Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари Митхат Метин и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, днес следва да започнем заседанието с няколко гласувания.
Преди това ще направя едно съобщение: от Българската народна банка е постъпил материал „Платежният баланс на България за януари-ноември 2008 г.”. Намира се в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, първо, ще гласуваме три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Първият законопроект е внесен от Борислав Владимиров на 7 юли 2008 г., № 854-01-82.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 146 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народния представител Христо Кирчев и група народни представители на 22 октомври 2008 г., № 854-01-119.
Моля, гласувайте, този законопроект.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2008 г. под № 802-01-103.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 160 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 17.
И този законопроект е приет на първо четене.
Както разбираме, предстои изготвянето на общ доклад. Ще има предложения между първо и второ четене. Това трябва да стане достатъчно експедитивно, за да може новите норми да влязат в сила.

Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Както знаете, има и допълнителен доклад от комисията. Има много предложения и от пленарната зала.
Пристъпваме към гласуване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Моля, гласувайте наименованието на закона по вносител.
Гласували 147 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 2.
Наименованието е прието.
По § 1 има предложение на комисията за окончателна редакция на параграфа.
Моля, гласувайте този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте § 2 по вносител.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Окончателното предложение на комисията за § 3 е в допълнителния доклад.
Комисията предлага § 3 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Комисията предлага § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Приема се.
Комисията предлага § 7 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
По § 8 има редакция на комисията.
Има предложение на народния представител Минчо Христов, направено в пленарната зала, за нов § 8 с редакция на чл. 15а. Това е заместващ текст.
По § 8 има предложение на народния представител Иван Матеев и народния представител Юнал Тасим, което комисията не е подкрепила.
Както казах, има предложение на народния представител Минчо Христов за заместващ текст на § 8 – за чл. 15а.
Госпожа Манева подсказва, че и тя има предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): То е редакционна поправка и е влязла в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, ще стигнем до текста на комисията. Вашето предложение е отбелязано.
Преди това ще подложа на гласуване предложението за заместващ текст, след това неприетото предложение на господата Матеев и Касим, а след това – първо, Вашата поправка, и второ – текста на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Матеев и Юнал Тасим за текста на § 8, което комисията не е подкрепила.
Гласували 127 народни представители: за 11, против 38, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Минчо Христов за заместващ текст на § 8, направено в пленарната зала.
Не съм сигурен дали може да гласуваме такова предложение, господин Христов, защото то е далеч не редакционно, тъй че няма да го подложа на гласуване.
Да чуем процедурното Ви предложение, господин Христов, но сам разбирате, че едва ли може да има основание за гласуване на заместващ текст. Той трябва да е отразен в доклада.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин Пирински, аз вчера изложих моите аргументи. Те бяха приети от водещия заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Той сякаш не е съгласен.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моето предложение е в писмен вид. Предадох го.
Колеги, става дума за следното – да се забрани продажбата на държавни гори. Това е предложението. Мисля, че е смислено и можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Защо не сте го направили между първо и второ четене?
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Пирински, не е редно по този начин да престъпвате всякакви вътрешни правила на парламента и Конституцията на България, като не подлагате на гласуване едно такова разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дори да е в нарушение на правилника?
Освен това господин Корнезов съвсем не потвърждава Вашето твърдение, господин Христов.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на текста на комисията.
По него в началото на ал. 15 госпожа Евдокия Манева предлага да се добави: „Критериите и условията, при които може да се извършва продажба на гори и земи от държавния горски фонд…” и продължава по текста.
Подлагам на гласуване това предложение на госпожа Манева.
Гласували 140 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 16.
Предложението на госпожа Манева се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 8 с приетото допълнение току-що.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По § 9 има направено предложение от народния представител Борислав Ноев, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Ноев.
Гласували 130 народни представители: за 16, против 64, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на текста, предложен от комисията. По него в пленарната зала са направени две предложения.
Първото е от народния представител Георги Юруков – в чл. 15б, ал. 2, т. 2, в последното изречение изразът: „издава заповед за включване на горите и земите, предмет на договора в Държавния горски фонд по ред, определен с правилника за прилагане на закона” да се замени с: „може да иска разваляне на договора по съдебен ред”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Без „може”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Последно редакцията да бъде: „да иска разваляне на договора по съдебен ред”.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Юруков.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
Тази поправка е приета.
Второ предложение, направено от народния представител Евдокия Манева в пленарната зала, а то е именно отпадането на „може да”, което ние гласувахме. (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Ако обичате, госпожо Манева, заповядайте на трибуната, тъй като в текста, с който разполагам като отражение на вчерашното Ви предложение, това не е записано така.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, предложението ми по ал. 15, за което останах с впечатление, че има подкрепа от комисията и от председателя на Комисията по земеделието и горите, е думата „информация” да се замени със „заповеди”, тоест: „Председателят на Държавната агенция по горите публикува на Интернет-страницата на агенцията заповедите за извършените замени на гори и земи от Държавния горски фонд” и се добавя: „с изключение на личните данни”.
Просто да осигурим пълно спазване на законите и в същото време – максимална прозрачност на информацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за последната ал. 15 на този член. Именно в нея думата „информация” да се замени със „заповедта”, а в края на изречението да се добави: „с изключение на съдържащите се лични данни”.
Подлагам на гласуване тези две предложения на госпожа Манева.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Тези предложения са приети.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9, предложена от комисията, с приетите току-що допълнения.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът на § 9 е приет.
Комисията предлага § 10 да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 по основния доклад.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Текстът на параграф 11 е приет.

Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 12, предложила е и редакция на § 12.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.
Комисията е предложила окончателна редакция на § 12, който е по вносител. По него няма не приети предложения, той става § 13.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателен текст на § 13.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Параграф 13 е по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Моля, гласувайте този текст по вносител.
Гласували 135 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага да се създаде § 13а, който става § 15.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Параграф 14 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстът по вносител е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 18, в редакция на комисията.
Гласувайте § 15а, предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, което комисията е подкрепила.
Гласували 128 народни представители: за 127, против 1, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Уважаеми колеги, отиваме към § 16. Той е отразен окончателно в допълнителния доклад, тук моля господин Калинов за внимание.
В него има предложение на народния представител Пенко Атанасов, което комисията не е подкрепила.
Има Ваше предложение, направено в пленарната зала за отпадане, като окончателната редакция, която се предлага на вниманието на Народното събрание, е в редакцията, която комисията е предложила за § 16, който става § 19 и който Вие сте предложили да отпадне, да бъде направено следното уточнение: думата „приключват” да се замени с „прекратяват”, а текстът до края на изречението да отпадне.
Текстът ще звучи така: „Процедурите по чл. 15б, започнали до влизането в сила на този закон се прекратяват.”
Това е текстът, който се предлага.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 128 народни представители, за 126, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение на комисията за окончателна редакция на § 17, който става § 20.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 17 в номерация на вносителя е приет. Той става § 20.
В § 18 по вносител има подкрепено предложение от комисията, направено от народния представител Пенко Атанасов.
Има предложение на народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от комисията, по Приложение 4, т. 23-25, в останалата част се подкрепя.
Има окончателна редакция на комисията по § 18, който става § 21. По него има редакционни предложения в пленарната зала.
Господин Корнезов, ако не се лъжа, имаше и дебат в пленарната зала дали да се включва такъв параграф в законопроекта? Да считаме ли, че има формално предложение за отпадане на § 18?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не беше направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Калинов, бихте ли ориентирали пленарната зала как предлагате да протече гласуването по § 18. Виждам, че има неприето, частично прието предложение.
Параграф 18 е един от най-дискутираните параграфи по тематика.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Както вчера обясних в пленарната зала, този въпрос за включването на този параграф беше дискутиран още на първо четене на законопроекта и беше взето решение текстът да остане в законопроекта. Още тогава се постави въпросът, че параграфът третира друг закон.
Относно гласуването имаше направени две предложения от господин Паница в пленарната зала. Двете предложения са отразени в този доклад, който ви е даден.
Аз предлагам да гласуваме тези две предложения и ако се подкрепят, да се премине към гласуване на текста на комисията, който е даден в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате предвид двете предложения, направени в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но между първо и второ четене също има предложения, които частично са подкрепени. Например за предложението на народния представител Васил Паница е казано, че комисията не подкрепя предложението по Приложение № 4, т. 23 и 25, а в останалата част се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване неподкрепените точки от предложението на господин Паница.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 12, против 45, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
В пленарната зала господин Паница е направил две предложения.
Първото е по текста, предложен от комисията като окончателна редакция.
В § 21 по окончателната номерация да се създаде нова т. 4а в чл. 31, ал. 1, именно след думите "Националното ловно сдружение" да се добави "Съюз на ловците и риболовците в България".
Моля, гласувайте това предложение на господин Паница.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението на господин Паница се приема.
Второто предложение е: в т. 5, буква "б" преди думата "стационарни" да се добави "само".
Моля, гласувайте това редакционно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте § 21 в редакция на комисията с направените изменения.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 22.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 22.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Комисията предлага да се създаде и нов § 23.
Господин Минчо Христов е направил предложение в пленарната зала за нов параграф. Очевидно не можем да гласуваме предложение за нов параграф в процедура на редакционни предложения.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 23.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, с което и законът на второ четене. (Ръкопляскания.)
Изразяваме благодарност на Комисията по земеделието и горите и на нейния председател господин Васил Калинов.
Днес имаме двойно основание да поздравим господин Васил Калинов – има рожден ден. Да му пожелаем успешна по-нататъшна работа! (Ръкопляскания.)
Да поздравим всички колеги, които активно участваха в работата по този така важен закон. Благодаря ви, уважаеми колеги!
Колеги, имаме да извършим още едно гласуване днес преди да продължим с програмата за деня. То е гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерския съвет от 12 ноември 2008 г. и приет на първо гласуване на 27 ноември 2008 г. Сега следва да преминем към гласуване на второ четене.
Уважаеми колеги, по този законопроект има само едно неприето предложение на народен представител, има достатъчно разгърнати редакции на комисията по текстовете на законопроекта.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията, § 1 в окончателна редакция на комисията, § 2 в окончателна редакция на комисията, § 3 в окончателна редакция на комисията, § 4 по вносител, ако не се лъжа, и § 5 по вносител.
Моля, гласувайте едновременно наименованието и тези пет текста.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Сега подлагам на гласуване § 6 в окончателна редакция на комисията, § 7 по вносител, § 8 по вносител, § 9 в редакция на комисията и § 10 също в редакция на комисията. Има промяна в номерацията. Комисията е предложила в един общ параграф на вносителя - § 9, да се обособят отделни параграфи от 9 до 13, което е довело до тази промяна в номерацията.
Моля, гласувайте параграфи от 5 до 10 по вносител, които стават параграфи включително и 14 в окончателната номерация.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Следват параграфите в номерацията по вносител, § 11 в окончателната редакция на комисията, § 12 по вносител, § 13 по вносител, § 14 в окончателна редакция на комисията и § 15 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети със съответната окончателна номерация, в зависимост от промените в номерацията спрямо тази на вносителя.
Има предложения на комисията за отпадане на § 16 по вносител, тъй като неговият текст е отразен систематично в § 21.
Има предложение на комисията за отпадане на § 16.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Преминаваме към последното гласуване по този законопроект, уважаеми колеги.
Подлагам на гласуване наименованието на подраздела „Преходни и заключителни разпоредби” и § 17 по вносител, § 18 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
С това гласуване тези текстове са приети, с което и целият закон.
Следва да изразим признателност за работата на Комисията по околната среда и водите, на нейния председател господин Божинов. Законопроектът е бил сериозно обработен. Това личи и от многото разгърнати редакции, които са предложени в окончателния доклад на комисията.

Уважаеми колеги, продължаваме с нашата програма. Съгласно нея предстои да пристъпим към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ. Законопроекти, приети на първо четене на 21 ноември 2008 г.
Има доклад за второ гласуване на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „Доклад за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 1 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева и група народни представители – в § 1 се правят следните изменения:
„Чл. 4а се изменя така:
1. „Чл. 4а. (1) Гражданин или юридическо лице може да продаде земеделска земя на трето лице само след като представи пред нотариус писмена декларация, че е предложил на ползвателя, с когото има сключен договор за аренда или договор за наем за срок от 5 или повече години и е ползвал имота една и повече години, да купи земеделската земя. В предложението собственикът определя цената, условията и срока за отговор от ползвателя.”
2. В ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 отпадат.
3. Алинея 2:
„(2) Когато третото лице купи земеделската земя при условия, уговорени привидно, ползвателят може да купи земеделската земя при действително уговорените условия. Искът се предявява в двумесечен срок от продажбата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Юксел Хатиб – по § 1 относно чл. 4а:
„§ 1. Член 4а се изменя така:
„Чл. 4а. Гражданин или юридическо лице може да продаде земеделска земя на трето лице само след като е уведомил ползвателя, с когото има сключен договор за аренда или договор за наем за срок от 5 и повече години и е ползвал имота една и повече години, да купи земеделската земя при същите условия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов – по § 1, чл. 4а остава.
Създава се нова т. 4 със следното съдържание:
„4. Ползвателят е длъжен да даде своя отговор на собственика в 14-дневен срок.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата по § 1, по неподкрепените предложения? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 2 има направено предложение от народните представител Минка Русева и Мария Вълканова – по § 2 относно чл. 19:
„В чл. 19, ал. 9 думите „три четвърти” се заменят с „две трети”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Юксел Хатиб, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 8 и 9 се изменят така:
„(8) За земите по ал. 1 общинският съвет с решение, прието с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, може да разреши сключването на:
1. предварителни договори;
2. договори за наем и аренда за срок от 3, съответно 4 години.
(9) Разпоредителни сделки със земи по ал. 1 могат да се извършат по решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците, когато земите са необходими за проекти:
1. по ал. 4, т. 4 и 5;
2. със селскостопанско предназначение, при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона;
3. за жилищно застрояване и включването им в границите на урбанизирана територия, съгласно устройствения план на населеното място;
4. предвидени със закон.”
2. Създава се нова ал. 10:
„(10) Решенията по ал. 8, т. 1 и ал. 9, т. 2-4 могат да се вземат само за земите по ал. 1, разположени в териториите, определени за възстановяване с план за земеразделяне.”
3. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 4 и 9” се заменят с „ал. 4, 9 и 10”, а след думата „сделки” се добавя „и на обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има направено предложение от народните представители Минка Русева и Мария Вълканова.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено на систематичното му място в § 9.
Има направено предложение на народния представител Пенко Атанасов, което също е подкрепено от комисията по принцип и отразено на систематичното му място в § 9.
Има предложение на господин Венцислав Върбанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 9.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване по предложението за отпадане на § 4? Не виждам.
ДОКЛАДИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 5 има направено предложение на народния представител Евдокия Манева и група народни представители – в § 5 текстът на ал. 2, т. 1 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Пламен Моллов – в чл. 24г, ал. 2 се създава т. 3:
„3. когато земите от Държавния поземлен фонд са включени в план за уедряване в случаите, предвидени в този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение на народния представител Юксел Хатиб.
Комисията подкрепя предложението по ал. 2, т. 2, 3, 4 и не го подкрепя в останалата му част - по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 5:
„По § 5 относно чл. 24г:
Параграф 5 да придобие следната редакция:
„§ 5. В чл. 24г ал. 1 и 2 се изменят така:
„Чл. 24г. (1) Замяна на земеделски земи от Държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани, юридически лица и общини не може да бъде извършвана, освен в посочените от закона случаи.
(2) Замяна на земеделски земи от Държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани юридически лица може да се извършва, когато:
1. земеделските земи, предлагани в замяна, са придобити от собствениците им чрез:
а) възстановяване на правото на собственост по законоустановения ред;
б) делба на земеделски земи с възстановено право на собственост;
в) наследяване по закон или по завещание от собствениците, на които са били възстановени.
5. се извършва със земи – общинска собственост.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Замяната на земеделски земи от Държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани и юридически лица и общини не може да бъде извършвана, освен в посочените в закон случаи.
(2) Замяната на земеделски земи от Държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани и юридически лица може да се извърши, когато:
1. е единствен способ за прекратяване на съсобственост;
2. е единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;
3. имотите, предмет на замяна, са включени в проект за уедряване по чл. 37е и 37з.”
2. Създава се ал. 11:
„(11) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството информация за извършените замени на земеделските земи от Държавния поземлен фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Това е един от най-дискутираните текстове. Желае ли някой да вземе отношение по предлаганата окончателна редакция на комисията, по направените предложения?
Господин Васил Калинов желае думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, ние току-що приехме Закона за горите, където ал. 11 е идентична с един текст, в който става дума за публикуване на информацията. Предлагам да бъде възприет същият начин, по който се прие в Закона за горите – вместо „информация”, да се публикува заповедта, с изключение на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Калинов, предлагате в т. 2, третираща ал. 11 от съответния член, думата „информация” да се замени с редакцията, която току-що беше приета в Закона за горите, за да бъде идентичен текстът. Тази редакционна поправка ще бъде предложена при гласуването на второ четене.
Има ли желаещи да вземат думата, колеги? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 6 има направени предложения от народния представител Юксел Хатиб.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите „и не може да се обявява за частна общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост” се заменят с „и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените с ал. 3 случаи”.
2. Създават се ал. 3-10:
„(3) Промяна на предназначението на мерите и пасищата по ал. 1 се допуска по изключение за:
1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции клас А или клас Б по Закона за насърчаване на инвестициите;
3. жилищно застрояване и включването им в границите на урбанизирана територия, съгласно устройствен план на населеното място;
4. инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общината.
(4) В случаите по ал. 3 върху мерите и пасищата могат да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.
(5) Общинският съвет взема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението по ал. 3 и за учредяване на правата по ал. 4 с мнозинство три четвърти от общия брой на общинските съветници при спазване на специалните закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи, както и при условие, че не е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството. С решението общинският съвет определя и срока на валидност на предварителното съгласие.
(6) Промяната на предназначението на мерите и пасищата се извършва при спазване на условията и реда на Закона за опазване на земеделските земи.
(7) Промяната на предназначението на мерите и пасищата за нуждите на юридическо и физическо лице се допуска след като в полза на лицето бъдат учредени ограничените вещни права по ал. 4.
(8) Ограничените вещни права и сервитути по ал. 4 се учредяват от общинския съвет с мнозинство три четвърти от общия брой на общинските съветници за периода на проектна експлоатация на съответния обект, но за не повече от 30 години и се упражняват само за целите, за които са били учредени.
