Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, наред с точките, които ще ви представя и които ще приемем, предстои полагане на клетва от народен представител, излъчен с решение на Централната избирателна комисия.
Проектът за програма за работата на Народното събрание за 11-13 март 2009 г. е:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител, на основание чл. 82, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. (Вносители: Иван Костов и група народни представители – 6.02.2009 г.; Татяна Дончева и група народни представители – 23.02.2009 г.)
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (Вносители: Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова – 23.01.2009 г.)
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. (Приет на първо четене на 29.01.2009 г.)
5. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. (Вносител: Министерският съвет – 12.12.2008 г.)
6. Второ четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи. (Приет на първо четене на 29.01.2009 г.)
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (Приет на първо четене на 29 януари 2009 г.)
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. (Вносител: Министерският съвет – 30.01.2009 г.)
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. (Вносител: Министерският съвет – 07.11.2008 г.)
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. (Вносители: Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев – 21 септември 2007 г.; Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев – 26.03.2008 г.; Волен Сидеров и група народни представители – 9.04.2008 г.; Димитър Дъбов и група народни представители – 12.01.2009 г.; Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев – 21.01.2009 г.; Иглика Иванова и група народни представители – 27.01.2009 г.)
11. Второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража. (Приет на първо четене на 29.01.2009 г.)
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. (Вносители: Елеонора Николова и Мария Капон – 2.12.2008 г.; Мария Капон – 13.01.2009 г.; Марияна Костадинова – 27.02.2009 г.)
13. Второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението – продължение. (Приет на първо четене на 3.07.2008 г.)
14. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проектопрограмата.
Гласували 180 народни представители: за 171, против 4, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Следват предложенията по реда на ал. 3 на чл. 40 от правилника.
Първото предложение е за включване на Проект за решение във връзка с промени в Кодекса за социално осигуряване, направено от народния представител Минчо Христов
Господин Христов, заповядайте да обосновете предложението си.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание предложението, което сме внесли със Стела Банкова на 18.01.2007 г. Накратко предлагаме следното: да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране, да се преизчислят всички пенсии, да се завиши относителната тежест на всяка една година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсии от 1% на 1,5%, размерът на пенсиите да бъде осъвременяван на всеки три години според актуализирания средномесечен доход, да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година на базата на официално обявената от Националния статистически институт годишна инфлация за предходната година.
Колеги, обръщам се към вас със следната молба. Спомнете си, че много партии обещаваха преди изборите да бъде отменена точковата система. Знаете колко несправедлива е тя, знаете какви проблеми има в момента в тази тежка икономическа и финансова криза, когато на много хора не достигат една, две или три точки и, въпреки че искат, не могат да го направят. Ако дадем тази възможност, те ще освободят място на по-млади хора, които ще могат да заемат техните места и ще намалим безработицата, която се увеличава изключително бързо през последните месеци.
Това е накратко моето предложение. Искрено се надявам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 31, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Дами и господа, не искам да правя коментар на резултата от това гласуване. Идеята подкрепиха 29 души.
Искам да се обърна към управляващата тройна коалиция и да им кажа, че вчера чух изказване на техния социален министър госпожа Емилия Масларова, която заяви, че едно от неизпълнените обещания на БСП е отмяната на точковата система при пенсиониране.
Уважаеми колеги, сега имате възможност да изпълните това обещание. Имате възможност да дадете глътка въздух на тези хора, които по една или друга причина имат необходимите навършени години, но не могат да се пенсионират заради абсурдния факт, че не им достигат една, две или три точки. Нека да направим нещо за хората, преди да се разпусне този парламент. Обръщам се към вас добронамерено - сега имате тази възможност. До края на парламента ние можем да приемем този закон и да направим нещо добро за хората.
Надявам се да прегласувате това предложение и да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно предложението.
Гласували 136 народни представители: за 29, против 33, въздържали се 74.
Предложението не се приема.

Второто предложение по реда на ал. 3 е от народния представител Пламен Моллов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители № 854-01-146, от 21 ноември 2008 г. с вносител народният представител Яни Янев и група народни представители.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз съзнавам, че в някаква степен би могло да изглежда несериозно предлагането и разглеждането само на този законопроект, но, така или иначе, това, което искаме да направим, е да обърнем внимание, че е крайно време да се намери необходимото парламентарно време, за да се разгледат редицата предложения за изборни закони. Ясно е, че гласуването за включване в дневния ред, макар и на един от законопроектите за избиране на народни представители, както и единия законопроект, който е за избори за Европейския парламент, налага включването на всички предложения.
Така че, пледирам, въпреки че съзнавам, че в рамките на законопроектите, които са включени в дневния ред за тази седмица, това е невъзможно, символичната подкрепа за включването в дневния ред на този законопроект ще покаже нагласата на Народното събрание като цяло да започне да работи във връзка с необходимите промени в изборното законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 150 народни представители: за 55, против 12, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Същевременно, както господин Янев посочи, въпросът остава на вниманието на Народното събрание.
Това са предложенията по ал. 2, уважаеми колеги.
Преди да пристъпим към полагането на клетва от новоизбран народен представител, няколко съобщения.
На 6 март е постъпил и на 9 март е раздаден на народните представители по парламентарни групи общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приети на първо четене на 27 февруари.
Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазването. Седемдневният срок, съгласно чл. 70, ал. 1 от нашия правилник за писмени предложения за второ четене е до 13 март включително, тоест, предложения могат да се правят до 13 март, 18,00 ч.
На 9 март т.г. е постъпил и на 10 март е раздаден на народните представители по парламентарни групи общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приети на първо четене на 20 февруари. Седемдневният срок е до 16 март включително.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 4 до 10 март 2009 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с вносители Радослав Гайдарски и Симеон Василев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за електронно гласуване с вносители Мартин Димитров, Йордан Бакалов и Ваньо Шарков. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение от 2006 г. по Програма САПАРД – специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вносител Захари Георгиев и група народни представители. Предстои да бъде извършено разпределението.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заедно с Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносител Светослав Спасов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси. Това е още един законопроект по изборното законодателство.
Това са направените предложения.
Уважаеми колеги, преминаваме към полагане на клетва от новоизбран народен представител. Моля новоизбрания наш колега да бъде поканен в пленарната зала. Това е госпожа Надя Иванова.
Да ви прочета съответните материали, постъпили от Централната избирателна комисия.
С писмо от 10 март т.г. председателят на Централната избирателна комисия адресира до председателя на Народното събрание следното писмо:
„Приложено: изпращаме Ви Решение № 404 от 9 март 2009 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избрана за народен представител Надя Димитрова Иванова от листата на коалиция „Атака”.”
И самият текст на решението:

„РЕШЕНИЕ
№ 404
София, 9 март 2009 г.

На 26 февруари 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Владимир Първанов Кузов, избран от 25.многомандатен избирателен район – София, от листата на коалиция „Атака”.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избрана за народен представител в 25.многомандатен избирателен район – София, Надя Димитрова Антонова от листата на коалиция „Атака”.”
Госпожо Иванова, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
НАДЯ ИВАНОВА: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И така, уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от приетата от нас програма, която предвижда да приемем едно така наречено служебно решение във връзка с избран народен представител, който е пожелал да не поеме мандата на народен представител.
Получено е писмо до председателя на Народното събрание с дата 10 март от председателя на Централната избирателна комисия.
Писмото гласи: „Приложено: изпращаме Ви Решение № 405 от 9 март 2009 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Венцислав Евгениев Кудкудейски от листата на Коалиция за България в избирателен район Монтана № 12.”
Решените за избирането на господин Кудкудейски гласи:
„На 27 февруари 2009 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Васил Тодоров Калинов, избран от 12.многомандатен избирателен район Монтана от листата на Коалиция за България в Четиридесетото Народно събрание.
На основание на чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избран за народен представител в 12.многомандатен избирателен район Монтана Венцислав Евгениев Кудкудейски.”
Това е решението на Централната избирателна комисия.
Със същата дата е постъпило заявление до председателя на Народното събрание от Венцислав Евгениев Кудкудейски – народен представител от 12.Монтански избирателен район със следния текст:
„На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание като народен представител от 12.Монтански многомандатен избирателен район.”
Съответно, уважаеми колеги, при така подадената оставка Народното събрание следва да я оформи със следното:

„РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Венцислав Евгениев Кудкудейски – народен представител от 12.многомандатен избирателен район, Монтана.”
Това е проектът за решението. Обикновено по него дискусии няма, не виждам и сега такова желание.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, внесени от Иван Костов и група народни представители и Татяна Дончева и група народни представители.
Има доклади от Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на държавната администрация, съвместен доклад в резултат на общо заседание.
Господин Методиев има готовност да представи доклада. Има отделен доклад на вашата комисия.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за
предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси,
внесен от Иван Костов и група народни представители, и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Татяна Дончева и група народни представители

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на съвместно заседание с Комисията по правни въпроси, проведено на 4 март 2009 г.
На заседанието присъства министърът на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Дончева, която подчерта, че внесените от тях изменения и допълнения на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси нямат за цел да променят философията на приетия вече закон, а да прецизират първоначалния нормативен акт, за да се помогне за по-ясното му разбиране и прилагане.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Методиев, една минутка!
Уважаеми колеги народни представители, мога ли да привлека вниманието ви за момент? Моля да прекъснете, ако обичате, локалните разговори!
Приемането на този закон е една от най-недобрите страни от работата на нашето Народно събрание, за съжаление. Надявам се, че ме чувате?
Бих помолил да прекъснат всички разговори! Виждам колеги, които продължават да разговарят с увлечение. Господин Атанасов, назовавам по име! Господин Илиевски! Виждам, че господин Тасим си говори с господин Великов.
Уважаеми колеги, не знам дали всички обърнахте внимание, но пристъпихме към обсъждане на законопроектите за изменение на закона, който се стреми да изключи конфликта на интереси – една тема, която, както разбирате, е № 1 на вниманието на обществото, която, за съжаление, не винаги е № 1 във вниманието на народните представители, когато се обсъжда съответният закон. Предлагам всички да се постараете – и господин Мирчев – всички да обърнете внимание на докладите на комисиите и на разискванията, които ще последват.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председател.
За колегите, на които господин председателят обърна внимание, да кажа, че чета доклад относно законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Хърков с господин Христов и госпожа Банкова все още не са изцяло насочени към това, което ще докладвате. Бих помолил, господин Хърков, да заемете мястото си и да изслушате доклада на господин Методиев. Колеги, ще прекъсваме, докато не постигнем нужната концентрация.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Законопроектите са два – единият, внесен от Иван Костов и група народни представители, другият – от госпожа Татяна Дончева и група народни представители.
Стигнах до представянето от госпожа Дончева, която подчерта, че внесените от тях изменения и допълнения в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси нямат за цел да променят философията на приетия вече закон, а да прецизират първоначалния нормативен акт, за да спомогнат за по-ясното му разбиране и прилагане.
В чл. 19, ал. 1 и 2, се правят допълнения, уточняващи наличието на частен интерес по конкретен повод за лице, заемащо публична длъжност. Разширява се обхватът на чл. 3, т. 8, като се включват и кметовете на кметства и общини, а обхватът на т. 25 се стеснява, като се включват в приложното поле на закона само онези служители, които изпълняват действия по разпореждане, регулиране, управление и контрол. Глава шеста „Установяване на конфликт на интереси” и пълномощието да установява конфликт на интереси по отношение на кметовете и общински съветници се предоставя на съответния регионален административен съд, като процедурата е аналогична на тази за лицата по чл. 25, ал. 5, т. 1. Предложеният законопроект уточнява страните в производството и тези, които могат да обжалват постановените от него актове.
Предложени са и изменения на декларацията по чл. 12, т. 2, а именно т. 4, 5 и 6.
В хода на разискванията народните представители изразиха своята подкрепа за предложения законопроект, като подчертаха, че той също се нуждае от допълнително прецизиране между първо и второ четене.
Беше изразено становището, че текстовете на § 2 и § 18 няма да бъдат подкрепени на второ четене, ако останат в предложения вид, тъй като стесняват обхвата на законопроекта, както и обстоятелствата, които лицата, заемащи публични длъжности, трябва да декларират.
Министърът на правосъдието изрази своята подкрепа за законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Иван Костов и група народни представители. Становището на комисията е прието с 1 глас „за” въпросния законопроект и 10 гласа „въздържали се”.
Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Татяна Дончева и група народни представители, като становището на комисията е прието с 8 гласа „за”, 2 гласа „против”, „въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако позволите, да направя процедурно предложение за процесуална икономия. По общия проект по Закона за съдебната власт, който съобщихте, ако може да се гласува удължаването на срока с още една седмица, тоест срокът да бъде общо две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Представям доклада в резултат на обсъждането по темата, която започнахме.
„На заседание, проведено на 4 март 2009 г., Комисията по правни въпроси съвместно с Комисията по въпросите на държавната администрация обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесени съответно от Иван Костов и група народни представители, и от Татяна Дончева и група народни представители.
На заседанието присъства министърът на правосъдието, госпожа Тачева.
Мотивите на законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители, не бяха представени по време на заседанието.
От името на вносителите на законопроекта, внесен от Татяна Дончева, тя посочи, че с него се прецизира действащият закон, като с предлаганите разрешения се създава ясна рамка за приложението му. Законопроектът изхожда от предпоставката, че лицата от списъка на публичните длъжности притежават двойно качество. Едното, произтичащо от това, че те имат правомощия и задължения по служба, защото упражняват определена публична длъжност, а другото е лично качество като субект в гражданския оборот.
Предложените изменения са в няколко насоки.
Първата промяна се отнася до приложното поле относно публичните длъжности. Действащият закон обхваща повсеместно служителите, повсеместно ги контролира и е налице обща презумпция за конфликт на интереси. Предлага се това да се отнася само за служители, които имат функции по разпореждане, регулиране и контрол, както и управление на материални ценности, сключване на сделки и участие в търговски проекти.
Втората съществена промяна се отнася до Глава шеста „Установяване на конфликт на интереси”. Законът възлага конфликтът на интереси по отношение на кметовете и общинските съветници да се установява от съответния общински съвет. Това дава възможност темата с конфликта на интереси да се използва за решаване на междупартийни отношения, на бизнес отношения, да се отстраняват кметове и общински съветници според желанието на съответното мнозинство, а не поради наличието на реални конфликти на интереси. Законопроектът предлага състав от съветници да направи проверката, но произнасянето за това дали е налице конфликт на интереси да направи съответният административен съд. Уточнени са страните в производството и тези, които могат да обжалват. Страна в производството при всички случаи е лицето, за което производството се отнася, както и прокурорът.
Следващата промяна се отнася до последиците при установяване на конфликт на интереси. Предлага се препращане към съответните специални нормативни актове при освобождаването от длъжност на лицето. Тоест, ако става дума за държавен служител, при който е установен конфликт на интереси, освобождаването да става по Закона за държавния служител. Ако става дума за лице по трудово правоотношение, освобождаването да става по Кодекса на труда, а ако е общински съветник или кмет – по Закона за местното самоуправление. Действащият закон предвижда отнемане на трудовото възнаграждение, за което се твърди, че е получено в условията на конфликт на интереси. Законопроектът предвижда тази норма да отпадне, защото възнаграждението е за положен труд.
Промените включват и нова уредба на материята, свързана с подаване на декларация за наличието на едни или други обвързаности, както и промени, свързани с обхвата на тази декларация. Декларациите по чл. 313 от Наказателния кодекс обикновено се подават за удостоверяване на обстоятелства, които са известни на лицето, към което е адресирано това задължение, и престъплението е от формален характер. Вносителите твърдят, че разширяването на кръга на декларираните обстоятелства прави понякога невъзможно знанието за обстоятелствата, заради които се ангажира отговорността на подателя на декларацията. Освен това декларирането на обстоятелства, които предполагат конфликт, и карат деклараторът да си представя различни хипотези върху обстоятелства, които той невинаги знае, са нещо, което не може да подлежи на деклариране.
В заключение госпожа Дончева посочи, че законопроектът подлежи на допълнение и прецизиране между двете четения, но като цяло решава основни проблеми, възникнали в хода на първоначалното прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Елеонора Николова, Олимпи Кътев, Татяна Дончева, Янаки Стоилов, Борислав Ралчев, Надя Антонова, Илко Димитров, Венелин Узунов и Румен Такоров.
Като цяло се оформиха три групи становища.
Според първата група, поддържана от вносителите на законопроекта, с него са решени голяма част от принципните проблеми, които пречат действащият закон да изпълни целите си. Законопроектът ясно дефинира, че частните интереси възникват тогава, когато се смесва личният интерес с публичната служба.
В чл. 2 съществува каскада от определения, които са ключови за разбиране и прилагане на закона. Член 2, ал. 1 определя какво е конфликт на интереси. В чл. 2, ал. 3 се казва що е облага, но тази облага се схваща в контекста на чл. 2, ал. 2 и ал. 1. В чл. 8 категорията “частен интерес” е употребена самостоятелно и то в контекста на конкретна хипотеза – сключване на договори и извършване на други дейности в частен интерес, като конфликт на интереси възниква само при и по повод изпълнение на длъжностната функция на лицето. Следователно сключването на договори не води непременно до възникване на конфликт на интереси.
С легалната дефиниция на § 1, с която се дава цялостно определение за “свързани лица”, общото понятие “политически и икономически отношения” е заменено със “зависимости”, защото зависимостта е конкретна хипотеза, която може да бъде изпълнена с конкретен фактически състав и да бъде доказана. Затова терминът “политическа зависимост” е точното понятие, което би попречило разпоредителни и всякакви други действия да се диктуват от политически или икономически интереси.
Според втората група становища, изразена от народния представител Яни Янев като позиция на НДСВ, законопроектът, внесен от Татяна Дончева и група народни представители, е необходим, но той съдържа и неприемливи предложения и непълноти. Господин Янев изрази несъгласие с част от предложените текстове, както следва:
- по § 1 от законопроекта бе посочено, че редакцията, дадена в чл. 3, т. 25, трябва да се допълни така, че когато се възлагат ад хок функции на лица, които по правило не участват и не са в кръга на тези, на които е вменено управление, разпореждане и контрол в рамките на съответните администрации, те също следва да попадат в кръга на лицата, подаващи декларация, когато изпълняват такива функции;
- несъгласие бе изразено по отношение на разпоредбата на § 2, отнасяща се до промяната в чл. 8 от закона. Член 8 има значително по-широко съдържание в действащия закон, чиято редакция не следва да се променя. Поради това бе предложено действащата разпоредба да не стеснява приложението на текста “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”;
- несъгласие бе изразено по отношение на § 5, т. 2, отнасящ се до изменение на текста на чл. 14, т. 3 - “Договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност”. Обвързването само с консултантски договори свива периметъра на действие на закона, когато е предварително ясно, че останалата широка палитра от търговски взаимоотношения, които могат да възникнат, остава извън обхвата на този текст;
- по отношение на наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс във връзка с предложената отмяна на т. 5 от чл. 14, господин Янев посочи, че в конкретния случай става въпрос за съобщаване на обстоятелства, които законът предоставя на личната преценка на декларатора. Ето защо тяхното деклариране или не, не може да е елемент на престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс. В конкретния случай наказателната отговорност може да се носи само за онова, за което законът задължава, а не за онова, за което той предоставя преценка дали да се съобщят определени обстоятелства или не. Разпоредбата на чл. 14, т. 5 дава възможност за максимална прозрачност на публичните личности и за установяване къде се пресичат техните частни интереси и тяхната публична функция.
Третата група становища бе изразена от народния представител Олимпи Кътев, който подчерта, че не подкрепя законопроекта, внесен от Татяна Дончева и група народни представители. Той посочи, че съществува сериозна опасност законът да не заработи до края на мандата на 40-ото Народно събрание, особено в частта на прилагане на закона по отношение висшия ешелон от публични длъжности. Според господин Кътев законът трябва да се прилага, а не да се отлага.
Между дискусионните въпроси, по които се изтъкнаха различни юридически аргументи, народните представители посочиха отпадането в декларацията на позоваването на чл. 313 от Наказателния кодекс.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
1. с 2 гласа “против” и 9 гласа “въздържал се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Иван Костов и група народни представители;
2. с 11 гласа “за” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Татяна Дончева и група народни представители.”
Господин Методиев представи резултатите от гласуването на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имат думата вносителите на законопроектите.
Господин Методиев, заповядайте от тяхно име да представите законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законопроектът, който искам да представя на вашето внимание, има дата 6 февруари 2009 г., тоест преди повече от един месец. Беше внесен в деловодството на Народното събрание с един основен мотив – след измененията в края на м. януари, фактическото спиране на закона поради факта, че се отложиха сроковете за неговото функциониране с два месеца напред, след острите бележки, които страната ни получи в лицето на вицепремиера Плугчиева от нашите партньори в Брюксел, ние реагирахме с идеята да възстановим действието на закона още в средата на м. февруари. След това при действащите закони и норми да се преминава към различен дебат и различни промени, когато народни представители сметнат това за разумно.
За съжаление, както в Комисията по въпросите на държавната администрация, така и в Комисията по правни въпроси, и в крайна сметка в пленарната зала не се постигна съгласие по този начин България да отхвърли твърденията, че конфликтът на интереси се покровителства на най-високо равнище в страната ни. Този законопроект има съвсем кратък текст и заменя тези срокове с цел да възстанови функционирането на закона от средата на м. февруари.
Днешната дата е 11 март – сега да разговаряме върху опциите законът да бъде възстановен от 15 февруари естествено, че не е възможно. В този смисъл не защитавахме и не пледирахме, както видяхте от докладите, в самите комисии необходимостта да се избира между двата законопроекта. Тоест нашият законопроект имаше съвсем конкретен политически смисъл и съвсем конкретна политическа цел – максимално бързо да се възстанови и да започне да действа законът.
При условията, в които се намираме сега, на практика ще се случи това, което дебатирахме и през м. януари. Възможностите за проверки, за събиране на информация, за установяването на първите процедури ще се проточи чак до края на м. май, когато този парламент ще приключи своя мандат. По този начин фактически състоянието на проблема ще бъде отложено за есента на 2009 г. – нещо, срещу което ние бяхме категорични и това беше смисълът на нашия законопроект. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси стана особено актуален у нас след няколко грандиозни скандала, свързани с разпореждане с обществени пари – средства на Европейския съюз, държавни и общински. Най-вече със скандала „Братко и батко”, когато един ръководител на пътен фонд даде поръчки за 200 млн. на строителната фирма на своя брат.
По принцип явлението конфликт на интереси у нас не е ново и не е безопасно, независимо дали конфликтът на интереси се създава от бизнес отношения, от роднински или от политически отношения.
Решението, което беше създал приетият в края на миналата година Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, съдържаше една философия, че преодоляването на конфликта на интереси трябва да се постигне, като се създаде законова възможност за пълна прозрачност на дейността на всички лица, заемащи публична функция. Тази прозрачност е разбирана като задължение да се декларират всички активности, които са съществували до момента в живота на лицето, и контролиране на това с една верига от комисии, която да проследява цялата обществена и икономическа активност на лицето, заемащо публична длъжност, на неговите роднини до първи братовчеди, на роднините по сватовство до втора степен плюс лицата, с които това лице има икономически и политически отношения.
Такъв тотален контрол върху лицата общо взето беше непостижим дори за тоталитарната държава. Но възниква въпросът: защо е необходим този тотален контрол и дали въобще е разумен? Едно лице заема публична длъжност и извършва някакви разпоредителни действия или взема някакви решения по група въпроси – за данъчно облагане на лица, за възлагане на обществени поръчки и търгове, за създаване на някакъв законодателен режим, който касае лица, с които то е имало определени отношения. Как да гарантираме от името на държавата, че лицата, натоварени да вземат решения, независимо дали са законодателни, разпоредителни, административни решения или други, ще се ръководят от обществени съображения, а не от частни интереси?
Същевременно трябва да е ясно, че всички лица, заемащи публична длъжност, имат имплицитно заложени две качества. Едното качество произтича от правомощията и задълженията им по служба и е свързано с конфликта на интереси, защото забранява на тези лица да изпълняват своите задължения и правомощия, водени от частни интереси, включително от своя интерес. Другото им лично качество, което ги прави участници в гражданския оборот – тоест не можете дори на лицето, заемащо публична длъжност, да вмените, когато то участва в гражданския оборот от свое име и за своя сметка, да не се ръководи от личния си интерес. Когато лицето купува определени неща за бита си, урежда си сметки и отношения с частни лица, но не действайки по служба, то ще се ръководи от своя и на своите близки интерес. Това е абсолютно естествено.
В определени параграфи законът стига до крайности. Стига до крайности и тълкуването, което се мъчат да вменят противниците на сегашния закон за изменение и допълнение, и общо взето не държи сметка за редакцията на закона. Прилагането на закона е свързано с това, което един нормален гражданин разбира, като чете.
Не може във вашия закон да има текст, според който се забранява на лице, заемащо публична длъжност, да сключва договор или да извършва други дейности в частен интерес, и вие да твърдите, че можете да тълкувате това по друг начин, освен по написания. Написаният начин забранява на всеки един от нас, на всеки един общински съветник или кмет, на всяко едно лице от висшата и не толкова висша администрация да сключва договори и да извършва други дейности. И да твърдите, че някой трябва да тълкува това стеснително по някакъв известен само на противниците на ЗИД-а начин е некоректно спрямо това, което е написано в закона, който към момента е в сила и не знам защо някой твърди, че бил спрял да действа.
Законът за изменение и допълнение е предназначен в определени параграфи да уточни, че лицето, заемащо публична длъжност, ще има право при частните си ангажименти да работи в свой интерес и в интерес на своите близки, но в изпълнение на публичната функция няма да има това право. Няма да има право нито да взема законодателни решения, водено от частни интереси, нито да взема административни решения, нито някакви други.
Къде е златното сечение? Защото контрапунктът на тоталния контрол, който досегашният закон предлагаше както по отношение на забрани, така и по отношение на деклариране на неща под страх от наказателна отговорност, е едно разбиране, което може би е по-разумно, но към днешно време не би могло да бъде законодателно предложено и заради отношенията с Евросъюза, и защото не може от едната крайност да се отива в другата.
Другият подход е да искаме да преодолеем всеки конкретен конфликт, тоест лицето, заемащо публична длъжност, да бъде задължено да декларира само в случай, когато възникне конкретен конфликт. Това, разбира се, би могло обаче да се обсъжда евентуално миналата година. Сега при положение, че сме приели този закон, че сме го направили свой приоритет в отношенията с Еврокомисията, този иначе разумен подход няма да сработи. Заради това вносителите предлагат нещо, което на практика е компромис между двете крайности – да се изчистят само онези текстове, които създават очевиден практически проблем за широко тълкуване, да се изчисти процедурата досежно лицата, досежно инстанциите и досежно органите, които се занимават с проблема. Аз няма да ги повтарям, защото в доклада на Правната комисия беше отразено под формата на едно мое становище това.
Един проблем във връзка с декларирането – декларирането, така както е предложено, е един от нонсенсите в закона. В първите три точки се предлагат неща, които на практика всички публични длъжности, с изключение на общинските съветници, декларират в Сметната палата. Пита се защо и поради каква държавна необходимост е необходимо те да декларират на още едно-две или три места едно и също нещо, вместо да го декларират на едно място един път, и държавата съответно да даде възможност на другите комисии да работят с този масив данни?
Всяка от комисиите, които се създават, независимо дали това е Комисията Кътев, дали са комисиите в общинските съвети, дали са органите по конфликт на интереси в другите части на администрацията, всеки може да разполага както с декларациите на публичните личности в Сметната палата, така и с целия масив данни на информационно обслужване, който съдържа фирми, съдружия, съучастия, връзки и всякакви други, ако става дума за проверка. Но това, което някои хора си възлагат като очаквания и се надяват да им бъдат възложени, е те да станат тоталните контрольори, които да бъркат във всички информационни фондове и да твърдят кой има конфликт и кой няма. Общо-взето това е една непосилна задача, но може би те ще разберат това по-късно, когато започнат практически да работят.
Четвърта, пета и шеста точка на досегашната декларация обаче са абсурдни, защото вменяват задължения за деклариране на обстоятелства, които деклараторът много често не знае, не би могъл да знае или знаейки, би могъл да твърди, че не знае, защото те не са от естество, което той естествено и задължително знае.
В това отношение може би може да се поработи върху редакцията на декларацията в точки четвърта и пета още между първо и второ четене, за да изчистим следният прост въпрос: кои договори и кои лица по договори, лицето-декларатор приемаме, че е длъжно да знае и да декларира, и кои са толкова широки, толкова всеобхватни и засягащи толкова странични негови роднини, които той не е могъл да знае, не е длъжен да знае и законодателят не може да му вмени? По отношение на чл. 313 от Наказателния кодекс аз смятам, че ще се справим с постановлението на Върховния съд от 80-те години и ще се разберем, че декларацията за семейно и имотно положение, която е свързана с чл. 313, естествено и то е едно формално извършване, не е тази декларация, която сме представили.
Двата законопроекта – нашият и на Веселин Методиев и група народни представители, са несъвместими и по причините, които господин Методиев изтъкна, и поради това, че на практика първият законопроект беше предназначен да попречи да бъдат извършени измененията, които вече са депозирани и се гледат на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на законопроектите.
Кой желае думата?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Естествено е да искам думата, за да мога сега вече да взема отношение по законопроекта на госпожа Дончева и група народни представители, и да изразя съгласие-несъгласие с мотивите и аргументите, които чух.
На първо място искам да кажа, че не смятам за нужно законът да ограничава и разграничава неправителствените организации с частна и с обществена цел и по тази причина да има в текста такова разминаване. Дори даже това да е само на тълкувателно равнище, това е сериозно нарушаване на основополагащият принцип, по който тръгна да се гради този законопроект.
На второ място, по отношение на дефинициите, се разминаваме и сме го коментирали както тук, в пленарната зала, така и извън нея. Въпрос на разбиране е дали трябва конфликтът на интереси да бъде, както беше наречен тук в доклада на Правната комисия, каскадно дефиниран през понятието "частни интереси-облага" и дали трябва там да се извършват корекции? Моето мнение от експертизата, на която бях свидетел в продължение на два месеца е, че това е много добър начин за структуриране на такава сложна материя и тя да бъде дефинирана, която има резки политически последствия.
На трето място смятам, че една дума, която е използвана за заместване, е във висока степен проблем и това е дали в свързаните лица отношенията трябва да станат зависимост, тоест политически и икономически отношения да станат политически и икономически зависимости. Аргументът на вносителите е, че може да се установи зависимост, което според мен е доста по-сложно, отколкото да се установят отношения. Ще дам пример в областта на политиката. В залата не един път е ставало дума, че базов проблем за допускане на конфликт на интереси, за злоупотреба с власт, за корупционни системи представляват ръководствата на политическите партии, особено на регионално и местно равнище, които се намесват в работата на държавните институции, за да го кажа с по-мека фраза, "лобират", въпреки че го слагам лобират в кавички.
