Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добро утро, колеги! (Звъни.)
Имаме необходимия кворум.
Днес е петък, 13 февруари 2009 г. Започваме с гласуванията на три законопроекта – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения вероятно ще ни отнеме цялото законодателно време до 10,30 ч., тъй като има доста предложения, направени и в залата, а и самият закон мина при сериозна дискусия на второ четене.
Ето защо моля за вашето внимание, за да можем да приключим поне с този законопроект до парламентарния контрол.
Моля председателят на комисията да дойде, за да следи текстовете.

Започваме с гласуването.
Гласувайте наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 7.
Параграф 1 е приет.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага нова редакция.
Моля, гласувайте редакцията на § 2.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 2 е приета.
По § 3 в залата е направено предложение от народния представител Иван Николаев Иванов. Той е предложил да отпадне т .1 от § 3, чл. 20, ал. 1.
Гласували 166 народни представители: за 46, против 73, въздържали се 47.
Предложението на Иван Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 3, предложена от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 20.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 4. Там има предложение на народния представител...
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Оттегляме го, за да облекчим гласуванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегляте го.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция на § 4.
Гласували 155 народни представители: за 106, против 33, въздържали се 16.
Извинявайте, отменете гласуването.
Има предложение на народните представители Румен Ангелов и Иван Николаев Иванов за отпадане на § 4.
Да гласуваме предложението на двамата народни представители за отпадане на § 4.
Гласували 166 народни представители: за 72, против 67, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е текст, в който се казва, че мандатът на председателя, заместник-председателя и членовете на КРС – от пет години става на шест години. Това предложение беше вкарано без никакъв мотив, а и в дебатите не беше даден никакъв разумен мотив, за да се случи това увеличаване на годините на мандата. Целта на шестгодишния мандат е от същите хора – от този председател и още двама от КРС, да бъде извършена и втората процедура по цифровизацията за разпространение на радио- и телевизионни сигнали в България.
Чрез първата процедура, която разглеждаме днес, се въвежда монопол. Същите хора ще издадат разрешението и за втората част на цифровизацията в България.
Моля, преосмислете гласа си и не допускайте този прецедент, не допускайте антидемократично действие, което не е подплатено с никакъв мотив. Моля, прегласувайте по съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението на Румен Ангелов и Иван Николаев Иванов за отпадане на § 4.




ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Румен Ангелов и народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане на § 4.
Гласували 174 народни представители: за 80, против 68, въздържали се 26.
И при прегласуването предложението не се приема.
Подлагаме на гласуване редакцията на комисията за § 4.
Гласували 151 народни представители: за 103, против 38, въздържали се 10.
Новата редакция на § 4 е приета.
По § 5 има направено предложение от Йордан Мирчев и група народни представители, което е оттеглено.
Има направено предложение в пленарната зала на народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане на § 5.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане на § 5.
Гласували 158 народни представители: за 60, против 72, въздържали се 26.
Предложението за отпадане на § 5 не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване на моето предложение в доклада на комисията, защото това, което предлага в момента Комисията по транспорт и съобщения на пленарната зала, ще доведе до нарушаване на основния принцип на функциониране на Комисията за регулиране на съобщенията. Това е един колегиален орган. Вместо това с текстовете, които се въвеждат, се отнемат правомощия от членовете на комисията и се прехвърлят единствено към председателя на комисията, включително отговорности, които комисията носи за формиране на бюджета, за неговото управление и неговото разходване, отговорности, които комисията носи за назначения и кадровата политика на високите нива в Комисията за регулиране на съобщенията.
Предложението, което се прави, поставя комисията в подчинено положение на волята, бих казал, и на пристрастията на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. По тази причина, уважаеми колеги, апелирам да подкрепите моето предложение, което означава да се запази досегашният текст, съгласно който Комисията за регулиране на съобщенията функционира като колегиален орган, така както е създадена в самото начало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване предложението на Иван Николаев Иванов за отпадане на § 5.
Гласували 156 народни представители: за 65, против 73, въздържали се 18.
Предложението отново не е прието.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 5, подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 88, против 24, въздържали се 21.
Текстът е приет.
По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 6 и 7, подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграфи 6 и 7 са приети.
По § 8 има предложение от Йордан Мирчев и група народни представители за отпадане на § 8 по вносител.
Моля, гласувайте предложението за отпадане.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8, в нова редакция.
Моля, гласувайте новата редакция на комисията за § 9 по вносител, който става § 8.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстът на § 9, който става § 8, е приет.
Комисията предлага да се създаде нов § 9 със съответното съдържание, което е докладвано от проф. Мирчев.
Има устно предложение, което е направено от народния представител Камен Костадинов в пленарната зала. Текстът гласи: „В чл. 47а, в ал. 1 да отпадне текста: „Който създава програма, която се разпространява чрез индивидуално определен ограничен ресурс”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Камен Костадинов по предложението на комисията за нов § 9.
Гласували 114 народни представители: за 103, против 11, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Камен Костадинов е прието.
Моля, гласувайте изменения и допълнен текст на новия § 9, след поправката на господин Камен Костадинов, която беше приета.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 2.
Текстът на § 9 с поправката на народния представител Камен Костадинов е приет.
По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
Има направено предложение по § 10 от народния представител Румен Ангелов в пленарната зала. То гласи: „В чл. 48, ал. 3 и ал. 5 да отпаднат”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тези две алинеи – ал. 3 и ал. 5 на чл. 48, практически въвеждат неравнопоставеност и монопол на пазара. Тези две предложения не са гледани в Министерския съвет, не са предложени от Министерския съвет. Тези две предложения не са обсъждани, с тях не са запознати и депутатите от Комисията по транспорт и съобщения. Те бяха внесени в 11,55 ч., в последните минути на последното заседание от председателя на комисията и господин Камен Костадинов и бяха гласувани от 7 народни представители в комисията, без да са запознати с текста.
Алинея 3 на практика забранява промяната - по този начин, като се отхвърля предложението на Министерския съвет, забранява на чуждестранни инвеститори, инвеститори от Европейския съюз да инвестират и да приложат ноу-хау в Република България, свързано с цифровизацията на земното цифрово пренасяне.
Алинея 5 – изцяло, подготвена наново алинея, ограничава инвестиционния процес и практически ще препятства и ще взриви цялостната цифровизация в България. Поставяме на карта цифровизацията в България, най-вече регионалната цифровизация. Прибавяйки към това монопола, който даваме, давайки всички мултиплекси на първия етап на цифровизацията на една компания, ние, неотхвърляйки тези две алинеи, практически ще въведем ужасен монопол на телевизионното и радиоразпръскването в България.
Моля, прегласувайте текста и подкрепете моето предложение, а то на практика е предложено и от Министерския съвет. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това вече не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на прегласуване, уважаеми колеги, предложението, което току-що прочетох, на народния представител Румен Ангелов, направено в пленарната зала.
Гласували 146 народни представители: за 51, против 63, въздържали се 32.
Предложението отново не е прието.
По § 10 има направено предложение от народния представител Камен Костадинов в пленарната зала. То гласи - чл. 48, в ал. 5 да отпадне текста: „освен чрез поставения индивидуално определен ограничен ресурс и по посочения за това начин в разрешението”.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 142 народни представители: за 115, против 19, въздържали се 8.
Текстът на народния представител Камен Костадинов за § 10 е приет.
Поставям на гласуване текста на § 10 с направената редакционна поправка на народния представител Камен Костадинов.
Гласували 129 народни представители: за 98, против 29, въздържали се 2.
Текстът на § 10 е приет.
По § 11 има направено предложение от народните представители Иван Николаев Иванов и Йордан Мирчев. То гласи следното:
"§ 11. В чл. 48а, ал. 1 да отпаднат думите "без конкурс"."
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението на народните представители Иван Николаев Иванов и Йордан Мирчев е прието.
Моля, гласувайте изменения и допълнен § 11.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът на новия § 11 е приет.
Връщаме се към номерацията на вносителя. Следват § 11, 12 и 13 по вносител.
Моля, гласувайте тези параграфи, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Текстовете на § 11, 12 и 13 по вносител са приети.
По § 14 има направено предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Гласували 95 народни представители: за 7, против 69, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 14, подкрепен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстът на § 14 е приет.
Моля да гласуваме текстовете на § 15 и 16 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът на § 15 и 16 по вносител са приети.
По § 17 има направено предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров – в § 17 точка 2 да отпадне.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 17.
Предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 17 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 18 по вносител, където има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 7, против 74, въздържали се 21.
Предложение на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров не е прието.







Уважаеми колеги, господин Мирчев току-що ми каза, че § 18 става § 19. По § 19 има направено редакционно предложение в залата от народния представител Иван Матеев Иванов, както следва:
В § 19, чл. 84, ал. 1, т. 3, буква „в” се изменя, както следва:
„в) има публични задължения към държавата, включително към комисията и осигурителни фондове, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията”.
Комисията подкрепя редакционното предложение на народния представител Иван Матеев Иванов.
Подлагам на гласуване това предложение, направено в залата като нова редакция, която се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
При това положение редакционната поправка на Иван Матеев Иванов е приета.
Подлагам на гласуване новата редакция с тази поправка на господин Иванов на § 18, който става § 19.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 18, който става § 19, е приета.
Комисията подкрепя текста на § 19 по номерацията на вносителя, който става § 20.
Подлагам на гласуване § 19, който се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 19 по вносител е приет.
По § 20 в номерацията на вносителя има предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което комисията не подкрепя.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 76, въздържали се 18.
Предложението на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 20 по вносител е приет.
По § 21 и § 22 по вносител няма предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети.
По § 23 по вносител има направено едно предложение от двамата колеги Димитър Йорданов и Димитър Димитров, което комисията не подкрепя.
Подлагам на гласуване тяхното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 5, против 81, въздържали се 10.
Предложението на народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 23 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Текстът на § 23 по вносител е приет.
Моля, гласувайте текстовете по вносител на параграфи 24, 25, 26, 27, 28 и 29. По тях няма предложения. Текстовете на тези параграфи се подкрепят от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 24 до 29 включително са приети.
Преминаваме към § 30. По § 30 има предложение, което е оттеглено в залата. Комисията подкрепя текста на § 30.
Моля, гласувайте § 30 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
Преминаваме към § 31. По него има направено предложение от народните представители Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, по точки 2 и 3 - не го подкрепя.
Гласуваме направеното предложение, прецизирано от комисията, подкрепата и неподкрепата. В едната му част вие го подкрепяте, в останалата не се подкрепя ...
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме предложението на Димитър Йорданов и Димитър Димитров.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 83, въздържали се 13.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
При това положение § 31 с текста на вносителя, който се подкрепя от комисията – гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията на § 31 по вносител.
Гласувайте, уважаеми колеги!
Гласували 102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Текстът на § 31 по вносител, е приет.
Преминаваме към гласуване на § 32 по вносител.
Има предложение на комисията. Тя предлага § 32 на вносителя да отпадне.
Гласуваме това предложение на комисията за отпадане на § 32 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 32 е прието.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 33, 34 и 35.
Моля, гласувайте тези текстове от закона, които се подкрепят от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 33, 34 и 35 по вносител са приети.
Има предложение на комисията за отпадането на § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на § 36 по вносител е прието.
Преминаваме към § 37. Комисията подкрепя по принцип предложението за § 37, но има нова редакция на този параграф.
Гласуваме новата редакция на комисията за § 37 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Новата редакция на § 37 по вносител е приета.
Преминаваме към параграфи 38, 39, 40, 41, 42, 43 ...
Уважаеми колеги, гласуваме от § 38 по вносител до § 41 по вносител. Тези текстове на проектозакона са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 37, 38, 39, 40 и 41 са приети.
Подлагам на гласуване текстовете на § 42 и 43 по вносител.
Тези текстове се подкрепят от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфи 42 и 43 по вносител са приети.
Има предложение от народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров за създаване на нов § 43а.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 6, против 45, въздържали се 45.
Предложението на народните представители Димитър Гъндев и Митко Димитров не се приема.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители - § 44 да отпадне.
Комисията е подкрепила това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 44 е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на § 45, 46 и 47.
Тези текстове се подкрепят от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете на § 45, 46 и 47 по вносител са приети.
Подлагам на гласуване § 48, 49 и 50 по вносител, които се подкрепят от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграфи 48, 49 и 50 са приети.
По § 51 има предложение от народния представител Йордан Мирчев и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, а дава нова редакция на § 51 по вносител.
Моля, гласувайте новата редакция.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Новата редакция на § 51 е приета.
По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Мирослав Мурджов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мирослав Мурджов.
Гласували 95 народни представители: за 2, против 64, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
При това положение подлагам на гласуване § 52, който се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 52 по вносител е приет.
По § 53 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция.
Моля, гласувайте новата редакция на § 53 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 53 е приет.
По § 54 има предложение на народния представител Димитър Гъндев и ...
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма други предложения. Тогава гласуваме § 54 в новата редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 54 е приета.
По § 55 има предложение на Димитър Гъндев – оттеглено; на Йордан Мирчев и група народни представители – също оттеглено.
Има предложение на Иван Николаев Иванов.
РЕПЛИКА: То също е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов го няма в залата. Неговото предложение е: „По § 55 по вносител, който става § 53, в чл. 211 думите „на едро” да отпаднат.”
Моля, гласувайте това предложение на Иван Николаев Иванов. Тук няма становище на комисията, защото предложението е направено в залата.
Гласували 120 народни представители: за 23, против 81, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Параграф 55 има нова редакция, направена от комисията.
Моля, гласувайте новата редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 101, против 10, въздържал се 1.
Новата редакция на § 55 от комисията е приета.
Преминаваме към § 56 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 56 по вносител е приет.
Подлагам на гласуване § 57. По него няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 57 е приет.
По § 58 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и група народни представители – за отпадане на § 58.
Комисията е подкрепила тяхното предложение.
Същото се отнася и за отпадането на § 59.
Това са две предложения на тази група народни представители – за отпадането на § 58 и 59 по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 7.
Параграфи 58 и 59 отпадат.
По § 60 има направено предложение от народния представител Иван Иванов - § 60, който става § 56, относно изменение на чл. 222 – да се създаде нова т. 1 със следната редакция:
„1. В ал. 1, т. 1 да отпадне „предложение на вносителя”.”
Подлагам на гласуване това предложение на народния представител Иван Николаев Иванов.
Гласували 126 народни представители: за 41, против 71, въздържали се 14.
Предложението на Иван Иванов не е прието.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 60.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 14, въздържали се 2.
Новата редакция на § 60 е приета.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Искам да съобщя на уважаемите народни представители, че по искане на Българската национална телевизия във връзка със Световната купа по ски алпийски дисциплини от 10,55 до 12,00 ч. парламентарният контрол няма да се предава пряко по Първа програма на Българската национална телевизия, а по Сателита. След 12,00 ч. ще продължи нормалното предаване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ние не сме взимали такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете, традиционно уважаваме тези искания на Българската национална телевизия.
Новопостъпили питания за периода от 6 до 12 февруари 2009 г.:
1. Питане от народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно защитата на държавния интерес в приватизирани дружества, в които министърът на икономиката и енергетиката е принципал на минотарен държавен дял. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
2. Питане от народния представител Атанас Атанасов към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно правна регламентация на задържането на лица от МВР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
3. Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно мерките на Министерството на финансите за изграждане на нова информационна система за местните данъци. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
4. Питане от народния представител Евгени Чачев към министър Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно Панорамния път Варна – „Златни пясъци”. Следва да се отговори писмено до 24 февруари 2009 г.
5. Питане от народния представител Атанас Атанасов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно кадровата политика в ДАНС. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
6. Питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката за изграждането на Южната дъга на Софийския околовръстен път и окончателната му стойност. Следва да се отговори писмено до 24 февруари 2009 г.
7. Питане от народните представители Ася Михайлова и Любен Дилов-син към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно спазването на Закона за обществените поръчки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 февруари 2009 г.
8. Питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно укрепване на свлачище – парк „Росенец” – Бургас. Следва да се отговори писмено до 24 февруари 2009 г.
9. Питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Димитров – министър на икономиката и енергетиката, относно създаване на съвместно предприятие между „Газпром” и Българския енергиен холдинг за газопровода „Южен поток”. Следва да се отговори писмено до 24 февруари 2009 г.
10. Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно политиката за развитие на националната образователна мрежа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.
11. Питане от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно мерките за борба с престъпността. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.
12. Питане от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов към Михаил Миков – министър на вътрешните работи, относно мерките, предвиждани от ръководството на МВР за подобряване условията на труд на служителите в системата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 февруари 2009 г.
13. Питане от народния представител Мария Капон към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно признаване на доказателства за професионална квалификация, удостоверяващи завършено обучение за магистър-фармацевти от български граждани в Република Украйна. Следва да се отговори писмено до 25 февруари 2009 г.
14. Питане от народния представител Мария Капон към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно заплащане на положен труд извън уговорения в трудов договор, сключен между Техническият колеж „Джон Атанасов” – Пловдив, и гост-преподавател в колежа. Следва да се отговори писмено до 25 февруари 2009 г.
Писмени отговори от:
- министъра на финансите Пламен Орешарски на два въпроса, зададени от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на два въпроса, зададени от народния представител Евгений Жеков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков;
- министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане, зададено от народния представител Мария Капон;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Деница Димитрова;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народните представители Донка Михайлова и Янаки Стоилов;
- министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на вътрешните работи Михаил Миков на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
За процедура има думата народният представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин председател, благодаря Ви.
Остро възразявам срещу обстоятелството, че повече от един месец актуален въпрос, зададен към министъра на земеделието и храните Валери Цветанов, просто не може да намери отговор в залата. Няколко пъти беше поставян на дванадесето място. Да кажем, че това е случайно. Предния петък той беше в чужбина, а за този е обявил, че е болен. Сутринта по националното радио чух, че ще открива нещо, свързано с пчеларите в Плевен.
Става въпрос за замяна на 2000 дка земеделска земя, иззета от Земеделския институт в Русе. Всъщност това е земя, дадена на Селскостопанската академия. Това е публична държавна собственост и с нея не би могъл да се разпорежда един министър. Това трябва да стане с акт на Министерския съвет. Независимо от това, господин Цветанов според мен се крие, защото цялата процедура, независимо че е обжалвана пред Върховния административен съд, продължава да се движи.
Радвам се, че министър-председателят е тук. Сега, когато отново въпросът за замяната на земите и за разпоредителните сделки, а в случая става въпрос пак за замяна на 2000 дка, забележете, земя на института срещу няколко купени не знам си къде разпокъсани земи, аз мисля, че този въпрос трябва да бъде дискутиран в залата и Ви моля, господин председател, за следващия петък този въпрос да бъде приоритетно включен и ако може министърът този път да бъде здрав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, ще направя възможното. Сутринта ми беше докладвано, че министър Цветанов е в недобро здравословно състояние и поради тази причина не може да присъства днес. Поне така ми беше докладвано.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята процедура беше провокирана от това, което прочетохте. Разбирам, че питането, което съм задал към министър-председателя за кадровата политика на ДАНС, стига до него и той ще отговаря. Няколко месеца преди това много настоятелно аз задавам въпроси защо материалите по разработката „Лиани” не се докладват от председателя на ДАНС в парламента, което, между другото, стана основание да не се разгледа бюджетът на ДАНС в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Председателят на парламента ми отговаряше, забележете, че „Предметът на Вашия въпрос се разглежда по реда на чл. 132 от Закона за ДАНС от специализирана постоянна комисия.”, което е много смешно, защото такава няма, както е известно на народното представителство. Тоест, имаме селективен подход. Тогава, когато става въпрос за корупция на ДПС, за схемите на Доган и за тези далавери, на министър-председателя му се слага чадър от председателя на Народното събрание, защото тази тема е лоша, защото това е мандатоносителят и утре може да смъкне правителството. Затова за корупцията на ДПС не трябва да се говори в пленарната зала. Щом става въпрос за други въпроси, касаещи дейността на ДАНС, тогава министър-председателят нека да отговаря. На какво прилича това?
Отделно от това тази институция беше създадена да се бори уж с корупцията по високите етажи на властта и това да става под парламентарен контрол, а въпроси, касаещи именно не дейността, а липсата на дейност на ДАНС по тези въпроси не се допускат до министър-председателя.
Ето затова аз взех думата остро да протестирам срещу поведението на председателя на Народното събрание Пирински, защото става ясно, че има една задружна координирана дейност на най-високо ниво в държавата – председателят на събранието, министър-председателят и прокуратура, които прикриват корупцията на ДПС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група има думата народният представител Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ще ви прочета декларация от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Тя е адресирана най-вече до господин Пирински, но тъй като той отсъства, ще я предоставя на господин Корнезов.
„Ние, народните представители от Обединените демократични сили, протестираме срещу липсата на прозрачност в дейността на Народното събрание, което би трябвало да бъде най-публичната институция в Република България.
Редовно законопроекти, включително и такива, които са внесени от Министерския съвет, не се публикуват на електронната страница на Народното събрание. Същото се отнася и за обобщените доклади на водещите комисии, смесените предложения за второ четене и докладите на работните групи.
Няма установена практика всички стенограми от заседанията на комисиите на Народното събрание да се публикуват на електронната страница на Народното събрание. Това води не само до липса на информация за гражданите, но и затруднява работата на народните представители.
Умишлено се отлагат и не се внасят за разглеждане в заседанията на комисиите и в пленарната зала, законопроекти на опозицията. Конкретен пример е забавянето на законопроектите за избор на народни представители в българския и в европейския парламент. Тенденциозно се отлагат парламентарни въпроси и питания. Проектът за дневен ред се раздава на парламентарните групи в последния момент във вторник в 18,00 ч., вместо това да става най-късно до 12,00 ч. в понеделник, а срокът за предложенията към дневния ред да остане 18,00 ч. във вторник.
Във връзка с гореизложеното настояваме да предприемете необходимите действия за преустановяване на тези порочни практики.”
Уважаеми колеги, използвам, че тук е и министър-председателят, за да дам един конкретен пример. Бях отправил въпрос до него във връзка с интервю, което е дадено от бившия министър Румен Овчаров, от правителството на господин Станишев. В едно интервю той казва, че е упражняван натиск спрямо него като министър и спрямо премиера. Става дума за политически натиск за включване на нови посредници по газовите спогодби. Тъй като той не упоменава имена, аз сметнах, че е коректно, тъй като и в контекста на ситуацията, в която се намираме, това е от изключителен обществен интерес, министър-председателят да каже кой си е разрешил да упражнява политически натиск върху него и върху министър в правителството на Република България за вкарване на нови посредници, което явно може да бъде обосновано само от лобистки и корупционни интереси.
Този въпрос ми се връща от председателя на парламента с аргумента, че това не е свързано с дейността на министър-председателя. А това с дейността на „Позитано” № 20 ли е свързано, да има политически натиск върху министър-председателя, може би като председател на Българската социалистическа партия, да бъдат вкарвани нови посредници? Това е само един от многото случаи за това как със съвсем излишни аргументи се връщат въпроси, които са значителни и е важно и българските граждани да имат отговори на тези въпроси. Благодаря ви за вниманието. (Реплика от КБ.)
Колега, вместо да се обаждате е хубаво и Вие да подкрепите тази декларация, защото и Вие не знаете какво гласувате в този парламент, тъй като и Вас Ви държат в неведение. (Реплика от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Започваме с въпроси и питания, зададени от народните представители към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първото питане е от народния представител Надежда Михайлова.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председателстващ на Народното събрание, уважаеми колеги! Моето питане не прави изключение от това, което колегите споменаха в предишните декларации. То беше внесено на 9 януари 2009 г., в разгара на кризата със спрените доставки на природен газ за България. Оттогава минаха 35 дни. Тридесет и пет дни отлагате с надеждата опозицията и обществото да забравят какво се случи. Да свалите напрежението. Сега, след 35 дни, вероятно премиерът ще ми каже: газ има – проблем няма. Аз обаче искам да напомня на уважаемия премиер, на неговото правителство, и на депутатите от мнозинството, че проблем има и този проблем продължава да бъде много сериозен.
Проблемът не е само в това, че Вие господин премиер, и вашето правителство с подписаните договори през 2007 г. на практика обвързахте България на 100 процента с доставките на руска газ и по същество не се диверсифицира възможността България да получава газ от други източници. Проблемът е в това, че неотдавна президентът Първанов по време на посещението си в Русия, вместо да обсъжда темата за компенсациите за българските граждани и българския бизнес, така както бяха и обществените очаквания, той обсъди с „Газпром” забележете, възможността България да предостави на „Газпром” и газопреносната система.
Разбира се, за това се намери предлог да се премахнат посредниците. Предлогът, би бил валиден и за мен, защото смятам, че посредниците във всяка сделка са изкушени да злоупотребяват или поне много често. Въпросът обаче е, че при доказана некоректност от страна на „Газпром” Вие, правителството, а виждаме и президентът, сте готови да поднесете реално на тепсия, вероятно като награда за доброто отношение към България и газопреносната мрежа.
Честно да си призная понякога се питам политиците от БСП в такива моменти чии интереси точно защитават, защото мнозинството в парламента Ви избра за премиер през 2005 г. да защитавате българските национални интереси. Аз съм убедена, че руските има кой да ги защитава. От руска страна съм убедена, че ще Ви уважават много повече, ако в такива моменти се проявява повече национално достойнство.
Макар и късно, въпросите ми обаче не са загубили актуалност и настоявам да ми отговорите: първо, какво е съдържанието на новоподписаните договори с Русия за доставка на газ и кое наложи тяхното ревизиране?
Искам да пресрещна един възможен отговор с това, че в Деловодството на Народното събрание има договорите. Първо, Вие добре знаете, че там не са посочени и не са дадени анексите, освен това за мен е важно да кажете това, което аз знам, и пред българската общественост.
Какви са предвидените неустойки и компенсации в случай на неизпълнение на задълженията? Ще преразгледа ли българското правителство отношението си към проектите „Южен поток” и „Бургас-Александруполис” и как ще се гарантира националната сигурност при наличие на нелоялен партньор в лицето на Русия? И сега, когато България се обръща към Европейския съюз за съдействие в условие на криза, е логично да ни отговорите консултирахте ли с Европейския съюз подписването на договора за доставка на руска газ през 2007 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Както ви е известно, господин министър-председател, по силата на правилника разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Разбира се, въпросът Ви има сериозна стойност, защото вълнува българските граждани. Впрочем, по всички теми, които засягате във Вашето питане, нееднократно съм говорил преди това публично пред цялото българско общество – в мои изявления, пресконференции и по много други поводи.
Говорейки и хвърляйки отговорността на това правителство, че нямаме диверсификация на доставките на газ, е хубаво да се помни, че има наука, наречена география. И за да се реализира диверсификацията, трябва да има необходими количества производство газ от източник, достатъчно близко разположен, а също така да се направят огромни инвестиции в алтернативни газопроводи, LNJ-терминали и нещо друго. Вие добре знаете, че по всички тези въпроси се работи от българското правителство не от вчера, не от месец януари тази година, не и от лятото на миналата година, а много по-отрано.
И ако правителството, в което Вие участвахте, е поставило за своя цел диверсификацията, защо вие не го направихте за четири години? Нали не мислите, че е много лесно?! Знаехте, че не е толкова лесно и елементарно, защото трябва да има достатъчно количество газ от алтернативен източник и да се достави до територията на България. Прекрасно знаете тези въпроси.
Що се отнася до конкретните въпроси, поставени в питането Ви, то доставките на газ за нуждите на страната се осъществяват по силата на договори, сключени между „Булгаргаз”, от една страна, и „Овергаз Инк” АД, „Винтерсхау” и „Газпром експорт” от друга страна. Три са договорите. Това са дългосрочни договори, които действат и в момента. Същите са сключвани, както следва: през 1997 г. с „Винтерсхал Ердгаз Ханделсхаус Цуг” АД; през 1998 г. с „Топенерджи” АД, което през 2003 г. прехвърля своите права и задължения по договора на „Овергаз Инк”. Всъщност Вие навярно добре познавате, и то в детайли, тези договори, защото са сключени по време на управлението на правителството, в което Вие участвахте като външен министър. Третият договор, който е най-малък по обем, е сключен през 2003 г. с „Газпром експорт” за осигуряване на доставките на природен газ за потребителите от Югозападна България.
Минавам към втория Ви въпрос. В посочените договори за доставка на природен газ се регламентират възможностите за компенсации и обезщетения. Тези възможности са подписани, както обърнах внимание, през 1997-1998 г. и са валидни досега. В случай, когато някоя от страните виновно не изпълнява договорните си задължения, най-общо тези възможности се изразяват в задължения за допълнителна доставка на недоставени количества, в определени случаи с намаление на цената им, както и в задължения за изплащане на парични обезщетения за претърпени щети.
Госпожо Михайлова, Вие много добре знаете, че такива въпроси и претенции са предявени и от българското правителство, и от президента на републиката по време на неговото посещение в Руската федерация, и от „Булгаргаз” като компания – страна по договора.
Преди да се пристъпи към предявяване на претенции към доставчиците на газ в случай на виновно неизпълнение на задълженията им, е необходимо да се изяснят какви са последиците с цел уточняване размера на претендираните компенсации и обезщетения, което е обект на внимателен анализ.
В допълнение, преди да се пристъпи към предявяване на претенции към посочените доставчици на природен газ за нуждите на страната, ще е необходимо да се изяснят причините, поради които те не са изпълнили своите договорни задължения. И неслучайно, както вероятно помните, още в първия ден на кризата в мой разговор с президента на Европейската комисия аз инициирах изпращането на европейски наблюдатели на границата между Русия и Украйна, за да се изяснят точно причините, тъй като двете страни твърдяха съвсем различни неща.
Третият Ви въпрос, който бих нарекъл твърде авангарден, предизвиква съществени пояснения. Местният добив на природен газ в България е незначителен и потреблението в страната се осигурява чрез внос. Вие много добре знаете, че от години България участва в проекта „Набуко” и досега той не се е случил не поради наша вина. Ние сме заинтересовани от това. Въпросът, свързан с „Набуко”, има много препятствия за преодоляване, но сега в новата ситуация след газовата криза без съмнение той се превръща в много по-отчетлив приоритет за целия Европейския съюз и аз ще поставя този въпрос и на предстоящия Европейски съвет. България винаги е настоявала, в това число и в този мандат, „Набуко” да бъде общоевропейски приоритет с достатъчно и мостово финансиране, тъй като има и финансови рискове за компаниите, които участват в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Надежда Михайлова.
Госпожо Михайлова, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър-председателя.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще направя един кратък коментар и ще отговоря на въпроса колко сме знаели и каква възможност сме имали ние.
Само ще напомня, че през 1997 г., когато правителството на Съюза на демократичните сили пое управлението на страната, България беше в икономическа и финансова криза, онаследена от БСП в мащаби, в които ние бяхме в практическа международна политическа и икономическа изолация. (Шум и реплики от КБ.)
Това, което обаче вие заварихте, по вашите думи и по делата, които след това последваха, че направихте коалиция с НДСВ и ДПС, очевидно е било достатъчно добро, тоест вие продължихте предишното управление. Още повече от 1 януари 2007 г., господин премиер, България е член на Европейския съюз, така че Европейският съюз е вече съюзник на страната в търсенето на алтернативни източници на енергия.
Моите два уточняващи въпроса към Вас са следните: преди да подпишете договора с руската страна, консултирахте ли договора с Европейския съюз, след като сега чакаме компенсации не от Русия, а реално от Европейския съюз?! Дали стратегията, която е като проект в интернет страниците на правителството, е част от европейската енергийна стратегия или от руската енергийна стратегия, или Бог знае от коя стратегия? Това е единият от въпросите ми.
И вторият ми въпрос е следният: неотдавна имахме един популистки дебат за отварянето на трети и четвърти блокове на АЕЦ „Козлодуй”, но поне до този момент на мен не ми е известно има ли внесено искане пред Европейската комисия. И какъв е отговорът на Европейската комисия по повод на решението, което беше гласувано в пленарната зала? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И двата уточняващи въпроса, госпожо Михайлова, трябва да бъдат на темата на зададения Ви въпрос.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Нали разговорът за АЕЦ беше приет в резултат на газовата криза?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За АЕЦ „Козлодуй” е следващият въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов. Сега ще го чуете.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Вие отворихте дебата заради газта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Първо, искам да Ви припомня, че публикуваната стратегия от българското правителство беше далеч преди газовата криза. И в нея много ясно са идентифицирани рисковете за енергийната сигурност на страната, в това число по отношение доставките на природен газ. Никой не харесва и не обича да бъде зависим само от един доставчик или от един маршрут за доставка на газ, в дадения случай.
Именно затова България последователно отстоява реализацията на проекта „Набуко”. За съжаление това не зависи само от нас, отново повтарям. Досега не са изяснени количествата газ, които могат индустриално да се добиват, и годината, в която може да започне реалното запълване на тази тръба, която ще бъде изградена.
От достатъчно време ние работим по диверсификация на доставките, в това число и от Азербайджан, и от Туркменистан, в резултат на много активна дипломатическа совалка и инициативи на българската държава – и на президента, и на правителството.
Да Ви припомня, че има подписани протоколи с Азербайджан - за доставка на 1 млрд. куб. м газ годишно, и с Туркменистан, като с първата страна вече сме на фаза водене на конкретни търговски разговори между българската и азербайджанската страна.
Да Ви припомня, че именно България повече от година води разговори с нашата южна съседка Гърция за иницииране на Ел Ен Джи терминал. За съжаление, досега нямаше достатъчен напредък, но новата ситуация създава момент, който трябва да се използва за реализацията както на този проект, така и на връзката между Гърция и България.
Връзката сама по себе си също не е достатъчна, госпожо Михайлова. През миналата година по тръбопровода „Ти Джи Ай” – Турция, Гърция, Италия, Гърция не дополучи количества газ, които беше поръчала, защото нямаше достатъчни количества. За да бъде функционална тази връзка, е необходим Ел Ен Джи терминал или друг източник на доставка на газ, който да гарантира диверсификация в реален размер, а не само по време на кризи.
По всички тези въпроси България е един от най-активните участници в общата енергийна политика на Европейския съюз. Достатъчно е да се видят позициите, които сме отстоявали на Европейския съвет. Искам да Ви припомня, че общата енергийна политика на Европейския съюз тепърва се формира, а ние винаги сме настоявали да бъде много по-динамична.
Тя започна през 2006 г. Първият основен акцент беше свързан с възобновяемите източници. Затова се отне много време, докато се стигне в края на миналата година до пакета „Климат – енергетика” с друг акцент. Във връзка със сегашната криза - в контекста на темата за диверсификация на доставките както на източници, така и на маршрути на доставки на газ по никакъв начин не бива да се отписват нито „Южен поток”, нито „Северен поток” като алтернативни маршрути, а не източници на доставката, защото маршрутите също имат значение, стават реален приоритет.
Накрая по отношение на атомната енергетика. Ще имате възможност да чуете по-обстойния мой отговор на въпроса на господин Христов след малко, защото времето ми изтича.
България винаги е настоявала и ако искаме Европейският съюз да бъде по-независим от външни доставки – било на нефт, било на газ или на други източници, няма как повече да си затваряме очите, че атомната енергетика е една от реалните възможности за по-голяма независимост. Тази политика води българското правителство, в това число чрез развитието на проекта „Белене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Надежда Михайлова.
Госпожо Михайлова, можете да вземете отношение към отговора на министър-председателя.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не получих конкретни отговори. Отговорът беше обстоен, но той не засегна няколко много важни, конкретни въпроси, които поставих.
Съгласуван ли е договорът, господин министър-председател?
Второ, стратегията с Европейския съюз. Казвате, че ние сме дали много предложения, но Вие знаете много добре, че общата енергийна политика на Европейския съюз минава през това договорите, които се сключват, да бъдат в съгласувателен порядък с останалите държави – членки на Европейския съюз.
Не ни отговорихте също така на въпроса, който повдигнах за идеята, коментирана по време на посещението на президента Първанов за предоставяне на газопреносната мрежа на България на „Газпром”.
Не ни отговорихте също така искането за отварянето на ІІІ и ІV блок внесено ли е в Комисията и какъв е отговорът на Комисията.
Тоест Вие избягахте от конкретните отговори. Иначе за това, че не ни стигат времето, парите, възможностите – това, което се случи през последните седмици в България, доказа, че единствено с Европейския съюз България може да получи гаранции в средносрочен и дългосрочен план за диверсифициране на източниците, за защита на българските национални интереси. Съвсем нормално е, ако България държи на достойнството си, да търси възможностите в рамките на Съюза, което е един от приоритетите, бих казала, поне по видими данни за всички политически партии. Благодаря ви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): В това няма съмнение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов – за АЕЦ „Козлодуй”, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин премиер! Преди около месец българският парламент прие решение за активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Този член позволява при икономически трудности България да пусне ІІІ и ІV блок на „Козлодуй”.
Знаете, че преди две години със Стела Банкова внесохме подобно предложение. Ако парламентът и правителството тогава бяха приели и изпълнили това решение, сега България щеше да разполага с около 700-800 млн. лв. повече от произведения ток. Тези пари можеха да бъдат използвани за здравеопазване, за пенсии, за образование.
Решенията на парламента, господин премиер, знаете, че са задължителни за всички държавни институции, особено за правителството. Учудвам се, че след изрично решение на парламента българското правителство все още не е поставило официално въпроса пред Европейския съюз за отварянето на реакторите. Не заради отминалата газова криза, както някои се опитват да твърдят, а заради това, че България е в тежка икономическа криза и, разбира се, за това, че реакторите са напълно безопасни. Така твърдят всички ядрени специалисти.
Господин премиер, аз съм Ви цитирал доклад на НЕК от тази трибуна, където се казва, че е твърде възможно в България да има режим на тока. Точно миналата година беше – по това време. Потресен съм от аргументите на лобисти, защитаващи румънската АЕЦ в Черна вода, които открито действаха и действат против нашата атомна централа. Говоря конкретно за господата Костов, Михайлова, Кунева, Кобургготски и Паси. Според последния дори да са напълно безопасни, ІІІ и ІV блок били минало, а бъдещето според господин Паси било в антарктическите и космическите изследвания.
Питам се: откъде господин Паси ще докара евтин ток – от Антарктика или от Космоса?
Вместо, господин премиер, да го предлагате за шеф на НАТО, Ви предлагам да го изпратите в Космоса – там той да потърси и да намери евтин ток за българските граждани!
Моят конкретен въпрос е: кога ще поставите въпроса за пускането на АЕЦ пред Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, първо, няма нужда мен да агитирате по отношение на ІІІ и ІV блок на Атомната електроцентрала „Козлодуй”. Тезата за тяхната сигурност съм отстоявал и в Европейския парламент. Още в миналото Народно събрание като лидер на опозицията съм я отстоявал пред Парламентарната група на ПЕС, пред всички европейски институции. За съжаление, България има договор, който е подписан и ратифициран от Народното събрание и той предвижда спирането на ІІІ и ІV блок на Атомната електроцентрала. Това е една от тежките цени – политически и икономически, която България плати за своето членство в Европейския съюз.
Наред с това действително в България на основата на чл. 36 от Договора за присъединяване би могла да отправи искане до Европейската комисия за прилагане на защитни мерки, свързани с дерогация, от прилагането на чл. 30 от Акта за присъединяване в частта му относно спиране извеждането от експлоатацията на ІІІ и ІV блок на атомната електроцентрала „Козлодуй”. Искам да ви припомня, за момента, в който правителството взе решение за подготовка на един от блокове за рестартиране по време на газовата криза. Защото никой не можеше да даде гаранции, че тази криза ще приключи за две седмици, както се случи, а няма да продължи по-дълго време, че няма да се наложи и предприятията, и българските домакинства в много по-голяма степен да потребяват ток. А също така трябваше да отчитаме и регионалните баланси в Югоизточна Европа, тъй като България е един от съществените износители на ток. Независимо че е по време на кризата, ние изнасяхме значителни количества ток. Без съмнение. Тук въпросът опира до интерпретацията и на икономическите затруднения, и на това какво означава криза, и много други аспекти. Но ние нямахме право да поставим българските граждани пред перспективата, че ако кризата беше продължила по-дълго време, нямаше да имаме алтернатива.
Трябва да отчетем и следното. Ние разполагаме с гориво за около 5 месеца. Отработено гориво, с което България разполага. За нови доставки би трябвало да има разрешение на Европейската комисия. Естествено българското правителство ще изпълнява решението на Народното събрание. Защото така е редно. В България Народното събрание определя основните политики и задължения и на правителството. Но това трябва да бъде правено по един умен начин, да се съберат всички аргументи – и икономически, и политически, както плюсовете, така и минусите, и рисковете пред страната, да действаме отговорно пред българските граждани на първо място и естествено в диалог и с Европейската комисия, и със страните членки да търсим решение на този изключително сложен, заплетен въпрос. Той е сложен и икономически, и политически, и юридически. Но българското правителство ще предприема своите действия, към които го задължава решението на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, знаете, че чл. 36 от договора позволява пускането на реакторите, новата енергийна стратегия на Европейския съюз от 2007 г. също позволява това пускане. Според мен е абсолютно необходимо да се потърси наказателна отговорност от тези, които закриха реакторите и лишиха България от евтин ток.
Ще ви кажа и още нещо, което моля да коментирате. В края на 2009 г., заради поети ангажименти в областта на екологията, ще трябва да бъдат затворени блокове на ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе. Това са мощности, равни на един от спрените реактори на „Козлодуй”. Преди дни новинарските емисии отразиха протестите на работниците от ТЕЦ Варна. Аз считам, че незабавно трябва да бъдат предприети действия, господин премиер, по одържавяване на трите приватизирани енергоразпределителни дружества. Внесъл съм и конкретен законопроект в тази насока. Знаете, че в Германия и в Унгария държавата си върна приватизираните предприятия. Не искам коментирам тук надписаните сметки и качеството на подавания ток.
Защо правителството и ДКЕВР не се занимават с отказа на ЧЕЗ да премахне тримесечното отчитане на тока? Когато предложих със закон гражданите да плащат само за реалното потребление, което е в съзвучие с Европейската директива 2006/32/ЕС, парламентът тук не ме подкрепи. Сега няма сила в държавата, която да се справи с това тримесечно отчитане, чрез което гражданите кредитират с десетки и десетки милиони левове една чужда компания.
Искам да завърша със следните думи, господин премиер. Проф. Андре Майсьо – председател на Световната асоциация на ядрените енергетици, каза при своето посещение тук следното: „Питайте кой плати, за да се изкара „Козлодуй” опасна?”. Аз пък питам кой продължава да плаща на някои политически сили да работят днес срещу „Козлодуй”. И Ви обещавам, господин премиер, че ще сезирам официално ДАНС за поведението на много от политическите сили, най-вече от опозицията, по отношение на активирането на реакторите. Мисля, че това е една изключително интересна и важна тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев – право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да кажа няколко думи по отношение на стратегическия енергиен преглед на Европейската комисия, защото Вие го поставихте във Вашите уточняващи въпроси. Действително в него се казва достатъчно ясно за приноса за ядрената енергетика за сигурността на електроснабдяването, разглеждан в контекста на нарастващата загриженост за сигурността на доставките и необходимостта от намаляване на вредните емисии от въглероден диоксид.
България, в това число аз като министър-председател, на Европейски съвет винаги сме уточнявали именно тази позиция, която казах и на госпожа Михайлова преди малко: ако искаме Европейският съюз да е по-независим от доставките на газ и на други източници за енергетиката, трябва да развиваме наш капацитет, в това число чрез ядрена енергетика. Все още има страни, които остро се противопоставят на това – не само на евентуалното рестартиране на стари блокове на „Козлодуй”, на тези в Словакия - Бухонице, в Литва - Игналина, но дори и със строителството на нови атомни електроцентрали. И това е един динамичен процес, който никак не е лесен. България е отстоявала и отстоява разглеждането на атомната енергетика като един от основните източници на по-голямата енергийна независимост на Европейския съюз. Това ще правим и занапред.
Що се отнася отново до ІІІ и ІV блок на атомната електроцентрала, както Ви казах, аз винаги съм отстоявал и съм акцентирал върху тяхната сигурност. Такава е позицията и на експертите на Международната агенция за атомна енергетика. И те са меродавният експертен потенциал в света.
Разбира се, тези въпроси, които Вие повдигнахте, ние ще ги поставяме пред всички наши европейски партньори. Важното е да бъде регламентирано, интелигентно, да търсим тяхното разбиране, за да можем да решим въпроса и да компенсираме щетите, които България претърпя и по време на газовата криза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането, зададено от народните представители Борислав Ралчев и Владимир Дончев.
Господин Дончев, заповядайте да развиете Вашето питане.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да развия питането ще направя едно уточнение, че то е депозирано преди около две седмици. Логично е към настоящия момент, когато вече е излязъл докладът на Еврокомисията, то да е не съвсем актуално. Но в него има въпроси, на които държим да намерим отговор.
Уважаеми господин министър-председател, в края на м. юли м.г. Европейската комисия разпространи доклад за напредъка на България по шестте индикативни показателя в областта на правосъдието и вътрешните работи, в който Европейската комисия настоява правителството да предприеме последователни и коригиращи действия и да извърши сериозни реформи. В отговор на доклада на Европейската комисия беше изработен и широко оповестен план за действие на правителството в областта на правосъдието, борбата с престъпността и корупцията с конкретни срокове и отговорни за изпълнението му институции. През м. февруари 2009 г . се очаква Европейската комисия да разпространи поредния доклад за напредъка на страната, което се и случи.
Във връзка с това питането ни към Вас е следното: какво е изпълнението на правителствения план за действие в отговор на Юлския доклад на Европейската комисия и спазени ли са всички срокове, които бяха поставени през лятото на миналата година? Предприетите действия ще отговорят ли на очакванията на Европейската комисия и това ще бъде ли, ерго отразено ли е в доклада на Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дончев, уважаеми господин Ралчев! Въпросът ви има своята актуалност, въпреки че Докладът на Европейската комисия вече излезе, беше оповестен вчера. На всички обективни наблюдатели, експерти и на политици стана ясно, че този доклад е много окуражаващ за България. Достатъчно е да се направи просто прочит на Февруарския доклад, който също беше технически, от 2008 г. и Февруарския доклад от т.г., който беше огласен от комисията.
Ясно се констатира напредъкът на страната и положените огромни усилия. Това е действително окуражаване на всички хора, а става дума за десетки и стотици български експерти от различни институции, министерства, хора от прокуратурата, от МВР, от ДАНС, от българския съд, от Висшия съдебен съвет, от Инспектората на съдебната система и много други хора, които положиха реални, конкретни усилия, за да се стигне до този окуражаващ доклад. Разбира се, ние не бива да се отпускаме и да смятаме, че сме свършили цялата работа. Наред с всичко останало се констатира и необходимостта от повече резултати, като осъдителни присъди и редица други проблеми.
Искам ясно да кажа, че българското правителство има волята да продължим напред, да не намаляваме темпа на реформите, да постигнем добри резултати, не само заради предстоящият през м. юли Доклад на Европейската комисия, а защото това е нужно, полезно и се очаква от българските граждани, на първо място.
Мисля, че не можете да отречете, че усилията, много по-добрата координация от наша страна на работа на институциите, много добрата комуникация, по-системната комуникация с всички подразделения на Европейската комисия, с нейните експерти, дадоха своя резултат. Този доклад оценява много точно пътя, който е извървян фактологически с действията, които са предприети. И което е важно за нас, което невинаги се е случвало, отразени са всички усилия и резултати много обективно.
Аз винаги съм настоявал и се радвам, че има такова разбиране и воля и от Европейската комисия, от нейния председател, в механизма за сътрудничество и верификация в областта на правосъдието и вътрешните работи още повече да се засили елементът на сътрудничеството – заедно да решаваме проблеми, за да бъде този механизъм ефективен.
Аз съм подготвил много точна справка по всяка една мярка от графика, който беше приет от българското правителство. Той беше приет незабавно след огласяването на Юлския доклад на Европейската комисия. Госпожа Гергана Грънчарова като министър по европейските въпроси беше координатор, отговорник за неговото изпълнение. Искам да ви кажа, че към настоящия момент законодателните ангажименти, например, на правосъдието в графика с неотложните мерки са почти 100% изпълнени, както се изпълняват почти всички останали мерки.
Много висока е степента на изпълнение на този график – сигурно около 90%. Това се отчита от европейските ни партньори. Това, което е важно обаче оттук нататък, да продължим, както казах, с ненамаляващо темпо, за да можем да отговорим на очакванията.
Още вчера на заседание на Министерския съвет обсъдихме действията си оттук нататък. Проведе се във вчерашния ден среща на министър Грънчарова, министъра на правосъдието госпожа Тачева, министъра на вътрешните работи, представителите на ДАНС, прокуратурата, за да се уточнят следващите мерки и следващият план за действие за шестте месеца, които ни делят от Юлския доклад. Той ще бъде бързо разгледан, консултиран и с европейските ни партньори, и ще го изпълняваме със същата политическа воля, желание, ангажимент да решим оставащите проблеми.
Важно е да знаете също така, че и слабостите, недостатъците, които са констатирани в Доклада на Европейската комисия, в много висока степен се припокриват с нашите собствени констатации и анализ за това къде още ни куцат нещата. Би било глупаво да се каже, че всичко ни е перфектно и всички проблеми, които са трупани с години, сигурно за 20 години преход, са решени за шест месеца. Не са решени, но ще ги решаваме по един много ефективен начин, за което има воля, и с една много добра координация между всичките институции, защото само по този начин ще постигнем резултатите, които се очакват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дончев, заповядайте – имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател. Ще се възползвам от тази възможност и то под формата на повторение на моя въпрос, уважаеми господин министър-председател.
Пред мен е графикът за мерките на правителството по отношение на правосъдието и борбата срещу престъпността и корупцията, който график на мерки има 80 позиции. Преди малко Вие ми казахте, че разполагате с много точна справка за изпълнението на тези мерки, но ми отговорихте с една приблизителна цифра – около 90%, за спазването на тези срокове.
Моят въпрос беше: спазени ли са всички срокове, които бяха поставени през лятото на миналата година? По тези позиции, които имате и Вие пред вас, кои не са спазени?
И, за да уточня въпроса си, конкретно ще Ви попитам: спазен ли е срокът за въвеждане на система от стандартни, оперативни процедури за осъществяване на здравен контрол от РИОКОЗ, който срок е краят на миналата година? Внедрени ли са автоматичните системи за управление на делата във всички съдилища до края на миналата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! След като приключи парламентарния контрол, ще Ви изпратя съвсем точно графика с всичките неща, които са свършени и които предстои да бъдат довършени. Няма нито една мярка в графика, която или да не е изпълнена изцяло, или да не е в процес на реализация. Това говори за много силната мобилизация на всички институции, за да постигнем резултат.
Естествено, основният акцент на доклада е за основните ангажименти в областта на правосъдието, Министерство на правосъдието, съдебната система, а също така и в работата на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция “Национална сигурност”.
Както Ви казах, към настоящия момент законодателните ангажименти на Министерството на правосъдието по графика с неотложните мерки са почти 100% изпълнени. Всички мерки от компетентност на Министерството на вътрешните работи са изпълнени изцяло. Същото важи в много голяма степен и по отношение на ангажиментите на Държавна агенция “Национална сигурност”.
Това, което трябва да довършим – ще го довършим в следващите месеци. Важното е, че Европейската комисия като основна институция на Европейския съюз, която контролира спазването на Договора за присъединяване и наблюдава самия механизъм за правосъдие и вътрешни работи, отчита не само усилията, а и реалния напредък на страната. Това е изключително важен сигнал към българското общество. Той дава и надежда, и което е най-важното – мотивира всички хора, които в последните месеци свършиха огромна, ежедневна работа, за да стигнем до този момент, до този доклад с неговия много по-различен тон, с неговите окуражаващи сигнали и да продължим със същата сила напред, за да може България да заеме подобаващото й се място не само юридически, не само в политическата област, а във всички сфери на работата на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дончев, заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (БНД): Уважаеми господин министър-председател, тъй като непрекъснато в отговора на нашия въпрос се говори за усилия, които са били оценени, искам да цитирам говорителя на Европейската комисия, който твърди, че докладът отразява усилията, положени от различните власти, но те трябва да бъдат продължени и разширени, за да са резултат. Нашето виждане е, че този доклад отразява полагане на едни определени усилия, но в никакъв случай не мога да се съглася, че резултатите са налице. Въпрос на време е и това може да бъде основният извод от доклада на Европейската комисия.
Да Ви кажа, на мен лично цялата тази шумотевица, която се вдигна около този доклад, ми прилича... (Реплика от министър-председателя Сергей Станишев.) Да, да, така е. Реакцията на правителството този път към доклада беше доста внимателна, добра, благосклонна, за разлика от миналата реакция. Но на мен ми се струва, че правителството в случая се държи малко като един недобър ученик, който с облекчение е изпитан в средата на срока, но все още не е получил оценка – облекчение от това, че не е получил слаба оценка. Искам да ви кажа, че краят на срока предстои и ще дойде новият изпит, който ще съвпадне с изборите, където българските граждани ще дадат своята оценка заедно с оценката на Европейския съюз. Моля добре да имате предвид това, когато проявявате известна снизходителност към оценките на Европейската комисия, което се случи с предишния доклад. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключихме с това питане.
Последният въпрос към министър-председателя е зададен от народния представител Иван Николаев Иванов и се отнася до автомагистрала “Тракия”.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Преди пет месеца отправих към Вас въпрос, свързан с довършването на автомагистрала “Тракия”. Конкретният повод бяха тръжните процедури за ЛОТ 2 и ЛОТ 3 – от Стара Загора до Нова Загора и от Нова Загора до Ямбол. В моя въпрос изложих аргументите си, че вероятно са нарушени европейски правила при изготвянето на тръжната документация. В отговора си Вие категорично защитихте процедурите и заявихте – цитирам направо Вашия отговор, господин министър-председател, че „целта е да се защитят по-добре принципите на равнопоставеност и конкуренция на кандидатите”.
Вместо това обаче, вместо да завършат процедурите, на 30 декември 2008 г. по настояване на Европейската комисия бяха замразени търговете за избор на изпълнители на ЛОТ 2 и ЛОТ 3. Макар че официалното становище от Брюксел не беше получено, поне до депозирането на моя въпрос, на ръководителите на Националната агенция „Пътна инфраструктура”, при тяхното посещение в Брюксел в средата на м. януари 2009 г., е било предложено търговете за трите оставащи ЛОТ-а - 2, 3 и 4, да бъдат повторно обявени, като бъдат основно преработени тръжните условия, а финансирането на строителството да бъде изцяло или евентуално частично поето от Европейската общност.
По този повод и, разбира се, в съответствие с Вашите правомощия по отношение на Национална агенция „Пътна инфраструктура” отправям към Вас следния въпрос: коя е причината Европейската комисия да замрази търговете за строителството на ЛОТ 2 и ЛОТ 3 от автомагистрала “Тракия”? Каква е Вашата позиция относно предложения сценарий за доизграждане на магистралата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Причината за замразяване на търговете за строителството на ЛОТ 2 и 3 от автомагистрала “Тракия” е писмо от Главна дирекция „Вътрешен пазар и услуги” на Европейската комисия. Поводът за това е подадена до тях жалба по процедурите за възлагане на обществените поръчки за строителството на автомагистралата. В писмото е направено заключение, че съществуват сериозни индикации за нарушение на правото на Общността, включително на общите принципи на пропорционалност и конкуренция, и е указано да не се предприемат каквито и да било действия по процедурите за възлагане на двете обществени поръчки до приемане на окончателно становище на Европейската комисия по визираните в жалбата твърдения за нарушение на правото на Общността. С решения 116 и 117 от 30 декември м.г. на изпълнителния директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура” са спрени процедурите за възлагане на обществените поръчки по тези два лота.
На 12 февруари 2009 г. бе получена официалната позиция на Европейската комисия за ЛОТ 2 и 3 на автомагистрала “Тракия”. Съгласно писмото на Европейската комисия процедурите за строителство на двата лота съдържат дискриминационни условия, като се визира дискриминация въз основа на националност, свобода на установяване, свобода на предоставяне на услуги, общия принцип на пропорционалност. Цитираните нарушения в правото на Общността са установени по повод залегналото в тръжните процедури условие кандидатите да имат собствена или наета асфалтова база и отстояние не повече от 80 км на тази база от най-отдалечената точка на обекта. Тези технически изисквания, част от условията за участие и съдържанието на офертата за участие – техническо предложение, се определят от Европейската комисия като дискриминационни. Становището на комисията е, че те могат да бъдат поправени единствено чрез повторно възлагане на обществена поръчка за проекта в рамките на тръжната процедура. В писмото на Европейската комисия се подчертава още, че са налице сходни проблеми, определени като непряка дискриминация въз основа на националността при провеждането на процедурите и за строителния надзор на двата лота.
Основание за това заключение е изискването участниците да притежават лиценз по чл. 167 от Закона за устройство на територията. Това се коментира в писмото на комисията така: „Съгласно тази разпоредба само дружества, които притежават специален български лиценз, имат право да изпълняват договори за строителен надзор, което означава, че чуждестранните дружества, притежаващи такъв лиценз в държавите си на произход, трябва или да подадат заявление за специален български лиценз, или да сключат договор с български подизпълнител, но не могат сами пряко да изпълняват договора”. Това законово изискване по думите на комисията не съответства на принципа на взаимно признаване и съображение - чл. 42 от Директива 2004/18 на Европейската общност, а именно съответните общностни правила за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация се прилагат, когато се изисква доказателство за определена квалификация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчва или в конкурс за проект.
В 15-дневен срок НАПИ трябва да информира Европейската комисия за позицията си и предприетите мерки. Искам да ви кажа, че днес, на 13 февруари 2009 г., Надзорният съвет на НАПИ ще заседава, като решението на агенцията ще бъде обявено в най-кратък срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Аз съм доволен, че практически беше изчетена цялата същност на писмото, което е изпратено от Европейската комисия до НАПИ. То показва, че това, което на Вас явно са Ви внушили тогава - че в тръжните процедури много добре са защитени принципите на равнопоставеност и конкуренция на кандидатите, всъщност е една нагла лъжа, която води до отсрочване на всички процедури, свързани със завършване на автомагистрала “Тракия” поне с една година.
Господин министър-председател, още през 2000 г. тогавашното българско правителство и Eвропейската инвестиционна банка в лицето на вицепрезидента Волфганг Крот подписаха споразумение. Министър Орешарски, който е зад Вас, е в течение на това, защото тогава беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. Съгласно това споразумение Европейската общност приема да осигури финансирането на завършването на цялата магистрала „Тракия” – от Оризово до Бургас, като се започне с лот 1 и лот 5, за които бяха осигурени 100 млн. евро помощ от Европейската инвестиционна банка. Изминаха 8 години оттогава. Две български правителства правиха безуспешни опити, за да нарушат европейските правила. Първо, правителството на Симеон Сакскобургготски, което искаше да хариже магистрала „Тракия” на три неизвестни португалски концесионера, а сега в продължение на близо година време вашето правителство чрез бившия управляващ фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, министър Гагаузов и впоследствие ръководителите на НАПИ се помъчиха да създадат дискриминационни правила.
Сега ще се върнем в изходната позиция. Европейската комисия ще осигури финансирането на завършването на лот 2, 3 и 4 при условие за провеждане на нови тръжни процедури. Защо трябваше да изминем целия този кръг и да се върнем отново към европейските правила? Отговор на това дава моят любим в. „Стършел”, който заявява: „За да докажем на света, че сме кръгли идиоти”.
Оставам на Вас, да направите изводите си, господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя, ако желае. Право на дуплика.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, искам да припомня, че в рамките на този мандат немалко отсечки от магистрала „Тракия” бяха пуснати в експлоатация.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Но те бяха започнати през 2002 г.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Знаете, че за първи път магистралата достигна Стара Загора. Знаете, че от Бургас до Карнобат също беше построена отсечка от 35 км и пусната в действие. В този мандат се ускориха изключително много работите. Истината е, че нашите строителни фирми работят сравнително бавно. Това е проблем и на държавата, която не винаги е плащала своевременно извършените работи, и на организация на самите фирми, и на контрола.
Действително това правителство завари подписан концесионен договор за автомагистралата. Мога съвсем откровено и искрено да ви кажа, че положихме, в това число и аз, огромни усилия първо да променим договора, защото смятам, че той не беше разпределил пропорционално рисковете между концесионера и държавата и всичко беше паднало на плещите на държавата. Стигна се до ултиматум от страна на българската държава към концесионерите, които впрочем не са неизвестни португалски фирми, а са много сериозни и реални португалски фирми, строили немалко магистрали в тяхната страна и на други места в Европа. Смятам, че новият договор беше много по-добър и отговаряше на интересите на страната, защото добре знаете, че няма как само с национален ресурс да се построят всички магистрали и всички пътища, от които имаме нужда. Дори заедно с европейските фондове пак няма да стигнат пари за всичко. Затова концесиите са неизбежен и необходим инструмент за подобряване на българската пътна инфраструктура. Концесионерите обаче не осигуриха финансиране.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защото проектът е рисков, защото няма доверие във финансовите институции.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не беше така. Започна да наближава финансовата криза, имаше и други фактори. Явно те са изиграли роля. Наложи се да стигнем до нова ситуация – да сме принудени да изграждаме тези отсечки от автомагистралата с национални пари или да търсим европейско финансиране. Когато беше обявена процедурата по тези два лота, аз имах своите притеснения и съмнения, след като процедурата беше обявена и аз бях запознат с нея. Това, което беше и е важно за мен, е да стартира колкото се може по-рано. За съжаление Европейската комисия е преценила, че част от изискванията, които са на базата на българското законодателство, а не са измислени, не отговарят на очакванията на Европейската комисия.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): Те са дискриминационни.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Затова вярвам, че сега НАПИ ще направи всичко възможно в максимално кратки срокове, във взаимодействие с Европейската комисия да потърси решение и час по-скоро да се строят тези лотове, защото това е не само мое огромно желание, но и на всички български граждани.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ, от място): И мое също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Първо, питане от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашето питане към министър Орешарски.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин министър, няколко пъти от тази трибуна Ви поставям въпроса за рисковете за финансовата стабилност в страната. Със Стела Банкова преди три години внесохме пакет от законопроекти, за да гарантираме сигурността и спестяванията на гражданите. Някои от тези закони бяха приети, като например за премахването на наказателната лихва за предсрочно връщане на кредит. Приета бе и забраната за служебно превалутиране на кредитите, тоест да не може банката, когато е отпуснала кредит в левове, да задължава гражданите да го връщат в евро.
Има обаче още няколко предложения, които парламентът все още отказва да приеме.
Първо, да се въведе наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Този текст беше премахнат по време на управлението на господин Симеон Борисов Сакскобургготски, вашият днешен коалиционен партньор. Това даде възможност на недобросъвестни банкери да раздават огромни суми на подставени лица. Простичко ще кажа – един имот за 10 хил. лв., срещу който се дава ипотека за 1 млн. лв. Ето така се източват банките, господин министър.
Второ, незабавно да се промени Законът за гарантиране на влоговете. В сега действащия закон е записано, че при фалит фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща сумите по влоговете не по-късно от 45 дни от деня на фалита. Никъде, господин министър, не е записано кога ще завърши това изплащане. Теоретично това може да продължи десетилетия.
И трето, валутните влогове на гражданите при фалит да бъдат изплащани в съответната валута, а не както пише в закона сега – в левове, и то по курса от първоначалния ден на плащането. Казано направо, господин министър, ако има финансова криза или срив на валутния борд, спестителите ще получат обезценени левове, а не валутата, която са внесли. Няма да коментирам тук анализите на рейтинговите агенции, на Международния валутен фонд, с които Вие много добре сте запознат и които говорят за много сериозни опасности пред борда.
Конкретните закони за промяна на това положение отдавна съм внесъл в деловодството. Искрено се надявам, че Вие ще убедите вашето мнозинство да приеме тези законопроекти.
Въпросът ми е: ще подкрепите ли тези конкретни предложения, които Ви цитирах преди малко, които гарантират финансовата стабилност и спестяванията на хората? Ако Вие, господин министър, имате по-добри предложения, моля да ги кажете тук, от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, въпросите, които сте задали, са съвършено различни. Сега, възползвайки се от правото си да зададете въпроси, Вие изложихте някои Ваши мисли и по отношение на банковата система – отварям скоба, между другото, абсолютно неаргументирани. Вие знаете, че ние сме коментирали с Вас от 1998 г. Вашите страхове. В продължение на 12 години те не се реализират. Учудвам се на упоритостта, с която вероятно ще ги повтаряте и следващите 12 години.
Конкретно на Вашият въпрос, макар че го нямам зададен в предварителен порядък: не, няма да подкрепя Вашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, по правилник можете да зададете до два уточняващи въпроса, разбира се, по темата и в рамките на питането, което всъщност сте направили. То е пред мен.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Това, че Вие избягвате да отговорите на моите конкретни въпроси, господин министър, мисля, че е много показателно. Вие сте призван да браните парите на вложителите.
Искам да Ви попитам следното: как Фондът за гарантиране на влоговете, в който има неколкостотин милиона лева, може да гарантира влоговете на гражданите, които са над 20 млрд. лв.?
Второ, знаете ли, че към настоящият момент брутният външен дълг на България е около 47-48 млрд. долара? За три години този брутен външен дълг се е увеличил точно три пъти.
Трето, дефицитът по текущата сметка за 2008 г. е над 7 млрд. евро, горе-долу 7 милиарда и половина евро – най-големият дефицит в българската история.
Знаете ли, господин министър, че когато беше въведен валутният борд, паричната маса в обращение беше 780 млн. лв., а днес, през 2009 г., тя е над 8 млрд. лв.? Увеличението е над 10 пъти. Вие сте икономист и добре знаете какво става, когато се печатат пари по този начин.
Понеже вероятно ще ми кажете, че тази парична маса е обезпечена с валутния резерв, моля да ми отговорите какви са причините за драстичното намаляване на този резерв с над 1 млрд. евро през първите седмици на 2009 г.? Какви действия предприема правителството за овладяване на този тревожен процес?
Ще Ви питам и друго: считате ли за нормално някои банки да взимат по 5 лв. за един превод? Гражданите, които трябва да преведат 2 лв. някъде, банката им взима 5 лв. за това удоволствие.
Какво друго е това, господин министър, ако не грабеж и какви действия ще предприемете за решаването на този проблем?
Последно: Вашето правителство отпусна на търговските банки 500 млн. лв. Питам: защо вместо да подпомагате гражданите, които са в затруднено положение, вие подпомагате банките, които раздават с широка ръка необезпечени кредити? Това е моят въпрос и ми отговорете конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, съвсем конкретни отговори. Вие попитахте защо през януари фискалният резерв пада с 1 милиард. Данните сочат обратното – в края на декември фискалният резерв е възлязъл ...
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Валутният резерв.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, валутният резерв е възлязъл на 8 млрд. 400 милиона, а в края на януари се е увеличил на 8 млрд. 900 милиона.
Вторият Ви въпрос беше: какви мерки ще предприемете, тъй като няма намаление? Никакви мерки няма да предприемем. Ще предприемем мерки за по-нататъшно увеличаване на валутния резерв.
Що се касае до Ваши своеволни твърдения, не смятам да ги коментирам. Искам само да отбележа, че истинската заплаха за финансовата стабилност са неправдоподобни коментари, каквито Вие редовно правите, а не цифрите, от които се опитвате да правите някакви изводи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов в рамките на две минути да изрази отношението си към отговорите на министър Орешарски.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Въобще не съм доволен от Вашите отговори, господин министър. Просто Вие не ми отговорихте.
Що се отнася до моите прогнози, тези прогнози в момента Вие ги четете в прогнозите на Международния валутен фонд, в прогнозите на Световната банка и на рейтинговите агенции. Вчера беше намален рейтингът на българските банки. Какво ще кажете по този въпрос?
В началото на годината, господин министър, влезе в сила законът, който премахва наказателната лихва за предсрочно връщане на потребителски кредити. Със Стела Банкова успяхме, пак Ви казвам, след тригодишни мъки да го прокараме в парламента, за което благодаря на колегите. Огромната част от банките изпълняват стриктно закона. Има обаче други, които си позволяват да разиграват гражданите и днес като превратно тълкуват текстовете в самия закон, а законът е ясен – „Потребителите имат право да върнат предсрочно своя кредит без да дължат лихви, такси и други плащания по кредита.”. Това е законът!
Ето защо настоявам да извършите незабавна проверка кои банки си позволяват да не спазват закона.
Ще Ви кажа и друго – в сега действащият Закон за кредитните институции при една просрочена месечна вноска банките имат право да продадат ипотекираното жилище. Сам разбирате, че при тази икономическа криза това е чист бандитизъм. Вече имаше случаи на конфискувани апартаменти за една-единствена просрочена вноска. Със Стела Банкова предложихме кредитът да стане предсрочно изискуем при шест просрочени вноски. Аз лично бях потресен, че само един човек в Икономическата комисия ни подкрепи. Бях потресен, че Българската народна банка взе страната на банките, а не на гражданите и то при условие, че за 2008 г., господин министър, търговските банки имат безпрецедентна печалба от 1 млрд. 400 млн. лв. Това са фактите.
Надявам се хората да проследят следващата седмица гласуването в тази зала и да видят как гласуват техните народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Искам да завърша с нещо, господин председател.
Господин Орешарски, много пъти от тази трибуна аз Ви предупреждавам за източването на ДДС. Годишно източването на ДДС е 1 милиард и половина. Вместо да хванете тези хора, които източват ДДС – виждате какво става в Националната агенция за приходите, Вие облагате лекарствата и взимате от бедните хора, за да могат шепа тарикати и мошеници да източват ДДС-то на българската държава.
Мисля, че трябва да проведете пълно разследване в Националната агенция за приходите, да се види кой как е замесен и да се потърси строга наказателна отговорност и по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Сотиров, както Ви е известно, разполагате с две минути да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е следният: съгласно чл. 113 от закона, всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това. Съгласно чл. 4 това трябва да бъде направено не по-късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие. При извършена проверка на Националната агенция за приходите – гр. Плевен, на „Пътинженеринг” АД е установено възникване на данъчно събитие – доставка на недвижим имот, за което „Пътинженеринг” АД – Плевен, издава фактура от 10 май 2006 г. Към тази дата фирмата-доставчик е регистрирана в Агенцията за държавни вземания и има задължение за погасяване на публични вземания. Едва две години по-късно с дебитно известие – номерът е упоменат в питането, на „Пътинженеринг” АД – Плевен, е прибавила към същата доставка сумата от 179 хил. 933, 50 лв. и ДДС в размер на 23 хил. 668,45 лв. С протокол № 1 от 30 април 2008 г. е сторнирано данъчно известие № 745 от 27 февруари 2008 г. и при същата проверка на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Плевен, са предоставени документи, удостоверяващи плащания на стойност 120 хил. лв. с приходен касов ордер № 39 от 27 февруари 2008 г. и фискален бон на стойност 120 хил. лв. от дата 27 февруари 2008 г. „Пътинженеринг” АД – Плевен, е издала и приходен касов ордер на обща стойност 120 хил. лв. от 21 февруари 2006 г. и 22 февруари 2006 г.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е: при това явно нарушение на законите и опит за неплащане на публични задължения какви действия ще предприемете, за да бъдат събрани дължимите данъци и налози и ще потърсите ли отговорност от длъжностните лица, допуснали тези нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сотиров, разпоредих проверка по повод на Вашия въпрос. От нея се установи следното – фактическата обстановка, изложена във Вашето запитване относно „Пътинженеринг” АД, отговаря на действителността, но изводите за допуснати нарушения на законите и опит за неплащане на публични задължения не са верни.
Действително към датата на прехвърляне на собствеността на недвижимия имот – 10 май 2006 г., продавачът на имота „Пътинженеринг” АД, е имал установени изискуеми задължения за осигурителни вноски и данъци, които са били обезпечени в пълен размер чрез запор на движими вещи, чиято стойност надвишава размера на задължението. Не са предприети други мерки, включително и възбрана върху посочения недвижим имот, тъй като съгласно чл. 198, ал. 2 от ДОПК, публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения, но общият размер не може да надхвърля размера на вземанията.
Производството по принудително изпълнение е прекратено поради изплащането на задълженията за осигурителни вноски през м. септември 2006 г. и на данъчните задължения през м. ноември 2006 г., включително и дължимите наказателни лихви по реда на чл. 229 от ДОПК чрез парични средства, постъпили от текущата дейност по банкови сметки на длъжника, а не по реда на Глава двадесет и шеста – „Публична продан”.
За посочения имот са водени съдебни дела за установяване на продажната цена, респективно за собствеността върху имота, приключили с решение на Великотърновския апелативен съд от 16 януари 2008 г., във връзка с което, е извършено доплащане по сделката, за което е издадено посоченото в запитването ви данъчно дебитно известие № 745 от 27 февруари 2008 г.
На основание чл. 25 от ЗДДС органите по приходите от Териториална дирекция на НАП – Плевен, които са извършили ревизия на дружеството за данъчния период, през който е осъществена сделката, са включили дължимия данък, във връзка с доплащането по сделката, при определяне на задълженията по Закона за ДДС за съответния период с издадения ревизионен акт, поради което с Протокол № 1 от 30 април 2008 г., задълженото лице е сторнирало издаденото дебитно известие.
Предвид на изложеното в детайли, надявам се, може да се направи изводът, че не са извършени нарушения по Закона от страна на органите по приходите на Национална агенция за приходите и установените публични задължения са събрани по определения законов ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров – право на реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, меко казано, не съм доволен от Вашия отговор на въпроса. Честно казано, аз се надявах, че след като се запознаете с този въпрос и с приложените материали, защото аз приложих и цяла папка материали, ще предприемете действия, които да покажат, че Вие не стоите зад тези практики, защото това са класически схеми. Знаете, че зад тази фирма стои една известна личност в българския бизнес, ако това може да бъде наречено бизнес.
Вашият отговор и от опита да защитите тези практики за невнасяне на пари в бюджета показва, че Вие и политически стоите зад тази практика и зад тази политика, която лично за мен, е класическа схема за заобикаляне на законите и невнасяне на приходи в бюджета. Най-малко очаквах от Вас такъв отговор на моя въпрос след скандала, който тече във вашето ведомство, след скандалите с госпожа Мургина. Лично аз мисля, че при такъв отговор на този въпрос и при тази ситуация би трябвало да поемете политическа отговорност като си подадете оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте. Имате право на дуплика. Разполагате с две минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Сотиров, благодаря Ви за Вашата реакция. Аз отговорих с факти. Вие политиканствате. Аз не взимам политически решения. Когато се събират приходи – има закони за тази цел. Изложих Ви действията на администрацията, съобразно съответните членове. Администрацията ми не преценява по никакви други критерии, освен по закона. Ако на Вас това Ви се иска и искате да правите политически пледоарии, разбира се, че парламентът е за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, наскоро парламентът драстично увеличи държавната субсидия за политическите партии. Искам да ме чуете много добре! За всеки избран депутат държавата ще дава по 15 хил. лв. месечно. Повтарям – по 15 хил. лв. всеки месец. Настрана оставям въпроса как партиите и техните представители в парламента си поделят тази огромна сума.
Вие добре знаете моята принципна позиция. Преди време с Минчо Христов Ви изпратихме писмо, в което официално заявихме, че не сме получавали и не желаем да получаваме и стотинка от тази субсидия.
Убедена съм, че може да се работи пълноценно и без тези пари. Господин Орешарски, Вие сте финансов министър и Ви е известно колко пари са необходими за здравеопазване, образование, за по-високи пенсии. Считате ли, че е редно партийната субсидия да бъде увеличавана драстично, като в същото време българският парламент нехае за скандално ниските доходи на хората? Говоря както за пенсиите, така и за заплатите. Питам Ви, господин министър: това не е ли двоен стандарт или проява на чист партиен егоизъм? Питам Ви и като министър, и като човек: считате ли, че в тази тежка финансова криза, когато хората нямат пари за храна и лекарства, е морално парламентът да осигурява по 15 хил. лв. месечно на всеки избран депутат?
Ще Ви кажа и още нещо. Наскоро в Социалната комисия разгледахме предложение за увеличаване на вдовишките пенсии. Според управляващата коалиция пари за това няма.
Същият отговор получаваме, когато с Минчо Христов многократно предлагаме да отпадне таксата за посещение при лекар и доплащането в болниците. Сега болните трябва да плащат по 4 лв. 80 ст. на ден. Направо ще Ви попитам: как така няма пари за лекарства, за по-високи пенсии и заплати, а има пари за партиите?
Господин министър, морално и икономически целесъобразно ли е държавата, всички ние, всички български данъкоплатци да финансираме тези, които са се наредили на партийната хранилка? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Министър Орешарски, имате думата за отговор на въпроса на госпожа Банкова.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Ще си позволя в началото да внеса малка корекция във Вашия въпрос. Вие питате за политиката на българското правителство и в частност на Министерството на финансите за финансиране на политическите партии. Министерството на финансите няма такава политика. То изпълнява решения, гласувани от парламента, като най-важното за нас решение е Законът за бюджета, разбира се, и всички други закони, които имат отношение към компетенциите на Министерството на финансите. В този аспект с промените в Закона за политическите партии общата сума за държавната субсидия за политически партии се определя ежегодно в Закона за бюджета на Република България в зависимост от броя на получените гласове. Изменението установява размер 5 на сто от минималната работна заплата за текущата календарна година. Съгласно тези изменения на чл. 27 от Закона за политическите партии за настоящата година общият размер на субсидиите за политическите партии възлиза на 43 млн. лв. Същите средства са предвидени в Закона за бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Банкова, имате думата за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, знаете ли, ние тук говорим за спазване на законите, но говорим и за морал, така че този проблем има и морално измерение. Мога да попитам колко заплати и колко пенсии удвоихме и утроихме, или направихме пет пъти по-високи?! Не го направихме, но партийната субсидия увеличихме.
Когато парламентът отхвърли предложението ми за отпадане на партийната субсидия, бяха изговорени много лъжи. Едната от тях е, че увеличените държавни пари ще намалят корупцията в партиите и финансирането им от сенчестия бизнес. За всеки разумен човек е ясно, че всъщност увеличаването на тази субсидия е част от държавната корупция. Не съм забелязала и наливането на мафиотски пари в партийните каси да е намаляло.
Миналата седмица беше отложено действието на Закона за конфликт на интереси. Да оставим настрана острата реакция на Европейския съюз, но аз питам: какъв по-голям конфликт на интереси от това депутатите да си гласуват утрояване на партийната субсидия? Какъв по-голям скандал всъщност от това?
Ще ви дам и друг пример. Докато парламентът вече трета година не подкрепя предложението ми за отпадане на точковата система за преизчисляване и повишаване на пенсиите, в същото време Партия „Атака” и други политически сили си поискаха депутатски пенсии от 1500 лв.
Господин министър, считам, че гласуванията на подобни скандални предложения трябва да бъдат известни на обществото. Затова предложих разпечатките от всички гласувания на парламентарните групи и поименно на всеки депутат да бъдат поставени в сайта на Народното събрание. Така хората ще знаят как гласуват техните народни представители. Много често депутатите всъщност говорят едно по медиите и по митингите, а в пленарната зала правят точно обратното. Надявам се предложението ми да бъде подкрепено, защото всеки един от нас трябва да излезе открито с името и с позицията си пред хората.
Господин министър, Вие сте длъжен да контролирате бюджета на страната. Нима ще допуснете прахосването на десетки милиони левове за политическите партии?! И не считате ли, че трябва да се противопоставите категорично на това позорно, бих казала корупционно решение на българския парламент?!
Ще ви кажа и още нещо простичко. Аз лично се срамувам само двама независими депутати да предложим да отпадне партийната субсидия. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова, надявам се, че Вие не ми препоръчвате да не спазвам закона? Друг е въпросът за дискусиите преди приемането на този закон, но той вече е факт и Министерството на финансите е това, което следи изразходването на средствата, предвидени по закона. То няма компетенциите да прави размествания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос към министър Орешарски е зададен от народния представител Румен Ангелов и той е във връзка с дейността и броя на общинската администрация при община Бургас.
Господин Ангелов, имате думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Обръщам се към Вас във връзка с определения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. показател за числеността на персонала за делегираната от държавата дейност „общинска администрация” при община Бургас. Определената численост към 1 януари 2008 г. е 353 бройки. След изпълнението на разпоредбата на § 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. тази численост е намалена на 319 бройки.
Съществуват големи различия в показателите за числеността на персонала на близки по големина на община Бургас общини, като например тази на община Варна. Вследствие на намаления числен състав се нарушава доброто обслужване на населението в община Бургас.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е следният: какви са критериите, при които се определя численият състав на персонала към дадена община? И каква е причината за съществените различия в числеността на персонала на някои по-малки по население от община Бургас общини? Какви конкретни мерки ще предприемете за увеличаване показателите за численост на персонала на общинска администрация за община Бургас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Министър Орешарски, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Ангелов! Определянето на числеността на персонала за делегираната от държавата дейност „общинска администрация” за община Бургас, както и за всички останали общини в България, се извършва на базата на методика за определяне числеността на персонала в делегираната от държавата дейност „общинска администрация”, приета с Решение № 544 на Министерския съвет от 2004 г.
Основните критерии, които характеризират обективните различия между общините, са няколко, не само големина на общината. Те са: брой на населението в общината по настоящ адрес, брой на кметствата в общината, брой на населението в кметствата по постоянен адрес и обем на делегираните от държавата дейности по общините, определени чрез броя на работещите в тях. Може би тази методика обяснява и известни различия в числеността на персонала на близки по големина, територия, население и така нататък общини на община Бургас. Тъй като Вие споменавате Варна, дължа уточнението, че в методиката за общините с районно деление като Столична община, Пловдив и Варна, се използва допълнителен елемент, чрез който се изчислява числеността на районната администрация за съответните общини, което в случая води и до известно предимство на Варна, ако мога да използвам този израз.
На Вашия втори въпрос: какво ще се предприеме, ще отговоря следното. Засега методиката е неоспорвана нито от Сдружението на общините в България, нито по какъвто и да е друг начин. Разбира се, винаги може да се оптимизира тази методика, но трябва да се насъберат достатъчно критични бележки по отношение на нея и би могло да се обсъди с представители на местната власт тя да се измени.
В обобщение искам да кажа, че едва ли можем да измислим идеална методика, при която да не се случи така, че на някой кмет или местна администрация да им се стори, че са по-ощетени спрямо други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право на реплика, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Явно методиката трябва да се оспори от някой. Аз я оспорвам като народен представител от Бургас пред Вас в тази зала.
Много е несправедлива специално за община Бургас, тъй като тя има и повече кметства, и повече население, и по-голяма площ. Има и районно деление, макар че там не се казват районни кметове, а директори на дирекции, например от община Русе, Стара Загора, Сливен, Пазарджик. Не е логично община Бургас, която се състои от 230 000 жители, да има 319 служители в общинската администрация, а например община Стара Загора, която се състои от 50 000 жители по-малко, по-малко кметства, по-малко територия, да има 349 служители. Или например община Сливен да има почти същия равен брой служители при население 146 000 човека. Или община Русе да има същия брой служители при по-малък брой кметства, при по-малка територия със 190 000 човека население – с 40 000 човека по-малко от община Бургас, да има повече служители от община Бургас. Явно има някаква тежка несправедливост.
Защо дадох като пример пред вас точно община Варна? Защото община Бургас и община Варна са морски общини. И както в община Варна, така и в община Бургас шест месеца от годината в летния период числеността на населението, макар и не адресно регистрирано там, се увеличава двойно. Повярвайте, кметската администрация в Бургас има тежки проблеми поради ниския числен състав. Населението в община Бургас, поради тази причина – явна несправедливост, най-вероятно от методика, не зная – не може да бъде обслужено нормално, особено в летните месеци.
Още веднъж Ви моля специално да обърнете внимание на община Бургас и числения състав, защото Ви уверявам, че има тежка несправедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Заповядайте, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Ангелов, мога веднага да Ви отговоря на въпроса за Стара Загора. Стана Загора е по-малка община от Бургас по численост, но има оформени 50 кметства, а в Бургас само 15. Това обяснява, че при прилагане на методиката може да се получи така, че община Стара Загора да има несъразмерно повече числен състав спрямо Бургас.
Що се касае до методиката, аз вече подчертах, че на този свят няма нищо застинало, но за целта е необходимо да се води дебат и със Сдружението на общините в България. Ще проведем такъв дебат, така че да я преразгледаме още веднъж. Но завършвам с убеденост, че винаги ще има местни власти, на които ще им се струва, че съседите им са облагодетелствани. Мога да Ви уверя, че Министерството на финансите е плътно изследвало същата методика, която действа към този момент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Предстоят отговорите на Министерството на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първият въпрос към нея днес е задала народният представител Мария Капон, относно изменението на осигурителния доход на работниците в отрасъл хлебопроизводство.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Масларова! За пореден път българското общество е изправено пред необясним факт. Тук искам само да обясня, че питането, за съжаление, е от м. ноември, когато започнахме да правим справките. Но и към днешна дата то е напълно актуално. Цените на житото и брашното падат, но на хляба растат. Производителите се опитват да ни убедят, че в този спад на цените на зърното не може да се формира спад и в цената на хляба, тъй като тя зависела и от кредитите, от една страна, и от друга страна, зависи от заплатите и осигуровките, които заплаща всеки един от тях.
Във връзка с това отправям към Вас следните въпроси – какъв е минималният месечен размер на осигурителния доход за 2008 г. по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., върху който се внасят осигурителните вноски за този отрасъл? Има ли статистически данни за броя на работниците, които биват осигурявани в този отрасъл? И променял ли се е прагът на минималния осигурителен доход, върху който се начисляват вноските на тези работници през последните 12 месеца? Разбира се, ще се радвам да чуя от Вас и Вашата стратегия и политика в сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Госпожо Масларова, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Във връзка със зададения от Вас въпрос искам да Ви уведомя, че за минималния месечен размер за 2008 г. на осигурителния доход, съгласно Приложение 1 на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване, е както следва: за ръководител – 550 лв., за аналитични специалисти – 415 лв., за техници и други специалисти – 390 лв., за административен персонал – 250 лв., за персонал, зает с услуги на населенията – 230 лв., за квалифицирани работници в селското, горското, рибното, ловното стопанство – 220 лв., за квалифицирани производствени работници и сходни на тях занаятчии – 280 лв., за оператори на машини и съоръжения и работещи по монтажи на изделия – 295 лв., и за професии, които не изискват специална квалификация – 225 лв.
Тези осигурителни прагове се договарят между браншовите камери. Искам да ви кажа, че всяка година камарата, която всъщност е икономическата дейност на производство на хляб и тестени изделия, договаря с Конфедерацията на труда „Подкрепа” и с Конфедерацията на независимите синдикати своите осигурителни прагове. И винаги има подписано споразумение между тях.
Към 30 септември 2008 г., в края на м. март ще са готови окончателните резултати, в този отрасъл работят 37 144 човека. Като имате предвид, че средният минимален осигурителен доход за 2008 г. за страната е 264 лв., пак към 30 септември в този отрасъл, за който Вие питате, средният осигурителен доход е 317,10 лв., който е с 20% по-висок от договорения минимален среден за страната.
Другото нещо, което искам да Ви кажа, тъй като Вие питате дали е променян през последните 12 месеца е, че в рамките на годината той не се променя, той остава един и същ. За 2009 г. са утвърдени нови осигурителни прагове, което също е важно във връзка с Вашето питане. И искам да Ви ги кажа, както Ви изброих квалификационните степени: за ръководител вече 660 лв., за аналитични специалисти – 500 лв., за техници – 490 лв., за административния персонал – 370 лв., за персонал за услуги на населението – 310 лв., за квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство – 310 лв., за производствени работници, сродни на тях занаятчии – 350 лв., за оператори на машини и съоръжения – 400 лв., и за професии, които не изискват специална квалификация – 300 лв.
В споразумението на производството на хлебни и тестени изделия, заедно със синдикатите, за 2009 г. минималният осигурителен доход, който е договорен, е с 31,5%, близо 32% по-висок осигурителен минимален доход.
Искам да кажа още нещо. Все пак ние всички с вас дълго време фетишизираме пазара. Вие пък – народното представителство тук - много добре знаете, че през последните години ние имаме рекордно намаляване на осигурителната вноска както за работодателите, така и за работниците. Така че оттук нататък защо хлябът струва много по-скъпо или не се намалява цената му предвид изходната суровина, би трябвало да го свързвате не единствено и само с осигурителните вноски, тъй като и данъците върху доходите на физически лица също намаляха. Ето, аз Ви давам нещо, което е договорено между производители и синдикати и не мога да приема некоректно отношение от страна на синдикатите при договарянето, при положение че имаме такава точна справка. Бих могла в края на м. март да Ви дам точната справка за това колко хора са работили в този отрасъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Капон, имате право на реплика. Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо министър. Вие всъщност доказахте и моето твърдение, че заплатите в сектора не са толкова големи. Ако някъде те са големи, то със сигурност не са толкова „бели”, ако така трябва да го наречем. И най-вероятно, въпреки че сме в пазарна икономика, трябва да кажем, че днес има друг вид картели, които са сключени – картели, които през последните години подбиваха цената в определени региони, така че да подбиват пазара. И за този картел, разбира се, това не е към Вас, а е към други органи в страната, аз се опитвам да намеря всички варианти върху това какво се случва с хляба, защото дълбоко вярвам, че никой не е по-голям от хляба. И трябва да Ви призная, че през м. януари, когато беше газовата криза и започна използването на мазут, всички знаем, че мазутът е с по-ниска стойност, отколкото газта, изведнъж се оказа, че отново се заговори за увеличение на цената на хляба заради използването на мазут.
Благодаря Ви. Това беше въпросът към Вас. Разбира се, имам голяма част от тези справки и през законите, но беше ясно да разберем за 2009 г. какво е нарастването. Съгласна съм с Вас за това, че беше намален данъкът, самата аз съм гласувала за него. За съжаление обаче не съм съгласна с намалението на осигурителната тежест. Считам, че има още какво да се прави. Знам, че е много дълъг политическият дебат за това да се намали рязко осигурителната тежест, не плавно, за да има много повече приходи, в НОИ и съответно дали това ще може да промени пенсионната реформа. Но това е друг дебат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? – Не.
Народният представител Евгени Чачев е отправил питане към министър Масларова. Предметът е уволнения в Агенцията за социално подпомагане.
Господин Чачев, моля да зададете своето питане към министър Масларова.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! С наближаването края на мандата на тройната коалиция сме свидетели на засилване на вредната практика в Агенцията за социално подпомагане на политически уволнения и назначения, особено в дирекциите “Социално подпомагане” в областните центрове. Уволняват се кадри с дългогодишен стаж, добра квалификация и ползващи се с общественото доверие само поради факта, че са си позволили да станат членове на партия извън тройната коалиция, а се назначават близки до управляващите без нужния стаж, квалификация и качества.
Особено фрапиращи са уволненията в дирекцията в гр. Ямбол на господин Димитър Салаков през м. април и на госпожа Мария Танева през м. септември м.г. Между другото, питането ми отлежава от миналата година.
Още повече, че и двамата са доказали се професионалисти с дългогодишен трудов стаж като социални работници. Плюс всичко друго, са и защитени по Кодекса на труда поради наличието на заболявания. И в двата случая, госпожо министър, не е поискано разрешението на Инспекцията по труда, което прави уволнението им незаконно съгласно чл. 320, ал. 2, т. 6, чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и Наредба № 5/87 на министъра на здравеопазването.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е политиката на Министерството на труда и социалната политика за прекратяване на тази вредна практика, която съществува от години в Агенцията за социално подпомагане, на политически уволнения и назначения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Госпожо Масларова, моля за отговор на питането.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Откровено казано, когато прочетох Вашия въпрос - тук задавате допълнителни неща, които ги няма в питането, аз бях безкрайно учудена, защото най-малко мога да се притеснявам от това, че в министерството, което ръководя, има политически уволнения или назначения.
В Министерството на труда и социалната политика и в частност в Агенцията за социално подпомагане работят кадри, които са назначавани след 1990 г. и аз разчитам на тези кадри. Разчитам, защото съм твърдо убедена, че хората, които работят в системата на социалното подпомагане, освен добри професионалисти, трябва да бъдат и големи хора. Там трябва да можеш да се вълнуваш от съдбата на всеки човек поотделно. Имам самочувствието, че в тази система хората работят точно така – със сърце, душа и професионализъм.
Питането Ви не е зададено конкретно за случаите и аз не съм подготвена, разбира се, за тези два случая, които изнасяте.
Понеже задавате въпроса каква е политиката, практика да има политически уволнения в Агенцията за социално подпомагане категорично твърдя, че няма.
Мога да кажа обаче, че съгласно Устройствения правилник на агенцията общият брой на дирекциите, които бяха 272, е редуциран на 148, като 101 дирекции разшириха териториалния си обхват. Четиридесет и седем останаха самостоятелни, а 124 дирекции се преобразуваха в отдели “Социална закрила”.
Това редуциране на броя на дирекциите беше извършено по няколко критерия, които са много важни. На първо място, това е броят на населението в общините; на второ място са населените места в дадената община; на трето място са комуникациите между самите общини.
Много важен показател е структурата на населението в дадена община, както и броят на хората с увреждания.
Много важен е броят на подпомаганите лица в дадена община, защото има богати общини, в които няма хора на социално подпомагане, и малки общини, в които има много хора на социално подпомагане.
Броят специализирани институции в една община, защото има общини, в които няма специализирани институции, а има общини, в които има по няколко специализирани институции, в които се концентрират хората от други общини в тази.
Броят на детското население на общините и, разбира се, броят на деца, настанени в институции.
Целта на тази промяна беше да се намали административният персонал. В никакъв случай не да се намали броят на хората, които работят – така наречените социални работници.
В момента в агенцията, която беше близо 5700 човека, са 4980 или бяха намалени с 697 бройки. Мога да кажа, че ние аутсорсвахме голяма част от дейностите на дирекциите, като счетоводните обслужвания, юристите, които ги обслужват, тъй като, правейки конкурси, се оказа, че идват недостатъчно подготвени хора. За нас е много по-добре хора специалисти да обслужват дирекциите и структурата, отколкото хора, които са на щат и нямат необходимата подготовка.
Основно мога да кажа, че бяха редуцирани регионалните дирекции за социално подпомагане. Там бяха съкратени 309 бройки. По-малко бяха редуцираните дирекции “Социално подпомагане” – там бяха намалени съобразно броя на хората, по-малък като процент, но повече като бройки – над 500 човека.
Господин Чачев, още веднъж искам да кажа, че аз не съм запозната с конкретните два случая. Ако във Вашето питане бяхте записали тези случаи, щях да направя проверка и да Ви отговоря. Сигурно имате основание да поставите въпроса. Но не бих се съгласила – категорично Ви го казвам, съвършено откровено и честно, че в тази система има политически уволнения, особено сега – в края на мандата. Едва ли някой иска системата да не работи добре, за да има свои хора в нея. Точно обратното – един мандат се печели тогава, когато хората работят добре. Мисля, че новоназначените имат нужда да се подготвят, отколкото хората, които имат знания, опит и, пак казвам, сърце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Чачев, можете да зададете два уточняващи въпроса към министър Масларова.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, Вие отговорихте доста изчерпателно с цифри и по всяка вероятност те са верни. Вътре, в анализа на тези цифри, ако бръкнете и бъдете откровена, ще видите, че само в рамките на вашия мандат в Благоевград, в Хасково, в Бургас, за Ямбол говорих, са извършени няколко десетки такива политически уволнения да не говорим за двата конкретна случая.
Между другото, аз съм изненадан, че Вие не сте запозната с това, тъй като в момента, в който зададох питането, влязох с Вашия ресорен заместник-министър Ясен Янев, ако не се лъжа, и не получих отговор, госпожо Масларова. Не само, че не получих отговор, а той ме свърза с Вашия директор госпожа Дренска, която се държа, меко казано, арогантно. Арогантно, но аз, в края на краищата, все пак съм народен представител.
Фактът, че господин Фалаков е възстановен от съда потвърждава моите думи. Вие казвате, че не познавате случая. Не само че е възстановен от съда, но госпожа Танева също ще бъде възстановена от съда. Най-малкото за мен е фрапиращо да се плашат хора само за това, че са влезли в една или друга партия извън тройната коалиция, с уволнение. Подобен случай имаше и при Вашата предшественичка – госпожа Христова, в миналия парламент. (Реплики от КБ.)
Сигурно и при Костов е имало, не мога да Ви кажа, не съм отговарял за социалната политика, но аз искам да кажете от тази трибуна: защо, госпожо Масларова?
В края на краищата ние вече говорим за 20 години демокрация. Член сме на Европейския съюз. Най-малкото, което не трябва да си позволяваме, са тези действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Госпожо министър, имате право на отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, аз още веднъж ще кажа и ще подчертая дебело, че близо 700 служители в Агенцията за социално подпомагане са били съкратени. Още в Министерството на труда и социалната политика и неговата система ние извършихме 12 процентно съкращение, което надхвърли доста над 1000 човека в цялата система на министерството. Уверявам Ви, никога никой не се е интересувал кой каква политическа принадлежност има. Това беше характерно за друго време, когато се сринаха цели системи и бяха уволнявани хиляди хора. Бяха уволнявани хиляди хора заради политическата им принадлежност и за това, че те са дамгосани по някакъв начин с някакво минало. Днес това не е проблем. И аз Ви казах точно и ясно! ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Атанасов, имате въпрос, но след този.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин Атанасов, с Вас въобще не разговарям. Когато дойде времето, ще разговаряме с Вас, а сега отговарям на господин Чачев. Поне се дръжте възпитано!
Разбира се, аз ще проверя тези случаи: защо не Ви е отговорил моят заместник ресорен министър, защо нещо се е случило... Просто ще проверя. Конкретните случаи ще проверя. И заповядайте в кабинета – да се видим, да обясним, да видим защо, какво и какво се е случило. Но в никакъв случай, пак казвам, недейте да поставяте под съмнение дейността на една система, която е много чувствителна и която работи с тежките проблеми на хората. В тази система работят хора, които Вие сте назначавали, вашето правителство, работят хора, които предишни правителства са назначавали. В тази система трудно се работи. В тази система е тежко и там хората години наред са чувствали, че са били пренебрегвани или са считали, че тяхната работа е много важна, но не чак толкова, колкото на други системи, така че правим всичко възможно системата да има самочувствие и в никакъв случай, повярвайте ми, кой каква политическа има в системите и изобщо в цялата система на Министерството на труда и социалната политика.
Пак казвам, не желая да се връщам към стари времена, когато има много хора оскърбени, омерзени. Вие знаете за какво става въпрос. Не бих искала от тази трибуна да говоря по тези въпроси именно с Вас, защото смятам, че поставяте въпроси, които са болни, които са Ви ги поставили на Вас като народен представител. Аз съм длъжна коректно да Ви отговоря и ще направя всичко възможно да го сторя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Масларова.
Господин Чачев, имате право да изразите своето отношение към отговора на министър Масларова.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, ако знаехте, че на мястото на двамата са назначени невръстни девойчета на 22-23 години, току-що излезли от университета със специалност „Българска филология” нямаше да говорите това, което казахте преди малко.
Аз ще си позволя да прочета Обръщението-подписка, което е озаглавено „Да защитим правото, истината, свободата”, което е подписано от 1067 жители на Ямбол, Стралджа, Лозенец, Зимница, Маленово, Богоево, Палаузово и Недялско.
В Обръщението се казва: „В общинската служба „Социална закрила”, гр. Стралджа, към Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, госпожа Мария Танева е доказала се, компетентен и всеотдаен професионалист с неоспорим авторитет, полезен както на хората, така и на колегите си. Нейното уволнение е нечистоплътен политически ход на разправа с политически неудобен опонент, само че, госпожи и господа управляващи, забравяте едно – за глада, за безработицата, за човешкото страдание партиен цвят няма. Нека с подписите си категорично осъдим политическата вендета на самозабравилите се управляващи. Нека нашия глас защити правото, истината, свободата, защото Мария Танева ги е превърнала в своя гражданска и професионална емблема и в своя съдба, защото Мария Танева е нужна на трудовите хора и Община Стралджа”.
Между другото, това Обръщение е написано от член на БСП в Стралджа, госпожо министър. Това Обръщение с подписите на тези 1067 граждани от този регион, аз ще Ви го връча. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Питане към министър Масларова има народният представител Донка Михайлова относно антикризисни мерки, засягащи трудовия пазар.
Госпожо Михайлова заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители, едно от най-коментираното в българското общество последствие от световната финансова криза е възможният ръст на безработицата на българския трудов пазар. Според различни анализи, социологически проучвания, възможността да останат без работа е една от основните тревоги на българските граждани.
В хода на обсъждане на държавния бюджет Народното събрание прие предложения на народни представители от Коалиция за България, насочени към стимулиране на заетостта в условията на временни затруднения пред фирмите и към защита на безработните лица. Тези мерки са свързани, както с увеличаване на минималния и максималния размер на обезщетенията за безработица, с нарастване на относителния дял на плащанията за безработицата в първата половина от срока, определен за плащане, така и със стимулиране на работодателите да задържат хората на работа при временни затруднения чрез финансиране със средства от държавния бюджет на по половин минимална заплата за лица, които работят на 4-часов работен ден.
Известно е, че Министерският съвет прие Национален план за действие по заетостта за 2009 г. след един задълбочен дебат с работодателските организации и с организациите на работниците и служителите.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е: каква е динамиката на безработицата в последните месеци и какви са основните антикризисни мерки, които предприема Министерството на труда и социалната политика в условията на новите тенденции в развитието на заетостта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Министър Масларова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Нека само преди това да кажа благодаря и за подписката, но когато тя е насочена към господа управляващите, интересно защо не пристига при управляващите, а отива най-напред и минава през парламентарната трибуна. Явно вече сме в предизборен период и се занимаваме и с такива неща.
Госпожо Михайлова, абсолютно права сте. Целият свят, всички в Европа, в Азия, в Америка коментират един от основните въпроси в резултат на кризата, който е свързан с пазара на труда – една от най-чувствителните области, заедно с финансовата област, заедно с икономиката. Безспорно това е рефлексия върху пазара на труда.
Най-напред мога да кажа, въпреки че кризата променя пазара на труда, ние все още имаме една много ниска безработица в нашата страна, включително и в предходните дванадесет месеца. За 2008 г. безработицата в Република България е 6,31. Това е една от най-ниските безработици в страните – членки на Европейския съюз, и всъщност равнището е и с най-голям спад през последните години.
Като пряк резултат от отражението на кризата през м. декември равнището на безработицата спрямо м. ноември се е покачило с около 0,42. Това обаче трябва да се отчете и с факта, че винаги краят на годината – октомври, ноември, декември и януари са месеци, през които имаме покачване на равнището на безработицата поради факта, че отпада сезонната заетост, отпада селскостопанската заетост. Това са съвсем нормални процеси във всички страни, без значение дали това е България, Великобритания или друга страна някъде другаде по света.
Това, което мисля, че трябва да кажа и което е много важно, е, че тази година ние направихме всичко възможно предвид кризата, която, разбира се, не е с такава сила в България както в други страни, Националният план за действие по заетостта да бъде приет значително по-рано, отколкото традиционно. Не без вашата намеса, на народните представители, за което аз съм длъжна да ви благодаря. За първи път с промени в Закона за насърчаване на заетостта чрез националния план се стимулира не само разкриване на нови работни места, а най-вече запазване на съществуващи работни места. Вече е готово постановлението на Министерския съвет за прилагане на програмата, която ще насърчава запазването на работни места при намалено работно време в икономическите сектори на индустрията и услугите. На 19 февруари т.г това постановление ще бъде гледано в Министерския съвет и всъщност то влиза в сила, което дава гаранции, че ще бъдат запазени работните места на предприятия с намалено работно време в тези два сектора на над 18 700 работници и служители.
Тази година също се въведе и една нова програма, която е нова възможност за заетост, която ресурсно е обезпечена с близо 8 млн. лв. Ще бъде дадена възможност на 3000 души да се ползват от тази програма. Всъщност тази програма пак, забележете, ще даде шанс и ще се ползва приоритетно от хора, работници, които са съкратени, но които имат в семейството си деца с увреждания или деца до 18-годишна възраст, или ако децата завършват средното си образование, до завършване на средното образование. Тоест по този начин ще подпомогнем и семействата, в които има и подрастващо поколение.
Министерството на труда и социалната политика подготвя изпълнението на допълнителна инвестиционна програма, която е в размер на над 47 млн. лв. Искам да кажа, че тези пари са дадени по проект „Красива България” и Социално-инвестиционния фонд. Само по „Красива България” вече са връчени меморандумите на над 62% от общините в България, които ще реализират повече от 220 обекта. В тях ще бъдат включени някъде около 14-15 хил., заети в дейности в строителството, които имат в момента усещане, че кризата ще им повлияе, да бъдат пренасочени към реализирането на тези проекти.
Независимо че намалихме драстично програмата „От социални помощи към заетост” ние и тази година ще имаме възможност 18 хил. души да работят по тази програма. Няма драма там. Аз мисля, че това са нормални неща и хората трябва да знаят, че работата е тази, която дава доходи, а социалните помощи са само за определен период, за определен контингент от гражданите и то само при определени условия.
Бих могла да изредя всички програми, но това, което мога да кажа, е, че имаме над 27 програми, с които стимулираме работодателите да наемат на работа млади хора до 29 години, хора с увреждания и хора над 50 години. Отделно, разбира се, вие чудесно знаете, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” ще осигури през 2009 г. възможност за заетост на нови 11 хил. души и ще бъдат квалифицирани 47 хил. души, което не е никак малко.
Тъй като Вие попитахте каква е точно в момента картината, аз мога да кажа – това не е обявявано всъщност, че безработицата за м. януари в Република България е 6,5 на сто. В бюрата по труда са регистрирани нови само 8493 души, което е с 3,7% повече, отколкото през м. януари. Това е най-ниският прираст от декември 1994 г. Тук не без самочувствие трябва да кажа, че всъщност тези резултати се дължат на много бързите антикризисни мерки на Агенцията по заетостта и много бързото отреагиране от страна както на местните органи на държавната власт – общините, така и на фирмите, предприятията, които всъщност се включиха в изпълнение на тези програми.
Сигурна съм, че с новото постановление, а и с новата възможност, която е благодарение на промените, които вие гласувахте тук - Националният план да може да се променя на базата на тримесечен период и ние да можем да направим преценка къде програмите са търсени, атрактивни и необходими, още в края на м. март ще имаме възможност да пренасочим част от ресурса към атрактивните програми. Една от тях примерно е в подкрепа на майчинството. Тя се оказа много желана програма. Ние ще трябва да търсим възможности и за нея, но при всички случаи, имайки предвид, че увеличаваме платеното майчинство 90% до 12 месеца на детето, ще направим всичко възможно да помогнем в по-голяма степен на тези, които остават безработни, или на семейства с деца, които имат евентуално нужда от включване на пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате ли уточняващи въпроси, госпожо Михайлова? Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, искам да изразя своето удовлетворение, че на този етап ръстът на безработицата е в една приемлива граница. Напълно споделям Вашето мислене, че това в голяма степен се дължи на адекватната реакция на Народното събрание, на Министерството на труда и социалната политика, на Агенцията по заетостта, които реагираха много бързо с концентриран поглед върху възможностите за неблагоприятно развитие по тези проблеми.
В същото време бих искала да споделя с Вас, с колегите народни представители, че аз заедно с моите колеги от Коалиция за България от Ловешки избирателен район проведохме срещи с бизнеса във всички големи градове в областта и тревога съществува. Тревога съществува сред бизнеса.
Използвам възможността да Ви задам два от най-често срещаните въпроси, които предприемачите зададоха на нас.
Първият въпрос е свързан с държавното финансиране на четирите часа неосъществено, нереализирано работно време в условията на гъвкава заетост. Вие всъщност отговорихте на най-често задавания въпрос: кога ще излезе постановлението? Току-що разбрах, че това ще се случи на 19 февруари 2009 г. Но ще Ви помоля най-общо да кажете какви ще бъдат критериите, на които трябва да отговарят фирмите, в които ще може да бъде ползвана тази подкрепа?
Вторият въпрос е свързан с тревогата, която работодателите и работещите в малките населени места изпитват за това, че програмите и мерките са насочени главно към нискоквалифицираната работна сила в сферата на строителството, на шивашката промишленост, на металургичната промишленост, които очевидно са най-тежко засегнатите от кризата. Съществува тревога, че точно в тези малки населени места при съкращения на по-висококвалифицирани специалисти и на млади хода, тези млади хора ще се насочат към големите градове, където очакванията са, че кризата ще се отрази в по-ниска степен. Въпросът на работодателите от моя избирателен район е: ще има ли целенасочени мерки към по-висококвалифицираната работна сила, така че тези хора да останат по места в малките и средните градове на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Михайлова, Програмата за подпомагане и задържане на хората на работа при намалено работно време, при което ще получават 120 лв., тоест 50% от минималната работна заплата, фактически беше предложена от социалните партньори. Моето впечатление е, че България реагира най-бързо от всички страни – членки на Европейския съюз. Само преди часове приключи една конференция на представители на 47 страни от Европа и Централна Азия, на която се дебатираха проблемите на пазара на труда. Всички коментираха, че биха направили нещо такова. Ние вече сме готови и по тази програма вече близо 19 хиляди човека на този етап ще бъдат спасени, а ако трябва, ще пренасочваме от други програми, които не са толкова атрактивни.
Постановлението е доста изстрадано, защото всеки поставя своите изисквания – от една страна работодателите, от друга страна синдикатите; от една страна големите предприятия, от друга страна по-малките предприятия; от една страна тези, които са в по-големи населени места, от друга страна онези, които са в места, където има по-висока безработица. Виждате, че е трудно да се достигне до консенсус, с който да се удовлетворят всички желания. При всички случаи ще се вземе предвид какъв процент от хората са застрашени да бъдат уволнени, за какъв период от време ще трае това, дали не е трайна тенденция в едно предприятие да се намали производството, да бъде съкратена или ликвидирана тази дейност, или пък има възможност с три месеца неплатен отпуск плюс още три месеца да се излезе в неплатен отпуск... Тоест това са сериозни анализи. Има цяла таблица с критерии, където нещата се бонифицират. Те ще излязат в най-скоро време и ще ги видите. Ако навляза в дълбочина, може би на незапознатия слушател ще му бъде трудно да влезе в сърцевината на нещата. Направили сме всичко възможно, за да може синдикатите и работодателите да бъдат удовлетворени и да направим така, че действително да помогнем със средствата на българския данъкоплатец, защото в крайна сметка това са пари от държавния бюджет – пари на българския данъкоплатец.
Не мога да разбера защо тук-таме излизат публикации, че българинът не желае да работи на намален работен ден, с по-ниска заплата, а предпочита да бъде съкратен. За мен има нещо, което не е в логиката. Това говори, че все още не сме стигнали даже санитарния праг на безработицата и хората все още считат, че биха могли някъде да си намерят работно място.
Вие поставихте другия въпрос – за малките населени места и евентуално за необходимостта там да се задържат част от хората, които са специалисти. Продължава програмата, с която стимулираме работодателите да задържат на работа хора от по-далечните краища, тоест които да пътуват в рамките на 100 километра. Плаща се транспортът, за да не се ощетяват работодателят или работникът.
За квалификацията. Уважаеми госпожи и господа, учението през целия живот не е просто лозунг. То е необходимост. Явно е, че оттук нататък всеки от нас ежеминутно трябва да повишава своята квалификация, за да бъде конкурентоспособен. Не съм убедена, че големите градове ще погълнат по-висококвалифицираните кадри. Ако в една структура се работи по съответните параметри и се спазват и използват част от тези ресурси, мисля, че те биха се задържали. Разбира се, някъде ще има съкратени хора. Никой от нас не казва, че всичко ще бъде идеално. Правим всичко възможно в рамките на такъв кризисен период да помогнем в максимална степен. Това е, което може да помогне държавата в рамките на пазара на труда.
Естествено, не е само механизмът на даване на бонуси. Механизмът е и на стимулиране привличането на инвестиции, развитието на производството в един или друг отрасъл.
Пропуснах да кажа – някои от програмите са насочени специално към региони, в които има висока безработица. Остава всеки да погледне по-задълбочено нещата и да се запознае с това, което предлага правителството, с ваша помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, госпожо Михайлова да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Оставам с очакването, че идната седмица ще проведем разискване по питането, което отправих към министър Масларова, защото считам, че рискът от нарастване на безработицата е един от големите проблеми пред българското общество днес, една от големите тревоги на българина, за което, госпожо председател, внасям искане за разисквания въз основа на чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 87, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подписано от 51 народни представители. Благодаря. (Предава писменото искане на председателстващата госпожа Камелия Касабова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искането съответства на изискванията на чл. 87, ал. 1 от правилника, а именно да е подписано от поне 48 народни представители. Приложен е и проект на решение. Процедурата е спазена, затова насрочвам разискване по питането в следващото заседание, в което ще се проведе парламентарен контрол. Ще Ви уведомим за часа допълнително, госпожо Масларова.
Госпожо Масларова, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Питане към министъра на вътрешните работа Михаил Миков ще отправи народният представител Атанас Атанасов относно политиката на МВР за осигуряване правото на защита на гражданите.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, преди да премина към конкретното питане, искам да кажа от тази трибуна, че вчера Народното събрание с гласовете на мнозинството – БСП и ДПС, отхвърли предложението за създаване на парламентарна анкетна комисия.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН, от място): И “Атака”!
АТАНАС АТАНАСОВ: Днес научаваме от медиите, че има нов случай на починал задържан в Търговище. Казвам това само за информация. Не знам дали нямаше да бъде полезно да се намесим в тази работа.
А сега на конкретното питане. Съгласно Конституцията и законите на Република България всеки гражданин има право на адвокатска защита от момента на задържането му от органите на реда. Според действащите Наказателнопроцесуален кодекс и Закон за Министерството на вътрешните работи, органите на МВР при определени условия в закона имат право да задържат лица.
В тази връзка моето питане е: каква е политиката на Министерството на вътрешните работи за гарантиране правото на защита на гражданите? След 1990 г. и след приемане на настоящата Конституция от 1991 г., това право на защита е конституционно гарантирано, за разлика от времето на комунистическия режим, когато първо нямаше конституционна регламентация, и второ – адвокатска защита се допускаше по усмотрение само на разследващия орган.
Ще си позволя да Ви посоча конкретни текстове от Конституцията – не от законите, защото те са изключително важни за това как ще формулирате Вашия отговор. Органите на реда имат право да задържат, но има конкретни условия, които трябва да бъдат изпълнявани при реализирането на тази ограничителна мярка, за да може да се гарантира на първо място животът, и на второ място – здравето на задържаните, както и техните останали права.
Конституцията казва, че в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което, забележете, незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органите на съдебната власт се произнасят по неговата законосъобразност. Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или привличането му като обвиняем. Забележете, какъв регламентиран текст има в Конституцията: „Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена”. Така че аз Ви моля, когато отговаряте, да имате предвид конституционните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, аз смятам, че е много добре, че задавате това питане. Много добре е да се чуват по-често и от тази трибуна текстове от Конституцията, които наистина трябва да се познават както от полицейските служители, така и от гражданите.
За реализиране на своята дейност полицейските органи провеждат редица дейности за обезпечаване сигурността на гражданите. По закон те би трябвало да се основават на принципите на законност, публичност, целенасоченост и координираност. Осъществява се и наблюдение и контрол над лица от рискови групи. Провеждат се срещи и беседи в учебни заведения за разясняване правата на гражданите и начините за предпазване от посегателства.
В своята ежедневна дейност органите на Министерството на вътрешните работи – тези, които имат полицейски функции, прилагат на практика професионални стандарти, отговарящи на добрите европейски практики. Има редица вътрешни нормативи, които във висока степен реципиират това, което е постигнато в страните от Европейския съюз.
В законодателството уредба намираме в чл. 63, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, където с оглед на това, което Вие прочетохте от Конституцията, е указано, че всяко задържано лице има право на защитник от момента на задържането си. На задържаните лица се издава писмена заповед за задържане. Законът регламентира правото да се обжалва пред съда законността на задържането, тоест отмяна след обжалване; на адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. И други права, касаещи чужди граждани, и други права, които се отнасят по отношение на чуждите граждани. Знаете, там езиковата бариера може да се превърне в пречка за реализация на тези конституционно закрепени права на лицата, които са задържани. Задържаните лица попълват съответна декларация, че са запознати с правата си, както изказват и намерението си да бъдат упражнени или неупражнени едни или други права. Заповедите за задържане се завеждат в специален регистър, като копие от тях се връчва на задържаното лице. Задържаното лице има право на защита по свой избор и за своя сметка. В случай че не желае защитник, тогава се прилага Законът за правната помощ.
Детайлизирането на конкретните действия на служителите, на техните задължения – служителите с полицейски правомощия, дефинирането на правилата за действие при задържане, както и правните гаранции за правата на задържаните лица са детайлизирани в Инструкция № ІЗ-2451 от 2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на Министерството на вътрешните работи, за оборудването на местата за настаняване на задържани лица и реда в тях. На задържаните лица се извършва медицински преглед по тяхно искане или когато здравословното състояние налага това. При деклариране на това желание задържаното лице има възможност за медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка. Копие от медицинския документ, когато е извършен такъв преглед, се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник.
Полицейските служители са длъжни, повтарям, задължени са да осигуряват възможност за свиждане и срещи с адвокат по всяко време на денонощието. На задържаното лице се предоставя правото на адвокатска защита от момента на неговото задържане, като полицейският служител е длъжен да осигури начин за свързване с посочения от задържаното лице адвокат.
Това най-общо са правилата, които отразяват всъщност политиката, която не може да бъде по-различна от политиката в страните, към чието семейство и ние се числим. Мисля си, че Законът за Министерството на вътрешните работи е дал достатъчно гаранции, както и подзаконовите актове по неговото прилагане.
Още една гаранция – по-широко навлизане на гражданското общество, на неправителствените организации в местата за задържане. Искам да ги разграничим ясно от местата за задържане в рамките на съдебната система или така наречените следствени арести.
Има един пилотен проект, който приключи, но определено смятам да намерим начин да го продължим, където неправителствени организации по всяко време на денонощието да могат да посещават лицата, които са задържани, да наблюдават условията и спазването на реда в арестните помещения. Мисля, че това ще допринесе не само за откритост в работата на Министерството на вътрешните работи, но и за един граждански контрол върху дейността на полицията. Такъв пилотен проект приключи вече – „Гражданско наблюдение над полицията” на „Отворено общество”. Слава Богу, поне в този пилотен проект не бяха констатирани някакви нарушения. Определено смятам, че трябва да разширим гражданското участие в наблюдаването на местата за задържане. По-надолу има и други детайли, с които няма да Ви занимавам, но в крайна сметка политиката е тази.
Друг е въпросът доколко тази политика, прокарана и в нормативни актове, се спазва от един или друг служител. Затова има и друга част от политиката, а това е дисциплинарната практика – практика, която в случаите на нарушаване на правилата, предвидени в закона, в съответните инструкции се предприемат дисциплинарни мерки по отношение на лицата, които са ги нарушили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Миков.
Господин Атанасов, заповядайте за уточняващи въпроси към министъра.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, законът и подзаконовите актове, подредени, написани – всичко това е хубаво. Въпросът е обаче дали се спазват? Накрая Вие казахте това. Но има обективни обстоятелства, които не зависят от служителите, и те са задължение на ръководството на министерството. Например искам да Ви кажа, че в по-голямата част от районните полицейски управления в страната няма определени помещения за срещи между задържаните и техните адвокати. Това е констатирано не от мен, констатирано е от колеги – адвокати, които ежедневно се занимават с тази дейност. В тази посока има оплаквания. За да може да се гарантира изпълнението на ал. 5 на чл. 30 от Конституцията, е задължително да съществуват такива помещения, за да се осигури тайната на срещата.
Другото, което не се спазва – това също е много грубо нарушение – не се изпълнява изискването на Конституцията органите на реда незабавно да уведомяват съдебната власт за задържаните лица. В по-голямата част от случаите, когато се задържат лица за изясняване на самоличност или други такива ситуации и те престояват по-малко от 24 часа в поделенията на МВР, изобщо не се съобщава на съдебната власт, което е директно грубо нарушение на Конституцията и е недопустимо да се случва.
Ако искаме да бъдат гарантирани правата на гражданите, такъв тип изискване на Конституцията не само на книга да бъде регламентирано тяхното приложение, а трябва да има взискване от ръководството на министерството, за да се изпълнява.
Аз ще си позволя да Ви посоча само, че когато имаше масово задържане на лица на 14 януари в София, в редица полицейски управления не се позволи изобщо среща на задържаните лица с адвокатите им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на допълнителните въпроси, министър Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, аз Ви благодаря за поставените въпроси, защото е добре всички да ги знаят. Да, нашите арести в голяма част не съответстват на изискванията. Именно поради това, за да не удължавам за трети пореден път срока на тази инструкция, аз разписах прилагането й частично.
Всъщност с всичките усилия през последните години ние имаме 35 арестни помещения, които съответстват на изискванията. Няма какво да се чудим, уважаеми дами и господа. В София, която се е увеличила два пъти за 20 години – не е направено нито едно районно полицейско управление.
Увеличили са се гражданите, увеличили са се полицаите – една тухла не е сложена. Същото е положението и с арестните помещения. Затова сме хвърлили усилия и от оскъдния финансов ресурс за капиталови разходи и се опитваме там, където е възможно... В новите сгради няма проблем да изградим арестни помещения отделно за жени, отделно за мъже, отделно за непълнолетни, стая за свиждане, баня и тоалет. Такива са изискванията.
За съжаление, пак казвам, ние в една голяма част от арестните помещения не отговаряме. Затова инструкцията действа по отношение на тези, където сме успели да ги направим. Мисля, че в рамките на следващите няколко месеца значително ще увеличим броя на арестните помещения, съответстващи на инструкцията, която е в съответствие и с Европейската конвенция правата на човека. Същото, абсолютно същото се отнася и за помещенията за срещи със защитник. Така е, но Вие много добре знаете, че в съответните полицейски управления полицаите нямат работни места и най-вече в големите градове. Наистина, тук сме в задължение към гражданите, по отношение на незабавното уведомяване на съдебната власт. Да, това е задължение, което трябва да се изпълнява стриктно. Аз използвам случая да го напомня на всички, които сега слушат парламентарния контрол. С целия риск в определени случаи това да предупреди, да попречи на други съучастници, да им позволи да се укрият, с целия риск от затрудняване на правоохранителната система, това са текстове, които трябва да се спазват. Да, това ще намали ефективността на полицията. Аз съм го обсъждал с представители на професионалното ръководство. Наистина, защитата на правата, създава препятствия и проблеми пред разкриваемостта и пред доказване на престъпленията. Вие много добре го знаете от практиката си, от опита си в Министерството на вътрешните работи. Това са стандартите и трябва категорично да се спазват.
Що се отнася специално за този случай – то тогава тук на площада имаше представител на прокуратурата и действията по задържането, реализирани на площада, се извършваха под прякото наблюдение на представител на съдебната власт. Доколкото ми е известно, и по-късно в местата, където са били задържани тези лица, е имало представители както на прокуратурата, така и съдебни състави, за да реализират максимално бързо отговорността, за да не се стига до излишно задържане на тези лица в помещенията на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Миков.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, аз отчитам Вашата загриженост, но правилата не се спазват. Ако има обективни причини за определени обстоятелства, в други случаи причините са субективни и става въпрос за манталитет. Този манталитет се насърчава. Полицаите трябва да бъдат обучавани, независимо от условията, в които работят те, а те не са толкова добри, защото виждаме, че протестират. На първо място трябва де полага грижа към задържаните лица, защото знаем, че тези лица са в особено състояние, включително и психическо.
Неслучайно има и трагични случаи. Разбира се, трябва да бъдат изяснявани причините във всеки един от тези конкретни случаи, но аз бих казал така, че не може да не се... Представям си, преди Вас беше Румен Петков, преди него беше професора по право – Петканов, преди него еди-кой си, толкова години да не се вземат мерки. Трябва обаче да посочим от кой момент насам, в крайна сметка полицията е основният орган, който реализира това ограничение на правото. Това е в този мандат, господин министър. Така че отговорността за това състояние на помещенията, изобщо цялата организация, лежи върху това правителство и върху това мнозинство.
Нямало средства или нещо друго се случило – това според мен не може да бъде оправдание, защото става въпрос за гарантиране на права, които са уредени в Конституцията. Тук не говорим за някаква инструкция или за нещо друго. Конституцията гарантира тези права и е недопустимо те да не се осигуряват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Миков, това е питане и за съжаление Вие нямате възможност повече да вземете отношение.
Господин Чернев, моите искрени извинения към Вас, но времето изтече.
Ще успеете ли да се справите в рамките на следващите няколко минути?
Заповядайте, господин Чернев, и Ви моля, по-експедитивно.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Сърдечно благодаря, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, на 17 ноември 2008 г. в центъра на град Русе става инцидент, в който е замесено първоначално едно, а впоследствие още шест лица от цигански произход. Известно е лицето Върбан Върбанов от цигански произход, който е влязъл в стълкновение с гражданите Красимир и Валери Димитрови – братя, по повод изплащане на работна заплата на съпругата на един от двамата братя.
Инцидентът протича така, че първоначално Върбан Върбанов от цигански произход, нанася удари с бухалка за бейзбол на Валери Димитров, след което двамата братя прогонват нападателя, сигнализират органите на Министерството на вътрешните работи и докато чакат съвсем основателно патрулна кола, вместо патрулна кола биват приятно изненадани от лек автомобил „Опел”, от който излизат още шестима цигани, въоръжени отново със спортното съоръжение – бухалка за бейзбол и един водопроводен ключ. Нанасят тежък побой на двамата братя, вследствие на което единият загубва съзнание и е с комоцио и естествено се оттеглят, когато чуват полицейските сирени.
Не е известно извършителите да са заловени към момента, към който аз формулирах въпроса си към Вас, а това е някъде около Нова година.
Не е известно защо полицията, въпреки че е блокирала пътя, въпреки че е закъсняла около половин час, а полицейското управление се е намира на броени метри, не е нито задържала, нито установила лицата, извършили побоя, освен посочения от пострадалите Върбанов. Не е известно, защо не е започнато бързо производство, въпреки наличните законови предпоставки за това. Не е известно защо не е назначена съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Красимир Димитров, нито защо не е извършено разпознаване или някакви други процесуално-следствени действия от другия пострадал Валери Димитров.
В заключение бих искал да Ви запитам: какви действия реално са извършени по дознаване на така извършеното престъпление от общ характер? Как са санкционирани и има ли санкционирани длъжностни лица за това забавяне и на какво се дължи то?
Районното полицейско управление се намира на по-малко от километър от местоизвършването, от центъра на Русе, това е централната русенска улица, и полицейската кола пътува около половин час. Каква отговорност е потърсена, ако е въобще потърсена такава? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Миков, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Чернев, да, Вие описахте фактическата обстановка. Само да кажа, че ако в 17,11 ч. е бил приет сигналът, 7 минути по-късно, в 17,18 ч., на съответното място е имало полицейски екип. Служителите са установили струпване на хора около пострадалия Красимир Димитров. Уведомен е Центърът за спешна медицинска помощ. На място са осъществени необходимите действия по запазване на местопроизшествието и установяване на свидетели. Проведени са разговори с брата на пострадалия, който е заявил какъв спор е възникнал – няма да влизам в детайли. Двама свидетели също са заявили, че група лица са удряли Красимир Димитров, след което са се оттеглили с лек автомобил.
В резултат на проведени неотложни оперативно-издирвателни мероприятия е установено местонахождението на сочения за извършител Върбан Маринов Върбанов, от който също са снети обяснения. Установен е и автомобилът, с който последният се е оттеглил от местопроизшествието. При допълнителните беседи са събрани данни, че скандалът е провокиран от двамата братя предвид тяхното агресивно поведение – осъществяване на заплахи с нож и спрей спрямо Върбанов. Предприети са необходимите действия за проверка на тяхната достоверност. За случая е уведомен дежурен прокурор при Районна прокуратура – Русе. Извършен е оглед на местопроизшествието от оперативната група в съответния състав и е образувано дело по описа на Районна прокуратура – Русе, водено срещу Върбан Маринов Върбанов за извършено престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Става въпрос за ...
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН, от място) Алинея 2.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Тук не пише дали е първа или втора алинеята. Това е предмет на конкретна квалификация. Във всеки случай става въпрос за хулиганство.
В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, имащи отношение към случая. Предвид настаняването на Красимир Димитров в лечебно заведение, здравословното му състояние и оказаната му неотложна помощ е взето решение същият да бъде разпитан след изписването му.
Изискана е медицинска документация, свързана с лечението му, която към момента все още не е получена, поради което не е назначена и съответната съдебно-медицинска експертиза. Изискани са и други писмени документи, имащи отношение към разследването. Към момента процесуално-следствените действия не са приключени. Предложено е от наблюдаващия прокурор продължаване на срока на разследването с два месеца, считано от 17 януари. Това са фактите по този случай, за който Вие питате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Миков.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, господин Миков.
Изчерпателен, точен и професионален отговор. Въпреки всичко за мен остана неизяснен фактът защо и как не са установени другите извършители. Дръзкостта и цинизмът на деянието обуславя висока степен на обществена опасност на така извършеното деяние. Това е грубо незачитане на обществения ред, както казва чл. 325 от Наказателния кодекс. За мен остава неизяснен въпросът защо, как и по каква причина не са изяснени и другите извършители, при условие че номерът на лекия автомобил е даден на органите на МВР, автомобилът е установен и нещата са спрели дотам или тече разследване?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Нямам други данни.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, разбрано.
С тази надежда органите на МВР да не се влияят от цвета на кожата и етническия произход на извършителите, а да спазят закона какъвто е, се надявам също и някои принадлежности да не бъдат взети предвид и законът да бъде спазен. В противен случай случаят остава скандален за обществеността на гр. Русе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, министър Миков?
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова

Татяна Калканова