(9) Условията и редът за промяна на начина на трайно ползване на мерите и пасищата за други земеделски нужди се определя с правилника за прилагането на закона.
(10) Решенията по ал. 5, както и за промяна на начина на трайно ползване на мерите и пасищата за други земеделски нужди се приемат след провеждане на общо събрание на населението по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за допитване до народа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Калинов. В т. 1 в началото на текста, струва ми се, че в третия ред след думата „собственост” трябва да се сложат кавички, за да се обозначи краят на израза, който се заменя, за да е ясен изразът, който отпада.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Има предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Пламен Моллов за създаване на нов § 7а.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В чл. 34 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.”
2. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) В 3-дневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по специална извънбюджетна сметка на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в 3-дневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.
(7) Условията по ал. 6 се посочват в заповедта по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата няма.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направени почти идентични предложения от народните представители Ангел Тюркеджиев, Пламен Моллов, Пенко Атанасов, Юксел Хатиб, Венцислав Върбанов за създаване на § 7б, които се подкрепят от комисията.
Комисията ги подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 8:
„§ 8. В чл. 37в се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Споразумението се сключва и актуализира всяка година в периода от 1 август до 30 септември за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието.”
2. В ал. 3 думите „10 април” се заменят с „10 октомври”.
3. В ал. 5 думите „15 април” се заменят с „15 октомври”.”
Има направено предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Пламен Моллов за създаване на § 7в.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В Глава пета „А” се създават чл. 37з–37р:
„Чл. 37з. (1) Собственици на земеделски земи, които притежават над 10 на сто от обработваемите земеделски земи в едно землище, могат да предложат план за уедряване, който включва земеделски земи от държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и земи, собственост на физически и юридически лица. Земеделски земи от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд могат да се включват в плана за уедряване при условие, че се постигне увеличаване на средния размер на имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд най-малко с 20 на сто.
(2) Заинтересованите лица отправят предложението по ал. 1 до министъра на земеделието и храните.
(3) Министърът на земеделието и храните се произнася с писмено становище по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от получаването му. Когато становището е положително, се изменя влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници, както и картата на възстановената собственост в съответствие с приетия план за уедряване.
Чл. 37и. (1) Министърът на земеделието и храните по искане на общините може да им предоставя за управление мери и пасища от държавния поземлен фонд за отглеждане на пасищни животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
(2) Размерът на отдаваните площи по ал. 1 се определя от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него лица в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни.
(3) Общинският съвет определя с решение, прието с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците:
1. размера и местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище;
2. правила за ползването на мерите и пасищата на територията на общината.
(4) Правилата за ползване на мерите и пасищата по ал. 3 съдържат:
1. перспективен експлоатационен план за паша;
2. частите от мерата и пасищата, предназначени за общо и за индивидуално ползване и тяхното разграничаване;
3. частите от мерите и пасищата, предназначени предимно за косене;
4. прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите;
5. мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите и пасищата като почистване от храсти и друга нежелана растителност, противоерозионни мероприятия, наторяване, временни ограждения;
6. ветеринарна профилактика;
7. частите от мерата и пасищата, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;
8. построяване на навеси;
9. въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси;
10. охрана;
11. режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;
12. карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в системата за идентификация на земеделските парцели.
(5) Договорите за наем и за аренда на мерите и пасищата по ал. 1 се сключват за срок 5 години, а по искане на ползвателя – и по-кратък срок. Договорите се актуализират ежегодно до 30 ноември.
(6) Поддържането на мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние за общо и за индивидуално ползване е съответно за сметка на общината и за сметка на ползвателите.
Чл. 37к. (1) Цената за индивидуално ползване на мерите и пасищата по чл. 37и, ал. 1 не може да бъде по-ниска от пазарната цена.
(2) Приходите от наемите и арендните плащания по ал. 1 се разпределят по бюджета на Министерството на земеделието и храните и в размер до 50 на сто по бюджета на съответната община.
(3) В договорите за наем и аренда се предвижда увеличаване на наемната или арендна цена с официалния инфлационен индекс на потребителските цени, публикуван от Националния статистически институт.
Чл. 37л. (1) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, за които са сключени наеми или арендни договори по чл. 37и, ал. 4 не могат да се преотдават за ползване на трети лица.
(2) Договорите за наем и аренда за индивидуално ползване могат да се прекратяват преди изтичането на срока, и когато ползвателят:
1. не отговаря на условията за отдаване на земеделските земи под наем или аренда;
2. не спазва Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, определени по реда на чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 37м. (1) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са необходими за нуждите на лицата, отглеждащи пасищни животни в съответното землище, могат да се отдават от общините под наем или под аренда на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние при условията и по реда на чл. 37и - 37л.
(2) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, който не се предоставя по реда на чл. 37и, могат да се отдават от министъра на земеделието и храните за ползване само по предназначение под наем или под аренда на лица, които отглеждат пасищни животни или поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок пет години по ред, определен с правилника за прилагане на закона. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок.
(3) За сключването, изменението и прекратяването на договорите по ал. 2 се прилагат съответно чл. 37и – 37л.
Чл. 37н. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед условия и ред:
1. за отдаване под наем и под аренда на мерите и пасищата по чл. 37и;
2. сключване, изменение и прекратяване на договорите за наем и аренда на мери и пасища от държавния поземлен фонд с лица, които отглеждат пасищни животни, или са поели задължение да поддържат мери и пасища в добро земеделско и екологично състояние;
3. за определяне числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в държавните и общинските мери и пасища;
4. относно критериите за определяне на големи стопанства, които могат да сключват договори за индивидуално ползване на мери и пасища;
5. за конкретния размер на отчисленията от приходите по чл. 37к, ал. 2;
6. и за други условия за режима на управление и контрол за използването на мерите и пасищата.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник”.
(3) Министърът на земеделието и храните осъществява контрол относно поддържането на мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние.
Чл. 37о. (1) Общинският съвет ежегодно приема решение с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите и пасищата, което съдържа:
1. годишен план за паша;
2. съгласие за предоставяне на мери и пасища за общо и за индивидуално ползване;
3. задълженията на общината и на ползвателите за поддържането на мерите и пасищата.
(2) Към решението се прилага списък с данни на земеделските стопани или техни сдружения, регистрирани като юридически лица, отглежданите от тях животни, данни за физическите блокове и парцелите на общинските мери и пасища, карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели, както и други данни, необходими за кандидатстване и за подпомагане по схемата на единно плащане на площ.
(3) Кметът на общината, района, кметството съгласува списъка с местната ветеринарно-медицинска служба.
(4) Решението на общинския съвет е правно основание за общо ползване на мерите и пасищата за целите по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(5) Земеделски стопанин, включен в списъка по ал. 2, може да получи заверено от кмета на общината, района, кметството копие от решението за определяне на ползването на мерите и пасищата.
Чл. 37п. (1) Мерите и пасищата – общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок пет години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи за по-кратък срок.
(2) Отдаването на мерите и пасищата по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията по чл. 37и – 37о.
(3) При условията на ал. 1 могат да се отдават под наем и под аренда и мери и пасища по чл. 19, ал. 1.
Чл. 37р. Министърът на земеделието и храните определя със заповед за целите на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., определящ подробни правила за приложение на интеграционната система за администриране и контрол, кръстосано съответствие и модулация, предвидена в Регламент на Съвета (ЕО) № 1782/2003 (ОВ, L 141, 30.04.2004 г.) размера на земята, която е заета с постоянни пасища. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? – Няма.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: По § 8 има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
“§ 10. В Допълнителните разпоредби се създават § 2в, 2г и 2д:
“§ 2в. По смисъла на този закон “пасищни животни” са говеда, биволи, овце и кози, както и еднокопитните животни (коне, магарета, мулета и катъри). За пасищни животни се считат и свинете от източнобалканска порода и нейните кръстоски, които се отглеждат съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 2г. (1) “Пазарна цена” по чл. 37к, ал. 1 е цената за предходната година по договори за наем или аренда на имоти с подобни характеристики от държавния поземлен фонд, намиращи се в близост до отдавания под наем или под аренда имот.
(2) В случай, че не са сключени договори, както и когато пазарната цена не може да бъде определена или е по-ниска, минималната наемна или арендна цена е цената, определена от министъра на земеделието и храните.
(3) Пазарната цена или причините, поради които такава цена не може да бъде определена, се удостоверяват от директора на съответната областна дирекция “Земеделие”.
§ 2д. “Общо ползване” е традиционна практика на жителите от населеното място с дребни земеделски стопанства за пасищно животновъдство върху обществените мери и пасища, включително чрез образуване на едно или повече колективни стада.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
По § 10 има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И отразено.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
“§ 12. В Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, ...), в § 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите “Областният управител по местонахождението на имота” се заменят с “Областните дирекции “Земеделие” съгласуват със съответния областен управител данни, които предоставят на министъра на земеделието и храните, въз основа на които той” и се създава изречение второ: “Актът за държавна собственост подлежи на вписване.”
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако има желаещи да коментират, моля да дадат знак. Ще прекъснем четенето, за да могат да се изкажат. Засега не виждам такива.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
“§ 13. Лицата, на които са били предоставени мери и пасища по реда на отменения чл. 48а от Закона за допитване до народа, запазват правата си.”
По § 12 има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
“§ 14. (1) Заварените процедури по чл. 24г до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред в срок до 1 март 2009 г.
(2) Процедурите за замяна на земи, незаети със сгради и съоръжения, или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, ...), които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред в срок до 1 март 2009 г.
(3) Счита се, че процедурата за замяна по ал. 1 е започнала, когато до влизането в сила на този закон в Министерството на земеделието и храните е постъпила комплектована преписка за замяна по чл. 24г, ал. 1.
(4) Счита се, че процедурата за замяна по ал. 2 е започнала, когато до влизането в сила на този закон в съответната областна дирекция “Земеделие” е постъпила комплектована преписка за замяна по чл. 45б от правилника за прилагане на закона.”
Комисията не подкрепя предложението от народния представител Юксел Хатиб § 13 да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
“§ 15. (1) Лицата, които в 2-годишен срок от влизането в сила на този закон подадат искане по чл. 27, ал. 6 до министъра на земеделието и храните или до оправомощено от него длъжностно лице да придобият правото на собственост върху застроените и прилежащи земи към сгради и съоръжения от имуществото на прекратените селскостопански организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, не дължат сумите за ползването на земите.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 сумите за ползването на земите са дължими.
(3) Размерът на сумите по ал. 2 се определя, като към данъчната оценка се прибави сума, равна на произведението от данъчната оценка с коефициент 0,01 и броя на месеците за времето от настъпването на дължимостта на сумите до придобиването на собствеността върху застроените и прилежащи земи.
(4) Недовършените производства пред областния управител по § 35 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, ...) се довършват по досегашния ред от съответния областен управител до 15 февруари 2009 г. След изтичането на този срок преписките се довършват от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на този закон.
(5) Платените суми за ползването на застроените и прилежащи площи до влизането в сила на този закон не подлежат на връщане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
По § 16 има предложение от народния представител Васил Калинов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Юксел Хатиб, което комисията подкрепя по т. 1, а в останалата част е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
“§ 18. В Закона за опазване на земеделските земи (Обн., ДВ, ...), в чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “налагани по този закон” се поставя точка и запетая и се добавя: “приходи от държавни такси, събирани от органите по поземлената собственост по тарифата съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. проектиране и изграждане на мелиоративни и противоерозионни обекти; усвояване на нови земи; рекултивация на нарушени терени; подобряване на продуктивните качества на земите; устройство и изграждане на инфраструктурата на земеделските територии; оценка на качеството и категориите на земите; наблюдение и контрол върху състоянието на поземлените ресурси; осигуряване дейността на Комисията за земеделските земи, както и за други дейности, свързани с прилагането на този закон;
2. допълнително възнаграждение към основната заплата на служителите от Министерството на земеделието и храните от средствата по ал. 1, представляващи приходи от държавните такси, събирани от органите по поземлената собственост съгласно тарифата, издадена на основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приходи от имуществените санкции и глобите, налагани по този закон, както и приходи от такси по искания за разглеждане на предложения от комисиите по чл. 17, ал. 1 и за издаване на документи за промяна на предназначението на земеделските земи – при условия и ред, определени от министъра на земеделието и храните.”
По § 17 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията:
В § 17 в чл. 45, ал. 2, т. 1 текстът се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
По § 18 също има предложение на народния представител Евдокия Манева:
В § 18 в чл. 40, ал. 2, т. 1 текстът се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текстът на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В Закона за общинската собственост, чл. 40, ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Не може да се извършва замяна на имот – частна общинска собственост, на право на строеж върху имот – частна общинска собственост, или на учредено в полза на общината право на строеж с имоти или с право на строеж – собственост на държавата, на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.
(2) Замяна на имот – частна общинска собственост, или на право на строеж върху имот – частна държавна собственост, с имот или с право на строеж – собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извърши, когато тя е:
1. единствен способ за прекратяване на съсобствеността на общината или на физически или юридически лица;
2. единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;
3. имотите, предмет на замяна, са включени в проект за уедряване по чл. 37е и чл. 37з от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
Има предложение на народния представител Пенко Атанасов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създадат § 21-25:
„§ 21. В Закона за селскостопанската академия се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2 се отменя.
2. В чл. 8 думите след „Министерския съвет” се заличават.
3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки § 8 се отменя.
§ 22. (1) Започнатите до влизането в сила на този закон производства по чл. 45 от Закона за държавната собственост и чл. 40 от Закона за общинската собственост се довършват по досегашния ред, в срок до 1 март 2009 г.
(2) Начало на производството по ал. 1 е датата, на която заинтересованите лица са отправили писмено предложение за замяна до компетентните органи.
§ 23. (1) Подзаконовите актове по § 9 се приемат в срок до 1 юли 2009 г.
(2) До приемането на подзаконовите актове по ал. 1 за подаване на заявления за подпомагане на земеделски стопани по съответните схеми и мерки се прилагат разпоредбите на отменения чл. 48а от Закона за допитване до народа и чл. 24, ал. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е добавка, която сега предлагате: „и чл. 24, ал. 11”.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Добавяме „и чл. 24, ал. 11”.
„§ 24. В Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз се правят следните изменения и допълнения:
1. В Глава пета, в наименованието на Раздел ІІІ думите „и спиртни напитки” се заличават.
2. В чл. 56:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 и ал. 3:
„(2) Министърът на земеделието и храните утвърждава Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и указания за участие в схема „Изкореняване на винени лозя”.
(3) Министърът на земеделието и храните издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор”.
3. Член 57 се изменя така:
„Чл. 57. (1) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор финансова помощ се предоставя за следните мерки:
1. преструктуриране и конверсия на винени лозя със следните дейности:
а) конверсия – смяна на сортовия състав на насаждението чрез присаждане;
б) презасаждане с или без промяна на местонахождението на лозята;
в) подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство.
2. промоция в трети страни;
3. застраховане на реколта.
(2) Финансовата помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор се предоставя до 2014 финансова година, съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
(3) Финансовата помощ по схема „Изкореняване на винени лозя” се предоставя за 2009-2011 финансови години, съгласно нотифицираните от комисията от държавите членки до 15 октомври всяка година общи площи и размери за подпомагане”.
4. Член 58 се изменя така:
„Чл. 58. (1) Финансовата помощ по чл. 57, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 3 могат да получат производителите, които са регистрирани по реда на Закона за виното и спиртните напитки.
(2) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 2 могат да получат търговски дружества, професионални организации, организации на производители, между професионални организации като предимство при изчерпване на финансови ресурс имат микро, малки и средни предприятия, както и сдружения, притежатели на колективни марки.
(3) Не получават финансиране по чл. 57, ал. 1, т. 1 производители, които извършват подмладяване на винени лозя и попълване на празни места – презасаждане на парцела със съществуващия сорт при запазване на съществуващата агротехника в лозарското стопанство.
(4) Финансиране по чл. 57, ал. 3 могат да получат производители, надлежно поддържали площите си през последните три години, предхождащи изкореняването, подали годишни декларации за реколта”.
§ 25. Параграф 12 влиза в сила от 15 февруари 2009 г.”.
Колеги, мисля, че ще е разумно, ако в последния § 25 срока 15 февруари 2009 г. бъде 1 март 2009 г., защото в целия закон сроковете са до 1 март 2009 г. По този начин ще уеднаквим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това предложение ще бъде подложено на гласуване следващата седмица, когато пристъпим към гласуване. Нека да го отбележим, колеги: предлага се „в сила от 1 март”, вместо „15 февруари”.
С това второто четене на този законопроект приключи.
