Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, това беше обявено вчера, ще трябва да започнем с гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Поставям на гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 63, против 41, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
За процедура заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласувате текста. Ще се опитам да ви обясня защо.
В сега действащият закон е записано, че валутните депозити на гражданите ще бъдат изплащани в левове по курса от първоначалния ден на изплащането на влоговете. Така е записано. При една финансова криза това означава, че гражданите, които имат валутни влогове ще получат обезценени левове.
Нашето предложение – моето и на Стела Банкова, е гражданите да получат от Фонда за гарантиране на влоговете валутата, която те са депонирали в банките, нищо повече. За разлика от останалите предложения на колегите Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев, които искат да гарантират пенсионни фондове, междубанкови заеми, ние искаме просто да бъдат гарантирани реално влоговете на гражданите. Нищо повече. В това е смисълът на нашето предложение.
Апелирам към вас да помислите за интересите на вашите избиратели, за хората, които са ви изпратили тук, да прегласувате това предложение и да подкрепите нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да гласуваме втори път Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносители Минчо Христов и Стела Банкова.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 67, против 41, въздържали се 60.
Предложението и този път не се приема. (Реплики.)
Това, че системата за гласуване реагира бавно няма да промени резултата от гласуването.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносител народния представител Мария Капон.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 44.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките с вносители Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 121, против 34, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо четене.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, след като са приети два законопроекта, трябва да се направи един обобщен, той да бъде раздаден на народните представители и от момента на раздаването на обобщения законопроект започва да тече срокът, в който всеки народен представител може да прави предложения по законопроекта.
Други гласувания за днес няма или поне не се предвиждат. Говоря за закони, а не говоря за разискванията по парламентарния контрол.
Преминаваме към това, което вчера е започнато:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
От стенографския протокол, който прегледах, е видно, че председателят на комисията Иво Атанасов е докладвал становището на водената от него комисия. (Шум и реплики в залата.)
Аз не мога да гарантирам за това какво се е чело и какво не се е чело. Ето стенографският протокол. Следователно остава вносителите на проектите за решение да ги представят и след това евентуално да се премине към дискусия.
Господин Софиянски, заповядайте, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! За съжаление вземам думата по формален повод като процедура, като твърдя много категорично, че вчера господин Атанасов е прочел становището на комисията извън процедурата. И ако искате, да прочетем заедно протокола, който е пред мен, Вие също следете, за да се аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такава процедура няма – да четем двамата протокола.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Добре, тогава аз ще го прочета сам. Защото казвам, че ние сме извън точката, не сме я започвали.
„ИВАН СОТИРОВ: Предлагам дискусията да бъде отложена за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Вашето процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Драганова.”
Госпожа Драганова прави обратна процедура. Тоест ние сме в хипотезата на процедура и обратна процедура. След което аз казвам: „Правя формално предложение за поименна проверка, за да видим дали имаме кворум, понеже сме пред гласуване”. Става въпрос за предложенията за отлагане на тази конкретна точка.
След което председателят Юнал Лютфи отхвърля моето предложение с аргументацията, че не сме в такава процедура и дава думата на Иво Атанасов.
Член 39 от правилника е изричен и той беше прочетен от трибуната, че председателят във връзка с предстоящо гласуване до два пъти в едно заседание по искане на парламентарна група прави проверка на кворум чрез поименно прочитане. И така нататък.
Ние сме в условията на процедура дали да отложим или не точката и трябва да гласуваме тази процедура. Аз предлагам поименна проверка за това гласуване и се дава думата на господин Атанасов.
Преценете Вие правилно ли е. И аз го казвам не толкова за да споря, колкото за това, че ако сега ние продължим процедурата и счетем, че вчера правилно е започната точката, тогава ще ни дадете основание да правим подписки и да обжалваме каквото и да бъде решение, защото имаме формално нарушение на правилника и то е очевидно от стенограмата. Пък ако искате, да не чете господин Атанасов втори път становището.
Моето предложение е да започнем точката отначало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, пред мен е стенографският протокол. Аз предварително се запознах с него. Направено е предложение от госпожа Камелия Касабова, която е водила заседанието, чета дословно: „На основание чл. 40, ал. 5 предлагам като точка в дневния ред да бъде включена след Законопроекта за гарантиране на влоговете проекти за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии”.
Гласували са 99 народни представители, обърнете внимание, 84 „за”, „против” – 6, „въздържали се” – 9.
С гласуването народните представители са приели, че проектите за решения за избиране на членове на Съвета за електронни медии ще бъдат след Законопроекта за гарантиране на влоговете.
След като е приключило разглеждането на Законопроекта за гарантиране на влоговете, който днес гласувахме, се е преминало към проектите за решения. Ето го стенографския протокол, според който Иво Атанасов е докладвал становището.
Ако някой желае сега да направи процедурно предложение за отлагане на разискванията или някаква друга процедура, да заповяда на трибуната и да го направи. В противен случай ще дам думата на вносителите на проекти за решения.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за следното. Вчера аз бях направил процедурно предложение и мисля, че това се опита господин Софиянски да ви обясни. Отделен е въпросът как беше вкарана точката в дневния ред за седмицата – нещо, което не би трябвало да се случва по този начин.
Аз направих процедурно предложение и то не беше подложено на гласуване в нарушение на процедурата, защото останаха десетина минути, станаха излишни разправии тук и господин Иво Атанасов чете доклада, от който нищо не се чу. Правя предложение той сега да прочете доклада при една спокойна атмосфера и сега да се стартира дискусията.
Вчера не беше гласувано процедурното предложение, затова подновявам процедурното си предложение да бъде отложена дискусията за другата седмица. Ако това се отхвърли, господин Атанасов да дойде да си чете доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност господин Сотиров направи процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т.2 – отлагане на заседанието по тази точка.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Сотиров.
Гласували 170 народни представители: за 57, против 103, въздържали се 10.
Процедурното предложение за отлагане на заседанието относно тази точка не се приема.
Господин Атанасов, това, което е отразено в протокола, вярно ли е?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Вярно е! Вярно е!
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Протоколът е официален документ. Ако някой не е чул становището на комисията, то впрочем е раздадено и писмено.
Давам думата на Весела Драганова да представи проекта за решение.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям на вашето внимание проекта за решение, което предлагаме аз и група народни представители:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, алинеи 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира Мария Георгиева Стефанова за член на Съвета за електронни медии”.
Мотивите ни за това са следните.
Предложението на госпожа Мария Георгиева Стефанова да бъде избрана за член на Съвета за електронни медии е продиктувано от доказаните професионални качества в досегашната й работа в съвета и като член, и като негов председател. Госпожа Стефанова в професионалния си път е извървяла цялата йерархия в сферата на електронните медии: репортер и водеща в Българското национално радио – програма „Хоризонт”, водеща информационни предавания в радио „Експрес”, репортер в Българската национална телевизия – Канал 1, главен редактор в радио „Канал Ком – София”, връзки с обществеността и медиен консултант към Програмата на ООН за развитие, главен редактор „Новини”, телевизия „Канал 3”, член на Управителния съвет на Българското национално радио, член на Съвета за електронни медии от 2001 г. и негов председател към момента.
Госпожа Стефанова притежава нужните умения и квалификации за да изпълнява задълженията си като член на Съвета за електронни медии и отговаря на всички условия.
Госпожа Стефанова е и изявен общественик. Като член на Съюза на българските журналисти, член на Международната организация на журналистите, вицегубернатор на Зонта Интернешънъл за Дистрикт 30 (Франция, Германия, Швейцария, Италия, Монако, България, Македония, Румъния), както и районен директор за България, Македония и Румъния; изпълнителен директор на Фондация „За добри родители”.
Вярвам да ни подкрепите, уважаеми колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има проект за Решение за избор на член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
Господин Софиянски, заповядайте да представите внесения от Вас проект за решение.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще изразя съжалението си, че усложнихме с процедурни проблеми този изключително важен въпрос, но в края на краищата от гледна точка на опозицията ние постигнахме целта си този въпрос да бъде разискван в една пълна зала и да бъде представен на вниманието не в два без десет пред около 30 души народни представители, а всички вие да се ангажирате с едно добро решение.
Уважаеми колеги, правя предложение за член на Съвета за електронни медии да бъде избрана Велина Димова Тодорова. Но първо ще се аргументирам защо имам самочувствието да правя това предложение.
Първият Съвет за електронни медии, прототипа на СЕМ, съм назначавал лично аз с моя лична заповед. Това стана през 1992 г., когато нямаше частно радио и когато нямаше частна телевизия. Тогава като председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията поех този ангажимент, назначих първия временен Съвет за електронни медии, за радио и телевизия – тогава не го наричахме СЕМ – който за 4-5 месеца даде лицензиите на първите частни радиа в България. В този съвет тогава въпреки че носех отговорността аз и аз подписвах, участваха имена като покойния Иван Радоев, като проф. Георги Саракинов и – обръщам ви внимание! – участваха господин Михаил Неделчев и госпожа Клара Маринова. Тоест той работеше успешно, защото тогава постигнахме в едно време на много по-голямо противопоставяне съставът на този първи СЕМ да отразява обществените нагласи и обществените интереси. Затова той беше и успешен. Сега сме изправени пред едно решение, което отново е политическо, но аз няма да се аргументирам за това, смятам, че в дискусията ще стане въпрос.
Ще кажа защо предлагаме госпожа Димова. Няма нужда да ви я описвам, всички я виждате, тя води Пресцентъра на Българския народен съюз – висока руса жена, всеки ден е с нас в кулоарите. Но сериозните аргументи за предложението на нейната кандидатура е нейната биография.
Госпожа Димова е завършила през 1981 г. радиожурналистика. В професионалната си кариера е работила в Националното радио като журналист, тоест в електронна медия, в четири вестника, има собствени телевизионни предавания в две телевизии в този период, има и много сериозен стаж в Пресцентъра на Министерството на търговията и туризма – за времето си едно мегаминистерство. И мога да кажа, че в последните три години тя работи с вас, всеки ден е тук в парламента.
Носител е на награда на Комитета по енергетиката по линията на Европейския съюз за публикации, отразяващи енергийната ефективност. Има и награди за репортер, отразяващ проблемите на туризма. Както казах, и досега има авторски предавания в телевизията за популяризиране на страната ни.
Тези професионални качества покриват един широк спектър от това, което трябва да се познава в Съвета за електронни медии. Това е, от една страна, свободната журналистика, от друга страна – работа в електронните медии, от трета страна – познава изпълнителната власт като завеждащ връзки с обществеността на Министерство на търговията и туризма. Познава, колеги, и нашата дейност, три години, отново подчертавам, всеки ден е с нас.
Предлагам ви независимо от политическото решение, което знам, че има и това съм споделил с колегите, да помислите да разчупим малко и да потърсим в състава на СЕМ да има много по-широка обществена проекция. Защото не е тайна, че цялата опозиция застава зад кандидатурата на госпожа Димова. Затова ви споменах не случайно, че смятам, че работата беше успешна тогава, когато аз лично назначих Клара Маринова.
Още един аргумент, уважаеми колеги. Без да възразявам срещу професионалните качества на другите две кандидатури, и двете кандидатки са работили в един дълъг период в Съвета за електронни медии. Публична тайна е и всички знаем за недобре свършената работа от Съвета за електронни медии и лошото отношение както на журналистическата гилдия и на медиите към Съвета за електронни медии, така и негативните обществени нагласи. И въпреки това по политическо решение вие искате да възпроизведем състава на СЕМ.
Затова отново апелирам, нека да разчупим малко тази схоластика, да не вкарваме в тема отново тройната коалиция, която като си реши, си назначава партийни кадри, и да потърсим един по-голям професионализъм и обновяване на състава на СЕМ. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Има и трети проект за решение от народните представители Васил Иванов-Лучано, Мария Ангелиева–Колева и Даринка Станчева.
Господин Лучано, заповядайте да представите внесения от вас проект за решение.
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание мотивите за избиране на госпожа Анна Вълчева Хаджиева за член на Съвета за електронни медии.
С предложението госпожа Анна Хаджиева да бъде избрана за член на СЕМ имаме намерение да засилим и придадем на регулаторния орган експертност в областта на регионалните медии. Това е необходимо не само във връзка с лицензионния режим, но и за развитието и утвърждаването на регионалния мониторинг.
Госпожа Хаджиева има изключителен опит в регионалния спектър на електронните медии, а именно: редактор, водещ и продуцент в Радио Пловдив в продължение на осем години, хоноруван преподавател по журналистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. През 2000-та година е отличена с награда „Пловдив” за принос в журналистиката. От 2002 г. до 2004 г. госпожа Хаджиева е била член на Съвета за електронни медии, където отдава енергията и професионалните си умения в посока развитие на регулацията на регионалните медии.
Госпожа Хаджиева е специализирала в БиБиСи Лондон, Университет на Делауер – икономическа журналистика и специализация по управление на европейски проекти.
Госпожа Хаджиева владее английски, чешки и руски език.
В качеството си на вносители вярваме, че предложената кандидатура на госпожа Анна Хаджиева за избиране на член на СЕМ ще допринесе за обновяването на регулаторния орган и спазване духа на Закона за радиото и телевизията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Лучанов.
След представянето на трите проекта за решения, откривам дискусията по трите решения.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги! На пръв поглед става дума за нещо не толкова важно, става дума за попълване състава на един орган, чийто престиж, както беше споменато, най-малкото е под въпрос. Но начинът, по който става всичко това, начинът, по който преминават дискусиите, начинът, по който ще се наложат изглежда кандидатурите на управляващото мнозинство, загатват за стила, с който ще бъде сложен край на мандата на това мнозинство.
Имайки предвид огромното забавяне и същевременно опита всичко да се претупа само за няколко минути вчера с ясното съзнание, че се прави за да се реши проблемът по най-бързия и изгоден за мнозинството начин, ние можем да заключим, че това е, колкото и да звучи странно, още една стъпка по дискредитирането на този регулаторен орган, този изключително важен орган в една развита демокрация и медийна среда, който пък е с изключително нисък престиж в настоящия момент.
Ние имаме нашето предложение, около което опозицията се обедини, но искам да кажа само няколко думи за принципа, който все пак се опитваме да приложим, когато искаме, колкото и да е трудно, да помогнем за развитието или по-скоро за издигане престижа на СЕМ.
Така или иначе не е тайна за никого, че Съветът за електронни медии е може би на дъното на своята популярност, не само с неадекватните си действия, практическо отсъствие от публичната среда, а и с всички тези последни скандали, свързани с принадлежността на част от неговите членове към Държавна сигурност, които, разбира се, се оказват от квотата на президента.
Това, което можем да кажем е, че има нова степен на лицемерие, когато се говори за приемственост. В началото на мандата на това Народното събрание опозицията предложи една кандидатура, която олицетворяваше и българската публичност, и приемствеността, и професионализма, и имаше много висок публичен престиж. Това беше фигурата на господин Лозанов. Той беше категорично отхвърлен, без аргументи. Сега ние имаме този аргумент за приемствеността развит, като отново се иска да се гласува за хора, които стояха в този регулатор, и допринесоха за сриването на неговия авторитет.
Предлагам да се гласува спрямо единствения възможен ориентир в случая. Изобщо, ако вие смятате, че този орган има някакво бъдеще, гласувайте за човек, който не е бил в Съвета за електронни медии, защото срастването между някои членове на СЕМ и определени медии и медийни групировки в България е факт. Той беше разобличаван периодично в няколко ежедневника. Ниският престиж, липсата на професионализъм, тоталното забавяне на всички решени процедури, също е факт.
Гласувайте за госпожа Велина Димова Тодорова, все пак, за да влезе нов човек, към който да се обърнат някакви надежди за оправяне, ако не на проблема с медийната регулация, то поне да се усети някакво обновление в този орган. В противен случай и този важен регулаторен орган в медийното пространство, ще стане поредната изхабена и унищожена от мнозинството институция.
В този смисъл повтарям, че единственият ориентир е да се гласува за човек, който не е бил в Съвета за електронни медии – не приемствеността, а някаква воля за промяна в момента, е единствената логика, която би трябвало да следваме.
За начина, по който става всичко, за опита за елементарна манипулация да се използва неподготвеността, да се използва дори нежеланието да се разсъждава по този въпрос, омерзението, което е обхванало много хора, имайки предвид последните развития в Съвета за електронни медии, аз няма да говоря – те си остават на отговорността на мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Не виждам реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по трите законопроекта?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук бяха представени две от трите кандидатури. Едната кандидатура не беше представена – става въпрос за госпожа Мария Стефанова. Може би тя е достатъчно известна, защото както се казва в една песен, която се пее обикновено на мероприятията на Българската социалистическа партия „Жена на всички времена”, но това не кореспондира с идеята действително да бъде извършена съществена промяна в дейността на Съвета за електронни медии. Отделен е въпросът доколко, толкова конюнктурни фигури, които са удобни независимо какви политически промени се извършват в държавата, могат да имат волята и визията, за да се случи в Съвета за електронни медии нещо, което да промени съществено работата. Мисля, че тук преждеговорившия каза достатъчно ясно за какво става въпрос.
Аз също искам да пледирам за това да се подкрепят хора, които биха променили стила на работа и биха дали една обнова в състава на Съвета за електронни медии.
В крайна сметка аз не искам да се връщам в темата за присъствието от квотата на президента на ченгета в регулаторния орган, но мисля, че трябва да се прекъсне и тази тенденция. Аз разбирам, че може би за Българската социалистическа партия, е въпрос на една справедливост всичките вождове на Комунистическата партия, техните потомци да са представени във всички институции на България. Мисля, че Съвета за електронни медии не е органът, в който трябва да бъде въдворена тази справедливост и фамилията Димитрови да бъде представена и в този орган. Мисля, че не остана в България институция, която да не възпроизвежда наследствената линия на вождовете на вашата партия, господин Найденов.
Действително пледирам от предложените кандидатури да бъде подкрепен новият човек за състава на Съвета за електронни медии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, когато преди доста години се създаваше за първи път тази институция и се гласува законът в първоначалния му вид, широко прокламиран беше принципът, който се заложи тогава – принципът на ротацията. Тоест членовете на Съвета за електронни медии да идват и да си отиват през определени интервали от време, да става едно обновление на състава. Но какво се случи? Всичките тези години една дузина имена се въртяха, идваха и си отиваха, идваха и пак си отиваха, и това бяха почти едни и същи хора. Това доведе до проблема в момента Съвета за електронни медии да бъде един мъртвец като институция и, това което в момента се прави са още два пирона в ковчега на тази вече поумряла и дискредитирана институция и то една от причините е тази, че тази институция се превърна в една котерия – място, където политическите сили, президента или президентите през годините вкарваха хора – вкарваха и изкарваха, и то едни и същи хора.
Съвета за електронни медии стана едно италианско семейство, в което вътре се карат и бият много често по техни симпатии и антипатии, но когато трябваше да осъществят политическа поръчка, да наложат глоба без причина или порицание, или да закрият определена електронна медия, те го правеха единодушно и без противоречия.
Ако трябва да направим нещо, това е да бъде вкаран нов човек. Тук господин Малинов, съжалявам, това не е реплика към него, разсъждавам, но той спомена едно име и това е името на одиозната за мен личност – Лозанов, който всъщност минава неведнъж като член на Съвета за електронни медии – беше и той пак е.
