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин ...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ние го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение се оттегля.
В такъв случай след гласуванията ще се продължи с обсъждането на законопроектите за политическите партии.
Има още две процедурни предложения, но не искам повече да Ви прекъсвам, господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Имам процедурно предложение от името на нашата парламентарна група. Уважаеми колеги, днес един от вестниците в България излезе с новината, че за една година от българската борса се изпариха 14 млрд. лв. Снощи консолидираните действия на евроатлантическия свят за овладяване на финансовата криза дадоха резултати в рамките на часове, след което кризата се разви наново. Снощи късно вечерта по Българската национална телевизия беше съобщено, че българското правителство днес ще даде пресконференция, на която ще излезе със своето становище по развитието на тази криза, по последствията, които могат да засегнат нас, българите, и нашата страна.
Моята процедура, господин председателю, е, че при такава развиваща се обстановка правителството на Република България и на това управляващо мнозинство, което имаме днес в страната, трябва да даде тези отговори, да даде своето мнение тук, в пленарната зала. Да чуе мнението на парламентарните групи, включително на тези от опозицията. Както вчера стана ясно, ние имаме желание този дебат да се проведе тук, в пленарната зала, дори и в рамките само на изслушване на министър-председателя и взимане на отношение от страна на групите и след това да се дават пресконференции. Ние сме парламентарна държава, не сме само и единствено медийно пространство.
Затова моето настояване, знаейки че днес има заседание на Министерския съвет, господин председателю, е веднага след почивката в 11,30 ч., когато завърши заседанието на правителството, моля да дойдат министър-председателят и стопанските министри, за да разяснят тук, в Народното събрание, какво е тяхното мнение по тази криза, какво се случва в крайна сметка в една общност, в която ние членуваме, като Европейския съюз, какви са последствията за България, за да може да не се извършва никаква спекулация, да има истински политически дебат.
Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вашето процедурно предложение е след 11,30 ч. да бъде поканен представител на правителството или министър-председателя в Народното събрание. Това е процедурното предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Такава покана ще бъде отправена.
Държите ли да се гласува Вашето предложение?
РЕПЛИКИ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Веселин Методиев.
Гласували 169 народни представители: за 67, против 45, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги, моето предложение е за прегласуване.
Няма никакъв смисъл, при положение че в медиите вече говорят за това, че доверието е изпуснато, а доверието е изпуснато наистина в България, ако се съди по редица параметри. Това, което каза моят колега Веселин Методиев, е една жестока истина, която засяга надеждите на пенсионни фондове, на допълнителни осигурявания, на какво ли не. Хората очакваха да получат част от тези 14 милиарда, които се изпариха, а доверието в България е на долна, мъртва точка и заради това трябва да се пресрещнат очакванията и страховете на хората. Българското правителство трябва да излезе тук, пред парламента, за да даде своите обяснения, да даде своя принос в овладяване на ситуацията. Защото в момента борбата е въобще да се запази системата на банките, на финансовите институции, на борсите.
Ако погледнете какво става с борсовите индекси, ще видите, че те увиснаха надолу като конец на строителен отвес. Това не може да не засяга всички българи. Затова няма нищо по-естествено от това да се излезе и да се посрещнат очакванията на хората, да се даде принос колкото е по силите на това управляващо мнозинство.
Това е призивът. Опитът да скриете това нещо е абсолютно непонятен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване процедурното предложение.
Гласували 174 народни представители: за 82, против 51, въздържали се 41.
Предложението не се приема и при прегласуването.
За процедурно предложение има думата народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Българският парламент не прие изслушване на министър-председателя днес. Явно той вероятно е много зает. Затова ние, от групата на Обединените демократични сили, предлагаме утре сутринта уважаемият господин Станишев да заповяда в българския парламент, когато ще обсъждаме излишъка.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Нали с това ще започнем?!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да започнем с процедура, при която да обсъдим мерките за излизане...
Извинявайте, господине, съжалявам за Вашата емоционална реакция, но моля да ме изслушате.
Да започнем с обсъждане на антикризисните мерки, защото няколко много важни неща заслужават да получат отговор.
Първо, защо в тази тежка ситуация харчите излишъка?
Второ, как в тази тежка ситуация това правителство ще реши проблема с европейските фондове?
Трето, какви конкретни мерки ще приемете, та населението да не обеднее страшно много тази зима?
Това са три много конкретни и ясни въпроса.
Колеги, затова процедурата, която предлагаме на Народното събрание, е утре сутрин, когато премиерът ще бъде в парламента и няма да се налага неговото излишно (както разбирам от вашето гласуване) разкарване до тази зала, да започнем с обсъждането на тази антикризисна програма. Тоест нещата, които той ще говори днес пред медиите, ако е така любезен – да ги сподели и с българския парламент, ако решите. Ако не – да си останат само за медиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги! Господин Димитров, както съзнавате, такава процедура не може да се подложи на гласуване, защото не могат да се предлагат точки за дневния ред освен по реда на ал. 5. Не е възможно това да стане. Но както знаете, господин министър-председателят ще бъде тук в утрешното заседание, в началото. Очевидно, а и Вие сам споменахте, че онзи кръг въпроси, който желаете да дискутирате, ще бъде част от дискусията утре сутрин, така че няма никакъв проблем.
Процедурно предложение – господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам след гласуванията, които са предвидени в пленарната зала, да преминем към разглеждането на т. 8 от гласуваната програма – Проект за решение за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Притеснението е, че решаването на този въпрос се следи от Европейската комисия и би следвало да го направим възможно най-бързо, а не да го отлагаме за следващата седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има внесено предложение, доколкото видях, господин Овчаров. Раздадено е на народните представители.
Процедурно предложение: т. 8 от нашата седмична програма да стане т. 4, тоест т. 1 след гласуванията в днешния пленарен ден.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 164 народни представители: за 134, против 24, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуванията, които предстоят за днес.
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Не виждам съобщения, които трябва да се направят преди това.
Преминаваме към гласуването на второ четене.
Моля господин Корнезов да поеме воденето на заседанието по това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всъщност сме гласували до § 31 включително. Направих справка със стенографския контрол. Госпожа Камелия Касабова е водила заседанието при докладването на тези параграфи, а аз съм водил заседанието при гласуването.
Гласували сме параграфи 25, 26, 27 и 28, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували сме тези параграфи едновременно.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, господин председател! Гласуването приключи при гласуване ан блок на тези параграфи. Аз предлагам да бъде прегласуван § 25 извън пакета от гласуване ан блок, тъй като по него има сериозни различия от това, което се предлага. За да няма двусмислие при взетото решение от парламента, моля този параграф да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи правите процедурно предложение за прегласуване само на § 25.
Господин Бисеров, това касае Ваше предложение. Заповядайте.
Процедурата е малко нетрадиционна.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, смятам, че процедурата е много нетрадиционна. Колега Корнезов, искам да Ви припомня, че чл. 58, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва, че оспорването на гласуването може да се извърши веднага след неговото приключване. Очевидно е, че веднага след неговото приключване не включва хипотезата една седмица след неговото приключване. По тази причина, господин председателю, няма никакъв процедурен начин това прегласуване да бъде извършено.
Тъй като някой може да даде идеята аз да си оттегля предложението, искам да отговоря на този въпрос, че няма никаква процедурна възможност аз да си оттегля предложението. Текстът е гласуван и аз нямам право да го оттегля.
Господин Калинов, не стана ясно какви са тези основателни мотиви.
Господин председател, ще кажа три изречения по същество.
Колеги, основателните мотиви са, че това било практика и ние създаваме забрана, която не е характерна за българския лов. За вас, колеги, които твърдите това, ще ви цитирам чл. 28 от Закона за ловното стопанство. Този закон е от времето, когато ловът се ръководеше от другаря Пенчо Кубадински. Тогава в този закон, в чл. 28 е казано, че ловуването на едър дивеч се извършва само с оръжие с куршум. Тоест тезата, че въвеждаме някакво ново правило, което разбутва българските ловци, е абсолютно невярно.
Има и много други аргументи, които мога да изложа, но господин председател, моля да не подлагате на прегласуване този текст, защото няма никаква процедура за това. Нямам възможности да го оттегля обратно. Съжалявам.
Колеги, тогава в онези времена е имало глоба за нарушение на чл. 28 от 5 до 100 лева. Защо да не възстановим това правило при положение, че в цяла Европа е така?! Представяте ли си, по онова време законът ни в тази част е бил като европейския закон. Предлагам сега да го възстановим. Всъщност ние миналата седмица го възстановихме. Благодаря.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Предложенията трябва да се гласуват поотделно.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Дъбов, това е предложение, подкрепено от комисията, подкрепено е в заседание на комисията и от председателя на Ловно-рибарския съюз. Така че приключваме с дебата по същество. Всъщност той приключи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, точно такава процедура не е уредена в правилника. Ще трябва по аналогия да приложим правилата. Искам да обърна внимание на народните представители, че текстът на § 25 е подкрепен от комисията и всъщност ние поставяме на гласуване онова, което комисията ни е предложила. Освен това при гласуването от 100 народни представители всички са гласували „за”. Чета дословно стенографския протокол, цитирам: „Уважаеми народни представители, сега в оставащите секунди моля да гласувате § 25...” и така нататък. Веднага след гласуването съм ударил звънеца, което не е дало възможност на някой от народните представители да поиска прегласуване.
Това е продължение на заседанието от миналата седмица и затова поставям на гласуване предложението на народния представител и председател на комисията Васил Калинов за прегласуване на § 25. Гласуваме само § 25, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 32, против 36, въздържали се 80.
Параграф 25 не се приема.
За процедура има думата господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Залата не разбра дали гласуваме процедурата или текста по същество. Затова уточнявам, че гласуваме текста по същество. Затова искам прегласуване на моя текст по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, както стотици пъти сме го правили, когато се поиска прегласуване, не се гласува прегласуването, а самият текст. Но след като има такова двоумение в народните представители – точно какво съм поставил на гласуване, ще гласуваме още веднъж.
Поставям на гласуване § 25, както е предложен от господин Бисеров и в комисията е бил подкрепен.
Моля, гласувайте § 25.
Гласували 148 народни представители: за 54, против 36, въздържали се 58.
Параграф 25, както ни се предлага от комисията по предложение на народния представител Христо Бисеров, не се приема.
Уважаеми председателю на комисията, след като не сме приели § 25, трябва да гласуваме това, което е по вносител. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване § 25 (стр. 49), както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 120, против 6, въздържали се 2.
Параграф 25 по вносител се приема.
Отиваме на стр. 52. Комисията предлага § 32. Има обаче предложение на Васил Калинов – ал. 1 да приеме следната редакция:
„(1) Ловуването се извършва с гладкоцевно ненарезно или полуавтоматично огнестрелно ловно оръжие с не повече от един плюс два патрона в магазина”.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Калинов, което ви прочетох. То е относно ал. 1.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Васил Калинов се приема.
Поставям на гласуване § 32, така както ни се предлага от комисията с гласуваната нова редакция; § 33, така както ни се предлага от комисията; § 34 и § 35, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте до § 35.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на Евдокия Манева и Иван Костов – то е на стр. 54. Предложението в една част се подкрепя, в друга част не се подкрепя. Подкрепя се т. 1, в останалите точки 2, 3 и 4 не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители в частта, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 54, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, искам да привлека вниманието ви към т. 4 от нашето предложение. Всъщност това е най-важният текст от целия списък. Той е съобразен с изискванията на Европейските директиви, подкрепя се от Министерството на околната среда и водите и се отнася до забрана за използването на оловни сачми при лов във влажни зони.
Знаете, че влажните зони са територии, които са под специална защита, това са защитени територии. Режимът на ловуване в тези територии е специален и се забранява използването на оловни сачми, тъй като по този начин се увреждат прелетните птици и се създават рискове за здравето на хората.
Това изискване е основна препоръка в директивите за защита на птиците. Затова ви моля да се прегласува само т. 4 от нашето предложение. Точки 2 и 3 ги оттегляме, за да бъде по-лесно. Предлагам да гласуваме т. 4 за забраната за използването на оловни сачми при лова във влажни зони.
Още веднъж ви напомням, че това са защитени територии със специален режим и текстът се подкрепя и от Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване, съчетано с оттегляне по точки 2 и 3. Остава само т. 4.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Ловците да не гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов предлага ловците да не гласуват. Няма да имаме кворум! (Смях.)
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
Гласували 131 народни представители: за 39, против 54, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Вървим нататък – § 36, така както ни се предлага от комисията; § 37, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следващото предложение по § 38 е на Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя. Предложението им е да отпадне § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 24, против 38, въздържали се 32.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 38 и § 39, които са по вносител и се подкрепят от комисията; § 40, така както ни се предлага от комисията; § 41, § 42, § 43 и § 44, които са по вносител и са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 45 има предложение на народния представител Васил Паница, който предлага да отпадне § 45.
Моля, гласувайте.
Извинявайте, уважаеми народни представители, да не направим грешка. Параграф 45 по вносител е: „В чл. 79, ал. 2 се отменя”.
Има предложение на господин Паница да отпадне § 45. Това предложение се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Параграф 45 отпада.
С други думи ал. 2 на чл. 79 остава, така както си е била досега.
Параграф 46 е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1.
Параграф 46 е приет.
По § 47 има много предложения, но едно от тях е на господин Христо Бисеров, което в едната част се подкрепя, а в другата не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров в неподкрепената му част.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 42, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Христо Бисеров не се приема.
Уважаеми народни представители, моля за внимание. Възложихме на уважаемия председател на тази комисия Васил Калинов, заедно с комисията, разбира се, да доуточни редакцията на § 46 и да ни я докладва.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Докладвам ви текста на чл. 83г към § 46.
„§ 46. В Глава седма „Административнонаказателни разпоредби” се правят следните изменения и допълнения:
„Чл. 83г. (1) Лице, което не изпълни задължение по чл. 23а, ал. 2, 3 и 4, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
(2) Лице, което допусне в сдружението да бъдат приети ловци повече от максимално определения по чл. 30, ал. 3 брой, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и с лишаване от право на лов за срок от една до три години.
(3) На ловно сдружение, което не изпълни задължение по чл. 30, ал. 7, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при липса на кандидати, не се налага глоба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме § 47, който става § 46. Има и други текстове, освен прочетения – до чл. 83к.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следващият параграф е 48. Господин Васил Паница предлага да отпадне, комисията подкрепя предложението.
Господин Паница, за какво искате думата?
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ, от място): За чл. 83г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние го гласувахме вече. Погледнах, но никой не вдигна ръка за прегласуване, сега се сетихте.
Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за чл. 83г, ал. 2. Аз не виждам как можеш да забраниш със закон членство в неправителствена организация. Само това членство не дава право за лов. Казах го предния път, никой не разбра, повтарям го и сега. Това е само приемане в неправителствена организация. Не може да наказваме хора от ръководството на тази неправителствена организация, че са приели някого в нея. Повтарям, това не дава право на лов. Ако ще наказваме, трябва да наказваме и съответното държавно лесничейство, и съответното държавно горско стопанство. Но не можем да наказваме само за това, че бил приет в неправителствена организация, което не му дава право на лов, повтарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате прегласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Така че в този текст трябва да се добави: „да се наказват и съответните длъжностни лица в държавното лесничейство и в държавното ловно стопанство”. Казах го миналия път, но никой не го отрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паница, нали и Вие сте член на тази комисия?
Приемам това изказване като предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте § 46, както ни се предлага от комисията и с прочетеното тук от Васил Калинов.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Господин Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, страшно ми е неприятно, че вземам думата по този въпрос. Имам информация, че вчера сутринта е станал взрив в Челопеч. Има информация, че има и жертви. От вчера сутринта досега се мълчи. Мисля, че ние като народни представители имаме право да знаем, имаме право да поискаме обяснение защо Народното събрание не е уведомено по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме специална комисия. Господин Узунов тук ли е? Имате ли такова сведение?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ, от място): Нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви да проверите.
Госпожа Михайлова и тя не е чувала за това. Дай Боже, да не е вярно.
Ще помоля господин Узунов да направи справка и след почивката, ако има сведение, да информира Народното събрание и да видим как можем да реагираме.
Да продължим с гласуванията.
По предложение на Васил Паница комисията предлага § 48 и § 49 да отпаднат.
Моля, гласувайте отпадането на тези два параграфа.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Двата параграфа отпадат.
По § 50, който става § 47, господин Паница има предложение за отпадане.
Комисията не подкрепя неговото предложение.
Моля, гласувайте предложението на Васил Паница.
Гласували 115 народни представители: за 18, против 55, въздържали се 42.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
Моля, гласувайте § 47 по новата номерация, както ни се предлага от комисията. Текстът е по вносител.
Комисията предлага § 51 да отпадне.
Моля да гласуваме отпадането на този параграф.
Комисията предлага създаването на нови параграфи 50 до 52, включително.
Моля да гласуваме създаването на тези параграфи.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети. Параграф 51 отпада.
Комисията предлага следващият § 54 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
Следват § 53, както ни се предлага от комисията, § 56, който става § 54 – по вносител, подкрепен от комисията.
Комисията предлага създаване на нов § 55.
Моля да гласуваме параграфите до § 55, включително, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 56, така както се предлага от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
На стр. 66 има предложение от народния представител Васил Паница, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
Преминаваме към допълнителния доклад на стр. 8. Там има нов § 58.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Това е приложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го докладвахте. Това е таблица с изброяване.
Моля да гласуваме § 58, както се предлага от комисията в допълнителния доклад.
Моля, отменете гласуването.
Господин Калинов, кажете точно какво гласуваме!
В доклада пише, че комисията предлага да се създаде нов § 58? Параграфи 57 или 58 гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Параграф 58, който докладваме в момента, е § 57 по доклада. Тъй като докладваме новия списък, аз докладвам този списък по § 58 от доклада, който всъщност става § 57. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, номерацията ще оправяме после.
Моля да гласуваме още веднъж § 58, който става § 57.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Отиваме на стр. 67 от основния доклад. Тук има редица предложения.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, направено в залата – да отпаднат точки 4, 5, 5.1, 5.2, т. 16, по точки 23 до 25 началният срок е 1 септември. По точки 20, 26, 27 и 28 крайният срок е 31 януари.
Моля, гласувайте това предложение на Евдокия Манева.
Гласували 119 народни представители: за 37, против 36, въздържали се 46.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте. Вие обосновавахте Вашите предложения, когато ги направихте тук, в залата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Може би някои от вас не присъстваха на дискусията. Но предложенията, които съм направила, изцяло почиват на европейските директиви и изключително горещо бяха подкрепени тук от представителя на Министерството на околната среда и водите.
Имайте предвид, че тези предложения са внесени от депутати, не са минали на съгласуване през Министерския съвет и тук съвсем категорично от името на министъра на околната среда и водите тези предложения бяха защитени, защото се основават на поети от нас ангажименти. Това, първо.
Преди малко гласувахме Приложение 1, в което казахме, че мечката, дивата котка и дивата коза не са ловни видове. След като не са ловни видове, е абсурд да ги записваме в приложението със срокове за ловуване. Те не са ловни видове, има специална процедура за тях при какви условия и как се отстрелват. Затова тези точки – т. 4, 5 и 16, не е логично и не е възможно да присъстват в приложението за срокове за ловуване.
Второто предложение, по което също много категорично се произнесе Министерството на околната среда и водите, е следното. То ще доведе, ако го приемем, до реакция на Европейския съюз и ще бъдем принудени отново да гласуваме тези текстове. Това са текстовете, свързани с удължаване на ловния сезон. Навсякъде, където е записано 28 февруари, трябва да се върне старият срок 31 януари, а където срокът е м. август, да бъде 1 септември. Сроковете да се запазят такива, каквито са в момента в Ловния закон.
Във всички случаи, в които има промяна на климатична обстановка и условия за ловуване, има процедура, при която министърът на околната среда и водите и председателят на агенцията могат да удължават срока, но не това да се прави в закона.
Затова моля, подкрепете моите предложения!
Имаше ангажимент и от председателя на комисията този текст да бъде подкрепен, точно защото това е позицията на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още един път на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, направено тук, в залата. Мога да потвърдя, че действително представителят на Министерството на околната среда и водите го подкрепи.
Гласували 118 народни представители: за 77, против 13, въздържали се 28
Предложението се приема. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
Господин Калинов, сега като отпаднаха толкова много точки, какво става?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ще гласуваме останалото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, всичко е наред.
Има предложение по същия § 59 от народния представител Руденко Йорданов, направено в залата. Навсякъде срокът при птиците 28 февруари да се промени на „последния ден на февруари”.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има нещо като предложение на Васил Калинов, където на стр. 67 пише „подборен лов” на едно и двегодишни прасенца. Той предлага това да бъде целогодишно.
Господин Калинов, то пише „целогодишно”, но Вие искате да го прехвърлим с една графа нагоре, за да важи и за мъжките, и за женските прасенца.
Моля, гласувайте това предложение на Васил Калинов.
Гласували 93 народни представители: за 69, против 20, въздържали се 4.
Предложението на Васил Калинов се приема.
Моля, гласувайте § 59 – това, което остана от него.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, по този текст ще направим още едно гласуване. Направено е предложение в т.22.1 – фермерно произведени, пъдпъдъци, гургулици и така нататък, да се стрелят само между 1 октомври и 31 декември.
Гласувайте това предложение на господин Васил Калинов.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Васил Калинов се приема.
Преминаваме към „Преходни разпоредби”.
Уважаеми народни представители, има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията, и на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов. Те предлагат едно и също нещо, затова гласуваме общо предложението на тази група народни представители.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 56, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 59 по вносител, подкрепен от комисията, и § 60, който става § 61, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Допълнителния доклад.
Има предложение на народния представител Христо Бисеров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 56, въздържали се 32.
Предложението на народния представител Христо Бисеров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 56, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 9, против 53, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Господин Калинов, моля да докладвате становището на комисията по § 61 от Допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 61:
„§ 61. (1) Договорите за съвместно извършване на посочените в чл. 9, ал. 2, дейности, сключени между юридически лица и държавни ловни стопанства и съгласувани с началника на Националното управление по горите или председателя на Държавната агенция по горите до 31 декември 2007 г., могат да запазят действието си при съгласие на страните и след подписване на Допълнително споразумение за привеждането им в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 19, 34 и 35 и срока по ал. 12.
(2) Когато липсва съгласие на страните или не се сключи допълнително споразумение по ал. 1, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон договорът се счита за прекратен.
(3) Когато юридическо лице по ал. 1 участва в конкурсна процедура по чл. 9, комисията за класиране на кандидатите взема предвид направените от него до 31 декември 2007 г. инвестиции. Размерът на инвестициите се доказва с надлежни финансово-счетоводни документи, които са част от офертата по чл. 9, ал. 22.
(4) Когато кандидат за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък участва в конкурсна процедура по чл. 36а-36м, комисията за класиране на кандидатите взема предвид направените от него до 31 декември 2007 г. инвестиции. Размерът на инвестициите се доказва с надлежни финансово-счетоводни документи, които се прилагат и представляват част от бизнес програмата по чл. 36г, ал. 2, т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласуваме § 61, както беше прочетен от председателя на водещата комисия господин Васил Калинов, § 62, § 63, § 64, § 65, § 66 и § 67, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Господин Руденко Йорданов има думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Мисля че е коректно да направим една редакция в § 61, ал. 1, където е казано за договорите за съвместно извършване на посочените в чл. 9, ал. 2, дейности - да добавим т. 1-6. Защото сега действащият закон, в чл. 9, за който става дума, ал. 2 има седем точки – шестте са свързани с дивеча, а т. 7 е ползване на горите от Държавния горски фонд за подобряване на местообитанията. Обръщам ви внимание, че когато приемахме § 9 по Допълнителния доклад, там изрично отбелязахме, че става дума за дейности по чл. 9, ал. 2, т. 1-6. Коректно е тук също да присъстват т. 1-6, за да е ясно какво могат да правят хората, които сключват или подновяват договорите с горските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е уточняващо – мисля, че няма проблем.
Моля, гласувайте още веднъж от § 61 до § 67 с уточнението, което направи народният представител Руденко Йорданов.
Гласували 108 народни представители: за 76, против 30, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Господин Паница, заповядайте – предложение за прегласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Това е доста абсурден текст – със закон да дадем преференции на определени лица, и то с доста наивния израз „при взаимно съгласие”. Представете си. Ясно е кого ползва това нещо.
Питам ви: ако се появи инвеститор, който дава пет пъти повече пари? Отстраняваме го, тъй като предишното юридическо лице и Държавната агенция по горите са направили „взаимно съгласие”?! Смешен текст, позорен текст – срам за този парламент!
Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, още веднъж гласувайте текстовете.
Гласували 109 народни представители: за 61, против 42, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
На стр. 80 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов.
Моля, гласувайте предложението в неприетата му част. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние приехме текстовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не се поставя на гласуване, защото текстът е приет по същество.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който е отразен на систематичното му място като § 59, следователно не го поставяме на гласуване.
От § 68 до § 71, като в ал. 2 пише „31 декември”. Създава се нова ал. 2: „Министърът на земеделието... в срок до 31 декември 2008 г.”.
Моля, гласувайте до § 71, както ни се предлага от комисията с уточнението за тази дата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме предложение на народните представители Евдокия Манева и Иван Костов по Закона за биологичното разнообразие, което не се подкрепя.
Има и предложение на Евдокия Манева и Иван Костов за § 70 относно Закона за защитените територии, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения на двамата народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 20.
Предложенията от народните представители не се приемат.
Госпожо Манева, заповядайте – предложение за прегласуване. Сега си затварям очите да поставям тези предложения на гласуване, защото са извън територията на закона.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Не са извън. Осмислете първото предложение, колеги. Аз се чудя даже защо го отхвърляте.
По Закона за биологичното разнообразие предлагаме за всичките видове, които са защитени и нанасят вреди на стопаните – те не се ловуват, тоест изключени от списъка за лов, стопаните да имат обезщетение. То е свързано със Закона за лова, свързано е с желанието мечката и там всички други да бъдат ловни видове. Това са видове, които се защитават и след като се защитават, би трябвало да има някаква компенсация за хората, които могат да пострадат от тези животни. Това е смисълът на първото предложение. Оттеглям второто предложение.
Поддържаме предложението по § 69, оттегляме предложението по § 70 – за извънредните права на рейнджърите, но някой ден и това ще го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме предложението на двамата народни представители по § 69, което не се подкрепя, тъй като другият е отпаднал.
Гласували 92 народни представители: за 27, против 49, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пенко Атанасов, което не се подкрепя от комисията. – Господин Атанасов го оттегля.
Параграф 72 влиза в сила от 1 октомври 2009 г., а самият закон по общото правило – три дни след публикацията в “Държавен вестник”. Така пише в Конституцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Този текст е приет, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ (встрани от микрофоните): Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди да започнем, гласувахме промяна в точките.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ.
Господин Овчаров, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги!
„На основание на чл. 35б, ал. 4 от Закона за независимия финансов одит, Комисията по бюджет и финанси на извънредно заседание, проведено на 8 декември 2008 г.
РЕШИ:
1. Избира Николай Борисов Чаталбашев за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Решението е прието от Комисията по бюджет и финанси с 13 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Все пак това е проект за решение. Няма желаещи.
Моля, гласувайте!
Гласували 99 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 3.
Решението е прието.
Господин Узунов, моля да информирате народното представителство за това, за което Ви помолихме.
Не виждам в залата д-р Георгиев, който постави въпроса.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Информацията, която изнесе господин Георгиев, не отговаря на истината във връзка със запитванията и допълнителната информация, която набрах от оперативния дежурен в Дирекция „Гражданска защита”, в МВР, и в Министерството на отбраната, лично от вицеадмирал Люцканов, който е заместник на Генералния щаб. Той ме информира, че ежедневно в Челопечене се взривяват малки боеприпаси в затворено пространство под контрол и по график, така че за инциденти с човешки жертви и с опасност за живота на хора изобщо не може да се говори.
Аз моля наистина колегите, когато подават такава информация да бъдат по-прецизни, да набират предварително достатъчно достоверна информация и тогава да я изнасят от трибуната на Народното събрание, а не на принципа: „някой ми каза” или „някой ми пусна информация в кутията”. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, уважаеми народни представители! Нека да кажа нещо докато сме тук – връщаме се отново към Закона за лова и опазване на дивеча. Венчахме се с него! (Оживление.) Той не ни оставя!
Господин Калинов ми обърна внимание сега, че последният § 72, гласи:
„§ 72. Разпоредбата на § 25, т. 1 влиза в сила от 1 октомври 2009 г.”.
Да, но днес гласувахме текста на вносителя, а не този, който ни се предлагаше от комисията по предложение на народния представител Христо Бисеров. Следователно няма нужда от този параграф. Целият закон като закон ще влезе в сила три дни след публикуването му в „Държавен вестник”.
Нека да бъдем прецизни и да гласуваме отпадането на § 72. Той е безсмислен.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Този параграф отпада.
И още веднъж ще обявя, дано този път да е за последно: приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча! (Ръкопляскания.)
Както ви обещах и както виждам настроението в залата – почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – продължение.
Постъпило е междувременно и становище на Комисията по бюджет и финанси, което не е представяно в пленарната зала.
