Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Екатерина Михайлова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.

Уважаеми народни представители, както ви е известно, при гласуването в сряда решихме днес да започнем с:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВАСИЛ КАЛИНОВ.
След това ще преминем към гласуване на законопроектите, които вчера съобщих.
Постъпил е служебен Проект за решение. Позволете ми да го прочета:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:
Прекратява пълномощията на Васил Тодоров Калинов, народен представител от 12 Многомандатен избирателен район – Монтана”.

Тук е и молбата на господин Калинов, където е описан поводът да подаде тази оставка.
Има ли народни представители, които да желаят да вземат отношение по този Проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
Господин Калинов, заповядайте, за да чуем отново Вашия глас.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин министър, госпожо Михайлова, уважаеми колеги! Понятно е вълнението ми в този момент. Аз искам да кажа само няколко думи.
Благодаря абсолютно на всички колеги, с които имах възможността да работя през тези десет години в парламента. Особено искам да благодаря на колегите от Комисията по земеделието и горите, които знаят, че поне в последните 7-8 години вършихме доста сериозна и добра работа. Стартът, който беше даден от предния мандат, както и сега – не става дума колко бройки закони са приети, за мен най-важното е, че успяваме да ги приемем със значително висока степен на консенсус. Мога да ви кажа, че поне 90% от тези законопроекти са приети с консенсус – тези 70-80 закона, които, без ратификациите, са приети.
Но, както се казва, всяко хубаво нещо има край, даже и това, което не е чак толкова хубаво.
Аз отивам на място, за което, както се казва, е взето моето съгласие, дал съм си съгласието за това.
Ще ми се само две неща да ми позволите да ви помоля да направим – да търсим действително въплъщение, изпълване със съдържание на този девиз, който е на сградата на парламента „Съединението прави силата”. Може да звучи като клише, но ми се иска да се подобрява и да се засилва авторитетът на парламентаризма, на парламентарната република, да се засилва ролята, смисълът, съдържанието и разбирането на хората от ползата от демократичното устройство на страната.
Искам да кажа и това, особено на водещия на днешното заседание проф. Корнезов – мисля, че с това, което докладвахме от Комисията по земеделието и горите имаме и принос в парламентарната практика. Доста пъти Ви накарахме да търсите неординерни решения, но такъв е животът. Не всичко може да се вмести в инструкции и изисквания.
В заключение ви пожелавам всичко най-хубаво. Благодаря ви за това, че не ми позволихте да се променя в негативна посока. Най-вече благодаря на колегите от опозицията, които винаги са защитавали по-особено мнение, карали са се, но, така или иначе, сме стигали до позитивни решения. Парламентът е за това.
Желая ви щастие, успехи и, дай Боже, да се видим пак. Аз всъщност не ви казвам сбогом, само довиждане и то за не много дълго време. Всичко хубаво. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да пожелаем на Васил Калинов успешна работа в Република Азербайджан. Ще ни липсва нашият колега и приятел. Успех, Василе! (Ръкопляскания.)

Преминаваме към гласуванията.
Ще помоля госпожа Михайлова да продължи, а след като приключим с гласуванията, господин министър, тогава ще преминем и към разглеждане на Закона за администрацията. Такъв е Правилникът – след гласуванията ще преминем към Закона за администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първото гласуване, което ни предстои, е по Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.
Моля, гласувайте на първо гласуване този законопроект.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура имате думата, господин Мирчев.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като вчера законопроектът беше подкрепен от всички, предлагам днес да се гласува и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Някой от народните представители има ли обратно становище по това процедурно предложение? Не виждам такова.
В такъв случай, поставям на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към второ гласуване на предложения Законопроект за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се да се гледа на второ четене законопроектът.
Моля Ви да докладвате нататък, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

„Закон
за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави – членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна
Член единствен. Ратифицира Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави – членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този законопроект, така докладван на второ четене? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване член единствен на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави – членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
С това законът е приет изцяло.

Преминаваме към гласуване на следващата точка от дневния ред на Народното събрание, а именно Законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”.
Подлагам законопроекта на първо гласуване.
Гласували 147 народни представители: за 145, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – Евгений Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение Законопроектът за ратификация на Заемното споразумение да бъде гласуван на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли възражения по процедурното предложение за гласуване на Законопроекта за ратификация на второ четене? Няма.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да докладвате теста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране
на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”
Член единствен. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”, подписан на 11 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по законопроекта? Не виждам желание.
При това положение ще преминем към гласуване на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване” с неговия член единствен, така както беше докладван.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Приема се и на второ четене този закон.

Преминаваме към гласуване на следващата точка, а именно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Първо ще подложа на гласуване наименованието на този законопроект: „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”.
Гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
По § 1 и § 2 няма направени предложения и текстовете на вносителя са подкрепени. Предлагам да ги гласуваме заедно, тъй като по тях няма възражения и промени в текста.
Моля, гласувайте § 1 и § 2.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 1 и 2 от този законопроект са приети.
Сега ще подложа на гласуване текста на § 3. Той е в нова редакция, предложена от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
Преминаваме към гласуване на § 4, който е в нова редакция на комисията и по който в пленарната зала има направено предложение от народния представител Ваньо Шарков – а именно в § 4 т. 3 на чл. 9а да отпадне.
Първо ще гласуваме предложението за отпадането.
Който подкрепя предложението на народния представител Ваньо Шарков за отпадането на т. 3 на чл. 9а в § 4, моля да гласува.
Гласували 121 народни представители: за 42, против 49, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Ваньо Шарков не е прието.
Господин Сотиров, имате думата, вероятно за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към всички вас да подкрепите това предложение за отпадане. Изключително глупаво, неуместно и абсурдно е да се внедряват агенти в агитките. Такава практика няма никъде и не това е начинът да се реши въпросът с футболното хулиганство. Нека не се връщаме към стари порочни практики и това предложение да бъде отхвърлено. По същата логика агитките на футболните клубове могат да бъдат мобилизирани, за да има гаранция, че ще ходят под строй и ще се държат както им бъде разпоредено от съответните ведомства.
Молбата ми е да подкрепите нашето предложение на Обединените демократични сили за отпадането на този глупав текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има предложение за прегласуване на предложението за отпадане на т. 3.
Моля, гласувайте наново това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 60, въздържали се 32.
И при прегласуването предложението на народния представител Ваньо Шарков не е прието.
Подлагам на гласуване целия § 4 в редакцията, дадена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 93, против 13, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Следват параграфи 5, 6, 7, 8 и 9, по които няма направени промени от текста на вносителя. Комисията ги е предложила във вида, в който са по вносител. Затова предлагам да ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
Параграфите от 5 до 9 са приети.
Подлагам на гласуване § 10 в новата редакция, която ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложението за § 10 в новата редакция на комисията е прието.
По § 11 има предложение за отпадане. То е в нова редакция, която ни предлага комисията. В пленарната зала е направено предложение от народния представител Ваньо Шарков за отпадане на т. 2 от чл. 17а.
Първо подлагам на гласуване предложението на Ваньо Шарков за отпадане на тази точка от този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 41, против 64, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване § 11 във вида, в който ни е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 6, въздържал се 1.
Параграф 11 е приет в редакцията на комисията.
В § 12 има една малка редакционна промяна от страна на комисията по текста, който ни е предложен от вносителя.
По § 13 няма промени.
Поставям на гласуване едновременно параграфи 12 и 13.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Следващият текст, който предстои да гласуваме, е § 14 в новата редакция, предложена от комисията.
Същото се отнася и за новия § 15 – това е § 14, който става § 15, с редакция, която ни е предложена от комисията.
По тези два параграфа няма допълнителни предложения, затова предлагам да ги гласуваме заедно.
Моля, гласувайте новите параграфи 14 и 15 в текстовете, предложени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Преминаваме към гласуване на следващите точки от законопроекта.
Параграф 15 по старата номерация става § 16 в редакцията на вносителя.
По него няма предложения от комисията.
Комисията е предложила да се създаде § 17 в нова редакция и старият § 16 сега става § 18 в редакцията на вносителя. Тоест по средата се появява един нов параграф, който е с нова редакция и това е § 17.
Подлагам на гласуване тези три параграфа, а именно параграфи 16, 17 и 18.
Гласували 116 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Преминаваме към Заключителните разпоредби на този законопроект.
Комисията е предложила да се промени наименованието на този раздел, като се нарече „Допълнителна разпоредба”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението за наименование „Допълнителна разпоредба” се приема.
Следва § 17 по номерацията на вносителя.
Комисията предлага този параграф да отпадне. За яснота на народните представители това са промени в Наказателния кодекс.
Моля, гласувайте отпадането на този параграф.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Параграф 17 по номерацията на вносителя отпада.
Остава ни и последният текст, за да можем да приемем закона на второ четене, а именно текста на вносителя за § 18, който сега става § 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Параграф 19 е приет, с което изцяло е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Колеги, предстоят няколко първи четения. Казвам го, защото кворумът е на границата, а би било добре парламентът да гласува тези първи четения, за да сме наясно дали се приемат или не и ако се приемат, да могат да се работят в комисиите.
Първото, което подлежи на гласуване, е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносители Христина Христова и група народни представители от 5 февруари 2009 г.
Подлагам на гласуване този законопроект.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца с вносители Христина Христова и група народни представители е приет на първо четене.
Започват да текат сроковете за предложения по този законопроект за второ четене.
Преди да преминем към следващото гласуване ще направя едно съобщение, а именно, че току-що в парламента заемат местата си на балкона студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Посещенията в парламента са част от редовната практика на студентите по специалност „Право”. Образователните им визити ще продължат на 4, 5 и 6 март, така че дълго време ще проследят как работи народното представителство. Приветстваме ги и дано добре да се представим пред тях. (Ръкопляскания.)

Предстои гласуване на два законопроекта на първо четене, а именно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Първият законопроект, който ще подложа на гласуване, е законопроектът с вносител Лъчезар Иванов под № 754-01-61.
Моля, гласувайте този законопроект с вносител Лъчезар Иванов.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. (Народният представител Лъчезар Иванов благодари на колегите си.) Нормална е радостта на вносителя от този резултат.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Министерският съвет под № 802-01-100.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Приема се и този законопроект на първо четене.
Приети са и двата законопроекта на първо четене. Разбира се, предстои обединяване на двата законопроекта, което ще бъде съобщено на пленарната зала, когато водещата комисия е готова и след това ще започнат да текат сроковете за предложения между първо и второ четене.
Имаме още един законопроект за гласуване и, ако запазим кворумът, можем да гласуваме и него, а това е именно второто четене на Законопроекта за транслитерацията.
Преминаваме към гласуване на този законопроект.
Първо ще подложа на гласуване заглавието на този законопроект.
Комисията е подкрепила текста на вносителя и предложението за наименованието на закона а именно „Закон за транслитерацията”.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на този законопроект е прието във вида, подкрепен от комисията.
Преминаваме към „Глава първа – Общи положения”.
Може би да гласуваме тях отделно, защото след това по самия чл. 1 има няколко неща, които трябва да бъдат съобщени.
Подлагам на гласуване „Глава първа – Общи положения”.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Приема се „Глава първа – Общи положения”.
В нея по чл. 1, който е по вносител, има предложения от народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова и Маргарита Кънева.
Предложенията оттеглени ли са? Тук има отбелязано нещо, а аз не съм водила заседанието, когато беше дебатът.
Много ви моля да бъде направена справка, защото има зачеркване с молив, но не е отбелязано дали са оттеглени в залата. Това не ми е достатъчно основание, за да стигна до извода дали са оттеглени или не.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Те са съгласувани. Всичко трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Тогава подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията, която е предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението по чл. 1 в редакция на комисията се приема.
Подлагам на гласуване чл. 2 и чл. 3, в редакцията, която е предложена от комисията, след предложенията на колегите народни представители.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към Глава втора с наименованието – „Основни правила за транслитерация”.
Тъй като всички предложения са приети и са влезли в текстовете, които предлага комисията, ви предлагам да гласуваме цялата Глава втора, заедно с членовете 4 и 5 в новата си редакция, 6, 7, 8 и 9 в новата редакция, но с приети предложения.
Моля, гласувайте тези текстове в Глава втора.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете в Глава втора са приети.
Преминаваме към гласуване на цялата Глава трета – „Контрол”, с текстовете на чл. 10 и чл. 11, по които няма направени предложения, или ако има такива, те са сложени в новата редакция, която е докладвана.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Глава трета, с целия състав на членовете, които гласувахме, се приема.
Преминаваме към Глава четвърта – „Административнонаказателни разпоредби”. Поставям на гласуване освен заглавието на тази глава и текстовете на чл. 12 в редакцията, която ни е предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението за наименованието на Глава четвърта и чл. 12 е прието.
Поставям на гласуване чл. 13, по който има предложение за отпадане на този текст, тъй като е попаднал и в чл. 12. Така или иначе има отделно предложение за отпадане на чл. 13.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Приема се отпадането на чл. 13.
Сега ще подложа на гласуване заедно няколко текста до края на тази глава, тъй като по тях няма предложения или, ако има такива, те са приети в редакцията на комисията, която ни ги предлага. Това са чл. 13 и чл. 14 в новата си редакция; чл. 15 в редакция на вносителя; чл. 16 в новата си редакция; и чл. 17 в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте тези членове.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Тези текстове са приети.
Преминаваме към „Допълнителни разпоредби”.
Подлагам на гласуване § 1 в новата редакция, която ни е предложена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Редакцията на § 1 от „Допълнителни разпоредби” е приета.
Следващото предложение е на комисията за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 2 от „Допълнителни разпоредби” е прието.
Преминаваме към „Заключителни разпоредби”.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител, който става § 2, тъй като той току-що отпадна, и § 4 по вносител, който става § 3.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Двата параграфа се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 5 от „Заключителни разпоредби”.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на § 5 се приема.
С това е приет на второ четене целият Закон за транслитерацията, с което гласуванията за днешния ден приключват.
Преминаваме към разисквания.
Министър Николай Василев сигурно е много доволен, че присъства на гласуванията на този закон, за който отдавна лобира да влезе в дневния ред на парламента.
Продължаваме работата си по дневния ред.
Във вчерашния ден спряхме разискванията на точка четиринадесета, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Продължаваме с дебатите по този законопроект, по който имахме няколко изказвания.
Заповядайте, министър Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря за възможността да кажа няколко думи по Закона за администрацията, както и по чисто съвпадение да ви благодаря за добрата подкрепа по Закона за транслитерацията.
Смятам, че една от причините да има известни затруднения или недоразумения по иначе доста лесния и кратък Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, е липсата на добра комуникация, най-вече от наша страна, по две причини. Едната причина е, че просто се случи винаги да отсъствам, когато той беше обсъждан, а също така, когато беше обсъждан в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Тогава всъщност едновременно трябваше да присъствам на три комисии по два различни законопроекта и оказа се, че точно на тази не мога да присъствам.
Затова чак сега бих искала да успокоя уважаемите народни представители, че с приемането евентуално на този законопроект няма никакви опасности, рискове или противоречия, които да настъпят. Напротив, законопроектът в крайна сметка е напълно одобрен и е приемлив и за Националното сдружение на общините в Република България.
Причината да правим такива малки промени в този закон отново не е наш каприз, а повече е желанието и настояването на Европейския съюз да се решат два въпроса, които те са идентифицирали в края на 2008 г.
Единият проблем е, че България прави изключение в целия Европейски съюз, защото при нас броят на държавните служители като процент от броя на всички служители, работещи в държавната администрация, е изключително нисък в сравнение с другите държави, където той традиционно е много висок, и то отдавна. Причината е повече на случаен принцип и на липсата на традиция, което сега може да бъде коригирано.
Другата причина е липсата на унификация и ред в държавната администрация и конкретно в общините, тъй като там има наследена прекалена разнородност и липса на подобност в структурите на общинските администрации.
Най-добре мога да илюстрирам това, което искам да кажа, с няколко примера, като вие ще видите, че тази разнородност е настъпила напълно на случайно хаотичен принцип и няма нищо общо нито с някакви специални особености на общините, нито с размера на тяхната администрация, а на исторически принцип, тъй като Законът за местното самоуправление и местната администрация е разрешил изключения, като те за съжаление са се превърнали в основно правило.
Например в община Ямбол има само дирекции и няма никакви отдели, сектори или други структури. В община Кюстендил, която едва ли чак толкова се различава от община Ямбол по някакви характеристики няма нито една дирекция, има само отдели. Тоест, това което в Ямбол се нарича „дирекции”, в Кюстендил се нарича „отдели”. В София, където не могат да се оплачат от липсата на щатни бройки, тъй като очевидно са най-голямата община, там има дирекции, но на едно ниво с тях са създадени отдели, които са приравнени към дирекции, дори и сектори, които също са приравнени към дирекции, което е странно. В община Монтана има дирекции, има сектори, но няма отдели. В Свищов има дирекции, има отдели, има така наречени звена. В община Ботевград няма нито едно от горепосочените, има така наречените дейности по функционално направление. Тоест, това е съвсем отделна губерния с отделна административна структура. В общини като Летница, Елена, Струмяни има така наречени центрове. Вие разбирате, че няма някаква логика, произтичаща от разнородните особености на общините, а просто има наследени различни структури. Ние смятаме, че има целесъобразност те да бъдат подредени. Считаме, че общинските администрации трябва да бъдат подредени както министерствата и агенциите в дирекции, а когато е необходимо и възможно, в дирекциите да бъдат създавани отдели и в тях съответно сектори, ако така прецени съответната община. Ако не прецени, може да има само дирекции.
След дългата и много продължителна среща с Националното движение на общините, ние стигнахме до съгласие в следния дух – да се разреши дирекциите да бъдат там, където се прецени, минимум от трима души. Тоест, дори в най-малката община, в най-малката администрация – това е община Антон с 23 души общинска администрация да има достатъчно възможност да бъдат създавани много на брой и достатъчно на брой дирекции, а ако преценят, в тях може да има и по-малки структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, но водещата комисия, господин министър, е по въпросите на държавната администрация, така че, ако се приеме на първо четене, основно там ще трябва да водите разговорите и търсене на експертиза.
