Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще ви представя проекта на Програма за работата на Народното събрание за 29-31 октомври 2008 г.
1. Второ четене на Законопроекта за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (приет на първо четене на 26.09.2008 г.).
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет (приет на първо четене на 26 септември 2008 г.).
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция (приет на първо четене на 3 октомври 2008 г.).
4. Проект за Решение за приемане на Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евратом) (вносител - Министерският съвет, 13.10.2008 г.).
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката (приет на първо четене на 19.09.2008 г.).
6. Второ четене на Законопроекта за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани (приет на първо четене на 12 септември 2008 г.).
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (приет на първо четене на 24.10.2008 г.).
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (приет на първо четене на 26 септември 2008 г.).
9. Второ четене на Законопроекта за независимите оценители (приет на първо четене на 2.10.2008 г.).
10. Проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. (вносител - Министерският съвет, 1.07.2008 г.).
11. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20.12.2007 г. до 16.VІІ.2008 г. (вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 17.07.2008 г.).
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 9 април 2008 г.; Министерският съвет – 14.10.2008 г.).
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (вносители: Министерският съвет – 12.02.2008 г.; Елеонора Николова и Мария Капон – 15.05.2008 г.; Димитър Абаджиев – 21.05.2008 г.; Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон – 3.07.2008 г.; Борислав Българинов и група народни представители – 17.09.2008 г.; Министерският съвет – 14.10.2008 г.).
14. Парламентарен контрол.
На заседанието на Председателския съвет беше съгласувано предложение – петък целият ден да бъде парламентарен контрол, тъй като имаме натрупани въпроси за повече от 6 часа пленарно време и е редно те да бъдат зададени.
Едновременно с това беше съгласувано във вторник следващата седмица да има извънредно пленарно заседание, тъй като има голямо натрупване на материали за разглеждане на пленарни заседания.
Утре сутринта се очертават доста гласувания - и вчерашният законопроект, който беше разглеждан, и други актове, така че моля народните представители да бъдат в пленарната зала и да осигурим достатъчно сериозен кворум за гласуване.
С тези уточнения подлагам на гласуване проекта за програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 167, против 6, въздържали се 7.
Седмичната програма е приета.
Предложения по реда на ал. 3.
Предложение на народния представител Владимир Кузов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Тримесечният срок е изтекъл. Това предложение подлежи на гласуване.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път заставам пред вас с молба да включим в дневния ред моето предложение за изменение на Закона за енергетиката, с което се урежда ежемесечният отчет на уредите за търговско мерене специално в Глава „Електроенергетика”. Това се налага от вчерашните изявления по медиите. Всички сте наясно, че електроразпределителните предприятия, както и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изразиха становище, че няма законов текст, чрез който да бъдат задължени електроразпределителните предприятия да извършват ежемесечен отчет. От тази гледна точка и във връзка с това аз ви моля да включим тази точка в дневния ред, макар програмата на Народното събрание да е натоварена, да се проведе дебат и да се реши ще има ли ежемесечен отчет или не. Защото на този етап нито електроразпределителните предприятия, нито Държавната комисия имат механизъм, с който да накарат да се извършва ежемесечен отчет. Знаете, че това е болна тема. Виждате по медиите, че някъде се начисляват сметки за ток, при положение, че има починали потребители от 10 години. Това поражда много съмнения относно честността и механизма, по който се отчитат на три месеца нашите потребления. И не на последно място – пораждат се съмнения относно синхронизацията на нашето законодателство с европейското.
Затова ви моля, нека точката да влезе в пленарната зала. Доколкото знам, колегите от БНС имат сходен законопроект, така че има възможност да дебатираме и да стигнем до някакво решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 60, против 28, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Обръщам се към тези 75 народни представители, които се въздържат. Молбата ми е да не се въздържат, тъй като проблемът е ясен, той е дефиниран, той е съвсем открит и следва да го решим.
Считам, че по никакъв начин не бихме поставили електроразпределителните предприятия в някакви затруднения, макар и да се опитват да артикулират, че, видите ли, трябва да се назначат нови отчетници. Имам предвид специално, че досега се справяха и с 400 души, които съкратиха, никакъв проблем не е да се назначат отново на работа. Цената на електрическата енергия за крайния потребител не следва да бъде увеличена, тъй като когато премахнаха тези 400 души, тя не се намали. Това е очевидно за всички.
Затова, уважаеми колеги, обръщам се към 75-те въздържали се, нека да влезе този законопроект в дневния ред, да се дебатира, да се видят неговите плюсове и минуси, да помогнем на Енергийната комисия, да помогнем на електроразпределителните предприятия и не на последно място – на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте повторно предложението.
Гласували 164 народни представители: за 74, против 34, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов в качеството му на заместник-председател на парламентарна група за включване в дневния ред на проект за решение за възлагане на правителството изтегляне на контингентите в Ирак и Афганистан.
Този проект беше обсъждан и отхвърлен с гласуване от Народното събрание още на 3 април.
Настоявате ли отново да се гласува това предложение? Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, ние внесохме отново такова проекторешение в Народното събрание. Първоначално бяха отхвърлени две наши решения, но въпросът продължава да бъде актуален и ние настояваме по същество това да се случи, тоест да бъдат изтеглени българските военни контингенти от Ирак и от Афганистан. Въпросът става все по-актуален с това, че други съюзни държави, участници в мисиите в тези две страни, изтеглят своите контингенти. Скоро това стана и с Полша – един от най-верните съюзници на Съединените щати. Не знам още какво трябва да се случи, та малка и бедна България, която хвърля огромни суми в тази насока и нищо не получава от това, да държи своите войници в тези две страни.
Въпросът става актуален и обстоятелството, че преди десетина дни двама български военни бяха ранени. Това щеше да се случи и с трети, който случайно напуснал мястото, където е паднала противникова ракета при ракетен обстрел. Известно ви е, това беше широко тиражирано в медиите, че двамата военнослужещи са били дотолкова сериозно ранени, че са били пренесени във военна болница в Германия.
Така че въпросът продължава да бъде много сериозен и затова предлагаме да влезе в дневния ред и да бъде разгледан. Иначе отговорността ще бъде ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, за разлика от случая със законопроектите, за проекторешенията няма изрично записана норма, която да предотвратява подлагането на гласуване на този въпрос.
Така че гласувайте направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 32, против 46, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Яне Янев за включване на проект за решение за проверка на Фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път поставям този въпрос, защото е изключително сложен и проектите, които са започнали да приемат регионалните служби по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., се приемат по същия ред и крият рискове, които са свързани с тези, на които бяхме свидетели по програма САПАРД. Затова, ако няма реален контрол и ако не се създаде тази парламентарна анкетна комисия, рискуваме само след няколко месеца отново да се натъкнем на същите проблеми, каквито бяха и проектите по САПАРД.
Господин председател, искам да обърна специално внимание и на Вас, преди месеци Вие разпоредихте две комисии да се занимаят с този въпрос, който е поставен от 50 народни представители от опозицията преди повече от две години, но в крайна сметка нямаше никакъв резултат от тези комисии, защото имаше едно празно говорене и не се стигна до никакъв проект за решение, което би било редно да гласува пленарната зала.
Затова аз смятам, че в контекста на новите проверки на ОЛАФ и всичко, което се случва в Държавен фонд „Земеделие”, е много важно отново да бъде разгледан този въпрос и решен най-после от пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението.
Гласували 163 народни представители: за 56, против 39, въздържали се 68.
Предложението не се приема.


Следващото предложение е от народните представители Иван Сотиров, Христо Кирчев, Мартин Димитров и Петър Попов за изслушване на министър-председателя за изявления пред медиите.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За шести пореден път внасяме предложение да бъде включена точка в дневния ред за изслушване на министър-председателя във връзка с изявленията, които той направи пред руските медии при неговото посещение, с което подложи на съмнение основните ни външнополитически приоритети. Нашето убеждение е, че този въпрос е изключително сериозен и не е редно, шеста седмица подред, да се отказва да бъде включена тази точка в дневния ред. След като петъкът е предвиден за парламентарен контрол, редно е министър-председателят да заяви своята позиция по този изключително важен въпрос и тук да има дебат. За пореден път ви казвам: мисля, че това ще бъде полезно, включително и за народните представители от управляващите партии, тъй като дори от лични разговори съм останал с впечатление, че не всички от тях имат яснота по въпроса и че възприемат направените изявления. Въпросът с геополитическата ориентация и приоритетите на България и ясното говорене по тези въпроси е изключително важен въпрос. Българският парламент не може да остане безучастен и да не се проведе този дебат. Мисля, че ще е полезен за всички. Затова предлагам това наше предложение да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 151 народни представители: за 48, против 62, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите това предложение. Недопустимо е това, което се случва – шест месеца мнозинството да не допуска министър-председателя да бъде изслушан от парламента. Това категорично противоречи на духа на Конституцията! Не може да отнемате правото на опозицията да упражнява парламентарен контрол! Най-пълноценната форма на парламентарен контрол е министър-председателят да бъде изслушван от Народното събрание.
Отделен е въпросът, че умишлено се отлагат по два-три месеца въпросите, които се задават за парламентарния контрол, докато вече не са актуални. Нарушавате елементарни принципи на демокрацията на парламентарната република! Призовавам ви...
Действително по този арогантен начин ще докарате държавата до още по-тежко положение. Тази практика, която прилагате от години наред – „Керванът си върви, кучето си лае!”, спрямо опозицията, е крайно непродуктивна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 155 народни представители: за 58, против 67, въздържали се 30.
Предложението отново не се приема.
Последното предложение е от народния представител Минчо Христов за законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Моето предложение е следното. Ще се опитам да ви го обясня максимално простичко.
РЕПЛИКИ: Е-е-е!
МИНЧО ХРИСТОВ: Хора, които са взели потребителски кредит и които вследствие на тези постоянно, драстично повишаващи се лихви искат да върнат предсрочно този свой кредит, да не плащат наказателна лихва за това. Това е моето предложение. В момента много банки събират наказателна лихва – или наказателна такса, както искате го приемете, в размер на 4-5% от стойността на целия кредит. Сами си представяте за какъв грабеж на потребителите става дума.
Искам да ви обясня и друго. Ако дадем тази възможност на гражданите, които не могат да обслужват своите кредити, да ги върнат предсрочно, ще повишим ликвидността на българските банки. Вие си спомняте, че преди една седмица бяха размразени част от задължителните резерви на банките именно поради тази причина – банките започват да изпитват ликвидни проблеми. Така ще помогнем и на банките. Действително, няма да им гарантираме тази огромна свръхпечалба, която сме им гарантирали с липсата на този текст, но ще помогнем на банковата система като цяло.
Ето, накратко това е моето предложение. Мисля, че то е изключително разумно и изключително належащо към настоящия момент. Ние ще увеличим сигурността на банковата система, ще подпомогнем и гражданите, които искат да върнат своите кредити предсрочно. Нищо повече. Надявам се да подкрепите това решение, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 134 народни представители: за 64, против 11, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, само десетина гласа не достигат да се приеме това разумно предложение.
Пак се обръщам към вас: вероятно и вие самите имате кредити, вероятно ваши близки и познати, вашите избиратели. Подкрепете предложението! В страшно много страни хората, които връщат предсрочно своите кредити, се възнаграждават от страна на банките с по-ниски лихвени проценти. Тук е обратното. Тук става някакъв парадокс – добросъвестният човек, който връща предсрочно кредита, е наказван жестоко от страна на банките. Няма обяснение за това.
В същото време тези 3500 кредитни милионери се разхождат на свобода, но това е друга тема.
Ето затова апелирам към вас, към вашия разум, да подкрепите това решение. Мисля, че то е изключително разумно и изключително належащо. С това ще подпомогнем както кредитополучателите, гражданите, които са получили кредити, така ще подпомогнем и стабилността на самата банкова система, което е особено необходимо към настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, отново гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 77, против 14, въздържали се 47.
Предложението се приема. (Единични ръкопляскания.)

Господин Минчо Христов желае да направи предложение за точка в седмичната програма.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, благодаря за подкрепата. Мисля, че направихме нещо изключително разумно.
Искам да предложа, ако не възразявате, разбира се, тази точка да влезе като първа точка от нашата програма предвид следното. Тя е изключително кратка, изключително ясна и ние можем да я гласуваме в рамките на няколко минути. Това е моят аргумент. Надявам се да подкрепите и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, то е кратко, но може да възбуди доста дебати. Все пак нека да дадем възможност на първите пет или шест точки да минат, тъй като те се отлагат от доста време, а са свързани с пенсионната система, с решения на Европейския съвет и тази точка да бъде някъде тук, където е точката за гарантиране на влоговете на банките, като нова точка, примерно след т. 7. Тези точки също са кратки, а трябва да минат. Бихте ли приели нова т. 8?
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако, господин председател, времето стигне в тази седмица, аз не възразявам тя да бъде точка непосредствено преди Закона за гарантиране на влоговите в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай да бъде нова т. 7.
Има процедурно предложение включената точка да бъде т. 7 в седмичната програма, която сега е за гарантиране на влоговете.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 45.
Предложението се приема и предложената точка става т. 7 от седмичната ни програма.
За процедурен въпрос има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, процедурният ми въпрос е също свързан с дневния ред за седмицата. Той е във връзка с обстоятелството, че е излязъл докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищно-спестовните въпроси на гражданите с многочислени жилищно-спестовни влогове. Когато го видях вчера, помислих, че ще бъде включен в дневния ред от мнозинството и няма нужда да правим предложение по чл. 40, ал. 3. Тоест Икономическата комисия, чийто доклад изчаквахме, си е свършил работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, сега тече срокът за предложения, така че това може да стане след седем дни.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова оттеглям предложението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към точка първа от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА, внесен от Министерския съвет.
Има доклад за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, заместник-министър Дацов да бъде поканен в пленарната зала.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
„Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Глава първа – „Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Глава втора – „Органи на фонда”.
По Глава втора и по чл. 2 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, които не са подкрепени от комисията, и които касаят състава на комисията – в чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 цифрата „8” се заменя с цифрата „9”.
2. В ал. 3 се създава нова т. 6:
„6. един представител на БНБ.”
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Министърът на финансите е председател, министърът на труда и социалната политика и представителят на БНБ са заместник-председатели на Управителния съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате ли изказвания?
Господин Димитров, заповядайте за изказване – имате неприето предложение по чл. 2.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Както е предложено управлението на така наречения „Сребърен фонд”, от общо 9 човека в този управителен съвет, 4 човека ще бъдат избрани от Министерството на финансите. Освен това там ще бъде министърът на труда и социалната политика и негов представител, което прави общо 6 човека, които пряко идват от изпълнителната власт. От тези 6 човека, които пряко идват от изпълнителната власт, никой не се е занимавал с инвестиране на средства. Добре ви е известно, че както Министерството на финансите, така и Министерството на труда и социалната политика харчат много пари, но не инвестират нищо и нямат опит в тази насока.
По тази причина ние предложихме като минимален нужен компромис поне да има представител на Българската народна банка в управленската структура на този фонд – да има човек, който реално някога е инвестирал пари. Защото в противен случай какво се получава? Това ще бъде фонд, който ще има начин или формула на управление като злополучния Пътен фонд, където са най-тежките проблеми с Европейския съюз. За да избегнем тези случки да не ни се случат още и да не изживяваме неприятни емоции като парламент и като държава, трябва да има взаимен контрол. Взаимният контрол се получава, когато има повече хора в процеса на вземане на решение. Безумно е от 9 души в Управителния съвет 4 души да бъдат от Министерството на финансите. Това им дава възможността сами да налагат решения. Къде е взаимният контрол в една такава ситуация, уважаеми колеги? Така че, аз смятам, че нашето предложение на Съюза на демократичните сили е изключително конструктивно, изключително точно и изключително правилно – да има един човек от Българската народна банка там, който поне да ги консултира. Това няма да промени съществено структурата на Управителния съвет, но поне ще има някаква взаимна отговорност и външен поглед върху Управителния съвет на този Сребърен фонд.