Вижте, след като излязат от Съвета всички тези членове се превръщат изведнъж като един вид експерти по електронни медии и битуват и пребивават на политическото и обществено пространство като такива. Известно време чакат на вратата на Съвета за електронни медии някой отново да ги вкара – за това живеят, това вършат, това е идеята, мисълта, намерението, това им е смисълът на живота и отново се връщат там и всичко продължава по стария начин.
Същото е с въпросния Лозанов, същото е със сегашната кандидатка Стефанова, а и другата кандидатка вече е била веднъж член на Съвета за електронни медии. Нищо ново няма да се случи в Съвета за електронни медии. Няма нищо да се оправи в тази институция с толкова много проблеми, за която основателно трябва да се мисли да бъде трансформирана в друга структурирана, избирана по друг начин, освен да гледаме същите лица, които ще продължават по стария начин.
Преди в крайна сметка да бъдат направени тези законови промени, да се промени смисълът, характерът, структурата, начинът на избирането на институция, регламентацията на тази институция. Днес можем, разбира се, да направим едно – да гласуваме за тези три кандидатури. Две от тях трябва да бъдат избрани. Поне едната от тях да бъде новата кандидатура, лицето, което не е било досега член на Съвета за електронни медии, което лице явно според данните, които има и които бяха дадени и представени тук, има качествата да бъде нов член на Съвета за електронни медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи, осъзнавайки възможността на регулаторния орган – Съвета за електронни медии и, вярвайки, че в процеса на цифровизация на радио-телевизионния сектор в България, предстоящите промени в Закона за радио и телевизия и Закона за електронните съобщения, подкрепяйки кандидатурите на народния представител Весела Драганова за Мария Стефанова и предложението на Васил Иванов – Лучано за Ана Хаджиева, ще помогнем този регулаторен орган да се превърне в добре работещ и да повишим имиджа на регулатора в България. Осъзнаваме, че това ще се случи.
Ние подкрепяме кандидатурите на Мария Стефанова и Ана Хаджиева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аблеким.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ситуацията е конфузна и затова няма да я напрягам допълнително с оценки на една или друга кандидатура за членове на СЕМ. Големият проблем е, че тази зала и в този мандат, и в предишния, и в по-предишния не прояви воля да застави този регулаторен орган да се занимае с това, което е важно, най-важно.
На първо място, той е призван да създаде обществени медии в България. Вие отлично знаете, че нито Българското национално радио, нито Българската национална телевизия могат да бъдат наречени обществена медия. Само ви припомням, че регулаторът трябваше освен всичко останало, освен една мониторингова дейност, по адекватност на българското законодателство на европейските изисквания, да речем, че там се е справил горе-долу, но най-важното, което той трябваше да направи, беше да създаде условията, защото Българската национална телевизия и Българското национално радио да се издържат от преки постъпления от потребителите – не толкова от бюджета, за да могат да се превърнат в обществен орган. Няма как да е обществен орган нещо, което е изцяло на държавна издръжка.
Бюджетът на Националната телевизия за миналата година беше 66,5 или 66,6 милиона – да не сбъркам, но някаква такава подобна сума. В същото време постъпленията от реклами в Българската национална телевизия бяха сравними с постъпленията на списание „Ева” за една година. Очевидно, че там вече никой няма стимул да се опитва да прави предприятие. То се е превърнало в един държавен орган, в една радиоточка, която виси забита на стената и по която шурти някаква несръчна пропаганда.
Мисля си, че в момента, в който тръгнем да говорим за Съвета за електронни медии, ще направим огромна грешка, ако се съсредоточим върху личностите в него. Каквито и личности да сложите вътре, колкото и папийонки да си вържат на врата, ако в залата, която ги продуцира, институциите, които ги изпращат там – президент, парламент, нямат желание да направят обществени медии в България, тези личности за жалост винаги ще бъдат обречени да са украшения. Става нещо друго – когато те нямат реална мисия, повярвайте, намират се достатъчно много частни интереси да им вменят реални мисии и никой не може да им се сърди, защото природата на обществените отношения е като природата изобщо – действа физичният закон, няма празно пространство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по трите законопроекта?
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, разбираем е стремежът на част от опозицията да отстояват по шумен и дори зрелищен начин позициите си, но нека шумът и зрелището не бъдат за сметка на истината.
Факт е, че според правилника, вчера тази точка с много голямо мнозинство от гласувалите беше включена в дневния ред. Факт е, че оставаха 15 или 20 минути до края на работния ден, които нямаше защо да бъдат пропилени, поради това, че някой искал точката да влезе в петък, а не в четвъртък. Никой не е имал намерение да претупа нещата и да гласува в четвъртък. Това не се позволява и по правилник. Ако по правилник точката можеше да влезе в дневния ред, но също по правилник тя не можеше да бъде гласувана вчера. Така че не е имало никакъв стремеж нещата да бъдат решени по един припрян и бърз начин. Напротив, ако ние можем да бъдем упреквани в нещо, то е в това, че почти цяла година не направихме тази ротация в Съвета за електронни медии.
Ако една година забавяне изглежда на някого като прекалено бързане, това е много странен, по опозиционному странен прочит на максимата „бързай бавно”. Искам да напомня и на господин Софиянски, че ние сме първото мнозинство, което не смени името на регулатора, не промени закона, за да вкара свои хора в органа – в Съвета за електронни медии. Това го обещахме още преди да знаем, че управленската формула ще бъде тази, която сега е, и това заедно с нашите коалиционни партньори го изпълнихме. Така че, ако се върнем в близката история назад, може би десет години, когато беше създаден първият Национален съвет за радио и телевизия, там имаше едно съотношение от шестима към един. Единственият представител на опозицията беше Стефан Данаилов, след това имаше едно съотношение от деветима на нула.
Сега формулата, по която се извършва ротацията, обновлението в Съвета за електронни медии, благодарение на волята на сегашната управляваща коалиция, оставена да се върти, сега вече няма нужда от жребий, сега вече всеки член на Съвета за електронни медии изкарва своя пълен мандат от шест години и въпросът е на тези, които назначават, ако става дума за президента да ги избира, или за Народното събрание, да преценят дали да повторят някой от досегашните членове на Съвета за електронните медии, или да изберат нов член.
Всичко това трябва да се знае, защото виждам, че господин Костов вдига ръка, точно при управлението Вашето, господин Костов, най-напред беше избран Национален съвет за радио и телевизия, който беше обявен, мисля че изборът беше обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Тогава се наложи, господин Костов, вашето мнозинство да променя закона и да избира втори път Национален съвет за радио и телевизия, в който вече постигнахте мнозинство от деветима на нула. Това е един факт, който вярвам, че Вие няма да можете да оспорите. Много се надявам, че тази практика ще остане в миналото, че мандатите вече ще бъдат по шест години и, че тази ротация ще доведе дотам, че да има една относителна независимост на Съвета за електронни медии, в това отношение от онези, които упражняват политическата власт в нашата страна.
Казах за забавянето. Наистина в това отношение търпим критика.
Искам да подчертая, че Коалиция за България оттегли своята кандидатура на господин Александър Александров и решихме да подкрепим две кандидатури, които са издигнати от колеги народни представители от Националното движение за стабилност и възход. Нали така, господин Илчев, съгласно последните решения на вашия конгрес? Когато в парламентарната група преценявахме кои две от трите кандидатури да подкрепим – искам да кажа и то не в скоби, че оценяваме достойнствата и на трите кандидатки – за нас беше важно, че Анна Хаджиева и Мария Стефанова вече са били членове на СЕМ. И са били членове не по предложение на БСП или на Коалиция за България, така че тук ако се опитвате да търсите разни политически мотиви, просто няма да ги намерите. Което няма да ви пречи да ги измислите, но те няма да бъдат реални. За нас е важно, че тези две кандидатки вече са работили в СЕМ – Анна Хаджиева и Мария Стефанова. Това е важно с оглед на задачите, които предстоят на регулатора със старта на цифровизацията. Предстои в близките дни да бъде довършено първото четене на Закона за електронните съобщения, след това да минат измененията в Закона за радиото и телевизията, с което да започне цифровизацията в нашата страна. И от тази гледна точка опитът, който и госпожа Стефанова, и госпожа Хаджиева имат като досегашни членове на СЕМ, беше решаващ за нашия избор с оглед на сериозните задачи, които има да решава Съветът за електронните медии. Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Атанасов, на всички тук в тази зала е ясно защо вие не издигате ваша кандидатура, просто защото не можахте да се разберете с президента, и това е ваш голям политически проблем. Така че не се правете тук на добрия.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Каква връзка има това?!
ИВАН СОТИРОВ: Всички знаят много добре за какво става въпрос. Затова недейте да се опитвате това, че вие не сте издигнали партийната си кандидатура, за която не се разбрахте с президента, да го превръщате в някаква надпартийност при разглеждането на този проблем. Вие си защитавате стар свой вариант поради това, че БСП не успя за пореден път да се разбере с президента кого да издигнете за СЕМ. Виждам как разбиращо се усмихват и вашите коалиционни партньори, вниквайки в цялата ситуация.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Президентът си има квота, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Президентът си има квота. На президента никога не му стига неговата квота, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Това е Ваша интерпретация.
ИВАН СОТИРОВ: Той иска много по-голяма квота, това ви е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Софиянски, заповядайте – втора реплика.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Цялата Ви пледоария няма никакъв смисъл по отношение на политическите назначения, защото аз по стечение на обстоятелствата два пъти присъствах да представям кандидатурата и видях как безпомощно Вие вдигахте рамене и как бяхте унижават от това, че Вашите партньори Ви проваляха кворума, за да не може да направите предложението си. Това е безспорен факт, прочетете протоколите. Назначенията са политически, защото те са постигнати на базата на една политическа договореност. Затова 6 месеца, понеже не беше постигната тази договореност, вие оставихте този орган да работи в условията на временно ръководство и, разбира се, виждате какви обществени поражения бяха нанесени. И това е безспорен факт.
Не отричам качествата тези две кандидатури. Ако господин Александров беше кандидат, аз отговорно казвам, че нашата група имаше решение да го подкрепи. Накрая, когато си подредихте политическия пъзел, тогава вече излязохте и се разбързахте за един ден да решаваме въпроса. Аз мисля, че моите думи ще намерят доказателство в това - в утрешния състав на СЕМ, когато видим вътре и господин Александров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Павел Шопов – трета реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Понеже стана дебат, господин Атанасов, за политическите назначения и защо сте дали на партньорите си от НДСВ те да издигнат кандидатурите, защо БСП едва ли не в случая великодушно си е замълчала и не е изразила своята претенция. Да направи това.
И двете кандидатури са от НДСВ, на което Вие наблегнахте. Аз имам друга интерпретация. Не е тази, която прави господин Сотиров, не е това обяснението. При пазарлъка, който се е водил цели 6 месеца и който е бил срамен пазарлък, сигурен съм - Вие по-добре знаете дебрите на тези разговори, на този пазарлък – аргументът на НДСВ през цялото време е бил: ами вие си имате квотата от президента, той си назначава вашите. И то е така. Тоест: хайде сега да се назначат нашите кандидатури от НДСВ, пък Първанов така или иначе си назначава хората от БСП.
Господин Сотиров, това е логиката, не е Вашата логика.
Всъщност разбирателството накрая е дошло така, защото аргументът на коалиционните ви партньори от НДСВ е бил този. И така 6 месеца, ден по ден, вие от БСП се занимавахте с този въпрос и направихте тази отстъпка и това разделение: президентът назначава нашите, НДСВ ще назначава техните. Целта е органът да бъде репресивен, с намордник, каквото му се нареди това да прави. Нареди му се да наложи глоба на СКАТ за каквото и да е - налага глоба на СКАТ. Премълчава простотиите по безброй други телевизии и тези, с които биваме обсипвани всеки ден, правят се нарушения, които трябва да бъдат санкционирани, но те не се санкционират. Всичко е политика, нищо обществено, нищо журналистическо, нищо медийно няма тук. Всичко, което се прави, и хората, които се назначават, е да обслужват вашите интереси и на коалиционния ви партньор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, заповядайте – право на дуплика.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Няма да коментирам онова, което се привижда на господин Сотиров. Той не за първи път излива своите фантазии от парламентарната трибуна, но не съм аз специалистът по този тип поведение на човешкия мозък.
Президентът още през м. януари назначи своя човек на мястото, което се освободи в СЕМ вследствие на изтеклия мандат на досегашния представител на държавния глава, така че не виждам как другояче освен с крайна злонамереност може да се коментира поведението на държавния глава в този случай. Парламентът е този, който забави своето решение, и поради това не можа да влезе в сила и указът на президента.
Но веднъж избрани, членовете на СЕМ имат 6-годишен мандат, което гарантира тяхната независимост, тъй като ако ние бяхме допуснали правото на отделни членове на СЕМ да бъдат отзовавани по разни усмотрения, това вече би ограничило тяхната свобода, би ограничило действията, които те предприемат и решенията, които вземат. Точно това, че нашето мнозинство остави формулата за ротацията, за обновлението, за мандатността да се върти, да заработи за пръв път откакто е създаден регулаторът в България, точно това осигурява независимостта на Съвета за електронни медии и е съчетано с правото на всеки член на Съвета за електронни медии да има не повече от два мандата по 6 години. Повече от това в Европа не е измислено. Ако господин Костов може да предложи нещо по-добро, виждам, че иска думата, ще го чуя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата не за да дам някакви рецепти на хора, които се занимават с тази сфера, а защото има хора, които години наред, два мандата ръководят Комисията на Народното събрание и би трябвало да носят лична отговорност за това, че например „Репортери без граници” ни поставя на последно място по свобода на словото.
Има ли отношение назначаването на нов член на СЕМ към този въпрос? Някой може да каже: няма никакво отношение. Ама има, защото СЕМ е орган, изпразнен от съдържание. СЕМ е орган, който не върши тази работа, заради която беше създаден. СЕМ не регулира медиите, гарантирайки развитие на свободата на словото. СЕМ не спира крайно негативни, нежелани от никой демократ явления в българските електронни медии. СЕМ не се произнася по същество. До такава степен се е обезличил, че авторитетни хора не желаят да влизат в състава му. Влизат някакви хора, които гледат на мястото си в СЕМ като място да участват в административния живот, да вземат някакви заплати. Те не преживяват това като обществена мисия и обществена функция.
РЕПЛИКА ОТ КА: Само заплата ли?!
ИВАН КОСТОВ: Не знам, може би вземат и нещо друго. Ето, тук колегите подозират, че и нещо друго. Хайде да не вземат, да гледаме по най-доброжелателния начин.
Това ли е ролята на тези хора, обезличени до крайност, да ни правят последни по свобода на словото? И вие имате арогантността да ставате и да казвате, че чакате от нас някакви решения – от опозиционна партия, след като осем години се занимавате с тази работа?
Ами ако имате капчица отговорност, ако имате капчица достойнство, ще станете и ще кажете: голям неуспех за България е това, че в тези години така се обезличиха тези органи, включително през персоналните назначения, през законодателството, през каквото и да е там. Вие трябва да кажете защо, за да стигнем ние до това дередже. Това правите вие и носите цялата отговорност за това обстоятелство.
Кой ще понесе тая отговорност? Каква опозиция тук, какъв Иван Костов, какви бабини деветини дрънкате?! Какви бабини деветини?! Човек, който минава тук за интелигентен, за разбиращ и можещ. Аз не съм такъв, аз гледам само обективния резултат – последно място по свобода на словото. Все по-лоша и все по-лоша оценка за българските медии. Това е, което ни дава. И към това СЕМ и съставът му имат пряко отношение. Те са отговорни за това, че става това нещо. Не ме интересуват никакви цифрови честоти, никаква дигитализация, никакви ваши сделки, нищо не ме интересува. Правете каквото искате с тези хора. Вероятно заради това ги назначавате. Но ние тук, като демократи, трябва да виждаме свободни медии. Трябва да виждаме разгръщаща се демокрация, трябва да виждаме полезни прецеденти, трябва да виждаме реални вмешателства в българските медии така, че все пак те да се регулират по посока на развитие на свободата на словото. Само на хора с тоталитарно мислене не им пука – ще кажа така грубо – не им пука, когато България отива на последно място по свобода на словото. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Като слушам господин Костов, който вече взима думата по абсолютно всички разглеждани в парламента въпроси, разбирам защо хората казват, че политиката е мръсна работа.
По отношение на бабините деветини, уважаеми господин Костов, бихте могли да прочетете онова, което написа Александър Томов, избран за председател на Съвета за електронни медии по време на вашето мнозинство. Там много добре е показано вашето отношение към свободата на словото, което е твърде различно от онова, което говорите днес. Може би трябва да Ви припомня само, че по време на вашето управление в студията на Българското национално радио дежуреха полицаи все едно сме на 9 септември 1944 г. След 1989 г. това е единственият случай, в който са дежурели полицаи по коридорите на националното радио. Това е Вашето истинско отношение към свободата на словото, господин Костов.
Трябва ли да припомня момичето от “Монитор”, което записа в зала “Запад” Вашата историческа реплика: “Ние няма на кого да дадем тази телевизия”, и че еди-кой си Ви е направил на ... – нека да не цитирам точно на какво. Един случай, по който и аз съм говорил от тази трибуна.
Трябва ли да цитирам Надежда Михайлова, която поръча да се нахранят журналистите? Трябва ли да спомена, когато веднъж казах, че Асен Агов е уволнил 700 души в Националната телевизия, той застана на трибуната да ме опровергае – не бил уволнил 700 души, а бил уволнил 1046 души. Това е Вашата гордост. Запазете я за себе си! (Ръкопляскания от КБ, възгласи: “Браво! Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз разбирам, че е крайно неудобен въпросът: кой носи отговорност за това, че България е на последно място по свобода на словото? Кой носи отговорност сега? Кой от управляващите конкретно, кой в това Народно събрание, кой е този орган, който сега, тази година, ни поставя – анализът е за 2008 г., ни поставя на последно място по свобода на словото? Никога не сме заемали това позорно място в миналото. Каквото и да говорите за това минало, каквото и да се е случвало, никога не сме били на това позорно, последно място по свобода на словото. Кой носи отговорност?
Единият, безспорно орган, който вие сте създали и който в момента попълвате, правите някакви опити да му вдъхнете живот, това е СЕМ. Това е парламентарната комисия, която се занимава с тоя въпрос осем години, и нейният председател. Това са хората, които носят отговорността. Те трябваше да имат капчица, пак ще повторя, отговорност и достойнство и да се излезе и да се каже: “Направихме много погрешна политика. Допуснахме, защото мисленето ни е тоталитарно, защото идваме от комунизма и продължаваме да си мислим с комунистически представи.” Това е! (Шум и реплики от КБ.)
Вчера ви говориха за комунизма в негативен план, вие тук, Парламентарната група на БСП ръкопляскахте. Аз ви гледах внимателно. Тези хора тук – от Албания и от Хърватска, ви говориха това, което и аз ви казвам сега. Вие на тях ръкопляскахте, а мен ме апострофирате. Много странно поведение за хора, които искат все пак да запазят някакво лице. Ръкопляскайте, момчета! Ръкопляскайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, като народен представител вече три мандата тук, в това Народно събрание, когато става въпрос за този орган виждам разгорещени дебати, пазарлъци кой да бъде, кой е по-достоен.
