Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя пред вас процедурно предложение веднага след завършване на дебатите и гласуването относно рестартирането на ІІІ и ІV блок на атомната електроцентрала, да разгледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Правя това предложение във връзка със сроковете, които ни притискат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, колеги, е след като приключим работата по точката, която днес ще продължи и ще завърши, а именно относно блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, да преминем към т. 9 от нашата програма – първо четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тоест законопроектът да мине преди т. 8, която е след точката, която разглеждаме.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 186, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, предстои да продължим работата по точката, която беше обсъждана във вчерашния пленарен ден:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ОТНОСНО БЛОКОВЕТЕ ОТ І ДО ІV НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ”.
Обсъждането на проектите за решения не приключи в края на вчерашния ден. Имаше още желаещи да се изкажат, независимо че продължихме времето малко след 14,00 ч. Такова желание беше изразил господин Олимпи Кътев.
Имате думата, господин Кътев.
Моля, колеги, да имате готовност след приключване на обсъжданията да преминем към гласуване на проектите за решения.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително вчера в края на пленарното заседание пред почти празна зала бяха може би най-интересните дебати. Последните оратори се съсредоточиха върху това да кажат, че проблемът е повече политически, отколкото експертен. И моето изказване ще бъде точно в тази насока. Да, действително аз смятам, че проблемът за блокове ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” е политически, а не експертен. Експертите си казаха думата, разминават се с три-четири месеца - едни казват, че могат да бъдат пуснати още другата седмица, след като получат разрешение, други експерти по телевизии и по медии казват, че това може да се случи след три-четири месеца. Единодушно е мнението, че с наличното ядрено гориво може да се работи четири-пет месеца и че оборотът, който ще бъде направен, е около сто - сто и нещо милиона лева.
На моя реплика вчера към колегата Йордан Костадинов, когото аз много уважавам като експерт, за това с колко ще бъде намалена цената на добивания и продавания ток на населението, тоест крайния потребител, аз не получих отговор. Аз получих отговор, че може би цената ще бъде намалена с 10-15%. Но къде ще отиде тази печалба не стана ясно. От само себе си се подразбира, че ще отиде в НЕК, откъдето държавата след това ще преразпределя тези средства.
Моето убеждение е, че въпросът е повече от политически. Тук се прилага един балкански инат на определени политически сили, които с цената на всичко са готови в края на мандата на това Народно събрание да кажат на своите избиратели, на които обещаваха нереалистични неща преди четири години, че, виждате ли, сега, в края на мандата ще се опитаме и ще направим така, че да пуснем ІІІ и ІV блок. Много добре съзнават, че това няма как да стане, защото България е подписала договор, в който ясно е изразено отношението към ІІІ и ІV блок. Договора подписа българският парламент единодушно. Договора подписа и българският президент и каза, че това е най-добрият договор, който България е подписвала в последните сто години.
Отричате ли се от това, уважаеми колеги? Защо искате сега да си оттегляте подписите и да ставаме лъжливото овчарче? Да станем това, което не искаме, да бъдат към нас Украйна и Русия? Ние точно това правим – това, което не искаме да ни се прилага на нас, ние искаме да го приложим на Европейския съюз.
И много добре знаете, че това няма как да стане. Но утре, два-три месеца преди изборите, ще кажете: ето, ние направихме, уважаеми другари, всичко възможно. Обаче тези от Брюксел, големият брат от Брюксел са лоши.
И какво правите с това? Наливате масло в мелницата и в огъня на антиевропейците, на тези, които искат да кажат, че мястото на България не е в Европейския съюз.
Това не е допустимо, уважаеми колеги. Вие подлагате динена кора на нашето правителство и на нашия премиер. Явно, че надделя ядреното лоби на президента. Надделя в този момент най-вече в БСП и те ще си наложат с гласуване своето становище. Но аз не мога в никакъв случай да приема вчерашните изказвания на господин Румен Овчаров, който от тази трибуна назидателно каза как българският народ мръзнел, студувал. Да, може би в България някои студуваха и мръзнеха, но Румен Овчаров не мръзнеше и не студуваше. Той беше на топло. Не при Вальо Топлото, а някъде на по-екзотични места, където е по-топло. Но от тази трибуна той да ни поучава, че никой не разбира нищо от това и че, виждате ли, това сто процента трябва да се случи, това е неприемливо както лично за мен, така и за НДСВ.
И който подлага динена кора на премиера, да знае, че и той може да се подхлъзне. Защото утре огънят ще се струпа върху него. Защото ние ще го питаме, след като му е даден този мандат, какво е направил и защо не е направил това, което обещава популистки. Не той, а определени привърженици на ядреното лоби. Не че съм против ядрената енергетика, трябва да се развива. Не случайно нашето правителство тръгна с АЕЦ „Белене”, ние сме привърженици. Но пак казвам – предпочитаме да се возим на мерцедеси, а не на ремонтирани москвичи от времето на соцреализма. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма време за независимите народни представители. Съжалявам, господин Георгиев.
Не виждам други желаещи да вземат думата, уважаеми колеги. Затова обявявам обсъжданията на предлаганите проекти за решения за приключени? Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, предложени са няколко проекта за решения по обсъжданата точка. Ще моля вносителите да потвърдят или да заявят, че оттеглят един или друг проект. По реда на постъпването им те са: на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова; на Волен Сидеров и група народни представители; на Красимир Каракачанов и група народни представители. Има проект за решение, внесено от господата Аталай, Червеняков и Ранчев.
Обръщам ви внимание, че като предложение за решение беше оформен текстът, съгласуван от Комисията по енергетиката на заседанието й в понеделник. Той е на ваше разположение с материалите, раздадени ви днес - двете точки, които са внесени формално от господин Аталай като текст на Комисията по енергетиката.

Преминаваме към гласуване на проекта за решение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Както виждам, той не е четен в пленарната зала, затова ще прочета диспозитива на решението.
Предлага се Народното събрание да реши:
„Възлага на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активизиране на защитни мерки по чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Тези защитни мерки да бъдат обвързани с продължаване на експлоатацията на предсрочно закритите блокове на АЕЦ „Козлодуй”, които са доказали своята техническа безопасност.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 191 народни представители: за 18, против 53, въздържали се 120.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам да се обърна към вас и да ви кажа следното. Ако българският парламент беше приел това предложение, когато го направихме преди две години, България щеше да бъде по-богата с 600 млн. лв. По същество това е решението, което предлага и Комисията по енергетиката. Радвам се и приветствам колегите, че най-сетне узряха за това решение. Искам да ви кажа, че аз ще подкрепя всички решения, които са предложени. Надявам се и вие да направите същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате прегласуване? Желаете ли да прегласуваме, господин Христов?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 17, против 55, въздържали се 109.
Не се приема и при повторното гласуване.

Преминаваме към гласуване на проекта за решение, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, който също не е четен в пленарната зала.
Проектът гласи:
„Народното събрание реши:
1. Задължава Министерския съвет да предприеме действия за включване в работен режим във възможните най-кратки срокове на ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”.
2. Задължава Министерския съвет да предприеме необходимите действия за подготовка и привеждане в техническо състояние, позволяващо включване в работен режим във възможните най-кратки срокове и последващо незабавно стартиране на работа на І и ІІ реактори на АЕЦ „Козлодуй”.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 187 народни представители: за 6, против 81, въздържали се 100 народни представители.
Не се приема този проект.
Уважаеми колеги, господин Каракачанов току-що заяви, че оттегля внесения от него и група народни представители проект за решение по тази точка. Затова няма да го подлагам на гласуване.
Господин Аталай, по отношение на Вашия проект с господата Червеняков и Ранчев предполагам, че го оттегляте?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И господин Аталай оттегля направеното от тримата колеги предложение за решение.
Преминаваме към проекта, внесен от господин Аталай въз основа или в съответствие с текста, предложен от комисията.
Проектът от комисията е прочетен в пленарната зала. Както си спомняте, господин Каракачанов в пленарната зала вчера направи редакционно предложение по т. 2.
Поддържате ли това предложение, господин Каракачанов?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го припомня на колегите. Точка 2 гласи:
„2. Правителството на Република България да предложи на институциите на Европейския съюз да преразгледат становището си по извеждане от експлоатация на наскоро затворени ядрени реактори с оглед настоящата криза в енергийните доставки и при отчитане на най-високите норми за ядрена безопасност”.
Предложението на господин Каракачанов е след израза „с оглед” да се добави „световната финансова и икономическа криза и”.
Моля, гласувайте това редакционно предложение.
Гласували 194 народни представители: за 136, против 38, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Преминаваме към гласуване на текста на проекта за решение. Неговата диспозитивна част е прочетена в пленарната зала.
Моля, гласувайте проекта за решение, внесен от господин Рамадан Аталай – текст, предложен от Комисията по енергетиката.
Гласували 211 народни представители: за 140, против 48, въздържали се 23.
Текстът на решението е приет.
Има думата за отрицателен вот народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, днес станахме свидетели на един популистки акт, чиято единствена цел е отклоняване на общественото мнение и на българския парламент от основния въпрос – защо беше допусната газовата криза, защо не се искат компенсации от „Газпром”, защо Овчаров, който се завърна от Бразилия, най-накрая подписа договор, от който България губи 2 млрд. лв. Два милиарда лева загуба за четири години, за да се избяга от тези ключови въпроси, които пряко касаят всяко българско семейство, които пряко носят загуба за всяко българско семейство направи този популистки акт, който няма да доведе до никъде, който води до задънена улица.
Това правителство доведе България до изключителна и едностранна зависимост от Русия и само в тази посока се движат нещата! Изключителна зависимост от Русия!
На тъмно бяха подписани много договори, включително за „Южен поток”, включително с „Газпром”, включително за „Бургас-Александруполис”! Без обсъждане, без на българското общество да е ясно какво всъщност е подписано. Това са тежките въпроси, от които вие бягате. Това са тежките въпроси, които се замазват с този популизъм, който днес виждаме в българския парламент. До нищо няма до доведе! Единствено за пореден път се вижда антиевропейската позиция на тройната коалиция. Това правителство трайно тръгна с антиевропейски позиции.
Къде бяхте вие, когато вашето правителство – на Любен Беров, затвори тези реактори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: С мандата на ДПС и подкрепен от БСП! Къде бяхте вие? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттогава дойде проблемът. Тогава бяха затворени реакторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Къде бяхте вие? (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот има думата господин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Гласувах „против” по три причини.
Първата е, че лъжете българите, защото на всички, които гласувахте „за”, много добре ви е известно, че никой няма да отвори никакви блокове. Когато народни представители лъжат собствените си граждани, това е, може би, пределът на престъплението, който може да се прави в политиката.
Второ, гласувах „против” защото няма мнозинство в българския парламент, което подкрепя такава политика. Това не е управляващото мнозинство.
Няма правителство на Република България, което подкрепя такава политика. Тук имаше министри на кабинета, включително министърът по европейските въпроси, който каза, че тази ваша идея – ще го кажа на човешки език, е просто глупава. Няма никакъв шанс да пробие през никаква европейска институция. Това го каза действащ български министър!
Това означава, че страната ни – и това е може би добрата новина, все пак не разполага с управляващо мнозинство, което да води антиевропейска политика. Страната ни има една Социалистическа партия, подкрепяна от ДПС и Движение „Напред”, която прави следната маневра: отива да си спасява избирателите, които са й взети от „Атака”. Това е цялата игра, която разиграхте в тези няколко часа в парламента, лъжейки българските граждани, които наивно ви вярват, че тази кауза - АЕЦ „Козлодуй”, е национална кауза, през която може да мине доверието на хората.
И на трето място, гласувах „против”, защото съм сред тези хора в залата, които вярват, че мястото на България е в Европа.
Колеги от НДСВ, сега е моментът да станете и да напуснете тази коалиция! Благодаря ви! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трети отрицателен вот, господин Софиянски.
Господин Илчев, за съжаление господин Софиянски се заяви преди Вас и вече са три вотовете.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): По-висок е и го виждате по-отдалеч.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (ОДС): Аз съм по-далеч, господин Илчев.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах „против” и ще ви обясня просто.
Първо, гласувах „против”, защото нямаме правителство и ако имаме изобщо такова, то няма ясна политика за енергетиката. Вместо да си губим времето и да се мъчим да го накараме да направи нещо, ако в първия ден на газовата криза имахме нормално правителство, щяхме да имаме разписано какво трябва да се направи, какви са възможностите, да обсъдим това нещо и да гласуваме. Ако ни бяха казали: не знаем колко ще продължи газовата криза, но възможностите са да направим искане по този и този параграф, да направим това и това, подкрепете ни, бих се замислил. Преди три седмици, откровено да ви кажа, може би щях да гласувам „за”, за да дам някакъв мандат.
Какво стана? Първо, правителството не знае какво прави, скарало се, тук говорят един през друг глупости.
Второ, това решение се търкаля, господин председател, три седмици в парламента! Три седмици се търкаля – газова криза, тресем се, светът свършва и в същото време ние седим и мъдруваме и три седмици не можем да съберем четири предложения в едно решение! И кога гласуваме – днес, и знаете ли какво гласуваме ние днес? Ясно ли ви е какво гласуваме? Ние днес гласуваме предложение за преразглеждане на договора ни с Европейския съюз! Това правим днес. (Шум и реплики от КБ.)
Ако това трябваше да направим, да го бяхме направили като хората! Да ни бяхте предложили да седнем и да помислим за позиции, не само по тази, по които да преразгледаме договора. Като няма газова криза, когато е възстановено газоснабдяването, каква е критичната ситуация, в която ние гласуваме днес? Затова ви казвам – преди три седмици беше едно... Днес ние от нашето мотане, от невъзможността на правителството да даде едно нормално предложение, ние всъщност...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, приключвайте!
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ...след като изтече нормалното време за такова решение, разрешихме да преразгледаме договора с Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз не приемам такава позиция и затова категорично съм „против”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това приключва обсъждането по тази точка.
Господин Илчев, от коя норма на правилника бихте желали да се възползвате?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): От името на парламентарна група искам да направя декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но, както разбирате, не можете да я направите по темата, която е предмет на обсъждане.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма да споменавам думите реактор и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, господин Илчев, не е редно и Вие сам го разбирате. Ще имате възможности по-нататък в публичното пространство да изразите позицията си!

Преминаваме към точката, която гласувахме:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Има доклад на Комисията по здравеопазване то. Господин Китов ще го представи. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина № 954-01-3, внесен от
народния представител Тодор Михайлов Кумчев и
група народни представители на 12 януари 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители.
На заседанието присъстваха: д-р Евгений Желев – министър на здравеопазването, доц. д-р Йорданка Узунова – председател на Комисията по Позитивния лекарствен списък, д-р Светлана Спасова – председател на Комисията по цените на лекарствените продукти и директор на дирекция „Национална здравна политика” в Министерството на здравеопазването, госпожа Мирела Анастасова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на здравеопазването, д-р Нина Ръсина – началник на отдел „Лекарствена политика” в Министерството на здравеопазването, председатели на съсловните организации в здравеопазването и представители на браншови организации на производителите на лекарствените продукти.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доц. Кумчев, вносител на законопроекта. Със законопроекта се прилага удължаване на нормативно определения срок за влизането в сила на Позитивния лекарствен списък, изработен по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от 30 януари 2009 г. на 31 март 2009 г.
Предложението е мотивирано с обективната невъзможност да бъде изработен и приет пълен Позитивен лекарствен списък в срок до 30 януари 2009 г., доколкото към настоящия момент Комисията по Позитивния лекарствен списък е разгледала едва половината от постъпилите 2056 заявления. Сред причините, довели до забавяне на изготвянето на Позитивния лекарствен списък, са продължителността на процедурите по включване на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък, фактът, че голяма част от заявленията са постъпили през последните два месеца на 2008 г. и че при разглеждане на предоставената документация са констатирани множество непълноти, за отстраняването на които текат законоустановените срокове.
Народните представители бяха запознати с подкрепящото законопроекта становище на Министерството на здравеопазването.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че приемането на непълен Позитивен лекарствен списък ще има значителни негативни последици – НЗОК, Министерството на здравеопазването, държавните и общинските лечебни заведения няма да имат нормативно установено основание за закупуване на голямата част от лекарствените продукти, необходими за лечението на пациентите в сравнение с 2008 г.
В същото време беше подчертано, че е необходимо да се направи всичко възможно, за да бъде приет новият Позитивен лекарствен списък във възможно най-кратките срокове, за да се гарантират по-ниски цени на лекарствените продукти, да се постигне необходимият баланс между регистрираните до момента в България иновативни лекарствени продукти и генерични такива, както и да се осигури достъпът на пациентите до иновативни лекарствени продукти, навлезли на пазара през последните години.
Беше отбелязано, че част от отговорността за забавянето на Позитивния лекарствен списък носят и фармацевтичните производители, доколкото голяма част от заявленията са подадени през последните месеци и подадената документация съдържа неточности и непълноти.
Участниците в дискусията отбелязаха, че поради редица причини от обективен и субективен характер, след влизането в сила на новия Позитивен лекарствен списък ще се получи преходен период, през който той ще бъде по-интензивно допълван, докато стигне обхвата на сега действащия списък. Народните представители единодушно подкрепиха предложението Комисията по Позитивния лекарствен списък на всеки две седмици да предоставя на Комисията по здравеопазването отчет за дейността си, включващ броя на проведените заседания, на постъпилите заявления, на разгледаните такива, на фирмите-заявители с нередовни документи, както и друга информация относно дейността на комисията.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” – 15, без „против” и „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-3, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 12 януари 2009 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предвид обстоятелството, че по време на обсъждането не бяха направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта, да приеме в същото заседание и на второ гласуване законопроекта по т. 1.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов.
Виждам, господин Китов, че тук е предложен и текст на законопроекта за второ гласуване. Кога предлагате да се проведат гласуванията?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, срокът е до 30 януари 2009 г. Редно е да проведем днес гласуването на двете четения, за да спазим сроковете в закона и да не ги нарушим, което мисля, че е в полза на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще направим следното. Ще подложа на гласуване това процедурно предложение за преминаване на гласуване днес, но нека парламентарните групи да поканят колегите да участват в гласуването. Ще направим регистрация, за да преминем към гласуването.
Междувременно давам думата на господин Тодор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля в пленарната зала да бъдат допуснати д р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, д р Светлана Спасова – председател на Комисията по цените на лекарствените продукти и директор на дирекция „Национална здравна политика” в Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на д-р Райнов и д-р Спасова. Против няма.
Моля, поканете ги в пленарната зала.
Заповядайте, господин Кумчев, да представите законопроекта.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Позволете ми с няколко думи да кажа всъщност кои са основните мотиви за това предложение.
Най-напред ще ви припомня, че Позитивният лекарствен списък включва лекарства, отпускани по лекарско предписание, необходими за покриване на здравните потребности на населението и пациентите, заплащани от бюджета на НЗОК, от Републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, и от бюджета на лечебните заведения с държавно участие.
Много е важно да отбележа днес пред вас, че до влизането в сила на този Позитивен лекарствен списък в сила е Позитивният лекарствен списък, който действа в момента, с който интересите на населението, на пациентите и на нашата общественост са защитени.
Технологията за включване на даден лекарствен продукт е с продължителност около четири месеца и половина. Първо се определя цената на лекарството в срок от 45 дни от подаване на заявлението, тук има възможност да се оспори – заявителят може да обжалва тази цена до Комисията по прозрачност, където разполага с нови 14 дни.
След тези срокове, уважаеми колеги, решенията на Комисията по цените се изпращат до Комисията по Позитивния лекарствен списък с оглед започване на процедура по включване на продуктите в списъка. Тази комисия от своя страна има 90 дни, за да вземе решение. Или откакто заявителят може да обжалва това решение в срок до 14 дни, общо за двете процедури – цена и включване в списъка, са необходими, съгласно изискванията на закона, около 170 дни.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, тези срокове не са прецедент за нашата страна. Съгласно Директива 89/105 на Европейския съюз срокът за включване на едно лекарство в позитивен списък на всяка една от страните на Европейския съюз е шест месеца, а в нашата страна, както стана дума по-горе, е 4,5 месеца.
Защо се налага днес продължаване срока за изработване на списъка? До 19 януари тази година са постъпили общо 2056 заявления, които са разгледани в предварителен вариант. От тях 342 са върнати отново на заявителите за допълване на документите, поради допуснати пропуски. До този момент в новия Позитивен лекарствен списък са одобрени 390 лекарствени продукта, което представлява едва 20% от лекарствата, включени в досегашния позитивен лекарствен списък.