Иначе, представете си, уважаеми колеги, ако се стигне до ситуацията – съжалявам за аналогията, но тя е задължителна, която стана със злоупотребите с Пътния фонд. Там отново в управителното тяло бяха трима министри. Тук е приложена същата формула. Запитайте се тя успешна ли е и ако не е успешна, защо го правим пак – защо го правите пак, по-точно? Защото ние не го приемаме.
Не виждам аз защо с такава ярост Комисията по бюджет и финанси и по-скоро тройната коалиция в Бюджетната комисия не приема представителя на БНБ. Аз знам, че самата Национална банка не желае да участва в тази работа. Но вие се замислете защо не желае. Може би като е видяла начина на управление на този фонд си е казала: аз като гледам тази формула на управление, предпочитам да не влизам там. Но подобни емоционални възгледи, според вас, трябва ли да бъдат приемливи за българския парламент? Нас какво ни интересува?
При нас водещата идея трябва да бъде сигурността на управление на тези средства и за тази цел трябва да бъдем склонни за всяко едно решение, което да води до по-добро управление. Надявам се, колеги, когато дойде моментът за гласуване, да подкрепите тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Моля да докладвате следващите няколко текста, по които няма предложения.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: До чл. 10 текстовете са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове до чл. 10 на вносителя, които са подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава трета – „Приходоизточници на фонда”.
По чл. 11 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, като част от него - по т. 1 и 3 е подкрепено от комисията, и не е подкрепено по т. 2 – в т. 2 „25 на сто” се заменя със „сто на сто”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11 и предлага следната редакция:
„Източници за набиране на средства.
Чл. 11. (1) В полза на фонда се отчисляват от централния бюджет:
1. деветдесет на сто от отчетените по републиканския бюджет касови постъпления от приватизация;”
Тук, госпожо председател, предлагам една редакционна добавка: „без сумите по чл. 8, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2, т. 1 от Закона за приватизацията и приватизационния контрол”. Става дума за хармонизиране на двата законопроекта. Тези суми касаят приватизацията на болнични заведения и разпределението на сумите от тяхната приватизация, което следва да бъде отчетено и в този законопроект.
„2. двадесет и пет на сто от отчетения за съответната бюджетна година излишък на републиканския бюджет;
3. приходите от концесии, отчетени по републиканския бюджет;
4. приходи от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Сумите по ал. 1 се превеждат по сметката на фонда най-късно до 31 май следващата бюджетна година.
(3) Отчислените суми се отчитат като трансфери между сметки на централния бюджет и фонда.
(4) В полза на фонда са и всички реализирани и нереализирани печалби, компенсирани с определеното ниво на допустимите реализирани и нереализирани загуби от инвестиционните портфейли, както и лихвите от депозити на фонда.
(5) Фондът може да придобива финансови активи и безвъзмездно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, тук колегите от Комисията по бюджет и финанси, трябва да подчертая, проявиха далновидност и приеха две от нашите предложения, а именно не „25 на сто”, а „90 на сто” от приходите от приватизация да отиват в този фонд, за което им благодаря.
Второто важно решение на Комисията по бюджет и финанси беше уточнението не „приходи от концесии”, а „приходите от концесии” да отиват в Сребърния фонд или Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, което също е стъпка в правилната посока.
Единствената стъпка, за която Комисията по бюджет и финанси не намери смелост на този етап да извърви, е целият излишък да отива също в Сребърния фонд.
Тук, разбира се, понеже господин Овчаров е на една ръка разстояние от мен, стимулите да харчат излишъка са много големи. Там, знаете са обръчи от фирми, натиск върху правителството. Въобще проблемът тук е системен, знаете как стоят нещата. Въпреки това благодаря за смелостта на Бюджетната комисия и стъпките, които бяха извървени.
Госпожо председател, понеже между първо и второ четене може да се търси някакъв компромис, предлагам, когато се опре до гласуване, да не се гласува моето предложение за сто на сто от приходите от излишъка, а да бъде петдесет на сто от приходите от излишъка да отива в Сребърния фонд. Поне такава крачка да бъде извървяна. Тук е възможен един компромис. Знам, че има голям натиск върху тройната коалиция да харчи излишъка. Но ако искате, погледнете го и от тази гледна точка – остана малко от мандата и сега би трябвало да се съберат сили за принципни решения, уважаеми колеги. Ако искаме да капитализираме голям фонд, който наистина да води до увеличаване на пенсиите, който фонд да може да се използва за намаляване на осигурителната тежест, който фонд да е стабилност за българската икономика, не може само 25% от излишъка да отиват в него.
Така че, госпожо председател, формалното предложение, което правя, е за 50%, което намалява първоначалното ми предложение, което е било 100 на сто. Нека по този начин да бъде гласувано утре, тъй като това е компромис, който наистина може да бъде направен.
Искам да ви напомня, уважаеми колеги, че в някои страни, когато има излишък, той се връща с чек на данъкоплатците по пощата, не се допуска излишък в бюджета. А в България какво става? Когато има излишък, той веднага се разбира като пари, които след това веднага могат да бъдат изхарчени и разпределени и от тях нищо да не остане. Това не е добра практика.
Ако те все пак отиват във фонд и ако хората в България знаят, че когато има излишък, тези пари отиват в Сребърен фонд, който подкрепя пенсионната система и който подкрепя стабилността в България, мисленето ще се промени, усещането ще е друго и те ще знаят, че тези пари няма да бъдат прахосани. Така че, колеги, надявам се, когато опрем утре или вдругиден до гласуване, да подкрепите този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Няма други желаещи за изказвания по чл. 11.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта – „Активи и инвестиционни портфейли – структура, правила и ограничения за инвестиране”, включително всички текстове са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Глава четвърта? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Наименованието на Глава пета и текстът на чл. 16 са по вносител. Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по текстовете на Глава пета и чл. 16? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 17 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията – в чл. 17 се създава второ изречение:
„Копие от договора заедно с доклада на комисията се предоставя на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 17?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, за съжаление през последните години не можем да дадем много примери за добро управление на обществени средства. Това го казвам с истинско съжаление. При това положение би било добре, с цялото ми уважение към Министерството на финансите, което ще има четири човека в този управителен съвет, поне договорът, заедно с доклада, защото, както ви казах, че ще бъде избиран управител на инвестиционен портфейл на фонда, една обосновка защо даден управител е избран да бъде изпращана до парламента. Това е идеята на взаимния контрол. Няма причина тази информация да не стане публична и да не идва в парламента.
Беше ни казано, че щяло да има отчет, подобно на отчетната процедура при бюджета. Но, колеги, едното не изключва другото. Нека поне, след като давате пълната власт на Министерството на финансите и на министъра на труда и социалната политика, които заедно ще могат да вземат всякакви решения и никой няма да може да им повлияе - те ще избират кой управлява тези пари, как ги управлява, докога ги управлява, копие от договора за управление да идва веднага в парламента за сведение, всеки да може да го прочете, да знае за какво става въпрос и съответно да може да зададе правилния въпрос за това. Знаете, че в парламента имаме и секретна секция – няма проблеми и всякакви материали и документи могат да идват. Имайте предвид, че това е въпрос на време да се случи. Ако сега криете тези договори от Народното събрание, е въпрос на време европейската практика да дойде в България и всички тези неща да станат публични.
Аз не виждам защо толкова се страхувате от подобни разпоредби, още повече когато има парламентарен контрол над работата на този фонд, той ще работи по-добре и няма да се стига до крайни и неприятни за всички нас ситуации - примерно Комисията по бюджет и финанси, аз съм сигурен, че колегите с удоволствие биха прочели този договор още при неговото подписване и биха знаели кои въпроси да задават, за да видят дали има ефективно управление на тези средства. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 18, 19 и 20, наименованието на Глава шеста – „Текущи банкови сметки на фонда в Българската народна банка, касови потоци и използване на средствата”, чл. 21 и чл. 22 са по вносител и се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Наименованието на Глава седма – „Планиране, отчетност и публичност”, е подкрепено от комисията.
По чл. 23 комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Планиране
Чл. 23. (1) Дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия на фонда по чл. 5, т. 1 и 2 се актуализират, разглеждат и приемат от Министерския съвет ежегодно.
(2) Информацията по чл. 5, т. 10 и 11 е съставна част от доклада към Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата бюджетна година.
(3) Трансферът на средствата от фонда за бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии” се определя със съответния годишен Закон за държавния бюджет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Наименованието на Глава седма „Планиране, отчетност и публичност” е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23 и предлага следната редакция:
„Планиране
Чл. 23. (1) Дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия на фонда по чл. 5, т. 1 и 2 се актуализират, разглеждат и приемат от Министерския съвет ежегодно.
(2) Информацията по чл. 5, т. 10 и 11 е съставна част на доклада към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата бюджетна година.
(3) Трансферът на средствата от фонда за бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Пенсии” се определя със съответния годишен Закон за държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 24, по чл. 25, наименованието на Глава „Допълнителна разпоредба” текстовете на вносителя са подкрепени от комисията.
Текстът на § 1 също е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по тези текстове.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби” е подкрепено от комисията.
Параграф 2 е по вносител.
По § 3 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, заповядайте за изказване по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! До голяма степен ключът от бараката е в този текст. Той казва следното нещо: 10 години тези средства няма да се ползват. Отсега се казва подобно решение. То беше мотивирано и от видни представители на властта с думите, че в условия на криза било много трудно тези пари да се инвестират и не било ясно каква ще бъде доходността.
Уважаеми колеги, както знаете, кризата е възможност. Особено ако в момента тепърва започнат да се инвестират тези средства и те бъдат далновидно инвестирани, печалбата от тях може да бъде много голяма. Но как такъв един инструмент да има голяма обществена подкрепа, ако още отсега се каже, че тези средства няма да се ползват десет години?! Как да има голяма обществена подкрепа един такъв инструмент?! Хората ще си кажат: „Нас след десет години може и да ни няма”. Сегашните пенсионери ще си кажат: „Как да чакаме десет години?! След десет години я камилата, я камиларят” – това ще си кажат хората. И тогава цялата идея за голям буферен фонд не изглежда сериозна. Затова ние от ОДС предлагаме тази точка да отпадне.
При наличие на доходност, ако тези пари бъдат добре управлявани, ако нашите съмнения в Министерството на финансите не се окажат верни в тази насока и току виж, че има много добро управление на тези средства, защо доходността да не бъде използвана за по-високи пенсии и за намаляване на осигурителната тежест, защо не?! Подобни текстове, че десет години тези средства не се използват, са направо наивни! Хората тогава наистина ще си кажат: „Защо ни беше цялата тази работа? Защо ни беше целият този шум, ако десет години ние не използваме тези средства?”
Сега на всички ви е ясно, че е твърде вероятно следващият парламент да преразгледа един такъв текст. Но необходимо ли е подобно нещо, необходимо ли е подобно развитие? Защо отсега да не оставим отворен въпроса? Ако има доходност, ако има добро управление – да, доходността може да се използва. Защо затваряте вратата по този начин? И така цялото общество няма да подкрепи самата иначе добра идея за Сребърен фонд, мислейки какво ще стане след десет години. Хората в момента се притесняват какво ще стане след два месеца през зимата, а камо ли да мислят за след десет години, извинявайте! Подобен текст вреди на иначе добрата идея.
Уважаеми колеги, когато нещата дойдат до гласуване, се надяваме да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Мартине, ако някой преди десет години мислеше като нас, пенсиите щяха да бъдат двойни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Към господин Димитров няма реплика.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Параграф 4 е подкрепен от комисията, § 5 – също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
С това Законопроектът за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е докладван. Текстовете ще бъдат гласувани утре, включително и предложенията на господин Мартин Димитров.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, ще помоля, ако не възразявате, заместник-министър Дацов да остане и по този законопроект.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този кратък изменителен законопроект? Няма желаещи.
Текстовете ще бъдат гласувани утре.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо председател, ще помоля, ако можем да допуснем в пленарната зала госпожа Гинка Драганинска – шеф на Държавна агенция „Държавна финансова инспекция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, председателят на Държавната финансова инспекция да бъде поканена в залата.
Моля също по тази точка да остане и заместник-министър Любомир Дацов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието и § 1? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следва предложение от народния представител Яни Янев за създаване на нов § 1а:
„§ 1а. Създава се нов чл. 5а със следното съдържание:
„Чл. 5а. Контрольорите на Европейската комисия осъществяват контролната си дейност на територията на страната съгласно Регламент на Съвета (ЕВРОТОМ (ЕО) № 2185/1996 г. в съответствие с този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение? Не виждам господин Янев в залата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези параграфи на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Яни Янев за създаване на нов § 8а:
„§ 8а. В чл. 22 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Когато актът за начет се съставя при условията на чл. 5а, той се подписва от контрольора на комисията. Актът може да бъде подписан и от финансовия инспектор.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По това предложение няма желаещи за изказване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: До § 9 параграфите са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по параграфи 5, 6, 7, 8 и 9, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Наименованието „Заключителни разпоредби” е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 10 и 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
С това законопроектът е докладван на второ четене. Благодаря Ви.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 7 ЮНИ 2007 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам отново заместник-министър Дацов да остане в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дацов е в залата, няма намерения да си тръгва.
Заповядайте за доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 16.10.2008 г., беше разгледан проект за Решение за приемане на Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕС, ЕВРАТОМ).
На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: господин Любомир Дацов – заместник-министър, и господин Антон Пенев – старши експерт в Дирекция „Европейски въпроси”.
Проектът беше представен от господин Любомир Дацов.
Системата на собствените ресурси на Европейските общности осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет на Европейския съюз. Системата на собствените ресурси и прилагането й се регулира с решение на Съвета на ЕС, разпоредбите на което са пряко приложими в държавите членки.
В съответствие с чл. 269, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност и чл. 173 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, бюджетът на Европейския съюз се финансира основно от собствени ресурси и малка част от други приходи (например данъчни и други отчисления от трудовото възнаграждение на персонала, лихви по банкови сметки, вноски от трети страни по някои програми на Европейския съюз и други). Съгласно чл. 269, ал. 2 от Договора за Европейската общност и чл. 173 от Договора за ЕВРАТОМ системата на собствените ресурси се регламентира с разпоредби на Съвета на Европейския съюз.
Към настоящия момент държавите членки, в това число и Република България, прилагат Решението на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2000/597/ЕО, ЕВРАТОМ). Това решение е пряко приложимо и има задължителен характер за Република България на основание чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и на Румъния към Европейския съюз, съгласно който от датата на присъединяване разпоредбите на учредителните договори и актовете, които са приети от институциите на Европейския съюз и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България.
Съгласно чл. 9 от сега действащото Решение на Съвета 2000/597/ЕО, ЕВРАТОМ) комисията предприема преди 1 януари 2006 г. общ преглед на системата за собствени ресурси, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения, в контекста на всички имащи отношение фактори, включително ефектите от разширяването върху финансирането на бюджета, възможността за изменението на структурата на собствените ресурси чрез създаването на нови автономни собствени ресурси и корекция на бюджетните дисбаланси, разрешени на Обединеното кралство, както и даването на Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция на намаление в съответствие с чл. 5, § 1.”