Аз искам да взема отношение от друг аспект за това, защото сега ми се отдава случай. Аз не знам закона с точката и буквата си дали урежда всичко за това как този орган трябва да се отчете и къде трябва да се отчете. Затова, защото ние като парламентарна република имаме право да слушаме премиера на държавата ни, да слушаме омбудсмана за дейността му, комисиите, агенциите и т.н., а никакъв доклад не виждаме в тази зала от СЕМ. Това ме навява на мисълта, че трябва да има някаква промяна в закона и тези хора да могат да се отчитат.
Какво ми прави впечатление? Страни, които имат един такъв орган, които са далеч, далеч, далеч зад нас, още като кандидати за Европейския съюз, взимат решения и дадена телевизия се закрива, не работи 3, 4, 5 дни. Тя е наказана.
Какво виждаме ние? Разни телевизии, кабеларки насаждат омраза, СЕМ си мълчи, ние мълчим. Ние тук спорим кого да сменим, кого да сложим, кой е по-достоен. В тази връзка, много се извинявам, много противоречия имаме с господин Костов, но аз съм съгласен с него за някои неща.
Трябва може би да помислим всички и с пълно единодушие да се съгласим в Комисията по общество и медии да изработим текст и да направим промяна на закона – този орган да идва тук да се отчита, за да може всичко, което се излъчва по отделна медия – дали ще бъде Българската национална телевизия, дали някоя друга, когато насажда омраза, мен това най-много ме притеснява, да може да бъде санкционирана. И ние като народни представители да потърсим сметка от тези хора, за които сега спорим, дали са си изпълнили задълженията като членове на този орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Станилов, заповядайте за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Изборът на нови членове на СЕМ се превърна в обсъждане на работата на СЕМ, обсъждане на неговото място в общественото пространство с ролята, която играе.
МЕХМЕД ДИКМЕ (ДПС, от място): Няма контрол.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма нито контрол, нито дебати, това е вярно, въпросът е какви са задачите и целите на СЕМ.
Колко пъти телевизия „СКАТ” е санкционирана за изречени истини, които тук колегата каза, че били разпалване на омраза. Ние за разпалване на омразата имаме друго мнение. Днес във в. „Новинар” един български политик, който е извън парламента, е казал нещо по въпроса за омразата, което според мен е вярно. Прочетете го.
Аз исках нещо друго да кажа. От морална гледна точка СЕМ не взема никакви мерки за ниското качество и за поливането на българското общество с помия. Ако направим един културологичен анализ, Комисията по общество и медии да покани трима добри културолози, в България има такива, може да покани и от чужбина, и да направи паралелен разрез на морала, който излъчва предаването „Биг Брадър”, и ще разберете, че това е далеч, далеч по-вредно от всякакво така наречено разпалване на омраза.
Господин Ахмед Юсеин е морален човек и аз тук не се притеснявам да кажа, че истинският ислям е изключително морална религия за тези, които я изповядват, разбира се. Нека някои от ДПС, които са искрено вярващи мюсюлмани, да кажат какво излъчва телевизията, която показва „Биг Брадър”. Тя излъчва най-ниските човешки страсти, излъчва помия, развращава българското общество и всички вие си мълчите. СЕМ си мълчи също. Какъв е този СЕМ? Какво проповядва той? Ще санкционира този или онзи, че казал нещо за циганите, или срещу някой българин, или срещу турците, с което не е съгласен. Това са други неща. Не е само това предаване, има и куп други предавания, показани по този начин, които развращават обществото, развращават поколението и затова на това поколение не му върви, в училищата е това положението. За това помислете.
А кого ще изберете за шест години на мижава заплата, обаче на голям гювеч да раздава честоти, това е известно от много време. Аз си спомням, даже сега стана дума с господин Дилов кой е направил първите си милиони като член на подобна комисия и пр., и пр. – това са неща, за които сега се мълчи, но един ден ще излязат. Ще се намери някой почтен журналист, който да направи разследване, и ще видите какво ще излезе. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Госпожо Драганова, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз съм съгласна с колегите, че е много важно да се упражнява контрол, но след последната поправка на Конституцията органи, които частично се избират от Народното събрание, могат да се отчитат пред него, само ако това е упоменато в изричния им закон. Аз ще предложа на колегите от НДСВ, а и на колегите от тройната коалиция, да създадем текст между първо и второ четене на настоящите промени в Закона за радиото и телевизията, където изрично да запишем това, защото наистина, вие сте прави, трябва да се упражнява контрол, трябва да се отчита този орган, въпреки че неговата информация е публична и се качва ежедневно на сайта на СЕМ. Народното събрание трябва да чува какво се случва в крайна сметка в медийната среда.
Що се отнася до свободата на словото. Аз лично не считам, че тя е ограничена, предполагам, че и много колеги ще се съгласят, по-скоро има субективни фактори за оценката на това положение. Не смятам, че СЕМ е органът, който пречи на свободата на словото. Защото в свободата на словото не се включват само електронните медии, а и печатните такива. Не трябва да има такива негативни оценки.
Аз не виждам, господин Костов, коя свобода на словото е ограничена в България в момента? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Колежке, казвате, че нямало ограничаване на словото. Има, даже и сред политиците. Знаем всички тези утвърдили се медии, че тиражират и пускат всичко онова на определени политици от определени политически сили. Когато има мнение от опозицията или от други, как да ги нарека, единични политици, рядко някога нещо ще излезе. Ако излезе нещо, то е, ако е сторил гаф. Хванете се за сърцето и си признайте. Точно това е – има, и то срамно ограничение на свободното слово. Тоест едни петли само кудкудякат, другите трябва да слушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Драганова! Ако наистина сте сърдечна в намеренията си да предлагате промени, може би най-важната промяна, която трябваше да се направи, е начинът в избора на СЕМ. Възможно ли е да създаваме един регулаторен орган, с когото не са представени хората, които са регулирани.
Само Ви припомням, че в момента вече има Съюз на издателите в България, Съюз на собствениците на електронни медии, тоест достатъчно авторитетни организации, които се саморегулират доста по-успешно според мен, отколкото ги регулира СЕМ. В същото време слагаме един орган да ги регулира, който се избира на квотен принцип от президент и парламент. Тук взаимно се убеждаваме, че не са политически нашите желания и нашите решения кого да предложим и кого не, като това очевидно е нонсенс и няма какво да бягаме от него, те очевидно са политици.
Ако искаме да има обществен орган, ние трябва да му дадем обществена сила, тоест голяма част от членовете в него да влизат от обществени организации, за да имат друг гръб зад себе си. В момента ние разчитаме само на професионалния гръб на хора като Мария Стефанова или подобни, които имат достатъчен авторитет, за да вярваме, че няма да се наведат на парламентарната група, която ги е представила. Само на това можем да разчитаме, или на президента, който ги е изпратил.
Ако наистина ще се правят промени, дайте сериозно да помислим за начина, по който се съставя СЕМ, за да му дадем по-голяма власт да направи онези промени, които очакваме от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Драганова, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин Дилов, на всеки две години органът се обновява. Трябва да кажа на залата, че в момента президентската квота ще се обнови. Господин Стефан Димитров е от квотата на бившия президент Петър Стоянов. Така че на всеки две години се обновява и не смятам, че органът губи от това. Напротив, смятам, че има възможност да се обновява с нови хора и това се прави, както беше направено с госпожа Мая Вапцарова преди две години. Ако ние ще променяме отново, то това ще е политическо вмешателство. Нека да дадем шанс пълното ротиране на колегите от СЕМ да може да се осъществи.
Що се отнася до другата реплика, не знам какво да Ви кажа, но трябва да попитате издателите и главните редактори как избират това да се случва. Защото това е тяхно право и никой друг освен тях не издава вестниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма други желаещи, обявявам разискванията за приключени.
Гласуването ще бъде в четвъртък в 9,00 ч.
Ще помоля вносителите да прочетат решенията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Защо в четвъртък, а не сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е обявено днес гласуването. В момента не виждам кворум. Дойдоха част от колеги да ми кажат, че не можем да гласуваме днес. Аз нямам проблем. Ако залата иска – да заповядат, бихме го гласували.
Моля обаче да прочетем решенията, за да не нагнетяваме повече обстановката.
Госпожо Драганова, бихте ли прочели решението?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Съвета за електронни медии
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира Мария Георгиева Стефанова за член на Съвета за електронни медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Софиянски представи, но не прочете решението.
Господин Каракачанов, бихте ли прочели решението?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Извинете, господин председател, но ние направихме предложения, а решението е в комисията. То е еднотипно за трите кандидатури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете, че когато гласуваме, трябва да бъде прочетено.
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Съвета за електронни медии
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира Анна Вълчева Георгиева за член на Съвета за електронни медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СОФИЯНСКИ:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Съвета за електронни медии
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и 2 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Избира Велина Димова Тодорова за член на Съвета за електронни медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В четвъртък, когато ги гласуваме въз основа на чл. 56, ще бъдат гласувани по реда на постъпването им.
Следователно първо ще гласуваме предложението на госпожа Драганова, след това на господин Софиянски и господин Каракачанов, а след това на господин Лучано, госпожа Даринка Станчева и госпожа Колева.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първа точка – Разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно правителствената политика в условията на световна финансова криза, и втора точка – Отговори на въпроси и питания.
Преди това има думата за процедура господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, предвид срочността и важността на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантира на влоговете в банките имам процедурно предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурното предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете да бъде три дни.
Гласували 99 народни представители: за 77, против 21, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, ще направя съобщение, че е изготвен общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, който между другото квесторите вече раздават на народните представители.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, знаете, че през тази седмица Народното събрание имаше натоварена законодателна програма – разглеждахме значими въпроси, паралелно с това участвахме в три важни дебата, в резултат на което е налице изоставане от приетата програма за седмицата и като цяло за цялата пленарна сесия.
В тази връзка правя предложение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 28 октомври 2008 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за енергийната ефективност.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 105 народни представители: за 82, против 19, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Следователно ще има извънредно заседание.на 28 октомври т.г., вторник, от 14 часа.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, трябва да започнем с разисквания по питане на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно правителствената политика в условията на световна финансова криза.
Позволете ми преди това да раздам писмените отговори на народните представители, а след което, разбрах, ще има изявление от името на Парламентарната група на ОДС.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
За изявление от името на Парламентарната група на ОДС има думата народният представител Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! В края на миналата седмица народните представители от СДС представихме на всички медии приетия от Министерския съвет и внесен от Народното събрание с подписа на министър-председателя Сергей Станишев Доклад за младежта за 2007 г. с идеята да предизвикаме обществен дебат по официален документ, гласуван от министрите на Република България. В тази връзка ние, народните представители от СДС, заявяваме категорично:
Първо, тежката криза, в която се намира националната сигурност, и скандалите в органите, отговарящи за нея – знак за неспособността на управляващите да гарантират сигурността на българските граждани, се използва и за прокарване на безотговорни решения на кабинета през Народното събрание.
Внесеният в Народното събрание доклад, гласуван от Министерския съвет, с подписа на господин Станишев, е диагноза за отношението на управляващите към хората, които очакваме да градят бъдещето на България.
Убедени сме добронамерено, че българските министри са приели и гласували документ, който не са прочели и чието съдържание не им е било известно. Но се питаме и питаме и Вас: дали това се случва за първи път, господин Станишев?
Настояваме Министерският съвет да изтегли внесения проект за решение, да оповести имената на хората, които са го изготвили и внесли и вероятно същите хора трябва по най-бързия начин да бъдат освободени от заеманите длъжности.
Защото, господин Станишев, да сте DJ на Бузлуджа или да карате чужди рокерски мотори едва ли е достатъчно, за да приемете социологическо проучване с решение на Министерския съвет?!
Младите хора в България имат необходимост да градят живота си в условията на нормална и предвидима политика, а не в перманентната заблуда за бъдещето на социализъма-комунизъма.
За да подкрепя с факти това, което казах досега, цитирам части от решението на Министерския съвет буквално:
“Социализмът се изчиства от негативните си наслоения и се е превърнал в доброто старо време. Можем да очакваме в близко бъдеще нарастване на младежкото левичарство, основаващо се на идеята за възстановяване на истинския социализъм-комунизъм.” (Шум и реплики от КБ.)
Вероятно това звучи добре във вашите уши, но чуйте следващото изречение:
“За мнозина от младите хора образованието, професията или стил на живот, запиван от обяд – това гласува Министерският съвет! (Шум и реплики.) ... не се явяват важни фактори за нагласата на бъдещето”.
Господин Станишев, по отношение на образованието сте приели следното:
“Въз основа на данните може да се направи изводът, че практически всичко върви на добре.” (Шум, смях, оживление в опозицията.)
И не на последно място, това, което сте приели, господин Станишев, по отношение на здравеопазването:
“Лансираните в медиите тези – цитирам отново – че българските младежи страдат от стрес и съпътстващите го проблеми с кръвно налягане, главоболие, анорексия, затлъстяване и други” – нещо, което предишния ден сте гласували с Националната здравна стратегия, този път сте приели, че това твърдение е неоснователно.
А направихте пътека в този парламент и в Министерския съвет да ни убеждавате колко е важно въвеждането на институцията училищен лекар, в документа, който сте гласували на 7 октомври т.г., сте записали буквално, че “въвеждането на институцията училищен лекар е невъзможно”.
Господин Станишев, това първият документ ли е, който не сте чели, или е поредният?!
Ще Ви го дам, за да се запознаете с това, което сте приели. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изявления от името на парламентарна група?
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Имам процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, какъв е начинът на водене? (Шум и реплики.) Това е злоупотреба, господин Янев. Няма да Ви дам думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем процедурата, но да е процедура!
Моля обаче за процедура, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): И не се съмнявайте, че ще бъде процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съмнявам се, но кажете!
ЯНЕ ЯНЕВ: Така, както аз не подлагам вашите неща на съмнение, така и Вие не ги подлагайте!
Уважаеми господин председател, остро възразявам срещу невъзможността ние с колегата Димитър Абаджиев да отправим питане до българския министър-председател относно политиката на правителството за противодействие на организираната престъпност по повод публикациите в “Хералд трибюн” и “Ню Йорк Таймс”.
Остро възразявам срещу това, че председателят Пирински е злоупотребил с правомощията си по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и е написал, че след като досега е отговаряно на теми, свързани с организираната престъпност и корупцията многократно, повече не може да се отговаря. Това е злоупотреба със служебно положение от негова страна.
Ако ние вървим по неговата логика, това означава, че ако преди три години и седем-осем месеца е отговорено на въпрос за организираната престъпност и корупцията, три години след това не може да се отговаря за организираната престъпност и корупцията. Това е смешно, господин председател.
Вие като юрист би трябвало да кажете на Пирински да не си прави свободни съчинения с правилника. Защото все пак сме демократична държава, а председателството на Народното събрание не е Президиум на ЦК на БКП! Има ясни и категорични параметри, с които председателят на Народното събрание трябва да се съобразява!
Аз питам: кога и защо не е актуална темата, когато тези публикации излязоха преди една седмица? Кога българският премиер е отговарял на тези въпроси, които сме задали във връзка с конкретно събитие, случило се точно преди шест дни?
Господин председател, аз питам това процедура ли е или не е процедура? И защо председателят на парламента по този начин злоупотребява и отхвърля неудобните въпроси по начин да бъдат удобни за други? Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В правилника изрично е записано, че след като е отговорено на даден въпрос, не може втори път да се иска отговор по същата тема. И вие добре знаете това.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Е, кога е отговаряно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В правилника пише. Предполагам, че на това основание е върнато вашето питане или въпрос.
Да съобщя новопостъпилите питания за периода от 17 до 23 октомври 2008 г.:
Първо, постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно прилагането на Регламент 1931/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за местния граничен трафик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 октомври 2008 г.
Второ, постъпило е питане от народните представители Любен Дилов и Мартин Димитров към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно създаването на енергийния холдинг. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 октомври 2008 г.
Трето, постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно новите моменти в политиката на МВР за осигуряване на обществен ред и законност, за опазване на живота и собствеността на гражданите и стратегия за недопускане на престъпления и за разкриване на извършителите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 октомври 2008 г.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към:
Парламентарен контрол.
Разисквания по питането на народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Само няколко думи, за да се ориентират народните представители.
Както ви е известно, въз основа на чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разискванията продължават точно един час. Няма възможност парламентарните групи да удължават времето.
Разпределението е следното: Парламентарната група на КБ – 16 минути; Парламентарната група на НДСВ – 7 минути; Парламентарната група на ДПС – 7 минути; Парламентарната група на БНД – 5 минути; Парламентарната група на ДСБ – 5 минути; Парламентарната група на ОДС – 5 минути; Парламентарната група на БНС – 5 минути; Парламентарната група на Коалиция “Атака” – 5 минути; независимите народни представители имат общо 5 минути.
Тук трябва да отбележа, че съгласно разпореждане на председателя на Народното събрание на господин Минчо Христов се дават отделно 4 минути във връзка с това, че той е задал същият въпрос, но не му е отговорено. Това са основно мотивите да имате отделно 4 минути, господин Христов. Тук е разпореждането на председателя на Народното събрание.
Имаме два проекта за решения. Тези два проекта за решения трябва да бъдат представени. Разбира се, времето за представяне не влиза във времето на парламентарните групи.
Господин Костов или друг народен представител от 48-те народни представители, подписали решението, ще представи проекта за решение?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Предлагаме:
„Министерският съвет да внесе в двуседмичен срок План за действие за предотвратяване на последиците от скока на цените, от повишаването на лихвите и от световната финансова криза.”
Какви са мотивите за това? Първо, искам да тръгна оттам, че дори в тези дни, които минаха между събирането на подписите и днешното заседание, ние виждаме развитието на негативни процеси. Световните медии казват: идва буря и не знаем колко време ще вали. Кои са последните знаци на бурята?
Безспорно в България има две кризи. Едната, която се развива вътрешно и която се прояви на борсата в обезценяване на спестяванията и много други неща, и друга, която постепенно започва да притиска българската финансова система и да заплашва българската икономическа система. Две кризи, на които трябва да се намерят адекватни отговори.
Какво се случи буквално вчерашния ден? Борсата проби, СОФИКС проби нивото от 600, след като беше 1924 преди една година. Това е по-малко от една трета от стойността на основния борсов индекс, който характеризира българската борсова търговия. Очевидно това не се случва под влияние на световната криза. Тези процеси се развиват цяла година в нашата страна и никой не противодейства.
Мнозина казват, че българските банки са стабилни. Аз също бих се присъединил и бих казал, че те са стабилни не в смисъл че няма банки, които имат проблеми. Има такива банки, сигурно 2 3 4 банки имат проблеми, които вероятно те ще превъзмогнат. Неслучайно се търсят начини. Българската народна банка реагира вчера, поне съобщиха, че е реагирала, създавайки временни улеснения, пускайки 400 милиона допълнително на банките за кредитиране. Но банките причиняват сериозни щети на българската икономика!
Искам да обърна внимание на един процес, който се оказа незабелязан от икономистите, от правителството и който всъщност до голяма степен обяснява случващото се днес. От времето, в което правителството идва на власт – от 2005 г. (2005, 2006 и 2007 г.), българските банки и отделни фирми са взели почти 13 млрд. лв. от чужбина! Почти 13 млрд. лв. и са финансирали това, на което правителството и управляващата коалиция се радваха като икономически растеж. Това са взети пари отвън, вкарани във вътрешния оборот – пари, които трябва да се връщат. Очевидно този процес не може да продължава в условията на световната криза. Тринадесет милиарда, без парите, които са взети през тази година – ето тези девет месеца, вероятно са още повече.
Това води до ограничение в кредита, до покачване на лихвения процент. Искам на това да обърна внимание – ако вие търсите програма и ако ние търсим програма от мерки (мерки не толкова фокусирани към банките, защото и банките трябва да бъдат подкрепени), мерките трябва да бъдат фокусирани към българската икономика. Те трябва да помогнат на тази икономика да не изпадне в рецесия, да не изпадне в криза вследствие на тези негативни процеси, които се развиват - недостиг на кредит, високи лихвени проценти.
Спестителите и в момента са ударени от високата инфлация. Един български спестител, преценено със стойностите на лева от м. август 2006 г. – горе-долу това е средата на вашето управление, е загубил 16,5% от своите спестявания, при положение че получава нормалната лихва вследствие обезценяването на българския лев поради инфлационни процеси.
Тези, които загубиха най-много, безспорно са хората, направили борсови инвестиции. Не само хората, това са доброволните пенсионни фондове, това са фондовете за задължително доброволно пенсионно осигуряване. Те са загубили огромни пари. Вие трябва да погледнете графика и да видите как се движи стойността на техните активи, за да видите в какво плачевно състояние се намира тази сфера!
Борсовите инвеститори са понесли изключително тежък удар от това, че една година правителството не направи нищо, за да възстанови доверието към борсовата търговия в страната. Вие трябва да направите нещо, ако искаме въобще да се помогне на много широк кръг от хора – и на пенсионери, и на дребни инвеститори, и на всички, които са повярвали, че това е инструментът и това е средство на пазарната икономика в страната, защото то на практика се разруши пред очите ни. Трябва да се прецени дали всичките мерки за насърчаване на борсовата търговия са дали резултат или доведоха до едно нездравословно бързо разбухване, развитие, на което ето сега виждаме горчивите плодове. Наистина плодовете са ужасни.
И накрая, заемополучателите. Големите губещи в тази ситуация са хората, домакинствата и фирмите, които взеха кредити и които видяха как в последните седмици и месеци лихвите по тези кредити скочиха буквално с една четвърт. Тези хора са с разрушени инвестиционни планове. Техните бизнес планове са рухнали – в най-различни сфери. Хората, които се опитаха да направят нещо чрез бизнеса, теглейки кредити, в момента всичките започват да продават бизнесите си – казва председателят на Българската стопанска камара. Бизнеси се продават в България, защото се намират в тежко положение. Хотели се продават за 1 лв., стига да има кой да поеме кредитите, за да не фалира изцяло хотелът!
Това състояние изисква вие да предприемете такива мерки, и то бързо да ги предприемете, че чрез всички средства, с които правителството разполага, много бързо да прехвърлите, да смените изцяло икономическата политика. Да минете от политика на натрупване на резерви към политика на облекчение и насърчение на българските домакинства и на българските фирми, за да подкрепите икономическия растеж в страната. Ако не го направите, ще се случи нещо, което не исках да напомням в никакъв случай – през 7 8 години България изпада в тежка криза. 1989-1990, 1996-1997 и ето сега, след нови седем години отново се задава тази буря на хоризонта!
Ще бъде наистина злокобен цикъл за България, ако вие, като правителство, допуснете преди всичко поради подценяване на явленията, поради безхаберие или безгрижие, или поради безчувственост към това, което изпитва дребният бизнес, което изпитват домакинствата, това, което се случва реално; ако вие пропилеете шансове да се реагира навреме, да се промени националната икономическа политика и да дадете много сериозен отговор, да се подготвите за много сериозен отговор. Преди всичко като ограничите държавата, като намалите всички неефикасни и неефективни разходи, като осъществите дълбока и радикална реформа преди всичко за икономии, за извличане на ценност от всяка стотинка, която парите на данъкоплатеца могат да извлекат. Трябва да покажете на всички български домакинства и на българските фирми, че при създаващите се предизвикателства, при развитието на тези негативни процеси вие, като разумно правителство, сте първите, които ще започнете да затягате колана, първите, които ще започнете да санирате своите разходи, да санирате институции, да отстранявате институции, които нямат никаква роля в страната и които само създават излишна бюрокрация и излишна администрация.
Вие трябва да покажете поведение на истински добър стопанин на държавата, да стегнете тази държава, да стегнете нейната администрация, да извършите съкращения, да завършите реформи, просто да дадете пример и на домакинствата, и на фирмите. По този начин да задържите доверието, или да запазите, или да увеличите доверието към страната, за да не позволите едно дълбоко разочарование в българския бизнес, в българския туризъм, в българските пазари на недвижими имоти да се превърне в отлив на чуждестранни инвестиции и на заеми, което на свой ред да доведе наистина до тежка рецесия нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, Вие ли ще представите другия проект за решение?
Господин Костов, Вие прочетохте ли текста на самото решение или не?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Още в самото начало, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, още в началото започнахте с това, но дали изцяло го прочетохте? Аз го имам тук, благодаря.
Представянето на проекта за решение се прави от вносителя, който разполага с 10 минути. Ако искате, можете да си ги разпределите между вносителите, но в рамките на 10 минути, включително прочитането на решението.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! През последния месец се засили в България говоренето на тема „Криза”. Някои хора забелязаха, че фондовата борса в България се срива, макар че този процес, както и по целия свят, започна преди една година, и започнаха да говорят на тема „Криза”.
Предлагате непрекъснато антикризисни програми. Между другото, между м. декември и м. януари срива на фондовата борса и в България, и по света, много по-голям, отколкото през м. октомври т.г., но това е само за статистиката.
Не ми се ще отново да влизам в политизиране на тази дискусия.
Истинската, добрата новина за българските граждани, за всички нас, е, че правителството не чакаше тази говорилня от последния месец – нито правителството, нито управляващата коалиция. България този път си написа домашното предварително или поне част от домашното. Българското правителство и управляващата коалиция взе необходимите мерки или поне част от тези мерки. И тези мерки дават вече своите резултати.
Българската банкова система, колкото и това да не се харесва на много хора, е стабилна, добре капитализирана, с добра ликвидност – по-висока от тази, в която през последните месеци се изсипаха милиарди долари в някои от европейските държави. Мерките, които Управителният съвет на Банката взе, оказаха вече своето влияние върху лихвените равнища в страната. И това не е тайна за тези, които си правят труда да следят банковия бюлетин.
Взе своите мерки и правителството. Ще бъдат гарантирани и задължителните пенсионни фондове, тоест мерките от тази гледна точка са взети, така както те са взети от гледна точка на резервите на страната. Никога България не е била по-добре от тази гледна точка – над 11 млрд.лв. фискален резерв, над 29 милиарда валутен резерв.
Българската система е стабилна и здравословна финансово и няма защо да се сеят страхове по тази линия. Стабилно е и икономическото развитие на страната, което е гаранция и за доброто състояние на финансовата ни система. Икономически ръстове над 6%, над 7% за четири години подред. Аз разбирам, че това е нещо, за което може да завижда всеки, но тези икономически ръстове не са паднали от небето. Те са резултат от реформаторската икономическа политика на мнозинството и на правителството.
Правителството написа своя урок и взе своите мерки по отношение на доходите на гражданите. Над 25% е номиналния ръст на заплатата само до м. юни т.г. – до м. юни, и няма да казвам за м. септември т.г., защото нямаме още официалните данни, а аз искам да говоря тук само с официални данни, което значи, че към м. юни т.г. реалният ръст на заплатите е 9%. Пенсиите бяха увеличени от м. юли с 10,35%. От 1 октомври 2008 г. има индексация на старите пенсии, дадени от 2000-та година, 50 лв. компенсации за минималните пенсии от 1 ноември 2008 г., 360 хил. домакинства получават по 100 лв. компенсация за повишените цени, с почти над 90 лв. е увеличението на енергийните помощи отново за 360 хил. домакинства, 150 лв. коледни добавки.
Извинявайте, дами и господа, за цели мандати други правителства не са правили подобни стъпки, за цели мандати! Така че и от тази гледна точка правителството изпълни своите ангажименти и своята работа.
Аз разбира се, съм далеч от мисълта да твърдя, че всичко сме свършили, че всичко ни е шест. Напротив, ние забелязваме, виждаме тенденциите, които вече се забелязват като негативни. Това е намалението на индустриалното производство, което засега е само симптоматично, за един месец; това е индикативното намаление на ръста на чуждестранните инвестиции, които макар и с малко намаляват. Това очевидно поставя въпроса за реални икономически мерки за стимулиране на реалната икономика в България. И това ще бъде основната задача и основният проблем на дискусията, която тук с вас ще водим по отношение на Бюджет 2009, а не на базата на някакви измислени антикризисни програми. Между другото, така предложи и господин Методиев вчера и аз съм напълно съгласен с него.
В този бюджет ние ще трябва да заложим три основни елемента: първият основен елемент – запазване на макроикономическата и финансова стабилност на страната. България трябва да остане остров на стабилност, остров на стабилност и на гарантирана възвращаемост на инвестициите, така че да можем да разчитаме на продължаване на този инвестиционен поток към страната.
Втората мярка, която ще трябва да заложим в бюджета е насърчаване на реалната икономика и мерки за насърчаването на реалната икономика, защото без развитие и гарантиране на ръста на реалната икономика не можем да гарантираме нищо друго.
И третата мярка е гарантиране на увеличенията на доходите на хората и на разходите в ключови бюджетни сфери, за тяхното преструктуриране: здравеопазване, образование и т.н.
Ето това са трите ключови елемента в новия Бюджет 2009, но тази дискусия ще я водим тогава, когато този бюджет бъде внесен в тази зала. И не се притеснявайте, ние няма да бягаме от него.
И накрая още нещо – ние не се страхуваме от тези дискусии, ние не бягаме от българската общественост, нито от пленарната зала на Народното събрание. Така както направихме с дискусиите по бюджетния излишък – всичко на масата. Българските граждани са длъжни да знаят истината за какво се харчат техните пари. И да контролираме това как се харчат техните пари – и миналата, и по-миналата година, и тази година. Така ще направим и с дискусията по бюджета. Всичко ще бъде пред вас, открито, откровено, защото истината е най-доброто оръжие срещу всякакви спекулации, срещу всякакви манипулации на общественото мнение. Ние нямаме защо да се страхуваме от тази истина.
Има една мисъл на бащата на кибернетиката Норберт Винер, който казва, че липсата на информация е в дъното на всички емоции, тоест на всички страхове. Затова всички проблеми, които има българската държава, всички проблеми, които има българската финансова система, ако има такива, ще бъдат представени пред вас и ние заедно с вас, с българските граждани, ще търсим техните решения.
Отново повтарям: нямаме какво да крием, така както сме правили и досега.
Ако държите, мога да прочета решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е задължително. Задължително трябва да го прочетете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: „Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Оценява положително доброто взаимодействие между Министерския съвет и Българска народна банка в осъществяването на необходимите мерки за предотвратяване и намаляване на въздействията на световната финансова криза върху банковата система и икономиката на Република България.
2. Предлага на Министерския съвет да предвиди в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. мерки за съхраняване на макроикономическата и финансова стабилност и за запазване на условията за икономически растеж на страната.
3. На всеки три месеца или при възникнала необходимост министър-председателят и управителят на Българска народна банка да представят на Народното събрание информация за икономическото развитие на страната и за осъществяваните политики и мерки от страна на Министерския съвет и Българска народна банка”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Цонев, разбрах, че Вие искате да се възползвате. Имате около две минути. Вие сте съвносител на решението.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Разбира се, че за две минути не бих могъл да кажа това, което искам да кажа, но ще ги използвам, за да отбележа нещо много важно, нещо, което отбелязах и вчера. Вчерашната дискусия, вчерашният дебат беше измислен от опозицията и вреден за българското общество и за българската финансова система. Днешният – не е вреден. Днешният и тонът, който даде народният представител Иван Костов, и това, което каза господин Овчаров, насочва целия дебат към правилните постановки, към истинските опасности за българската икономика. А те са това, което беше изброено.
Аз ще акцентирам върху един от тези проблеми, който според мен е най-реален като опасност и може би най-голямата опасност за българската икономика. Това е проблемът с охлаждането на българската икономика вследствие на ударите от световната финансова криза, защото стълбовете, върху които се крепеше ръстът на българската икономика, най-фундаментално, най-основните стълбове бяха три. Като имаме предвид структурата на българския растеж, това е строителството, търговията с недвижими имоти, финансовите услуги, да не изброявам. Тези три сектора са изключително тежко поразени от финансовата криза. И ако ние трябва да говорим сериозно и национално отговорно, трябва наистина да предвидим мерки, с които в бюджета да спрем или да намалим охлаждането, което предстои на българската икономика. Да предвидим такива мерки, с които чуждестранните инвестиции, кредитирането, тяхното намаляване да не бъде такова, че да се получи шоково, твърдо приземяване на българската икономика.
Аз смятам, че управляващото мнозинство и правителството сме длъжни да предложим на българския парламент и на българското общество бюджет, в който да е видно, че не става въпрос вече само за мерки за финансовата стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте вносителите на двата проекта за решение. Започваме с дискусия. Аз съобщих парламентарните групи с какво време разполагат. Да уточня, че министър-председателят и министрите, когато желаят, могат да се включат в дискусията. За тях времето е неопределено, но се надяваме на стегнат дебат.
И така, имате думата.
Давам думата на Мартин Димитров от Парламентарната група на ОДС.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Най-обезпокоителното в цялата тази работа с финансовата криза е, че правителството трайно бяга от същинския дебат. И най-лошото е, слушайки господин Овчаров, господин Орешарски и премиера Станишев, не съм чул, извън решенията в Европейската комисия, нито една конкретна мярка. А ситуацията всъщност е много обезпокоителна. Индустрията в България август месец спадна за първи път от 6 години насам. Такова нещо не се случвало последните 6 години. И големият въпрос сега е: когато българската икономика има голяма опасност да навлезе в рецесия, какви мерки се вземат? Защото навлизането в рецесия означава спад на заплатите и множество проблеми.
Аз се извинявам, ако отегчавам министър-председателя с конкретни въпроси, но има нещо по-важно, което се случва. Между другото, уважаемият премиер втори път, когато започваме конкретен дебат, напуска сградата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър-председателят трябва да излезе за две-три минути, и ми беше съобщено. Ще се върне. Продължете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Надявам се Вие, господин председател, след това да го информирате.
На нивото на конкретните мерки правителството не предлага абсолютно нищо, нищо няма на масата. Има едни голи обещания. Казва ни преди малко господин Овчаров: с бюджета щяло да има три направления на мерки. Дайте ги мерките като конкретика да ги видим. (Реплика от КБ.) Защото ако сега не се работи в тази насока... Това е смисълът и на дебата днес: да чуем нещо смислено какво се прави оттук-нататък.
Ние от СДС ви казахме 7-8 конкретни важни мерки, които не се случват. Поискахме целия излишък да отиде в Сребърния фонд, да има буферен фонд, който да означава стабилност. Това не беше прието. Тази седмица има новина: аз предупредих министър Орешарски преди една седмица, че кредитният рейтинг на България е твърде вероятно да падне. „Стандарт енд Пуърс” тази седмица, господин Орешарски, отиде точно в тази насока и пасивността на правителството, което не може да подкрепи реалната икономика, коства на това, че кредитният рейтинг на България върви към трайно падане, което означава допълнително оскъпяване на кредитите за всички български граждани. Нищо реално не е свършено. Говори се за намаляване на излишни разходи в бюджета. Нищо реално за три години не сте сложили на масата, няма такова нещо. Къде отиде тази здравна реформа, която щяхте да правите, какво се случи?! Нищо не е направено! Къде отиде намаляването на чиновниците, към което уж бяхте тръгнали?! Има много слаби резултати в тази насока. Министър Орешарски от тази трибуна едва ли не казва, че данъчните намаления са в миналото и в тази насока те вече не мислят.
Господин министър, надявам се буквално да върнете на парламента тази международна награда, която получихте за данъчен реформатор. Аз им се чудя защо Ви я дадоха, но Вие не застанахте (шум и реплики) нито веднъж категорично зад данъчни намаления в България. Всеки път бяхте един от най-колебливите и казвахте: „Ама то така не можело, ама то не ставало точно така, не можело така и пак не можело!” Извинявайте, но точно тук има огромни резерви. Това включва намаление на осигуровките с 10-процентни пункта поне, премахване на данъка върху дивидентите, намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10%. Това е смисълът на дебата днес – ето тези конкретни мерки, които от СДС Ви предлагаме. Вие какво предлагате отсреща? Нищо!
Господин Овчаров ни говори за три принципа. Първият принцип е продължаване на макроикономическата стабилност, вторият бил - насърчаване на реалната икономика, и третият – гарантирано увеличение на доходите. Празни думи, нищо срещу тях, никаква същина, нищо конкретно, нищо смислено! И аз не мога да разбера докога ще продължаваме така? Чакаме някакво имагинерно бъдещо събитие, което щяло да настъпи с внасянето на бюджета. Ама това нали е Народно събрание - тези въпроси трябва да бъдат разгледани тук, и това е смисълът на днешния дебат.
Господин Цонев казва, че и той също иска да подкрепя реалната икономика. Дайте да видим мерките на масата. Пак конкретно ви казвам: в подкрепа на бизнес средата има два законопроекта на СДС, минали на първо четене, висят в пространството. Единият е намаляване десет пъти на минималния капитал за създаване на ООД– от 5000 на 500 лв. Това не влиза в залата. Защо, уважаеми колеги, нали сте големи реформатори всички? Какво става сега? Нали искате да подкрепяте бизнес средата? Световната банка застава категорично зад една такава мярка. Вие защо не я подкрепяте?
Друг законопроект на СДС: за отпадане на повторните ревизии. Минал на първо четене, пак виси в пространството, изключително смислена мярка. На думи всичките икономически министри в кабинета я подкрепят, ама на дела няма нищо. Ако така я караме, уважаеми колеги, българската икономика има опасност да навлезе в рецесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, времето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тя веднъж навлезе ли, след това ще бъде много тежко и много трудно да бъде обърнат този тренд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме принуждавайте да изключа микрофона.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Стига с празните думи, дайте да чуем нещо конкретно от тази тройна коалиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това изказване на господин Мартин Димитров времето на Парламентарната група на ОДС се изчерпа.
Давам думата на народния представител Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Тази дискусия, както отбеляза колегата ми Йордан Цонев, е наистина полезна и необходима и прави чест на правителството, че, очевидно за всички, не бяга от такива дискусии, както заяви господин Мартин Димитров. Напротив, активното участие на правителството не само на думи, но и на дела в тези дискусии е необходимо и повече от уместно.
Тази дискусия е важна, защото в Европа и отвъд Океана също бушуват финансови бури. Тези бури засега доведоха до увеличение на облачността у нас и, по прогнозата на синоптиците, на които може да им се вярва, може да завали и ще завали. Затова ние трябва да си приготвим чадърите.
Обаче критиките на господин Костов, който предизвика този дебат със своите предложения, са насочени в доста грешна посока. Да, фондовата борса е загубила около 50-60% от стойността си, така както са направили всички фондови борси по света. Всъщност и аз лично – можете да проверите в декларацията ми в Сметната палата от тази и от следващата година, където сигурно ще личи, че също съм загубил голяма част от инвестициите си във фондовата борса, но си спомням, че през 1990 г. загубих около 90% от инвестициите си в българската борса. Къде беше тогава господин Костов да спаси моите инвестиции и да се грижи за държавата като добър стопанин, както той заяви? Той беше на “Дондуков” 1, но сигурно се е занимавал с нещо друго.
