Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание!
Уважаеми народни представители, днес е Световният ден за борба с диабета. Има внесена декларация, която е подписана от народни представители от всички парламентарни групи. Има доклад по тази декларация на Комисията по здравеопазването.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение като т. 1 от днешния пленарен ден да включим проект за Декларация по повод 14 ноември, Световен ден за борба с диабета, в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.

Включваме като точка първа от днешния пленарен ден:
ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД 14 НОЕМВРИ, СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ДИАБЕТА, В ПОДКРЕПА НА ДЕЙСТВИЯТА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Предлагам ви най-напред да чуем тази декларация, доклада на Комисията по здравеопазване, след това да я гласуваме и да преминем към гласуванията, които ни предстоят и които вчера бяха обявени.
Има думата д-р Китов, председател на Комисията по здравеопазване.
Доктор Китов, ще Ви помоля да представите както доклада на водената от Вас комисия, така и текста на декларацията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно проект на
Декларация по повод 14 ноември – Световен ден за
борба с диабета, в подкрепа на действията за ограничаване
и контрол на захарния диабет в Република България,
№ 854-03-16, внесен от Борислав Китов и
група народни представители на 12 ноември 2008 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект на Декларация по повод 14 ноември – Световен ден за борба с диабета, в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България.
Проектът бе представен от народния представител д-р Нигяр Сахлим-Джафер, която запозна членовете на комисията с текста на декларацията.
Доцент Китов поясни, че горецитираната декларация е изготвена и внесена в резултат на проведената по инициатива на група „Парламентарен консенсус за борба със социално значими заболявания” и под патронажа на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински на 2-3 февруари 2008 г. в гр. Пловдив кръгла маса на тема: „Захарен диабет в България – предизвикателства и политики”. Той допълни, че приемането на Декларацията на Световния ден за борба с диабета би бил един подходящ начин българският парламент да засвидетелства своята ангажираност с това социално значимо заболяване. Доцент Китов информира народните представители, че текстът на приетия от участниците Меморандум за ограничаване и контрол на захарния диабет в България в заключителната част на кръглата маса е използван като основа при изготвянето на настоящата декларация.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за необходимостта от приемане на тази декларация, тъй като действително разпространението на заболяването в нашата страна в последните години придобива застрашаващи размери и отговорните институции следва да приемат съответните мерки за ограничаване на захарния диабет в България.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект на Декларация по повод 14 ноември, Световен ден за борба с диабета, в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България, № 854-03-16, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 12 ноември 2008 г.”
Господин председател, нека да прочета и текста на декларацията:

„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България по повод
14 ноември, Световен ден за борба с диабета, в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България:

Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България, като подчертаваме:
- значението на приетата на 16 януари 2006 г. от Европейския парламент Декларация за диабета, в която се призовава страните членки да отдадат приоритет на диабета, да насърчават създаването на национални диабетни планове и да разработят стратегия за превенция, диагностициране и контрол на диабета;
- значението на приетата на 20 декември 2006 г. Резолюция на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, която приканва държавите членки да разработят национална политика за превенция и адекватно лечение на захарния диабет,като отбелязваме, че:
- вниманието на европейското общество все повече се насочва към захарния диабет, поради растящите темпове на разпространение на това социално значимо заболяване;
- захарният диабет е една от основните причини за преждевременна смърт в световен мащаб: на всеки 10 секунди един човек умира вследствие на усложненията от тази болест;
- епидемията от диабет поставя на голям риск икономическите системи на европейските страни и най-вече държавите членки от Източна Европа;
- в България разпространението на захарния диабет придобива застрашаващи размери и според данни на Световната здравна организация и Международната диабетна федерация засяга 7,6% от населението. От тях 40% не знаят, че вече са развили заболяването, а други 6,1% от населението са в състояние, наречено „преддиабет”, и през следващите години голямата част от тях ще развият това заболяване;
- заболяването заема едно от челните места в структурата на заболеваемостта и смъртността в нашата страна, като около 75% от диагностицираните диабетици са с лош метаболитен контрол, което води до развитие на усложнения – миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, слепота, ампутации и хронична бъбречна недостатъчност;
- диабетът може да бъде контролиран с подходящи грижи, обучение и съвременно лечение. Опитът на водещите страни показва, че ранната диагноза, ефективната профилактика и лечение на диабета и неговите усложнения, както и обучението на пациентите са от съществено значение за ограничаване заболеваемостта, на появата и прогресирането на усложненията, на инвалидността и смъртността от захарен диабет, което би довело до подобряване на качеството на живот на хората с диабет;
- наличието на ефективна Национална програма за борба със захарния диабет и Национален план за действие за профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение на диабета значително ще намали неблагоприятните показатели по отношение на захарния диабет в България и чувствително ще намали разходите за лечение,
убедено заявяваме, че:
- ще съдействаме чрез законодателни инициативи за създаване на условия за ефективна борба с диабета и възможности за прилагане на европейските стандарти за профилактика, лечение и грижа за пациентите;
- захарният диабет като сериозен социално-икономически проблем трябва да бъде национален здравен приоритет в политиките на всички отговорни институции;
- е необходимо като неизменна част от ограничаването и контрола на заболяването в България, провеждането на широка обществена информационна кампания относно профилактиката на захарния диабет;
- е наложително изграждането и въвеждането на Национален диабетен регистър и на всеобхватна национална информационна система на пациентите със захарен диабет в България;
- приоритет на отговорните институции в Република България трябва да бъде изготвянето на Национална програма за борба със захарния диабет и Национален план за действие за профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение на диабета в съответствие с препоръките на Европейския парламент, Световната здравна организация и Организацията на обединените нации;
- Националната програма за борба със захарния диабет и Националният план за действие за профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение на диабета да бъдат внесени за обсъждане и приемане от Народното събрание;
- е наложително след приемането на програмата и плана за действие отговорните институции да предприемат необходимите действия за осигуряване на съответстващо финансиране за ефективно изпълнение на целите, заложени в тези документи;
- е наложително създаването на ефективни механизми за контрол по изпълнението на целите, заложени в гореспоменатите документи.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Китов.
Уважаеми народни представители, чухте декларацията. Тя е внесена от група народни представители, от всички лекари в българския парламент, а и не само лекари, от всички парламентарни групи. Чухте и становището на комисията.
Все пак, ако някой желае, може да вземе думата.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз, разбира се, ще подкрепя тази декларация, защото това е нещо разумно и сме длъжни да бъдем солидарни що се касае до толкова тежки заболявания, но искам да ви кажа нещо друго. Прави ми впечатление, че ние слагаме акцент като български парламент предимно на декларациите, на декларирането на доброто ни желание, че ще съдействаме, ще помагаме, ще развиваме политики, че парламентът ще засвидетелства своята ангажираност и като че ли нещата спират дотук. Аз искам да ви приземя с няколкото думи, които ще кажа. Спомняте си преди време, че приехме декларация за съпричастност към онкоболните български граждани. Трябва да ви кажа, че и до този момент има липса на най-необходимите и животоспасяващи лекарства за онкоболните. И в този момент те нямат възможност, или са лишени от възможността, в много болници да бъдат изследвани качествено и с качествена апаратура. Да не говорим за това, че в много болници апаратурата все още е остаряла, амортизирана и няма пари за подновяването й.
Най-простичкото нещо, което сме длъжни да направим, за да бъдем полезни на българските граждани, които са болни от толкова тежки заболявания, ето цитирам тук, в случая диабет - нека да ви припомня, че повече от две години с Минчо Христов предлагаме да намалим драстично, да падне ДДС-то върху лекарствата.
Уважаеми колеги, колко пъти трябва да ви напомням, че ДДС-то върху лекарствата в европейските държави, в Европейския съюз се движи между 0% и 6-7%. Моля да ми кажете какъв морал, какъв двоен стандарт трябва да ви води вас, като народни представители, за да сложите 20% ДДС на лекарствата, на пособията за инвалиди, и в същото време да освободите хазарта, вноса на яхти, на самолети, партийното финансиране, дами и господа?! Нека да сложим на масата тези абсолютно необходими проблеми, които ние трябва да решим, да намерим политическа воля и мъжество да се освободим от зависимостта на фармацевтичната мафия и да намалим ДДС-то върху лекарствата. Сега виждам, че някои колеги заговориха за това. Спомняте си, че проф. Гайдарски също потвърди необходимостта да бъде отменено ДДС върху лекарствата. Сега чувам някои политически сили, цели партии се сещат, че са длъжни на българските граждани. Така че нека в следващите дни да намерим политическа воля и да отменим ДДС-то върху лекарствата. Това ще бъде една реална стъпка, ако искаме да бъдем полезни ето в случая тук - с болните от диабет.
Да не говорим и за това, че преди време медиите изнесоха информация за някои нарушения на Здравната каса, свързани с договорите за купуването на глюкомери на далеч по-висока цена. Защо да не се направи една ревизия на Здравната каса? Многократно съм се обръщала към здравния министър, за да му кажа и да го помоля за съдействие за един парадокс. Давам ви тези примери, за да ви кажа, че проблемът не е в декларациите и че не с приемането на декларация ще си измием съвестта. В момента болните от паркинсон са лишени от животоспасяващи лекарства. Най-върховната съдебна инстанция постанови, че Здравната каса трябва да върне предишните им лекарства. Здравната каса отказва да изпълнява решение на българския съд. Защо с тези неща да не се занимаваме? Така ще бъдем много по-полезни на българските граждани.
Завършвам – ще подкрепя тази декларация, но много ви моля да приземим нашите усилия и да бъдем наистина по-полезни. Става дума, пак повтарям, за това прословуто ДДС върху лекарствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам реплики.
Ако има някой желаещ народен представител, мога да му дам думата. Няма.
Гласуваме декларацията на Народното събрание, която е свързана със Световния ден за борба с диабета.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета.
Преминаваме към гласуването на законопроекти.
Първо ще гласуваме законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Ще ги гласуваме както правилникът повелява – по реда на постъпването им.
Първо, поставям на гласуване Законопроект № 854-01-17 с вносител народният представител Румен Ангелов. Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 63, против 18, въздържали се 76.
Законопроектът не е приет.
Вторият по ред законопроект е под № 854-01-56 с вносители народните представители Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева. Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 54, против 43, въздържали се 56.
Законопроектът не е приет.
Третият по ред Законопроект е под № 854-01-58 с вносител Димитър Йорданов и група народни представители. Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 51, против 30, въздържали се 60.
И този законопроект не е приет.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам прегласуване с ясното съзнание, че резултатът ще бъде същият и с ясното съзнание, че срамът ви няма да стане по-голям от това, че гласувате „против”. Но искам да гласувате още веднъж, за да не може след това, когато застанете пред избирателите, да кажете, че сте се объркали. Да е ясно кой е против това българските граждани да имат възможност да си купуват лекарства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям втори път на гласуване Законопроекта с вносител Димитър Йорданов и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 51, против 29, въздържали се 63.
И този път законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване Законопроект № 802-01-78 с вносител Министерският съвет. Законопроектът е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 105, против 22, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващите законопроекти – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Първият законопроект е под № 854-01-121 с вносител д-р Тодор Кумчев и група народни представители. Този законопроект е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има втори законопроект под № 854-01-131 с вносител Атанас Щерев. Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 39, въздържали се 70.
Законопроектът не е приет.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед резултата от гласуването, предлагам срокът за предложенията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение – срокът за предложенията между първо и второ четене да бъде три дни.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще предложа едно решение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 18 ноември, вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г.
3. Отчет за касовото изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2007 г.
4. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте предложението, направено от народния представител Мая Манолова, вероятно от името на парламентарна група. Този въпрос бе обсъждан и на Председателския съвет.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Колеги, на вас ви стана стил и метод на работа – когато трябва да работим, ние се чепкаме за разни диви въпроси, които не са в обсега на действие на Народното събрание. И в един момент се сещате – извънредно заседание, не знам какво си заседание, защото трябва да пробутаме някакви закони, които имат съвсем други цели. Аз съм против провеждането на извънредно заседание. Да се работи нормално, когато му е времето! (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението за извънредно заседание на 18 ноември 2008 г., вторник, от 14,00 ч. с дневен ред, прочетен от народния представител Мая Манолова.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 106, против 11, въздържали се 10.
Предложението е прието.
И така – заседание във вторник от 14,00 ч.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за инспектиране по труда.
Поставям на гласуване наименованието на закона, както се предлага от комисията – Закон за инспектиране на труда.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона е прието.
Преди малко се бяха регистрирали 169 души, а сега гласуват 109 народни представители. Останалите са се изпарили! Затова ни пишат по вестниците!


Поставям на гласуване Глава първа по вносител, чл. 1, чл. 2 и чл. 3, така както ни се предлагат от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване Глава втора, така както ни се предлага от комисията, чл. 4 и чл. 5, така както ни се предлагат от комисията, наименованието на Раздел ІІ, така както е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 6, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, по чл. 7 има предложение на народния представител Антонела Понева. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 относно ал. 3 е оттеглено. Следователно гласуваме предложението по т. 1.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 28, въздържали се 60.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване чл. 7 и чл. 8, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване Глава трета, както е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 9, така както ни се предлага от комисията, чл. 10 по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, по чл. 11 има предложение на народния представител Антонела Понева. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 31, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване чл. 11, чл. 12 и чл. 13 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Предлагам на гласуване „Допълнителна разпоредба” - § 1, така както ни се предлага от комисията, „Заключителни разпоредби” – разбира се, комисията подкрепя наименованието, и § 2, § 3 и § 4, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Законът за инспектиране на труда.

Продължаваме с гласуване на второ четене на Законопроекта за защита на конкуренцията.
Моля, ръководството на парламентарните групи от мнозинството така да организира нещата, че да можем да гласуваме.
Поставям на гласуване наименованието на закона.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Дял І – „Обща част”, Глава първа – „Общи положения”. Комисията подкрепя наименованието на Дял І и на Глава първа, чл. 1 е по вносител, подкрепен от комисията, чл. 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11 и 12, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Моля гласувайте чл. 3, както ни се предлага от комисията, и чл. 14 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Дял ІІ, наименованието на Глава трета и членове 15, 16, 17 и 18 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта и членове 19, 20 и 21 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета и членове 22, 23 и 24.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Член 25 се подкрепя от комисията, с изключение на ал. 3.
Комисията по икономическата политика предлага нова редакция на ал. 3.
Поставям на гласуване чл. 25 по вносител, а ал. 3 в редакция на комисията, и чл. 26 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава шеста, членове 27 и 28, наименованието на Глава седма, членове 29, 30 и 31 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Член 33 с ал. 1 по вносител се подкрепя от комисията, а ал. 2 е в редакция на комисията.
Поставям на гласуване чл. 32 по вносител, чл. 33, ал. 1 по вносител, а ал. 2 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте членове 34, 35, 36, 37, наименованието на Дял ІІІ, наименованието на Глава осма, членове 38, 39, 40, 41, 42, 43 и 44 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте чл. 45 в редакция на комисията, чл. 46 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 47 в редакция на комисията, членове 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60 и 61 по вносител, чл. 62 в редакция на комисията, членове 63, 64, 65, 66, 67, 68 и 69 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Поставям на гласуване наименованието на Глава девета по вносител, членове 70, 71, 72 и 73 и 74 - както е предложен от комисията, 75, 76 и 77 по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава десета по вносител, подкрепена от комисията, чл. 78, чл. 79, чл. 80, чл. 81, чл. 82 по вносител и са подкрепени от комисията, чл. 83 в редакция на комисията, чл. 84, 85, 86, 87 и 88 по вносител ... Предполагам, че тук има техническа грешка. Членове 89 и 90 са по вносител и всички се подкрепят от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, на заседанието на българския парламент на балкона на пленарната зала са група студенти от Студентския клуб „Нова дипломация” към Нов български университет. (Ръкопляскания.)
Нова дипломация? Все едно, че има и стара дипломация.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Има, има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да има нова дипломация, без да има стара, не може! Класика е това!
Поставям на гласуване Глава единадесета.
Уважаеми народни представители, ще гласуваме наименованието на Глава единадесета, но има една особеност в чл. 91 – подкрепя се от комисията, само че по вносител, с две алинеи – първа и шеста. Те са в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет, заедно с наименованието.
Член 92 е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 93 е в редакция на комисията, Глава дванадесета – наименование, членове 94, 95, 96, 97 и 98 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване Дял ІV, Глава тринадесет „Отговорност”, Глава четиринадесета „Санкции”, чл. 99, чл. 100, чл. 101, чл. 102 и чл. 103, които са по вносител и са подкрепени от комисията, и чл. 104 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителни разпоредби”, параграфи 1, 2 и 3 по вносител, Преходни и заключителни разпоредби с § 4 така, както се предлага от комисията, параграфи 5, 6, 7, 8, 9 и 10 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 11 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Параграф 11 се предлага в редакция на комисията на стр. 63.
Параграфи 12 и 13 са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Законът за защита на конкуренцията. Дано този закон помогне на конкуренцията! (Оживление.)