Господин Чернев поиска думата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, госпожо председателстваща!
Уважаеми колеги, включително и Вие от галерията, господин министър! Мисля малко да поразсъня залата.
Колеги, какво сме на път да приемем, след като се запознах с казаното от господин министъра и вкратце с предложения законопроект? Един закон, който ще увековечи и увеличи бюрокрацията по места, един закон, който ще подпомогне създаването на нов тип бюрокрация, който ще реши сигурно някои технологични и технически проблеми на бюрократите по места, ще създаде нови гишета и ще наслага нови жени зад тях, нови служителки.
Какво не виждам обаче? Не виждам някаква радикална промяна, такава, каквато хората чакат, в администрирането, в обслужването на гражданите в административните центрове – и на държавна, и на общинска власт. Не виждам никъде личната отговорност на администратора за взети некачествени, отменени или отменяеми решения – такива, каквито са в противовес на правния ред, такива, които са отменени от съд или от друг орган. Такова нещо не виждам. За такова нещо не говорим. Ние не говорим за отговорността на обикновения бюрократ-администратор, тогава, когато действа не в интерес на държавата, не в интерес на обществото, а действа в ущърб, дори в нарушение, на закона. Такова нещо няма.
Призовавам най-после, дори в края на това Народно събрание, да започнем да взимаме такъв тип решения и да помислим, ако трябва, между първо и второ четене да променим не само духа на закона, но и конкретни разпоредби, и не само в този закон, изказването ми не касае само този закон и се радвам, че мога да го споделя в този формат и пред вас. Да се взимат такива решения, които най-после да направят бюрократите, администраторите, тези, които са облечени с държавна власт, отговорни, защото ежедневните хора, тези, които ходят по улиците, тези, които се редят на опашките пред данъчна и общинска администрация, и какви ли не Боже администрации, тях не ги интересува колко добро решение сме взели днес тук, тях ги интересуват взетите решения да работят за тях. И ако неглижираме този проблем, както виждам, доста колеги не се вълнуват...
Давам ви един съвет – вълнувайте се сега, когато се взимат решенията, за да не се вълнувате пред плачевните резултати от изборните урни! Запомнете този мой съвет! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Чернев! Мисля, че доста отдавна не сте се занимавали с местно самоуправление и администрация поради простата причина, че това, което казахте, не е вярно за откриването на много нови гишета. В почти всички модерни български общини обслужването става на едно гише. Тук става въпрос за коренно различни неща.
Става въпрос да се уеднакви администрацията, но аз мисля, че администрацията не е виновна, виновни са политиците, които седят на върха на тази администрация, защото, разберете, че има малки общини, които са с по 500 или 2500 човека население. Там има един кмет, четирима заместник-кмета и един директор на дирекция. Разбирате ли, че там не може да стане управление? И ако са виновни някои, пак казвам, това са хората, които са сложени там да управляват тази администрация.
Но Вие не сте прав в твърденията си за администрацията, че щяло да се обслужи, че нещо друго... Някакви мъглявини там, които казахте. Трябва да се даде възможност на тази администрация да работи. Разбирам, че на министър Василев ще му е много трудно да направи един модел за една община, която има 10- 15 000 жители и друга, която има над 50 000 жители, защото там капацитетът, административният потенциал е много по-голям и много по-лесно може да се развие. Но това, което говорите, няма нищо общо с предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За втора реплика има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Колега Чернев, хубаво е човек да се събуди след четири години летаргия и прескачане от парламентарна група в група и накрая да реши нещо на крак, прочел, чул или дочул.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Кажи нещо съществено! И се засрами!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Първо, хубаво е да прочетете проектозакона, хубаво е, иначе не може да се коментира, без да е прочетен, разбирате ли?
През тези четири години, които бяхте народен представител, защо не направихте едно предложение да се промени някъде нещо? Защо не дадохте едно предложение? Толкова промени имахме, имахте възможност като народен представител за правна инициатива – една или друга, нещо да промените. Ама е много лесно така да се седи и пред погледа на младите хора да се показвате като голям защитник на правата на гражданите. Много популистко и много несериозно звучи. Нали разбирате? Това е положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим, от място): Като излезеш, казвай къде грешим, не само да си популист! (Реплики между народните представители Георги Георгиев и Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля за спокойствие в залата!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря.
Първо ще отговоря на смислената реплика, защото на кръчмарските подмятания на господин Кътев нямам намерение да отговарям. Ако имате някакъв спор, моля да го разрешим отвън в кулоарите с удоволствие! (Оживление в залата.) Така започнатият разговор ще приключи. Както и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Словесен, нали, господин Чернев? Да не се остане с друго впечатление?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Извинявам се, госпожо председател.
Но по същество – да, наистина обслужването в общините е на едно гише, само че, колега, аз искам да запитам: а вие били ли сте скоро на опашка в община? Ако сте били като гражданин инкогнито, тогава може би нямаше да е толкова ведър тонът ви. Сигурно нямаше да бъде толкова ведър.
Затова моето изказване е в духа на закона и в духа на цялостното законодателство, да мислим в тази насока. И аз знам общини, в които има по петима заместник-кмета, а населението е няколко хиляди души.
Благодаря Ви за така направената реплика. Тя наистина е в насока на моето предложение и е съвсем правилна.
С господин Кътев – отвън!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Спорът по предложените текстове на законопроекта е очевиден. За да можем да обединим нещата, предлагам да вървим към приключване на дебатите и да подкрепим законопроекта на първо четене.
Има две основни неща в него, които въпреки многото спорове трябва да кажем ясно. Вярно е, че Европейската конвенция дава известна яснота в Закона за администрацията и поставя определени моменти, които трябва да изпълняваме. В разговора в Комисията по въпросите на държавната администрация и в Сдружението на общините в България се стигна до това споразумение, тези моменти бяха дълго дебатирани. Има много общини и в тях различни структури, различни наименования, дори в различните области излизаш от едната община, влизаш в другата, има коренно различни отдели, дирекции, звена и т.н. Това каза и господин министърът.
И второто, което не трябва да забравяме и да ползваме като силен аргумент, е следното. Нека си дадем сметка, че имахме два много спорни момента през последната сесия. Приехме Закона за предотвратяване на конфликта на интереси и вторият закон е днешният. Споровете идват главно оттам, за него споменаха и колегите, че ние донякъде сравняваме различни категории общини – едните като София и областните градове, с около или над 100 хиляди жители; и другите, които са с малко население, примерно до или малко над 1500 жители. Ясно е, че трябва да направим някакво разграничение, ако не по този закон, по принцип, но да отчетем този факт. И да си дадем сметка, че по Закона за предотвратяване на конфликт на интереси ние гледахме рестриктивната част – това, което не могат публичните, местните администрации, държавните администрации да правят. Сега с приемането на този закон мисля, че това е крачка напред – даваме възможност на министъра с нормативен акт да отдели именно тази част от служителите, местната администрация. Ние ще прецизираме текста на второ четене и там може би трябва да въведем другото понятие – публична администрация. Там да се даде възможност министърът да определи тази категория, която от местна, публична администрация да премине към статута на държавния служител. Защото сега в системата на министерствата защитените длъжности са около 25-30%, а служителите със статут на държавни служители в местната администрация са 2-3-5%. Именно за да предпазим и дадем възможност на общините, да дадем възможност на общинските служители, които искат да се развиват, да четат, да прилагат правилно нормативната уредба, ние трябва да приложим този закон. Не говоря за сегашното статукво на коалицията. Местните администрации, общините са за около година-година и половина, както тече мандатът. Тук ще може в спокойно време те да се структурират и съответно да получат този статут. Затова смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Явно в България, щом се заговори за чиновници, нещата стигат до бой, както видяхме преди малко, в смисъл, има натрупана енергия, има, неведнъж съм казвал, ситуации в българския обществен живот, които се нуждаят не толкова от добра политика, колкото от добра колективна психотерапия. За жалост, доктор Михайлов го няма сега в залата, за да ми се притече на помощ, а аз нямам самочувствието да го заместя.
Преди време една баба в Хасковско казваше, че много е доволна от внучката си, защото тя отишла в Благоевградския университет, където щяла да учи улична администрация. (Смях, оживление.) Просто така беше чула жената – вместо “публична” – “улична”. (Смях.)
Законопроектът е важен и Парламентарната група на “Напред” вероятно ще го подкрепи на първо четене, като на второ си запазваме правото активно да участваме с предложения.
Важен е с нещо, което е гибелно за всяка една държавност, ако не бъде предприето навреме, а именно защитата на държавния чиновник, така щото той да е минимално зависим от смяната на политическото управление на страната. Опитът на държави като Гърция преди европейския им период, европейското членство, от нашия български опит, румънският опит показва, не мога да се ангажирам какъв е процентът на сменяемост на общинските администрации в България при смяна на политическата власт в общината, но при всички случаи той е доста по-голям от възможностите, които законодателството дава в момента за защита на чиновниците.
Ще ви дам един световен пример. Независимо от формите на управление, различни състояния на китайската държава са известни вече от 5000 години. И тази трайност – империя, комунизъм, смесени форми, тази трайност се дължи на нещо уникално в построяването на китайските държави през тези 5000 години, а именно: защитата на държавния чиновник, който расте по ясни правила, полага изпити до края на живота си – дали по езика мандарин или по нещо друго, и всъщност има един доста предначертан път на развитие. Независимо как се сменят посоките на управление, държавата не губи своя темел, тоест не губи онзи човешки фактор, който осъществява нейната приемственост.
В момента знаете какво се случва в общините: сменя се кметът, сменя се мнозинството в общинския съвет, започва сеч сред чиновниците, идват нови бодри партизани – казвам го, не за да намеквам нещо за БСП, те са партизани на всякакви партии и всички заедно ги оприличава едно и също качество, че се държат като току-що слезли от гората или от мандрите, не познават това, което се случва, не познават законодателството – ако този закон наистина създаде възможност да съхрани някаква приемственост сред чиновниците, да защити възможността да се квалифицират и най-вече да ги направим колкото се може по-независими от политическата воля, ние ще сме свършили много голяма работа.
Умерен скептик съм по темата, че ще успеем да го направим, но както казахме и по друг повод, няма как да прескочим пропастта с три малки крачки, трябва да се засилим и да се опитаме да я прескочим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Няма.
Още веднъж питам. Не виждам.
С това обявявам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията за приключена.
Гласуването ще бъде, както е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – следващата седмица в четвъртък.
Половин час почивка до 11,00 ч., когато ще продължим работата си с парламентарен контрол. В момента е 10,30 ч. и няма време да преминем към друга точка от дневния ред.
Обявявам почивка от половин час. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме нашето пленарно заседание с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Позволете ми да направя едно съобщение във връзка с искането на ръководството на Българската национална телевизия за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 27 февруари 2009 г.
Генералният директор на БНТ с писмо до председателя на Народното събрание иска разрешение за прекъсване на прякото излъчване на парламентарния контрол на 27.02.2009 г., тоест днес, във времето от 12,20 до 13,45 ч. Това се налага поради прякото предаване от Банско на кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини – жени, съгласно договор на БНТ с Българската федерация по ски.
Подобна схема на излъчване на парламентарния контрол по сателитния канал БНТ Сат и репортажи в информационните емисии е прилагана и в други случаи досега. В тези случаи е имало разбиране от страна на народните представители и са уважавани молбите на Българската национална телевизия без гласуване. Гласувано е само един път, когато искането е било за прекъсвания в три заседания. Сега искането е само за определени часове в едно заседание и би следвало в духа на наложилата се практика и традиция народните представители с разбиране да уважат молбата на Българската национална телевизия.
Нека отново да проявим разбиране, уважаеми колеги. Все пак мероприятието е от световен ранг: Световната купа по ски – жени.
Новопостъпили питания за периода от 20 февруари до 26 февруари 2009 г:
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Евгений Желев, министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на аптеки в малките населени места – конкретно в селата, лишени от аптечно обслужване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 март 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Ваня Цветкова към Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за подкрепа на дребните еднолични търговци в условията на зараждаща се икономическа криза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 март 2009 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно избора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на потенциални инвестиции за изграждане на нови хидроенергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност 5 мегавата по съществуващите водоснабдителни системи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 март 2009 г.
Доста писмени отговори са изготвени от премиера и другите министри:
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос от народния представител Йордан Величков;
- от министър-председателя на Република България Сергей Станишев до народния представител Йордан Величков;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Йордан Величков;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Елиана Масева;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов до госпожа Елиана Масева;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов до народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане от народния представител Мария Капон;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на питане от народния представител Мария Капон;
- от министъра на отбраната Николай Цонев на въпрос от народния представител Евгений Жеков.
С това приключи раздаването на писмените отговори.
Преди да преминем към същинския парламентарен контрол, от името на Парламентарната група на Демократи за силна България има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, господин министър, колеги народни представители! Това е изявление на Демократи за силна България относно злоупотребите на Ахмед Доган.
Сигналът на Демократи за силна България за злоупотребите на ДПС и Ахмед Доган вече има минимално развитие. В Комисията за борба с корупцията най-после е предоставена кратка и непълна информация от Националната агенция за приходите. Изготвянето на тази информация изисква не повече от една седмица, но за да стигне до народните представители бяха нужни осем месеца.
Най-съществената част от информацията ще бъде предоставена вероятно през м. април т.г., когато народните представители няма да могат да предприемат каквито и да било действия. По този начин премиерът Станишев и министър Орешарски покриват с политически чадър злоупотребите на Ахмед Доган и ДПС.
Макар и кратка, и непълна, информацията категорично показва, първо – четирите имота “Сараите” в Бояна, “Росенец” в Бургас, “Каза Домини” в Тетевен, Рибарица, и “Орфей хотел” АД в Девин, са собственост на хронично губещи фирми, притежавани от поставени лица, в два от случаите – търсени от прокуратурата.
Второ, обитаваните от Доган “Сараи” в Бояна са построени с пари откраднати от българския данъкоплатец под формата на дължим данък добавена стойност.
Трето, трите имота, имам предвид “Сараите”, “Росенец” и “Каза Домини”, са по същество перачници на пари в големи размери. Не е известно как се издържат. За строителство и ремонти са похарчени “огромни суми”, получени от необезпечени кредити и от бившата групировка “Мултигруп”.
Престъпленията срещу българската данъчна и финансова система са извършени пред очите на премиера Симеон Сакскобургготски и финансовия министър Милен Велчев и са прикривани от премиера Станишев и финансовия министър Пламен Орешарски.
Днес ние не призоваваме прокуратурата да действа, защото знаем, че тя отново ще прикрие злоупотребите. Не призоваваме да действа нито една друга институция, защото, както досега, никой няма да направи нищо. Единственият начин да бъдат разкрити докрай тези прикривани от тристранната коалиция престъпления на ДПС е ДПС, БСП и НДСВ да бъдат изпратени в опозиция от българския избирател. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата от името на Парламентарна група “Напред”, за да подновя едно наше предложение, което беше направено по-миналата седмица, след злополучните прения по Закона за предотвратяване конфликта на интереси, който толкова много нажежи и общественото отношение към нашата работа тук с вас.
Отново предлагаме да бъде създадена постоянна комисия по приложимост и ефективност на бъдещите законодателни актове на парламента. Искаме да ви уверим, че без един такъв постоянно действащ орган, който да е в състояние да привлича различни гилдии, представители на гражданското общество, неправителствени организации, ние наистина твърде често, залисани в законосъобразността на това, което правим, губим здравия смисъл на своята работа.
Законът за предотвратяване на конфликта на интереси беше очевидно такъв случай. Като очевидно такъв случай могат да бъдат смятани и пренията, и крайният резултат от гласуването по Закона за електронните съобщения в частта му за използване на, както и да ги наричаме, специални средства или възможност да бъдат проследявани съобщения по електронен път.
В същия кръг на недомислици попадна и вчерашното ни гласуване по някои от текстовете на Закона за културното наследство. Член 118, който приехме тук, въпреки дебатите, просто е смешен. Освен, че накърнява конкретни интереси на хора, той просто е смешен. В този закон, в този член, припомням ви, ние забранихме да се продават произведения на изкуството и културни ценности в едно и също помещение, където се продават и други неща.
Веднага ви казвам, че това не е никаква защита на културно-историческото наследство. Законът достатъчно добре е уредил с предписание на министъра, как се защитават те, но като ефект от този наш чл. 118, вече хотелите не могат да продават изкуство в своите фоайета по простата причина, че те не са търговци на изкуство. Нещо повече, още по-смешно – ако ние решим в бъдеще да изложим в нашата парламентарно кафене с благотворителна цел картини, които да продадем за някаква кауза, което често се е случвало, ние не можем да го направим, защото в нашето парламентарно кафе се продават и други неща, а именно кафета, по силата на този член, който ние приехме вчера.
Ето защо отново призовавам основните политически партии да помислят за един такъв проект. Бихме могли да завещаем на следващия парламент един действащ орган на парламента, който да дава предварителна оценка за ефективност и приложимост на актовете, които приемаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата народният представител Ремзи Осман.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костов, но не го виждам в залата, за разлика от Вас ние не се притесняваме и се обръщаме към прокуратурата, като мислим, че си върши добре работата, както и съдебната власт, да направят необходимите проверки. Проверките трябва да бъдат насочени и към Вас като бивш министър-председател, бивш министър на финансите – един път, втори път бивш министър на финансите в годините. В продължение на 10 години Вие бяхте управляващ човек в България.
Не се притесняваме да се обърнем към прокуратурата. Аз знам, че господин Костов се притеснява да се обърне към прокуратурата, защото трябва да започнем с БГА “Балкан”, когато го продадоха на цената на един апартамент. После го купиха близки хора на господин Иван Костов. Да не говорим за десетките предприятия в България, които бяха продадени и купени от подставени лица на господин Иван Костов за по един лев.