Борсата си е борса и инвеститорите на борсата трябва да са свикнали с мисълта, че както могат много да спечелят, така могат и много да загубят. Всъщност тези, които отдавна инвестират на борсата, не се чувстват добре от последните загуби, но със сигурност се чувстват достатъчно добре от печалбите, които са направили от 2001 г. насам. Сигурно си спомняте, че тогава, точно в навечерието на изборите и веднага след парламентарните избори, борсовите индекси започнаха да се качват и до миналата година, когато започна финансовата криза по света, общо взето възходът им беше безспирен. Софикс-индикатора на борсата се качи от около 70 на 1600.
По-важното е какво ще направи правителството и какво вече прави правителството за реалния сектор и за банките, за финансовия сектор, без чието финансиране реалният сектор не може да функционира както на всички нас ни се иска.
Аз съм един от вносителите на законопроекта, който се обсъди вчера и на едно от решенията за днешния дебат. Категорично подкрепям правителството за взетите досега мерки и смятам, че те са необходими, уместни, може би трябва да се обогатят с няколко други мерки, на които мястото им обаче е в бюджета за 2009 г. НДСВ беше политическата сила, която още преди три седмици предложи такива мерки. Радваме се, че една от тях вече е на път да се реализира – говоря за увеличението на гаранцията върху банковите влогове на физическите лица.
Нека да напомня кои са няколкото други мерки, на които държим и силно се надяваме да намерят място в бюджета.
Това е да се приспада от данъчната основа лихвата по ипотечни заеми на физически лица при следните условни ограничения, които сме предложили:
- максимален лимит от 100 000 лв. за ипотека и ипотеката да важи за основното жилище на семейството;
- да се увеличат инвестициите в инфраструктура както от излишъка, което вече е реализирано, така и в Бюджет 2009, с което частично ще се компенсира очакваният спад в строителния бранш и свързаните с него подотрасли;
- да се стимулира износът чрез значително увеличаване на лимитите на Българската агенция за експортно застраховане;
- да се опростят процедурите по възстановяване на ДДС, защото все още има фирми, които с много месеци не могат да получат дължими данъчни кредити.
Не на последно място, да се увеличат значително средствата за международна туристическа реклама на България в Бюджет 2009. Това със сигурност може да се очаква, че ще увеличи и приходите от международен туризъм, които през последните години не растат с необходимите темпове.
Дами и господа, наистина се намираме в предизвикателни времена. Погледнете Унгария – заради не толкова разумната политика на правителството там през минали години, сега, да кажем, облигациите на Унгария, които се търгуват на международните борси, които винаги са се търгували с по-нисък допускан риск и по-високи цени от българските облигации, сега се търгуват всъщност на нива малко по-ниски от България. Погледнете какво става с облигациите на Румъния – там, където спредът на румънските облигации беше се изравнил почти със спреда на българските, сега той е почти двойно по-голям. Погледнете и други страни, които изпадат в затруднения и е необходимо да се обръщат за финансова помощ към Европейската централна банка или Международния валутен фонд. На този фон наистина България стои стабилно и аз се надявам и вярвам, че благодарение на бързата реакция на правителството и БНБ, благодарение на стабилността на банковия сектор, това ще продължи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, както в началото Ви съобщих, отделно за Вас са определени 4 минути.
Междупрочем и Парламентарната група на НДСВ изчерпа своето време.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател, какви са фактите? Брутният външен дълг за последните три години е нараснал от 15 млрд. долара на 45 млрд. долара. Търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка са най-високи в историята на България, като нарастването им през последните две години е почти в геометрична прогресия. През първото полугодие на 2008 г. преките чуждестранни инвестиции намаляват с над 1 млрд. евро спрямо 2007 г. Това е доста осезателно и забележимо за разлика от това, което чухме от господин Овчаров. През последните 3 години многократно предупреждавах и Вас, господин премиер, и финансовият министър за опасните тенденции към финансова дестабилизация. За разлика от останалата опозиция аз предлагах и продължавам да предлагам конкретни законопроекти за решаване на проблемите.
Първо, валутните влогове на гражданите при фалит да бъдат изплащани в съответната валута, а не както е сега в обезценени левове при финансова криза. Тоест, който е внесъл евро или долари да получи от Фонда за гарантиране на влоговете съответната сума евро или долари.
Незабавно връщане на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити, която беше премахната от правителството на гражданина Сакскобургготски, за да обслужи интересите на кредитните милионери.
Трето, разследване и ревизия на имуществото на тези 3500 кредитни милионери, които ограбиха вложителите през 1997 г.
Четвърто, незабавно премахване на наказателната лихва за предсрочно връщане на кредити. В момента тя е около 4-5% от цялата сума на заема. Абсурдно е добросъвестните граждани да бъдат наказвани за това, че си връщат предсрочно кредитите, а кредитните милионери да тънат в разкош и да се разхождат на свобода. Със Стела Банкова сме внесли тези предложения като конкретни законопроекти и многократно от тази трибуна съм обяснявал тяхната необходимост.
Изумен съм, че преди два часа пленарната зала отхвърли моето предложение за гарантиране на влоговете. Вместо това приехте предложението на Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев за гарантиране на междубанковите заеми и забележете, частните пенсионни фондове – не влоговете на гражданите.
Тук опозицията също носи своята вина. Ще дам един любопитен пример. Волен Сидеров, който е поставил в електронния сайт на партията си внесения от мен и Стела Банкова през 2005 г. Законопроекта за гарантиране на влоговете, като предварително е заличил имената ни на вносители, също в продължение на три години не подкрепяше това конкретно предложение.
Аз бих попитал риторично вас колеги в тази зала: чии интереси обслужвате?
Искам да завърша с един конкретен въпрос към Вас, господин премиер. Вие заявихте на конгреса на БСП, че се учите от господин Симеон Борисов Кобургготски. (Реплики от залата: „На НДСВ!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предстои такъв конгрес.
МИНЧО ХРИСТОВ: Прощавайте, на НДСВ, вероятно ще го заявите и на конгреса на БСП. (Шум и реплики.)
Искам да Ви кажа следното: от господин Кобургготски Вие знаете, че можете да се научите само на кражби и на лъжи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Човекът, който закри „Козлодуй”, който продаде на безценица БТК, електроразпределителните дружества...
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така не може да се говори.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поиска една минута от времето на независимите.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... който ощети България със стотици милиони, заграби имоти за стотици милиони...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се върнем на темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, не можете да се учите на нищо от него, освен на кражби. Затова се откажете навреме от такъв учител.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това е много голямо нахалство! Много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгений Иванов.
Както съобщих, парламентарната група на Коалиция за България разполага с 16 минути.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Световната криза е факт. Тя засегна практически всички развити икономики. На въпроса – има ли тя проявление у нас – ние трябва да отговорим – да, има. Нейното влияние у нас, в нашата страна, е значително по-малко. Тоест ефектът от тази криза е минимален поради няколко основни причини, но най-важната причина, уважаеми дами и господа е тази, че макроикономическата обстановка у нас е изключително стабилна.
Предполагам, че никой няма да отрече факта, че през последните няколко години се направи изключително много за развитие на бизнессредата или с други думи, уважаеми колеги, България стана една страна, която е удобно, добро място за развитие на бизнеса. Криза във финансовата и в банковата система, уважаеми колеги, няма.
Аз ви моля и се обръщам към всички в тази зала – това е една много деликатна тема. Нека да не спекулираме нея. Нека да не чертаем апокалиптични картини и да не търсим проблеми там, където наистина ги няма. Защо? Защото дори и най-стабилната банкова система може да рухне под влияние на паниката. Надявам се, че в тази зала няма нито един такъв политик.
Искам да акцентирам своето изказване към втората част на проявлението на кризата – върху реалния сектор. Преждеговорившите също споменаха, че – да, там има отражение. Според мен ползотворната дискусия за това какво следва да се направи, за да може да минимизираме този ефект, който се проявява вече върху реалния сектор. Мисля, че няколко са нещата, които следва да направим в тази посока.
Трябва да кажем, че в тази ситуация правителството, съгласувано с Българската народна банка се държат напълно адекватно. С вече намаляване на изискуемите минимални резерви към търговските банки, практически се освободи един допълнителен ресурс, с който банковата система разполага и реално разширява възможностите за кредитиране при възможности за по-добър лихвен процент.
Същевременно е много важно да отделим място за подобряване на конкурентоспособността на бизнеса. В тази връзка освен предприетите мерки за подобряване на финансовия надзор и стабилизацията на вътрешното кредитиране е необходима и капиталова стабилизация на Банката за развитие. Това е един от основните фактори за повишаване на конкурентоспособността на реалния сектор.
Уважаеми колеги, специално внимание следва да се обърне и на развитието на експортно ориентираните предприятия, защото с увеличаване на експорта всички знаем, че в крайна сметка се намалява дефицитът по текущата сметка, който би се увеличил вследствие на намаляване на притока на външни инвестиции. В тази връзка подкрепям това, което каза и Милен Велчев – добре е да се увеличи кредитният лимит на българската Агенция за експортно застраховане.
Много е важно да продължи процеса на намаляване на лицензионните и разрешителни режими както по отношение на бизнеса, така и по отношение на гражданите, което като цяло ще доведе до създаването на една значително по-добра бизнес среда у нас.
Категорично трябва да намерим механизъм за по-бързото възстановяване на Данък добавена стойност на фирмите, което в крайна сметка значително ще повиши капиталовата адекватност на бизнеса.
Продължавам да твърдя, че с принципите на бюджет 2009 трябва да продължи заложеното стабилно макроикономическо развитие на страната при строго спазване на фискалната дисциплина.
Необходимо е също така да се намали осигурителната тежест по схемата 12-10-8, като държавата влиза като съосигурител в този процес.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е достатъчно.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: С доразвитие и усъвършенстване на секторните политики според мен е необходимо също така да се оптимизира администрацията, да се извършат новите съкращения и, ако трябва по този начин да се повиши нейната ефективност.
Уважаеми дами и господа, искам да ви уверя, че както многократно сме доказали, ние сме готови да чуем, да обсъдим и да приемем всяко едно разумно конструктивно предложение, именно в тази посока от всички части в залата. Мисля, че ако се обединим около идеята за създаване на една още по-стабилна и още по-добра среда за развитие на бизнеса, за да направим България наистина едно по-добро място за инвестиции и за развитие на бизнеса ние негативите от тази криза по принцип можем да ги превърнем в наши преимущества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги! Все повече се налага мнението, че глобалната криза не е толкова банкова, а преди всичко е финансова и икономическа, тоест тя ще има пряко последствие за доходите, благосъстоянието за личните, корпоративни и публични финанси.
Няма да коментирам качеството на реакциите на правителството, на експертната общност за глобалната финансова криза. Достатъчно е да спомена, че тя изостава и далеч не е проактивна и изпреварваща. Чакаме кризата или нейните проявления да се появят на парадния вход на банковата система, което обяснява защо продължаваме психотерапията за относителната ни изолация в бедата. От нас се очаква да променим поведението си като потребители и спестители, за да оцелеем и помъдреем в премеждието. Трябват ни лидери, които да дават пример и да посочват пътя. Не знаем колко дълго и колко дълбоко ще удари кризата, но докато намерим най-доброто решение, всички ние – правителство, парламент, компании и потребители, трябва да преминем в защитен режим на спестяване, а не да харчим бюджетния излишък, да ограничим и най-вече да фокусираме разходите до проекти, които да гарантират критични и обществени баланси – стабилност, доходи и заетост.
Какво може да се каже за кризата? Не сме сигурни нито за дълбочината, нито за характера на последствията от развиващата се криза. Изходът е задължително свързан с промяна на системата както на глобално, така и на национално равнище. Последствията от държавните интервенции на финансовите и капиталовите пазари тепърва ще се оценяват, но първите резултати оставят смесени чувства.
Какво става в България? На българския фронт всичко е тихо. У нас се наблюдава движение на място. Намерение за вдигане на тавана за защита на влоговете беше обявено като проява на солидарност със закъсалите от Европейския съюз и САЩ. Ясно е обаче, че ако български спестител има над 100 хил. евро като депозит, той ще предпочете да потърси протекция на своите спестявания зад граница. Защото над 60% от непокритите от гаранционните схеми към момента депозити се падат именно на тези 5-6% от вложителите – граждани и компании, които могат да потърсят гаранциите на други държави в Европейския съюз. В този смисъл надпреварата с гаранциите по депозитите е част от битката за спестяванията на европейските граждани, за индивидуално оцеляване в кризата. Тук не трябва да се очаква солидарно решение от Европейския съюз, спасяването е поединично, а и България не може да разчита на Европейската централна банка, тъй като не сме част от Еврозоната.
Повишената ликвидност на междубанковия пазар не решава автоматично въпроса с доверието. Ако българските фирми трябва да ползват свиващ се кредитен ресурс, при това с 5-7% по-скъп от този на европейските им конкуренти, не е трудно да се прогнозира вечно опашкарство в Европейския съюз. Нашите компании решително изостават в ключови параметри като производителност и технологична интензивност. Без достъп до еврофондовете, технологии, ноу-хау, пазари и кредити не можем да се оттласкаме от дъното.
Особено негативно решение има отлагането на перспективата за членство в Еврозоната за след 2015 г. Крайно време е да се обсъди как кризата ще се отрази на секторните политики, за да се предотврати поредният стопански шок. Идва времето на реиндустриализацията и на реалната икономика. Кризата ще свие сектора на услугите, в това число и на туризма. Най-силно засегнати от кризата са масовите туристи, което предвещава сериозен спад в зимния и в следващия летен сезон.
Още по-тревожно е положението в сферата на строителството и недвижимите имоти – другите двигатели на икономическия ръст. Трябва да ни е пределно ясно, че публичните инвестиции в тази сфера не могат да изиграят ролята на резервна гума, защото основно не са отпушени потоците от еврофондовете. Наливането на пари, за да се поддържа на изкуствено дишане корупционният модел на прехода, само и само за да се гарантират заетостта и поръчките в строителството за определени кръгове, ще доведе не само до предпазна клауза, но и ще разделят България от европейското й бъдеще. Тук среден път няма – или реформи и връщане на правилата, контрола и прозрачността, или строителството ще бъде лишено от публични средства.
Бих могла и още неща да кажа, но виждам, че времето изтича. Смятам, че имаме възможности за реагиране, имаме и ресурс, но без политика и действия ще консумираме не само възможностите, а и щетите на глобалната криза.
И накрая основният въпрос, който виси със страшна сила: кой ще плати сметката? Мисля, че помним кой я плати 1997 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, дами и господа! В предложения от опозицията проект за решение има известни противоречия и аз смятам, че той представлява смесица от три проблема, между които няма пряка систематизация и връзка. Това са: проблемът с нарастването на цените, проблемът с повишаването на лихвите и проблемът със световната финансова криза.
По първия проблем – нарастването на цените, неотдавна Народното събрание вече проведе дискусия и гласува решение. Даже решението на Народното събрание е изпълнено и документът е внесен в Народното събрание.
Що се отнася до лихвите и до световната финансова криза – тези два проблема са свързани, разбира се, но в отношение на съподчиненост, тоест при определени условия може лихвите да се разделят като функция от световната финансова криза.
Неотдавна в публикация в един ежедневник виден наш представител на опозицията заяви, цитирам: „У нас се наблюдават признаци на вътрешна криза преди световната. За три години парите загубиха 34,5%.”
Под вътрешна криза се има предвид устойчивото нарастване на цените. Посоченият процент е раздут значително. Инфлацията, при това националната, а не хармонизираната, за последните три години – през септември 2008 г. спрямо септември 2005 г. е 28%. При тези данни по познатата елементарна форма за покупателната способност на валутата се получават 26%, а не 34%.
В същата публикация се твърди, цитирам: „Домакинствата под средните доходи винаги губят от високата инфлация.”
Това твърдение е вярно само в определен частен случай и е известно, че зависи от инфлационната структура.
Инфлацията у нас и извън нас през последните години се дължи преди всичко на повишените цени на храните и горивата. Това също е известно на всички. В този случай относителният дял на потреблението на тези групи стоки е по-голям при нискодоходните групи. В този частен случай наистина инфлацията най-много ощетява домакинствата с ниски доходи. Но дори и в този частен случай е коректно да се каже „при равни други условия”, защото не са отчетени редица други специфични фактори у нас, като например натуралното потребление в селските домакинства.
Ако трябва да бъдем обективни докрай, е необходимо да кажем следното: нарастването на инфлацията у нас е закономерност, която се проявява устойчиво и последователно, макар и с бавни темпове, през целия период след макроикономическата и финансова стабилизация от началото на 1998 г.
Един елементарен анализ на тренда за периода 1998-2008 г., като се елиминират сезонните и случайните компоненти в развитието, показва, че националната инфлация следва нарастваща закономерност. За тези почти 11 години общото нарастване на цените за целия период е близо 68%.
Ако банковата ни система засега е стабилна и устойчива от известна степен на влияние от страна на глобалната финансова криза, то реалната ни икономика със сигурност ще усети смразяващия полъх на тази криза. Внимателният анализ на икономическите индикатори на микро- и макроравнище показват вече известни тревожни симптоми на изменение в нежелана посока. По последните данни на Националния статистически институт, които са за м. август 2008 г., могат да се забележат тези симптоми, които, естествено, трябва да имаме предвид и да следим много внимателно. За една година общото промишлено производство намалява с близо 6%. Почти със същия процент намаляват и приходите от продажби в промишлеността. В отделни подотрасли намалението е значително по-голямо, например в производството и леенето на метали намалението е с 31%, производството на машини, оборудване и домакински уреди – 19%, производството на тютюневи изделия с 35%, производството на мляко с 21% и др.
Нарастване на производството и продажбите има само в много малък брой подотрасли, като добива на метали и руди с 31%, производство на радио- и телевизионна и далекосъобщителна техника с 13%.
На макроравнище нееднократно е посочено от много оратори, известно е на всички, че също има тревожни тенденции, които не бива да се изпускат от нашето внимание. Салдото по текущата сметка е близо 5 млрд. евро – 14% от брутния вътрешен продукт, с тенденция към нарастване, търговското салдо – близо 6 млрд. евро – 17% от брутния вътрешен продукт с тенденция към нарастване.
Един много важен обобщаващ показател – отношението на преките инвестиции към дефицита по текущата сметка. Това е показател, който показва степента на покриване на дефицита от преките инвестиции. През 2002 г. този показател е 213% или покритие с близо 2,5 пъти. Сега този показател е около 62% - изключително тревожна констатация, която много внимателно трябва да бъде анализирана.
Какво да се прави оттук нататък? Има различни възможности, които трябва да бъдат категоризирани и конкретизирани в следващите дни и месеци.
В краткосрочен план страната ни има възможност за подобряване на условията за правене на бизнес. В последните сравнителни проучвания на Световната банка за условията за правене на бизнес в 181 страни в света, България се нарежда на 45-о място. Известно е, че тя устойчиво остава на това място през последните години.
Без съмнение съществуват значителни резерви и подобряване на условията за бизнес в нашата страна. В дългосрочен план трябва да се изложат действия, стимулиращи икономическия растеж. Според многобройните изследвания в тази област шестте фундаментални фактора, които оказват най-силно положително влияние на икономическия растеж, се подреждат по следния начин.
Първо, високо качество на човешкия капитал, солидно образование и висока квалификация.
Второ, високо развити технологии и иновации.
Трето, стабилна политическа обстановка.
Четвърто, висока степен на отвореност на икономическите информационни системи.
Пето, стабилни обществени институции.
Шесто, добра инфраструктура.
Конкретните мероприятия през следващия един месец трябва да бъдат насочени в тези шест основни фактора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът на финансите поиска думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина съм убеден, че днешният дебат може да бъде ползотворен от гледна точка на донастройване на икономическата политика, в частност и на фискалната, в контекста на предстоящите дебати по проектобюджета за 2009 г. Вземам думата точно в тази връзка, за да внеса някои доуточнения и да коментирам твърдения и мерки, които бяха доста далеч от действителността, а такива твърдения не подпомагат дискусиите, както е известно.
Бих искал още в началото да отбележа, че първият такъв дебат тук не се състоя в края на миналата година, когато всъщност кризата започна. Кризата започна в Съединените американски щати на ипотечния пазар от август 2007 г. и редица мерки, които правителството и Централната банка разработиха още тогава, бяха имплементирани една част в Бюджет 2008, а друга част не се нуждаеха от законодателни промени, но като политика бяха реализирани. Ще дам само няколко примера.
Законът за бюджета за първи път фиксира излишък от 3%, за първи път от годините на прехода имаше специфичен буфер, резерв за фискална устойчивост.
По отношение на мерките за управление на общата ликвидност в системата сега мога да кажа, че Централната банка се въздържа от ново увеличение на задължителните минимални резерви, което беше набелязано като мярка за ограничаване ръста на кредитирането точно поради съображения да не се изтегли прекалено голяма ликвидност. Днес оценяваме, че мярката е била изключително точна и навреме реализирана. Това са само отделни примери.
Тогава обаче, господин Димитров, такъв дебат имахме и миналия път, още не знаеше, че има криза. Той разбра след поредния етап и фалита на „Лемън брадърс” и няколко други финансови институции. Може би това е причината част от твърденията да са стихийни, извадени от дебати преди години.
Например тук се изтъкнаха твърдения, че едновременно губели и спестители, и заематели. Само по себе си това е абсурдна теза. Не може да изгубят и спестител, и този, който взема кредит. Ако е вярно, е вярно едното. Всъщност покачването на лихвите, срещу което правителството трябва да вземе някакви мерки, е икономическа мярка, която води до балансиране между спестявания и инвестиции в една икономика. Как да се увеличат спестяванията, ако лихвите са ниски? Естественият механизъм, по който това става поне от няколко века, е чрез свободно движение на лихвените проценти, които балансират основни пропорции в икономиката. В случая лихвите се покачват в резултат на глобални фактори, а не на местна политика. Но трябва да се разглежда това покачване на лихвата и като възможност в следващите периоди да се покачи равнището на спестявания като реакция на ограничените ресурси.
Искам да внеса и още едно уточнение. Често се коментира колко много загубил левът от покупателната си способност и други акценти около тази теза. Ще ви обърна внимание, че България от 10 години работи в условия на фиксиран валутен курс към еврото. Гледано от тази гледна точка, левът е загубил от платежоспособността си точно толкова, колкото и еврото, тъй като левът представлява заместител на еврото и това би трябвало да е ясно за всички. Разбират го обикновените хора даже – че курсът, който е бил 1,96 – закръглено през 1997 г., толкова е и днес. Разбира го и всеки, който пазарува вън от нашата граница.
Беше препоръчана мярка да се ограничи държавата. Тъй като не искам да влизам в спор, моето мнение вероятно ще го счетете за не особено авторитетно, само ще ви припомня, че в момента света отново препрочита Кейнс и търси адекватните на настоящите условия механизми как държавата да подпомогне възвръщането на балансите на финансовите пазари и в икономиката като цяло. В повечето страни, силно засегнати от кризата, в момента се дискутират и приемат обратни мерки. Споменавам го като факт, а не като наше намерение. Ще ви дам за пример сочената дълги години като пример за нас Ирландия. Ирландските мерки в момента предвиждат повишаване на половината съществуващи данъци в държавата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Намаляват разходите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: А бюджетният дефицит се увеличава до 6,5%, господин Димитров, в Ирландия не в резултат на намаляването на разходите! Опитах се да Ви отговоря, че бюджетният дефицит расте не в резултат на намаление на разходите. Вие обърквате вече наистина основни понятия.
Твърде възможно е реакцията на кредитните агенции да бъде точно такава, каквато Вие казахте. Вече бяха намалени рейтинги на доста държави от новоприсъединилите се, тъй като кредитните агенции действително са подложени в момента на много силен натиск, както и след азиатската криза в края на 90-те години, така и сега, че не се реагирали навреме.
Затова те трескаво отново преценяват перспективите на отделни страни, рисковете в тях, а също гледат и спредовете. Ще обърна внимание, че твърде често кредитните агенции първо гледат спредовете и после започват да актуализират рейтингите. Спредовете на повечето държави, особено на новоприсъединилите се – Румъния, в това число България, Прибалтика, както и някои от Централна Европа, вече се разшириха. Вие сам знаете какво означава това, господин Димитров, по отношение на кредитния рейтинг. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Съжалявам, Вие оставате почти единствен, който продължава да твърди, че данъчната реформа не е добра. Дори и вашите колеги не го твърдят, да не говорим за институциите, които Вие цитирахте. Те дават изключително висока оценка за данъчната политика. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)
Най-добрите гаранции за спестяванията и за финансите на корпорациите не са отделни наши решения на правителството и на парламента да гарантираме този или онзи тип депозити. Най-добрата гаранция е стабилността на системата като цяло и нашите усилия са насочени в тази област. Тогава няма рискове нито за отделни граждани, нито за корпорации. Не можем да си позволим да селектираме отделни типове сметки и депозити. Защото загубата на активи на фирми е загуба на работни заплати и работни места също.
Затова нашата грижа е насочена към стабилността на цялата система. И това е истинската гаранция, тъй като тук в леко ироничен стил беше коментирано, че повишаването на гаранцията на 50 хил. евро е от солидарност. Да, няма никаква заплаха. В момента 20 хил. евро покриват 99,13% от влоговете на българските граждани. Пак ще го припомня, 20 хиляди, а не 50 хиляди.
Беше споменато, че България не може да разчита на подкрепата на Европейската централна банка. Напротив, може! Достойнството обаче е, че не разчита на тази подкрепа. Защото в резултат на благоразумна макроикономическа и фискална политика България има достатъчно резерви, за да не чука на вратите на Европейската комисия, Международен валутен фонд, Европейска централна банка и други институции за подкрепа, така както за съжаление се случва с някои страни членки като Унгария, като Ирландия, като Исландия и т.н.
Ще припомня, само за сведение го казвам, че Унгария вече получи 5 млрд. евро от Европейската централна банка без да е член на Еврозоната. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)
Бяха споменати и редица други твърдения, но няма да се разпростирам по-нататък. Просто искам да призова действително да насочим дебатите в конструктивна посока – как да преодолеем очевидно трудните времена, които идват, как да набележим мерки, кои да бъдат тези мерки. Насочването на дебата и ваденето на сенки – стандартни, отпреди една, две, три години, няма да помогнат в този случай и са безполезни. Те правят и самия дебат безполезен. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Ние от „Атака” приветстваме този дебат, защото бяха направени спекулации, че бил предизвикан от опозиционна политическа сила. Той е полезен, както беше полезен дебатът завчера по повод на БСП и правителството. Той трябва да се води оттук нататък все по-интензивно, защото на запад нашите партньори и в Америка непрекъснато говорят. Хората, които са били там, знаят, че всъщност в обществото този дебат се води непрекъснато, той е просто натрапчив и ще става все по-актуален и все по-силен. Защото, както е известно, пикът на кризата ще дойде в средата на другата година. Тоест проблемите с кризата ще се преодоляват и от следващото правителство.
Между нас от „Атака” и абсолютно всички политически сили тук – и управляващи, и опозиция, знайно е, много пъти сме го заявявали - има едно основно противоречие. То е в нашите разбирания относно характера на българската икономика – разбирането на мнозинството, на управляващите и от страна на опозицията е за една либерална и глобална икономика, докато разбирането, схващането, концепцията на „Атака” за икономиката и за общественото развитие е за национална икономика. Ние това основно противоречие няма да преодолеем.
Но сега, изправени пред кризата, трябва да изложим концепциите си – и ние, и вие, и представителите и сторонниците на либералната и глобална икономика. Както много пъти тук се каза от различните страни на залата, от различните политически сили, че идват положителни и добри идеи и Вие, господин министър-председател, и правителството трябва да се вслушате именно в това, което казваме ние, националистите, с нашата концепция за националната икономика.
Махалото отиде твърде далеч със схващането и развитието на идеята за либерална и глобална икономика и сега ние ще носим последиците, ако не върнем махалото в другата посока поне до известна степен, до която вие сте склонни и считате, че за вас това е приемливо и реалистично.
Така че ние ще ви предложим в малкото оставащо време, защото дебатът е много по-сериозен, няколко мерки и действия, които да осъществите и упражните, които считаме, че ще бъде нашият принос, заставайки всички общо заедно за преодоляване на кризата.
Господин министър-председател, когато Вие се срещате с икономисти, министър-председатели, президенти и наши партньори на Запад, ние националистите, ние от „Атака”, настояваме едно да бъде в главата Ви – да защитите не друго, не някакъв абстрактен общоевропейски или евроатлантически интерес, а преди всичко българския национален интерес. Знаете, господин председателю и уважаеми министри, че вашите партньори в този момент ще правят точно това – и Ангела Меркел, и Саркози, и другите уважавани министър-председатели на европейските страни, ще защитават преди всичко своя национален интерес. Това ще бъде така, не си правете никакви илюзии в това отношение. Наистина спасяването ще бъде поединично и който го разбере това, че трябва да защитава преди всичко своя си национален интерес, той най-бързо и най-успешно ще се спаси и неговата държава ще преодолее най-лесно кризата.
Ние сме конкретно за една мярка – гарантирането на влоговете изцяло, не до 50 хил. лв., не до 100 хил. лв., както тук беше прието завчера, а изцяло. Няма значение фактът, че 99 и колко процента се покривали с 20 хил.евро. Има психологическо значение, господин министър-председател и господин министър на финансите. Психологическото значение е българските граждани да знаят, че са гарантирани изцяло и напълно. В това се състои нашето предложение – за пълно гарантиране на влоговете.
Ние сме против гарантирането на междубанковите кредити, защото изхождаме от позицията, че така наречените български банки не са български банки. Те са клонове на чужди банки и всъщност проблемът тук възниква предвид поетия от вас модел и курс към либерална и глобална икономика, от това, че всъщност ние носим последиците от кризата в либералната и глобална икономика. Ако нашата икономика си беше национална, както ние националистите пледираме и искаме, това няма да бъде така.
Ако ми разрешите още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да ви разреша, 5 минути изтекоха!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Един момент! Да следите за това къде са парите от 11,5 милиарда от фискалния резерв непрекъснато – дали те са в добри банки, дали тези банки няма да пострадат и фалират. Защото това е една черна дупка, тези пари не се знаят къде са, следете го. Виждам, че господин Орешарски кима утвърдително с глава. Да, правете го. Той разбира за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И последно, да завърша – одържавете някои лоши частни активи, които бяха държавни. В това няма нищо лошо. Правят го хората, вслушайте се в нас. Ние сме внесли Законопроект за одържавяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И последно. Няма и не желаем да се плати сметката, която ще бъде платена, от средната класа на България и от бедните хора на България. Внимавайте това да не стане. Това ще бъде най-лошият и най-страшен изход от кризата.
РЕПЛИКА ОТ КА: Капиталът да плати кризата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това Коалиция „Атака” изчерпа своето време.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Нямаше как да не ни застигне икономическата криза! И тя в България ще бъде почувствана най-вече в нивото на икономическия ръст, безработицата и покупателната способност на българите.
Когато преди година и половина от Единна народна партия говорехме за рецесия, тогава нямаше желание за диалог, а сега рецесията вече е факт. Затова ние отново се обръщаме към правителството с оглед на това, че трябва да се направят няколко важни неща.
На първо място, трябва да бъдат успокоени гражданите. Радвам се, че днес на първо четене минаха проектите на госпожа Капон, на господата Овчаров, Цонев и Велчев, да се увеличи гаранцията върху банковите влогове на равностойността на 50 000 евро, което е добра мярка за българския вложител. Господин министър-председател, надявам се Фондът за гарантиране да е достатъчен за това успокоение, което днес внесохме.
На второ място, бързам да кажа, че трябва да говорим за превенция. С оглед на това написахме писмо до кабинета, с което предложихме създаването на гаранционен кредитен пул, който е гаранция за стабилността на финансовата система. От него всяка банка може да получи краткосрочно стабилизиращо финансиране.
Нужен е добър пример, защото тревожните тенденции са и в междуфирмената задлъжнялост. По индиректни източници ние вече можем да говорим за 50 млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост, което е изключително тревожно на фона на свиващия се поток от свежи пари.
Фирмите, подведени от икономическия ръст, от една страна, от друга страна, желаейки да бъдат конкурентоспособни на европейските фирми, се нахвърлиха върху кредитни линии, без да оценят свиващата се покупателна способност на българските граждани, от една страна, и от друга страна, базирани само на разликите на цени, а не на предвиждане на обороти.
Искам да спра вниманието ви върху другия тревожен факт, който ще почувстваме, това е повишаване нивото на безработицата, която според нас през пролетта ще достигне нива от 14%.
Това, наред с фалитите на дребни фирми, ще доведе до друга картина от тази, която познаваме. Сега ние говорим за това, че липсват кадри, че има натиск върху повишаването на заплатите в частните фирми, но през пролетта ще видим предостатъчно квалифицирана работна ръка на улиците. И, за съжаление, преди изборите ще трябва да признаем, че ще има фалити на фирми.
Ето защо е важен и третият компонент, за който призоваваме – това е стабилността. Малките и средните предприятия днес отново ще се окажат тази котва, така спасителна за българската икономика, поради което не трябва да бъдат наказвани с липса на финансиране. Трябва да се използват европейските и национални инструменти за микрофинансиране чрез Гаранционния фонд за малки и средни предприятия на Европейската инвестиционна банка.
Време е да помислим за данъчни облекчения заради високите лихви и най-вече за ефективно усвояване на европейските фондове. Парите сега се превръщат в най-важната стока. Натискът върху общинските и върху държавния бюджет ще се увеличава, поради което има още по-голяма опасност корупцията, която витае в тези сфери, отново още повече драстично да изкриви пазара на обществените поръчки, които действително са много важен икономически стимул и лост в този момент на липса на пари.
Ненапразно отново повтаряме, че операция „Чисти ръце” на ниво държавна и общинска администрация трябва да бъде проведена, защото иначе този най-ценен наш резерв – общинският и държавният бюджет, ще бъде приватизиран в частни джобове.
Уважаеми госпожи и господа, парите са равностойността на труда и таланта на българите. И трябва да съхраним механизмите на либералния пазар и ценностите на модерния капитализъм! Колкото и да е странно, днес държавата има важна функция в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Григоров, заповядайте.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Изключително тъжно и болно ми е да присъствам на този дебат, защото тук господата от опозицията се опитват да рушат доверието в българската финансова система като цяло и в частност – в нейните сегменти.
Какво имам предвид? За мен е необяснимо поведението на хората от опозицията, които внасят едни предложения в комисиите на Народното събрание, където ги гласуваме единодушно, а по време на пленарното заседание гласуват „против”. Но, както и да е, това не е за първи път, сигурно не е и за последен.
На второ място, дали от незнание, или от недостатъчна компетентност, тук се говорят откровени неистини, които според мен влияят много сериозно върху доверието в някои сегменти на българската финансова система.
За какво става дума? Някак между другото мина фактът, когато сутринта гласувахме промяна в Закона за защита влоговете на гражданите, където има текст, в който се гарантират вложенията в банките на фондовете за задължително пенсионно осигуряване.
Първо да обясня на господин Христов, че парите не са на фондовете, а са на гражданите, защото във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване всеки гражданин има индивидуална партида, където се начисляват... (Реплики на народния представител Иван Костов.)
Господин Костов, не знам колко от българските граждани имат депозити в българските банки, камо ли над 100 000 лв., но знам само, че хората, които подлежат на допълнително задължително пенсионно осигуряване, се увеличават с всеки изминал ден. (Реплика на народния представител Иван Костов.) И поне това трябва да оцените! (Реплика на народния представител Иван Костов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, моля Ви! Не говорете от място!
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Трябва да оцените това като конкретен пример за политика на правителството за защитаване влоговете на гражданите.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Говорим за милиони.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Не става дума за милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не си говорете с Костов, говорете на залата!
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: 25% от привлечените средства се инвестират в банковата система. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Вярно е, че последната година пенсионните фондове загубиха от участието си във Фондовата борса. Никой обаче не е казал, че на борсата трябва само да се печели или само да се губи. Миналата година доходността беше около 20%, сега ще бъде доста по-ниска, може и да е нулева.
Истината е, че общо средствата на пенсионните фондове, които са в банките, са около 400 милиона, включително с допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Системата на допълнителното пенсионно осигуряване е изключително стабилна. Вие го знаете много добре. Не знам защо го казвате. Вероятно по някакви други съображения. Така е!
Дори пенсионните фондове търсят варианти за реализиране на привлечените средства, на свеж финансов ресурс в момента, тъй като е явно, че няма как да ги инвестират във Фондовата борса, тъй като търпят загуби. Бих казал, че това е един скрит коз на правителството – да влияе индиректно, да създава условия този свеж паричен ресурс да влиза в реалната икономика чрез участието в големи инфраструктурни проекти.
Накрая, нещо лично. От три месеца съм народен представител и слушам една и съща песен: „Хайде да дадем целия излишък за Сребърния фонд”. Никой обаче досега не е казал инструментите и лостовете, и инвестициите къде биха могли да бъдат насочени, за да получим доходността, за която вносителите мечтаят. Нека да седнем на конкретен дебат. Кажете поне един път един финансов инструмент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Софиянски, заповядайте.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Вземам повод от думите на господин Орешарски – кой кога разбрал за кризата. Само ще напомня, записано е в протоколите на Народното събрание, че лятото миналата година предупредих, че бюджетът носи инфлационен потенциал, че неусвояването на фондовете ще доведе до висока инфлация. Тогава министър Калфин ме апострофира, а господин премиерът излезе навън и ми обеща Нобелова награда, ако това се случи. Да, обаче това се случи, включително и за мое съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други раздават нобеловите награди.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да, други раздават, но той ми обеща. Така или иначе това се случи.
Нека да погледнем какво дебатирахме днес. Всъщност какво дебатираха управляващите? Управляващите дебатираха повече положението в Ирландия, в Румъния, световната криза и нищо не разбрахме за тук. Изказванията ви бяха за това колко било лошо в Ирландия, Милен Велчев излиза и казва: в Румъния ситуацията е такава и т.н.
Колеги, нека да погледнем какво е у нас и да се съсредоточим върху това, което трябва да се направи, а не върху това, че е лошо в Румъния.
Миналата година причината за отражението на кризата в България беше скокът на цените на петрола и на храните. Добре, обаче цената на петрола падна, пазарът на храните в световен мащаб се успокои. Има ли адекватна реакция у нас? Цената на петрола не пада в съответствие с това, с което пада на международните пазари, а цената на храната, независимо че сме производител, расте. Значи причината не е толкова външна, колкото трябва да я търсим в нашата политика.
Тук ще се съглася с тези, които се изказаха преди мен, че в момента финансовата система в България, банковата система не носи рисковете толкова тежко. Да, може да има проблеми в някоя банка, но тя като цяло е стабилна.
Решението, което тук трябва да вземем и е много важно да го вземем с единодушие, има повече значение да успокои обществеността и вложителите, отколкото че ще бъде изпълнено и че носи някакви рискове да бъде изобщо изпълнено. Но трябва да вземем това решение и аз призовавам да се намери тази формула, за която всички да гласуваме.
Проблемът е българската икономика. В какви условия работи в момента българската икономика? Първо, свито вътрешно потребление. Защо е свито вътрешното потребление? Имаме инфлация, имаме ограничение на ръста на заплатите, имаме лош бюджет с голям бюджетен излишък, който свива потреблението, което се реализира чрез развитието на инфраструктурата.
Второ условие – външно. Имаме рецесия в страните, към които сме традиционни износители. Факт е – и те са в криза, имаме този проблем.
Трети проблем за българската икономика – намаляване на инвестициите и минимизиране на кредитната дейност, предвид рисковете. В тези условия какво трябва да направим? Трябва да направим две неща. Аз не виждам тези мерки, за това ми се искаше да говорим.
Първо, трябва да потърсим механизмите да отворим вътрешния пазар, да накараме българина да купува повече. Второ, да проведем агресивна политика за износ, за достъп на българските стоки до външния пазар.
Как трябва да отворим вътрешния пазар? Първо, трябва да се подобри дейността на регулаторите – на Комисията за защита на конкуренцията. В момента цената на стоката от производителя до потребителя нараства многократно. Не говоря за естествените монополи, за мрежите, говоря дори за най-елементарните производства. Комисията за защита на конкуренцията трябва да намери тези механизми стоката да стигне по много по-плавен път до потребителя, за да може да спечели производителят, а и потреблението да се разшири.
Второто за вътрешния пазар – инвестиране в инфраструктурата, но не ноември и декември 180 милиона! Инвестиране непрекъснато, за да могат да се ангажират строителните фирми, които поради кризата и поради пресищането на пазара от строителна дейност сега ще излязат на частния пазар! Прости стъпки, но не ги чувам, не ги виждам.
Какво е състоянието навън? Вместо да имаме активна политика, миналата година – 14 милиарда! На полугодието – 8 милиарда дефицит, вътрешнотърговското салдо. Очакват се 17 милиарда! Увеличение непрекъснато! Къде отиваш?
Казах, че има рецесия в някои от страните на Европейския съюз. Ами отиди на трети страни!
Какво виждаме, господин министър-председател? Отиди в Китай, бори се. Отиди в Русия, бори се – където си зависим! Отиди в Близкия Изток, бори се, върви с делегации, с български износители!
Какво виждаме обаче? Два милиарда се е увеличил търговският дефицит за първото полугодие за трети страни. От 4 милиарда е отишъл на 6 милиарда. От 4 милиарда за първото полугодие миналата година е отишъл на 6 милиарда. Значи и тук нищо не правим. Не се стремим, когато не можем да реализираме стоката на българския пазар, да я изнесем навън. Аз се спрях само на част от мерките, които бих искал да чуя, и ги аргументирах с цифри че не се реализират.
Обръщам се към вас: късно сме тръгнали, но вървете, правете го това нещо! То е необходимо, трябва сега да насочим усилията си към българската икономика! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всички парламентарни групи, с изключение на две, изчерпаха своето време.
Парламентарната група на Демократи за силна България разполага с 5 минути.
Коалиция за България - с 5,38 минути.
Има ли желаещи?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Докато тече дебатът в продължение на два часа в залата, искам да ви кажа, че в електронните медии е излязло следното заглавие: „Стандарт енд Пуърс” се готви да свали рейтинга на България. Ще се плаща цената на корумпирана и некомпетентна политика. Двете най-бедни нови членки на ЕС – България и Румъния, са най-уязвимите от финансовата криза.”
В изказванията на колегите от управляващата коалиция чухме, че досега това, което са направили, е, че са си решили въпросите отдавна. Домашното е написано. И господин Орешарски го каза, и господин Овчаров. Нещо повече, те са знаели много добре какво ще се случи тази година още миналата година. Затова са взети всички предпазни мерки едва ли не.
За честта на стенограмата трябва да кажа, че и двамата колеги завършиха изреченията си с „но има и проблеми”. Взели са всички мерки, написали са домашното, има и проблеми. Това, което трябваше да чуем днес – да върна някак си дебата върху самите решения, е дали Народното събрание е съгласно да се поиска от правителството програма с конкретни мерки, което означава какво да се прави, или - решението, което предлага мнозинството, вероятно съгласувано с правителството, как да се работи в следващите няколко месеца. Това са двата текста.
Надали в България или извън България някой го интересува изобщо как ще работим. Ами ще работим по бюджета – то е естествено, защото сме задължени по закон и Конституция, за това няма спор.
Въпросът е какво ще се направи. Какво се прави, за да може да се отговори на следното твърдение отвън, което е свързано с пропадането авторитета на България, пропадането на образа на България като стопанска политика? Първо, да се отговори на въпроса: как се борим с корупцията и тя има ли отношение към световната криза, която ни застига. И, второ, имаме ли компетентност да се преборим с тези неща? Като опишем с какви мерки ще вършим тези работи.
Знае ли правителството? Изобщо тук се премълчава тази тема. Никой от управляващите не излиза да каже какъв е притокът на мръсни пари в българската икономика и не е ли това социалната патерица, по която се движи българската икономика изобщо от години. Не е ли точно това един от скритите упреци, с които европейски и не само европейски политици казват на българския министър-председател, на българските министри и на народните представители: вие имате една голяма група разбойници, които перат пари вътре във вашата държава и трябва да ги разкарате. Поради това вашата икономика фактически е на балон, защото е пълна с тези разбойници и мръсни пари. Ние тук отговаряме: борим се с престъпност някак си ей-така. Как се борим с тази престъпност не е много ясно. Имаме проблем със съдебната система и т.н.
Корумпираната политика е част от кризата. Корумпираната политика е част от проблема може ли България да преживее кризата. Аз казвам моето мнение, което се споделя от колегите от Демократи за силна България. Една тежка корумпирана политика не само че няма да преживее криза, а ще лашне българското общество и българските граждани на дъното на живеенето!
Когато ти имаш разбойници, от които си зависим в стопански план, имаш бюджет, имаш финансиране, което е зависимо от хора, за които са ти казали много пъти: “махнете ги оттам, откачете ги от българската икономика”, а те седят, продължават да са закачени към нея, то тогава няма шанс да се преодолее, каквато и да било криза.
Аз мисля, че в момента нямаме ресурса от този дебат, това, което аз успявам да разбера, нито на компетентност, нито на битка с корумпираност, за да реализираме успешна политика за преодоляване на кризата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Вече сме на финала. Бихме могли да гласуваме, ако имаме кворум, след приключване на дебатите. Това ми се струва естествено, но само при положение, че имаме кворум, затова моля да поканите народните представители, които са в сградата, да заповядат в залата.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Мисля, че доста неща се казаха. Още повече ще чуете и в изказването след малко на министър-председателя. Разбира се, от правителството имахме желание да чуем какви са конкретните идеи, пожелания на тези, които поставиха днешния дебат. Имахме най-доброто желание да ги чуем.
Имаше някои идеи, но за съжаление много от тях вървят в различна посока. Само един пример ще ви дам: госпожа Шулева каза, че трябва да ограничим разходите до минимално поддържане на жизнените системи; господин Костов каза, че трябва да се задържи излишъка от тазгодишния бюджет и да не се отпуска; господин Софиянски каза, че точно обратното трябва да направим – трябва да увеличим търсенето, трябва да похарчим повече пари и дадем възможност на хората да харчат повече средства в държавата.
Идват тези три идеи, които са изцяло разнопосочни изцяло идват от опозицията, но ще си вземем поука от всички ваши идеи, уверявам ви, които, както виждате, а ще чуете и след малко, че по голяма част от тях вече работи правителството и то не отскоро.
Има нещо обаче, с което господин Методиев ме удиви преди малко. Според Вашата логика, господин Методиев, световната финансова криза се е зародила в България, заради едно корумпирано управление, което хитро ние сме я пренесли след това в Съединените щати, за да се оправят те с нас. (Шум и реплики в опозицията.) Вие току-що точно това разказахте. По този повод искам да Ви кажа нещо – от миналата седмица... (Шум и реплики от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: От миналата седмица българската държава се опитва да се справи с един проблем, създаден преди известно време.
Господин Методиев, ще Ви помоля да продължите със същия жест след като чуете това, което ще Ви кажа. (Реплики.)
Не, не лъжа! Българската държава в момента наема адвокати, за да се бори с какво? – С добре познатия в България бизнесмен Гад Зееви, на който вие продадохте “Балкан” без пари. Освен че го източи, освен че го ликвидира, сега съди българската държава за 10 млн. долара за договора, който вие подписахте. Вие ми говорите за корупция, Вие ми говорите за запазване на средствата в бюджета. Сега Ви предлагам да продължите със същия жест, с който преди малко се забавлявахте. Имайте малко срам, господин Методиев! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Сияна Фудулова.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземайки думата за участие в този дебат го правя с ясното съзнание, че няма да вляза в рефрена на опозицията от последните седмици. Ако днес има смисъл от този публичен дебат, то според БСП е в поемането на отговорност не само от управляващото мнозинство, но и от опозицията, за това какво говори в момента и какво върши.
Искам да попитам каква е логиката във вашето говорене, господа от опозицията, за финансовата нестабилност в България? Та нима вие вече, някой от вас не каза, че има криза? (Реплики.)
Господин Мартин Димитров, Вие най-безскрупулно излъгахте от тази трибуна. Сега господин Методиев излиза с данни, че “Стандарт енд Пуърс” евентуално ще даде по-нисък кредитен рейтинг на България. Вие пропускате, че този кредитен рейтинг вече е даден. И ще цитирам, че рейтингът на България отразява стриктната фискална политика на правителството, силно понижаващия се външен дълг, стабилните перспективи за растеж, сравнително добрите външни показатели и членството в Евросъюза. Това е – цитирам “Стандар енд Пуърс”.
Друг основен момент, който е от ключово значение, са и чуждестранните инвестиции, които, както ви е известно, до края на годината ще достигнат 6,5 милиарда... (Реплики.)
Сумата е в евро. И какво означава това? Защото ние казахме на инвеститорите: да, ние имаме 10% корпоративен данък, 10% данък общ доход на физическите лица и 10% пенсионна вноска. (Шум и реплики в опозицията.)
Това не ни ли даде възможност да се качим с 24 места по бизнес среда и се нареждаме сред 120 страни на 44-та позиция.?(Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля Ви! Вие постоянно говорите сега!
СИЯНА ФУДУЛОВА: Слушайки вчерашния дебат по Закона за гарантиране на влоговете имах чувството, че говорим не за българската банкова система, а за някоя друга банкова система. В тезите на опозицията не се чу, че безпроблемното функциониране на банковата система се осигурява с поддържането на финансовата стабилност и това е предимно от последователната политика на правителството в тази сфера.
Многократно от тази трибуна вие упреквахте управляващите за големия резерв от 29 млрд. лв. Е, отговорът идва сам и този резерв е точно гаранция за стабилност. И това трябва ясно да се подчертае. Това е реакция на българската държава в защита на българската икономика и на българските граждани, господин Димитров.
Банковата ни система продължава да се развива динамично, като реализира и високи печалби. И вие няма как да оспорите цифрите.
Както вече подчертах, финансовата система е стабилна и се подкрепя по адекватни начини и фискални политики от страна на правителството. Това, разбира се не означава, че не трябва да се прилагат мерки за ограничаване на евентуално бъдещо влияние на негативните тенденции на международните финансови пазари.
В заключение само ще добавя, че изразявам своята увереност, че българското правителство със своята последователна и отговорна политика към своите граждани наистина ще постигне това, което вие не предричате с добрите думи и наистина ще се уверим в една такава положителна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Господин Костов, заповядайте. Имате 57 секунди. При представянето обаче говорихте повече от 10 минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Този дебат преминава със, според мен, неадекватно отношение дотук. Надяваме се, че речта на министър-председателя ще бъде друга, но това за написаното домашно дето го казват хора, дето до вчера казваха, че няма никаква заплаха за страната, че няма никакви негативни процеси, това е несериозно. Това е опит някак си да произнасяте речи за своя предстоящ партиен конгрес. Така не се прави, когато става въпрос за общи тревоги. В случая говорим за общата тревога, за кризите, които се развиват и които трябва да намерят противодействие.
“Две звучни плесници”, има заглавие. Европейският съюз ще спре, поради липса на капацитет на звеното в Министерството на финансите, две програми още – “Човешки ресурси” и “Административен капацитет”, защото няма съответствие с това, което се изисква. Това трябва да имате предвид – лепят ви непрекъснато звучни шамари отстрани и най-накрая трябва да разберете, че не трябва да се усмихваме, когато това става с нашата родина! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на Коалиция за България има около две минути. Моля да се провери точно. От другите парламентарни групи всички, включително и независимите народни представители, са изчерпали своето време.
Парламентарната група на Коалиция за България има две минути – има ли някой желаещ от Коалиция за България да вземе думата? Няма.
Господин премиер, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер!
Днешният дебат действително е важен за българските граждани. Аз дойдох на заседанието на Народното събрание с очакването действително най-добронамерено да изслушаме идеи, предложения на българската опозиция, за да можем да реагираме адекватно на влиянието на външната финансова криза, рецесията в немалко страни, която се очертава, върху българската финансова система и икономика.
Действително, както стана ясно, досега прозвучаха коренно противоположни идеи от страна на опозицията за това какво трябва да се прави, какви са не само причините, но и каква е рецептата конкретно за българската икономика, като се започне от идеята да се свият максимално разходите до необходимия минимум в социалната област, до идеите да се засили много инвестиционният процес чрез държавното финансиране, чрез бюджета и чрез засилване на потреблението. Впрочем, второто е направено и чрез решението на Народното събрание по разпределение на излишъка през тази година. Имам предвид и социалния пакет, който е защита за много голяма група български граждани и повишава тяхната възможност да купуват стоки, също така и инвестиционния пакет, който беше разгледан от Народното събрание.
Аз изцяло споделям виждането, което съм казал тук в Народното събрание, поне преди две седмици, че пред нас стои сериозно предизвикателство – да обсъдим и при дискусията по бюджета възможните национални механизми чрез бюджетна секторна политика за това външната финансова криза, икономическите й последици минимално да засегнат България и нашия икономически растеж.
Очаквах действително по-отговорно отношение към тази дискусия от страна на представителите на опозицията, която започна като че ли така, но се изля в обикновеното политиканство. Защото по тази тема трябва всеки един политик, народен представител, да бъде изключително отговорен, да не всява страхове, за които няма основание, и да не създава предпоставки за това външни проблеми да се пренесат в България.
Ясно е, че когато става дума за банкова система, за финансова система, това в много голяма степен е и психология. Трябва да носите това чувство за отговорност, а не да се говорят, както прозвуча в някои изказвания, действително врели-некипели, които създават страхове сред хората. Това е недопустимо, когато за такива няма основания.
За да се намери правилното решение на даден проблем е нужно добре да се разгледат и разберат причините за възникването на проблема. И тъй като едва ли не бяхме обвинени в несериозно отношение към въздействието на световната финансова криза върху българската финансова система, икономическия растеж, социалното положение на хората, ще помоля народните представители за малко търпение - и в анализа, и в това какво е направило правителството досега, и за това какво прави съвместно с диалог с Българската народна банка, и какво възнамерява да направи през следващия период от време.
Няма спор, че светът, в който живеем, е изправен пред сериозна финансова криза. Тя е безпрецедентна за последните десетилетия. Разбира се, България като отворена икономика не може да не получи косвени удари отвън като последици на финансовата криза и в Америка, на финансовата криза в много страни от Еврозоната.
Ние живеем в един свят, който се променя толкова бързо. Тепърва ще се създава нов финансов модел на света с нови регулации, с нови отношения. Толкова фундаментални и дълбоки са проблемите в американската финансова система и виждаме отражението в Европейския съюз, но не само – и в Русия, и в Китай, и в другите страни, затова е световна. И българската икономика, както знаете, е отворена.
Искам да повторя, че българското правителство и Българската народна банка много внимателно следят развитието на тази криза от лятото на 2007 г. Някои политици от опозицията се сетиха да говорят за нея през последния месец. Ние работим много отговорно – двете институции, от втората половина на годината, защото сме абсолютно наясно, че когато настъпват такива сривове на „Уолстрийт”, в ключови структуроопределящи банки в Европа, няма как България да бъде спокойна и да не търсим нашите буфери и нашите мерки за ситуацията. Естествено, анализираме и българския пазар.
В известен смисъл светът плаща цената на крайния неолиберализъм, който господстваше в световната икономика и финанси през последните години. Повече от 10-15 години се казваше, че няма нужда от никакви регулации, пазарът ще определи и подреди всичко и се създаваше една виртуална финансова система.
Знаете откъде настъпи сривът в Америка – от вторичния пазар на ипотеките, на дериватните продукти, които раздуваха, раздуваха, раздуваха един балон с изкуствени пари, виртуални, който действително се взриви. И днес все повече се говори за, не в България, а в Европа и в света, за ролята на държавата в икономическото развитие, за регулации. Това не го казвам аз, това го казват всички водещи европейски и световни лидери, в това число вчера и президентът на Франция Никола Саркози. Той направи едно много сериозно, амбициозно изказване по тази тема как да се реагира. И Европейският съюз като цяло също преосмисля своите политики в тази област, за което аз имах възможност да информирам Народното събрание и миналата седмица, така че няма основание да мислите, че правителството не ви е било информирало за всички събития и навън, както и за нашите действия, предприети в страната.
Няма да се спирам върху мерките, предприети от Европейския съюз, специално Еврозоната, защото те са добре известни. Аз съм ги представител и пред Народното събрание. Те са много важни за финансовата стабилност и банковата система в България, тъй като при стабилна наша система във вътрешен план имаше рискове кризата да бъде привнесена чрез дъщерните банки. Затова решението на Еврозоната и на „Екофин”, които не само вдигат нивата на гарантираните депозити, но ясно казват в диалог с Европейската централна банка, че няма да се допусне фалит на никоя структуроопределяща банка в Еврозоната, е изключително важно за България. Затова говорим и за мерките на другите страни, но трябва да сте ясно, че няма универсални мерки, които навсякъде трябва да се прилагат по шаблон. Ситуацията е различна. Една е ситуацията в Англия, където действително много банки бяха инфектирани, защото са в много тесен диалог с американската финансова система, много лоши кредити имаше и се наложи вливане на огромен държавен, на данъкоплатците ресурс в тази система, както и в Америка, както и в Еврозоната, и ситуацията в България. Затова предложенията: вижте какво прави Ангела Меркел, вижте какво прави Никола Саркози не могат и няма нужда механично да се прилагат в нашата страна, защото ние се намираме в различна ситуация.