Господин Овчаров, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Становището не се различава от това, което вчера имах възможност да кажа в пленарната зала, че четирите законопроекта не касаят финансовата и икономическата политика на държавата. Въпреки това ще ви прочета становището на комисията по законопроектите, внесени от: народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 18 април 2007 г., народния представител Йордан Величков и група народни представители на 5 юли 2007 г., народния представител Станчо Тодоров и група народни представители на 22 ноември 2007 г. и народния представител Йордан Бакалов и група народни представители на 5 декември 2007 г.
На комисията по бюджет и финанси са разпределени четирите законопроекта. По тези законопроекти можем да кажем следното:
1. С законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, се предлага да отпадне държавното финансиране за политическите партии и дейността на партиите да се финансира от собствени приходи. Във връзка с това предложение се предлага и отпадането на няколко текста от закона, касаещи държавната субсидия.
2. Законопроектът, внесен от народния представител Йордан Величков и група народни представители, и законопроектът, внесен от народния представител Станчо Тодоров и група народни представители, са напълно идентични, като съдържанието и мотивите касаят промяна на текста на чл. 25 от закона относно отпускането и разпределението на държавната субсидия в полза на политическите партии и коалиции на базата на резултатите от парламентарните избори.
3. Законопроектът, внесен от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, предлага всяка партия, която получава държавна субсидия, да приема свой бюджет за съответната година и отчет за изпълнението на бюджета за предходната година, които да се публикуват в интернет.
Предлаганите промени и в четирите законопроекта са само от правно естество.
Комисията по бюджет и финанси на извънредно заседание, проведено на 8 октомври 2008 г., с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” реши:
Поради естеството на предлаганите изменения на законопроектите не се налага подробното им разглеждане в Комисията по бюджет и финанси, тъй като не засягат реда за определяне размера на участието на държавата във финансирането на партиите, уреден в чл. 27 от Закона за политическите партии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли желаещи за изказвания по законопроектите?
Господин Сотиров, Ваш ред е да се изкажете. Заповядайте. ОДС разполага с 15 мин., достатъчно време.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в дебата се казаха доста неща. Аз искам да обърна внимание, защото все пак гледаме закона на първо четене и по принцип, на две важни посоки, в които трябва да се движим.
Действително има две необходимости - с промените в Закона за политическите партии да бъдат решени два важни проблема. Единият е за прозрачност във финансирането. Виждам, че във всички проекти, дори и тези, които бяха отхвърлени, има рационални идеи в тази посока.
Другата посока, в която обаче трябва да направим решителна крачка, е и посоката за създаване със закон на изрични изисквания, които трябва да спазват всички партии по отношение на прозрачността на политическата си дейност, защото все пак партиите са публични институции, които формират политическия живот в страната. И освен това трябва да се създадат със закон и задължителни изисквания за демократично устройство на политическите партии – нещо, което е модерната европейска концепция. Не може демократично общество да се създава от партии, които не функционират по демократичен начин, нямат вътрешно демократично устройство и прозрачност на дейността си.
Не бих желал да влизам в коментари на предложения, които са на изключително ниско ниво, в посока да се декларират – това е основно в законопроекта на Българската социалистическа партия. Не виждам днес госпожа Манолова, тя вчера много разпалено бранеше тези предложения. Но основният законопроект на БСП, който беше приет на първо четене, аз поне не мога да го подкрепя във вида, в който е предложен. Вярно, има и някои хубави текстове в този законопроект, но той е компилация от глупости и противоконституционност. Такова непознаване, такова неразбиране и директното възприемане на доста неуместните, да не кажа по-тежка дума, идеи, които бяха лансирани от господин Първанов, показва много нисък капацитет от страна на БСП, които внасят този закон. Надявам се, че ще преосмислите тези неща, които сте предложили.
Идеите, които беше лансирал господин Първанов... Не коментирам доколко е уместно президентът, който е деполитизиран по Конституция, да се занимава с реформиране на политическия модел в страната. Той има други задачи, с които не се справя или не желае да се справя. Това би трябвало да е последната работа, с която той да се занимава. Идеите, които той предложи и които вие възпроизвеждате във вашия законопроект, са въвеждане в България на руския политически модел. Погледнете Закона за политическите партии на Русия, той е точно такъв – с изискване за регионални, местни структури и с абсурдни бариери, които противоречат и на конституционния принцип за правото на сдружаване и за създаване и функциониране на политическите партии.
Ние трябва да се опитаме да реформираме политическата система в България - един от елементите е чрез Закона за политическите партии - чрез въвеждане на европейските, а не на руските практики за създаване на политически модел.
Вдигането на субсидията - един въпрос, който много се коментираше. Вдигането на субсидията е необходимо дотолкова, доколкото това действително създава възможност за съществуване на партии, които нямат обръчи от фирми и които искат да правят чиста политика, без да се явяват като лобита или формации на един или друг бизнесмен или олигарх. В този смисъл увеличението на субсидията би създало възможност точно за такива нормални политически партии да участват в политическия живот.
Но къде е големият проблем и защо не трябва да хвърляме с това, което се говореше вчера, прах в очите и да въвеждаме обществото в България в едно заблуждение? Големият проблем с изборната корупция и с това, което се случва в държавата като проблем номер едно, не е по линия на парите, които минават през партийните каси. Проблемът в България е с парите, които не минават през партийните каси. Проблемът в България е с косвеното финансиране на политическите партии.
Аз бих искал да поставя въпроса – ще тръгна от най-актуалния проблем сега – може ли министър-председателят да използва парите за честване на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България, за да си прави предизборна кампания? И от БСП ще калкулирате ли тези пари в бюджета за кампанията на БСП? Защото това е с бюджетни средства. Със средства от държавния бюджет министър-председателят всяка вечер се явява да ни говори за патриотизъм. Отделен въпрос е какъв патриот е господин Дмитриевич, който не иска да се яви в парламента и да изясни сервилното си отношение към Русия и Путин. Неговото държание на малкия троянски кон, защото големият е Първанов, не се връзва с неговата патриотична риторика в този клип. Но така или иначе с бюджетни средства вие от БСП си започнахте партийната кампания.
Друг сериозен проблем с финансирането. Докато не се пресече схемата управляващите в държавата да предоставят на медийни босове имоти на безценица чрез апорт и по друг начин, срещу което получават едно добронамерено отразяване в съответните медии на техните политически действия, ние никога няма да имаме нормален политически модел.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кажи кои са медиите.
ИВАН СОТИРОВ: Вие знаете кои са тези медии, то е видимо. Може да се погледне кой по какъв начин от медийните босове придобива имоти от държавата чрез замени и апорти на безценица и как след това тези медии отразяват вашите политически действия. Как се финансират така наречените обществени авторитети и будители, които се явяват по определени медии да обясняват как най-компрометираните лидери в държавата са най-добрите политици. Всичко това не минава през партийните каси, то не се отразява в бюджетите на политическите партии.
Ако искаме да решим въпроса с политическата корупция, който не се решава с този закон и няма как да се реши със Закона за политическите партии, затова не трябва да хвърляме прах в очите на хората, трябва да си отговорим първо на въпроса защо един човек, един бизнесмен купува гласове на избори, за да бъде избран той или политик, зад който той стои – да стане кмет, министър или депутат. Ами защото той знае, че при това законодателство, което вие реализирате в този парламент като мнозинство, тези пари може да си ги избие.
Ако ние имаме закони, които да гарантират прозрачност, които да пресекат тези корупционни практики, чрез които може една или друга политическа фигура – министър, кмет, депутат, съветник и т.н. – да облагодетелства хора, които са му финансирали кампанията, тези хора ще загубят стимул да купуват гласове, да си отварят черните каси, да избират политици, защото после не могат да си избият парите. И ако ние искаме да се преборим с изборната корупция, защото тук имаше много разпалена риторика в тази посока, трябва да се приемат тези предложения, които ние правим в Закона за държавната собственост, а сега ще внесем предложение и за промяна в Закона за горите, за да се пресекат всички тези генератори на корупция.
Докато има милиарди, които се въртят в сивата икономика, в черната икономика, тези пари ще влизат в политиката през задния вход и с тези промени в Закона за политическите партии и търсене на прозрачност при финансирането няма да решим този проблем. Това трябва честно и откровено да го заявим пред всички избиратели, а не да се опитваме с тези козметични промени да създадем впечатлението, че на изборите, които предстоят, няма да се случи това, което се случваше. Ще се случи и то в много по-голяма степен.
Аз никога не съм се съмнявал, виждайки какво се случва в България, че в БСП има промяна в мисленето, но опитът, който се прави в този закон, е нещо, което се е случило в 40-те години – със закон да се забранява определени политически партии да се кооперират. Аргументът, че по този начин се махат малки партийни корпорации е несериозен. Напротив, този закон защитава големите политически корпорации, големите партии и корпорации и иска да елиминира малките партии и корпорации. Още повече, както и вчера се каза, и в досега действащия закон има достатъчно възможности, ако прокуратурата и другите компетентни органи си свършат работата, партиите в България да не бъдат 300, а да бъдат 100. Но никой не изпълнява и действащия закон. Затова тази практика, която съществува в парламента не само по отношение на този закон – като не може да се реши един проблем, не се спазва една рестрикция в закона, дайте да увеличим рестрикцията. Това означава, че по-голямата рестрикция ще се нарушава още повече. Това не решава проблема.
Затова изключително важно е в този закон да се опитаме да решим въпроса с въвеждане на изисквания. Лично аз и колегите от Парламентарната група на ОДС ще внесем предложения, които да създадат гаранции за вътрешнопартийна демокрация във функционирането на отделните политически партии, за по-голяма прозрачност на самия политически процес, за прозрачност на финансирането. Но същевременно трябва съвсем коректно да заявим и да не въвеждаме в заблуждение хората, че с този закон и с тези промени ние ще решим големия проблем.
Ние трябва да имаме волята да го решим и с промени във всички други закони, основно законите, които регламентират разпореждането с държавна и общинска собственост. Защото там стават безобразия и се източват милиарди, съсипва се и българската природа, презастроява се държавата, мутрите и мафията навлизат навсякъде и тази държава става вече непоносима за живеене. Това няма да го решим с този закон, това трябва да бъде големият ангажимент. Трябва да се качат най-накрая всички регистри и обществото да знае как се управлява държавната собственост, как се управлява общинската собственост – един проблем, който вие също упорито отбягвате и не желаете да решите. Докато там няма прозрачност, докато има такава корупция, никога няма да можем да подобрим политическия климат в България и да имаме нормална политическа система.
Това са според мен големите проблеми. Не бих желал да влизам в детайли на многото абсурдни предложения, които, пак ви казвам, искрено се надявам, че между първо и второ четене ще бъдат отстранени, защото има маса текстове, които са противоконституционни. Има едно абсурдно сливане, което е демонстрация на непознаване на политическата система като цяло, на модерните политически системи. Правото на политическо сдружаване и участието в избори са две различни неща. И Законът за политическите партии трябва да направи ясно разграничение. Не можем ние да ограничаваме правото по Конституция хората да се сдружават политически.
И вчера тук се каза, партията не е само за участие във властта, това е стара болшевишка доктрина. Една партия по нашата Конституция е и за да формира обществено мнение. Една партия трябва да формира политическо мислене. Тя може да е сдружение между една група хора, които искат да популяризират определени идеи, да лансират определени политики, без да желаят на всяка цена да бъдат във властта. На такива хора ние не можем да забраним да се сдружават. Вече ако искат да участват в избори, има европейски практики, тук се дадоха примери и в консултациите, които сме водили, сме обсъждали тези неща – как по един цивилизован начин, стъпвайки на това, което хората вече са измислили и работи добре, да въведем ограничения да не могат действително да възникват партии целево за един или друг избор.
Това може да бъде решено, но не като се въвеждат такива ограничения, които се предлагат. Особено в закона Коалиция за България има абсурдни предложения. Няма как на една партия със задна дата да кажеш, ако два пъти не се е явявала на избори, че трябва да бъде заличена. Абсурдно е да се заличават партии изобщо. Трябва да се направи много ясно разграничение. Да, може да има изисквания за финансиране на една партия, да е получила определена подкрепа на избори, да, за участие в избори тази партия може да отговаря на определени критерии за бъдещи избори, не със задна дата да прилагаме закона, но не могат да бъдат забранявани и заличавани партии, просто поради това че не са получили един или друг резултат. Защото това е, пак повтарям, ограничаване на конституционното право за сдружаване и при едно сезиране на Конституционния съд аз съм убеден, че такива крайни текстове ще отпаднат. Те не правят нищо повече, освен да реализират – погледнете закона, за да видите – точно това е руският политически модел, който от Коалиция за България се предлага като Закон за политическите партии. Изобщо от господин президента не искайте съвети по закони за политически системи, по изборно законодателство. Можете да го питате как да се отстреля глиган или лисица, но по такива въпроси не взимайте от него акъл, защото последиците няма да бъдат добри. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Реплики има ли към господин Сотиров? Няма.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не се съмнявам в добрите намерения на колегите, които са работили върху законопроектите – както на госпожа Мая Манолова и група народни представители от БСП, така и на господин Яни Янев и група народни представители от НДСВ, така и на колегата Яне Янев от „Ред, законност и справедливост”. Но аз искам да ви кажа, че в правото има едно понятие – негоден опит с негодни средства. Че в никакъв случай тези промени, които се предлагат, няма да решат въпроса с плащането, няма да решат въпроса с фрагментирането на политическото пространство, няма да решат проблема със слабостта на партиите. И както правилно отбеляза колегата Сотиров, ние фактически имаме едно съвсем механично преписване на Закона за политическите партии на Путин от 2001 г. Но искам само да припомня, че при 200-милионна Русия изискването за брой партийни членове на една партия е 10 000. Нека да припомним, че ние в България вече нямаме 7 милиона избиратели и въпреки всичко се предлага също цифрата 10 000. Десет хиляди партийни членове. Явно, че е преписано механично, без дори да се съобразят мащабите на България. (Реплики от КБ.)
Да, хубаво е, като се е казвало, че 5000 са необходимите членове за една политическа партия, не виждам механизъм, по който през целия период на съществуването на партията тези членове да бъдат някак си проверявани.
Създаването на регистри с трите имена и адреса практически ми напомня едни спомени – и вие, в лявата страна, имате тези спомени, когато по тези адреси се пращаха данъчните органи. Никой не е забравил какви данъчни проверки се вихреха преди няколко години за всички политически опоненти. Поне извлечете поука от това, защото в един момент вие също ще се окажете в опозиция, което значи че всички фирми, които са ви засвидетелствали подкрепа, ще бъдат подложени на данъчен терор. Така че създаването на такъв регистър с името и с данните на лицата е контра продуктивно.