Неговите изявления са все едно да казва, че има омлет, но в същия момент казва, че няма яйце. Омлет без яйце няма, господин Иван Костов! Вашите твърдения са глупости и не отговарят на истината. По-важен е въпросите, че престъпления в данъчната система имаше и по Ваше време, и по време на Вашето управление. Всички в обществото знаят в първите години, когато бяхте министър в кабинета на господин Димитър Попов какво стана с някои от фондациите. Ние не искаме да се връщаме в годините назад. Като парламентарна група ние сме били последователни. Вярваме в съдебната власт, вярваме в нашата прокуратура. Но прокуратурата се занимава повече с ваши представители, отколкото с представители на мнозинството. Благодаря. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли други народни представители, които искат думата?
Господин Христов, Вие имате право да вземете думата само по процедура и то по воденето на заседанието. Друга процедура не можете да искате.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да поставя отново въпроса, който поставих и миналия път за това, че правителството не се вслушва и не изпълнява решението на българския парламент за активирането на чл. 36 от Договора за присъединяване и пускането на АЕЦ “Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, в медиите днес пише, че правителството договаря допълнителни компенсации. Това е предателство! Това е скандал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, не злоупотребявайте с моята толерантност. Вие сте интелигентен, млад народен представител...
МИНЧО ХРИСТОВ: Просто искам да поставя, господин председател, този въпрос. Не може правителството да не изпълнява решението на българския парламент! (Народният представител Минчо Христов говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, много Ви моля! Няма да Ви оставя на трибуната. Нарушавате правилника.
Има ли друго изказване от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към питане от народния представител Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи Михаил Миков относно правната регламентация на задържането на лица от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете Вашето питане.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Повод за това мое питане е поведението на полицията при протестите на 14 януари 2009 г. пред парламента. Законът за Министерството на вътрешните работи, който правителството и това мнозинство приехте в началото на този мандат, предвижда един широк кръг от основания за задържане на лица в поделенията на министерството. Например чл. 63, ал. 1, т. 5 предвижда възможност да се задържа лице, чиято самоличност не може да бъде установена, забележете, без това лице да е нарушавало обществения ред, само за това, че не може да се установи неговата самоличност.
Редица други основания са посочени в чл. 63, като в т. 2 на ал. 1 се казва, че може да бъде задържано лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.
Посочени са много други основания, разбира се, но именно в тази връзка моето питане е: какви са правата на задържаните лица, след като по отношение на тях бъде приложена тази ограничителна мярка и има ли подзаконова правна регламентация за това?
Искам да Ви посоча определени обстоятелства, които смятам, че са важни и не знам по какъв начин те са регламентирани. Например на какво законово основание в Министерството на вътрешните работи е изготвена и е разпространена във всички поделения на министерството една специфична декларация, която се раздава на всяко задържано лице, като се изисква от него, което означава против волята му и се принуждава да попълни тази декларация? Защото, господин министър, тази декларация е с подвеждащо съдържание. В нея са оставени многоточия, които трябва да попълни лицето - дали иска, или не иска например медицинско освидетелстване. Аз искам да Ви питам: задържаните лица в поделенията на МВР не ги ли освидетелствате медицински задължително или това зависи от тяхната воля? Защото впоследствие, ако нещо се случи с тези лица и по тях има следи от насилие, може ли да се установи тези следи кога са оставени – преди задържането на лицето или след неговото задържане? Искам да Ви кажа, че тези декларации се използват за недопустим натиск върху задържаните лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Радвам се, че продължаваме темата. Тя дава знание и на гражданите, и на служителите на Министерството на вътрешните работи за едно стриктно, правилно прилагане на една нормативна уредба, която е изключително чувствителна, свързана, от една страна, със защита на правата, а от друга страна – трябва да гарантира пък и атаките, нападките срещу полицейските служители, които също са често явление в нашето общество.
Задържането на лицата като едно от правомощията на полицейските органи е уредено в чл. 63-65 от закона. Там се предвижда, че може да бъде задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление, което след надлежно предупреждение съзнателно е попречило на полицейския орган да изпълни служебните си задължения, както казахте и Вие; което показва тежки психически отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; малолетен нарушител, напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен; лице, чиято самоличност не може да се установи в случаите и начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи - нещо, което Вие оспорвате, но аз мисля, че това е въпрос на решение на парламента и то не на този парламент, а е решение на парламента от години и е съобразено с най-добрите европейски практики - или лице, което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или орган на съдебната власт, така наречените издирвани лица - знаете тази полицейска терминология; или лице обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с екстрадиция или изпълнение на другото основание, отскоро действащо и в България – европейска заповед за арест, както и в други случаи, определени със закон. Тоест нумерус клаузус – изчерпателно са изброени основанията, на които по отношение на лицата може да бъде ограничено правото им на свободно придвижване за 24 часа по решение на полицейски орган. Това е една сама по себе си гаранция.
Това става с писмена заповед на полицейския орган и от момента на задържането това лице има право: на първо място, да обжалва законността на задържането пред съда; на адвокатска защита; на медицинска помощ. Не е задължение на органите непременно във всеки един отделен случай, защото сами разбирате, че полицаите нямат медицинска компетентност. Затова са направени тези формуляри - за да декларира и самото лице има ли нужда, или няма нужда. Не може да вменявате. Другото би означавало във всяко място за задържане да има дежурен лекар - аз не възразявам, даже това би свалило една голяма отговорност от полицаите - и той да поеме цялата отговорност за здравословното състояние на лицата, които са в арестните помещения. В случай когато се прецени от полицейския орган, че лицето се нуждае от медицинска помощ или освидетелстване, тогава той може по собствена инициатива да реагира и да се извърши медицински преглед.
Понеже говорехте за 14 януари 2009 г. – 22 са задържаните лица на 14 януари, които по преценка на полицията са закарани до „Пирогов”, Военномедицинска академия или друго заведение, за да бъдат освидетелствани. Явно техният вид, тяхното състояние е подсказвало и полицаите са преценили, че те имат нужда от освидетелстване и съответно от медицинска помощ.
В другите случаи тази декларация, за която Вие говорите, е един образец, който се предоставя за попълване и за отговор на лицето. Вие казвате, че била манипулативна. Ами по логиката и данъчната декларация в този смисъл може да се каже, че е манипулативна, всеки един формуляр може да се каже, че е манипулативен. Другият вариант е да му четат правата. Аз също смятам, че трябва повечето полицейски служители още веднъж да четат правата на задържаните, но това може да стане, когато е по-спокойно. Когато става въпрос за специализирани полицейски операции, за задържания, има винаги едно разстояние от фактическото задържане до привеждането му в съответните арестни помещения, в което сам разбирате, че е невъзможно. Чак след час, час и половина може би вече може спокойно да бъдат прочетени правата, особено когато става въпрос за закоравели престъпници. При тяхното задържане те се държат особено, оказват съпротива на органите на властта.
Има ли подзаконови актове освен правилника? Освен закона, където са основанията, в правилника те са допълнително разписани. Освен това има и Инструкция № 2451 от 2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на Министерството на вътрешните работи за оборудването на местата за настаняване на задържаните лица и реда в тях. В нея се детайлизират основанията от закона и процедурите от правилника. В правилника се посочва с какъв акт става задържането. В закона са основанията, в правилника е дадена процедурата – реквизитите на заповедта и правата на задържания. В чл. 63, ал. 1 от правилника е предвидено лицето да попълва декларация, че е запознато с правата си, както и с намерението си да упражни или да не упражни - пак казвам, правото не е задължение - правото си на адвокатска защита, медицинска помощ, телефонно обаждане и ако е чужд гражданин – да се свърже с консулските власти на държавата си. Съгласно чл. 63, ал. 5 от правилника заповедите за задържане се регистрират в специален регистър.
Детайлизирането на конкретните действия става в инструкцията. На задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното състояние налага това. Това са двете хипотези. Втората хипотеза е по преценка на органа, който преценява, че здравословното състояние налага това. Сигурно има случаи, когато полицейският служител не може да прецени, но той няма специализираната подготовка. Хората учат за това пет години Медицинска академия. Това също трябва да се има предвид. Може да се предостави възможност за медицински преглед от лекар по негов избор. Тогава става и за негова сметка. Копие от медицинския документ се предоставя на задържаното лице или на упълномощен от него защитник.
Правото на адвокатска защита е от момента на задържането, като полицейският служител е длъжен да осигури начин за свързване с посочения от задържаното лице адвокат. Сам разбирате, че има хипотези, при които той му осигурява връзка, но тя може да не се получи. Полицейските служители са задължени да осигуряват възможност за свиждане и срещи с адвокат по всяко време на денонощието.
Най-общо това са правилата, уредени в закона, в правилника, в инструкцията, и то правила, които не съществуват от вчера или от онзи ден. Това са правила, които през последните 10-15 години са се утвърдили, най-общо като правила, покриващи европейските стандарти в Конвенцията за защита правата на човека. В този смисъл смея да кажа, че България има висок стандарт на защита на човешките права, включително и по отношение на задържаните в арестните помещения лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, имате думата в рамките на две минути да зададете два доуточняващи допълващи въпроса. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, аз се изненадвам. Виждам, че има дефект в закона. Неслучайно в началото Ви казах, че този закон беше приет в началото на този мандат. Недейте да се оправдавате с парламента, защото тогава вие бяхте народен представител и председател на парламентарната група на мнозинството. Законът не урежда правото на задържания на медицинско освидетелстване. Това е изключителен дефект на закона. Ще посоча, че по време на комунистическия режим до 1989 г. в Закона за народната милиция беше регламентирано, че всяко задържано лице задължително се освидетелства. Знаете ли защо се върши това? Защото, не дай си Боже, ако се случи нещо с този човек, трябва да е ясно какво е било физическото му състояние към момента на задържането, за да стане ясно къде е получил уврежданията – преди да влезе в ареста или след като е бил в ареста. Разбирате ли за какво става въпрос?!
Сега Вие ми казвате, че в инструкция е предвидено – ако той иска и така нататък.
Отделно от това би било разумно решение – разпоредете да се премахне тази декларация, защото не както Вие казвате, че е манипулативна. Тя е с подвеждащо съдържание. Не можеш да раздаваш на всеки задържан - този човек е в стрес - да попълва дали иска или не иска нещо. Би следвало той собственоръчно да удостоверява, че са му разяснени правата, тоест тези права трябва да му се четат, а не да му даваш декларация и той да вижда, че има многоточия, където да бъде насърчаван дали да пише „иска” или „не иска”, адвокатска защита, свиждане, връзка с близките.
На 14 януари през нощта в Първо районно управление маса хора протестираха, когато аз отидох там, че са им отказали възможност да се свържат с близките им. Хората не ги знаеха къде са. Имаше родители отвън, чиито непълнолетни деца бяха задържани. Те бяха установили чрез издирване от другите районни управления, че децата им са там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря и аз.
Господин министър, имате три минути за отговор на тези два доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Атанасов, казах, че този въпрос е уреден в правилник, а не в инструкциите. Правилникът също е нормативен акт. Там подробно е разписано, а след това и в инструкцията, но нямаме вакуум в нормативната уредба. Да не говорим, че този закон във висока степен реципира решения на нашето законодателство от последните 20 години поне в тази му част. Не мисля, че България се е отклонила от някакъв висок европейски стандарт по отношение на правата на задържаните лица.
За задължителното освидетелстване. Министерството на вътрешните работи се занимава с какво ли не. Бюджетът му обаче не може да издържи. Искат се високи стандарти по отношение на арестните помещения. Нека обществото, нека Народното събрание да отдели средства за това. Иска се полицаи да има навсякъде. Ами заделете средства за това. Искате във всяко районно полицейско управление, където има арестно помещение, да има лекар на денонощно дежурство, но осигурете финансово това. Вие знаете, че много болници в малките населени места не могат да осигурят денонощно дежурство. Министерството на вътрешните работи няма възможност да осигури постоянни дежурства в арестните помещения на компетентни медицински лица. Знаете, че преди имаше категория „фелдшери”, но сега има само лица с висше медицинско образование. Знаете колко струва това! Хубаво е да се поставят въпроси, но винаги трябва да си даваме сметка колко струва това на обществото.
Мисля, че стандартът, нормативите осигуряват правото на преглед. Практиката в по-голямата част от случаите показва, че тази организация функционира добре, че служителите от Министерството на вътрешните работи имат компетентност и отговорност, когато преценят, че се налага лекарска помощ, да я поискат, защото самите те са заинтересовани по този начин да свалят от себе си някакви подозрения, каквито много често по политически и други подбуди се хвърлят в публичното пространство. Разбира се, все още трябва да се упражнява контрол върху арестните помещения. Знаете, че там отговорностите не са само на вътрешноведомствения контрол на Министерството на вътрешните работи. Има неправителствени организации, които осъществяват такова наблюдение. Има прокуратура, която също трябва да следи нещата. Това са все механизми на обществото, на държавата, които да гарантират правата на задържаните в поделенията на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз също Ви благодаря.
Господин Атанасов, моля да изразите Вашето отношение към получените отговори.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър! Министерството на вътрешните работи на първо място трябва да се грижи за опазване на обществения ред и борбата с престъпността и на второ място, но не по важност, да се грижи за правата на гражданите. Задържаните лица са граждани и имат еднакви права с всички останали. Не може да се оправдавате с липса на бюджет. Не ме карайте да ви припомням поради каква причина не беше гледан бюджетът на Министерството на вътрешните работи във Вътрешната комисия – защото прикривате корупцията на ДПС! Ето заради това беше отказано да ви се гледа бюджетът в комисията. Да бяхте дошли там, да бяхте предоставили да разгледаме данните за бюджета!
По отношение на медицинското освидетелстване. Това е един голям дефект на закона, на първо място. Не може да не се регламентира такова право в закона. Защото след като 36 часа Министерството на вътрешните работи кри случая със смъртта на Методи Маринов, началникът на Столичната полиция отиде при районния прокурор с преписка да предложи да се образува производство за самоубийство по чл. 127 от НК. Ето заради това трябва да се регламентира законово медицинското освидетелстване, да се знае на всеки един задържан какво е физическото му състояние когато го прибират и ако, не дай си Боже, му се случи нещо впоследствие, да се установи какви са причините. За това става въпрос. Има конкретни случаи. Да не говорим за другия случай – с Куцаров, където тръгнахте да наказвате и прокуратурата да се занимава с изпълнителите, а не с тези, които са организирали цялата тази история, която се оказа явно доста мръсна.
Така че, господин министре, само нормативното регламентиране на правата не означава нищо. Фактически трябва да се осигуряват правата на гражданите, а към днешния ден това не се случва. Искам да Ви кажа, че за това не са виновни служителите на МВР, а тези, които ги командват.
Искам да ви посоча, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Времето!
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви се, не ме прекъсвайте! Министърът говори 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как няма да Ви прекъсвам, Вие имате право на 2 минути. Много Ви моля!
АТАНАС АТАНАСОВ: Вие освен всичко друго на 14 януари направихте всичко необходимо да противопоставите протестиращите... (Председателят Юнал Лютфи изключва микрофоните. Народният представител Атанас Атанасов завършва изказването си при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви! Говорите 2,27 минути!
Преминаваме по-нататък.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Може ли да ми дадете думата? (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) На друго основание искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент! Министър Миков иска думата на друго основание и ще говори извън конкретното питане. Министрите имат право да взимат думата по всяко време.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Българската полиция се нуждае от контрол, от наблюдение, но в същото време тя се нуждае и от подкрепа, от доверие. Не може да искате да имате полиция, която е обърната към обществото, и в същото време с лъжи, спекулации и дребни политически сметки ... (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.) Това няма нищо общо с питането. С дребни политически сметки, със спекулации с факти постоянно да се нагнетява напрежение върху хора, които вършат една изключително тежка и неприятна работа, работа, която гарантира спокойния ви сън. Неуважението към българската полиция е въпрос на гражданска култура, въпрос на обществено разбиране за институциите, за демокрацията като цяло. И никакви дребни политически сметки не могат да бъдат причина към полицията, към Министерството на вътрешните работи, към армията, към тези основополагащи институции да има спекулантско политическо отношение. Мисля си, че това всеки народен представител трябва да го разбира, а тези, които не го разбират, очевидно поставят някакви други интереси, различни от интересите на обществото, в своята работа тук в Народното събрание. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане към министър Михаил Миков от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов относно мерките за борбата с престъпността.
Заповядайте, господин Анастасов, да развиете питането.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Нашето питане е във връзка с мерките за борбата с престъпността. След промените в Република България след 1989 г., особено след 1993 г., престъпността е един от бичовете в обществото, който изсмуква неговите живителни сили. Арогантността, чувството за ненаказуемост на престъпниците правят живота на хората непоносим. Добилата вече популярност дума „мутра” е синоним на наглост и на арогантност, на чувство на безпардонност и ненаказуемост. Подчертавам, мутра не значи физически здрав човек, мутра значи състояние и манталитет, мутра е и физически слабият, който ограбва, който тероризира, който измъчва хората. Наркодилърите и наркобизнесът са част от мутризацията на обществото, един от бичовете, които съсипват цвета на нацията – младите хора. Наркотиците са и ще бъдат угроза за нашето общество. За това странно звучат някои изказвания от типа „те са известни като наркодилъри”. Какво правят на свобода тогава? И това не е толкова упрек към системата на МВР, това е упрек към цялата държава, към цялото общество. Защото ние не търсим формите и начините и не сме обединени от единия край до другия край за борба с този бич, който тормози българския гражданин.
Показните убийства създават страх и несигурност в обществото, като не позволяват на хората да развиват своя потенциал.
Така наречената битова престъпност е не по-малък проблем за милионите българи. Грабежите, кражбите и убийствата станаха ежедневие, за съжаление. И ние трябва да преодолеем този тежък проблем. Мутризирането на обществото има опасност да стане и мутризиране на политическата система. Не трябва да допуснем мутрите във властта вместо да са в затвора.
В тази връзка е нашето питане: какви мерки за промени в законодателството биха били в полза на МВР за справяне с бандитите с едничката цел да не се чувстват недосегаеми и ненаказани? Каква подкрепа бихте искали от Народното събрание за справяне с организираната престъпност?