Предстоят ни още няколко гласувания, моля за вашето търпение.
Второ четене на Законопроект за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Моля, гласувайте наименованието „Закон за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112”.
Обръщам се към ръководствата на парламентарните групи: организирайте нещата, иначе ще бъда принуден да прекратя гласуването. Моля, гласувайте по-активно.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
Глава първа „Общи положения”, чл. 1 е по вносител, чл. 2 е в редакция на комисията, чл. 3 е по вносител, чл. 4 е по вносител.
Моля, гласувайте до чл. 4 включително.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 5 има предложение от народния представител Митко Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 17, въздържали се 59.
Предложението на народния представител Митко Димитров не се приема.
Член 5 е в редакция на комисията. Глава втора - наименование, Раздел І – наименование, чл. 6 – по вносител, чл. 7 – по вносител, чл. 8 – така, както ни се предлага от комисията, Раздел ІІ – наименование, чл. 9 – както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 10 има предложение от народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 15, против 8, въздържали се 63.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте чл. 10 в редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член 10 е приет.
По чл. 11 има предложение на народния представител Несрин Узун, което е подкрепено от комисията. С други думи, комисията предлага текста на народния представител Несрин Узун.
Поставям на гласуване чл. 11, както се предлага от народния представител Несрин Узун и се подкрепя от комисията, което практически означава отпадане на чл. 11 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 12, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 1.
Член 12 е приет.
По чл. 13 има предложение на народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева чл. 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на двамата народни представители.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 42, против 1, въздържали се 45.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 13, както ни се предлага от комисията; чл. 14 – по вносител, който се подкрепя от комисията; наименованието на Раздел ІV; чл. 15 – по вносител; чл. 16, както ни се предлага от комисията; чл. 17 със съдържание, предложено ни от комисията; чл. 18 – по вносител; наименованието на Глава трета „Национални служби за спешно реагиране”; чл. 19 – по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 20 има предложение на народния представител Митко Димитров. Комисията подкрепя предложението по т. 3, не подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 предложението е оттеглено.
С други думи не е приета само т. 1 от предложението на народния представител Митко Димитров и затова го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на Митко Димитров в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 25, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Митко Димитров не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20 и предлага ал. 4 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на ал. 4 от чл. 20, който е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Алинея 4 отпада.
Поставям на гласуване: чл. 20 със своите три алинеи – по вносител; чл. 21 – по вносител; наименованието на Глава четвърта – по вносител; чл. 22 – по вносител; чл. 23 – по вносител; чл. 24, както ни се предлага от комисията; чл. 25 – по вносител; чл. 26 – по вносител; наименованието на Глава пета „Права и задължения на гражданите”; чл. 27 – по вносител; чл. 28 – по вносител; наименованието на Глава шеста; чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, чл. 33 – по вносител и се подкрепят от комисията; чл. 24 – в съдържание, предложено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма „Административно-наказателни разпоредби”, членове 35, 36, 37, 38 и 39; наименованието на „Допълнителни разпоредби”, § 1 и § 2, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.

Преходни и заключителни разпоредби. Страница 23 – комисията подкрепя предложението на Йордан Мирчев, Съби Давидов и Олимпи Кътев да отпадне § 4. Комисията предлага да отпадне § 4.
Моля, гласувайте отпадането на § 4.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 отпада.
Моля, гласувайте Преходни и заключителни разпоредби, § 3 по вносител, § 4 – предлага ни се от комисията, § 5 – така както се предлага от комисията, § 6 по комисия, § 7 по комисия, § 8 по комисия, § 9 по комисия, § 10 по комисия, § 11 по комисия, § 12 по комисия, § 13 по комисия, § 14 по комисия, § 15 по комисия, § 16 по комисия, § 17 по комисия, § 18 по комисия и § 19 по новата номерация – така както ни се предлага от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, към законопроекта има и приложение по чл. 3, ал. 2 от Закона за телефон 112 – графично изображение.
Моля, гласувайте Приложение № 1.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Приложение № 1 е прието, а с това е приет на второ четене Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Уважаеми народни представители, остават ни две минути.
Вчера разгледахме проект за Решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с вносител Николай Чаталбашев – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Текстът на решението беше прочетен: избира за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – и тук са имената на шест предложения. Не е необходимо още веднъж да го четем.
Моля, гласувайте проекта за Решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Часът е 10,30. Изпълнихме задачата.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 7-13 ноември 2008 г.:
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно претенциите на собственици за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в землището на гр. Пловдив-юг, предоставена от държавата на Института по овощарство – гр. Пловдив. Следва да се отговори писмено до 26 ноември 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно държавната намеса в политиката на ценообразуването в хлебопроизводството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември 2008 г.
Постъпило е питане от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на българското правителство по отношение на военното участие на България в Ирак. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно откритата процедура за избор на правен консултант на комплексно правно обслужване на дейността на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане в страната. Следва да се отговори писмено на 26 ноември 2008 г.
Постъпило е питане от народния представител Веселин Методиев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на правителството и Министерството на финансите за финансовия резерв на страната. Следва да се отговори в пленарно заседание на 28 ноември 2008 г.
Получени писмени отговори:
- от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яни Янев.
Обикновено в петък в началото на парламентарния контрол някои народни представители, респективно парламентарни групи, правят изявления. Има ли изявление от името на парламентарна група? Аз просто питам. (Шум и реплики в залата.)
За процедура заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Процедурата, господин Корнезов, е към Вас – Вие миналия петък нарушихте драстично Конституцията и Правилника на Народното събрание, който ясно заявява, че всеки народен представител по всяко време има право да взема процедура по начина на водене.
Ставаше дума за следното – българският парламент извърши едно престъпление, приемайки Закона за енергийната ефективност. Между първо и второ четене драстично беше променен законът, като на задължително обследване в първоначалния вариант фигурираха обществените сгради, а във втория вариант, на второ четене, обществените сгради бяха заменени с всички сгради.
Тази невинна на пръв поглед поправка води дотам, че шепа енергийни фирми, които се занимават с тази дейност, ще приберат от българските граждани една сума от около 200 млн. лв. Според мен това беше една лобистка, една криминална поправка, която Вие, господин председател, се надявам да направите пълно разследване как е стигнала до пленарната зала по абсолютно незаконен начин.
Искам да поздравя колегите от в. “24 часа”, които първи разбраха за случилото се и написаха това във вестника.
Аз съм написал писмо до президента Георги Първанов, с което аз обясних за случая и го помолих да наложи вето. Доколкото разбрах обаче законът е минал, затова се надявам Вие приоритетно, господин председател, да извършите необходимите действия. Ако трябва да се свържем с Държавната агенция “Национална сигурност”, която трябва да разследва корупционните практики в парламента и да се установи кой и по какъв начин е извършил това престъпление. Пак повтарям, става дума за един грабеж от 200 млн. лв. от страна на няколко енергийни фирми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще оставя това без коментар!
Министърът Калфин иска да направи изявление в началото на парламентарния контрол.
Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за изявление.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди малко повече от пет и половина години – на 11 април 2003 г., предишният състав на Народното събрание приема Решение за оказване на съдействие от страна на Република България за утвърждаване на демократичните ценности и практики в Ирак.
На 29 май същата година с ново решение Народното събрание разрешава участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак “Стабилизиране и възстановяване”. Това решение се основа на Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на Общото събрание на ООН, определяща мандата на Многонационалните сили в Ирак и на споразумение между България и Съединените американски щати.
В изпълнение на това решение в продължение на повече от две години – до края на 2005 г., общо пет български пехотни батальона, всеки един със състав до 500 души извършиха общо пет 6-месечни ротации в гр. Кербала и в провинция Дивания. Те изпълняваха задачи по охрана, патрулиране по основни пътни артерии, конвоиране и ескортиране, установяване на контролно-пропускателни пунктове, сили за бързо реагиране, охрана на особено важни обекти. Тази мисия беше изключително предизвикателство за българските сержанти и офицери. Тя беше тежка и се проведе в уникални за нашите военни, физически, политически и военни условия. Обстановката беше непозната и нетипична, а рискът - изключително висок. Това беше огромна школа за Българската армия, от която тя излезе много по-силна и боеспособна.
Българските бойци напълно заслужиха високата оценка, която дадоха за работата им както командването на международните сили, така и местните иракски власти. Наред с тежките бойни задачи българските военни възстановиха училища, детски градини, болници и инфраструктурни обекти – общо 97 проекта на обща стойност близо 2 млрд. 676 млн. долара, финансирани от бюджета на Многонационалните сили. Над 250 иракчани минаха на лечение през българските медицински служби. Бяха обучени два батальона с над 1400 души от новата иракска армия.
В тази мисия България даде свидни жертви. Българският народ, както иракският и народите, които участваха в коалицията в Ирак никога няма да забравят имената на майор Георги Христов Качорин, на старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, на офицерски кандидат Иван Христов Инджов, на офицерски кандидат Антон Валентинов Петров, на офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров, на офицерски кандидат Димитър Иванов Димитров, на офицерски кандидат Владимир Неделев Пашов, на офицерски кандидат Гърди Христов Гърдев, на офицерски кандидат Преслав Йорданов Стоянов, на офицерски кандидат Валентин Николаев Донев, на офицерски кандидат Марин Милев Милев, на офицерски кандидат Цветан Стоянов Камов, на офицерски кандидат Паун Стоянов Георгиев.
Това са български герои, които дадоха живота си за свободата и демокрацията, за правото на живот на хиляди свои връстници. Ние скърбим заедно с техните близки. Ние се гордеем с тях, защото те не бяха агресори, а млади български момчета, които се жертваха в името на борбата срещу тероризма – тероризмът, който няма граници, няма пол, няма възраст, няма религия; тероризмът, който убива невинни хора навсякъде и никой никъде не е защитен от него; тероризмът, който може да бъде възпиран единствено с решителност и единство сред международната общност. Поклон пред паметта на смелите български момчета!
Уважаеми госпожи и господа, след избирането на новия парламент и правителство, ние потърсихме начини за преформатиране на българското участие в Ирак. В края на 2005 г. приключи участието на България в състава на многонационалните сили в Ирак под формата на пехотни батальони. Ние договорихме с нашите партньори изпращането на военен контингент от до 155 души, който пое хуманитарна мисия по охрана на бежанския лагер “Ашраф”. Това беше съвсем различна по характер мисия, която българските военнослужещи отново изпълниха с чест.

След извършените три ротации в лагера „Ашраф” и след закриването му, последният ни контингент извършва функции по охрана на база „Кропър” до Багдад. Независимо от хуманитарния характер на мисиитe, през последните три години от българските контингенти се изисква висока лична дисциплина, съсредоточеност, самообладание, професионализъм, психологическа устойчивост и умение за работа в колектив. До момента ние се справяме успешно с тези предизвикателства и трупаме нов безценен опит за Българската армия. Мандатът на настоящия контингент изтича в края на годината, заедно с мандата на Многонационалните сили, даден от Съвета за сигурност на ООН. След преценка на ситуацията в Ирак, на извършеното до този момент, и след консултации с иракските власти и с нашите партньори в многостранната коалиция, правителството взе решение да не продължава досегашното българско участие в състава на Многонационалните сили в Ирак. До края на годината България ще се изтегли от Ирак.
За целия този период на участие - от 22 август 2003 г. до 31 декември 2008 г., Република България е участвала с 11 контингента с обща численост 3231 души. Разходите от националния бюджет за тези мисии възлизат на 155 млн. 343 хил. лв. Тези средства бяха дадени за оборудване и за плащане на възнагражденията на българските военни. Всички останали разходи, включително тези за транспорт, логистика, снабдяване на място и т.н., бяха покривани от нашите партньори, основно от Съединените щати. След тази операция Българската армия има много повече опит, самочувствие и е по-добре оборудвана.
През последните години някои хора тук непрекъснато спекулираха с цената на тази мисия. Твърдяха, че със спестените от нея пари, могат да се постигнат какви ли не чудеса. Нека да приключим с тази тема. Ако средствата, необходими за мисията в Ирак през последните три години, се разпределят на броя на двата и половина милиона пенсионери, то се получава, че пенсиите у нас биха се увеличили средно с по 0,60 лв. месечно. Българското участие в Многонационалните сили в Ирак не може да се измерва единствено с пари. То е свързано с човешки съдби, с опит, със самочувствие, с придобити умения, с изпълнен дълг, със спасени животи, с възстановени училища и болници, с доверието и уважението на нашите партньори.
Уважаеми госпожи и господа, Коалиция за България изпълни още едно свое предизборно обещание. Още от самото свое формиране това българско правителство си постави за задача да изтегли българския контингент от Ирак. Не да избяга, не да дезертира от Ирак, защото Българската армия никога не го е правила. България има стабилна, предвидима външна политика, която се основава на ясно определени ценности, и именно затова тя е успешна и имаме уважението на нашите партньори. Тази политика съдържа всичко, което е обратно на популизма, на празните лозунги и на митингаджийските речи. Още в началото на мандата ние прекратихме участието с пехотни батальони, намалихме трикратно състава на българския контингент и се заехме със съвсем различна по характер хуманитарна дейност. Сега ние правим втората стъпка и изтегляме напълно българския контингент от Ирак. Това е съзнателно провеждана стратегия, с ясни цели, дългосрочно планирана и съгласувана с нашите партньори. Решението няма нищо общо нито с българските, нито с някои други избори по света. Всеки, който добросъвестно анализира действията на правителството по този въпрос през последните три години, ще трябва да го признае. България изпълни своята мисия в Ирак.
Когато преди повече от пет години се включихме в състава на Многонационалните сили, институциите в страната не работеха, междуетническото напрежение беше силно, достигаше често до нетърпимост. Фундаменталисти, терористи и екстремисти – някои от тях дошли извън Ирак, се опитваха да превърнат страната и нейните огромни ресурси в хранилка на световния тероризъм. Мирните иракски граждани страдаха, гладуваха и умираха в атентати. Ако международната общност не беше противодействала решително на това, днес целият свят би бил много по-застрашен.
Днес все още има много рискове и нестабилност в Ирак, но напредъкът е огромен. Националните институции са несравнимо по-действени и ефикасни, парламентът и правителството успяха да решат фундаментални, принципни за бъдещето на страната въпроси. Представителите на всички етнически групи участват ефективно в националните институции. Това, което иракският премиер ал Малики ни представяше като стратегия в края на 2006 г., когато с министър-председателя господин Станишев бяхме в Багдад, се случи – екстремистите бяха изолирани от всички етнически общности. Националните сили за сигурност днес контролират сигурността в почти цялата страна, като до пролетта на следващата година те ще поемат пълен контрол. Международните дипломатически усилия се увенчаха с успех и създадоха много по-благоприятна и ангажирана с мира среда около Ирак. Страната натрупа значителни ресурси и започна да ги насочва към подобряване на инфраструктурата и на жизнения стандарт на населението. Без да рисуваме розови картини, не може да се отрече, че в Ирак днес има значителен напредък в сравнение с положението преди пет години.
В тази ситуация ние можем да продължим да помагаме на иракския народ по друг начин. Иракските институции, иракският народ оценяват оказаната им помощ и имат много добри чувства към България. В бъдеще ще продължим сътрудничеството в обучението и екипировката на иракските сили за сигурност, в развитието на икономическите и търговските връзки, във възстановяването на страната. Пред иракския народ има все още много предизвикателства и България ще продължи да съдейства за тяхното преодоляване.
Преди да завърша, искам специално да подчертая, че участието на България в състава на Многонационалните сили в Ирак допринесе значително за засиленото доверие и взаимодействието с нашите международни партньори. През тези години ние изградихме на практика нови отношения на доверие, на споделена отговорност, на споделени ценности със Съединените щати и другите наши партньори. Днес страната ни има всички основания да се чувства много по-уверена в собствените си възможности, много по-интегрирана в международната демократична общност и много по-съпричастна, заедно с нашите партньори, в отстояването на ценностите на демокрацията и свободата.
Нека не забравяме през следващия месец, че българските сержанти и офицери са все още на трудна мисия в Ирак. Да уважаваме техния труд, техния професионализъм и смелост и да ги очакваме с достойнство и чувство на изпълнен дълг да се завърнат у дома за Коледа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, да започнем с парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Сотиров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър! През последните години все по-остро се поставя въпросът как държавата стопанисва и се разпорежда с държавната собственост? Непрекъснато медиите и неправителствените организации изнасят данни за скандални сделки между държавата и частни физически и юридически лица, основно чрез замени и апорти.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: каква е площта на земите от горския фонд - държавна собственост, които са станали частна собственост в периода от 16 август 2005 г. до 1 октомври 2008 г.; чрез какъв вид разпоредителна сделка е осъществена промяната на собствеността и какво е придобила държавата; каква е площта на земите от горския фонд - държавна собственост, които са придобити от частни физически и юридически лица, на които след промяна на собствеността е променено предназначението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин министър, моля да дадете Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю. Ще сменим темата по искане на господин Сотиров.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! От 2003 г. е създадена законова възможност за извършване на замени на гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с гори и земи - собственост на физически и юридически лица и общини. От влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн., ДВ., бр. 16 от 2003 г.) и Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите до 1 октомври 2008 г. не са извършвани промени в Закона за горите, с които тези обществени отношения да бъдат регулирани по друг ред.
Едва през последните месеци правителството внесе законопроект, който значително ограничи тази възможност.
За периода, за който се отнасяше Вашият въпрос – от 16 август 2005 г. до 1 октомври 2008 г., частна собственост са станали 25 хил. 259,172 дка от Държавния горски фонд, от които 23 хил. и 888,656 дка – от замени на гори и земи от горския фонд, и 1300 дка (закръглям) от продажби.
Разпоредителните действия, с които се осъществява промяната на собствеността на земи и гори от Държавния горски фонд, са замени и продажби. За посочения от Вас период са извършени следните разпоредителни действия от министъра на земеделието и горите, а по-късно, след създаването на агенцията – от председателя на Държавната агенция по горите. Площи от 23 хил. и 880 дка от Държавния горски фонд – частна държавна собственост, са заменени срещу 73 хил. и 903 дка, в резултат на което площта на Държавния горски фонд се е увеличила с 50 хил. и 022 дка. Заявителите, които са се отказали от доплащане в разликата на цената поради това, че недържавните имоти са били с по-голяма стойност, са спестили на държавата 7 млн. и 177 хил. лв. В бюджета са постъпили режийни и такси в размер на 2 млн. и 155 хил. лв. За същия период са доплатени от заявителите 869 хил. и 662 лв. за имоти, които са били по-евтини от държавните.
На основание § 123 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите са извършени и продажби на застроената и нормативно определена прилежаща площ на лица, които са построили сгради, постройки, мрежи и съоръжения в Държавния горски фонд – частна държавна собственост. Това са площи за посочения период от 1300 дка, за които в бюджета са постъпили 4 млн. и 087 хил. лв. от цената и 80 хил. лв. от режийни разноски.
Искам да обърна внимание, че по силата на § 123 от Преходните и заключителни разпоредби, продажбите не подлежат на преценка по целесъобразност. Държавният орган е длъжен, когато има постройка, да извади от горския фонд и да продаде на собственика тези земи. Пак казвам, става въпрос за 1300 дка за тези три години и половина.
За съжаление липсата на специализирана географска информационна система на Държавната агенция по горите е пречка да бъде изготвена точна справка за това колко от замените и продадени имоти са с приключени процедури по промяна на предназначението. Това не мога да го кажа, защото няма такава статистика. Това би могло да стане при наличието на имотни регистри, съответен софтуер в Министерството на земеделието и храните и в Агенцията по геодезия и кадастър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров – право на реплика в рамките на две минути.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин заместник министър-председател, аз не съм претендирал, че това, което се извършва, е противозаконно, но общественото мнение е безспорно, че замените и апортите са непрозрачни сделки, които съдържат огромен корупционен потенциал. Радвам се, че това, което ние сме внесли в парламента като предложения за промени на законите, засягащи тази материя, е от миналата година. Радвам се, че и в правителството вече се поставя този въпрос. Въпросът беше защо е поставен от европейския министър? Затова от името на нашата парламентарна група – на Съюза на демократичните сили, поставих въпроса да се спрат този тип сделки, докато бъдат извършени промените в закона. Не звучи достатъчно сериозно, че едва ли не гражданите, които правят замени, се явяват като спонсори на държавата, които дават в пъти повече декари земя при замените и дори доплащат. Ако има такъв манталитет и нагласи в страната, ние трябва да отменим данъците и да разчитаме, че хората доброволно ще дават отчисления в бюджета. Ясно е, че тук не става въпрос само за декари, а за това, че се заменят имоти, които след промяна на предназначението добиват в пъти по-висока цена.
Апелирам към Вас, както апелирах и към министър-председателя – да се предприемат действия от правителството, да се прекратят тези сделки по замени и апорти до внасяне в парламентарните комисии и до разглеждане от парламента на съответните закони – Закона за горите и Закона за държавната собственост.
Пак казвам – имам предложение, което съм внесъл още миналата година – за промени в Закона за държавната собственост и Закона за горите. Моето предложение беше отхвърлено, както и на други колеги от опозицията – по отношение на разпоредителните сделки. Имаше ангажимент да бъдат направени такива промени в предходната сесия на парламента. Не се направиха. Сега пак се говори. Моите опасения са, че по този начин се печели темпо и тези промени, ако бъдат приети предизборно (2-3 месеца преди изборите), ще бъдат отбиване на номера. Въпросът е действително да демонстрирате воля, че искате да бъдат преустановени тези корупционни практики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Въпрос на същата тематика, зададен от народния представител Атанас Атанасов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Калфин.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Нека от общото да минем към конкретното.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин вицепремиер! В медиите беше публикувана информация, че с акт на председателя на Държавната агенция по горите от 30 април т.г. е разрешена сделка за замяна на имоти от горския фонд – частна държавна собственост, с други такива – частна собственост. Страна по сделката била инвестиционна компания, представлявана от известния адвокат Тодор Костадинов Батков, а от другата страна – българската държава. Имотът частна държавна собственост се намира в района на Държавно лесничейство – Бургас, а прехвърлените на държавата частни имоти – в района на Тетевенския балкан.
В тази връзка искам да Ви попитам: какви са параметрите на тази сделка конкретно и какъв е държавният интерес от нея?
Защото при разпореждане от страна на държавата с имоти основно трябва да се следи за обществения интерес.
Какъв е интересът в конкретния случай при условие, че държавата получава горски масиви в Западния Балкан, срещу атрактивни държавни парцели за строителство край морето? В медиите беше публикувана информация в тази връзка. Направена е цяла рекламна кампания за това, че върху тези парцели южно от Бургас ще се строи цял комплекс за около 30 хил. души. Представяме си каква е нормата на печалбата в такъв случай.
Искам отново да попитам: какъв е държавният интерес в конкретния случай от тази замяна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, за да отговори на въпроса на народния представител Атанас Атанасов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, със Заповед № 752 от 30 април 2008 г. на председателя на Държавната агенция по горите, както Вие посочихте, е извършена замяна на 206 дка – частна държавна собственост, в района на Държавно лесничейство – Бургас, с площ от горския фонд в размер на 927 дка – собственост на юридическо лице в териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство – Тетевен. Пак повтарям – 927 дка срещу 206 дка. Тези 927 дка се намират в Държавно лесничейство – Тетевен, Държавно лесничейство – Рибарица, Държавно лесничейство – Плачковци, Държавно лесничейство – Габрово и Дивечовъдна станция „Росица”. В случая е станала размяна на три държавни имота, които се намират в с. Крайморие, местност „Пода”, отдел 232, подотдели „А”, „Б”, „В”, „Г”, „Д” и „Е”, и цифри 1, 2, 3, 4 и 5 на Държавно лесничейство – Бургас. Казвам тези букви и цифри, тъй като отбелязаните с букви са издънкови гори – малоценни дървесни видове, а тези с цифри са голи площи – поляни, пътища, просеки, непроизводителни горски площи. Те граничат с местен път на община Бургас. Извършването на замяната е в съответствие с изискванията на нормативните документи, регламентиращи тази дейност.

