Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Метин Сюлейманов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, ще ви запозная с Програмата за работата на Народното събрание за тази седмица 5 7 ноември 2008 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от Парламентарната група на ОДС – Второ четене на Законопроекта за изменение на Търговския закон;
- от Парламентарната група на Коалиция за България – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България – Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Тези три законопроекта, респективно решения, както знаете, влизат по право по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предложение по чл. 40, ал. 3:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Вносител: Министерският съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
6. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянни комисии и подкомисии относно парламентарния контрол на службите за сигурност.
По тази точка имаше дискусии на Председателския съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
8. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 20 декември 2007 г. до 16 юли 2008 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
12. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г.
13. Доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.
14. Проект за решение за одобряване на Доклада за състоянието на околната среда през 2006 г.
15. Парламентарен контрол.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте за процедура – предполагам по точка шеста.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Точно така, по точка шеста искам да взема процедурно думата и да заявя, че точката би трябвало да бъде формулирана по друг начин, а не по начина, който Вие предложихте на Народното събрание. Точката трябва да бъде: Промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И да се изброят всички внесени предложения за промени в правилника. Такива две предложения например имат Демократи за силна България. Едното от тях е за създаване на постоянна Комисия за контрол върху европейските фондове - нещо, за което настояваме близо от една година.
Другото ни предложение например е в ръководството на комисиите да не могат да влизат лица, които са имали принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това също е изключително важно, още повече че вие предлагате дискусия и евентуално приемане на подкомисии, които ще се занимават със специални служби за сигурност.
Затова, господин председател, по силата на нашия правилник, когато има внесени в един и същи порядък като материя предложения от народни представители, да влизат всички в дневния ред в една точка. Предложението ми е процедурно да бъде коректно предложено на пленарната зала тази точка шеста.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което прочетох тук и ви се предлага, е въз основа на предложението основно на това, което е направил господин Ангел Найденов като председател на парламентарната група.
Затова нека залата да реши точната формулировка, но разбира се, ще дам думата на господин Ангел Найденов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Как залата ще решава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм правил аз предложението. Ще чуете това, което са имали предвид.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата на процедурно основание като процедура „против” това, което направи като предложение госпожа Михайлова, за да обясня предложението, което правим.
Вие много коректно изчетохте: Предложение за създаване на комисия и подкомисия за контрол върху службите за сигурност. Тъй като правната техника е чрез промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, затова сме предложили проекти за решения, които предвиждат съответните промени.
Предложенията са в резултат на три кръга преговори между представители на мнозинството, съответно на опозицията, и очакването, че сме постигнали съгласие, с оглед на което именно въз основа на принципите, които са уточнени в резултат на тези срещи, сме направили и проектите за решения.
Водещото не е промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Водещото е създаването на съответната форма и механизъм за контрол от страна на Народното събрание върху дейността на службите за сигурност. В този смисъл всички предложения, които са свързани със създаване на комисии или подкомисии за контрол върху службите за сигурност, естествено ще влязат в предмета на разглежданите проекти за решения, а не изобщо промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Сигурно ще дойде ред и за предложенията, които прави ДСБ, по принцип за промяна на правилника, но това не е част от днешната дискусия. Ние достатъчно дълго дебатирахме в Председателския съвет, за да си позволим да губим повече пленарно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме програмата, както ви я прочетох, без точка шеста. Понеже по нея има спор, ще я подложа на отделно гласуване.
Моля, гласувайте програмата без точка шеста.
Гласували 172 народни представители: за 163, против 5, въздържали се 4.
Програмата е приета без точка шеста.
Този спор продължи повече от половин час и на Председателския съвет. Залата ще реши.
Предложението е направено от председателя на парламентарната група, който изясни съдържанието, което е вложил в предложението, затова ще подложа на гласуване първо неговото предложение. Ако то не се приеме, ще видим това, което вие предлагате – правилника като цяло.
Формулировката на господин Найденов е: приемане на решение за създаване на комисии и подкомисии за контрол върху службите за сигурност.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 151 народни представители: за 114, против 35, въздържали се 2.
Това предложение с тази формулировка и с това съдържание се приема.
Моля Дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол” да ни предостави всички проекти за решения във връзка със създаването на комисии и подкомисии относно контрола върху службите за сигурност.
Господин Методиев, заповядайте, искате прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, процедурата е за прегласуване във връзка с т. 6.
Искам да кажа първо формалната страна. В това, което ни е раздадено по т. 6, пише: „Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянни комисии и подкомисии за парламентарен контрол”.
Това, което прочете господин Корнезов, беше, че ще разглеждаме проекти за решения във връзка с правилника за създаване на постоянни комисии и подкомисии за контрол над специалните служби.
Това, което е по правилника, е да разглеждаме промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тези комисии са 17, могат да бъдат и повече от 17.
Точката може да бъде само за промяна на правилника, а не по нещо конкретно, както става в момента и то при липса на съгласие. Защото не беше прав колегата Найденов, когато каза, че има съгласие. Няма съгласие точно по тази тема – за контрола над специалните служби. И няма съгласие за представителството на опозицията и това е публично известно.
И въпреки това налагате през правилника, през нарушаване на правилата за работа в Народното събрание собствената си политическа воля. Наложете я, имате мнозинство, но спазвайте реда и правилата на Народното събрание, защото, в крайна сметка в това е заложена част от демокрацията – в самата процедура. Наложете, каквото искате! Вие сте се договорили тук с част от колегите от опозицията, доколкото разбирам, ще изолирате друга част от контрола върху специалните служби – това е ваша воля. Защо го правите, какъв е смисълът, кой ще спечели от това – е отделна тема, която ще се изясни по време на дискусията. Но не нарушавайте реда и правилата! Правилата изискват да има точка, в която да се включат всички предложения за промени в правилника, при липса на съгласие за нещо конкретно.
Така че, моля Ви, нека да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Моля още веднъж да гласуваме т. 6 от седмичната програма така, както беше предложена от вносителя Ангел Найденов.
Гласували 157 народни представители: за 109, против 46, въздържали се 2.
Приема се формулировката, за която стана реч.
Господин Костов, заповядайте за процедура относно начина на водене на заседанието.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да протестирам от името на Демократи за силна България по начина на водене на приемането на дневния ред на Народното събрание.
Господин председател, Вие знаете много добре, че не може да се редактира по друг начин промяна на правилника, освен като промяна на правилника – изменения и допълнения на правилника. Не могат да се правят частични дефиниции на това понятие, защото те никъде не са описани като частично усилие на Народното събрание. Има ли някъде написано така, както господин Ангел Найденов формулира да бъдат специално променяни, създавани или избирани комисии, освен чрез изменение и допълнение на правилника?!
Вие в момента очевидно допуснахте, след като определени парламентарни групи са се разбрали да участват в тези комисии, спазарили са се някак си с мнозинството, Вие допускате погазване на правилника, което е недопустимо. Нямахте право да предлагате за гласуване друго, освен изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото това е процедурата. Вие сте юрист и специално такава грешка не можете да направите. Господин Ангел Найденов може да пожелае тук всякак да редактира формите, в които действа Народното събрание. Това не е редно, това е лоша парламентарна практика и заради това ние остро протестираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и други предложения.
Има предложение на народния представител Владимир Кузов – да се включи в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Впрочем, има още четири законопроекта, внесени на тази тема.
Господин Кузов, заповядайте да обосновете своето предложение.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, през изминалата и през настоящата седмица всички сте свидетели, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в разговорите си с ЧЕЗ – България, няма как да наложи на електроразпределителното предприятие да извършва ежемесечен отчет на уредите за търговско мерене, така наречените електромери, тъй като няма такъв законов текст. В Закона за енергетиката се казва, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране осъществява ръководство и надзор по ред и начин, определени със закон, но в Закона за енергетиката няма текст, който да налага на електроразпределителните дружества да отчитат електромерите ежемесечно.
Във връзка с това и във връзка с постъпването на още законопроекти, за пореден път, моля народното представителство да включи точка в дневния ред – разглеждането на този законопроект и неговото приемане с цел подобряването на организацията и дейността на електроразпределителните предприятия, тъй като ще се облекчи дейността на електроразпределителните предприятия да възстановят своите отчетници, които бяха съкратили, тъй като няма законова процедура, по която да ги възстановят.
С приемането на този член в Закона за енергетиката се регулира проблемът отчетът на електромерите да се извършва ежемесечно; има законова основа Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да наложи, да осъществява по-пълен контрол и надзор над тези дружества и тези дружества имат възможност да възстановят своите отчетници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 27, против 35, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Яне Янев да се включи в дневния ред Проект за решение за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд „Земеделие” и на контрола, условията и реда при подпомагане по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България с вносител народния представител Петър Стоянов и група народни представители.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение отново е актуално, защото вчера от Разплащателната агенция са напуснали още двама от ключовите чиновници – Десислава Ковачева, която е началник на отдел „Европейско финансиране”, и Христо Панайотов, който е заместник-началник на отдел „Европейско финансиране”.
Ако така продължи тази тенденция, Разплащателната агенция ще бъде блокирана по същия начин, както и Агенция САПАРД. Злоупотребите и корупционните схеми ще продължат и там и ние само ще констатираме, че едни или други чиновници са разкарвани по съдилищата, а Европейската комисия ще ни наложи огромни санкции. Затова ние считаме, че е изключително важно да се осъществява реален контрол и да се види през цялото това време от съществуването на САПАРД и сега за Разплащателната агенция какво се е случвало в Държавен фонд „Земеделие”. Не е в състояние Вътрешната комисия, каквито и контролни функции да има тя, да може да осъществи необходимия контрол.
Затова още веднъж апелирам, ако не се приеме това наше предложение, може да се стигне до отнемане на акредитацията на Разплащателната агенция и това да доведе до огромни загуби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението на народния представител Яне Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 35, против 41, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народната представителка Екатерина Михайлова за включване в дневния ред на Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Тази точка е включена в програмата по ал. 7. Сега ще чуете и аргументите, които аз чух преди малко.
Госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Наистина ние сме направили предложението за точка в дневния ред и по ал. 7, и по ал. 3 и аз се обръщам към Народното събрание да подкрепи включването на тази точка, а именно годишните доклади на Комисията по финансов надзор за 2007 г. и Отчета за дейността и за седмичната програма, защото, ако не успеем да ги гледаме в днешния ден по ал. 7, да можем да ги гледаме по общия ред.
Защо е важно това? Първият аргумент е, че парламентът вече е в нарушение на своя правилник. По силата на Конституцията и новите изменения в правилника всички органи, които се избират изцяло или частично от парламента, трябва да предоставят своите доклади на Народното събрание и то в едномесечен срок по силата на чл. 75б от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябва да ги включи в дневния ред. Този доклад е постъпил на 30 май 2008 г. и все още не ги е гледал. Това е формалната страна.
Второто обаче, което е по-важно, е, че този доклад и отчетът на Комисията за финансов надзор е изключително важно сега да бъдат представени пред Народното събрание. С какво се занимава Комисията по финансов надзор? Това е всъщност контролът върху застраховането, контролът върху пенсионните фондове и контролът върху търговията с публични ценни книжа. Това е начинът, по който да разберем какво е състоянието днес със спестяванията на милиони български граждани, които доброволно се осигуряват в няколкото пенсионни фонда, които има в България. Има ли загуби, какво е финансовото състояние и как са предприети мерки, които да дават гаранция за всички тези хора, които веднъж задължително доброволно се осигуряват, втори път доброволно се осигуряват? Също така и в областта на застраховането. Освен банките, тези неща са също много важни да ги знаем.
Затова, господин председател, уважаеми колеги, настоявам да бъде включена тази точка в дневния ред на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Екатерина Михайлова.
Гласували 148 народни представители: за 58, против 26, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Методиев, за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, които се въздържахте по тази точка, моля ви чуйте още един път. Става дума за много жестоки финансови загуби за институции на икономиката на България. Става дума за тежки загуби, понесени от българските граждани в рамките на пенсионното осигуряване. Това не подлежи на протакане и отлагане. Нека го включим в дневния ред. Нека по този начин създадем възможност и Комисията по финансов надзор да се подготви с актуалните си данни. Нека го разгледаме сега, защото в противен случай, ако това нещо се отложи за след време, ще се окаже, че е пропуснат моментът, в който може да се направи нещо – да се подкрепи, да се намери решение за кризата, защото става дума за криза. Така че моля ви – нека да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Екатерина Михайлова.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 22, въздържали се 63.
Предложението и този път не се приема.
Последното предложение е от народния представител Минчо Христов – за включване в дневния ред на проект за Решение относно решаване на неотложните проблеми на транспорта в столицата.
Господин Христов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам Проекторешение за решаване на неотложните проблеми на транспорта в столицата. Всички вие знаете за тежката ситуация с транспорта в нашия град, а и във всички големи български градове. Всички знаете, че за да стигнем до работното си място, вече трябва да пътуваме по час или два – нещо, което никога не се е случвало. Вместо да търсят решение на проблема, общинските власти се занимават с концесиониране на транспортни линии, с далавери, с картелиране на пазара. Всички знаете за скандала, който стана със заместник-кмета на София само преди два дни.
Колеги, тъй като това е проблем, който не е политически, не е партиен, а касае всички нас, всички наши избиратели, ви предлагам следното решение: да задължим общината и правителството да седнат на една маса, в рамките на няколко седмици да направят конкретен план за действие - за строителство на автомобилни надлези и подлези на ключовите места, за велосипедни алеи, за създаване на няколко безплатни охраняеми паркинга на входа на големите градове. Говоря конкретно за София. Ето това е решението. Това е решение, което дават специалисти от Техническия университет - знаете, аз съм преподавател там.
Решението е просто. Въпросът е общината и правителството да седнат и да го направят. Във всички големи градове на Европа се постъпва по този начин – правителството и общините съвместно решават проблемите, а не е както тук – да се замерят с боклуци, с проблеми на „Топлофикация” и т.н.
Ето защо ви моля да подкрепите това разумно предложение. Нека да решим този изключително тежък за софиянци проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 111 народни представители: за 28, против 21, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Заповядайте – предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, аз съм изключително учуден, че 28 души от 240 български народни представители гласуват „за” решаването на транспортния проблем, на проблема със задръстванията в София!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това работа на парламента ли е?
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, че е работа на парламента, господин председател. На кого друг? След като този проблем не се решава нито от общината, нито от правителството, кой да го реши? Ние сме парламентарна република!
Уважаеми колеги, отново се обръщам към вас съвсем добронамерено – виждате, това е разумно предложение. Това се прави във всички европейски столици.
Моля ви да прегласувате това предложение и да направите нещо добро за София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Моля, гласувайте още веднъж предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 115 народни представители: за 31, против 41, въздържали се 43.
Предложението и този път не се приема.
Уважаеми народни представители, с това се изчерпаха предложенията за седмичната ни програма. С други думи, приехме Програмата за работа на Народното събрание от 5 до 7 ноември 2008 г. След като вече програмата е приета и понеже ми беше направена забележка относно начина на водене на заседанието, съм длъжен да кажа две изречения.
Точка шеста относно правилника – моето мнение е, че след като е направено предложение за промени в правилника, следователно трябва всички седемнадесет предложения да бъдат включени. (Ръкопляскания от ДСБ.) Не ми ръкопляскайте.
Имаше спор и на Председателския съвет. Нямам друг изход, трябваше залата да реши. Залата реши не така, както аз мисля. (Реплика от народния представител Иван Костов.) За това може да ме упреквате.

Няколко съобщения:
“На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. С уважение: Евдокия Манева”.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вносител е Министерският съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Георги Божинов;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител – Министерският съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносител народният представител Златко Златев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Министерски съвет;
- Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносители Ангел Найденов и група народни представители;
- Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – от същите народни представители;
- Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса с вносител Министерски съвет;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча с вносител Борислав Ноев. Този закон тъкмо сега го приехме?! (Реплики.);
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси с вносител Борислав Ноев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Министерски съвет;
- Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. с вносител Министерски съвет;
- Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г. с вносител Министерски съвет;
- Законопроект за допълнение на Закона за здравето с вносител Борислав Китов;
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с вносител народният представител Павел Шопов.
Това са общо 17 закона и проекторешения, които са внесени за една седмица.