.
В съответствие с това изискване по молба на Европейския парламент и със съгласието на Съвета, комисията предприе преглед на системата на собствените ресурси, в резултат на който на 7 юни 2007 г. Съветът прие ново решение за системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евратом).
Новите моменти, предложени с това решение, са:
1. Премахване на разликата между селскостопанските аналози и митата, тъй като след прилагането на законодателството на Европейския съюз относно споразуменията, сключени на Уругвайския кръг, вече няма съществена разлика между селскостопанските аналози и митата.
2. Унифицираната изискуема ставка по ДДС се намалява от 0,5 на сто на 0,3 на сто, като само за периода 2007-2013 г. изискуемата ставка на ресурса по ДДС за Австрия се определя на 0,225 на сто, за Германия – на 0,15 на сто, а за Нидерландия и Швеция – на 0,10 на сто.
3. Включване на брутни намаления за Нидерландия и Швеция в техните годишни вноски, базирани на брутния национален доход за периода 2007-2013 г., възлизащи на 605 млн. евро за Нидерландия и на 150 млн. евро за Швеция по цени от 2004 г. Тези брутни намаления се предоставят само след изчисляване на корекцията за Обединеното кралство и се финансират от всички държави членки чрез месечните вноски.
4. Механизмът за корекция в полза на Обединеното кралство се запазва заедно с намаленото финансиране от корекцията в полза на Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия.
На основание чл. 269, ал. 2 от Договора за Европейската общност и чл. 173 от Договора за Евратом във връзка с чл. 11, ал. 2 от Решението на Съвета 2007/436/ЕО, Евратом, също следва да бъде прието от всички държави членки, съобразно техните съответни конституционни изисквания, за което всяка държава членка следва незабавно да нотифицира генералния секретар на Съвета. Решението влиза в сила от първия ден на месеца след получаване на последната нотификация и поражда действие от 1 януари 2007 г.
С приемането от Народното събрание на Решението на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности ще се изпълнят съгласно чл. 269, ал. 2 от Договора за Европейската общност и чл. 173 от Договора за Евратом задълженията на Република България в качеството й на държава – членка на Европейския съюз, за приемане разпоредбите на Решението на Съвета от 7 юни 2007 г.
Предлага се по Решението на Съвета на Европейския съюз да се произнесе Народното събрание предвид неговия предмет и влияние върху държавния бюджет, включително върху вноските на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, приети съответно със Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Предлага се актът на Народното събрание да е решение с оглед на естеството на акта на Европейския съюз, по който следва да се произнесе българската държава, а именно решение на Съвета. Такъв акт не налага неговото транспониране във вътрешното законодателство със законови норми или приемането на специален закон за прилагането му, а само предполага волеизявление на компетентния национален орган за неговото приемане. В българското законодателство съществува трайна законова уредба на отношенията, свързани с вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз (чл. 2, ал. 6 и 7 от Закона за устройството на държавния бюджет). Допълнителна конкретна уредба се дава и с годишните закони за държавния бюджет. Приемането на решението на Съвета ни води до необходимост от промяна в общата регламентация, съдържаща се в Устройствения закон за държавния бюджет. Същевременно в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. ще бъде предвидено съответно уредба относно вноската за 2009 г., включително допълнителните вноски за предходните бюджетни години. Съгласно заключението на Европейския съвет от 15 16 декември 2005 г. (§ 78 от Доклад № 15915/05 във връзка с т. 6 от Доклад № 1591rey01/05), с които се постига политическо съгласие по финансовата рамка 2007-2013 г., държавите членки, в това число България, следва да приемат новото решение за собствените ресурси до 1 януари 2009 г. с цел влизането му в сила от тази дата.
С приемането от Народното събрание на Решението на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, вноската на Република България ще се увеличи средно с 18 млн. лв.”
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, № 802-03-21, внесен от Министерски съвет на 13 октомври 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров, за представянето на доклада.
Има доклад и на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя Проекта за решение за приемане на Решение на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Проектът за решение ще бъде гласуван утре.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.
Имате думата, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да поканим в залата Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт и господин Мустафа Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, председателят и заместник-председателят на Националния статистически институт да заповядат в пленарната зала. Няма възражения срещу това.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната окончателна редакция:
„ § 3. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Националната статистическа система се състои от Националния статистически институт, органите на статистиката и Българската народна банка.
(2) Органите на статистиката са държавни органи или техни структурни звена, които разработват, произвеждат и разпространяват статистическа информация.
(3) Органите на статистиката се определят като такива и се включват в Националната статистическа система със заповед на министър-председателя по съвместно предложение на ръководителите на съответните ведомства и председателя на Националния статистически институт за срок от 5 години.
(4) Орган на статистиката, който престане да разработва, произвежда и разпространява статистическа информация, се изключва от Националната статистическа система и му се отнема качеството орган на статистиката със заповед на министър-председателя по предложение на председателя на Националния статистически съвет.
(5) Националният статистически институт поддържа актуален списък на органите на статистиката, който предоставя на Евростат на всеки пет години или при промяна.
(6) Националният статистически институт и органите на статистиката осъществяват статистическата дейност на държавата, като провеждат периодични и еднократни статистически изследвания, включени в Националната статистическа програма.
(7) Органите на статистиката работят под методическото ръководство на Националния статистически институт при изпълнение на Националната статистическа програма.
(8) Националният статистически институт, органите на статистиката и Българската народна банка са източникът на официална статистическа информация в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 3 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 4 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 4. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Необходимите за статистическото изследване данни, включително индивидуални, се събират непосредствено от статистическите единици, както и от административни източници.
(2) Събирането на индивидуални данни непосредствено от статистическите единици се осъществява на основата на задължително или доброволно участие на физически лица, домакинства, икономически единици или други организации.



(3) Органите на статистиката предоставят на Националния статистически институт данни, включително индивидуални, необходими за разработването и производството на официалната национална или европейска статистическа информация.
(4) За намаляване на административната тежест и разходите при разработването и производството на официалната национална или европейска статистическа информация Националният статистически институт и органите на статистиката получават данни, включително индивидуални, както и обобщена информация от административни източници, създадени и поддържани от други държавни органи.
(5) Националният статистически институт си сътрудничи с Българската народна банка, включително чрез обмен на индивидуални данни за статистически цели, при разработването, производството и разпространението на официалната национална или европейска статистическа информация или на статистическата информация на Европейската централна банка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези няколко текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 7 има предложение на народния представител Стоян Витанов и група народни представители.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “независимо” се заменя с “независима”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Териториалните статистически бюра осъществяват функциите и задачите на Националния статистически институт по производството и разпространението на статистическа информация на регионално ниво.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
По § 10 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. Председателят на Националния статистически институт:
1. организира и ръководи дейността на Националния статистически институт;
2. представлява Националния статистически институт;
3. утвърждава Устройствения правилник на Националния статистически институт и други вътрешни нормативни актове;
4. сключва договори и споразумения за съвместна работа и сътрудничество с юридически лица, с органи на Европейската комисия, включително с Евростат и с други международни статистически организации;
5. внася за утвърждаване в Министерския съвет Стратегия за развитие на националната статистическа система за всеки петгодишен период;
6. изготвя и внася ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнението на националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт за предходната година, както и проект на националната статистическа програма за следващата година не по-късно от 14 дни след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България;
7. определя структурата и длъжностното разписание на Централното управление и на териториалните статистически бюра;
8. назначава служителите в Централното управление и директорите на териториалните статистически бюра;
9. утвърждава самостоятелно или с предвидените в нормативен акт органи националните статистически класификации, номенклатури, правилници за тяхното прилагане, както и статистически методики.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
По § 17 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 17. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 предлогът “по” се заменя с “от”;
б) създават се точки 7-10:
“7. от отдаване под наем на недвижимо имущество;
8. от договори за възмездно предоставяне на статистическа информация;
9. от възмездно предоставяне на статистически продукти и услуги по заплащане, определено с вътрешен нормативен акт, утвърден от председателя на Националния статистически институт;
10. от други източници и дейности, разрешени със закон.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за капитални вложения за подобряване на материалната база на Националния статистически институт, за повишаване квалификацията и за допълнително материално стимулиране на служителите, което не може да бъде по-голямо от 25% от общата сума по ал. 1, при условия и ред, утвърдени от председателя на Националния статистически институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тази редакция на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 18. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Националният статистически съвет е съвещателен орган към председателя на Националния статистически институт и има следните функции:
1. дава становища и препоръки за Стратегия за развитие на националната статистическа система за всеки петгодишен период;
2. обсъжда предложенията на органите на статистиката и дава препоръки за включване в проекта на Националната статистическа програма на конкретни статистически изследвания, определени по вид, обхват и изпълнители;
3. подпомага дейностите в националната статистическа система по изпълнение на Националната статистическа програма.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Националният статистически съвет се състои от не повече от 15 души, които включват:
1. по един представител на органите на статистиката, съгласно чл. 3, ал. 2;
2. един представител на Българската народна банка;
3. трима представители на Академичната общност;
4. представители на различни групи респонденти и потребители.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Членовете на Националния статистически съвет се определят и освобождават от председателя на Националния статистически институт.”
4. В ал. 4:
а) точки 1-3 се отменят;
б) точка 4 се изменя така:
“4. провежда не по-малко от три заседания годишно”;
в) създава се нова т. 5:
“5. създава при необходимост работни групи по конкретни статистически въпроси, съобразно своите компетенции”;
г) досегашната т. 5 става т. 6;
д) създава се т. 7:
“7. избира председател измежду членовете си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тази редакция на комисията за § 18? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 19 има предложение от народния представител Стоян Витанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 19. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Националната статистическа програма се приема ежегодно от Министерския съвет по предложение на председателя на Националния статистически институт в едномесечен срок след внасянето на проекта. Програмата се обнародва в „Държавен вестник”.”
2. В ал. 2 думите „плана за статистически изследвания на Националния статистически институт и изследванията с междуведомствено значение по чл. 14, ал. 4, т. 2” се заменят с „плана за дейността на Националния статистически институт и плановете за статистически дейности на органите на статистиката”.
3. В ал. 3 думата „съвет” се заменя с „институт”.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Председателят на Националния статистически институт съгласува с министъра на финансите финансовото осигуряване на проекта на Националната статистическа програма”.
5. Създава се ал. 5:
„(5) При необходимост в Националната статистическа програма могат да се правят изменения и допълнения по реда на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.



ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 20 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 20. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „съответната година” се поставя запетая и се добавя „както и от безвъзмездни целеви средства от Евростат и други органи и организации”.
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Средствата по ал. 1 се разпределят по бюджетите на Националния статистически институт и органите на статистиката, които ще извършват планираните дейности.”
По § 21 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 21. В чл. 17, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения:
1. Буква „а” се изменя така:
„а) изчерпателни преброявания на населението и на жилищния фонд и селскостопански преброявания;”.
2. В буква „в” след думата „изследвания” се добавя „за производство на национална и европейска статистическа информация, както и за други изследвания, финансирани с безвъзмездни целеви субсидии от Евростат и други органи и организации”.
3. Създава се буква „г”:
„г) дейности, свързани с провеждането на статистическите изследвания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 22 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 22. В чл. 18 думата „Изчерпателни” се заменя с „Изчерпателните” и след думата „преброявания” се добавя „на населението и жилищния фонд и селскостопанските преброявания”.
По § 23 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
По § 24 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
По § 25 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
По § 26 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
По § 27 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
По § 28 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 28. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 пред думата „Органите” се добавя „Националният статистически институт и”.
2. В ал. 3 след думата „безплатно” се добавя „на международни статистически организации”.
3. Ал. 4 се отменя.
4. В ал. 5 преди думата „органите” се добавя „Националният статистически институт и”, а в края се добавя „и/или съгласно Правилник за разпространение на статистически продукти и услуги, утвърден от председателя на Националния статистически институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 29 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 29. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
„Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт.”
2. В ал. 2:
а) в текста преди думите „Органите на” в началото се добавя „Националният статистически институт и”;
б) в т. 2 думите „определено лице” се заменят с „определена статистическа единица”;
в) т. 3 се изменя така:
„3. статистическа информация, която обобщава данните за по-малко от три статистически единици или за съвкупност, в която относителният дял на стойността на изучаван параметър на една единица е над 85 на сто от общата стойност на този параметър за всички единици от съвкупността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 29? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 30 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 30. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста думата „Данните” се заменя с „Индивидуални данни”;
б) точка 1 се отменя;
в) точка 2 се изменя така:
„2. се предават на Евростат, ако това е необходимо за разработването и производството на европейска статистическа информация”;
г) точка 3 се изменя така:
„3. се предоставят на Националния статистически институт от органите на статистиката, ако това е необходимо за разработването и производството на официална статистическа информация”;
д) точки 4 и 5 се отменят.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Индивидуалните данни могат да се публикуват само ако субектът, за който се отнасят тези данни, е дал съгласие за това. Съгласието се дава в писмена форма и от него трябва да е ясно за кои данни се отнася. Лицето, за което се отнасят данните, може по всяко време да оттегли съгласието си писмено, като оттеглянето на съгласието не засяга извършените преди това действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от Стоян Витанов и група народни представители за създаване на нов § 31, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следния текст на § 31:
„§ 31. Създава се чл. 26а:
„Чл. 26а. Индивидуални анонимни данни по чл. 25 могат да се предоставят за целите на научната работа във висшите училища или на юридически лица, чиято основна дейност са научните изследвания с разрешение на председателя на Националния статистически институт.”
По § 31 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
По § 32 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
По § 33 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
По § 34 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
По § 35 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 36 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 37. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
„(1) Националният статистически институт изгражда и поддържа Регистър на статистическите единици и Статистически регистър на лицата. Информацията в тези регистри се набира от регистър БУЛСТАТ, Търговския регистър, Националната система за гражданска регистрация, други национални регистри и административни източници, от данните от изследванията, извършвани по реда на този закон, и от данни, предоставени по реда на други закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от Стоян Витанов и група народни представители за създаване на нов § 38, което комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 38:
„§ 38. В чл. 52, ал. 1 след думите „да откаже да предостави данни на” се добавя „Националния статистически институт и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39.
По § 38 има предложение от Стоян Витанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 40, и предлага следната окончателна редакция:
„§ 40. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след края на текста се добавя „и ръководителите на органите на статистиката”.
2. В ал. 2 думите „или упълномощени от него длъжностни лица” се заменят с „и ръководителите на органите на статистиката”.”
3. Създават се алинеи 4-6:
„(4) За явно маловажни случаи на нарушения на този закон, установени при извършването им, длъжностните лица по ал. 1 налагат на място срещу квитанция глоба в размер 10 лева.
(5) За маловажни случаи на нарушения на този закон, установени при извършването им, длъжностните лица по ал. 1 могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лева. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.
(6) Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф също няма.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41. По него няма направени предложения.
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя, който да се обособи в Заключителна разпоредба като § 42.
Има предложение за създаване на нов § 41, който става § 43.
Това е предложение на група народни представители. Комисията подкрепя предложението като § 43 в „Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създадат „Заключителни разпоредби” със следната окончателна редакция:

„Заключителни разпоредби
§ 42. Навсякъде в закона:
1. Думите „Национална програма за статистически изследвания” и „Националната програма за статистически изследвания” се заменят съответно с „Национална статистическа програма” и „Националната статистическа програма”.
2. Думите „статистически бюра” и „статистическите бюра” се заменят съответно с „териториални статистически бюра” и „териториалните статистически бюра”.
§ 43. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в чл. 74, ал. 1, т. 3 след думите „председателя на Сметна палата” се добавя „председателя на Националния статистически институт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Желаещи за изказвания по тези последни текстове няма.
С това Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката е докладван на второ четене. Вероятно утре текстовете ще бъдат гласувани.
Благодаря Ви, господин Кънев.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.
Господин Мръцков, заповядайте, за да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министъра на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля заместник-министърът Димитров да бъде поканен в пленарната зала – няма възражения за това.
Заповядайте, за да представите доклада, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател.
„На заседания, проведени на 24 септември и 8 октомври 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани, № 802-01-61 от 22.07.2008 г., внесен от Министерския съвет и предложенията, направени по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на Закон за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания няма – продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания няма.
Моля, преминете към чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
По този текст няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. (1) На лицата по чл. 1 се внасят здравноосигурителни вноски за времето от 21 юли 2007 г. до влизане в сила на този закон.
(2) Здравноосигурителните вноски по ал. 1 се внасят само за месеците, през които такива се дължат и са в размер, изчислен върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасяне на вноските.
(3) Здравноосигурителните вноски по ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет.”
По чл. 4 има направено предложение от народния представител Петър Мръцков:
Член 4 да се измени така:
„Чл. 4. При пенсиониране към пенсиите за трудова дейност на лицата по чл. 1 се изплаща месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост, която е за сметка на републиканския бюджет.”
Комисията подкрепя предложението, което става окончателен текст на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания няма по този текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 5 и предлага да се създаде подразделение „Преходна разпоредба” и параграф единствен със съдържанието на чл. 5 по вносител:

„Преходна разпоредба
Параграф единствен. Осигурителните вноски по чл. 2, ал. 2 и чл. 3 се внасят от Агенцията за социално подпомагане в тримесечен срок от влизането в сила на този закон по ред, определен от министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
С това Законопроекта за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани е докладван на второ четене.
Текстовете предстои да бъдат гласувани.
Сега какво гласувахме? – Новата точка, която влезе в дневния ред – за потребителските кредити.
Момент да видя дали това е по предложенията по ал. 3...
По този законопроект няма доклади на комисиите, така че по тази точка от дневния ред давам думата на вносителя. Тъй като нямаме доклади, директно преминаваме към процедурата вносителят да докладва. (Шум и реплики в залата.)
Кои комисии ще го гледат днес? Та, ние днес го включихме в дневния ред. Аз не знам да е разпределен на комисия. Този законопроект разпределен ли е на комисия?
Моля Правният отдел да провери дали е разпределен този законопроект на комисия? – Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Господин Кънев, кога Икономическата комисия ще гледа този законопроект? (Реплики.)
Значи, след почивката ще продължим с този законопроект.
Тогава продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
През почивката Икономическата комисия ще заседава, а се оказа, че и по т. 7 от нашата програма също нямаме доклади. Тогава и него ще прескочим и ще продължим нататък.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад по този законопроект на Комисията по транспорт и съобщения.
Моля господин Мирчев да влезе в пленарната зала, за да докладва този законопроект на второ четене. Ако той няма такава възможност, моля някой от заместник-председателите или от членовете на комисията да дойде и да докладва.
Господин Илиевски, имате думата.

ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, представям ви Доклад на Комисията по транспорт и съобщения относно второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 14.07.2008 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Има предложение от народния представител Румен Такоров -създава се нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 2, т. 3 думите „и поддържането на екологичното равновесие” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение на народния представител Румен Такоров - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 1? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има предложение от народния представител Румен Такоров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народния представител Румен Такоров - в § 4, в чл. 76а думите „и извършването на водно-атракционни услуги с тях” да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има предложение от народния представител Румен Такоров - в § 6, т. 1, в чл. 92, ал. 5, т. 5 думите „трайно прикрепените към терена” да се заменят с „подходящи пристанищни приемни съоръжения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 6? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Има предложение от народния представител Румен Такоров - в § 7, в чл. 103, ал. 2, т. 6 думата „обработване” да се замени с „третиране”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7, 8 и 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като предлага в ал. 4 думите „Пристанищна администрация” да се заменят с „Морска администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Има предложение от народния представител Румен Такоров - в § 13, в чл. 112а се създава ал. 10:
„(10) Наличието на разрешително по Закона за водите за ползване на акваторията за изграждане на пристанища и кейове е основание за започване на процедурата по този закон за изграждане на ново разширение или реконструкция на съществуващо пристанище.”
Комисията не подкрепя това предложение, а подкрепя текста на вносителя за § 13.
Има предложение от народния представител Румен Такоров -създават се нови § 13а, 13б и 13в:
„§ 13а. В чл. 112б, ал. 2 се създава т. 7:
„7. разрешително, издадено по реда на Закона за водите, удостоверяващо правото за ползване на акваторията за изграждане на пристанище и кейове.”
§ 13б. В чл. 112г, ал. 2 се създава т. 3:
„3. разрешително, издадено по реда на Закона за водите, удостоверяващо правото за ползване на акваторията за изграждане на пристанище и кейове.”
§ 13в. В чл. 112д се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „и акватория” се заличават.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
„(2) С разрешително по Закона за водите за изграждане на пристанище и кейове се дава правото за ползване на акваторията.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на § 14 по принцип.
Комисията предлага § 14 на вносителя да отпадне, а текстът му да се премести в § 22 от „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, като предлага следната подобрена редакция:
„§ 14. В чл. 115м, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 11 думата „управление” се заменя с „приемане и обработване”.
2. Създават се нови т. 12 и 13:
„12. предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност;
13. предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб – бряг и бряг – кораб.”
3. Досегашните т. 12-14 стават съответно т. 14-16.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение на комисията? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 15.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове на вносителя? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: По § 18 има предложение от народния представител Румен Такоров – в § 18, в чл. 121, ал. 3 думите „извършване на водно-атракционни услуги” да се заличат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17, като предлага следната подобрена редакция:
„§ 17. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Който наруши разпоредбите на закона или на акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4 относно реда за извършване на водно-атракционни услуги и ползване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.”
2. Досегашната ал. 3 става съответно ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
По § 20 има предложение от народния представител Румен Такоров, което гласи:
„В § 20 да се създаде нов § 1д:
„§ 1д. Регистрираните нови пристанища или отделни кейове след 11 август 2006 г., които не притежават разрешително по Закона за водите, са длъжни да подадат заявление в 6-месечен срок. Който не получи след този срок право да ползва акваторията, ще бъде отписан от регистъра по служебен ред.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19, като предлага в § 1а думите „Пристанищна администрация” да се заменят с „Морска администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: „Допълнителна разпоредба”.
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 20.
„Заключителна разпоредба”.
По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 21, а наименованието предлага да стане „Заключителни разпоредби”.
Има предложение от народния представител Стойко Танков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 22. Моля, прочетете текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: „Заключителни разпоредби”.
„§ 22. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ., бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В Глава ІХ „Договори за услуги в корабоплаването” се създава нов Раздел Іа „Договор за корабен мениджмънт”.
„Раздел Іа
Договор за корабен мениджмънт
Основни белези
Чл. 225а. С договора за управление на кораб (договор за корабен мениджмънт) корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от следните услуги:
1. организира и поддържа система за управление на безопасната експлоатация на кораби и предпазване от замърсяване;
2. комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица;
3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение;
4. осъществява търговската експлоатация на кораба;
5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява;
6. организира застраховките на кораба;
7. осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя, във връзка с кораба, който управлява;
8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на кораби;
9. организира снабдяването на кораба с провизии;
10. снабдява кораба с корабни горива и масла;
11. извършва други услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
Съдържание на договора за корабен мениджмънт
Чл. 225б. (1) Договорът за корабен мениджмънт съдържа клаузи най-малко относно страните по договора, индивидуализиране на кораба, ИМО номер, неговия клас, когато има такъв, техническите и експлоатационни данни, правата и задълженията на страните, представителната власт на корабния мениджър, цената и срока на договора, както и условията, реда и начина, по който се извършват и отчитат всяка една от услугите по чл. 225а.
(2) Договорът за корабен мениджмънт се сключва в писмена форма.
Дължима грижа
Чл. 225в. Корабният мениджър изпълнява възложената му работа с грижата на добър търговец, в съответствие с добрата морска практика.
Аванси
Чл. 225г. Корабопритежателят е длъжен да дава при поискване от мениджъра съответните аванси за посрещане на разходите, свързани с управлението на кораба.”
2. В чл. 360 се създава ал. 6:
„(6) За специфични условия и изисквания към труда, свързани с осъществяването на регулаторните и контролните функции в областта на пристанищата и за осигуряване на безопасността и сигурността на корабоплаването, служителите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение при условия и по ред, определени от министъра на транспорта. Средствата се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата в агенцията и се предвиждат със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този последен текст от Заключителните разпоредби?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По-голямата част от текстовете бяха приети в комисията на второ четене с практическо единодушие.
Предложенията на господин Такоров (мисля, че не е в залата) не бяха приети, но по част от тях той се отказа.
Последният текст обаче, който прочете председателят на комисията, засяга въпрос, който ние вече няколко пъти разискваме в пленарната зала на Народното събрание. Стана практика в различни специални закони да се въвеждат текстове, които изменят нормативната уредба на определяне на месечните заплати на определени категории служители в определени министерства. Буквално като метастази, този подход от страна на Народното събрание се разраства и обхваща все повече агенции, все повече министерства. Последният случай е това, което гледаме тук – агенция „Морска администрация”.
Питам: ние помощен орган на Министерството на финансите ли сме, за да определяме не само основното месечно възнаграждение по условия и ред, определени от министъра, а да определяме и средства, които, забележете, са записани категорично – в размер 25% от годишния размер на средствата за работна заплата отгоре. А изискването дали се изпълняват коректно задълженията на тези служители – не присъства в текста. Всъщност те реално започват работа и получават заплата, която е увеличена чрез Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България - с 25% повече, отколкото на другите служители в същата агенция.
Естествено Народното събрание по този начин иззема функции, които по бюджета са разписани да бъдат изпълнявани от Министерството на финансите. Нарушава системата на Единния класификатор за страната. И това, което прави впечатление, е, че по същия начин беше постъпено и с други отдели в други агенции. Например в Закона за гражданското въздухоплаване също предвидихме увеличение. На всичкото отгоре, в зависимост от натиска, който се оказа, на някои места ние предвиждаме 30%, на други – 35%, тук – 25%. Когато питам вносителя как точно определихте тези 25%, едва ли не на око. Двадесет и пет процента са една четвърт, колко му е, гледат в тавана и пишат.
Категорично протестирам срещу този подход. Виждам, че няма никаква воля Народното събрание да преустанови това, да накара Министерството на финансите, респективно министрите, когато искат такива увеличения, мотивирано да ги поискат от Министерството на финансите и тези увеличени заплати да бъдат заложени в бюджета на Република България за следващата година. Впрочем в писмото си Министерството на финансите с подписа на финансовия министър Пламен Орешарски заявява, че не би имал нищо против, но не с подобен текст, а ако увеличението в размер на 25% от работната заплата всъщност влезе в предвидения за министерството бюджет за 2009 г. А тук ние желаем повишението на бюджета на министерството за 2009 г., за да се въведе това увеличение с 25%. Но смисълът на писмото на министър Орешарски е съвсем друг, той казва така: оптимизирайте структурата, оптимизирайте служителите, това, което е необходимо, извадете вътрешни резерви от дадения ви бюджет и направете това, което искате. Вместо това виждате, че Народното събрание започва едно поголовно увеличение. Поголовно, защото това е петото или шестото увеличение в различни агенции. Нещо повече, всяко следващо повишаване по този начин се базира на факта, че това вече е направено.
За мен ние действително вършим действия, които не съответстват на нивото на законодателния орган на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Аз действително видях току-що, че писмото на господин Орешарски е в смисъла, в който Вие го цитирахте.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, искам все пак коректно да информирам народните представители за становището на Министерството на финансите по този въпрос.
Първо, аз ще предложа утре, когато се гласува създаването на нова ал. 6 в чл. 360, гласуването да стане отделно от Заключителните разпоредби. Безспорно в ал. 6, която се предложи от Министерството на транспорта, първата част – за специфични условия и т.н. към основното възнаграждение по ред и условия, определени от министъра на транспорта, е безспорно. Но във втората част от писмото на министър Орешарски пише, че средствата в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работната заплата в Изпълнителна агенция „Морска администрация” се осигуряват с бюджета на Министерството на транспорта за съответната година. А в текста, който комисията подкрепи, се предлага тези средства в размер на 25 на сто от годишния размер да се предвидят в Закона за държавния бюджет. Това са съвсем различни неща!
Затова ще моля утре, госпожо председател, чл. 360 да се гласува отделно. Аз все пак считам, че ние трябва да стъпим на базата на писмото на министър Орешарски, тоест в рамките на бюджета на Министерството на транспорта за съответната година. И ако Вие не възразявате, за да има съответствие с писмото на министъра, последното изречение да бъде: „Средствата в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата в Изпълнителна агенция „Морска администрация” се осигуряват с бюджета на Министерството на транспорта за съответната година”. Мисля, че това е коректният текст и на господин Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това е предложението, което предлагате да гласуваме и което да замени последното изречение на ал. 6. Моля така да бъде подготвен докладът за гласуване – да се гласува това предложение на господин Мирчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нямаше да вземам думата, ако това не се превръща вече в рецидив. Обърнете внимание, колко агенции, като започнете от „Кушлев” и завършим с настоящата, искат да регламентират собствените си заплати със закон. За мен няма никакво значение дали тези пари ще излязат от Министерството на транспорта или от държавния бюджет, това не е работа на един закон.
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Изцяло се съгласявам с казаното от Вас, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
С това изменителният закон на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е докладван на второ четене.
Гласуването ще бъде съобразено с това процедурно предложение, което ни беше направено от господин Мирчев в залата.
Обявявам почивка до 11,35 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, продължаваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Няма становища на комисии.
Господин Христов, заповядайте да представите законопроекта като вносител.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предполагам, че технически причини са възпрепятствали комисията да даде своето становище. Говорих с по-голямата част от членовете на комисията и те изразиха принципна подкрепа на това предложение.
За какво става дума? Уважаеми колеги, в момента, когато гражданите, които са взели потребителски кредит, искат да го върнат предсрочно съвсем добросъвестно, те са наказвани от страна на повечето банки, на огромната част от банките с наказателна лихва или наказателна такса, която в много случаи е в порядъка на 4-5% от цялата стойност на кредита. Сами разбирате, че това е изключително висока сума. В по-голямата част от страните – членки на Европейския съюз, тази лихва или тази наказателна такса е символична – до 1%, а в много случаи липсва. Даже банките от Европейския съюз и в САЩ стимулират хората, които са получили кредити, да ги връщат, с което им дават като бонификация по-ниски лихви. У нас, уви, е точно обратното.
Ето защо аз ви предлагам едно изменение в Закона за потребителския кредит, което е изключително кратко, ясно и изключително полезно, бих казал.


