Председателствал: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, следва да започнем нашата работа с гласувания на проекти на актове на Народното събрание, обсъждани вчера. Ще ви припомня кои са тези актове.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Започваме със Закона за държавния служител – два законопроекта, единият с вносители господин Казак и гр.н.п., другият с вносител Министерския съвет.
По реда на постъпване пръв е законопроектът с вносител народния представител Четин Казак.
Моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 854-01-61, с вносители Четин Казак и група народни представители. Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 176 народни представители: за 49, против 34, въздържали се 93.
Законопроектът не се приема.
Господин Казак – за процедура.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като считам, че все пак идеята, колкото и да звучи крайно или недобре оформена, заслужава внимание особено с оглед на информациите, които и днес фигурират в медиите, че от една страна, има проблеми с кадровото обезпечаване на държавната администрация, особено тази, която се занимава с управлението на средствата от европейските фондове; от друга страна, натискът от страна на частния сектор да привлича подготвените кадри от държавната администрация и оголването й точно в тези най-чувствителни структури, които управляват средствата от европейските фондове.
Мисля, че държавата е длъжна в този момент да предприеме някакви действия, за да гарантира своята кадрова обезпеченост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 174 народни представители: за 43, против 31, въздържали се 100.
Законопроектът не се приема.

Моля, гласувайте Законопроект № 802-01-73, с вносител Министерския съвет, подкрепен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 140, против 9, въздържали се 12.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, се приема на първо четене.

Преминаваме към законопроектите по Закона за опазване на околната среда, които са два.
Първият законопроект е с вносител Мария Капон, вторият е с вносител Георги Божинов.
Първо, моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-67, с вносител Мария Капон, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 52, против 30, въздържали се 73.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Заповядайте, госпожо Капон - процедурно предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Моля да прегласуваме законопроекта. Смятам, че текстът в него е много важен, а именно забраната за използване на цианидно излужване в страната, тъй като обикновено в страните в Европа тази технология не се използва, например е забранена в Германия и в Чехия. Смятам, че при липсата на контрол в България тя е изключително опасна както за околната среда, така и за здравето ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения ни законопроект.
Гласували 165 народни представители: за 45, против 53, въздържали се 67.
Законопроектът не се приема на първо четене.

Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 854-01-126, с вносител Георги Божинов. Законопроектът е подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.


Преминаваме към точка шеста от седмичната ни програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ПОДКОМИСИИ ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ.
Обсъждането на тази точка започна на вчерашното пленарно заседание.
Кой желае да продължи дискусията?
Госпожо Масева, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера започнахме обсъждането на проекта за решение за създаване на комисии, чиято единствена цел е осъществяването на контрол над тайните служби.
Това, което днес искам да споделя с вас, е да върнем дебата, да върнем дискусията в тази зала по отношение на това чрез тези комисии, чрез контрола коя най-висша ценност в обществото трябва да бъде защитена. Това, което ние от Демократи за силна България се опитваме да ви кажем, е, че най-висшата ценност, това са правата на гражданите, това са правата и свободите на българските граждани, защото във всички европейски директиви, в които се позволява проследяване, използване на специални разузнавателни средства, винаги има едно много важно условие – това да не накърнява гражданските права. Ако ние днес искрено искаме да осъществим началото на процес, който означава действен и ефективен контрол върху най-тайните служби, не можем да си позволим да приемем подобни решения, защото те ще бъдат плод на лукавство и на лицемерие от управляващите.
Това, което се предлага днес, означава следното. Не контрол, не контрол върху тайните служби, а контрол на управляващото мнозинство върху тези служби с още един способ. Демократичните сили в една държава не могат да си позволят това.
По отношение Закона за специалните разузнавателни средства аз ви казах, че Европа и целият демократичен свят е много чувствителен по темата защита на човешките права - падали са президенти, падали са правителства. Когато България днес заявява, че поставя началото на такъв контрол, не може да слага една маска и една фасада, чрез която само да рапортува пред европейските структури, Европейската комисия и европейските експерти, че е направила нещо. Искам да ви припомня какво приехме със Закона за специалните разузнавателни средства – една тричленка, която, уважаеми госпожи и господа народни представители, няма да контролира нищо. Тя ще наблюдава, тя ще дава статистически отчети. Тя има едно правомощие, което искам сега накратко да ви обясня – да съобщава на гражданите, когато техните законни права са били нарушавани със специални разузнавателни средства. Да, но няма да има закононарушение, няма да има такива констатации, защото българските съдилища с охота, без мотивировка, дават съгласие за използване на специални разузнавателни средства.
Вчера се чу от тази трибуна и в тази зала, че тайнството трябва да бъде запазено. В същото време обаче, трябва да бъдат съхранени гражданските права. Защото всяко проследяване, всяко използване на специални разузнавателни средства, дори на установки, дори на разпечатки, когато няма данни за извършено престъпление, когато това не е мотивирано и не е обосновано, означава началото на наказателно преследване.
Оставям депутатите, които са с имунитет. Не сме повдигали тази тема заради чувствителността на обществото. Но специално това проследяване и действията на специалните служби означават само едно – наказателна репресия, без да има законен повод и основание за това.
Отидохме в Държавната агенция „Национална сигурност”. Констатирахме, че там нещата се претупват, че там не се спазват вътрешните процедури, че там не се спазват законовите процедури. Защото обяснението е, че така ще се усложни много работата. Затова, уважаеми госпожи и господа, е нужен истински контрол. И ако тази комисия, която днес формираме, не осъществява подобен контрол, това означава, че няма такава комисия. Ако аз или който и да е от вас е господин Петко Сертов, и комисията отиде в ДАНС и каже: господин Сертов, искаме да прегледаме законното основание на установки, разпечатки, на СРС, на проследяване, какъв ще бъде отговорът по силата на този проект на решение на управляващото мнозинство? – Няма да ви разреша, господа, защото те са част от разработки, защото те са част от оперативни дела и вие трябва да погледнете в тях само и единствено ако има решение на Народното събрание. И как, уважаеми госпожи и господа, тази комисия ще предлага на Народното събрание? Как, като тя няма информация по коя разработка? Как ще гласуваме ние тук, като разработката и оперативното дело е Х срещу лицата У от престъпни групи Z? Как ще си дадем съгласието за такава проверка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масева, моля да завършвате.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Затова предлагам в решението на управляващото мнозинство в ал. 5 вместо „6 народни представители” да бъде записано „9 народни представители – трима на мнозинството, петима представители на опозицията и един от независимите народни представители”.
В § 3, чл. 17, т. 3 и 4 да отпаднат.
По отношение на другото решение също числото „6” да се замени с „9”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Не виждам.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да се обърна от тази трибуна към Вас, господин Найденов, като председател на най-голямата група на мнозинството. Смятам, че този дебат, който водим за комисията, е изключително важен. От седмици наред в Брюксел се следи всяка една дума. Разберете колко е важно. Вие предпоставяте по начина, по който водим дебата дори за комисията, на България да бъде наложена предпазна клауза през февруари. Аз ви моля и смятам, че трябва да направите веднага сбирка между опозиция и мнозинство и да се намери компромисното решение. Няма от какво да ви е страх. Няма причина да ни е страх от друго, освен това, че страната ни е застрашена да остане наистина в задния двор на Европа.
Разбирам, че това, което се случи през последните седмици относно информацията, която изтичаше, беше много страшно. И разбирам, че самите служби искат да съхранят себе си и мнозинството не може да го приеме. Но разберете, наистина е много важна темата за комисията, час по-скоро тя трябва да се състои и да бъде при приемливи условия за цялото гражданско общество. Тези условия, които предлагате, са напълно неприемливи. Те не са приемливи и за България, и за Народното събрание, и за опозицията. Те са неприемливи за Европейската комисия и за Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Капон?
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата, единствено, за да кажа, че не е необходимо, госпожо Капон, да ни подсказвате, че темата е изключително отговорна, че тя е предмет на особена чувствителност и разбира се на повишено внимание от нашите партньори. Ние имаме това съзнание. Затова в продължение на месеци ние правим усилията да стигнем до общо съгласие. Вие стигате сега до абсурда, сега да ни предложите вие да имате мнозинство в тази комисия и се опитвате да прехвърлите отговорността за тези решения единствено и само на мнозинството. Отговорността ни е обща. Затова, моля Ви, не се опитвайте да ни налагате в такъв случай решение, използвайки възможността за бележки от страна на европейските ни партньори. Ще повторя – четири кръга на разговори, на консултации, в които стигнахме до определено съгласие. И ако се вгледате по-внимателно и в предложението за решение, и в предложенията за допълнителни промени в проекта на решение, за прередактиране на проекта за решение, ще видите, че отчитаме тези бележки.
Ще кажа и следното. Имаме разбира се и съзнанието за това, че тази комисия трябва да осигури контрол върху начина, по който се спазват и гарантират правата на българските граждани по отношение на службите за сигурност, в това число и по отношение прилагането и използването на специалните разузнавателни средства. Не случайно подчертаваме, че даваме възможност за пълен контрол върху дейността на службите за сигурност, върху цялостната им дейност, в това число и по отношение на оперативните дела. За това сме предложили залата да решава достъпа до текущи оперативни дела. А що се отнася до всички други дела, които са приключени, архивирани, съответно приключили с осъдителни присъди, това е работа на комисията, разберете.
Това, което очаквате е да ви съберем, но аз ви предлагам да се събере опозицията, заедно с независимите народни представители и да излъчите вашите представители в комисията и в подкомисията. Това ще бъде отговорният ход, който очакваме от страна на българската опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Нали разбирате, че е абсурдно Народното събрание да решава какво да прави комисията и с текущите дела? Нали разбирате колко е абсурдно в тази зала някой да каже: има в момента такава разработка, между 240 народни представители. И всички ние да гласуваме дали тази комисия да има достъп или не! Извинявайте, обаче аз наистина не мога да разбера за какви служби става въпрос тогава. Значи ние говорим за това, че тези 6, 8, 9, 10, 12, 15 човека, които ще отговарят и които ще имат достъп, трябва наистина да осъзнават колко е класифицирана информацията, как не трябва да изтече информация навън. И в един момент вие се опитвате да ни убедите, че отговорността на опозицията е да разреши тази зала тук, 240 народни представители, срещу някои от които има процедура за дела, извинявайте, тези хора да гласуват за текущи разработки!
Честно да ви кажа, аз не мога по никакъв начин да нося отговорност за това. Не смятам за нормално. В тази зала доверието към определени хора аз го нямам, така че да мога да допусна сигурността на страната ми да зависи от тази зала. Както искате, така го разбирайте. И освен, че вие знаете това, това го знае и Европейската комисия. А нашите партньори от Европейската комисия, точно така, те са нашите партньори, те отдавна само чакат да видят стъпките. И вчера в законите вие нямахте политическата воля, и всеки ден ние забелязваме, че липсва политическата воля у правителството да разбере какво е състоянието на страната ни.
Аз последно ви казвам и апелирам – не апелирайте към опозицията, защото опозицията е готова и да излъчи народни представители, и да се разбере за това колко да бъдат – три, четири, пет, шест, пак казвам, но при приемливи условия за националната сигурност на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам да разделя нещата. Правата на гражданите наистина трябва да се спазват и аз съм категорично „за” срещу подслушване, следене, което не е законово. Искам обаче да ви питам друго – може ли обектът на разследване да контролира разследващите? За какво беше създадена ДАНС, уважаеми колеги? Аз гласувах за създаването на тази структура и мисля, че тя е полезна. ДАНС беше създадена да се бори с корупцията във висшите етажи на властта. Кои са тези етажи? Парламент, правителство, висша съдебна система. Това е, колеги. И сега вие искате да създадете комисия, която да контролира този орган, който трябва да ни разследва! Не ви ли се струва малко нелогично?
Аз от тази трибуна ви предложих нещо съвсем елементарно, предложих го и на Петко Сертов, когато беше в Комисията за борба с корупцията – незабавно да се въведе така наречената проверка за лоялност, където да може да се съблазняват с подкупи депутати, министри, висши магистрати от страна на ДАНС. И този, който се хване да отиде в затвора. Това се прави във всички цивилизовани страни. Защо тук да не го направим? Ето ви конкретно предложение, което ще реши проблема. Стоя настрана от този дебат, защото ми е неловко, при тези караници между опозицията и управляващите, кой да контролира ДАНС? Ами ДАНС нали трябва да се занимава с нас, не с някой строител или с някой таксиметров шофьор. Трябва да се занимава с депутатите. Сега вие искате да контролирате тази структура по един директен начин. За мен това не е логично, извинете ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Христов? Не виждам.
Има думата господин Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за мен този дебат е изключително важен по редица причини, най-важната от които според мен е, че за първи път се води сериозно говорене по отношение на мястото на парламента и начините за осъществяване на парламентарен контрол върху специалните служби.
Моето впечатление е, че към момента сме изправени пред един сериозен, по-скоро психологически проблем, отколкото институционален. Ние виждаме, че липсата на доверие между управляващи и опозиция е толкова голяма, че вече седмици наред не може да се постигне консенсус по основни проблеми.
Искам само да кажа с известна, ако мога да си позволя такава емоция – обида, Българска нова демокрация е представила, депозирала и официално е заведен проект за решение за изменение на правилника и за създаване на такава комисия от 12 септември т. г. Колеги, това е месец и половина мъдрене на съответните лица, не знам от коя комисия, от коя администрация. Това предложение месец и половина не е било представено за разглеждане, обсъждане и т.н. в Правната комисия. Значи трябва да се случи нещо извънредно, за да може едно напълно рационално предложение, което впрочем почти в цялост, само с изключение на цифрите, съвпада с това, което в момента разглеждаме, и без тази странна точка за санкция на Народното събрание за отделни разработки, просто е подобно. Това е маниерът, който ние смятаме, че е особено неадекватен, когато се разглеждат толкова чувствителни проблеми като проблемите на разузнаването.
По отношение на тази дискутирана т. 3 от § 3 - вижте, това е една несериозна конструкция. Вие предлагате Народното събрание от 240 човека или да бъде гумен печат и да вярва на тези представители на комисията, които ще й кажат „гласувай червено” или „гласувай зелено”, което според мен е невъзпитан прийом, или предлагате тези 240 човека да отидат в „Секретно деловодство” или където и да било, за да четат тези секретни разработки и да разберат всички тези обстоятелства, които вие не искате да разберат, защото трябва с това да се занимават само 6 човека от Народното събрание. Това е несериозен подход. Направете тази комисия да дава достъп до отделни разработки с консенсус или някакъв по-възпитан маниер, но това е несериозно. В този смисъл аз подкрепям предложението на колегата Масева за отпадане на тези текстове от това решение.
По отношение решението за подкомисия в Комисията по отбраната. На първо място трябва да кажа, че не приемам този за мен необясним подход на дискредитиране на една служба за сметка на друга.
Уважаеми господа, вижте, че в тези правила, които са никакви правила, но доколкото са правила, са включени в предложенията за изменение по отношение на Комисията по отбраната, липсва тази строгост, тази дефинитивност, този акт на решение на Народното събрание, каквото е предложено за ДАНС. НРС по-малко ли е от ДАНС – задавам този въпрос? И ако е по-малко – защо? Обяснете го защо при НРС има един по-фриволен режим на достъп до съответните разпоредби, отколкото на ДАНС? Обяснете го това нещо. Аз не мога да го обясня на тези, които работят в НРС.
По отношение на НСО аз предлагам да спазваме известна институционална хигиена. НСО с правилника-постановление от 1992 г. се водят като служба на президента. Аз нямам нищо против, дори бих приветствал това президентът да се явява на парламентарен контрол всеки петък. Ще бъде интересен дебат. Но докогато има акта на Министерския съвет, с който се сочи, че тази служба е към президента, тогава до известна степен ние дискредитираме практиката на Народното събрание да упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Ако НСО е към изпълнителната власт, просто нека да бъде заявено, за да приключи тази драма.
Аз не вярвам на благоволения. Ако този президент има благоразположение НСО да бъде контролирано от Народното събрание, другият президент няма да го има. Това не е подход, който е добър. Искам да кажа, че не е вярно, както пише в мотивите, че Комисията по отбраната се е занимавала с парламентарен контрол върху НСО и НРС. Такъв контрол, доколкото е имало, се е упражнявал по отношение на бюджет в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Правя процедурно предложение. Натрупаха се много въпроси. Върви се в известен смисъл стъпка по стъпка към създаване на някакъв консенсус по отношение на текстове. Нека да не бързаме, нека да не извиваме ръце, нека да не правим комисии, които няма да работят.
Предлагам да отложим разискванията, докато се постигне някакъв консенсус, който да бъде приет спокойно от всички представители на управляващи и опозиция в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Обръщам внимание, че господин Димитров направи процедурно предложение за отлагане на разискванията по разглежданата точка от програмата. Има ли обратно предложение?
Процедурното предложение се подлага на гласуване веднага след като е направено. За да пристъпим към гласуване, ще трябва да проверим дали имаме необходимия кворум.
Моля да направим регистрация, за да проверим дали има необходимия кворум. Няма необходимия кворум, за да се извърши гласуване. Продължаваме с разискванията.
Господин Георгиев, имате думата.
Господин Георгиев, подсказват ми, че Вие сте правили изказване вчера. Не мога да Ви дам думата, съжалявам. Съжалявам, просто правилникът не ми позволява.
Има ли други желаещи да вземат думата, колеги? Не виждам желаещи.
В такъв случай обявявам разискванията по т. 6 за приключили.
Както показа режимът на регистрация, кворум в залата няма, следователно не можем и да гласуваме.
Преминаваме към точка седма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Вносители: Пламен Моллов и група народни представители.
Има доклад на водещата Комисия по икономическата политика.
Господин Витанов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря, господин председател.

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за туризма, № 854-01-97, внесен от
Пламен Моллов и група народни представители на 31 юли 2008 г.

На заседание, проведено на 22 октомври 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
На заседанието присъстваха представителите на Държавната агенция по туризъм: Станислав Новаков - заместник-председател, и Мария Иванова – експерт.
Законопроектът беше представен от народния представител Пламен Моллов.
Основните моменти в законопроекта са:
- въвеждат се нови видове туристически обекти – места за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма – хостели и апартаменти за гости;
- посочват се документите, които следва да представят туристическите сдружения, за да бъдат вписани в Националния туристически регистър;
- уреждат се редица въпроси, свързани с туристическите информационни центрове като: правен статут на туристическите информационни центрове, какви дейности ще осъществяват, какъв обем информация ще събират, какви услуги ще предоставят и други;
- създава се възможност туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на страната да може да се извършва освен от лице, регистрирано по Закона за туризма, и от лице, регистрирано по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство;
- предвижда се разграничаване на дейността на туроператорите и туристическите агенти в категории;
- създава се възможност хотелиерство и ресторантьорство да се извършва освен от търговци по смисъла на Търговския закон и от такива по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство;
- урежда се възможността „хотелиерство” в стаи за гости да може да се извършва и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище;
- въвежда се изискване към лицата, които ще извършват хотелиерство в апартаменти за гости, да представят изрично писмено съгласие от всички собственици на сградата за извършване на тази туристическа дейност в обекта;
- създава се правна възможност за приемане на наредба от Министерския съвет за условията и реда за извършване на детски и ученически отдих и туризъм, организиран от детските градини, училищата и обслужващите звена в системата на Народната просвета;
- предлага се замяна на безсрочността на удостоверението за категория със срочност пет години за средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към тях; плажовете и туристическите хижи и прилежащите им заведения за хранене, и десет години – за ски-пистите;
- предвидена е възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран или не, както и воденето на регистъра по чл. 49 от Закона за туризма - за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Госпожо Дикова, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за туризма, № 854-01-97, внесен от Пламен Моллов
и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Борислав Владимиров.
Законопроектът е съобразен с актуалните изисквания на Европейския съюз за намаляване на административната тежест, тоест за опростяване на процедурите и намаляване на задълженията за информиране за бизнеса, както и с Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г., приета от Министерския съвет през м. март 2008 г.
С изготвените промени се въвеждат нови видове туристически обекти – места за настаняване – хостели и апартаменти за гости. Предлага се наименованията на съществуващите туристически обекти „самостоятелни стаи” и „къщи” да се променят съответно на „стаи за гости” и „къщи за гости”.
Проектът предвижда разграничаване на дейността на туроператорите и туристическите агенти в съответните категории, в зависимост от вида на услугите, които извършват. Целта е уеднаквяване на уредбата с практиката на страните от Европейския съюз. По този начин ще се гарантира по-добре сигурността на туриста и услугата, която той ще получава, ще има по-добро качество.
Законопроектът посочва и документите, които следва да представят туристическите сдружения, за да бъдат вписани в Националния туристически регистър. За извършеното вписване туристическите сдружения ще получават удостоверение. Този документ е особено важен, тъй като по Оперативна програма „Регионално развитие” по приоритетна ос „Устойчиво развитие на туризма” имат право да кандидатстват с проекти туристически сдружения, които са вписани в регистъра.
Законопроектът регламентира и дейността на туристическите информационни центрове.
Съществена промяна е предвидената възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран или не. Освен това кметовете на общини ще могат да контролират воденето на регистъра за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община, тъй като събирането на туристическата такса е в интерес на самата община, още повече че нейното разходване е само за мероприятия, свързани с развитието на туризма, изрично посочени в Закона за туризма и в Закона за местните данъци и такси, които са част от Програмата за развитие на туризма на съответната община.
След проведената дискусия народните представители от комисията подкрепиха предложените промени в закона. Същевременно бяха направени някои бележки и предложения от правно-технически и редакционен характер, които ще бъдат взети предвид от вносителите при подготовката на проекта за второ гласуване.
В резултат на гласуването с 6 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 854-01-97, внесен от Пламен Моллов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Моллов, заповядайте да представите мотивите.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви представя мотивите на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от народни представители от Парламентарната група на НДСВ.
Законопроектът е изготвен от работна група, създадена със заповед на председателя на Държавната агенция по туризъм. В състава на работната група освен Държавната агенция по туризъм са били включени и представители на туристическия бранш, в това число основните организации – Съюзът на българската туристическа индустрия, Съюзът на инвеститорите в туризма, Националният борд по туризъм, Българската асоциация на туроператорските агенции, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и други. Също така са били включени и преподаватели от Софийския университет, Варненския свободен университет и външни експерти.
С изготвените промени се въвеждат нови видове туристически обекти – места за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма, и хостели и апартаменти за гости. Предлага се наименованието на съществуващите туристически обекти „самостоятелни стаи” и „къщи” да се променят също на „стаи за гости” и „къщи за гости”.
Минималните задължителни изисквания спрямо новите обекти за определяне на съответната им категория ще бъдат разработени и разписани в наредба, която ще се отнася до категоризацията на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, но това ще стане, когато законопроектът стане закон. Към настоящия момент не съществува правна възможност за включване на подобни обекти в наредбата.
Създаването на туристически обект „хостел” е необходимо с оглед прецизиране на действащата нормативна уредба. В Приложение 1 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, приета с постановление на Министерския съвет от 2004 г., в т. 2 „места за настаняване” се съдържа следната дефиниция: „Пансион (хостел) – място, обзаведено с най-необходимата мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване”. На практика обаче пансионът и хостелът са два различни самостоятелни обекта, всеки със свои собствени характеристики.
Към момента Законът за туризма в чл. 14 предвижда, че туристическите сдружения се вписват в Национален туристически регистър. Законът не посочва какви документи следва да бъдат представени от страна на сдруженията за вписване в регистъра, както и това какъв документ получават за извършеното вписване. В тази връзка законопроектът посочва съответните документи, които се представят от туристическите сдружения, включително и съответната процедура, която е необходимо да бъде извървяна за вписване в този регистър.
Документът, който има особена важност в случая, е да се получи удостоверение от страна на туристическите сдружения за самото вписване. Този документ е особено важен, тъй като по оперативна програма „Регионално развитие” по приоритетна ос „Устойчиво развитие на туризма” имат право да кандидатстват единствено туристически сдружения, които са вписани в Националния туристически регистър. Именно удостоверението, което те биха получили от Държавната агенция по туризъм, ще бъде необходимият документ за кандидатстване. С разписването на процедурата ще бъде запълнена съществуващата празнота в действащата нормативна уредба относно туристическите сдружения, които имат своята важна роля в туристическия живот на страната. Те са партньор на Държавната агенция по туризъм в работата на Националния съвет по туризъм, на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти при разработването на нормативни документи и при изготвянето на становища, които са важни за развитието на туристическия отрасъл.
На трето място, към настоящия момент в действащия Закон по туризма не е даден отговор на редица важни въпроси, свързани с туристическите информационни центрове, например какъв е правният статут на тези центрове, дали туристическите информационни центрове са туристически обекти по смисъла на чл. 3 от Закона за туризма, следва ли туристическите информационни центрове да извършват хотелски резервации, които по своята същност представляват туристическа агентска дейност, какви дейности осъществяват ТИЦ, какъв обем информация събират и така нататък.
В тази връзка законопроектът предвижда вписване на туристическите информационни центрове също в Националния туристически регистър, като за целта ще следва да бъдат представени в Държавната агенция по туризъм съответни документи – препис от съдебно решение, който удостоверява създаването им съобразно тяхната правно-организационна форма, справка за месторазположение, оборудване, пригодност на помещение и така нататък.
Законопроектът предвижда приемането на Наредба на Министерския съвет за организацията и дейността на туристическите информационни центрове. Целта на тази наредба ще бъде да посочи основните стандарти, на които следва да отговарят центровете, и изискванията да бъдат насочени към съответната база, необходима за осъществяване на дейността.
Промените изрично изключват възможността туристическите информационни центрове да могат да извършват туроператорска дейност.
Проектът предвижда също така разграничаване на дейността на туроператорите и туристическите агенти в категории. Категориите са три, като категория „А” се отнася до туроператори, които извършват международен - входящ или изходящ, и вътрешен туризъм и осъществяват пълния обхват от дейности, включително и агентска дейност. Категория „В” се отнася до туроператори, които извършват вътрешен туризъм и осъществяват дейността си на територията на страната, включително и агентска дейност, а категория „С” се отнася до туристическите агенти. Целта на тази уредба е да се уеднакви практиката на България с тази на страните от Европейския съюз. Счита се, че по този начин ще бъде гарантирана по-добре сигурността на туриста и услугата, която той ще получава, ще има по-добро качество.
Изготвените промени уреждат и възможността хотелиерство в стаи за гости да може да се извършва от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитавано от него жилище. Въведеното изключение кореспондира с разпоредбата на чл. 2 от Търговския закон, като под обитавано жилище ще се разбира онова жилище, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
Въвежда се също така изискване към лицата, които ще извършват хотелиерство в апартаменти за гости, да представят изрично писмено съгласие от всички съсобственици или собственици на сградата за извършване на тази туристическа дейност в обекта. Считаме, че по този начин ще се избягнат бъдещи конфликти в тези обекти между собствениците на една част от капацитета на обекта, които не желаят тяхната собственост да се управлява или да се отдава за ползване от туристи, и останалите, които са закупили своите апартаменти именно с такава цел.
Със законопроекта се създава правна възможност за приемане от Министерския съвет, съответно по предложение на министъра на образованието и науката и председателя на Държавната агенция по туризъм Наредба за условията и реда за детски и ученически отдих и туризъм. Приемането на подобна наредба е изключително важно и има за цел да замени действащата към момента Наредба № 2 от 1997 г. за организиране на детски и ученически отдих и туризъм, тъй като същата е твърде остаряла и в някои от частите си практически противоречи на Закона за туризма.
В законопроекта се предлага да бъде заменена безсрочността на удостоверението за категория със срочност, в смисъл срочността да бъде пет години за средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, плажовете и туристическите хижи и прилежащите им заведения за хранене и съответно десет години – за ски пистите. Мотивът в тази посока е повишаване качеството на предлаганите туристически услуги в туристическите обекти.
Разписва се също така процедура относно понижаване на категорията на туристическия обект, тъй като тази възможност към момента е разписана само в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, а при регистрационен режим, какъвто е категоризацията на туристическите обекти, цялата административна процедура следва да бъде разписана в закона.
Много съществена промяна е предвидената възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран или не. Освен това кметовете на общини ще могат да контролират воденето на регистъра по чл. 49 от Закона за туризма, съответно за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община.
Самите кметове са заинтересовани хотелиерите да водят тези регистри, тъй като събирането на туристическата такса е в интерес на самата община, още повече нейното разходване е само за мероприятия, свързани с развитието на туризма, изрично посочени в Закона за туризма и в Закона за местните данъци и такси, част от програмата за развитие на туризма на съответната община.
Законопроектът въвежда и няколко норми, свързани с допълнителни туристически услуги и лицата, които ги предоставят. Създава се правна възможност за приемането на наредби за условията и реда за предоставяне на допълнителни туристически услуги. Разписва се и текст относно регистрацията на екскурзоводи, вписването им в регистър на екскурзоводите, който да се води в Държавната агенция по туризъм, а получаваното удостоверение за регистрация да дава възможност за предоставяне на съответните екскурзоводски услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Кой желае думата?
Заповядайте, госпожо Николова. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Явно, че картелните споразумения и заграждането на територии ще бъдат практика на парламента оттук нататък. Това е един пример за 18-то изменение на Закона за туризма, което се прави по чисто лобистки и тясно икономически интерес от страна на НДСВ.
Предложенията, които са направени, са направени зад гърба на голяма част от бранша, поради което искам да обърна внимание на колегите, най-вече от БСП, от ДПС и от управляващата коалиция, че приемането на такъв закон, тъй като е закон, който касае точно браншовете в туризма, в хотелиерството, в ресторантьорството, трябва да стане след сериозно обсъждане на всички текстове и от необходимостта най-вече това да се случи, защото зад добрата фасада, че се подобрява дейността в туризма, фактически се върши според мен заграждане на територия. Вярно е, че тук няма подпис на господин Милен Велчев, но интересите на семейството прозират от всеки един текст.
Най-грубият и бърз прочит на закона, защото аз не съм се занимавала подробно с него, води до няколко много странни въпроси, които могат да се зададат – за необходимостта в тези жилищни блокове, които изникнаха в хотелските комплекси, да се иска 100 процента разрешение за това те да се ползват като туристически обекти. Това действително е странно, защото няма кой да отиде да си купи жилищен апартамент в Слънчев бряг или в Несебър. Това във всички случаи се прави с цел тези помещения да се ползват за туризъм и искането на 100 процента собствениците да са съгласни, а цялата сграда да се ползва като туристически обект е спряно, защото няма как да очакваш, че в Слънчев бряг или в Несебър, особено на втора или на трета линия, отиваш да спиш спокойно, при положение, че там имаш пасажи от туристи. Това не е място, където да можеш да се отдадеш на заслужен отдих след 20,00 ч. вечерта.
Много странна е идеята да отпадне категоризацията за заведенията, които са извън хотелските комплекси, което означава, че ако хотелиерите приемат нощуващите в своя обект срещу 10-20 лв. и гостите им излязат и хапнат в едно капанче срещу 100 лв., хотелиерите завинаги ще загубят своите външни туристи точно поради липсата на категоризация и ясни правила за заведенията извън хотелските комплекси.
Аз знам за големия спор, който съществува между „Музикаутор” и хотелиерите и ресторантьорите, но тук отново се прави едно разграничение. Разбира се, че трябва да бъдат защитени авторските права. Възможностите на „Музикаутор” да сключва договори и да защитава правата на творците – както българските, така и чуждестранните, които са сключили договори с тях, но това трябва да става равнопоставено както за заведенията, лоби баровете, които се намират в хотелските комплекси, така и за всички капанчета, кръчми и кръчмички, които се намират извън тях. Това означава, че изискването да представяш договор с „Музикаутор” само от страна на хотелските заведения поставя в неравновостойно положение останалите, които са извън хотелите.
Най-накрая искам да кажа, че целта на този законопроект е да се направи единна камара, която да бъде инструмент за усвояване на парите, които евентуално правителството ще налее в сферата на туризма, или пък ще можем да привлечем като страна по проекти от оперативните програми.
Пак казвам, че законът е чисто лобистки. Той трябва да бъде изваден на светло, трябва да бъде обсъден с всички потребители на този туристически продукт, за да сме убедени, че като Народно събрание работим ясно, прозрачно, макар че нямаме закон за лобизма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Чувствам се длъжен да репликирам госпожа Николова, тъй като тя отправи упрек, че това е лобистки закон на НДСВ. Бих искал да посочи точно кой текст изразява и създава усещането за такъв тип лобизъм, за да можем да коментираме дали това наистина е така, а не да се прави асоциация от нещо, което не съществува. Също така в своята реплика искам да попитам и да ми бъде отговорено: къде точно има текст за създаване на някаква туристическа камара, за която се намекна, че ще усвоява някакви пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви.
Господин Моллов, това е закон, по отношение на който всички в залата би трябвало да декларират своя конфликт на интереси, наличието на такъв и да се отведат както при дебатите, при обсъждането, така и при гласуването, защото хотелиерите в залата, както знаете, не са малко. Не са малко и хората, които имат интерес от хотелиерския бранш пак в тази зала, тези, които се занимават с винопроизводство, винарски камари и т.н., защото това са плътно преплетени и ясни интереси.
Затова бих се съгласила с Вас и бих оттеглила съмнението, което се породи в мен, с оглед на хората, които са подписали този законопроект, ако се даде възможност той да бъде обсъден действително широко, светло, с участието на всички заинтересовани страни, да се даде максимален срок, да се види всеки един текст, да се претегли доколко той действително обслужва туризма, доколко той го прави конкурентен бранш, почиващ на правилата на свободната конкуренция, на свободния пазар. Няма спор, че това е един от най-важните браншове за нашата държава. Бранш, който носи милиарди на държавата ни. По отношение на такъв един сектор трябва да сме особено внимателни.
Аз действително апелирам към Вас да поискате максимален срок между първо и второ четене. Като инициатор на този законопроект да инициирате широк дебат в бранша, за да могат да се получат становища на всички заинтересовани страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Моллов. Имате думата за изказване.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В самото начало на моето изказване ще кажа, че със самите думи, които госпожа Николова каза в своята дуплика, тя потвърди моите подозрения, че всъщност няма основание за това, което твърди, тъй като тя не отговори конкретно на двата въпроса, които поставих.
За да отговоря на тези въпроси, ще дам известно разяснение в своето изказване. Както казах и в началото при представянето на мотивите, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма е продукт на Държавната агенция по туризъм в тясно сътрудничество с всички водещи туристически организации в България, в това число: Съюза на българската туристическа индустрия, Съюза на инвеститорите в туризма, Националния борд по туризъм, Българската асоциация на туроператорски агенции, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и много други. Всъщност това са най-важните и най-основните в България.

Лично аз декларирам, че нямам конфликт на интереси, тъй като нямам нито хотел, нито имам близки, които имат хотели. Така че смятам, че оттук нататък като формален вносител на законопроекта мога да кажа онова, което следва да бъде ясно на залата.
Процедурата в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма да бъде през народни представители целеше промените, които са необходими в нормативната уредба на туристическия бранш, тук имаме пълно съгласие с госпожа Николова, че той е изключително важен сектор за нашата икономика, да станат възможно най-бързо. Всъщност законопроектът е внесен точно така, както е съставен от Държавната агенция по туризъм, без никаква разлика.
Ако възниква въпросът защо точно депутати от Парламентарната група на НДСВ са го внесли, искам да кажа, че е нормално, след като Държавната агенция по туризъм се председателства от представител, излъчен от нашата парламентарна група, след като по някакъв начин се следи този сектор, този законопроект да бъде внесен от нас.
Що се отнася до конкретните въпроси, които изискват изясняване в този сектор, би следвало да се знае следното. Използвайки правото си на формален вносител, организирах среща с всичките браншови организации, след като законопроектът беше внесен, с оглед да потвърдим тяхната позиция по отношение на онези текстове, които въвеждат някои основни промени в бранша. В това число текстове, свързани с въвеждането на срочност на категоризацията, текстове с разграничаване в категории на дейностите на туроператорите и туристическите агенции, както и различни други текстове в този законопроект, които са важни.
На тази среща, която беше организирана, се установи, че туристическите организации стоят зад изработения и внесен законопроект, но оспорват два момента в него. Това са текстовете, свързани с отпадане на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечение, и текстовете, които обвързват Закона за туризма със Закона за авторското право и сродните му права.
В този смисъл лично поех ангажимент между първо и второ четене да инициирам промени, като се внесат текстове в законопроекта, ако той бъде приет на първо четене, които да изразяват тази воля на туристическите организации, тъй като Законът за туризма трябва да обслужва бранша и да дава възможност за най-добър бизнес.
Категорично беше подкрепена идеята да се въведе категоризация, която да бъде срочна. В този смисъл смятам, че няма никакъв спор, че това не се иска от този или онзи народен представител, а въвеждането на тази срочност ще даде възможност за подобряване на туристическите услуги, тъй като ще даде възможност за динамично обновяване на категоризацията и съответно понижаване в по-ниска категория, ако в годините са променени условията на услугите, които се предлагат.
Така че в този смисъл напълно беше подкрепена идеята за въвеждане на срочност. Сроковете 5 и 10 години са посочени от туристическия бранш, те подлежат на обсъждане, но това е един срок, който е компромисен, общо взето, и който изразява становището на по-голямата част от туристическите организации.
За първи път в законопроекта се разписва също така възможността за понижаване на категоризацията, което е много важно от гледна точка на всички потребители на туристически услуги. Ако един обект, както сега в Закона за туризма е разписано, получи веднъж висока категория, след това може да влоши своята категория, но няма нормативно основание това да бъде отразено в неговата категоризация и тогава всички ние като потребители на туристически услуги ставаме жертва на подобни промени в коректността от страна на тези, които предлагат подобни услуги.
Категорично беше възразено от страна на туристическия бранш по отношение на онези промени в предлагания законопроект, които обвързват Закона за туризма със Закона за авторското право и сродните му права. В този смисъл аз също поех ангажимент да внеса между първо и второ четене текстове, които да отстранят тази обвързаност. Става дума за това, че със Закона за авторското право и сродните му права се задължават представителите на туристическия бранш, които предлагат съответните услуги, да бъдат обвързани със съответни такси, когато публично се изпълняват музикални произведения, звукозаписни и други подобни аудиовизуални произведения. В този смисъл може би си струва добре да се обмисли отпадането на тази обвързаност между двата законопроекта, тъй като материята в Закона за туризма би трябвало да касае изключително проблеми, свързани с развитието на туризма.
На тази среща, която организирах, стана ясно, че неправителствените организации настояват за дефиниране на някои допълнителни понятия, които дават възможност за прецизиране на предоставянето на туристически услуги в съответствие с европейските и световни стандарти. Става дума за дефиниране на понятия като „туристическа атракция”, „посетител”, „турист”, „екскурзиант”, тъй като следва да се възприемат европейските и световни стандарти в това отношение.
На тази среща беше поставен и въпросът по някакъв начин представителите на неправителствените организации да бъдат ангажирани в дейностите по категоризиране на туристическите обекти. Тъй като този въпрос беше поставен доста остро и такава практика съществува във всички европейски страни, а именно бизнесът е привлечен като партньор на държавата, на заседанието на Комисията по икономическата политика, която обсъждаше този законопроект, аз дадох пример с други браншове, които имат подобна практика, която практика е много полезна, и имаме, така да се каже, национален опит. Такъв бранш е строителният бранш, където Строителната камара има определени функции; такъв бранш е лозаро-винарския сектор, където има Национална лозаро-винарска камара, която е партньор на държавата в различни важни дейности по контрола и изработването на нормативната уредба.
Такава практика е модерна европейска практика и би следвало сериозно да се премисли и за туристическия бранш. Такъв текст няма в законопроекта. Ако туристическата гилдия не желае да има единен орган, с който да участва в партнирането на държавата, би следвало държавата да премисли дали може да възложи на един избран или много на брой отделни туристически представители тази дейност.
Този въпрос е изключително дискусионен, но той все още не съществува по никакъв начин в правния мир, никъде не е въведен. Така отговарям на този въпрос, който госпожа Николова постави в своето изказване и който беше повод да отправя съответни упреци към НДСВ, които мисля са изключително незаслужени.
В тази връзка в заключение на своето изказване бих искал да предложа да се прецени добре – ако законопроектът се приеме на първо гласуване, едно удължаване на срока, господин председател, до максимално възможния с оглед наистина да се прецизират текстовете още веднъж и да се отчетат всички интереси възможно най-балансирано, да се направи законопроект, който най-добре съответства в момента на състоянието на този бранш, който е изключително важен за нашата икономика. Разбира се, би било най-добре да се направи закон за туризма, но явно възможностите за това като оперативно време и време, в което да се постигне консенсус по основни текстове, практически не съществува. Така че и тези промени, които в крайна сметка подобряват нормативната уредба и доближават възможността за практикуване на туристическите услуги в една среда, по-близка до практиките на Европейския съюз, би следвало да се даде възможност между първо и второ четене наистина внимателно да се обсъдят и законопроектът да бъде най-добре съответстващ на изискванията на всички обществени интереси както на бизнеса, така и на цялото общество, тъй като в крайна сметка всички ние в един или друг случай, по един или друг повод сме ползватели на туристически услуги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Моллов.
Има ли реплики към господин Моллов? Няма.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Нали няма дебатите да се водят сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Моллов, когато се подложи на гласуване законопроектът, ще се подложи и Вашето процедурно предложение за удължено време между първо и второ четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Капон. Съзнавате, госпожо Капон, че процедурата Ви няма да може...
МАРИЯ КАПОН (независим, встрани от микрофоните): Само че смятам, че Вие можете да вземете решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Готов съм да чуя какво имате предвид.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, даже не знам как да се обърна – няколко колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би „приятели”?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, смятам, че по този важен законопроект и тази тема не може дебатът да мине сега, в момента, когато в залата по мое мнение има може би 12 13 души. Смятам, че е абсурдно тази важна тема...
Разбирам, господин председател, че и от опозицията почти няма...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз разбирам.
МАРИЯ КАПОН: Но в крайна сметка темата е изключително важна и смятам, че трябва да има разисквания тогава, когато залата е много по-многобройна. Никой днес не е предвиждал, така изглежда поне за мен, да влезе Законът за туризма. Реално имаме нуждата дебатът да продължи и в сряда. Затова моето процедурно предложение беше да се отложи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за обратно предложение, господин Кътев. Както разбирате, няма да можем да гласуваме това предложение. Аз ще предложа как бих считал за уместно да продължим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, не се съмнявам, че Вие ще вземете правилното решение, а то е едно: не могат да бъдат прекратени дебатите по проектозакона по мотивите, които уважаемата госпожа Капон изтъкна. В края на краищата седмичната програма на парламента беше приета още вчера. Всички народни представители знаят дневния ред, включително и от управляващата коалиция, и от опозицията. Така че едно такова предложение не е уместно. Може би госпожа Капон не се е подготвила добре по закона, но то си е за нейна сметка. Има време да го прочете, ако трябва за второ четене да предаде някакви допълнителни бележки и предложения.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Много добре съм се подготвила!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: С удоволствие бихме ги подкрепили, защото не казвам, че има конфликт на интереси в този бизнес, но...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Не, нямам конфликт на интереси!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Доста добре е запозната с него и ще бъде доста полезна с предложенията си по закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, бих предложил да спазваме правилника. Не става въпрос за добра воля или нещо друго от моя страна или на другите колеги. Нямаме процедурна възможност да прекратим дебатите, така че който желае да вземе думата, включително и Вие, госпожо Капон, имате тази възможност.
Има основание мнението, че беше съвсем ясно, че тази сутрин ще се дискутира този законопроект, защото дискусията по предходната точка очевидно в по-голямата си част протече вчера. Така че отсъствието не може да се отдаде на това, че не е било ясно какво ще се обсъжда.
Но бих ви предложил наистина да се възприеме онова, което звучи от всички досега изказали се – готовността за доста широко и сериозно обсъждане в комисията, с участие на възможно най-широк кръг от пряко заинтересованите от този законопроект и както формулира господин Моллов състава в заключението на своето изказване. Той подчерта веднъж, че представителите на туристическия бранш трябва да участват, но има и други обществени интереси, които са засегнати от този закон, най-малко на онези, които ползват туристическите услуги, разбира се, и на много други, свързани с туризма дейности, като се започне от онези, които са носители на авторски права.
Така че нека да се уточним, Комисията по икономическата политика да има отговорността да насрочи достатъчно скоро и да обяви разширено свое заседание, на което всички народни представители, които биха желали да участват, да могат да се включат в дискусията и вече при второто четене, когато се обсъждат конкретните текстове, да има възможност за допълнителни обсъждания в пленарната зала. Така бих предложил да процедираме. Моля госпожа Капон да приеме това разбиране.
Има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Капон. Имате пълното процедурно и право по същество.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Както се казва, ще си държим времето, защото смятам, че дебатът е важен.
Първо, искам да декларирам по чл. 103, че нямам конфликт на интереси. Това искам да бъде ясно. Но като човек, който се занимава с икономика и с бюджетна политика, смятам, че темата за туризма е изключително важна. Тя ще е много важна и в условията на криза, защото туризмът ще е един от най-засегнатите браншове през следващата година.
Уважаеми колеги, тъй като в тази зала, убедена съм, голяма част от вас не знаят мотивите на законопроекта като такива, искам да ви разкажа малко от историята как трябваше да има законопроект, който да е създаден от Министерския съвет. Той трябваше да бъде гласуван в Министерския съвет и тогава, когато е и политика на тройната коалиция, да бъде внесен в Народното събрание.
Безобразният начин, по който НДСВ си мисли, че управлява определен сектор и отговаря за него - мислех, че управлението е за всички сектори заедно... Добре ще е следващата година да видим дали за всичко, което ще се случи в туризма, отговорността ще я носи само НДСВ, защото кризата ще засегне най-много този сектор, където са излети безумни инвестиции в голямата си част и няма никаква застраховка на тези инвестиции.
Тъй като НДСВ ще си носи отговорността, затова за мен е странно, че вносител на текста като втори е Милен Велчев. Това е пряк конфликт на интереси, господин Кътев! Но може би Вие искате да го наречете лобизъм, при положение че ние все още нямаме закон. Мисля, че в случая за всеки един български гражданин е ясно, че това е конфликт на интереси.
Благодаря на господин Моллов, видно е от неговото изказване, че наистина, между другото, Вие бяхте казали във в. „Дневник”, че смятате, че така както има Лозаро-винарска камара, така трябва да има и туристическа камара. Колко още камари трябва да има, имайки предвид, че браншът е изключително широко поставен в различни асоциации и браншови организации и те са тези, които трябва да решат?
Но опитът явно показа, че това желание, смятате, че трябва да бъде ръководено от НДСВ. По този начин аз лично смятам, че имаше едно добро решение на правителството да се създаде една много по-голяма правителствена надстройка, така да я нарека, над туризма – в нея участват редица министри. Вие го знаете много добре, тъй като се занимавате видно с този бранш в НДСВ. Но това е мястото, където ще има тази представителност. Аз мисля, че правителството взе това решение точно толкова отговорно, колкото и вчера си говорихме по дебата за бюджета. Защото, ако преди две-три години можеше да политизираме понякога дискусиите си, днес в другите „атмосферни” условия на финансова криза, както ги нарече един от вносителите на законопроекта, няма мнозинство и опозиция, а има активно участие, превенция и възможност най-добре да се вземат решенията.
Това, което се случва в този закон - за мен лично е странно, че вие в част от мотивите говорихте за това, че едва ли не има нужда заради европейските фондове да бъде създадена нова терминология. Не, няма нужда. Нека да престанем да си измиваме ръцете за всяко нещо с европейски фондове, с европейска политика и българска политика, а НДСВ би трябвало да го знае. Много лесно е да убедим колегите тук, в залата, че заради липсата на терминологичен текст правим цял законопроект с изменения във всичките други точки.
Що се отнася до липсата на категоризация – при почивни бази, едната страна, но най-вече около туристическите обекти.
Искам да ви кажа, господин Моллов, че голяма част от категоризацията в момента така или иначе не се спазва, тъй като има голяма липса на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
МАРИЯ КАПОН: Явно контролът се оказва отново от НДСВ.
Аз лично смятам и Ви обвинявам в това, че самата отговорност по този законопроект я носи вашата парламентарна група. Надявам се опозицията да има време до следваща седмица да разгледа текстовете. Защото туризмът е един от най-важните браншове за стабилността на българската икономика през следващата година. Апелирам да подходите изключително отговорно към него. Този законопроект не е отговорността. Единственият начин, по който може да се съгласи част от опозицията – приключвам, господин председател - за това да можем да работим достатъчно дълго, е да приложим прецедента мисля, че на Законопроекта за културното наследство (достатъчно дълъг период от време, в който наистина да има възможност да се обсъдят текстове).
Защото не вярвам, че компетентността по всички текстове се намира в тази зала. Ние трябва да използваме компетентността на целия бранш отвън и да има достатъчно време за обсъждане на текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Моллов.
Очевидно тази част от заседанието ще продължи малко след 10,30 ч.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще бъда възможно най-кратък, но понеже излиза някак си, че сякаш е и моя кауза Законопроектът за туризма, а той е най-малко моя кауза.
Искам още веднъж да повторя, госпожо Капон, че законопроектът е изготвен от Държавната агенция по туризъм. НДСВ, в това число аз, сме формалните вносители на този законопроект, при това той е изработен след продължително съвместно сътрудничество между Държавната агенция по туризъм и всички основни браншови организации. Тоест това е консенсусен текст. Впоследствие два от текстовете, които посочих в моето изказване, предизвикват съпротива от една голяма част от бизнеса, поради което аз и днес декларирах, че в НДСВ сме готови да предложим съответните дебати и промени между първо и второ четене, и всяко конструктивно предложение би било добре прието.
В репликата искам да отбележа още един момент. Посочихте, че едва ли не комисията, създадена към Министерския съвет, може да извърши онази част по партниране на бизнеса и държавната администрация. Смея да твърдя, че моят опит в браншови организации показва, че това не е възможно да стане. Когато говорим за партньорство между държавна администрация и професионална организация, тогава трябва да имаме много ясен партньор на държавата, на който тя да има доверие, който да представлява максимално добре бизнеса, тоест този партньор да бъде формиран по съответните критерии и държавата да има доверие в него, за да му възложи част от функциите. А това, че браншовият орган може да свърши по-добре част от тези функции, отколкото държавният администратор, в това не бива да имате никакво съмнение. Така че това е, което исках да кажа. Ние сме отворени за всякакъв тип дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искате втора реплика ли, господин Кътев?
След като има съгласие от участващите в заседанието да продължим с някоя минута, имате думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Капон, най-малко са неуместни и необосновани Вашите твърдения и обвинения, че НДСВ няма право на инициативи по този толкова важен бранш, включително на законодателни инициативи, включително негови представители да ръководят държавната агенция.
Трябва да Ви припомня, че благодарение на НДСВ първият ръст в развитието на туризма се получи през 2002 г. Ако не си спомняте - 2002 г., 2003 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., помните ли го?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Защо не отидеш това да го кажеш на улицата?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това го повтарям и на Вас, господин Дилов. Защото преди това вашата обединена десница раздаваше и подаряваше по работническо-мениджърския начин хотелите по морето и планините - деветдесет на сто от тях фалираха и си намериха нови собственици. Но по времето на НДСВ, по царското време туризмът беше приоритет. Той беше приоритет в програмата на НДСВ, ако сте си дали труда да я четете и слава Богу. Благодарение на международната конюнктура и на нашите усилия туризмът е в бум, слава Богу.
Така че недейте да говорите, че нямаме право на такова самочувствие. Напротив, аз имам огромно самочувствие от това, че туризмът в България се развива, и то благодарение на нашите действия и съдействия. И това е признато от бранша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към госпожа Капон? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Кътев, напълно сте прав. Моля Ви! Всеки един народен представител има право на законодателна промяна. Тук няма никакъв спор.
Аз казвам, че вие носите отговорността. Аз ви обвиних в интерес и този интерес със сигурност не казах, че е обществен. Това мисля, че беше правилната част.
Да, разбира се, десницата, към която аз принадлежа, правеше РМД-та. Това не го харесвах и смятам, че не беше правилното. В това спор няма.
Но не се връщайте 9-10 години назад за нещо, за което говорим днес. Разбира се, че може да носите отговорността и ще я носите. Защото оттук нататък туризмът как се е развивал – разбира се, икономическият растеж повлия на туризма, и слава Богу. Защото през туризма се хранят изключително много хора и има много работни места.
Що се отнася до репликата на господин Моллов, която смятам за много по-сериозна, това е, че наистина една браншова организации винаги е силната страна на партньора към правителството. Но не смятам, че трябва да има задължение браншовите организации как да работят. Ще дойдат времена след преразпределението, това е икономически обосновано, на истинския пазар в туризма, когато ще бъдем свидетели - дали това ни харесва или не, ние трябва да се подготвим за голяма част от изкуствени и реални фалити, които предстоят. Защото го обуславят не само външните фактори, но и вътрешните фактори - заради лошото управление на Вашето правителство в миналия мандат, господин Кътев, когато даваше разрешителни за тези строежи и не си направи сметката, че жилищни кооперации като тези в „Младост” или „Дружба” не могат да бъдат на морето. Това, разбира се, беше част от стратегията на Вашето правителство. Историята ще е нашият съдник.
Смятам, че през следващата седмица колегите и от опозицията ще са разгледали законопроекта. Ние трябва категорично да отхвърлим този законопроект и да оставим сформирането на такъв от много по-голяма и широка работна група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Не виждам други желаещи да вземат думата. Не виждам някой да ме опровергава. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Виждам времето, господин Иванов, но преди да обявя почивката, ще обявя приключване на обсъжданията по законопроекта.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Няма приключване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, има приключване, защото няма кой да участва в дискусията.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Господин Любен Дилов искаше да се изкаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Любен Дилов не е в залата. (Реплики от народните представители Иван Иванов и Мария Капон.)
Не, уважаеми колеги, аз изрично подчертах, че ще продължим малко след 10,30 ч., за да може всеки, който иска да продължи дискусията, най-малкото да заяви това.
Така че дискусията е приключена по този законопроект, гласуването ще бъде следващия четвъртък. Това е, уверявам ви, по-работещия подход. Призовавам и госпожа Капон, и господин Моллов, и всички, които тук заявиха, че желаят да се обсъдят по същество текстовете с онези, които пряко са засегнати от тях, да участват в организацията на тази дискусия и сериозно да обсъдим законопроекта, след като е готов за второ четене.
Почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители!

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 31октомври до 6 ноември 2008 г.:
1. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов и народния представител Стела Банкова към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за противодействието на измамите с имоти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно проблемите при пенсиониране на бивши служители от фирма „Трансстрой – Пловдив” АД, заради неизвестно местонахождение на архива на трудовите досиета на служителите. Следва да се отговори писмено на 18 ноември 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Минчо Христов към Сергей Станишев – министър-председател на България, относно политиката на правителството относно замените на държавни земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството за преизчисляване пенсиите на българските пенсионери. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно забавянето от страна на РДСК – Пловдив за отмяна на издаденото разрешение за строеж от главния архитект на община Асеновград, област Пловдив и произтичащите от това правни последици за заинтересованата страна. Следва да се отговори писмено на 18 ноември 2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните за осигуряване на изпълнението на разпоредбите на Закона за защита на животните към м. ноември 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2008 г.
7. Постъпило е питане от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, относно политиката на правителството по отношение на криминализацията в професионалния спорт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 ноември 2008 г.
Писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков;
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Борис Ячев;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Захари Георгиев;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на питане, зададено от народния представител Мария Вълканова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Има заявки за декларации от името на парламентарни групи.
Господин Димитров, първо Вие заявихте Вашето желание. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, дами и господа! От името на Съюза на демократичните сили искам да изразя нашето възхищение към най-големия реформатор в България министър Петър Димитров. Той вчера е свикал пресконференция и е предложил намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от 5 хил. на 100 лв., като същия ден българският парламент не подкрепи предложението на СДС в тази насока. Това е много сериозно падение, уважаеми господа от БСП, НДСВ и ДПС! Трябва да изпитвате много силен срам от подобни действия.
Законопроектът на СДС не беше подкрепен в същия този ден – вчера, от Народното събрание, а министър Петър Димитров събра медиите, обяви се за най-големия реформатор и предложи такъв законопроект, който ще бъде внесен в това Народно събрание. Аз се учудвам как не ви е неудобно?! Аз се учудвам как не ви е срам от подобна политика?! Това показва, че наистина тройната коалиция не знаете на кой свят се намирате, не знаете какво правите. Това е абсолютно несериозна работа!
И се чудя с какво лице сега ще внесете този законопроект в българския парламент. Наистина ние от Съюза на демократичните сили се чудим как не ви е неудобно да правите тези работи!
Да, това е важен ход за подкрепа на българската икономика и трябваше да го приемете не наполовина, както го приехте вчера – да намалите сумата, която се внася, а да приемете законопроекта на СДС; а не Петър Димитров да пише законопроект, който да го обявява като голямо реформаторско действие на тройната коалиция. Това е абсолютно срамен и позорен ход, дами и господа!
Защото в началото на тази парламентарна сесия председателите на парламентарни групи на БСП, НДСВ и ДПС ни обясняваха колко са принципни и как щели да одобряват всяко разумно предложение на опозицията. Подобни ходове показват безпринципност, празнота и хаос. Вие наистина не знаете какво правите.
И сега, като ви критикуваме за бюджета, вижте колко сме прави! Вижте нашите разумни предложения, които вие не само че не подкрепяте, а после започвате да правите някакви странни действия, които са смехотворни. Така станахте за смях пред цяла България, уважаеми колеги от БСП, НДСВ и ДПС! Това е смешна работа! Това показва безпринципност, това показва конюнктурност.
Ако имахте смелостта и дързостта, трябваше вчера да подкрепите нашия законопроект, а не да се правят тези странни и смехотворни изпълнения. Наистина, не мога сега да разбера как Министерският съвет ще дойде и ще внесе нашия законопроект просто със сменени инициали от името на друго лице – министър Петър Димитров. Наистина, не мога да разбера как не ви е неудобно?!
Това за пореден път показва цялостната сбъркана политика на тройната коалиция. Благодаря за вашето внимание. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Българският парламент не е подчинен на който и да е министър. Ние сме парламентарна република и парламентът решава дали ще промени или няма да промени даден закон.
Иван Костов желае думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин вицепремиер! Обратно на моя колега, аз от името на Демократи за силна България ще кажа, че ние много ще се зарадваме, ако приемете нашите предложения, ако ги прегърнете и ги реализирате. Защото става въпрос за следната много сериозна проблематика.
Тази седмица по инициатива на Демократи за силна България бе изслушан отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2007 г. Според председателя на комисията през 2008 г. пенсионните фондове са загубили средно 21,4% от стойността на дяловете си. От това пряко ще загубят стотици хиляди български граждани, които разчитат и на доброволното пенсионно осигуряване и ще излязат в пенсия през следващите години.
Демократи за силна България настояват българското правителство и Българската народна банка, подобно на останалите правителства и централни банки, да предложат мерки за подкрепа на българските пенсионни фондове чрез възстановяване на доверието в Българската фондова борса. Това следва да стане чрез:
първо, инвестиране на част от Сребърния фонд в акции на борсата;
второ, предоставяне на средства от фискалния резерв на правителството на Насърчителната банка за борсови инвестиции;
трето, мерки за намаляване на лихвените проценти.
Демократи за силна България предлагат Народното събрание със законодателни мерки да защити правата на малките акционери, както и да ограничи таксите за управление, удържани от пенсионноосигурителните дружества. Гласуването на огромни премии на управители на декапитализиращи се дружества, като холдинг „Пътища” например, създава огромно недоверие в Българската фондова борса. Фирмите на българската борса следва да предприемат мерки за подкрепа на своите акции и защита на малките акционери чрез обратно изкупуване, резервиране на печалбата и изплащане на дивиденти. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, заповядайте от името на парламентарна група.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Радвам се, че тук е министърът на вътрешните работи, защото темата, по която ще говоря, засяга дипломацията на България и нашите отношения към външните работи на страната.
Тези дни чух президентът на България Георги Първанов да говори по отношение на един политически лидер, че се бил атакизирал. Той имаше предвид отношение към теми, които се считат за деликатни, каквито са темите за възродителния процес, междуетнически и междуверски отношения.
Като изхождам сега от резултатите на изборите за президент в САЩ, мога да кажа, че новият президент на САЩ Барак Обама също се атакизира. Ако трябва да репликирам и да направя едно продължение на образа, на метафората на господин Първанов. Защо Барак Обама се атакизира? Защото едно от първите неща, които иска да направи на своя пост като президент на САЩ, е да изтегли американските военни части от Ирак. Нещо, което беше заложено още в предизборната програма на Партия “Атака”. Една от 20-те предизборни принципни точки, с които “Атака” отиде на изборите, беше незабавно, безусловно изтегляне на българските военни части от Ирак.
Това е нещо, което ние поставяхме от първия момент на присъствието си в този парламент. Това е въпрос, който ние поставяхме над 5-6 пъти и той беше отхвърлян от тази зала. От управляващото мнозинство в тази зала, но тук искам да добавя и от опозицията. Освен Партия “Атака”, останалите партии, които се наричат опозиция, също гласуваха за това България да има военни части в Ирак. Една грешка, която днес американското ново ръководство във Вашингтон признава – грешката Ирак, грешката за една война, която струваше страшно много не само на американските данъкоплатци, а и на света. Една война, в която България взе участие по един много недостоен начин. Една война, в която България участва със съгласието на това парламентарно мнозинство и на цялото правителство. Сега чета, че военният министър заявява как България ще си изтегли батальона от Ирак. Изглежда и господин Цонев се е атакизирал, защото най-после е дошъл на нашето виждане, че България няма място в Ирак, България няма място в мръсни войни, България няма място и няма български момчета, които да умират за чужди каузи. Ние от “Атака” го казахме първи. Ние продължавахме и продължаваме да отстояваме тази позиция и се оказахме прави.
Колко пъти обаче, питам аз, ще трябва да се оказваме прави и на каква цена? Защото поведението на сегашното правителство, освен че е жалко, криволичещо, щеше да бъде и забавно, ако не беше свързано с човешки жертви и с огромни разходи за българската хазна. Ние дадохме жертви в Ирак, ние платихме огромни пари, за да участваме в една война, която сега днешното ново американско ръководство отчита за грешка.
Ще се извините ли вие, управляващите от мнозинството? Ще се извини ли кабинетът на милионите български граждани, които бяха против войната в Ирак, които бяха против българското участие в Ирак? Ще чуем ли това извинение от господин премиера, от управляващото мнозинство, от тройната коалиция в лицето на техните лидери, които се събират редовно в Резиденция “Лозенец”, за да решават съдбата и най-вече бюджета? Ще чуем ли извинения от тях: “Извинявайте, сгрешихме, жертвахме български момчета, жертвахме огромни пари за една ненужна, лоша кауза. Съжаляваме!” Аз се съмнявам, че ще чуем това извинение, защото манталитетът на днешните управляващи не е такъв.
Извинението, по-скоро санкцията за това поведение ще дойде в изборния ден. Аз съм убеден в това.
И още нещо искам да кажа по един въпрос, който Партия “Атака” постави още от влизането си в парламента, поставяше го няколко пъти. Той беше отхвърлен тук от мнозинството с едни много жалки, много смешни аргументи и доводи – въпросът за арменския геноцид, въпросът за избитите милион и половина арменци от турската османска държава в един период от време в края на ХІХ век – до 1915 г. Този въпрос сега ще бъде решен също от новото ръководство на САЩ, от новата администрация, като се признае този арменски геноцид.
И аз питам: тогава управляващите накъде ще гледат, накъде ще им бъде погледът когато новият голям брат, на който те ще продължават да се кланят по същия сервилен начин, каже, че има арменски геноцид и този геноцид трябва да бъде осъден и заклеймен? Отново ще кажем, че американското ръководство се е атакизирало. И тогава ще чуем от тези, които досега отхвърляха въпроса за арменския геноцид, как те ще внесат декларация, осъждаща арменския геноцид. Както колегата Димитров преди малко говори за техен закон, представен като закон на БСП.
По същия начин вероятно ще бъде представена декларация от групата на БСП, а може би и на ДПС. Можем да доживеем и този парадокс, дами и господа, ДПС да внесе декларация, осъждаща арменския геноцид. Ние, разбира се, ще я подкрепим. Нямайте съмнение в това. Въпросът е във вашето поведение – вие как ще гледате собствените си съпартийци, симпатизанти и поддръжници, когато ви питат защо така криволичите, защо така се измятате като крива дъска? Не знам какво ще им отговаряте, но трябва да намерите някакъв отговор. Защото в политиката трябва да има достойнство. Може да има компромиси, но в крайна сметка трябва да има едно достойнство, което ти да пазиш.
Аз разбирам, че на вас ви беше много по-лесно преди с предишния голям брат – там другарите ръководители не се сменяха по 20 години и беше лесно да поддържаш една линия, чупка в кръста и да получаваш потупване по рамото. Американските президенти обаче се сменят на четири години. И това е вашият проблем. Защото тъкмо сте хванали поклона и чупката в кръста и изведнъж идва нов президент и казва: не, правим друго, изтегляме войските от Ирак. Много лошо! Аз разбирам, че сега ще ви бъде много некомфортно, защото ще трябва да обяснявате защо похарчихте пари и защо дадохме жертви в Ирак.
И още нещо искам да ви кажа, за което също ще ви бъде много дискомфортно – това е може би следващият ход на вашия нов голям брат, който вероятно ще предприеме. И тук Партия “Атака” отново ще поздрави това решение – изтегляне на американските военни бази от България. Какво ли ще кажете пак тогава вие, управляващите, които с две ръце и с огромна чупка в кръста подкрепихте чуждо военно присъствие в България? Много ми е интересно да го видя, но още по-интересно ще ми е да видя вашите изражения в деня на изборите, когато българският народ ще приложи своята санкция за вашето непоследователно и недостойно политическо поведение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група давам думата на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да изясня няколко момента, свързани с вменяването в отговорност на това Народно събрание и на това мнозинство участие в процесите на стабилизиране и възстановяване на Ирак.
Искам първо да изясня, че това Народно събрание и това мнозинство не са вземали решение за участие на България във войната в Ирак. И е хубаво да имате по-дълга памет и да гледате и малко по-назад, отколкото срокът на действие на това Народно събрание. Това мнозинство и това Народно събрание взеха решение за трансформиране на участието ни, което беше във формат на батальон в четвъртата фаза на процеса на стабилизиране и възстановяване на Ирак. Това беше участие с български военнослужещи в състав на рота до 155 военнослужещи, които първоначално участваха в охраната на центъра в лагера “Ашраф”, впоследствие в Центъра за рехабилитация близо до Багдад.
Решението на Народното събрание, с което е гласуван мандатът на българския военен контингент, е до края на настоящата година. Не е обмислено и няма предложение за удължаване на срока на действие на българския военен контингент, което съвсем естествено означава, че с приключването на срока, съответно на участието на българския военен контингент, той ще бъде изтеглен.
Следователно нямате никакво основание нито да си приписвате за услуги, нито да прехвърляте отговорност към настоящото мнозинство и към настоящия парламент. (Ръкопляскания от КБ.)
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква процедура, господин Христов? Ако злоупотребите с това Ваше предложение, ще Ви отнема думата.
Имате думата за процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, от тази трибуна не е хубаво да се лъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Партия “Атака” била за изтегляне от Ирак – това е една голяма лъжа, защото в първия работен ден на парламента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, това не е процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ: ...със Стела Банкова внесохме предложение за оттегляне от Ирак. Ето го, а ръководството на Партия “Атака” отказа да го подпише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е процедура, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е процедура. Процедура по начина водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата!
МИНЧО ХРИСТОВ: Процедура по начина на водене, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отнемам Ви думата! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) Предупредих Ви. Моля, напуснете трибуната. Това не е процедура, това е изявление. Вие сте независим и нямате право на изявление. На изявление имат право само парламентарните групи.
МИНЧО ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Не може да се лъже от тази трибуна, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отидете да се разправяте с Вашите бивши съпартийци кой лъгал и кой не е лъгал. Няма да Ви дам думата. Предупредих Ви. Вие злоупотребявате.
Моля, напуснете трибуната. (Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) Моля, напуснете трибуната.

И така – Парламентарен контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Иванов, моля да развиете Вашия въпрос към заместник министър-председателя Ивайло Калфин. Имате още 3-4 въпроса към министър Калфин.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Така е, господин председател. Аз все пак искам да Ви кажа, че този въпрос съм го задал на 17 юли т.г. И няма причини да се забави отговорът, поради това че аз не съм в залата. Господин министърът отсъстваше от страната неколкократно.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Телекомуникационните услуги са едни от най-разпространените услуги в Европейския съюз, редом, разбира се, с доставките на енергия и вода за крайните потребители в Общността. Тяхното значение нараства неимоверно много, свързано с по-голямата мобилност на гражданите и по-голямата динамика на техния живот. И основен принцип в една демократична страна, за каквато трябва да бъде считана България, е защитата на интересите на гражданите. Защитата на интересите на гражданите се изразява в три основни направления – контрол върху цените, контрол върху качеството и контрол върху достъпността на услугата.
Моят въпрос е по повод на първия от тези три сегмента. Той е първи както по ред, така и по значение, а именно – цената на телекомуникационните услуги и по-специално цената на терминиране, тоест цената на свързване на един абонат от мрежата на един оператор към краен абонат от мрежата на друг оператор.
Вивиан Рединг – еврокомисарят по телекомуникации, преди два месеца обяви, че средната цена на терминиране, тоест на подобни разговори в Европейския съюз, е 9 евроцента. Тоест, за да говоря в българската парична единица, 18 стотинки. В България тази цена, господин министър, беше 36 стотинки, тоест четири пъти по-висока, когато зададох въпроса. Сега е 32 стотинки, което е почти четири пъти по-висока, отколкото средната в Европейския съюз.
По този повод и, разбира се, в съответствие с възложените Ви правомощия, отправям към Вас следния въпрос – какви мерки предприема българският регулатор КРС, за да равнопостави по отношение на тази услуга българските граждани с тези от другите страни на Европейския съюз? В какъв срок този проблем ще бъде решен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Днес действително ще Ви отговоря на няколко въпроса. Забавих се не само защото пътувам, а защото миналата седмица не стигна времето до мен, преди това Вас Ви нямаше. Важното е, че в крайна сметка се надявам, че това, от което Вие се интересувате и искате да Ви отговоря устно, ще стигна до Вас и до тези, които се интересуват от този въпрос.
Във връзка с констатациите на Европейската комисия, че към края на 2007 г. в България цените на терминиране на трафика от фиксирана автомобилна мрежа, са били едни от най-високите в Европа. Това действително беше така. Освен Ваша констатация, това е констатация и на Европейската комисия. От началото на 2008 г. с решение от 3 януари Комисията за регулиране на съобщенията задължи „Мобилтел”, „Космо България Мобайл”, определени като предприятия със значително въздействие върху пазара, да намалят цените за терминиране от фиксирана в мобилна мрежа. Това е обаждане от обикновен телефон на БТК към мобилен телефон. Има график за намаление на цените, който започва от 1 февруари 2008 г. на четири стъпки. Първата стъпка беше 1 юли т. г., следващата е 1 януари 2009 г. и последната е 1 юли 2009 г. Като общото намаление на цените ще бъде 35% за силен трафик и 48% за слаб трафик. Това е към края на този период за намаление на цените, който комисията предписа на тези фирми да бъде изпълнен.
Следва да се има предвид, че посочените по-горе цени за терминиране се отнасят до цените на едро. Комисията няма право да регулира цените на дребно, на които се продават услуги на отделните потребители. Голяма част от тях влизат в различни пакети. Комисията има възможност да регулира цените между отделните оператори.
Отмененият Закон за далекосъобщенията не предвиждаше правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и законови механизми за регулиране на цените. До началото на 2008 г. на практика нямаше законово основание Комисията за регулиране на съобщенията да се намесва в определянето на цените. Те се регулираха единствено на основа на пазарната конкуренция. От началото на 2008 г. комисията получи тези правомощия и започна да ги прилага незабавно. Както вече ви казах, вече има график за намаляване на тези специфични цени. За сведение искам да Ви кажа, че ако погледнете ценовите индекси за тази година, ако има намаляващи цени в някои от секторите, това е точно в телекомуникационните услуги.
По принцип два са пазарите – цените да се определят от комисията на основата на пазарни анализи. Пазарните анализи са свързани с повиквания в мобилни и във фиксирани мрежи. Това са традиционните стари телефони. Комисията е определила четири пазара като приоритетни, когато прави тези пазарни анализи и анализира цените, евентуални злоупотреби и евентуално картелиране. Това е пазар на повиквания от фиксирана точка на обществена телефонна мрежа, пазар на услуги по пренос в обществена фиксирана телефонна мрежа, пазар на необвързан достъп до абонатна линия с цел предоставяне на широколентови гласови услуги и пазар на широколентов достъп на едро. Това са четирите пазара, които комисията вече анализира. И съответно на основата на тези анализи, както вече се случва, се дават предписания за намаляване на цените.
На този етап от страна на Комисията за регулиране на съобщенията се извършват анализи на основните пазари на дребно и на едро. Въпреки това пак казвам, тя има компетенции единствено по пазара на едро. Пазарът на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мрежи е сред приоритетите на комисията, както казах.
С предложените от комисията мерки се постига допълнително намаляване на цените на терминиране от фиксирани в мобилни мрежи, които са предвидени в решението, които Ви цитирах от началото на 2008 г. След изготвянето на тези анализи, те продължават текущо, се организира обществено обсъждане, след което ще стартира процедура по модификация пред Европейската комисия, ако не се изпълнят предписанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, господин министър!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Искам да довърша изречението, господин председател. Доколкото това са едни от малкото цени, които наблюдават в последно време, може би ще е полезно да се чуе.
Завършването на анализите и налагането на необходимите регулаторни мерки след общественото обсъждане ще доведе до намаляване на цените на мобилните оператори и в бъдеще – нещо, което се очаква от Комисията за регулиране на съобщенията.
В заключение ще кажа, че в последния си доклад Европейската комисия даде България като един от добрите примери за регулиране на съобщенията. Пак казвам, действително преди тя да има правомощия да се намесва в цените, те бяха много високи. От началото на тази година вече има регулация в този сектор и комисията има право и упражнява това право – да стимулира намаляване на цените на тези услуги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, имате право на реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В едно отношение Вие сте прав – че новият Закон за електронните съобщения дава тази възможност от 1 януари 2008 г. Но веднага поставям въпроса: чия е отговорността за внасянето на закона и защо той не беше внесен, за да започне да действа от 1 януари 2007 г. – датата, от която България е член на Европейския съюз? Тогава това регулиране към днешна дата трябваше вече да завърши, защото истината е печална – до момента българските потребители са загубили стотици милиони лева от това, че ние имаме най-високите услуги.
Вие казвате, че това са цени на едро. Разбира се, аз не съм имал друго предвид, но Вие знаете, че има директна корелация, връзка, между цените на едро и цените на дребно. Затова се намаляват, за да се намалят и цените за потребителите.
Освен това, нека все пак видим как е в някои други страни. Изключая Гърция, отдолу, най-близката страна до България, членка на Европейския съюз, е Кипър. В Кипър, господин министър, цената на минута подобен разговор е 4 ст. И сега погледнете – средната работна заплата в Кипър е пет пъти по-висока от тази в България, цените на мобилните услуги са близо десет пъти по-ниски от тези в България. Специфичната цена за българските граждани по този начин – това не е спекулация, се оказва петдесет пъти по-голяма. За да може българските граждани да останат в страната, трябва да се защитят техните интереси и всички тези мерки, за които Вие говорите, трябва да влизат много по-рано в действие. Това е всъщност и основно задължение на управлението, част от което сте Вие, по отношение на българските граждани.
Понеже казахте, че Европейската комисия ни е похвалила, аз Ви показвам директно интервюто на Вивиан Рединг. Заглавието е: „Мобилните разговори в България са най-скъпи в Европейския съюз”. И завършвам, господин председателю, с това, което директно заявява госпожа Рединг: „Поразително е, че у вас, в България, цените са най-високите в Съюза и в крайна сметка това се плаща от българските потребители.”
Оставям без коментар това нейно изказване, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Иванов, защо е внесен по-късно законът, по-скоро се обърнете към парламента, не към мен. Но той работи, цените се намаляват.
Ще Ви дам още две числа: Първото е - България има в някои сегменти на мобилните услуги най-евтини цени. Примерно цената на роуминг на есемес от български доставчици на услуги е най-ниска в Европа. Второ – степента на проникване на мобилни услуги в България е над средната европейска. Ние имаме 123% проникване на мобилни услуги – това са симкарти, по отношение на населението. Симкартите, пак повтарям, са 123% от населението. Средното проникване в Европа е 112%. Това означава, че в България действително се ползват много широко мобилни услуги и всички институции, включително Комисията за регулиране на съобщенията от началото на годината работи много активно, така че тези цени, които преди това бяха прекалено високи, също да се свеждат до поносимите и нормалните за европейското пространство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз съм по-голям късметлия – само един месец изчаках за моя въпрос.
Според посланика на Руската федерация у нас господин Юрий Исаков, подвеждащите и извадени извън контекста медийни интерпретации на думите на постоянния представител на Москва в Европейския съюз господин Владимир Чижов са довели до острата реакция на вашето министерство, която гласеше, че изявлението на Чижов е неприемливо и вреди на българо-руските отношения и че подобна намеса във вътрешните работи на България е неприемлива.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: на базата на извадените от контекста медийни интерпретации ли се основават външнополитическите действия на Министерството на външните работи и ако е така, ще поемете ли политическата отговорност за предизвикания дипломатически скандал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Вие действително преди месец зададохте въпроса. За сметка на това не мисля, че Вашият въпрос е толкова актуален, колкото въпросът на господин Иванов, свързан с цените на мобилните оператори.
Вие заемате много странна позиция, господин Сотиров. Обвинявате, че българското Външно министерство на основата на извадени от контекста медийни публикации е предизвикало дипломатически скандал с Русия, като е свръхреагирало на тези изявления на руския посланик. Това е интересна позиция, която е точно обратна на позицията, която вашата партия заемаше, особено около съответното интервю на руския посланик в Брюксел. Действително интервюто - това, което излезе в медиите и от което представители на опозицията много нашироко се опитаха да направят политически въпрос, беше извадено от контекста изречение. Ако искате мога да Ви прочета, но няма смисъл да губя времето на всички народни представители, цялостната извадка от интервюто, която показва, че няма никакво основание да се предполага, че господин руският посланик Чижов е сложил България в един контекст, който не ни харесва или е неприемлив за нас.
В същото време тук имаше свръхреакция. Може би тя се дължеше на предишно изявление на господин Чижов, което също беше широко популяризирано от вестниците. Именно в този контекст мой заместник направи изявление, че подобни изявления не помагат на българо-руските отношения. Беше проведен разговор и с руския посланик в София господин Исаков. Междувременно господин Чижов даде и следващо интервю в българска национална медия, в което още един път много ясно поясни, че по никакъв начин няма намерение да се бърка във вътрешните работи, не го е правил, и да определя политиката на България. Така че аз мисля, че този случай действително отдавна е приключил. Даже той, особено в тази му втора серия, която се опитаха Вашите колеги с обратните на Вашите аргументи да раздуят, просто нямаше такъв проблем.
Що се отнася до Вашата квалификация за дипломатически скандал, искам да Ви информирам какво означава дипломатически скандал в дипломатическата практика. Като такъв случай определяме случай, в който държавен глава, министър-председател или външен министър – това са хората, които провеждат външната политика на една страна, правят политическо некоректно изказване, протоколен гаф или проявяват неуважение към дипломатическия етикет.
В нито едно от действията на българското Външно министерство Вие не можете да видите каквото и да било действие в тази посока, така че нито мисля, че има дипломатически скандал, нито мисля, че има проблем. Мисля, че имаше едно извадено от контекста изречение, от което някои политици, които не могат да си намерят друга тема за вътрешен дебат, се опитаха да направят проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров – право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, нарочно зададох въпроса по този начин, за да подчертая Вашето неадекватно поведение като министър и като правителство, и не виждам на какво се основава Вашата доста арогантна реакция на моя въпрос. Първо, той е абсолютно актуален и ще Ви кажа защо. Действително Вашият заместник-министър реагира по начин, който лично мен ме удовлетвори - че все пак в българското правителство има човек, който реагира по начин, по който трябваше да се реагира след серията от изявления на господин Чижов. Аз също имам текста и мога дори да Ви го прочета, за да видите за какво става въпрос.
Проблемът е, че след посещение в Руското посолство Вие приехте, че сте се объркали и че по извадени от контекста медийни изявления Вие сте реагирали. За това става въпрос. Защо Вие капитулирахте и защо не защитихте действително достойнството на България, като се реагира по един категоричен начин срещу недопустими изявления?
Ще Ви припомня и двете изявления на господин Чижов, на които Вие трябваше да реагирате, а не да приемате едни такива обяснения в посолството, които той е дал. Първо, още на 10 ноември 2006 г. той беше направил изявление, че ние сме своеобразен троянски кон в Европейския съюз и казва: „Разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора. Външнополитическите решения в Европейския съюз се вземат чрез консенсус и тук вашата страна може да играе много положителна роля – да успокоява лудите глави, да ентусиазира нерешителните”.

И след това, на 17 септември, пред наш кореспондент господин Чижов заявява във връзка с грузинската криза: „За да бъде взето подобно решение, което аз не вярвам да стане, то трябва да се опира на пълен консенсус и България като всяка страна – членка на Европейския съюз, ще има възможност да не допусне такъв консенсус”. И така нататък.
Недопустимо е господин Чижов непрекъснато да ни поучава и да ни вменява по какъв начин ние ще се държим в Европейския съюз и как ще защитаваме интересите на Русия, а не българските геополитически приоритети и нашето национално достойнство. Така че Вашият отговор е и неуместен, и неприемлив, и дори тонът, с който реагирате, не отговаря на начина, по който трябва да се държите в такава ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър? Отказвате се от правото на дуплика.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин. Пак за GSM. Защо не ги обединихте в един въпрос, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, аз имах желание това да бъде питане, но ми беше заявено, че въпросите не може да бъдат обединявани механично.
Искам да кажа нещо, което е важно и директно е свързано с втория въпрос, както и с предишния и следващия, а то е, че действително в България има 9 млн. 800 хил. мобилни клиенти. Тоест те са с 30% повече от населението на страната поради използването на служебни мобилни телефони - по два, по три, от различни граждани. Но така или иначе, това означава, че тези проблеми засягат всеки български гражданин и техните права трябва да бъдат отстоявани и защитавани.
И вторият ми въпрос към Вас, господин министър, се отнася до търга, който Комисията за регулиране на съобщенията обяви за четвърти GSM оператор. Необходимо е да направя едно уточнение. Когато зададох въпроса, търгът за четвърти GSM оператор още течеше, това беше м. юни. Изяснихме се, че Вие ми отговаряте сега по обективни причини. Още тогава бях заявил, че търгът ще се провали, имаше ясна индикация за това. След това, тъй като моите аргументи останаха валидни, след провала на този търг зададох отново въпрос към Вас, защото въпросите в проваления търг трябва да се изяснят. А те са по какви критерии Комисията за регулиране на съобщенията определи първоначалната цена на търга за четвърти GSM оператор? Съпоставима ли е тя с цените, на които действащите в страната три GSM оператори получиха своя лиценз? Предвижда ли се нов търг и при какви параметри? На последното има вече отговор с обявените 5-и и 6-и търг.
Когато израза отношението си към отговора Ви ще кажа някои думи по повод и на новите търгове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Ще се опитам максимално кратко, тъй като председателят е строг и спазва регламента, който вие сте гласували, да отговаря на този Ваш доста пространен въпрос.
Търгът, за който питате, и тези търгове, които в момента са обявени, се обявяват по две различни процедури. Търгът за четвъртия мобилен оператор беше предизвикан от един заинтересован кандидат – „Макс телеком” ООД. Той прояви интерес към част от свободния радиочестотен спектър в 1800 мегахерца. Това е едната процедура за обявяване на търг – по искане на заинтересован потребител. Търгът беше обявен два пъти по 5 мегахерца за срок от 20 години и тези параметри на провеждане на търга бяха определени в резултат на заявеното намерение, а не по преценка на комисията. Началната тръжна цена от 38 млн. лв. беше определена изцяло според тарифата за таксите, събирани от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление на Министерския съвет № 297 от 5 декември 2007 г. и влязло в сила от 1 януари 2008 г.
Обявяването на тръжната процедура беше в съответствие с действащата към момента на обявяването на търга нормативна уредба, поради което не може да бъде правено механично сравнение между сега обявените условия и условията на предишни оператори, получили лиценз, тъй като законодателството е различно.
С обявяването на търг през м. юли 2008 г. комисията изпълни законовите си задължения при заявен интерес от една от компаниите, които работят в телекомуникационния пазар, да бъде обявен търг.
Така че определението, което Вие давате, че проведеният търг е без успех, не отговаря на истината, тъй като беше заявен интерес, обявиха се условията и в крайна сметка нямаше интерес на фирма, която да отговори на тези условия.
Вторият начин, по който в закона се предвижда обявяването на търговете и по който са обявени сегашните търгове, е по инициатива вече на Комисията за регулиране на съобщенията. С решение от 4 септември т.г. комисията обяви намерението си да проведе търг за издаване на две разрешения в областта на 1800 мегахерца. Всички заинтересовани лица имат възможност, вече не само по искане на едно от заинтересованите лица, да предявят интерес, което дава много повече възможност за конкурентност.
Съгласно закона в тридневен срок комисията ще обяви резултатите от проведените консултации и ще обяви търг. Това вече е направено.
Двете разрешения, за които Комисията за регулиране на съобщенията има намерение да проведе търг, който вече е обявен, са за територията на Република България за срок от десет години. Началната тръжна цена за двете разрешения ще бъде определена съгласно тарифата за таксите, които събира комисията по Закона за електронните съобщения. Отново се спазват законът и тарифата. И тези цени са 38 млн. лв. за разрешения с капацитет 2 по 10 мегахерца и 57 млн. лв. за разрешение с капацитет 2 по 15 мегахерца.
На 9 октомври т.г. изтече определеният от Комисията за регулиране на съобщенията срок за становища по обявяването на конкурса, всеки заинтересован би могъл да каже мнението си и комисията с решение от 23 октомври 2008 г. взе решение окончателно за обявяване на тези два търга. Първият ще се проведе на 10 декември, а вторият – на 17 декември за 2 по 10 мегахерца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, в отговора си Вие спестихте един детайл – че в крайна сметка от заявилите намерение да участват в търга за четвърти GSM оператор остана само един кандидат, една фирма „Телком” АД, регистрирана в Лихтенщайн с много неясен профил и неясни намерения. На всичкото отгоре се оказа, че документите й не са били изрядни.
И сега нека заедно с Вас да видим защо нямаше интерес. Има три отговора, аз ще ви ги спомена, така както бих постъпил, ако ме запитат и журналисти.
Първият отговор е високата цена. Ще го коментирам след малко. Вторият отговор е, че България е непривлекателна страна за чуждестранните инвеститори в областта на телекомуникациите. Ако е привлекателна, щеше да има кандидат. И трето, че България, особено както беше описана и в някои водещи западни издания, ще цитирам само „Ню Йорк Таймс”, но и не само той, е представена като страна на корупция, където да се инвестира е изключително рисково. Предполагам, че Вие самият ще се съгласите, че от трите отговора все пак е най-добре да поговорим за цената.
Господин министър, аз нямах предвид формално да сравните цените. Те са несравними, няма съмнение. Но ще Ви кажа следното: вторият търг, който беше проведен в 2001 г. и беше спечелен от „Глобул”, беше на цена 216 млн. лв. Третият – за „Вивател”, беше с четири пъти по-ниска цена, 54 млн. лв. Защо четири пъти по-ниска? Защото се отчита, че следващият оператор има много по-малка пазарна ниша, останалите вече са разработили пазара. Ако се следва тази пропорция, началната цена трябваше да бъде два пъти по-ниска от обявената. Как ще идват инвеститори? Те не идват, за да хвърлят парите просто така, те трябва да видят своя собствен интерес.
Ако аз поставям този въпрос, то е, защото за мен не беше защитен интересът на българските потребители. Конкуренцията е тази, която ражда качество и ниски цени. Какво се получи? Запази се статуквото за още 3-4 месеца, което обслужва тези три оператора със значително въздействие върху пазара. Това не е в интерес на хората. И го казвам съвсем отговорно. На следващо място, когато говорите за петия и шестия търг, господин министър, поради финансовата криза ще се учудя много, ако те имат успешен край. Поне за единия е сигурно, но може би и за двата. Защото е изпуснат моментът, когато можеше действително това да се реализира успешно в интерес на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата, за да изразя пълно несъгласие с тезата, която разви господин Иванов, че единствено свободният пазар и свободната конкуренция водят до намаляване на цените.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не единствено.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: В предишния въпрос стана въпрос, че именно регулацията води до намаляване на цените.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Видяхме в първия въпрос как не се осъществява регулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Обявяването на новия търг беше направено по искане на един от кандидатите по условията, които той искаше.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Негова си работа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Естествено беше да не се появят други, тъй като това са условия, заявени от един от кандидатите. Сега се обявяват търгове, в които всички са равнопоставени. Цената е доста по-ниска и от предишния оператор, на който е дадено такова право, както Вие сам споменахте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това можеше да стане още в първия търг.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз не мисля, че ние трябва да раздаваме честоти безплатно, защото това е Вашата логика, за да можели да спаднат цените. Няма автоматизъм между тези процеси, господин Иванов. Няма как да се случи.
Чужди инвестиции в България, включително в телекомуникационния сектор идват. България е страната в Европейския съюз с най-висок приток на преки чуждестранни инвестиции, в сравнение с икономиката.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): За тази година.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това нещо го показват числата. Така че Вашите констатации, че бягат чуждите инвеститори, са абсолютно неверни.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Милиард и 200 милиона, господин министър. Съобразявайте се с фактите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това, че отиват в телекомуникациите... Преките чужди инвестиции за последните три години са 15 милиарда евро.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз говоря за тази година.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това, че в телекомуникациите говори цената, също не е вярна Вашата теза, по която беше продадена и препродадена Българската телекомуникационна компания.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не може да се лъже от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Така че в България има инвестиции, обявява се търг, на който могат всички да участват при равни условия. Регулация ще има и именно регулацията, съчетана с конкуренцията, ще свали цените на гражданите, а не раздаването на честоти безплатно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител Митко Димитров към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, господин вицепремиер! Моят въпрос е далеч от глобалистичната политика, която водите в името на България. Става дума за една такса – електропреносна мрежа, която беше натрупана през последното тримесечие, към общата цена на електроенергията, която ползва всеки потребител. Вие разбирате, че не може в един продукт, който е предоставен някому, да струва един път едно, а в следващия момент да бъде начислена и друга такса за пренос.
Моят въпрос е: тази такса законна ли е? Тя не е ли включена в общата цена на електроенергията, която се определя от ДКЕВР, като счетоводен разход?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие сте прав, че въпросите днес нямат почти нищо общо с външната политика, но целта ми, както и на колегите от правителството, както е и смисълът на парламентарния контрол, да има максимално информация за това, което се случва и това, което е в правомощията на изпълнителната власт.
На Вашия въпрос. Има директива от 2003 на Европейския съюз, която се отнася до общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия. Тя поставя следното изискване за всички държави. Дейностите по разпределение и оперативно управление на разпределителните мрежи и снабдяването с електрическа енергия би трябвало да бъдат разделени. Това отделяне на двете, иначе взаимосвързани направления, има за цел да осигури еднакво третиране на стопанските обекти на пазара, избягване на конфликти на интереси между монополната дейност, която е разпределението на електрическата енергия, и оперативното управление и конкурентната дейност, която е снабдяването до отделните граждани. Електроразпределителното дружество е отговорно за поддържането и развитието на мрежата – това е едното дружество, както и за преноса на енергия през нея. Търговското дружество е отговорно за снабдяването на абонатите с електроенергия.
В Република България има три дружества, които осъществяват пренос на електроенергия. Това са разпределителните дружества – „ЧЕЗ България Електроразпределение”, „ЕВН България Електроразпределение”, „Е.ОN България Мрежи”. Има три дружества, които снабдяват гражданите с електроенергия – „ЧЕЗ Електро България”, „ЕВН България Електроснабдяване” и „E.ON България Продажби”. Пак казвам, че са различни дружествата, които пренасят, и дружествата, които доставят до потребителите електроенергия.
С цел улесняване на клиентите всички услуги и за пренос, и за свързване, и за потребление се плащат на един – на доставчика, който е търговското дружество. Потребителят не плаща на двете дружества поотделно цената за услугата, която получава, тъй като той на практика получава две услуги – преноса и съответната консумация, която ползва към тях и правото на свързване. Той ги плаща наведнъж в една и съща фактура. Това, което на практика се случва, на тези разходи е разделянето във фактурата. Отделно се показва цената за достъп до разпределителна мрежа, цената за пренос за електроенергия – това е цената на дружеството, което е дистрибутор, и цената за снабдяване с електрическа енергия. Това е съответната консумация на електроенергия. Това не променя общата цена. Искам да кажа, че по този начин цената за гражданите не се повишава. Тя просто се представя много по-ясно – коя част от услугата и за коя точно услуга каква цена отива. Общата цена, която получава отделният потребител, не се променя.
С това, което се прави от няколко месеца и пак казваме – заради това да се даде повече яснота на клиентите, да разберат коя част от услугата за доставена енергия каква цена има – това нещо се прави с разбиването на цените. Общата цена по този начин не се повишава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Митко Димитров – право на реплика.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин председател, Вие започнахте с директива от 2003 г. Да, така е. Тази директива се отнася за това да има конкуренция, да има много играчи на пазара за електроенергия, така че евентуалната цена на електроенергията до крайния потребител да се намали в условията на конкуренцията. Тази такса, която Вие представихте и за която беше моят въпрос, не може да се измери. Тя е счетоводен разход на тези електроразпределителни дружества, малко с отклонение – които в края на миналата година дори направиха едни извънредни разходи, за които да натоварят счетоводно техните разходи, за да може тази услуга да стане по-голяма. Това е краен потребител. Него не го интересува директива, не го интересува кой към кого разпределя еди-колко си процента от електроенергията. Той иска да знае какво плаща накрая. Разберете, че аз не мога да платя за хляба една цена и отделно да платя на транспортната фирма, която е доставила хляба. За това трябва да вземе отношение ДКЕВР, да направят една обща цена, а не да разбиват. В такъв случай защо не включихте цената, да речем, на командировъчните на шефа на някоя от компаниите? Пак е разход, който не намалява цената, но се вади от него. Това трябва да се мине през ДКЕВР, да се зададе една обща цена, а оттам нататък гражданинът да знае какво плаща в крайна сметка. Защото при една такава тежка процедура – квитанции, фактури, разлика в процентите, той дори не може да се ориентира. Още повече гражданинът вижда процент еди колко си, но фирмите, които си приспадат тези проценти, натоварват продукцията, която те произвеждат, защото едно е една сметка от 100 лв. с еди-колко си процента, друго е една сметка от 10 хил. лв. с огромен процент допълнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране регулира именно цената, която получават гражданите, крайните потребители.
Понеже дадохте пример с хляба, ще Ви кажа следното. Когато отидете да си платите крайната цена, която е същата, в тази цена се включват: еди-каква си цена на производителя на хляб, еди каква си цена на транспортната фирма, комисионната на магазина, който ви продава, затова общата цена е такава.
Това е сравнението с хляба, което Вие дадохте. По този начин не се увеличава цената, а се дава точна разбивка коя част от услугата колко струва. Мисля, че това е полезно за гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново въпрос има народният представител Иван Николаев Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Този въпрос е въпрос, който съм задал в рамките на последния месец. Той е свързан с джиесем услугите и защита правата на българските граждани като потребители на тези услуги.
В България като правило и от трите мобилни оператора, независимо дали сте говорили 3 секунди, дори да сте сгрешили номера, на който се обаждате, ви се таксува 1 минута. По отношение на реално изразходваното време това е 20 пъти по-висока цена. В рамките на следващите минути най-честата практика е, че, ако сте просрочили минутата с 1 секунда, се зачита още половин минута. Вие говорите минута и една секунда, а ви се отчита минута и 30 секунди.
В Европейския съюз зная поне четири страни и на първо място споменавам Франция, защото знам, че Вие сте франкофон, можем да вземем пример от Франция, където се отчита всяка секунда реално. Когато говорим за реални цени на други видове услуги – електроснабдяване, водоснабдяване, трябва тогава да кажем, че мобилните оператори трябва също да отчитат реално консумираните секунди като разговор от хората. Това в България не се случва.
По този повод и в съответствие с възложените Ви правомощия отправям към Вас следния въпрос: какви мерки предприема Комисията за регулиране на съобщенията, за да преустанови това продължаващо дълги години ощетяване на българските граждани, именно потребители на джиесем услугата?
Искам да отбележа, че в крайна сметка законът, който е пред мен, дава тези права на Комисията за регулиране на съобщенията. Всеки изминат месец трупа на българските граждани излишни разходи за джиесем услугите и именно определя защо те в България са най-скъпите. В крайна сметка Вие като министър трябва да защитите именно тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Този въпрос също е важен и се радвам, че имаме възможност да обсъдим как той се развива, още повече, че в голяма степен съм съгласен с Вас и с внушението, което видях във въпроса Ви.
Първото нещо, което искам да Ви кажа, е да коригирам, ако позволите, информацията за начина, по който работят българските оператори.
БТК или “Вивател” отчита първоначално 30 секунди, след което разговорът се отчита на всяка секунда. “Мобилтел” според плана, за който е продадена картата, отчита или 30, или 60 секунди. След изтичането им, разходът се таксува на секунда – и 30, и 60. Пак казвам, в зависимост от пакета, който се продава.
„Космо България Мобайл” – това е “Глобул”, също прилага двата метода на таксуване с първоначален период до 30 секунди и с първоначален период до 60 секунди, като след изтичането им разговорът се таксува на секунда.
Така че всъщност минимумът в България е 30 секунди, който и трите компании прилагат като минимален първоначален срок.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): И 60 секунди в зависимост.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: В зависимост от плана, който вие си избирате. Това си го избира потребителят. Оттам нататък всяка секунда се плаща сама за себе си. Незапочната минута, незапочната половин минута, а всяка секунда се отчита сама за себе си. Това е действащата в момента практика. Всеки един клиент, когато отива и сключва договор за съответен план, избира при кои условия той би искал да ползва съответния оператор на мобилна услуга.
Има един проблем, който е свързан с услугите в роуминг, където таксите са доста по-големи. Има усилия на Европейския съюз - има Регламент 717 от 2007 г., има Директива от 2002 г., но все още не се включват правилата на европейско равнище на таксуване, което значително завишава тези изисквания за минимални разговори в роуминг. Пак повтарям, това е, когато някой говори извън България по телефона си.
Комисията за регулиране на съобщенията не определя метода за таксуване, който следва да се спазва. Това е по закон. Регулаторната рамка, както и Законът за електронните съобщения въвеждат задължения, свързани с качеството на услугата. Това контролира комисията и изискването качеството на гласа и времето за осъществяване на връзката. В същото време мобилните оператори са длъжни да публикуват ясна и точна информация за цените на предлаганите услуги, която не трябва да подвежда. Те са задължени със закон за това нещо, така че да не подвеждат гражданите, когато те избират съответна услуга.
При представяне на ценови пакети мобилните предприятия са длъжни да обявяват цени за таксуване на услугите, предлагани в ценовите пакети и извън тях. Това, което може да направи комисията, е да следи методите за таксуване и да следи мобилните оператори да предоставят достатъчно добра информация на гражданите, които, след като си изберат съответния план, да сключат съответния договор. В нарушение на тези действия комисията може да наложи санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господни председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, тъй като Вие казахте, че Комисията за регулиране на съобщенията няма всички тези права, поне част от тях, пред мен е законът.
Член 220 заявява ясно в ал. 1: “Комисията може да налага ценови ограничения, изисквани за разходоориентираност по отношение на цените за достъпа и взаимосвързани.”
Член 221: „Комисията може да регулира цените на пазар на дребно – дори не само на едро, а на дребно, господин министър – на електронните съобщителни услуги. И с оглед защита на крайните потребители и стимулиране на ефективна конкуренция може да определи ценови праг, може да върши контрол на цените, може да определи цени на пазара на дребно, ориентирани към разходите.”
Има и други текстове, но не мога да изчета всички тях.
Оттук това съмнение, което съществува в обществото, че Комисията за регулиране на съобщенията не използва правата, които са й дадени, за бързо и ефективно регулиране на цените така, че да се изравнят с тези в Европейския съюз.
Вие вменихте на парламента - защо законът не е бил приет по-рано? Не подценявайте хората, които Ви гледат и слушат, господин министър. Всички знаят, че устройствените закони се внасят по предложение на Министерския съвет. Ако късно е разглеждан този закон, то е, защото Министерският съвет, част от който сте и Вие, не си е свършил навреме работата.
Регулацията беше от 2002 г., а законът започна да действа от 1 януари 2008 г. Кое пречеше, Вие сте министър от средата на 2005 г., да започне да действа от м. януари 2006 г.? Най-вече аз настоявам от 1 януари 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. Не може да казваме на хората, че са част от Европа и в същото време да плащат най-високите цени в страната.
Що се касае до роуминга, понеже го споменахте, това беше решение на Европейската комисия, слава Богу, на комисар Вивиан Рединг.
Аз зная какво беше направено от страна на някои български оператори да забавят въвеждането на роуминга у нас, както и да забавят преносимостта на номерата. Защото очевидно, без да има картелно споразумение между тях, има картелно поведение, което се толерира от Комисията за регулиране на съобщенията.
Искам най-после тук да чуя, че Вие като министър осъждате това поведение. Вместо това Вие защитавате и хората наистина недоумяват защо тогава имат най-високите цени, след като всичко ставало както трябва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, ако желаете, разбира се, господин министър. Отказвате се от правото си.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Иванов към министър Калфин.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не съм аз виновен, че има възложени правомощия на заместник министър-председателите и понякога, уви, казвам го откровено, долавям, че не всичко в детайли от материята е известно на министър Калфин, което наистина мога да оправдая с това, че той има съвсем друг ясно изразен профил като дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А на Вас откъде са Ви известни тези работи?
ИВАН ИВАНОВ: Да.
Моето питане този път е свързано с политиката на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по определяне цената на питейната вода в страната.
Господин министър, това питане е предизвикано от сериозно безпокойство от хора – не един и двама, които се обърнаха към мен за съдействие и за яснота по отношение определяне цената на водата от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Те считат и аз споделям тяхното мнение, че има неизпълнение от страна на ДКЕВР на задълженията, които произтичат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и съответните подзаконови актове. Имам предвид, че в решенията, които взема комисията, често пъти се дава така наречената комплексна цена като отговор на въпроса защо тя е такава, но не се изяснява какво се съдържа в понятието комплексна цена.
На второ място, не се дават количествените характеристики на много важни ценоопределящи или ценообразуващи елементи. По този повод и в съответствие отново с възложените Ви отговорности и към тази комисия, освен към Комисията за регулиране на съобщенията, Ви моля да отговорите на следното питане: кой метод на ценово регулиране използва Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при утвърждаване на цените на ВиК услугите, които цени всъщност позволяват на ВиК операторите да събират съответно задължения от гражданите? Кои са ценообразуващите елементи – като казвам кои не като изброяване, а в какъв размер, при определяне на цените на услугите, които „Софийска вода” АД – в случая имам конкретика, предоставя на потребителите? Кой контролира, господин министър, дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и по-специално дали при ценообразуването се спазва нормативната уредба?
И накрая, какви мерки бихте разпоредили за привеждане на ценообразуването в съответствие със закона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, Вие зададохте поне десет въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Това е питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама едно питане!
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Нека господин министърът обобщи в едно. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, този път разполагате с малко повече време – пет минути, но... дано да се поберете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, благодаря Ви за думата.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Действително питанията са полезни. Аз си позволих по-деликатно да го направя, но по-скоро информацията, която аз изнасям, е по-вярна от Вашата, както стана въпрос и при предишния въпрос. Вярвам, че и Вие се информирате от нея. Очевидно е, че, въпреки че сте експерт по тези въпроси, които задавате, има някои неща, които са убягнали от вниманието Ви или може би е стигнала неточна информация, включително за това, което казвате в закона. Никъде не видях в тези текстове, които прочетохте, задължения на комисията или възможност тя да регулира разходите на секунда и обявяването не на цената, а на секунда, защото това Ви беше въпросът.
Насочвам се към отговор на следващия Ваш въпрос, който задавате и който, между другото, също може да се намери без особени трудности в нормативните документи. Там много добре се знае кой избира комисията, кой я надзирава, кой може да отменя нейните решения – има, разбира се, съдебна система за това нещо, достъпа на гражданите, публичност на обсъжданията и т.н. На всичко това сме отговаряли много пъти в парламента.
На въпроса Ви: методът за ценово регулиране, който използва Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при утвърждаването на цените на ВиК оператори, е така наречената „норма на възвръщаемост на капитала”. Методът се базира на приетите указания за образуване на цени на водоснабдителни и канализационни услуги при ценово регулиране. Няма да губя времето да кажа къде са заложени тези указания, в кой закон и в кои наредби. Цените на ВиК услугите се образуват като съотношение между необходимите годишни приходи, които включват признатите годишни разходи и възвръщаемостта на капитала, определени за съответната услуга. По-просто казано, комисията следи какви са разходите, които правят ВиК дружествата, каква е печалбата, която е допустимо да получат - искам да уточня, че голяма част от тази печалба по-често отива за реинвестиции, а не за задължително разпределение, и какви са приходите, които те получават срещу тях. Това са трите елемента, които комисията по закон следи.
Признатите годишни разходи, тъй като те са едни от основните елементи, са групирани по икономически елементи, като във всяка група се изброяват абсолютно детайлно всички видове разходи, които се признават на ВиК дружествата като разходи. Това са разходите за материали, за външни услуги, амортизационни разходи, разходи за възнаграждения и осигуровки, разходи за текущ и авариен ремонт и перо „Други разходи”.
В т. 25 на указанията са изброени и разходите, които Държавната комисия по енергийно и водно регулиране не признава при образуване на цените. Не всеки разход, който ВиК дружеството представи, се признава от комисията. Това е една допълнителна форма за натиск върху ВиК дружествата да повишават своята ефективност и част от разходите, които те извършват, да покрият за сметка на подобряване на ефективността.
Нормата на възвръщаемост – вторият елемент, е определена от държавната комисия за целия капитал на всяко ВиК дружество след подробен анализ на актуалното му финансово състояние. Основно нормата на възвръщаемост – по-просто казано печалбата на дружеството, основно се определя за всяко различно дружество с оглед на неговата инвестиционна програма, тъй като инвестициите, които са необходими във ВиК дружествата, се покриват или за сметка на собствен капитал, или за сметка на привлечени средства. И в двата случая е необходимо формирането на печалба. Едно дружество на загуба няма как да прави инвестиции. Така се определят нормите, които се следят – за разходи – пак казвам, не всички разходи се приемат, и за възвръщаемост, която основно е съобразена с инвестиционната програма и необходимост на дружеството.
Определянето на цената на „Софийска вода” не се различава от тези условия. Тя се извършва по същия начин, по който се извършва на всяко едно друго ВиК дружество. Комисията, както знаете, е независим специализиран държавен орган, който осъществява регулирането на дейностите в енергетиката в съответствие с разпоредбите на закона.
Комисията упражнява правомощията си, като издава индивидуални и общи административни актове.
Питате кой контролира тези актове – тези актове не могат да бъдат контролирани от Министерския съвет, а могат да се обжалват пред върховния административен съд, което и не рядка практика. Често има заинтересовани лица, които се обръщат към съда за обжалване или оспорване на актове на комисията. Такъв прецедент примерно е от 12 февруари 2008 г., когато Върховният административен съд е потвърдил административен акт на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с което са утвърдени цените на „Софийска вода” и е казал, че те са определени абсолютно и изцяло свързани с изискванията на закона.
Изискванията и работата на тази комисия са действително да защити в максимална степен интересите на гражданите в една среда, в която инфраструктурата е стара. Необходими са значителни инвестиции и в същото време доходите на гражданите са ниски и има очевидно и трайно желание да се поддържат максимално ниски цените на водоснабдяването и канализацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов да зададе до два уточняващи въпроса.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще спазя строгата препоръка, която ми давате да задам само два уточняващи въпроса.
Преди всичко, уважаеми господин министър, искам все пак да посоча, че пред мен е решението за определяне цената на водата на „Софийска вода” АД. В него аз не открих тези ценообразуващи елементи, които Вие основателно изброихте, като необходими приходи, като количество доставени и отведени пречистени води, както и стойността на регулаторната база на активите и разрешената норма на възвръщаемост на капитала. Искам да отбележа, че това решение е от 26 май 2008 г. В едно предишно решение от 2007 г. - да, там има много подробно разписано в 38 страници мотивите и отделните ценообразуващи елементи. Но в решението от 2008 г., което е пред мен, и аз мога да Ви го предоставя, аз действително не откривам тези елементи остойностени, както нормално се изисква.
На второ място, Вие съвсем точно казахте, че всъщност методът, който се използва за определяне на цената и утвърждаването й от комисията, е нормата на възвръщаемост на капитала. Но ако погледнете в решенията, с които практически през същите месеци май и юни се утвърждават цените и на още 39 ВиК оператори, ще установите, че там се говори за инфлация, говори се за коефициент на ефективност – нито инфлация, нито коефициента за ефективност са част от ценообразуващите елементи, въз основа на които трябва да бъде определена цената. По тази причина действително се създава у хората едно усещане, че комисията не защитава интересите на потребителите.
Аз отново повтарям въпроса си: защо това не е направено?
Вторият ми въпрос е съвсем кратък, господин министър: защо комисията до момента не е разгледала – сигурно Вие не можете и да отговорите, 5-годишните бизнес планове, които по чл. 11 от закона всеки един от ВиК операторите трябваше да представи. По-голямата част от тях са ги представили. Но защо не се спазва закона от комисията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, аз мисля, че мога да се вместя и в по-малко, тъй като голяма част от въпросите, които господин Иванов задава, трябва да се зададат, и вероятно има такава процедура, не тук в парламента, а на комисията. Уверявам ви, че тя ще Ви отговори, включително, ако ги зададете писмено, аз ще се постарая да получите и писмен отговор на всички тези Ваши въпроси.
Няма как, това е и конституционното устройство на държавата, аз да отговарям за конкретни действия на комисията какво е свършила и какво не е. Аз мога да отговарям за нейните законови изисквания от гледна точка на правителството. Тази комисия не се избира, както добре знаете, от правителството. Така че в оперативното управление на комисията ще Ви помоля да не търсите от мен отговор. Не е и нормално, тя затова е независим държавен орган. Трябва да Ви припомня, че преди доста време още, в парламента имаше консенсус по създаване на няколко такива независими органи, чиито решения могат да бъдат обжалвани в съда.
По отношение на бизнес плановете, това, което знам за „Софийска вода”, че в началото на м. октомври такъв бизнес план е утвърден. Това също е допълнителна информация за Вас.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Сега, в последния момент.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Началото на м. октомври е преди повече от месец, господин Иванов.
В този план се утвърждават инвестициите, тъй като там, знаете, че има дадена концесия преди доста време – една от първите и спорни концесии в България, и има ангажимент за инвестиции в следващите 5 години за 240 млн. лв. от капитала на дружеството. Това върви успоредно с инвестиции по програма ИСПА. Така че този план е утвърден, него го има.
По отношение на оперативното управление на комисията, Вие сте човек с достатъчно дълъг опит в парламента и много добре знаете, че не тук и не на мен можете да зададете този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, в рамките на две минути можете да вземете отношение по отговорите на министъра. Но вече с промяната на Конституцията можем пряко да контролираме не само правителството, но и съответните органи, които се избират от парламента.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Да, макар че специално за тях има ограничителен режим по този контрол.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз очаквах и в това отношение Вие имате право да кажете, че не можете да отговорите на всички въпроси, тъй като Вие не сте човек, който директно управлява комисията, това е без никакво съмнение.
В същото време дадохте пример за „Софийска вода”, а Вие знаете, че ние също имаме режим на подаване на въпроси и питания, наистина въпросът го бях подготвил преди около месец.
Ако това е само за „Софийска вода”, това е добре, но не забравяйте, че има други 39 оператори на ВиК услуги в страната, чиито бизнес планове също трябва да бъдат приети, за да се види по какъв начин те се изпълняват.
На следващо място. Това, което Вие казахте за независимата комисия и възможността нейните решения да бъдат оспорени единствено в съда, дава отговор на хората защо реално те не са под контрол. Защото Вие знаете, че това, за което не само Европейската комисия губи доверие в нашите институции, но в не малка степен и гражданите категорично нямат доверие, е, че съдебната система е или много тромава, или изобщо не функционираща.
Как, според Вас, гражданите ще започнат да оспорват цените на водата, а те имат основание? Защото за да Ви задам въпроса, аз съм се запознал с цялата документация. Трудно ми е, но не е и мястото на заместник министър-председателя всичко това да представя, защото Вие не можете дори веднага да отговорите. Но е същото, което се получава с оспорването цената на електроенергията, на топлоенергията - съдът в продължение на 2-3 години не взема решение. Всъщност се оказва така, че се избират комисии – има такъв момент и в Комисията за регулиране на съобщенията, аз директно ще заявя, че има сериозни съмнения в защита на корпоративни интереси, а може би е така и в другата комисия. Но явно е необходимо да има механизъм за контрол – контрол на избраните от гражданите органи.
В това отношение, господин председател, Вие сам знаете, че е много рестриктивен режимът. Не е такъв контролът, какъвто е контролът по отношение на министрите. Това е моето пожелание – в крайна сметка да се доведе до успешен край контролът върху тези, наречени независими комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Питане, зададено от народния представител Евгени Чачев, към министъра на транспорта Петър Мутафчиев относно политиката на Министерството на транспорта и българското правителство за изпълнение на Оперативна програма „Транспорт”.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Българското правителство прие през м. август т.г. така наречения Екшън план за изпълнение на мерките, свързани с Годишния доклад на Европейската комисия от м. юли. В Раздел ІІ на този Екшън план, озаглавен „Текущо състояние и проблемни области” е записано, ще ви цитирам: „По Оперативна програма „Транспорт” фонд „Републиканска инфраструктура” е определен за конкретен бенефициент по Приоритетна ос 2 за развитие на инфраструктурата по протежение на трансевропейските и основните национални транспортни оси”.
Бюджетът на приоритетната ос, господин Мутафчиев е 1 млрд. 989 млн. 587 хил. евро от Кохезионния фонд. Освен проекти, чието изпълнение е застрашено, основни проекти са: връзката на автомагистрала „Хемус” със Софийския околовръстен път – 8,5 км, със спряна тръжна процедура; пътният участък Кърджали – Маказа – 28 км, със същата участ; автомагистрала „Струма” – 132 км, със същата участ; автомагистрала „Марица” – 67 км; пътните участъци Е-79: Враца-Ботевград – 31 км, и Видин–Монтана – 20 км.

Изоставането в стартирането на тези проекти може да повлияе негативно на цялостното изпълнение на Оперативна програма “Транспорт”. Аналогични са проблемите, свързани с изпълнението на Оперативна програма “Регионално развитие”, където същият пътен фонд е конкретен бенефициент по операция “Б-1” – регионална и местна инфраструктура на приоритетна ос регионална и местна достъпност с общ бюджет 400 млн. 318 хил. евро плюс 340 млн. 274 хил. евро от Европейския фонд за регионално развитие.”
В Приложение 15 на същия екшън план за Оперативна програма “Транспорт” и по-специално за Проект 5 – „Строителство на автомагистрала “Струма” са настъпили сериозни удължения на сроковете, като заедно с това в предвидените в Националната стратегическа референтна рамка и Оперативна програма “Транспорт” средства за изграждане на цялата магистрала правителството предвижда да изгради само лотовете Долна Диканя-Дупница и Сандански-Кулата, които са малки, а средният липсва. И то, забележете, не в рамките на мандата на правителството, а след 2014 г. Същото се отнася и за много други обекти.
В тази връзка моето питане, господин министър, е следното. Каква е политиката на българското правителство за преодоляване на сериозното изоставане в изграждането на транспортната инфраструктура? Това се отнася както за “Дунав мост 2”, така и за Пловдив-Свиленград. Не ми е удобно вече да поставям този въпрос, защото съм го поставял точно преди три години и тогава Вие ми отговорихте, че през есента на тази година заедно с Вас ще се возим по новия железен път. Така ли беше, господин министър?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пътуването се отлага.
Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чачев, дами и господа народни представители! Всичко това, което казахте, господин Чачев, цитирайки документите на правителството, е абсолютно вярно, за съжаление само това, което цитирахте.
Но аз искам откровено и истински да Ви отговоря на това, което по принцип питате.
Подготовката и изпълнението на големи инвестиционни инфраструктурни проекти, господин Чачев, е сложен процес, в който участват различни институции и организации, респективно компетентни органи, оторизирани да издават актове, разрешителни или одобрение на документи, свързани с проектите. В повечето случаи тези органи и институции са извън системата на Министерството на транспорта в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма “Транспорт” или конкретния бенефициент.
В тази връзка трябва да се отбележи фактът, че целият процес на съгласуване и удовлетворяване на изискванията на различните институции или органи с цел постигане на добър баланс при възникване на противоречие между тях води до забавяне предимно при подготовката на самите проекти. Въпреки това, за да няма проблеми при изпълнението на проектите, е по-важно те да бъдат качествени и стратегически правилно подготвени.
В допълнение към гореизложеното искам да подчертая, че сроковете за изпълнение на инфраструктурните проекти, заложени по Оперативна програма “Транспорт” за плановия период 2007-2013 г., са в конкретните срокове и са индикативни.
По отношение на политиката на правителството бяха предприети редица мерки, особено в пътния сектор. Вярно е, че там настъпи сериозна криза и по отношение на административния капацитет. Бяха съгласувани с Европейската комисия с цел оптимизиране на системата за управление и контрол именно тези проекти, предвидени в Оперативна програма “Транспорт” и Кохезионния фонд – говоря за Програма ИСПА 1164/1994 г.
Изготвен е план за действие, съгласно Протокол № 26 от заседанието на Министерския съвет от 3 юни 2008 г. с решение на изпълнението на проектите “Строителство на автомагистрала “Струма” и проект “Строителство на автомагистрала “Марица”, както следва: „Строителство на автомагистрала “Струма” – ЛОТ 1 Долна Диканя-Дупница; ЛОТ 2 – Дупница-Сомовит; и ЛОТ 4 – това са три ЛОТ-а, а не два, както казвате, Сандански-Кулата, ще се реализират в настоящия програмен период 2007-2013 г. ЛОТ 3 Симитли-Сандански, ще се подготви в настоящия програмен период, а реализацията му ще се извърши през следващия програмен период 2014-2020 г., тъй като само този лот струва близо 600 млн. евро.
Проект „Строителство на автомагистрала “Марица” ще се реализира в един обособен ЛОТ през настоящия програмен период 2007-2013 г.
Изготвени са оперативни споразумения с всички бенефициенти на програмата, регламентиращи взаимоотношения, задължения и отговорности на управляващия орган, разбира се, на ясно определените крайни бенефициенти.
На 3 октомври 2008 г. бе изпратено за съгласуване до Министерството на финансите и Националната агенция “Пътна инфраструктура” проект на споразумение между управляващия орган за Кохезионния фонд – Министерството на транспорта, и Национална агенция “Пътна инфраструктура” в качеството й на междинно звено. На 3 октомври 2008 г., господин Чачев, приключи ревизирането на процедурния наръчник на управляващия орган за Кохезионния фонд 1164/1994 г. в Министерството на транспорта съгласно настъпилите промени в статута на Националната агенция “Пътна инфраструктура” като междинно звено на Кохезионния фонд. Окончателният вариант на наръчника ще бъде приет и при необходимост ревизиран след неговото съгласуване с Министерството на финансите. В момента се финализират стандартни условия и методика за оценка на предложенията при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки в Национална агенция “Пътна инфраструктура”.
В допълнение, отчитайки констатациите в одитния доклад на КРМG, в новия устройствен правилник на агенцията е обърнато сериозно внимание върху системите за финансово управление и контрол, както и на контрола за физическото изпълнение на проектите. Всички служители в НАПИ са подписали декларации за липса на конфликт на интереси. Създадени са звена за вътрешен одит, оперативен контрол и управление на риска.
За да се отговори на високите изисквания на Европейската комисия по отношение на контрола при работата на НАПИ, министър-председателят инициира създаването на отделен екип, който включва заместник-министри от транспорта, регионалното развитие и благоустройството и финансите, които да осъществят ежемесечния контрол върху работата на агенцията.
В заключение искам да Ви уверя, че управляващият орган по Оперативна програма “Транспорт”, тоест Министерството на транспорта ще продължи стриктно да упражнява контрол по отношение на всички бенефициенти при прилагането на установените европейски и национални изисквания. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, ще започна оттам, откъдето Вие свършихте, че всички в Национална агенция “Пътна инфраструктура” са подписали декларации за конфликт на интереси. В средствата за масова информация обаче в последните дни излязоха публикации, че има конфликт на интереси както на Димитър Иванов, ако не се лъжа в името, така и на Иван Атанасов – сегашният шеф, и то конфликт на интереси с водещи пътни фирми.
И неслучайно Европейската комисия е поставила срок на страната ни до 23 ноември, а този срок чука на вратата, и ако тези неща, които тя поиска от българското правителство, не бъдат изпълнени, България ще бъде поставена при усвояването на оперативните програми при условията на страните кандидат членки. Така ли е, господин Мутафчиев?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е точно така.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Или на практика ние ще се върнем десет години назад във времето. Да не говорим, че в момента правителството няма ясни приоритети, няма проекти. Вие говорехте, че ще замените едни проекти с други, но къде ги тези проекти, господин Мутафчиев? Такива проекти няма.
Искам да Ви попитам и нещо друго. Вие не казахте нищо за „Дунав мост 2”. Той, слава Богу, че не се и строи, защото на практика той е път за никъде. Много добре знаете, че на румънска територия не е направено абсолютно нищо. Така ли е, господин Мутафчиев?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е така.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е така, но е така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защото се строи - за Ваше разочарование.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: „Дунав мост” се строи, обаче на румънска територия не се строи магистралата, която трябва да се строи.
Вие не ми отговорихте също така нищо по темата Пловдив-Свиленград. Кога ще се возим с Вас на влака, господин Мутафчиев? След два мандата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Задайте въпрос и ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на няколкото допълнителни и уточняващи въпроса на господин Чачев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Въпросите на четири.
Най-напред, господин Чачев, искам да отбележа, че Вие малко злоупотребявате, включително с желанието ми да отговоря пълно на въпроса. Затова се спрях и на това какво е направено в Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Искам категорично да отбележа, че тя не е към Министерството на транспорта, но е краен бенефициент, и тук сте прав, от който зависят две големи оперативни програми. Така че аз затова си позволих пред Вас да цитирам това, което е направено там, а то никак не е малко. Има и още много какво да се прави. В това сме убедени. И лично аз съм заинтересован от бързото решаване на въпросите в Национална агенция „Пътна инфраструктура”, така че да може планираните проекти в Оперативна програма „Транспорт” да бъдат изпълнени.
Оттук искам да ви кажа, че не мога да коментирам има ли конфликт на интереси или не. Не е работа на министъра на транспорта, но ми се струва, че понякога се преиграва с тази тема. Нека все пак има компетентни органи, които ще кажат има ли опасност от консумиране на конфликт на интереси в тази насока. И аз мисля, че когато органите си вършат работата, има и конкретни резултати и вие го знаете.
Тук обаче искам категорично да се противопоставя на начина, по който интерпретирате Оперативна програма „Транспорт” и мисля, че е добре като народен представител да се запознаете изцяло с програмата.
Първо, никой няма да допусне Оперативна програма „Транспорт”, господин Чачев, ако тя няма резервните проекти. Защото е изискване да бъде одобрена Оперативна програма „Транспорт”. А знаете, че от над 600 програми за този програмен период, 350-а беше утвърдена Оперативна програма „Транспорт” на България. Така че има ги резервните проекти. Аз ще ви предоставя включително и графиците, за да не спекулирате със закъснение, да ги имате, да ги следите и съответно да задавате въпроси, които отговарят на истината.
Що се касае до „Дунав мост 2”, да, има шест месеца закъснение и аз вече няколко месеца повтарям. Но има още шест месеца до края след това закъснение на приключване на финансовия период на усвояване на средствата. Именно заради шестмесечното закъснение ние сме го поставили в рисков проект. Но искам да знаете, че напредъкът по „Дунав мост 2” е много сериозен, в момента се фундира на българска страна. Това е един проект, който е приоритетен за Европейския съюз и аз съм убеден, че румънската страна през периода на строителството ще реновира съответно своята инфраструктурата, защото това е политика общо на съюза, а не на отделните страни.
Що се касае до Пловдив-Свиленград, знаете, че към договора възникна един проблем. Не беше записано преместването на техническата инфраструктура и се наложи допълнително договаряне, което забави с няколко месеца. Графикът, който имаме, е април 2009 г. Така че най-късно до месец юни аз ще ви поканя да се повозите на първия влак, който ще бъде с висока скорост до 140 км/час.
Това е наш ангажимент, нямаме риск по първия лот. В момента започна строителството и на втория лот от Първомай до Димитровград в участъка на община Първомай. Нещата вървят. Но трябва да знаете едно и не заблуждавайте хората. Когато става дума за големи отговорни проекти, има няколко страни, които могат да повлияят върху забавянето или бързата реализация. И това са изпълнител, държавата като възложител, краен бенефициент като институция. Това, което правим ние, за разлика от това, което правихте вие, защото „Дунав мост” трябваше да бъде построен 1999 г., е да реализираме проектите в конкретните срокове и досега нямаме изпуснати пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, просто имате много къса памет. „Дунав мост 2” трябваше да бъде готов 2004 г. А в програмата на БСП, предизборната програма беше записано, че ще бъде готов 2007 г. Така ли беше, господин Мутафчиев? Същата 2007 г. щеше да бъде готова и автомагистрала „Тракия”, и автомагистрала „Люлин”, и Пловдив-Свиленград. След това променихте годината. На мое питане точно преди три години от тази трибуна казахте, че месец ноември 2008 г. с Вас ще се качим от Пловдив до Свиленград. Има стенограма, господин министър.
Всичко, което говорите Вие, е в „ще” – в бъдеще време, в следващото, в по-следващото правителство, след 2013 г. ... Всичко е в необозримото бъдеще. Затова България е на дъното на Европа с най-лошата инфраструктура в Европа, с най-ниските заплати и с липса на каквато и да е перспектива. Вие доскоро си заравяхте главата в пясъка, че няма и криза, но кризата, за съжаление дойде. Виждате, че инвеститорите се изтеглят от България и ни чака рецесията. За съжаление, тя ще бъде още във Вашия мандат, господин министър. И крайно време е българското правителство действително да си застане на мястото и да направи така, че България да не се върне на статута на кандидат-членка при усвояването на европейските пари. Защото Вие много добре знаете, че в момента са ни спрени над 2 млрд. евро, господин министър. И тази сума с всеки изминат ден, за съжаление, вместо да намалява, се увеличава. И това е за сметка на българския данъкоплатец, за сметка на българските избиратели. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да връчим писмения отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпроса, зададен от народния представител Йордан Величков. Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим, встрани от микрофоните): Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Връщаме се отново към народния представител Иван Николаев Иванов - въпрос, зададен към министъра на транспорта Петър Мутафчиев, относно паркинга на терминал 2 на летище София.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в средата на месец юли 2008 г. медиите изнесоха скандални факти за функционирането на паркинга на терминал 2 на летище София. Терминал 2 всъщност е новото летище. В продължение на повече от една година преди това паркингът на летището функционираше така: при влизане се даваше на водача на моторното превозно средство бележка с ръчно написан час. При излизане се заплащаше на ръка сума, отговаряща на предстоя на базата на записания час. И касова бележка се издаваше само при изрично настояване от страна на клиента.
Преди около пет месеца системата беше подобрена, като бележката за вход вече се отпечатваше автоматично с часа и минутата на влизане в паркинга. Но ръчното събиране на таксата и издаването на касова бележка по настояване на клиента останаха и те са факт.
Беше съобщено през месец юли, че контролните и финансови органи са установили тежки финансови нарушения, господин министър, и отклоняване и укриване на доходи от паркинга на летище София, терминал 2, които във вестниците бяха оценени от същите тези органи на стотици хиляди лева годишно. Ако не се лъжа, бяха на сума 300 хил. лв.
Ще отбележа още, че преди една година, през м. октомври 2007 г., Летище “София” ЕАД беше възложило на фирмата “Инфоспорт” да подмени и да доизгради системата за таксуване. Системата е била готова още през м. ноември миналата година, но още не е въведена в експлоатация.
Затова се обръщам към Вас, господин министър, със следния въпрос: през изминалите две години от функционирането на терминал-2 правени ли са проверки на паркинга? От кои органи, какви са направените констатации и предприети ли са мерки за тяхното изпълнение? Защо до момента не функционира предвидената в проекта и обещана за реализация автоматизирана система за събиране на таксите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Искам да споделя с Вас, че и от направената от нас проверка са констатирани конкретни нарушения на законодателството на страната. Затова в момента със заповед на директора на летище София са освободени длъжностни лица – двама паркинг контрольори, за което има и констатации от НАП, че са извършили нарушения, а също така са освободени за занижен контрол по паркинга длъжностни лица – началник отдел “Паркинги” и директор на Дирекция “Информационно и технологично обезпечаване”, част от структурата на която е и паркингът.
Но да започнем с предисторията, защото проблемът пред мен беше поставен лично от госпожа Мургина – директор на НАП, и тогава аз разпоредих някои конкретни действия, с които искам да Ви запозная.
Съгласно Проекта за летище София е предвидена система “Скидата SPT 400”, която се установява при въвеждането в експлоатация, че не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и първичните счетоводни документи да се съставят съответно на български език, както и данъчното законодателство по отношение регистрацията на продажбите на паркинга.
Всичко това е наложило извършването на частична замяна на оборудването на паркинг системата с най-новата версия на системата, която покрива изискванията на българското законодателство, за което летището е провело обществена поръчка на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки.
През време на експлоатацията от началото на 2007 г. до инсталирането на новата система паркингът е работил съгласно инструкциите за работа на паркинг контрольорите. Новата система бе инсталирана през м. април т.г. След въвеждането е издадена нова Инструкция за работа на паркинга, адаптирана към условията на работа с паркинг системата.
Както Ви съобщих, след проверката на НАП аз изисках съответно да ми се представят колко проверки са правени и колко актове са съставени на летище София. Беше ми представено от НАП, че са издадени 8 наказателни постановления до този момент, като на летището са наложени 6 бр. административни наказания, от които 4 за имуществена отговорност и 2 дисциплинарни наказания, съобразно разпоредбите на Кодекса на труда.
Във връзка с констатациите по проверките, приключили с наказателните постановления, въз основа на моя заповед бяха предприети действия по цялостно обследване дейността на паркинга, както и определяне на мерките. Става въпрос за следните мерки. Първо, създадено е гише за плащане на терминал-2, разположено на ниво нула, оборудвано с модул каса, свързано с фискално устройство. Въвеждането на гишето цели премахването на условия за забавяне на излизането на клиентите от паркинга.
Второ, променена е организацията на работа на служителите от отдел “Паркинг”, като във входно-изходните помещения на паркинга ще се обслужват само от клиенти, пропуснали да се самотаксуват.
Трето, привеждане в употреба на инсталация на ниво нула, автоматично устройство за самотаксуване при спазване разпоредбите на българското законодателство. Това ще стане до края на другата седмица.
И четвърто, въвеждане в експлоатация на електронни карти само за абонатите на паркинга.
На свое заседание на 4 ноември 2008 г. Съветът на директорите взе решение за провеждане на търг с явно наддаване за предоставяне под наем на обекти, дружествена и публична собственост, а именно и обществените паркинги, така че да се избегнат каквито и да е конфликти по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, като Ви слуша, човек може да остане с впечатление, че наистина всичко е направено, което е необходимо, за да се избегне каквато и да е корупция там. Но, господин министър, преди година и половина аз отново Ви зададох въпрос и отново въпросът беше за функционирането на паркинга на терминал-2.
Искам да Ви цитирам отговора, който ми дадохте. Какво ми казахте преди година и половина? – Че ръководството на дружеството има готовност за подмяна на старата система с най-новата такава. И тогава естественият въпрос е: защо за година и половина не е подменена? Питам Ви: защо не е подменена.
Следващото, което ми отговаряте, е, че срещу платените пари задължително се издава касова бележка от касов апарат на летище София, което, господин министър, не е вярно. Това не е вярно и всички го знаят.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Сега вече е вярно.
ИВАН ИВАНОВ: Ако имате предвид последните 15 дни, извинявайте, аз съм си задал въпроса през м. септември, точната дата е 10 или 17 септември. Тогава не беше подменено и аз съм го проверил.
Питам Ви защо година и половина държавата трябва да бъде ограбвана? Триста хиляди лева годишно са загубите за държавата в полза на неизвестни лица!
Освен това, господин министър, когато аз Ви съобщих, че има корупционна практика там, Вие направихте ли си труда да проверите? Не! Вие я прикрихте! Заявявайки ми, че се издава задължителна касова бележка, Вие реално я прикрихте. Защо? Защото опозицията пита. Когато обаче Ви е казала госпожа Мургина, тогава сте се разтичали. Извинявайте! Това, което направихте през тази година и половина, дано да го съзнавате, е, че Вие сте толерирали тази корупция там. Защото имахте възможност по моя сигнал да решите въпроса още преди повече от година. И аз ще Ви връча снимката във в. “Капитал”, където е показан този апарат за заплащане на паркинг такса, който близо две години е стоял опакован на летището. Ето по този начин действате, господин министър, и вашите служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта Петър Мутафчиев за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин Иванов, аз се радвам на емоцията, с която подхождате към този въпрос, но искам да Ви кажа, че не само, когато Вие ми зададохте въпроса, а преди още Вие да ми зададете въпроса, след като констатирахме, че системата, която Вие договорихте при летището, която трябваше да построим, защото проектът е направен по вашето правителство, системата е доставена още в 2001 г.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Две години и половина не Ви ли стигнаха?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тази система по настояване на НАП се установява, че не работи. Да, допуснати са грешки и много Ви моля, недейте да перефразирате думите, които съм казал.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Какви грешки? Толерира се корупцията!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има нарушения, които са констатирани и санкционирани. Има и забавен контрол, има занижен контрол, затова има и последствия. Но веднага след това, преди Вие да зададете въпроса ние започнахме процедурата по новата система. Така че не ми говорете щуротии!
Аз Ви разбирам. Вашата активност в този момент е нещо уникално. Но струва ми се, че многото въпроси, които Вие задавате, Ви създават проблем да не можете да се подготвите добре за тях. Затова ще Ви моля, подготвяйте се по-добре и следете това, което Ви четем в момента, включително и от трибуната на Народното събрание. Защото Вие дори това не слушате.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Две години толерирате корупцията на летище София! Това е истината!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По-голяма корупция от приватизацията, която вие направихте – мениджърско-работническата по ваше време, няма в България и ние още й сърбаме попарата, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново въпрос от народния представител Иван Иванов към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, ще започна с последното, което казахте. Когато министрите в едно правителство непрекъснато се връщат 10 години назад, това е ясно доказателство за тяхната безпомощност и некомпетентност да решат проблемите, които интересуват хората в днешния ден. Днес и сега те искат нещата да се подобрят. Вие две години вземате мерки за нещо, което съм Ви го показал, и ми говорите за 2000-та година! Моля Ви се, не подценявайте българските граждани.
Минавам към въпроса. На 1 септември 2008 г. Република Турция въведе такса от 83 евро за българските превозвачи, които преминават през нашата южна съседка. Това е в отговор на въведената от българска страна такса от 28 юли 2008 г., която е аналогична за турските тирове и която също е в размер на 83 евро за тирове с три и повече оси и 58 евро за тирове с две оси.
Впрочем турската страна въведе и допълнителни ограничения и вие ги знаете. Първо, забрана за влизане в Турция на български тирове, които са произведени преди 1992 г., тоест тирове, което са от типа „Евро 0” и по нисък клас от „Евро 0”.
На второ място, такса от 83 евро се въведе от турска страна и за тирове, които извършват двустранни превози, а не само за транзитните превози.
И на следващо място, което Вие също го знаете, на границата с Турция ако обслужването на българските превозвачи е след 16,00 ч. до 7,00 ч. сутринта на следващия ден, се събира допълнителна такса по 15 евро, което при влизане и излизане прави 30 евро за това, че са обслужени в извънработно време.
По този повод, господин министър, задавам следните въпроси към Вас. Какъв е броят на българските товарни моторни превозни средства, които са преминали през Турция за 2007 г.? Колко от тях са произведени преди 1992 г., тоест ще бъдат засегнати от тези мерки, и какви мерки ще предприемете за подпомагане на превозвачите, които са засегнати от въведената такса от турска страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, дами и господа народни представители! Господин Иванов, аз Ви благодаря на този въпрос и съжалявам наистина, че процедурите по отговарянето понякога забавят толкова много отговора на въпросите. Но добрият диалог, който имаме с превозвачите, дава възможност и аз искам да Ви уверя, че те имат информация ежедневно за това, което се върши по отношение на превозите в страната.
Преди всичко искам да поясня, че съгласно действащата между двете страни Спогодба за международен автомобилен превоз на пътници и товари е от 1977 г., след като ние едностранно премахнахме Спогодбата от 1999 г. Тя касае транзитните превози на товари, които са обект съответно на данъци и такси.
В тази връзка българската страна е предоставила на турската страна половината от контингента за 2008 г. транзитни разрешения, които са със заплащане съответно 83 евро. Държа да отбележа, че такива разрешителни със заплащане на такси българската страна разменя с всички останали страни, за които съгласно двустранните ни договорености се прилага разрешителният режим. Таксата, която превозвачите заплащат, е съгласно тарифа за такси, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура” - както казах, 58 евро за товарни автомобили с две оси и 83 евро за товарни автомобили с три и повече от три оси.
Конкретно на Вашия въпрос за броя на българските товарни моторни превозни средства, които са преминали през Турция за 2007 г. Искам да Ви информирам, че за този период българските превозвачи са използвали еднократни разрешителни както следва: 11 хил. 300 броя разрешителни за обратен товар, 7 хил. 172 броя за двустранни превози и 2 хил. 586 броя за превоз от вида пълен-празен. Това представлява общо 22 хил. 058 броя еднократни разрешителни за извършване на различни видове двустранни превози между Република България и Турция.
Освен двустранните разрешителни българските превозвачи са използвали и 1080 броя разрешителни за транзитен превоз на товари през Турция. Следва да се има предвид, че през първото полугодие на 2007 г. превозвачите от двете страни извършиха превоз на товари без разрешителни за следните видове превоз: двустранни от вида пълен-пълен и пълен-празен и транзитните превози. Поради тази причина Министерството на транспорта не разполага с точната статистика за извършване от българските превозвачи на двустранни превози от вида пълен-пълен и пълен-празен и няма как в момента да го констатира.
Относно броя на моторните превозни средства, извършващи превоз от и през територията на Република Турция с регистрация преди 1992 г. Ви уведомявам, че в този момент такава информация също не мога да дам пред Вас.
По отношение на мерките, които Министерството на транспорта на Република България ще предприеме за подпомагане на българските превозвачи, засегнати от въведените допълнителни такси, които ние не сме въвели, искам да отбележа, че сме поставили въпроса пред турската страна. И за да не злоупотребявам с Правилника на Народното събрание, ще Ви информирам в дупликата докъде са стигнали разговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, ако поставих този въпрос пред Вас, както и Вие сам отбелязахте, то е, защото той е важен за една голяма част от българските превозвачи, които извършват тази услуга, а България е страна, в която има сериозно развит превоз на тир-товари.
По този повод искам обаче да кажа следното. Вие направихте усилие - и затова толкова късно бяха въведени такси за турската страна - водиха се преговори с оглед да се облекчи изобщо режимът на преминаване както на турски тирове през България, така и на български през Турция.
Какво обаче доведе решението, което българската страна взе? Очевидно до ответни мерки от турска страна, до допълнителни такси, които българската страна не събира и което е наистина определена тежест. Нормално е при равнопоставен диалог да се поиска да има абсолютна равнопоставеност, тоест турската страна да се откаже от тези такси, ако не иска за техните превозвачи да бъдат наложени съответни такси.
В същото време запазването на тези такси води до някои негативни последици, Вие ги знаете.
Първо, увеличава се цената на стоките, които се превозват с такава услуга. По неизбежност.
На второ място, намалява се конкурентоспособността на българските превозвачи, защото част от тях са в режим на ограничаване на подобни превози през Турция и те насочват своите тирове на други места.
И на трето място, не знам дали това може да бъде причина, но Националният статистически институт в своето изследване дава двукратно намаляване на товарите между България и Турция, преминали границата – от 732 хил. т в 2005 г. на 364 хил. т. сега. Може и да няма пряко влияние, но, господин министър, моето настояване е да се проведат много енергични разговори с турската страна, за да бъдат защитени интересите на българския бизнес, който в крайна сметка работи за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председателю, ще Ви помоля да бъдете мъничко снизходителен, защото въпросът е много важен и в момента ни слушат превозвачите. Вие, господин Иванов, не зададохте въпроса какво прави правителството, за да мога накратко да Ви кажа.
Каква беше ситуацията? Ние винаги сме говорили за пълна либерализация, включително на двустранните превози. Турция беше съгласна съответно да либерализираме транзитите, но в никакъв случай двустранните превози.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Помня този диалог.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Изхождайки от това, че е необходимо да се завиши стокообменът между двете страни, ние настояхме в посока да се либерализират, в противен случай ще минем също към разрешителен режим за транзитните превози.
При преговорите миналата година турската страна даде съгласие за либерализиране на двустранните превози, но същевременно, обърнете внимание, наложи забрана чужди превозвачи да превозват от турски пристанища и безмитни зони, което наложи допълнителни ограничения на българската страна. На база на това ние казахме, че подходът по принцип в момента затруднява създаването на обща система за либерализация на превозите. Затова от наша страна въведохме мярка, в която казахме: половината от разрешителните, които получава Турция за транзит, са безплатни, останалата половина съответно са със заплащане. Казах ви: за две оси – 53 евро, за три и над три оси – 83 евро.
Няколко месеца Турция протестираше срещу това, но тя има право по Спогодбата да наложи пропорционална мярка. За съжаление обаче Турция не наложи пропорционална мярка, а наложи на всички превози – и транзитни, и двустранни, съответно таксата, за която в момента разговаряме с Вас. Вследствие на това проведохме разговор с турския министър на транспорта. Бяхме заедно на една добра конференция по железопътния транспорт в Истанбул, където съвсем открито поставихме въпроса, включително изразихме и позициите на превозвачите от двете страни. Искам да Ви кажа, че ние по принцип разговаряхме за намаляване на таксата, която да се постави, и тя да бъде за всички разрешителни, но да бъде в по-малък размер – от порядъка на 43. Ние настояхме, че за да се премине и аз да предложа подобно решение, защото трябва да се промени Тарифа № 5, е необходимо турската страна да отмени тези мерки, които от българска страна не са предприети и по този начин се създават по-лоши условия. Това трябваше да стане до края на този месец и до срещата, която се проведе в сряда и четвъртък в Истанбул.
За съжаление това, което по принцип бяхме се договорили, от страна на автомобилната администрация на Турция не беше изпълнено. Аз в никакъв случай не съм за това да нагнетяваме повече режимите за преминаване през двете страни, но вероятно ще се наложи на база на това да предприемем съответните мерки, които и турската страна предприе. Знаете, че има и още една мярка, която е допълнително ограничение – български камиони с повече от 500 литра не могат да влизат на турска територия, независимо че вече на наша територия няма безмитни бензиностанции. Такова ограничение няма от наша страна. Няколко пъти съм искал от Министерството на финансите да се наложи европейската мярка, а тя е 200 литра, тъй като съществуват безмитни бензиностанции.
Ще направим всичко в добрия тон за добросъседските отношения с министър Йълдъръм. Ние сме показали, че досега могат да се решават тези неща. Мисля, че можем да намерим балансираща позиция и на двете страни, без да стигаме до крайности, но все пак трябва да има диалог, в който да се отчитат проблемите и на двете страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Ненко Темелков към министър Петър Мутафчиев.
Господин Темелков, заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Преди да формулирам питането си, ще изразя позитивната си оценка за предприетите лично от Вас и Министерството на транспорта конкретни мерки през последните три години за подобряване качеството на пътническия железопътен транспорт София – Перник. Имам предвид закупените и включени в график по линията Перник – София нови пет електрически и шест дизелови влака тип Сименс „Дезиро”, ремонтираните и ремонтиращи се в момента жп гара Перник, Перник Разпределителна, извършените ремонтни дейности по трасето и други капиталови разходи.
Уважаеми господин министър, моето питане е: предвиждат ли се в разработения от Агенция „Железопътна администрация” работен проект за организация на градските и крайградските превози на София следните мероприятия, които ще доведат до подобряване на качеството на жп транспорта София – Перник:
Първо, изграждане на модулна спирка по типов проект на спирка „Метал” в квартал „Изток”, Перник?
В този квартал живеят около 35 хил. жители, ежедневно в двете посоки пътуват около 10 хил. пътници, а там в момента даже няма и санитарен възел. От предварителния разговор с Вас знаете, че общината е готова да поеме разходите по поддръжка на подобна спирка.
Второ, на какъв етап е изграждането на спирка „Вардар” между гарите Захарна фабрика – Горна Баня за връзка на хилядите пътуващи по тази линия с метрото в София и, разбира се, какви са възможностите за увеличаване на интензивността на пътническите състави в тази линия с оглед настъпващите промени? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Темелков! С моя заповед от м. май 2007 г. и по Ваша инициатива беше създаден Консултативен съвет с цел подобряване качеството на транспортното обслужване и безопасността на движението в област Перник. На този съвет са поставени няколко въпроса:
1. Перспективи за развитие на железопътния транспорт в област Перник.
2. Състояние на сградния фонд, експлоатация, поддържане и изграждане на железопътната инфраструктура.
3. Разработване на транспортни схеми.
4. Сигурност и безопасност на превозите.
Както самият Вие отчитате, съвместната дейност между представителите на Министерството на транспорта, област Перник и съответно общината като членове на Консултативния съвет е добре координирана и дава съответно своите резултати.
Предложение за изграждането на модулната жп спирка, за която Вие попитахте - „Метал”, квартал „Изток”, град Перник, е било разгледано именно на този Консултативен съвет на 22 юни 2007 г. в община Перник с участието на областния представител и са били взети следните решения:
1. Изготвеното от община Перник задание да има и по-широка визия по отношение на самата прилежаща инфраструктура около спирката.
2. Заданието да се предостави на Национална компания „Железопътна инфраструктура” за съгласуване. Област Перник и общината да осигурят финансиране и изграждане на сградата и прилежащата инфраструктура.
Трябва да отбележа, че от страна на Национална компания „Железопътна инфраструктура” още през 2006 г. е било направено цялостно изкърпване и боядисване на металния навес на спирката, ремонт на билетопродавачницата, подмяна на перонните настилки, монтирано е било ново осветление на перона, били са поставени нови кошчета за смет и оформени околните пространства. Ремонтът е бил на стойност 72 хил. лева, но явно старата спирка в никакъв случай не може да задоволи новите изисквания на гражданите.
За съжаление за спирката, за която толкова дълго време се борим заедно с Вас – спирка „Вардар”, за да може до голяма степен да създадем добро условие на пътуващите от Перник към София да имат добра връзка с метрото, което ще спомогне до голяма степен и за задръстванията, които стават на шосето около Княжево, до този момент не сме получили разрешение за строителство. Направени са всички тръжни процедури, имаме готови проекти и изпълнител. От м. февруари това престоява в общината. Днес отново имах среща с господин Диков – главен архитект на град София. Той ми обясни, че има някакъв екологичен проблем във връзка с изсичане на четири дървета, но си мисля, че за толкова време винаги щеше да се реши един такъв проблем. Иначе имаме готовност спирката да я изградим за месец и половина и съответно да я пуснем в действие. Ще направим всичко възможно, ако получим това разрешение, в най-кратки срокове спирката да бъде вече действаща.
Това го казвам не за друго, а защото именно на базата на този проект, по който ние работим, през 2008 г. планирахме 6 млн. и 45 хил. лв. за ремонт на железопътната линия и за укрепването, което означава, че за 45 минути ще направим връзката гара Перник - Централна гара. Разбирате, че до спирка „Вардар” ще бъде за много по-кратко време. Изхождайки от това, че сме пуснали нови мотриси в тази крайградска част, ще можем да обхванем голяма част от пътниците и перничани ще могат да ползват железопътния транспорт, а не да чакат на големите автомобилни опашки за влизане в София, така че очаквам от общината да реши съответно този въпрос.
Искам да Ви съобщя само с две думи и влаковете, които ще пътуват в Перник. От 14 декември 2008 г. ще ви обслужват общо 72 влака, в това число 2 международни, 12 бързи, 2 пътнически и, обърнете внимание, 56 крайградски пътнически влака за периода от 5,00 ч. до 23,00 ч. Транспортната схема на крайградските пътни влакове я разработихме по типов график. Това означава, че влаковете ще бъдат на разстояние един от друг при тръгване 40 минути от Перник за София в целия този период от време.
Ще се радвам наистина, ако при подобни проблеми, които възникват, получаваме информация от Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ненко Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Аз съм улеснен в задаването на двата си уточняващи въпроса, тъй като министър Мутафчиев даде отговор на единия въпрос, който имах да задам, а той беше дали е възможно да се намали времетраенето на пътуването Перник-София и София-Перник обратно. Разбира се, порядъкът от един час на около 45 минути и благодаря, че получих този категоричен отговор, с уверението, че след инвестиране на тези над 6 милиона това ще стане.
Вторият ми уточняващ въпрос е и една молба към министър Мутафчиев. Пиковият час между 18,00-19,00 ч., особено от София към Перник, ако не е възможно да се увеличи броят на влаковите състави, то поне да се включат допълнително вагони към съответно пътуващите в този период състави. Възможно ли е това по принцип?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма ли да се отрази на скоростта?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Зависи от мотрисата, господин председател.
Господин Темелков, аз ще проверя дали имаме възможност за допълнителен подвижен железопътен състав, който да прикачим към тези влакове, в това време. Това е въпрос и на организация, но трябва да знаете, че ние не разполагаме с достатъчно електрически мотриси. Една част от програмата, която сме заложили, за развитие на железниците и ангажиментите на държавата, а именно с договора за обществена услуга, още 50 мотриси да бъдат доставени, за да можем да обслужваме качествено и да предоставяме достатъчно услуги, които гражданите искат, именно в крайградските части.
По отношение на графика – не можем да го нарушим. Четиридесетте минути отстояние са описани изцяло в графика. Той дава възможност и за регулиране на товарното движение. Ще се опитаме съответно с повече подвижен състав, както казвате с две мотриси, вместо с една, но не мога да го обещая на този момент, докато не направим изследване да видим дали може да бъде прикачен допълнителен състав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ненко Темелков да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, удовлетворен съм от това, което отговорихте и същевременно съм удовлетворен от съвместната работа, за която Вие споменахте, между министерството, област Перник и Община Перник, за решаване в рамките на тези три години, на голяма част от проблемите, които съществуваха в ж.п. транспорта Перник-София, които безспорно, решавайки ги облекчават пътуващите хиляди перничани – учещи и работещи в София и обратното, разбира се.
Несъмнено надявам се съвместната работа да продължи. За съжаление Вие го казахте, не по Ваша вина, не по вина на област Перник и Община Перник, не се решава въпросът с разрешителното за строеж на спирка Вардар за връзка с метрото. Надявам се, че в това забавяне от страна на Столична община няма политически мотиви, и че тези четири дървета, които трябва да се отсекат, бих поел ангажимента да мобилизирам перничани да засадим 400 дървета на територията на София, само и само по-скоро да се реши проблема със спирка Вардар и връзката на пътуващите с метрото в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, има един въпрос и едно питане към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов, което ще отнеме около 30 минути. Толкова, колкото остава до края на нашето пленарно заседание.
Има въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В разгара на летния сезон Вие и цялото правителство се изправихте срещу едно от най-сериозните си предизвикателства, а именно помирението с протестиращите фермери и недопускането на срив в тяхната дейност. Знам как се развиха събитията няколко месеца след това.
Важна стъпка към решаване на проблема бе изработването и подписването на споразумението с браншовите организации, представляващи протестиращите. Нека да кажем, че от едната страна по споразумението имаше Министерство на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция и съответно Национален млечен борд, Националната асоциация на млекопроизводителите в България, Национална развъдна асоциация на мляко и месопроизводство и Кооперация „Родопски звън”.
Моето притеснение в случая, господин министър, е, и това беше една от големите изненади, че беше предвидено в това споразумение от Ваша страна като министър на земеделието и горите, в момента мисля, че и на продоволствието, и на храните, да подпишете споразумение относно данък добавена стойност върху субсидиите за мляко за предходната 2007 г. Разбира се, не е нормално при закон, който действа за 2008 г., където данък добавена стойност върху субсидиите не съществува, да има такъв данък добавена стойност за 2007 г.
Проблемът обаче, който и за мен е странен, и това мое притеснение все още стои, е това, че Вие като министър на друго министерство поставяте този подпис под едно такова споразумение. Според мен Вие нямате право да вземете такова решение. ДДС е особено важен данък за бюджета и всяка една промяна оказва влияние върху събираемостта на приходите в Републиканския бюджет от една страна, и от друга страна се изискват много сериозни правила за това кой има правото да подписва и кой има правото да ги променя. Не е само това. Това е и първата точка от моят въпрос – как сте смятали да го направите? Аз вече знам в рамките на времето, в крайна сметка, че има заповед на председателя на Националната агенция по приходите със задна дата.
Втората част на въпроса ми е много по-важна, а именно: как всъщност смятате да е данъчната политика? Тъй като сме в процес на бюджет, данъчната политика най-вече за данък добавена стойност, който за храните да се промени от 20 на 10%, така както е подписано в споразумението. Ще ми е интересно да разбера малко повече информация за работната група, която сте направили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Във връзка с поставените от Вас въпроси искам да Ви уведомя за следното по отношение на въпроса Ви относно т. 7 от споразумението между Министерството на земеделието и Държавния фонд „Земеделие” и представителите от млечния сектор в България. Искам да Ви уведомя, както Вие сама казахте преди малко, че вече е направено необходимото за спазване на формулираните ангажименти още през м. август.
Министерството на земеделието и храните изпрати писмо до Министерството на финансите, в което обърна внимание върху същността на предоставената държавна помощ за производителите на качествено мляко след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. Субсидията, изплащана за произведено и продадено качествено мляко, е представена за финансиране на разходи за постигане на общностни стандарти по отношение на хигиенни изисквания и здравословно хранене на животните и не е обвързана с потребителското качество и съответно с цената на продукта, поради което не следва да се тълкува като субсидия, пряко свързана с доставка по смисъла на ал. 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък добавена стойност.
Министерството на финансите разгледа обстойно поставения въпрос и от страна на Националната агенция по приходите бяха изготвени необходимите указания, с което субсидиите, предоставени за млекопроизводителите през 2007 г. за предадено качествено мляко, следва да бъдат освободени от плащане на ДДС.
По въпроса Ви във връзка с т. 6 от споразумението относно принципите, от които се ръководи министерството за отправяне на предложения за намаляване на ДДС върху храните от 20 на 10%, искам да Ви уведомя, че ръководството на министерството през последните десет години нееднократно по предложение на различни професионални организации е правило предложения за диференциране на ставката на ДДС до Министерството на финансите. Инициирането отново на предложение за намаляване ставката на ДДС върху хранителните продукти бе продиктувано от факта, че европейското общностно законодателство дава възможност за прилагане на намалени ставки за редица услуги и стоки, между които и хранителни продукти – чл. 98 от Директива 112/2006 г. Редуцирането на данъчната ставка върху хранителните продукти би допринесло за намаляване на сивия сектор в икономиката и оттам съответно и до увеличаване на данъчните приходи за страната.
Действително въпросите относно промяната на данъчната политика не са от правомощията на Министерството на земеделието и храните, а изискват санкции от други държавни институции. Компетентно становище относно въздействието, от една страна, на ДДС ставката за хранителните продукти върху бюджета на страната може да даде единствено и само Министерството на финансите.
В тази връзка в изпълнение на формулираната в т. 8 договореност бе подготвено и изпратено писмо до министъра на финансите с молба да посочи представител за участие в работна група, в която да се обсъдят възможностите за диференциране на ставката на ДДС за хранителни продукти в рамките на 10%. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин министър!
Преди да направя основната реплика, ще си позволя да Ви кажа, че най-важното, което е, да знаете, че Министерството на финансите е единственото. Ако някой над Вас може да подпише какъвто и да е ангажимент за работна група, казвам Ви го като човек, който се занимава с бюджет и финанси, той може да е министър-председателят.
Препоръчвам Ви да не прилагаме тази недисциплинираща мярка в каквито и да е споразумения, поставени в криза. Защото всеки прецедент, който е станал в период на криза, в какъвто е подписано това споразумение, означава лошо отношение не само за това правителство, но и за всяко следващо с браншовите организации, защото те остават с впечатлението, че ангажиментите не са изпълнени.
Само да Ви препоръчам, така е, има възможност за диференцирани ставки по европейските директиви, по това, което ние сме подписали като дерогация, но когато в една страна има диференцирана ставка вече, която се обслужва от 7%, да се говори за други десет от икономическа гледна точка не е нормално.
Ако се прави такава работна група, господин министър, тя трябва да се прави към Министерството на финансите, повярвайте ми, а не към Министерството на земеделието и храните. От Министерството на земеделието и храните трябва да има експерти в Министерството на финансите. Ние в Комисията по бюджет и финанси много ще се радваме по време на данъчните закони сега да имаме текстове и ваши колеги, които да бъдат с нас.
Да Ви поздравя все пак за това, което стана със САПАРД. Важно е да се знае, че има удължение на сроковете за САПАРД. Очакваме това да бъде реализирано наистина. Важно е също да обясним, че става въпрос само за плащания, а не за инвестиции. Няма удължение на програма САПАРД за още една година, в която да може да се кандидатства, да се изпълняват инвеститорски дейности, а само заплащанията, които ще бъдат направени технически през следващата година.
Мисля, че това е важно, защото все пак около 500 милиона накрая може би ще бъдат върнати в Европейската комисия.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Капон, позволете ми да Ви уверя, че исканията на земеделските производители и на браншовите организации по отношение на техните интереси първо се поставят пред Министерството на земеделието и храните. Разбира се, в тази връзка проблемът за ставката на ДДС е нещо, което непрекъснато се поставя от всички земеделски производители.
Искам също така да кажа, че това искане не е нелогично, нито пък е някакъв израз на хаотичен пазарен интерес. Още по време на лятната последна сесия на земеделските министри на Европейския съюз, този въпрос за ставката на ДДС върху хранителните продукти, беше препоръчано на всички министри на земеделието на Европейския съюз да поставят този проблем пред съответните министерства, предвид на нарастването на цените на хранителните продукти и защитата на търговските интереси в земеделското производство на Европейския съюз. Това ми позволи да поставя въпроса по този начин. Убеден съм, че този въпрос трябва да намери някакво решение. В тази връзка съм се обърнал към министъра на финансите за създаване на такава работна група. Не смятам, че тази работна група трябва да бъде към Министерството на земеделието и храните. Приемам това, което Вие казвате, а именно, че трябва да бъде към Министерството на финансите.
Що се касае до последното нещо, което казахте. Това е писмо на комисарката Мариан Фишер Бол лично до мен, с копие до вицепремиер Плугчиева и заместник-министър Ивановски. Проблемите за САПАРД и неговата реализация предстоят да бъдат решени в много близък порядък. След като излезе решение на техническата комисия, тогава ще го коментираме конкретно. Не бих си позволил, неправилно, неточно е нещата по отношение на САПАРД да се коментират предварително.
Във всички случаи искам да кажа, че това около САПАРД, а и това писмо, което получих вчера, е успех за екипа, който работеше по плана САПАРД. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Яне Янев към министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! За да компенсира по-ниския размер на подпомагането, съгласно чл. 143 от Регламент 1728/2003 относно схемите за директно подпомагане на земеделските производители, България може през 2008 г. да допълни директните си плащания до 60% от размера на директните плащания в Общността към 30 април 2004 г. Максималният размер на средствата, които могат да бъдат използвани за национални доплащания през 2008 г., възлизат на 248 млн. 882 хил. евро. Средства за това допълнително подпомагане трябва да бъдат осигурени от националния бюджет на страната.
През първите три месеца след присъединяването, съгласно Решение № 837 на Министерския съвет, от средствата по Програмата за развитие на селските райони могат да бъдат прехвърлени към бюджета националните доплащания, а за 2008 г. тази сума възлиза на 52 милиона за съфинансиране по прехвърлените средства.

Тъй като темата е изключително актуална и тъй като земеделските производители, най-вече зърнопроизводителите вчера протестираха по площадите в редица областни центрове, а днес голяма част от тях бяха тук, пред парламента, би било редно да стане ясно нещо много важно, нещо, което през последните няколко дни не получи достатъчно ясен отговор и аз лично като член на Парламентарната комисия по земеделието и горите считам, че проблемът не е във Вашето ведомство и конкретно при Вас. Затова Ви моля да дадете по-точна информация по проблема с директните плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Днес сутринта се срещнахме с Вас в кабинета на госпожа вицепремиерката Плугчиева и там коментирахме конкретно нещата във връзка с Вашия конкретен въпрос. Не бих желал да кажа, че се надявам, че Вие приемате това, което дискутирахме при госпожа Плугчиева и няма смисъл да го чета.
Конкретно по Вашия въпрос мога да кажа няколко неща. Те са съвсем конкретни и са съвсем в реално време.
Първото нещо е, че при подписване на Договора за присъединяване на страната към Европейския съюз са подписани условия, които поставят в неизгодно положение България в сравнение със старите страни членки. Обемът за националните доплащания към земеделските производители може да достигне размера на старите държави членки към 2016 г. по определена схема. Винаги досега във всичките сесии, в които съм участвал като министър на земеделието и храните, заедно с другите страни новоприети членки, сме поставили искането защитата на нашите земеделски производители да бъде еднаква с тази на старите държави членки. Дори на последната тристранна среща с Европарламента и Еврокомисията това беше поставено като едно от изискванията за България.
В тази връзка по време на миналия Министерски съвет, когато се обсъждаше макрорамката на бюджета, становището на Министерството на земеделието и храните беше отрицателно. Ние не подкрепихме бюджета, тъй като не са защитени интересите на земеделските производители. Вчера отново в Министерския съвет поставих три въпроса, които са свързани с възможностите да се платят парите – тези, които са предвидени за тази година, и същевременно беше отворена дискусията за оптимизиране на бюджета съгласно европейските стандарти и възможностите, които има да бъдат осигурени допълнителни субсидии от националното плащане за земеделските производители през 2009 г. Беше взето решение на следващия Министерски съвет Министерството на земеделието и храните да извърши подробен финансов анализ на приходите и ефекта от извършените досега субсидии и национални доплащания към земеделските производители.
Уважаеми господин Янев, уважаеми народни представители, всичко това, което е възможно да бъде дадено на земеделските производители, включително зърнопроизводителите в момента... Прави се всичко възможно техните интереси да бъдат защитени и тези искания, които те в момента представят от вчера, са включени в становището на Министерството на земеделието и храните.
Надявам се, уважаеми дами и господа народни представители, че при обсъждането и приемането на бюджета за 2009 г. ще има разбиране от страна на народните представители в тази зала, че българското земеделие е основен приоритет на държавната политика. И това трябва да се вижда много ясно в бюджета за 2009 г.
Има разбиране от колегите в Министерския съвет и се надявам, че нещата ще имат положително развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев да зададе до два доуточняващи въпроса към министър Цветанов.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, Вие внесохте известна доза яснота, но все пак земеделските производители и най-вече зърнопроизводителите трябва да получат много ясна и точна гаранция какви мерки ще бъдат предприети. Аз считам, че е добре и в интерес на прозрачността в обществото да се знае къде е виновникът, да се знае кой носи конкретната вина и в раздадените документи до ресорната Комисия по земеделието и горите, и това, което сте обсъждали в Министерския съвет, ясно и категорично казва: през 2007 г. българските фермери получиха 25% от размера на подпомагането от другите държави членки към 30 април 2004 г.; през 2008 г. ще получат 30%, през 2009 г. – 35% и едва след преминаване на пълния период на постепенно увеличаване на плащанията през 2016 г. ще получат 100%. Това е истината, господин министър.
Сега като министърът на финансите си е позволил през главата и въпреки общоевропейската аграрна политика да си играе със земеделските производители, нека той да дойде тук на Вашето място! Искам него да го питам!
Искам да чуя конкретно какво ще направи министърът на земеделието и храните когато това нещо се гледа в ресорната Комисия по земеделието и горите, защото още не сме го гледали, трябва да имаме становище преди да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.
Всъщност имаше въпроси по-скоро към министъра на финансите, отколкото към Вас.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! И в Комисията по земеделието и горите, и сега мога да кажа само това, което съм посочил там. Конкретно и ясно това, което казахте за тези параметри, е действително така. Това е договор между България и Европейския съюз. Уточняващото нещо, обаче което също е важно, е, че тези проценти, които посочихте, са до такъв процент, до тази степен, до този обем. Във всички случаи аз се надявам, че Комисията по земеделието и горите, в която има висококвалифицирани експерти по земеделие, ще прояви разбиране и ще подкрепи предложението на Министерството на земеделието и храните. Това е по изключителна важност.
Имайте предвид, че на последното заседание на Комисията на министрите, министърът на Румъния поиска от мен да подкрепим искане към Европейската комисия да ни бъде разрешено 100-процентово незабавно плащане на обема на националните доплащания до старите държави членки. Това мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев да изрази своето отношение към отговорите на министър Цветанов, който беше достатъчно откровен.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Моето отношение по това, което каза министърът, и това, което е пледирал пред Министерския съвет, е отлично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е-е-е, най-после и Вие да кажете хубава дума! (Единични ръкопляскания от ДПС и независимите народни представители.)
ЯНЕ ЯНЕВ: Но проблемът не се решава с това, господин председател! Проблемът ще бъде решен само и единствено, ако тези 378 млн. за национални доплащания към директните плащания са разчетени в тригодишната бюджетна прогноза на ведомството, но не са заложени в Проекторепубликанския бюджет. Затова е много важно да се има предвид, че България има нотифицирана и одобрена от Европейската комисия държавна помощ в годишен размер от 100 хил. за компенсиране на загуби. Ако от тези пари бъдат лишени земеделските производители и ако не се одобри макрорамката, която е заложена в искането на Министерството на земеделието и храните, не протести, не бронетранспортьори, както отвън има, и жандармерия, положението ще стане абсолютно неспасяемо, защото хората, вместо да орат и да сеят, ще трябва да бъдат тук, пред Министерството на финансите, да искат жълти стотинки от Орешарски, за да могат да оцелеят тази зима! Това е истината.
Искам още веднъж да пледирам най-отговорно от тази трибуна: Орешарски не може да определя политиката в аграрния сектор. (Реплики от КА: „Браво!”.) Той трябва да се съобразява с политиката, приета в Комисията по земеделието и горите. В тази държава има само един оторизиран орган, който може да формира политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, задайте въпроса си към министъра на финансите. Сега министъра на финансите го няма, Вие го нападате, без да може той да се защити.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Тук не става въпрос за защита, господин Корнезов, а става въпрос за цифри и факти. Той ги е написал и ги е подписал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задайте въпроса, аз ще му го изпратя.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов за днешното му участие в парламентарния контрол и разбирането, което той имаше, включително и към питането на господин Янев.
Благодаря Ви, господин министър. Българският парламент Ви пожелава успех във Вашето начинание.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 12 ноември 2008 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Нина Чилова

Ясен Попвасилев