Уважаеми народни представители, с оглед на това, което гласувахме и това, което не гласувахме – точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение на Търговския закон, внесен от Мартин Димитров и група народни представители.
“Закон за изменение на Търговския закон.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 17, ал. 1 числото “5000” се заменя с “500”.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Ще докладвам целия законопроект. Дискусията е обща, защото става дума за една материя.
“§ 2. В чл. 119, ал. 1, т. 4 числото “70” се заменя с “35”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
“§ 3. В чл. 161, ал. 2 числото “50 000” се заменя с “5000”.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 3.
От предложенията на народния представител Мартин Димитров остава само § 2, според становището, което е гласувано от Комисията по правни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Янаки Стоилов, обръщам се и към Вас като председател на Правната комисия! Новината от последния парламентарен контрол, господин Стоилов, е, че Министерският съвет една година след нашия законопроект подкрепя същата идея и внася подобен законопроект в българския парламент. На последния парламентарен контрол аз зададох въпрос на министър Петър Димитров защо един такъв текст, който е пазарен, който подкрепя средния бизнес, не се приема. Той каза, че Министерският съвет е обсъдил въпроса и ще внесе законопроект в същата посока, така че моята молба към вас, дами и господа, е да не бъдем като коне с капаци, а като видим, че има един текст, който намира приложение в много европейски страни, да го приемем. Този текст се случва, да не кажа, в повечето бързо растящи икономики и ние да не го приемаме, защото имаме някакви си наши разбирания. За какво става въпрос ще кажа още веднъж? Става дума за намаляване на минималния капитал за създаване на ООД 10 пъти – от 5000 на 500 лв.
Нека да видим първо накратко европейската практика. На последното обсъждане проф. Герджиков каза, че този момент не го подкрепя, защото искал европейско континентално право, а не англо-саксонско, но стана ясно в процеса на дискусията, че Франция, примерно, няма въобще такова изискване при създаване на ООД, няма минимален капитал. Такова нещо там няма. Няма такова нещо! И това е направено наскоро като една от мерките за подпомагане на предприемачеството. Страни като Китай и Египет намалиха 20 пъти изискването за минимален капитал за създаване на ООД.
В доклада на Световната банка, който ми е на бюрото, за правене на бизнес, нашият законопроект, внесен от СДС, е споменат във форума на Световната банка като ключов елемент за подобряване на бизнес средата в България. Това е оценка на Световната банка.
Вероятно това е накарало и Министерският съвет да се замисли след толкова време и да внесе законопроект, който е в същата посока, дори намалението, което те предлагат, е по-голямо.
Искам да ви кажа, че съседни на България страни като Македония въобще са отменили изискването за минимален капитал при създаване на ООД. Говорим само за ограничено отговорно дружество. Румъния и Сърбия драстично са го намалили, дори повече от това, което ние предлагаме като намаление. Много повече от това, което ние предлагаме като намаление! Страни като Великобритания и Ирландия въобще нямат такова изискване.
Целият аргумент, който беше изказан от Комисията по правни въпроси от различни колеги, е, че понеже имало проблем с междуфирмената задлъжнялост, този проблем щял да се решава по този начин – извинявайте, колеги, но не сте прави тук. Не сте прави! Това просто не е вярно, че междуфирмената задлъжнялост щяла да стане повече, ако се улеснявало създаването на ограничени отговорни дружества.
Другият аргумент, който беше изказан от различни колеги, е, че щяло да има по-голямо източване на ДДС, щото като имало повече фирми, щели да точат ДДС повече. Извинявайте, колеги, но тези дето точат ДДС не можете да ги спрете да направят компании с минимален капитал. Вие го знаете това. Моля ви се, наистина този аргумент не е сериозен! Нека да си говорим сериозно. Който иска да точи ДДС – има и парите, има и хора в данъчната администрация, защото без хора в данъчната администрация точене на ДДС, ако не знаете, аз да ви кажа, не може да стане! Това е абсурд! Така че проблемите са другаде. (Шум и реплики в залата.)
Ето, господин Овчаров веднага се съгласи с мен, виждам го там!
Така че, колеги, това е един от разумните механизми. В началото на тази сесия слушах председателите на парламентарните групи да казват, че ще подкрепят всички разумни предложения на опозицията – ето ви разумно предложение. И сме в ситуация, в която и Министерският съвет внася подобен законопроект, разбира се, една година по-късно, но това не е важно.
Надявам се, въпреки че Комисията по правни въпроси подкрепи част от нашето предложение, в неговата пълнота, то да бъде прието от българския парламент. Това е една от разумните мерки. Хората трябва да станат предприемачи. Не говоря за големи фирми, тях си ги има. Говоря за малкия и среден бизнес. Не трябва да им се пречи на тези хора – каквото могат, да правят, да ги насърчаваме, да не им пречим.
Пак ви казвам, че социална държава като Франция си позволява да има изискване от едно евро за създаване на ООД. Едно евро да имат като минимален капитал, така че навсякъде е записано, че това дори не се брои за изискване. Защо ние да не можем да го направим? Защо да гледаме другите страни, които имат успешни практики, насърчават малките и средни фирми? Ние много трудно и много мъчително приемаме тези неща. Защо, колеги? Нищо страшно няма да се случи, напротив. Това е едно излишно изискване – едни пари там ги внасят хората в банката, държат ги известно време и ги изнасят. В това е цялата работа, това е минималният капитал в момента. Господин Стоилов го знае това нещо. Този капитал не стои в банката по принцип. Внася се по време на регистрацията, стои известно време и после се изнася. Караме ги хората да се занимават с глупости. Ето такива работи!
Имайте предвид, понеже много хора ми казаха, че 5000 лв. не са били проблем, ама, вижте сега – нали искаме да насърчим група студенти, като завършат университета да могат да започнат бизнес? Защо да им правим бюрократични усложнения?
Колеги, надявам се да подкрепите предложението. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Професор Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Въпреки цялото ми уважение към господин Мартин Димитров, трудно мога да приема неговите предложения. Те всичко на всичко са три. Едно от тях е абсурдно. Абсурдно е това негово предложение: капиталът на акционерното дружество от 50 хил. лв. да се намали на 5 хил. лв., защото това е изискване в Дванадесета европейска директива за хармонизация на дружественото ни право, и ние трябваше да хармонизираме дружественото си право в тази част. С това бихме нарушили драстично директивата и бихме могли да си го позволим, ако желаем да приемем обратния път извън Европейския съюз. Всъщност прощавайте, не беше Дванадесета директива, а мисля, че беше Първа директива - за капиталовата адекватност. Нека да не абсолютизирам точно кой беше номерът на директивата.
Що се отнася до следващите предложения, те вече биха могли да се дискутират. Първото от тях е това, на което акцентира господин Мартин Димитров – за капитала на ООД от 5 хил. лв. на 500 лв. Да, звучи на пръв поглед добре, но дали действително е разумно. В България, както впрочем и в страните от немския правен кръг, така както ние сме възприели в тази си част точно тази форма, има пет вида търговски дружества. Само три от тях имат изискване за задължителен минимален капитал.
Какво пречи на тези, които искат да развиват дребен и среден бизнес, да изберат друга дружествена форма, където изобщо няма изискване за капитал? Затова има събирателно дружество, има и командитно дружество, които, забележете, по българското право са персонифицирани. Тоест те са признати за юридически лица, за разлика от много други правни системи, в които те не са юридически лица. След това, какво пречи на тези, които искат да се занимават с дребен и среден бизнес, да се регистрират като еднолични търговци? Какво пречи на тези, които искат да се занимават с такъв бизнес, да образуват една кооперация? Всички тези форми са на лице. Защо непременно там, където капиталът играе гаранционна функция – една от двете функции на капитала е гаранционна - ние да намаляваме гаранционната функция? Да й отнемем всъщност този характер и от пет хиляди да направим петстотин. Който не разполага с първоначален капитал, нека си направи събирателно дружество, командитно дружество, да започне като едноличен търговец или да учреди кооперация. Затова аз съм категорично против тази промяна.
Що се отнася до последното – при учредяването на ООД първоначално да бъдат внесени не 70% от записания капитал, а 30%. Това би могло да се подкрепи, това би било някакво облекчение, затова аз бих се съгласил и в тази част бих подкрепил законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Герджиков, по отношение на Европейската директива и акционерните дружества искам да Ви кажа следното нещо – тя прави разлика между листвани и нелиствани компании, между публични и непублични компании. Това предложение няма смисъл да го обсъждаме, тъй като ние го оттеглихме.
Но основната идея, господин Герджиков, е намаляването на минималния капитал за създаване на ООД. Спомняте си, че в комисията ми казахте, че сте привърженик на европейското право, което отхвърляло тази идея. Тогава аз Ви попитах за Франция. Една от ключовите мерки, които Франция предприема да насърчи бизнеса в последните години, която се определя като много успешна - господин Стоилов, това е онази, социалната страна, е намаляване на минималния капитал за създаване на ООД на едно евро. Понеже същите тези неща ги казахте и в комисията, направих справка за Франция. Там също има едноличен търговец, господин Герджиков, който е без капиталова форма. Освен това, понеже анализът, който са направили тези хора, показва, че ООД-то е най-предпочитаната форма за правене на бизнес в целия Европейски съюз, да не кажа в целия свят, затова са сметнали хората, че там трябва да се направи облекчението, че там трябва да се направи този правилен ход.
Какво ме притеснява, че ще стане? Няма да приемете това, което ние сме предложили. Ще изчакате от Министерския съвет да дойде законопроектът, който е в същата насока, и тогава изведнъж - Вие, господин Герджиков, няма да сте тук, в залата, вероятно, вашите колеги ще го гласуват. Загубихме вече една година ей така да си прехвърляме топката. Защо?
Да Ви кажа за Великобритания, господин Герджиков. Добре, там не е континентално право, англо-саксонско е. Ама пак има едноличен търговец и пак има ООД, което отново е без изискване за минимален капитал. Освен това, каква гаранция може да бъде една сума, която се внася и се изнася след това от банката? Този въпрос много пъти Ви го задавам и не съм получил задоволителен отговор. Извинявайте, ама не е гаранция.
Така че, уважаеми колеги, всички разумни предпоставки да бъде подкрепена тази идея са налице. Искам да Ви кажа, че колегите икономисти, с които съм говорил, са категорично “за”. Говоря от групи в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Герджиков.
Да променяме Търговския закон само за един параграф, това ли ни е законодателната техника?!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Много важен параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв важен параграф?!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Всичко, което е свързано с пари, е важно.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Не случайно споменах, че нашето право в тази си част е опряно на немското разрешение. Има различие между френското и немското право. Във френското право, когато правят отстъпление от това изискване за по-висок капитал, има други гаранции в закона, които в нашия го няма. Ако възприемем френската система, трябва да прекроим целия си Търговски закон, за да угодим на това да бъде от 5 хил. на 500 лв. Нещо, с което аз трудно бих се съгласил.
Нещо, което сме поели един път, защо да го разваляме? Една жаба не може да иска да й се подковат краката, защото тя не е вол. Много ви моля, в немското право, което следваме като модел, е по този начин, по който ви казвам.
Що се отнася до едноличен търговец в другите дружествени форми – събирателно дружество и командитно дружество, те не са юридически лица по френското право. По нашето са юридически лица и въпреки това нямаме изискване за капитал. Следователно има много възможни форми, не само на едноличен търговец да бъде по този начин. От тази гледна точка аз се учудвам на това упорство на господин Мартин Димитров. Да настоява толкова, след като нищо не пречи на средния и дребния бизнес да развива такъв бизнес и без да има изискуем минимален капитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три параграфа на Търговския закон? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре, четвъртък. От 9,00 ч. ще започнем гласуванията. Ще стигнем и до Търговския закон.

Следваща точка, която също е по чл. 40, ал. 7:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ ВЪПРОСИ НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Докладът е на Комисията по икономическата политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и господин Гаврил Методиев – изпълнителен директор на Националния компенсационен жилищен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да не е съгласен с това процедурно предложение? Няма. Поканете ги.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, „Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове”. Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пише, че има предложение на народния представител Яни Янев – „Наименованието на закона да се измени така ...”. По-нататък пише, че комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 1.
И сега какво стана? Законът две заглавия ли ще има?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение на народния представител Яни Янев за създаване на нов § 1. Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, но предложението на Яни Янев е наименованието на закона да се измени. След като подкрепяте вносителя, не можете да подкрепите ново заглавие.
Имате думата по заглавието. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 1 – комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой е той?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2 със следната редакция ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но кой е § 1?
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Параграф 1 е предложението на народния представител Яни Янев за промяна на заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но вижте какво пишете по-горе: „Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона”.
Кое е заглавието на закона?
Как да излезем от положението?
„Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове”. Това е по вносител. По-нататък пише: „Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона”. Значи заглавието остава това.
След това – ново заглавие на Яни Янев като § 1. Какво да направим? Комисията сигурно е обсъдила въпроса.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, според мен трябва да направим уточнението, че има печатна грешка в предложения текст. След цитираното заглавие и след записа за обнародването в „Държавен вестник”, следва текст: „Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона”. Този текст трябва да се заличи. По-нататък всичко си отива на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква печатна грешка?!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Написано е по инерция. Ако този текст го нямаше, всичко си е на мястото.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ужас! Дайте тридесет минути почивка и да се уточнят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, с други думи искате да кажете, че комисията не подкрепя наименованието на закона, както сте го внесли.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вероятно удебеленият текст трябва да бъде поставен след предложението на народния представител Яни Янев. Идеята е Законът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове да стане „Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове”. Смятаме, че това е по-логично и такава е философията на по-нататъшните текстове в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А какво ще стане със Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове? Нали с този закон изменяме и допълваме съществуващия? Ако направим това, което Вие сега ми казвате, това означава, че въобще не пипаме стария Закон за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Трябва да има „Закон за изменение и допълнение ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Петнадесет минути почивка, за да може комисията да изясни становището си относно заглавието на закона. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме. Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона и така както тук се докладва – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2. Вие прочетохте ли текста на § 2? Не. Само § 1, добре.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Параграф 2. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. Този закон определя условията и реда за уреждане правата на граждани, притежаващи жилищно-спестовни влогове в „Банка ДСК” ЕАД към 31 декември 1990 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 2 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението и по т 1, подкрепя по принцип предложението по т. 2 и т. 4 и не подкрепя предложението в останалата му част – т. 3 и т. 5. Ще прочета т. 3 и т. 5:
„3. В ал. 1, точки 2 и 4 да отпаднат, а останалите се преномерират.
5. В ал. 3 думите „граждани с доказани жилищни нужди” се заменят с думите „и граждани, имащи право на компенсация”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да прочетем и предложението на Яни Янев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение и на народния представител Яни Янев. Комисията не подкрепя предложението. То е следното:
„В § 2 чл. 2 се създава нова ал.- 4:
„(4) Граждани, не отговарящи на условията по ал. 1 и ал. 2, се компенсират финансово чрез жилищно-компенсаторни записи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 2, който става § 3 със следната редакция:
„§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „с доказани жилищни нужди с оглед придобиване на жилища” се заменят с „имащи право на компенсация по този закон”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. не притежават в страната и в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване, или ако притежават такива, то тяхната стойност по Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси заедно със стойността на имуществото по т. 4 не надхвърля 40 000 лв.”;
в) в т. 4 числото „15 000” се заменя с „40 000”.”
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Толкова много години приказваме да помогнем на тези хора, а сега в залата няма никой! Все пак – да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 3 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.
Ще прочета неподкрепения текст:
„§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
„5. пета група – с влогове, престояли до 5 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Вземам отношение, за да подкрепя становището на комисията, че в § 3 т. 1 не бива да се приема. Това е предложение на колегите от Парламентарната група на „Атака”. Не е нито целесъобразно, а според мен не е и законосъобразно – 20 години след прилагането на закона, който казва, че „тези, които са имали жилищно-спестовни влогове, престояли по-малко от 5 години тогава в ДСК...”, сега изведнъж да им дадем право да ползват права по този закон. Всички, които са имали досега такива влогове, в 99,99% сигурно са ги ликвидирали, защото нямат такива права. Второ, ако някои не са ги ликвидирали, а други са ги ликвидирали, ще ги поставим в неравностойно положение.