Аз съм съгласна, че трябва да има някаква светлина и прозрачност във финансирането на партиите с оглед създаването на регистър на дарилите на партиите. Това е добро предложение, но, вижте, да се ограничава до 100 лв. дарението от физическо лице на партия е смешно. Да се забранява завещанието е смешно. Спомнете си, че в Щатите много пъти са ни показвали, че хората завещават на котки и кучета цялото си имущество, а ние казваме на българските граждани, че те нямат право да завещават имуществото си на политическата партия, в която членували. Ние трябва да променим закона за наследството. Ние трябва да кажем, че човек не може да се разпорежда със собствеността си. Къде отива правото на собственост, къде отива правото на сдружаване? Разбира се, че е нонсенс.
Казвате: нека дарителите освен това, че даряват парите, да дават и декларация за произход на средствата си. Аз мисля, че най-добрата гаранция, когато се даряват пари, е когато се даряват през юридическо лице, защото там, в счетоводството на юридическото лице, всичко е о’кей. А на физическите лица ние няма как да искаме зъбен статус. Всеки човек, като е влязъл в регистъра като дарител, носи отговорност както за действието, което е извършил, така и за произхода на собствените си пари. Ние не можем да се връщаме в полицейска практика – дарителството на политическите партии.
Аз мисля, че е много по-добре гражданите със своите средства да издържат партията, в която членуват, вместо да увеличаваме субсидията на 5 на сто. Това значи, че ние фактически превръщаме партиите в държавни храненици. Това значи, че държавата назначава няколко партии, които сметне за необходимо и ги издържа. Това значи ликвидиране на свободното сдружаване на хората, раждането на идеи. Защото това е смисълът на партиите.
Днес тук дойдоха млади екозащитници да внесат своя петиция. Тези хора не искат да се явяват на избори, но тези хора искат да има Балкани, искат да има море, искат да има природа и се борят за това. Ние им казваме: след като не сте се явили два пъти на избори и не сте получили 1 на сто, значи нямате право да се сдружавате. Това е абсурд!
Аз искам да кажа, че сегашният закон дава много гаранции, които обаче ние не спазваме. В Доклада на Европейската комисия, в четирите доклада по партньорската проверка на експертите, има една забележка за една парламентарно представена политическа сила и забележката е към Сметната палата. Там е казано: политическата сила е отчела приходи, отчела е разходи. Но когато се насложат данните от местните избори се вижда, че тая политическа сила е разполагала с много повече средства.
Искам да кажа, че е нонсенс да се иска 50% от общините да бъдат обхванати от една партия. В София живеят една четвърт от българските граждани с тенденция да станат една трета. Какво значи? Ако една партия владее целия град, ние да кажем, че няма право да съществува?!
Колеги, призовавам между първо и второ четене действително да се отнесем сериозно към тази задача и ако се правят поправки те да бъдат разумни и работещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики към госпожа Николова? Не виждам.
Има думата за изказване народния представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги, първото, с което бих желал да започна, е, че като че ли малко посмесихме дебатите и вероятно това е естествено, защото темите за политическите партии и начина, по който ще се провеждат едни избори, са много тясно свързани. Прави ми впечатление, че в немалка част от колегите, които коментират внесените законопроекти, всъщност повече се обръща внимание върху това какво би трябвало да се случи в Закона за избор на народни представители и като че ли по-малко се коментира Закона за политическите партии. Не отричам, че има сериозна зависимост, но все пак нека кажем следното. Ако дадем един такъв образен пример – имаме един човек със счупен крак и му казваме: чакай сега, ще мислим как ще те излекуваме, но дай да ти кажем как ще ходиш на състезание по бягане, някак си не върви. Нали първо трябва да решим нещата с неговото здраве, пък след това да го пускаме на състезание.
Затова си мисля, че е по-редно наистина максимално да се концентрираме върху тематиката, която предлагат тези осем законопроекта за промени в работата на политическите партии, и да акцентираме и да говорим с необходимото внимание и подробности тогава, когато дойде Законът за избор на народни представители.
Що се касае по отделните законопроекти. Бих желал да споделя няколко думи за това, което категорично подкрепям от направените предложения. Това бях заявил още в рамките на Правната комисия и по-конкретно това е предложението на колегите от ОДС за бюджета. Разбира се, със създаването на бюджета, това което разбира се е и необходимо да се подчертае, е, че не толкова принципният годишен бюджет на политическата партия, колкото модификацията и необходимостта във всички случаи към момента на влизане в избори да има конкретен бюджет за разходите, които ще направи тази политическа партия. Осигуряването на предварителната прозрачност за това какви средства са предвидени и какво ще се изхарчи в рамките на една кампания е много важно, за да може да се направи последваща проверка. Защото ако следващата декларация след приключването на изборите и документите, които подаваме пред Сметна палата – там има някакви числа и няма база, върху която те да бъдат съпоставени, до голяма степен оставят свободна вратата на свободна интерпретация на въпроса за финансирането на изборите.
Разбира се, въпросът за финансирането на изборите е едно от основните неща, които вълнуват партиите и заради това се и повдигат тези проблеми в рамките на функционирането на политическите партии и в рамките на този закон, защото в крайна сметка това е едното от местата, където всяка политическа партия доказва своето право на живот и своето право да участва в политическия живот на страната и да има своята тежест, своето място в този обществен живот.
На следващо място бих казал, че по тази линия – за конкретната сметка, единната сметка, една-единствена сметка, която да се регистрира конкретно само за изборите, с конкретните средства и за осигуряването на прозрачността на този процес има още значително количество идеи, които могат да бъдат интерпретирани. Но на мен ми се струва, че всички тези идеи, които ще коментираме във връзка с прозрачността на харченето на парите в рамките на изборите, би трябвало да направим детайлно при обсъждането на Закона за избор на народни представители. Няма пречка подобни идеи да бъдат обсъдени между първо и второ четене, но все пак си мисля, че с оглед на законодателната техника е по-добре тези правила да са именно в този закон.
На следващо място бих казал нещо, с което категорично изразявам несъгласие. Това са двете предложения, които са направени от група народни представители – в единия случай Станчо Тодоров се е подписал първи, а в другия случай колегата Йордан Величков.
Колеги, знаете, че практически разпределението на държавната субсидия по народни представители, всъщност променя формата на начина на финансиране, на субсидиране на политическите партии. Затова тук се прилага един категорично различен подход, който не е съобразен с досега действащата система и тя е предназначена единствено, само по своето естество, доколкото разбирам, да отразява възможността в българския парламент и за в бъдеще да има свободно движение на народни представители в различни политически формации и същевременно да се гарантира възможността за финансиране на такива, които да се обособят като независими.
Единственото, което бих подкрепил от тези два законопроекта и което може да преодолее този процес, срещу който те като че ли предлагат решение, това е, ако ние въведем задължителността на предизборното коалиционно споразумение между политическите сили, за да има яснота в уреждането на техните взаимоотношения след изборите. Тоест не може да има финансиране на коалиция, ако тя е получила и е минала съответно над прага – ако е в парламента над 4%, ако е минала единия процент, за да се ползва от държавната субсидия, ако няма предварително съставено коалиционно споразумение. Заложим ли едно такова предварително условие, считам, че всяка една от коалициите в крайна сметка ще влезе в изборите с готово споразумение, което ще й гарантира възможността при съответен резултат да ползва и държавната субсидия. Това е единственото, което възприемам от тези два законопроекта по принцип с тази уговорка.
По отношение на законопроектите, които ни предлагат колегите. В това, за което говорих, има съвпадения в части от законопроектите на колежката Иванова, на Българската социалистическа партия, по отношение на изискванията за структури, които да съществуват. До някаква степен има известен резон в това, но като че ли ми се струва, че с извеждането като едно абсолютно правило наистина има голяма опасност да създадем сериозни пречки в живота на политическите партии.
Струва ми се, че в крайна сметка възможността да се ограничи еднодневките политически партии да се явяват на местни избори, като че ли е по-категорична с това, което ние правим като предложение. Явяването на национални парламентарни избори, на избори за Европейски парламент и недоказването на достатъчно политическо присъствие в страната извън всички останали условия е достатъчна гаранция за това, че тази партия няма достатъчно присъствие в страната и тя не би могла да бъде в този смисъл и участник и да изразява трайни политически тенденции, що се касае по отношение на местното самоуправление.
Затова и в този смисъл не съм привърженик на тезата да въвеждаме тези допълнителни ограничения. От друга страна ми се струва и твърде крайно що се касае до въпроса за представянето на документи във връзка с функционирането на националните органи. Опасявам се, че тук влизаме в едно друго положение, друго състояние. Възможността да се създават такива документи не е чак толкова голяма, а представете си как ще се контролира фактически дали са се състояли тези заседания, присъствали ли са хората, които трябва да бъдат там, има ли кворум на тези заседания и пр., и пр. редица подробности, с които като че ли прекалено много ще навлезем в една проблематика, която няма да ни даде чак такъв голям обществен ефект и резултат.
Разбира се, ще споделя, че и предложението, което направиха колегите от Българската социалистическа партия, ако една политическа партия еднократно не мине 1% на избори да се закрива, също ми се струва доста крайно. Приемам тези ограничения само и единствено с оглед на възможността на политическата партия да участва в определени политически процеси, но не и да бъде причина за нейното закриване.
Ще ви обърна внимание върху една друга тема, която беше повдигната във връзка с публичността на различни видове регистри за дарения, за членска маса и т.н. Естествено, че въпросът за публичността на даренията – забележете колеги, тази тема беше развита още в промените през 2006 г. и за дарения над определен размер – те са публични, задължително се изпраща информация в Сметната палата.
Тук няма нищо лошо да се приеме публичност на регистъра за даренията. Вероятно, ако се приеме тезата, която ние предлагаме за една символичност на даренията от физически лица, това няма да има чак толкова голямо значение, защото очевидно е, че няма да става дума за големи суми такива, които да влияят като цяло върху живота на политическата партия и върху възможността за нейното функциониране и за моделиране на нейното поведение по отношение на приемането на отделни решения, които са важни за цялата страна.
Що се касае по отношение на въпроса за публичност на регистрите за членската маса. Колеги, тук се изрази мнение, че видите ли, ние се връщаме в годините на следенето, тогава когато си член на неправилната партия ще има и други последици в личния ти живот. Аз искам да ви кажа, че в Закона за политическите партии ние самите сме предвидили един механизъм, че една нова политическа партия може да се създаде от лица, които не са членове на друга политическа партия. Ако поставям този въпрос, то не е заради друго, а защото всъщност ние нямаме никакъв механизъм да разберем дали тези, които отиват и създават една политическа партия, реално са прекратили членството си в друга политическа пария, за да кажем дали е валидно учредяването на новата политическа партия. Ако има смисъл да има такива регистри на членската маса, то е, за да има смисъл съществуването на този действащ текст от Закона за политическите партии към настояще. Ако ние отхвърлим тази необходимост и им кажем: „Който, където и да е, в колкото си партии иска може да членува.”, всъщност не е само политическото номадство, а и това, което наблюдаваме: вечните маси от българския народ, които в зависимост от конкретна конюнктура и където повее вятъра, където подскажат медиите или, където натрупа имидж отделна личност, започнат да се преливат в съответната политическа партия, всъщност този процес дали някой членува в една-две, дали може да участва в учредяване на нова политическа формация, остава чисто формален като текст в закона и по-добре да вземем да го махнем, защото той е мъртъв.
В този смисъл поставям тезата за това, че ако ние държим да има живот текст, който да казва, че може да се учредява политическа партия тогава, когато тя се учредява от лица нечленове на друга политическа партия, ние трябва да имаме публични регистри на членствата на партиите. Ако смятаме, че това е излишно и формално и се страхуваме от призраците от миналото, нека да махнем въпроса за публичност на регистрите, но да махнем и този текст, с който задължаваме да се регистрират партии само от безпартийци – лица, които са прекъснали и нямат взаимоотношения с други политически сили.
Накрая ще обърна внимание и на нашия законопроект. Бяха отправени някои критики към него. Естествено, както и вчера, и днес продължават стоте лева да бъдат трън в очите на всички колеги. Аз пак ще подчертая, че с тези 100 лв. ние не сме заложили някаква стопроцентова задължителност, или както казах вчера, парадигма. За нас беше много важно да подчертаем философията. Тоест извеждането на принципа за финансирането на политическите партии с един друг акцент, това е един политически принцип за финансиране от държавата. В крайна сметка, когато държавата финансира политическите партии, тя не ги осиновява, защото държавата не е чак до такава степен абстрактно понятие. Тя се състои от всички граждани, от политическите партии, от държавните институции и като че ли е излишно това да го обяснявам. В конкретния случай, когато се стига до това решение, ще потвърдя и ще кажа още веднъж, че това е масова европейска практика за финансиране в значителна степен дейността на политическите партии от държавата... Имайте предвид, колеги, че в другите страни от Европейския съюз е в пъти повече това, което се предоставя като средства от държавата, и дотам са стигнали хората от по-старите демокрации, като са разбрали, че, за да бъдат независими политическите партии в своя живот, за да могат да гарантират при вземането на политически решения, които са значими за цялото общество, те във всички случаи трябва да бъдат освободени от възможната зависимост на индивидуални интереси, изразени чрез финансирането със значителни дарения на тези политически партии.
Ако някой излезе тук на тази трибуна и ми каже, че ако се направи едно значително дарение от неколкостотин хиляди лева на една политическа партия, може и повече пари да бъдат, от една отделна корпорация – търговец, дори, ако щете, от физическо лице, и това няма да довежда до изкривяване на поведението на политическата партия по отношение на конкретни въпроси, които са в интерес на точно този субект, просто ми се струва, че той ще излезе и ще излъже всички ни в очите или ще твърди една категорична неистина. Поради тази причина, защото ние не искаме да се самозаблуждаваме, ние ви предлагаме една концепция – увеличаване на държавната субсидия, българското общество няма да отхвърли тази теза, защото нормалните и мислещи български граждани са наясно, че ако има неща, които се случват в българския политически живот, това е защото ние все още допускаме механизми някой по някакъв начин да влияе и да получава индивидуално предимство. Това индивидуално предимство дали ще бъде извършено чрез корупция на по-ниските нива, когато плащаш на чиновник или администратор, за да те изведе напред или да спечелиш нещо, което иначе вероятно няма да спечелиш, или чрез по-голямата политическа корупция, когато плащаш на една политическа партия да защитава твоите интереси. Тази теза българското общество много добре я знае и българските граждани няма да кажат: „Ама защо давате на партиите, няма за пенсиите?”.
Обратното, те ще разберат, че когато на партиите е осигурена възможността да защитават действително интересите на хората, които стоят зад тях, тази дилема няма да стои. Те ще са наясно, че на тях няма кой да им влияе против това и няма да се появява този дисонанс – парите за партии да бъдат противопоставяни на парите за здраве, за пенсии и за други социални плащания. В обществото за всяко нещо си има пари. Ние сме тук призвани да изведем ценностите на това общество. Ако на този момент за нас е важно да ограничим възможностите за политическа корупция, това е един от обективните пътища това да бъде направено.
Защото, уважаеми колеги, когато се приема държавно финансиране на политическите партии, тук не се поставят никакви други условия. Това не подлежи на някакво друго решение на орган, а възможността на дадена политическа партия да получава средства от държавния бюджет зависи единствено и само от нейното представяне на конкретните избори. Няма допълнително решение, няма воля на чиновник, няма воля на държавник, която да определя ще ти дам или няма да ти дам. Не, обективният резултат от изборите определя размера на финансирането.
Така че в конкретната ситуация извеждането на тази теза напред е в логиката на това, струва ми се, което искаме да постигнем като поведение на партиите в нашия политически живот.
Стоте лева – естествено, че не могат да останат само сто лева. Ние го предложихме като концепция. В рамките между първо и второ четене има няколко варианта, които биха могли да бъдат предложени за регулиране на размера на индивидуалното дарение от физическо лице. Сега знаете, че то е в рамките на 10 хил. лв. по закон. Аз бих предложил концепция - ако допуснем съответно процентното увеличение на държавната субсидия, да намалим съответно процентно възможността за дарения. Ако два пъти увеличим субсидията, да намалим два пъти възможността за дарения. Тоест, ако са 10 хил., да станат 5 хил. Това примерно като подход, защото все пак някакъв принцип трябва да заложим защо правим едно, второ или трето.
Това са предложения, които биха могли да бъдат обсъдени.
И последното от нашите предложения в законопроекта на НДСВ, което не беше добре прието, е, че ние предлагаме основание за прекратяване дейността на политическа партия да бъде тогава, когато тя е получила двукратно отказ от Сметната палата за издаване на удостоверение за участие в избори.
Колеги, и сега в общите текстове на Закона за политическите партии е казано, че една партия, която нарушава системно българското законодателство, нейното функциониране подлежи на прекратяване. Така че тук нищо ново, нищо странно не се появява. То не е извън логиката на Закона за политическите партии, но в общата логика на това, че ние говорим за прозрачност на финансирането на политическите партии слагаме и този допълнителен акцент в нашия законопроект. Ако кажете, може да не е два пъти, може да е три пъти, за да има системно нарушение. Защото общото разбиране в правото за системно нарушение е, че поне три пъти трябва да се е случило. Не е излишно това да го има, за да подчертава именно намеренията към достигането на прозрачност във финансирането на политическите партии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, отново ще предложа на вашето внимание моето предложение политическите партии да не се финансират от българската държава. Защото смятам, че грижа на българските политици е преди всичко оживяването, оцеляването на българските граждани, тяхното здраве и след това тяснопартийните политически интереси.
Искам да обърна внимание, че партийната субсидия преди година беше удвоена единодушно. Смея да мисля, че само с колегата Минчо Христов сме гласували „против”. Искам да попитам, тъй като сега има намерение тя да се увеличи два пъти, три пъти, четири пъти, дори пет пъти, кажете ми, уважаеми колеги, кои заплати, кои пенсии, какво удвоихте досега за три-четири години управление?
България се намира в изключително тежка социална ситуация, във финансова криза и в този момент, простете ми за тежката дума, е престъпление ние да водим тези бакалски диалози – да увеличаваме субсидирането на политическите партии. Отново ще повторя, че работата на партиите се гради на идеи, на ценности, а не на партийно печалбарство.
Да ви кажа, болно ми е, неудобно и неловко, защото когато трябва да защитаваме собственото си политическо оцеляване, статуквото, няма разлика между така наречената опозиция и тройната коалиция. За съжаление, когато трябваше народните представители да бранят имунитета си, всички вкупом бяха единни. Единственото предложение в този парламент за това депутатите да нямат имунитет е на Минчо Христов и моето. Предложихме да има възможност за отзоваване на народни представители с единствената идея ние да не бъдем извън обществения контрол.
С това, което сега искаме да направим – да увеличим партийната субсидия, като че ли политическата класа се изолира в един политически Олимп, на нейна си финансова стабилност на фона на тази тежка политическа ситуация, финансова по-скоро, която е в страната в момента. Няма морал в това, уверявам ви. Категорично не съм съгласна и протестирам, и се дистанцирам от, ще ми прости господин Янев, неморалното му, извинявам се, изявление, че българските граждани ще одобрят това да си увеличим партийната субсидия. Уверявам ви, няма да го одобрят. Аз лично ще направя всичко възможно, за да станат обществено достояние имената на всички политически сили, които в този критичен момент за нашата страна си позволяват да си увеличат партийната субсидия.
Уважаеми колеги, призовавам ви отново - нека да размислим. Това, че преди година се увеличи партийната субсидия, кажете ми колко намаля корупцията в партиите? Някой направи ли такова изследване? Да каже: колеги, ние си удвоихме партийната субсидия, нека сега да направим равносметка с колко намаля корупцията. Защото вашата основна теза е, че колкото е по-голяма партийната субсидия, толкова корупцията ще бъде по-малка. Кой направи това изследване? Къде е резултатът от това изследване?
Пак ще повторя, срамно е, че в края на това управление, в края на 40-то Народно събрание единствената теза, която без изключение ни обединява, е да съхраним политическото статукво, да си увеличим партийната субсидия в този изключително тежък момент за страната. Уверявам ви, че българските граждани няма да ни простят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Величков, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Направените предложения за поправки и допълнения в Закона за политическите партии фактически засягат три главни въпроса.
На първо място, как да се ограничат малките партии, бих казал, да се заличат.
На второ място, как да бъдат финансирани партиите.
И на трето място, какъв да бъде контролът върху изразходването на средствата.
На първия въпрос ми се струва, че ние трябва да дадем отговор какви партии желаем да имаме - партии от началото или средата на ХХ век, тоталитарен тип, или модерни електорални партии. Ако искаме първия тип, да, това което се предлага, е така, но бих добавил следното. Освен това, че искаме регистрация на всички партии по общини, да покрива цялата страна, трябва да въведем първични партийни организации и така нататък. Мисля, че това няма място.
Трябва да отговорим на въпроса: защо партиите са 350 или 400? И защо в Америка са две основни и няколко малки? Затова защото така наречените големи партии в продължение на 18-19 години не си вършеха работата, както трябва – обещаваха едно, вършеха друго. Ако те бяха на място, нямаше да има място за другите партии.
Как се появи един ГЕРБ? При лошото управление, което донякъде създаде благоприятни условия за появата на такава партия, дали е популистка или не, но обществото има потребност от появата на тази партия. Тук е разковничето, а не в това, че имало 400 и така нататък партии. Това, първо.
Второ, тревожат ни тези партии. С какво ни тревожат? Да ги заличим?! Не ни тревожи това, че има над 50 университета в малка България, а има 40 университета в Германия, което е много по-опасно, защото подготвят значителна част от студентите далеч не на нивото, което отговаря на съвременните университети.
На второ място, по отношение финансирането на партиите. Партиите не са самоцел, те се изграждат, за да служат и участват в управлението на държавата под някаква форма. И плаща този, на когото служат. Тоест, ако не плати държавата, ще плати друг и ще служат на друг, а примерите в това отношение са повече от очевидни. В тази връзка подкрепям идеята може би да се дадат малко по-големи, но разумно увеличени субсидии, това просто е необходимо.
И на последно място, въпросът относно контрола за харченето на средствата. Бих казал, че контролът, който осъществява Сметната палата, е доста ефикасен, доста стриктен. Не можем да се оплачем, но не е достатъчен.
Жалко, че третата власт, така наречената съдебна система не е на ниво. А тя има достатъчно основания да се самосезира и всички партии, които харчат в пъти повече от това, което обявяват, да ги сложи на мястото им! И това вече е основание за заличаване на партии и за изключването им от политическия живот, а не това, че не са имали 5 или 10 хил. членове и така нататък. Крайно време е тази високоплатена институция, най-платената да заработи нормално.
На последно място, бих искал да се обърна към колегата Янев. Предложението, което ние направихме, вероятно ще има известно преосмисляне, корекции и така нататък. Но бих искал да кажа: тежко на този парламент и на тази държава, в която има депутати, които за 20-30 хил. лв. биха сменили своето политическо убеждение и своята парламентарна група. В този парламент поне аз не виждам такива.
И второ, тези пари не отиват в джобовете на депутатите, а се харчат при стриктно изискуеми условия по Закона за политическите партии. Мисля, че това не е основателен аргумент да се отхвърля нашето предложение, но ние ще го преосмислим още веднъж между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по тази точка от дневния ред? Не виждам.
Обявявам дискусията по законопроектите за изменение на Закона за политическите партии за приключена.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (ВНОСИТЕЛИ: ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ; 5.6.2008 Г.) И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ; 10.9.2008 Г.) – продължение.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика. Има допълнителен доклад.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ако разрешите да направя едно процедурно предложение за допуск в пленарната зала: Петко Николов – председател на Комисията за защита на конкуренцията, и Людмила Йорданова – директор в същата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За госпожа Йорданова има съгласие от народните представители.
Ако няма възражения, моля квесторите да поканят председателя на Комисията за защита на конкуренцията господин Николов и госпожа Йорданова в пленарната зала.
Моля, господин Иванов, да представите само допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Госпожо председател!
„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклад под № 853-01-30/23.09.2008 г. по Законопроект за защита на конкуренцията, № 802-01-71, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2008 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 854-01-64, внесен от народния представител Валентин Милтенов и група народни представители на 5 юни 2008 г.
Комисията по икономическата политика обсъди отново Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от народния представител Валентин Милтенов и група народни представители, и с 16 гласа “против” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Валентин Милтенов и група народни представители, тъй като от Министерския съвет е внесен нов Законопроект за защита на конкуренцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложението на комисията е да не се подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Валентин Милтенов и група народни представители поради наличие на нов законопроект на Министерския съвет.
Има ли желаещи да вземат участие в дискусията на първо четене по законопроекта на Валентин Милтенов и група народни представители на първо четене?
Имате думата.
РЕПЛИКИ: А по закона на Министерския съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за помощта от залата, която ми оказахте.
Имате думата за изказвания и по двата законопроекта. Заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание са два законопроекта, в които политическият момент остава на заден план и поради това те остават встрани от вниманието на народното представителство. Но считам, че съдържащите се в тях регулации в определен момент могат да се окажат от особено съществена важност за голям брой граждани. Поради това считам, че те трябва да бъдат подробно обсъдени.
С тези законопроекти се регулират обществени отношения, които са съществуващи, и такива, които са новосъздадени след приемането ни в Европейския съюз. Съществува голямо многообразие в тях и поради това смятам, че е правилен подходът за създаване на изцяло нов законопроект, какъвто е законопроектът на Министерския съвет. Този законопроект е трети поред след приетите през 1991 и 1998 г. закони, уреждащи защитата на конкуренцията. Законопроектът на Министерския съвет цели усъвършенстване на нормативната уредба, на антимонополното право и хармонизацията му с европейското законодателство. Той се създава във връзка с приложението на чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност, а така също и с Регламент 1 от 2003 г. и Регламент 139 от 2004 г.
Законопроектът урежда начините на защита срещу споразумение, решение, съгласуване и практики, злоупотребите с монополно и господстващо положение на пазара, които водят до нарушаване на конкуренцията в страната, нелоялна конкуренция, както и засягане на търговията между страните, членуващи в ЕС. Органът, отговорен за осъществяването на тези защити, е Комисията за защита на конкуренцията и със законопроекта се разширява нейната компетентност, като се предвиждат възможност тя да сътрудничи с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на страните от Европейския съюз, да налага временни мерки, да води електронен регистър за издаваните актове. Това са най-важните моменти в разширяването на нейната компетентност.
Членовете на комисията ще избягват конфликт на интереси, като е предвидено да не могат да участват в производство, от което са заинтересовани. Същото се отнася и за служителите от администрацията. Те са задължени да не разпространяват информация, представляваща професионална тайна. За причинените вреди при осъществяване на дейността членовете на комисията не носят отговорност, освен когато са извършили умишлено престъпление от общ характер.
В законопроекта е повишен прагът за отчитане ефекта от забранени споразумения от 10 на 15% за участници, които не са конкурентни, и от 5 до 10% за конкуренти, съобразно правото на ЕС.
Определени категории споразумения могат да бъдат освободени от забрана с решение на комисията, което не подлежи на обжалване и се публикува. Това са споразуменията, които допринасят за подобряване на производството, за развитието на техническия и икономическия прогрес и които предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи. В тези случаи, когато се установи несъвместим ефект на споразумение, комисията не налага санкции, а дава срок за привеждането му в съответствие с правилата. Отпада изискването предприятието с господстващо положение да има по-голям от 35% пазарен дял. Дадено е определение за контрол върху концентрациите между предприятия, като придобиване на права, сключване на договори и други, даващи възможност за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятията. Завишен е обемът на оборотите на предприятията, участващи в концентрацията, изискващ задължително уведомление на комисията от 15 на 25 милиона. Три милиона следва пък да е оборотът на предприятия, участници в концентрация, или предприятие, което е обект на придобиване. Уведомлението следва да се направи след сключване на съответния договор, но преди реалното изпълнение на сделката. А комисията разрешава концентрацията, когато тя не създава господстващо положение, пречещо на конкуренцията, или когато се цели модернизация на стопанската дейност.
Дадена е регламентация на нови видове дейности на комисията, секторни анализи и застъпничество за конкуренцията. Комисията извършва секторен анализ в случаите, в които конкуренцията в даден сектор може да бъде ограничена и извършва оценка за съответствие на различни нормативни актове със Закона за защита на конкуренцията. Законопроектът създава нови забрани за видове нелоялна конкуренция. Това са заблуждаващата и сравнителната реклама.
В Дял трети на законопроекта е създадена пълна и много подробна уредба на различните производства пред комисията. Като държавен административен орган тя е натоварена със специфични функции, чиято реализация се нуждае от подробно разписване. Разширен е кръгът на основанията, по повод на които се образува производство пред комисията. Освен досега съществуващите, такива са вече искането за освобождаване от санкция, искане на лица, засегнати от актове, издадени в противоречие със закона, уведомление за концентрация, искане на друг национален орган по конкуренция от държава, членуваща в Европейския съюз, и искане за становище от държавен орган. Производството се образува с разпореждане на председателя на комисията, който определя член, който го наблюдава, и работен екип от състава на администрацията.
Уредени са хипотезите за спиране и прекратяване на производството. Давността за нарушение по закона е три години в случаите, свързани с искания за информация и извършване на проверки, и пет години във всички останали случаи. Особеност на производството пред комисията е, че давността се прилага служебно. Страни в него са лицата, по чието искане то започва, извършилите нарушение и заинтересованите. Всички физически и юридически лица са длъжни да оказват съдействие на комисията, а лицата, от които е поискано съдействие, не могат да се позовават на защитена от закона тайна. Комисията може да запази в тайна самоличността на лице, което е предоставило данни за нарушение по този закон.
Комисията може да извършва всякакви проверки на място след разрешение от съдия в Административен съд София-град. Той се произнася с определение в деня на поискване. Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, а не пред Апелативния съд, както беше досега.
Комисията сътрудничи с Европейската комисия и с другите национални органи по конкуренция с държавите от Европейския съюз. В неотложни случаи при наличие на риск от непоправими вреди за конкуренцията, комисията може да наложи временни мерки с мотивирано определение, което подлежи на обжалване. Срокът на действие е до три месеца от постановяването им.
Със законопроекта са уредени различни специални производства, които се осъществяват пред комисията. Това са производство по установяване на нарушение и на налагане на санкции. Ответната страна може да предложи да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, довело до образуване на производството. В такъв случай комисията може да ги одобри и да прекрати производството, без да установява наличие на нарушение.
Производство за издаване на разрешение за концентрация между предприятия. Уведомлението се подава съвместно от предприятията, които се вливат, сливат, създали са съвместно предприятие или предприятието придобива контрол. Комисията извършва оценка на концентрацията с ускорено проучване в рамките на 25 работни дни, а ако е необходимо се извършва задълбочено проучване в срок от четири месеца. Комисията се произнася след изслушване на доклад на наблюдаващия член и на работния екип.
Производство по извършване на секторен анализ на конкурентна среда. Комисията приема секторния анализ с решение, което не подлежи на обжалване.
Производство по застъпничество за конкуренцията. След проучване комисията дава становище с решение, с което се оценява съответствието на проекти или действащи актове с този закон.
Производство по изпълнение на задълженията на комисията за съдействие по цитираните вече регламенти. Образува се по искане за съдействие от национален орган по конкуренция на държава от Европейския съюз.
Производство по установяване на нарушения и налагане на санкция за нелоялна конкуренция. В тези производства рекламодателят носи тежестта на доказване, че рекламата не съдържа белези, които я правят забранена. Проучването приключва в двумесечен срок. Възможно е приложението на временни мерки. Независимо от имуществените санкции, комисията може да разпореди рекламодателят да огласи за своя сметка и по подходящ начин решението, както и коригирана реклама.
Нов момент е обстоятелството, че комисията налага имуществена санкция, която е в размер до 10% от общия оборот за предходната финансова година на предприятието за извършено нарушение по закона. За неизпълнение на задълженията за съдействие, за нарушаване целостта на печатите и несвоевременно предоставяне на информация може да бъде наложена санкция от 1% от общия оборот за предходната финансова година. За неизпълнение на решение на комисията санкцията е в размер на 5% от дневния среден оборот на всеки ден неизпълнение. Комисията може да освободи от санкции или да ги намали за предприятие, което й предостави данни и доказателства, въз основа на които комисията може да докаже извършеното нарушение.
Увреденото лице може да се позовава на решенията на комисията при предявяване на иск за обезщетяване на причинени му вреди. Когато то е потвърдено с решение на Върховния административен съд, той има обвързваща сила за гражданския съд.
Налице е непълнота в законопроекта по отношение на решение на комисията, което не е обжалвано.
Според мен законопроектът е много добър и заслужава да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Има ли други желаещи за изказване?
Имате думата.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е изключително важен за икономиката на страната ни законопроект, който цели по-ефективна защита на свободната стопанска инициатива и създаване на условия за по-успешно интегриране на политиката ни на конкуренция с тази на Европейския съюз и останалите страни членки. С предложения от Министерския съвет законопроект, освен че ще се постигне по-голяма пълнота на законодателството в областта на конкуренцията, ще се постигне и по-цялостно синхронизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз.
Бих искал да се спра на някои основни моменти, които обуславят необходимостта да подкрепим този законопроект.
На първо място, един от основните ангажименти на страната ни като отговор на Лисабонската стратегия е да постигнем подобряване на бизнес средата, включително и чрез насърчаване на конкуренцията на съответните пазари. Това е и основна цел на предложения на нашето внимание законопроект.
На второ място, законопроектът съдържа норми, които ще осигурят по-ефективното приложение на правилата на конкуренцията, включително и на европейските. Те създават законовата основа за съвместна работа на националния орган по конкуренция с Европейската комисия и с останалите органи на страните – членки на Европейския съюз. Комисията за защита на конкуренцията, която има право паралелно да прилага както националните, така и европейските правила, ще разполага с достатъчно правомощия, за да осъществи дейността си.
Настоящият законопроект съдържа нов метод за определяне размера на имуществените санкции за нарушение на закона. Предлага се те да са процент от оборота на предприятията за предходната финансова година, а не абсолютна сума, както е в действащия закон, което, от своя страна, ще създаде основа за провеждане на съвършено нова и, уверен съм, по-възпираща санкционна политика.
Друг основен момент, който законопроектът предвижда, е Комисията за защита на конкуренцията да осъществява контрол само върху онези концентрации на стопанска дейност, които имат връзка с територията на страната ни и които могат да окажат съществено влияние върху конкуренцията на националния пазар. За да се облекчи административната тежест за стопанските субекти, законопроектът регламентира ускорена процедура за онези сделки, които не пораждат съмнение, че ще доведат до създаване или засилване на господстващо положение.
Законопроектът също така предлага по-модерна и усъвършенствана уредба на нелоялна конкуренция, която въвежда някои нови за нашата правна действителност състави, каквито са имитацията на домейн или интернет страница.
На последно, но не и по значение място, бих желал да подчертая, че законопроектът съдържа така необходимите гаранции за защита на правата на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, а именно правото да бъдат изслушани, да се запознаят със събраните доказателства, да направят възражение срещу твърдението за наличието на нарушение.
Особено място е отделено и на задължението за опазване на търговските тайни на страните на конституираните заинтересовани лица.
Уважаеми колеги, това са основанията, поради които Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта с убеждението, че това е приоритетен и основен за икономиката на страната ни закон, съответстващ на целите на Националната програма за реформи за изпълнение на Лисабонската стратегия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията по него за приключена на първо четене.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Господин Адемов ще ви прочете един дълъг доклад по този законопроект.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 23.07.2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г.
В заседанието участваха: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Осигурително и трудово право” в МТСП, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, и социални партньори.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров. С мотивите към законопроекта са очертани основните сфери, в които ще бъде променен Кодексът на труда. Основна цел на тези промени е необходимостта да бъде усъвършенствано българското трудово законодателство, както и засилването на контрола по спазването му.
Една от съществените промени касае уеднаквяването на правната уредба на трудовите правоотношения, уреждани с Кодекса на труда, и трудовите отношения, възникващи и регулирани от Кодекса на международното частно право. С последния се възприема принципът за автономия на волята на страните при определяне на приложимото право. За да се избегнат правно приложими противоречия при трудовите правоотношения с международен елемент, в Кодекса на труда се предвижда, само ако страните не са се възползвали от автономното право на избор, конкретното трудово правоотношение да се урежда от правни норми на законодателството на друга държава, а възникналото между тях правоотношение да се урежда съгласно българското трудово законодателство.
Друго, качествено ново предложение на вносителите е свързано със създаването на специална разпоредба, на основание на която копията на вписаните в Инспекцията по труда колективни трудови договори да се предоставят на Националния институт за помирение и арбитраж по ред, определен от министъра на труда и социалната политика. С цел да се подобри ефективността на контрола по възникване, изпълнение и прекратяване на трудовите правоотношения се усъвършенства процедурата по регистрация на трудовите договори, без да се създават допълнителни административни тежести за работодателите, като се въведе задължение за териториалните дирекции на Националната агенция за приходите своевременно да уведомяват съответната дирекция “Инспекция по труда” за регистрираните при тях трудови договори.
В тази връзка се правят и промени, регламентиращи реда за връчването на длъжностни характеристики на работниците и служителите, въвеждане на задължение за работодателя да издава необходими на работниците и служителите документи.
Друга група промени са свързани с уреждане на правото на отпуски за отглеждане на дете еднакво за майката и бащата на детето, като това се отразява и на осигурителните им права. Бащата няма право на отпуск при раждането на детето. Първата стъпка в посока на съчетаване на професионалния и семейния живот по отношение на двамата работещи родители беше направена със законодателното закрепване на родителския отпуск в чл. 167а от Кодекса на труда.
С настоящия законопроект продължава положителната тенденция, насочена към решаването на проблемите, свързани със съчетаването на семейните ангажименти на работещите родители, със задълженията, които произтичат от професионалната им реализация и кариерно развитие.
С тези промени нашето законодателство ще отговори напълно на новите международни стандарти.
В съответствие с принципа за насърчаване равнопоставеността на жените и мъжете по отношение на трудовите и осигурителните им права, свързани с грижите за детето, се регламентира право на бащата на отпуск при раждането на детето, който да осигури активното му участие и присъствие в първите 15 дни след раждането на детето. Също с цел насърчаване на бащата да участва в отглеждането на детето се създава възможност за бащата или осиновителя, със съгласие на майката или осиновителката, да ползва вместо нея отпуск след навършване на шестмесечната възраст на детето до изтичане на пълния 315-дневен платен отпуск.
Във връзка със синхронизирането с текстове от Европейската социална харта (ревизирана), както и с модернизацията на българското трудово законодателство се правят съответните промени.
Ще се регламентира и задължението на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната му квалификация, за да може и той да отговори на необходимото квалификационно равнище за изпълняваната длъжност или работа.
Втората голяма цел на вносителите е с направените промени да се засили контролът по спазването на трудовото законодателство чрез разширяване на някои от правата на контролните органи. За тази цел при извършването на проверки се въвежда задължение за нарушителите да внасят в срок наложените им имуществени санкции и глоби по влезлите в сила наказателни постановления, както и отговорност в случаите на неизпълнение на това задължение; възможност за разсрочване в случаите, когато наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задължението.
В дебатите народните представители от Комисията по труда и социалната политика, заедно с представителите на социалните партньори, обсъдиха някои от предлаганите изменения, свързани с новите права на бащите при отглеждането на децата им, засилените правомощия на контролните органи по спазването на осигурителното и трудовото законодателство, както и договорното начало в отношенията между работодателските, синдикалните и държавните институции.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, “против” няма и “въздържал се”- 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 10.07.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, ако ми позволите ще направя едно процедурно предложение, в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазаров и господин Гълъб Донев, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканите гостите в залата, за да вземат участие в дискусията.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция, в което тя единодушно подкрепя изменителния закон на Кодекса на труда.
Имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който обхваща един твърде широк спектър от проблеми. От една страна са текстовете, свързани с хармонизиране на законодателството с това на Европейския съюз, а от друга страна – текстове, които са свързани с въвеждането на нормативни възможности за равноправно участие на мъжа при отглеждане на детето. В интерес на истината това са промените, които в най-голяма степен провокират общественото внимание.
От трета страна са един цял пакет промени, свързани с трудовото законодателство.
От четвърта страна са промените, свързани с разширяване на правата на контролните органи на Инспекцията по труда.
Към последните две групи промени, като че ли има най-нисък обществен интерес, а струва ми се, че това са особено значими промени, на които аз искам да се спра.
Ще започна с промените, свързани с усъвършенстване на правната уредба и засилването на контрола по спазване на трудовото законодателство. Започвам с това, поради една важна причина – мисля си, че точно този кръг проблеми в най-голяма степен засягат интересите на работещите българи.
Ще напомня на народните представители, че преди два или три месеца беше направено едно представително социологическо проучване, според което проблемите, свързани със спазването на трудовото законодателство се извеждат като основни за българските граждани, дори по-значими от проблемите, свързани с трудовите възнаграждения. Това провокира интереса и на българските граждани, провокира и законодателната инициатива. Една работна група работи твърде продължителен период от време за промени в тази посока.
Какви са промените, които са предоставени от Министерския съвет на нашето внимание? Това са няколко чисто технологични промени, които гарантират спазването на правата на българските граждани.
Първата от тях засяга регламентиране на изричното изискване на закона длъжностните характеристики на всички работещи българи да бъдат връчвани само срещу подпис от работника и служителя, с което се предотвратяват възможни нарушения и се защитава правото на всеки работещ българин да е запознат със своята длъжностна характеристика.
Важно е въвеждането на изрично изискване да бъде издаден правилник за вътрешния трудов ред от всеки един български работодател, което вече е задължение на работодателя, като в правилника за вътрешния ред се въвежда изискване да бъдат конкретизирани правата и задълженията на работниците и служителите, и на работодателя по трудовите правоотношения, както и задължение да бъде уредена организацията на труда във всяко едно предприятие, съобразно особеностите на неговата дейност.
Приемането на правилника за вътрешния трудов ред според промените в закона следва да бъде предмет на предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че правилникът за вътрешния ред е един от най-важните вътрешни актове на работодателя, тъй като правилникът регламентира началния и крайния час на работния ден, началния и крайния час на почивките в течение на деня и в течение на седмицата, продължителността на работата, редуването на смените, когато в предприятието се работи на смени, начина на изчисляване и отчитане на работното време, поименните графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Това е нещо изключително важно, тъй като сме свидетели на това, че в голяма част от предприятията една от основните групи нарушения на правата на работниците, е свързана с нарушението на работното време, с удължаването на работното време в противоречие със закона, с нарушаване на правото на работещите при извънредно работно време да се ползват от законовите преференции за плащания за почивки и така нататък.
В тази група промени е и промяната, свързана с това, че според Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” съществуват много случаи, при които работодателите отказват да издадат необходимите на работниците и служителите документи – документи, които са им нужни и които те имат право да получат по закон. Такива например са справки, декларации за размера на осигурителния доход, заповед или акт за прекратяване на трудовия договор и други такива. Това задължение на работодателя е регламентирано с направените промени в чл. 128а, сред които е и задължението на работодателя да предостави обективна и справедлива характеристика на работника за неговите професионални качества, както и това – при прекратяване на трудовите правоотношения, задължение на работодателя е да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяване на трудовия договор.
Втората група промени, върху която искам да се спра и която вероятно ще предизвика определени дискусии в обществото, главно от страна на работодателите, е групата промени, свързани с разширяване на някои от правата на контролните органи на Главна инспекция по труда. Ясно е, че това е една от възможностите за ограничение на сивия сектор. Разбира се, не е единствена, но заедно с всички политически решения, които бяха насочени към изсветляване на икономиката, свързани с намаляване на корпоративните данъци, на осигуровките, този път на нашето внимание се предлагат действия, свързани с увеличение на контролните функции на контролните органи по отношение на борбата със сивия сектор. За какво става дума?
На първо място става дума за разширяване на някои от правата на контролните органи на инспекцията, които са регламентирани в чл. 402 от Кодекса на труда. За повишаване на ефективността на работата на инспекторите по труда се въвеждат законови възможности на територията на проверяваните обекти те да могат да изискват легитимиране на документи за самоличност. Това е продиктувано от многото случаи в практиката, в които на практика контролните органи – инспекторите на Инспекция по труда, не могат да установят самоличността на работещите там лица. Това прави на практика контролът по отношение на сключването на трудови договори, на коректността на сключените трудови договори, невъзможен.
Въвежда се изискване от работодателите на обяснения, сведения и предоставяне на необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Това изискване също ще доведе до повишаване на ефективността и контрола.
Въвежда се възможност контролните органи да изискват от работниците и служителите да декларират писмено фактите и обстоятелствата, свързани с реализация на трудовите права, както и право да бъдат използвани технически средства по време на осъществяването на контрола.
Вменява се задължение на Националната агенция за приходите да информира Главна инспекция по труда за постъпилите при тях трудови договори. Тук ще отворя скоба, за да кажа, че по време на дискусията в Комисията по труда и социалната политика това беше една от най-дискутираните промени. В комисията има съмнение, че този механизъм, който по принцип е правилен, трябва да продължи да бъде обект на обсъждане, тъй като ние нямаме гаранция, че информационните системи, така както са замислени, ще доведат до един действително ефективен контрол. Освен това законът не предвижда изискване Националната агенция за приходите да информира Главна инспекция по труда в случаите на прекратяване на трудовите договори, което на практика създава съмнения относно това доколко ефективно ще бъде това информиране между двете институции, така че да създаде възможности за един наистина ефективен и полезен контрол.
Може би най-дискутираната тема в обществото и сред българските работодатели ще бъде темата за санкциите. Чрез закона рязко се повишават санкциите – в определени случаи три пъти, в определени случаи пет пъти, което естествено ще породи ответна реакция от работодателите. Моето мнение е, че санкциите трябва да нараснат. Те трябва да имат най-вече превантивна роля по отношение на контрола, тъй като очевидно за всички нас това, че трудовите договори не се регистрират или че се регистрират трудови договори за суми, които са значително по-ниски от реалните, на практика ощетява с огромни суми българската държава и българския данъкоплатец. Това е една от сериозните причини, поради която имаме проблеми и с приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване, а и на отделни пера от държавния бюджет. Според мен следва да подкрепим и този текст като промяна, като философия, и вероятно при дискусията в Социалната комисия на второ четене тези цифри трябва още веднъж много коректно да бъдат огледани.
Коалиция за България ще подкрепи промените в Кодекса на труда, които предлага Министерският съвет, с убеждението, че с тези промени ще допринесем за защита на трудовите права на гражданите и за ограничаване на сивия сектор – политика, която коалицията последователно отстоява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Ахмедов, заповядайте за изказване.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който днес се обсъжда в пленарната зала, е свързан с няколко групи предложения. Както и самите вносители твърдят, някои от предложенията са свързани с усъвършенстването на трудовото ни законодателство, други - със засилването на контрола по спазването на трудовото ни законодателство, а трети – с уеднаквяване на правната уредба на трудовите правоотношения с международен елемент.
В Комисията по труда и социалната политика законопроектът беше разглеждан в края на м. юли и съвсем разбираемо е през м. октомври в пленарната зала да няма голям интерес към него, но пък съм сигурен, че социалните партньори, в лицето на работодателските и синдикалните организации, го очакват с голям интерес. От становищата им, с които разполагаме като членове на Социалната комисия, си личи, че някои от внесените изменения не са обществено консенсусни и ще продължат да предизвикват спорни оценки. Независимо от нееднозначните мнения за това изменение на Кодекса на труда, много от предложенията са наистина необходими и навременни и аз ще се спра на някои от тях. Тези предложения са свързани с новите правомощия на Главна инспекция по труда, с увеличаването на размера на административнонаказателната отговорност за нарушаване на трудовото законодателство, усъвършенстването на реда за обявяване съществуването на трудово-правното отношение и някои други.
Уважаеми колеги, в нашето законодателство са правени много опити, включително и чрез многократни промени на Кодекса на труда, да се нормализират отношенията между работодателите и техните работници и служители. Обаче излиза така че колкото повече поправяме законите и се опитваме да регулираме тези отношения, толкова повече практиката се деформира. Кодексът на труда и в действащия си вид не е лош, но като че ли все по-голям става броят на работодателите и работниците, които го заобикалят.
Изключително тревожно е, че не намалява осезателно броят на хората, които работят без трудови договори. Тревожно е и това, че по някаква необяснима за мен причина има работници и работодатели в България, които смятат за нормално да се работи нелегално. Стигнахме дотам, че Министерството на труда и социалната политика да обяви и да поддържа постоянна кампания „Работи легално”, и това на фона, че сме държава – член на Европейския съюз, че прилагаме европейското законодателство и нормите на Международната организация на труда. Индустриалните отношения се развиват в целия свят, а у нас още се борим за сключване на договорни отношения между две страни, каквито са работодателят и работникът, които на всичкото отгоре имат взаимна полза един от друг.
Наскоро във връзка с кампанията „Работи легално” стана известно, че Главна инспекция по труда е направила общо 5100 проверки. Били са проверени 4800 предприятия и обекти. Над 65% от нарушенията са били констатирани по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, а около 36% са нарушенията на трудовото законодателство по Кодекса на труда. Пак в тази връзка беше изнесена информация, че в 90% от проверените предприятия е установено, че всички работещи се осигуряват на минимална работна заплата, което всъщност не е нарушение на закона, но е в дълбока връзка и съотношение към сивата икономика и към опасни диспропорции на пазара на труда.
Много други констатации могат да бъдат направени по повод на текущата информация, която ежедневно изтича от Главна инспекция по труда, но истината е, че у нас превенцията все още е трудноразбираема и приложима политика. Изглежда дълго още ще важи народното твърдение „Бръкни на българина в джоба и ще разбере от дума!”. Затова аз убедено ще подкрепя всички текстове, с които се разширяват контролните правомощия на Главна инспекция по труда, и предложенията, свързани с увеличение размерите на глобите и санкциите за тези, които не спазват или отказват да прилагат трудовото ни законодателство. Друг е въпросът дали събраните глоби трябва да отиват за увеличение на заплатите на инспекторите. Заради това, че у нас добри законови мерки се изкористяват и опорочават на практика, ми се струва, че повишението на глобите не трябва да е директен финансов стимул за проверяващите и контролиращите органи.
Друга група промени, които ще подкрепя, са тези, свързани с поделената отговорност на родителството. Макар и странно на пръв поглед, защото се уреждат през нормите за платен отпуск на Кодекса на труда, предложението и бащата да се включи при отглеждането в първите много трудни дни след раждането на детето в своята същност е новаторско. Не познавам много добре практиката в другите страни, но мисля, че след като направихме 315 дни изцяло платено майчинство, сега с предложенията за отпуска по бащинство при раждане на дете за втори път ще поведем европейската класация. Но така или иначе предложението заслужава да бъде подкрепено.
Друга група промени, които трябва да бъдат подкрепени, са тези, свързани със синхронизирането на българското международно частно право с новите изисквания на Римската конвенция за приложимото право и приетия неотдавна Кодекс на международно частно право. Намирам обаче, че тези предложения трябва да бъдат разписани по-разбираемо, за да стане ясно, че трудът на чуждите граждани, независимо от коя държава са, щом се полага в България, се урежда от българското право, доколкото друго не е предвидено в закон или международен договор.
Уважаеми колеги, няма да се спирам на промените, които се предлагат по отношение на колективното трудово договаряне. От дискусията в Комисията по труда и социалната политика останах с усещането, че някои от тях предизвикват напрежение между синдикалните и работодателските организации. Мисля, че е по-добре парламентът да облича в законова норма консенсусни правоотношения между работодатели и синдикати. В противен случай ще се превръщаме в арбитър на тяхното неразбирателство, а това допринася малко и за социалния диалог, и за естественото регулиране на индустриалните отношения.
Уважаеми колеги, независимо от лекия скептицизъм в последното ми твърдение аз ще подкрепя измененията в Кодекса на труда. Намирам, че има много рационални предложения. Но както и по Законопроекта за инспектиране по труда, съм убеден, че ни очаква доста напрегната работа и по Кодекса на труда. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Давам думата на господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са предложени промени в Кодекса на труда, които са в няколко насоки и обхващат, първо, решаването на проблемите относно синхронизиране на нашето трудово законодателство с това на страните от Европейския съюз. Независимо че ние направихме такава синхронизация, налага се след промените, които настъпват по отделни директиви или директиви, които са приети от Европейския съюз, да осъществяваме такава синхронизация.
Както казаха и колегите, които говориха преди мен, основна цел на промените е засилване контрола на Главната инспекция по труда и премахване на сивия сектор.
По какъв начин ще бъде засилен контролът и ще бъдат дадени по-големи права на Главната инспекция по труда? Първо, в промените е предвидено информацията, която има в Националната агенция по приходите за регистрация на трудовите договори, да постъпва и в Главната инспекция по труда. Ние водихме дискусия по какъв начин да бъде предоставена тази информация. Министерският съвет е разписал едни текстове, които смятам, че затрудняват самите комуникации, а именно информацията да бъде предавана в писмен вид, тези договори да бъдат съхранявани в Главната инспекция по труда. Ние можем да приемем опита, който има в момента между Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт, където тази информация се дава онлайн и още на другия ден тя е постъпила в Националния осигурителен институт. По този начин мисля, че и проверките, които прави Главната инспекция по труда, могат да бъдат своевременно направени, и трудовите договори да бъдат регистрирани още на другия ден в инспекцията и да се вземат предвид при осъществяване на проверките. Тоест да бъде премахната тази бюрократична мярка информацията да бъде предавана на хартиен носител.
Искам да кажа няколко думи и за политиката, която се провежда с промяната в Кодекса на труда по повод на премахване на дискриминацията на мъжете. Досега никъде не беше записано, че бащите имат право да ползват платен годишен отпуск при раждане на дете в семейството. Най-после и ние имаме право да получаваме 15 дни платен годишен отпуск и да подпомагаме отглеждането на децата. Вярно е, че тук спорът беше кога да могат да получат бащите тези дни – дали при раждането на детето, дали след изписването, кога е най-целесъобразно. В предложението за промяна е записано “след изписването на детето”, но този проблем може да бъде изчистен в пленарната зала.
Искам да спомена и промяната, която е в Преходните разпоредби. Там се прави промяна в Закона за защита от дискриминация, когато майката се върне на работа с оглед гарантиране на нейното трудово възнаграждение. Добре знаем от практиката, че когато жената се върне на работа, тъй като няма атестационна оценка, не получава увеличението на работната заплата, което получават останалите, които са работили. Именно тук в Закона за защита от дискриминация има текст, който задължава работодателя да даде същото увеличение на майката, когато се върне на работа, с цел да се премахне тази дискриминационна мярка в заплащането.
Колегите споменаха, че в законопроекта има и набелязани промени в посока увеличаване на санкциите и глобите към отделния работодател. Вярно е, че санкциите са завишени десетократно в сравнение с това, което има в Кодекса на труда. Може би трябва да прецизираме тези санкции, тъй като многократното или по-голямото увеличение на санкциите не води винаги до това, което сме заложили като промяна с цел тяхната събираемост. В тази връзка аз подкрепям и предложението, което е направено, тези глоби и санкции да могат да бъдат разсрочвани. Дадено е правото веднъж на регионалните инспекции по труда да разсрочват санкции до 5000 лв., да бъдат изплащани на части, а над 5000 лв. това право да има ръководството на Главната инспекция по труда в София.
Мисля, че има направени доста промени в законопроекта, както казах, за ограничаване на сивия сектор, за даване на по-големи правомощия на специалистите от Главната инспекция по труда. Апелирам към колегите да подкрепим предложенията, които са направени в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Реплики? Не виждам желаещи.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, на нашето внимание са промените в Кодекса на труда. Ако правилно съм ги прочел, Кодексът на труда се променя за петдесет и шести път. Той е приет през 1986 г. Фактът, че толкова промени се налагат в Кодекса на труда означава, че трудовото законодателство както в България, така и в Европейския съюз е изключително динамично. Тази динамика както на индустриалните отношения, така и на пазара на труда налага такъв тип промени, които да бъдат адекватни на съответните промени.
Аз искам много накратко да се спра на част от предложенията за промени в Кодекса на труда. Няма да се спирам на всички промени, които колегите вече заявиха. Искам да спра вашето внимание, първо, на текста, който предвижда усъвършенстването на процедурата по регистрацията на трудовите договори.
Става въпрос за това, че трудовите договори, регистрирани по начина, по който се предлага, няма да предизвикат по никакъв начин административна тежест за работодателите, което означава, че няма да има никакъв проблем и никакви обструкции поне от тяхна страна. Но това, което казаха и колегите, дискусията в Комисията по труда и социалната политика беше в посока на това, че не става въпрос за прекратяването на трудовите договори. В досега действащия текст на Кодекса на труда, когато работодателят прекрати трудовото правоотношение, в седемдневен срок уведомява Националната агенция за приходите за това. А сега Националната агенция за приходите има задължението в тридневен срок да уведоми Главна инспекция по труда за настъпилите промени в правоотношението за подписването на новия трудов договор, но няма задължението да изпрати на Главна инспекция по труда. Мисля, че това е един текст, който трябва да бъде коригиран задължително, за да няма недоразумения при ползването на информацията.
Другият въпрос, на който се спряха колегите, е, че беше дискутирана темата дали е необходим нов регистър в Главна инспекция по труда, след като такъв регистър има в Националната агенция за приходите, след като при наличие на електронен подпис инспекторите от Главна инспекция по труда в онлайн режим винаги могат да бъдат информирани по всяко време за осигурителния статус на конкретното лице. Беше дискутиран въпросът дали има потребност от това и в Главна инспекция по труда да има регистър или не.
Аз смятам, че това е въпрос, който може да бъде решен на второ четене и вероятно заедно с вносителите ще намерим най-добрите текстове, които да отговорят на тази потребност.
На следващо място, друго атрактивно предложение в промените на Кодекса на труда е свързано със съчетаването на семейните отговорности с принципа за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете – един изключително важен европейски принцип по отношение на трудовите осигурителни права, свързани с новата политика за грижите на детето. Това е нова разпоредба в българското законодателство като се дава право на бащата, при раждането на детето, на платен отпуск 15 дни. Тук в законопроекта е записано, че това трябва да стане след изписването на детето от родилния дом. В Комисията по труда и социалната политика аз си позволих да коментирам тази част от предложението на вносителите, защото най-голямата потребност от това бащата да бъде вкъщи след раждането на детето се дължи на факта, че може да има и друго дете, което да има нужда от грижите на бащата, но, пак повтарям, това е един второстепенен въпрос, който може да бъде решен в рамките на дискусията по второто четене в Комисията по труда и социалната политика.
На следващо място, дава се възможност за отпуск със съгласието на майката или осиновителката. Отпускът от навършването на шест месеца на детето до 315-ия ден. Това са дните, в които майката получава обезщетение от Националния осигурителен институт в рамките на 90% от заплатата, която е получавала преди раждането. От тази възможност да се възползва и бащата, разбира се, при прекратяване на отпуска на майката.
Това е една възможност, подчертавам го, защото тук не става въпрос за никакво задължение, не става въпрос за никакъв задължителен отпуск както в първия, така и във втория вариант, а става въпрос за една правна възможност, от която бащата може да се възползва по желание.
Ако погледнем от гледна точка на солидарността на българските граждани към този проблем, ние трябва да си припомним, че във фонд „Общо заболяване и майчинство” осигурителни вноски в размер на 3,5% внасят и мъжете, и жените, като мъжете не могат да се възползват от осигурителния риск „Майчинство”, а могат да се възползват само от обезщетенията, които предоставя осигурителният риск „Общо заболяване”. Което означава, че с тази крачка се прави един опит да се догонят стандартите на равните възможности между мъжете и жените и по този начин да влезем в рамките на разбирането за равнопоставеността между мъжете и жените дори и по отношение на този осигурителен риск, в случая „Общо заболяване и майчинство”.
Аз знам, че този текст предизвика изключителна дискусия в обществото. Имаше реакции, които бяха в различни посоки, но от гледна точка на новата политика за равнопоставеност между мъжете и жените и споделянето на отговорностите на двамата родители при отглеждането на детето, мисля, че това е един правилен ход и аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този текст, разбира се, и законопроект. Призовавам и останалите колеги да подкрепят тези текстове.
Следващият въпрос, на който искам да спра вашето внимание, това е въпросът, свързан с разширяването на правата на някои от контролните органи на Главната инспекция по труда. Те са разпределени в няколко групи.
На първо място, глоби и имуществени санкции за нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тук искам да спра вашето внимание не толкова на глобите и имуществените санкции за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, а конкретно глобите и имуществените санкции за нарушение на разпоредбите за трудовите договори.
Уважаеми колеги, ако към днешна дата един работодател наеме работник без трудов договор, санкцията за него, при положение че той бъде заловен от органите на Главната инспекция по труда и има акт за административно нарушение, е 1000 лв. за всеки един работник без трудов договор. Разбира се, че тук става въпрос за превенция и всички тези административнонаказателни разпоредби трябва да бъдат възприемани точно в духа на превенцията на отделните нарушения на трудовото законодателство, защото в трудовото право е изключително важна превенцията, тъй като тя може да изиграе важна роля да не се достига до трудови злополуки, до професионални заболявания и т.н. Тази мярка, на която искам да се спра, е, че предложението е тази глоба за длъжностните лица от 1000 лв. да се увеличи десетократно – на 10 хил. лв. Тоест всеки един работник без трудов договор, заловен на работното място от инспекторите на Главна инспекция по труда, ще бъде санкциониран с дефинитивната сума. Няма „от” – „до”, с 10 хил. лв.
Преди малко с господин Гълъб Донев от Главна инспекция по труда коментирахме тази тема и искам да ви кажа за информация, че в Германия санкцията е 500 хил. евро за такъв работодател и 5 години затвор. Така че има и мерки и в Наказателния кодекс. Всичко това се прави с надеждата българските работодатели и българските работници и служители да се осигуряват, да спазват трудовото законодателство, за да може след това като се наредят на опашката за социално осигуряване и за социално подпомагане да имат адекватна подплата през годините със съответните осигурителни вноски.
С тези няколко бележки, господин председател, заявявам, че аз и нашата парламентарна група ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Адемов.
Има ли желаещи за реплики към д-р Адемов? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Допълнително ще съобщя кога евентуално ще бъде гласуването.
Стигнахме до един много деликатен закон, но ми се струва недопустимо Законопроектът за противодействие на конфликт на интереси да го гледаме с десетина-петнадесет човека максимум. Отсъстват цели парламентарни групи.
Господин Методиев, какво предлагате?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, искам да Ви информирам, че предстоящият за второ четене законопроект в Комисията по въпросите на държавната администрация е приет с пълно съгласие, тоест няма да има текст, върху който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как сте направили това?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Държите ли да Ви отговоря веднага в залата? Мога да Ви отговоря извън нея.
Въпросът е следният – има само един случай на една точка, в която тълкуванието на вносителя на предложението и на членовете на комисията може би се разминават. Аз ще ви запозная. За мен това е редакционна поправка има и няколко запетайки и пълни членове в текста. Това са проблемите около законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз го знам на първо четене. Там имаше доста спорни въпроси.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че ние влизаме в режим на разговор, което не е много възпитано. Аз ще наруша добрия тон и ще Ви отговоря, че това, което е пред Вашите очи като второ четене съществено се различава, до степен на неузнаваемост от онова, което сте видял на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно Вашият доклад е недопустим. Вие сте написали нов закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Следователно комисията е работила толкова интензивно с помощта на своята работна група, че е постигнала текст, който дори вносителят е приел като много, много добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има нещо. Има някакъв конфликт на интереси безконфликтно да приемете закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мога да продължа тази интерпретация 25 минути. Няма никакъв проблем, защото съм в парламента от доста време и вече мога да Ви партнирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре тогава.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедура ли имате? Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, аз предлагам да прекратите заседанието – не с мотив, че няма хора в залата, а заради възможността ние да гледаме премиера по телевизора, който в момента обяснява мерките, които ще вземе, защото не дойде на заседанието сутринта. Мнозинството отказа да го покани и да се присъедини към нашата покана. Нека поне да го видим някъде, като не го видяхме в парламента, нека да го видим на телевизора.
Съвсем сериозно предлагам да прекратите заседанието, за да можем да го гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дилов, няма такава процедура.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Тогава да поискам поименна проверка на кворума?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как решавате, да докладваме 20 минути или...?
Господин Методиев, заповядайте да започнем със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Такъв цялостен закон, поне засега в българската правна действителност няма. Има текстове за конфликт на интереси около 70 закона, но това е нещо като ... не е кодификация, но преди кодификация.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
„Общ проект за второ гласуване „Закон за противодействие на конфликт на интереси.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на закона: “Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Това е по отношение на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона.
Като започнем да пишем едни тежки заглавия на законите, защото искаме още в наименованието едва ли не да обхванем всички варианти.
Закон за конфликт на интересите – нищо повече –предотвратяване, че и разкриване, че и противодействие и т.н., и т.н.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Заглавието – „Закон за конфликт на интереси” – може да се тълкува като Закон за покровителстване на конфликт на интереси, например. Не бъдете толкова педантичен, господин Корнезов, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В първия вариант не беше Закон за противодействие на конфликт на интереси – имаше друго име.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Корнезов, съжалявам, че трябва да Ви напомня, че бяха два.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Единият е на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имаше това заглавие. Това е, защото Вие сте се вторачил само в единия – другият беше с друго заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз поддържам Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма никакъв проблем. Ако искате ще го подложим на гласуване, мисля, че това е пътят за взимане на решение в пленарната зала, но ще трябва да спазите процедурата да слезете от трибуната, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не слизам.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава, не правите това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може някой друг да седне. Не става така.
Има ли все пак желаещи да се изкажат по наименованието на закона? Няма.
„Глава първа – Общи положения.”
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, продължаваме – „Предмет” – подкрепяме го.
Струва ми се, че тук го давате във варианти.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието на чл. 1 да отпадне.
За Ваше пояснение ще кажа, че вариантите се дължат на това, че общият законопроект е от два законопроекта. Както виждате, ако обърнете внимание на по-нататъшната страница втора, комисията е подкрепила по принцип текстовете на вносителите и е предложила своя редакция за чл. 1. Ако искате, ще го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за първи и втори вариант и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Този закон определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси...” – преписали сте заглавието на закона.
Защо сте написали „Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага заглавието на члена да отпадне.”? Няма да има заглавие „Предмет”, така ли? За да е ясно какво ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, в рамките на първите текстове се очертават и предмет, и цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първите текстове да нямат заглавия.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 1 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагаме заглавието на чл. 2 да отпадне.
Има предложение както на вносителите, които са в обобщения законопроект, така и на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Ася Михайлова, Ясен Попвасилев, Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип; на народните представители Иван Костов, Евгени Чачев, което е подкрепено по принцип; на народния представител Яни Янев, което също е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и на споменатите колеги и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
(2) Частен интерес е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
(3) Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, направа или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция, или друго неблагоприятно събитие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е дефиниция за облага – що е „облага”.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно така, господин председател.
След като първо е казано що е „конфликт на интерес”, където се появява понятието „частен интерес”, в ал. 2 е даден „частен интерес”, а където се появява понятието „облага”, в ал. 3 е дадена дефиниция на „облага”.
Както виждате, от гледна точка на законодателната техника е написано много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е Вашето мнение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изключително съм сигурен, че и Вие мислите така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В трета алинея всичко сте написали, всичко е облага.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Целта на закона е точно в това, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Облагата било почести! То тези почести човекът може да ги е заслужил.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, може, но стига да не е в конфликт на интереси, господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Бих искал да има дискусия, господин Методиев. От гледна точка на правната техника действително давате дефиниции, друг е въпросът тези дефиниции доколко са... В „облага” почти всичко възможно сте написали вътре.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Корнезов, имам предложение към Вас, ако Вие сте съгласен да ме чуете и ми дадете тази възможност да го кажа.
Тъй като Вие безспорно сте известен български познавач на административното право, казвам го с цялата сериозност на това твърдение, за Вас този законопроект сто процента представлява силен професионален интерес, за разлика от мнозина народни представители, в което също съм сигурен. Ако искате, аз се нагърбвам с това задължение да проведа с Вас специален разговор за работата на комисията в продължение на два месеца и за получилия се текст. Това е максималното, което мога да направя в 13,46 ч. Но да водим този разговор помежду си ми се струва, че сме вече на ръба на приличието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прав сте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 3 да отпадне.
Тъй като няма предложения от народни представители по този текст, комисията предлага да се създаде нов чл. 3:
„Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон са:
1. президентът и вицепрезидентът;
2. съдиите от Конституционния съд;
3. народните представители;
4. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;
5. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор;
6. омбудсманът и заместник-омбудсманът;
7. областните управители и заместник-областните управители;
8. кметовете и заместник-кметовете на общини и на райони;
9. общинските съветници;
10. членовете на Висшия съдебен съвет, с изключение на тези по т. 5;
11. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;
12. председателят и членовете на Сметната палата;
13. управителят, подуправителят и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка;
14. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;
15. ръководителите на задграничните представителства на Република България;
16. административните ръководители на органите на съдебната власт, с изключение на тези по т. 5.;
17. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и членовете на други колегиални органи, създадени със закон;
18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;
19. директорът на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;
20. съдиите, прокурорите и следователите;
21. съдиите по вписванията и държавните съдебни заседатели;
22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала, или на юридически лица с нестопанска цел;
23. членовете на политическите кабинети;
24. служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.”
Това е текстът на чл.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Даут Осман.
ДАУТ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам направено предложение в § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси. Комисията по принцип не приема моето предложение, като са се опитали да пренесат част от моето предложение в чл. 3, т. 22. Но т. 22 с тази редакция не обхваща всички членове на управителни съвети, а само представителите на държавата. Представителите на бизнеса или на гражданството не са обхванати в т. Предложението ми е за редакционна промяна, а именно да се създаде т. 22а или т. 25 със следното съдържание: “Членовете на управителните органи на юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност с държавно участие и финансиране.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тук е разминаването между това, което е обсъждано в комисията, и предложението на господин Осман. Идеята е в онези институции, в които има държавно финансово участие, съответно има представители на държавата в тях, но техните управителни тела се състоят и от други членове, които са представители на съответната бизнес среда или по някакъв друг интерес, лицата в това управително тяло също да бъдат приравнени към лица, които заемат публична длъжност поради простата причина, мотивация и аргументация, че те в крайна сметка ще разходват публичен разход. Тоест пари, взети от държавния бюджет. Затова мисля, че колегата има основание. Въпросът е да го допълним или в т. 22 систематично, или да се включи в нова точка, която да бъде след т. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман предложи като т. 22а или като нова точка.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Систематичното й място е като т. 22а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже правим нов закон ще стане т. 23, останалите ще се преномерират.
Тези технически длъжности дали са по трудово правоотношение или служебно правоотношение?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има и едните, и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и в Народното събрание има и по служебно правоотношение, има и по трудово правоотношение. И в Министерския съвет е така.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И в общината е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези технически длъжности кой ще ги определи?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те се определят от щатното разписание на съответната институция. Така е и по закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Виждате от това, което ни се предлага, че кръгът е много, много широк, обхваща почти всички. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако разрешите, господин председател, тъй като виждам реакцията на колегите от комисията в своето мнозинство в залата по това, което Вие казахте за разширения кръг, ще дам едно пояснение.
Стремежът при правеното на текстовете, съпоставяйки ги с текстовете, които функционират в европейското законодателно пространство, ако мога така да се изразя, е да са изключително широки и рестриктивни. Ние си дадохме сметка по време на правенето на този законопроект. Така че вие ще видите, че той върви в тази посока със съгласието на комисията. И очакваме, че това политическо съгласие ще се прояви вътре в залата. Казвам го само като пояснение. Благодаря ви.
По чл. 4 комисията не подкрепя текста на вносителя, предлага заглавието на чл. 4 да отпадне.
Освен това комисията подкрепя по принцип предложението на Филип Димитров и група народни представители, подкрепя по принцип предложението на Екатерина Михайлова и Елиана Масева, и подкрепя по принцип предложението на народния представител Яне Янев.
В резултат на това комисията предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват задължението си честно, почтено, отговорно и безпристрастно.
(2) Лицата, заемащи публични длъжности, носят отговорност пред гражданите и пред органите, които са ги избрали и назначили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пожелателно.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Във всеки законопроект го срещаме, господин Корнезов. Има принципи, които се съобщават в законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са общоизвестни.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, но се повтарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Трябва да бъдем безпристрастни.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние сме, господин председател, бъдейки политически активни хора и защитавайки своите идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това безпристрастно ли е?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбира се, от гледна точка на закона винаги.
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева, и Яни Янев, Огнян Герджиков, Олимпи Кътев и подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 5 да отпадне, тъй като той отразен вече в състава на чл. 3. Става дума за кръга лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Предлагам ви да спрем дотук.
Вероятно със Закона за конфликт на интереси ще продължим следващата седмица.
Утре ще започнем с гласувания:
1. Гласуване на законопроекти за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
2. Гласуване на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг.
3. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
4. Гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
5. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
6. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Днес ще заседават комисиите.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Мирослав Мурджов