Зависимост на местният партиен лидер от народния представител от съответната партия в региона няма или не би могло да има. Каква зависимост е това, че той е избиран на партийно събрание или че ще бъде избиран на следващото? Това ми звучи несериозно, но има отношения и тези отношения обикновено са свързани с кадрови въпроси, обикновено са свързани и с интереси на бизнеса в съответния регион.
Изключването на тези отношения или по-скоро попадането им в конфликт на интереси, оттам изключването им във вземането на управленчески решения, за мен е много важно нещо. Смятам, че самата практика тепърва ще трябва да постига някакви успехи в тази посока. Смятам, че ние – политическите партии представени в Народното събрание, трябва да постигаме съгласие, че трябва да изтласкаме това партийно-политическо начало във вземането на управленски решения, особено на регионално равнище, защото сме свидетели на изключително тежки конфликти.
Съвсем наскоро имах възможността да обърна на вниманието на колегите си в пленарната зала случаите с народни представители, които бяха действали в системата на Националната агенция за приходите като със собственото си присъствие налагат кадрови решения за регионални директори и прочие, което стана популярно в обществото. Ето това е пример, за което аз говоря. Не можем да говорим за зависимости, говорим за политически отношения, това са партийни отношения, пар екселанс партийни отношения. И това е проблем винаги на управляващата партия, не може да бъде проблем на опозиционна партия, в който управляващата партия през своите партийни механизми, с партийните си отношения навлиза в територията на конфликта на интереси, в територията на вземането на управленски решения и оттам в територията на облагодетелстване на определени стопански дейци, които в последствие се явяват спонсори на съответната партия в района. Ето това за мен е изключително важно. Смятам, че трябва много да се внимава, защото се ограничава кръга, тоест онези неща, които аз виждам като ограничение на възможностите на действие на закона за мен са неприемливи и мисля, че това се отнася за колегите от моята парламентарна група, а и не само за тях. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше реплика на госпожа Дончева.
Има ли втора реплика? Няма.
Думата има госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Методиев, във всяка политическа партия има и хора, които се занимават с бизнес. Допускаме, че те могат през лобиране да искат определени неща, но ако оставим думата „отношения”, всеки друг, който е в тези органи, ще трябва да декларира техния бизнес – нещо, което не е възможно да знае. Примерът, който дадохте с назначения в НАП или в друга институция с политическо лобиране, не е пример за отношение, а за зависимост, защото ако няма зависимост, лицата, които правят назначения, без значение къде – в държавната администрация, в общинските администрации, на други места, ги правят, защото ако не ги направят, може да има последствия за тях самите. Примерно след време те да бъдат освободени, по някакъв начин да бъдат пресирани, въобще да изглеждат за властта неблагонадеждни. Това е разликата. И така, няма партия, в която да няма и бизнесмени. Не Ви говоря само за моята, как, ако има отношение, аз трябва да декларирам бизнеса на Георги Гергов, понеже сме членове на Националния партиен съвет. По същия начин Пловдивската общинска организация и структура ще трябва да го декларира, но това е и при вас, това е и при всяка друга партия. Но не само неговият, навсякъде има и хора, които имат най-дребен бизнес, които от това се препитават. Имат примерно книжарница и склад за канцеларски материали. Може ли да искате от останалите членове да ви декларират това и да го знаем това?! Когато искате зависимост и твърдите зависимост, ще трябва да я докажете, и това е редно.
За другото, което изтъквате, за сдруженията с нестопанска цел, няма го в закона, господин Методиев. Не знам кой Ви го е казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Методиев, заповядайте за Вашата дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо Дончева, в политическите партии да присъстват хора от българския бизнес е теза, която може да бъде аргументирана „за” с много примери. Въпросът е: днес нашата страна се намира в състояние, в което тези аргументи са валидни или не са валидни? Аз съм със съзнанието, че съм краен, когато Ви казвам това. Освен това, аз не искам да се декларира Георги Гергов или който си изберете във вашата партия и да се създава такава система на деклариране. Казвам друго. Казвам, че трябва да има широко тълкувание на тези отношения, за да може да се види кога през партийните структури се налага воля за вземане на управленското решение от държавна или общинска институция. Това казвам. За мен това е конфликт на интереси и не трябва политическите партии да бъдат инструмент на подобно нещо, на което ние сме се нагледали в последните 15-20 години независимо от коя политическа партия, бидейки тя на власт, и сме видели, че това води само до лоши последствия. Видели сме, че българският бизнес, българският капитализъм, който начена да се развива в тези години, го направи през политическите партии, с което политическите партии днес са паднали на колене като авторитет пред българското гражданство. От това, не от друго, защото са станали инструмент точно на тези зависимости, за които Вие говорите, които обаче са политически и партийни отношения.
Ако ограничим да доказваме зависимост, а не приемем да има превантивна роля, тоест всеки един да съзнава, че ще навлезе в тази зона и да се пази от такива отношения, значи не правим нищо в закона. Този закон си губи превантивния смисъл. Това не е наказателен закон, това е Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Тоест закон, в който трябва да има възможности и процедура да се предотврати конфликтът, а не непременно той да настъпи, за да има санкция след това. Както между другото се предлага да се махнат дори санкциите в работната заплата, когато е установено, че има конфликт на интереси, тъй като тя се получава за друго. Добре, да я махнем, но да сложим глоба. Оказва се, че и това нещо е проблем от гледна точка на измененията и допълненията, които предлагате. Това е моето мнение. Пак казвам, аз съзнавам, че то е крайно, но смятам, че е необходимо на страната ни в близките месеци и години. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, аз ще дам още аргументи в подкрепа на текстовете, които са внесени и са на вашето внимание и които имат за цел да направят Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси работещ.
На първо място, ще обърна внимание, че се прави едно съществено изменение в чл. 3, т. 25 по отношение на много голям кръг от лица – това са служителите в администрациите на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите и в администрацията на органи, създадени със закон. Дотук се казва: „С изключение на служители, които заемат технически длъжности”. Искам да кажа, че тази опашка: „с изключение на служители, които заемат технически длъжности”, не е достатъчна, защото независимо от обстоятелството, че техническа длъжност са само куриерите, разносвачите, призовкарите и т.н., ние можем да съзрем в държавната и в местната администрация стотици длъжности на лица, които заемат тези места по служебно правоотношение или по трудов договор, които обаче имат чисто експертна и подготвителна дейност. Мога да дам хиляди примери. Мога да дам примери в местната администрация, където служителите в отделите „ГРАО”, тоест отделите, които подготвят актовете за гражданското състояние, всъщност извършват една дейност, която никога по същество не може да доведе до конфликт на интереси, защото те нямат разпоредителни функции. Същото е със служителите, които работят във „Връзки с обществеността”, в „Протокол”, същото е и с десетките служители, които подготвят експертните становища, които да послужат на лицата, които вземат решение, да вземат решение в една или в друга посока.
Ето защо ние направихме едно изменение, което ще внесе успокоение в голямата армия от чиновници. То се състои в това, че вече субект на т. 25 ще бъдат само служителите, които изпълняват действия по управление, разпореждане, регулиране или контрол и с това слагаме точка. Защото само тогава, при изпълнение на такъв вид функции - разпоредителни, контролни, регулиращи, може да възникне хипотезата на конфликт на интереси. Безсмислено е да всяваме напрежение и да създаваме много работа на тези специални комисии, които създаваме, които да преглеждат, както се казва, длъжностните лица от до.
По този начин са решени нещата и в сродни законодателства, защото наистина направихме преглед на държавите, които имат такива закони. По този начин са решени нещата, без по никакъв начин да страда ясното и точно приложение на закона – да се регулират отношенията там, където длъжностното лице по силата на своите властови правомощия може да се разпорежда с обществен ресурс. Когато това длъжностно лице не може да се разпорежда с обществен ресурс, не може да влияе на обществените отношения и неговият частен интерес няма никакво значение, няма смисъл тези многобройни армии от чиновници да бъдат спрягани в този закон.
Искам да обясня още, че в чл. 8 има едно добавяне, което изчиства двусмислицата в закона. В сегашната редакция на чл. 8 се казва, последната хипотеза, че конфликт на интереси възниква и по повод на сключването на договори и извършването на други дейности в частен интерес. Ами всички договори са в частен интерес. Моят договор с „МобилТел” е в мой частен интерес, договорът ми с „Топлофикация” е в частен интерес. Ако отида да си купя лек автомобил или продам автомобил, това е договор, в който аз изразявам частен интерес – моя и на съпруга ми. Ето защо е много важно да се каже освен частен интерес, че тези договори са при и по повод изпълнението на служебните правоотношения. Когато като длъжностно лице сключваш договори или извършваш друга дейност и се ръководиш от частния си интерес, тогава има конфликт на интереси. Недопустимо е, когато извършваш дейност на разпореждане, на контрол, на регулация, ти да съобразяваш своите интереси, на своето семейство, на своите роднини. Това трябва да бъде философията на закона, тя не може да бъде друга.
Ето защо тези норми спомагат закона да бъде провеждан в действие с цялата философия, вложена в него.
Държа да отбележа, че ние сме се пазили да бутаме въобще определенията, защото те са добре направени. Дефинициите „що е конфликт на интереси”, „що е частен интерес”, „що е облага”, са много ясни. Когато в ал. 2 на чл. 2 е казано какво е частен интерес, нямаме нужда да допълваме, защото всъщност той допълва ал. 1, а ал. 3 допълва ал. 2. Там имаме каскада от определения, като второто определение произхожда от първото и т.н. Но когато изразът „частен интерес” се употреби самостоятелно, той трябва навсякъде да бъде дефиниран допълнително, за да е ясно, че не става въпрос въобще за частния интерес на едно лице, а за частния му интерес тогава, когато то действа по служба.
Има още едно уточнение, което сложи на място големия дебат що е участие в НПО - неправителствени организаци, и кога възниква частен интерес. Първоначалното люшкане, включително на някои медии, беше, че, видите ли, участието в неправителствени организации е нещо много лошо. По този начин с редакцията на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 фактически ние уточняваме, че да се участва в неправителствени организации е полезна дейност. Трябва да се насърчава участието в неправителствени организации, но когато имаш възможност да се произнесеш по повод необходимости на тази неправителствена организация, ти трябва да се отзовеш. Примерите са многобройни. Например участваш в ръководството на футболен клуб като общински съветник, заместник-кмет или кмет, но когато общинският съвет ще решава каква да бъде субсидията за този футболен клуб, ти не можеш да вземеш участие.
Накратко това са мотивите, които ме ръководиха лично мен в изработването на текстове, които да подобрят философията и приложението на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Яни Янев. Заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Както заявих на заседанието на Комисията по правни въпроси, становището на парламентарната ни група е, че в общи линии предложените промени имат своето място. Има полезност в доразвитието на правната материя и затова той следва да бъде подкрепен на първо четене.
Отново ще се опитам да обясня част от нашите резерви, които изразих на заседанието на Комисията по правни въпроси, и да се обоснова допълнително пред вас. Повод за това ми дават приложното поле на чл. 8, където се предлага деликатна допълнителна редакция, както и изказванията на колежките Дончева и Николова. И двете съсредоточиха своето основно възражение спрямо тезата да не се пипа този текст, визирайки главно въпроса със сделките, които трябва да сключва лице, заемащо публична длъжност и които да бъдат в личен интерес.
Колеги, абсолютно прави сте, че необходимост от пипане на този текст има само в тази част. Разграничаването на дейността на лицата, заемащи публична длъжност, е необходимо да бъде направено само що се касае до сключването на договори и извършването на други дейности в частен интерес, когато не е свързано с изпълнението на техните задължения и функции по служба. Това е така, защото систематичното тълкуване на целия закон и текстовете, които сме разписали, е, че относно това противоречие чл. 16, ал. 1 изрично казва, че лицата, заемащи публична длъжност, подават декларация по чл. 12, т. 4. Тези случаи няма да бъдат непрекъснато съпътстващи длъжността. Това не означава, че лице, което е публично, не може да изработва каквито и да било актове, а единствено само такива, които ще бъдат в противоречие с частен интерес. Този частен интерес може да възниква ад хок. Затова е декларацията по чл. 12, т. 4 и затова изрично пишем текста на чл. 16, който конкретизира, че тази декларация се подава единствено и само по повод на изпълнение на свое правомощие или задължение по служба. В този смисъл аз казвам: да, правилно е, в текста на чл. 8 трябва да го разграничим, но само що се касае до сделките, а не и в останалата част, тоест да сложим още в самото начало, веднага след длъжността – ограничението за заемането на длъжностите по отношение на изпълнение на неговите служебни функции или задължения, което ограничава текста в неговата цялост.
Това има още един смисъл – забележете, много добре в приетия текст на закона в чл. 7, ал. 2 е записано: „Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение”. Това е едното изпълнително действие.
Второто действие, което ограничаваме, е за прякото участие, тоест покриваме и двете хипотези на възможности, когато едно лице, заемащо публична длъжност, може да влияе и да използва правомощията си по отношение на издаването на актове. Няма защо в конкретния случай да добавяме и да го ограничаваме още веднъж, след като е ясно, че чл. 16 ни казва: да, това е така, „в случаите, когато този конфликт се появява в рамките на изпълнителните длъжности, той е длъжен да подаде декларацията по чл. 12, т. 4”.
Следващото възражение, което ще коментирам, е във връзка с приложното поле на чл. 14, т. 3 – ограничаването на договорите, които следва да бъдат обявени и декларирани, само що се касае до консултантските договори. Огромна е възможността на лицата, заемащи публични длъжности, да сключват договори, които да имат отношение към техен частен интерес. Това не е единствено и само за този, който е официален консултант по договор, по който той получава плащане. Има редица примери. Например решавате и сключвате договор да си купите жилище. Оказва се, че предприемачът, който ви продава жилището, кандидатства пред съответната община за учредяване право на строеж или нещо друго във връзка с неговия строителен бизнес. Нима това не е част от сблъсъка на конфликт на интереси по повод на вече сключения ваш договор?! От тази гледна точка по моя преценка тук по същия начин трябва да разсъждаваме не за свиване на периметъра, а за даване на възможност във всички случаи този заявен вече интерес, който е факт към заемането на длъжността, и то на значителен интерес, който визира преки възникнали договорни отношения с лица от бизнеса, да бъде обявен. Може никога да не се случи този човек да дойде и да е в обсега на нещата, които трябва да изпълните като служебни ангажименти, но в онзи момент, когато това се случи, този въпрос трябва да е ясен. От тази гледна точка притесненията, които се излагат, би могло да бъдат прецизирани, като прехвърлим ангажимента за деклариране може би по чл. 12, т. 4 – да не бъде принципното деклариране, но то има място като нещо, което лицата, заемащи публична длъжност, трябва да обявяват.
Следващото ни несъгласие по предложенията е за отпадането на т. 5 от чл. 14. Всеки закон като човешко дело не може да бъде съвършен. Нито един от законите, които приемаме, не е в способност да обхване всички възможни хипотези, които животът поражда. Големият смисъл на този закон е да изведе дейността на публичните личности максимално прозрачно пред обществото. Напълно възможно е да има хипотези, които с вас да не с ме готови да предвидим и да ги заложим като изрични текстове в закона, но нека да оставим възможността на лицето, заемащо публична длъжност, по своя преценка да обяви пред обществото обстоятелства, които може да приеме, че биха му породили конфликт на интереси. Нека не пречим на хората, които заемат публични длъжности, да преценяват степента на своята честност и откритост към обществото, да не ги връзваме единствено и само с това, което ги задължава законът.
Категорично потвърждавам тезата си и считам, че оставането на тази точка на чл. 14 не може да бъде обвързана по никакъв начин с прилагането на чл. 313 от Наказателния кодекс. Ако това поражда съмнение, ние трябва да я изключим изрично от обхвата на декларацията, която да обвързва наказателната отговорност с чл. 313. Това е въпрос на лична преценка. То не е задължение по закон и е въпрос на личен морален избор на онзи, който подава декларацията – да съобщи конкретни обстоятелства.
Следващото нещо, което не приемаме, е промяната относно компетенцията за разискването на тази тема в рамките на Народното събрание – да премине от подкомисия в постоянна комисия. Ако и това направим, колеги, опасенията, че този закон няма да сработи, стават съвсем ясни. Сами знаете колко са формалностите по създаването на една постоянна комисия. Това ще отложи дейността по проверката на декларациите на народните представители и на всички публични длъжности, на които трябва да бъдат извършени проверки на декларациите от парламентарната комисия далеч във времето – някъде вероятно през следващия парламент, ако той приеме да създаде такава постоянна комисия, когато вероятно е възможно и полезно нещата да бъдат организирани по този начин. На този етап нека да оставим нещата в рамките на това, с което досега сме се съгласили, тоест да не създаваме постоянна парламентарна комисия в тази насока.

Последното, на което бих желал да обърна вашето внимание. Доста дискутируем беше въпросът за отнемането на възнаграждението тогава, когато трудовото или служебното правоотношение е извършено при условията на конфликт на интереси. Аз отново поддържам тезата, че може би сегашният запис в закона не е най-точният, тъй като в известен смисъл противоречи на трудовото ни законодателство, но ние трябва да търсим резона на тази „санкция”, поне така както е разписана като отнемане на трудово възнаграждение, от една друга гледна точка.
Колеги, ние трябва да си отговорим – ако лицето, заемащо трудово или служебно правоотношение, е подало декларация към момента на заемането на правоотношението и е декларирало този конфликт на интереси, щеше ли да възникне това правоотношение или нямаше? За нас е ясно, че ако конфликтът на интереси е ясен към момента, началото на изпълнението на тази функция – длъжност или трудово правоотношение, то вероятността то да възникне и да изпълнява тези си задължения стига до нула. Тоест възможно е това правоотношение да не възникне. В този смисъл може би не съм съвсем точен, но според мен има една първична нищожност на това правоотношение, тъй като той укрива конфликт на интереси, въз основа на който, ако е бил обявен, това правоотношение не би възникнало.
Така че, ако не говорим за точно отнемане на трудово възнаграждение, защото, пак казвам, че влизаме в някаква степен в противоречие с Кодекса на труда, то във всички случаи това, което е получено по време на изпълнението на тази служба или на това трудово правоотношение, във времето, когато е действало при условията на укрит конфликт на интереси, то има основание средствата, които са дадени, да бъдат отнети, да не ги кажем като трудово възнаграждение, най-малкото да бъде глоба или имуществена санкция. Може да се помисли в тази насока. Но трябва да помислим да остане такава подобна санкция. Това е.
С това приключих моите бележки. Пак подчертавам, законопроектът ще го подкрепим на първо четене със съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Като оставям настрана темата с трудовото възнаграждение, защото никой не е пипал глобите и другите санкции в закона, те си остават, става дума само за следното – когато лицето е положило труд, на него се дължи възнаграждение. Със и без конфликт, на него се дължи възнаграждение, защото е свършило работа. В противен случай, извинете, все едно да си повикате един човек да ви прекопае градината, след което да му кажете, че той е прекопал в условията на конфликт и няма да му платите.
За какво се спори по чл. 14? Когато Вие, господин Янев, имате примерно придобито участие в едно ЖСК преди да станете народен представител и сте сключили за това договор с една строителна фирма във Варна, но след това сте станали народен представител, Вие какво – трябва да декларирате според сегашния закон хипотетичния конфликт на интереси със строителния предприемач? Защо бе, господин Янев, ще уреждате данъчния статут на този строителен предприемач всяка година, когато приемаме данъчните закони? Ако има нещо за строителна камара, там също би могло някой да Ви подозира, че понеже някога някъде имате такъв договор. Защо бе, господин Янев? Вие си имате, купили сте си нещо, въпросът е приключен. Ако Ви го е подарил, ще Ви изследваме за конфликт на интереси, защото може да се окаже, че сте мотивиран по други причини.
Ето какво е сега и какво предлагаме. Сегашната редакция е: да се декларират договори с лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете и действията на лицето с публичната длъжност. Тоест хипотетично лицето, заемащо публична длъжност, да си представя всякакви видове актове и действия с юридически и физически лица.
Какво ви предлагаме сега? Договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с взиманите от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия и задължения по служба. Това са принципни различия, но е просто и ясно, че след като лицето, заемащо публична длъжност, взима решения в някакъв кръг на дейност на лица, с които до този момент е имало други отношения, то ще декларира тези лица. Защото тук ще бъде прозрачността, а не въобще и хипотетично. Въобще и хипотетично ще направим закона неработещ, защото ще искаме от хората да декларират неща, които те биха могли да не знаят. И дори да ги знаят, много леко биха ни казали, че не ги знаят.
А да твърдите, че чл. 313 не се прилага, след като сте го сложили в декларацията, която карахте да подпиша аз и с това тя завършва, и да кажете, че тя няма да се отнася за предното изречение, извинявайте, не знам на кой бивш колега в прокуратурата ще го обясним. Мисля, че няма такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колега Дончева, аз мисля, че става дума за минимално неразбиране помежду ни. Аз изрично подчертах, че действително текста на чл. 14, т. 4 в сегашната редакция наистина е доста по-разширителен и, ако забелязахте, аз предложих, ако това обстоятелство трябва да остане в този вариант, то да отиде в задължението с деклариране ад хок, а не да остане в декларацията, която по принцип се прилага. Съзнавайки много добре, разбира се, че има много облигационни взаимоотношения, в които ние влизаме като публични личности, в които е възможно никога да не възникне конфликт на интереси по повод изпълнение със служебни длъжности, а само и по повод, ако се касае за намесата на интереса на съдоговорителя ни в рамките на това, което ние ще изпълняваме.
По отношение на чл. 313 изрично казах, че ако оставим текста, то трябва да изключим от приложното поле категорично с изричен запис на самия закон неприлагането по отношение на т. 5. Тогава няма да има двусмислие за който и да било от колегите прокурори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Олимпи Кътев. Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е плод на решение на тройната коалиция, въплътен в текстове, одобрени на първо и второ четене от пленарната зала от всички парламентарни групи. Това го напомням на всички колеги – не е на НДСВ, не е на Олимпи Кътев, не е на Гергана Грънчарова, а на цялата парламентарна зала, плод на политическо решение на тройната коалиция. Така че деленето на закона на наш, ваш, чужд просто не е коректно. Това е за историята. Не бих искал да припомням подробно как беше приет с консенсус, как участваха представители на всички ведомства, как беше гледан в Комисията по правни въпроси в продължение на часове, протоколирано на 13 страници, тоест Правната комисия беше наясно с този закон още на 6 юни м.г. Всички политически сили са сложили своите доводи на масата на комисията и така или иначе този закон беше приет. Добър или лош, рестриктивен или не, той беше приет и дойде време да се прилага. В момента, в който започна да се прилага, според мен, по един некоректен начин тръгна една поправка, която можеше да бъде направена съвсем нормално, съвсем колегиално, съвсем коалиционно, ако щете, с разговори между трите управляващи партии, с техните председатели можеше да бъдат внесени поправки в него без да се спира прилагането му с удължаването на срока на подадените декларации. Удължаването на срока на подадените декларации блокира прилагането на закона. Няма какво да се залъгваме, че е нещо друго.
Но това се е случило, така или иначе. Ние изразихме своето становище на заседанието на Комисията по правни въпроси и на заседанието на Комисията по въпросите на държавната администрация, имаме своите бележки по самия начин на внасянето на това предложение, но то е направено, така или иначе. Има рационални неща в проекта, които могат да подобрят прилагането му, но има и неща, с които не можем по принцип да се съгласим.
Доводът, че законът е неприложим поради това, че не може да се прилага в масовия вариант, тоест по общини и общински съветници, не е верен. Нашата подкомисия направи среща със сдружението на общините, начело с изпълнителния директор, с представители на кметицата на Перник, с председателя на общинския съвет в Смолян и други експерти, които в прав текст заявиха, че в 264 общини има създадени комисии, които да работят по въпроса, и в 95 на сто от случаите са подадени декларации. Общинските съветници са подали декларации – 95%, което е изключително като явление, поне доколкото имам спомени от прилагането на нашите закони.
Същото се случи и в държавната администрация – сто на сто има изградени комисии и сто на сто са си подали декларациите.
Същото се случи и в парламента – беше избрана такава комисия, забележете, на паритетен принцип. На паритетен принцип, не на друг! Тази подкомисия заработи при ад хок създадени условия, без администрации, без ползване на привилегии, на коли, на шофьори, на кабинети, на секретарки, всъщност имаме един сътрудник. От 406 човека, които трябваше да подадат декларации, над 360 подадоха такива декларации.
Нещо повече, президентът на Републиката в изявление каза, че това е най-лесната декларация, която е попълвал. Такива декларации подадоха министър-председателят, министрите, Конституционният съд, върховните съдии, прокуратурата, Сметната палата – всички, с изключение на една малка част от народните представители, които решиха, убеден съм, че нямат проблеми да подадат тези декларации, че това е начинът, с който биха направили промени в закона.
Адмирирам промяната в частта, която цели подобряване на закона. Но имаме притеснения, че в друга част така ще бъде направен, че просто законът ще блокира и ще блокира в рамките на това Народно събрание, а и поредния доклад, който чакаме м. юли. Най-елементарно аритметически погледнато, не математически, тези промени ще бъдат приети в края на месеца, като финал публикувани в “Държавен вестник”, тоест оповестени и могат да се прилагат.
Срокът на отлагане на подаваните декларации изтича на 31 март. Какво правим в този случай? Новоприети изменения – 30 март, а срокът изтича на 31 март! Какво правим тогава? Ново удължаване на срока. С колко удължаване? Минимум един месец, тоест края на м. април, тоест в началото на новата кампания за европейски и парламентарни избори, приключва работата на този парламент, няма да може да работи, защото няма да има декларации.
Това ли искаме да покажем на Брюксел? Как ще се отнесе Брюксел и обществото към това нещо сами си правете изводите.
Това, че ще спасим някоя съпруга на някой кмет или роднина, или близки, не решава проблема. Рано или късно този закон ще работи и ще работи по рестриктивен начин. Той е такъв, защото такъв е проблемът. Ако нямаше такъв проблем, нямаше да има и такъв рестриктивен закон. Щеше да има етични норми и правила, както в стара Европа действат, и това е. Но на нас ни казаха, че ни трябва такъв закон и ние го направихме и трябва да го прилагаме. Всякакви други отлагания ще удължат агонията. В края на краищата за всяко такова нещо всеки трябва да поеме политическа отговорност.
НДСВ иска този закон да се прилага във възможно най-скоро време. Нека си спорят юристите, нямам претенции, да си оправят текстовете, ако има несъвършенства, да го направят, но има принципни въпроси, които не могат да останат настрана. Например, трябва ли политическите кабинети и политическите съветници, независимо на какво ниво са – дали са на Министерския съвет, Президентство или на други места, да бъдат в кръга на тези, които трябва да подават декларация? Със сегашното предложение за изменение те се отписват. Кой има по-голяма възможност за възникване на конфликт на интереси, ако не политическите кабинети и политическите съветници, които дават съвети на тези, които са или в кметството, или в министерството? Не би следвало да бъдат извадени от списъка хората, които са в кръга на проверяваните.
Също така подлежи на дебат и не е еднозначен отговорът на това, не мога да се съглася с госпожа Николова, дали трябва да се участва в НПО или не. Въпросът е спорен. Хубаво, тук е намерен един елегантен текст, когато е в частен интерес. Да, добре, но мнението на обществото не е еднозначно.
Знам, че сигурно ще бъде наложено в залата това, защото са засегнати интересите на много хора – на кметове, на общински съветници, на министри, на депутати, и сигурно тази поправка ще мине. Това не значи обаче, че в един следващ момент няма да се наложи да се прави обратната поправка, защото, пак казвам, мнението не е еднозначно.
Неправителствени организации казват, че кметове, депутати, министри участват над 75-80% в НПО, в които по някакви начини се разпределят пари. Участва се в някакви процедури. Но да речем, че това бъде прието.
Другият принципен спорен момент е за така наречените декларации. Не мога да се съглася, радвам се, че някои колеги са се запознали вече с текстовете на декларациите и с философията на закона, това е положително, но изравняването на декларацията по конфликт на интереси с декларацията, която се подава в Сметната палата, е или неразбиране, или недочитане. Декларациите, които подаваме в Сметната палата, обхващат само лицето и неговите деца до навършване на пълнолетие. Така че няма нищо общо декларацията в Сметната палата с декларацията, която сега се попълва. Всяка една промяна, и в началото казах, ще доведе до това, че следващото Народно събрание пак ще трябва да го промени и то в много бързи темпове, защото просто няма да сработи.
Що се отнася до това дали да има постоянна комисия или не, колеги, трябва да ви заявя, че НДСВ и депутатът Олимпи Кътев нямат никакви амбиции по отношение на това дали ще бъде комисия или подкомисия. Готов съм, ако преча на някого, а явно преча, моментално да се оттегля от ръководството на тази подкомисия, мир да има, но законът да се прилага. Няма да бъда пречка в никакво естество за прилагането на закона.
Повтарям, готов съм веднага да се оттегля от тази подкомисия, само и само да работи. Принципът за паритетност, който се въведе в тази комисия, е нещо положително, което може да се сравни само с резултатите от този закон - като положителност.
А иначе създаване на нова постоянна комисия на пропорционален принцип според представителството, сформирането й, ръководството й, обособяването, ще свърши някъде към август-септември-октомври, или тогава ще почне, а може би и това е целта – да се заложат подводни мини и законът да не сработи. Това е моето становище по този въпрос. Нека добрите неща да се приемат, но нека юристите, които се считат за засегнати...
Щях да пропусна, уважаеми господин председател. Мисля, че сега е моментът Народното събрание да даде пример и да направи промени в правилника, санкциите и рестрикциите, които залагаме в общинските съвети и държавната администрация да се пренесат и в Народното събрание, така че и народните представители да отговарят по същия начин, както всички останали по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики?
За изказване има думата господин Четин Казак.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление някои от водещите лица във връзка с този закон не са в залата, нито председателят на водещата комисия, нито председателят на подкомисията, който се занимава с този въпрос. Въпреки че председателят на Народното събрание в началото на обсъждането апелира към повишено внимание, дори помоли да се прекратят разговорите с оглед на важността на закона, явно е че дори тези, които претендират, че проявяват интерес към него, не считат за необходимо да присъстват до края на обсъжданията и това е показателно.
Искам да започна първо с изказването на едно съжаление за това, че този закон по принцип тръгна зле още с подготвянето му в рамките на Министерския съвет. Всички ние си спомняме как беше декларирана спешност от страна на Министерския съвет и как за умопомрачително кратки срокове Министерството на правосъдието изготви законопроекта и го внесе в Министерския съвет, колко бързо и безкритично той мина през Министерския съвет и беше внесен в Народното събрание. Това беше първата грешка, която беше допусната, и първото подценяване на важността на закона. За съжаление тази тенденция продължи и в рамките на Народното събрание.
Според мен беше допусната грешка и в Народното събрание при разпределението на закона на водещата комисия. Този закон трябваше да бъде разпределен на Комисията по правните въпроси, а не на Комисията по въпросите на държавната администрация, тъй като проблематиката, която той регламентира, както вече стана ясно за всички, няма нищо общо с чистото функциониране на администрацията, а засяга редица други съществени проблеми, които имат много силно подчертан правно-политически аспект.
Искам да подчертая, че нееднократно умолявах председателя на Комисията по правни въпроси да се обърне с писмо към председателя, с молба докато е време този закон да бъде преразпределен или поне, както сега стана в този Закон за изменение и допълнение, Комисията по правни въпроси да бъде въвлечена на равноправна основа в разглеждането му и участие в неговото обсъждане и приемане, за да се избегнат тези проблеми, които след това се констатираха. Ако това не беше станало, ако не бяхме подценили важността на този законопроект, на Закона за конфликт на интереси в онази фаза, нямаше сега да стигаме до тази фаза да се налага да отлагаме сроковете за подаване на декларации за конфликт на интереси и да разглеждаме тези поправки.
За съжаление това вече е факт.
И сега съвсем закономерно стигнахме до тази фаза, в която естествено се оказа, че този закон съдържа много дефекти, много непълноти, много двусмислия и подводни камъни, които съвсем логично предизвикаха и реакция от страна на засегнати лица, както на централно, така и на местно ниво. Прекалено общият характер, неясен, двусмислен, който се съдържа в огромна част от текстовете, естествено, че предизвика основателни опасения от страна на редица засегнати лица за това, че те, попълвайки своите декларации, да не би от една страна да се окажат в ситуация на попълване на декларация с невярно съдържание и самият запис в самата декларация поражда последствията на чл. 313 от Наказателния кодекс. Естествено е, че породиха и определени страхове у хората, въпреки че те подхождаха съвсем добросъвестно към попълването им.
Уважаеми господин Кътев, естествено е, че по-голямата част от хората по принцип са настроени да спазват законите на страната и, съвсем естествено, по-голямата част от хората изпълниха закона, подавайки своите декларации, но това не е основание да се счита, че те, изпълнявайки това си свое задължение, са го направили съвсем безпроблемно или в състояние на абсолютно спокойствие за това, което правят и за това, което би последвало оттам нататък, ако, не дай си Боже, са сбъркали в попълването на тази декларация. По този начин записани текстовете, по този двусмислен и неясен начин формулирани задълженията и ангажиментите, които имат, никой не можеше да гарантира, ако текстовете не се коригират сега, какво би ги чакало впоследствие, след като вече са подали своята декларация и във всеки един момент по подаден сигнал или самосезиране на органа някой да не използва неправомерно тези декларации, подписани в условията на действието на първоначалния вариант на закона.
Ето защо ми се струва, че беше крайно належащо да се пристъпи навреме – мисля, че достатъчно навреме и бързо се поде инициативата да се коригират най-фрапантните недостатъци в този законопроект и това е факт, и днес обсъждаме тези предложения. Естествено е, че трябваше да се ограничи, да се дефинира и да се изясни по-обстойно текстът на т. 25 от чл. 3, тъй като в този си запис той наистина обхващаше огромен кръг лица, които нямат абсолютно нищо общо със ситуацията „изпадане в състояние на конфликт на интереси”. Не може всички държавни служители, които заемат всякакви експертни или каквито и да е други функции извън техническите, да считаме по презумпция, че са в състояние да попадат в ситуация на конфликт на интереси. Естествено е, че това трябва да бъде само за онези от тях, които вземат управленски решения, които подписват договори, които участват в процедури за възлагане на обществени поръчки и т.н.
Вторият проблем е във връзка с декларациите и последствията от ситуацията конфликт на интереси. Уважаеми господин Янев, естествено е, че трябва да има санкции тогава, когато за дадено лице се докаже, че е изпаднало в състояние на конфликт на интереси. Както каза и госпожа Дончева, тези санкции са ясно разписани – глоба, отнемане в полза на държавата на всяка материална облага, която е получена в резултат на действия, осъществени в състояние на конфликт на интереси, но не и заплатата, която лицето по принцип получава за това, че изпълнява съответната длъжност. Например, изпълнявайки длъжността кмет на община, аз ежедневно подписвам редица актове, участвам в толкова процедури, в една от които бих могъл да се окажа в състояние на конфликт на интереси. Трябва ли заради това, че съм се оказал в конкретна ситуация или по отношение на конкретно сключен договор в състояние на конфликт на интереси, вие да отнемете цялото ми трудово възнаграждение, затова че съм кмет?! Още повече, в чл. 19 са дефинирани именно действията, които би следвало да се осъществят, когато се цели предотвратяване на конфликт на интереси. Например, там не се казва, че лицето задължително трябва да бъде отстранено от длъжност. Разбирам, ако при всеки конкретен случай лицето трябваше просто да се отстрани от съответната заемана длъжност, тогава да му отнемете възнаграждението. Там се предвижда, че на лицето се изземва осъществяването на конкретната функция или се отстранява от изпълнението на конкретната дейност или процедура, но не и отстраняването му по принцип от длъжността, която заема, което би оправдало вие да отнемете със задна дата трудовото му възнаграждение, което то получава за заемането на тази длъжност.
Така че съвсем основателно се прави това разграничение между конкретните облаги, което лицето е получило, ако е действало в състояние на конфликт на интереси, и трудовото му възнаграждение, което то получава по принцип, защото заема съответната длъжност и изпълнява съответната дейност.
Естествено, фактът, че в декларацията се съдържаше изричното позоваване на чл. 313 от Наказателния кодекс и това позоваване се отнасяше за целия обхват на декларацията, това беше нещо, което трябваше да се коригира, с оглед на това, че част от обстоятелствата, както посочи господин Янев, са факултативно записани като възможност лицето да декларира или да не декларира. Ако това несъответствие, тази неяснота не се изчистят сега, господин Кътев, имаше опасност много лица да попаднат в дълги спорове, включително и с правоохранителните органи, да не говорим за политически конфликти, които би могло да има изкушението да бъдат решавани и посредством способите на този закон.
Уважаеми господин Кътев, ние трябва да направим така, че този закон да задейства ефективно, а не да бъде злоупотребявано с него за преследване на користни частни или политически интереси. Аз винаги съм бил против от едната крайност да се залита в другата. Досега ние нямахме никакъв закон, никакъв нормативен акт, който да регламентира ясно, всеобхватно и обстойно ситуацията на конфликт на интереси. Но това не означава, че изведнъж трябва да отидем в другата крайност и с един прекалено краен и неясно разписан закон да създадем възможности за злоупотреби, за решаване на конфликти от политически и от частен характер и за преследване на определени лица, само защото те не са угодни някому било на местно, било на национално ниво.
Ето защо отговорността ни като народни представители в края на мандата е да приемем наистина работещ закон, който ще изпълни своите функции, ще създаде ясен и безпроблемен механизъм за регулиране, предотвратяване и санкциониране конфликтите на интереси, без да позволява да се злоупотребява с него. Убеден съм, че при добра политическа воля този законопроект за изменение и допълнение ще изпълни своята мисия. Ако имаме добрата съвест да го приемем в достатъчно кратки срокове, да се коригират някои недостатъци, които може би се съдържат в него, с активното участие на Комисията по правни въпроси, съм убеден, че ние наистина достойно ще изпълним своята мисия и в крайна сметка ще приемем един наистина добре работещ закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Казак?
Господин Янев, заповядайте за първа реплика.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колега Казак! Тълкуването на текста, което Вие предложихте във връзка с моето твърдение, че не трябва да се отменя отнемането на възнаграждението, получено по време на упражняването на длъжността при условията на конфликт на интереси, е абсолютно точно. Вие казвате: ако лицето е следвало да бъде отстранено. Ами, следвало е! Член 19 изрично казва: „Лице, което е подало декларация по чл. 12, т. 4”, тоест възникване на конфликт на интереси ад хок – тогава лицето се отстранява от длъжност.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не от длъжността!
ЯНИ ЯНЕВ: Естествено, ако лицето не е подало, то изпълнява длъжността при условия на конфликт на интереси, иначе би било отстранено. Точно заради това е логиката, че то упражнява длъжността си въпреки разпоредбата на закона, въпреки неизпълнението на законните разпоредби, а от друга страна – да му платим?! Ами, той нямаше да подписва никакви заповеди, никакви договори и никакви други документи, които не касаят съответния му конфликт на интереси, във времето, когато е отстранен от длъжност. За това става дума. Така че това не е противологично на разписаното в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Има нещо дразнещо в поведението и позициите на Комисията по правни въпроси, която не знам какви правомощия си присвоява и подценява и обижда останалите комисии. Извинявайте много, на 5 юни 2008 г. законът е гледан от Правната комисия, стенограмата е от 13 страници. От 5 юни 2008 г. до 13 октомври 2008 г. къде бяха многоуважаемите юристи от Правната комисия, колко предложения за промени между първо и второ четене дадоха, как участваха в дебатите, за да подобрят закона?! И сега казвате: „Тия направиха лош закон, добре, че сме ние от Правната комисия, за да го оправим”.
Извинявайте, но да ви припомням ли Ванко 1 и Ванко 2, има и ваши грешки там, ако считате, че това е наша грешка. Всички закони ли, които излизат от Правната комисия, са най-перфектните и най-идеалните?! Да бяхте го направили, какво ви пречеше? Някой да ви е спрял, някой да ви е попречил, да не ви е дал възможност да го направите? Не.
Що се отнася до това какво бихте направили като кмет за възнагражденията, също се извинявам. Медал ли да ви дадем, след като подписвате 99 обществени поръчки и те са в ред, но по стотната, която е за 5 милиона, имате конфликт на интереси? Медал ли очаквате да се даде на тоя кмет?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): И за петте милиона Вие ще му вземете възнаграждението?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Да, това е установено от комисията и Административният съд с влязъл в сила акт.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): И ще му вземете заплатата от 500 лв.?! Има други санкции – отстраняване от длъжност.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Е, какво, медал, орден ли да му дадем, че стотната обществена поръчка е неправилна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Казак, предлагам Ви да не влизате в дискусия с преждеговорившия по темата какво е обсъждала Комисията по правни въпроси през лятото и какво всъщност е произвела Комисията по въпросите на държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, става дума за реплика, а не за препоръки към господин Казак!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защото трябва да му обясните, че Комисията по правни въпроси е гледала закона на Министерския съвет, а това, което е извадила Комисията по администрация, е съвсем друго съчинение.
Но тъй като господин Кътев спекулира с това и разчита на късата памет и информираност на народните представители, а всъщност се кани да пребивава на едно място в конфликт на интереси със собствената си съпруга, за да проверява семейния си конфликт на интереси, ...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Това реплика към кого е?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... Ще рискувате някой да Ви вкара в лични отношения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кътев, ще имате възможност в края на заседанието, ако желаете, да вземете лично отношение.
Сега – дуплика на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, първо, една процедура по начина на водене. Групата на НДСВ беше с изчерпано време и дори нямаше време за реплики. Просто Ви обръщам внимание на това, че те нямаха вече парламентарно време за реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Казак, имаха останала една минута, господин Кътев говори минута и половина. Така че с 30 секунди му дадох бонификация, но такава се дава не само на него.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин Янев, в чл. 19, ал. 1 и 2 не пише, че при конфликт на интереси лицето се отстранява от длъжност, което, ако беше така, би оправдало Вашата теза, че трябва да му се отнеме трудовото възнаграждение. И в ал. 1, и в ал. 2 на чл. 19 е записано, че се отстранява от изпълнение на задължения по служба, когато е подало декларация по чл. 12, т. 4. Тоест, ако той подаде декларация по чл. 12, т. 4, че в конкретния случай, конкретния договор и обществена поръчка може да се окаже в състояние на конфликт на интереси, той се отстранява от този договор, тази поръчка, тази процедура, от тази тръжна комисия и т.н. Но лицето не се отстранява от тази длъжност, за да се обоснове отнемането на трудовото му възнаграждение за заемането на тази длъжност, ако се окаже след това, че не е подало декларация, пък се окаже в конфликт на интереси – това е разликата.
Трябва да се отнема облагата, която той е получил конкретно, ако примерно е получил възнаграждение за това, че е участвал в тази тръжна комисия, или ако е получил като допълнение облага за това, че е участвал в борда на директорите на фирма с държавно участие, който е взел решение и поради това лицето е изпаднало в конфликт на интереси. Това възнаграждение за участие в борда трябва да му се отнеме, а не трудовото му възнаграждение като държавен служител или представител на държавата, което по принцип получава затова, че изпълнява определена длъжност в администрацията.
Уважаеми господин Кътев, в моето изказване точно това казах: имаше подценяване от страна на Комисията по правни въпроси, когато се разглеждаше Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Имаше нежелание да се направят постъпки пред ръководството на Народното събрание да бъде преразпределен законът и да бъде подложен на по-обстоен анализ от по-голям кръг народни представители, а не само от Комисията по въпросите на държавната администрация. Ето затова се стигна дотук, затова се стигна дотук! Не казвам, че Комисията по правни въпроси е безгрешна и че всички текстове, които приема, са безгрешни. Но ако тогава тя беше ангажирана така, както сега се ангажират, съвместно с Комисията по въпросите на държавната администрация, може би нямаше да се приемат голяма част от тези текстове.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Имаше работна група.
ЧЕТИН КАЗАК: Работната група беше към Комисията по въпросите на държавната администрация. Благодаря ви.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Какво значение има това? Тя е отворена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново питам: колеги, има ли още желаещи да се изкажат по тези два законопроекта? Няма.
Обявявам обсъжданията по тези законопроекти за приключени. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Тридесет минути почивка до 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме заседанието с точка трета от приетата програма за работа на парламента за периода 11-13 март тази година:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносители – Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова.
Господин Кумчев, имате думата да представите доклада на Комисията по здравеопазването по законопроекта, на който и Вие сте съвносител.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете да ви запозная с:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, № 954-01-16, внесен от Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова на 23.01.2009 г.

На заседание, проведено на 12.02.2009 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-16, внесен от Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова на 23.01.2009 г.
В заседанието участваха: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, д-р Нина Ръсина – началник отдел „Лекарствена политика” в Министерството на здравеопазването, д-р Глинка Комитов – заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, магистър фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, магистър фармацевт Николай Костов – председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, представители на съсловни организации в здравеопазването и на браншови организации на производители на лекарствени продукти.
Мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител Руденко Йорданов. Той подчерта, че основната цел на предложението е да се отстрани съществуващата към настоящия момент празнина в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина относно възможността за отпускането на детски храни в аптеки. Доктор Йорданов посочи, че с приемането на законопроекта ще се запази съществуващата традиция детските храни да се предлагат от аптеки, както и че засиленият контрол, който се осъществява от държавните органи върху дейността на аптеките, е гаранция, че по този ред ще се отпускат само детски храни с установен произход и производител, в срока на годност и съхранявани по правилен начин.
Заместник-министърът на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Касата д-р Емил Райнов представи становището на Министерството на здравеопазването, като подчерта, че Министерството на здравеопазването подкрепя изцяло внесения от народните представители Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова законопроект. Детските храни са само една от групите храни със специално предназначение, посочени в Приложение № 1 към чл. 4 от Закона за храните. С оглед специфичното предназначение на тези групи храни и защита правата и здравето на потребителите Министерството на здравеопазването счита, че всички храни със специално предназначение следва да могат да се предлагат в аптеките.
Доктор Райнов посочи, че с предлаганото изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ще се разреши и въпросът относно заплащането от Националната здравноосигурителна каса на диетични храни за специални медицински цели, като ще се даде правната възможност диетичните храни за специални медицински цели да бъдат включени в Наредбата, издадена от министъра на здравеопазването, на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване, която регламентира условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели.
Народните представители бяха запознати с подкрепящо законопроекта становище на Асоциацията на собствениците на аптеки, както и със становище на Изпълнителната агенция по лекарствата.
По време на разискванията беше изказано становище, че твърде голямото разширяване на обхвата на храните, които ще могат да се продават в аптеките, е опасно с оглед запазване на предмета на дейност на аптеки като здравни заведения, недопускане на дисбаланс и обезсмисляне на усилията в традиционните обекти за търговия на дребно с храни да се продават разнообразни артикули от всички продуктови групи. Също така следва да бъдат отчетени всички изисквания към търговията с храни, определени в европейското законодателство.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становище, че мотивите на вносителите са основателни и законопроектът следва да бъде подкрепен, като между първо и второ гласуване ще бъдат направени необходимите корекции, които да позволят на аптеките да продават всички групи храни със специално предназначение, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” – 13, „против” – 1, „въздържал се” – 1 народен представител, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-16, внесен от Руденко Йорданов, Тодор Кумчев и Надя Антонова на 23.01.2009 г.” Благодаря за вниманието ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Само Комисията по здравеопазването има становище.
Доктор Йорданов, имате думата да представите законопроекта.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
За малко да започна с обръщението “уважаема госпожо народен представител и господа народни представители”, но, слава Богу, влязоха и други дами – народни представителки, и сега с чиста съвест мога да кажа: “уважаеми госпожи и господа народни представители”! На вашето внимание искам да представя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Какво налага това изменение? В чл. 219 на сега действащия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е влязъл в сила на 13 април 2007 г., изрично са изброени продуктите, изделията, хранителните добавки, козметичните и санитарно-хигиенни средства, които могат да бъдат отпускани в аптеките, като е споменато, че това става по списък, определен от министъра на здравеопазването.
Ако ние разгърнем стария закон, който беше Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, където в чл. 65 по същия начин беше описано с какво могат да търгуват аптеките, казано по-простичко, ще видим, че там са изброени същите неща, като разликата между чл. 219 от сегашния закон и чл. 65 от стария закон, който вече е отменен, е, че в новия закон е добавена възможността да се отпускат и медицински изделия. Ние междувременно приехме и Законът за медицинските изделия.
В търговията с лекарствени продукти и упоменатите в чл. 219 други изделия и продукти, не фигурират детските храни. В търговията, която извършват аптеките или при отпускането на тези продукти не можем да прилагаме принципа, че това, което не е забранено е разрешено. Така стигаме до идеята, че е важно нещо, което аптеките са вършили при действието на стария Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и са продължили да вършат и сега, тоест да отпускат детски храни, като тук става дума главно за хуманизирани млека, детски храни за преходния период, когато кърмачето започва да се захранва и да отива към общо хранене, както и някои храни със специално медицинско предназначение. Липсата на такъв текст води до една възможност контролните органи с пълно право, извършвайки проверка, да поставят въпроса защо в аптеките се търгува с храни, които не са споменати изрично като възможност в чл. 219 на сега действащия закон.
Водени от тази необходимост с колегите Кумчев и Антонова ние предлагаме на вашето внимание тази добавка в чл. 219, в ал. 1 и ал. 3 на действащия закон с убеждението и надеждата, че когато бъде приета тази добавка, между първо и второ четене тя може да бъде прецизирана текстово. В процеса на дискусията в Здравната комисия, разглеждайки тази промяна и разглеждайки действащия Закон за храните, ние установихме, че понятието “детски храни” в нашето законодателство не е точно дефинирано. Желанието ни в аптеките да узаконим отпускането на детски храни по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, храни за преходния период, както и храни за специални медицински цели, е свързано и с желанието ни в едно близко бъдеще ние да поработим допълнително и върху Закона за храните.
Аз съм убеден, че една обществена дискусия в тази посока би била много полезна, за да си изясним що е това детска храна, какви изисквания трябва да имаме към нея, като не става дума само за храната за кърмаческия период, и да бъдем с ясното съзнание, че тези изисквания трябва да бъдат много по-високи в сравнение с изискванията, които сега са заложени в Закона за храните. Не е нужно да повтарям, но все пак нека да отбележа, че ако децата са бъдещето на нацията, ние трябва да инвестираме в здравето на тази нация, хранейки я правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми колеги, чухте становището на комисията.
Доктор Йорданов представи философията на закона. Той всъщност е много кратък. Промяната е кратка, но явно – съществена.
Откривам дискусията по първо четене на законопроекта.
Заповядайте, д-р Кумчев. Имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, през последните месеци в страната има изключителен интерес по отношение качеството, съдържанието и контрола на храните. Налице са редица проверки от страна на компетентните органи и, за съжаление, резултатите от тези проверки показват, че по отношение качеството, съдържанието и съхраняването на храните в нашата страна като цяло има какво да се желае.
С предлагания законопроект се допълват разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина относно дейностите, които се извършват в аптеките.
Вменява се със закон аптеките да предлагат детски храни, което е гаранция, че чрез тях ще се отпускат само храни с установен произход, производител, срок на годност, доставчик и начин на съхранение. Този контрол ще се осъществява на много по-високо ниво в аптеките, отколкото в хранителните магазини.
Със законопроекта ще се разреши и въпросът относно заплащането от страна на бюджета на Националната здравноосигурителна каса на диетични храни за специални медицински цели, като ще се даде възможност диетичните храни със специални медицински цели да бъдат включени в наредбата, издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване, която регламентира, уважаеми колеги, условията и реда за заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
С тази цел между първо и второ гласуване ще се направят предложения, които да позволят чрез законопроекта аптеките да продават не само детски храни, но и всички останали групи храни със специално предназначение, които ще се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, в хода на обсъждането на законопроекта представителите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изясниха, че след публикуването на пълния списък и цените на лекарствата от новия Позитивен лекарствен списък, който трябва да бъде готов, съгласно наш закон, до 31 март 2009 г., ще се наложи да се даде така наречено технологично време на специалистите от Националната здравноосигурителна каса да адаптират, съгласно изискванията на Позитивния лекарствен списък, към информационната си система, да подготвят новите договори с всички медицински специалисти от доболничната помощ, които издават рецепти, заплащани със средства на Националната здравноосигурителна каса, да подготвят договорите с лечебните заведения, които са задължени да работят със спектър лекарства от Позитивния лекарствен списък.
В тази връзка, уважаеми колеги, между първо и второ четене ще бъдат направени необходимите предложения, за да не се допусне срив в системата на заплащане на лекарства в този така наречен преходен адаптивен период на Позитивния лекарствен списък към изискванията на новата наредба на Националната здравноосигурителна каса.
Предлагам ви да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
С това закривам дискусията по първо четене.
Преди това има процедура – заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Във връзка със сроковете, които е от изключително значение да бъдат спазени за цялата система здравеопазване и в интерес на населението, да не се стигне до срив в системата на лекарствоснабдяването, ви предлагам срокът за предложенията между първо и второ четене на този законопроект да бъде четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това предложение ще го гласуваме утре – за съкращаване на сроковете за предложения между първо и второ четене.
Закривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Преминаваме към следващата точка от програмата:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
За огромно съжаление не виждам в залата поне още един член на Комисията по транспорт и съобщения, но какво да правим.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания по наименованието и § 1 и 2 от законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 аз оттеглих своето предложение, защото комисията предлага текст, който удовлетворява и моето становище.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 3 да придобие следното съдържание:
„§ 3. В чл. 15 т. 3 се изменя така:
„3. по предложение на генералния директор, след проведен конкурс, назначава и освобождава заместник-генералните директори и главния ревизор по безопасността.”
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
„§ 4. В чл. 33, ал. 2 думите „за срока на валидност на лицензията на превозвача” се заличават.”
В тази връзка е и предложението от народните представители Димитър Гъндев и Борис Николов – създава се нов § 3а:
„§ 3а. В чл. 54, ал. 2, изречение второ се изменя така: „Договорът се сключва за срок до 15 години под условие, че превозвачът ще поддържа валидна лицензия и се актуализира ежегодно.”
Комисията подкрепя предложението.
Следващото предложение е от народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев – създава се нов § 3а:
„§ 3а. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Възлагането на обществени превозни услуги се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № И 07/70 на Съвета.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Това е чисто евроинтеграционен текст.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
„§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ се изменя така: „Договорът се сключва за срок до 15 години под условие, че превозвачът ще поддържа валидна лицензия и се актуализира ежегодно”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Възлагането на обществени превозни услуги се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № И 1107/70 на Съвета.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
Има предложение от народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев за създаване на нов § 3б:
„§ 3б. Член 115в се отменя.”
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги, по текстовете на § 3 по вносител и предложенията за създаването на нови § 3а, 3б, 4, 5 и 6. Чухте текстове – новите редакции на комисията. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
По § 5 има мое предложение, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и моето предложение и предлага § 5, който става § 8, да придобие следното съдържание:
„§ 8. Създават се чл. 136-138:
„Чл. 136. (1) Наказва се с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. железопътен превозвач или управител на инфраструктурата, който не е изпълнил свое задължение или по какъвто и да било друг начин е третирал несправедливо, дискриминирал или засегнал друг превозвач.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага, когато неизпълнението на задължението или засягането на превозвача е свързано с някои от следните документи или обстоятелства:
1. доклада за фактическото състояние на железопътната инфраструктура, или с
2. процедурата за разпределение на капацитета на железопътната инфраструктура;
3. прилагането на Тарифата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, одобрена с Постановление № 302 на Министерския съвет от 2001 г.;
4. договорите за достъп до и използването на инфраструктурата;
5. сертификата за безопасност, прилагането и мониторинга на стандартите и правилата за безопасност.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага след проверка, извършена от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” по нейна инициатива или след подадена жалба за несправедливо третиране, дискриминиране или засягане по какъвто и да е друг начин на превозвач.
Чл. 137. Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. лице, което не изпълни в определения срок задължението си за предоставяне на информация, поискана от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, за капацитет на железопътната инфраструктура и начина на неговото разпределяне, референтния документ, предоставянето на услуги, разходите за инфраструктурата и всички други данни и факти, свързани с прилагането на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност.
Чл. 138. Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв. лице, което не изпълни задължително предписание, издадено от служителите по чл. 117, ал. 2, или разпореждане, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” в рамките на неговите правомощия.”
Има предложение от народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 9 със следното съдържание:
„В Допълнителните разпоредби се създава т. 39:
„39. „лице за оценяване на съответствието” (нотифициран орган) е орган, който отговаря за оценката на съответствието или годността за употреба на съставните елементи на оперативната съвместимост, или за преценка на оценка по „ЕО” – процедура за проверка на подсистемите.”
Има предложение от народните представители Александър Радославов и Димитър Гъндев за създаване на Преходна разпоредба.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде:

„Преходна разпоредба
§ 10. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 влиза в сила от 3 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текстовете на § 4 по вносител, § 5 и предложенията за нова редакция на § 5, § 6, който става § 9, и новото предложение на комисията за Преходна разпоредба с един параграф № 10.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
С това приключва второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Гласуването най-вероятно ще бъде утре или вдругиден.

Продължаваме с точка пета от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Вносител е Министерският съвет.
Има доклади на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика.
Господин Георгиев, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29.01.2009 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите господин Кирил Желев и от Българската народна банка господин Румен Симеонов – подуправител и ръководещ управление „Банков надзор”.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Желев.
Законопроектът цели доразвиване на съществуващата регламентация на задължението на лицата, които прилагат мерките срещу изпирането на пари по чл. 11а от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да уведомяват Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за всяко плащане в брой на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент. Предлаганата нова редакция на текста на ал. 3 на чл. 11а препраща към Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари вече не само по отношение на реда и сроковете за предоставяне на тази информация, а и за нейното съхраняване и унищожаване, както и заличаването й от регистъра при Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. С промяната се цели да се създаде по-добър режим за защита на данните, предоставяни по реда на чл. 11а, ал. 1 на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В контекста на горната промяна е и предложението със Заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари да се измени и чл. 132 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, като се предвиди в ежегодния доклад на председателя на агенцията до Министерския съвет да се включи и информация относно използването на данните по чл. 11а от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Текстът се предлага с цел засилване на контрола върху използването на данните за плащания в брой, предоставяни по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-99, внесен от Министерския съвет на 12.12.2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политиката по Законопроект за изменение и допълнение на мерките срещу изпирането
на пари, № 802-01-99, внесен от Министерския съвет
на 12 декември 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
На заседанието присъстваха и господин Кирил Желев – заместник министър на финансите, д-р Васил Киров – директор на Дирекция „Финансово разузнаване” в Държавна агенция „Национална сигурност”, представители на Министерството на финансите и Държавната агенция „Национална сигурност”.
Законопроектът беше представен от д-р Васил Киров.
Законопроектът цели доразвиване на съществуващата регламентация на задължението на лицата, които прилагат мерките срещу изпирането на пари по чл. 11а от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да уведомяват Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за всяко плащане в брой на стойност над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент. Предлаганата нова редакция на текста на ал. 3 на чл. 11а препраща към Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари вече не е само по отношение на реда и сроковете за предоставяне на тази информация, а и за нейното съхраняване и унищожаване, както и заличаването й от регистъра при Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. Промяната цели създаване на по-добър режим за защита на данните, предоставяни по реда на чл. 11а, ал. 1 на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В контекста на горната промяна е и предложението със заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари да се измени и чл. 132 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, като се предвиди в ежегодния доклад на председателя на агенцията до Министерския съвет да се включи и информация относно използването на данни по чл. 11а от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Текстът се предлага с цел засилване на контрола върху използването на данните за плащания в брой, предоставяни по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, откривам дискусията на първо четене по Закона за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Имате думата.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Закривам непровелата се дискусия на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Господин Иванов, заповядайте да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Ако ми разрешите, ще направя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на господин Димитър Костов –подуправител на Българска народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това процедурно предложение за допускане в пленарната зала? Няма.
Моля господин Костов – подуправителят на БНБ, да заеме своето място в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Закон за платежните услуги и платежните системи”.
Комисията подкрепя заглавието на закона.
„Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
„Раздел І – Предмет и изключения от приложното поле”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 1.
Комисията подкрепя предложението за чл. 2.
„Раздел ІІ – Доставчици на платежни услуги и видове платежни услуги”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 3.
Комисията подкрепя предложението за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по наименованието на закона, както и на Глава първа – „Общи положения”, и текстовете от чл. 1 до чл. 4 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава втора – Платежни институции”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Лицензиране”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 5.
Комисията подкрепя предложението за чл. 6.
Комисията подкрепя предложението за чл. 7.
Комисията подкрепя предложението за чл. 8.
Комисията подкрепя предложението за чл. 9.
Комисията подкрепя предложението за чл. 10.
Комисията подкрепя предложението за чл. 11.
Комисията подкрепя предложението за чл. 12.
Комисията подкрепя предложението за чл. 13.
Комисията подкрепя предложението за чл. 14.
Комисията подкрепя предложението за чл. 15.
Комисията подкрепя предложението за чл. 16.
Комисията подкрепя предложението за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по Глава втора – „Платежни институции” и текстовете от чл. 5 до чл. 17 включително. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІ – Дейности, свързани с предоставяне на платежни услуги”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 18.
Комисията подкрепя предложението за чл. 19.
„Раздел ІІІ – Изисквания към дейността на платежните институции”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 20.
Комисията подкрепя предложението за чл. 21.
Комисията подкрепя предложението за чл. 22.
Комисията подкрепя предложението за чл. 23.
Комисията подкрепя предложението за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете от чл. 18 до чл. 24 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІV – Представители, клонове и подизпълнители на платежна институция”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 25.
Комисията подкрепя предложението за чл. 26.
Комисията подкрепя предложението за чл. 27.
Комисията подкрепя предложението за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по Раздел ІV от чл. 25 до чл. 28 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел V – Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 29.
Комисията подкрепя предложението за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на чл. 29 и 30, които се подкрепят от комисията. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава трета – Изисквания към информацията при предоставяне на платежни услуги”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
„Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 31.
По чл. 32 има предложение от народния представител Диана Хитова – в чл. 32:
1. Цифрата „60” да се замени със „120”, а цифрата „300” да се замени с „600”.
2. В т. 3, буква „б” след думите „техническа възможност за това” да се добави „и ако платежният инструмент е използван анонимно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по наименованието на Глава трета и по текстовете на чл. 31 и чл. 32. Чухте и предложението на народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 32.
Няма желаещи да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 33.
Комисията подкрепя предложението за чл. 34.
Комисията подкрепя предложението за чл. 35.
„Раздел ІІ – Еднократни платежни операции”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 36.
Комисията подкрепя предложението за чл. 37.
Комисията подкрепя предложението за чл. 38.
Комисията подкрепя предложението за чл. 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете от чл. 33 до чл. 39 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІІ – Рамкови договори”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 40.
По чл. 41 има предложение от народния представител Диана Хитова – в чл. 41, т. 1 думата „комисионните” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по текстовете на вносителя по чл. 40 и 41. Чухте и текста на предложението на народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Няма желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 42, чл. 43, чл. 44, чл. 45, чл. 46 и чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава четвърта – Права и задължения при предоставянето и използването на платежни услуги.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
„Раздел І – Общи положения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 48.
По чл. 49 има предложение от народния представител Диана Хитова: в чл. 49 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, намираме се на текстовете в Глава четвърта „Права и задължения при предоставянето и използването на платежни услуги”.
Комисията подкрепя както наименованието на главата, така и текстовете на чл. 48 и чл. 49.
Има предложение на народния представител Диана Хитова, което не се подкрепя от комисията.
Госпожа Хитова има доста предложения, но не е в пленарната зала, затова да вървим по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По чл. 50 има предложение от народния представител Диана Хитова:
„В чл. 50, ал.1:
1. Цифрата „60” да се замени със „120”, а цифрата „300” да се замени с „600”.
2. В т. 2 след думите „не се прилагат” да се добави „ако платежният инструмент е използван анонимно и”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІ – Разрешаване на платежни операции.”
По чл. 51 има предложение от народния представител Диана Хитова, но то е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 51, чл. 52 и чл. 53.
По чл. 54 има предложение от народния представител Диана Хитова, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 54.
По чл. 55 има предложение от народния представител Диана Хитова:
„В чл. 55:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Счита се, че ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнена платежна операция най-късно с получаване на информацията по чл. 38, ал. 1 или чл. 46, ал. 1, съответно след получаване на уведомлението по чл. 51, ал. 6.”
2. Алинея 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по членове от 51 до 55 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, преди това искам да направя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това предложение за допускане в залата? Няма.
Моля заместник-министър Кирил Желев да заеме своето място в пленарната зала.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 56.
По чл. 57 е направено предложение от народния представител Диана Хитова, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 57.
По чл. 58 има предложение от народния представител Диана Хитова, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 58 и за чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата за изказвания по текстовете на членове от 56 до 59 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІІ - Изпълнение на платежни операции.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 60, чл. 61, чл. 62 и чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІV – Срок за изпълнение и вальор.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 64, чл. 65 и чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания няма по този раздел.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел V – Отговорност.”
По чл. 67 има предложение от народния представител Диана Хитова, което е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70, чл. 71, чл. 72 и чл. 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава пета – Електронни пари.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за членове 74, 75, 76, 77 и 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава шеста – Платежни системи.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
„Раздел І – Изисквания към дейността на платежните системи.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 79.
Комисията подкрепя предложението за чл. 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІ – Окончателност на сетълмента.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 88, 89, 90, 91, 92 и 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІІ – Лицензиране на оператор на платежна система.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101 и 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІV – Платежна система за брутен сетълмент в реално време.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109 и 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по този раздел? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел V – Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 111.
„Глава седма – Платежен надзор”
Комисията подкрепя наименованието Глава седма.
„Раздел І – Осъществяване на платежния надзор.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118 и за чл. 119.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІ - Надзор над платежни системи.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 120 и 121.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат думата за изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІІІ – Надзор над доставчици на платежни услуги.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 122, 123, 124 и 125.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат думата за изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Раздел ІV – Нарушения.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказвания по този текст.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава осма – Извънсъдебно разрешаване на споровете.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава осма.
„Раздел І – Вътрешни процедури.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 127.
„Раздел ІІ – Помирителна комисия за платежни спорове.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 128.
Комисията подкрепя предложението за чл. 129, 130, 131, 132, 133, 134 до 136.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава девета – Издаване и обжалване на административни актове.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя чл. 137.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Глава десета – Административно наказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя наименованието на чл. 138.
Комисията подкрепя чл. 139 и 140.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението за § 1.
Комисията подкрепя предложението за § 2.
Комисията подкрепя предложението за § 3.
Комисията подкрепя предложението за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по Допълнителните разпоредби? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
§ 5 е по вносител, но със следната корекция. Ако ми разрешите, ще я прочета:
„§5. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон, доставчиците на платежни услуги, операторите на платежни системи и другите задължени по закона лица са длъжни да приведат в съответствие с него дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането в сила на закона.
(2) Доставчиците на платежни услуги могат да използват начините и реда за уведомяване, посочени в чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и 2 при уведомяване на лицата, с които имат вече сключени рамкови договори, за настъпилите промени в тези договори, произтичащи от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложението за § 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от Преходните и заключителни разпоредби? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 13 Комисията предлага следната окончателна редакция:
„§ 13. В закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (Обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Когато доставчикът е доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, в случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 39, съответно чл. 41 и чл. 42 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като на потребителя се предоставя и информацията по ал.1, т.2, букви „в”- „ж”, т. 3 букви „а”, „г” и „д „и т. 4, буква „б”.”
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
2. В чл. 15 думите „чл. 8, ал. 1 и 3 се заменят с „чл. 8, ал. 1 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Комисията подкрепя предложенията за: § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19 и § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 21 има предложение от народния представител Евгений Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21:
„§ 21. Законът влиза в сила от 01.11.2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Желаещи за изказвания? Няма.
С това Законопроектът за платежните услуги и платежните системи е докладван на второ четене.
Благодаря на заместник-министър Желев и подуправителя на Българската народна банка господин Костов за присъствието им в пленарната зала.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Господин Иванов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Ако ми разрешите, процедурно предложение за допуск в залата по тази точка на господин Кирил Желев - заместник-министър на финансите, господин Апостол Апостолов - председател на Комисията за финансов надзор, и госпожа Димана Ранкова - заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля заместник-министър Желев, господин Апостолов и госпожа Ранкова от Комисията за финансов надзор да бъдат поканени в пленарната зала.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези три параграфа от законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 4 има предложение от Лидия Шулева и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Освен информацията по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, поканата за общото събрание трябва да включва информация относно:
1. общия брой на акциите и правата на глас в общото събрание към датата на решението за свикване на общото събрание, включително общия брой за всеки клас акции, ако капиталът е разделен на класове акции, както и правото на акционерите да участват в общото събрание;
2. правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на общото събрание и да правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред на общото събрание, и крайния срок за упражняване на това право; поканата може да съдържа само крайния срок, в който тези права могат да бъдат упражнени, ако посочва мястото на интернет страницата на дружеството, където се съдържа по-подробна информация относно тези права;
3. правото на акционерите да поставят въпроси по време на общото събрание;
4. правилата за гласуване чрез пълномощник, образците, които се използват за гласуване чрез пълномощник, и начините, чрез които дружеството ще бъде уведомявано за извършени упълномощавания по електронен път;
5. правилата за гласуване чрез кореспонденция или електронни средства, когато е приложимо;
6. датата по чл. 115б, ал. 1 с указание, че само лицата, вписани като акционери на нея, имат право да участват и да гласуват в общото събрание;
7. мястото и начина на получаване на писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон;
8. интернет страницата, на която се публикува информацията по ал. 5.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Правилата за гласуване по ал. 2, т. 5 се приемат от общото събрание, а ако уставът допуска това – от управителния орган на дружеството. С тях се уреждат изискванията към съдържанието на образеца за гласуване, начините за получаването му от акционерите и условията за идентификация на акционерите.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Дружеството е длъжно да обяви поканата по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон в търговския регистър и да я оповести при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 най-малко 30 дни преди неговото откриване. Публичното дружество не може да събира такси от акционерите за изготвянето и оповестяването на поканата.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Поканата по ал. 2, заедно с материалите на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон, се изпраща на комисията в срока по ал. 4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за времето от обявяването й съгласно ал. 4 до приключването на общото събрание. Информацията по изречение първо, публикувана на страницата на публичното дружество в Интернет, трябва да е идентична по съдържание с информацията, предоставена на обществеността.”
5. Създава се нова ал. 6:
„(6) Публичното дружество публикува по реда на ал. 5 и образците за гласуване чрез пълномощник или чрез кореспонденция, ако е приложимо. Ако образците не могат да бъдат публикувани по технически причини, дружеството е длъжно да посочи на интернет страницата си начина, по който образците могат да бъдат получени на хартиен носител, като в този случай при поискване от акционера дружеството изпраща образците чрез пощенска услуга за своя сметка.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) В случаите по чл. 223а от Търговския закон акционерите представят на комисията и на публичното дружество най-късно на следващия работен ден след обявяването на въпросите в търговския регистър материалите по чл. 223а, ал. 4 от Търговския закон. Публичното дружество е длъжно да актуализира поканата и да я публикува заедно с писмените материали при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 незабавно, но не по-късно от края на работния ден, следващ датата на получаване на уведомлението за включването на въпросите в дневния ред.”
7. Създават се нови алинеи 8, 9 и 10:
„(8) Публичното дружество може да предвиди в своя устав възможност общото събрание на дружеството да се провежда чрез използване на електронни средства посредством една или повече от следните форми:
1. предаване в реално време на общото събрание;
2. двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на акционерите да участват в обсъждането и вземането на решение в общото събрание от разстояние;
3. механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание.
(9) Участието на акционерите в общото събрание посредством използването на електронни средства, съгласно ал. 8 се отчита при определяне на кворума, а гласуването се отбелязва в протокола от общото събрание. Към протокола от общото събрание се прилага и списък на лицата, упражнили правото си на глас в общото събрание чрез електронни средства и на броя на притежаваните акции, който се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
(10) Публичното дружество осигурява необходимите мерки за идентификация на акционерите и лицата, които ги представляват при участието им в общото събрание посредством използването на електронни средства, и за сигурност на връзката само доколкото са необходими за постигане на тези цели”.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 11.
9. Създава се нова ал. 12:
„(12) При липса на кворум в случаите по чл. 227, ал. 1 и 2 от Търговския закон може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно, независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание. В дневния ред на новото заседание не могат да се включват точки по реда на чл. 223а от Търговския закон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
С това докладването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа е приключило.
Благодаря на представителите на Комисията за финансов надзор за участието им в заседанието.
Предстои:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Господин Иванов, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако ми разрешите ще направя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Стела Балтова, заместник-председател на Държавната агенция по туризъм, и госпожа Мария Иванова – началник отдел „Нормативна основа на туристическите дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да бъдат поканени в пленарната зала представителите на Агенцията по туризъм.
Няма достатъчно народни представители, за да могат даже да възразят, така че аз ги каня.
Моля, представете доклада, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за туризма, № 902-01-10,
внесен от Министерския съвет на 30.01.2009 г.

На заседание, проведено на 4 февруари 2009 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
На заседанието присъстваха представителите на Държавната агенция по туризъм Стела Балтова - заместник-председател, и Мария Иванова – началник отдел „Нормативна основа на туристическите дейности”, председателят на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров, директорът на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата Георги Дамянов и др.
Законопроектът беше представен от госпожа Стела Балтова.
Основните моменти в законопроекта са:
- въвеждат се нови видове туристически обекти – места за настаняване по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма – хостели и апартаменти за гости;
- посочват се документите, които следва да представят туристическите сдружения, за да бъдат вписани в Националния туристически регистър;
- уреждат се редица въпроси, свързани с туристическите информационни центрове, като се посочват основните правила, които те следва да спазват при упражняване на своята дейност;
- създава се възможност туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на страната да може да се извършва освен от лице, регистрирано по Закона за туризма, и от лице, регистрирано по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство;
– създава се възможност хотелиерство и ресторантьорство да се извършва освен от търговци по смисъла на Търговския закон и от такива по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство;
- урежда се възможността „хотелиерство” в стаи за гости да може да се извършва и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище;
- създава се правна възможност за приемане на наредба от Министерския съвет за условията и реда за извършване на детски и ученически отдих и туризъм, организиран от детските градини, училищата и обслужващите звена в системата на народната просвета;
- предлага се замяна на безсрочността на удостоверението за категория със срочност – 5 г. за средствата за подслон, местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към тях, плажовете и туристическите хижи и прилежащите им заведения за хранене, и 10 г. – за ски-пистите;
- предвидена е възможност кметовете на общини да могат да контролират дали съответния туристически обект е категоризиран или не, както и воденето на регистъра по чл. 49 от Закона за туризма – за броя на реализираните нощувки в съответния обект, намиращ се на територията на дадената община.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 1, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
От вносителите, не виждам всъщност представители, така че няма кой да представи законопроекта от името на Министерския съвет.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусия по този законопроект? Няма.
С това законопроектът на първо четене е докладван. Това означава, че директно, без дискусия, ще бъде гласуван в съответното време за това.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Разпределен е на Комисията по земеделието и горите. Има ли избран нов председател на тази комисия на мястото на господин Калинов? Вероятно няма. Има ли заместник-председател или член на комисията? Не виждам.
Този законопроект в Комисията по земеделието и горите е приет с 18 гласа „за”, „против” – няма, и 2 „въздържали се”.
Въпреки че няма кой да представи доклада на комисията, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Вносителите са много.
Господин Сюлейманов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕТИН СЮЛЕЙМАНОВ: Уважаеми колеги, представям на вашето внимание Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21 септември 2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев; № 854-01-28 от 26 март 2008 г., внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев; № 854-01-35 от 9 април 2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 954-01-4 от 12 януари 2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители; № 954-01-9 от 21 януари 2009 г., внесен от Пламен Ранчев, Йордан Митев и Йордан Цонев; № 954-01-21 от 27 януари 2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.
„На редовно заседание, проведено на 12 февруари 2009 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21 септември 2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев; № 854-01-28 от 26 март 2008 г., внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев; № 854-01-35 от 9 април 2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 954-01-4 от 12 януари 2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители; № 954-01-9 от 21 януари 2009 г., внесен от Пламен Ранчев, Йордан Митев и Йордан Цонев; № 954-01-21 от 27 януари 2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.
На заседанието присъства господин Калин Рогачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Теодор Илиев от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21 септември 2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев, народният представител Иван Сотиров изтъкна, че основната цел на законопроекта е разпореждането с държавна собственост да става единствено чрез публичен търг. Това е най-прозрачната процедура и тя ще изключи замените и апортите като начин на разпореждане с държавната собственост. Практиката показва, че замените и апортите ощетяват държавата и се нарушават всички принципи на конкуренцията. Често чрез апорти се предоставят уникални държавни имоти в смесени дружества и след това чрез увеличаване на капитала и по други способи те преминават в собственост на частни юридически лица.
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-28 от 26 март 2008 г., внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев, народният представител Яни Янев посочи, че изменението на Закона за държавната собственост се налага поради зачестилите през последните години случаи на извършени замени на недвижими имоти – държавна собственост, в които държавният интерес не е бил в достатъчна степен защитен. Основната цел на предложената промяна е да се уеднакви режимът за разпореждане с този, който вече съществува в Закона за общинската собственост по отношение извършването на замени на имоти общинска собственост. Особеното е, че при всички случаи предложенията за замяна не обвързват компетентния орган, който трябва да извърши такава.
Развити са текстове по отношение на категоричните забрани за замяна, включително и тези, които са допустими в случаите, когато не се допуска замяната, и в случаите, когато имотите – собственост на трети лица, са обременени с ипотеки или други тежести, отдадени са под наем или под аренда.
На следващо място, не се допуска замяна на държавни имоти с имоти на лица, за които е установено, че без правно основание ползват държавен имот и които са ползвали държавен имот под наем, но договорите за това са прекратени по тяхна вина или по отношение на които се водят съдебни спорове.
Не се допуска замяна с лица, които имат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, които са обявени в несъстоятелност или са в производство по несъстоятелност или ликвидация.
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-4 от 12 януари 2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители, народният представител Мая Манолова посочи, че с предлаганата промяна се въвежда специален ред, по който политическите партии, които при условията на Закона за политическите партии са настанени в имоти частна държавна собственост под наем, могат да закупят тези имоти. Целта е да се даде повече независимост и стабилност на политическите партии, повече защита от конюнктурата при различните управления. Според госпожа Манолова държавата има ангажимент към политическите партии като основни участници в политическия живот и основни субекти в парламентарната демокрация.
Предлага се от това право да могат да се възползват тези политически партии, които имат реално влияние в политическия живот. Измерителят за това е партиите да бъдат парламентарно представени в Народното събрание или в Европейския парламент.
Предлагат се законови гаранции имотите на партиите да бъдат използвани изключително за развиване на съответната политическа и партийна дейност, а също така и гаранции, които да предотвратят опити за злоупотреба с този облекчен ред на придобиване, като в случаите при разпускане на партията имотът преминава в полза на държавата. Партиите няма да имат възможност да се разпореждат с тези имоти, тоест те остават извън гражданския оборот, защото са придобити по специален ред от политическите партии.
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-21 от 27 януари 2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители, народният представител Георги Анастасов изрази мнение, че е нормално държавната собственост, която се ползва за бази на партиите, да им бъде предоставена, за да не зависят те от силните на деня, тоест да не могат управляващите да влияят върху провеждане на политическата им дейност. Много важно е една политическа формация да има постоянен адрес. Със закупуването на имотите това ще бъде факт.
Важно е също, че по този начин ще се извършват трайни подобрения в така получените недвижими имоти. Господин Атанасов отхвърли като неверни твърденията, че по този начин партиите ще бъдат облагодетелствани. Първо, предложението е недвижимите имоти да се закупят на пазарни цени. Второ, партиите са създадени, за да обслужват гражданите и гражданското общество и заради това те трябва да имат място, където да функционират. Партиите няма да могат да злоупотребяват с имотите, тъй като те няма да могат нито да ги продават, нито да ги залагат, а единствено могат да ги ползват само за непосредствената си дейност. Те няма да могат да вземат нито кредити, нито да ги прехвърлят на когото и да било друг. В случаите, че се закрие политическата формация или че тя не отговаря на изискванията, имотът ще преминава в полза на държавата.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Елиана Масева, Иван Сотиров и заместник-министър Калин Рогачев. Бяха очертани три основни дискусионни теми:
Първата се отнася до ограничаване на формите на разпореждане с имоти, които са държавна собственост.
Втората бе свързана с това при какви условия политическите партии могат да закупуват имотите, които ползват.
Третата тема се отнася до тези имоти, които са в разпореждане на Министерството на външните работи.
По първия кръг проблеми като цяло надделя становището, че следва да бъдат подкрепени тези законопроекти, които отстояват обществения интерес по отношение разпореждането с недвижими имоти – държавна собственост. Същевременно бе споделена тезата, че законовите ограничения не са за да се абсолютизират, защото това би блокирало в значителна степен целесъобразното разпореждане с имоти – държавна собственост.
Законопроектът, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители, предлага нужния баланс между защитата на публичния интерес и възможните житейски хипотези, свързани с разпоредителни сделки с такова имущество.
Вторият кръг въпроси, свързани с даването на законови възможности политическите партии да придобиват недвижими имоти – държавна собственост, бяха застъпени две противоположни становища.
Според първото становище политическите партии не следва да имат подобна възможност, доколкото тя изкористява техните основни функции и цели.
Според второто становище, което по принцип бе подкрепено от повечето народни представители, политическите партии би следвало да имат подобни законови възможности, защото така се подпомага извършването на тяхната основна дейност.
По третия кръг въпроси, отнасящи се към възможността „АДИС” ЕООД да се разпорежда с недвижими имоти, попадащи в неговия патримониум, тази възможност не бе подкрепена, защото тя влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от Закона за държавната собственост.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
1. С 6 гласа „за” и 8 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21 септември 2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев.
2. Със 7 гласа „за” и 6 „въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-28 от 26 март 2008 г., внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев.
3. С 1 глас „против” и 11 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-35 от 9 април 2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
4. С 10 гласа „за” и 3 „против” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-4 от 12 януари 2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители.
5. С 2 гласа „за”, 3 „против” и 8 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-9 от 21 януари 2009 г., внесен от Пламен Ранчев, Йордан Митев и Йордан Цонев.
6. С 2 гласа „за” и 12 „въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост № 954-01-21 от 27 януари 2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сюлейманов.
За изказване ще дам думата първо на вносителите.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми малко на брой колеги! Ползвам правото си на вносител на един от законопроектите – внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и от мен, за промени в Закона в държавната собственост. Ще заявя, че ние сме подали искане за оттегляне на този законопроект. Ще кажа с няколко думи защо правим това.
Този законопроект основно касае промени в нормативната уредба, отнасяща се до замените на държавни имоти. Той беше написан и внесен в Народното събрание още през м. март миналата година, непосредствено след като направихме подобни корекции в Закона за общинската собственост. Само преди месец с промените, направени в тази насока по отношение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в Преходните и заключителните разпоредби по предложение на Министерския съвет беше направено ограничение в режима на замяна на имотите на държавната собственост. Понеже такива промени бяха направени, затова считаме, че на този етап не се налага отново законопроектът, който сме внесли за промяна в Закона за държавната собственост, да бъде на вниманието на Народното събрание.
Затова заявявам, че ние сме го оттеглили и сме подали съответните документи в канцеларията на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев. Има ли други желаещи да вземат отношение в качеството си на вносители на тези законопроекти? Не виждам желаещи от името на вносителите.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тях? Също не виждам.
Този законопроект ще бъде подложен на първо гласуване.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО – продължение.
Давам думата на господин Янев да представи доклада на второ четене. Започваме от Глава втора на стр. 3 от доклада.

ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: "Глава втора – Референдум."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
"Раздел І – Провеждане на референдум."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция:
"Раздел І – Произвеждане на референдум".
Комисията предлага чл. 6 да отпадне, който е отразен на систематичното му място като чл. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
"Комисии
Чл. 7. (1) Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум. Районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.
(2) Централната комисия за местните избори изпълнява функциите на Централна комисия за местните референдуми. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на местен референдум на териториите на общините.
(3) Районните, съответно общинските, избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии в състав: председател, секретар и до 5 члена; подпомагат и контролират тяхната дейност.
(4) Кметът на общината определя обхвата и номерата на избирателните секции и предлага състава на секционните комисии след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции, за което уведомява районната или общинската избирателна комисия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 8, ал. 1:


"Списъци
Чл. 8. (1) Национален и местен референдум се произвеждат по актуализирани списъци за парламентарните, съответно местните избори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Какви са тези номера? Какво е това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не правя номера, а следвам стриктно правилника и програмата, която Народното събрание днес сутринта е приело.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Как така се пренарежда програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ралчев, не съм си позволила нито на пренаредя програмата, нито...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Тогава ще поискам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да поискате поименна проверка, защото в момента не сме в режим на гласуване. Нищо не можете да поискате двадесет минути преди края на заседанието, чисто процедурно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Все пак искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте. Да бяхте в залата и да бяхте видяли какво е станало до тук. Съжалявам, но не съм направила никакво своеволие.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Съжалявам и се извинявам.
Очевидно своеволието не е Ваше, но все пак поне малко трябва да се уважава народното представителство. Институциите, които съществуват и подреждат регламента, са ясни. Аз лично и господин Янев присъствахме тази сутрин на Председателския съвет, където поредността беше съвсем различна. Не знам какво е станало и въз основа на какви правила се променя редът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега ще Ви обясня, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Обяснете ми, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз водя заседанието от 12,30 часа в тази зала и съвсем последователно вървим, без да прескачаме никакви точки от дневния ред, докато аз бях тук. Погледнете програмата, ако я имате.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не, нямам я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз ще Ви я чета: започнахме с второто четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи и в присъствието на БНБ и Министерството на финансите той беше докладван; веднага след това преминахме по точка седем, която е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и в присъствието на Комисията за финансов надзор този закон беше докладван на второ четене; разгледахме първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, който е осма точка; разгледахме девета точка – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност; разгледахме и десета точка – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост; стигнахме до точка единадесета – второ четене на Законопроекта за изменение на наказанията и задържането под стража, но нея няма как да я гледаме, защото на Председателския съвет е станало ясно, че по нея няма доклад, имам празна папка по този закон. По първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който даже го нямам като точка дванадесета в програмата, се е приело, че ще бъде гледан едва в петък, когато по него ще има доклади на Икономическата комисия...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Закона за акцизите и данъчните складове ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да. Съвсем естествено за мен идва да преминем към следващата точка. Къде виждате нарушение на програмата от мен?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: От Вас не виждам, но изглежда ще трябва да обявите, че утре и вдругиден няма да работим, защото нямаме програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е необходимо да обявявам това, а чисто и просто председателят има правомощието утре сутринта да внесе по ал. 5 нови точки и ще се възползва от това си право, дадено в правилника.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В крайна сметка аз Ви моля за едно: струва ми се, че имате властта и упълномощаването при този състав на пленарната зала да прекратите заседанието. Защото Вие знаете, че този закон не е на единомислещи, по него има проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно знам това.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ако искаме да направим голяма беля, нека да я направим. Но ако имаме малко себеуважение, нека да постъпим разумно, макар и с цената на някакви компромиси, които Вие сигурно по-добре от мен знаете как трябва да станат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не съм човек на компромисите, господин Ралчев, и много трудно боравя с тази материя на компромисите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В този смисъл, когато имате пред Вас 16 човека в залата, мисля, че нещата са ясни. Седемнадесетият влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всичко това е така, но всички останали закона досега ги гледахме в присъствието на по-малко даже и от тези в момента.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ако е нямало спор, ако е било първо четене, разбирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Говорите вече извън всякакви процедурни правила и ние си водим някакъв диалог извън това. (Реплики от залата.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Напротив, аз говоря от трибуната, за разлика от някои други, които говорят от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз също Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да си говорим двамата взаимно е извън всякакви правила.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: В рамките на дебата разрешете да мотивирам противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, нека не се опитваме от недостатъците на поведението на народното представителство да вадим правила и на базата на това да извеждаме искания за компромиси с процедурните правила, които ние сме приели заради това, че някой е решил, взел си е чантата и не е в залата. Дневният ред е ясен, посочен, гласуван и приет от Народното събрание. Времето за разглеждането на законопроектите е до 14,00 часа. Това, че народните представители ги няма не е основание за отлагане гледането на даден законопроект.
Затова моето процедурно предложение е противно на това, което предлага господин Ралчев, но очевидно ние не можем да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямам на този етап никакво процедурно основание да прекратя заседанието при наличието на дневен ред, който е гласуван сутринта в залата. Това от моя страна би било своеволие.
Така че аз ви предлагам компромисен вариант, макар че ви казах, че не съм силна в компромисите, не е характерна черта от характера ми това, господин Ралчев, господин Янев да докладва още няколко текста, които сме започнали, ако имате изказвания междувременно по докладваните и след двадесет минути ще прекратим заседанието. На следващото заседание ще можете да вземете отношение по докладваните текстове. Нито гласуваме днес, нито правим нещо.
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че стигайки до Раздел ІІ “Национален референдум”, е удачно да не продължаваме, защото спорът стана...
Мисля си, че напреднахме достатъчно за днес, плюс това вече е 14,00 ч. Не знам какво процедурно предложение да Ви направя, госпожо председател, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Никакво в момента, за съжаление.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ако влезем точно в тази глава, която предстои... Стигнахме до чл. 8, господин Янев. Точно там определяме правилата за националния референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започнахме с Глава втора и чл. 7. Изчетохте чл. 7 и чл. 8 и стигнахте до Раздел ІІ, който е “Национален референдум”, където, на всичкото отгоре, не виждам никакви неприети предложения.
Моля да изчетете текстовете до чл. 10 и дискусията по Раздел ІІ ще бъде следващия път.
ДОКЛАДЧИК ЯНИ ЯНЕВ: “Раздел ІІ – Национален референдум”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Предмет
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Велико Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, както и чл. 91, и чл. 91а от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите, трудовите и осигурителните плащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на правилата на вътрешната организация и дейността на Народното събрание.
(3) Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.
(4) Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(5) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или няколко въпроса.
(6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. То издава акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.
(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе своя акт в съответствие с изразената от гласоподавателя воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като ще бъде много хубаво всички народни представители да участват в дискусията, приемаме, че тези текстове са докладвани и на следващото пленарно заседание, когато дойде редът на този законопроект, ще проведем дискусията. Благодаря ви.
Утре за гласуване предстоят:
Проект за решение за приемане на доклада за дейността на Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Гласуване на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предоставяне и разкриване на конфликт на интереси.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книги.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Днес и утре заседание ще има:
Комисията по гражданско общество – сряда от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по европейски въпроси на 12 март от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика в сряда от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 11 март от 14,30 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. и ще започне с гласуване на изброените законопроекти.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,46 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:

Нина Чилова

Татяна Калканова