Затова подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Господин председателю, комисията предлага следната редакция за § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „с доказани жилищни нужди” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи народни представители да се изкажат. Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите по ал. 1 и не подкрепя текста по ал. 2 и ал. 3, които трябва да прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но комисията предлага следваща редакция на § 4, който става § 5. Направо прочетете това, което предлага комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по ал. 1 и не подкрепя по ал. 2 и 3.
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. Създава се чл. 4а:
„Чл. 4а. Притежателите на жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., могат да прехвърлят същите на роднини по права линия, а по съребрена – до втора степен включително”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! По този текст, ако в Преходните и заключителни разпоредби нямаше промени в сроковете за привеждане в съответствие на този закон, нямаше да има проблеми. Алинеи 2 и 3 казват по какъв ред, дефиниран в закон, да стане това прехвърляне. Вероятно може да се отговори, че това ще се уреди в правилника. Но има един преклузивен шестмесечен срок, в който тези, които желаят да прехвърлят на своите роднини по права и съребрена линия до втора, трябва да сторят това и да подадат в същото време заявление за включване в окончателните списъци. Аз се страхувам, че времето, което е предвидено за излизане на правилника, и този преклузивен шестмесечен срок от влизане на закона в сила няма да е достатъчно и ще лишим някои хора от възможността да сторят това.
Поради тази причина считам, че няма никакъв проблем в закона да се дефинира как непосредствено след публикуването на закона те да могат да сторят това, без да изчакват излизането на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може ли да поясните какво предлагате?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Поддържам предложението си по ал. 2 и 3 и искам да се допълнят към предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, когато гласуваме, ще гласуваме ал. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Параграф 5 е по вносител и става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 6 има предложение на Стела Банкова и Минчо Христов – в чл. 7 да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Собствениците на спестовни числа могат да получат левовата им равностойност при поискване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мария Капон и Елеонора Николова – в чл. 7, ал. 3, след думата „жилище” да се добавят думите „или представяне на компенсаторни записи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и на народния представител Яни Янев.
В чл. 7 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Размерът на левовия индекс на едно спестовно число на лицата по чл. 2, ал. 4, е в размер на една трета от размера на левовия индекс по ал. 2.”
Съществуващата ал. 3 и предложената нова ал. 4 стават съответно алинеи 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7, в следната редакция:
„§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Размерът на левовия индекс за едно спестовно число се определя от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд, като се вземат предвид инфлационните процеси, пазарните цени на жилищата и наличните средства по фонда.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Паричните компенсации по ал. 1 се ползват само от гражданите, които придобиват или започват изграждането на жилища след 3 август 1992 г.”
3. Създават се алинеи 4 и 5:
„(4) Дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите след придобиване или започване изграждането на жилища.
(5) Условието за изплащане на финансовата компенсация по ал. 3 е налице и когато жилището попада в режим на съпружеска имуществена общност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да коментирам предложението, което правя в чл. 7. Създава се нова ал. 4, която гласи, цитирам точно: „Собствениците на спестовни числа могат да получат левовата им равностойност при поискване”.
Този изключително кратък текст, колеги, би довел до следното. Всички граждани, които имат спестовни числа, натрупани вследствие на това, че са държали дълго време своите спестявания в Държавната спестовна каса и по този начин са кредитирали държавата, могат да получат левовата равностойност на тези числа при поискване. Вие знаете, че една огромна част, бих казал две трети от гражданите, които имат лихвоточки или лихвочисла, не са правоимащи. Те никога няма да получат своите средства, независимо от това, че понякога става дума за 200, 300, 500 до 1000 лева.
Мисля, че не е справедливо да делим гражданите на правоимащи и правонямащи, на такива, които имат апартаменти или които нямат. И ще ви кажа защо. Много граждани живеят в стари панелки, въпреки че имат тези лихвочисла, въпреки че имат право държавата да им върне онова, което им дължи. Всъщност държавата им дължи за това, че те са държали своите пари безлихвено, за дълго време, в продължение на години са кредитирали българската икономика. Тези пари държавата наистина им ги дължи, нека да дадем възможност да си ги получат.
Това е накратко моето предложение. Действително в много случаи става дума за суми от 200, 300, 500 или 1000 лв., но тези пари могат да бъдат използвани от гражданите да направят някакъв елементарен ремонт на жилището, което притежават. Защо да им отнемаме тази възможност?
Не искам да говоря, че за много хора това ще бъде глътка въздух на фона на тези цени и на парното, и на тока. Поне да си помогнат да си платят сметките за настоящата година, както се казва.
Завършвайки, отново ще акцентирам на това: уважаеми колеги, това са пари, които държавата дължи на тези хора. Те не искат подаяние, те искат просто да има една справедливост, държавата да даде тези средства, да им даде средствата, които те наистина би трябвало да притежават, стига да се приеме това наше предложение. Просто разделянето на правоимащи, слагането на какви ли не пречки пред хората да получат парите, които се дължат, не е справедливо.
Аз не искам да влизам в подробности за така наречената реституция, която се извърши и която продължава да се прави в междублоковите пространства на големите градове. Не искам да говоря за масовата приватизация – този грабеж, който беше извършен към хората. Не искам да говоря за касовата приватизация, за потъването на милиарди и милиарди в джобовете на определени конкретни лица, някои от които ние виждаме всеки ден тук в тази зала.
Ето за това става дума, колеги. Мисля, че това е справедливо, мисля, че ако правителството има своята отговорност, би трябвало да подкрепи това предложение, а и ако парламентът наистина защитава интересите на гражданите и на хората, които са държали толкова дълго време своите пари в ДСК, би трябвало да приемат предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Наистина искам да подкрепя изказването на колегата Христов. Ще пестя от времето, няма да разтягаме лакардии, но все пак – първо, много ме вълнува: какъв е критерият за разделяне на правоимащи и неправоимащи? Защо отново имаме това деление? В крайна сметка – хайде да обезщетим хората за парите, които загубиха, защото, когато се спестяваха, това бяха реални, живи пари. Знам го от личен опит. Късаше се от залъка на децата, късаше се от семейния бюджет, а сега с уместно подхилкване да кажем: „Е, голяма работа!” – аз няма да се съглася. Изобщо не е справедливо и категорично съм против това. Колкото и да ни е скъпо времето, длъжен съм да го кажа. В крайна сметка има и морал в тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде да вземем парите?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: От парите за Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, сега от парите за Ирак...
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да върнем батальона от Ирак и да върнем парите на хората. Какво правим в Ирак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Първо, искам да заявя, че не съм участвал в работната група и в комисията, но нещата, които се казват от тази трибуна, не са верни. Не са верни по две причини. Този закон е създаден, за да се решат жилищни въпроси на граждани, които имат такива от преди близо 20 години. По никакъв начин държавата не дължи някому пари, както тя не е дължала...
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): А те, не че ги дадоха навреме.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Моля, да се изслушваме.
... на тези граждани, които са имали работнически, детски и други влогове и които по съответния ред, в онези времена по някакъв начин са решени.
Изключително чувствителната за българския гражданин тема за жилище е била причина и естествено общественият натиск през 1990 г. да се приеме този закон. Този закон е създаден, за да се уредят правата на тези, които имат жилищни влогове, а не спестовни влогове изобщо. Тук няма никакви пари и никакви пари не са се въртели от държавата. Тук има едни числа, които, ако тогава ги бяхте превърнали в пари особено след деноминацията, сега ще са смешни левове. Това не са пари, а числа.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): Даваха пари, а не числа!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това не са пари, а числа. Нещото, което трябва да се разбере, за да не се заблуждават гражданите, че имат пари в ДСКаса.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, от място): Даваха живи пари, а сега ни лъжете, че са числа.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е пазарната икономика, господин Чернев. За съжаление е така. (Народният представител Минчо Христов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие се изказахте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Георгиев, мисля, че не е тук мястото да жонглираме, да усукваме по килифарски, извинете ме за израза, може би е силен, но мисля, че е точен. Хората в продължение на дълги години са внасяли, забележете – безлихвено огромни суми, говоря за милиарди, а не за стотици милиони, с цел да закупят някакво жилище. Ако Вие казвате, че тези милиарди левове в продължение на години, които държавата е използвала за развитие на българската икономика, за строеж на предприятия, за строеж на жилища... Може би голяма част от жилищните квартали са построени с тези пари.
Ако Вие казвате, че това не са пари, а някакви точки, мисля, че грешите. Ако Вие наистина, ама наистина защитавате интересите на гражданите, които са Ви пратили в тази зала, би трябвало да подкрепите предложението, което правя. Всички граждани, които имат тези числа ли ще ги наречете, точки ли ще ги наречете, лихвоточки, лихвочисла – както искате, така си ги наричайте. Въпросът е, че зад тях стоят огромни суми, огромни средства, с които българските граждани са заделяли от залъка си, помагали са за строителството на жилища, за развитието на икономиката и държавата им дължи някакво възмездие за тези средства. Именно за това става дума.
Затова мисля, че най-разумното е всеки, който има лихвоточки, може да са много малко (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – нека да отидат и да си ги получат от същата тази държава,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: ...която в продължение на години е използвала тези огромни средства – средствата на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Господин Христов, дали съм загрижен за хората, които са ме пратили в тази зала, личи от това, че съм седнал и съм направил този законопроект, за разлика от Вас, който предлагате незаконни неща и от трибуната на тази зала, когато се говорят незаконни неща, значи се словоблудства.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Ако залата ги приеме, ще станат законни.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не е добре за законодателната ни практика да се демагогства по този начин, предлагайки незаконосъобразни решения и, тупайки се в гърдите, че сте много загрижен за правата на гражданите. Държавата и Банка ДСК, са различни неща. Не отъждествявайте едни финансови структури, респективно търговски дружества, с държавата. Уж преподавате някъде нещо, а доста неща трябва да научите още.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): ДСК беше държавата, господи Георгиев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с § 7, който става § 8.
В чл. 9, ал. 1 т. 3 се отменя.
Параграф 8 става § 9 и е по вносител.
По § 9 има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби думите „гражданите, включени в групите по чл. 3, ал. 1 от закона” се заменят с думите „гражданите, имащи право на компенсация”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители, за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 9, който става § 10.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Допълнителна разпоредба” и § 11:
„§ 11. Навсякъде в закона думите „Държавна спестовна каса” и „Държавната спестовна каса” се заменят съответно с „Банка ДСК” ЕАД. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя § 10, който става § 11.
Прочетете предложението на Яни Янев, тъй като не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Има предложение на народния представител Яни Янев.
В § 11, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби се добавя ново изречение:
„В същия срок декларират правата си лицата, които не отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1 и 2.”
„§ 12. (1) В шестмесечен срок от влизане в сила на този закон, притежателите на жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г. и предстояли повече от пет години към тази дата, които не са декларирали правата си, доказват правото си на компенсация по чл. 2, ал. 1 пред местните комисии към общините по чл. 8, ал. 2.
(2) В срок до една година от влизане в сила на този закон кметовете на общините одобряват окончателните списъци по чл. 4.
(3) Право на левова индексация по чл. 7, ал. 1 имат лицата, включени в окончателните списъци по чл. 4, които са придобили или започнали изграждане на жилище, в срок до пет години от влизане в сила на този закон.
(4) Изплащането на левови компенсации се извършва от Националния компенсационен жилищен фонд чрез местните комисии по чл. 8, ал. 2 по реда на постъпилите заявления за реализирани права по ал. 3.”
Следващият параграф е на господин Яни Янев, който го няма в залата:
„В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след края на изречението се поставя запетая и се добавя „както и плащания за дейности, свързани със саниране на жилища и прилаганите във връзка с това мерки за енергийна ефективност.”
2. Създават се нови алинеи 5, 6 и 7:
„(5) Лицата, неотговарящи на изискванията на чл. 2, ал. 1 и 2, могат да направят искането си за регистрация на спестовните числа като жилищни компенсаторни записи по реда на ал. 4 до две години от влизане в сила на настоящия закон или до две години от влизане в сила на решението, с което им е отказано правото на обезщетение по реда на чл. 2.
(6) Издадените по ал. 5 жилищно компенсаторни записи са свободно прехвърляеми компенсаторни инструменти, сделките с които се извършват по реда на ЗСКИ. Пазарната цена на сделката, с която лицата по ал. 5 прехвърлят собствеността върху жилищно компенсаторните записи, не може да бъде по-ниска от 50% от номиналната стойност.
(7) Собствениците на жилищни компенсаторни записи, издадени по реда на ал. 5, могат да ги използват за: закупуване на дялове и акции, собственост на държавата по реда на ЗПСК, закупуване на имоти частна държавна собственост, закупуване на земеделски земи и гори съответно от Държавния поземлен фонд и от Държавния горски фонд, плащания по концесионни сделки, плащания за дейности, свързани със саниране на жилища и прилаганите във връзка с това мерки за енергийна ефективност.”
3. Съществуващите алинеи 5, 6 и 7 стават съответно 8, 9 и 10.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага § 12 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията не подкрепя предложението на Яни Янев:
В § 13 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Лицата по ал. 2 могат да участват отново в процедурата по издаване на жилищно-компенсаторни записи за спестовните им числа, остойностени в неизползваните от тях жилищно-компенсаторни записи в двугодишен срок от влизането в сила на този закон, независимо от това дали понастоящем отговарят на изискванията на чл. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 13 и 14 са по вносител.
Комисията предлага § 15 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 16, който става § 15 със следната редакция:
„§ 15. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема необходимите промени в правилника за прилагането на закона.”
Има предложение на народния представител Яни Янев, което комисията не подкрепя:
1. Създава се нов § 16 със следното съдържание:
„§ 16. В чл. 81, ал. 3 от Закона за концесиите се прави следното допълнение: след края на изречението се поставя запетая и се добавя: „както и определя максималния размер на концесионните плащания, които могат да се извършват с компенсаторни инструменти.”
2. Съществуващите параграфи 16 и 17 стават § 17 и 18.”
Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. В чл. 47, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (обн., ...) думите „Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове” се заменят със „Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това докладът на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно спестовни влогове приключи. Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка – до 11,36 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието след почивката с точката, предложена от Парламентарната група на Демократи за силна България по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2007 Г., ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2007 Г. И ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ЗА 2007 Г.
Вносител е Комисията за финансов надзор.
Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Процедурата, господин председател, е за допускане в пленарната зала на господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, и господин Бисер Петков – заместник-председател и ръководител на Управление „Осигурителен надзор” в Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение за допускане в пленарната зала? – Няма.
Моля да поканите господин Апостол Апостолов и господин Бисер Петков в пленарната зала.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На вашето внимание предлагам:
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет за дейността на Комисията за
финансов надзор за 2007 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и
Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от
Комисията за финансов надзор на 30 май 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 4 юни 2008 г. разгледа и обсъди Годишен отчет за дейността, Годишен финансов отчет и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2008 г.
В заседанието взеха участие: господин Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор, господин Бисер Петков - заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Мария Илиева – главен секретар на Комисията за финансов надзор, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и други.
Годишният отчет за дейността, Годишният финансов отчет и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г. бяха представени от председателя на Комисията за финансов надзор господин Апостол Апостолов.
В краткото си изложение той подчерта, че представените отчети са подготвени, съгласно изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор в три части. Първата част е за дейността на комисията в трите й направления: „Надзор върху инвестиционната дейност, ценните книжа, фондовите борси и управлението на активи”, второто направление: „Допълнителното пенсионно осигуряване” и третото направление: „Надзор върху застрахователната дейност”. Втората част са Годишният финансов отчет, който е заверен от Сметна палата. Третата част е за касовото изпълнение на бюджета.
Председателят на Комисията за финансов надзор подчерта, че през 2007 г. дейността на комисията в регулативен аспект е била насочена към въвеждането на всички директиви, касаещи европейското законодателство. Не са констатирани никакви забележки от гледна точка на въвеждането. Най-голямото предимство е въвеждането на така наречения европейски паспорт. Това е възможността на български компании, лицензирани в България в областта на финансовото посредничество да извършват операции в рамките на целия Европейския съюз и обратно – всички лицензирани в другите 26 страни – членки на Европейския съюз, финансови посредници да оперират в България. Получени са над 400 нотификации в областта на ценните книжа, застраховането и една нотификация в областта на пенсионното осигуряване, касаещо така нареченото според нашето осигурително законодателство, професионална пенсионна схема от английската минна компания „Риотинто”.
