Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни.): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Добре дошли на господин Орешарски и госпожа Плугчиева!
Уважаеми колеги народни представители, дами и господа министри! Днес имаме една единствена точка на извънредното заседание на Народното събрание. Преди да я обявя официално съм длъжен да ви направя поредните съобщения.
Добре дошъл на господин министърът Василев!
Има писмо до председателя на Народното събрание от господин Йордан Бакалов – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили:
„Уведомяваме Ви за промени в състава на Парламентарната група на ОДС.
На 10 декември на проведено заседание на парламентарната група се реши съставът на Парламентарната група на Обединените демократични сили да се увеличи с трима народни представители – Борислав Иванов Българинов, Румен Асенов Ангелов и Стефан Антонов Софиянски.
На 15 декември т.г. заявление за напускане на парламентарната група депозираха народните представители Ася Величкова Михайлова и Любен Любенов Дилов. ”
Следва промените да бъдат вписани в специалния регистър на Народното събрание. Приложени са съответните протоколи.
Има заявление от народния представител Венцислав Върбанов:
„На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Върбанов заявява, че напуска Парламентарната група на Български народен съюз, считано от 15 декември т.г.”
Следващо писмо от господин Йордан Бакалов:
„Въз основа на решение на Парламентарната група на Обединените демократични сили от 10 декември и заявление за членство в парламентарната група, съставът на Парламентарната група на ОДС се увеличава с един народен представител – Венцислав Василев Върбанов.”
И това изменение следва да бъде вписано в регистъра на Народното събрание. Приложени са съответните протоколи.
Има протокол и от заседанието на Парламентарната група на Български народен съюз:
„1. Освобождава Венцислав Върбанов от поста заместник-председател.
2. Избира ново ръководство в състав – председател Красимир Каракачанов, заместник-председатели – Ася Михайлова, Борислав Китов, Борис Ячев, секретар – Павел Чернев.”
В този протокол има още едно решение – промяна на името на парламентарната група. Групата се преименува в Парламентарна група „Движение напред”.
Тази промяна ще бъде вписана в регистъра на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да преминем към т. 1 има заявка за изявление от името на парламентарна група.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Колеги, моля ви да запазите тишина и да изслушате господин Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, моля Ви, наистина да помолите колегите за малко внимание. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз също ги моля, дано ни чуят двамата заедно.
Колеги, моля ви!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес ще приемем бюджета, в средата на м. декември, като основните мерки срещу финансовата криза не бяха дори обсъдени и те не присъстват в доклада за бюджета. Какво се получава? Въпреки предупрежденията от Съюза на демократичните сили, не бяха предприети основните мерки за защита на българската икономика от финансовата криза. Първите негативни явления вече са факт – фалити на фирми, десетки хиляди хора ще останат без работа. За пореден път от тази трибуна настояваме предложенията на Съюза на демократичните сили да бъдат разгледани, а именно:
Намаляване на ставката по ДДС, за да се увеличи ликвидността на икономиката. Спасете малките фирми от фалит! Нали бяхте много чувствителни по тази тема – какво стана?
На второ място, целият Европейски съюз намалява разходите в бюджета. Тази политика при нас я няма. Няма такова нещо в предложения бюджет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Увеличава разходите, а не ги намалява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорим за административните разходи, а не за капиталовите, господин Стоилов. Трябваше административните разходи да бъдат решително намалени.
На следващо място, сега беше моментът да бъде намалена осигурителната тежест като мярка да се помогне на хората да си плащат тази много тежка вноска и да изкарат зимата. В момента средната осигурителна тежест е 33% - изключително ключов лост за преодоляване на кризата. Отново управляващата тройна коалиция не направи нищо решително, нищо разумно.
Предложихме данъкът върху едноличните търговци да падне от 15 на 10%. Ключова мярка за подкрепа на малкия и среден бизнес. Отново не ни послушахте. Знаете ли какво ще стане? Очертава се спад в българската икономика. Тогава вие ще се съберете и ще започнете да умувате.
Въпросът беше сега, преди да започнат тежките фалити да бъде подкрепена българската икономика. Пропуснахте златна възможност, уважаеми представители на БПС, ДПС и НДСВ – за пореден път. Аз знам каква е вашата стратегия. Ние от Съюза на демократичните сили знаем – вашата стратегия е някак си да добутате до следващите парламентарни избори, а после да става каквото ще.
Оставихте хората незащитени от кризата и това е много тежка отговорност, която ще ви бъде потърсена от СДС и от опозицията. Много тежка отговорност! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, обръщам Ви внимание, че Вие злоупотребихте с процедурата. Изявления от името на парламентарна група се правят по въпроси, които не са предмет на дневния ред на заседанието. Не е коректен Вашият подход – обръщам Ви внимание за това.
Думата има господин Шопов за процедурен въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, бюджетът е най-важният закон за годината. Това е безспорен и политологически факт. Министър-председателят го няма. Изпратил е министрите си, тук има и двама вицепремиери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Каква е Вашата процедура?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Процедурата ми е Сергей Станишев да дойде в залата, когато се защитава бюджетът му, който е внесен за разглеждане от Народното събрание.
Във всяка нормална държава това е така, но при нас явно, че е обратното.
Днес се говори, че Сергей Станишев ще е в Студентски град. Не знам какво ще прави в Студентски град, сигурно да омилостивява студентите. Може би се плаши от това, което става в Гърция, защото явно се страхува да не стане и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искам да Ви напомня, че взехте думата за процедурен въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искането ни е да дойде в пленарната зала, да защитава бюджета си, както е било с всички министър-председатели, както и с него е било други години. Нека да бъде поканен. Това е едното ни искане.
Другото ни искане е да бъде включен Канал 1, да се вижда от българския народ къде отиват парите му. Парите на българския данъкоплатец трябва да се харчат прозрачно и явно. Редно е това да бъде направено така, да бъде включен Канал 1, за да се види от българския народ целият бюджет на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направени две процедурни предложения – едното е да бъде поканен министър-председателят за присъствие в пленарната зала. Моля, предайте тази покана в кабинета на премиера.
Второто предложение е за пряко предаване по телевизията, не чух дали предложението включва и по радиото, но обикновено те вървят заедно.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за пряко предаване на пленарното заседание.
Гласували 175 народни представители: за 93, против 17, въздържали се 65.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедурен въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, моето искане е за прегласуване.
Искам да напомня на всички от вас, че става дума за разглеждане на бюджета на второ четене. Парламентарната практика е да се предава директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио дебатът по първо четене на бюджета, който е политически, а сега става дума за конкретна работа.
Считам, че не би било добър тон да представяме пред българските граждани целодневната работа на парламента в рамките на едно работно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново процедурното предложение.
Гласували 186 народни представители: за 73, против 29, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 Г.
Законопроектът е приет на първо четене на 19 ноември 2008 г.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев, Кирил Желев и Любомир Дацов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения срещу процедурното предложение. Моля поканете господа заместник-министрите.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона – „Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 135 народни представители: за 118, против 10, въздържали се 7.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 1 има предложение от господин Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията и което можете да видите на екрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да представите и предложенията по ал. 2 и ал. 3, след което ще дадем възможност на вносителите да ги обосноват и да бъдат обсъдени.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По ал. 1 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
По ал. 2 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Бойко Боев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Евгений Жеков, Борислав Китов и Бойко Ватев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Руденко Йорданов, което е подкрепено по принцип, но се предлага друг източник.
Предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай, което е подкрепено по принцип, като е отразено в § 89 от Преходните и заключителни разпоредби.
Предложение от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Още едно предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Овчаров, имате предвид първите две алинеи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на текстовете.
Имате думата, господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Смисълът на това предложение, което ние правим по чл. 1, ал. 1, е намаляване на приходите на републиканския бюджет - 20 млрд. 955 млн. лв., както е записано в законопроекта, да се замени с 19 млрд. 647 млн. лв.
Смисълът на това предложение е обвързан с нашето предложение за намаляване на корпоративния данък, на данъка върху доходите на физическите лица, на данъка върху добавената стойност и неприемане на увеличаването на акцизите, което беше направено. Ако беше проведена тази идея, държавата щеше да намали данъчната тежест за данъкоплатците, щеше да поеме по този начин част от въздействието на кризата върху себе си и щеше да даде възможност на данъкоплатците да преодолеят по-лесно кризата.
Ние добре разбираме, че след отхвърлянето на нашите предложения за корпоративния данък, за данъка върху доходите на физическите лица, за данъка върху добавената стойност и за акцизите трудно може да се пледира за това предложение. Затова излизам на трибуната да кажа, че беше възможна алтернативна бюджетна политика на страната, която не беше приета от управляващото мнозинство.
По този начин бюджетът, така както е сглобен сега, ще представлява спирачка, ще бъде допълнително възпиращ икономическата дейност в страната и ще спомага за увеличаване на рецесията в българската икономика. Това ще стане с този бюджет. Затова ние предлагахме намаляване на данъците заедно с намаляване на бюджетните приходи и произтичащите от това промени в положителния баланс и в разходите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов?
За реплика думата има господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костов, думите Ви до някаква степен увисват във въздуха. И ще Ви кажа защо. На практика Вие предлагате общо приходите да се намалят с 1 млрд. 307 млн. лв., в това число 25 милиона по ЗКБО, 100 милиона по Закона за облагане на физическите лица, 932 милиона по ДДС и от акцизи – 250 милиона. В същото време Вие предлагате разходите да се намалят със същата сума. Не знам как Ви се откъсна от сърцето, но все пак сте оставили напряко на Вашата теза, че не трябва да има положително салдо, а сте оставили 1 милион и малко отгоре.
Но не ви се връзват сметките, защото предлагате с 820 милиона да се намалят разходите, да се съкрати положителното салдо с 487 милиона. Да, това прави 1 млн. 307 хил. лв., но в частта за намаляване на разходи, които са 820 милиона, предлагате само 460 милиона да бъдат намалени в разходите по т. 4, най-общо, резерв за неотложни нужди.
За къде предлагате останалите 360 милиона, господин Костов? Вие не давате отговор. Всъщност излиза, че е излишно този 1 милиард и 307 милиона да бъдат намалявани като приходи. Трябва да коригирате предложението си или да го оттеглите междупрочем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Костов? Не виждам.
Желаете ли дуплика, господин Костов? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря.
Аз схванах тази реплика, че числата не се връзват, нали така? Според нас, не сте погледнали предложението ни за промяна в резерва. Така че ако погледнете и него, тогава числата се връзват. Ние не можем да направим предложение, което да не е числово обвързано и по този начин да предложим една неконсистентна алтернатива.
Това, което бяхме предложили, беше обмислено добре, беше преценено - бяха направени преценки как ще въздейства намаляването на данъците върху приходите и нямаше да бъде никаква драма, нямаше да бъде и революция, но просто щеше да се приложи друга финансова политика на държавата, разбира се, в допустимия размер на поемане на риск за един бюджет в условия на очаквано въздействие на икономическа криза.
Аз много съжалявам, че управляващото мнозинство въобще не погледна в тази посока, въобще не погледна към идеята за намаляване на данъците по сериозен начин. Редки са моментите, в които една страна може да намали данъците, и то съществено, и те са добре дефинирани от икономическа гледна точка - когато обстановката предполага да бъдат намалени данъците. Сега е точно момент, в който се съчетават два фактора. Първо, от една страна, сериозни бюджетни излишъци всяка година, а от друга страна, необходимост да се намали данъчната тежест предвид влошаване на конюнктурата. Такова съчетаване на две неща – излишък и нужда да се намаляват данъците, за да се облекчат данъкоплатците, се случва един път на 20 години. Скоро на България няма да й се отдаде тази възможност и вие я пропилявате в момента. Това стана с бюджета за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за изказване народният представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да започна с това, че безпрецедентно за първи път правим бюджет на второ четене зад гърба на българските граждани, без необходимата прозрачност, тъй като предаването на този бюджет и предложенията, които са по него, не са някакъв PR на някой от народните представители, а са публичност към българските граждани. Това е първоначалното.
Уважаеми колеги, моето предложение е различно от това на господин Костов. Причината е, че считам, че в един бюджет винаги трябва да има повече приходи от това, което предлага администрацията. Независимо от предложенията за намаляване на данъчната тежест, считам, че има възможност за стимулиране на българския бизнес и на българските данъкоплатци за по-висока събираемост.
Затова ние предлагаме по-висока приходна част. Дори в концепцията за намаляване на данъчната тежест, се получава винаги обратният ефект. Нека да видим какво се случи през тази година. С намаляването на данъчната тежест имаме увеличение на приходите. Това е и целта.
Поради тази причина ние сме направили две предложения. В чл.1, ал. 1 имаме предложение за увеличаване на приходите както от корпоративен данък, заради по-добрата събираемост, доходите и на физическите лица също, така и от ДДС.
Тук искам да отворя една голяма скоба, тъй като ние водихме този дебат през миналата година с министъра на финансите за това каква ще е цената на петрола за барел. Ще Ви напомня, господин министър, че миналата година Руската дума предложи 105 долара за барел, което се оказа в крайна сметка средната цена за предходната година. Тази година предлага 54 долара за барел. Предложената от Вас обаче цена в евро, считам, че категорично няма да бъде средната цена за следващата година. Така че като цяло бюджетът през тази година е некоректно създаден със заложените параметри.
Искам да отбележа другото предложение, което имаме в чл. 1, ал. 2. То е за намаляване на заплатите и възнагражденията на персонала. Считаме, че е необходима рязка административна реформа, с която да бъдат намалени разходите за възнаграждения. Тук искам много ясно да кажа, че трябва да бъдат увеличени капиталовите трансфери и в същото време предлагаме намаляване от 590 хиляди на 50 хиляди - резервът за непредвидени неотложни разходи, тъй като трябва да отпадне „Структурни реформи”. Защото структурни реформи не могат да се правят по този начин, по който са дадени в бюджета. Те се правят през политика и политиката заедно с цифрите, които са в общия бюджет, а не категорично.
Ако текстът за структурните реформи и за сумите, които да бъдат предвидени, остане, то тогава трябва да бъде надзор на Народното събрание, което сме предложили в друга точка от бюджета, който да определя каква трябва бъде структурната реформа, най-вече какви трябва да са последствията.
Защото, уважаеми колеги, аз не вярвам на реформи, които правят хората жертви. През всичките години бяхме свидетели на реформи, които правеха хората жертви, камо ли да слагаме в бюджета средства, които да правят хората жертви. Нека да дадем възможност следващото правителство да актуализира този бюджет. Дали то ще иска, или няма да иска, но аз смятам, че бюджетът е нереален и той ще бъде актуализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Капон? Няма.
Има думата господин Бойко Боев.
БОЙКО БОЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Допускам, че всички в тази зала са наясно с мотивите за предложението на Българска нова демокрация. Става дума за неравнопоставеното положение на българските земеделски производители спрямо европейските им колеги в два аспекта. От една страна, четири пъти по-ниско ниво на подпомагане в сравнение със старите страни членки, а, от друга страна, ниската им конкурентоспособност в условията на общ пазар, заложена в особеностите на българския преход в сектор „Земеделие”.
Всъщност предложението дава възможност в бюджета за 2009 г. в сектор „Земеделие” категорично да бъде заложена максималната сума за национални доплащания към директните плащания в размер на 378 млн. лв., възможност, разписана в Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Сигурно някой от управляващата коалиция ще опонира, че, видите ли, има заложен такъв текст в Преходните и заключителните разпоредби. Точно това обаче трябва да бъде избегнато, защото същата ситуация се случи по време на дебатите миналата година и въпреки че излишъкът беше рекорден, въпреки че управляващите рано-рано разпределиха инвестиционния и социалния пакет за бързо харчене, днес, на 16 декември т.г., все още земеделските производители не са сигурни, че ще получат обещаните и заложени под условие субсидии. А точно днес те се нуждаят от тях в най-висока степен, защото торовете и дизелът повишиха двойно цената си по време на активния сезон, а цените на реколтата се сринаха. Производителите са в безизходица и продават под себестойност. Още повече, че банковият сектор затвори изцяло врати за земеделския бизнес, преценявайки го като изключително рисков. На това се дължат и днешните протести на зърнопроизводителите, които искат да са сигурни, че ще получат това, което им се полага, но не евентуално в края на годината, а категорично и ясно. По този начин ще имат възможност да правят своите планови разчети за дейността си през 2009 г. в условията на финансова и икономическа криза.
Уважаеми колеги, не мога да разбера едно: как ще гледате догодина по същото време тези хора в очите, когато те за пореден път ще протестират, ще бъдат излъгани и разочаровани, когато отново ще излязат на протести, когато голяма част от управляващите днес ще бъдете в опозиция? Как ще им обяснявате, че земеделието е приоритет във вашите програми, когато с нежеланието си в момента да подкрепите усилията на българските земеделски производители ясно им заявявате своята позиция?
Колеги, призовавам ви да подкрепите предложените от мен и колегите от Българска нова демокрация текстове, гарантиращи полагащите се национални доплащания на земеделските производители в пълен размер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Боев? Няма.
Думата има господин Евгений Жеков.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (ДН): Уважаеми колеги! Нашето предложение е сходно на това, което представи господин Бойко Боев, но ние предлагаме сметката на Държавен фонд „Земеделие” да се увеличи със 796 млн. лв. до 1 млрд. 133 млн., като конкретно 378 млн. лв. за национални доплащания към директните плащания по схемата за единно плащане на единица площ; 218 млн. лв. за подпомагане на млечното и месно животновъдство и 200 млн. лв. за кредитиране на земеделски производители, средни, малки и микропредприятия.
Искам да кажа, че основания за това смело предложение ни дадоха думите на премиера на първо четене, който каза, че всяко едно разумно предложение, постъпило по бюджета, ще бъде взето под внимание.
Какъв е смисълът на нашето предложение? То предполага да бъде намален бюджетният излишък и да бъдат дадени под формата на кредити въпросните средства за чувствителния сектор „Земеделие”, като по този начин бъдат гарантирани плащанията за земеделските производители от основните сектори „Растениевъдство”, „Животновъдство”, както и националните доплащания.
Искам да подчертая, че тази мярка е изключително разумна, защото тя не изземва средства от излишъка, а ги предоставя временно под формата на кредити на българската икономика, тоест дава възможност нашите производители да ги използват, да преодолеят сложната 2009 г. и да ги върнат с лихвите обратно на бюджета. Това разумно предложение обаче бе отхвърлено от Комисията по бюджет и финанси без мотиви и по неясни за мен причини.
Искам да ви призова, господа от Коалиция за България: тази мярка е не само икономическа, тя е и социална, защото именно тази мярка ще осигури евтини храни, които са нужни по време на криза. Ако разгледаме бюджета като цяло, искам да кажа, че ако сте се водили от ултрадясното разбиране, че по време на криза правителството не трябва да прави нищо, т.е. да остави субектите да се справят сами, то с този бюджет го постигате, но нека се опитаме да подпомогнем хората, които имат нужда от това, а това са чувствителните сектори, да не говорим, че евтините храни са основа за преработвателната промишленост и правят по-конкурентен износа ни като цяло, който също ще пострада по време на кризата.
Обръщам се и към Движението за права и свободи. Вие в момента носите отговорност в това управление за сектор „Земеделие”. Това предложение е разумно. Колеги, при вас има също разумни икономисти. Ако подкрепим това предложение, ще избегнем излишъкът да стои по сметки и да работи слабо и неефективно, а ще му дадем възможност да работи в българската икономика.
Обръщам се и към колегите от опозицията: нека да бъдем единни поне в това – да подпомогнем българския производител!
Колеги националисти, подкрепете, дайте с нашето предложение скорост на българското производство!
Обръщам се и към независимите народни представители: колеги, подкрепете това разумно предложение! Не виждам защо е отхвърлено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Жеков? Няма.
Има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, господин Жеков, ще подкрепим предложението ви.
Думата ми е за нещо друго, относно балансирането на бюджета – тема, която се коментира и разисква всяка година и тя е основна тема – относно това, че бюджетите, които се вкарват и ние приемаме, са лошо балансирани.
В тази връзка е най-вече дебатът по чл. 1 и направените предложения за коригиране на числата в него. Защото, ако прочетем числата, ще видим, че числата, които се предвиждат в приходната част като данъчни приходи, приходи от корпоративен данък, данъците върху дивидентите и другите пера, от една страна, са силно занижени, така че тези числа са нереални, предвид на данъчните закони и онова, което се прие като параметри в пакета данъчни закони, така че този дебат сега е малко закъснял, но той трябва да се води при приемането на бюджета. А истински този дебат трябваше да се проведе, когато се приемаше пакетът от данъчни закони, защото той предопределя това, което е заложено тук.
И не само кризата е причина да бъдат намалени тези цифри, да бъдат занижени приходите по различните пера. Причината е, че изобщо през всичките тези години в правените бюджети, които всичките са монетарни, ние не си взехме поуката да правим чл. 1 от бюджета на България реалистичен, да бъде такъв, че да бъде балансиран с разходите.
Предвид на параметрите в чл. 1 ние от „Атака” ви казваме и отново ви гарантираме, както това ставаше през миналата и през по-миналата година, и при първия бюджет, който правихме през 2005 г. в началото на Четиридесетото Народно събрание, че отново в края на годината ще реализираме няколкомилиарден бюджетен излишък. Казваме ви го сега, ще видите, че това ще стане, това ще се получи, ако следващото правителство не направи основни корекции в бюджета за следващата година, в края на годината отново ще говорим за огромни бюджетни излишъци, които тази година не се съобщава колко са, но вървят към 3-4 милиарда, нали така? Тогава ще се чудим как да бъдат изразходени, ще има спорове в тази зала за тяхното харчене, къде да идат, дали да бъдат отнесени във фискалния резерв, където парите са мъртви пари, казвали сме го много пъти от „Атака”.
Всички бюджети, които се правят с тази нереалистична приходна част, и тези завишени числа, са резултат на това, че бюджетите в България не се правят от самостоятелното, автентично, суверенно българско правителство и министъра и Министерство на финансите, те се правят още под влияние на Международния валутен фонд и Световната банка, които дават заданието относно приходната част на бюджета. Така в много от страните, от които идват тези акъли и идеи за философията на българския бюджет, всички знаете, има дефицити в бюджетите, а не излишъци, както е в българския бюджет, това движи до голяма степен техните икономики.
Ние от „Атака” сме за съвсем друга философия, която изразихме, когато се правеше пакетът от данъчни закони, повтаряме го и сега: докато съществува тази философия на правене на бюджет, на балансиране на бюджет, на приходи и разходи, българските бюджети ще бъдат лоши.
От друга страна, вътре по разпределението, по различните приходи ние от „Атака” имаме съвсем друга визия, съвсем друго виждане за балансите, за различните разпределения по пера. За нас е тежка, голяма грешка във финансовата политика данъчната тежест да бъде хвърляна върху физическите лица, върху доходите на физическите лица. Вижте, такава е логиката в приходната част на чл. 1 – основно приходите идват от физическите лица. Добре, намалява се тежестта върху корпорациите, върху юридическите лица, но за сметка на това доходите върху физическите лица, върху акцизите, които се плащат от физическите лица, от крайния потребител, това е другата наша забележка и другото несъгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Думата има господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители! Предложението, което правим заедно с още 65 народни представители, което между другото е прецедент в парламентарната практика – толкова много народни представители от всички политически групи и независими народни представителя да подкрепят едно и също предложение, е свързано с решаването на два много важни проблема на България. Предложението не променя рамката на бюджета, то всъщност представлява намаляване на средствата по едно перо и увеличаване на средствата по две други пера.
Предложението е свързано с намаляване с 200 млн. на резерва за публични инвестиции – това е чл. 1, ал. 1, Раздел ІІ „Разходи”, т. 4, подточка 3. Къде предлагаме да отидат тези 200 млн.? Вчера два гласа не достигнаха, за да бъде увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса със 150 млн. лв. в разходната й част. Ние предлагаме 100 млн. от тези 200 млн., които се отнемат от резерва за публични инвестиции, да бъдат дадени на бюджета на Националната здравноосигурителна каса; около 90 млн. лв. са необходими за пълно финансиране на клиничните пътеки, а останалата част от средствата могат да бъдат дадени да няма повече недостиг на лекарства за пациенти, да няма листи на чакащи пациенти за лекарства. Както имах възможност по друг повод преди няколко дни да заявя от трибуната, въпросът за здравеопазването е въпрос на естествени човешки права, въпрос на човешко право, а не е лукс или дейност, без която може. Това е залегнало в чл. 52, ал. 1 на нашата Конституция и в чл. 12 на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Ето защо ние трябва да направим необходимото всеки болен да получи своето здравеопазване, това здравеопазване, от което се нуждае. Не може да има примерно болни от рак, които чакат за лекарства и не могат да ги получат. Това е нещо, което една държава не може да си позволи. И за много други заболявания въпросът е същият.
Втората част от тези средства, другите 100 млн. лв. предлагаме да бъдат дадени на институциите по Приложение 1 – това са Българската академия на науките и държавните висши училища. Само за справка мога да кажа, че тук имам писмо от председателя на БАН акад. Съботинов, че БАН е поискала 213 млн. лв., а е получила 95 млн. лв. за своята дейност. Всъщност, за да може нашата икономика да бъде конкурентоспособна, тя трябва да се възползва от научните изследвания, да имаме своята научна база, да имаме учените и преподавателите, които да създават тези учени, те да остават в България и да допринасят със своята дейност за нашето общество. В момента заплатите в научната сфера и на преподавателите във висшите учебни заведения са срамно ниски. Има случаи в Българската академия на науките, когато старши научен сътрудник първа степен, което е еквивалентно на професор във висшите учебни заведения, взема по-малко от 600 лв. заплата. Разговарях с хора от БАН и съм сигурен, че това са точни данни. Това е недопустимо, защото по този начин тласкаме нашите мозъци да изтичат в други държави, където им предлагат по-добри условия.
Предложението, което внасяме, цели да гарантира минимума за заплатите на научните работници и за преподавателите във висшите учебни заведения, така че да имат минималните гаранции, че ще имат нормално съществуване. И оттам нататък всеки, който работи повече и има по-добри резултати, ще има възможност да повишава своята заплата, но минимумът трябва да бъде гарантиран.
Ето защо по-нататък ние предлагаме и аз ще пледирам тогава как точно да бъде определен този минимум за заплатите на научните работници. Това са предложенията, които правим заедно с всички тези 66 народни представители от всички парламентарни групи. Смятаме, че с тези предложения инвестираме в бъдещето на България. Надяваме се, че този път гласовете ще стигнат, за да могат предложенията да бъдат приети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Думата има госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с изменение на разходната част на бюджета. То се формира от две конкретни предложения. Първото е свързано с увеличение на разходите в Министерството на земеделието и храните, насочено в две направления. Първото е за гарантиране на националните доплащания. Мисля, че в това отношение много колеги се изказаха, има много предложения, които са съвършено основателни, защото само чрез залагане на необходимата сума за национални доплащания в бюджета още на този етап можем да гарантираме подкрепа за селското стопанство, неговата конкурентоспособност и наистина да откликнем на нуждите на хората, които се занимават със земеделие и животновъдство. Това, което се предлага като решение в момента в бюджета, са десетки условия, означава пълен отказ от решаването на тези проблеми, означава, че и при следващата година напрежението и несигурността в селското стопанство ще се запазят. Затова аз предлагам при гласуването да вземем наистина правилното решение и сумата, необходима за националните доплащания, да бъде отразена в разходната част на бюджета.
Второто предложение за увеличаване на средствата в Министерството на земеделието и храните е за 31 млн. лв. Това е сумата, необходима да бъде предоставена на частно практикуващите лекари за държавните функции, които изпълняват във връзка с профилактика на животните, идентифициране на животните и всички други държавни функции, които те изпълняват за гарантиране безопасността на храните. Това също е изключително важна функция, която не бива да оставяме на случайни фактори и на волята на министъра тази функция да не бъде обезпечена финансово. Сумата не е голяма и няма никакви пречки това да бъде отразено в разходната част на бюджета.
И вторият момент е намаление на разходите за общините със 17,5 млн. лв. Аз вече говорих пред вас, че в приложението за екологичните обекти има 17 обекта, които касаят населени места с под 500 жители. Населени места, в които се предвижда да бъдат изграждани канализации и пречиствателни съоръжения – нещо, което никой по света не прави.
Аз се съмнявам, че това предложение ще бъде прието, но призовавам хората, от които зависи изразходването на обществени средства, да се замислят какво правят. Това е откровено пилеене на средства. Има много по-евтини технологически решения, които удовлетворяват екологичните изисквания. Да не говорим, че за населени места с под 2000 жители няма специални екологични изисквания. Но все пак за един комфорт в населените места има решения, десетократно по-евтини от това, което се предвижда.
Именно затова е моето предложение, съзнавайки, че няма да го подкрепите – просто да обърна внимание, че такова разпиляване на средства е абсолютно недопустимо. Благодаря ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да видим дали има реплики към госпожа Манева преди това. Не виждам.
За процедурен въпрос има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Пирински, колеги! Не знам какво точно правим в момента. Ние тръгнахме да разискваме, да коментираме като че ли по целия бюджет. Моето скромно виждане е, че беше прочетен чл. 1, ал. 1 по приходната част – „Приема републиканския бюджет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие въпрос ли задавате или правите процедурно предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук бяха прочетени предложенията - например предложението на господин Костов, което беше направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какво Ви е предложението, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моето предложение е да дисциплинирате дебата и да се коментира, да се разисква по това, което беше прочетено – по чл. 1, приходната част. Другото не беше прочетено – за разходната част по пера, за науката, за земеделието. Като че ли на мнозинството в момента това е някак си изгодно. Затова не се прави забележка и не се заостря вниманието на уважаемите народни представители. Дебатът върви по този чл. 1 – по това предложение, което беше направено от господин Костов относно приходната част на бюджета. Не говорим все още за разходната част, по другите пера.
Така че аз настоявам да се разисква по това, което беше прочетено. Ако искахте да разискваме по останалата част, нека господин председателят Овчаров да прочете всичко, да бъде сложено на нашето внимание и да разискваме целия бюджет, да минем дебата с по 5 минути за един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така нареченото процедурно предложение на господин Шопов е съвършено несъстоятелно, защото в момента вносителите на предложения по чл. 1, ал. 1 и 2 обосновават своите предложения. Няма абсолютно нищо нито необичайно, нито противоречащо на правилника, което в момента протича в пленарната зала. В случая господин Шопов губи времето на пленарната зала.
Думата има господин Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 1, ал. 2 не се различава по принцип от предложенията, които бяха защитени от колегите преди мен, касаещи националните доплащания на българските земеделски производители. Става дума, че в този разчет са включени средствата, които са необходими за националните доплащания за единица площ в размер на 317 млн. лв. и средствата за национални доплащания, предназначени за подпомагане на българското животновъдство, за посрещане на европейските стандарти за качество и безопасност в размер на 61 млн. лв.
Уважаеми колеги, още с влизането ни в Европейския съюз нашите фермери бяха в неравнопоставено положение. Още тогава ние имахме възможност, и така беше затворена Глава „Земеделие”, да подпомагаме нашите производители с 25% от ресурса, с който се подпомагат земеделските производители във всичките останали страни – членки на Европейския съюз. Това само по себе си предполага невъзможност да бъдем конкурентоспособни на европейския пазар. Сега, когато разглеждаме бюджета и имаме възможност да заложим тези средства, просто не го правим.
Междувременно обсъждаме мерки за посрещане и мерки за излизане от кризата. Аз не виждам каква по-добра и каква по-ефективна мярка може да има за посрещане на кризата в земеделския сектор от това да дадем полагащите се средства за национални доплащания на българските фермери. Не виждам какъв е проблемът, при положение че се отчита преизпълнение на бюджетните приходи и такъв огромен бюджетен излишък.
Също така трябва да дадем много ясен сигнал към всички, които се занимават със земеделие в България. Ще има ли изобщо бъдеще българското земеделие? Ще изпълним ли споразуменията си с Европейския съюз? Ще дадем ли възможност на българските земеделски производители да се включат активно в усвояването на еврофондовете? Тема, за която смятам, че моментът не е най-подходящият да разискваме, но е факт, че ние връщаме голяма част от европейските пари като неусвоени.
Ако заложим тези средства, ако дадем този ресурс в земеделския сектор, аз съм сигурен, че земеделските производители ще могат на базата на перспективата за една по-стабилна година да се включат и в усвояването на еврофондовете.
Още нещо, аз не виждам друг подход, който да е толкова прозрачен и който да кореспондира с европейската практика, като възможността да се дадат тези средства именно чрез бюджета, чрез националните доплащания на българските фермери.
Надявам се много мъдро да подходим към проблема, защото предполагам, че на никого от нас не му е приятно новините да започват със стачкуващи млекопроизводители, със задръствания по магистралите от трактори и т.н. След като говорим за приоритетен отрасъл, нека все пак да го покажем на практика, именно гласувайки бюджета. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Върбанов? Няма.
Думата има господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! В рамките на дебата по чл. 1 фактически се появиха изказвания по две предложения. Едното е на вносителя и второто е нашето предложение, което беше обект на няколко изказвания.
В тази връзка се видя, че има алтернатива, господин Витанов. Поднасям личните си извинения към Вас за моята техническа грешка при предложенията, свързани със съкращенията в администрацията - точка 1. Аз съм записал 4.1 вместо обратните числа. Това е технически въпрос.
Стана ясно, че има две възможности при построяването на приходната и разходната част на бюджета. Едната е правителствената и втората възможност е тази, която води до нулев дефицит, до намаляване на приходи и на разходи, тоест до общи икономии в политиката на страната в ситуация на икономическа криза.
Да се увеличават приходи е безспорно лява политика. Да се търсят повече разходи също отговаря на лявата политика. От тази гледна точка може би нещата си отиват по местата – така, както трябва да бъде.
За мен е важно обаче, че с предложенията, които направихме, успяхме да създадем това разделение и виждане, включително сред колегите народни представители, кое е възможното в тази ситуация – правителственият вариант и един друг вариант, насочен към икономия както на приходите, така и на разходите. Това в крайна сметка е бъдещият дебат, който съм склонен да предполагам с много голяма убеденост, че ще се случи – още в първата половина на следващата година ще бъде отново тук, в залата, по отношение на самото изпълнение на бюджета, защото неговата актуализация като че ли е неизбежна. Благодаря, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Към господин Методиев няма реплики.
Думата има народният представител проф. Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Нашето предложение, което беше представено от колегата Лъчезар Тошев и коментирано, се отнася до корекция на заплатите на учените в България спрямо всички останали заплати в образователната и културната сфера. Правителството вече трета година подред отказва да направи това без всякакви аргументи.
От парламентарната трибуна при мой актуален въпрос към министър-председателя вече съм коментирал този проблем. Дори сравних управляващите с д-р Гьобелс, който като чуел думата „култура” се улавял за пистолета. Министър-председателят каза, че се надява, че не го причислявам към тези хора. Аз му отговорих, че – не, обаче фактите говорят обратното.
Наистина при сравнение между заплатите на учените в България и базовите заплати на учителите в средното образование се вижда, че те са равни, даже заплатите на учените са по-ниски. След като всичко това се сравни, моля някой колега от управляващите да излезе и да каже в коя европейска, в коя развита или неразвита страна в света, в коя изобщо държава има такова нещо – такова нещо няма в нито една държава, има го само в абсурдната държава, която ние сътворихме в този преход.
Предложението, което сме направили, не касае рамката на бюджета. То касае част от резерва – този резерв от 400 млн. лв.
Аз няма да се обърна към вас с думите: колеги, моля ви, гласувайте за нашето предложение. Аз настоявам: колеги, ако имате съвест, ако изобщо държите на честта на Отечеството ни, на честта даже на това правителство, на честта на българското общество, гласувайте за нашето предложение, за да могат тези корекции да бъдат извършени, както това става във всички останали държави.
Мога още много да говоря за начините, методите, принципите, по които се заплаща научния труд. Мога да спомена, че преди десетина дни министърът на науката и образованието и заместник министър-председател направи сборище с няколко социолози и няколко политолози, където решаваха съдбата на българското познание. Това беше изключителен позор! Там се изговориха един куп измислици и лъжи. Трябва в края на краищата да се разбере, че българската наука не се оценява от политолози, от социолози, от политици в България, а се оценява от международни институции, които дават една изключителна оценка, равна на оценките за развитите страни. Никой не е дал обратна оценка! Никой теоретик и практик на познанието в чужбина, всякакъв одит от чужди учени няма да даде такава оценка, това ви го гарантирам.
Аз участвам в два научноизследователски колектива в чужбина, в чужди институции. В момента тече втората – между римско-германския музей „Майнц” и „Метрополитен мюзиум” в Ню Йорк. По тези проекти работят учени, като две трети от тях са на базови заплати, а една трета са привлечени по договори, какъвто съм и аз.
Тук министърът на образованието развива тезата, че трябва да се сформират научни колективи, трябва да се изпълни задачата и след това те да се разпускат. Това го няма по целия свят, гарантирам ви го. Нека да излезе някой с факти и да ме обори, но не може да ме обори.
Колеги, още веднъж ви казвам: гласувайте за това предложение. Нищо няма да се сбърка, освен да се спаси честта на България, на българското правителство и най-вече на българското общество. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Станилов няма.
Думата има народният представител Стоян Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, става въпрос за част от моето предложение, чиято същност е в чл. 6. Предложението се отнася за финансиране на три ТЕЛК-а – единият е белодробният ТЕЛК, другият е онкологичният, а третият е очният.
Между другото, в тези ТЕЛК-ове минават над 20 хил. пациенти годишно. Забележете, уважаеми колеги, че досега държавата не е изпълнявала ангажиментите си, въпреки преписките между Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването, чийто пряк свидетел съм и аз в последните години. Досега не е даден нито лев.
Тук, от тази трибуна се спори, че някои от дейностите са недофинансирани, че разходите са малко. Тук говорим за разходи, които са равни на нула!
Предложението е да бъдат увеличени тези разходи, тоест за пръв път да бъдат заложени разходи за дейност, която държавата априорно е длъжна да изпълнява и да финансира по-скоро. Диспансерите изпълняват тези задължения за тяхна сметка, тъй като те са в най-общия случай ЕООД-та или ООД-та и това остава за тяхна сметка. Държавата на практика, извинявам се за грубия израз, дебаркира или дезертира от това свое задължение.
Междупрочем, аз предложих на самата комисия, както и на работна група, за съжаление, на това не е реагирано, все пак да се посочи откъде да се вземат тези пари. В това е смисълът предложението да попадне в чл. 1 от законопроекта. Добре е да се посочи откъде да се вземат тези пари. Нормално е, когато искаш да увеличиш разходите, да посочиш откъде да вземеш средствата, затова чисто формалното ми предложение е да се запише „и/или” в т. 1.6. „Разходи”, да се промени числото „Издръжка 1.5.” и да се увеличи с 1 млн. лв. или за сметка на допълнителните фискални мерки, които са 400 и те да станат на 399, или за сметка на бюджетното салдо, което да се намали с 1 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Витанов? Няма.
Думата има народния представител Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам още в началото да изкажа своята благодарност към всички политически сили, които подкрепиха философията на моето предложение, с изключение на една политическа сила, но те може би не разбраха за какво става въпрос и затова не го подкрепиха.
Вземам думата, за да обясня смисъла на своето предложение.
Уважаеми колеги, ако прочетете предложението ми, ще видите, че от средствата за структурни реформи аз искам 30 млн. лв. да се отделят и да се дадат за енергийна ефективност. Държавната политика, както беше записано в Закона за енергийната ефективност, е политика на политиките. В кризисният доклад на Европейската комисия е записано, че енергийната ефективност е последен приоритет на Европейската комисия.
Колеги, в Закона за енергийната ефективност ние за пръв път натоварихме всички търговци на енергия, разбирайте електроразпределителни дружества, които така и не са обичани от обществото, топлофикационните и всички други търговци на енергия, за първи път да отделят по 1% от приходите си за енергийна ефективност. Това, накратко казано, е в рамките на около 50 до 60 млн. лв. всяка година. Тези търговци на енергия ще ги отделят, за да могат да се направят съответните обследвания и сертифициране, както и да се проведат енергоефективни мероприятия в съответните сгради.
Министерският съвет беше пропуснал, добре, че Народното събрание направи поправката, че от тези енергоефективни мероприятия не би трябвало да се възползват само обществените и обществено-обслужващите сгради, а да се възползват и всичките сгради, които са построени, особено онези многофамилни жилища, които са панелните жилища. Разбира се, разви се един недостоен дебат и от онези, които разбират от енергетика, и от онези, които разбират и от правната материя, но не искаха да вникнат във философията на закона.
Връщайки се към моето предложение, реших, че държавата би трябвало да направи всичко възможно да отдели средствата, които са необходими, за да дадем на онези крайни клиенти средствата, с които те да могат да обследват и да сертифицират съответните си жилищни сгради.
Моето предложение от 30 милиона не беше прието единодушно и равнозначно от комисията. Ако решите, че в този момент, в този вид ще ме подкрепите за тези 30 милиона, аз ги поддържам, така казах и в комисията.
Относно десетте милиона, които бяха отделени, тук е мястото да подсетя може би вносителите, преди малко видях, че в комисията беше подкрепено десетте милиона да бъдат от 31 юли.
Явно, че има техническа грешка, уважаеми господин председателю, и аз предлагам в § 89, така както е прието моето предложение, да се запише, че десетте милиона, които се отделят, са от 31 юли.
Уважаеми колеги, може много дълго да се говори за енергийната ефективност, но онова, което би трябвало да направим с индикативните цели, с които ще натоварим всички търговци на енергия, включително трябва да натоварим и държавата, като държавна политика да си поеме отговорността и да отдели съответните средства в съответния фонд на Министерството на икономиката и енергетиката, за да се обърнем с лице към енергийната ефективност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Моята реплика към господин Аталай ще бъде кратка, няма да използвам двете минути. Тя е във връзка с първата част на неговото изказване за философията на бюджета – че всички парламентарни групи и политически сили приели тази философия на бюджета, само една политическа сила не я е приела. Да, той визира нас. Господин Аталай, нали така? Разбира се, че е така. Само „Атака” не приема тази философия на бюджета, този начин на балансиране на приходната и разходната част, този бюджет, който е монетарен бюджет, който обслужва една икономика, която е либерално-глобалистка икономика, този бюджет, който е диктуван отвън – от Международния валутен фонд и чужди институции.
Да, господин Аталай, има една политическа сила, една парламентарна група, които са против философията на този бюджет. Ние ще заявяваме ясно това и ще се борим за бюджет, който да обслужва една истинска национална икономика в противовес на глобалистко-либералната икономика и модел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно господин Шопов не прави разлика между реплика и израз на съгласие, но все пак редно е да не се злоупотребява с процедурата реплика.
Последен пожелал думата по тези две алинеи на § 1 е народният представител Стефан Софиянски.
Но преди да дам думата на господин Софиянски, разбира се, господин Аталай би могъл, доколкото формално онова беше реплика, да се възползва от процедурното право на дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Шопов, аз не визирах вашата политическа сила, вие подкрепихте моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Софиянски.
Колеги, ако няма други изказващи се, ще преминем към гласуване. Затова нека квесторите поканят депутатите в пленарната зала и бъде подаден съответният сигнал.
Заповядайте, господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Естествено е основата на дебата по второ четене на бюджета да бъде в първа точка, защото каквито и предложения да правим, те трябва да бъдат отразени в ал. 1, т. 1 и 2 – приходната и разходната част. Затова и аз ще направя принципно изказване, без да визирам конкретни предложения.
Много трудно е да се правят всъщност конкретни предложения на бюджет, който е с надценена приходна част, защото ако искаш да направиш логично предложение, трябва да намалиш приходната част и съответно да посегнеш и на разходната част, за разлика от предишните два бюджета, които бяха с подценена приходна част. Тогава опозицията имаше възможност да направи предложения. Направи предложенията, те бяха разумни, не бяха използвани от мнозинството и от правителството, в резултат на което формирахме две поредни години излишък, който харчехме в последните месеци, тоест не го харчехме и по този начин го загубихме, защото той не можа реално да формира брутен вътрешен продукт. Сега имаме точно обратната ситуация. Сега имаме надценена приходна част с много буфери и това дава възможност за ръчно управление на бюджета. Защо? Защото приходите ще са малко и вече по усмотрение на правителството, на управляващите, те ще бъдат насочвани и ще запълват приоритети, които това правителство ще реши.
В условията на криза аз бих приел такъв стил на работа, но бих го приел, само ако имаше достатъчен мандат, за да се види резултатът от това ръчно управление, защото този бюджет реално ще бъде на ръчно управление. Той не изпълнява приходната част, има малко пари и се пращат там, където преценява управлението. Добре обаче ние няма да можем в рамките на това правителство да видим резултатите от това ръчно управление, защото то си отива юни месец. Затова много по-добре би било, ако този бюджет беше максимално близък до реалния, с по-ниска приходна част, със съответните рискове в разходната част и, разбира се, с един по-голям дефицит.
Така или иначе аз се обръщам към народните представители, след като ще имаме такъв режим на работа, ще обърна внимание на буферите, където трябва да осигурим една евентуално по-висока граница и по-добро финансиране с оглед на по-добро справяне с кризата.
Започвам със земеделието. Няма да повтарям това, което колегите преди мен казаха, но наистина в земеделието е изключително важно навременното осигуряване. Не само осигуряването на едно добро финансиране, но и навременното финансиране. В момента зърнопроизводителите изпитват проблеми. Тези, които успяха да реализират продукцията, са добре, но тези, които я задържат, рискуват догодина да я застъпват с новата реколта и да я продадат на много ниски цени. От тази гледна точка, за да могат да се подготвят за догодина за кампанията, е необходимо навременно и по-високо осигуряване на земеделската субсидия.
Второто място, където трябва да се осигури буфер и по-добро финансиране, са общините. Капиталовите разходи, които са предвидени за общините, са пренебрежимо малки спрямо техните потребности. Вкарвайки пари дори и на ръчен режим в общините, вие ще генерирате брутен вътрешен продукт и ще компенсирате липсата и намалението на чуждите инвестиции и закъснялото разпределение на бюджетния излишък през миналата година. Просто отворете границата и подкрепете предложенията за по-високи капиталови разходи на общините, за да може да имате място за маневра, когато има потребност и когато има готови проекти.
Третият резерв, който трябва да бъде използван изключително активно, са еврофондовете. Две години подред ние не усвояваме. Запомнете, колеги, догодина имаме вноска 1 милиард. Ние не можем да се похвалим от оперативните програми, извън директната субсидия за земеделие, че сме усвоили толкова средства. Не можем. Усвояваме на дребно - административен капацитет, държавна администрация. Трета година влизаме в Европейския съюз, нямаме нито един започнат и реализиран съществен инфраструктурен проект по еврофондовете. Онзи ден направиха първа копка на метрото. Този проект беше готов още когато аз напуснах кметството – 2005 г.
Завършвам, уважаеми колеги, с това, че бюджетът е достатъчно лош и достатъчно небалансиран, за да може да бъде подобрен с всяко прието предложение. Всяко предложение от тези, които ги има, ако бъде прието, ще подобри бюджета. Затова, колеги, нека да се съсредоточим, да излезем малко от партийните си ограничения и да подкрепим повечето от разумните предложения, дори и от гледна точка, че ще дадем по-голяма свобода на правителството. Дано то да я използва добросъвестно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми колеги, повече изказвания няма. Обявявам за приключени обсъжданията по ал. 1 и 2 на чл. 1 от законопроекта.
Преминаваме към гласуване.
Моля господин Овчаров да представи съответните гласувания.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Първото предложение е на народните представители Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Костов и група народни представители.
Гласували 167 народни представители: за 48, против 82, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващото предложение е на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което също не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 28, против 63, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващото предложение е по ал. 2 от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 56, против 57, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващото предложение е от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 172 народни представители: за 67, против 43, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Искам да апелирам към тези, които се въздържаха при прегласуването да подкрепят предложението, за да няма през идващата година отново такова масово събиране на помощи за лечение на хора, на деца или за възрастни, събиране на средства за операции, за лекарства и така нататък.
И второ, да не позволяваме по-нататък с такава политика нашите мозъци да изтичат в чужбина. Напротив, да запазим нашия научен потенциал и чрез подкрепата на висшето образование да го развиваме, така че изследванията и развитието на България да могат да допринесат за развитието и на нашата икономика, както впрочем е записано в Лисабонската стратегия, която цели Европа да стане една от най-конкурентните зони в света. Това може да стане само по този начин.
Моля, гласувайте в подкрепа на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 180 народни представители: за 76, против 37, въздържали се 67.
Предложението не се приема и при прегласуването.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народния представител Бойко Боев, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 56, против 35, въздържали се 84.
Това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващото предложение е на народните представители Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте представеното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 53, против 85, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народните представители Жеков, Китов и Ватев, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 56, против 45, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 23, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложение от народните представители Кумчев, Михайлова и Йорданов, което е подкрепено по принцип, като се предлага друг източник на средствата.
И също така предложение от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 33, против 21, въздържали се 89.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение на народния представител Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 63, против 41, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Виждам господин Върбанов, който желае думата за прегласуване.
Имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Учудвам се защо всички, след като са за подкрепа на българското земеделие, в момента гласуват “против” или “въздържали се”? Питам ви: като отидете утре в избирателните си райони, как ще погледнете хората в очите при положение, че това нещо сме им го обещали и е залегнало в Споразумението с Европейския съюз?! Нека да подходим малко по-сериозно. Няма по-прозрачен и по-ефективен механизъм за посрещане на кризата в земеделието от това да осигурим ресурси за националните доплащания.
Господин председател, моля предложението да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 75, против 15, въздържали се 87.
Отново предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Следващите три предложения са подкрепени от комисията, първото от които е подкрепено по принцип и е отразено в § 89, следващите две също са подкрепени.
Следва предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 145 народни представители: за 31, против 32, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Струва ми се, че предложенията по ал. 3 и 4 не сме ги обсъждали.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще ги представя, пък може да има дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би могло да гласуваме първите две алинеи и след това да представите ал. 3 и ал. 4.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване поотделно ал. 1 и ал. 2, но понеже ми казват, че има редакция, може би е целесъобразно целият текст на чл. 1 да бъде подложен на гласуване едновременно. Тъй като има редакционни уточнения, нека да чуем доклада на господин Овчаров по ал. 3 и ал. 4.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По ал. 3 има предложение от народните представители Манева и Паница, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от Иван Костов и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Тези предложения частично бяха обсъждани в предишните алинеи.
По ал. 4 има предложение от народните представители Манева и Паница, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага по ал. 2 определена редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по ал. 3 и ал. 4 и по окончателната редакция на комисията, предложена за ал. 2 на чл. 1?
Алинея 3 и ал. 4 бяха представени от господин Овчаров, включително и текстът на комисията за ал. 2. Това са поправки в ал. 2. Няма цял разгърнат текст на ал. 2, а на практика – заместващи текстове.
Уважаеми колеги, не виждам желаещи да вземат думата.
Преминаваме към гласуване по алинеи.
Господин Овчаров, ще направя следното уточнение: Вие предлагате чл. 1 със становище на Министерския съвет. Това фактически е окончателният вариант на вносителя.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 1, ал. 3 има предложение от народните представители Манева и Паница, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да го гласуваме.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители по ал. 3 на чл. 1, неподкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 44, против 23, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Иван Костов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 41, против 49, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение по ал. 4 на чл. 1 от народните представители Манева и Паница, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 51, против 26, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Господин Овчаров, сега можем да преминем към гласуването по алинеи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да гласуваме целия текст на чл. 1 с редакцията на ал. 2, със становището на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение – да гласуваме едновременно четирите алинеи, като преди това подложа на гласуване поправките в текста на ал. 2, предложени от комисията.
Не виждам възражения по тази процедура, затова подлагам на гласуване предложенията на комисията за промени в ал. 2 на чл. 1.
Гласували 161 народни представители: за 114, против 47, въздържали се няма.
Предложенията на комисията са приети.
Сега остава да гласуваме чл. 1 със становището на Министерския съвет – едновременно четирите алинеи, като в ал. 2 се отразят току-що гласуваните промени.
Моля, гласувайте чл. 1 при такава окончателна редакция.
Гласували 161 народни представители: за 112, против 49, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Господин Овчаров, имаме още четвърт час до почивката. Моля, продължете с чл. 2.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 2, ал. 1, има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от същите народни представители и по чл. 2, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на чл. 2.
Госпожа Елеонора Николова има думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми госпожи и господа! Предложенията, които сме направили, всъщност следват логиката на предложението на Висшия съдебен съвет. Вие добре знаете, че най-критикуваната работа в България и заплахата, която имаме от Европейската комисия, е свързана с глава „Правосъдие и вътрешен ред”. Ако ние искаме действително драстично, категорично и коренно да се промени работата на съдебната система, трябва да я подпомогнем финансово. Както казва руснакът, „Даеш – получаеш, не даеш – не получаеш!”. Няма как ние да покажем нашето отношение към съдебната власт, освен с разумна подкрепа на разумните искания на Висшия съдебен съвет. Нека да си припомним, че съдебната власт е независима власт и нейната независимост се изразява в това, че тя има собствено правителство, в какъвто смисъл трябва да се разглежда Висшият съдебен съвет, председателстван от министъра на правосъдието.
Аз мисля, че аргументите, с които се подкрепят парите както като цялостно виждане за бюджета, така и по отделните пера, са изключително разумни, обосновани и ако ние искаме да покажем отношение, политика към съдебната власт, това може да стане единствено и само като подкрепим техните искания.
Съгласна съм, че след това ние трябва да бъдем толкова взискателни към тях, колкото сме и толерантни като хора, които правят най-сериозния закон на държавата. В този смисъл предложението на колегите е санкциите, които България плаща по осъдителни решения заради сгрешено правосъдие или недобро правосъдие в България, да бъдат също за сметка на бюджета на съдебната власт. Тогава ние ще имаме баланс - от една страна, ние казваме: да, вие сте независими, вие сте автономни, включително и като бюджет, и като право да получите достатъчно средства, за да се развивате, и достатъчно средства най-сетне да изградите единната система за противодействие на престъпността.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Това всъщност е бюджетът на министъра.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, но от друга страна, вие трябва да отговаряте за лошото качество, което продължавате да давате.
Аз мисля, че само това е отговорна политика, заради това ви моля да подкрепите предложението така както е направено. Ако по този начин подкрепим магистратите, след това имаме много по-голямо основание да бъдем взискателни, както всички граждани в тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Господин Витанов, заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Капон, уважаема госпожо Николова! Аз винаги съм се впечатлявал от Вашия чар и емоционалност, но не мога да не Ви кажа, че Вашите сметки са, съжалявам за израза, нескопосани, най-малкото неточни. Разбирам желанието Ви да кокетничите със съдебната власт като цяло, но като правите това предложение, е трябвало да направите точно изчисление.
Какво имам предвид? Вие казвате трансферът да се увеличи от 352 173 на 480 928. Нали така? След това казвате разходите да се увеличат от 438 323 на 512 380,6. В същото време обаче разходите са равни на приходите плюс трансферите. И като съберете приходите, които са 86 150 с трансфера 480 928, се получава 577 078. Толкова трябва да бъдат разходите. А Вие предлагате в същото време разход 512 380,6. Кажете кое е вярно? Защото Вие предлагате да се увеличи в ал. 2 общо със 74 57,6 лв. Една от цифрите Ви е неточна. И най-добре е да я изясните преди да вкарате в заблуда народните представители, които искат да Ви подкрепят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми колега Витанов, Вие искате да кажете, че Висшият съдебен съвет е нескопосан, защото всъщност ние сме възприели техните цифри и данни и ги преповтаряме в предложението си.
А аз с никого не кокетнича, аз имам 28 години стаж в тази система. Когато някой друг тук се похвали с такъв стаж, нека да дойде и да каже. Така че аз заставам с пълната убеденост, че съдебната власт трябва да бъде подкрепена, без да кокетнича.
Другото, което искам да кажа – вероятно знаете, че една част от разходите на съдебната система са за сметка на държавния бюджет и там няма равенство на приходи и разходи, защото недостигът от такси се поема от държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Не виждам, уважаеми колеги.
В такъв случай обявявам за приключено обсъждането на двете алинеи на чл. 2. Ще преминем към гласуване първо на предложенията, неподкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова по чл. 2, ал. 1, неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 6, против 34, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народните представители Елеонора Николова и Мария Капон е по чл. 2, ал. 2 – също неподкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 5, против 33, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 2 със становище на Министерския съвет, едновременно ал. 1 и 2 по вносител.
Гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 9.
Член 2 е приет по вносител.
Можем да разгледаме и чл. 3, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, чл. 3, 4 и 5 са по вносител. Предлагам да ги разгледаме заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по чл. 3, 4 и 5 – по вносител, които комисията е подкрепила? Няма желаещи.
Подлагам едновременно на гласуване чл. 3, 4 и 5 в редакция на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 11, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 6 има направено предложение от народния представител Станислав Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и Метин Сюлейманов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Пенко Атанасов и група народни представители, което комисията е подкрепила.
Има предложение от народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Анастасия Мозер, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Екатерина Михайлова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Тодор Кумчев и Радослав Гайдарски, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Рамадан Аталай, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в § 89 от Преходните и заключителни разпоредби.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
По чл. 6, ал. 2 има направено предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага в ал. 1 да се създаде нов ред, който е свързан с вписването на Селскостопанската академия на самостоятелен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това, което четете, ревизираният текст ли е? Тоест Вие не го изчитате целия, а го представяте така, както е отразен на екрана?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Има време за едно изказване, ако някой желае да открие дискусията, след което ще има почивка.
Госпожо Капон, ако желаете да вземете отношение по чл. 6, ал. 1 и 2? Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
За господин Витанов – да започна със сметките – приходи, разходи. Като видим в началото приходите, ще видите, че имаме достатъчно повече приходи, които смятам, че трябва да влязат в бюджета, за да можем да си позволим и тази промяна в чл. 6, ал. 1, като в т. 10 при Министерство на здравеопазването предлагаме да бъдат заложени 40 млн. лв. за лекарства за редки генетични заболявания.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че през м. юни Министерството на здравеопазването прие една стратегия, в която е видно, че за лечението на всички, които са регистрирани в страната с редки генетични заболявания, са необходими около 40 млн. лв. за Наредба № 34, за да могат тези лекарства да влязат вътре. Тъй като обещанията от страна на управляващите бяха многократни, че за тези заболявания ще има средства, но това не се вижда в бюджета и в увеличението на бюджета, което трябваше да има, поради тази причина ние предлагаме това увеличение с 40 млн. лв. и 20 млн. лв. за лекарства за онкологични заболявания, като се има предвид, че тази година дори намалението за онкологичните заболявания е със 7 млн. лв.
Искам само да ви кажа може би един житейски пример. Вчера в Пловдив бяха част от колегите – виждам госпожа Тенева, господин Георгиев също беше свидетел, беше и доц. Паскалев – ректор на Медицинския университет в Пловдив, който каза: „Страх ме е да мина по отделенията,” – цитирам го дословно – „всеки втори е опериран или е с онкологично заболяване”. Това е причината, поради която считам, че 20 млн. лв. могат да бъдат предоставени допълнително за това лечение.
По т. 16 - Министерството на земеделието и храните мисля, че колегите бяха намерили на друго място промени, които да нанесат. Ясно е, че българското земеделие има нужда от субсидии.
По т. 11 - Министерството на образованието и науката, предлагаме 40 млн. лв. за научни изследвания. Трябва да ви кажа, че борбата с финансовата криза извън всички гимнастики, които ще се опитаме да направим в рамките на бюджета или мнозинство и опозиция ще се критикуват, трябва да знаем, че единственият начин за преодоляване на кризата се нарича образование. Образование и наука, наука и образование и пак обратно, защото всеки лев, който днес инвестираме в науката, е лев, инвестиран в иновации, и утре ще се върне многократно в българската икономика и в приходите на държавата. Всички пари, които инвестираме в наука и в образование, утре ще бъдат спестени от организирана престъпност и борбата с нея.
Затова моето предложение е, ако искаме да използваме истинска модерна, ефективна антикризисна мярка, да увеличим възможността да има повече иновации и научни изследвания с 40 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Капон? Не виждам.
Уважаеми колеги, обсъждането на текстовете на чл. 6 ще продължи след почивката, но бих искал да се обърна и към представителите на Министерството на финансите: уважаеми колеги, заместник-министри, в предложението на госпожа Капон и госпожа Николова се визира специално чл. 6, ал. 1, т. 10. По въпросите на т. 10 и в комисиите, а и извън Народното събрание дискусията е достатъчно, бих казал, остра и си заслужава да бъде представено и в пленарната зала разбирането на вносителя по отношение на различните интерпретации на числата, заложени в тази точка, и, разбира се, криещите се зад тях разбивки, тъй като и в изказването на госпожа Капон току-що беше отбелязано, че средствата за онкоболните са намалени със 7 млн. лв. през 2009 г. спрямо 2008 г. Очевидно най-малкото се изисква отговорен коментар на това твърдение, защото това не може да остане без такъв.
Тридесет минути почивка – до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с дискусията по чл. 6, който беше представен преди почивката.
Госпожо Николова, заповядайте, имате неприето предложение.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми госпожи и господа, искам да представя на вашето внимание едно от предложенията, които сме направили заедно с госпожа Капон, а то е в чл. 6, ал. 1, т. 11:
„Министерството на образованието и науката - числото „441 млн. 69 хил. лв.” в колона № 3 да се замени с числото „481 млн. 069 хил. лв.”, като увеличението от 40 млн. лв. е за финансиране на научни изследвания.”
Уважаеми госпожи господа, вие знаете, че много малки, много слаби държави успяха чрез инвестиране в науката, в научните разработки и постижения да стигнат водещи места в Европа и света, защото заложиха правилно. Не е необходимо да ходим до Ирландия, достатъчно е да видим какво се случва в Естония. Хората заложиха на наука, на образование, в резултат на което сега произвеждат „Нокия”, а ние произведохме бетонни гробници по морето. Никога не сме имали стратегия, макар че много пъти сме кокетничили, както се изрази тук един колега отляво, с образованието и с науката, но никога не сме ги подкрепили както трябва. Става въпрос за научни изследвания.
Колеги, ако не възстановим тази верига: научна разработка – внедряване – прототип – резултат, ако не обвържем науката с икономиката, ние нямаме перспектива като държава. Нашите учени млади хора, в които държавата е инвестирала много чрез образование, чрез висше образование, в края на краищата напускат държавата ни.
Мисля, че тези 40 млн. лв. са необходимият жест, за да покажем, че имаме отношение към младите хора, защото не е необходимо само да гледаме техните протести по повод младежките убийства, а е достатъчно да кажем, че ние инвестираме в тях, искаме техния научен потенциал, искаме да работят за държавата, така че след десет години действително да бъдем държава с потенциал.
Извинявайте, вижте какво се говори на автобусните спирки, вижте насилието в училищата, вижте това падение на нравите и обичаите в България! Превърнахме се в чалга население. Единственият начин да излезем от тази ситуация действително, а не на думи, не с политически платформи, които стоят по канцелариите, е с държавния бюджет – най-важния закон на страната, да покажем, че имаме отношение към нашите млади хора, които искат да инвестират в наука, в образование, защото без това няма как да вървим напред.
Колеги, става въпрос за 40 млн. лв. Моля вашата съвест да е на мястото си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, конкретното предложение, което правим със Стела Банкова, е – да се вземат 200 млн. лв. от военния бюджет и да се прехвърлят към бюджета на Министерството на здравеопазването, като бъдат използвани преимуществено за спешната медицинска помощ. Това е накратко нашето предложение. Не мисля, че в ситуацията, в която живеем, уважаеми колеги, военният бюджет би трябвало да бъде два пъти по-голям от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Всички знаете за тежките проблеми, които съществуват, със спешната медицинска помощ. И днешните вестници са пълни с този трагичен случай – човек, който е починал на входа на Медицинска академия, след като е бил прехвърлян от три различни болници. Няма да ви говоря за многобройните случаи, които всички медии показваха, и по телевизиите, и по вестниците на хора, които загиват именно поради липса на линейки, поради липса на апаратура за тези линейки, поради елементарна липса на организация. Ето за това става дума. Мисля, че не е проблем да се вземат тези 200 млн. лв. от Военното министерство. Знаете, че огромната част от неговия бюджет е насочен за така наречените мисии в чужбина, които не обслужват българските национални интереси, а обслужват чужди икономически и политически интереси. Мисля, че всички тук в тази зала сте съгласни с това.
Можем да ограничим, дори, ако питате мен, и да спрем прахосването на средства за превъоръжаване, за закупуване на корвети, фрегати, самолети, които, пак ви казвам, са използвани главно и преимуществено за така наречените военни мисии в чужбина.
Ето това е смисълът на предложението, което правя. Считам, че ако вземете решението по съвест, би трябвало всички вие, уважаеми колеги, и отдясно, и отляво, да подкрепите това изключително разумно предложение. Нека да спасим стотици, може би хиляди човешки животи в България.
Искам да ви кажа и друго, и с това ще завърша – на някои места, особено по селата, са появява вече частна медицинска помощ, която се заплаща.
Колеги, това е престъпление спрямо нашите съграждани. Нека да не го позволяваме, нека да отпуснем тези 200 млн. лв., да решим проблемите с живота, със здравето на хората. Пак ви повтарям, става дума за спешната медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение, а то е в чл. 6, ал. 1 отделните предложения за отделните министерства – Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието и храните, да бъдат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте само за момент – да уточним, в текста на комисията или в текста на вносителя?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Предложенията, които сме направили, са отнесени към текста на правителството. В чл. 6 редовете за различните министерства да бъдат гласувани поотделно. Става въпрос нашите предложения да бъдат гласувани поотделно, а не ан блок, защото това са предложения в здравеопазването, образованието и науката и земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека това процедурно предложение да го гласуваме накрая, когато преминем към гласуванията.
Сега продължаваме дискусията по чл. 6.
За изказване – заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили, е за увеличаване на разходната част на Министерството на културата с предложение да се увеличи с общо 4 млн. лв. поддръжката и реставрацията на българските църкви в Одрин и в Истанбул. Това е въпрос, за който вече три правителства и три парламента полагат усилия. Спомням си много пъти, независимо от това от коя политическа сила идват предложенията, те да са намирали подкрепа в Народното събрание и по този начин да се подпомагат тези храмове, които са част от българската история, и носят чувство на патриотизъм и родолюбие за всеки българин, да бъдат в сравнително добро състояние.
Именно за това предложението ни е с една, макар и не много голяма сума, в рамките на 4 млн. лв., да бъде допълнително увеличена разходната част на Министерството на културата, още повече, че това, което е направено до този момент, със състоянието на църквите както в Одрин, така и в Истанбул сочи много добро развитие.
Самата аз с група депутати, които направихме предложението за промяна в бюджета, видях преди около месец, състоянието на руините на църквите в Одрин вече е съвсем различно. Това са добре изградени, реставрирани църкви. Научих и още нещо, което споделиха представителите на консулствата в Одрин и в Истанбул – че вече почти всички български туроператори, които организират посещения на българи в съседната нам страна Турция, включват посещения на тези църкви. Започват да се развиват тези места като наистина място и за българщината, а и като част от културното наследство, което трябва да показваме и да съхраняваме.
Затова се обръщам към народните представители да подкрепят това наше предложение. Става въпрос за немного голяма сума и струва ми се, че по никакъв начин няма да нарушим баланса на бюджета, ако тези пари бъдат отпуснати. Те ще бъдат наистина в полза на тези паметници на българската история и култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За реплика думата има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! В интерес на прецизността и точността правя тази реплика към Вас, за да Ви припомня, защото вероятно сте забравили, че именно в сегашното 40-ото Народно събрание, когато гласувахме бюджета на страната за 2006 г., по предложение на народни представители от различни парламентарни групи – членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, бяха гласувани за първи път средства за укрепване, ремонт, реставрация и консервация на църквата “Св. Стефан” в Истанбул.
Така че сегашното правителство е първото, което направи необходимите стъпки и действия, за да могат българските общности зад граница, които очакваха подкрепа от държавата в продължение на много години, да я получат. Когато казвате, че за първи път вие правите тези предложения, коректно е да се отнесете към всичко, което е обсъждано предишни години.
За ваша информация искам да кажа, че поради процедурни причини, които са свързани с взаимоотношенията с кметството в Истанбул, тези 600 хил. лв., които останаха на специална сметка, чак сега се усвояват – в рамките на сегашната година.
Това, което беше направено за подкрепа и на Зографския манастир в Света гора, и на Катедралния храм “Александър Невски”, и на сградата на Светия Синод на Българската православна църква, действително показа, че и правителството, и мнозинството в 40-ото Народно събрание напълно отговорно се отнасят към тези възможности, които позволява бюджетът.
Така че бъдете точна, бъдете коректна, не злоупотребявайте с информацията, която Вие сте забравили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, смятам, че този списък трябва да бъде разширен и със Зографския манастир “Св. Георги Зограф” в Света гора Атон, Република Гърция, тъй като той има голяма нужда от средства. В момента се получават средства, но тези 4 милиона биха били по-полезни да бъдат дадени и за Зографския манастир, без да отричам необходимостта да се поддържат и изброените храмове в предложенията. Но понеже 4 милиона са доста голяма сума, бих предложил да се разшири обхватът и да се добави към това предложение и Зографският манастир “Св. Георги Зограф” в Света гора Атон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има госпожа Михайлова. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Славов, изглежда не сте слушали внимателно. Аз казах: не за първи път парламентът се занимава и постига политически консенсус с отпускане на средства. Понеже бяха повдигнати различни въпроси, искам да кажа, че за първи път например за Зографския манастир пари са отпуснати 1991 г.
Аз лично като депутат съм гласувала в няколко парламента за отпускане на пари. За “Св. Стефан” в Истанбул не за първи път е гласувано в този парламент. Гласувано е за първи път в 38-то Народно събрание и няма нужда тук да се измерваме в политическо състезание.
Аз не случайно казах, че поредица от парламенти и поредица от правителства са заделяли средства и са правили усилия и знаят колко проблеми има във връзка със собствеността, какво се признава и доколко се отпуска, и че това са сложни междудържвани отношения. Напълно наясно съм. Зная, че ако бъдат отделени повече средства, нямам нищо против да бъде включен и Зографският манастир, разбира се, вероятността да бъде направено повече е по-голяма. След като е направено нещо добро, сега трябва да се поддържа. Защото не е достатъчно да се реставрира, а трябва непрекъснато, ежегодно да се полагат усилия, за да може да се поддържа нивото, което е постигнато.
В случая с имотите в Истанбул има още много да се желае, за да може да говорим, че са в добро състояние. Няма да давам примера с Метоха, защото той все още е в много окаяно състояние, но това е друг разговор.
Затова никаква политизация не влагам в своето изказване – и като изказване, и като дуплика, по-скоро се обръщам към всички вас: ако можем да направим нещо повече за тези имоти, дайте да го направим и подкрепете това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедура думата има господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време след 14,00 ч., а именно до приключването на точката от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до 18,00 ч., а при необходимост да продължи със спиране на часовника до изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложението е прието.
Думата има госпожа Ася Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ДН): Предложението, което сме направили като т. 1, има една-единствена цел – увеличаване на капиталовите разходи за придобиване на сгради в рамките на Министерството на вътрешните работи. Имали сме предвид изграждане на Седмо районно полицейско управление.
Подчертавам, че ние сме направили това предложение много по-рано, отколкото сполетялата ни трагедия миналата седмица. Това, което се случи на територията на Студентския град, е още един аргумент, че е крайно време да се погрижим за това полицаите, които отговарят за два огромни столични района – район “Студентски”, който включва Студентски град, Дървеница и Мусагеница, и район “Младост”, който е най-големият район в София, да имат своя собствена сграда и да работят в нормални условия. Населението на тези два района е около 350 хиляди жители, за чиято сигурност се грижат около 300 полицая.
Повече от 10 години Седмо районно полицейско управление и в момента работи в общежития на Музикална академия, като заема първия и втория етаж, и ниското тяло. Над тях живеят и учат студенти. Можете да си представите при какви условия са принудени да работят полицаите.
От друга страна, тъй като министър Миков при свои телевизионни изяви каза, че било много трудно с терените и очаквал предложения за терени, аз в момента ще направя детайлно предложение за най-малко два подходящи терена на територията на Студентски град.
Става въпрос за два, подчертавам, ъглови терена, което колегите, занимаващи се със строителство, знаят, че дава по-голяма възможност за свързано строителство. На двата терена има разположени сгради, които са най-много на етаж – етаж и половина, по-точно част от сгради, бетонни блокове, отдавна обявени за опасни.
Тези два терена и тези непостроени сгради са в капитала на дружество „Студентски общежития и столове”, което се намира в структурата на Министерството на образованието и науката. Неговото седалище е в общината на район „Студентски”.
Дълги години, за съжаление, се води спор между Министерството на образованието и науката и общината дали тези два терена са на Министерството на образованието и науката или на общината, тъй като на единия терен е предвидено да се строи и е построен, както казах, около етаж и половина студентски стол, а на другия терен е започнат строeж на магазин на тогавашната „Валентина”. Включително и аз, в началото на моя мандат като кмет, водих преговори с Министерството на образованието и науката, мои предшественици са направили същото, да има едно споразумение единият терен да остане за Министерството на образованието и науката, а другият - да отиде за общината.
До този момент няма такова разумно споразумение, но аз искрено се надявам, че в сегашната ситуация с министъра на финансите, който е преподавал от УНСС и знае за какво става дума, с министър на образованието, който вече е известен като диалогичен министър, да се постигне такова споразумение и един от тези два терена да бъде отреден точно за районно полицейско управление.
Така че смятам, че всички ние, подобно на това, което каза и колегата Михайлова, можем да се обединим около едно, в никакъв случай не политическо, решение. Става въпрос за 3,5 млн., които министър Орешарски вероятно ще даде на министър Миков разумен съвет как да ги намери и оползотвори, поне да се започне с проектиране, с нулев цикъл и т.н. Тези 3,5 млн. не са измислени, колеги. Аз се консултирах с колегите от СДС, с колеги от Пловдив, където наскоро е завършено такова полицейско управление, така че смятаме, че това е една сума, която може доста напред да заведе този процес за изграждане на такова районно полицейско управление. Надявам се, че ще подкрепите това наше предложение.
Госпожо председател, сега бих искала да направя едно процедурно предложение – при гласуването на нашето предложение тази точка да се гласува отделно от другите три. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата под формата на реплика, за да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България по принцип подкрепя предложението за увеличаване на средствата, предвидени за капиталови разходи в рамките обаче на лимита на Министерството на вътрешните работи с оглед изграждането на нова сграда на полицейско управление на територията на район „Студентски”.
Това, с което не мога да се съглася в случая обаче, е, че госпожа Ася Михайлова предлага тези средства да бъдат осигурени за сметка на намаляването на капиталовите разходи на други ведомства. Вече имахме разговори с министъра на финансите в рамките на днешния ден, с министъра на вътрешните работи и има разбирането, че това ще бъдат средства, които ще бъдат за сметка на общата сума, която се отпуска на Министерството на вътрешните работи. Това, първо.
Второ, имахме вече и разговор с министъра на регионалното развитие и благоустройството за процедурата, под която може да бъде поискано отреждането на терен, между другото за което Вие вече споменахте, който е публична държавна собственост, да бъде отреден за нуждите на изграждането на нова сграда на полицейско управление на територията на район „Студентски”.
Затова ви предлагам да преосмислите предложението си с оглед предложението си, което правите за намаляване на разходите на другите ведомства, и то да остане за сметка на разходите и съответно на средствата, които са на разположение на Министерството на вътрешните работи. Иначе по принцип подкрепяме тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ДН): Господин Найденов, аз бих се съгласила с това предложение, но да ми кажете по какъв начин ще го гарантираме и как ще го запишем, защото и в миналогодишния бюджет имаше приказка за сграда на Седмо районно полицейско управление, да чуя по какъв начин министърът на финансите или министър Михаил Миков е съгласен да се намали неговия бюджет. Иначе всяко едно предложение, което правим, както знаете, трябва да е финансово подплатено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, моето предложение по чл. 6, ал. 1 касае т. 12 от бюджета на Министерството на културата, в което аз настоявам за увеличаване на средствата за консервация, реставрация и проучвания в националните резервати „Плиска”, „Мадара” и „Велики Преслав”, по-скоро за „Плиска” и „Велики Преслав”, които представляват огромни културни агломерации, нямащи равни на себе си почти в цяла Европа като площ и състояние.
Въпросът е такъв, че досега за резерватите бяха отделяни средства и до 2007 г. те напълно удовлетворяваха нуждите им, при което се строеше и новата сграда в „Плиска”. Сега базата в „Плиска” е готова и изведнъж средствата са занижени. Те са правилно занижени, но е под екзистенцминимума за тяхното съществуване. Става дума за аварийната консервация и реставрация на сградите. Аварийна реставрация, това означава тези, които се рушат от времето, когато са консервирани и реставрирани, и са необходими средства за тяхната поддръжка и за довършване на започнатите консервации и реставрации. С тези 600 хил. лв., предвидени в бюджета, са крайно недостатъчни, както и за проучванията, които трябва да вървят регулярно с една и съща сума и това не трябва да бъде променяно.
Моето предложение е за едни 400 хил. лв. Не знам защо комисията се е отнесла по този начин. Аз няма да кажа, че това е неполитическо или извън всякаква политика предложение. Това предложение е политическо и то се отнася до културната политика на България и за идентичността на българския народ. Тези 400 хил. лв., смятам, че господин министърът няма да има нищо против, са необходими, за да се поддържа минимумът от изискванията. Ние не искаме някакво увеличение, касаещо някакви извънредни разходи. Тези разходи ни дават минимума, с който трябва да поддържаме това, което сме правили досега.
Много ви моля, колеги, да гласувате моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Реплики? Няма.
Господин Тошев, заповядайте за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Двете предложения по чл. 6 – по ал. 1 и по ал. 2, са всъщност функция от предложенията по чл. 1, които бяха гласувани, но за съжаление бяха отхвърлени. Това бяха предложения да се отпуснат достатъчно средства на Здравната каса, за да няма такива кампании за набиране на средствата от хората със SMS и пр., което очевидно ще продължи и през следващата година. Защото парламентът гласува да не се отпуснат тези средства.
Второто предложение беше аналогична сума да бъде предоставена за запазването на научния потенциал и за висшето образование в България, за да може той да се поддържа. Тъй като не бяха приети в чл. 1 предложенията на тази голяма група народни представители, бих могъл да направя едно редакционно предложение по предложението на народния представител Минчо Христов, който иска от Министерството на отбраната 200 млн. лв. да бъдат прехвърлени към Министерството на здравеопазването. Това, което знам, е, че необходимата сума е около 100 млн. за финансиране на клиничните пътеки – напълно около 90 млн. и още 10 млн. за пълно покриване на необходимостта от лекарства за болните, така че да няма такива пациенти, които да не получат лекарства. Затова ще си позволя да направя едно редакционно предложение по неговото предложение –да бъдат взети не 200 млн., а 100 млн. от този бюджет и да бъдат прехвърлени в бюджета на Министерството на здравеопазването и после да се използват за целите, които имахме предвид в нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Искам да ви обърна внимание върху точка 4 от нашето предложение, защото това е тема, която от доста години се върти в българското общество.
След като посрещаме най-различни национални отбори, след като сега преди новогодишните празници, включително вероятно председателството на Народното събрание и някои от министрите ще участват при награждаването на изтъкнати наши спортисти, е редно поне тази година в края на мандата на това Народно събрание за следващата година да се заделят средства за изграждането на европейска спортна зала за българските спортисти – нещо, което досега не направихме въпреки многократните обещания, които се даваха.
Искам да отбележа факт, който сигурно е известен на много от вас. Единствената спортна зала, в която може да се играе волейбол, за нашите спортисти, които участват в Световната лига, е Дворецът на спорта във Варна, който, забележете, е построен преди 40 години! И той не отговаря напълно на условията, тъй като капацитетът му е малко по-малък.
Искам да ви напомня, че тази година България и Гърция предложиха съвместно кандидатурата си или поне се опитаха да го направят за домакинството на Европейското първенство по волейбол. Това няма как да бъде осъществено и реализирано без нито една такава спортна зала в България.
Освен това в бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта за следващата година парите й като абсолютно число и като процент, както и да го погледнете, са по-малко от 2008 г.
Госпожо председател, предлагам процедурно точка 4 да се гласува отделно и наистина тези средства да бъдат осигурени, за да започне изграждането на такава спортна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за изказване, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, господа министри, колеги народни представители! По чл. 6, ал. 1, т. 10, свързана с бюджета на Министерството на здравеопазването, са направени няколко предложения, всички свързани с увеличаване на бюджета по понятни причини. Аз ще направя едно обобщение: предложението на народния представител Анастасия Мозер е за увеличение от 20 млн. лв.; на колегата Стоян Витанов – за 1 млн. лв.; на народните представители Тодор Кумчев и Радослав Гайдарски – за 30 млн. лв., моето предложение съвместно с колежката Шулева и колегата Илчо Димитров – за 42 млн. лв.; и на Мария Капон и на Елеонора Николова - за 60 млн. лв.
Виждаме, което ми се струва добре, че комисията е уважила предложението на колегите Тодор Кумчев и Радослав Гайдарски – за 30 млн. лв. Правилно ли разсъждавам, господин председателю на комисията Овчаров? Вероятно да.
Бих искал първо да разясня, че нашето предложение за 42 млн. лв. е свързано с финансиране на националните програми за предотвратяване и профилактика на онкологичните заболявания, одобрени или предстоящи да бъдат одобрени с решение на Министерския съвет. И второ, като смятам, че по размер 42 млн. лв. са повече от 30 млн. лв., изразявам известно учудване и моля в протокола да се отрази, ако разбира се председателя Овчаров и другите колеги от Комисията по бюджет и финанси не възразяват, след като на практика всички тези колеги сме пледирали, апелирали, призовавали, предложили, седнали сме, помислили сме, говорили сме и с експерти и на практика сме предложили едно и също нещо – увеличение на бюджета на Министерството на здравеопазването, например народният представител Анастасия Мозер е предложила увеличение с 20 млн. лв., нека комисията да приеме увеличение от 30 млн. лв., тоест, бихме могли да разсъждаваме и смятам за правилно да се разсъждава, че всички тези колеги, като се започне от госпожа Мозер и се завърши с колегите Капон и Николова, че всички сме били чути по принцип от Комисията по бюджет и финанси, но макар че идеята е същата, размерът не е същият, така че са се наложили редакционни бележки по нашите предложения, и е прието 30 млн. лв. В този смисъл смятам, че е правилно навсякъде, където има предложения по чл. 6, ал. 1 т. 10, да се отбележи, че комисията подкрепя по принцип това предложение и вече при гласуването да се уточни не бихме ли могли да увеличим малко тези 30 млн. лв. в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Витанов, Вие сте последен заявил се за изказване по чл. 6.
Ако няма други желаещи народни представители, моля народните представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване на всички предложения по чл. 6.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа министри! Отново искам да съсредоточа вашето внимание върху предложението, отнасящо се до чл. 6, ал. 1 т. 10 – за финансирането на ТЕЛК. Още веднъж да повторя: държавата до този момент не е дала нито една стотинка за специализираните телкове в областта на пневмо-физиатрични заболявания, областни диспансери за психиатрични заболявания и телковете за онкологични заболявания. Става въпрос за 1 млн. лв., уважаеми колеги. Още веднъж да повторя: досега не е финансирано нищо. Аз разбирам всеки един, който иска да покачи един или друг разход. Ще направя едно сравнение. Направих си труда да пресметна, трудно намерих такава ЕЛКА, такъв изчислителен уред, но става въпрос за 0,0047%. Дори да приемем, че 90% от разходите се финансират , става въпрос за 0,0053% .
Обръщам се към Вас, господин министър. Моля Ви да подкрепите това предложение, защото досега държавата е дезертирала от това. За някои дейности е давала малко или е давала много, пък тук нищо не дава.
И още нещо. Тъй като в комисията и в работната група за съжаление не е обърнато внимание на това предложение, няма източник на финансиране.
Още веднъж искам да повторя и молбата ми към Вас, госпожо председател, да го подложите на гласуване, да бъде за сметка на допълнителните фискални мерки – 1 млн. лв. за тяхна сметка.
Бих завършил по един образен начин, уважаеми колеги. Има една знаменита реплика на гениален наш актьор, за съжаление не е между живите, който казваше в един филм така: "Става въпрос за една малка хамсийка в бутилка от уиски". Става дума за една малка хамсийка, която ние трябва да предоставим, за да може да функционира една доста деликатна държавна функция, която трябва да бъде финансирана от държавата, тъй като тя е делегирала тези дейности и трябва да изпълни своите ангажименти, такива каквито досега изобщо не е изпълнявала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Министърът на финансите господин Орешарски желае да вземе думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители и колеги! Бих искал по повод на вече няколко искания за увеличения на пари за онкоболни и по други програми, които са в състава на Министерството на здравеопазването и се изпълняват от министъра на здравеопазването, да обърна внимание върху обстоятелството, че този бюджет на министерството е увеличен с 53 млн. лв. Функция на министъра е да разпредели по най-целесъобразен начин ръста спрямо тази година. Така че, първо, не може да се говори за никакво намаление. Второ, има възможности за гъвкаво разпределение на ръста в издръжката в зависимост от реалните нужди, които вярвам най-добре знаят в Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на всички предложения по чл. 6. Моля още веднъж народните представители да влязат в пленарната зала.

Първото предложение, което не е подкрепено от комисията, е на господин Станилов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 23, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Лютфи и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 8, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Предстои да гласуваме предложението на господин Попвасилев. Той, както и госпожа Николова и господин Шарков направиха процедурни предложения техните предложения да се гласуват по отделните точки отделно.
Моля, първо да гласуваме това процедурно предложение преди гласуването на предложенията по същество.
Гласували 135 народни представители: за 42, против 32, въздържали се 61.
Процедурното предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на господин Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 40, против 18, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам прегласуване и се обръщам към хората, които се въздържаха, защото само 18 души са против нашето предложение. Така че, моля ви, въздържалите се да гласуват или „за” или „против”. Стига сте се въздържали. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 47, против 59, въздържали се 46.
Следващото предложение е на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 29, против 24, въздържали се 63.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лъчезар Тошев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 31, против 24, въздържали се 65.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Анастасия Мозер, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 15, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Екатерина Михайлова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 42, против 12, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги, тук се завързва благороден спор кой пръв е помагал на българските църкви, което на мен лично ми говореше, че ще има подкрепа за тези пари, които се поискаха. Аз напомням на мнозинството, че аргументът да се подкрепи това предложение беше, че продължава една политика, следвана последователно от три правителства. Тя е на десет години. А ви беше казано даже, че за първи път българската държава започва да подкрепя паметници и действащи манастири на християнството още в 1991 г. Значи аргументът е да се продължи тази политика, защото без пари поддръжката на тези заведения не може да се осъществява. Освен това има неща, които трябва да се довършат.
Влязохме в спор кой пръв и кой последен, обаче гласуването показва, че мнозинството не иска да продължи тази политика.
Аз пак напомням, обръщам се към всички – това е политика, която е водена с национално съгласие и то много широко, от много време. Подкрепете предложението, за да се реализира тази много благородна национална кауза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Моля, гласувайте още веднъж това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 60, против 21, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоян Витанов заедно с корекцията, която той направи в залата.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 6, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди малко министърът на финансите съобщи една цифра, с която е увеличено финансирането на Министерството на здравеопазването. В същото време обаче аз разполагам с писмо на Министерството на финансите, с което той отговаря негативно, отрицателно на това, че трябва да се осигури финансиране на ТЕЛК овете поради причината, че предложението било направено малко по-късно. Мисля, че последният възможен начин е да се направи предложението в тази зала, което аз правя – да прегласуваме и да подкрепим това предложение за 1 млн. лв.
Всъщност искам, госпожо председател, да благодаря на господин Методиев за това, че прояви човешко достойнство и намери сили да се извини от трибуната. Поздравявам Ви, господин Методиев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте още веднъж предложението на господин Витанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 64, против 2, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което подлагам на гласуване, е на господин Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 37, против 9, въздържали се 78.
Предложението не се приема.

Моля да гласуваме предложението на господата Кумчев и Гайдарски, което е в Допълнителния доклад и не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 55, против 26, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В режим на гласуване се съобразете каква процедура ще направите, господин Великов. Можете да правите единствено процедура по прегласуване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД): Уважаема госпожо председател, аз наистина ще предложа процедура за прегласуване, но недоумявам какъв е този Допълнителен доклад. Той раздаден ли е изобщо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, раздаден е в пленарната зала.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже никой от колегите не беше запознат. Даже аз, когато се изказвах, се изказвах на основата на този доклад, който беше от вчера и където това предложение беше прието.
Така или иначе аз смятам, че напълно разумно е подходила комисията. Не зная кога се е събрала пак, за да го отхвърли.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е техническа грешка.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако искате обяснете, защото така се създава неяснота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Великов, Вие правите предложение за прегласуване?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, има нещо неясно в цялата тази история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека председателят на комисията да обясни, преди да подложа на прегласуване предложението на господин Кумчев и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Вчера беше раздаден Допълнителния доклад на комисията. Не се касае за никакви нови решения на комисията. Става дума само за една техническа грешка, която е допусната в доклада, който беше раздаден на народните представители. От комисията е подкрепено предложението на народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Руденко Йорданов, което е по чл. 1 и което касае средствата от 30 млн. лв. за покриване на разходите за потребителските такси на общопрактикуващите лекари. Това е причината, поради която е допусната техническата грешка и този текст е написан и за следващото предложение на същите народни представители, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на господин Кумчев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Това е отразено в Допълнителния доклад.
Гласували 146 народни представители: за 63, против 24, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 29, против 37, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Имайте милост към тежко болните хора на България.
Моето предложение е: вие от НДСВ не давайте тези възклицания. Казвам ви съвсем добронамерено и чистосърдечно: имайте милост към тежко болните хора.
Моето предложение се състои в това да вземем 200 млн. лв. от бюджета на Военното министерство - от парите, които се прахосват за военните мисии в чужбина, и да ги дадем на Здравното министерство за спешната медицинска помощ. Преди време Радослав Гайдарски обяви, че са необходими 200 млн. лв., за да се реши изцяло проблемът със спешната медицинска помощ.
Колеги, защо прахосвате пари да обслужвате чужди интереси в чужбина, а не дадете тези пари за решаване на тежките социални, здравни проблеми на хората? Утре и вие можете да попаднете в такава ситуация.
Моля ви, прегласувайте този текст, размислете, преосмислете вашата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласувайте предложението на господин Христов и госпожа Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 30, против 29, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Лидия Шулева, неподкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 20, против 16, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Борислав Великов и група народни представители, също неподкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 33, против 18, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон и госпожа Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
С това гласуването на предложенията по ал. 1 приключи.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 6, ал. 2.
Моля да гласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 9, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 6.
Гласували 117 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 12.
Текстът на комисията за чл. 6 е приет.
По чл. 7 няма предложения.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 7? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 7, подкрепен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 5.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Анастасия Мозер, което не е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Весела Драганова, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по предложенията по чл. 8? Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Анастасия Мозер, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 21, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Весела Драганова по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 10, въздържали се 78.
Това предложение не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 8, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 8, въздържали се няма.
Текстът на чл. 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 9, ал. 1 има предложение от народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 9? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Драганова по ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 4, против 10, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 6, въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на народните представители Капон и Николова за нов чл. 9а не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Николова, заповядайте, за да обосновете предложението си.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Когато говорим за финансова децентрализация няма как да говорим за субсидия. Това са две понятия, които са взаимно изключващи се, поради което ние сме направили много разумното и справедливо предложение 50% от приходите от данък общ доход на физическите лица да се преотстъпват като трансфер на общините за дейностите, представляващи държавна отговорност. Мисля, че по този начин ние бихме могли да изразим като политика нашето отношение към финансовата децентрализация на общините, която от две години практически я няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Николова! Ние с Вас и двамата сме били в местното самоуправление. Този спор го водихме и миналата година. Една политическа формация много силно облъчваше обществото за това как определени градове се ограбват, а пък те изработват най-много от този данък.
Добре знаете, че данъкът върху физическите лица вече е национален данък. Ако приемем вашето предложение, това означава, че трябва да променим цялата философия на субсидирането на общините. Това на Вас Ви е добре известно. Знаете, че в бюджета сега субсидиите към общините са с изравнителна субсидия и т.н., и са значително повече, отколкото миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика няма.
За дуплика заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми колега, много съжалявам, че колегата Паскалев не е в тази зала, защото за разлика от Вас, той разбира какво е финансова децентрализация. В края на 2002 г., въпреки съпротивата на централната власт, която винаги се стреми да събере парите на един куп, успя да я наложи.
Искам да кажа, че от 2003 г. общините започнаха да правят политики, за да стигнем до 2008 г. и да се откажем от това.
Аз съм съгласна, че в момента е много късно за дебат за това какво трябва да се случи, но съм абсолютно съгласна, че следва отново да се прецени цялото данъчно бреме и да се прецени каква част от данъците трябва да отидат в полза на общините и каква част трябва да отидат в държавния бюджет. Ние отказваме с това всякаква инициатива на местната власт, а сега ще стигнем и до отнемането на 10% от субсидията за задържането. Това е друга тема. И ще видим как общините се справят, включително и с дейности, които са държавна отговорност. Аз искам там да развием дебата.
В момента, в който ние казваме, че общинските съвети, че кметовете нямат никакво отношение към инвестициите в района; в който казваме, че те не могат да правят програмно бюджетиране за инфраструктура; в момента, в който казваме, че те не могат да се грижат за финансовото оживление, ние всъщност казваме, че се отказваме от този механизъм, който може да бъде страхотен буфер за финансовата икономическа криза. Защото 260 общини в България – това е противодействие, това е буфер срещу невъзможността на държавата да посрещне този удар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Николова за създаване на нов чл. 9а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 14, против 63, въздържали се 39.
Това предложение не се приема.
Господин Овчаров, предстои да докладвате чл. 10.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 10, ал. 1 има предложение от народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Валентин Милтенов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Михайлова и Чачев не е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Елиана Масева не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Лидия Шулева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Венелин Узунов, което не е подкрепено от комисията.
Предложението от народния представител Лидия Шулева не е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и за чл. 11, който е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Аз очаквах може би колегите, чиито предложения бяха прочетени преди моето, да вземат отношение и да обосноват своите предложения, но очевидно ги няма. (Реплики.)
Може да няма смисъл, но все пак да кажа нещо ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да кажем за Пазарджик нещо, нали? (Оживление.)
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Да, все пак да кажем за Пазарджик – в крайна сметка съм направил едно предложение, като смятам, че общата целева субсидия за капиталови разходи е смешна. Смятам, че всеки един областен град трябва да получи една добра финансова инжекция, за да покажем на всички, че наистина в България правителството има някакви приоритети в отделните области.
Аз наред с общата сума, която съм представил, която е в размер на близо 1 млн. 600 хил. лв., е разбита на конкретни проекти за община Пазарджик.
Искам само да ви съобщя, че в Пазарджик спортната зала „Васил Левски” е една от залите, която отговаря на международните изисквания за провеждане на международни състезания. Недопустимо е за мен в днешно време тази зала да не функционира поради простата причина, че няма изградена отоплителна инсталация. Давам ви този пример, който е много показателен и след който просто нямам думи, за да кажа нещо повече.
Умолявам ви, настоявам, наистина да проявите разбиране и да подкрепите моето предложение. Наред с другите проекти, които съм изброил, те също имат своето значение, но тук явно проличава отношението към спорта. Ние трябва да го покажем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Думата има народния представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа как не бива да се правят предложение по бюджета – така, както е направено от уважаемите колеги Мария Капон и Елеонора Николова в частта за Пловдив.
Предложението е за включване на допълнителна сума от 5 млн. лв. за Северния обходен канал. Това е абсолютен нон сенс с действителността – Северният обходен канал е завършен и там не е необходим нито един лев финансиране.
Предложението за увеличаване на сумата на колона 7 с 3,5 млн. лв. също е нон сенс, защото всичките тези 3,5 млн. лв. са държавния ангажимент към финансирането на инсинератора за болнични отпадъци по заема, за който сключихме спогодба с швейцарското правителство неотдавна. Тук го гласувахме. Тези 3,5 млн. лв. са осигурени в тазгодишния бюджет. По-голямата част от тях са усвоени, но не могат да се доусвоят всички. Останалата сума е предвидена да бъде заложена в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Така не бива да се правят предложения - на коляно, без да се знае същността на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, Вие искахте думата, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да обоснова моето предложение и да подкрепя предложението на колегата Валентин Милтенов да се увеличи субсидията за община Пазарджик. Обръщам се и към всички народни представители, избрани от Пазарджишки избирателен район, тъй като към всички тях беше отправено писмо от кмета на общината с молба за съдействие да се отпуснат средства, които са изключително необходими за развитието на общината.
Това, че предложенията са направени от колегата Милтенов и от мен, мисля, че не е най-важното. По-важно е да се получи подкрепата в залата и се надявам, че депутатите от управляващото мнозинство ще направят така, че да убедят колегите си да подкрепят тези наши предложения, които са за да просперира общината и да може наистина да се получат едни по-добри придобивки за града, и то проекти, които наистина са от изключително значение. Беше споменат спортът, но също така това са предложения, свързани и с екологията.
Аз се надявам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Поддържам предложенията, които сме направили за изменение на чл. 10, ал. 1.
Господин Георгиев, доколкото знам, в Пловдив има нова коалиция и тя е между ВМРО и БСП. В този смисъл ми е много странна Вашата позиция, защото, за да направим предложенията за отделните общини, ние сме писали писма до кметовете, така че тези цифри, които тук цитираме, и проектите, които стоят зад тях, са всъщност предложения на отделните кметове. Вие казвате, че вашият кмет Славчо Атанасов не си знае работата, но това е ваш пловдивски проблем. Като народни депутати, специално госпожа Капон като представител на Пловдив се е съобразила с тези предложения и с необходимостта тези проекти да бъдат довършени.
Аз специално искам да обърна внимание за гр. Русе. Ние сме предложили увеличение, зад което също се крият конкретни проекти: 1 млн. 300 хил. лв. за ремонт на пътища, при една огромна пътна инфраструктура на областта и специално на общината и липса на средства да се поддържа, а също така 3 млн. 744 хил. лв. за реализация на одобрени проекти. Смятам, че трябва да насърчаваме тези общини, които са съумели въз основа на проекти да получат средства. Фактически това е тяхната част, с която те трябва да участват, за да станат реалност проектите. Тези пари отсъстват в общините в момента. Както знаете, програмата „Флаг” така или иначе още не е проходила.
С оглед на това аз ви моля като народни представители от Русе, от Пловдив, съответно от общините, които фигурират тук, да се съобразите с тези предложения, защото това е вик за помощ от страна на местната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев – право на реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, сигурно не ме чухте какво казах в изказването си. Не е въпрос и проблем на кмета. Проблем е на този, който пише предложенията за изменение на бюджета, и когато той иска да е точен, трябва да се постарае да проучи обстоятелствата както следва.
Казах, че Северният обходен канал е завършен и вече официално открит, така че пари за него не могат да се искат – нито за проектиране, нито за изпълнение. Казах, че парите за инсинератора са осигурени от държавата още в този бюджет, а тези, които не са успели да бъдат усвоени, ще бъдат осигурени от ПУДООС по ангажимент на това Предприятие за управление на дейности в околната среда.
Така че може да настоявате за Русе, ако сте запозната там, но не настоявайте за неща, с които просто сте направили една PR акция, написали сте десетки писма до кметовете и сте казали: „Ние сме вашите защитници, давайте вашите предложения, искайте пари!” Така не се прави. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, заповядайте за дуплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви.
Господин Георгиев, каква PR акция? Кметът на Русе, както знаете, е подкрепен от БСП. Казва се Божидар Йотов, писмото е при мен. Написали сме писма на кметовете, на всички, които са активни, и сме казали: какво искате между първо и второ четене, къде не ви достигат парите за финансиране, и хората са казали. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И вие ги раздавате.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: По-добре да се обърнат към вас, отколкото към нас. Ние не им даваме. Ние казваме какви са техните предложения, а вие не давате, това е.
Ще ви дам писмото на Славчо Атанасов да си го гледате, да си го обсъждате и когато намерите за добре, да се разберете с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Шулева, заповядайте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Бих искала да обоснова две предложения, които са по чл. 10. Едното предложение е свързано с община Тетевен, а другото - с община Троян.
За 2008 г. в бюджета на община Тетевен е предвидена субсидия от 440 млн. лв., а през 2009 г. тази субсидия е намалена на 419 млн. лв., като обосновката е, че са се променили някои от показателите, въз основа на които се разпределят тези субсидии. Искам да обърна внимание на показателите, съобразно които тази субсидия е променена. Имало е няколко махали с по-малко от десет души население, които са изчезнали за една година от територията на община Тетевен. За няколко махали с население от десет души се намалява субсидия с 20 млн. лв. Някак си това звучи абсолютно несериозно, защото такъв показател да се приема като нормален, при положение че средният процент в област Ловеч е 6,24% на увеличение на субсидията за капиталови разходи, а за община Тетевен имаме намаление на субсидията и то в абсолютни цифри. Според мен това е абсолютно некоректно и поддържам предложението, ако не да се увеличи със средния процент, с който е увеличена субсидията на всички населени места, то поне да остане колкото миналата година, защото в крайна сметка тези две-три махали, които вече не фигурират като населено място, с по пет човека не могат да определят липса на субсидия повече от 20 млн. лв.
По отношение на община Троян. Бях направила едно предложение и в чл. 6, което не обосновах, във връзка с едни продължили проекти за ремонт на пътна инфраструктура вече години наред, за което не са предвидени достатъчно средства за проекти и за изпълнение. В тази връзка е направено предложение да бъде увеличена субсидията на капиталовите разходи със стойността на проектирането на тази инфраструктура, която вече няколко години не се осъществява.
Бях поискала писмен отговор от министър-председателя, който е принципал на Националната агенция „Пътна инфраструктура”, за да разбера дали всичките средства, планирани за извършване на ремонтните работи по тези пътища от няколко години, са предвидени. Ще си позволя да ви прочета какъв отговор получих от министър-председателя: „Обектът ще бъде включен в програмата на Националната агенция за изграждане през 2009 г. при осигурени в бюджета средства”. Че той министър-председателят ако не знае дали в бюджета са осигурени средства, и то сега, когато се планира бюджетът, аз не знам кой човек в държавата знае?! След като той не може да ми отговори дали тези средства са планирани по бюджета на агенцията, то за какво става въпрос?! Аз го питам дали са планирани в бюджета, а той ми отговаря „... при планиране”. Че кой да каже дали са планирани или не са?!
Мисля, че всичко това говори за абсолютна профанизация на дебата, който водим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елиана Масева. Имам чувството, че тя ще ходатайства за Благоевград.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, когато стигнем до чл. 10, винаги тук се явяват депутати. Не си спомням поне едно от предложенията на тези депутати да е било уважено. Колкото и добре да са мотивирани, каквито и аргументи да се изтъкват тук, от тази трибуна, приема се за даденост това, което е предложено от Министерството на финансите. Аз дълбоко се съмнявам, че диалогът, който се провежда между Министерството на финансите и общините, има тази дълбочина, както интересите на местното самоуправление, подкрепяни от народното представителство.
Искам да пледирам за община Благоевград. Ще изтъкна следния аргумент. Община Благоевград кандидатства и участва в оперативни програми. Това се оценява като доста активна и положителна дейност на местното самоуправление, инициатива на кмета на общината. Вчера е подписан договор с министъра на околната среда и водите за финансиране по оперативната програма „Околна среда”, свързана с водоснабдяването и канализацията. Нека тук Народното събрание да направи опит да даде бонус на тези общини, които успешно се вписват в усвояването на европейските фондове, в инициативата си да кандидатстват и защитават програми, ефективни за България.
Ето защо моето предложение е само в рамките на 8 млн. лв. Всъщност това е бонусът, който да дадем за усилията на тази община. Става дума за водоснабдяване и канализация. Защото тази община е университетски център, защото тази община се превръща във важен туристически център, защото се намира в полите на Рила – най-водоснабдената планина, а в същото време заради липсата на качествена водоснабдителна мрежа цели кварали, целият град и общината са поставени на изпитание. Нека дадем предимство на тези общини, които се борят! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма повече народни представители, желаещи да се изкажат.
Подадох сигнал, че предстои гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 24, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Евдокия Манева и Васил Паница, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 26, против 22, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Милтенов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 31, против 18, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 19, против 28, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Евгени Чачев.
Гласували 118 народни представители: за 32, против 31, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева за Благоевград.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 27, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева относно община Тетевен, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 29, против 18, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Венелин Узунов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 10, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева – за община Троян, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 28, против 23, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 41, въздържали се 58.
И това предложение не се приема.
Поставям на гласуване чл. 10 и чл. 11, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 107, против 10, въздържал се 1.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 12 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текстовете за чл. 13, 14, 15 и 16, които са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 22, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване членове от 12 до 16 включително, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 15, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 17, ал. 2, има предложение на народния представител Евгений Жеков, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев, което също не е подкрепено от комисията.
Има три предложения от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев, които са подкрепени.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17 и предлага редакция за този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Редакцията е на екрана.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгений Жеков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 18, против 11, въздържали се 84.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 13, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 9, против 27, въздържали се 66.
Предложението на народния представител Евгени Чачев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 2, против 19, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 17 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 3, въздържал се 1.
Член 17 е приет.
По чл. 18 има предложение на народните представител Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, дайте на екрана текста на чл. 18, за да могат народните представители да се запознаят с него.
Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 18.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 6, против 27, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 18 така както ни се предлага от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Член 18 е приет.
Член. 19. Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за отпадане на чл. 19.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19 и чл. 20.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 2, против 31, въздържали се 67.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова не се приема.
Поставям на гласуване чл. 19 и чл. 20 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
Предложение за нов чл. 21 от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Комисията не подкрепя предложението.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, ще ви обясня накратко какво предлагаме. Предлагаме сумите за обезщетение, разноските за съдебни производства и изплатените лихви, присъдени срещу Република България като ответник по дела с решения на Европейския съд по правата на човека да се прихващат в пълен размер от бюджета на съдебната власт за 2009 г.
Казано накратко, предлагаме съдиите, които съдят криво, несправедливо, бих казал корумпирано, да носят някаква отговорност. Ние сме насочили тази отговорност към съдебната система като цяло, но това не означава, че съдиите, които взимат такива корумпирани решения, не трябва да носят наказателна отговорност за това.
Ще ви дам само два примера. Например онези съдии, които са връщали ниви върху детски площадки в междублоковите пространства. Пак ви казвам, това са десетина съдии, имената им се знаят. Ще ви дам още един пример: един съдия, който премахна статута на парк „Странджа”, премахна статута на „Камчийски пясъци”, работи във Върховния административен съд. Ето примерно такива съдии трябва да понесат своята и наказателна отговорност. Това имам предвид.
Връщайки се на нашето предложение, искам да ви кажа следното. Знаете, че основните критики на Европейския съюз към България са свързани със съдебната система, с липсата на справедливост, липсата на елементарна справедливост. Ето защо считам, че е правилно заради грешки в тази съдебна система да се вадят парите от самата съдебна система, а не да ги вадим от бюджета на държавата, тоест от джоба на всички нас. Предполагам, ще се съгласите с мен, че това е справедливо. Така ще дисциплинираме съдебната система да търси отговорност от онези съдии, които са корумпирани. Предполагам всички ние искаме точно това.
Ето защо ви моля да подкрепите това предложение. То е в интерес на обществото, на всички нас. Ще спестим пари, които са на бюджета, а съдебната система, която в случая съди криво, съди неправилно, съди по един корумпиран начин, ще си носи последствията. Пак ви казвам, така ще създадем условия самата съдебна власт да контролира тези компрометирани съдии и да им търси включително и наказателна отговорност.
Надявам се да подкрепите предложението, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 103 народни представители: за 23, против 14, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към тези 66 души, които явно не ги интересува темата и гласуваха „въздържали се”. Аз бих ви попитал, уважаеми колеги, следното: редно ли е българските пенсионери, онези, които работят, всички ние да плащаме за престъпленията на някои компрометирани и подкупни съдии? Това ви питам! Знаете ли, че делата в Европейския съд растат главоломно? Това са факти и вие сега създавате предпоставки и закриляте шепа корумпирани съдии, и карате българските пенсионери чрез бюджета да плащат за тези грешки. За това става дума.
Колеги, надявам се да преосмислите това решение и да гласувате по съвест, а не така, както ви съветват вашите партийни лидери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 21, против 26, въздържали се 57.
Предложението и този път не се приема.
„Преходни и заключителни разпоредби”, уважаеми народни представители.
По § 4 от Преходните и заключителните разпоредби има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 4, против 29, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 1 до 5 включително, които са по вносител и са подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 5, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
По § 6 има предложение на Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 5, против 17, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 6, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По § 7 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага § 7 в своя редакция.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 5, против 27, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 2, против 21, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 7, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 32, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8 е по вносител и се подкрепя от комисията; § 9 е в редакция на комисията; § 10, § 11 и § 12 са по вносител и се подкрепят от комисията
Гласуваме до § 12.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По § 13 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Има предложение от същите народни представители за § 14, което не се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това тяхно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 25, въздържали се 72.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова не се приема.
Поставям на гласуване § 13 и § 14, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 15 има предложение от народните представители Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народните представители Капон и Николова, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, а също така и текста на вносителя за § 16, § 17 и § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата до § 18 включително. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 12, въздържали се 79.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 19, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 15, 16, 17 и 18.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По § 19 има предложение от народния представител Лидия Шулева, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция на ал. 4: (виждате ал. 4 на екрана).
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лидия Шулева.
Има и други предложения, вие ги виждате, но те са приети и затова не се поставят на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 8, против 23, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 19, така както е по вносител, с ал. 4 в редакция на комисията и § 20 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 21 има предложение от народния представител Лидия Шулева и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение и от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция: (виждате я на екрана).

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По следващия текст също има предложение от народния представител Лидия Шулева, което не е подкрепено.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Витанов, заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да погледнем цифрите. Нормално е, когато се предлага, цитирам предложението: „Да се увеличи максималният размер на новия държавен дълг...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое четете?
СТОЯН ВИТАНОВ: Чета § 21 – от два милиарда на два милиарда и половина лева.
Колегите, които предлагат намаляване или увеличаване, както госпожа Шулева, трябва да се определи, но трябва да се увеличи максималният размер на държавния дълг през 2009 г. Той не може да надвишава 11 млрд. 800 млн. лв. Ние казваме това при положение, че максималният размер на дълга за 2009 г. е 2 милиарда. Значи нормално е, ако ние приемем два милиарда и половина, което ще се случи, да увеличим от 11,8 на 12,3 милиарда общия държавен дълг, максималния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво предлагате?
СТОЯН ВИТАНОВ: Това е свързано с § 22, господин председател.
Ако приемем два милиарда и половина, което ще стане по § 20, би трябвало тогава и в § 21 от 11,8 да стане на 12,3.
По § 21 ние приемаме да бъде 11,8 максималният размер на държавния дълг при положение, че за 2009 г. максималният размер е бил 2 милиарда. След като приемем, че е два милиарда и половина, би трябвало и в следващия параграф да приемем, че става 12,3. Това ми е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля представителите на Министерството на финансите да вземат отношение по поставения въпрос.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля колегите от Министерството на финансите да не си говорят, а да дойдат да отговорят на въпроса на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще дойде ли някой от заместник-министрите да вземе отношение по поставения въпрос от народния представител по § 22?
Почивка 15 минути - до 14,15 ч., за да се уточнят. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум, продължаваме нашата работа.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, причината за увеличаването с половин милиард лева на размера на възможния максимален държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г. и неотразяването в тавана на брутния дълг от 11,8 млрд. лв. е поради две причини. Основната причина е поради това, че преди малко гласувахте промените в § 19, ал. 4 в Приложение № 9. Там има три заема, които бяха гласувани с бюджета за 2008 г. и съответно се прехвърлят за 2009 г. Тези заеми, тъй като бяха гласувани през 2008 г., бяха влезли в базата на максималния таван за дълга за 2009 г.
Освен това в момента в § 21 е дългът, който може да бъде поет. А в § 22 това е само касовият дълг. Тоест, има разлика в това, което се нарича начислена база, и това, което се нарича касова база. Така че няма никакво разминаване в предложението, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 20, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 23, против 30, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение от народния представител Лидия Шулева, този път по § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 25, против 34, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 21, § 22, § 23 и § 24 включително.
Гласували 130 народни представители: за 108, против 21, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 25 има предложение, което е подкрепено.
Параграф 26 е по вносител ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие предлагате в ал. 2 текстът да отпадне ...
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Което е подкрепено от комисията.
Параграф 26 и 27 са по вносител.
По § 28 има предложение, което е подкрепено и е предложена редакция на комисията.
Параграфи 29 и 30 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 15, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По параграф 31 има предложение от народния представител Евгений Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Следващото предложение е отново от народния представител Евгений Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгений Чачев по § 31.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 28, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение на народния представител Евгений Чачев по § 32.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 26, въздържали се 77.
И това предложение на народния представител Евгений Чачев не се приема.
Следващото предложение по § 33 е на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 23, против 22, въздържали се 82.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване параграфи 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 43. Те са по вносител и се подкрепят от комисията. Няма желаещи народни представители да се изкажат.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 117, против 18, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 44 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, а също така за параграфи 45, 46 и 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 124 народни представители: за 20, против 27, въздържали се 77.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване текстовете от § 44 до § 47 включително, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 106, против 9, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По § 48 има предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което не е подкрепено от комисията.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Всъщност предложението, което сме внесли заедно с голямата група народни представители от всички парламентарни групи, е подобно на това, което в началото на заседанието Народното събрание отхвърли, само че разликата е, че този път средствата не се иска да бъдат от държавния бюджет, както е гласуван досега, а само ако има преизпълнение на приходната част на бюджета, тоест бюджетен излишък. Затова в предложението, което внасяме, се казва така:
"(2) Министърът на финансите, въз основа на данните от изпълнение на държавния бюджет за 2009 г. за всяко тримесечие в 45-дневен срок след изтичане на тримесечието превежда на Министерството на образованието и науката 15% от реализирания бюджетен излишък за тримесечието за увеличение на Фонд "Работна заплата" на Българската академия на науките и държавните висши училища по Приложение 1.
(3) Министърът на финансите, въз основа на данните за изпълнение на държавния бюджет за 2009 г. за всяко тримесечие в 45-дневен срок след изтичане на тримесечието превежда на Министерството на образованието и науката 10% от реализирания бюджетен излишък за тримесечието за Фонд "Научни изследвания"."
Тоест, ако има добри бюджетни резултати, тогава 1% от преизпълнението на приходната част да отива за целите, които изтъкнахме по-рано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колеги, към аргументите, които изказах при предишното си появяване на трибуната, ще помоля да прибавите и това, че сега не се нарушава рамката на бюджета. Не се иска нищо повече, освен да покажете, че имате някакво отношение към това дали висшите училища и Българската академия на науките ще получат някакво увеличение на заплатата, за да го няма този позорен статус, за който говорихме.
Ако има, да се даде. Само че сега, ако гласувате "ако има, да се даде", а то не се знае дали ще има, но поне символично, господин председателю, да гласуват. Миналият път, когато се изказвах, като слизах от трибуната, Вие одобрихте моето изказване. Поне символично гласувайте, иначе е позорна работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за изказвания по предложението и по текста? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 52, против 19, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване от § 48 до § 65 включително. Тези параграфи са по вносител и се подкрепят от комисията. Има редакция в § 53, т. 3 на страница 58.
Има ли някой народен представител, който желае да вземе отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете до § 65.
Гласували 143 народни представители: за 109, против 26, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 66 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те предлагат § 66 да отпадне.
Имате думата, уважаеми народни представители по текстовете до § 67 по вносител. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 126 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 66 и 67, така както са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 96, против 12, въздържали се 6.
Двата текста са приети.
По § 68 има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предложението е прието. Благодаря на комисията, че го е приела – и по § 68, и по § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев изказа благодарност на комисията.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, за § 68 и § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава няма смисъл да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаше редакционни поправки.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Цифрите са сменени. Ето го моето предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, изглежда Вие ще си оттеглите благодарностите.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: То е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, за да няма двоумение за това какво сме гласували и какво сме приели, поставям на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев. То е абсолютно същото като предложението на народния представител Ясен Попвасилев.
Гласували 143 народни представители: за 36, против 30, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ясен Попвасилев и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 44, против 28, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 68 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 115, против 34, въздържали се 6.
Параграф 68 е приет.
По § 69 има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи да се изкажат по него? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Чачев.
Гласували 147 народни представители: за 42, против 20, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 69 до § 84 включително.
Гласували 155 народни представители: за 115, против 34, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 85 има подкрепено предложение от народни представители.
Комисията предлага текст за § 85, който става § 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо така?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложени нови параграфи, които ще минат преди този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Следват параграфи 86 по вносител, който става 90 и се подкрепя от комисията; § 87 по вносител, който става 91 и се подкрепя от комисията; § 88 по вносител, който става § 92 и се подкрепя от комисията; § 89 по вносител, който става § 93 и се подкрепя от комисията; § 90 по вносител, който става § 94 и се подкрепя от комисията.
Има ли някой желаещ да се изкаже по тези параграфи? Дискусията е до § 94 по новата номерация на комисията. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфите от § 85 по вносител, който става § 87 по новата номерация, до § 94 включително, по новата номерация.
Гласували 147 народни представители: за 112, против 33, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 91 има прието предложение.
Има редакция на комисията за § 91, който става § 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има предложение за нови параграфи. По тях ще вървим отделно.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да гласуваме § 95 по новата номерация на комисията.
Гласували 159 народни представители: за 120, против 35, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Следват много предложения за нови параграфи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва да ги докладваме един по един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, докладвайте всички, а после, който желае, да се изказва. След това ще ги гласуваме един по един.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложения за нови параграфи.
Има предложение от народния представител Надя Антонова, подкрепено по принцип.
Предложение от народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и Метин Сюлейманов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Антонела Понева, което не е подкрепено от комисията.
Следва предложение от народните представители Васил Калинов, Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Христина Христова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Следва друго предложение от народния представител Христина Христова и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Евгений Жеков, Борислав Китов и Бойко Ватев, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Донка Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Николай Григоров, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Антония Първанова и група народни представители, което е подкрепено по принцип за третия параграф, но не за първия и втория параграф и е отразено по новата номерация в § 88.
Има следващо предложение от народния представител Антония Първанова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има четири подкрепени предложения от народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев.
Има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Има подкрепено предложение от народния представител Румен Овчаров.
Има предложение от народния представител Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има оттеглено предложение от народния представител Ива Станкова.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
И още едно тяхно предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат следните нови параграфи. Те са от 85 до 99 включително: § 85, § 86, § 88, § 89, § 96, § 97, § 98 и § 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфите до § 99 включително.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Това е последното от предложенията на групата от 66 народни представители, които внесохме заедно. То е за създаване на нов § 14а след § 14. С § 14 се определя основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по съответните членове в Закона за отбраната, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията.
По аналогия ние внасяме предложение да се определят следните минимални основни заплати в научната и академичната сфера, както следва:
- за научен сътрудник ІІІ ст., съответно за асистент – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен с 35%;
- за научен сътрудник ІІ ст., съответно за старши асистент – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен с 45%;
- за научен сътрудник І ст., съответно за главен асистент – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен с 55%;
- за старши научен сътрудник ІІ ст., съответно за доцент – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен с 65%, и
- за старши научен сътрудник І ст., съответно за професор – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен със 100%.
Като ал. 2 да се определи размер на стипендия на редовен докторант – размерът на средната работна заплата за страната, увеличен с 20%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко е средната работна заплата, господин Тошев? Да не им намалим заплатите?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Няма да им намалим, напротив. По този начин ще определим минималните заплати в сферата на науката и висшето образование, така че под тази сума да не може да има заплати. Това да бъдат минималните – те са функция от средната работна заплата за страната, увеличена със съответен процент в зависимост от степента, която имат съответните научни сътрудници или старши научни сътрудници, асистенти, доценти и професори. Това е нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Процедура, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да не се объркват колегите, правя процедурно предложение да направим отделно дебата по предложените нови параграфи от нашата колежка д-р Първанова – двата поредни, и Вие, господин председател, казахте, че са доста дълги, и отделно да направим гласуването, за да не се смесват всички останали текстове. Въпросът е от изключителна важност и има много голям обществен интерес към него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи предлагате сега да не дискутираме предложението на народния представител...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Отделно да бъде дискусията само по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, приемам – не е необходимо да го гласуваме.
Госпожо Христова, заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам да привлека вашето внимание към едно предложение на народни представители от Парламентарната група на НДСВ за нов параграф. Това предложение съдържа три основни неща – много елементарни, много евтини, но много важни за хората.
Първото е: когато в едно семейство се родят близнаци, знаем, майката получава своето обезщетение като осигурено лице – такова, каквото е според заплатата й. Отглежда две или три деца – нека в тези случаи с промени в Закона за семейните помощи за деца майката да може да получи за двете си деца две допълнителни семейни помощи, които за 2009 г. са в размер, уважаеми колеги, на 100 лв. Чак е неудобно да се каже колко - то е толкова малко.
Второто: става въпрос за майките редовни студентки. Нашето законодателство някак си засега заобикаля и осигурените лица, и неосигурените майки редовни студентки. Те са някъде около 2500 души – хора, които качествено отглеждат децата си. Те не са обхванати като осигурени лица, защото като редовни студентки нямат право да работят на трудов договор и да имат нормални осигуровки, а по Закона за семейните помощи за деца трябва да попадат в теста за бедност. Така че нека, без този тест за бедност, по Закона за семейните помощи за деца те да получават помощ при майчинство, при раждане и отглеждане на дете, равна на размера на минималната работна заплата, определена със закона за годината. За 2009 г. нека да получават 240 лв. месечно до навършване на двегодишна възраст на детето.
На трето място, един много важен въпрос. Особено народните представители, които познават ситуацията в големите градове, в областните центрове, знаят, че както в София, така и в Пловдив, във Варна, в Бургас и в други градове има голям недостиг на детски градини. Много родители не могат да дадат своите деца в общинска детска градина. По този начин те изпадат в неравнопоставеност с тези, които ползват обществен ресурс в общинската детска градина. Нека по специален механизъм, определен с наредба на министъра на финансите те да могат да получават ваучер от 100 лв., ваучер – образно казано, едно решение, че имат право на тази помощ от 100 лв. и да си помогнат за плащане на таксата в частната детска градина, в която ще им се наложи да отидат.
Обръщам се към колегите и от управляващата коалиция, и от опозицията – тези предложения са разумни, умерени са и са полезни за много хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С госпожа Касабова се консултирахме. Действително предложенията са много, разнообразни, на различна тематика са и засягат безспорно много важни въпроси. Затова е добре предложение по предложение – дискусия, гласуване, дискусия, гласуване. Иначе ще бъде трудно народните представители да се ориентират.
Сега предлагам следното: започваме с последния народен представител, който се изказа – госпожа Христина Христова.
По нейните предложения има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
След като изчерпим темата, тогава гласуваме предложенията на народния представител Христина Христова. Предложенията на госпожа Христова са две – едно след друго, за влизането в сила – вързани са.
След това, господин Тошев, ще се върнем на вашето. (Народният представител Елеонора Николова иска думата.)
По тази тема ли? Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Подкрепям предложението на госпожа Христина Христова за създаване на нов § 15а. Това е въпрос, който ние повдигнахме още миналата година при приемане на Бюджет 2008 – той беше гласуван, а след това при прегласуването фактически загубихме спора. Това всъщност е спор за българските деца.
Напоследък действително се раждат много близнаци – те все пак в голяма степен са плод на ин витро, което предполага много сериозна инвестиция от страна на българските семейства за това да имат деца. Това са много големи разходи за семейството. При положение, че сме в такава тежка демографска криза, мисля, че това, което се предлага от госпожа Христова, е много разумно и следва да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Госпожо Понева, заповядайте. И Вие имате близки предложения.

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Да, искам думата сега именно защото предложението ни с господин Димов е много сходно с това на госпожа Христова. За да не разводняваме нататък дискусията ще аргументирам нашето предложение и ще изразим подкрепа към предложението на госпожа Христова. Става дума за близнаците в едно семейство.
Законът за семейни помощи за деца не е закон за помощи за майката, а „за деца”. Това, в което се убеждаваме днес тук, малко е обидно за нас, защото трябва да се убедим, че две е повече от едно и три е повече от две. Мисля, че никой не се съмнява в това. Ако някой се съмнява – лошо!
Не знам какви са аргументите на хората, които гласуват против, след като това наистина е една абсолютно елементарна логика. Финансовото изражение също не е непосилно за бюджета. Просто трябва само да решим да изправим тази несправедливост, тъй като не може наистина една майка, която е родила две деца, три деца, макар и с едно раждане, но раждат се две цели деца, не дете и четвърт, не дете и половина или три четвърти, а две цели деца, три цели деца! Те имат, разбира се, два пъти или три пъти повече нужди. Сумата е толкова малка, че наистина, както каза госпожа Христова, обидно е въобще да говорим за тези 1 млн. 600 хил. лв., които трябват допълнително към бюджета, за да се реши този въпрос.
Моля ви, колеги, наистина подкрепете нашето предложение и това на госпожа Христова, тъй като и в цялост то е много разумно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тази тема? Няма.
Както вече съобщих – ще подложа на гласуване предложението на народния представител Христина Христова и група народни представители.
Госпожо Христова, следващото Ви предложение е свързано с предходното. Ще ги гласуваме ли отделно? Ще гласуваме така, както кажете Вие. (Шум и реплики в залата.)
Ако се придържаме към това, както са дадени, трябва отделно да ги гласуваме. Поотделно гласуваме, край!
Гласуваме предложението на народния представител Христина Христова за създаване на нов § 15а.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ (от място): Обявете, че предложението не се подкрепя от комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали това го докладвахте?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ (от място): Недейте да се държите като благоевградски народен представител ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 95, против 6, въздържали се 68.
Предложението на Христина Христова и група народни представители се приема. (Ръкопляскания.)
Думата за процедура има господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам прегласуване, уважаеми господин председател. (Шум и реплики в залата, викове: „У-у-у!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, седнете! (Шум и реплики в залата.)
Господин Кътев, хиляди пъти е правено това!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Не виждам причина, поради която не би следвало да се прегласува предложението.
Обръщам се към народните представители от управляващата коалиция: по този начин съвсем спокойно и с ръкопляскания, заедно с колегите от опозицията, вие можете да провалите бюджета в последната му фаза. (Силен шум в залата.)
Много ви моля за елементарен разум! Още не сте станали опозиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така, уважаеми народни представители, гласуваме втори път предложението на народния представител Христина Христова и група народни представители за създаване на нов § 15а.
Моля, гласувайте – всеки да гласува със своята карта!
Отменете гласуването! Отменете го!
Не сме 190 човека вътре в залата. Предостатъчно сме. Имаме кворум. Нека честно да гласуваме! Това е абсурдно! Отменете гласуването!
Уважаеми народни представители, още веднъж съвсем колегиално се обръщам към вас – всеки да гласува с картата си!
Гласуваме предложението на народния представител Христина Христова.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 86.
И този път предложението е прието. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група искам почивка. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 15,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Има още едно предложение на народния представител Христина Христова, което не се подкрепя от комисията. То е на стр. 73.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Христина Христова.
Моля народните представители да гласуват само с личните си карти.
Гласували 152 народни представители: за 72, против 45, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Господин Илчев, заповядайте за процедура.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, моля да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си.
Направено е процедурно предложение за прегласуване. Ще го поставя, разбира се, на прегласуване.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Моля да направя едно разяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не нарушаваме правилника – в процес на гласуване сме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз предлагам една редакция: „Поправката да влезе в сила от 1 октомври 2009 г.”.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Нали сме в процедура на гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да допусна – това не е редакционна поправка, плюс това се прави след първо гласуване.
И така, поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Христина Христова.
Гласували 188 народни представители: за 107, против 39, въздържали се 42.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, вие чухте изказването на народния представител Антонела Понева, което е в същата насока.
Госпожо Понева, поддържате ли, да поставя на гласуване?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ, от място): Да.
РЕПЛИКА: Да се комбинират двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как ще се комбинират, кога ще се комбинират? С комбинациите свърши. (Смях.)
Длъжен съм, ще го подложа на гласуване, госпожо Понева.
РЕПЛИКА: Двата текста не могат да се обединят после, те са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само че ако се приеме, и аз не знам как може да се излезе от положението, но гласуваме.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Антонела Понева.
Гласували 162 народни представители: за 61, против 48, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Господин Тошев стана и защити своето предложение.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по предложението на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители.
Гласували 163 народни представители: за 49, против 27, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Моля, така както се уточнихме, на стр. 70 има предложение от народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и Метин Сюлейманов.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на тази група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 37, против 24, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Васил Калинов, Пенко Атанасов и Мария Вълканова, което не се подкрепя от комисията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на тази група народни представители.
Гласували 146 народни представители: за 36, против 7, въздържали се 103.
Предложението не се приема.
Отиваме на стр. 73.
Има предложение на народните представители Евгений Жеков, Борислав Китов и Бойко Ватев.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на тази група народни представители.
Гласували 157 народни представители: за 41, против 17, въздържали се 99.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Донка Михайлова.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на госпожа Михайлова? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Донка Михайлова.
Гласували 149 народни представители: за 17, против 15, въздържали се 117.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Николай Григоров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Григоров.
Гласували 137 народни представители: за 17, против 8, въздържали се 112.
Предложението не се приема.
Отиваме на стр. 79.
Има предложение на народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (БНД, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, предложението се оттегля.
Другите предложения се подкрепят.
На стр. 80 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стойко Танков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на тези двама народни представители.
Гласували 161 народни представители: за 94, против 23, въздържали се 44.
Предложението се приема. (Възгласи в залата.)
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): След като изгоря влака, сега ще подкрепим предложението!
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Няма страшно, дублира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вървим напред – стр. 81.
Има предложение на народния представител Димитър Димитров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на този народен представител? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Димитров.
Гласували 138 народни представители: за 22, против 31, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Ива Станкова, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за нов § 7а.
Гласували 160 народни представители: за 39, против 42, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Има второ предложение на същите народни представители – Мария Капон и Елеонора Николова, за нов § 12а.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Гласували 164 народни представители: за 44, против 30, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, от тази група нови предложения остана предложението на народния представител Антония Първанова и група народни представители. То започва от стр. 74, преминава по-нататък, за да стигне страница 79, където има още едно предложение на госпожа Първанова.
Бе поискано от д-р Шарков дебатът по тази тема да бъде отделно.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да представя това предложение, което е от изключителна важност и със сериозен социален ефект, като преди това искам да направя декларация за отсъствие на конфликт на интереси. Нямам клиника за провеждане на ин витро процедури, не съм член на Асоциацията по стерилитет и репродуктивно здраве, нямам физиологическа възможност оттук нататък да си правя ин витро, нито на членове на моето семейство, нямам компания, която произвежда, търгува на едро или на дребно с лекарства. Също така нямам намерение да оглавявам каквото и да било структура, програма, фонд, свързани с асистираната репродукция.
Освен това искам да направя следното уточнение. Във въпросното предложение не става дума за предложения, които биха имали ефект върху бюджета, дотолкова доколкото от излишъка за Бюджет 2008 г. предложението е гласувано, а както виждате по-нататък, е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси предложението за 10 млн. лв. от Бюджет 2009. Таке че това, което в момента искам да защитя пред вас, не е за допълнителни средства, които евентуално биха наложили промяна в параметрите на държавния бюджет. Тук става въпрос за начина, по който средствата, предвидени за асистирана репродукция или за ин витро процедури, да бъдат разпределени и механизмите на прозрачност, по които тези средства да бъдат разпределяни.
Този законопроект е подкрепен и внесен от 100 народни представители. Не знам дали има друг проект в Народното събрание на който да са вносители 100 народни представители. От тях 35 – от Коалиция за България, 24 – от НДСВ, 11 – от ДПС, 7 – от ОДС, 7 – от ДСБ, 3 – от БНД, 3 – от „Атака” и 10 – независими.
Предвид особената важност, предвид социалното напрежение, предвид непоносимостта в този дебат към всички процедури, които биха довели до отклоняване на средства, непрозрачно разпределение на средства за ин витро, бих искала да пледирам за вашата гражданска и политическа съвест. Не става дума дали няколко чиновника в Министерството на здравеопазването ще разпределят средства по начин, по който техните чиновнически ангажименти, съвест, повеля от работодател и т.н., биха оказали въздействие върху решенията им. Става въпрос за създаване на такъв механизъм, който за пръв път да даде пълна яснота върху изразходването на средства в здравеопазването.
Този законопроект е направен от Правния отдел на Министерството на здравеопазването, като министърът на здравеопазването през целия процес на писане на законопроекта е участник в дискутирането по текстовете. Той е изчистен максимално от всички процедурни възможни несъвършенства и конфликти от Правния отдел на Народното събрание. В него са включени всички предложения на омбудсмана на Република България за прозрачност и за отсъствие на конфликт на интереси. Имайте предвид, че сме спазили всички изисквания на две европейски директиви, по които да се създадат механизми за пълна яснота и контрол на гражданското общество.
Този законопроект е изработен съвместно с Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, както и с двете неправителствени организации в областта на репродуктивното здраве - Фондация „Искам бебе” и Асоциацията „Зачатие”.
Предполагам голяма част от вас са гледали предаването, което не мога да нарека шоу по обясними причини, на Слави Трифонов, предполагам, че не е останал и един народен представител, който да не се е потресъл от начина на протест на хората, които заявяват своето последно и изконно право за защита на интереса си. Виждала съм хора, които да гласуват с празни тенджери, с празни стомаси, с празни таксита, не съм виждала хората, които да гласуват с празни колички. Това са хората, след които има точка, има черта. Защото нищо друго повече не могат да очакват.
Уважаеми колеги, умолявам, нека по съвест да подкрепим интересите на тези хора. Не става въпрос за програма, която да работи една-две години, става въпрос за политика, която да помогне на тези хора, такава каквато е европейската практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, д-р Първанова! Има един парадокс. Преди месец септември ние имахме програма „Ин витро” - нямаше скандали, нямаше спорове. Сега имаме 10 млн. лева – има скандали, има и спорове. Проблемът е един-единствен – къде да отидат тези пари? И аз искам да Ви попитам съвсем коректно защо да не отидат там, където са били – в Националната здравноосигурителна каса, която, забележете, че за 2008 г. е похарчила 1 млн. 450 хил. за тази програма. И с тези нови 10 млн. тя ще даде великолепен шанс за тези двойки, които наистина имат нужда от това.
Второ, защо не отиде в Министерството на здравеопазването, там, където има 32 програми, там, където има специалисти, а не чиновници? Моля за извинение за тази квалификация.
Защо? Ами много просто, уважаеми колеги, бюджетът за 2009 г. на Касата е 2 млрд. 42 млн., министерството ще управлява 645 милиона. Близо за 3 милиарда има две системи, които ще контролират тези. А цялата общественост – телевизия, радио – се настройват в момента, видите ли, че няма кой да контролира 10 млн. лв. Не мога да се съглася с това нещо!
Да, имаме пари, ще имаме пари, може да имаме целева програма в Министерството на здравеопазването, може парите да отидат там, където се координират, контролират и организират - в Националната здравна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Заповядайте, д-р Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Цял ден коментираме това, което се случи снощи. Много от вас са гледали телевизия. Факт е, че ние, 100 човека, подписахме това изключително важно намерение. Но аз смятам, че снощи се направи груба грешка. И тук съм, за да кажа с две изречения: народните представители затова са народни, защото са наистина представители на народа на тази държава, наречена България. И аз смятам, че тук е мястото и тук е трибуната, от която веднъж и категорично да кажем, че народните представители не са, цитирам, боклуци, измекяри, тиквеници, убийци на деца. Това снощи беше съобщено в bTV в предаването на уважавания от мен до снощи Слави Трифонов.
Искам да кажа, че е недопустимо от национална телевизия да създаваме категории за морал. Ние всички тук смятам, че притежаваме тази категория морал. И това не са просто само изрази, това не е патос. Аз смятам, че всички вие усещате това и цял ден това коментираме. Народните представители заслужават уважение, защото те представляват гражданите на България. (Ръкопляскания в ПГ на КБ и единични ръкопляскания в ПГ на ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това надали беше реплика.
Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Доктор Станкова, в известен смисъл се солидаризирам с Вас. Действително народните представители не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател. Мисля, че тук голямата част от колегите биха искали да се разграничат от непристойното поведение на част от представителите на комисията по време на заседание, биха се разграничили от думите, че не искаме да се занимаваме с емоционалните проблеми на хората, които не могат да имат деца, също така с думи, които не бих искала да цитирам, но те са обявени във всички медии.
По отношение на репликата на доктор Кумчев. Доктор Кумчев, Вие сте се подписал като вносител под № 5. Искам да Ви кажа: как да стане в Касата като технически вчера мина бюджетът на Касата? Това е първият аргумент.
Вторият аргумент: как да стане в Касата, когато тя създава неравнопоставеност и нарушава един от основните и то първият основен принцип – на солидарността в здравното осигуряване, защото образува лист на чакащи при осигурителя. Това го прави с хората, които се нуждаят от Ин витро, това го прави при хората с мултиплена склероза, когато прави програма, и трябва специално някой от заболяванията, където има програма, да умре или да излезе по някаква друга причина от програмата, а тези заболявания не се лекуват, за да може друг да влезе на неговото място. По същия начин, ако ми кажете по кой критерий – медицински или Божий, би могло някой да бъде във или извън Програмата „Ин витро” на Касата, то това ще бъде странно и може би бих се съгласила.
Преди малко, докато говорихме кое е по-прозрачно – фонд или програма, ми казахте, че не можело да отиват публични средства в частен фонд. Трудно ми беше да Ви обясня как този фонд да е частен, когато изрично е записано в първия член на този законопроект, че става въпрос за юридическо лице, което е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на здравеопазването. Освен това как бих могла да обясня и становището на Министерския съвет, че най-прозрачната форма на управление на публични финанси, това е през фонд, защото там има участие на неправителствените организации, там е гражданското общество, там има възможност за дарителска кампания, докато Програма "Ин витро" или това е програмата "Репродуктивно здраве" на министерството, знаете че тя се занимава, и то много добре го знаете като член на комисията, с информационна кампания, с профилактика. Ние не искаме с 20 млн. лв., между другото, а не 10 – 10 млн. лв. за 2008 г. и 10 млн. лв. за 2009 г., не искаме да се печатат брошури. Искаме да се правят бебета, защото това е нещото, което има смисъл. Останалото би създало странни и немотивирани практики, включително и корупционни.
Затова считам, че единствената форма, под която можем да гарантираме прозрачност и участие на гражданите, е, ако се съобразим с предложението и на обудсмана, и със становището на Министерския съвет, че трябва да имаме фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм убеден, че няма български народен представител от тук присъстващите, който да е против усвояването по предназначение на тези пари и евентуално против създаването на един такъв фонд. Нещо повече, уважаеми колеги, в разговори с госпожа Първанова аз също я посъветвах това да стане евентуално през Бюджетната комисия, за да може да стане до Нова година, защото процедурата през минаване през Закона за здравето има рискове да отхвърли това във времето и да не започне от 1 януари.
Разбира се, уважаеми колеги, априори след като парите са отпуснати и няма човек, няма народен представител, който да е против усвояването по предназначение, влизаме по същество в нещата. Съществото е, че в Комисията по здравеопазването не стана дебат дали да има фонд или не. Стана дебат за начина, по който се предлага да бъде създаден този фонд.
Защо, уважаеми колеги? Уважаеми колеги, има около 8000 заболявания. Да не говоря, че около 20 – изключително социално значими, и аз съм убеден, че няма пациентска организация, която да не желае да си има фонд за лечение на съответното заболяване. Ако всеки един от тези фондове ги разписваме като текстове в закона, бъдете сигурни, че начинът, по който беше предложения текст, ще стане много по-голям отколкото е Закона за здравето и ще влезем в колизия между различните заболявания.
Какъв е прецедентът досега? При създадения Фонд за лечение на децата в чужбина – мисля, че всички тук сме гласували, беше дадено едно право – може да се разпише с един или два текста, че се създава такъв фонд, че в него участват тези и тези и правилника за действие става с наредба на министъра. Тогава щеше да е много по-лесно и на Бюджетната комисия да го приеме и днес щеше да бъде факт отколкото да пише текстове от закон, които са повече от самата Глава "Репродуктивно здраве". Ето затова идва реч. Това беше дебатът, а не дали да има фонд или не, дали да се усвоят парите или не.
Даже не сме спорили, уважаеми колеги, дали това трябва да бъде най-основният приоритет. Но за да не злепоставяме едни пациентски организации с други, да не сблъскваме интересите на една група хора с други, защото всички имат своето страдание, единственото нещо, което обсъждахме, беше как това да стане най-добре.
В началото на заседанието ръководството на комисията предложи на госпожа Първанова да вкара съкратен вариант в Бюджетна комисия и между другото тя беше събрала подписите преди даже да стане ясно кой текст ще вкара в Бюджетна комисия, което ясно говори, че всички колеги, включително които счетоха, че може би това не е главния приоритет, подкрепиха това така, както и аз бих подкрепил подобно нещо.
Оттук насетне да се отклонява вниманието на обществото от текстове, които наистина имат своите проблеми ... Аз ще кажа много ясно кои са те. В българското законодателство е казано ясно, че всяко лечебно заведение, което има лиценз, може да сключи договор. Не може управителният съвет или който и да е да определя кое лечебно заведение. Не може управителният съвет да определя коя фирма и кое лекарство, а по предложение на Министерския съвет, уважаеми колеги, където да влизат хора, които работят тази работа. Не може фондът да създава стандарти. Стандартите се правят от българското законодателство в Комисията по трансплантация, което е разписано в закона. Ето всички тези неща, които бяха изтъкнати и от Министерството на здравеопазването, и от Министерството на финансите, ясно поставиха въпроса, че трябва да се търси формата за по-добро разписване на тоя фонд. Има нужда от фонд, уважаеми колеги, но не с тези текстове.
Завършвайки, бих искал да кажа, че за пореден път народното представителство се противопоставя на българските граждани по един начин, който не прави чест на тези, които го правят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Китов, опасявам се, че като че ли, макар и да не съм от вашето съсловие, контекстът на това, което се коментира в обществото, когато става въпрос за затруднение във възпроизводството, не се третира. Тези хора не са болни, те не са такива, които да страдат от някакви болести. Те вероятно имат някаква физиологическа особеност, която е пречка да имат деца. По тази причина съпоставянето с това, че ако ние направим фонд във връзка с подкрепата на репродуктивните възможности на хора, които имат затруднения в тази насока, едва ли не всяко заболяване ще иска да има такъв фонд. Мисля си, че това не е уместно. Не е уместно! И тук това, че Вие подчертахте наличието на фонда за болните деца и тяхната подкрепа е много правилно и паралелът е правилен, защото когато една нация, един народ има проблем – демографски, той не трябва да се притеснява от формализма за това как ще реши този проблем и това е по-важното. Ние знаем, че имаме демографски проблем и предлагаме механизъм, по който това не може да се реши дефинитивно, но този процес може да се подпомогне. От тази гледна точка аз мисля, че следва да се подкрепи инициативата, която е направена. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, доктор Китов.

БОРИСЛАВ КИТОВ (ДН): Господин Янев, съгласен съм с Вас, че това не е заболяване. Това е и моята теза, която винаги съм считал, че решението на този въпрос трябва да бъде през Социалното министерство. Става въпрос за Закона за здравето, където всички останали заболявания да им намерим мястото. Разбирате ли? Аз считам, казвал съм го и в комисията, и пред журналисти, че тези хора наистина не са болни и вероятно тези средства, които са част от социалния проблем на обществото, трябва да бъде на друго място. Тук сте абсолютно прав. Така или иначе той се разписва в специализирания Закон за здравето, където не му е мястото. Вие с Вашата реплика доказахте моята правота.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Няма социални лица да вършат тази работа, а докторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Госпожи и господа народни представители, аз също декларирам, че нямам никакъв личен интерес от този текст, свързан с асистираната репродукция.
Искам да изповядам обществения интерес и обществената значимост на този проблем, който трябва да потърси своето решение и в законодателна форма. Също така искам да се извиня на тази представителка на пациентската организация, която е била оскърбена по време на заседание на Комисията по здравеопазването. Съжалявам, че тя е чула думи, които са сипали сол на най-ранимото място в женската душевност. Съжалявам, че това се е случило в тази комисия. Съжалявам, че тя е изпитала тази болка, която само жени в това положение могат да разберат най-добре.
Нека да дойда на конкретната тема. Аз също съм подписал този закон, защото смятам, че той е обществено значим – закон, с който обърнете внимание, имахме за цел тези 10 млн. лв., които тук в тази зала гласувахме от излишъка, да бъдат дадени за асистираната репродукция, да бъдат избегнати тези текстове от Закона за устройство на държавния бюджет, които не позволяваха парите в рамките на един месец след като е ясно, че не могат да бъдат похарчени по предназначение да формират преходен остатък от бюджета на Министерството на здравеопазването.
За да спасим тези средства и за да ги насочим в правилната посока ние потърсихме решение и чрез промяна в Закона за здравето.
Прави чест на Комисията по бюджет и финанси и на Министерството на финансите, че те допуснаха изключения в Закона за устройството на бюджета и допуснаха тези пари, влезли в бюджета на Министерството на здравеопазването, да могат да бъдат похарчени следващата година. Има разрешение тези средства по § 88 да бъдат похарчени в надвишение на гласуваната разходна част от бюджета на Министерството на здравеопазването. По този начин ние постигнахме основната цел – парите ще отидат да постигнат резултата, който целим.
Дали да приемем този текст сега като отпратка през Закона за държавния бюджет, да го приемем като отпратка към Закона за здравето. В комисията аз гласувах „за” това да отиде като промяна в Закона за здравето, но ще гласувам „въздържал се” това да стане чрез Закона за бюджета, защото, макар че по принцип съм го приел на първо четене, има много въпросителни, на които така разписаните текстове не ми дават отговор. Освен това нямам възможност като представител на водеща комисия, все пак става дума за Закона за здравето, аз да се произнеса между първо и второ четене за нещата, които не възприемам добре. Кои са те?
Тук имаме създадени структури, които са: Управителен съвет, Медицински съвет, Обществен съвет. Обърнете внимание – единствената неплатена структура с парите на данъкоплатеца е Обществения съвет. Управителният съвет не е казано дали се плаща. Щом не е казано „не”, значи може и „да”. За Медицинския съвет е казано, че се плаща възнаграждение. Казано е, че се плаща възнаграждение на експерти, казано е, че трябва да бъдат осигурени помещения, което ще рече издръжка и е необходимо при същите разходи.
Искам да знам каква част от парите на данъкоплатеца все пак ще отидат, за да издържаме една структура, ако решим да я създадем. Тези правила, които са разписани и по които тя ще действа са ни недостатъчни, защото има теми, по които веднага си задавам въпросът, който не намира отговор. Член 13б, ал. 2:
„Членовете на Медицинския съвет трябва да се ползват с добро професионално име и да не са прекъсвали упражняването на професията си в областта по ал. 1, през последните три години.”
Питам – това важи ли за доц. Щерев – един от най-изтъкнатите специалисти по тази тема? Така разписан текстът – май важи?! Справедливо ли е това – май не е справедливо?!
Ето, само нахвърлям някои от въпросите. Когато аз заедно с членовете на Здравната комисия и пленарната зала сме готови да намерим отговори на тези въпроси, нека това да стане част от Закона за здравето. Пак казвам, когато сме го изпипали достатъчно, така че той вместо да задава въпроси, по-добре да даде отговори на тези жизнено важни проблеми, които са поставени пред нас. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков, заповядайте за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Йорданов, много Ви моля, не се въздържайте. Цял ден, особено вашата парламентарна група, гласувате само „въздържал се”, а когато става въпрос за едни добри на практика предложения. Вижте, проблемът не е в тези дребни детайли, които Вие давате. Проблемът е много голям. Вие знаете, че е много голям. Тук се говори за Националната здравноосигурителна каса. Доктор Йорданов, знаете много добре, че в българското общество и жените, които имат тези проблеми, семействата, които имат тези проблеми, те нямат чувството, че има гарантиран достъп до лечение, гарантиран достъп до тази услуга, нямат чувството, че тези пари се харчат по предназначение и затова се прави опит за създаване на прозрачна структура, която да гарантира, че тези средства отиват за репродуктивно здраве. Това е, д-р Йорданов. Не се въздържайте, подкрепете го. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, заповядайте, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Не се въздържайте, д р Йорданов. Вие в първия законопроект, където сме вносители двете с д-р Ива Станкова, гласувахте „за”, а сега, където сте вносител под № 47, искате да се въздържите. От кое се въздържате – от това, че сте вносител ли? Освен това аз веднага ще Ви отговоря на въпросите, които зададохте по отношение на структурата.
За Управителния съвет Вие казвате, че не е ясно дали ще има възнаграждения. Как да има възнаграждения? Вътре участват заместник-министри. Какво възнаграждение за заместник-министри, които са представители на съответните министерства и са представители на тези министерства като политически ангажимент. За какви заплащания става въпрос?
По отношение на Обществения съвет – наистина там не е предвидено.
По отношение на Медицинския съвет – независимо дали има такава или друга структура, хората, от които се нуждае за решение Управителния съвет или програма, така или иначе, трябва да наемат експерти, за да обезпечат съответно фонда или програмата с мнение кой от всички, които са кандидатствали действително се нуждае от процедура ин витро.
Странно изглежда, че също така не обръщате внимание, че по отношение на административните разходи, по отношение на предоставянето на помещения, тук става въпрос за второстепенен разпоредител с бюджетни средства, който е към Министерството на здравеопазването. Така или иначе Министерството на здравеопазването разполага с тези помещения, независимо дали стоят празни, пълни или някой друг е там.
Също така Закона за администрацията урежда и всички ангажименти, особено за второстепенните разпоредители, как се заплаща. Това са все от хората и средствата, които Министерството на здравеопазването така или иначе харчи. Въпросът е следният – не тези хора, като държавни служители, не е обидно да кажем думата „чиновници”. Не тези хора да решават съдбата, здравето, надеждата и възможността на гражданите да имат деца, а да се създаде процедура, която да включва обществен контрол, която да включва гражданското общество. Не да се дават пари на всички клиники кой успял, кой не успял да направи ин витро, кой успял, кой не успял да излъже някого, а само на тези, чиято успеваемост може да бъде доказана и чиято успеваемост е приблизително средната за Европа, защото има клиники, които нямат нито едно успяло ин витро. Струва ли си тогава държавата да си затваря очите за публичните средства и да ги харчи там? Не трябва ли да има контрол?
Миналият четвъртък Европейската комисия обяви като най-тежка корупцията в здравеопазването в България и обяви, че това се дължи на решението на Народното събрание Касата да сключва договор с всички лицензирани лечебни заведения, които съществуват на българския пазар. Това е източникът на корупция. Това е нещото, което се атакува и мисля, че народните представители, които бяха вносители на това предложение трябва да понесат отговорност, защото става въпрос за загуби от порядъка на стотици милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, на тези от вас, които са забравили, че преди около месец беше гласуван в залата Законът за конфликт на интереси, който влиза в сила от 1 януари, искам да им припомня, че всички заместник-министри и началници от всякакъв ранг, които участват в бордове, не получават заплати. Така че за това не берете грижа.
Второ, искам да припомня и да призова колегите от коалиционния партньор БСП, които са най-голяма парламентарна група: щом сте толкова загрижени дали доктор Щерев ще има конфликт на интереси, дали ще е справедливо или не, аз ви моля да внесете поправка в правилника на Народното събрание, която да бъде съобразена с конфликта на интереси, и там да се каже дали докторът може да практикува, адвокатът да адвокатства и т.н. Във вас е инициативата, вие сте най-голямата политическа сила, направете го и ние ще ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, на практика репликите доказаха, че съм прав.
Госпожо Първанова, когато ние с Вас водихме спор по отношение на бюджета на Касата, аз бях принуден да Ви възпирам на първо четене от тези максималистични искания и се помолих да бъдат приети 150 милиона. Два гласа не ми стигнаха и единият е Вашият. Вие избягахте в момента, в който можехте да решите практически проблема. (Ръкопляскания от БСП.) Докажете ми обратното. (Реплика от народния представител Антония Първанова.) Има и неудобни пътувания, които в жизненоважни моменти на този орган, в който сте избрана, са неприемливи за мен.
Заставам зад онова, което съм казал. Този текст трябва да отиде в Комисията по здравеопазването, за да може между първо и второ четене да бъдат направени тези изменения, които биха го направили действащ и биха ни обединили всички около идеята. Така направен текстът, имаше като намерение да избегне Закона за устройство на бюджета и да спаси парите. Тези средства са спасени, те ще бъдат използвани по предназначение. Защото сега се използват около милион и половина през Касата в програмата за лечение на скъпоструващи заболявания. Около 1000 жени годишно получават средства от около 1600 лв. за медикаментозно лечение.
Този един милион би помогнал на много повече жени и аз съм убеден, че това ще се случи. Разберете, че пътят, който предлагате, не ни разделя между хора “за” и “против” идеята. Той ни разделя между хора, които са чели и мислили по този закон, и хора, които са чували за него. Тези, които са чували за него, нека още малко почетат и помислят и тогава мисля, че ще се разберем още по-добре. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Камов, Вие искахте думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не съм подписал това предложение, затова поисках думата, за да се изкажа и да пледирам в полза на неговото приемане. Едва ли е необходимо да повтарям вече казани неща. Искам да ви призова да видим пределно ясно няколко за мен изключително важни момента.
Първо, че става дума за значим обществен проблем. Аз не знаех до вчера, че той засяга пряко 280 хиляди български семейства, а косвено значителна част от гражданите на нашата държава.
Второ, този проблем е в Народното събрание. Образно казано, топката е в нашето поле. Много често тук ние не правим нищо друго, освен да узаконяваме решения, взети другаде, особено когато гласуваме за бюджета. Но по този въпрос парламентът е на ход.
Аз призовавам да не се разделяме по никакъв друг признак, освен по признака, по който сме се клели в тази зала преди три години и половина – да се ръководим от собствената си съвест и от интересите на хората, които представляваме.
От гледна точка на бюджета предложението не предизвиква никакъв проблем за разлика от огромната част от предложенията, минали до този момент. Има гласувани заделени средства и те трябва да бъдат изразходвани по начин, по който хората най-вече, за които са предназначени, да имат доверие.
Това, уважаеми колеги, според мен е проблемът. Да, той не е стандартен проблем. Ако ние работехме в стандартна ситуация, вероятно решението, което се предлага в § 88 от Бюджетната комисия, е решение на въпроса, но няма доверие. Не само в България няма доверие, няма доверие и от нашите партньори отвън. Това го видяхме съвсем скоро с много болезнена санкция.
Как да решим този проблем? Не някой друг, а ние, които сме тук с вас. Според мен трябва да го решим, като приемем и нестандартно решение – да дадем шанс на предложението на има фонд.
Между другото, аз не просто подкрепям това предложение. Ако вие си спомняте това, което предложих по време на дискусията за бюджетния излишък, беше, че в рамките на разрешените от закона 3% от брутния вътрешен продукт бюджетен излишък разходите да бъдат направени при драконовски мерки за гаранция, че те няма да бъдат откраднати поради липса на доверие. Това е принципното предложение – да има доверие.
Чухме пределно ясно заявление от вносителя госпожа Антония Първанова за липса на конфликт на интереси. Забележете, че подобни декларации не са чести случаи в нашия парламент. Аз съм противник на това да се говори, че тук всички са маскари. Но също така възразявам да се говори, че всички са морални. Мисля, че има доказателства и за едното, и за другото. Какви сме ние можем да покажем, включително и с отношението си към това предложение.
Нека да видим проблемът политически, а не бюджетно технологично. От бюджетно технологична точка вероятно има аргументи в полза на предложението на мнозинството. Все пак аз се надявам, че мнозинството ще погледне именно по този начин и ще даде шанс да се създаде максимално прозрачна процедура плюс обществен контрол по изразходването на тези, иначе заделени, средства. Повтарям, без никакъв конфликт и засягащи други разходи, които бюджетът е предвидил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за разлика от госпожа Първанова, аз имам конфликт на интереси и затова ще подкрепя това предложение. Но не такъв конфликт на интереси, какъвто пише в закона – конфликт на интереси, свързан с това дали продаваш лекарства или дали имаш клиника, или дали самият ти ще очакваш с ин витро да имаш дете, а конфликт на интереси, защото много дълго време работих с Фондация “Искам бебе”.
Трябва да кажа, че бях и част от всички ангажименти, които фондацията имаше и по създаване на така наречените кредити. Може би много от вас са виждали в страната тези билбордове, на които имаше една епруветка “Искам бебе”. Защото всяко едно от тези 270 хиляди семейства търсеше начин да има дете. Виждала съм как накрая на един семинар в залата има 30, 40, 50 регистрирани семейства, които чакат една томбола, за да видят дали са спечелили шанса да имат ин витро.
Затова от тази трибуна искам да поздравя мнозинството за 20-те милиона – 10 милиона от излишъка плюс 10 милиона от Бюджет 2009, които са за програмата. Искам да кажем ясно това: тези 20 милиона дават шанс на семействата да кандидатстват и да могат да имат дете, да могат да бъдат част от държавния ангажимент с демографския процес. Ако мен ме питате, аз щях да заложа повече. Но смятам, че това е стъпката в правилна посока.
В момента стоим пред много важна дилема – как да бъдат изхарчени тези средства или как прозрачно да достигнат до максимален брой майки, до максимален брой семейства казвам, но понякога са и само майки. Дали фонд е най-добрият начин, е сигурно въпрос на много дълъг спор. Дали ще се казва програма или фонд, смятам, че са важни усилията, които ще се положат, така че процедурите да бъдат прозрачни.
За да бъда много честна ще ви кажа, че в Комисията по бюджет и финанси колегите, които са там, многократно са чували от мен, че не е нормално в един законопроект да има още 3-4 различни, които да се променят. Тук, в момента, имаме предложение, което е цял законопроект, в рамките на Закона за държавния бюджет. Ще го подкрепя, въпреки че смятам и това е моят апел, защото само мнозинството може да вземе това решение, извън съвестта на народните представители, убедена съм, че има много, е да се направят консултации. Ако трябва да има текст, който да запише, че ще има фонд, а самите характеристики на фонда вече с всички текстове да минат през нормална процедура.
Но лично аз смятам, че е възможно това да е фонд. Нека да погледнем къде отиват европейските средства – в националния фонд. Тоест, винаги начинът, по който по-лесно се контролира един процес, е през фонд. И затова си мисля, че не трябва просто с яснота да казваме „да” или „не” на целия текст, а да се намери може би начинът на компромис...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, как да го намерим сега?
МАРИЯ КАПОН: Може би, господин председател, е важно да има някаква консултация по въпроса. Аз лично смятам, че е много важно този текст да мине и да не бъде отхвърлен. Важно е това да стане от 1 януари 2009 г., тоест да не се чака м. януари тепърва да се гледа законопроектът. Но със сигурност е важно за всички ни да участваме в текстовете, защото сигурно има много спорове кое е по-прозрачно и как е по-добре.
Аз ще подкрепя този текст. Сигурна съм, че голяма част от опозицията ще го подкрепи, но ако той не бъде подкрепен, трябва да се намери бърз начин за доброто усвояване на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон, благодаря Ви!
Според нашата Конституция законите се приемат на две четения: първо четене, след това се правят предложения между първо и второ четене, и така нататък. Ето, това е! А тук няма такова нещо – да Ви отговоря, госпожо Капон.
Как да направим консултацията, когато сме на изхода да приемем бюджет? (Реплика от народния представител Мария Капон.)
Заповядайте, госпожо Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, госпожо Капон! Ние бихме били в процедура на второ четене, ако не се беше случило така, че заседанието на Комисията по здравеопазването да беше отложено и поради това останаха само две седмици, през които да може да се гледа. На първо четене този законопроект де факто мина, но не остана време за първо четене в залата, за една седмица между първо и второ четене и второ четене в залата. Не съм виновна, че това заседание беше отложено.
Но искам да Ви кажа, че когато искате в момента при толкова прозрачен... И с толкова много правни отдели, пак ги повтарям – на Министерството на здравеопазването, на Министерския съвет, на омбудсмана и на Народното събрание, всички тези експерти тук, включително министърът на здравеопазването, са си дали предложенията за прозрачност, нямам вяра в това Народно събрание, че вътре няма да се появи промяна в текстове, които да доведат до конфликт на интереси и лобизъм! Нямам вяра, защото съм свидетел как много прозрачни процедури, как много добри намерения биват пропити от конфликт на интереси.
Затова нека да стане ясно кой зад какво стои, нека тук от гласуването да се види кой какво предлага. Бих се съгласила с това, което Вие казвате, ако България беше една страна за пример в прозрачността в здравеопазването. Но тя е за пример за най-корумпираната страна в Европейския съюз в областта на здравеопазването. И това ще бъде точка номер едно в следващия доклад на Европейската комисия – здравеопазването ще бъде посочено като най-тежката сфера, пропита от дълбока корупция, започваща със законодателството и произтичаща от нея! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Но репликата е към госпожа Капон!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Радвам се, че Вие споделяте посоката, която търсим да постигнем и решението, което търсим да намерим чрез тези текстове. Но сама виждате, че ако фундаментални промени във фундаментален закон, какъвто е Законът за здравето, бъдат направени през друг закон и то Законът за бюджета, Здравната комисия няма да бъде водеща на второ четене! Ние приемаме априори този текст и след това ще търсим начин как да намаляваме вредите от него, защото освен ползи от този текст има и вреди.
Затова моята молба е да го гледаме на първо и второ четене. На първо сме го гледали в Здравната комисия, тя да си остане водеща комисия и в рамките на м. януари можем да постигнем едно решение, което да е балансирано, разумно и ефективно. Така че правени промени на крак, сега, в движение, няма да постигнат резултата, който вие благородно целите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защото нарушаваме законодателния процес и то грубо го нарушаваме!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На всички го казвам.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин председател, мисля, че има и друг вариант. Както се казва, ще приемем този закон в рамките на държавния бюджет като подзакон вътре, както е, защото ако това се случи, е точно така.
Съгласна съм с госпожа Първанова, че, както се казва, който иска да прави поправки, ще ги прави м. януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е принос в юридическата наука...
МАРИЯ КАПОН: Чудесно! Важното е обаче да свършим работа.
Използвам случая да отбележа нещо, което няма как да не Ви го отбележа на Вас, госпожо Първанова. Осма година стана. Извинявайте, аз ли не разбирам времето? Осем години НДСВ управлява тази страна и когато Вие ми казвате каква е корупцията в българското здравеопазване, се чудя колко години ще трябват още! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на Народното събрание господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Самият интерес към въпроса показва, че обсъждаме нестандартен текст от законопроекта, първо, защото самият проблем във всяко общество е изключителен и не може да бъде сравнен с който и да е друг, и, второ, защото в момента в нашето общество вниманието е приковано към този въпрос по един особено остър начин.
Имах възможност днес да разговарям в продължение на повече от час с представителите на сдруженията „Зачатие” и „Искам бебе”, на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, с лекари, които са работили по тази тема.
Първото, което искам да споделя с вас, е, че считам, че ние в Народното събрание досега не сме успели да проведем един достатъчно сериозен, нееднократен процес на обсъждане на конкретните аспекти на този проблем в България така, както те са почувствани и както се преживяват и от самите семейства, които са изправени пред такъв проблем, и от онези, които години наред, на базата на чисто граждански ангажимент, без особена подкрепа, са се старали да помогнат на тези семейства.
Има два конкретни въпроса, които стоят пред нас във връзка с проблема, и които представителите на тези структури поставят.
Първо, да не бъдат загубени тези 10 милиона, гласувани по решението, което ние гласувахме за тази година, и да могат да бъдат оползотворени през следващата година.
И второ, тези 10 милиона плюс още 10-те, които са включени като възможност в лимита на Министерството на здравеопазването, да бъдат оползотворени по онзи начин, който наистина е необходим на семействата, които имат този проблем пред себе си. (Ръкопляскания в КБ.)
По първия въпрос Комисията по бюджет и финанси предлага решението. То беше отбелязано от народния представител Руденко Йорданов. Така че половината от въпроса можем да считаме на този етап с това предложение за решен.
Но аз почувствах в разговора с тези представители един много остър скептицизъм, недоверие, че тези пари ще отидат там, където трябва да отидат. Огорчението идва от години на практическо контактуване и със Здравната каса, и с министерството. Впечатлението се създава, че немалка част от този милион и половина, за който се говори досега, отива за обслужващи, съпътстващи и така нататък дейности – не искам да ги специфицирам, не искам и да губя време. Затова те много ангажирано защитаваха искането за фонд и с огромно огорчение възприемат варианта да не бъде създаден такъв фонд.
Онова, което колегите народни представители изразиха от тази трибуна обаче, очевидно означава, че съмнения по принцип за създаване на структура като фонд или нещо друго, която достатъчно прозрачно да осигури разходването на тези средства, сякаш няма. Това заяви и д р Китов, това заявиха и други народни представители.
Съмненията се появяват в самите условия за функциониране на фонда. Господин Шарков каза, че това са второстепенни аспекти и че би трябвало да дадем предимство на принципа за създаването, макар и с едни или други съмнения. Всеки ще реши как да гласува, тъй като очевидно ще бъде подложено на гласуване предложението на госпожа Първанова и предложението на Комисията по бюджет и финанси. Но, първо, нека все пак отчетем, че не е никаква гаранция, че ще има голяма прозрачност, ако създадем структура, която не знаем точно как ще работи или чиито условия създават достатъчно съмнения, поне от една немалка част, и то от специализираните представители на професията в залата, че може да се постигне не онзи ефект, който се цели.
Затова, при положение че не бъде прието това предложение, аз ви предлагам наистина да се обединим около това, което прозвуча в тази пленарна зала – през м. януари Комисията по здравеопазването бих предложил, заедно с Комисията по труда и социалната политика специално да разгледат всеки един от предлаганите текстове, да изработят законодателно предложение, което, доктор Китов спомена между другото, че системно то дори не е в Закона за здравето, можем да мислим и за отделен специален закон - въпросът за асистиране на репродуктивността заслужава отделен законодателен акт, и да се обединим и да го приемем със съзнанието, че отговаряме на една не поредна, а насъщна с пълно предимство потребност на нашето общество.
В заключение искам да призова всички, които извън тази зала коментират този въпрос през тези дни, освен елементарното благоприличие, да не забравят, че всички ние сме длъжни да спазваме законите на нашата страна. Всеки, който иска да изрази мнение, има право да го направи, но не бива да забравя текста на чл. 39 в Конституцията, който в ал. 1 дава това право, но във втората алинея поставя пет ограничения пред него: „Това право не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността”. Нека всеки има предвид, че това е основният закон на нашата страна. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика ли искате, госпожо Първанова? (Възгласи: „Е-е-е!” от КБ и ДПС.)
Заповядайте, имате право.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ще оттегли предложението си.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, сериозно ценя Вашата намеса. Мисля, че тя имаше съществено значение за оформяне на дебата и Вие сте абсолютно прав, че тези хора горе, на балкона, нямат доверие на гласуваните процедури и възможности за поправки и затова искат фонд, защото считат, че той ще гарантира тяхното участие в контрола. (Оживление, шум и реплики в КБ и ДПС.)
Не мисля, че някой в тази зала би могъл да прояви съмнение в предложенията за прозрачност и антикорупционни практики, както и против конфликта на интереси, направени от омбудсмана. Едва ли в държавата има по-компетентен орган от Омбудсмана на Република България, който може да направи тези предложения, съгласно директивите на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е Ваше мнение, нали?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Мисля, че заради това сме го избрали омбудсмана. Ако ние сме го избрали, като източник на корупция и замъгляване на процедурите, значи живеем в неправилна държава тогава. Аз не знам какво друго да кажа.
Но понеже Вие цитирахте Конституцията (показва я), аз също я нося. От едно известно време си ходя с Конституцията в чантата, защото ми се налага да се обръщам към нея. И ще ви кажа защо тези хора горе бяха така обезкуражени. Защото те чуха две много страшни неща, изключвам онази обида по време на заседание на комисията. Те чуха как техните проблеми са емоционални, като че ли проблемът да нямаш дете е само една емоция. Защото аз мисля, че дете имаш за цял живот, а не така родило се, удряш по една чаша шампанско, защото се е родило, и това е една емоция.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: И ние имаме деца, не приказвайте такива работи!
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Но те чуха нещо още по-лошо. Те чуха, че ако се създаде такъв фонд, чрез него те щели да изнудват държавата – всяка година от държавата да бъдат заделяни средства за тях.
РЕПЛИКИ: Естествено.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Кой е този народен представител, който може да си позволи да изиграе ролята на държавата и да се вживее в ролята на държавата, и да заяви, че народът щял да го изнудва?
Затова искам да ви прочета чл. 1, ал. 2 от Конституцията: „Цялата държавна власт произтича от народа.” Благодаря ви. (Възгласи: „Е-е-е!”, и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Ако това беше реплика? Никаква реплика не беше. Ние сега бюджет ли гледаме, или нещо друго?
Право на дуплика – господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Съвсем кратко, уважаеми колеги, предлагам в работата по този акт да привлечем и омбудсмана и да уважим в необходимата степен неговото мнение.
Второ, да не се поддаваме на едни или други подхвърлени реплики, а достатъчно отговорно и сериозно да подходим към въпроса.
И трето, да имаме предвид и чл. 14 от Конституцията, който казва, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. (Реплики в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо не седнахте в Комисията по здравеопазването да го обсъдите заедно със Социалната комисия на първо четене, на второ четене?
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Ние го приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде е приет? Приема се на първо четене в пленарната зала, а не някъде другаде.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: В Здравната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приема се в пленарна зала.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги! Председателю Пирински, фактически трябва да съм Ви в някаква степен задължен, че благодарение на Вашето изказване, поисках думата и аз да се изкажа. Защото поставихте един много остър въпрос, по който преди няколко дена ръководителите на парламентарните групи бяхме поканени във Вашия кабинет да обсъдим. Този проблем е: могат ли народните представители със собственото си поведение, с умението си на политици да защитават името на българското Народно събрание?
Ситуацията е прекрасна, за да покажем можем или не можем. Ще кажа защо. Никой не се интересува, уважаеми колеги, както ви е добре известно – абсолютно никой не се интересува или може би една шепа хора, от технологиите на бюджетния процес, да ме прощават представителите на Министерството на финансите, председателят на Комисията по бюджет и финанси и всички, които са членове на тази комисия. Хората се интересуват парламентът в състояние ли е, като се появи такъв силен обществен интерес, да реагира веднага или не е в състояние. За това се интересуват.
Доколко предложението на госпожа Първанова е изрядно, господин Корнезов, или не е, отговора ще го намерите в дебат по бюджета преди няколко години, по който опозицията питахме Конституционния съд и те ни отговориха, че по процедура няма да ни отговарят. И беше сменен на второ четене цял закон, основен закон в рамките на бюджетния процес без никой да обърне на това специалното внимание, което сега се обръща по повод предложението на госпожа Първанова. Тоест, от процедурна гледна точка ние нямаме никакъв проблем да приемаме това предложение.
Така че моля залата да не се съобразява с напътствията на водещия заседанието. Простете, господин Корнезов, ако с нещо съм Ви уязвил. Това, от една страна.
Второ, и след като е направена правилна стъпка, тоест осигурени са средства, след като има недоверие към институциите, които разходват тези средства, единственото възможно решение, няма какво да се въртим, е да се направи нова институция. Това е нещо, по което, ако започнем сега да разсъждаваме и да преливаме по теория от пусто в празно, не вземаме решение. Това е лошо за парламента. Не говоря от гледна точка на опозицията, говоря за целия наш парламент.
Трето, когато парламентът бъде остро нападнат, както разбрах от колега от мнозинството, че се е случило, медийно е нападнат и отговаря с това, че ще реши този въпрос някога, това е още по-лошо за самия парламент. Решението е сега, решението е в момента, от което няма да пострада Законът за бюджета, от което няма да пострада финансовата стабилност на страната, от което, първо и най-важно, ще спечелят самите хора, които са поставили въпроса. Дали тези хора са 250 000, дали те са 270 000, дали са 25 000, 2000 или двама, аз не бих се наел да спекулирам. Защото тук има един момент, в който някой ще започне да си играе може би с числа. Това не е важно. Важно е, че става дума за нещо изключително ценно и това е създаването на човек. От това по-ценно човек трудно може да си представи в решаването на политическа задача – тази, която ни предстои в момента.
Така че, уважаеми колеги, пледирам: никакво отлагане, защото не помагаме на никого – нито на държавата, нито на нейните финанси, нито на общата стабилност, а вредим на всичко. Защото просто не можем да покажем политическа воля, господин председателю Пирински, да решаваме нещата в кратко време, а можем да покажем, че можем да ги протакаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Овчаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Струва ми се, че емоциите в тази дискусия вземат връх над нормалния разум и над елементарния прагматизъм. Искам да кажа, че това не е проблем, който е национален, който е лекарски, това е чисто човешки проблем. И тъй като предполагам, че една от комисиите, която е била най-силно критикувана, е Комисията по бюджет и финанси, искам да уверя Народното събрание и всички, които наблюдават този дебат, преди всичко хората, които имат този проблем, че Комисията по бюджет и финанси направи максимално възможното за решаване на този проблем.
Имайте предвид, че законопроектът, който е внесен, не е никакъв законопроект. Това е предложение, което няма никакво отношение към бюджета на страната за 2009 г., внесен между първо и второ четене. И по чисто формални параметри то въобще не трябваше да бъде разглеждано в Комисията по бюджет и финанси. Въпреки това ние го допуснахме и го разгледахме. Защото оценяваме важността и всъщност там е проблемът, който имат хората с тези проблеми. И предложихме според мен възможно най-прагматичното решение. Най-прагматичното решение, което, първо, запазва парите от 2008 г.; второ, осигурява финансирането на този проблем за 2009 г.; и, трето, дава механизъм, чрез който тези пари да бъдат реализирани от 1 януари. От 1 януари, а не от средата на годината или от края на следващата година.
И затова се учудвам на хората, които имат проблеми – техните организации защо с такъв патос подкрепят едно предложение, което на практика е неработещо предложение? Вие не сте ли прочели законопроекта? До края на м.януари ще се избира председател и управителен съвет, до м.април ще се прави правилник за приложението му, след това ще се назначават чиновници и експерти, ще се купуват отново леки коли, ще се купуват компютри и оборудване за офисите. Вие наистина ли искате парите, които са за ин витро операции да отидат за оборудване на офиси и за плащане на заплати на чиновници? Това ли е, което искате? Аз това не мога да разбера.
Предложението, което е внесено от Комисията по бюджет и финанси, е изключително точно. То дава възможност от 1 януари тези средства по програма на Министерството на здравеопазването да влязат в сила, да се употребяват за това, за което те са предназначени – за решаване на вашия проблем. И тук изведнъж някакви емоции! Ако пък толкова е необходимо да се направи този фонд, нека се осмисли до м. април, докогато той евентуално ще влезе в сила, има достатъчно време и за първо, и за второ, и за трето четене. Защо ни карате да приемаме ад хок нещо, което няма да ви помогне за нищо, никакъв проблем няма да ви реши? И защо не искате да приемете механизъм, който от утре ще започне да действа за решаването на вашите проблеми?
Така че аз много моля да оставим емоцията, да оставим високата материя. Става дума за един сериозен човешки проблем. Един проблем, решаването на който Коалиция за България подкрепи още в средата на тази година. Подкрепяме го и сега. И съвсем не ми се иска да политиканстваме на тази тема, да спекулираме с нещастието на хората. Много ви моля, нека да подкрепим разумното, прагматичното решение, което ще започне да действа от другиден, от 1 януари, а не да се занимаваме с политиканстване на тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател на Комисията по бюджет и финанси, не съм съгласна с това, че предложението няма отношение към бюджета, защото, ако сте обърнали внимание, в изключително коректното от правно-техническа гледна точка, пак казвам, съгласувано по всички детайли с експерта на Комисията по бюджет и финанси и Правния отдел на Народното събрание, има § 88б и § 88в, където се визират средствата за излишъка от 2008 г. и средствата за 2009 г. Само че вижте вие във вашата комисия какво сте направили със средствата за 2009 г. Вие сте написали, че Министерството на здравеопазването може да осигури допълнително средства до 10 млн. лв. за програма „Ин витро” за сметка на преструктуриране на разходната част на бюджета. Няма да коментирам колко пъти всички сме се възмущавали на уникалната за България правна форма на „може да”, ама може и да не. И също така какво означава „до 10 млн. лв.”? Значи може и 1 лв. да бъде, така ли е?
Това ли вие направихте във вашата Комисията по бюджет и финанси като коректно предложение, като трансформирахте десетте милиона, които трябва да се прехвърлят за Бюджет 2009 в едно „може да” и „до 10 млн. лв.”?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Бъди коректна и кажи едно „благодаря”.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ето, коректна съм – ще кажа „благодаря”, дори ако трябва ще кажа и „умолявам ви”, дори ако трябва и на коляно мога тук да ви падна за каузата, зад която всички ние заставаме. Тук не става въпрос за една емоция, става въпрос за политическа отговорност. И тази политическа отговорност ще си проличи след малко.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Става дума за политическа спекулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Шарков – втора реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по-ужасяваща манипулация не съм виждал! Такова нещо съм чувал само в едни филми от едни други времена в една друга държава. Страхотна манипулация! Поздравления! Не съм виждал човек, който да манипулира толкова жестоко.
Вижте, господин Овчаров, Вие казвате, че от 1 януари започва харченето на тези пари. Ние ги гласувахме като част от бюджетния излишък преди два месеца. Защо не почна харченето още оттогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Овчаров, Вие приканвате залата да гласува разумно, но гледате към балкона и говорите на балкона. Това трябваше да го направите преди седем-осем-девет месеца, когато НДСВ многократно се занимаваше с този проблем и въпреки вашата яростна съпротива ние успяхме от бюджетния излишък да отделим 10 млн. лв. И сега, пак въпреки вашата яростна съпротива, ние ще се помъчим да ги гласуваме. Така е, господин Овчаров. Вярвам, както и преди малко Вие не вярвахте и Ви показахме, че вярваме и че можем. Така че малко по-скромен бъдете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров – право на дуплика.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз едва ли мога да добавя нещо към патоса на колегите, които се изказаха. Искам само да припомня на госпожа Първанова, че експертът, който й помага, й беше предоставен от председателя на Комисията по бюджет и финанси, за да направи предложението й по някакъв начин приемливо за тази зала. Тя поне затова би трябвало да благодари и на мен, и на цялата Комисия по бюджет и финанси, а не тук да ръси високопарни изречения.
Що се отнася до текста, госпожо Първанова, Вие сигурно знаете редакцията, която беше предложена, съгласувано с вашата парламентарна група, и която щеше да бъде прочетена след малко тук за § 88. Не „може”, а може-то беше написано, защото, ако се приеме Вашето предложение, до средата на годината една стотинка от тези пари няма да бъде изхарчена. Затова е написано „може”.
Ние предлагаме следното: Министерството на здравеопазването да осигури допълнително средства в размер на 10 млн. лв. за Целева програма „Ин витро”, за стимулиране и т.н. Не „може”, а да ги осигури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване.
И така, уважаеми народни представители, госпожа Антония Първанова и група народни представители са направили предложение, което започва от стр. 74 и приключва на стр. 79. След това има още едно предложение на госпожа Първанова.
Госпожо Първанова, двете предложения едновременно или поотделно трябва да ги гласуваме?
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Те са свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те са свързани, значи заедно ще ги гласуваме.
Още едно уточнение. Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложението за първия и втория параграф и подкрепя по принцип предложението за третия параграф, но за Програма „Ин витро”, което е отразено в § 88.
Следователно, както е традиционно, гласуваме двете предложения на Антония Първанова в неприетата им част.
Моля, гласувайте предложенията на Антония Първанова и група народни представители.
Гласували 190 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 94.
Предложението не се приема.
Господин Илчев, заповядайте – процедура, предполагам.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да прегласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на това.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Поставям втори път на гласуване предложението на Антония Първанова и група народни представители.
Гласували 194 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 96.
Предложението не се приема.
Без да коментирам, но мисля, че с общо разбиране – не идеята е отхвърлена, а да се търси по-прекият и по-правилен път за помощ на тези хора.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Всичките гласувахме – 6 човека!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): На 6 човека не работят пултовете. (Шум и реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 85 така, както ни се предлага от комисията.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ние искахме да се види този въпрос! Всичките гласувахме – 6 човека! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме § 85. Пултовете ще се проверят! Гласувайте сега с пултовете. Защо не гласувате? (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Вие допълнително влязохте в залата, господин Шопов.
Гласували 136 народни представители: за 118, против 15, въздържали се 3.
Параграф 85 така, както ни се предлага от комисията, е приет.
Провериха ли се пултовете? Нали момчето отиде там? (Шум и реплики.)
Беше ми съобщено от специалиста, че пултовете работят! Пултовете работят! (Силен шум и реплики. Парламентарната група на НДСВ напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 86, така както ни се предлага от комисията. (Реплики между народните представители Павел Шопов и Татяна Дончева.)
Моля за тишина!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, встрани от микрофоните): Процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В процес на гласуване сме. След като гласуваме текстовете – заповядайте.
Гласувайте § 86 така, както ни се предлага от комисията!
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Как може? Пултовете не работят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пинчев, пултовете работят – момчето ви казва. Вие откъде разбрахте, господин Пинчев? (Силен шум и реплики.)
Точка. Гласувайте § 86.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.

Следващият параграф е § 88.
Прочетете текста, господин Овчаров!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз го прочетох вече, ще го прочета втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път го прочетете!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, чета:
„(2) Средства в размер на 10 млн. лв. за целева програма „Ин витро” за стимулиране на раждаемостта сред двойките с репродуктивни проблеми чрез осигуряване на средства за провеждане на медицински изследвания и доставка на лекарствени продукти „Ин витро”, оплождане в акредитирани лечебни заведения в Република България за сметка на преструктуриране на разходната част на бюджета си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, § 88 има две алинеи. Първата алинея е така, както комисията ни предлага, а сега чухте редакцията на ал. 2.
Гласуваме двете алинеи на § 88.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 88 е приет.
(Народните представители от опозицията напускат пленарната зала.)
Следващите параграфи, така както ни се предлагат от комисията, са параграфи 89, 96, 97, 98 и 99.
Моля, гласувайте до § 99. (Народният представител Рамадан Аталай иска думата.)
Отменете гласуването!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми председателю, аз имам едно предложение.
Има една фактическа грешка в параграфа, където пише „от 31 октомври”. В комисията е прието „31 юли”. Нека да се чете „31 юли”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент, няма такова нещо!
„Министерският съвет след 31 октомври 2009 г.” ...
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, да бъде „след 31 юли”. Не, да бъде „31 юни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте! Сега – юни или юли? (Шум и реплики в залата.)
Добре, остава „30 юни”, тоест шести месец.
Както правилникът повелява първо гласуваме предложението „31 октомври” да стане „30 юни”.
Моля, гласувайте. (Народният представител Пламен Моллов иска думата.)
Господин Моллов, като приключим и с другото гласуване, ще Ви дам думата. В момента сме в процес на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И сега гласуваме с тази поправка от § 89 до § 99. Това е на стр. 84 от доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Гласуваме до края!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, последните два параграфа не ги докладвахте.
Моля, гласувайте!
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Моллов, имате думата от името на Парламентарната група на НДСВ.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на парламентарната група искам да заявя, че ние смятаме, и затова напуснахме залата, че последното гласуване беше опорочено. Имаше пултове, които не работеха. Затова искахме почивка, за да се проверят пултовете, но Вие не ми дадохте думата.
Сега искаме проверка на кворума. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, встрани от микрофоните.) Да, но ти се ослушваш! Има правилник! (Шум и реплики в залата.)
Да, и защото има правилник, трябва да знаете, че в момента се провежда заседание на парламентарна комисия! Това е Комисията по транспорт и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам, че се провежда заседание на Комисията по транспорт и съобщения. Защо питате мене?
Седнете, ще Ви дам думата за изказване от името на парламентарна група. Ще Ви дам думата. Сега има процедурно предложение.
Уважаеми народни представители, както повелява Конституцията с последното изменение, парламентът може да гласува само при наличието на кворум, тоест над 121 народни представители, но може да провежда заседание без гласуване въпреки липсата на кворум, тоест и с под 121 народни представители. Следователно, ще трябва да се регистрираме, но всеки със своята карта, и ако имаме над 121 народни представители, ще продължим с гласуването. Ако ли не – само с доклад по законопроекта. Ще гласуваме, когато има кворум – утре или в четвъртък, когато решим.
Ако искате думата от името на парламентарна група, нека най-напред да имаме кворум. Има такава процедура, нека да свършим с процедурата.
Обявявам режим на регистрация, но се регистрирайте само със собствената си карта. Ще изчакам 30 секунди.
Тридесет секунди минаха – регистрирани са 106 народни представители, въпреки че в залата присъстват явно повече. То е видно, включително и на вратата, но ... (Реплики.)
Не, няма да има поименна проверка!
Нямаме 121 народни представители, следователно не можем да гласуваме, но ще продължим с доклада по Законопроекта за държавния бюджет.
От името на парламентарна група думата има господин Ангел Найденов. (Шум и реплики в залата.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Нали казахте, че ще ми дадете думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, сега не те виждам – ти се скри! Когато казахме, че ще се регистрираме, вие се скрихте. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България, за да кажа, че ставаме свидетели на едно безотговорно поведение на колегите, които присъстват в Народното събрание и които отказаха да се регистрират, за да провалят приемането на бюджета на Република България за 2009 г.
Нямаме друго определение освен безотговорност, а що се отнася до заявяваните позиции, които засягат конкретния въпрос, който беше гласуван преди искането за проверка на кворума, няма никакво съмнение, че това е въпрос, който концентрира върху себе си огромно обществено, политическо и медийно внимание. И не мисля, че някой в парламентарната зала се е отнесъл, неразбирайки сериозността на въпроса, който стоеше пред нас за решаване...
Искам да припомня за всички, които са в пленарната зала, и за всички, които са извън пленарната зала, че представителите от мнозинството подкрепиха инициативата на д-р Първанова да се внесе конкретно предложение, което да засяга средствата по отношение на програмата „Ин витро” за 2008 г., прехвърлянето на неизползваните средства от 2008 г. за 2009 г., и намирането на финансов ресурс за реализация на програмата в рамките на 2009 г.
Всъщност с гласуването, което стана с гласовете на народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България, на народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи и на народни представители от други парламентарни групи, които имаха доблестта да останат в залата и да гласуват, беше прието точно това. (Ръкопляскания.)
Спорът, уважаеми дами и господа, беше заради формата – каква да бъде формата, която да приеме Народното събрание по отношение на усвояването, контрола и съответно разходването на финансовия ресурс.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кое е по-важно? Формата или съдържанието?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Тридесет и две програми, ще напомня, господин Илчев, се реализират в рамките на Министерството на здравеопазването. И по отношение на тези 32 програми няма претенцията, че се изразходват непрозрачно, неефективно или в разрез с очакванията на пациентите и на българските граждани... (Ръкопляскания от КБ.)
Защо се появява претенцията, че точно по отношение на средствата за програмата „Ин витро” ще има съмнения и резерви? Аз нямам отговор на този въпрос. Надявам се, че вие като инициатори на сегашното, на случващото се в пленарната зала, ще ми дадете този отговор.
Има предложение за промяна в Закона за здравето, която регламентира създаването на обществен съвет – 50% от членовете на който обществен съвет са представители на пациентските организации. И този обществен съвет ще контролира, ще гарантира прозрачността на изразходването на средствата по всички програми в рамките на Министерството на здравеопазването. И това е една допълнителна гаранция, в това число и по отношение на средствата за програмата „Ин витро”.
Какво толкова нарушихме с гласуването по отношение на очакванията, които бяха тиражирани от страна на нашите колеги, на народните представители от Парламентарната група на НДСВ? Нямам отговор на този въпрос.
Аз зная колко големи очаквания са свързани с гласуването по отношение на тази програма и не мисля, че сме подходили безотговорно тогава, когато избрахме варианта, който предлага комисията и който позволява да се стартира още от началото на следващата 2009 г. използването на този финансов ресурс, да се гарантира контрола и съответно достъпа на хората, които имат нужда от тези финансови средства.
С оглед на което, уважаеми дами и господа, разбира се, че протестирам срещу това, което се случва в пленарната зала и което цели да блокира по-нататъшното приемане на бюджета на Република България за 2009 г. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, Вие сте опитен парламентарист и знаете, че... (Шум и реплики.) Думата се иска от място, а не когато се криете там зад храстите. (Шум и реплики.)
Кажете сега какво желаете? (Шум и реплики.)
Моля за тишина, не изостряйте нещата! Спокойно!
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Господин председател, опозицията никога не се е крила, където и да било. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами да, няма нито един.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Както виждате има, и аз съм тук.
Нещо, което ми прави впечатление, господин Найденов, защото Вие се обърнахте към дясната страна, където е опозицията. Това не е проблем на опозицията, това е проблем на тройната ви управляваща коалиция. Когато ние от опозицията сме твърдяли, че това е тройна коалиция на интереса, сме били прави, и това е пряко доказателство, че е точно така. Защото това, което се случва в края на мандата, лъсна пред целия български народ - че това е тройната коалиция на интереса и на нищо друго. (Реплики.) Не е тройна коалиция за България, не е тройна коалиция за управлението на страната, това е тройна коалиция за вашия интерес, за корупцията и далаверата.
А иначе, господин председател, искам да изразя моя публичен протест. Тогава, когато се приема най-важният закон на страната, а именно бюджетът на Република България, се свикват комисии. В момента заседава Комисията по транспорт и съобщения тук, в тази сграда. (Шум и реплики от КБ.) Само че някои от тях са тук. В момента в комисията са предложили точки в законопроекта, с които се опитвате да вкарате Наредба № 40, което означава, че явно някъде ви стяга чепикът. И този чепик, който ви стяга, пак е свързан с изборите.
РЕПЛИКА: Тук е председателят на комисията.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, господин Мирчев няма какво да ми се подхилва там, защото комисията се проведе по време на редовно заседание. Никой не може да го отрече, тъй като колегите народни представители от опозицията бяха там. Че господин Мирчев в момента изпълнява определена поръчка, това си е негов проблем, нека да тежи на неговата съвест.
За пореден път се оказа, че тази коалиция е коалицията на интереса, а не коалицията на България. Това е коалицията за корупция и вие, имайки сериозно чувство за това, че толкова пъти сте се опитвали да изкарате края на мандата си, този път неистово, всякакви усилия ще положите само и само да изкарате мандата си, въпреки че се тресете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, господин Овчаров, § 92 и 93 са по вносител и се подкрепят от комисията. (Шум и реплики.)
Моля народните представители, които са в залата, да седнат по местата си. Недопустимо е народни представители да не стоят там, където е мястото им.
Имате думата, уважаеми народни представители - § 92 и § 93. Няма желаещи.
Представете приложенията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По Приложение № 1 има предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По Приложение № 2 има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и Метин Сюлейманов, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Рамадан Аталай, което е отразено в § 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По Приложение № 3 има предложение от народния представител Рупен Крикорян, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ахмед Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Юсеин, виждам, че Вие искате думата. Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, може би някои от вас ще се учудят на предложението, което направих - за увеличаване на субсидията за нашето вероизповедание, но искам да бъда пределно ясен. Член съм на Комисията по вероизповеданията и правата на човека от 11 години и винаги ми е правило впечатление, че сумите, които се разпределят по отделните вероизповедания, не са реципрочни относно броя на гражданите, които изповядват тази религия. Според последното преброяване 2001 г. православните в България са 82%. Аз ги слагам 85%, защото се движи. Мюсюлманската общност са 12%; католиците са 0,55%, протестантите – 0,53% и т.н.
Когато обсъждахме бюджета, който ни беше представен от Дирекция “Вероизповедания”, ние се съгласихме, както всяка година сме го правили, с разчетите, които са ни дадени. Обаче какво ни прави впечатление? Искам да го кажа, за да няма спекулации, защото второто ми предложение засяга интересите на Българската православна църква, а аз уважавам всички религиозни общности, които живеят в нашата страна. Искам да подчертая, че ние сме православна страна, така трябва да бъде, но трябва да бъдат защитени правата и на другите вероизповедания.
Две хиляди и шеста година бюджетът беше 2 млн. 950 хиляди. За Българската православна църква отидоха 85%, така трябва да бъде. За нас отидоха 5%, а ние сме 12%. Не искам да съобщавам за другите вероизповедания, за да не ви отегчавам.
Следващата 2007 г. бюджетът пак беше 2 млн. 950 хил. лв. За нас бяха отредени 7%, а ние сме 12%. За Българската православна църква – 85,5%. Така трябва да бъде. За другите вероизповедания са дадени в повече. Нямам претенция към нито едно друго вероизповедание, разберете ме правилно, но чувствам, че моето вероизповедание от години е ощетено от държавния бюджет.
През 2008 г. Българската православна църква получава 87%, а ние получаваме пак 7%. И така нататък. Тази година от 3,5 милиона, които са заделени в перо „Вероизповедания”, 3 милиона получава Българската православна църква или 85%. Така трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прощавайте, че Ви прекъсвам, но виждам 1 млн. 900 хил. лв.
АХМЕД ЮСЕИН: Ще кажа, за да няма спекулации. Веднъж има 800 хил. лв. за храмове, за издръжка на храмове на Българската православна църква. Българската православна църква има 1 млн. 900 хил. лв., а в № 8 - по номерацията - има 300 хил. лв. за църковни сгради.
Аз нямаше да внеса това предложение. Ние сме коалиция и трябва да се уважаваме.
В края на заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията обаче ни бе раздаден документ, от който се вижда, че нашият премиер – да е жив и здрав, не го е направил за лошо, направил го е за добро – дал на дирекция „Вероизповедания” 5,5 млн. лв. субсидия, която не е гласувана нито в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, нито в Комисията по бюджет и финанси. Евала на човека, направил го, но като погледна списъка, в него няма нито едно друго вероизповедание освен Българската православна църква. Това е вид дискриминация. Затова тръгнах да правя това предложение.
Уважаеми колеги, не знам как ще гласувате, но този дебат трябваше да бъде повдигнат за това, защото когато правим някакви храмове, винаги асоциации започват: „Откъде вземат тези пари, откъде идват тези пари?!” Винаги има някакви спекулации, а когато трябва да получим заслужилото си по Конституцията, по законите на страната ни, ние не го получаваме. Винаги трябва да получим 12%, а получаваме 7-8%. Не ми се сърдете, че направих това предложение. Не знам как ще гласувате. Това е воля на народното представителство. Нека всеки сам си направи сметката – ако уважава и е толерантен към другата вероизповедна общност, да подкрепи моето предложение. Ако мисли, че трябва да се спазва Конституцията на нашата страна и Законът за вероизповеданията, където се казва, че вероизповеданията (чл. 4) са свободни и равноправни, нека да подкрепи моето предложение. Аз не искам да ощетявам нито Българската православна църква, нито другите вероизповедания. Ще кажа, че това се случва от години и не можем да се съгласим с този вариант.
Освен това имаме писмо от главния мюфтия на нашата страна, от което е видно, че средствата не им достигат и затова тяхната молба е субсидията към тях да се увеличи. Благодаря ви, че ме изслушахте и прощавайте, че просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Има ли други желаещи да вземат отношение по Приложение № 3? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, по Приложение № 4 има предложение от народните представители Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията, както и още едно предложение от него, което също не е подкрепено.
Има предложение от народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Ива Станкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук няма предложения, но ако има желаещи народни представители да вземат думата, моля. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по това приложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Приложение № 6.2 е по вносител и се подкрепя от комисията. Намира се на стр. 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това приложение? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По Приложение № 7 има предложение от народните представители Манева и Паница, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7 и предлага редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: На стр. 133-134 се намира Приложение № 8.
На следващата страница има предложение от група народни представители, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага редакция на Приложение № 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Последното Приложение № 9 е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по Приложение № 9? Няма.
Докладът по Бюджет 2009 приключи.
Гласуването на малкото останали текстове ще бъде утре сутринта в 9,00 ч. Това да го чуят народните представители - не само които са в залата, но и тези, които са извън залата.
Продължаваме утре със своята седмична програма от 9,00 ч.
В 8,30 ч., както каза председателят на парламента, ще има традиционният Председателски съвет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кога ще гласуваме Наказателно-процесуалния кодекс, след бюджета ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо трябва да видим програмата. До 18,00 ч. всеки народен представител може да внесе своите предложения. На Председателския съвет ще се реши и този въпрос.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,44 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов

Станчо Тодоров