Господин министър, ние с Иглика Иванова, представители на Българските социалдемократи в Коалиция за България, считаме, че ако се вземат решителни мерки и бандитите усетят цялата строгост на закона, те ще получат своето място и българският гражданин ще вярва в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Министър Миков има думата за отговор.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Има емоция в контрола. Това е добре, обаче народните представители от мнозинството и от опозицията наистина са горещо заинтересовани тия въпроси да се решават.
Уважаеми господин Анастасов, уважаема госпожо Иванова, благодаря за този въпрос, който сам по себе си отваря една много голяма тема, в която има дефицит на дискусия в българското общество – на сериозна, на отговорна дискусия за рамките на свободата и за рамките на сигурността.
Само в рамките на 10 минути тук се поставиха две питания – едното за правата на лицата, извършили определени противообществени прояви, и другото – за мерки за осигуряване на сигурност. Обществото и вие, народните представители, и ние трябва да сме наясно, че не може едновременно да има абсолютна защита на правата и те да са поставени понякога и като самоцел и да има ефикасност в борбата с престъпността. В същото време трябва да имаме и ясно очертани параметри докъде, доколко сме готови да отстъпим, за да може да имаме сигурност. Защото правото на сигурност също е съществените човешки права.
Това, което Народното събрание може да помогне, е в областта най-вече на наказателното законодателство.
На първо място ще поставя и въпрос, който беше подчертан в последния доклад на Европейската комисия, свързан с досъдебното производство, свързан с една дискусия от есента, която за пореден път през годините не можа да формира правила на нашето досъдебно производство, които да са ефикасни. Не само разбираеми за нашите европейски партньори, но и ефикасни. Правила, които да не карат органите на досъдебното производство да повтарят едни и същи действия по няколко пъти – веднъж в рамките на оперативната работа, втори път в рамките на досъдебното производство, трети път в съдебна фаза. И свидетелствата, дадени пред съдия в рамките на досъдебното производство, да се оттеглят след съответното обработване на свидетелите в рамките на съдебната фаза. Това е същностен въпрос, който би направил нашия закон по-силен и необратим.
По отношение на Наказателния кодекс има внесени такива предложения от група народни представители от Коалиция за България, членове на Правната комисия, на които благодаря, за отпадане на квалифицираното обстоятелство при организираната престъпна група – користна цел, за да може по-лесно да се доказва в рамките на нашия наказателен процес извършеното престъпление, а користната цел да остане като едно по-тежко наказуемо, квалифициращо обстоятелство. Разбира се, ще очаквам подкрепа по този въпрос.
Ще очаквам подкрепа по промяна на Закона за електронните съобщения. Радвам се, че в една декларация преди малко представител на опозицията, включително даде оценка за тази грешка, която беше допусната, която реално нанася много тежък удар върху капацитета за разкриване на престъпления.
Другата област, в която Народното събрание може да бъде полезна, е свързана със законодателството по повод изтърпяване на наложени вече наказания „лишаване от свобода”. Ето пресния случай от тези дни – изключително тежкото престъпление в Стара Загора, което беше разкрито вчера. Става въпрос за лица, осъдени на лишаване от свобода, които излизат отпуск точно така, както граждани, без да са осъждани, си излизат в отпуск, и през това време участват в извършване на изключително тежки престъпления.
По отношение на затягане на условията в Закона за мерките за неотклонение. Аз смятам, че съдебната практика, освен че е разнородна, има един краен либерализъм. Либерализъм, воден разбира се от благородната идея за човешките права – че дори лицата, извършили престъпление, имат права. Но този либерализъм води до многобройни напоследък доказателства за многобройно извършвани престъпления в условия на повдигнато обвинение и мярка за неотклонение, която не гарантира изискването на закона да не се извършват други престъпления. Тук си мисля, че Народното събрание може да въведе едни по-строги критерии. Тоест веднъж по отношение на досъдебната фаза, втори път по отношение на изтърпяване на наказанията, свързани с лишаване от свобода.
Какво се оказва? Че изпълнението на мярката... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председател, спирам, явно темата е по-голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да привършвате вече Вашата мисъл. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: И още нещо. Необходими са по-силни законови механизми и лостове за борба с такива предизвикателства, които у нас са значително подценени, като детската порнография, сводничеството, интелектуалното пиратство. Тия предизвикателства, към които целият свят се отнася доста строго. Тук нашето наказателно законодателство има още какво да догонва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, обръщам се към Вас. Ще Ви дам думата, но по принцип искам да Ви кажа, че ние сме в парламентарен контрол. Ако пряко се придържаме стриктно към буквата на правилника, когато отговаря министърът, към когото е зададено питането или въпросът, нека да оставим той да отговори максимално добре. Нали това е целта, господин Атанасов и уважаеми колеги, на парламентарния контрол? Докато парламентаристите, ние, можем да се придържаме към правилника – това е мое убеждение от дългите години на парламентаризма.
Заповядайте, господин Атанасов, имате думата по процедура.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не може! Той няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нищо, ще наруша правилника.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря.
Взимам думата по процедура по начина на водене.
Уважаеми другари, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Атанасов, нека да запазим добрия тон!
АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме прекъсвайте! На нищо не прилича цялата тая история.
Господин председателю, има правила както за опозицията, така за управляващите, така и за министрите. Не може на мен на втората секунда да ми изключвате микрофоните, а министърът да говори по 10 минути. Ще си подготвя изложението в рамките на определените от правилника лимити. На какво прилича цялата тази история? За това протестирам.
Вие може да казвате, че било необходимо. Има други канали, по които може да се разказват „подвизите” на министерството. Тук, след като за нас са предвидени 2 или 3 минути, в зависимост от формата, по същия начин е и за министрите. Иначе ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кажете нещо за смисъла на контрола.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, за смисъла казвам и Вие през цялото време ме прекъсвате, защото разбирате, че сте в неудобна ситуация. Защото толерирате министрите, а прекъсвате депутатите от опозицията. Ние също имаме да кажем много неща за малкото време, което ни давате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Само преди 5 минути прекъснах по същия начин и господин Анастасов.
Продължаваме нашата работа.
Господин Анастасов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса в рамките на две минути.
Преди това искам да обявя, че на балкона се намират студенти по специалността „Право” от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, които в продължение на няколко дни ще наблюдават работата на Народното събрание. Да ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Странни неща стават днес в пленарното заседание. Тези, които пледират за това, че им е нарушено правото, най-много го нарушават. Между 2 секунди и 28 разликата е голяма, но вие от ДСБ математиката не я познавате, защото продадохте „Кремиковци” за 1 долар, но това е друга тема.
Искам да се върна към същността на въпроса, защото наистина, господин министър, съгласен съм, че това е една огромна тема. Борбата с престъпността е една огромна тема, която, за жалост, е удар върху обществото ни още от 1990 г. Разрушаването на голяма част от структурите, които сега в момента се възстановяват и се преструктурират, в добрия смисъл на думата, е една от основните задачи, които правителството върши.
Какво още е необходимо? Необходимо е наистина мутрите, бандитите – няма да спра да употребявам тази дума, докато не си намерят мястото ефективно да лежат в затворите. Именно тук законодателните мерки на Народното събрание по промяната на законите е основна задача.
Разбира се, бих искал доуточняващо да задам въпроса за защитата – какво прави държавата, за да защити своите служители? Защото служителите на МВР са подложени на огромен натиск. Те са подложени не само на политически натиск, а и на натиск от страна на финансово-икономически групировки. Това е една порочна практика, която по един или друг начин ще се прекъсне. Очевидно е, че трябва да бъдат взети ясни, точни и конкретни мерки. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата в рамките на три минути да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, уважаема госпожо Иванова! Да, но, пак казвам, трябва много повече дискусия, около която да се обединят, върху разумни аргументи...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Добронамерена дискусия.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: ... да, добронамерена дискусия, и представителите на мнозинството, и на опозицията, за изграждане на наказателна политика, която не може да бъде на това Народно събрание. Трябва да бъде и на следващото Народно събрание, и на по-следващото. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.)
Трябва да има хоризонт минимум 10-12 години, за да се получи резултат от нея. Не може от едната страна ние да казваме: „не трябва, не вярваме в полицията, няма да даваме разпечатки”, а в същото време да казваме: „искаме ефикасно да разкриете престъпленията”. Ами, няма да стане! Обществото трябва да си изясни какво иска. От едната страна скачат и казват: „не, това не става, не е добре и прочее”. Такава политика трябва да легне включително върху широка дискусия и в обществото, а не само между политическите сили, за да усетят наистина престъпниците респектиращата сила на държавата, прокарана през правоохранителните институции – каквато е Министерството на вътрешните работи, минаваща през другите правораздаващи институции – като съдебната система, и последователност. Пак казвам, последователност, която трябва да стигне до онази конкретна политика, която ще се прокарва, от конкретните магистратури – с еднаквата съдебна практика, с по-стриктното и по-строго прилагане на закона.
От други разправии не остана време за този разговор. Аз много се радвам, че сте поставили такова питане. Дано то отвори дискусията.
По отношение на защитата на служителите. Да, има право, има нормативна основа за тяхната защита, за неприкосновеността им. Има квалифицирани състави в Наказателния кодекс, които предвиждат по-висока наказателна отговорност за посегателства срещу служители на Министерството на вътрешните работи при, и по повод изпълнение на служебните си задължения.
Мисля, че най-важното е: първо, да няма политизиране на тяхната работа; на второ място, това, което вие поставихте като заплаха – системата за постигане на интегритет на служителите – тя трябва да бъде на много по-високо ниво като натиск, за да спрем корупционните практики, които деморализират; на трето място, защитата на служителите трябва да се извършва чрез уважение към работата, към труда и тази защита се реализира от гражданите. Нея не може нито министърът да я осигури, нито отделен народен представител, нито едно народно събрание. Уважението към труда на служителите от МВР! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Анастасов, заповядайте. Можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Миков.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, от името на Иглика Иванова, аз изразявам своята благодарност за направените отговори по нашето питане и по нашите въпроси, най-вече. Тук съм абсолютно съгласен – това не е само време за отговаряне на въпроси по време на парламентарния контрол. По този въпрос трябва наистина да има национален консенсус. Казах го и одеве – от дясно, до ляво. Това трябва да бъде политика на цялото българско общество, а не само даден въпрос да се политизира по един или друг начин, защото това е страшно за нацията. Страшно е, ако оставим единствено и само служителите на МВР на себе си, да отговарят на сигурността. Ако политически имаме консенсус, че в борбата с престъпността, с наркомафията, с мутрите, сме единни, че няма да ги ползваме по един или друг начин в управлението и ясно заявим тук, че няма да правим коалиция с тях за едни следващи избори и не да вкараме бивши мутри в този парламент, то тогава ще има сигурност в държавата.
Заради това още веднъж подчертавам – демокрацията не трябва да се бърка с псевдодемокрация. Аз съм готов и ние, българските социалдемократи, Коалиция за България, сме готови да подкрепим всяко едно предложение за сигурни твърди мерки за справяне с борбата с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има питане от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов към министъра на вътрешните работи Михаил Миков.
Кой ще развие питането?
Заповядайте, господин Анастасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ОДС, от място): Това тенис на маса ли е?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин Атанасов, ако не сте съгласен, че българските полицаи и служителите на МВР трябва да имат сериозни финансови стимули за работа, мисля, че никога не би трябвало да работите в тази система. Жалко, че сте били в тази система, но това е за Ваша сметка.
Господин министър, нашето питане с Иглика Иванова е по повод съществуващото напрежение в МВР. То изкристализира с мълчаливи протести, но реално и в конкретни искания. Не можем да не се съгласим, че голяма част от тях са основателни.
Служителите на МВР имат специфични задължения. Работят в условия, различни от тези на другите държавни служители. Те често са на открито, при лоши атмосферни условия, в конфликтни ситуации, такива, каквито имаше на 14 януари, провокирани от хулигани и от мутризирани младежи, според мен и наркотизирани. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
От друга страна тяхната отговорност е много голяма. Те са призвани да осигурят обществения ред, безопасността и сигурността на гражданите, да преследват и да предотвратят престъпленията.
Естествено е, че изискванията към тях са много големи, но при всички случаи трябва да се осигури реципрочност към изисквания и условия на труд, защото условията на труда са предпоставка за по-добри показатели.
В тази връзка нашето питане е следното: какви допълнителни материални стимули са предвидени за служителите от системата на МВР? Какви социални придобивки и облекчения, в това число почивката и възстановяването на служителите, могат да ползват те и достъпни ли са за всички служители? Какво се предвижда за преодоляване проблемите с материалното осигуряване, включително униформите, автомобилите и тяхната поддръжка, оборудването на помещенията, осигуряването на нормални работни места за всички?
Не е нормално да работят по четири-пет човека в малки стаи от 10 квадрата. Не е нормално едни да имат по 150 дела, други да имат по 10 дела. Ето тези проблеми, би трябвало да се разрешат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи, господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Иванова, уважаеми господин Анастасов! И тук няма да ни стигне времето, за да Ви кажа всичко, което се прави по отношение както на политиката на доходите, допълнителното материално стимулиране, социалните придобивки и, разбира се, условията на труд, заради които ние трябва да търсим ефикасност.
Основното месечно възнаграждение на лицата, работещи в Министерството на вътрешните работи за най-ниската длъжност на лице с висше образование е не по-малко от 790 лв., тоест това е минималната заплата, върху която се наслагват специфични условия, в зависимост от прослужени години и прочее.
По отношение на лицата със средно образование, най-ниската база, от която тръгва е 526 лв. и там вече има добавки за специфични условия на труд – мога да ви ги изчета всички тук.
В последните няколко години имаше изпреварващо нарастване на основните възнаграждения в сектора, специално в сектора на вътрешната сигурност, с по 1% годишно – говоря за 2006-2007 г.
През изминалата година направихме стъпки към увеличение диференцирано, като специално за София, Пловдив, Варна, Бургас, където е най-голямото натоварване, миналият юли в абсолютни стойности, само, разбира се, на охранителния и оперативния състав на досъдебното производство, където е най-голямото натоварване, но то включва около три четвърти от състава, увеличението беше около 15% за тези големи градове. Между 12 и 18%, средно го слагам 15%. Разбира се, всичко това е функция от средствата, които се предоставят от бюджета за възнаграждение на служителите. В момента знаете, че извършваме преструктуриране и оптимизация на състава. Опитваме се там, където има покриване, дублиране на функции, тези звена и хора да им бъдат прекратени правоотношенията и обратното – да се насочи финансовият ресурс към тези, които са по-натоварени. Това е една много трудна промяна, ако щете и промяна в мисленето, която едва ли може да стане в рамките на няколко месеца или даже на няколко години, промяна, която трябва да доведе до една по-висока мотивация от тази гледна точка – от гледна точка на възнагражденията. Разбира се, предвиждат се различни форми на допълнително стимулиране, допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценки за тримесечни периоди.
По отношение на социалните придобивки – като се тръгне с облекло и храна, които са стандартни, и се стигне до възможностите за ползване на базите за отдих на Министерството на вътрешните работи, които са постоянно запълнени, да ви кажа, където се опитваме да поддържаме едни ниски цени, за да има висока достъпност.
Сега дискутираме въпроса по отношение на други социални придобивки. Някои от тях ще се опитаме да запазим в други форми, примерно стоматологията – оказва се, че имаме стоматологични кабинети, а в същото време нямаме средства, с които да ги вкараме в една по-добра кондиция. Може би тук трябва да се търси форма – при промяната да се запазят преимуществата и социалната достъпност, а в същото време да се търси едно по-високо качество.
По отношение на материалното осигуряване. Само в София, искам да ви кажа, се строят нови сгради на две районни полицейски управления – Второ и Трето, санират се сградите на Първо, Второ, Пето и Девето районни управления, строи се нова сграда на Криминалната полиция, която трябва да събере криминалната полиция, досъдебно производство, Звеното за борбата с организираната и тежка престъпност и Международното оперативно полицейско сътрудничество, за да има една по-голяма ефективност. Това е един ресурс, което вие гласувахте от преизпълнението на бюджета и което правителството задели, ресурс, който не е заделян през последните 20-30 години. Казвам 30 години! Знаете какво се случи с демографията, социално-икономическата обстановка в София! От 30 години не беше слагано нищо! Получихме определено количество стаи от следствието, което позволява една по-нормална обстановка на работа.
Какво стана през 1992 г.? Функцията разследване беше изнесена от Министерството на вътрешните работи заедно с материалната база и служителите. В момента тази функция е възложена на Министерството на вътрешните работи, а материалната база остана в съдебната система. Постепенно този процес на връщане на функцията и материалната база вече се случи. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)
Не мога да ви кажа за 400-те нови автомобила, за кораба, който до 15 дни ще пуснем, защото председателят ме прекъсна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за два допълнителни въпроса, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря.
Очевидно е, че трябва да има мотивация на служителите и те трябва да са сигурни, че ще ги оценяват по резултатите, по техния професионализъм и по тяхната квалификация, спор няма, и че не трябва да се разчита на политически или икономически лансирания отвън на който и да е от служителите. Очевидно е, че на ръководни постове в министерството трябва да бъдат стимулирани хора, които се борят с корупцията и по никакъв начин да не се допускат лица, които по един или друг начин са били свързани с престъпниците. Естествено е, че условията на труда и заплащането са в основната линия.
Въпросът ми е: прави ли се нещо да се подобри материалната база, строят ли се нови места за работа, които да дадат нормални условия за работа с тези хора, подобряват ли се условията на труда вътре в кабинетите на служителите на МВР, защото когато искаме от тях, трябва и да даваме? Разбира се, че трябва да имат и пълноценно време за почивка, така както е например в повечето европейски държави – държавата поема по-голяма част от издръжката на почиващия и неговото семейство, дават се много високи пенсии и затова когато бъде уличен в корупция, той губи всичките тези права и всички тези придобивки, които е получил през този период. Ето това са двата уточняващи въпроса към Вас, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков.
МИНИСТЪР МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, уважаема госпожо Иванов, уважаеми дами и господа! Да, казах Ви за София – 30 години не е правено такова строителство, каквото се прави тази и последните две години. Трябваше най-сетне да има правителство, което да разбере нуждите на сигурността на столичния град. Разбира се, освен това нови полицейски управления ще бъдат изградени през следващите месеци и ще бъдат довършени в Пловдив; едно беше завършено миналата година – второ ново районно полицейско управление. Ново полицейско управление благодарение на единодушното решение на Общинския съвет на Стара Загора - искам да благодаря, и предоставения парцел, ще започнем да строим в Стара Загора. Следващите 5-6 месеца трябва да стане готово ново Районно полицейско управление в Перник. Ремонти съответно има в цялата страна – от Димитровград до Видин; във Варна има строителство на нова сграда.
По отношение на автомобилната техника – следващия месец ще бъдат разпределени над 400 автомобила. Само днес преди да дойда тук – 100 автомобила за Гранична полиция по „Шенген фасилити” и с помощта на европейските програми.
По отношение на засилване на оперативно-следствената работа – всяка областна дирекция и големите районни полицейски управления трябва да имат оперативни коли, с цялото оборудване, за да бъдат ефикасни на мястото на престъплението. Това ще се случи през следващия месец, месец и половина.
И да не говорим за другите възможности като капацитет по Шенген. До 20 дни ще пуснем първият от поредицата кораби, които трябва да осигуряват външната ни граница.
Разбира се, още много може да се направи. Разбира се, длъжници сме и на работещите в системата, и на гражданите. Но в крайна сметка правим това, което трябва да прави обществото, да даде като принос към сигурността.
Що се отнася до възнагражденията. Аз също смятам, че няма възможност тези искания, които се поставят, за 50-процентно увеличение. Те са не само невъзможни, те са и необосновани. Защото аз разбирам, и всеки служител на министерството трябва да разбере, че обществото очаква повече от нас – от Министерство на вътрешните работи и в частност от полицията, по-бърза разкриваемост, повече спазване и утвърждаване на законността и разбира се, по-висока квалификация на служителите – квалификация, отговаряща на това, което изисква Европейският съюз и Шенгенското време в следващите две години, което трябва да премине, за да станем членове на Шенгенските системи на сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Анастасов, за да изразите отношението си към отговорите на министъра.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Още веднъж искам да благодаря, господин министър, за изчерпателната информация в рамките на това кратко време, което имахте. Очевидно е, че се прави достатъчно за подобряване условията на работа и материално стимулиране в системата на МВР. Разбира се, че то не е толкова, колкото би трябвало да бъде, и толкова, колкото биха искали самите служители. Разбира се, че това е въпрос, който, пак подчертавам, не е в рамките на едно или две парламентарни питания.
Въпросът е дали има политическа грамотност и политическо желание да направим един такъв обществен дебат в скоро време и да поставим тези въпроси честно и откровено всеки един, както всеки един от нас е разговарял със служителите на МВР. Защото това са въпроси, поставени от служителите на МВР, а не са изсмукани от нашите или вашите пръсти. Това е защото искаме служителите на МВР да бъдат достойни, но искаме от тях да вършат своята работа качествено. Искаме те да спазват принципите за законност, да няма изтичане на оперативна информация към бандитите и мутрите, да няма различия в натовареността, да няма безкрайни прехвърляния на компетенции и да има силен агентурен апарат, който да гарантира своевременното разкриване на престъпленията.
Именно в тази насока трябва да работим, за да постигнем доброто за българските граждани. Пак подчертавам, че всички трябва да се впрегнем в тази благородна мисия да защитим българския гражданин от мутрите и от престъпниците.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Мутрите са ваши!
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Ти ли ми го казваш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Михаил Миков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следват въпроси към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Първият въпрос, който ще зададе, е народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Преди време, Вие знаете, бяха закупени 7 бронирани машини на стойност 14 милиона български лева. Аз лично останах с впечатлението, че те са следващата фаза на подобрените хамъри, които “Текстрон” разработи за щатската армия и като долари в Щатите са милион и двеста, като междинна гама между страйкърите и “Брадли” - техните бойни машини. И се зарадвах, че наистина за Ирак най-после ние ще имаме подходящи бронирани машини с подходящи дъна срещу така наречените случайни взривни устройства.
В публичното пространство обаче и като говоря с военните, получавам най-противоречиви мнения и изказвания. Даже на последното заседание на комисията, това ме накара да напиша този въпрос, започнаха да се говорят едни много неприятни неща, че това били някакви стари машини, било някаква далавера и тези машини не били в никоя армия на въоръжение, че не ставали за нищо и са недоокомплектовани. Генерал Пехливанов там спомена, че липсва оптика и радиостанции.
Моят въпрос към Вас е да изясните пред обществото, след като са дадени тези пари, наистина къде се намират тези седем бронирани машини – в Ирак ли са, консервирани ли са? Издадена ли е заповед за тяхното ползване? Какво е реалното състояние на бронираните машини? Откъде са закупени? Има ли ги налични, на въоръжение в някоя армия? Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Николай Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Във връзка с Вашите въпроси относно закупуване на 7 броя бронирани машини от Министерството на отбраната, Ви отговарям следното.
Къде се намират седемте бронирани машини? Машините са предназначени за контингента ни в Афганистан и по тази причина шест от тях са доставени на територията на Афганистан, а една е в поделение на Българската армия за подготовка на следващите контингенти.
Издадена ли е заповед за тяхното използване? Към момента на Вашето запитване все още не е издадена заповед за използване на машините. Причината за това се явява закъснялата доставка на предвиденото в договора допълнително оборудване. За закъснението са предявени претенции за изплащане на неустойка. Изпитването на допълнителното оборудване се извършва в периода от 2 до 7 февруари т.г., резултатите са положителни и в момента се извършва дооборудване на шестте машини в Афганистан. Заповед за приемането им на въоръжение ще бъде издадена, съгласно изискванията на Правилника за придобиване, поддържане и снемане от употреба на отбранителни продукти, след като резултатите от извършеното изпитване бъдат приети на заседание на Съвета по въоръженията през м. март т.г.
Какво е състоянието на бронираните машини и възможно ли е тяхното използване? Състоянието на бронираните машини е добро. Това са нови машини, произведени през 2008 г. и са приети в Българската армия с приемно-предавателни протоколи на 21 април 2008 г. Екипажите са обучени и използването на машините е възможно веднага след приемането им на въоръжение.
Откъде са закупени и на въоръжение ли са в армиите на НАТО? Машините са закупени от фирма “Текстрон”, която е американска фирма. Те се произвеждат в различни модификации. На въоръжение са в армията на САЩ, в Германия, в Косово, в Афганистан и в Ирак – в подразделения на военната полиция и конвоиращи военни формирования от други държави.
Уважаеми господин Кирчев, считам, че с изнесената информация отговорих конкретно на поставените Ви въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Много е радостно, че машините са нови. Това е много хубаво, защото ваш, бих казал, по ранг – човек, който има претенции, че много познава Българската армия, каза, че те са изхвърлени от американската армия и са ни ги пробутали. Слава Богу, че са нови. Много добре знам разработките на “Текстър”, наистина са последен модел.
Но мен ме учудва следното. Те се купуват, а цялата работа е в това – купуваш един автомобил без акумулатор и стартер, грубо казано. Защо е направена тази сделка – закупени са, стоят при нас, сега се договаря допълнително оборудване? А същевременно ситуацията в Афганистан много се влошава по принцип. Наистина нашите войски имат много голяма нужда от едно такова оборудване – те са специално защитени, специална разработка и те стоят.
А навремето, Вие още не бяхте министър, тук имаше редица въпроси – нашите войници ги избиваха в нашите газки. Ние сме с нашето съветско оборудване там, в Афганистан, и всяка една такава машина е добре дошла за българския войник – дава му самочувствие, има паритет към чуждите армии, след като Щатската армия там така е оборудвана.
Кой ще носи вината за тази лоша сделка? Бихте ли ми отговорили? Това не е добра сделка – купуваш нещо, най-важното го няма и машините седят там консервирани ли? В Афганистан си стоят сигурно, те са заключени някъде. Кой е направил този договор по този начин? Това е въпросът ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Николай Цонев.
За допълнителното оборудване ще се заплаща ли допълнителна сума?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирчев! Договорът е подписан в края на 2007 г. Има забавяне от фирмата за изпълнение на договора. В момента водим преговори за заплащане на неустойки. До този момент фирмата е изплатила 112 600 евро неустойки. Съгласили са се да заплатят, но все още не са платени около 118 000 евро. Ние сме предявили и нови претенции за около 30 000 евро. С това отговорих на Вашия въпрос.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Лошото е, че не се употребяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Захари Георгиев, към министъра на отбраната господин Николай Цонев.
Господин Георгиев, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 13 т.м. аз самият прочетох в една от печатните медии обява за Ваше решение от предходния ден за откриване на процедура за продажба на недвижим имот в управление на Министерството на отбраната, представляващ поземлен имот с площ 17 дка и 600 кв.м. Този същият имот попада в УПИ 1 на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и се намира в Пловдив на бул. „България”. Вероятно сте запознат с проблема, след като направих това питане, около този и още един имот на Министерството на отбраната, които попадат в територия, за която е приет и е влязъл в сила с решение на Пловдивския общински съвет подробен устройствен план с предназначение за комплекс на Пловдивския университет, целият комплекс от близо 300 дка.
Преди да се разработи този план, със свое решение Министерският съвет от 2006 г. е разрешил проектирането на този терен за такива нужди – на висшето образование, на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. От тези близо 300 дка до момента ефективно са усвоени близо 20 дка, върху които е построена модерна, функционираща сграда с площ от 3200 кв.м.
Още от началото на този мандат аз и мои колеги народни представители сме занимавали с тази проблематика многократно както Вашия предшественик, така и министъра на образованието и науката, и министър-председателя. Очевидна е обществената необходимост и полезност от прехвърлянето на двата имота, които в момента са в управление на ръководеното от Вас министерство за управление в Министерството на образованието и науката, тоест по предназначение на подробния устройствен план. Мотиви, че приходи от евентуални продажби на тези имоти ще се използват за социални нужди на Министерството на отбраната, не са състоятелни от държавническа гледна точка и са значително по-маловажни от другия обществен интерес.
Вероятно знаете, че преди една седмица, по предложение на Министерския съвет Народното събрание прие промени в Закона за устройството на територията, които предвиждат имоти или части от имоти – държавна собственост, които съгласно действащи подробни устройствени планове са отредени или предназначени за нуждите на образованието и науката, да се предоставят от Министерския съвет за управление на съответното министерство съобразно предназначението. На фона на казаното дотук Вашето решение от 12 февруари за откриване на процедура за продажба на единия от двата въпросни имота, не е достатъчно мотивирано. (Шум и реплики от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, може би този въпрос не ви интересува, но много хора ги интересува. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето отдавна изтече, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Затова моят въпрос към Вас е: ще се ангажирате ли да отмените насрочения търг за продажба на въпросния имот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Николай Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Има питане към мен като министър на отбраната защо Пловдивският университет ползва едва 20 дка от първоначално предоставените му 520 дка. Трудно ми е да дам отговор от името на Пловдивския университет. Мога да уточня, че от предоставената ми справка те са редуцирани до 315 дка, но по какви причини, как и защо е от компетенцията на местната власт в гр. Пловдив. С Решение № 47 на Министерския съвет от 15 ноември 2006 г. и с влезлия в сила ПУП на практика са резервирани още 293 дка в полза на Пловдивския университет, или общо 608 дка.
От така изнесените факти става ясно, че Пловдивският университет разполага с над 600 дка пустееща земя. До момента не намирам логичен отговор на въпроса, след като университетът има възможност да се разпорежда с такива големи терени, какво налага искането и претенциите точно върху тези 29 дка, предоставени за управление на Министерството на отбраната.
Припомням на уважаемия народния представител Захари Георгиев, че с Решение № 691 от 29 октомври 2007 г. Министерският съвет се е съгласил с мотивите и намеренията на Министерството на отбраната да предприеме разпоредителни действия с общо 16 имота в цялата страна, сред които и спорните два парцела в гр. Пловдив от 17 и 11 дка. Подчертавам, че няма никаква неяснота около статута на тези два терена, което е видно от кореспонденцията с всички държавни институции, включително и с областния управител на гр. Пловдив. С приходите от предвидените за продажба терени на министерството се планира да се реализира новата политика, насочена към повишаване на социалния статус на военнослужещите от Българската армия. Такава социална политика по отношение на военнослужещите се провежда във всички други държави – членки на Европейския съюз и НАТО. В област Пловдив е дислоцирана една трета част от Българската армия. Имаме картотекирани близо 6000 семейства на военнослужещи за цялата област, а конкретно за гр. Пловдив картотекираните са 2700.
Категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, че социалните нужди на Министерството на отбраната са несъстоятелни от държавническа гледна точка и са значително по-маловажни от другия обществен интерес. Не разбирам какво визирате под „друг обществен интерес”? Министерството на отбраната е предоставило в периода от 2000 г. досега 19 терена на община Пловдив с обща площ 340 дка. В полза на обществените нужди Министерството на отбраната е отстъпило още 2172 дка за изграждане и развитие на летище Пловдив. Смятам, че с тези общо 2512 дка или 2 млн. и 500 хил. кв.м. ние сме отговорили напълно на изключителната обществена необходимост, както сте посочили във Вашия въпрос.
Що се касае до цитираните от Вас законодателни промени и в частност приетия на 20 февруари т.г. текст на § 12 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията следва да отбележа, че те не са обнародвани и влезли в сила и съответно на настоящия етап не представляват основание за спиране на процедурата, стартирана с мое Решение № 52 от 12 февруари т.г.
В резултат от приключилата професионализация на Въоръжените сили на страната провеждането на ефективна социална политика спрямо военнослужещите не е просто въпрос на политическа самоцел, а задължителен елемент за създаване на стабилна среда за развитие на Въоръжените сили и следователно, национална сигурност. В тази връзка и предвид бюджетните ограничения и световната икономическа криза отказът за използване на ресурси, предоставени на отбраната, би бил безотговорен акт, насочен срещу националната сигурност на страната.
С оглед на всичко, изложено дотук, не намирам законово основание и друга целесъобразна причина да бъде отменен насроченият търг за продажба на визирания от Вас поземлен имот № 02-44 с площ 17 дка 618 кв.м. в гр. Пловдив, бул. „България” № 238А. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георгиев, заповядайте, имате право на реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, голяма част от казаното от Вас сега беше невярна. Аз мисля, че трябва да потърсите отговорност на тези, които са Ви подготвили отговора. Става реч за общо 293 дка парцели, които са отредени за нуждите на Пловдивския университет. За никакви други декари не става въпрос. В тях до този момент са усвоени ефективно 20. Там има парцели на Министерството на отбраната, други държавни парцели и частни имоти.
Ако не знаете, аз ще Ви кажа какво следва оттук насетне. За да се осъществи това начинание на Пловдивския университет, тоест на Министерството на образованието и науката, следват отчуждителни процеси, за които държавата ще заплати на собствениците определени пари, в това число и на бъдещия собственик, на когото вие ще продадете този терен, за да вземете 1 млн. лв. може би. Оценен е на 840 хил. лв. първоначална цена.
Тези 840 хил. лв. за близо 18 дка представляват по около 50 лв. на квадратен метър. Знаете ли по колко се продават терени в съседни, близки до тези имоти? Два пъти и половина по-високи държавни продажби, реализирани там!
Знаете ли, че вашите служители от агенцията, която извършва продажби, са определили депозитна вноска от 50 на сто от тази цена, тоест над 400 хил. лв.? Кой ще отиде там? Никой, с изключение на този, за когото е предназначен теренът. Ще получите 840 хил. лв., а държавата впоследствие ще плати над 2 млн. лв., за да отчужди този терен! Това е „изгодата” за държавата. Това е национално безотговорно поведение.
Много пό национално отговорно е да се потърсят тези източници от държавата, за да се осъществи и социалната политика на министерството. Никой не отрича необходимостта да се осъществява такава политика. Аз самият бих се ангажирал да помогна за това. Но не е нормално да вземаме едни пари, а след това да даваме многократно повече нещо, което е национален приоритет, държавен приоритет, задължение по Конституцията, да се случи.
Вие знаете, че всичките проблеми, които възникнаха в софийския Студентски град, са на път да възникнат и на други места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Георгиев, от трибуната на Народното събрание Вие лъжете. Всичките декари, които са предоставени на Пловдивския университет, са 608. Никога двата терена не са включвани в тези решения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Това не е истина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви! Моля Ви, господин Георгиев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Може ли да има депутати лъжци? Ние къде се намираме? В парламентарна република!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина! Говори се само от трибуната.
Господин министър, продължете мисълта си.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Моля да ме извините, господин депутат.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Не Ви извинявам!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: В документите на правителството, в които са дадени имотите на Пловдивския университет, никога не са влизали тези два имота.
Другото, което искам да кажа от тази парламентарна трибуна – Вие сте против публичните търгове за продажба на имоти.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Против тайните търгове съм, които са с депозитна вноска...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Николай Цонев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Господин Иванов, имате думата. Сега да видим двете минути.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Ако Вие ме прекъснете на втората минута, това означава, че работите само за управляващите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За кого да работя?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Вие трябва да работите за цялото Народно събрание и неговия авторитет. Затова сме Ви избрали в ръководството.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, макар че моят въпрос се отнася за конкретен държавен имот, искам откровено да кажа, че това всъщност е въпрос, който може да се отнесе към много други държавни имоти и е свързан с управлението и стопанисването на държавните имоти.
Знаете, че по време на комунистическото управление в страната на много места бяха отчуждени частни имоти, за да могат да бъдат построени няколко десетки резиденции на властта. Едно от първите обещания след демократичните промени беше, че тези резиденции ще бъдат за обществено ползване от страна на българските граждани.
Конкретният въпрос към Вас е свързан именно с един такъв имот – това е резиденцията “Магнолия”, построена в гр. Хисаря, която всъщност е построена в началото на 80-те години на миналия век. През последните години, преди да бъде затворена, е функционирала като хотел с басейн, балнеолечебен комплекс и тенис корт.
На 13 март 2006 г. с Ваше разпореждане резиденцията е затворена, а персоналът е съкратен. От м. март 2006 г. досега, три години се навършват буквално след 10 дни, резиденцията стои неизползвана, господин министър. Единствено се охранява от служители на Националната служба за охрана. Постепенно интериорът на резиденцията се руши. Това прави впечатление както на летуващите в Хисаря, така и на жителите на Хисаря, които не могат да си отговорят на въпроси, които аз задавам към Вас:
Какви са били плановете за резиденция “Магнолия” – Хисаря, при затварянето й? Реализирани ли са тези планове? Защо стои затворена вече три години? Каква е обществената полза от затворената вече трета година резиденция? Какво ще предприемете, за да се промени това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министър Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Всъщност аз няма да споря с Вас, тъй като на практика всичко, което казвате, е вярно. Прав сте, че всички тези резиденции или по-точно няколкото резиденции и деветте почивни станции на министерството са за обществено ползване в много по-голяма степен по решение на министерството от м. януари 2006 г. Вие знаете за нашата политика тогава за промени и реформи в тази област. Всички бази са отворени за всякакви гости и цените са изравнени за всички.
Вие знаете, че би могло да има два модела за управление на тази собственост. Единият модел – не зная каква дума да използвам, може би думата “социалистически” е подходяща – е с огромни субсидии от държавата, с огромни капиталови разходи и инвестиции да се субсидират тези иначе губещи дейности, за да могат примерно гости от държавни институции да почиват там субсидирано. Това е единият модел. Аз мисля, че Вие не вярвате точно в този модел.
ИВАН Н.ИВАНОВ (ДСБ, от място): Категорично не вярвам!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз лично вярвам в другия. Смятам, че при липса на достатъчно бюджетни средства, каквато винаги е ситуацията, е необходимо да се пристъпи към сериозни икономии, към по-висока ефективност, към по-добро управление и постигане на по-ниски разходи. Всъщност по-добър ефект с по-малки държавни разходи.
Какво направихме от м. януари 2006 г.? Определихме, че от всички обекти, които министерството управлява, има четири резиденции, цитирам ги по поредност на тяхната относителна важност според мен. Започвам от резиденция “Бояна” – знаете къде е, резиденция “Евксиноград”, на трето място поставям Хисаря и на четвърто място поставям Шабла.
От деветте почивни станции, които имахме, повечето сме ги отдали под наем, както знаете. За три години – от началото на 2006 до началото на 2009 г. резултатът е по-висока ефективност от гледна точка на по-високи приходи и по-ниски разходи за държавата, общ ефект от над три милиона и половина лева. Ако сложим и 2009 г., ако се развива по план, ефектът за четири години би бил над 5 млн. лв. реализирани икономии. Това не са 5 млрд. лв., но все пак за системата на резиденциите 5 милиона никак не са малко.
Прав сте за това, че персоналът беше съкратен. Да, в цялата държавна администрация знаете, че имаме значителна оптимизация през този мандат, с което ние се гордеем, в размер на над 17 хиляди души. Няколкото десетки от тях са от резиденцията в Хисаря.
Да ви отговоря на въпроса защо от двете части на „Хисар” беше затворена точно тази? Защото Дом 2 – резиденция „Магнолия” има годишна средна заетост, за 2005 г. говоря, 37%, а Дом 1, който се нарича „Стария парк”, има 64%, тоест не два пъти, но почти два пъти по-висок. „Загубата”, тъй като това не е финансов термин, а просто субсидията или разликата между приходите и разходите, за Дом 1 тогава беше 120 хил. лв., а за Дом 2 беше 206 хил. лв. Ние затворихме по-скъпия дом – този, който се посещава по-малко, струва повече и всъщност може да се направи сметка, че посещението на всеки един човек в този дом струва повече на държавата, около два пъти повече, може би, отколкото той заплаща за своето посещение. Или с други думи, ако Вие настоявате този дом да бъде отворен, това означава да бъдат разкрити нови щатове, държавата да налее едни много големи пари, за да издържа този дом. Освен това Вие сте абсолютно прав, че той се руши, тоест там трябва да сложим примерно милиони за неговото подновяване, модернизиране и т.н. Защо? За да могат, примерно, някакъв малък брой хора да почиват там годишно.
Да Ви кажа, ако отидем с Вас в Хисаря или в другите български курорти – ще видим, че има стотици чудесни по-нови частни български хотели, които може би са по-добри за почивка на всякакви български и чуждестранни граждани, така че нашите намерения са, при липсата на всякакви бюджетни средства в момента, да продължим тази ситуация до края на този мандат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов. Той има право на реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Естествено, че и аз не съм съгласен този дом да бъде използван за почивка на ограничен кръг хора, но Вие не ми отговорихте на моя въпрос – три години тази резиденция стои затворена. Каква е обществената полза от това, че резиденцията стои затворена, че се руши, че плочките падат в басейна, вероятно го има вътре? Всичко това е просто в една разруха. И Ви питам директно – това не е ли един сценарий, който сме го наблюдавали на различни места и който е един и същ – оставя се нещо, което може да бъде общественополезно, за дълъг период от време да се разруши максимално, след което се казва, че няма инвеститорски интерес, защото е в много лошо състояние и се дава на „наши хора” практически на безценица било като наем, било като се приватизира?
Вие не можете да не знаете, че покрай този дом в Хисаря има един голям парк, има тенискорт, който също изцяло вече е съсипан. Всичко това е в обществена вреда. Три години нищо не е направено всъщност там.
Господин министър, когато Вие казахте, че сте си изпълнили плана за съкращения, които бяха предвидени от правителството, ако така сте съкращавали, както в Хисаря, нещата са ми ясни. Няма нужда да има толкоз много персонал. Оставете малко персонал, вземете нов мениджмънт, който действително да управлява, но не можете да ми твърдите, че е изгодно да се разруши една база, която е строена и която може да бъде в полза на обществото.
И понеже сте част на едно социално-либерално правителство и говорите, че 5000 души Вашата колежка Масларова ще изпраща по частни хотели на Черноморието, ами за възрастните хора Хисаря и парка в Хисаря са много по-подходящи. Защо не се използва това или се търсят комисионни от разни частни хотели и комплекси?
С това, което Вие ми казахте, не мога да се съглася най-вече по причина, че Вие не казахте какво за три години е направено за тази станция – било да се даде под наем, било да се продаде. Нищо не е направено и тя просто се руши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Отново ще кажа, че с някои от нещата, които казахте, съм съгласен.
Ще Ви кажа с какво не съм съгласен – не съм съгласен с това, че този случай попада под знаменателя, както Вие сам се изразихте, нещо да се разруши и след това, какъвто и глагол да използваме, става дума после да се присвои от някого. Този случай не е такъв! (Реплики.)
Това не е така, защото тези обекти са публична държавна собственост. Това са три резиденции – три и половина, с „Шабла”. (Шум и реплики в залата.)
Не, няма да се прехвърли! „Бояна”, „Евксиноград” и „Хисар” нямаме никакви намерения да ги прехвърляме, да ги преобразуваме и каквото и да е. Не може, защото, уважаеми господин Иванов, по-евтино е да не се прави там нищо, отколкото, например, ние с Вас да почиваме там. (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно, господин Иванов!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Така изглежда на пръв поглед това, което казвате. Готов съм, примерно, ако желаете Вие да станете управител на Хисаря и да я изкарате на печалба, готов съм да го направя това нещо! (Весело оживление.)
Сериозно говорейки ще кажа, че нашето министерство се опита да направи по-дълбоки реформи през тази година и няколко пъти беше общо-взето частично неподкрепено. Например, през 2006 г. ние предложихме тези бази, които не са със статут на резиденции, почивните бази като тази в Слънчев бряг и т.н., да бъдат включени в капитала на едно търговско дружество, пък тогава да говорим за приходи и разходи, да бъде изкарано на печалба и да реализира инвестиции. Това не беше подкрепено.
През 2008 г. отново внесохме предложение в Министерския съвет в някои от тези резиденции да се развият различни форми на публично-частно партньорство, на конкурсен принцип, да има инвестиции от частния сектор, да има реализирани приходи за държавата. Този модел също не беше подкрепен. Подкрепен е сегашният модел, който е, че трите държавни резиденции да се използват толкова, колкото е необходимо. (Шум и реплики в залата.)
Вижте, ако отворим Хисаря – дом „Магнолия”, загубата за държавата ще бъде по-голяма, отколкото прихода.
ИВАН Н.ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ами, оптимизирайте тези неща!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие много добре знаете, когато съм управлявал като министър търговски дружества и други обекти, финансовите резултати са били добри, но също така Вие идеологически бихте се съгласили, че държавата по принцип не е най-добър собственик и стопанин на всякакви такива търговски обекти. Затова преди реализирахме загуби от повечето бази, сега като сме ги дали на частния сектор реализираме приходи, пък и в тях се инвестира. Но „Хисаря” е резиденция, за съжаление. Не можем да го дадем под наем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, дванадесет на брой, към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Първият въпрос е зададен от народния представител Минчо Христов към министър Димитров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, колеги! Преди време, господин министър, Вие заявихте публично, че подкрепяте идеята за паралелно въвеждане на еврото в България. Моля да ми отговорите какви са Вашите основни аргументи за това.
Поставям този въпрос в контекста на особената, бих казал, критична финансова ситуация, в която се намира страната. Тук аз не мога да се съглася с твърденията на премиера, който вчера каза, че опозицията не предлагала нищо конструктивно. Аз, разбира се, нямам нищо общо с така наречената дясна опозиция, но за себе си мога да кажа, че съм предложил доста конструктивни неща – гарантиране на влоговете, наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити, разследване на тези 3500 кредитни милионери, отпадане на наказателните лихви при предсрочно връщане на потребителски кредит и забрана на превалутирането на кредити, тоест банките да не могат да искат от хората да връщат кредитите си в евро, ако те са ги взели в левове. Последните две предложения, слава Богу, бяха приети от тази зала.
Питам се обаче защо парламентът отказа да приеме останалите предложения? Защо защитава интересите на банките, които и без това имат печалба от 1 млрд. 400 млн. лв. само за 2008 г.?
В закона сега е записано, например, че само при една просрочена месечна вноска банките могат да конфискуват апартаментите на длъжниците. Миналата седмица парламентът отхвърли предложението ми да удължим този срок на шест месеца. Коментарът го оставям за вас, колеги.
Излишно е да ви казвам, че в Софийски градски съд има купчина дела за конфискуване на апартаменти на длъжници. Само за м. януари т.г. лошите ипотечни кредити са нараснали с 13% и достигат 214 млн.лв.
Моля да отговорите, господин министър, и във връзка с тези поставени от мен въпроси: кои са причините, които Ви карат да застанете на позиция, че трябва да се въведе еврото като паралелна, подчертавам, платежна единица в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители! Нямам амбиция за авторство на идеята за пускане в обращение на еврото като паралелно платежно средство. Идеята за едностранно въвеждане на еврото е поставена от бизнеса, а аз в ролята на министър на икономиката и енергетиката трябва да защитавам именно интересите на бизнеса.
В допълнение на тези аргументи – в страни като Андора, Черна гора и Косово използват еврото като платежно средство. Еврото се използва като официална валута в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската централна банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Ако трябва да бъдем точни, България и сега ползва еврото, тъй като българската национална валута е фиксирана към еврото и има европокритие. Ако няма покритие на левовете, те не могат да бъдат емитирани и няма да могат да функционират. Освен това, разплащания в евро между фирмите са разрешени и в настоящия момент.
В продължение на тези разсъждения исканията на бизнеса се базират на това, че всеки антикризисен план следва да се основава на запазването на паричния съвет до присъединяването към ERM-2 или към Еврозоната, а в случай че на България бъде отказано скорошно присъединяване към ERM-2 и приемане на еврото е възможна едностранна евроизация за запазване макроикономическата и финансовата стабилност в страната по време на криза. Именно по този начин може да се минимизира валутният риск и да се защитят гражданите и фирмите от стопяването на тяхното благосъстояние в случай на преминаване към плаващ валутен курс или при влизане в Еврозоната при курс, различен от фиксирания в момента.
Най-общо ползите от едностранното разрешаване на използването на еврото като паралелно, подчертавам, платежно средство могат да се обобщят до няколко: избягва се периодът на изчакване за влизане в Еврозоната, който трудно може да се определи; мярката може да бъде приета в най-кратък срок; положителните ефекти от използването на еврото започват да въздействат по-рано; елиминиране на риска от колебание на валутните курсове; по-лесно планиране за бизнеса и по-лесно вземане на решения от чуждите инвеститори; премахване на някои транзакционни разходи при обмяна на валута, операции по застраховане от валутен риск, трансгранични плащания и управление на повече от една разплащателна сметка; премахване на възможността от валутна криза; по-голям стимул за инвестиции, включително и за чуждестранните инвеститори, а оттам и за икономически растеж; насърчаване на търговските потоци между България и страните от Еврозоната; по-добра защита от външни шокове; прозрачност на цените; разширена конкуренция; по-ниски лихвени проценти; намаляване ножицата между лихвени проценти по кредитите и по депозитите; повече възможности за финансиране; по-диверсифицирани възможности за влагане на спестяванията и др.
Недостатъци и загуба от сеньораж, тоест от емисията на пари и политически риск от несъгласуваност на решението. Ще изглеждаме вироглави в очите на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, с част от Вашите аргументи аз съм съгласен. Не мога да се съглася обаче с това, което казахте преди малко - че Вие като министър трябва да защитавате интересите на бизнеса. Вие като министър сте длъжен да защитавате най-вече и на първо място интересите на българските граждани, на вложителите.
Аз лично съм категоричен, че валутният борд и фиксираният курс на лева към еврото трябва да бъдат запазени. Необходими са обаче незабавни антикризисни мерки. Много от тези мерки, пак повтарям, аз ви ги предлагам от четири години насам. Вместо да изливате например 500 млн. лв. към банките, които, както Ви казах, имат безпрецедентни печалби за 2008 г., помогнете на хората, които са взели заем и които сега изнемогват от тези астрономически лихви. Защо в Европейския съюз лихвите падат, а у нас се качват? Защо в България банковите такси са 20 пъти по-високи от тези в Европейския съюз? У нас една транзакция струва 23 евро, а в Германия - 1 евро и 20 евроцента. Вие знаете ли, че за да направят превод от 2 лв., някои банки вземат такса от 5 лв.? Това за мен е грабеж, господин министър.
Вие давате ли си сметка за какво става дума? Къде е тук Българската народна банка, къде е правителството, къде е парламентът? Не Ви ли прави впечатление, че цяла София, а и големите градове, са осеяни с клонове и разклонения на различни банки. Аз Ви съветвам да не ограничавате и без това мизерните доходи на хората, а да ограничите печалбата именно на тези банки, която и без това се изнася в чужбина. Въведете прогресивен данък и обложете с по-висок данък богатите фирми и банките. Колко пъти Ви го предлагам от тази трибуна? Незабавно, според мен, трябва да въведете необлагаем минимум от поне 500 лв.
Моят въпрос е: ще престанете ли да изливате стотици милиони левове към банките и ще започнете ли да помагате като правителство на хората? Ще престанете ли да вземате нови и нови заеми, господин министър? Тази сутрин например бяха гласувани два нови заема, при условие че брутният външен дълг на България вече е 50 млрд. долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Христов, аз изрично подчертах, че съм министър на икономиката и енергетиката и Вие ми задавате въпроси в това качество, а не в качеството на социален министър. Има си социален министър, ако имате въпроси към него, има министър на финансите, можете спокойно да ги задавате. Все пак искам да кажа отзад напред две думи и по това, което казахте, макар че, повтарям, те не се отнасят към министъра на икономиката.
Нови и нови заеми – знаете, че 16% е държавно гарантираният дълг от брутния вътрешен продукт, като знаете, че критерият от Маастрихт е 60%. Искам да Ви цитирам някои данни.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Брутният външен дълг.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Брутният вътрешен дълг в голямата си част е частен дълг и ако Вие знаете как да го регулира държавата – членка на Европейския съюз, няма да е лошо да го спестите.
Държавен дълг Гърция – 94,8, Белгия – 83,9, Франция – 63,9, Германия – 65,1, Италия – 104,1, Малта – 62,2, Португалия – 63,6, средно за Европейския съюз е 66,3. Тоест като цяло целият Европейски съюз е над маастрихтския критерий. България имаме просто в долината на този критерий и от тази гледна точка недейте да правите връзка между частен дълг и държавен дълг. Държавата отговаря за държавния дълг и регулира държавния дълг.
По отношение на това колко е лошо, че София е осеяна с банки. Имаме спомени от други периоди, когато не беше осеяна с банки и достъпът до кредитен ресурс беше изключително труден. Знаете, че правителството задели 500 милиона, за да подкрепи точно кредитния ресурс с добрата цел да паднат и лихвените проценти. В момента българските банки нямат проблеми с кредитен ресурс. Проблемът е, че те се страхуват от риск и затова не дават кредити, тоест това е предпазливост на банките, а не е предпазливост на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител д-р Кумчев към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Доктор Кумчев, както Ви е известно, разполагате с три минути.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, най-после да се видим. Доста време чаках. Повод да се обърна с настоящото питане към Вас е свързан с бъдещото икономическо и социално развитие на общините както от Смолянска, така също и част от Кърджалийска област.
Един от основните проблеми на населението в Родопите е свързан с осигуряването на работа, на стабилност и бъдещето на семействата. В момента поради едни или други причини намалява картофопроизводството, тютюнопроизводството, които до този момент са едни от основните икономически лостове за стотици семейства в Родопите. Миграцията на младите хора за определени общини като Златоград, Неделино, Мадан, Рудозем взема сериозни размери.
Господин министър, повече от четири години строителството на Каскада „Горна Арда” е спряно. Не бих си позволил да ангажирам Вашето внимание точно в настоящия момент, но въпросът стои открит. Досега в тъй наречения етап „начално строителство на каскадата” са реализирани 9 млн. 589 хил. евро. В тази сума не влиза проектирането. Изпълнени са някои начални строително-монтажни работи на хидровъзел „Мадан” на стойност 248 хил. 235 евро, на „Ардино” – 116 хил. 235 евро, на хидровъзел „Сърница” –216 хил. 740 евро. Готови са основните отбивни тунели, завършена е и част от корекцията на реката. Несъмнено е, че продължаването на строителството на каскадата ще ангажира голяма част от трудоспособното население както на общините от Смолянска област, така също и от Кърджали. Искрено се надяваме, че природата в зоната на каскадата, когато тя се построи, ще се подобри. Ще се подобри и екологията, но най-важното след включването й в експлоатация е, че ще се стабилизира допълнително енергийната ефективност на страната.
В тази връзка, уважаеми господин министър, е и моето питане към Вас: какво е Вашето намерение за бъдещето на Каскада „Горна Арда”, за която през последно време има информация, включително и чрез националните медии, че към нея и нейното строителство има интереси от определени компании?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Кумчев, бих могъл да Ви отговоря кратко и конкретно на въпроса, но искам да напомня малко историята с проекта „Горна Арда”, тъй като тя е дълга и противоречива.
От началото на проекта до днес са подписани редица споразумения и протоколи между България и Република Турция и са сключени десетки договори между съответните търговски дружества. На 4 ноември 1998 г. в Анкара са подписани Междуправителствена спогодба и Протокол за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между двете държави. Същите са ратифицирани със закон, приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 31 март 1999 г. Основният момент в споразумението включва увеличаване на доставките на електрическа енергия за Република България до 4 милиарда киловатчаса на година. Предвижда се това ниво да бъде достигнато през 2002 г. и да се запази до 2008 г. при условие, че се допуснат турски компании до участие в съвместни предприятия при реализацията на Каскада „Горна Арда” и магистралната отсечка „Оризово - Капитан Андреево”. В съответствие с българското законодателство от своя страна България се задължава да направи всичко възможно да интегрира турската енергийна система в европейската.
В чл. 4 от протокола изрично е указано, че купуването на електрическа енергия от Република България ще се осъществи при условие, че проектите се реализират от смесени дружества с турско участие. На основание на междуправителствените договорености на 27 юли 1999 г. е подписано споразумение между Националната електрическа компания и „Джейлан Иншаат” за създаване на съвместно дружество. На тази дата е учредено и смесеното дружество Хидроенергийна компания „Горна Арда”, чрез което да бъде изграден проектът „Горна Арда”, включващ построяването на три язовира и три ВЕЦ-а с обща мощност 160 мегавата. Дружеството е регистрирано с решение на Софийския градски съд с първоначален капитал от 600 000 лв. Впоследствие капиталът на дружеството е увеличен на два пъти. „Джейлан” и НЕК записват емитираните акции, но впоследствие „Джейлан” не ги изплаща предвид временната мярка по запор на цялото лично и фирмено имущество на изпадналата в несъстоятелност банка от групата „Джейлан капитал банк”. НЕК с решение на Съвета на директорите и с известие до Хидроенергийна компания „Горна Арда” изкупува неизкупените акции и дружеството вписва увеличението на капитала в Софийския градски съд. Съотношението на акциите се променя: 69,9% за НЕК и 31,1% да „Джейлан”, като нито една от страните не може да взема решения без другата. Дружеството получава концесия от Министерския съвет на Република България с решение от 17 август 2000 г. за изграждане на бъдещ воден обект – яз. „Мадан” и напорна деривация към него, първо стъпало от каскадата. Поради неизпълнение на клаузите на концесионния договор с решение на правителството от 16 март 2001 г. концесията на Хидроенергийна компания „Горна Арда” е отнета. След отнемането на концесията и невъзможността да се включи друг партньор в проекта, както и спиране изкупуването на електричество от турска страна през април 2003 г., дружеството провежда заседание на Съвета на директорите и Общо събрание на акционерите с почти едни и същи проекти на решения. НЕК предлага да изкупи акциите на „Джейлан”, но турското дружество гласува „против”. НЕК предлага да продаде акциите си на „Джейлан”, но турското дружество гласува „против”. НЕК предлага прекратяване дейността на дружеството по реда на Търговския закон, като се предвижда, че дружеството се прекратява, ако чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал, но турското дружество отново гласува „против”. „Джейлан” предлага внасяне на допълнителни парични вноски в дружеството, но НЕК гласува „против”. Към настоящия момент Хидроенергийната компания „Горна Арда” е декапитализирано и изразходвало регистрирания си капитал. Дружеството разполага с налични пари в размер на 89 лв., няма нает офис, персонал и не развива никаква дейност. Последното Общо събрание на дружеството е проведено на 1 юни 2005 г. и от този момент нататък няма контакт между двете дружества, като не са провеждани никакви разговори и заседания на Съвета на директорите или Общо събрание на акционерите поради липса на връзка с „Джейлан” и каквато и да е заинтересованост от турска страна за бъдещето на дружеството. НЕК самостоятелно е заплатила изготвянето на годишния счетоводен отчет за 2005 г. От 10 август 2007 г. се води арбитражно дело от „Джейлан Иншаат”срещу НЕК, което в момента е на фаза предаване на становища. Тази фаза на процеса ще завърши на 20 февруари 2009 г., тоест завършила е.
От гореизложеното е очевидно, че споразумението, подписано между България и Турция не работи и не се изпълнява от турската страна. Доставките на електрическа енергия по дългосрочния договор на НЕК са спрени от турска страна през април 2003 г. и вече пет години няма износ. Същевременно са налице висящо арбитражно производство и действащи междуправителствени спогодби и протоколи. По данни на НЕК извършените инвестиционни разходи на НЕК са в размер на 78 млн. 653 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Кумчев, заповядайте. В рамките на две минути можете да зададете до два доуточняващи въпроса.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, ситуацията в Смолянска област е изключително затруднена в момента от няколко фактора, освен тези, които казахте в началото. Рудодобивът, независимо дали това са частни или други фирми, рязко намалява поради спадане цената на метала на Лондонската борса няколко пъти, при което безработицата в региона е висока.
Искам да попитам: Вие вчера дадохте експозе и на слайда прожектирахте, че има варианти това строителство да бъде възобновено и каскадата „Горна Арда” да тръгне. Ще споделя с Вас, че през 2005 г. в община Борино безработицата по данни на тогавашния кмет беше 80%, а след началото на строителството на ВЕЦ „Цанков камък” безработицата в западните общини Девин, Борино и Доспат падна рязко. Така че всички ние се надяваме от Маданската община, от Неделино, от Рудозем, от Златоград все пак нашето правителство да направи отново някакви стъпки за реализиране на този наистина убийствен договор и за начало на строителството на тази каскада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, въпреки че аз не чух някакви допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще довърша отговора си на основния въпрос, тъй като не стигна времето преди малко.
На практика не е необходимо ревизиране на договора, той изтече на 31 декември 2008 г., така че такъв договор вече няма. Това, което трябва да се случи, е Джейлан да продаде дела си на друга компания и с тази друга компания и НЕК ние сме готови да рестартираме проекта.
В този дух още през пролетта на миналата година се проведе среща на нашия премиер, премиера на Турция и господин Махмуд Джейлан. Той се съгласи с такава схема и води преговори за продажба на дела си. В тези преговори България естествено не е страна.
През миналата седмица имах среща с консорциум от две от най-големите европейски компании. Едната от тях много активно присъства в България, другата не толкова активно, но също присъства в България. Те проявяват интерес и казват, че преговорите са в напреднала фаза и евентуално още в близките дни ще има сключено такова споразумение. Ако има сключено такова споразумение, България ще направи всичко възможно да рестартира проекта. Дали ще бъде отново през концесия и тогава трябва да има естествено търг по правилата на Европейския съюз или ще се прави като корпоративна инвестиция, това е друг въпрос. Но аз съм изцяло съгласен с Вас, че в условията на криза това е безкрайно важно, особено в криза за поминъка на хората от този този район. Не за далечното бъдеще като енергия, а за днешния ден на тези хора. Отговорно декларирам, че всичко зависи от сделката с Джейлан. Колкото по-бързо завърши тази сделка, толкова по-бързо ще бъде рестартиран проектът. Това е възобновяема енергия, тя е изключително важна за изпълнение на целите, които имаме в рамките на Европейския съюз, чиста енергия, божествена енергия, тъй като, като не я ползваме за електроенергия и не я вкарваме в язовирите, тя просто си отива към нашите съседи или към моретата, без да я използваме. Така че, както и да гледаме на този проект, той е в интерес на България. Но той е блокиран от Джейлан и от арбитражното дело. Докато няма разблокиране в тази посока, проектът не може да продължи.
Разбира се, с това днешно изявление ме карате да вдигам цената на дела на Джейлан, тъй като едно е да продаваш дела си в „умряла” компания, друго е да продаваш дела си в една компания, която е изключително перспективна. Но сте прав, че не можем и да мълчим по този въпрос, тъй като това е поминъкът, това е близкото бъдеще на тези хора и е важно да се знае, че правителството категорично стои зад идеята за рестартиране на този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Тодор Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие сте известен в нашите среди като един изключително компетентен и отговорен човек и това, което чух в тези минути за тези преговори, които се водят през последните десет дни, наистина ни вдъхва оптимизъм.
Аз искам да ви кажа, че населените места, като Ляска, Върбина, Боровина, Букова поляна, Буково, Галище, част от неделинските села, както вече споменах, Рудозем, източните села на Смолянска област, община Златоград - ние ще бъдем изключително благодарни, ако най-сетне тази каскада се отпуши. Вие сте напълно прав, това ще бъде един чудесен поминък за населението на Родопите, а то заслужава това, защото наистина има нужда от сигурност и работа за своите деца, за своите семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питане от народния представител Минчо Христов към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, трябва да внеса едно уточнение. Аз говорих за брутния външен дълг на България, който е около 50 млрд. долара и е 107-108% от брутния вътрешен продукт.
Въпросът, който поставям пред Вас, е поставен в 2008 г., но не е загубил актуалност. В писмен отговор към мен от 21 ноември 2008 г. Вие твърдите, че сроковете за изграждане на сероочистващи инсталации за блок І на ТЕЦ “Варна” е 31 декември 2009 г. Тези очистващи инсталации са неразделна част от комплексното разрешително за работа на ТЕЦ “Варна”. Този блок в момента изхвърля вредни за здравето на хората емисии, пет пъти надвишаващи нормите на Европейския съюз. Вчера например изследване потвърди, че България е на първо място в Европа по замърсяване на въздуха.
Няма да коментирам плановете на някои хора софийският боклук да се гори в няколко циментови завода, които ще тровят въздуха на прилежащите райони със силно канцерогенните диоксини и фурани. Това е просто друга тема.
Искам да ви кажа, че собственикът на ТЕЦ “Варна” – ЧЕЗ, до този момент не е предприел никакви действия за изграждането на инсталацията за първи блок. По данни на специалисти процедурата по изграждането на подобна инсталация трае не по-малко от 18 месеца. Това означава, че първи блок на ТЕЦ “Варна” е обречен в края на годината. В края на другата година по същите причини трябва да бъде затворен втори блок. Това е мощност от 420 мегават/часа или горе-долу колкото един от спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Подобна е ситуацията, господин министър, и с ТЕЦ “Русе” – още 210 мегават/часа.
Моля да ми отговорите какви действия предприема българската държава за осигуряване на енергийния баланс на страната при тази ситуация? Добре знаете, че миналата година по това време беше активиран студеният резерв. Предполагам, добре знаете, че тази година, този месец беше продаден аварийният резерв, което при една средно голяма авария може да остави хората без ток.
В този смисъл Ви питам какви действия предприема правителството след решението на парламента за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз и по-конкретно за спасяването на реакторите на „Козлодуй”?
Ще си позволя още един конкретен въпрос: докога ще позволявате ЧЕЗ да се гаври с хората и да не изпълнява решението на Държавната комисия по водно и енергийно регулиране за отмяна на тримесечното отчитане? Вие знаете, че аз няколко пъти задавах въпроси от тази трибуна към Вас именно по тази тема. Моля да ми отговорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да започна с успокоение на хората, тъй като при задаването на такъв въпрос почти винаги се ражда напрежение и очакване, че в един момент ще останем без електроенергия. Давам Ви информация как вървят нещата през последните две години и как ще вървят през следващите години.
През 2007 г. производството е 43,1 млрд. квтч., потреблението е 38,7, износът е 4,5 млрд. квтч. През 2008 г. брутопроизводството е 45, брутопотреблението - 39,6, износът 5,4. Изменение в 2008 г. спрямо 2007 г.: производството е нараснало с 4,3%, потреблението – само с 2,5%, износът – с 18,1%.
Прогноза, която с всички условности смятаме, че е аргументирана: през 2010 г. производство на електроенергия около 44 млрд. и 714 квтч., потреблението е около 42 млрд. и 317 квтч. През 2015 г. производството е около 49 млрд. и 441 квтч., потреблението – около 47, 141. През 2020 г. прогнозата е 65 млрд. и 823 – производство и 51 млрд. и 512 млн. квтч. – потребление. Тоест виждате, че всичко е балансирано и няма някакви заплахи.
На върха на кризата ви давам данни от две дати: 19 януари – 19,00 ч. резервните мощности от ТЕЦ-ове са 450 мгвт, от ВЕЦ-ове – 1400 мгвт; на 18 януари в резервни мощности от ТЕЦ-ове – 520 мгвт, резерв от ТЕЦ-ове 1400, износ – 638 мгвт. Тоест виждате, че дори в най-тежките моменти на кризата ние сме продължили да изнасяме електроенергия. От тази гледна точка нямаме основания за тревога.
Връщам се към това, което казахте по отношение изграждането на сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Варна” и ТЕЦ „Русе-изток”. В хода на преговорите с Европейския съюз по Глава 22 „Околна среда” и във връзка с прилагане изискванията на Директива 2001/80 беше разработена, приета от правителството и одобрена от Европейската комисия Програма за прилагане на директивата относно ограничаване на определени замърсители на въздуха от големи горивни инсталации. Директивата изцяло е транспонирана в българското законодателство.
Програмата за прилагане определя подхода, дейностите и сроковете, в които операторите на големи горивни инсталации в страната трябва да приведат емисиите си в съответствие с нормите. В хода на преговорите с Европейската комисия са договорени следните преходни периоди:
- ТЕЦ „Варна” преходен период до 2014 г., като поетапно котлите на централата се привеждат в пълно съответствие с нормите на директивата през периода 2008-2014 г.;
- ТЕЦ „Русе-изток” преходен период до 2011 г., като в периода 2005-2011 г. поетапно централата се привежда в съответствие с нормите на директивата.
Всяка от централите работи съобразно изискванията на българското екологично законодателство, заложено в издадените им комплексни разрешителни. ТЕЦ „Русе-изток” изпълнява мерките по комплексното разрешително в съответствие с графика, посочени в инвестиционната програма към него.
Съгласно комплексното разрешително задължение за изграждане на сероочистващи инсталации има единствено ТЕЦ „Варна”. Сроковете за изграждането им според инвестиционната програма са от 2009 до 2014 г.
От изложеното е ясно, че не съществува опасност за осигуряване на електроенергийния баланс до 2009 г.
Искам да ви информирам и за някои нови елементи от инвестиционната програма на ТЕЦ „Варна”, която накратко се състои в следното. Взето е решение за замяна на блокове І, ІІ и ІІІ с нов модерен парогазов блок с мощност 880 мгвт. Според одобрения график новият парогазов блок ще бъде въведен в експлоатация през м. декември 2013 г. Относно блокове ІV, V и VІ на централата е взето решение от собственика през настоящата година да се проведе повторен технико-икономически анализ за реконструкция на тези блокове с цел постигане на изискваните екологични лимити или да бъде одобрено друго решение. Едновременно с това с оглед на енергийната ситуация в района ТЕЦ „Варна” предлага да се обсъди възможността за използване на нереконструираните блокове от І до ІІІ и в периода от 2010 г. до пускане на новия парогазов блок, което трябва да се съгласува с Европейската комисия, разбирате.
При изпълнение на задълженията по комплексното разрешително следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Закона за опазване на околната среда ... (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, изтече ми времето. Предполагам, че в допълнителните въпроси ще продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Довършете си мисълта, не е необходимо веднага да прекъсвате.
Давам думата на народния представител Минчо Христов за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, Вие не отговорихте за „Козлодуй”. Знаете моето отношение към каузата „Козлодуй”. Преди три години внесох Проекторешение за предоговаряне на закриването на реакторите. След като станахме член на Европейския съюз с госпожа Банкова внесохме решение за активирането на чл. 36 от договора. Този член, добре знаете, позволява да се пуснат реакторите, ако България има икономически проблеми.
Кой може да каже, господин министър, че България няма икономически проблеми сега? Споменах Ви за брутния външен дълг около 50 млрд. долара; междуфирмена задлъжнялост от над 100 млрд. долара; дефицит по текущата сметка от 15 млрд. лв. и, което е по-важно, най-ниски заплати и пенсии в Европа. По-ниски, отколкото са в Албания и Македония. Най-високи цени на банковите заеми, най-високи цени на GSM-те, на лекарствата. Няма смисъл да продължавам нататък. Вместо да намалим цената на тока, пускайки ІІІ и ІV блок, Вие, вашето правителство започвате да говорите за нови компенсации.
Могат ли, господин министър, с 200, 300 или 500 млн. да бъдат компенсирани загуби от 20 млрд. лв., колкото са загубите от предсрочното спиране на реакторите? Не е ли време да спрете да слушате треторазрядни чиновници от Брюксел и да действате като национално отговорни политици? Вие твърдите, че газовата криза била отминала и че България трябвало да изчака развитието на световната финансова криза.
Господин министър, реакторите трябва да се пуснат, първо, защото са безопасни. Второ, защото ще осигурят евтин и екологичен ток на хората.
Моят конкретен въпрос към Вас, и моля да ми отговорите конкретно, е: кога ще изпълните решението на българския парламент и кога ще пуснете ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христов, одеве не исках да влизам в предходният Ви въпрос, но Вие го повтаряте и няма как да избягам. Външният дълг е към чужди банки. В България почти няма български банки в резултат на приватизацията. Това си е риск на тези чужди банки и това е чужд привлечен ресурс, който работи в България. Дайте да не плачем над финансовото състояние на тези банки. В общи линии те ще си се оправят. Това не е проблем на българското правителство и от тази гледна точка не е вътрешен икономически риск.
По отношение на това, което казахте за „Козлодуй”. Аз съм го казвал нееднократно, то не е тайна – аз считам, че добрият вариант за България е ІІІ и ІV блок да работят до подготовката на новите мощности в Белене и тогава, когато бъдат стартирани новите мощности в Белене, да бъдат спрени ІІІ и ІV блок. За съжаление, знаете, че ние сме се ангажирали с договорен ангажимент да ги затворим. Аз като Вас смятам, че този ангажимент е несправедлив и че той ощетява не просто България, той ощетява целия регион на Балканите, тъй като вдигна цената на енергията в регионален мащаб около два пъти, повиши се дефицита на електроенергия в региона. Ако в региона няма енергия, няма ускорено развитие. В тази посока нямаме никакви различия.
На конкретния въпрос – кога ще изпълните решението на парламента? Отдавна сме готови с писмото към Европейската комисия, ако това искате да ме попитате. Но разбирате, че нито Вие, нито аз, нито който и да било от почти 100-те процента българи, които са за това нещо, искат да получим в 5-дневен срок отговор „Не!”. Така че правим всичко възможно, правим предварителни разговори с представители на държавите членки, с отделни комисари.
За голямо съжаление, аз не споделям това, което казахте, че газовата криза била отминала. Виждате, че има тревожна информация точно в обратна посока. Много е важно в междудържавните отношения все пак да постъпваш така, че да имаш позитивен резултат отколкото да постъпиш така, че да получиш едно отрицателно поклащане на главата.
Затова мисля, че в интерес на България е към този въпрос да се подходи спокойно. Знаете, че се води технико-технологичната подготовка за пускане на ІV блок, че има гориво, което на практика няма да ни струва нищо. Но търсим благоприятна ситуация, за да можем да поискаме това нещо.
Аз не мисля, че има връзка между компенсациите и това искане, тъй като компенсациите са за вече изтеклия период и за това, че сме се лишили от тази изключително важна мощност за България, а тя е мощност и на Европейския съюз. И дотолкова, доколкото ние не сме победена държава, за да си затваряме мощностите след чужда победа, а ставаме държава членка, смятаме, че и в интерес на Европейския съюз е тези мощности да работят, тъй като те са безопасни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз Ви казах – от едната страна са 20 милиарда загуба, а от другата страна са няколко стотин милиона компенсации. Просто това е смешно! Аз мисля, че вместо да говорите за обезщетения, трябва наистина да предприемете сериозни действия, защото знаете, че в края на тази година изтича тригодишният период и просто не може да се активира чл. 36.
На 4 ноември 2005 г. аз имах въпрос към премиера относно спасяването на ІІІ и ІV реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Тогава цитирах думите на ядрения експерт и евродепутат Тери Уин, че никой в Европейския съюз няма да направи стъпка за запазването на ІІІ и ІV блок, докато българите не го поискат.
Господин министър, призовавам Ви да спасите реакторите. Имате тази уникална възможност днес. Имате чл. 36, имате новата енергийна стратегия на Европейския съюз от м. март 2007 г., която позволява всяка страна сама да решава за ядрените си мощности, имате мнението на светилата в ядрената енергетика, имате решение на българския парламент, което ви задължава да пуснете централата, имате подкрепата на милиони български граждани за това действие. Просто го направете! Не слушайте лобистите, които обслужват интересите на енергийното лоби на атомната централа в Черна вода – Румъния. Не слушайте техните български съучастници Соломон Паси, Меглена Кунева, Милко Ковачев и техния патрон, разбира се, гражданинът Симеон Борисов Кобургготски.
Изпратил съм писмо до ДАНС, с настояване да бъдат разследвани техните действия.
Преди време, господин Любен Корнезов е зад мен, той заяви, че днешният ви коалиционен партньор Соломон Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс заради затварянето на Глава „Енергетика”. Това се отнася естествено и за еврокомисаря Меглена Кунева и гражданина Кобургготски. Става дума за между 10 и 15 години затвор. Господин Корнезов, надявам се да ме подкрепите в тази теза, още повече, че думите са Ваши. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев.)
Господин министър, споделяте ли това мнение? Ако го споделяте, какво правите още заедно с тези чужди лобисти?
Аз лично се надявам, че ДАНС и Прокуратурата час по-скоро трябва да разнищят това престъпление – предсрочното закриване на АЕЦ „Козлодуй”, с цел да се осигури пазар за една румънска атомна централа и интересите, които стоят зад тази централа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето това е моето мнение. Моля да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, защо не си зададохте въпросите, когато имахте възможност да го направите?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Вече три-четири години задавам едни и същи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега, разбира се, че не може. Едно и също задавате – аз го слушам вече четири години. Вече нямам право да дам думата на министъра.
Уважаеми народни представители, имаме време за още едно питане до 14,00 ч.
Народните представители Яне Янев и Димитър Абаджиев са задали две питания. Те предпочитат, господин министър, да отговорите днес на второто питане, което е относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на застраховките, касаещи търговските дружества, собственост на Министерството на икономиката и енергетиката.
Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът е относно политиката на вашето министерство по отношение на застраховките, касаещи търговски дружества, собственост на Министерството на икономиката и енергетиката.
Националната електрическа компания е еднолично търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър, собственост на Министерството на икономиката и енергетиката. Правата на едноличния собственик на капитала, както знаете, се осъществяват от Вас като принципал.
В съответствие с чл. 219, ал. 2 от Търговския закон, едноличният собственик решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание. Акционерното дружество управлява и стопанисва големи по обем и стойност имущества. По силата на Кодекса на застраховането и Закона за държавната собственост, Националната електрическа компания е задължена да включи застраховки на повереното му за управление държавно имущество – застраховка индустриален пожар.
Застраховането на тези имущества следва да се осъществява чрез процедурите, регламентирани в Закона за обществените поръчки. До този момент, сключването на застраховките за имущество на Националната електрическа компания се извършва само чрез решение на едноличния собственик на капитала.
Години наред за застраховател на „Националната електрическа компания” ЕАД е одобрявано застрахователно дружество АД „Енергия”. Нещо повече, по този начин са сключени и застраховките на други две държавни дружества, които са самостоятелни юридически лица като АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2”. Този начин на застраховане се прилага вече десет години. Сключени са генерални застрахователни полици, които ежегодно се анексират. Действащите в момента застрахователни полици на Националната електрическа компания, на АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2”, са от края на 2004 г., като Националната електрическа компания ежегодно заплаща по застраховката около 11 млн. евро.
Отделно по имуществените застраховки АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток” заплащат всяка година в рамките на около 29 млн. евро. Предвид високите застрахователни суми и съответстващите им застрахователни премии е нелогично държавните търговски дружества да провеждат обществени поръчки за доставка на работно облекло, например, а да не провеждат процедури за застраховане на имущества на държавата на такива колосални цени.
За справка искам да ви дам един пример. По времето, когато електроразпределителните дружества като част от Националната електрическа компания са сключвали застраховките си по същия ред, без обществени поръчки, са заплащали застрахователни премии от порядъка на 1-2 млн. евро. Понастоящем, когато тези дружества сега вече са частни и провеждат обществени поръчки за същите стойности на имуществата, вече плащат десет пъти по-ниски застрахователни премии – около 100-200 хил. евро.
Нашите въпроси са: първо, по какъв ред са сключени договорите за застраховане на имуществата на Националната електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2”? Кой одобрява офертите и какви суми са платени за тези застраховки за целия период на застрахователните договори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Янев, уважаеми господин Абаджиев! Задължението за застраховане на имуществата на Националната електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2” е регламентирано в Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите на енергетиката, съгласно които всеки лицензиант е задължен да застрахова имуществото, с което осъществява лицензионната дейност.
Съгласно горепосочените нормативни актове Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава съответните лицензии със срок до 35 години. Съгласно наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката дружествата лицензианти изготвят, според указанията на комисията, бизнес план за срок не по-кратък от пет години, като в него се съдържа прогнозна структура на разходите по години за целите на ценообразуването. В тях се включват и разходите по застраховане на имуществото.
Договорите за застраховане на имуществото на трите дружества са със срок на действие пет години и са сключени след дадено одобрение в края на 2004 г. от едноличния собственик на капитала, министърката на енергетиката и енергийните ресурси, която сега играе ролята на опозиция.
По втория Ви въпрос – кой е одобрил офертите и какви суми са платени за тези застраховки за целия период на застрахователните договори.
Съгласно действащата към момента на сключването на застрахователните договори нормативна уредба процедурата за избор на застраховател за застраховане на имуществото на трите дружества се инициира и провежда от самите дружества и документите се представят за одобрение от принципала – тогава министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
На основание Правилника за реда за упражняване на правата на държавата търговските дружества с държавно участие в капитала и съответните разпоредби на уставите им, министърът на енергетиката и енергийните ресурси в качеството му на представител на държавата като едноличен собственик на капитала, е одобрил Застрахователно акционерно дружество „Енергия” за застраховател на имуществото на три дружества с протоколни решения от 7 декември 2004 г.
В протоколите – на основание на одобрените от дружествата условия, предложени от застрахователя, се посочват параметрите на договорите: срок пет години, считано от 1 април 2005 г., размер на застрахователното покритие и размер на застрахователната премия за първата година от действие на договора. Застрахователното покритие и премия се актуализират ежегодно в зависимост от промяната на стойността на активите на трите дружества за всяка финансова година. Изпълнението на взетите с протоколите решения е възложено на изпълнителните директори на дружествата при спазване на всички законоустановени изисквания и при защита на техните интереси. Платените застрахователни премии по имуществената застраховка са много по-големи, отколкото предположихте Вие: 2005 г. – 9 млн. 362 хил., 2006 г. – 10 млн. 836 хил. – за АЕЦ „Козлодуй”, 2007 г. – 11 млн. 989 хил., 2008 г. – 12 млн. 671 хил. лв., или всичко – 44 млн. 859 хил. 603 лв.
ТЕЦ “Марица-изток”: 2005 г. – 6 млн. 276 хил., 2006 г. – 3 млн. 124 хил., 2007 г. – 5 млн. 322 хил., 2008 г. – 5 млн. 224 хил., или общо 19 млн. 947 хил. 148 лв.
НЕК: 2005 г. – 21 млн. 897 хил., 2006 г. – 25 млн. 233 хил., 2007 г. – 27 млн. 12 хил., 2008 г. – 31 млн. 303 хил. Всичко 105 млн. 446 хил. 522 лв. Следва да се има предвид и фактът, че общата стойност на застрахователните активи на НЕК е нараснала за същия период от 2,44 млрд. на 3,33 млрд.лв., тоест, увеличил се е размерът на застрахователното покритие.
Освен това застрахователното акционерно дружество „Енергия” ежегодно финансира конкретни програми на НЕК, свързани с ограничаване на рисковите фактори и защита от крупни аварии. Няма данни други дружества, опериращи на застрахователния пазар, да финансират такива превантивни програми. По тези програми дружеството е получило от застрахователно акционерно дружество „Енергия” под формата на дивиденти и средства за превантивни програми суми в размер на 51 млн. 802 хил. 252 лв., тоест, половината от това, което е платило.
По третия Ви въпрос: защо не са спазени изискванията на Закона за обществените поръчки? Към момента на сключване на застрахователните договори трите дружества са спазили разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Следва да се има предвид, че действащият към м. декември 2004 г. закон изрично регламентира случаите, които са извън приложното му поле и за които не се провежда процедура за избор на изпълнител. Съгласно закона същият не се прилага за договорите за услуги, каквито са застрахователните на НЕК, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток” 2 поради следните причини: Националната електрическа компания и застрахователно акционерно дружество „Енергия” са свързани лица по смисъла на Закона за обществените поръчки, тъй като НЕК притежава 42 на сто от капитала на застрахователното дружество. Четиридесет и две на сто! Има право на блокираща квота и е налице доминиращо влияние върху застрахователната компания съгласно същия закон. При сключване на договорите за застраховка на ТЕЦ “Марица-изток”-2 и АЕЦ „Козлодуй” е в сила разпоредбата на Закона за обществените поръчки, съгласно която законът не се прилага при сключване на договори за услуги между възложител и свързано предприятие в случаите, когато поне 80 на сто от средния годишен оборот на изпълнителя от реализираните в Република България услуги за последните тридесет години е от предоставянето на тези услуги на свързани предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев да зададе до два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, първо Ви благодаря за подробната информация. Стана ясно от Вашата информация, че държавата чрез тези енергийни дружества е заплатила над 100 милиона на това търговско дружество. Вие уточнихте, че договорите са сключени по време на енергийната министърка, не й казахте името – това е госпожа Лидия Шулева, която аз също не приемам за опозиция, както и партията, която тя представлява, защото те същите са гласували и за Вас, за да бъдете министър, и за цялото мнозинство.
Не приемам първо тълкуванията на закона, но независимо от това моите допълнителни въпроси са следните.
Вие предприехте ли някакви юридически действия по времето, когато сте министър за разваляне на тези договори и за организиране на конкурс съгласно разпоредбите на сега действащия закон? Или да сте поискали проверка от съответните органи, включително прокуратурата?
Вторият ми въпрос: ще анексирате ли и ще продължите ли тези договори, така както са сключени в момента и ще потвърдите ли този монопол, който очевидно в момента съществува по отношение на застраховането на тези дружества? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Абаджиев, като цяло половината от застрахователната компания е собственост на дружествата в енергетиката: „Мини Марица-изток” – 3,68%, НЕК – 42%, АЕЦ „Козлодуй” – 1,12%, ТЕЦ “Марица-изток”-2 – 1%, „Булгаргаз холдинг” – 0,4% и частната компания, която е партньор, е „Алианц България, която има 50%. Така че от тази гледна точка така разбирам идеята, че тази форма е създавана като своеобразен съюз между частния капитал и държавните дружества точно с тази цел. Предполагам, че това е било намерението.
Но сами разбирате, че ако сте създали нещо за да се застраховате в него, едва ли някой смята, че е здравословно то да не се ползва.
Понеже горе-долу предвидих какво ще питате, затова ще Ви прочета защо не са прекратени договорите. Съгласно действащото законодателство сключените договори имат силата на закон за тези, които са ги сключили. В конкретния случай подписаните застрахователни договори могат да бъдат изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона и договора.
Предсрочното едностранно прекратяване на договорените правоотношения без да е налице изрично основание за това, води до санкции, представляващи заплащане на парични обезщетения, които биха възлезли на значителна стойност, в някои случаи и в пъти по-голяма от заплащаната застрахователна премия за съответния период.
Трябва да се има предвид, че всички сключени договори между търговските дружества представляват търговска тайна.
Второ, следва да се има предвид, че НЕК и ТЕЦ „Марица изток 1” имат сключени международни договори за дългосрочна доставка на електрическа енергия по схемата за проектно финансиране. Такива са договорите преди всичко с „Енел” и с американската „Ей И Ес”. Съгласно тези договори чуждестранните партньори изискват от българските партньори имуществото им да бъде застраховано в солидна компания, която да гарантира пълно застрахователно покритие на застрахованото имущество. Всяко предсрочно прекратяване на застрахователните договори ще доведе до напрежение в отношенията със съответните компании.
Трето, законодателството задължава енергийните дружества-лицензианти да имат сключени договори за застраховка на имуществото и за гарантиране на непрекъснато и сигурно електроснабдяване. Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката регламентира срокът на действие на бизнес плана на дружествата-лицензианти да не е по-кратък от пет години. Дружествата-лицензианти изготвят бизнес план за този срок, според показанията на ДКЕВР, като в бизнес плана се съдържа прогнозна структура на разходите по години за целите на ценообразуването за целия период.
Ценообразуващ елемент е и застрахователната премия, която се заплаща от съответното дружество, поради което застрахователните договори не би следвало да имат краткосрочно действие, а да са насочени към осигуряване на дългосрочно прогнозиране на бъдещи разходи.
Това са причините, поради които в общи линии така е направен договорът, че да е неизгодно неговото разваляне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яни Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Не стана ясно отстояван ли е държавният интерес при тези големи плащания от страна на държавните дружества. Освен това не е ли редно държавните дружества да спазват законовите изисквания, както се пазят от търговските дружества – частна собственост?
Според мен е пълен абсурд да има търговска тайна, когато се касае за публични средства – средства на българските данъкоплатци. Ние знаехме, господин министър, и през годините алармирахме със сигнали до прокуратурата, че царското правителство краде – за концесии, за автомагистрала „Тракия”, за имоти, за суапова сделка с външния дълг и с какво ли не.
Но не знаехме, че царистите се оказаха и застрахователни аферисти. Това е една голяма застрахователна афера, за която ние още в понеделник ще подадем сигнал до главния прокурор на Републиката.
Защото първият основен въпрос трябва да бъде, господин Божинов - надявам се, че Вие ще се съгласите: кой е взел комисионните? Тук, от тази сума, която каза министърът, комисионните възлизат на над 20-30 милиона! В чии царски джобове са отишли тези комисионни? Много е важно това нещо прокуратурата незабавно да го установи! Това е пладнешки грабеж!
Затова ние няма да престанем да критикуваме, защото наистина бива-бива, но това, което е правено, а също и по отношение на другото министерство – на транспорта, за което ние преди два петъка алармирахме, просто минава всякакви граници!
Затова, господин министър, надявам се Вие да съдействате цялата информация да бъде окомплектована по надлежния ред и да бъде изпратена на българската прокуратура, на Комисията за борба с корупцията, където също ще внесем тези скандални данни за грандиозна корупция. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Яни, да поясня – авторът на идеята е лицето Шиляшки по време на правителството на Иван Костов. Така беше. (Реплики между народни представители от ОДС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 14,03 ч. – позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е на 4 март 2009 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Екатерина Михайлова
Секретари:

Митхат Метин

Ясен Попвасилев