Числата от отчета за 2007 г. показват ниска база, от която стартира българският небанков финансов пазар. Показват сериозно нарастване както по отношение на капитализацията на Фондовата борса спрямо брутния национален продукт, така и по отношение на застрахователното проникване, обемът на активите, с които оперират пенсионните фондове от втори и трети стълб и много важната част на небанковия сектор от гледна точка на структурирането и финансовото посредничество. В отчета се проследява, че през 2002 г. постепенно банковият сектор, който тогава е заемал 91% от финансовото посредничество в България, към 2007 г. вече е около 80% за сметка именно на застрахователи, пенсионни осигурители и институционни посредници и управляващи дружества.
По отношение на Годишния финансов отчет председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза, че той е на годишна база 9 млн. 729 хил. лв. Това са разходите, реализирани от комисията миналата година, от които субсидията от държавния бюджет възлиза на сумата от 5 млн. 655 хил. лв. Реализирана е икономия от плана за такава субсидия в рамките на 1 млн. 112 хил. лв. Тоест комисията е успяла да събере повече такси и глоби в този размер. Комисията е реализирала приходи от собствената си дейност в размер на разликата от 9 млн. 729 хил. лв. до 5 млн. 655 хил. лв.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, господин Бисер Петков, представи частта от отчетите, свързана с регулирането на допълнителното пенсионно осигуряване. В тази сфера през миналата година са приети два закона за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, с които са транспонирани определени положения от Директивата за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване и Директивата за равните права и защита от дискриминация.
В областта на подзаконовата нормативна уредба Комисията по финансов надзор е приела изменение и допълнение в пет наредби, регламентиращи дейността по допълнителното пенсионно осигуряване с цел усъвършенстване на регулациите.
По отношение на лицензионните и разрешителните режими, които са в компетентност както на комисията като колективен орган, така и на заместник-председателя, през 2007 г. не е лицензирано ново пенсионно-осигурително дружество. В края на 2007 г. е започната една лицензионна процедура, която е приключила в началото на 2008 г. Към днешна дата на пенсионно-осигурителния пазар в България има 10 лицензирани пенсионно-осигурителни дружества. Последното от тях – Пенсионният осигурителен институт, все още не е започнало своята дейност, защото е в процедура на изискване на заявление за дейност на съответствието на пенсионните фондове, които ще учредява и управлява. През 2007 г. са получили разрешения за дейност три пенсионни фонда, които Пенсионно-осигурително дружество “Топлина” управлява към настоящия момент. През 2007 г. е даден реален старт на дейността по доброволното пенсионно осигуряване в професионални схеми с издаване на разрешение на две дружества да учредят и управляват доброволни пенсионни фондове за професионални пенсионни схеми. Към днешна дата вече има регистрирани две професионални схеми на две предприятия-осигурители.
По отношение на надзорната дейност допълнителното пенсионно осигуряване е секторът, в който надзорът е най-интензивен. Той се осъществява на базата на ежедневно подаване на информация от пенсионно-осигурителните дружества. В Комисията за финансов надзор се получава информация за всички инвестиции на пенсионните фондове от банките-попечители и от самите пенсионно-осигурителни дружества. Така се контролира спазването на инвестиционните ограничения, а така също и правилната оценка на активите, която е много важна за съпоставимостта на доходностите, реализирани от пенсионните дружества.
Това, което г-н Бисер Петков подчерта при обсъждането на осигурителния надзор и дейност, е стремежът на Комисията за финансов надзор за сътрудничество с пенсионно-осигурителните дружества. При направените проверки, в регулярните констативни протоколи вече преобладават препоръките, които се дават с цел подобряване на дейността на пенсионните дружества при констатиране на определени рискове. По-малко са констатираните нарушения и съответно санкциите. Има и дружества, на които са съставени административни актове за установени нарушения и наложени санкции, предвидени от закона.
Либерализацията на инвестиционната политика на пенсионните фондове от началото на 2006 г. е дала съответните резултати през 2007 г. Настъпили са значителни промени в структурата на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Новите регулации са позволили на пенсионните фондове да се възползват от миналогодишната възходяща тенденция на финансовите пазари и да реализират значителни равнища на доходност, които са над сравнително високите нива на инфлацията. Негативното развитие, което финансовите пазари имаха в началото на тази година, обаче е дало резултат с обратен знак. Според комисията отклоненията не са толкова значителни и могат да бъдат преодолени през следващите месеци.
Характеристиките на пазара на пенсионното осигуряване към края на 2007 г. са следните: броят на осигурените лица достига 3 млн. 440 хил. Този брой е относителен, тъй като някои от осигурените лица имат участие в два и повече пенсионни фонда. Капиталовата система има значително покритие и нетните активи, управлявани от пенсионните дружества в трите типа пенсионни фондове, са в размер на 2 млрд. 340 млн. лв.
В обсъждането на дейността на комисията се включи господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. В изказването си той специално отбеляза философията и метода на работа на комисията с неправителствения сектор и организациите на бизнеса от небанковия финансов сектор.
В оценката за работата на Комисията за финансов надзор управителят на Националния осигурителен институт г-н Йордан Христосков заяви пред народните представители, че тя е част от българския социален модел. Интегрираният надзор върху животозастраховането, търговията с ценни книжа и допълнителното социално осигуряване е постижение, което се оценява високо от нашите европейски банкови и небанкови партньори.
След представянето на отчетите народните представители направиха дискусия, в която изразиха одобрението си от работата на Комисията за финансов надзор. Особен акцент беше поставен върху правилата, с които работят експертите от комисията. Тези правила следват европейските стандарти в една или друга степен и тенденцията е в близките години работата на нашата надзорна институция да интегрира онези европейски принципи, върху които работят и сходните европейски институции.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” 14 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г., № 820-00-22, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.5.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Колеги, искам да обърна вашето внимание, че всъщност днес ще има дискусии по приемане на проекторешение, предмет на което са три документа, а именно: годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г.; годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Господин Адемов, моля Ви да прочетете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„РЕШЕНИЕ
по годишния отчет за дейността на Комисията за финансов
надзор за 2007 г., годишния финансов отчет на Комисията за
финансов надзор за 2007 г. и отчета за изпълнението на
бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Приема годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г., годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, откривам дискусията за приемане на проекторешението, така както чухме доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Имате думата.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин председател, аз вземам думата, защото за първи път сме в тази процедура – на чл. 75б – един нов текст на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по силата на който, първо, трябва в рамките на десет минути вносителите да изложат своите виждания, още повече в момента темата наистина е актуална. След това започва дискусията и се открива възможност да задаваме въпроси към вносителите, на които те да отговарят.
Правя това уточнение, защото за първи път се случва в българския парламент да правим тази процедура, а именно изслушвания и приемане на годишни доклади на институции, излъчени от парламента. Това е форма на парламентарен контрол малко по-различна и с повече права на парламента за контрол върху дейността на тези институции.
Моля Ви да вървим по този ред – първо да чуем вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съвършено правилно отбелязахте, редът е такъв. И действително всички структури, които се избират или част от тях се избира от парламента, ще подлежат на парламентарен контрол по този начин.
Господин Апостолов, Вие сте председател на Комисията за финансов надзор, заповядайте, имате думата в рамките на десет минути да представите трите отчета.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отчетът на Комисията за финансов надзор за 2007 г., както беше представен от Социалната комисия в парламента, се състои от три документа. Първият е отчетът за дейността.
За съжаление 2007 г. е ирелевантна към 2008 г. в сто процента. Година, в която финансовият пазар в България се развиваше значително напред, интеграцията в Европейския съюз, приемането на законодателството, което облекчи взаимното признаване на лицензии, издадени в България и съответно в други регулаторни органи от Европа в България създадоха много добри предпоставки за развитие на финансовите услуги. Така че резултатите, които бяха представени за 2007 г., са значително нараснали.
Предпоставките са няколко. Едната е тази, която споменах. Втората е ниската база, от която стартира въобще извънбанковата финансова система в България – ниско ниво на застрахователно проникване, много ниски нива, съотношения на Българската фондова борса спрямо брутния национален продукт. Недостатъчно голямата дълбочина на Фондовата борса даде възможност за големи нараствания на капитализацията на компаниите и благоприятната международна обстановка доведоха до голямо желание на българския бизнес да финансира своята дейност, освен чрез банкови кредити и чрез набиране на капитала от борсата.
В 2007 г. България е една от водещите страни в рамките на Европейския съюз по одобрени проспекти на публично предлагане на ценни книжа на борсата – 57. Това са дружества, които набраха средства от публиката и реализираха свои инвестиционни програми. Това доведе и до значително развитие на алтернативните форми на инвестиции като колективните инвестиционни схеми. През 2007 г. се отбеляза значително нарастване на компаниите, които управляваха активи и им бяха одобрени проспекти за различни видове фондове, основно балансирани и фондове, посветени в дейност за инвестиране в акции, които носеха значителен доход.
И през лятото на 2007 г. българският индекс СОФИКС – най-старият индекс в Българската фондова борса, отбелязва значително нарастване. Съответно пенсионните схеми, възползвайки се от възможността да инвестират до 25% в акции и 15% в дялове на колективни инвестиционни схеми, реализираха доход, който значително надхвърляше дохода от предходните години и дяловете в края на 2007 г. бяха в рамките на около 1 дял за 1,40-1,50 лв. при стартиране в началото на 2004 г. от база 1 лев.
Застрахователният бизнес също показа значителен ръст основно поради нарастването на брутния вътрешен продукт. Вследствие на повишената стопанска активност, освен стандартната застраховка „Каско”, голяма част на застрахователния пазар зае и застраховката „Имущество”, застраховката „Карго”, което показваше засилената икономическа активност в страната.
Паралелно с развитието на пазара доведе до увеличаването на финансовите посредници основно в областта на капиталовия пазар. Споменах вече асет мениджъри, компании, които управляват активи, инвестиционни посредници, доста физически персони, които издържаха изпити за брокери на Фондовата борса, за инвестиционни консултанти. Така че 2007 г. можем да я отбележим като една доста успешна година, независимо, че индикациите, които американската икономика започна да дава през средата на месец юли, в средата на 2007 г., не повлияха на пазара.
Комисията имаше своите индикации и притеснения, алармирахме всички участници в края на месец октомври и началото на месец ноември и публично за предстоящи проблеми, които могат да възникват, независимо от добрата капиталова база. За съжаление явно нашите прогнози се оказаха верни и една част, особено от пенсионните фондове, навреме успяха да излязат от инвестиции в акции, минаха в кешови позиции, които в голяма степен успяха да омекотят спадането на техните активи вследствие на около 60-процентното намаление от началото на година на борсовия индекс СОФИКС в България.
По отношение на нормативната ни дейност, фундаменталният труд поне за нас, може би отстрани да звучи странно, но за нас беше Законът за пазарите на финансови инструменти. Един изключително важен закон от гледна точка класифициране на умението на инвеститорите, доколко те разпознават един продукт, неговата сложност, неговите рискове и съответно последствията, които могат да доведат при покупката или продажбата на един такъв инструмент. Съвсем новата концепция на организиране на пазари. Естествено, приемането на директивата в Европа беше отлагано многократно, но тази директива беше приета в процеса на възходящ пазар и очаквания, че тази инфраструктура ще помогне изключително много на развитието на небанковия финансов сектор и стимулирана конкуренция от страна на предлагащите услуги за търговия с финансови инструменти. В този смисъл законът влезе в сила от 1 ноември 2007 г.
Общият европейски паспорт също е едно изключително постижение поне за България и за всяка една страна от Европейския съюз – възможността да предлага услуги в рамките на целия съюз с изключително много лесно опростена система само с нотификация. В България ние имаме нотификация за всички субекти – застраховане, ценни книжа, може би са над 500-540 колективни инвестиционни схеми, застрахователни посредници, инвестиционни посредници, пазари като Лондонската фондова борса, няколко многостранни системи за търговия от Лондон също нотифицираха че имат намерение да извършват дейност в България. Кога ще стане това, само те знаят.
И в областта на пенсионното осигуряване конкретно за 2007 г. промяната, която направихме в Кодекса за социалното осигуряване, свързана условно с така наречения четвърти стълб, тоест пенсионните схеми, финансирани от работодателите. Минната компания „Риотинто” реши да направи специален фонд и чрез ДСК „Родина” ако не се лъжа – компанията, която управлява този фонд, тя направи четвърти стълб. През тази година има още три чужди компании, които дават това като пакет на своите работници.
В областта на застраховането – промени в кодекса специално за гаранционния фонд, за гражданската отговорност и за застраховките „Живот”, въвеждането на европейските директиви за резервите.
Така че изцяло нашата дейност през 2007 г. в областта на законодателството на законово ниво беше посветена наистина на синхронизация със съответните европейски директиви и водещите към тях промени в поднормативната база.
По отношение на бюджета. Както е записано в Закона за Комисията за финансов надзор - 50% по субсидията от Републиканския бюджет. В нашия случай тази година виждаме, че тя е малко над 50, а останалата сума генерираме като собствени приходи. Отчетът ни е заверен без забележка от Сметната палата, тоест изпълнили сме всички бюджетни процедури, така както са определени. Това е по отношение на 2007 г. На разположение съм да дам отговори на възникналите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Господин Методиев, заповядайте – въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Апостолов, ползвам се от възможността да поставя въпроси от гледна точка на тази нова процедура, с която ние работим. Съвсем накратко ще мотивирам двата въпроса, които искам да Ви задам.
Във Вашето изложение сам споделихте, че 2007 г. е била особена, различна и в някаква степен отишла си в историята. Тоест това е година, в която институциите, които вашата комисия наблюдава, са имали добро развитие. Същевременно на всички нас е ясно, че в момента е важно да се оцени, на фона на това добро развитие през 2007 г., какво се е случвало впоследствие, защото още тогава, в края на тази 2007 г., Вие сам казвате – сте алармирали част от институциите, особено тези, които са свързани с пенсионното осигуряване, за настъпващи проблеми.
Днес е от много голяма важност Народното събрание да научи, народните представители да знаят спрямо 2007 г. каква е конюнктурата в рамките на 9-месечието – до 30 септември, защото следващият ваш доклад ще попадне във време, може би след поне половин година, тоест пролетта на 2009 г. Поне аз лично съм убеден, че има необходимост да се реагира преди това време – моля Ви тук вече да се съсредоточим върху конкретика, ако наблюдаваните от вас институции в момента преживяват трудности, които можем да наречем криза или не можем да наречем криза – ще зависи във висока степен от Вашия отговор.
Първият въпрос: тези институции, които са част от българската икономика, не само от социалния модел – застрахователните институции, в своето поведение и в своята дейност изпитват ли затруднения от обща финансова стагнация или не? Какво е Вашето наблюдение? В рамките на 2008 г. те радват ли се на това добро развитие, на което са се радвали през 2007 г. или не? И, ако може, някакви параметри в тази посока.
Вторият въпрос е свързан с онова, което бих нарекъл социален елемент във вашата работа – това е наблюдението върху пенсионните фондове, независимо дали това е професионалното, допълнителното пенсионно или задължителното допълнително осигуряване, независимо кое от трите, даже бих казал – и за трите е хубаво да знаем. Там настъпили ли са промени, от които българските граждани са загубили пари? Да го кажа най-ясно за всички.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Отчетът е за 2007 г.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам, че отчетът е за 2007 г., уважаеми колеги, които ме репликирате. И пак ще кажа – чувствам се граждански задължен да задам тези въпроси. Иначе вървейки по формалната страна за 2007 г., аз го казах и сутринта, ще го повторя пак, щом ме репликирате – това, което прочете като становище на комисията колегата Михайлова, какво да му коментирам, като знам, че то вече е друго. Или някой от нас се съмнява, че е сменена финансовата ситуация? Или някой от нас се съмнява, че е рухнала Българската фондова борса? Или някой от нас се съмнява, че рухнаха финансовите пазари? Има ли съмнение в тази посока до м. ноември 2008 г.? Няма съмнение.
Става дума за средства на хора над 3 милиона, както пише в доклада, които са вложени в рамките на пенсионни системи занапред – нещо, около което хората живеят с перспективата на своите старини. Това е фундаментално важно от социална гледна точка. Да го кажа аз – отдясно: фундаментално важно е за живеенето на хората.
Сега, когато комисията е тук и ние произвеждаме този контрол, трябва да повдигна този въпрос, защото ми се струва, че иначе е престъпно безхаберие на всеки от нас, ако си го позволи.