Залесената площ на Държавния горски фонд ще се увеличи със 720 декара, площта на иглолистните насъждения държавна собственост ще се увеличи с около 32 декара, а тази на широколистните с 688 декара.
Площта на земите на залесяване и на недървопроизводителните горски площи от Държавния горски фонд ще намалеят с 27,5 декара, което ще намали бъдещите разходи за залесяване. Държавните имоти в случая са с по-ниска стойност и държавата не заплаща разликата, която е в размер на 92 613 лв.
В държавния бюджет ще постъпят режийни разноски в размер на 2% от стойността на държавния имот или 102 340 лв. Според § 3 от Предходните и заключителни разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. При оценките на държавния имот и на имотите на юридическото лице, е прилагана методиката на Наредбата за определяне на базисни цени за изключените площи и учредяване правото на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд. Базисните цени на имотите са определени взависимост от стойността на земята, месторастенето, насъждението, специалните полезни функции на горите, местоположението и други икономически фактори, които се вземат под внимание. В случая държавата е придобила 720 декара горски площи, с което се увеличава Държавния горски фонд. Финансовата полза от сделката е около 200 хил. лв. Това е отговорът, който ми беше изпратен от Държавната агенция по горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Калфин, от това, което ни прочетохте, което са Ви написали от Държавната агенция по горите, излиза така, че държавата трябва да е доволна, че е била предложена такава сделка от Тодор Батков. Аз искам да Ви кажа, че в Държавната агенция по горите отлежават около 3500 молби за подобни замени, но те не се решават.
На тази сакрална дата 30 април са разрешени няколко сделки, и то на лица, които могат да бъдат определени като част от българските олигарси, макар че вашата партия твърди, че вече се разграничава от тях.
Искам да Ви кажа и няколко други факта, които са изключително важни. Няма значение какви са били оценките. Тези имоти, които държавата получава в Тетевенския балкан – там нито може да се построи жилищен комплекс до морето, нито може да се направи яхтено пристанище, какъвто е проектът в конкретния случай. Пак Ви казвам каква ще е нормата на печалбата в този случай. Не е без значение това, че в този инвестиционен проект участва и бившия кмет на Бургас от вашата партия Йоан Костадинов. Това не е без значение. Тази замяна си е просто кон за кокошка. Затова става въпрос.
На практика това, че Тодор Батков прехвърли на държавата гори в Стара планина, може би имаше значение да получи в последствие и орден „Стара планина”. Трябваше някой от българската държава да провери дали в този случай не става въпрос за инвестиция на свободни капитали на небезизвестния Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност, защото парите идват от Лондон. Ако това е така, тоест то не е проверено, но ако е така – става въпрос за пране на пари, господин Калфин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате право на дуплика до 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Разбрахме, че господин Атанасов малко надценява моите възможности. Аз дълбоко оценявам неговото желание от всяко нещо да намира много сериозни замисли за тях.
Извършена е замяна на два имота. Единият е около 6 пъти по-голям от другия. Спазена е законовата процедура. Отделен въпрос е дали действително такива сделки трябва да продължават и в парламента вече отлежава законопроект, предложен от правителството, това нещо да не се случи. В случая законът е спазен. Вие казвате, че има някакви бъдещи оценки от бъдещи ползи, които биха могли да донесат тези имоти. Това доколкото ми е известно не е в методологията, по която те се оценяват. Освен това говорите за някакви средства, които са дошли. По тази сделка няма средства. Има замяна, пак казвам, на имоти. Така че тук да говорите за средства от Лондон, за пране на пари и така нататък, то може и да има отношение, Вие сте по-голям специалист от мен в тия работи, но не към конкретната сделка, а евентуално към по-нататъшни действия с този имот.
Следете внимателно какво ще се случи. Сигурен съм, че няма да си намалите интереса към него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо ще зададе своя въпрос народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 21 октомври тази година началникът на Регионалния инспекторат по образованието в град София Ваня Кастрева, в присъствието на свидетели е връчила писмено предизвестие и съответно заповед за прекратяване на трудовите правоотношения с директора на Седма френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” – госпожа Пенка Малинска. Заповедта е влязла в сила на 23 октомври тази година.
Господин министър, така се случи, че през 2000-та година, когато госпожа Малинска беше назначена за директор на френската езикова гимназия, аз бидейки член на Комисията по образованието и науката, бях в течение на това, че голяма група учители настояваха за нейното назначаване, заявявайки съвсем ясно, че тя се ползва с доверието на целия учителски колектив.
След назначението в продължение на близо 8 години френската езикова гимназия остана един от флагманите на средното образование в София, запази своите водещи позиции сред софийските училища. Дори Вашите дъщери бяха и са ученици във френската езикова гимназия, което е един израз на доверието, което Вие имате в това училище.
Около уволнението на госпожа Малинска се споменават публично две вероятни причини, освен тези, които вероятно Вие ще ми кажете. Едната е свързана с това, че госпожа Малинска по времето на своя мандат защити собствеността на френската езикова гимназия срещу евентуални посегателства за строителство в двора на гимназията на частни обекти. Втората е известния протест на шестиците, който беше организиран от целия учителски колектив, не от директорката, по време на учителската стачка през есента на миналата година.
Господин министър, по този повод отправям към Вас следния въпрос: кои са мотивите за предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения с директора на Седма френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”, госпожа Пенка Малинска? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря за отправения въпрос. Конкретният въпрос, който поставяте, е именно: какво е основанието за освобождаването на директора на Девета френска езикова гимназия?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, девета, а не седма. Извинявайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не еднократно беше коментирано, в това число и публично – госпожа бившата директорка, е освободена поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно § 5 от „Преходните и заключителните разпоредби” на Кодекса за социалното осигуряване.
Няма да се спирам на юридическите детайли, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение. В крайна сметка мисля, че това е достатъчно ясно за всички не само от системата на образованието, но и извън нея, че може да бъде атакувано по съответния начин, в съответните съдебни инстанции, ако се счита, че на процедурно или на формално материално-правно основание има някакво нарушение.
Искам обаче да кажа нещо друго. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е нормално законово установена процедура в Република България, по-специално в Кодекса на труда. Законът урежда основанията и редът, по които това става. Освобождаването в този случай не е нито първата, нито, уверявам Ви, ще бъде последната подобна ситуация.
Защо? Откакто аз станах министър, заварих много голям брой хора на пенсионна възраст на ръководни длъжности в системата на образованието. Не казвам, че това само по себе си е лошо, но считам, че когато директорът пенсионира учителите, а самият той е доста над пенсионната възраст, това не ми се вижда правилно.
За ваша информация искам да кажа, че откакто съм министър, са пенсионирани общо 211 директори на училища. Нямам спомен в тази зала този въпрос да е бил поставян. Ако Вие ми подскажете с какво този казус е чак толкова по-интересен от другите, аз с удоволствие бих взел отношение.
Не е коректно това, което казахте, допускам, че не е Ваша мисълта, че някой бил имал интереси към двора на еди-кое си училище. Вие много по-добре може би от мен знаете, че както дворът, така и сградата на тези училища са публична общинска собственост. Общинска собственост! Ако някой случайно има интерес, намерения или Бог знае какво, опасявам се, че трябва да го търсите на 200 метра оттук.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм казвал такова нещо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Така ми се счу, но допускам, че поради нередности в микрофоните или поради известната ми склонност да не доразбирам нещата, вероятно така се е случило. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие не ми отговорихте точно кои са мотивите. Ако Вие се позовавате на Кодекса на труда и обстоятелството, че госпожа Пенка Малинска е навършила 57 години, което по Кодекса на труда позволява на учителите, в това число на директорите да се пенсионират, това е всъщност тяхно право, но не задължение. Ако казвате, че Регионалният инспекторат предприема това действие като работодател, то, първо, това действие се предприема след подробна докладна записка, която госпожа Кастрева по необходимост трябва да изпрати на Вас като министър на образованието и науката и, второ, трябва да има и Вашето съгласие.
Аз не казвам, че актът е незаконен. Но Вие знаете, господин министър, че не всичко, което е законно, е морално. Защото, задавайки следващия въпрос, че при освободените от Вас 211 директори не е имало такъв случай да се отправи подобен въпрос, ще кажа, че при всички останали 210 не е имало такова протестно шествие под прозорците на Министерството на образованието и науката, каквото беше организирано и от което бяха публикувани снимки в столичните ежедневници.
Това шествие, господин министър, е израз, съвсем явен, на доверието, с което директорката Пенка Малинска се ползва сред учителската общност, сред учениците и сред родителите.
Господин министър, аз считам, че това доверие Вие можете да го съхраните. Между другото, ако бяхте съхранили това доверие, Вие щяхте да съхраните високо доверие към Вас самия, защото няма да пропусна случай да отбележа, че Ви поздравявам за това, че Вие въведохте задължителните зрелостни изпити в страната. Но не допускайте чрез подобни актове да ерозирате това доверие, защото дори и от трибуната тук се видя действие, което не е сериозно мотивирано, а застава просто зад буква на закона, която няма задължителен характер, първо, и която считам, че няма достатъчно морално основание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, благодаря за добрите думи, които казахте. Знаете, че ние с Вас по много въпроси имаме сходни виждания, особено в областта на образованието, но тук малко ще се разгранича от Вас.
Ще Ви призная нещо съвсем честно. Ако бях на мястото на началника на Регионалния инспекторат в София, нямаше да постъпя така, щях до края да продължа дисциплинарното производство срещу госпожа бившата директорка. Нямам нищо против тази хиперактивност, на която бяхме свидетели през последните седмици, всеки има право в едно гражданско и демократично общество на подобно нещо, но искам да ви припомня само няколко факта.
През м. септември 2007 г. на госпожа бившата директорка е било наложено наказание “забележка”, което е потвърдено от съда.
На второ място, при повторна проверка на цялостната дейност се издигна лозунгът от учители и, разбира се, водени от тях няколко ученика “Спрете да ни проверявате!” Извинявайте, що за искане е това “Спрете да ни проверявате!”? Ами никой не иска да бъде проверяван.
На трето място, след като бяха констатирани нередности, от които искам още веднъж да ви подчертая най-важното, а именно организирана от директора подготовка на ученици от гимназията от учители от гимназията срещу заплащане, признато, констатирано, тогава госпожата изведнъж мистериозно излезе в болнични, които продължиха шест месеца. Шест месеца! Междувременно при встъпването на временно изпълняващия директор в касата на училището бяха намерени 10 000 лв. без оправдателни документи.
Извинявайте, нямам нищо против да кажем: дайте да гледаме този или онзи случай. Напротив, ако в нещо имам различно мнение от началника на Регионалния инспекторат, то е, че в тези случаи не бива да се гледа буквата на закона, а трябва до край да се доведе едно дисциплинарно производство. Защото в противен случай се оказва, че някак си едни много хубави хора се пенсионират съвсем незаслужено.
Уважаеми колеги, в България ние някак си не умеем да си отиваме с достойнство. Един човек се преценява не само по това как идва и какво е свършил, а според мен и по начина, по който си отива. Време е да се научим да си отиваме с достойнство. Вие след време ще си отидете, аз ще си отида вероятно след по-кратко време, но в крайна сметка е много важно как ще си тръгнем.
Иначе аз също мога да организирам 500 души да викат “Вълчев, Вълчев!”, но мисля, че това нито ми отива, нито на хората тук им отива, а мисля, че и на нашето общество вече не му отива. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Елеонора Николова към министър Даниел Вълчев.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Моето питане към Вас, господин вицепремиер и министър на образованието и науката, е във връзка с административен произвол в Регионалния инспекторат по образование в гр. Русе. Питането ми е породено от жалба, която постъпи в моята приемна за граждани в Русе, по повод неправомерно уволнение на Иван Георгиев Вълков от поста директор на СОУ “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Две могили.
На 13 януари 2006 г. Вие отговорихте на мой въпрос по този казус, като тогава не открихте никакви нередности и се оправдахте с разглеждането към момента на делото, заведено от господин Вълков пред Върховния касационен съд. Решението на съда вече е факт и с това решение е отменена заповедта за уволнение. И вижте какво се случва нататък.
На 2 септември 2008 г. господин Иван Вълков е възстановен на работа, съобразно решението. С допълнително споразумение, няма да чета номера му, трудовото му възнаграждение е увеличено, след което още на същия ден му е връчена нова заповед - пак от 2 септември 2008 г., за прекратяване на трудовото правоотношение с абсурдния мотив, че не се е явил в посочения срок, за да бъде възстановен.