Става дума за следното:
„Чл. 16. (1) Потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит, без да дължи за това лихви, такси или неустойки.”
Това е цялото предложение, което е изключително ясно и кратко, както виждате. С това ще премахнем възможността на някои, бих казал, може би недобросъвестни банкови институции да искат тези огромни, непосилни наказателни лихви.
Има и един друг момент, на който бих искал да обърна вниманието ви. Става дума за изключително критичната финансова ситуация, която е в световен мащаб в момента, а до голяма степен това касае и българската икономика. Знаете за масовите фалити в САЩ и в други европейски страни и редица банки започват да изпитват остри ликвидни проблеми, тоест липса на парични средства. Подобни ликвидни проблеми започнаха да изпитват и някои български банки, за което беше размразена част от задължителните резерви на търговските банки, които са в БНБ. Бяха размразени всъщност 800-900 милиона само преди десетина дни.
Ако дадем възможност на гражданите, които желаят, разбира се, да върнат предсрочно своите кредити, това ще заздрави нашата банкова система, това ще реши проблема с ликвидността на много банки и ще даде допълнителна финансова сигурност и стабилност на нашата страна. Това ще рефлектира съответно и върху политическата сигурност, ако щете, което е изключително позитивен елемент, който е производен от предложения от мен законопроект.
Това са, уважаеми колеги, моите основни аргументи. Ако в хода на дискусията има колеги, които да ме подкрепят, ще бъда благодарен. Ако има колеги, разбира се, които могат да опонират на това, което казвам, не са съгласни, бих ги изслушал с изключителен интерес, за да може да се проведе една полезна за гражданите дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че навлизаме в много специфична материя и ми се струва, че не е редно със закон ние да регулираме чисто пазарни отношения. Защото в крайна сметка това са отношения между съответния клиент и банката. Трябва на всички да е ясно, че има търговски банки, които предлагат подобна опция, тоест не са предвидени наказателни лихви в случай на предсрочно погасяване на задължението.
Струва ми се също така, че преди да приемем евентуално това решение, може би е добре да чуем все пак мнението и на Асоциацията на търговските банки. Разбирам много добре подбудите на господин Христов, в голяма степен го подкрепям, не само аз, а и всички колеги, но в момента се опитваме по законодателен път да регулираме пазарни отношения. Считам, че принципно това не е правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
За реплика думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз благодаря за изразеното мнение.
Бих казал, че точно това е работата на Народното събрание уважаеми колеги, да регулира законово именно търговските отношения. Какво, ако не друго, е Търговският закон, Законът за потребителския кредит? Ето го пред мен – това е една серия от регулации, които държавата и ние като парламент създаваме, за да има някакъв ред на пазара, ако щете, в търговските взаимоотношения между различните субекти. Тоест точно това е смисълът на нашата работа като Народно събрание – да регулираме именно тези отношения.
Казвам на уважавания от мен колега, че именно това ни е работата.
Що се отнася до Асоциацията на търговските банки, пак с цялото ми уважение, но, все пак, ние сме избрани тук като народни представители от българския народ, от българските граждани, а не от тази асоциация. Разбира се, аз нямам нищо против да чуем и мнението на Асоциацията на търговските банки, няма нищо лошо. Нека тази позиция да бъде публикувана, оповестена, гражданите да проследят нейното развитие. Но, пак ви казвам – нашата задача като парламент, нашата основна задача е не да защитаваме тази или онази корпоративна асоциация, и тези или онези корпоративни или финансови интереси, а интересите на българските граждани. След като този въпрос е уреден законово, повтарям, в редица страни от Европейския съюз, Съединените американски щати, не виждам защо да не го уредим и тук.
Нещо повече, Европейският съюз в момента изработва една задължителна директива, за съжаление тя все още не е факт, където ще бъде премахната тази наказателна лихва, такса, тъй като тя противоречи на някои основни принципи – човек да плаща за онова, което получава. В случая, връщайки предсрочно своя кредит, погасявайки го, той е изплатил даже по-голямата част от лихвите, тъй като знаете, че лихвите се изплащат в началото, погасяването на кредита винаги започва с погасяването на лихвите, след което се плаща основната главница. Това е съвсем справедливо. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Беше реплика май, нали?
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам.
Не искам да повтарям това, което казах – че това ще доведе до една изключителна стабилност на банковата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Продължавам да считам, че тръгвайки по този път, ние създаваме прецедент, с който законодателно се намесваме в пазарни отношения. Ако днес това е съотношението между потребители и банки, то означава, че утре можем да влезем във всички взаимоотношения между бизнеса и останалите потребители. Според мен в случая нарушаваме основен закон и това е пазарният механизъм, който действа. Всички ние сме се съгласили, че трябва да развиваме тези пазарни отношения. Затова продължавам да считам, че въпросното предложение според мен, независимо от неговия емоционален подтекст, не е резонно да бъде прието в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Бях решил да не вземам думата, защото темата е много деликатна. Неслучайно в Комисията по икономическата политика не сме го гледали една година това предложение. Деликатно е дотолкова, доколкото има много въпроси. Темата е много благодатна за PR акции, особено в тази криза да говорим за гражданско общество и за населението. Но навлизаме в една много сложна материя. Аз лично много харесвам идеята, но имам въпроси. Откога започва да действа законът? Със задна дата не може да действа. Това са търговски договори между два субекта – физическо и юридическо лице.
Второ, добре, поправката започва да действа от 1 ноември. Какво правим с тези подписани досега договори? Въобще не можеш да ги пипнеш! Това са договори, които са подписани между правни субекти. Това е договор между Х и У и те знаят, че трябва да си получат тези проценти, лихва, такса или както господин Христов си го е нарекъл там. Той си е планирал тези неща. Кой ще ги плаща? Парламентът от бюджета си ли ще ги плаща?
Ако това касае нови договори тепърва оттук нататък, има една стара приказка – кьорав карти не играе. Аз никога не съм имал проблеми да седна да се пазаря. При банките в момента е такава голяма конкуренция, че няма никакъв проблем да си договаряш кредити, ако въобще оттук нататък ще има лесно вземане на потребителски кредити в новата ситуация.
Та на пръв поглед всичко е много красиво, но не съм убеден, че е вярно и истинско. Влизаме в една материя на търговските отношения, където днес ще забраним някой да взема лихви или такси за предварително връщане. По същата логика утре ще забраните на едно предприятия заради това, че е му е забавено плащането, да изисква лихвите си от клиента. Няма разлика дали връщаш предварително или не плащаш и бавиш – лихвите се начисляват, това е договор. Какво правим тогава? Влизаме в много деликатна материя. Аз за това се притеснявам. Иначе е много красиво. И както Минчо го прави бавно-бавно, усул-усул, е прекрасно, но не е точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате възможност за още две минути реплики и повече няма да имате възможност за изказвания.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): И една минута ще ми стигне, госпожо председател.
Господин Кънев, това не е PR акция. Аз ви обясних съвсем спокойно и аргументирано своите аргументи. Вие сам казахте, че предложението е добро и ще го подкрепите преди да започне заседанието. Сега казвате обратното. Не знам, може би пък да го подкрепите.
Искам да ви кажа друго. Печалбата на търговските банки в България наистина е невероятно висока спрямо другите банки в Европейския съюз. Разликата между лихвите по кредитите и лихвите по депозитите е около четири пъти по-висока. Неслучайно печалбата на търговските банки за първото полугодие е някъде близо един милиард лева. Това са огромни средства.
Затова се връщам на конкретния въпрос и се обръщам към господин Кънев. Дадох аргументи, че това ще заздрави банковата система, ще внесе една справедливост за потребителите и може би ще намали донякъде печалбата на самите банки, тъй като те, вземайки тази лихва за предсрочно връщане, раздават парите на втори и трети човек и така печелят допълнителни проценти. Сами разбирате за какви стотици милиони на година става дума.
От друга страна, банките също имат интерес, защото това ще заздрави банковата система като цяло. Мисля, че всички ние желаем именно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Извинявам се, но цяла година сме в едно и също, навлизаме отново в един дебат, който е като кое е първото – кокошката или яйцето. Да ме убеждава моят приятел господин Христов, че като намалим печалбата на банките ще ги заздравим, няма как да стане тази работа.
А това, че банките ще бъдат доволни от това наше предложение – банките са доволни да печелят, а не да губят. Дайте да казваме нещата точно и ясно. Колко печелят банките и че действително ще имат над милиард печалба, това е чудесно. Само че онзи ден едно от решенията, които се коментираха в тесен кръг в присъствието на председателя на БНБ Иван Искров беше, че тази година ръководството, регулаторът няма да разреши тези пари да се раздадат като бонуси. Тази работа няма да стане в тази ситуация на криза. Тръгнем ли сега с дебат по тази много тънка и деликатна материя – красива е, добре звучи, но се чуват и глупости. Извинявай, Христов, но че ще заздравим банките в тази ситуация – млъквам, нямам думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително материята е много тънка и много благодатна. Като знам кои са вносители (смях), те само с това се занимават – четат, препрочитат вестници и извадки и предлагат някакви безумни предложения в залата, които за себе си наричат, че винаги са страшно разумни и винаги са страшно учудени защо залата не подкрепя тези техни страшно разумни предложения. Между нас казано разумни предложения от неразумни хора трудно биха се приели, но както и да е.
Първо, аз няма да участвам в гласуването на този законопроект, защото заявявам, че имам конфликт на интереси. Ако това се приеме, аз ще бъда облагодетелстван. Но бих желал и вносителите да заявят по същия начин дали нямат личен конфликт на интереси, защото законът вече е приет и в скоро време ще започне да се проверява кой какво прави, включително от народните представители, включително и от така наречените независими.
Освен това не е ясно в предложението какво имат предвид вносителите – имат предвид всички договори, сключени до днешна дата или до приемането евентуално на този закон, да бъдат преразгледани, да бъдат преподписани от кредитодателя и кредитополучателя и да има възможност всеки един от тях да ги променя. Защото това де юре е нарушаване клаузите на договора, тоест договорът се променя. За да стане това, трябва да е искано съгласието и на двете страни. Или се има предвид отсега нататък, както е нормално в практиката, законите да се прилагат в някакъв срок след тяхното приемане. Искам да обърна внимание на вносителите, че тези PR акциите, които ги правят, няма да донесат желания ефект. Тоест, ако законът би се приел, той би действал отсега нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит? Няма.
Обявявам дискусията за приключена, гласуването ще се проведе евентуално утре – казвам евентуално, защото знам, че има доста гласувания и може да не остане време за гласуване, когато дойде време за този законопроект.
Както ми докладваха, сега трябва да сме на т. 7 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Имаме ли доклад по този законопроект? Няма.

В такъв случай преминаваме към точка девета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам процедурно предложение, господин председател – предлагам в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Анна Янева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение или някой народен представител, който не е съгласен с допускането на заместник-министъра Анна Янева в пленарната зала? Няма.
Моля да поканите заместник-министър Анна Янева да влезе в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за наименованието на закона: “Закон за независимите оценители”.
Комисията подкрепя предложението за наименованието на Глава първа – “Общи положения”.
По чл. 1 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за чл. 1.
По чл. 2 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за чл. 2.
По чл. 3 комисията предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. (1) Професията независим оценител е саморегулираща се в определените от закона рамки.
(2) Професията независим оценител е регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По чл. 4 има окончателна редакция на комисията:
“Чл. 4. Регистрираните независими оценители при извършване на оценки спазват Кодекса за професионална етика и следните принципи:
1. независимост – необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица;
2. обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката;
3. професионална компетентност – притежаване и поддържане на професионални познания за действащото законодателство и за стандартите и методите, необходими за извършване на оценки;
4. конфидециалност – запазване в тайна на информацията за дейността на възложителя, получена в резултат на извършената оценка;
5. професионално поведение – в своята професионална работа оценителят действа по начин, който е в съответствие с доброто име на тази професия, и се въздържа от действия, които биха довели до уронване на престижа й;
6. почтеност – оценителят е честен и обективен при извършване на оценката;
7. отговорност – оценителят е лично отговорен за извършената оценка; дружеството на независимия оценител носи отговорност за извършената от негово име оценка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за наименованието на Глава втора – “Правен статут на независимите оценители. Придобиване на правоспособност. Видове правоспособност. Регистър на независимите оценители”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 5.
По чл. 6 има окончателна редакция на комисията:
“Чл. 6. (1) Независимият оценител може да получи правоспособност за извършване на следните видове оценки на:
1. недвижими имоти;
2. недвижими културни ценности;
3. машини и съоръжения;
4. права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения;
5. търговски предприятия и вземания;
6. финансови активи и финансови институции;
7. други активи, включително произведения на изкуството, които не са движими културни ценности.
(2) Предмет на оценка са само обектите, оценяеми в пари.
(3) Оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел, в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан. Становището на независимия оценител не е задължително за възложителя.
(4) За всеки вид оценка се полага изпит за получаване на правоспособност за извършването й. Независим оценител може да извършва повече от един вид оценка, ако успешно е издържал изпита за съответната правоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Член 7 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 8 и дава следната окончателна редакция на ал. 5:
“(5) За полагане на изпит и за издаване на сертификат по ал. 4 лицето заплаща такса по Тарифа, приета от Министерския съвет, по предложение на Камарата на независимите оценители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това означава, че ал. 1, 2, 3, 4 и 6 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Да.
Член 9 е по вносител.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Независимият оценител е длъжен да заяви за вписване всяка промяна на обстоятелство, подлежащо на вписване в регистъра, в 14-дневен срок от настъпване на промяната, като за вписване на промяната заплаща такса по Тарифата по чл. 8, ал. 5.
(2) Независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от Управителния съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Член 11 е по вносител.
Член 12 е по вносител.
Член 13 има окончателна редакция:
„Чл. 13. Независимият оценител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено Камарата на независимите оценители за изгубен или унищожен сертификат за придобиване на правоспособност или печат. За издаване на дубликат се заплаща съответната такса по тарифата по чл. 78, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Защо интересът по този законопроект не е голям, господин Кънев?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Законът е много добър, много дълго се работи върху него, господин председател. Бих казал, че е почти съвършен.
По чл. 14 и чл. 15 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До Глава трета има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По Глава трета няма предложения по наименованието й.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, по който няма предложения.
По чл. 17 комисията предлага следната окончателна редакция за ал. 1 и ал. 6:
„(1) Професията на независим оценител се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител – пряко като физическо лице или чрез дружество на независим оценител, с посочване на независимия оценител, отговорен за извършване на оценката.
(6) Управителният съвет на Камарата на независимите оценители се произнася по заявлението по ал. 4 с мотивирано решение в 14-дневен срок от датата на подаването му. Решението се
съобщава писмено на заявителя и влиза в сила от датата на приемането му. Заявителят заплаща такса за издаване на сертификат на независим оценител по тарифата по чл. 8, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Останалите алинеи са по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Текстът на чл. 18 е по вносител.
Комисията подкрепя предложенията на вносителя за членове 19, 20 и 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До чл. 21 включително – имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава четвърта – Устройство, организация и дейност на Камарата на независимите оценители.”
Комисията подкрепя предложението за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя предложението за чл. 22, като предлага следната окончателна редакция на ал. 3, т. 1 и 2:
„(3) Камарата организира и ръководи дейността на независимите оценители, като:
1. организира и провежда изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност и издава сертификат на независим оценител;
2. регистрира независимите оценители, които получават правоспособността си по реда, предвиден в закона;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По чл. 23 комисията предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 23. (1) Органи на Камарата са Общото събрание, Управителният, Контролният съвет и Комисията по професионална етика.
(2) Камарата се представлява от председателя на Управителния съвет.
(3) В периода на мандата си членовете на Управителния съвет, Контролния съвет и Комисията по професионална етика са длъжни да спазват изискванията на чл. 14 от Закона за конфликт на интереси.
(4) Не се допуска членство в повече от един орган по ал. 3 и за повече от два последователни мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Членове 24, 25, 26, 27 са по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Управителният съвет на Камарата се състои от 7 членове, един от които е председател.
(2) Управителният съвет се избира от Общото събрание за срок 4 години.
(3) Не се допуска членство в Управителния съвет на свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
(4) Редът за свикване на Управителния съвет и правилата му за работа и вземане на решения се определят с устава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По чл. 29 комисията предлага окончателна редакция:
„Чл. 29. Управителният съвет:
1. свиква Общото събрание;
2. организира дейността на Камарата и управлява имуществото;
3. приема нови членове;
4. създава, поддържа и публикува регистъра по чл. 15;
5. организира провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност като независим оценител най-малко два пъти годишно;
6. утвърждава стандарти за несъвместимост на професията на независим оценител с други професии или функции;
7. определя реда за представяне на годишните отчети за дейността на независимите оценители;
8. налага дисциплинарни наказания по предложение на Комисията за професионална етика;
9. изпълнява други функции, възложени му с устава или по решение на Общото събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Членове 30 и 31 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага окончателна редакция на чл. 32:
„Чл. 32. (1) Комисията по професионална етика се състои от петима членове, един от които е председател и които се избират от Общото събрание за срок 3 години.
(2) За членове на Комисията по професионална етика могат да бъдат избирани независими оценители с повече от 7 години стаж като независими оценители.”
По чл. 33 има също предложение за окончателна редакция.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 33 и предлага:
1. В ал. 2 т. 2 да се измени така:
„2. констатира нарушенията и прави предложения до управителния съвет за налагане на дисциплинарни наказания по този закон;”
2. Да се създаде ал. 3:
„(3) Председателят на Комисията по професионална етика може да присъства на заседания на Управителния съвет с право на съвещателен глас.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложението на вносителя за наименование на Глава пета „Дисциплинарна отговорност” е подкрепено от комисията.
Членове 35, 36, 37 и 38 са по вносител.
По чл. 39 комисията предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 39. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие подателя на сигнала и независимия оценител.
(2) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.”
По чл. 40 комисията също предлага окончателна редакция:
„Чл. 40. (1) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в закрито заседание в едномесечен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(2) Член на дисциплинарния състав, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение.
(3) Решението с преписката по дисциплинарното производство се изпраща от дисциплинарния съвет в 3-дневен срок от постановяването му на управителния съвет.
(4) Управителният съвет се произнася с решение в двумесечен срок, което се приема с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете му и се обявява от председателя.
(5) Решението по ал. 1 се съобщава на независимия оценител в 3-дневен срок от приемането му.
(6) Решението може да се обжалва от независимия оценител по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
По чл. 41 комисията предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 41. Дисциплинарното наказание се заличава, ако от налагането му са изтекли:
1. шест месеца – за наказанието по чл. 36, ал. 1, точки 1 и 3;
2. една година, считано от датата на плащането или от принудителното събиране на глобата по чл. 36, ал. 1, т. 2;
3. две години, считано от датата на изтичане срока на наказанието по чл. 36, ал. 1, т. 4;
4. три години, считано от датата от налагане на наказанието по чл. 36, ал. 1, т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава шеста – Оспорване на оценка.”
Комисията подкрепя предложението за наименованието на Глава шеста.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 42:
„Чл. 42. Изготвена от независим оценител оценка може да бъде оспорена пред Комисията по професионална етика в 14-дневен срок от датата на предаването й по предназначението, за целите на което е възложена, въз основа на:
1. неспазване на стандартите за оценка и/или;
2. злоупотреба с информация и/или;
3. конфликт на интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Комисията подкрепя предложението за чл. 43.
Комисията подкрепя предложението за чл. 44.
По тези два текста имате ли желание да вземете отношение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението за § 1, като предлага в ал. 1 числото „25” да се замени с числото „50”.
По § 2 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за § 2.
По § 3 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за § 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4:
„§ 4. Учредителите се вписват в регистъра към Камарата на независимите оценители при условията на § 5, ал. 1.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 5:
„§ 5. (1) В срок от една година от влизането в сила на закона лицата, получили лиценз за оценители от Агенцията за приватизация по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, приета с Постановление № 113 на Министерския съвет от 2002 г., се вписват в регистъра по чл. 15 по право, след подаване на заявление с приложен/и лицензи.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 оценки могат да се извършват само от оценители, вписани в регистъра по чл. 15 от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Комисията предлага § 6, един от най-важните параграфи, да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 6 повтаря § 5. Техническа грешка е, затова предлагаме § 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте написали нов § 5 и повтаряте § 6.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя предложението за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това, уважаеми народни представители, докладът по Законопроекта за независимите оценители приключи. Да благодарим на комисията и на докладчика Петър Кънев. Гласуването ще бъде утре.

Уважаеми народни представители, следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г., вносител - Министерският съвет.
Впрочем този проект за решение вече трета или четвърта седмица влиза в седмичната ни програма и все не стигаме до него. Вероятно ще се наложи закрито заседание. Ще прочета чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и с общи усилия кажете как да процедираме по-нататък.
Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това или има класифицирана информация.
Предложението се прави от председателя на Народното събрание, една десета от народните представители или от Министерския съвет. Добре, аз ще го направя.
При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат. След изслушване на мотивите Народното събрание обсъжда и гласува предложението за закрито заседание. Трябва да гласуваме нашето заседание да стане закрито. Как да стане това, когато не виждам повече от 15 народни представители?
Моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в залата, както и председателя на комисията.
Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито. Значи не мога нито аз, нито някой от вас да го реши еднолично.
Следващата точка също е доста деликатна и не можем да я разглеждаме.
Моля народните представители да заповядат в пленарната зала.
Госпожа Цвета Маркова намира ли се в сградата?

Ако ме чуват народните представители, които са извън пленарната зала, за да може да продължи работата си Народното събрание, трябва да гласуваме, а за да гласуваме – трябва да имаме кворум, моля ги да влязат в пленарната зала. Разбира се, кой както желае, така ще гласува, но за да преминем към следващата точка от седмичната ни програма е необходимо да гласуваме.
Уважаеми народни представители, преминаваме към т. 10 от седмичната програма – Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2007 г. Вносител е Министерският съвет.
Искам да информирам уважаемите народни представители, че с Разпореждане № 850-01-235 от 01.07.2008 г. председателят на Народното събрание е разпределил проекта на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по отбрана. Двете комисии са заседавали и са ни представили своите становища.
Виждам в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, че се предлага тази точка от дневния ред да бъде разгледана в закрито заседание.
Член 37 вече го прочетох, но да го прочета още веднъж за народните представители, които сега са в залата: Заседанията на Народното събрание са закрити. Неговата т. 2 гласи: когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
Алинея 2 е: Предложение за закрито заседание могат да направят – председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
Възползвайки се от правомощията, които ми дава правилника, ал. 2, правя предложение за закрито заседание.
Аз не виждам посетители на балконите, но моля, ако има такива, да ги поканят да излязат.
Нека да изключат предаванията си Българското национално радио и Българската национална телевизия, както и по всички медии.
Външни лица не се допускат, включително и мониторите трябва да бъдат изключени.
Следващата алинея казва: При постъпило предложение за закрито заседание, а аз вече направих това, председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да се преустанови прякото предаване на медиите. Това също е направено. Моля и тази камера да бъде изключена. След това се изслушват мотивите за закритото заседание.
Господин Българинов, понеже виждам, че Вие ще докладвате, моля да кажете защо трябва да бъде разгледана точката от дневния ред на закрито заседание. Моля това да стане преди да преминем към гласуване. Изслушват се мотивите и се обсъждат, разбира се, ако има желаещи. Ще чуем защо трябва да бъде закрито заседанието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Докладът, който ще бъде прочетен съдържа информация, която е класифицирана. Тези данни не могат да бъдат оповестени публично и в тази връзка аз смятам, че трябва да се проведе закрито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте макар и накратко мотивите.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по въпроса – закрито или открито заседание? Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Преминаваме към гласуване. Предложението е съобразно мотивите и е заседанието да бъде закрито.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители!
Моля да се брои и моят глас, тъй като в момента нямам карта, с която да гласувам.
Гласували 119 народни представители, общо 120 – с моя глас: за 116, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Нека сега да продължим – господин Българинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Господин председател, преди да докладвам становището на комисията правя процедурно предложение да бъде допусната в залата госпожа Цвета Маркова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Понеже имаме кворум, поне това показа преди малко електронната система, гласуваме предложението за допускане на госпожа Цвета Маркова в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието – госпожа Маркова да заповяда в пленарната зала.

(След закритото заседание.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можем да преминем към т. 11. Нямаме докладите. Част от комисията е извън София. Вероятно се е считало, че днес няма да стигнем до т. 11. Затова в момента нямаме готовност да я разгледаме.
За цялата седмица по-нататък останаха още две точки.

Преминаваме към точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Вносители: Волен Сидеров и група народни представители – 9 април 2008 г.; Министерски съвет – 14.10.2008 г.
Моля да ми подготвите списък утре по кои закони ще гласуваме, защото след разглеждането на тази точка ще прекратим днешното пленарно заседание.
И така, по двата законопроекта има доклади на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по европейски въпроси, Комисията по правни въпроси.
Има ли кой да докладва?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Измъчена история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Борислав Българинов да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и
Комисията по правни въпроси

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси на свое заседание, проведено на 22.10.2008 г., разгледаха внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесени от народния представител Волен Сидеров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Миглена Тачева, господин Бойко Рашков, госпожа Юлия Митева, госпожа Соня Янкулова, господин Красимир Колев.
Господин Митко Димитров – народен представител от Парламентарната група на „Атака” и съвносител, представи накратко мотивите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
В общи линии с проекта се цели повишаване ефективността на контрола върху дейността на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност” чрез изчерпателно изброяване на престъпленията, за които са допустими специални разузнавателни средства при предварително искане на разрешение за използването им само от председателя на ДАНС при компетентност за издаване на разрешения – само от Софийски градски съд. Проектът предвижда текущ контрол върху използването на специални разузнавателни средства от страна на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и отпадане възможността за прилагане на специални разузнавателни средства без санкция на съда.
Като недостатъци на законопроекта Надка Балева, Павел Чернев, Борислав Българинов и зам.-министър Янкулова посочиха изчерпателното изброяване кръга престъпления по чл. 3, ал. 1 от закона, за които са допустими специални разузнавателни средства, изключителните правомощия на председателя на ДАНС и Софийския градски съд по отношение исканията и разрешенията за използване на специални разузнавателни средства, както и изключителния надзор от страна на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет, беше накратко представен от госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието.
Министър Тачева подчерта изключителното съобразяване на измененията в Закона за специални разузнавателни средства с изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с указанията в осъдителното решение на Европейския съд срещу Република България по делото „Асоциация за Европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България”.
В голямата си част се касае за редакционни промени, налагани от по-рано направените в закона за Министерството на вътрешните работи.
Съобразно с водещата роля на наблюдаващия прокурор и досъдебното производство по Наказателнопроцесуалния кодекс е посочено изключителното му правомощие да иска използването на специални разузнавателни средства. С измененията в закона се цели постигане на яснота при прекратяване използването на специални разузнавателни средства относно органа, като в чл. 22 е предвидено и ново основание за прекратяване използването на специални разузнавателни средства, гарантиращо защита живота и здравето на служител под прикритие.
Законопроектът осигурява и обратна връзка при прекратяване използването на специални разузнавателни средства, в които случаи службите, които прилагат специални разузнавателни средства, следва да уведомят за прекратяването им органа, поискал използването, и съда. Засилен е контролът по отношение унищожаването на информацията, придобита по реда на закона със специалните разузнавателни средства с нова редакция на чл. 31.
Като най-важно нововъведение министър Тачева посочи създаването на нов орган за цялостен контрол на процеса по прилагане, унищожаване и информиране относно данните, събрани чрез използването на специални разузнавателни средства – Национално бюро за надзор на специални разузнавателни средства.
Националното бюро следва да е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, в състав от трима души, отговарящи на изискванията за съдия във Върховния касационен съд, назначавани от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Като едно от най-съществените задължения на бюрото е информиране на гражданите досежно неправомерно прилагане спрямо тях на специални разузнавателни средства, като в доказани такива случаи същите могат да потърсят обезщетения за това по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Несъгласие с част от разпоредбите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет, изразиха народните представители Атанас Атанасов, Йордан Бакалов, Христо Бисеров, Борислав Ралчев, които разкритикуваха предложенията относно реда за назначаване на председателя на Националното бюро, състава и професионалните изисквания към този орган, унищожаването на материалните носители на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, и други.
На поставени въпроси от страна на народните представители Янаки Стоилов, Надка Балева и Минчо Спасов министърът на правосъдието разясни важната роля по въвеждането на ред за отчетност на резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства пред съда, дал съответното разрешение. Като съществени бяха посочени новите чл. 33б от законопроекта относно подготвянето на ежегоден доклад от страна на Националното бюро, който да запознава Народното събрание с дейността му през годината, и чл. 33з относно задължителното уведомление на гражданите за неправомерно прилагани спрямо тях специални разузнавателни средства.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси предлагат на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства № 854-01-33, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 9 април 2008 г., и да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства № 802-01-74, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства № 854-01-33, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, е прието на 22 октомври 2008 г. с 6 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържали се”.
Становището на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, е прието на 22 октомври 2008 г. с 3 гласа „за”, без „против” и 11 гласа „въздържали се”.”
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г., е прието на 22 октомври 2008 г. с 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”.
Становището на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г., е прието на 22 октомври 2008 г. с 9 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Българинов.
Всъщност чухме доклада на двете комисии – на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси.
Има ли председател, заместник-председател или член на тази комисия? Госпожице Гаджева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: „В т. 6 на Договора за Европейски съюз се казва, че Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и основни свободи и върховенството на закона, принципи, които са общи за държавите членки. Конкретно държавите членки се задължават да спазват основните права, така както те са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. В чл. 8 на тази конвенция, по повод на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот се казва, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е допустима само в случаите, предвидени в закона, когато това става в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Следейки за прилагането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейският съд по правата на човека в Страсбург е отделил специално внимание на използването на специалните разузнавателни средства. Законодателството на държавите членки трябва ясно да дефинира обстоятелствата, при които властите могат да се намесват в правото, предвидено в чл. 8 на конвенцията. При това, прецизно трябва да се очертаят границите на намесата, начинът на съхраняване, респективно унищожаване на събраните материали, редът за информиране на гражданите за неправомерно прилагане спрямо тях на специални разузнавателни средства.
Предлаганият проект на закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства цели да повиши степента на съответствие на нашето законодателство с изискванията на цитираната европейска конвенция и с практиката на Европейския съюз по правата на човека.
Въвежда се комплексен контрол за прилагането на специални разузнавателни средства и за използването на събраната с тяхна помощ информация, като се предлага Национално бюро за надзор на специалните разузнавателни средства. То ще се избира от Народното събрание и ще се отчита пред него.
За регламентиране на начина за унищожаване на информацията, която не се използва за изготвяне на веществени доказателства, се предлагат изменения и допълнения на чл. 31 на сега действащия закон. С промяната се определя 10-дневен срок от момента на прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство и в този срок посочената информация трябва да бъде унищожена.
С новия чл. 33з на закона Националното бюро за надзор на специалните разузнавателни средства пък се задължава писмено да уведомява гражданите за това, че спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.
На базата на анализа на предлагания проект, може да се направи извод, че той допринася за едно по-пълно и по-прецизно прилагане у нас на Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и отговаря на препоръките по отношение на изпълнението на тази конвенция, изказани от Европейския съд по правата на човека.
След състоялата се дискусия Комисията по европейските въпроси предлага с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните разузнавателни средства, № 802-01-74, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, законопроектът с вносители Волен Сидеров и група народни представители е разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. В документите, с които поне аз разполагам, няма становище на Комисията по правата на човека. Няма пречка законопроектът да бъде разгледан, тя не е водеща комисия, но след като е разпределен, хубаво е да чуем и мнението на колегите, които са в тази комисия.
Няма желаещи.
Преминаваме към представяне на законопроектите.
Господин Шопов, заповядайте да представите внесения и от Вас законопроект.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Точно така, господин Корнезов, и аз съм съвносител на този законопроект.
Ние считаме, че необходимостта от него се вижда и в поредицата от скандали, които станаха във връзка с използването или неизползването на специални разузнавателни средства през последните два месеца. Той е внесен преди това и няма предвид тези скандали, но явно ние сме предугаждали какво може да се случи. Това е голям проблем във всички демократични държави – използването на специални разузнавателни средства, по отношение на които уредбата не е съвършена в момента, както и много други закони, разбира се. Ние търсим начини за нейното усъвършенстване, така че да се гарантира ефективен контрол върху служителите на МВР и Държавната агенция за национална сигурност, които имат правомощията да събират, съхраняват и унищожават информация, набавена чрез специални разузнавателни средства.
Дотук законът не гарантира, че ползваната от органите на досъдебното производство и съда информация също ще бъде унищожена в случаите на прекратяване на наказателното производство и при влязла в сила оправдателна присъда. Регламентирано е единствено унищожаването на техническите носители, когато не се използват за изготвяне на веществени доказателства, доказателствени средства в 10-дневен срок по реда на чл. 31, ал. 3.
На фона на излязлата в обществото информация за високия процент случаи на използване на специални разузнавателни средства и ниската ефективност с оглед на целите на използването им, нарушаването на конституционните права и свободи на гражданите, източването на СРС информация от компетентните дирекции към престъпния свят, защото и това става, всички знаем, че е така, е необходимо спешна промяна на нормативната уредба.
Нашият проект предвижда стесняване на приложното поле на специалните разузнавателни средства, като престъпленията, за които е допустима употребата, са изрично посочени в измененията, които сме формулирали по отношение на чл. 3 – много тежки престъпления срещу човешките права и държавността. Отпада възможността законът да се прилага за всяко тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, тоест такова, за което се предвижда лишаване от свобода над 5 години.
Предвидено е и искане за разрешение за използване на специални разузнавателни средства до съда да прави само председателят на Държавната агенция за сигурност, а компетентният съд да е само един – Софийски градски съд. Защото в момента множество органи, посочени в чл. 13, ал. 1, могат да искат едновременно разрешаване за използване на специални разузнавателни средства спрямо едно и също лице или обект. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, както ние предлагаме, предвижда специални разузнавателни средства да се прилагат единствено от Държавната агенция за национална сигурност, за да се ограничи безконтролното им използване от множество органи, както е в момента – много органи и институции могат да искат използване на специални разузнавателни средства.
В закона сега е уредена възможността да се иска разрешение от Апелативния съд, в случай на отказ от окръжния, да даде разрешение, което прави по-голяма и по-важна ролята на съда. След като веднъж е направена преценка за незаконосъобразността на искането, с което се нарушават човешките права, защитени от Конституцията и международни актове, е недопустимо повторно сезиране на съда с молба за разрешаване. Отпада възможността да се използват специални разузнавателни средства по разпореждане на министъра на вътрешните работи или на председателя на Държавната агенция за национална сигурност без санкция на съда. Тоест ние държим съдът да има много важна роля в разрешаването.
Много важно нещо, което предлагаме, е да се въведе срок за унищожаване на информацията, събирана чрез специални разузнавателни средства в случаите на оправдателна присъда и прекратяване на наказателното производство по реда на НПК. Срокът е 10 дни и изпълнението се осъществява в органите на съдебна власт – отново ролята на съда.
Текстовете на закона относно контрола при прилагането на специалните разузнавателни средства са изцяло изменени – въвежда се надзорна дейност, осъществявана от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание. Предвиждаме комисията да действа служебно или по сигнал на органи и граждани. Това се предполага, че ще бъде готвената нова комисия, за която, последната информация да ви дам, се постигнаха известни договорености от контактната група и всъщност това ще бъде една от ролите на тази нова комисия, която е визирана и в Закона за ДАНС.
Въвеждането на надзорна дейност се налага и поради факта, че в момента контролът за прилагане на специални разузнавателни средства е вътрешноведомствен и се осъществява от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Особено в първия случай винаги се създава съмнението за известна политизация, тъй като министърът на вътрешните работи е политическо лице, произхожда от управляващата или от някоя от съуправляващите политически сили, не говоря за настоящия парламент, защото ние правим закон за в бъдеще, който ще действа и в друга ситуация, различна от сегашната. Това са правила, които по нашата конструкция се слагат по този начин. Това създава възможността за прикриване на множество престъпления и злоупотреби, извършени от лица в системата на Министерството на вътрешните работи и агенцията.
Предоставянето на надзора на Народното събрание ще окаже превантивен ефект срещу закононарушенията при събирането, обработването и унищожаването на информация чрез използване на специални разузнавателни средства, тоест и тук издигаме, както преди това в някои случаи ролята на съда, сега ролята на Народното събрание, като напълваме с мисия, съдържание и роля тази нова комисия, която се предлага.
Считаме, че това е добър закон, за който ви призовавам да гласувате на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Няма представител на Министерския съвет.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако е член на Министерския съвет, не се кани, той влиза.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата по двата законопроекта.
Господин Шопов, нали Ви чухме?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Искам да се изкажа и по другия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, разбира се, имате право.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин Корнезов.
Преди малко изложих подробности при представянето на нашия законопроект, те са по същество и аз няма да ги повтарям сега.
И двата законопроекта заслужават своето внимание. И двата са за усъвършенстване на сегашната уредба. В нормалните демократични държави това са процеси, които са траели десетилетия. Ясно е, че тази материя трябва да бъде пипната и непрекъснато да бъде подлагана под лупа, под наблюдение от народните представители и да се работи в посока към нейното усъвършенстване предвид и скандалите, които станаха напоследък.