Господин Апостолов, мисля, че тези реплики, които размених с колегите, не попречиха да сте наясно с двата въпроса, които зададох. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди да ви дам думата, колеги, чл. 67, алинеи 3 и 4 гласят така:
„(3) На първо четене законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на другите комисии, на които е разпределен, ако има такива.
(4) При първо гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.”
Защо ви прочетох текстовете на правилника? Контролът, господин Методиев, Вие знаете много добре, може да се извърши и чрез изказване на становища, не само чрез въпроси към господин Апостолов или следващия председател на друга структура, която е избрана като цяло или част от парламента. Така че може да има отделни становища на отделни народни представители или на парламентарни групи по трите отчета, които обсъждаме днес.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Никой не спори по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Методиев, въпросите, които Вие поставихте, са изключително важни. Комисията дължи обяснение не само на народните представители, чрез тях – и на всички български граждани.
По първия въпрос – доколко системата като такава през 2008 г., особено от лятото и м. септември-октомври, двата най-тежки месеца, условно да ги наречем, за финансовата система в международен аспект повлияха на България. Аз отново ще разделя на три групи – в крайна сметка комисията наблюдава три направления. Те по един или друг начин са интегрирани, но ще се опитам да ги диверсифицирам.
В областта на ценните книжа ситуацията е ясна. Тя е индикирана с всичките условности от индекса СОФИКС, независимо от това колко е показателен, но той все пак дава някакъв тренд. В този смисъл разделям рисковете, условно казано, на три групи – системен, кредитен и риск на насрещната страна. Системният риск на този етап не съществува – мога да го заявя съвсем отговорно. Фондовата борса, централният депозитар функционират нормално. Кредитният риск - в лицето на инвестиционните посредници, които управляват точно 112 млн. лв. като доверително управление. От тези 112 милиона около 13 милиона са пари в наличност и 99 милиона са инвестирани средства във финансови инструменти.
Законът е казал, че всички тези средства, специално по отношение на ценните книжа, финансовите инструменти, се водят на ниво титулен акционер. Тоест дори, не дай си Боже, някой да фалира, на този етап няма такива притеснения и индикации, книжата си остават на акционера. Тоест в регистъра се водят титулно – на името на истинския собственик, а само се управляват от посредника.
В най-тежкия случай 13 млн. лв. трябва да бъдат обезпечени от Фонда за гарантиране на инвеститорите. Той е по подобие на банковия гаранционен фонд. Създаден е в България, преди 4 години този фонд не съществуваше, но европейска директива ни задължи. За щастие това задължение ние го вкарахме в Закона за ценните книжа и този фонд гарантира инвестициите на всички българи в ценни книжа в паричен еквивалент до 30 хил. лв. на човек, като целта е 2010 г. да покрива 40 хил. лв. на човек като персона. Той значително надхвърля тези 13 млн. лв. агрегатно, така че отново кредитно няма проблем.
Следим, преди на месец, а сега на седмична база, капиталовата адекватност на посредниците. Да, те търпят загуби от търговските си портфейли. Комисията на този етап, признавам си, не е много склонна да прави промени, които се поставят да се променят счетоводни стандарти не по справедлива стойност, тоест пазарна стойност, а да се преквалифицират активи държани до падеж, защото тогава се връщаме към ситуациите, от които много трудно избяга финансовия свят, а пък ние да се връщаме на ново към тях.
Да, това е болезнена тема, защото основният въпрос е: „Това ли са цените, които са на борсата? Те честните цени ли са?”. Идват икономисти, смятат и казват: „Да, предприятията имат парични потоци, имат добър фундаментален анализ”. Съгласен съм, сигурно е така, но в крайна сметка на пазара търсенето и предлагането определя цената, на която се разменят тези инструменти. Най-лесно е ние да направим едно маскиране само за имидж и да кажем: „Да, този инструмент е купен преди шест месеца условно на 20 лв. и няма да се отразява днес на пазарна цена от 6 лв., ами ще държи 20 лв., а когато го продаде съответният държател, тогава ще осчетоводим реалната разлика”. Ние поне като регулатор не сме много комфортно в една такава ситуация. По-добре, ако има индикация за тежко състояние на конкретен субект справедливата стойност на актива и веднага я показва, можем да се намесим, отколкото да маскираме някакъв проблем и след това той да ни изненада в един бъдещ етап. Така, че посредниците са в добро пазарно поведение и състояние.
Другата съществена част на участниците са така наречените колективни инвестиционни схеми. Казвам за тях като тук няма място за криене или за някакви маневри. Да, те са също основен източник на инвестиция на пенсионните фондове. На колективните инвестиционни схеми в края на 2007 г. активите възлизаха на около 880 млн. лв. През 2008 г., към момента са малко под 500 млн. лв. в следствие на засилени тегления и преоценка, разбира се.
Да, отново казвам, че същото важи и за пенсионните фондове. Реално загуба или печалба един инвеститор получава в момента, в който той от кешова позиция излезе пак на кешова позиция. Всички други действия са чисто счетоводни. Да, аз миналата година, ако съм бил инвестирал м. април може би м. септември всеки ден се събуждах и си казвам: „Ох, още малко! Още малко! Колко много пари имам!”. Ако някой е искал, да е излязъл м. септември, да си продаде позициите и да си вземе парите. Той в момента калкулира пропуснати ползи. Неприятно е, но реалният резултат се вижда в момента, в който аз се върна на кешова позиция. Затова ще дам по-точен отговор, когато отговарям на втория въпрос, във втората част от изказването си.
Колективните инвестиционни схеми вследствие на пазарния спад преориентираха активите си. Те по закон трябва да имат минимум 10% в кеш, но те ги вдигнаха на 20%, за да могат да посрещат непрекъснатото търсене от страна на инвеститорите за изкупуване. Като положителна обратна връзка – колкото повече хора искат да изкупуват, те трябва да излязат на пазара да продават. Продавайки, продавайки повече, повече продавачи, пазарът падна.
По отношение застрахователните компании за шестмесечието те отчитат един стандартен ръст какъвто сме виждали и в предходните години – някъде около 6%.
За да бъда откровен, по-конкретно можем да говорим за реални данни за застрахователния сектор след 12-те месеца на 2008 г., за да видим някаква тенденция. На този етап не се очертава спадане на премиите, защото все още икономиката си има своята инерция, предприятията по един или друг начин реализират продукцията. Казах, то не е странно, но е показателно, че голяма част от застраховката беше насочена към карго, към имущество, заводи, машини – нещо, което не беше много типично. Българинът предпочиташе да си застрахова автомобила вместо да застрахова здравето си или пък собствеността, или някакъв машинен парк. Явно това е етап от развитието на обществото. Така че на застрахователния пазар нямаме дисбаланс, нямаме притеснения от гледна точка на ниво на платежоспособност, от гледна точка минимален гаранционен капитал.
Имаше две сериозни капиталови инжекции за компаниите, които през последната година смениха собствеността си. Говорим за „Уника” и за „Дженерали”. Те влязоха съответно във „Витоша” и в „Орел”. Новите акционери декларираха ясно намерението си за сериозно развитие и вкараха доста собствени средства за увеличение на капитала именно за този необходим буфер.
Без да влизам в теоретични разсъждения, собственият капитал беше основния проблем на кризата и в Щатите, и в Европа. В България, за щастие не е, защото стойността ни във финансовия пазар в случая в някаква степен ни спаси. Този собствен капитал се яви като буфера именно на отражението на справедливата стойност. Тоест, компанията можеше да покрие загубите си със собствени средства, а не както масово беше станало през 2006 г. – 2008 г., в началото на 2008 г. основно банките излизаха на пазара, купуваха ресурс, за да финансират своите операции на открития пазар с купен ресурс. Говоря за Европа и за Съединените щати.
Отивам към най-деликатната част от компаниите, които надзираваме, това са пенсионно осигурителните дружества. Всяко от тях управлява три пенсионни дружества.
Моите колеги, господин Методиев, са ми подготвили една справка, която аз ще представя на Вашето внимание, защото тя по един или друг начин е показателна. През 2000 г. реформата стартира като определи втори и трети стълб. Третият стълб е доброволното допълнително, дава възможност да се тегли текуща доходност и да се изтегли вноската авансово, преди пенсионирането.
Ще направя едно отклонение, но то е показателно – миналата година имаше представяне на третия стълб от страна на македонския министър на труда в България. Тогава Асоциацията на пенсионните фондове, която присъстваше на представянето зае позиция, защото македонците са забранили, както при универсалния и професионалния фонд, човек да чака до пенсионирането, за да изтегли своята натрупана доходност, да не я тегли все едно, че е колективна инвестиционна схема или банков депозит – накрая на месеца да взима натрупаната лихва или доход. И в този смисъл македонския министър каза, че някой ги е консултирал – Световна банка или чужда компания, сега вече не си спомням, но те да не теглят парите от третият стълб авансово. Тогава нашите колеги реагираха, че предимството на българската система е гъвкавостта за формиране на допълнителен доход. За съжаление това предимство се върна като рикошет спрямо нас в момента, защото чувствителността на намалението на дохода и намалението на инвестираните средства, особено ако те са били с ретроспективно в последните осем месеца или една година, това наистина е доста болезнено.
Пред мен са дяловете към 04.11.2008 г., тоест вчера. На нашия сайт всеки ден в 17,00 ч. всички фондове определят портфейлите. Тук мога да кажа, че колегите в пенсионния надзор са изключително стриктни и много акуратни по отношение следенето на портфейлите. Виждаме, че при стартова позиция 1 лев през 2004 г. – защото от 2004 г. започна да се прави като дялове, от 2000 до 2004 г. бяха агрегатно акумулирани средствата – имаме натрупана доходност средно геометрично 7% на година. Безспорно, ако го сравним със същия период на миналата година, дяловете на повечето компании бяха в рамките между 1,35 и 1,50, тоест 50% за няма четири години доход. Сега това, което данните показват, е между 1,10 и 1,27 максимум.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Кажете средния индекс.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Средният индекс е 7,53% на годишна база. Това е доходът, който е генериран от 1 април 2002 г. до 30 септември 2008 г., като всяка година негативът, който реално прави спада, през настоящата година спада. Месец януари беше първият голям спад, когато “Бърнстейн” фалира, и следващият голям спад беше „Лемън Брадърс”. Това са основните индикатори, анализирали сме ги. Сега не искам да губя вашето време с международни анализи, но най-важното е как реагирахме ние. Веднага след първия срив януари месец моят колега Бисер Петков промени изискванията към информацията за пенсионните фондове - освен дохода да слагат риск. Нещо, което не се прие много положително, разбира се, но пък е необходимо. Задължиха се фондовете да разработят план за действие в период на криза.
Аз не мога да крия – във финансовия свят международно има криза. В различни аспекти сега няма да ги анализирам. Дали е на доверие, дали е на капитал, дали е на инвестиции - криза има, защото е показателно. За нас най-важното беше да се опитаме да намалим този спад вследствие на борсовите индекси, да бъдат компенсирани с по-невалутивни инструменти. В известна степен смятам, че сме успели.
Тук има един малко по-общ въпрос. Пенсионните фондове, след като голяма част от средствата започват да ги влагат в банкови депозити, защо трябва да събират такси за управление, след като всеки човек може да си ги държи в тези банкови депозити? В тази насока внесохме промяна в закона. В отчета не знам дали сте обърнали внимание ние говорим за една промяна. През м. септември 2007 г. направихме Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване именно по отношение на риска – намаление на такси, благонадеждност при рисковите експозиции. За съжаление този законопроект не можа да получи подкрепата на асоциацията. Явно комисията има по-слабо лоби и не можа да надделее. Законът беше отхвърлен още на съгласувателен етап. В началото на м. януари, за да има паритет – с две думи, комисията да не се сърди, че законът е отпаднал, се сформира работна група за формиране на така наречените мултифондове. Тоест нашите изисквания за доста резки ограничения по отношение на риска да бъдат преоформени чрез така наречения чилийс`ки модел на мултифондовете, който сам по себе си е хубав, но е доста дискусионно дали е удачен моментът за въвеждането му. Просто загубихме осем месеца. Законът вече е готов. Ако не се лъжа, или утре, или другия четвъртък ще бъде в Министерския съвет, внесен от министър Масларова.
В крайна сметка комисията, когато предлага повече регулации, никога не сме били водени от целта да бъдем велики или да смачкаме някой бизнес. Искали сме наистина повече надзор, повече контрол, ако щете, тоест някакъв ангажимент при вземането на тези решения да даде необходимия благонадежден буфер.
Да, миналата година беше чудно. Всички реализираха много хубав доход и всяко наше напомняне беше едва ли не административна намеса, че ние искаме да спрем бизнеса, Апостол се изказа, че борсата е нагоре, той какво прави, защо го прави. Щом всичко върви хубаво, ясно е, че когато някой каже, че нещо може и да стане лошо, е лошият. По-добре ние да сме лошите, да инкасираме негативите и да ни критикуват, но да дадем тази индикация.
Не искам да бъда критикьор на асет мениджърите на пенсионните фондове, защото там работят кадърни хора с умения, но портфейлите, които те формират, трябва да бъдат още по- дисперсирани. Убеден съм, че това, което от 2008 г. го има като негативен резултат, ще бъде преодоляно в рамките на може би не повече от две-две години и половина.
В крайна сметка пенсионните фондове са тези, които поддържат все пак пазара в България. Те са нетните купувачи. Ако те се изтеглят и ако тръгнат да продават техните позиции, пазарът ще има много тежки последствия, но са благоразумни, осъзнават ролята си.
И накрая цифрите. Всеки, който се е интересувал, сигурно е направил сметка. От началото на годината усреднено професионалните фондове имат отрицателен резултат, тоест спад на техните дялове 21,9%; универсалните имат спад 19,18%; и доброволните имат спад 23,26%. Референтните индекси: СОФИКС е спаднал 82,71%; БГ – 40, 7322.
Пенсионните фондове са дългосрочни играчи. Никой не може да победи пазара като доход в рамките на 7 до 10 години. Доказано е, че пазарът - независимо дали влизаме в мечи пазар, в бичи пазар, в рецесия, след десетата година винаги възстановява стойността си. Може би репликата е, че хората не могат да чакат 10 години, но пенсионната система е базирана на дългосрочна инвестиция. Хората, които са родени след 1960 г. - първите пенсии от универсалните, по най-обикновената аритметика, би трябвало да започнат да получават пенсия от втория стълб през 2023 г. Професионалните по-рано – това е тяхната идеология. Те ще бъдат допълнение към НОИ и се надявам, че тогава коефициентът на заместване ще бъде в рамките на европейските норми. Но до 2023 г. има още 15 години. Надявам се, че няма да сме свидетели на същите катаклизми, каквито са в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Костов, заповядайте.
Боя се да не променим процедурата. Намираме се в дискусия за приемане на проекторешение по трите отчетни документа на Комисията за финансов надзор. Не се намираме в хипотезата на чл. 94 – изслушване. Просто искам да ви напомня.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, процедурата е малко смесена, защото ние за пръв път правим това нещо. Ако философията е един път в годината да изслушваме хора, които Народното събрание избира и поставя на ръководни длъжности и да управляват институции, това не е добра философия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава предложете да направим поправка в правилника, да променим формата на контрол.
ИВАН КОСТОВ: Ние сега създаваме процедурата с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не може, господин Костов, има ред по този въпрос.
ИВАН КОСТОВ: Ами вижте тогава каква голяма недомислица е направена. Народното събрание избира министри, които излизат всяка седмица на парламентарен контрол, и избира председатели на агенции, които подлежат на парламентарен контрол един път годишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По принцип съм съгласен с Вас, но нека да спазим процедурата.
ИВАН КОСТОВ: Това не е парламентарен контрол – един път годишно. Това искам да кажа.
Аз искам да благодаря на господин Апостолов, защото, давайки тук повече информация, тази информация може да предполага и по-широка дискусия. Защото при него проблемите са много тежки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, аз Ви разбирам, но понеже обсъждаме три отчетни доклада за дейността, за бюджета за 2007 г., те са конкретни документи. Ако Вие предлагате друга форма на контрол над тези органи и структури, има си процедура за пристъпване към поправка на контрола чрез поправка в правилника. Съгласен съм по принцип с Вас. Но досега приехме докладите на много институции, сега правим прецедент.
ИВАН КОСТОВ: Две минути ми взехте от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие имате много време. Ние сме на първо и последно четене.
ИВАН КОСТОВ: Моля това време да бъде приспаднато.
Първо, искам да отбележа следното. В такъв пакет от документи, който съдържа освен доклада за дейността и годишния финансов отчет, съдържа и отчета за изпълнение на бюджета на съответната комисия, доклада на Сметна палата, беше редно водеща комисия да е Комисията по бюджет и финанси.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): То е така.
ИВАН КОСТОВ: То е така, само че ние не чухме становището на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е.
ИВАН КОСТОВ: Това не е редно. При цялото ми уважение към Социалната комисия, тя може да засегне и проявява интерес към една трета максимум от дейността на Комисията за финансов надзор. В този смисъл управляващото мнозинство не дава добра възможност, не дава добра база да се анализира докладът за 2007 г., по-точно пакетът от отчети на Комисията за финансов надзор. Това искам да кажа и виждам, че тук никой не може да възрази на това обстоятелство.
Лошо е, че комисията бяга, но е ясно защо бяга. Комисията бяга, защото се притеснява, че могат да станат дебати, които да потърсят допълнителна информация и отговори, да се чуят тези неща, които никак не са приятни. Това, което се чу преди малко, е изключително тревожно. То потвърждава това, което Демократи за силна България казахме. И в този смисъл беше редно тук да застане с цялата си отговорност председателят на Комисията по бюджет и финанси, да вземе отношение, да говори за политика. Защото при картината, която ни се обрисува, се вижда, че господин Апостолов и неговите колеги са направили усилия още в края на миналата година, проявявайки прозорливост, да се опитат да засегнат определени въпроси, които подлежат на определено решаване. Чу се, че техните идеи за промяна на закона не са стигнали в Народното събрание.
Вижте каква голяма несправедливост има в момента: между 3,5% и 5% се удържат, когато се внася вноска в доброволно пенсионноосигурително дружество. Така ли е? Между 3,5 и 5% в зависимост от сумата, така е поне във фонда, в който съм аз. Пет процента от сумата се внася за управление, при положение, че управлението е с печални резултати. Имало е воля, имало е желание това нещо да се направи и ние трябва тук да подкрепим такова настояване. Ако доброволно пенсионноосигурителните дружества ще се ориентират към банкови депозити, тогава няма смисъл да удържат такава голяма премия за управление на средствата и трябва да бъде насърчена комисията като една от многото мерки, които трябва да се вземат, да се вземе и тази. И Народното събрание, дебатирайки този отчет, да бъде готово да приеме предложените му изменения.
Второ, стана ясно, че председателят на Комисията за финансов надзор търси в момента политически инструменти, аз поне така разбрах неговите притеснения. В някакъв смисъл той споделя и желае да сподели тази отговорност, тъй като практически той ще трябва да пише доклада в края на тази година, той ще трябва да отразява наистина много лошите резултати, които има от тази година.
Ние трябва да чуем добре аргументите. Аз затова питам къде е мястото за дебат върху конкретната дейност на Комисията за финансов надзор, ако не при този доклад? Вие казвате: не, сега дебатираме само отчетите. Добре, но председателят на Комисията за бюджет и финанси трябваше да е тук, за да каже: сега дебатираме само отчетите, а аз ще инициирам и ще поканим в съответната комисия ръководството на Комисията по финансов надзор, ще обсъдим с тях техните проблеми, може да се предложи нещо за пленарната зала и така нататък. Да започне се говори за политики в Народното събрание. Защото тук политики няма, тук има един отчет, вие се стремите да не влизаме в каквато и да било дискусия, за да не се чуят лошите новини. Само че тези лоши новини се чуха.
Това е моето предложение по същество. В противен случай нещата до края на годината действително изглеждат добре, аз нямам възражение да се приеме отчетът. Сериозните ни възражения са, че ние не дебатираме върху текущата политика. Защото ако дебатираме по текущата политика, Демократи за силна България имат свои идеи да предложат като политики за възстановяване на българската борсова търговия. СОФИКС в момента е паднал на една четвърт от стойността си от началото на годината. От 1948 точки снощи го видях на 480 точки. Това е катастрофа на СОФИКС, това е катастрофа на акциите.
Имат ли българското правителство, българското Народно събрание политика, кой ще каже има ли политика за възстановяване на борсовата търговия, за възстановяване на борсата? Дават се 300 милиона сега от излишъка за увеличаване на капитала на АЕЦ „Белене”, която няма да стане следващата година, а не се дава един лев за подкрепа на борсовата търговия, за подкрепа на търгуването на акциите, което може да стане с много по-малка част от тази сума. Защо не се направи нещо практически, което да даде доходност?
Аз имам въпрос към господин Апостолов: не разбрах миналата година каква е била доходността и каква доходност се очаква тази година. Защото според мен тази година няма да има никаква доходност по доброволните пенсионноосигурителни фондове. Няма да има доходност! И ако е така, всички хора, които са си правили сметка по някакъв начин да се опрат на доходи от доброволното пенсионно осигуряване, са увиснали. Това е съществен проблем. Защото ако не се подкрепя дейността на Комисията за финансов надзор, ако не се подкрепя българската борса, ако се подкрепят само българските банки, аз ще кажа тук за втори път, че подкрепата на банките влошава още повече състоянието на борсовата търговия. Министър-председателят даде пълни гаранции, че ще подкрепи банките каквото и да се случи с тях, а банките отиват на 9% лихви за 6-месечни депозити. Една банка има в момента 9,5% лихва.
Кой ще ходи да търгува и откъде ще има пари за Българската фондова борса и за борсовата търговия? Това са съществени въпроси, които считам, че мнозинството е заинтересовано да ги предложи, да ги дискутира, да търси решение, да търси съвети, да търси идеите на цялата нация, за да може да се излезе от тази ситуация, защото като гледам фирмите, които търгуват на Българската борса – една фирма в момента изпада в несъстоятелност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, дайте по проекторешението за отчета за 2007 г. На тези въпроси ще получите отговор следващата година, когато обсъждаме дейността за 2008 г.
ИВАН КОСТОВ: Аз мисля, че следващата година Вие няма да определяте дневния ред, извинявам се. Ще има много по-чест парламентарен контрол върху органите и върху институциите, които Народното събрание предлага, защото който тръгне по същия път, по който вървите вие три години, той ще докара страната до там, докъдето я докарахте вие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Избирателят ще каже кой ще бъде в тази зала и кой няма да бъде.
Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ще започна конкретно с въпроса на господин Костов за дохода за миналата година. Универсалните фондове са 1545, доброволните са 1575 като доход. Съжалявам, че господин Костов излезе, но...
РЕПЛИКИ ОТ ДСБ: Ние сме тук, слушаме.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: ...като деятел на Фондовата борса и бивш изпълнителен директор напълно подкрепям и с радост бих участвал в какъвто и да е дебат и по-често. Действително ние сме избрани от Народното събрание и сме длъжни да се отчитаме пред него. В наше лице като комисия, независимо от честотата, ние сме на разположение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Въпросът беше за доходността на борсата.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Въпросът беше за пенсионните фондове. За борсата аз казах – 44% миналата година, СОФИКС.
В комисията имаме план по отношение на борсата, но тук наистина трябва да изходим от един по принципен въпрос – дали ще се използва европейският модел или американския модел. Американците, за да прокарат принципа на пазарната икономика, създадоха специални инвестиционни компании, на които дадоха средства, и тези компании влязоха на междубанковия пазар да осигурят 30-дневната ликвидност на краткосрочните облигации между фирмите.
Европейците приеха принципа да дават директно пари на закъсалите компании. Един принципен въпрос – нашата борса има своето бъдеще и една елегантна подкрепа може да я направи чудесно място за управление на активи. Комисията е отворена за всякакъв дебат и ще се радвам да имаме подкрепата на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Апостолов, ще направя само една вметка. Вие казахте, че в момента пенсионните фондове имат достатъчно свободни средства и ги влагат в банкови депозити. Така ли беше? Те имат ограничение 25% от привлечените средства да ги депозират. Аз не мисля и бих подложил на дискусия следващите месеци така наречения чилийски модел. Не мисля, че е толкова спорен. Просто той не е получил достатъчно гражданственост и ми се струва, че това е един от вариантите за инвестиране на свободните средства на пенсионните фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата по дискусията за проекторешението, което обсъждаме? Не виждам.
Закривам дискусията по приемане на решение по годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г.; годишния финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2007 г. и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2007 г.

Преминаваме към приетия дневен ред по ал. 3 – първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, с вносител Министерският съвет.
Доктор Адемов, имате думата да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Преди това искам да направя процедурно предложение във връзка с обсъждането на този законопроект в залата да бъдат поканени господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Людмил Димитров – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение за допускане в залата? Няма.
Моля, поканените гости да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение на Закона
за социално подпомагане, № 802-01-76, внесен от
Министерският съвет на 17 октомври 2008 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 22 октомври 2008 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение на Закона за социално подпомагане, с вносител Министерският съвет.
В заседанието участваха господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Мария Томова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Ясен Янев.
Законопроектът предвижда намаляване на дванадесет месечния ограничителен срок за непрекъснато получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст с шест месеца. Според вносителите основният мотив за тази промяна е засилване на социалната справедливост в политиката по социално подпомагане. Акцентът се поставя върху стимулиране на личната и обществената отговорност на трудоспособните лица, активното им поведение на пазара на труда, както и тяхното ограмотяване и квалификация.
Вносителите припомниха обстоятелството, че последните законови промени, с които се въведе дванадесет месечното ограничение за непрекъснато получаване на социално подпомагане са довели до относителен социален ефект. Все още е висок процента на безработните лица в трудоспособна възраст, които се задържат в системата на социалното подпомагане. Въвеждането на новата мярка – шестмесечно получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст е продължение на провежданата политика за повишаване предлагането на труд и за развиване на пазара на труда. Вносителите на законопроекта считат, че с тази нова разпоредба, която ще се прилага само по отношение на безработни лица, чиято възраст, здравословно и здравно състояние позволяват те да се трудят, ще се създаде стимул за тях да придобиват и повишават квалификацията си, а също ще се стигне до вземане на трайни решения за пълноценно включване в обществения живот.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те акцентираха върху обстоятелството, че независимо от всички законови и правителствени мерки в секторите на социалното подпомагане и на заетостта и досега съществува една не малка част от хора, които продължават формално да изпълняват изискванията на Закона за социалното подпомагане и Закона за насърчаване на заетостта.
В хода на дискусията народните представители изразиха опасения, свързани с навременността и ефекта на предприеманата мярка. Ако в България се появят, макар и вторични, белези на световната финансова криза, би трябвало да се очакват техните проекти в икономиката на страната, а също и в пазара на труда. Очакването, че от следващата година ще има ръст на безработицата не е без основание. Нещо повече, европейският пазар на труда също ще се свива и много от българските работници, които сега работят извън България, също ще започнат да се завръщат у нас. Притесненията са свързани с това, че инвестициите също може би ще започнат да бележат относителен спад, с тях свиване на някои добре работещи икономически сектори сега.
Строителният бизнес например, който осигурява голямо приемане на средно квалифицирани кадри, ще се намали и от него ще бъдат освободени големи групи от хора, които ще станат част от увеличаващата се безработица. В тази връзка някои от народните представители изразиха схващанията си, че предлаганата мярка е малко прибързана, без обаче да отричат нейната справедливост и последователност. В тази връзка също бе коментирано, че половин година едва ли е достатъчен срок, за да се прояви ефективността на предишната аналогична мярка, с която социалното подпомагане от 18 месеца бе намалено на 12 месеца. Някои от народните представители изказаха притеснение от предлагания законопроект във връзка с действието му в малките общини и населени места, където намирането на работа е проблем и намаляването на срока за получаване на социални помощи ще се окаже проблем за доста хора. В тази връзка с прилагането на новата норма бяха изказани препоръки към социалните работници, които трябва много активно да проверяват социалното състояние на семействата, за да не бъдат ощетени някои от тях и да останат без социално подпомагане.
По време на обсъждането на законопроекта бяха изнесени статистически данни за въздействието на досега съществуващата ограничителна мярка за получаване на социални помощи. От Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика обявиха, че от януари до септември тази година мярката се е отразила на 17 833 лица. От тях 9600 са започнали работа, а над 2000 са се преквалифицирали. За малко над 5000 човека няма данни. За тях също се предполага, че са започнали работа, но не през Агенцията по заетостта.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 16 гласа, “против” няма, “въздържали се” 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Законопроектът е много кратък, променя се само едно число – от 12 на 6.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта.
Вносителите желаят ли думата да представят философията, причините, които налагат тази промяна? Да или не? Няма желаещи.
Някой друг желае ли думата, уважаеми колеги?
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Промените в Закона за социалното подпомагане бяха широко дискутирани в общественото пространство. Става въпрос за нов рестриктивен ограничителен срок за получаване на социални помощи от хора, които са в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и които нямат критериите, които са посочени в изключенията – да отглеждат малко дете или човек с увреждане, или да имат някакви хронични заболявания. Винаги съм работила в посока да има такива рестрикции и мерки, които по-скоро да стимулират хората в трудоспособна възраст, и които са безработни, да участват в обществения труд. Една мащабна програма, която беше приета от предишното правителство – от социални помощи към осигуряване на заетост, създаде такава рестрикция и там хората, които са безработни в трудоспособна възраст, и на които се предлага работа по тази програма и откажат работа или квалификация по нея, нямаха право да получават дори един ден социална помощ. Това е същото, но в друг казус, с други величини на безработицата.
Мисля, че тази мярка за намаляване на рестриктивния срок от 12 на 6 месеца е добра, подкрепяме законопроекта, разбира се, с една уговорка. Трябва социалните работници много активно да участват в изследване на критериите и в подготовката на социалните доклади, при обследване на социалния статус на цялото семейство, тъй като тази рестриктивна мярка съвпада с други обективни рестриктивни обстоятелства, каквито са намаляването на инвестициите в световен мащаб и свързаното с всичко това освобождаване на хора и навярно с известна тенденция за повишаване на безработицата. Иначе има какво да подобрява тази мярка в нашия пазар на труда и мисля, че трябва да я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви благодаря, госпожо Христова.
Не виждам желаещи да вземат участие в дискусията на първо четене. При това положение закривам дебатите на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Янев.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: „Доклад на Комисията по правни въпроси за второ четене на „Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
В Преходната разпоредба комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и по § 8.
Тук не е имало предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове на второ четене. Няма желаещи.
Текстовете ще бъдат гласувани.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКАТА ТЕХНИКА.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТУРКЕДЖИЕВ: Доклад за второ гласуване на „Закон за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложението на Мария Вълканова и група народни представители по § 2 е подкрепено по принцип.

Има предложение на народния представител Никола Гочев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Ръководителите на специализираните администрации по ал. 1 са лица с висше техническо образование в областта на земеделската и горската техника и стаж по специалността не по-малко от 5 години.”
По § 3 има предложение на народния представител Мария Вълканова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Никола Гочев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Контролно-техническата инспекция осъществява дейностите по:
1. регистрация на техниката;
2. контрол на техническото състояние и безопасността на техниката, пусната на пазара и/или в употреба, както и по придобиването на правоспособност за работа с нея.”
2. В ал. 2 думите „на бюджетна издръжка” се заменят с „второстепенен разпоредител с бюджетни кредити”.”
По § 4 има предложение на народния представител Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението и на народния представител Никола Гочев.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7, ал. 1 думите „на бюджетна издръжка” се заменят с „второстепенни разпоредители с бюджетни кредити”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „министъра на земеделието и продоволствието чрез” се заличават;
б) в т. 1 накрая се добавя „или единен идентификационен код”;
в) създава се т. 7:
„7. декларация от заявителя, че не са подадени документи за същия тип техника до компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство за одобрение на типа.”
2. В ал. 5 думите „министърът на земеделието и продоволствието по предложение на изпълнителния директор” се заменят с „изпълнителният директор”.
3. В ал. 7, в текста преди т. 1, думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Контролно-техническата инспекция е компетентният орган по одобрение на типа и”.
4. В ал. 11, в текста преди т. 1 думите „Министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „Изпълнителният директор на Контролно-техническата инспекция”.