Припомням ви също, че назначеният директор след господин Вълков, толериран от регионалния инспекторат, стана причина цял випуск ученици да пропуснат часовете по българския език и да нямат оценка в края на учебната година. Такова нещо не се е случвало.
Уважаеми господин министър, аз наричам това административен произвол, който е вследствие от липсата на административен капацитет и вероятно на елементарни познания на административния процес. Няма аргумент, който да оправдава действията на директора на регионалния инспекторат от началото на септември и очаквам от вас да вземете спешни мерки за изясняване на случая, както и да разпоредите цялостна проверка за дейността на господин Райнов, за да се гарантира легитимност и целесъобразност на взетите от него административни решения.
Убедена съм, че като юрист осъзнавате правната абсурдност на този казус. Оказва се обаче, че той не е единствен в рамките на юрисдикцията на регионалния инспекторат по образование. Според получените от мен сигнали по подобен начин са уволнявани директорите на СОУ „Хр. Ботев” в гр. Русе и СОУ в гр. Вятово. Остава единствено в компетенциите на съда да решават административните казуси поради некомпетентност на администрацията, с което контролът от страна на вашето министерство на практика се обезсмисля.
Ето защо очаквам да ми отговорите на следните въпроси: има ли правно основание заповедта за уволнение от 2 септември 2008 г.? Има ли и други административни нарушения от страна на господин Райнов и какво следва да извърши той, за да му се потърси отговорност? Какви мерки ще предприемете Вие, за да сложите край на административния произвол в Регионалния инспекторат на гр. Русе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Много благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Благодаря за отправеното питане. Вие излагате един основен трудово-правен казус, за който, разбира се, ние имаме информация. Вие бяхте отправили въпрос преди време, мисля, че бяхме разговаряли. Действително имам своето мнение като юрист, ще го кажа след малко. Преди това, ако ми разрешите, само да кажа няколко по-общи думи.
Не казвам, че администрацията в системата на образованието е идеална, вероятно допускаме грешки, това е съвсем естествено, разбира се, не е оправдание. Но, така или иначе, ще кажа няколко думи за политиката, която и по мое настояване началниците на регионалните инспекторати по образование следват. Всъщност Вашето питане е много близко до това, което господин Иванов ме пита – добър е човекът, защо го махате? Тук става въпрос за пенсиониране, там става въпрос за уволнение. В крайна сметка моето разбиране е, че не бива да се вторачваме в буквата на закона, но в системата на образованието е време вече да се въведе някакъв точен ред.
По отношение на това какво точно е направил господин директорът Вълков, не бих искал да вземам отношение, въпреки че, доколкото съм информиран, отмяната е по-скоро на процедурни основания, а не по същество, но това няма голямо значение. По-важното е, че макар формално, но според мен с известно правно основание, ситуацията е следната. Господин Вълков наистина е подал на 29 август заявление в РИО – Русе, за възстановяването му на длъжност директор, като към предложението е приложено и решението на Върховния касационен съд. Това обаче, което се установява, е, че още на 28 юли – един месец по-рано, той е подал молба да бъде освободен от длъжността кметски наместник „поради възстановяване на длъжността „директор”.
Следователно възниква въпросът знаел ли е той един месец по-рано, че е възстановен? Според Вас знаел ли е, щом е подал молба да бъде освободен, защото е възстановен? Според мен е знаел. Следователно откога тече срокът? От момента на неговата молба, или от момента на узнаването?
Не бих искал да влизам в залата на Народното събрание в някакви юридически казуси, но според мен от формална гледна точка действията на началника на регионалния инспекторат са правилни. Разбира се, в крайна сметка съдът ще реши това нещо. Доколкото на мен ми е известно, там няма някаква особена злонамереност.
Що се отнася до това, което Вие споменахте, а именно, че директорът, наследил господин Вълков на този пост, е допуснал някакви нарушения, поради които обучението по български език и литература е било по някакъв начин поставено под заплаха, искам само да напомня, че всъщност учител по български език и литература е съпругата на господин Вълков, за когото Вие говорите. Като прибавя, че той е един от известните активисти на една политическа сила в общината, да не казвам коя, ще кажа, че този специален интерес също от моя гледна точка е неоправдан. Добре, нямам нищо против, ако има извършено закононарушение, нека да бъде възстановен. Но неявяването повече от един месец да се заема длъжността при положение, че много ясно документално се констатира, че той е узнал за това, според мен наистина е достатъчно основание да се предприемат тези действия. Така мисля.
Искам да кажа нещо за господин Райнов. Не съм го назначавал, но моите впечатления от него са добри, даже бих казал повече от добри. При организацията на държавните зрелостни изпити, както и в текущата си дейност, той се показа,според мен, като доста добър организатор. Даже мога да ви дам един пример, който донякъде е свързан и с повдигнатия от вас въпрос. Констатираното нарушение на учебния план по отношение на часовете на български език и литература в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” за което говорим, изпълняващият длъжността директор на училище беше незабавно уволнен. Това е, което мога да кажа по този повод.
Искам само да спомена, че през последните три години, днес много статистика правя, но мисля, че е добре да се чуе това, ние сме затегнали дисциплината, включително и върху директорите, може някъде да сме направили грешки, но за тези три години сме наложили – началниците на регионалните инспекторати по образованието и аз 309 дисциплинарни наказания на директори, от които 24 уволнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова с правото да зададе до два уточняващи въпроса. Струва ми се, че това трябва да се характеризира като въпрос, а не питане, но това е друга тема.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Вълчев, не мога да се съглася, че върховенството на закона не важи за един министър, още повече юрист по образование.
Аз не съм Авакум Захов и виждам, че това, което са Ви подготвили от Инспектората от Русе, се разминава с фактите. Какво означава, че съпругата на Вълков била преподавател по литература? Те я уволниха веднага след Вълков. Не само я уволниха, а 9-годишното му дете беше дисциплинарно наказано като ученик. Това е една провинциална саморазправа и аз Ви казах: Вие влизате в тази спирала, защото ми говорите, че човекът е уволняван, защото е от една политическа сила. Нека да кажем, че е от СДС и че беше от Общинския съвет на община Две могили председател на Комисията по образование. Значи Вие признавате, че той, съпругата му и детето, което е малолетно, не е и непълнолетно, са малтретирани в този град и това става с Ваше знание. Как можете да ми кажете, че всичко е наред при положение, че този човек на 2 септември е възстановен на работа и има допълнително трудово споразумение за увеличаване на заплатата? Как в рамките на един и същи ден него го възстановяват и уволняват за това, защото той някъде бил подал молба на друго място?
Искам да Ви върна по-назад и да Ви кажа, че той беше уволнен пак заради местнически интереси – заради това, че три или четири имена на ученици били изписани неправилно в дневници на различни класове, като че ли директорът може да седне да сверява имената на всички ученици. Той беше произволно уволнен. И сега, след като има решение на съда, след като три инстанции са минали, след като знаете, че това се влачи три години, че това семейство стои без работа три години и го възстановяват, казвате, че човекът много хубаво си е свършил работата, защото го е възстановил и уволнил в рамките на един ден.
И аз Ви питам: Вашата съвест на юрист и Вашата добра подготвеност спокойна ли е в случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А от коя дата е решението на съда?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (встрани от микрофоните): Не мога да Ви кажа, не знам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (от място): Аз знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на допълнителните въпроси.
Дали е спокойна съвестта.... На кой му е спокойна съвестта? (Оживление.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Моята е спокойна, никого не съм уволнявал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Само на колегите от “Атака”, господин председателю.(Оживление.) Госпожо Николова, сега, ако кажа, че ми е спокойна съвестта, допускам, че ще ми направят предложение за вливане в техните редици. (Смях, оживление.)
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Николова! Решението е от 24.06.2008 г. Господин директорът – бившият директор, е подал молба да бъде освободен като кметски наместник на 28 юли, тоест един месец по-късно, а се е явил на работа на 2 септември.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Защо са го възстановили?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Николова, аз не съм специалист по трудово право. Но това е стандартна процедура, която и ние правим. Ние не можем да не изпълним решението на съда – възстановяваме го и в същия момент на друго основание го освобождаваме. Това е стандартна процедура. Не знам защо виждате тук някаква голяма злонамереност? Човек един месец след узнаването на решението, има двуседмичен срок за това. Тук не е въпрос на съвест.
Пак казвам, аз още веднъж мога да изпратя проверка, но не знам какво повече да искам като документи по този случай – откровено Ви казвам.
В крайна сметка, още древните са казали “комуто е интересът, нему е и активността”. В Две могили, вярно, две са могилите, но не вярвам разстоянието от неговата къща до училището да е толкова голямо, че един месец да не може да отиде да си подаде документите. Така ми се струва на мен.
Още веднъж ще кажа, споменавам това нещо, не за да политизирам въпроса, знаете, че изпитвам голямо уважение към Вас, а просто за да кажа, че някак си ние пренапрягаме едни житейски казуси, както и в предишния случай, в които няма някаква голяма особеност. Все пак, ние не живеем в средата на 90-те години, за да има някакви кой знае какви разправи. Хората в преподавателската общност мисля, че вече достатъчно се познават. Така ми се струва поне на мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова да изрази своето отношение към отговорите на министър Вълчев.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин министър, аз не съм удовлетворена от Вашия отговор. Може би от висотата на един министър съдбата на едно семейство не означава нищо. Всъщност така е в България и затова хората са отвратени от политиката и затова не искат и да гласуват, защото тяхната съдба, независимо по какъв начин се е развила, не трогва никого, нито инспектората. Достатъчно е да попаднеш на мушката на един чиновник, а оттам нататък с теб е свършено.
Фактически Вие искате да ми кажете, че след като този директор е имал неблагоразумието да не бъде харесан от администратора Райнов, той няма шанс в живота. И Вие искате да ми кажете, че е много по-добре един уважаван човек, който е заел тази длъжност благодарение на конкурс, може да бъде уволнен по някакви търсени причини, след това да бъде уволнена жена му, да бъде малтретирано детето му и че това няма никакво значение.
И забележете какво се случва в резултат на всичко това. Взема се една жена отнякъде си, води се в Две могили – все пак това не е малко градче, това е единственото школо там в района, която е такъв администратор, че остава без оценки и без преподаване на български език цял един випуск. И това е нищо. Още при първия ми въпрос Вие получихте 300 подписа от всички родители от това училище – от цялата гимназия, затова че са възмутени от факта, по който се малтретира този човек.
И виждате: аз Ви питам, Вие ми отговаряте, три съдебни инстанции, сега отново ще започнат съдебните инстанции и няма оправия! Е, вярно е, за един народен представител и за един министър съдбата на един човек може да е нищо, но на кого да се оплаче човекът? Чрез кого да потърси помощ, когато съдът си е свършил работата и резултат няма?!
Аз не знам какви молби е подавал, но това, което Вие казвате, показва още веднъж, че има тенденциозност. Ходено и е търсено навсякъде да се намери нещо, с което да се оправдае евентуално уволнение, защото Вие знаете добре, че решенията на Върховния съд не се съобщават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова попитах кога е узнал, защото решенията не се съобщават.
Професор Станилов, моля да зададете Вашия въпрос към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Писмената форма, господин председателю, излезе малко дълга, ще се опитам да я съкратя, защото няма да ми стигне времето.
Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! За пореден път се обръщам към Вас с проблема за заплащането на извънредния труд на квесторите при провеждането на матурите. Както Вие сам посочихте, проблемът засяга повече от 3000 софийски учители.
Припомням Ви, че през м. юни бяха изплатени суми, които бяха два пъти по-малко от регламентираните по Кодекса на труда. На 19 септември Вие заявихте от тази трибуна, че Районният инспекторат по образованието е превел достатъчно допълнителни средства, за да се изпълни законодателството. Ангажиментът Ви бе всички да получат равни суми на базата на средната брутна заплата в сектора.
Каква се оказа реалността? Първо, по време на Вашето изявление парите са били само преведени, но не и раздадени.
Второ, парите се дават в края на м. септември и началото на октомври, хаосът е продължил и след това. Началничката на Районния инспекторат по образованието за пореден път дава противоречиви указания, несъобразени с броя на хората и с реалната сума. Не е уточнен броят на външните квестори, дежурните в самите училища, получените суми са различни и се стига до срамното положение в 81-во училище да се дадат на квестор по 9 лв. На всичкото отгоре до средата на м. октомври директорите на училища изобщо не са получили каквато и да било сума за работата през почивните дни през м. юни.
Сред софийското учителство се коментира, господин министър, че госпожа Ваня Кастрева се радва на Вашата специална закрила, на което аз не вярвам, но те така смятат, че се чувствала недосегаема.
Всичко това, за което говорите, трябваше да стане през м. юни. Припомням Ви, че през м. юни Районният инспекторат по образованието за първи път е бил алармиран по задаващия се проблем и дори на 13 юни Вие поехте ангажимент. Личното Ви уверение изглежда не направи никакво впечатление само на госпожа Кастрева. През м. юли тя беше предупредена от мои, доколкото знам – и от ваши сътрудници, че Ви злепоставя. Тя се опита да се измъкне, като прехвърли отговорността за една безсмислена заповед до директорите, която ги обърка допълнително. През м. септември от немай къде Районният инспекторат по образованието се зае с проблема за квесторските пари. Както се оказа, работата отново се извърши през пръсти. Поредната объркана заповед на госпожа Кастрева, последвана от поредно неизпълнение на задължението й да контролира как протича решаването по един вече комплицирал се въпрос, доведе до отрицателен ефект, който, за съжаление, пада върху Вас и министерството. Всичко това формира атмосферата, в която ще се провеждат държавните зрелостни изпити догодина.
Затова моля да отговорите: ще съумеете ли и как ще съумеете да принудите госпожа Кастрева да изпълни задълженията си по заплащането на труда на учителите в София? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Благодаря Ви за отправения въпрос. Благодаря и за активното Ви отношение към тази тема, тъй като благодарение на първия Ви въпрос успяхме да установим наистина някои пропуски в организацията по заплащането на труда на квесторите, които следващата година, уверявам Ви, ще се опитаме да избегнем.
Както имах възможност да Ви информирам, преди около два месеца Регионалният инспекторат по образованието – София-град, извършва превод на дължимите средства за доплащане довъзнаграждението за извънреден труд на основата на средната работна заплата, като за общинските училища, както това е по правилата, парите са преведени на Столична община, а за държавните училища – по сметката на всяко съответно училище. Оттам Столична община е трябвало да предаде средствата на районните администрации, които пък съответно да предадат парите – знаете, че София има малко по-особена структура – по бюджетите на училищата. След това директорите е следвало да извършат съответното плащане. Това е съвсем просто организацията на този процес.
Какво установихме при втората проверка, която направихме? От общо 178 училища, в които на територията на София-град са провеждани държавни зрелостни изпити, ситуацията е следната. В 149 от тях или в много голямата, огромната част от тях сумите са изплатени коректно, тоест допълнително по 24 лв., намалени със съответните данъци и осигуровки. В 11 училища са изплатени по-малки суми. Вие давате пример, за който, ако имам време, също ще кажа няколко думи, тъй като директорите са разпределили средствата между повече лица, включително и на такива, които не са били квестори, а със заповед на директора са определени за членове на училищни зрелостни комисии. Това е истината и за 81-о училище. В 19 училища не са изплатени суми по втория транш, като това се дължи именно на неосъществен превод от страна на районната администрация в София, тъй като моята информация е, че голямата Столична община си е изпълнила ангажимента, или поради някакви, не зная как да ги охарактеризирам в момента, но да кажем, че има проблеми в организацията в училището от самия директор. Между другото, Девета Френска гимназия е една от тези гимназии, които не са ги получили, нищо, че хвалим бившата директорка.
Допълнително с писмо от началото на м. ноември Регионалният инспекторат по образование – София-град, е поискал от Столичната община като финансиращ орган да потвърди, че парите са стигнали до всяко отделно училище. Ние нямаме такъв капацитет да можем да извършим финансова проверка във всички 200 училища, моля да ме разберете за това нещо.
Специално в 81-о СОУ обаче сме направили такава проверка. Първоначално директорът на училището е разпределил на 20 заети лица по 19 лв., на втория транш е доплатил по 11 лв., като по негова преценка от средствата по втория транш е изплатено и възнаграждение на училищната зрелостна комисия – случаят, за който Ви казах. Това е откровено нарушение и ще бъде търсена някаква отговорност. Въпреки че, ако трябва да бъда честен, не мисля, че директорът на 81-о училище или другите директори, които са постъпили така, има злонамереност в техните действия. Просто те са искали и другите хора, заети в матурите, да бъдат уважени по някакъв начин. Това донякъде е и наша грешка, тъй като може би не можахме добре да очертаем кръга от лицата, които ще бъдат ангажирани в матурите. Уверявам Ви, че ще се коригираме за следващата година. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станислав Станилов – право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Моята реплика на Вашия отговор, господин министър, е, че има някой, който е виновен за създалата се бъркотия, с която няколко пъти се разправяме от трибуната. И според мен това е Вашият ресорен заместник-министър, защото има един прост механизъм. Най-напред се съставя една инструкция по въпроса за плащането, която се разпраща на всички училища в България. И второ, всеки РИО трябва да има финансов план. По този финансов план да се изплатят всички тези средства. И нямаше да се разтяга толкова. Как може да са доволни учителите, да се разтегне това плащане, да се разправяме през септември, през октомври, пък и от парламентарната трибуна и т.н. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли думата?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Прав е, нямам какво да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът каза, че сте прав.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Ние с господин министъра имаме добри комуникации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сумите са малки – по 10-12 лв. Трябва да бъдат платени. Хората са вложили труд.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Дванадесет хиляди човека са. Не е лесно да се контролира това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Длъжни сме да дадем на хората парите.
Уважаеми народни представители, и от ваше име да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към два въпроса, зададени към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първият въпрос е зададен от народния представител Мартин Димитров.
Имате думата, господин Димитров, да зададете Вашия въпрос към министър Орешарски.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Мненията на повечето сериозни икономисти в България е, че няма адекватни и сериозни мерки от страна на правителството срещу световната криза и нейните последствия. Бюджетът, който беше направен и представен от правителството, по-скоро има гаранции за самия бюджет, но не и за българската икономика. Виждате, господин министър, че има вече фирми, които са пред фалит, виждате, че има много фирми, които намаляват своя състав, уволняват хора. Виждате, че вече има отлив на чужди инвестиции. Сега е моментът за адекватни мерки. Аз това Ви призовавам – да не чакате нещата да се влошат още. Сега е моментът да бъдат предприети ясни действия.
Премиерът покани група сериозни икономисти да говорят по въпроса, които ясно му обясниха, че цялостната политика на правителството в момента не е адекватна на ситуацията. Сега трябва да се подкрепи особено малкия и среден бизнес, въобще целият бизнес и хората, а не да се чака задълбочаването на финансовата криза. Защото, господин министър, знаете, че падне ли сериозно растежът догодина, да не споменавам думата рецесия, после ще бъде трудно да се направи каквото и да било. А по-тежкият въпрос в тази връзка е защо толкова време се мота правителството и чака и не приватизира, примерно, “Булгартабак” и другите фабрики, които бяха за приватизация, а сега в новата ситуация почти няма интерес кой да ги купи.
Така че въпросът е следният: много конкретно ми кажете как смятате да подкрепите особено малкия и среден бизнес в тази влошаваща се среда и много конкретно кажете какви мерки ще вземете отливът на инвестиции да не е толкова голям, колкото се очертава? Защото до момента какви отговори получаваме от правителството? Ами, има отлив на инвестиции, но го има в цял свят, което, господин министър, някак си не е достатъчно. Примерно, правителството лансира една идея и тя си остана идея – големите компании да не плащат данъци за някакъв период от време. И това е като изказване пред медиите. Нищо конкретно.
Дайте ни за следващите шест месеца, защото толкова останаха на правителството, ще правите ли нещо в тази насока, защото засега изглежда, че няма да има нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В условия на нарастваща несигурност и колебания на международните финансови пазари правителството продължава да прилага прозрачна фискална и монетарна политика с оглед поддържане на постигнатите нива на макроикономически показатели, отчетени в последните години. Правилата на Паричния съвет осигуряват монетарната стабилност в страната. Провежданата антициклична фискална политика в голяма степен е съобразена с препоръките на Европейската комисия, а и на Международния валутен фонд за дългосрочна стабилност на публичните финанси. Следва се политика на стриктен надзор за спазване на регулациите и изискванията, отнасящи се до търговските банки и не от днес, а в последните десет години. Продължаваме да следим внимателно развитието на икономическата среда с оглед адекватно и навременно прилагане на съответни мерки на икономическата политика. Поддържането на положително бюджетно салдо и на значителен фискален резерв, осигуряват в значителна степен адекватен буфер и възможност за реакции и в случаи на неблагоприятен сценарий или по-неблагоприятен сценарий за икономическо развитие, спрямо предвиждания от нас, предвид на дисбалансите в световната икономика и повишените външни рискове, свързани с финансовата нестабилност на международните пазари.
Основните инструменти за запазване на макроикономическата стабилност са както ограничаване на дела на публичните разходи до и под 40 на сто от брутния вътрешен продукт, така и продължаване на политиката на поддържане на положително бюджетно салдо от най-малко 3 на сто от брутния вътрешен продукт при отчитане влиянието на икономическия цикъл и отговарящи на определените в конвергентната програма средно срочни цели за поддържане на положителна бюджетна позиция през програмния период.
Тук ще отворя една скоба и ще Ви припомня, че Вие винаги сте бил срещу положителните бюджетни салда, които нашето общество вече отчита, че са били изключително правилна политика от гледна точка на необходимите буфери за посрещане на неблагоприятни сценарии за развитие на икономиката, а не само на благоприятни.
В Бюджет 2009, който вече е на вашето внимание, са включени мерки, израз на активна икономическа политика, целяща стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност, както и редица буфери за смекчаване на невероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Ще спомена само някои от основните инструменти на правителството за противодействие на кризата. Те са обобщени в три пакета.
Пакет „Икономическа активност” е базиран най-вече на мерките към разширяване на публичната инвестиционна програма, като капиталовите разходи по консолидираната фискална програма за 2009 г., са проектирани в размер на около 5 млрд. 200 млн. лв., което представлява ръст с 900 млн. лв. спрямо 2008 г. Предвидени са също допълнителни възможности за засилване на публичната инвестиционна програма.
В пакет „Пазарна гъвкавост” е предвидена капитализация на Банката за развитие, която чрез кредитни линии да подпомогне основно малкия и средния бизнес в немалки размери. Предвиждаме около 500 милиона да бъдат отделени за подкрепа на малкия и средния бизнес.
В обобщение, наличните солидни валутни фискални резерви, както и добре капитализираната и ликвидна банкова система, правят българската икономика сравнително стабилна и добре подготвена да посрещне преките негативни ефекти на глобалната финансова криза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, като Ви слушахме с колегите, реакцията, която спонтанно възникна в залата, е, че вероятно Вашите студенти проявяват особен интерес и внимание към подобни отговори. Нека да бъдем доста по-конкретни.
Господин министър, Вие и премиерът заявихте, че в Бюджет 2009 не се увеличава данъчната тежест. Не ни ли подведохте лекичко по този въпрос?
Да, акцизите нарастват – то e заради Европейския съюз. Нарастват и местните данъци и такси – то е заради повишението на данъчните оценки. Как така при това положение не се увеличава данъчната тежест – ако можете да ни кажете ясно.
Второ, всичките неща, които ги говорихте, не са мерки, които да са възникнали в резултат на кризата, с едно основно изключение – че ще се увеличат държавните разходи в публични инвестиционни проекти.
Извинявайте, господин министър, но тук и аз, и колегите от СДС имаме много сериозно безпокойство. Не може държавните инвестиции да заменят чуждите инвестиции или публичните разходи не могат да заменят чуждите инвестиции. Тук вероятно имаме философски различия с Вас – много вероятно. Ако се тръгне по този път, това е лошият път, защото знаете какво става особено с държавните инвестиции в публична инфраструктура. В целия Европейски съюз България е известна с тежките злоупотреби, които се случиха.
Ако е имало такива тежки злоупотреби в последните няколко години, каква ви е гаранцията, че тези 900 млн. лв. повече, за които говорите, няма да бъдат обект на още по-тежки злоупотреби, като имаме предвид, че това е краят на мандата? На обръчите от фирми им е за последно и няма много да се церемонят. Така че не ми стопляте сърцето – нито на мен, нито на колегите от СДС, с тези 900 млн. лв. повече за инфраструктура. Още повече, щом европейските фондове, за които има европейски контрол, потънаха и не се видяха (за съжаление, България стана лош пример за работа с европейските фондове именно в тази насока), какво ще стане с тези пари?
Повтарям двата ми конкретни въпроса за всеки случай:
Първият е: как така не се увеличава общата данъчна тежест? Това не го разбираме – да ни кажете.
Второ, не се ли притеснявате, че с тези публични инвестиции могат пак да се случат същите злоупотреби? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, Вие сте задали въпрос. Дадох Ви право на реплика, а допълнителни въпроси не можете да задавате. Това е питане. Репликата е друго – Вие сте тук толкова време. Ако министърът иска – да Ви отговори, но допълнителните два въпроса са друга процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Репликата може да бъде въпросителна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да бъде въпросителна.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, въпросът Ви за данъците изисква малко по-добро умение да смятате. Намалението на осигурителната тежест с 2,4 е в по-голяма степен спрямо незначителните увеличения на акцизите, които фигурират.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Двеста милиона лева са акцизите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не Ви прекъсвах.
По отношение на Вашите твърдения за имуществените данъци - сметнете при 50 на сто увеличение на данъчна основа и 50 на сто намаление на ставките какъв е нетният ефект.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тридесет процента е намалението на ставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Димитров. Знаете, че нямате право да говорите от място.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Този вид задачи са за първи клас, а Вие далеч сте надскочили това равнище на образование, за да не можете да сметнете нетния ефект.
По отношение на твърдението Ви в основния въпрос. Групата икономисти, които са правили някакви коментари – аз присъствах на тази среща при премиера, икономистите, с изключение на Вас, тъй като Вие също сте в групата водещи икономисти, подкрепиха мерките, които бяха оповестени, и не добавиха нито една, каквато беше идеята на срещата – да чуем по-широк кръг мнения по отношение на кризата, която се очертава и която при всички случаи ще засегне, макар и непряко, нашата икономика следващата година, ще засегне всички нас. Затова усилията трябва да бъдат общи, но усилията не се свеждат до говорене, а до действия. Благодаря ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): За държавните разходи нищо не казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, знаете, че нямате право на това, но сега продължавате да приказвате от място. Моля Ви!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Много добра комуникация се получава.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако ми разреши господин председателят, ще добавя и за държавните разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не Ви разрешавам.
Въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, моля да зададете Вашия въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! През лятото на тази година беше извършена кадрова промяна на върха на митниците. Беше назначен нов управленски екип.
Моят въпрос е свързан с Вашите заповеди, с които сте назначили двамата заместник-директори на агенцията - Румен Божинов и Христо Арабаджиев. Задавам този въпрос към Вас, защото Вие сте издали тези актове, съзнавайки, че формално Вие сте подписали заповедите за назначение, а иначе решенията са Ви спуснати.
Кои са личните и професионалните качества, които имат тези лица, за да ги назначите на тези високи позиции в митниците (при условие, че Румен Божинов е постъпил първоначално в митниците през 2006 г., тоест има две години стаж в тази институция, преди да го назначите за заместник-директор, а Христо Арабаджиев направо е назначен за заместник-директор, без да има нито един ден трудов стаж в тази агенция)?
По отношение на Христо Арабаджиев аз си мисля, че Вие не сте имали някакви скрупули, съзнавайки обстоятелството, че той е известен като адвокат на Васил Божков, който Ви е препоръчал за министър на финансите. В крайна сметка на тези позиции, които са изключително важни в тази институция, би следвало да се назначават хора, които добре познават работата на митниците, законодателната рамка, която регламентира работата на тази институция. Подготвени ли са тези хора за тази дейност, имайки предвид, че и двамата преди това са работили в Държавна сигурност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да отговори на въпроса на господин Атанасов.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми генерал Атанасов! Господин Румен Божинов е назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” през м. юли 2006 г. по предложение на господин Асен Асенов – тогавашен директор на Митническа администрация. Ресорите, за които отговаря, са митническо разузнаване и разследване и последващ контрол.
Господин Румен Божинов има завършено висше образование по специалността „Право” и опазване сигурността на обществения ред. Трудовият му стаж е над 25 години, като 13 от тях е работил в системата на МВР на длъжност, изискваща посочената по-горе квалификация. От назначението му до момента ръководените от господин Божинов дирекции успешно изпълняват своите задачи, което само по себе си говори за качества, които притежава съответният ресорен заместник-директор.
През периода митническите органи са съставили над 8200 акта за установяване на митнически нарушения, издадени са над 7800 броя наказателни постановления, констатирано е извършване на нарушения на митническо, валутно и акцизно законодателство. Частта от цитираните нарушения, която е свързана с прилагането на митническите разпоредби, и тези по защитата на правата върху интелектуалната собственост удостоверяват защитен държавен интерес на обща стойност повече от 18 млн. лв.
Разкритите нарушения по Закона за акцизите и акцизните складове са над 4500. Задържаните български лева и чуждестранна валута, както и изделия от благородни метали са на обща стойност близо 4 млн. евро.
По линия на международното сътрудничество при изпълнение на разпоредбите на Регламент 115 от 1997 г. и сключените двустранни споразумения на Република България и на Европейския съюз с трети страни са планирани и извършени действия по 150 искания от чужди митнически администрации. За същия период е отговорено на 153 броя запитвания, включително запитвания от 2007 г.
Господин Христо Арабаджиев е назначен за заместник-директор на Агенция „Митници” в края на м. юли, както и Вие споменахте, по предложение на настоящия директор на агенцията господин Христо Кулишев. Има висше юридическо образование, дипломирал се е в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”, специалност „Право”. Трудовият му стаж е 27 години - преминал е през системата на МВР и като адвокат на свободна практика. Като служител на МВР е заемал изпълнителски длъжности, изискващи правна квалификация, и ръководни оперативни длъжности.
Преминал е курсове на обучение на тема „Противодействие на трансграничната организирана престъпност”, организирани от Държавния департамент на Съединените американски щати, баварската Фондация „Ханс Зайдел” и унгарската администрация. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
За времето от 1996 до 2008 г. е адвокат, вписан в Софийския адвокатски колектив, специалност – гражданско, търговско, облигационно, фирмено и административно право.
Сигурно времето е малко, за да ви запозная изцяло с професионалните качества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То изтече.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В обобщение само ще кажа, че като цяло за настоящата година Митническа администрация повишава степента на събираемост на приходите спрямо миналата година с 23,7%, което е обобщаващият резултат, който позволява да се даде добра оценка за работата на ръководството на митниците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Атанасов, имате право на реплика. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, Вие признахте току-що, че и двете лица са назначени в митницата направо на длъжности заместник-директори. Споменахте също, че имат дълъг стаж в МВР. Аз да Ви кажа точно: и Арабаджиев, и Божинов са дългогодишни служители на Второ главно управление на Държавна сигурност, Дванадесети отдел, преди 1989 г. Това е оперативно обслужване на гранично контролно-пропускателните пунктове. Задачата на този отдел е била създаването на агентурна мрежа в митниците за осигуряване на държавната контрабанда на комунистическата власт. Това е тяхната професионална подготовка. С оглед на тази професионална специализация какво можем да кажем за тях? Че това са хора, които са учили и практикували как да се прикрива контрабандата, а не как да се разкрива, така че за тези професионални качества говорим.
Тези цифри, които споменавате тук не могат да бъдат съпоставени, нито Вие ги съпоставяте.
Отделно от това Арабаджиев заемаше началник на този същия сектор в НСС по времето на Жан Виденов. Това е важно да се каже, но в тази връзка аз искам да Ви попитам, защото тази агенция е подчинена – в медиите излезе една информация, в която се сочеше едно лице Румен Цайса, който беше посочен като личния касиер на Сергей Станишев в митниците. Има ли връзка този Румен Цайса с Румен Божинов? Това е важно да се знае, защото ако има връзка, това е много опасна връзка.
Тази информация беше публикувана в сайта „Опасните”, а знаем, че журналиста Огнян Стефанов беше пребит именно заради информация, публикувана в този сайт. Проверявана ли е тази информация?
Аз лично не вярвам, но искам да Ви попитам, защото имаше информация, че Румен Божинов със специалния агент на ДАНС Алексей Петров са обикаляли големите митници в страната. Това известно ли Ви е? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Орешарски – право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин генерал, бих приел аргументирани доказателства, бих разпоредил разследвания и не бих се поколебал да освободя всеки от моите около 15 хил. служители, когато има аргументирани твърдения за извършване на нередна дейност.
Вие тук говорите някакви хипотези, някакви сенки от миналото гоните. Впрочем Вие сте известен с това, че гоните сенки от миналото, а моята задача е да организирам работата на митническата администрация така че да събира колкото е възможно повече приходи. Цитирах Ви цифри, които показват, че митницата се справя задоволително, дори добре, със задачите, които са й възложени. За Ваше сведение, предизвиквате ме да го кажа, събира не с 23% повече от 2007 г., а в пъти повече от периода 1997-2001 г. Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Но има някаква разлика в цените все пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към редица въпроси и питания, които са общо осем, към министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Първият въпрос е зададен от народните представители Красимир Каракачанов и Мирослав Мурджов към министър Миков.
Господин Каракачанов, моля да зададете Вашия въпрос към министър Миков.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, отговорът на този въпрос като че ли се позабави повече от месец и половина и до голяма степен част от нещата вече са изяснени, но аз ще го задам.
През последните няколко месеца на 2008 г. в българското общество се наблюдават ненормални практики и се налага тезата, че служителите на Министерството на вътрешните работи, които изпълняват служебния си дълг се наказват и санкционират от органите на правораздавателната система, а престъпниците се оказват жертва. Ще спомена само два факта.
През м. юни т.г. граничния полицай Михаил Цонков в изпълнение на служебния си дълг и защитавайки националната граница на България простреля смъртоносно турски контрабандист – контрабандисти, които при опита да бъдат задържани са оказали съпротива. На всичко отгоре наградата на този граничен полицай беше повдигане на обвинение.
В периода, през който се забави отговора на питането, слава Богу, този въпрос се реши и благоприятно, в полза на полицая, но следващият почти аналогичен случай е с погазването на националния символ – българското национално знаме в с. Бояджик, Ямболско, където младши инспектор Митко Чавдаров защитава националното знаме от посегателство на пияни цигани, които го късат и е привлечен като обвиняем, въпреки че е изпълнил професионалните си задължения и своя патриотичен дълг, залавяйки на местопрестъплението лицата, скъсали българското национално знаме. Сливенският военно-окръжен съд осъди полицая с глоба от 1000 лв. за това, че е изпълнил отговорно служебните си задължения.
Нашите въпроси към Вас са няколко и те са повече риторични: какви ще са Вашите действия, за да предотвратите ненормалната практика да бъдат осъждани и санкционирани служители от системата на МВР, чиито задължения са да налагат закона, изпълнявайки по този начин служебните си задължения? Истината е, че служителите на МВР, които съвестно работят в защита на България и нейните интереси, отиват на съд. Как да очакваме от служителите на МВР да се борят с организираната престъпност, след като не получават защита от държавните институции дори когато се справят с извършителите на подобни по-дребни престъпления? Как тази практика ще бъде преустановена? По кой начин ние ще обясним на обществото, че полицаят е човекът, който по закон е лицето, длъжно да установява реда и спазването на законите в страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, господин Мурджов не го виждам. Благодаря за отправения въпрос и загрижеността, която проявявате по отношение защитата на честта, на достойнството на служителите на Министерството на вътрешните работи. Хубаво е повече народни представители и повече граждани да се замислят над този въпрос. За съжаление има много граждани, има много и народни представители, казвам го съвсем отговорно, които не винаги, заставайки пред полицая, се съобразяват с честта и неговото достойнство, които в крайна сметка са част от държавността.
По отношение на двата случая – Вие добре казахте, че въпросите Ви са риторични. Те по-скоро са въпроси политически, свързани с политическия профил на политическата партия, която Вие представлявате, но в крайна сметка аз не бих си позволил да коментирам нито тук, нито по друг повод публично едно или друго решение на органи на съдебната власт.
Органите на Министерството на вътрешните работи могат само в рамките на своята компетентност да предприемат всички необходими действия за разкриване на обективната истина по всеки конкретен случай, но в крайна сметка се произнася прокурора, съда, в тези случаи, за които Вие говорите става въпрос за органите на Военната прокуратура и Военния съд, и там такова правомощие на министъра на вътрешните работи, нито на друг орган от министерството няма.
По отношение на тези два случая само ще Ви кажа, че след проучване не са предприемани никакви дисциплинарни действия от моя страна. В този смисъл аз мисля, че отговарям на Вашия въпрос в рамките на моите правомощия.
Другата част от въпроса Ви може би трябва да отнесете към съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Красимир Каракачанов – право на реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин министър, с нашия въпрос не съм искал Министерството на вътрешните работи да нарушава Конституцията и да се бърка в независимата съдебна власт. Това никой нормален човек не може да го поиска. Но мисля, че като позиции и като публични становища, като позиции на министъра и на ведомството е необходимо българските полицаи, които съвестно изпълняват своите задължения, да знаят, че имат в конкретния случай моралната подкрепа на своето ведомство. Цялото общество очаква от полицията да се бори с много по-сериозни престъпления, каквито са двата случая, и когато редовият полицай не усеща зад гърба си поне моралната подкрепа на своето министерство, той се демотивира. Оттук нататък следва и по-лесната възможност да бъдат корумпирани, незаинтересоваността им и резултатите в борбата с престъпността. Пак казвам, нашият въпрос не е насочен към това да се интервенира съдебната система – това е невъзможно, но мисля, че цялото общество трябва да застане зад онези полицаи, които си вършат съвестно служебните задължения.
Не искам да припомням случая във Франция от преди време, когато един френски полицай застреля американски турист, защото беше поругал френски национален символ. Той не само че не беше съден, но беше и награден. Но това, да кажем, се случва във Франция. Дай Боже, един ден в България да се случи така, че когато някой български полицай съвестно изпълни своите задължения, той да получи и морална, и материална награда от обществото и от министерството, на което служи, защото в края на краищата това са хората, на които разчитаме да защитават нашите граждански, човешки права, нашето имущество и нашия живот. Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Аз Ви благодаря, господин Каракачанов, за посланията, които отправихте, вземайки отношение към моя отговор.
Понеже споменахте за Франция. Имаше наскоро един случай и на български стадион, по който, въпреки че полицията си свърши работата по поругаване на българския национален флаг, не се случи нищо. Слава Богу, че италианската страна – няколко отговорни министри от правителството взеха позиция по този случай, който не беше довършен в България, и италианските съдебни власти взеха отношение по него, като включително поискаха информация от българската полиция, която беше събрана и предоставена на прокуратурата. Хубаво е за тези неща да се говори. Хубаво е всички народни представители - и не само те, цялото ни общество да има усещането за държавност и, разбира се, за поощряване на тези служители на реда - не бих казал, че те са само в Министерството на вътрешните работи, но по-голямата част са там, които наистина съвестно изпълняват своите задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вторият въпрос към министъра на вътрешните работи е от народния представител Илиян Илиев относно зачестилите случаи на насилие над лекари и медицински работници в страната.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 13 октомври в 7,45 ч. сутринта в двора на Ботевградската болница двама мъже, облечени като работници, пребиват жестоко с метални пръти управителя на болницата д-р Филип Филев. Докторът е откаран в ИСУЛ с фрактури на подбедриците и на двата крака, рани по ръцете и главата и фрактура на лицевия череп. Същия ден д-р Филев е опериран в ИСУЛ, като състоянието му е критично и има реална опасност за живота му в този период.
В резултат на този побой заместниците на д-р Филев - д-р Бочева и проф. Хинков, напускат общинската болница в Ботевград. Останали без анестезиолог, в болницата не могат да се провеждат операции, като по този начин тя ще остане без постъпления по клинични пътеки и ще се доведе до фалит. Общинската болница в Ботевград обслужва 40 хил. човека и към момента на нападението над д-р Филев няма никакви задължения.
Господин министър, какви мерки предприема повереното Ви министерство относно предотвратяването и разкриването на престъпления от такъв характер? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Илиев! Противодействието на престъпността и обезпечаването на сигурността е една от основните дейности на полицейските служби. За периода от 1 януари до 15 октомври 2008 г. на територията на страната са регистрирани 38 случая на насилие над лекари и медицински работници, образувани са 28 досъдебни производства. Проверката по 3 случая е приключена и материалите са изпратени по компетентност на съответната прокуратура, по 7 от случаите материалите са изпратени на прокуратурата с мнение за прекратяване поради липса на престъпление. От тези 38 случая, от образуваните досъдебни производства 6 са спрени срещу неизвестен извършител, 3 са прекратени поради невменяемост на извършителите, а едно е спряно с установен извършител, който се издирва. В 7 от регистрираните случаи посегателствата не са във връзка с професионалните ангажиментите на потърпевшите, тоест професионалното им качество.
Имайте предвид, че и други съсловия в България - ако вземем една такава извадка, тя не показва някаква завишена криминогенност специално с оглед на професионалната ангажираност. Има и други професии, които можем да ги извадим и да видим, че има по-чести случаи на посегателство срещу тях.
Установени са 30 извършители на посегателства над лекари и медицински работници. На 21 лица са повдигнати обвинения, 2 са осъдени. Предстои повдигане на обвинения – разбира се, знаете, че това го прави прокуратурата, на още 9 лица. От анализа на случаите се налага изводът, че преобладават посегателства срещу личността – или 17 телесни повреди, от които 4 са средни и 13 - леки телесни повреди; закана за убийство – 4 случая; закана за други престъпления – 1; убийство – 1; и 1 опит за убийство. Наред с тях са регистрирани и случаи на кражби – 2; грабежи – 2; хулиганство – 5 случая, от които 2 с телесни повреди.
Посегателствата срещу лекари са повече, отколкото посегателствата срещу медицински сестри, но има и такива срещу сестри и други медицински работници. Всяко престъпление срещу българските граждани засяга сериозно спокойствието на отделния човек, независимо каква е професията му, независимо от каква социална категория е той, така че Министерството на вътрешните работи и органите на полицията, на криминалната полиция, на полицейското разследване полагат всички усилия за разкриване и разследване, тогава когато са разкрити извършителите на съответните престъпления, и за бързото им предаване в правосъдието, за да се стига до наказуемост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Илиев, имате думата за реплика.
ИЛИЯН ИЛИЕВ (КА): Благодаря Ви, господин министър, за обобщения отговор. Моят въпрос към Вас включваше и конкретика, която всъщност е част от цялото и вероятно част от нови случаи, които ще има от такъв характер. Това е свързано с конкретиката на случая, който Ви представих за Ботевградската болница. Тоест има много икономически интереси, които чакат да приватизират тези здравни заведения и да ги превърнат в МОЛ-ове, в СПА-центрове, в ресторанти, в изложбени зали, ако щете. Има доста такива заглавия и по пресата, има и конкретика в някои случаи.

Престъпленията срещу личността в случая са продиктувани от някои наши решения (говоря за Закона за приватизация и следприватизационен контрол), които дават възможност на престъпни групировки да виждат в тези общински болници апетитни парчета и хапки, които те могат да отхапят и заграбят.
Според мен трябва да вземете мерки в това направление и случаите като този да бъдат разработвани в посока кой има интерес. Знаем кой има интерес. Това са фирми, които се стремят да докарат до фалит общинските болници и особено такива, които се намират на апетитни терени. Било управители на болници, било управителни съвети, вероятно и в бъдеще ще бъдат подлагани на сплашване и физически нападения. Това вероятно ще увеличи вашата работа. Ако принципът на вашето министерство преди беше „Ние ги хващаме, те ги пускат”, дали той не се е променил: „Защо да ги хващаме, след като ги пускат”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте, имате думата в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Илиев, по въпроса за принципа – това е отминал период. Ние прилагаме мярката „полицейско задържане”, когато има достатъчно данни по отношение на едно лице, че е извършило престъпление или някакво административно нарушение. Така че аз не искам да се оправдавам с израза „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Принципът не е „Защо да ги хващаме, след като ги пускат”. Принципът е „Хващаме ги, когато има достатъчно данни и достатъчно събрани доказателства.
Разбирам, че сте тръгнал да разследвате генезиса на един потенциален икономически процес – за приватизацията в здравеопазването. Ако имате конкретни данни, включително за случая в Ботевград, моля Ви или писмено да ги представите на мен, или на служителите на полицията, или пък да посетите криминалната полиция и да предоставите тези данни. Ние също искаме да стигнем до края, до истината. Иначе такъв тип изводи....
Мисля, че не лекарите вземат решение за приватизацията на едно или друго здравно заведение. Този въпрос е от компетентността на общото събрание, общините, или ако е държавна собственост – съответно министърът на здравеопазването. Така че такъв тип версии или лансиране на версии трябва да бъде съпроводен с много сериозни доказателства.
Пак Ви казвам – ако имате такъв тип доказателства, моля ви да ги предоставите, независимо по какъв начин, за да подпомогнете разследването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към питането на народния представител Иво Атанасов относно прилагането на Регламент 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за местния граничен трафик.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! За мнозина до болка е известно, че с приемането на България в Европейския съюз беше наложен визов режим за гражданите на съседните страни, които не са членки на Европейския съюз. Известно е също така, макар че на някои не им е приятно, но е факт, че тъкмо ние с Вас, господин Миков – тогава Вие като народен представител, избран в региона от Западна България, както и аз, още през м. декември 2006 г. поставихме въпроса пред правителството и го ангажирахме да се намери принципно решение за облекчаване на визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия, особено за тези, които живеят в пограничната зона, много преди други да видят възможност в това не да се реши въпросът принципно, а да се извличат политически предизборни дивиденти и да се организират различни инициативи за решаване на този въпрос.
Миналата година тогавашният министър на вътрешните работи – господин Румен Петков, отговори от тази трибуна, че на база на онова, което ние с Вас сме предизвикали като ангажимент на правителството, са създадени работни групи към Министерството на външните работи и към Министерството на вътрешните работи за изготвяне на проектоспоразумение на България със съседните страни. Това се позволява от Регламент 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за въвеждане на т.нар. местен граничен трафик със съседни страни – нечленки на Европейския съюз.
Въпросът ми, господин министър, е: докъде стигнаха нещата с подготовката и решаването на този важен въпрос за гражданите, живеещи от двете страни на тези граници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате 5 мин., за да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, аз благодаря за последователността, с която през годините Вие поставяте този въпрос. Няма да крия, че и аз лично съм пристрастен към неговото решаване, към неговото европейско решаване като израз на съседската политика на Европейския съюз, защото България в това отношение на Балканите има изключително важна роля за развитие на процесите на отварянето, на европеизирането, на подобряването на средата в Западните Балкани. В този смисъл нашите европейски партньори високо ценят това.
Част от нашите усилия са даването на конкретен живот на Регламент 539/2001, както и на Регламент 1931/2006. Основната характеристика е въвеждане на облекчени условия за влизане и пребиваване в България на граждани от трети страни, граничещи със страната ни, като е предвидено те да не се нуждаят от входна виза.
Откакто съм в министерството, ускорихме работата на работните групи. Бе разменена кореспонденция с експертите в Европейската комисия и бе уточнен проектотекст на споразумение, който в пълна степен да съответства на Регламент 1931/2006. Той предвижда престой до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото влизане, като продължителността на престоя при режим на местен граничен трафик е определена на 24 часа за всеки непрекъснат престой. Предвидено е също така да се издава специален документ – разрешително за местен граничен трафик от съответните дипломатически и консулски представителства в страната.
Друг е въпросът, че търсим решение в момента, което още повече да облекчи нещата (макар че противоречи с други регламенти на Съюза), тоест да може на самия граничен пункт да се издава съответното разрешение. Това ми е амбиция, но да видим дали в диалог с Европейската комисия ще можем да намерим решение на този въпрос.
Иначе чисто практически при официалното ми посещение в Белград в Република Сърбия на 24 септември, връчих на министъра на вътрешните работи проекта на споразумение и очакваме от тях отговор–становище, като продължаваме да работим в диалог с Европейската комисия.
На 6 октомври т.г. госпожа Янколовска – министър на вътрешните работи на Република Македония, беше на посещение в София и официално й връчих проекта на споразумение. Искам максимално да спестим бюрокрацията, за да можем да отговорим на очакванията на гражданите от двете страни на границата.
Нещо повече, с нея постигнахме разбиране и македонската страна прие такъв акт на отваряне към гражданите на България, затова те вече могат да посещават Република Македония, но не с международен паспорт, а с лична карта, което е сериозен знак за реципрочността, с която тези страни отговарят на нашето добро отношение.
Искам да Ви кажа, че стриктно следя за ускоряването на този въпрос. Лично аз много желая той да се случи, защото е знак към Европейския съюз за новата политика на добросъседство, която се реализира тук на Балканите, освен другите договори, икономиката, полицейското сътрудничество, хубаво е дадем облекчени възможности на гражданите за движение. Най-сериозният аргумент – допреди две години, преди да влезем в Европейския съюз, ние нямахме визи с тези две страни. Аз не смятам, че отварянето с такива разрешителни по някакъв начин ще се отрази на криминогенната обстановка или на някаква друга ситуация. За съжаление престъпниците винаги са по-гъвкави от обикновените граждани. Ние политиците трябва да даваме възможност за повече контакти на обикновените, нормалните, спокойните граждани, без затруднения, доколкото Европейския съюз е въвел такива изисквания, с оглед повече сигурност на своите граждани.
Такава е ситуацията около движението, изпълнението на Регламент 1931 за малкия граничен трафик. Ще продължим усилията за максимално бърза реализация и постигане на резултати по този въпрос. Благодаря Ви, господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, Вие убедихте не само мен, но и чрез вълните на Националното радио и Националната телевизия, една широка аудитория, че правителството работи сериозно по решаването на този въпрос. Добре е това да се чуе и от кмета на община Кюстендил, който смята, че с инициативата подета от него в края на месец юни 2007 г., малко преди изборите, и с двата концерта, които направи в Кюстендил – на Каролина Гочева и на групата „Биело Дугме”, почти е решил този въпрос. Мине се – не мине седмица и той заявява публично, че например след телефонен разговор с Вас, се е разбрало, че остават още десет дни до решаването на този въпрос. Оттогава са минали много по десет дни, което показва, че тук имаме едно желание по-скоро да се блесне от негова страна, отколкото да се свърши работа.
Затова ще имам един-единствен уточняващ въпрос към Вас: какво толкова страшно щеше да се случи, ако господин кметът на Кюстендил не беше поел тази инициатива, и ако не беше направил тези концерти, нямаше ли правителството да работи по този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, и Вие, и аз, и много хора знаят, че този въпрос сме го поставяли много преди въпросният господин да бъде кмет на Кюстендил. На второ място, искам да кажа, че нито него, че нито друг, ще упълномощавам да прави изявления от мое име по развитието на този процес. Аз ви описах той как се развива, и ще продължавам да информирам гражданите по него. Мога още дълго да разкажа и за това, което включително и Президента на Републиката направи, по отношение на постигане на съгласие за два нови гранични контролно-пропусквателни пункта – „Салаш-Ново корито” и „Банкя-Петачанци” – един също забавен с десетилетия въпрос. Освен разрешенията за малкия трафик ние трябва да постигаме и фактически възможности гражданите по-спокойно да минават през границата.
Иначе, Вие отдавна сте в политиката и знаете, че има много политически кукувици, които търсят да откраднат една или друга идея, и да се опитат да инкасират политически дивиденти на базата на нея. Аз се отнасям съвсем спокойно по този въпрос. Сигурно има много такива политици. Нека да свършим работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за отговоря.
Беше необходимо това да се чуе, защото господин кмета на Кюстендил не само в личния си вестник „Наблюдател”, но и пред сериозни медии продължава да твърди, че благодарение на него нещата се развиват в положителна посока и когато става дума за този проблем, за местния граничен трафик всичко като че ли тръгва от инициативата на кюстендилския кмет насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Някой кметове са такива.
ИВО АТАНАСОВ: Както виждаме правителството работи много преди тази инициатива да хрумне в нечия глава. Аз Ви благодаря не само за това, което сте свършили като ръководител на Министерството на вътрешните работи, но и затова, че потвърдихте, че единствено онова, което се казва от тази авторитетна трибуна е миродавно. Всичко друго, което може да се чуе тук и там са мераци да се получат политически дивиденти на базата на чужд труд.
Завършвам с това, че имайки предвид факта, че Вие сте дали проектоспоразумението и на Македония, и на Сърбия, и че решението всъщност трябва да се вземе от тези две страни, за да се подпише споразумението за местния граничен трафик, бих препоръчал следващите концерти да се организират не в Кюстендил, а в Македония или в Сърбия, тъй като вече като че ли проблемът е там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос на народния представител Мартин Димитров относно неправомерното движение на каруци в София.
Господин Димитров, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, в началото на Вашия мандат поставих пред Вас един наболял проблем, който продължава да не бъде решен, а именно неправомерното движение на каруци в София. При първото поставяне на въпроса, на проблема, Вие казахте, че ще бъдат предприети мерки. Уверявам Ви, доста месеци наблюдения показват, че в центъра на София, където е забранено движението на каруци с решение на Общинския съвет, това продължава да се случва.
Предварително Ви моля да не прехвърляте вината върху Общинския съвет, тъй като поради липса на общинска полиция решението и правомощията за санкции са във Вашите ръце. Много конкретно, наистина, кажете от тази трибуна: какви мерки ще бъдат предприети? Защото това не е просто един въпрос, който задавам, защото няма какво друго да направя днес, господин министър. Това е казус, който засяга безопасността на движение по улиците на София.
Движението на каруци създава изключително много опасности. Дават се жертви по този начин. Аз Ви го казах предишния път по същия начин. Каква европейска столица е София, ако продължава това неправомерно движение на каруци? Защо не предприемате мерки? Не съм видял мерки на полицията, макар че аз и колеги следим много внимателно въпроса в тази насока. Нищо конкретно не е свършено. Това е много тежък проблем на София. Както се казва скоро и около Народното събрание ще започнат да се движат, което се случва. Така че, господин министър, трябва да се вземат мерки. (Шум и реплики.)
Както вървят нещата, ето тук виждам и Вашите колеги се въодушевиха да сменим колите на Народното събрание с каруци, както върви работата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Да ги сменим с файтони.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вече много сериозно – нещата отиват натам (реплики от КБ) – контролните правомощия са във Вашите ръце. Никой друг няма ясни контролни правомощия. Вие може да санкционирате, можете да вземете ясни мерки. Искам от Вас твърда позиция по този въпрос, тъй като жертвите и катастрофите при наличието на каруци в София са много тежки, особено през нощта става страшно опасно за движението.
Има и друг проблем, господин министър – като има правила, да се спазват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Хората ще кажат следното нещо – тези не спазват правилата, онези не спазват правилата, третата група и тя не спазва правилата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, въпросът е ясен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...четвъртата група – и тя не ги спазва... Защо някой да ги спазва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Димитров, похвална е упоритостта на интереса Ви към превозните средства – животинска тяга, в рамките на Столичната община. В рамките на по-малко от 3-4 месеца Вие втори път ме питате по този въпрос и аз с удоволствие ще Ви отговоря, но разбира се, без да засягам общината по никакъв начин. Ще Ви припомня това, което можете да прочетете в стенограмата от предишния път, че има Наредба на Столичната община и този въпрос се урежда с нея. Освен ангажимента на органите на Полицията, на Пътна полиция и на другата полиция за прилагане на наредбата на общината, такъв ангажимент трябва да има към общината, без да бягаме от нашите отговорности.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Как ще стане?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Общината има назначени чиновници, които имат административно наказващи функции. Столичният кмет, ако се запознаете добре с наредбата...
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Много добре я познавам.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: ...приета от Общинския съвет – има функции на административно наказващ орган, включително при движението с животинска тяга, в нарушение на наредбата на Столичната община. Прочетете я, явно тези три месеца не сте намерили време да се запознаете с нея.
Тъй като твърдите, че нищо не правим, ще Ви кажа конкретно, че от началото на годината на територията на София са регистрирани 27 броя пътнотранспортни произшествия с превозни средства с животинска тяга. От тях 26 са леки, само с материални щети и представляват, забележете, 0,08% от общия брой леки пътнотранспортни произшествия, настъпили на територията на столицата. Значи 27 броя от 32 568! Не че неглижирам Вашия интерес към проблема за движението на превозни средства с животинска тяга, но реалната статистика показва това.
Така че усилията, които полицията влага, мисля, че трябва да ги насочим в малко по-различна посока, защото големият ни проблем е движението на моторни превозни средства в София. Всъщност всичкото движение в София е проблем.
От началото на годината до момента са проверени 638 превозни средства с животинска тяга. Съставени са 103 броя акта за установяване на административно нарушение. Мисля си, че това показва, че в никакъв случай не неглижираме дори такъв пренебрежимо малък фактор, който наистина е проблем, но не е от най-големите проблеми в Столичната община. Казах ви: от 32 568 броя – 27 броя пътнотранспортни произшествия.
Спокойно може малко повече да се ангажира общината. Ще Ви помоля със същата настойчивост да поставите въпроса и там, а именно по отношение на спазване на ограничителната зона за движение на превозни средства с животинска тяга. Ние ще бъдем насреща. Столична дирекция никога не е отказала съдействие, ще съдействаме на служителите от общината и те да се включат в този процес, за да се изпълнява по-детайлно наредбата на Столична община, по-стриктно.
Призивът Ви да се спазва законът, Бога ми, благодаря Ви за него, аз бих го отправил с много по-силен глас към българските граждани, включително и към тези, които пътуват в Столичната община с превозни средства с животинска тяга. А с какво ще се возите в Народното събрание, не е въпрос на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, имате думата за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, сигурно имате аналитичен отдел във вашето министерство. Защо не помолите следващия път те да Ви подготвят отговора, а не вероятно полицаят, който води статистика за транспортните произшествия? Ще Ви кажа защо.
Първият въпрос, по който е хубаво да се замислите, че това е сериозен въпрос, при положение, че в София трафикът е толкова тежък, бавен и проблематичен, е какво става като има множество каруци? Как това допълнително забавя движението? Това е първият въпрос, на който вашият аналитичен отдел, а не статистика ви, трябва да се замисли.
Вторият въпрос: не гледайте само произшествията, в които има пряко участие на каруци. Вижте и ситуациите, при които колите се опитват да ги заобиколят и изпадат в пътнотранспортни произшествия.
Господин министър, извинявайте много, но нашите наблюдения са, че за последните месеци този проблем не е намалял, а се е увеличил.
За Ваше сведение ще кажа, че тази наредба, която я има в Софийска община, беше приета изключително заради действията на СДС. Това трябва да го знаете. Ако не го знаете, да Ви кажа, за да го знаете вече.
Въпросът е следният. Да, административни санкции може да приема общината, но истината е, че има и Закон за движение по пътищата, където има ясни изисквания за движението на каруци, които също не са спазени. Вашите правомощия са изключително в пъти по-големи, тоест решението може да дойде от Ваша страна, но няма настоятелност.
Да Ви дам един съвет. Като Ви слушам, явно общувате само с вашия статистик, но това, което можете да направите, е следното: направете поне една информационна кампания, защото тези хора трябва да бъдат предупредени да не продължават тази практика. Разберете, че е безумно в задръстената София, където няма място да се движат коли, да има каруци, които се движат с 5 километра в час и допълнително създават изключително проблеми. Там, където живея аз, моят квартал е пропищял.
Извън статистиката, която сигурно е много важна, господин министър, е хубаво да се видят ефектите върху хората. Така че не пренебрегвайте по този начин този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз разбирам, но и Вие сте народен представител от този квартал, в който живеете, и е добре да направите едно събрание на тези хора и да им разясните правилата. Все пак, колкото е моя отговорността като министър на вътрешните работи и на полицията, два пъти по-голяма е отговорността на народния представител да разяснява на гражданите едно правосъобразно поведение.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие се шегувате. Това е несериозно.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Защо да е несериозно? Аз Ви го казвам съвсем сериозно. Ако искате, да отидем двамата с Вас, ако Ви е страх сам да отиде. Ето и господин Чернев ще поканим.
Ангажиментите по нарушаване на правилата за движение са едно, забраните за движение в централната градска част са второ. Аз още един път Ви моля настойчиво – както сте бил упорит по отношение на Наредбата за ограничаване на движението на превозни средства с животинска тяга, със същата упоритост да ангажираме и капацитет от общината.
В София недостигът на полицаи е огромен, натоварването е огромно. Тежките случаи със смърт при автотранспортни произшествия, с различни други форми от моторни превозни средства ангажират целия ресурс не само ежедневно, а и еженощно. Имаме нужда от помощ, от обществеността, от Вас като народен представител, от общината – нека да действаме по този начин и по този въпрос.
Благодаря ви още веднъж за изключителното внимание към темата. Ние ще продължим да си вършим работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Следва питане от народния представител Стела Банкова относно нови моменти в политиката на МВР за осигуряване на обществения ред и законност, за опазване на живота и собствеността на гражданите; стратегия за недопускане на престъпления и за разкриване на извършителите.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! В последните години разграбването на къщите по селата, кражбите на селскостопанската продукция, посегателствата над личното имущество на българските граждани придобиват жестоки и настина обезпокоителни размери.
Като народен представител от Плевен ще Ви попитам: каква е политиката на оглавяваното от Вас министерство за гарантиране на обществения ред за опазване на имуществото на жителите от плевенските села? Това всъщност е проблем и за цялата страна. Обиколила съм много села около Русе, Враца, Стара Загора и с очите си видях ограбени и разрушени къщи, чух протестите на пострадалите.
Например в с. Върбица само през летните месеци са обрани над 70 къщи. Основна част от откраднатите предмети вилнеещите банди продават в пунктовете за старо желязо и цветни метали. Според жителите на селото полицията не проверява тези пунктове, а такава проверка е изключително важна.
Напрежението в с. Търнене напоследък също се увеличава. Само къщата на Ангел Христов е ограбвана над 10 пъти. Според него все още няма помощ от страна на полицията.
И в с. Коиловци се увеличават кражбите. Според хората там полицейските служители бездействат. Има охрана само в центъра на селото.
Жителите на Горна Митрополия въстанаха срещу циганската престъпност. Там почти няма къща, в която да не е влизано с взлом. Например къщата на Росан Росанов от с. Бохот е ограбвана над 40 пъти.
Плевенският вестник “Посредник” съобщи, че жителите на Бохот са готови да съдят държавата в Страсбург.
Господин министър, пак ще Ви кажа, че се опустошават и вилните зони в местностите “Нежовец”, “Табакова чешма”, “Плочата”, “Мъртвата долина”, “Текийски орман”. Питам се дали не са основателни опасенията на плевенчани, че е умишлено бездействието на полицията, прокуратурата, съда и местните власти? Дали целта не е всъщност да се ограбят къщите и собствениците им да бъдат прогонени, а после имотите им да се изкупят на безценица от някоя мутра с бяла якичка?
Това са хипотези, които се появяват в плевенските медии, които споделят с мен плевенските граждани.
Господин министър, хората са обезверени от безхаберието на държавните органи. В същото време на места са готови да хванат оръжие за самоотбрана.
Моля Ви да ми отговорите: какво конкретно ще предприемете, за да почувстват хората, че държавата се грижи за тяхната собственост, за живота и безопасността им?
Необходими са драстични мерки срещу тези престъпни набези, необходими са изключително строги наказания. Аз съм готова да Ви съдействам. Кажете, господин министър, какви законодателни решения са необходими, за да помогнем на тези хора? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте да отговорите на питането, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, наистина това е един въпрос, който е свързан с живота в малките населени места, което в условията на демографска, икономическа и социална криза доведе до обезлюдяване, до имоти, които не са обитавани. В този смисъл стават по-лесна плячка на посегателства на престъпни елементи.
По отношение на Плевенска област. Имам пред себе си една статистика, която няма да ви чета. Истината е, че са регистрирани около 2800 криминални престъпления - с 11% по-малко, но аз добре разбирам, че голяма част от тези граждани, изгубили вяра във възможността за реакция на държавата, много често няма да заявят такива леки посегателства.
В същото време трябва да сме наясно с ресурса, с който държавата разполага, с ресурса, който трябва да бъде концентриран, и за ангажиментите, които постоянно изникват в Министерството на вътрешните работи и то не само в сфери, които са традиционни.
Ще разговарям с директора на Областната дирекция в Плевен, ако случайно не е чул това, което с Вас говорим тук. Ще изискам от него специални мерки, не само от него, и от другите областни дирекции, особено в по-малките региони, регионите, които имат селски зони. Този проблем не е от вчера и от днес.
В същото време си мисля, че ще е добре да обсъдим с министъра на икономиката и енергетиката още затягане на пунктовете за изкупуване на старо желязо.
И още един въпрос, по който вие – народното представителство, можете да бъдете много полезни, е въпросът за заложните къщи – регламентация и вкарването им в някакъв законов режим. Двадесет години тези структури функционират без законова рамка. Може би ще е добре, независимо дали в мандата на това Народно събрание или следващото, законодателят да реши веднъж завинаги този въпрос, защото данните на полицията показват, че това са места, в които много често могат да бъдат открити крадени вещи.
Иначе да ви изброя колко полицейски операции – 1331 са само от началото на годината досега, разследвани са 4465 досъдебни производства, приключено е разследването по 3775, като с влязла в сила присъда са санкционирани 2223 лица.
Кой е големият ни проблем обаче? Либералният наказателен кодекс е един от големите проблеми. Така, както съществува в момента текстът, и възможностите по Наказателнопроцесуалния кодекс, излиза, че едва ли не във всички случаи може да се налага административна санкция глоба по чл. 78а, само ако лицето, извършило престъпление, признае, независимо на кой етап. Полицията извършва действия по разкриване, извършва действия по разследване, прокурорът внася обвинителния акт с доказателствата и ако той си признае – тогава няма лишаване от свобода. Много често тези престъпления се вършат от лица, които са с трайна криминална нагласа. Единственият начин за реализация на специалната превенция по отношение на тях е фактическо лишаване от възможността да вършат други престъпления. А иначе, прилагайки слизане под минимума и замяната на лишаването от свобода с административна санкция глоба, се дава фактическата възможност на извършителя с трайни криминални нагласи – става въпрос за хора, имаме справка, по 10-15-20 пъти осъждани, не извършили регистрирани престъпления, а осъждани!... И резултатът от превенцията е този, че вършат и вършат нови престъпления.
Искам от Вас в частност и от всички народни представители една силна подкрепа на Народното събрание чрез измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс да се предвидят специално тези случаи и прилагането на замяната на лишаването от свобода да става само в изключителни случаи, то да е недопустимо по отношение на лица, които многократно са извършили престъпления. Не че не казвам, че ние ги хващаме, а те ги пускат. Въпросът е да е ясно, че, когато е разкрито престъплението, когато е доказано, едно лице, признава или не признава, това не влияе на размера на наказанието. Може да признае преди да сме го разкрили, преди да сме доказали. А след това и да признава, да не признава – прокуратурата внася обвинителния акт, съдът го осъжда. Тоест, втвърдяването на наказателната политика, ограничаване чрез лишаване от свобода на лицата с трайни престъпни нагласи, лицата, които многократно са извършили престъпления.
Ето това са нещата, които трябва да имаме като политика в този момент. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Банкова, имате право да зададете два доуточняващи въпроса в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, преди да си сложа картата, ще ми позволите да направя едно сравнение в конкретния отговор...
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Картата, картата, ако обичате!
СТЕЛА БАНКОВА: Не бързайте!
РЕПЛИКИ: Картата, картата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сложете си картата, аз ще Ви дам 30 секунди.
СТЕЛА БАНКОВА: ... конкретния и активен отговор, който Вие ми дадохте в сравнение с отговора, който получих на два мои въпроса преди две години. Съгласна съм с Вас, че трябват драстични наказания. Имате моята пълна подкрепа в това отношение.
Искам да Ви кажа още нещо. Най-драстичния пример за бездействието на държавните органи е ужасът, в който от 1990 г. живеят хората от с. Мечка.
Уважаеми господин министър, неслучайно умишлено Ви цитирам имената на селата и на хората, защото хората биха искали да чуят конкретно в тяхното село, в различни краища на България как ще им помогнем. А тази статистика за намаляване на престъпността с 11% нали разбирате, че няма много да ги стопли?
Това с. Мечка стана печално известно със седемте убийства, с изнасилванията на възрастни жени и с ежедневните кражби. Няколко пъти ходих в с. Мечка, видях опустошените къщи и градини. Жителите на селото директно признават, че започват да си купуват оръжия. През миналата година в с. Мечка дойдоха наведнъж министър, областен управител, окръжен прокурор, шеф на РДВР. Обещаха помощ, хората обаче и до днес я чакат.
Господин министър, с тревога ще Ви цитирам част от публикации в плевенската преса: „Братя българи, грабвайте оръжието, защото полицията не може да ни защити!”. Това каза възрастен човек по време на срещата на хората с полицията и местната власт. И тук хората подозират, че бездействието на властта не е случайно. Ясно е, че определени фирми ще изкупят на безценица ограбените къщи и имоти.
Господин министър, там живеят предимно възрастни хора, няма на кого да се опрат, освен на държавата.
Питам Ви съвсем добронамерено: към този конкретен отговор, който ми дадохте, моля Ви, ако обичате, бъдете още по-конкретен в следващия си отговор не само за да успокоим поне малко жителите на с. Мечка, а в момента ни слушат хората от всички малки села и градове в България, които са потърпевши от този вид престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър. Имате три минути да отговорите на тези два въпроса.

МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Банкова! Аз няма да влизам в конкретика, защото специално за село Мечка за пръв път чувам от Вас. Но пак казвам: ако слуша директорът на Областната дирекция на вътрешните работи, в понеделник ще очаквам от него някаква информация специално за тази цел. Ако не слуша, ще помоля да му се обадят от кабинета ми и го помолят за тази работа. И тогава ще набележим и конкретните мерки за това село.
Иначе напрежението на ресурса и на хората е доста сериозно. Моля обаче за едно разбиране за цената на сигурността, цената, която държавата плаща и която може да си позволи да плати. Защото много често тежки престъпления, тежки нарушения на обществения ред ангажират огромен ресурс. В същото време знам, че значимостта дори на най-малкото посегателство за човека, срещу когото е извършено, е изключително голяма. Той губи вяра във възможностите на държавата да защити неговите права и свободи.
Няма да Ви давам големи обещания. Но си мисля, че можем да разработим някаква програма за по-засилено присъствие, да бъдат издирени лицата, които извършват най-често такива престъпления, защото не мисля, че става въпрос за някакви кой знае какви опитни престъпници, става въпрос за местни контингенти, поне така си мисля, но да не се изказвам прибързано, и да поискаме от прокуратурата, от органите на полицията бързи и неотложни действия в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Банкова, имате думата да изкажете Вашето отношение по получените отговори.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, благодаря. Ясно е, че има нужда от жестоки санкции. Аз ще Ви подкрепя във всяко едно отношение.
Убедена съм, че липсата на воля да се въведе ред в изкупуването на цветни метали е една от причините за наглостта на крадците. Отидох в няколко такива пункта, видях с очите си явно крадени предмети – пръскачки, медни съдове, железни врати, някои от тях бяха жестоко натрошени. Никъде не успяха да обяснят произхода на тези предмети.
Господин министър, според мен е необходим пълен държавен монопол за изкупуването на цветни метали. Така ще прекъснем криминалната верига при изкупуването на цветни метали.
Ще Ви дам още един пример как можем да бъдем полезни на българските граждани, за да опазим жилищата и имотите им. Преди повече от една година с господин Минчо Христов предложихме поправка в Наказателния кодекс – да се криминализира подправянето на документи с цел жилищна и имотна измама. Получихме подкрепата от Главна прокуратура, Националната следствена служба и от Комисията по правни въпроси. Недоумявам защо, след като законът мина на първо четене, беше отхвърлен на второ четене?! Считам, че тук трябва да се намеси Държавна агенция „Национална сигурност” и да провери цялата криминална верига за жилищни измами, нотариуси, съдии и да стигне до българския парламент. Питам се защо едва сега правителството заговори за необходимостта от тази поправка.
Ще Ви дам още един пример за разумно и полезно за българските граждани предложение. Миналата седмица предложих земята под блоковете да бъде дарена на живеещите в тях. Налице е парадокс: хората, купили жилище преди 30 или 40 години, не притежават земята под него. В момента някои общини започват да рекетират гражданите да плащат тази земя. Смятам, че не бива да допускаме това по никакъв начин!
Още веднъж благодаря за Вашата готовност да помогнете и на жителите в плевенските села, а и на десетките и стотици потърпевши в цялата страна. И отново да Ви уверя, че ще имате пълната ми подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков, относно диференцираното заплащане на служителите от системата на Министерството на вътрешните работи.
Господин Величков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Оценявам, че Вие заварихте една институция с тежки проблеми, най-важният от които е кадровият. Както всички знаем, неговото решаване зависи в изключителна степен от материалното стимулиране, тоест от заплатите на служителите на МВР.
В тази връзка разбирам и Вашите усилия за решаването на този въпрос, макар и в частичен аспект. Допускате ли обаче, че диференцираното заплащане, тоест определянето на по-високи заплати на разследващите полицаи в Бургас, Варна и София няма да предизвика негативен отзвук сред останалите служители, както и сред останалите териториални поделения на МВР?
Наред с това, ще търсите ли и едно по-радикално решение на този проблем, като чувствително бъдат увеличени заплатите на целия кадрови състав на Министерството на вътрешните работи? Разбирам, че това не е въпрос по Вашите сили и не можете да го решите. Но бих искал да знам Вие ще настоявате ли и ще го поставите ли пред правителството и съответно пред парламента? В тази връзка искам да Ви уверя, че Вие ще получите необходимата подкрепа поне от по-голямата част от депутатите в българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Величков.
Господин министър, имате думата по този изключително важен въпрос.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Величков, хубаво е, че поставяте този въпрос, защото той ежедневно и ежечасно е на вниманието на ръководството на министерството. Искам само да посоча, че за последните 4 години заплатите в Министерството на вътрешните работи са нараснали с 51% - един ръст, който може би в друга страна от Европейския съюз би изглеждал внушителен, но мен не ме задоволява. Това не може да задоволява и хората, работещи в Министерството на вътрешните работи.
Вие поставяте въпрос, но преди това искам да изясня следното. На база на мое решение и заповед бяха увеличени възнагражденията с най-висока стъпка в София, с по-ниска стъпка във Варна, Бургас и Пловдив, защото в тези градове криминогенната обстановка, тежестта на службата, натоварванията на състава, недокомплектът или по-скоро недокомплектоваността – да използувам по-цивилизован термин, непопълнеността на състава, постоянното текучество са най-тежки. И ако сравните, ако се анализира обстановката в страната, това ще се види съвсем ясно. Много хора напускат службата, защото при ниска безработица и добро заплащане в частния сектор, което също е резултат от политиката на правителството, наистина заплатата в държавния сектор, в частност в Министерството на вътрешните работи, не удовлетворява тези хора.
Само ще Ви кажа да знаете, че през 9-те месеца на тази година близо половината – 47 на сто от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността на гражданите – 38 836 броя, са извършени на територията, обслужвана от Столичната дирекция на вътрешните работи. Двадесет и четири процента съответно са извършени на територията на Бургас, Варна – около 7-8% и в Пловдив – около 7%. Вие виждате, че в тези места структурата, щата – нещо, което в момента решаваме, са с една наследена инерция от преди двадесет-тридесет години, когато демографските и социално-икономическите процеси са очертавали друга криминогенна география на страната. Това е състоянието. Вие сте работили в тази система, добре разбирате какво говоря.
Именно заради това, с ясното разбиране, че ще има недоволни, няма промени, няма реформа, при която всички да са доволни, трябва да бъдат доволни тези, които наистина влагат всичките си усилия. Ние ще търсим постоянни възможности, независимо дали работят в столицата, в големите окръжни градове или в малките районни полицейски управления, да получават едно достойно заплащане. Но ще търсим и пътища за диференцирано заплащане. Последното ми решение отпреди десетина дни, става въпрос за разследващите полицаи в София, където предвидихте този път само за разследващите, лятото беше за целия оперативен състав – и за охранителните, и за оперативните, и за разследващите, но този път само за тях има една стъпка на увеличение. Защото, когато някой чуе, че става въпрос за 200-250 дела на производство годишно, няма човек, който разбира от тази работа, независимо дали е българин или чужденец и да приеме това за нормално. А не могат да бъдат по-малко, защото това е състоянието, защото текучеството е голямо, нежеланието за постъпване на такава работа е голямо. Въпреки че има възможността оперативни да преминават в досъдебното производство. Няма голямо желание. И трябва да си зададем въпроса защо няма.
Аз виждам в диференцираното заплащане възможности за уплътняване на функциите на министерството, възможности за едно по-съответно възнаграждение с оглед на продукта, който се дава. Защото много хора знаят, че има и служба, която е много по-лека. Тези, които са на по-леката служба, имат възможността, отворени са да преминат на тези функции, на тези длъжности, които ние смятаме, че са изключително отговорни и тежко натоварени. Те не са спрени. Даже ще ги приема с много голяма охота.
Знам, че въпросът за диференцираното заплащане не се приема от всички радушно. В същото време всички трябва да разберат, че това е пътят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Величков. Имате правото на реплика към получения отговор.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин министър. Благодаря за информацията, която дадохте. Да, аз наистина зная какво значи да се работи в следствие и какво значи да се разследва. И ако някога ние имахме около 150 дела, сега, както казвате, са 250 дела. Така че ясно ми е за какво става дума.
Аз не Ви упреквам за това, че подхождате по този начин – диференцирано, искате да стимулирате най-натоварените. Но аз съм провокиран от поставянето на този въпрос и от други съображения. Абсолютно ненормално е в една държава за една и съща по характер отговорност и обем дейност да се плаща по доста различен начин. Какво имам предвид като пример? Следователите и дознателите вършат почти една и съща работа. Често пъти дознанията са по-тежки. Има дознания по-тежки от следствия. Това е факт. В същото време заплатите са в съотношение 1:2,5, даже към 3. Аз не твърдя, че заплатите на следователите са много големи. За тяхната работа това е адекватно заплащане. Но са мизерни за тези техни колеги, които по същество вършат същото.
Подобно е и съотношението в службата, която създадохме ДАНС – МВР. ДАНС отговаря за сигурността за държавата. А нима отговорността на МВР е по-малка? И в това отношение аз бих поставил въпроса: къде е най-голямата заплаха за България вътре или отвън? Отвън не е, защото имаме сериозни съюзници. Но вътре МВР няма много съюзници. И затова вместо това, което днес видях – ние да похарчим 740 милиона за две корвети, нека да позабавим тази покупка някоя и друга година и тези пари да се дадат именно в МВР, където е битката и където ефектът за сигурността в България ще бъде много по-голям.
Това ми е въпросът и го поставям неслучайно сега, защото предстои приемане на бюджета. Смятам, че наред с просветата и здравеопазването, МВР и адекватното заплащане на този състав на МВР е изключително актуален въпрос. Затова го поставям на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, колега Величков.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Величков. Благодаря за грижата, която проявявате, стига тя да не е в контекста на една дискусия по преразпределяне на процентите в брутния вътрешен продукт, на което аз няма да се подам. Все пак има макрорамка, в която са заложени параметрите. Но Вие наистина поставихте много по-голям въпрос – разликите в заплащането за относително еднаква дейност. И наистина в следствието заплащането е пренатовареност около 4 дела на човек годишно, даже и по-малко, са пъти по-високи, отколкото в Министерство на вътрешните работи. Това е големият проблем, който често води и до демотивация. Така че, от друга страна, едно стимулиране и извеждане само на разследващите полицаи веднага поставя в неравностойно положение оперативните работници. Ние без оперативните работници не можем да постигнем резултат в разследването. А хората, които денем и нощем от охранителната полиция, са под дъжда, на улицата. Те също изпълняват изключително важна функция. Така че това трябва да става внимателно, трябва да става с оглед конкретната натовареност и анализ на криминогенна обстановка и цели, които си поставяме. Цели по изпълнение на функциите, които са ни възложени.
Така че Ви благодаря за възможността, ще търсим пътища за увеличаване на заплащането, ще търсим средства и за повишаване на техническите способности на полицията. Защото в съвременния свят много често с техниката можеш да постигнеш резултати, които не можеш да постигнеш с полк, с взводове и с роти, можеш да ги постигнеш с едно техническо средство. Така че усилията на правителството са насочени в тази посока – подмяна на материалната база на техническите възможности и усилване на капацитета на полицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към последното питане в днешния парламентарен контрол, а то е на народния представител Ахмед Юсеин относно посегателства върху мюсюлманските молитвени домове – джамии.
Имате думата да развиете Вашето питане.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Религиозните права на българските граждани са гарантирани от Конституцията и законите на страната ни. Ние, мюсюлманите, се радваме на свободата от упражняване на обредите си. Винаги сме били мирни, трудолюбиви, толерантни и почтени граждани на общата ни родина. Но последните събития от няколко години създават основателни тревоги относно нашите религиозни права, по-специално от безбройните нападения, оскверняване на нашите джамии, нападения над мюсюлмани, религиозни училища, сградата на Главното мюфтийство.
Уважаеми господин министър, нашата страна е парламентарна република. Като народни представители от Парламентарната група на ДПС ние от трибуната на Народното събрание на 7 септември 2008 г. с декларация изразихме нашата тревога по този проблем. По наше предложение се проведе специално заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на 25 септември 2008 г. На заседанието ни беше представено тревожно писмо от главния мюфтия на мюсюлманите в България за по-важните, конкретни нелицеприятни случаи за последните три години. По време на дебата в комисията ние сме удовлетворени от това, че всички колеги от всички парламентарни групи споделиха нашата болка. На заседанието присъстваше и заместник-министърът на МВР. Обещано ни бе, че работата на МВР за разкриване на престъпленията ще продължи. Обеща ни се също, че всеки отделен случай няма да бъде в графа “извършителят неизвестен”, както е било до момента.
Уважаеми господин министър, на 18 октомври 2008 г. е извършено поредното посегателство на джамията в гр. Плевен, поради което ние силно сме възмутени. Член 37, ал. 1 от Конституцията ни, чл. 3, ал. 3 от Закона за вероизповеданията гласят: държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания.
Уважаеми господин министър, имайки предвид тези факти и Закона за МВР, ми разрешете да Ви попитам: какви мерки са предприети от органите на МВР за разкриване на тези опасни за нас инциденти? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин министър, имате думата да дадете отговор на питането на народния представител.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Юсеин, предишен отговор по този въпрос най-общо аз Ви дадох в края на м. юни. Затова сега ще тръгна с този последен случай, който Вие цитирате – от 18 октомври.
Извършителят е разкрит – става въпрос за 15-годишно момче, което след загубата на баскетболния отбор на „Спартак” от гостуващия тим от Турция е решило да украси храма като израз на отношение на спортните си страсти. Материалите по случая са докладвани на прокурора, а с малолетния ще работят от детската педагогическа стая. Проучванията са отнели доста време. Разследването е продължило доста дълго време, но е хубаво, че този случай е приключил, защото той е някакъв знак за отношението на органите на Министерството на вътрешните работи. Аз ползвам трибуната, за да благодаря на служителите, които са разкрили този случай.
По случаите от лятото, които коментирахме – аз съм Ви информирал, са образувани полицейски проверки, извършени са оперативно-следствени действия.
Имам една молба обаче: нека по-бързо да има комуникация при извършването на такъв тип деяния, защото в плевенския случай сигналът е постъпил в Министерството на вътрешните работи два дни по-късно от извършването на деянието. Така че молбата ми към Вас и към тези, които слушат най-вече, е: когато има такъв тип престъпления, които застрашават, които увреждат религиозните чувства на гражданите, които по особен начин въздействат и върху общественото мнение, и върху гражданите от една или друга религиозна група, нека да има по-голяма обществена нетърпимост, нека да има по-силна сигнална функция на гражданите и, разбира се, възпитанието, което тръгва още от детската градина, за такъв тип посегателства, които са изключително опасни за спокойствието на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, заповядайте за два доуточняващи въпроса, ако имате такива.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз искам да благодаря на Вас и на Вашия екип специално за случая Плевен. След нашата декларация в българското общество се разрази дебат, че няма напрежение. Тук, пред мен, е писмото на Главното мюфтийство, в което са дадени очебийните неща, които са станали в продължение на три години. Те са над 30!
Имайки предвид това, ние усещаме, че има някакъв негативизъм към нас, към нашето вероизповедание. От векове сме живели в мир, взаимно уважение и търпимост. В последните три години това ни тревожи. Ще Ви връча това писмо на Главното мюфтийство, за да се убедите, защото по медиите се тиражира – хората живеят спокойно.
В село „Х”, в Света Петка снощи дадоха – толкова спокойно живеят, там живеят спокойно. Я църквата ако някой я нашари или ако някой нашари джамията, сигурно няма да има спокойствие в това село! Ще има някакво напрежение. Тези факти показват, че в дадени населени места на територията на страната ни има такова напрежение.
Аз искам да разбера: има ли специален екип във вашето министерство, който да се занимава с религиозната търпимост, защото това са опасни тенденции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото на отговор? Има един по-конкретен въпрос.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз ще предоставя на полицията тези случаи, които ми давате, за да видим докъде се е стигнало по тях – по всеки конкретен случай. Сигурно по част от тях са приключили досъдебни производства, някои са разкрити, някои не са разкрити.
Принципно няма специален екип в Министерството на вътрешните работи, който да се занимава в този контекст, в който Вие ме питате. Ние разглеждаме тези деяния в по-тесния контекст – като криминални деяния, криминализирани в Наказателния кодекс. Една по-сериозна анализаторска работа би трябвало да се извърши от органите, които следят за националната сигурност - като анализ на този тип отделно взети криминални деяния.
Ние не бива винаги да смятаме, че става въпрос за противопоставяне и напрежение, защото има доста такива случаи. Своевременното им разкриване пък е възможност да се предотврати една или друга спекулация по този въпрос. Това се случва с мюсюлмански храмове, с християнски храмове, с гробища, със синагоги.
За съжаление, в последните години ескалацията на напрежение и политическо говорене от отделни политически сили възбуди в определени обществени среди такъв тип нагласа за оскверняване, за увреждане на религиозни храмове, на гробища – нещо, което е отговорност на цялото общество. То не може да бъде решено нито само с Вашия въпрос, нито само с моя отговор, нито с действията на един или друг полицай или прокурор. Това е въпрос на обществено възпитание и говорене.
Благодаря Ви още веднъж, че поставяте този въпрос за пореден път. Ще проверя специално докъде са стигнали тези случаи. Ще трябва много да направим като общество, за да стигнем до онзи модел на верска търпимост, който прави обществото по-спокойно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Юсеин, имате думата да изложите Вашето отношение по получените отговори.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в парламентарната група обсъдихме въпроса. Черпейки опита на други страни, стигаме до извода, че когато има такова напрежение, Министерството на вътрешните работи съвместно с Министерството на образованието наблягат на учебното съдържание, на религиозната толерантност и т.н.
Вие казахте, че има нападнати синагоги. В Комисията по правата на човека и вероизповеданията досега не сме се натъкнали на такъв случай. Имаше един случай в еврейските гробища в Русе.
Ние усещаме, че по отношение на нашите молитвени домове има нетърпимост – това са фактите.
Аз Ви благодаря за разбирането, благодаря и на Вашия екип за бързото действие – специално за случая Плевен. Ние усещаме, че държавата няма ресурса всеки молитвен дом да бъде пазен. Все пак трябва да се има предвид – когато има особени случаи в дадено населено място, тези домове да се пазят, за да няма такива тревожни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, часът е 14,03.
Да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за участието му в парламентарния контрол.
Позволете ми да ви направя съобщение за заседание на Комисията по земеделието и горите – във вторник, 18 ноември 2008 г., от 11,30 ч. в зала 130 на пл. „Княз Александър І”.
Следващото ни заседание е на 18 ноември 2008 г., вторник, от 14,00 ч., както гласува пленарната зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)





Заместник-председатели:

Любен Корнезов


Юнал Лютфи


Секретари:

Митхат Метин

Мирослав Мурджов