Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Колеги, следва да приемем програмата за нашата работа за последната пленарна седмица на тази Десета сесия на нашето Народно събрание. Искам да ви обърна внимание, че в изчитането ще предложа като точка трета да дойде точка десета – проект за решение. Това беше и споделеното мнение на заседанието на Председателския съвет.
Ще ви представя проектопрограмата за работата на Народното събрание за 17-19 декември 2008 г.:
1. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г. – продължение.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” и на Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”. (Вносител: Министерски съвет, 2.12.2008 г.)
3. Проект за Решение за отмяна на Стратегията за приватизация на „Булгартабак холдинг” АД – София. (Вносител: Министерски съвет, 15.12.2008 г.)
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. (Вносители: Христина Христова, Ива Станкова и Ердоан Ахмедов, 10.12.2008 г.)
5. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността. (Вносители: Стойко Танков и Бойко Великов, 2.12.2008 г.)
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. (Приет на първо четене на 11.12.2008 г.)
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия. (Приет на първо четене на 21.11.2008 г.)
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. (Приет на първо четене на 15.10.2008 г.)
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение. (Вносител: Министерски съвет, 12.12.2008 г.)
10. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали. (Вносител: Министерски съвет, 12.12.2008 г.)
11. Проект за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Вносители: Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова, 3.12.2008 г.)
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. (Приет на първо четене на 12.12.2008 г.)
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. (Приети на първо четене на 21.11.2008 г.)
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. (Приети на 11.12.2008 г.)
15. Второ четене на Законопроекта за културното наследство. (Приет на първо четене на 31.07.2008 г.) – продължение.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите. (Вносители: Евдокия Манева и група народни представители, 18.07.2008 г.; Георги Божинов, 7.11.2008 г.; Ненко Темелков и група народни представители, 10.12.2008 г.)
Две уточнения по този проект. По точката за държавния бюджет има раздаден допълнителен доклад и ще довършим гласуванията, които останаха от вчера. След това ще гласуваме текстовете за изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, след което ще продължим с ратификациите.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 179 народни представители: за 160, против 13, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това, което искам да кажа, беше актуално преди да се гласува предложеният проект, и то е във връзка с това разместване, което се направи на точка трета с точка десета. Ние се противопоставяме на това, защото сме несъгласни да стане това разместване. Считаме, че дневният ред трябваше да бъде така, както ни е представен в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може да се гласува предложение за разместване, ако желаете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук се касае до нещо, което се прави на края на годината – приватизацията на „Булгартабак”. Явно е, че този процес е започнал. Това обикновено се прави в края на мандатите. В края на миналия мандат стана нещо в тази връзка, което едва не бутна правителството, прави се и сега. Но като се прави тази процедура, нека тя да стане на светло, а не така. До този момент никой не знаеше за намеренията на правителството за промяна на стратегията за приватизация на „Булгартабак”. Доколкото ни е известно, в Комисията по икономическата политика не е имало дебати по въпроса, всичко е станало на ръка, докладът е подписан на ръка. Това стана ясно и на Председателския съвет от думите на председателя на Икономическата комисия. Това бързане е много съмнително. Явно, че целта е да се направи новогодишен подарък някому.
Нека да остане на десето място тази точка. Ако остане на десето място, ясно е, че до края на седмицата, тоест допреди излизането ни във ваканция няма да има развитие по въпроса и след Нова година да се започне според процедурата и според правилника сериозно обсъждане на предложението на Министерския съвет, за да се види какво да се прави, а не сега нещата да се правят, както се очаква и както ние от „Атака” считаме - криминално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както се разбира, прави се предложение за разместване на точка трета и точка десета.
Противно предложение не виждам.
Моля, гласувайте предложението за разместване на точки трета и десета.
Гласували 180 народни представители: за 80, против 33, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
За прегласуване има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, искането ми за прегласуване е продиктувано от здравомислието на много от колегите. Няма за какво да бързаме. Аз ви призовавам да бъдем разумни, касае се за стратегическо, за структуроопределящо българско предприятие. Нека да се вземе сериозно и обмислено решение, когато това стане възможно – в началото на другата сесия, да не бързаме.
Аз ви призовавам още веднъж да прегласувате и да подкрепите моето предложение, иначе рискуваме „Булгартабак” да последва съдбата на хиляди други български предприятия. Крайно време е да преустановим тази порочна практика. В тази връзка ви призовавам това ваше гласуване сега да бъде знак, доказателство в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно предложението за разместване на точките.
Гласували 194 народни представители: за 96, против 44, въздържали се 54.
Предложението отново не се приема.
Господин Моллов, имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група настояваме за разместване в дневния ред предвид на принципа, когато е последна седмица, все пак да дадем най-накрая един добър знак към Брюксел и да приемем онези закони, които се очакват оттам и които задължително, според нас, трябва да минат на преден план, а именно това са Законопроектът за политическите партии и Законопроектът за културното наследство, който вече е гледан донякъде. (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина, колеги! Моля! Да чуем предложението!
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Законопроектът за културното наследство, който възбужда реакцията на някои колеги, е един много ясен конституционен законопроект и именно поради това се очаква от Брюксел. Онова съображение, което беше изразено на Председателския съвет във връзка с Наказателнопроцесуалния кодекс, според нас не е достатъчно сериозен аргумент, затова защото ако срокът на влизане на законопроекта е от 1 февруари, има достатъчно време тази малка поправка в НПК да бъде направена м. януари. Мисля, че с това ще дадем един добър знак на фона на онези законопроекти, които не е ясно защо трябва да ги гледаме с такъв висок приоритет, независимо че са важни и са включени в седмичната програма – нещо, което подкрепихме, но смятаме, че трябва да бъде пренаредена с оглед на приоритетите и знаците, които дава Народното събрание.
Предлагаме след т. 1, 2 и 3 да бъдат съответно: т. 2 – Законопроект за политическите партии, и т. 3 – Законопроект за културното наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Правя обратно процедурно предложение: да не се бърза с приемането на Закона за културното наследство! Чел съм го много внимателно. В този закон има много пропуски. Има неща, които не се връзват с реалната действителност. Този закон трябва да се огледа много внимателно. Нека да не бързаме просто защото трябва да приемем някакъв закон!
Правя предложение да не се бърза със Закона за културното наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Моллов т. 2 и т. 3 да бъдат съответно Законопроектът за политическите партии и Законопроектът за културното наследство.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Уточнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Уточнение! Уточнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, гласувайте, ако обичате!
Гласували 191 народни представители: за 97, против 59, въздържали се 35.
Процедурното предложение на господин Моллов се приема.
Има ли предложения за прегласуване?
Заповядайте, господин Георгиев, за предложение за прегласуване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Колеги, правя предложение за прегласуване. Помислете! Ако някой от вас наистина е погледнал обстойно закона, помислете, има неща, които...
Нямам нищо против някои ваши предложения, но има и неща, които не се връзват. (Шум и реплики от НДСВ.)
Прегледайте го внимателно и помислете!
Правя предложение за прегласуване. Утре или вдруги ден ще видите, че има грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно направеното предложение от господин Моллов.
Гласували 195 народни представители: за 85, против 72, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Продължаваме с предложенията по ал. 3.
Има предложение от народния представител Лъчезар Тошев за включване на проект за Декларация във връзка с Всеобщата декларация за правата на човека. Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Тошев, да обосновете предложението си.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю!
Почитаеми народни представители! Миналата седмица се навършиха 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека - основният документ на ООН, документът, който стана причина за един качествен скок в развитието на човечеството и стана основата за изграждането на хуманно демократично общество. По този повод внесох проект за декларация на Народното събрание, тъй като смятам, че то трябва да отбележи по достойнство годишнината от приемането на този акт със специална декларация. Гласуването миналата седмица беше отложено, когато беше датата, на която се навършваше 60-ата годишнина от приемането на декларацията. Днес вече имаме доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която на своето заседание единодушно подкрепи предложението за текст на такава декларация на Народното събрание.
Ето защо смятам, че е добре през този месец Народното събрание да гласува такава декларация и това е последната възможност през м. декември – месецът, през който се навършват 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, ние да гласуваме такава декларация. Ето защо внесох предложение в дневния ред на Народното събрание да бъде включена тази точка и тя да бъде гласувана през тази седмица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, подлагам на гласуване предложението за включване на точка проект за Декларация във връзка с Всеобщата декларация за правата на човека.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 63, против 7, въздържали се 65.
Заповядайте за прегласуване, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, смятам, че трябва да прегласуваме това решение, за да имаме декларация в края на годината, да дадем този сигнал и на нашето общество – че ние отбелязваме 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека по достойнство, като Народно събрание. По този въпрос е добре да има консенсус, а не да има такова разделение, нито да има “въздържали се”. Това, според мен, не е приемливо.
Ето защо предлагам да гласуваме всички, да имаме тази декларация и Народното събрание през тази седмица да я приеме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Тошев.
Гласували 165 народни представители: за 98, против 9, въздържали се 58.
Предложението се приема.
Точката се включва в седмичната програма, господин Тошев. Ще видим на кое място ще бъде включена. Засега влиза в края на програмата.
Следващото предложение e на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
Аз поставих въпроса на председателски съвет за доклада за второ четене, който е нужен, за да се гледа тази точка. Становището на ръководството на Икономическата комисия е той да се разгледа заедно с другите промени в съответния Закон за кредитирането, които се готвят да бъдат внесени в началото на следващата година.
Така че и по обективни причини не можем да гледаме на второ четене законопроекта, защото няма доклад, но и по същество, това е, което бих искал да информирам и Вас, и колегите.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е да отпаднат наказателните лихви за предсрочно връщане на кредит. Законопроектът мина на първо четене, състои се от три реда и аз не разбирам опитите на някои хора тук, в парламента, да саботират този законопроект. Не визирам Вас конкретно, господин председател.
Миналата седмица този законопроект влезе в дневния ред - беше поставен умишлено на последно място, за да не може да мине. Сега го препращаме към догодина, а догодина може би ще го препратим до по-следващата година.
Искам да ви кажа няколко факта. Има ясна директива на Европейския съюз, която казва, че не бива да има такива наказателни лихви за предсрочно връщане на кредит. Искам да ви кажа, че банките за тази година ще имат печалба от 1 млрд. 500 млн. лв. Ако това е малко, кажете, колеги. Нека някой да излезе и да каже. Стига с това криминално лобистко законодателство, което правим тук в момента.
Искам да ви кажа и друго. Понеже стана дума за антикорупционни проекти - ето ви един антикорупционен законопроект. Защо хората, които са взели кредит и не желаят да погасяват тези огромни лихви, които всеки ден растат, за разлика от Европейския съюз, където падат, трябва да плащат на банките за нещо, което не ползват, и парите, които те връщат, банките да ги дават на други клиенти да печелят двойно и тройно? Защо, колеги?
Законопроектът е в три реда. Нека да се гласува тази седмица – няма никакви пречки, няма никакви проблеми.
Виждам, че господин Йордан Цонев саботира умишлено този законопроект. Трябва да го питаме защо. Чии интереси защитава? Но ние като зала можем да решим въпроса и без господин Йордан Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще постъпим по следния начин. Аз ще подложа на гласуване предложението, внесено от господин Христов. Ако то влезе, ще се обърна към Комисията по икономическата политика в съкратен ред, както и в други случаи, да подготви предложение за второ четене и то да може да бъде разгледано до края на тази сесия. Волята е на пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Става дума за предложение за второ четене.
Гласували 162 народни представители: за 84, против 15, въздържали се 63.
Предложението се приема.
В такъв случай, господин Цонев, и моята, и на пленарната зала молба е да подготвите кратък доклад за второ четене, който да бъде обсъден и гласуван в хода на тази пленарна седмица.
Следващото предложение по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е на народния представител Иван Костов и на народния представител Йордан Бакалов на включване в дневния ред на Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия.
Има думата господин Иван Костов, за да предложи проекта за решение.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Петдесет и един народни представители предлагат Проект за решение за създаване на временна анкетна комисия във връзка със събитията от събота. В събота се състоя масов протест на служители от Министерството на вътрешните работи, протекъл под формата на събиране в големите околийски центрове и в София.
Това се случва за първи път в новата история на страната. Служителите на Министерството на вътрешните работи, доколкото моята памет ми позволява да направя това заключение, никога не са протестирали под каквато и да е форма в нашата страна.
Това е много лош знак – знак, че Министерството на вътрешните работи изпада в криза, която заплашва вътрешния ред и сигурността на Република България. Със сигурност може да се направи заключението, че личният състав на Министерството на вътрешните работи се деморализира. Със сигурност може да се направи изводът, по начина по който те говорят за своето положение, за състоянието в държавата, за политическия чадър, който им пречи да си вършат работата, че отношението на служителите на МВР към държавните институции навлиза в критична фаза. Възможни са опасни провокации. Има заплахи.
При това положение е възможно, разбира се, управляващите да се опитат да сплашат служителите на Министерството на вътрешните работи. Възможно е да се опитат да преговарят с тях. Искам да кажа на тези, които споделят подобни заблуди, че преговори са невъзможни. Не могат да преговарят служители на МВР с политическото ръководство. Това не може да стане в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, приключвайте.
ИВАН КОСТОВ: Ние предлагаме, тъй като стана очевидна безпомощността на управляващата коалиция да отстрани причините за кризата, Народното събрание с пълно съгласие да предприеме действия за преодоляването й, избирайки временна анкетна комисия. Предлагаме тя да предложи решения на кризата, след като анализира действията на политическото и административното ръководство, вземе отношение към причините за протестите на служителите и в решението анкетната комисия да предложи конкретни мерки за реорганизация на дейността на Министерството на вътрешните работи.
Това ще бъде истински отговор на тази напрегната ситуация, защото и протестиращите, и всички, които са в конфликта, ще трябва да изчакат обективното решение на една комисия, съставена на паритетен принцип с участието на опозицията. Опозицията ви предлага помощ и не желае да политизира този скандал. Ние ви предлагаме начин за решаване на тази наистина опасна ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Призовавам колегите народни представители, независимо от коя парламентарна група са, да не подкрепят предложението, което прави лидерът на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Право на всеки човек е да има своите очаквания за по-високи доходи, за по-високо качество на живот и за по-висок стандарт на живот. Със същата сила това право се отнася и за служителите от системата на МВР. Ние разбираме техните очаквания в съответствие, разбира се, с отговорността на техния труд, в съответствие с очакванията на обществото по отношение на тяхната професионална дейност – очаквания, свързани с качество и резултати.
Същевременно искам да подчертая: работата в системата на МВР е резултат на един доброволен и свободен избор и с този избор служителите в системата на МВР са приели и доброволно ограничението да се съобразяват с възможностите на държавата. Всичко, което е в рамките на възможностите с оглед на допълнителното материално стимулиране, осигуряването на други по-добри условия на труд, техническото и технологичното обновление смея да кажа, че се прави от страна на политическото и професионално ръководство на МВР.
Вие се опитвате да натоварите с Вашето разбиране, че политическото ръководство не е в състояние да се справи с тези проблеми, предлагайки създаването на анкетна комисия. Това е едно несъстоятелно предложение, което няма да доведе до решаване на проблемите, които съществуват в системата на МВР.
Смея да подчертая, че и мнозинството има волята да подпомогне политическото и професионалното ръководство на МВР в търсенето на допълнителни ресурси, за да осигури допълнителни средства за възнаграждение на служителите в системата на МВР. Поради това призовавам колегите да не подкрепят предложението на ДСБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението, представено от господин Костов, за създаване на анкетна комисия, внесено от господата Иван Костов и Йордан Бакалов.
Гласували 189 народни представители: за 65, против 96, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Господин Бакалов, имате думата за прегласуване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно има неразбиране на това, което се случва в системата на МВР. (Шум, реплики.)
Господин Найденов, да, свободен е изборът за работа в МВР, но при определени условия. Но Министерството на вътрешните работи е елемент от националната ни сигурност. Вие нали се сещате, че тези хора се грижат за нашата национална сигурност и тъй като се грижат за нея и в момента има проблем в системата на МВР, и този проблем се създаде от дисбаланса в цялата система за сигурност, защото има определени институции, които взимат много по-високо възнаграждение, а в същото време мисля, че сте забравили, когато се обсъждаха бюджетите на цялата система за сигурност, тези бюджети не бяха приети от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И те не бяха приети, може да се каже в кавички по желание на самите служби, защото Вие не удовлетворявате тяхното желание. Така или иначе, дисбалансът беше създаден от вас и от никой друг в резултат на необмислените предложения, които направихте във връзка със заплащане и разни други придобивки.