Затова нашата позиция от “Атака” е да бъдат възприети на първо четене и двата законопроекта, след което да бъдат да огледани от съответните комисии, към които ще бъдат разпределени, и да бъде направена компилация на най-добрите положения от единия и от другия законопроект за един общ законопроект, който да бъде внесен в пленарната зала и гласуван. Това е пътят. Още сега правя процедурното предложение да бъдат дадени две седмици, да не излизам после, ако бъдат приети и другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го имаме предвид това, но нали знаете, господин Шопов, трябва най-напред да направим общ законопроект и оттогава започва срока. Но ще го имам предвид.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Поддържаме и ще гласуваме и за двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Очевидно въпросът с режима на ползването на специалните разузнавателни средства и резултатите от тях е достатъчно сериозно поставен на вниманието на обществеността и на институциите. Тенденциите са поне две и те не са типични само и единствено за нашата страна. Тези тенденции са типични за Европейския съюз и в световен мащаб.
Едната е либералният режим на ползване на специални разузнавателни средства с ясното съзнание, че независимо от либералността на режима това подлежи на съответния институционален контрол, а втората тенденция е на затягането на режима, на свиването му и в този смисъл на налагането на ограничителни мерки при ползването на специални разузнавателни средства.
Предизвикателства, пред които сме изправени на първо място като държава, като регион, предизвикателствата, пред които е изправен светът, по мое мнение не предполагат рестриктивен, строг режим на ограничаване на ползването на специални средства. Мисля, че законопроектът, който предлага Министерският съвет, отговаря на три основни критерия, с които ние като Народно събрание трябва да се съобразим. Първият е добрите европейски практики, без да ги подреждам по степен на тежест.
Вторият – реалните необхоимости, пред които сме изправени като общество и държава.
Третият – да създадем чувство на сигурност и спокойствие у гражданите, и у службите, които ползват специални разузнавателни средства, защото не ги ползват самоцелно. Не казвам, че не са допускани нарушения. В годините – няма да коментирам за годините преди 1989 г., са допускани нарушения и това е очевидно. Но това не е повод службите да бъдат смачкани, да бъдат поставени в едно унизително положение...
Доколко ни е закрито заседанието, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То не е закрито.
РУМЕН ПЕТКОВ: Извинявам се.
Да бъдат смачкани и да бъдат поставени в стресово положение да не ползват специални разузнавателни средства, за да не бъдат утре обвинени в своеволие и в редица злоупотреби с правомощията, с които разполагат.
Мисля, че налагането на изисквания специални средства да се заявяват само от една от институциите, които сега имат право и да се разрешават само от Софийския градски съд, ще постави редица на пръв поглед само технически проблеми, а, бих казал невъзможност специалните средства да се ползват ефективно, както и забраната на министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС по определен ред да разрешават спешно ползване на специални средства, също не би било приемливо от гледна точка на интересите и необходимостите – говоря за реалните необходимости, които имат службите, разполагащи с правомощия за ползване на специални разузнавателни средства.
Така че моето дълбоко убеждение е, че законопроектът на Министерския съвет трябва да бъде подкрепен, защото, както казах, той отговаря на трите основни критерия, с които трябва да се съобразим и не бива да правим залитане в която и да е от двете крайности – максимално либерализиране, още повече при създадената днес атмосфера на отравяне на работата на правоохранителните органи в българското общество първо, и, второ, на крайно ограничаване, защото това ще даде негативен отпечатък върху тяхната работа или по-скоро не-работа за години напред, изхождайки от това, което вече казах – страхът, че утре ще бъдат обвинени в злоупотреба с правомощия, с които са разполагали.
Тъй че ако преценим реалната тежест и стойности на двата законопроекта, без съмнение адекватният, нужният днес на българското общество и държава, и на компетентните органи законопроект е този, който се предлага от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Петков.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта или, разбира се, ако желаят – по единия?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, темата за използването на специалните разузнавателни средства е много актуална. Движението за права и свободи има ясно изразена позиция.
Нашето мнение е, че не трябва, няма необходимост, не съществуват условия за разширяване на приложното поле на специалните разузнавателни средства. Има нужда обаче от подобряване на регламента за тяхното прилагане и създаване на контролни механизми по цялостния процес по искане, прилагане на специални разузнавателни средства и създаване на веществени доказателствени средства, и унищожаването на информацията тогава, когато те не се ползват. Сегашната практика показва, че масовото и многото използване на специални разузнавателни средства не е ключът към тяхната ефективност. От тази гледна точка ние считаме, че законопроектът на Министерския съвет е в правилна посока, защото там има две основни направления. Едното е да подобри механизмите и това мисля, че се постига, от заявяването до унищожаването на информацията.
Второто направление на текстовете е да се създаде един контролен орган, което е една добра идея в правилна посока.
Това, което е важно в този законопроект, е обстоятелството, че вече не само в НПК, но и в Закона за специалните разузнавателни средства се извежда ясно правомощието на наблюдаващия прокурор да иска прилагането, използването на специални разузнавателни средства, което се отразява на правомощията на органите на прокуратурата. Предложението е различните видове прокуратури да нямат право да искат използването на специални разузнавателни средства, а това пълномощие изцяло да премине върху наблюдаващия прокурор по конкретното досъдебно производство. Това може би отваря и въпроса, ако прокуратурите нямат тези правомощия, следва ли органите на следствието да ги имат? Досега когато прокуратурите ги имаха, беше някак си нормално националното следствие, окръжните следствия и Софийската следствена служба да имат тези правомощия, но това е детайл, който очевидно може да бъде премислен между двете четения.
Може би е добре народното представителство да разполага с някаква информация от периода от приемането на НПК до днешния момент, наблюдаващите прокурори като такива използвали ли са правомощията си по НПК да искат в качеството си на наблюдаващи прокурори, а не чрез ръководителя на апелативната или на окръжната прокуратура да искат...
Да видим как е работил механизмът, защото досега по закон прокуратурата имаше два пъти да иска използване на специални разузнавателни средства в рамките на предварителното производство, за да видим все пак в ръцете на колко души ще отиде тази работа. Може би 1000 прокурора, бидейки наблюдаващи, ще имат тези правомощия? Досега броят на окръжните и апелативните прокуратури на ВКП е ясно определен и не е толкова голям. Но все пак стъпката е в правилната посока.

Аз искам да изразя становище по идеята за създаване на Национално бюро за надзор на СРС, което, както казах, е в правилна посока, но моето мнение е, че това е една малко срамежлива стъпка в правилната посока.
Първо, струва ми се за необходимо ясно да се каже, че това е Бюро за контрол, защото нека да се разберем какво означава „надзор”? Надзорът като правомощие не е много ясен, когато става въпрос за субординация на административни структури. Вярно е, че министърът на вътрешните работи осъществява контрол върху прилагането на СРС, вярно е, че шефът на данъчните осъществява аналогичен контрол. Но когато говорим за контрола върху цялостния процес, по-добре е да го наречем „контрол”, а не „надзор”. Защото после, когато изчетем функциите, виждаме, че всъщност става въпрос за контрол. От тази гледна точка считам, че е по-удачно да го наречем Бюро за контрол върху прилагането, макар да не е само върху прилагането, на специалните разузнавателни средства.
Другият детайл, който не намирам за правилно и добре решен, е начинът, по който се избира това бюро. Идеята е министър-председателят да предлага състава на бюрота на Народното събрание. Според мен тази идея не е добра по две причини.
Първо, в крайна сметка тези структури са под ръководството на министър-председателя и някак си според мен не е приемливо органът, чийто структури контролира, висшестоящият орган да предлага състава.
Освен това не е приемливо Народното събрание да бъде поставяно в обвързана компетентност, няма такава практика досега, пък и не бива да я създаваме – Народното събрание да бъде поставено в обвързана компетентност на който и да е орган в държавата. По тази причина е най-добре да си вървим по начина, по който избираме други специализирани комисии, които според новата, последната промяна в Конституцията подлежат на отчетност пред Народното събрание, така както всички предложения за кандидатури се внасят свободно, както се внасят и при избирането на други комисии, включително тези, които работят със специализирана информация. От тази гледна точка е възможно да се мисли и в посока на разширяване на състава на тази комисия, на това бюро и прецизиране на изискванията за избиране на членове и ръководители на това евентуално Бюро за контрол, защото ми се струва прекалено високо изискването – по-високо от това за член – съдия на Върховния касационен съд. Мисля, че малко прекаляваме. Дванадесет години юридически стаж, от които 5 години магистратски стаж е по-високо изискване от изискването за съдия –член на Върховния касационен съд. Там се искат 12 години юридически стаж. Може би малко прекаляваме, може би ще намерим по-добри, по-правилни критерии.
Смятам, че ако наистина очакваме този орган да бъде Бюро за контрол, е редно той да бъде първостепенен разпоредител с бюджета, а не второстепенен и под шапката на министъра на правосъдието. След като това е независим орган, както е казано в закона, неговата независимост трябва да бъде бюджетно осигурена. Органите, които прилагат СРС-та, изцяло са в ръцете на изпълнителната власт. Органът, който ще ги контролира, трябва да има относителна независимост, включително и от бюджета. Затова Народното събрание трябва да го избира свободно и той да бъде бюджетно независим.
Иначе, според мен функциите са изписани правилно.
С тези бележки аз смятам, че законопроектът на Министерския съвет трябва да бъде приет.
Очаквам, че и от опозицията ще имат общо взето положително становище, макар със сериозни забележки.
По другия законопроект смятам, че трябва да се въздържим, защото има неприемливи и крайни решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики по изказването на народния представител Христо Бисеров? Няма.
Има думата народният представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Ясно трябва да си дадем сметка, че текстовете, които разглеждаме в момента, са продиктувани от едно осъдително решение за България от Съда по правата на човека и от задължителните срокове, които са ни поставили, да приведем нашето законодателство в съответствие с изискванията на Конвенцията за правата на човека и, разбира се, с принципите, от които се ръководи Съдът за правата на човека.
Това ясно и категорично ни казва две неща. Първо, че нашата администрация има повече правомощия, отколкото би трябвало да има; че министърът на вътрешните работи има повече правомощия; и че гражданският контрол, който по такава чувствителна материя трябва да е налице, просто отсъства.
Това, което в момента се предлага, не е решение на казуса, не е решение на въпроса, защото се създава нов изпълнителен орган, който би трябвало като втора инстанция да разглежда и следи за работата на двете длъжностни лица в държавата, които са натоварени с това, това са министърът на правосъдието, шефът на ДАНС, и, разбира се, прокуратурата като специализиран орган на съдебната власт. Мисля, че това е грешен подход, защото създаването на тази тричленка няма да реши принципно въпроса. Няма да реши въпроса за гражданския контрол. Той остава открит. Тоест не се приближаваме към уреждане на материята по начина, по който ни се сочи и по който е решен в държавите, които спазват правата на човека, ние се отдалечаваме от този принцип. Защото многобройните подслушвания и липсата на краен резултат от тях говорят само за едно – или че некомпетентно са искани тези СРС-та, без да има законовите предпоставки за това; или че са обслужвани други интереси, които не се крият в закона.
Никога не трябва да забравяме, че трябва има три предположения, за да се искат СРС-та, а те са: че се готви тежко умишлено престъпление; че е извършено такова или че има опасност да се наруши националният интегритет и суверенитет.
С оглед на това мисля, че и в контекста на току-що приключилите дебати и с това, че трябва да бъде съставена постоянна комисия, която да се занимава с проблемите на ДАНС, да се изпълни Законът за ДАНС след 10 месеца, мисля, че това е и пътят, по който можем да вървим. Няма никаква пречка контролът върху ползването, съхраняването и унищожаването на СРС-тата да бъде парламентарен контрол. Няма никаква пречка това да бъде предоставено на същата тази постоянна комисия, която се гласим да съставим. Иначе другото не е принципно правилно разрешено, независимо колко са високи изискванията, за които говори господин Бисеров. Това, че едва ли не се изискват по-високи качества и професионалната подготовка за магистратите, които трябва да участват; това, че третият член на комисията трябва да отговаря на изискванията за председател на ДАНС, не решава принципния въпрос за това кой упражнява контрола.
И аз ще се въздържа да подкрепя този текст, защото той не обслужва идеята, която сме си поставили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение на първо четене.
Народният представител Елиана Масева има думата за изказване. Заповядайте.

ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, това е един твърде важен законопроект, не само заради това, че материята е много чувствителна, а заради това, че към настоящия момент тя е и много актуална. В този смисъл аз се надявах, че чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства могат да бъдат изчистени и уредени някои от спорните практики. Става дума за оперативно-технически способи, които според нас са приравнени по значимост на специални разузнавателни средства – нещо, което предизвика и един от скандалите в ДАНС; нещо, което беше коментирано и от специалистите като материя, която трябва да намери своето отражение в бъдещите законодателни инициативи.
Вие знаете, че през м. януари 2008 г. е приета специалната Наредба № 40, която беше много коментирана и която задължава телекомуникационните компании да събират информация за нуждите на националната сигурност. Този проблем на Наредба № 40, която надхвърля възможностите на един подзаконов акт, беше много критично анализиран, защото става дума за така наречените разпечатки, за достъпа до това кой с кого говори и къде се намира в момента. Ако тази тема е много важна, то е важна, затова защото наистина засяга една от най-чувствителните и емоционални теми – правата и свободите на българските граждани. Ако тази тема е много популярна в Европа и в Америка, където има много богати традиции, в България тази тема се пренебрегва с лекота. Според нас това е неправилно и дава един много лош тон в работата на тези специални служби и възможността да се засягат интереси от интимния живот на българските граждани.
Беше редно с този Закон за специалните разузнавателни средства способи, които се наричат в чл. 2, ал. 3 „оперативно-технически”, да бъдат регламентирани така, че да не будят никакво съмнение по отношение на тълкуването и по отношение възможността органите да боравят с тях.
Този закон решава един друг проблем, свързан със специални разузнавателни средства и веществени доказателства. Законодателят пристъпва към едно такова разрешаване в момент, когато на практика виждаме как тези специални служби не работят добре. Не само, че не работят, но и изводите, които се правят и от Демократи за силна България, и от част от опозицията, са, че те не могат да продължат да съществуват в този си вид поради липса на стратегия за националната сигурност, поради размитото понятие „национална сигурност”, което винаги се прилага в угода на управляващите, и по ред други стратегически съображения, които многократно сме излагали в дебати.
Точно в този момент със законопроекта се предвижда въз основа на специалните разузнавателни средства да се изработват веществени доказателства. Това, което ни притеснява, е точно действителността и новата законодателна регламентация. Защото няма по-симулативна и по-манипулируема материя от това върху СРС-тата да се изготвят веществени доказателства. Според нас законът няма нужните гаранции за обезпечаване на сигурността на тези доказателства.
И третата тема, срещу която възразяваме, е така наречената регламентация на националното бюро, което беше обявено като бюро за контрол, а законът буквално и в правомощията, и функциите и задачите сочи, че това не е никакво контролно бюро. То е бюро за наблюдение, което ще прави статистика, обобщени данни от числа, ще ги изнася пред Народното събрание и никой няма да разбере за конкретните случаи и за това какво в действителност се случва. Контролът пак ще бъде упражняван върху тези органи, върху които и досега Народното събрание има правомощия. И ако ние трябва да отчетем някаква дейност, то рекапитулацията на тези законови текстове е, че няма да бъде в услуга на обществото.
Друга тема е, че този контрол или по-скоро така нареченото наблюдение ще се осъществява само от трима човека. Кажете ми: възможно ли е в рамките на предмета на наблюдение, където не са само СРС-тата, трима човека да имат физическата възможност да наблюдават, отчитат, правят анализи, за да могат да подпомагат дейността на 30-50 или 100 хил. специални разузнавателни средства?! Явно е, че се създава един орган проформа, че този орган отново тангира непосредствено с министър-председателя; че тук се прокарва дълбока, дълбока следа на връзка за централизация – всичко да е съсредоточено в ръцете и контрола на министър-председателя – отново нещо, което според нас и в конкретните условия, и като тенденция, свързано с националната сигурност, е опасно. Затова Демократи за силна България се въздържат при гласуването на подобен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Народният представител Атанас Атанасов желае думата. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганите промени са много важни, но има много смущаващи текстове. Някои от тях бяха обсъдени доста задълбочено в комисиите. Аз отново искам да акцентирам върху тези проблеми.
На първо място, мен лично ме притеснява един аргумент, който досега не съм излагал. Много ме притеснява разширяването на възможностите на прокуратурата да иска СРС-та. Ще кажа защо.
Първо, от чисто практична гледна точка за прилагането на СРС-тата и тяхната ефективност, ефективността е много по-висока, когато СРС-тата се прилагат по оперативни дела. Когато има образувано досъдебно производство, евентуалните заподозрени са наясно с това обстоятелство и стават изключително предпазливи. И ефективността от прилагането на специални разузнавателни средства при образувано досъдебно производство е много ниска. А ние даваме възможност на всеки един прокурор, наблюдаващ което и да е дело, да иска прилагането на специални разузнавателни средства, разбира се, с цел да уведомява окръжния прокурор. Ще го уведомява, какъв е проблемът?
За съжаление, в законопроекта се казва, че наблюдаващият прокурор уведомява окръжния, което не е никаква пречка за прилагането на СРС-тата. Тоест той прави искането, започва експлоатацията и уведомява окръжния прокурор. Окръжният прокурор не може да спре тази експлоатация. Той не се явява никаква пречка в конкретния случай. Така че това уведомление само разширява кръга на лицата, които получават информация за прилагането на това специално разузнавателно средство.
И от статистическите данни, които излизат през последните години, става ясно, че прокуратурата много се блазни от прилагането на специални разузнавателни средства. Количеството на специалните разузнавателни средства със заявител в прокуратурата се увеличават ежегодно. В същия момент казваме, че няма ефективност. Според мен този текст е изключително спорен. Аз не казвам да извадим прокуратурата от кръга на заявителите, но трябва ли всеки един прокурор да има това право по всяко едно дело, което той наблюдава? Според мен това е прекалено. Това ми е едното съображение, което ме притеснява.
Другото, на което искам да се спра, макар че имам и други, по-дребни забележки, е предложението за създаване на това бюро – национално бюро от трима души. Навсякъде в страните, които са ни партньори – и в НАТО, и в Европейския съюз, има създаден такъв специфичен орган. Той е различен. В някои от държавите е едноличен – омбудсман, в някои от държавите е колективен, някъде има специални изисквания, да се изразя фриволно – пенсионирани съдии с дълъг стаж и така нататък. Отделно от това, в осъдителното решение, което има към България, това ни е посочено като дефект, тоест ние би следвало да създадем такъв орган.
Това предложение тук сочи какви са намеренията на вносителя - Министерския съвет. Обстоятелството, че се предлага тези трима души да бъдат предлагани на Народното събрание от Министерския съвет, сочи волята на вносителите. Днешният министър-председател, който още няколко месеца ще бъде такъв, да назначи тези трима души. Това създава опасност в бъдеще, а те са с 3 годишен мандат, точно чрез тези лица да се създаде канал за изтичане на класифицирана информация, и то за най-чувствителните разследвания в държавата. Ако се приложат разследвания срещу лица, които са били членове на кабинета, срещу други високопоставени длъжностни лица в държавата, именно чрез подставени лица в това бюро ще изтече информация.
Когато говорим тук за поставените критерии и изисквания двамата от тях да отговарят на изискванията за член-съдия на Върховния касационен съд, а единият да отговаря на изискванията за председател на ДАНС, трябва да си го кажем директно – просто в законопроекта е трябвало да напишат имената на кандидатите. Само това не е посочено. Според мен е ясно кои са тези, които ще бъдат предложени.
Дори между първо и второ четене този текст да отпадне, смятам, че волята е ясна и че мнозинството ще я изпълни, независимо какво пише в законопроекта. Тази идея се компрометира с това предложение.
Не бих искал да издребнявам, но когато се приемаше Законът за ДАНС, имаше спор около изискванията за професионалния стаж на председателя – десет години в службите за сигурност. Мнозинството наложи воля, прие се тази норма, след което за председател на ДАНС беше назначен Петко Сертов, който не отговаря на изискванията. Той няма десет години стаж в службите за сигурност, да не казвам, че няма даже половината от този стаж.
Какъв е смисълът да се сочат критерии в закон, когато те не се спазват впоследствие? И когато с решение на мнозинството може да бъде избран всеки, независимо дали отговаря на изискванията, които са посочени в закона, или не.
Според мен желанието на управляващите да отговорят на европейските изисквания е изкористено, изкривено и е компрометирано. Каквото и да правим, пак ви казвам, явно още днес е ясно кои ще бъдат тези три лица, които ще са членове на това бюро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики има ли?
Господин Янев, заповядайте за реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колега Атанасов, аз споделям частично съображенията и в частта по отношение допускането на възможността наблюдаващият прокурор да иска разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Доста си задавах тези въпроси. Една гледна точка – ще ми бъде любопитно да чуя Вашето мнение.
Така или иначе в този законопроект като че ли има някаква база за баланс по отношение на контрола върху допускането на ползването на специални разузнавателни средства. То идва от тази позиция, че, първо, ние изискваме вече съдът и изрично казваме „когато отказва да пише мотиви”, а може би и когато допуска също трябва да напише мотиви. На второ място, ние задължаваме съдилищата ежегодно да включат в отчетите си и броя на допуснатите специални разузнавателни средства. На трето място, създаваме този специализиран орган, който Вие разкритикувахте, но независимо от всичко той е в рамките на системата за това все пак да се води значително по-голям отчет, значително по-голям контрол върху допускането на специалните разузнавателни средства.
Ако тази система функционира, струва ми се, че не би било страшно това всеки, който води разследване, или по-точно наблюдаващият прокурор да иска и да не се прави концентрация някъде на друго място, създаване на още едно информационно звено. Даже бих казал и нещо друго. В законопроекта ние казваме „наблюдаващият прокурор”, а допускаме националното следствие да иска също. Ами всяко следствие си има наблюдаващ прокурор.
Защо и следователят трябва да бъде допуснат до това да иска на самостоятелно основание, извън прокурора, ползването на специални разузнавателни средства? Поставям този въпрос. Той е и част от реплика, но той е нещо, което трябва да обсъдим, за да видим може ли да го има този баланс или ние трябва да създаваме специалните звена, които да искат. Тоест имаш наблюдаващ прокурор, който да отива при някой друг да докладва, който евентуално да иска пред съда допускането на специалните разузнавателни средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Бисеров, заповядайте за реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Атанасов, репликата ми е пак на тема наблюдаващ прокурор. Вие добре повдигате въпроса, аз също говорих по този въпрос. Наблюдаващият прокурор вече две години и повече има тези правомощия по реда на НПК. Тоест това е по ред, който вече съществува. Затова казах, че е добре да имаме информация как се прилагало това правомощие през изминалите две години – от 2006 г., когато приехме НПК. Ако това е работило, можем да погледнем с добро око. Ако не е работило, тогава трябва да променим НПК. Така че темата не е само за това. Това не е нещо ново като регламентация.
Новото е, че се отнемат правомощията на различните прокуратури да искат прилагането на специални разузнавателни средства. Прав сте, че ефективността от СРС на фаза оперативна разработка е много по-висока, но няма доказателства.
Всъщност истинската тема за СРС не е в този закон. Това е парадоксът. Истинската тема е в другия закон по другата точка – в чл. 172, бъдещата ал. 3. Ако искаме да запазим прилагането на СРС като поле с подобрени процедури, по-скоро тук трябва да бъдем положително настроени към процедурите, които ни се предлагат, включително и за бюрото. Слабостите, които намираме в този законопроект по отношение на Бюрото за надзор, можем да ги поправим. Тук не сме с вързани ръце.
Както се изразихте, да не чоплим в детайлите. Ако бъдем малко по-широко отворени към този законопроект, ще го направим по-добър и ще подобрим нещата. Защо да не участва и опозицията в тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бисеров, благодаря.
Господин Атанасов, имате думата за дуплика.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Бих казал – конструктивни реплики.
Добре е да работим върху законопроекта, господин Бисеров. Ние в комисията гласувахме “въздържали се”, а не “против”. Аз мисля, че така ще гласуваме и утре, когато се гласува. Изключително важен е редът за използването на специалните разузнавателни средства. Би следвало професионално да се гледа върху всеки един детайл.
Аз приемам това, което чух и от двамата колеги. Акцентирайки върху наблюдаващия прокурор, имам предвид една статистка, сега не помня цифрите, да не говоря наизуст, но в последните две години има значително увеличение на исканията от прокуратурата. Това е някакъв вид мода или може би желание да се използва нещо, което досега не е било разрешено. Аз нямам нищо против прокуратурата да има тези правомощия, защото след като началниците на оперативните служби имат тези правомощия, защо прокурорът, който наблюдава, да няма? Въпросът е в ефективността.
Притеснявам се от това, че ще нарасне още много, значително броя на исканията от прокуратурата, а ефективност по досъдебните производства на сересетата няма. И не може и да има. И не се знае дали няма да се изкривят тук нещата. На мен това ми е притеснението, че може да има злоупотреба.
И няма как да го контролираш, особено пък когато прокуратурата иска, а иначе, господин Янев, след като наблюдаващият прокурор има право, аз не знам защо пък следователят трябва да има право? Те трябва да работят в екипи и единия от двамата да иска. Откъде накъде сега се случва това нещо? Но, както и да е, не се знае, може да има и някакви изключения.
Иначе, по отношение на Бюрото, аз пак казвам – необходим е такъв орган, но начина, по който е изготвен законопроектът, говори за волята на правителството по какъв начин да се запълни този орган, което мен изключително много ме притеснява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, 14,02 е часът.
Има още народни представители, които желаят да се включат в дискусията на първо четене. Законопроектът е от изключително важно обществено значение, затова аз ще предложа на председателя утре сутринта да продължим с дискусиите на първо четене, за да могат да имат възможност колегите да вземат участие в дискусиите на първо четене.
Господин Бакалов, Вие утре ще се изкажете.
Преди да закрия заседанието, колеги, ми позволете да привлека вашето внимание върху няколко съобщения:
- Комисията по околната среда и водите ще заседава на 30 октомври 2008 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 238 на пл. “Княз Александър І”.
- Комисията по политика при бедствия и аварии ще заседава също утре от 15,30 ч. в зала 126 на пл. “Княз Александър І”.
- Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава утре от 14,30 ч. в зала 356.
- Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес – 29 октомври 2008 г., от 14,30 ч. в зала 134.

Закривам заседанието.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев