Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Борис Николов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, предстои да започнем с гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование. Но преди това предлагам да уточним и дневния ред на днешното пленарно заседание, а евентуално, ако има и предложения за начало на следващата пленарна седмица.
Преди всичко може би по идеята за евентуално разглеждане днес на второ четене на Законопроекта за конфликт на интереси – аз заявих вчера пред вас готовността си да предложа по реда на ал. 5 на чл. 40 да включим законопроекта днес за второ четене. Предлагам да не го правим днес по две причини. Едната е, че самият доклад беше внесен в Деловодството в края на вчерашния ден и народните представители на практика са го получили днес и днес се запознавате с него. Нужно е достатъчно отговорно да се запознае всеки народен представител с предлаганите текстове. По никой начин да не повторим епизода от предходни разглеждания на тая тематика, едва ли не да се оправдаваме с липса на познания на текста и да се постараем в първите дни на следващата седмица приоритетно да бъде разгледан.
Основание за това да отложим днес гледането ми дават и предложените текстове по отношение на сроковете за прилагане на санкции при евентуално неподаване на декларации, тъй като става ясно, че предлаганите текстове снемат тази евентуална възможност. Така че от тази гледна точка не ни пресира срок, поради който непременно днес да пристъпим към второто четене.
Виждам, че господин Методиев желае да даде пояснение по този въпрос.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Точно така е, господин председателю. Уважаеми колеги, аз вчера казах, че няма да има проблем, ако се гледа днес и във вторник бъде публикуван, защото изтича месецът. Но ако гледаме законопроектът във вторник или в сряда, ще се получи един вакуум от няколко дни, примерно при публикация в петък, защото вече ще сме навлезли в м. април, а в момента срокът е 31 март. От практиката на българското Народно събрание, която аз познавам за последните двадесетина години, такъв правен вакуум се е получавал с по два-три дни – няма да е за първи път. Тоест, това е едната възможна хипотеза, ако гледаме законопроекта във вторник.
Второто е по време на гледането да направим текст в края, който да уреди този въпрос. Това са двете възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря за това пояснение на господин Методиев.
Както става ясно, хипотезата за гледане във вторник е възможна, реализуема и със съответни текстове в проектозакона могат да се снемат тези евентуални несъответствия в сроковете. Така че нека така да постъпим, уважаеми колеги.
По дневния ред за днес на практика имаме три законопроекта, които са обсъждани вчера, без да е завършено обсъждането им. Това са законопроектите за изменение на Закона за движението по пътищата, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците и новият Законопроект за отбраната и въоръжените сили.
По първите два нормативни акта – по Закона за движението по пътищата, има процедурно предложение от народния представител Борислав Ралчев да се вземе отношение от пленарната зала дали няма конфликт с чл. 69 от правилника. Освен това по двете групи законопроекти желанието е в обсъждането да участва и министърът на вътрешните работи и евентуално представител на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Знаете, господин Миков се е обърнал към Народното събрание с молба да бъде зачетен ангажиментът му в чужбина и поради това – невъзможността му да вземе участие в заседанието и на парламентарния контрол днес. Така че това искане на парламента не може да бъде изпълнено.
Затова предложението е да продължим с второ четене на Закона за отбраната днес и да се постараем в началото на следващата седмица да предвидим продължаването на разглеждането на предходните две групи закони с връщане към въпроса, поставен от господин Ралчев и с участието на министър Миков.
Не виждам възражения за този начин на процедиране, което означава, че след като дам възможност и на господин Мерджанов, както виждам, да направи процедурно предложение за следващата седмица, ще продължим с гласуването на първо четене на Законопроекта за професионалното образование и след това – с второ четене на Закона за отбраната и въоръжените сили. Не виждам възражения.
За процедура има думата господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за провеждане на извънредно заседание на 31 март 2009 г., вторник, от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
3. Второ четене на Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С разбирането, уважаеми колеги, че евентуално ще продължим извънредното заседание и до изчерпване на т. 3, което може би ще означава заседание след 19,00 ч.
С това разбиране подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 177 народни представители: за 175, против 1, въздържал се 1.
Предложението за извънредно заседание във вторник, 31 март 2009 г., е прието.
Продължаваме с гласуването на законопроекта на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение с вносител Министерският съвет – 27 февруари 2009 г.
Гласували 161 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо четене.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по отбраната господин Дъбов да продължи с второто четене, което, както разбирам, следва да продължи от чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 4. има направено предложение от народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Отбраната на Република България е част от националната сигурност, която се определя от националните интереси.
(2) Отбраната на Република България се осъществява и при условията на колективната отбрана на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), както и в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 4, който не е просто пореден член, а фиксира мястото на отбраната в системата за национална сигурност и рамката, в която се осъществява тази функция? (Разговори между отделни депутати в пленарната зала.)
Господин Дъбов, ще трябва да изчакаме да спре движението в пленарната зала, защото такъв текст не се обсъжда по такъв начин.
Моля, колегите, които имат намерение да участват в дискусията, да заемат местата си. Които нямат такова намерение, да продължат разговорите си извън залата. Това се отнася за няколко колежки и колеги – госпожа Кънева, госпожа Цветкова, госпожа Мозер с един много близък събеседник. Госпожо Мозер, апелът ми е към Вас – да продължите с господин Върбанов навън.
Моля господин Дъбов да прочете още веднъж текста на комисията за чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:
„Чл. 4. (1) Отбраната на Република България е част от националната сигурност, която се определя от националните интереси.
(2) Отбраната на Република България се осъществява и при условията на колективната отбрана на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), както и в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По този текст на вносителя има предложение от народния представител Христо Кирчев, което комисията не е подкрепила и има окончателна редакция на комисията, която току-що ви беше представена.
Имате думата за изказвания по чл. 4. Има ли желаещи? Не виждам.
Преминете към чл. 5, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 5 също има предложение от народния представител Христо Кирчев. В една част от него, а именно добавката, която предлага по т. 1, комисията го подкрепя, а не подкрепя предложението му по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. Дейностите, свързани с отбраната се осъществяват в съответствие с Конституцията, законите и с международните договори, по които Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по чл. 5? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 6 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което беше оттеглено на заседанието на комисията.
Има предложение от народните представители Венелин Узунов, Янко Янков и Станимир Илчев, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Минчо Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Петър Берон и Йордан Величков, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено от комисията.
Искам да кажа само, че това са идентични предложения с еднакви текстове, дори и със запетайките.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) Отбраната осигурява:
1. създаване, поддържане и използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда за сигурност;
2. защита на територията и населението при военни заплахи и във военно време;
3. създаване, поддържане и управление на националните ресурси и средства за отбрана на страната извън ресурсите и средствата по стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез:
1. съвместни действия със съюзниците от НАТО, с държавите – членки на Европейския съюз и с международни организации за създаване на стабилна среда за сигурност;
2. прогнозиране на военни заплахи и планиране на отбраната;
3. подготовка и поддържане в необходимата бойна, оперативна и мобилизационна готовност, както и способност за развръщане на въоръжените сили на Република България;
4. подготовка на инфраструктурата на страната за отбрана;
5. водене на наблюдение и разузнаване;
6. логистично осигуряване и поддръжка на въоръжените сили;
7. охрана на държавната граница;
8. подготовка на населението и икономиката за действия при заплахи от военен характер и/или във военно време;
9. поддържане и използване на въоръжените сили при бедствия;
10. участие в овладяването и/или преодоляването на последиците от бедствия;
11. изграждане и поддържане на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война;
12. поддържане на сътрудничество със съюзни и други държави, международни правителствени и неправителствени организации;
13. военнопатриотично обучение и възпитание на населението на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по чл. 6, по който има доста предложения?
Заповядайте, господин Тодоров, имате думата за изказване до 5 минути.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България е много важен закон за страната и ми се струва, че прибързано започнахме разглеждането му.
Господин председател, разбира се, не знам по какви причини – вчера се обявява един дневен ред, днес се прави друг ред, за което не е подготвена залата и затова никой няма да вземе отношение. Не знам какво е решението на ръководството на парламента в това отношение, но лично аз съм засегнат в това отношение, защото в момента никой не очаква разглеждането на този закон, който вълнува много хора в страната.
По отношение на този член, по който аз взимам отношение, имам предвид и го казах в комисията, тук и председателят на комисията подчерта, че наистина много народни представители предлагат един и същ текст, който се отхвърля от комисията по една или друга причина, че военноинвалидите, военнопострадалите имали закон и там трябвало да влязат всички точки, които касаят тях. Погледнете какъв е текстът! Аз не знам каква е причината да не бъде заложен текстът в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Уважаеми колеги, отнася се до това какво осигурява отбраната и от шест народни представители се предлага един и същ текст, който смятам, че трябва да се възприеме от залата, че е нормално да бъде включен в Закона за отбраната, тъй като се отнася за ... чета точката в чл. 6:
„Грижа за пострадалите при или по повод отбраната на страната български граждани – военноинвалиди и военнопострадали.”
Аз не виждам каква е причината този текст да не бъде заложен в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Отнася се точно и на място, че отбраната осигурява точно това, а се отхвърля. Не виждам причината. Това са група народни представители. Шест народни представители са на едно и също мнение и не се уважава мнението и предложението, което се прави в комисията, и в частност в Народното събрание. Затова предлагам този член, който се предлага от тези народни представители, да бъде приет и съответно да бъде заложен в чл. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Във връзка с първата част от изказването Ви – възражението, което направихте. Съгласете се, господин Тодоров, че вчера завършихме с приключването на чл. 3 именно от този законопроект и не би трябвало да има никакво учудване, че днес в хода на заседанието ще се продължи с второто четене на законопроекта, независимо, че преди това имаше други точки. Ясно е, че сме в ход на второ четене на този законопроект. Освен това както се вижда от доклада на комисията, тя е извършила много голяма работа по анализирането и систематизирането на огромен брой предложения преди второто четене, така че там работата е била доста сериозна и интензивна.
Що се отнася до конкретното Ви предложение във връзка с чл. 6, бих помолил господин Дъбов да даде пояснение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Ние имаме принципна договорка в Комисията по отбрана и ще ви информирам за нея.
По отношение на военноинвалидите и военнопострадалите нашата комисия винаги е била безкрайно благосклонна, канени са и всякакви техни искания се приемат. Смятаме определено, че тези предложения ще бъдат насочени като промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Имаме уточнение за още две неща, тъй като по-нататък ги има в текста. Допълнителни предложения, свързани с така наречения резерв, не се приемат, тъй като предстои приемането на отделен закон за резерва. Както и в чл. 10, където са описани в най-кратка форма нещата, свързани и даващи възможност за функциониране на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, за които също предстои да бъде приет отделен закон и те ще излязат по-нататък от този закон.
Такива са нашите уточнения в комисията и поради тази причина предложенията не са в този закон. В другите закони те ще бъдат взети предвид и ще бъдат допълнени.
Господин председател, искам да направя предложение за допускане в залата на госпожа Георгица Петрова Стоянова – директор на Дирекция „Правно-нормативна” в Министерството на отбраната, и госпожа Нина Борисова Чебишева – началник на Отдел „Правен” в Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения да бъдат поканени отговорните служители от Министерството на отбраната. Поканете ги в пленарната зала.
По въпроса, който се дискутира в момента по чл. 6 и който господин Тодоров постави, а и по други въпроси, свързани с чл. 6, има ли желаещи да вземат думата?
Господин Али, заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Що се отнася до чл. 6, искам да обърна внимание, че чл. 14 има нарочна разпоредба на ал. 2, която гласи: „Държавата полага особени грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.”
Мисля, че с това се дава отговор на въпроса за отношението на министерството към пострадалите.
Също така искам да направя уточнение, че особени грижи има и в чл. 2 от специалния Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Мисля, че изчерпателно са изброени възможностите, отношението и всички проблеми, които се третират във връзка с военноинвалидите и военнопострадалите в нарочния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Али.
Колеги, позволявам си да задържа вниманието ви на този въпрос, тук се обръщам и към господин министъра, и към господин Дъбов, защото независимо от това, че ще има по-подробно и разгърнато изписване на ангажиментите на държавата към военноинвалидите и военнопострадалите, не ви ли се струва, че е добре в изписването на основните параметри и характеристики на отбраната да бъде включен и този въпрос, че отбраната включва и грижата за военноинвалидите и военнопострадалите, независимо че има подробни текстове в други закони? Това завършва обхвата и дава физиономията на системата на отбраната. Без този много важен компонент тя остава непълна.
Освен това чл. 14, господин Али, говори за граждани, които са пострадали във връзка с дейности по линия на отбраната. Това са лица извън Въоръжените сили, както аз разбирам, това са граждани, които по една или друга причина претърпяват определени щети или увреждания и държавата поема отговорността за това. Тук говорим за военнослужещи, които са инвалидизирани или пострадали в резултат на своята военна служба. По чл. 14 е друго.
Не виждам с какво би навредил такъв запис в изброяването на основните параметри на отбраната? Член 14 е друго. Член 14 говори за отговорност на държавата за пострадали граждани, които не са военнослужещи. Тук ние говорим за военноинвалиди и военнопострадали военнослужещи, което не може да бъде изключено от обхвата на системата на отбраната като отговорност и грижа.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, очевидно ще го решим в залата с гласуване, но има логика и в това, което Вие казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да прецени залата.
За процедура думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като господин Дъбов предложи в залата да влязат служители на Министерството на отбраната, аз мисля, че в залата трябва да присъстват и началникът на Генералния щаб, или някои от военните, тъй като гледаме Закона за отбраната, а военни в залата няма. Това според мен е недопустимо. Би трябвало да бъдат поканени началникът на Генералния щаб, командващият Въоръжените сили, за да видят какъв закон приемаме.
Затова правя предложение да бъдат поканени тези лица. Поне най-висшият военен трябва да присъства в залата, за да види за какво става въпрос. Мисля, че е уместно и затова правя предложение и тогава да започнем разглеждането на въпроса, защото иначе военните остават в затъмнение. Да, Министерството на отбраната е политическото ръководство на армията, но военните, които са главните изпълнители, не присъстват в залата. Мисля, че е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Началникът на Генералния щаб вчера беше в залата. Помоли да бъде извинен, че днес е на предварително планирано мероприятие в Кюстендил. Но ако толкова много господин Тодоров държи, ще помолим министъра да покани някой от заместник-началниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда да молим министъра, това не е негов ангажимент в случая.
Моля да отправите покана чрез службите на Народното събрание заместникът на Генералния щаб и началниците на родовете войски да заповядат в пленарната зала възможно най-бързо.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 7 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Поддържането на отбранителната способност на страната е задължение на държавните органи, Въоръжените сили, органите на местното самоуправление и местната администрация, както на гражданите и на юридическите лица, на които това е възложено.
(2) Отбраната на Република България се осъществява при ефективно използване на националния отбранителен потенциал, включващ Въоръжените сили и невоенни компоненти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Има предложение от народния представител Христо Кирчев чл. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, а именно:
„Чл. 8. При осъществяване на отбранителната политика Република България участва в международни организации, политико-военни съюзи за колективна отбрана и други инициативи в областта на военнополитическото и военното сътрудничество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Христо Кирчев, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. За постигане на целите на националната политика в областта на отбраната министърът на отбраната осъществява международно сътрудничество със съответните органи на други държави и международни организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Неподкрепеното предложение не е прочетено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете да бъдат прочетени неподкрепените предложения – това е коректно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Ако започнем да четем всички неподкрепени ... Нали ги имате пред вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но правилникът го изисква, господин Дъбов, ако не се лъжа. В случая това не е много дълго.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин Кирчев предлага чл. 9 да се отмени или ако не се отмени, да се промени неговото съдържание; думите „националната политика в областта на отбраната” да се заменят с думите „националната политика за сигурност и отбрана”, а думите „Министерството на отбраната осъществява” се заменят с думите „държавните институции осъществяват”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисията не подкрепя предложението ... Вие го представихте.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове – неподкрепения и на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Христо Кирчев, което не е подкрепено от комисията: Член 10 се изменя така:
„Чл. 10. (1) Държавните органи осъществяват планирането и управлението на обществените ресурси, определени за осъществяване на целите на политиката за сигурност и отбрана.
(2) Планирането на ресурсите за изграждане и поддържане на отбранителните способности се осъществява на програмен принцип въз основа на приетите от правителството сценарии за вероятните рискове и заплахи.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, а именно:
„Чл. 10. (1) Държавата осигурява необходимите човешки, финансови, материални, административни и други ресурси и услуги за изпълнение на задачите по отбраната на страната.
(2) Ресурсното осигуряване на отбраната се осъществява чрез планиране, управление и контрол на програмен принцип.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По § 11 също има предложение от народния представител Христо Кирчев:
1. В ал. 1 след думата „развитие” се добавя „на съответстващи на средата за сигурност и отбранителни способности” и се поставя точка, а по-нататък текстът да бъде заличен.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 думата „националната” се заличава.
б) в т. 4 се предлага да се направят следните промени:
„4. Основните планиращи и стандартизационни документи на НАТО и Европейския съюз, процедури и стандарти за планиране на отбраната, утвърдени с акт на Министерския съвет.”
3. Предлага се ал. 4 и ал. 5 да отпаднат.
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Ефективността, ефикасността и икономическата рационалност на основните изисквания при управление на ресурсите за отбрана.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народния представител Красимир Каракачанов в чл. 11, ал. 2, т. 4 да придобие следния вид:
„4. основните политики, стратегии и планиращи документи на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната, и стратегическите концепции на НАТО.”
Това предложение се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Планирането на отбраната е дейност за определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и на свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане на целите на отбраната и за изпълнение на задълженията на Република България в системата за колективна сигурност и отбрана.
(2) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:
1. Стратегията за национална сигурност на Република България;
2. Националната военна стратегия;
3. военните доктрини;
4. основните стратегии и актовете на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната и стратегическите концепции на НАТО.
(3) Обект на планиране са Въоръжените сили и гражданските ресурси от транспортната и съобщителната система, здравеопазването, строителството, икономиката, енергетиката, селското и горското стопанство и други елементи на гражданската инфраструктура.
(4) Планирането на гражданските ресурси включва определянето на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги, възлагането на военновременни задачи, разработването на планове и програми и сключването на договори за тяхното осигуряване.
(5) Дейностите по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.
(6) Управлението на средствата и ресурсите за осигуряване на дейностите по отбраната на страната се извършва на основата на надеждност и всеобхватност на финансовата и друга информация, ефективност, ефикасност и икономичност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По тези текстове има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 12 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) За подготовката и работата на държавната администрация и органите на местното самоуправление и местната администрация и на гражданските ресурси при положение на война или военно положение се приема държавен военновременен план и военновременен бюджет по ред, определен с акт на Министерския съвет.
(2) Въз основа на държавния военновременен план държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица с военновременни задачи изготвят свои военновременни планове.
(3) Военновременните планове и военновременния бюджет се разработват при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста, предложен от комисията за чл. 12? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 13 също няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Финансовото осигуряване на дейностите в областта на отбраната се извършва от държавния бюджет и от други източници, предвидени в закон или в акт на Министерския съвет.
(2) За финансовото осигуряване на дейността си Министерството на отбраната съставя бюджет, който е част от държавния бюджет.
(3) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:
1. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от министерството;
2. светлинни такси за навигационно осигуряване в териториалното море по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
3. глобите, наложени от директора на служба „Военна полиция” по този закон и глобите, наложени по Закона за военните паметници;
4. услуги, отдаване под наем, продажба на недвижими имоти и движими вещи, предоставени за управление на министерството;
5. приходи от използване и от разпореждане с обекти на интелектуалната собственост на министерството;
6. дарения;
7. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Министърът на отбраната е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на министерството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: По чл. 14 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов, който предлага ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, а именно:
„Чл. 14. (1) Държавата се грижи за опазване на живота и здравето на български и чужди граждани и лица без гражданство, които се намират на територията на Република България или под нейна юрисдикция по време на война, военно или извънредно положение.
(2) Държавата полага особени грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста на вносителя? Няма.
Преди да продължите, господин Дъбов, да информирам господин Станчо Тодоров и пленарната зала, че генералите Люцкан Люцканов, Галимир Пехливанов, Иван Добрев и Симеон Симеонов са потвърдили и са на път към Народното събрание. Командващият Военноморските сили във Варна очевидно не би трябвало да очакваме да пристигне днес тук - имаме 45 мин. Освен това е редно и съм съгласен, че представителите на родовете войски и на Генералния щаб е добре да проследят дискусията и във вторник и да има достатъчно яснота за тяхната готовност за прилагането на закона. Освен всичко, приемането на закона не изчерпва въпроса - към него очевидно има редица подзаконови актове, които конкретизират неговите разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: „Глава втора – Организация на отбраната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Органи за ръководство на отбраната”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По чл. 15 няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. Ръководството на отбраната на Република България се осъществява от:
1. Народното събрание;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Има думата за изказване господин Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Благодаря, господин председател.
Искам само да задам въпрос на вносителите. Тези четири институции, определени като ръководство на отбраната, не включват никакви военни. В края на краищата началник-щаба или както сега се предлага да се нарича - началник на отбраната, във военно време е главнокомандващ, съгласно този закон. Началникът на щаба не е върховен главнокомандващ, но е главнокомандващ. Нали така е записано в закона? Той не взема ли участие в ръководството на отбраната в качеството си на главнокомандващ? Ако може, на това да ми се отговори. Ако е пропуск, да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други изказвания по този текст? Той третира не друго, а ръководството на отбраната и заслужава да бъде осмислен като запис. Няма желаещи.
Имаше въпрос към вносителите – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Берон! Задълженията на началника на отбраната, както е предвидено, са вписани по-нататък в закона. Той осъществява ръководството на Въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дъбов, аз също имам един въпрос към точката: „4. министъра на отбраната”. Може ли да се счита, че той осъществява ръководство освен извън ръководството, което осъществява Министерският съвет? Не знам, разбирате ли въпроса ми.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Никой не го разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Драганова от място ми подсказва, че никой не разбира въпроса ми. Ще се поясня: изписани са три институции на страната – Народното събрание, Президентът на Републиката и Министерският съвет. Равнопоставено с тях е поставен и един член на Министерския съвет. Може ли да се счита това за нормативно, а и политически оправдано?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Това, с което се занимава министърът на отбраната, е свързано с тази точка – в чл. 26, на стр. 27 от доклада. Там са изписани функциите, както са предложени – на Народното събрание, на президента на Републиката, на Министерския съвет и на министъра на отбраната. Бих могъл да ги изчета, те са 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда да ги изчитате. Но функциите на министъра на отбраната следва да се разбира, че са в изпълнение решенията на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както е записано, това не непременно е така. Той може да взема решения самостоятелно, извън решения, взети от Министерския съвет. Очевидно е, че всеки министър има своите правомощия и те трябва да бъдат изписани в закона, но моят въпрос е дали неговите правомощия могат да бъдат издигнати в ранг еднопоставен с правомощията на основните държавни институции.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай този запис на чл. 15 би трябвало да се осмисли отново.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, такова е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Берон, заповядайте за реплика на господин Дъбов.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Искам да изразя абсолютното си несъгласие с така разставените правомощия и с това, че след като началникът на отбраната е главнокомандващ на Въоръжените сили и осъществява ръководството на Въоръжените сили, той няма участие в осъществяване на ръководството на отбраната.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Чак да няма?!
ПЕТЪР БЕРОН: Няма.
Има четири институции, които осъществяват ръководството на отбраната. Началникът на щаба, който осъществява ръководството на Въоръжените сили, не влиза в ръководството на отбраната. Това за мен е абсолютен нонсенс и по никакъв начин не мога да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте могъл да направите дуплика, господин Дъбов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, няма да правя дуплика. Предлагам просто да извървим следващите няколко стъпки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не можем да извървим следващите стъпки, без да обсъдим тази стъпка, господин Дъбов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: В момента обсъждаме предложения, чийто вносител е Министерският съвет, а не министърът на отбраната. Там, след като е приет в този вид, не виждам основание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прощавайте, че ще изразя несъгласие с Вас, но господин министърът тук е представител именно на вносителя – Министерския съвет, така че по никой начин не можем да възприемем, че Министерският съвет е вносител, а господин министърът не е представител на вносителя. Напротив, той участва тук като представител на вносителя.
Господин Али, заповядайте – имате думата.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България на Министерския съвет е възложено общото ръководство на Въоръжените сили, а министърът на отбраната, като член на Министерския съвет, е със специална компетентност по отношение на отбраната на страната и с оглед на качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, недвусмислено се явява орган за ръководство на отбраната. Мисля, че точно в тези разпоредби както в Конституцията, така и в Закона за администрацията, се дава отговор на въпроса, който беше поставен за обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Али.
Има ли желаещи да репликират или да се изкажат?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз по този член не съм се изказвал, господин председател, но ще направя реплика, тъй като е ясно записано в чл. 15: „Ръководство на отбраната на Република България” от кого се осъществява. Тук виждаме четири органа: като колективните органи са два – Народното събрание и Министерският съвет, два са и индивидуалните органа – министърът на отбраната и президентът на Републиката. Това включва чл. 15.
Не виждам причина началника на Генералния щаб, както в момента се води по още действащия закон, да не влиза в ръководството на отбраната. Българската армия е част от Въоръжените сили на Република България и началника на Генералния щаб е главнокомандващ Въоръжените сили, а не влиза в ръководството на отбраната? Това е парадокс! Не може индивидуално военното лице, осъществяващо отбраната на страната, да не влиза като ръководство в отбраната. Каква Конституция, какви такива ми ги четете тук, които въобще нямат нищо общо с текста?
Става въпрос кой осъществява отбраната. Или вие ще кажете, че началникът на Генералния щаб не е в ръководството на отбраната, а е някакъв метач там, в отбраната, и нищо не представлява? Стига сте сваляли предназначението на този първи военен, който съответно трябва да бъде уважаван.
В турските въоръжени сили началникът на Генералния щаб е основното ръководно лице. Научете поне в съседна Турция как е, тогава предлагайте тук. Не поставяйте въпроса в България началникът на Генералния щаб да бъде заличен от картата на земята! Не може, той трябва да влезе и е задължително, защото той е главнокомандващ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, като справка - ал. 2 на чл. 105 от Конституцията на Република България гласи: „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили”.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Господин председател, между първо и второ четене няма направено предложение да отпадне министърът на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма, вярно е.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Нито пък да бъде добавен началника на Щаба на отбраната. Не виждам какво дискутираме в момента. Това е трябвало да стане много преди това, да бъде обект на заседанието на комисията между първо и второ четене и да бъде предложено и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Практиката на парламента познава практиката на редакционни предложения в хода на второ четене на законопроекта.
Виждам, че господин Берон желае да направи такова редакционно предложение.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Правя предложение като т. 5 да се включи началникът на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Берон предложи като т. 5 в чл. 15 да се включи запис „началника на отбраната”.
Има думата по чл. 15 народният представител Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Имам желание да уточним нещо, което, надявам се след това уточнение поне няма да възпроизвежда изкушението сред колеги, които дълго и неограничавано в комисията оспорваха философията на закона. Философията на закона е основана върху идеята да се постигне интегриран модел. Естествено, че това е много специфично, безпрецедентно, сложно за осмисляне, емоционално непреодолимо от някои групи и слоеве както в сектора на отбраната, така и в обществото като цяло.
Имаме проблем с необходимостта по нов начин да възприемем досегашни длъжности, в нова светлина да видим досегашни ключови фигури в сектора на отбраната. Имали сме веднъж такова затруднение и тогава питахме Конституционния съд: президентът главнокомандващ ли е както в мирно, така и във военно време?
Предлагам вместо сега отново да минаваме по този мъчителен път на безплодната дискусия, който изминахме в комисията, ако се наложи след гласуването на закона да питаме Конституционния съд, както в рамките на Вашия апостроф може ли министърът на отбраната да бъде цитиран сред органите за управление на отбраната, след като там са цитирани Министерският съвет и Народното събрание, така и по въпроса губи ли от своите правомощия началникът на отбраната, ако не е цитиран в рамките на текста, който обсъждаме. Според мен – не.
Всичко в отбраната е достатъчно специфично, за да го подчиняваме на своите представи, формирани в друга среда и други условия. Естествено, това беше изтъкнато и от колегите, с които спорим, във време на война началникът на отбраната става главнокомандващ на Въоръжените сили; естествено, около него има щаб, който вече не е същият; естествено към министъра, за който се притесняваме трябва ли да бъде цитиран или не, се присъединяват и други министри. И как ще ги субординира зависи вече от върховния главнокомандващ и върховното главно командване, което възниква в състояние на война, във военно време.
Така че ако искаме да разбием философията на закона, да няма централизирана администрация, в която се влива Генералният щаб по старата терминология, можем да тръгнем по линията на тези детайли и няма да прекрачим от този текст по-нататък.
За мен няма никаква драма и дилема в това, че първият военен, военен номер едно, най-старшият и най-висшият кадрови офицер от Въоръжените сили не се нарича началник на Генералния щаб, а само началник на Щаба на отбраната. Защото в по-нататъшни текстове е съхранено всичко онова, което, от една страна, е светая светих на генералитета, от друга страна, е приложното поле на неговите умения, а именно, да планира, да стратегизира, да прогнозира, да разменя експертни знания с министъра и когато е необходимо, да съветва министъра. След като това е непокътнато, какъв е проблемът той да се нарича началник на отбраната, неговият екип да е интегриран в централизираната администрация на министерството и да не е цитиран непременно до министъра в изброените длъжности за ръководство на отбраната? Проблемът, от една страна, е архаично емоционален; от друга страна, мотивът е консервативен – ако може още тук, в този текст, да се блокира опитът да изградим модерно, съвместимо със стандартите на НАТО ръководство на Въоръжените сили. И е нормално да се апелира от офицери, чиято визия за строителството и функционирането на Въоръжените сили е формирана в друга среда и други времена, които ние за улеснение наричаме „времето на Варшавския договор”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Винаги съм ценял високо ораторските способности на господин Илчев и възможността му да убеждава. Но тук останах неубеден, защото като остават всички тези функции – да планира, да ръководи Въоръжените сили и така нататък, и така нататък, защо не го сложим тук като част от ръководните кадри на отбраната?! Защо да не го сложим?
Господин Илчев, всичко това – тези приказки за модерност, за интегрираност и така нататък, които могат да са интересни за обществото, са всъщност опит да се ликвидира ролята на българските военни. Това го няма никъде! Не че се връщаме към Варшавския договор, но погледнете другите страни наоколо, които вероятно са направили справка: дали в органите за управление, дали в техните закони за отбраната не влиза началникът на Генералния щаб. Това намирам за абсурдно и продължавам да бъда абсолютно неуверен и ще гласувам “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, заповядайте за втора реплика.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Илчев, ние имаме значителен спор по този закон с Вас и в комисията, и извън нея. Защитавате теза, която въобще няма покритие по това, което в момента се приема.
Сам казахте, че върховен главнокомандващ е президентът. Той е и за мирно, и за военно време. А началник-щабът на отбраната е главнокомандващ само за военно време. Вие искате за мирно време той да бъде един чистач в Министерството на отбраната? (Шум и реплики.)
По-нататък текстовете в закона са точно такива. Не може едно лице да стане главнокомандващ във военно време, при положение че в мирно време той няма нищо в ръцете си и да речем в момента се обяви военно положение, изведнъж става главнокомандващ. На какво, на какво?! Ние ще закрием щаба, той няма да бъде в състава на Българската армия, няма да има командни пунктове къде да управлява и върховният главнокомандващ трябва да отиде да управлява от жълтите павета.
Вие поставяте тук един въпрос, който ще се дискутира в останалите текстове, но не мога да разбера Вашата презумпция да се понижи толкова неговото положение. Вижте по света, поне в армиите на НАТО: къде първият военен не е в ръководството на отбраната? Ако намерите поне една такава държава, кажете коя е, ще се съглася с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев, заповядайте за трета реплика.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Илчев! Ще изразя несъгласие с няколко думи, казани от Вас по отношение на това, че началникът на Генералния щаб трябва да се интегрира като част от администрацията. „Ад министрум” означава „при по-малкия слуга”. Няма как един командващ, един командир да бъде по-малкият слуга. Истината е, че в системата на НАТО има много офицери, интегрирани като част от администрацията, но това е друга тема, те не са част от армията. Моето лично мнение е, че независимо дали времето е военно или мирно, нивото на командващия, на командира трябва да е ниво на такъв, а не на администратор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев, заповядайте за Вашата дуплика.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Много странно е това да се доказва колко недъзи крие модел, който още не е задействан, колко безпомощен ще бъде първият военен, след като интегрираният модел още не е факт. Аз твърдя, че тази фигура, този човек, тази личност, независимо как я наричаме, ще остане с непокътнати правомощия, с неограничени възможности да реализира всевъзможни функции и при новия модел. Въпросът е в друго и това трябва да си кажем откровено – искаме ли, равнопоставяйки началника на Генералния щаб според старата терминология с министъра, да намекваме на обществото, че те и двамата са облечени с еднаква по своите размери политическа функция?
Аз не съм съгласен с това. И ще ви дам елементарен пример, който дадох под формата на въпрос на моите колеги в комисията. Когато падне хеликоптер или загине рейнджър, обществото чия оставка иска? На началника на Генералния щаб ли? На министъра на отбраната. Защото обществото съзнателно или интуитивно е наясно, че решението, довело понякога и до лош резултат, до жертви, е политическо решение. Обществото не пита командирите защо изпратихте рота, а не батальон, пита министъра. Министърът може да разполага с една оценка от други служби, които не се подчиняват на началника на Генералния щаб, например на разузнаването, включително и на цивилното, въпреки че то не му е подчинено. И министърът споделя с министър-председателя онази предстояща картина на действията, която е негова, свързана с неговия статут, с неговата съдба, с неговото усещане за нещата. И тя надхвърля във всички случаи прогнозната, която е направила военната експертиза.
Естествено, че това е някаква субординираност, но тя не деградира началника на Щаба до чистач. Аз не приемам този фелдфебелски речник, господин Тодоров. Началникът на отбраната – chief of the defense между другото, началник на отбраната, не на Генералния щаб, на еди-кое си, си остава военен номер едно. На него сутрин много често преди министъра, най-малкото защото може да е на заседание на Министерския съвет, дежурните офицери от всевъзможните гарнизони, дежурни дивизиони и т.н. му докладват за обстановката в страната. Той държи палеца си върху пулса на действащите въоръжени сили. Къде виждате намаление на неговите ангажименти, отговорности, функции и т.н.? Просто новият модел казва, че в хоризонтала се разполагат по-голямата част от взаимоотношенията, които досега са били във вертикала, но в една не особено продуктивна вертикала. Тоест и при Генералния щаб под него е имало всевъзможни структури, които съществуват и при министъра. На едното място се нарича „Правен отдел”, в другия – „Звено за юридически консултации”. В едното място е „Връзки с обществеността”, а в другото е „Медиен център”. На едното място е „Протокол”, на другото е еди-какво си.
Интегрираният модел, защриховайки част от тези квадратчета отляво, част от тях отдясно, ще доведе, първо, до оптимизиране на структурата, второ, до по-голяма яснота на протичане на информацията отгоре надолу и в никакъв случай не деградира функциите на началника на отбраната. Обаче ще ни бъде необходимо да минат месеци или може би година-две, за да се убедим в това. Сега аз признавам, че е трудно да убедя противниците на този модел, тъй като той още не е задвижен. Но няма как да се задвижи, ако не приемем този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по обсъжданата разпоредба на законопроекта?
Процедурно, господин Илчев, имайки предвид и Вашето изказване, да предложа на вниманието ви, уважаеми колеги, че съобщението на господин Илчев, че в Комисията по отбраната се е състояла много обширна, подробна и, предполага се, задълбочена дискусия както по този текст, така и свързаните с него по проблематиката, която обсъждаме – съотношението между политическо и военно ръководство на отбраната и т.н., не само не изчерпва, а предполага, господин Илчев, продължаване на тази дискусия в пленарната зала. И един от недостатъците на начина на обсъждане и приемане на този законопроект е, че има една склонност пленарната зала да остане пасивна по въпроси, които, както Вие казвате, засягат фундаментите на философията на много дълбоката реформа, която се предлага със закона.
И второто Ви съображение, че е несправедливо да се разглеждат текстове на модел, който не е задействал и трябва да изчакаме той да задейства, след което да го коментираме, също едва ли можете да се съгласите в случая сам със себе си.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това важи и за всеки друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Явно е, че сега е моментът колкото е възможно по-сериозно да се обсъдят предложенията за текстове на този модел.
Също искам да ви съобщя, че в пленарната зала вече са вицеадмирал Емил Люцканов – първи заместник-началник на Генералния щаб, и генерал-лейтенант Иван Добрев – командващ Сухопътните войски.
Благодаря ви, че се отзовавате на поканата, уважаеми господа генерали.
Продължаваме с второ четене на законопроекта.
Заповядайте за изказване по чл. 15, господин Тодоров.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Мен ме коментирахте, господин председател, а него не го коментирахте. Имам възражения по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илчев, ще трябва да се подготвите за Вашето възражение.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина сме в началото на приемането на закона и ако не уточним този текст, оттам нататък ще се сблъскваме с поредица от текстове, с които се сблъсквахме в комисията, но много леко, тъй като е явно какво беше преимуществото там и как стана цялата тази трагедия с приемането на тези точки от закона.
Господин Илчев, за Ваше сведение аз предлагам да дадем думата и да се включат и военните, господин председател, тъй като Вие поставяте въпроса дали министърът на отбраната отговаря за някакъв вид действия във въоръжените сили или по-точно в Българската армия. Аз не зная нещо да се е случило в поделението на един командир и той да каже, че не носи отговорност, а трябва министърът на отбраната да отговаря. Министърът на отбраната ще носи отговорност, разбира се, като най-висшият човек в Министерството на отбраната. Но що се отнася при учение, занятие, изобщо при бойни действия, ако например България загуби едно сражение, господин Илчев, ако загуби войната началникът на Генералния щаб ще носи отговорност. Защото той е главнокомандващ войските на българската държава, а не министърът на отбраната. Така е било и така ще бъде, господин Илчев, ако не Ви е ясно.
Министърът на отбраната в мирно време е политическо ръководство. Той осъществява ръководството на отбраната. Но когато стане въпрос да се водят бойни действия, началникът на Генералния щаб е действащият и така е залегнало в закона, ако не Ви е понятно. Тогава началникът на Генералния щаб става главнокомандващ. И той носи пълна отговорност дали държавата ще печели едно сражение или няма да печели. И дали държавата България ще я има или няма да я има. И затова не омаловажавайте неговата роля, че той трябва да бъде включен в това ръководство на отбраната. Не може да не бъде. Щом му даваме да ръководи въоръжените сили на държавата, как няма да го включим в ръководството на отбраната? Нали въоръжените сили осъществяват отбраната на страната. Кой осъществява отбраната на страната? Главнокомандващият въоръжените сили няма да носи отговорност в ръководството на отбраната? Това е парадокс. И ми се струва, че тук военните би трябвало да вземат отношение по този въпрос, въпреки че те са деполитизирани, но трябва да дадат становище дали първият военен трябва да бъде включен в ръководството на отбраната.
Тук ми се иска повече колеги, които имат поне понятие, да се включат, тъй като този закон касае държавата като цяло – цялото население. Върховен дълг на всеки гражданин на Република България е защитата на Отечеството. Точно този закон ще осъществи защитата на Отечеството като върховен дълг на всеки гражданин.
Не трябва да се омаловажават хората, които трябва пряко да понесат отговорността по осъществяването – дали ще я има държавата България или не.
Не трябва да принизяваме дейността на военните – това е някаква тенденция. Оттук нататък в останалите текстове ще видим, че наистина искаме да омаловажим военните - страхуваме се да не би случайно да направят нещо в страната. Напротив, не се страхувайте, уважаеми колеги. Военните имат съвсем други функции – те защитават държавата, дали ще я има.
В това отношение ние трябва да им имаме доверие и трябва да им дадем власт наистина да осъществяват това, а не да ги принизяваме, да ги караме да се кланят на нас, политиците, и те да не носят никаква отговорност. Ние да поемем отговорността, а те чисто и просто да бъдат маша в ръцете на политиците. Те не са политици, но осъществяват нашите политически действия и носят отговорност за това. Трябва да им се даде право те да носят отговорност.
Не да направим началника на отбраната един директор на дирекция в администрацията на Министерството на отбраната. Той няма да има допир, няма да има разгърнат щаб, няма да има нищо. Ще имаме фактически децентрализирано управление с видове Въоръжени сили, без централизиран щаб и когато се наложи да бъде използван от върховния главнокомандващ, да речем за отбраната на страната, той няма къде да иде да осъществи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Тодоров?
Нека да чуем господин министъра – да дадем предимство на представителя на вносителя.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина въпросът, който се поставя тук, в залата, е съвсем принципен. Аз искам да внеса няколко разяснения и да задам един въпрос.
Ако началникът на отбраната бъде включен в ръководството на отбраната, ние даваме ли му политически функции? Началникът на отбраната в този закон има доста ясни задължения и най-вече, повтарям, командни функции. Той е най-висшият военнослужещ, който издава заповеди и командва Българската армия. Началникът на отбраната командва, не ръководи! Ръководят политиците, а началникът на отбраната командва в мирно време Въоръжените сили в Министерството на отбраната, защото има Въоръжени сили и извън Министерството на отбраната. Във военно време е главнокомандващ.
Искам да внеса това разяснение, че когато се говори за ръководство, се говори за програмиране, бюджетиране, планиране. На началника на отбраната са му дадени възможности стратегически да планира в щаба на отбраната. Ръководството на отбраната се осъществява от политическата власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър, за това разяснение и сериозно отношение към повдигнатия от народните представители въпрос.
Господин Илчев, заповядайте – както разбирам, по начина на водене.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В един момент начинът на водене ме огорчи, тъй като Вие коментирахте, и то критично, само моето изказване. Направих безутешния за мен извод, че сте на страната на офицера от резерва Тодоров, но не и на страната на офицера от резерва Илчев. Вярно е, че офицерът от резерва Тодоров, както каза столичният кмет, цял живот е „маал” по плаца. Аз - само две години.
Но съизмеримост в тази пленарна зала на знания, на усилия за принос, на участие в един процес, какъвто е пленарното обсъждане, не може да се извежда от кариерните различия между народните представители – както тяхната възраст, пол, външен вид, спортна форма и т.н.
Ние с господин Тодоров сме равнопоставени участници в едни дебати – нищо повече. Вие взехте отношение по моето изказване, повтарям, критично, умерено критично, интелигентно критично, но критично. По неговите, на господин Берон и на тези, които защитават противоположната теза, не се произнесохте. Или трябва да правите това след всяко изказване, или да се въздържате да коментирате само един от ораторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дължа една дума обяснение на господин Илчев.
Господин Илчев, признавам пристрастие в моите вмешателства, но те не са на лична основа. Те са пристрастие в полза на генерирането на дискусия. Изказванията Ви бяха в посока да се отиде към приключване, затова си позволих да се размина с Вашите тези. Мога категорично да Ви уверя, както добре знаете, че нямате никакви основания да се съмнявате в поне равнопоставеното ми отношение към Вас и останалите народни представители.
Виждам желание за изказване в народния представител Минчо Спасов. По чл. 15 ли, господин Спасов? - По текста на чл. 15 от закона.
Имате думата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Духовете в залата бяха разбунени от текста на чл. 15, който определя и философията за позицията, ролята на началника на отбраната. Очевидно тук имаше опит за разделение между това кои били цивилни, кои били офицери. Аз лично съм запасен офицер и се гордея, че под командването на генерал Добрев в Момчилград станах такъв офицер. И не се чувствам по-малко офицер от господин Тодоров. Надявам се, че има и други офицери.
Искам да добавя обаче, че тук не спорим за военна тактика или военна стратегия, а говорим за начин на администриране на един процес. Като доктор по административно право мога да ви кажа, че един процес трябва да се администрира със стройни правила. Или, както е казал Бисмарк, който е имал достатъчно добър и военен, и политически опит, „Ако искаш една работа да се свърши, възложи я на един човек”.
Двувластието в системата на отбраната, наличието на дублиращи се, припокриващи се, овърлапинг структури е очевиден негатив. Радвам се, че досега не е излязъл аргумент, че, видите ли, политиците щели да политизират армията, а тя била деполитизирана. Ако сме реалисти и ако погледнем назад, ще видим, че, въпреки текстовете за деполитизиране на армията, станахме свидетели на точно обратното – бивши началници на Генералния щаб веднага след уволнението си станаха началници на предизборен щаб в една политическа предизборна кампания.
Ако искаме да използваме подобни аргументи, прощавайте, контрааргументите са много по-силни, защото има конкретни факти. Това, с което ще завърша, е: ако искаме да направим добро администриране на армията и на всяка структура, но особено на армията, нека да спазваме принципа на Бисмарк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): В тази зала чуваме, че този бил офицер, онзи бил офицер. Какво да кажем ние - ефрейторите от запаса?
Искам да кажа на господин доктора по административно право, че в случая има не овърлапинг, ами много лапинг, защото тук има четири институции, които са изброени. Няма един единствен човек, няма един единствен командир и един единствен ръководител. Тук има различни институции, които се балансират взаимно, за да не става един единствен супер, супер решаващ всичко, каквито случаи има във военната история, както ви е добре известно, и са завършвали не винаги с блестящ успех. Затова са изброени тези институции, които се балансират взаимно, които се контролират взаимно и които имат все пак субординация.
Казвате – и това е за господин Илчев: „как така началникът на отбраната или началникът на Генералния щаб ще бъде поставен на една плоскост с министъра?“. Ами тук като се изброяват тези институции, министърът слага ли се на една плоскост с Народното събрание или с правителството? Не се слага. Има си определени нива, има определени различни функции, има взаимно балансиране и взаимен контрол, който има своето значение. Така че ако се сложи тук и началникът на отбраната, той няма да бъде на едно ниво с останалите, а ще има своя сектор, който е особено важен, както е известно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Господин председател, аз ще репликирам наистина колегата, тъй като сега се оказаха много военни тук, в залата, които аз досега не познавах, но както и да е. Две години бил, станал офицер. Такива военни с по две години офицери ги знаем, но нека не си правим такива връщаници, колега, а да отидем точно по текста.
Това, което се говори, са пълни измислици, тъй като става въпрос за ръководството на отбраната на Република България съгласно Конституцията и законите на страната. Аз питам вносителите: кои закони имат предвид, тъй като ние сега гледаме Закона за отбраната и въоръжените сили? С този закон ние определяме кой ще ръководи отбраната. Кои са другите закони, които ще кажат кой ще ръководи отбраната на страната, освен този закон? Ако греша нещо, нека вносителите ме репликират по този въпрос.
Колега, да не обясняваме кой къде е служил. Става въпрос за едно нещо, което трябва да бъде заложено в закона. Няма значение, че в момента министърът е бил действащ офицер. Той знае, може, но имаше един определен момент, когато е имало министри, които въобще хабер си нямат. Не са служили дори войници, не са били в състава на армията – и това е парадоксът, и той ще осъществява ръководството на отбраната, а първият военен няма да осъществява ръководството на отбраната. Как ще осъществява, как ще ръководи? Записано е в самите задължения на всяка длъжност, че той е ръководител и организатор. Това е записано в неговите задължения – дали е командир на полк, дали е командир на бригада или на каквото и да е подразделение в Българската армия. Това е записано в Устава. Записано е в наставленията, че той ръководи. Ние няма да му дадем ръководството на армията. Как няма да му дадем?! На това искам да чуя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика към господин Спасов? Няма.
Вашата дуплика, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Тодоров, известно ми е, че Вие вероятно знаете уставите по-добре от мен, но трябва да се чете и Конституцията. В Конституцията пише, че върховен главнокомандващ – президентът, може да бъде дори една крехка жена, стига да има четиридесет години. Тя очевидно няма да има военния Ви опит, тя очевидно няма да е марширувала по плаца, но Вие не й отнемайте и на нея правото да бъде президент и върховен главнокомандващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Дъбов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Аз ще бъда максимално кратък. Мисля, че дискусията се измести много далеч от това, което обсъждаме. В комисията този текст е приет с огромно мнозинство, с 2 души „против“. И управляващи, и опозиция го подкрепиха. Няма внесени предложения нито от господин Берон, нито от господин Тодоров.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Има, в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Не е прочетен законът, затова тук се правят най-различни разсъждения и се правят предложения, на които мястото им не е тук. Вие не сте прочели какви са задълженията на началника на отбраната. Прочетете по-нататък и ще видите, че нищо от неговите позиции не е накърнено.
Второ, големият спор беше не за тук, а в структурата на министерството, където с един глас мина сегашното предложение – че щабът на отбраната трябва да бъде изведен заедно с централната администрация и да има друг статут. Вие тръгнахте да правите поправки едва ли не в Конституцията.
Аз ви моля за вторник да бъде прочетен целият закон, защото по-нататък по логически начин са обяснени много голяма част от тези неща. Сега загубихме 45 минути, говорейки за съвсем различни неща, които нямат отношение към текста, който гледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, ще бъда кратък.
Исках да направя реплика на господин Тодоров, защото, господин Тодоров и уважаеми госпожи и господа народни представители, именно Вие, господин Тодоров, ме убедихте, че балансът между политическо и военно ръководство е добре намерен. Вашият начин на мислене е прусашкият начин на мислене, в който военните вземат връх във всичко, и това ме плаши. Вие ми казвате да не се безпокоя, армията няма да излезе на улицата, но аз чета изявления на хора от запасното войнство, които искат армията да излезе на улицата. Аз смятам, че тя има място на улицата или на парад, или когато излиза на занятие, не дай Боже, на война и си спомням времето, когато ни водеха и на баня, минавайки през улиците. Затова останалите неща, в които запасното войнство, макар и отделни случаи, призовава армията да излиза на улицата, са начин на мислене, което донякъде се връзва с Вашите изявления.
По другата тема: кой какъв офицер е. Българските запасни офицери са изнесли двете световни войни – поручиците са ги изнесли. Затова обърнете внимание на присъствие и на тази категория офицери в Българската армия.
По отношение на политическото ръководство. Не началник щаба на армията е решавал щурма на Чаталджа. Решил го е Фердинанд – груба политическа грешка, която довела и до военна грешка, така че този баланс в текста е намерен. Той ни дава възможност да вземем правилно решение, защото разликата между ръководство и пряко управление тук е осъществена - политическо ръководство и пряко управление, което е свързано с политическото решение и е дадено в ръцете вече на компетентните военни от Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, с това изказване предлагам да приключим обсъждането на чл. 15.
Ще си позволя да изразя несъгласие с мнението на господин Дъбов, че сме загубили времето, посветено на обсъждане на този текст. Отново повтарям, че приемаме закон, който, първо, е от първостепенно национално значение, второ – предлага радикална реформа, и сме длъжни да го обсъдим с възможно най-голяма степен на сериозност. Това означава да сме готови да отделим нужното време, без да отлагаме неговото приемане, което, пак повтарям, означава, че следващия вторник трябва да сме готови да заседаваме, докато приключи второто четене, за да можем да го гласуваме в сряда сутрин.
Обявявам почивка до 11,00 часа, след което следва парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): И така, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 20 март 2009 г. до 26 март 2009 г.
Първо, постъпило е питане от народния представител Трифон Митев към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно защита правата на ученик. Следва да се отговори писмено на 3 април 2009 г.
Второ. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за автомагистрала „Тракия” и финансирането от Европейския съюз по оперативна програма „Транспорт”. Следва да се отговори писмено на 7 април 2009 г.
Трето. Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Евгений Желев – министър на здравеопазването, относно нови аспекти в политиката на Министерството на здравеопазването в условията на икономическа криза в България по повод драстичното увеличаване с над 40 хил. на гражданите с прекъснати здравни права заради неплатени осигуровки за здраве. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 април 2009 г.
Писмени отговори:
- писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане от народния представител Евгени Чачев;
- писмен отговор от министър-председателя Сергей Станишев на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от министъра на правосъдието Миглена Тачева на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов;
- писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров на питане, зададено от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иванов, предполагам, че Вашите въпроси са различни.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров – също на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Писмен отговор от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Писмен отговор от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Яне Янев.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев на въпрос, зададен от народния представител Надя Антонова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Иван Гризанов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на питане, зададено от народната представителка Мария Капон.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от народния представител Нено Димов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, зададен от народната представителка Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков.
И така, преминаваме към парламентарен контрол.
Преди това от името на парламентарна група за изявление има думата господин Мирослав Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (ДН): Уважаеми господин председател, господин премиер-министър, уважаеми колеги! Използвам времето от името на парламентарна група, за да повдигна един въпрос, който смятам за доста сериозен, но за съжаление ръководството на Народното събрание го избягва съвсем умишлено, използвайки изцяло силата на правилника и прилагайки неговите административни мерки.
Става въпрос за следното. С колегата Красимир Каракачанов сме задали въпрос към премиер-министъра - и много хубаво е, че той е тук - по отношение на това какво се случва и какви са усилията, които българското правителство полага или съответно не продължава да полага, което ми се струва по-вярно, за изпълнение на онова решение на Народното събрание, което задължаваше българското правителство в синхрон с европейските институции да намери начини и възможности за реставрираме ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”.
Позволяваме си да питаме за това нещо, тъй като ние от Движение „Напред” гласувахме за това решение. Имаме пълното морално право да питаме какво направи българското правителство до момента. Явно е, че откакто е взето решението, нищо конкретно не е свършено и може би това е мотивът на председателството постоянно да отлага въпросите – първо, че такъв въпрос бил вече задаван; второ – че не трябвало да бъде питане, а трябвало да бъде въпрос. Може би следващия път, като го преработим отново, ще мине време, ще минем в предизборна кампания и така няма да научим отговора на въпроса.
Апелирам действително да бъде допуснат този въпрос или това питане, тъй като е необходимо и особено важно за българското общество не да му замазваме очите с празни приказки. Не е тайна, че дори в самите европейски институции тече един много сериозен дебат по отношение на това каква да бъде новата енергийна стратегия на Евросъюза. Основното опасение на нашите европейски партньори е не да плащат допълнителни компенсации за затварянето, а да се използват всички необходими мощности, които могат да реализират приходи за дадена страна. Имаме уникални шансове, а тези шансове за съжаление все повече и повече се пропускат с бездействието, което българското правителство ни демонстрира.
Искрено притеснени и загрижени за състоянието на цялата икономика в България, отправяме апел действително министър-председателят да отговори ясно и категорично на въпроса какво беше постигнато до момента. Защото не е тайна, а мисля, че и всички си даваме ясния отговор, преговорите не са леки, но това не значи, че усилията трябва да бъдат минимални, за да се измъкваме с отговори, че видите ли, някой не ни дава нещо, което по принцип ни се полага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мурджов, Вие сте получили писмото от председателя на Народното събрание. Приведете Вашето питане или въпрос, както искате, така го кръстете, на основание чл. 89, ал. 2 от нашия правилник и съобразно процедурата ще Ви се отговори.
И така, въпроси и питания към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо, питане, зададено от народния представител Евгени Чачев относно иракския дълг.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер! Ирак ни върна само 360 милиона щатски долара от дължимите около 2 милиарда, ако трябва да бъдем точни, 1 млрд. 870 млн. долара. В очакване на плащанията от Багдад преди две години и половина както Вие, така и вашите министри Пламен Орешарски, Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев, се надпреварваха в медиите да казват как иракският дълг ще отиде за дострояването на магистрала „Тракия“, на която до края на мандата на вашето правителство, тоест след няколко седмици трябваше да й режете лентата. Да, ама не, както казва народът, „дума дупка не прави“. И започнахте да говорите, че част от сумата всъщност е за покриване на дълговете на Ирак към наши фирми, които са доставяли оръжие и продукция или са строили по времето на режима на Саддам Хюсеин.
Самият Вие, господин Станишев, преди две години, ако не ме лъже паметта, от тази трибуна разяснихте, че сред големите кредитори на Саддам Хюсеин са „Кинтекс“, „Булгаргеомин“, „Булгартабак“, „Балканкар“, „Булгарплодекспорт“ и други социалистически гиганти. Нито едно от тях не е получило и един цент от тези 360 милиона долара, а те бяха преведени на 2 юли 2008 г. Парите просто са влезли в плаващите пясъци на бюджета.
Същевременно Министерството на финансите обяви, че само част от парите са вземане на държавата, господин премиер, и 286 млн. 600 хил. лв. от иракския дълг се вляха в бюджетния излишък, с което грандиозните планове на вашето правителство се срутиха. Продължаваме да си пътуваме по магистрала „Тракия“ за 12 часа, някога дори и повече.
Какви са плановете на българското правителство за завършване на автомагистрала „Тракия”, в това число и с платените 360 милиона щатски долара от иракския дълг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на питането на народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Искам да ви припомня, че България е първата страна, която постигна споразумение за уреждане на вземанията си чрез еднократно плащане, като бяха реализирани сравнително най-добри параметри за уреждане на стария дълг от Ирак. В продължение сигурно на 15 години в българското общество и политика се говори за това как дългът на Ирак към България ще реши всички наши проблеми. Само че нямаше никакъв резултат, и един долар не беше върнат за целия този период, в това число по време на правителството, в което Вие участвахте.
Много добре би трябвало да знаете, господин Чачев, че в последните години съществува огромен натиск към всички държави, към които Ирак има задължения, този дълг да бъде опростен. Ние не приехме варианта дългът да бъде уреждан чрез посредници, частни консултанти, защото при такъв тип възстановяване на дълг, независимо от неговия размер и процент, който се връща, винаги остават съмнения за комисионни. Това е пряко договаряне между двете държави и двете правителства.
Получените средства от Ирак в размер на 360 милиона щатски долара са договорената сума за уреждане на иракските задължения към българската страна. И аз, господин Чачев, смятам това за достойно и добро договаряне. Ако искате, нека се направи отделна дискусия на тема кои страни колко са си върнали от Ирак и от други подобни държави в състояние, аналогично на тази страна, чрез пряко договаряне. Тяхната левова равностойност в размер на 446 млн. лв. беше отчетена по републиканския бюджет за 2008 г. като неданъчни приходи от изплащане на редовни и просрочени лихви - 286 млн. лв. и като финансираща операция – 160 млн. лв. от изплащане на главници по дълга.
Бих искал да обърна внимание на факта, че бюджетните приходи не са целеви и служат за покриване на всички разходи по одобрените от Народното събрание политики и приоритети с годишния Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година, включително и за довършването на автомагистрала „Тракия” в рамките на одобрения бюджет на Националната агенция „Пътна инфраструктура“.
Тоест, уважаеми господин Чачев, при всяко постъпление в бюджета, неговото разходване трябва да се съобрази със Закона за държавния бюджет или с допълнителни решения на Народното събрание, или на българското правителство на основата на ясни правила и в рамките на това, което е заложено като приходна и разходна част и баланс на бюджета. Вие добре го знаете. Значителна част от тези средства, от всички средства практически са влезли именно в съответствие със закона.
Искам да Ви припомня, господин Чачев, тъй като Вие говорите за подвижните пясъци на бюджета, че в този парламент беше взето специално решение за уреждане на отношенията, когато се харчат средства от излишъка. За първи път когато има допълнителни приходи в бюджета, правителството, за да ги изразходва, идва в Народното събрание с програма, представя я пред българския парламент, българският парламент я приема и след това правителството се отчита. Доколкото си спомням, а съм уверен, че моята памет не ме лъже, уважаеми господин Чачев, по време на правителството, в което Вие участвахте, такива решения и такова уреждане нямаше. Смятам, че това, което правим, е много важна стъпка напред в прозрачното изразходване на бюджета, в това число на свръхизлишъка, когато го има. За съжаление през тази година заради икономическата криза такива високи нива на преизпълнение на бюджета не се очакват.
Искам на финала, уважаеми господин Чачев, да изразя известно недоумение от това как успявате да стигнете от столицата до Бургас за 12 часа. Уважавам, че спазвате правилата за движението по пътищата, но доколкото знам, по магистралата, а това са близо 190 км от отсечката между София и Бургас, ограничението е 120 км. Така че може би спирате поне за два обяда, за да запълните времето до 12-те часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер, Вие пак изрекохте една инвестиционна лъжа. Много добре знаете, че единственото правителство, което имаше инвестиционна програма, по която и Вие работите все още, това беше правителството на Иван Костов. (Шум и реплики в КБ.) За съжаление е така, господин Станишев. Но като слушах отговора се върнах четири години назад в предизборната кампания 2005 г. Имаше един скандален клип на БСП, в който образът на Сакскобургготски се разфокусираше и преминаваше във Вашия образ.
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): На ОДС!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: На ОДС.
Между другото, по Ваше искане тогава Александър Праматарски свали този клип от екран.
Защо дойдох до това заключение, господин Станишев? Снощи като Ви слушах – половин милиард лева раздавате за така наречените от Симеон Сакскобургготски преди четири години публични инвестиционни проекти. Но най-скандалното е, господин Станишев, че давате по 100 милиона на две закрити от Европейската комисия агенции. Наливате от нашите джобове на тези, които вашият вицепремиер Плугчиева определи – „Заради няколко нагли крадци, страда цялата държава”.
Моите въпроси към Вас, господин Станишев, са: защо давате отново пари за магистрала “Тракия”, след като много добре знаете, че търговете са върнати от Европейската комисия и че в рамките на вашия мандат няма да бъде изграден и един сантиметър от тази магистрала? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин премиер, въпросът изглежда беше изместен извън конкретно зададеното питане, но имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, хубаво е, когато цитирате било клипове, било то данни, да бъдете точен. Госпожа Капон много ясно Ви каза чий беше клипът от 2005 г. Той беше забавен сред част от черния предизборен PR. Впрочем ние не сме искали да бъде махнат този клип и не знам съдбата ...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): НДСВ поиска.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Госпожа Капон подсказва, че е НДСВ.
Така че поне в тези неща бъдете точен.
Аз разбирам, господин Чачев, че Вие вярвате, че единственото правителство в България, което нещо е направило, това е правителството на господин Иван Костов. Никой в България не го вярва. Всички виждат цифрите и фактите.
Аз не смятам, че това правителство е съвършено и е свършило цялата работа, която очакват българските граждани, по най-добър начин. Достатъчно съм самокритичен. Факт е обаче, че именно в този мандат са пуснати в експлоатация около 60 километра от Автомагистрала “Тракия”. Това е факт, господин Чачев. Не го приписвам само като наша заслуга. Част от строителството започна в предишния мандат, то беше ускорено много съществено в рамките на управлението на това правителство и този резултат е налице. За мен той не е достатъчен, защото загубихме много време за преговори с концесионерите, с които беше сключен договорът за изграждане на Автомагистрала “Тракия”, за да го променим. Променихме го. Смятам, че го променихме по един достоен и отговарящ на интересите на България начин. За съжаление, те не представиха финансиране, не можаха да я построят и се връщаме на кота нула. Това е проблемът и това е слабост. Аз никога не се срамувам да отрека и слабости на това правителство, когато те са налице.
Сега искам да подчертая, че това, което казахте, е абсолютна неистина – за наливането допълнително на 500 милиона.
Първо, господин Чачев, страната се намира в икономическа криза, привнесена отвън. (Реплики от народния представител Евдокия Манева.)
Привнесена отвън е, госпожо Манева. Много добре го разбирате и всички икономисти го разбират.
Стараем се да помогнем на всички – на строителния бранш, особено на българските общини. Това е преструктуриране на разходи на министерствата след много задълбочена работа, а не допълнително наливане. Тези средства са гласувани от българския парламент. Помагаме на българските общини – 155 млн. лв., за да могат да реализират на територията на общините важни инфраструктурни проекти, за строителство на детски градини и тяхна реновация, на училища, за благоустрояване и много други неща, което е необходимо и което е подкрепа за заетостта на хората в тези общини, което е подкрепа на строителния бранш.
Да, отпускаме средства за стартирането на новите отсечки на Автомагистрала “Тракия”, за да може и през тази година да се гради и това да се постигне като резултат за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, като Ви е известно, в рамките на 2 минути може да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин премиер, да бяхте прочели днес в пресата изказването на госпожа Гинка Чавдарова, която между другото е член на БСП и която казва, че тези 155 млн. лв., които са дадени на общините, са дадени по един непрозрачен, неясен начин, за неясни цели с предизборен привкус. Няма защо да се крием от това, господин Станишев.
Аз обаче Ви благодаря за откровеността, защото Вие опровергахте двамата си партийни заместници – Румен Петков и Румен Овчаров, които само преди два дни заявиха, че 260 километра магистрали са построени за четири години.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Говоря само за “Тракия”.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, само за “Тракия” и сигурно са се събудили мокри.
Господин Станишев, това което се случва в момента в България, Вие се опитвате да оправдаете с кризата и единствено с привнасянето й отвън. Обаче Вие спомогнахте много тази криза да се развие в страната ни и тя тепърва ще се развива, господин премиер, защото, пак го казвам, Вие нямате ясна инвестиционна програма. Имате програмата на господин Костов, но от тогава нещата са се променили.
България има нужда от нова ясна стратегия за изграждането на инфраструктурата като най-бързият начин за преодоляване на кризата, господин премиер. Това Ви го казвам неведнъж, не два пъти, но Вие просто не желаете да си вземете бележка. Винаги ме обвинявате в някакви манипулации едва ли не на фактите и т.н.
Ние от Демократи за силна България винаги сме се стремили да Ви посочим слабостите и заедно с това да Ви посочим пътя за излизането от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Банкова, заповядайте в рамките на 2 минути да развиете Вашия въпрос към министър-председателя.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин премиер, известно Ви е, че 1 клвт електроенергия, произведена в АЕЦ „Козлодуй” струва 2 ст. и половина. Българските граждани обаче плащат 17 ст. и половина. Това според мен е грабеж.
Каква по-добра антикризисна мярка от отварянето на реакторите и осигуряването на по-евтин ток за хората?! Знаете, че повече от две години предлагам да се активизира чл. 36, за да отворим реакторите.
Сигурно добре си спомняте, господин Станишев, че в миналия парламент заедно защитавахме АЕЦ „Козлодуй”. Аз останах вярна на позицията си. Защо обаче Вие променихте своята? Загубите за България от затварянето на АЕЦ „Козлодуй” по официални данни са над 21 млрд. лв. Шепа европейски лобисти и техните български съучастници нанесоха един от най-жестоките икономически удари на България. Става дума за Надежда Михайлова, Иван Костов, Меглена Кунева, Соломон Паси и Симеон Кобургготски.
Затварянето на АЕЦ „Козлодуй” е политическо и икономическо престъпление спрямо България. Участниците в него трябва да понесат наказателна отговорност.
На 26 февруари 2009 г. с Минчо Христов се обърнахме към Държавна агенция „Национална сигурност” с искане да разследват криминалната афера със спирането на реакторите. Ето отговорът на ДАНС (показва документа), подписан от господин Петко Сертов от 5 март 2009 г., с което ни информират, че започват проучване и разследване на проблема.
Господин премиер, на 22 януари 2009 г. парламентът прие решение за отваряне на закритите реактори на АЕЦ „Козлодуй” и Ви изпрати в Брюксел да спасявате атомната ни централа, а Вие търсите пари за окончателното й затваряне.
Отговорете, господин Станишев: защо не изпълнихте решението на Народното събрание? Вече казах, че загубите за България са над 21 млрд. лв., а Вие се молите на европейските чиновници за няколкостотин милиона за компенсация. Според мен, това е престъпление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на въпроса на народния представител Стела Банкова.
Господин министър-председател, както Ви е известно, тъй като това е въпрос, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Тук зад гърба ми стои проф. Корнезов, който беше народният представител, който подаде иск във Върховния административен съд в предишния мандат по отношение на закриването на Глава „Енергетика”. В предишния мандат аз винаги съм подкрепял битката, която България водеше по отношение на Атомната електроцентрала „Козлодуй”. Никога не съм се отказвал от тази своя позиция.
Искам да Ви припомня, че още в предишния парламент беше ратифициран Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз, който включва условието за закриване на блоковете на атомната електроцентрала. Една мярка, която е много тежка и несправедлива за българската икономика, за българските граждани. Но такъв е договорът. Аз винаги съм изразявал тази позиция, по един последователен начин.
През последните години българското правителство не се отказвало от усилията да използва чл. 36 от Договора за присъединяване в диалог със страните членки и с Европейската комисия. Затова са правени десетки срещи в различни страни, с различни правителства, с Европейската комисия, защото със страните от региона, да съберем достатъчно подкрепа.
Вие би трябвало прекрасно да разбирате, че това не е елементарен въпрос или въпрос само на желание на българската страна при наличие на договор за членството на България в Европейския съюз, в който това е изрична клауза – закриването на тези блокове. Не сме спрели да работим в тази посока. Ако беше толкова елементарен пътят за откриването на ІІІ и ІV блок – сто пъти да сме го направили. Вие сама посочихте, че това трябва да стане във взаимодействие с Европейската комисия, а и със страните членки, защото всяко такова действие, което може да се интерпретира като нарушаване на договора, ако няма подкрепата на Европейската комисия, води след себе си, смея да твърдя, много сериозни рискове за България – и политически, и икономически. Независимо от това не сме спрели и след решението на Народното събрание да водим консултации.
Госпожо Банкова, всички тези консултации, не се водят на улицата винаги пред камерата, защото това е дипломация, защото това са междудържавни отношения, отношения между България и Европейската комисия. Съпротивата е огромна от много страни членки, които по принцип се отнасят негативно към атомната енергетика. Има такива страни, които изобщо са против атомна енергетика, камо ли към стари блокове. Така че работата нито сме я спирали, нито се отказваме, но трябва да се действа умно и в рамките на възможностите.
В България именно това правителство започна битката за допълнителни компенсации и смятам, че това е обосновано. През м. декември 2005 г., когато България още не се явяваше член на Европейския съюз, ако не бях поставил въпроса за несправедливото и неравното третиране на България, от гледна точка на компенсациите за предсрочното спиране на „Козлодуй”, сега нямаше да имаме никакви шансове да поставим този въпрос отново, още по-остро, на Европейския съвет и Европейската комисия. Само че и това изисква работа, това е процес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин премиер.
Ще Ви припомня, че с Минчо Христов повече от две години предлагаме да се активира чл. 36 и Вие го отхвърляте.
Според Конституцията решенията на парламента са задължителни, особено за правителството. Вие не изпълнихте решението на Народното събрание. Вашият съпартиец господин Любен Корнезов в миналия парламент обясни, че за неизпълнение на решенията на съда по отношение на АЕЦ „Козлодуй” на Паси и Кунева се полагат до 15 години затвор. Попитайте господин Корнезов колко години Ви се полагат на Вас за неизпълнение решението на Народното събрание.
На 27 февруари т.г. с Минчо Христов бяхме в Козлодуй. Специалистите ни информираха, че предния ден са получили нареждане да се извади свежото гориво от ІV реактор. Забележете, това става непосредствено преди Вашето посещение в Брюксел.
Само няколко часа по-рано по време на парламентарния контрол министър Петър Димитров заяви, че правителството прави всичко, за да отвори ІІІ и ІV блок.
Започвам да се питам дали Вашето говорене не е предизборен ход. Защо си затваряте очите за новата Енергийна стратегия на Европейския съюз, според която всяка държава членка може да развива ядрената си енергетика, така както намери за добре, без да иска разрешение от Европейската комисия? Истината е, че европейските лобисти и българските им съучастници са обезпокоени от възможността да се разкрият милионите, които са взели като комисионни за съсипването на „Козлодуй”.
Считам, че опитите да се осуети пускането на реакторите са тясно свързани с икономическите интереси, на тези които финансираха построяването на АЕЦ „Черна вода” в Румъния и които искат сега да си възвърнат инвестираните милиарди. Точно затова АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъде затворена.
Ще Ви попитам и нещо друго – защо износът на ток минава през частни фирми, вместо НЕК директно да го изнася и от това да печели държавата? Дали отговорът не се крие в това, че партиите получават отчисления от този износ?!
Наскоро членът на Висшия партиен съвет на БСП и мултимилионер Георги Гергов заяви, че БСП вече не е партия на бедните. Чия партия сте, господин Станишев, след като защитавате престъпниците, които стоят зад финансовите интереси на румънската централа в Черна вода? В същото време принуждавате обеднелите българи да плащат все по-скъп ток. Благодаря. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за дуплика на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Госпожо Банкова, тъй като намесихте и моето име, когато цитирате – цитирайте точно. Ако искате после ще Ви дам юридическа консултация.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Аз си пазя стенограмите от предишния път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! С Вашите допълнителни въпроси направихте един гулаш от всичко – започвайки по темата за АЕЦ “Козлодуй” - как е бил затворен, какво правим сега, стигайки до вътрешнополитическите въпроси на България и това какъв тип партия е БСП. Действително се затруднявам да Ви отговоря на толкова много въпроси, изречени за толкова кратко време.
Искам да подчертая, че не сме се отказвали да работим за тази кауза. Първо, няма как с горивото, с което разполагаме като отработено, което може да се използва, да пуснем и ІІІ, и ІV блок едновременно. Общо можем до половин година един блок на атомната електроцентрала да работи с наличното гориво.
Би трябвало, госпожо Банкова, да знаете, че за внос на ново гориво ще ни трябва разрешение от Европейската комисия. Знаете, нали? По този начин ние трябва да се съобразяваме с много тънък икономически, политически и друг баланс, но продължаваме консултациите и работата. В този смисъл правителството изпълнява решението на Народното събрание, защото водим тези разговори с Европейската комисия, както ни е упълномощило Народното събрание.
Също така водим и разговори за допълнителни компенсации за нашата страна. Ясно поставих в декларация от името на българската държава на Европейския съвет преди няколко дни – защо едни страни по финансовата рамка на Европейския съюз за 2007-2013 г. получават компенсации за своите предсрочно спрени блокове за периода до 2013 г., а България само до края на 2009 г. Смятам това за несправедливо и тази битка ще продължим да я водим, защото имаме аргументи, при това много ясно изложени и представени пред Европейската комисия.
В този процес ще продължим натиска от наша страна, за да получим законодателна инициатива на Европейската комисия, ще търсим подкрепа и от Европейския съвет и от страните членки, а също така и от Европейския парламент, за да може да се намери решение, което да позволи на България да компенсира това, което ние губим заради начина, по който са договорени условията за влизане на страната в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос от народния представител Румен Ангелов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Ангелов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Въз основа на резултатите от проведената експертиза - с изпълнител „Пътконсулт 2004” и възложител община Бургас - на надлез „Владимир Павлов” в град Бургас възниква остра необходимост от ремонтни работи и рехабилитация на съоръжението. То е част от път 1-9, преминаващ над жп линия София-Бургас и провеждащо както транзитно, така и голям процент градско движение. Съществува и интензивно товарно движение, свързано с пристанище Бургас и прилежащите промишлени предприятия.
С оглед осигуряване на условия за сигурност и безопасност на движението, както и гарантирането на дългогодишната експлоатация, и във връзка с влошените технически параметри следва незабавно да се предприемат описаните в експертизата 17 на брой спешни мерки най-късно до средата на тази година.
Във връзка с гореизложеното моят въпрос към Вас е следният: какви спешни мерки смятате да предприемете за извършването на незабавни ремонтни работи на съоръжението с оглед предотвратяването на тежки аварии и, да не дава Господ, жертви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов. Надлез „Владимир Павлов” е 16 отворно съоръжение с дължина около половин километър и се намира на път 1-9: Варна-Слънчев бряг-Бургас-Малко Търново. Съоръжението се намира в град Бургас и по него преминава действително интензивно вътрешно градско движение - от центъра и северната промишлена зона на кв. „Меден рудник” и кв. „Крайморие”.
Това съоръжение е изградено преди около 30 години и действително състоянието му не е добро. В началото на 2006 г. със средства от държавния бюджет са отремонтирани повредите по пътната плоча и фугите на съоръжението. През м. май 2006 г. общината е извършила ремонт на асфалтовата настилка. Тъй като надлезът се намира в границите на урбанизираната зона на град Бургас, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за пътищата, дейностите по ремонта и съоръженията трябва да се извършат съвместно от Национална агенция „Пътна инфраструктура” и община Бургас по взаимна договореност и по условията и реда на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата.
В настоящия момент по одобрено от Национална агенция „Пътна инфраструктура” задание през м. май 2008 г. се извършват проектните работи, възложени от община Бургас. След представяне и утвърждаване на проекта от Национална агенция „Пътна инфраструктура” и подписване на протокол за съвместно финансиране ще се извърши планирането на съответните средства в бюджета на агенцията и общината.
На въпроса Ви: какви спешни мерки смятате да предприемете за извършването на незабавни ремонтни работи на съоръжението, от Национална агенция „Пътна инфраструктура” ме информираха за следното. Техническото задание на проекта е на базата на извършен технически преглед на състоянието на проблемните участъци и дейности. В проекта са визирани цялостната рехабилитация на съоръжението, както и цялостната рехабилитация на настилката.
Използвам случая да Ви информирам, че протоколи за съвместно финансиране между Национална агенция „Пътна инфраструктура” и община Бургас са подписани за три обекта на територията на град Бургас, а те са: пътен възел „Бургас – юг”, обходен път на град Бургас – първи етап, авариен ремонт на съоръжение № 4 от пътен възел „Бургас – север”. По изпълнението на задълженията на Национална агенция „Пътна инфраструктура” се работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Ангелов за реплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! След като сте направили проверка, явно и Вие сте се убедили, че положението на надлеза, за който питам, вече е опасно. Считам, че не е достатъчно това, че са започнали проектни работи. Вярвам, че помните, че имаше предложение от народни представители от Бургас да бъдат предвидени пари в Бюджет 2009 за този надлез, който се намира в изключително тежко състояние, но не беше прието. Това беше справедливо искане от повечето бургаски народни представители, които са запознати със състоянието на надлеза.
Надлезът е от изключително значение за града и областта, защото по него, за съжаление, преминава и целият трафик към Южното Черноморие. Този надлез, според експертизата, която е пред мен и която вярвам Вие познавате, има голяма опасност да падне, да се срути, да аварира в средата на тази година – това не го казвам аз, това го казват експертите с дати, с години и доводи.
Не само пътната настилка трябва да се оправи, трябва да се подсилят и колоните, и гредите от предварително напрегнат стоманобетон и това още един път трябва да покаже на Вас, за да се намесите като министър-председател и бургаски депутат решително, защото, уверявам ви, обществеността в Бургас очаква тежка авария.
А това, че целият трафик преминава оттам, Вие споменахте и други протоколи, които сте подписали с община Бургас за пътни възли, е вярно, само че не е напредък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! И аз бих искал максимално бързо да се решат всички инфраструктурни проблеми не само на община Бургас, на страната. Наясно съм, че проблемът е сериозен, затова Национална агенция „Пътна инфраструктура” работи по проект. Знаете, че без проект никое намерение не може да реши проблема. Това е технология. Ще търсим допълнително всички възможни ресурси, които не са залегнали в бюджета.