Другото, което мога да кажа и за което може да окаже помощ точно тази комисия. Министерството на вътрешните работи в момента предлага услуга „сигурност”. И тъй като предлага тази услуга, трябва да му се заплаща от други институции. Вие знаете ли, че в България има и други институции, на които не се заплаща за свършената работа?! Ще Ви дам пример: на БДЖ им дължат над 7 млн.лв.
Извинявайте, господин Найденов, докога ще продължава така, да прехвърляте от единия джоб в другия и да се правим, че не виждаме и не чуваме?!
Материалната база – по същия начин – за това е протестът.
Другото, което е много важно. (Шум и реплики.) Кой е виновен за неусвояването на средствата по Програма ФАР за ремонт на РПУ та? Сигурно не е парламентът, сигурно е ръководството, естествено, че политическото ръководство ще носи конкретната отговорност. Така че колкото да ни призовавате да не се гласува, аз пък призовавам да се гласува точно поради тези причини, защото ако така продължаваме да се правим, че не виждаме, системата за националната сигурност в моментна трепери, но накрая може и да се разруши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Повторно гласуване. Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 195 народни представители: за 71, против 99, въздържали се 25.
Не се приема предложението.
Последното предложение по ал. 3 е на народния представител Стела Банкова за включване на проект за Решение за приемане на действия за активиране на чл. 36 от Договора за Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Отново поставям на вашето внимание единственото предложение за спасяване на АЕЦ „Козлодуй” в Четиридесетото Народно събрание.
Колеги, в условията на безпрецедентна финансова криза от изключителна важност е цените на продуктите, пряко свързани с цената на тока, да паднат. Единственият начин това да стане е да отворим предсрочно закритите реактори на АЕЦ „Козлодуй”, ако те отговарят на всички изисквания за безопасност. А всички вие знаете, че партньорските проверки доказаха абсолютната безопасност и надеждност на реакторите. Време е политиците да защитят българските интереси, а не да работят за чужди икономически лобита, какъвто е случаят с румънската АЕЦ с реактор тип „Канду”, който е с технология от 50-те години и е единствен в Европа.
Уважаеми колеги, изумена съм, че премиерът Станишев води капитулантски преговори в Брюксел за допълнителни компенсации от неколкостотин милиона евро. В миналия парламент с господин Станишев, с БСП имахме обща кауза за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”. Защо сега тръгваме срещу тази централа, защо работим за чужди икономически интереси, ви питам, уважаеми колеги?! И защо е тази капитулантска позиция?! При положение, че загубите от затварянето на реакторите възлизат на 21 млрд. лв., даваме ли си сметка какво означава тази сума в изключително тежката финансова ситуация, в която се намира България? Ние губим 21 млрд. лв. и тук няма воля.
Искам да попитам какво стана с екшън плана за спасяването на Козлодуй? Защо забравяте и защо се отричате от първоначалните си позиции?
Още веднъж ще кажа, че ме е срам, че в Европейския парламент само няколко гласа не достигнаха да спасим АЕЦ „Козлодуй”. В този – в българския парламент, хората, които искат да спасят Козлодуй, са няколко души. Не е ли срамно, че европейските депутати проявиха много по-голяма грижа в този случай за българските национални интереси, отколкото българските народни представители?!
Завършвам и ви напомням, че Европейският парламент, Европейският съюз има нова енергийна стратегия, която позволява да отворим своите реактори в момент на такава криза, в каквато сме сега.
Призовавам ви, колеги, да подкрепите това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 130 народни представител: за 25, против 39, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Този път предлагаме т. 15 да стане т. 8 – да си разменят местата, и призоваваме колегите от Българската социалистическа партия да ни подкрепят, тъй като поне ангажименти, поети само преди 12 часа, трябва да се изпълняват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев, мога ли само да Ви запитам следното: точки 8 и 9 са ратификации, те обикновено не заемат повече от 15-ина минути. Бихте ли приели да е т. 10? Обръщам се към Вас, защото и на Председателския съвет, господин Моллов ще потвърди, стана дума, че тези две ратификации са свързани със срокове.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението т. 15 да стане нова т. 10.
Гласували 157 народни представители: за 96, против 34, въздържали се 27.
Предложението се приема.
Господин Христов желаеше думата за процедурен въпрос преди Вас, господин Георгиев. Господин Христов отстъпва на господин Георгиев.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Колеги, нали го гласувахме? Какво прегласуване, каква т. 10?
Защо е това неистово бързане за този закон? Този закон не го чака Европа. Има по-важни закони. Какво искате – да го приемем и всичко да тръгне за Запад, да залеем западния свят с това нещо, което ще бъде наложено в този закон и запрещено?
Помислете малко, всеки един да се постави на мястото на колекционерите при един рестриктивен закон, който не им дава възможност за елементарни права. Всеки ще скрие и ще го изнесе навън! Недейте се бийте зад измислено родолюбие - защитници, паразащитници на културното наследство! По този начин с този закон ще съсредоточим в пет човека възможността да контролират това културно наследство. Всички знаете кои са те! Какво е това бързане? Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение за разместване на точките – гласуваме предложението на господин Илчев.
Гласували 161 народни представители: за 94, против 40, въздържали се 27.
И при прегласуването предложението се приема.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към четенето на бюджета, моля да изслушате съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения от 10 до 16 декември 2008 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Ненко Темелков и група народни представители...
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Господин Пирински, имах процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За съжаление, Вие си отстъпихте времето за процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Аз не отстъпих никакво време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ми дадохте като знак от място. Не Ви давам думата. Моля Ви, заемете мястото си.
Господин Христов, заемете мястото си, ако обичате.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз съм в процедура на обявяване на съобщение. Като свърша с тази процедура, ще Ви дам думата!
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Ненко Темелков и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите, разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Христина Христова, Ива Станкова и Ердоан Ахмедов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители – Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Департамента по енергетика на Съединените американски щати за сътрудничество в предотвратяването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на предотвратяване разпространението на оръжия за масово унищожение. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Законопроект за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Решение № 798 на Министерския съвет от 2008 г., съдържащо предложение за отмяна на Решение на Народното събрание от 2003 г. за одобряване на Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД – София. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение на Закона за генетично модифицираните организми. Вносители – Васил Калинов и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за анализ на действията на политическото и административно ръководство на МВР, за вземане на отношение към причините за протестите на служителите в МВР и да предложи конкретни мерки за реорганизация на дейността на министерството. Вносители – Иван Костов, Йордан Бакалов и група народни представители.
Това са съобщенията.
Господин Минчо Христов има думата за процедурен въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Пирински! Не разбирам защо правите всичко възможно да стопирате това разумно предложение, което беше прието от цялата зала! Става дума за премахването на наказателните лихви за предсрочно връщане на кредит. Залата го прие!
Това, за което аз вдигнах ръка, и Вие добре знаете, беше да предложа на колегите да приемем това предложение да бъде гласувано като точка в седмичната програма, примерно т. 3. То няма да отнеме повече от пет минути, уважаеми колеги. Аз използвам случая да благодаря на всички колеги, които гласуваха по съвест, без оглед на тяхната политическа принадлежност!
Господин Пирински, Вие много добре знаете, че това е, което исках да предложа като процедурно предложение. Вие се направихте, че не ме виждате, че не ме чувате и направихте всичко възможно да стопирате този законопроект. Миналата седмица Вие лично обещахте от тази трибуна, че ще предложите законопроекта тази седмица и той ще мине. Днес Вие говорихте за догодина!
Не Ви прави чест, господин Пирински. Не искам да Ви питам в прав текст: защо обслужвате интересите на банковото лоби, а не на Вашите избиратели?
Ето това е моето процедурно предложение. Надявам се да го подложите като т. 3, залата да го гласува, за да можем преди ваканцията да зарадваме хората с едно добро дело в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото възражението е по начина на водене, уважаеми колеги, дължа ви коментар по това възражение.
Аз съм искрено разтревожен от способността на господин Христов да разсъждава обективно. (Весело оживление.) Той би трябвало да благодари преди всичко на мен, че допуснах неговото предложение да бъде включено за гласуване за второ четене, без да има такъв доклад. Напълно в рамките на правилника можех да не подложа на гласуване това предложение.
Второ, аз се обърнах към Комисията по икономическата политика с молба такъв доклад да бъде подготвен с разбирането, че щом той е готов, ще бъде предложен за обсъждане и четене в пленарната зала.
Трето, по процедурния въпрос, по който господин Христов искаше думата, аз бях готов да му я дам, преди да дам думата на господин Георгиев, но господин Христов много категорично посочи, че той отстъпва това право на господин Георгиев и реших, че предложението е идентично с онова, което прави господин Георгиев. Не мога да чета мислите на господин Христов.
Проблемът с господин Христов е, че той нерядко поставя обективно съществени въпроси, но този негов стремеж непременно да политизира и непременно да прави за себе си PR обезценява до голяма степен иначе валидни каузи.
Господин Цонев има думата за процедурен въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Аз правя процедура точката да бъде включена в дневния ред, разбира се, не на трето място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тя е включена сега.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С едно уточнение, което цяла България разбра, само Минчо Христов не разбра.
Първо, господин Христов, аз и господин Овчаров при срещите ни с Асоциацията на търговските банки и ръководството на БНБ, които имахме, поне десет, в рамките на един месец във връзка с мерките против кризата, поставихме този въпрос. Срещнахме пълното разбиране на БНБ и на търговските банки да бъде премахната тази такса, господин Христов, така че чукате... (Шум и реплики в залата.)
Не ме прекъсвайте от място! Аз не Ви прекъсвах. Известно ми е Вашето възпитание, но в случая го задръжте!
В тази връзка ние се договорихме с тях за цял пакет от мерки, които включват доста повече неща за хората от това Ваше мижаво предложение. Но тъй като Вие страшно много настоявате това да се случи и смятате, че това ще бъде оценено от цяла България с аплодисменти по Коледа, аз преди половин час насрочих заседание на Комисията по икономическата политика за днес от 14,30 ч., за да приемем Вашето предложение – Вашето, както е направено, да бъде Ваше, за да можете да отчетете пред хората, че сте го направили. А през м. януари 2009 г. ние ще направим нов пакет от мерки, който ще включва и другите неща, за които се договорихме с търговски банки във връзка с мерките против кризата, така че нямате право да обвинявате нито господин Пирински, нито който и да било за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 г. – продължение.
Заповядайте, господин Овчаров, да представите оставащите текстове. И гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Тъй като днес сутринта проведохме извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, бих искал да информирам, че беше направена редакция и преномерация на част от параграфите, които вчера бяха гласувани, и аз бих искал да запозная днес народните представители с тях.
Първо, редакцията на комисията по § 7, в който е инкорпорирано предложението на народните представители Йордан Мирчев и Стойко Танков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли казали на коя страница е то, господин Овчаров?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: То е показано, господин председател. То е от допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз виждам допълнителния доклад, но кажете системното му място.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е § 7.
Предложението за нов § 15а на народния представител Христина Христова става § 100 и е със съдържанието, което беше гласувано от народните представители.
Предложението на народния представител Христина Христова за нов § 15б става § 101 със съдържанието, което беше гласувано.
Комисията предлага да се създаде нов § 102 със съдържание, което вие виждате.
Както вече беше казано, комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 103.
Предложението за нов параграф на народния представител Христина Христова и § 93, подкрепен от комисията, става § 104 със съдържанието, което виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да проверим има ли желаещи по тези текстове да вземат отношение?
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Аз решително протестирам. Предлагам на залата да не приема допълнителния § 102, който се предлага от Комисията по бюджет и финанси, защото с него се обвързват текстовете, които гласувахме вчера, с бюджетния излишък - когато той надхвърли 3%, тогава тези текстове да влязат в сила. Затова предлагам на залата § 102 да бъде отхвърлен, да не бъде приеман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, предлагате отпадане на § 102. Разбирам.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много се радвам, че госпожа Христина Христова влиза в залата. Моето изказване фактически е свързано с тяхното предложение.
Вчера, по-точно казано снощи, по всички медии беше съобщено и стана ясно, че Народното събрание във вчерашното си заседание е приело две положителни неща – първото е, че се дават допълнителни пари за семейства с близнаци, и второто е, че се дават по 100 лв. на семейство на месец за детските градини – за децата, които са в частни детски градини.
Днес това, което се предлага е да се прегласува това решение и фактически то да се анулира.
Обръщам се към представителите на медиите, които следят заседанието – малко подранихте снощи с добрите новини. Вижте какво става сега – мнозинството ще гласува текст, в който тези пари могат да бъдат давани на българските семейства, ако, цитирам: „Очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата на годишния брутен вътрешен продукт”, тоест криза няма, нещата са о`кей, даже има много голямо нарастване и след 1 април ще ви дадем тези пари, ако това нещо е факт, което няма да бъде факт! (Реплики.)
Аз имам някакви натрупани знания и опит от участието си в работата на Народното събрание в последните години, имам няколко мандата. Трябва да се призная, колеги от мнозинството, то бива пазарлъци, бива ондурми, но това вече е на гърба на социалната политика и на целия популизъм, който може да се излее през помощта за българските семейства, това на мен ми идва много, а съм общо-взето политически човек и би трябвало тези неща да са ми познати.
Защо изобщо беше тази радост от снощи? Защо беше това гласуване вчера, като в крайна сметка днес ще се прегласуваме, за да се върнем назад и да загубим възможности за нещо добро, което беше прокламирано медийно вчера като нещо много добро?
В крайна сметка въпросът е към колегите от НДСВ – това ли е вашето предложение? Това ли искахте вие? Вчера то беше подкрепено от залата и днес ще бъде ревизирано, защото в противен случай излиза, че някой някого лъже доста сполучливо. И това нещо не е валидно за парламентарните групи в Народното събрание, а е валидно за българското общество, като казвам „някой някого лъже”!
Така че, уважаеми господин председател, аз няма да се спирам на другата поправка, която е свързана със средствата около Българските железници, но по тази, тъй като тя е голямата поправка, в смисъл – големият текст, мисля, че бях длъжен да взема отношение по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Думата желае господин Костов.
Заповядайте, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! Вчера медиите разпространиха новината, че администрацията похарчила 20 милиарда за 10 години излишно за проекти, от които няма никаква полза.
Това, което се предлага в § 7 е точно такъв вид разход. Ще се опитам да ви убедя. Става въпрос за 50 000 хил. лв., 44 500 хил. лв. и 94 500 хил. лв. - за „Български държавни железници”. Защо там се изливат пари като вода в каца без дъно, като вода в пясък?
Това, което трябва да има народното представителство предвид, когато гласува тези текстове, е да знае, първо, че превозите по „Български държавни железници” са спаднали драстично. Драстично! Че пътникопотокът е намален значително; че скоростта на движението на влаковете е паднала под тази от 2000 г., може би с много проценти.
Тези текстове предлагат без да е ясно...
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ (от място): Но ние няма да ги гласуваме!
ИВАН КОСТОВ: Аз виждам, че трябва да ги гласуваме в § 7. (Реплики.)
Протестирам против редакцията. Предлагам просто да се прецени и да не се гласува това нещо, защото това наистина е харчене на парите, без какъвто и да е обратен ангажимент.
След това, какво означава текстът „социално значими проекти”? Как народното представителство дава 100 милиона за социално значими проекти? Кои са точно социално значимите проекти, които вие тук предлагате да бъдат гласувани? Това е скрита картина, това е неясен текст. Кой определя кои са социално значимите – Министерството на финансите или Народното събрание? Трябва да бъде описано кои са социално значимите проекти. Вие се карате тук за милион и шестстотин хиляди, за някакви дребни пари, и изведнъж 100 милиона ето така – подпис на празен чек. Това правите.
Аз мисля, че това е абсолютно нередно и предлагам да се използва редакцията и тези текстове да бъдат свалени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Костов?
Госпожо Христова, заповядайте за изказване. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Бих искала да кажа няколко думи по повод вчерашните приети предложения и това, че Комисията по бюджет и финанси предлага редакция на някои от текстовете.
Вчера приехме едни добри предложения, които не костват кой знае колко средства – за близнаците, за редовните студенти майки. Нека да са в полезрението на държавната подкрепа за майчинство.
Това, че под условие се записва третата политика – Програма „Детска градина”, в която родителите на деца, които не са успели да дадат децата си в общинска детска градина, да получават обществен ресурс, за да дадат децата си в частна детска градина, не нарушава с нищо намерението ни да правим политика. Аз мисля, че с гласовете на почти всички парламентарни фракции това беше прието. Смятам, че няма да се наруши политиката, още повече давам си сметка, и всички ние си даваме сметка, че влизаме в година с много неизвестни поради последиците, които се очакват от световната икономическа и финансова криза. Намерението е ясно, то е строго разписано като текст. За да се изпълни, наистина трябва да има средства в държавата, това е факт. Ето защо мисля, че това предложение е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, колеги, уважаема госпожо Христова! Искам да Ви попитам дали правилно четем един и същи текст? Условието, което е поставено за Министерския съвет след 31 март – политика за реализиране на изпълнението на § 100, т. 8, е свързано с тези 100 лв. за детските градини. Нали така, госпожо Христова?
Вие казвате, че след като в последния параграф 104 законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 8, който влиза в сила, ако са изпълнени условията по § 102, означава за вас, че това отговаря на следваната политика. Отказът ви от тази мярка отговаря на следваната политика. Това ли е? Или казано на разбираем език на хората: като се вдигне бялото знаме, това е следвана политика. Това ли означава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Госпожо Христова, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Методиев! Мисля, че всички тук, в тази зала, сме отговорни и разумни хора. Политиките не могат да се правят на всяка цена, особено ако настъпят затруднения в бюджета на държавата, каквито неизвестни има и с каквито неизвестни боравят, както виждаме непрекъснато, и световните анализатори на световната финансова криза. Така че текстовете са ясно разписани, те ще се състоят, когато имаме възможност. През това време трябва да подготвим наредбите и т.н., но мисля, че тази трета мярка за Програма за детска градина е разумно разписана под това условие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Явно след вчерашното напускане на НДСВ по време на гледане на Закона за държавния бюджет е имало политически консултации и пазарлък. Видно е от това, което ни се предлага днес. Явно е и с оглед реакцията на министъра на финансите вчера, който също беше доста гневен на НДСВ за техните предложения, се е стигнало до това предложение на комисията. Всичко това е ясно. Не е ясно обаче НДСВ защо се съгласи и направи този доста позорен пазарлък, защото, уважаеми дами и господа, вижте какво е написано. Написано е следното – че тези 100 лв., за които толкова много се говори и вчера, толкова много из медиите се говореше като голяма заслуга на парламента, че е гласувано, всъщност ще могат да влязат в сила, ако са изпълнени условията на § 102 от 1 април 2009 г.
А какви са условията на § 102? Моите колеги отбелязаха само т. 1, която все пак звучи по-конкретно, но т. 2 казва, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет. Аз ще се опитам да преведа юридически какво означава това, а не финансово. В момента ни се предлага да се гласува, че един закон може би ще влезе някога в сила, под едно условие, което е абсолютно субективно, защото зависи не от вас, колеги в Народното събрание, а от министъра на финансите и по-точно от някой чиновник, който ще отиде и ще каже, че според неговите сметки не се влошава, или ще каже, че се влошава.
Аз се обръщам към колегите юристи. Погледнете какво се предлага – да влезе един закон в сила някога, ако някъде някакви условия, разписани от някои чиновници, отговарят на нещо. Най-общо казано думичките „не се влошава”.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са гласувани.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това какво е гласувано тук, господин Овчаров, и какво ще прецени някой към м. април, май, юни, юли е съвсем друго нещо. Казвам, че тази преценка, по записа, който искате, е оставена на някой някъде другаде да преценява, което, уважаеми колеги, означава, че никога няма да прецени, че ще има пари за това, което вчера гласува парламентът, и това трябва да е ясно. Просто вчерашният акт днес, ако бъде потвърден, означава, че няма да се дадат тези пари. Това трябва да е ясно и на тези, които ще гласуват текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Михайлова няма.
Заповядайте, господин Радославов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Искам да подкрепя предложението на комисията, що се касае до жп инфраструктурата. Първо, това е в интерес на българския народ и на българските граждани.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е окончателната редакция.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Добре, подкрепям тази окончателна редакция, защото това е политика и на Европейския съюз, не само творчество на българските законодатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Радославов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз като член на Комисията по бюджет и финанси даже не съм разбрала кога този доклад се е появил. Не съм получила нито уведомление, нито каквото и да било съобщение за заседание на комисията, но има доклад. Не знам кога тази комисия е заседавала! Не съм получавала никакво уведомление, че има заседание на тази комисия.
Този доклад явно е написан някъде, на някакво заседание, на което не знам колко от колегите от Бюджетната комисия са присъствали. (Реплики от Румен Овчаров и от Коалиция „Атака”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Овчаров ще даде отговор.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Мисля, че ще бъде много по-честно, уважаеми колеги, ако изобщо този член се отмени, защото това е подигравка с цялото Народно събрание.
Категорично подкрепям това, което каза преди малко госпожа Михайлова. Ако не ви е срам да прегласувате това, което вчера сте гласували, отменете го, защото е много по-честно, отколкото това, което е абсолютен срам! Това категорично означава отмяна на този член. Няма защо да се заблуждаваме! Имайте поне достойнство да кажете: „Не сме съгласни, отменяме го”. Но не правете такива неща – да заблуждавате хората, защото и без това никой не ви вярва. Това вече е върхът на нахалството!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Шулева? Няма.
Има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Традиция стана при приемането на бюджета да се правят подобни магарии, казано на народен език.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Правилно!
ВАНЬО ШАРКОВ: Всяка година досега в последните моменти преди окончателното приемане на бюджета Комисията по бюджет и финанси заседава някъде някак си, при което за първи път влизат текстове, които никога досега не сме разглеждали. Една година го направихте по отношение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Приехте с трето гласуване текстове, които след това Конституционният съд отмени.
Уважаеми господин председател, аз съм сигурен, че ако господин Корнезов водеше заседанието, нямаше да допусне да се гледат текстове, които никога досега не са били гледани. Вижте допълнителния доклад за второ гласуване – пише 8,40 ч. тази сутрин. Това е абсолютен срам и безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Шарков? Няма.
Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че няма никакъв смисъл този текст да остане, също така, както колегите ми, ако трябва да се изпълнят трите условия. Нека да кажем, че условията, които трябва да се изпълнят по § 102, означава да имаме една прекрасна година, едва ли не с икономическия ръст, който беше отчитан досега. Видно е, че това няма да се случи. Министърът на финансите даваше оптимистични и песимистични прогнози. Оптимистичната прогноза е около 4% ръст, а песимистичната – над 2%, което означава, че никога няма да бъде изпълнен § 102.
Смятам, че НДСВ трябва да оттегли това предложение. Ако има воля - да се направи нещо. Става въпрос за 15-ина млн. лв. Това беше обявената сума, господин председател – че толкова струва.
За мен е важно да получим ясната и категоричната сума колко струва. Ако може, Министерството на финансите да го каже. Тази сума не е получена. Колко точно струва това предложение? Колеги, ако предложението струва само 15 млн. лв., то вижте малко преди това – в един абсолютно нереформиран сектор, какъвто е жп, колко много пари се дадоха! Тук става въпрос за истинска социална политика. Ние подкрепихме това предложение на госпожа Христова. Аз очаквам НДСВ да продължи във вида, в който бяха вчерашните им поправки. Днес в момента се дават над 100 млн. лв. за нереформиран сектор, а в същото време се дава възможност на министъра на финансите да взема тези решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иван Костов има думата за процедурен въпрос по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Господин председател, предлагам Ви да поискате обяснение от председателя на Комисията по бюджет и финанси, тъй като тук се появиха съмнения, че е имало заседание на комисията. Аз не отричам практиката да се внася допълнителен доклад с редакции. Това е правено много пъти в Народното събрание. Но той е длъжен да обясни дали е уведомил комисията, кога я е уведомил, по какъв начин. Изобщо длъжен сте да проверите спазени ли са процедурите, а не че си го е измислил примерно той – нещо, в което аз въобще не вярвам. Това е невъзможно – господин Овчаров да си измисли това нещо сам. Но нека да обясни процедурата, която е следвал, и дали е имало мнозинство от членовете на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още когато госпожа Шулева постави въпроса, аз споменах, че господин Овчаров ще даде обяснение. Той от място й даде обяснение.
Предлагам, господин Овчаров, по повод предложението на господин Костов, да направите това.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявам се на госпожа Шулева, но не разполагам с нейния личен телефон. Затова не можах да я уведомя снощи за заседанието на комисията. Днес сутринта в 8,30 ч. в тази зала се състоя заседание на комисията, в което участваха 15 от членовете на комисията, които са се подписали на присъствения списък. Тук има 14 подписа. Петнадесетият е на господин Йордан Цонев, който присъства на заседанието на комисията и който също ще го положи. Така че заседанието на комисията беше с над 50% от членовете й и е абсолютно легитимно, както и предложението, което тя направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров.
Смятам, че това изчерпва този въпрос. Той е пределно ясен.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Не е пределно ясен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че госпожа Михайлова, без да съм й дал думата, тръгва към трибуната. По какъв въпрос? По процедурен.
Заповядайте. Какъв е процедурният въпрос?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Овчаров, аз не зная кога сте се събирали. Не съм член на тази комисия, но пред мен има раздаден доклад, в който пише, че заседанието е проведено на 16 декември т.г., тоест вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно е печатна грешка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Докладът е раздаден днес, на 17 декември. Много въпроси има относно това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли повече от един технически въпрос, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не зная дали е технически въпрос. Аз не съм член на тази комисия. Вчера по време на пленарното заседание разбрах, че много комисии заседаваха едновременно с пленарното заседание, което е абсолютно нередно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Една комисия, госпожо Михайлова. Очевидно става дума, както разбирам от господин Овчаров, за техническа грешка. Заседанието е било днес, на 17 декември 2008 г., от 8,30 ч.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Даже е записан и часът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Часът е записан. Протоколът го потвърждава.
Има ли желаещи да вземат думата по допълнителния доклад?
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чувствам се задължен да внеса известно уточнение, защото макар да не съм човекът, който най-добре би говорил за клаузи от Закона за бюджета, смятам, че патосът, с който някои колеги защитават внесеното от НДСВ предложение за заплащане чрез ваучери на децата, които не могат да посещават детски градини, е изумителен. Той се базира на хипотеза, която според мен не знам защо се прави.
Хипотезата е, че няма да се изпълни бюджетното салдо или че няма да се изпълни съответен излишък. Ако това е така, защо е заложен такъв текст? Аз смятам, че след като бюджетът е заложен с едни параметри, не би следвало ние постоянно да ги подлагаме на съмнение и оттам да правим извода, че тази клауза е неизпълнима, съответно клаузата, която пък ние сме заложили – да се плати на децата, които не могат да посещават детски градини, априори е пробита. Според мен такава хипотеза не е основателна. Смятам, че в крайна сметка трябва да надделее разумът в тази зала. Когато трябва да се дадат един пари, трябва да се каже откъде се взимат тези пари. И това условие казва всъщност тези пари, които са еди-колко си, ще се дадат, при положение, че са изпълнени еди-какви си условия, които гарантират тези пари. Това е, което се казва, и затова ние от НДСВ приемаме тази поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Първа реплика – госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Моллов, дайте ми сметката, която сте направили. Колко са децата, като ги умножите по 100 лв., за каква сума става въпрос? Става въпрос приблизително за 15 милиона. Да дойде да разказва Министерството на финансите каквото реши! След като правите това предложение, би трябвало да имате и сметките. Колегите ви ги имат, дайте ги тези сметки! Дванадесет хиляди ли са децата приблизително, по 100 лв., направете сметката -приблизително 15 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Моллов, ние разбрахме, че вие от вчера до днес сте станали разумни и отговорни. Което означава, че вчера не сте били нито разумни, нито отговорни. Нещо се е променило, изведнъж станахте отговорни – откъде ще се намерят парите и т.н. Трябва много да благодарите на Българската социалистическа партия, че ви вкарва в пътя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Аз благодаря на господин Костов за това, че той все пак призна, че ние сме разумни и отговорни. И смятам, че това е по-важно, отколкото да се взимат решения, които не могат да бъдат изпълнени. В този смисъл благодаря за оценката, господин Костов! Вие често си позволявате да давате уроци на НДСВ, но аз смятам, че ние сме партия и политическа сила, която е доказала своето участие и своя рационализъм в правенето на политика. Хората в крайна сметка смятам, че ще признаят това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Йордан Мирчев има думата за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Все пак дължа отговор защо са заложени тези пари за железниците. Тези пари са заложени, за да няма повече пожари във влака София – Кардам. За да няма пожар във влака за Пловдив. Те са заложени заради безопасността при пътуване на пътниците. И ако сте били в час, нямаше да задавате въпроса, защото вчера сутринта, когато гласувахме § 7, бяха гласувани 189 млн. лв. за модернизация и експлоатация на националния железопътен транспорт и за социално значими проекти. Нашето предложение с господин Танков е просто да се диференцират. Това е гласувано и не е нещо ново, просто е разделено в три позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към господин Мирчев? Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, вчера това, което е гласувано, е една обща сума и в тази обща сума не се разбира колко е за железниците, колко е за социално значими мероприятия. Сега, когато правите разбивката на сумата, изведнъж се вижда, че вие давате 100 милиона на Българските железници за определени мероприятия. Аз мислех, че Вие, като станете тук, ще коментирате основните аргументи, с които аз възразих да се дават 100 милиона. Защото това е разликата от вчера до днес. Вие днес влезте в час! И вземете отношение към това какво става с превоза на товари, какво става с превоза на пътници и какво става със средната скорост в Българските държавни железници. Кажете тук, ако все още сте в час, какво правят колегите Ви там. И кажете честно тук пред Народното събрание: превозваме два пъти по-малко товари, превозваме два пъти по-малко пътници, превозваме с два пъти по-ниска скорост. Кажете го тук и тогава искайте тези неколкостотин милиона повече. Това трябва да го кажете тук, за да знаят хората за какво се дават парите. На това трябва да отговорите Вие, защото някога съм Ви назначавал за шеф на БДЖ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Думата има народният представител Йордан Мирчев за дуплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин Костов, вчера беше гласувано моето и на господин Танков предложение. Но аз искам да се върна, когато Вие бяхте министър-председател и очертахте светлото бъдеще на българските железници, като развихте темата как ще стигнем до морето – по автомагистрала „Тракия” и по модерната железница със скорост 160 км/ч. за четири часа! Това, което не направихте, ние искаме сега да го направим. За това са парите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам за приключени обсъжданията по текстовете, предложени в допълнителния доклад. Ще преминем към гласуване.
Вярвам, господин Шарков, че Вашето възражение срещу допускането на този доклад Вие сам сте го преосмислили, имайки предвид и онова, което господин Иван Костов сподели, а и обичайната практика в такива случаи.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, както вече казах, по § 7 просто е предложена редакция на две предложения, които вече бяха гласувани, така че по тях не се налага гласуване. Същото се отнася и за новия § 15а, който става § 100, и новия § 15б по предложението на народния представител Христина Христова, който става § 101.
Комисията предлага да се създаде § 102, който вече ви представих и който трябва да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля пленарната зала да обърне внимание на това, което казва господин Овчаров: редакцията на комисията по § 7, предложението за нов § 15а и предложението за нов § 15б са гласувани текстове и не подлежат на гласуване днес.
Няма противно предложение.
Какво предлагате да бъде гласувано, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да бъде гласуван новият § 102 със съдържанието, което ви представих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В доклада има предложение на господин Христо Попов за отпадане на § 102, което не е подкрепено от комисията.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Попов, което се намира в допълнителния доклад и е част от доклада за второ четене на законопроекта. Смятам, че от процедурна гледна точка е редно първо да подложим на гласуване предложението на господин Попов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов за отпадане на § 102 в редакцията на комисията, предложена в допълнителния доклад.
Гласували 135 народни представители: за 33, против 76, въздържали се 26.
Не се приема предложението за отпадане.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 102.
Гласували 151 народни представители: за 120, против 30, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 103.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 92, който става § 103.
Гласували 116 народни представители: за 103, против 12, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията предлага нова редакция за § 93, който става § 104.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 104, като по принцип се подкрепя предложението на госпожа Христова по § 93 в досегашната номерация.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 10, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, остават приложенията.
По Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 има предложение от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 24, против 68, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Господин председател, аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Весела Драганова оттегля предложението си по Приложение № 1, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване Приложение № 1 – по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 9, въздържали се 3.
Приложение № 1 е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Станилов по Приложение № 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 29, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Не е обяснимо тия 400 хил. лв., които предлагам, с какво ще нарушат рамката на бюджета и какво ще пропадне, ако за двата национални резервата се дадат тези 400 хил. лв. Това не мога да си обясня. Защо не гласувате това? Няма да стане кой знае какво, няма да се разруши българският бюджет от милиарди с някакви си 400 хил. лв. Чудя ви се защо се държите така?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване предложението на господин Станилов.
Гласували 121 народни представители: за 20, против 13, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и Метин Сюлейманов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 7, въздържали се 87.
Предложението на тримата народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 35, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Борислав Великов, Лидия Шулева и Илко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 18, против 29, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 2, подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 110, против 10, въздържали се няма.
Приложение № 2 е прието по вносител.
По Приложение № 3 има две неприети предложения.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Рупен Крикорян, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 34, против 11, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 19, против 14, въздържали се 77.
Предложението на народния представител Ахмед Юсеин не се приема.
Давам думата за процедурно предложение за прегласуване на народния представител Рупен Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение в Приложение № 3 към чл. 6 ал. 7, т. 5 да се запише „За Арменската апостолическа православна църква в България – 65 хил. лв. За източник на исканата допълнителна сума от 15 хил. лв. се предлага по т. 9 „Резерв за възникнали извънредни ситуации.”
От приложението и се отнася и към т. 8 „Ремонт на църковни сгради с национално значение”.
Анонсът ми е твърде скромен, имайки предвид, че Арменската апостолическа православна църква в България строи 3 църкви, а именно в град София – катедрален храм, и 2 църкви в градовете Пазарджик и Ямбол.
Моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на господин Крикорян.
Гласували 120 народни представители: за 47, против 5, въздържали се 68.
И този път предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на Приложение № 3 по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 2.
Приложението е прието.
По Приложение № 4 има три неприети предложения. Първото е на народния представител Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Митев.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 15, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Има второ предложение на господин Митев, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 6, против 12, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Драганова. Поддържате ли го?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поддържате го.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 23, против 25, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на Приложение № 4 по вносител, подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, сега ще подложа на гласуване едновременно текста на Приложение № 5 и на Приложение № 6.1 и 6.2 по вносител, подкрепени от комисията. По тях няма неприети предложения.
Моля, гласувайте тези приложения едновременно.
Гласували 124 народни представители: за 115, против 7, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По Приложение № 7 има едно неприето предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 43, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на Приложение № 7, което по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 2.
Текстът на комисията е приет.
По Приложение № 8 има подкрепено предложение на народните представители Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев. Въз основа на него е изготвена окончателната редакция на комисията.
Колеги, ще подложа едновременно на гласуване предложението на комисията за редакция на Приложение № 8 и текста на вносителя за Приложение № 9.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 3.
Текстовете са приети. (Ръкопляскания.)
Реакцията на пленарната зала говори за оценката за работата на комисията, за нейното ръководство, на което благодарим, и на всички вас, уважаеми народни представители, участвали в приемането на този така важен законопроект. Той вече е окончателно одобрен на второ четене от Народното събрание.
Уважаеми колеги, виждам, че залата е настроена за почивка, която аз ще обявя. След това ще продължим с гласуване на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Моля ви така да организирате работата, че да се извършат тези гласувания.
Обявявам почивка до 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои да гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
За процедура думата има господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарна група правя предложение за удължаване на работния ден и евентуално спиране на часовника, докато не стигнем до точката за политическите партии, за да можем да се движим по програмата, която сме заложили в дневния ред на седмицата, и с оглед да не ни обхване някакво предварително коледно настроение.
Мисля, че отговорността на институцията, която представляваме, и задачите, които преследваме с тази програма, изисква да вземем това отговорно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Моллов за удължаване на работното време до 16,00 ч. и евентуално спиране на часовника след това, докато не започнем т.10. В много екстрени случаи сме приемали и спиране на часовника.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 58, против 31, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
За прегласуване думата има господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като колегите може би не разбраха добре.
Процедурното предложение е за удължаване на работния ден с два часа, както е по правилник. Ако е необходимо за довършване на съответния законопроект, да бъде спрян часовникът с оглед да имаме ритмичност в работата. Надявам се, че ще подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, става дума, че ще работим съгласно правилника – удължаване на работното време с два часа след 14,00 ч. Ако се наложи, спиране на часовника. Въпросът е да започнем Закона за политическите партии.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 73, против 34, въздържали се 22.
Процедурното предложение е прието.
За втора процедура думата има господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Тази сутрин приехме като точка от дневния ред да разгледаме проект за декларация по повод 60-годишнина от приемането на Всеобщата декларация по правата на човека. Предлагам утрешното заседание да започнем с приемането на тази декларация, тоест да стане първа точка в утрешното заседание. Това предложение е съгласувано и с председателя на Народното събрание, и с редица други колеги от парламентарните групи, така че се надявам да срещне разбиране и подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, Вие сте прав, точката влезе в дневния ред.
Има направено процедурно предложение, колеги, утре парламентарният ден да започне с т. 1, а именно гласуване на декларация на българския парламент във връзка с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. Както знаете, м. декември е обявен за месец на правата на човека.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 67, против 10, въздържали се 36.
Предложението се приема.
Има ли други процедурни предложения? Няма.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Има предложение от господин Николай Свинаров и група народни представители § 1 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД, от място ): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението се оттегля.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона и § 1 са приети.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграфът отпада.
Моля, гласувайте § 3 в редакция на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3, който става § 2, е приет.

По § 4 комисията предлага текстът на вносителя да отпадне. Също предлага и § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на параграфи 4 и 5 по вносител.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става параграф 3.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 6 по вносител е приет.
Има предложение на комисията за отпадане на § 7.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на § 7 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8, който става § 4, е приет.
Параграф 7 отпадна.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на този параграф, който става § 4.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 8 по вносител е приета.
Преминаваме към § 9 по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага този параграф да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на § 9 е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя по точка 1, буква "б" и предлага нова редакция на § 10, който става § 5.
Моля, гласувайте новата редакция на § 5. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Мисля, че правилно казах, господин Ралчев – гласуваме текста на § 10 в неговата нова редакция. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Комисията подкрепя текста на вносителя по точка 1 и предлага следната редакция по § 10, който Вие имате пред себе си в текста, а именно ...
Това е.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма нов текст!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Прав сте, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 в новия му вариант е приет.
По § 11 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
Така ли е, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, по § 10 "а" има предложение на Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, но то не е прието.
Моля, гласувайте предложението на Мая Манолова за създаване на нов § 10 "а", който комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 10, против 40, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 11. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на § 11 по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 11 по вносител е прието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция на § 12, който става § 6 по новата номерация.
Моля, гласувайте новата редакция на § 12, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 12 в новата му редакция е приет.
Има предложение от народния представител Надка Балева за създаване на нов § 12а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7. Имате текста пред вас.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Новият параграф 7 е приет.

Преминаваме към § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 8.
Има предложение на народния представител Елиана Масева, което е направено устно в пленарната зала, а то е § 13 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има и още няколко такива предложения за отпадане.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Има направени предложения в същия смисъл, но не в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, има предложение, направено от Борислав Ралчев и група народни представители за отпадане. То е аналогично с предложението на народния представител Елиана Масева.
Има направени предложения, които обаче са оттеглени.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Не е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Параграфът третира разпит чрез видеоконферентна връзка. Понеже тук изказванията бяха в посока, че ако става дума за такъв разпит в рамките на страната, то е напълно излишно, тъй като нито системата е подготвена, нито пък това трябва да се случва. Защото принципът за непосредственост е водещ.
Затова мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на НПК говорят за необходимост от разпит чрез видеоконференция на малолетни и непълнолетни - на деца, на които трябва да се спести този досег със съда и този стрес в младата им възраст. Затова аз предлагам текстът не да отпадне, а да бъде алинея последна - ал. 5, към чл. 140, вместо да бъде поправка на чл. 139. Там е мястото му.
Моля да гласуваме текстът да попадне именно в раздела, който третира разпита на малолетен и непълнолетен. Понеже има четири алинеи в чл. 140, предлагам той да бъде ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Първо, трябва да гласуваме да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, Вие всъщност аргументирахте защо предлагате да отпадне § 13.
Господин Ралчев, вероятно Вие и групата народни представители сте имали същите мотиви?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Затова, уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Николай Свинаров и група народни представители и предложението на госпожа Елиана Масева за отпадане на § 13.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 56, против 47, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Ралчев, заповядайте за процедура за прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Всъщност нека да вникнем за какво става въпрос – за нещо много елементарно. При липса на условия за видеоконференция, която е въведена в нашето право, но не за този случай, е абсолютно невъзможно да гласуваме един текст, който няма да има никакво приложение, още повече че става въпрос за едни принципи за непосредственост, които са основата на НПК. Това е основанието за нашето искане за отпадане. В този смисъл то се поддържа, струва ми се, и от други членове на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението за отпадане на § 13, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 73, против 58, въздържали се 12.
Този път предложението се приема.
По § 14 има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 9, и предлага нова редакция на този параграф.
Моля, гласувайте новата редакция на § 14.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 15 има предложение на народния представител Николай Свинаров и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 118 народни представители: за 30, против 61, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Николай Свинаров и група народни представители не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 15 по вносител.
Моля да гласуваме тази нова редакция на § 15 по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 7, въздържали се няма.
Параграф 15 по вносител в новата му редакция е приет.
Има нова редакция на § 16 по вносител, който става § 10.
Моля, гласувайте новата редакция на § 16 по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграф 16 в новата му редакция е приет.
По § 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на параграфа, който става § 11 съгласно промените и отпадането на много параграфи.
Моля, гласувайте тази редакция.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстът на § 17 по вносител е приет.
По § 18 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да отпадне.
В този контекст има и други предложения.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 18.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 5.
Предложението за отпадане на § 18 се приема.
По § 19 има доста предложения от група народни представители за отпадането му.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 19 е прието.
По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 20 и 21 по вносител.
Моля, отменете гласуването.
Моля, гласувайте предложението на господин Българинов, който предлага нов текст за § 19, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 38, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (ОДС): Уважаеми колеги, мисля че неведнъж съм казвал от тази трибуна, че по този начин оставяме 560 души професионалисти без работа. Тези хора ще продължават да си получават големите заплати, а всъщност работата, за която са назначени, няма да я изпълняват, защото не им се предоставя тази възможност. С това, което правим, ние нарушаваме конституционни права, правото им на работа, което им е дадено.
Моля да прегласуваме това предложение, което съм направил, за да могат тези хора да имат адекватна работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме повторно това предложение.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 42, против 60, въздържали се 37.
Предложението отново не се подкрепя.
Има предложение от народния представител Иглика Иванова по § 19, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 36, против 12, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Госпожо Иванова, заповядайте за процедурно предложение най-вероятно за прегласуване.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване.
Ако трябва да кажем нещата по много ясен начин, те стоят така: отнехме правомощията на следствието до степен – почти го ликвидирахме. Въпросът е, че не го заменихме с нищо, което да е в състояние да извършва тази дейност, а именно разкриване на престъпленията. Очевидно е, че не може да има нито обвинителни актове, нито присъди, ако не се разследват престъпленията.
Моето предложение е съобразено с практиката, която има в Европа – никъде, в нито една европейска страна полицията не разследва престъпления, извършени от непълнолетни. Понеже аргументите „за” и „против” са ясни, за мен обещанията, поети от едно правителство, и критичните бележки, идващи от Брюксел, не могат да тежат повече от интереса на обществото, а той е да се предотвратява, да се разследва и да се наказва тази престъпност сред младите, която за огромно наше съжаление нараства и придобива такива измерения, за които е трудно да се говори.
Не бих казала даже, че тези престъпления се извършват с животинска жестокост, защото животните убиват от нужда – да се нахранят, за разлика от тези младежи, почти деца, които извършват неописуеми, жестоки престъпления. Тях ще оставим да ги разследват и оттам нататък да ги наказват хора, които просто нямат капацитета да го правят. Всички сте наясно в какво състояние е разследващата полиция – нито хора, нито квалификация, нито материални условия към момента.
Тези престъпления ще остават неразследвани, ненаказвани и ще се увеличават – това е единственото, което ще се случи, за съжаление, ако ние не подходим държавнически по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване повторно предложението на народния представител Иглика Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 38, против 19, въздържали се 72.
Предложението отново не е прието.
Има предложение на народния представител Надка Балева по същия § 19.
Комисията не подкрепя предложението по точки 1 и 2 и го подкрепя по т. 3.
НАДКА БАЛЕВА (КБ, от място): Оттеглям го в неподкрепената му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При това положение подлагам на гласуване предложението на комисията текстът на вносителя по § 19 да отпадне.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 3.
Параграф 19 отпада.
По параграфи 20 и 21 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете и на двата параграфа така, както са по вносител.
Моля, гласувайте двата текста.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграфи 20 и 21 по вносител са приети.
Има предложение от Николай Свинаров и група народни представители за отпадане на § 22, което комисията не подкрепя. (Реплика.) – Оттегля се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 15.
Моля, гласувайте § 22.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграф 22 е приет.
Има предложения на народни представители за отпадане на § 23. Предложението на комисията съвпада с тях.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по правни въпроси за отпадане на § 23 по вносител.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 23 по вносител отпада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 16.
Моля, гласувайте § 24 по вносител, който се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 24 по вносител е приет.
По § 25 има предложения за отпадане, направени от народни представители – да не ги изброявам всичките. Това съвпада с предложението на комисията текстът на § 25 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 25 е прието.
Има предложение от Николай Свинаров и група народни представители за отпадане на § 26, което е оттеглено.
Има предложение от Елиана Масева и група народни представители за отпадане на § 26.
Вие не го оттегляте? – Не.
Комисията не подкрепя това предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Елиана Масева и група народни представители за отпадане на § 26.
Гласували 145 народни представители: за 45, против 81, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Процедура за прегласуване – заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля да подложите направеното от нас предложение на прегласуване.
Колеги, четете внимателно текстовете, които гласуваме. Нещо запразнихме и не внимаваме какво правим!
Само в изключителни случаи главният прокурор може да удължава сроковете на разследване. Тук давате възможност на главния прокурор да оправомощи прокурор от Върховната касационна прокуратура. Той може да оправомощи всички да удължават сроковете.
Нали в крайна сметка един от големите ни проблеми е срочността? Би следвало всяко едно удължаване да се гледа под лупа, а не да се даде възможност на неограничен кръг от прокурори във Върховна касационна прокуратура по тяхно усмотрение да удължават сроковете. Трябва да дисциплинираме разследването, а не по този начин да се действа.
Много ви моля, подкрепете предложението. То е абсолютно конструктивно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да прегласуваме предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за отпадане на § 26 по вносител.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 43, против 53, въздържали се 38.
Предложението отново не се приема.
Премиваме към гласуване на § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласувайте текста на вносителя по § 26, който е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 9.
Текстът на § 26 по вносител е приет.
Преминаваме към текста на § 27.
По § 27 има предложение на Николай Свинаров и група народни представители за отпадането на този текст.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елиана Масева и група народни представители – аналогично, за отпадане на § 27.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 27.
Гласуваме едновременно двете предложения за отпадане на § 27.
Гласували 121 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 41.
Предложенията не се приемат.
Сега гласуваме § 27 по вносител – комисията подкрепя текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 3.
Параграф 27 е приет.
Преминаваме към § 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 28. Гласуваме тази редакция.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложения... Има предложения и за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 28 при мен няма предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да гласуваме първо неприетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Стоилов, пред мен е текста за второ четене на законопроекта – по § 28 няма предложение за отпадане. (Шум и реплики в залата.)
Спокойно, колеги! Ще ги намерим! За съжаление, в моя доклад ги няма.
По § 28 има предложение на Николай Свинаров и група народни представители за отпадането на параграфа.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елиана Масева и група народни представители – аналогично, за отпадане на § 28, но тук е конкретизирано отпадането на т. 2.
Комисията също не подкрепя това предложение.
Тук вече е текста, който аз прочетох, че комисията подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция.
Ще предложа да гласуваме подред, понеже има нюанси в предложенията.
Първо, предлагам да гласуваме отпадането на целия § 28, внесено от Николай Свинаров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 33, против 74, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуването на второто предложение, а именно да отпадне т. 2 от § 28. То е от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов.
Моля да гласувате това предложение. То не се подкрепя от комисията – моля внимавайте, колеги!
Гласували 127 народни представители: за 34, против 51, въздържали се 42.
Това предложение не се приема.
Има процедурно предложение за прегласуване.
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Тоест молбата ми е да вникнете в съдържанието на § 19, тъй като това е един от най-опасните текстове, който легализира една дейност на българската прокуратура, която е на ръба на закона – спира наказателното производство с постановление, само и само да започне да тече нов срок за разследване. Това е една спекулация, която се извършва с цел да се докаже, че прокуратурата се вмества в законовите срокове. Сега легализираме тази порочна дейност. Тя съществува в практиката и затова не бива да се дава подобен зелен светофар на една неправомерна дейност – да се спира, само и само за да започне да тече нов срок. Защото Наказателнопроцесуалният кодекс в своите текстове казва в кои случаи може да бъде удължено разследването, по уважителни и обективни причини, дава отговори на изключителните случаи. Затова моля да прегласувате, ако обичате, този текст и да подкрепите нашето предложение той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на повторно гласуване предложението на Елиана Масева и група народни представители за отпадане на т. 2 от § 28.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 64, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 28 по вносител, който става § 19.
Моля, гласувайте § 28 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 87, против 29, въздържали се 3.
Текстът на § 28 по вносител, който става § 19, е приет.
По § 29 има предложение на народния представител Николай Свинаров и група народни представители – т. 2 на § 29 да отпадне.
Аналогично е предложението на народния представител Елиана Масева и група народни представители. Тези предложения са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 29, който става § 20.
Гласуваме новата редакция на § 29 по вносител.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
Моля за вашето внимание, колеги! По § 30, 31, 32 и 33 по вносител няма предложения. Те се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Има предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на нов § 30а.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 2, против 35, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Преминаваме към § 34.
Комисията приема по принцип текста на § 34 по вносител и предлага нова редакция на този параграф.
Моля, гласувайте новата редакция на § 34 по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 4, въздържали се няма.
Параграф 34 е приет.
По § 35 има две аналогични предложения - от група народни представители начело с Николай Свинаров и от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов. Предложенията са § 35 да отпадне и не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 41, против 51, въздържали се 43.
Не се приемат предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35 и предлага нова редакция на параграфа.
Подлагам на гласуване текста на § 35 в редакцията на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 25, въздържал се 1.
Параграф 35 е приет.
Преминаваме към § 36, който е подкрепен от комисията, и § 37, който също е подкрепен от комисията по принцип.
Подлагам на гласуване параграфи 36 и 37.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Предложението на народния представител Ненко Темелков за създаване на § 37б не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 103 народни представители: за 2, против 25, въздържали се 76.
Предложението на народния представител Ненко Темелков не се приема.
По § 38 има предложение на народния представител Диана Хитова за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Николай Свинаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегляте го.
Има предложение от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов за отпадане на § 38.
Комисията подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване отпадането на § 38, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 87, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Ралчев, заповядайте за прегласуване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Правя процедурно предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, става въпрос за това какви да бъдат компетенциите на Военния съд. Комисията в доста дебати прие това, което е отразено за отпадане. Аргументите бяха много. Най-сериозният аргумент беше, че 1996-1997 г. – за двете години, когато всъщност не съществуваха военните съдилища, е имало само две дела против полицаи. Логиката е: може ли да бъде разследван полицай от човек от съседната стая?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не се разследва така.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: На второ място, тези предложения, които са направени, свързани с държавния служител – разбирам за какво говорите, съвсем не са толкова прецизни, защото те в ДАНС и в МВР са различни.
Затова апелирам този въпрос да бъде гласуван по начина, по който беше гласуван в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие пледирате да отпадне. Това е предложението на комисията.
Поставям на прегласуване предложението на комисията за отпадане на § 38 по вносител.
Гласували 141 народни представители: за 47, против 84, въздържали се 10.
Предложението на комисията за отпадане на § 38 по вносител не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 38.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 4.
Текстът на вносителя за § 38 е приет.
Господин Атанасов, заповядайте за прегласуване.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моля да поставите на прегласуване текста.
Колеги, има 600 следователи, които получават около 2500 лв. заплата и не работят, защото така искали от Брюксел. Сега ще оставите военните съдилища без работа по същата тази логика. Не знам кой от Брюксел по какъв начин пуска тези води.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: От Страсбург.
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да ви предупредя за нещо друго. В момента пред военните съдилища има висящи няколко много интересни казуса. Единият от тях е например казусът „Чората”, другият е за Иван Иванов и т.н.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Стига манипулирайте…
АТАНАС АТАНАСОВ: Няма какво да манипулирам! Тази зала преди известно време прие поправката „Ванко 1”. Нали си спомняте? (Реплика от Татяна Дончева.)
АТАНАС АТАНАСОВ: Сега това ли правим в случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, успокойте се!
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля да се постави на прегласуване.
Дончева, ако обичаш, малко по-възпитано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване текста на вносителя по § 38.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Проблемът не е във второто, а в първото. Аз гласувам както комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 113 народни представители: за 80, против 27, въздържали се 6.
Текстът на вносителя за § 38 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, § 39 по вносител се подкрепя от комисията.
Параграф 30 е в редакция на комисията.
Параграф 31 е в редакция на комисията.
Параграф 40 по вносител се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
По § 41 има предложение на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 15, против 5, въздържали се 69.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 41 по вносител, който се подкрепя от комисията; § 42, който става § 34 в редакция на комисията; и § 35 по новата номерация в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, тъй като отпадна текстът за разпит на свидетел в страната чрез видеоконференции, моето предложение не беше гласувано. Председателят Юнал Лютфи не го подложи на гласуване. Същият този текст трябва да се възстанови на мястото на отпадналия чл. 139, ал. 8 и § 13 да бъде:
„§ 13. В чл. 140 се създава нова ал. 5:
„(5) Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел в страната може да се извърши при необходимост и чрез видеоконференция.”
Преместването на текста става в чл. 140, ал. 5. Да се запази обаче номерацията - § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Имаме предложение по § 44 във връзка с гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): С оглед на приетия § 38, мисля, че § 44, който не е подкрепен от комисията в редакцията на вносителя, трябва да бъде подкрепен от пленарната зала. Той урежда какво става с неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя. Урежда, че те се разглеждат от съдилищата, в които са образувани, а онези, които са на фаза досъдебно производство, се довършват от органите, пред които са висящи.
Предложената от комисията редакция на § 36 за изтеклите до влизането в сила на закон срокове по чл. 112 да стане ал. 3 на § 44, като § 44 - по номерация § 36 - придобие вид: ал. 1 и 2 са по вносител, а ал. 3 е по комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо ще поставя на гласуване, както го изисква правилникът, предложението на комисията, а то е за отпадане изцяло на § 44. Ако не се приеме това предложение на комисията, ще поставя на гласуване онова, което предложи госпожа Дончева - § 44 по вносител с двете алинеи и следващият § 36 да стане ал. 3 на този член.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 44 – става въпрос за висящи дела.
Гласували 97 народни представители: за 3, против 83, въздържали се 11.
Предложението за отпадане на § 44 не се приема.
Още веднъж съобщавам – поставям на гласуване § 44, както е по вносител, и нова трета алинея на стр. 24, която ни се предлага от комисията. Само че комисията го предлага в отделен параграф.
Тук ще може да стане в отделна алинея. Това няма никакъв проблем.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът е приет с три алинеи.
Следващото предложение е за отпадане на § 45. Това е предложение на комисията.
Поставям на гласуване предложението на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 45 отпада.
Преминаваме към стр. 25 – § 46, който става § 37 или съответно 36, номерацията ще бъде направена допълнително, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване този текст.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Комисията предлага § 47 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграфът отпада.
С това, уважаеми народни представители, е приет и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗАЕМ ОТ ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТ "ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НОВИ КОНТЕЙНЕРНИ ТЕРМИНАЛИ НА ПРИСТАНИЩАТА ВАРНА И БУРГАС" И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТ "ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НОВИ КОНТЕЙНЕРНИ ТЕРМИНАЛИ НА ПРИСТАНИЩАТА ВАРНА И БУРГАС".
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте, за да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, проектът е свързан с изграждането и развитието на контейнерните терминали и на прилежащите съоръжения и оборудване на двете пристанища за обществен транспорт с национално значение Варна и Бургас.
Съгласно направените проучвания и експертна оценка индикативната стойност на проекта възлиза на 54 617 млн. японски йени, разпределени по източници, както следва:
– заем в размер на 36 932 млн. японски йени;
– национално съфинансиране в размер 17 685 млн. японски йени.
Средствата от заема ще бъдат изразходвани по категории, както следва:
– строителни и драгажни работи по двата терминала – Варна и Бургас – 29 818 млн. японски йени;
– навигационно оборудване за двата терминала – Варна и Бургас – 138 млн. японски йени;
– консултантски услуги – 3586 млн. японски йени;
– лихви по време на строителството – 1742 млн. японски йени;
– непредвидени разходи – 1497 млн. японски йени;
– такса ангажимент – 151 млн. японски йени.
Средствата от национално съфинансиране ще бъдат изразходвани за:
– общи административни разходи;
– данъци и мита;
– покупка на оборудване;
– други непредвидени разходи.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. беше предвидено финансирането на проекта с държавен заем в размер до 240 млн. евро. В тригодишната бюджетна прогноза за 2009-2011 г. са заложени средства за усвояване на заема по споразумението.
Изпълнителна агенция по проекта ще бъде Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за Проект "Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас" и на Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект "Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас № 802-02-38, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2008 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Господин Танков, моля да представите становището на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК СТОЙКО ТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 15 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за Проект "Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас" и на Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект "Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви, господин Танков.
Господин Величков, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ:
„ДОКЛАД
относно Проекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” и Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас
Становището на комисията е: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно и сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” и на Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”, подписано на 29 август 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Величков.
Откривам дискусията по този законопроект. Ратификацията е свързана със срок.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, едва ли има някой в залата, който да не иска развитието на навигационната система на двете български пристанища, както и очевидно, убедени сме от трите доклада на комисията, които чухме, добрите банкови условия, доколкото можем да преценим за един такъв кредит за реализиране на тази програма.
Две неща обаче според мен не бяха казани или може би са били дискутирани, но не намериха място в докладите, а именно там където се обсъжда икономическата изгодност, доколкото успях да чуя на две места в предвиденото разпределение на средствата са предвидени непредвидени разходи, което е парадоксално, и се надявам, че е някаква грешка на изписването, защото в противен случай документът-решение на нашия парламент с доклад на Икономическата комисия, е уязвим.
Второто нещо е, че целият този проект особено, до колкото засяга Бургас, напълно се взима предвид евентуално развитие на инфраструктурата на Бургаското пристанище, съобразно това какъв подход ще се избере, когато тръгне реализацията на проекта „Бургас – Александруполис”. Ако има буй, тоест ако се строи съоръжение, където се разтоварва нефта навътре в морето – условията са едни, ако се строи, както повечето от местните хора искат – те не искат по принцип да има изобщо, но ако има, предпочитат да не е буй, а твърдо доково съоръжение, това е съвсем различно. Това усложнява изключително много самият проект. Аз бих искал някой, може би от Комисията по транспорт и съобщенията да отговори дали това нещо е взето предвид, когато в комисията е дискутирано развитието на този проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма. Поставям на гласуване на първо четене разглеждания законопроект.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Процедура!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отменете гласуването.
Господин Дилов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Господин председател, искам процедура за поименна проверка и мога да я мотивирам. Някак си изтърпяхме промяна в НПК с 60 души. Половината от нас бяха заети отвън да отговарят на журналистите защо в залата има толкова малко гласували хора.
Зададох два въпроса, които намирам за изключително важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От коя парламентарна група искате поименна проверка?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: От Парламентарната група „Движение напред”. (Смях от КБ.)
Има един български класик, който казва: „На кого се смеете? – На себе си се смеете.”
Вижте с колко души приехте промени в НПК.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нашата група е по-голяма от вашата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така е, все още. (Смях.)
Предложението за поименна проверка остава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят всички народни представители в залата.
Програмата ни е много натоварена, свързана е със срокове и трябва да приемем няколко законопроекта, но разбира се, при наличието на кворум. В противен случай и на Нова година – тук.
Моля, народните представители, които са извън пленарната зала, да заповядат в залата. Поискана е проверка на кворума.
Ще направим проверка на кворума чрез системата. Всеки да се регистрира със собствената си карта. Моля, регистрирайте се.
Регистрирали са се 124 народни представители. (Звъни.)
Моля народните представители, които влязоха в залата, да не излизат.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и правителството на Япония.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Желев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на
заем от Японската банка за международно сътрудничество за Проект
„Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на
пристанищата Варна и Бургас” и на Споразумението за заем между
Република България и Японската банка за международно
сътрудничество за Проект „Изграждане и развитие на нови
контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”

Чл. 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на заем от Японската банка за международно сътрудничество за Проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”, сключено чрез размяна на ноти на 28 март 2008 г.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас” в размер на 37 млрд. 932 млн. японски йени, подписано на 29 август 2008 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта с членове 1 и 2.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и членове 1 и 2 са приети, а с това и законът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ” АД – СОФИЯ.
Господин Цонев, заповядайте да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.

„СТАНОВИЩЕ
по Проект за решение № 802-03-22 за отмяна на Решение на Народното събрание от 2003 г. за одобряване на Стратегията за
приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, София, внесен от
Министерския съвет на 15.12.2008 г.

Комисията по икономическата политика разгледа Проект за решение № 798 на Министерския съвет от 2008 г. за отмяна на Решение № 768 на Министерския съвет от 2003 г. за приемане на Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД.
След разглеждането с 14 гласа “за” и 1 “въздържал се” Комисията по икономическата политика подкрепи Проект за решение № 802-03-22 за отмяна на Решение на Народното събрание от 2003 г. за одобряване на Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, София, внесен от Министерския съвет на 15.12.2008 г.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание следното

РЕШЕНИЕ:

за отмяна на Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, София

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 35а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

РЕШИ:

Отменя Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг” АД, София, приета с решение на Народното събрание от 10 декември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първото, което искам да кажа по повод отмяната на Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”, е, че не съм присъствал на такава комисия, поне не е обявявано заседание на комисията за разглеждане. Не знам кога и по кое време е направено това, макар че отдавна ние поставяхме въпроса за отмяната на стратегията.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че това решение е закъсняло. Това решение трябваше да се вземе още в началото на мандата, когато през 2005 г. „Булгартабак холдинг” държеше 95% от пазара на цигарени изделия в България, когато стойността на “Булгартабак” беше много по-висока вследствие на това и когато беше най-удобното време за приватизация на холдинга.
Естествено е, че ние като дясна политическа сила не можем да бъдем против приватизацията на “Булгартабак холдинг”, но все пак държим да ни се изясни от управляващите по какъв начин смятат да извършат приватизацията на холдинга – дали публично чрез борсата, или чрез търсенето на стратегически инвеститор? Ако става дума за второто, ние от опозицията се притесняваме, че надали ще намерим вече такъв стратегически инвеститор по простата причина, че мотаейки се със стратегии и със забавяне на самата приватизация, големите инвеститори купиха вече цигарени фабрики в съседните на нас страни и на тях вече им е необходим пазар, а не самото дружество.
От забавянето на отмяната на Стратегията за приватизация на „Булгартабак холдинг” и закъснялата вече приватизация, закъснялото намерение за приватизация управляващите постигат само едно: първо, загубихме над 37% от пазарния дял; второ, обезценихме предприятието; трето, опасявам се, че то ще бъде продадено за жълти стотинки.
Като народен представител от Благоевградския избирателен район, откъдето е и председателят, най-малкото се интересувам от това: целият ли холдинг ще се продава? Софийската и Благоевградската фабрики отделно ли ще се продават? Въобще каква е стратегията? От това решение не следва нищо.
Аз пак казвам, не е обсъждано на комисия, бях уведомен от господин Цонев, но най-малкото трябваше да има дебат за това предприятие, което е било лицето на България, което изнасяше и продължава да изнася цигари и на външни пазари, трябваше да има най-малкото един сериозен дебат.
По принцип ще подкрепим това предложение, но ако от страна на управляващите не отговорят на поставените въпроси, с интерес ще следим по-нататък стъпките, които ще предприемат по отношение на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Чувствам се задължен да отговоря на колегата Попвасилев, тъй като той постави точни и важни въпроси.
Първо, в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет ние приехме изваждането на „Булгартабак” от Приложение № 2 на Закона за приватизация, което е към чл. 35а и “Булгартабак” вече не е в списъка на предприятията, които са от значение за националната сигурност, тоест за него не се иска стратегия. Отмяната на това решение е вследствие, говоря чисто технологично, от това, което вече приехме.
Относно това как ще се извърши приватизацията - дали е закъсняла или не, споделям мнението, че приватизацията закъсня. Споделям също мнението, че може би това не е най-точният момент, но трябва да ускорим приватизацията, така или иначе. Стратегията, приета в един момент, в който може би е била полезна и правилна, но в този момент пречи, защото видяхме, че отделни фабрики се продават лесно. Но тъй като структурата на холдинга е много тежка, разпръсната, тромава и самият холдинг трудно може да продава, а и така беше определено - че трябваше само две от предприятията от холдинга да се продадат, ние всъщност сега предприемаме по-простичкото действие – връщаме холдинга за продажба в Агенцията за приватизация, която трябва да изработи стратегията, както за всяко предприятие изработва.
Аз мога само това да кажа на колегата, който е заместник-председател на Комисията по икономическата политика, че ще поканим агенцията в комисията, когато е готова, за да изслушаме аргументи, начина на приватизация, модела, през борсата ли, нацяло като холдинг ли, какви са мотивите и едва след това ще пристъпим към реалните действия. Така че ще следим процеса отблизо. В момента го отключваме с надежда да тръгне по-бързо. Това е всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Аз се надявам, че господин Цонев няма да забрави това и да свика комисията на среща с Агенцията за приватизация, когато се изяснява този важен въпрос. Да се надяваме, че това ще е по-скоро и ще стане ясно както на народните представители, така и на представителите на холдинга, защото ръководството трябва да е наясно с метода на приватизация и с това как ще стане тя, за да може, оставайки на пазара, да направи всичко възможно да повдигне цената на акциите на холдинга.
Казвам тези думи, защото с колегата Димитър Йорданов преди време поискахме да се разгледат в Комисията по икономическата политика два въпроса. Единият беше този за приватизацията на „Булгартабак” – това е преди 4-5 месеца, а другият въпрос беше да разгледаме разрешителните, лицензионните и забранителни режими, които съществуват и пречат на бизнеса. Имаше решение от комисията, имаше обещание от господин Цонев. Оттогава досега това не е направено и се надявам този път думите, които каза от трибуната господин Цонев, да бъдат спазени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колега, аз си държа на думата за лицензионните и разрешителните режими. За съжаление редът, по който това трябваше да стане през Министерския съвет... Повечето от министрите са представили аргументи по плана, който представихме от двадесет и няколко режима, че повечето от тях касаят директиви и регламенти на Европейския съюз. По тази причина аз съставих една работна група, в която участват и съветници на премиера, разбира се, с решение на премиера. Последното заседание се проведе във вторник под мое ръководство. Разгледали сме лицензионните и разрешителните режими в различните групи и подгрупи и имаме план за действие. Когато през м. януари бъдем готови със законодателната технология, ще ги представя в Комисията по икономическата политика. Не е свикано заседание просто защото работим по темата и ще ви информирам, когато сме готови, а не на един етап, в който не сме. Но наистина сериозно работим по темата.
Смятам, че си държа на думата и съм го доказал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Поставям на гласуване решението за отмяна на стратегията за приватизация на „Булгартабак” холдинг АД – София, както беше прочетено тук от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, решенията се приемат на едно гласуване.
Остават 14 минути до 14,00 ч., когато ще дадем почивка. Народните представители са поканени в Клуба на народния представител от министъра на финансите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще чуете, когато отидете при министъра, вероятно иска да благодари на народните представители...
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): И на председателя! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА с вносители Христина Христова и Ива Станкова и Ердоан Ахмедов.
Има ли представител от Комисията по труда и социалната политика?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
След като имаме доклада, искам да прочета само последното изречение: „В края на дискусията Комисията по труда и социалната политика прие становището да препоръча на народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят законопроекта на две гласувания в едно пленарно заседание, съобразно чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Ако тази препоръка бъде възприета, комисията предлага следния доклад за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-напред да го приемем на първо четене и после процедурата, както повелява правилникът.
Чухте доклада, който е пред вас и крайното становище на комисията по този проект за изменение и допълнение на Кодекса за труда.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Правя процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ четене в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, моля в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров и Емил Мирославов - директор на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които са против това процедурно предложение? Няма.
Моля да бъдат допуснати представителите на Министерство на труда и социалната политика в пленарната зала.
Моля д-р Адемов да докладва текстовете по законопроекта, така както са за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименование на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната окончателна редакция на § 2:
„§ 2. В Преходните разпоредби се създава § 3б:
„§ 3б. (1) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни не е изтекъл към 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 410 календарни дни.
(2) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания отпуск поради бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 1 януари 2009 г.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието.
(4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) От деня на разрешаването на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.”
Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Законът влиза в сила от 2 януари 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, обяснете защо точно на 2 януари влиза в сила законът?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Съвършено естествен въпрос, господин председател.
Първо, искам да започна с това, че нормативните документи, които се опитваме да синхронизираме сега, са три. Единият е Кодексът на труда с вносител Министерски съвет, внесен някъде през м. юни, който беше подготвен и в него текстовете, уреждащи правата на майките по отношение на майчинството, бяха регламентирани по един начин. Тоест, тези 315 дни, както беше досега по действащото законодателство.
След това на дневен ред в Комисията по труда и социалната политика и в Народното събрание дойде на дневен ред Законопроектът за бюджета на ДОО, който удължи този срок с дните до 410. И те влизат в сила от 1 януари 2009 г.
Всички тези промени са свързани обаче с уреждане на така наречените заварени положения, което правим в момента. Понеже към 1 януари 2009 г., ако така запишем датата, има две основания, които се бият помежду си, както каза вносителят, затова приемаме датата 2 януари 2009 г., която е съгласувана с Правния отдел на парламента, с госпожа Евелина Николова, с вносителите, разбира се, със специалистите от Министерството на труда и социалната политика, както и с Националния осигурителен институт. Още повече на 1 и 2 януари 2009 г. на практика Националният осигурителен институт не плаща обезщетения, тъй като плаща за пропуснати доходи от труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда има за цел да направи комплексни тези правни измерения на това, което вече гласувахме със Закона за държавния бюджет на България за 2009 г., а именно, че удължихме срока на майчинството от 315 на 410 дни.
Най-образно казано, можем да кажем, че Кодексът за социално осигуряване урежда въпроси с обезщетението за майчинство, а Кодексът на труда фактически урежда въпроса за периода по време на отпуска за майчинството.
Още една подробност е уредена, която е много важна. Знаете, че ние разширихме законодателното си по посока на хармонизацията, а именно и бащите да могат след шестия месец да ползват бащинство. И за тях беше приравнен отпускът. Преди беше от 6-месечна възраст на детето до деветия месец, каквато беше отпуската, а сега е от 6-месечна възраст до дванадесетия месец. Председателят на комисията господин Хасан Адемов изясни защо законопроектът влиза в сила от 2 януари 2009 г., а именно, за да може да отмени вече са станали промени, които са по стария режим за по-малък отпуск, да могат да се отменят и да се наложат новите отпуски от 2 януари 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по кодекса? Няма.
Уважаеми народни представители, гласувайте наименованието на законопроекта, § 1, който е по вносител и се подкрепя от комисията, § 2 в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Тези два текста заедно с наименованието на законопроекта са приети.
Поставям на гласуване „Заключителна разпоредба” с § 3: „Законът влиза в сила от 2 януари 2009 г.”.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Заключителната разпоредба и § 3 са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносители народните представители Христина Христова, Ива Станкова и Ердоан Ахмедов.
Почивка до 14,20 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Вносители са народните представители Стойко Танков и Бойко Великов.
Водеща е Комисията по правните въпроси.
Моля, председателят на комисията господин Янаки Стоилов да запознае народните представители с доклада на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Господа народни представители, пристъпваме към поредното годишно удължаване на срока за давност по отношение държавните имоти – тема, за която още миналата година бях казал, че няма да бъде решена в рамките на изтичащата и това за съжаление отново се оказа актуално.
Това е накарало и народните представители Стойко Танков и Бойко Великов да внесат Законопроект за допълнение на Закона за собствеността на 2 декември т.г.
„Редовното заседание на Комисията по правни въпроси разгледа този законопроект на 11 декември.
На заседанието присъства господин Тодор Илиев от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Стойко Танков.
Основната причина, която налага приемането му, е, че съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за собствеността давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2008 г. Целта на предлаганата промяна за удължаване с 5 години на срока за спиране на придобивната давност за държавни и общински имоти е да се осигури необходимото време на общините и държавните ведомства за обхващане и регистриране на имоти – държавна и общинска собственост. Чрез удължаване на срока съответните ведомства ще имат възможност да проведат пълна инвентаризация на имотите – държавна или общинска собственост, като по този начин ще се защити общественият интерес. В противен случай съществува реална опасност собствеността върху държавни или общински имоти да бъде придобита от трети лица на основание давностно владение.
В хода на дискусията се оформиха две становища.
Според първото предложеният законопроект трябва да бъде подкрепен, тъй като по този начин ще се защити общественият – държавен и общински интерес, и ще се даде достатъчно време на държавната и общинската администрация да извършат дължимите действия по издирване, инвентаризация и актуване на имоти – държавна или общинска собственост.
Според второто становище законопроектът не трябва да бъде подкрепен, тъй като с удължаване на срока на придобивната давност няма да се постигне целеният със законопроекта ефект и това, както и досега, не е дисциплинирало в достатъчна степен администрацията, както и не е подобрило организацията за постигането на тази цел.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 9 гласа „за”, 1 „против” и 3 „въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, внесен от Стойко Танков и Бойко Великов.”
Ако Народното събрание приеме, този въпрос да бъде не само обсъден, но и положително решен, тогава ще направя и предложенията по доклада за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
От вносителите някой желае ли да представи законопроекта?
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко – мотивите.
Целта на предлаганата промяна е да се удължи срокът с пет години за спиране на придобивната давност на държавни и общински имоти, предвидени в Заключителните разпоредби на закона, и по този начин да се осигури необходимото достатъчно време на общините и държавните ведомства за обхващане и регистриране на имотите общинска и държавна собственост.
Становището на най-сериозната група областни управители е, че докато не приключи напълно процесът за отписване на имотите в полза на общините, приватизираните предприятия и реституиращите собственици, подобряването на кадастралните карти на населените места и други не могат да се изяснят, да се обхванат изцяло и да бъдат регистрирани имотите – държавна собственост. Именно затова предлагаме този срок да бъде удължен с пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма ли по-кардинално решение?
СТОЙКО ТАНКОВ: Не мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Държавна и общинска собственост не може да се придобива по давност – и кардинално се решава въпросът.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласът „против” в Комисията по правни въпроси беше моят. Имам много, много аргументи против така предлагания законопроект, като започна от това, че той противоречи на Конституцията, която прогласява, доколкото всички ние си спомняме, равнопоставеност на различните форми на собственост, а в случая се оказва, че държавната е по-равнопоставена от другите видове собственост.
Трябва да се припомни също така, че десет години, с които разполагаше държавната и общинската администрация, се оказаха недостатъчни, за да приключи този процес. В рамките на това Народно събрание това е третият път, в който се удължава срокът на тази давност. В една държава, която претендира да е правова, седем години извънредно законодателство са твърде много.
Освен това по никакъв начин не можем да бъдем сигурни, че това ще е последното удължаване на давността. Практиката сочи, че по един и същи, доста обиден всъщност за Народното събрание маниер в края на годината ние сме поставени пред свършени факти. Нямаме време нито да поискаме някакви допълнителни сведения, които да мотивират едно такова наше решение, а просто трябва да го направим.
Аз бих попитала вносителите на този законопроект, по-точно тези, които стоят зад тях: що за мотиви са изложени? Извинявайте, колеги, но мотив, че държавата трудно комуникирала с кадастъра, е просто абсурдно да се излага. Чий е кадастърът? Да не е мой, да не е някого от вас, та държавата трудно комуникира с него?
Какво да говорим за приватизацията? В България приватизацията тече 20 години. След като се правиха правни анализи за всяка приватизация, след като имаше купища държавни чиновници и агенции, които контролираха процеса преди, по време и след, в един момент сега се оказва, че, видите ли, не се знае какво се е продавало. Това значи, че цари пълен хаос и този хаос няма да се преодолее за пет години.
Ако наистина искаха да ни убедят, че се защитават държавните интереси и че този нов мораториум е необходим, да си бяха направили труда да дадат някакви цифри. Примерно, че за първите десет години, когато е текла тази законна давност, са разгледани, описани, отписани, актувани, деактувани еди-колко си хиляди имота. В първата година, в която продължихме мораториума - още толкова хиляди, във втората – още толкова хиляди. Понеже остават още няколко пъти по няколко хиляди, това налага продължаване на този срок. Нищо такова няма.
Мотивите - освен всичко друго, признавам откровено, че на първи прочит просто бях дълбоко потресена. Излиза, че една огромна тълпа алчни граждани чакат само да изтече давността, за да заграбят държавните имоти. Такова отношение е просто абсурдно, просто немислимо.
В доста по-важни закони решихме, че ще спрем на принципната позиция законодателят да не си променя веднъж изразената воля в зависимост от желанието или нежеланието на изпълнителната власт да извърши това, което е длъжна по закон.
Сега изведнъж ние напускаме този принцип – отново за пореден път. Тук се поставя един логичен въпрос: докога? Казвате – общественият интерес. Кое е по-важното – интересът на няколко хиляди чиновници, които безметежно година след година ще прехвърлят преписките, или интересите на няколко десетки хиляди граждани, които в продължение на 15-20 и повече години съвсем съвестно са стопанисвали, обработвали и поддържали тази собственост?
Ако съм съсобственик с държавата с по 50%, досега държавата щеше да придобие моята част по давност, но аз държавната собственост и в следващите пет години, и още кой знае колко след това, няма да мога. За каква равнопоставеност говорим в случая? Къде тук са държавните интереси?
Без да имам някаква особена надежда, че ще променя предварителната нагласа, все пак ми се струва, че е редно да се помисли по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Да чуем проф. Герджиков какво ще ни каже за придобивната давност.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Аз подкрепям принципно това, което чух от госпожа Иглика Иванова, като имам предвид, че Народното събрание прояви разбиране преди две години и наложи мораториум върху изтичането на давността, 10-годишната давност с една година – това беше 2006 г.
През 2007 г. възникна същият проблем – Народното събрание отново прояви това разбиране. Аз собственоръчно и двата пъти съм подкрепял такъв законопроект с вярата, че подкрепям нещо, което е в държавен интерес.
Но сега, когато вече за трети път се поставя същият въпрос, нерешен толкова години, това вече прилича на една индулгенция към изпълнителната власт. Аз не знам докога ние ще даваме такава индулгенция на изпълнителната власт - непрекъснато да отлагаме да си свърши работата и тя да разчита на нас, че можем да го правим безкрайно. Смятам, че това е дори вече подигравка с правото. Затова аз лично не бих могъл да подкрепя такъв законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Вие може да имате други аргументи – проф. Герджиков изходи от други съображения. Тук няма непротивоконституционност – поне не чухме такъв аргумент. След като и два пъти се е подписал практически за същото нещо, значи не е противоконституционно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Аз дори ще бъда много благодарен, ако Вие – за трети път се обръщам и използвам този прийом спрямо Вас – слезете тук, на моето място, и кажете Вашето мнение по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А-а, тъкмо съм седнал на този стол, не слизам долу. (Весело оживление.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Разбрах. Не искам да седна на Вашия стол, не искам. Само Вие да слезете малко да поговорим на тази тема. (Весело оживление.)
По понятни съображения след проф. Герджиков аз не мога да говоря по този въпрос – по тезата, която изложих. Разбира се, че е абсолютно прав.
Искам да ви обърна внимание, че тук става въпрос да узаконим мързела и некадърността.
В комисията помолихме представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни каже за какво става въпрос. Навремето, когато за пръв път се постави тази тема и, за срам на всички нас, които гласувахме тогава, проявихме разбиране, но резултатът се оказа изцяло негативен.
Нали забелязахте, че в крайна сметка продължението е за пет години? Защо да не бъде за десет? Не може така - някои хора да си играят с правото, които искат да узаконят собствения си мързел, собствената си некадърност за това да подредят една служба.
Когато ние казахме: дайте ни данни дали става въпрос за един имот, за 20 имота и по съответните области, се оказа, че в тази сфера работят 8 души и категорично нямат представа за какво иде реч!
Тогава питам: с тези 8 души пет години дали ще стигнат? Няма да стигнат, и 50 няма да стигнат. Затова има неща, както се казва “бива, бива, ама бивол курбан не бива”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността на първо четене с вносители народните представители Стойко Танков и Бойко Великов.
Гласували 108 народни представители: за 70, против 28, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура е за прегласуване.
Аз мислех да се изкажа, но аргументите, които проф. Герджиков, господин Ралчев и колежката от БСП изложиха, мисля, че бяха достатъчно силни и мотивирани, за да дадат стимул на пленарната зала да отхвърли това предложение.
Извинявайте, обидно е Народното събрание да опира пешкира за несвършена работа от областни управители. Обидно е, колеги! Между вас има и народни представители, които са били и кметове, и областни управители. Те знаят за какво иде реч.
Колко години? Дайте поне да закрием ... Да кажем, че няма срок, мораториумът е вечен, няма да има разлика между държавна, общинска и частна собственост, да се върнем към 1996 г., когато беше приет закона и всичко ще е наред.
Никой не дава документиращи факти, от които да се разбере за какво става дума. Колегите го казаха. И ние с лека ръка приемаме, защото от Министерството на регионалното развитие и благоустройството някой чиновник ни казва: „Дайте да увеличим срока, защото изтича и тази година”. Ама, да ни кажат какво са направили, колко такива обекти през тези три години са идентифицирали. Това са 10 плюс 3, 13 години! Тринадесет години малко ли са за една държава, за да си свърши работата? Колко трябва да бъдат тези години – 23, 300? Колко? И ние с лека ръка тръгваме и се съгласяваме. Просто не знам!
Всички имат опит – и от опозицията, и от управляващите. Били сте областни управители, били сте кметове, знаете за какво става дума и сега с лека ръка удължаваме едни срокове и то на 5 години. Защо 5, а не 8? Дайте 10 да ги направим, 20 да ги направим, белким някой си свърши работата и след 20 години, които са останали тук да кажат: „Е, свършихме една добра работа за държавата!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, поставям втори път на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 83, против 27, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Имате думата за процедура.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Предлагам законопроектът да бъде гласуван на второ четене. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има такава процедура.
Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Ралчев, заповядайте.
Кой ще се изкаже – господин Моллов или господин Ралчев? Хайде, нека да е господин Ралчев, защото Вие се изказахте. Нека да дадем думата на този, който иска. (Реплики.) Добре, добре!
Има обратно процедурно предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Имам обратно процедурно предложение поради това, че когато в комисията разглеждахме тези проблеми задължихме представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да представи статистически данни по този въпрос. По този начин няма да можем да ги получим. (Народният представител Пламен Моллов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Два пъти не може да се прави предложение за обратна процедура.
Добре знаете, че има едно процедурно предложение и едно обратно процедурно предложение. Знаете и не мога да Ви дам думата. (Реплики.)
Добре, господин Моллов! Аз нарушавам правилника, давам Ви думата, да кажете още аргументи. (Реплики.)
Е, сега защо да изостряме допълнително атмосферата?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Правилникът ни е ясно разписан, колеги. Когато няма спор по един законопроект, тогава той може да мине на второ четене. Това се прилага изключително в случаите на ратификационни закони. Вие много добре знаете това.
В момента се правят четири изказвания, които отричат философията на това, което е внесено, а Вие искате да мине и на второ четене. Извинявайте, но това просто правилникът не го позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Длъжен съм да поставя на гласуване процедурното предложение.
Правилникът позволява по изключение двете четения да бъдат на едно заседание, правили сме го не само по законите за ратификация, но и по други закони. Разбира се, сега залата ще реши.
Гласувайте процедурното предложение на господин Танков за преминаване и към второ четене.
Гласували 115 народни представители: за 78, против 35, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Кътев, заповядайте. Единствено можете да направите процедура за прегласуване.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Господин председател, правя предложение по начина на водене – не за прегласуване, защото Вие превишавате правата си като председател и нарушавате правилника, който е приет в това Народно събрание.
Не можете да убедите никого, че един законопроект, толкова важен за държавата, може да бъде претупан за 10 минути при положение, че имаше изказвания както от Парламентарната група на БСП, така и от НДСВ, от БНД, а сигурно и други колеги биха искали да се изкажат, но не се изказаха. И Вие казвате, че веднага може да бъде гласуван и на второ четене.
Това че колеги, които са искали може би да вкарат този законопроект, са се забавили във времето и не са преценили, че няма такава възможност, Вие сега го прекарвате да бъде гласуван по един необоснован начин. Просто не е нормално.
Парламентарната група на НДСВ ща направи съответния извод по този повод. Ще предприемем стъпки, които преценим, че са най-удачни.
И все пак предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, позволете ми да не приема Вашите възражения.
Народен представител направи процедурно предложение. Длъжен съм да го поставя на гласуване. (Народният представител Пламен Моллов иска думата.)
Нямаме право, господин Моллов. В процес на гласуване сме. Гласувахме първия път, направено е процедурно предложение за прегласуване, поставям на гласуване втори път процедурното предложение да се премине към второ четене относно Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността.
Моля, гласувайте, а залата ще реши дали ще преминем или няма да преминем към второ четене.
Гласували 118 народни представители: за 85, против 31, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Сега желаете процедура или нещо друго?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на парламентарната група искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Петнадесет минути почивка – това значи до 15,05 ч.
Добре, почивка до 15,05 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители да заповядат в пленарната зала – продължаваме пленарното заседание.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси да докладва законопроекта на второ четене.
Господин Моллов, заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! От името на парламентарна група, господин председател, Ви предлагам настоятелно да отмените последното гласуване, като Ви цитирам съдържанието на чл. 67, ал. 2 от правилника, по който работим.
Тази алинея гласи: „Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.”
Такива бяха направени - не само предложения за допълнения и изменения, на практика беше отхвърлен по същество. В този смисъл смятам, че има нарушение на правилника и Ви призовавам да се съобразите с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, бяха изказани мнения против законопроекта, но не бяха направени предложения за някакви изменения и допълнения по текста. Ако се направят сега, ще ги подложа на гласуване. Това, което Народното събрание с гласуване е приело, аз не мога да го отменям.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Но това, което е в противоречие с правилника, как не може?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура.
Процедурата беше към мен, не към парламента.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Тъй като законопроектът е изключително кратък – от един параграф, в случая не бяха направени предложения за изменението на този параграф, а бяха изразени несъгласия по принцип с приемането на този законопроект, което е съвсем различна хипотеза. Естествено че тези, които са били против приемането на този законопроект на първо четене, ще гласуват „против” и на второ четене, но не ставаше дума за конкретни предложения, които да бъдат внесени в процедура между първо и второ четене. Така че формално всеки е свободен както на първо, така и на второ четене да гласува „за” или „против”. В крайна сметка се взема решението на пленарната зала. В този смисъл няма никакво нарушение на процедурата.
Що се касае по същество, за всеки юрист е ясно, че законопроектът следва да бъде приет сега или след това той просто губи смисъл. Тоест волята на мнозинството, което е за приемането на този законопроект, би била опорочена, ако това не се случи в рамките на тази пленарна сесия.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Обратна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, не мога да Ви дам думата, господин Кътев. Не е обратно процедурно. Господин Моллов направи процедурно предложение, госпожа Манолова направи обратно процедурно предложение.
Ако Вие имате друга процедура, заповядайте. (Шум и реплики.)
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): По-спокойно малко!
На всички вас, колеги, и на Вас лично, господин председател, Ви е ясно, че на първо четене се говори принципно за приемане или отхвърляне на един законопроект, а предложения по текстовете се правят между първо и второ четене. Има ли някой в тази зала, на който това да не му е ясно? Има ли?
Манолова, ясно ли Ви е това, или не Ви е ясно? Че предложения се правят между първо и второ четене. Имаше четири изказвания, които отхвърлиха законопроекта, а вие насилствено искате да го наложите. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Не забравяйте, че над мнозинството в тази зала има и Конституционен съд, който бди дали се спазва процедурата.
Господин председател, не тълкувайте Евангелието по Ваш си начин. В правилника ясно е записано какво се прави. Няма такава хипотеза и Вие сте длъжен да отмените това гласуване. Ако не искате, след това ще го отмени Конституционният съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие повтаряте едни и същи аргументи.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Малки ли са тези аргументи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Според мен, първо, няма нарушение на чл. 67, второ – не мога да отменям това, което залата е решила, и трето – десетки пъти се е правило не само със закони за ратификация, но и с други закони. Десетки са случаите, не е само в това Народно събрание. Ако имам утре време, ще ви посоча поне сто примера от предните и от днешното Народно събрание.
Господин Стоилов, заповядайте, докладвайте, залата ще решава.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, ние можем да се съобразим, ако има предложения от залата, след принципното гласуване на законопроекта за срока, с който да се удължи течението на давността. Този въпрос беше обсъждан и в комисията.
Затова ви предлагам заглавието на законопроекта да бъде: „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността”.
„Параграф единствен. В § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността думите „31 декември 2008 г.” се заменят с „31 декември 2011 г.”
Тоест в комисията надделя становището, че пет години са твърде продължителен период, който няма да мобилизира администрацията, за да завърши работата, която й се възлага, а и с необходимостта да се подобри цялостната й организация този въпрос може да бъде приключен в предвижданите три години.
„§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2008 г.”
Това е необходимо да се добави, тъй като не знаем кога ще бъде публикуван законопроектът, така както беше и при миналогодишното удължаване на срока.
Това са предложенията, които са направени и в комисията, които предлагам на вашето внимание за второ четене. При това положение трябва да се създаде Заключителна разпоредба, за да влезе в нея параграфът за влизането в сила на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кътев.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Той се е изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега сме на второ четене и всеки народен представител има право в рамките на 5 мин. да вземе отношение по законопроекта.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато една порочна практика започне с порочност, тя продължава да бъде порочна. В момента председателят на Комисията по правни въпроси ад хок дава устни предложения в залата, които не са гледани в комисията, не са обсъдени и се правят в ход.
Моля да прекъснем този дебат, за да се уточнят нещата. Има още два дни до края на парламентарната сесия. Тоест предлагам да се отложи гледането, да се направят консултации и нещата да се сведат в рамките на правилника. Иначе отиваме към други неща. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложенията са писмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно уточнение. В доклада на Комисията по правни въпроси, който е раздаден на народните представители и който е от 12 септември т.г., има текст, който беше прочетен от Янаки Стоилов и който се различава от текста на вносителите. Предполагам, че сте го получили.
Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Олимпи Кътев, което е въз основа на чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по Закона за допълнение на Закона за собствеността.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 38, против 95, въздържали се 11.
Това процедурно предложение не се приема.
Има думата за изказване господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Тази заран председателят на Народното събрание каза, че по време на пленарно заседание не могат да заседават комисиите на Народното събрание. В момента Комисията по гражданското общество и медии на господин Иво Атанасов е свикана на заседание. Моля Ви да се разпоредите и да отмените това заседание. Защото иначе говорим едно, а вършим друго зад кулисите. Става абсолютна боза!
Моля, отменете това заседание. Не е редно да се правят тези неща по този начин.
Второ, предлагам да се спрат разискванията по тази точка, защото нещата са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на мен не ми е известно, че комисия е свикана и заседава по време на пленарното заседание. Правилникът категорично забранява това. Многократно сме го заявявали. Затова от тази трибуна, заедно със заместник-председателя Юнал Лютфи, призоваваме веднага да се прекратят всякакви заседания на всякакви комисии! Работата на Народното събрание е тук, в пленарната зала! (Ръкопляскания.)
Направено бе процедурно предложение от господин Костов. Господин Костов, моля Ви да не го подлагам на гласуване. Ако отнемем и възможността на народните представители да се изкажат, мисля, че това ще бъде прекалено. Нека да дадем възможност поне на няколко народни представители, ако желаят, да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но ако има нови аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се! Тук могат да се предлагат съответни текстове, не само за отпадане. Може за дата, за влизане, за редакционни предложения.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, имам предложение за редакционна промяна на текста. Предложението на вносителя е за пет години. Мисля, че комисията беше гласувала предложението да бъде за три години. Въпросът за мораториума обаче повдига много други въпроси, които бяха засегнати на заседанието на парламентарната комисия. Тъй като нямаме време, а предложението е такова, че трябва да се гласува между първо и второ четене в рамките на едно заседание, моето предложение е удължаването на мораториума да бъде в рамките на един месец и въпросът за продължаването на мораториума да бъде обсъден, включително с възможност за предложения между първо и второ четене, тоест онова, което правим днес, да премине през нормална законова процедура.
Ще повдигна още веднъж въпроса за това, защото е ясно, че докато няма конкретни организационни мерки, които трябва да се вземат от правителството за преодоляването на проблема с актуването и деактуването на държавните имоти, с решаването на проблема и по отношение на давността за общинските имоти, ние ще продължим периодично – и в следващия парламент, а вероятно и в по-следващия парламент, да удължаваме този мораториум без всякакво основание.
Затова моето предложение е мораториумът да бъде един месец и дебатът да бъде съществен, проведен в рамките на януари 2009 г., с време да има възможности за предложения между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, в момента сме на второ четене. Разбирам Вашето предложение в смисъл думите „31 декември 2008 г.” да бъдат заменени с „31 януари 2009 г.”. Такова ли е Вашето предложение?
ЯНИ ЯНЕВ (слизайки от трибуната): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми народни представители, има едно направено предложение.
Най-напред ще гласуваме предложението на господин Янев – думите „31 декември 2011 г.” да бъдат заменени с „31 януари 2009 г.”.
Така ли е, господин Янев?
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на господин Янев.
Гласували 158 народни представители: за 35, против 96, въздържали се 27.
Това предложение не се приема.

Уважаеми народни представители, първо ще гласуваме наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността”.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Поставям на гласуване § 1 така, както ни се предлага от комисията, „Заключителна разпоредба” – § 2, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността.

Преминаваме към точка пета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ, приет на първо четене на 11 декември 2008 г.
Господин Гъндев, заповядайте да представите Доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, предлагам да допуснем в пленарната зала Стана Христова от Министерството на транспорта и Тодор Бобев – главен секретар в „Български пощи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете двамата представители на изпълнителната власт в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и текстовете на параграфи 1, 2, 3 и 4 – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 20, въздържал се 1.
Наименованието на закона и параграфи 1, 2, 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията предлага § 5 да придобие следното съдържание:
„§ 5.В чл. 13 се правят следните изменения:
1.Точка 2 се изменя така:
„2. заедно с принципала на основния пощенски оператор представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури на органите за регламентиране и координация на пощенските услуги;”.
2. Точка 4 се изменя така:
„4. осъществява дейности, свързани с:
а) анализирането и прогнозирането на пощенския сектор;
б) издаването, пускането и изваждането от употреба на български пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати;
в) евроинтеграцията в областта на пощенските услуги.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, всъщност текстът на § 5 – по вносител, е абсолютно същия, който се подкрепя от комисията, но тя предлага към този параграф да се създадат още две точки. Нали така?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Да, точки 1 и 2 съответно с букви „а”, „б” и „в”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 5, както ни се предлага от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията предлага § 6 на вносителя да отпадне, поради отразяване на текста на систематичното му място в § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложението на комисията за отпадане на § 6? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 4, въздържал се 1.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията предлага § 7 да придобие следното съдържание:
„§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „или на част от нея” се добавя „и операторите на неуниверсални пощенски услуги”.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Изискванията за пощенската сигурност се определят с наредба на Държавна агенция „Национална сигурност”, съгласувано с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения.”
3. Досегашната ал. 2 става съответно ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 7, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
Параграф 8 и § 9 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте § 8 и § 9.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията предлага § 10 да придобие следното съдържание:
„§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. изпълняват изискванията за пощенската сигурност и гарантират сигурността на пощенската мрежа;”
2. Точка 5 се изменя така:
„5. създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” и доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите за дейността им технически устройства и софтуер или осигуряват ползването на такива ресурси на други пощенски оператори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 10, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Предлага се § 11 да отпадне. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията предлага § 11 на вносителя да отпадне, поради отразяване на текста на систематичното му място в § 10, със съответната преномерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ги преномерираме, това го отразихме.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 отпада.
Параграф 12 е по вносител; § 13 по вносител, който става съответния параграф по новата номерация.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Комисията подкрепя текста за § 14, който става съответния параграф по новата номерация, и предлага да се създаде „Допълнителна разпоредба” със следното съдържание:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Този закон въвежда разпоредбата на Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността относно продължаването на срока на резервирания сектор за доставчика на универсалната пощенска услуга до 31 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това е приет и на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.

Следващият закон по програмата е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Джафер.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да допуснем в пленарната зала д-р Емир Райнов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, както и д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете представителите на изпълнителната власт в пленарната зала.
И така, да започнем с доклада.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, ще ви представя доклада на комисията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия, № 802-01-64, внесен от Министерския съвет на 12 август 2008 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по здравеопазването на свое редовно заседание, проведено на 11 декември 2008 г., разгледа горепосочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на второ гласуване следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия (обн., ДВ...)”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Когато производителят и нотифицираният орган, определен по реда на Глава четвърта, имат различни становища при прилагането на класификационните правила по ал. 3, Изпълнителната агенция по лекарствата взема решение. Когато прецени, че е необходимо и при наличие на условията по чл. 6а, т. 1 или 2 Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя мотивирано искане до Европейската комисия за предприемане на необходимите мерки.”
2. В ал. 5 думите “изготвя официалната държавна позиция с” се заличават и думата “която” се заменя с “което”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. В чл. 5, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се поставя точка и запетая и се добавя “преценката дали даден продукт попада в приложното поле на този закон или в приложното поле на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се извършва въз основа на основното предназначение на продукта;”.
2. В т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “с изключение на медицински изделия по чл. 3, т. 3”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “регистрира медицински изделия” се заменят с “извършва регистрация”.
2. Точка 10 се изменя така:
“10. създава и поддържа регистрите по чл. 31, ал. 2, чл. 58, ал. 1 и чл. 81.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 5 и 6 са по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 6, както ни се предлагат от комисията, респективно от вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
“§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “или от упълномощения му представител” се заличават.
2. Създава се нова ла. 3:
“(3) Производителят може да възложи на упълномощения си представител да приложи процедурите по оценяване на съответствието, определени в наредбите по чл. 18.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Когато процедурите, определени в наредбите по чл. 18, изискват намесата на нотифициран орган по чл. 64, ал. 2, производителят или упълномощеният му представител в случаите по ал. 3 възлага на избран от него нотифициран орган да изпълни приложимите за вида на изделието процедури в рамките на компетентността му.”
4. Досегашната ал.4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите “медицински изделия” се добавя “по чл. 2, ал. 1, т. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 са по вносител.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 14 включително.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15:
“§ 15. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “производителят на изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3” се заменят с “производителят на изделия по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3”.
2. В ал. 3 изречение първо и второ думите “и 4” се заличават.
3. Алинея 4 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16:
“§ 16. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “диагностично медицинско изделие ин витро” се заменят с “ин витро диагностично медицинско изделие”.
2. В ал. 4 думите “Медицинско изделие ин витро” се заменят с “Ин витро диагностично медицинско изделие”.
3. Алинея 5 се отменя.
4. В ал. 6 думите “ал. 1, 3 и 5” се заменят с “ал. 1 и 3”.
5. В ал. 7 се правят следните изменения:
а) в текста преди т. 1 думите “ал. 1, 3 и 5” се заменят с “ал. 1 и 3”;
б) точка 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Има предложение от народния представител Борислав Великов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 18а, който става § 19:
“§ 19. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. (1) Държавата регистрира максимални цени на дребно за продажбата на медицински изделия – апарати и уреди по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби.
(2) Условията и редът за регистрацията на цените по ал. 1 се определят в наредба на Министерския съвет, приета по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на икономиката и енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за: § 19, който става § 20; § 20, който става § 21; § 21, който става § 22; § 22, който става § 23; § 23, който става § 24; § 24, който става § 25; § 25, който става § 26; § 26, който става § 27; § 27, който става § 28; § 28, който става § 29; § 29, който става § 30.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 30 включително.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, от § 29, който става § 30, до § 39, който става § 40, всички текстове са по вносител и се подкрепят от комисията.
Поставям на разисквания, разбира се, ако има желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите до § 40.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По следващия параграф има предложение на Руденко Йорданов, което е прието.
Сега преминаваме към § 40, който трябва да стане § 41, струва ми се.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: По § 40 има предложение на Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението и текста на вносителя по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 40, който става § 41.
„§ 40. В чл. 93 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато при проверката на техническата документация по чл. 14, ал. 1 и на декларацията за съответствие по чл. 91, ал. 4, т. 1 възникнат съмнения, че изделието не съответства на съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 18, лицата по чл. 86, ал. 2 взимат образци или проби от изделието за изпитване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пишете, че става 42, а пак пишете 41.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 42:
„§ 41. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„Чл. 99. (1) Министърът на здравеопазването по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, когато това е в интерес на общественото здраве и/или се налага за изпълнение на националната здравна политика, може със заповед временно да:
1. забрани пускането на пазара и/или пускането в действие;
2. забрани разпространението, или
3. ограничи обхвата на действие, или
4. наложи допълнителни изисквания за пускането на пазара и/или пускането в действие на даден вид изделие или група изделия.”
2. В ал. 2 след думата „членки” се добавя „и регулаторните органи на държавите от Европейското икономическо пространство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, следващите параграфи – да не ги изброявам, до § 49, който става § 50, на стр.18, тоест, до Заключителните разпоредби, са по вносител и се подкрепят от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители, по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите до § 50.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: „Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едното е оттеглено, другото е прието...
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Така е.
„§ 51. Министерският съвет в срок до шест месеца от влизането в сила на закона приема Наредбата по чл. 30а, ал. 2.”
Комисията предлага да се създаде § 49б, който става § 52:
„§ 52. Министърът на здравеопазването в срок до два месеца от влизането в сила на закона приема наредбата по чл. 32а.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 53.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51, който става § 54:
„§ 54. Разпоредбите на § 1, т. 1, параграфи 2, 5, 8, 10, 15, 16, точки 3-5, параграфи 17, 18, 20-27, 31, 45, 47 и 50, т. 1, букви „а” – „в” и т. 2 влизат в сила от 21 март 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много интересно защо.
Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: В съответствие с директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Толкоз много бързаме, а да влезе в сила след година и половина?
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Трябва да се изработят наредбите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да бяха ги изработили тези наредби...
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия.
Днес отхвърлихме доста работа, дано да е полезна.
Беше направено предложение от господин Моллов за удължаване на работното време с два часа. Народното събрание с гласуване удължи това работно време. Сега е 16,02 ч. Господин Моллов обаче направи и друго предложение за спиране на часовника.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Него самият го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали го има или го няма, това предложение беше направено.
Разбира се, спирането на часовника не е процедура по правилника, но е традиция понякога да правим това в българския парламент, и не само в този, а и в предните парламенти сме го използвали.
Предстои Законът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Имаме два варианта, ако гледаме точно: или утре сутринта да започнем с този закон, или сега да започнем с част от него, защото с господин Стоилов говорихме преди това, той има възможност до 16,30 ч.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! В съответствие с гласуваното предложение мисля, че ще бъде добре да използваме следващите няколко минути, за да ви представя допълнителния доклад на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, който тук не е четен в залата и утре да продължим с него, така че, ако по тези въпроси има време до 16,30 ч. за някои становища, те също да бъдат чути и утре, след като се приеме декларацията във връзка с годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, да продължим с представянето на текстовете на целия доклад, обсъждането и гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че има общо съгласие.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Допълнителният доклад е изготвен от комисията, както ние поставихме въпросите. Искам да обърна внимание, че в него тези въпроси могат да се смятат с открит отговор, защото имаше обща воля в членовете на комисията дискусионните въпроси да бъдат поставени, а позицията по тях да се формира в самата зала.
Предлага се да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 2, ал. 1 думата „български” се заличава и накрая се добавя „съгласно българското законодателство”.”
Предлага се да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Български граждани” се заменят с „Гражданин с избирателни права, съгласно българското законодателство”.
2. Алинея 2 отпада.”
Предлага се да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 9, ал. 1 се изменя така:
„(1) Не могат да членуват в политическа партия наборните и кадровите военнослужещи, служителите в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, следователите, прокурорите, съдиите, служителите в дипломатическата служба, както и други лица, за които със специален закон е забранено членство в политическа партия”.”
Предлага се да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 10, ал. 1 думите „Български граждани с избирателни права” се заменят с „Граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство”.
Предлага се да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 11, ал. 1 думите „Български граждани с избирателни права” се заменят с „Граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство”.
Предлага се да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 12, ал. 2 думите „Български граждани” се заменят с „Граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство”.”
Предлага се да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 15, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 4 думите „Български граждани” се заменят с „Граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство”;
б) точка 7 се отменя;
в) в т. 8 думите „и 7” се заличават.”
Параграфи от 1 до 7 от основния доклад на комисията съответно се преномерират.
Искам да дам информация, тъй като тези няколко параграфи поставят един и същи проблем. Всички вие знаете, че в няколко от избирателните закони – тези, които са за местните избори, за избиране на представители на България в Европейския парламент, ние при определени условия даваме възможности и на граждани на Европейския съюз да участват в тези избори. След като участието в изборите е най-интензивното политическо право, с оглед на това предлагаме на вашето внимание да се обсъди възможността тези граждани, които са придобили избирателни права, не само български, да участват в избори в България, да могат да членуват и в български партии. Това са всички тези изменения в различните редакции, които те засягат.
Има още един въпрос, който обаче няма да бъде забелязан вероятно от мнозина. Той е във връзка с изискването за учредяването на партии. Тъй като при нас се изисква това да бъдат 50 души, които да инициират създаването на партия, тя да има 500 учредители, които на събрание са взели съответното решение и са приели необходимите документи, след това да бъдат събрани 5 хил. подписа на членове на партията преди нейната регистрация. Този въпрос също може да бъде обсъждан – дали да се промени числеността на тези, които трябва да заявят в началото своята подкрепа за партията, дали да съществува въобще изискване за 5 хил. души след преминаване на учредителното събрание.
Това са двата въпроса, които дотук се третират.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
“§ 18. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34, ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4 или не изпълнява задължението си за създаване и водене на публичен регистър, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Лице от политическа партия, което възпрепятства извършването на одит от Сметната палата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
2. Алинея 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по докладваните текстове.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Имам две кратки предложения. В § 3 предлагам да отпадне думата “наборните”. Защото вече наборна служба.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма у нас.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да, за небългари.
Оттеглям предложението си.
По отношение на § 18, считам, че размерът на санкцията е изключително нисък и предлагам да бъде завишен, поне петорно. Най-малкото да може да бъде изравнено по размер санкцията на политическа партия с такова лице, което препятства по ал. 2 извършването на одит. Предлагам размерът да бъде от 5 до 10 хил. лв. по ал. 1. Става въпрос за хипотезата, когато политическа партия не представи в срок финансов отчет. Да стане от 5 хиляди до 10 хиляди.
А хипотезата, когато партия не представи финансов отчет и декларация по чл. 34 или не изпълнява задължението си за създаване и водене на публичния регистър, според мен предложените размери, не искам да кажа, че са смешни, но са твърде ниски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да бъде ясно, по ал. 1 или по ал. 2 е предложението Ви?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За ал. 1.
ИЛКО ДИМИТРОВ: От 5 до 10 хил.лв.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По ал. 2 е за отделно лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е по ал. 1, по ал. 2 нямате предложение.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, предполагам, че за всички е ясно, че този допълнителен доклад беше във връзка с изразеното становище от Венецианската комисия с конкретни препоръки по отношение на някои от текстовете, които ние разглеждахме за промени в Закона за политическите партии. Аз си мисля, че в основната си част препоръките, които бяха направени, са основателни. Това е именно в частта, отнасяща се до възможността на чужди граждани, на които ние предоставихме конкретни права със Закона за чужденците и конкретно след присъединяването на България към Европейския съюз, уравняването на статутите на българските граждани с тези в чужбина и с присъствието на чужди граждани в България – членове на Европейския съюз, да имат идентични права. Щом като допуснахме възможността те при определени условия да участват в избори, както и да имат активно и пасивно избирателно право, напълно нормално е да бъде предоставена възможността за тяхното участие в политическия живот на България в рамките на политически партии, чрез които се осъществяват и основните политически права. Така че в тази част предложенията аз смятам, че трябва да ги подкрепим.
Бих ви обърнал внимание на предложенията, разисквани в комисията, във връзка с учредяването на политически партии и тези прагове, които съществуват в момента – това, което съществува в момента в нашия Закон за политическите партии, а именно да имаме минимум 50 български граждани като учредители. Това вече няма да бъде изискване само български граждани, да имаме 50 български граждани като инициатори, 500 като учредители и за да може да се извърши регистрацията на политическата партия, да имаме минимум 5000 членове на партията, които да са се подписали и съответно протоколите да бъдат внесени в съда и да бъде извършена регистрацията.
В тази насока коментарът, който беше направен в експертните становища, които получихме от Венецианската комисия, е за това, че създаваме прекалено висок праг по отношение на възможността да бъде учредена политическа партия с оглед на тези 5000 души задължителна членска маса, която трябва да има, за да може да се регистрира партията и идеята, че с оглед Хартата за правата на човека формите на гражданската активност, на участията на гражданите в обществения живот и възможността да бъдат регистрирани политически партии и неправителствени организации, трябва да имат един приблизителен параметър на възможност за учредяване на такива юридически лица и да не се слагат високи прагове.
От тази гледна точка едно от предложенията, което беше разисквано в комисията, е тези 5000 подписа членска маса да отпаднат. Но на мен ми се струва, че е прекалено бързо да преминем към едно такова решение. По тази причина предложението, което правя пред вас, е в частта по § 7 - да предвидим други числа по отношение на възможността за иницииране, учредяване и брой членска маса, като същевременно се съобразим до известна степен и с препоръките, които ни се дават от Венецианската комисия.
От тази гледна точка аз предлагам броят на лицата, които могат да инициират учредяването на политическа партия да е 100, тези, които са учредители, да бъде 1000, и членската маса, която да бъде база за регистриране, да е 2500, а не 5000 души.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: То няма логика да ги завишаваме, а след това да ги намаляваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едни завишаваме, други намаляваме ...
ЯНИ ЯНЕВ: Има смисъл, защото въпросът за учредяването на една политическа партия не трябва да остава в рамките на една каруца хора, които решили. За мен е много по-логично този сериозен въпрос, първоначалните стъпки да бъдат направени от малко повече хора, а след това възможността за функционирането на политическата партия да не се предопределя незабавно и веднага от броя на членовете, които тя е събрала, защото този въпрос във времето и годините очевидно е променлива величина, а от друга страна, не трябва да бъде предпоставка за регистрацията на партията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Янев, в § 7, както ни се предлага от комисията, се създава нов § 7. За него ли става дума? Но в него няма въобще нищо такова. По кой текст правите предложение, за да можем евентуално да го гласуваме?
ЯНИ ЯНЕВ: Именно това е текстът на § 7, където предложението на комисията е т. 7 да отпадне, а т. 7 е изискването за да може да се регистрира политическа партия, да има минимум 5 хиляди членска маса, които да представи – да представи 5 хиляди подписа на нейни членове в съда, за да се извърши регистрацията.
Моето предложение в тази насока е т. 7 да не отпада, а цифрата между 5 хиляди да бъде 2500, и предлагам и в другите предходни текстове за иницииране на регистрация на политическа партия и учредяване на политическа партия, вместо 50 да станат 100 и вместо 500 да станат 1000. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставяте ме в доста неловко положение, господин Янев. Нали на второ четене се правят само редакционни бележки?
Но понеже тук пообъркахме правилника ...
ЯНИ ЯНЕВ: Въпросът тук е за конкретни цифри, за които ние винаги сме се опитвали и сме правили промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте текста.
ЯНИ ЯНЕВ: Предложението ми по ал. 7?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие направихте предложение и по другите точки и то по сега действащия закон, а не по това, което предлага комисията.
ЯНИ ЯНЕВ: Ще го дам, разбрахме се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбираме се, че ще дадете текста сега.
Заповядайте за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги, аз също прочетох становището на Венецианската комисия. Тя обръща внимание върху тези цифри, които действат засега: 50, 500 и 5000. Те всъщност трябва да се редуцират или въобще да ги няма.
Трябва да кажа, че подкрепям предложението на комисията за отпадане на тези 5000 подписа.
Искам само да запитам колегата Янев той колко учредителни конгреса организира, защото при 1000 души – членове на учредителния конгрес, само зала № 1 на НДК, някой стадион или в някоя спортна зала могат да се съберат толкова хора, за да участват в учредителния конгрес. Така че така произволно да се увеличават цифри мисля, че не е правилно. Човек, когато излиза да предлага нещо, трябва да помисли практически как и къде би могло да стане това. Аз питам: къде и колко такива зали има в България, за да събереш 1000 души и направиш учредителен конгрес? Това са неколцина спортни зали и зала № 1 на НДК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И зала „Диана” в Ямбол събира толкова.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Да, зала „Фестивална”, зала „Универсиада” и т.н. Но не трябва да ходим по облаците, а да гледаме реалностите. Аз подкрепям това, което комисията има в случая като идеи и предлагам да не се подкрепя корекцията от 500 на 1000 учредители, защото на практика няма къде да събереш хората, зала няма, не че хората ги няма в наличност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господи председател, мисля тук да прекратим, без да закриваме дискусията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията по тези текстове за приключена.
Уважаеми народни представители, виждам и в очите на председателя на комисията Янаки Стоилов съгласие да спрем дотук. Утре евентуално ще започнем да гласуваме. А другите текстове, те останаха няколко, например § 23, ще бъдат докладвани на съответните места.
Обявявам днешното пленарно заседание за закрито.
Утре продължаваме в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 16,20 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи


Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов