Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Иван Илчев и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания.
Първо ще пристъпим към гласуване на проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на постоянни комисии и подкомисии за контрол върху службите за сигурност. Всъщност има четири проекта. Съобразно нашия правилник ще пристъпим към гласуване на тези проекти за решения по реда на постъпването им.
Първо поред е Проекторешение № 854-02-94 с вносител Борислав Ралчев и група народни представители, постъпило на 12 септември 2008 г. От справката, която направих, се установи, че проектът за решение с вносител Борислав Ралчев и група народни представители е представен, но не е прочетен като решение. Ще помоля някой от вносителите, не виждам господин Ралчев, да прочете самия текст на решението.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
„РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
§ 1. В чл. 17, ал. 2 се създава нова т. 25 със следното съдържание: „Комисия по дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”.
§ 2. В чл. 19, ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание: „Комисията по дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” се формира на паритетен принцип от представители на управляващото мнозинство и опозицията.”
§ 3. В чл. 19, ал. 3 се добавя второ изречение със следното съдържание: „Председателят на Комисията по дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” е представител на опозицията.”
§ 4. В чл. 25, ал. 4 след думите „по отбраната” текстът се изменя и допълва, както следва: „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Уважаеми народни представители, гласуваме проекта за решение с вносители Борислав Ралчев и група народни представители.
Гласували 182 народни представители: за 63, против 38, въздържали се 81.
Проектът не се приема.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, това е проект за решение, който отразява или би трябвало да отразява логиката на една бъдеща парламентарна комисия, съставена на паритетен принцип и се ръководи от представител на опозицията. По този начин ние считаме, че се създават тези институционални условия, които ще предпоставят ефективен парламентарен контрол. Това, което се предлага в другите проекторешения, просто е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване проекта за решение с вносители Борислав Ралчев и група народни представители.
Гласували 172 народни представители: за 62, против 44, въздържали се 66.
И този път проектът не се приема.
Второ по реда на постъпването е Проекторешение № 854 02 95 с вносители Елеонора Николова и група народни представители. От справката, която направихме, се установи, че и това проекторешение не е прочетено в пленарната зала. Разисквано е, представено е, но самото решение не е прочетено.
Ще помоля госпожа Николова или някой от вносителите да прочете текста на решението.
Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми колеги, чета ви проекта за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„§ 1. Създава се нова постоянна парламентарна Комисия за наблюдение и контрол на Държавната агенция „Национална сигурност” и използването на специални разузнавателни средства.
§ 2. Комисията се състои от общо 9 народни представители, по един от всяка парламентарна група и един представител на независимите народни представители.
§ 3. За председател на Комисията се избира член на Комисията, представител на парламентарната опозиция.
§ 4. Заседанията на Комисията са закрити, освен ако Комисията не реши друго в началото на всяко заседание.
§ 5. Комисията се създава за срока на продължителността на мандата на Четиридесетото Народно събрание.
§ 6. Комисията ще има следните правомощия:
1. Да изисква и получава информация за действията на Държавната агенция „Национална сигурност”.
2. Да се запознае с годишния бюджет на ДАНС и с размера на средствата, предвидени и изхарчени за оперативно-издирвателни и оперативно-технически дейности, както и да следи за изразходването на публични средства за тези цели.
3. Да следи за правилната употреба на събрания доказателствен материал от СРС, съгласно Закона за специалните разузнавателни средства.
4. Да гарантира пред Народното събрание и обществото, че дейността на ДАНС е в интерес на националната сигурност и в съответствие с Конституцията и законите на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на проекта за решение с вносители Елеонора Николова и група народни представители.
Гласували 177 народни представители: за 48, против 30, въздържали се 99.
Проектът не се приема.
Госпожо Николова, заповядайте за процедура.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми госпожи и господа, предложението е направено в първия работен ден от есенната сесия – мисля, че на 15 или 16 септември, и всъщност изразява волята и мисълта, която сме имали, когато сме приемали Закона за ДАНС. Това е да има постоянна комисия съобразно чл. 132, ал. 1 от Закона за ДАНС; тази комисия да бъде създадена наистина на паритетен принцип, тоест да има представители на всички сили, представени в парламента; председателят на комисията да бъде представител на опозицията. Такава воля изразиха и управляващите, когато приемахме Закона за ДАНС. Аз си спомням лично изявленията на министър-председателя, че такава комисия трябва да бъде оглавявана от представител на опозицията.
За мен най-ценното, което сме записали в проекта за решение, е, че тази комисия ще гарантира на обществото, че ДАНС действително работи в интерес на националната сигурност и разкриване на крупните престъпления по високите етажи на властта, поради което ви моля да подкрепите този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване проекта за решение с вносители Елеонора Николова и група народни представители.
Гласували 180 народни представители: за 43, против 43, въздържали се 94.
И този път проектът за решение не се приема.
Третият проект за решение по реда на постъпването е под № 854-02-117 с вносители Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров. Той е внесен на 30.10.2008 г.
Уважаеми народни представители, тук е по-сложно, затова се обръщам към вас за внимание, тъй като по проекта за решение има направени в пленарната зала предложения от народните представители Елиана Масева – по § 2. Народният представител Елиана Масева има и друго предложение направено в пленарната зала по § 3. Има три предложения направени в пленарната зала от народния представител Ангел Найденов.
От справката, която направихме всъщност се оказа, че този проект за решение не е прочетен, затова ще помоля господин Найденов да прочете текста, така както е внесен. Разбира се, че ще подложа на гласуване и предложенията, които са направени в пленарната зала.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам следния проект за решение:
„§ 1. В чл. 17, ал. 2 се създава нова т. 25 със следното съдържание:
„(25) Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
„§ 2. В чл. 17 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се състои от 6 народни представители – трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията, включително на независимите народни представители”.
„§ 3. В чл. 17 се създава нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”:
1. Осъществява парламентарен контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. Приема с решение становище по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност” и го предлага за утвърждаване от Народното събрание.
3. С решение на Народното събрание осъществява парламентарен контрол по отделни разработки, по ред, определен от комисията.
4. Комисията заседава само в своя основен състав.
5. В двуседмичен срок от влизане в сила на решението комисията утвърждава вътрешни правила за работа”.
§ 4. В чл. 17, ал. 5 става ал. 7.
§ 5. В чл. 18, ал. 1 накрая се добавя израза „с изключение на постоянната комисия по чл. 17, ал. 2, т. 25”.
§ 6. В чл. 19, ал. 1 накрая се добавя израза „с изключение на постоянната комисия по чл. 17, ал. 2, т. 25”.”
Господин председател, да прочета ли и редакционните предложения за информация на залата?
Нека да представя предложенията за редакционни поправки, които аз съм направил – в § 3, в новата ал. 6 на чл. 17, т. 3 се изменя така:
„3. По предложение на комисията с решение на Народното събрание се осъществява контрол по текущи оперативни дела по ред, определен с правилата за работа на комисията”.
Към текста към т. 4 след думата „състав” се добавят думите „като заседанията й са закрити”.
Точка 5 се изменя по следния начин:
„5. В двуседмичен срок от влизане в сила на решението комисията приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, чухте внесения проект за решение и трите предложения, които господин Ангел Найденов е направил в пленарната зала.
Аз съобщих, че има две предложения направени от народния представител Елиана Масева. Ако тя желае и ме упълномощи, ще прочета предложенията й в пленарната зала.
Госпожа Масева е направила следното предложение в пленарната зала – в § 2, новата ал. 5 към чл. 17 думите „шест народни представители - трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията, включително на независимите народни представители” да се заменят с думите „девет народни представители - трима представители на мнозинството, петима представители на опозицията и един от независимите народни представители”. Така ли е, госпожо Масева? Така е.
Има още едно предложение направено от госпожа Масева: в § 3, в новата ал. 6 към чл. 17, т. 3 и 4 да отпаднат. Нали е така, госпожо Масева? Така е.
Думата има народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз миналата седмица взех думата и призовах мнозинството. Днес ще го призова отново: нека да направим компромис.
Изключително важен е днес компромисът в тази зала, за да има постоянно действаща комисия. За този компромис аз ви предлагам следния текст:
„В § 3, т. 3: „Комисията взема решение с консенсус за осъществяване контрол върху оперативни дела. Контрол върху текущи оперативни дела се осъществява само в изключителни случаи”.
Така не ангажираме Народното събрание да се меси или да има нужда допълнително да говори по текущи оперативни дела. Това е, за което аз вече апелирах.
Нека само ви напомня, че при текущи оперативни дела става въпрос за антитерористични акции, става въпрос за корупция по високите етажи на властта и няма как ние тук да възпрепятстваме работата на службите.
Направила съм проверка в повечето от европейските текстове. Смятам, че този компромис е компромисът, който ние всички дължим, за да не бъдем в задния двор на Европа.
Моята молба към Българската социалистическа партия е да ревизира този текст и да приеме, че в комисията ще се работи професионално и ще има истински консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност, Вие при изказването си, и при дискусията правите същото предложение. Аз си спомням, да. Предлагате да гласуваме такъв текст като вариант на точка, като заместващ текст.
За процедура имате думата, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Господин председател, струва ми се, че сме във фаза, в която така поднесени предложения не могат да бъдат разглеждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие не се мотивирате, господин Ралчев, но това не е толкова пределно ясно. Имаме такава практика.
Плюс това, уважаеми народни представители, изправени сме пред гласуване на решение.
(Народният представител Борислав Ралчев желае да вземе думата отново.)
Аз Ви дадох думата, сега аз ще обясня!
Решенията се приемат с едно гласуване. Това не е закон, че на първо четене да се мине по текстовете, че между първо и второ четене да се правят предложения, така че могат да се правят предложения, подлагат се на гласуване и ако се приемат – приемат.
Най-напред ще гласуваме предложенията на народните представители и след това ще преминем към гласуване на общия текст на решението.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева, направено в пленарната зала, относно § 2, който прочетох преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 56, против 76, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, това предложение е алтернативно на предложението на управляващата коалиция. Тъй като съществува огромно недоверие към това, което се случва в тайните служби, предлагам всички парламентарно представени групи да имат по един представител в тази комисия. Считам, че това алтернативно предложение съответства повече и е много по-адекватно на ситуацията, в която се намираме, след като не приехте предложението на колегата Ралчев и на Елеонора Николова. Справедливо е всяка парламентарна група да има по един народен представител, защото това не е проблем на управляващото мнозинство. За да има контрол и той да бъде адекватен, е нужно всички опозиционни партии да имат своето представителство. В обратен случай ерозията на недоверието ще нараства. Затова ви моля да прегласувате предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева относно § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 64, против 70, въздържали се 38.
И този път предложението на народната представителка Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народната представителка Елиана Масева относно § 3. Преди малко прочетох този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 62, против 84, въздържали се 28.
Предложението на народната представителка Елиана Масева не се приема.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, моето предложение е да отпадне т. 3, която гласи, че със санкции и с решение на Народното събрание, което няма да разбира и за какво гласува, тази комисия може да проверява конкретни оперативни дела. Искам да ви кажа, че това решение е противозаконно, защото съгласно Закона за класифицираната информация с решение на комисия или на Народното събрание народните представители имат пълен достъп до класифицирана информация. Това е създаването на нов ред, който противоречи на закона. Поради това ви призовавам да подкрепите предложението тази точка да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте направили предложение по т. 3 и т. 4.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Уважаеми колеги, имам предложение да отпадне и т. 4, която е противоконституционна. В краткото решение има две огромни нарушения – едното е противозаконно, а другото – антиконституционно. Не може да се забранява на народни представители да присъстват в заседанията на парламентарните комисии. Разбира се, има едно ограничение – без право на глас. И ако сега не подкрепите моето предложение да отпадне тази противоконституционна точка, Народното събрание за пореден път по една от най-чувствителните теми ще докаже, че защитавайки управляващото мнозинство и липсата на достъп и контрол до най-важните и най-тайните служби, ще вземе днес решение - противозаконно и противоконституционно. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване втори път предложението на народната представителка Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 66, против 73, въздържали се 43.
И този път предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, народният представител Ангел Найденов в пленарната зала, а и тук го прочете за втори път, е направил няколко предложения, включително и по § 3, т. 3. Преди малко чухте народната представителка Мария Капон. Тя направи предложение за заместващ текст отново за т. 3. Ще го прочета още веднъж:
„3. комисията взема решение с консенсус за осъществяване контрол върху оперативни дела. Контрол върху текущи оперативни дела се осъществява само в изключителен случай”.
Така ли е, госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН (независим): Да, да. (Народният представител Георги Юруков иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на народния представител Георги Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Предлагам думите „в изключителни случаи” да отпаднат, защото в правото няма такъв случай. Няма дефиниция за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Контрол върху текущи оперативни дела се осъществява само в изключителен случай”. Ако отпадне „изключителен случай”, то какво остава?! „Контрол върху текущи оперативни дела се осъществява само”. То нищо не остава! (Оживление.)
Тогава трябва да падне цялото изречение. (Шум в залата.)
Ще гласуваме предложението на народния представител Мария Капон, както го е направила. После ще решим дали трябва да отпада нещо от него или не.
И така, гласуваме предложението на народната представителка Мария Капон. Аз го прочетох, а и тя го прочете преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 122, против 32, въздържали се 10.
Предложението на народната представителка Мария Капон се приема.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Как така изведнъж решихте да го приемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедурно предложение, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, моля да прегласуваме това предложение и да го отхвърлим! Този режим, който се предлага, е по-лош от това, което предлагат управляващите от БСП. Вие представяте ли си шест народни представители от опозицията и от управляващите да имат пълен консенсус, за да могат да прочетат едно дело? Това е абсолютен абсурд!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): А Вие какво смятате…
АТАНАС АТАНАСОВ: Това е абсолютен абсурд! Това ще блокира работата на въпросната комисия, ако изобщо бъде създадена, защото за всяко едно дело, да може да се прочете, ще трябва всичките шест народни представители в тази комисия да са „за”, всички да са „за”! Давате ли си сметка за какво става въпрос?
Така че ако наистина вие от управляващите искате да създадете такъв орган с такъв режим на работа, тоест да не може да работи и за да имитирате, гласувайте „за”! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 187 народни представители: за 117, против 64, въздържали се 6.
И този път предложението на народния представител Мария Капон се приема.
Господин Юруков, Вие направихте предложение за отпадане на думите „в изключителен случай”. Оттегляте ли го? Оттегляте го, следователно няма да го гласуваме.
Моля за внимание и се обръщам към господин Ангел Найденов. Вие сте направили предложение по т. 3, но вече е гласувано. Следователно няма да я подлагам на гласуване.
След това имате друго предложение - в § 3 новата ал. 6 към чл. 17, т. 4 след думата „състав” се добавят думите „като заседанията са закрити”. Това гласуваме ли го?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте това предложение на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 167 народни представители: за 116, против 40, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Ангел Найденов се приема.
Имаме още едно, последно предложение по текста. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ангел Найденов, което ще ви прочета още веднъж, за да се разбере за какво става реч.
„В § 3 новата ал. 6 към чл. 17, т. 5 се изменя така: „В двуседмичен срок от влизане в сила на решението, комисията приема вътрешни правила за работата, които се утвърждават от Народното събрание.”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Ангел Найденов.
Гласували 158 народни представители: за 112, против 43, въздържали се 3.
Предложението се приема.
И така, уважаеми народни представители, бяха приети предложенията на народните представители Мария Капон и две предложения на народния представител Ангел Найденов. Сега ще гласуваме текста на решението, така както е внесен, с тези три вече гласувани допълнения или поправки на самото решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 122, против 45, въздържали се 2.
Решението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моля да подложите на прегласуване текста, който току-що беше гласуван.
Уважаеми колеги, с приемането на това решение правите промяна в правилника, но такъв орган за контрол върху ДАНС няма да има, защото ще го съставите от представители на мнозинството и подбрани и удобни хора от независимите народни представители. Опозицията няма да участва в този фарс! Създавате някакъв орган и не му давате никакви правомощия, искате да имитирате контрол върху тайните служби, защото това ви е необходимо, за да докладвате и в Брюксел или не знам си къде другаде. Безсмислено е това, което правите!
Както се казва, вие вашата работа я свършвате, но за съжаление ще опозорите хора, които са седнали в дясната част на залата. Или може би те сами се опозоряват, разбира се.
Такава комисия няма да има, разберете го това нещо, с тези правомощия, които им давате, тоест не им давате никакви правомощия. Безсмислено е това, което правите, и е срам за Народното събрание! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване решението за създаване на комисията, така както беше прочетено тук и, разбира се, с вече гласуваните допълнения.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 125, против 47, въздържали се 3.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, има четвърто решение, което е във връзка с Комисията по отбраната. Вносители са Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров. По това решение има предложение на народните представители Елиана Масева, направено в пленарна зала, и на Ангел Найденов. От справката, която направихме, се вижда, че самият проект за решение е представен, но не е прочетен. Ще помоля господин Найденов да го прочете.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“§ 1. В чл. 22 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Към Комисията по отбрана се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба “Военна информация” към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои общо от 6 народни представители, членове на Комисията по отбрана, 3 представители на мнозинството и 3 представители на опозицията, включително на независимите народни представители. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени вътрешни правила, гарантиращи опазването на класифицираната информация и осъществяването на ефективен контрол.”
Редакционната поправка, господин председателю, е: в § 1 последното изречение на новата ал. 4 към чл. 22 след думите “по утвърдени” се добавят думите “от комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ако ми позволите, ще прочета и предложението на народния представител Елиана Масева, което тя е направила в пленарната зала: във втория абзац на новата ал. 4 към чл. 22 числото “6” да се замени с “9” и думите “3 представители на мнозинството и 3 на председателя на опозицията, включително на независимите народни представители” да се заменят с думите “3 представители на мнозинството, 5 представители на опозицията и 1 от независимите народни представители”.
И така, уважаеми народни представители, първо гласуваме предложението на народния представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 48, против 82, въздържали се 36.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Преминаваме към следващото гласуване. Има предложение на народния представител Ангел Найденов, който сега го прочете още веднъж.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 121, против 35, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Ангел Найденов се приема.
Преминаваме към гласуване на самия проект за решение, както е внесен, разбира се, вече с приетата добавка или поправка на народния представител Ангел Найденов.
Моля, гласувайте решението.
Гласували 153 народни представители: за 112, против 38, въздържали се 3.
Решението е прието.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председателю.
Правя процедура за прегласуване, задавайки три въпроса:
Какво прави служба на президента в упражнявания контрол върху изпълнителната власт в тази подкомисия? Защо едно разузнаване се радва на комисия, а второ – сигурно по-долен ранг, на подкомисия? И трето, защо в единия случай създавате рестриктивни, строги правила за контрол, а в другия либерални? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване проекта за Решение под № 854-02-118 с вносители Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров.
Гласували 155 народни представители: за 115, против 37, въздържали се 3.
И този път решението е прието.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие се изказвахте. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обсъждаха се и четирите проекта за решение, господин Атанасов! В една точка. (Реплики от народния представител Йордан Бакалов.)
Няма как. Точката беше една и всеки народен представител по съответната точка е имал възможност да се изкаже. Този, който се изказал, после няма право да обяснява отрицателния си вот.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
С решенията на практика създадохме комисията за осъществяване на контрол върху дейността на Държавната агенция за национална сигурност и съответно подкомисията в състава на Комисията по отбраната. Предлагам да преминем към предложенията и съответно към избора на състава на комисията, предлагайки членовете от парламентарните групи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са две комисии. Става въпрос за Комисията за ДАНС.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: За ДАНС.
Позволете ми да направя предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България за член на комисията и за председател на Комисията за контрол върху Държавната агенция по национална сигурност – госпожа Надка Балева.
Ако ми позволите, ще направя предложението и за подкомисията. От името на Парламентарната група на Коалиция за България за член на подкомисията от състава на Комисията по отбраната предлагам Атанас Мерджанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте най-напред да изчерпим въпроса.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на ДПС предлагам за член на Комисията за контрол върху ДАНС господин Касим Дал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за член на Комисията по контрол на ДАНС народния представител Минчо Спасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Досега са направени три предложения. Те са от мнозинството, а съобразно вече приетото решение комисията се състои от шест народни представители, от които трима представители на мнозинството. Така че мнозинството не може да прави повече предложения.
Господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
От името на Българска нова демокрация заявявам, че няма да излъчваме представител в тази псевдокомисия по съображения, които изложихме многократно досега. Начинът на приемане на всички предложения и особено на някои от тях, начинът на вземане на решения показва, че правилото за създаване на една такава комисия се обезсмисля абсолютно, поради което ние не можем да участваме в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, предвид направеното предложение от страна на ДПС ние виждаме още повече основание да не се създава тази комисия и опозицията да не участва в нея. Въпросът не е само по същество, по принципите и по правилата на тази комисия. След предложението на ДПС в тази комисия да влезе Касим Дал за нас от „Атака” е ясно, че ако тази комисия бъде създадена и в нея участва Касим Дал, това означава автоматично всички тайни на ДАНС да преминат в знание и в известност технологично, така както е правено досега, в турските тайни служби и в МИТ. Така че само по тази причина, с това лице, с този представител тази комисия не бива да съществува. Защото това е опасно за българската държава.
Преди около два месеца „Атака” изнесе данни за връзките на Касим Дал с тайните турски служби. Тогава не беше обърнато особено внимание, но нещата се разплитат постепенно. Това, което става със спонсора на ДПС Ковачки напоследък, дава основание и надежди да излязат и други истини, включително и тази, която изрекохме преди два месеца и която потвърждаваме и в този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, Вие искахте думата. Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили заявявам, че ние няма да участваме в така създадената бутафорна комисия. Явно управляващото мнозинство в момента пропуска нещо много важно, а то е, че за да бъде легитимна, в тази комисия трябва да има максимално широко представителство. Явно мнозинството не желае да има такова. Защото нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. И след като не желае, ние като опозиция няма защо да участваме и да прикриваме техни недотам добри ангажименти, които изпълняват. Мога да ви дам пример и от вчера и той е доста категоричен и доста ясен – непредоставяне на документи. В парламентарен контрол, оформен по този начин, ние няма да участваме.
И другото, което искам да ви предупредя още сега, за да не се окажете после изненадани и някой да не е разбрал, в следващия доклад на Европейската комисия няма начин това да не бъде отбелязано. Но ангажиментът и рисковете са си ваши, защото продължавате с политиката на ината, на упорството, а не на конструктивизма, който трябва да се приложи. Така че проблемът си е ваш.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Какъв инат, какво упорство, нали приехме предложенията!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Найденов, Вие бяхте предупреден и знаете за какво става въпрос. Участвайте си само вие от управляващото мнозинство и ще бъдете, повярвайте ми, много легитимни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да заявя от името на Демократи за силна България, че ние няма да участваме в този параван на БСП, НДСВ и ДПС. Това не е комисия за контрол. Вие искахте да има нещо, за което да кажете, че формално съществува, но практически няма да реализира контрол върху специалните служби. Постигнахте го. Постигнахте го с гласуването на този текст. След като го постигнахте, носете отговорността, ние няма да бъдем параван на това, което направихте. Ако някой желае от независимите народни представители да бъде такъв параван на тройната коалиция, нека го направи. Но ние от Демократи за силна България няма да правим подобни неща. Няма да си играем с вас, за да крием нещата.
Практически това, което направихте, е комисия, която няма да работи и няма да реализира контрол, а ще прикрива безобразията в специалните служби. Правете го, имате мнозинството, ефекта ще го видим - скандалите в областта на специалните служби продължават - но не искайте от тези, които наистина са опозиция, да участват в подобно нещо.
Затова ние няма да излъчим свой представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Български народен съюз? Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че аргументите, които колегите преди мен изказаха, са достатъчно ясни и бих ги потвърдил категорично. Смисълът на дискутираните текстове в крайна сметка беше да се създаде нормален и ефективен контрол върху службите. С това, което управляващата коалиция ни предлага, на практика ефектът няма да бъде постигнат. Затова ние смятаме, че присъствието в една такава комисия по-скоро е замаскиране на нещата, отколкото реално присъствие и реален контрол. Така че ние също смятаме, че не е необходимо участие по този начин. Това че независими народни представители биха подкрепили евентуално участие, едва ли би дало необходимата представителност на един такъв проект. Тоест тройната коалиция отново ще контролира нещата. При това положение ние от Български народен съюз не виждаме смисъла и ефекта от нашето присъствие там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, вие няма да предложите представител?
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да коментирам, но се прие предложението на госпожа Капон комисията да работи с консенсус. Ако един член от опозицията не е съгласен, тя не може да взима решения.
Доктор Георгиев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Много ви моля, зачитайте мнението и на независимите. Ние, за да сме станали независими, значи си имаме собствено мнение и понякога може да подкрепим едно, друг път - друго.
Госпожо Михайлова, не говорете от името на независимите, защото ние сме взели решение също да не участваме в тази комисия. И ако погледнете списъка от десетте народни представители, там също присъства подпис на независимите. Много ви моля, недейте да мислите, че независимите народни представители са някакво трето качество.
Моето предложение. Няма нужда от тази комисия в такъв състав. Или трябва да бъде подкомисия, както е Комисията по отбраната, както имаме и подкомисия към Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Всичко останало, което предлагате, води точно до тези разправии. Вместо да се обединяваме около една обща цел, вие всички правите точно обратното – да се разделяме и да се караме по много важни въпроси, касаещи нашата република.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да направя една процедура – тази комисия е безсмислена, ако тя ще съществува, ако в нея не влиза опозицията. Опитвам се да изляза от всички ченгеджийски ситуации, в които са включени част от опозицията или от мнозинството. Разберете, тази комисия за контрол е важна не само за България, важна е за това България да няма предпазна клауза. Няколко пъти го казвам: намерете начин да се договорим, да има достатъчно воля част от опозицията да влязат в комисията. Затова предлагам да се променят текстовете – трябва да има първо разум, после всичко останало. Мисля, че тук, в тази зала, са се събрали държавници. Това е най-важното.
Господин председател, предлагам отново да отложим с 24 часа гласуването, защото е абсолютно безмислено по какъвто и да е начин в този формат, опозицията да не участва в комисията или мнозинството да има самостоятелно 6 народни представители или трима. Тази комисия няма да функционира и това няма да е контрол. Затова е важно да се направят преговори и да се стигне до консенсус. Трябва наистина да има консенсус. Аз се опитах да дам текст на базата на дебата, който се водеше в залата за това, че народните представители от опозицията не искаха да се вземе решение за текущи оперативни дела, в рамките на залата.
Предложих компромисен текст. След като този текст не удовлетворява опозицията, смятам, че за България е важно да има наистина комисия, която да функционира. Ако някой предварително смята, че е обречена тази работа, то тогава няма смисъл изобщо да се губим времето, да правим каквито и да е текстове и да има такава комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Капон, аз поне така разбирам, Вие направихте процедурно предложение да отложим гласуването за състава на комисията с 24 часа. Така ли е?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Да. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За 24 часа няма такава процедура. (Народният представител Атанас Атанасов иска думата.)
Господин Найденов искаше думата, за да направи обратно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Найденов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Вие гледате първо към вашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Където искам, там ще гледам, господин Атанасов.
Господин Найденов, имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми народни представители, предлагам да не се приема предложението, което направи госпожа Капон. С огромно съжаление ще кажа, че очевидно няма никакви условия и никакво желание от страна на опозицията да приеме участието при каквито и да е други условия, в рамките на комисията и на подкомисията (реплики от народния представител Атанас Атанасов), в това число, приемайки процедурното предложение, което днес беше направено от името на опозицията и на народните представители от госпожа Мария Капон.
Още веднъж ще кажа: извървяхме своя път! Вие не желаете да направите тази крачка. Затова мисля, че е абсолютно безсмислено да отлагаме гласуването. Направили сме своите предложения, предлагаме да се гласуват, оставяме отворена възможността да обедините своите мнения, да излъчите своите представители, да постигнете съгласие помежду си на базата на изграждане на доверие помежду си и народните представители, които са независими, и тогава да предложите от ваше име състав на комисията и на подкомисията.
Предлагам да не се приеме, и да се пристъпи към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, предложението, което направи народният представител Мария Капон, е по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването.
Гласуваме предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 133 народни представители: за 4, против 88, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема. (Народният представител Станчо Тодоров иска думата за изказване.)
Няма изказвания, господин Тодоров. Има предложения, които трябва да се направят.
Чухме становищата на всички парламентарни групи. Направени са три предложения. Ако някой от независимите народни представители желае, да дойде тук да направи предложение за членове на комисията.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В изказването си онзи ден бях категоричен и точен, но никой в залата и тук представителството не разбра въпроса. Само Ангел Найденов се е сетил от това, което предложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много сложно сте се изказали, затова никой не Ви е разбрал.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, тази комисия ДАНС преди да се създаде, знаете моето решение, че не е необходимо създаването й. Тя беше в състава на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Тези сектори бяха към тези две министерства. Когато излязат от тези две министерства, съответно реално трябва тези комисии, които са създадени, Министерство на отбраната и Министерството на вътрешните работи трябва да се направят подкомисии, които да имат в състава си за контролната институция. Вие искате сега трета комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решението вече е прието.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Вие не предложихте това мое предложение. Само Ангел Найденов предложи от Комисията по отбраната подкомисия, а от Вътрешната комисия има ли подкомисия? Няма подкомисия.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Няма нужда от подкомисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, темата е друга.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Какво правим – две комисии? Вътрешната комисия не предлага подкомисия – правим Комисия за ДАНС, а Комисията по отбраната прави подкомисия също, за да контролира ДАНС. Как стават тези работи? Това е невъзможна работа и затова такава комисия не е необходима. Аз бих предложил Комисията по отбрана и Комисията по вътрешен ред да си направят подкомисии....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решението вече е гласувано, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Тази функция ДАНС трябва да бъде контролирана, иначе тя няма да бъде никак контролирана. А само тези две комисии могат да излъчат подкомисии. Предлагам варианта Вътрешната комисия да си предложи подкомисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах. (Смях.)
Има ли някой независим народен представител, който е в залата, да направи предложение за независим народен представител, тъй като той има право да бъде член на тази комисия.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма.
Тогава гласуваме направените предложения, а те са: народният представител Надка Балева за член и председател на комисията, господин Касим Дал – член на комисията и господин Минчо Спасов – член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 115, против 18, въздържал се 1.
Тримата народни представители са избрани.
Разбира се, комисията по силата на решението се състои от 6 народни представители. Другите три места не са заети. Когато има предложения за членове на комисията на незаетите три места, това предложение ще бъде поставено на гласуване. Имате възможност и независимите народни представители, и парламентарните групи да направят своите предложения.
Остана следващата подкомисия - направено е предложение от народния представител Ангел Найденов за член на подкомисията народният представител Атанас Мерджанов.
Припомням, че тази подкомисия към Комисията по отбраната също се състои от 6 народни представители – 3 представители на мнозинството и 3 представители на опозицията, включително и на независими народни представители.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ за подкомисията към Комисията по отбраната, която ще контролира съответните служби, предлагам господин Станимир Илчев за член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложи се народният представител Станимир Илчев.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ДПС предлагам народният представител Янко Янков за член и председател на тази подкомисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мнозинството изчерпа своя лимит, ако мога така да се изразя.
Има ли от други парламентарни групи предложения, респективно от независими народни представители, за тази подкомисия?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Смисълът на парламентарния контрол е в него да участва опозицията. Когато опозицията не участва, няма парламентарен контрол. Има контрол на мнозинството върху мнозинството, тоест има един затворен кръг, който не функционира реален политически контрол. Това са парламентарните демократични механизми.
В този смисъл при създаването на първата комисия за контрол върху дейността на ДАНС мнозинството се провали. Провали се, защото не пожела да създаде комисия, която реално да има правомощия да контролира съответната специална служба. Това се прави нарочно. Прави се, защото в този момент мнозинството е под удар, защото отвсякъде се руши неговият образ и се показват неговите пороци – мнозинство, което управлява страната с корупция и некомпетентност, както казват отвън.
В този смисъл това, което прави Народното събрание, са абсолютно излишни упражнения. Ако мнозинството иска да намери път към опозицията, трябва да седнем отново и да се видят правомощията на тези комисии, за да станат реално действащи. Това е начинът, това трябва да направи едно бъдещо мнозинство, ако иска реално да се бори с престъпността, ако иска реално да провежда „чисти ръце”.
Не да се държи по този начин, господин Найденов, както Вие се държите с опозицията, а по съвършено друг начин трябва да конструира системата за контрол върху службите, за да гарантира чистотата на управлението на страната. Това е най-важният урок от този сблъсък в тези дни при конструирането на тези комисии.
Аз вземам думата да кажа и това, че Демократи за силна България няма да излъчат представител и за подкомисията, която трябва да контролира Националната разузнавателна служба, изобщо службите на разузнаване, които са свързани с президента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние току-що правим поредното нарушение. В правилника категорично е записано, че всяка комисия може да си излъчва подкомисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, приехме решение.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Фактически Народното събрание сега излъчва подкомисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали има решение?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Нека всяка комисия да си представи хора, които ще бъдат в подкомисията. Защо е необходимо сега да изправяте залата в такова критично положение да избира подкомисия? Според мен това не е правилно и е нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам от тази трибуна да заявя, че председателят на Парламентарната група на Българската социалистическа партия доста манипулативно поднася събитията и фактите. Опозицията щеше да участва в предишната комисия, ако т. 3 и т. 4 бяха отпаднали, както ние предлагахме. Както се бяхме разбрали в зала “Запад”, господин Найденов.
Опозицията няма проблеми между себе си и мисля, че ви го демонстрирах. Вие обаче си мислехте, че има проблем между опозицията. Няма да стане. Това ви е големият проблем.
Специално за подкомисията – няма да участваме. Това също ви беше казано. Защото всяка комисия с решение може да си създаде подкомисия с всичките й функции и правомощия. Не е нужно да се променя правилникът, а още по-малко е нужно да излизате и да лъжете манипулативно, че има някакъв проблем в опозицията. Проблемът е при вас. Вие не желаете да има ефективен контрол и всичките ви действия показват точно това. Но вие ще си понесете отговорността, ще си понесете отговорността и за това, че това също ще бъде отбелязано в доклада. Вие ще си го понесете. А това кой е зад вас и ви кара да правите това, си е ваш проблем. Оправяйте се във вашата собствена партия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като че ли малко се пообъркахме, дано да не се окаже много.
За какво става въпрос? Става въпрос за контрол върху институции, които по силата на закона би трябвало да бъдат деполитизирани. Очевидно е, че начинът, по който ние изразяваме отделните си становища тук, са чисто политически, за съжаление, и цветово съвсем детерминирано оцветени.
Какво стана в крайна сметка? От една добра идея за осъществяване на парламентарен контрол, както бе вече посочено, свързано с една от основните функции на Събранието, се превръща в един фарс, който няма нищо общо със замисъла на парламентарния контрол.
Нещо повече, когато ставаше въпрос за съгласуване на мненията, понеже някои се обявиха като спасители на нацията, въпросните точки 3 и 4, за които беше реч, не съществуваха. Нещо повече, появи се една запетайка, в резултат на която запетайка оттук нататък можете да формирате комисия, както намерите за добре. Защото след запетайката фигурира една конструкция, която има твърде неопределен характер като статус за тези комисии.
Нещо повече, понеже става въпрос за контрол върху специалните служби, а те се делят в две категории – в единия случай, парламентарна комисия контролира една част от тях, а в другите случаи, една подкомисия контролира същите.
Нали разбирате, че тези подходи обричат на абсолютен неуспех основното начинание и то не може да бъде осъществено, поради което Българска нова демокрация няма да участва със свой представител и в тази подкомисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Сега, когато идеята на мнозинството се провали, трябва да се кажат някои истини относно целта на цялото това занятие, което трае около един месец. След като гръмне една поредица от скандали, след като каскадно се влизаше от скандал в скандал, стратезите на БСП решиха да направят нещо. Това нещо в края на мандата им е да направят така, че да продължат да оказват контрол върху специалните служби.
Известно е, че БСП изцяло държи контрола и кадрува в тези служби и там просто няма пробив. И в ДАНС, и във всички останали специални служби на България старите изпитани кадри на БСП си работят. Спокойно можем да кажем, че те не са деполитизирани, те са част от системата на БСП, както и цялото МВР. Много колеги това го разбират. Там няма промяна. Там си действат и кадрите са синовете и внуците на септемврийските убийци. На техните дядовци и прадядовци партията от 1891 г. се е запазила в тези служби, без никакъв пробив. Целта на БСП е да запази този свой контрол в бъдеще. Затова в края на мандата сега, когато БСП ще бъде редуцирана наполовина в следващия парламент, се правят спасителни операции и маневри за запазване на този контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще правите ли предложение за подкомисията?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз се обосновавам защо няма да направим предложение. Това е част от моята обосновка.
Що се отнася до ДПС, там нещата са по-скромни. Там е изнасянето на информация за чужди специални разузнавателни служби. В това няма каквото и да е съмнение. Представете си каква държава ще бъдем, ако в специалните служби бъдат назначени доказани представители – шпиони, агенти на чужди специални служби? Такова нещо има само в една съседна държава – в Македония. Нека да не бъде така и в България. Ние няма да го допуснем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че ние няма да предложим наша кандидатура и ще оставим мнозинството да се пържи в собствен сос. (Реплики от мнозинството: „Е-е-е!”)
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
По този повод аз мисля, че вече излизам втори или трети път. Много ви моля, господин председател, да преразгледате правилника и този красив мъж, който беше кандидат в листите на ДПС...
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ха-ха-ха!
АХМЕД ЮСЕИН: ... си позволява да обижда народни представители от трибуната на Народното събрание. Досега спрямо този красавец никой от вас, от ръководството, не е приложил правилника. Много ви моля, влезте си в ролята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както виждате, опитах се даже да го спра, тъй като трябва конкретно да се правят предложения за тази подкомисия, а ние говорим каквото си желаем.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Много пъти, когато говоря от тази трибуна, явно не на всички им отърва – дали отляво, или отдясно.
Но днес ще ви припомня нещо, защото винаги съм казвала, че истината ще ни спаси. Извинявайте, колеги, но как гласувахме Подкомисията по бюджетен контрол? Как я гласувахме точно? Защото аз самата се обърках в рамките на последните седмици за всички правила и процедури, които смятате да променяте. Това се отнася и за мнозинството, и за опозицията. Нима нямаше същите правила? Така ли беше, госпожо Антонова? Решавахме кои да бъдат и бяха гласувани хората тук от Народното събрание. И това решение минаваше, разбира се, за всяка една от групите с консенсус и всички решения се вземат с консенсус. Давам го като пример, защото това е една подкомисия, която работи. Дали това ни харесва на всички, или не, е друг въпрос. Но хайде наистина да си наредим приоритетите – политически, партийни приоритети или държавнически приоритети.
Тук още веднъж днес апелирам към това всички наистина да не четем правилника като дявола Евангелието и документите, които ние самите сме гласували. Пълно безобразие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложенията, които са направени, за председател на подкомисията Янко Янков и членове: Атанас Мерджанов и Станимир Илчев. Останалите три места ще останат свободни, ако разбира се, бъдат избрани тези трима народни представители. Когато желаят, може да се направят предложения за попълване на подкомисията.
Моля, гласувайте направените предложения.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3.
Тримата народни представители са избрани за членове на подкомисията.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Може ли процедура по начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но да бъде процедура, а не злоупотреба с процедурата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Няма да е злоупотреба, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Точно по начина на водене.
Колеги, искам да ви попитам от демокрацията досега някой свидетел ли е да гласува за нещо наполовина? Избрахме трима души в еди-коя си комисия, избрахме трима човека в еди-коя си комисия. Нали тази комисия е от 6 човека, какво сме избрали? Хайде, не ме карайте пак да използвам жаргони и други неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Георгиев, каква е процедурата сега?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Процедурата е, че тези гласувания са невалидни и Вие трябва да ги отмените, защото гласувате половинчати работи. Няма комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващите гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Колеги, предвид важността на този законопроект, имам предложение да удължим срока за внасяне на предложение между първо и второ четене на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Кънев за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене на общо три седмици.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Министерския съвет.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 5, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предстои гласуване на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Първият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица е с вносител госпожа Лидия Шулева и група народни представители. Законопроектът не е приет от водещата комисия.
Моля да гласуваме този законопроект.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 53, въздържали се 41.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносител Министерския съвет. Законопроектът е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Предстои гласуване на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане.
Подлагам на гласуване първия законопроект с вносител госпожа Лидия Шулева и група народни представители на първо гласуване, който не е подкрепен от водещата комисия.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 53, въздържали се 36.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане с вносител Министерския съвет.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Дончева, заповядайте за процедурно предложение.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене към Законопроекта за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс с една седмица. Срокът изтича днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмени предложения по Законопроекта за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс да бъде удължен с още една седмица.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Госпожо Капон, заповядайте за процедурно предложение.
МАРИЯ КАПОН (независим): Моля Ви, госпожо председател, да дадете знак в пленарната зала да влезе и част от опозицията, тъй като смятам, че данъчните закони са точно толкова важни, колкото службите. Мисля, че е крайно време да сме наясно какво се случва в тази зала, затова Ви моля да дадете сигнал. Считам, че в залата няма достатъчен кворум за гласуване на данъчни закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Формален кворум за гласуване на законите има. Разбира се, давам звуков сигнал. Представителите на опозицията, ако желаят, да влязат в залата - не мога да ги задължа да направят това.
С това гласуванията за днес приключиха.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – продължение.
Имате думата за изказвания по тези законопроекти.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, може би за пореден път пред вас ще изложа мотивите да внесем тези предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Единият от основните ни мотиви е изключително високата ставка на данъка върху добавената стойност за лекарствата в Република България, която не съответства на нито една държава – членка на Европейския съюз, не съответства и на положението в държавите, които заобикалят България. Директивата 92/77 на Европейския съюз, касаеща стойността на ДДС в страните членки, няма дефинитивен характер относно точния процент на данъка върху добавената стойност. Тя изисква от страните членки да приемат една стандартна стойност на ДДС от поне 15% и една или две редуцирани стойности, всяка от които да бъде не по-малка от 5%.
Затова ние предложихме, тъй като в България има практика поне в областта на туризма данъкът върху добавена стойност да бъде 7%, затова ние предложихме ставката за ДДС върху лекарствата да бъде със същата стойност.
Искам да ви кажа каква е практиката в останалите страни – членки на Европейския съюз. В Белгия при 21% общо ДДС, специално за лекарствените продукти ставката е 6%. В съседна Гърция от 19% обща ставка ставката за лекарствата е 9%. Може би и заради това много български граждани, поне тези, които са близо до гръцката граница, предпочитат да си купуват медикаментите от Гърция, а не от българските аптеки. В държавите от бившия социалистически блок, например в Полша от обща ставка 22% за лекарствата ставката е 7%; в Румъния от обща ставка по ДДС 19% ставката за медикаментите е 9%; в Словакия от обща ставка 19% ставката за медикаментите е 10%; в Словения от обща ставка за страната 20% ставката за лекарствата е 8,5%. Такава е и общата ставка в България. Тоест България се нарежда на едно първите места в цяла Европа по размер на ставката на данък върху добавената стойност върху лекарствените продукти.
Само ние и още четири държави имаме такъв процент на ставката на ДДС: Австрия, Германия, Дания и Норвегия. Бих предпочел да се съпоставяме с тези държави по други показатели, а не по това колко е висок данъкът върху добавената стойност върху лекарствените средства.
Другото, което искам да ви кажа, е, че в Сърбия данъкът върху добавената стойност за лекарствата е 8%; в Македония, където стандартната ставка на данък върху добавената стойност е 18%, през м. август миналата година правителството намали ДДС върху лекарствата, медицинските изделия, ортопедичните помощни средства, включително инвалидните колички на 5%. Премиерът каза, цитирам: “Решението на македонското правителство е съгласувано с Международния валутен фонд”.
Какво правим ние в момента? Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса само за три години, забележете, са платили 185 милиона ДДС – лекарства, заплащани с публични средства – 185 милиона! Това са пари, които можеха да отидат за лечебни заведения, за извънболнична помощ, да отидат за много други неща, вместо да се плаща тази много висока ставка за данък върху добавената стойност.
Тъй като има много радетели, които казват, че това би навредило на бюджета на държавата за следващата година, искам да кажа, че приходите в държавния бюджет от данък върху добавената стойност като цяло са 9 милиарда и малко над 300 милиона лева, а приходите в държавния бюджет от ДДС върху лекарствата по данни на Министерството на финансите, които бяха предоставени от министър Орешарски, са 170 милиона. Знаете ли какво прави това като процент – 0,017% от общите приходи от ДДС са приходите от ДДС върху лекарствата.
Не знам как се чувствате, когато гласувате “против” предложението да намалим ДДС върху лекарствата? Твърдението, че това няма да доведе до реално намаление на цените на лекарствените продукти, по никакъв начин не съответства на всичко, което се случва в останалите европейски държави. Защо според вас те намаляват ДДС и имат диференцирана ставка върху ДДС? Какво е тяхното основание? Може би то е, че така цените ще нараснат?! Напротив, при всички положения цените на лекарствените средства ще намалеят. Затова ги намаляват и в Сърбия, Македония, Черна гора и съседните нам държави. Включително в Турция има диференцирана ставка на ДДС за медикаментите.