Вие посочихте, че група народни представители са предложили този проект да влезе за финансиране в бюджета. Това е разбираемо за представители на Бургаския регион. Но същите предложения са направили представители на другите 27 региона в страната със също така много остри – повярвайте ми, Вие го знаете много добре - инфраструктурни проблеми, било то в областни градове или в други общини.
Обръщам се към всички народни представители – то вече е късно, защото това Народно събрание няма да гласува друг бюджет, с повече отговорност да се отнася към разглеждането на бюджета. На второ четене при гласуването на бюджета миналата година се приеха допълнителни, много важни, обществено чувствителни и социални ангажименти по отношение на близнаците, майките студентки и много други неща, които не са предвидени в бюджета и днес, в условията на криза, когато постъпленията са много по-рискови, правителството е длъжно да търси основата на това решение - откъде да ореже, за да изпълни този ангажимент, приет от Народното събрание.
Все пак искам да ви кажа, че ще търсим всички възможности – финансови, след като бъде готов, да стартират работите по този важен проблем на гр. Бургас, който свързва от север Слънчев бряг с южната част на Бургаска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Миналата година имаше редица скандали, свързани с дейността на бившия Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Поради тази причина загубихме милиони евро от Европейския съюз за подобряване на българската инфраструктура.
През втората половина на 2008 г. парламентарната Комисия за борба с корупцията създаде своя работна група за проверка на дейността на бившия Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. На свое заседание, проведено на 25 септември 2008 г., комисията прие доклад на тази работна група. В този доклад имаше констатирани редица нарушения от самия Управителен съвет на Фонда и то нарушения, отнасящи се към неизпълнение на правомощия, посочени в отменения вече чл. 21б от закона, където се посочва, че Управителният съвет разпределя средствата за изпълнение на дейности и проекти по изграждането и експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на републиканските пътища, потвърждава разработки и, много важно – контролира целесъобразното изразходване на средствата по Фонда.
Много внимателно прегледахме всички протоколи от заседанията на Управителния съвет и бяхме изумени от това, че няма нито едно решение на Управителния съвет по изпълнение на тези правомощия, които са основни, а именно за разпределение на средствата и контрола за тяхното целесъобразно изразходване.
В тази връзка моят въпрос е следният: какво направихте Вие, след като със свое решение от 27 ноември 2008 г. Комисията за борба с корупцията Ви изпрати своя доклад и всички книжа към него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев, за да отговори на народния представител Атанас Атанасов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! С Решение № 103 от 27 ноември 2008 г. Комисията за борба с корупцията към Народното събрание ми изпраща за информация доклада и Решение № 99 от 21 октомври с.г. за работата на бившия Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Ще го цитирам:
„1. Във връзка с парламентарен контрол относно дейността на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” – сега наричащ се Национална агенция „Пътна инфраструктура”, с участието на министъра на финансите и председателя на Управителния съвет на фонда и Весела Господинова – заместник-министър на транспорта:
Всички материали, които са на разположение на комисията и на работната група, определена от нея по случая, които показват закононарушения във бившия Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, да се предоставят на вниманието на прокуратурата за извършваната от нея проверка.
Върховната касационна прокуратура да извърши допълнителни проверки относно информация за дружества, получили средства от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Комисията за борба с корупцията да изиска информация от новото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура” за мерките, които се предприемат за преодоляване на допуснатите нарушения и слабости във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, констатирани в одитните доклади на Сметната палата и на KPMG.
След постановлението на прокуратурата по случая Комисията за борба с корупцията да прецени необходимостта от допълнителни действия за осъществяване на последващ парламентарен контрол.”
Това беше цитат от решението на комисията.
Съгласно този цитиран от мен текст на решение на парламентарната комисия, адресатите на това решение са: Върховната касационна прокуратура и самата парламентарна комисия.
Към настоящия момент не съм информиран за хода на проверката от страна на прокуратурата и за последващите действия на комисията. Моят отговор от формална гледна точка би могъл да се ограничи с казаното и да изчерпи според мен неудачно формулирания от Вас въпрос.
По политическата страна на въпроса, господин Атанасов, мисля, че Вие правите опит да се повтори един сценарий, който беше на вниманието – и то основателно, на общественото мнение в България през миналата година, в началото на годината.
Национална агенция „Пътна инфраструктура” – правоприемник на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, е директно подчинена на министър-председателя. Както знаете, бяха приети и промени в закона, които уреждат новия статут, организацията на работата, много нови процедури. Има изцяло ново ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Нормативната база и практиката, която е въведена, е призната от Европейския съюз в посока на пълна и недвусмислена прозрачност. Мерките, които съм предприел, са насочени към оптимизиране дейността на агенцията.
Апелирам към Вас, ако действително искате да имаме ефективна и работеща агенция в областта на пътната инфраструктура, да прецизирате политическите въпроси и поведение, защото всяка една атака срещу важна държавна институция има много силно негативно въздействащо влияние върху работата на хората, ангажирани с нейната дейност. Говоря за експертите, говоря за служителите на агенцията - не бива да им се създава допълнителен стрес, след като толкова усилия са направени за прозрачност, за нова организация и максимални усилия за усвояване на средствата както от националния, така и от европейските фондове за строителство на пътища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър-председател, аз задавам един въпрос, Вие ми давате друг отговор. Мен не ме интересува по конкретния въпрос как работи НАПИ, нищо не Ви питам за НАПИ, за новата агенция. Самото създаване на новата агенция е доказателство за това какво се случи с този фонд, за който Ви питам.
Моят въпрос касае какво е Вашето отношение към хората, които ръководеха Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, към министъра на финансите Пламен Орешарски, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и към министъра на транспорта Петър Мутафчиев? Защото съгласно закона, това са лицата, които са отговорни за разпределението на средствата и за контрола върху тяхното целесъобразно изразходване.
Самият факт, че беше образувано дело и беше привлечен към наказателна отговорност Веселин Георгиев показва, че тези, които са му давали парите, са извършили нарушенията преди него. Какво отношение взехте Вие към тях? И аз ще Ви кажа – много е просто, сложихте им чадър. Това е истината. Не говоря за наказателната отговорност – не хвърляйте нещата в прокуратурата, ще му дойде времето и затова – за политическата отговорност става въпрос. Тези хора, освен всичко друго, са злоупотребили с правото.
Не случайно със закон е създаден такъв орган – управителен съвет, в който да влязат министри, за да може контролът да бъде ефективен и на най-високо ниво. Оказва се, че този орган е бил използван, за да се прикриват далаверите за раздаване на парите под масата. Затова става въпрос. Вие отказахте да им потърсите отговорност, което означава, че Вие лично поемате тази отговорност. Носете си я, господин министър-председател! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Минчо Христов, относно информация за проникването на така наречения „радикален ислям“ на българска територия и действията на ДАНС в това отношение, към министър-председателя господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин премиер! Проблемът с ислямизацията на някои региони от страната е наистина сериозен.
Първо, факт е, че от години у нас присъстват емисари от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар. Усилено се строят джамии.
Второ, не можем да бъдем безучастни към опитите да бъдат турцизирани българо-мохамедани, които никога не са говорили турски език.
Трето, не можем да стоим безучастни към безобразията, които върши по места върхушката на ДПС - за разлика от голяма част от турско говорещите наши съграждани, които са известни със своето трудолюбие, върхушката на ДПС тъне в разкош.
Според мен службите трябва да действат безкомпромисно срещу тези три конкретни тревожни явления. Абсолютно недопустимо е някои български политици да се опитват да извлекат политически и предизборни дивиденти, като настройват различните етноси и религии едни срещу други. Знам до къде може да доведе подобна политика, защото съм виждал ужасите на войната в Босна – бил съм лично и съм виждал там масови гробове.
Моля да ми отговорите, господин премиер: кой и по какъв начин е допуснал в българските държавни училища да се изучава „Религия“, независимо дали става дума за ислям или каквато и да е друга религия? Това според мен е допустимо. Член 13, ал. 2 от българската Конституция е категоричен, че религията е отделена от държавата.
Не искам да говоря за изключително тежкия проблем на сектите у нас. Вие сте запознат добре с проблема. Според мен държавата незабавно трябва да предприеме конкретни действия - ако трябва, дори и с извънредно законодателство, което парламентът да приеме.
Недопустимо е в страната да никнат като гъби стотици нови джамии, в същото време десетки църкви да се рушат, защото няма пари дори да бъдат покрити. Вина според мен носи и нашата Православна църква, която вместо да се занимава с имотите си, би трябвало да обърне поглед към социалните проблеми на хората.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Да го направи.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин премиер, най-благодатната почва за развитието на ислямизма и сектите е бедността, безработицата, която в някои райони достига 60-70%, ниските изкупни цени на млякото и на селскостопанската продукция. Особено тежък е проблемът с крадците, които вилнеят из селата на цяла България.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Ходил ли си там?
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз съм виждал къщи с изтръгнати от стената проводници. Според мен тук нашата държава трябва активно да се намеси и да има жестоки, ама наистина жестоки, наказания за подобни мародери.
Моят конкретен въпрос, отново Ви казвам: какви конкретни действия ще предприеме вашето правителство за спиране на особено опасния процес на ислямизация, на който сме свидетели през последните 15 години?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Само през миналата година се дадоха пари за 57 църкви от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за отговор на това питане, което се разпростря извън конкретното питане.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Действително във формулирането на Вашето питане Вие далече надхвърлихте рамките на това, което питате в своя въпрос.
Искам да Ви припомня, а ако не знаете, да Ви информирам, че никога през последните години не се е строило толкова много и не са се реконструирали толкова много църкви в Република България. Само за миналата година са дадени средства за реконструкция и ремонт приблизително на 60 църкви. Същото се прави по отношение на храмовете на другите вероизповедания в страната. Защото държавата трябва да бъде неутрална по отношение на свободата на вероизповеданията на хората от различните конфесии.
Разбира се, Българската православна църква е изключително важна за националната идентичност на българите. Затова българското правителство ще направи всичко необходимо, за да защити нейния авторитет, нейното единство пред всички европейски и световни институции, в това число пред Европейски съд по правата на човека. Знаете, че тази седмица имах среща с Дядо Максим в Софийската митрополия.
По отношение на конкретното Ви питане, искам да Ви кажа, че към момента не е констатиран процес на радикализация на мюсюлманската общност у нас и не са засечени тенденции, застрашаващи етническия мир и националната сигурност. Този въпрос много внимателно се следи от българската държава.
Вие споменахте, че сте видели следите от етнически и религиозни конфликти в Босна и Херцеговина. Аз също съм бил там, господин Христов, като журналист и съм видял какво означава една война – етническа и конфесионна.
Всяко заиграване на български политици на тази тема, разпалване на изкуствени конфликти, използване на институции и за тази цел за мен е категорично недопустимо. Самото говорене на тази тема по един непремерен, безотговорен и смея да твърдя, глупав и арогантен начин също е риск за националната сигурност на Република България. Който разбира, знае за кого става дума.
В началото на 90-те години на ХХ век действително българските мюсюлмани станаха обект на инвазия от страна на различни религиозни кръгове от ислямския свят, които провеждаха целенасочена политика за установяване на сфери на влияние сред тях главно посредством опити за налагане на радикални религиозни постулати и практики, чужди на традиционния ислям в България. Това е един процес, който внимателно се следи от държавните институции, особено от тези, които имат отношение към сигурността.
Основният проблем, произтичащ от работата на тези структури, е възникващото напрежение в средите на етническите българи-мюсюлмани. От една страна, възниква конфликт между свързаните с тях младежи и по-възрастните мюсюлмани. Обикновено повод за това са въпроси, касаещи начина на изпълнение на богослуженията и ритуалите, разногласия и в разбирането за ролята на религията в бита на мюсюлманите, за мястото на жената в общността, нормите на поведение и много други аспекти.
Сред етническите българи, изповядващи исляма, религиозно-просветна дейност развиват благотворителна Фондация „Вяра”, Сдружението „Обединение за ислямско развитие и култура” и Съюзът на мюсюлманите в България, както и отделни силно религиозни лица.
Регистрираната през 2002 г. Фондация „Вяра” представлява салафисткият тип ислям у нас. Учредителите и гравитиращите около фондацията лица са етнически българи-мюсюлмани, завършили висше религиозно образование в Саудитска Арабия. За „Вяра” и ангажираните с дейността й лица може да се твърди, че са изцяло под влияние на салафизма. Характерно за тях е, че представляват затворен кръг, в който не се допускат други мюсюлмани. Дейността на „Вяра” е съсредоточена в районите на Благоевград, Пазарджик и Смолян.
В края на 2004 г. е учредено Сдружение „Обединение за ислямско развитие и култура” от етнически българи-мюсюлмани. Голяма част от членовете на това сдружение са завършили висшето си религиозно образование в Йордания със съдействие и финансова подкрепа на регистрирания в България клон на Арабската благотворителна фондация „Тайба”. Те се занимават с организиране на семинари и много други дейности. Искам да обърна внимание, че след щателни проверки на тяхната дейност, в началото на 2008 г. на основание и след извършена прокурорска проверка бе заведен иск за заличаване регистрацията на „Обединение за ислямско развитие и култура”. С Решение № 79/29 декември 2008 г. на Окръжния съд в Смолян се прекратява регистрацията на Сдружение с нестопанска цел „Обединение за ислямско развитие и култура” и се открива производство по ликвидация на сдружението със срок от шест месеца.
Бих могъл да посоча и други данни от гледна точка дейността на подобни фондации.
Искам да Ви уверя, че дейността на споменатите лица и организации е известна на Държавна агенция „Национална сигурност” и техните прояви и инициативи се наблюдават и в момента по много конкретен и внимателен начин, защото това е въпрос, свързан с важни елементи от националната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов за задаване на до два допълнителни въпроса към министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, уважавам религията на всички български граждани, независимо каква религия имат.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Видяхме те колко ни уважаваш.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моят конкретен въпрос към Вас беше: защо се допуска в училищата изучаване на религия?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Религията е учебен предмет.
МИНЧО ХРИСТОВ: Може да бъде изучавана история на религията, но не и конкретни религиозни схващания и обреди. Тук, до Вас е министърът на образованието, нека той да каже. Конституцията забранява това. (Реплики от н.п. Ахмед Юсеин.)
Както за мюсюлманската религия, така и за вероучение по училищата, оставете учениците да учат компютри и науки, не ги занимавайте с религия. Който иска, нека вкъщи, в църквата да отиде, да се помоли, да прави каквото иска, има пълна свобода на вероизповеданията.
Искам да Ви обърна внимание върху следното. Благоприятната почва за навлизането на този радикален ислям, който няма нищо общо с нашите традиции тук, в България, е бедността, господин премиер, неграмотността, мизерията. Там трябва да бъдат насочени усилията на българското правителство, ако искате, на парламента. (Шум и реплики от ДПС.)
Не ме апострофирайте, господа от ДПС! Точно така е и вие го знаете.
В този план искам да Ви кажа, господин премиер: заемете се със социалните проблеми. В момента по селата хората купуват на вересия, защото нямат пари, не им достигат средствата за елементарни човешки нужди – това е проблемът.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Ела да видиш как живеят!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме апострофирайте, господа от ДПС! Вижте вие как живеете и вижте как живеят хората, които ви избират!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ела да видиш как живеят там!
МИНЧО ХРИСТОВ: Как не ви е срам да ме апострофирате!
Моят конкретен въпрос към Вас, господин премиер, е: какво ще направите, за да подобрите начина на живот на хората, не само на мюсюлманите, които живеят в Родопите, а и на българите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър-председател, този допълнителен въпрос е извън предмета на разглежданата тема, но е зададен.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! За мен всеки български гражданин – етнически българин, турчин, арменец, евреин, хора с различна вяра, са равноправни. Българското правителство, независимо кое правителство, трябва да работи в техен интерес по един равен начин. Трябва да се грижи за всички, да помага там, където може, да създава по-добри условия за бизнеса, да помага на хората без работа, да гарантира добро и качествено образование и здравеопазване. Това е процес. Вие представяте нещата като нещо, което се върши със замах на магическа пръчка.
В България има много проблеми, но никой не може да отрече, че през последните три години и половина има видим напредък в икономическото развитие, в доходите на хората, в стандарта на живот.
Много ви моля, обръщам се към всички народни представители: бъдете предпазливи и отговорни, говорейки за ислямизацията на българското училище например, от 820 000 деца, учещи в българските училища, ислям изучават само 3600 деца, което е намаление с около 8% в сравнение с предишната година.
Смея да твърдя и вицепремиерът господин Вълчев ще отговори по-подробно на този въпрос, зададен в днешния парламентарен контрол, че никога не са полагани толкова усилия за контрол от страна на държавата, Инспектората на Министерството на образованието и науката за българското средно образование, за начина на преподаване.
Сигурно има проблеми тук и там и точно това е работа на институциите да ги преодоляват и отстраняват.
Отново повтарям: всички, най-вече политиците, трябва да са много предпазливи, създавайки и нагнетявайки страх сред хората. Държавните институции, в това число Държавна агенция „Национална сигурност”, вършат своята работа и този проблем – за проникването на нетрадиционни за България видове ислям, защото всяка религия, включително християнската, има много направления, понякога конфликтни, се наблюдава изключително внимателно от българската държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право да изрази отношението си към отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин премиер, аз смятам, че българските служби, ДАНС трябва да работят без шум, без показни акции. Трябва да работят целенасочено, постоянно в тези райони, защото има какво да се прави.
Това, което аз исках да Ви кажа от тази трибуна, е, че ние трябва да направим всичко възможно да премахнем условията за проникването на този ислям, за проникването на християнските секти, а не само на исляма. И начинът, по който можем да го постигнем, е просто да се решат социалните, тежките социални проблеми на българските граждани. Един милион български граждани, господин премиер, са без здравни осигуровки в цялата страна, независимо от своя етнически произход. Четири години в този парламент отлежава закон за решаването на този проблем. Ние сме европейска страна. Ето това е единият проблем – премахнете доплащането в болниците, отменете това ДДС върху лекарствата. Колко пъти Ви го повтарям тук? Защо не го правите, защо не се поучите от европейския опит?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, господин Христов, говорете в рамките на Вашето питане.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно в рамките на моето питане е, господин председател.
Ето, вместо парламентът да гласува субсидия за политическите партии от 15 000 лв. на депутат на месец, това трябва да го чуете, господин премиер, обърнете се към вашата парламентарна група и към всички останали, насочете тези пари да решат тежките проблеми на хората в тези региони, а и в цялата страна. Това са десетки и десетки милиони, които българският парламент изсипва в тези партии. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Миналата седмица парламентът гласува партиите да си закупуват и партийните офиси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, времето Ви изтече.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вие се сещате на каква цена. Вземете тези пари, пренасочете ги на друго място – там, където трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители, към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Първо, питане от народния представител Яне Янев към министър Даниел Вълчев. То е на същата тема, по която досега отговаряше министър-председателят.
Заповядайте, господин Янев, да развиете Вашето питане към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, странно за мен е, че Вие си позволихте още миналия петък да нарушите българската Конституция и да ми отговаряте чрез открити писма на мое парламентарно питане. В Конституцията и в Правилника за устройството и дейността на парламента е казано ясно при какви условия и по какъв ред министрите – подчертавам – са длъжни да отговарят на народните представители. България е парламентарна република, а не е PR-ска държава на министри, които искат по повод и без повод винаги да са в медиите. Без мое съгласие нямате право да оповестявате отговор. Имате единствено право, ако по реда на парламентарния контрол аз внеса в Деловодството на Народното събрание искане въпросът да е писмен. И първо аз трябва да го получа и след това медиите по моя преценка.
Затова, господин председател, Ви правя много остра бележка на Вас и на председателя Пирински...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И на мен ли бележка?
ЯНЕ ЯНЕВ: Не, не, на Вас като ръководство на парламента да се спазва правилникът и най-вече тази му част за парламентарен контрол, а не министрите да мислят, че сме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще зададете ли Вашето питане?
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз внасям много важни факти, които би било редно да представляват интерес и за Вас, господин Корнезов..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Питането Ви е към министъра. Питайте, защото времето Ви тече.
ЯНЕ ЯНЕВ: Ще чуете питането, отговорът му вече беше оповестен. И заради това направих предишното уточнение.
Множеството сигнали, отправени към мен като народен представител, показват, че българи с мюсюлманско изповедание от регионите на общините Гърмен, Сатовча, Хаджи Димово, някои региони в Лудогорието, в Пазарджишки регион също, са искрено и дълбоко разтревожени от навлизането на радикални форми на ислямски шиитски фундаментализъм, неприсъщ на изповеданията в региона и на умерения сунитски ислям. Нещо повече – в държавното училище в с. Рибново, се правят и се налагат порядки, които не са имали нищо общо с това, което родителите и учениците познават от години наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задайте си питането, времето приключи.
ЯНЕ ЯНЕВ: Тъй като времето е много кратко, бих искал да уточня конкретните въпроси.
Първо, как Министерството на образованието и науката осигурява светския характер на образованието в държавните училища и специално как противодейства на тези прояви, за които споменах по-горе?
Второ, какви действия предприема Министерството на образованието и науката спрямо визираните по-горе частни религиозни училища?
Какво ще предприемете, господин министър, за да не се назначават като учители и директори в светските български училища в регионите със смесено население религиозно изявени лица без педагогическо образование и без легитимни дипломи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Благодаря за отправеното питане. Разбирам, че бихте искали да говорим за това как биха се тълкували определени разпоредби от Конституцията, но не мисля, че е уместно да водим този разговор тук. Във всеки случай моето тълкуване е по посока на това, че министърът, разбира се, е длъжен да отговори – нещо, което аз в момента правя, но сякаш въпросът за свободата на словото остава открит. В останалото време вероятно не се очаква той да мълчи.
Въпросът обаче не е толкова важен. Позволявам си още една малка корекция – училището в с. Рибново не е държавно, то е общинско. В България училищата биват държавни, общински и частни. Това специално е общинско. Ако имате предвид, че е държавно в смисъл, че държавата контролира образователния процес, в този смисъл, разбира се приемам, че то е държавно. Въпреки че това юридически също е непрецизно.
Въпросът, който поставяте, разбира се, е сериозен. Аз не го омаловажавам и дано наистина не сте се обидили от този отговор, но сметнах, че след като въпросът е толкова общественозначим, нищо не пречи с Вас да изразим позиции публично. Ние, между другото, и в момента го правим публично, тъй като не знам дали чак такъв интерес щеше да има от страна на част от народните представители към парламентарния контрол, ако той не се излъчваше по телевизията. В този смисъл тъкмо от Вас такива обвинения приемам като една шега.
Оттук нататък ще говоря по същество. Още веднъж ще кажа, че в момента 3391 деца от общо 820 000 в образователната система на средното образование учат предмета „Религия и ислям”. Много ли е или малко това, мисля че всеки един може да прецени. Това е около 0,4%, или 4 деца на 1000. Между другото, както спомена и премиерът, има известно намаление с около 8% през последните две години. Това е характерно и за религия православие. Има известно намаляване на броя на децата, респективно на техните родители, които предпочитат тази форма на свободно избираема или задължително избираема подготовка.
Ако наистина искате да кажем нещо важно и значимо, което би имало влияние върху бъдещето на образователната система днес, то според мен не е в това да се тюхкаме. Мисля, че основание за това няма. По-скоро трябва да направим друго.
Господин Минчо Христов постави един въпрос, който ми се струва важен и той е в контекста на Вашето питане. Трябва ли ние да делим децата на религиозен принцип, когато ги подканяме да запишат предмета „Религия”? Това е фундаменталният за мен въпрос. Тук вече има различни становища и аз ще помоля внимателно да ги обсъдим през следващите седмици и месеци.
Когато преди година и половина направихме такава работна група под председателството на проф. Георги Бакалов със специалисти и по православие, и по ислям, педагози и т.н., те също предложиха и аз изцяло се солидаризирам: да се мисли по посока на това религията да се преподава в исторически, културен, философски, етичен аспект, така че децата да имат по-широка култура, по-широко знание относно основните вероизповедания, разбира се, с акцент върху православието, но все пак – всички вероизповедания, които са често срещани в България. Това според мен е правилно. За да може детето в крайна сметка да знае, че неговото съседче е мюсюлманин или израелтянин, да знае тяхното семейство какви празници чества, какви особености има в своя бит и т.н. Това, за съжаление, не срещна подкрепа. Аз съм склонен отново да подновим този дебат. Мисля, че това е правилното.
Тогава въпросът дали ще се учи специално ислям или православие, или юдаизъм и т.н. няма да стои сам по себе си, защото индоктриниращи предмети в българското училище според мен не бива да има. Не мисля обаче, че това е въпрос на един министър – това е въпрос на обществен дебат, а министърът трябва да изпълни това, което се получи като резултат от този обществен дебат.
По отношение на твърдението за липса на контрол. Според мен не е правилно това, което Вие казвате. В България вече има малко под 3 хил. училища. Ние сме създали система на контрол, която, разбира се, не може да бъде 100-процентова. Не може някакъв контрольор да стои във всяка класна стая във всеки час – мисля, че разумните хора разбират това.
Създадохме мобилни екипи, които в началото някои приеха с насмешка. Но тези внезапни проверки, които правят регионалните инспекторати по образованието и самото Министерство на образованието и науката, мисля, че оказаха своята роля. Разбира се, мога да цитирам цифри, но това според мен не е най-важното.
Най-важното, аз с удоволствие бих чул Вашето мнение по този въпрос, е: в крайна сметка ние смятаме ли да задържим това положение една част от децата да учат православие, друга – ислям, трета – нещо трето, или искаме да има общо преподаване по религия, която да бъде неиндоктриниращ предмет, а в културен, философски, исторически смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
Господин Янев, можете да зададете до два допълнителни въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин Вълчев, няма никакъв проблем децата да учат и ислям, и православие. Никакъв проблем! Ние не виждаме в това проблем. Нека това да става по формите, които са дадени от министерството като методически указания. Ние не сме срещу мюсюлманите, които доброволно желаят да изучават ислям. Затова не бива да се манипулира общественото мнение в тази посока. Ние сме срещу това насила да бъдат заставяни някои родители да подписват декларации, че децата им искат да учат.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това не е вярно.
ЯНЕ ЯНЕВ: Такива документи Вие можете да изискате по съответния ред от специалните институции и те ще Ви бъдат предоставени. Ние разполагаме с такива документи и сме ги предоставили на прокуратурата и на останалите институции, компетентни да свършат тази проверка.
За голямо съжаление, Инспекторатът в Благоевград просто не си е свършил работата. Аз съм имал и други питания към Вас за дейността на този Инспекторат. Изглежда вашите чиновници не Ви дават обективна информация, но това е въпрос на друго мое питане.
Вие запознат ли сте със скандала с учителката в с. Ковачево и шефката на Инспектората в Пазарджик Бойка Маринска, която на практика е подложила на натиск ръководствата на двете училища, защото същата тази учителка в Ковачево, която преподава турски и френски език и ходи абсолютно нетрадиционно забулена, е искала от децата да влизат в класовете с носии, които те не желаят? Тази принуда е опасна – затова искам да разбера каква е Вашата позиция, на министерството по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев да отговори на допълнителния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, един е въпросът, но ако ми разрешите, бих казал няколко думи по това, по което и той взе отношение.
Господин Янев, не е маловажен въпросът дали децата ще учат индоктриниращи предмети. Извинявайте, но това не е манипулация – това е много важен въпрос. Индоктриниращият предмет означава, че те не учат философията, историята и културата на една религия, а ги въвеждат във вярата. Това е различно и това не е маловажен въпрос. Това не е някакъв въпрос, който аз съм си измислил или просто сега заблуждавам някакви хора. Това е фундаментален въпрос. Едно е да учиш кога е възникнала една религия, какви са основните й постулати в етически смисъл, историята и т.н., съвсем друго е да учиш основни религиозни постулати. Не подценявайте този въпрос. (Реплика от народния представител Яне Янев.)
Добре, съгласен съм. Тогава оставяме този въпрос настрана. (Реплика от народния представител Павел Чернев.)
Вашето мнение е различно, зная това.
Вторият въпрос, който поставяте по същество, макар и давайки друг пример, това е въпросът за религиозното облекло. Това вече е съвсем пък различен въпрос - мисля, че се ангажирах по него. В бъдеще няма да има такива случаи. Те и сега не са някакви изобилни.
В България, заедно с непедагогическия персонал, над 100 хил. души работят в училищата. От 100 хиляди ако има един такъв случай, прощавайте, но това не показва тенденция. Друго е важно. Ето сега, до броени дни в парламента ще бъде новият Закон за училищното образование – има ясни разпоредби за носенето на религиозни символи. Моля ви, подкрепете го. Нека да се обединим поне около това.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН, от място): Как ще забраним на стотици хиляди православни да носят кръстовете си заради фундаменталисти?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Извинявайте, аз също съм православен, но, както виждате, не си го нося на челото. Различните хора го насят на различно място. Този спор ми се струва абсурден. Достатъчно ясно сме посочили, че това не трябва да става по агресивен или натрапчив начин. Никой не е казал, че това нещо е невъзможно.
Конкретно по отношение на това, което споменахте за принудата. Господин Янев, аз не мога да зная дали родителите доброволно или недоброволно са подписали тези декларации. От моя гледна точка е важно да проверя, така както и шефът на Инспектората господин Соколов, когото Вие не харесвате, но така или иначе той е направил тези проверки. Трябва да се установи дали такива декларации има. Такива декларации има! Не мога да кажа, допускам, че може да сте прав, може и да не сте прав, но така или иначе тези декларации са налице.
Съгласете се, че Министерството на образованието и науката няма нито компетентността, нито инструментариума, с който да провери дали те са истински, неистински, съответно съставени под някакъв натиск или не. Дори аз да взема тази информация, както Вие искате, от специализираните органи, какво точно би произлязло от това? Има волеизявление на едно лице. Какво точно? Има съмнение в полицията, че е направено под натиск. Какво следва от това? Да отида да изведа детето от класната стая? Какво точно предлагате да се случи? (Реплика от народния представител Яне Янев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, господин Янев, след малко ще Ви дам думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е другият въпрос, който вече поставяте и това е важният въпрос. Той ще се реши много лесно, когато има един общ предмет „Религия”.
Когато има един общ предмет „Религия”, в тези случаи съвсем ясно е, че няма да търсим човек, който е завършил било Висшия ислямски институт или нещо друго. Това според мен е правилният начин. Докато има учители, от които всеки един индоктриниращо преподава съответната религиозна доктрина, аз считам, че това не може напълно да бъде изключено. Разбира се, ние ще продължим проверките, ще продължим натиска, но така или иначе според мен принципното решение е това. Ако считате, че решението е друго, нямам нищо против – подскажете ми го, готов съм да го дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев, за да изрази своето отношение към отговорите на министър Даниел Вълчев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Аз считам, господин министър, че е редно да чуете и родители, които са сигнализирали на нас като народни представители. Добре е, тъй като въпросът е изключително сложен, изключително деликатен, освен да чуете едната страна, която Ви се докладва по административен път чрез Инспектората в Благоевград и в Пазарджик, да речем, да имате възможността да чуете и тези родители, които са дошли при нас. Те са достойни и почтени хора мюсюлмани, които са се разписали и не са пускали анонимки, те застават с имената си. Затова моята молба е Вие да ги приемете – те ще дойдат във Вашия кабинет. Те са немалко хора и всеки един от тях е достатъчно образован. Направи ми впечатление, че най-засегнатите са възможно най-образованите хора в този регион. Въпросът тук не се свежда до самия предмет, а до това, че религията се използва като форма и способ за натиск и за политически цели също.
Освен това, има друг много важен въпрос, с който Вие трябва внимателно да натоварите Инспектората да извърши проверка. Че има учители в тези региони, които се назначават не само по политическа квота, но и заради чисто корупционни зависимости и чрез тях се осъществява натиск, тъй като учителят е изключително важен фактор в съответното село. Аз знам защо тези хора, въпреки провиненията им, ги държат. Затова ако Вие искате да отложите този въпрос във времето, просто ей така да се замаскира за пореден път, това няма да помогне за неговото решаване.
Пак Ви казвам, още другата седмица ще адресирам едно писмо до Вас с приложен списък на родителите. Надявам се да чуете и другата страна и при следващото питане на подобна тема да чуя балансиран отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин в София през м. януари 2008 г. беше постигната договореност да се създаде комисия, която съвместно чрез български и руски специалисти да установи каква е процедурата, по която да се изясни въпросът с количеството български архиви, намиращи се в Русия, достъпът до тях и процедурата за връщането на тези архиви в страната. Искам да кажа, че всъщност това са изцяло отнетите насилствено и отнесени в Русия от Червената армия архиви на Министерския съвет, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на войната и на Канцеларията на Двореца. Едновременно с това е отнет и архивът на Черноморския ни флот във Варна и архивите от нашите посолства в Букурещ, Будапеща, Берлин, Прага и Варшава.
Измина повече от една година оттогава и при последното посещение на президента Първанов в Русия в началото на м. февруари беше даже показано как му е връчена папка с част от тези архиви. Той изрично каза: “не папки, а папка”. По този повод отправих въпрос към министъра на външните работи Ивайло Калфин, защото той самият преди година казваше, че това е важен елемент на българо-руските отношения, тоест елемент от външните отношения на България. Той се постара, поради липса на политическа воля у него да отговори на ясно поставения въпрос, да прехвърли на експертна почва въпроса, заявявайки, че това касае отдел “Архиви” и по този повод въпросът е към Вас.
Тъй като това са архиви, които са част от българската национална памет и историческо богатство и могат да осветлят важна част от историческите събития в България и свързани с България, отправям към Вас следния въпрос: господин министър, каква част от изнесените български архиви през Втората световна война от руските войски е върната у нас, има ли договореност и срокове за връщане на останалата част? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев, за да отговори на въпроса на господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря за отправения въпрос. Действително Вие настойчиво поставяте въпроса за изясняване на това как ще се осъществи и в какви срокове връщането на намиращите се в Русия български национални архиви.
Искам само да направя една малка бележка. Не че по някакъв начин омаловажавам моето участие, но все пак да кажа, че аз като вицепремиер, отговарящ за архивите, отговарям. Това не ми е тясната професионална област, затова ако някъде направя грешка или съответно не съм достатъчно компетентен, наистина ще моля да ме извините, тъй като експертите от Държавна агенция “Архиви” основно са готвили отговора.
Основно документацията, за която става въпрос, действително е за периода на Втората световна война, главно 1939-1944 г., от институциите, които Вие вече споменахте, да не ги повтарям. Това са документи, които проследяват като цяло процеса на вземане на решение и последващите действия за участието на България в Тристранния пакт. Между другото, много често не се прави разлика и се иска България да настоява за връщане и на документация, която се отнася до България, без да е създадена от български държавни институции. Това е важен въпрос. Ние, разбира се, нямаме основание за настойчиво поставяне на такъв въпрос. При желание от руската страна и в съответствие с тяхното законодателство без съмнение това може да бъде направено.
Въпросът за връщането на българските архиви е поставян през годините в срещи между представителите на двете страни. Както и Вие споменахте, през м. януари 2008 г., когато господин Путин беше на посещение в България, той беше поставен по един по-ясен, по-точен начин и се постигна договореност за установяване на контакти между компетентните институции на двете страни и за уточняване на местонахождението и обема на изнесената документация. След това, както всички знаят, на 29 януари т.г. Министерският съвет взе необходимото решение и последва нота от страна на българското правителство, като с нея беше представено пред руската страна официално искането за връщането на тези български архиви.
Какво знаем ние дотук? Дотук се установи, че процедурата за придвижване на едно такова искане е уредено в Русия с Федералния закон за културните ценности, преместени в Съветския съюз в резултат на Втората световна война и намиращи се на територията на Руската федерация. Този закон обявява в собственост на Русия всички чуждестранни произведения на изкуството, в това число книги, ръкописи и архивни материали, като, цитирам: “частична компенсация за вредата, причинена на културното богатство на Русия в резултат на разграбването и унищожаването на културните й ценности от Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война”.
Това е закон, аз не мога да го коментирам, господин Иванов. Такава процедура е приложена през годините и към страни, които са поставяли подобно искане. Към момента на нас ни е известно подобно искане да са представяли Австрия, Франция, Унгария и Полша, и върви по един и същи начин. Ако ми дадете възможност, ще кажа по-нататък какъв е редът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, аз не мога да оспоря ретроспекцията на проблема, която Вие направихте. В същото време Вашият отговор само доказва колко важен е въпросът към момента и до каква степен българското правителство е в невъзможност да допринесе сериозно за решаването на този проблем.
Първо, изрично казах, че това е нашата национална памет в много важен за страната ни период, за да си изясним механизмите, ако щете – и отношението на други страни към България и преговорите, които България е водила в този много важен за страната ни период, който определи нашето развитие за десетилетия, а бих казал и за столетие напред.
На второ място, от цитирането на закона на Руската федерация, приет от Руската Дума, се разбира, че всъщност нашите архиви са културна ценност на Русия. По този повод има специален ред, който може да постанови евентуално връщането на част от тези архиви в страната. Освен това се намеква, че Германия и нейните съюзнички, каквато е била България, едва ли не са отнели ценности, принадлежащи към културния и обществен архив на Русия – нещо, което изобщо не е вярно, що се касае до България. Многократно беше изтъквано, че български войник не е участвал във войната с Русия и не е стъпвал на територията на тогавашния Съветски съюз.
При това положение аз считам, че отговорната позиция на българското правителство е да отстои единствено правилното – че ако България е била победена страна в края на Втората световна война, след това бяха подписани няколко, мисля че поне два договора, за вечна дружба, сътрудничество и взаимопомощ със Съветския съюз, тоест бяхме съюзници със Съветския съюз. Сега по мнението на двамата президенти и министър-председатели ние сме равностойни партньори, да не говоря, че чрез огромните мегапроекти България се намира в прекалено за мен тесни и недостатъчно коректно тесни връзки с Русия. Въпреки това руската страна отказва да покаже жест на добра воля, като върне на България част от нейната историческа памет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ние нямаме някакви принципни различия с Вас. Искам само да довърша. Харесва ни или не, този федерален закон е факт. Не бих могъл да си позволя да коментирам законодателство на друга страна. Независимо дали е справедливо или не, тук са законодатели и знаят, че понякога законът не може да отрази всички особености на живота, та чувството за справедливост да е 100% осигурено.
Така или иначе добри намерения и добри знаци от руска страна според мен са налични. Както знаете, при посещението на президента Първанов в Москва през февруари т.г. президентът Дмитрий Медведев му връчи папка с български материали, която е малка, но тя е символична. Там се съхраняват важни документи, свързани с Генералния щаб на българската войска тогава, дипломатическите представителства, преписката на Княз Кирил и някои други архивни единици. Ще обясня това, което в момента малко бави работата.
Първият голям проблем е, че ние нямаме точен опис на изнесените архивни единици от страната. Защото това е ставало във времена...
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): За 30 минути са ги отнемали от министерствата. Какви описи?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изслушайте ме. Това е ставало в период, когато е имало смяна на институции, доста динамични времена. На второ място – това не е ставало с еднократен акт, а многократно. В крайна сметка българските експерти, които са работили в руските архиви, са локализирали българска документация с обем около 50 хиляди страници. Дали това е цялата, към момента е трудно да се каже, но не защото някой не иска, а защото това обективно е трудно.
Вторият проблем е изискването на Федералния закон за културните ценности – когато се иска обратно връщане на такава културна ценност, да се посочва точното местонахождение на исканата за връщане документация. Това от наша гледна точка е доста трудно. Тук не става въпрос за картина, закачена в Ермитажа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Всичко минава през волята на Русия.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Моля да проявите известно търпение и разбиране. Това не е нежелание от българска страна да се реши този въпрос, а донякъде технически и юридически въпрос. Уверявам Ви, че ще продължим да настояваме, та всичко необходимо като експертни оценки, експертно участие от страна на Държавна агенция “Архиви” да бъде направено и със сигурност ще бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Имате думата, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Безспорно тревожен факт е честотата на заболяванията на опорно-двигателния апарат, гръбначните изкривявания, затлъстяването, хипертонията и ред други заболявания сред децата в училищна възраст. Безспорен факт е също така и категоричното мнение на водещите специалисти, че физическото възпитание и спорт в училищната мрежа имат силно изразен профилактичен и лечебен характер за здравното състояние на нашите деца.
Преди пет години беше въведен трети час по физическо възпитание и спорт. Тези часове обаче или не се водят, или се заменят с екскурзии, като в 51% от случаите учителите, които би трябвало да ги водят, изобщо не са по физическо възпитание и спорт, а по съвсем други предмети, които си допълват нормативите с тези часове.
Много тревожен факт е, че в началното образование между първи и четвърти клас дори часовете по физическо възпитание и спорт се заменят с диктовки и при това положение ситуацията става още по-страшна.
Аз съм сигурен, господин министър, че всичко това е свързано с липсата на спортна база в тези училища. Защото 650 училища изобщо нямат физкултурни салони и никога не са имали, 200 училища имат маломерни физкултурни салони. Това е класна стая, на която отвън има табела “Физкултурен салон”. Тоест 850 училища – около 30%, изобщо нямат условия за реализация на спортни учебни програми. Доколкото има информация от вашето министерство, в 1200 училища откритата спортна база е негодна – износени асфалтови покрития, липса на баскетболни табла, на волейболни мрежи и т.н. Аз съм убеден, че Вие като министър полагате доста сериозни усилия това да бъде променено. То е видно, но въпросът ми към Вас е: какви конкретни мерки ще предприеме Министерството на образованието и науката за контрол по спазването на закона и правилното провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт от квалифицирани специалисти? Забележете, в Закона за физическо възпитание и спорт е казано категорично, че тези часове се водят от квалифицирани специалисти, а не от учители примерно по математика или нещо друго, с цялото ми уважение към всички тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доктор Шарков! Благодаря за отправения въпрос. Нещата с третия час по физическо възпитание и спорт са горе-долу както Вие ги описвате. Нямаме различия. Има едно-единствено нещо, което според мен си заслужава да кажа от юридическа гледна точка, а след това ще Ви кажа какви възможности съществуват.
Третият час по физическо възпитание е въведен през 2002 г. с промяна в Закона за физическо възпитание и спорт. Още тогава тази разпоредба е в несинхрон с останалата уредба в областта на училищното образование.
През 2004 г. със Закона за степента на образованието, общообразователният минимум и учебния план е включена аналогична разпоредба – това е разпоредбата на чл. 16, според която всяка учебна седмица освен задължителните часове включва и по един учебен час по учебния предмет „физическо възпитание и спорт”, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и дейности на открито. Това е текстът.
Така поставен въпросът и от тази разпоредба следват няколко неща – че би трябвало всяко училище ежеседмично или групирайки тези часове, такава възможност има и тя се ползва, да ги оползотворява или за спортни дейности, или за дейности на открито – първо.
И второ, през 2003 г. една междуведомствена работна група с участието на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за младежта и спорта – тогава Министерство на младежта и спорта, и други институции разработват така наречените модули как да се използват тези часове. Разработени са 7 модула – игри, спортни игри, гимнастика и танци, лека атлетика, фитнес и т.н. и най-известното – туризъм. Повечето училища, както Вие основателно казвате, предпочитат, групирайки тези часове, да ги използват за екскурзии – екскурзии, походи и т.н.
Правилно ли е? Законът не забранява да правят това, трябва да бъдем съвсем честни. Възможно е, разбира се, когато се използват за туризъм, ръководителят на групата да не бъде непременно учителят по физическо възпитание. Според мен няма никаква пречка учителят по история да заведе децата на едно историческо място. Целият въпрос и напрежение идва от следното. Учителите по физическо възпитание и спорт в някои случаи нямат достатъчно часове. Това е факт. Те считат, че когато този час непременно бъде даден на тях, по този начин те ще си допълнят норматива, което, разбира се, ще стане за сметка на други учители, на които пък ще падне нормативът.
Другото предложение, най-често срещано, е този час да се включи в задължителната програма. Това ще рече ние да увеличим с един час седмичното натоварване на децата. Мисля, че тук съм казвал много пъти, докато аз съм министър, няма да се съглася да увеличаваме още натовареността на децата. Ако искате да падне един час, аз нямам нищо против, дайте да решим кой час да падне и този да го увеличим. Ако, да кажем, по-важен е въпросът с гръбначните изкривявания, което Вие цитирате, вече не се търпи тази работа, да падне един час по математика. В крайна сметка ние винаги избираме между някакви неща, не може учениците да учат всичко по много. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков за реплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, правните аргументи са едно, но основанията за третия час по физическо възпитание и спорт са наистина доста сериозни. Защото положението е трагично по отношение на двигателната активност на децата, по отношение на всички онези заболявания, които са последвани от тази занижена двигателна активност. Изобщо не става въпрос за това да бъде увеличен броят на часовете, мисля, че и министърът на здравеопазването няма да бъде съгласен да бъде увеличено натоварването на децата.
Използвам възможността, за да не задавам друг въпрос, позволете ми, господин председател, малко извън правилата да попитам какво стана с идеята за създаването на тези многофункционални спортни зали, които да обслужват няколко училища, за да може цялата тази система да работи? Всички ние разбираме, сигурен съм, че и Вие проявявате загриженост в тази насока, разбираме, че този въпрос е изключително важен и че той трябва да бъде решен. Въпросът не е в това дали учителите ще си попълват норматива, това сигурно е важен въпрос и това е Вашата гледна точка като министър на образованието. Но за мен въпросът е повече здравен и повече спортен, защото тези деца трябва да имат реални условия за спорт. Освен това часовете по физическо възпитание и спорт трябва да бъдат провеждани от квалифицирани специалисти, защото иначе те не добиват някакви особени двигателни умения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Даниел Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шарков! Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да кажа още няколко думи, тъй като не успях да стигна до въпроса за учителите в 1 до 4 клас. Вие поставяте въпроса трябва ли за тези деца да има непременно квалифициран учител по физическо възпитание и спорт. Вероятно трябва. Но искам да ви припомня, че тези деца по правило учат с един учител. То по принцип такъв учител трябва и по математика, и по български език и литература, по всичко. Но по нашата система и исторически, и сега е такава, че се счита, че този единствен учител в началния курс покрива всичко това. Аз не мога да кажа че той ще бъде еднакво добър по математика, по български език и т.н., пък няма да се справи с физическото възпитание и спорта.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Става въпрос, че заменя часа с друг.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Това е неправилно и ако установим такова нещо, разбира се, ще приложим съответните санкции.
По въпроса за материалната база. Това е фундаментален въпрос. Но, без да искам да прехвърлям топката, искам, уважаеми госпожи и господа народни представители, да припомня, че трета година вие намалявате бюджета ...
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не ние!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: За мен Народното събрание все пак е орган, то не е въпрос на отделни личности. Аз разбирам, че много неща не са направени през годините и че тази страна има нужда от много други инвестиции. Надявам се, че сега ние ще можем да компенсираме донякъде с програмата за регионално развитие и други източници. Но големият въпрос според мен, господин Шарков, не е в това, големият проблем с физкултурните салони и спортните зали е много често в големите градове и то в центъра на големите градове. Там дори и да има средства, не ми е ясно къде ще строим. Тук има някои фундаментални въпроси, включително и на граудостройството, които няма да могат да бъдат решени лесно.
В заключение бих искал да кажа, че аз лично нямам нищо против да мислим как по-добре да бъде изпълняван третият час по физическо възпитание и спорт. Това, което Вие казвате, е правилно, но същевременно имайки предвид, че ако го фиксираме много строго, тази гъвкавост на директорите, която в момента имат чрез походи, екскурзии и т.н., да могат да правят всичко, което е в рубриката туризъм, да могат да правят малко по-гъвкави схеми и в това число да добавят към норматива на преподаватели, на които по една или друга причина не им стигат часовете, според мен не бива да им се отнема. Ние ще направим добро на учителите по физическо възпитание и спорт, но пък ще поставим директорите и другите учители в деликатно положение. Поне според мен е така, но нека да продължим да дискутираме, може би има и по-добро решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Несрин Узун към заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Господин Узун, заповядайте да развиете своето питане.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, аз предварително искам да благодаря за бързата реакция, защото за разлика от традиционните въпроси и питания, които се отправят от тази трибуна, които според мен най-вече се основават на твърдения и обвинения, които са хвърлени в пространството, питането, което аз смятам да поставя, е изключително важно и актуално за Бургаска област, от която съм народен представител.
Бургаска област заема 7% от площта на България, което я прави най-обширната област в страната. Населението е над 440 хил., живеещо на територията на 13 общини. Изключително голямо е разнообразието на типа населени места – както от градски тип, включващо и големи градски конгломерации, така и от селски тип, от една страна, а от друга страна, особено голям е делът на курортните селища, където през активния туристически сезон има голямо струпване на граждани. Както се казва, извън чуждестранните туристи в Бургаска област се изсипва почти половин България.
В тази връзка, госпожо вицепремиер, каква е политиката на ръководеното от Вас министерство за гарантиране живота и здравето на гражданите при извънредни ситуации на територията на Бургаска област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Узун, разбира се, че изключително важна е политиката на държавата във връзка с гарантиране ежедневната сигурност на българските граждани. Именно затова вие, народните представители, 1995 г. с ваше решение създадохте Министерството на извънредните ситуации, за да може то да развие политики в тази посока, тъй като ежедневната сигурност е изключително важна, повтарям още веднъж.
Бих разделила моя отговор в две посоки, защото Вие ме питате какви са политиките, които са свързани конкретно за регион Бургас.
Политиките, които прилага Министерството на извънредните ситуации, са свързани с превенция, което значи изграждане на системи за ранно предупреждение; което значи обучаване на населението, на силите за реагиране, на администрацията и на органите, които трябва да направят тази координация; което значи, че трябва да бъдат разработени и приети планове за реакция и защита както на областно ниво, така на общинско, така дори и на ниво предприятие, когато говорим за рискови обекти.
Втората част от нашите политики е свързана с изграждане на силите за реагиране. Затова ще започна първо със силите за реагиране, които са видимата дейност на Министерството на извънредните ситуации или така наречените аварийно-спасителни отряди.
Територията на Бургас, както Вие много справедливо споделихте, е най-голяма в сравнение с останалите 28 области и затова сме отделили изключително внимание на анализа, който направихме за правилното разпределение на отрядите и броя на силите за реакция. Затова почвам точно оттам.
До този момент в Бургас имаше един отряд, който е част от Териториалната дирекция „Гражданска защита”, която е към Министерството на извънредните ситуации. Един отряд с 39 човека, ситуиран в самия областен център – Бургас. В момента изграждаме втори отряд, който ще бъде разположен в Айтос, за да можем да обхванем по-мащабно областта, защото е голяма и минават изключително важни републикански пътни и международни артерии през територията на областта. Този отряд ще се състои от 16 човека. Те ще бъдат назначени с конкурс – такава, каквато е практиката вече на министерството от три години. Въпреки че законите и Кодекса на труда не изискват, ние правим много добра селекция и подбор. Обучаваме тези спасители. Имаме такъв специален център в Монтана. Това важи за цялата ни система, за всички 28 териториални дирекции в страната.
В последните три години се занимаваме с оборудване с модерна техника. Модернизираме техниката, с която работят силите, и съответно дейността на този отряд е подпомогната от оперативно комуникационно-информационните центрове, които ние изградихме във всяка една област – 28 на брой. От м. юни м.г. в Бургас работи Оперативно комуникационно-информационен център (ОКИЦ) на пълен работен ден, както и отрядът – 24 часа, 365 дни непрекъснат цикъл на режим, за да бъдем готови във всеки един момент да откликнем на потребностите на гражданите на областта и тези, които преминават през нея.
Какво прави ОКИЦ-а? Осъществява връзката между силите на Единната спасителна система или това е с полицията, с органите на здравеопазването, с всички останали регионални звена, които имат пряко отношение към организирането на дейности, ако възникне някакво събитие – нека не го наричаме непременно бедствие или авария, да координира тези сили. Разбира се, там постъпва информацията и от телефон 112, откъдето гражданите, обаждайки се на телефон 112, един от шестте центрове е в Бургас, ние изпращаме сигнала до съответните сили за реагиране и те отиват на място.
Втората ни дейност, за която говорих преди малко – политики с превенция. Ще си позволя само да ги маркирам, тъй като са много. Аз каня всеки един от народните представители да заповяда в министерството. Можем да говорим конкретно за регион, можем да говорим и като политици в Република България. Затова ще си позволя само да маркирам, за да мога да ви дам пълна картина.
Дирекцията участва при разработването на План за провеждане на спасителни, неотложни аварийно-възстановителни работи и План за защита при бедствия в Бургаският регион. Направихме проверки на много обекти – 30 хидротехнически съоръжения, това са язовири; 4 хвостохранилища, това са изключително рискови и опасни обекти.
През м. януари направихме оценка на риска за населението и обектите от националното стопанство във връзка с всички такива, които има на територията на областта – 45 химически опасни обекта; 18 източници на йонизиращо лъчение; 28 юридически и еднолични търговци са проверени, съставени са констативни актове, предписания, съответно във връзка с тази дейност.
Освен това сме направили проверка на 13 общини, които са на територията на страната, като сме издали предписания за различните рискови обекти, както ви казах преди малко.
Не е за подценяване и обучението, което провеждаме, на населението – от детска градина, основно, средно училище, висши учебни заведения, както и на силите за реагиране – кметове, общински щабове, областни управители, областни щабове.
Извън обучението на населението изключително важен момент е сформирането на доброволни формирования, който вие, народните представители, приехте със законът. За вашата област дотук осем от общините са взели решение и са започнали формирането на тези доброволни отряди. Молбата ми е за оставащите пет да ни съдействате, за да може и там кметовете на села и кметовете на общини да имат възможност да разчитат на населението, ако възникне някакво събитие, докато дойдат силите за реагиране, много бързо да можем да организираме хората, за да няма човешки жертви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Несрин Узун.
Господин Узун, както Ви е известно, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, аз Ви благодаря за отговора. Видно от това, че времето не Ви достигна, явно и от Вашето изложение се вижда, че доста е направено не само в Бургаска област. На мен ми се ще малко по-конкретно и малко повече да кажете успяхте ли според Вас и доколко успяхте не само да изградите спасителните отряди, но и да повишите ефективността от тяхната дейност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем.
Госпожо Етем, както Ви е известно, този път разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Може би е редно да увеличите времето, с което имаме право да отговаряме, тъй като сме свършили много работа, а е редно да успеем и да докладваме за това.
Ако позволите, накратко какво направихме. В национален мащаб имаме отряди във всички 28 области. Изградихме три от системите за ранно оповестяване – това е телефон 112, това е Центърът за аерокосмическо наблюдение и мониторинг, това е системата за ранно оповестяване, която ще се тества в частта за оповестяване на силите за реагиране на 2 април. Както преди малко ви казах, модернизирахме всички отряди, включително и бургаския, с модерна съвременна техника на европейско ниво; изградихме вътрешни системи, с които увеличаваме тяхната бързина и ефективност при действие. Оборудвани са с такава апаратура, във връзка с която ние бихме могли много бързо да насочим тези сили, или направихме много сериозна реформа в една от структурите на националната сигурност или Министерството на извънредните ситуации. Нещата са сложени на изключително европейско ниво, отговаряме на НАТО-вски и европейски стандарти и оценката, която получава Република България за политиките, които осъществява за защита на гражданите през последните четири години, е много висока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин министър, докладваха ми, че сте готов и желаете да отговорите на всички въпроси и питания, но ще Ви са необходими поне два часа, както гледам. Така че каквото можем да направим, ще направим до 14,00 ч.
Първото питане е зададено от народния представител Ваня Цветкова.
Заповядайте, струва ми се, че сте задавали този въпрос – за Земенския пролом.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, налага се отново да отправя питане към Вас относно подновените инвестиционни намерения за нов строеж на ВЕЦ и язовир на р. Струма в участъка на Земенския пролом. Искам да уточня, че към утрешна дата изтичат четири месеца, откакто съм задала моето питане. Не знам защо толкова много се забави във времето, дай Боже, да е в полза на Земенския пролом.
Господин министър, на миналото ми питане, в заключение, Вие категорично отговорихте в залата, че това няма да бъде допуснато. Впоследствие неколкократно съм отправяла тревожно питане към Вас във връзка със Земенския пролом, защото обществеността в Кюстендилска област е изключително ангажирана с него. Това е едно уникално място. Мисля, че не е нужно да говоря каква ценност е Земенският пролом и важността да го запазим в естествения му вид. Достатъчно е само да споменем, че ЮНЕСКО има намерение да включи Земенския манастир и църквата в него в списъка на защитените обекти от световното културно-историческо наследство.
Като министър на околната среда и водите, ако наистина имате намерение да защитите тази уникална природа, която дава възможност за развитие на уникалната зона за рекреация и туризъм, следва да издадете заповед за забрана на строителството, както го направихте за Кресненското дефиле и нос Калиакра. Все пак ролята на министъра на околната среда и водите е свързана с това да защитава природата, а не... все пак Вие не сте министър на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров.
Господин министър, помня Вашия отговор, сега да чуем има ли промяна.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, наистина съм отговарял по повод евентуална реализация на инвестиционно намерение за строителство на ВЕЦ в Земенския пролом при Скакавишки водопад. Още веднъж категорично потвърждавам моята позиция, че няма да допуснем каквото и да е увреждане на пролома и на Скакавишкия водопад. Това го казвам за Вас и за цялата общественост от община Кюстендил и от региона.
С оглед на това, аз съм подготвил и мога да Ви предоставя цялата хронология по процедурата, която е реализирана. Искам да Ви кажа, че след като подробно се запознах с процедурата аз я отмених и я върнах за преразглеждане и за ново произнасяне, като този път лично аз следя, и е в обхвата на вниманието ми. В никакъв случай няма да допусна там да има увреждане на прекрасната природа. Трябва да пазим природата си в цялата страна, включително и в Земенския пролом и Скакавишкия водопад.
Що се отнася до заповед – там, където наистина е необходима, аз съм издал не една и две заповеди. В случая следим процедурата. Вие конкретно и цялата общественост ще бъдете уведомени, като поемам гаранция, че в никакъв случай няма да допуснем увреда на природата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Цветкова, заповядайте. Намираме се в процедура „питане”, така че имате възможност да зададете до два доуточняващи въпроса към министъра.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (БНД): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което каза министър Чакъров, до известна степен ме успокоява, но въпреки всичко, всичките действия досега, е решението на новоскалъпената РИОСВ – гр. Перник, която на 22 ноември 2008 г. взе решение, че за този проект не е необходим ОВОС, а представете си, че с този язовир ще бъдат залети 234 дка от тази уникална природа. Два месеца по-късно се наложи това да бъде отменено, така че наистина в мен остава някакво притеснение, но все пак, надявам се думите на министъра, изказани в пленарната зала, да са достатъчно отговорни. Наистина, ако това е така, аз ще бъда изключително удовлетворена и смятам, че и цялата кюстендилска общественост, защото наистина ние много държим на този Скакавишки водопад, който е едно уникално място. Там има достъп само железница и наистина може да бъде прекрасно място за отдих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, можете да кажете нещо допълнително.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз се изказах по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност това е типичен въпрос за не питане, нали разбирате?! Не знам защо са го допуснали, но всичко е добре, щом свършва добре.
Има питане, зададено от народния представител Евдокия Манева към министър Джевдет Чакъров.
Госпожо Манева, заповядайте, може да зададете своето питане в рамките на три минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моето питане към Вас засяга само един елемент от сериозния въпрос за замърсяване на околната среда с животински отпадъци. Отпадъците от месопреработването, от месодобивните отрасли, от замърсяване с умрели животни – един сериозен проблем, който за съжаление не е намерил цялостно решение и създава огромни рискове за околната среда.
Често в пресата се появява информация за сериозни нарушения. В това отношение ще Ви припомня „Градус” – в Стара Загора, депонирането на общо сметище на животински отпадъци в Свищов. Към проблема се добавят и рисковете от производство на месо-костно брашно от екарисажите. Нещо, което също е проблем, свързан с околната среда.
Специално за дейността на екарисажите и свързаните с това проблеми съществуват два важни въпроса – насочването на всичките животински отпадъци към екарисажите – това, което засега за съжаление не е постигнато, и след това екологосъобразното обезвреждане на отпадъците от преработката на екарисажите.
Моят въпрос е: каква е политиката на Министерството на околната среда за спазване на европейските норми при обезвреждане на преработените продукти от дейността на екарисажите? Аз предполагам, че Вие ще ми разкажете за изгарянето им в циментовите заводи, но много се надявам, че в отговора ще ми дадете и по-глобалната концепция за решаване на въпроса с животинските отпадъци в България, който за съжаление все още има много сериозни проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров, за да отговори на питането на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, едва ли е необходимо точно на Вас да представям нормативната база, която е уредена в Закона за ветеринарномедицинската дейност, ангажиментите, които нашата страна има, компетенциите на Министерството на земеделието и храните и Националната ветеринарномедицинска служба.
Ще си позволя съвсем накратко да посоча какви са компетенциите и задълженията на Министерството на околната среда и водите, произтичащи от разпоредбите на Закона за управление на отпадъците, който регламентира общи изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда във връзка с образуване, съхраняване, събиране, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Законът урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и различните форми на контрол.
На територията на страната ни функционират две инсталации за преработка на странични животински продукти – екарисажи. Единият е разположен в гр. Шумен и се експлоатира от фирма „Брамас-96” АД, а другият е в гр. Варна и се експлоатира от фирма „Екарисаж–Варна” ЕООД. На екарисажите са издадени разрешителни по реда на Глава седма, Раздел ІІ от Закона за опазване на околната среда за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Към всеки от екарисажите има котелни инсталации, които се използват за производство на пара, необходима за технологичните процеси по преработката на страничните животински продукти. Използваното гориво в котелната инсталация към екарисажа в гр. Шумен е мазут, докато котелната инсталация към екарисажа в гр. Варна използва за гориво въглища.
Котелните инсталации не отговарят на изискванията на Директива 2000/76 за изгаряне на отпадъци, респективно Наредба № 6, поради което процесът на третиране на страничните животински продукти от посочените категории се води така, че мазнината не се отделя самостоятелно като отпадък, а остава в отпадъчното месокостно брашно.
Единствено на екарисаж „Брамас-96” АД с комплексното разрешително е позволено в съответствие с изискванията на ветеринарномедицинското законодателство да произвежда определено количество мазнина от странични животински продукти и материали от най-ниско рисковата категория 3, като продукт за производство на сапуни.
На четири от циментовите заводи, както Вие посочихте – „Девня Цимент” АД, „Златна Панега Цимент” АД, „Холсим България” АД, с. Бели извор и „Вулкан” АД – гр. Димитровград, притежаващи разрешителни за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, е разрешено да приемат отпадъци, в това число и месокостно брашно за изгаряне, с цел оползотворяване на енергията на отпадъка. Съоръженията, в които се извършва изгарянето на отпадъци, отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. като инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
Към настоящия момент за оползотворяване чрез съвместно изгаряне на месокостното брашно има сключен договор между „Брамас-96” АД и „Екарисаж–Варна” ЕООД с Националната ветеринарномедицинска служба, а Националната ветеринарномедицинска служба от своя страна е сключила договор за предаване на отпадъка на циментовия завод в с. Бели извор, община Враца, собственост на „Холсим – България” АД.
Друг метод за крайно третиране на месокостното брашно е обезвреждане чрез депониране на депа, отговарящи на изискванията на Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, която транспонира Директива 1999/31/ЕО за депата.
В съответствие с йерархията при управление на отпадъците, посочена в чл. 4 от Закона за управление на отпадъците, месокостното брашно се подлага на крайно оползотворяване чрез съвместно изгаряне, приоритетно пред възможността за обезвреждане чрез депониране.
Уважаема госпожо Манева, наистина бих искал да Ви уверя, че всички регионални структури и екипа на Министерство на околната среда и водите следи за спазването на всички норми и критерии, заложени в нормативната база.
Искам да Ви кажа, че ние оказахме пълно съдействие на Министерството на земеделието и храните при подготовката и окомплектовката на необходимата документация от гледна точка на превантивните дейности, които трябваше да бъдат реализирани за строителството на новия екарисаж и реализацията на този екарисаж, който съм убеден, че ще доведе до подобряване на дейностите, които са изискуеми в случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, за да зададе до два уточняващи въпроса на министър Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, известна ми е функцията на Министерството на околната среда и водите в това отношение и отговорностите на Министерството на земеделието и храните, но Вие сте този, който е загрижен за околната среда и бихте могли да наложите промяна в концепцията за обезвреждане на животинските отпадъци. Защото изгарянията в екарисажите, това чудесно би трябвало да го знаете, има огромни рискове, включително транспортирането до двата екарисажа, включително това, че по принцип не се обезвреждат всичките животински отпадъци и продължава загробването им, а изгарянето след това само по себе си създава много сериозни проблеми.
Знаете също, че има съвременни концепции за решаване на проблема с животинските отпадъци, които са щадящи околната среда, много по-добри решения, отколкото са екарисажите. Това са компостирането и производството на биогаз, и инсинерирането. Би трябвало Вие да сте човекът, който да наложи една промяна в тази концепция, защото ние, първо, изключително закъсняхме със строителството на екарисажите, и второ, когато сме толкова години след останалите европейски страни, би трябвало да подходим по-съвременно.
Моите уточняващи въпроси са два.
Първият и най-важният е: ще стимулирате ли и по какъв начин разработване на съвременна концепция за третиране на животинските отпадъци? Мисля, че това е наложително в страната, не може да се продължава по този начин.
И вторият ми въпрос във връзка с тази обща концепция е: ще забраните ли абсолютно депонирането на животински отпадъци, включително и депонирането на месокостно брашно, като възможност, която според мен трябва да се изключи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на двата въпроса на госпожа Манева.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Да, приемам да осъвременим, да актуализираме изпълнението на нашите ангажименти. Във всички случаи ние сме отворени да се обсъди една нова концепция за третиране и обезвреждане на страничните животински отпадъци.
Бих искал да Ви уверя, че екипите на Министерството на околната среда и водите работят за това да се спазват всички изискуеми норми в случая.
Що се отнася до депонирането, вече посочих, че приоритетно на този етап се реализира инсинериране и изгаряне на месокостното брашно. По принцип приемам идеята и наистина ще възложа на екипа да видим всички съвременни тенденции и най-добрите практики защо да не бъдат реализирани и в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте да изразите отношението си към отговорите на министър Чакъров.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин министър. Въпреки че до края на мандата Ви не остава много време, добре е наистина да се започне да се работи по този проблем. Още повече Ви уверявам, че в България има подготвени специалисти, има фирми, които могат да помогнат при решаването на този въпрос.
Състоянието в момента е привидно добро. Тези два екарисажа не само че не решават проблема, а създават вторични екологични проблеми. Затова концепцията трябва да се промени цялостно. Не очаквайте, че министър Цветанов ще направи нещо по този въпрос, ако Вие не го подтикнете да спазва екологичните норми с по-активна контролна дейност. Този проблем трябва да се реши с бизнеса. Ако има ефективно решение, няма отпадъците да се разнасят из цялата страна – от единия край на страната до другия край, няма да се създават допълнителни рискове, няма да продължава загробването на животински отпадъци, които знаете, че създават рискове и за подпочвените води, и за питейните, и за водосборите на водите. Огромни са проблемите и трябва категорично да се смени концепцията. Този въпрос не може да се отлага.
Удовлетворява ме готовността да решите този въпрос. Надявам се, че това на практика ще бъде реализирано, а не е само заявление от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Евгени Чачев към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Искам да благодаря на министъра, че все пак намери време да дойде да ми отговори, тъй като питането ми, ако беше вино, цена нямаше да има, е от миналата година.
В поредния проект за енергийна стратегия на правителството на тройната коалиция продължава залагането на едни и същи атомни тецове, хидроенергийни комплекси и незнайно защо енергиен център на Балканите и Югоизточна Европа, като единствената цел е ясна за всички – стабилен дългогодишен доход на българското енергийно лоби, да не кажа мафия.
Практическата борба с промените в климата в България отново е оставена на Съединените щати, и на Европейския съюз. Дискусията и публичността на тази стратегия бяха една имитация, въпреки че има нещо ново, господин Божинов – за първи път има алтернативна визия в това отношение, подготвена от неправителствените и гражданските организации.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А старото е, че ние дадохме пример на САЩ.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Междувременно обаче на 4 февруари т.г., господин министре, Европейският парламент прие Заключителния доклад на Временната комисия по изменение на климата, озаглавен “Бъдещето започва днес – препоръки за интегрирана политика на Европейския съюз за опазване на климата”. Европейският съюз и другите индустриализирани държавни трябва да постигнат обща средносрочна цел за намаляване емисиите на парниковите газове с 25 до 40%, господин министре, до 2020 г., както и дългосрочна цел за намаляване на същите емисии най-малко до 2050 г.
Най-големият приоритет за страните членки е да включат тези цели в своите енергийни и екологически стратегии.
В тази връзка е и моето питане: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите съгласно чл. 85 от Закона за опазване на околната среда, за задължително подлагане на екологична оценка на енергийната стратегия на България до 2020 г. с цел осигуряването на обективност и реалност на нейните цели в духа на алтернативната визия на гражданските организации? В това отношение, господин министре, и решението на Европейския парламент страните - членки на Европейския съюз, да включат в своите енергийни стратегии изводите в доклада “Бъдещето започва днес”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Във връзка със зададения от Вас въпрос бих искал да Ви информирам следното.
Енергийната стратегия на Република България попада в обхвата по чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите. Включена е към т. 5, ал. 1 от Приложение № 1 на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове програми и е предмет на задължителна екологична оценка. Тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката стратегията се приема от Министерския съвет, компетентен орган по екологична оценка предвид разпоредбите на чл. 4, т. 1 от Наредбата за екологична оценка е министърът на околната среда и водите. Съгласуването от страна на Министерството на околната среда и водите на енергийната стратегия на Република България следва да стане чрез издаване на становище по екологична оценка на министъра на околната среда и водите, а органите, отговорни за одобряването – в случая Министерския съвет, и прилагането на стратегията следва да се съобразят с него, съгласно чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда и водите. В тази връзка и предвид изискването на чл. 29, ал. 1 от Наредбата за екологична оценка, становището по екологичната оценка трябва да е налично преди предприемането на изискващи се действия за съгласуване на стратегията по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие процедурата по оценка за съвместимостта се извършва чрез процедурата по екологична оценка. За тези изисквания на нормативната уредба по околна среда сме уведомили своевременно Министерството на икономиката и енергетиката с наше писмо от 16 октомври 2008 г., като сме дали показания относно по-нататъшната процедура по екологична оценка и оценка за съвместимостта, включително и за провеждане на консултации с обществеността, заинтересованите органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от стратегията.
Следващите действия, които възложителят в Министерството на икономиката и енергетиката трябва да предприеме, е да проведе консултации по подготвено задание за обхвата на екологичната оценка, към която да се представи и схема за провеждане на консултации.
На този етап предвид възможността по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, Министерството на околната среда и водите ще се произнесе и с изискващата се преценка за допустимостта на стратегията с режима на дейности в защитени зони и защитени територии, както и за преценка за вероятната степен на въздействие на стратегията върху предмета на опазване в тях.
В тази връзка бяхме уведомени от Министерството на икономиката и енергетиката с тяхно писмо от 11 март 2009 г., че е финализирана процедурата за подбор от тяхна страна за изпълнител на екологичната оценка на 5 март 2009 г. с подписване на съответния договор, като са поискани консултации от Министерството на околната среда и водите в оперативен порядък за определянето на обхвата на екологичната оценка.
Уважаеми господин Чачев, целта на екологичната оценка на стратегическите документи, каквато е енергийната стратегия, е интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане на принципа на устойчиво развитие.
Уверявам ви, че всички аспекти по отношение на опазване на околната среда и най-вече, и преди това, на опазване на човешкото здраве ще бъдат взети като съображения. Ние ще отстояваме тези позиции при изготвянето на оценката и по-нататъшната реализация на посочената стратегия.
С две изречения относно изпълнението на ангажиментите и участието на страната и приноса й за борба относно промените на климата – да, страната ни изпълнява абсолютно всички свои ангажименти и задължения. Участваме активно във формирането на политиките. Едва ли е необходимо да ви уточнявам какво успяхме да постигнем и при правенето на последния пакет “Енергетика-климат”, но това си е достижение за страната.
Не бих искал да коментирам потребността и развитието на енергетиката. Едва ли е необходимо да припомня в каква ситуация изпадна страната ни по време на газовата криза, така че наистина трябва да имаме сигурност по отношение на енергетиката и за настоящия момент, и като перспектива за страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев да зададе до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие надлежно изчетохте всичко. Господин Божинов Ви гледаше доста критично, докато изброявахте много от нещата, които изобщо няма да се случат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Внимателно гледай!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Но все пак аз съм Ви благодарен, че отговаряте на този въпрос, тъй като той беше зададен първо на министър-председателя. Господин Пирински го насочи към Петър Димитров, а след това към Вас. Давам си сметка, че зад тази трибуна трябваше да застане действително министър-председателят и да убеди българите, че енергийната стратегия на България действително не застрашава здравето на хората. Няма да навлизам в подробности, но вчера четох, че всеки европеец е произвел средно по половин тон отпадъци през миналата година. Четиридесет и един процента от тях се преработват или се компостират – това са данни на Евростат от Европейската комисия, предполагам, че сте запознат. България е в златната среда на тази класация с 450 кг боклук на глава от населението, но, забележете, господин министре, България е единствената страна – член на Европейския съюз, където 100% от отпадъците са били изхвърляни в сметищата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това не е така!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Божинов, не мога да не вярвам на Европейската комисия и на Евростат!
До 2013 г., господин министре, ние разполагаме с 2 млрд. 822 млн. 300 хил. евро. Два милиарда осемстотин двадесет милиона и триста хиляди евро за инвестиране в зелени проекти! За съжаление 1 млрд. 600 млн. евро от тях, знаете, ни бяха спрени. Защо? Защото не можете с министъра на регионалното развитие да си поделите кой да усвоява 10 милиарда евро в следващите години.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много ги омешахте тук.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Господин Божинов, това ми беше отговорено миналата година, нямаше сега да се черви за това.
Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър. Предполагам, че разбрахте допълнителния въпрос на народния представител.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Първо му кажи, че не е разбрал моята реакция.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, първо, няма спрени средства по Оперативна програма „Околна среда”.
Второ, финансовата рамка на Оперативна програма „Околна среда” е 1 млрд. 800 млн. евро, като ние сме дали приоритет на сектор „Води” - близо 70% от тези средства ще бъдат реализирани основно за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води и съпътстващата инфраструктура към нея; 20% приблизително ще бъдат за сектор „Отпадъци” или точната цифра е 367 млн. евро.
Разчетите, които сме направили и с приетата Национална програма за управление на отпадъците в нашата страна, финансовият ресурс, който е необходим наистина да имаме инфраструктура за съвременно екологично управление на отпадъците, надхвърля доста финансовата рамка, предоставена по Оперативна програма „Околна среда”. Тя във всички случаи е над 600 млн. евро, и то за най-необходимите от гледна точка на инфраструктури съоръжения за третиране и обезвреждане на отпадъците.
Това, което направихме, понеже отворихте темата и за отпадъците след Енергийната стратегия, видяхте, че там имаме адекватна политика – правителството и съответните министерства. Ние предложихме с тези средства да стартира строителството и реализацията на интегрирани системи и съоръжения в оставащите за строителство 21 регионални депа. Само преди няколко дни се състоя заседание на Комитета за наблюдение, на което присъства господин Георги Божинов – председател на Парламентарната комисия, който изрази своята подкрепа и прие ангажимента да бъде променено законодателството, за което Вие говорите в момента, за реализация на средствата по Оперативна програма „Околна среда”. На това заседание се приеха стратегия и концепция и всичко необходимо за безвъзмездно директно предоставяне на средствата - съкращаваме на процедурата, за да стартираме строителството на оставащите 21 регионални депа от общо 55, които трябва да бъдат построени в нашата страна.
Да, на този етап, приоритетно се депонират отпадъците в сметищата, но това е един от основните методи. Страните с по-висок стандарт имат и други съоръжения, които аз съм убеден, че също ще построим. Това е предвидено и заложено в новата Национална програма за управление на отпадъците. Възложили сме на експерти, на водещи икономисти, на анализатори от страната и специалисти-експерти в сферата на отпадъците със средствата, с които стартираме строителството на интегрираните системи и съоръжения, да бъде предвидено в обхвата там, където е най-оправдано от финансово-икономическа гледна точка, да бъдат предвидени такива съоръжения, каквито са построени във всички водещи страни – членки на Европейския съюз, и най-добрия опит от световната практика.
Продължаваме нашата работа и ви уверявам, че имаме вече обща обединена консенсусна национална позиция на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. А този спор между двете министерства датира даже от времето, когато и Вие сте били министър - имало е идея, имало е концепции, но все още до консенсус не се е стигало никога. За щастие вече ние успяхме да постигнем такъв консенсус, който беше одобрен от представителя на Европейската комисия. Ние сме изпратили тази обща консенсусна позиция с подписите на двамата министри – на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, и на вицепремиера госпожа Плугчиева пред Европейската комисия и те приветстваха изключително положително един такъв подход, че наистина намерихме едно ефективно решение и консенсусен подход с оглед отговорностите, които имаме. Целта е тези средства наистина да стигнат до инфраструктурата и тя да бъде построена, още повече на фона на финансово-икономическата криза, която вече е реалност и строителите, и страната ни имат нужда от тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, имате възможност да изразите Вашето отношение спрямо отговорите на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министре, за Ваше сведение ние с колежката Евдокия Манева винаги сме имали консенсус, включително, че двете министерства трябва да се слеят в едно – Министерство на екологията и строителството. Важното е България да върви напред.
За съжаление обаче не мога да бъда доволен от Вашия отговор, защото най-малкото е национално неотговорно да бъдат спрени такива огромни финансови средства за водата на българите. Най-малко на Вас трябва да обяснявам, че българите пият лоша вода, вредна за здравето. Знаете за доклада на Пенсилванския държавен университет и Българската академия на науките. Давам си сметка, че е необходим огромен финансов ресурс. Голяма част от него имате, господин Чакъров. Ако го бяхте оползотворили, нямаше да сме на този хал.
За мен е безотговорно, че няма държава в България. Защото какво значи консенсус между двама министри? Къде е Сергей Станишев? Вие правителство ли сте или търговска фирма 8:5:3? Явно сте търговска фирма 8:5:3, затова няма консенсус. Няма и да има! Слава Богу, че може би нищо не направихте.
Екологията е точно като магистрала „Тракия” – и един сантиметър няма да мръдне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават две минути до 14,00 ч., дотук ще приключим.
Позволете ми от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол и готовността му да отговаря на останалите питания и въпроси, но времето не стигна.
Ще направя едно съобщение:
Комисията по околната среда и водите има извънредно заседание във вторник, 31 март 2009 г., от 13,00 ч. в зала „Огледална”.
Уважаеми народни представители, както знаете, днес гласувахме да има извънредно пленарно заседание във вторник, 31 март 2009 г., от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Борис Николов
Мирослав Мурджов