И действително, без да се хвалим ненужно, на фона на повечето други страни от Европейския съюз, България, българската финансова и банкова система, стоят много стабилно и предсказуемо и това е в резултат на една последователно водена политика и на правителството, и на Българската народна банка, за да гарантираме стабилността на тази система.
Каква е актуалната ситуация все пак в българската икономика, защото много се говореше за нея? Ясно е, че това е един от ключовите въпроси, на които трябва да отговори парламентът при дискусиите и за следващия бюджет. Защото бюджетът е основният инструмент на държавната политика в областта и на икономиката, и на социалната сфера, в това число и на финансите.
През последните три години България се радва на един безпрецедентен по нивата си растеж и безпрецедентно ниво на преки чуждестранни инвестиции. В това число през първото полугодие на 2008 г. растежът на брутния вътрешен продукт се ускори до 7,1%, при 6,2% за миналата година, което е съществено увеличение на фона на вече развиваща се финансова криза и липса на доверие. Растежът на инвестициите в основен капитал се ускори и достигна 22,7% за полугодието при 21,7% през миналата година. Въпреки инфлацията от началото на годината, частното потребление ускори растежа си до 5,9% през полугодието спрямо 5,3% през миналата година. Това е на фона на приказките за това как се свива частното потребление в България.
Естествено, говорейки за тези резултати, не просто пожелания на правителството, трябва много трезво и отговорно да погледнем върху косвените ефекти, защото, пак ще повторя, за нас рисковете идват от косвените, вторичните ефекти върху темповете на икономическия растеж. Това е ясно. България е отворена икономика. Голяма част от растежа се гради на преките чуждестранни инвестиции, които постъпват през последните години в страната на рекордни нива – над 15 млрд. евро за три години. Това са фактите.
Освен това, имаме и много други фактори - 65% от нашия износ е за Европейския съюз. Естествено, когато има световна финансова несигурност и липса на доверие, това се отразява. Вече се чувстват индикации - възможно е и повече да се почувстват, върху инвестиционния процес навсякъде и в нашата страна потенциално също така. Трябва да бъдем много адекватни в политиките, които формираме оттук нататък при рецесия в някои страни в Еврозоната. Никой не може да каже дали тя няма да засегне и повече държави. Естествено е това да бъде сериозен проблем и за българската икономика, защото българският износ може да пострада от това. Изцяло съм съгласен, че трябва да имаме още по-активна политика за поощряване на износа от нашата страна и да търсим възможните пазари през следващата година. Трябва динамика и не става дума за една или две мерки, а за цял комплекс от вътрешни мерки за подобряване на бизнес климата, окуражаване на кредитната система за действия и инвестиции. Аз така смятам. Надявам се това да бъде разгледано и в бюджета, и от парламента - за публични инвестиции, но също така и частни инвестиции, износната политика и много други аспекти.
Правителството гледа изключително сериозно и отговорно на тази ситуация. Недейте да създавате нито паника, нито впечатление, че гледаме през розови очила и не ни интересува какво става при другите. Да, България не е засегната пряко, слава Богу, и това се дължи, пак ще повторя, на много ясна последователна политика. Вие говорите, че намаляват инвестициите през тази година. Да, има такава тенденция, но това се дължи, разбира се, и на това, че инвестициите в недвижимост най-вече намаляват – това става по целия свят. Това се дължи на много други обстоятелства, най-вече външни. Трябва да отчетем, че инвестициите тази година имат по-качествена структура отколкото през миналата година, тъй като инвестициите в преработвателната промишленост достигат 22% от общия приток на преки чуждестранни инвестиции в страната. Това е важно и за вътрешния пазар, за развитието на индустрията, а също така за износната политика, за експортната политика на България.
Много се говореше за инфлацията, въпреки че имахме няколко дебата на тази тема. Искам да припомня, че освен финансовата криза през последните две години светът преживя две сериозни икономически кризи, бих казал. Едната е свързана с цените на енергийните продукти. През лятото на тази година цената на петрола достигна 130 долара за барел.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): 147.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Добре, 147, то флуктуираше. Но средно отиде на тези нива - много по-високи, отколкото бяха прогнозирани от който и да било, в това число от Международния валутен фонд. Сега има обратен процес, който, вярвам, ще се отрази благоприятно върху дефицита по текущата сметка, търговския дефицит на България и кризата с цените на хранителните стоки в света, за която целият свят говореше, само българската опозиция твърдеше, че се дължи изключително на вътрешни причини. Разбира се, ускореният икономически растеж на България, ускореното увеличаване на доходите в страната също са проинфлационен фактор.
Тъй като господин Софиянски го няма, искам да му припомня, че Нобелова награда му беше обещал господин Орешарски не за това, за което той каза, а за тезата, че като напомпаме доходите още по-активно, това ще има антиинфлационен ефект. Няма как да стане по законите на икономическата наука. Ако се докаже действително, тогава заслужава Нобелова награда за икономика.
Нека бъдем също така коректни по отношение на инфлацията. В началото на годината на годишна база тя беше 15%, сега към края на август на годишна база е 11%, тоест има тенденция за намаляване на нивата на инфлацията на годишна база. Истина е, че тези процеси, които се случват в света, пак ще кажа, нивата на цените на енергоносителите, цените на хранителните стоки естествено се отразяват върху нивата на инфлацията и в България, и в целия свят: и в Америка, и в Европа. Само че при по-младите, по-нестабилните икономики, които по-бързо растат, това води до по-високи нива. Но и в Еврозоната нивата на инфлацията в последната година бяха два пъти по-високи от планираните, както приблизително и в България, в еднакво съотношение. Не че това не е проблем, но очакваме, в резултат на спадането сега на цените на горивата и успокояването растежа на цените на хранителните стоки, намаляване на тенденцията за инфлация в България. Независимо от това правителството, с подкрепата на Народното събрание, взе много мерки именно за подпомагане на хората, които най-тежко са засегнати от тези явления. Говоря и за пенсионерите - с цял пакет от мерки, и за най-бедните хора – с енергийните помощи, и други действия, които бяха предприети вече от българското правителство. Ще продължим да ги предприемаме, защото България ще бъде успешна, когато сме вътрешно солидарни в нашето общество. Когато има ангажирана социална политика в подкрепа на тези, които могат да се справят сами, да развиват своя бизнес, своята дейност, своите професионални качества, и помощ за тези, които се нуждаят от държавна подкрепа. Така ще правим и занапред.
Какво е състоянието на българската банкова система, защото пак има много упражнения? Дори и днес, аз се учудвам, по Българското национално радио се говорят открити глупости и едва ли не се призовават хората да си пазят парите в кеш. Абсолютно несъстоятелни тези. Затова имах среща с видни български икономисти и неправителствени организации, за да има отговорност в приказките, в анализите, а не просто да се правят теоретични упражнения, които нямат отношение към българската действителност, и да се нагнетява страх и несигурност в хората. Няма основание за това, защото пак се говореше за обезценяване на българския лев в последните години. България се намира във валутен борд и този валутен борд на страната е стабилен. Той поддържа макроикономическата стабилност и доверието на икономическите агенти във финансовата система и икономиката като цяло. България има безпрецедентни резерви по своя обем – фискален резерв, който до края на годината ще достигне 13 млрд. лв., и резерв на Българската народна банка. Общо резервите са близо 30 млрд. лв. Кога е имало такъв резерв в България?
Искам да отговоря на тези, които постоянно упрекваха правителството и коалицията: за какво са ви тези резерви, върнете ги на хората, не ги трупайте. Точно за такива ситуации, за да има котва за стабилност, спестяванията на гражданите да бъдат сигурни, да има ясна подоходна политика, да има икономически растеж и развитие на България. И сегашната ситуация, и това, което виждаме в страни като Унгария, като много други страни от Европейския съюз, показва, че тази политика е била най-вярната предпазна мярка срещу подобно аналогично развитие в нашата страна, защото имаме здрави публични финанси, защото имаме и здрава банкова система. Нека припомня, че валутните резерви нарастват устойчиво през последните няколко години и осигуряват високо покритие на паричната база – 195% към м. септември 2008 г., и на паричното предлагане – 62% към м. август 2008 г.
Резервите са достатъчни да покрият повече от 6 месеца внос на стоки и на факторни услуги към м. август 2008 г.
Лихвените проценти в страната нарастват под влияние на няколко фактора:
- световната финансова криза и нарастването на основните лихвени проценти от централните банки;
- инфлационния натиск от средата на 2007 г., наблюдаван само в България, но, както вече казах, в световен мащаб и много други фактори. Но банковата система в България, подчертавам, е добре капитализирана, ликвидна и стабилна. Капиталовата адекватност на банковата система е над изискванията – 14,6% към м. юни 2008 г. срещу 13,9 към края на 2007 г.
Качеството на кредитните портфейли на банките се запазва, като процентът на редовните кредити остава на нивото от 2007 г. – 95,5%. На българския банков пазар, както предполагам знаете добре, няма банки, които оперират, които са в тесни връзки или да са кредитирали американски инвестиционни банки, които изпитват финансови трудности или са в несъстоятелност. Това е добре, защото българската банкова система е сравнително консервативна в сравнение с тези, които се залетяха в търсене на големите печалби и след това се сринаха.
Между другото, и този въпрос беше дискутиран и на Европейския съвет и се оказа, че оценките, които се дават, дори от най-реномираните агенции за състоянието на едни или други държави или на големи финансови институции не са адекватни. Не може “Леман Брадърс” да имат най-високи кредитни рейтинги и след това да се сринат за един ден. Затова ви казвам, че влизаме в период на цялостно преосмисляне, в световен мащаб на финансовите правила, регулациите, работата на финансовите пазари и много по-голямото им обвързване с реалната икономика, каквато е същинската функция на финансовите системи по света.
По отношение на мерките на българското правителство – ще си позволя да спомена и мерки на Българската народна банка като независима институция, защото сме в постоянно, ежедневно взаимодействие с БНБ, с обща отговорност, с общи координирани действия.
Първо, основна цел на правителството и ще бъде да се гарантира и поддържа макроикономическата стабилност. Това се правеше и ще се прави чрез фискалния резерв, чрез разумна бюджетна политика. Вие добре знаете, само ограниченията, които си е наложило правителството и управляващата коалиция, не повече от 40% разходи през публичния бюджет, като изключим вноската в Европейския съюз.
Последователна политика за намаляване на данъчната тежест в последните години. Това е реална ситуация. Както каза и министърът на финансите, не планираме увеличение на данъци, за разлика от много други европейски страни, които сега го правят.
По отношение на макроикономическата, финансовата стабилност България е в добра кондиция. Достатъчно е да погледнете обективните критерии от Маастрихт за членство в Еврозоната, както знаете. България устойчиво изпълнява четири от петте критерия. Единственият, който е проблематичен към момента за нас, е нивото на инфлацията. Но ако бъдем откровени, тези критерии не се изпълняват и от страните членки в Еврозоната и бяха посочени няколко примера и в днешните дебати. Страни от Еврозоната, които имат бюджетни дефицити, планирани за догодина над 6%, а България планира значителен бюджетен излишък, отново като буфер и много други дейности и конкретни стъпки.
Както вече казах, фискалният резерв, това е възможност на правителството и на Българската народна банка при необходимост, при затруднение на която и да е банка да застанем сериозно зад нея. Много ясно са правени изявления за това, че няма да допуснем подобни сривове не само чрез решението за гарантираните влогове, които нараснаха на 100 000 лв. или 50 000 евро, но и с други мерки на политиката, която се провежда. Между другото, едно от предложенията, което прозвуча от “Атака” със силен социален уж ангажимент – гарантирането на всички влогове неограничено, по същество обслужва най-богатите вложители. Интересно е за партия, която постоянно твърди, че се бори за най-бедните, защото при сегашното ново ниво на гаранции на влоговете над 99% от влоговете на гражданите са защитени. Не е проблем да се защитят и всички във финансов аспект за българската държава.
Правителството и БНБ договориха и възможни допълнителни мерки, чест от които се реализират, другите са в състояние на готовност за осигуряване на финансовата стабилност в страната. Вече споменах и вие сте добре информирани за гарантирания размер на депозитите в банковата система до 100 000 лв.
Предоставяне на държавни гаранции по междубанковите заеми с цел осигуряване на безпроблемното функциониране на междубанковия пазар и спиране на необоснованото намаление на предоставените кредити. Това е важна мярка именно за икономическото развитие, защото банките са кръвта на икономиката. Без кредитиране не може да има икономически растеж.
Прилагане на система на обратно изкупуване на държавни ценни книжа – част от вътрешния и външния дълг, от всички резиденти, финансови институции, притежатели на тези дългови финансови инструменти и депозиране на наличните финансови ресурси в търговските банки срещу обезпечение, ако възникне такава необходимост.
Преразглеждане на съществуващите разпоредби за минималните задължителни резерви. В тази връзка Управителният съвет на БНБ вече прие промяна в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат при централната банка, според която за резервни активи на търговските банки ще се признават 50% от касовите им наличности. Улеснява се и достъпът на търговските банки до резервите им в БНБ.
Вече говорих за фискалния пакет. Няма нужда да се повтарям. Вярвам, че българската опозиция и изобщо Народното събрание добре го оценява.
С бюджета за 2009 г. правителството ще се стреми да създаде благоприятни и стабилни условия за развитие на бизнеса и насърчаване на инвестициите, в това число, както казах:
Увеличаването на средства за публични инвестиции в икономиката за компенсиране на евентуални и реални проблеми в такива традиционно силни мотори на икономическия растеж като строителството.
Подкрепа за бизнеса чрез увеличаване капитала на Българската банка за развитие – това е преобразуваната Насърчителна банка, защото тази финансова институция ще подпомага малкия и среден бизнес все повече за повишаване на експортния му потенциал и конкурентоспособност.
Непроменени акцизни ставки върху бензина и дизела.
Неувеличаване на данъчната тежест върху гражданите и бизнес структурите. Това също са конкретни мерки.
Друг важен пакет от мерки, това е конкуренцията и подобряване функционирането на пазарите на продукти и услуги в България. За тях Народното събрание вече е частично информирано и чрез доклада на правителството, който е внесен тук, и чрез редица законодателни действия, в това число приемане на нов Закон за защита на конкуренцията, който разширява правомощията и размера на санкциите, налагани от страна на Комисията за защита на конкуренцията; провеждане на предварителни изследвания с участието на Агенцията за икономически анализ и прогнози, Националния статистически институт и Комисията за защита на конкуренцията на функционирането на пазарите, съгласно предложената от Европейската комисия методология; определяне на рискови фирми и пазарни сегменти или сектори на национално и регионално ниво, които да са обект на редовно наблюдение и по-чести проверки от страна на Националната агенция по приходите; стартиране на проекти за доброволна консолидация на земеделската земя; създаване на организации на земеделските производители; мерки за подобряване на пазарната ориентация на пазарните производители.
Вече споменах, че се нуждаем от много по-агресивна експортна политика и политика на инвестициите в България. Това през следващите години трябва да бъде един от фокусите на политиката на българското правителство и българската държава. Подготвена е, както вярвам знаете, и експортна политика, която е средносрочна, с нови инструменти както за привличане на преките инвестиции, така и за подпомагане на българските износители не само в Европейския съюз, а и в трети страни, защото това се нуждае от постоянна комуникация и действия.
Бих могъл да продължавам изключително дълго с конкретни мерки в различни сектори. Както знаете, внесен е от правителството и се разглежда в Народното събрание Закон за енергийната ефективност. Това също има пряко отношение към конкурентоспособността на българската индустрия. Също така мерките, които са предприети в областта на трудовите пазари и социалната сфера, в това число засилване на контрола от страна на Инспекцията по труда върху българския бизнес от гледна точка на коректността към държавата и българското общество.
Вече ви споменах за мерките за компенсиране на най-уязвимите категории от българските граждани, предприети и през тази година, които ще се предприемат и занапред от българското правителство.
Разбирам желанието на опозицията да се представи една картина, че правителството нищо не прави, само се хвали, тупа се в гърдите, не го е грижа за спестяванията на хората, за състоянието на българската икономика, за нейните перспективи най-вече. Но всичко, което се чу дотук – и от министъра на финансите, и от вицепремиера господин Калфин, и част от мерките, които огласих пред вас, за да не злоупотребявам с търпението на народните представители, говори за съвсем различно отношение.
Отново ще повторя, няма нужда да копираме мерки на други страни, които са в различна ситуация, където гръмнаха огромни банки.
Моят апел към опозицията е да мислят държавнически, а не политически, в тесния смисъл на тази дума. Това, което се случва в Америка, във Франция и в Англия, е съвсем различно от България.
Много ясно искам да заявя за пореден път: българското правителство ще застане зад всяка банка, за която биха възникнали проблеми с ликвидността. Правителството има тези възможности. В края на годината фискалният резерв ще надхвърли 13 млрд. лв., както вече споменах. Всяко едно наше действие обаче трябва да бъде преценено много внимателно и анализирано с оглед допълнителното натоварване на публичните финанси и задълженията на държавата.
Ще продължим и през следващите седмици и месеци много конструктивния диалог с Българската народна банка, защото чувстваме това наша обща отговорност. Няма да допуснем никакво разклащане, да не говорим за сриване на банковата или финансовата система. Няма условия за това. Имаме механизмите да не го допуснем.
Българските граждани трябва да бъдат спокойни за своите спестявания. Казвам го с най-ясно чувство за отговорност пред мястото, където го споделям – в Народното събрание на Република България.
Накрая, отворени сме за всякакви конструктивни предложения по отношение на това как външните въздействия, вторичните ефекти да не засегнат българската икономика прекалено силно.
Как да гарантираме устойчив растеж на българската икономика и през следващите години? Това е наша обща отговорност, защото опозицията също е във властта. Намираме се в Народното събрание на една парламентарна република. Задължението е не само да се критикува правителството, управляващите, но да се предлагат конкретни идеи, които обаче са работещи и адекватни. Нищо априори не отхвърлям като предложения, стига българската опозиция да бъде на нивото, което се очаква.
Отново ви моля: недейте да политизирате тази тема. Няма място за политиканстване по темата „Финансовата стабилност на България”. Много неща изстрада и преживя нашата страна през 90 те години, няма да се случи отново. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте речта на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Сега имаме две възможности: ако имаме кворум – да гласуваме, но не виждам някои парламентарни групи да са тук. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, нормално е да се гласува непосредствено след пледоариите, но за да бъдем изрядни пред себе си и пред Конституцията, моля да се регистрираме, за да видим дали имаме кворум.
Режим на регистрация и всеки да се регистрира с картата си. Ще изчакам 30 секунди. Ако имаме кворум, ще гласуваме, ако не, тогава ще решим какво ще правим.
Трябва да имаме минимум 121 народни представители, за да гласуваме. Остават 15 секунди, в момента са регистрирани 115 народни представители.
Нямаме необходимия кворум и не можем да гласуваме.
Гласуването на двете решения ще бъде в четвъртък от 9,00 ч.
Уважаеми народни представители, остават 10 минути до 14,00 ч.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място) Нямаме кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, недейте ми подсказва.
Следва парламентарният контрол с въпроси и питания.
Господин Иванов, Вие имате няколко въпроса към министър Калфин. Към него има четири въпроса общо, но за оставащите 10 минути не смятам да разкъсваме нещата. Нормално е следващия петък, ако господин министърът е тук, да продължим.
Уважаеми народни представители, следващото заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)



Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов
Георги Димитров