В същото време само след няколко дни в тази зала това мнозинство ще гласува бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 400 милиона лева излишък – нещо, което никога не се е случвало в историята на България, откакто изобщо има Национална здравноосигурителна каса – да гласувате нещо с излишък за Националната здравноосигурителна каса, при положение, забележете, че всички приходи са от здравноосигурителни плащания.
Чест прави на министър Гайдарски, че когато беше министър каза, че трябва да се намали данъкът върху добавената стойност за лекарствата. Защо не го слушате?! Хайде, не искате да чуете опозицията, чуйте поне собствения си министър! И не само, че не го слушате, ами взехте, че го сменихте.
Друг министър – на земеделието, казва, че трябва да има диференцирана ставка на ДДС за храните. Пак не го слушате, сигурно и него ще смените. Това също е нещо, което фигурира в нашия законопроект.
Когато предлагаме намаление на данък върху добавената стойност върху лекарствата, храните, печатните издания – това не е нещо, което е забранено от членството на България в Европейския съюз; това не е нещо, което противоречи на европейската практика; това не е нещо, което е в ущърб на българските граждани; това не е нещо, което е в ущърб на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, защото те ще спестят средства, които могат да насочат за лечение на българските пациенти. Вие не искате да го направите. Аз знам, че ще гласувате против, че ще оставите ДДС на 20%. В същото време ще гласувате излишък в бюджета на Националната здравноосигурителна каса – и това ще направите. Не знам как ще го обясните обаче не на опозицията, а на обикновените български граждани, след като в програмата на БСП записахте, че ще има диференцирана ставка?! Като дойде отново предизборната кампания, пак ще започнете да говорите, че ще въведете диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. Но тогава нас от СДС няма да има за какво да ни обвините. Тази позиция ние отстояваме и по време на нашето управление ДДС върху лекарствата беше нула процента. Нула процента!
В същото време тези 20%, с които обложихте лекарствата и заради които ние от СДС поискахме първия вот на недоверие в предишния парламент, с тях се крадат средства. Краде се през ДДС-то, което се връща от лекарствата. И това беше вчера казано в залата, говорили сме си го и с колеги от управляващото мнозинство. Не знам защо те не желаят да го кажат и от трибуната, че не са почтени в това отношение.
Така че, уважаеми дами и господа, когато следващия път министър-председателят господин Станишев се изтъпани на тази трибуна и каже, че опозицията не е конструктивна, ще излъже. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Шарков? Няма. (Шум и реплики.)
Има ли други изказвания по тези законопроекти? Има ли други желаещи? Няма.
С това обявявам дискусията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА.
Вносители са Тодор Кумчев и група народни представители, и Атанас Щерев.
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
Господин Кумчев, извинявайте, но току-що виждам съобщение, което не е обявено, че се оттегля внесеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина с вносители Татяна Дончева, Атанас Мерджанов и Надя Антонова. Това е трети законопроект, който е оттеглен. Моля да имаме предвид това.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Докладът на комисията не коментира този законопроект.
Уважаеми колеги! Позволете да ви запозная с:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина:
- № 854-01-121, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 23.10.2008 г.;
- № 854-01-131, внесен от Атанас Щерев на 5.11.2008 г.”
На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди посочените законопроекти.
В заседанието взеха участие: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Иван Букарев – съветник в политическия кабинет на министъра на здравеопазването, госпожа Катя Паракозова – представител на Министерството на финансите, проф. Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, д-р Светослав Гачев и д-р Георги Димов – заместник-председатели на Българския зъболекарски съюз, както и представители на пациентски и неправителствени организации в областта на здравеопазването.
Законопроектите и мотивите към тях бяха представени от вносителите им. И двата законопроекта имат за цел да се създаде по-конкретна уредба, която да даде нужната степен за защита на правата на лекарите и лекарите по дентална медицина, произтичащи от членството и в съсловните организации, и по-точно правото им да избират и да бъдат избирани в органите по чл. 7, ал. 1 (съборът на Българския лекарски съюз, съответно конгресът на Българския зъболекарски съюз; Управителният съвет Българския лекарски съюз, съответно Управителният съвет Българския зъболекарски съюз; Контролната комисия на Българския лекарски съюз, съответно Контролната комисия на Българския зъболекарски съюз; Комисията по професионална етика на Българския лекарски съюз, съответно Комисията по професионална етика на Българския зъболекарски съюз).
За гарантиране на това право, както и във връзка с правото на гражданите на качествено здравно осигуряване по чл. 52 от Конституцията на Република България със законопроекта № 854-01-121, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители, се възлагат правомощия на министъра на здравеопазването да свика събор на Българския лекарски съюз, съответно конгрес на Българския зъболекарски съюз в случаите, когато до три месеца след изтичането на определения в закона мандат не е свикан събор на Българския лекарски съюз, съответно конгрес на Българския зъболекарски съюз, за избор на определените в закона органи. В хода на дискусията се подчерта, че според Решение № 29 от 11 ноември 1998 г. на Конституционния съд на Република България Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз са публично правни организации, създадени от държавата, с функции, които са били държавни и са делегирани от държавата. Оттук следва изводът, че в случая, ако тези организации не изпълняват възложените им функции в съответствие с изискванията на закона, органът, който следва да се намеси, е този, който упражнява държавната политика в тази област, тоест министърът на здравеопазването. В допълнение, тази намеса ще се реализира само чрез насрочване на датата за провеждане на събора на Българския лекарски съюз, съответно конгреса на Българския зъболекарски съюз, като всички други правомощия и отговорности ще останат в ръцете на съсловните организации, за да не се нарушава създадения със закон принцип на саморегулация на съсловията.
С предложените със законопроекта № 854-01-131, внесен от Атанас Щерев, изменения и допълнения, се регламентира правото на всеки член на дадена съсловна организация (Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз) да сезира съответния съд, в който е регистрирана съсловната организация, при неспазване на сроковете за провеждане на заседание на органите на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз, на национално равнище. Съдът от своя страна ще се произнася със становище относно спазване на законоустановените срокове за провеждане на заседания и ще има право да разпореди провеждането им при спазване на уставите на организациите. Вносителят подчерта, че това е най-лесният и обективен начин за преодоляване на проблема със забавяне на провеждането на редовните заседания на органите на Българския лекарски съюз на национално равнище. Според доц. Щерев тези предложения са най-рационални, защото с тях се избягва намесата на държавата в работата на съсловните организации, което според него е нарушение на демократичните принципи.
Народните представители бяха запознати със становището на Министерството на здравеопазването, в което се изразява подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители, и в което не се подкрепя законопроектът № 854-01-131, внесен от Атанас Щерев.
В хода на дискусията беше обсъдена създалата се ситуация в Управителния съвет на Българския лекарски съюз, чийто мандат изтече на 28 април 2008 г., като до този момент в нарушение на Устава на Българския лекарски съюз няма насрочена дата за отчетно-изборен събор. Народните представители изразиха съжаление, че неизпълнението на произтичащите от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина и Устава на Българския лекарски съюз задължения от страна на Управителния съвет на Българския лекарски съюз създават предпоставки за дискредитиране на тази важна гражданска и професионална организация в очите на обществото. Участниците в дискусията припомниха, че съсловните организации са натоварени с отговорна задача заедно с Националната здравноосигурителна каса да договарят и да подписват Националния рамков договор, който е основен инструмент за разпределение на публичен финансов ресурс в системата на задължителното здравно осиновяване. Поради тези съществени обществени отговорности, касаещи гарантирането по силата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България право на всеки гражданин на достъпна медицинска помощ в рамките на здравното осигуряване, е необходимо законодателят да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на възможните закононарушения в тази област.
След проведените разисквания и гласуване при следните резултати:
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 23.10.2008 г.: “за” 15, “против” и “въздържали се” няма, и
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-131, внесен от Атанас Щерев на 5.11.2008 г.: “за” 3, “против” няма, “въздържали се” 6, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-121, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 23.10.2008 г.
2. Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, № 854-01-131, внесен от Атанас Щерев на 5.11.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
След почивката ще продължим с дискусията.
Обявявам 30-минутна почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме дискусията по първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Вносителите желаят ли да представят законопроектите си?
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина е приет през 1998 г. и с него се урежда устройството, организацията и дейността на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Със закона на тях се възлагат публично-правни функции. А практиката по прилагането на закона през изминалите десет години обаче показа известни слабости и празноти в законодателната уредба и неизпълнение на някои от възложените правомощия, което наложи тази необходима законодателна промяна днес.
Целта на предлагания законопроект е да се създаде по-конкретна уредба, която да даде защита на лекарите, произтичащи от членството им в съсловните организации правото да избират и правото да бъдат избирани. С предложения законопроект е вменено, че Съборът на Българския лекарски съюз трябва да се свиква на редовни заседания веднъж на три години. Ако това обаче не се случи, както е особено драматичен и фрапиращ случаят с 2008 г., то на Управителния съвет на Българския лекарски съюз се дават три месеца след изтичане на техния мандат да свикат Събора и да направят своя избор. При положение, че те не го свикат, то тогава чрез този законопроект се дава правото на министъра на здравеопазването да свиква този Събор в едномесечен срок.
Конкретно за 2008 г., уважаеми колеги, в Преходните и заключителни разпоредби, в § 5 се дава правото в срок до 21 декември 2008 г. Управителният съвет на Българския лекарски съюз да свиква своя Събор. Когато този срок не се спази в тези Преходни и заключителни разпоредби правото се дава на министъра на здравеопазването, който в едномесечен срок да свиква Събора на Българския лекарски съюз.
Логичен е въпросът докъде е държавата и докъде са правата на съсловните организации. В това отношение има тълкуване на Конституционния съд, а то е следното: Конституционният съд приема, че съсловните организации на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз представляват корпорации на публичното право и със задължителното членство в тях. Тези корпорации, забележете, разполагат с известни публично-правни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт. Държавата от своя страна запазва правото си на контрол, особено в областта на възложените от нея функции. Възможно е съчетаването в определени случаи на публичния и частно-правен характер на юридическите лица, които поемат функции на държавни органи, или обслужват частен интерес. Това отхвърля, уважаеми колеги, евентуалните обвинения на някои, че, виждате ли, държавата се вмесва в работата на съсловните организации.
Във връзка с това ви моля този законопроект да бъде приет, за да може наистина да нормализираме смислено живота на тази съсловна организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, госпожо председател.
С настоящия законопроект се цели да се регламентира и гарантира редовното и в срок провеждане на редовното заседание на Българския лекарски съюз и респективно на районните им колегии. Това е изключително важно, за да гарантира правилното функциониране на съсловните организации. Това са заседанията, на които се взимат най-важните решения, касаещи работата на съсловията, тоест избор на ръководство, решение относно участието на съсловните организации в рамковото договаряне и други, което директно рефлектира и върху качеството на предоставената медицинска помощ на гражданите и достъпа им до такава.
С предложените в законопроекта промени се позволява на всеки член от съсловната организация да има право да сезира съответния съд, към който е регистрирана съответната съсловната организация, който от своя страна по един обективен начин да определи има или не спазване на законово установените срокове за провеждане на заседание и да разпореди провеждането им при спазване на уставите на организацията. Това е най-лесният и обективен начин за преодоляване на проблема със забавяне на провеждането на редовното заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има думата за изказване господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първо място, искам да заявя, че аз ще подкрепя този законопроект и искам да кажа няколко думи за мотивацията за тази стъпка.
На първо място, ние трябва да отчетем достиженията на българската демокрация, при която българската държава започна да инвестира в изграждането на демократично общество, като започна да прехвърля държавни функции на граждански организации. Такъв е точно и разглежданият казус, при който през 1998 г. в Тридесет и осмото Народно събрание тогавашното мнозинство, предприемайки стъпки за смяна на системата в здравеопазването, натовари с държавни функции съсловните организации на българските лекари и българските зъболекари.
Разбира се, че държавата не само е в правото си, а и в отговорност, когато прехвърля такива правомощия, тя да следи за тяхното законово изпълнение. Днес ние сме в една казуистична ситуация, при която за първи път една организация в лицето на Лекарския съюз вече шест месеца не е провела редовните си събори, с които да легитимира ръководство, тъй като на досегашното е изтекъл мандатът. Това създава изключително неприятна ситуация, тъй като дава основание на други държавни институции като Националната здравноосигурителна каса, да отказва преговори и с това да легитимира защо в България няма договорно начало, а това е вече три години.
Тук обаче трябва да кажем и къде седят съответните отговорности. Неприятна е ситуацията, защото по този начин за много хора става понятно на пръв поглед, че е поделена отговорността между институцията на НЗОК и съсловните организации, в частност на Българския лекарски съюз. Аз, разбира се, не съм съгласен с такава констатация и такъв опит и ще кажа защо. В миналия парламент беше направена първата стъпка в грешна посока, като беше денонсиран наложеният универсален модел на трипартитен принцип при изграждане на подобен род публични институции, които управляват огромни финансови средства. Националната здравноосигурителна каса беше изградена, като в нейното тяло, което определя политиката, Събранието на представителите бяха равностойно представени с три равни части държавата чрез министъра на здравеопазването и неговите представители, българските работодатели и българските осигурени.
В миналия мандат беше направена стъпка, при която министърът на здравеопазването беше натоварен с възможностите да определя 18 от 37 члена на Събранието на представителите. С тази крачка всъщност не де юре, но де факто беше одържавена Националната здравноосигурителна каса, тя стана каса на съответния министър, на съответната политическа сила, на съответното мнозинство. Тоест Националната здравноосигурителна каса е одържавена и партизирана. И затова днес, когато няма Национален рамков договор, цялата възможност за провеждане на здравна политика остава от министъра. Затова и днешният министър има свой заместник, който е председател на Управителния съвет, което е безпрецедентно и което нарушава първия принцип на равнопоставения трипартизъм на Националната здравноосигурителна каса. Когато при тази ситуация вие нямате и партньори, с които да направите обществения баланс на интересите – от едната страна да стоят представителите на парите, а от другата страна тези, които изпълняват здравните услуги, ние имаме парекселанс една Тодорживкова система на здравеопазване. И затова най-големият провал на това управление е в сферата на здравеопазването.
Ние обаче трябва да кажем още нещо. Аз съм от подходящите хора, които днес трябва да мотивират защо подкрепяме такъв законопроект, защото съм един от делегатите на Възстановителния Събор на Лекарския съюз през 1990 г. И както съм го заявявал, ще заявя и сега, че аз съм горд не само като лекар, а и като българин, че Българският лекарски съюз, който е създаден през 1901 г. е вторият в Европа след английския. Тоест в България има демокрация много по-рано, отколкото ние сега си мислим, че 10 ноември 1989 г. бил дал началото на демокрацията. Това просто е смешно.
На следващо място трябва да кажем, че никой не може да се чувства в една такава организация като в собствена фирма и да я ползва по този начин. Искам да напомня, че вчера 22 колеги от 28 области в България са взели категорично решение за провеждане на Събор на Лекарския съюз, тъй като сегашното управително тяло някак си се носи по течението. Разбира се аз знам, че всяко човешко поведение е мотивирано от конкретни интереси и не ми е удобно да казвам какви са конкретните интереси, защото сега не се провежда Събор на Лекарския съюз, защото това не прави чест на българските лекари.
Затова, завършвайки, още един път подчертавам, че ще подкрепя този законопроект. Няма значение каква е моментната конюнктура. Държавата е в правото си да дава права и да контролира тяхното спазване. И когато някой не спазва правилата, държавата да се намесва. Това е в подкрепа на държавното начало в една демокрация. Чрез този законопроект на колегите ние не даваме никакви изключителни правомощия на министъра. Ако в тримесечен срок съответната организация, която е институционално натоварена с отговорности и правомощия, не насрочи свой събор или конгрес, министърът сам да го насрочва. Управителното тяло го организира и го провежда и предава щафетата на управлението на следващото, избрано от съответния събор или конгрес управително тяло.
Завършвайки, искам да призова и колегите от левицата и управляващото мнозинство да се възползваме от всички възможности и механизми на демокрацията и да не ползваме никакви инструменти, които са износени и изтъркани и виждаме, че днес не носят не само плодове на българските граждани. В края на краищата не носят плодове и на тези, които ги използват. В края на краищата отговорността остава в ръцете на тези, които се опитват да ползват стари методи на управление. И това, колеги, ще го разберете много скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам за свой дълг като лекар и като народен представител да взема отношение относно законопроекта, който веднага бих искал да кажа, че ще подкрепя, тъй като нашата съсловна организация на лекарите действително в последните години изгуби от онази част, за която тя е призвана, а именно да обединява и да защитава интересите на българския лекар.
Смятам, че законопроектът е изключително необходим към днешна дата, тъй като демокрацията е форма на зачитане на мнението и на зачитане на законите. Това към днешна дата ние не можем да кажем, че го имаме.
Нещо, изключително важно, което бих искал да споделя с вас, е, че завоеванията на демокрацията, за която говори д-р Колчаков, е създаването на една съсловна организация, която трябва да съществува и функционира според интересите, забележете, на тези, които я представляват. Дали това беше така и дали това се случва – оставям без коментар.
Смятам, че в управлението, което е на тройната коалиция, диалогът, който беше абсолютно необходим при подписване на Националния рамков договор с НЗОК, беше провален в три поредни години, което според мен нанесе изключително големи щети както на самата съсловна организация, така, колеги, и на цялото здравеопазване. Никой не спечели от липсата на диалог между Министерството на здравеопазването, от една страна, и съответно съсловните организации. Затова голяма част от лекарите просто бяха отблъснати, защото не видяха в лицето на ръководството един достоен защитник на техните реални интереси и потребности.
Друго, върху което бих искал да спра вашето внимание, това е липсата на диалог вътре в самата съсловна организация, липсата на диалог, който прерасна в събирането, както преди малко разбрахте, аз също имам копие на тези 22 от 28 събрания, които биха искали да бъде свикан извънреден събор на Лекарския съюз. Редовен събор, като той трябваше да бъде призован преди повече от шест месеца.
Бих искал да направя едно уточнение, че не би трябвало да изземаме функциите на лекарското съсловие и на съответните колеги от страната, тъй като намесата на държавата, колкото и да бъде в дадения случай аргументирана, трябва все пак съсловните организации да са водещи, тъй като ще бъде нарушен принципът на организацията – съсловната организация сама да може да регулира, свиква и избира съответно ръководство. Затова в рамките на три месеца, ако не бъде свикан такъв събор, редовен събор, напълно и абсолютно подкрепям, че трябва тук държавата да се намеси в лицето на министъра и да бъде свикан такъв събор, ако не бъде създадена нужната организация и ред за това.
Завършвайки бих искал да кажа, че в България демокрацията трябва да бъде единствено и само подплатена с изпълнение на заложените закони. В противен случай отклоненията от нормите водят до огромни опасности от дезинтересованост и нещо хубаво, което от години е просъществувало, какъвто е Лекарския съюз, да го загубим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като моите преждеговоривши колеги практически изложиха проблема.
Със Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите през 1998 г. бе заложен един демократичен принцип, който по-късно прерасна в подобните закони за фармацевтите и за средния медицински персонал. Държавата прехвърли функции, отговорности и правомощия на една неправителствена организация, което е съвсем нормално и резонно. Създадени бяха партньори за подписване на Националния рамков договор. Функциите, които бяха възложени, най-общо биха могли да се резюмират като организиране, контрол и дисциплинарна власт върху лекарското съсловие, респективно стоматологичното съсловие.
Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите фактически чрез подписването на Националния рамков договор бяха натоварени да преговарят за здравето и живота на българите. Днес обаче непровеждането на областните събрания и на събора, който трябваше да бъде проведен досега и се проточва вече седми месец, представляват нарушение на Устава на Българския лекарски съюз. Същевременно законът дава неясни механизми, при които настоящият проблем би могъл да бъде решен. Визира се 21 декември, след това какво става? Този срок е твърде дълъг. И мисля, че има възможност да се проведе тази законодателна инициатива. Още повече, че днес над 21 от 28 областни организации на Лекарския съюз искат свикване на Събора на Лекарския съюз.
В предлагания законопроект на д-р Кумчев се открояват два акцента. Първият, който абсолютно не приемаме, е министърът на здравеопазването да определя мандата на ръководството на Лекарския съюз. Това е абсурд. Това е брутално погазване на Устава на Лекарския съюз - устав, който е регистриран в съответен български съд.
И вторият акцент – министърът на здравеопазването да насрочва дата за провеждане на събора, когато след определен термин той не се проведе. С този втори акцент сме съгласни.
Ако между първо и второ четене се изглади тази неяснота, а остане само предложението министърът да насрочва дата за провеждане на събора след определен период време – терминът един месец, два месеца или три, ще го определим между първо и второ четене, ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Паница.
Госпожа Джафер има думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да изразя нашето отношение към предложените промени. Много по-лесно ми е, след като представителите на опозицията единодушно казаха, че ще подкрепят тези текстове.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Гласувахме в комисията.
НИГЯР ДЖАФЕР: Абсолютно, което е напредък по отношение на постигането на консенсус поне в някои области, свързани със здравната политика.
Действително с предлагания законопроект се доразвива създадената законова уредба до този момент чрез изрично уреждане на мандата на отделните органи и процедурите за тяхното конституиране, като се предвижда тригодишен мандат на управителните тела на съсловните организации, и при положение че в рамките на този тригодишен мандат и след изтичането му не е свикан събор, съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и конгреса, съгласно Закона за съсловните организации на зъболекарите, в тримесечен срок министърът на здравеопазването да може да свика такъв събор.
Разликата в двата законопроекта – на доц. Кумчев и група народни представители и на доц. Щерев, е в това, че доц. Щерев предвижда по съдебен ред да се стигне до свикването на такъв събор, което за нас е нонсенс, защото това би означавало години наред да чакаме свикването на такъв. Оттук обаче започват притесненията на част от колегите и аз мисля, че тук е мястото да си ги кажем.
Притеснението всъщност идва от наистина важния въпрос: докъде е намесата на държавата и функциите й и откъде започват правата, но и задълженията на съсловните организации като организации, които са граждански, професионални. Би трябвало намесата на държавата в тяхната дейност да бъде много добре прецизирана.
Основателни са въпросите, които задават някои от колегите и по места: по какъв начин ще се установява легитимността на делегатите на събора на Българския лекарски съюз и на конгреса на Българския зъболекарски съюз; кой ще свика и как ще се проведат общите събрания на съответните районни колегии за законосъобразен и уставосъобразен избор на делегатите – кой ще следи това; кой ще изпълнява функциите на управителните съвети след изтичането на три месеца след мандата на събора на Лекарския съюз и на конгреса на Зъболекарския съюз, които са ги избрали, а също и когато съборът на Българския лекарски съюз или конгресът на Зъболекарския съюз, свикани от министъра на здравеопазването, примерно са нелегитимни и не могат да вземат решения.
Аз мисля, че вносителите трябва да имат готовност да дадат отговор на тези въпроси. Има демократичен начин, по който да се уреди това. За мен огромното значение на внесените законопроекти всъщност е в това, че те имат превантивно действие. Това, че беше подчертано, че към този момент 22 районни лекарски комисии и колегии вече искат свикване на събор, показва верността на тази теза.
Ето защо ние ще подкрепим предложените изменения и допълнения към Закона за съсловните организации, но бихме искали да се разсеят тези подозрения, които изложих преди малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този ЗИД на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина в известен смисъл се явява прецедент в нашата практика, доколкото поради пропуск в законодателството през 1998 г. сега се налага, заради грешна или порочна практика, да предлагаме изменения. Тогава законодателят не е предполагал, че създадените със закон съсловни организации, на които прехвърля държавни функции, могат да действат против интересите на съсловието или в нарушение на закона, като не свикват събор, за да могат да изберат новото си управително тяло. Заради това се налага, очевидно поради недобросъвестност на сегашния управителен съвет, да се направи поправка в законодателството, което де факто извършва превенция на подобен начин на мислене и на подобен начин на действие, с която се въвежда мандат. Поради въвеждането на мандат съответно става невъзможно отлагането на провеждане на събора, защото не съществува текст в закона, който да казва след колко време точно изтича мандатът на сегашния управителен съвет и кога точно, след изтичане на този мандат, трябва да се проведе съборът за избиране на нов управителен съвет.
Приемаме формално, че това е празнота в законодателството, но също така трябва да приемем, че законодателят не е предполагал, че някой може да злоупотреби с тази липса на уреждане на материята в съществуващите два закона. Затова на мен по-скоро ми изглежда правно-техническа тази поправка от гледна точка на непълнотата и не бих искала да коментирам в детайли защо сегашният управителен съвет е преценил, че може да си позволи да действа недобросъвестно, при условие че държавата е вменила такива сериозни функции, каквито колегите тук преди малко изброиха, на съсловна организация.
Погледнете и други такива примери: как се избира омбудсманът и мандата, който сме му дали, както и функциите, които сме му възложили отново със закон. Така че аз не виждам нищо притеснително в това, че се въвежда тригодишен мандат. Това не е намеса в работата на съсловна организация, това е намеса в недобросъвестното мислене и действане, очевидно българите имаме такава склонност, и законодателят преценява, че трябва да направи превенция на подобен начин на мислене.
Моята парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект от д-р Кумчев от гледна точка на това, че той създава добра правна практика на други недобронамерени действия, съществуващи към този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Господин Колчаков, имате дума за реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Донякъде мога да се съглася, че българите имаме и слабости – злоупотребата с правомощия понякога е налице. Не мога да се съглася, че една организация като Българския лекарски съюз, която практически обединява всички български лекари, има опасност да злоупотребява. Аз съм абсолютно убеден, че Българският лекарски съюз – да ме извинят останалите, които не са лекари, е събрал нравствения и интелектуалния елит на България. Когато един човек мечтае да стане лекар, да помага на другите не просто като декларация, а да спасява човешки живот и здраве, това е най-възвишеното на този свят – да се раздаваш. Затова нашият девиз, на лекарите, е на един холандски ренесансов лекар – Ван Льовенхук, който казва, че смисълът на лекарската професия е: „Светейки за другите, изгарям”. Затова аз съм абсолютно убеден, че няма смисъл чрез закона, чрез нашата воля да ограничаваме мандата на българските лекари. Абсолютно убеден съм във високата нравствена сила на лекарите - злоупотреби не могат да стават.
Самият факт, който напомних преди малко – че 22 колегии от 28 вчера се събраха, имат пълното уставно право и са насрочили събор за определена дата, означава, че това, което правим в момента, е превенция да не стане нещо лошо. Формално то вече е излишно до известна степен, но аз го подкрепям, защото трябва да има такъв законов текст.
Свръхнамесата на държавата мисля, че няма да ни даде някакъв позитив. Напротив, ние отново ще покажем, че ако не е държавата, не можем да правим гражданско общество. Смятам, че добрият знак в нравствената посока - в минаването оттам, където държавата беше всичко, в общество, където гражданското общество е водещо, а държавата е тази, която само обслужва гражданите - е да не вкарваме тази регулация. Аз говорих с моите колеги и с бившия министър, включително и доц. Кумчев ми обеща, че този текст може да бъде оттеглен и законопроектът с нищо няма да пострада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, в известен смисъл така симпатичният колега Колчаков е прав в това, което казва. Може би трябва да внеса едно уточнение. Тук не става въпрос за съмнение в морала и отговорността на цялата съсловна организация и на всички нейни членове. Става въпрос, че законодателят не трябва да допуска 15 души от цялата 37-хилядна гвардия на лекарите да злоупотребяват с доверието на останалите. Знаете колко много време отне, докато успеят 21-та колегии да станат 22, та да се изпълни тази възможност, която дава законът – да се свика събор. Ако трябва отново да поставяме под такъв риск кой ще успее – 8 или 7 колегии да ги притисне, за да не се присъединят към останалите 21, мисля че е твърде рисково. Практиката го показа – вече 7 месеца не може да се реализира.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Вчера се реализира!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Затова мисля, че не трябва да гледаме цялото съсловие, а трябва да гледаме това, че 15 души от това съсловие са проявили недобросъвестност. Именно за да не се случват повече такива неприятни инциденти, ние сме длъжни да се погрижим за останалите 37 хил. да намерят реално отражение на своите права и защита, тъй като ние се грижим за интересите на гражданите, а не на 15 души от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Заповядайте за изказване.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз ще започна малко ретроспективно – от 1998 г., както започна и д-р Първанова, с промяната на Закона за съсловните организации и договарянето на Националния рамков договор. Там се създаде един правен парадокс – договорът да се подписва от страни, които практически не носят отговорности по изпълнението му, но това е друга тема.
Какво ни мотивира мен, заедно с д-р Кумчев, да внесем законопроекта, който обсъждаме? В продължение вече на три години Управителният съвет на Лекарския съюз и неговият председател успешно блокират договарянето на Националния рамков договор. Питам аз чии интереси обслужват те – на съсловието, на колегите или нечии други? Аз нямам отговор.
Тази година Управителният съвет на Лекарския съюз отново не свика национален лекарски събор, на който да бъде изпълнен устава, а именно да бъде избрано ново ръководство на Българския лекарски съюз. Бяха блокирани общите събрания на всички регионални колегии. Тези, които бяха проведени, бяха обявени за нелегитимни, което доведе до този юридически казус, а именно в края на годината отново поради липса на договорен партньор и оспорване на неговата легитимност да не бъде договорен Национален рамков договор 2009 г.
Това беше главният мотив, който ни подтикна да внесем този законопроект, а именно Министерството на здравеопазването в лицето на министъра на здравеопазването да е институцията, която да има право при така създадените обстоятелства да свика лекарски събор. Нищо повече!
Тук не искам да се злоупотребява с това, че с този законопроект ние вменяваме някакви други функции на министъра на здравеопазването. Напротив, всичко остава в ръцете на ръководството на Лекарския съюз в лицето на неговия Управителен съвет и регионалните колегии. Ние в момента изразяваме исканията на голяма част от лекарското съсловие, тъй като разбрахте от колегите, че в момента вървят срещи на регионалните колегии. В събота ще се проведе нова среща, на която ще се иска свикване на редовен събор на Българския лекарски съюз, на който да бъде избрано ново ръководство и по този начин да бъде изпълнен законът в точката му – договаряне на национален рамков договор.
Приканвам всички вас да подкрепите внесения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Всъщност се възползвам от правото си на реплика, за да акцентирам вниманието на колегите върху един проблем, който би могъл да обърка дейността на Българския лекарски съюз като цяло и рамковото договаряне в България. Какво имам предвид?
Ако ние приемем закона по начина, по който предлагат колегите, разбира се, с консенсусната дискусия, която се води тук, в пленарната зала, може да възникне ситуация, при която министърът на здравеопазването да насрочи събор на Българския лекарски съюз, а в същия момент и действащият Управителен съвет на Лекарския съюз да насрочи друга дата. Тогава ще започнат безкрайни съдебни процедури, които трябва да докажат кой е легитимният събор на Лекарския съюз.
Аз съм убеден, че до това няма да се стигне, но при всички положения трябва да търсим възможности за минимизиране на каквито и да е волности от страна на който и да било. Нито министърът, нито Управителният съвет на Лекарския съюз трябва да имат някакви различия. Трябва да се търси консенсусът, трябва да се търси, според мен поне, онази възможност, която да доведе до това Управителният съвет на Българския лекарски съюз активно да участва на самия събор, независимо от това дали той ще бъде насрочен от Лекарския съюз или от министъра. Трябва да се търси сближаване на двете позиции, защото в противен случай може да се окажем в ситуация, в която да има две дати, на които да се проведе редовния събор на Българския лекарски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми д-р Адемов, искам да цитирам точката, в която е посочено, че министърът на здравеопазването свиква събор на Българския лекарски съюз в срок три месеца, ако той не бъде свикан, така че едва ли може да се допусне казусът да бъде свикан два пъти, тъй като досега той не е свикан, трите месеца са изтекли. Ако ние гласуваме тази поправка на закона той ще бъде единствено принципалът, който има право да свика събор на Българския лекарски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Йорданов има думата за изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, съзнавам, че в моето изказване се съдържа риск да преповторя някоя от изказаните тези. Ще се опитам да не го правя, но съм длъжен като човек, който още от 1990 г. е участвал в законодателните промени, които дадоха възможност да се възстанови Българския лекарски съюз – припомням, една от най-старите съсловни организации в Европа на лекарите – то, тази промяна от 1990 г., даде възможност за възстановяване на съюза и неговата регистрация по Закона за лицата и семейството.
През 1998 г. се дадоха нови възможности със законодателството, което прие Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, според тогавашното наименование, и му възложи публичноправни функции. Именно това възлагане на публичноправни функции ни дава на нас и моралното, и законовото основание да се намесим тогава, когато в този закон няма законови гаранции за организационната легитимност на Българския лекарски съюз, ако той не спазва своите уставни задължения.
Освен това ние имаме и още едно морално право – ние накарахме българските лекари задължително да членуват в организация, която, надявам се, да им харесва. Обаче има хора, които заявяват, че тя не им харесва в този си вид и в този си начин на действие. Това задължение води до едно второ задължение – задължителен членски внос, който трябва да плащат, членувайки задължително в тази организация.
Аз споделям тезата, че задължителното членство трябва да остане, защото Лекарският съюз изпълнява функциите и на лекарска камара. Той трябва да обхване цялото съсловие, но когато събираш от 25 хил. души лекари всеки месец членски внос и няма добре разписан механизъм, по който ти да контролираш финансите, независимо че мога да бъда упрекнат, че това е извън обхвата на предложения текст от д-р Кумчев, аз между първо и второ четене ще поискам да вкараме в закона текст и за задължителен финансов одит преди всеки събор – независим финансов одит, от който да е видно дали правомерно се харчат парите, задължително събрани от българските лекари. Това – първо.
Второ, функциите на Лекарския съюз, които са да защитава професионалните права на лекарите, да участва в организацията на продължаващо обучение и да извършва процесите на саморегулация, те са много важни функции, но за тези функции никъде в закона няма заложен супервайзър. Все пак кой оценява дали това е направено по надлежния начин?
Ние вярвайки, аз също вярвам на своите колеги, смятаме, че тази саморегулация ще бъде извършвана по начин, по който да не допуска специален контрол, но ето че имаме едно доказателство, че са възможни нарушения. Възможни са забежки, защото прастар инстинкт е на незрелите демокрации, когато създадеш структура, чиито функции са да организира, да контролира, да представлява, да изразява, тя преди всичко да се поддава на инстинкта си да управлява, да налага, да обръща пирамидата така, че пирамидата да действа от върха си надолу и малко да се съобразява с това какво мислят хората, които всъщност издигат тези на върха.
Опитите да се забави провеждането на Събора – аз искам или не искам, но съм длъжен да свържа с опитите на сегашното ръководство на два пъти да се опита да внесе промени в Устава на Българския лекарски съюз, които да изключат мандатността в този й вид, в който съществува. Но фактът, че колегите ми имаха куража и доблестта да не допуснат такава промяна в мандатността, тоест да остане принципът на мандатността, ни дава основание да си помислим, че е редно да преразгледаме или да преосмислим текстовете в предложения законопроект на колегите Кумчев и останалите колеги, в които се изисква вкарването в закона на текст, вменяващ мандатността. Нека да оставим Уставът да решава този въпрос и нека да оставим колегите да защитават този Устав, защото съм убеден, че с този малък тласък, който се опитваме да дадем на демократичния процес в тази организация, ще постигнем резултатите, които целим, а те са да имаме легитимен, добре организиран и качествен опонент и партньор в провеждането на здравната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Обявявам дискусията по този законопроект на първо четене за приключена.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНСПЕКТИРАНЕ ПО ТРУДА
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта правя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат господин Гълъб Донев – изпълнителен директор на Главната инспекция по труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля, поканете в пленарната зала изпълнителния директор на Главната инспекция по труда.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, на заседания, проведени на 8, 15, 22 и 29 октомври 2008 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо четене Закон за инспектиране по труда с вносител – Министерският съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на „Закон за инспектиране по труда”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция: „Закон за инспектиране на труда”.
Във връзка с това предложение на наименованието на закона комисията предлага навсякъде в закона думите „инспектиране по труда” да се заменят с „инспектиране на труда”.
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
„Чл. 1. Този закон урежда:
1. начина на функциониране на Националната система за инспектиране на труда;
2. видовете контролни дейности, включени в инспектирането на труда;
3. начина на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектирането на труда.”
По чл. 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
„Чл. 2. Законът се прилага за всички органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено със закон да извършват дейности, свързани с инспектиране на труда.”
По чл. 3 има предложение на народния представител Антонела Понева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването на условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава втора – Национална система за инспектиране на труда.”
„Раздел І – Инспектиране на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора и Раздел І.
По чл. 4 има предложение на народния представител Антонела Понева.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага систематичното му място да е в ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Инспектирането на труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) В инспектирането на труда се включват и отделни контролни дейности на:
1. техническия надзор на съоръженията с повишена опасност;
2. противопожарния контрол;
3. строителния контрол;
4. контрола по техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и придобиването на правоспособност за работа с нея;
5. контрола по ядрената безопасност и радиационната защита;
6. контрола по спазване на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и на Кодекса за търговското корабоплаване;
7. специализирания контрол по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати;
8. контрола по предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване;
9. контрола по спазване на изискванията по Закона за енергетиката;
10. други контролни дейности, определени в нормативен акт, свързани с осъществяване на трудова дейност или с провеждане на обучение.”
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на този член:
„Чл. 5. (1) Инспектирането на труда се осъществява самостоятелно или съвместно от органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено с закон извършването на дейностите по чл. 4.
(2) Инспектирането на труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица в:
1. Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”;
2. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
3. Агенцията за ядрено регулиране;
4. Дирекцията за национален строителен контрол към министъра на регионалното развитие и благоустройството;
5. Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” на Министерството на вътрешните работи;
6. Контролно-техническата инспекция към министъра на земеделието и храните;
7. Министерството на икономиката и енергетиката;
8. Министерството на транспорта;
9. Министерството на околната среда и водите;
10. Министерството на отбраната;
11. Министерството на здравеопазването;
12. Националната агенция за приходите;
13. Националния осигурителен институт;
14. Други администрации, на които е възложено с нормативен акт да осъществяват дейностите по чл. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел ІІ – Видове контролни дейности”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 6 има предложение на народния представител Антонела Понева.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложението по т. 1 е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. За постигане целите на този закон:
1. министърът на труда и социалната политика ръководи и координира дейностите по осъществяване на:
а) цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство;
б) интегрирания контрол по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
в) специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за интеграция на хората с увреждания;
2. министърът на икономиката и енергетиката осъществява контрол за:
а) техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти;
б) прилагането на реда и техническите условия за топлоснабдяване и прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия;
в) изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия;
г) готовността на енергийните обекти за работа при кризи и военно положение;
д) изпълнението на произтичащите от Закона за енергетиката задължения за предоставяне на информация на Министерството на икономиката и енергетиката;
3. министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол по спазването на разпоредбите на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, включително влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите;
4. министърът на вътрешните работи упражнява контрол по осъществяването на държавния противопожарен контрол съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи;
5. министърът на околната среда и водите осъществява:
а) контрол по изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения с цел предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване;
б) специализирания контрол по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати;
6. министърът на земеделието и храните осъществява контрол на дейностите, свързани с пускането на пазара, регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа и по техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и по придобиването на правоспособност за работа с нея;
7. министърът на транспорта:
а) контролира условията за безопасност в търговското корабоплаване, гражданското въздухоплаване и железопътния транспорт и във вътрешните водни пътища и пристанища на Република България;
б) контролира технически разследването на авиационни произшествия и инциденти, произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища, произшествия и инциденти в железопътния транспорт;
в) организира контрола по спазване на условията за осъществяване на обществен превоз на пътници и товари и превозите за собствена сметка;
г) осъществява контрол по спазване на условията за осъществяване на превоз на опасни товари;
д) осъществява специализиран контрол по спазване на трудовото законодателство, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и технически надзор на съоръжения с повишена опасност в транспортната система на страната;
8. министърът на отбраната упражнява цялостен контрол по спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнението на специфичните дейности в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на негово подчинение;
9. министърът на здравеопазването упражнява контрол върху дейността на службите по трудова медицина съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
10. председателят на Агенцията за ядрено регулиране е в пряко взаимодействие с органите на изпълнителната власт относно осъществявания контрол по спазване на изискванията и нормите за безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво и на условията на издадените лицензи и разрешения;
11. председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява технически надзор на съоръженията с повишена опасност по реда на Глава пета от Закона за техническите изисквания към продуктите;
12. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осъществява контрол по отношение на:
а) спазването на осигурителното законодателство съгласно правомощията му;
б) работодателите за изпълнението на задълженията им, свързани с подаване на уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, за сключване, изменение или прекратяване на трудови правоотношения;
13. управителят на Националния осигурителен институт осъществява контрол по спазването на осигурителните права на осигурените лица съгласно Кодекса за социално осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел ІІ? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Раздел ІІІ – Взаимодействие между контролните органи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 7 има предложение на народния представител Антонела Понева – в ал. 2 след думите „длъжностно лице” се добавя „съгласувано с ръководителите на контролните органи, участващи в проверката”.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Понева относно ал. 3 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава трета – Управление и координация на инспектирането на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 9 има предложение на народния представител Антонела Понева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) Министерският съвет определя и провежда политиката за инспектиране на труда.
(2) Министърът на труда и социалната политика разработва и координира държавната политика в областта на инспектирането на труда, като:
1. ежегодно разработва Национална програма за инспектиране на труда и я внася за приемане от Министерския съвет;
2. ежегодно изготвя доклад за състоянието, тенденциите и проблемите на дейността за инспектиране на труда и предлага мерки за подобряването й;
3. самостоятелно или съвместно с други министри издава правила за осъществяване на съвместната дейност на органите по чл. 5, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
По чл. 11 има предложение на народния представител Антонела Понева – в чл. 11, т. 2, след думата „обсъжда” се добавя „и дава становища”, а думата „периодично” се заменя с „ежегодно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на закона „инспектиране на труда” е дейност, осъществявана от контролните органи по чл. 5, ал. 2, по установяване и налагане на съответствие между изискванията на законодателството и прилагането му в предприятията, обектите и местата, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
С това законопроектът е представен на второ четене.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да поканим в залата господин Петко Николов – председател на комисията за защита на конкуренцията, и госпожа Людмила Йорданова - директор на дирекция в Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканите представителите на Комисията за защита на конкуренцията в залата.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за защита на конкуренцията”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя наименованието на Дял І и Глава първа.
По чл. 1 няма предложения. Комисията подкрепя текста на чл. 1.
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора – „Комисия за защита на конкуренцията”.
По чл. 3 няма предложения. Комисията подкрепя предложението за чл. 3.
По чл. 4 няма предложения. Комисията подкрепя предложението за чл. 4.
По чл. 5 също няма предложения.
По чл. 6 няма предложения.
По чл. 7 няма предложения.
По чл. 8 няма предложения.
По чл. 9 няма предложения.
По чл. 10 също няма предложения, комисията подкрепя предложението.
По чл. 11 няма предложения.
По чл. 12 също няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това са текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
Има ли желаещи да се изкажат по тях? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 13 като предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 13. (1) Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) По бюджета на комисията постъпват приходи от:
1. такси и разноски по този закон, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите;
2. имуществени санкции и глоби по влезли в сила решения на комисията;
3. други източници от дейности, разрешени със закон.
(3) Двадесет и пет на сто от средствата по ал. 2, т. 1 и 2 се разходват за повишаване на квалификацията и за стимулиране на членовете на комисията и служителите, включени в общата численост на персонала на комисията.
(4) Условията и редът за разходване на средствата по ал. 3 се определят с утвърдени за целта вътрешни правила.”
По чл. 14 няма допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два текста няма.
Продължаваме с Дял втори.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Дял втори – Ограничаване на конкуренцията.
Глава трета – Забранени споразумения, решения и съгласувани практики.”
Комисията подкрепя наименованието на Дял втори и Глава трета.
По чл. 15, 16, 17 и 18 няма допълнителни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Текстовете са подкрепени от комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава четвърта – Злоупотреба с монополно или господстващо положение.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
По чл. 19, чл. 20 и чл. 21 няма предложения, те са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава пета – Контрол върху концентрациите между предприятия.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
По чл. 22, чл. 23 и чл. 24 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението за чл. 25, като предлага ал. 3 да се измени така:
„(3) Оборот по смисъла на този член е:
1. за кредитни и други финансови институции – сумата от следните приходни пера, след приспадане на данъка върху добавената стойност, и при необходимост – други данъци, свързани с тези пера:
а) приходи от лихви и други подобни приходи;
б) приходи от ценни книжа: приход от акции и други променливи доходоносни книжа; приход от дялови вноски; приход от дялове във филиали на предприятията;
в) вземания от комисионни;
г) нетна печалба от финансови операции;
д) друг оперативен приход;
Оборотът на кредитна или финансова институция в Република България обхваща приходните пера, които се получават от техни клонове или подразделения, установени в Република България;
2. за застрахователни предприятия – стойността на брутните премии, които обхващат получените средства и вземания по застрахователни договори, издадени от или от името на застрахователните предприятия, включително разходи за презастрахователни премии след приспадане на данъци и вноски или начислени такси по отношение на сумите на индивидуалните премии или общия размер премии.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава шеста – Секторни анализи и застъпничество за конкуренцията.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя предложението за чл. 27.
По чл. 28 също няма предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от тази глава? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Глава седма – Забрана за нелоялна конкуренция.”
Комисията подкрепя наименованието за Глава седма.
По чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32 няма предложения. Комисията подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тази глава по текстовете дотук? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 33, като ал. 2 се изменя така:
„(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се има предвид:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начинът на формирането й в условията за доставка на стоките и изпълнението на услугите;
3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма; адрес или седалище; адрес на управление; имущество; права върху индустриална и интелектуална собственост; получени награди или отличия.”
По чл. 34, чл. 35, чл. 36 и чл. 37 няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Дял трети – Производство. Глава осма – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на Дял трети и Глава осма.
По чл. 38, чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 43 и чл. 44 няма направени предложения.
От чл. 38 до чл. 44 няма абсолютно никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по представените текстове от чл. 38 до чл. 44 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 45 със следната окончателна редакция:
„Правомощия при извършване на проучването.
Чл. 45. При проучването наблюдаващият член на комисията и работният екип, определен по чл. 39, ал. 2, имат право:
1. да изискват информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, независимо от носителя, на който са съхранени;
2. да снемат устни или писмени обяснения;
3. да извършват проверки на място;
4. да възлагат извършването на експертизи от външни експерти;
5. да изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренция на държавите – членки на Европейския съюз, както и от Европейската комисия.
По чл. 46 няма предложения.
По чл. 47 има предложение на народния представител Диана Хитова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 47:
„Събиране на информация
Чл. 47. (1) Лицата, от които е поискано съдействие по силата на този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004, не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закона тайна.
(2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Когато информация съдържа лични данни, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на личните данни.
(4) Лицата, от които е поискана информация, следва да я представят в определен от комисията срок.
(5) Информацията, която се предоставя от всички лица в хода на производството, трябва да бъде пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща.
(6) Комисията може да приеме за доказани фактите, относно които страната или заинтересованото лице са възпрепятствали събирането на поисканата от тях информация.”
По чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, чл. 53, чл. 54, чл. 55, чл. 56, чл. 57, чл. 58, чл. 59, чл. 60 и чл. 61 включително нямаме никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте предложените текстове от чл. 45 до чл. 61 включително по вносител, с нови редакции на чл. 45 и чл. 47.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 62 със следната окончателна редакция:
„Съдържание на решението
Чл. 62. (1) Решението на комисията е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за постановяването му;
3. диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на нарушение по този закон; наличието на нарушение или липсата на основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност; определят се правата и задълженията на страните, видът и размерът на имуществената санкция или на глобата, ако се налага такава;
4. данни за срока и органа, пред който може да се обжалва.
(2) В решението се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената имуществена санкция или глоба.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 63.
Комисията подкрепя предложението за чл. 64.
Комисията подкрепя предложението за чл. 65.
Комисията подкрепя предложението за чл. 66.
Комисията подкрепя предложението за чл. 67.
Комисията подкрепя предложението за чл. 68.
Комисията подкрепя предложението за чл. 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания от чл. 62 с новата редакция до чл. 69 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава десета „Производство по установяване на нарушения и налагане на санкции по глави трета и четвърта и по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 70.
Комисията подкрепя предложението за чл. 71.
Комисията подкрепя предложението за чл. 72.
Комисията подкрепя предложението за чл. 73.
Комисията подкрепя предложението за чл. 74 със следната окончателна редакция:
„Закрито заседание
Чл. 74. (1) След разглеждане на доклада по чл. 73 комисията в закрито заседание постановява:
1. решение, с което установява, че не е извършено нарушение или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност;
2. определение, с което връща преписката за допълнително проучване със задължителни указания за работния екип, определен по чл. 39, ал. 2;
3. определение, с което предявява твърденията за извършено нарушение на закона от съответната страна.
(2) В определението по ал. 1, т. 3 се посочва срок, не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица – своето становище. В определението се посочва, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55, както и право да бъдат изслушани от комисията по реда на чл. 76 в открито заседание.
(3) В случая по ал. 1, т. 3 на молителя и на ответната страна се предоставя версия, която не съдържа производствена, търговска или друга защитена от закона тайна на страните по определението, а конституираните заинтересовани лица се уведомяват за постановеното определение по ал. 1, т. 3. Срокът за представяне на възражения и становища по ал. 2 започва да тече от деня на получаване на определението или писменото уведомление за него.
(4) Едновременно с представянето на възраженията си страните са задължени да представят и всички доказателства, с които разполагат в своя подкрепа.
(5) В случаите по ал. 1, т. 1 страните се уведомяват за решението на комисията, както и че имат достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 75.
Комисията подкрепя предложението за чл. 76.
Комисията подкрепя предложението за чл. 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по Глава девета – от чл. 70 до чл. 77 включително. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава десета „Производство за издаване на разрешения за концентрация между предприятия”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 78.
Комисията подкрепя предложението за чл. 79.
Комисията подкрепя предложението за чл. 80.
Комисията подкрепя предложението за чл. 81.
Комисията подкрепя предложението за чл. 82.
Комисията подкрепя предложението за чл. 83 със следната окончателна редакция:
„Задълбочено проучване
Чл. 83. (1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана.
(2) В 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението за започване на задълбочено проучване по чл. 68, ал. 2 всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар.
(3) Комисията извършва задълбочено проучване на концентрацията, като упражнява правомощията по чл. 45.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 84.
Комисията подкрепя предложението за чл. 85.
Комисията подкрепя предложението за чл. 86.
Комисията подкрепя предложението за чл. 87.
Комисията подкрепя предложението за чл. 88.
Комисията подкрепя предложението за чл. 89.
Комисията подкрепя предложението за чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по Глава десета „Производство за издаване на разрешения за концентрация между предприятия” – от чл. 78 до чл. 90 включително. Няма желаещи народни представители, които да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава единадесета „Други производства”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 91, като предлага следната редакция на ал. 1 и ал.6:
„(1) Производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда се образува с решение на комисията, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1.
(6) Решението на комисията по ал. 1, както и решението по ал. 5 не подлежат на обжалване.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 92.
Комисията подкрепя предложението за чл. 93 със следната окончателна редакция:
„Производство по изпълнение на задълженията на
комисията за съдействие по Регламент (ЕО) № 1/2003
и по Регламент (ЕО) № 139/2004
Чл. 93. (1) Производството по изпълнение на задълженията на комисията за съдействие по Регламент (ЕО) № 1/2003 и по Регламент (ЕО) № 139/2004 се образува на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 54 от този закон, по искане от национален орган по конкуренция на държава членка или на Европейската комисия въз основа на Регламент (ЕО) № 1/2003 или на Регламент (ЕО) № 139/2004.
(2) Въз основа на искането по ал. 1 се изготвя доклад до председателя на комисията, съдържащ предложение за предприемане на необходимите действия за удовлетворяване на искането за съдействие.
(3) Председателят на комисията с разпореждане се произнася по предложението за предприемане на необходимите действия. В случай че председателят на комисията разпореди да се окаже съдействие, в разпореждането си определя предмета на производството в съответствие с искането по ал. 1.
(4) Председателят на комисията със заповед определя служителите, които осъществяват правомощията по чл. 45 от този закон, съответно по чл. 20, § 2 от Регламент № 1/2003 или по чл. 13, § 2 от Регламент (ЕО) № 139/2004.
(5) След изпълнение на разпореждането по ал. 3 се изготвя доклад до председателя на комисията за извършените действия.
(6) Председателят на комисията внася доклада по ал. 5 в закрито заседание, на което комисията постановява решение за приключване на производството по оказване на съдействие.
(7) Решението по ал. 6 не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по Глава единадесета „Други производства” – от чл. 91 до чл. 93 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава дванадесета – Производство по установяване на нарушения и налагане на санкции по Глава седма.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава дванадесета.
Комисията подкрепя предложението за чл. 94.
Комисията подкрепя предложението за чл. 95.
Комисията подкрепя предложението за чл. 96.
Комисията подкрепя предложението за чл. 97.
Комисията подкрепя предложението за чл. 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за отношение от чл. 94 до чл. 98 включително – това е глава „Производство по установяване на нарушения и налагане на санкции по Глава седма”. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Дял ІV – Отговорност и санкции
Глава тринадесета – Отговорност.”
Комисията подкрепя наименованието на Дял ІV и Глава тринадесета.
Комисията подкрепя предложението за чл. 99.
„Глава четиринадесета – Санкции.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя предложението за чл. 100.
Комисията подкрепя предложението за чл. 101.
Комисията подкрепя предложението за чл. 102.
Комисията подкрепя предложението за чл. 103.
По чл. 104 има предложение от народния представител Диана Хитова, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 104:
„Чл. 104. (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.
(2) Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.
(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок от пет години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по Глава тринадесета „Отговорност” и Глава четиринадесета „Санкции” – от чл. 99 до чл. 104 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя предложението за § 1.
Комисията подкрепя предложението за § 2.
Комисията подкрепя предложението за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по параграфи 1, 2 и 3? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя предложението за § 4 със следната окончателна редакция:
„§ 4. (1) За да се спази принципът на приемственост в работата на комисията при провеждане на първия избор на членове на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 4, ал. 1, трима от четиримата членове на комисията се избират за срок три години.
(2) Членовете на Комисията за защита на конкуренцията, включително председателят и заместник-председателите, към датата на влизане в сила на този закон продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новоизбраните членове на комисията.”
Комисията подкрепя предложението за § 5.
Комисията подкрепя предложението за § 6.
Комисията подкрепя предложението за § 7.
Комисията подкрепя предложението за § 8.
Комисията подкрепя предложението за § 9.
Комисията подкрепя предложението за § 10.
По § 11 има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната окончателна редакция:
„§ 11. В Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2, т. 3 думите „заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама” се заличават.
2. Глава трета „Заблуждаваща и сравнителна реклама” се отменя.
3. В чл. 68г, ал. 4 думите „по чл. 68е” се заменят с „по чл. 68д”.
4. В чл. 68д, ал. 2, т. 6 думите „единния граждански номер” се заменят с „номер на документ за самоличност”.
5. В чл. 68е, ал. 4, т. 2 думите „единния граждански номер” се заменят с „номер на документ за самоличност”.
6. В Раздел ІV „Нелоялни търговски практики” се създава чл. 68л:
„Чл. 68л. (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи в определен от него кратък срок търговецът да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.
(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по алинеи 1-3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.”
7. В чл. 152, ал. 21, т. 2 думите “единния граждански номер” се заменят с “номер на документ за самоличност”.
8. В чл. 165, ал. 3, т. 2 думите “заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, както и върху” се заличават.
9. В чл. 186:
а) в ал. 2:
1. В т. 1 думите “Глава трета, Раздел ІІ “Заблуждаваща реклама” се заличават.
2. В т. 9 букви “а” и “е” се отменят.
б) в ал. 3 думите “с изключение на искове по Глава трета, Раздел ІІ “Заблуждаваща реклама” се заличават.
10. Членове 202 и 203 се отменят.
11. В чл. 210а:
а) след думите “за нарушение на” се добавя “чл. 68в”;
б) думите “ал. 1 и 2” се заличават.
12. Създава се нов чл. 210в:
“Чл. 210в. Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.”
13. В § 13 от Допълнителните разпоредби т. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфи 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, чухте представените параграфи от 4 до 13, включително от Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” на законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
С това приключи второто четене на Законопроекта за защита на конкуренцията. Гласуването ще бъде или утре, или другия четвъртък.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112.
Ще докладва проф. Мирчев, председател на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в залата да бъдат допуснати господин Ангел Чакъров – заместник-министър в Министерството на извънредните ситуации, господин Стоян Граматиков и госпожа Пенка Менкаджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против, уважаеми колеги, за допуска в зала? Няма.
Моля заместник-министърът и представителите на министерството да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги, това е Докладът на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
“Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112”.
Това е заглавието и по него имаше предложение от народния представител Митко Димитров, което се оттегли.
По заглавието има и мое предложение, което сме внесли с колеги, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на законопроекта.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
По чл. 1 предложението на народния представител Митко Димитров е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 предложението на народния представител Митко Димитров беше оттеглено.
От моето предложение по чл. 2 оттеглих думата “бърз” и остана само да се махне думата “лесен” в текста.
Комисията предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им”.
По чл. 3 предложенията са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 5 има предложение от народния представител Митко Димитров:
В чл. 5, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага чл. 5 да придобие следната окончателна редакция:
“Чл. 5. Дейността на Националната система за спешни повиквания се основава на следните принципи:
1. непрекъснатост на процеса на обслужване на спешните повиквания към единен европейски номер 112;
2. бързина и ефективност при осигуряване на спешно реагиране за оказване на помощ;
3. професионализъм и квалификация на служителите, които да им позволяват бърза и точна обработка, анализ и класифициране на спешните повиквания”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, има едно предложение – предлагам да привлека вашето внимание по наименованието на закона, също така по Глава първа “Общи положения” до Глава втора, включваща чл. 5 включително.
Има едно предложение на народния представител Митко Димитров в чл. 5 т. 3 да отпадне – комисията не подкрепя това предложение.
Господин Димитров в залата ли е, за да защити своето предложение? Няма го.
Продължаваме нататък по текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава втора по вносител.
По заглавието на Раздел І аз оттеглих предложението си.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6 и за чл. 7.
По чл. 8 комисията подкрепя предложението, което е направено от мен и мои колеги по т. 2, а по т. 1 и 3 ние го оттеглихме.
Народният представител Митко Димитров също оттегли предложението си.
Има предложение от народния представител Несрин Узун – комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 8 да придобие следната редакция:
“Чл. 8. Центровете 112 изпълняват следните основни функции:
1. приемат, автоматично регистрират и обработват всички повиквания за спешна помощ на номер 112 независимо от това дали предполагат или не мобилизиране на екипи на службите за спешно реагиране при непрекъснат режим на работа;
2. осигуряват непрекъснат достъп до линия за връзка;
3. събират информация за вида, мястото, часа и основните данни на спешния случай;
4. осигуряват приемането и изясняването на получените повиквания най-малко на два официални езика на Европейския съюз, освен на български език;
5. анализират и предават обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи, както и на други компетентни органи;
6. получават обратно информация от съответните служби за спешно реагиране за приключване на работата им в мястото на инцидента;
7. регистрират, архивират и съхраняват информация за всички спешни повиквания”.
По Раздел ІІ комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
По чл. 9 предложението на народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Митко Димитров беше оттеглено.
Комисията предлага чл. 9 да придобие следното съдържание:
“Чл. 9. Центровете 112 работят без прекъсване при гарантирано приемане на повикванията и осъществяване на връзките със службите за спешно реагиране”.


По чл. 10 моето предложение е оттеглено.
Има предложение на народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева, което не е подкрепено от комисията. Ще го прочета:
„В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 да отпадне.
2. Алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:
„(2) Числеността на служителите в центровете 112, изискванията за заемане на определена длъжност, редът за провеждане на начално и последващо обучение, както и системата за формиране на работната заплата и други допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на извънредните ситуации.”
Както казах, комисията не подкрепя предложението. По-нататък ние сме приели друг текст.
Предложението на народния представител Митко Димитров е оттеглено.
Комисията предлага чл. 10 да придобие следната редакция:
„Чл. 10. (1) Дейността в центровете 112 за обслужване на спешните повиквания се осъществява от служители – оператори и координатори.
(2) Длъжностите „оператор” и „координатор” се заемат въз основа на конкурс и на новоназначените на тези длъжности служители се провежда обучение.
(3) Специфичните изисквания за образование, психо-физическа годност, професионална подготовка, както и редът за провеждане на обучението на операторите и координаторите се определят с наредба на министъра на извънредните ситуации.”
По чл. 11 има предложение на народните представители Венелин Узунов и Силвия Алексиева, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Несрин Узун.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на чл. 11.
Ще го прочета, тъй като той е нов текст:
„Чл. 11 се изменя така:
„Чл. 11. (1) Служителите:
1. приемат подадените към център 112 повиквания и локализират обаждащия се, като сравняват получената информация с географската информационна система;
2. събират за най-кратко време максимално точна и подробна информация относно спешния случай;
3. класират повикванията по кодове, определени с класификатор на спешните повиквания;
4. осъществяват връзката със службите за спешно реагиране в контактните точки, посочени от тях;
5. предават информацията в контактните точки на съответната служба за спешно реагиране по електронен път, а при необходимост – по телефон или чрез радиовръзка;
6. получават обратно информация от съответните служби за спешно реагиране за приключване на работата им в мястото на инцидента;
7. приключват спешния случай в информационната система след получаване на информация от уведомените служби за спешно реагиране за завършване на работата им в мястото на инцидента.
(2) Класификаторът по ал. 1, т. 3 се утвърждава от министъра на извънредните ситуации или от упълномощено от него длъжностно лице, след съгласуване със службите за спешно реагиране и подписване на протоколите за сътрудничество по чл. 12, ал. 3.”
По чл. 12 комисията предлага текстът на вносителя да отпадне.
Вместо него се създава нов чл. 12 по предложение на народния представител Несрин Узун.
Комисията подкрепя предложението на Несрин Узун и предлага чл. 12 да придобие следното съдържание:
„Член 12 се изменя така:
„Чл. 12. (1) Когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства или на други административни структури, информацията се предава на съответната структура за предприемане на необходимите действия.
(2) Организациите по ал. 1 са длъжни да предоставят на съответния център 112 информация за:
1. местоположението, териториалната си и функционална компетентност;
2. начина за получаване на информацията от център 112.
(3) Въз основа на информацията по ал. 2 организациите по ал. 1 и министърът на извънредните ситуации или упълномощено от него длъжностно лице подписват протоколи за сътрудничество, а необходимите данни се отразяват в Класификатора на спешните повиквания.”
По чл. 13 има предложение на народния представител Венелин Узунов и Силвия Алексиева – чл. 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 13. (1) Служителите в центровете 112 получават добавка към основното си месечно възнаграждение в размер до 70 на сто от минималната работна заплата за страната в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на извънредните ситуации за съответната година.
(2) Операторите и координаторите в център 112 носят униформено облекло по време на работа. Видът и символите на униформеното облекло, редът за предоставянето и носенето му се определят с наредба на министъра на извънредните ситуации.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя, тъй като предложението на Митко Димитров е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по Глава втора дотук. Има отделни членове с подобрена редакция, има и предложения, които комисията не подкрепя.
Желае ли някой думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Раздел ІV – Регистър на спешните повиквания”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 16 комисията подкрепя предложението на Венелин Узунов и Силвия Алексиева по принцип, предложението на Митко Димитров бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 16. (1) Данните от регистъра по чл. 15 се съхраняват за срок три години, считано от момента на постъпване на информацията.
(2) Директният достъп до данните от регистъра е наличен за срок четири месеца от момента на постъпване на информацията. Директен достъп имат служителите от център 112 и служителите от службите за спешно реагиране, на които са предоставени съответните права на достъп чрез лично потребителско име и парола.
(3) Данните се архивират след изтичане на срока по ал. 2 и се съхраняват в специално помещение с ограничен достъп.
(4) В срока по ал. 1 службите за спешно реагиране, както и органите на съдебната власт могат при необходимост да изискват данни от регистъра във връзка с конкретен инцидент.
(5) След изтичане на срока по ал. 1 информацията се унищожава от комисия, назначена от министъра на извънредните ситуации.
(6) Информация, за която в срока по ал. 1 е постъпило искане от орган на съдебната власт, не се унищожава до отпадане на необходимостта от нейното съхранение. Съдебният орган е задължен да уведоми център 112 при отпадане на необходимостта от съхранение на поисканата информация.”
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
„Чл. 17. Данните от регистъра са веществени доказателствени средства.”
По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по текстовете на Раздел ІV – от чл. 15 до чл. 18 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Глава трета – Национални служби за спешно реагиране”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя, тъй като предложението на колегите, включително и моето предложение бяха оттеглени.
По чл. 20 има мое предложение.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Подкрепя се и предложението на Венелин Узунов и Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя предложението на Митко Димитров по т. 3, но не го подкрепя по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като предлага ал. 4 да отпадне.
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете, които бяха представени от Глава трета – „Национални служби за спешно реагиране”, от чл. 19 до чл. 21 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Глава четвърта – Изграждане, поддържане и развитие на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя съдържанието на чл. 22 и чл. 23 на вносителя.
По чл. 24 комисията предлага следната подобрена редакция:
„Чл. 24. (1) Министерският съвет възлага изграждането и поддръжката на комуникационната свързаност, при гарантиран пренос на информацията без прекъсване и при резервираност, между центровете 112, както и между центровете 112 и контактните точки на националните служби за спешно реагиране.
(2) При необходимост от резервиране на комуникационна свързаност по ал. 1 се ползват електронносъобщителните мрежи и/или услуги на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.”
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 26 комисията също подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по текстовете на членове от 22 до 26 включително.
Желае ли някой да вземе отношение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Глава пета – “Права и задължения на гражданите”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Комисията подкрепя заглавието на Глава шеста – “Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
По чл. 34 има предложение от народните представители Йордан Мирчев, Съби Давидов и Олимпи Кътев, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34 по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 34. Средствата от глоби и имуществени санкции по членове 35, 36, 37, 38 и 39 се включват в бюджета на Министерството на извънредните ситуации за съответната година и се разходват както следва:
1. не по-малко от 70 на сто – за капиталови разходи за развитие на центровете 112, за повишаване квалификацията на служителите и за популяризиране на единния европейски номер 112;
2. до 30 на сто – за допълнително материално стимулиране на служителите в Главна дирекция “Национална система 112” по условия и ред, определени в наредба на министъра на извънредните ситуации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текстовете на Глава шеста.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: „Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя - “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя – “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага § 4 на вносителя да отпадне.
Ще обясня защо, господин председател. Параграф 4 касае промени в Закона за електронните съобщения, а той в момента върви на второ четене в комисията и тези текстове едно към едно са пренесени в основния закон. По-коректно е те да влязат направо в Закона за електронните съобщения, а не с този закон да променяме един закон, който другата седмица ще гледаме в залата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 4, и предлага на основание чл. 35, 55 и 51 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове да се създадат нови параграфи от 4 до 18, които касаят промени в други закони и то от формален характер – наименованието на министерството.
“§ 4. В Кодекса за социално осигуряване думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 5. В Наказателния кодекс думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 6. В Закона за автомобилните превози думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 7. В Закона за движението по пътищата думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 8. В Закона за държавния бюджет на Република България думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 9. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 10. В Закона за защита при бедствия думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 11. В Закона за здравето думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.
§ 12. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд думите “Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, “Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, “министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и “министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с “Министерството на извънредните ситуации”, “Министерство на извънредните ситуации”, “министърът на извънредните ситуации” и “министъра на извънредните ситуации”.

§ 13. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”.
§ 14. В Закона за пътищата думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”.
§ 15. В Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”.
§ 16. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”.
§ 17. В Закона за управление при кризи думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”.
§ 18. В Закона за устройство на територията думите „Министерството на държавната политика при бедствия и аварии”, „Министерство на държавната политика при бедствия и аварии”, „министърът на държавната политика при бедствия и аварии” и „министъра на държавната политика при бедствия и аварии” се заменят съответно с „Министерството на извънредните ситуации”, „Министерство на извънредните ситуации”, „министърът на извънредните ситуации” и „министъра на извънредните ситуации”. ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 19.
Колеги, има едно приложение, което е към самия закон, според мен то също трябва да бъде гласувано. (Показва приложението.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Обяснете какво означава този знак.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, това е приложение към чл. 3, ал. 2 от закона. Сега ще го прочета.
„Чл. 3. (2) Графичното и цветното изображение на знака е съгласно приложението.”
Това е емблемата на Единния европейски номер 112. Даден е като приложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той е на територията на всички страни – членки на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, току-що бяха представени текстовете от Глава седма – Административнонаказателни разпоредби, Допълнителни разпоредби и Преходни и заключителни разпоредби от § 1, до § 6.
Накрая беше докладван и показан нагледно на пленарната зала самият европейски знак на телефон 112.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
С това приключи второто четене на Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112.
Професор Мирчев, честито да ни е.
Представителите на министерството желаят ли да вземат отношение? – Не. Благодаря ви.
Съгласно приетия дневен ред преминаваме към следващата точка от него:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ, с вносител Николай Чаталбашев – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, съгласно Закона за независимия финансов одит.
Изборът се провежда по кандидатурите, предложени от председателя на Комисията по публичен надзор.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедура за допускане в залата на господин Николай Чаталбашев, който е председател на Комисията за публичен надзор на регистрирани одитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин председател, да заемете Вашето място в пленарната зала.
Пред мен е процедурата за избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, а тя е следната: председателят на комисията господин Чаталбашев обявява, че на основание на чл. 35б, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит – председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е депозирал предложение за шестима членове на комисията, при спазване на изискванията на чл. 35б, ал. 3 и 5 от Закона за независимия финансов одит.
Пред мен са текстовете. Давам думата на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Николай Чаталбашев.
Господин Чаталбашев, моля Ви да изпълните Вашето задължение съгласно закона – да представите кандидатурите и да прочетете текста на проекторешението за техния избор.
НИКОЛАЙ ЧАТАЛБАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На основание чл. 35, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит представям на вашето внимание предложение за избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
При проведените консултации за излъчване на кандидати за членове на комисията са спазени принципите, посочени в чл. 35б, ал. 5 от Закона за независимия финансов одит.
Двама от кандидатите са предложени от министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката и са одобрени от министър-председателя. По едно лице са предложили управителят на Българската народна банка, председателят на Комитета за финансов надзор. Две от лицата са предложени от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Предложенията са за:
Госпожа Христина Михайлова Симеонова – директор на Дирекция „Одит на средства от Европейския съюз” в Министерството на финансите, магистър е по икономика. Госпожа Симеонова има значителен опит в областта на контрола – 20 години в Министерството на финансите в областта на данъчния контрол, над 9 години в областта на външния одит като член на Сметната палата, 2 години в областта на вътрешния одит в Акционерно дружество „Централен депозитар”.
Господин Стоян Малкочев – консултант на свободна практика, магистър по счетоводство и контрол, дипломиран експерт-счетоводител. Господин Малкочев е работил 7 години като счетоводител-консултант и одитор, супервайзер в „Делойт и Туш” - офис Варна. Шест години е бил главен счетоводител и директор в Бизнес развитие „Петрол Холдинг” АД. През последните години не е осъществявал дейност като регистриран одитор.
Доктор Цветан Стоилов Манчев – член на Управителния съвет и подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление „Емисионно” от 2003 г. Той е магистър по икономика и има докторска степен по финанси.
Господин Манчев е бил изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, бил е директор в „Банка ДСК”, главен експерт и началник на отдел „Макроикономически анализ” в Българската народна банка. От 2007 г. до момента е член на Икономическия и финансов комитет към Европейския съюз, алтернативен член на Генералния съвет и член на Комитета за международни връзки на Европейската централна банка.
Доцент д-р Огнян Георгиев Симеонов – ръководител на катедра „Финансов контрол” и декан на факултет „Финансово-счетоводен” в Университета за национално и световно стопанство. Той е магистър по икономика, има докторска степен по социално управление, доцент по счетоводство, контрол и анализ на стопанската дейност. В периода от 2006 до 2008 г. работи като експерт към Програма за развитие на международната организация на върховните одитни институции.
Господин Симеонов е научен секретар на специализирания и научен съвет „Финанси, счетоводство и контрол” на Висшата атестационна комисия, член е на Консултативния съвет към председателя на Сметната палата и член на Комисията за оценка на качеството на Сметната палата.
Доктор Христо Рашков Маврудиев – регистриран одитор и съдружник в „Софийска финансово-счетоводна компания” ООД от 2001 г.; магистър по счетоводство; докторска степен по икономика; дипломиран експерт-счетоводител с над 14 години опит в областта на одита; главен асистент в Университета за национално и световно стопанство.
Господин Маврудиев е специализирал в Центъра за международно разбирателство при Стейт колеж–Блуфийлд, Западна Виржиния, в Американската агенция за международно развитие по проект „Български капиталов пазар”.
Професор д-р Христина Ангелова Вучева – магистър по икономика; научна степен „доктор по икономика”; дипломиран експерт-счетоводител от 1997 г. и понастоящем осъществява индивидуална практика като регистриран одитор; хоноруван професор в УНСС; член на Специализирания научен съвет „Финанси, счетоводство и контрол” на Висшата атестационна комисия.
Госпожа Вучева е била 25 години научен сътрудник и завеждащ секция в Научноизследователския институт на Министерството на финансите; 5 години началник отдел в Министерския съвет; министър на финансите и зам.-председател на Министерския съвет в служебното правителство от м. октомври 1994 г. до м. януари 1995 г.; специализирала е „Публична администрация” в Лондон.
Предложените кандидати отговарят на изискванията на чл. 35б, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит. Представили са удостоверения за съдимост, от които е видно, че не са осъждани. Декларирали са, че не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит, с изключение на двамата представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители, за които това е допустимо по чл. 35б, ал. 7 от Закона за независимия финансов одит.
Предлагам на Народното събрание следния проект за решение:

„Р Е Ш Е Н И Е
за избиране на членове на Комисията за публичен
надзор над регистрираните одитори
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България, чл. 35б, ал. 2, 5, 6 и чл. 35в, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит

Р Е Ш И:
Избира за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори:
1. Христина Михайлова Симеонова;
2. Стоян Любомиров Малкочев;
3. Цветан Стоил Манчев;
4. Огнян Георгиев Симеонов;
5. Христо Рашков Маврудиев;
6. Христина Ангелова Вучева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чаталбашев.
Уважаеми колеги, чухте господин Чаталбашев, който представи шестте професионални кандидати, които парламентът трябва да избере с гласуване за попълване на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Отварям дискусията по проекторешението, което току-що беше представено на вашето внимание.
Има ли желаещи? Няма желаещи.
Закривам дискусията по тази точка.
Гласуването ще бъде утре.
Няколко съобщения.
Утре ще започнем с гласувания, както следва:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
3. Второ четене на Законопроекта за инспектиране на труда.
4. Второ четене на Законопроекта за защита на конкуренцията.
5. Второ четене на Законопроекта за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
6. Проекторешение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – това, с което днес завърши нашият пленарен ден.
Утре по време на парламентарния контрол на въпроси на народни представители ще отговарят следните министри: Ивайло Калфин, Даниел Вълчев, Пламен Орешарски, Михаил Миков, Валери Цветанов, Асен Гагаузов, Евгений Желев и Стефан Данаилов.
Следващото пленарно заседание е утре, 14 ноември, петък, от 9,00 ч.
Уважаеми колеги, закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Иван Илчев
Станчо Тодоров