5. В ал. 14, в текста преди т. 1 думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят с „Министерството на извънредните ситуации”, а след думите „и в случаите” се добавя „и при условията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 има предложение от народния представител Мария Вълканова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 10, ал. 1 след думите „чл. 5” се добавя „ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
По § 18 има предложение на народния представител Мария Вълканова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Никола Гочев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 18 да отпадне.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. Параграф 21 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (ДВ., бр. 74 от 2005 г.) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове до § 17? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на „Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 21 има предложение на народния представител Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 21 да отпадне.
Комисията предлага § 22 да отпадне. Той е отразен на систематичното му място в § 17.
Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 20:
„§ 20. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и храните извършва необходимите промени в подзаконовите нормативни актове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Има предложение на народния представител Пенко Атанасов – създават се параграфи 24, 25 и 26.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 21, 22, 23 и 24:
„§ 21. В Закона за фуражите (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 2 думите „букви „а” и „б” се заличават.
2. В чл. 17, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „ал. 1” се добавят „и 2”.
3. В чл. 55, ал. 2 текстът след думата ”размер” се заменя с „20 на сто от реализираните приходи по чл. 54, ал. 1, т. 2 в рамките на бюджета за съответната година.
§ 22. В Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 395, ал. 1:
а) точка 3 се отменя;
б) точка 8 се отменя.
2. Членове 397 и 398 се отменят.
§ 23. В Закона за съхранение и търговия със зърно (ДВ., бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2, т. 7 се изменя така:
„7. извършва контрол на количеството и качеството на зърното при интервенционно изкупуване на зърно и неговото съхранение;”
2. В Глава втора се създава чл. 4б:
„Чл. 4б. (1) Средствата по ал. 4а се разходват за:
1. финансиране дейността на Националната служба по зърното и фуражите;
2. създаване и поддържане на списъка и регистъра по този закон;
3. капиталови разходи за развитие на материалната база;
4. оборудване на лаборатории на Националната служба по зърното и фуражите за контрол на зърното и зърнените продукти;
5. участие в международни и национални междулабораторни изпитвания;
6. изпълнение на програми за обучение на служители на Националната служба по зърното и фуражите;
7. създаване и поддържане на компютризирани системи за информация;
8. издателска и просветна дейност;
9. допълнително материално стимулиране, уредено с вътрешните правила за работната заплата;
(2) Средствата по ал. 1, т. 9 се определят в размер на 20 на сто от реализираните приходи по чл. 4а, ал. 1, т. 2 в рамките на бюджета на съответната година.”
3. В чл. 11, ал. 3 се след думите „чл. 14, ал. 2” се добавя „и чл. 30, ал. 4 и 5”.
4. В чл. 31, ал. 1 думите „държавна интервенция на пазара” се заменят с „интервенционно изкупуване на зърно”.
5. В § 1 на Допълнителните разпоредби:
а) т. 11 се изменя така:
„11. „Интервенционно изкупуване на зърно” е изкупуването от Разплащателната агенция на зърно с определени качествени показатели, произведени в страната, по интервенционни цени в определен период от време.”
б) т 13 се изменя така:
„13. „Интервенционен склад” е публичен склад или зърнохранилище, които са одобрени от Разплащателната агенция и от Националната служба по зърното и фуражите да приемат и съхраняват зърно въз основа на сключен договор за интервенционно изкупуване на зърно.”
§ 24. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. ....) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 44 ал. 3 се отменя.
2. В чл. 46:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „доплащания” се добавя „на площ”;
б) създава се ал. 2:
„(2) Кандидатите за подпомагане по схеми за национални доплащания, които не са на площ, подават отделно заявление за съответната календарна година.”
3. В чл. 47, ал. 2 т. 1 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове от Преходни и заключителни разпоредби? Няма желаещи.
С това законопроектът е докладван на второ четене. Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Господин Методиев има готовност да докладва становищата на Комисията по въпросите на държавната администрация. Докладите са два.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2008 г.
На заседанието присъстваха: министърът на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев, госпожа Бушка Лукич – заместник-министър на държавната администрация, и експерти.
Законопроектът беше представен от министър Николай Василев. Предлаганите промени имат за цел да предоставят по-големи възможности на хората с трайни увреждания за работа като държавни служители в администрацията.”
Госпожо председател, разрешете да спра и да Ви помоля в залата да бъдат допуснати заместник-министър Бушка Лукич и госпожа Новакова – началник отдел „Подбор и обучение” в Министерството на държавната администрация и административната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, да поканите представителите на министерството в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Сега ще продължа.
„Въвежда се квота за хора с трайни увреждания от минимум 1 на сто от броя на държавните служители за съответната администрация, с изключение на администрациите с по-малко от 25 щатни служители, като тези длъжности не могат да бъдат заемани от други лица. Законопроектът предвижда провеждане на конкурс за дадена длъжност, в който да участват само хора с увреждания, като годишно ще се провеждат най-малко три конкурса. Въвежда се и възможността за провеждане на централизиран конкурс само за хора с увреждания, който да се организира най-малко веднъж годишно. Законопроектът задължава всички администрации да осигурят свободен достъп за хора с увреждания до сградите в 6-месечен срок от влизане в сила на тези изменения.
Законопроектът предвижда увеличаване на глобата от две до пет хиляди лева, когато не е определена квота или това не е било извършено в срок, когато не са допуснати до конкурс хора с трайни увреждания, които са можели да кандидатстват, когато за незаетите длъжности не са обявявани конкурси поне веднъж на четири месеца или когато се отказва назначаване на лице, което се е класирало и е трябвало да бъде назначено.
С предложените поправки се удължава редовният годишен платен отпуск за хората с увреждания от 20 на 26 дни.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител има и още една важна цел: да се даде възможност за по-бързо кариерно израстване на млади хора в държавната администрация. Съгласно предложените в него текстове длъжностите младши експерт, старши експерт, главен експерт, държавен експерт и началник отдел ще могат да бъдат заемани от младите хора и без да са налице условията за минимален ранг и професионален опит при условие, че има предложение на непосредствения ръководител, че има преценка на органа по назначаване, че служителят е получил последната година най-високата оценка при атестирането – „единица” и му е изтекъл едногодишният изпитателен срок.
В хода на разискванията народните представители се обединиха около становището, че измененията, които осигуряват по-голям достъп на хората с увреждания до държавната служба, трябва да бъдат подкрепени, че те са необходими и навременни.
Бяха изказани резерви относно текста на § 9, задължаващ всички администрации да осигурят свободен достъп за хора с увреждания до сградите в шестмесечен срок, тъй като подобна разпоредба съществува и в момента в други закони, но тя не се спазва. Беше изразено становище, че създаването на привилегия за младите хора е в противоречие с основните принципи на държавната служба и беше предложено да се помисли за други начини за привличане на младите хора в държавната администрация, като намаляване на сроковете за кариерно израстване по цялата скала на държавната служба и значително повишаване на заплатите на държавните служители.
Вносителят отговори на поставените въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.
Становището на комисията е прието на 8 октомври 2008 г. с 8 гласа „за”, 1 глас „въздържал се”, „против” – няма.

ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 854-01-61, внесен от Четин Хюсеин Казак на 3 юни 2008 г.

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 11 юни 2008 г.
На заседанието присъстваха министърът на държавната администрация и административната реформа и експерти.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Четин Казак. Предлаганите промени имат за цел да подобрят и засилят административния капацитет на държавната администрация и по-специално - на служителите, които заемат длъжности в структури, работещи по програми на Европейския съюз, и да предотвратят изтичането на кадри от държавната администрация към частния сектор. Законопроектът въвежда задължение тези служители да не напускат съответното административно звено за срок от 5 години. Това изискване трябва да бъде обявявано преди назначаването на съответното лице. Предвидена е възможност за напускане, но в този случай служителят дължи на държавата обезщетение, равно на брутната му заплата, умножена по броя на месеците, които му остават до изтичане на срока на задължението.
В хода на разискванията народните представители попитаха вносителя има ли конкретни данни за изтичане на кадри от държавната администрация и какъв е техният процент. Беше поставен въпрос на какво основание българската администрация се дели на такава, която работи и която не работи с европейски програми. Народните представители поискаха от вносителя информация дали той се е консултирал с работодатели, ръководители на административни услуги преди налагането на подобни ограничителни мерки. Изразено беше становище, че подобно ограничение е неприемливо, като се има предвид динамиката на съвременния живот. Подчертано беше, че финансовата санкция е прекалено висока и ако действително съществува подобен проблем в администрацията, то той трябва да бъде решаван по друг начин.
Вносителят отговори на поставените въпроси.
Отношение по въпроса изрази и министър Николай Василев, като подчерта, че не подкрепя въвеждането на подобна ограничителна мярка.
Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Четин Казак.
Становището на Комисията е прието на 11 юни 2008 г. с 2 гласа „за”, 1 глас „против” и 11 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Кой ще представи доклада на Комисията по труда и социалната политика? Заповядайте, господин Ахмедов.
ДОКЛАДЧИК ЕРДОАН АХМЕДОВ: Благодаря, госпожо председател.

„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 октомври 2008 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2008 г.
В заседанието участваха господин - Ангел Иванов, заместник-министър на държавната администрация и административната реформа и експерти от Министерството на държавната администрация и административната реформа, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, госпожа Мария Томова – директор на Дирекция „Интеграция на хора с увреждания” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Ангел Иванов. В изложението си той подчерта, че основната идея, която е довела до промените в Закона за държавния служител е тази, свързана със създаването на по-добра среда за интегриране на хората с увреждания, чрез наемането им на работа в държавната администрация.
В мотивите към законопроекта промените са посочени в четири причини, които налагат да бъде изменен и допълнен Закона за държавния служител: необходимостта от създаване на по-добри условия за назначаване на лица с трайни увреждания като държавни служители в държавната администрация; необходимостта, да се създадат разпоредби за определянето на длъжности, определянето на конкурси, както и назначаването на лица с трайни увреждания; констатирана законова празнота, която се отнася до някои общи постановки като недопускане на дискриминация, привилегии или ограничения при заемането на държавна служба от хора с увреждане; необходимостта да се даде възможност на младите хора бързо да се развиват кариерно.
Най-важната промяна е свързана с въвеждането на квота за назначаване на хора с трайни увреждания като държавни служители и тя е най-малко един процент от числеността на съответната администрация. Друга съществена промяна е свързана със задължаването на органа по назначение да обявява най-малко един път на четири месеца конкурс за определени длъжности за хора с увреждания. Интересен е § 3 от законопроекта, с който се вменява на Института по публична администрация да провежда и организира централен конкурс за експертни длъжности за хора с трайни увреждания. Успешно издържалите този конкурс могат да не се явяват на други, отделни конкурси. Тези и други промени целят да се създадат условия на равнопоставеност между самите хора с трайни увреждания, които ще работят в държавната администрация.
Друга основна промяна урежда зависимостта между задължението за определяне на длъжности от органа по назначаването и неизпълнението на това задължение.
Регламентирани са наказанията, които ще се налагат, когато не са изпълнени някои от императивните норми, разписани в законопроекта.Следваща промяна е предвидена по посока на недопускане на дискриминация, привилегии и ограничения по признак „увреждане” и синхронизиране на текстове от Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация.
Последната промяна е свързана със създаването на норми, чрез които се осигурява бързо кариерно израстване на младите хора в структурите на държавната администрация.
Вносителите на законопроекта са убедени, че очакваните резултати от прилагането на предлаганите промени са свързани с повишена мотивация на хора с трайни увреждания да кандидатстват за работа в държавната администрация и повишена заетост на хората с увреждания.
Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания господин Минчо Коралски, по време на дискусията, обяви, че законопроектът е бил разглеждан и одобрен от агенцията, а така също от Националния съвет на хората с увреждания и от Комисията срещу дискриминацията. Според господин Коралски ще се появи проблем и той е свързан с това, че понятието „хора с увреждания” се базира на понятието „нетрудоспособност”. От тази гледна точка и човек с тежка операция, и с инфаркт, и с инсулт е човек с увреждане, а когато става дума за човек с увреждане, за достъпна среда и за всичко онова, което касае хората с увреждания, най-вече се има предвид хора с физически и сензорни увреждания, които имат действително проблем с адаптирането към околната среда. Човек с прекаран инфаркт или с някакво онкологично заболяване има все пак здравословни проблеми, но те не са транспортни, архитектурни и т.н. В тази връзка би могло да се направи предложение вътре в квотата от 1% за хора с увреждания, една част нея да бъде за хора с физически и сензорни увреждания.
Народните представители изразиха задоволство от това, че разглежданият законопроект е поредната крачка в осъществяване на политиката за интегриране на хората с увреждания. Беше припомнено в дискусията, че относно трудовата реализация на тези наши съграждани има действащи отдавна текстове както в Закона за интеграция на хората с увреждания, така и в Кодекса на труда, а също и в Закона за насърчаване на заетостта. В Националния план за заетост за 2008 г. за поредна година Министерството на труда и социалната политика осъществява програми, специално насочени към професионалното и квалификационно реализиране на хората с увреждания.
Според много от народните представители действително от всички хора с трайни увреждания, хората с двигателни и зрителни увреждания са най-непредпочитаната група от работодателите. Човекът с инвалидната количка или човекът с висок процент на увреждане на очите или незрящ не е предпочитан от работодателите, каквито и преференции да им бъдат осигурени от страна на държавата. В отговор на тази констатация вносителите заявиха, че законопроектът трябва да запази принципа на входа на държавната служба, тоест, задължителните конкурсни процедури да предхождат влизането на хората в административната структура. В някакъв етап от тези конкурси би могло да има някаква преференция за кандидат, който има сензорни или двигателни увреждания.
Друг важен проблем, който обсъдиха народните представители, е свързан с така наречените малки администрации, с които квотата от 1% би могла да не изпълни ефективно намерението за заетост на хора с трайни увреждания.
В заключение народните представители изказаха разбиранията си, че все още се срещат затруднения при провеждането на интеграционната политика за хора с увреждания. Предимно психологически са задръжките от страна на обществото, за да възприеме като равнопоставени и пълноценни граждани хората с увреждания. Обсъжданият законопроект, давайки шанс за реализация на хората с трайни увреждания, дава шанс и на обществото да се отнесе с разбиране към тях, да ги приеме и да им даде повече, отколкото им е давало досега.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат „за” – 16 гласа, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Има и доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Не виждам кой ще го представи, затова ви уведомявам, че комисията единодушно със 7 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.
Имате думата за изказвания по законопроектите.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега да не бъде за гласуване, защото няма как да го реализираме.
Имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, точно поради тази Ваша констатация правя процедурно предложение да прекратим днешното заседание на този етап и да продължим дебатите утре, когато ще има повече народни представители, за да се получи сериозен дебат. В момента залата е почти празна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямам тази процедурна възможност да прекратя преждевременно заседанието, защото не сме в режим на гласуване, в момента не ни е необходим кворум. Ако имахме кворум, можехме да гласуваме за утре, но в момента не мога да направя нищо, господин Казак.
Имате думата за изказване, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Все пак сме в процедура на дебат при представянето на един законопроект. Особено когато е на първо четене, трябва да изразим становище – както личното, така и на парламентарните групи. От мое име и от името на Парламентарната група на НДСВ обявявам, че ние ще подкрепим предложението на Министерския съвет за промените в закона. Те са наложителни и са обществено полезни. Надявам се, че няма човек в тази зала и изобщо в обществото, който ще отрече нуждата да се създадат подходящи условия за хората с увреждания да имат нормално представителство в държавните администрации. И не само там, става дума и за общинските, тоест навсякъде, където има администрация на управленско ниво.
В комисията имаше дебати, но считаме, че в този си вид законопроектът може да бъде подкрепен на първо четене, за да се даде възможност между първо и второ четене да се направят предложения. Имаше становище, съгласие и готовност от страна на вносителя между първо и второ четене да приеме предложените промени: точно как да бъдат дефинирани бройките за отделните администрации, където, примерно като се знае, че масово българските общини – малки и средни, държавните администрации като областни управители, регенти, управи и агенции са с човешки ресурс или с администрация под 100 човека, ще бъде закръглено на един човек, който да има такова право. Дебатираше се и за това – при провеждане на конкурсите да няма налагане на централизиран конкурс примерно в София, да бъдат събирани хора от цялата страна. Тоест вносителят изрази готовност това да се промени. Ние ще направим предложение между първо и второ четене да бъде максимално удобно за хората с увреждания, които ще кандидатстват за тези длъжности.
Що се отнася до второто предложение за промяна в Закона за държавната администрация, ние сме по-склонни да не го подкрепим не за друго, а защото в това предложение виждаме желание за закрепостяване на служителите към съответните администрации. Съзнаваме сериозността на проблема, съзнаваме и мотива на вносителя, че не е честно за един държавен чиновник, който е постъпил на работа, дадено му е някакво добро възнаграждение, обучаван е, ходил е на курсове и като добие съответната квалификация на определено добро ниво, напуска или се премества в частния бизнес. В края на краищата това е демокрацията, това е свободната конкуренция на трудовия пазар, това го има и ние не бива с такива рестриктивни мерки да налагаме забрани. Напротив, считам, че би следвало още повече да се насочват усилията към увеличаване на административния капацитет, с други мерки и форми да се дава възможност тези служители да бъдат задържани на работа там, откъдето тръгва трудовата им кариера и където са станали добри специалисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кътев.
Господин Ахмедов, заповядайте за изказване.
ЕРДОАН АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който днес се обсъжда в пленарната зала, е изключително социален законопроект. Основните положения в него са свързани с това, че хората с трайни увреждания ще могат да работят в структурите на държавната администрация.
Става въпрос за това, че 1% от работните места ще бъдат заделяни за хора, които имат трайно увреждане, но са работоспособни. Това е само едно от измененията, които се предлагат, но най-важното.
Ще се спра на другите пунктове в законопроекта. Убеден съм, че той ще бъде подкрепен, без да има колеги, които да са “против” или “въздържали се”, както това се случи в Комисията по труда и социалната политика.
Както вече казах, първото изменение е свързано с въвеждането на квота за назначаване на лица с трайни увреждания като държавни служители в администрацията. Тази квота се предлага да бъде 1:100 от длъжностите, определени за заемане по служебно правоотношение от съответната администрация, и да се заема само от хора с трайни увреждания.
Втората важна промяна е свързана с възможността назначаването на хора с трайни увреждания като държавни служители да се извършва чрез централизиран конкурс или чрез отделни конкурси само за хора с трайни увреждания. Тоест конкурсът да бъде изключен от общия конкурс и да бъде направен само за хора с тези увреждания. Той ще се провежда поне веднъж годишно и отделните конкурси – поне веднъж на четири месеца при вакантни длъжностни за хора с трайни увреждания.
Третото предложение е свързано с въвеждането на задължение за органите по назначаването за осигуряване на адаптирана работна среда за хора с увреждания. Тук вносителите предлагат да се задължат всички органи по назначаването в 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да осигурят свободен достъп за хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни, комуникационни и други бариери. Задължават се органите по назначаването в едномесечен срок от заемането на определените длъжности от хора с трайни увреждания да адаптират работните места по начин, който да позволява осъществяване на дейности от тези хора.
На четвърто място е разписан механизъм за осъществяване на контрол и санкции, като мотивите на вносителите са продиктувани от необходимостта от контролен механизъм при квотната система, а също и от добрите елементи, които експертите от Министерството на държавната администрация и административната реформа са установили във френската, германската, италианската практика при работата с хора с увреждания.
На следващо място, законопроектът, който разглеждаме днес, предвижда регламентиране на по-голям размер на редовния платен годишен отпуск за хора с трайно намалена работоспособност – 26 работни дни, като очевидно мотивите са свързани с необходимостта от по-дълъг период за възстановяване. Това е повече от естествено и аргументът е разбираем в контекста на медицинското състояние на тези хора. За сравнение, в Кодекса на труда се регламентира задължителен 20-дневен годишен платен отпуск за всички работещи.
Накрая само ще маркирам, че се допълва разпоредбата относно недопускане на дискриминация, привилегии или ограничения при заемането на държавна служба по признак увреждане и че последното изменение е свързано с възможността за бързо кариерно израстване на младите хора в държавната администрация.
Уважаеми колеги, с това, което изложих, промените се изчерпват, но бих казал, че въпросите остават. Един от тях е свързан с това – защо, въпреки всички усилия, които държавата и ние като законодатели правим, 90% от хората с увреждания са безработни. Казвам така, защото това не е първата законодателна инициатива в посока заетостта на хора с увреждания. Цели глави от Закона за интеграция на хората с увреждания, от Кодекса на труда, от Закона за насърчаване на заетостта са посветени именно на решаването на този обществен проблем.
Някои от разпоредбите действат с години и въпреки това работодателите не наемат тези наши съграждани. Ще спомена и това, че никак не са малко преференциите от страна на държавата, които се предлагат на работодателите и въпреки това въпросът стои без категоричен отговор.
В интерес на истината ще кажа още, че финансовите ресурси, заделени в Националния план за заетостта на хора с увреждания също никак не са малко. Ще кажа така: колкото десетилетия проблемът с хората с увреждания се е задълбочавал, може би толкова десетилетия ще трябват на българското общество, за да го отстрани.
Някои колеги в Социалната комисия бяха на мнение, че само богатите държави могат да правят успешна интеграционна политика за тези хора и едва ли не държавата да ги подпомага достатъчно, пък интеграцията да я отложим аз друг път, когато забогатеем повече. На тези колеги бих отговорил днес, че това е изключително погрешно схващане. Самите хора с увреждания не желаят това. Те биха искали да живеят, да учат и работят в нормална среда, достъпна за тях заедно с всички хора, които не са с някакво увреждане.
Изводът ми е, че трябва да се промени нагласата на обществото към хората с увреждания. Няма да стане само с промени в законодателството или с други управленски решения. Този закон вероятно ще бъде част от обществената дискусия за това колко сме толерантни към различните от нас.
Уважаеми колеги, ще се върна пак към законопроекта с това, че в деня, в който го обсъждахме в Социалната комисия, в София се провеждаше трудовата борса “Ден на кариерата на хора с увреждания”. Този ден се организира от неправителствена организация с участието и на институции за втори или трети път. Спомням си какво казаха организаторите тогава, че около 150 са посетителите на трудовата борса и че повече от 30 работодатели са заявили участието си. Малко или много са участниците? На мен ми се струва, че са малко.
Ще се върна пак към темата за работодателските преференции. Пак от тази борса разбрах, че по една от програмите на Агенцията за хора с увреждания се предоставят средства за адаптиране на работното място, изграждане на архитектурна достъпност за хора с увреждания. Друга програма предоставя средства за закупуване на офис техника, като за всяко отделно работно място тази помощ може да достигне до 15 000 лв. Ако лице с увреждане бъде наето от работодател, той може да получава преференции, които се изразяват в поемане от страна на държавата на минималната работна заплата за определен период от време, както и всички дължими здравни и социални осигуровки.
Тези мерки са стимулиращи за преодоляване на безработицата на хората с увреждания. Ето, днес ще приемем друга стимулираща мярка в държавната администрация – 1% от държавните служители да бъдат хора с увреждания. Въпреки това в нашето общество продължава да се задържа негативната тенденция на изолация и ниска степен на интегрираност на хора с увреждания.
Уважаеми колеги, в този ред на мисли искам да изразя своето убеждение, че днес чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител правим поредната положителна крачка в политиката за интеграция на хора с увреждания. Законопроектът заслужава да бъде подкрепен и аз като член на Комисията по труда и социалната политика, а също така и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене, давайки си сметка колко много още има какво да се прави по темата “Равнопоставеност” у нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ахмедов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че е съвсем нормално, когато правителството прави стъпки в правилната посока те да бъдат подкрепени и приветствани.
Искам да засегна още един аспект, който е много важен, освен това, което моите колеги от ДПС заявиха, че гарантирането на минимален праг в администрациите на хора с увреждания е европейска практика и стандарт, към който ние се присъединяваме.
Има още един аспект от синергизма, от многостранните позитиви и това е, че когато в администрациите започват да работят хора с увреждания има много по-добър достъп на други хора с увреждания в работата с администрацията. Аз самият имам опит като кмет и областен управител – когато ние сме назначавали такива хора с увреждания колко психологически и в оперативен порядък е по-лесно на останалите хора с увреждания да работят със служители в администрацията, които са от тяхната черга, както се казва. В това отношение ние трябва да имаме предвид, че все още в България не се осъзнава колко голям е броят и делът на хората с увреждания. По статистически данни в отделните общества между 8 и 12% са хората с увреждания. Това значи, че всеки десети българин има някаква степен на увреждане и към него трябва да се преодолее създадената с десетилетия тенденция на отчуждение.
Ние преживяхме годините, през които имаше изкуствена алиенация на тези хора. Те бяха отделяни в съответни заведения извън населените места. Минаха годините, когато ги социализирахме в населените места. Вече работим на нивото на децата, които влизат в масовото училище, но проблемът действително е голям, както заявиха моите колеги. И тук императивът, вкаран в закона, който гарантира определен брой места, е изключително важен.
Разбира се, ние в Социалната комисия дебатирахме и виждането на Асоциацията на хората с увреждания в лицето на господин Минчо Коралски, който познава тази материя като бивш министър на труда и социалната политика. Те биха искали да има и по-висок процент, но ние сме наясно, че е много важно да се направи поне една такава първа стъпка, която да бъде подкрепена максимално широко от народните представители. И разбира се, трябва да сме наясно, че в бъдеще, когато тази практика се наложи, ние вече можем да увеличаваме и пропорцията на хората в една администрация, които имат гарантирано място, като възможност да се избягва императивно дискриминацията по какъвто и да е признак, в случая – по признака увреждане. Ние, макар и представители на опозицията и в комисията, и в пленарната зала, ще подкрепим този законопроект. Отново повтарям, че това е важна крачка в правилна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изказвам още един път съжалението си, че такива важни законопроекти се обсъждат при такава празна зала. Аз мисля, че те заслужаваха повече. По-скоро и проблемите в държавната администрация заслужаваха едно по-широко присъствие на народни представители, затова бях помолил да се отложат разискванията, но за съжаление това не се възприе.
Искам съвсем накратко да представя мотивите на моя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
За никого не е тайна, вярвам, и господин Олимпи Кътев в своето изказване го призна, че в държавната администрация в момента съществува огромен проблем. Този проблем се задълбочава все повече и повече. Ние ставаме свидетели на това чрез проблемите, които срещаме в усвояването на средствата от европейските фондове. Проблемът е в липсата, в хроничния дефицит на административен капацитет в нашата администрация било то на централно, било то на общинско, на местно ниво. Този проблем, ако не бъдат предприети адекватни мерки, ако не бъде адресиран с необходимата степен на сериозност, той ще продължи да се задълбочава и ние ще продължаваме да имаме и срещаме трудности при усвояването на тези средства.
Не е тайна за никого, че от известно време вече насам заплащането в държавната администрация започва драстично да изостава в сравнение със заплащането в частния сектор и то специално в тези сфери, които са свързани с изисквания за по-висока степен на компетентност, за по-голяма степен на подготвеност и най-вече свързани с усвояването на европейските фондове.
За никого не е тайна, че във всички министерства се наблюдава процес на изтичане на кадри от държавния към частния сектор. Хора, които са били подготвени в държавната администрация, които са имали уникалния шанс да се запознаят с цялата нормативна база, с всички процедури и механизми, по които работят европейските фондове, европейските институции. Хора, които са следвали курсове на обучение, които са били и в Брюксел, и на други места в Европа. Хора, в които е инвестирано много, с очакването след това те да дадат тези знания, умения и компетентност в услуга на държавната администрация и на държавата като цяло. И в един момент, точно когато те са най-подготвени, когато държавата и държавната администрация имат най-голяма потребност от тях, те напускат държавната администрация и минават в частния сектор. Изведнъж се оказва така, че държавната администрация се оголва откъм кадри. Изведнъж се оказва така, че тези структури, особено в министерствата, в агенциите, а и в по-големите общини, които все пак се стараят да поддържат някакъв собствен административен капацитет, а не само да разчитат на външни услуги и външни консултантски фирми, отново са без подготвени кадри. Отново са принудени да набират нови, млади току-що завършили висшисти, да ги обучават и т.н. Получава се така, че държавната администрация се превръща в перманентен обучител на кадри, без реално да се възползва от техните знания и умения, а ги подготвя безплатно в услуга на частния сектор. Изхождайки именно от тези проблеми, си позволих да внеса това предложение като плах опит да се намери вариант на решение, вариант, в който интересите на държавата и на държавната администрация да бъдат защитени срещу подобен род тревожна тенденция.
Искам дебело да подчертая за присъстващите юристи, че това съвсем не е нововъведение, не е някаква еретична идея, която едва ли не е непозната за българското право. Специалистите по трудово право веднага ще се съгласят с мен, че в Кодекса на труда има поне две хипотези, идентични на тази. В едната е предвиден договор за обучение. Дава се възможност на работодателя да сключи договор за обучение със свой работник или служител, по силата на който работодателят осигурява определен вид обучение, в замяна на което има право да изисква от този служител, след като е минал курс на обучение, да работи за определен минимален срок, без да има право да напуска съответния работодател. Този срок обикновено е пет години. Ако служителят или работникът не спази това свое задължение, той дължи обезщетение на работодателя, което не е задължително да отговаря изцяло на сумата, която е инвестирана за това обучение.
Ето от този пример съм взаимствал, за да предложа на вашето внимание подобен подход. За да може държавата като работодател да защити своите интереси, когато влага средства, когато има определени чувствителни сфери, особено в днешния момент, чувствителни и много важни за успеха на първите години на членството ни в Европейския съюз, когато сме длъжни да направим така, че нашата администрация да усвои максимума от тези средства и да има необходимия административен капацитет.
Убеден съм, че този подход е абсолютно допустим в условията на една конкурентна среда, където всеки частник е свободен именно по силата на подобен род разпоредби в Кодекса на труда да предложи същото на определени свои кадри, когато прецени, че те са ценни и не би трябвало с лека ръка от днес за утре да напуснат своите места, когато работодателят държи на тях. След като в частния сектор това е възможно, защо да не може и в държавния сектор, при условие че става въпрос за ограничен кръг лица, за ограничен кръг служители в точно определени, строго фиксирани структури на държавната администрация, когато става въпрос за предварителен конкурс, по силата на който тези кадри ще бъдат набирани. Тези кадри ще бъдат задължително уведомени, че кандидатствайки на конкурса за поста например началник отдел или директор на Дирекция “Европейски фондове” в Министерството на земеделието и храните, или в Министерството на околната среда и водите, или в Министерството на финансите, той, ако го спечели, ще бъде длъжен да работи там минимум пет години, за да може наистина държавата или съответното ведомство да се възползват максимално от неговата компетентност, знания и умения, които е придобил и ще придобива. За съжаление във водещата комисия...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Още половин час можем да говорим по този въпрос.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз знам, че можем да говорим много. (Реплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, това е право на всеки народен представител - да използва времето на парламентарната си група. Господин Казак, ако иска, може и утре да продължи.
ЧЕТИН КАЗАК: След като бях лишен от правото да представя законопроекта, поне да мога да се изкажа по него.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Става 14,00 ч.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз призовах председателстващия да прекрати навреме, но както и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да хабя пленарно време, защото Вие искате повече публика, господин Казак. Няма как да стане.
ЧЕТИН КАЗАК: Не публика, просто наистина трябваше да се чуят тези аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Хората знаят каква е програмата. Ако имат интерес, ще бъдат в залата. Аз нищо не мога да направя да Ви осигуря народни представители.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, съжалявам. Тогава аз имам право да си изразходвам времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, да, и утре може да продължите, ако искате.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако мога и утре да продължа, тогава спирам сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате време, което можете да изразходвате, така че ако искате, можем да продължим утре с това. Утре може да има и други желаещи за изказвания по законопроекта. Благодаря.
Утре сутринта предстоят гласувания на: първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс; първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; Проект за решение за приемане на годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.; Проект за решение по годишния отчет за дейността на НЗОК за 2007 г.; Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.; второ четене на Търговския закон; второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове; Проект за решение по годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор; първо четене на Закона за социално подпомагане; второ четене на Закона за особените залози; Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Законът за държавния служител вероятно няма да бъде гласуван утре, защото има още желаещи за изказвания.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Метин Сюлейманов

Георги Димитров