В тази връзка, за да се защитят максимално интересите на населението и пациентите, ние предлагаме с промяна в ал. 1 на § 18 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина срокът за изработване на новия Позитивен лекарствен списък да се удължи до 31 март 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Уважаеми колеги, за ваша информация, на балкона в пленарната зала са ученици от Първа английска езикова гимназия, които са на образователна визита в Народното събрание.
Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.)
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте за изказване, д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да направя едно малко разяснение за колегите, които не са вътре в материята.
С новия Закон за лекарствените средства, така наречения Позитивен лекарствен списък става реимбурсен, тоест всяко едно лекарствено средство, което влиза в позитивния списък, директно се реимбурсира. Ако не бъде удължен срокът, има реална опасност на 30 януари – досега има към 390-400 лекарства, които са в позитивния списък, да бъдат реимбурсирани само те, което до голяма степен няма да позволи на много граждани да получат лекарства. Това е една от причините, която налага този срок да бъде удължен, налага да се работи по-интензивно, за да може в посочения срок – 31 март 2009 г., тези лекарства да станат максимален брой, така че почти да не се чувства тяхната липса. Разбира се, както е подчертано и в становището, ще има един преходен период, в който не всички лекарствени средства ще бъдат представени съответно в позитивния, а оттам и в реимбурсния списък, но така или иначе те ще се попълват във времето и няма да се усети значително. Само това по себе си е едно голямо основание да се удължи срокът.
Защо се стигна дотам, че наистина толкова малко лекарства към този момент са влезли в Позитивния списък? От една страна, това се дължи на факта, че сегашната позитивна комисия беше избрана не много отдавна, беше загубено известно време. Другата обективна причина е категорично фактът, че влизайки по новия закон в Позитивния списък, вече знаете, че се изисква най-ниската референтна стойност на определена страна, мисля, че в случая е избрана Румъния, което при всички положения води до намаляване на цените на лекарствените средства. Като се вземе предвид, че и регистрацията на новите цени от фирмите по техни данни струва между 100 и 200 хил. лв., сами разбирате, че голяма част от фирмите просто забавяха новата регистрация, за да могат да поддържат старите си цени. Това е другата обективна причина.
Фирмите разбират, че това е последното удължаване на срока. Както чухте, вече има подадени 2056 заявления. Вярно, че от тях има 340 с пропуски, които ще се наложи да бъдат оправени, за да могат да влязат, но има реална възможност към 31 март да има около 2000 лекарствени препарата в Позитивния списък. Затова единодушно беше гласувано предложението да бъде следена работата на позитивната комисия, да бъдат следени фирмите от комисията, за да се помага, да се говори със съответните фирми производители да дават редовни документи за регистрация, така че наистина въпросът да се оправи.
Уважаеми колеги, мисля, че няма български народен представител, който да бъде безразличен към евентуален факт лекарствата, които трябва да бъдат реимбурсирани, които се купуват от лечебните заведения, да бъдат малко на брой, което ще затрудни до голяма степен лечението, затова само с 1 глас "въздържал се" комисията подкрепи това предложение. Пак повтарям, единодушно от министерството, от комисията и от Комисията по позитивния списък имаше непрекъснато желание за колаборация, която да даде възможност към 31 март в Позитивния списък на Република България да има достатъчно препарати.
Към момента това е един консенсусен текст, който мисля, че всички колеги народни представители ще подкрепят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Думата има народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Формално погледнато, няма как да не удължим срока, редно е да го направим, но е много важно да се чуят чисто политическите аргументи, макар че в здравеопазването политика не би трябвало да има.
В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който приехме, направихме важна стъпка към механизма, с който регулираме цените на лекарствата, заплащани с публични средства. Именно по тази причина привеждането на този механизъм да дава ефективни резултати ни налага малко да удължим срока, за да може всички фирми, които свенливо изчакват дали няма да има промяна, която да им позволи да запазят цените си, но не, такава промяна няма да има, цените ще паднат, министърът на здравеопазването изнесе факти, че при новото ценообразуване, свързано с използуването на новите законови текстове, цените на някои лекарства ще паднат в пъти, е важно да се знае, че тази важна крачка, която предприехме, приемайки текстовете на новия закон, ще доведе до промени в ценообразуването, следователно, до повече лекарства на по-ниски цени, особено в сектора, заплащан с публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Антония Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз на свой ред искам да подкрепя вносителите, както и усилията на всички членове на Здравната комисия, а в случая и на цялото Народно събрание да решим този въпрос.
Но едно нещо искам да стане категорично ясно и да е записано в стенограмата: че Народното събрание работи при условия на натиск. Де факто законодателят беше поставен в много деликатна ситуация, след като е определил срок, този срок да бъде бойкотиран от фирмите производители на лекарства, тъй като част от тях не подадоха навреме своите заявления. И това се случи не без участието на Комисията по позитивния списък. Нищо не може да ме убеди, че тази комисия във времето, в което заседава, в новия си състав е разгледала само 400 лекарства и последните 200 – до общо 600 – ги е разгледала през последната една седмица. Това от общо 2056 лекарства. А в същото време председателката на комисията не си е дала труда да информира Здравната комисия и Министерството на здравеопазването, че има съществени затруднения при подаването на заявленията, има фирми, които изчакват и не подават такива, с което ще се компроментира срокът 30 януари 2009 г., нито е направила всичко възможно комисията да заседава повече от два пъти седмично, през което са заседавали, и да гледа повече от 10 лекарства на ден. Сега с тези темпове на работа на комисията няма да й трябват 8 седмици до края на март, а ще й трябват 41 седмици. Сега същата тази председателка на комисията ни убеди, че за тези 8 седмици ще се напънат и ще гледат всички оставащи лекарства, за да могат да влязат в срока 31 март т.г.
Нека да стане много ясно, че народните представители правят този компромис, но искам да напомня, че ние 8 пъти разглеждахме Закона за здравното осигуряване отново поради натиск заради хората, които дължат здравни осигуровки и отказват да ги платят. Ако трябва отново 8 пъти да удължаваме срока, досега това е абсолютен прецедент, мисля, че е твърде ясно, че става въпрос за корпоративни интереси и за бойкот на нашите усилия да направим всичко възможно да има достъпни, качествени и на ниски цени лекарства за цялото население. В този смисъл законодателят прави всичко възможно, но трябва да се намерят механизми, където да не се допуска повторно извиване на ръцете на народните представители.
Ще подкрепим този законопроект, но пак казвам, това е по необходимост и под натиск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика към госпожа Първанова – на госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Първанова! Не бих искала да влизам в спор с Вас, но искам да допълня картината по повод на Вашия коментар, че Народното събрание е принудено да взема решение под натиск.
Още когато обсъждахме текста в първоначалния вариант, народните представители от Коалиция за България бяхме категорични, че срокът трябва да бъде 1 април. Имахме тежко заседание на Здравната комисия, която не прие нашата теза. Времето показа, че тя е била разумна. И тръгнахме на срок, който явно беше неизпълним.
Но натиск има. Той е упражняван от фирми, които днес имат цени в Позитивния списък 10 пъти по-ниски от цените, които са по стария списък. Този натиск на фирмите е естествен и мисля, че Народното събрание трябва да бъде последователно, за да защити интереса на българските граждани до получат пълен списък при ниски цени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Госпожо Първанова, Вашата дуплика. Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо Михайлова, при изнесените данни за това, че комисията е заседавала само два пъти седмично и очевидно не се е претоварвала с десет лекарства, моля Ви, бъдете внимателна, когато формулирате от името на цялата си парламентарна група интереса и особено натиска, защото започва да изглежда, че едва ли не БСП е благоприятствала и знаела, че тази комисия няма да работи качествено и заради това срокът трябва да е 1 април.
Очевидно е, че комисията е благоприятствала практиката на натиск, защото можеше да заседава пет пъти седмично и да гледа не по 10, а по 30, по 40 или по 100 лекарства, както друг път е гледала. Така че много Ви моля, недейте да въвличате цялата си парламентарна група в това, че срокът е трябвало да бъде дълъг. Ние знаем, че, ако срокът е дълъг, за още три месеца фирмите ще продават и лекарствата ще бъдат реимбурсирани и плащани от публичните средства на високите цени. Ясен е интересът, корпоративен е интересът, но това не означава, че народните представители трябва да се подават на този интерес.
Затова, моля ви, нека всички да бъдем на едно и също мнение, че този интерес не е интересът, заради който ние сме в тази зала, и не е интересът, който в този конкретен случай ще защитя.
Солидаризирам се с Вас, но все пак нека да не си правим сами политически гафове. Индустрията не е права в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започвам с това, че аз като лекар ще подкрепя удължаването на срока за Позитивния лекарствен списък. В същото време бих искал да кажа и тук е добре да бъде разбрано от вас, колеги, че Позитивният списък, че Комисията по позитивния списък се забавиха от 2007 г. Преди малко тук започна да се говори, че зад всичко това се крият икономически интереси.
Създаването на Комисията по позитивния лекарствен списък беше забавено единствено и само по политически причини – ние трябва да го кажем ясно и високо от трибуната. За съжаление или не, тройната коалиция не можеше да се разбере какви да бъдат представителите в тази комисия. Тук никой не казва това нещо. Защо? Защото отново се крият икономически интереси. Съответно политическите партии трябваше да ги излъчат и да се споразумеят, за да направят комисията. Затова ние тъпчем от 2007 г.
В същото време трябва да кажем високо това, че медикаментите, които са влезли през 2007 г., са с цените, които са, и това, че на пазара не могат да бъдат пуснати медикаменти на по-ниска цена, така наречените генерици или заместители на оригиналните медикаменти. За да могат да разберат хората за какво става дума, от всичко това се обогатява определен кръг хора, определени фирми.
Когато заставаме днес да говорим за удължаване на срока за Позитивния лекарствен списък, трябва да кажем и това, че в комисията, която беше асоциирана, която беше гарантирана от господин Станишев, че трябва да бъде от професионалисти, както изисква законът, беше включен един представител от Българските държавни железници. Просто един фарс! След като направих постъпки този човек да бъде махнат от комисията, беше заместен с един достоен човек – професор. Тук няма да казвам имена.
След дълги карания комисията беше създадена. Какво се случи и как заработи тази комисия? Сроковете бяха прехвърляни многократно. Всички от Комисията по здравеопазването знаят това нещо. Защо бяха прехвърлени сроковете? Защото всеки месец, забележете, един медикамент – давам примера, който вчера доц. Узунова и проф. Желев коментираха, който се продава на 1500 лв., в новата ценова листа, цитирам: „се продава на 150 лв.”. Разбирате, че дори за 10 дни – не 3 месеца, не 8 месеца, това са големи печалби. С цената на какво? С цената на това нашите граждани да плащат по-скъпи медикаменти. Абсолютно липсва лекарствена политика! Политика, която да бъде насочена към хората! Не забравяйте, че парите, които се разходват, са публични средства, които трябва да бъдат разходвани по най-добрия начин.
Вероятно лекарите ставаме отегчителни, когато говорим за лекарства, за срокове. Да, скучна е темата, но зад тази скучна тема се крият много икономически интереси, които са свързани със здравето на хората. Няма популизъм. Няма отговорност.
Аз питам: колко време и за кой път ние ще увеличаваме срока за вкарването на медикаменти, генерици, които пациентите чакат?
Завършвайки, бих искал да кажа: някой трябва да носи отговорност за това, че на пазара се продават скъпи медикаменти. Не виждам политическа отговорност и пряка отговорност, защото това е неизпълнение на поет ангажимент, защото това е закон, който постави срок и някой не си свърши работата пак.
Сега ще удължим срока, защото нямаме друг изход. Пак казвам, нека това да бъде последното удължаване на срока. Ако Комисията по позитивния лекарствен списък отново не си свърши работата, просто тези хора незабавно да бъдат сменени.
Предлагам на всички народни представители да подкрепим удължаването на срока и съответно да потърсим отговорността в случай на неизпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На пръв поглед става въпрос за нещо тясно специализирано, но на практика този законопроект и проблемите, свързани с него, засягат всеки един български гражданин.
Много пъти от името на Българска нова демокрация аз съм говорил за проблемите в провеждането на лекарствената политика. Още когато беше структуриран Законът за лекарствата и аптеките, беше казвано многократно, че ние имаме погрешни принципи на структуриране на Комисията за позитивния списък, на Комисията за прозрачност, на това, че в закона се заложи да се регулират всички лекарствени форми, изписвани с рецепти, независимо дали се плащат с публични средства или с кешови плащания.
Всички тези проблеми, разбира се, са общо проблеми на провежданата днес лекарствена политика, която е лоша, още веднъж подчертавам. Тази лекарствена политика е част от общата политика на здравеопазване, за чието провеждане също няма ясна перспектива. Всичко това рефлектира в крайна сметка върху населението, върху хората, които получават своите лекарства и съответно медицинска помощ.
Когато направите проучване за настроенията сред гражданите как е провеждана лекарствената политика и здравеопазването, тогава ще видите истината за провежданите политики досега.
Каква здравна политика можем да очакваме, когато здравеопазването и неговите насоки се ръководят от Министерството на финансите и финансовия министър? Здравните органи, включително Здравната комисия, нямат никакво отношение към провеждане на каквато и да е здравна политика! Отговорностите трябва да се търсят от Министерството на финансите и съответния финансов министър.
Каква политика по отношение на лекарствата можем да искаме, когато в България държавата плаща до 40% от общата сума на лекарствата, продавани в аптеките? Във Франция този процент е 85! Тоест от джоба на гражданина идват 60% от стойността на лекарствата, които се продават в аптеките! Във Франция този процент е само 15!
За каква лекарствена политика въобще можем да говорим? Тук идва в частност този законопроект, който така или иначе трябва да гласуваме, защото ако не го гласуваме, ще бъде още по-лошо. Гласуването „за” на този законопроект е по-малкото зло. Ние трябва да го гласуваме, но трябва да сме наясно, че колкото повече продължаваме с тази лекарствена политика, която провеждаме до момента, с тази здравна политика, която няма ясна цел и особено финансиране, това е в ущърб на всеки един български гражданин.
Нека гласуването на този законопроект „за” да бъде повод да се замислим още веднъж за общите насоки, които трябва да имаме при провеждането на здравната политика у нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Йорданов. Имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Щерев! Няма как да Ви спестя тази реплика. Ние с Вас воювахме, разбира се, по един добър, принципен начин в комисията, когато определяхме двата подхода – подхода на регулация при определяне на цените на лекарствените средства, заплащани с публични средства и предписвани от лекарите; и Вашия либерален подход, тоест, който колкото поиска, плащаш, ако имаш пари.
Аз не мисля, че нашата политика е по-лоша. Мисля, че тя е много по-добра от либералния вариант, който Вие предлагахте и който е неприложим. Отварям скоба и искам да напомня какви са финансовите и икономическите резултати от липсата на регулация при пазарната икономика в Западна Европа и в Америка, а още повече липсата на регулация в лекарствената политика би ни довела точно до тези проблеми, които сега някак си не са Ваши проблеми, а пак са проблеми на управляващите.
Джентълменското Ви поведение в много от случаите налага да признаете, че в този случай резултатите, които целим и постигаме, са и ще бъдат по-добри от резултатите, които Вие предлагахте от този либерален подход в една сфера на дейност, в която няма как да минем без регулация, защото човешкото нещастие кара хората да плащат тези пари, а не желанието им да придобият яхта, самолет или някакво друго луксозно превозно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма втора реплика.
Вашата дуплика, д-р Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (БНД): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми д-р Йорданов! Разбира се, няма да се съглася с Вашата реплика. Защото навремето, когато обсъждахме и Вие наложихте регулация на всички лекарствени средства, независимо дали се плащат с публични средства или кешово от населението, това беше лоша практика. Още тогава Ви обясних защо. Защото, ако беше станала регулация само на лекарствените средства, които се плащат с публични средства, тогава щеше да се окаже, че тези, които не са в регулация, издавани с рецепта, щяха да бъдат по-евтини. Защото държавната регулация винаги е свързана с корупционни практики. Вие знаете това много добре: тя е свързана винаги с комисиони, с уговорки. Защото държавата, въпреки регулацията, която прави, в крайна сметка лишава гражданите от част от средствата, които им се полагат. Точно затова ние заявяваме: демагогия е, че ние вземаме най-евтините лекарства от Европейския съюз. На практика българските граждани плащат най-скъпите лекарства. Независимо от доходите, които имат хората в Германия и в България, в Германия едно и също лекарство, го получават на същите цени, както в България, а уж е най-евтиното лекарство от всички в Европейския съюз, въпреки че хората в Германия имат от пет до десет пъти по-високи доходи. Защо това е така? Защото държавата плаща минимално от тази сума.
Ако бяхте освободили регулацията на лекарствени средства, които не се плащат с публични средства, тогава щяхте да видите, че регулацията щеше да доведе до по-ниски цени. И тогава щеше да лъсне истината за корупционни практики, които има в държавата ни по отношение на лекарствената политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Обявявам дискусията по първо четене на законопроекта за приключена.
Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала - преминаваме към гласуване.
Да се регистрираме, уважаеми колеги.
Имаме необходимия кворум, можем да пристъпим към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Китов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на председателя на Комисията по здравеопазване д-р Китов днес да гласуваме на първо и на второ четене предложения законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина № 954-01-3, внесен от Тодор Кумчев и група народни представители на 12.01.2009 г.
Моля, гласувайте предложения законопроект на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Пленарната зала гласува днес да преминем и към второ четене на законопроекта.
Доктор Китов, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона със следната редакция:
„Закон за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисията предлага своя окончателна редакция на наименованието. Няма забележки по предложения текст.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта в редакцията на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
„§ 1. В § 18 от Преходните и заключителните разпоредби, в ал. 1 думите „30 януари” се заменят с „31 март”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По предложения текст няма забележки.
Преминаваме към гласуване.
Гласувайте текста на § 1 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование със следната редакция:
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 със следната редакция:
„§ 2. Законът влиза в сила от 29 януари 2009 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте наименованието „Заключителна разпоредба” в редакция на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Наименованието се приема.
Сега гласувайте § 2 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, с което и законът на второ четене.

Уважаеми колеги, разполагаме с 15 минути. Можем да пристъпим към обсъждане на следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Осман, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Иван Гороломов и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на действащите председатели на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Иван Гороломов.
Целта на внесения законопроект е да се промени начинът на определяне на възнагражденията на общинските съветници. С действащите разпоредби на закона бе въведено сериозно ограничение на размера на възнаграждението на общинските съветници. То беше продиктувано от някои неоправдано високи размери, определени в отделни общини през миналия мандат на местните власти, които предизвикаха основателното недоволство и възражение на гражданите от съответните общини. Вносителите считат, че тази мярка е изпълнила своето предназначение и същевременно се явява препятствие за определяне на по-справедлив размер на възнаграждението на съветниците в зависимост от тяхната натовареност в отделните общини, като не отчита в пълен обем ограниченията и ангажираността им при изпълнение на всички задължения, регламентирани от закона.
Вносителите на законопроекта предлагат да отпадне задължителното изискване и ограничение възнаграждението да се определя за едно заседание в рамките на размера на средната дневна ставка за съответната администрация, като същевременно се запази горна граница на общия размер на възнагражденията за един месец и същата се завиши до 60 на сто от средната брутна работна заплата на съответната общинска администрация.
В хода на дискусията преобладаващата част от изказалите се в заседанието народни представители и представители на общините изразиха подкрепата си за приемането на предложения законопроект. Народните представители, взели отношение по внесения законопроект, считат, че по този начин се дава по-голяма свобода на общинските съвети и по-добра възможност за диференциране на размера на възнагражденията за председателите на комисиите и отделните общински съветници в зависимост от тяхната ангажираност в отделните общини при изпълнение на задълженията им. Наред с това, част от народните представители и представителите на общините повдигнаха и други проблеми, които са се породили в практиката по прилагане на закона, и с оглед преодоляване на различията считат за целесъобразно да бъдат направени допълнителни предложения за изменение.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването, с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация да бъде подкрепен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте, господин Гороломов, от името на вносителите.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вие си спомняте, че 2006 г. направихме сега действащите промени, но тогава като че ли не отчетохме достатъчно добре влиянието на часовата ставка за едно заседание на общинските съвети. По този начин реалните възнаграждения, които получават общинските съветници в различните общини, се движат между 20 и 70 лева. В същото време някои от общините са измислили и някакъв друг вариант за получаване на средства на друго основание. Например някои от общинските съвети получават представителни разходи, други получават средства за канцеларски разходи, което сами разбирате, че е форма на заобикаляне на нормата на закона.
Предлаганите промени целят и известна диференциация във възнагражденията на общинските съвети съобразно големината на общините. В същото време трябва да кажем, че на настоящия етап аз разполагам със справката за средните брутни работни заплати на общините за 2007 г. За 2008 г. я нямам. За съжаление там има известни аномалии в различните категории общини. Например в Столичната община, ако е вярно, средната работна заплата към края на 2007 г. е била 537 лв., а най-високата средна работна заплата в общините до 5 хил. жители е била 610 лв. Сами разбирате, че това са аномалии, които през годините в диалог Националното сдружение, Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството обсъждат. Стана ясно и на заседанието на комисията, че вече са изработени единни държавни стандарти за издръжка на общините и общинските администрации, които отчитат големината на съответната община и натовареността на съответните общински съвети. С предлаганата промяна - до 60% от средната брутна работна заплата, ще се диференцира и заплащането на различните категории общини.
Вие си спомняте, че преди известно време гледахме подобен проект, внесен от колеги, които се базираха обаче на възнаграждението на кметовете. Там също има сериозни аномалии. Например възнаграждението на кмета на община Николаево, която няма вече и 5 хил. души, е по-високо, отколкото възнаграждението на кмета на община Казанлък, която е 86 хил. души. Затова не беше прието това предложение.
Считаме, че направеното предложение е достатъчно аргументирано в интерес на работата на общинските съветници и ви призовавам то да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане.
Кой желае думата?
Има думата госпожа Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се присъединявам към предложения законопроект от моите колеги. Считам, че с него се предлага по-справедливо и балансирано предложение от правно-техническа гледна точка. Дава се по-ясна представа за общата ангажираност на участниците в местното самоуправление, за тяхната пряка дейност в общинските съвети.
Смятам, че премахването на дневната ставка, която сега съществува в закона, е нещо много добро.
Смятам също така, а и в комисията се повдигна въпросът за голямата ангажираност на общинските съвети в градовете с районно деление. Лично смятам, че ще подкрепя такова предложение – между първо и второ четене да се завиши процентът до 70-75%, тъй като те имат по-голям обем работа, отчитайки множеството дейности по отделните райони.
Господин председател, не знам дали е възможно, но ми се иска да направя процедура: ако можем да гласуваме - при липса на възражение от колегите - този законопроект днес на първо четене, с оглед необходимостта, ако законът мине на първо и второ четене в съкратени срокове, бюджетите на общините да се приемат в срок до 13 февруари т.г.
Позволявам си да направя това процедурно предложение, без да съм го съгласувала с ръководството. Изглежда, че те не искат, но ако няма възражения от залата, мисля, че бихме могли да направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики към госпожа Алексиева? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Обявявам дискусията за приключена.
Що се отнася до предложението на госпожа Алексиева, то считате ли, че има нужда от период между първо и второ четене?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, встрани от микрофоните): Да. Правя процедура само за първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има направено процедурно предложение за преминаване към гласуване на първо четене. Имаме още две минути. Затова ще подложа на гласуване процедурното предложение за гласуване на първо четене на законопроекта. Има смисъл да се спечели малко време, да тече срокът между първо и второ четене, за да могат колегите да подготвят своите предложения, в това число и консултирайки се в избирателните си райони с колегите от общините и областите.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Силвия Алексиева – да преминем към гласуване на първо четене на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Предложението е подкрепено от ръководството на комисията с оглед сроковете за предложения за второ четене.
Моля, гласувайте предложението – да гласуваме на първо четене предложения законопроект.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на първо четене на предложения законопроект.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Срокът за предложения за второ четене тече от днес.
Уважаеми колеги, обявявам 30 минути почивка – до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол.



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предстои да подновим пленарното заседание със:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Добре дошъл на заместник-председателя на Министерския съвет и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, който ще отговаря на отправените към него въпроси и питания!
Преди това да ви съобщя новопостъпилите питания за периода от 16 януари до 22 януари 2009 г.
Питане от народния представител Атанас Атанасов към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно политиката на МВР за осигуряване правото на защита на гражданите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на правителството за намаляване на фискалния резерв от 11 млрд. и 700 млн. лв. на 21 ноември 2008 г. на 7 млрд. и 500 млн. лв. на 23 декември 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 януари.
Питане от народния представител Мария Капон към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката на Министерството на земеделието и храните в подкрепа на захарната индустрия в страната. Следва да се отговори писмено до 4 февруари 2009 г.
Питане от госпожа Капон към господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно признаване на доказателства за професионална квалификация, удостоверяващи завършено обучение за магистър-фармацевти от български граждани в Република Украйна. Следва да се отговори писмено до 4 февруари 2009 г.
Питане от госпожа Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно проблеми с изпълнение на Националната програма в подкрепа на майчинството в обхвата на Дирекция “Социално подпомагане” в Пловдив от началото на 2009 г. Следва да се отговори писмено до 4 февруари 2009 г.
Писмени отговори на въпроси и питания, отправени от народни представители:
Писмен отговор на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев от министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Писмен отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем.
Отговор на въпрос от господин Ваньо Шарков и господин Йордан Бакалов от господин Михаил Миков – министър на вътрешните работи.
Отговор на питане от народния представител Мария Капон от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Отговор на питане от народния представител Евгени Чачев от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Преди да преминем към парламентарния контрол да чуем процедурния въпрос от господин Евгени Чачев.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, първо, днес беше срокът за отговорите на близо 32 мои питания към всички министри. До момента получих единствено от господин Василев миналия петък и сега от господин Джевдет Чакъров.
В края на миналата година правителството си позволи да похарчи близо 4 млрд. лв. Ако трябва да бъда точен, сумата е 3 млрд. 812 млн. 550 хил. лв. По закон с решение на правителството може да се похарчат 700 милиона – 300 милиона от излишъка и 400 от резерва за непредвидени и неотложни обстоятелства. За всяка стотинка от тях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие взехте думата за процедурен въпрос, а правите изказване по същество, господин Чачев. Позволете да Ви прекъсна и да Ви обърна внимание, че заблудихте залата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: А такова решение няма. В тази връзка аз направих питане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Чачев, чуйте ме, срокът за отговор е 27 януари. Обърнете внимание, че срокът за отговор на питанията е две седмици. Това, което е регистрирано в Деловодството на Народното събрание и в Законодателната дирекция, е със срок за отговор 27 януари.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но моята процедура е по друг повод. Българското Народно събрание е дало съгласие на Сергей Станишев да похарчи 1 млрд. 203 млн. лв. от излишъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съгласете се, че въпросът, който повдигате, не е процедурен. Не злоупотребявайте с процедурата, господин Чачев!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Процедурен е. Аз отправих питане към министър-председателя именно по този въпрос: защо са похарчени тези 400 млрд. лв. с Постановление № 40 на правителството между Коледа и Нова година и защо се е стопил бюджетният излишък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще получите отговор в установения срок.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: И Вие ми отговаряте, че министър-председателят не е компетентен и не отговаря за това и насочвате питането ми към министъра на финансите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, защото това е неговият ресор и той трябва да Ви отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Това е политически чадър, господин председател, и Вие системно го употребявате. Затова аз протестирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие правите изводите си само въз основа на тези случаи, които считате за неоснователни, а както сам знаете, една немалка част от въпросите, които отправяте, аз насочвам така както Вие сте ги адресирали, когато преценя, че те съответстват на правилника.
И така, въпрос към господин Вълчев от народния представител Мария Капон относно професионалното средно образование по хранителни технологии и стратегията за неговото развитие.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е провокиран от сега вече не толкова скорошна, но може би повече от месец среща на представители на хлебопроизводителите и сладкарите, на която те споделиха, че изпитват остра нужда от добре подготвени кадри в своя бранш. Почти във всички областни центрове има поне по една професионална гимназия, която предлага обучение по хранителни технологии, в това число сладкарство и хлебопроизводство, но явно последващата реализация остава под въпрос. При това проблемът не е в намирането на работа, а в подготвеността на младите специалисти да използват и развиват работещите технологии и процеси в бранша.
Ето защо Ви питам: какъв е броят на учениците, завършили средно образование със специалност „Хранителен технолог” през последните четири години?
Считате ли, че професионалното обучение в средното образование по хранителни технологии е успешно и отговаря на изискванията и очакванията на предприятията в бранша?
Каква е стратегията на министерството за развитието на този тип професионално образование?
Благодаря Ви предварително, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашия отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, благодаря за отправения въпрос. Той се отнася до едно конкретно професионално направление, чието точно наименование е „Производство на храни и напитки”, но всъщност допускам, че няма да ми се обидите, ако кажа няколко по-общи думи по това каква е връзката на професионалното средно образование с бизнеса и какви са намеренията на Министерството на образованието и науката, разбира се, и какво е направено през последните години.
Мисля, че всички си даваме сметка, че динамиката на съвременния живот, в това число и на съвременния икономически живот е такава, щото е много трудно години напред да се предположи как точно ще изглежда пазарът на труда, как точно ще се развиват технологиите. Това е нещо, което е характерно за целия свят. Известно е, че ако преди сто години в рамките на един човешки живот технологиите не са се развивали така, щото, ако си се научил за 20 години нещо, няма кой знае какво да се промени до края на трудовия хоризонт, то днес нещата не стоят по този начин.
Конкретно на Вашия въпрос – какво е положението с обучението по професионално направление „Производство на храни и напитки” от гледна точка на професиите? Съгласно списъка на професиите, професионално направление „Производство на храни и напитки” включва шест професии с възможност за придобиване на различни степени професионална квалификация, както следва: „Техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост”; „Техник-технолог по експлоатация и поддръжка на хладилна техника в хранителната промишленост”; „Техник-технолог по контрол на храни и напитки”; „Оператор в хранително-вкусовата промишленост”; „Хлебар-сладкар” и „Работник в хранително-вкусовата промишленост”. По предложение на Министерството на земеделието и горите през 2006 г. в списъка на професиите е включена и нова професия – „Техник-технолог по контрол на храни и напитки”.
Кои са училищата, в които се провежда такова обучение? Както основателно казахте, в България има немалък брой такива училища, по-точно те са 58 с обучение по професии от това професионално направление, като 48 от тях са професионални гимназии, а другите 10 са различни други училища, в които има такива паралелки. Професионалните гимназии с такъв вид подготовка са разположени наистина във всички областни градове, както и в някои по-големи общини.
През последните четири години – това беше конкретен въпрос, поставен от Вас – броят на учениците, завършили с професионална квалификация в това професионално направление, е 1820, което според мен, не е малко число.
Искам да обърна внимание, че има обаче една тенденция за намаляване броя на учениците в тези паралелки. За учебната 2008/2009 г. от поискани от съответните директори чрез регионалните инспекторати по образованието и утвърдени от мен 67 паралелки са попълнени едва 42. Тоест 15 паралелки са останали непопълнени с ученици. Това, от една страна, може да се обясни с протичащия общ демографски процес през последните години, но поради факта, че по-голямата част от тях все пак са в областни центрове и в немалки общински центрове, това едва ли е единственото обяснение. По-скоро става въпрос като че ли за недостатъчна атрактивност на тази професия или пък невъзможност на училищата да представят като атрактивна тази професия.
Няколко думи за участие на работодателските организации, тъй като обикновено от тях идват тези въпроси. Ние сме в едно малко специфично положение, защото една голяма част от браншовите работодателски организации, свързани с определена професия, поставят разумни въпроси. Например: дайте да погледнем на учебните програми, повече стажове и т.н. Когато обаче се стигне до това и те да участват, честно да ви кажа, имаме известни проблеми. Не казвам, че случаят е точно такъв. Давам един пример: на държавните изпити те имат право да участват и според правния ред има представител на браншовите и националните организации, но ние изпитваме невъобразими трудности да намерим членове на комисията от тях. Така че тук някъде се къса връзката.
Ако ми поставите някакъв допълнителен въпрос, аз бих казал още няколко думи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господи вицепремиер. Разбирам, че наистина ситуацията е сериозна. Трябва да си дадем сметка, че нямаме закон за браншовите организации. Мисля, че Вие го знаете и може би, ако имаше такъв закон, щеше да е по-лесно и за ангажимента, който да имат браншовите организации, тяхното групиране и начина, по който да работят с институциите в страната и да бъдат равноправен партньор.
Аз си мисля, че може би трябва да заимстваме и това е моят допълнителен въпрос към Вас – доколко сте разглеждали германската система? Знаете, че с камарите на занаятите има доста сериозни възможности, така че да се придобива професионално обучение след редица стажове чрез възможности определени групи да работят повече и да завършват практиките си в тези фирми, като, разбира се, получават стипендии от тях с ангажимента дългосрочно или за определен период, който законово може да бъде обособен, да работят в една фирма. Защото трябва да си признаем, че за да имаме модерно хлебопроизводство и модерно сладкарство, със сигурност в учебните заведения трябва да има достатъчно инвестиции от бизнеса, за да може да има и реалните модерни технологии, които са. Обикновено модерните технологии се намират при предприемачите.
Затова моят допълнителен въпрос е: дали са разглеждани с Камарата на занаятите възможности, които имат европейските и други държави, най-вече казвам Германия, защото тя е една от водещите страни в този сегмент, друг тип обучение или професионална квалификация и докъде сте стигнали в тези разговори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, госпожо Капон, може би трябва да започна с това, че в света няма единство по това как да бъде организирано средното професионално образование. Вие без съмнение го знаете. Немската система, дуалната система, е една от възможностите. Тя е твърде различна от българската система по най-различни причини, в които аз не бих искал да влизам. Факт е обаче, че през последните може би двадесетина години една голяма част от държавите от Европейския съюз направиха успешни реформи в своите системи на професионално образование. Бих дал за пример специално Испания, която направи много голямо усилие, може би преди десетина години, и резултатите от тази реформа в момента се чувстват много осезателно. Всъщност ние правихме един семинар през есента с участието на бившия главен секретар на Министерството на образованието на Испания – човекът, който всъщност проведе тази реформа. Така че има различни модели.
Според мен, кое ще бъде все пак ключово за промяната? Ключово ще бъде въвеждането на новата образователна структура.
Какво е положението в момента? Ще дам един пример, който е известен, но все пак според мен заслужава да бъде повторен. Да речем, за да може едно дете да получи съответна квалификация за сервитьор, то има три пъти повече часове, отколкото ако ние с Вас, като завършили средно образование, сега отидем да изкараме един курс за сервитьор. Няма никаква логика да има три пъти повече часове.
Следователно в професионалните училища има едни натрупвания, които между другото са характерни и за висшето образование – не толкова от какво децата имат нужда, за да знаят, а по-скоро да намерим работа на колегите си. Разбира се, това невинаги е така, слава Богу, и през последните години има добри промени. Но все пак този момент съществува.
В момента, в който бъде променена образователната структура – аз се надявам, че това ще стане още през есента – и ще завършва първият гимназиален етап в десети клас, а в останалите два класа – единадесети и дванадесети, бъдат силно застъпени профилите, респективно професиите, нещата ще станат много по-прозрачни и много по-ясни.
Наред с това ние сме предприели някои стъпки. През 2008 г. Министерският съвет прие Програмата „Модернизиране на системата на професионалното образование”. Пет милиона лева бяха дадени на онези професионални гимназии, които имат съответното участие от бизнеса. Просто казано, бизнесът дава 100 000 лв., ние даваме още 100 000 лв., въпреки че съотношението не беше точно такова.
Получихме много критики, че има професионални гимназии, които не получават средства от бизнеса, но в крайна сметка това също е важен въпрос. Като не получава, човек ще трябва да се замисли бизнесът ще има ли наистина нужда от тази гимназия.
Последното нещо, което искам да кажа, е, че всъщност вече втора година имаме един Национален календар за състезания между професионалните гимназии. Не че е кой знае какво, но когато децата се събират един-два пъти годишно, правят състезания помежду си, някак си имат и по-друго отношение към професията. Мисля, че това също има своето значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Този въпрос навярно ще можете да го развиете и в питането на господин Кузов за професионалните училища.
Преминаваме към въпроса на народния представител Борис Ячев към министъра на образованието и науката относно обработката на документи за имоти на бежанци в Главно управление „Архиви”.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател! През 2007 г. на Централен държавен архив са отпуснати допълнително средства за разкриване на пет нови щатни бройки. Целта е по този начин да се ускори процесът за сканирането на архивните единици, в които се съдържат данни за български бежанци, изоставили свои имоти в съседни на България държави – Румъния, Сърбия, Македония и Турция.
От приключването на този процес са заинтересовани десетки, да не кажа и стотици хиляди хора в България, които са потомци на бежанци, които желаят да установят изоставените имоти на своите родители.
Установяването на точните числа на тези архивни единици е важно за правителството на Република България, която ще преговаря за обезщетенията на българските бежанци със съседни държави, какъвто прецедент вече имаме с Република Гърция по известната вече Спогодба. До момента обаче не е ясно какъв процент от съществуващите подобни документи са обработени.
Предвид високия обществен интерес, господин вицепремиер, моят въпрос към Вас е следният: колко броя архивни единици, свързани с изоставени имоти на български бежанци, са обработени до настоящия момент от Централен държавен архив и на територията на кои съседни държави се намират тези имоти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ячев! Благодаря за отправения въпрос. Бих искал да направя уточнение, че отговарям в качеството си на заместник министър-председател, който осъществява координационни и контролни функции по отношение на Държавна агенция „Архиви”.
Какво е положението с архивите, за които питате? През годините по искане на различни държавни институции от страна на Държавна агенция „Архиви”са правени справки за български имоти в Гърция. Може да се каже, че архивните единици в тази държава до голяма степен още преди няколко години могат да се считат за обработени. Разбира се, че в общи линии би могло винаги да има случаи, в които това да не е така.
От м. март 2008 г. във връзка и с въпроса, който поставяте – Държавна агенция „Архиви” работи по една по-мащабна програма за привеждане в известност на документацията за имоти на българските бежанци и българската държава в съседните на България страни. Целта е да бъде изградена цялостна електронна база с данни, включваща всички налични архивни единици, която впоследствие да бъде използвана и в рамките на двустранните политически отношения.
Държавна агенция „Архиви” преимуществено започна с издирване и обработване на документите на българските бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Защо? Това се налага поради факта, че изясняването на спорните въпроси в България е тема, повдигната и в рамките на дебатите в Европейския парламент. Може би знаете, че двама наши бивши колеги, сегашни евродепутати – госпожа Любчева и господин Кирилов, по-късно подкрепени от господин Младенов, поставиха въпроса за включването на проблема с имотите на тракийските бежанци в Доклада за напредък на Турция по пътя на присъединяването й към Европейския съюз и през м. май 2008 г. Европейският парламент гласува в Доклада за напредъка и съответен текст, в който изрично се цитира въпросът за бежанците, съответно да бъде намерено необходимото разрешение при разговорите с България.
Какво точно е направено към момента? Отпусната е една сума, която е в размер на 150 хил. лв. за миналата година. Тя не е за откриване на работни места и не е послужила за това. Пет работни места, горе-долу, ако трябва да ги смятам, са около 40 хил. лв. за една година. Средствата са изразходвани както следва: за създаване на тази информационна система – главно за софтуер; закупуване на съответни компютри, включително отделен сървър за поддръжка на системата и по отношение на хората – наемане на граждански договор на допълнителен брой външни оператори, които са главно студенти по архивистика и пенсионери архивисти, тъй като част от документите са на османо-турски език и на катаребус – това са официалните езици на Турция и Гърция до реформите през 20 те години в двете държави. Една част са на френски, друга част са на новотурски.
Към момента е извършена значителна по обем работа, като са обработени стотици архивни фондове и описи, състоящи се от малко над 50 хиляди архивни единици. Това в листи е трудно да се изчисли, тъй като всяка архивна единица има различен брой листи, но това са стотици хиляди архивни листове.
Събраната база данни се обработва и обобщава и в най-близко време ще бъде предоставена на вниманието на Министерския съвет. Надяваме се, че благодарение на нея с приблизителна точност ще могат да се посочат видът, броят и стойността на изоставените и отнети български имоти и имотите на българските бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия, и ще може този въпрос да бъде поставен в предстоящите преговори с Република Турция.
Това е, което бих могъл да кажа по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Ячев, за Вашата реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ДН): Уважаеми господин вицепремиер, действително отправих въпроса към Вас, тъй като Вие сте наблюдаващ – да го кажем, на работата на Държавния архив.
Многобройни са въпросите, свързани с дейността на архива и ефикасността от процеса на осветяване на тези документи.
Моят въпрос не беше свързан с финансов отчет на изразходваните средства, но беше по-скоро свързан с обема и качеството на извършената работа. Онова, което разбрах от Вашия отговор, са няколко неща. На първо място, че бежанците от Одринска Тракия и Мала Азия са с предимство, предвид това, че имат лоби в Европарламента и техните документи в момента се обработват с предимство и основно тези документи се обработват. Вие казахте, че над 50 хил. броя документи архивни единици са обработени.
Аз пред себе си имам една справка (показва справката), което са резултати от преброяването на бежанците към 1 ноември 1924 г., която е официален държавен документ.
По тази справка общо бежанците от трите вълни от 1903 г. до 1924 г. са 287 хил. 411 – близо 300 хил. души. Затова и поставям особен акцент на тази цифра, защото това е на огромен брой хора от бежанските вълни.
От всички тези бежанци близо една трета са бежанците от Мала Азия. В същото време 72 хиляди са бежанците от Македония. Тоест другата една трета са бежанци от Македония, където този процес – процесът на обработване на документи, както се казва, въобще не е започнал. Македония също е в началото на един предприсъединителен процес към различни евроинституции и аз мисля, че за съжаление бежанците от Македония нямат свое лоби в Европарламента, и мисля че тази огромна група от хора също заслужават своето внимание. В Македония, сегашна Република Македония тези близо 72 хил. души бежанци са оставили имущество и земи за милиони левове и по-бързия процес на осветляването на тези документи, така както стана с бежанците в Гърция, ще задоволи както техния материален интерес, така и ще урегулира отношенията ни с Република Македония.
В този смисъл си мисля, че ако Държавния архив има още нужда от помощ и може да се ангажира с конкретни срокове за оформянето и за довършването на този процес, това би било добре, тъй като, пак казвам, проблемът е от изключително огромен и важен интерес.
Мен ме интересуват преди всичко бежанците от Македония, но не оставям на заден план бежанците от днешна Сърбия и бежанците от Румъния, които също не са малко. Това са близо още 65 хил. души и, пак казвам, това са по документи от 1924 г. След това има още една значително по-малка бежанска вълна до 1934-1935 г. – още близо около 40-50 хил. души. Говорим за близо 400 хил. човека, чиито потомци и наследници в момента очакват някаква реализация, някаква справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Вълчев. Отказвате се.
Преминаваме към питане от народния представител Владимир Кузов относно стратегията за развитието на професионалните училища в България и насрочване на конкурси за директори там, където са с временен договор.
Заповядайте да развиете Вашето питане, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, към днешна дата Вие вероятно много добре знаете, че все още не са насрочени конкурси за директори на професионални училища на територията не само на столичната община, а и на някои други. В някои професионални училища директорските места са заети от хора, които са назначени временно, не ръководят пълноценно поверените им училища, с което се нарушава образователният процес, дисциплината и визирам по-специално – знаете моята слабост, Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, тъй като съм я завършил през далечната 1985 г.
Нещо повече, в горепосочената гимназия през изминалата учебна година, господин министър, дори не е признат 4-годишният курс на обучение на учениците и придобитата квалификация за кранисти и водачи на подвижни кранове. Тук, господин министър, изниква един много странен въпрос: кой и по какъв начин може да върне четири години на тези хора, които са загубили в това училище, обучавайки се за нещо, което никой няма да им признае и което не е признато.
Самият директор не е направил нищо в рамките на своята компетенция, тъй като е назначен временно за изпълняващ длъжността – да регулира и да отстрани въпросния проблем. Надявам се, че с Ваша намеса, господин министър, по някакъв начин ще се постараете да бъде решен този проблем и учениците, които учат в това училище, да не си губят времето, защото вероятно е невъзможно то да бъде върнато.
Оттук са и моите въпроси: считате ли, че е необходимо час по-скоро да бъдат назначени, организирани и проведени такива конкурси, с които да бъдат назначени съответните директори – там, където няма с постоянни договори, и това всичко да бъде с цел подобряване на учебно-техническия процес? Имате ли информация в кои училища има директори, назначени временно за изпълняващи длъжността, и какви са конкретните показатели за качествата на учебно-възпитателния процес на тези училища?
Казвам ви всички въпроси в началото, за да можем след това да продължим в духа на размисъла, за да достигнем до някаква истина.
И имате ли намерение, господин министър, ето тук е големият въпрос, да закривате професионални училища под предлог за занижен интерес от страна на ученици и същевременно как ще се разпоредите със съществуващата материално-техническа база? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кузов.
Заповядайте, господин министър, разполагате с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кузов! Благодаря за отправеното питане.
Вие поставяте действително няколко съвсем конкретни въпроса, като давате пример с Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, по отношение на която не знам дали имате слабост, но със сигурност няколко пъти задавате въпроси, свързани с нея и по-специално с дейността на госпожа директорката Баракова.
Може би трябва да започна с това, че в момента вече втори месец в Министерството на образованието и науката текат усилено конкурси, тъй като броят на временно назначените директори в страната като цяло е доста висок по най-различни причини, най-малкото поради факта, че през последните две години въведохме ред в пенсионирането на директорите, поради което наистина конкурсите са доста тежки. За пример мога да ви кажа, че в едно от софийските общински училища се явиха 26 кандидати. Така че вървим по някакъв график, но действително професионалните гимназии са оставени малко по-назад поради факта, както след малко ще кажа, че миналата година провеждахме конкурс.
Що се отнася до общото разбиране, че временно изпълняващият длъжността директор е по-лош от постоянно назначения, да Ви призная, не го споделям съвсем. Разбира се, хубаво е човек да има стабилен статус, но същевременно трябва да имате предвид, че в много голяма част от временно изпълняващите длъжността след това печелят конкурсите, което за мен е някакъв белег, че като цяло са добре подготвени и се справят добре.
По отношение на временно изпълняващите длъжността директор. В момента в страната имаме общо 432 професионални гимназии, от които 400 са на държавна издръжка, както следва: 304 чрез бюджета на Министерството на образованието и науката и 96 чрез Министерството на земеделието и храните. Останалите 32 се финасират чрез бюджетите на общините. В София-град има 31 професионални гимназии, всички са държавни, като 6 от тях се финансират чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. Не бихме могли да направим едновременно конкурс с общинските училища, тъй като по закон има различни членове на комисията. Винаги общината участва в подбора на директорите за общинските училища. Така че комисията за държавните е с малко по-различен състав.
В края на 2007 г. и в началото на 2008 г., както вероятно знаете, бяха проведени конкурси за заемане на длъжността директор във всички държавни училища в страната, като най-голяма част от тях са професионалните гимназии. Навсякъде, където имаше временно изпълняващи длъжността, конкурсите бяха проведени. Не са обявени такива конкурси само в училища, в които са били налице висящи производства, свързани с обжалване на прекратяването на трудовото правоотношение. Мисля, че това е разбираемо.
В момента, както казах, се провеждат конкурси и сме готови да продължим с това.
По случая специално за професионалната гимназия, която Вие визирате – през януари 2008 г. е проведен конкурс, който е спечелен от кандидат, който впоследствие, за наше съжаление, тъй като беше класиран и за друга гимназия, е предпочел да заеме другото директорско място, поради което се наложи да бъде назначен временно изпълняващ длъжността директор и това е госпожа Мария Баракова.
Относно учениците, завършили гимназията и тяхната квалификация. През 2007-2008 г. успешно са завършили ХІІ клас 110 ученици от випуск, през 2004-2005 г. от 154 ученици. Тези ученици имат възможност да придобият втора степен на професионална квалификация при полагане на изпити по теория и практика на професията, както и правоспособност по съответната професия, като за някои специалности за придобиване на правоспособност е необходимо успешно полагане на изпити по теория и практика за управление на моторно превозно средство от категории В и С. Това са направили 41 от тези 110 ученици. Четиридесет и три пък са придобили втора степен на професионална квалификация, а 108 са придобили правоспособност по професии и специалности.
По отношение на закриването на професионалните училища и разпореждането с материално-техническата база. Не знам тук какво специално имате предвид, но правилото, поне откакто аз съм министър, е винаги едно и също – когато бъде закрито едно училище, за съжаление, когато е общинско, собствеността си е общинска и държавата няма отношение към този въпрос, когато е държавно с акт на Министерския съвет в 99% от случаите се предоставя на съответната община.
Има няколко изключения, като например случая със закрито помощно училище в София, за което преди време имаше актуален въпрос. Ние го задържахме, за да може да настаним там двата ресурсни центъра, но това също са държавни учреждения. Мога със сигурност да ви кажа, че откакто аз съм министър, не е имало никакво разпореждане от страна на държавата с какъвто и да е имот, пък камо ли с училищен имот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, не можах да разбера, а вероятно и тези, които се интересуват от тази проблематика, какво се случва с тези ученици, които след 4-годишен курс на обучение в тази гимназия се оказва, че са неправоспособни, не могат да упражняват тази професия? Какво се случва с тези хора? Трябва да се явят на допълнителен курс на обучение за придобиване на квалификация? Защо тези хора са кандидатствали, кой ги е убедил, че в това училище има възможност да завършат такъв курс и по какъв начин ще бъдат възмездени, в случая за това, че четири години от техния живот е преминал напразно?
От друга страна, въпросът ми е: странно какво ще се случи примерно с тази професионална гимназия, към която аз изразявам някакви сантименти? Тя, господин министър, се намира в центъра на София, знаете, на пл. „Възраждане”. Този имот е много апетитен. Били сме многократно свидетели на случаи, в които се закриват определени учреждения, след това през различни процедури стават частна собственост. Тук може би не можем да употребим думата „грабеж” в пълния смисъл, но на хората, на българските граждани им писна с процедурни въпроси и хватки да се лишава държавата от ценни имоти, за сметка на кого? Това е интересен въпрос.
Дали имате намерение да ги закриете? Вие казахте, че нямате, ако не Ви принуди нещо. Всъщност до края на вашия мандат едва ли ще има нещо, което да Ви принуди да извършите тази дейност. Много Ви моля, отговорете на въпроса ми за тези ученици, които са загубили четири години от своето време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кузов! Вие застъпвате няколко различни тези и не знам с коя да започна. Всъщност аз не съм казал, че до края на мандата няма да се закрие нито едно училище. Ще трябва да бъда по-точен и да кажа, че до края на моя първи мандат няма да се закрие такова училище, тъй като дотогава вероятно ще тече учебната година. (Оживление.)
Но ако оставим шегата настрана, искам да кажа, че не ми се вижда много коректно тъкмо към мен да отправяте тези обвинения – човекът, който внесе в Министерския съвет законопроект за това да не може да се сменя предназначението на училищни имоти. Това ми се вижда съвсем неуместно. Ваши колеги ме обвиниха тъкмо в обратното, че искам едва ли не кооперации да превръщам в училища, а Вие сега ми казвате, че искам училища да превръщам в кооперации.
Още веднъж Ви казвам, когато един имот е държавен, той сравнително лесно се следи, тъй като, за да може да бъде сменено неговото предназначение, най-малкото трябва да се мине през Министерския съвет. Многобройните случаи, за които говорите, според мен, са свързани по-скоро с една друга институция, чието седалище е тук през неколкостотин метра.
По отношение на тази гимназия обаче, искам да Ви кажа съвсем честно, че нещата не стоят добре. Дали там ще има друго училище, аз не мога да кажа. Но за Ваша справка искам да кажа какво е положението с приема в тази гимназия, за да не се окаже някак си, че държавата пак е виновна, че децата не ходят тъкмо в тази гимназия, където е толкова хубаво. През 2005-2006 г. са напълнени 6 паралелки с по 26 ученици, за 2006-2007 г. – 5 паралелки с по 26 ученици, през 2007-2008 г. – 3 паралелки с 26 ученици, и през 2008-2009 г. – 2 паралелки. Тенденцията към намаляване на интереса към това училище е доста подчертан. Аз не бих могъл да кажа какви са конкретните причини. Вероятно най-голямата причина е в това, че ние разрешихме на част от училищата, които имат преподавателски състав и достатъчна материална база, да увеличат своя прием, което увеличи и конкуренцията.
В крайна сметка не може едно училище да разчита само на това, че понеже децата никъде няма да ги приемат, ще отидат точно там. Това е неправилно според мен. Това нарушава изборът и на родителите, и на децата.
По отношение на въпроса, който вече поставихте, твърде професионален – какво ще стане с тези деца? Извинявайте, но дали човек ще вземе изпита за правоуправление на моторно превозно средство не зависи само от гимназията. Човек трябва малко и да се напъне: „Господ помага, но в кошара не вкарва”, както се казва.
Между другото, броят на отсъствията в това училище е доста висок. Ако човек между другото си гледа служебните задължения, а работата на един ученик е все пак да ходи на училище и предимно да учи, струва ми се, че не бива да се сърди на никого.
За това, че училището не е най-доброто по дисциплина разбира се някаква вина може да има и директорът. Но има много фактори, които не бива в никой случай да бъдат подценявани. Всяко от децата, което няма съответната квалификация, би могло допълнително, на индивидуално основание да я получи, стига, разбира се, да положи необходимите усилия и да го желае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кузов, за да изразите Вашето отношение към отговора на министъра.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Моето отношение всъщност е подсказано от господин министъра. Ето каква е причината за занижения прием. Идват кандидат-ученици, на които им се казва, че ще завършат 4-годишен курс на обучение, че ще придобият определен тип квалификация, че след това ще могат да се реализират, но, господин министър, се оказва, че такава реализация отсъства.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Като не учат, как да я придобият?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Те не учили!
Господин министър, за това вина носи ръководният състав на това училище - вероятно директорът не може да си изпълни докрай своите задължения.
Надявам се, че в най-скоро време Вие ще извършите съответната компетентна, задълбочена, всестранна и пълна – да използвам тази терминология от една друга материя – проверка, с която ще установите дали този директор умее да върши своите професионални задължения, след което се надявам, че няма с лека ръка да закриете една такава професионална гимназия и ще се постараете да не бъдат лъгани кандидат-учениците, че могат да завършат това училище и да придобият тази квалификация, след което да се оказва, че не могат. Ето една малка причина от основните, за да няма прием. Само с прием не бива да се ходи, а ние, надявам се и обществото, ще следим какво ще се случи с тази сграда, която е доста апетитна. Там апетитите, в центъра на София, са доста големи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Кузов.
С това приключват въпросите и питанията към господин Вълчев.
Преминаваме към питане към заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем от народния представител Станчо Тодоров относно ефективността на политиката на Министерството на извънредните ситуации при управление на кризи от различен характер.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Своето питане направих преди Нова година, когато все още не беше ни сполетяла поредната газова криза. Но след това поредно нещастие моето питане става още по-актуално.
Сега, когато страната ни е в тотална криза, когато целият български народ страда по различни поводи, когато пред парламента има непрекъснато скандиращи хора, Вие не давате нито на тях, нито на нас, народните представители, отговор кога ще станем нормална държава.
Създаденото от управляващата коалиция Министерство на извънредните ситуации – знаете моето отношение, срещу което аз винаги съм бил против, има за цел да се справи с възникналите бедствия, аварии и кризи в страната. В чл. 9, 24 и 27 на Закона за управление на кризи е записано следното: „Управлението се осъществява от централните органи на изпълнителната власт, от териториалните органи на изпълнителната власт, от органите по Закона за администрацията. В администрацията на Министерския съвет се създава Национален център за управление при кризи. В органите за управление при кризи се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи.”
Преди две години, госпожо вицепремиер, Вие при приемането на второ четене на Закона за защита при бедствия не благоволихте да присъствате в пленарната зала заедно с вашите заместници. Изпратихте да Ви представлява директорът на „Гражданска защита” господин Иванов, който се бори смело и извоюва сегашния текст в закона, според който служителите на „Гражданска защита” могат да влизат по всяко време в частни имоти, непосредствено засегнати от бедствието. За благодарност две години след това Вие решихте да го освободите от заеманата длъжност.
Уважаема госпожо вицепремиер, моето питане към Вас е каква е политиката на Министерството за извънредните ситуации по подбора на кадри в кризисни ситуации? Какви са критериите при извършване в подбора на кадри? Как ще извършите оповестяването, госпожо вицепремиер, на министерствата и ведомствата при бедствие и по време на война, когато Вие сте снели системата за управление и вече липсва такава? Каква е причината „Гражданска защита” все още да няма свой институционален център? Каква е причината към момента в „Гражданска защита” да има повече от една трета вакантни длъжности? Каква е причината да бъдат ликвидирани длъжностите на 138 специалисти от „Гражданска защита”, които работят с общините? Очаквам Вашия обективен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, госпожо министър, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тодоров! Аз се радвам, че в едно нещо бяхте честен с българските избиратели и с народните представители – ваши колеги, като си признахте, че по принцип сте против това министерство. Явно каквото и да направи то, Вие винаги ще се изказвате в такъв дух и тон, все едно, че нищо не е свършено.
Въпреки това ще се постарая без да Ви изобличавам къде лъжете, къде знаете, къде компетентно, къде некомпетентно се опитвате да подвеждате българската общественост, да дам информация на българските граждани за това, което прави Министерството на извънредните ситуации.
Министерството на извънредните ситуации като нова структура, съществуваща отпреди 3,5 години и като един от стълбовете на сигурността има вменени задължения по някои от законите на Република България. Част от тях Вие цитирахте, друга част некоректно приведохте като пример за незнание на депутатите какво работят и какви текстове приемат.
Що се касае до задълженията на Министерството на извънредните ситуации да оповестява населението на Република България за извънредните ситуации, имаме изградена такава система, господин Тодоров. Не само че не е ликвидиран така нареченият Ситуационен център и той не е "Гражданска защита", а се намира в Министерството на извънредните ситуации, но сме направили необходимото да го модернизираме и повишим неговата ефективност. Ситуационният център е свързан с министерствата, ведомствата, териториалните администрации и структурните звена на организациите в страната. Той осъществява взаимодействие с местните власти, органите за управление и съставните части на единната спасителна система по Закона за защита при бедствия. Поддържа връзка и с международни структури на Гражданска защита, защото ние сме точка за контакти и комуникации от страна на Република България.
Ситуационният център е свързан с 28 оперативно комуникационни-информационни центрове, които са изградени във всеки един областен център. Те имат за задача да координират на регионално равнище всички представители на местните и регионалните власти, да правят координация на единната спасителна система и съответно да извършват различен тип оповестяване. Разбира се, по законите на Република България, както и преди – времето, което Вие помните като бивш военен, именно от този Ситуационен център се задействат сигналите за оповестяване на населението.
Тук съм длъжна да споделя както с Вас, така и с народните представители и българските граждани, които днес ни гледат и слушат, още една придобивка, защото не съм съгласна с Вашата констатация. В България нещата се случват, независимо дали имаме очи да ги видим, душа – да ги почувстваме и най-вече, дали имаме патриотизъм и национално чувство да се гордеем с това, което България постига. И едно от тези постижения в сферата на сигурността е именно модернизацията на една от структурите, която отговаря за сигурността.
Господин Тодоров, ние си направихме труда за 3 години да започне модернизация на тази средна оповестителна система. До този момент, както Ви е известно, в България има два сигнала: сигнал за военно време, за въздушно нападение и сигнал за отбой, които всички ние чуваме на 2 юни, когато почитаме паметта на загиналите за нашата свобода. Тези сигнали са изключително недостатъчни, първо; второ, системата е крайно ненадеждна, защото исторически и технически е амортизирана. Последните ремонти са правени някъде около 70-те години на миналия век. Така че от миналата година изграждаме новата средна оповестителна система на Република България. В Бургас вече мина пилотният проект, вие всички знаете, бяхте уведомени, че на 20 декември се направи този тест, който е успешен.
В рамките на 2009 г. в програмата на правителството и на Министерството на извънредните ситуации са залегнали мерки, действия и средства, с които ще сменим сирените в повече от 10 населени места в Република България – предимно областните центрове, и ще постигнем 33% покритие на населението. Това е една много сериозна стъпка, която се надявам и Вие да оцените, въпреки че не обичате това министерство и не признавате неговите действия, защото ще можем да оповестяваме населението не само при война и при военни предизвикателства, но системата е съвсем нова и има още канали, с които могат да се дават редица други команди и сигнали, свързани с природни бедствия, явления, аварии и катастрофи.
Също така тази система позволява да се дават не само сиренни сигнали, но и гласови команди, за да може да се ориентира населението как да постъпи и какви мерки да предприеме в зависимост от ситуацията, в която се намира, така че никой да не е застрашен.
Що се касае до кадровата ни политика, може би при допълнителните въпроси, които ще ми зададете, ще имам възможност да Ви отговоря и на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров в рамките на две минути да зададе до два уточняващи въпроса.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо вицепремиер! Наистина очаквах такъв обобщен отговор от Вас, но той не е чак толкова отличаващ от този, който знам и съм сигурен. Ще Ви предоставя преписки, които Вие може би не знаете.
Госпожо вицепремиер, тъй като времето е доста кратко, ще Ви задам два допълнителни въпроса, като се надявам това, което Вие ми казахте по моето питане, да го кажете пред българския народ: какви точно са причините за освобождаването на главния директор на "Гражданска защита". Защо Областната дирекция на "Гражданска защита" – Варна, стои повече от година и половина без директор? И защо чак сега се коментира, че ще назначите директора на Търговище за директор на Областната дирекция във Варна? Нима там няма специалисти, които да поемат тази длъжност?
Защо уволнихте през м. юни началника на отдел "Управление при кризи" Иван Зъздров и все още не сте назначили на негово място човек? Нима можете без такова лице? И оперативния дежурен Тодор Иванов.
Какви са причините Вие ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тодоров, нали се разбрахме – до два въпроса, а Вие досега зададохте повече?!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Това е първият ми обобщен въпрос, господин председател.
Вторият, каква е причината Вие да отнемате правата на главния директор на "Гражданска защита" да прави атестация на подчинените си директори на областните дирекции "Гражданска защита", а Вие лично на седем от тях поставихте слаби оценки, госпожо вицепремиер, с цел да ги уволните? И защо в областните звена на "Гражданска защита" се назначават хора от турския етнос, които трудно говорят български език и от различните институции отбягват да комуникират с тях? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Госпожо Етем, много бяха въпросите защо, защо. Надявам се да сте успели нещо да запишете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Господин председател, по този начин може би Вие ще съдите доколко депутатите се възползват от правото си да правят контрол и проверка.
Господин Тодоров, нееднократно съм Ви канила: заповядайте в министерството! Елате заедно с Вас да видим всички кадрови проблеми, всички системи, за да не говорите следващия път неверни неща и неистини от трибуната на българския парламент.
Няма да влизам в тази клюкарщина – Търговище ли ще местя във Варна, Варна ли ще местя в Добрич, Добрич ли ще пратя в Румъния и така нататък. Извинявайте, това звучи несериозно от тази трибуна.
За да мога да изпълня дълга си към българските граждани и да ги информирам чрез днешния парламентарен контрол, ще кажа за кадровата политика на Министерството на извънредните ситуации следното. Министерството не само че не лиши и не наруши нито един от законите, по които работи, но въведе още един допълнителен елемент, когато се говори за нашата кадрова политика. В структурите на министерството освен администрацията и специалистите, имаме категория оперативни служители. Това са нашите спасители в 28-те области в отрядите за аварийно-спасителна дейност. Никога досега в нито един от документите на Република България не е задължително тези хора да се подбират с конкурс. Въпреки това, откакто преди 3 години Държавна агенция "Гражданска защита" влезе в структурите на министерството, съм въвела това изискване – при назначаване на спасителите се провежда изключително сериозен конкурс за психическа издържливост, физическа издържливост, тест за интелигентност. Преминават обучение в Националния център за обучение, Монтана, който е към Министерството на извънредните ситуации. И чак тогава получават правоспособност да се изправят и да защитават българските граждани, да им помагат при възникване на беда.
Имаме и още една оперативна структура – това са силите на център 112, който работи в Република България от 30 септември 2008 г. Има покритие в цялата страна, така че тази услуга е безплатна за българските граждани. Служителите там работят на непрекъснат режим и за тях също съм въвела конкурсното начало - те също се явяват на конкурс. Така че не приемам Вашите обвинения или някой да се оплаква чрез Вас поради неговата некадърност и неграмотност или опасение ефектът от неговата работа да има неприятно поражение върху някои от българските граждани.
За Ваше сведение - по отношение на всички имена, които Вие изброихте, аз мога да се извиня чрез трибуната на българския парламент на служителите, които са работили под тяхното ръководство и на българските граждани, че по-рано не съм пристъпила към тази мярка.
Господин Тодоров, мога да Ви декларирам като министър в правителството на Република България, че няма да позволя некадърността, непрофесионализмът, неспазването на трудовите задължения, неконтролирането от страна на който и да е мой подчинен да се отрази на дейността, която ни е вменена от законите на Република България и която се очаква от българските граждани да изпълним.
Има доста дисциплинарни дела, които провеждам, защото осъществявам постоянен контрол за изпълнение на вменените им задължения. Когато констатирам, че има нарушения, по законите на страната пристъпвам към дисциплинарни дела. Въпросните лица имат минимум по две дисциплинарни дела и наказания в рамките на 2008 г. Ако Вие като български военен настоявате в системата на сигурността да има непрофесионалисти – хора, които саботират и не си изпълняват задълженията, моля Вие да обясните на Вашите избиратели. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станчо Тодоров да изрази своето отношение спрямо отговорите на заместник министър-председателя.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, за пореден път се убедих – чрез Вашите действия Вие показвате само и единствено безхаберие към нашата държава, която, надявам се, е и ваша държава. В тази връзка с действията или бездействията си допускате груби нарушения, за които би трябвало да отговаряте по-обстойно.
Вие безцеремонно взехте крайни решения за уволнение на специалисти в системата на вашето министерство. Сега, когато в държавата кризата е почти във всички области, Вие продължавате да бездействате.
Като пример мога да посоча, че преди три дни, когато премиерът докладва за кризата и напусна парламента под предлог, че трябва да взема спешни мерки по решаването, Вие стояхте в парламента докрай. И се чудя какви ли спешни мерки е взел премиерът, когато Вие, основният действащ орган при кризи, не сте до него?!
Неведнъж съм подчертавал точно и ясно – Вие го споделихте, че вашето министерство ще трябва да бъде закрито, функциите ви ще трябва да бъдат прехвърлени към Министерството на отбраната, което е надлежно. С половината от вашия бюджет ще се справи успешно с всички възникнали кризи в страната.
Това, госпожо вицепремиер, е в целия свят. Това министерство, което наистина съществува в редица страни, не се отнася така, както в нашата. Говорим за големи държави. Има извънредни ситуации, но не и такива, както в нашата малка държава.
Почти в целия свят това се определя от Министерството на отбраната. Допреди три години нямаше такива аварийни ситуации. Това е видно. Така беше и в България. Убеден съм, че така ще бъде и при следващото правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първо, питане от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Голямото повишение на лихвите по заемите през м. октомври и затягането на условията за отпускането им доведе до драстично свиване на кредитите. Това показва актуалната статистика на БНБ. Новоотпуснатите кредити през м. октомври са били 1 млрд. 680 млн. лв., докато през същия месец на 2007 г. са били 2 млрд. 98 млн. лв. Тоест спадът за една година е 24,44%, а само за м. октомври – 4,11%.
Още по-драстично е свиването на ипотечните кредити. Там съответно е 31% на годишна база и 7,3 за м. октомври.
Това силно свиване на кредитите за българския бизнес блокира икономиката, задълбочава финансовата криза, отваря ножицата на дефицита по текущата сметка. Ръстът в българския износ през последните години се дължи не на високите обеми, господин министре, а на повишените цени на международните пазари, които за съжаление напоследък непрекъснато падат.
Натискът от кризата се изразява в четири основни посоки – огромната международна задлъжнялост, огромната междуфирмена задлъжнялост, която по някои данни надвишава брутния вътрешен продукт, липсата на финансиране, нарушената ликвидност, заплахата за масови фалити на малките фирми, и не само на малките, безработицата расте с всеки изминат ден и скоро ще стигне двуцифрено число.
Всичко това е още по-обезпокоително, след като националната статистика отчете два месеца поред дефлация, макар и малка – 0,1 за м. ноември и 0,2% за м. декември. Потреблението се свива и процесът се задълбочава, инвестициите драстично намаляват. Вие знаете защо. Чуждите инвеститори се оттеглят поради загубата на доверие в България. Високите лихви и тежките условия по кредитите са другата причина, намаляването на парите, които българските работещи в чужбина пращат в България.
Общото промишлено производство е паднало с 8,8% за една година и с цели 5,2% само за м. ноември. Шоков е сривът в химията – с 22,5%, добивната промишленост – с 33,1%.
Приходите от продажби в промишлеността са паднали с цели 11,5%. Явно ръстът на икономическия растеж през тази година ще бъде нулев, да не кажа отрицателен.
В тази връзка моля да ми отговорите: каква е политиката на правителството и на Министерството на финансите за преодоляване на драстичния спад на кредитите още в първите месеци на кризата в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Преди да отговоря на въпроса Ви, ще си позволя една предварителна уговорка. Не би следвало всички ние да считаме, че силната кредитна активност в последните няколко години е добра база за поддържане на макроикономическите пропорции. Ще припомня, че една от основните цели на макроикономическата ни политика в този период бе да се противодейства на несъразмерно високия ръст на банковите кредити, които съдействаха, наред с други фактори, за поява на изпреварващо вътрешно търсене, разрастващ се дефицит по текущата сметка и по-висок инфлационен натиск.
Действително след ускоряването на кризата на външните финансови пазари от края на м. септември у нас също се формира тенденция на отслабване на кредитната активност. Банковата статистика показва, че към края на м. ноември – Вие цитирахте данни за м. октомври, на този етап вече са известни данните за м. ноември, банковите кредити продължават да нарастват, разбира се, при значително по-нисък ръст спрямо предходни периоди. Предоставените кредити от банките по така наречения нов бизнес или новоотпуснатите кредити на домакинства и нефинансови предприятия през м. ноември растат с 900 млн. лв. срещу 2 млрд. 300 млн. лв. година по-рано. От началото на годината до м. ноември 2008 г. предоставените кредити на домакинствата и нефинансовите предприятия бележат значително разрастване с близо 40 на сто на годишна база и достигат 48 млрд. 300 млн. лв. И ако трябва да направим извод до този момент, тенденцията може да се характеризира и като връщане към едно по-нормално равнище на кредитна активност.
В условия на силна стагнация и несигурност на международните финансови пазари, които са свързани със затягане на кредитните условия и намаляваща ликвидност в световен мащаб, може да се очаква и по-нататъшно забавяне на кредитната активност на банките. Отчитайки точно тези рискове и в опит за превантивна реакция, правителството предвиди в Бюджет 2009 редица мерки, стимулиращи икономиката и поддържане на инвестиционната активност, както и редица буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор, включително и по отношение на евентуално забавяне на растежа на кредитите.
Тъй като тези мерки бяха широко обсъждани, ще Ви припомня само най-целенасочените, с най-пряко влияние върху темата, която обсъждаме. Това е значително увеличаване на публичната инвестиционна програма, в това число допълнително засилена с 400 милиона в седмиците непосредствено преди приемане на бюджета, както и един инструмент, който не беше ползван в последните десетина години – капитализиране с половин милиард лева на Банката за развитие с оглед на отваряне на допълнителни кредитни линии към търговските банки, целящ да противодейства точно на очакванията за забавено кредитиране от страна на търговските банки.
Успоредно с това Българската народна банка, с която Министерството на финансите поддържа отлична координация, вече на два пъти коригира разпоредбите за минималните задължителни резерви с цел да освободи част от средствата, депозирани от банките в Централната банка. Българската народна банка предприе съответни действия, като взе решение за признаване на 50 на сто от касовата наличност като база за изчисление, а впоследствие бяха намалени резервите от 12 на 10 на сто. Отчитайки съвкупния ефект от мерките, реално равнището на задължителните минимални резерви се намали с доста повече от два пункта. Практически между 4 и 5 пункта на сравнима база.
Продължаваме да следим развитието на процесите в банковата система в сътрудничество с Българската народна банка и Асоциацията на търговските банки с цел въвеждане на нови коригиращи мерки, ако такива станат наложителни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, заповядайте. Имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса към министър Орешарски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, в книгата си „Големите рецесии” световноизвестният икономист Кристофър Дау твърди, че няма постоянен дефицит на търсене, но няма и завръщане към старото положение, следователно загубеното във време на криза е загубено веднъж завинаги. Ще трябва време да преценим къде сме.
Според данни на Българската народна банка вложенията на българските фирми в банките са намалели с над 1 милиард – от 20 млрд. 280 млн. на 19 млрд. 198 млн., а депозитите на гражданите са намалели с над 350 млн. – от 22 млрд. 150 млн. на 21 млрд. 780 млн. Предполагам ще ме опонирате, че размерът на намалението е малък, но трябва да знаете, че подобно явление се наблюдава за първи път след Виденовата криза 1996 1997 г. Ако спадът продължи, господин министре, защото банкерите твърдят, че не могат да блокират този процес, е нужна незабавна намеса на българското правителство.
В тази връзка са и моите доуточняващи въпроси:
Не считате ли, че в създалата се ситуация намесата на българското правителство закъснява? Защото, колкото и да не го признавате, както икономическият, така и финансовият сектор на България са в тежка криза и трябва да се вземат всички възможни мерки, които биха смекчили влиянието й както в българските банки, така и на техните клиенти – милионите български граждани. В тази насока е и американският опит с тъй наречената корегулация. Това е нормативен документ на Сената на Съединените щати, който е действал 53 години – от 1933 г. до 1986 г., и то в държава, която се слави с най-либерален режим. Той е ограничавал размера на лихвения процент, господин министър. Предполагам, че го знаете.
Не считате ли, че подобен акт в момента в кредитирането е необходим за българските реалности? В противен случай лихвеният покер, който се разиграва в момента, заплашва да изпразни джобовете както на банките, така и на фирмите, така и на милионите вложители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, използвахте няколко факта и ги коментирахте според мен в неправилна посока. Казахте, че у нас се случват някакви негативни неща за първи път от 1996 г. Аз пък ще Ви кажа, че в Щатите национализираха институции може би за първи път в тяхната история, за което не е виновно българското правителство, а външната ситуация и обстоятелства. Да, ситуацията е изключително тежка в глобален аспект и на този етап всички трябва да бъдем особено внимателни.
Що се касае до бодряшките коментари за банковата система и неправилното боравене с цифри. Вие преди малко казахте, че банковите депозити намаляват, но в същото време пледирате и за ниски лихви. А как да се увеличат спестяванията? Точно обратното, в резултат на известно нарастване на лихвите по депозитите за м. януари се чувства обратна тенденция – има връщане на депозити в банките. Няма друг механизъм, по който това да стане, освен ако не задължим гражданите. Разбира се, това не може да стане. Шегувам се.
Що се касае за закъснялата реакция. Към м. октомври Вие цитирахте – позовавам се на Ваши данни, незначително спадане на кредитната активност. Нещо повече, целта на макроикономическата ни политика беше точно такава – да забавим ръста на кредитите. Въпреки това, в резултат на неблагоприятните очаквания българското правителство разработи инструменти, за които споменах, преди още да бъде крещяща нуждата от тях. Развитието в последните два месеца показва, че сме били абсолютно прави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министре, това е и така, и не е така. Най-малкото за мен е странно това, което се получава с кризата в българската финансова система и икономиката на страната. Защото и вашият министър-председател – Сергей Станишев, го приема едва ли не като даденост, като природно явление, а не като управляем процес. Защото икономиките на Исландия и Латвия, където кредитният ресурс беше почти толкова скъп през последните години колкото в България, се сринаха, господин министре. Не е по-добра ситуацията в Унгария – друг любител на високите кредити.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Но не е само заради това.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Божинов, очевидно българското правителство не търси и не се учим от чуждия опит.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В България има и 27 млрд. лв. резерв! Но... кой каквото си знае, това си бае!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Орешарски, ние имаме и много български опит. Преди 82 години, в далечната 1927 г. тогавашното българско правителство като част от антикризисната си програма приема Закон против лихварството, който ограничава максималния размер на лихвения процент по кредитите на банките. Приема също така и Закона за предпазния конкордат, който защитава интересите на малкия и средния бизнес в условията на световната икономическа криза.
Вместо това какво прави българското правителство? Похарчихте между Коледа и Нова година 3 млрд. 812 млн. 500 хил. лв. за неясни цели извън бюджета за 2008 г.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Повече похарчихме.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Повече похарчихте? Аз за тези знам. Вие си го признавате.
Не е ли това безобразие, което се върши в условията на кризата, господин министре? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народните представители Лидия Шулева и Николай Свинаров.
Давам думата на народния представител Лидия Шулева. Госпожо Шулева, моля в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е зададен точно преди 50 дни. Слава Богу, доживях да получа и отговор, надявам се.
На 10 октомври м.г. по предложение на Министерския съвет Народното събрание гласува изразходване на 1 млрд. 206 млн. лв. бюджетен излишък. Според Закона за устройството на държавния бюджет правителството има право да увеличи разходите си над планираните с 1,5% от приходите без санкция на Народното събрание, което представлява 500 млн. лв., и заедно с бюджетния излишък прави близо 2 млрд. лв. Още тогава ние от Българска нова демокрация предупредихме, че въпросът не е за какво и как да се похарчи от бюджетния излишък, а дали изобщо да се харчи. Категорично се обявихме против харченето на средства от излишъка и средства, които надвишават най-вече планирания излишък. Аргументите ни в подкрепа на това твърдение важат и сега с пълна сила поради външните шокове от разрастващата се финансова, а вече и газова криза. В подобна ситуация трябва да се премине в защитен режим, да се спестява, ограничава и най-вече да се фокусират разходите в проекти, които гарантират критичните обществени баланси – стабилност, доходност и заетост. Тоест парите трябва да се спестят и да се насочат към подкрепа на реалната икономика, защото вече се наложи мнението, че глобалната криза не е банкова, а преди всичко финансова и икономическа.
За първи път през 2008 г. България ще бъде с най-голям дефицит по текущата сметка. Този факт, съчетан с прогнозираното намаление на преките чуждестранни инвестиции, ще се окаже сериозна заплаха за валутния борд в България и за финансовата стабилност въобще.
Моят въпрос е: Какво е изпълнението на приходите и разходите в Бюджет 2008 г. към миналата година и каква част от парите, които бяха гласувани с решение на Народното събрание от 10 октомври 2008 г., са изразходвани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Орешарски, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, забавянето на отговора позволява да отчета пред вас, макар и в предварителен порядък, изпълнението на бюджета за миналата година. Бих искал да ви информирам, че бюджетната 2008 г. приключи успешно, в съответствие със заложената фискална цел за формиране на положително бюджетно салдо по консолидираната фискална програма – 3% от брутния вътрешен продукт, и в рамките на одобрените общи параметри по Закона за държавния бюджет.
Няколко цифри. Общият размер на приходите по консолидираната фискална програма за 2008 г. по предварителни данни възлиза на 27 млрд. 317 млн. лв., което представлява 41,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2008 г. Изпълнението спрямо годишните разчети на закона е точно 100,5%, като съпоставено с предходната година постъпленията в консолидирания бюджет са по-високи с 13,5%. Данъчните приходи, в това число осигурителните вноски, са в размер на 22 млрд. 169 млн. 200 хил. лв., което представлява 33,4% от брутния вътрешен продукт. Обърнете внимание, изпълнението спрямо разчетите за годината е точно 100%, което представлява спрямо миналата година ръст от 14,7%. Разходите по консолидираната фискална програма за 2008 г. са в размер на 25 млрд. 316 млн. лв., което представлява 38,1% от брутния вътрешен продукт, при 39,1% за предходната година. Затова не издържат тезите, че е харчено повече в сравнение с предходни години.
Текущите разходи или формираното положително бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за 2008 г. е в размер на 2 млрд. 001 млн. лв., което точно съответства на фискалната цел от 3%.
В представените по-горе данни за разходите са отчетени и извършените разходи в изпълнение на решение на Народното събрание от октомври 2008 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити и по консолидираната фискална програма. От одобрените с решението 1 млрд. 206 млн. лв. бяха предоставени като право на разход 526 млн. лв. по републиканския бюджет и 427,5 млн. лв. по бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Подробни анализи ще бъдат изготвени в следващите няколко седмици и в началото на следващия месец ще се отчетат.
Ще си позволя няколко извода. Данъчните приходи, както подчертах, са изпълнени точно 100% - един извод за размисъл за привържениците на тезата как Министерството на финансите си планира лесна за изпълнение приходна част на бюджета.
Втори извод: общите разходи, включително допълнително одобрените от Народното събрание и Министерския съвет, не превишават размера на разходната част от бюджета. Повтарям: не превишават размера на разходната част от бюджета, като са извършени по-малко разходи с около 1 на сто спрямо предходната година.
Като ви благодаря за възможността да направя този кратък отчет, надявам се да съм отговорил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева – право на реплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, господин министър. От Вашия отговор става ясно, че бюджетът не е планиран както трябва, защото ако разходите, така както са планирани в държавния бюджет, бяха факт, нямаше да има как да направите разходи допълнително по това решение на Народното събрание за почти 2 млрд., които сте направили. Тоест ние сме приели един бюджет в края на 2007 г., който не е изпълнен в разходната част, и на негово място с решение на Народното събрание се прави нещо друго.
Нещо повече, моята реплика е свързана и с факта, че в това решение ние гласувахме например едни разходи за магистрала “Тракия”. Какво става с тези разходи, при положение че конкурсите и търговете се компрометират отново?
Освен това преди малко стана ясно, че през м. декември са похарчени 4-5 млрд. лв. за един месец, което е четири до пет пъти повече от средномесечния разход, който правителството по принцип прави през годината. Господин министър, мен ме интересува колко от тези разходи са направени с акредитиви? Защото аз дълбоко се съмнявам, че 4-5 млрд. лв. през м. декември могат да бъдат усвоени с реално направени разходи. Тоест разходите, които вие сте извършили с акредитиви, представляват сигурно значителна част и най-вероятно такива са и тези, които са написани в тези приложения 1 и 2.
И другото, което искам да ви питам, е не съжалявате ли дълбоко за всички тези направени разходи в края на миналата година, имайки предвид какво се случва в началото на тази година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Шулева, това е реплика, не може да задавате в реплика допълнителни въпроси.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, Вие като бивш вицепремиер не бихте ме посъветвала през м. декември да не финансирам на 100% системите така както Народното събрание е гласувало. Това не може да го направи нито един финансов министър.
За Ваше сведение ще Ви съобщя още една цифра. Към края на предходния месец, тоест за 11-те месеца ведомствата бяха изразходвали 80 на сто от разчетения им бюджет. Останалите 20 на сто Вие предлагате да не се дадат? Не е сериозно!
По отношение на магистрала “Тракия”. Деветдесетте милиона, които вие гласувахте, бяха спестени. Впрочем, отварям една скоба, Вашата склонност да обвинявате финансовите министри в спестени разходи е доста забавна. Обикновено това е ключова характеристика на финансовите министри за разлика от икономическите министри, какъвто Вие бяхте.
За м. декември. Мисля, че обясних големия разход. Има незначителна част акредитиви, свеждащи се до няколко процента от общата сума. Пак за Ваша изненада! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Николай Свинаров към министър Пламен Орешарски.
Господин Свинеров, моля да развиете Вашия въпрос към министъра на финансите.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно действия на Министерството на финансите по вече сключени договори за изпълнение на проекти, за които Европейската комисия замрази плащането. Известно е, че Европейската комисия категорично отказа да възстанови отнетата през м. юли т.г. акредитация на Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите, което доведе до окончателната загуба на общо 220 млн. евро за страната ни за важни инфраструктурни проекти.
Комисията аргументира това свое решение с констатирани груби нарушения, индикации за незаконно наемане на подизпълнители, проблеми с контрола върху съвместните проекти с Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването и така нататък. В същото време намеренията на правителството за финансиране на тези проекти със средства от държавния бюджет бяха заявени неколкократно независимо от категоричните констатации на Европейската комисия за доказан конфликт на интереси и явна корупция.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какво ще се случи с договорите, които Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите е сключило и по които са замразени плащанията от страна на Европейската комисия? Направени ли са проверки по препоръките на евроекспертите? Има ли, кои и колко наказани виновни длъжностни лица за констатираните нарушения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Свинаров, както е известно, с писмо от 28 февруари 2008 г. Генерална дирекция „Разширяване” към Европейската комисия уведоми Националния ръководител, че временно спира плащанията по всички проекти по Програма ФАР, управлявани от две от изпълнителните агенции – Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите и Изпълнителна агенция ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В писмото са повдигнати редица въпроси, формулирани не така, както Вие го направихте, разбира се, относно ефективността от прилагането на акредитираните процедури за финансово управление и контрол на проекти по Програма ФАР. В приложение са представени основни идентифицирани от службите на Европейската комисия недостатъци, които изискват корективни мерки.
Във връзка с поставения от Вас въпрос ще ви запозная с информацията, предоставена ни от службите на Националния ръководител, в чийто отговорности е системата за финансово управление на предприсъединителните инструменти, вменени му с две правителствени постановления. Подробна и изчерпателна информация за предприетите корективни мерки от страна на националните власти, в частност от Националния ръководител, са официално изпратени на Генерална дирекция „Разширяване” в два пакета документи – от 31 март 2008 г. и 16 юни 2008 г.
Предприети са редица проверки за изследване на констатирани неправомерни практики, извършени са смени на ръководствата на двете изпълнителни агенции в двете министерства. Паралелно с това изрично по моя заповед беше извършена проверка от Инспектората на Министерството на финансите относно потенциални конфликти на интереси. За резултатите са направени съответни изводи и са взети мерки.
За проектите с докладвани нередности са сезирани органите на прокуратурата.
С допълнително писмо генералният директор на Генерална дирекция „Разширяване” уведоми българските власти, в частност Националния ръководител, че могат да се разплащат всички така наречени редовни договори, сключени от двете изпълнителни агенции. По договорите, за които ръководителите програма са потвърдили правилността на изпълнението им, се извършват плащания съгласно установените процедури по Програма ФАР за сметка на наличностите по сметки на Извънбюджетния национален фонд, открит и за целите на програмата.
В заключение оставам с надеждата, че съм успял да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Николай Свинаров.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, на мен ми се изясни как постъпвате с така наречените правилни договори и че продължавате изпълнението по тях. Не ми се изясни обаче как постъпвате с неправилните договори. Затова аз искам да задам и моите допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Свинаров, Вие имате въпрос, а не питане и нямате право на допълнителни въпроси.
НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Нищо. Ако министърът иска, ще вземе отношение.
Нарушаван ли е по някакъв начин механизмът на препоръки на Европейската комисия ОЛАФ? Вие като министър на финансите по тези договори, които определихте с терминологията на комисията като неправилни, съгласни ли сте разплащанията да се извършват от бюджетни средства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз ще се въздържа от коментари за действията на Националния ръководител, тъй като една от критичните бележки, наскоро повторена от господин Оли Рен, е за политическа намеса в работата на системата за управлението на фондовете. А в контекста на Вашия въпрос аз считам – лично и в качеството ми на финансов министър, че по всички договори с нарушения следва да се направи детайлен анализ на нарушенията, да се вземат коригиращите мерки и там, където е възможно, финансирането да продължи с национални средства, но само след като са премахнати нарушенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към отговори на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков. Към него има един въпрос и едно питане.
Първо, въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър Миков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин министър! Струва ми се, че напоследък при всеки пореден скандал, който избухва в МВР, Вие трябва да сте доволен, защото остават някъде встрани много остри въпроси, на които Вие не отговаряте.
Но нека да се съсредоточим върху конкретния случай. Още през м. април аз поставих в публичното пространство въпроси, касаещи корупцията на мандатоносителя ДПС. Посочих конкретни факти за това – никакви отговори от институциите, пълно мълчание!
През есента на миналата година Вие лично бяхте уведомен от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да предоставите една справка, която се намира в Министерството на вътрешните работи и касае събрани факти от бившата ГДБОП за черна каса на ДПС. Вие не изпълнихте това Ваше задължение, макар че чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви задължава да го сторите, независимо дали това представлява служебна или следствена тайна.
Това обстоятелство беше причина да се стигне до такъв скандал, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не разгледа проектобюджета на Министерството на вътрешните работи. Но така или иначе, Вие и до ден-днешен отказвате да предоставите тази информация.
Искам предварително да Ви кажа и знам, че сега ще ми отговорите, че има образувано досъдебно производство. То е образувано от м. декември 2006 г. срещу неизвестен извършител, забележете. И след като е било образувано това досъдебно производство е било изпратено на ГДБОП да продължи работа за издирване на конкретните извършители.
Аз не искам тук да коментирам постановлението на прокурора, защото то е абсурдно. Вътре в справката има конкретни факти за извършени престъпления, подкуп, но е образувано срещу неизвестен извършител. Въпросът е: какво направи подчинената Ви ГДБОП за тези повече от две години по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз пред себе си имам друг въпрос, а от трибуната ми беше зададен друг. Как да процедирам?
Въпросът, който ми е зададен, е: защо не изпълнявам служебните си задължения и какви са причините? Сега въпросът, който ми се задава, е: какво е направила ГДБОП през последните две години? Как да постъпим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, трябва да отговорите на въпроса, който Ви е зададен в писмена форма. Ето, това е въпросът (председателят показва писмения въпрос) и на този въпрос трябва да се отговори.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Във въпроса във висока степен се съдържа и отношение по повод заседание на комисията, пред която беше изнесена информация, включително и класифицирана такава. Включително в заседанието на комисията аз посочих, че една голяма част от тези материали, събрани включително и със специални разузнавателни средства, са предмет на досъдебно производство. В тоя смисъл нито министърът, нито някой друг служител от Министерството на вътрешните работи има право да изнася материали по висящо досъдебно производство. Това се отнася както за този случай, така и за всички други случаи, в които има висящо досъдебно производство. Мисля си, че едно решение на прокуратурата в тая посока значително би облекчило стремежа на господин Атанасов да стигне до тази пълна информация. Това е късият ми отговор, но имам и един коментар.
Голяма част от оперативните дела и делата, свързани с досъдебни производства, съдържат данни, факти, които сами по себе си не могат да докажат извършването на престъпление, но в същото време могат да бъдат използвани в политически отношения, в лични взаимоотношения, в семейни взаимоотношения, във всякакви други. Именно поради тая причина законодателството е преценило и има достатъчно текстове в много закони, въвеждащи ограничения на хората, работещи с класифицирана информация, за каквато несъмнено става въпрос, или лична информация – информация, свързана с лични въпроси, пак казвам, отношения между семейства, между роднини, между приятели – от всякакъв характер.
В тоя смисъл има и един друг принцип в Закона за класифицираната информация – така нареченият принцип „необходимо е да се знае”. Аз подробно пред комисията изложих как аз тълкувам, как разбирам и как всъщност в цял свят се тълкува този принцип. Така че и сега ползвам повода да заявя, че няма да си позволя да изнасям информация, представляваща класифицирана такава, която може да се използва за някакви други цели, освен за оперативната работа или за досъдебното производство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
Господин Атанасов, имате право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, недейте да шикалкавите! Задал съм Ви въпроса точно и Вие знаете за какво става дума. Не ми говорете за класифицирана информация, защото чл. 95 от правилника е конкретен. Вие бягате от отговорността да предоставите тая информация на Народното събрание, позовавайки се на принцип „необходимо е да се знае”. Българското общество е необходимо да знае как върхушката на управляващата коалиция краде. Вие трябва да предоставите тая информация.
На мен нищо не ми трябва. Аз знам какво пише в тая справка. Аз знам в тази справка, че са посочени конкретни имена от ръководството на ДПС, конкретни суми, които са получавали.
Защо подчинените ви служби не работят по това? Защото Вие знаете, че ако тази информация стане публично достояние, ще падне правителството.
До началото на миналата година аз си мислех, че това е поведение на Румен Петков, че той е човекът, който там прикрива, нещо се договаря. Това е поведение на вашата партия. Това е поведение на министър-председателя. Вие осъществявате задружна дейност за прикриване на корупцията в страната. Ето за това става дума и това пише в тази справка. Вие за това не искате да я предоставите, за да не стане през Народното събрание известно на обществото, за да не стане ясно, че от 2006 г., когато е образувано досъдебно производство, до ден-днешен не сте свършили нищо и няма да свършите. Защото е неоснователно да се очаква, че управляващите, които генерират корупция, сами ще се разкриват.
Но искам да Ви кажа, че ще дойде ден и, както е записано в Библията, всичко ще стане ясно. Тогава ще понесете своята отговорност. Ще криете още 5-6 месеца тази информация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, заповядайте. Разполагате с две минути.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Атанасов, аз не бих се вживявал като пастор да се позовавам на други текстове от Библията, но освен това е ясно, че по този случай – казах го много ясно и в комисията, има вече и осъдено лице. Има и прекратено производство.
Друго обаче е интересно в това, което Вие казахте – че Вие знаете тази информация. Като знаете, защо ме питате?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): За да разбере обществото.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Интересно е също така откъде я знаете. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Явно става въпрос за използване на информация и то информация, представляваща класифицирана такава – информация, събирана по оперативни дела, по досъдебни производства.
Да, във фондовете на министерството има много информация и за сегашния, и за минали периоди, и за едни, и за други хора, но аз продължавам да смятам, че законите трябва да защитават и тази информация да не се ползва за политически разчиствания на сметки, а да се ползва за нуждите на правораздаването. Това е смисълът на правовата държава. Останалото означава, че службите могат да бъдат използвани в политически битки, в политически игри. Такива периоди е имало в историята на България и българските граждани са ги отрекли.
Мисля си, че и сега едно разбиране за използване на информация от различните оперативни служби, информация по различни досъдебни производства, информация, съдържаща освен данни за извършени престъпления, съдържаща и лични данни на хора, на човешки съдби. Това не среща разбиране в по-голямата част от българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Евгени Чачев, към министъра на вътрешните работи, господин Михаил Миков.
Господин Чачев, разполагате с три минути да изложите Вашето питане. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През последните две години жертви на компютърни атаки станаха последователно държавите Естония, Литва и Грузия. Последната непосредствено преди започване на военните действия с Русия. Нападнати бяха правителствени сайтове, като едни от тях станаха недостъпни, а съдържанието на други беше подменено. Естония стана и първата страна, която изгради център за киберобмяна в Талин, който се пази като свръхсекретна военна база.
Компютърен вирус зарази преди десетина дни, през първата седмица на тази година, част от системата на Министерството на вътрешните работи, тръгнал от компютър в Столичната полиция, блокирал работата на паспортните служби, на КАТ, както и на регионалните дирекции в страната. Разбира се, трябва да се каже, че през последните години опашките пред КАТ и пред паспортните служби непрекъснато се увеличаваха и оправданието е било винаги в недъзите на компютърната система.
В тази връзка, господин министър, е и моето питане към Вас: каква е политиката на Министерството на вътрешните работи за осигуряване сигурност на информацията и действия при кризисни ситуации в компютърната сигурност като елемент от националната сигурност на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чачев, уважаеми дами и господа народни представители! Страхувам се, че времето е твърде малко, за да Ви опиша всичките параметри на политиката в сферата, за която питате, свършеното по нея и да Ви кажа в частност случката в София, за която също явно има интерес.
В Министерството е утвърдена концепция за информационна дейност, която определя принципите и организацията на тази дейност в съответствие със законово определените задачи. Въз основа на тази концепция се изграждат и информационни фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
Три са основните критерии, които трябва да се имат предвид и които трябва да бъдат включени при изграждането на системата – конфиденциалност, цялостност и достъпност на информацията.
В този смисъл обектите, които влияят върху информационната сигурност, са: самата информация – данните от системата, процесите на обработка, прилаганите технологии, физическа среда и човешки фактор, разбира се. По всеки от тези параметри, разбира се, има и достатъчно проблеми. Например с работните заплати в Министерството на вътрешните работи трудно може да се гарантира... Всъщност така е в цялата държавна администрация – висококвалифицирани компютърни специалисти са в сферата на софтуера и хардуера. Това е същностен проблем на цялата държава.
Политиката в Министерството на вътрешните работи за информационна сигурност се базира и на трите компонента, които ви споменах преди малко. Тя е регламентирана в Технологичната инструкция за работа в цялата мрежа за предаване на данни на Министерството на вътрешните работи, както и отделните технологични инструкции за всяка информационна система поотделно.
Автоматизираните системи са изградени при спазването на изискванията за сигурност на информацията и защита на данните от несанкциониран достъп. Достъпът до системите се осъществява в зависимост от изпълняваните задачи от конкретния служител и определените му права на основата на заповед на съответния ръководител в съответното звено.
Спазват се принципите на: „необходимост да се знае” и „право да ползва” – това са два основни принципа при функциониране на системата.
За реализиране на тази политика са предприети следните действия. На база наети комуникационни канали и физически линии за предаване на данни в МВР е изградена корпоративна мрежа, която е физически отделна от публичната интернет мрежа.
Реализирано е хардуерно и софтуерно криптиране на каналите за предаване на данни между отделни сайтове на мрежата.
Изградена е обща информационна структура, която дава възможност за централизирано управление и контрол на достъпа чрез персонално име и парола за всеки потребител.
До всяка отделна система се прави допълнителен контрол на достъпа чрез индивидуална потребителска парола.
Водят се електронни дневници, в които системите, независимо че правят записи, отразяващи кой, кога и защо е ползвал данни от конкретната система.
Изградена е обща архитектура на антивирусна защита, използваща антивирусен софтуер и мениджмънтът й се осъществява централизирано, като системата е настроена в режим автоматично откриване на вируси.
Изграден е резервен компютърен и комуникационен център на МВР, в който се предвижда да се дублират някои от основните критични дейности и е създаден сектор „Защита на информацията и оперативно управление на автоматизираните системи”, който наблюдава спазването на информационната политика.
В заключение смея да кажа, че няма друга структура в България, която да е постигнала повече поляризация на една такава политика.
Колкото и много да е необходимото, което още трябва да направим, винаги трябва да се съобразяваме с бюджетните параметри, включително с това, което специалистите са постигнали като защита и криптиране, използвайки софтуерни варианти, за да си спестим огромните разходи за хардуер.
Вие, след като се интересувате от тази тема, сигурно знаете, че един компютър, който е защитен напълно, струва около 20 000 долара. Ние постигаме решение чрез софтуер да се постигне същият ефект, за да не дава държавата 20 000 долара за един компютър. Разбира се, ако има бюджет, всеки с удоволствие ще реализира по-висока степен на сигурност.
И сега две думи за случая, който коментирахте. Вирусът не е повредил данни в нито една автоматична информационна система на МВР. Ефектът от него се изрази в ограничаване на мрежовия трафик, което доведе до затруднение в използването на някои от системите. Технологията на работа в МВР дава възможност за пренасяне на информация от Интернет мрежата чрез магнитни носители. Това в някои случаи се прави с преносим магнитен носител. Сигурно така се е случило.
Системата за антивирусна защита е настроена автоматично да съобщава за наличие на вирус, да го блокира или изтрие. Въпреки че в антивирусната система са инсталирани най-новите дефиниции, антивирусната програма не можа да открие наличието на вирус до 7 януари т.г. Явно става въпрос за много модерен вирус.
Специалистите от Министерството на вътрешните работи откриха проблемите в мрежовата среда на 5 януари и след детайлно изследване на проблема се стигна до извода, че е вирус. Антивирусната система не реагира, което би трябвало да стане. Бяха предприети необходимите мерки за ограничаване на възможни поражения.
Едва на 10 януари т.г. антивирусната програма можа да блокира напълно и да изчисти вируса на отделните компютри в мрежата за предаване на данни на МВР. Това е причината да има такъв голям брой заразени компютри, но, пак казвам, без да има някакви поражения върху данните в системата.
И накрая само ще кажа, че проблеми с аналогичен вирус по моя информация е имало включително и в Пентагона, и в други държави по света. Явно въпросът за компютърната сигурност ще става все по-актуален за обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Заради вируса на 10 януари в Министерството на вътрешните работи се проведе Национално съвещание, от което в средствата за масова информация изтече, че на втория ден компютърната мрежа е работила безпроблемно. Истина е обаче, че работата както на паспортните служби, така и на КАТ беше затруднена доста след това. Самият Вие, господин министре, след това съвещание отказахте да коментирате дали вирусът е бил пуснат умишлено. Факт е, признавате Вие, че имало вирус в системата и то вирус, който засягал и големи системи, включително и Съединените щати - на Пентагона. Действително това се случва навсякъде по света.
Но моите два доуточняващи въпроса са следните: Има ли връзка пускането на вируса с протестите на полицаите, тъй като двете неща съвпаднаха? Те станаха в един и същи ден.
И второ, в рамките на проекта IMPACT, което означава Международно многоцелево партньорство срещу кибер заплахите в София до м. май т.г., трябва да функционира регионален център за Югоизточна Европа, включително и за Русия, за кибер сигурност, господин министър! До средата на годината - до м. май, остават четири месеца. Ще бъде ли този регионален център и ще функционира ли?
Защото, господин министре, нищо чудно Третата световна война да се води по интернет. Независимо от това, че ще е виртуална, тя няма да е по-малко разрушителна. Излизането от строя дори на отделни сървъри, както Вие казахте, или сайтове, означава блокиране на цялата информационна система не само на Министерството на вътрешните работи, но и на българските банки. Знаете до какво би довело това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чачев, честно да Ви кажа, не съм подготвен да отговоря на въпроса за развитието на проекта, за който Вие споменахте. Ще се подготвя и ще Ви изпратя писмена справка. Ще се поинтересувам чии са ангажиментите, а може би ще е добре да ми пуснете един писмен въпрос, с малко повече информация по отношение на това какво финансиране, кога, кои финансират изграждането на този център.
Иначе наистина споделям Вашата загриженост по темата кибер сигурност, но винаги трябва да е кореспондент с възможностите на определена държава и общество. Така стои въпросът и за отбраната, и за образованието, и за здравеопазването и, разбира се, за бюджета на Министерството на вътрешните работи. Въпросът е за финансовите възможности на обществото, на държавата да плаща за определено равнище. Да, наистина компютрите навлизат все по-широко в живота на хората. Да, наистина посегателствата върху компютрите, върху хардуера и софтуера са сериозно предизвикателство. В това отношение си мисля също така, без да звучи хвалебствено, че в Министерството на вътрешните работи са най-добрите специалисти за посегателства върху компютърните системи. В този смисъл ще продължат усилията ни да работим в тази посока, доколкото това кореспондира с бюджетните възможности на българската държава.
Аз също искам да имаме най-високите технологични решения, но за това, пак казвам, всеки трябва да си прави сметката какво може да си позволи. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министре, може би Ви е простено, че не познавате в детайли тази система, тъй като отскоро сте министър, обаче в мен буди съмнение това, което се случи наскоро – по време на протестите на 14 януари обявихте, че точно по интернет сте получили сигнала за бомба в Народното събрание или пред Народното събрание. По същия начин беше и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първи път чувам за бомба в Народното събрание от Вас!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Така каза господин министърът на 14 януари, затова опразнихте Събранието. Както и да е. (Реплики от министър Михаил Миков.)
Все пак, господин министър, България се присъедини към глобалния план за киберсигурност на Международния съюз по далекосъобщения на Годишната сесия на Съюза, която се проведе от 7 до 28 ноември в Женева, и забележете, сесията се председателстваше от българска страна. Това показва, че в българското правителство дясната ръка не знае какво прави лявата.
Именно в Женева въпросите на киберсигурността станаха основен приоритет на Международния съюз по далекосъобщения и беше обявен проектът IMPACT, за който сега Ви питах, който има за цел да разработва и внедрява инструменти за мониторинг и действия при кибератаки. В него участват видни антивирусни специалисти и фирми като фирмата TrendMiсro, F-Security, Symantec и други. В ръководството на IMPACT са генералният секретар на Международната организация Хамут Торе, който е един от бащите на интернет, господин Уинтън Сърф, който в момента е вицепрезидент на Гугъл и руснакът Евгени Касперски, който е създател на антивирусни програми и е един най-видните специалисти в това отношение.
Господин министър, действително ще Ви бъда благодарен, ако се запознаете с този проблем, който е от изключително значение за националната сигурност на България във всичките й аспекти, включително и за сигурността на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за днешното му участие в парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към парламентарния контрол към министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
Първият въпрос към нея е задал народният представител Стела Банкова относно действията на Министерството на правосъдието за намаляване на зачестилите напоследък документни измами с цел придобиване на имоти.
Заповядайте, госпожо Банкова, да зададе своя въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Тачева, в последно време броят на имотните измами драстично се увеличава. Това застрашава устоите на правовата ни система. Факт е, че има политически чадър над имотната мафия, участват подкупни нотариуси, адвокати, прокурори, съдии и съдебни изпълнители. Трябва да признаем, че това се превръща и в тежък социален проблем, защото много хора остават на улицата без дом, най-често това са възрастни хора.
Преди време с Минчо Христов внесохме Проектозакон за промяна на чл. 212 от Наказателния кодекс. Този член предвижда наказание за документни измами с цел присвояване на движимо имущество. Добавихме думата недвижимо, за да може чл. 212 да действа и за имотните измами. По време на обсъждането в Комисията по правни въпроси предложението ми бе подкрепено от Главна прокуратура и от следствието. Според тях тази поправка ще развърже ръцете на правосъдните органи в борбата им срещу имотните измамници.
На първо четене поправката беше приета. На второ четене обаче по странен начин предложението беше отхвърлено в пленарната зала. В този случай жилищната мафия явно получи политически чадър в парламента. Наскоро представители на Съюза на юристите също заявиха, че има чадър над имотните измамници. На организирания от сп. “Правен свят” дебат съдии и прокурори подчертаха необходимостта на промяна на чл. 212.
Госпожо Тачева, през 2007 г. в интервю пред в. “Труд” шефът на Софийска районна прокуратура призна, че чл. 212 е неприложим за апартаментите, които са недвижима собственост. Според него трябва да се добави думата “недвижимо”. Това именно е поправката, която предложих.
Моля да ми отговорите какво е Вашето становище за необходимостта чл. 212 да бъде променен, така щото да се намалят и ограничат имотните измами? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Банкова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Банкова, миналата седмица на подобен въпрос тук, в пленарната зала, отговорът беше и на министър-председателя.
Вие излязохте малко извън рамките на основния въпрос, който поставихте. Това можеше да бъде един допълнителен въпрос, защото Вашият въпрос е какви конкретни действия предприема правителството и в частност Министерството на правосъдието за ограничаване на документните измами с цел придобиване на чужд имот, а очаквате аз в пленарната зала да коментирам решението на народните представители.
Запозната съм с текста на чл. 212 и предложението на Прокуратурата, защото знаете, че правителството изготви изменения на Наказателния кодекс. Тази тема беше много широко дискутирана, но ще навляза в сериозен професионален разговор, в който, страхувам се, няма да бъда разбрана. Защо точно в чл. 212 не може да се добави думата „недвижимо”? Защото недвижимото имущество не може да се придобие.
Има други текстове обаче, които позволяват на българската Прокуратура – това са текстовете, свързани с документните престъпления, които позволяват да се образува производство и да не се допусне прехвърлянето на недвижими имоти с документи, които са с невярно, неистинско съдържание.
Нека да ви кажа все пак няколко думи за това какво прави Министерството на правосъдието, защото това действително е проблем, който стои пред много от българските граждани. Имаме разработена и вече създадена междуведомствена работна група точно на базата на тази конференция, за която и Вие сте информирана, която беше проведена в Съюза на юристите в България, заедно с участието на Министерството на правосъдието. Там ще се разработят по-мащабни законодателни промени, не само свързани с областта на наказателното право. Защото ние имаме проблеми и в Закона за кадастъра и имотния регистър, и в правилника за вписванията, и в това число промени в гражданското и административното право. Целта е да се създадат по-ясни режими на вписване на сделките, за да се избегнат възможностите за злоупотреби от служители или лица, участващи във веригата при сключване на сделката, както и да се намерят решения за договорите, страна по които са държавата и общините. Няма да ви връщам по един случай, огласен от кмета Борисов, с прехвърляне на имоти – общинска собственост, заради това, че има фалшифициран подпис на договора, с който е прехвърлено правото на собственост от общината. Имаме конкретни виждания в Министерството на правосъдието и смея да Ви уверя, че работим много съсредоточено по тази тема.
До края на м. януари ще приключи и процесът по внедряване на новата система за имотен регистър и кадастър в цялата страна, като тя се съпътства с мащабни обучения на всички служители, длъжностни лица и съдии по вписванията. Така ще се изключи възможността за неправомерна или противозаконна намеса от който и да е служител в имотния регистър. Тук ще отворя една скоба, за да ви кажа, че работата на тази система позволи вчера да констатираме незаконосъобразна намеса на служител от Агенцията по вписванията във Велико Търново, който си е позволил през известен период от време да дава документи с невярно съдържание, тоест, че няма вписана законна ипотека и имотите са се прехвърляли. От вчера служителят незабавно е уволнен и преписката е изпратена в Прокуратурата.
Инициира се и Нотариалната камара работи по създаването на единен регистър на пълномощници за сделки с недвижими имоти, като процесът за даване на пълномощни, така и процесът на оттеглене от регистъра ще може да се проверява онлайн. Така че всички сделки, които се изповядват с недвижими имоти, няма да могат да работят с неистински пълномощни, защото в голямата си част това е проблемът на пълномощните и на пълномощниците, които се явяват с конкретни подписи. Този регистър ще включва информация за завещанията и за тяхното оттегляне, така че да не остава скрита от гражданския оборот тази същата информация.
Организираме и провеждане и много сериозни проверки върху дейността на съдиите по вписванията и нотариусите. Като че ли времето ми изтече, затова ще спра дотук. Може би ще имате по-конкретни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Тачева.
Госпожо Банкова, заповядайте за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо министър. Аз уважавам Вашите професионални доводи. Искам само да добавя, че моето предложение беше направено от загриженост за това опасно явление и се базирах най-вече и на становището на подкрепата на Главна прокуратура, на Следствена служба за промяната, която предложих.
Показателен факт е, че години наред нито едно правителство и нито едно парламентарно мнозинство не намериха кураж да направят нещо реално срещу имотните измами. Използвам случая, за да Ви приветствам за това, което дотук сте направили. Повтарям, става дума за политически чадър досега. Но ще си позволя да припомня, че с имотна измама е обвързан и бившият премиер господин Симеон Кобургготски – с фалшив нотариален акт, без подпис и печат, той придоби, по-точно присвои, дворецът „Врана”.
По данни на юристи за кражба на няколко автомобилни гуми може да лежиш повече в затвора, отколкото ако откраднеш имот за милиони. За мен това е пълен абсурд!
Считам, че трябва да се предвидят жестоки наказания за имотните измамници, да има строги дисциплинарни санкции за подкупни прокурори, съдии, нотариуси и съдебни изпълнители.
Госпожо министър, смятам, че конкретното ми предложение за промяна на чл. 212 от Наказателния кодекс е навременна и полезна крачка в борбата срещу жилищната мафия. Но съм готова да приема всяка Ваша стъпка и предложение, стига те да са в посока на ограничаване на това опасно явление.
Вие отговорихте, че предприемате мерки за ограничаване на тези измами. Ще Ви попитам обаче: достатъчно ли е това? И Ви питам съвсем добронамерено: колко от съдиите и нотариусите, организирали кражби на жилища, са в затвора? Особено тъжен е фактът, че голяма част от жертвите на тези престъпни групи, споменах вече, са възрастни и безпомощни хора, които не могат да се защитят. Ако държавата, ако българското правителство и парламент не могат да защитят жертвите на тези измами, не ставаме ли и ние тогава съучастници на тези престъпления?
Госпожо министър, причината да Ви задам този въпрос е необходимостта вашето правителство спешно, час по-скоро, да предприеме решителни действия в тази насока. Аз отново Ви поздравявам за това, което дотук сте направили. Но бих искала да чуя каква ще бъде съдбата на десетките и стотици, бих казала, жертви на имотни измами досега? Най-вече слагам акцент върху това какви санкции и какво наказание ще получат длъжностните лица, които са били вътре в тази организирана престъпност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Тачева, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Използвам това право, за да ви дам още малко информация и във всеки случай обаче да възразя на някои внушения, които се правят. Когато са върнати имотите на Симеон Сакскобургготски, те не са върнати с фалшив нотариален акт. Не познавате в детайли казуса и нека да спрем да говорим, без да познаваме юридическата страна на нещата, защото това говорене няма да ни доведе до нищо добро.
Нека да кажа още няколко думи, за да разберете, че в България при прехвърлянето на сделките ние имаме една от добрите системи. Защото и в Словакия, и в Русия нотариална сделка може да се изповяда включително пред кантора за недвижими имоти. Въпреки опитите на колегата ми в Словакия да наложи това да става само пред нотариус, който носи гаранция за прехвърлянето на имотите, то не може да се случи, точно заради тази – аз няма да употребя нито думата „чадър”, нито „мафия”, които Вие употребявате, защото в крайна сметка народните представители гласуват законите, по които работи и българската съдебна система, и българското правителство.
Не искам да правя никакви внушения, но твърдя, че имаме достатъчно добро законодателство, включително и текстове в сега действащия Наказателен кодекс, че сме инкорпорирали всички европейски стандарти и рамкови решения в областта на наказателното право. Работата на Прокуратурата е да си свърши нещата, а не да твърди непрекъснато, че законът им пречи да работят това или друго.
Когато се установи, че едно пълномощно е фалшиво или неистинско, или подправено, има текстове – чл. 308 и следващите, в които се казва „документни престъпления” и може да се образува производство за това. Защото сделката е станала с неистински документ, която по същество е нищожна. Но трябва да навляза в много сериозен юридически анализ на няколко типа закони, а не е тази целта на парламентарния контрол.
И понеже все пак оценихте усилието на Министерството на правосъдието и правителството, ако щете и като цяло на съдебната власт, нека да ви кажа няколко цифри. Към момента Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява 10 нотариуса. Нека да ви припомня, че по предложение на министъра на правосъдието Нотариалната камара образува дело срещу нотариус Каракашев – този, който беше участник в сделката „Дражков-брат”, по-известна така.
Нека да кажа, че през 2007 г. са извършени 16 проверки на нотариуси и 8 проверки на съдии по вписванията, само за първото полугодие на 2008 г. са извършени 54 проверки на нотариуси и 22 проверки на съдии по вписванията, за да разберете, че Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява всеки един сигнал, който е дошъл при нас.
Но нека от трибуната да прозвучи и това, че в голямата си част възрастните хора се предоверяват, подписват собственоръчно пълномощни или актове за прехвърляне на недвижим имот – имам предвид нотариален акт, които са получили, или са въведени в заблуждение и след това е много трудно това да се развали, когато ти лично си си положил подписа.
Затова нека всички да бъдат много внимателни, когато са приканвани да участват в сделка, нека много внимателно да прочетат това, което подписват. Защото има неща, когато си извършил със собствено съгласие, от които не може да се установи престъпление. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тачева, за участието в днешния парламентарния контрол.
Предстои да отговаря министърът на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев на питане на народния представител Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов. Темата е въвеждане на системи за управление в общинските администрации в страната.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във вашето министерство – Министерството на държавната администрация и административната реформа, има пряка отговорност за реализирането на Оперативна програма „Административен капацитет” и проектите, които се изпълняват по тази програма. Вие знаете, че един от важните проекти по тази програма е свързан със системата инструменти и добрите практики за управление на качеството в администрацията – проект, който практически е на стойност около 5 млн. лв. - 4 млн. 800 и нещо хиляди лева.
Знаете освен това, че още преди 10 месеца аз Ви зададох въпрос, в който изразих сериозната си загриженост, че срокът, който е даден за реализиране на една обществена поръчка, е именно въвеждане на системи за управление, съгласно три международно признати стандарти, и прекалено кратък – 5-месечен, и не би могло в този срок качествено да се реализира тази обществена поръчка.
Вие отговорихте със самочувствие, дори бих казал с известно високомерие, заявявайки, че всичко е съгласно правилата за провеждане на тази обществена поръчка и че нямате никакво притеснение в тази насока.
Случва се така обаче, че всъщност Европейската организация за акредитация е информирана за тази обществена поръчка и председателят на тази организация, който е безспорно най-големият авторитет в тази област - Лоренсо Тионе, в нарочно писмо до Вас заявява, и аз Ви цитирам директно, че този проект, така разписан, е достатъчно основание за сериозна загриженост, че сертификацията, която е предявена в него, която трябва да се извърши непосредствено след въвеждане на системата в действие, изисква предварителен срок, за да се даде възможност на организацията да получи определения опит. Както е записано в проекта, сертификацията е направо невъзможна, и ако тя бъде направена, няма да има никаква стойност.
Впоследствие в своето заключение господин Лоренсо Тионе заявява, че сроковете, както аз настоявах преди това, господин министър, четири месеца преди господин Тионе, са напълно нереалистични и на базата на тези срокове не може да се реализира този проект. Вие, разбира се, отхвърлихте дори това ясно предупреждение с пренебрежение.
По този повод отправям към Вас следното питане: какви мерки предприема Министерството на държавната администрация и административната реформа, за да осигури осъществяване на този проект в заложените срокове и набелязаните крайни резултати? Съобразява ли се вашето министерство и в своите действия по Оперативна програма „Административен капацитет” със становищата и препоръките на съответните компетентни органи на европейско ниво? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор, министър Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред, господин Иванов, благодаря Ви, че ми задавате въпрос от парламентарната трибуна. Това за мен е повод, използвайки само секунди от своето време, да представя още веднъж данните за изпълнението на проекта по нашата оперативна програма. Всъщност най-голямото доказателство за аргументите ми по Вашия въпрос са тези крайни резултати.
Към месец януари 2009 г. изплатените средства по оперативната програма са около 31 млн. лв. Макар че нашата програма е почти най-малката, ние имаме повече усвоени средства от всички останали оперативни програми взети заедно, което, разбира се, не е темата на днешния въпрос. Тоест ние до момента сме усвоили 100% от средствата за 2007 г. изцяло и вече сме усвоили над 13% от средствата за 2008 г. Всеки месец тези цифри ще се увеличават.
Нашите одобрени проекти са за над 108 млн. лв. и са сключени договори за близо 89 млн. лв. Сега продължава сключването на още договори. Досега са отворени общо 24 процедури, одобрени са за финансиране 202 проекта на различни 182 бенефициента. През другата седмица приключват още две процедури с обща стойност 36 млн. лв.
Сега да се върнем на Вашия въпрос. Всъщност Вие ми задавате въпрос в много подходящ за мен период да отговоря, тъй като проектът приключи успешно миналата година и беше отчетен през месец декември, преди Нова година.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): До края на месец ноември.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: До края на месец ноември, според мен, беше периодът за приключване на проекта, но заедно с отчитането към Европейската комисия от моя гледна точка цялата история приключи през месец декември.
Доволни сме изцяло от резултата от този проект, тъй като по нашите доста амбициозни цели ние искахме да сертифицираме, тоест да проведем внедряване на три стандарта по ИСО и евентуално в по-голямата част от тези администрации да бъде внедрен реално и да бъдат сертифицирани в сто администрации. Резултатът е, че основно заради по-ниските цени при обществените поръчки, заради огромната конкуренция от по осем кандидати във всеки ЛОТ, тоест ние получихме осем различни оферти за всеки един от трите ЛОТ-а, ние успяхме да започнем да сертифицираме по 204 стандарта, от които успешни са 144, а 60 засега не са успешни. Общият брой на администрациите за сертификации са 130. Тук да не би да използвате тези цифри като някакво доказателство, че проектът е неуспешен? Нищо подобно. Процентът на успеваемост е бих казал нормален за Европейския съюз. Той не трябва да бъде нито много нисък, което означава, така да се каже, че учителят е бил лош, нито да е прекалено висок, защото това означава, че изпитващият е прекалено мек.
Много добре съм запознат с писмата на господин Тионе. Само да уточня и от парламентарната трибуна, че не става дума за официално писмо от Европейската комисия, което би било много лошо.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не, от Европейската организация по акредитация.
Без да влизаме в разследващи роли, господин Иванов, това писмо е писано в България, Вие знаете това нещо, и то от човек, който не е безпристрастен. Няма да споменавам неговото име от парламентарната трибуна, тъй като не това е същественият въпрос. Все пак този човек чрез свързани фирми и лица е участвал в процедурата по внедряване, загубил е обществената поръчка. Майка му също е участвала в процедурата за обществените поръчки, също е загубила. Той се е надявал да участва от другата страна – в процедурата по сертифициране. И тъй като е загубил, след като вече е подал оферта и е участвал в обществената поръчка, тогава се е сетил, че според него сроковете са кратки.
Дали сроковете са кратки или не, хора като мен, аз не съм специалист по този въпрос, мисля, че и Вие не сте специалист, но ще кажа само две неща. Първо, очевидно неговото мнение не се споделя от нито един друг човек в бранша, щом осем фирми подадоха по три оферти по тази процедура.
Второ, много интересно е, че същият този човек като изпълнител е сертифицирал община Аксаково за 17 дни; община Велико Търново – от периода на въвеждане до сертификация – само за два месеца; Български пощи – четири месеца. Тоест срокът, който даваме – от шест до седем месеца, изобщо не бих казал, че е толкова екстравагантен. Действително най-голямото доказателство за истинността на това, което ви казвам, е резултатът от проекта. Проектът е отчетен като много успешен, с почти 100% усвояване на средствата. Има 144 сертифицирани администрации. Това превишава в пъти нашите цели специално по тази политика за целия 7 годишен период на оперативната програма. Така че, благодаря Ви, господин Иванов, аз съм напълно спокоен за това, което правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, благодарим Ви за отговора.
Господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса. Моля да ги зададете към министъра.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Безспорно, приятно е на човек да му благодарят, но не съм сигурен дали ще ми благодарите и за мнението, което сега ще изкажа по повод на този проект.
Господин министър, обект на проекта бяха 100 български общини. Въпреки Вашето твърдение, аз поддържам връзка с тях и мога да Ви кажа четири основни недостатъка, които представят внедряването на проекта като напълно фиктивен процес.
На първо място, навсякъде бяха изпратени еднотипни документи с указание да се попълни само името на организацията – тоест общината и кмета. От цялата документация ще Ви покажа само един документ – декларацията, която е абсолютно еднотипна. Няма значение дали общината е малка или голяма, градска, селска – никакво значение няма, което е един абсурд!
На второ място, никъде не е правено реално присъствено внедряване на системите за управление. Бяха изпратени на магнитен носител указания за внедряването и с това се приключи.
На трето място, господин министър, сроковете са нереалистични. За петте предшестващи години тези системи бяха внедрени в 90 общини. Вие буквално като стахановец казвате, че за пет месеца са внедрени в 100 общини. Ще видим дали е точно така.
Консултантите, избрани от Вас или съответно назначената от Вас комисия, се оказаха без опит дори след проекта, тъй като дори не са работили по него, както би трябвало: няма представени анализи, няма обучение на персонала, няма прилагане на системата, няма оптимизация.
Затова, господин министър, отправям към Вас два въпроса: колко от 27-те общини са получили сертификат за информационна сигурност ИСО 27001, колко от всички 27 общини?
И второ, господин министър, какъв е срокът на издадените сертификати на общините за ИСО 9001? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Василев, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Най-напред да Ви кажа, че леко съм учуден за категоричните твърдения, които имате, за масов проблем в този проект.
Вие разбирате, че това, за което говорите, не е моя професия, нито разбирам от внедряване и сертифициране по ИСО. Но наши партньори са били едни от най-големите международни фирми в България. Те разполагат с десетки сертифицирани професионалисти, включително и чуждестранни водещи одитори за всеки ЛОТ.
Не съм съгласен, че те не са присъствали, напротив, мога да Ви дам много примери, където знам, че са присъствали. Ако Вие намерите един пример, където не са присъствали, не знам какво имате предвид. Ако искате, кажете го! Лошото е обаче, че Вие използвате практиката, че сте трети след мен и аз нямам възможност да отговоря на нищо, което ще кажете след малко.
Имате два конкретни въпроса: колко от 27-те общини са сертифицирани по ИСО 27001. Понеже не знаех, че това ще ме питате, се опитах да ги преброя бързо и преброих 15. Ако съм сбъркал с 1 или 2, прощавайте, но в момента преброявам 15.
Тук имам друга таблица, където пише така следното. ИСО 27001: успешна сертификация – 7; условна – 10. Вероятно след малко Вие ще кажете: "Ето, виждате ли, това е по-малко от половината". Да, точно това Ви казах: ако има една сертифицирана община, ще кажете, че целият проект е загуба на време; ако обаче има 26 сертифицирани, Вие ще поставите под съмнение стриктността на проверяващите. Мисля, че е намерен точният баланс: който заслужава да бъде сертифициран, той е сертифициран.
Още нещо да Ви кажа. Ние планирахме ИСО да бъде внедрен в 100 общини. В колко щеше примерно да бъде сертифициран, може би в 60-70 общини. Заради по-ниските цени на обществената поръчка сме започнали да го внедряваме в 204 и сме успели да сертифицираме в 144 общини, което на мен ми звучи достатъчно добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господи Иванов, заповядайте да изразите своето отношение към отговорите на министър Василев.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нека сега да Ви кажа какво е реалното състояние. От 27 общини, които разработваха системата за информационна сигурност 27001, сертификат към момента са получили само две общини. Само две общини!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не са само две.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Може след това да разговаряме. (Реплики от министър Николай Василев.)
Искам да попитам: дори да кажете, че не са две, а са пет, въпреки че твърдя, че са две, по правилата на европроектите, господин министър, след като консултантите не са си свършили работата и поради това не е получена сертификация, те би трябвало да върнат парите, защото не е получен резултатът, за който са били избрани като консултанти. Ще ги върнат ли? Ще изискате ли това?!
Вторият въпрос, запитах Ви по отношение срока на издадените сертификати. Международно признат е тригодишен срок на сертификатите. По този договор не Вие лично, но в крайна сметка по този проект са издавани само едногодишни сертификати. И сега ме чуйте добре: в момента сертификаторите изнудват общините да подпишат отделен договор и да им вземат пари извън проекта за услуги оттук-нататък, което в цифри означава, че искат още 40% върху вече платената сума. И аз не знам дали тези 40% са за тях или някъде нагоре, не знам докъде стигат. (Реплики от министър Николай Василев.) Не, моля Ви се, аз Ви казвам неща, които са така.
И понеже Вие говорите за свързани лица, връзки и така нататък, ще Ви задам конкретен въпрос: Вие познавате ли лицето Калин Панев?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Не?! А случайно да имате такъв съученик?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Нямам го на снимка.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Бъдете сигурен, че имате такъв съученик и го познавате много добре. Той е водещата фирма на тези, които са извършили сертифицирането – бюро "Веритас". Това е истината.
Господин министър, не се учудвам, че спират парите от европейските фондове на България при тези непрозрачни процедури, при това нереално изпълнение, при това неотчитане на препоръките от страна на европейски и международни организации.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: На нас не са ни спрени никакви програми, а сега казвате, че и на нас искат да ни ги спрат?!
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това е така. Имайте предвид, че сега ОЛАФ проверява и следващите месеци то ще излезе наяве.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към въпрос от народния представител Евдокия Манева, зададен към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, относно съгласие на Държавната агенция по горите за промяна предназначението и изсичане на гора в землището на гр. Созопол.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! Моят въпрос се отнася до заплахата едно от последните късчета гора по българското Черноморско крайбрежие да бъде изсечено. Отнася се за територия от 366 дка гора в района на гр. Созопол, в местността „Св. Галина”, която се намира непосредствено след бившия къмпинг „Веселие”.
При разработване на Устройствения план на гр. Созопол е предвидена промяна на предназначението на тази гора, която в момента е курортна и там е забранено строителство, тя да се превърне във вилна зона и 274 дка, почти две трети от тази територия, от тази гора да бъдат изсечени.
Най-неприятното е, че гората е държавна и че при съгласуването на Устройствения план на гр. Созопол Държавната агенция по горите е дала съгласие за промяна предназначението на гората и всички последващи процедури, които предвиждат изключването на тази гора от горския фонд и превръщането й във вилна зона.
Намирам, че това е абсолютно неприемливо и наистина се надявам, че Вие ще се намесите за справедливо решаване на този въпрос, особено сега, когато беше заявена готовност от страна на правителството замените и изключванията на гори да бъдат преустановени и наистина да се положи сериозна грижа за запазването на тези територии, особено по Черноморското крайбрежие – там, където виждаме, че огромни територии са се превърнали в бетонни зони.
Затова аз Ви питам: ще позволите ли поредната площ държавна гора да бъде подложена на сеч, за да се задоволят апетитите на бизнесмените в областта на строителството и амбициите, разбира се, на кмета, защото това не може да стане без негово съгласие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Господин вицепремиер, заповядайте за отговор на въпроса на госпожа Манева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз ще отговоря, разбира се, максимално на Вашия въпрос. Малко съм изненадан – като че ли имаме различна информация по това, което се е случило. Сега ще стане дума.
Сечи могат да се разрешават след приключване единствено на процедури по изключване от горския фонд във връзка с промяна на предназначението, учредяване на право на ползване и сервитути. В тези случаи основание за издаване на разрешително за сеч е наличието на действащ Подробен устройствен план за регулация и застрояване, Схема за разполагане или Подробен устройствен план, Парцелиран план. Невинаги с подробните устройствени планове се предвижда цялостно изсичане на дървесината и храстовата растителност. Някой път това предполага и нейното разреждане. Това е принципният въпрос.
На конкретния Ви въпрос за община Созопол и местността „Св. Галина”. Досега - тук е разликата в тази информация, която аз имам - от Държавната агенция по горите и нейните структури не е искано и не е давано писмено съгласие за изработването на Общия устройствен план. Действително такъв е изготвен от община Созопол, той е предоставен за обществено обсъждане, но до този момент Държавната агенция по горите не е била търсена и от нея не е било искано съгласие. Самото приемане на Общия устройствен план, в който действително в тази местност се предвижда строеж на вилно селище, Общият устройствен план не е основание сам по себе си за изсичане на горите. След неговото приемане би трябвало да се изработят подробни устройствени планове за регулиране на територията и след това да се иска процедура за извеждане от горския фонд. Пак казвам, до този момент общината не е започнала по отношение на собственика на гората – това е държавата, Държавната агенция по горите, нито едно от тези действия.
Пак се връщам на общото устройство, което Вие, без съмнение, знаете. Такива случаи има и на други места. При приемане на общите устройствени планове на селища, ако се извади част от терен от горския фонд, тогава той трябва да бъде изцяло компенсиран и в същия район да бъде залесена съответната площ, така че да не бъде намалена степента на залесяване в същия район. Това е общата постановка.
Още един път, Общ устройствен план на Созопол е изработен, той е за публично обсъждане. Държавната агенция по горите не е сезирана. Това е информацията, която имам до този момент за който и да е от тези етапи, които биха довели евентуално до подобно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Госпожо Манева, заповядайте за Вашата реплика към заместник министър-председателя.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви за отговора, той е много обнадеждаващ. Наистина нямаме все още процедура за изключване на гори. Имаме устно разпореждане от Агенцията по горите, което аз, разбира се, не мога да докажа, и съгласие на Районното управление по горите статутът на тази държавна гора, която е курортна гора, да се промени във вилна зона. За мен това е много опасно.
На общественото обсъждане на Устройствения план е било съобщено, че промяната на статута на тази държавна гора е съгласувана с органите по горите. Аз мисля, че не би си позволил нито кметът, нито който и да е било да каже нещо подобно, ако наистина няма такова съгласие.
В момента в Устройствения план на града тя фигурира вече като вилна зона, което значи, че процедурата е започнала. Все още тази гора може да бъде спасена. Както правилно отбелязахте, за да бъде изсечена, трябва да се мине през много различни процедури.
Аз оставам с надежда, че Вие ще се намесите и просто това няма да се случи. Няма никакъв смисъл да унищожавате една гора и след това да правите компенсаторно залесяване. Тази гора може да се отгледа, така както се полага. В момента аз очаквах, че Вие ще кажете, че тя не е и много висококачествена. Там могат да се проведат лесокултурни мероприятия и качеството на тази гора да бъде повишено, а не тя да бъде превърната във вилно селище.
Оставам с надежда, че наистина ще се заинтересувате от този случай и ще се намесите така, че тази гора да остане гора. Да не се позволи това, което в момента е стартирало, да бъде доведено докрай. Ако продължи да фигурира като вилна зона в Устройствения план, тази гора няма да може да бъде спасена и всички процедури, за които Вие говорите, ще бъдат осъществени. Силно не искам това да се случи, както и част от хората, живеещи в този район, които ме уведомиха за случилото се и с голяма тревога наблюдават този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за дуплика, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манева, аз разбира се, специално ще се заинтересувам за позицията на Държавната агенция по горите и при стартиране, каква би била процедурата.
Само искам да уточним, че аз самият нямам нито едно правомощие, което да ми позволи да разреша, да забраня или да спра някакъв такъв процес. Това, което мога да направя, действително е да се заинтересовам от този случай и, ще го направя.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, встрани от микрофоните): Все пак отговаряте за тази Агенция по горите!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз отговарям, но нямам правомощия да вземам решения вместо агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер, за участието в днешния парламентарен контрол.
Предстои още един въпрос, който можем да развием в рамките на парламентарния контрол днес и той е към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, зададен от народния представител Мартин Димитров, относно въвеждане на данъчни карти.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа!
Преди няколко месеца, господин министър, Вие направихте предложението всеки български гражданин да не може да прави покупка без да има лична данъчна карта. Това напомня за милиционерските методи преди 1989 г. Не смятаме, че може да доведе до каквито и да било резултати. Не смятаме, че това е мярка, която може да пребори сивата икономика, нито да пребори престъпността в България, а по-скоро ще доведе до допълнителен тормоз над нормалните граждани.
Въпросът, който всички ние от Съюза на демократичните сили си задаваме, е защо се занимавате въобще с такива работи? Защо не подкрепихте по-сериозно нашето предложение за лесна регистрация на ООД, улесняване на регистрацията на фирми, подпомагане на малкия бизнес, намаляване на бюрокрацията? Защо с такива мерки не се занимавате, а се занимавате с подслушване по Интернет Вашия колега Румен Петков, въпреки че отпадна наредбата в Закона за електронните съобщения пак подслушване по Интернет. Вие го допълвате с данъчна карта, с която човек да ходи да си купува хляб. Ама сериозно ли? Тези неща са абсурд! Те са невероятно абсурдни! Как въобще възникват такива идеи? Как въобще ги лансирате? За нас от СДС това е абсолютно необяснимо и тази практика е много, много порочна и много неправилна. Защо вместо това няма един ясен план за улесняване на хората? Защо вместо това не се приемат разумни мерки?
Ето, давам Ви пример – без обществено обсъждане, без да му мислите много, накарахте всички малки търговци на тютюн да бъдат регистрирани по ДДС, което означава, че в много малки населени места хората не могат да купуват такива изделия, защото ги няма вече на пазара.
Измисляте всякакви бюрократични мерки, те убиват малкия бизнес в България, пречат на хората и не се разсъждава много по тези въпроси. За нас това е абсолютно наистина необяснимо. И когато един министър лансира подобни идеи в медиите, то не е случайно. То не може да бъде изолиран случай. То не може да не буди въпроси, не може да не буди напрежение. Ролята на министъра е знакова. Посланията, които идват от Вас трябва да дават посока, а тази посока е изключително грешна и неправилна. Как въобще можете да си мислите, че човек като пазарува трябва да има нещо, което Вие си представяте като данъчна карта, която да носи със себе си? Как на един пенсионер, да речем, ще му обясните, че трябва да носи данъчна карта? Как ще стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. В общи линии нямам какво да отговарям на господин Мартин Димитров.
Идеята беше лансирана на Кръгла маса на тема “Сивата икономика в България”, където изрично подчертах, че това е мое лично становище и не ангажирам нито правителството, нито администрацията, която водя.
Прегледах подробно Правилника на Народното събрание. За щастие няма механизъм, по който министрите да бъдат подложени на парламентарен контрол за личните си мнения. Аз много се надявам така да остане в България.
По повод на приказките, които изговори – ако бяхте добронамерен, господин Димитров, имаше смисъл да Ви отговарям, тъй като “лошите данъчни карти” се използват в Ирландия, използват се в Дания, използват се в Швеция. Бих могъл да Ви обясня как ги ползват в тези ”изостанали” европейски държави, но Ви казвам, че не съм длъжен и не желая по една проста причина – след просташките лични нападки, които отправихте срещу мен, аз не Ви дължа вече никакъв личен отговор. А да ми задавате парламентарен въпрос, съгласно чл. 77 от Правилника на Народното събрание, Вие нямате право.
Може би единственото, което Ви дължа, е да Ви дам отговор каквито мъжете дълги години са давали на другите мъже в продължение на векове. След като госпожа Дончева Ви разшифрова като „политическото дете Мартинчо”, не мога да си позволя и такъв лукс. Не посягам на деца, господин Димитров, дори когато са избрани с 4581 гласа – забележете – за лидер на българска политическа партия, колкото е горе-долу една районна партийна организация на БСП в София.
Моята молба към Вас е да не ми задавате лични въпроси нито в парламента, нито извън парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Право на реплика има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, когато един човек стане министър, той вече няма право на лично мнение. Всичко, което той поднася на медиите е от позицията му на министър.
Фактът, че Вие и Вашата колежка Дончева прибягвате до лични нападки показва, че нямате аргументи, нямате какво смислено да кажете! Вече и вашата партия, и Вие, попадате в една изолация, защото се проваляте. В това е цялата работа.
Затова разберете едно нещо, ако искате да имате право на лично мнение и да говорите пред медиите с лични мнения, се откажете да бъдете министър, подайте си оставката – цялото правителство, и се разхождайте, и давайте лични мнения. Всичко останало е от позицията на министъра на икономиката и енергетиката. И когато министърът на икономиката и енергетиката застане пред медиите и каже, че не може хората да си купят хляб без да носят със себе си данъчна карта, това означава, че имаме министър на икономиката и енергетиката, който не знае за какво става въпрос, който прави България за смях абсолютно, защото това е несериозно! Това, което го има в Ирландия и Швеция е нещо съвсем различно, съвсем друга е идеята. Съвсем е друга идеята на кредитните карти и на системата на стимулиране на покупките по този начин.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук говорим за данъчна карта!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз да Ви препоръчам следното нещо, понеже ми говорите за мъже. Един мъж никога не отправя персонални нападки. Един мъж има аргументи. Един мъж може да обясни позиция, особено един министър, който се държи като мъж трябва да дава посока на България. И когато Вашата посока е да давате предложения, които са несериозни и водят до смях – за данъчни карти, за това България да произвеждала някакъв вид автомобил, който бил електрически и който струва толкова много милиарди, колкото е бюджетът на България за дадена година, когато министърът на икономиката вземе да говори такива неща и после ги обяснява като лична позиция, имаме проблем в България! Защото посоката, която давате е напълно погрешна. Това показва безпомощност и безсилие, и предизвиква само смях.
Моята препоръка към Вас е следната: не прибягвайте до лични нападки! Опитайте се да аргументирате позиция, когато нямате аргументи – по-добре замълчете, защото иначе е смешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата министър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не мисля, че има нужда от дуплика, тъй като лични нападки ползвахте Вие, господин Димитров, безпардонни, груби, грозни, забравяйки, че доста години сме били в една комисия – аз като председател, а Вие като мой заместник-председател. Така, между другото забравихте, че аз бях един от авторите на 10-процентния корпоративен данък, 10-процентния данък върху доходите, че аз съм автор на 100 лв. за регистрация на фирма. Това за Вас са все дреболии, това не означава абсолютно нищо. Вие сте големият революционер.
Явно, че голямата Ви мъка е да бъдете рупор на сивия сектор. Това Ви е мъката – да не би да изскочат сивите доходи. Понеже направихте размяна – да, имахте един лидер, който беше популярен с неплащането на данъци, явно сега сте намерили нов, който да отстоява изобщо неплащането на данъци. Сакън, да не стигнем до някакви резултати, които да изкарат сивата икономика! Вие се опитвате да яхнете точно този сектор от бизнеса, който се опира върху сиви доходи, но аз смятам, че е недостойно с такива тези да излизате в парламента и да търсите...
Но пак Ви повтарям, че не е Ваше право. Имате право да ме питате с въпроси в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация. Нито е в моя ресор на управление, нито това засяга възглавяваната от мен администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Димитров, за участието в днешния парламентарен контрол.
Часът е точно 14,00. Пленарното време изтече.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Нина Чилова
Светослав Малинов