Почивка до 11,00 ч., след което продължаваме с парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подновяваме заседанието на днешния пленарен ден в Народното събрание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще ви обявя новопостъпилите питания за периода от 23 декември 2008 г. до 15 януари 2009 г.:
- от народния представител Минчо Христов към Сергей Станишев, министър-председател, относно политиката на правителството за конкретни законодателни промени, свързани с борбата с корупцията в законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.;
- от народния представител Минчо Христов към Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на правителството за осигуряване на енергийния баланс на България през 2009 г. Следва да се отговори също на 23 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Евгений Желев, министър на здравеопазването, относно индивидуалния план на Министерството на здравеопазването за справяне с кризата. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев до господин Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно индивидуалния план на Министерството на икономиката и енергетиката за справяне с кризата. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Михаил Миков, министър на вътрешните работи, относно индивидуалния план на Министерството на вътрешните работи;
- от господин Евгени Чачев към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно индивидуалния план на министерството;
- от господин Евгени Чачев към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно индивидуалния план на Министерството на финансите за справяне с кризата;
- от господин Евгени Чачев към Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, относно изразходваните средства от Министерството на земеделието и храните по бюджетния излишък за 2008 г. Господин Чачев желае писмен отговор до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Сергей Станишев, министър-председател, относно общата политика на правителството за преодоляване на истинския срив на българската борса и изтеглянето на чуждестранните инвеститори от страната ни;
- от народния представител Евгени Чачев към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, относно индивидуалния план на министерството за справяне с кризата. Писмен отговор до 27 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев, министър-председател, относно общата политика на българското правителство за реализирането на инвестиционни разходи в размер на 5 млрд. и 600 млн. лв., планирани в бюджета за 2009 г. Отговор в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите, относно националния план за разпределение на квотите с парникови газове, които могат да се изхвърлят във въздуха и да се търгуват в периода 2008-2012 г. Писмен отговор до 27 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев, министър на транспорта, относно изразходваните средства от Министерството на транспорта по бюджетния излишък за 2008 г. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изразходваните средства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по бюджетния излишък за 2008 г. Писмен отговор до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Емел Етем, заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, относно изразходваните средства от министерството по бюджетния излишък за 2008 г. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Даниел Вълчев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно изразходваните средства от Министерството на образованието и науката по бюджетния излишък за 2008 г. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно индивидуалния план на министерството. Писмен отговор до 27 януари 2009 г.;
- от същия народен представител към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Програмата за изграждане на Южната дъга на Софийския околовръстен път и окончателната му стойност. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Михаил Миков, министър на вътрешните работи, относно изразходваните средства по бюджетния излишък за 2008 г. Същият срок, същата форма на отговор;
- от господин Евгени Чачев към Емел Етем, заместник министър-председател и министър на извънредните ситуации, относно индивидуалния план на Министерството на извънредните ситуации;
- от господин Евгени Чачев към Даниел Вълчев, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно индивидуалния план на министерството и агенциите, които наблюдава, за справяне с кризата. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от същия народен представител към господин Чакъров, министър на околната среда и водите, за индивидуалния план на министерството за справяне с кризата. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Сергей Станишев, министър-председател на Република България, относно продължаващия хаос в управлението на Национална агенция „Пътна инфраструктура” и през 2009 г. Да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, относно индивидуалния план на министерството по кризата. Същият срок, същата форма на отговор;
- от господин Евгени Чачев към Николай Цонев, министър на отбраната, относно индивидуалния план на министерството. Същите характеристики;
- от господин Евгени Чачев към Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, относно изразходваните средства по бюджетния излишък. Да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Николай Цонев, министър на отбраната, относно средствата по бюджетния излишък на министерството. Да се отговори писмено в същия срок;
- от същия народен представител към господин Желев, министър на здравеопазването, за изразходваните средства по бюджетния излишък. Да се отговори в същия срок, същата форма на отговор;
- от господин Евгени Чачев към Стефан Данаилов, министър на културата, относно средствата по бюджетния излишък. Да се отговори в същите параметри;
- от господин Евгени Чачев към Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно сключения договор с руските Ижорски машиностроителни заводи за изработка и доставка на реакторното оборудване на АЕЦ “Белене”. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите, относно изразходваните средства по бюджетния излишък. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно изразходваните средства на Министерството на финансите по бюджетния излишък. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на външните работи, относно изразходваните средства от Министерството на външните работи по бюджетния излишък за 2008 г. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно средствата по бюджетния излишък. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.;
- от господин Евгени Чачев към Стефан Данаилов, министър на културата, относно индивидуалния план на министерството за справяне с кризата. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.
- от Евгени Чачев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно индивидуалния план на Министерството на транспорта за справяне с кризата. Следва да се отговори писмено до 27 януари 2009 г.
- от народния представител Надежда Михайлова към Сергей Станишев – министър-председател на Република България – има и други, задали питания и въпроси – относно кризата с безпрецедентното 100-процентно прекъсване на подаването на природен газ за България и предприетите действия от страна на българското правителство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.
- от народния представител Евгени Стефанов Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно предоставена обществена поръчка на стойност 400 хил. лв. без конкурс, а с договаряне, без обявление, в обучението на антикорупционни практики на служителите в Разплащателната агенция по ФАР в МРРБ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.
- от народния представител Елеонора Николова към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно нецелесъобразно предоставяне на земеделска земя от 1206,923 декара в гр. Русе. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.
- от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно подходящи социални програми на Министерството на труда и социалната политика по конкретен случай. Следва да се отговори писмено до 26 януари 2009 г.
- от народния представител Евгени Чачев към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно политиката на МВР за осигуряване сигурност на информацията и действия при кризисни ситуации в компютърната сигурност като елемент на националната сигурност на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2009 г.
Уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието.
Писмени отговори на питания и въпроси са получили следните народни представители:
Иван Николаев Иванов – от министър-председателя Сергей Станишев - на въпрос от господин Иванов.
Народната представителка Лидия Шулева – също от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Народният представител Мария Капон – от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
На питане от народния представител Мария Капон – от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
На питане от народния представител Евгени Чачев – от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
На питане също от господин Чачев - от министър Гагаузов.
Трето питане от господин Чачев. Отговорът е от Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа.
Питане на господин Чачев – отговор от същия министър – господин Василев.
Питане от народния представител Евдокия Манева. Отговорът е от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева - от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Трети отговор към госпожа Манева от господин Чакъров.
Четвърти отговор на господин Чакъров към госпожа Манева.
Още един отговор от господин Чакъров.
Госпожо Манева, имате отговори от министъра на здравеопазването Евгений Желев и от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов.
И още един отговор от господин Цветанов на зададен от Вас въпрос. Всички те са на ваше разположение. Заповядайте.
Отговор на въпрос от народните представител Ваньо Шарков и Димитър Йорданов от министъра на здравеопазването Евгений Желев.
Отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков. Отговорът е от министър Масларова.
Отговор на въпрос от народния представител Васил Паница - от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Отговор на въпрос от народния представител Деница Гаджева - от министъра на културата Стефан Данаилов.
Отговор на въпрос от народния представител Станислав Станилов - от министъра на правосъдието Миглена Тачева.
Отговор на въпрос от народния представител Станчо Тодоров - от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев.
Преминаваме към днешния парламентарен контрол – петък, 16 януари 2009 г.
Първо, на питания и въпроси ще отговаря министър-председателят на Република България Сергей Станишев.
Първото питане е от народния представител Минчо Христов относно политиката на правителството за нормативно обвързване на разрешенията за повишаване цената на услуги на монополистите с постигнатите от тях резултати.
Господин Христов, заповядайте да развиете своето питане.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин премиер! Моят въпрос е: какви действия предприема българското правителство към монополистите относно ограничаване на спекулативните цени? Ще дам няколко конкретни примера.
За банките в България. През 2008 г. банките в България имаха безпрецедентна печалба – около 1 млрд. 400 млн. лв. Повтарям, в условията на световна финансова криза банките у нас имат най-високата печалба в своята история. Питам, господин премиер: защо в цяла Европа и в Америка лихвите по кредитите падат, а в България се вдигат? Лихвите у нас заедно с допълнителните такси достигат и надминават 13-14-15%.
Слава Богу, след близо тригодишни усилия със Стела Банкова успяхме да премахнем така наречените наказателни лихви при предсрочно връщане на заем, които достигаха 4-5% от заемите. Благодаря на всички колеги, които ме подкрепиха в тази зала.
Господин премиер, оказа се, че у нас добросъвестният гражданин, който предсрочно си връща заема, се наказваше жестоко, а близо 3500 кредитни милионери се разхождат все още на свобода. Повечето банки вече стриктно изпълняват закона, за което ги поздравявам. Има обаче други, които твърдят, че това се отнася само за нови заеми, което е абсолютна лъжа. Законът е ясен – потребителите имат право да върнат предсрочно своя заем, без да дължат за това лихви, такси или други плащания. Така е записано в закона, който приехме тук, в парламента. Настоявам да бъде извършена незабавна проверка и банките, които отказват да изпълняват закон, да бъдат наказани.
Господин премиер, подобен е случаят и с цената на бензина. В САЩ 1 литър струва около 60 стотинки, докато в България той струва 1,70 лв. Тоест в САЩ бензинът е три пъти по-евтин, отколкото в България. През последните месеци цената на петрола падна с над 350%, докато цената на бензина у нас по бензиностанциите падна едва с 35%. Според мен държавата трябва незабавно да се намеси и тук.
Подобен е случаят и с БТК. Тази компания събира 13 лв. такса на месец само за това, че имаш телефон вкъщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, привършвайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Привършвам, господин председател.
Само да кажеш “Ало”, ти вземат допълнителна такса от 13 стотинки. Такава е ситуацията и с парното, и с тока.
Господин премиер, затова Ви питам конкретно: какви действия предприема правителството за ограничаване на тези монополни и спекулативни цени в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър-председател, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, тезата, която развихте, е доста по-широка от въпроса. Трудно може да се каже за България, че съществува например монополист в банковия сектор. Там съществува достатъчно силна и остра конкуренция между банките. Искам също така да напомня, че не правителството в страната определя основния лихвен процент. За това съществуват други институции и законът определя кой и по какъв начин предприема това действие. Но искам да се концентрирам върху същността на въпроса Ви, който засяга истинските естествени монополисти.
Съгласно Националната програма за реформи на България за 2008-2010 г. и Плана за действие към нея, приети с Решение № 658 на Министерския съвет на 27 октомври 2008 г., е предвидено нормативно обвързване на разрешението за повишаване на цената на услугите на монополистите с постигнатите от тях резултати. Подготвените нормативни промени ще засягат дейността на така наречените естествени монополи, чиито стоки и услуги се представят на населението без конкуренция. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е регулаторният орган по дейностите производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, пренос и разпределение на природен газ, търговия с електрическа енергия и природен газ и производство и пренос на топлинна енергия. В наредбите за регулиране на цените и качеството на услугите, предоставени от монополни структури, е предвидено задължително съобразяване с постигането на целеви нива на показателите за качество на услугите.
В областта на електроенергията се предвижда усъвършенстване на тарифната политика, чрез която да се стимулира намаляването на електропотреблението. Нормативните актове за регулиране на цените се синхронизират с приетите от Народното събрание изменения в Закона за енергетиката, в Закона за енергийната ефективност и в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници. За стимулиране на по-високата ефективност е предвидено да се усъвършенства Методиката за определяне на фактора, чрез който се измерва относителната ефективност и пряко се коригират цените на разпределителните и снабдителните дружества. Пример за това е задължението на електроразпределителните компании до 2016 г. да достигнат два пъти по-ниски загуби при разпределението на електрическа енергия в сравнение с 2004 г. Намалените разходи ще доведат до по-ниски цени за потребителите.
На 20 ноември 2008 г. в заседание на Министерския съвет беше внесено за повторно обсъждане постановление за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, приета с Постановление № 131 на Министерския съвет от м. юни 2004 г. Целите, поставени в изготвения проект, са прецизиране на нормативните разпоредби, уреждащи методите на регулиране чрез стимули с цел създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар.
Ще посоча и някои мерки за защита на интересите на потребителите и упражняване на контрол върху конкуренцията на енергийните пазари.
В условията на свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари, чието въвеждане започна от 1 януари 2007 г., чрез Закона за енергетиката беше установен нов субект в българския енергиен сектор – краен снабдител. Негов ангажимент е доставката на газ и електроенергия до битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души персонал и годишен оборот до 20 млн. лв. Общите условия и цените за опериране на тези снабдители се определят от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. По този начин се гарантира възможността битовите и малките стопански потребители да се възползват от правото на всеобщо обслужване при доставката на газ и електрическа енергия.
Второ, чрез промяна в Закона за енергетиката през 2006 г. беше въведено ново правомощие на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, съгласно която регулаторът регулира продажбите на електроенергия за нуждите на вътрешния пазар чрез определяне на количества и цени на електроенергия, за които производителят е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител.
Трето, допълнително беше регламентирано предварително условие за правото на износ на електрическа енергия от страната само при условие, че са задоволени потребностите от електроенергия на вътрешния пазар при прозрачни и разумни цени.
Четвърто, за ефективно извършване на функциите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране са предприети и редица мерки, в това число е създадена работна консултативна група за разглеждане, проучване и анализиране работата на лицензиантите във връзка с жалби и сигнали на потребителите за защита на правата, на интересите на потребителите. В тази група участват представители на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, лицензирани енергийни дружества, организации на потребителите и омбудсмана на Република България.
Бих могъл да изброявам още много мерки, но трябва да сте наясно, че постигането на конкретните резултати може да стане в резултат на една цялостна и последователно прилагана политика от всички институции в Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Христов, имате възможност за два допълнителни въпроса в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, Вие знаете, че всички факти, които Ви дадох преди малко, са верни и ще Ви посоча още такива и всички те са свързани с конкретния проблем за монополистите в България.
Добре разбирате, че не е логично цените на горивата в България да са по-високи отколкото в съседна Гърция и съседна Румъния, да не говорим за разликата между цената в Америка и в България.
Не искам да говоря, че в продължение на години беше саботирана лабораторията за качеството на горивата. Вие добре сте запознат с проблема, имахте отговор по този въпрос тук, в парламента.
Оказа се, че българите плащат и най-скъпите GSM услуги. Еврокомисарят Вивиан Рединг съобщи, че цените на мобилните оператори в България са най-високите в Европа. Често те са в пъти по-високи от европейските.
Питам: къде е Комисията за регулиране на съобщенията и защо от 1 януари цените падат едва само с 3-4 стотинки докато те би трябвало да паднат с поне 40-50%, за да достигнат европейските нива?
Моля да ми отговорите и друго: колко нагли трябва да бъдат българските застрахователи, за да твърдят, че застраховката „Гражданска отговорност” била на загуба и трябвало да бъде повишавана?
В същото време аз разполагам с писмо от вашия финансов министър, в което се твърди, че приходите от „Гражданска отговорност” за 2007 г. са 309 млн. лв., а изплатените обезщетения са едва 123 млн. лв. Тоест цената на „Гражданска отговорност” спокойно би могла да падне два пъти. Мисля, че държавата трябва да се намеси и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, господин Христов. Благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моля да ми отговорите какви действия предприемате конкретно по тези конкретни неща, които аз Ви поставям тук, от тази трибуна, за да може да дадете глътка въздух на българските граждани спрямо тези монополисти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, съгласен съм с Вашата теза, че трябва да има комплексен подход и усилия от всички държавни институции.
Отново съм принуден да Ви припомня за механизмите на работа на съответните органи. Тъй като ДКЕВР е държавна институция, а не е орган на правителството, правителството няма пряко влияние върху него. Независимо от това, тук има възможности за Народното събрание, в редица области за засилване и на контрола, и на санкциите, и на механизмите, които са антимонополни. Действително молбата ми е да не смесвате в едно нещо условия на работа на пазара, както започнахте с банковия сектор, където, естествено, няма монополист и застрахователите, където също има конкуренция между застрахователните компании, с реалните, естествени монополи, които се образуват по обективни причини. Именно там е насочен основният акцент и мерките, предприемани и от ДКЕВР, и от всички основни държавни институции. Те ще продължат в тази посока, защото винаги съм отстоявал разбирането, че във всеки един сектор е важно стимулирането на реалната конкуренция, състезателността, която е в интерес на крайните потребители, в това число и в телекомуникациите.
Пред председателя на КРС съм отстоявал разбирането, че е необходима политика за ясно, последователно и поетапно намаляване на цените на услугите на мобилните оператори, които, както знаете, в България са три. Доколкото съм запознат, тази политика се води от КРС, въпреки че аз лично бих искал още по-ясни ангажирани стъпки.
Бих искал да акцентирам и върху други действия на правителството, които са свързани с така наречения пакет за защита на потребителите от енергийната бедност, защото страната ни е все още бедна. Много хора изпитват затруднения да плащат сметки за ток и енергийни сметки през зимата, независимо от това, че се предприемат мерки те да бъдат понякога дори на минимални цени, съобразно пазарните принципи. Именно затова българското правителство на 30 септември 2008 г. предложи и Народното събрание одобри допълнителни бюджетни кредити в размер на 36 млн. лв. по програмата за 2008 г. за допълнителна еднократна помощ на хората с най-ниски доходи.
Освен това през 2008 г. се извършиха промени в административната уредба за подпомагане на хората в най-тежко социално положение при посрещане на разходите за отопление. Увеличен е размерът на помощта за отопление. Същата ще бъде изплащана еднократно в началото на отоплителния сезон в парична форма.
Знаете също така, че от 30 септември 2008 г. бяха заделени 90 млн. лв. за осъвременяване на пенсиите за лицата с осигурителен доход към 31 декември 2007 г. Става дума за един милион и сто хиляди български граждани, които получиха, извън всякакви планирани бюджетни неща, увеличаване на техните пенсии.
Не на последно място ще акцентирам и върху това, което беше извършено за поредна година като коледни пенсии за българските пенсионери, което беше най-високо от всичките години на преход в размер 337 млн. лв. от държавния бюджет. Всички тези мерки са също така част от подпомагането на хората, които се нуждаят от такава подкрепа именно по отношение на енергийния сектор.
На последно място искам да ви обърна внимание, че всички държавни дружества, които имат положението, ако щете, и на естествен монополист, провеждат такава политика, че в минимална степен да натоварват гражданите като цена.
Господин Христов, вярвам, че и Вие, сте наясно с това. Такава е политиката и на „Булгаргаз”, такава е политиката и на държавните топлофикации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Христов, да чуем Вашето отношение към отговора, в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, и „Топлофикация”, и енергоразпределителните дружества са абсолютни монополи за региона, където те оперират. Това е моята идея – Вие да предприемете действия за изясняване на действията на тези монополи.
Що се отнася до банките, това е едно типично картелно споразумение, а застрахователите – също. Неслучайно Комисията за защита на конкуренцията глоби тези застрахователи с няколко милиона лева – точно за подобно споразумение.
За мен е изключително важно да се предприемат конкретни действия от страна на МВР, от страна на ДАНС, от страна на правителството, ако щете, и на парламента с извънредни мерки, за да се прекрати този произвол. Не искам да припомням данните, които съм изнасял за лекарствата – 10-15 пъти по-високи, отколкото са в съседни нам страни.
Ще ви дам и друг конкретен пример – „Софийска вода”. Казвал съм го и друг път – тази фирма купува водата на София за две стотинки, а вече я продава за 1,40 лв. Това са фактите. Шестдесет процента от водата се губи и те се плащат от всички нас. Докато средноевропейската норма на загуби е около 10 процента.
Съжалявам, че този парламент отхвърля няколко пъти конкретното предложение, което правим със Стела Банкова, за да ограничим тези загуби, които могат да се включат в цената, на 25 процента.
Между другото, това беше Ваше предложение, господин премиер, от миналия парламент. Говорете с вашата група, мисля, че то е разумно – нека да го приемем, да дадем глътка въздух на софиянци и хората от другите градове в България.
Няма да говоря за цената на тока, на парното. Много пъти съм го казвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтича.
МИНЧО ХРИСТОВ: Обръщам се към Вас, господин премиер, съвсем добронамерено, да направите, да предприемете действия да защитите интересите на българските граждани. Разследвайте тези монополи, разследвайте тези картели. Това е в интерес и на правителството, и на парламента, и на всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има питане от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова относно политиката на правителството за противодействие на измамите с имоти.
Кой ще развие питането?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, през последните години тревожно зачестиха имотните измами. Това са особено жестоки престъпления, добре организирани и често в тях участват нотариуси, съдии, адвокати.
Жестокостта на тези престъпления се състои в това, че често техни жертви стават възрастни и самотни хора. Наглостта на престъпниците показва, че те се чувстват недосегаеми от закона. Необходими са часове, за да се посочат стотиците примери за подобни престъпления. Достатъчно е престъпниците да се сдобият с копие от нотариалния акт на даден апартамент, за да могат чрез фалшифициран подпис и съучастник съдия или нотариус да откраднат цялото имущество.
Често престъпниците стигат и до убийство на възрастни хора, след като се подправят техни подписи под документи за покупко-продажба или нотариално заверени завещания. Медиите съобщават постоянно за подобни случаи.
Има десетки случаи в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен. Такъв е случаят с бургаския актьор Милко Хатев, намерен мъртъв на метри от инвалидната си количка, или Петър Иванов, намерен обесен малко след като му взимат апартамента с прекопиран подпис.
Навсякъде виждаме забъркани едни и същи нотариуси, съдии по вписванията, съдебни чиновници. Излишно е да споменавам скандалния случая с деловодителката в Софийски районен съд Даниела Малинова, работила дълги години за имотната мафия, като е заменяла истинските нотариалните актове с фалшификати. Например, само за месец, въпросната дама е проиграла в казино над 20 000 лв., от което може да си вадите заключение за печалбите на тази мафия.
Преди два месеца в Костинброд беше разкрита схема за имотни измами, където съучастници са съдия от районен съд и столичен адвокат. Според юристи за кражбата на телевизор или на две автомобилни гуми можеш да лежиш в затвора повече, отколкото за кражбата на апартамент или имот за десетки милиони.
Аз лично съм присъствал на няколко дискусии за имотните измами, като юристите твърдят, че решението не е трудно, стига да има сурови наказания за престъпниците и държавата да заеме своята роля. Активно трябва да се включат прокуратурата, МВР, а според мен лично и ДАНС.
Затова Ви питам: какви действия предприема правителството за решаване на този тежък проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова, уважаеми господин Христов! Изцяло съм съгласен, че този вид престъпления е един от най-коварните и подлите по своя характер. В последните години се отчита сериозно увеличение на посегателствата на собствеността върху недвижимите имоти. Това е свързано, както разбирате, и с условията на пазара и с бързото покачване цената на недвижимите имоти и възможните печалби от това.
Искам да обърна внимание, че много от фактите, които посочихте, говорят за действия на правозащитните и правораздавателните органи, които водят до резултати – разкрити престъпления именно в тази област.
Вие сте запознати, че в МВР не се води статистика на престъпленията по критерии и предмет на престъплението. Освен това особеният начин на извършване на тези деяния в повечето случаи води до квалификация на поведението едновременно за измама и за документно престъпление.
От анализа на проведените досъдебни производства са установени няколко механизма за извършване на такива измами.
Първо, чрез подмяна в стар архив на съдилищата на истинските нотариални актове с неистински, като истинският се унищожава, а на негово място се поставя фалшивият.
Второ, изготвяне на неистински договори за продажба на имоти – общинска собственост, които се вписват в службите по вписванията и въз основа на тях се издава констативен нотариален акт.
Трето, изготвяне на молби-декларации за обстоятелствени проверки, в които длъжностни лица удостоверяват неверни обстоятелства и издаване въз основа на тях на констативни нотариални актове, по силата на които други физически лица придобиват право на собственост върху имота – общинска собственост.
Четвърто, използване на неистински лични карти, други фалшиви официални документи или пълномощни при изповядване на сделка при нотариуса.
Действително Държавната агенция "Национална сигурност" има действия, има ангажименти по закон, свързани с противодействия и предотвратяване на замисли, свързани с участие на лица, заемащи висши и държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност. Получаваните в ДАНС сигнали се проверяват и се предприемат съответните действия по компетентност. Аз ще посоча само някои по-характерни сигнали с имотни измами, които се проверяват от Държавната агенция "Национална сигурност", без да навлизам в дълбочината на всеки отделен случай.
Например доверен нотариус в нарушение на волята на собственика легализира прехвърляне на недвижим имот. Длъжностни лица от следствието чрез посредничество на криминално проявени лица участват в неправомерно придобиване на недвижими имоти на граждани, които се намират в затруднено материално положение или имат здравословни проблеми. Съдии по вписванията извършват неправомерни вписвания на имоти с тежести или забрани за прехвърляне с цел лична изгода. Прокурор от окръжна прокуратура подпомага реализацията на придобиване на земеделски земи чрез измами с участието на свидетели и подставени трети лица и на чужди граждани в участието на приватизацията на обществени сгради.
Имотните измами се реализират с участието на сдружения на заинтересовани лица и разследването им е достатъчно затруднено предвид фактическата и правната сложност. Но за постигане на ефективност водеща роля имат Министерството на правосъдието, Прокуратурата и други ведомства.
Искам да посоча някои примери от това сътрудничество.
Първо, представители на Министерството на правосъдието участваха в съвместно обсъждане, в семинар на Върховна касационна прокуратура по предложение на председателя на Нотариалната камара на тема "Документни престъпления и свързаните с тях измами при сделки с движимо и недвижимо имущество". Между тях се постигна споразумение – между Върховната касационна прокуратура и Нотариалната камара, за сключване на договор за съвместно сътрудничество в областта на сделките с недвижими имоти.
Направено беше предложение и за въвеждане на електронна система в Нотариалната камара на Република България именно като превенция за подобен вид тежки престъпления.
По повод изнесените в медиите данни за случаи на имотни измами министърът на правосъдието проведе среща със съдии по вписванията в Районен съд – София. Знаете, че най-големият обем сделки се извършват в най-големите градове и най-вече в столицата. На него бяха обсъдени ролята и отговорностите на съдиите по вписванията, чиито правомощия включват проверка за наличието на подлежащ на вписване акт и изпълнението на формалните изисквания на закона. Предприети са и кадрови промени в Агенцията по вписванията.
Част от мерките за противодействие на имотните измами е обновеният имотен регистър, който ще заработи през месец февруари, след няколко седмици, във всичките 131 съдебни райони в страната. Смятам, че това е една от важните превантивни мерки, която ще затрудни реализацията на тези престъпления. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, преди време Съюзът на юристите организира дискусия за имотните измами. Надделя мнението, че над имотните измами е поставен политически чадър. Изказани бяха дори мнения, че наказателната политика толерира този вид престъпления. Аз също се замислям дали това не е така и ще Ви дам конкретен пример.
Преди време със Стела Банкова внесохме закон за промяна на чл. 212 от Наказателния кодекс, визиращ подправянето на документи. Оказва се, че в този член са записани и сурови наказания за документни измами с цел присвояване на движимо имущество, но е забравено да се запише "недвижимо". Ние добавихме и тази думичка "недвижимо", за да може този член да действа и за имотните измами.
Предложението, което направих в Комисията по правни въпроси по време на дискусията, беше прието почти единодушно, като получихме и категоричната подкрепа на прокуратурата и следствието. Според тях тази поправка щеше да развърже ръцете на българското правосъдие спрямо имотните измамници. Когато законът влезе в залата на второ четене, за мен се случи нещо необяснимо – законът беше отхвърлен. Нито един колега не стана и не каза защо, въпреки че призовах от тази трибуна някой, който не е съгласен, да стане и да каже.
Наскоро списание "Правен свят" отново организира дискусия на тази тема. Отново от съдии и прокурори бе поставен въпросът за чл. 212 и за необходимостта от точно тази поправка, която предложихме със Стела Банкова.
Ще се поинтересувате ли, господин премиер, за причините, поради които някои ваши депутати промениха своето мнение между първо и второ четене? Ако питате мен, лично бих Ви посъветвал да поставите въпроса пред Държавната агенция "Национална сигурност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова, уважаеми господин Христов! Това, което мога да заявя като моя позиция, е, че смятам този вид престъпления, този вид измами за особено сериозни. Защото такъв вид престъпления посягат върху основни, фундаментални права на гражданите в нашата страна.
Смятам, че част от превенцията, освен контрола върху работата на нотариатите, съдебните институции, службите по вписванията, регистъра, който се предвижда да стартира в страната, е и засилване на наказателната отговорност.
Аз не съм в течение за дискусиите, които са били водени в парламента и пленарната зала по този въпрос, но смятам, че такова предложение заслужава внимание. Част от действията е засилване на санкциите за такива престъпления. Другата част е, разбира се, неизбежността на наказанията, което е не по-малко важно, защото понякога имаме много тежки наказания, като държава не успяваме достатъчно ефективно да ги прилагаме.
Искам да кажа какво е извършено от изпълнителната власт в рамките на нашите пълномощия. Така например Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява дейността на държавните съдебни изпълнители, частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и нотариусите, както знаете. През 2007 г. бяха извършени 16 проверки на нотариуси и 8 проверки на съдии по вписванията. През първото полугодие на 2008 г. само са извършени 54 проверки на нотариуси и 22 проверки на съдии и вписвания. Проверките допринасят за констатиране на наличие на незаконни действия на част от проверяваните, които могат да подпомогнат така наречените имотни измами. От посочените данни е видно, че се завишава контролът от страна на Инспектората на министъра на правосъдието.
През тази година в плана за дейността на Инспектората към министъра на правосъдието ще се предвиди извършването на тематични планови проверки, свързани именно с имотните измами, защото това е още една форма за затягане на контрола на държавата върху тази дейност, за да се затруднят максимално този вид престъпления. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря за Вашата подкрепа, господин премиер. Ако се срещнете с вашата парламентарна група като най-голяма в парламента, искрено се надявам да получа подкрепа за този конкретен член 212.
За съжаление обаче примерът, който ви дадох, не е изолиран. Казвам Ви това, защото напоследък зачестиха измамите с терени. В края на м. юли миналата година успяхме да прокараме заедно с госпожа Банкова мораториум върху строителството в междублоковите пространства и зелените площи, за което пак се обръщам към колегите и от вашата парламентарна група да им благодаря за подкрепата.
В края на миналата година обаче в Закона за етажната собственост между първо и второ четене се появи един много странен анонимен текст – чл. 24а. В него първо се узаконяваха всички издадени разрешения за строеж до момента и, второ, се отменяше наложеният мораториум през м. юли. Слава Богу, след като сезирах Държавната агенция за национална сигурност, изведнъж се появи друг текст в закона, който изрично запази мораториума, но за сметка на това обаче узакони издадените вече разрешения. Голяма част от тези разрешения са издадени след криминални действия на някои общински съветници, чиновници, съдии и представляват по същество крупни имотни измами. Виждате какво става в Студентския град сега. Това нещо става не само в Студентския град, а и във всички останали квартали на големите български градове.
Затова Ви призовавам, господин премиер, направете незабавно пълна ревизия на така наречената реституция и застрояването в междублоковите пространства. Отдавна съм внесъл такъв законопроект. Искрено се надявам – говорете с вашата парламентарна група, той да стане факт в близката седмица или две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващото питане е също от народния представител Минчо Христов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев. Темата на питането е политиката на правителството относно замените на държавни земи.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, знаете, че много пъти съм поставял от тази трибуна въпроса за забрана на така наречените заменки на гори и земи от държавния фонд. Отдавна съм внесъл и закон, който за съжаление беше отхвърлен от парламента. В него предложих три основни неща.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Не, няма да слушаме отчетите на народния представител Минчо Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Да се прекратят заменките. Второ, да се въведе 20-годишна забрана за промяна на статута на земята. Трето, да се извърши пълна ревизия на тези сделки, като виновните държавни чиновници и съучастници да понесат своята наказателна отговорност. От това място призовах депутатите да посочат поне един пример на заменка, която да не ощетява държавата и която да не облагодетелства някой олигарх. Отговор не получих.
Ще си позволя тук да ви цитирам част от официално писмо, което природозащитната организация „Зелени Балкани” изпрати до мен:
„Само в района на двукилометровата черноморска ивица, Родопите, Рила и Пирин – това са все защитени територии, колеги – между 45 и 90 000 дка публични държавни земи са били заменени. Това е площ, равна на 10 000 футболни игрища. Облагодетелствани са между 50 и 80 физически и юридически лица. Загубите за България са между 6 и 8 млрд. лв. Много от заменените терени се продават на свободния пазар на цени от 300 до 2000 пъти по-високи от тези, на които са придобити.
Истинската загуба не може да бъде изразена в милиарди, тъй като става въпрос за територии с уникално значение, които са предвидени за застрояване. Достъпът до тези територии ще бъде ограничен. Въпреки че не са отразени в националния кадастър, по нашето черноморско крайбрежие има десетки нови частни имения, някои от които са дълги по 7 км. Никой няма право да подарява тези земи и да ги използва за разменна монета. Вече започна и ограждането на голяма част от тези имения.”
Това е писмото на природозащитниците. Ще Ви го предоставя след парламентарния контрол.
Моля да ми отговорите: ще пред приемете ли действия – конкретно говоря за Вашето правителство, за преустановяване на този грабеж и, което е по-важно, за пълна ревизия на тези криминални сделки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Както ви е известно, уважаеми дами и господа, днес гласувахме Закона за горите и забранихме всякакви замени. (Реплики.)
Не мораториум, забрана, пълна забрана на заменките!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Както Вие знаете като народен представител, на 30 октомври 2008 г. Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание да одобри изменения в законите, регулиращи замяната на държавно и общинско имущество с имущество на физически и юридически лица. Действащите към момента норми, регламентиращи разпоредителната сделка замяна, се съдържат подробно в Закона за държавната собственост, в Закона за общинската собственост, в Закона за горите и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Както разбираме и от господин Корнезов, днес Народното събрание е прогласувало този проектозакон, за което благодаря на народните представители.
Искам да припомня малко развитието. Първо, целта на измененията е да се уеднакви режимът на този институт по начин, изключващ субективизма при преценката. С цел законодателна икономия министър Грънчарова предложи това да стане с един законодателен акт, за да се движи по-бързо.
Краткият анализ на режима в посочените закони показва, че най-голямата слабост на действащата досега, до днешния ден, законодателна рамка е липсата на достатъчно изчистени обективни критерии, доказващи равностойността на двата имота като основна предпоставка за замяна. При извършването й в условия на недостатъчна прозрачност замяната може да породи и корупция. По тази причина се възприе подходът на забрана на замяната на държавна и общинска собственост с две изключения.
Първо, когато тази сделка е единствена възможност да бъдат уредени отношенията между държавата и трети лица, в случаите на прекратяване на съсобственост и когато замяната се явява единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор.
В този акт правителството упражнява конституционната си законодателна инициатива като предложи на Народното събрание да приеме изменение в четири закона. Това според мен е много ясна демонстрация на политическа воля от страна на правителството, а сега и от Народното събрание, което прогласува този закон по една тема, която е действително много чувствителна за българските граждани и трябва да има ясен единен конкурентен механизъм за придобиване от частни лица на имоти, земи, които са държавни или общински. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов, за да зададе до два уточняващи въпроса на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Действително, господин премиер, днес българският парламент прие този закон и аз го подкрепих. И го казах на колегите.
Въпросът е, че днес българският парламент отхвърли едно мое предложение, по-скоро господин Корнезов и господин Пирински отказаха да го подложат на гласуване, да се забрани продажбата на земя. (Реплики в КБ.) Защото българският парламент остави възможността да се продава българска земя. Ето това е – държавна българска земя. Ето това е големият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие не бяхте направили предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ: Имаше предложение, защото господин Пирински първо го прочете, след което отказаха да го гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задайте въпросите си към министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, добре знаете, че аз съм живял дълго време в Латинска Америка. Повярвайте ми, дори там земята не се продава за вечни времена, както става в България днес.
Шефът на Комисията по земеделието и горите в парламента призна, че до 2005 г. държавата е загубила около 2 млрд. лв. от тези заменки - преди вашето правителство. Щетите на държавата към 2008 г., както споменах, са вече между 6 и 8 млрд. лв. Коментарът си остава за Вас.
Спомняте си, че имаше един скандален случай в Еленския балкан, където една местна мутра беше заградил огромна територия – в предишното правителство говоря. Нямаше сила в държавата месеци наред, която да приложи закона и да накара този самозабравил се тарикат да премахне своите ограждения.
Моят въпрос е: ще допуснете ли подобни случаи по българското Черноморие, в Рила, в Пирин и други места в България? Ще допуснете ли българското крайбрежие да бъде разделено на частни латифундии с дължина от по няколко километра? Как ще преминават хората през тях, за да стигнат до плажната ивица, която все още – казвам, все още, е държавна собственост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Плажната ивица по силата на Конституцията е публична държавна собственост, а не „засега”.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Основният Ви въпрос все пак е свързан със заменките. Мисля, че се изясниха нещата от гледна точка на законодателната уредба. Това беше политическа воля на българското правителство и ясно изразена подкрепа от българския парламент, за да се сложи край на тази практика, която както казах, е изключително противоречива и без ясни критерии. Досега тя се извършваше на базата на съществуващото законодателство, прието от българското Народно събрание.
Що се отнася до Черноморската ивица, както каза и проф. Корнезов, тя е публична държавна собственост. Правителството ще направи всичко необходимо, за да могат гражданите да получат нормален достъп, както е редно по Конституцията и по закона, до плажната ивица на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, както сте я подкарали, говоря и към господин Корнезов, нищо чудно да промените Конституцията и да продадете и плажната ивица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да стане това! Това е по силата на Конституцията!
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Мисля, че добрите идеи, господин Корнезов, трябва да се приемат навреме, а не след като извършите огромните далавери. Ето това е. (Шум и реплики в КБ.)
Хората са особено чувствителни към две неща, господин премиер: корупцията от страна на държавната власт и съсипването на българската природа.
Заменките, които бяха извършени през последните години от вашето, а и от предишните правителства, могат и ще доведат до една остра социална реакция.
Преди време имах въпрос към един от вашите министри за съсипването на района около Паничище и заменките на земи там. Тогава цитирах примери, където безценна земя е била заменяна за 1-2 лв. на квадратен метър. Това е по-евтино, отколкото струва днес една пица. Подобни случаи имаше и по българското Черноморие, и то земи на първа линия до морето. Многократно съм цитирал тези примери, няма да ги повтарям тук.
Това, господин премиер, доказва, че алчността и наглостта на някои хора наистина е безгранична.
Ще ви кажа и още нещо. В края на миналата година попитах шефа на Агенцията по горите господин Юруков тук, от тази трибуна, ще предприеме ли агенцията действия по връщането на тези 4500 дка гори, които господин Кобургготски незаконно е надвзел. Не казвам, че другите имоти, които той е получил, са получени по законен път. Затова знаете, че съм внесъл законопроект за конфискация на това имущество.
Моят въпрос, господин премиер, е следният: какви действия предприема господин Юруков? Защо, след като обеща тук, от тази трибуна, че ще предприеме действия, все още не са предприети за тези конкретно надвзети рилски гори и които в момента се изсичат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защо питате премиера, а не питате господин Юруков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да се задава допълнителен въпрос. Той трябва да вземе отношение по отговорите на министър-председателя. Какво да направим сега – някои още не са научили правилника?
Има питане от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов относно политиката на българското правителство по отношение на военното участие на Република България в Ирак.
Госпожо Банкова, заповядайте, за да развиете вашето питане.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, знаете моята последователна позиция срещу участието на България във военни мисии в чужбина. В миналия парламент, заедно с четирима ваши колеги, се противопоставихме на въвличането на България в иракската военна авантюра.
Ще Ви попитам направо, господин премиер: каква е Вашата равносметка от участието ни в Иракската война?
Задавам Ви този въпрос, за да не повтаряме грешките си от миналото. Казвам „грешки”, защото дори самият американски президент призна, че войната в Ирак е най-голямата грешка.
Вие като министър-председател считате ли, че участието ни в тази война също е грешка?
Вярно е, че войските ни бяха изпратени там от гражданина Симеон Борисов Кобургготски. Но Вие обещахте преди избориите през 2005 г. да изтеглите нашия контингент. Знам, че ще кажете и ще бъдете прав, че вече прибрахте нашите войници. Ще Ви попитам обаче защо го направихте едва в края на мандата? И защо го сторихте след почти всички европейски страни? Защо само часове след избирането на новия американски президент Барак Обама, който обяви, че ще изтегли американските войници от Ирак?
Господин премиер, Вие добре знаете какво тежко финансово бреме за България беше тази война, както и продължаващото ни военно участие в Афганистан. При това плачевно състояние на българската икономика, при липсата на пари за здравеопазване прахосването на стотици милиони за военните ни мисии в чужбина според мен е престъпление.
Моля да ми отговорите: какви са поуките за България, защото според мен, господин премиер, най-важното е политиците да извличат поуки дори от грешките си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Тази тема сме дискутирали нееднократно, всъщност отговорите на поставения от Вас въпрос в значителна степен се съдържаха и в изявлението на вицепремиера Ивайло Калфин пред Народното събрание на 14 ноември миналата година по повод предстоящото тогава изтегляне, приключване на участието на Република България в мисията на многонационалните сили в Ирак.
Първо, по принципния въпрос, който и Вие поставяте – не само по отношение на Ирак. Вие казвате, че България не трябва да участва в никакви мисии в чужбина – така ли да разбирам? И всяко участие е престъпление? Престъпление ли е участието на българската мисия в Босна и Херцеговина, на българските военни и полицейски служители в рамките на мисията на НАТО в КЕЙФОР в Косово?
България по принцип не може да се затвори в своите граници и да смята, че всичко, което се случва по света на стотици или на хиляди километри, не ни засяга. Когато ние сме част от определени съюзи, това предвижда и поемането на ангажименти, и изпълняването на мисии, в това число и в чужбина, в това число и нелеки, за гарантиране на стабилността и сигурността, в това число на нашата страна, колкото и парадоксално може би да Ви изглежда. Защото светът стана много малък. Това не е ХІХ век. Това, което се случва, било на Западните Балкани, било в Близкия Изток, било в Ирак или Афганистан, ни засяга пряко.
Госпожо Банкова, по отношение на Ирак, Вие много добре знаете моята и на моята политическа сила позиция. Ние бяхме опоненти на самата война, защото не смятахме, че тя беше достатъчно ясно аргументирана и съобразена с международното право. След като тя приключи, приключиха активните бойни действия, падна режимът на Саддам Хюсеин, се откри възможност за стабилизиране и възстановяване на Ирак като държава. Този процес не може да бъде лесен след десетилетия диктатура и след опустошителна война, и след много напрежения, трупани като под похлупак.
Имаше, Вие добре знаете този факт, госпожо Банкова, и резолюция на Съвета за сигурност на Обединените нации, която даваше зелена светлина на силите, на страните, които желаят да участват в мисията по възстановяването и стабилизирането на Ирак, да вземат такова участие. На тези резолюции се основаваше и българското участие в Ирак. Искам да подчертая за кой ли път, че след стартирането на работата на този парламент и формирането на това правителство, това участие бе сформирано по един коренно различен начин. Не го направихме едностранно и безотговорно пред нашите партньори, тъй като бяхме заявили, българският парламент взе решение за участие в Ирак. Опитът от първите година-две показа, че тази форма на участие не беше най-добра от гледна точка на подготовката на Българските въоръжени сили за рисковете, на които бяха подложени, и много други фактори.
Затова открито поставихме пред нашите партньори и преди всичко пред САЩ искането на българската страна да се промени форматът на участието. И Вие много добре знаете, че от края на 2005 г. беше предоговорен нов формат, който по същество представляваше хуманитарна мисия, а не мироналагаща или дори мироопазваща. Наясно сте с това, госпожо Банкова.
Аз се гордея, че в рамките на този мандат нито един български войник в Ирак не е загинал, за разлика от 13-те жертви, които Българската армия и българските контингенти дадоха в предишните години при предишните форми на участие в Дивания и в Кербала.
Искам ясно да кажа, че България и занапред ще участва в мисии на Обединените нации, на НАТО, съвместно с нашите партньори след ясна и внимателна преценка на политическите фактори, на общите решения с нашите съюзници, с възможностите на нашата страна и конкретната експертиза на българските военни. Това е моята позиция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, Вие ли ще зададете до два допълнителни въпроса? Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Ще кажа простичко и по човешки: за мен е много важно най-напред да си осигурим пари за лекарства и за старите хора на България и тогава да стабилизираме другите държави.
Господин премиер, мисля, че водещи за българските политици трябва да бъдат националните интереси, а не чужди икономически, военни и, ако щете, петролни интереси.
Ще си позволя да съобщя няколко факти, свързани с участието на България в Иракската война, които ще помоля да коментирате. В предишното правителство имаше един министър на външните работи, който обещаваше реки от инвестиции, връщането на иракския дълг, пълни танкери с петрол. Ако трябва да бъда точна, господин премиер, икономическите и финансовите загуби за България са убийствени. Не говоря само за тези стотици милиони, прахосани директно за военното ни участие там, говоря и за загубите от иракския дълг.
Господин премиер, знаете, че капитализираният размер на този дълг възлизаше на 3 млрд. 600 млн. долара. Става дума за главницата и лихвите. От тези пари – 3 млрд. 600 млн. долара, България получи само 360 милиона, което прави едва 10% от дълга на Ирак към България.
Редица страни, например Турция и Румъния договориха много по-изгодни условия. Считам, че българското правителство трябваше да направи всичко възможно на фона на тежката икономическа ситуация да си върне значителна, по-голяма част от този дълг.
Ще се съгласите ли с мен, че тези пари можеха да решат много проблеми в здравеопазването ни например?
Искам да Ви кажа, че още в началото на 2006 г. с Минчо Христов внесохме предложение за незабавни преговори за връщане на дълга и за изплащането му чрез петролни доставки. Това щеше да бъде изгодно и за двете страни, имайки предвид високите тогава цени на петрола. Възмутена съм обаче, че докато правихме в пленарната зала това разумно предложение и питахме финансовия министър, в същото време са се водили тайни преговори, резултатът от които беше, че получихме само 360 милиона от 3 млрд. 600 млн. долара.
Считате ли, че сделката беше успешна? Защитени ли бяха националните ни интереси и как? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова!
Първо, аз никога не съм разглеждал участието на български военнослужещи, на български контингенти в различни мисии – в Косово, в Босна и Херцеговина, в Ирак или в Афганистан, като търговия. Не може да се търгува с националната сигурност и да се казва: ние пращаме една рота някъде, дайте ни 2 милиарда. Това е абсурдно като подход от гледна точка на принципите на външната политика и националната сигурност. Вярвам, никога не сте чували от мен подобни изявления и подобен подход. Нещо повече, принципно смятам, че в последните години с промяната на формата на участие България едновременно изпълни своя ангажимент, който беше поет с решение на Народното събрание, и наред с това значително рязко намали риска за българските военнослужещи. Не забравяйте, че при подобни мисии се придобива нов и безценен опит за българските офицери и кадрови военнослужещи, които действително рязко повишават своя капацитет, своите възможности като военни. В крайна сметка армията не е просто обучение и подготовка.
Що се отнася до иракския дълг, госпожо Банкова, двадесет години в България се приказва за този дълг – как той ще ни реши всички проблеми и ще потекат реки от мед и масло и ще решим всички проблеми на здравеопазване, образование, икономическо развитие. Вие сте наясно, както и всеки здравомислещ човек, че голяма част от този дълг беше невъзвръщаем. И имаше след промяната на режима в Ирак и участието на международната коалиция, много силен натиск и огромна част от страните дори го и направиха, опростиха задълженията на Ирак към тях. Могат да се изброяват множество страни. България обаче каза: Нашият случай е по-различен, дългът към България е един от големите от страна на Ирак и ние настояваме, отчитайки разбира се и трудното положение на тази страна, която е в разруха след война, след много вътрешни конфликти и военни действия, да се получи реално достатъчно видима и съществена част от дълга.
Спекулациите с лихвите винаги могат да се правят до безкрайност. Ясно е, че такива преговори не се водят пред всички. И аз категорично смятам, че българската държава отстоя своя интерес в рамките на всички възможни. При това без посредници, каквито обикновено присъстват при такива преговори. А директно с ясно превеждане от страна на иракското правителство към българската държава, което действително позволява да се решават много проблеми – и инфраструктурни, и много други. Само още един факт. В резултат на икономическата, финансовата, политическата дейност и политика на българското правителство през последните години имаме огромно ниво на преки чуждестранни инвестиции – над 20 млрд. евро за три години и половина. И миналата година, въпреки финансовата криза, този поток продължава. До края на септември 5 млрд. 200 млн. евро, което дава основание да очакваме за цялата 2008 г. пак да бъдат над 6 милиарда. Но нищо автоматически не решава проблемите на един и друг сектор.
И съвсем последно да обърна Вашето внимание – най-голямото бюджетно увеличение за тази година в кой сектор е? В здравеопазването. И Вие добре знаете този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин премиер, искам да Ви кажа две неща – не можем да се гордеем с това, че опрощаваме дълга на една от най-богатите петролни държави. И второ, аз винаги разглеждам участието ни във военни мисии в чужбина най-напред през призмата на изключително тежката ситуация в здравеопазването. Първо тук трябва да се погрижим за живота на българските граждани и тогава там.
Целта на моя въпрос е да извадим поуки от участието ни в Ирак, за да не допуснем подобни грешки и в други страни. Конкретно визирам Афганистан. България увеличи драстично контингента ни там. Сега НАТО ни притиска да изпращаме още войници. Считам, че българското правителство трябва да прояви твърдост и политическо мъжество не само като откаже увеличаването на контингента ни там, но и да предприеме незабавни действия за изтеглянето на българските войници от Афганистан.
Ще Ви кажа и нещо друго, което съм казвала много пъти тук. Според ООН производството на суров опиум преди войната там е 185 тона. Сега, в момента, производството на суров опиум е около 8 хил. тона.
Господин премиер, знам, че ще прозвучи силно, но чрез военното си участие в Афганистан не ставаме ли съучастници в производството на хероин? Според мен сега е времето правителството да изтегли войските ни от Афганистан. Българската армия трябва да защитава суверенитета и териториалната цялост на България. Така пише в нашата Конституция. Когато се гласуваше бюджетът за тази година предложих 200 млн. лв. от военния бюджет да бъдат пренасочени към спешната медицинска помощ. Според мен е недопустимо бюджетът на Военното ни министерство да бъде два пъти по-голям от бюджета на Здравното. С неудобство трябва да призная, че едва 30 души ме подкрепиха от общо 240 народни представители. (Реплики от КБ.)
И накрая, господин премиер, в днешната преса за пореден път срещам заглавие: „Идва ново поскъпване на лекарствата”. В тази публикация става дума, че вече все повече българските граждани започват да се лишават от лечение, защото нямат пари да си купят лекарства. С това искам да ви покажа, че трябва да се погрижим най-напред за здравето на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отклонявате се от зададения въпрос. Въпросът Ви беше за Ирак. Вие отидохте в Афганистан, сега за лекарствата.
Въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, моят въпрос касае един сериозен вътрешен проблем, а именно: при проектирането на отсечката Чирпан – Стара Загора от магистрала „Тракия” бяха съкратени две от планираните пътни връзки на магистралата с гр. Стара Загора. Това решение наложи спешна среща на всички старозагорски депутати, заедно с кмета тогава д-р Желев и областния управител госпожа Нейкова с министър господин Асен Гагаузов, когото ние уведомихме и информирахме за трудностите, които ще срещне градът и регионът със съкращаването на тези отсечки. Господин Гагаузов прие аргументите и обеща да бъде изградена такава поне втора връзка.
За съжаление, това не беше изпълнено, поради което на 5 октомври 2007 г. този въпрос беше поставен лично на Вашето внимание. Досега, господин премиер, макар че Вие изразихте пълно разбиране, все още нищо не е задвижено и не са започнали никакви строителни работи.
В момента тази отсечка, Стара Загора – магистрала „Тракия”, е една от най-натоварените в страната и създава огромни трудности не само за 200-хилядното население на града, но и за целия транзитен поток, който отива към Източна България.
Това обстоятелство налага още веднъж да поставя на Вашето внимание този въпрос – за забавеното изграждане на второто отклонение.
И на второ място: кои са причините за цялостното преустановяване на строителството на магистрала „Тракия”? Ще бъде ли възстановено това строителство в близко време и кога? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Аз действително съм запознат с този въпрос и сме го обсъждали с Вас. Искам да посоча някои факти.
Първо, съгласно одобрените проекти на лот 1 Оризово-Чирпан-Стара Загора от километър 171 до 210-и и лот 2 Стара Загора-Нова Загора от километър 210-и до 241-и на магистрала „Тракия” са предвидени два пътни възела, осигуряващи връзката на гр. Стара Загора с автомагистрала „Тракия” – пътен възел Чирпан изток при пресичането с друг път, републиканска пътна инфраструктура, и пътен възел автомагистрала и път 1-5, тип пълна детелина при километър 210-и.
Допълнително е предвидено доизграждане на пътен възел Плодовитово при километър 165-и на автомагистралата.
Цитираната от Вас пътна връзка Стара Загора запад при километър 203-и отстои на 7 км от пътен възел автомагистрала и път 1-5 – Стара Загора юг.
Изграждането на пътни възли на такива кратки разстояния – по принцип това е становището на Националната агенция „Пътна инфраструктура” - противоречи на изискванията за отдалечеността им. Съгласно изискванията на Европейската инвестиционна банка, с чийто заем се строи този участък, авгомагистралата е за обслужване на транспортния поток и пътни възли се изграждат единствено при пресичане с пътища от републиканската пътна инфраструктура.
Пътят Стара Загора-Калояновец е общински път и не носи трафик, който може да обоснове изграждане на пътен възел.
Има и друг елемент – че наличието на повече пътни възли по направление на магистралата създава предпоставки за увеличаване на конфликтните зони при вливане и отливане на транспортния поток и е в противоречие с концепцията за провеждане на транзитния трафик и осигуряване на безопасно движение. Пак казвам, при условие на две включвания в автомагистралата в рамките на 7 км.
Независимо от това, поемам пред Вас ангажимента още веднъж да поговоря с ръководството на Националната агенция „Пътна инфраструктура” по отношение на аргументите да се отчетат всички социални аспекти, свързани с проблемите на гражданите на Стара Загора и да преценим внимателно тази възможност, разбира се, отчитайки възможностите и на бюджета на НАПИ. Мога да Ви обещания, че ще бъда отговорен по този въпрос, стараейки се да бъдем справедливи и балансирани и да отчетем реалните обективни нужди. Ще помоля да направят още един анализ, да ми го представят и да го обсъдим – дали това действително е необходимо и дали отговаря на обичайните критерии за връзването на автомагистрали със съседни градове и републиканската пътна инфраструктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков – право на реплика.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, естествено аз не мога да съм напълно доволен от този отговор, тъй като все пак очаквах нещо по-конкретно – очевидно нямате необходимата готовност. Очевидно проблемите, които бяха създадени в тази сфера – пътищата, все още не са преодолени. Тъй като Вие лично отговаряте за този проблем, се надявам – това, което поне казахте - в близко време да се направи необходимото проучване и да се положат всички усилия този въпрос да бъде решен.
Бих искал да Ви кажа, че когато ние поставихме въпроса на министър Гагаузов, отидохме със сериозен екип от специалисти – от най-добрите строители на магистралите в България, които доказаха, че този аргумент – когато отклоненията са много чести, това нарушавало, усложнявало по някакъв начин действията и транзита по магистралите – не е убедителен.
Ние имаме един Пловдив с четири отклонения, един Ихтиман с две отклонения, един град от 12 хиляди.
Това е град от 170 хиляди – просто е невъзможно. Аз бих казал: не само втори възел, и трети възел ще се наложи, а това е отклонението към енергийния комплекс „Марица изток”, което очевидно ще бъде въпрос на по-далечното бъдеще. Този втори възел е повече от необходим и аз мисля, че това би било оценено като много достойно и много положително и от този град, и от тези, които минават през него - огромният поток за Източна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика.
Ще се възползвате ли? – Отказвате се от това Ваше право.
Следва питане, зададено от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! С колегата Абаджиев сме тук, защото считаме, че парламентарният контрол е най-важният приоритет преди всичко на българската опозиция. Считаме, че най-важното нещо е опозицията, преди окончателно да е взела решение за своите действия, да продължи с парламентарния контрол над правителството.
Нашето питане е особено актуално и сега – на фона на това, което се случи през последните няколко дни пред парламента, тъй като то е свързано с политиката на правителството в областта на националната сигурност на Република България и се надяваме да получим конкретни отговори.
За последните две десетилетия системата за национална сигурност беше може би най-често реформираният сектор от всички държавни структури и от така наречените силови ведомства. Неколкократно беше променяно названието, респективно обхватът на функциите и организационната структура. Различни специализирани служби бяха създавани, закривани, преименувани, дефинирани със самостоятелен статут или поставени под висша шапка, прехвърляни от едно в друго ведомство. Сменяше се подчинеността спрямо висшите нива на държавната власт, формулата за определяне на ръководния й състав и т.н.
Накрая се стигна до модела ДАНС, който беше стъпка в правилна посока, в това число със сравнително добрия като обща законодателна рамка Закон за ДАНС. В този модел обаче има няколко сериозни принципни недостатъци, които опират до самата система за национална сигурност. Все още няма окончателно институционално и организационно решение въпросът с парламентарния контрол. Респективно не се осъществява граждански контрол, възприет в редица европейски страни.
Различните такива служби продължават да са на различно ниво и на различно подчинение – министър, премиер, президент, което видимо създава проблеми в координацията и субординацията на действията им. Националната сигурност не е в единна система и всъщност няма визия дали да е единна системата. Досега правителството не е изразило категорично становище в тази посока. Не е ясно кой орган следва да извършва планирането в сферата на националната сигурност, което е въпрос на държавна политика, докато съществуващите два консултативни съвета - при Вас като премиер и при президента, имат твърде неопределени функции. По-точно – чисто консултативни, без тези консултации да помагат за едно или друго решение.
Затова конкретните ни въпроси:
Има ли правителството концепция и стратегия за национална сигурност на Република България? И, ако няма, кога тя ще бъде факт? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев, уважаеми господин Абаджиев!
Аз ще се съглася с една констатация, която беше направена от господин Янев, че през последните 20 години твърде много експерименти се правеха със системата за сигурност на страната. Със сигурност бяха направени изключително много грешки. За съжаление, политическото мислене надделя, особено в началото на 90-те години, над държавническото мислене – и по отношение на Министерството на вътрешните работи, и по отношение на българското разузнаване, контраразузнаване, по отношение на Министерството на отбраната, по отношение на още много структури. Много професионални, кадрови служители, просто бяха изхвърлени на улицата.
Българската държава беше отслабена много рязко, защото не е достатъчно да имаш добра система, концепция, стратегия, законодателство, важни са хората, които работят в тези структури! Мога да изброявам безбройно много факти за политически чистки и много други обстоятелства, уволнения, загуба на капацитет, сътресения и несигурност.
Затова в изпълнение на Решение № 184 на Министерския съвет от 2007 г. експерти от различни ведомства обединиха своите усилия за разработване на документ, който да дефинира и очертае ценностите, приоритетите, ориентацията, целите на страната в сферата на сигурността, да изведе насоките за водене на нова политика, която да отговаря на променената среда в сигурността. Смятам, че това е навременно, още не сме закъснели.
През последните две години редица наши съюзници, сред тях Съединените американски щати, Холандия, Германия и Франция изготвиха нови стратегии за национална сигурност, които позволяват реорганизирането на инструментите и процедурите за неутрализиране на новите рискове по отношение на сигурността, с които трябва да се справят техните общества.
Старото разбиране за сигурността от времето на студената война просто не работи. То е неадекватно, не е актуално. Разделителната линия между вътрешна и външна сигурност, между политиката на отбрана и сигурност, между публично и частно, между сигурността във военен план и сигурността на гражданите, сигурността на обществото от гледна точка на екология, социално-икономическа стабилност, всичко е взаимосвързано, не е както едно време! Доктрините се променят. Затова ви посочих редица примери за държави, сред които са: Холандия – приела през м. април 2007 г. нова стратегия, Великобритания – през м. март 2008 г., Германия също през 2008 г., през м. юни миналата година Франция прие своята стратегия в областта на националната сигурност.
В Испания през лятото на миналата година министърът на отбраната демонстрира в парламента своето желание да се изготви интегрална стратегия за сигурност и отбраната чрез обявяването на пътна карта към тази цел. Вие добре разбирате, че подготовката на такъв цялостен, задълбочен документ не е работа за един-два или три месеца. За това се изисква много сериозна дискусия.
Мога да ви информирам, че имаме проекти за стратегия за националната сигурност. Той обаче не може да бъде тясно ведомствен или тясно правителствен документ, ако искаме да бъде задълбочен като анализ и работещ, функциониращ за в бъдеще. Ето защо, независимо че са направени предварителни съгласувания с редица министерства и институции, разработеният проект беше предварително представен за съгласуване от Администрацията на президента, Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, много служби и в това число разузнаването, военна информация и пр.
В процеса на съгласуване търсим в момента привличането на максимален брой експерти – и външни, които са извън структурите на държавата и на ведомствата, за да получим действително един качествен документ, който за дълги години ще бъде ясна рамка на българската национална сигурност във всички нейни комплексни аспекти, а да не си играем на някакви формално приети документи, които няма да отговорят на очакванията и нуждите на България като държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой от двамата народни представители ще вземе думата?
Както е известно, господин Абаджиев, имате право да зададете до два уточняващи въпроса.
Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Двата ми уточняващи въпроса към нашето питане са следните.
Първият е – Вие като министър-председател, ръководител на правителството и като председател на БСП, какви действия ще предприемете, за да се изпълни Законът за ДАНС и да се създаде парламентарна комисия за контрол на ДАНС, за да се реализира истински парламентарен контрол и тази комисия наистина, както е практиката в много европейски страни, да не бъде доминирана от мнозинството? (Реплики.)
Вторият ми уточняващ въпрос е: в този проект, който Вие сте предвидили за Концепция за национална сигурност, ще поискате ли актуализация, ще разработите ли в него огромния проблем, свързан с газовата зависимост на България?
Видя се през последните дни, че в ХХІ век най-голямата заплаха за националната сигурност на България не е някаква военна заплаха, а зависимостта ни от доставките на газ от Русия и липсата на алтернатива, която през последните 20 години не е създадена. Ще актуализирате ли този проект? Ще направите ли предложение за това да се избегне тази зависимост?
Видя се, че и проектът “Южен поток” също не е решение. Той пак е свързан с Русия. Какви конкретни предложения в тази насока ще предприемете, за да се избегне този най-голям риск за националната ни сигурност в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев, уважаеми господин Янев! По конкретните въпроси, които Вие поставихте.
Първо, аз съм ясен привърженик на ефективен парламентарен контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност”. Доколкото знам, предложението, което е било направено, е за паритетно участие в съответната парламентарна комисия на представители на управляващи и опозиция. Така ли е?
РЕПЛИКИ: Така е.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Така е.
Ако смятате, че това е ощетяване на опозицията, аз не разбирам аргументите, но трябва да се намери решение от Народното събрание, което е приемливо. Честно казано, според мен и тук се намеси политиката и политизирането - казвам го със съжаление, и се използва: каквото и да се предложи, ще се намери формула да се отхвърли. Дори, доколкото разбрах, поводът за отказа на опозицията от участие в тази комисия е предложение на народен представител от опозицията. Ами, защо си с шапка, защо си без шапка?!
Ако се търси повод, за да се каже на Европейската комисия: „Ето, вижте, няма парламентарен контрол над ДАНС!”, винаги може да се постигне такава политическа цел. Тя няма нищо общо с желанието да има ефективен и отговорен контрол върху ДАНС. Защото аз не мога да разбера как институции, парламентарни комисии, както Вътрешната комисия, се превръщат в решето за изтичане на информация, която има класифициран характер. Това държава ли е, или не е държава? Това народни представители ли са, или не са народни представители?
Вижте какво, нито ДАНС, нито МВР, нито правителството могат и трябва да бъдат надзорници над депутатите. Трябва да има чувство за отговорност. Не го отправям към Вас, господин Абаджиев, нито към Вас, господин Янев. Но има системен подход от редица народни представители, които използват своето представителство за съвсем други политически цели.
По въпроса за газовата сигурност. Подходът, който е залегнал в проекта за стратегия, е новата стратегия за сигурността на България да бъде основана на всеобхватен подход, неделимост на сигурността в различните си компоненти и ефективното управление на ресурсите, необходими за успешното осъществяване на тази стратегия. Затова на финалния етап на подготовката действително ще бъдат привлечени, както и досега, много външни експерти, експерти от много по-широк формат освен от парламента, правителството, президентството, но и от водещи университети – „Св. Климент Охридски”, УНСС, Нов български университет, Академията на МВР, Военната академия, Българската академия на науките, много други и неправителствени организации, за да постигнем качествен и траен документ за национална сигурност.
По отношение на газа само преди няколко дни имах възможност да докладвам пред Народното събрание много подробно. Без съмнение, и аз го казах пред парламента, тази газова криза заради конфликта между Русия и Украйна ще отвори ново ниво на политическа дискусия и в Европейския съюз. Темата за енергийната сигурност в частта газ ще се превърне в още по-висок приоритет. Това е добре, това е добрата поука за всички.
Сигурно няма страна поне в последните две години, която като България толкова активно да е работила практически за търсене на трайни алтернативни пътища не само като източници на газ, но и като диверсификация на пътищата за европейските партньори. Примерът е активната, изключително активната политика и дипломация на България по отношение на „Набуко”. Само че за да се реализира той, трябва да има действително, а сега вярвам, че ще се появи вече обща европейска воля това да се случи, достатъчен ресурс и, разбира се, не на последно място и достатъчни количества производство на газ. Но нека водим тази дискусия откровено, отговорно, да видим степента на сигурност по отношение на другите маршрути. И там нещата не са изчистени, нека да бъдем точни и откровени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин премиер, много е важно да се разбере от хората, които имат търпението да слушат парламентарен контрол на фона на събитията, които са вън, и напрежението, което като цяло е в страната, но би било редно да отчетем, че вече като страна – член на Европейския съюз, тези документи, които гарантират националната сигурност и които са като основополагащ фундамент, на практика отдавна са отишли в историята. Ние сме страна – член на Европейския съюз, и старите документи, свързани с националната сигурност, особено тези, които са преди 10, са някакъв архаизъм. Затова първото и най-важно нещо, за да има стратегия, за да има закони в областта на националната сигурност, трябва да има концепция. Без да има концепция, която да бъде приета от Народното събрание, която да обединява всички политически сили, която да дава основните жалони, на практика няма как да се правят стратегии в една или друга посока. Затова е много важно, особено сега след създаването на ДАНС, националната и гражданската сигурност на българските граждани да бъде гарантирана, така че останалите страни – членки на Европейския съюз, да имат доверие. Защото без концепция за национална сигурност не можем да говорим дори и за програми в областта на националната сигурност. Определено считаме, че премиерът е този, който трябва да сложи пръст в раната и да прекрати всякакъв вид бракониерство в областта на националната сигурност.
И тук сте прав в това, което казахте, че изтича информация и така нататък, но трябва и Вие да признаете, че подобна информация изтича и от структури и органи, които са оглавявани от Вас, в това число и от представители на тройната коалиция. Затова ние ще се радваме, ако час по-скоро този документ наистина се даде и на опозицията, за да си каже мнението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва отново питане от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! На фона на световната финансова криза и непосредствената заплаха, която тя представлява за икономиката на България, нашата страна понесе тежък финансов удар от Брюксел. Европейската комисия окончателно спря 220 млн. евро от европейските фондове, предназначени за България. Успоредно с това беше потвърдено замразяването на още 580 млн. евро. Особено обезпокоително е предупреждението, че за в бъдеще може да останат под въпрос част от 11-те млрд. по кохезионните и структурни фондове, които трябва да бъдат предоставени на нашата страна до 2013 г.
Това, за което Брюксел даваше ясни сигнали на България и за което месеци наред ние предупреждавахме, за жалост, вече е факт. Европа повече не желае да се съобразява с невъзможността на правителството да осигури законност и прозрачност при усвояването на еврофондовете. Европейската комисия формулира причината за това свое действие в прав текст – заради неуспеха на страната за адекватна борба с корупцията. Всичките хвалби на правителството за програми, действия и успехи се оказаха празни приказки. Това също ни го казаха от Европейската комисия директно. Цитирам: „Повечето от мерките са само обещания за бъдещи действия и все още не са донесли конкретни резултати”.
Това стопиране на средства вече не е предупреждение, а е пряка, конкретна и достатъчно твърда наказателна санкция. Предупреждението дойде през пролетта, но очевидно никой в правителството не го разбра. Сега има следващо предупреждение, има и анализи във вестници като „Уолстрийт джърнъл”, че България е една от страните, която най-много ще пострада от световната криза.
В най-близка перспектива ни очаква рецесия. Тук добавяме и газовата криза в момента, която допълнително ще я задълбочи. Без външни инвестиции икономиката на нашата страна е заплашена от колапс. И тъкмо сега България губи стотици милиони евро помощ с реална опасност да загуби милиарди. Губи ги по пряка вина на изпълнителната власт.
Уважаеми господин министър-председател, питанията ни са следните: кой ще понесе конкретна отговорност за причините, довели до спирането на еврофондовете? Ще имате ли най-после смелостта да назовете конкретни виновници, факти и обстоятелства, свързани с корупция по висшите етажи на властта? Какво отражение ще има решението на Брюксел върху българската икономика в условията на финансова криза и как правителството ще противодейства на кризата при тези нови обстоятелства? Имате ли антикризисна икономическа програма и какви са конкретните стъпки за подготовка на страната ни в условията на финансова криза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, уважаеми господин Яне Янев, благодаря ви за въпроса. Той в не малка степен констатира неща, които са се случили, а и неща като действия на правителството, които са достатъчно и широко известни на българската общественост. Струва ми се, че няма нужда да коментирам допълнително, след многото мои позиции и изявления, решението на Генерална дирекция "Разширяване на Европейския съюз" по отношение на окончателното спиране на средства по програмите ФАР към Министерството на финансите и МРРБ.
Финансовият аспект за мен е на втори план, защото тези средства не са в такъв мащаб, че да решат фундаментално или позитивното развитие на българската икономика, или да се превърнат в основна пречка. За мен притеснителното, разбира се, е политическият сигнал. Струва ми се, че в това решение нямаше достатъчно отчитане на реални усилия, които бяха направени. Това трудно може да се оспорва на българското правителство и съответните агенции – въведоха се нови процедури, направиха се персонални промени, вицепремиерът госпожа Плугчиева осъществяваше много по-ефективен контрол. Не се отчете достатъчно политическата воля. Вие знаете, че има държави, които се присъединиха към Европейския съюз и казаха: "Нямаме капацитета да усвояваме, да продължим по програмата ФАР и оперативните програми, които са много по-големи. Затова дайте да се насочим към оперативните програми."
Ние като бедна страна на фона на по-заможните европейски страни нямахме право да пропускаме този шанс. Затова се опитахме след решението на Европейската комисия от м. юли 2008 г. едновременно да свършим и корекциите по ФАР, да готвим работата по оперативните програми, да се сключват договорите. За мен проблемен е политическият аспект и още повече неговото политизиране, защото това не е решение на Европейската комисия, на колежа, а на една генерална дирекция на основание на предишни решения като технологична стъпка. Струва ми се, че в условия на световна финансова криза то не е достатъчно добре обосновано и е малко чиновническо. Става дума за средства, които представляват около 0,5 процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт на България. Неприятно, но на фона на преките чуждестранни инвестиции... Вчера излязоха последните данни до края на м. септември 2008 г. До тогава имаме 5,2 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. Имаме всички основания да очакваме, че за 2008 г. ще бъдат около 6 млрд. евро. По никакъв начин не подценяваме рисковете пред българската икономика, но нека да си кажем също така достатъчно аргументирано и откровено: на фона на много други държави, които казваха "Ние сме толкова стабилни! България да се учи от нас!", те „гръмнаха” финансово, а не България.
Затова и досега, и оттук нататък ще водим политика първо за защита на публичните финанси, за защита на Държавния резерв, на Фискалния резерв, на резерва на БНБ. Защото това е котвата за стабилност и за гражданите, за техните спестявания, за българските фирми, за доходите на хората. Всичко това като намерение и като конкретни стъпки за подкрепа на българската реална икономика е залегнало в плана на правителството, който е широко представен, в това число и от мен, на българската общественост. Той включва 5,6 млрд. лв. публични инвестиции, които да подкрепят реалния сектор. Той включва, както вече подчертах, запазване на фискалната стабилност на държавата и резерва на държавата. Колко бяхме критикувани, спомнете си, през последните години – "За какво е този излишък, за какво е този резерв?! Върнете парите на хората!". Къде щяха да бъдат хората днес, без това нещо, без този резерв?! Щяха да бъдат много по-беззащитни пред рисковете на финансовата криза. Вчера правителството прие Национален план за действие по заетостта, за да гарантираме максимално запазване на работни места, та българските хора да са сигурни в утрешния ден.
Отделен елемент – с часове мога да говоря за всички елементи от общия правителствен план по този въпрос – е действието, предприето от Насърчителната банка, по-точно Българската банка за развитие. При откриването й правителството задели 500 млн. лв., с които Българската банка за развитие открива кредитни линии за българските търговски банки, за да дават кредити на българската реална икономика, особено на малкия и среден бизнес, който днес изпитва затруднение. Трябва да им помогнем, за да имат оборотни средства, да могат да развият своя бизнес, та да може България да устои.
Ясно мога да кажа, че България както всички други страни в света навлиза в бурни води. Но нашата страна е по-подготвена от много други, в това число европейски държави, в Европейския съюз. И ако сме достатъчно консолидирани, фокусирани по изпълнението на този план на правителството, имаме реални шансове да излезем все така стабилни и динамично развиващи се от кризата, която е трудна, но която е привнесена отвън в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, надяваме се, че Вие живеете в България и си давате сметка за реалностите. Аз Ви чета какво казват току-що световните осведомителни агенции: "ОЛАФ пак уличи България в масови нарушения по САПАРД", "Нови шокиращи нарушения в проекти, одобрени от България и финансирани по Програма САПАРД откри европейската служба за борба с измамите ОЛАФ".
В 64, забележете, от инспектираните 71 проекта в хранително-вкусовата промишленост (над 80% от проектите) нашите чиновници под Вашето управление са открили напълно фалшиви, подправени или раздути оферти за цени на машините, които ще бъдат закупени. Констатациите са окончателни в писмото на ОЛАФ до министър Плугчиева.
Разбирам, че искате да говорите часове. Ако и аз бях на Вашето място, и аз щях да искам да говоря часове. Но Вие знаете, че до изборите има броени дни. Друг е въпросът, ако сте планирали да управлявате още 4 години. Тук проблемите са много по-сериозни. Те са и в политически аспект. Когато преди малко говорихте за излишъка, то за този излишък, когато бяхте в опозиция, критикувахте вашите сегашни партньори от НДСВ. Направете справка със стенограмите и ще се убедите, че това, което казвам, е самата истина. Сега същите от НДСВ със секундомер чакат всеки момент да напуснат коалицията. А Вие говорите за бъдеще, за план и т.н. Ситуацията в страната е при форсмажорни обстоятелства. Вие като най-отговорният фактор в изпълнителната власт трябва да предприемете конкретни действия.
Затова повтарям и Ви питам: кой в България носи отговорност за причините, довели до спирането... (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Вие ще имате ли смелостта да назовете конкретни виновници, в това число и такива, които се обаждат от задния ред на парламента и които ги сложихте за шефове на Комисията за конфликт на интереси, а те са олицетворение на конфликт на интереси?!
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Хайде, стига бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Длъжен сте, господин министър-председател. Това не е реплика и дуплика, това е допълнителен въпрос. Вие имате право да се откажете от дупликата, но конкретният случай не е такъв, макар че не беше формулиран ясно някакъв въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Яне Янев, спрете да се занимавате с това да четете вестникарски изрезки. Част от проблемите на България идват и от такива изрезки и от хора, които ги подават много услужливо на европейски структури.
Второ, без ефективното и реално съдействие от българските правоохранителни и правораздавателни органи, в това число и от агенциите, които работят по една или друга програма, тези разкрития не биха били възможни и Вие добре го осъзнавате. Точно това са резултати от конкретни действия на българската изпълнителна власт, за да се промени системата към по-добро.
Вие, господин Янев, много добре знаете, че немалка част от проектите и по ФАР, за което Вие говорихте, и по САПАРД, които Вие цитирахте, не са взети като решения сега. Ако бъдем съвсем откровени, Вие добре знаете, а би трябвало и българското общество да го знае, че например до лятото на 2007 г. проектите по ФАР не са ръководени по същество от българската изпълнителна власт. Те се ръководеха от Европейската комисия, от нейната Делегация. Добре е да се направи анализ, той да бъде публичен, по каква част от спрените проекти, които бяха окончателно замразени, са провеждани и процедури, и избирани изпълнители, и осъществяван контрол не от българската държава, а от външните ни партньори, от същия този Европейски съюз.
Ние имаме много трески за дялкане като държава. Дълги години държавата, както говорихме и по предишния въпрос, беше целенасочено отслабвана, защото в мътна вода лесно се лови риба. Има яростна и всякаква съпротива за възстановяването на държавността, което е труден процес. Има съпротива и в институциите, има и политическа съпротива, има и съпротива, която иска да разруши и политическата стабилност. Всеки един икономически план, за който Вие питахте във Вашето питане, не може да бъде реализиран, ако няма политическа стабилност. Вие разбирате това. И тези, които целенасочено, съзнателно продължават и го правят, в това число и се опитват да яхнат протести на гражданите по един или друг въпрос, повече или по-малко справедливи – било то за Студентски град, било то на земеделските производители, било то на еколози, знаете какво целят. Не целят да се решат проблеми. Целят едно нещо – власт. Да яхнат вълната, да употребят хората, да дойдат те да продължават стари практики, които не са забравили, помнят ги, а други пък са чували и желаят да се облажат. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев в рамките на две минути да изрази отношението и оценките си към отговора на министър-председателя.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, първо, по това, което казахте, че и други правителства са работили по проектите. Да, трябва и ние настояваме за това – за пълна декриминализация на целия преход, на всички правителства, без да се щади което и да е правителство, но решенията се вземат сега и сега са взети. За първи път обаче, за разлика отпреди, когато е имало вътрешнополитически оценки, Европейската комисия отвън и на тази база и западната преса дава оценка на България, че е корумпирана. Това се прави за първи път.
След това, Вие не отговорихте на конкретния въпрос – кои са крадците, кои са конкретните виновници, заради които спират тези пари, или Вие трябва да носите отговорност?
След това, срамно е да кажете: ама те не са чак толкова много парите, които са ни спрели – над 700 милиона. Какво значи това сега, когато сме в условия на криза, газовият проблем допълнително? За какъв ръст ще говорим? Ние ще имаме отрицателен ръст.
Накрая, Вие сам признахте, че оценката на Европейската комисия е политическа. Ами това е още по-лошо.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Чиновническа.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Казахте политическа.
Това означава, че политическа оценка се дава за това правителство, за вашето управление.
Затова аз Ви предлагам вместо да говорите с часове, както Вие казахте, отделете само три минути, излезте отпред пред хората и си подайте оставката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Абаджиев, ако искате и Вие излезте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): Аз бях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами пак отидете. (Реплика от народния представител Димитър Абаджиев.)
Господин Станчо Тодоров, имате писмен отговор от министър Николай Василев. Ако искате, може да си го получите.
Питане от народния представител Мария Капон към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Капон, заповядайте. Имате и два писмени отговора.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, моето питане е относно необходимостта от спешни мерки след окончателното спиране на 220 млн. евро по Програма ФАР. Мисля си сега, че питането е някак си вследствие на разговора, който досега водихте с колегите Яне Янев и Абаджиев, защото през последните месеци правителството бе обзето по някакъв начин с едно спокойствие, че до края на миналата година няма да има нов доклад за напредъка на България и сякаш изненадващо за всички нас, а и за Вас, за съжаление, дойде новината за спрените средства по Програма ФАР. Напоследък взехме и да свикваме с тези новини, но още по-тревожно е, че България наистина проваля своето членство в Европейския съюз. Независимо колко незначителен процент от приходите в бюджета са тези 220 млн. евро, аз считам за акт на политическа арогантност твърдението, че България ще компенсира липсата със собствени средства. Освен че така се ощетяват всички български граждани, платили своите данъци, това е и най-прекият път към криза, породена не от състоянието на световните финансови пазари, а от управлението на страната ни.
Вашето правителство създаде и прецедент в целия Европейския съюз. Аз наричам това загубена стойност, защото вместо да мултиплицираме ползите ние мултиплицираме загубите. Загубите, които при този момент не са само икономически. Ние загубихме доверието и дадохме основание на Европейската комисия да гледа на България по възможно най-рестриктивния начин.
Първоначално, господин премиер, изглеждаше така, че някак си никой не е бил предупреден за това, че ще бъдат спрени тези пари. Изглеждаше сякаш тази новина дойде изведнъж. Изглеждаше така, че дори след усилията, които кабинетът се опитваше да полага през последните месеци, някой лошо ни е оценил. Оказа се обаче, че има доклади по всеки един проект.
За мен е важно да знам оттук нататък Вие, господин премиер, какво смятате, че трябва да се направи и каква е стратегията за възстановяване доверието на европейските ни партньори? Какви ще бъдат конкретните мерки, които ще предприемете, защото всеки ден е важен за страната ни? Аз си давам тази сметка – всеки ден всичко, което произвеждаме, всичко, което правим в страната, може да помогне за утрешния ден на нашите граждани. Но как ще предотвратим загубата и най-вече в тези дни си позволявам да продължа... (Председателят подава сигнал, че времето изтича.)
Позволявам си да продължа само накрая с нещо, което преди малко Вие нарекохте изрезка на вестници. Не, публикуваната информация от днес във в. „Сега”, господин премиер, е истинско писмо. Аз Ви нося това писмо. То е до вицепремиера Плугчиева, съответно до заместник-министъра Ивановски, съответно до временно изпълняващият в този момент длъжност изпълнителен директор на Фонд „Земеделие” – Ализан Яхова. Писмото, което отива нататък, е от Министерството на финансите. Тази информация не е дошла отнякъде под масата, тя идва от вашето правителство, от вътрешните ви хора.
Защо тази информация трябва да стои под масата, господин премиер? Мисля, че когато честно се излезе отпред и се каже: ние участваме в това да се борим с измамите, има такива и такива случаи – говорим за сто случая, няма да има днес, в която и да е медия по някакъв друг начин гледана информация. Защото нещо, което става под масата, няма да остане скрито. Аз Ви я нося, въпреки че съм убедена, че я имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувствително надхвърлихте времето, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, благодаря Ви за толерантността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, с едно Ваше твърдение, което се съдържа във въпроса, по никакъв начин не мога да се съглася. Това е тезата за едва ли не летаргията на правителството след Юлския доклад, защото нямало да има следващ доклад на Европейската комисия до лятото на 2009 г. Точно това твърдение не почива на никакви факти. Ако щете и по работата в Правосъдие и вътрешни работи, механизма за сътрудничество и бонификация и по управлението на европейските фондове. Точно последните шест месеца се положиха неимоверни усилия за промяна на ситуацията и в двете области, като се започне от законодателните промени. Аз благодаря на парламента, че подкрепи голяма част от тях и моля да ускори приемането Закона за конфликт на интереси и редица други закони, в това число по отношение на заменките, по отношение на много други неща, промени в Закона за обществените поръчки, които са много съществени и дават много по-голяма прозрачност и гаранции за ефективно усвояване и на национални публични средства, и на европейски, и всичко останало.
Няма да изброявам многото факти, защото за това ще ми трябва действително изключително много време. Дейността в областта на работата, координацията, контрола, комуникацията по европейските фондове както по предприсъединителните, така и по структурните фондове е под ръководството на вицепремиера Плугчиева. За този период действително се направиха промени и персонални, и структурни, и в конкретните практики, и контролът се засили много за много кратко време. Затова, когато оценявах това решение на една от дирекциите на Европейската комисия, моят коментар беше, че той политически не отговаря на ситуацията. Може да е обосновано, има критики, бележки, но не отговаря на реалната среда в самия Европейски съюз. Някои държави в Европа фалираха и получиха без нищо ей така огромни финансови инжекции и средства. Други държави наляха за лошо управление като бонус в огромни частни банки неимоверни средства.
България не създава проблем на Европейския съюз и очакваме усилията, които са реални, в това число по сътрудничеството с ОЛАФ – пълна достъпност, ежемесечни мисии, постоянен представител тук, съдействие от всички органи на изпълнителната власт и на съдебната власт, специално разследващо звено, което е базирано в Националната следствена служба, тези усилия да бъдат оценявани адекватно. Аз не се съмнявам, че има още много какво да правим.
В следващите месеци и аз, и цялото правителство ще положим всички усилия, за да възстановим доверието и авторитета на България, в това число с конкретни инициативи и с практическо сътрудничество, с ОЛАФ, с Европейската комисия като цяло и с предложения за усъвършенстване на механизмите на това сътрудничество, защото България, както съм заявявал неведнъж, се нуждае и от критика, нуждае се и от подкрепа – и експертна, и политическа, и то на място. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин премиер.
Знаете ли, преди малко докато Ви слушах, си мислех за това как в една фирма правите едни поръчки, взимате всички възможни одитори, които да видят дали някъде има измама и дали някой не е подменил офертите, и въпреки че сте направили тези усилия, когато трябва да вземете решението, ще купите ли в крайна сметка с измамните оферти? Разбира се, че ще трябва да го отрежете. Това прави ОЛАФ. Разбира се, и в писмото те изрично казват, че ще продължат да проверяват офертите за останалите 17 проекта и да предоставят всички допълнителни доказателства за измами на българските власти. Казвам го, защото тук става въпрос не само за пари, които са гледани през последните 5-6-7 години. Става въпрос за проекти, които са гледани преди две години, говорим за 2006 г.
Знаете ли, тази седмица, тъй като се намираме в няколко кризи – от една страна България наистина с положението и отношението в Европейския съюз е в европейска криза, от друга страна е в газова криза, от трета страна, както казвате Вие – да, може би в момента икономическата световна криза не ни е застигнала толкова много, но всеки ден биват освобождавани работни места и хората остават на улицата. Днес обаче ние имаме нужда от национален консенсус по няколко теми – първата тема, господин премиер е национален консенсус за възвръщане на държавността. Ще се борим ли с мафията с всички сили или няма да се борим с нея? Тук не можем да се делим на ляво и на дясно, кой къде стои, кой е в опозиция и кой във властта. Вторият ни консенсус е как ще преодолеем световната криза, защото тя ще ни настигне? Ние трябва да имаме общ план. Този план не може да е планът „Станишев” или планът на Кабинета. Този план трябва да има национален консенсус.
Вие видяхте, може би в понеделник не бяхте до края, но това Народно събрание и вашата парламентарна група не искаха една дума да вкарат в една декларация от страна на опозицията. Как да осъществим един национален консенсус, в който мнозинството не иска да разговаря с опозицията? Трябва да намерим начин това да се случи, защото е важно за България, за да може утре в България да управлява наистина. Държавността и хората да се чувстват сигурни, защото исканията отвън, господин премиер, аз ги имам, те са прости. Тези искания, аз съм убедена, че са тези, които Вие искате – минималната заплата да порасне, тоест стандартът на живот да е по-добър, пенсионерите да взимат повече пари, да има сигурност на улицата. Това са нормалните искания и, разбира се, промяна на системата.
Аз много се надявам и това е допълнителният ми въпрос: готов ли сте да застанете зад един национален консенсус по определени точки и смятате ли, че ние наистина имаме времето в следващите няколко месеца да го постигнем в страната ни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, Вие зададохте по същество един фундаментален въпрос за начина, по който се прави политиката в България.
За съжаление политиката в България и по правило, и не само през последните 20 години от началото, и от Освобождението се прави като правило на партизански принцип. Моят подход и не само моят, на моята политическа сила, смея да твърдя, че винаги е бил търсене на национално съгласие, започвайки, ако щете, от Кръглата маса през 1990 г. Без това желание и воля да се направят промените по един разумен, консенсусен начин, нямаше да има мирен преход в България. Спомнете си дори съседна Румъния с какво мина, колко хора загинаха при смяна на режима. Мога да припомня и 1997 г., когато независимо от конституционните си права, независимо от парламентарното мнозинство, именно в името на националното съгласие българските социалисти отстъпиха от властта, за да се гарантира стабилността на държавата, гражданския мир.
Винаги сме търсили, а и аз се стремя да търся, консенсусни решения. Бях впечатлен, когато на Консултативния съвет при президента чух от представители и на управляващи, и на опозиция по отношение на газовата криза конструктивизъм и предложения. За съжаление, в пленарната зала надделя отново политиканството от много хора от опозицията. Не искам да слагам всички под един знаменател. Никога не бива да се слагат хората под един знаменател. Стигаше се до призив да се прекрати газовият договор с Русия. И какво? Ще го прекратим и какво? На свещи ли ще стоим? И много други екзотични, бих казал, предложения и идеи.
Винаги съм готов да разговарям с всяка политическа сила, лидер, гражданско сдружение по конкретни идеи.
Аз заявих, когато правителството огласи своя план за икономическа стабилност и социална сигурност за хората през тази кризисна в икономически план година, че това не е веднъж завинаги фиксиран план, който да го носим като Библия. Той трябва да бъде гъвкав, динамичен, ние постоянно внасяме корекции. Всяка добра идея е добре дошла.
По отношение на европейските фондове искам да кажа, че усилията и на вицепремиера Плугчиева в последните месеци бяха да даде пълната прозрачна информация и на опозицията за това какво се прави, как се прави и защо се прави, за да подобрим структурите, начина на управление по тези проекти. Ние се учим. Няма идея - политическа или експертна, която да бъде отхвърлена априори от мен. Аз съм готов да формираме такъв консенсус, стига да има добра воля от всички участници.
Аз във Вашата искреност не се съмнявам, но в други хора от политическия спектър се съмнявам в разминаването между думите и делата. Достатъчно е да се погледнат и усилията, и опитите да се профанизира, да се провокира, да се яхне гражданският протест.
Ами това, което се случи преди два дни пред парламента? Атаките, провокациите, нападението върху българските полицаи, които си вършат работата добросъвестно? Целеше се да се пролее кръв. Целеше се да се създаде нетърпима обстановка и да се дестабилизира страната. Не се съмнявам, че и Вие, и много други хора, и от опозицията го разбират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин премиер, аз също не се съмнявам във Вашата искреност, но се съмнявам в действията на голяма част от вашето мнозинство. Тъй като, ако те искаха национален консенсус по декларация, която да приеме Народното събрание, това се прави със събиране на излъчени представители от всички парламентарни групи, които да стигнат до общ текст, а не в последната минута, в 14,00 ч. да бъде внесена декларация и да бъде поставена на колене, която и да е опозиция. Така се прави – с диалог. За да има национален консенсус, няма как по друг начин.
Ще завърша с Вашите последни думи, тъй като аз и първия и втория ден бях отвън като гражданин, не като политик. Защото в мирния протест имаше вандалщина и Вие сте прав. Първия ден имаше много голяма вандалщина. Дали тя се състоя тук пред Народното събрание, или вандалщината, която беше с опожаряването на централата на БСП в Пловдив, не намирам разлика в тази вандалщина.
Тези млади хора – еколози, студенти, които са отвън, имат своето право, дори и да не могат да формулират всички тези изисквания, на мирен протест. Със сигурност имаше хора, които не искаха да има мирен протест. В кои среди се намират тези хора аз не искам да ги определям. За съжаление фактите бяха налице. Вчера видяхме, че протестът беше в съвсем нормалния му вид.
Вчера бях изцяло в подкрепа на тези, които се осмелиха да излязат, защото не всички се осмелиха да излязат, защото не всички, господин премиер, могат да бъдат приети отвън. Тези, които се осмелихме да излезем, бяхме част от хората, които подкрепяхме една или друга инициатива. Нашите инициативи бяха и част от днешното гласуване в тази пленарна зала. Това, че подкрепихме Закона за горите, е част и от исканията на хората отвън.
Трябва да научим българското общество не само на националния консенсус и на диалога, а и на това как се постигат исканията, за да живеем в по-добра България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър-председателят отговори на господин Йордан Величков.
Народният представител Лъчезар Тошев е поискал писмен отговор от министър-председателя.
Десети по ред е въпросът от народния представител Ваня Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото на м.декември Европейската комисия категорично отказа да възстанови отнетите през м.юли т.г. акредитации на двете договарящи звена в Министерството на финансите и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вследствие на това решение България загуби безвъзмездно общо 220 млн. евро за инфраструктурни проекти, които са от изключителна важност за всички български граждани.
Европейската комисия обоснова действията си, оповестявайки скандални нарушения в споменатите изпълнителни агенции и в Националната агенция “Пътна инфраструктура”, която и сега така се казва. Оказа се, че при наемането на подизпълнители по време на изпълнението има неясни правила.
Нещо повече, господин премиер, Европейската комисия констатира и оставащия риск от политическа намеса в управлението на фондовете. Вече стана ясно, че правителството има намерение да финансира тези проекти със средства от държавния бюджет, независимо от констатираните от Европейската комисия доказателства за конфликт на интереси и явна корупция.
В тази връзка са и моите въпроси: прекратени ли са договорите, сключени от бившия директор на Национална агенция “Пътна инфраструктура” при явен конфликт на интереси с близки до него фирми? Какво се случи с договорите, които Национална агенция “Пътна инфраструктура” е сключила и по които са замразени плащанията от Европейската комисия? Направени ли са проверки по препоръките на Европейската комисия и наказани ли са виновните служители за констатираните нарушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Правителството следва ясни приоритети за прилагане на политика, която въвежда европейските стандарти за прозрачност.
Във връзка с решението на Европейската комисия от 23 юни 2008 г. за отнемането на право на Изпълнителната агенция по ФАР да управлява програми за разпределение на средства бяха предприети изключително много и необходими мерки за ограничаване на нередностите, посочени в направените критични доклади.
По-голяма част от контрактите, сключени от Национална агенция “Пътна инфраструктура” под ръководството на бившия изпълнителен директор, отдавана са приключени. Обектите са въведени в експлоатация в съответствие с клаузите на договорите и изискванията на Закона за пътищата, Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
При изпълнението на обектите не са констатирани отклонения от нормите за проектиране, строителните норми и правила от клаузите на договорите. По останалите договори тече изпълнение.
Контрактите са сключени в резултат на проведени от областни пътни управления процедури по възлагане на обществени поръчки. Тези договори са подписани от страна на областните пътни управления, които са специализирани звена на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, понастоящем НАПИ.
Продължава да тече проверка по договори, изискани от Софийската градска прокуратура. Вие сте наясно и с обвиненията, които са предявени от прокуратурата към бившия ръководител на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Отделно от това те са били обект на проверка от одита на Сметната палата, от Агенцията в Държавна финансова инспекция и от други одитиращи органи.
До момента не е имало изрична препоръка от тези органи на държавата за прекратяване действието на тези договори. За спирането на междинните плащания от комисията по проектите „Автомагистрала Люлин”, пътен възел „Даскалово” и проектите по ФАР – трансгранично сътрудничество с Гърция, Румъния и Турция, ситуацията стои по следния начин. Правителството навреме предприе мерки за осигуряване на заместващо финансиране на засегнатите проекти. Затова беше прието Постановление на Министерския съвет от 22 юли 2008 г. и бяха одобрени целеви средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2008 г.
Искам да кажа няколко думи по отношение на контрола, и външния контрол в това число.
С решение на Министерския съвет през м. септември 2008 г. Министерството на финансите възложи допълнителен одит от независимата одиторска компания „КПМГ България” ООД на транзакциите и одит на конфликт на интереси в Националната агенция Пътна инфрастуктура. Изразеното мнение – одиторско, не на правителството, констатира, че контролните процедури по проектите са ефективно прилагани във всички съществени аспекти. По редица тревожни констатации, направени в предишни доклади на независимия одитор, в системата на агенцията е установено, че са предприети съответните адекватни действия за отстраняване на проблемите. Благодаря ви за вниманието.
Давам думата на народния представител Ваня Цветкова за реплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): От Вашия отговор, господин министър-председател, някак си на мен ми става ясно, че Министерският съвет, респективно Вие, не сте си взели никаква забележка от действията на Европейската комисия. Факт е, че 15 проекта през 15 обекта са спечелени от фирми, близки до бившия шеф на Изпълнителна агенция “Пътища” или Фонд „Пътища”, който вече е подсъден. Факт е, че 38 млн. от тях са в обекти, които са сключени след влизане в сила на промените в Закона за обществените поръчки, а другите 7, които са на стойност 102 млн., са преди това. Вие оставяте и не вземате никакви мерки договорите от тези обекти да бъдат прекратени.
В този случай Ви питам каква е Вашата намеса и какви са Вашите действия и пречки, които поставяте за отстраняването на риска от политическа намеса? За мен лицето, което беше шеф на Пътния фонд, не е единственият в тази верига.
Вие нищо не споменахте за лицата, които поемат отговорността за случилото се в тази агенция. И не става дума за лев – два, а за 220 млн. лв.! Ако се направи и се публикува регистърът на пътните фирми, ще стане много ясно какви са политическите интереси в тази Изпълнителна агенция “Пътища”. В случая бих могла да кажа, че тук става дума за нещо друго. Преди малко Вие споменахте, че било чиновническо решението на Европейската комисия. Не, тук става дума за явен конфликт на интереси, за явна корупция и за явни злоупотреби.
Наистина бих искала да ми кажете взели ли сте някакви мерки за тази политическа намеса в Изпълнителна агенция “Пътища”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Разбирам, че парламентарният контрол основно се използва за политически цели. Това е нормално състояние. Но трудно може да се отрече колко конкретни промени са направени именно в Национална агенция „Пътна инфраструктура” през последната половин година, като се започне от промяна на закона, начина на определяне на ръководството, създаването на надзорен съвет, функционирането на агенцията като цяло, като се мине през персоналните промени не само по отношение на ръководителя на агенцията, но и на други нива. Този процес продължава и според мен се виждат и от гражданите, и от нашите европейски партньори, и от външните одитори конкретните резултати.
Освен тези одити, които ви споменах, са направили три одита на националната агенция от независими одитори – КПМГ, „Прайс уотърхаус купърс” и от страна на Министерството на транспорта, които констатират известни слабости в организацията на отделни звена, механизми, но не са установени умишлени нарушения - не от нашата национална проверка, от външни одитори.
За стриктното изпълнение на всички тези високи стандарти информация се изпраща редовно на Европейската комисия. Съвсем наскоро и председателят на Надзорния съвет господин Атанасов, и изпълнителният директор господин Янков бяха в Брюксел, за да информират за постоянните усилия. Те са факт, те са реалност.
Тъй като много се говори за одити, проверки и не знам си какви договори, хората искат да видят резултати – вижте през последните месеци колко конкретни обекти бяха приключени и пуснати в действие. Връзката между автомагистрала „Хемус” в посока на Велико Търново и Варна, южната дъга на София, софийския околовръстен път, финансирана от българското правителство, моста на входа в Русе, който от години беше блокиран – това искат да видят хората и това се старае, убеден съм, ръководството на Национална агенция „Пътна инфраструктура” да прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Пламен Панайотов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Панайотов, да развиете Вашия въпрос.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател! На 9 декември 2008 г. заедно с други колеги от Българска нова демокрация и депутати от опозицията на основание на чл. 97, буква „л”, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поставихме въпроса за Вашето изслушване относно позицията на Република България по дневния ред на предстоящото тогава заседание на Европейския съвет на 11-12 декември 2008 г. Това искане беше отхвърлено от мнозинството в българския парламент. Въпреки това си позволих под формата на актуален въпрос да поставя питането поради факта, че тази позиция засяга всички български граждани и е редно да я оповестите в българския парламент, макар и след заседанието.
Откровено казано мислех, че принуден от мнозинството в парламента да поставя по този начин въпроса, ще чуя отговор, който в една или друга степен вече е позагубил своята актуалност. Но сега съм убеден, че това не е така предвид факта, че през тази година ни сполетя и газова криза. Очевидно проблемите, които са разисквани на Европейския съвет, свързани с общата енергийна сигурност на Европа, са от изключително значение, в това число и за България. Затова бих бил благодарен да чуя позицията на българското правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А аз бих бил благодарен, господин Панайотов, следващия път да си сложите картата.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (БНД, встрани от микрофоните): Благодаря, господин председател. Основателна е бележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на народния представител Пламен Панайотов. Виждам, че има 10 минути до 14,00 ч.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Панайотов, първо, искам да Ви благодаря за въпроса, защото това е важна тема в Европейския съюз, важна и за България.
Аз смятам, че в рамките на подготовката на Съвета в продължение на месеци, в резултат, първо, на ясно формулираните български национални интереси, второ, на доброто взаимодействие със страните от Централна и Източна Европа и, трето, в резултат на активния диалог с ротационния председателстващ Европейския съюз френски президент господин Никола Саркози и Комисията успяхме да постигнем в пакета „Климат. Енергетика” важни неща за България. Защото, ако трябва да бъда откровен, първоначалният вариант беше твърде тежък за българския енергиен сектор, твърде тежък за българските потребители като цена. Всички говорим за важността на разнообразяване на енергийните източници, на увеличаването на възобновяемите източници.
Всички сме наясно обаче, че този пакет „Климат. Енергетика” и стремежът на Европейския съюз да бъде лидер в световен мащаб за намаляване на емисиите на въглероден двуокис, за увеличаване на възобновяемите източници на енергия и много други аспекти имат своята цена. Тази цена в първоначалния вариант на Европейската комисия беше трудно поносима за България. Ясно формулирахме нашето мнение, което е по-важно, с още осем страни от Централна и Източна Европа успяхме да координираме обща позиция и да постигнем разбирането, че този пакет може да бъде приет само с консенсус, а не по стандартните правила. Това ни даде възможност за активни и реални преговори по този въпрос.
Разбира се, имахме и другата позиция и крайност - да отхвърлим пакета. Но трябва да се има предвид, че в Европейския съюз процесът е винаги на сближаване на крайни позиции – едни страни не искаха никакви компромиси от предложението на Европейската комисия, а за други, в това число и България, първоначалният вариант не беше приемлив. Извървяхме пътя, стъпка по стъпка, за да достигнем до компромис.
Аз съм подготвил за Вас и ще Ви представя конкретните преговорни позиции и доклади от госпожа Грънчарова, от вицепремиера господин Калфин в процеса на подготовка на позицията. Но България успя да защити принципно нашия интерес чрез отстояване на принципа на солидарност в дистрибуцията на допълнителните аукционни права, което отчита, това беше наша принципна позиция, приносът на страната ни за намаляване на емисиите в периода от 1995 до 2005 г ., което го нямаше. Петнадесет процента от този общ пакет, който е компенсация по същество за страните от Централна и Източна Европа, отиват за България – на трето място от всички тези страни по обем.
Отстояхме също така по отношение на друга важна тема аукциона в електропроизводството – дерогация от българска страна, отлагане на прилагането на това нещо във времето с три години, през 2016 г. – нова среща за оценка, и стартиране от много по-ниски нива аукцион – не 50%, както се искаше от Европейската комисия, а 30%. Това се постигна в резултат на много активни дипломатически преговори.
Тъй като времето ми изтече, за съжаление трудно мога да развия всички подробности, ще Ви представя писмените доклади, за да разполагате с цялата информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Пламен Панайотов, право на реплика.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (БНД): Благодаря, уважаеми господин министър-председател, за дадения отговор.
Аз лично си представям нещата оттук насетне по следния начин. Може би е желателно българското правителство да представи в българския парламент отново проекта за новата Стратегия за енергийна сигурност на страната, за да може в един по-цялостен контекст и българското общество да се запознае как по най-добрия начин да отстояваме занапред националните ни интереси в тази област. Благодаря още веднъж. (Министър-председателят Сергей Станишев дава документи на народния представител Пламен Панайотов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се.
Следващият въпрос към министър-председателя Сергей Станишев е зададен от народния представител Евгени Чачев, но господин Чачев днес писмено е поискал отлагане на отговора на министър-председателя.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, който в продължение на три часа, което е практическия целият парламентарен контрол, отговаря на въпроси на народни представители, то рядко се случва.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И друг път се е случвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но не в продължение на 3 часа.
Уважаеми народни представители, остават 5 мин. до 14,00 ч.
Има въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова, към заместник министър-председателя и министър на външните работи. Господин Калфин е тук и мисля, че госпожа Банкова може да зададе своя въпрос, макар и малко да надхвърлим времето след 14,00 ч.
Народният представител госпожа Евдокия Манева е поискала писмено да се отложи отговорът на министър Калфин на зададен от нея въпрос. Така че днес, господин заместник министър-председател, няма да отговаряте на въпроса на госпожа Манева по нейно желание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз съм готов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имате думата, за да зададете своя въпрос към господин Ивайло Калфин в рамките на 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Калфин! Повод за моя въпрос към Вас е неотдавнашна скандална публикация във в. „Поглед” за изсичането на гората в с. Яворово – родното село на Николай Хайтов.
От доста време държавата в лицето на Агенцията по горите унищожава там вековни дървета. Според кмета на родопското село документ от 1907 г. удостоверява, че гората е общинска и е част от землището на с. Яворово. Тъй като държавното лесничейство продължава да изсича гората, жителите на селото се обръщат към съда, за да спасят вековния лес. На 8 май 2008 г. Върховният касационен съд потвърждава, че Хайтовата гора е законна част от землището на с. Яворово. Независимо от това решение, държавата престъпва своите закони и кощунствената сеч продължава.
Господин министър, ще Ви попитам направо: какво ще предприемете, за да спрете продължаващата с години екзекуция на тази ценна гора? Нали сам разбирате, министър Калфин, аз Ви питам за гората в с. Яворово, но в случая става дума за Хайтовата гора, в случая става дума за гора, която е част от духовното наследство на големия български писател Николай Хайтов.
Ще Ви питам и какви решителни мерки ще предприемете, за да спасите това, което е останало от българската гора. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! В писмения си въпрос Вие ме питате доста по-пространно въобще за политиката в горския сектор. Радвам се, че не засегнахте това във въпроса, тъй като отговорът е доста пространен. Ако искате, аз бих могъл писмено да Ви го предоставя, за да се спести време. Много неща са направени и с оформяне на агенцията, и с промени в закона, и с промени в различни правилници. В момента българската гора получава много по-добра грижа, отколкото получаваше преди няколко години.
Конкретно по въпроса, свързан със землището на с. Яворово. Общата площ на горите и земите от горския фонд в землището на селото е 1862 хка, от които 182 хка са държавен горски фонд, а 80 хка са възстановени на физически и юридически лица и за 1600 хка Пловдивският окръжен съд е признал правото на собственост на община Куклен, което е потвърдено и от Върховния касационен съд. Но все още въвеждане във владение не е извършено вследствие на тези решения на съда, които и Вие споменахте.
Лесоустройственият проект на Държавно горско стопанство – Пловдив, предвижда от горите в землището на с. Яворово годишно да се добиват по 3536 куб. м дървесина. Досега са добивани по 739 куб. м средно или 21% от това, което по принцип е позволено по лесоустройствен план. Дървесината, която се добива там, основно се ползва за огрев.
Промишлен дърводобив е извършван през 2004 г. – 450 куб. м. През 2008 г. за промишлен дърводобив са разрешени 2560 куб. м. Това са две насаждения, предвидени в утвърдения лесоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пловдив. Насажденията са обявени за семенни бази. Това са дървета на 140-150 години. Основното им предназначение не е дървопроизводство, а добив на репродуктивни материали – семена, с които да се поддържа генетичния фон. Насажденията са във възраст на физиологична зрялост. Има начало на съхнене и за да могат да изпълняват пълноценно поставените цели е наложително постепенното подмладяване на тези дървета, които се използват за семена.
Насаждeнията са маркирани през 2007 г. по годишен план за използване на дървесина, като са маркирани с 31% по-малко видове.
При извършените проверки на маркирането не са констатирани нарушения. Проведена е открита процедура по Закона за обществените поръчки. Сключен е договор, който се изпълнява.
През месеците юли и ноември 2008 г. са провеждани срещи с представителите на регионалната дирекция по горите, Държавното горско стопанство, общината, общинската служба по земеделие и населението от с. Яворово, на които са изяснени лесовъдските мероприятия, включително провеждането на сечи в землището на с. Яворово от страна на Държавно горско стопанство – Пловдив. Всички участници са се убедили в това, че планираните сечи не нарушават екологичното равновесие в региона.
В землището на с. Яворово през последните 10 години ползването на дървесина е значително под предвижданията на лесоустройствения проект и няма данни и факти за изсичане на горите. Провеждането на сечите в горите не е чисто дърводобивно, а основно лесовъдско мероприятие за подобряване състоянието на видовия състав, запаса и прираста при запазване на защитните, водоохранни, почвозащитни и други специализирани функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова – право на реплика. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Трябва да си призная, че когато се запознах с двете публикации от вестник „Поглед”, реших да задам този въпрос не толкова и не само, че става дума за изсичане на българска гора, а че става дума за изсичане на вековни дървета, които са неразделна част от големия българин Николай Хайтов. От тази гледна точка трябва да подходим. Отново ще попитам за Вашата грижа за тази гора, защото в публикациите във вестник „Поглед” бяха дадени, публикувани признанията на много хора от с. Яворово, които са изключително разтревожени, че се изсича тяхната гора. За чест на тези истински българи тревогата им е именно за това, че се отнема част от духовната следа, от спомена за Николай Хайтов.
Искам да Ви попитам: ще съберете ли политическо мъжество, за да защитите и рилските гори, които гражданинът Симеон Борисов Кобургготски безмилостно изсича? Това са вековни български гори, господин министър, те са част от националното ни богатство.
Ще Ви припомня, че в първия работен ден на това Народно събрание през 2005 г. с Минчо Христов внесохме Законопроект за отнемане на незаконно придобитите имоти на фамилията Кобургготски. Ще Ви кажа обаче и още нещо: и гората в родопското с. Яворово трябва да бъде спасена. Защото тя е част от света на големия български писател Николай Хайтов. По този повод друг съвременен творец, моля колегите от БСП да ме чуят, понастоящем депутат, с горчивина призна: „Гората на Николай Хайтов не се измерва с дървесина, не се измерва с кубични метри дървен материал. Тази гора – Хайтовата гора – е неоценима”.
Наскоро Здравец Хайтов – синът на големия българин Николай Хайтов, призова шефа на Националната агенция по горите Стефан Юруков да защити вековните дървета.
И така, господин министър, считате ли, че българското правителство трябва да реагира незабавно, за да не се превърне в съучастник в убийството на Хайтовата гора.
Аз съм обнадеждена от реакцията на споменатия колега и разчитам, че във Вашия отговор ще сложите акцент именно върху това, че точно тази гора – Хайтовата, трябва да бъде спасена, така както впрочем трябва да имаме грижа и за цялата българска гора – да я съхраним и да я запазим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожо Банкова, Вашите аргументи са основно в емоционалната сфера. Вие казвате: „Трябва да се запази гората заради делото на великия български писател Николай Хайтов, роден в с. Яворово”. В същото време поддържането на една гора освен емоционалната страна има и чисто техническа, професионална страна. Пак казвам, това действително са вековни дървета, които по информацията, която съм получил от министерството, са започнали да засъхват и трябва да бъдат подновени, ако искаме там действително да има гора, а не да оградим един изсъхнал паметник.
Така че рамките, в които се извършва в момента изсичане на гора, са изцяло под контрола на Държавната агенция по горите и се извършва подмяна, след това ще има засаждане именно на семедайни дървета. Или ще гледаме на запазването на гората от професионален аспект, от който гледа Агенцията по горите, за да я поддържа, прорежда и т.н., или ще гледаме на гората емоционално като на културен паметник, но това, трябва да ни е ясно, че няма да я спаси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му, макар и кратко участие на финала на парламентарния контрол.
Приключваме за днес.
Следващото пленарно заседание е на 21 януари, сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров