Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Едно съобщение от група народни представители: „На основание чл. 72 от нашия правилник оттегляме внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен на 21 февруари 2006 г.”
Както беше съобщено, уважаеми народни представители, преди да преминем към парламентарния контрол, ще гласуваме на първо четене Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 133, против 16, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имайки предвид и въпросите, които вчера бяха поставени при разглеждането на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица, тоест срокът да бъде общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Гласувайте срокът за предложения да бъде 14 дни.
Гласували 164 народни представители: за 154, против 4, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

И така, уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 10 октомври – 16 октомври 2008 г.:
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно строителството на ВЕЦ „Чаир дере” в природозащитната местност „Триградско ждрело”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 октомври 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно гарантиране на прозрачно разходване на европейските средства въз основа на националните приоритети. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 октомври 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно изпълнение на задълженията на МВР, произтичащи от Закона за защита от шума в околната среда и Закона за движение по пътищата. Следва да се отговори писмено до 30 октомври 2008 г.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председателю, аз искам да се обърна към Вас, въпреки че формално това е към председателя Пирински. Преди един месец зададох писмен въпрос към министъра на финансите за проектобюджета на Здравната каса. Едва през тази седмица въпросът ми беше върнат, тоест с цял месец закъснение, с отказ да ми бъде отговорено, препращайки към Здравната каса.
Аз като народен представител имам право да контролирам министрите и имам право да получавам информация от тях. Протестирам срещу това, че председателят на Народното събрание отказва правото ми на парламентарен контрол. Това е прецедент, който се случи спрямо мен, но мисля, че най-вероятно са му подготвили грешен текст, който той е подписал.
Надявам се, господин председателю, да го информирате и моят въпрос да бъде пуснат, защото аз имам право да питам министрите и никой няма правото да ми откаже това мое право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще информирам председателя на Народното събрание.
Писмени отговори:
Писмен отговор от министър-председателя господин Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Михаил Миков на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Екатерина Михайлова.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Евгени Желев на въпрос, зададен от народния представител Екатерина Михайлова.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос, зададен от народния представител Николай Григоров.
Уважаеми народни представители, вие знаете програмата за днешния парламентарен контрол.
Длъжен съм да направя едно уточнение. Ще започнем с въпросите и отговорите към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, след това към министрите Емел Етем, Меглена Плугчиева и Пламен Орешарски.
Министър-председателят на Република България господин Сергей Станишев, поради външнополитически ангажимент ще бъде тук в 11,00 ч., следователно почивката ще бъде, както е традиционно в петък, от 10,30 до 11,00 ч. От 11,00 ч. министър-председателят ще отговаря на питанията и въпросите, зададени от народните представители към него.
И така въпроси към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров относно преобразуването на помощни училища в София.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожо министър! С Ваша заповед от 2008 г. преобразувате Пето помощно училище в София, район Слатина и Второ помощно училище в София, район Илинден, в Първо помощно училище с адрес на второто помощно училище, което се създава. Това Ваше решение навежда на мисълта, че предвиждате дейността на двете училища да се извършва в сградата на Второ помощно училище, което е необяснимо с оглед състоянието, в което се намират сградите на двете училища.
Имотът на Пето помощно училище е в добро състояние и е по-добре оборудван за осигуряване на необходимите грижи и обучение на децата. Има изградена архитектурна среда за достъп на хора с увреждания, притежава кухня със столова, където храненето на учениците се извършва безплатно от спонсори. Има физкултурен салон, в който се провеждат часове по физическа култура и кинезитерапия, компютърна зала и три кабинета по бит и техника.
Децата във Второ помощно училище нямат такива възможности, тъй като сградите му са в изключително лошо състояние, няма необходимото оборудване и освен това за него има реституционни претенции от страна на монашеската общност на сестрите – евхаристинки към Католическата църква.
Друг съществен аргумент в полза на Пето помощно училище е фактът, че то е базово училище на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в него се провеждат наблюдения и педагогическа практика на студенти от реномираното висше учебно заведение. В близост до училището се намира и Социален център за рехабилитация и интеграция на инвалиди, където се извършва рехабилитация за подобряване на физическото, психологическото и емоционално възстановяване на децата от училището.
Тези обстоятелства основателно създават опасения, че образуването на въпросните училища по този начин е продиктувано от интерес към имота в район Слатина, който е на изключително атрактивно място.
Затова моят въпрос към Вас е: какво налага закриването и преобразуването на училище, при което 90 деца с увреждания ще бъдат прехвърлени от училище с добра материално-техническа база в амортизирана и необорудвана сграда със спорна собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Благодаря за отправения въпрос. Ще отговоря съвсем конкретно на това, което питате. Преди това искам да кажа няколко принципни неща.
Първо, трябва да се има предвид, че нито министърът, нито кметовете, нито местните общности решават дали да има или да няма училище. Ако в дълбочина изследваме въпроса, това е въпрос на демографски тенденции. Ако ми разрешите да посоча няколко числа - в страната, допреди пет години е имало регистрирани малко над 8000 деца със специални образователни потребности, в момента техният брой е 5492, за София числата съответно са: 566, сега са 455. Така че броят на тези деца като цяло, поне регистрираните при нас, значително е намалял с повече от 110 деца за няколко години.
На второ място е добре да се има предвид, че политиката, която Министерството на образованието и науката води през последните 3-4 години, е насочена към максимално интегриране на децата със специални образователни потребности в общите училища. За справка мога да Ви кажа, че докато през учебната 2004 2005г. техният брой е бил 717, в момента техният брой е 5516. Мисля, че това е модерното разбиране за това как трябва да се отнасяме към децата със специални образователни потребности, тоест по възможност те да учат със своите връстници в едно нормално обикновено училище, разбира се със съответната допълнителна помощ.
На трето място, бих искал да кажа също така, че през последните години в специалните училища много често се настаняват деца без здравословни проблеми по чисто социални причини, какъвто, както ще се убедите, е случаят, който Вие поставяте на вниманието на парламента.
Конкретно на въпроса. Действително, както подчертахте, в края на м. юли т.г. двете помощни училища – Второ и Пето, са преобразувани в Първо помощно училище, като е предвидено учебните занятия да се осъществяват в сградата на Второ помощно училище. Преобразуването е предложено по съответния ред от регионалния инспекторат по образованието след извършването на няколко проверки. Какво установяват те? По отношение броя на децата, в Пето помощно училище е най-големият брой деца с лека степен на умствена изостаналост – 61 от общо 90, водещи се на отчет. Между другото при проверките ние многократно констатираме, че децата, които реално се обучават в училището, е значително по-малко от 90. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Аз ще моля господин Сотиров да ми зададе допълнително въпрос, за да мога да му отговоря.
Второто нещо по отношение на сградите. Имам много подробна справка и искам да Ви кажа, че не е вярно това, че сградата на Второ помощно училище е в по-тежко състояние. Тя отвън изглежда в по-тежко положение, а всъщност е в значително по-добро положение. За справка искам да знаете, че сградата, за която казвате, е в по-добро положение – на Пето помощно училище, е строена през 1901 г. Тя е на гредоред и е фактически в тежко положение.
Що се отнася до достъпната архитектурна среда, и с това ще приключа, а ако ми дадете възможност, след това ще кажа още няколко думи – добре е да имате предвид, че в Пето помощно училище има само рампа, и то на входа, а не до втория етаж, докато във Второ помощно училище има и адаптирана тоалетна за деца с детска церебрална парализа. В продължение на дълги години Второ помощно училище работи съвместно с Болницата за рехабилитация на деца с детска церебрална парализа „Св. София” и с Детския център „Св. Мина”, които се намират в съседство с Второ помощно училище и в които има изградена достъпна архитектурна среда. След малко, ако ми дадете възможност, ще кажа нещо и за сградите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, заповядайте – право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз никъде не съм оспорил необходимостта да се обединят двете училища, защото e явно, че това се изисква чисто нормативно. Но имам поглед и върху двете сгради и смея да твърдя, че и начинът, по който се обучават децата, и условията в сградата в Слатина са много по-добри. Честно да Ви кажа, за мен си остава подозрението, че имотът в Слатина е по-атрактивен, по-безспорен и там има определени интереси. Дано не се окажа прав.
За мен практиката е такава: въпросите се отлагат, докато се отговори. Но в момента, в който пуснах въпроса, на другия ден разбрах, че е уволнен директорът на Пето помощно училище. Там има изключително тежка реакция, включително от страна на родителите, писаха ми писма от рода на: „министърът ни прегази” и така нататък.
Мисля, че специално, когато се решават въпроси, свързани с деца в неравностойно положение, с увреждания, трябва да се подхожда не толкова формално, трябва по-внимателно да се обсъждат нещата и действително да се търси решение с оглед на спецификата на проблема.
Заявявам, че ще следя лично какво се случва и със сградите, и как ще бъде решен проблемът на тези деца, защото въпросът е драматичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Тъй като Вие засегнахте същината на нашия дебат в момента – хиперактивността на господин директора, искам да кажа, че моят предшественик Владимир Атанасов още през 2002 г. е издал такава заповед. И именно благодарение отново на хитерактивността, насочена към колеги-народни представители, таза заповед впоследствие е била отменена.
Аз лично се отнасям крайно отрицателно към такава активност. Смея да кажа, че едно от моите предположения, по което в момента правим проверка, е, че всъщност в това училище има много нарушения, заради което уволнението на директора е най-малкото, което ще се случи.
Искам да кажа нещо и по въпроса какво става с децата. В момента, в който стана ясно, че децата ще трябва да се придвижват на едно немалко разстояние, ние предоставихме на училището два микробуса, с които децата в момента се извозват. Имаме готовност за предоставянето и на трети микробус, така от транспортна гледна точка мисля, че няма да има никакъв проблем.
По отношение на сградата – дали няма някакви намерения? Да, има такива намерения, смея официално да ги заявя. В тази сграда, която е и ще остане публична държавна собственост, започваме ремонт и ще бъдат настанени двата ресурсни центъра – София-град и София-област заедно със съответните ресурсни учители, които ще се занимават именно с децата със специални образователни потребности.
Можете да проконтролирате това и то би било добре. Ако желаете, нямам нищо против, бихме могли да отидем до Второ помощно училище, за да се убедите, че самата сграда е значително по-добра от тази на Пето помощно училище. Отново казвам, че то е в сграда от 1901 г.
Последното нещо, което бих искал да кажа, за да придобиете представа за какво става въпрос, в Пето помощно училище повече от 50% от децата са от ромски произход, живеещи в община „Слатина”. За мен това е много типичен атестат за работата на един директор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва питане от народния представител Станчо Тодоров към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер! Създаденото от вашата коалиция Министерство на извънредните ситуации има за цел три основни функции: първо, превантивна дейност; второ, координация на спасителните и аварийно-възстановителните действия при бедствия; трето, подпомагане и възстановяване.
В приетия нов Закон за защита при бедствия е определена глава „Превантивна дейност”. Дейността по тази глава се извършва от служителите на Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” и териториалните й звена. Практическото изпълнение се осъществява от главните инспектори, чиито брой се определя от количеството и спецификата на обектите по чл. 35 и 36 на територията на съответната община. Заедно с това те са и специалисти, имащи право в съответствие с чл. 82 да прилагат изискванията на чл. 83 и 84 на територията на общините.
Други техни задължения са фиксирани в чл. 20 на Закона за управление при кризи. В тази връзка те са координатори по планиране и управление на действията при бедствия. Така на практика се осъществява и втората основна функция на министерството ви, а именно – координация на спасителните и аварийно-възстановителните действия при бедствия.
В готвените от Вас указания за структурни промени в териториалната дирекция на Национална служба „Гражданска защита” на съвещание на директорите на същата главният директор на Главна дирекция „Национална служба Защита” е разпоредил изрично главните инспектори на общините да бъдат съкратени.
От гореизложеното оставам с убеждението, че чрез това действие на главния Ви директор, Вие, повереното Ви министерство и държавата като цяло абдикирате от задължението си при бедствия и се готвите да стоварите всичко върху кметовете на общини.
Моето питане е: ще се осъществят ли такива съкращения и те не са ли в противоречие с духа и смисъла на Закона за управление при кризи и Закона за защита при бедствия? Как ще изпълните изискванията на чл. 20 от Закона за управление при кризи?
Също в изискванията за заемане на длъжността в повереното Ви министерство по принцип липсва специалност с висше военно образование, тъй като само във висшите учебни заведения се обучават кадри, които най-добре знаят и могат да управляват и координират действията в критична ситуация.
Очаквам Вашия обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Тодоров! Законът за защита при бедствия и Законът за управление при кризи вменяват редица задължения на Министерството на извънредните ситуации и на структурите на министерството, които се намират не само в столицата ни, но и на територията на страната, където са така наречените териториални дирекции – 28 на брой.
Разбира се, радвам се, че имате информация от ежедневната работа на министерството ни, от заседанията и съвещанията, които провеждаме, темите, които обсъждаме, което още веднъж показва, че нашата дейност е изключително прозрачна, защото тя е много отговорна и касае живота и здравето на хората на първо място, и второ, разбира се, редица политики, с които Република България би могла да гарантира целостта на народното ни стопанство.
В тези наши съвещания се опитваме да вземем мерки и да пристъпим към действия, с които бихме довели до по-добра организация на работата ни, до по-добра координация с различните институции, с които партнира Министерството на извънредните ситуации. Вие като военен знаете, че дейността, свързана със защита живота на хората и с предпазване на инфраструктурата не е по силите на едно министерство, а е задължение на всички институции, участващи в изпълнителната власт на Република България, без значение дали са на местно, областно или централно равнище, включително и на частния сектор, включително и на гражданите на Република България. Затова ние правим регулярни анализи на какво ниво в България се намира това съдействие и координация между гражданите и институциите на страната.
Още веднъж искам чрез тази трибуна да уверя вас, народните представители, и всички български граждани, че за Министерството на извънредните ситуации един от основните, стратегически важни партньори са представителите на местната власт. Това са кметовете, общинските съвети, общинските служители, които се намират на територията на 264 общини в Република България. И ние много ценим това партньорство с тях. Аз регулярно провеждам срещи както с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България, така и с различни кметове. Само преди една седмица бях на Общото събрание на Националното сдружение, което се проведе в Албена и отново говорихме за тази изключително важна според мен тема – сигурността на българските граждани. Ежедневната сигурност, господин Тодоров. Защото хората ежедневно се изправят пред различни ситуации, които ние наричаме, както и вие в закона сте ги написали – аварии, катастрофи, не дай Боже и природни бедствия. Така че тези служители на Министерството на извънредните ситуации са 24 часа в услуга на българските граждани. И това още повече ни кара прецизно да изпълняваме всичко това, което вие като законодатели сте ни вменили.
Във връзка с координацията с общините бих искала да обърна внимание на две от важните дейности, за които вие преди малко добре припомнихте – превенцията и действията, които се прилагат при възникване на различни ситуации.
От гледна точка на превенцията обсъдихме отново с общините общинските планове за действие при възникване на критични ситуации за защита на населението. При написването на тези планове, при тяхното оформяне служителите на Министерството на извънредните ситуации в лицето на териториалните дирекции в никакъв случай не са абдикирали от тази дейност. Затова този, който по някакъв начин Ви е вменил тези опасения, Ви е подвел.
Нося отговорност за думите си, господин Тодоров, така че ние продължаваме да работим с общинските структури при изработване на общинските планове. Много важно е в тези планове ясно и точно да се опишат критичните обекти, да се набележат мерките, да се набележи координацията между общинските служби, които трябва да направят много бърза и ефективна дейност на щаба, който има задължение да подсигури населението при възникване на такива критични събития.
Обучението е другият много важен момент, който ние с общините не подценяваме. Както и обучението на общинските служители, като започнем със самите кметове и завършим с обучението на населението, от най-малките до най-големите. Изграждането, възстановяването и контролирането на рисковите обекти също е другият много важен елемент от дейността на общините. Доброволните формирования, които трябва да бъдат изградени в общините, списъка на наличната техника, щаба, който трябва да има според мен един постоянно действащ характер, служителите, на които да са разпределени правилно задълженията по различните сектори, които трябва да бъдат изпълнени.
Така че, както виждате, министерството си изпълнява функциите, както са му вменени и, уверявам ви, няма никаква дискриминация дори от гледна точка на образователния ценз. Много голяма част от служителите на министерството са именно хора, които са завършили висши военни учебни заведения. Това самият Вие можете да го проверите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров да зададе до два уточняващи въпроса.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, както и очаквах, Вашият отговор е непълен и аз не можах да разбера как при ситуации ще изпълните изискванията на чл. 20 от закона. Ето Ви щата на Териториална дирекция „Гражданска защита”, от който е видно, че един инспектор ще отговаря за група общини. Как ще стане това на практика искам да разбера.
Госпожо министър, при Вас липсва Правилник за прилагане на Закона за защита при бедствия. Отменен бе Правилникът за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи и бе приет правилник за организацията и дейността на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, който обаче реши само проблемите, отнасящи се до възстановяването и подпомагането, но не и до останалите сфери на действие в министерството. При това отпаднаха постоянните комисии, като се посочва, че областният управител или кметът може да създаде щаб при необходимост. Практически обаче при бедствия е невъзможно да бъде създаден такъв щаб. Затова областните управители и кметовете създадоха постоянни щабове за координация, въпреки закона. На практика вашето министерство работи по принципа: ако е криза, да му мисли правителството, държавата, Министерският съвет, ако е бедствие да му мислят областните управители и кметовете на общини.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са: кога ще се разработи и приеме правилник за прилагане на Закона за защита при бедствия, чрез който да се регламентира и статута на служителите на министерствата в общините? И вторият ми въпрос: докога във вашето министерство ще продължава назначаването на хора от нашата партия в кавички, които говорят на развален български език, без професионален опит, а не се назначават военни хора с опит, които цял живот са обучавани да управляват кризи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министъра на извънредните ситуации госпожа Емел Етем да отговори на струва ми се единия въпрос, зададен...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: И Вие се объркахте, господин председател, нали, колко са въпросите? Така че аз ще се опитам да отговоря на част от тези според мен абсолютно неоснователни, агресивни бележки, които преди малко господин Тодоров си позволи да изрече от тази трибуна.
Господин Тодоров, аз съм изумена, вие сте български военен и да си позволите да говорите по този начин за мен е учудващо. Но да Ви кажа за какво става дума.
Изглежда има някакво объркване и самият Вие не сте разбрал, че навремето Държавна агенция „Гражданска защита”, когато и Вие сте бил действащ военен, е работила по правилник, а не по закон. Вие ще обясните защо едни военни са работили по правилник, а не по закон. От 2006 г. именно със закон Народното събрание на Република България ясно и точно разписа каква е координацията, взаимодействията между всички държавни институции, включително и това министерство, за което Вие говорите, при възникване на различен вид събития, които ги касаят. Те не са само свързани с дейността на Министерството на извънредните ситуации. Ако не знаете, това да Ви подчертая също. И законът не е междуведомствен, той е национален. И пак казвам – касае всички министерства, които имат пряко отношение към тази дейност. Така че не е необходим правилник за приложение, при положение, че има разписан цял закон.
Що се касае до служителите в общините, служителите в общините, господин Тодоров, са една, според мен стара, отживяла мярка. Вие сте свикнал с това и явно не можете да се разделите със стария начин на разпределение на тези дейности от гледна точка на един военен. Но териториалните дирекции се намират във всяка една област и те имат задължение да покрият всички общини, които се намират на територията на съответната област. Те са между 4 и 22 в цялата страна. Така че недейте се притеснява, че няма да си изпълняват функциите и не се опитвайте да вмените предварително на населението някаква тревога и съмнение, че тези хора ще си изпълняват функциите.
От тази трибуна бих искала още веднъж да обърна внимание на общинските кметове, на общинските ръководства, че наистина борбата с всякакви аварии, катастрофи и природни бедствия е изключително отговорна и тежка. Тя не е по силите на нито една структура – нито на самия кмет, нито на самия областен. Ако ние не обединим всички усилия, ако предварително не се подготвим, господин Тодоров, и това е моят апел, за да може да има действащ щаб, служители, на които да им е разпределена функцията. Или, ако трябва да Ви обясня какво значи това – един да отговаря за хората, които са в тежко социално положение, които са възрастни и не могат да се движат, да им знае адресите кога как са и за тях да има разпределени граждани, които да отидат веднага при възникване на събитие да ги изведат по домовете, друг да осигури транспорт, трети да осигури вода и така нататък, това е една сериозна логистика. И затова е добре предварително общините да имат така подготвени служители, за да можем да гарантираме на българските граждани тяхната сигурност.
Но не е редно от трибуната на българския парламент Вие да изричате откровени лъжи. Всеки един може да дойде и да провери в личния състав на министерството кой работи, с какъв ценз е и как съответно е заел това място. Това става определено по законите на Република България с конкурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! Искам да ви кажа, че нашата система за управление при кризи не е изградена и структурирана. Вие създадохте един трансформатор на ресурси, едно министерство, което бяга от отговорност. Ние имаме нужда от сили и средства, които да бъдат използвани при извънредни ситуации в мирно време. Каква е ролята на армията и полицията в случай на криза – това не се знае. За това трябва да мислим, а не, че няма начин това да се случи, или, ако ни се случи, тогава ще мислим. Това ще бъде отговор на чл. 3 от Вашингтонския договор, според който, всяка страна – членка на НАТО, следва да изгражда и развива собствения си национален отбранителен потенциал.
Имаме система за национална сигурност, която не уважава специалистите си, която подбира хората си по приятелски и партийни линии, но не и хора професионалисти. Наскоро разбрах, че сте назначили за Ваш съветник едно младо момиче. Чудя се какво ли ще Ви съветва при криза това момиче?
Госпожо министър, в заключение искам да Ви кажа, че управлението на сигурността и отбраната е изкуство. То е наука, която изисква висок професионализъм и специфични знания и умения. Тя не може да действа оголена и да пилее кадрите си. Вие следва да градите, а не да рушите това, което се наблюдава вече 20 години. Моето усещане е, че нашата държава е жестока към хилядите офицери, сержанти и войници, които напускат армията и не се ползват по предназначение. Тя е инвестирала в тях, разчитала е на тях, а сега ги изхвърля на улицата, което е жалко, много жалко, господа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Ето че дойде време и за народния представител Яне Янев. Той е задал своя въпрос към заместник министър-председателя Меглена Плугчиева.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Злоупотребите по програма САПАРД продължават и при сегашното ръководство на Държавен фонд „Земеделие”. Ръководството на фонда съвсем наскоро констатира, че от назначаването му до момента за по-малко от три месеца има 20 нови случая на нередности, 11 от които са квалифицирани като измами. На прокуратурата ще бъдат изпратени за проверки, според тяхна информация, общо 101 случая, които са съмнителни. Но фондът не разполага с достатъчно доказателства. Тези действия са резултат от редица одитни проверки на фонда и според признанието на заместник-директора досега тези случаи са били пропускани.
Давам този пример, първо, защото Вие сте специално компетентна по проблемите с еврофондовете. И второ, защото установените там нарушения бяха най-мащабни и най-драстични и това категорично пролича от доклада на Европейската комисия. За съжаление обаче те далеч не изчерпват нито обема на кражбите на европейски средства, нито въпросителните, свързани с борбата срещу тази форма на корупция. На неотдавнашната конференция за премахване на корупцията при усвояване на еврофондовете, участие в която взехте и Вие, представителят на ОЛАФ господин Волфганг Хетцер посочи редица неуредици, между които такива принципни въпроси, между които липсата на координация между държавните органи, крайно незадоволителното ниво на прозрачност, плановата нормативна уредба и други. Като илюстрация за последното беше посочено, че 67 закона третират конфликт на интереси и в нито един от тях понятието не е ясно дефинирано.
Несъмнено правителството отчита изключителната важност и сериозност на кризата с еврофондовете и би било абсурд да не го отчете. Но тук възникват основателно няколко много съществени въпроси. Първо, кои са основните приоритети във Вашата политика като вицепремиер, отговарящ за усвояването на еврофондовете? На базата на какви нормативни документи се осъществява координацията между държавните институции, които имат отношение към еврофондовете, в това число и правоохранителните органи? И смятате ли, че тази координация е ефективна, какво точно сте направили лично Вие като вицепремиер, за да се подобри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! В питането Ви има няколко въпроса. Надявам се да стигне краткото време, за да мога изчерпателно да отговоря.
Първо, на темата САПАРД и коментара, че по признание на заместник-директора има пропуснати случаи и съответно те не са били разкрити и не са били докладвани. Бих искала да кажа, че новото ръководство на Агенция САПАРД положи огромни усилия и има изключителен напредък, който се оценява не само тук, но и в Европейската комисия. Накратко, има създадена специална работна група, която се ръководи от заместник-изпълнителния директор и се правят изключително важни и точни проверки на всички документи, като са проверени над 300 проекта. Както знаете, в агенцията работеха няколко одитни компании – „Ърсианг одит” и няколко други. Техните задачи бяха възложени от Министерството на финансите. Общо 135 одитори и консултанти проверяваха всички досиета от началото на програмата досега и извършиха задълбочен анализ на над 300 проекта.
На базата на всички тези проверки и на база положителното становище, което дадоха одитните компании, това позволи на 14 октомври при пълно спазване на всички разработени проверки и гаранцията, че няма пропуснати злоупотреби, да бъде възстановено плащането на проектите. Освен това трябва да ви имаме информацията от онзи ден от Европейската комисия, че са уравнени сметките по програма САПАРД за 2007 г., което е още едно доказателство и признание за коректното функциониране на системите в агенция САПАРД.
Трябва да спомена още, че в поредицата от мерки, които бяха предприети, освен проверките от външните одитори, за промяна, прецизиране и допълване на контролните механизми, беше създаден и одитен комитет, бяха изпълнени и всички дадени препоръки от Националния фонд и националния ръководител.
Трябва също така да ви информирам по Вашия коментар, че няма достатъчен капацитет, за да се установяват злоупотребите, че точно тези 101 случая, за които говорите, те са в резултат не на нещо друго, а са установени точно усилията на администрацията и ръководството на фонд „Земеделие”. И, както знаете, по задължение всички случаи, за които има даже и съмнение, се изпращат към звеното АФКОС и оттам към ОЛАФ и съответно към прокуратурата за проверки.
По отношение на упрека Ви или може би липса на информация за това, че няма достатъчен механизъм, който да контролира действията на фонда или на ДАНС и прокуратурата, искам да Ви информирам, че с разпореждане на главния прокурор има създадена, първо, към Касационна прокуратура специална работна група, която се занимава със случаите на измама със средства на Европейския съюз. Отделно има създадена работна група, която и в момента работи. Тя е съвместна група под ръководството на прокуратурата. В нея са включени дознатели от МВР, включени са представители на следствието, на ДАНС, представители на фонд „Земеделие”.
И да Ви припомня, че по моя молба от месец юни всеки месец има по две седмици мисия на ОЛАФ в България, работи изключително конструктивно с току-що обявената от мен и работеща група по проблемите главно на САПАРД. Но, пак казвам, в прокуратурата има специален отдел, натоварен с ангажименти за следене на случаите за измами със средства от Европейския съюз. Такъв отдел има съставен съответно и в ДАНС.
По отношение на останалите Ви въпроси, свързани с приоритетите в моята работа, искам да подчертая, че основните приоритети са свързани с изпълнение на ангажиментите, които произтичат от Доклада на Европейската комисия от 23 юли и преди това, свързани с много по-прецизен контрол, подобряване на комуникацията, на координацията и синхрона между предприсъединителните програми и съответно оперативните програми, защото, както Ви е известно, те не могат да функционират самостоятелно.
Мога да посоча също, че този резултат, който имаме до момента, показва, че при оперативните програми за четири месеца имаме с десет пъти увеличение на сумите за сключени договори. Ако от 1 януари 2007 г. до м. юни 2008 г. това бяха само 93 милиона, то за четири месеца от м. юни до края на септември сумата на сключените договори по оперативни програми надхвърля 1 милиард и 200 милиона.
Трябва да посоча, че по отношение на прозрачността, на работата с обществеността и включването й в този процес има създаден обществен съвет към мен. Знаете, има няколко кампании на отворени врати - възможността за включването на гражданите в постоянния контрол.
Ще помоля да дам тази допълнителна информация и в писмен вид, господин председател, защото тя е обстойна и важна както за господин Янев, така и за цялото ни общество. В рамките на пет минути на пет въпроса ми се струва, че е изключително трудно такава материя да бъде обхваната и да бъде даден изчерпателен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, но петте минути отдавна изтекоха. Ще имате възможност за още три минути след това.
Господин Янев нервно ме поглежда.
Заповядайте. Господин Янев, не повече от два допълнителни въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, личи, че Вашият екип е достатъчно експертно обезпечен, но останаха много въпроси, които се надявам в близките седмици да получат отговор, защото за обществеността остана неизвестно: по колко и какви проблеми бяха привлечени външни одитори и консултанти, как и по какви критерии бяха определени съответните фирми, кои бяха кандидатите и спазени ли бяха процедурите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук станаха пет-шест въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ: ... на външен изпълнител, какви са резултатите и ефектът от външните одитни и консултантски услуги, и накрая, не по важност, разбира се, каква е цената и колко е платил бюджетът за това?
Много важно е да уточня нещо, което трябва да се знае по отношение на сертифициращия орган за удостоверяване на верността, пълнотата и точността на сметките на акредитираната Разплащателна агенция. По-точно имам предвид, че към настоящия момент са проведени две заседания на Комитета по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони, а договорът с „Делойт България” ООД, което ще изпълнява ролята на сертифициращ орган, е сключен на 12.08.2008 г. Следователно на Комитета по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони не са предоставени заключения и препоръки от самия сертифициращ орган по финансовото управление. Давам този пример, защото няколко месеца преди да започне и да се обяви тръжната процедура по избор на сертифициращ орган, която се провежда под Звеното за координация на Разплащателната агенция (сигнал от председателя за изтичане на времето), нейният ръководител госпожа Севинч Нури напусна и започна работа в „Делойт България” ООД. Благодаря ви.
Господин председател, много сте точен с времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така пише в правилника, но Вие леко го нарушихте. Много добре знаете, че имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
Заповядайте, госпожо министър. Не знам успяхте ли да запишете десетте въпроса, които Ви зададе господин Янев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Бързам да кажа, че искам да поканя господин Янев на специална среща, на която да поканя и ръководството на Министерството на земеделието и храните, и съответно ръководството на Държавен фонд „Земеделие”, защото всички тези въпроси не искам да останат без отговор.
В момента господин Янев ми задава въпроси като на министър на земеделието. Признавам си, че в тези детайли съм затруднена да отговоря, господин Янев, поради факта, че всички одиторски компании, които са поканени за проверки в Министерството на земеделието и храните, са определени от ръководството на министерството, разбирайте министър Цветанов и съответно господин Кънчев. Така че за начина, по който са избрани, поканени и проведени процедурите, за съжаление не мога да Ви дам никаква информация, защото не е в моите компетенции този процес да бъде контролиран.
Голямата част от одитните проверки, които са направени по всички предприсъединителни програми, държа да кажа, че са с възлагането на Министерството на финансите. Министърът на финансите е тук и слуша. Мога да Ви предоставя и справката за всички одитни проверки, които са направени по ФАР, по ИСПА и по САПАРД, но процедурата, начинът на провеждане, датите, които Вие споменавате, за съжаление не са в моите компетенции. Ще помоля да отправите тези въпроси към съответните министри. Аз ще Ви представя цялата информация, с която разполагам. Заповядайте в Министерския съвет на тази среща. С удоволствие ще посреднича на такава среща между Вас и ръководството на министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, само господин Янев ли каните в Министерския съвет? (Весело оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Той проявява интерес – него каня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Интересът е всеобщ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нямам това впечатление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря Ви за поканата, госпожо вицепремиер. Ще се възползвам от нея, заедно с нашите експерти. Надяваме се тази информация да бъде публична, защото обществото има необходимост от нея. Надявам се също така да не се получи както при определени министри, когато съм им искал одитни доклади и други документи – канили са ме на кафе в техните кабинети, в продължение на 20-30 минути са държали докладите в ръцете си и след това изобщо не ми бяха предоставени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А кафето изпихте ли?
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз се надявам тази порочна практика да бъде прекратена. Надявам се Вие като вицепремиер да дадете нов тон в това отношение. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на финансите господин Пламен Орешарски. Разполагаме с 32 минути.
Госпожо Капон, Вие вече се отправяте към трибуната. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, мисля, че от днешна дата погледнато въпросът трябва да изглежда малко по-различно, тъй като в последните седмици в Комисията по бюджет и финанси и съответно в Народното събрание разисквахме за това как да бъде изразходван излишъкът от бюджета за тази година. Може би по-важното днес е да чуем, след като се видя, че в крайна сметка имаше частична прозрачност, както я наричам. Тук ще се опитам да Ви дам примера, на който сам бяхте свидетел – за Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Много трудно можеше да се разбере за какво ще бъдат харчени 90-те милиона. Справките, които получихме, не бяха коректни. Съмненията у нас за това, че в последната минута биват разпределяни средства по сравнително полупрозрачен начин, остават.
Затова моите въпроси днес изглеждат така:
Какво може да се направи и можете ли Вие, като министър на финансите, да декларирате от тази трибуна, че пари за пенсии от бюджетния излишък няма нужда да се дават, а ще има трайно увеличение на доходите през 2009 г.? – Това е първият ми въпрос.
Вторият е: кои са инфраструктурните проекти, така както ги видяхме? Вие имате ли сигурността, че могат да бъдат извършени в срока на база на държавния бюджет? Тук ще дам примера с магистрала „Тракия”. От излишъка бяха определени 90 милиона за магистрала „Тракия” отново към Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Провели ли сте такъв контрол и смятате ли, че има време да бъдат изразходвани?
Трето, въпросът е индиректно свързан с Бюджет 2009 и съвсем директно с излишъка: какъв ще е размерът на данък добавена стойност през следващата година? Доста време върви дискусия относно данък добавена стойност и в Министерството на земеделието и храните. Затова за мен е важно от тази трибуна да разберем (извън законопроектите, които виждаме на сайта на Министерството на финансите, които министерството предлага като данъчна политика): какво е Вашето лично мнение – ще има ли намаление на данък добавена стойност, ще има ли диференцирани ставки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! По първия Ви въпрос – практика в последните десетина години е в края на годината, в зависимост от изпълнението на бюджета, да се отпускат допълнителни бонуси, наименувани често и като Коледни добавки към декемврийските пенсии. Това, което предлагаме за тази година, не се отличава по нищо друго, освен по по-големия размер на съответните добавки в сравнение с предходни години.
Вашият въпрос за следващата година ще го разделя на две. От една страна, предвиждаме значително по-висок ръст на индексация на пенсиите от средата на другата година, който се ориентира около 19,5% на база на реализираните ръстове на осигурителен доход и инфлация в съответствие с утвърденото в закона правило, известно като швейцарско. От друга гледна точка, аз се надявам, че управлението на бюджета и в частност на приходната му част за следващата година също ще позволи да се реализират приходи над планираните. Според мен не бива да искате обратното от един финансов министър, който не се бори за по-големи приходи от планираните. Това е политиката в последните няколко години. Струва ми се, че такава беше и в последните десетина.
На втория Ви въпрос по отношение на инфраструктурните проекти бих отговорил, че в рамките на моите компетенции както досега, така и в бъдеще ще продължа да упражнявам контрол най-вече чрез отчетите по изразходваните средства, а отговорността за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средства е на съответните секторни ръководители.
Третият Ви въпрос беше по отношение на ДДС. Бих искал да обърна внимание, че не е правилно да се разглежда който и да е данък, взет отделно и откъснато от цялостната данъчна система. И в този контекст въпросът какъв би бил оптималният размер на ДДС е повече академичен, отколкото практически. Защото той зависи от размера на другите данъци и бихме могли да направим многовариантен анализ: ако биха били другите данъци на еди-какви си равнища, и ДДС би било на еди-какво си равнище. Но извън този анализ, за следващата година планираме ДДС да остане 20% единна ставка и това отразява в средносрочен план перспективите пред българската икономика, особено в условия на глобалната финансова криза и на този етап трудно предсказуемите с точност ефекти върху българската икономика. Във всички случаи не можем да очакваме позитивни ефекти, можем да очакваме в известна степен негативни ефекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон. Имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, за академичния отговор, както обичам да казвам.
Тъй като ще провеждаме академична дискусия, Ви предлагам в допълнителния ми въпрос да ми отговорите: как смятате, каква ще е безработицата през следващата година, имайки предвид глобалната финансова криза? И как смятате Вие като министър на финансите: с какви финансови мерки ще се противопоставите на нея? Аз лично считам, че ще има увеличение на безработицата в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, тук Вие сте на изпит, май така излезе.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, господин председател.
Госпожо Капон, въпросът Ви изисква доста обстоятелствен отговор и аз не се наемам в рамките на две или три минути, които имам, да развия цялата теза. Един от възможните негативни ефекти, разбира се, е и затруднения в пазара на труда. От тази гледна точка цялостната фискална политика ще бъде настроена в подпомагане на предпоставките за запазване на сравнително високия икономически растеж от гледна точка както на повишаване нивото на публични инвестиции, така и на други мерки, улесняващи най-вече малкия и средния бизнес в достъпа му до финансиране в условия на стагнирали навън финансови пазари. Така че не искайте от мен точна прогноза за безработицата. Мерките, които ще предприемем, са в тези насоки: от една страна, допълнителни публични инвестиции и от друга – усилия за облекчаване на достъпа до финансиране на целия бизнес, в частност малкия и средния бизнес, който е най-уязвим при затруднен достъп до финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз малко иронично зададох този въпрос, давайки си сметката, че темата е много голяма и много актуална, тъй като, когато започнат фалитите в една страна, тогава приключва и кризата. А те водят сами по себе си и до най-голямата безработица, въпреки че безработицата и в момента ще започне да нараства, независимо как изглежда пазарът в страната.
Това, което е важно обаче и което аз много държа да Ви кажа - в рамките на следващите месеци най-вероятно ще водим тази дискусия тук, в Народното събрание - е да имаме истински бюджет с реални параметри, защото последните десет години бюджетът винаги е така направен, че да е угоден на министъра на финансите и на правителството, за да казва, че има по-големи приходи и да се тупа в гърдите. Излишъкът и тази година е планиран излишък в бюджета. Надявам се обаче той наистина да се окаже планиран, защото и до момента разглеждането на изпълнението на бюджета показва, че може би говорените 4, 5, 6 милиарда ще се окажат по-малко. Може би милиард и половина-два излишък именно заради лошото усвояване и лошата администрация на правителството, и най-вече заради лошото усвояване на капиталовите разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Надявам се, господин министър, на конкретен неакадемичен отговор от Ваша страна на следния въпрос. За първи път, откакто се случва световната криза, Вие преди малко казахте нещо, което отговаря на ситуацията, защото доскоро изявленията Ви бяха, че тя не засяга България, че ефектите върху България от кризата не могат в момента да бъдат прогнозирани в тяхната цялост. Това е истината - не знаем още какво ще стане. И в тази ситуация правителството да харчи 2 милиарда лв., които са 1,2 млрд. лв., гласувани от парламента, 350 млн. лв. излишък, които се харчат без съгласието на парламента, и 300 млн. лв. резерв за фискална устойчивост си е направо голяма грешка. И в такава ситуация министърът на финансите да няма особена позиция също е голяма грешка.
Моля Ви, не отивайте пак с отговор, че опозицията не знаела какво иска с излишъка. Ние имаме много ясна позиция: щом има излишък, да спадат данъците, ако все пак има излишък, той да не се харчи. Много ясно. От това по-ясно, дето се казва, не може да бъде казано.
С конкретно предложение към Вас: поне половината от тези 2 млрд. лв., господин министър, не ги харчете до края на тази година. Дайте да видим какви са ефектите от кризата.
Сега ще кажа нещо, което не се казва в България, а то е най-важното. В момента сме на ръба – кредитният рейтинг на България да падне, но не като прогнозна стойност, не като перспективи, а да падне кредитният рейтинг на България. Това, господин министър, го знаете много добре. Тази истина не трябва да бъде спестявана от българското Народно събрание.
Колеги, една от мерките, които може да предприеме Министерството на финансите, е поне половината от тези 2 млрд. лв. да не ги харчи три месеца. Защо Вие, господин министър, не заемете тази позиция? Такава трябва да бъде позицията на министъра на финансите. Аз знам, че от страна на тройната коалиция има огромно желание за харчене на пари, но Вашата отговорност е различна. Вие затова сте министър на финансите. Трябваше да кажете поне до края на годината половината пари да не се пипат, да стоят като резерв. Това е ясният ми и конкретен въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие навярно знаете, тъй като отскоро говорим за кризата, че тя започна на 9 август 2007 г. Ако не знаете, ще Ви припомня. Фискалната политика на правителството е настроена още в настоящия бюджет с 3 на сто законов излишък за пръв път през последните десет години, които Вие много критикувахте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защото трябваше да се намалят данъците.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Много критикувахте този излишък, а сега пледирате. Това имах предвид и онзи ден, когато казвах: „Изчистете тезата и постройте конструкциите върху изчистена теза”. Не веднъж да казвате, че няма нужда от излишък, а след това да казвате, че има нужда от излишък, но с препоръки излишъкът да отиде в резерва, където му е мястото. Вие това препоръчвате, като говорите за Сребърния фонд.
По отношение на сегашната Ви препоръка – да се харчат поне 50%, но от кой точно излишък не можах да разбера, измислихте някакви 2 млрд. Законовите 3 на сто от тези 2 млрд. ще отидат на 100% във фискалния резерв и в Сребърния фонд, а не 50%.
Вие сте макроикономист, не само политик, и знаете, че в условията на криза, която навън се характеризира с остра недостатъчност на ликвидност, отговорът дали фискът допълнително трябва да тегли ликвидност и да затормозява ситуацията, или да води други политики, не е еднозначен. Това е въпрос на по-задълбочен професионален дебат, а Вие основно се задоволявате с бляскави изрази по повърхността на явлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, с разочарование трябва да кажа, че ако говорим за повърхност, Вие отдавна се плъзгате по нея, защото в момента по сметката на правителството в БНБ, която наричаме излишък, има 5 милиарда лева. Ни повече, ни по-малко, а точно толкоз! От тези 5 милиарда до края на годината Вие смятате да изхарчите поне 2 милиарда. Точно това казах, така че не спекулирайте с това нещо.
Ако кредитният рейтинг на България падне в резултат на харченето на тези пари, колеги, знаете ли какво ще стане? Кредитите ще поскъпнат веднага и вероятно някои банки въобще ще ограничат кредитирането. Това ли искаме да се случи до края на годината? Нека да не си говорим за неизчистени тези. Напротив, сега е моментът министърът на финансите да застане пред Народното събрание и да каже какви са мерките, които смята да предприеме срещу кризата.
В тази връзка допълнителният ми въпрос е: защо, господин министър, не говорите примерно за мярката, която ние предложихме – за отпадане на данъка върху дивидентите? Защо не говорите за намаляване на осигурителната тежест? Защо не говорите за частта от тези 2 милиарда лева, които ще харчите до края на годината? Признайте си го. Защо да се използват някакви сложни словесни конструкции пред гражданите? Няма смисъл. Ясно е, че тези 3% са отделно, ясно е и това, че в момента има 5 милиарда лева. Ясно е, че 2 млрд. лв. от тях вие ще харчите до края на годината. Няма смисъл да се лъжем! Защо поне половината от тези пари не спестите? Това са няколкото мои ясни и конкретни въпроси. Защото ситуацията в момента е прекалено отговорна, за да бъде пропиляна. Не е ясно какво ще стане до края на годината. Има огромни рискове пред българската икономика. Те могат да бъдат овладени до известна степен. Признайте между другото, че ако изхарчите 2 млрд. лв. до края на годината, вероятността кредитният рейтинг на България да падне става много по-голяма, господин министър. Много по-голяма! Това го чувам и виждам от контакти с международни институции. Това не са случайни слухове.
Пак Ви питам: защо не се мисли за мерки за подобряване на бизнес средата като отпадане на данъка върху дивидентите, намаляване на осигурителната тежест? Ние искаме това да стане с 10-процентни пункта. Защо тези мерки въобще не ги чуваме в работата на правителството? Единствено се надпреварвате кой ще изхарчи повече пари от излишъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, сега ще се опитам да преведа онова, което казахте. Три процента излишък – Вие бяхте между най-острите критици в началото на годината.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защото искахме да се намалят данъците още тогава.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Днес искате 7%. Считам, че 7% излишък ще изтеглят прекалено голяма ликвидност от икономиката. Това е мнението, но не само мое, а на всички сериозни наблюдатели. Седем на сто излишък е прекалено изтегляне на ликвидност. Вие си го облечете това в популистки изрази – нямам нищо против.
За бизнес средата. Може би за бизнес среда трябваше да говорите преди няколко години. В момента българското правителство с подкрепата на управляващото мнозинство направи от данъчноосигурителна гледна точка най-благоприятната бизнес среда в Европа между 27-те страни. Най-добре е ставките да паднат на нула. Тогава бизнес средата ще бъде абсолютно благоприятна, но успоредно с това трябва да се събират приходи и да се прави активна фискална, социална, инвестиционна и други политики. Благодаря. (Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания в блока на КБ. Разговори между министър Пламен Орешарски и народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Да изчакаме да завърши дискусията между министър Орешарски и колегата Мартин Димитров.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът ми е относно отражението на световната финансова криза в България. Задал съм го преди един месец – на 16 септември.
На 15 септември 2008 г. американската инвестиционна банка „Лемън брадърс” обяви фалит. Друга голяма американска банка – „Мерил Линч”, бе закупена от „Банк оф Америка”, за да бъде спасена също от фалит. Тези големи банки се присъединяват към четвъртата по големина американска банка „Беуърс търнс”, станала обект на спешна спасителна акция от страна на американското правителство и федералния резерв по-рано тази година – през м. март. Налице е срив на световните фондови борси, в това число и на Българската фондова борса.
Моят въпрос към Вас е: разполагате ли с информация за финансовото състояние на банките в България и има ли банки, в чиито портфейли ипотечните кредити заемат висок процент? Има ли банки, опериращи на българския пазар, които са в тесни връзки с фалиралите американски финансови институции и ако има, то какъв е размерът на заетите от тях средства? Съществува ли риск за фалит на някоя банка в България? Има ли намерение и готовност българското правителство, Министерството на финансите и БНБ да реагират на подобна криза на българския пазар и да се намесят в подкрепа на изпаднали в затруднение банки? Какви мерки предвижда българската правителство за защита на доходите и спестяванията на българските граждани при евентуална криза в България?
За този един месец, откакто зададох въпроса, има сериозно развитие както в международен аспект, така и в България. Предполагам, че в отговора си господин Орешарски ще вземе предвид и последните промени, както и консултациите, които бяха проведени за мерките, които предвижда правителството в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Попов, в отговор на Вашия въпрос първо ще кажа няколко цифри, а след това – коментари.
Българската банкова система продължава да бъде стабилна, добре капитализирана и ликвидна, независимо от колебанията на международните финансовите пазари. Капиталовата адекватност към настоящия момент на банковата система е 14,6, което е доста над Базелските стандарти. Въведената нова рамка за измерването на капитала „Базел-2” през 2007 г. наложи банките да осигурят допълнително капиталово покритие на различни видове рискове.
От друга страна ликвидността – друг важен параметър, остава висока, подкрепящ се от устойчив приход на финансови средства и гарантира достатъчно покритие на привлечените средства. Качеството на кредитните портфейли на банките се запазва като процентът на редовните кредити остава на нивото от 2007 г. – 95,5%. Възвращаемостта на капитала до средата на 2008 г. нарасна до 24,3, при 23,9 за цялата 2007 г.
Конкретно на няколко от Вашите въпроси.
Делът на жилищните кредити в общият кредитен портфейл на банковата система е малко под 15%, като той е приблизително равномерно разпределен по отделни банки и няма банка, която да има преимущество на жилищни кредити в своя портфейл. В същото време искам да отбележа и друго важно обстоятелство. Характерът на жилищните кредити у нас е доста различен от коментирания в последната година и повече асекюритизиран и колатерализиран дълг в Щатите, който е в основата и на фалитите в Съединените щати и затрудненията в банки, участващи в този сектор от Европа, а и от Близкия изток, най-вече японски банки.
Нашата банкова система остава незасегната пряко и мога да направя извода, че тя ще продължи да бъде незасегната пряко от американската ипотечна криза. Като индиректни ефекти вече наблюдаваме известно покачване на лихвените проценти. Вероятно в бъдеще ръста на кредитите няма да се движи с тези темпове, с които се движеше до този момент.
Като извод: не съществуват предпоставки за фалит на която и да е българска банкова институция. В същото време в отговор и на съгласувани действия на Европейския съвет и на лидерите на най-засегнатите страни, които по съвсем обясними причини предложиха и пакет от мерки, българското правителство предложи да се повиши и внесе в парламента за обсъждане нивото на защитеност на влоговете от 40 хил. лв. – 20 хил. евро, на 100 хил. лв.
Още от края на миналата година в тясно сътрудничество с Централната банка сме инвентаризирали и сме разработили План за действие при евентуална криза, каквато, отново подчертавам, на този етап не виждам предпоставки и не виждам как може да се разрази в пряк ефект, но въпреки това имаме План за действие най-вече свързан с управление на ликвидността в банковата система както през инструменти на Централната банка, така и на фискалната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Попов.
Господин Попов, имате право на реплика в рамките на две минути.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Доволен съм от това, че правителството е разработило план с Централната банка за противодействие на кризата, но от опозицията настояваме от две седмици този план и тези мерки да се съгласуват с парламента. Защото ето какво става в Съединените щати – правителството внесе в Конгреса план за стабилизиране в размер на 700 милиарда. Отхвърли се след много ожесточени дебати. След това – в Сената. Сенатът го прие, върна се пак в Конгреса. В парламента ние искахме съгласно парламентарния правилник като изслушване на министър-председателя, Вас и управителят на БНБ да видим този план, да видим тези мерки тук да се обсъдят.
Сега се внася Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете и се предвижда да се гарантират и заемите в междубанковия пазар. Ако може малко разяснения по този въпрос, тъй като парламента трябва да дискутира този въпрос. Предполагам, в Комисията по бюджет и финанси също ще има дебати по това.
Предполагам, че целта е да се запазят чуждестранните инвестиции в банките, за да няма отдръпване в това отношение. Но по този начин не се ли прави двойно застраховане – веднъж се застраховат влоговете на хората в банките и втори път същите средства реално – при междубанковите заеми? Няма ли да има и такъв ефект?
Освен това по ред и условия, съгласно наредба на управителя на Българската национална банка, се определя държавната гаранция върху тези междубанкови заеми. Ако може да внесете малко яснота по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, разполагате с две минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Конкретно на въпроса – винаги съм считал, че най-добрата гаранция даже не е индивидуалната защита на влоговете, а стабилността на банковата система. Когато имаме стабилни банки, никой не се интересува от други инструменти и индивидуални защити. В този контекст, в пакета от мерки втората мярка, която изисква санкция на парламента, евентуално е възможността да се гарантира, подчертавам, възможността да се гарантира и междубанковия пазар, тъй като нашият анализ сочи, че в момента това е един от най-кризисните моменти в страните от стара Европа, Щатите, Далечния изток. У нас ситуацията е съвършено различна.- междубанковите заеми са свръхкраткосрочни. Те са фактически овърнай депозити или депозити за един ден и междубанковия пазар функционира.
Това, което предлагаме, е по-скоро възможност в бъдеще, ако възникне такава необходимост. Целта е да продължи да функционира междубанковия пазар, което ще гарантира – Вие казахте двойна гаранция, всъщност това е по-надеждната гаранция. Пазейки стабилността на банковата система като цяло, ние всички би трябвало да се чувстваме още по-спокойни за индивидуалните си влогове както и за депозитите на фирми и други институционални инвеститори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
В 11,00 ч. започваме с министър-председателят, който ще отговаря на въпроси и питания от народни представители.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с парламентарния контрол. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, както ви съобщих днес сутринта започваме с въпроси и питания, зададени от народни представители към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първото питане е от народните представители Ваня Цветкова и Николай Свинаров относно методическото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Госпожо Цветкова, заповядайте.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, господин премиер, колеги! На 24 юли 2008 г. Европейската комисия изготви и разпространи доклад до Европейския парламент и Съвета относно управлението на средствата от Европейския съюз в България.
В доклада Европейската комисия настоява българското правителство да предприеме последователни структурни, коригиращи действия и извърши сериозни структурни реформи в ключови области.
Възникналите сериозни проблеми във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” наложиха структурни промени в тази институция. Вследствие на това беше осъществена промяна в Закона за пътищата, с която Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” се преобразува в Национална агенция „Пътна инфраструктура” на пряко подчинение на Министерския съвет.
По силата на Закона за пътищата Министерския съвет определя държавната политика за планиране, изграждане, управление и поддържане на пътната инфраструктура в Република България.
Питането ми към Вас е: какви са резултатите от втория окончателен одит на KPMG по конкретни проекти? Как се осъществява методическото ръководство на националната агенция и с оглед прекратяването на корупционните практики? Как се обезпечава есенно-зимната подготовка на пътищата от Републиканската пътна инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова, уважаеми господин Свинаров! При втория одит на KPMG бяха проверени следните проекти, финансирани по Програма ИСПА на Европейския съюз.
Първо, строителството на Автомагистрала „Люлин”; Софийския околовръстен път, пътен възел „Даскалово” от километър 0 до 19; по Програма ИСПА – техническа помощ за подготовка на пътни проекти по направление на общоевропейски транспортни коридори (TEN-T) в България. На одиторите бяха представени пълните досиета на проектите като те провериха обстойно; системите за контрол и процедурите за управление на пътните проекти финансирани по Програма „ИСПА”.
След извършената проверка одиторите от KPMG не установиха фактически или потенциални нарушения на законодателството и вътрешните правила за работата в Националната агенция „Пътна инфраструктура” по отношение на Програма „ИСПА”.
В потвърждение на заключението от преходния одит на KPMG през м. април-м. май т.г. мнението на одиторите по отношение на функционирането на системите за вътрешен контрол и управление на проектите по Програма „ИСПА”, е положително.
С Устройствения правилник на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, приет с Постановление на Министерския съвет на 5 септември т.г., се създава нова Дирекция „Оперативен контрол и управление на риска”. Функциите и задачите на тази дирекция са посочени в чл. 31 на Правилника на структурата, дейността и организацията на работата на НАПИ. Сред задачите на дирекцията е ограничаването и намаляването на условията и предпоставките, водещи до поява на корупционни практики в дейността на агенцията.
Методическото ръководство на Дирекция „Оперативен контрол и управление на риска” за ограничаване на корупционни прояви в администрацията се осъществява в различни направления. Аз ще посоча само някои от тях – те са: организиране на обучение на служителите на агенцията с цел превенция на рисковете, нередностите и нарушенията; разработване на правила, процедури, политики и стандарти за осъществяване на оперативен контрол на съответните администрации; контролиране спазването на изискванията за несъвместимост, безпристрастност и конфликт на интереси; създаване и водене на регистър на нередностите и корупционните прояви на служителите от агенцията; осъществяване на предварителен, текущ, последващ контрол за оперативната дейност; оценка на изпълнението на задълженията на служителите на агенцията и в случи на установени нередности, възможност за предлагане на изпълнителния директор да приложи дисциплинарни или други мерки за наказание; проучване на документациите за възлагане на обществени поръчки и извършване на текущ контрол по изпълнение на договорите; извършване на проверка на техническите възможности на кандидатите за изпълнение на обществените поръчки, както и на оборудването им с необходимата механизация, автотранспорт и личен състав; създаване на система за докладване на случаи на измами и нередности в агенцията, целяща яснота и прозрачност при работата по сигналите за корупция; въведен е денонощен горещ телефон с национален обхват, който е обявен чрез средствата за масова информация и по който се приемат обаждания от цялата страна.
За подготовката на републиканските пътища през зимния сезон 2008 г. и подобряване на техническо-експлоатационните им качества за текущ ремонт, както и за безопасността на движението са изразходвани 178 млн. лв. В това число за повишаване на безопасността и комфорта на пътуване са извършени разходи за14 млн. лв., които в нотариално изражение са както следва: 2720 км асфалтови настилки, които са поправени; подобрено е отводняването на 110 км пътни участъци; отстранени са над 10 хил. куб. м земна и скална маса от свлачища и срутища; подменени и ремонтирани са вече 88 хил. 650 м предпазни огради; подменени и ремонтирани са 1700 м парапети на мостовете; положена е маркировка на 4300 км пътища в размер на близо 7 млн. лв. и много други действия.
Със заповед на Националната агенция „Пътна инфраструктура” ще бъде определен началния срок за въвеждане на зимните дежурства. На оперативните планове за дейността е изработен и съгласуван, начинът за предаване на информация за състоянието на пътните настилки при зимни условия и съгласуване съвместната дейност на фирмите за извършване на зимното поддържане, областните пътни управления, поделенията на КАТ и гражданска защита.
През м. октомври ще бъдат проведени регионални срещи между посочените по-горе страни, с цел установяване на наличността на ресурси, провеждане на превантивен и постоянен контрол върху моторно превозните средства за движение, както и техническата готовност на машини и автомобили на пътно поддържащите фирми.
Това е само част от дейността на НАПИ по подготовката за зимния сезон. Бих могъл да ви информирам и по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова.
Госпожо Цветкова, както Ви е известно, имате право да зададете до два уточняващи въпроса.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, колеги! Аз не подкрепих промяната на Закона за пътищата, тъй като бях наясно, че създаването на Националната агенция “Пътна инфраструктура” с нищо няма да промени нещата в така наречения пътен фонд, който вече го няма. Това пролича и при доклада, който ни представи новият шеф на Национална агенция “Пътна инфраструктура” в Комисията по транспорт и съобщения. Нещата звучат много трагично, защото се оказва, че само за един ден от чекмеджетата на чиновниците са извадени неразплатени фактури за 19 млн. лв., което за мен е един факт, с който се потвърждава тезата за генериране на корупция, или по-скоро изнудване.
От началото на този мандат пътищата, или по-скоро пътните фирми, които правят поддържането, са оставени на самоиздръжка – ако имат пари - да финансират, след това ще си получат парите, ако нямат пари – не правят нищо. Пътищата са в трагично състояние, те са обрасли в храсти, има еластични огради, които години наред не са подменяни, има участъци, в които събирането на вода в дъждовните периоди е изключително опасно за движението, не се почиства пясъкът по пътищата след зимното поддържане. Знаете, че беше спряно финансирането на подготовката за зимното поддържане с писмо на настоящия шеф на Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Тази ситуация във ведомството е изключително тревожна. Аз се притеснявам, че България я чака изключително тежка зима по пътищата, а и не само по пътищата.
Не знам, господин премиер, дали си давате сметка и сигурно знаете колко са неразплетените – над 400 млн. лв., но знаете ли движението на пазара на фирмите, които управляват пътищата, че вече има монопол на определени лица в Югозападна България?
Само ще ви цитирам: “Българските мафиоти, облечени в черно, известни като мутри, контролират строителството в България.”
Това е истината, господин премиер. Въпреки че искам да вярвам на вашите намерения, много трудно бих могла да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Аз не чух уточняващи въпроси, а по-скоро разсъждения, но имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова, уважаеми господин Свинаров! Моите уважения, но аз също не чух въпроси, но бих искал все пак да коментирам това, което със сигурност вълнува и българските граждани.
Първо, не е истина, че няма промени в НАПИ като начин на работа. Точно затова бяха направени промени в закона - с волята и на Народното събрание, и на правителството да се създадат нови дирекции, които да засилят именно контрола на всички етапи от работата на Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
Второ, състоянието на пътищата в България винаги е било тежко, трудно, но само слепец не може да види позитивните промени. Те не са достатъчни, но състоянието на пътищата е много по-добро, отколкото преди 4 години например. Това се дължи на усилена работа на десетки български фирми и на служителите от бившия Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, а днес НАПИ. Никога няма да приема всички хора, които работят в тази много отговорна институция в България, която има десетки години история зад гърба си под различни названия, да бъдат неглижирани и да се създаде трайно негативно отношение на обществото към тях. Защото позитивните промени са видими за всеки, който пътува по българските пътища – каква е била ситуацията преди 5 години, пред 10 години и сега.
Между другото, финансирането на инфраструктурата е много важен приоритет. Аз благодаря на парламента, че подкрепи отпускането на допълнителни средства от излишъка именно за пътна инфраструктура, и заради неразплатени неща, и заради приоритетното финансиране на много важни обекти, в това число автомагистралите в България и др.
Зимното поддържане е изключително важна тема за българските граждани и е необходима сериозна подготовка. За ваше сведение ще кажа, че за осъществяване на дейността по зимното поддържане са сключени 86 договора. Единствено “Автомагистрали” ЕАД е фирма със 100% държавна собственост, която поддържа отсечки от автомагистрали “Хемус” и “Тракия”. Срокът на договорите е от 3 до 5 години. Принципите на възлагане, изпълнение и контрол при зимното поддържане са идентични за всички участници в тръжните процедури и изпълнители.
Когато говорите за българските фирми, госпожо Цветкова, кажете какви фирми да намерим? Да внесем от чужбина ли за зимно поддържане? Това са българските фирми, които са на пазара и които действат при еднакви правила, съобразно техния капацитет и възможности.
За доставка на материали и покриване на разходи по почистване на пътищата при зимни условия са планирани от НАПИ до края на 2008 г. 24 млн. лв.; за поставяне на маркировки и за безопасност – допълнително 20 млн. лв. Има и пропуски, разбира се, които важат за минали години, и точно те трябва да бъдат внимателно анализирани от НАПИ. Добре е да се подготви дейността и на агенцията, и да се засили контролът към областните пътни управления, и към фирмите, които имат договори за поддръжка. Това никога не бих оспорил. Този контрол трябва да се засили, за да има добри условия за пътуване на гражданите на България през зимния период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваня Цветкова да изрази отношението си към отговора на министър-председателя.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин министър-председател, аз не искам чужди фирми да идват да строят в България, но все пак мен ме безпокои собствеността върху пътните фирми, които имаме в България. В Дупница не допускат фирми извън територията на Дупница да печелят поръчки, което го смятат като местен шовинизъм. Но ако в България се случва само определени фирми да могат да печелят такива търгове, значи това наистина е генериране на корупция.
Не знам как се е променила ситуацията в Агенция “Пътища”, след като, цитирам днешния вестник: “Пътният шеф май е пътник.” И то защото има здравословни причини! Той беше на заседание на комисията, изключително информиран и аз смятам, че нямаше никакви признаци за лошо здраве. Но тук пише, че поради причини в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – това го е казала вицепремиер Плугчиева – и Агенция “Пътища”, на България ще бъдат не спрени, а България ще бъде лишена от средства по ФАР и ИСПА, насочени към пътищата.
Дано вестникът да не ме подвежда, но смятам, че нашите медии са добре информирани. Смятам, че в тази зала трябва да се произведе един дебат с Ваше съгласие, може и по Ваша инициатива, по линия на всичките пари, които са по структурните фондове на Европейския съюз, насочени към пътищата на България. Ние сме една от най-изостаналите държави на Балканския полуостров съобразно пътната инфраструктура, която имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от народния представител Иван Костов, относно правителствената политика в условията на световна финансова криза.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги народни представители! Моето питане е относно правителствената политика в условията на световна финансова криза.
Българското правителство премина през няколко фази от пълно отрицание на това, че България е уязвима за световната финансова криза, до известно раздвижване и опити да се потърси някаква позиция след консултация с различни заинтересовани кръгове, от които зависи икономическото развитие на страната. В този смисъл вашето правителство с едно голямо закъснение последва или понечи да последва навременните и бързи реакции на световните и национални лидери, които заеха ясни позиции, които започнаха битката за доверието.
Вашето правителство допусна да се развие един крайно отрицателен процес в страната – рязкото обезценяване на активите на фирмите, които се търгуват на българската борса. Почти една година непрекъснат спад на тези активи доведе до резки загуби не само за тези активи, но и за всички хора, които са спестители в България. В този смисъл вече финансовата криза е довела дотам, че всеки български гражданин, който е заделил бели пари за черни дни, дали като ги е депозирал в банката, или като ги е вложил в борсата, да загуби вследствие на Вашето управление. Това е реалността!
Пита се, след като оставихте без последици тези процеси, дали правилно оценявате уязвимите места на българската икономика, давате ли си сметка, тъй като досега правителството почти не заема позиция по тези неща?
Освен това Народното събрание Ви задължи да дадете една информация за причините, предизвикващи нарастване на ценовите равнища и да информирате за предприетите мерки за противодействие на инфлацията и компенсиране на социално слабите граждани. С едно десетдневно закъснение, ако не се лъжа, Вие изпратихте такава информация, която няма нищо общо с реалните факти за високата инфлация в страната. Към момента, в който Вие изпращате тази информация, основният Ви аргумент в този доклад е, че правителството се надява, че инфлацията ще спадне. Това Ви е отговорът към края на годината. Надявате се на една низходяща тенденция и чакате нещата да се оправят от само себе си. В този смисъл Вие и Вашето правителство сте голям длъжник към общественото мнение и трябва да отговорите каква ще бъде българската политика след избухването на финансовата криза в глобалната икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Дебатите по темата, която Вие повдигате не са от вчера, те вървят в българското общество и правителството, както и ръководството на Българската народна банка нееднократно, в това число и в тази зала, е заявявало позиции и мерки, които се предприемат, както и възможни политики оттук нататък.
Искам да припомня, че България наблюдава развитието на финансовата система в Америка, Европейския съюз и на другите глобални пазари не от септември месец. Още миналата година се появиха първите признаци на нестабилност на финансовата система в Съединените американски щати и оттогава след разговора с управителя на БНБ и министъра на финансите двете институции в много тясно взаимодействие следят тези процеси и подготвят различни варианти на действие.
Пак мога да повторя, че българската банкова и финансова система са достатъчно стабилни, ликвидни, отговарят на високи европейски критерии, а също така българската държава в лицето на БНБ и правителството разполагат с достатъчно инструменти и средства да реагират при необходимост. Мисля, че това е много важно.
Въпросът е твърде сериозен, уважаеми господин Костов, за да се опитваме да го политизираме. И правителството, и БНБ сме абсолютно отворени към експертите и на различните политически сили, и на неправителствените организации. Дори днес имаме съвместна среща с министъра на финансите, с управителя на Българската народна банка, редица министри, отговарящи за икономиката, с водещи български икономисти, без да ги делим на политически пространства или пристрастия. Ситуацията е достатъчно сериозна в света, след като най-голямата икономика, финансовият пазар се срина тотално и по американските медии ясно казват, че Америка е във фалит, има много тежки ... И това го казваме не ние, а американските експерти.
Това е много тревожно, защото оказва пряко влияние и върху Европейския съюз, особено страните, които са тясно свързани с американската икономика. Трябва да признаем, и това потвърди и вчерашният Европейски съвет, в който България активно участва, чрез нашата делегация, че европейските институции и лидери действаха много по-бързо и консолидирано, отколкото в Съединените щати, и групата от еврозоната, и Европейската централна банка, и националните правителства, и Европейската комисия, за да се избегнат сериозни рискове и сривове в системата.
Рисковете за българската финансова система към момента биха могли да бъдат: първо, вносни, защото няма вътрешни причини за нестабилност на която и да е от банките и от тази гледна точка решенията и на групата на Еврозоната, и решенията на вчерашния Европейски съвет са изключително важни за българската финансова система, защото се дават ясни гаранции, в това число финансови, за стабилността на банковите системи на страните от Еврозоната. Един от рисковете беше и е ако банките-майки, които имат свои субсидиари в България, и изпитват затруднения, да не прехвърлят този проблем и тази криза към страната ни. Мерките, които се взеха на европейско ниво, и с решенията на ЕКОФИН, и с решенията на групата от еврозоната, и с действията на Европейската централна банка, са много адекватни. Това всички го споделят, и рязко минимизират рисковете непосредствено за българската финансова система. Това не означава, че трябва да сме спокойни. И на Европейския съвет вчера и завчера основната дискусия беше фокусирана към този проблем, защото ключово важно за функциониране на финансовите системи е доверието в пазара, в междубанковото кредитиране, доверието на гражданите към тези институции на пазара.
Затова на Европейския съвет основна тема на дискусията беше кои са следващите стъпки и като подготовка на нови регулации, които да гарантират прозрачност в управлението на финансовата система и институциите в тази система. Също така какво ще бъде отражението на финансовата криза навсякъде в света. Няма нужда да цитирате само българската борса. Вижте какво се случва на останалите, които са много по-тясно свързани с пряката икономика. За съжаление, казвам - това е световна криза и тя ще има своите икономически отражения върху България - косвено при очертаваща се рецесия в Европейския съюз, в старите страни по-специално. Естествено това ще засегне нашата страна, защото най-малкото близо 65% от нашия износ е за страните от Европейския съюз. Това няма как да не окаже влияние върху нас, както и на инвестиционната активност, която става все по-предпазлива.
Затова трябва да потърсим адекватните инструменти - всички политически сили и институции в България, не само по отношение на избягване на потенциалните рискове за финансовата система, но и косвените въздействия върху икономическото развитие на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, можете да зададете до 2 уточняващи въпроса към министър-председателя.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, Вие казахте тук какво в Европейския съюз сте си говорили вчера. По този начин се създава обаче превратната представа, че България изцяло е изложена на негативни външни въздействия и не се фокусираме върху обстоятелството, че в България вече от една година се развиват негативни процеси, в това число втора, трета година на изключително висока инфлация, които, пак ще повторя, най-лошият извод от вашето управление е, че спестителите биват наказани – дали като са вложили пари в банките като депозити, или като са ги вложили като активи на борсата, или дори, когато са закупили недвижима собственост с надеждата да я продадат. Те са наказани в тези три години – почтените хора от средната класа. Това стана преди да се развие световната финансова криза.
Защо говоря това? Защото Вие сте задължен да отчетете конкретните условия в България и да отговорите вие като правителство.
Аз за съжаление не чух от Вас конкретни мерки. И Ви задавам този въпрос - не какво ние ще кажем, пък вие ще чуете и т.н., Вие имате ли в момента конкретни мерки?
Второ, Вие имате ли яснота какви са целите на правителствената политика в този момент? От какво точно предпазвате страната? Какво точно преследвате? Какво искате да се получи? И как ще задействате всичко, с което разполагате? Това е въпросът ми – мерки и конкретни цели. Вие, ако нямате цели, ако не сте наясно, от какво ще предпазвате българските граждани? А аз вече Ви казвам – те търпят огромни загуби, фирмите, които са направили инвестиционни проекти, са наказвани от високите лихви. Навсякъде в света се свалят лихвите в момента като антикризисна мярка, а в България лихвите са високи! И се вдигат! Очевидно има съвършено различна постановка на развитие на кризата в България. И Вие не можете някак си да питате Европейския съюз и да се оправдавате с кризата.
Кажете, ако имате яснота, какви са ви целите и какви мерки ще приложите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Сергей Станишев - министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, първо, много добре е известна последователната политика на правителството за гарантиране на финансовата, фискалната стабилност на страната, на валутния борд, които са първо условия за успешно икономическо развитие, според мен. Тази политика се провежда последователно през последните три години, в това число с политиката на бюджетни излишъци, в това число с решението и политиката да не се изразходва чрез държавния бюджет повече от 40% от брутния вътрешен продукт, като изключим вноската към Европейския съюз, в това число и с много други мерки, които правителството провежда в продължение на три години. Това създаде действително една допълнителна котва на стабилност за българската икономика и българската финансова система. Защото България има много високи за мащабите на нашата икономика резерви. Само фискалният резерв е 11 млрд. лв., както и резервите на Българската народна банка, които заедно с фискалния резерв вече стават 29 млрд. лв. Това е много важна гаранция и за българските фирми, и за българските вложители в банките, и за самата банкова система. Мисля, че това все пак е справедливо да се отчете.
Второ, без съмнение инфлацията през миналата година и през тази е по-висока, отколкото беше очаквано и планирано. И така, господин Костов, е в целия свят. В еврозоната нивата на инфлация са двойно по-високи, отколкото са планираните там. (Реплики в ДСБ.)
Да, пропорционално. Там се планира по-ниска, а е двойно по-висока. И в България е приблизително така. Не че това сваля проблема.
Вие добре знаете, според мен, и причините за това явление.
Първо, безпрецедентно високите цени на горивата и на хранителните стоки в целия свят. Няма как това да не се отрази на тези цени в България, защото сме отворена икономика. Сега, с последните развития в света водят до известно намаляване, но то още не дава своя ефект.
Второ, в България увеличаването на доходите на гражданите върви изпреварващо, върви с ускорени темпове в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Това също създава инфлационен натиск. Това също е икономическа закономерност.
Нека да ви дам само един пример: към м. януари т.г. на годишна основа инфлацията беше 15% – сериозни проблемни нива, към момента е малко над 11%, което говори за известно успокояване на темповете на инфлация. На 1 октомври т.г. правителството прие информация, в това число включваща и пакет от мерки, съобразно решението на Народното събрание, и тази позиция и информация е изпратена до Народното събрание. Не е вярно, че включва само констатации, а и много конкретни мерки в различни области, които ще изискват и законодателни решения, и действия на правителството.
На последно място, не по значение, пак повтарям, трябва да бъдем изключително отговорни и предпазливи в сегашната международно нестабилна ситуация. Трябва в широк диалог да се търсят адекватните мерки и да се прилагат, когато е времето за тези мерки. Българското правителство вече обяви редица мерки, в това число гарантирането на депозитите вече с по-голям размер – до 50 хил. евро са гарантираните депозити на българските граждани, и това дава много големи гаранции за над 99% от влоговете в българските банки. Подготвен е и законопроект на тази тема, както и много други мерки, които са планирани. Те са разнообразни като инструментариум и ще ги прилагаме във взаимодействие с БНБ, съобразно от необходимостта от една или друга мярка, за да се гарантира доверието в пазара и да се гарантира икономическото развитие на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): За съжаление, уважаеми господин министър-председател, Вие отговорихте с описание на една политика за защита на макроикономическата стабилност, която е разработена и се провежда от 1997 г. насам. Аз не питам за това, защото познавам много добре елементите на тази политика по стечение на обстоятелствата.
Второ, единствената мярка, която съобщихте, е завишаване гаранциите по депозитите от сегашните нива до 50 хил. евро, която беше мярка, съгласувано взета, от Европейския съюз. Тоест Вие нямате нито една друга своя собствена преценка за рисковете за българската икономика, за развиващите се негативни процеси. Нямате нито една мярка, с която да възпрете тези негативно развиващи се процеси.
Поради тази причина, уважаеми господин министър-председател, от името на подписали се достатъчен брой народни представители, ние внасяме искане за разисквания, които да дадат възможност на представителите на опозицията да участват в един дебат на тема: каква трябва да бъде политиката за предотвратяване последиците от скока на цените, от повишаването на лихвите и световната финансова криза. Моля ви да насрочите разисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко са народните представители тук?
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Четиридесет и осем са достатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Казахте, че са достатъчен брой. (Шум и реплики от ДСБ.) Доверявам се, сигурно е така.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 87, ал. 1 по предложение на една пета от народните представители става разискване и се приема решение. Предложението за разискване заедно с проекта за решение се внася при председателя до приключване на пленарното заседание. Това заседание трябва да бъде насрочено сега.
Впрочем, явно има подписите на една пета от народните представители, тоест 48. Представен е и проект за решение на тази група народни представители. Следователно, насрочвам разискванията по това питане и този проект за решение другия петък от 11,00 ч. (Реплики.)
Ще бъде раздаден проектът за решение. Ако искате, мога да ви го прочета информативно.
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

„РЕШИ:

Министерският съвет да внесе в двуседмичен срок план за действие за предотвратяване на последиците от скока на цените, от повишаване на лихвите и от световната финансова криза.”
Това е проектът за решение. Разбира се, Народното събрание ще прецени да го приеме или не.
Следва питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Финансови санкции заплашват страната ни, ако до 23 ноември т.г. не бъдат изпълнени всички условия, които бяха поставени в доклада на Европейската комисия по програми ИСПА и ФАР, и ако Национална агенция „Пътна инфраструктура” не заработи по европейските правила.
Само три дни след Вашия изключително оптимистичен отговор от тази трибуна на питане за изпълнението на транспортните проекти, утвърдени от Европейската комисия, вицепремиерът госпожа Плугчиева реши да постави Пътната агенция под особен надзор. Тя бе категорична, че свършеното от нея до момента е крайно незадоволително, има недопустимо закъснение в практическата работа по управление на всички проекти, финансирани от Европейския съюз. В момента са замразени над 1 млрд. и 300 млн. евро за пътища. Ако ръководството на Национална агенция „Пътна инфраструктура” не се справи, отговорността за това е лично Ваша, господин премиер, тъй като със закона Вие поехте отговорността върху Националната агенция.
„За съжаление одиторските звена към европейските програми у вас не показват никакво подобрение” – това не са мои думи, господин Станишев, това са думи на госпожа Хюбнер – еврокомисар по регионалното развитие. И по-нататък: „Европейската комисия прави всичко възможно България да може да използва тези 6 млрд. и 800 млн. евро, с които искаме да подпомогнем България в рамките на еврокохезионната политика”.
За да се случи това, ние трябва да играем по европейските правила, но българското правителство не прави това.
В същото време Национална агенция „Пътна инфраструктура” в лицето на шефа-надзорника Иван Атанасов и директора Димитър Иванов казват, ще си позволя да ги цитирам: „Освен че няма средства, трябва да знаем за какви суми става въпрос. Нужна е финансова дисциплина. Не може в даден документ да показват документ за извършени работи за 30 млн. лв. и договор за тях, а след това изведнъж да ни представят сертификат за 68 млн. лв.”.
В тази връзка, господин Станишев, моля да ми отговорите каква е Вашата политика за преодоляване на недопустимото забавяне на това, което трябваше да се случи в НАПИ, заради замразените 1 млрд. и 300 млн. евро? Защото информацията от Европейската комисия от днес е, че не само тези пари няма да бъдат размразени, но няма да получим и следващите, а включително България ще трябва да връща милиони евро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! По повод преди малко връченото предложение с подписите на народни представители за дебати в Народното събрание във връзка с финансовата ситуация и мерките, които се предлагат от българското правителство, искам да изразя надеждата, че поне тази подписка ще е истинска, а не фалшива. Защото за българското общество остава открит въпросът за фалшифицираната – така наречена подписка за уволнение на правителството. Срамота! (Шум и реплики от ДСБ.) Открито да се лъжат и да се манипулират българските граждани. И досега никой не се е извинил, в това число на хората, които са се подписали, с ясното съзнание защо е манипулирана и фалшифицирана. (Силен шум, смях и реплики от ДСБ.)
Няма да влизам в излишен спор с господин Чачев, защото очевидно виждам в активността на актуалните му въпроси и питания стремеж да издаде една книга, за която сигурно ще трябва да искам половината от хонорара след време.
Ще бъда конкретен.
Първо, предприети са действия за оптимизиране на системите за управление и контрол на Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Разработен е план за действие за укрепване на системите за финансово управление и контрол на НАПИ, който е съгласуван с Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е представен на Европейската комисия на 29 юли 2008 г. (Силен шум и реплики от ДСБ и народния представител Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Голяма част от мерките вече са изпълнени и в резултат е направено изменение и допълнение на Закона за пътищата, с което Националната агенция „Пътна инфраструктура” е преструктурирана като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет. Прието е изменение на Правилника за прилагане на Закона за пътищата и са изменени съответните подзаконови нормативни актове във връзка с измененията на Закона за пътищата.
С постановление от 5 септември 2008 г. е приет Правилник за структурата, дейността и организацията на работата на НАПИ и тарифата за таксите, които се събират от агенцията. Подготвена е промяна на длъжностните характеристики на всички служители със задължението да докладват нередностите, които ще бъдат въведени при сключване на допълнителните споразумения към трудовите договори.
Тъй като многократно в тази зала и аз, и моите колеги министри сме отговаряли подробно за автомагистралите „Люлин”, „Струма” и „Марица”, ще спестя обширната техническа информация и ще продължа по същество отговора си на Вашето питане за управлението на проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
Отчитайки констатациите в одитния доклад на KPMG, в новия устройствен правилник на агенцията е обърнато сериозно внимание върху системите за финансово управление и контрол, както и на контрола върху физическото изпълнение на обектите, защото там не всичко е благополучно от гледна точка на систематичност на този контрол. Всички служители са подписали декларации за липса на конфликт на интереси и са създадени звена за вътрешен одит и оперативен контрол и управление на риска.
Искам да заявя отново, че на този етап не сме удовлетворени от доклада на изпълнителния директор за координацията на агенцията с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта. Поради тази причина се инициира създаването на отделен екип, включващ заместник-министри на транспорта, на регионалното развитие и благоустройството и на финансите, които да осъществяват ежеседмичен контрол върху работата на Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Добрата координация и колективната игра са ключов фактор за усвояване на европейските средства, предвидени за пътния сектор. Когато става дума за общата политика на правителството при управление на проектите от Оперативна програма „Регионално развитие” бих искал да заявя, че Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” е конкретен бенефициент по приоритетна ос 2 „Регионална и местна достъпност”, операция 2.1 „Регионална и местна пътна инфраструктура”, и Оперативна програма „Регионално развитие” по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища.
Допустимите за финансиране дейности по тази схема са следните: реконструкция и рехабилитация на второкласни и третокласни пътища, които обслужват вътрешнорегионални връзки и осигуряват възможности за развитие на техния специфичен икономически потенциал; реконструкция и рехабилитация на второкласни и третокласни пътища, осигуряващи достъп до райони с потенциал за развитие на туризма.
Поканата по схема на Европейския съюз по реконструкция и рехабилитация на второкласни и третокласни пътища е обявена на 1 ноември 2007 г. и процедурите са ви достатъчно добре известни.
С писмо от 3 октомври 2008 г. до Министерството на регионалното развитие и благоустройството Национална агенция „Пътна инфраструктура” е уведомило управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”, че оттегля депозираните от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” Средносрочна рамкова инвестиционна програма и Проектни фишове. С оттеглянето на пакета документи за кандидатстване настъпилите законодателни промени и предвид необходимостта от своевременни действия, за да се гарантира процесът за усвояване на средствата по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е изготвен план-график за съвместни действия от страна на Национална агенция „Пътна инфраструктура” и управляващия орган. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да зададе до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, Вие отново обидихте над 1 млн. български граждани, които подписаха заповедта за Вашето уволнение, господин Станишев! Вие откраднахте пирамидата, която стоеше срещу Вашия кабинет (реплики от мнозинството) и която стоеше напълно законно...
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Нали му я връчихте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Връчихме му я, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да се върнем на питането. Моля за тишина!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин премиер, давам си сметка, че идвате от летището и не сте наясно с последните неща, които се случиха в Брюксел вчера и онзи ден. Между другото, на финала на Вашия отговор за оттеглянето на 21 проекта, Вие не казахте истината защо ги оттегляте. Оттегляте ги, защото във всеки един от тях договорите са сключени още м. декември миналата година и в тях фигурират и братя Галеви, и Васил Божков, и още десетки знайни и незнайни обръчи от фирми на тройната коалиция. Така ли е, господин Станишев? Така е. Обаче аз не получих отговор тук, тъй като Вие в момента сте пътен кантонер номер едно на републиката... (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се отнасяме с уважение един към друг!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ... след приемането на новия Закон за пътищата. Не получих отговор за милиардите, които България не усвоява, за милионите, които ще трябва да връщаме, господин Станишев.
Като се приберете в кабинета, прочетете какво казва госпожа Хюбнер за България.
И моят доуточняващ въпрос е точно това: кажете истината, господин Станишев за оттеглянето на тези 21 проекта, тъй като на практика в момента България няма нито един готов проект, който да бъде финансиран от европейските програми по Оперативна програма „Транспорт”, независимо от Вашите оптимистични отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Първо, по повод извиненията, този, който дължи извинение, са тези, които са фалшифицирали подписката на българските граждани. (Шум и реплики от ДСБ.)
Второ, няма защо да се изричат още лъжи по отношение на така наречената открадната урна, защото има достатъчно медии, които присъстваха, когато тя беше предавана като подписка на мен като министър-председател. Беше ясно заявено от представител на вашата политическа сила: разполагайте с нея както искате. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов) И точно така ще направим. Ще поканим българските журналисти с нотариус те да проверяват истинността на тази подписка. Който излъже за такова нещо, уважаеми господин Чачев, със сигурност може да излъже и ще лъже за много други неща в политиката. И това не е добър признак и за вашата политическа сила.
Що се отнася до отговора ми, той изобщо не е розов и оптимистичен. Той е реалистичен. Има много проблеми. И през последните месеци се полагат системни усилия, за да се промени не само образът, но и начинът на работа на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Защо там имаше и има проблеми. Това очакват от нас българските граждани и европейските ни партньори. И това ще продължи да се прави. С тази цел, освен изпълнителен директор, освен промените в закона, които са добре известни на Народното събрание, защото то ги прие, е формиран и постояннодействащ Надзорен съвет, който работи действително много екипно и който е силно ангажиран в работата и постигането на този план за действие, който е много тежък и амбициозен. За да убедим Европейската комисия за реалните промени в работата на фонда това е изключително важно.
Впрочем, за Ваша информация, в моя кабинет е постъпила оставка от изпълнителния директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура” господин Димитър Иванов. Това е за Ваше сведение. Медиите вече го знаят. През първите месеци бяха направени немалко структурни неща, но се изисква една изключително сериозна работа на практическо ниво под непосредственото управление на отделните проекти на отделните програми, която изисква действително много тежък труд. След като пристигна в кабинета си, ще разгледам подробно нейните мотиви и ще взема моето решение, за което ще бъде информирано съответно и Народното събрание чрез българските медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да изрази своето отношение към отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин премиер, Вие не отговорихте на моите въпроси, да не говорим за доуточняващите въпроси.
Това, което прави правителството, вчера много ясно е отразено в статията за България в „Ню Йорк Таймс”. Срам ме е от това, което пише в „Ню Йорк Таймс”.
Вас не Ви ли е срам, господин премиер? Не Ви ли е срам да се подигравате за сетен път с този над милион български граждани?
Аз лично Ви връчих моята заповед за уволнение тук – на това място. Така ли беше? По същия начин милион българи се подписаха против това вредно за България управление. (Реплики от КБ и ДПС.)
Предупреждавахме ли Ви от тази трибуна какво ще се случи с НАПИ, господин премиер? С назначаването на „исти”? Защо не назначихте някой гинеколог ин витро за шеф на агенцията? Може би сега ще го направите. Свършиха ли се българските пътни специалисти? Или може би ще назначите братя Галеви, или Батков, на когото връчвате най-високия орден „Стара планина”? (Реплики от ДСБ.) По този начин ли ще вървим в Европа, господин премиер?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Те сега ще предложат братя Галеви!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, да, братя Галеви ще влязат в Надзорния съвет, госпожо Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, не подсказвайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин премиер, българската опозиция в лицето на Демократи за силна България винаги е била конструктивна. Винаги сме ви сочили тесните места, които ако преодолеете, България ще може да върви напред.
Лично аз в моите питания винаги съм бил конструктивен, обаче един път не получих от Вас честен, откровен отговор за това какво ще направите. (Реплики от КБ и ДПС.)
Явно нито можете, нито искате. Благодаря ви.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): От Чорни като вземахте дарения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към два въпроса, зададени от народни представители към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Първият въпрос, защото досега бяха питания, е зададен от народния представител Атанас Атанасов - относно изтичане на класифицирана информация от ДАНС.
Господин Атанасов, имате думата. (Министър-председателят господин Сергей Станишев и народният представител Милен Велчев разговарят.)
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Насе, изчакай да се разберат кой колко ще вземе!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Нещо за Пътния фонд ли си говорите или за излишъка?
Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! При извършена парламентарна проверка в дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” пред колегите, които са участвали в тази проверка, председателят на агенцията господин Петко Сертов е заявил, че в агенцията е водено оперативно дело „Галерия” за изясняване на случай за изтичане на класифицирана информация.
Господин министър-председател, моят въпрос е (понеже до този момент не се чу един точен отговор, а Вие лично отговаряте пряко за дейността на тази агенция): какъв е точно характерът на конкретната класифицирана информация, която е изтекла към медиите и е дала основание за откриване на това дело?
В тази връзка просто искам да Ви кажа, че класифицирана информация може да изтече от тези, които я създават. Ние разбрахме, че в папките, както Вие се изразявате, на това дело има данни за подслушване на журналисти и на издатели, но няма данни за контрол върху служителите, които създават тази информация.
Председателят Сертов каза, че имало елементи на класифицирана информация. Извинявайте за езика, но не може да има полубременна жена. Разбирате ли? Или има изтичане на класифицирана информация и тя има точен характер, или няма изтичане, така че това с елемента е несериозно.
Затова аз отново Ви питам: каква е точно класифицираната информация, която е изтекла, и защо са проведени специални разузнавателни средства по отношение на журналисти и издатели, а не по отношение на служители, които създават тази информация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Публично известен стана фактът, който бе изнесен нееднократно в медиите, че в Държавна агенция „Национална сигурност” се води дело „Галерия”. Дали делото е информационно или друг вид дело на оперативен отчет може да каже само такова лице, което е работило по делото или което се е запознавало с него.
Безспорно стана ясно, че при извършената парламентарна проверка от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание народните представители са се запознали с това дело и са провеждали разговори с господин Сертов и други служители на държавната агенция. Тези народни представители от различни парламентарни групи и политически партии са най-добре запознати с материалите и имат лични впечатления.
Що се отнася до въпроса какво е заявил господин Сертов по време на извършваната парламентарна проверка, по този въпрос също най-компетентни са депутатите, които са я извършили. Доколкото едно лице, което не е присъствало лично на проверката, може да възпроизведе проведените тогава разговори, може да се каже, че е изтичала информация направо от кухнята на агенцията. Тоест за вътрешна информация, включително за провеждани от господин Сертов срещи с определени лица в агенцията, за някои провеждани операции на ДАНС и т.н. Той е подчертал, че в случая става въпрос за елементи на класифицирана информация и че предварително не може да се посочи конкретната информация.
В случая очевидно не е било възможно да се даде безспорна оценка за изтеклата информация – дали е класифицирана или не. Доловени са определени признаци за това.
За случая на изтичане на информация е уведомена и прокуратурата, като е посочено, че е напълно вероятно да се окаже, че има изтичане или на класифицирана информация, или на информация, която произхожда от носители на класифицирана информация. Това е наложило да се вземе и оперативно решение със съответните способи и средства за изясняване на данни, факти и обстоятелства по случая.
На този етап не може да се отхвърли или да се потвърди категорично хипотезата за вътрешно, в ДАНС, изтичане на информация, в това число и дали тази информация е класифицирана или не е такава.
Съобразно законовите правомощия и задължения ДАНС ще продължи да се интересува от съдържанието на публичните изяви и медийните публикации, които създават целенасочени предпоставки за изтичане на класифицирана информация.
Съгласно Закона за ДАНС агенцията осъществява контролна дейност върху функционирането на Националната система за защита на класифицирана информация. За всеки в държавата трябва да е ясно, че нерегламентиран достъп до класифицирана информация е не само нейното съобщаване, но и нейното публично разпространяване. Разгласяването на класифицирана информация, наред с нейното предоставяне, са едни от основните форми на нерегламентиран достъп до класифицирана информация съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, както Ви е известно, имате право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! На първо място искам да Ви кажа, че за пръв път след 1992 г. имаме случай, в който парламентът директно обвинява в злоупотреба с власт една институция, за която пряко отговаря министър-председателят.
Второто, което искам да Ви кажа, е: четете законите, господин министър-председател, когато отговаряте за определени институции. Единственият орган в България, който може да каже има или няма изтичане на класифицирана информация, е самата ДАНС, защото тя по закон е оторизирана да прави това. Вие не ми казвате коя е тази класифицирана информация, която е изтекла. Петко Сертов не идва ли на доклади при Вас?
Сега искам да Ви кажа нещо изключително важно – да не го възприемате несериозно. Искам да Ви попитам: Вие ще разпоредите ли на Петко Сертов да открие информационно дело „Галерия интернешънъл” след публикациите вчера в „Ню Йорк Таймс” и в „Интернешънъл Хералд трибюн”, за да се изясни откъде е изтекла тази информация, защото Вие казвате, че ДАНС ще продължи да наблюдава всички публикации, които засягали интересите на България?
Вчера в тези два вестника има убийствени материали срещу България, които ще имат 10-годишни последствия за България, когато Вие вече ще сте забравили, че сте били министър-председател.
Искам да Ви попитам: ще разпоредите ли да се открие такова дело от ДАНС, както имахте преди това навика да разпоредите на ДАНС да се занимава с това, което ставало в Европейската комисия? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев – право на дуплика, ако желаете, разбира се. Отказвате се от това Ваше право.
Следва въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Иванов.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, с Постановление № 209 от 27 август 2008 г. е приета Националната програма за отбелязване на 100 години от независимостта на България, в която се предвижда тя да бъде обезпечена с допълнителни средства от 7 млн. 500 хил. 420 лв.
Изпълнителят на част от дейността по програмата е администрацията на Министерския съвет, която трябва да осигури средства в общ размер на 6 млн. 305 хил. 900 лв., както следва:
Първо, изработване на цялостна концепция за единна рекламна и комуникационна визия на кампанията - 30 хил. лв.
Второ, производство на ТV-клип, радиоклипове, банери - 100 хил. лв.
Трето, производство на рекламни банери - 100 хил. лв.
Четвърто, производство на рекламни материали - 527 хил. лв.
Пето, медийно партньорство в широк кръг с медии – 1 млн. 928 хил. лв.
Шесто, провеждане на специални събития извън първоначално планираните - 300 хил. лв.
Седмо, популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта чрез водещи световни медии – 2 млн. лв.
Осмо, организиране на концерт на български изпълнители – 170 хил. лв.
Девето, дискусия на открито на тема “Съвременният прочит на независимостта” – 150 хил. лв.
Десето, организация на празнична програма – 1 млн. лв.
Финансовите средства за тези дейности, с изключение на точки осма и десета, са планирани за тази бюджетна година и са в размер на 5 млн. 135 хил. 900 лв. До края на бюджетната 2008 г. остават три месеца, което означава, че част от тези средства вече е изразходвана, а друга част предстои да бъде изразходвана. Всички визирани дейности са по Закона за обществените поръчки, както знаете. При проверка в публичния регистър за обществените поръчки е установено, че към днешна дата няма нито една обявена обществена поръчка от Министерския съвет с предмет, касаещ изпълнението на тази национална програма. От друга страна, общоизвестно е, че част от планираните действия са вече извършени.
Във връзка с гореизложеното моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, за кои от изброените дейности националната програма има открита процедура за възлагане на ЗОП?
Второ, какъв вид процедура е определена и обявена за всеки отделен обект на обществена поръчка при съответствие на мероприятия или дейности?
Трето, колко и какви договори с предмет, касаещ изпълнението на програмата, са сключени до настоящия момент и кои са фирмите участвали в процедурата?
Четвърто, какви са конкретните събития и обекти по всяко едно от изброените мероприятия и програма?
Пето, какви действия смятате да предприемете за спазването на закона?
Господин председател, досега всички, които имаха въпроси и питания към министър-председателя, надвишиха своето време, а при изказването си министър-председателят надхвърляше с 3 минути. (Шум и реплики в КБ.) Може да направите справка в протокола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето надхвърли една минута. Ето, 3 минути – имахте право на две. Министър-председателят надхвърли веднъж само с една минута и аз дадох сигнала точно, когато изтичаше необходимото време.
Имате право на един въпрос, Вие зададохте пет въпроса. На пет въпроса как да Ви отговори за толкова време?
Имате думата, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо искам да кажа моето дълбоко убеждение като гражданин, че българското общество заслужава едно сериозно отбелязване на такава кръгла годишнина като 100 години от официалното провъзгласяване на българската независимост не само заради уважението към нашето минало, към нашите предци, към пътя, който е извървял българският народ от Освобождението до 1908 г., но и също така като основание за сериозни дискусии, размисъл и поглед към бъдещето. Достатъчно е да погледнете, господин Иванов, какви програми, събития и чествания в различни области прави всяка една уважаваща себе си държава при дори много по-малки юбилеи, отколкото кръгъл 100-годишен юбилей от българската независимост. Затова моята молба към Вас и към вашата политическа сила е: недейте да политизирате честването на 100-те години!
Впрочем кметът на столицата, който е ваш неформален лидер, е член на Националния инициативен комитет и аз много пъти съм го канил, и пак го каня от трибуната на Народното събрание активно да се включи в това събитие, в поредицата от чествания, защото България заслужава това. И аз съм убеден, че това очакват българските граждани, да не го правим разделителна линия. Въпреки че на Съединението тази година имаше много лоши примери, когато опозицията се опита да раздели дори и националните празници. Грозна картина! Откажете се от това, няма да ви помогне политически!
Убеден съм, че добре познавате Закона за обществените поръчки и сте наясно, че процедурата по него е дълга и е по-дълга отколкото периода между приемането на постановлението: 27 август, и 22 септември – датата, в която във Велико Търново започнаха честванията във връзка със 100-те години на българската независимост.
За да се осигурят необходимите за честванията на 22 септември рекламни материали, администрацията на Министерския съвет е сключила осем договора на обща стойност 127 хил. 051 лв. Те са за идейна концепция за рекламна и комуникационна визия, за производство на телевизионен и радиоклип, за производство на винили за билбордове, за рекламни тениски, стикери и сувенирни материали с инициалите на кампанията и за производство на знамена.
И трябва да Ви кажа моето лично мнение, че това, което беше направено, не е достатъчно. Защото бих искал много повече хора, навсякъде из страната, не само във Велико Търново, да почувстват и осмислят за себе си тази дата и да имат достъп и до тези рекламни материали. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В резултат на това би трябвало да знаете, че в момента се подготвят обществените поръчки. Те се подготвят от администрацията на Министерския съвет и отделните ведомства, които са включени в тази програма. Администрацията на Министерския съвет също така е сключила договори за предоставяне на програмно време и продуциране на програми с националните радио- и телевизионни оператори: БНТ, bTV, Нова телевизия, БНР и Дарик радио на обща стойност 1 млн. 200 хил. лв. И става дума за целия период на кампанията - до пролетта на следващата година. Това е също на основата на действащото законодателство в България.
Искам да Ви кажа, господин Иванов, че аз нямам никакъв проблем българските медии да участват и да наблюдават като мониторинг целия процес на организацията на тази кампания в България и в чужбина, за да постигнем максимално добър обществен ефект за самочувствието на българския народ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов – право на реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Четири минути и петнадесет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие говорихте три минути и петнадесет секунди.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин премиер, мисля, че всички български граждани чуха, че това, което Вие казахте, не отговаря на истината. Няма да цитирам отново цифрите, които са планирани за средствата, които трябва да бъдат изразходвани за празника.
В публичния регистър на Агенцията за обществени поръчки фигурират само три обществени поръчки и това са, забележете, на община Велико Търново и на Националното военно училище във Велико Търново. Никъде в публичните регистри не фигурира обществена поръчка. Сам господин-министър председателят каза, че познава закона, а всъщност тук изброи пари и стойности, за които е задължително да бъде проведен Законът за обществените поръчки.
Възложител е Министерският съвет. Това за мен доказва, че парите, изразходвани до този момент, са изразходвани по абсолютно непрозрачен начин. Нещо повече, ще заостря вашето внимание на една фирма, която печели много често всички обществени поръчки в Министерския съвет, също така печели в Министерството на финансите, държавната администрация. И това, забележете, е фирмата “ПР медия” не на кого да е, а на лицето Моника Йосифова. Това буди у мен много въпроси, от които предполагам и журналистите ще се заинтересуват.
Мога да предоставя информацията, че към Министерството на финансите тя е спечелила поръчка за 2 млн. 250 хил. лв., към Министерството на финансите – за 1 млн. лв., към Агенцията по туризма – за 900 хил. лв. и т.н. Папката е доста дебела.
Считам, че отново пак по непрозрачен начин ще бъдат изразходвани парите.
Питам ви, господин премиер: а тези грамоти, които Вие раздадохте на всички народни представители, с чии пари и с чия поръчка бяха направени и раздадени на народното представителство? (Смях и реплики от народните представители Екатерина Михайлова и Иван Костов.)
Считам, че ние дължим отговор на българските данъкоплатци за това как се харчат парите и за това как в периода, когато се раздават излишъци, за тази акция се изразходват 10 милиона.
Освен това, господин премиер, Ви питам: този Ваш прекрасен облик от телевизиите, от всички монитори и гласът на Стефан Данаилов – на кого са реклама? Може би на 100 години Съединение, или може би на Вашата личност?
Можем да си зададем доста въпроси относно една светла дата и относно разделенията около тези събития. Благодаря.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Твоят лидер тогава беше в Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин премиер. (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.)
И аз попитах коя е тази Моника Йосифова, но господин Иванов не ми каза нищо.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, действително не Ви прави чест да атакувате кампанията за 100 години българска независимост. Аз съм дълбоко разочарован, че вашият неформален лидер – господин Бойко Борисов, не само за Деня на София не беше в България. За 100-те години независимост на българската държава в модерния свят той също не можа да отдели време за това, а предпочете за свои политически цели да ходи в чужбина за пореден път. Но това е дреболия.
Аз нямам никакъв проблем. Всички разходи от тази кампания да бъдат наблюдавани от българските независими медии. Нека те кажат, а не т.нар. българска опозиция, която много пъти показа своите лъжи – и при фалшифицираната подписка за уволнение на правителството. И никой не се е извинил за тази фалшифицирана подписка! (Реплики от ДСБ.) Днес в българските медии излязоха много публикации (или поне няколко) за начина на финансирането на вашата политическа сила чрез фирми, които работят със Столичната община. На това Вие дължите отговор! (Ръкопляскания от блока на КБ, реплики в блока на ДСБ.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): А нещо за Моника Йосифова да кажете?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И трите партии, които се включиха в подписката, дължат отговор на българското общество - колко струваше рекламната кампания за тази подписка, фалшифицирана от вас. И трите партии – ГЕРБ, ДСБ и ОДС, обявихте по 5 хил. лв. Недейте да изглеждате смешни. Цялото общество знае, че по електронни медии, по друг начин организирана, и то за два месеца – кампанията не може да струва толкова! Направете отчет пред българските независими медии – колко сте похарчили и откъде идват тези средства. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, след толкова емоции, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към три въпроса към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Първи въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов относно писмо на министър Михаил Миков до председателя на Народното събрание за изтичане на класифицирана информация.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Министър Миков е изпратил до председателя на Народното събрание писмо, в което с доста назидателен тон пише на господин Пирински, че особено от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на парламента често изтичала класифицирана информация.
Господин министър, на първо място искам да Ви кажа, че продължавате практиката на Вашия предшественик – Румен Петков, да обругавате парламента и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което не Ви прави чест.
Моят конкретен въпрос е: след като пишете такива писма на председателя на Народното събрание, посочете точно каква класифицирана информация е изтекла. Защото класифицираната информация може да изтече от тези, които я създават. Парламентът не създава класифицирана информация. Няма как оттук да изтича такава.
За да ви бъда полезен, ще ви дам няколко примера. Практика е именно на вашата политическа сила да се занимава с такъв тип действия. Например Вашият предшественик Румен Петков си позволи по медиите да обяснява с цел евтини дивиденти как контраразузнаването в минали периоди подслушвало някакви чужди посолства. Това е тежък удар срещу националната сигурност. За това трябваше да го вкарат в затвора, а не тук да се разправя с някакви тайни агенти.
Второ, искам да попитам Вас, защото Вие най-добре знаете: откъде вашата съпартийка Татяна Дончева, отивайки в Министерството на вътрешните работи, беше наясно точно кои телефонни номера да даде, за да получи информация, че са правени разпечатки за това нещо? Откъде тя имаше тази изпреварваща информация? Може би вашата близост ще даде отговор.
И последно, ще Ви попитам: кой й разреши на нея да получи тази информация? Защото утре всеки български гражданин ще поиска да получи такава информация. Много моля да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Атанасов, Вашата заядливост и опити за въртене на интриги Ви прави известен специалист в тази сфера.
Включително в зададения въпрос Вие се опитахте да внушите няколко неверни твърдения, да генерирате нови вътрешнопартийни интриги в Българската социалистическа партия.
Госпожа Дончева знае номера на нейния телефон. Този отговор, който лекичко, по навик от местата, в които сте работили преди, се опитахте да внушите. Доколкото ми е известно, след проверката на комисията тя е попитала за номера на собствения й телефон. Всеки човек в България смятам, че знае поне номера на собствения си телефон, така че тази поредна плитка интрига да я оставим настрана.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): А Вие знаете ли колко телефони е ползвала?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: За другото, което казвате – че парламентът не създава класифицирана информация и такава респективно не може да изтича, то всички народни представители и всички български граждани си спомнят, когато в началото на годината в няколко вестника се появиха стенограми от закрити заседания, които са класифицирана информация, публикувани 1:1 в печата.
А сега да се върнем на това, за което сте ме питали, защото другото беше „около”. Става въпрос за писмо, което аз наистина съм изпратил до председателя на Народното събрание. В никакъв случай не мога да го окачествя като назидателно. Аз споделям с председателя на Народното събрание тревогата си, която всъщност споделих с вас преди заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Всички членове на комисията си спомнят за това, включително моето предупреждение, че изтичането на такава информация не е добро за държавата. Ето, и днес чувам, че се говори за притеснения за изтичане на информация.
В това си писмо казвам, че когато от Народното събрание, от Министерския съвет, от едно министерство изтича информация, трудно може да се иска от обикновените служители на МВР, на ДАНС и други структури да спазват стриктно законите.
Друг е въпросът, че често политическите желания карат някои политици с цената на всичко, дори с изтичане на класифицирана информация да се опитват да развиват политически тези.
За какво става въпрос? Представеният от мен разбит по пера отчет за разходите, използвани за специални разузнавателни средства, който беше тема на дискусия в комисията, на следващия ден едно към едно по пера беше публикуван в един столичен вестник. Същия ден в друг вестник бяха направени изводи за личния състав на звената, които се занимават с една такава дейност, която несъмнено във всяка държава е класифицирана информация. Ето това се получи и това беше поводът аз да отправя такова писмо, а и от тази трибуна да отправя призив към органите, които се занимават с изтичане на класифицирана информация, да направят своята проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Господин Миков, недопустимо е под гриф за сигурност за класифицирана информация да се прикриват престъпления. Недопустимо е под гриф за сигурност да се прикриват злоупотреби. Вие, днешните управляващи, това правите и пищите тогава, когато бъдете хванати по бели гащи.
Понеже си говорим за изтичане на класифицирана информация, аз ще Ви питам и, моля Ви, отговорете от тази трибуна: изтече ли класифицирана информация по операцията за освобождаването на Ангел Бончев, та под носа ви отвлякоха жена му? Или смятате, че този въпрос трябва да бъде забравен. Изтече ли класифицирана информация около тази пушилка, която вчера вдигнахте в Дупница? Изтече ли такава? За да може днес така наречените братя Галеви да се подиграват с държавата по медиите. Изтече ли класифицирана информация? Хайде, занимайте се с тези случаи и недейте да държите сметка на Народното събрание. В противен случай, понеже днес в един вестник е написано, че имало цирк „Галеви” - ама наистина е цирк! - ми се струва, че Вие и Петко Сертов достойно можете да заемете в този цирк позициите на клоуни. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, нали трябва взаимно да се уважаваме! Можем да мислим различно, но трябва да се уважаваме.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Атанасов, Вие всъщност за пореден път доказахте, че въпросът, който сте ми задали, е с цел да направите своите внушения в публичното пространство – да дадете политически квалификации и оценки, които често са далеч от реалността. Смятате, че колкото по-силно викате и колкото по-високо подскачате, ставате по-убедителен. Страхувам се, че не е достатъчно. Истината е – и пак ще повторя, защото Вие бягате от отговора на въпроса, който Ви зададох – че в столичен вестник бяха публикувани числа, които показват изразходвани средства по пера, което дава възможност да бъде направен извод и той беше направен в друг вестник за личния състав. Вие сте минали през тези служби, много сте наясно за какво става въпрос.
Аз не укорявам парламента, защото знам, че по-голямата част от народните представители разбират каква е отговорността за запазване на класифицираната информация. Разбират също така отговорността да има институции, които да са пожалени от политическия крясък. Но има и други народни представители и Вие със своите изяви сте едно ярко доказателство в това отношение, които въпреки професионалните си познания в сферата, не се спират пред нищо да делегитимират, да разбиват, само за да постигнат политически резултати. А всъщност изборите са оценката за резултатите от такава политика. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Ваня Цветкова.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин председател, господин министър на вътрешните работи, колеги! На 25 октомври 2008 г. ще се проведат частични избори за кмет на община Бобошево, област Кюстендил. Купуването на гласове и опитите за въздействие чрез сплашване на избирателите за съжаление все още е обичайна практика в България. Това важи с още по-голяма сила в малките общини като Бобошево, където населението е предимно възрастно, пенсионерите са самотни, безпомощни, живеят с мизерните си пенсии.
Всичко това създава сериозни предпоставки за развихряне на определени интереси на хора, които са решени на всичко, за да имат кмет на община Бобошево. Търговията с гласове като престъпление от общ характер се явява за съжаление все по-честа политическа практика в България.
В хода на предизборната кампания в община Бобошево вече има сигнали за опит за натиск и купуване на избиратели. Срещу такива действия правоохранителните органи трябва да действат последователно и безкомпромисно. Община Бобошево е в регион с оперативно интересни лица, с които в близкото минало МВР активно осъществяваше контакти.
В тази връзка моят въпрос към Вас е имате ли готовност да предприемете превантивни мерки по време на предизборната кампания и имате ли намерение да организирате засилено полицейско присъствие в изборния ден във всички секционни комисии за съблюдаване спазването на закона? Наистина благодарение на министър Петканов през миналия мандат в Бобошево беше създаден полицейски участък, но това е крайно недостатъчно за целите. Още повече, с оглед спецификата на района засиленото полицейско присъствие би трябвало да бъде внесено от друга област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Цветкова, уважаеми дами и господа народни представители! Похвално е старанието на всеки народен представител от съответния регион да се грижи за чистотата на изборите от тази трибуна, като задава въпроси към министъра на вътрешните работи. Югозападът в последните месеци се очертава наистина като място на много частични избори и, разбира се, на резултати, постигнати от органите на Министерството на вътрешните работи, от прокуратурата и от правораздавателните органи по предотвратяване, но и по наказване на лицата, извършващи такъв тип деяния, за които Вие говорите и от които се притеснявате.
В изпълнение на законовите си компетенции са предприети редица мерки от Министерството на вътрешните работи. С цел засилване на контрола е създаден още преди Вие да зададете въпроса си и оперативен щаб, в който ръководни служители са определени за осъществяване на функции по управление, организиране и координиране на дейността на място, в Бобошево. Проведени са срещи с председатели на избирателни комисии, определени са лица за непосредствен контакт и незабавно реагиране на сигнали за нерегламентирани по закона прояви. Поддържат се контакти с районната прокуратура, с окръжната прокуратура, с областната и общинската администрация, с всички структури, които са ангажирани по някакъв начин в изборния процес. Създадена е организация за охрана на бюлетините и другите изборни материали. Разработени са основни и резервни маршрути за транспортиране на бюлетините. Извършват се контролирани проверки на обекти, осъществяващи дейности с взривни вещества, средства за взривяване и огнестрелни оръжия.
В същото време Министерството на вътрешните работи следи изкъсо – ще използвам този термин - потенциалните купувачи на гласове. Но ние не можем да предотвратим нещо, което определени политици са изкушени да използват най-вече в местните избори за постигане на изборни резултати. В Бобошево ние можем да струпаме и ще струпаме достатъчен ресурс, в това отношение нямайте съмнение. Но пак Ви казвам, проблемът е, когато има общи избори в страната. Дълг на всички политически сили и политически партии е да правят такава политика, която да заклеймява купуването на гласове. Защото на много места изкушенията съществуват, доказано е и от съдебните решения, от присъдите.
В крайна сметка ние ще повишим присъствието в Бобошево, но основната отговорност ще падне върху служителите от районния участък, за който Вие говорихте, че е създаден там. Така че аз от тази трибуна призовавам тези служители, служителите на районното полицейско управление също и служителите на областната дирекция в Кюстендил да си вършат работата. Това не е към Вас, това е към тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Ваня Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Господин министър, може би щях да бъда много удовлетворена от Вашия отговор, ако след зададения от мен въпрос не се случиха много неща в региона.
Първо, искам съвсем сериозно да Ви попитам как биха могли българските избиратели да се чувстват защитени от органите на МВР, след като въпросните Галеви не са приели, по техните думи, насериозно поканата на шефа на РДВР – Кюстендил, да се явят в РДВР в сряда сутринта, малко преди започването или по време на започването на акцията.

От друга страна, аз питам: как е възможно, така ли се провежда една акция „Респект”, с предубедително уведомление по телефона, ако наистина това е истина? За мен това е просто скандално.
От друга страна, Вие като министър от квотата на Българската социалистическа партия или Коалиция за България, направили ли Ви впечатление откриването на предизборната кампания на кандидата на БСП и НДСВ – съжалявам, че колегата Мая Манолова не е тук, доведе за респектиращо присъствие кмета на Дупница. Аз не знам дали има връзка с Коалиция за България, но може би харесвате модела на управление на Дупница и неговите съветници.
Аз много се притеснявам, че ако наистина там има вече полицейски части, които да съблюдават изборите, дали няма да охраняват тези, които купуват гласове, или тези, които манипулират хората. Ако трябва да съм откровена, след всичко, което се случва, и това, което пише в международната преса – че мафията и корупцията сериозно безпокоят Европейския съюз, бих разширила определението на господин Атанасов, че другите държави имат мафия, а нашата мафия си има държава. Аз бих казала, че в мафиите по света присъства полиция, а българската полиция се управлява от мафията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Толкова сериозни обвинения надали трябва да звучат по този начин. Да не обиждаме честните хора, които работят в системата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Благодаря Ви за човешкото отношение към тия служители на МВР, които си вършат работата честно и почтено.
Госпожо Цветкова, сигурно Вие щяхте да бъдете по-удовлетворена, ако не бяхте толкова притеснителна. Но да ме вкарате аз да изживявам Вашите притеснения и тревоги от прочетеното във вестниците, от политическите Ви разсъждения, мисля, че не е редно да влизам в тази ситуация.
В крайна сметка още веднъж ще повторя: редица са случаите, в които органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и съдът дават достатъчен отпор на купуването на гласове. Упражненията по темата от различни посоки много често показват, че включително и тези, които купуват гласове и организират такива схеми, са едни от най-гръмогласните защитници на честните избори. Практиката от работата и информацията, която влиза в Министерството на вътрешните работи, показват, че и такива случаи не са изключение. Иначе в политически коментари кой кого довел, кой кого завел, в обсъждания на теми, които определени граждани, известни от националните медии, а вие ги правите още по-известни с дискусията и страховете, които ви внушават, за да не можете да постигнете удовлетвореност от моя въпрос, няма да вляза в такъв коментар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – втори въпрос на господин Атанасов към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков. Този път относно проверка на ГДБОП.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Господин министър, моят въпрос е свързан с едно твърдение на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” Петко Сертов пред Вътрешната комисия. Когато се изясняваха детайлите около този случай с информационното дело „Галерия”, господин Петко Сертов заяви, че началото на работата на ДАНС е започнало от една преписка на ГДБОП. Един засегнат гражданин се оплакал в ГДБОП. ГДБОП е извършила проверка във връзка с неговото оплакване, защото той се е оплакал по повод публикации в този сайт „Опасните”, и след извършената проверка – не знам точно на какво в ГДБОП, господин Сертов заяви, че е разпоредил да се изиска тази преписка от ГДБОП и на нейна база те започнали да работят по информационно дело „Галерия”.
Много е интересно и това е въпросът ми:
Първо, от какво се е оплаквал този гражданин в ГДБОП и какъв е бил характерът на проверката, която е извършила Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, та събраната информация впоследствие да е послужила като основание за почване на това прословуто информационно дело „Галерия”?
Иначе аз ще си позволя, понеже имам още 30 секунди, за да Ви кажа, че тази история с Дупница ще Ви остане като петно оттук нататък, да знаете. Защото това е поведение на страхливец – да Ви питат журналистите какво се е случило в Дупница и Вие да им отговорите с въпрос: „А защо мен питате?”. Кой кара влакът в МВР, господин Миков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Господин министър, както Ви е известно, това е въпрос и имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Разбирам, че Ви глождат освен въпроса и други интереси, господин Атанасов, но в Дупница ще се случва това, което ще се случва и в други градове. Всички лица, които извършват престъпления и правонарушения, ще бъдат проверявани. Там, където се установят факти и доказателства, ще бъдат обвинявани и ще отиват в съда. Това няма да спре. Няма нищо чрезвичайно, няма някаква драма. Не виждам каква е тази драма тук, която се развива, включително и по отношение на моя отговор. Това по 30-те секунди, в които Вие коментирахте моето поведение, макар че Вашите коментари за мен не са изключително значими.
По отношение на въпроса, който сте ми задали. В дирекцията за противодействие на организираната и тежката престъпност е получена жалба от гражданин за деяния от частен характер. По тази жалба, доколкото деянието е от частен характер, естествено не би могла да се ангажира тази структура.
Получено е също така писмо от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което писмо са извършени определени проверки, защото ние с Държавна агенция „Национална сигурност” работим добре, съдействаме си, сътрудничим помежду си и включително имаме и определени резултати. След искането за съдействие от страна на Държавна агенция „Национална сигурност” специализираният сектор е извършил проверка, в хода на която е установено лице, имащо отношение към администрирания, към горепосочения сайт в рамките на тези съвместни действия по повод на образувано – не знам, Вие го наричате „Галерия”. Не съм запознат освен с това, което е в медиите. Не съм проявявал излишно любопитство – информационно дело или както ... Вие по- ги разбирате тия работи.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): А Вие кога ще ги разберете? Като Ви свърши мандата?!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не, аз няма да се заровя в това, което не е положено и не бива един министър да се завира в него.
Аз знам, че Вие, когато бяхте в тези структури, обслужвахте патрона си Костов, включително във вътрешнопартийните си битки. Аз няма да вляза в този стил на поведение. Дори когато не съм министър аз няма да злоупотребявам с информацията, която съм придобил като министър на вътрешните работи. Това е лична преценка и личен стил. Всеки сам си определя пътя в живота, включително и политическия профил, в който се появява пред обществото – дали полицейски такъв или политически такъв. Полицейският на мен не ми е присъщ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие признахте току-що пред Народното събрание, че подчинена структура – не й знам новото наименование, което прочетохте тук, но подчинена на вашата структура за борба с организираната престъпност, се занимава с дейност, която по закон няма право да осъществява. Тук няма да споменавам името на засегнатия гражданин, изключително богат оръжеен търговец, който се е оплакал в ГДБОП. Този гражданин защо не отиде в районното управление, да попитам аз? Защо не отиде да се оплаче в районното управление на територията, на която живее, а е отишъл да подаде жалба забележете, в ГДБОП? Откъде знае, че ГДБОП се намира на бул. „Черни връх”? Кой заведе там въпросния господин? И другият въпрос: Вие сте преподавател по наказателно процесуално право...
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Материално, не процесуално.
АНАНАС АТАНАСОВ: Добре, извинявайте, това няма никакво значение, но все пак познавате Наказателнопроцесуалния кодекс. Кажете ми на какво законово основание подчинената Ви структура е започнала проверка по жалба за деяние, което е от частен характер? На какво законово основание? Ето за това става дума. Става въпрос за една простичка комбинация – възлагат Ви задачи от ДАНС и вие като подчинена структура ги изпълнявате – да обслужите голямото разследване кои са тези журналисти и кои са тези издания, които си позволяват да пишат неща, които не са приятни на министър-председателя.
Пак Ви питам, излезте от тази трибуна и кажете: на какво законово основание тази подчинена структура си е позволила да извършва проверка за деяние, което е от частен характер? Вие като министър взехте ли отношение към тези, които са си превишили правата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Атанасов, няколко пъти Ви обяснявам и ще повторя, ще потретя, че тази дирекция, чието име Вие не знаете или не искате да знаете, или не сте прочели в закона, който сте приели, не се е занимавала извън контекста на това, което е вършила с Държавната агенция „Национална сигурност”.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): С какво се е занимавала?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Съдействала е на Държавна агенция „Национална сигурност” със силите, с възможностите си, със знанията си, със специалистите, включително с информация. Има утвърдена наредба за взаимодействие между Държавната агенция и Министерството на вътрешните работи. Ако се запознаете внимателно с нея, ще видите, че има редица въпроси, по които ние сме договорили и сме очертали ясните нормативно закрепени параметри на взаимодействие и ще продължим да взаимодействаме напук на Вашите внушения, кой кого командва (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.), защото тя душата интригантска винаги ще се опита да вкара някакво такова червейче – кой кого ръководел...
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Е-е-е!
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: ... че ДАНС е поискала съдействие от Министерството на вътрешните работи, ами утре, когато ние искаме съдействие от Държавна агенция „Национална сигурност” ще каже ли някой, че МВР ръководи ДАНС. Аз мисля, че по този въпрос трябва да има малко по-отговорно отношение. Искам да кажа, че ние ще продължим да работим на всички равнища в изключително добро взаимодействие с Държавната агенция „Национална сигурност”,.
Китайските стени, противопоставянията, какъвто всъщност е бил много дълги години стилът в Министерството на вътрешните работи от Ваше време, когато едните се противопоставят на другите вътре в системата, сега опитвате да го пренесете между две институции и да вкарате тук, да намесите премиера. Плитко, господин Атанасов. Много плитко!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Плитко! Или Петър Манджуков ви раздаде задачи на всички?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следват едно питане и два въпроса към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Първото питане е от народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, питането ми е от миналия парламентарен сезон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само да не е от миналия парламент.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Слава Богу не е, но господин министърът в миналия парламент беше министър на транспорта, така че има пряко отношение и към тогавашната му дейност.
Питането ми е свързано с изграждането на граничните контролно-пропускателни пунктове на България и по-специално, господин министър, през 1995 г. правителството на Жан Виденов подписа така наречения договор „Вода срещу гранични пунктове”. Срещу водата, която България предоставя на Гърция, изграждането на трите пункта Рудозем – Ксанти, Кърджали – Комотини и Гоце Делчев – Драма. Съгласно междуправителствения договор тези три пункта трябваше да бъдат изградени до края на 1997 г. Оттогава са минали 11 години – факт е само единият от тези пунктове.
Под предлога, че цената на газта се е увеличила два пъти, съвсем наскоро българското правителство промени договора за доставка на природен газ в България. От 1995 г. досега цената на водата в Европа се е повишила над 10 пъти, господин министър. Правителството прави ли нещо по въпроса да предоговори този договор, така че действително България да получи нещо адекватно срещу това, което предоставя на Гърция? За мен това, което се случва от гръцка страна е меко казано подигравка към българските национални интереси. Не е тайна, че както Кърджали – Комотини, така и Рудозем – Ксанти на гръцка територия, имам предвид за пътните връзки, са на кота нула, особено Кърджали – Комотини, но същото се отнася и за Рудозем – Ксанти, тъй като от границата до първото населено място, ако не се лъжа – Димарио, е осем километра и половина – пътят изобщо не е започнат. Това показва, че тези два гранични пункта надали ще бъдат завършени и до средата на следващия мандат на правителството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моето питане към Вас е: какво прави сегашното българско правителство, за да защити българските национални интереси, за да има изградените пунктове не само с Гърция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Между другото, господин министър, спряха ни парите по Програма ФАР за „Трансгранично сътрудничество”. Вие знаете много добре, включително и правителството с Постановление 243 от 8 октомври 2008 г. финансира незнайно откъде със 100 млн. лв. изграждането на някои от пунктовете, може би от бюджетния излишък. Ние губим милиони евро от Програма ФАР, заради нашето овчедушие, ако мога така да се изразя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата има министъра на държавната администрация и административната реформа господин Василев.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Чачев, Вие действително малко ме надценихте - че съм отговарял за няколко ведомства. Всъщност по въпросите Ви за Договора за доставка на вода до Гърция, искам да кажа, че в нито едно от тези качества аз не съм отговарял за него и, за съжаление, не мога да Ви кажа нещо важно.
Вие по-скоро ми задавате въпроса за ГКПП-та в качеството ми на председател на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, какъвто съм от м. ноември 2004 г. и след известно прекъсване продължен през новия мандат.
В скоби ще ви кажа, без да бягам от отговорност, че нито Министерството на транспорта тогава, нито Министерството на държавната администрация отговарят за строежи на физическата инфраструктура, тоест обектите, включително и по ФАР, не са наши. Но, разбира се, аз съм информиран за тях и ги наблюдавам като председател на Междуведомствения съвет.
Мисля, че Вие добре познавате материята като министър и народен представител. Знаете, че политиката на правителството по отношение на всички ГКПП-та се осъществява най-вече на базата на Националната стратегия за интегрирано управление на границите на Република България, приета през 2006 г., и влезлите в сила спогодби с всички съседни страни през последните 13 години. Междудържавните актове през този период засягат 21 нови ГКПП-та, малко амбициозно според мен, но само по 10 от тях имаме влезли в сила спогодби. Мога да Ви ги изброя, но мисля, че Вие ги знаете. Мога да Ви дам повече писмена информация, ако е необходимо.
Споделям виждането Ви, че целият процес е забавен, той всъщност не е забавен от 2001 г. или 2005 г., а той е забавен от Втората световна война досега. Според мен единствените две нови сухопътни ГКПП-та от Втората световна война досега са открити през 2005 г. Това са: през пролетта – Лесово, през есента – Илинден, съответно на турската граница и на гръцката граница.
На четири ГКПП на границите със Сърбия и Македония са разработени проекти, но там също изостават, тъй като няма осигурено финансиране. На ГКПП Струмяни-Брегово изпълнението се забавя поради финансови затруднения на изпълнителя.
Вашите въпроси основно касаеха гръцката граница. Вие сте добре информиран и знаете, че от страна на България има известен напредък, а от гръцката страна има много по-малък напредък.
Мога да Ви дам малко повече информация и за българо-румънската граница за ГКПП Никопол-Турно Мъгуреле. Фериботният комплекс е завършен и предстои въвеждането му в експлоатация. Също така ГКПП Силистра-ферибот, който функционира от края на 2007 г.
Няколко думи да Ви кажа за системата за “единен фиш”, тъй като смятах, че това ще бъде един от Вашите въпроси, поне в писмената форма той беше зададен. Там имаме много сериозен напредък – на 10 от общо 11, където бяхме планирали единен фиш, той работи. Въведен е през различните месеци на 2008 г. Последното голямо такова ГКПП е Калотина, където от няколко месеца вече функционира нормално. Предстои единствено на Гюешево, но там всичко зависи от завършването на големия инвестиционен проект, който закъснява с много години, повече от един мандат закъснение, по един от проектите на Световната банка, управляван от Министерството на финансите. Когато стане готов инвестиционният проект, ние незабавно ще въведем единния фиш.
Ако имате интерес, ще Ви информирам и до какви резултати води въвеждането на единен фиш - до по-голяма прозрачност, елиминиране на корупционния риск и до по-високи приходи за държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, имате думата за два допълнителни въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, все пак съм изненадан от това, че Вие не сте запознат с договора между България и Гърция, тъй като Вие сте член вече на второ правителство и директно отговаряхте за това. Договорът е именно: вода срещу КПП-та.
За Ваше сведение не е подписано от господин Виденов, тъй като на него му се е наложило по-рано да си тръгне от Атина, а е подписано от вицепремиера тогава и министър на външните работи Георги Пирински през 1995 г. Гръцката страна тотално не изпълнява този договор.
Аз Ви питах: защо правителството не го предоговори и България да се възползва от възможността да получи компенсация от гръцката страна за това нейно неизпълнение?
Що се касае до единния фиш. Помните, че единният фиш трябваше да бъде въведен още преди 6 години, господин министър. Вие знаете защо не се въведе. За да върви трафика през границата на наркотици, на алкохол, на цигари, на проституция, ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате ли доуточняващи въпроси?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Защото България има предоставени средства както от Световната банка, така и от американското правителство по Програма ФАР - Трансгранично сътрудничество, така че и в това отношение ние сме с години назад.
Що се касае до 21-те пункта, които са залегнали в програмата, те бяха залегнали още в програмата на предишното правителство на Симеон Сакскобургготски. Сега залегнаха и в тази програма, но за съжаление не виждам в рамките на мандата и част от тях да бъдат пуснати.
Моят доуточняващ въпрос е: какво прави правителството сега, след като са спрени парите по Програма ФАР - Трансгранично сътрудничество, което е основният източник на финансов ресурс? Вие ги заменяте с...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев, вече 37 секунди говорите повече.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ...за сметка на важни други инфраструктурни обекти, за които години наред не се прави нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, моля Ви да спазваме правилника.
Господин министър, имате думата да отговорите на доуточняващия въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Отново бих Ви припомнил, че не съм министър по всичкология. Вие нито не сте споменал в своя писмен въпрос, че ще питате за воден договор със съседна държава, нито министърът на администрацията и административната реформа е длъжен да знае във всички сфери всички договори, които са сключени с всички държави, и то преди повече от едно десетилетие.
За водния договор би могъл да ви каже министърът на регионалното развитие и благоустройството, доколкото при него са ВиК дружествата, Вие сте бил министър на това министерство, би могъл да Ви информира може би министърът на околната среда и водите или министърът на външните работи, но едва ли министърът на държавната администрация и административната реформа.
Що се отнася до единния фиш, Вие казвате, че е трябвало да бъде въведен преди 6 години. Аз не съм знаел, че е трябвало да бъде въведен преди 6 години, защото когато преди по-малко от 4 години поех Междуведомствения съвет, и помен е нямало от намерение да бъде въведен този единен фиш. Ако ми позволите 10 секунди нескромност, ще ви кажа, че в държавата сигурно има само няколко души, които искат този фиш да работи. Както знаете, аз въведох този единен фиш, което е коствало на мен и на целия екип много нерви, много разправии и преодоляване на евентуалната съпротива на всички места.
Ще ви припомня, че единният фиш не беше въведен в един и същи ден или дори месец навсякъде, а приблизително всеки месец на едно или две ГКПП-та едно след друго. Навсякъде се повтаряше една и съща картина: първите дни не всичко беше перфектно, имаше мълчалива или не много мълчалива съпротива, устройствата се разваляха, понякога изчезваха, имаше недоволни граждани, уж, но изключително добре технически информирани, които обясняваха на медиите какво точно не е добре, и предложения да се премахне единният фиш, защото еди-какво си имало. Но, както видяхте, правителството беше твърдо и каза: каквото ще да става, никога няма да се премахне единният фиш. И той не се премахна, сега работи чудесно, според мен, а и резултатите не закъсняват.
За първия период след въвеждането му на Лесово на турската граница увеличението на приходите е с 64%.
Сега за пръв път ще ви кажа новина. През последния период, който е изчислен за Капитан Андреево спрямо същия месечен период за миналата година, за да избегнем някакви сезонни ефекти, увеличението на приходите е с 52%. Ние с вас можем да си направим изводите какво би могло да означава това.
Ако сте ходил на сухопътните ГКПП-та през последните четири години, а аз съм сигурен, че Вие многократно сте ходил, не бихте могъл да отречете, че има може би не достатъчно, но има значима промяна на ситуацията.
Тук виждам и господин Олимпи Кътев в качеството му навремето на областен управител, сега на активен народен представител по тази тема. Помните ли каква изключителна мърсотия беше там преди четири години? Сега няма нищо подобно. Според мен ГКПП-тата са по-чисти от центровете на големите градове в България. Не казвам, че всичко е перфектно. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
С една инвестиционна програма от няколко десетки милиона лева би могло да се направи много повече. Но според мен ситуацията е значително подобрена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, имате две минути да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм далеч от мисълта да упреквам Вас лично в това, което казах. Обаче трябва да направим едно уточнение: договорът не е за вода, той е за контролно-пропускателни пунктове срещу оттока на водите в Места и Марица в Гърция. Този въпрос съм Ви го задавал в миналия парламент и Вие сте ми отговарял, просто къса памет.
Но що се касае до работата Ви сега, аз Ви поздравявам, че спряхте един от граничните пунктове поради липса на Акт № 16 през лятото. Действително направихте така, че изградените вече пунктове да бъдат в един по-приличен вид, но това в никакъв случай не Ви освобождава от отговорността за отпадането на България. А България вече е член на Европейския съюз.
България, между другото, загуби много, от това, че трите пункта с Гърция не бяха отворени. В Националния план за регионално развитие бяха залегнали значими проекти за развитието на пограничните региони, които на практика са на фаза нула и не се вижда в близко бъдеще тяхната реализация. Това са едни от най-изоставените български региони, в които няма пътища, има по един телефон в селото в стаята на кмета, някъде няма и това даже. Децата ходят пеша на училище и така нататък. Ако тези пунктове бяха отворени, пограничните региони на България щяха да се развият по съвсем друг начин и ние щяхме да оползотворим някъде от порядъка на половин милиард евро от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и не се възползвахме. Така че Вие като член на това и на предишното правителство неминуемо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чачев, времето изтече!
Благодаря Ви, господин Чачев.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Василев от народния представител Светослав Спасов е относно средствата, необходими за изграждането на стопанство Евксиноград в град Варна, предоставено за управление на министъра на държавната администрация и административната реформа.
Заповядайте, господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Дворецът Евксиноград в град Варна е деклариран със списък от декември 1968 г. на Националния институт за паметници на културата като паметник на културата и със списък от 1973 г. като архитектурно-строителен паметник на културата. Територията на стопанство Евксиноград – град Варна, е декларирана от 1992 г. като паметник на градинското и парково изкуство, а дворецът е определен като паметник на културата от национално значение. С акт на Министерския съвет стопанство Евксиноград – град Варна, е предоставено за управление на министъра на държавната администрация и административната реформа като представителна почивна база. Територията на стопанството е от 800 декара, в рамките на които са и 550 декара парк и дворец, които са със статут на паметник на културата, както вече споменах.
В тази връзка задавам няколко въпроса към Вас, господин министър. Защо не се спазва Законът за паметниците на културата и музеите и не е осигурен съгласно него ред за достъп на гражданите до стопанство Евксиноград в частта му където се намират паркът и дворецът? Съществува ли административен акт, по силата на който се урежда режимът за достъп и ако има такъв, защо той не е оповестен публично чрез поставянето на копие от него на входа на стопанството, а достъпът реално се определя от местният юзбашия и управител господин Капитанов?
Не следва ли да се раздели зоната на парка и двореца от зоната на резиденцията и хотелската част, като с постановление на Министерския съвет на парка, двореца и винарската изба се даде статут на държавен културен институт, като те станат културен център „Дворец Евксиноград” и се предоставят на разпореждане на министъра на културата, като останалата резидентска и хотелска част да остане със сегашния си статут на представителна почивна база на подчинение на министъра на държавната администрация и административната реформа?
Искам да Ви попитам какъв брой лица годишно посещават стопанството и какви са постъпленията от тях, каква част от тях посещават само парка, двореца и винарската изба и какви са постъпленията от тях? За какво се разходват тези средства, каква е държавната субсидия на стопанството и какви са задълженията му за последните 10 години, и какви средства са необходими годишно за поддържане и облагородяване на тази част от комплекса, в която са разположени паметници на културата и парковото изкуство, имайки предвид, че паркът е изграден преди повече от 100 години и е доказано, че през 10-15 години трябва да се обновяват дървесните видове, имайки предвид, че на декар са необходими огромни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин министър, имате думата за отговор. Разполагате с три минути. И аз ще Ви отпусна 30 секунди, ако е необходимо.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Действително Вашият въпрос съдържа няколко части. По отношение на статута на стопанство или резиденция Евксиноград, то е публична държавна собственост и обслужва представителните, а също така и социалните нужди на централните държавни органи. Редът за използване на резиденцията е уреден с Постановление на Министерския съвет от 1993 г. и предвижда в дворецът да се провеждат само официални мероприятия с чуждестранни делегации и гости на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя на Република България. Става дума за официални държавни събития. Извън тези случаи обектът може да се използва от други лица с разрешение и по цени, утвърдени от министъра на държавната администрация.
Както знаете, охраната и пропускателният режим в стопанството се осъществяват от Националната служба за охрана, която е към президента на Република България.
Също така е утвърдена от управителя на стопанство Евксиноград инструкция за пропускателния режим, която е на разположение при часовите от Националната служба за охрана на централния вход.
Също така в изпълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, въпреки особения статут на обекта, в стопанството е осигурена възможност за организирани индивидуални посещения на двореца и прилежащия към него парк. Също така на интернет страницата на министерството има конкретна информация за такива посещения.
През тази година, всъщност през тази есен, министерството е поръчало изработката на специален филм за Евксиноград, какъвто досега може би е нямало, който ще бъде представен в най-скоро време и аз също ще ви предоставя едно копие от този филм.
По отношение на приходите – тук имам доста информация, която в скромните секунди сега няма да успея изцяло да ви споделя, но през последните две-три години има известен ръст на приходите от Евксиноград. Докато през 2006 г. те са били малко над милион, през 2007 г. наближават 1 млн. 200 хил., през тази година наближават милион само за първите 8 месеца, тоест, до края на годината се очаква да има още приходи.
По отношение на индивидуалните посещения на двореца – за последните две години и осем месеца са го посетили около 7000 души и приходите са 30 хил. лв. За винарската изба на индивидуални дегустации са били към 6000 души с приходи от 34 хил. лв. Съгласен съм в Вас, че те са недостатъчни.
Що се отнася до държавната субсидия, ако използвам малко свободно терминологията на търговските дружества, ако то беше търговско дружество загубата или съответно субсидията за 2006 г. щеше да бъде 700 хил. лв., за 2007 г. под 600, а за тази година е под 300. Тоест, има значително подобрение на финансовата ситуация.
В заключение – третата тема, която повдигате, много съм благодарен, между другото, че задавате този въпрос... Действително Вашият въпрос ни накара да ускорим разговорите по темата.
На 24 октомври, тоест другата седмица, сме организирали ведомствена среща между много институции: Министерството на държавната администрация, Министерството на културата, на още няколко министерства, на Националната служба за охрана и Министерския съвет, на която да обсъдим как е възможно и дали е възможно малко по-голямото физическо отделяне на двореца, който наистина е уникален и много ценен културен паметник, от хотелиерската и парковата част, които имат други функции. В момента не мога да ви кажа предварително дали това е възможно и кога. Действително такова отделяне би изисквало немалки финансови инвестиции, а също така и специални мерки от Националната служба за охрана, но ще ви информирам след няколко седмици, когато бъде взето решение по тази тема.
В заключение да ви кажа, че като варненец много бих се радвал да бъде отворен дворецът за повече свободни посещения, ако след междуведомствената група се вземе такова решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, отпуснах Ви една минута, за да се получи комплексен отговор на въпроса на народния представител.
Господин Спасов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз съм удовлетворен от отговора на министъра, още повече щом предстои такава междуведомствена среща, както и министърът каза. За съжаление, ако сравним „Евксиноград” с двореца Балчик, като предлагам „Евксиноград” да има същия статут, ще видим, че годишно двореца „Балчик” го посещават между 700 и 800 хил. туристи, които при 10 лв. входна такса, правят постъпления около 7-8 милиона годишно. Става дума само за посещения на парка и двореца – между 6 и 7 хил. туристи, и постъпленията от 30 хил. лв. Наистина разликата е огромна.
Аз наистина смятам, че Вие ще постъпите много държавнически, ако на тези междуведомствени срещи направите така, че да се направи това разделение и да има един свободен достъп. Убеден съм, че туристите, които ще посещават двореца „Евксиноград” няма да бъдат 700-800 хиляди, както в Балчик, а ще бъдат над 1 милион. Това ще прави годишно като постъпления за двореца „Евксиноград” не 30 хил. лв. годишно, а повече от 10 милиона годишно само от посещенията в двореца и парка. Това ще даде възможност паркът да не загине, защото разбирам, че държавата няма такива средства, които да отделя за възстановяване на дървесните видове, още повече, за съжаление, дворецът е в много окаяно състояние – не говоря само за сградата, а говоря за обзавеждане: мебели, дори вземете пердетата, това са изключително много средства. Имайки пред вид, като историк го казвам, че ние не можем да се похвалим с исторически ценности от Първо и Второ царство, като дворци и замъци, в България има едва няколко такива сгради, каквато е дворецът „Балчик” и дворецът „Евксиноград”, може би и дворецът „Врана”.
Смятам, че дворецът „Евксиноград” може да бъде перлата от такива паметници от национално значение и смятам, че наистина не е редно от посещение в него да се възползват само ВИП-персоните в държавата и да има подобно рестриктивно ограничение за достъп на български и чужди туристи до тези ценности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Спасов, съвсем кратка дуплика бих искал да направя, вследствие на последните няколко изречения, които казахте.
Дворецът в Евксиноград и целият комплекс, както и всички резиденции в страната и сегашни почивни бази на Министерския съвет, не са отворени само за ВИП-персоните в държавата. Нищо подобно. Ще Ви припомня, че едно от първите неща, които направих като министър на държавната администрация в първите работни дни на през м. януари 2006 г., бяха две неща: да отворим всички резиденции и бази за всички граждани – български и чуждестранни, всеки гражданин на всяка една държава, след заявка, може по всяко време да почива в тези места. Действително около две трети, понякога и повече, от посетителите нямат нищо общо с публичния сектор в България. Тоест това са нормални български или чуждестранни граждани, които заплащат за своето посещение.
Втората реформа, която предприехме, е, че изравнихме цените за всички, тоест няма значение дали някой е народен представител, министър, президент, ако щете, или обикновен гражданин. Всички плащат еднаква сума. Възможно е да е имало недоволни от тази политика, но аз смятам, че тя е правилна – тя среща широка обществена подкрепа, и се надявам да продължи занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър. Този въпрос обаче е дискусионен, защото доста хора от българското общество не могат да си позволят с тези доходи, които имат, да почиват в базата в „Евксиноград”. Но това е друга тема.
Продължаваме по-нататък.
Има въпрос от народния представител Татяна Калканова относно уреждането на системата за плащане чрез единен фиш на сухопътните ГКПП, които са външни за Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди около два месеца на сухопътните гранично-контролно пропускателни пунктове, които са външни за Европейския съюз, Вие и Вашият екип въведохте системата заплащане чрез единен фиш. По данни на повереното Ви министерство първоначалната инвестиция за въвеждането на тази система струва на данъкоплатците 1 млн. 415 хил. 88 лв. Липсват данни за това колко струва текущата издръжка на системата, за заплати на персонала и други разходи.
Отново по данни на Вашето министерство и Ваши лични наблюдения тази антикорупционна система работи изключително ефикасно и обработването на един автомобил трае около 7-8 минути. Всъщност, господин министър, реалността беше и е абсолютно различна. По начина, по който беше въведена системата за плащане с единен фиш, през м. август, когато трафикът е изключително натоварен, първо се предизвикаха огромни опашки - имаше дни, в които задръстванията стигаха до 20 км, и минаването на границата при Калотина и при Капитан Андреево отнемаше по няколко часа и на българските, и на чуждите граждани.
В момента, когато няма особено натоварване, най-вече поради технически причини и по начина, който е организирана и работи системата, обработването на едно превозно средство е между 30 и 40 минути.
Уважаеми господин министър, въпросите ми към Вас са:
Първо, какъв е реалният ефект от въвеждането на системата за заплащане чрез единен фиш, която струва на данъкоплатците доста пари и много нерви на пътуващите у тях?
Второ, посочете конкретни числа за конкретните постъпления в бюджета за периода на действие на антикорупционната система. Какви са средствата, възстановени на данъкоплатците? Колко случая на предотвратена корупция има в резултат на работата на системата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова! Вие задавате много важен въпрос по една от политиките, които са едни от най-трудните, които някога министерството е изпълнявало, и да Ви призная ние се гордеем с нашите резултати и постижения.
Ще Ви кажа с какво не съм съгласен категорично от това, което казвате – че има забавяне по границите, заради единния фиш. Забавяне по границите е имало през цялата история може би на България, но това не е поради единния фиш.
Предлагам с Вас да прочетем старите вестници. Всяка година в края на м. август, много години назад винаги, винаги е имало големи задръствания на Капитан Андреево и на Калотина и Вие знаете защо. Даже толкова много автомобили минават на денонощие през този период, когато знаете, че стотици–хиляди граждани със стотици–хиляди автомобили трябва в определен период през м. август да преминат от изток на запад и от запад на изток, че даже да няма изобщо граничен контрол, а просто да отворим границите и всички да минават транзит, пак ще има задръствания и закъснения. И вие това го знаете прекрасно?
Тук бих искал да разсея един ужасен мит, според мен, че тези задръствания се дължат по някакъв начин на единния фиш. Не, единният фиш – всички специалисти твърдят, че трябва, ако изобщо има някакъв ефект върху скоростта на обслужване, по-скоро трябва да ускори преминаването, а не да го забави.
Ако искате заедно да отидем на границата и да видим с какво според Вас единният фиш забавя обслужването. Напротив! Ако човек трябва да плаща такса пет пъти, съответно да брои пари, да му връщат ресто, да му дават бележка или най-често да не му дават бележка – което е целият проблем, или ако сега трябва да плати един път, очевидно, когато плаща един път, става по-бързо.
За техническите повреди сте права. Най-често става дума за спиране на тока в определени моменти на някои гранично контролно-пропускателни пунктове. За целта министерството организира обществена поръчка за доставка на дизелови генератори за ГКПП-та. Към вчерашния ден имаме шест оферти, надявам се да изберем най-добрите продукти.
Вие разбирате, ако в съседния супермаркет спре токът и там ще има опашка, но това не е само заради единния фиш. Ако спре токът, изобщо никой не може да мине границата така или иначе.
Категорично казвам: ако има проблеми на границите, те не са заради единния фиш.
Вследствие на някои подобни твърдения, тук ще ви издам една тайна или нова информация, тъй като никой досега не знаеше, че през последния един месец министерството многократно на всички основни ГКПП-та на страната е организирало така наречените тайни клиенти. Десетки души преминаха през всички части на денонощието всички граници, без никой на границата да знае, може би сега научават от мен, и очаквах действително да получа негативни резултати. Нищо подобно, системата работи, отношението на служителите е вежливо, USB-тата не се развалят, софтуерът не се разваля, не се е случвало да спре токът, така че не виждам проблем.
Господин председател, с извинение, ще кажа само две цифри и с това ще приключа. Те са много важни.
Днес за първи път ще представя цифрите на ГКПП „Капитан Андреево”. От 15 май т.г., когато започна работа системата, до края на м. септември тази година за същия период през 2007 г. в държавния бюджет са постъпили 2 млн. 700 хил. евро – закръглям, а през тази година за същия период – 4 млн. 235 хил. евро. По-точно изчислено, това е 52% увеличение.
Някой може да твърди, че сигурно трафикът се е увеличил, което може би е вярно, но за себе си аз съм дълбоко убеден, че голяма част от това увеличение се дължи на по-голямата събираемост. И всъщност само онзи милион и половина евро за 3-4 месеца на „Капитан Андреево” е изплатил неколкократно всички разходи за въвеждането на единния фиш за цялата страна за целия период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Калканова, имате две минути за реплика. Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност, господин министър, аз очаквах много повече конкретика във Вашия отговор, а извън числото, което Вие съобщихте за „Капитан Андреево” и за което сам направихте уточнението, че може би причината е увеличеният трафик, тоест няма анализ какво обяснява тези повишени постъпления, друга конкретна информация от Вас не получих.
Оттук нататък смея да твърдя, че по начина, по който технически е организирано въвеждането на тази система, има много проблеми, които са причина за бавната обработка. Обработката в никакъв случай не е 7-8 минути, както Вие твърдите. И тук наистина съм съгласна да отидем и проверим за какво става въпрос.
Ще дам конкретни примери.
На първо място, не може ли да има мрежа, която да се използва, а да не се принася USB-то от гише на гише.
На второ място, има един банков офис – Вие сте прав, като в него се правят на едно място всички плащания. Само че какъв е процентът на минаващите, на които се налага да плащат? Банковият офис е сложен там, че тези, на които не им се налага да плащат, трябва да изчакат тези, които плащат. Разбирате ли?! Просто този банков офис може да бъде някъде настрани, за да се раздели потокът на две и да минават още по-бързо тези, които не плащат.
На следващо място, хората, които в началото, а и досега продължават да работят, доколкото имам впечатление това са новоангажирани хора в тази система, не знам през какви обучения са минали, но имаха големи трудности, докато свикнат да работят и изпълняват функциите, които трябва да изпълняват.
Само маркирам факта, че въвеждането на нещо толкова мащабно без съответната кампания с каква цел и защо се прави – някаква разяснителна реклама или кампания за тази система, и сега много хора всъщност не разбират какво и защо се прави и защо се бави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате две минути за дуплика. Ще се възползвате ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Калканова! Най-напред, поемам ангажимента пред Вас малко по-късно през годината, когато се натрупат и повече месеци, да Ви дадем по-обобщена информация за приходите. Много скоро заработиха на всички ГКПП-та системите и още нямаме дори на повечето места половин година, с която да сравняваме. Просто събираемостта на таксите има много компоненти и се нуждаем от по-задълбочен анализ, за който е нужно натрупване на данни половин или една година. Това ще направим по-късно тази година.
По другите въпроси, които повдигнахте – дали ще се изгради мрежа. Тук ситуацията е следната. Мрежата е изградена. Ние имаме готовност и сега да работим без USB. Но въпросът Ви в такъв случай би трябвало да е към министъра на вътрешните работи и към „Гранична полиция”, тъй като те смятат и според мен с право, че ако се използва безжична връзка между отделните елементи и отделните работни места, то тогава много по-лесно информацията би могла да се прихване от нерегламентирани лица, които да използват тази класифицирана информация. Действително, ние имаме готовност и желание да работим в мрежа, но Министерството на вътрешните работи няма. Така че се съобразяваме с това, което смята Министерството на вътрешните работи.
Що се отнася до банковия офис, който можел да пречи. Може и да сте права, но кажете на кое ГКПП? Има такива десет ГКПП-та и не навсякъде банковият офис пречи.
Освен това някъде има не само един банков офис. Доколкото знам, на ГКПП „Калотина” има четири банкови офиса. Сигурно сте права, че ако което и да е работно място пречи на останалите, но това не се отнася само за банковия офис, а сигурно и за митниците и паспортната проверка, просто всеки трябва да мине навсякъде. Просто ГКПП-то не е разтегателно, като ни трябва офис, да го сложим някъде в полето или някъде другаде. Просто има едно трасе, по което се върви.
Що се отнася до обученията и до трудностите, не знам в кой период смятате, че е имало такива трудности. Може би е имало през първите 24 часа, може би. Този период отдавна е минал. Според мен изключително добре се справят служителите и няма абсолютно никакви технически проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, нека благодарим на министър Василев за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно разходите на Националната електрическа компания за проекта АЕЦ “Белене”.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В момента, когато светът се намира във финансова криза, съдбата на големите инфраструктурни проекти става неясна, защото това е свързано с много голямо финансиране. Последният пример в това отношение е учудващият отказ на „Фьост Алпине” да инвестира 5 млрд. евро за строителството на голяма мощност в Черноморския регион.
Дори не искам да говоря за тези измислени проектоконцесионери на магистрала “Тракия”, които не можаха да намерят и 700 млн.
На този фон строителството на АЕЦ “Белене” представлява най-големият инфраструктурен проект в България през последните 20 години, а може би и през следващото десетилетие. Какви са официалните данни, които и министър Овчаров, и Вие потвърждавате през тези години? Те са, че АЕЦ “Белене” ще струва 3 млрд. 997 млн. евро. Като че ли независимо от Вашето твърдение, основните фактори около строителството започват да говорят за поскъпването на този проект. През м. август ръководителите на Националната електрическа компания обявиха, че по обективни причини проектът сигурно ще се оскъпи с поне 20%. Имаше изявления от представители на „Атомстройекспорт”, които говореха за 30-процентно увеличение. Що се касае до ръководителите на Международната агенция по атомна енергетика, там се говори, че не могат да направят оценка, но е повече от очевидно и аз ще ги цитирам директно, че „оскъпяването ще е чувствително”.
Основна причина, за да не можем да отговорим на въпроса колко ще струва АЕЦ “Белене” е неяснотата около неговото финансиране.
По този повод, господин министре, отправям към Вас следния въпрос: на каква сума до момента възлизат разходите на НЕК за реализация на проекта АЕЦ “Белене” и по-специално за консултанти на проекта, за издръжка на АЕЦ “Белене” и за изплащане на заема към БНП „Париба”? Колко ще бъдат разходите през тази година и калкулират ли се те в тарифата на НЕК? Ако не, по какъв начин се покриват? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да дадете отговор на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми народни представители! Господин Иванов, Вие малко се отклонихте от това, което бяхте питали. Затова вероятно трябва да започна оттам, че съдбата на АЕЦ „Белене” е неясна. Съдбата на АЕЦ „Белене” е ясна.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз казах за другите проекти.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има изпълнител на проекта, сключен договор на 18 януари т.г., има консултираща банка – БНП „Париба”, има избран стратегически партньор, с който трябва да се подпише договор в близките дни. Така че неяснота няма и, за щастие, финансовата криза според мен не би могла да окаже влияние върху реализацията на този проект.
Има една странна ситуация. Руското правителство е предвидило в бюджета си за 2008-2010 г. 3,8 млрд. евро, за да гарантира изпълнението на този проект. Той очевидно е много важен за Русия. Това е първият проект и реактор такова поколение в Европейския съюз. Странното е, че в България като че нямаме никакво желание ние да си гарантираме изпълнението на този проект и трябва други да ни мислят. И аз не знам защо. Такива нотки звучат и във Вашата уста. Предполагам, че Вие ще кажете защо.
По отношение на конкретния въпрос, който зададохте. Разходите, които Националната електрическа компания е извършила за изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене” от 2005 г. до 2008 г. са в размер на 289 млн. 914 хил. лв. От тях 215 млн. 520 хил. са за „Атомстройекспорт”, тоест те са в рамките на тази сума, която Вие споменахте. Това са авансови плащания към бъдещия изпълнител.
От тези 289 млн. остават 74 млн. 394 хил., които са платени за програмата за управление на качеството, лицензиране на площадката, финансовия консултант „Делойт”, архитект инженера – американската „Парсънс”, и държавни такси, които са платени през АЯР. Освен това, през този период, за който говорим, държавата е платила за поддръжка, консервация на оборудването и за поддържане на инфраструктурата 46 млн. 150 хил. лв. Това е от 2004 г. до 30 юни 2008 г. Като съберем 289 млн. 914 хил. с тези 46 млн. 150 хил., се получават 336 млн. 64 хил. лв.
Как се покриват тези разходи? 195млн., 200 млн. да ги кажем са от заем от БНП „Париба” и 141 млн. 6 хил. са собствени средства на НЕК. Това естествено е остатъчна печалба, ползват и някои пари от краткосрочни кредити. Това е картината.
Предстоят плащания до края на годината – и тях ще Ви кажа точно. 121 млн. 500 хил. евро трябва да платим, за да поръчаме оборудването с дълъг срок на изпълнение. Там имат ангажимент и RV - да платят авансово част от парите, и българската държава, и около 60 млн. лв. са разходите за подготовка на площадката за бъдещото строителство.
По отношение на източника на кредита. Заемът от БНП „Париба” е от 250 млн. евро, което е около 489 млн. лв. До момента са изразходвани 100 млн. евро, които са плащанията преди всичко към „Атомстройекспорт” и част от разходите по управление на проекта.
Разходите за обслужване на кредита за 2008 г. са 4 млн. 453 хил. лв.
Завършвам с последния Ви въпрос – калкулират ли се разходите, които Националната електрическа компания извършва за поддръжка и консервация на съществуващото оборудване, както и разходите по проекта имат ли характер на разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. Същите не се калкулират в цените на електроенергията и цената за услугата по пренос, тъй като те не са ценообразуващ елемент. Съгласно Наредбата за образуване на цените на електрическата енергия, указанията и справките към нея, инвестиционните разходи за който и да е проект, включително и проекта „Белене”, не се включват в разходите, които формират цените на НЕК. Извършваните инвестиции в компанията се финансират със собствен и с привлечен капитал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Нарушихме малко правилника, но е добре да се чуе пълният отговор.
Господин Иванов, заповядайте. Съвсем съзнателно позволих на министъра да даде по-пълен отговор.
Имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен, че за първи път в числено изражение бяха казани разходи, които са извършени към момента за централата. Ние крия, че в следващия месец ще Ви задам други въпроси, свързани с предстоящи финансирания не само в рамките на тази година. За беда, и това го знаете, до момента въпросите за финансирането на АЕЦ „Белене” бяха като черна кутия, на която беше залепен единственият етикет „търговска тайна”.
По отношение на Вашия отговор имам неща, които бих желал да изясня.
Вярно ли е, че на финансовия консултант чрез анекс за тази година са изплатени общо 28,9 млн. евро, тоест приблизително 60 млн. лв.? Вие в отговора не направихте това разграничение, което аз бях направил във въпроса, който отправих към Вас.
На второ място, когато казвате, че държавата е инвестирала в рамките на последните четири години – от 2004 г. изглежда е решението на Вашия предшественик Мирослав Севлиевски до момента, 46 млн. лв., ако това е било напълно законно до 1 януари 2007 г., в периода от 1 януари 2007 г. до 30 ноември 2008 г. – срокът, който Вие посочихте, това не е ли форма на държавна помощ?
Това оторизирано ли е съгласно правилата на Европейския съюз, защото излиза, че това е директна помощ към площадка, която, доколкото разбирам, заедно с АЕЦ „Белене”, е собственост на НЕК? Ако не са собственост на НЕК, какво инвестира държавата там, когато тя всъщност, не само за охранителна дейност и за поддръжка, поддържа съоръжения на НЕК? Поне до момента се знаеше, че всички тези съоръжения са именно на Националната електрическа компания.
Благодаря Ви, господин министър. Очаквам да чуя тези разсъждения от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, аз не мога да Ви дам детайлизацията точно за тази година, понеже не сте я поискали в такъв вид.
Ще ви кажа: за целия период на архитект инженера – на американската „Парсънс”, са платени 63 млн. 619 хил. лв.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е само до момента.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако искате детайлизация, ще ви дам такава, но не мога да го направя в момента.
По отношение на това дали има държавна помощ или няма, държавата не инвестира нито лев, тъй като това си е разход на НЕК. Те не минават през държавния бюджет и от тази гледна точка търговското дружество „НЕК” прави тези разходи. То е собственик на площадката, няма регистрирано друго търговско дружество, съвместно с RV. От тази гледна точка това не са пари от държавния бюджет и не могат да бъдат класифицирани като държавна помощ. Няма такава заплаха и не би могло да бъде така. Не мисля, че има основание в тази посока.
Не е имало никакъв сигнал на съмнение по отношение на това правилно ли се плаща, неправилно ли се плаща на архитект инженера. Прекрасно ме познавате – ако имате такава информация, аз съм готов съвместно да изясним каква е ситуацията, за да няма въпросителни. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов относно Спогодбата за доставка на ядрено гориво от Руската федерация.
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако в предния въпрос Вие отговорихте, че за момента нямате проблеми с Европейската комисия и правилата на Европейския съюз - нещо, което може би ще се случи в близко бъдеще, то вторият въпрос касае именно такъв проблем.
На 18 януари т.г. при посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин в България трябваше да бъде официално подписан анекс – може би се води допълнение – към Договор за доставка на свежо ядрено гориво от фирмата „Твел” за Пети и Шести реактор на АЕЦ „Козлодуй” до края на 2020 г. Тоест до края на предвидения срок за експлоатация на Пети и Шести реактор. Оказва се обаче, че Европейската комисия е възразила на подписването на договора и при това се е позовала на изискванията по Договора за създаване на Евратом, в който договор съгласно чл. 103 страните членки, сред които и България, се задължават да информират комисията за проектоспоразуменията и договорите с трета страна. И в случай че предложените текстове нарушават договора, комисията е задължена да изпрати своите коментари и договорът може да бъде подписан, едва след като бъдат изпълнени всички препоръки на комисията.
Независимо от проявения интерес от медиите - аз в момента задавам този въпрос, от страна на Министерството на икономиката и енергетиката не бяха изтъкнати какви са възраженията на Европейската комисия по отношение на нотификацията на договора с „Твел”. По тази причина, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: какви са възраженията на Дирекция „Енергетика и транспорт” към Европейската комисия към предложения от българската страна за нотификация протокол към Спогодбата за доставка на ядрено гориво и връщането на отработеното гориво в Русия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, ако може Вашият отговор да се вмести в три минути, би било добре. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, господин председател, характерът на въпроса е такъв, че не мога да се вместя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще проявим разбиране. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Хората няма да разберат нищо от отговора, тъй като той действително е за изключително тесни специалисти, затова аз искам да кажа нещо, което да разберат.
През 1995 г. сме подписали спогодба с Русия, съгласно която отработеното гориво трябва да отива в Русия, да се остъклява и да се връща в България. След това през 2005 г. сме подписали промяна на спогодбата - горивото да остава в Русия, което никой не се съмнява, че е в интерес на България. Тази промяна в спогодбата ние нотифицираме пред Европейската комисия и по тази промяна Европейската комисия има бележки и иска да се промени. Но няма проблеми - договорът с „Твел” е нотифициран, той си работи, до 2020 г. няма никакви проблеми. Та, българи, спокойно! Няма някаква заплаха „Козлодуй” да остане без ядрено гориво или пък там да се случат някакви други непредвидени неща.
Сега ще изчета сложния текст, който искате, за да Ви отговоря.
С проекта на протокол към Спогодбата между правителството на Република България и на Руската федерация за сътрудничество в областта на атомната енергетика от 19 май 1995 г., нотифициран пред Европейската комисия на основание чл. 103 от Договора за Евратом на 7 май, се внасят изменения и допълнения в чл. 2 и чл. 3 на посочената спогодба. С предложената нова редакция се уточняват по-детайлно условията за приемане на отработено ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй” за временно съхранение и преработка в Руската федерация, като се предвижда възможността за оставане на високо активните остъклени отпадъци на територията на Руската федерация. Изменението на чл. 2 премахва ограничителния текст за използване на уранова суровина само от български или руски произход. В чл. 3 са актуализирани названията на компетентните органи по изпълнение на спогодбата. Разпоредбите на протокола не изменят срока на действие на вече подписаната спогодба, която е нотифицирана от Европейската комисия.
От страна на Генерална дирекция „Енергетика и транспорт” нотифицираният от България проект на протокол е насочен по компетентност до Агенцията по доставки на Евратом за становище, предвид разбирането на юристи от дирекцията, че чл. 2 от проекта съдържа елементи на нов договор за доставка на свежо ядрено гориво. Българската страна е информирана за това становище с писмо от 22 юни 2007 г., като не са представени каквито и да е други коментари по останалите разпоредби на протокола, тоест единствено по отношение на разпоредбата на чл. 2 е посочена необходимостта тя да бъде допълнително изяснена.
В последващите уточнения с юристи на Генерална дирекция „Енергетика и транспорт” по по-нататъшния ход на съгласуването на текста на протокола е изразено становище за необходимостта от ново нотифициране на коригирания текст на протокола. С писмо от 10 декември 2007 г. на постоянното представителство на Република България към Европейския съюз е инициирана втората нотификация на проекта на протокол. Предложената нова формулировка обхваща както сключените преди датата на присъединяване на България към Европейския съюз договори, така и действащите договори за доставка на свежо ядрено гориво, нотифицирани в срок от Европейската комисия и признати по смисъла на чл. 105 от Договора за Евратом. Едновременно с това, с горната формулировка се дава гаранция, че ако бъдат сключени нови договори, то те ще са валидни, само ако са легитимни, включително и съгласно изискванията на Договора за Евратом. Като държава - членка на Европейския съюз българската страна изпълнява стриктно всички изисквания от законодателството на Общността и счита, че не е необходимо да декларира този факт в такъв рамков документ.
Възраженията и предложенията по отношение на текстовете на чл. 2 и чл. 5 на проектопротокола, представен за втора нотификация, са изразени в предварителни коментари на Генералната дирекция „Енергетика и транспорт” и формулирани с писмо на директора на дирекцията от 11.12. В писмото се предлага допълнението на текстовете на чл. 2 да се отнася към сключените от България договори за доставки преди присъединяването към Европейския съюз. Добавено е предложение и за изменение на преамбюла на проекта на протокол, като изрично се посочва, че страната е член на Европейската общност за атомна енергия и като такава е обвързана от разпоредбите на Договора за Евратом. В чл. 5 е предложено да се добави декларация, че транспортът на отработеното ядрено гориво ще съответства на изискванията на законодателството на Европейския съюз към момента на превоза.
Ние направихме такива промени в протокола, в резултат на което руската страна заяви, че това не е онзи документ, който правителството на Русия е ратифицирало, и трябва да се готви нов протокол. Така че стартират нови преговори с руската страна, но няма тревога, няма драма нито в отношенията с Европейската комисия, нито с Русия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.`
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие набързо изчетохте същинската част на отговора. Всъщност, ако се проследи това, което казахте, трябва да се разбере – и аз го казвам не случайно, защото зрителите и слушателите трябва да чуят - че Европейската комисия не възразява срещу обратното извозване на отработеното ядрено гориво в Руската Федерация. Тя възразява, че допълнителното споразумение променя части от основния договор и счита, че това представлява съществен елемент на нов договор.
Впрочем това беше и моят въпрос. Този въпрос съм го задавал преди година и половина на министър Овчаров и неговият отговор беше крайно неудовлетворителен. Запитах го - и няма отговор на този въпрос: защо договорът ни с „Твел”, който предвиждаше доставка на ядрено гориво до края на 2007 г., беше прекратен 1 година и 10 месеца по-рано, в началото на м. март 2006 г.? Коя беше тази причина? Мълчание!
Второ, защо с допълнително споразумение един договор се удължава с нови 14 години? Мълчание!
Защо не е проведен търг по Закона за обществените поръчки? Защото ако сега трябва да се сключи нов договор, съгласно европейското законодателство ние сме задължени да проведем открит търг.
Виждам, че се правят опити чрез допълнителни споразумения в една или друга насока да се запази статуквото, за да не се проведе един нормален търг за обществени поръчки. Ако фирмата “Твел”, както се твърди, дава най-изгодните условия, ще си спечели търга. Не! Сега се търси ново ратифициране от страна на Руската дума, нови съгласия от страна на Европейската комисия, само и само да се запази това, което през март 2006 г. е договорено.
Що се касае до твърдението, че няма пречки в Европейската комисия, ако това беше така, господин министър, договорът щеше да бъде официално подписан. От началото на годината, когато беше предвидено това, досега са изминали 10 месеца. И Вие самият казвате, че започва нова процедура, за да се финализира всичко това. Откритостта трябва да бъде водещ фактор в политиката на всяко българско правителство! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Иванов.
Господин министър, ще се възползвате ли от дуплика? Имате 2 минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, Вие по принцип сте изключително коректен и честен човек, но все пак прокарахте една малка манипулация в случая. Договорът с “Твел” няма отношение. Той е нотифициран пред Европейската комисия.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Допълнението.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Допълнението е Споразумението между Руската федерация и Република България. То няма отношение към договора с “Твел”. До 2020 г. по този нотифициран договор ще върви снабдяването на АЕЦ “Козлодуй”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз не казвам, че има опасност АЕЦ “Козлодуй” да остане без гориво.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак Ви връщам към простата истина. Да, аз съм съгласен с Вас, че трябва да се прави нов протокол. Няма различия. Еднакво е становището. Руската страна беше готова да го подпише с козметични промени. За промените, които предложихме ние в резултат на консултациите с Европейската комисия, руската страна каза, че не са козметични.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Точно така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казахме: “Извинявайте, не можем да ги подпишем, тъй като сме ратифицирали нещо друго”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ние сме членове на Европейския съюз.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да. Така че в тази насока просто няма криминална история. “Твел” по никакъв начин няма отношение.
Нещо важно – вероятно в бъдещите договори (сега сключваме договор за доставка на ядрено гориво) това създава необходимост горивото без допълнителни споразумения да се връща там, откъдето сме го доставили.
Вероятно ще отидем към договори за услуга и доставката на горивото ще бъде услуга. Онзи, който е направил услугата, след това ще си вземе обратно горивото.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, точно така. Такива са и моите виждания.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Такива са намеренията. Аз съжалявам, ако някой е създавал атмосфера на тайнственост в нещо, което според мен трябва да бъде максимално прозрачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, уважаеми господин министре.
Да благодарим на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за участието му в парламентарния контрол.
Сега е 14,02 ч.
Следващото заседание е на 29 октомври, сряда, от 9,00 ч.
Закривам парламентарния контрол и днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)




Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов